Епосът на Гилгамеш е добра илюстрация на тезата. Текстът е отпрѣди пет хиляди години. Може би това е най-стария̌т извѣстен художествен текст на човѣшки език.
9 ГЛАВА: СЛЕД ПРѢМИНАВАНЕТО ПРѢЗ ГРОБЪТ
О, ти, душа велика, всесилна и пълна със живот!
Ето ме! Идвам! Съзерцавам те!
Прѣминах вратитѣ на отвѫдното,
за да съзерцавам Озирис, божествения̌т ми баща.
Сега разпръсвам мракът, теб обгърна̨л,
понеже те обичам, о, Озирис, и идвам твоето лице да съзерцавам,
Пронизах на Сет сърцето,
изпълних обредитѣ надгробни за баща ми Озирис.
Отварям пѫтищата на небето и земята,
понеже син съм твой любящ, Озирис...
Ето, че станах дух прѣчистен, свят.
От словото на сила защитен съм...
Богове на необятното небе! Духове божествени!
Всички вие към мене погледнѣте!
Ето докрай извърших моето пѫтуване
и прѣд вас пристигам.
Книгата на мъртвитѣ на дрѣвнитѣ египтяни е с нѣ̋колко вѣка по-стара от Мойсеевото петокнижие: първитѣ книги на Християнската Библия.
И книгата на мъртвитѣ на дрѣвнитѣ египтяни, и Християнската Библия сѫщо така добрѣ илюстрират тезата.
Защо това е възможно.
Защо Месопотамия и Египет, пък и дрѣвна Гърция мога̨т да се считат за люлки на нашата цивилизация,
а днешнитѣ ни територии на Балканитѣ не мога̨т.
Защото ние тук нѣ̋маме текстове по-стари от 15 вѣка.
Ние знаем как е звучал нашия̌т език 15 вѣка назад, но нѣ̋маме прѣдстава как е звучал по-рано.
Ние знаем кои езици сѫ звучали по Нашенско 15 вѣка назад, но нѣ̋маме прѣдстава кои езици сѫ звучали по Нашенско прѣди двѣ хилядолѣтия.
И тъй, важното е приемствеността и континуитетът. В есето си,
озаглавено "Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото",
съм включил слѣдното сѫђение: "Принцип за историческия̌т континуум: ако нищо не знаем за дѣдитѣ си, то за прадѣдитѣ си знаем още по-малко."
Сега ще развия̨ този принцип и ще Ви покажа̨ как приемствеността помага за изясняването на историята на Египет и Месопотамия.
Принципът на историческия̌т континуум отхвърля възможността да започнем направо от врѣмето отпрѣди пет хиляди години. Затова ще започна̨ от "мрачното” европейско срѣдновѣковие.
Хората тогава сѫ живѣли изключително във религията и за религията.
Християнската Библия, ислямския̌т Куран и юдейския̌т Талмуд - това сѫ били четенитѣ и прѣписванитѣ книги.
Изучавали сѫ гръцки език не толкова заради Платон и Аристотел, а заради Християнската Библия.
Изучавали сѫ еврейски език заради оригиналнитѣ текстове на Ветхия̌т завѣт.
Оригиналнитѣ текстове на Ветхия̌т Завѣт сѫ били изучавани и разнищвани и от християнски, и от еврейски срѣдновѣковни учени.
Изучавали сѫ и арабския̌т език, за да чета̨т куранът и да участват пълноцѣнно в религиозни диспути.
Имало е хора, които знаѣли евангелскитѣ текстове наизуст. И сега може да има такива. Сега със сигурност има хора, които зная̨т куранът наизуст.
В заключение, познаването на латинския̌т език, на гръцкия̌т, на еврейския̌т, на арамейския̌т (и на арабския̌т)
не е било загубвано в срѣдновѣковна Европа, и досега това не е загубено.
И тъй, дрѣвен Египет. Защо дрѣвно-египетската писменост е била успѣшно разчетена.
Първата прѣдпоставка е непрѣкѫснато познаване на гръцкия̌т език.
