Глаголицата: странна и чудàта

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

Глаголицата: странна и чуда̀та
(всичко за нея̨)

• 1. Прѣдисловие
• 2. История на глаголицата
• 3. Свойства на глаголицата
• 4. Таблица на глаголическитѣ букви (Table of Glagolitic)  (.. покажи само таблицата ..)
• 5. Клавиатура и конвертиране (Glagolitic Software Tools)
  • Glagolitic Unicode
  • Glagolitic Virtual Keyboard
  • Cyrillic To Glagolitic Conversion
  • Glagolitic To Cyrillic Conversion
  • Number to Glagolitic Miletan
• 6. Прѣпратки (references)
• 7. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

• ►► Цъкнѣте, за да се покаже картинката. (.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

• 

  ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката. (.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

---

1. ►►  Прѣдисловие   (.. покажи го ..) (.. покажи само таблицата ..)

1. ▼▼  Прѣдисловие   (.. скрий го прѣдисловието ..)    (.. покажи само таблицата ..)

• Цѣлта на тази публикация е да се хвърли свѣтлина върху историята и свойствата на глаголическата азбука.


• Сѫществена част от публикацията е таблицата на глаголическитѣ букви.
  
  
  • За всѣ̋ка буква е посветен ред в таблицата, съдържащ много информация за буквата,
    • включително и кодировката ѝ в Unicode:
    • Десетично Шестнадесетично
  • В таблицата сѫ вградени много обяснения и разсѫђения за глаголицата.


• Прѣдоставени сѫ и нѣ̋кои софту̌ерни инструменти.


• (.. покажи таблицата ..)    (.. скрий го прѣдисловието ..)    .. към началото ..

---

2. ►►  История на глаголицата   (.. покажи я̨ ..)

2. ▼▼  История на глаголицата   (.. скрий я̨ историята на глаголицата ..)

• Създателя̌т на глаголицата е Свети Кирил - Константин Философ.
  
  
  • Той е бил високообразован ромей. Знаѣл е много езици.
  • Високообразован ромей, който знае много езици - това означава най-малкото, че знае гръцки и латински.
  • Високообразован ромей, който знае много езици - това означава в допълнение да знае нѣ̋кой семитски език (сирийски, еврейски, арабски).
  
  
  • Прѣз 9-ти вѣк знаенето на славянски едва ли е можѣло да се счита за част от високо образование.
  • Хора, образовани на славянски, прѣз 9-ти вѣк нѣ̋мало.
  • Свети Кирил и брат му Свети Методий създали славянската книжовност, както и условията, нужни за появата на хора, грамотни на славянски.
  
  
  • Дори Свети Кирил да не е знаѣл славянския̌т език от дѣтството си, ще да го е научил заради моравската мисия.
  
  
  • Поради голѣмитѣ заслуги на Свети Кирил за създаването на славянската книжовност,
    на негово име е нарѣчена другата славянска азбука - кирилицата,
    макар самия̌т Свети Кирил да не е бил срѣд създателитѣ ѝ.


• Създаването на глаголицата е лично дѣло на Свети Кирил - Константин Философ.
  
  
  • Свети Кирил е създал азбука, която да се откроява.
    • Азбука, която да не прилича на никоя извѣстна азбука,
    • нито на гръцката, нито на латинската, нито на нѣ̋коя друга.
  
  
  • Създал е азбука с намѣрението да е универсална.
    • Да е пригодна за гръцкия̌т език по-добрѣ от традиционната гръцка азбука.
    • Да е пригодна и за латинския̌т език.
    • И във връзка с моравската мисия, да е пригодна и за славянския̌т език.
  
  
  • Странната азбука може да е застрашила моравската мисия и да е допринесла за провалът ѝ.


• Слѣд смъртта първо на Свети Кирил, а послѣ и на Свети Методий,
  • възможно е нѣ̋кои букви да сѫ били забравени,
  • и ние сега да не знаем за тѣ̋х,
  • възможно е и нѣ̋кои "странни" букви
  • да сѫ били употрѣбявани не според първоначалния̌т замисъл.
  
  
  • Глаголицата сега се разглеђа като част от славянската книжовна традиция
    • и ние сега знаем за нея̨
    • благодарение основно на Свети Климент Охридски.


• Свети Климент Охридски е продължител на дѣлото на своитѣ учители,
  • на Свети Кирил и на Свети Методий.
  
  
  • Свети Климент и Свети Наум остана̨ли вѣрни на глаголицата.
  
  
  • Свети Климент прѣцѣнил, че в Плиска и Прѣслав глаголицата нѣ̋мала шанс прѣд кирилицата.
  
  
  • Затова се оттеглил в далечни краища, къдѣто заедно със Свети Наум развили мащабна книжовна и просвѣтителска дѣйност.
  • Тази им дѣйност е извѣстна като Охридска книжовна школа.
  
  
  • Глаголицата сега ние я̨ знаем във видът, който ѝ е бил придаден от Свети Климент.
    
    
    • Той опростил формитѣ на нѣ̋кои букви.
    • Заимствал идеи от кирилицата, с която се бил запознал в Плиска и Прѣслав.
    • В частност, възстановил гръцкитѣ букви в глаголицата, във формата им от кирилицата и от гръцката азбука.


• (.. покажи таблицата ..)    (.. скрий я̨ историята на глаголицата ..)    .. към началото ..

---

3. ►►  Свойства на глаголицата   (.. покажи ги ..)

3. ▼▼  Свойства на глаголицата   (.. скрий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

• ►►  Глаголицата е уникална.
• ▼▼  Глаголицата е уникална.
  
  
  • Латинската и кирилската азбуки сѫ версии на гръцката азбука, модифицирани по врѣме на употрѣбата им.
  
  
  • Глаголицата обаче е азбука, различна от гръцката.
    • Други уникални азбуки, различни от гръцката, сѫ арменската и грузинската.
    • За разлика от глаголицата, арменската и грузинската азбуки сѫ още в употрѣба съотвѣтно за арменския̌т и грузинския̌т език.
    
    
    • Създателя̌т на глаголицата е тѫрсѣл уникалност.
    • По външния̌т си вид глаголицата не прилича на никоя друга азбука - нито на гръцката, нито на арменската или грузинската.
  
  
  • (.. скрий я̨ уникалността на глаголицата ..)  .. към началото ..


• ►►  Глаголицата е универсална.
• ▼▼  Глаголицата е универсална.
  
  
  • Глаголическата азбука е създадена с намѣрението да е универсална.
    • Да е пригодна за гръцкия̌т език по-добрѣ от традиционната гръцка азбука.
    • Да е пригодна и за латинския̌т език.
    • И във връзка с моравската мисия, да е пригодна и за славянския̌т език.
  
  
  • Латинскитѣ букви G:G13:Ⰼ, H:G35:Ⱒ и Q:G27:Ⱊ имат съотвѣтствие в глаголицата.
  
  
  • Обаче към разширението на глаголицата за нуђитѣ на славянския̌т език се е подхођало пѣстеливо.
  • Напримѣр:
    • Има само една отдѣлна буква за носова гласна, когато в езикът има двѣ носовки.
    • Нѣ̋ма отдѣлна буква за гласния̌т звук Ѣ, отлична от буквата за дифтонгът ΙΑ.
  
  
  • (.. скрий я̨ универсалността на глаголицата ..)  .. към началото ..


• ►►  Глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука.
• ▼▼  Глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука.
  
  
  • Латинската и кирилската азбуки не само слѣдват моделът на гръцката азбука -
    • тѣ просто сѫ версии на гръцката азбука, модифицирани по врѣме на употрѣбата им.
  
  
  • Колкото и различна да е обаче глаголицата - различна от гръцката азбука,
    • тя слѣдва моделът на гръцката азбука.
    
    
    • Арменската и грузинската азбуки сѫщо така слѣдват моделът на гръцката азбука.
  
  
  • Глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука, защото:
    
    
    • В основни линии се запазва подредбата на буквитѣ от гръцката азбука.
    • Букви, ненужни за славянския̌т език, но с гръцки прототипи, се запазват.
    • Използва се милетската система за означаване на числата.
  
  
  • (.. скрий го гръцкия̌т модел на глаголицата ..)  .. към началото ..


• ►►  Йотиранитѣ гласни в глаголицата.
• ▼▼  Йотиранитѣ гласни в глаголицата.
  
  
  • Създателя̌т на глаголицата е прѣдвидил отдѣлни букви за йотиранитѣ гласни ΙΑ, ΙΟ и ΙΟΥ,
    • отдѣлни букви със собствени очертания, напълно различни от буквитѣ за Α, Ο и ΟΥ.
    
    
    • Йотиранитѣ гласни ΙΑ, ΙΟ и ΙΟΥ в сѫщност сѫ дифтонзи.
    • В гръцката, в латинската и в старата кирилска писмена традиция тѣ се означават,
      като прѣд съотвѣтната гласна се постави буквата йота I.
  
  
  • За дифтонгът ΙΑ е прѣдназначена глаголическата буква G34:Ⱑ:Iат.
    
    
    • Създателя̌т на глаголицата не е различавал славянския̌т звук Ѣ (е двойно, ят) от йотираната гласна ΙΑ.
    
    
    • Поради това той не е прѣдвидил буква за славянския̌т звук Ѣ (е двойно, ят), каквато има в кирилицата.
    
    
    • Слѣдователно, в глаголицата йотираната гласна ΙΑ (която е дифтонг) и гласния̌т звук Ѣ (е двойно, ят) се означават с една и сѫща буква Ⱑ.
    
    
    • Поради това, под влиянието на глаголицата и на произношението в нѣ̋кои нашенски диалекти, понѣ̋кога и в кирилицата буквата Ѣ (ят, е двойно) се използвала за означаването на дифтонгът (на йотираната гласна) ΙΑ.
  
  
  • За дифтонгът ΙO е прѣдназначена глаголическата буква G39:Ⱖ.
    
    
    • Тъй като в славянския̌т език нѣ̋мало звукосъчетание ΙΟ, то тази буква не се употрѣбявала.
    
    
    • Тя обаче участва в лигатурата за G42:Ⱙ:IѪ:голѣмия̌т йотиран юс.
  
  
  • За дифтонгът ΙOΥ е прѣдназначена глаголическата буква G36:Ⱓ.
    
    
    • Забѣлѣжѣте, че макар в глаголицата самата нейотирана гласна OΥ да се означава с лигатура G23:Ⱆ, както в гръцката азбука и както в кирилицата, за йотирана гласна ΙOΥ е прѣдназначена самостоятелна глаголическа буква, която не е лигатура.
  
  
  • Двѣ лигатури сѫ прѣдназначени за йотиранитѣ носовки:
    
    
    • G42:Ⱙ:IѪ:голѣ̋м йотиран юс
      • лигатура от йотираната буква G39:Ⱖ:IO и G38:Ⱕ:юсовия̌т маркер
    
    
    • G40:Ⱗ:IѦ:малък йотиран юс
      • лигатура, съставена от буквата G06:Ⰵ:Е и G38:Ⱕ:юсовия̌т маркер.
  
  
  • Липсва буква за дифтонгът ΙΕ, който се срѣща в гръцки.
    
    
    • Може би буквата е била забравена и загубена,
    • понеже тя не е била нужна за славянския̌т език.
    
    
    • При все че има буква за G40:Ⱗ:IѦ:йотирания̌т малък юс,
    • от каквато славянския̌т език сѫщо така нѣ̋мал нуђа.
  
  
  • (.. скрий го обяснението за йотиранитѣ гласни ..)  .. към началото ..


• ►►  Букви за гласния̌т звук И в глаголицата.
• ▼▼  Букви за гласния̌т звук И в глаголицата.
  
  
  • В гръцката азбука имало двѣ букви за гласния̌т звук И: Η:Ητα:Ита и Ι:Ιωτα:Ιота.
    
    
    • Прѣз 9-ти вѣк тѣзи букви Η и Ι звучѣли еднакво.
    • Избирали коя буква да напиша̨т според традицията или все едно според етимологията.
    
    
    • Прѣз 9-ти вѣк гръцката буква Υ:Υψιλον:Ипсилон все още звучала различно от буквитѣ Η и Ι.
    
    
    • В гръцката писменост буквата Ι:Ιωτα:Ιота участва в редица диграфи и дифтонзи.
    • В гръцката писменост се използват и диакритични знаци, много от които сѫ свързани с буквата Ι:Ιωτα:Ιота.
    
    
    • Важен за сетнешнитѣ разсѫђения е диакритичния̌т знак "диерезис".
    • Ι:Ιωτα:Ιота с диерезис - ϊ - означава, че тази Ιота не участва в диграф или дифтонг,
    • а си е просто Ιота и означава гласния̌т звук И.
    • Писането на Ι:Ιωτα:Ιота с диерезис - ϊ - се налагало често.
  
  
  • В кирилицата има двѣ или три букви за гласния̌т звук И.
    
    
    • Знаете, че кирилицата прѣдставлявала гръцката азбука, допълнена с 11 (единадесет) букви.
    
    
    • Спрямо буквитѣ за гласния̌т звук И положението било сѫщото, както в гръцката азбука.
    
    
    • Имало двѣ или три букви: Ита, Ιота и Ιота-с-диерезис.
    • Ако Ιотата-с-диерезис не я̨ броим за отдѣлна буква,
    • буквитѣ за гласния̌т звук И в кирилицата сѫ двѣ.
    
    
    • Правило кога да се пише Η:Ητα:Ита и кога Ι:Ιωτα:Ιота не е имало.
  
  
  • И в глаголицата има двѣ или три букви за гласния̌т звук И.
    
    
    • Спрямо буквитѣ за гласния̌т звук И глаголицата слѣдва кирилицата.
    • Може Свети Климент да е наложил това.
    
    
    • В Unicode сѫ задѣлени три позиции за буквитѣ за гласния̌т звук И:
      
      
      • G10:Ⰹ: вѣроятно съотвѣтствие на Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис.
      • G11:Ⰺ: вѣроятно съотвѣтствие на Ι:Ιωτα:Ιотата.
      • G12:Ⰻ: вѣроятно съотвѣтствие на Η:Ητα:Итата.
    
    
    • Числената стойност на G12:Ⰻ:Итата е 20, а на първитѣ двѣ букви - 10.
    
    
    • Възможно е нѣ̋кои да сѫ мислѣли, че в глаголицата има само двѣ букви за звукът И.
    • Възможно е нѣ̋кои да не сѫ смѣ̋тали Ⰹ:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис за отдѣлна буква.
    • Още повече, формитѣ на G11:Ⰺ:Ιотата и на G10:Ⰹ:Ιотата-с-диерезис сѫ подобни.
    
    
    • Както и в кирилицата, не е имало правило
      кога да се пише Ⰻ:Η:Ητα:Ита и кога Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота.
    
    
    • Нито редът на глаголическитѣ букви за гласния̌т звук И,
      нито съотвѣтствието им с кирилицата, сѫ добрѣ установени,
      пък и едва ли това има значение.
    • В таблицата подредбата е според Unicode.
  
  
  • (.. скрий го обяснението на буквитѣ за звукът И ..)  .. към началото ..


• ►►  Носовитѣ гласни в глаголицата.
• ▼▼  Носовитѣ гласни в глаголицата.
  
  
  • В старо-славянския̌т (старо-българския̌т) език имало двѣ носови гласни, два юса:
    
    
    • малък юс или прѣдна носовка, и
    • голѣ̋м юс или задна носовка.
  
  
  • В кирилицата имало съотвѣтно двѣ букви за двѣтѣ носовки:
    
    
    • Ѧ: малък юс или прѣдна носовка, и
    • Ѫ: голѣ̋м юс или задна носовка.
    
    
    • Ѧ: малък юс
    • В българския̌т език малкия̌т юс съвпадна̨л по произнощение с гласната Е.
    • За ново-българския̌т език вече нѣ̋мало нуђа от буква за малкия̌т юс.
    
    
    • В Русия малкия̌т юс приел печатната форма Я
    • и се наложил в съврѣменната кирилица с руското си произношение ΙΑ.
    
    
    • Ѫ: голѣ̋м юс
    • В руски голѣмия̌т юс съвпадна̨л по произнощение
      с гласната У, писана с диграфът ΟΥ.
    • Като резултат, в църковно-славянския̌т език буквата Ѫ не се употрѣбявала
    • и вмѣсто нея̨ пишѣли диграфът ΟΥ или пък буквата Ю в йотирания̌т вариант.
    
    
    • В повечето диалекти на българския̌т език голѣмия̌т юс съвпадна̨л със звукът Ъ.
    • В началото на 19-ти вѣк в България не знаѣли с коя буква да означават звукът Ъ.
    • От румѫнската кирилица възстановили буквата голѣ̋м юс Ѫ.
    
    
    • Към края̌т на 19-ти вѣк се установил правописът на звукът Ъ
    • чрѣз буквитѣ голѣ̋м ер Ъ или голѣ̋м юс Ѫ според етимологията.
    
    
    • Аз се придържам към този правопис.
    • Прѣз 1945 отечествено-фронтовцитѣ изпѫдиха̨ голѣмия̌т юс Ѫ от азбуката.
    • Аз съм си го възстановил.
  
  
  • В глаголицата носовкитѣ се означават на друг принцип.
    
    
    • Има само една отдѣлна глаголическа буква за носовка:
      • G38:Ⱕ:юсовия̌т маркер.
    
    
    • Употрѣбен самостоятелно, G38:Ⱕ:юсовия̌т маркер
      означава G37:Ⱔ:Ѧ:малкия̌т юс, прѣдната носовка.
      
      
      • Практически G37:Ⱔ:Ѧ:малкия̌т юс и G38:Ⱕ:юсовия̌т маркер сѫ една и сѫща буква.
      • Дали сѫ им отдѣлни позиции в Unicode
      • и само затова заемат два реда в таблицата.
    
    
    • G38:Ⱕ:Юсовия̌т маркер участва в края̌т на лигатури, които означават други носовки:
      
      
      • G41:Ⱘ:Ѫ:Голѣ̋м юс,
        • лигатура: юсов маркер слѣд буква G18:Ⱁ:О
      
      
      • G42:Ⱙ:IѪ:голѣ̋м йотиран юс,
        • лигатура: юсов маркер слѣд йотираната буква G39:Ⱖ:ΙΟ
      
      
      • G40:Ⱗ:IѦ:малък йотиран юс,
        • лигатура: юсов маркер слѣд буква G06:Ⰵ:Е
        • [Ненужна буква]
    
    
    • Редът на глаголическитѣ букви за носовкитѣ не е съвсѣм установен,
      пък и едва ли има значение.
    • В таблицата подредбата е според Unicode.
  
  
  • (.. скрий го обяснението на носовитѣ гласни ..)  .. към началото ..


• ►►  "Мистериозни" букви в глаголицата.
• ▼▼  "Мистериозни" букви в глаголицата.
  
  
  • Както бѣ казано по-горѣ, за разлика от кирилицата,
    в глаголицата има три "мистериозни" букви, създадени като
    съотвѣтствие на тритѣ букви от латинската азбука G-H-Q.
    
    
    • G13:Ⰼ:G:Герв (само тази се е употрѣбявала)
    • G35:Ⱒ:H:Хълм
    • G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ?]
  
  
  • Повече подробности за всѣ̋ка буква сѫ дадени вѫтрѣ в таблицата,
    по даденитѣ по-горѣ цѣлеви прѣпратки
    към допълнителнитѣ редове за съотвѣтната буква.
  
  
  • Разбира се, тѣзи три "мистериозни" глаголически букви
    не сѫ били нужни за славянския̌т език.
    Затова в кирилицата и помен за тѣ̋х нѣ̋ма.
  
  
  • (.. скрий ги "мистериознитѣ" букви ..)  .. към началото ..


• ►►  Влияние на кирилицата върху глаголицата.
• ▼▼  Влияние на кирилицата върху глаголицата.
  
  
  • Нѣ̋ма как да нѣ̋ма общи нѣща међу кирилицата и глаголицата.
    
    
    • Първо, глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука, а пък самата стара кирилица не е нѣщо друго, а е гръцката азбука, допълнена с 11 букви.
    • Второто общо е славянския̌т език: допълнителнитѣ 11 кирилски букви сѫ били въведени заради него, а и глаголицата е била приложена към него.
  
  
  • Но тук ще става дума за специфични влияния от кирилицата към глаголицата.
  
  
  • Върнѣте се и прочетѣте за историята на глаголицата.
    
    
    • Създателя̌т ѝ Свети Кирил не е познавал кирилицата.
    • Глаголицата е била създадена независимо от кирилицата.
    
    
    • Прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия обаче ученици на Свети Кирил и Свети Методий се запознали с кирилицата и усъвършенствали глаголицата.
  
  
  • Става дума за Свети Климент, Свети Наум и Охридската книжовна школа.
  
  
  • Формитѣ на нѣ̋кои глаголически букви били опростени.
  
  
  • Вѣроятно сега ние я̨ знаем глаголицата във видът ѝ слѣд намѣсата на Свети Климент.
  
  
  • От кирилицата били заимствани идеи и практики.
    
    
    • Възстановени били липсващи или забравени гръцки букви във формата им от кирилицата и от гръцката азбука: G24:Ⱇ:Φι, G26:Ⱉ:Ωμεγα, G43:Ⱚ:Θητα.
    
    
    • Буквата G31:Ⱎ:Ша вѣроятно била заимствана от кирилицата.
    • Лигатурата G28:Ⱋ:Ща - сѫщо.
    
    
    • Наличието на три букви за гласния̌т звук И и практиката в употрѣбата им вѣроятно сѫ заимствани от кирилицата.
    
    
    • Практиката в употрѣбата на буквата G26:Ⱉ:Ωμεγα сѫщо е заимствана от кирилицата.
    
    
    • Има малка вѣроятност лигатурата G23:Ⱆ:ΟΥ:Ομικρον+Υψιλον:Оукъ да е била заимствана от кирилицата и да е замѣнила нѣ̋какъв по-стар вариант на тази буква.
  
  
  • (.. скрий го влиянието от кирилицата към глаголицата ..)  .. към началото ..


• ►►  Влияние на глаголицата върху кирилицата.
• ▼▼  Влияние на глаголицата върху кирилицата.
  
  
  • По-вѣроятно е имената на буквитѣ в славянскитѣ азбуки (азъ, боукъı, вѣди, ..) да произлизат от глаголицата и оттам да сѫ заимствани и в кирилицата.
  
  
  • Глаголицата е оказала влияние върху кирилицата, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да се прѣпиша̨т (да се транслитерират) на кирилица.
  
  
  • Основното в това влияние е идеята йотиранитѣ гласни да имат отдѣлни букви.
    
    
    • В кирилицата тази идея никога не е била осѫществена докрай.
    
    
    • Първия̌т резултат е кирилската буква Ю.
      
      
      • Буквосъчетанието (триграфът) ΙΟΥ, както се е бѣлѣжѣл този дифтонг, се е опростил до лигатура ΙΟ и получава статут на буква в кирилицата - буквата Ю.
      
      
      • Опростяването от ΙΟΥ във ΙΟ било възможно, понеже в славянския̌т език нѣ̋мало дифтонг ΙΟ.
      • Тогава нѣ̋мало, сега има.
      
      
      • Буквата Ю много си я̨ харесваме.
    
    
    • Добрия̌т резултат с буквата Ю не е бил послѣдван от други добри резултати.
    
    
    • В България, къдѣто прѣдимно се е осѫществявала дѣйността по прѣписване от глаголица на кирилица,
    • по моделът на глаголицата и на глаголическата буква G34:Ⱑ:Ιат
    • кирилската буква Ѣ започна̨ла да се употрѣбява като буква за дифтонгът ΙА.
    
    
    • В Русия, като буква за дифтонгът ΙА започна̨ла да се употрѣбява кирилската буква Ѧ за малкия̌т юс.
    • Причината била, че звукът малък юс в източно-славянскитѣ диалекти се измѣнил в ΙА.
    • При въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия тази буква добила формата Я.
    
    
    • Двѣтѣ букви Ю и Я сѫ сѫществена част от съврѣменната руско-българска кирилица.
    
    
    • Обаче в нея̨, в съврѣменната руско-българска кирилица, нѣ̋ма други букви за йотирани гласни.
    
    
    • Руския̌т език нѣ̋ма нуђа от други такива букви.
    • Рѣшението с буквата Ё е перфектно за руския̌т език.
    
    
    • В съврѣмення̌т български език обаче има звукосъчетания ΙО и ΙЪ.
    • А букви за тѣ̋х нѣ̋маме.
    • А пък за българската традиция буквата Я е доста противорѣчива.
    
    
    • Но да не се отклоняваме към кирилицата.
    • Тази публикация е за глаголицата.
  
  
  • Прѣз 19-ти вѣк идеята йотиранитѣ гласни да имат отдѣлни букви е била напълно елиминирана от сръбската кирилица.
  
  
  • Глаголическата буква G13:Ⰼ:G:Герв е стана̨ла източникът на нова буква в сръбската кирилица - буквата ђ.
    
    
    • Сръбската кирилска буква ђ означава мек съгласен звук, който ние българитѣ чуваме като дж.
    
    
    • Глаголическата буква G13:Ⰼ:G:Герв се е срѣщала най-често в думата ЕΥAΝⰌΕΛΙΕ (Евангелие), и то на заглавнитѣ страници на рѫкописитѣ.
    • А на италиански или пък на латински в италианско срѣдновѣковно звучене на това мѣ̋сто се чува дж.
    
    
    • Сръбската кирилска буква ђ е възникна̨ла по този начин.
    
    
    • В сръбскитѣ думи тя стои на мѣ̋стото на пра-славянското съчетание *-dj-.
    
    
    • В български на това мѣ̋сто стои звукосъчетанието жд.
    
    
    • В български често се срѣщат двѣтѣ звукосъчетания шт и жд.
    • Тѣ стоя̋т съотвѣтно на мѣстата на пра-славянскитѣ съчетания *-tj- и *-dj-.
    • За съчетанието шт си имаме удобна буква щ, а за жд нѣ̋маме.
    
    
    • Е, аз съм заимствал сръбската буква ђ и я̨ употрѣбявам за съчетанието жд в текстове на български.
  
  
  • (.. скрий го влиянието от глаголицата към кирилицата ..)  .. към началото ..


• ►►  В заключение: буквата Ⰼ:Герв е символът на глаголицата.
• ▼▼  В заключение: буквата Ⰼ:Герв е символът на глаголицата.
  
  
  • Самата глаголица още в заглавието е обявена за странна и чуда̀та.
  
  
  • Буквата G13:Ⰼ:G:Герв е една от тритѣ странни и "мистериозни" глаголически букви, които нѣ̋мат съотвѣтствие в кирилицата.
  
  
  • А щом нѣ̋мат съотвѣтствие в кирилицата, значи не сѫ нужни.
  
  
  • Прочетѣте какво е написано за буквата G13:Ⰼ:G:Герв в допълнителния̌т табличен ред за нея̨.
    
    
    • Че е единствената от тритѣ странни и мистериозни глаголически букви, за която е била намѣрена нѣ̋каква употрѣба.
    • Че сѫ я̨ пишѣли само в гръцки думи.
    • Че сѫ я̨ пишѣли в гръцки думи със странно произношение.
    • Че сѫ я̨ пишѣли в гръцки думи със странно за гърцитѣ произношение.
    • Че сѫ я̨ пишѣли в гръцки думи със странно за славяногласнитѣ произношение.
    
    
    • Въпрѣки че според замисълът на създателя̌т в тази глаголическа буква не е замѣсена никаква славянщина,
    • пан-слависти и македонисти я̨ свързват с пра-славянския̌т език.
  
  
  • Да, никаква славянщина нѣ̋ма в буквата G13:Ⰼ:G:Герв по замисълът на създателя̌т на глаголицата.
  
  
  • Както и самата глаголица. Според обстоятелствата, тя е била приложена за славянския̌т език, но създателя̌т ѝ не е вложил в основитѣ ѝ никаква славянщина, защото е държал на универсалността.
  
  
  • И тъй, буквата Ⰼ:Герв е символът на глаголицата.
  • Която пък е символът на чешитликя̌т.
  
  
  • И на буквата Ⰼ:Герв, и на самата глаголица по недоразумѣние им се назначава нѣ̋каква привидна славянщина, каквато тѣ нѣ̋мат.
  
  
  • (.. скрий го заключението ..)  .. към началото ..


• ►►  Цъкнѣте тука, ако таблицата малко по-долу не се виђа.
• ▼▼  Таблицата малко по-долу вече трѣ̋бва да се виђа.
  
  
  • За всѣ̋ка колона от таблицата има ред с пояснения.
    • За да се покажа̨т всички такива редове, натиснѣте тука.
    • Цъкнѣте тук, за да се скрия̨т.
  
  
  • Всѣки ред от таблицата, който е посветен на буква, е послѣдван от ред с коментари.
    • За да се покажа̨т всички такива коментарни редове, натиснѣте тука.
    • Цъкнѣте тук, за да се скрия̨т.


• (.. покажи таблицата ..)    (.. скрий ги свойствата на глаголицата ..)    .. към началото ..

---

4. ►►  Таблица на глаголическитѣ букви   (.. покажи я̨ ..)  (.. покажи я̨ само нея̨ ..)  .. към началото ..

4. ▼▼  Таблица на глаголическитѣ букви   (.. скрий я̨ таблицата ..)