Втората прѣдпоставка е самия̌т египетски език. Той се е говорѣл в долината на Нил (т.е. в Египет) повече от пет хилядолѣтия.
Въпрѣки че дрѣвно-египетската писменост е била забравена слѣд като Египет става част от Римската империя,
египетския̌т (коптския̌т) език продължил да се говори.
Светото Евангелие било прѣведено на коптски и било записано с помощта на допълнена с нѣ̋колко нови букви гръцка азбука.
Та в Египет повече от хилядолѣтие имало християни с коптски (египетски) ро̀ден език.
За съжаление тѣ ставали все по-малко, защото мнозинството от населението говорѣли на арабски и изповѣ̋двали ислямът.
Прѣз послѣднитѣ нѣ̋колко вѣка не останали хора в Египет с ро̀ден коптски език - всички мина̨ли на арабски,
но в коптскитѣ християнски църкви се служи и досега на коптски.
Египетските християни-копти и досега зная̨т нѣ̋кои думи и изрази на дрѣвният си език.
Напримѣр:
При тѣзи прѣдпоставки, общи за нашата част на свѣтът или конкретни за Египет, бил намѣрен
Розетския̌т камък.
Един и сѫщ текст (.. Птоломей и жена му Арсиноя, бидейки божествени и от божествено потекло, направиха велики нѣща ..)
бил написан на камъкът по три начина: веднъж на гръцки и два пѫти на старо-египетски.
Лесно се намѣрил човѣк като Jean-François Champollion,
който знаѣл от малък гръцки,
научил за цѣлта коптски по Евангелието, което знаѣл добрѣ от малък,
и успѣ̋л да забѣлѣжи, че не само имената се пишат фонетично на старо-египетски, а и много други думи.
Той пръв се научил да чете старо-египетски.
Привеђам в заключение цитат от Книгата на мъртвитѣ:
94 ГЛАВА: ЗА ДА ИМАШ МАСТИЛНИЦА И ДЪСЧИЦА
О, дух велик на Тот, в книгата свещена за тебе се говори,
за тебе, който наблюдаваш в безмълвие божествения̌т си баща,
ето, станал дух посветен, прѣд теб пристигам.
Аз, живата душа, със силитѣ магически дарена,
получени на Тот от книгитѣ свещени.
Държа̨ аз тѣзи книги в рѫцѣтѣ си,
међу Акер и Сет за да прѣмина̨.
Със себе си мастилницата и дъсчицата аз нося̨
и слагам ги на Тот, божествения̌т писар, в рѫката.
(Велико тайнство това наистина е.)
Ето, аз ставам писаря̌т на Тот.
Разлагането на Озирис, прахът на тѣ̋лото му аз донасям,
с което знацитѣ свещени начертавам.
Аз всѣки ден изричам
словата на добродѣтелното божество велико!
Приятни сѫ ми твоитѣ наређания, Хор.
Постѫпкитѣ ми на Маат със заповедитѣ сѫ съгласувани.
Наистина аз на земята законитѣ на богът-слънце изпълнявах
прѣз днитѣ на животът си!
И сега е ред да си го зададем въпросът защо шумерската писменост е била успѣшно разчетена.
Има редица прѣдпоставки, всѣ̋ка една от които изразява нѣ̋какъв вид континуитет, приемственост и непрѣкѫснатост.
От свѣденията на дрѣвно-гръцкитѣ историци извѣстни сѫ били имената на персийскитѣ царе, кой слѣд кого е царувал, кой на кого е бил син.
Оказва се, че шумерската писменост е била впослѣдствие пригодена за много други езици.
За разчитането ѝ най-важно се оказва пригађането ѝ към акадския̌т (вавилонския̌т) език.
Непрѣ̋ко и в по-далечен план, важно за разчитането на шумерската писменост се оказва и пригађането на клинописът към дрѣвно-персийския̌т език.
Писменитѣ системи, прѣ̋ко или косвено произхођащи от шумерската писменост, се наричат клинопис.
Шумерското огнище на писмеността вече е затихнало - клинописът не се употрѣбява от близо двѣ хиляди години.
Сега по музеи, университети и частни сбирки има
нѣ̋колко стотици хиляди глинени плочки, изписани с клинопис.
Повечето от тѣ̋х не сѫ разчетени, просто защото не достигат ресурси -
нѣ̋ма кой да плати за обучението на специалисти и послѣ нѣ̋ма кой да плати на тѣзи специалисти да разчета̨т всичкитѣ намѣрени клинописни плочки.
Повечето плочки сѫ на акадски (вавилонски), но има и на шумерски, на хетски, на еламски и др.
Във 2-рата половина на 18-ти вѣк европейцитѣ получили от Индия знания за два близки дрѣвни езика - санскрит (старо-индийски) и авестийски (зендски).
Така както европейската интелигенция хилядолѣтия наред пазѣла знанията за латински и гръцки и богатата литература на тѣзи езици,
така и индийската интелигенция пазѣла знанията за санскрит и огромната литература на санскрит.
Европейскитѣ учени се запознали с огромната индийска литература на санскрит.
Европейскитѣ учени-езиковѣди от началото на 19-ти вѣк били обхванати от истинска санскритомания.
Авестийския̌т език дошъл с един сборник със зороастрийски религиозни текстове, нарѣчен Зенд-Авеста или само Авеста. Езикът бил нарѣчен така по името на сборникът.
Сборникът Авеста дошъл в Европа от индийска зороастрийска религиозна общност.
Било възприето правилното прѣдположение, че авестийския̌т е нѣ̋какъв старо-персийски диалект, териториално неустановен.
Въз основа на знанията за латински и гръцки, пазени в Европа хилядолѣтия наред,
и въз основа на наскоро придобититѣ знания за санскрит и авестийски,
прѣз 2-рата половина на 19-ти вѣк европейскитѣ учени-лингвисти
разработили апаратът на сравнителното езикознание или на историческата лингвистика или на лингвистичната археология
и го развили почти до нивото на естественитѣ науки.
Историческата лингвистика дефинирала нови понятия като индо-европейски език, славянски език, семитски език, тюркски език, и т.н.
Тѣзи лингвистични понятия веднага се харесали и на простолюдието, и на историцитѣ, и на политицитѣ,
и за съжаление стана̨ли обект на злоупотрѣби и срѣдство за измами.
Основното постижение на историческата лингвистика от 19-ти вѣк е доказателството, че
германскитѣ езици сѫ индо-европейски наред със санскрит, авестийски, гръцки и латински.
Забѣлѣжка: Индо-европейския̌т произход на славянскитѣ езици се доказва елементарно, без особени допълнителни усилия.
Европейскитѣ учени прѣз цѣ̋лото "мрачно срѣдновѣковие"
пазѣли знанията си и за три "семитски" езика:
еврейския̌т, арамейския̌т и арабския̌т.
Апаратът на сравнителното езикознание бил приложен и към тѣ̋х,
с което понятието семитски език покрай библейския̌т си смисъл придобило и научен смисъл.
Оказва се, че в дрѣвна Месопотамия, както впрочем и в другитѣ части на нашата цивилизация, езицитѣ сѫ се смѣняли плавно.
Шумерския̌т език бива смѣнен от акадския̌т (вавилонския̌т),
който от своя страна бива смѣнен от арамейския̌т.
Обаче дори когато населението говори вече прѣдимно на новия̌т език,
писаритѣ продължават да бѫдат обучавани и на стария̌т език,
и текстове сѫ се пишѣли и на двата езика, стария̌т и новия̌т.
И най-важното е, че има случаи на запазени рѣчници међу двата езика.
Горнитѣ прѣдпоставки съм ги формулирал от съврѣменна гледна точка, но
независимо от формулировката си, тѣзи прѣдпоставки сѫ си дѣйствали.
Както можѣло да се прѣдположи, един и сѫщ текст бил написан на три езика.
Единия̌т от езицитѣ бил старо-персийския̌т. Бехистунския̌т надпис потвърдил успѣшното разчитане на дрѣвно-персийския̌т клинопис.