►►	Reference	Glagolitic UC Shape	Glagolitic LC Shape	Name of the letter	Cyrillic Counterpart	Greek Counterpart	Roman Counterpart	Numerical Value	Remark
	Етикет	Глаголическа голѣ̋ма буква	Глаголическа малка буква	Наименование на буквата	Съотвѣтствие в кирилицата	Съотвѣтна гръцка буква	Съотвѣтна латинска буква	Числена стойност	Забѣлѣжка
►►	►►	►►		►►	►►	►►	►►	►►	►►
▼▼	За всѣ̋ка глаголическа буква е прѣдназначен ред в тази таблица. За всѣ̋ка глаголическа буква в таблицата има и допълнителен ред, който се показва при поискване. На допълнителнитѣ редове, међу другото, сѫ указани и кодоветѣ на буквитѣ.			Етикетът служи за означаване и за цитиране на редът от тази таблица и на съотвѣтната глаголическа буква. Етикетитѣ имат видът [G01],[G02],..,[G44]. Без връзка с тази таблица етикетитѣ нѣ̋мат значение. На допълнителния̌т ред, под етикетът и налѣ̋во от кодоветѣ на буквитѣ, се показва "броячът на Черноризец Храбър".					Кодоветѣ на глаголическитѣ букви в Unicode могат да се показват десетично или пък шестнадесетично. Десетично и шестнадесетично мога̨т да се смѣнят чрѣз listbox, който ще намѣрите тука или другадѣ в тази публикация. Десетично Шестнадесетично
▼▼	Every Glagolitic letter has its row in this table. Every Glagolitic letter has also an additional explanation row which is displayed upon request. On the additional explanation row, the Unicode of the letter is displayed, among other things.			The reference label is just a label of the row and is used to reference this row and the corresponding Glagolitic letter throughout this publication. Reference labels look like this: [G01],[G02],..,[G44]. If not related to this teble, reference labels are meaningless. On the additional explanation row, under the reference label and to the left of the Unicode, "Chernorizec Xrabur's Counter" is displayed.					The Unicode of the Glagolitic letters can be displayed either in decimal or in hexadecimal notation. A listbox to switch between decimal and hexadecimal appears here or elsewhere in this publication. Decimal Hexadecimal
▼▼		Обяснение на формитѣ на глаголическитѣ букви		Формитѣ на глаголическитѣ букви сѫ странни и причудливи. Плод сѫ на художническата дарба на създателя̌т на глаголицата. Той е положил специални усилия буквитѣ му да сѫ уникални, да не приличат на буквитѣ от никоя друга азбука. Геометрични фигури - крѫгчета, триѫгълници, .. - сѫ основни елементи на формитѣ на глаголическитѣ букви. Свети Климент Охридски опростил създаденитѣ от прѣмѫдрия̌т Свети Кирил букви. Вѣроятно сега ние я̨ знаем глаголицата във видът ѝ слѣд намѣсата на Свети Климент. Вѣроятно оригиналнитѣ форми на нѣ̋кои букви в края̌т на азбуката сѫ били забравени. Получили сѫ формата на съотвѣтната гръцка или кирилска буква:  G24:Φι   G26:Ωμεγα   G43:Θητα  G31:Ша   G28:Ща  Можем да подозираме намѣса на Свети Климент. Само заради щедростта на Unicode става дума за малки глаголически букви. Малкитѣ глаголически букви имат сѫщитѣ форми, както главнитѣ. В Unicode сѫ отпусна̨ти позиции и за малкитѣ глаголически букви, но нова форма за тѣ̋х не им е назначена - тѣ просто сѫ по-малки. Различнитѣ форми за главнитѣ и малкитѣ букви при кирилската, латинската и гръцката азбука сѫ плод на ерата на книгопечатането, което глаголицата не е доживѣ̋ла.
▼▼		Glagolitic Shapes Explanation		The shapes of the Glagolitic letters are strange and bizarre. They are the result of the artistic gift of the creator of Glagolitic who has made a special effort his letters to be unique, and not to resemble the letters of any other alphabet. Geometric figures - circles, triangles, .. are the main elements of the forms of Glagolitic letters. St. Clement of Achrida simplified the letters created by the wise St. Cyril. The Glagolitic alphabet is now known in the form only after the modifications made by St. Clement. The original shapes of last letters in the Glagolitic alphabet were probably forgotten and got the shape of the corresponding Greek or Cyrillic letter:  G24:Φι   G26:Ωμεγα   G43:Θητα  G31:Ша   G28:Ща  An intervention by St. Clement might be suspected. The lowercase Glagolitic letters are available only because of the generosity of Unicode. In Glagolitic, lowercase and uppercase letters have the same shape. Unicode has assigned positions to lowercase Glagolitic letters, but different shapes have not been assigned - they are just smaller in size. The different shapes of the uppercase and lowercase letters in the Cyrillic, the Roman, and the Greek alphabets are result of bookprinting. Glagolitic did not survive until bookprinting.
▼▼	Вѣроятно, имената на кирилскитѣ букви сѫ заимствани от глаголицата.			Обяснение на имената на буквитѣ	Тъй като, за разлика от кирилицата, глаголицата по начало е замислена като нова азбука, за глаголическитѣ букви сѫ били измислени имена. Твърдението, че тѣзи имена в азбучния̌т ред прѣдставляват свързан стих или изрѣчение, е съмнително. Към края̌т на азбуката буквитѣ прѣстават да имат истински имена.
▼▼	The letter names in Cyrillic were probably borrowed from Glagolitic.			Letter Names Explanation	Unlike Cyrillic, Glagolitic was designed as a new alphabet since the beginning. and so, names were invented for the Glagolitic letters. There is a false assumption that these names represent a meaningful statement or even an аcrostic. The last letters seize to have real names.
▼▼	Като се има прѣд вид, че глаголица и кирилицата сѫ различни азбуки, всѣ̋ко съотвѣтствие е съпроводено с много условности.				Обяснение на съотвѣтствието с кирилицата	В таблицата е установено почти пълно съотвѣтствие међу глаголицата и гръцката азбука, а пък самата стара кирилица не е нѣщо друго, а е гръцката азбука, допълнена с 11 букви. Така че, първо, съотвѣтствието на глаголическитѣ букви с кирилицата може да се установи на тази основа. И второ, съотвѣтствието на глаголическитѣ букви с кирилицата може да се установи на основата на звуковетѣ в славянския̌т език. Ако тази жълта колона за съотвѣтствието с кирилицата е попълнена, и сѫсѣдната колона за съотвѣтствието с гръцкитѣ букви сѫщо е попълнена, и клѣтката в колоната за забѣлѣжки е в зелено, то установено е по възможност пълно съотвѣтствие међу глаголическата, кирилската и гръцката буква. Ако тази жълта колона за съотвѣтствието с кирилицата е попълнена, и клѣтката в колоната за забѣлѣжки е в жълто, то установено е съотвѣтствие међу глаголическата и кирилската буква въз основа на звуковата стойност на буквитѣ в славянски. Тритѣ "мистериозни" глаголически букви нѣ̋мат съотвѣтствие в кирилицата. Глаголическитѣ букви за носовитѣ гласни си имат кирилски съотвѣтствия. Глаголическитѣ букви за йотиранитѣ гласни обикновено имат кирилски съотвѣтствия. Освѣн буквата G39:Ⱖ, която нѣ̋ма. А пък буквата G34:Ⱑ се проектира върху кирилицата по сложен начин. Двѣтѣ букви G10:Ⰹ:Iота и G11:Ⰺ:Iота-с-диерезис сѫ повлияни от кирилицата.
▼▼	Glagolitic and Cyrillic are different alphabets and therefore converting and making correspondance between them are accompanied by many conventions.				Cyrillic Counterpart Explanation	Almost full correspondance between the Glagolitic and the Greek alphabets has been established. On the other hand, the Cyrillic itself is just the Greek alphabet with a complement of 11 letters. So, this is the base for establishing correspondance between Glagolitic and Cyrillic. Secondly, the phonetics of the Slavic language can also help in establishing correspondance between Glagolitic and Cyrillic. If this yellow column about the Cyrillic counterpart is fulfilled, and the next column about the Greek counterpart is also fulfilled, and the column for Remarks is in green, then a full correspondance between the three alphabets (Glagolitic, Cyrillic, Greek) has been established. If this yellow column about the Cyrillic counterpart is fulfilled, and the column for Remarks is in yellow, then a correspondance between Glagolitic, Cyrillic has been established for this letter, based on the Slavic phonetics. The three "mysterious" Glagolitic letters have no Cyrillic counterparts. The Glagolitic letters for the nasals have their Cyrillic counterparts. The Glagolitic letters for the iotated vowels usually have their Cyrillic counterparts. Except the letter G39:Ⱖ, which has not. The Glagolitic letter G34:Ⱑ is mapped over Cyrillic in a more complicated way. The two Glagolitic letters G10:Ⰹ:Iota и G11:Ⰺ:IotaWithDiaeresis are influenced by Cyrillic.
▼▼	Глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука. Пълно съотвѣтствие, освѣн за формата, името и числената стойност на буквитѣ, е установено, когато: Тази колона е попълнена с гръцка буква. Колоната за забѣлѣжка е оцвѣтена в зелено. Такова пълно съотвѣтствие е установено за 22 от 24-тѣ гръцки букви. За двѣ гръцки букви нѣ̋ма съотвѣтствие в глаголицата: Ξ:ξι:Кси и Ψ:ψι:Пси Възможно е да е имало съотвѣтни глаголически букви, които сѫ били забравени.					Обяснение на съотвѣтствието с гръцкитѣ букви	Като се има прѣд вид, че глаголица е различна от гръцката азбука, всѣ̋ко съотвѣтствие е съпроводено с много условности.
▼▼	The Glagolitic alphabet follows the Greek model. Ignoring the shapes, names and Miletan numeric values of letters, a full correspondence between a Glagolitic and Greek letter is established when: This column contains a Greek letter.. The Remark column is in green. Such a correspondence have been established for 22 of the 24 Greek letters. Two Greek letters have no Glagolitic counterparts: Ξ:ξι:Кси:Xi и Ψ:ψι:Пси:Psi Some Glagolitic letters might have been forgotten.					Greek Counterpart Explanation	Greek and Glagolitic are different alphabets and therefore making correspondance between them is accompanied by many conventions.
▼▼	В таблицата е установено почти пълно съотвѣтствие међу глаголицата и гръцката азбука. Обаче съставът на гръцката азбука е стабилен вече 2400 години, докато съставът на латинската азбука варира, варират и звуковитѣ стойности на латинскитѣ букви. Затова, установяване на съотвѣтствие међу глаголицата и латинската азбука чрѣз тази таблица не е срѣд основнитѣ цѣли. И все пак, глаголическото съотвѣтствие за повечето латински букви e означено в тази колона от таблицата. Смисълът на тази колона от таблицата обаче е да се покаже, че тритѣ "мистериозни" букви сѫ били въведени в глаголицата като съотвѣтствие на тритѣ латински букви G-H-Q G13:Ⰼ:G:Герв G35:Ⱒ:H:Хълм G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ?]						Обяснение на съотвѣтствието с латинскитѣ букви	Като се има прѣд вид, че глаголица е различна от латинската азбука, всѣ̋ко съотвѣтствие е съпроводено с много условности.
▼▼	Almost full correspondence between the Glagolitic and the Greek alphabets has been esyablished in the table. The Greek alphabet has been stable for 2400 years, while the Roman alphabet has varied through the centuries. Therefore, establishing correspondence between the Glagolitic and the Roman alphabets is not an objective of this table. Nevertheless, most Roman letters have their Glagolitic counterpart put in this column. Anyway, the purpose of this column is to demonstrate that the three "mysterious" letters have been designed as counterparts of the three Roman letters G-H-Q G13:Ⰼ:G:Герв:Gerv G35:Ⱒ:H:Хълм:Holm G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ:Pe?]						Roman Counterpart Explanation	Roman and Glagolitic are different alphabets and therefore making correspondance between them is accompanied by many conventions.
▼▼	Милетската система за означаване на числата е по-пълно обяснена там, а тук - по-накратко. Милетската система за означаването на числата от 1 до 999 има нуђа от 27 цифри, в качеството на които се използват поредни букви. В гръцката писменост тѣзи букви сѫ: 9 цифри за единицитѣ от 1 до 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 цифри за цѣлитѣ десетки от 10 до 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 цифри за цѣлитѣ стотици от 100 до 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, Ф, Χ, Ψ, Ω, ?. Доколкото в стандартизираната по врѣмето на Александър Велики класическата гръцка йонийска азбука има само 24 букви, три цифри не достигат: 6, 90, 900 (означени сѫ с ?). За 6, 90, 900 се използват стари гръцки букви, излѣзли вече от употрѣба и остана̨ли само като цифри. Доколкото оригиналната стара кирилска азбука е просто надстройка на класическата гръцка азбука, то в старата кирилска азбука е заимствана и милетската система за означаването на числата от 1 до 999, като за недостигащитѣ три цифри се използват S:6, Ч:90, Ц:900. Глаголицата използва сѫщата милетска система за означаването на числата от 1 до 999, и назначенията на буквитѣ сѫ както слѣдва: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Единици G01:Ⰰ G02:Ⰱ G03:Ⰲ G04:Ⰳ G05:Ⰴ G06:Ⰵ G07:Ⰶ G08:Ⰷ G09:Ⰸ Десетки G10:Ⰹ G12:Ⰻ G13:Ⰼ G14:Ⰽ G15:Ⰾ G16:Ⰿ G17:Ⱀ G18:Ⱁ G19:Ⱂ Стотици G20:Ⱃ G21:Ⱄ G22:Ⱅ G23:Ⱆ G24:Ⱇ G25:Ⱈ G26:Ⱉ G27:? G29:Ⱌ Тъй като в глаголицата има повече от 27 букви, послѣднитѣ букви не се използват. Създателя̌т на глаголицата вѣроятно не е различавал буквитѣ G10:Ⰹ и G11:Ⰺ, понеже и двѣтѣ означават числото 10. Първоначалната буква за числото 800 е загубена. Вѣроятно е била буквата G27:Ⱊ, съотвѣтстваща на латинската буква Q. Като цифра 800 сѫ се употрѣбявали нѣ̋кои други букви: G28:Ⱋ, G34:Ⱑ, G43:Ⱚ. Буквата Ща:G28:Ⱋ не е била част от оригиналната глаголица. Ако бѣше, то числената ѝ стойност за 800 нѣ̋маше да бѫде оспорвана от други букви. Така както не се оспорва стойността 900 на буквата Ци:G29:Ⱌ.							Обяснение на милетскитѣ числени стойности	Oзначаването на числата по милетската система е било много важно по онова врѣме, прѣди употрѣбата на арабскитѣ цифри да се установи. Числената стойност на глаголическитѣ букви опрѣдѣля редът им в глаголическата азбука. Или обратно, редът на глаголическитѣ букви в азбуката опрѣдѣля числената им стойност. И по всѣ̋ка вѣроятност, подредбата на буквитѣ в глаголицата е повлияла и на кирилицата. Напримѣр, кирилската буква Б е на второ мѣ̋сто, понеже и в глаголицата е на второ мѣ̋сто. И разбира се, подредбата и на глаголицата и на кирилицата е повлияна от подредбата на гръцката азбука.
▼▼	The Miletan numeric notation is better explained in Bulgarian there, this explanation here is shorter. The Miletan numeric notation needs 27 digits to denote the numbers from 1 to 999. The Miletan numeric notation uses consecutive letters of the alphabet for the necessary 27 digits. In the Greek script, the Miletan numeric notation looks like this: 9 digits for the inits from 1 to 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 digits for the integer tens from 10 to 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 digits for the integer hundreds from 100 to 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, Ф, Χ, Ψ, Ω, ?. As in the classical Greek Ionian alphabet as it was established at the times of Alexander the Great, there were 24 letters only, three digits are missing: 6, 90, 900 (they are marked ? in the above little table). For those 6, 90, 900, old letters are assigned, letters out of normal use and used as Miletan digits only. As the original Cyrillic alphabet is just a superset of the classical Greek alphabet, the Miletan notation for the numbers of 1 to 999 was an integral part of the Cyrillic script. The three missing digits were assigned to new Cyrillic letters in this way: S:6, Ч:90, Ц:900. The Glagolitic script uses the Miletan notation for the numbers of 1 to 999 as well. Glagolitic letters are assigned Miletan numeric values in this way: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Units G01:Ⰰ G02:Ⰱ G03:Ⰲ G04:Ⰳ G05:Ⰴ G06:Ⰵ G07:Ⰶ G08:Ⰷ G09:Ⰸ Integer Tens G10:Ⰹ G12:Ⰻ G13:Ⰼ G14:Ⰽ G15:Ⰾ G16:Ⰿ G17:Ⱀ G18:Ⱁ G19:Ⱂ Integer Hundreds G20:Ⱃ G21:Ⱄ G22:Ⱅ G23:Ⱆ G24:Ⱇ G25:Ⱈ G26:Ⱉ G27:? G29:Ⱌ Glagolitic has more then 27 letters, and the last Glagolitic letters are not assigned Miletan values. Probably, the creator of Glagolitic did not distinguish the letters G10:Ⰹ and G11:Ⰺ, both assigned the value of 10. The Glagolitic letter that was initially assigned the Miletan value of 800 was probably lost. Probably, it was the letter G27:Ⱊ, the counterpart of the Roman letter Q. Some other Glagolitic letters were also used with Miletan value of 800: G28:Ⱋ, G34:Ⱑ, G43:Ⱚ. Ща:G28:Ⱋ was not an original Glagolitic letter. If it was, then its Miletan value of 800 would not be challenged by other letters. Please note: the Miletan value of 900 of the letter Ци:G29:Ⱌ was not challenged.							Explanation of the Miletan Numerical Notation	The Miletan numerical notation was of great importance in those times, before introducing and establishing the modern numerical notation based on the ten Arabic digits. The letters in the Glagolitic alphabet are ordered by their Miletan numeric values. Or oppositely, the Miletan numeric value of a Glagolitic letter is determined by its position in the Glagolitic alphabet. Most probably, the order of letters in the Glagolitic alphabet has also influenced the order of Cyrillic letters. E.g., the Cyrillic letter Б is ordered at the 2nd position since its Glagolitic counterpart has the 2nd position, too. And of course, the order of letter in both Glagolitic and Cyrillic was influenced by the arrangement of the Greek alphabet.
▼▼	Ако клетката за забѣлѣжки е в зелено, то буквата нѣ̋ма значими особености. Ако клетката за забѣлѣжки е в зелено и е празна, то на допълнителния̌т ред за тази буква сѫ дадени само Unicode-ът и {броячът на Черноризец Храбър}. Ако клетката за забѣлѣжки е в жълто, то това е буква, необходима за славянския̌т език, която си има точно съотвѣтствие в кирилицата. Ако клетката за забѣлѣжки е в жълто и е празна, то на допълнителния̌т ред за тази буква сѫ дадени само Unicode-ът и {броячът на Черноризец Храбър}. Ако клетката за забѣлѣжки не е празна, то на допълнителния̌т ред обикновено има пояснения за тази буква.								<<< Обяснение на колоната за забѣлѣжки
▼▼	If the remark cell is in green, then the letter has no important specifics. If the remark cell is in green and is empty, then the additional letter explanation row contains contains the Unicode and {Chernorizec Xrabur's Counter} only. If the remark cell is in yellow, then this is a letter needed for the Slavic language with an evident Cyrillic counterpart. If the remark cell is in yellow and is empty, then the additional letter explanation row contains contains the Unicode and {Chernorizec Xrabur's Counter} only. If the remark cell is not empty, then the additional letter explanation row contains some more info about that letter.								<<< Remark Column Explanation
►►	[G01]	Ⰰ	ⰰ	Азъ	А	Α:Αλφα:Алфа	A	1
	{ЧХ:1}	11264	11312
►►	[G02]	Ⰱ	ⰱ	Боукъı	Б	[Бета]	B	2
	{ЧХ:2}	11265	11313
►►	[G03]	Ⰲ	ⰲ	Вѣди	В	Β:Βητα:Вита		3
	{ЧХ:3}	11266	11314
►►	[G04]	Ⰳ	ⰳ	Глаголи	Г	Γ:Γαμμα:Гама		4	[Има алтернатива: G13:Ⰼ]	[G13:Ⰼ is an alternative]
	{ЧХ:4}	11267	11315	Обяснението на алтернативата G13:Ⰼ е там.						The alternative G13:Ⰼ is explained there.
►►	[G05]	Ⰴ	ⰴ	Добро	Д	Δ:Δελτα:Делта	D	5
	{ЧХ:5}	11268	11316
►►	[G06]	Ⰵ	ⰵ	Есть	Е	Ε:Εψιλον:Епсилон	E	6
	{ЧХ:6}	11269	11317
►►	[G07]	Ⰶ	ⰶ	Живѣте	Ж			7
	{ЧХ:7}	11270	11318
►►	[G08]	Ⰷ	ⰷ	Sѣло	S			8	[Алтернатива на G09:Ⰸ]	[An alternative of G09:Ⰸ]
	{ЧХ:8}	11271	11319	И в глаголицата, и в кирилицата, има двѣ букви за звукът З(Z): буквата Землıа и буквата Sѣло. Логично е да се прѣдположи, че и в говоримия̌т славянски език от 9-ти вѣк е имало два звука З(Z): старо З(Z) и ново З(Z). И двата вида славянско З(Z) сѫ се появили слѣд измѣнение на по-стар звук Г(G). Старото З(Z) се е появило много много отдавна, в пра-исторически врѣмена - при сатемизацията. Срѣща се в думи като аз, злато, зърно, земя, зная̨. Прѣз 9-ти вѣк слѣд Христа старото З(Z) е звучало както сегашното наше З(Z), както сега то звучи във всички славянски езици или както сега звучи тази буква в гръцки. Новото З(Z) се е появило по втората славянска палатализация, нѣ̋къдѣ във вѣковетѣ 4-ти, 5-ти, 6-ти или 7-ми слѣд Христа. Срѣща се в думи като нозѣ, княз, диалози, звѣ̋р, звѣзда. Нѣ̋къдѣ става дума за отдѣлни 2-ра и 3-та палатализация, но е по-удобно да се разглеђат заедно като втора палатализация. Тъй като по врѣмето на втората палатализация славянския̌т език се бил вече разнесъл на обширни пространства и се бил вече разпадна̨л на териториални диалекти, то в провеђането на втората палатализация се наблюдават непослѣдователности и диалектни особености. Непослѣдователности има навсѣ̋къдѣ, диалектни особености в тази връзка на Балканитѣ нѣ̋ма. При сравнение с източното и със западното славяногласие - тогава има. В беззвучната си версия втората славянска палатализация промѣня звукът К във Ц(ТС). Редно е да се очаква, че в звучната си версия втората палатализация е промѣняла звукът Г(G) във ДЗ(DZ). И вѣроятно такъв е бил случая̌т. Новото славянско З(Z), получено по втората палатализация, вѣроятно е звучало като ДЗ(DZ), различно от звученето на старото З(Z). Вѣроятно точно такова е било положението в края̌т на 9-ти вѣк, когато сѫ възникна̨ли и двѣтѣ славянски азбуки. Обаче. Старитѣ надписи на камък не съдържат ново З(Z). А пък толкова стари книги нѣ̋ма. В нито една стара книга не е спазено различието старото З(Z) и новото З(Z) да се означават с различни букви. Двѣтѣ букви се употрѣбяват съвсѣм произволно, както хрумне на писаря̌т, все едно че двѣтѣ букви се чета̨т еднакво. То и така си е било в слѣдващитѣ вѣкове, слѣд 10-ти вѣк. Има и други случаи, когато в азбуката - и в кирилицата, и в глаголицата - когато двѣ букви звуча̨т еднакво и употрѣбата им е произволна: двѣтѣ букви за гласния̌т звук И - буквата И (Ита) и буквата I (ıота) двѣтѣ букви за гласния̌т звук О - буквата О (Омикрон) и буквата Ω (Омега) Във всичкитѣ тѣзи три случая (З:S:Ⰸ:Ⰷ, И:I:Ⰺ:Ⰻ, О:Ω:Ⱁ:Ⱉ), никоя от тѣзи шест букви не може да излѣзе от употрѣба, защото всѣ̋ка от тѣ̋х си има своя числова стойност по милетската система.						There are two letters for the З(Z) consonant in both Glagolitic and Cyrillic: Землıа and Sѣло. It could be logically assumed that two different consonants З(Z) existed at that time in the spoken Slavic language: an old З(Z) and a new З(Z). Both those Slavic consonants З(Z) appeared after the change of an older consonant Г(G). The old З(Z) appeared ages ago, at pre-historic times - as a result of the satemization. It can be met in words such as аз, злато, зърно, земя, зная̨. In the 9th century AD, the old З(Z) sounded as it does now in Bulgarian, in all modern Slavic languages, and in modern Greek. The new З(Z) appeared as a result of the second Slavic palatalization, in the centuries 4th, 5th, 6th or 7th AD. It can be met in words such as нозѣ, княз, диалози, звѣр, звѣзда. Some people are considering some third Slavic palatalization. However, it is more convenient to be consider as part of the 2nd palatalization. Since at the time of the second Slavic palatalization, the Slavic language has been already spread on wide territories and has been already divided into various regional dialects, hence the second Slavic palatalization was implemented with inconsistencies and dialectal specifics. There are inconsistencies all over the Slavophonia. Dialectal specifics are observed in the West and East branches only. In the voiceless case, the second Slavic palatalization changed the consonant К into Ц(TS). We may assume that in the voiced case, the second Slavic palatalization produced an affricate as well and changed the consonant Г(G) into ДЗ(DZ). And that was the case, probably. The new Slavic З(Z), result of the second palatalization, may have sounded as ДЗ(DZ), differently than the old З(Z). That was probably the case in the end of the 9th century AD, the time when both Slavic alphabets emerged. However. The new З(Z) cannot be met on the old inscriptions on stone. There are no books preserved and old enough. The distinction between the old and the new З(Z) cannot be observed anywhere. The two letters are randomly used, always. Obviously, both letters sounded the same in the next centuries, after the 10th century AD. There are other cases where two different letters have the same sounding and random usage, both in Cyrillic and Glagolitic: two letters for the I sound - И (Heta) and I (ıота) two letters for the O sound - О (Оmicron) and Ω (Оmega) In all these three cases (З:S:Ⰸ:Ⰷ, И:I:Ⰺ:Ⰻ, О:Ω:Ⱁ:Ⱉ), neither letter can go out of usage, because each one has its Miletan numerical value.
►►	[G09]	Ⰸ	ⰸ	Землıа	З	Ζ:Ζητα:Зита	Z	9	[Има алтернатива: G08:Ⰷ]	[G08:Ⰷ is an alternative]
	{ЧХ:9}	11272	11320	Има алтернатива: G08:Ⰷ:Sѣло. Обяснението на алтернативата G08:Ⰷ е там, ред по-горѣ.						There is an alternative: G08:Ⰷ:Sѣло. The alternative is explained G08:Ⰷthere, one row above.
►►	[G10]	Ⰹ	ⰹ	Иже	[ ϊ ]	[ ϊ ]		10	[Буква за гласния̌т звук И]	[A letter for the I vowel]
	{-}	11273	11321	Една от тритѣ глаголически букви за гласния̌т звук И. Вѣроятно съотвѣтства на Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис от кирилицата и гръцката азбука. Възможно е нѣ̋кои да сѫ мислѣли, че в глаголицата има само двѣ букви за звукът И, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота и G12:Ⰻ:Η:Ητα:Ита. Възможно е нѣ̋кои да не сѫ смѣ̋тали Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис за отдѣлна буква. Още повече, формитѣ на G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и на Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис сѫ подобни. Още повече, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и Ⰹ:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис имат една и сѫща числена стойност. Доколкото текст на глаголица практически не може да мине за текст на гръцки, нуђа да се различават Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис в глаголицата нѣ̋ма. Вѣроятно, практиката да се различават Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис е прѣмина̨ла от кирилицата в глаголицата.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis. Some people may have thought that there are just two Glagolitic letters for the I vowel, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and G12:Ⰻ:Η:Ητα:Heta. Perhaps, some people have not considered Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis as a separate letter. Moreover, the shapes of the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are very similar in Glagolitic. Moreover, the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ⰹ:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are assigned the same Miletan numeric value. As a text written in Glagolitic, in practice, could not be considered a Greek text, there is no need to distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis in Glagolitic. Probably, the practice do distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis was transferred from Cyrillic to Glagolitic.
►►	[G11]	Ⰺ	ⰺ	Иже	I	Ι:Ιωτα:Ιота	I	10	[Буква за гласния̌т звук И]	[A letter for the I vowel]
	{ЧХ:10}	11274	11322	Една от тритѣ глаголически букви за гласния̌т звук И. Вѣроятно съотвѣтства на Ι:Ιωτα:Ιотата от кирилицата и гръцката азбука. Както и в кирилицата, не е имало правило кога да се пише Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота и кога Ⰻ:Η:Ητα:Ита.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:Iota. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ита or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G12]	Ⰻ	ⰻ	Иже	И	Η:Ητα:Ита		20	[Буква за гласния̌т звук И]	[A letter for the I vowel]
	{ЧХ:11}	11275	11323	Една от тритѣ глаголически букви за гласния̌т звук И. Вѣроятно съотвѣтства на Η:Ητα:Итата от кирилицата и гръцката азбука. Както и в кирилицата, не е имало правило кога да се пише Ⰻ:Η:Ητα:Ита и кога Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Η:Ητα:Heta. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ита or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G13]	Ⰼ	ⰼ	[герв]			G	30	[Алтернатива на G04:Ⰳ]	[An alternative of G04:Ⰳ]
	{ЧХ:12}	11276	11324	Една от тритѣ "мистериозни" глаголически букви и единствената от тѣ̋х, която се е употрѣбявала сравнително често. Създадена като съотвѣтствие на латинската буква G. Създателя̌т на глаголицата Свети Кирил е бил елинофон и на него му е правѣло впечатление едно несъвършенство на гръцката писменост, а именно, че една и сѫща буква Г:Гама се използва за означаване на два различни звука в гръцкия̌т език: на проходната Гама и на прѣградната Гама. В славянски език всѣ̋ка Гама е прѣградна и славяногласнитѣ не мога̨т да различават гръцката проходна Гама. В латински език всѣ̋ка Гама е прѣградна и се означава с латинската буква G. На гръцки в повечето случаи Гамата е проходна, но в не малко случаи тя е прѣградна. Гръцката гама е прѣградна слѣд звукът N, както и в нѣ̋кои думи със странно произношение. Може би чуђенцитѣ, говорещи на гръцки с акцент, използвали прѣградна Гама повече от нужното. На Свети Кирил може би му се е искало в създадената от него универсална азбука, сега наричана глаголица, двата гръцки звука да се означават с различни букви: G04:Ⰳ:Глаголи и G13:Ⰼ:Герв. Свети Кирил ще да е казал на брат си и на ученицитѣ си: "С буквата G13:Ⰼ:Герв ще пишете думитѣ Ангел и Евангелие, както и Голгоθà" Повече от половината от срѣщанията на буквата G13:Ⰼ:Герв се падат в думитѣ Ангел и Евангелие. Срѣща се и в чуђи думи, чуђи и за гръцки, и за славянски: Голгоθà, Гѐенна, ... Понѣ̋кога с тази буква славяногласнитѣ означавали странен за тѣ̋х гръцки звук Г. А за славяногласнитѣ всѣки звук Г прѣд прѣдна гласна (Е, И, ..) бил странен, понеже 2-рата палатализация току-що била изчистила славянския̌т език от такива звукове. Буквата G13:Ⰼ:Герв се срѣща и като милетска цифра 30, разбира се. Хърватска забѣлѣжка. В сърбо-хърватския̌т език има звук меко ДЖ, който произлиза от праславянското *DJ. Праславянското *DJ в български дава ЖД, в руски - Ж, в полски - DZ. Под италианско влияние хърватитѣ-католици почна̨ли да произнасят Еванджелие В текстоветѣ на глаголица на това мѣ̋сто стоѣ̋ла буквата G13:Ⰼ:Герв. Тръгна̨л слух, че буквата G13:Ⰼ:Герв означавала именно ДЖ. Нѣщо повече, уж звукът, означаван с буквата G13:Ⰼ:Герв, имал нѣщо общо с праславянското *DJ. Още повече, че меко Г̀ в сѣв.македонски се било получило именно от праславянското *DJ. Как да е. Буквата G13:Ⰼ:Герв се счита за прототип на буквитѣ ђ (меко дж) и ћ (меко ч) от сръбската кирилица. Сръбската буква ђ аз съм си я̨ заел за означаване на ЖД в български. Имаме буква Щ за ШТ, много си я̨ харесваме, защо да нѣ̋маме буква и за ЖД. Как да е. В "мистериозната" буква G13:Ⰼ:Герв от старата глаголица нѣ̋ма нищо славянско. В старитѣ глаголически текстове тя се употрѣбява само в гръцки думи.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters and the only of them which had some real usage. It was designed as a counterpart of the Roman letter G. St. Cyril, the creator of Glagolitic, was a native Hellenophone. He could notice а defect in the Greek alphabet. In the Greek script, the same letter Г:Гама:Gamma is used to denote two different Greek consonants: the fricative Г:Гама:Gamma and the plosive Г:Гама:Gamma. In Slavic, or at least in South Slavic, every Г:Гама:Gamma is plosive. Moreover, Slavophones cannot distinguish the two Greek Г:Гама:Gamma consonants. In Latin, every Г:Гама:Gamma is plosive and is denoted via the Roman letter G. In the Greek language, the Г:Гама:Gamma consonant is fricative in most cases. Nevertheless, in quite a lot of cases, the Greek Г:Гама:Gamma is plosive. The Greek Г:Гама:Gamma is plosive after the N consonant, and also in some words having weird pronunciation. Perhaps, non-native speakers of Greek use the plosive Г:Гама:Gamma more than normal. Most probably, St. Cyril wished in the universal alphabet he created, now called Glagolitic, the two Greek Г:Гама:Gamma consonants to be denoted by two different letters: G04:Ⰳ:Глаголи:Glagoli and G13:Ⰼ:Герв:Gerv. St. Cyril might have said to his brother and to the disciples: "The letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv should be used in the words like Ангел and Евангелие, and Голгоθà." More than one half of the occurrences of the letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv are in the words Ангел and Евангелие. G13:Ⰼ:Герв:Gerv can also be met in foreign words, foreign for both Greek and Slavic: Голгоθà, Гѐенна, ... Sometimes, Slavophones used the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv for a Greek fricative Г:Гама:Gamma which was strange to them. By the way, at that time, every Greek Г:Гама:Gamma before a front vowel (Е, I, ..) was strange to native Slavophones, since the 2nd palatalization had just destroyed all such consonants in Slavic. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв was also used with its Miletan value 30, of course. A Croatian remark. The Proto-Slavic *DJ changed to various consonants in the various Slavic languages: to a soft consonant ДЖ in Serbo-Croatian, to a consonant Ж in Russian, and to DZ in Polish. Catholics speaking Croatian pronounced Еванджелие, like Italians. In the Glagolitic texts, there was the letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv at this place. There was a rumor that the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv was to denote namely ДЖ. And that the old sound denoted by this letter was related to the Proto-Slavic *DJ. And the rumor noticed that N.Macedonian has soft Г̀ at the places of Proto-Slavic *DJ. Anyway. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv is considered as the prototype of the Serbian Cyrillic letters ђ (soft дж) and ћ (soft ч). Just for myself, I have borrowed the Serbian Cyrillic letter ђ to denote ЖД in the Bulgarian language. There is a Cyrillic letter Щ for ШТ, it is very handy and convenient, and there is a need ЖД in Bulgarian as well. Anyway. There is nothing Slavic in the old "mysterious" Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv. In the old Glagolitic texts, this letter is used in Greek words only.
►►	[G14]	Ⰽ	ⰽ	Како	К	K:Kαππα:Капа	K	40
	{ЧХ:13}	11277	11325
►►	[G15]	Ⰾ	ⰾ	Λюдıе	Λ	Λ:Λαμβδα:Λамбда	L	50
	{ЧХ:14}	11278	11326
►►	[G16]	Ⰿ	ⰿ	Мъıслите	М	Μ:Μυ:Ми	M	60	[прѣкалено сложна за писане]	[Too hard to write]
	{ЧХ:15}	11279	11327	Поради това че е прѣкалено сложна за писане, хърватскитѣ книжовници сѫ я̨ замѣняли с латинската буква М, и за тази замѣняща буква в Unicode е отпуснато мѣ̋сто G47:Ⱞ.						As this Glagolitic letter is too hard to write, Croatian writers replaced it with the Roman letter М, and that replacing letter got a Unicode position G47:Ⱞ.
►►	[G17]	Ⱀ	ⱀ	Νашь	N	Ν:Νυ:Νи	N	70
	{ЧХ:16}	11280	11328
►►	[G18]	Ⱁ	ⱁ	Онъ	О	Ο:Ομικρον:Омикрон	O	80	[Има алтернатива G26:Ⱉ][Участва в лигатури]	[G26:Ⱉ is an alternative][Participates in ligatures]
	{ЧХ:17}	11281	11329	Участва в двѣ лигатури: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον) и G41:Ⱘ (ОѦ=Ѫ:юс голѣ̋м). Има алтернатива: G26:Ⱉ.						This letter participates in two ligatures: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον:OmicronYpsilon) и G41:Ⱘ (ОѦ=Ѫ:BugYus). G26:Ⱉ is an alternative.
►►	[G19]	Ⱂ	ⱂ	Покои	П	Π:Πι:Пи	P	90
	{ЧХ:18}	11282	11330
►►	[G20]	Ⱃ	ⱃ	Рьци	Р	Ρ:Ρω:Ро	R	100
	{ЧХ:19}	11283	11331
►►	[G21]	Ⱄ	ⱄ	Слово	С	С:Σιγμα:Сигма	S	200
	{ЧХ:20}	11284	11332
►►	[G22]	Ⱅ	ⱅ	Тврьдо	Т	Τ:Ταυ:Тау̌	T	300
	{ЧХ:21}	11285	11333
►►	[G23]	Ⱆ	ⱆ	Оукъ	ОУ,У	ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον	[U]	400	[Лигатура ΟΥ по гръцки модел]	[ΟΥ: a Greek model ligature]
	{-}	11286	11334	Лигатура Ομικρον+Υψιλον по гръцки модел, съотвѣтстваща на сѫщата лигатура ΟΥ в кирилицата. От друга страна, заема мѣ̋стото на гръцката буква G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) и получава поредно числено назначение 400 по милетската система.						A ligature Ομικρον+Υψιλον(OmicronYpsilon). It follows the Greek model. It corresponds to the same ligature ΟΥ in Cyrillic. On the other hand, if the alphabet order is concerned, this ligature is placed at the position of the Greek letter G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) and is assigned the next Miletan value of 400.
►►	[G24]	Ⱇ	ⱇ	Фрьтъ (ферт)	Ф	Φ:Φι:Фи		500	[Пише се само в гръцки думи]	[Used in Greek words only]
	{ЧХ:22}	11287	11335	Пишѣла се е само в думи с гръцки произход. Прѣз 9-ти и 10-ти вѣк в славянския̌т език звук Ф не е имало.						It was used in Greek words only. In the 9th and 10th centuries, there was no Ф(F) consonant in Slavic.
►►	[G25]	Ⱈ	ⱈ	Хѣръ	Х	Χ:Χι:Хи		600
	{ЧХ:23}	11288	11336
►►	[G26]	Ⱉ	ⱉ	Отъ	ω	Ω:Ωμεγα:ωмега		700	[Алтернатива на G18:Ⱁ]	[An alternative of G18:Ⱁ]
	{ЧХ:24}	11289	11337	Както в гръцката азбука и както в кирилицата, буквата О има алтернатива ω. В кирилицата, формата на тази алтернативна буква е подходяща за лигатура със Т, и лигатурата ω-под-Т се използва много често при звукосъчетанието ОТ. В глаголицата такава лигатура май нѣ̋ма. Дали името на тази буква в глаголицата е избрано под влияние на кирилицата?						Following the Greek model, similar to Cyrillic, the letter О has an alternative ω:ωмега. In Cyrillic, the shape of ω:ωмега allows a ligature with a next Т, and such a ligature ω-under-T was often used for ОТ. Is there such a ligature in Glagolitic? Was the name of this letter (ОTЪ) chosen in Cyrillic?
►►	[G27]	Ⱊ	ⱊ	[пѣ]			[Q]	[800]	[Мистерия]	[Mystery]
	{ЧХ:25}	11290	11338	Една от тритѣ "мистериозни" глаголически букви Създадена вѣроятно като съотвѣтствие на латинската буква Q. Тази буква наистина е мистериозна и хипотетична. Нищо за нея̨ не се знае със сигурност. Получила е мѣ̋сто в Unicode с нѣ̋кое от прѣдполагаемитѣ си начертания и само поради това присѫтства в тази таблица. Фонетична забѣлѣжка: Не бива да ни учудва съотвѣтствието међу славянския̌т звук П и латинското Q. В балкано-романскитѣ диалекти старото латинско Q въз основа на лабиалната си съставка е прѣминало в P/П. Напримѣр: aqua => apǎ (вода), quattuor => patru (четири).						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter Q. This letter is mysterious and hypothetical, indeed. Nothing certain is known about it. This letter has got a Unicode position with one of its hypothetical shapes. That is why it is mentioned in this table. Phonetic note: Please do not be surprised by the correspondence between the Slavic sound P/П and the Latin Q. In Balkan-Romance, the old Latin Q has passed into P having emphasized its labial component. Examples: aqua => apǎ (water), quattuor => patru (four).
►►	[G28]	Ⱋ	ⱋ	Ща	Щ			[800]	[Лигатура ШТ по модел от кирилицата]	[ШТ: a Cyrillic model ligature]
	{-}	11291	11339	Лигатура ШТ по модел, заимстван от кирилицата.						A ligature ШТ. Probably, Cyrillic model.
►►	[G29]	Ⱌ	ⱌ	Ци	Ц			900
	{ЧХ:26}	11292	11340
►►	[G30]	Ⱍ	ⱍ	Чрьвь	Ч
	{ЧХ:27}	11293	11341
►►	[G31]	Ⱎ	ⱎ	Ша	Ш				[Най-простата по форма буква]	[The letter with the simplest shape]
	{ЧХ:28}	11294	11342	Това е най-простата по форма глаголическа буква. Вѣроятно формата ѝ е заимствана от кирилицата. Участва в лигатурата G28:Ⱋ:Ща=ШТ.						The Glagolitic letter with the simplest shape. Probably, the shape was borrowed from Cyrillic. Participates in the ligature G28:Ⱋ:Ща=ШТ.
►►	[G32]	Ⱏ	ⱏ	Еръ [голѣ̋м]	Ъ				[Участва в дифтонг-диграф ЪI]	[Participates in the ЪI diphthong-digraph]
	{ЧХ:29}	11295	11343	Този ред от таблицата е посветен на глаголическата буква ер голѣ̋м. Отклонение: Дифтонгът-диграфът ЪI е получил статут на отдѣлна буква едва в модерната кирилица за нуђитѣ на руски и църковно-славянски. В глаголицата, както и в старата кирилица, това си е дифтонг-диграф, съставен от двѣ букви. Първата е ер голѣ̋м (Ⱏ:Ъ), а втората може да е Ⰻ:I или Ⰺ:И.						This table row is designated to the Glagolitic letter Ъ:bigYer:backYer. Off-topic: The diphthong-digraph ЪI received the status of a separate letter just in modern Cyrillic, at bookprinting, for the needs of Russian and Church-Slavonic. In the Glagolitic alphabet, and in the original Cyrillic as well, this is just a two-letter sequence to denote a Slavic diphthong. The first letter is Ъ:bigYer:backYer, and the second one could be either Ⰻ:I:Iota or Ⰺ:И:Heta.
►►	[G33]	Ⱐ	ⱐ	Ерь [малък]	Ь
	{ЧХ:30}	11296	11344
►►	[G34]	Ⱑ	ⱑ	[ıат]	IА,Ѣ			[800]	[Йотирана гласна]	[Iotated]
	{ЧХ:31}	11297	11345	Създателя̌т на глаголицата е прѣдвидил отдѣлни букви със собствени очертания за йотиранитѣ гласни ΙΑ,ΙΟ и ΙΟΥ. Буквата на този ред е за йотираната гласна ΙΑ. Създателя̌т на глаголицата не е различавал славянския̌т звук Ѣ (ят, е двойно) от йотираната гласна ΙΑ. Поради това той не е прѣдвидил буква за славянския̌т звук Ѣ (ят, е двойно), каквато има в кирилицата. Слѣдователно, в глаголицата йотираната гласна ΙΑ (която е дифтонг) и гласния̌т звук Ѣ (ят, е двойно) се означават с една и сѫща буква Ⱑ, тази на този ред. Поради това, под влиянието на глаголицата и на произношението в нѣ̋кои нашенски диалекти, понѣ̋кога и в кирилицата буквата Ѣ (ят, е двойно) се използвала за означаването на дифтонгът (йотираната гласна) ΙΑ.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙA. In his Slavic speech, the creator of Glagolitic did not distinguish the vowel Ѣ (Yat,Jat,LongE) and the iotated vowel ΙΑ. That's why he did not provided a letter for the Slavic vowel Ѣ (Yat,Jat,LongE), unlike Cyrillic. Therefore, the iotated vowel ΙΑ, which is a diphthong, and the vowel Ѣ are denoted identically in Glagolitic via the same letter Ⱑ, that on this row. Therefore, because of Glagolitic and because of the pronunciation in some regional Bulgarian dialects, sometimes, the Cyrillic letter Ѣ (Yat,Jat,LongE) was also used for the diphthong (iotated vowel) ΙΑ.
►►	[G35]	Ⱒ	ⱒ	[хлъмъ]			[H]		[Мистерия]	[Mystery]
	{ЧХ:32}	11298	11346	Една от тритѣ "мистериозни" глаголически букви Създадена като съотвѣтствие на латинската буква H. Нарича се още "паякообразно Х". Срѣщала се само четири пѫти, и то все в думата "хълм". Затова се прѣдполага, че "хълм" е било името на тази буква.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter H. Sometimes, it is called "spider-like Х". Only four occurences of this letter exist, all of them in the word "хълм". So, "хълм" is supposed to be the name of this letter.
►►	[G36]	Ⱓ	ⱓ	Ю	Ю				[Йотирана гласна]	[Iotated]
	{ЧХ:33}	11299	11347	Създателя̌т на глаголицата е прѣдвидил отдѣлни букви със собствени очертания за йотиранитѣ гласни ΙΑ,ΙΟ и ΙΟΥ. Буквата на този ред е за йотираната гласна ΙΟΥ (Ю).						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙΟΥ (Ю).
►►	[G37]	Ⱔ	ⱔ	[Юс малък]	Ѧ,Я				[Носовка]	[Front Nasal, Little Yus]
	{-}	11300	11348	Малкия̌т юс (прѣдната носовка) е единствената отдѣлна буква в глаголицата за носова гласна. Тя участва в лигатури за други букви за носовки в глаголицата и тогава тя се нарича G38:Ⱕ:юсов маркер. Малкия̌т юс и юсовия̌т маркер заемат двѣ сѫсѣдни позиции в Unicode и само затова тѣ заемат и два сѫсѣдни реда в таблицата.						The LittleYus (the front nasal) is the only separate letter for nasal vowel in Glagolitic. It participates in ligatures for other nasals. As a part of a ligature, it is called G38:Ⱕ:NasalMark. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the next one.
►►	[G38]	Ⱕ	ⱕ	[Юс знак]					[Носовка, юсов маркер]	[Nasal mark]
	{ЧХ:34}	11301	11349	Юсовия̌т маркер: това е единствената отдѣлна буква в глаголицата за носова гласна. Употрѣбена самостоятелно, тази буква означава G37:Ⱔ:Ѧ:малкия̌т юс, описан на прѣдишния̌т ред от таблицата. Малкия̌т юс и юсовия̌т маркер заемат двѣ сѫсѣдни позиции в Unicode и само затова тѣ заемат и два сѫсѣдни реда в таблицата. Юсовия̌т маркер участва в края̌т на лигатури, които означават други носовки: Юсов маркер слѣд буква G18:Ⱁ:О дава G41:Ⱘ:Ѫ:Голѣ̋м юс. Юсов маркер слѣд буква G39:Ⱖ:ΙΟ дава G42:Ⱙ:IѪ:Йотиран голѣ̋м юс. Юсов маркер слѣд буква G06:Ⰵ:Е дава G40:Ⱗ:IѦ:Йотиран малък юс.						The NasalMark: this is the only separate Glagolitic letter for a nasal vowel. Used by itself, this letter denotes the G37:Ⱔ:Ѧ:LittleYus:FrontNasal, described on the previous row of the table. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the one above. The NasalMark is used to terminate some ligatures which denote nasals: NasalMark after G18:Ⱁ:О forms G41:Ⱘ:Ѫ:BigYus:BackNasal. NasalMark after G39:Ⱖ:ΙΟ formsа G42:Ⱙ:IѪ:IotatedBackNasal. NasalMark after G06:Ⰵ:Е forms G40:Ⱗ:IѦ:IotatedFrontNasal.
►►	[G39]	Ⱖ	ⱖ	[йот]	[ıо]				[Йотирана гласна извън употрѣба]	[Iotated, Out of Use]
	{ЧХ:35}	11302	11350	Създателя̌т на глаголицата е прѣдвидил отдѣлни букви със собствени очертания за йотиранитѣ гласни ΙΑ,ΙΟ и ΙΟΥ. Буквата на този ред е за йотираната гласна ΙΟ. Тъй като в славянския̌т език нѣ̋мало звукосъчетание ΙΟ, то тази буква не се употрѣбявала. Тя обаче участва в лигатурата за G42:Ⱙ:IѪ:голѣмия̌т йотиран юс.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙO. This letter has never been used by itself because there was no ΙO diphthong. However, it participates in the ligature G42:Ⱙ:IѪ:IotatedBigYus.
►►	[G40]	Ⱗ	ⱗ	[Юс малък йотиран]	IѦ				[Йотирана гласна, носовка]	[Iotated, Nasal]
	{-}	11303	11351	Буквата за йотирания̌т малък юс прѣдставлява лигатура от буквата G06:Ⰵ:Е, послѣдвана от G38:Ⱕ:Юсовия̌т маркер. Тази буква е ненужна.						This letter was to denote the IotatedLittleYus (IotatedFrontNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G06:Ⰵ:Е is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. This letter was unnecessary.
►►	[G41]	Ⱘ	ⱘ	[Юс голѣ̋м]	Ѫ				[Носовка]	[Back Nasal, Big Yus]
	{-}	11304	11352	Буквата за голѣмия̌т юс (задната носовка) прѣдставлява лигатура от буквата G18:Ⱁ:О, послѣдвана от G38:Ⱕ:Юсовия̌т маркер.						This letter denotes the BigYus (BackNasal) vowel. It is a ligature: the letter G18:Ⱁ:О is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark.
►►	[G42]	Ⱙ	ⱙ	[Юс голѣ̋м йотиран]	IѪ				[Йотирана гласна, носовка]	[Iotated, Nasal]
	{-}	11305	11353	Буквата за йотирания̌т голѣ̋м юс прѣдставлява лигатура от йотираната буква G39:Ⱖ:ΙΟ, послѣдвана от G38:Ⱕ:Юсовия̌т маркер. Йотираната буква G39:Ⱖ:ΙΟ се употрѣбява само като част от лигатурата за голѣмия̌т йотиран юс.						This letter denotes the IotatedBigYus (IotatedBackNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G39:Ⱖ:ΙΟ is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. The iotated letter G39:Ⱖ:ΙΟ is used only in this ligature.
►►	[G43]	Ⱚ	ⱚ	[θита]	Θ	Θ:Θητα:θита		800	[Пише се само в гръцки думи]	[Used in Greek words only]
	{ЧХ:36}	11306	11354	Пишѣла се е само в думи с гръцки произход. Означавала звук, който го нѣ̋ма в славянски. Вѣроятно оригиналната буква, ако такава е имало, е била забравена. Впослѣдствие буквата е получила формата си от гръцката азбука.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. Probably, there was another Glagolitic shape which was forgotten. Later, the Greek shape was adopted.
►►	[G44]	Ⱛ	ⱛ	[υжица]	υ	Υ:Υψιλον:υпсилон	Y		[Пише се само в гръцки думи]	[Used in Greek words only]
	{ЧХ:37}	11307	11355	Пишѣла се е само в думи с гръцки произход. Означавала звук, който го нѣ̋ма в славянски. За разлика от прѣдишната буква Θ:Θητα:θита, тази буква Υ:Υψιλον:υпсилон не е била забравена, понеже участва в лигатурата G23:Ⱆ:Оукъ.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. This letter Υ:Υψιλον:υпсилон:Ypsilon participates in the ligature G23:Ⱆ:ОY and has never been forgotten, unlike the previous letter Θ:Θητα:θита.
►►	[G45]	Ⱜ	ⱜ	[Щапич]					Хърватско допълнение	Croatian complement
	{-}	11308	11356	Тази буква е хърватско допълнение към глаголицата. Пишѣли я̨ на мѣ̋стото на изчезна̨л слаб ер. Щапич значѣло пръчица. Присѫтства в тази таблица, само защото си има Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. It was written at the places of a lost weak yer. Its name means stick. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G46]	Ⱝ	ⱝ	[Триѫгълно A]					Хърватско допълнение	Croatian complement
	{-}	11309	11357	Тази буква е хърватско допълнение към глаголицата. Триѫгълното A е особен начин за изписване на буквата G01:Ⰰ:Азъ. Присѫтства в тази таблица, само защото си има Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. This letter - triangle A - is a special way to write the letter G01:Ⰰ:Азъ. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G47]	Ⱞ	ⱞ	[Myslite]					Хърватско допълнение	Croatian complement
	{-}	11310	11358	Тази буква е хърватско допълнение към глаголицата. Вѣроятно се е използвала вмѣсто латинската буква M, понеже оригиналната глаголическа буква G16:Ⰿ е прѣкалено сложна за писане. Присѫтства в тази таблица, само защото си има Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. Probebly, it was used as the letter M, as the original Glagolitic letter G16:Ⰿ is too hard to write. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.

.. покажи статията ..
(.. скрий я̨ таблицата ..)    .. към началото ..

---

5. ►►  Клавиатура и конвертиране  (.. покажи ги софту̌ернитѣ инструменти ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

5. ▼▼  Клавиатура и конвертиране   (.. скрий ги софту̌ернитѣ инструменти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ►►  Глаголицата в Unicode (.. покажи го кодирането ..)
• ▼▼  Глаголицата в Unicode (.. скрий го кодирането ..)
  
  

  11264	0	1	2	3	4	5	6	7	8	9	A	B	C	D	E	F
  2C0_	Ⰰ	Ⰱ	Ⰲ	Ⰳ	Ⰴ	Ⰵ	Ⰶ	Ⰷ	Ⰸ	Ⰹ	Ⰺ	Ⰻ	Ⰼ	Ⰽ	Ⰾ	Ⰿ
  2C1_	Ⱀ	Ⱁ	Ⱂ	Ⱃ	Ⱄ	Ⱅ	Ⱆ	Ⱇ	Ⱈ	Ⱉ	Ⱊ	Ⱋ	Ⱌ	Ⱍ	Ⱎ	Ⱏ
  2C2_	Ⱐ	Ⱑ	Ⱒ	Ⱓ	Ⱔ	Ⱕ	Ⱖ	Ⱗ	Ⱘ	Ⱙ	Ⱚ	Ⱛ	Ⱜ	Ⱝ	Ⱞ
  2C3_	ⰰ	ⰱ	ⰲ	ⰳ	ⰴ	ⰵ	ⰶ	ⰷ	ⰸ	ⰹ	ⰺ	ⰻ	ⰼ	ⰽ	ⰾ	ⰿ
  2C4_	ⱀ	ⱁ	ⱂ	ⱃ	ⱄ	ⱅ	ⱆ	ⱇ	ⱈ	ⱉ	ⱊ	ⱋ	ⱌ	ⱍ	ⱎ	ⱏ
  2C5_	ⱐ	ⱑ	ⱒ	ⱓ	ⱔ	ⱕ	ⱖ	ⱗ	ⱘ	ⱙ	ⱚ	ⱛ	ⱜ	ⱝ	ⱞ

  
  
  • ►►  (.. покажи го ..) Обяснение на глаголицата в Unicode (.. скрий го кодирането на глаголицата ..) 
    
  • ▼▼  Обяснение на глаголицата в Unicode (.. скрий го ..)
    
    
    • Глаголицата заема сегмент от Unicode, както е показано в тази таблица.
    
    
    • Щедро сѫ отпусна̨ти отдѣлни мѣста за главни и за малки букви.
    • На първитѣ три реда от горната таблица сѫ главнитѣ букви.
    
    
    • Броя̌т на буквитѣ е 44 (три реда по 16 минус 4).
    • Има три нови хърватски букви, послѣдни на третия̌т ред.
    
    
    • Кодът на буквата в шестнадесетично означение с 4 цифри е показан в жълто.
    • Първитѣ три цифри идват от редът, а послѣдната цифра - от колоната.
    • Напримѣр, шестнадесетичния̌т код на малкото глаголическо М (Ⰿ) е 2C3F.
    
    
    • Кодът на буквата в десетично означение може да се прѣсмѣтне.
    • Номерът на редът е цифрата в лѣ̋вата колона слѣд буквата С - от 0 до 5.
    • Номерът на колоната е число от 0 до 15.
    • За да се прѣсмѣтне кодът на буквата в десетично означение, номерът на редът (0..5) се умножава по 16, прибавя се номерът на редът (0..15), и се прибавя числото 11264 (което се виђа горѣ влѣ̋во).
    • Напримѣр, десетичния̨т код на малкото глаголическо М (Ⰿ) е 48 (3*16) плюс 15 (номерът на колоната) [дотук 63] плюс 11264.
    • Резултатът е 11327.
    
    
    • Всѣ̋ка клѣтка от тази таблица, съдържаща буква, е сѫщеврѣменно прѣпратка към редът от основната таблица, който е прѣдназначен за тази буква.
    • Там, впрочем, е даден и кодът на буквата, така че можете да провѣрите горнитѣ изчисления.
    • Разбира се, изчисленията мога̨т да се правя̨т с калкулатор, включително и прѣобразуването међу шестнадесетично и десетично означение.
    
    
    • В различни контексти буквата може да се указва с кодът си (или десетично, или шестнадесетично).
    
    
    • Това, че за глаголицата е задѣлен сегмент от Unicode и всѣ̋ка глаголическа буква си има код, не гарантира, че всички тѣзи букви навсѣ̋къдѣ ще се изобразяват правилно.
    
    
    • За изобразяването на буквитѣ отговарят шрифтоветѣ (фонтоветѣ).
    • The fonts are responsible for drawing the characters on the screen or on paper.
    • Фонтоветѣ сѫ част от системния̌т софту̌ер.
    • Тѣ сѫ инсталирани на вашето устройство (лаптоп, смартфон).
    
    
    • Забѣлѣжка: Още нѣ̋колко глаголически букви сѫ получили кодове в Unicode извън показания̌т тук сегмент. Това сѫ прѣдимно слѣти буквосъчетания. Потѫрсѣте справочна информация за тѣ̋х (Glagolitic Supplement) чрѣз wikipedia-та.
    
    
    • (.. скрий го това обяснение ..)  (.. скрий кодировката на глаголицата ..)
  • (.. скрий ги софту̌ернитѣ инструменти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Виртуална клавиатура (.. покажи я̨ клавиатурата ..)
• ▼▼  Виртуална клавиатура (клѣткитѣ в таблицата сѫ клавиши) (.. скрий я̨ клавиатурата ..)
  
  
  

  _0_
  _1_
  _2_

  
  
  
  
  Please select UC-LC-HexadecInput >> Голѣми буквиМалки буквиHexadecInput   
  (.. скрий я̨ клавиатурата ..)  (.. скрий ги софту̌ернитѣ инструменти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  


• ►►  Cyrillic To Glagolitic Conversion: От кирилица към глаголица (.. давай ..)
• ▼▼  Cyrillic To Glagolitic Conversion: От кирилица към глаголица (.. скрий ..)
  
  

  Текст на кирилица:		<< Cyrillic
  Текстът на глаголица:		<< Glagolitic

  
  

  Disclaimer: Като се има прѣд вид, че глаголица и кирилицата сѫ различни азбуки, всѣ̋ко прѣобразуване (conversion) међу тѣ̋х е съпроводено с много условности.



• ►►  Glagolitic To Cyrillic Conversion: От глаголица към кирилица (.. давай ..)
• ▼▼  Glagolitic To Cyrillic Conversion: От глаголица към кирилица (.. скрий ..)
  
  

  Текст на глаголица:		<< Glagolitic
  Текстът на кирилица:		<< Cyrillic

  
  

  Disclaimer: Като се има прѣд вид, че глаголица и кирилицата сѫ различни азбуки, всѣ̋ко прѣобразуване (conversion) међу тѣ̋х е съпроводено с много условности.



• ►►  Number to Glagolitic Miletan: Число в означение на глаголица (.. давай ..)
• ▼▼  Number to Glagolitic Miletan: Число в означение на глаголица (.. скрий ..)
  
  

  Въведѣте число от 1 до 999:		<< Please type in a number
  В означение на глаголица:		<< Glagolitic Miletan Notation

• 
  (.. скрий ги софту̌ернитѣ инструменти ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

6. ►►  Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

6. ►►  References   (.. show them ..)  .. to the top ..

6. ▼▼  Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

6. ▼▼  References   (.. hide them ..)

• christotamarin.blog: Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ
• christotamarin.blog: Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣлата тематика
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Unicode Encoding
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Unicode Encoding (на български)
• christotamarin.blog: Относно значението на принципът за континуитетът в историята
• christotamarin.blog: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• christotamarin.blog: Principles of My Outlook to the Past
• christotamarin.blog: The CV of Slavophonia
• christotamarin.blog: [Draft] Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
• wikipedia: Glagolitic Script
• wikipedia: Glagolitic Script (to the table)
• wikipedia: Glagolitic Script (Unicode)
• wikipedia: Глаголицата
• wikipedia: Greek numerals
• wikipedia: Alphabetic numeral system
• wikipedia: Мариинско евангелие (Codex Marianus)
• wikisource: Мариинское евангелие (Codex Marianus)
• wikipedia: Зографско четвероевангелие (Codex Zographensis)
• wikisource: Зографское четвероевангелие (Codex Zographensis)
• unicode.org: Glagolitic Code Charts

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото .. (.. hide references ..)  .. to the top ..

---

7. ►►  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..

7. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-31 10:05:: Нѣ̋кои полезни бутони (.. покажи ..)  (.. покажи всички коментари ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-31 10:05:: Нѣ̋кои полезни бутони (.. скрий ..)  (.. покажи всички коментари ..)
  
  
  • Всѣки ред от таблицата, който е посветен на буква, е послѣдван от ред с коментари.
    • За да се покажа̨т всички такива коментарни редове, натиснѣте тука.
  
  
  • За всѣ̋ка колона от таблицата има ред с пояснения.
    • За да се покажа̨т всички такива редове, натиснѣте тука.
  
  
  • А за да се покаже таблицата
    • и да отидете на нея̨, натиснѣте тука.
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-31 10:53:: The ABCD Family Tree (.. покажи тук ..)  (.. покажи там  ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-07-05 10:55:: The ABCD Family Tree (.. скрий оттук ..)  (.. покажи там  ..)
  
  
  • Тази картинка илюстрира слѣднитѣ твърдения от тази статия:
    
    
    • Освѣн в Китай и Япония, в цѣлия̌т остана̨л свѣ̋т днес се използват писмени традиции, които прѣ̋ко или косвено произхођат от създадената за ханаанския̌т език фонетична писменост.
    • Наблюдават се два основни клона на разпространение на ханаанското (финикийското) писмо из стария̌т свѣ̋т: източен арамейски и западен гръцки.
  
  
  • Нашата кирилица е показана в червената зона, съвсѣм близо до гръцката азбука.
    • Глаголицата е изпусна̨та като маловажна.
      Иначе тя би трѣ̋бвало да е нѣ̋къдѣ редом с грузинската и арменската азбуки.
  