Бехистунския̌т надпис получил онова значение, което Розетския̌т камък имал за разчитането на дрѣвно-египетската писменост.
В ролята на гръцкия̌т език влѣ̋зъл дрѣвно-персийския̌т.
Около 1843 в научна употрѣба влѣзли другитѣ два клинописни текста от Бехистунския̌т надпис. Оказали се на акадски (вавилонски) и на еламски.
Нѣ̋колко учени в сътрудничество и поединично се включили в разчитането на акадския̌т и на еламския̌т клинопис.
Успѣхът им бил прѣдопрѣдѣлен от действащитѣ прѣдпоставки, изброени в прѣдния̌т подраздѣл.
Акадския̌т език е замѣстил шумерския̌т като основен говорим и имперски език във Вавилон и Южна Месопотамия.
Акадския̌т е бил основния̌т говорим и имперски език в Месопотамия - в Асирия и във Вавилон -
в продължение на близо двѣ хилядолѣтия, прѣди да бѫде на свой ред измѣстен от арамейския̌т.
Понѣ̋кога акадския̌т език се нарича асирийски или вавилонски. Понѣ̋кога терминитѣ асирийски и вавилонски означават различни диалекти на акадския̌т език.
Акадския̌т език възприема шумерската писменост - клинописът. Између клинописнитѣ текстове най-много сѫ тѣзи на акадски език.
Акадската писменост е една от най-старитѣ на свѣтът. По-стари от нея̨ сѫ само шумерската и старо-египетската.
Съотвѣтно, акадския̌т е един от най-старитѣ извѣстни на лингвистиката езици. По-стари от акадския̌т сѫ само шумерския̌т и старо-египетския̌т.
Мина̨ли сѫ повече от двѣ хиляди години, откакто никой не говори акадски. Акадския̌т е мъртъв език - той нѣ̋ма наслѣдници.
Ханаанския̌т език, прѣдставен от своитѣ диалекти, е бил говоримия̌т език по източното Срѣдиземноморие - Ханаан - Палестина, Ливан -
прѣди около три хиляди години.
От една страна, ханаанския̌т език ни се прѣдставя чрѣз финикийския̌т език.
В продължение на нѣ̋колко вѣка финикийцитѣ сѫ господствали в Срѣдиземноморието, носейки там имперската култура на Месопотамия.
И като слѣдствие, финикийския̌т език е бил в продължение на нѣ̋колко вѣка lingva franca в Срѣдиземноморието.
Да, свѣтът на финикийцитѣ (на "пунитѣ") пада под ударитѣ на Александър Велики и на римлянитѣ, ..
но влиянието, което тѣ сѫ оказали върху Срѣдиземноморието и върху цѣ̋ла Европа, си личи и днес.
Ханаанския̌т език е бил натоварен от сѫдбата си и от мѣстоположението си - Ханаан, Палестина, Ливан -
със задачата да засмуква и да съчетава имперски влияния както от Месопотамия, така и от Египет.
Прѣди повече от три хиляди години Ханаан (Обѣтованата земя) приютил бегълци от Египет, прогонени оттам заради монотеизъм.
Водачът им Мойсей (Моше, Mωϋσῆς, Муса) написал пет книги, основното в които било десеттѣ Божи Заповѣди и които били нарѣчени Петокнижие Мойсеево (или Тора̀ - "учение, закон" на ханаански).
Послѣдователитѣ на Мойсей и на проповѣ̋двания̌т от него монотеизъм привлѣкли към своята вѣ̋ра мѣстни жители, говорещи на ханаански,
и за вѣк-два изоставили египетския̌т език и сами мина̨ли на ханаански.
Във връзка с това трѣ̋бвало да бѫде прѣведено от египетски на ханаански и Петокнижието Мойсеево.
От една страна, прѣводът бил "творчески" - съчетани били ханаански и месопотамски вѣ̋рвания с мойсеевитѣ египетски монотеистични вѣ̋рвания.
От друга страна, за нуђитѣ на този прѣвод била изобрѣтена първата азбука - първото изцѣ̋ло фонетично писмо -
най-вече на основата на египетското демотическо писмо, на което били написани оригиналнитѣ мойсееви книги.