  
  • 
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там  ..) (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-06-11 10:44:: Лилия Илиева бѣше така любезна .. (.. покажи ..)
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-06-11 10:44:: Лилия Илиева бѣше така любезна ..
  • .. да освѣтли допълнителнитѣ хърватски глаголически букви G45:Ⱜ:Щапич и G46:Ⱝ:Триѫгълно A.
  
  
  • Прѣпорѫкитѣ ѝ съм ги отразил в съотвѣтнитѣ редове на таблицата. (.. скрий го коментарът ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-06-11 21:23:: The virtual keyboard has been changed to allow hexadecimal input (.. покажи ..) (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-06-11 21:23:: The virtual keyboard has been changed to allow hexadecimal input

  (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  
  
  • Glagolitic Supplement:
    • Още нѣ̋колко глаголически букви сѫ получили кодове в Unicode извън показания̌т тук сегмент.
    • Това сѫ прѣдимно слѣти буквосъчетания.
    • Потѫрсѣте справочна информация за тѣ̋х чрѣз wikipedia-та.
    
    
    • Добавянето им към виртуалната клавиатура не си струва усилията, понеже и без това малко шрифтове умѣя̨т да ги показват.
  
  
  • Вмѣсто това функционалността на виртуалната клавиатура бѣше разширена.
  
  
  • Тя сега дава възможност всѣки знак (character) чрѣз шестнадесетичния̌т си Unicode да бѫде въведен (и послѣ глътна̨т в Clipboard-ът).
  
  
  • Режимът на виртуалната клавиатура се смѣня међу "Голѣми букви" (UC), "Малки букви" (LC), и "HexadecInput" (шестнадесетичен вход).
  
  
  • В режим "HexadecInput" (шестнадесетичен вход) лѣвия̌т горен клавиш завършва всѣки знак (character).
  
  
  • В дѣйствителност, във Windows, клавиатурата позволява да се въведе всѣки знак по Unicode-ът му. Това е описано в текстът по тази цѣлева прѣпратка.
  
  (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  


• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-06-26 19:20::  Заради присѫщата си странност, глаголическата азбука
  • се е нуђаѣла от усърдна промоция и непрѣстанна реклама от страна на привърженицитѣ си.
    Поради това в славянскитѣ страни темата за азбуката, било то глаголица или кирилица, често е обект на нездрав интерес и се прѣекспонира.


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-04 09:46:: Етимология на самата дума глаголица  (.. покажи ..) (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-04 09:46:: Етимология на самата дума глаголица  (.. скрий ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Другата славянска азбука е нарѣчена с терминът кирилица в чест на Свети Кирил, макар че той не е бил създателя̌т на тази азбука. Свети Кирил е създателя̌т на глаголицата. Терминът кирилица е бил установен за кирилицата прѣз 18-ти вѣк.
  
  
  • Терминът глаголица е измислен прѣз 19-ти вѣк за да се означи азбуката, която е била създадена от Свети Кирил и която е излѣ̋зла от употрѣба в православнитѣ страни.
  
  
  • Думата глаголица е производна на сѫществителното глагол и на глаголът глаголати, които се срѣщат в старо-български (старо-славянски) език. С думата глагол обикновено прѣвеђали гръцката дума ρ̒η̃μα, чието най-често значение е дума.
  
  
  • Гръцката дума ρ̒η̃μα има значението и на граматическия̌т термин глагол, и така се е появил този термин в руската и в българската граматика.
  
  
  • ..  скрий я̨ етимологията на думата глаголица ..  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-09-03 15:52:: Глаголицата като калиграфия  (.. покажи ..)
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-09-03 15:52:: Глаголицата като калиграфия  (.. скрий ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Този коментар е в допълнение към два подраздѣла:
    
    
    • Глаголицата е уникална
    • Глаголицата е универсална
  
  
  • Много прѣди мене сѫ забѣлѣ̋зали, че създателя̌т на глаголицата като че ли е рисувал буквитѣ със стремежът тѣ да изглеђат добрѣ на надписитѣ върху иконитѣ.
    
    
    • Изкусни калиграфи чудеса биха̨ могли да направя̨т.
  
  
  • Най-често по иконитѣ се срѣщат:
    
    
    • ΙΣ ΧΡ: ⰋⰔ ⰘⰓ
      • ΙΗΣΟΥΣ ΧΡΙΣΤΟΣ: ⰋⰊⰔⰖⰔ ⰘⰓⰋⰔⰕⰑⰔ
    
    
    • ΜΡ ΘΟΥ: ⰏⰓ ⰪⰖ
      • ΜΗΤΗΡ ΘΕΟΥ: ⰏⰊⰕⰊⰓ ⰪⰅⰖ
    
    
    • ΑΓΙΟΣ, ΑΓΙΑ: ⰀⰃⰋⰑⰔ, ⰀⰃⰋⰀ
  
  
  • Ето нѣ̋кои други често срѣщани религиозни изрази:
    
    
    • ΑΛΛΗΛΟΥΙΑ, AMHN: ⰀⰎⰎⰊⰎⰖⰋⰀ, ⰀⰏⰊⰐ
    
    
    • ΣΩΤΗΡ, SALVATOR, СЪПАСЪ: ⰔⰙⰕⰊⰓ, ⰔⰀⰎⰂⰀⰕⰑⰓ, ⰔⰟⰒⰀⰔⰟ
    
    
    • ΚΥΡΙΕ ΕΛΕΗΣΟΝ: ⰍⰫⰓⰋⰅ ⰅⰎⰅⰊⰔⰑⰐ
    • ГОСПОДИ ПОМИЛУИ: ⰃⰑⰔⰒⰑⰄⰊ ⰒⰑⰏⰊⰎⰖⰊ
    
    
    • ВЪ ИМЯ ОТЬЦА И СЪINA И СВЯТАГО ДОУХА:
      • ⰂⰟⰊⰏⰤⰑⰕⰠⰜⰀⰊⰔⰟⰋⰐⰀⰊⰔⰂⰤⰕⰀⰃⰑⰄⰖⰘⰀ
    
    
    • IN NOMINE PATRI ET FILII ET SPIRITU SANKTI:
      • ⰋⰐⰐⰑⰏⰋⰐⰅⰒⰀⰕⰓⰋⰅⰕⰗⰋⰎⰋⰋⰅⰕⰔⰒⰋⰓⰋⰕⰫⰔⰀⰐⰍⰕⰋ
    
    
    • ΕΝ ΤΩ ΟΝΟΜΑΤΙ ΤΟΥ ΠΑΤΡΟΣ ΚΑΙ ΤΟΥ ΥΙΟΥ ΚΑΙ ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΠΝΕΥΜΑΤΟΣ:
      • ⰅⰐⰕⰙⰑⰐⰑⰏⰀⰕⰋⰕⰖⰒⰀⰕⰓⰑⰔⰍⰀⰋⰕⰖⰫⰋⰖⰍⰀⰋⰕⰖⰀⰃⰋⰖⰒⰐⰅⰫⰏⰀⰕⰑⰔ
    
    
    • SANCTA ΜΑRΙΑ, SANCTISSIMA VIRGO ΜΑRΙΑ: ⰔⰀⰐⰍⰕⰀ ⰏⰀⰓⰋⰀ, ⰔⰀⰐⰍⰕⰋⰔⰔⰋⰏⰀ ⰂⰋⰓⰌⰑ ⰏⰀⰓⰋⰀ
    • ΠΑΝΑΓΙΑ ΠΑΡΘΕΝΟΣ ΜΑΡΙΑ, ΘΕΟΤΟΚΟΣ: ⰒⰀⰐⰀⰃⰋⰀ ⰒⰀⰓⰪⰅⰐⰑⰔ ⰏⰀⰓⰋⰀ, ⰪⰅⰑⰕⰑⰍⰑⰔ
    • ПРѢСВЯТА ДѢВА ΜΑΡΙΑ, БОГОРОДИЦА: ⰒⰓⰡⰔⰂⰤⰕⰀ ⰄⰡⰂⰀ ⰏⰀⰓⰋⰀ, ⰁⰑⰃⰑⰓⰑⰄⰊⰜⰀ
  
  
  • Имайте прѣд вид, че оригиналнитѣ форми на нѣ̋кои букви, както Свети Кирил ги е нарисувал, не ги знаем. Може тѣ да сѫ били по-красиви, но по-сложни за писане, от формитѣ, с които Свети Климент Охридски ги е замѣнил.
  
  
  • ..  скрий я̨ калиграфията ..  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-09-26 14:15:: [Swaping] Размѣ̋на на G11:Ⰺ и G10:Ⰹ  (.. покажи ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-09-26 14:15:: [Swaping] Размѣ̋на на G11:Ⰺ и G10:Ⰹ  (.. скрий ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Обясненията за буквитѣ G11:Ⰺ и G10:Ⰹ бѣ̋ха̨ размѣнени.
  
  
  • Във виртуалната клавиатура и в програмитѣ за конвертиране буквитѣ G11:Ⰺ и G12:Ⰻ се интерпретират различно от таблицата - размѣнени сѫ. Така си е от началото.
  
  
  • ..  скрий го коментарът ..  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-02-25 10:20:: Броячът на Черноризец Храбър  (.. покажи ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-02-25 10:20:: Броячът на Черноризец Храбър  (.. скрий ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • В съчинението "За буквитѣ" от "Черноризец Храбър" се дава числото 38 за броя̌т на буквитѣ в славянската азбука.

    Прочее, прѣди славянитѣ нѣ̋маха̨ книги, но бидейки езичници, четѣ̋ха̨ и гадаѣха̨ с черти и рѣзки.
    
    Когато се кръстиха̨, бѣ̋ха̨ принудени [да пиша̨т] славянската рѣч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добрѣ с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзѣло, или црькъı, или ЧAIANНIЕ, или широта, или iадъ, или ѫдоу или ЮNOСТЬ, или iязъıкъ и други тѣ̋м подобни. И така бѣше много години.
    
    Слѣд това човѣколюбецът Бог, който уређа всичко и който не оставя човѣшкия̌т род без разум, но всички привеђа към разум и спасение, смили се над човѣшкия̌т род, изпрати му свети Константин Философа, нарѣчен Кирил, праведен и истинолюбив мѫж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцкитѣ букви, а други пък според славянската рѣч.

  • Unicode, на който се основава тази публикация и таблицата в нея̨, задѣля мѣ̋сто за 47 букви.
  
  
  • Опитал съм се да маркирам 9 букви в таблицата, които вѣроятно "Черноризец Храбър" не би прѣброил, и съм оставил компютърът да прѣброи остана̨литѣ до числото 38.
  
  
  • За всѣ̋ка буква, която не е маркирана, на допълнителния̌т ред за нея̨, компютърът слага текущата стойност на броячът на Черноризец Храбър във видът {ЧХ:37}.
  
  
  • Изключил съм от това броене:
    
    
    • допълнителнитѣ хърватски букви (послѣднитѣ три в таблицата),
    • буквата G10:Ⰹ:Ιота-с-диерезис,
    • буквата G37:Ⱔ:малкия̌т юс, и
    • пет лигатури - слѣти съчетания от двѣ букви:
      • G23, G28, G40, G41, G42.
  
  
  • Компютърът е стигна̨л до {ЧХ:37}.
    
    
    • Тѫрси се още една буква до числото 38.
    • Коя ли съм изключил от броячът без достатъчни основания?
  
  
  • ..  скрий го коментарът ..  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  

---

---

►►	Reference	Glagolitic UC Shape	Glagolitic LC Shape	Name of the letter	Cyrillic Counterpart	Greek Counterpart	Roman Counterpart	Numerical Value	Remark
	Етикет	Глаголическа голѣ̋ма буква	Глаголическа малка буква	Наименование на буквата	Съотвѣтствие в кирилицата	Съотвѣтна гръцка буква	Съотвѣтна латинска буква	Числена стойност	Забѣлѣжка
►►	►►	►►		►►	►►	►►	►►	►►	►►
▼▼	За всѣ̋ка глаголическа буква е прѣдназначен ред в тази таблица. За всѣ̋ка глаголическа буква в таблицата има и допълнителен ред, който се показва при поискване. На допълнителнитѣ редове, међу другото, сѫ указани и кодоветѣ на буквитѣ.			Етикетът̌ служи за означаване и за цитиране на редът̌ от тази таблица и на съотвѣтната глаголическа буква. Етикетитѣ имат видът̌ [G01],[G02],..,[G44]. Без връзка с тази таблица етикетитѣ нѣ̋мат значение. На допълнителниът̌ ред, под етикетът̌ и налѣ̋во от кодоветѣ на буквитѣ, се показва "броячът̌ на Черноризец Храбър".					Кодоветѣ на глаголическитѣ букви в Unicode могат да се показват десетично или пък шестнадесетично. Десетично и шестнадесетично могѫ̨т да се смѣнят чрѣз listbox, който ще намѣрите тука или другадѣ в тази публикация. Десетично Шестнадесетично
▼▼		Обяснение на формитѣ на глаголическитѣ букви		Формитѣ на глаголическитѣ букви сѫ странни и причудливи. Плод сѫ на художническата дарба на създателıът̌ на глаголицата. Той е положил специални усилия буквитѣ му да сѫ уникални, да не приличат на буквитѣ от никоя друга азбука. Геометрични фигури - крѫгчета, триѫгълници, .. - сѫ основни елементи на формитѣ на глаголическитѣ букви. Свети Климент Охридски опростил създаденитѣ от прѣмѫдриът̌ Свети Кирил букви. Вѣроятно сега ние ıѫ̨ знаем глаголицата във видът̌ ѝ слѣд намѣсата на Свети Климент. Вѣроятно оригиналнитѣ форми на нѣ̋кои букви в краıът̌ на азбуката сѫ били забравени. Получили сѫ формата на съотвѣтната гръцка или кирилска буква:  G24:Φι   G26:Ωμεγα   G43:Θητα  G31:Ша   G28:Ща  Можем да подозираме намѣса на Свети Климент. Само заради щедростта на Unicode става дума за малки глаголически букви. Малкитѣ глаголически букви имат сѫщитѣ форми, както главнитѣ. В Unicode сѫ отпуснѫ̨ти позиции и за малкитѣ глаголически букви, но нова форма за тѣ̋х не им е назначена - тѣ просто сѫ по-малки. Различнитѣ форми за главнитѣ и малкитѣ букви при кирилската, латинската и гръцката азбука сѫ плод на ерата на книгопечатането, което глаголицата не е доживѣ̋ла.
▼▼	Вѣроятно, имената на кирилскитѣ букви сѫ заимствани от глаголицата.			Обяснение на имената на буквитѣ	Тъй като, за разлика от кирилицата, глаголицата по начало е замислена като нова азбука, за глаголическитѣ букви сѫ били измислени имена. Твърдението, че тѣзи имена в азбучниът̌ ред прѣдставляват свързан стих или изрѣчение, е съмнително. Към краıът̌ на азбуката буквитѣ прѣстават да имат истински имена.
▼▼	Като се има прѣд вид, че глаголица и кирилицата сѫ различни азбуки, всѣ̋ко съотвѣтствие е съпроводено с много условности.				Обяснение на съотвѣтствието с кирилицата	В таблицата е установено почти пълно съотвѣтствие међу глаголицата и гръцката азбука, а пък самата стара кирилица не е нѣщо друго, а е гръцката азбука, допълнена с 11 букви. Така че, първо, съотвѣтствието на глаголическитѣ букви с кирилицата може да се установи на тази основа. И второ, съотвѣтствието на глаголическитѣ букви с кирилицата може да се установи на основата на звуковетѣ в славянскиът̌ език. Ако тази жълта колона за съотвѣтствието с кирилицата е попълнена, и сѫсѣдната колона за съотвѣтствието с гръцкитѣ букви сѫщо е попълнена, и клѣтката в колоната за забѣлѣжки е в зелено, то установено е по възможност пълно съотвѣтствие међу глаголическата, кирилската и гръцката буква. Ако тази жълта колона за съотвѣтствието с кирилицата е попълнена, и клѣтката в колоната за забѣлѣжки е в жълто, то установено е съотвѣтствие међу глаголическата и кирилската буква въз основа на звуковата стойност на буквитѣ в славянски. Тритѣ "мистериозни" глаголически букви нѣ̋мат съотвѣтствие в кирилицата. Глаголическитѣ букви за носовитѣ гласни си имат кирилски съотвѣтствия. Глаголическитѣ букви за йотиранитѣ гласни обикновено имат кирилски съотвѣтствия. Освѣн буквата G39:Ⱖ, която нѣ̋ма. А пък буквата G34:Ⱑ се проектира върху кирилицата по сложен начин. Двѣтѣ букви G10:Ⰹ:Iота и G11:Ⰺ:Iота-с-диерезис сѫ повлияни от кирилицата.
▼▼	Глаголицата слѣдва моделът̌ на гръцката азбука. Пълно съотвѣтствие, освѣн за формата, името и числената стойност на буквитѣ, е установено, когато: Тази колона е попълнена с гръцка буква. Колоната за забѣлѣжка е оцвѣтена в зелено. Такова пълно съотвѣтствие е установено за 22 от 24-тѣ гръцки букви. За двѣ гръцки букви нѣ̋ма съотвѣтствие в глаголицата: Ξ:ξι:Кси и Ψ:ψι:Пси Възможно е да е имало съотвѣтни глаголически букви, които сѫ били забравени.					Обяснение на съотвѣтствието с гръцкитѣ букви	Като се има прѣд вид, че глаголица е различна от гръцката азбука, всѣ̋ко съотвѣтствие е съпроводено с много условности.
▼▼	В таблицата е установено почти пълно съотвѣтствие међу глаголицата и гръцката азбука. Обаче съставът̌ на гръцката азбука е стабилен вече 2400 години, докато съставът̌ на латинската азбука варира, варират и звуковитѣ стойности на латинскитѣ букви. Затова, установяване на съотвѣтствие међу глаголицата и латинската азбука чрѣз тази таблица не е срѣд основнитѣ цѣли. И все пак, глаголическото съотвѣтствие за повечето латински букви e означено в тази колона от таблицата. Смисълът̌ на тази колона от таблицата обаче е да се покаже, че тритѣ "мистериозни" букви сѫ били въведени в глаголицата като съотвѣтствие на тритѣ латински букви G-H-Q G13:Ⰼ:G:Герв G35:Ⱒ:H:Хълм G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ?]						Обяснение на съотвѣтствието с латинскитѣ букви	Като се има прѣд вид, че глаголица е различна от латинската азбука, всѣ̋ко съотвѣтствие е съпроводено с много условности.
▼▼	Милетската система за означаване на числата е по-пълно обяснена там, а тук - по-накратко. Милетската система за означаването на числата от 1 до 999 има нуђа от 27 цифри, в качеството на които се използват поредни букви. В гръцката писменост тѣзи букви сѫ: 9 цифри за единицитѣ от 1 до 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 цифри за цѣлитѣ десетки от 10 до 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 цифри за цѣлитѣ стотици от 100 до 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, Ф, Χ, Ψ, Ω, ?. Доколкото в стандартизираната по врѣмето на Александър Велики класическата гръцка йонийска азбука има само 24 букви, три цифри не достигат: 6, 90, 900 (означени сѫ с ?). За 6, 90, 900 се използват стари гръцки букви, излѣзли вече от употрѣба и останѫ̨ли само като цифри. Доколкото оригиналната стара кирилска азбука е просто надстройка на класическата гръцка азбука, то в старата кирилска азбука е заимствана и милетската система за означаването на числата от 1 до 999, като за недостигащитѣ три цифри се използват S:6, Ч:90, Ц:900. Глаголицата използва сѫщата милетска система за означаването на числата от 1 до 999, и назначенията на буквитѣ сѫ както слѣдва: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Единици G01:Ⰰ G02:Ⰱ G03:Ⰲ G04:Ⰳ G05:Ⰴ G06:Ⰵ G07:Ⰶ G08:Ⰷ G09:Ⰸ Десетки G10:Ⰹ G12:Ⰻ G13:Ⰼ G14:Ⰽ G15:Ⰾ G16:Ⰿ G17:Ⱀ G18:Ⱁ G19:Ⱂ Стотици G20:Ⱃ G21:Ⱄ G22:Ⱅ G23:Ⱆ G24:Ⱇ G25:Ⱈ G26:Ⱉ G27:? G29:Ⱌ Тъй като в глаголицата има повече от 27 букви, послѣднитѣ букви не се използват. Създателıът̌ на глаголицата вѣроятно не е различавал буквитѣ G10:Ⰹ и G11:Ⰺ, понеже и двѣтѣ означават числото 10. Първоначалната буква за числото 800 е загубена. Вѣроятно е била буквата G27:Ⱊ, съотвѣтстваща на латинската буква Q. Като цифра 800 сѫ се употрѣбявали нѣ̋кои други букви: G28:Ⱋ, G34:Ⱑ, G43:Ⱚ. Буквата Ща:G28:Ⱋ не е била част от оригиналната глаголица. Ако бѣше, то числената ѝ стойност за 800 нѣ̋маше да бѫде оспорвана от други букви. Така както не се оспорва стойността 900 на буквата Ци:G29:Ⱌ.							Обяснение на милетскитѣ числени стойности	Oзначаването на числата по милетската система е било много важно по онова врѣме, прѣди употрѣбата на арабскитѣ цифри да се установи. Числената стойност на глаголическитѣ букви опрѣдѣля редът̌ им в глаголическата азбука. Или обратно, редът̌ на глаголическитѣ букви в азбуката опрѣдѣля числената им стойност. И по всѣ̋ка вѣроятност, подредбата на буквитѣ в глаголицата е повлияла и на кирилицата. Напримѣр, кирилската буква Б е на второ мѣ̋сто, понеже и в глаголицата е на второ мѣ̋сто. И разбира се, подредбата и на глаголицата и на кирилицата е повлияна от подредбата на гръцката азбука.
▼▼	Ако клетката за забѣлѣжки е в зелено, то буквата нѣ̋ма значими особености. Ако клетката за забѣлѣжки е в зелено и е празна, то на допълнителниът̌ ред за тази буква сѫ дадени само Unicode-ът и {броячът̌ на Черноризец Храбър}. Ако клетката за забѣлѣжки е в жълто, то това е буква, необходима за славянскиът̌ език, която си има точно съотвѣтствие в кирилицата. Ако клетката за забѣлѣжки е в жълто и е празна, то на допълнителниът̌ ред за тази буква сѫ дадени само Unicode-ът и {броячът̌ на Черноризец Храбър}. Ако клетката за забѣлѣжки не е празна, то на допълнителниът̌ ред обикновено има пояснения за тази буква.								<<< Обяснение на колоната за забѣлѣжки
►►	[G01]	Ⰰ	ⰰ	Азъ	А	Α:Αλφα:Алфа	A	1
	{ЧХ:1}	11264	11312
►►	[G02]	Ⰱ	ⰱ	Боукъı	Б	[Бета]	B	2
	{ЧХ:2}	11265	11313
►►	[G03]	Ⰲ	ⰲ	Вѣди	В	Β:Βητα:Вита		3
	{ЧХ:3}	11266	11314
►►	[G04]	Ⰳ	ⰳ	Глаголи	Г	Γ:Γαμμα:Гама		4	[Има алтернатива: G13:Ⰼ]
	{ЧХ:4}	11267	11315	Обяснението на алтернативата G13:Ⰼ е там.						The alternative G13:Ⰼ is explained there.
►►	[G05]	Ⰴ	ⰴ	Добро	Д	Δ:Δελτα:Делта	D	5
	{ЧХ:5}	11268	11316
►►	[G06]	Ⰵ	ⰵ	Есть	Е	Ε:Εψιλον:Епсилон	E	6
	{ЧХ:6}	11269	11317
►►	[G07]	Ⰶ	ⰶ	Живѣте	Ж			7
	{ЧХ:7}	11270	11318
►►	[G08]	Ⰷ	ⰷ	Sѣло	S			8	[Алтернатива на G09:Ⰸ]
	{ЧХ:8}	11271	11319	И в глаголицата, и в кирилицата, има двѣ букви за звукът̌ З(Z): буквата Землıа и буквата Sѣло. Логично е да се прѣдположи, че и в говоримиът̌ славянски език от 9-ти вѣк е имало два звука З(Z): старо З(Z) и ново З(Z). И двата вида славянско З(Z) сѫ се появили слѣд измѣнение на по-стар звук Г(G). Старото З(Z) се е появило много много отдавна, в пра-исторически врѣмена - при сатемизацията. Срѣща се в думи като аз, злато, зърно, земя, знаıѫ̨. Прѣз 9-ти вѣк слѣд Христа старото З(Z) е звучало както сегашното наше З(Z), както сега то звучи във всички славянски езици или както сега звучи тази буква в гръцки. Новото З(Z) се е появило по втората славянска палатализация, нѣ̋къдѣ във вѣковетѣ 4-ти, 5-ти, 6-ти или 7-ми слѣд Христа. Срѣща се в думи като нозѣ, княз, диалози, звѣ̋р, звѣзда. Нѣ̋къдѣ става дума за отдѣлни 2-ра и 3-та палатализация, но е по-удобно да се разглеђат заедно като втора палатализация. Тъй като по врѣмето на втората палатализация славянскиът̌ език се бил вече разнесъл на обширни пространства и се бил вече разпаднѫ̨л на териториални диалекти, то в провеђането на втората палатализация се наблюдават непослѣдователности и диалектни особености. Непослѣдователности има навсѣ̋къдѣ, диалектни особености в тази връзка на Балканитѣ нѣ̋ма. При сравнение с източното и със западното славяногласие - тогава има. В беззвучната си версия втората славянска палатализация промѣня звукът̌ К във Ц(ТС). Редно е да се очаква, че в звучната си версия втората палатализация е промѣняла звукът̌ Г(G) във ДЗ(DZ). И вѣроятно такъв е бил случаıът̌. Новото славянско З(Z), получено по втората палатализация, вѣроятно е звучало като ДЗ(DZ), различно от звученето на старото З(Z). Вѣроятно точно такова е било положението в краıът̌ на 9-ти вѣк, когато сѫ възникнѫ̨ли и двѣтѣ славянски азбуки. Обаче. Старитѣ надписи на камък не съдържат ново З(Z). А пък толкова стари книги нѣ̋ма. В нито една стара книга не е спазено различието старото З(Z) и новото З(Z) да се означават с различни букви. Двѣтѣ букви се употрѣбяват съвсѣм произволно, както хрумне на писарıът̌, все едно че двѣтѣ букви се четѫ̨т еднакво. То и така си е било в слѣдващитѣ вѣкове, слѣд 10-ти вѣк. Има и други случаи, когато в азбуката - и в кирилицата, и в глаголицата - когато двѣ букви звучѫ̨т еднакво и употрѣбата им е произволна: двѣтѣ букви за гласниът̌ звук И - буквата И (Ита) и буквата I (ıота) двѣтѣ букви за гласниът̌ звук О - буквата О (Омикрон) и буквата Ω (Омега) Във всичкитѣ тѣзи три случая (З:S:Ⰸ:Ⰷ, И:I:Ⰺ:Ⰻ, О:Ω:Ⱁ:Ⱉ), никоя от тѣзи шест букви не може да излѣзе от употрѣба, защото всѣ̋ка от тѣ̋х си има своя числова стойност по милетската система.						There are two letters for the З(Z) consonant in both Glagolitic and Cyrillic: Землıа and Sѣло. It could be logically assumed that two different consonants З(Z) existed at that time in the spoken Slavic language: an old З(Z) and a new З(Z). Both those Slavic consonants З(Z) appeared after the change of an older consonant Г(G). The old З(Z) appeared ages ago, at pre-historic times - as a result of the satemization. It can be met in words such as аз, злато, зърно, земя, знаıѫ̨. In the 9th century AD, the old З(Z) sounded as it does now in Bulgarian, in all modern Slavic languages, and in modern Greek. The new З(Z) appeared as a result of the second Slavic palatalization, in the centuries 4th, 5th, 6th or 7th AD. It can be met in words such as нозѣ, княз, диалози, звѣр, звѣзда. Some people are considering some third Slavic palatalization. However, it is more convenient to be consider as part of the 2nd palatalization. Since at the time of the second Slavic palatalization, the Slavic language has been already spread on wide territories and has been already divided into various regional dialects, hence the second Slavic palatalization was implemented with inconsistencies and dialectal specifics. There are inconsistencies all over the Slavophonia. Dialectal specifics are observed in the West and East branches only. In the voiceless case, the second Slavic palatalization changed the consonant К into Ц(TS). We may assume that in the voiced case, the second Slavic palatalization produced an affricate as well and changed the consonant Г(G) into ДЗ(DZ). And that was the case, probably. The new Slavic З(Z), result of the second palatalization, may have sounded as ДЗ(DZ), differently than the old З(Z). That was probably the case in the end of the 9th century AD, the time when both Slavic alphabets emerged. However. The new З(Z) cannot be met on the old inscriptions on stone. There are no books preserved and old enough. The distinction between the old and the new З(Z) cannot be observed anywhere. The two letters are randomly used, always. Obviously, both letters sounded the same in the next centuries, after the 10th century AD. There are other cases where two different letters have the same sounding and random usage, both in Cyrillic and Glagolitic: two letters for the I sound - И (Heta) and I (ıота) two letters for the O sound - О (Оmicron) and Ω (Оmega) In all these three cases (З:S:Ⰸ:Ⰷ, И:I:Ⰺ:Ⰻ, О:Ω:Ⱁ:Ⱉ), neither letter can go out of usage, because each one has its Miletan numerical value.
►►	[G09]	Ⰸ	ⰸ	Землıа	З	Ζ:Ζητα:Зита	Z	9	[Има алтернатива: G08:Ⰷ]
	{ЧХ:9}	11272	11320	Има алтернатива: G08:Ⰷ:Sѣло. Обяснението на алтернативата G08:Ⰷ е там, ред по-горѣ.						There is an alternative: G08:Ⰷ:Sѣло. The alternative is explained G08:Ⰷthere, one row above.
►►	[G10]	Ⰹ	ⰹ	Иже	[ ϊ ]	[ ϊ ]		10	[Буква за гласниът̌ звук И]
	{-}	11273	11321	Една от тритѣ глаголически букви за гласниът̌ звук И. Вѣроятно съотвѣтства на Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис от кирилицата и гръцката азбука. Възможно е нѣ̋кои да сѫ мислѣли, че в глаголицата има само двѣ букви за звукът̌ И, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота и G12:Ⰻ:Η:Ητα:Ита. Възможно е нѣ̋кои да не сѫ смѣ̋тали Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис за отдѣлна буква. Още повече, формитѣ на G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и на Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис сѫ подобни. Още повече, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и Ⰹ:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис имат една и сѫща числена стойност. Доколкото текст на глаголица практически не може да мине за текст на гръцки, нуђа да се различават Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис в глаголицата нѣ̋ма. Вѣроятно, практиката да се различават Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис е прѣминѫ̨ла от кирилицата в глаголицата.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis. Some people may have thought that there are just two Glagolitic letters for the I vowel, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and G12:Ⰻ:Η:Ητα:Heta. Perhaps, some people have not considered Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis as a separate letter. Moreover, the shapes of the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are very similar in Glagolitic. Moreover, the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ⰹ:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are assigned the same Miletan numeric value. As a text written in Glagolitic, in practice, could not be considered a Greek text, there is no need to distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis in Glagolitic. Probably, the practice do distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis was transferred from Cyrillic to Glagolitic.
►►	[G11]	Ⰺ	ⰺ	Иже	I	Ι:Ιωτα:Ιота	I	10	[Буква за гласниът̌ звук И]
	{ЧХ:10}	11274	11322	Една от тритѣ глаголически букви за гласниът̌ звук И. Вѣроятно съотвѣтства на Ι:Ιωτα:Ιотата от кирилицата и гръцката азбука. Както и в кирилицата, не е имало правило кога да се пише Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота и кога Ⰻ:Η:Ητα:Ита.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:Iota. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ита or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G12]	Ⰻ	ⰻ	Иже	И	Η:Ητα:Ита		20	[Буква за гласниът̌ звук И]
	{ЧХ:11}	11275	11323	Една от тритѣ глаголически букви за гласниът̌ звук И. Вѣроятно съотвѣтства на Η:Ητα:Итата от кирилицата и гръцката азбука. Както и в кирилицата, не е имало правило кога да се пише Ⰻ:Η:Ητα:Ита и кога Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Η:Ητα:Heta. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ита or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G13]	Ⰼ	ⰼ	[герв]			G	30	[Алтернатива на G04:Ⰳ]
	{ЧХ:12}	11276	11324	Една от тритѣ "мистериозни" глаголически букви и единствената от тѣ̋х, която се е употрѣбявала сравнително често. Създадена като съотвѣтствие на латинската буква G. Създателıът̌ на глаголицата Свети Кирил е бил елинофон и на него му е правѣло впечатление едно несъвършенство на гръцката писменост, а именно, че една и сѫща буква Г:Гама се използва за означаване на два различни звука в гръцкиът̌ език: на проходната Гама и на прѣградната Гама. В славянски език всѣ̋ка Гама е прѣградна и славяногласнитѣ не могѫ̨т да различават гръцката проходна Гама. В латински език всѣ̋ка Гама е прѣградна и се означава с латинската буква G. На гръцки в повечето случаи Гамата е проходна, но в не малко случаи тя е прѣградна. Гръцката гама е прѣградна слѣд звукът̌ N, както и в нѣ̋кои думи със странно произношение. Може би чуђенцитѣ, говорещи на гръцки с акцент, използвали прѣградна Гама повече от нужното. На Свети Кирил може би му се е искало в създадената от него универсална азбука, сега наричана глаголица, двата гръцки звука да се означават с различни букви: G04:Ⰳ:Глаголи и G13:Ⰼ:Герв. Свети Кирил ще да е казал на брат си и на ученицитѣ си: "С буквата G13:Ⰼ:Герв ще пишете думитѣ Ангел и Евангелие, както и Голгоθà" Повече от половината от срѣщанията на буквата G13:Ⰼ:Герв се падат в думитѣ Ангел и Евангелие. Срѣща се и в чуђи думи, чуђи и за гръцки, и за славянски: Голгоθà, Гѐенна, ... Понѣ̋кога с тази буква славяногласнитѣ означавали странен за тѣ̋х гръцки звук Г. А за славяногласнитѣ всѣки звук Г прѣд прѣдна гласна (Е, И, ..) бил странен, понеже 2-рата палатализация току-що била изчистила славянскиът̌ език от такива звукове. Буквата G13:Ⰼ:Герв се срѣща и като милетска цифра 30, разбира се. Хърватска забѣлѣжка. В сърбо-хърватскиът̌ език има звук меко ДЖ, който произлиза от праславянското *DJ. Праславянското *DJ в български дава ЖД, в руски - Ж, в полски - DZ. Под италианско влияние хърватитѣ-католици почнѫ̨ли да произнасят Еванджелие В текстоветѣ на глаголица на това мѣ̋сто стоѣ̋ла буквата G13:Ⰼ:Герв. Тръгнѫ̨л слух, че буквата G13:Ⰼ:Герв означавала именно ДЖ. Нѣщо повече, уж звукът̌, означаван с буквата G13:Ⰼ:Герв, имал нѣщо общо с праславянското *DJ. Още повече, че меко Г̀ в сѣв.македонски се било получило именно от праславянското *DJ. Как да е. Буквата G13:Ⰼ:Герв се счита за прототип на буквитѣ ђ (меко дж) и ћ (меко ч) от сръбската кирилица. Сръбската буква ђ аз съм си ıѫ̨ заел за означаване на ЖД в български. Имаме буква Щ за ШТ, много си ıѫ̨ харесваме, защо да нѣ̋маме буква и за ЖД. Как да е. В "мистериозната" буква G13:Ⰼ:Герв от старата глаголица нѣ̋ма нищо славянско. В старитѣ глаголически текстове тя се употрѣбява само в гръцки думи.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters and the only of them which had some real usage. It was designed as a counterpart of the Roman letter G. St. Cyril, the creator of Glagolitic, was a native Hellenophone. He could notice а defect in the Greek alphabet. In the Greek script, the same letter Г:Гама:Gamma is used to denote two different Greek consonants: the fricative Г:Гама:Gamma and the plosive Г:Гама:Gamma. In Slavic, or at least in South Slavic, every Г:Гама:Gamma is plosive. Moreover, Slavophones cannot distinguish the two Greek Г:Гама:Gamma consonants. In Latin, every Г:Гама:Gamma is plosive and is denoted via the Roman letter G. In the Greek language, the Г:Гама:Gamma consonant is fricative in most cases. Nevertheless, in quite a lot of cases, the Greek Г:Гама:Gamma is plosive. The Greek Г:Гама:Gamma is plosive after the N consonant, and also in some words having weird pronunciation. Perhaps, non-native speakers of Greek use the plosive Г:Гама:Gamma more than normal. Most probably, St. Cyril wished in the universal alphabet he created, now called Glagolitic, the two Greek Г:Гама:Gamma consonants to be denoted by two different letters: G04:Ⰳ:Глаголи:Glagoli and G13:Ⰼ:Герв:Gerv. St. Cyril might have said to his brother and to the disciples: "The letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv should be used in the words like Ангел and Евангелие, and Голгоθà." More than one half of the occurrences of the letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv are in the words Ангел and Евангелие. G13:Ⰼ:Герв:Gerv can also be met in foreign words, foreign for both Greek and Slavic: Голгоθà, Гѐенна, ... Sometimes, Slavophones used the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv for a Greek fricative Г:Гама:Gamma which was strange to them. By the way, at that time, every Greek Г:Гама:Gamma before a front vowel (Е, I, ..) was strange to native Slavophones, since the 2nd palatalization had just destroyed all such consonants in Slavic. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв was also used with its Miletan value 30, of course. A Croatian remark. The Proto-Slavic *DJ changed to various consonants in the various Slavic languages: to a soft consonant ДЖ in Serbo-Croatian, to a consonant Ж in Russian, and to DZ in Polish. Catholics speaking Croatian pronounced Еванджелие, like Italians. In the Glagolitic texts, there was the letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv at this place. There was a rumor that the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv was to denote namely ДЖ. And that the old sound denoted by this letter was related to the Proto-Slavic *DJ. And the rumor noticed that N.Macedonian has soft Г̀ at the places of Proto-Slavic *DJ. Anyway. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv is considered as the prototype of the Serbian Cyrillic letters ђ (soft дж) and ћ (soft ч). Just for myself, I have borrowed the Serbian Cyrillic letter ђ to denote ЖД in the Bulgarian language. There is a Cyrillic letter Щ for ШТ, it is very handy and convenient, and there is a need ЖД in Bulgarian as well. Anyway. There is nothing Slavic in the old "mysterious" Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv. In the old Glagolitic texts, this letter is used in Greek words only.
►►	[G14]	Ⰽ	ⰽ	Како	К	K:Kαππα:Капа	K	40
	{ЧХ:13}	11277	11325
►►	[G15]	Ⰾ	ⰾ	Λюдıе	Λ	Λ:Λαμβδα:Λамбда	L	50
	{ЧХ:14}	11278	11326
►►	[G16]	Ⰿ	ⰿ	Мъıслите	М	Μ:Μυ:Ми	M	60	[прѣкалено сложна за писане]
	{ЧХ:15}	11279	11327	Поради това че е прѣкалено сложна за писане, хърватскитѣ книжовници сѫ ıѫ̨ замѣняли с латинската буква М, и за тази замѣняща буква в Unicode е отпуснато мѣ̋сто G47:Ⱞ.						As this Glagolitic letter is too hard to write, Croatian writers replaced it with the Roman letter М, and that replacing letter got a Unicode position G47:Ⱞ.
►►	[G17]	Ⱀ	ⱀ	Νашь	N	Ν:Νυ:Νи	N	70
	{ЧХ:16}	11280	11328
►►	[G18]	Ⱁ	ⱁ	Онъ	О	Ο:Ομικρον:Омикрон	O	80	[Има алтернатива G26:Ⱉ][Участва в лигатури]
	{ЧХ:17}	11281	11329	Участва в двѣ лигатури: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον) и G41:Ⱘ (ОѦ=Ѫ:юс голѣ̋м). Има алтернатива: G26:Ⱉ.						This letter participates in two ligatures: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον:OmicronYpsilon) и G41:Ⱘ (ОѦ=Ѫ:BugYus). G26:Ⱉ is an alternative.
►►	[G19]	Ⱂ	ⱂ	Покои	П	Π:Πι:Пи	P	90
	{ЧХ:18}	11282	11330
►►	[G20]	Ⱃ	ⱃ	Рьци	Р	Ρ:Ρω:Ро	R	100
	{ЧХ:19}	11283	11331
►►	[G21]	Ⱄ	ⱄ	Слово	С	С:Σιγμα:Сигма	S	200
	{ЧХ:20}	11284	11332
►►	[G22]	Ⱅ	ⱅ	Тврьдо	Т	Τ:Ταυ:Тау̌	T	300
	{ЧХ:21}	11285	11333
►►	[G23]	Ⱆ	ⱆ	Оукъ	ОУ,У	ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον	[U]	400	[Лигатура ΟΥ по гръцки модел]
	{-}	11286	11334	Лигатура Ομικρον+Υψιλον по гръцки модел, съотвѣтстваща на сѫщата лигатура ΟΥ в кирилицата. От друга страна, заема мѣ̋стото на гръцката буква G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) и получава поредно числено назначение 400 по милетската система.						A ligature Ομικρον+Υψιλον(OmicronYpsilon). It follows the Greek model. It corresponds to the same ligature ΟΥ in Cyrillic. On the other hand, if the alphabet order is concerned, this ligature is placed at the position of the Greek letter G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) and is assigned the next Miletan value of 400.
►►	[G24]	Ⱇ	ⱇ	Фрьтъ (ферт)	Ф	Φ:Φι:Фи		500	[Пише се само в гръцки думи]
	{ЧХ:22}	11287	11335	Пишѣла се е само в думи с гръцки произход. Прѣз 9-ти и 10-ти вѣк в славянскиът̌ език звук Ф не е имало.						It was used in Greek words only. In the 9th and 10th centuries, there was no Ф(F) consonant in Slavic.
►►	[G25]	Ⱈ	ⱈ	Хѣръ	Х	Χ:Χι:Хи		600
	{ЧХ:23}	11288	11336
►►	[G26]	Ⱉ	ⱉ	Отъ	ω	Ω:Ωμεγα:ωмега		700	[Алтернатива на G18:Ⱁ]
	{ЧХ:24}	11289	11337	Както в гръцката азбука и както в кирилицата, буквата О има алтернатива ω. В кирилицата, формата на тази алтернативна буква е подходяща за лигатура със Т, и лигатурата ω-под-Т се използва много често при звукосъчетанието ОТ. В глаголицата такава лигатура май нѣ̋ма. Дали името на тази буква в глаголицата е избрано под влияние на кирилицата?						Following the Greek model, similar to Cyrillic, the letter О has an alternative ω:ωмега. In Cyrillic, the shape of ω:ωмега allows a ligature with a next Т, and such a ligature ω-under-T was often used for ОТ. Is there such a ligature in Glagolitic? Was the name of this letter (ОTЪ) chosen in Cyrillic?
►►	[G27]	Ⱊ	ⱊ	[пѣ]			[Q]	[800]	[Мистерия]
	{ЧХ:25}	11290	11338	Една от тритѣ "мистериозни" глаголически букви Създадена вѣроятно като съотвѣтствие на латинската буква Q. Тази буква наистина е мистериозна и хипотетична. Нищо за неıѫ̨ не се знае със сигурност. Получила е мѣ̋сто в Unicode с нѣ̋кое от прѣдполагаемитѣ си начертания и само поради това присѫтства в тази таблица. Фонетична забѣлѣжка: Не бива да ни учудва съотвѣтствието међу славянскиът̌ звук П и латинското Q. В балкано-романскитѣ диалекти старото латинско Q въз основа на лабиалната си съставка е прѣминало в P/П. Напримѣр: aqua => apǎ (вода), quattuor => patru (четири).						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter Q. This letter is mysterious and hypothetical, indeed. Nothing certain is known about it. This letter has got a Unicode position with one of its hypothetical shapes. That is why it is mentioned in this table. Phonetic note: Please do not be surprised by the correspondence between the Slavic sound P/П and the Latin Q. In Balkan-Romance, the old Latin Q has passed into P having emphasized its labial component. Examples: aqua => apǎ (water), quattuor => patru (four).
►►	[G28]	Ⱋ	ⱋ	Ща	Щ			[800]	[Лигатура ШТ по модел от кирилицата]
	{-}	11291	11339	Лигатура ШТ по модел, заимстван от кирилицата.						A ligature ШТ. Probably, Cyrillic model.
►►	[G29]	Ⱌ	ⱌ	Ци	Ц			900
	{ЧХ:26}	11292	11340
►►	[G30]	Ⱍ	ⱍ	Чрьвь	Ч
	{ЧХ:27}	11293	11341
►►	[G31]	Ⱎ	ⱎ	Ша	Ш				[Най-простата по форма буква]
	{ЧХ:28}	11294	11342	Това е най-простата по форма глаголическа буква. Вѣроятно формата ѝ е заимствана от кирилицата. Участва в лигатурата G28:Ⱋ:Ща=ШТ.						The Glagolitic letter with the simplest shape. Probably, the shape was borrowed from Cyrillic. Participates in the ligature G28:Ⱋ:Ща=ШТ.
►►	[G32]	Ⱏ	ⱏ	Еръ [голѣ̋м]	Ъ				[Участва в дифтонг-диграф ЪI]
	{ЧХ:29}	11295	11343	Този ред от таблицата е посветен на глаголическата буква ер голѣ̋м. Отклонение: Дифтонгът̌-диграфът̌ ЪI е получил статут на отдѣлна буква едва в модерната кирилица за нуђитѣ на руски и църковно-славянски. В глаголицата, както и в старата кирилица, това си е дифтонг-диграф, съставен от двѣ букви. Първата е ер голѣ̋м (Ⱏ:Ъ), а втората може да е Ⰻ:I или Ⰺ:И.						This table row is designated to the Glagolitic letter Ъ:bigYer:backYer. Off-topic: The diphthong-digraph ЪI received the status of a separate letter just in modern Cyrillic, at bookprinting, for the needs of Russian and Church-Slavonic. In the Glagolitic alphabet, and in the original Cyrillic as well, this is just a two-letter sequence to denote a Slavic diphthong. The first letter is Ъ:bigYer:backYer, and the second one could be either Ⰻ:I:Iota or Ⰺ:И:Heta.
►►	[G33]	Ⱐ	ⱐ	Ерь [малък]	Ь
	{ЧХ:30}	11296	11344
►►	[G34]	Ⱑ	ⱑ	[ıат]	IА,Ѣ			[800]	[Йотирана гласна]
	{ЧХ:31}	11297	11345	Създателıът̌ на глаголицата е прѣдвидил отдѣлни букви със собствени очертания за йотиранитѣ гласни ΙΑ,ΙΟ и ΙΟΥ. Буквата на този ред е за йотираната гласна ΙΑ. Създателıът̌ на глаголицата не е различавал славянскиът̌ звук Ѣ (ят, е двойно) от йотираната гласна ΙΑ. Поради това той не е прѣдвидил буква за славянскиът̌ звук Ѣ (ят, е двойно), каквато има в кирилицата. Слѣдователно, в глаголицата йотираната гласна ΙΑ (която е дифтонг) и гласниът̌ звук Ѣ (ят, е двойно) се означават с една и сѫща буква Ⱑ, тази на този ред. Поради това, под влиянието на глаголицата и на произношението в нѣ̋кои нашенски диалекти, понѣ̋кога и в кирилицата буквата Ѣ (ят, е двойно) се използвала за означаването на дифтонгът̌ (йотираната гласна) ΙΑ.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙA. In his Slavic speech, the creator of Glagolitic did not distinguish the vowel Ѣ (Yat,Jat,LongE) and the iotated vowel ΙΑ. That's why he did not provided a letter for the Slavic vowel Ѣ (Yat,Jat,LongE), unlike Cyrillic. Therefore, the iotated vowel ΙΑ, which is a diphthong, and the vowel Ѣ are denoted identically in Glagolitic via the same letter Ⱑ, that on this row. Therefore, because of Glagolitic and because of the pronunciation in some regional Bulgarian dialects, sometimes, the Cyrillic letter Ѣ (Yat,Jat,LongE) was also used for the diphthong (iotated vowel) ΙΑ.
►►	[G35]	Ⱒ	ⱒ	[хлъмъ]			[H]		[Мистерия]
	{ЧХ:32}	11298	11346	Една от тритѣ "мистериозни" глаголически букви Създадена като съотвѣтствие на латинската буква H. Нарича се още "паякообразно Х". Срѣщала се само четири пѫти, и то все в думата "хълм". Затова се прѣдполага, че "хълм" е било името на тази буква.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter H. Sometimes, it is called "spider-like Х". Only four occurences of this letter exist, all of them in the word "хълм". So, "хълм" is supposed to be the name of this letter.
►►	[G36]	Ⱓ	ⱓ	Ю	Ю				[Йотирана гласна]
	{ЧХ:33}	11299	11347	Създателıът̌ на глаголицата е прѣдвидил отдѣлни букви със собствени очертания за йотиранитѣ гласни ΙΑ,ΙΟ и ΙΟΥ. Буквата на този ред е за йотираната гласна ΙΟΥ (Ю).						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙΟΥ (Ю).
►►	[G37]	Ⱔ	ⱔ	[Юс малък]	Ѧ,Я				[Носовка]
	{-}	11300	11348	Малкиът̌ юс (прѣдната носовка) е единствената отдѣлна буква в глаголицата за носова гласна. Тя участва в лигатури за други букви за носовки в глаголицата и тогава тя се нарича G38:Ⱕ:юсов маркер. Малкиът̌ юс и юсовиът̌ маркер заемат двѣ сѫсѣдни позиции в Unicode и само затова тѣ заемат и два сѫсѣдни реда в таблицата.						The LittleYus (the front nasal) is the only separate letter for nasal vowel in Glagolitic. It participates in ligatures for other nasals. As a part of a ligature, it is called G38:Ⱕ:NasalMark. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the next one.
►►	[G38]	Ⱕ	ⱕ	[Юс знак]					[Носовка, юсов маркер]
	{ЧХ:34}	11301	11349	Юсовиът̌ маркер: това е единствената отдѣлна буква в глаголицата за носова гласна. Употрѣбена самостоятелно, тази буква означава G37:Ⱔ:Ѧ:малкиът̌ юс, описан на прѣдишниът̌ ред от таблицата. Малкиът̌ юс и юсовиът̌ маркер заемат двѣ сѫсѣдни позиции в Unicode и само затова тѣ заемат и два сѫсѣдни реда в таблицата. Юсовиът̌ маркер участва в краıът̌ на лигатури, които означават други носовки: Юсов маркер слѣд буква G18:Ⱁ:О дава G41:Ⱘ:Ѫ:Голѣ̋м юс. Юсов маркер слѣд буква G39:Ⱖ:ΙΟ дава G42:Ⱙ:IѪ:Йотиран голѣ̋м юс. Юсов маркер слѣд буква G06:Ⰵ:Е дава G40:Ⱗ:IѦ:Йотиран малък юс.						The NasalMark: this is the only separate Glagolitic letter for a nasal vowel. Used by itself, this letter denotes the G37:Ⱔ:Ѧ:LittleYus:FrontNasal, described on the previous row of the table. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the one above. The NasalMark is used to terminate some ligatures which denote nasals: NasalMark after G18:Ⱁ:О forms G41:Ⱘ:Ѫ:BigYus:BackNasal. NasalMark after G39:Ⱖ:ΙΟ formsа G42:Ⱙ:IѪ:IotatedBackNasal. NasalMark after G06:Ⰵ:Е forms G40:Ⱗ:IѦ:IotatedFrontNasal.
►►	[G39]	Ⱖ	ⱖ	[йот]	[ıо]				[Йотирана гласна извън употрѣба]
	{ЧХ:35}	11302	11350	Създателıът̌ на глаголицата е прѣдвидил отдѣлни букви със собствени очертания за йотиранитѣ гласни ΙΑ,ΙΟ и ΙΟΥ. Буквата на този ред е за йотираната гласна ΙΟ. Тъй като в славянскиът̌ език нѣ̋мало звукосъчетание ΙΟ, то тази буква не се употрѣбявала. Тя обаче участва в лигатурата за G42:Ⱙ:IѪ:голѣмиът̌ йотиран юс.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙO. This letter has never been used by itself because there was no ΙO diphthong. However, it participates in the ligature G42:Ⱙ:IѪ:IotatedBigYus.
►►	[G40]	Ⱗ	ⱗ	[Юс малък йотиран]	IѦ				[Йотирана гласна, носовка]
	{-}	11303	11351	Буквата за йотираниът̌ малък юс прѣдставлява лигатура от буквата G06:Ⰵ:Е, послѣдвана от G38:Ⱕ:Юсовиът̌ маркер. Тази буква е ненужна.						This letter was to denote the IotatedLittleYus (IotatedFrontNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G06:Ⰵ:Е is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. This letter was unnecessary.
►►	[G41]	Ⱘ	ⱘ	[Юс голѣ̋м]	Ѫ				[Носовка]
	{-}	11304	11352	Буквата за голѣмиът̌ юс (задната носовка) прѣдставлява лигатура от буквата G18:Ⱁ:О, послѣдвана от G38:Ⱕ:Юсовиът̌ маркер.						This letter denotes the BigYus (BackNasal) vowel. It is a ligature: the letter G18:Ⱁ:О is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark.
►►	[G42]	Ⱙ	ⱙ	[Юс голѣ̋м йотиран]	IѪ				[Йотирана гласна, носовка]
	{-}	11305	11353	Буквата за йотираниът̌ голѣ̋м юс прѣдставлява лигатура от йотираната буква G39:Ⱖ:ΙΟ, послѣдвана от G38:Ⱕ:Юсовиът̌ маркер. Йотираната буква G39:Ⱖ:ΙΟ се употрѣбява само като част от лигатурата за голѣмиът̌ йотиран юс.						This letter denotes the IotatedBigYus (IotatedBackNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G39:Ⱖ:ΙΟ is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. The iotated letter G39:Ⱖ:ΙΟ is used only in this ligature.
►►	[G43]	Ⱚ	ⱚ	[θита]	Θ	Θ:Θητα:θита		800	[Пише се само в гръцки думи]
	{ЧХ:36}	11306	11354	Пишѣла се е само в думи с гръцки произход. Означавала звук, който го нѣ̋ма в славянски. Вѣроятно оригиналната буква, ако такава е имало, е била забравена. Впослѣдствие буквата е получила формата си от гръцката азбука.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. Probably, there was another Glagolitic shape which was forgotten. Later, the Greek shape was adopted.
►►	[G44]	Ⱛ	ⱛ	[υжица]	υ	Υ:Υψιλον:υпсилон	Y		[Пише се само в гръцки думи]
	{ЧХ:37}	11307	11355	Пишѣла се е само в думи с гръцки произход. Означавала звук, който го нѣ̋ма в славянски. За разлика от прѣдишната буква Θ:Θητα:θита, тази буква Υ:Υψιλον:υпсилон не е била забравена, понеже участва в лигатурата G23:Ⱆ:Оукъ.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. This letter Υ:Υψιλον:υпсилон:Ypsilon participates in the ligature G23:Ⱆ:ОY and has never been forgotten, unlike the previous letter Θ:Θητα:θита.
►►	[G45]	Ⱜ	ⱜ	[Щапич]					Хърватско допълнение
	{-}	11308	11356	Тази буква е хърватско допълнение към глаголицата. Пишѣли ıѫ̨ на мѣ̋стото на изчезнѫ̨л слаб ер. Щапич значѣло пръчица. Присѫтства в тази таблица, само защото си има Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. It was written at the places of a lost weak yer. Its name means stick. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G46]	Ⱝ	ⱝ	[Триѫгълно A]					Хърватско допълнение
	{-}	11309	11357	Тази буква е хърватско допълнение към глаголицата. Триѫгълното A е особен начин за изписване на буквата G01:Ⰰ:Азъ. Присѫтства в тази таблица, само защото си има Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. This letter - triangle A - is a special way to write the letter G01:Ⰰ:Азъ. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G47]	Ⱞ	ⱞ	[Myslite]					Хърватско допълнение
	{-}	11310	11358	Тази буква е хърватско допълнение към глаголицата. Вѣроятно се е използвала вмѣсто латинската буква M, понеже оригиналната глаголическа буква G16:Ⰿ е прѣкалено сложна за писане. Присѫтства в тази таблица, само защото си има Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. Probebly, it was used as the letter M, as the original Glagolitic letter G16:Ⰿ is too hard to write. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.

►►	Reference	Glagolitic UC Shape	Glagolitic LC Shape	Name of the letter	Cyrillic Counterpart	Greek Counterpart	Roman Counterpart	Numerical Value	Remark
	Ⰵⱅⰺⰽⰵⱅ	Ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰰ ⰳⱁⰾⱑⰿⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ	Ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰰ ⰿⰰⰾⰽⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ	Ⱀⰰⰺⰿⰵⱀⱁⰲⰰⱀⰺⰵ ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ	Ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰲ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ	Ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱀⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ	Ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱀⰰ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ	Ⱍⰺⱄⰾⰵⱀⰰ ⱄⱅⱁⰻⱀⱁⱄⱅ	Ⰸⰰⰱⱑⰾⱑⰶⰽⰰ
►►	►►	►►		►►	►►	►►	►►	►►	►►
▼▼	Ⰸⰰ ⰲⱄⱑⰽⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰵ ⱂⱃⱑⰴⱀⰰⰸⱀⰰⱍⰵⱀ ⱃⰵⰴ ⰲ ⱅⰰⰸⰺ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰ. Ⰸⰰ ⰲⱄⱑⰽⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰲ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺⰿⰰ ⰺ ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰺⱅⰵⰾⰵⱀ ⱃⰵⰴ, ⰽⱁⰻⱅⱁ ⱄⰵ ⱂⱁⰽⰰⰸⰲⰰ ⱂⱃⰺ ⱂⱁⰺⱄⰽⰲⰰⱀⰵ. Ⱀⰰ ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰺⱅⰵⰾⱀⰺⱅⱑ ⱃⰵⰴⱁⰲⰵ, ⰿⰵђⱆ ⰴⱃⱆⰳⱁⱅⱁ, ⱄⱘ ⱆⰽⰰⰸⰰⱀⰺ ⰺ ⰽⱁⰴⱁⰲⰵⱅⱑ ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰺⱅⱑ.			Ⰵⱅⰺⰽⰵⱅⱏⱅ ⱄⰾⱆⰶⰺ ⰸⰰ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱀⰵ ⰺ ⰸⰰ ⱌⰺⱅⰺⱃⰰⱀⰵ ⱀⰰ ⱃⰵⰴⱏⱅ ⱁⱅ ⱅⰰⰸⰺ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰ ⰺ ⱀⰰ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱀⰰⱅⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ. Ⰵⱅⰺⰽⰵⱅⰺⱅⱑ ⰺⰿⰰⱅ ⰲⰺⰴⱏⱅ [G01],[G02],..,[G44]. Ⰱⰵⰸ ⰲⱃⱏⰸⰽⰰ ⱄ ⱅⰰⰸⰺ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰ ⰵⱅⰺⰽⰵⱅⰺⱅⱑ ⱀⱑⰿⰰⱅ ⰸⱀⰰⱍⰵⱀⰺⰵ. Ⱀⰰ ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰺⱅⰵⰾⱀⰺⱏⱅ ⱃⰵⰴ, ⱂⱁⰴ ⰵⱅⰺⰽⰵⱅⱏⱅ ⰺ ⱀⰰⰾⱑⰲⱁ ⱁⱅ ⰽⱁⰴⱁⰲⰵⱅⱑ ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰺⱅⱑ, ⱄⰵ ⱂⱁⰽⰰⰸⰲⰰ "ⰱⱃⱁⱑⱍⱏⱅ ⱀⰰ Ⱍⰵⱃⱀⱁⱃⰺⰸⰵⱌ Ⱈⱃⰰⰱⱏⱃ".					Ⰽⱁⰴⱁⰲⰵⱅⱑ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰲ Unicode ⰿⱁⰳⰰⱅ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱂⱁⰽⰰⰸⰲⰰⱅ ⰴⰵⱄⰵⱅⰺⱍⱀⱁ ⰺⰾⰺ ⱂⱏⰽ ⱎⰵⱄⱅⱀⰰⰴⰵⱄⰵⱅⰺⱍⱀⱁ. Ⰴⰵⱄⰵⱅⰺⱍⱀⱁ ⰺ ⱎⰵⱄⱅⱀⰰⰴⰵⱄⰵⱅⰺⱍⱀⱁ ⰿⱁⰳⱘⱅ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱄⰿⱑⱀⱑⱅ ⱍⱃⱑⰸ listbox, ⰽⱁⰻⱅⱁ ⱋⰵ ⱀⰰⰿⱑⱃⰺⱅⰵ ⱅⱆⰽⰰ ⰺⰾⰺ ⰴⱃⱆⰳⰰⰴⱑ ⰲ ⱅⰰⰸⰺ ⱂⱆⰱⰾⰺⰽⰰⱌⰺⱑ. Ⰴⰵⱄⰵⱅⰺⱍⱀⱁ Ⱎⰵⱄⱅⱀⰰⰴⰵⱄⰵⱅⰺⱍⱀⱁ
▼▼		Ⱁⰱⱑⱄⱀⰵⱀⰺⰵ ⱀⰰ ⱇⱁⱃⰿⰺⱅⱑ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ		Ⱇⱁⱃⰿⰺⱅⱑ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄⱘ ⱄⱅⱃⰰⱀⱀⰺ ⰺ ⱂⱃⰺⱍⱆⰴⰾⰺⰲⰺ. Ⱂⰾⱁⰴ ⱄⱘ ⱀⰰ ⱈⱆⰴⱁⰶⱀⰺⱍⰵⱄⰽⰰⱅⰰ ⰴⰰⱃⰱⰰ ⱀⰰ ⱄⱏⰸⰴⰰⱅⰵⰾıⱏⱅ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⱅⱁⰻ ⰵ ⱂⱁⰾⱁⰶⰺⰾ ⱄⱂⰵⱌⰺⰰⰾⱀⰺ ⱆⱄⰺⰾⰺⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺⱅⱑ ⰿⱆ ⰴⰰ ⱄⱘ ⱆⱀⰺⰽⰰⰾⱀⰺ, ⰴⰰ ⱀⰵ ⱂⱃⰺⰾⰺⱍⰰⱅ ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰺⱅⱑ ⱁⱅ ⱀⰺⰽⱁⱑ ⰴⱃⱆⰳⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ. Ⰳⰵⱁⰿⰵⱅⱃⰺⱍⱀⰺ ⱇⰺⰳⱆⱃⰺ - ⰽⱃⱘⰳⱍⰵⱅⰰ, ⱅⱃⰺⱘⰳⱏⰾⱀⰺⱌⰺ, .. - ⱄⱘ ⱁⱄⱀⱁⰲⱀⰺ ⰵⰾⰵⰿⰵⱀⱅⰺ ⱀⰰ ⱇⱁⱃⰿⰺⱅⱑ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ. Ⱄⰲⰵⱅⰺ Ⰽⰾⰺⰿⰵⱀⱅ Ⱁⱈⱃⰺⰴⱄⰽⰺ ⱁⱂⱃⱁⱄⱅⰺⰾ ⱄⱏⰸⰴⰰⰴⰵⱀⰺⱅⱑ ⱁⱅ ⱂⱃⱑⰿⱘⰴⱃⰺⱏⱅ Ⱄⰲⰵⱅⰺ Ⰽⰺⱃⰺⰾ ⰱⱆⰽⰲⰺ. Ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⱄⰵⰳⰰ ⱀⰺⰵ ıⱘ ⰸⱀⰰⰵⰿ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰲⱏⰲ ⰲⰺⰴⱏⱅ ⰺ̀ ⱄⰾⱑⰴ ⱀⰰⰿⱑⱄⰰⱅⰰ ⱀⰰ Ⱄⰲⰵⱅⰺ Ⰽⰾⰺⰿⰵⱀⱅ. Ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⱁⱃⰺⰳⰺⱀⰰⰾⱀⰺⱅⱑ ⱇⱁⱃⰿⰺ ⱀⰰ ⱀⱑⰽⱁⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰲ ⰽⱃⰰıⱏⱅ ⱀⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰⱅⰰ ⱄⱘ ⰱⰺⰾⰺ ⰸⰰⰱⱃⰰⰲⰵⱀⰺ. Ⱂⱁⰾⱆⱍⰺⰾⰺ ⱄⱘ ⱇⱁⱃⰿⰰⱅⰰ ⱀⰰ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱀⰰⱅⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰ ⰺⰾⰺ ⰽⰺⱃⰺⰾⱄⰽⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ:  G24:Φι   G26:Ωμεγα   G43:Θητα  G31:Ша   G28:Ща  Ⰿⱁⰶⰵⰿ ⰴⰰ ⱂⱁⰴⱁⰸⰺⱃⰰⰿⰵ ⱀⰰⰿⱑⱄⰰ ⱀⰰ Ⱄⰲⰵⱅⰺ Ⰽⰾⰺⰿⰵⱀⱅ. Ⱄⰰⰿⱁ ⰸⰰⱃⰰⰴⰺ ⱋⰵⰴⱃⱁⱄⱅⱅⰰ ⱀⰰ Unicode ⱄⱅⰰⰲⰰ ⰴⱆⰿⰰ ⰸⰰ ⰿⰰⰾⰽⰺ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ. Ⰿⰰⰾⰽⰺⱅⱑ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰺⰿⰰⱅ ⱄⱘⱋⰺⱅⱑ ⱇⱁⱃⰿⰺ, ⰽⰰⰽⱅⱁ ⰳⰾⰰⰲⱀⰺⱅⱑ. Ⰲ Unicode ⱄⱘ ⱁⱅⱂⱆⱄⱀⱘⱅⰺ ⱂⱁⰸⰺⱌⰺⰺ ⰺ ⰸⰰ ⰿⰰⰾⰽⰺⱅⱑ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ, ⱀⱁ ⱀⱁⰲⰰ ⱇⱁⱃⰿⰰ ⰸⰰ ⱅⱑⱈ ⱀⰵ ⰺⰿ ⰵ ⱀⰰⰸⱀⰰⱍⰵⱀⰰ - ⱅⱑ ⱂⱃⱁⱄⱅⱁ ⱄⱘ ⱂⱁ-ⰿⰰⰾⰽⰺ. Ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⱀⰺⱅⱑ ⱇⱁⱃⰿⰺ ⰸⰰ ⰳⰾⰰⰲⱀⰺⱅⱑ ⰺ ⰿⰰⰾⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱂⱃⰺ ⰽⰺⱃⰺⰾⱄⰽⰰⱅⰰ, ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰰⱅⰰ ⰺ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ ⱄⱘ ⱂⰾⱁⰴ ⱀⰰ ⰵⱃⰰⱅⰰ ⱀⰰ ⰽⱀⰺⰳⱁⱂⰵⱍⰰⱅⰰⱀⰵⱅⱁ, ⰽⱁⰵⱅⱁ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⱀⰵ ⰵ ⰴⱁⰶⰺⰲⱑⰾⰰ.
▼▼	Ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ, ⰺⰿⰵⱀⰰⱅⰰ ⱀⰰ ⰽⰺⱃⰺⰾⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄⱘ ⰸⰰⰺⰿⱄⱅⰲⰰⱀⰺ ⱁⱅ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ.			Ⱁⰱⱑⱄⱀⰵⱀⰺⰵ ⱀⰰ ⰺⰿⰵⱀⰰⱅⰰ ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰺⱅⱑ	Ⱅⱏⰻ ⰽⰰⱅⱁ, ⰸⰰ ⱃⰰⰸⰾⰺⰽⰰ ⱁⱅ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ, ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⱂⱁ ⱀⰰⱍⰰⰾⱁ ⰵ ⰸⰰⰿⰺⱄⰾⰵⱀⰰ ⰽⰰⱅⱁ ⱀⱁⰲⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ, ⰸⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄⱘ ⰱⰺⰾⰺ ⰺⰸⰿⰺⱄⰾⰵⱀⰺ ⰺⰿⰵⱀⰰ. Ⱅⰲⱏⱃⰴⰵⱀⰺⰵⱅⱁ, ⱍⰵ ⱅⱑⰸⰺ ⰺⰿⰵⱀⰰ ⰲ ⰰⰸⰱⱆⱍⱀⰺⱏⱅ ⱃⰵⰴ ⱂⱃⱑⰴⱄⱅⰰⰲⰾⱑⰲⰰⱅ ⱄⰲⱏⱃⰸⰰⱀ ⱄⱅⰺⱈ ⰺⰾⰺ ⰺⰸⱃⱑⱍⰵⱀⰺⰵ, ⰵ ⱄⱏⰿⱀⰺⱅⰵⰾⱀⱁ. Ⰽⱏⰿ ⰽⱃⰰıⱏⱅ ⱀⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰺⱅⱑ ⱂⱃⱑⱄⱅⰰⰲⰰⱅ ⰴⰰ ⰺⰿⰰⱅ ⰺⱄⱅⰺⱀⱄⰽⰺ ⰺⰿⰵⱀⰰ.
▼▼	Ⰽⰰⱅⱁ ⱄⰵ ⰺⰿⰰ ⱂⱃⱑⰴ ⰲⰺⰴ, ⱍⰵ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰ ⰺ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⱄⱘ ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⱀⰺ ⰰⰸⰱⱆⰽⰺ, ⰲⱄⱑⰽⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰵ ⱄⱏⱂⱃⱁⰲⱁⰴⰵⱀⱁ ⱄ ⰿⱀⱁⰳⱁ ⱆⱄⰾⱁⰲⱀⱁⱄⱅⰺ.				Ⱁⰱⱑⱄⱀⰵⱀⰺⰵ ⱀⰰ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵⱅⱁ ⱄ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ	Ⰲ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰵ ⱆⱄⱅⰰⱀⱁⰲⰵⱀⱁ ⱂⱁⱍⱅⰺ ⱂⱏⰾⱀⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰿⰵђⱆ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ, ⰰ ⱂⱏⰽ ⱄⰰⰿⰰⱅⰰ ⱄⱅⰰⱃⰰ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰ ⱀⰵ ⰵ ⱀⱑⱋⱁ ⰴⱃⱆⰳⱁ, ⰰ ⰵ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ, ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰵⱀⰰ ⱄ 11 ⰱⱆⰽⰲⰺ. Ⱅⰰⰽⰰ ⱍⰵ, ⱂⱏⱃⰲⱁ, ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰿⱁⰶⰵ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱆⱄⱅⰰⱀⱁⰲⰺ ⱀⰰ ⱅⰰⰸⰺ ⱁⱄⱀⱁⰲⰰ. Ⰺ ⰲⱅⱁⱃⱁ, ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰿⱁⰶⰵ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱆⱄⱅⰰⱀⱁⰲⰺ ⱀⰰ ⱁⱄⱀⱁⰲⰰⱅⰰ ⱀⰰ ⰸⰲⱆⰽⱁⰲⰵⱅⱑ ⰲ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺⱏⱅ ⰵⰸⰺⰽ. Ⰰⰽⱁ ⱅⰰⰸⰺ ⰶⱏⰾⱅⰰ ⰽⱁⰾⱁⱀⰰ ⰸⰰ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵⱅⱁ ⱄ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰵ ⱂⱁⱂⱏⰾⱀⰵⱀⰰ, ⰺ ⱄⱘⱄⱑⰴⱀⰰⱅⰰ ⰽⱁⰾⱁⱀⰰ ⰸⰰ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵⱅⱁ ⱄ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄⱘⱋⱁ ⰵ ⱂⱁⱂⱏⰾⱀⰵⱀⰰ, ⰺ ⰽⰾⱑⱅⰽⰰⱅⰰ ⰲ ⰽⱁⰾⱁⱀⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰸⰰⰱⱑⰾⱑⰶⰽⰺ ⰵ ⰲ ⰸⰵⰾⰵⱀⱁ, ⱅⱁ ⱆⱄⱅⰰⱀⱁⰲⰵⱀⱁ ⰵ ⱂⱁ ⰲⱏⰸⰿⱁⰶⱀⱁⱄⱅ ⱂⱏⰾⱀⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰿⰵђⱆ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰰⱅⰰ, ⰽⰺⱃⰺⰾⱄⰽⰰⱅⰰ ⰺ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ. Ⰰⰽⱁ ⱅⰰⰸⰺ ⰶⱏⰾⱅⰰ ⰽⱁⰾⱁⱀⰰ ⰸⰰ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵⱅⱁ ⱄ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰵ ⱂⱁⱂⱏⰾⱀⰵⱀⰰ, ⰺ ⰽⰾⱑⱅⰽⰰⱅⰰ ⰲ ⰽⱁⰾⱁⱀⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰸⰰⰱⱑⰾⱑⰶⰽⰺ ⰵ ⰲ ⰶⱏⰾⱅⱁ, ⱅⱁ ⱆⱄⱅⰰⱀⱁⰲⰵⱀⱁ ⰵ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰿⰵђⱆ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰰⱅⰰ ⰺ ⰽⰺⱃⰺⰾⱄⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰲⱏⰸ ⱁⱄⱀⱁⰲⰰ ⱀⰰ ⰸⰲⱆⰽⱁⰲⰰⱅⰰ ⱄⱅⱁⰻⱀⱁⱄⱅ ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰺⱅⱑ ⰲ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺ. Ⱅⱃⰺⱅⱑ "ⰿⰺⱄⱅⰵⱃⰺⱁⰸⱀⰺ" ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱀⱑⰿⰰⱅ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰲ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰸⰰ ⱀⱁⱄⱁⰲⰺⱅⱑ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺ ⱄⰺ ⰺⰿⰰⱅ ⰽⰺⱃⰺⰾⱄⰽⰺ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⱑ. Ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰸⰰ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰺⱅⱑ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺ ⱁⰱⰺⰽⱀⱁⰲⰵⱀⱁ ⰺⰿⰰⱅ ⰽⰺⱃⰺⰾⱄⰽⰺ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⱑ. Ⱁⱄⰲⱑⱀ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G39:Ⱖ, ⰽⱁⱑⱅⱁ ⱀⱑⰿⰰ. Ⰰ ⱂⱏⰽ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G34:Ⱑ ⱄⰵ ⱂⱃⱁⰵⰽⱅⰺⱃⰰ ⰲⱏⱃⱈⱆ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⱂⱁ ⱄⰾⱁⰶⰵⱀ ⱀⰰⱍⰺⱀ. Ⰴⰲⱑⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ G10:Ⰹ:Iⱁⱅⰰ ⰺ G11:Ⰺ:Iⱁⱅⰰ-ⱄ-ⰴⰺⰵⱃⰵⰸⰺⱄ ⱄⱘ ⱂⱁⰲⰾⰺⱑⱀⰺ ⱁⱅ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ.
▼▼	Ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⱄⰾⱑⰴⰲⰰ ⰿⱁⰴⰵⰾⱏⱅ ⱀⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ. Ⱂⱏⰾⱀⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ, ⱁⱄⰲⱑⱀ ⰸⰰ ⱇⱁⱃⰿⰰⱅⰰ, ⰺⰿⰵⱅⱁ ⰺ ⱍⰺⱄⰾⰵⱀⰰⱅⰰ ⱄⱅⱁⰻⱀⱁⱄⱅ ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰺⱅⱑ, ⰵ ⱆⱄⱅⰰⱀⱁⰲⰵⱀⱁ, ⰽⱁⰳⰰⱅⱁ: Ⱅⰰⰸⰺ ⰽⱁⰾⱁⱀⰰ ⰵ ⱂⱁⱂⱏⰾⱀⰵⱀⰰ ⱄ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ. Ⰽⱁⰾⱁⱀⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰸⰰⰱⱑⰾⱑⰶⰽⰰ ⰵ ⱁⱌⰲⱑⱅⰵⱀⰰ ⰲ ⰸⰵⰾⰵⱀⱁ. Ⱅⰰⰽⱁⰲⰰ ⱂⱏⰾⱀⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰵ ⱆⱄⱅⰰⱀⱁⰲⰵⱀⱁ ⰸⰰ 22 ⱁⱅ 24-ⱅⱑ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ. Ⰸⰰ ⰴⰲⱑ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱀⱑⰿⰰ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ: Ξ:ξι:Ⰽⱄⰺ ⰺ Ψ:ψι:Ⱂⱄⰺ Ⰲⱏⰸⰿⱁⰶⱀⱁ ⰵ ⰴⰰ ⰵ ⰺⰿⰰⰾⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱀⰺ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ, ⰽⱁⰺⱅⱁ ⱄⱘ ⰱⰺⰾⰺ ⰸⰰⰱⱃⰰⰲⰵⱀⰺ.					Ⱁⰱⱑⱄⱀⰵⱀⰺⰵ ⱀⰰ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵⱅⱁ ⱄ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ	Ⰽⰰⱅⱁ ⱄⰵ ⰺⰿⰰ ⱂⱃⱑⰴ ⰲⰺⰴ, ⱍⰵ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰ ⰵ ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⱀⰰ ⱁⱅ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ, ⰲⱄⱑⰽⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰵ ⱄⱏⱂⱃⱁⰲⱁⰴⰵⱀⱁ ⱄ ⰿⱀⱁⰳⱁ ⱆⱄⰾⱁⰲⱀⱁⱄⱅⰺ.
▼▼	Ⰲ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰵ ⱆⱄⱅⰰⱀⱁⰲⰵⱀⱁ ⱂⱁⱍⱅⰺ ⱂⱏⰾⱀⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰿⰵђⱆ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ. Ⱁⰱⰰⱍⰵ ⱄⱏⱄⱅⰰⰲⱏⱅ ⱀⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ ⰵ ⱄⱅⰰⰱⰺⰾⰵⱀ ⰲⰵⱍⰵ 2400 ⰳⱁⰴⰺⱀⰺ, ⰴⱁⰽⰰⱅⱁ ⱄⱏⱄⱅⰰⰲⱏⱅ ⱀⰰ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ ⰲⰰⱃⰺⱃⰰ, ⰲⰰⱃⰺⱃⰰⱅ ⰺ ⰸⰲⱆⰽⱁⰲⰺⱅⱑ ⱄⱅⱁⰻⱀⱁⱄⱅⰺ ⱀⰰ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ. Ⰸⰰⱅⱁⰲⰰ, ⱆⱄⱅⰰⱀⱁⰲⱑⰲⰰⱀⰵ ⱀⰰ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰿⰵђⱆ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ ⱍⱃⱑⰸ ⱅⰰⰸⰺ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰ ⱀⰵ ⰵ ⱄⱃⱑⰴ ⱁⱄⱀⱁⰲⱀⰺⱅⱑ ⱌⱑⰾⰺ. Ⰺ ⰲⱄⰵ ⱂⰰⰽ, ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⱁⱅⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰸⰰ ⱂⱁⰲⰵⱍⰵⱅⱁ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ e ⱁⰸⱀⰰⱍⰵⱀⱁ ⰲ ⱅⰰⰸⰺ ⰽⱁⰾⱁⱀⰰ ⱁⱅ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⱄⰿⰺⱄⱏⰾⱏⱅ ⱀⰰ ⱅⰰⰸⰺ ⰽⱁⰾⱁⱀⰰ ⱁⱅ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⱁⰱⰰⱍⰵ ⰵ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱂⱁⰽⰰⰶⰵ, ⱍⰵ ⱅⱃⰺⱅⱑ "ⰿⰺⱄⱅⰵⱃⰺⱁⰸⱀⰺ" ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄⱘ ⰱⰺⰾⰺ ⰲⱏⰲⰵⰴⰵⱀⰺ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰽⰰⱅⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⱀⰰ ⱅⱃⰺⱅⱑ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ G-H-Q G13:Ⰼ:G:Герв G35:Ⱒ:H:Хълм G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ?]						Ⱁⰱⱑⱄⱀⰵⱀⰺⰵ ⱀⰰ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵⱅⱁ ⱄ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ	Ⰽⰰⱅⱁ ⱄⰵ ⰺⰿⰰ ⱂⱃⱑⰴ ⰲⰺⰴ, ⱍⰵ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰ ⰵ ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⱀⰰ ⱁⱅ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ, ⰲⱄⱑⰽⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰵ ⱄⱏⱂⱃⱁⰲⱁⰴⰵⱀⱁ ⱄ ⰿⱀⱁⰳⱁ ⱆⱄⰾⱁⰲⱀⱁⱄⱅⰺ.
▼▼	Ⰿⰺⰾⰵⱅⱄⰽⰰⱅⰰ ⱄⰺⱄⱅⰵⰿⰰ ⰸⰰ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱀⰵ ⱀⰰ ⱍⰺⱄⰾⰰⱅⰰ ⰵ ⱂⱁ-ⱂⱏⰾⱀⱁ ⱁⰱⱑⱄⱀⰵⱀⰰ ⱅⰰⰿ, ⰰ ⱅⱆⰽ - ⱂⱁ-ⱀⰰⰽⱃⰰⱅⰽⱁ. Ⰿⰺⰾⰵⱅⱄⰽⰰⱅⰰ ⱄⰺⱄⱅⰵⰿⰰ ⰸⰰ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱀⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⱍⰺⱄⰾⰰⱅⰰ ⱁⱅ 1 ⰴⱁ 999 ⰺⰿⰰ ⱀⱆђⰰ ⱁⱅ 27 ⱌⰺⱇⱃⰺ, ⰲ ⰽⰰⱍⰵⱄⱅⰲⱁⱅⱁ ⱀⰰ ⰽⱁⰺⱅⱁ ⱄⰵ ⰺⰸⱂⱁⰾⰸⰲⰰⱅ ⱂⱁⱃⰵⰴⱀⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ. Ⰲ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⱂⰺⱄⰿⰵⱀⱁⱄⱅ ⱅⱑⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄⱘ: 9 ⱌⰺⱇⱃⰺ ⰸⰰ ⰵⰴⰺⱀⰺⱌⰺⱅⱑ ⱁⱅ 1 ⰴⱁ 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 ⱌⰺⱇⱃⰺ ⰸⰰ ⱌⱑⰾⰺⱅⱑ ⰴⰵⱄⰵⱅⰽⰺ ⱁⱅ 10 ⰴⱁ 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 ⱌⰺⱇⱃⰺ ⰸⰰ ⱌⱑⰾⰺⱅⱑ ⱄⱅⱁⱅⰺⱌⰺ ⱁⱅ 100 ⰴⱁ 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, Ⱇ, Χ, Ψ, Ω, ?. Ⰴⱁⰽⱁⰾⰽⱁⱅⱁ ⰲ ⱄⱅⰰⱀⰴⰰⱃⱅⰺⰸⰺⱃⰰⱀⰰⱅⰰ ⱂⱁ ⰲⱃⱑⰿⰵⱅⱁ ⱀⰰ Ⰰⰾⰵⰽⱄⰰⱀⰴⱏⱃ Ⰲⰵⰾⰺⰽⰺ ⰽⰾⰰⱄⰺⱍⰵⱄⰽⰰⱅⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰ ⰻⱁⱀⰺⰻⱄⰽⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ ⰺⰿⰰ ⱄⰰⰿⱁ 24 ⰱⱆⰽⰲⰺ, ⱅⱃⰺ ⱌⰺⱇⱃⰺ ⱀⰵ ⰴⱁⱄⱅⰺⰳⰰⱅ: 6, 90, 900 (ⱁⰸⱀⰰⱍⰵⱀⰺ ⱄⱘ ⱄ ?). Ⰸⰰ 6, 90, 900 ⱄⰵ ⰺⰸⱂⱁⰾⰸⰲⰰⱅ ⱄⱅⰰⱃⰺ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ, ⰺⰸⰾⱑⰸⰾⰺ ⰲⰵⱍⰵ ⱁⱅ ⱆⱂⱁⱅⱃⱑⰱⰰ ⰺ ⱁⱄⱅⰰⱀⱘⰾⰺ ⱄⰰⰿⱁ ⰽⰰⱅⱁ ⱌⰺⱇⱃⰺ. Ⰴⱁⰽⱁⰾⰽⱁⱅⱁ ⱁⱃⰺⰳⰺⱀⰰⰾⱀⰰⱅⰰ ⱄⱅⰰⱃⰰ ⰽⰺⱃⰺⰾⱄⰽⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ ⰵ ⱂⱃⱁⱄⱅⱁ ⱀⰰⰴⱄⱅⱃⱁⰻⰽⰰ ⱀⰰ ⰽⰾⰰⱄⰺⱍⰵⱄⰽⰰⱅⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ, ⱅⱁ ⰲ ⱄⱅⰰⱃⰰⱅⰰ ⰽⰺⱃⰺⰾⱄⰽⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ ⰵ ⰸⰰⰺⰿⱄⱅⰲⰰⱀⰰ ⰺ ⰿⰺⰾⰵⱅⱄⰽⰰⱅⰰ ⱄⰺⱄⱅⰵⰿⰰ ⰸⰰ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱀⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⱍⰺⱄⰾⰰⱅⰰ ⱁⱅ 1 ⰴⱁ 999, ⰽⰰⱅⱁ ⰸⰰ ⱀⰵⰴⱁⱄⱅⰺⰳⰰⱋⰺⱅⱑ ⱅⱃⰺ ⱌⰺⱇⱃⰺ ⱄⰵ ⰺⰸⱂⱁⰾⰸⰲⰰⱅ S:6, Ⱍ:90, Ⱌ:900. Ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺⰸⱂⱁⰾⰸⰲⰰ ⱄⱘⱋⰰⱅⰰ ⰿⰺⰾⰵⱅⱄⰽⰰ ⱄⰺⱄⱅⰵⰿⰰ ⰸⰰ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱀⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⱍⰺⱄⰾⰰⱅⰰ ⱁⱅ 1 ⰴⱁ 999, ⰺ ⱀⰰⰸⱀⰰⱍⰵⱀⰺⱑⱅⰰ ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰺⱅⱑ ⱄⱘ ⰽⰰⰽⱅⱁ ⱄⰾⱑⰴⰲⰰ: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Ⰵⰴⰺⱀⰺⱌⰺ G01:Ⰰ G02:Ⰱ G03:Ⰲ G04:Ⰳ G05:Ⰴ G06:Ⰵ G07:Ⰶ G08:Ⰷ G09:Ⰸ Ⰴⰵⱄⰵⱅⰽⰺ G10:Ⰹ G12:Ⰻ G13:Ⰼ G14:Ⰽ G15:Ⰾ G16:Ⰿ G17:Ⱀ G18:Ⱁ G19:Ⱂ Ⱄⱅⱁⱅⰺⱌⰺ G20:Ⱃ G21:Ⱄ G22:Ⱅ G23:Ⱆ G24:Ⱇ G25:Ⱈ G26:Ⱉ G27:? G29:Ⱌ Ⱅⱏⰻ ⰽⰰⱅⱁ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺⰿⰰ ⱂⱁⰲⰵⱍⰵ ⱁⱅ 27 ⰱⱆⰽⰲⰺ, ⱂⱁⱄⰾⱑⰴⱀⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱀⰵ ⱄⰵ ⰺⰸⱂⱁⰾⰸⰲⰰⱅ. Ⱄⱏⰸⰴⰰⱅⰵⰾıⱏⱅ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⱀⰵ ⰵ ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⰰⰲⰰⰾ ⰱⱆⰽⰲⰺⱅⱑ G10:Ⰹ ⰺ G11:Ⰺ, ⱂⱁⱀⰵⰶⰵ ⰺ ⰴⰲⱑⱅⱑ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱅ ⱍⰺⱄⰾⱁⱅⱁ 10. Ⱂⱏⱃⰲⱁⱀⰰⱍⰰⰾⱀⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰸⰰ ⱍⰺⱄⰾⱁⱅⱁ 800 ⰵ ⰸⰰⰳⱆⰱⰵⱀⰰ. Ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⰵ ⰱⰺⰾⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G27:Ⱊ, ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰰⱋⰰ ⱀⰰ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ Q. Ⰽⰰⱅⱁ ⱌⰺⱇⱃⰰ 800 ⱄⱘ ⱄⰵ ⱆⱂⱁⱅⱃⱑⰱⱑⰲⰰⰾⰺ ⱀⱑⰽⱁⰺ ⰴⱃⱆⰳⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ: G28:Ⱋ, G34:Ⱑ, G43:Ⱚ. Ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ Ⱋⰰ:G28:Ⱋ ⱀⰵ ⰵ ⰱⰺⰾⰰ ⱍⰰⱄⱅ ⱁⱅ ⱁⱃⰺⰳⰺⱀⰰⰾⱀⰰⱅⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰ. Ⰰⰽⱁ ⰱⱑⱎⰵ, ⱅⱁ ⱍⰺⱄⰾⰵⱀⰰⱅⰰ ⰺ̀ ⱄⱅⱁⰻⱀⱁⱄⱅ ⰸⰰ 800 ⱀⱑⰿⰰⱎⰵ ⰴⰰ ⰱⱘⰴⰵ ⱁⱄⱂⱁⱃⰲⰰⱀⰰ ⱁⱅ ⰴⱃⱆⰳⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ. Ⱅⰰⰽⰰ ⰽⰰⰽⱅⱁ ⱀⰵ ⱄⰵ ⱁⱄⱂⱁⱃⰲⰰ ⱄⱅⱁⰻⱀⱁⱄⱅⱅⰰ 900 ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ Ⱌⰺ:G29:Ⱌ.							Ⱁⰱⱑⱄⱀⰵⱀⰺⰵ ⱀⰰ ⰿⰺⰾⰵⱅⱄⰽⰺⱅⱑ ⱍⰺⱄⰾⰵⱀⰺ ⱄⱅⱁⰻⱀⱁⱄⱅⰺ	Oⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱀⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⱍⰺⱄⰾⰰⱅⰰ ⱂⱁ ⰿⰺⰾⰵⱅⱄⰽⰰⱅⰰ ⱄⰺⱄⱅⰵⰿⰰ ⰵ ⰱⰺⰾⱁ ⰿⱀⱁⰳⱁ ⰲⰰⰶⱀⱁ ⱂⱁ ⱁⱀⱁⰲⰰ ⰲⱃⱑⰿⰵ, ⱂⱃⱑⰴⰺ ⱆⱂⱁⱅⱃⱑⰱⰰⱅⰰ ⱀⰰ ⰰⱃⰰⰱⱄⰽⰺⱅⱑ ⱌⰺⱇⱃⰺ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱆⱄⱅⰰⱀⱁⰲⰺ. Ⱍⰺⱄⰾⰵⱀⰰⱅⰰ ⱄⱅⱁⰻⱀⱁⱄⱅ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱁⱂⱃⱑⰴⱑⰾⱑ ⱃⰵⰴⱏⱅ ⰺⰿ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ. Ⰺⰾⰺ ⱁⰱⱃⰰⱅⱀⱁ, ⱃⰵⰴⱏⱅ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰲ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰⱅⰰ ⱁⱂⱃⱑⰴⱑⰾⱑ ⱍⰺⱄⰾⰵⱀⰰⱅⰰ ⰺⰿ ⱄⱅⱁⰻⱀⱁⱄⱅ. Ⰺ ⱂⱁ ⰲⱄⱑⰽⰰ ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁⱄⱅ, ⱂⱁⰴⱃⰵⰴⰱⰰⱅⰰ ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰺⱅⱑ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰵ ⱂⱁⰲⰾⰺⱑⰾⰰ ⰺ ⱀⰰ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⱀⰰⱂⱃⰺⰿⱑⱃ, ⰽⰺⱃⰺⰾⱄⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ Б ⰵ ⱀⰰ ⰲⱅⱁⱃⱁ ⰿⱑⱄⱅⱁ, ⱂⱁⱀⰵⰶⰵ ⰺ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰵ ⱀⰰ ⰲⱅⱁⱃⱁ ⰿⱑⱄⱅⱁ. Ⰺ ⱃⰰⰸⰱⰺⱃⰰ ⱄⰵ, ⱂⱁⰴⱃⰵⰴⰱⰰⱅⰰ ⰺ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺ ⱀⰰ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰵ ⱂⱁⰲⰾⰺⱑⱀⰰ ⱁⱅ ⱂⱁⰴⱃⰵⰴⰱⰰⱅⰰ ⱀⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ.
▼▼	Ⰰⰽⱁ ⰽⰾⰵⱅⰽⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰸⰰⰱⱑⰾⱑⰶⰽⰺ ⰵ ⰲ ⰸⰵⰾⰵⱀⱁ, ⱅⱁ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ ⱀⱑⰿⰰ ⰸⱀⰰⱍⰺⰿⰺ ⱁⱄⱁⰱⰵⱀⱁⱄⱅⰺ. Ⰰⰽⱁ ⰽⰾⰵⱅⰽⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰸⰰⰱⱑⰾⱑⰶⰽⰺ ⰵ ⰲ ⰸⰵⰾⰵⱀⱁ ⰺ ⰵ ⱂⱃⰰⰸⱀⰰ, ⱅⱁ ⱀⰰ ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰺⱅⰵⰾⱀⰺⱏⱅ ⱃⰵⰴ ⰸⰰ ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⱄⱘ ⰴⰰⰴⰵⱀⰺ ⱄⰰⰿⱁ Unicode-ⱏⱅ ⰺ {ⰱⱃⱁⱑⱍⱏⱅ ⱀⰰ Ⱍⰵⱃⱀⱁⱃⰺⰸⰵⱌ Ⱈⱃⰰⰱⱏⱃ}. Ⰰⰽⱁ ⰽⰾⰵⱅⰽⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰸⰰⰱⱑⰾⱑⰶⰽⰺ ⰵ ⰲ ⰶⱏⰾⱅⱁ, ⱅⱁ ⱅⱁⰲⰰ ⰵ ⰱⱆⰽⰲⰰ, ⱀⰵⱁⰱⱈⱁⰴⰺⰿⰰ ⰸⰰ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺⱏⱅ ⰵⰸⰺⰽ, ⰽⱁⱑⱅⱁ ⱄⰺ ⰺⰿⰰ ⱅⱁⱍⱀⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⰲ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⰰⰽⱁ ⰽⰾⰵⱅⰽⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰸⰰⰱⱑⰾⱑⰶⰽⰺ ⰵ ⰲ ⰶⱏⰾⱅⱁ ⰺ ⰵ ⱂⱃⰰⰸⱀⰰ, ⱅⱁ ⱀⰰ ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰺⱅⰵⰾⱀⰺⱏⱅ ⱃⰵⰴ ⰸⰰ ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⱄⱘ ⰴⰰⰴⰵⱀⰺ ⱄⰰⰿⱁ Unicode-ⱏⱅ ⰺ {ⰱⱃⱁⱑⱍⱏⱅ ⱀⰰ Ⱍⰵⱃⱀⱁⱃⰺⰸⰵⱌ Ⱈⱃⰰⰱⱏⱃ}. Ⰰⰽⱁ ⰽⰾⰵⱅⰽⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰸⰰⰱⱑⰾⱑⰶⰽⰺ ⱀⰵ ⰵ ⱂⱃⰰⰸⱀⰰ, ⱅⱁ ⱀⰰ ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰺⱅⰵⰾⱀⰺⱏⱅ ⱃⰵⰴ ⱁⰱⰺⰽⱀⱁⰲⰵⱀⱁ ⰺⰿⰰ ⱂⱁⱑⱄⱀⰵⱀⰺⱑ ⰸⰰ ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ.								<<< Ⱁⰱⱑⱄⱀⰵⱀⰺⰵ ⱀⰰ ⰽⱁⰾⱁⱀⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰸⰰⰱⱑⰾⱑⰶⰽⰺ
►►	[G01]	Ⰰ	ⰰ	Азъ	А	Α:Αλφα:Ⰰⰾⱇⰰ	A	1
	{ЧⰘ:1}	11264	11312
►►	[G02]	Ⰱ	ⰱ	Боукъı	Б	[Ⰱⰵⱅⰰ]	B	2
	{ЧⰘ:2}	11265	11313
►►	[G03]	Ⰲ	ⰲ	Вѣди	В	Β:Βητα:Ⰲⰺⱅⰰ		3
	{ЧⰘ:3}	11266	11314
►►	[G04]	Ⰳ	ⰳ	Глаголи	Г	Γ:Γαμμα:Ⰳⰰⰿⰰ		4	[Ⰺⰿⰰ ⰰⰾⱅⰵⱃⱀⰰⱅⰺⰲⰰ: G13:Ⰼ]
	{ЧⰘ:4}	11267	11315	Ⱁⰱⱑⱄⱀⰵⱀⰺⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⰰⰾⱅⰵⱃⱀⰰⱅⰺⰲⰰⱅⰰ G13:Ⰼ ⰵ ⱅⰰⰿ.						The alternative G13:Ⰼ is explained there.
►►	[G05]	Ⰴ	ⰴ	Добро	Д	Δ:Δελτα:Ⰴⰵⰾⱅⰰ	D	5
	{ЧⰘ:5}	11268	11316
►►	[G06]	Ⰵ	ⰵ	Есть	Е	Ε:Εψιλον:Ⰵⱂⱄⰺⰾⱁⱀ	E	6
	{ЧⰘ:6}	11269	11317
►►	[G07]	Ⰶ	ⰶ	Живѣте	Ж			7
	{ЧⰘ:7}	11270	11318
►►	[G08]	Ⰷ	ⰷ	Sѣло	S			8	[Ⰰⰾⱅⰵⱃⱀⰰⱅⰺⰲⰰ ⱀⰰ G09:Ⰸ]
	{ЧⰘ:8}	11271	11319	Ⰺ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ, ⰺ ⰲ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ, ⰺⰿⰰ ⰴⰲⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰸⰰ ⰸⰲⱆⰽⱏⱅ Ⰸ(Z): ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ Ⰸⰵⰿⰾıⰰ ⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ Sⱑⰾⱁ. Ⰾⱁⰳⰺⱍⱀⱁ ⰵ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱂⱃⱑⰴⱂⱁⰾⱁⰶⰺ, ⱍⰵ ⰺ ⰲ ⰳⱁⰲⱁⱃⰺⰿⰺⱏⱅ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺ ⰵⰸⰺⰽ ⱁⱅ 9-ⱅⰺ ⰲⱑⰽ ⰵ ⰺⰿⰰⰾⱁ ⰴⰲⰰ ⰸⰲⱆⰽⰰ Ⰸ(Z): ⱄⱅⰰⱃⱁ Ⰸ(Z) ⰺ ⱀⱁⰲⱁ Ⰸ(Z). Ⰺ ⰴⰲⰰⱅⰰ ⰲⰺⰴⰰ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⱁ Ⰸ(Z) ⱄⱘ ⱄⰵ ⱂⱁⱑⰲⰺⰾⰺ ⱄⰾⱑⰴ ⰺⰸⰿⱑⱀⰵⱀⰺⰵ ⱀⰰ ⱂⱁ-ⱄⱅⰰⱃ ⰸⰲⱆⰽ Ⰳ(G). Ⱄⱅⰰⱃⱁⱅⱁ Ⰸ(Z) ⱄⰵ ⰵ ⱂⱁⱑⰲⰺⰾⱁ ⰿⱀⱁⰳⱁ ⰿⱀⱁⰳⱁ ⱁⱅⰴⰰⰲⱀⰰ, ⰲ ⱂⱃⰰ-ⰺⱄⱅⱁⱃⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⰲⱃⱑⰿⰵⱀⰰ - ⱂⱃⰺ ⱄⰰⱅⰵⰿⰺⰸⰰⱌⰺⱑⱅⰰ. Ⱄⱃⱑⱋⰰ ⱄⰵ ⰲ ⰴⱆⰿⰺ ⰽⰰⱅⱁ ⰰⰸ, ⰸⰾⰰⱅⱁ, ⰸⱏⱃⱀⱁ, ⰸⰵⰿⱑ, ⰸⱀⰰıⱘ. Ⱂⱃⱑⰸ 9-ⱅⰺ ⰲⱑⰽ ⱄⰾⱑⰴ Ⱈⱃⰺⱄⱅⰰ ⱄⱅⰰⱃⱁⱅⱁ Ⰸ(Z) ⰵ ⰸⰲⱆⱍⰰⰾⱁ ⰽⰰⰽⱅⱁ ⱄⰵⰳⰰⱎⱀⱁⱅⱁ ⱀⰰⱎⰵ Ⰸ(Z), ⰽⰰⰽⱅⱁ ⱄⰵⰳⰰ ⱅⱁ ⰸⰲⱆⱍⰺ ⰲⱏⰲ ⰲⱄⰺⱍⰽⰺ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺ ⰵⰸⰺⱌⰺ ⰺⰾⰺ ⰽⰰⰽⱅⱁ ⱄⰵⰳⰰ ⰸⰲⱆⱍⰺ ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰲ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ. Ⱀⱁⰲⱁⱅⱁ Ⰸ(Z) ⱄⰵ ⰵ ⱂⱁⱑⰲⰺⰾⱁ ⱂⱁ ⰲⱅⱁⱃⰰⱅⰰ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰰ ⱂⰰⰾⰰⱅⰰⰾⰺⰸⰰⱌⰺⱑ, ⱀⱑⰽⱏⰴⱑ ⰲⱏⰲ ⰲⱑⰽⱁⰲⰵⱅⱑ 4-ⱅⰺ, 5-ⱅⰺ, 6-ⱅⰺ ⰺⰾⰺ 7-ⰿⰺ ⱄⰾⱑⰴ Ⱈⱃⰺⱄⱅⰰ. Ⱄⱃⱑⱋⰰ ⱄⰵ ⰲ ⰴⱆⰿⰺ ⰽⰰⱅⱁ ⱀⱁⰸⱑ, ⰽⱀⱑⰸ, ⰴⰺⰰⰾⱁⰸⰺ, ⰸⰲⱑⱃ, ⰸⰲⱑⰸⰴⰰ. Ⱀⱑⰽⱏⰴⱑ ⱄⱅⰰⰲⰰ ⰴⱆⰿⰰ ⰸⰰ ⱁⱅⰴⱑⰾⱀⰺ 2-ⱃⰰ ⰺ 3-ⱅⰰ ⱂⰰⰾⰰⱅⰰⰾⰺⰸⰰⱌⰺⱑ, ⱀⱁ ⰵ ⱂⱁ-ⱆⰴⱁⰱⱀⱁ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱃⰰⰸⰳⰾⰵђⰰⱅ ⰸⰰⰵⰴⱀⱁ ⰽⰰⱅⱁ ⰲⱅⱁⱃⰰ ⱂⰰⰾⰰⱅⰰⰾⰺⰸⰰⱌⰺⱑ. Ⱅⱏⰻ ⰽⰰⱅⱁ ⱂⱁ ⰲⱃⱑⰿⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⰲⱅⱁⱃⰰⱅⰰ ⱂⰰⰾⰰⱅⰰⰾⰺⰸⰰⱌⰺⱑ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺⱏⱅ ⰵⰸⰺⰽ ⱄⰵ ⰱⰺⰾ ⰲⰵⱍⰵ ⱃⰰⰸⱀⰵⱄⱏⰾ ⱀⰰ ⱁⰱⱎⰺⱃⱀⰺ ⱂⱃⱁⱄⱅⱃⰰⱀⱄⱅⰲⰰ ⰺ ⱄⰵ ⰱⰺⰾ ⰲⰵⱍⰵ ⱃⰰⰸⱂⰰⰴⱀⱘⰾ ⱀⰰ ⱅⰵⱃⰺⱅⱁⱃⰺⰰⰾⱀⰺ ⰴⰺⰰⰾⰵⰽⱅⰺ, ⱅⱁ ⰲ ⱂⱃⱁⰲⰵђⰰⱀⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⰲⱅⱁⱃⰰⱅⰰ ⱂⰰⰾⰰⱅⰰⰾⰺⰸⰰⱌⰺⱑ ⱄⰵ ⱀⰰⰱⰾⱓⰴⰰⰲⰰⱅ ⱀⰵⱂⱁⱄⰾⱑⰴⱁⰲⰰⱅⰵⰾⱀⱁⱄⱅⰺ ⰺ ⰴⰺⰰⰾⰵⰽⱅⱀⰺ ⱁⱄⱁⰱⰵⱀⱁⱄⱅⰺ. Ⱀⰵⱂⱁⱄⰾⱑⰴⱁⰲⰰⱅⰵⰾⱀⱁⱄⱅⰺ ⰺⰿⰰ ⱀⰰⰲⱄⱑⰽⱏⰴⱑ, ⰴⰺⰰⰾⰵⰽⱅⱀⰺ ⱁⱄⱁⰱⰵⱀⱁⱄⱅⰺ ⰲ ⱅⰰⰸⰺ ⰲⱃⱏⰸⰽⰰ ⱀⰰ Ⰱⰰⰾⰽⰰⱀⰺⱅⱑ ⱀⱑⰿⰰ. Ⱂⱃⰺ ⱄⱃⰰⰲⱀⰵⱀⰺⰵ ⱄ ⰺⰸⱅⱁⱍⱀⱁⱅⱁ ⰺ ⱄⱏⱄ ⰸⰰⱂⰰⰴⱀⱁⱅⱁ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱁⰳⰾⰰⱄⰺⰵ - ⱅⱁⰳⰰⰲⰰ ⰺⰿⰰ. Ⰲ ⰱⰵⰸⰸⰲⱆⱍⱀⰰⱅⰰ ⱄⰺ ⰲⰵⱃⱄⰺⱑ ⰲⱅⱁⱃⰰⱅⰰ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰰ ⱂⰰⰾⰰⱅⰰⰾⰺⰸⰰⱌⰺⱑ ⱂⱃⱁⰿⱑⱀⱑ ⰸⰲⱆⰽⱏⱅ Ⰽ ⰲⱏⰲ Ⱌ(ⰕⰔ). Ⱃⰵⰴⱀⱁ ⰵ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱁⱍⰰⰽⰲⰰ, ⱍⰵ ⰲ ⰸⰲⱆⱍⱀⰰⱅⰰ ⱄⰺ ⰲⰵⱃⱄⰺⱑ ⰲⱅⱁⱃⰰⱅⰰ ⱂⰰⰾⰰⱅⰰⰾⰺⰸⰰⱌⰺⱑ ⰵ ⱂⱃⱁⰿⱑⱀⱑⰾⰰ ⰸⰲⱆⰽⱏⱅ Ⰳ(G) ⰲⱏⰲ ⰄⰈ(DZ). Ⰺ ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⱅⰰⰽⱏⰲ ⰵ ⰱⰺⰾ ⱄⰾⱆⱍⰰıⱏⱅ. Ⱀⱁⰲⱁⱅⱁ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⱁ Ⰸ(Z), ⱂⱁⰾⱆⱍⰵⱀⱁ ⱂⱁ ⰲⱅⱁⱃⰰⱅⰰ ⱂⰰⰾⰰⱅⰰⰾⰺⰸⰰⱌⰺⱑ, ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⰵ ⰸⰲⱆⱍⰰⰾⱁ ⰽⰰⱅⱁ ⰄⰈ(DZ), ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⱀⱁ ⱁⱅ ⰸⰲⱆⱍⰵⱀⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⱄⱅⰰⱃⱁⱅⱁ Ⰸ(Z). Ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⱅⱁⱍⱀⱁ ⱅⰰⰽⱁⰲⰰ ⰵ ⰱⰺⰾⱁ ⱂⱁⰾⱁⰶⰵⱀⰺⰵⱅⱁ ⰲ ⰽⱃⰰıⱏⱅ ⱀⰰ 9-ⱅⰺ ⰲⱑⰽ, ⰽⱁⰳⰰⱅⱁ ⱄⱘ ⰲⱏⰸⱀⰺⰽⱀⱘⰾⰺ ⰺ ⰴⰲⱑⱅⱑ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺ ⰰⰸⰱⱆⰽⰺ. Ⱁⰱⰰⱍⰵ. Ⱄⱅⰰⱃⰺⱅⱑ ⱀⰰⰴⱂⰺⱄⰺ ⱀⰰ ⰽⰰⰿⱏⰽ ⱀⰵ ⱄⱏⰴⱏⱃⰶⰰⱅ ⱀⱁⰲⱁ Ⰸ(Z). Ⰰ ⱂⱏⰽ ⱅⱁⰾⰽⱁⰲⰰ ⱄⱅⰰⱃⰺ ⰽⱀⰺⰳⰺ ⱀⱑⰿⰰ. Ⰲ ⱀⰺⱅⱁ ⰵⰴⱀⰰ ⱄⱅⰰⱃⰰ ⰽⱀⰺⰳⰰ ⱀⰵ ⰵ ⱄⱂⰰⰸⰵⱀⱁ ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⰺⰵⱅⱁ ⱄⱅⰰⱃⱁⱅⱁ Ⰸ(Z) ⰺ ⱀⱁⰲⱁⱅⱁ Ⰸ(Z) ⰴⰰ ⱄⰵ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱅ ⱄ ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⱀⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ. Ⰴⰲⱑⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄⰵ ⱆⱂⱁⱅⱃⱑⰱⱑⰲⰰⱅ ⱄⱏⰲⱄⱑⰿ ⱂⱃⱁⰺⰸⰲⱁⰾⱀⱁ, ⰽⰰⰽⱅⱁ ⱈⱃⱆⰿⱀⰵ ⱀⰰ ⱂⰺⱄⰰⱃıⱏⱅ, ⰲⱄⰵ ⰵⰴⱀⱁ ⱍⰵ ⰴⰲⱑⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄⰵ ⱍⰵⱅⱘⱅ ⰵⰴⱀⰰⰽⰲⱁ. Ⱅⱁ ⰺ ⱅⰰⰽⰰ ⱄⰺ ⰵ ⰱⰺⰾⱁ ⰲ ⱄⰾⱑⰴⰲⰰⱋⰺⱅⱑ ⰲⱑⰽⱁⰲⰵ, ⱄⰾⱑⰴ 10-ⱅⰺ ⰲⱑⰽ. Ⰺⰿⰰ ⰺ ⰴⱃⱆⰳⰺ ⱄⰾⱆⱍⰰⰺ, ⰽⱁⰳⰰⱅⱁ ⰲ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰⱅⰰ - ⰺ ⰲ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ, ⰺ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ - ⰽⱁⰳⰰⱅⱁ ⰴⰲⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰸⰲⱆⱍⱘⱅ ⰵⰴⱀⰰⰽⰲⱁ ⰺ ⱆⱂⱁⱅⱃⱑⰱⰰⱅⰰ ⰺⰿ ⰵ ⱂⱃⱁⰺⰸⰲⱁⰾⱀⰰ: ⰴⰲⱑⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰸⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺⱏⱅ ⰸⰲⱆⰽ Ⰺ - ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ Ⰺ (Ⰺⱅⰰ) ⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ I (ıⱁⱅⰰ) ⰴⰲⱑⱅⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰸⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺⱏⱅ ⰸⰲⱆⰽ Ⱁ - ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ Ⱁ (Ⱁⰿⰺⰽⱃⱁⱀ) ⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ Ω (Ⱁⰿⰵⰳⰰ) Ⰲⱏⰲ ⰲⱄⰺⱍⰽⰺⱅⱑ ⱅⱑⰸⰺ ⱅⱃⰺ ⱄⰾⱆⱍⰰⱑ (Ⰸ:S:Ⰸ:Ⰷ, Ⰺ:I:Ⰺ:Ⰻ, Ⱁ:Ω:Ⱁ:Ⱉ), ⱀⰺⰽⱁⱑ ⱁⱅ ⱅⱑⰸⰺ ⱎⰵⱄⱅ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱀⰵ ⰿⱁⰶⰵ ⰴⰰ ⰺⰸⰾⱑⰸⰵ ⱁⱅ ⱆⱂⱁⱅⱃⱑⰱⰰ, ⰸⰰⱋⱁⱅⱁ ⰲⱄⱑⰽⰰ ⱁⱅ ⱅⱑⱈ ⱄⰺ ⰺⰿⰰ ⱄⰲⱁⱑ ⱍⰺⱄⰾⱁⰲⰰ ⱄⱅⱁⰻⱀⱁⱄⱅ ⱂⱁ ⰿⰺⰾⰵⱅⱄⰽⰰⱅⰰ ⱄⰺⱄⱅⰵⰿⰰ.						There are two letters for the Ⰸ(Z) consonant in both Glagolitic and Cyrillic: Ⰸⰵⰿⰾıⰰ and Sⱑⰾⱁ. It could be logically assumed that two different consonants Ⰸ(Z) existed at that time in the spoken Slavic language: an old Ⰸ(Z) and a new Ⰸ(Z). Both those Slavic consonants Ⰸ(Z) appeared after the change of an older consonant Ⰳ(G). The old Ⰸ(Z) appeared ages ago, at pre-historic times - as a result of the satemization. It can be met in words such as ⰰⰸ, ⰸⰾⰰⱅⱁ, ⰸⱏⱃⱀⱁ, ⰸⰵⰿⱑ, ⰸⱀⰰıⱘ. In the 9th century AD, the old Ⰸ(Z) sounded as it does now in Bulgarian, in all modern Slavic languages, and in modern Greek. The new Ⰸ(Z) appeared as a result of the second Slavic palatalization, in the centuries 4th, 5th, 6th or 7th AD. It can be met in words such as ⱀⱁⰸⱑ, ⰽⱀⱑⰸ, ⰴⰺⰰⰾⱁⰸⰺ, ⰸⰲⱑⱃ, ⰸⰲⱑⰸⰴⰰ. Some people are considering some third Slavic palatalization. However, it is more convenient to be consider as part of the 2nd palatalization. Since at the time of the second Slavic palatalization, the Slavic language has been already spread on wide territories and has been already divided into various regional dialects, hence the second Slavic palatalization was implemented with inconsistencies and dialectal specifics. There are inconsistencies all over the Slavophonia. Dialectal specifics are observed in the West and East branches only. In the voiceless case, the second Slavic palatalization changed the consonant Ⰽ into Ⱌ(TS). We may assume that in the voiced case, the second Slavic palatalization produced an affricate as well and changed the consonant Ⰳ(G) into ⰄⰈ(DZ). And that was the case, probably. The new Slavic Ⰸ(Z), result of the second palatalization, may have sounded as ⰄⰈ(DZ), differently than the old Ⰸ(Z). That was probably the case in the end of the 9th century AD, the time when both Slavic alphabets emerged. However. The new Ⰸ(Z) cannot be met on the old inscriptions on stone. There are no books preserved and old enough. The distinction between the old and the new Ⰸ(Z) cannot be observed anywhere. The two letters are randomly used, always. Obviously, both letters sounded the same in the next centuries, after the 10th century AD. There are other cases where two different letters have the same sounding and random usage, both in Cyrillic and Glagolitic: two letters for the I sound - Ⰺ (Heta) and I (ıⱁⱅⰰ) two letters for the O sound - Ⱁ (Ⱁmicron) and Ω (Ⱁmega) In all these three cases (Ⰸ:S:Ⰸ:Ⰷ, Ⰺ:I:Ⰺ:Ⰻ, Ⱁ:Ω:Ⱁ:Ⱉ), neither letter can go out of usage, because each one has its Miletan numerical value.
►►	[G09]	Ⰸ	ⰸ	Землıа	З	Ζ:Ζητα:Ⰸⰺⱅⰰ	Z	9	[Ⰺⰿⰰ ⰰⰾⱅⰵⱃⱀⰰⱅⰺⰲⰰ: G08:Ⰷ]
	{ЧⰘ:9}	11272	11320	Ⰺⰿⰰ ⰰⰾⱅⰵⱃⱀⰰⱅⰺⰲⰰ: G08:Ⰷ:Sⱑⰾⱁ. Ⱁⰱⱑⱄⱀⰵⱀⰺⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⰰⰾⱅⰵⱃⱀⰰⱅⰺⰲⰰⱅⰰ G08:Ⰷ ⰵ ⱅⰰⰿ, ⱃⰵⰴ ⱂⱁ-ⰳⱁⱃⱑ.						There is an alternative: G08:Ⰷ:Sⱑⰾⱁ. The alternative is explained G08:Ⰷthere, one row above.
►►	[G10]	Ⰹ	ⰹ	Иже	[ ϊ ]	[ ϊ ]		10	[Ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰸⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺⱏⱅ ⰸⰲⱆⰽ Ⰺ]
	{-}	11273	11321	Ⰵⰴⱀⰰ ⱁⱅ ⱅⱃⰺⱅⱑ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰸⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺⱏⱅ ⰸⰲⱆⰽ Ⰺ. Ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰰ ⱀⰰ Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰⱅⰰ-ⱄ-ⰴⰺⰵⱃⰵⰸⰺⱄ ⱁⱅ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ. Ⰲⱏⰸⰿⱁⰶⱀⱁ ⰵ ⱀⱑⰽⱁⰺ ⰴⰰ ⱄⱘ ⰿⰺⱄⰾⱑⰾⰺ, ⱍⰵ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺⰿⰰ ⱄⰰⰿⱁ ⰴⰲⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰸⰰ ⰸⰲⱆⰽⱏⱅ Ⰺ, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰ ⰺ G12:Ⰻ:Η:Ητα:Ⰺⱅⰰ. Ⰲⱏⰸⰿⱁⰶⱀⱁ ⰵ ⱀⱑⰽⱁⰺ ⰴⰰ ⱀⰵ ⱄⱘ ⱄⰿⱑⱅⰰⰾⰺ Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰⱅⰰ-ⱄ-ⰴⰺⰵⱃⰵⰸⰺⱄ ⰸⰰ ⱁⱅⰴⱑⰾⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ. Ⱁⱋⰵ ⱂⱁⰲⰵⱍⰵ, ⱇⱁⱃⰿⰺⱅⱑ ⱀⰰ G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰⱅⰰ ⰺ ⱀⰰ Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰⱅⰰ-ⱄ-ⰴⰺⰵⱃⰵⰸⰺⱄ ⱄⱘ ⱂⱁⰴⱁⰱⱀⰺ. Ⱁⱋⰵ ⱂⱁⰲⰵⱍⰵ, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰⱅⰰ ⰺ Ⰹ:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰⱅⰰ-ⱄ-ⰴⰺⰵⱃⰵⰸⰺⱄ ⰺⰿⰰⱅ ⰵⰴⱀⰰ ⰺ ⱄⱘⱋⰰ ⱍⰺⱄⰾⰵⱀⰰ ⱄⱅⱁⰻⱀⱁⱄⱅ. Ⰴⱁⰽⱁⰾⰽⱁⱅⱁ ⱅⰵⰽⱄⱅ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰ ⱂⱃⰰⰽⱅⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⱀⰵ ⰿⱁⰶⰵ ⰴⰰ ⰿⰺⱀⰵ ⰸⰰ ⱅⰵⰽⱄⱅ ⱀⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ, ⱀⱆђⰰ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⰰⰲⰰⱅ Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰⱅⰰ ⰺ Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰⱅⰰ-ⱄ-ⰴⰺⰵⱃⰵⰸⰺⱄ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⱀⱑⰿⰰ. Ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ, ⱂⱃⰰⰽⱅⰺⰽⰰⱅⰰ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⰰⰲⰰⱅ Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰⱅⰰ ⰺ Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰⱅⰰ-ⱄ-ⰴⰺⰵⱃⰵⰸⰺⱄ ⰵ ⱂⱃⱑⰿⰺⱀⱘⰾⰰ ⱁⱅ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis. Some people may have thought that there are just two Glagolitic letters for the I vowel, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and G12:Ⰻ:Η:Ητα:Heta. Perhaps, some people have not considered Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis as a separate letter. Moreover, the shapes of the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are very similar in Glagolitic. Moreover, the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ⰹ:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are assigned the same Miletan numeric value. As a text written in Glagolitic, in practice, could not be considered a Greek text, there is no need to distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis in Glagolitic. Probably, the practice do distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis was transferred from Cyrillic to Glagolitic.
►►	[G11]	Ⰺ	ⰺ	Иже	I	Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰ	I	10	[Ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰸⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺⱏⱅ ⰸⰲⱆⰽ Ⰺ]
	{ЧⰘ:10}	11274	11322	Ⰵⰴⱀⰰ ⱁⱅ ⱅⱃⰺⱅⱑ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰸⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺⱏⱅ ⰸⰲⱆⰽ Ⰺ. Ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰰ ⱀⰰ Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰⱅⰰ ⱁⱅ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ. Ⰽⰰⰽⱅⱁ ⰺ ⰲ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ, ⱀⰵ ⰵ ⰺⰿⰰⰾⱁ ⱂⱃⰰⰲⰺⰾⱁ ⰽⱁⰳⰰ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱂⰺⱎⰵ Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰ ⰺ ⰽⱁⰳⰰ Ⰻ:Η:Ητα:Ⰺⱅⰰ.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:Iota. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ⰺⱅⰰ or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰ neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G12]	Ⰻ	ⰻ	Иже	И	Η:Ητα:Ⰺⱅⰰ		20	[Ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰸⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺⱏⱅ ⰸⰲⱆⰽ Ⰺ]