Народът, който приел за своя религия така модифициранитѣ вѣ̋рвания на Мойсей, бил нарѣчен евреи.
Еврейския̌т народ, възникнал на провѣтривото мѣ̋сто међу двѣтѣ империи Египет и Вавилон, е оцѣлѣ̋л и до днес.
Езикът, на който били написани оцѣлѣлитѣ до нас текстове от Мойсеевото петокнижие, е ханаански диалект,
и е станал извѣстен като еврейски или старо-еврейски език.
Прѣз слѣдващитѣ вѣкове на сѫщия̌т този еврейски език били написани още книги.
Така бил съставен сборникът, нарѣчен по-късно от християнитѣ Ветх Завѣт или Стар Завѣт.
Прѣз 3-ия̌т вѣк прѣди Христа Ветхия̌т Завѣт (включително Мойсеевото Петокнижие) бил прѣведен от еврейски на гръцки.
И тъй, от друга страна, ханаанския̌т език ни се прѣдставя и чрѣз еврейския̌т език.
В днешната държава Израел еврейския̌т език (ивритът) е съживен.
Тритѣ най-разпространени днес свѣтовни монотеистични религии - Християнството, Ислямът и Юдаизмът -
се основават на мойсеевитѣ вѣ̋рвания, и най-старитѣ текстове, които ги описват - Петокнижието Мойсеево - сѫ на ханаански - еврейски.
Освѣн в Китай и Япония, в цѣлия̌т остана̨л свѣ̋т днес се използват писмени традиции,
които прѣ̋ко или косвено произхођат от създадената за ханаанския̌т език фонетична писменост.
Напримѣр, за да стигнем до днешната наша кирилица, трѣ̋бва да минем прѣз гръцката писменост, която пък е възникна̨ла под финикийско влияние.
Арамейския̌т език е замѣстил акадския̌т като основен говорим и имперски език във Вавилон и Месопотамия прѣди около три хиляди години.
За около хиляда години той стана̨л основния̌т език в Близкия̌т Изток. В частност, арамейския̌т замѣстил ханаанския̌т и в самия̌т Ханаан (т.е. в Палестина).
В частност, арамейския̌т като говорим език в Палестина бил и родния̌т език на Исуса Христа от Назарет - Той проповѣ̋двал на арамейски.
Ханаанската - финикийската - еврейската - фонетична азбука била заимствана и за арамейския̌т език.
Именно арамейския̌т език обусловил широкото разпространение на тази писмена традиция в цѣ̋ла Азия (без Китай и Япония).
Арамейския̌т език се загубил като говорим език заради възходът на Ислямът и на свързания̌т с Ислямът арабски език.
Арамейския̌т език в устата и в писанията на близко-източнитѣ християни се нарича обикновено сирийски език.
Пълен прѣвод на Ветхия̌т (от ханаански-еврейски) и на Новия̌т Завѣт (от гръцки) на сирийски език е запазен -
това е така нарѣчената Пешита.
За сирийския̌т (християнско-арамейския̌т) език се ползва специфичен шрифт на ханаанската семитска азбука, нарѣчен
естрангело.
Друга книга на арамейски език със запазено досега значение е еврейския̌т Талмуд.
Понѣ̋кога езикът на Талмудът се нарича имперски арамейски.
За Талмудът се ползва друг квадратен шрифт на ханаанската семитска азбука -
този, който и сега се ползва в държавата Израел за съживения̌т ханаански език (иврит).
Арамейския̌т език има и друга важна заслуга.
Оригиналитѣ на нѣ̋кои произведения на гръцката класическа литература сѫ загубени.
До нас сѫ стигнали тѣхни прѣводи на арабски.
Интересното е, че тѣзи арабски прѣводи сѫ направени въз основа на по-стари прѣводи от гръцки на арамейски.
Арабския̌т език придобил величието си покрай Куранът, свещената книга на Ислямът.
Заедно с разпространението на Ислямът се разпространявал и арабския̌т език.
Сега арабски се говори от над 200 милиона души в Близкия̌т Изток и в Сѣверна Африка.
Сега по свѣтът има над милиард мюсюлмани. Духовната интелигенция, която тѣ излѫчват, изучава арабски език с основна цѣл да чета̨т Куранът.
Вѣкове наред - от появата на Ислямът до европейското просвѣщение -
в нашата част на свѣтът - Европа, Срѣдиземноморието, Близкия̌т Изток -
наред с латинския̌т и гръцкия̌т основен език е бил и арабския̌т.
По пѫтя̌т към разчитането на шумерската писменост.(.. скрий детайлитѣ ..)
By 1850, however, Edward Hincks came to suspect a non-Semitic origin for cuneiform.
Semitic languages are structured according to consonantal forms, whereas cuneiform, when functioning phonetically, was a syllabary, binding consonants to particular vowels.
Furthermore, no Semitic words could be found to explain the syllabic values given to particular signs.
Julius Oppert suggested that a non-Semitic language had preceded Akkadian in Mesopotamia, and that speakers of this language had developed the cuneiform script.
In 1855 Rawlinson announced the discovery of non-Semitic inscriptions at the southern Babylonian sites of Nippur, Larsa, and Uruk.
In 1856, Hincks argued that the untranslated language was agglutinative in character.
The language was called "Scythic" by some, and, confusingly, "Akkadian" by others.
In 1869, Oppert proposed the name "Sumerian", based on the known title "King of Sumer and Akkad",
reasoning that if Akkad signified the Semitic portion of the kingdom, Sumer might describe the non-Semitic annex.
Credit for being first to scientifically treat a bilingual Sumerian-Akkadian text belongs to Paul Haupt, who published Die sumerischen Familiengesetze (The Sumerian family laws) in 1879.
Ernest de Sarzec began excavating the Sumerian site of Tello (ancient Girsu, capital of the state of Lagash) in 1877,
and published the first part of Découvertes en Chaldée with transcriptions of Sumerian tablets in 1884.
The University of Pennsylvania began excavating Sumerian Nippur in 1888.
A Classified List of Sumerian Ideographs by R. Brünnow appeared in 1889.
--
The bewildering number and variety of phonetic values that signs could have in Sumerian
led to an unfortunate detour in understanding the language –
a Paris-based orientalist, Joseph Halévy, argued from 1874 onward that Sumerian was not a natural language,
but rather a secret code (a cryptolect), and for over a decade the leading Assyriologists battled over this issue.
For a dozen years, starting in 1885, even the great Friedrich Delitzsch accepted Halévy's arguments, not renouncing Halévy until 1897.
--
François Thureau-Dangin working at the Louvre in Paris also made significant contributions to deciphering Sumerian
with publications from 1898 to 1938, such as his 1905 publication of Les inscriptions de Sumer et d’Akkad.
Charles Fossey at the Collège de France in Paris was another prolific and reliable scholar.
His pioneering Contribution au Dictionnaire sumérien–assyrien, Paris 1905–1907,
turns out to provide the foundation for P. Anton Deimel's 1934 Sumerisch-Akkadisches Glossar (vol. III of Deimel's 4-volume Sumerisches Lexikon).
In 1908, Stephen Herbert Langdon summarized the rapid expansion in knowledge of Sumerian and Akkadian vocabulary
in the pages of Babyloniaca, a journal edited by Charles Virolleaud, in an article 'Sumerian-Assyrian Vocabularies',
which reviewed a valuable new book on rare logograms by Bruno Meissner.
Subsequent scholars have found Langdon's work, including his tablet transcriptions, to be not entirely reliable.
In 1944, a more careful Sumerologist, Samuel Noah Kramer, provided a detailed and readable summary of the decipherment of Sumerian
in his Sumerian Mythology (now accessible on the Internet).
Friedrich Delitzsch published a learned Sumerian dictionary and grammar
in the form of his Sumerisches Glossar and Grundzüge der sumerischen Grammatik, both appearing in 1914.