	{ЧⰘ:11}	11275	11323	Ⰵⰴⱀⰰ ⱁⱅ ⱅⱃⰺⱅⱑ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰸⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺⱏⱅ ⰸⰲⱆⰽ Ⰺ. Ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰰ ⱀⰰ Η:Ητα:Ⰺⱅⰰⱅⰰ ⱁⱅ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ. Ⰽⰰⰽⱅⱁ ⰺ ⰲ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ, ⱀⰵ ⰵ ⰺⰿⰰⰾⱁ ⱂⱃⰰⰲⰺⰾⱁ ⰽⱁⰳⰰ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱂⰺⱎⰵ Ⰻ:Η:Ητα:Ⰺⱅⰰ ⰺ ⰽⱁⰳⰰ Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰ.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Η:Ητα:Heta. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ⰺⱅⰰ or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιⱁⱅⰰ neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G13]	Ⰼ	ⰼ	[герв]			G	30	[Ⰰⰾⱅⰵⱃⱀⰰⱅⰺⰲⰰ ⱀⰰ G04:Ⰳ]
	{ЧⰘ:12}	11276	11324	Ⰵⰴⱀⰰ ⱁⱅ ⱅⱃⰺⱅⱑ "ⰿⰺⱄⱅⰵⱃⰺⱁⰸⱀⰺ" ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰺ ⰵⰴⰺⱀⱄⱅⰲⰵⱀⰰⱅⰰ ⱁⱅ ⱅⱑⱈ, ⰽⱁⱑⱅⱁ ⱄⰵ ⰵ ⱆⱂⱁⱅⱃⱑⰱⱑⰲⰰⰾⰰ ⱄⱃⰰⰲⱀⰺⱅⰵⰾⱀⱁ ⱍⰵⱄⱅⱁ. Ⱄⱏⰸⰴⰰⰴⰵⱀⰰ ⰽⰰⱅⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⱀⰰ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ G. Ⱄⱏⰸⰴⰰⱅⰵⰾıⱏⱅ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ Ⱄⰲⰵⱅⰺ Ⰽⰺⱃⰺⰾ ⰵ ⰱⰺⰾ ⰵⰾⰺⱀⱁⱇⱁⱀ ⰺ ⱀⰰ ⱀⰵⰳⱁ ⰿⱆ ⰵ ⱂⱃⰰⰲⱑⰾⱁ ⰲⱂⰵⱍⰰⱅⰾⰵⱀⰺⰵ ⰵⰴⱀⱁ ⱀⰵⱄⱏⰲⱏⱃⱎⰵⱀⱄⱅⰲⱁ ⱀⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⱂⰺⱄⰿⰵⱀⱁⱄⱅ, ⰰ ⰺⰿⰵⱀⱀⱁ, ⱍⰵ ⰵⰴⱀⰰ ⰺ ⱄⱘⱋⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ ⱄⰵ ⰺⰸⱂⱁⰾⰸⰲⰰ ⰸⰰ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱀⰵ ⱀⰰ ⰴⰲⰰ ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⱀⰺ ⰸⰲⱆⰽⰰ ⰲ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺⱏⱅ ⰵⰸⰺⰽ: ⱀⰰ ⱂⱃⱁⱈⱁⰴⱀⰰⱅⰰ Ⰳⰰⰿⰰ ⰺ ⱀⰰ ⱂⱃⱑⰳⱃⰰⰴⱀⰰⱅⰰ Ⰳⰰⰿⰰ. Ⰲ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺ ⰵⰸⰺⰽ ⰲⱄⱑⰽⰰ Ⰳⰰⰿⰰ ⰵ ⱂⱃⱑⰳⱃⰰⰴⱀⰰ ⰺ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱁⰳⰾⰰⱄⱀⰺⱅⱑ ⱀⰵ ⰿⱁⰳⱘⱅ ⰴⰰ ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⰰⰲⰰⱅ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⱂⱃⱁⱈⱁⰴⱀⰰ Ⰳⰰⰿⰰ. Ⰲ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰺ ⰵⰸⰺⰽ ⰲⱄⱑⰽⰰ Ⰳⰰⰿⰰ ⰵ ⱂⱃⱑⰳⱃⰰⰴⱀⰰ ⰺ ⱄⰵ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰ ⱄ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ G. Ⱀⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⰲ ⱂⱁⰲⰵⱍⰵⱅⱁ ⱄⰾⱆⱍⰰⰺ Ⰳⰰⰿⰰⱅⰰ ⰵ ⱂⱃⱁⱈⱁⰴⱀⰰ, ⱀⱁ ⰲ ⱀⰵ ⰿⰰⰾⰽⱁ ⱄⰾⱆⱍⰰⰺ ⱅⱑ ⰵ ⱂⱃⱑⰳⱃⰰⰴⱀⰰ. Ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰳⰰⰿⰰ ⰵ ⱂⱃⱑⰳⱃⰰⰴⱀⰰ ⱄⰾⱑⰴ ⰸⰲⱆⰽⱏⱅ N, ⰽⰰⰽⱅⱁ ⰺ ⰲ ⱀⱑⰽⱁⰺ ⰴⱆⰿⰺ ⱄⱏⱄ ⱄⱅⱃⰰⱀⱀⱁ ⱂⱃⱁⰺⰸⱀⱁⱎⰵⱀⰺⰵ. Ⰿⱁⰶⰵ ⰱⰺ ⱍⱆђⰵⱀⱌⰺⱅⱑ, ⰳⱁⰲⱁⱃⰵⱋⰺ ⱀⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⱄ ⰰⰽⱌⰵⱀⱅ, ⰺⰸⱂⱁⰾⰸⰲⰰⰾⰺ ⱂⱃⱑⰳⱃⰰⰴⱀⰰ Ⰳⰰⰿⰰ ⱂⱁⰲⰵⱍⰵ ⱁⱅ ⱀⱆⰶⱀⱁⱅⱁ. Ⱀⰰ Ⱄⰲⰵⱅⰺ Ⰽⰺⱃⰺⰾ ⰿⱁⰶⰵ ⰱⰺ ⰿⱆ ⱄⰵ ⰵ ⰺⱄⰽⰰⰾⱁ ⰲ ⱄⱏⰸⰴⰰⰴⰵⱀⰰⱅⰰ ⱁⱅ ⱀⰵⰳⱁ ⱆⱀⰺⰲⰵⱃⱄⰰⰾⱀⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ, ⱄⰵⰳⰰ ⱀⰰⱃⰺⱍⰰⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰ, ⰴⰲⰰⱅⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⰸⰲⱆⰽⰰ ⰴⰰ ⱄⰵ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱅ ⱄ ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⱀⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ: G04:Ⰳ:Ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺ ⰺ G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ. Ⱄⰲⰵⱅⰺ Ⰽⰺⱃⰺⰾ ⱋⰵ ⰴⰰ ⰵ ⰽⰰⰸⰰⰾ ⱀⰰ ⰱⱃⰰⱅ ⱄⰺ ⰺ ⱀⰰ ⱆⱍⰵⱀⰺⱌⰺⱅⱑ ⱄⰺ: "Ⱄ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ ⱋⰵ ⱂⰺⱎⰵⱅⰵ ⰴⱆⰿⰺⱅⱑ Ангел ⰺ Евангелие, ⰽⰰⰽⱅⱁ ⰺ Голгоθà" Ⱂⱁⰲⰵⱍⰵ ⱁⱅ ⱂⱁⰾⱁⰲⰺⱀⰰⱅⰰ ⱁⱅ ⱄⱃⱑⱋⰰⱀⰺⱑⱅⰰ ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ ⱄⰵ ⱂⰰⰴⰰⱅ ⰲ ⰴⱆⰿⰺⱅⱑ Ангел ⰺ Евангелие. Ⱄⱃⱑⱋⰰ ⱄⰵ ⰺ ⰲ ⱍⱆђⰺ ⰴⱆⰿⰺ, ⱍⱆђⰺ ⰺ ⰸⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ, ⰺ ⰸⰰ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺ: Голгоθà, Гѐенна, ... Ⱂⱁⱀⱑⰽⱁⰳⰰ ⱄ ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱁⰳⰾⰰⱄⱀⰺⱅⱑ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⰾⰺ ⱄⱅⱃⰰⱀⰵⱀ ⰸⰰ ⱅⱑⱈ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⰸⰲⱆⰽ Ⰳ. Ⰰ ⰸⰰ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱁⰳⰾⰰⱄⱀⰺⱅⱑ ⰲⱄⱑⰽⰺ ⰸⰲⱆⰽ Ⰳ ⱂⱃⱑⰴ ⱂⱃⱑⰴⱀⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ (Ⰵ, Ⰺ, ..) ⰱⰺⰾ ⱄⱅⱃⰰⱀⰵⱀ, ⱂⱁⱀⰵⰶⰵ 2-ⱃⰰⱅⰰ ⱂⰰⰾⰰⱅⰰⰾⰺⰸⰰⱌⰺⱑ ⱅⱁⰽⱆ-ⱋⱁ ⰱⰺⰾⰰ ⰺⰸⱍⰺⱄⱅⰺⰾⰰ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺⱏⱅ ⰵⰸⰺⰽ ⱁⱅ ⱅⰰⰽⰺⰲⰰ ⰸⰲⱆⰽⱁⰲⰵ. Ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ ⱄⰵ ⱄⱃⱑⱋⰰ ⰺ ⰽⰰⱅⱁ ⰿⰺⰾⰵⱅⱄⰽⰰ ⱌⰺⱇⱃⰰ 30, ⱃⰰⰸⰱⰺⱃⰰ ⱄⰵ. Ⱈⱏⱃⰲⰰⱅⱄⰽⰰ ⰸⰰⰱⱑⰾⱑⰶⰽⰰ. Ⰲ ⱄⱏⱃⰱⱁ-ⱈⱏⱃⰲⰰⱅⱄⰽⰺⱏⱅ ⰵⰸⰺⰽ ⰺⰿⰰ ⰸⰲⱆⰽ ⰿⰵⰽⱁ ⰄⰆ, ⰽⱁⰻⱅⱁ ⱂⱃⱁⰺⰸⰾⰺⰸⰰ ⱁⱅ ⱂⱃⰰⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⱁⱅⱁ *DJ. Ⱂⱃⰰⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⱁⱅⱁ *DJ ⰲ ⰱⱏⰾⰳⰰⱃⱄⰽⰺ ⰴⰰⰲⰰ ⰆⰄ, ⰲ ⱃⱆⱄⰽⰺ - Ⰶ, ⰲ ⱂⱁⰾⱄⰽⰺ - DZ. Ⱂⱁⰴ ⰺⱅⰰⰾⰺⰰⱀⱄⰽⱁ ⰲⰾⰺⱑⱀⰺⰵ ⱈⱏⱃⰲⰰⱅⰺⱅⱑ-ⰽⰰⱅⱁⰾⰺⱌⰺ ⱂⱁⱍⱀⱘⰾⰺ ⰴⰰ ⱂⱃⱁⰺⰸⱀⰰⱄⱑⱅ Ⰵⰲⰰⱀⰴⰶⰵⰾⰺⰵ Ⰲ ⱅⰵⰽⱄⱅⱁⰲⰵⱅⱑ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰ ⱀⰰ ⱅⱁⰲⰰ ⰿⱑⱄⱅⱁ ⱄⱅⱁⱑⰾⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ. Ⱅⱃⱏⰳⱀⱘⰾ ⱄⰾⱆⱈ, ⱍⰵ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⰾⰰ ⰺⰿⰵⱀⱀⱁ ⰄⰆ. Ⱀⱑⱋⱁ ⱂⱁⰲⰵⱍⰵ, ⱆⰶ ⰸⰲⱆⰽⱏⱅ, ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱀ ⱄ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ, ⰺⰿⰰⰾ ⱀⱑⱋⱁ ⱁⰱⱋⱁ ⱄ ⱂⱃⰰⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⱁⱅⱁ *DJ. Ⱁⱋⰵ ⱂⱁⰲⰵⱍⰵ, ⱍⰵ ⰿⰵⰽⱁ Ⰳ̀ ⰲ ⱄⱑⰲ.ⰿⰰⰽⰵⰴⱁⱀⱄⰽⰺ ⱄⰵ ⰱⰺⰾⱁ ⱂⱁⰾⱆⱍⰺⰾⱁ ⰺⰿⰵⱀⱀⱁ ⱁⱅ ⱂⱃⰰⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⱁⱅⱁ *DJ. Ⰽⰰⰽ ⰴⰰ ⰵ. Ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ ⱄⰵ ⱄⱍⰺⱅⰰ ⰸⰰ ⱂⱃⱁⱅⱁⱅⰺⱂ ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰺⱅⱑ ђ (ⰿⰵⰽⱁ ⰴⰶ) ⰺ ћ (ⰿⰵⰽⱁ ⱍ) ⱁⱅ ⱄⱃⱏⰱⱄⰽⰰⱅⰰ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰ. Ⱄⱃⱏⰱⱄⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ ђ ⰰⰸ ⱄⱏⰿ ⱄⰺ ıⱘ ⰸⰰⰵⰾ ⰸⰰ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱀⰵ ⱀⰰ ⰆⰄ ⰲ ⰱⱏⰾⰳⰰⱃⱄⰽⰺ. Ⰺⰿⰰⰿⰵ ⰱⱆⰽⰲⰰ Ⱋ ⰸⰰ ⰞⰕ, ⰿⱀⱁⰳⱁ ⱄⰺ ıⱘ ⱈⰰⱃⰵⱄⰲⰰⰿⰵ, ⰸⰰⱋⱁ ⰴⰰ ⱀⱑⰿⰰⰿⰵ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰺ ⰸⰰ ⰆⰄ. Ⰽⰰⰽ ⰴⰰ ⰵ. Ⰲ "ⰿⰺⱄⱅⰵⱃⰺⱁⰸⱀⰰⱅⰰ" ⰱⱆⰽⰲⰰ G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ ⱁⱅ ⱄⱅⰰⱃⰰⱅⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰ ⱀⱑⰿⰰ ⱀⰺⱋⱁ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⱁ. Ⰲ ⱄⱅⰰⱃⰺⱅⱑ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⱅⰵⰽⱄⱅⱁⰲⰵ ⱅⱑ ⱄⰵ ⱆⱂⱁⱅⱃⱑⰱⱑⰲⰰ ⱄⰰⰿⱁ ⰲ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⰴⱆⰿⰺ.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters and the only of them which had some real usage. It was designed as a counterpart of the Roman letter G. St. Cyril, the creator of Glagolitic, was a native Hellenophone. He could notice ⰰ defect in the Greek alphabet. In the Greek script, the same letter Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma is used to denote two different Greek consonants: the fricative Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma and the plosive Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma. In Slavic, or at least in South Slavic, every Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma is plosive. Moreover, Slavophones cannot distinguish the two Greek Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma consonants. In Latin, every Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma is plosive and is denoted via the Roman letter G. In the Greek language, the Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma consonant is fricative in most cases. Nevertheless, in quite a lot of cases, the Greek Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma is plosive. The Greek Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma is plosive after the N consonant, and also in some words having weird pronunciation. Perhaps, non-native speakers of Greek use the plosive Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma more than normal. Most probably, St. Cyril wished in the universal alphabet he created, now called Glagolitic, the two Greek Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma consonants to be denoted by two different letters: G04:Ⰳ:Ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺ:Glagoli and G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ:Gerv. St. Cyril might have said to his brother and to the disciples: "The letter G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ:Gerv should be used in the words like Ⰰⱀⰳⰵⰾ and Ⰵⰲⰰⱀⰳⰵⰾⰺⰵ, and Ⰳⱁⰾⰳⱁθà." More than one half of the occurrences of the letter G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ:Gerv are in the words Ⰰⱀⰳⰵⰾ and Ⰵⰲⰰⱀⰳⰵⰾⰺⰵ. G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ:Gerv can also be met in foreign words, foreign for both Greek and Slavic: Ⰳⱁⰾⰳⱁθà, Ⰳⰵ̀ⰵⱀⱀⰰ, ... Sometimes, Slavophones used the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ:Gerv for a Greek fricative Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma which was strange to them. By the way, at that time, every Greek Ⰳ:Ⰳⰰⰿⰰ:Gamma before a front vowel (Ⰵ, I, ..) was strange to native Slavophones, since the 2nd palatalization had just destroyed all such consonants in Slavic. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ was also used with its Miletan value 30, of course. A Croatian remark. The Proto-Slavic *DJ changed to various consonants in the various Slavic languages: to a soft consonant ⰄⰆ in Serbo-Croatian, to a consonant Ⰶ in Russian, and to DZ in Polish. Catholics speaking Croatian pronounced Ⰵⰲⰰⱀⰴⰶⰵⰾⰺⰵ, like Italians. In the Glagolitic texts, there was the letter G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ:Gerv at this place. There was a rumor that the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ:Gerv was to denote namely ⰄⰆ. And that the old sound denoted by this letter was related to the Proto-Slavic *DJ. And the rumor noticed that N.Macedonian has soft Ⰳ̀ at the places of Proto-Slavic *DJ. Anyway. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ:Gerv is considered as the prototype of the Serbian Cyrillic letters ђ (soft ⰴⰶ) and ћ (soft ⱍ). Just for myself, I have borrowed the Serbian Cyrillic letter ђ to denote ⰆⰄ in the Bulgarian language. There is a Cyrillic letter Ⱋ for ⰞⰕ, it is very handy and convenient, and there is a need ⰆⰄ in Bulgarian as well. Anyway. There is nothing Slavic in the old "mysterious" Glagolitic letter G13:Ⰼ:Ⰳⰵⱃⰲ:Gerv. In the old Glagolitic texts, this letter is used in Greek words only.
►►	[G14]	Ⰽ	ⰽ	Како	К	K:Kαππα:Ⰽⰰⱂⰰ	K	40
	{ЧⰘ:13}	11277	11325
►►	[G15]	Ⰾ	ⰾ	Λюдıе	Λ	Λ:Λαμβδα:Λⰰⰿⰱⰴⰰ	L	50
	{ЧⰘ:14}	11278	11326
►►	[G16]	Ⰿ	ⰿ	Мъıслите	М	Μ:Μυ:Ⰿⰺ	M	60	[ⱂⱃⱑⰽⰰⰾⰵⱀⱁ ⱄⰾⱁⰶⱀⰰ ⰸⰰ ⱂⰺⱄⰰⱀⰵ]
	{ЧⰘ:15}	11279	11327	Ⱂⱁⱃⰰⰴⰺ ⱅⱁⰲⰰ ⱍⰵ ⰵ ⱂⱃⱑⰽⰰⰾⰵⱀⱁ ⱄⰾⱁⰶⱀⰰ ⰸⰰ ⱂⰺⱄⰰⱀⰵ, ⱈⱏⱃⰲⰰⱅⱄⰽⰺⱅⱑ ⰽⱀⰺⰶⱁⰲⱀⰺⱌⰺ ⱄⱘ ıⱘ ⰸⰰⰿⱑⱀⱑⰾⰺ ⱄ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ Ⰿ, ⰺ ⰸⰰ ⱅⰰⰸⰺ ⰸⰰⰿⱑⱀⱑⱋⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰲ Unicode ⰵ ⱁⱅⱂⱆⱄⱀⰰⱅⱁ ⰿⱑⱄⱅⱁ G47:Ⱞ.						As this Glagolitic letter is too hard to write, Croatian writers replaced it with the Roman letter Ⰿ, and that replacing letter got a Unicode position G47:Ⱞ.
►►	[G17]	Ⱀ	ⱀ	Νашь	N	Ν:Νυ:Νⰺ	N	70
	{ЧⰘ:16}	11280	11328
►►	[G18]	Ⱁ	ⱁ	Онъ	О	Ο:Ομικρον:Ⱁⰿⰺⰽⱃⱁⱀ	O	80	[Ⰺⰿⰰ ⰰⰾⱅⰵⱃⱀⰰⱅⰺⰲⰰ G26:Ⱉ][Ⱆⱍⰰⱄⱅⰲⰰ ⰲ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰺ]
	{ЧⰘ:17}	11281	11329	Ⱆⱍⰰⱄⱅⰲⰰ ⰲ ⰴⰲⱑ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰺ: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον) ⰺ G41:Ⱘ (ⰑⰤ=Ⱘ:ⱓⱄ ⰳⱁⰾⱑⰿ). Ⰺⰿⰰ ⰰⰾⱅⰵⱃⱀⰰⱅⰺⰲⰰ: G26:Ⱉ.						This letter participates in two ligatures: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον:OmicronYpsilon) ⰺ G41:Ⱘ (ⰑⰤ=Ⱘ:BugYus). G26:Ⱉ is an alternative.
►►	[G19]	Ⱂ	ⱂ	Покои	П	Π:Πι:Ⱂⰺ	P	90
	{ЧⰘ:18}	11282	11330
►►	[G20]	Ⱃ	ⱃ	Рьци	Р	Ρ:Ρω:Ⱃⱁ	R	100
	{ЧⰘ:19}	11283	11331
►►	[G21]	Ⱄ	ⱄ	Слово	С	Ⱄ:Σιγμα:Ⱄⰺⰳⰿⰰ	S	200
	{ЧⰘ:20}	11284	11332
►►	[G22]	Ⱅ	ⱅ	Тврьдо	Т	Τ:Ταυ:Ⱅⰰⱆ	T	300
	{ЧⰘ:21}	11285	11333
►►	[G23]	Ⱆ	ⱆ	Оукъ	ОУ,У	ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον	[U]	400	[Ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰ ΟΥ ⱂⱁ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⰿⱁⰴⰵⰾ]
	{-}	11286	11334	Ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰ Ομικρον+Υψιλον ⱂⱁ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⰿⱁⰴⰵⰾ, ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰰⱋⰰ ⱀⰰ ⱄⱘⱋⰰⱅⰰ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰ ΟΥ ⰲ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⱁⱅ ⰴⱃⱆⰳⰰ ⱄⱅⱃⰰⱀⰰ, ⰸⰰⰵⰿⰰ ⰿⱑⱄⱅⱁⱅⱁ ⱀⰰ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) ⰺ ⱂⱁⰾⱆⱍⰰⰲⰰ ⱂⱁⱃⰵⰴⱀⱁ ⱍⰺⱄⰾⰵⱀⱁ ⱀⰰⰸⱀⰰⱍⰵⱀⰺⰵ 400 ⱂⱁ ⰿⰺⰾⰵⱅⱄⰽⰰⱅⰰ ⱄⰺⱄⱅⰵⰿⰰ.						A ligature Ομικρον+Υψιλον(OmicronYpsilon). It follows the Greek model. It corresponds to the same ligature ΟΥ in Cyrillic. On the other hand, if the alphabet order is concerned, this ligature is placed at the position of the Greek letter G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) and is assigned the next Miletan value of 400.
►►	[G24]	Ⱇ	ⱇ	Фрьтъ (ⱇⰵⱃⱅ)	Ф	Φ:Φι:Ⱇⰺ		500	[Ⱂⰺⱎⰵ ⱄⰵ ⱄⰰⰿⱁ ⰲ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⰴⱆⰿⰺ]
	{ЧⰘ:22}	11287	11335	Ⱂⰺⱎⱑⰾⰰ ⱄⰵ ⰵ ⱄⰰⰿⱁ ⰲ ⰴⱆⰿⰺ ⱄ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⱂⱃⱁⰺⰸⱈⱁⰴ. Ⱂⱃⱑⰸ 9-ⱅⰺ ⰺ 10-ⱅⰺ ⰲⱑⰽ ⰲ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺⱏⱅ ⰵⰸⰺⰽ ⰸⰲⱆⰽ Ⱇ ⱀⰵ ⰵ ⰺⰿⰰⰾⱁ.						It was used in Greek words only. In the 9th and 10th centuries, there was no Ⱇ(F) consonant in Slavic.
►►	[G25]	Ⱈ	ⱈ	Хѣръ	Х	Χ:Χι:Ⱈⰺ		600
	{ЧⰘ:23}	11288	11336
►►	[G26]	Ⱉ	ⱉ	Отъ	ω	Ω:Ωμεγα:ωⰿⰵⰳⰰ		700	[Ⰰⰾⱅⰵⱃⱀⰰⱅⰺⰲⰰ ⱀⰰ G18:Ⱁ]
	{ЧⰘ:24}	11289	11337	Ⰽⰰⰽⱅⱁ ⰲ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ ⰺ ⰽⰰⰽⱅⱁ ⰲ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ, ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ Ⱁ ⰺⰿⰰ ⰰⰾⱅⰵⱃⱀⰰⱅⰺⰲⰰ ω. Ⰲ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ, ⱇⱁⱃⰿⰰⱅⰰ ⱀⰰ ⱅⰰⰸⰺ ⰰⰾⱅⰵⱃⱀⰰⱅⰺⰲⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰵ ⱂⱁⰴⱈⱁⰴⱑⱋⰰ ⰸⰰ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰ ⱄⱏⱄ Ⱅ, ⰺ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰⱅⰰ ω-ⱂⱁⰴ-Ⱅ ⱄⰵ ⰺⰸⱂⱁⰾⰸⰲⰰ ⰿⱀⱁⰳⱁ ⱍⰵⱄⱅⱁ ⱂⱃⰺ ⰸⰲⱆⰽⱁⱄⱏⱍⰵⱅⰰⱀⰺⰵⱅⱁ ⰑⰕ. Ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⱅⰰⰽⰰⰲⰰ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰ ⰿⰰⰻ ⱀⱑⰿⰰ. Ⰴⰰⰾⰺ ⰺⰿⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰵ ⰺⰸⰱⱃⰰⱀⱁ ⱂⱁⰴ ⰲⰾⰺⱑⱀⰺⰵ ⱀⰰ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ?						Following the Greek model, similar to Cyrillic, the letter Ⱁ has an alternative ω:ωⰿⰵⰳⰰ. In Cyrillic, the shape of ω:ωⰿⰵⰳⰰ allows a ligature with a next Ⱅ, and such a ligature ω-under-T was often used for ⰑⰕ. Is there such a ligature in Glagolitic? Was the name of this letter (ⰑTⰟ) chosen in Cyrillic?
►►	[G27]	Ⱊ	ⱊ	[пѣ]			[Q]	[800]	[Ⰿⰺⱄⱅⰵⱃⰺⱑ]
	{ЧⰘ:25}	11290	11338	Ⰵⰴⱀⰰ ⱁⱅ ⱅⱃⰺⱅⱑ "ⰿⰺⱄⱅⰵⱃⰺⱁⰸⱀⰺ" ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ Ⱄⱏⰸⰴⰰⰴⰵⱀⰰ ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⰽⰰⱅⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⱀⰰ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ Q. Ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⱀⰰⰺⱄⱅⰺⱀⰰ ⰵ ⰿⰺⱄⱅⰵⱃⰺⱁⰸⱀⰰ ⰺ ⱈⰺⱂⱁⱅⰵⱅⰺⱍⱀⰰ. Ⱀⰺⱋⱁ ⰸⰰ ⱀⰵıⱘ ⱀⰵ ⱄⰵ ⰸⱀⰰⰵ ⱄⱏⱄ ⱄⰺⰳⱆⱃⱀⱁⱄⱅ. Ⱂⱁⰾⱆⱍⰺⰾⰰ ⰵ ⰿⱑⱄⱅⱁ ⰲ Unicode ⱄ ⱀⱑⰽⱁⰵ ⱁⱅ ⱂⱃⱑⰴⱂⱁⰾⰰⰳⰰⰵⰿⰺⱅⱑ ⱄⰺ ⱀⰰⱍⰵⱃⱅⰰⱀⰺⱑ ⰺ ⱄⰰⰿⱁ ⱂⱁⱃⰰⰴⰺ ⱅⱁⰲⰰ ⱂⱃⰺⱄⱘⱅⱄⱅⰲⰰ ⰲ ⱅⰰⰸⰺ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰ. Ⱇⱁⱀⰵⱅⰺⱍⱀⰰ ⰸⰰⰱⱑⰾⱑⰶⰽⰰ: Ⱀⰵ ⰱⰺⰲⰰ ⰴⰰ ⱀⰺ ⱆⱍⱆⰴⰲⰰ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵⱅⱁ ⰿⰵђⱆ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺⱏⱅ ⰸⰲⱆⰽ Ⱂ ⰺ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⱁⱅⱁ Q. Ⰲ ⰱⰰⰾⰽⰰⱀⱁ-ⱃⱁⰿⰰⱀⱄⰽⰺⱅⱑ ⰴⰺⰰⰾⰵⰽⱅⰺ ⱄⱅⰰⱃⱁⱅⱁ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⱁ Q ⰲⱏⰸ ⱁⱄⱀⱁⰲⰰ ⱀⰰ ⰾⰰⰱⰺⰰⰾⱀⰰⱅⰰ ⱄⰺ ⱄⱏⱄⱅⰰⰲⰽⰰ ⰵ ⱂⱃⱑⰿⰺⱀⰰⰾⱁ ⰲ P/Ⱂ. Ⱀⰰⱂⱃⰺⰿⱑⱃ: aqua => apa (ⰲⱁⰴⰰ), quattuor => patru (ⱍⰵⱅⰺⱃⰺ).						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter Q. This letter is mysterious and hypothetical, indeed. Nothing certain is known about it. This letter has got a Unicode position with one of its hypothetical shapes. That is why it is mentioned in this table. Phonetic note: Please do not be surprised by the correspondence between the Slavic sound P/Ⱂ and the Latin Q. In Balkan-Romance, the old Latin Q has passed into P having emphasized its labial component. Examples: aqua => apa (water), quattuor => patru (four).
►►	[G28]	Ⱋ	ⱋ	Ща	Щ			[800]	[Ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰ ⰞⰕ ⱂⱁ ⰿⱁⰴⰵⰾ ⱁⱅ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ]
	{-}	11291	11339	Ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰ ⰞⰕ ⱂⱁ ⰿⱁⰴⰵⰾ, ⰸⰰⰺⰿⱄⱅⰲⰰⱀ ⱁⱅ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ.						A ligature ⰞⰕ. Probably, Cyrillic model.
►►	[G29]	Ⱌ	ⱌ	Ци	Ц			900
	{ЧⰘ:26}	11292	11340
►►	[G30]	Ⱍ	ⱍ	Чрьвь	Ч
	{ЧⰘ:27}	11293	11341
►►	[G31]	Ⱎ	ⱎ	Ша	Ш				[Ⱀⰰⰻ-ⱂⱃⱁⱄⱅⰰⱅⰰ ⱂⱁ ⱇⱁⱃⰿⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ]
	{ЧⰘ:28}	11294	11342	Ⱅⱁⰲⰰ ⰵ ⱀⰰⰻ-ⱂⱃⱁⱄⱅⰰⱅⰰ ⱂⱁ ⱇⱁⱃⰿⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ. Ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⱇⱁⱃⰿⰰⱅⰰ ⰺ̀ ⰵ ⰸⰰⰺⰿⱄⱅⰲⰰⱀⰰ ⱁⱅ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⱆⱍⰰⱄⱅⰲⰰ ⰲ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰⱅⰰ G28:Ⱋ:Ⱋⰰ=ⰞⰕ.						The Glagolitic letter with the simplest shape. Probably, the shape was borrowed from Cyrillic. Participates in the ligature G28:Ⱋ:Ⱋⰰ=ⰞⰕ.
►►	[G32]	Ⱏ	ⱏ	Еръ [ⰳⱁⰾⱑⰿ]	Ъ				[Ⱆⱍⰰⱄⱅⰲⰰ ⰲ ⰴⰺⱇⱅⱁⱀⰳ-ⰴⰺⰳⱃⰰⱇ ⰟI]
	{ЧⰘ:29}	11295	11343	Ⱅⱁⰸⰺ ⱃⰵⰴ ⱁⱅ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰵ ⱂⱁⱄⰲⰵⱅⰵⱀ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰵⱃ ⰳⱁⰾⱑⰿ. Ⱁⱅⰽⰾⱁⱀⰵⱀⰺⰵ: Ⰴⰺⱇⱅⱁⱀⰳⱏⱅ-ⰴⰺⰳⱃⰰⱇⱏⱅ ⰟI ⰵ ⱂⱁⰾⱆⱍⰺⰾ ⱄⱅⰰⱅⱆⱅ ⱀⰰ ⱁⱅⰴⱑⰾⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰵⰴⰲⰰ ⰲ ⰿⱁⰴⰵⱃⱀⰰⱅⰰ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰ ⰸⰰ ⱀⱆђⰺⱅⱑ ⱀⰰ ⱃⱆⱄⰽⰺ ⰺ ⱌⱏⱃⰽⱁⰲⱀⱁ-ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺ. Ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ, ⰽⰰⰽⱅⱁ ⰺ ⰲ ⱄⱅⰰⱃⰰⱅⰰ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰ, ⱅⱁⰲⰰ ⱄⰺ ⰵ ⰴⰺⱇⱅⱁⱀⰳ-ⰴⰺⰳⱃⰰⱇ, ⱄⱏⱄⱅⰰⰲⰵⱀ ⱁⱅ ⰴⰲⱑ ⰱⱆⰽⰲⰺ. Ⱂⱏⱃⰲⰰⱅⰰ ⰵ ⰵⱃ ⰳⱁⰾⱑⰿ (Ⱏ:Ⱏ), ⰰ ⰲⱅⱁⱃⰰⱅⰰ ⰿⱁⰶⰵ ⰴⰰ ⰵ Ⰻ:I ⰺⰾⰺ Ⰺ:Ⰺ.						This table row is designated to the Glagolitic letter Ⱏ:bigYer:backYer. Off-topic: The diphthong-digraph ⰟI received the status of a separate letter just in modern Cyrillic, at bookprinting, for the needs of Russian and Church-Slavonic. In the Glagolitic alphabet, and in the original Cyrillic as well, this is just a two-letter sequence to denote a Slavic diphthong. The first letter is Ⱏ:bigYer:backYer, and the second one could be either Ⰻ:I:Iota or Ⰺ:Ⰺ:Heta.
►►	[G33]	Ⱐ	ⱐ	Ерь [ⰿⰰⰾⱏⰽ]	Ь
	{ЧⰘ:30}	11296	11344
►►	[G34]	Ⱑ	ⱑ	[ıⰰⱅ]	IА,Ѣ			[800]	[Ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ]
	{ЧⰘ:31}	11297	11345	Ⱄⱏⰸⰴⰰⱅⰵⰾıⱏⱅ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰵ ⱂⱃⱑⰴⰲⰺⰴⰺⰾ ⱁⱅⰴⱑⰾⱀⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄⱏⱄ ⱄⱁⰱⱄⱅⰲⰵⱀⰺ ⱁⱍⰵⱃⱅⰰⱀⰺⱑ ⰸⰰ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰺⱅⱑ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺ ΙΑ,ΙΟ ⰺ ΙΟΥ. Ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ ⱀⰰ ⱅⱁⰸⰺ ⱃⰵⰴ ⰵ ⰸⰰ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰⱅⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ ΙΑ. Ⱄⱏⰸⰴⰰⱅⰵⰾıⱏⱅ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⱀⰵ ⰵ ⱃⰰⰸⰾⰺⱍⰰⰲⰰⰾ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺⱏⱅ ⰸⰲⱆⰽ Ⱑ (ⱑⱅ, ⰵ ⰴⰲⱁⰻⱀⱁ) ⱁⱅ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰⱅⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ ΙΑ. Ⱂⱁⱃⰰⰴⰺ ⱅⱁⰲⰰ ⱅⱁⰻ ⱀⰵ ⰵ ⱂⱃⱑⰴⰲⰺⰴⰺⰾ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰸⰰ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺⱏⱅ ⰸⰲⱆⰽ Ⱑ (ⱑⱅ, ⰵ ⰴⰲⱁⰻⱀⱁ), ⰽⰰⰽⰲⰰⱅⱁ ⰺⰿⰰ ⰲ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⱄⰾⱑⰴⱁⰲⰰⱅⰵⰾⱀⱁ, ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰⱅⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ ΙΑ (ⰽⱁⱑⱅⱁ ⰵ ⰴⰺⱇⱅⱁⱀⰳ) ⰺ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺⱏⱅ ⰸⰲⱆⰽ Ⱑ (ⱑⱅ, ⰵ ⰴⰲⱁⰻⱀⱁ) ⱄⰵ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱅ ⱄ ⰵⰴⱀⰰ ⰺ ⱄⱘⱋⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ Ⱑ, ⱅⰰⰸⰺ ⱀⰰ ⱅⱁⰸⰺ ⱃⰵⰴ. Ⱂⱁⱃⰰⰴⰺ ⱅⱁⰲⰰ, ⱂⱁⰴ ⰲⰾⰺⱑⱀⰺⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺ ⱀⰰ ⱂⱃⱁⰺⰸⱀⱁⱎⰵⱀⰺⰵⱅⱁ ⰲ ⱀⱑⰽⱁⰺ ⱀⰰⱎⰵⱀⱄⰽⰺ ⰴⰺⰰⰾⰵⰽⱅⰺ, ⱂⱁⱀⱑⰽⱁⰳⰰ ⰺ ⰲ ⰽⰺⱃⰺⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ Ⱑ (ⱑⱅ, ⰵ ⰴⰲⱁⰻⱀⱁ) ⱄⰵ ⰺⰸⱂⱁⰾⰸⰲⰰⰾⰰ ⰸⰰ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱀⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⰴⰺⱇⱅⱁⱀⰳⱏⱅ (ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰⱅⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ) ΙΑ.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙA. In his Slavic speech, the creator of Glagolitic did not distinguish the vowel Ⱑ (Yat,Jat,LongE) and the iotated vowel ΙΑ. That's why he did not provided a letter for the Slavic vowel Ⱑ (Yat,Jat,LongE), unlike Cyrillic. Therefore, the iotated vowel ΙΑ, which is a diphthong, and the vowel Ⱑ are denoted identically in Glagolitic via the same letter Ⱑ, that on this row. Therefore, because of Glagolitic and because of the pronunciation in some regional Bulgarian dialects, sometimes, the Cyrillic letter Ⱑ (Yat,Jat,LongE) was also used for the diphthong (iotated vowel) ΙΑ.
►►	[G35]	Ⱒ	ⱒ	[хлъмъ]			[H]		[Ⰿⰺⱄⱅⰵⱃⰺⱑ]
	{ЧⰘ:32}	11298	11346	Ⰵⰴⱀⰰ ⱁⱅ ⱅⱃⰺⱅⱑ "ⰿⰺⱄⱅⰵⱃⰺⱁⰸⱀⰺ" ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ Ⱄⱏⰸⰴⰰⰴⰵⱀⰰ ⰽⰰⱅⱁ ⱄⱏⱁⱅⰲⱑⱅⱄⱅⰲⰺⰵ ⱀⰰ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ H. Ⱀⰰⱃⰺⱍⰰ ⱄⰵ ⱁⱋⰵ "ⱂⰰⱑⰽⱁⱁⰱⱃⰰⰸⱀⱁ Ⱈ". Ⱄⱃⱑⱋⰰⰾⰰ ⱄⰵ ⱄⰰⰿⱁ ⱍⰵⱅⰺⱃⰺ ⱂⱘⱅⰺ, ⰺ ⱅⱁ ⰲⱄⰵ ⰲ ⰴⱆⰿⰰⱅⰰ "ⱈⱏⰾⰿ". Ⰸⰰⱅⱁⰲⰰ ⱄⰵ ⱂⱃⱑⰴⱂⱁⰾⰰⰳⰰ, ⱍⰵ "ⱈⱏⰾⰿ" ⰵ ⰱⰺⰾⱁ ⰺⰿⰵⱅⱁ ⱀⰰ ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter H. Sometimes, it is called "spider-like Ⱈ". Only four occurences of this letter exist, all of them in the word "ⱈⱏⰾⰿ". So, "ⱈⱏⰾⰿ" is supposed to be the name of this letter.
►►	[G36]	Ⱓ	ⱓ	Ю	Ю				[Ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ]
	{ЧⰘ:33}	11299	11347	Ⱄⱏⰸⰴⰰⱅⰵⰾıⱏⱅ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰵ ⱂⱃⱑⰴⰲⰺⰴⰺⰾ ⱁⱅⰴⱑⰾⱀⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄⱏⱄ ⱄⱁⰱⱄⱅⰲⰵⱀⰺ ⱁⱍⰵⱃⱅⰰⱀⰺⱑ ⰸⰰ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰺⱅⱑ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺ ΙΑ,ΙΟ ⰺ ΙΟΥ. Ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ ⱀⰰ ⱅⱁⰸⰺ ⱃⰵⰴ ⰵ ⰸⰰ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰⱅⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ ΙΟΥ (Ⱓ).						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙΟΥ (Ⱓ).
►►	[G37]	Ⱔ	ⱔ	[Ⱓⱄ ⰿⰰⰾⱏⰽ]	Ѧ,Я				[Ⱀⱁⱄⱁⰲⰽⰰ]
	{-}	11300	11348	Ⰿⰰⰾⰽⰺⱏⱅ ⱓⱄ (ⱂⱃⱑⰴⱀⰰⱅⰰ ⱀⱁⱄⱁⰲⰽⰰ) ⰵ ⰵⰴⰺⱀⱄⱅⰲⰵⱀⰰⱅⰰ ⱁⱅⰴⱑⰾⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⱀⱁⱄⱁⰲⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ. Ⱅⱑ ⱆⱍⰰⱄⱅⰲⰰ ⰲ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰺ ⰸⰰ ⰴⱃⱆⰳⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⰸⰰ ⱀⱁⱄⱁⰲⰽⰺ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰺ ⱅⱁⰳⰰⰲⰰ ⱅⱑ ⱄⰵ ⱀⰰⱃⰺⱍⰰ G38:Ⱕ:ⱓⱄⱁⰲ ⰿⰰⱃⰽⰵⱃ. Ⰿⰰⰾⰽⰺⱏⱅ ⱓⱄ ⰺ ⱓⱄⱁⰲⰺⱏⱅ ⰿⰰⱃⰽⰵⱃ ⰸⰰⰵⰿⰰⱅ ⰴⰲⱑ ⱄⱘⱄⱑⰴⱀⰺ ⱂⱁⰸⰺⱌⰺⰺ ⰲ Unicode ⰺ ⱄⰰⰿⱁ ⰸⰰⱅⱁⰲⰰ ⱅⱑ ⰸⰰⰵⰿⰰⱅ ⰺ ⰴⰲⰰ ⱄⱘⱄⱑⰴⱀⰺ ⱃⰵⰴⰰ ⰲ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰⱅⰰ.						The LittleYus (the front nasal) is the only separate letter for nasal vowel in Glagolitic. It participates in ligatures for other nasals. As a part of a ligature, it is called G38:Ⱕ:NasalMark. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the next one.
►►	[G38]	Ⱕ	ⱕ	[Ⱓⱄ ⰸⱀⰰⰽ]					[Ⱀⱁⱄⱁⰲⰽⰰ, ⱓⱄⱁⰲ ⰿⰰⱃⰽⰵⱃ]
	{ЧⰘ:34}	11301	11349	Ⱓⱄⱁⰲⰺⱏⱅ ⰿⰰⱃⰽⰵⱃ: ⱅⱁⰲⰰ ⰵ ⰵⰴⰺⱀⱄⱅⰲⰵⱀⰰⱅⰰ ⱁⱅⰴⱑⰾⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰲ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⱀⱁⱄⱁⰲⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ. Ⱆⱂⱁⱅⱃⱑⰱⰵⱀⰰ ⱄⰰⰿⱁⱄⱅⱁⱑⱅⰵⰾⱀⱁ, ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰ G37:Ⱔ:Ⱔ:ⰿⰰⰾⰽⰺⱏⱅ ⱓⱄ, ⱁⱂⰺⱄⰰⱀ ⱀⰰ ⱂⱃⱑⰴⰺⱎⱀⰺⱏⱅ ⱃⰵⰴ ⱁⱅ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⰿⰰⰾⰽⰺⱏⱅ ⱓⱄ ⰺ ⱓⱄⱁⰲⰺⱏⱅ ⰿⰰⱃⰽⰵⱃ ⰸⰰⰵⰿⰰⱅ ⰴⰲⱑ ⱄⱘⱄⱑⰴⱀⰺ ⱂⱁⰸⰺⱌⰺⰺ ⰲ Unicode ⰺ ⱄⰰⰿⱁ ⰸⰰⱅⱁⰲⰰ ⱅⱑ ⰸⰰⰵⰿⰰⱅ ⰺ ⰴⰲⰰ ⱄⱘⱄⱑⰴⱀⰺ ⱃⰵⰴⰰ ⰲ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⱓⱄⱁⰲⰺⱏⱅ ⰿⰰⱃⰽⰵⱃ ⱆⱍⰰⱄⱅⰲⰰ ⰲ ⰽⱃⰰıⱏⱅ ⱀⰰ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰺ, ⰽⱁⰺⱅⱁ ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⱅ ⰴⱃⱆⰳⰺ ⱀⱁⱄⱁⰲⰽⰺ: Ⱓⱄⱁⰲ ⰿⰰⱃⰽⰵⱃ ⱄⰾⱑⰴ ⰱⱆⰽⰲⰰ G18:Ⱁ:Ⱁ ⰴⰰⰲⰰ G41:Ⱘ:Ⱘ:Ⰳⱁⰾⱑⰿ ⱓⱄ. Ⱓⱄⱁⰲ ⰿⰰⱃⰽⰵⱃ ⱄⰾⱑⰴ ⰱⱆⰽⰲⰰ G39:Ⱖ:ΙΟ ⰴⰰⰲⰰ G42:Ⱙ:IⰨ:Ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀ ⰳⱁⰾⱑⰿ ⱓⱄ. Ⱓⱄⱁⰲ ⰿⰰⱃⰽⰵⱃ ⱄⰾⱑⰴ ⰱⱆⰽⰲⰰ G06:Ⰵ:Ⰵ ⰴⰰⰲⰰ G40:Ⱗ:IⰤ:Ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀ ⰿⰰⰾⱏⰽ ⱓⱄ.						The NasalMark: this is the only separate Glagolitic letter for a nasal vowel. Used by itself, this letter denotes the G37:Ⱔ:Ⱔ:LittleYus:FrontNasal, described on the previous row of the table. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the one above. The NasalMark is used to terminate some ligatures which denote nasals: NasalMark after G18:Ⱁ:Ⱁ forms G41:Ⱘ:Ⱘ:BigYus:BackNasal. NasalMark after G39:Ⱖ:ΙΟ formsⰰ G42:Ⱙ:IⰨ:IotatedBackNasal. NasalMark after G06:Ⰵ:Ⰵ forms G40:Ⱗ:IⰤ:IotatedFrontNasal.
►►	[G39]	Ⱖ	ⱖ	[ⰻⱁⱅ]	[ıо]				[Ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ ⰺⰸⰲⱏⱀ ⱆⱂⱁⱅⱃⱑⰱⰰ]
	{ЧⰘ:35}	11302	11350	Ⱄⱏⰸⰴⰰⱅⰵⰾıⱏⱅ ⱀⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ ⰵ ⱂⱃⱑⰴⰲⰺⰴⰺⰾ ⱁⱅⰴⱑⰾⱀⰺ ⰱⱆⰽⰲⰺ ⱄⱏⱄ ⱄⱁⰱⱄⱅⰲⰵⱀⰺ ⱁⱍⰵⱃⱅⰰⱀⰺⱑ ⰸⰰ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰺⱅⱑ ⰳⰾⰰⱄⱀⰺ ΙΑ,ΙΟ ⰺ ΙΟΥ. Ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ ⱀⰰ ⱅⱁⰸⰺ ⱃⰵⰴ ⰵ ⰸⰰ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰⱅⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ ΙΟ. Ⱅⱏⰻ ⰽⰰⱅⱁ ⰲ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺⱏⱅ ⰵⰸⰺⰽ ⱀⱑⰿⰰⰾⱁ ⰸⰲⱆⰽⱁⱄⱏⱍⰵⱅⰰⱀⰺⰵ ΙΟ, ⱅⱁ ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⱀⰵ ⱄⰵ ⱆⱂⱁⱅⱃⱑⰱⱑⰲⰰⰾⰰ. Ⱅⱑ ⱁⰱⰰⱍⰵ ⱆⱍⰰⱄⱅⰲⰰ ⰲ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰⱅⰰ ⰸⰰ G42:Ⱙ:IⰨ:ⰳⱁⰾⱑⰿⰺⱏⱅ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀ ⱓⱄ.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙO. This letter has never been used by itself because there was no ΙO diphthong. However, it participates in the ligature G42:Ⱙ:IⰨ:IotatedBigYus.
►►	[G40]	Ⱗ	ⱗ	[Ⱓⱄ ⰿⰰⰾⱏⰽ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀ]	IѦ				[Ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ, ⱀⱁⱄⱁⰲⰽⰰ]
	{-}	11303	11351	Ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰺⱏⱅ ⰿⰰⰾⱏⰽ ⱓⱄ ⱂⱃⱑⰴⱄⱅⰰⰲⰾⱑⰲⰰ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰ ⱁⱅ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G06:Ⰵ:Ⰵ, ⱂⱁⱄⰾⱑⰴⰲⰰⱀⰰ ⱁⱅ G38:Ⱕ:Ⱓⱄⱁⰲⰺⱏⱅ ⰿⰰⱃⰽⰵⱃ. Ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰵ ⱀⰵⱀⱆⰶⱀⰰ.						This letter was to denote the IotatedLittleYus (IotatedFrontNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G06:Ⰵ:Ⰵ is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. This letter was unnecessary.
►►	[G41]	Ⱘ	ⱘ	[Ⱓⱄ ⰳⱁⰾⱑⰿ]	Ѫ				[Ⱀⱁⱄⱁⰲⰽⰰ]
	{-}	11304	11352	Ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰳⱁⰾⱑⰿⰺⱏⱅ ⱓⱄ (ⰸⰰⰴⱀⰰⱅⰰ ⱀⱁⱄⱁⰲⰽⰰ) ⱂⱃⱑⰴⱄⱅⰰⰲⰾⱑⰲⰰ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰ ⱁⱅ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G18:Ⱁ:Ⱁ, ⱂⱁⱄⰾⱑⰴⰲⰰⱀⰰ ⱁⱅ G38:Ⱕ:Ⱓⱄⱁⰲⰺⱏⱅ ⰿⰰⱃⰽⰵⱃ.						This letter denotes the BigYus (BackNasal) vowel. It is a ligature: the letter G18:Ⱁ:Ⱁ is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark.
►►	[G42]	Ⱙ	ⱙ	[Ⱓⱄ ⰳⱁⰾⱑⰿ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀ]	IѪ				[Ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰ ⰳⰾⰰⱄⱀⰰ, ⱀⱁⱄⱁⰲⰽⰰ]
	{-}	11305	11353	Ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰺⱏⱅ ⰳⱁⰾⱑⰿ ⱓⱄ ⱂⱃⱑⰴⱄⱅⰰⰲⰾⱑⰲⰰ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰ ⱁⱅ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ G39:Ⱖ:ΙΟ, ⱂⱁⱄⰾⱑⰴⰲⰰⱀⰰ ⱁⱅ G38:Ⱕ:Ⱓⱄⱁⰲⰺⱏⱅ ⰿⰰⱃⰽⰵⱃ. Ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ G39:Ⱖ:ΙΟ ⱄⰵ ⱆⱂⱁⱅⱃⱑⰱⱑⰲⰰ ⱄⰰⰿⱁ ⰽⰰⱅⱁ ⱍⰰⱄⱅ ⱁⱅ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰⱅⰰ ⰸⰰ ⰳⱁⰾⱑⰿⰺⱏⱅ ⰻⱁⱅⰺⱃⰰⱀ ⱓⱄ.						This letter denotes the IotatedBigYus (IotatedBackNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G39:Ⱖ:ΙΟ is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. The iotated letter G39:Ⱖ:ΙΟ is used only in this ligature.
►►	[G43]	Ⱚ	ⱚ	[θⰺⱅⰰ]	Θ	Θ:Θητα:θⰺⱅⰰ		800	[Ⱂⰺⱎⰵ ⱄⰵ ⱄⰰⰿⱁ ⰲ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⰴⱆⰿⰺ]
	{ЧⰘ:36}	11306	11354	Ⱂⰺⱎⱑⰾⰰ ⱄⰵ ⰵ ⱄⰰⰿⱁ ⰲ ⰴⱆⰿⰺ ⱄ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⱂⱃⱁⰺⰸⱈⱁⰴ. Ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⰾⰰ ⰸⰲⱆⰽ, ⰽⱁⰻⱅⱁ ⰳⱁ ⱀⱑⰿⰰ ⰲ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺ. Ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⱁⱃⰺⰳⰺⱀⰰⰾⱀⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ, ⰰⰽⱁ ⱅⰰⰽⰰⰲⰰ ⰵ ⰺⰿⰰⰾⱁ, ⰵ ⰱⰺⰾⰰ ⰸⰰⰱⱃⰰⰲⰵⱀⰰ. Ⰲⱂⱁⱄⰾⱑⰴⱄⱅⰲⰺⰵ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ ⰵ ⱂⱁⰾⱆⱍⰺⰾⰰ ⱇⱁⱃⰿⰰⱅⰰ ⱄⰺ ⱁⱅ ⰳⱃⱏⱌⰽⰰⱅⰰ ⰰⰸⰱⱆⰽⰰ.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. Probably, there was another Glagolitic shape which was forgotten. Later, the Greek shape was adopted.
►►	[G44]	Ⱛ	ⱛ	[υжица]	υ	Υ:Υψιλον:υⱂⱄⰺⰾⱁⱀ	Y		[Ⱂⰺⱎⰵ ⱄⰵ ⱄⰰⰿⱁ ⰲ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⰴⱆⰿⰺ]
	{ЧⰘ:37}	11307	11355	Ⱂⰺⱎⱑⰾⰰ ⱄⰵ ⰵ ⱄⰰⰿⱁ ⰲ ⰴⱆⰿⰺ ⱄ ⰳⱃⱏⱌⰽⰺ ⱂⱃⱁⰺⰸⱈⱁⰴ. Ⱁⰸⱀⰰⱍⰰⰲⰰⰾⰰ ⰸⰲⱆⰽ, ⰽⱁⰻⱅⱁ ⰳⱁ ⱀⱑⰿⰰ ⰲ ⱄⰾⰰⰲⱑⱀⱄⰽⰺ. Ⰸⰰ ⱃⰰⰸⰾⰺⰽⰰ ⱁⱅ ⱂⱃⱑⰴⰺⱎⱀⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ Θ:Θητα:θⰺⱅⰰ, ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ Υ:Υψιλον:υⱂⱄⰺⰾⱁⱀ ⱀⰵ ⰵ ⰱⰺⰾⰰ ⰸⰰⰱⱃⰰⰲⰵⱀⰰ, ⱂⱁⱀⰵⰶⰵ ⱆⱍⰰⱄⱅⰲⰰ ⰲ ⰾⰺⰳⰰⱅⱆⱃⰰⱅⰰ G23:Ⱆ:Ⱁⱆⰽⱏ.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. This letter Υ:Υψιλον:υⱂⱄⰺⰾⱁⱀ:Ypsilon participates in the ligature G23:Ⱆ:ⰑY and has never been forgotten, unlike the previous letter Θ:Θητα:θⰺⱅⰰ.
►►	[G45]	Ⱜ	ⱜ	[Щⰰⱂⰺⱍ]					Ⱈⱏⱃⰲⰰⱅⱄⰽⱁ ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰵⱀⰺⰵ
	{-}	11308	11356	Ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰵ ⱈⱏⱃⰲⰰⱅⱄⰽⱁ ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰵⱀⰺⰵ ⰽⱏⰿ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⱂⰺⱎⱑⰾⰺ ıⱘ ⱀⰰ ⰿⱑⱄⱅⱁⱅⱁ ⱀⰰ ⰺⰸⱍⰵⰸⱀⱘⰾ ⱄⰾⰰⰱ ⰵⱃ. Ⱋⰰⱂⰺⱍ ⰸⱀⰰⱍⱑⰾⱁ ⱂⱃⱏⱍⰺⱌⰰ. Ⱂⱃⰺⱄⱘⱅⱄⱅⰲⰰ ⰲ ⱅⰰⰸⰺ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰ, ⱄⰰⰿⱁ ⰸⰰⱋⱁⱅⱁ ⱄⰺ ⰺⰿⰰ Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. It was written at the places of a lost weak yer. Its name means stick. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G46]	Ⱝ	ⱝ	[Ⱅⱃⰺⱘⰳⱏⰾⱀⱁ A]					Ⱈⱏⱃⰲⰰⱅⱄⰽⱁ ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰵⱀⰺⰵ
	{-}	11309	11357	Ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰵ ⱈⱏⱃⰲⰰⱅⱄⰽⱁ ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰵⱀⰺⰵ ⰽⱏⰿ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⱅⱃⰺⱘⰳⱏⰾⱀⱁⱅⱁ A ⰵ ⱁⱄⱁⰱⰵⱀ ⱀⰰⱍⰺⱀ ⰸⰰ ⰺⰸⱂⰺⱄⰲⰰⱀⰵ ⱀⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰⱅⰰ G01:Ⰰ:Ⰰⰸⱏ. Ⱂⱃⰺⱄⱘⱅⱄⱅⰲⰰ ⰲ ⱅⰰⰸⰺ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰ, ⱄⰰⰿⱁ ⰸⰰⱋⱁⱅⱁ ⱄⰺ ⰺⰿⰰ Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. This letter - triangle A - is a special way to write the letter G01:Ⰰ:Ⰰⰸⱏ. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G47]	Ⱞ	ⱞ	[Myslite]					Ⱈⱏⱃⰲⰰⱅⱄⰽⱁ ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰵⱀⰺⰵ
	{-}	11310	11358	Ⱅⰰⰸⰺ ⰱⱆⰽⰲⰰ ⰵ ⱈⱏⱃⰲⰰⱅⱄⰽⱁ ⰴⱁⱂⱏⰾⱀⰵⱀⰺⰵ ⰽⱏⰿ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱌⰰⱅⰰ. Ⰲⱑⱃⱁⱑⱅⱀⱁ ⱄⰵ ⰵ ⰺⰸⱂⱁⰾⰸⰲⰰⰾⰰ ⰲⰿⱑⱄⱅⱁ ⰾⰰⱅⰺⱀⱄⰽⰰⱅⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ M, ⱂⱁⱀⰵⰶⰵ ⱁⱃⰺⰳⰺⱀⰰⰾⱀⰰⱅⰰ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰺⱍⰵⱄⰽⰰ ⰱⱆⰽⰲⰰ G16:Ⰿ ⰵ ⱂⱃⱑⰽⰰⰾⰵⱀⱁ ⱄⰾⱁⰶⱀⰰ ⰸⰰ ⱂⰺⱄⰰⱀⰵ. Ⱂⱃⰺⱄⱘⱅⱄⱅⰲⰰ ⰲ ⱅⰰⰸⰺ ⱅⰰⰱⰾⰺⱌⰰ, ⱄⰰⰿⱁ ⰸⰰⱋⱁⱅⱁ ⱄⰺ ⰺⰿⰰ Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. Probebly, it was used as the letter M, as the original Glagolitic letter G16:Ⰿ is too hard to write. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.