Delitzsch's student, Arno Poebel, published a grammar with the same title, Grundzüge der sumerischen Grammatik, in 1923,
and for 50 years it would be the standard for students studying Sumerian.
Poebel's grammar was finally superseded in 1984 on the publication of The Sumerian Language, An Introduction to its History and Grammatical Structure, by Marie-Louise Thomsen.
While much of Thomsen's understanding of Sumerian grammar would now be rejected by most or all Sumerologists,
Thomsen's grammar (often with express mention of the critiques put forward by Pascal Attinger in his 1993
Eléments de linguistique sumérienne: La construction de du11/e/di «dire») is the starting point of most recent academic discussions of Sumerian grammar.
More recent monograph-length grammars of Sumerian include Dietz Otto Edzard's 2003 Sumerian Grammar and Bram Jagersma's 2010 A Descriptive Grammar of Sumerian
(currently digital, but soon to be printed in revised form by Oxford University Press).
Piotr Michalowski's essay (entitled, simply, "Sumerian") in the 2004 The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages has also been recognized as a good modern grammatical sketch.
There is relatively little consensus, even among reasonable Sumerologists,
in comparison to the state of most modern or classical languages.
Verbal morphology in particular is hotly disputed.
In addition to the general grammars,
there are many monographs and articles about particular areas of Sumerian grammar, without which a survey of the field could not be considered complete.
The primary institutional lexical effort in Sumerian is
the Pennsylvania Sumerian Dictionary project, begun in 1974.
In 2004, the PSD was released on the Web as the ePSD. The project is currently supervised by Steve Tinney.
It has not been updated on-line since 2006, but Tinney and colleagues are working on a new edition of the ePSD, a working draft of which is available on-line.
Около AD1850, Edward Hincks се усъмнил и заподозрѣ̋л несемитски произход на клинописът.
За семитскитѣ езици подходящо било консонантното писмо, а клинописът бил по-скоро сричково писмо.
Освѣн това, за нѣ̋кои знаци не се намирали семитски корени.
Julius Oppert прѣдположил,
че нѣ̋какъв несемитски език е прѣдшествал акадския̌т в Месопотамия и клинописното писмо било развито за този несемитски език.
Прѣз 1855 Henry Rawlinson обявил,
че южно от Вавилон (Nippur, Larsa, Uruk) били открити клинописни плочки на непознат език.
На слѣдващата година Edward Hincks прѣдположил,
че този непознат език бил от аглутинативен тип.
По онова врѣме терминологията не била още установена. Нѣ̋кои наричали този непознат език скитски, други акадски.
Прѣз 1869 Julius Oppert прѣдложил
съврѣменнитѣ термини акадски и шумерски въз основата на извѣстна титла "Цар на Шумер и Акад".
Семитския̌т език бил нарѣчен акадски, а несемитския̌т - шумерски.
Paul Haupt бил първия̌т,
на когото прѣз 1879 му се удало да обработи двуезичен текст - на акадски и на шумерски.
Ernest de Sarzec
пръв публикувал разшифровки на шумерски клинописни плочки прѣз 1884.
Rudolf Ernst Brünnow
прѣз 1889 публикувал първия̌т рѣчник на шумерски идеограми.
Friedrich Delitzsch (1914)
и ученикът му Arno Poebel (1923)
публикуват рѣчник и граматика на шумерския̌т език, които се ползват прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
Дори когато Го виђаме в тритѣ Му ипостаси - Отец, Син и Светия̌т Дух, Бог - Аллах - е един и цѣ̋лостен. И е велик.
Свѣтът - Божия̌т свѣ̋т - сѫщо така е един и цѣ̋лостен. И е велик.
Свѣтът е един и цѣ̋лостен - нѣ̋ма един свѣ̋т за египтянитѣ, друг за шумеритѣ, трети за българитѣ. Свѣтът е един и е на Бог, на Аллах.
Свѣтът е цѣ̋лостен във врѣмето. Познаваем е само доколкото имаме за него цѣ̋лостна прѣдстава във врѣмето.
Очеркът ми бѣ посветен на значението на принципът за континуитетът в историята.
Думата континуитет (continuity) се прѣвеђа непрѣкѫснатост или пък по-скоро приемственост (succession).
Бѣше показано, че историята успѣ̋ва да проникне назад във врѣмето само въз основа на континуитетът.
Ако го нѣ̋ма континуитетът, завъђат се чалга-историци, които съчиняват митове като замѣстители на истинската история.
Да, пирамидитѣ и сфинксът сѫ интересни и важни исторически артифакти. Врѣмето тѣ̋х ги е запазило, макар че е сринало Вавилон и Йерусалимския̌т храм.
Но в очеркът ми май стана дума за нѣщо друго. Нѣщо друго с непрѣходно значение. Със значение, непрѣходно вече три хилядолѣтия.
Това е Петокнижието Мойсеево - сборник с дрѣвни художествени религиозни текстове.
Сказанието за Сътворението - сказание за това как свѣтът - Божия̌т свѣ̋т - е бил създаден.
За Адам и Ева.
За Авраам (Абрахам, Ибрахим), на когото Бог - Аллах - обѣщал, че нѣ̋ма вече да изисква човѣшки жертвоприношения (човѣшки курбани).
За скрижалитѣ - за двѣтѣ каменни плочи, от двѣтѣ страни на които Бог - Аллах - написал десеттѣ Си Заповѣди и ги врѫчил на Мойсей (Муса).
Затова как хората прѣстана̨ли да се кланя̨т на златния̌т телец и припознали истинския̌т Бог - Аллах - Богът на Авраама.
Ако нѣ̋кой напримѣр си мисли, че Петокнижието Мойсеево нѣ̋ма нищо общо с нас българитѣ, нека пак да размисли.
Цѣ̋лата ни история е пропита от Петокнижието Мойсеево.
Съврѣменния̌т български етнос възникна̨л
едва когато Християнството, основано на Християнската Библия - от Петокнижието Мойсеево прѣз Евангелията до Откровението (до Апокалипсисът),
се съчетало по Нашенско със славяногласието.
Така нарѣченото турско робство било за нас едноврѣменно Божие наказание и очистващо избавление.
Заслужили сме си били Божието наказание, защото сме били допуснали Нашенско да стане развъдник на гнусни еретици, които отричали Петокнижието Мойсеево.
Тѣ плъзнали из цѣ̋ла Европа и опетнили честното ни българско име.
Наложило се Господ-Бог-Аллах да прати по Нашенско мюсюлманитѣ, за да изтрѣбя̨т еретицитѣ, да очистя̨т от тѣ̋х Божията земя.
Пуснѣте си още веднъж
стиховетѣ от Епосът на Гилгамеш на шумерски език в интерпретация на съврѣменен артист.
Звученето е приблизително, но правдоподобно.
Текстоветѣ сѫ на около пет хиляди години. Това не сѫ ли сюжети от Петокнижието Мойсеево?
Нека да повторя̨. Свѣтът е един и цѣ̋лостен. И е на Бога. И Бог - Аллах - е един и цѣ̋лостен, дори в тритѣ Си ипостаси. И е велик. Велико е и сътвореното от Него.
Здравей,
Защо ми се струва, че заглавието не отговаря на изложението?
В изложението няма нищо конкретно за историята, а се разглеждат писмености, разчитането им и т.н., като накрая и малко религия.
Това историята ли е според теб ?
Поздрави.
Според една от дефинициитѣ, историята не се простира отвѫд писаната история. Отвѫд писаната история е
праисторията.
Слѣдователно, без разчитането на дрѣвно-египетскитѣ йероглифи нѣ̋маше да имаме истинска история на Египет,
нѣ̋маше напримѣр откъдѣ да знаем за
30-тѣ фараонски династии.
Аналогично, твърдѣ малко щѣ̋хме да знаем за историята на Месопотамия и Вавилон без разчитането на клинописът.
Нѣ̋маше да знаем вавилонскитѣ царе.
И това, разбира се, е история. Помѫчил съм се да обясня̨ как така знаем имената на фараонитѣ отпрѣди пет хилядолѣтия.
No comments:
Post a Comment