►►	Reference	Glagolitic UC Shape	Glagolitic LC Shape	Name of the letter	Cyrillic Counterpart	Greek Counterpart	Roman Counterpart	Numerical Value	Remark
	Етикет	Глаголическа голя̋ма буква	Глаголическа малка буква	Наименование на буквата	Съответствие в кирилицата	Съответна гръцка буква	Съответна латинска буква	Числена стойност	Забележка
►►	►►	►►		►►	►►	►►	►►	►►	►►
▼▼	За вся̋ка глаголическа буква е предназначен ред в тази таблица. За вся̋ка глаголическа буква в таблицата има и допълнителен ред, който се показва при поискване. На допълнителните редове, между другото, са̨ указани и кодовете на буквите.			Етикетът служи за означаване и за цитиране на редът от тази таблица и на съответната глаголическа буква. Етикетите имат видът [G01],[G02],..,[G44]. Без връзка с тази таблица етикетите ня̋мат значение. На допълнителния̌т ред, под етикетът и наля̋во от кодовете на буквите, се показва "броячът на Черноризец Храбър".					Кодовете на глаголическите букви в Unicode могат да се показват десетично или пък шестнадесетично. Десетично и шестнадесетично мога̨т да се сменят чрез listbox, който ще намерите тука или другаде в тази публикация. Десетично Шестнадесетично
▼▼		Обяснение на формите на глаголическите букви		Формите на глаголическите букви са̨ странни и причудливи. Плод са̨ на художническата дарба на създателя̌т на глаголицата. Той е положил специални усилия буквите му да са̨ уникални, да не приличат на буквите от никоя друга азбука. Геометрични фигури - кръ̨гчета, триъ̨гълници, .. - са̨ основни елементи на формите на глаголическите букви. Свети Климент Охридски опростил създадените от премъ̨дрия̌т Свети Кирил букви. Вероятно сега ние я̨ знаем глаголицата във видът ѝ след намесата на Свети Климент. Вероятно оригиналните форми на ня̋кои букви в края̌т на азбуката са̨ били забравени. Получили са̨ формата на съответната гръцка или кирилска буква:  G24:Φι   G26:Ωμεγα   G43:Θητα  G31:Ша   G28:Ща  Можем да подозираме намеса на Свети Климент. Само заради щедростта на Unicode става дума за малки глаголически букви. Малките глаголически букви имат съ̨щите форми, както главните. В Unicode са̨ отпусна̨ти позиции и за малките глаголически букви, но нова форма за тя̋х не им е назначена - те просто са̨ по-малки. Различните форми за главните и малките букви при кирилската, латинската и гръцката азбука са̨ плод на ерата на книгопечатането, което глаголицата не е доживя̋ла.
▼▼	Вероятно, имената на кирилските букви са̨ заимствани от глаголицата.			Обяснение на имената на буквите	Тъй като, за разлика от кирилицата, глаголицата по начало е замислена като нова азбука, за глаголическите букви са̨ били измислени имена. Твърдението, че тези имена в азбучния̌т ред представляват свързан стих или изречение, е съмнително. Към края̌т на азбуката буквите престават да имат истински имена.
▼▼	Като се има пред вид, че глаголица и кирилицата са̨ различни азбуки, вся̋ко съответствие е съпроводено с много условности.				Обяснение на съответствието с кирилицата	В таблицата е установено почти пълно съответствие между глаголицата и гръцката азбука, а пък самата стара кирилица не е нещо друго, а е гръцката азбука, допълнена с 11 букви. Така че, първо, съответствието на глаголическите букви с кирилицата може да се установи на тази основа. И второ, съответствието на глаголическите букви с кирилицата може да се установи на основата на звуковете в славянския̌т език. Ако тази жълта колона за съответствието с кирилицата е попълнена, и съ̨седната колона за съответствието с гръцките букви съ̨що е попълнена, и клетката в колоната за забележки е в зелено, то установено е по възможност пълно съответствие между глаголическата, кирилската и гръцката буква. Ако тази жълта колона за съответствието с кирилицата е попълнена, и клетката в колоната за забележки е в жълто, то установено е съответствие между глаголическата и кирилската буква въз основа на звуковата стойност на буквите в славянски. Трите "мистериозни" глаголически букви ня̋мат съответствие в кирилицата. Глаголическите букви за носовите гласни си имат кирилски съответствия. Глаголическите букви за йотираните гласни обикновено имат кирилски съответствия. Освен буквата G39:Ⱖ, която ня̋ма. А пък буквата G34:Ⱑ се проектира върху кирилицата по сложен начин. Двете букви G10:Ⰹ:Йота и G11:Ⰺ:Йота-с-диерезис са̨ повлияни от кирилицата.
▼▼	Глаголицата следва моделът на гръцката азбука. Пълно съответствие, освен за формата, името и числената стойност на буквите, е установено, когато: Тази колона е попълнена с гръцка буква. Колоната за забележка е оцветена в зелено. Такова пълно съответствие е установено за 22 от 24-те гръцки букви. За две гръцки букви ня̋ма съответствие в глаголицата: Ξ:ξι:Кси и Ψ:ψι:Пси Възможно е да е имало съответни глаголически букви, които са̨ били забравени.					Обяснение на съответствието с гръцките букви	Като се има пред вид, че глаголица е различна от гръцката азбука, вся̋ко съответствие е съпроводено с много условности.
▼▼	В таблицата е установено почти пълно съответствие между глаголицата и гръцката азбука. Обаче съставът на гръцката азбука е стабилен вече 2400 години, докато съставът на латинската азбука варира, варират и звуковите стойности на латинските букви. Затова, установяване на съответствие между глаголицата и латинската азбука чрез тази таблица не е сред основните цели. И все пак, глаголическото съответствие за повечето латински букви e означено в тази колона от таблицата. Смисълът на тази колона от таблицата обаче е да се покаже, че трите "мистериозни" букви са̨ били въведени в глаголицата като съответствие на трите латински букви G-H-Q G13:Ⰼ:G:Герв G35:Ⱒ:H:Хълм G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ?]						Обяснение на съответствието с латинските букви	Като се има пред вид, че глаголица е различна от латинската азбука, вся̋ко съответствие е съпроводено с много условности.
▼▼	Милетската система за означаване на числата е по-пълно обяснена там, а тук - по-накратко. Милетската система за означаването на числата от 1 до 999 има нужда от 27 цифри, в качеството на които се използват поредни букви. В гръцката писменост тези букви са̨: 9 цифри за единиците от 1 до 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 цифри за целите десетки от 10 до 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 цифри за целите стотици от 100 до 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, Ф, Χ, Ψ, Ω, ?. Доколкото в стандартизираната по времето на Александър Велики класическата гръцка йонийска азбука има само 24 букви, три цифри не достигат: 6, 90, 900 (означени са̨ с ?). За 6, 90, 900 се използват стари гръцки букви, излезли вече от употреба и остана̨ли само като цифри. Доколкото оригиналната стара кирилска азбука е просто надстройка на класическата гръцка азбука, то в старата кирилска азбука е заимствана и милетската система за означаването на числата от 1 до 999, като за недостигащите три цифри се използват S:6, Ч:90, Ц:900. Глаголицата използва съ̨щата милетска система за означаването на числата от 1 до 999, и назначенията на буквите са̨ както следва: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Единици G01:Ⰰ G02:Ⰱ G03:Ⰲ G04:Ⰳ G05:Ⰴ G06:Ⰵ G07:Ⰶ G08:Ⰷ G09:Ⰸ Десетки G10:Ⰹ G12:Ⰻ G13:Ⰼ G14:Ⰽ G15:Ⰾ G16:Ⰿ G17:Ⱀ G18:Ⱁ G19:Ⱂ Стотици G20:Ⱃ G21:Ⱄ G22:Ⱅ G23:Ⱆ G24:Ⱇ G25:Ⱈ G26:Ⱉ G27:? G29:Ⱌ Тъй като в глаголицата има повече от 27 букви, последните букви не се използват. Създателя̌т на глаголицата вероятно не е различавал буквите G10:Ⰹ и G11:Ⰺ, понеже и двете означават числото 10. Първоначалната буква за числото 800 е загубена. Вероятно е била буквата G27:Ⱊ, съответстваща на латинската буква Q. Като цифра 800 са̨ се употребявали ня̋кои други букви: G28:Ⱋ, G34:Ⱑ, G43:Ⱚ. Буквата Ща:G28:Ⱋ не е била част от оригиналната глаголица. Ако беше, то числената ѝ стойност за 800 ня̋маше да бъ̨де оспорвана от други букви. Така както не се оспорва стойността 900 на буквата Ци:G29:Ⱌ.							Обяснение на милетските числени стойности	Oзначаването на числата по милетската система е било много важно по онова време, преди употребата на арабските цифри да се установи. Числената стойност на глаголическите букви определя редът им в глаголическата азбука. Или обратно, редът на глаголическите букви в азбуката определя числената им стойност. И по вся̋ка вероятност, подредбата на буквите в глаголицата е повлияла и на кирилицата. Например, кирилската буква Б е на второ мя̋сто, понеже и в глаголицата е на второ мя̋сто. И разбира се, подредбата и на глаголицата и на кирилицата е повлияна от подредбата на гръцката азбука.
▼▼	Ако клетката за забележки е в зелено, то буквата ня̋ма значими особености. Ако клетката за забележки е в зелено и е празна, то на допълнителния̌т ред за тази буква са̨ дадени само Unicode-ът и {броячът на Черноризец Храбър}. Ако клетката за забележки е в жълто, то това е буква, необходима за славянския̌т език, която си има точно съответствие в кирилицата. Ако клетката за забележки е в жълто и е празна, то на допълнителния̌т ред за тази буква са̨ дадени само Unicode-ът и {броячът на Черноризец Храбър}. Ако клетката за забележки не е празна, то на допълнителния̌т ред обикновено има пояснения за тази буква.								<<< Обяснение на колоната за забележки
►►	[G01]	Ⰰ	ⰰ	Азъ	А	Α:Αλφα:Алфа	A	1
	{ЧХ:1}	11264	11312
►►	[G02]	Ⰱ	ⰱ	Боукъı	Б	[Бета]	B	2
	{ЧХ:2}	11265	11313
►►	[G03]	Ⰲ	ⰲ	Вѣди	В	Β:Βητα:Вита		3
	{ЧХ:3}	11266	11314
►►	[G04]	Ⰳ	ⰳ	Глаголи	Г	Γ:Γαμμα:Гама		4	[Има алтернатива: G13:Ⰼ]
	{ЧХ:4}	11267	11315	Обяснението на алтернативата G13:Ⰼ е там.						The alternative G13:Ⰼ is explained there.
►►	[G05]	Ⰴ	ⰴ	Добро	Д	Δ:Δελτα:Делта	D	5
	{ЧХ:5}	11268	11316
►►	[G06]	Ⰵ	ⰵ	Есть	Е	Ε:Εψιλον:Епсилон	E	6
	{ЧХ:6}	11269	11317
►►	[G07]	Ⰶ	ⰶ	Живѣте	Ж			7
	{ЧХ:7}	11270	11318
►►	[G08]	Ⰷ	ⰷ	Sѣло	S			8	[Алтернатива на G09:Ⰸ]
	{ЧХ:8}	11271	11319	И в глаголицата, и в кирилицата, има две букви за звукът З(Z): буквата Землıа и буквата Sело. Логично е да се предположи, че и в говоримия̌т славянски език от 9-ти век е имало два звука З(Z): старо З(Z) и ново З(Z). И двата вида славянско З(Z) са̨ се появили след изменение на по-стар звук Г(G). Старото З(Z) се е появило много много отдавна, в пра-исторически времена - при сатемизацията. Среща се в думи като аз, злато, зърно, земя, зная̨. През 9-ти век след Христа старото З(Z) е звучало както сегашното наше З(Z), както сега то звучи във всички славянски езици или както сега звучи тази буква в гръцки. Новото З(Z) се е появило по втората славянска палатализация, ня̋къде във вековете 4-ти, 5-ти, 6-ти или 7-ми след Христа. Среща се в думи като нозе, княз, диалози, звя̋р, звезда. Ня̋къде става дума за отделни 2-ра и 3-та палатализация, но е по-удобно да се разглеждат заедно като втора палатализация. Тъй като по времето на втората палатализация славянския̌т език се бил вече разнесъл на обширни пространства и се бил вече разпадна̨л на териториални диалекти, то в провеждането на втората палатализация се наблюдават непоследователности и диалектни особености. Непоследователности има нався̋къде, диалектни особености в тази връзка на Балканите ня̋ма. При сравнение с източното и със западното славяногласие - тогава има. В беззвучната си версия втората славянска палатализация променя звукът К във Ц(ТС). Редно е да се очаква, че в звучната си версия втората палатализация е променяла звукът Г(G) във ДЗ(DZ). И вероятно такъв е бил случая̌т. Новото славянско З(Z), получено по втората палатализация, вероятно е звучало като ДЗ(DZ), различно от звученето на старото З(Z). Вероятно точно такова е било положението в края̌т на 9-ти век, когато са̨ възникна̨ли и двете славянски азбуки. Обаче. Старите надписи на камък не съдържат ново З(Z). А пък толкова стари книги ня̋ма. В нито една стара книга не е спазено различието старото З(Z) и новото З(Z) да се означават с различни букви. Двете букви се употребяват съвсем произволно, както хрумне на писаря̌т, все едно че двете букви се чета̨т еднакво. То и така си е било в следващите векове, след 10-ти век. Има и други случаи, когато в азбуката - и в кирилицата, и в глаголицата - когато две букви звуча̨т еднакво и употребата им е произволна: двете букви за гласния̌т звук И - буквата И (Ита) и буквата I (йота) двете букви за гласния̌т звук О - буквата О (Омикрон) и буквата Ω (Омега) Във всичките тези три случая (З:S:Ⰸ:Ⰷ, И:I:Ⰺ:Ⰻ, О:Ω:Ⱁ:Ⱉ), никоя от тези шест букви не може да излезе от употреба, защото вся̋ка от тя̋х си има своя числова стойност по милетската система.						There are two letters for the З(Z) consonant in both Glagolitic and Cyrillic: Землıа and Sело. It could be logically assumed that two different consonants З(Z) existed at that time in the spoken Slavic language: an old З(Z) and a new З(Z). Both those Slavic consonants З(Z) appeared after the change of an older consonant Г(G). The old З(Z) appeared ages ago, at pre-historic times - as a result of the satemization. It can be met in words such as аз, злато, зърно, земя, зная̨. In the 9th century AD, the old З(Z) sounded as it does now in Bulgarian, in all modern Slavic languages, and in modern Greek. The new З(Z) appeared as a result of the second Slavic palatalization, in the centuries 4th, 5th, 6th or 7th AD. It can be met in words such as нозе, княз, диалози, звер, звезда. Some people are considering some third Slavic palatalization. However, it is more convenient to be consider as part of the 2nd palatalization. Since at the time of the second Slavic palatalization, the Slavic language has been already spread on wide territories and has been already divided into various regional dialects, hence the second Slavic palatalization was implemented with inconsistencies and dialectal specifics. There are inconsistencies all over the Slavophonia. Dialectal specifics are observed in the West and East branches only. In the voiceless case, the second Slavic palatalization changed the consonant К into Ц(TS). We may assume that in the voiced case, the second Slavic palatalization produced an affricate as well and changed the consonant Г(G) into ДЗ(DZ). And that was the case, probably. The new Slavic З(Z), result of the second palatalization, may have sounded as ДЗ(DZ), differently than the old З(Z). That was probably the case in the end of the 9th century AD, the time when both Slavic alphabets emerged. However. The new З(Z) cannot be met on the old inscriptions on stone. There are no books preserved and old enough. The distinction between the old and the new З(Z) cannot be observed anywhere. The two letters are randomly used, always. Obviously, both letters sounded the same in the next centuries, after the 10th century AD. There are other cases where two different letters have the same sounding and random usage, both in Cyrillic and Glagolitic: two letters for the I sound - И (Heta) and I (йота) two letters for the O sound - О (Оmicron) and Ω (Оmega) In all these three cases (З:S:Ⰸ:Ⰷ, И:I:Ⰺ:Ⰻ, О:Ω:Ⱁ:Ⱉ), neither letter can go out of usage, because each one has its Miletan numerical value.
►►	[G09]	Ⰸ	ⰸ	Землıа	З	Ζ:Ζητα:Зита	Z	9	[Има алтернатива: G08:Ⰷ]
	{ЧХ:9}	11272	11320	Има алтернатива: G08:Ⰷ:Sело. Обяснението на алтернативата G08:Ⰷ е там, ред по-горе.						There is an alternative: G08:Ⰷ:Sело. The alternative is explained G08:Ⰷthere, one row above.
►►	[G10]	Ⰹ	ⰹ	Иже	[ ϊ ]	[ ϊ ]		10	[Буква за гласния̌т звук И]
	{-}	11273	11321	Една от трите глаголически букви за гласния̌т звук И. Вероятно съответства на Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис от кирилицата и гръцката азбука. Възможно е ня̋кои да са̨ мислели, че в глаголицата има само две букви за звукът И, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота и G12:Ⰻ:Η:Ητα:Ита. Възможно е ня̋кои да не са̨ смя̋тали Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис за отделна буква. Още повече, формите на G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и на Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис са̨ подобни. Още повече, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и Ⰹ:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис имат една и съ̨ща числена стойност. Доколкото текст на глаголица практически не може да мине за текст на гръцки, нужда да се различават Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис в глаголицата ня̋ма. Вероятно, практиката да се различават Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис е премина̨ла от кирилицата в глаголицата.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis. Some people may have thought that there are just two Glagolitic letters for the I vowel, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and G12:Ⰻ:Η:Ητα:Heta. Perhaps, some people have not considered Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis as a separate letter. Moreover, the shapes of the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are very similar in Glagolitic. Moreover, the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ⰹ:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are assigned the same Miletan numeric value. As a text written in Glagolitic, in practice, could not be considered a Greek text, there is no need to distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis in Glagolitic. Probably, the practice do distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis was transferred from Cyrillic to Glagolitic.
►►	[G11]	Ⰺ	ⰺ	Иже	I	Ι:Ιωτα:Ιота	I	10	[Буква за гласния̌т звук И]
	{ЧХ:10}	11274	11322	Една от трите глаголически букви за гласния̌т звук И. Вероятно съответства на Ι:Ιωτα:Ιотата от кирилицата и гръцката азбука. Както и в кирилицата, не е имало правило кога да се пише Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота и кога Ⰻ:Η:Ητα:Ита.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:Iota. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ита or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G12]	Ⰻ	ⰻ	Иже	И	Η:Ητα:Ита		20	[Буква за гласния̌т звук И]
	{ЧХ:11}	11275	11323	Една от трите глаголически букви за гласния̌т звук И. Вероятно съответства на Η:Ητα:Итата от кирилицата и гръцката азбука. Както и в кирилицата, не е имало правило кога да се пише Ⰻ:Η:Ητα:Ита и кога Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Η:Ητα:Heta. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ита or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G13]	Ⰼ	ⰼ	[герв]			G	30	[Алтернатива на G04:Ⰳ]
	{ЧХ:12}	11276	11324	Една от трите "мистериозни" глаголически букви и единствената от тя̋х, която се е употребявала сравнително често. Създадена като съответствие на латинската буква G. Създателя̌т на глаголицата Свети Кирил е бил елинофон и на него му е правело впечатление едно несъвършенство на гръцката писменост, а именно, че една и съ̨ща буква Г:Гама се използва за означаване на два различни звука в гръцкия̌т език: на проходната Гама и на преградната Гама. В славянски език вся̋ка Гама е преградна и славяногласните не мога̨т да различават гръцката проходна Гама. В латински език вся̋ка Гама е преградна и се означава с латинската буква G. На гръцки в повечето случаи Гамата е проходна, но в не малко случаи тя е преградна. Гръцката гама е преградна след звукът N, както и в ня̋кои думи със странно произношение. Може би чужденците, говорещи на гръцки с акцент, използвали преградна Гама повече от нужното. На Свети Кирил може би му се е искало в създадената от него универсална азбука, сега наричана глаголица, двата гръцки звука да се означават с различни букви: G04:Ⰳ:Глаголи и G13:Ⰼ:Герв. Свети Кирил ще да е казал на брат си и на учениците си: "С буквата G13:Ⰼ:Герв ще пишете думите Ангел и Евангелие, както и Голгоθà" Повече от половината от срещанията на буквата G13:Ⰼ:Герв се падат в думите Ангел и Евангелие. Среща се и в чужди думи, чужди и за гръцки, и за славянски: Голгоθà, Гѐенна, ... Поня̋кога с тази буква славяногласните означавали странен за тя̋х гръцки звук Г. А за славяногласните всеки звук Г пред предна гласна (Е, И, ..) бил странен, понеже 2-рата палатализация току-що била изчистила славянския̌т език от такива звукове. Буквата G13:Ⰼ:Герв се среща и като милетска цифра 30, разбира се. Хърватска забележка. В сърбо-хърватския̌т език има звук меко ДЖ, който произлиза от праславянското *DJ. Праславянското *DJ в български дава ЖД, в руски - Ж, в полски - DZ. Под италианско влияние хърватите-католици почна̨ли да произнасят Еванджелие В текстовете на глаголица на това мя̋сто стоя̋ла буквата G13:Ⰼ:Герв. Тръгна̨л слух, че буквата G13:Ⰼ:Герв означавала именно ДЖ. Нещо повече, уж звукът, означаван с буквата G13:Ⰼ:Герв, имал нещо общо с праславянското *DJ. Още повече, че меко Г̀ в сев.македонски се било получило именно от праславянското *DJ. Как да е. Буквата G13:Ⰼ:Герв се счита за прототип на буквите жд (меко дж) и ћ (меко ч) от сръбската кирилица. Сръбската буква жд аз съм си я̨ заел за означаване на ЖД в български. Имаме буква Щ за ШТ, много си я̨ харесваме, защо да ня̋маме буква и за ЖД. Как да е. В "мистериозната" буква G13:Ⰼ:Герв от старата глаголица ня̋ма нищо славянско. В старите глаголически текстове тя се употребява само в гръцки думи.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters and the only of them which had some real usage. It was designed as a counterpart of the Roman letter G. St. Cyril, the creator of Glagolitic, was a native Hellenophone. He could notice а defect in the Greek alphabet. In the Greek script, the same letter Г:Гама:Gamma is used to denote two different Greek consonants: the fricative Г:Гама:Gamma and the plosive Г:Гама:Gamma. In Slavic, or at least in South Slavic, every Г:Гама:Gamma is plosive. Moreover, Slavophones cannot distinguish the two Greek Г:Гама:Gamma consonants. In Latin, every Г:Гама:Gamma is plosive and is denoted via the Roman letter G. In the Greek language, the Г:Гама:Gamma consonant is fricative in most cases. Nevertheless, in quite a lot of cases, the Greek Г:Гама:Gamma is plosive. The Greek Г:Гама:Gamma is plosive after the N consonant, and also in some words having weird pronunciation. Perhaps, non-native speakers of Greek use the plosive Г:Гама:Gamma more than normal. Most probably, St. Cyril wished in the universal alphabet he created, now called Glagolitic, the two Greek Г:Гама:Gamma consonants to be denoted by two different letters: G04:Ⰳ:Глаголи:Glagoli and G13:Ⰼ:Герв:Gerv. St. Cyril might have said to his brother and to the disciples: "The letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv should be used in the words like Ангел and Евангелие, and Голгоθà." More than one half of the occurrences of the letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv are in the words Ангел and Евангелие. G13:Ⰼ:Герв:Gerv can also be met in foreign words, foreign for both Greek and Slavic: Голгоθà, Гѐенна, ... Sometimes, Slavophones used the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv for a Greek fricative Г:Гама:Gamma which was strange to them. By the way, at that time, every Greek Г:Гама:Gamma before a front vowel (Е, I, ..) was strange to native Slavophones, since the 2nd palatalization had just destroyed all such consonants in Slavic. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв was also used with its Miletan value 30, of course. A Croatian remark. The Proto-Slavic *DJ changed to various consonants in the various Slavic languages: to a soft consonant ДЖ in Serbo-Croatian, to a consonant Ж in Russian, and to DZ in Polish. Catholics speaking Croatian pronounced Еванджелие, like Italians. In the Glagolitic texts, there was the letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv at this place. There was a rumor that the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv was to denote namely ДЖ. And that the old sound denoted by this letter was related to the Proto-Slavic *DJ. And the rumor noticed that N.Macedonian has soft Г̀ at the places of Proto-Slavic *DJ. Anyway. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv is considered as the prototype of the Serbian Cyrillic letters жд (soft дж) and ћ (soft ч). Just for myself, I have borrowed the Serbian Cyrillic letter жд to denote ЖД in the Bulgarian language. There is a Cyrillic letter Щ for ШТ, it is very handy and convenient, and there is a need ЖД in Bulgarian as well. Anyway. There is nothing Slavic in the old "mysterious" Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv. In the old Glagolitic texts, this letter is used in Greek words only.
►►	[G14]	Ⰽ	ⰽ	Како	К	K:Kαππα:Капа	K	40
	{ЧХ:13}	11277	11325
►►	[G15]	Ⰾ	ⰾ	Λюдıе	Λ	Λ:Λαμβδα:Λамбда	L	50
	{ЧХ:14}	11278	11326
►►	[G16]	Ⰿ	ⰿ	Мъıслите	М	Μ:Μυ:Ми	M	60	[прекалено сложна за писане]
	{ЧХ:15}	11279	11327	Поради това че е прекалено сложна за писане, хърватските книжовници са̨ я̨ заменяли с латинската буква М, и за тази заменяща буква в Unicode е отпуснато мя̋сто G47:Ⱞ.						As this Glagolitic letter is too hard to write, Croatian writers replaced it with the Roman letter М, and that replacing letter got a Unicode position G47:Ⱞ.
►►	[G17]	Ⱀ	ⱀ	Νашь	N	Ν:Νυ:Νи	N	70
	{ЧХ:16}	11280	11328
►►	[G18]	Ⱁ	ⱁ	Онъ	О	Ο:Ομικρον:Омикрон	O	80	[Има алтернатива G26:Ⱉ][Участва в лигатури]
	{ЧХ:17}	11281	11329	Участва в две лигатури: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον) и G41:Ⱘ (ОѦ=Ъ̨:юс голя̋м). Има алтернатива: G26:Ⱉ.						This letter participates in two ligatures: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον:OmicronYpsilon) и G41:Ⱘ (ОѦ=Ъ̨:BugYus). G26:Ⱉ is an alternative.
►►	[G19]	Ⱂ	ⱂ	Покои	П	Π:Πι:Пи	P	90
	{ЧХ:18}	11282	11330
►►	[G20]	Ⱃ	ⱃ	Рьци	Р	Ρ:Ρω:Ро	R	100
	{ЧХ:19}	11283	11331
►►	[G21]	Ⱄ	ⱄ	Слово	С	С:Σιγμα:Сигма	S	200
	{ЧХ:20}	11284	11332
►►	[G22]	Ⱅ	ⱅ	Тврьдо	Т	Τ:Ταυ:Тау̌	T	300
	{ЧХ:21}	11285	11333
►►	[G23]	Ⱆ	ⱆ	Оукъ	ОУ,У	ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον	[U]	400	[Лигатура ΟΥ по гръцки модел]
	{-}	11286	11334	Лигатура Ομικρον+Υψιλον по гръцки модел, съответстваща на съ̨щата лигатура ΟΥ в кирилицата. От друга страна, заема мя̋стото на гръцката буква G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) и получава поредно числено назначение 400 по милетската система.						A ligature Ομικρον+Υψιλον(OmicronYpsilon). It follows the Greek model. It corresponds to the same ligature ΟΥ in Cyrillic. On the other hand, if the alphabet order is concerned, this ligature is placed at the position of the Greek letter G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) and is assigned the next Miletan value of 400.
►►	[G24]	Ⱇ	ⱇ	Фрьтъ (ферт)	Ф	Φ:Φι:Фи		500	[Пише се само в гръцки думи]
	{ЧХ:22}	11287	11335	Пишела се е само в думи с гръцки произход. През 9-ти и 10-ти век в славянския̌т език звук Ф не е имало.						It was used in Greek words only. In the 9th and 10th centuries, there was no Ф(F) consonant in Slavic.
►►	[G25]	Ⱈ	ⱈ	Хѣръ	Х	Χ:Χι:Хи		600
	{ЧХ:23}	11288	11336
►►	[G26]	Ⱉ	ⱉ	Отъ	ω	Ω:Ωμεγα:ωмега		700	[Алтернатива на G18:Ⱁ]
	{ЧХ:24}	11289	11337	Както в гръцката азбука и както в кирилицата, буквата О има алтернатива ω. В кирилицата, формата на тази алтернативна буква е подходяща за лигатура със Т, и лигатурата ω-под-Т се използва много често при звукосъчетанието ОТ. В глаголицата такава лигатура май ня̋ма. Дали името на тази буква в глаголицата е избрано под влияние на кирилицата?						Following the Greek model, similar to Cyrillic, the letter О has an alternative ω:ωмега. In Cyrillic, the shape of ω:ωмега allows a ligature with a next Т, and such a ligature ω-under-T was often used for ОТ. Is there such a ligature in Glagolitic? Was the name of this letter (ОTЪ) chosen in Cyrillic?
►►	[G27]	Ⱊ	ⱊ	[пѣ]			[Q]	[800]	[Мистерия]
	{ЧХ:25}	11290	11338	Една от трите "мистериозни" глаголически букви Създадена вероятно като съответствие на латинската буква Q. Тази буква наистина е мистериозна и хипотетична. Нищо за нея̨ не се знае със сигурност. Получила е мя̋сто в Unicode с ня̋кое от предполагаемите си начертания и само поради това присъ̨тства в тази таблица. Фонетична забележка: Не бива да ни учудва съответствието между славянския̌т звук П и латинското Q. В балкано-романските диалекти старото латинско Q въз основа на лабиалната си съставка е преминало в P/П. Например: aqua => apǎ (вода), quattuor => patru (четири).						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter Q. This letter is mysterious and hypothetical, indeed. Nothing certain is known about it. This letter has got a Unicode position with one of its hypothetical shapes. That is why it is mentioned in this table. Phonetic note: Please do not be surprised by the correspondence between the Slavic sound P/П and the Latin Q. In Balkan-Romance, the old Latin Q has passed into P having emphasized its labial component. Examples: aqua => apǎ (water), quattuor => patru (four).
►►	[G28]	Ⱋ	ⱋ	Ща	Щ			[800]	[Лигатура ШТ по модел от кирилицата]
	{-}	11291	11339	Лигатура ШТ по модел, заимстван от кирилицата.						A ligature ШТ. Probably, Cyrillic model.
►►	[G29]	Ⱌ	ⱌ	Ци	Ц			900
	{ЧХ:26}	11292	11340
►►	[G30]	Ⱍ	ⱍ	Чрьвь	Ч
	{ЧХ:27}	11293	11341
►►	[G31]	Ⱎ	ⱎ	Ша	Ш				[Най-простата по форма буква]
	{ЧХ:28}	11294	11342	Това е най-простата по форма глаголическа буква. Вероятно формата ѝ е заимствана от кирилицата. Участва в лигатурата G28:Ⱋ:Ща=ШТ.						The Glagolitic letter with the simplest shape. Probably, the shape was borrowed from Cyrillic. Participates in the ligature G28:Ⱋ:Ща=ШТ.
►►	[G32]	Ⱏ	ⱏ	Еръ [голя̋м]	Ъ				[Участва в дифтонг-диграф ЪI]
	{ЧХ:29}	11295	11343	Този ред от таблицата е посветен на глаголическата буква ер голя̋м. Отклонение: Дифтонгът-диграфът ЪI е получил статут на отделна буква едва в модерната кирилица за нуждите на руски и църковно-славянски. В глаголицата, както и в старата кирилица, това си е дифтонг-диграф, съставен от две букви. Първата е ер голя̋м (Ⱏ:Ъ), а втората може да е Ⰻ:I или Ⰺ:И.						This table row is designated to the Glagolitic letter Ъ:bigYer:backYer. Off-topic: The diphthong-digraph ЪI received the status of a separate letter just in modern Cyrillic, at bookprinting, for the needs of Russian and Church-Slavonic. In the Glagolitic alphabet, and in the original Cyrillic as well, this is just a two-letter sequence to denote a Slavic diphthong. The first letter is Ъ:bigYer:backYer, and the second one could be either Ⰻ:I:Iota or Ⰺ:И:Heta.
►►	[G33]	Ⱐ	ⱐ	Ерь [малък]	Ь
	{ЧХ:30}	11296	11344
►►	[G34]	Ⱑ	ⱑ	[ıат]	IА,Ѣ			[800]	[Йотирана гласна]
	{ЧХ:31}	11297	11345	Създателя̌т на глаголицата е предвидил отделни букви със собствени очертания за йотираните гласни ΙΑ,ΙΟ и ΙΟΥ. Буквата на този ред е за йотираната гласна ΙΑ. Създателя̌т на глаголицата не е различавал славянския̌т звук Е (ят, е двойно) от йотираната гласна ΙΑ. Поради това той не е предвидил буква за славянския̌т звук Е (ят, е двойно), каквато има в кирилицата. Следователно, в глаголицата йотираната гласна ΙΑ (която е дифтонг) и гласния̌т звук Е (ят, е двойно) се означават с една и съ̨ща буква Ⱑ, тази на този ред. Поради това, под влиянието на глаголицата и на произношението в ня̋кои нашенски диалекти, поня̋кога и в кирилицата буквата Е (ят, е двойно) се използвала за означаването на дифтонгът (йотираната гласна) ΙΑ.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙA. In his Slavic speech, the creator of Glagolitic did not distinguish the vowel Е (Yat,Jat,LongE) and the iotated vowel ΙΑ. That's why he did not provided a letter for the Slavic vowel Е (Yat,Jat,LongE), unlike Cyrillic. Therefore, the iotated vowel ΙΑ, which is a diphthong, and the vowel Е are denoted identically in Glagolitic via the same letter Ⱑ, that on this row. Therefore, because of Glagolitic and because of the pronunciation in some regional Bulgarian dialects, sometimes, the Cyrillic letter Е (Yat,Jat,LongE) was also used for the diphthong (iotated vowel) ΙΑ.
►►	[G35]	Ⱒ	ⱒ	[хлъмъ]			[H]		[Мистерия]
	{ЧХ:32}	11298	11346	Една от трите "мистериозни" глаголически букви Създадена като съответствие на латинската буква H. Нарича се още "паякообразно Х". Срещала се само четири пъ̨ти, и то все в думата "хълм". Затова се предполага, че "хълм" е било името на тази буква.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter H. Sometimes, it is called "spider-like Х". Only four occurences of this letter exist, all of them in the word "хълм". So, "хълм" is supposed to be the name of this letter.
►►	[G36]	Ⱓ	ⱓ	Ю	Ю				[Йотирана гласна]
	{ЧХ:33}	11299	11347	Създателя̌т на глаголицата е предвидил отделни букви със собствени очертания за йотираните гласни ΙΑ,ΙΟ и ΙΟΥ. Буквата на този ред е за йотираната гласна ΙΟΥ (Ю).						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙΟΥ (Ю).
►►	[G37]	Ⱔ	ⱔ	[Юс малък]	Ѧ,Я				[Носовка]
	{-}	11300	11348	Малкия̌т юс (предната носовка) е единствената отделна буква в глаголицата за носова гласна. Тя участва в лигатури за други букви за носовки в глаголицата и тогава тя се нарича G38:Ⱕ:юсов маркер. Малкия̌т юс и юсовия̌т маркер заемат две съ̨седни позиции в Unicode и само затова те заемат и два съ̨седни реда в таблицата.						The LittleYus (the front nasal) is the only separate letter for nasal vowel in Glagolitic. It participates in ligatures for other nasals. As a part of a ligature, it is called G38:Ⱕ:NasalMark. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the next one.
►►	[G38]	Ⱕ	ⱕ	[Юс знак]					[Носовка, юсов маркер]
	{ЧХ:34}	11301	11349	Юсовия̌т маркер: това е единствената отделна буква в глаголицата за носова гласна. Употребена самостоятелно, тази буква означава G37:Ⱔ:Ѧ:малкия̌т юс, описан на предишния̌т ред от таблицата. Малкия̌т юс и юсовия̌т маркер заемат две съ̨седни позиции в Unicode и само затова те заемат и два съ̨седни реда в таблицата. Юсовия̌т маркер участва в края̌т на лигатури, които означават други носовки: Юсов маркер след буква G18:Ⱁ:О дава G41:Ⱘ:Ъ̨:Голя̋м юс. Юсов маркер след буква G39:Ⱖ:ΙΟ дава G42:Ⱙ:Я̨:Йотиран голя̋м юс. Юсов маркер след буква G06:Ⰵ:Е дава G40:Ⱗ:IѦ:Йотиран малък юс.						The NasalMark: this is the only separate Glagolitic letter for a nasal vowel. Used by itself, this letter denotes the G37:Ⱔ:Ѧ:LittleYus:FrontNasal, described on the previous row of the table. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the one above. The NasalMark is used to terminate some ligatures which denote nasals: NasalMark after G18:Ⱁ:О forms G41:Ⱘ:Ъ̨:BigYus:BackNasal. NasalMark after G39:Ⱖ:ΙΟ formsа G42:Ⱙ:Я̨:IotatedBackNasal. NasalMark after G06:Ⰵ:Е forms G40:Ⱗ:IѦ:IotatedFrontNasal.
►►	[G39]	Ⱖ	ⱖ	[йот]	[ıо]				[Йотирана гласна извън употреба]
	{ЧХ:35}	11302	11350	Създателя̌т на глаголицата е предвидил отделни букви със собствени очертания за йотираните гласни ΙΑ,ΙΟ и ΙΟΥ. Буквата на този ред е за йотираната гласна ΙΟ. Тъй като в славянския̌т език ня̋мало звукосъчетание ΙΟ, то тази буква не се употребявала. Тя обаче участва в лигатурата за G42:Ⱙ:Я̨:големия̌т йотиран юс.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙO. This letter has never been used by itself because there was no ΙO diphthong. However, it participates in the ligature G42:Ⱙ:Я̨:IotatedBigYus.
►►	[G40]	Ⱗ	ⱗ	[Юс малък йотиран]	IѦ				[Йотирана гласна, носовка]
	{-}	11303	11351	Буквата за йотирания̌т малък юс представлява лигатура от буквата G06:Ⰵ:Е, последвана от G38:Ⱕ:Юсовия̌т маркер. Тази буква е ненужна.						This letter was to denote the IotatedLittleYus (IotatedFrontNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G06:Ⰵ:Е is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. This letter was unnecessary.
►►	[G41]	Ⱘ	ⱘ	[Юс голя̋м]	Ѫ				[Носовка]
	{-}	11304	11352	Буквата за големия̌т юс (задната носовка) представлява лигатура от буквата G18:Ⱁ:О, последвана от G38:Ⱕ:Юсовия̌т маркер.						This letter denotes the BigYus (BackNasal) vowel. It is a ligature: the letter G18:Ⱁ:О is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark.
►►	[G42]	Ⱙ	ⱙ	[Юс голя̋м йотиран]	IѪ				[Йотирана гласна, носовка]
	{-}	11305	11353	Буквата за йотирания̌т голя̋м юс представлява лигатура от йотираната буква G39:Ⱖ:ΙΟ, последвана от G38:Ⱕ:Юсовия̌т маркер. Йотираната буква G39:Ⱖ:ΙΟ се употребява само като част от лигатурата за големия̌т йотиран юс.						This letter denotes the IotatedBigYus (IotatedBackNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G39:Ⱖ:ΙΟ is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. The iotated letter G39:Ⱖ:ΙΟ is used only in this ligature.
►►	[G43]	Ⱚ	ⱚ	[θита]	Θ	Θ:Θητα:θита		800	[Пише се само в гръцки думи]
	{ЧХ:36}	11306	11354	Пишела се е само в думи с гръцки произход. Означавала звук, който го ня̋ма в славянски. Вероятно оригиналната буква, ако такава е имало, е била забравена. Впоследствие буквата е получила формата си от гръцката азбука.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. Probably, there was another Glagolitic shape which was forgotten. Later, the Greek shape was adopted.
►►	[G44]	Ⱛ	ⱛ	[υжица]	υ	Υ:Υψιλον:υпсилон	Y		[Пише се само в гръцки думи]
	{ЧХ:37}	11307	11355	Пишела се е само в думи с гръцки произход. Означавала звук, който го ня̋ма в славянски. За разлика от предишната буква Θ:Θητα:θита, тази буква Υ:Υψιλον:υпсилон не е била забравена, понеже участва в лигатурата G23:Ⱆ:Оукъ.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. This letter Υ:Υψιλον:υпсилон:Ypsilon participates in the ligature G23:Ⱆ:ОY and has never been forgotten, unlike the previous letter Θ:Θητα:θита.
►►	[G45]	Ⱜ	ⱜ	[Щапич]					Хърватско допълнение
	{-}	11308	11356	Тази буква е хърватско допълнение към глаголицата. Пишели я̨ на мя̋стото на изчезна̨л слаб ер. Щапич значело пръчица. Присъ̨тства в тази таблица, само защото си има Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. It was written at the places of a lost weak yer. Its name means stick. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G46]	Ⱝ	ⱝ	[Триъ̨гълно A]					Хърватско допълнение
	{-}	11309	11357	Тази буква е хърватско допълнение към глаголицата. Триъ̨гълното A е особен начин за изписване на буквата G01:Ⰰ:Азъ. Присъ̨тства в тази таблица, само защото си има Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. This letter - triangle A - is a special way to write the letter G01:Ⰰ:Азъ. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G47]	Ⱞ	ⱞ	[Myslite]					Хърватско допълнение
	{-}	11310	11358	Тази буква е хърватско допълнение към глаголицата. Вероятно се е използвала вместо латинската буква M, понеже оригиналната глаголическа буква G16:Ⰿ е прекалено сложна за писане. Присъ̨тства в тази таблица, само защото си има Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. Probebly, it was used as the letter M, as the original Glagolitic letter G16:Ⰿ is too hard to write. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.

►►	Reference	Glagolitic UC Shape	Glagolitic LC Shape	Name of the letter	Cyrillic Counterpart	Greek Counterpart	Roman Counterpart	Numerical Value	Remark
	Етикет	Глаголическа голе̋ма буква	Глаголическа малка буква	Наименование на буквата	Съответствие в кирилицата	Съответна гръцка буква	Съответна латинска буква	Числена стојност	Забележка
►►	►►	►►		►►	►►	►►	►►	►►	►►
▼▼	За все̋ка глаголическа буква е предназначен ред в тази таблица. За все̋ка глаголическа буква в таблицата има и допълнителен ред, којто се показва при поискване. На допълнителните редове, међу другото, сѫ указани и кодовете на буквите.			Етикетът служи за означаване и за цитиране на редът от тази таблица и на съответната глаголическа буква. Етикетите имат видът [G01],[G02],..,[G44]. Без връзка с тази таблица етикетите не̋мат значение. На допълнителнијът ред, под етикетът и нале̋во от кодовете на буквите, се показва "бројачът на Черноризец Храбър".					Кодовете на глаголическите букви в Unicode могат да се показват десетично или пък шестнадесетично. Десетично и шестнадесетично мога̨т да се сменјат чрез listbox, којто ще намерите тука или другаде в тази публикација. Десетично Шестнадесетично
▼▼		Објаснение на формите на глаголическите букви		Формите на глаголическите букви сѫ странни и причудливи. Плод сѫ на художническата дарба на създателјът на глаголицата. Тој е положил специални усилија буквите му да сѫ уникални, да не приличат на буквите от никоја друга азбука. Геометрични фигури - крѫгчета, триѫгълници, .. - сѫ основни елементи на формите на глаголическите букви. Свети Климент Охридски опростил създадените от премѫдријът Свети Кирил букви. Веројатно сега ние ја̨ знаем глаголицата във видът ѝ след намесата на Свети Климент. Веројатно оригиналните форми на не̋кои букви в крајът на азбуката сѫ били забравени. Получили сѫ формата на съответната гръцка или кирилска буква:  G24:Φι   G26:Ωμεγα   G43:Θητα  G31:Ша   G28:Ща  Можем да подозираме намеса на Свети Климент. Само заради щедростта на Unicode става дума за малки глаголически букви. Малките глаголически букви имат сѫщите форми, както главните. В Unicode сѫ отпусна̨ти позиции и за малките глаголически букви, но нова форма за те̋х не им е назначена - те просто сѫ по-малки. Различните форми за главните и малките букви при кирилската, латинската и гръцката азбука сѫ плод на ерата на книгопечатането, което глаголицата не е доживе̋ла.
▼▼	Веројатно, имената на кирилските букви сѫ заимствани от глаголицата.			Објаснение на имената на буквите	Тъј като, за разлика от кирилицата, глаголицата по начало е замислена като нова азбука, за глаголическите букви сѫ били измислени имена. Твърдението, че тези имена в азбучнијът ред представлјават свързан стих или изречение, е съмнително. Към крајът на азбуката буквите престават да имат истински имена.
▼▼	Като се има пред вид, че глаголица и кирилицата сѫ различни азбуки, все̋ко съответствие е съпроводено с много условности.				Објаснение на съответствието с кирилицата	В таблицата е установено почти пълно съответствие међу глаголицата и гръцката азбука, а пък самата стара кирилица не е нещо друго, а е гръцката азбука, допълнена с 11 букви. Така че, първо, съответствието на глаголическите букви с кирилицата може да се установи на тази основа. И второ, съответствието на глаголическите букви с кирилицата може да се установи на основата на звуковете в славјанскијът език. Ако тази жълта колона за съответствието с кирилицата е попълнена, и сѫседната колона за съответствието с гръцките букви сѫщо е попълнена, и клетката в колоната за забележки е в зелено, то установено е по възможност пълно съответствие међу глаголическата, кирилската и гръцката буква. Ако тази жълта колона за съответствието с кирилицата е попълнена, и клетката в колоната за забележки е в жълто, то установено е съответствие међу глаголическата и кирилската буква въз основа на звуковата стојност на буквите в славјански. Трите "мистериозни" глаголически букви не̋мат съответствие в кирилицата. Глаголическите букви за носовите гласни си имат кирилски съответствија. Глаголическите букви за јотираните гласни обикновено имат кирилски съответствија. Освен буквата G39:Ⱖ, којато не̋ма. А пък буквата G34:Ⱑ се проектира върху кирилицата по сложен начин. Двете букви G10:Ⰹ:Јота и G11:Ⰺ:Јота-с-диерезис сѫ повлијани от кирилицата.
▼▼	Глаголицата следва моделът на гръцката азбука. Пълно съответствие, освен за формата, името и числената стојност на буквите, е установено, когато: Тази колона е попълнена с гръцка буква. Колоната за забележка е оцветена в зелено. Такова пълно съответствие е установено за 22 от 24-те гръцки букви. За две гръцки букви не̋ма съответствие в глаголицата: Ξ:ξι:Кси и Ψ:ψι:Пси Възможно е да е имало съответни глаголически букви, които сѫ били забравени.					Објаснение на съответствието с гръцките букви	Като се има пред вид, че глаголица е различна от гръцката азбука, все̋ко съответствие е съпроводено с много условности.
▼▼	В таблицата е установено почти пълно съответствие међу глаголицата и гръцката азбука. Обаче съставът на гръцката азбука е стабилен вече 2400 години, докато съставът на латинската азбука варира, варират и звуковите стојности на латинските букви. Затова, установјаване на съответствие међу глаголицата и латинската азбука чрез тази таблица не е сред основните цели. И все пак, глаголическото съответствие за повечето латински букви e означено в тази колона от таблицата. Смисълът на тази колона от таблицата обаче е да се покаже, че трите "мистериозни" букви сѫ били въведени в глаголицата като съответствие на трите латински букви G-H-Q G13:Ⰼ:G:Герв G35:Ⱒ:H:Хълм G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ?]						Објаснение на съответствието с латинските букви	Като се има пред вид, че глаголица е различна от латинската азбука, все̋ко съответствие е съпроводено с много условности.
▼▼	Милетската система за означаване на числата е по-пълно објаснена там, а тук - по-накратко. Милетската система за означаването на числата от 1 до 999 има нуђа от 27 цифри, в качеството на които се използват поредни букви. В гръцката писменост тези букви сѫ: 9 цифри за единиците от 1 до 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 цифри за целите десетки от 10 до 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 цифри за целите стотици от 100 до 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, Ф, Χ, Ψ, Ω, ?. Доколкото в стандартизираната по времето на Александър Велики класическата гръцка јонијска азбука има само 24 букви, три цифри не достигат: 6, 90, 900 (означени сѫ с ?). За 6, 90, 900 се използват стари гръцки букви, излезли вече от употреба и остана̨ли само като цифри. Доколкото оригиналната стара кирилска азбука е просто надстројка на класическата гръцка азбука, то в старата кирилска азбука е заимствана и милетската система за означаването на числата от 1 до 999, като за недостигащите три цифри се използват S:6, Ч:90, Ц:900. Глаголицата използва сѫщата милетска система за означаването на числата от 1 до 999, и назначенијата на буквите сѫ както следва: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Единици G01:Ⰰ G02:Ⰱ G03:Ⰲ G04:Ⰳ G05:Ⰴ G06:Ⰵ G07:Ⰶ G08:Ⰷ G09:Ⰸ Десетки G10:Ⰹ G12:Ⰻ G13:Ⰼ G14:Ⰽ G15:Ⰾ G16:Ⰿ G17:Ⱀ G18:Ⱁ G19:Ⱂ Стотици G20:Ⱃ G21:Ⱄ G22:Ⱅ G23:Ⱆ G24:Ⱇ G25:Ⱈ G26:Ⱉ G27:? G29:Ⱌ Тъј като в глаголицата има повече от 27 букви, последните букви не се използват. Създателјът на глаголицата веројатно не е различавал буквите G10:Ⰹ и G11:Ⰺ, понеже и двете означават числото 10. Първоначалната буква за числото 800 е загубена. Веројатно е била буквата G27:Ⱊ, съответстваща на латинската буква Q. Като цифра 800 сѫ се употребјавали не̋кои други букви: G28:Ⱋ, G34:Ⱑ, G43:Ⱚ. Буквата Ща:G28:Ⱋ не е била част от оригиналната глаголица. Ако беше, то числената ѝ стојност за 800 не̋маше да бѫде оспорвана от други букви. Така както не се оспорва стојността 900 на буквата Ци:G29:Ⱌ.							Објаснение на милетските числени стојности	Oзначаването на числата по милетската система е било много важно по онова време, преди употребата на арабските цифри да се установи. Числената стојност на глаголическите букви определја редът им в глаголическата азбука. Или обратно, редът на глаголическите букви в азбуката определја числената им стојност. И по все̋ка веројатност, подредбата на буквите в глаголицата е повлијала и на кирилицата. Например, кирилската буква Б е на второ ме̋сто, понеже и в глаголицата е на второ ме̋сто. И разбира се, подредбата и на глаголицата и на кирилицата е повлијана от подредбата на гръцката азбука.
▼▼	Ако клетката за забележки е в зелено, то буквата не̋ма значими особености. Ако клетката за забележки е в зелено и е празна, то на допълнителнијът ред за тази буква сѫ дадени само Unicode-ът и {бројачът на Черноризец Храбър}. Ако клетката за забележки е в жълто, то това е буква, необходима за славјанскијът език, којато си има точно съответствие в кирилицата. Ако клетката за забележки е в жълто и е празна, то на допълнителнијът ред за тази буква сѫ дадени само Unicode-ът и {бројачът на Черноризец Храбър}. Ако клетката за забележки не е празна, то на допълнителнијът ред обикновено има појасненија за тази буква.								<<< Објаснение на колоната за забележки
►►	[G01]	Ⰰ	ⰰ	Азъ	А	Α:Αλφα:Алфа	A	1
	{ЧХ:1}	11264	11312
►►	[G02]	Ⰱ	ⰱ	Боукъı	Б	[Бета]	B	2
	{ЧХ:2}	11265	11313
►►	[G03]	Ⰲ	ⰲ	Вѣди	В	Β:Βητα:Вита		3
	{ЧХ:3}	11266	11314
►►	[G04]	Ⰳ	ⰳ	Глаголи	Г	Γ:Γαμμα:Гама		4	[Има алтернатива: G13:Ⰼ]
	{ЧХ:4}	11267	11315	Објаснението на алтернативата G13:Ⰼ е там.						The alternative G13:Ⰼ is explained there.
►►	[G05]	Ⰴ	ⰴ	Добро	Д	Δ:Δελτα:Делта	D	5
	{ЧХ:5}	11268	11316
►►	[G06]	Ⰵ	ⰵ	Есть	Е	Ε:Εψιλον:Епсилон	E	6
	{ЧХ:6}	11269	11317
►►	[G07]	Ⰶ	ⰶ	Живѣте	Ж			7
	{ЧХ:7}	11270	11318
►►	[G08]	Ⰷ	ⰷ	Sѣло	S			8	[Алтернатива на G09:Ⰸ]
	{ЧХ:8}	11271	11319	И в глаголицата, и в кирилицата, има две букви за звукът З(Z): буквата Землıа и буквата Sело. Логично е да се предположи, че и в говоримијът славјански език от 9-ти век е имало два звука З(Z): старо З(Z) и ново З(Z). И двата вида славјанско З(Z) сѫ се појавили след изменение на по-стар звук Г(G). Старото З(Z) се е појавило много много отдавна, в пра-исторически времена - при сатемизацијата. Среща се в думи като аз, злато, зърно, земја, знаја̨. През 9-ти век след Христа старото З(Z) е звучало както сегашното наше З(Z), както сега то звучи във всички славјански езици или както сега звучи тази буква в гръцки. Новото З(Z) се е појавило по втората славјанска палатализација, не̋къде във вековете 4-ти, 5-ти, 6-ти или 7-ми след Христа. Среща се в думи като нозе, кнјаз, диалози, зве̋р, звезда. Не̋къде става дума за отделни 2-ра и 3-та палатализација, но е по-удобно да се разглеђат заедно като втора палатализација. Тъј като по времето на втората палатализација славјанскијът език се бил вече разнесъл на обширни пространства и се бил вече разпадна̨л на териториални диалекти, то в провеђането на втората палатализација се наблјудават непоследователности и диалектни особености. Непоследователности има навсе̋къде, диалектни особености в тази връзка на Балканите не̋ма. При сравнение с източното и със западното славјаногласие - тогава има. В беззвучната си версија втората славјанска палатализација променја звукът К във Ц(ТС). Редно е да се очаква, че в звучната си версија втората палатализација е променјала звукът Г(G) във ДЗ(DZ). И веројатно такъв е бил случајът. Новото славјанско З(Z), получено по втората палатализација, веројатно е звучало като ДЗ(DZ), различно от звученето на старото З(Z). Веројатно точно такова е било положението в крајът на 9-ти век, когато сѫ възникна̨ли и двете славјански азбуки. Обаче. Старите надписи на камък не съдържат ново З(Z). А пък толкова стари книги не̋ма. В нито една стара книга не е спазено различието старото З(Z) и новото З(Z) да се означават с различни букви. Двете букви се употребјават съвсем произволно, както хрумне на писарјът, все едно че двете букви се чета̨т еднакво. То и така си е било в следващите векове, след 10-ти век. Има и други случаи, когато в азбуката - и в кирилицата, и в глаголицата - когато две букви звуча̨т еднакво и употребата им е произволна: двете букви за гласнијът звук И - буквата И (Ита) и буквата I (јота) двете букви за гласнијът звук О - буквата О (Омикрон) и буквата Ω (Омега) Във всичките тези три случаја (З:S:Ⰸ:Ⰷ, И:I:Ⰺ:Ⰻ, О:Ω:Ⱁ:Ⱉ), никоја от тези шест букви не може да излезе от употреба, защото все̋ка от те̋х си има своја числова стојност по милетската система.						There are two letters for the З(Z) consonant in both Glagolitic and Cyrillic: Землıа and Sело. It could be logically assumed that two different consonants З(Z) existed at that time in the spoken Slavic language: an old З(Z) and a new З(Z). Both those Slavic consonants З(Z) appeared after the change of an older consonant Г(G). The old З(Z) appeared ages ago, at pre-historic times - as a result of the satemization. It can be met in words such as аз, злато, зърно, земја, знаја̨. In the 9th century AD, the old З(Z) sounded as it does now in Bulgarian, in all modern Slavic languages, and in modern Greek. The new З(Z) appeared as a result of the second Slavic palatalization, in the centuries 4th, 5th, 6th or 7th AD. It can be met in words such as нозе, кнјаз, диалози, звер, звезда. Some people are considering some third Slavic palatalization. However, it is more convenient to be consider as part of the 2nd palatalization. Since at the time of the second Slavic palatalization, the Slavic language has been already spread on wide territories and has been already divided into various regional dialects, hence the second Slavic palatalization was implemented with inconsistencies and dialectal specifics. There are inconsistencies all over the Slavophonia. Dialectal specifics are observed in the West and East branches only. In the voiceless case, the second Slavic palatalization changed the consonant К into Ц(TS). We may assume that in the voiced case, the second Slavic palatalization produced an affricate as well and changed the consonant Г(G) into ДЗ(DZ). And that was the case, probably. The new Slavic З(Z), result of the second palatalization, may have sounded as ДЗ(DZ), differently than the old З(Z). That was probably the case in the end of the 9th century AD, the time when both Slavic alphabets emerged. However. The new З(Z) cannot be met on the old inscriptions on stone. There are no books preserved and old enough. The distinction between the old and the new З(Z) cannot be observed anywhere. The two letters are randomly used, always. Obviously, both letters sounded the same in the next centuries, after the 10th century AD. There are other cases where two different letters have the same sounding and random usage, both in Cyrillic and Glagolitic: two letters for the I sound - И (Heta) and I (јота) two letters for the O sound - О (Оmicron) and Ω (Оmega) In all these three cases (З:S:Ⰸ:Ⰷ, И:I:Ⰺ:Ⰻ, О:Ω:Ⱁ:Ⱉ), neither letter can go out of usage, because each one has its Miletan numerical value.
►►	[G09]	Ⰸ	ⰸ	Землıа	З	Ζ:Ζητα:Зита	Z	9	[Има алтернатива: G08:Ⰷ]
	{ЧХ:9}	11272	11320	Има алтернатива: G08:Ⰷ:Sело. Објаснението на алтернативата G08:Ⰷ е там, ред по-горе.						There is an alternative: G08:Ⰷ:Sело. The alternative is explained G08:Ⰷthere, one row above.
►►	[G10]	Ⰹ	ⰹ	Иже	[ ϊ ]	[ ϊ ]		10	[Буква за гласнијът звук И]
	{-}	11273	11321	Една от трите глаголически букви за гласнијът звук И. Веројатно съответства на Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис от кирилицата и гръцката азбука. Възможно е не̋кои да сѫ мислели, че в глаголицата има само две букви за звукът И, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота и G12:Ⰻ:Η:Ητα:Ита. Възможно е не̋кои да не сѫ сме̋тали Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис за отделна буква. Още повече, формите на G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и на Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис сѫ подобни. Още повече, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и Ⰹ:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис имат една и сѫща числена стојност. Доколкото текст на глаголица практически не може да мине за текст на гръцки, нуђа да се различават Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис в глаголицата не̋ма. Веројатно, практиката да се различават Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιотата и Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис е премина̨ла от кирилицата в глаголицата.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis. Some people may have thought that there are just two Glagolitic letters for the I vowel, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and G12:Ⰻ:Η:Ητα:Heta. Perhaps, some people have not considered Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis as a separate letter. Moreover, the shapes of the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are very similar in Glagolitic. Moreover, the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ⰹ:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are assigned the same Miletan numeric value. As a text written in Glagolitic, in practice, could not be considered a Greek text, there is no need to distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis in Glagolitic. Probably, the practice do distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis was transferred from Cyrillic to Glagolitic.
►►	[G11]	Ⰺ	ⰺ	Иже	I	Ι:Ιωτα:Ιота	I	10	[Буква за гласнијът звук И]
	{ЧХ:10}	11274	11322	Една от трите глаголически букви за гласнијът звук И. Веројатно съответства на Ι:Ιωτα:Ιотата от кирилицата и гръцката азбука. Както и в кирилицата, не е имало правило кога да се пише Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота и кога Ⰻ:Η:Ητα:Ита.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:Iota. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ита or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G12]	Ⰻ	ⰻ	Иже	И	Η:Ητα:Ита		20	[Буква за гласнијът звук И]
	{ЧХ:11}	11275	11323	Една от трите глаголически букви за гласнијът звук И. Веројатно съответства на Η:Ητα:Итата от кирилицата и гръцката азбука. Както и в кирилицата, не е имало правило кога да се пише Ⰻ:Η:Ητα:Ита и кога Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Η:Ητα:Heta. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ита or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G13]	Ⰼ	ⰼ	[герв]			G	30	[Алтернатива на G04:Ⰳ]
	{ЧХ:12}	11276	11324	Една от трите "мистериозни" глаголически букви и единствената от те̋х, којато се е употребјавала сравнително често. Създадена като съответствие на латинската буква G. Създателјът на глаголицата Свети Кирил е бил елинофон и на него му е правело впечатление едно несъвършенство на гръцката писменост, а именно, че една и сѫща буква Г:Гама се използва за означаване на два различни звука в гръцкијът език: на проходната Гама и на преградната Гама. В славјански език все̋ка Гама е преградна и славјаногласните не мога̨т да различават гръцката проходна Гама. В латински език все̋ка Гама е преградна и се означава с латинската буква G. На гръцки в повечето случаи Гамата е проходна, но в не малко случаи тја е преградна. Гръцката гама е преградна след звукът N, както и в не̋кои думи със странно произношение. Може би чуђенците, говорещи на гръцки с акцент, използвали преградна Гама повече от нужното. На Свети Кирил може би му се е искало в създадената от него универсална азбука, сега наричана глаголица, двата гръцки звука да се означават с различни букви: G04:Ⰳ:Глаголи и G13:Ⰼ:Герв. Свети Кирил ще да е казал на брат си и на учениците си: "С буквата G13:Ⰼ:Герв ще пишете думите Ангел и Евангелие, както и Голгоθà" Повече от половината от срещанијата на буквата G13:Ⰼ:Герв се падат в думите Ангел и Евангелие. Среща се и в чуђи думи, чуђи и за гръцки, и за славјански: Голгоθà, Гѐенна, ... Поне̋кога с тази буква славјаногласните означавали странен за те̋х гръцки звук Г. А за славјаногласните всеки звук Г пред предна гласна (Е, И, ..) бил странен, понеже 2-рата палатализација току-що била изчистила славјанскијът език от такива звукове. Буквата G13:Ⰼ:Герв се среща и като милетска цифра 30, разбира се. Хърватска забележка. В сърбо-хърватскијът език има звук меко ДЖ, којто произлиза от праславјанското *DJ. Праславјанското *DJ в български дава ЖД, в руски - Ж, в полски - DZ. Под италианско влијание хърватите-католици почна̨ли да произнасјат Еванджелие В текстовете на глаголица на това ме̋сто стое̋ла буквата G13:Ⰼ:Герв. Тръгна̨л слух, че буквата G13:Ⰼ:Герв означавала именно ДЖ. Нещо повече, уж звукът, означаван с буквата G13:Ⰼ:Герв, имал нещо общо с праславјанското *DJ. Още повече, че меко Г̀ в сев.македонски се било получило именно от праславјанското *DJ. Как да е. Буквата G13:Ⰼ:Герв се счита за прототип на буквите ђ (меко дж) и ћ (меко ч) от сръбската кирилица. Сръбската буква ђ аз съм си ја̨ заел за означаване на ЖД в български. Имаме буква Щ за ШТ, много си ја̨ харесваме, защо да не̋маме буква и за ЖД. Как да е. В "мистериозната" буква G13:Ⰼ:Герв от старата глаголица не̋ма нищо славјанско. В старите глаголически текстове тја се употребјава само в гръцки думи.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters and the only of them which had some real usage. It was designed as a counterpart of the Roman letter G. St. Cyril, the creator of Glagolitic, was a native Hellenophone. He could notice а defect in the Greek alphabet. In the Greek script, the same letter Г:Гама:Gamma is used to denote two different Greek consonants: the fricative Г:Гама:Gamma and the plosive Г:Гама:Gamma. In Slavic, or at least in South Slavic, every Г:Гама:Gamma is plosive. Moreover, Slavophones cannot distinguish the two Greek Г:Гама:Gamma consonants. In Latin, every Г:Гама:Gamma is plosive and is denoted via the Roman letter G. In the Greek language, the Г:Гама:Gamma consonant is fricative in most cases. Nevertheless, in quite a lot of cases, the Greek Г:Гама:Gamma is plosive. The Greek Г:Гама:Gamma is plosive after the N consonant, and also in some words having weird pronunciation. Perhaps, non-native speakers of Greek use the plosive Г:Гама:Gamma more than normal. Most probably, St. Cyril wished in the universal alphabet he created, now called Glagolitic, the two Greek Г:Гама:Gamma consonants to be denoted by two different letters: G04:Ⰳ:Глаголи:Glagoli and G13:Ⰼ:Герв:Gerv. St. Cyril might have said to his brother and to the disciples: "The letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv should be used in the words like Ангел and Евангелие, and Голгоθà." More than one half of the occurrences of the letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv are in the words Ангел and Евангелие. G13:Ⰼ:Герв:Gerv can also be met in foreign words, foreign for both Greek and Slavic: Голгоθà, Гѐенна, ... Sometimes, Slavophones used the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv for a Greek fricative Г:Гама:Gamma which was strange to them. By the way, at that time, every Greek Г:Гама:Gamma before a front vowel (Е, I, ..) was strange to native Slavophones, since the 2nd palatalization had just destroyed all such consonants in Slavic. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв was also used with its Miletan value 30, of course. A Croatian remark. The Proto-Slavic *DJ changed to various consonants in the various Slavic languages: to a soft consonant ДЖ in Serbo-Croatian, to a consonant Ж in Russian, and to DZ in Polish. Catholics speaking Croatian pronounced Еванджелие, like Italians. In the Glagolitic texts, there was the letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv at this place. There was a rumor that the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv was to denote namely ДЖ. And that the old sound denoted by this letter was related to the Proto-Slavic *DJ. And the rumor noticed that N.Macedonian has soft Г̀ at the places of Proto-Slavic *DJ. Anyway. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv is considered as the prototype of the Serbian Cyrillic letters ђ (soft дж) and ћ (soft ч). Just for myself, I have borrowed the Serbian Cyrillic letter ђ to denote ЖД in the Bulgarian language. There is a Cyrillic letter Щ for ШТ, it is very handy and convenient, and there is a need ЖД in Bulgarian as well. Anyway. There is nothing Slavic in the old "mysterious" Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv. In the old Glagolitic texts, this letter is used in Greek words only.
►►	[G14]	Ⰽ	ⰽ	Како	К	K:Kαππα:Капа	K	40
	{ЧХ:13}	11277	11325
►►	[G15]	Ⰾ	ⰾ	Λюдıе	Λ	Λ:Λαμβδα:Λамбда	L	50
	{ЧХ:14}	11278	11326
►►	[G16]	Ⰿ	ⰿ	Мъıслите	М	Μ:Μυ:Ми	M	60	[прекалено сложна за писане]
	{ЧХ:15}	11279	11327	Поради това че е прекалено сложна за писане, хърватските книжовници сѫ ја̨ заменјали с латинската буква М, и за тази заменјаща буква в Unicode е отпуснато ме̋сто G47:Ⱞ.						As this Glagolitic letter is too hard to write, Croatian writers replaced it with the Roman letter М, and that replacing letter got a Unicode position G47:Ⱞ.
►►	[G17]	Ⱀ	ⱀ	Νашь	N	Ν:Νυ:Νи	N	70
	{ЧХ:16}	11280	11328
►►	[G18]	Ⱁ	ⱁ	Онъ	О	Ο:Ομικρον:Омикрон	O	80	[Има алтернатива G26:Ⱉ][Участва в лигатури]
	{ЧХ:17}	11281	11329	Участва в две лигатури: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον) и G41:Ⱘ (ОѦ=Ѫ:јус голе̋м). Има алтернатива: G26:Ⱉ.						This letter participates in two ligatures: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον:OmicronYpsilon) и G41:Ⱘ (ОѦ=Ѫ:BugYus). G26:Ⱉ is an alternative.
►►	[G19]	Ⱂ	ⱂ	Покои	П	Π:Πι:Пи	P	90
	{ЧХ:18}	11282	11330
►►	[G20]	Ⱃ	ⱃ	Рьци	Р	Ρ:Ρω:Ро	R	100
	{ЧХ:19}	11283	11331
►►	[G21]	Ⱄ	ⱄ	Слово	С	С:Σιγμα:Сигма	S	200
	{ЧХ:20}	11284	11332
►►	[G22]	Ⱅ	ⱅ	Тврьдо	Т	Τ:Ταυ:Тау̌	T	300
	{ЧХ:21}	11285	11333
►►	[G23]	Ⱆ	ⱆ	Оукъ	ОУ,У	ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον	[U]	400	[Лигатура ΟΥ по гръцки модел]
	{-}	11286	11334	Лигатура Ομικρον+Υψιλον по гръцки модел, съответстваща на сѫщата лигатура ΟΥ в кирилицата. От друга страна, заема ме̋стото на гръцката буква G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) и получава поредно числено назначение 400 по милетската система.						A ligature Ομικρον+Υψιλον(OmicronYpsilon). It follows the Greek model. It corresponds to the same ligature ΟΥ in Cyrillic. On the other hand, if the alphabet order is concerned, this ligature is placed at the position of the Greek letter G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) and is assigned the next Miletan value of 400.
►►	[G24]	Ⱇ	ⱇ	Фрьтъ (ферт)	Ф	Φ:Φι:Фи		500	[Пише се само в гръцки думи]
	{ЧХ:22}	11287	11335	Пишела се е само в думи с гръцки произход. През 9-ти и 10-ти век в славјанскијът език звук Ф не е имало.						It was used in Greek words only. In the 9th and 10th centuries, there was no Ф(F) consonant in Slavic.
►►	[G25]	Ⱈ	ⱈ	Хѣръ	Х	Χ:Χι:Хи		600
	{ЧХ:23}	11288	11336
►►	[G26]	Ⱉ	ⱉ	Отъ	ω	Ω:Ωμεγα:ωмега		700	[Алтернатива на G18:Ⱁ]
	{ЧХ:24}	11289	11337	Както в гръцката азбука и както в кирилицата, буквата О има алтернатива ω. В кирилицата, формата на тази алтернативна буква е подходјаща за лигатура със Т, и лигатурата ω-под-Т се използва много често при звукосъчетанието ОТ. В глаголицата такава лигатура мај не̋ма. Дали името на тази буква в глаголицата е избрано под влијание на кирилицата?						Following the Greek model, similar to Cyrillic, the letter О has an alternative ω:ωмега. In Cyrillic, the shape of ω:ωмега allows a ligature with a next Т, and such a ligature ω-under-T was often used for ОТ. Is there such a ligature in Glagolitic? Was the name of this letter (ОTЪ) chosen in Cyrillic?
►►	[G27]	Ⱊ	ⱊ	[пѣ]			[Q]	[800]	[Мистерија]
	{ЧХ:25}	11290	11338	Една от трите "мистериозни" глаголически букви Създадена веројатно като съответствие на латинската буква Q. Тази буква наистина е мистериозна и хипотетична. Нищо за неја̨ не се знае със сигурност. Получила е ме̋сто в Unicode с не̋кое от предполагаемите си начертанија и само поради това присѫтства в тази таблица. Фонетична забележка: Не бива да ни учудва съответствието међу славјанскијът звук П и латинското Q. В балкано-романските диалекти старото латинско Q въз основа на лабиалната си съставка е преминало в P/П. Например: aqua => apǎ (вода), quattuor => patru (четири).						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter Q. This letter is mysterious and hypothetical, indeed. Nothing certain is known about it. This letter has got a Unicode position with one of its hypothetical shapes. That is why it is mentioned in this table. Phonetic note: Please do not be surprised by the correspondence between the Slavic sound P/П and the Latin Q. In Balkan-Romance, the old Latin Q has passed into P having emphasized its labial component. Examples: aqua => apǎ (water), quattuor => patru (four).
►►	[G28]	Ⱋ	ⱋ	Ща	Щ			[800]	[Лигатура ШТ по модел от кирилицата]
	{-}	11291	11339	Лигатура ШТ по модел, заимстван от кирилицата.						A ligature ШТ. Probably, Cyrillic model.
►►	[G29]	Ⱌ	ⱌ	Ци	Ц			900
	{ЧХ:26}	11292	11340
►►	[G30]	Ⱍ	ⱍ	Чрьвь	Ч
	{ЧХ:27}	11293	11341
►►	[G31]	Ⱎ	ⱎ	Ша	Ш				[Нај-простата по форма буква]
	{ЧХ:28}	11294	11342	Това е нај-простата по форма глаголическа буква. Веројатно формата ѝ е заимствана от кирилицата. Участва в лигатурата G28:Ⱋ:Ща=ШТ.						The Glagolitic letter with the simplest shape. Probably, the shape was borrowed from Cyrillic. Participates in the ligature G28:Ⱋ:Ща=ШТ.
►►	[G32]	Ⱏ	ⱏ	Еръ [голе̋м]	Ъ				[Участва в дифтонг-диграф ЪI]
	{ЧХ:29}	11295	11343	Този ред от таблицата е посветен на глаголическата буква ер голе̋м. Отклонение: Дифтонгът-диграфът ЪI е получил статут на отделна буква едва в модерната кирилица за нуђите на руски и църковно-славјански. В глаголицата, както и в старата кирилица, това си е дифтонг-диграф, съставен от две букви. Първата е ер голе̋м (Ⱏ:Ъ), а втората може да е Ⰻ:I или Ⰺ:И.						This table row is designated to the Glagolitic letter Ъ:bigYer:backYer. Off-topic: The diphthong-digraph ЪI received the status of a separate letter just in modern Cyrillic, at bookprinting, for the needs of Russian and Church-Slavonic. In the Glagolitic alphabet, and in the original Cyrillic as well, this is just a two-letter sequence to denote a Slavic diphthong. The first letter is Ъ:bigYer:backYer, and the second one could be either Ⰻ:I:Iota or Ⰺ:И:Heta.
►►	[G33]	Ⱐ	ⱐ	Ерь [малък]	Ь
	{ЧХ:30}	11296	11344
►►	[G34]	Ⱑ	ⱑ	[ıат]	IА,Ѣ			[800]	[Јотирана гласна]
	{ЧХ:31}	11297	11345	Създателјът на глаголицата е предвидил отделни букви със собствени очертанија за јотираните гласни ΙΑ,ΙΟ и ΙΟΥ. Буквата на този ред е за јотираната гласна ΙΑ. Създателјът на глаголицата не е различавал славјанскијът звук Е (јат, е двојно) от јотираната гласна ΙΑ. Поради това тој не е предвидил буква за славјанскијът звук Е (јат, е двојно), каквато има в кирилицата. Следователно, в глаголицата јотираната гласна ΙΑ (којато е дифтонг) и гласнијът звук Е (јат, е двојно) се означават с една и сѫща буква Ⱑ, тази на този ред. Поради това, под влијанието на глаголицата и на произношението в не̋кои нашенски диалекти, поне̋кога и в кирилицата буквата Е (јат, е двојно) се използвала за означаването на дифтонгът (јотираната гласна) ΙΑ.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙA. In his Slavic speech, the creator of Glagolitic did not distinguish the vowel Е (Yat,Jat,LongE) and the iotated vowel ΙΑ. That's why he did not provided a letter for the Slavic vowel Е (Yat,Jat,LongE), unlike Cyrillic. Therefore, the iotated vowel ΙΑ, which is a diphthong, and the vowel Е are denoted identically in Glagolitic via the same letter Ⱑ, that on this row. Therefore, because of Glagolitic and because of the pronunciation in some regional Bulgarian dialects, sometimes, the Cyrillic letter Е (Yat,Jat,LongE) was also used for the diphthong (iotated vowel) ΙΑ.
►►	[G35]	Ⱒ	ⱒ	[хлъмъ]			[H]		[Мистерија]
	{ЧХ:32}	11298	11346	Една от трите "мистериозни" глаголически букви Създадена като съответствие на латинската буква H. Нарича се още "пајакообразно Х". Срещала се само четири пѫти, и то все в думата "хълм". Затова се предполага, че "хълм" е било името на тази буква.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter H. Sometimes, it is called "spider-like Х". Only four occurences of this letter exist, all of them in the word "хълм". So, "хълм" is supposed to be the name of this letter.
►►	[G36]	Ⱓ	ⱓ	Ю	Ю				[Јотирана гласна]
	{ЧХ:33}	11299	11347	Създателјът на глаголицата е предвидил отделни букви със собствени очертанија за јотираните гласни ΙΑ,ΙΟ и ΙΟΥ. Буквата на този ред е за јотираната гласна ΙΟΥ (Ју).						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙΟΥ (Ју).
►►	[G37]	Ⱔ	ⱔ	[Јус малък]	Ѧ,Я				[Носовка]
	{-}	11300	11348	Малкијът јус (предната носовка) е единствената отделна буква в глаголицата за носова гласна. Тја участва в лигатури за други букви за носовки в глаголицата и тогава тја се нарича G38:Ⱕ:јусов маркер. Малкијът јус и јусовијът маркер заемат две сѫседни позиции в Unicode и само затова те заемат и два сѫседни реда в таблицата.						The LittleYus (the front nasal) is the only separate letter for nasal vowel in Glagolitic. It participates in ligatures for other nasals. As a part of a ligature, it is called G38:Ⱕ:NasalMark. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the next one.
►►	[G38]	Ⱕ	ⱕ	[Јус знак]					[Носовка, јусов маркер]
	{ЧХ:34}	11301	11349	Јусовијът маркер: това е единствената отделна буква в глаголицата за носова гласна. Употребена самостојателно, тази буква означава G37:Ⱔ:Ѧ:малкијът јус, описан на предишнијът ред от таблицата. Малкијът јус и јусовијът маркер заемат две сѫседни позиции в Unicode и само затова те заемат и два сѫседни реда в таблицата. Јусовијът маркер участва в крајът на лигатури, които означават други носовки: Јусов маркер след буква G18:Ⱁ:О дава G41:Ⱘ:Ѫ:Голе̋м јус. Јусов маркер след буква G39:Ⱖ:ΙΟ дава G42:Ⱙ:Ја̨:Јотиран голе̋м јус. Јусов маркер след буква G06:Ⰵ:Е дава G40:Ⱗ:IѦ:Јотиран малък јус.						The NasalMark: this is the only separate Glagolitic letter for a nasal vowel. Used by itself, this letter denotes the G37:Ⱔ:Ѧ:LittleYus:FrontNasal, described on the previous row of the table. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the one above. The NasalMark is used to terminate some ligatures which denote nasals: NasalMark after G18:Ⱁ:О forms G41:Ⱘ:Ѫ:BigYus:BackNasal. NasalMark after G39:Ⱖ:ΙΟ formsа G42:Ⱙ:Ја̨:IotatedBackNasal. NasalMark after G06:Ⰵ:Е forms G40:Ⱗ:IѦ:IotatedFrontNasal.
►►	[G39]	Ⱖ	ⱖ	[јот]	[ıо]				[Јотирана гласна извън употреба]
	{ЧХ:35}	11302	11350	Създателјът на глаголицата е предвидил отделни букви със собствени очертанија за јотираните гласни ΙΑ,ΙΟ и ΙΟΥ. Буквата на този ред е за јотираната гласна ΙΟ. Тъј като в славјанскијът език не̋мало звукосъчетание ΙΟ, то тази буква не се употребјавала. Тја обаче участва в лигатурата за G42:Ⱙ:Ја̨:големијът јотиран јус.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙO. This letter has never been used by itself because there was no ΙO diphthong. However, it participates in the ligature G42:Ⱙ:Ја̨:IotatedBigYus.
►►	[G40]	Ⱗ	ⱗ	[Јус малък јотиран]	IѦ				[Јотирана гласна, носовка]
	{-}	11303	11351	Буквата за јотиранијът малък јус представлјава лигатура от буквата G06:Ⰵ:Е, последвана от G38:Ⱕ:Јусовијът маркер. Тази буква е ненужна.						This letter was to denote the IotatedLittleYus (IotatedFrontNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G06:Ⰵ:Е is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. This letter was unnecessary.
►►	[G41]	Ⱘ	ⱘ	[Јус голе̋м]	Ѫ				[Носовка]
	{-}	11304	11352	Буквата за големијът јус (задната носовка) представлјава лигатура от буквата G18:Ⱁ:О, последвана от G38:Ⱕ:Јусовијът маркер.						This letter denotes the BigYus (BackNasal) vowel. It is a ligature: the letter G18:Ⱁ:О is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark.
►►	[G42]	Ⱙ	ⱙ	[Јус голе̋м јотиран]	IѪ				[Јотирана гласна, носовка]
	{-}	11305	11353	Буквата за јотиранијът голе̋м јус представлјава лигатура от јотираната буква G39:Ⱖ:ΙΟ, последвана от G38:Ⱕ:Јусовијът маркер. Јотираната буква G39:Ⱖ:ΙΟ се употребјава само като част от лигатурата за големијът јотиран јус.						This letter denotes the IotatedBigYus (IotatedBackNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G39:Ⱖ:ΙΟ is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. The iotated letter G39:Ⱖ:ΙΟ is used only in this ligature.
►►	[G43]	Ⱚ	ⱚ	[θита]	Θ	Θ:Θητα:θита		800	[Пише се само в гръцки думи]
	{ЧХ:36}	11306	11354	Пишела се е само в думи с гръцки произход. Означавала звук, којто го не̋ма в славјански. Веројатно оригиналната буква, ако такава е имало, е била забравена. Впоследствие буквата е получила формата си от гръцката азбука.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. Probably, there was another Glagolitic shape which was forgotten. Later, the Greek shape was adopted.
►►	[G44]	Ⱛ	ⱛ	[υжица]	υ	Υ:Υψιλον:υпсилон	Y		[Пише се само в гръцки думи]
	{ЧХ:37}	11307	11355	Пишела се е само в думи с гръцки произход. Означавала звук, којто го не̋ма в славјански. За разлика от предишната буква Θ:Θητα:θита, тази буква Υ:Υψιλον:υпсилон не е била забравена, понеже участва в лигатурата G23:Ⱆ:Оукъ.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. This letter Υ:Υψιλον:υпсилон:Ypsilon participates in the ligature G23:Ⱆ:ОY and has never been forgotten, unlike the previous letter Θ:Θητα:θита.
►►	[G45]	Ⱜ	ⱜ	[Щапич]					Хърватско допълнение
	{-}	11308	11356	Тази буква е хърватско допълнение към глаголицата. Пишели ја̨ на ме̋стото на изчезна̨л слаб ер. Щапич значело пръчица. Присѫтства в тази таблица, само защото си има Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. It was written at the places of a lost weak yer. Its name means stick. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G46]	Ⱝ	ⱝ	[Триѫгълно A]					Хърватско допълнение
	{-}	11309	11357	Тази буква е хърватско допълнение към глаголицата. Триѫгълното A е особен начин за изписване на буквата G01:Ⰰ:Азъ. Присѫтства в тази таблица, само защото си има Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. This letter - triangle A - is a special way to write the letter G01:Ⰰ:Азъ. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G47]	Ⱞ	ⱞ	[Myslite]					Хърватско допълнение
	{-}	11310	11358	Тази буква е хърватско допълнение към глаголицата. Веројатно се е използвала вместо латинската буква M, понеже оригиналната глаголическа буква G16:Ⰿ е прекалено сложна за писане. Присѫтства в тази таблица, само защото си има Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. Probebly, it was used as the letter M, as the original Glagolitic letter G16:Ⰿ is too hard to write. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.

►►	Reference	Glagolitic UC Shape	Glagolitic LC Shape	Name of the letter	Cyrillic Counterpart	Greek Counterpart	Roman Counterpart	Numerical Value	Remark
	Etiket	Glagolicheska golehma bykva	Glagolicheska malka bykva	Naimenovanie na bykvata	Suotvetstvie v kirilicata	Suotvetna grucka bykva	Suotvetna latinska bykva	Chislena stojnost	Zabelezhka
►►	►►	►►		►►	►►	►►	►►	►►	►►
▼▼	Za vsehka glagolicheska bykva e prednaznachen red v tazi tablica. Za vsehka glagolicheska bykva v tablicata ima i dopulnitelen red, kojto se pokazva pri poiskvane. Na dopulnitelnite redove, meghy drygoto, su ykazani i kodovete na bykvite.			Etiketut slyzhi za oznachavane i za citirane na redut ot tazi tablica i na suotvetnata glagolicheska bykva. Etiketite imat vidut [G01],[G02],..,[G44]. Bez vruzka s tazi tablica etiketite nehmat znachenie. Na dopulnitelniut red, pod etiketut i nalehvo ot kodovete na bykvite, se pokazva "brojachut na Chernorizec Xrabur".					Kodovete na glagolicheskite bykvi v Unicode mogat da se pokazvat desetichno ili puk shestnadesetichno. Desetichno i shestnadesetichno mogut da se smenjat chrez listbox, kojto qe namerite tyka ili drygade v tazi pyblikacia. Desetichno Shestnadesetichno
▼▼		Objasnenie na formite na glagolicheskite bykvi		Formite na glagolicheskite bykvi su stranni i prichydlivi. Plod su na xydozhnicheskata darba na suzdateljut na glagolicata. Toj e polozhil specialni ysilia bykvite my da su ynikalni, da ne prilichat na bykvite ot nikoja dryga azbyka. Geometrichni figyri - krugcheta, triugulnici, .. - su osnovni elementi na formite na glagolicheskite bykvi. Sveti Kliment Oxridski oprostil suzdadenite ot premudriut Sveti Kiril bykvi. Verojatno sega nie jų znaem glagolicata vuv vidut ih sled namesata na Sveti Kliment. Verojatno originalnite formi na nehkoi bykvi v krajut na azbykata su bili zabraveni. Polychili su formata na suotvetnata grucka ili kirilska bykva:  G24:Φj   G26:Ωμεγα   G43:Θητα  G31:Ша   G28:Ща  Mozhem da podozirame namesa na Sveti Kliment. Samo zaradi qedrostta na Unicode stava dyma za malki glagolicheski bykvi. Malkite glagolicheski bykvi imat suqite formi, kakto glavnite. V Unicode su otpysnuti pozicii i za malkite glagolicheski bykvi, no nova forma za tehx ne im e naznachena - te prosto su po-malki. Razlichnite formi za glavnite i malkite bykvi pri kirilskata, latinskata i gruckata azbyka su plod na erata na knigopechataneto, koeto glagolicata ne e dozhivehla.
▼▼	Verojatno, imenata na kirilskite bykvi su zaimstvani ot glagolicata.			Objasnenie na imenata na bykvite	Tuj kato, za razlika ot kirilicata, glagolicata po nachalo e zamislena kato nova azbyka, za glagolicheskite bykvi su bili izmisleni imena. Tvurdenieto, che tezi imena v azbychniut red predstavljavat svurzan stix ili izrechenie, e sumnitelno. Kum krajut na azbykata bykvite prestavat da imat istinski imena.
▼▼	Kato se ima pred vid, che glagolica i kirilicata su razlichni azbyki, vsehko suotvetstvie e suprovodeno s mnogo yslovnosti.				Objasnenie na suotvetstvieto s kirilicata	V tablicata e ystanoveno pochti pulno suotvetstvie meghy glagolicata i gruckata azbyka, a puk samata stara kirilica ne e neqo drygo, a e gruckata azbyka, dopulnena s 11 bykvi. Taka che, purvo, suotvetstvieto na glagolicheskite bykvi s kirilicata mozhe da se ystanovi na tazi osnova. I vtoro, suotvetstvieto na glagolicheskite bykvi s kirilicata mozhe da se ystanovi na osnovata na zvykovete v slavjanskiut ezik. Ako tazi zhulta kolona za suotvetstvieto s kirilicata e populnena, i susednata kolona za suotvetstvieto s gruckite bykvi suqo e populnena, i kletkata v kolonata za zabelezhki e v zeleno, to ystanoveno e po vuzmozhnost pulno suotvetstvie meghy glagolicheskata, kirilskata i gruckata bykva. Ako tazi zhulta kolona za suotvetstvieto s kirilicata e populnena, i kletkata v kolonata za zabelezhki e v zhulto, to ystanoveno e suotvetstvie meghy glagolicheskata i kirilskata bykva vuz osnova na zvykovata stojnost na bykvite v slavjanski. Trite "misteriozni" glagolicheski bykvi nehmat suotvetstvie v kirilicata. Glagolicheskite bykvi za nosovite glasni si imat kirilski suotvetstvia. Glagolicheskite bykvi za jotiranite glasni obiknoveno imat kirilski suotvetstvia. Osven bykvata G39:Ⱖ, kojato nehma. A puk bykvata G34:Ⱑ se proektira vurxy kirilicata po slozhen nachin. Dvete bykvi G10:Ⰹ:Iota i G11:Ⰺ:Iota-s-dierezis su povliani ot kirilicata.
▼▼	Glagolicata sledva modelut na gruckata azbyka. Pulno suotvetstvie, osven za formata, imeto i chislenata stojnost na bykvite, e ystanoveno, kogato: Tazi kolona e populnena s grucka bykva. Kolonata za zabelezhka e ocvetena v zeleno. Takova pulno suotvetstvie e ystanoveno za 22 ot 24-te grucki bykvi. Za dve grucki bykvi nehma suotvetstvie v glagolicata: Ξ:ξj:Ksi i Ψ:ψj:Psi Vuzmozhno e da e imalo suotvetni glagolicheski bykvi, koito su bili zabraveni.					Objasnenie na suotvetstvieto s gruckite bykvi	Kato se ima pred vid, che glagolica e razlichna ot gruckata azbyka, vsehko suotvetstvie e suprovodeno s mnogo yslovnosti.
▼▼	V tablicata e ystanoveno pochti pulno suotvetstvie meghy glagolicata i gruckata azbyka. Obache sustavut na gruckata azbyka e stabilen veche 2400 godini, dokato sustavut na latinskata azbyka varira, varirat i zvykovite stojnosti na latinskite bykvi. Zatova, ystanovjavane na suotvetstvie meghy glagolicata i latinskata azbyka chrez tazi tablica ne e sred osnovnite celi. I vse pak, glagolicheskoto suotvetstvie za povecheto latinski bykvi e oznacheno v tazi kolona ot tablicata. Smisulut na tazi kolona ot tablicata obache e da se pokazhe, che trite "misteriozni" bykvi su bili vuvedeni v glagolicata kato suotvetstvie na trite latinski bykvi G-H-Q G13:Ⰼ:G:Герв G35:Ⱒ:H:Хълм G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ?]						Objasnenie na suotvetstvieto s latinskite bykvi	Kato se ima pred vid, che glagolica e razlichna ot latinskata azbyka, vsehko suotvetstvie e suprovodeno s mnogo yslovnosti.
▼▼	Miletskata sistema za oznachavane na chislata e po-pulno objasnena tam, a tyk - po-nakratko. Miletskata sistema za oznachavaneto na chislata ot 1 do 999 ima nygha ot 27 cifri, v kachestvoto na koito se izpolzvat poredni bykvi. V gruckata pismenost tezi bykvi su: 9 cifri za edinicite ot 1 do 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 cifri za celite desetki ot 10 do 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 cifri za celite stotici ot 100 do 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, F, Χ, Ψ, Ω, ?. Dokolkoto v standartiziranata po vremeto na Aleksandur Veliki klasicheskata grucka jonijska azbyka ima samo 24 bykvi, tri cifri ne dostigat: 6, 90, 900 (oznacheni su s ?). Za 6, 90, 900 se izpolzvat stari grucki bykvi, izlezli veche ot ypotreba i ostanuli samo kato cifri. Dokolkoto originalnata stara kirilska azbyka e prosto nadstrojka na klasicheskata grucka azbyka, to v starata kirilska azbyka e zaimstvana i miletskata sistema za oznachavaneto na chislata ot 1 do 999, kato za nedostigaqite tri cifri se izpolzvat S:6, Ch:90, C:900. Glagolicata izpolzva suqata miletska sistema za oznachavaneto na chislata ot 1 do 999, i naznacheniata na bykvite su kakto sledva: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Edinici G01:Ⰰ G02:Ⰱ G03:Ⰲ G04:Ⰳ G05:Ⰴ G06:Ⰵ G07:Ⰶ G08:Ⰷ G09:Ⰸ Desetki G10:Ⰹ G12:Ⰻ G13:Ⰼ G14:Ⰽ G15:Ⰾ G16:Ⰿ G17:Ⱀ G18:Ⱁ G19:Ⱂ Stotici G20:Ⱃ G21:Ⱄ G22:Ⱅ G23:Ⱆ G24:Ⱇ G25:Ⱈ G26:Ⱉ G27:? G29:Ⱌ Tuj kato v glagolicata ima poveche ot 27 bykvi, poslednite bykvi ne se izpolzvat. Suzdateljut na glagolicata verojatno ne e razlichaval bykvite G10:Ⰹ i G11:Ⰺ, ponezhe i dvete oznachavat chisloto 10. Purvonachalnata bykva za chisloto 800 e zagybena. Verojatno e bila bykvata G27:Ⱊ, suotvetstvaqa na latinskata bykva Q. Kato cifra 800 su se ypotrebjavali nehkoi drygi bykvi: G28:Ⱋ, G34:Ⱑ, G43:Ⱚ. Bykvata Qa:G28:Ⱋ ne e bila chast ot originalnata glagolica. Ako beshe, to chislenata ih stojnost za 800 nehmashe da bude osporvana ot drygi bykvi. Taka kakto ne se osporva stojnostta 900 na bykvata Ci:G29:Ⱌ.							Objasnenie na miletskite chisleni stojnosti	Oznachavaneto na chislata po miletskata sistema e bilo mnogo vazhno po onova vreme, predi ypotrebata na arabskite cifri da se ystanovi. Chislenata stojnost na glagolicheskite bykvi opredelja redut im v glagolicheskata azbyka. Ili obratno, redut na glagolicheskite bykvi v azbykata opredelja chislenata im stojnost. I po vsehka verojatnost, podredbata na bykvite v glagolicata e povliala i na kirilicata. Naprimer, kirilskata bykva Б e na vtoro mehsto, ponezhe i v glagolicata e na vtoro mehsto. I razbira se, podredbata i na glagolicata i na kirilicata e povliana ot podredbata na gruckata azbyka.
▼▼	Ako kletkata za zabelezhki e v zeleno, to bykvata nehma znachimi osobenosti. Ako kletkata za zabelezhki e v zeleno i e prazna, to na dopulnitelniut red za tazi bykva su dadeni samo Unicode-ut i {brojachut na Chernorizec Xrabur}. Ako kletkata za zabelezhki e v zhulto, to tova e bykva, neobxodima za slavjanskiut ezik, kojato si ima tochno suotvetstvie v kirilicata. Ako kletkata za zabelezhki e v zhulto i e prazna, to na dopulnitelniut red za tazi bykva su dadeni samo Unicode-ut i {brojachut na Chernorizec Xrabur}. Ako kletkata za zabelezhki ne e prazna, to na dopulnitelniut red obiknoveno ima pojasnenia za tazi bykva.								<<< Objasnenie na kolonata za zabelezhki
►►	[G01]	Ⰰ	ⰰ	Азъ	А	Α:Αλφα:Alfa	A	1
	{ЧX:1}	11264	11312
►►	[G02]	Ⰱ	ⰱ	Боукъı	Б	[Beta]	B	2
	{ЧX:2}	11265	11313
►►	[G03]	Ⰲ	ⰲ	Вѣди	В	Β:Βητα:Vita		3
	{ЧX:3}	11266	11314
►►	[G04]	Ⰳ	ⰳ	Глаголи	Г	Γ:Γαμμα:Gama		4	[Ima alternativa: G13:Ⰼ]
	{ЧX:4}	11267	11315	Objasnenieto na alternativata G13:Ⰼ e tam.						The alternative G13:Ⰼ is explained there.
►►	[G05]	Ⰴ	ⰴ	Добро	Д	Δ:Δελτα:Delta	D	5
	{ЧX:5}	11268	11316
►►	[G06]	Ⰵ	ⰵ	Есть	Е	Ε:Εψjλον:Epsilon	E	6
	{ЧX:6}	11269	11317
►►	[G07]	Ⰶ	ⰶ	Живѣте	Ж			7
	{ЧX:7}	11270	11318
►►	[G08]	Ⰷ	ⰷ	Sѣло	S			8	[Alternativa na G09:Ⰸ]
	{ЧX:8}	11271	11319	I v glagolicata, i v kirilicata, ima dve bykvi za zvykut Z(Z): bykvata Zemlja i bykvata Selo. Logichno e da se predpolozhi, che i v govorimiut slavjanski ezik ot 9-ti vek e imalo dva zvyka Z(Z): staro Z(Z) i novo Z(Z). I dvata vida slavjansko Z(Z) su se pojavili sled izmenenie na po-star zvyk G(G). Staroto Z(Z) se e pojavilo mnogo mnogo otdavna, v pra-istoricheski vremena - pri satemizaciata. Sreqa se v dymi kato az, zlato, zurno, zemja, znajų. Prez 9-ti vek sled Xrista staroto Z(Z) e zvychalo kakto segashnoto nashe Z(Z), kakto sega to zvychi vuv vsichki slavjanski ezici ili kakto sega zvychi tazi bykva v grucki. Novoto Z(Z) se e pojavilo po vtorata slavjanska palatalizacia, nehkude vuv vekovete 4-ti, 5-ti, 6-ti ili 7-mi sled Xrista. Sreqa se v dymi kato noze, knjaz, dialozi, zvehr, zvezda. Nehkude stava dyma za otdelni 2-ra i 3-ta palatalizacia, no e po-ydobno da se razgleghat zaedno kato vtora palatalizacia. Tuj kato po vremeto na vtorata palatalizacia slavjanskiut ezik se bil veche raznesul na obshirni prostranstva i se bil veche razpadnul na teritorialni dialekti, to v proveghaneto na vtorata palatalizacia se nabljydavat neposledovatelnosti i dialektni osobenosti. Neposledovatelnosti ima navsehkude, dialektni osobenosti v tazi vruzka na Balkanite nehma. Pri sravnenie s iztochnoto i sus zapadnoto slavjanoglasie - togava ima. V bezzvychnata si versia vtorata slavjanska palatalizacia promenja zvykut K vuv C(TS). Redno e da se ochakva, che v zvychnata si versia vtorata palatalizacia e promenjala zvykut G(G) vuv DZ(DZ). I verojatno takuv e bil slychajut. Novoto slavjansko Z(Z), polycheno po vtorata palatalizacia, verojatno e zvychalo kato DZ(DZ), razlichno ot zvycheneto na staroto Z(Z). Verojatno tochno takova e bilo polozhenieto v krajut na 9-ti vek, kogato su vuzniknuli i dvete slavjanski azbyki. Obache. Starite nadpisi na kamuk ne sudurzhat novo Z(Z). A puk tolkova stari knigi nehma. V nito edna stara kniga ne e spazeno razlichieto staroto Z(Z) i novoto Z(Z) da se oznachavat s razlichni bykvi. Dvete bykvi se ypotrebjavat suvsem proizvolno, kakto xrymne na pisarjut, vse edno che dvete bykvi se chetut ednakvo. To i taka si e bilo v sledvaqite vekove, sled 10-ti vek. Ima i drygi slychai, kogato v azbykata - i v kirilicata, i v glagolicata - kogato dve bykvi zvychut ednakvo i ypotrebata im e proizvolna: dvete bykvi za glasniut zvyk I - bykvata I (Ita) i bykvata I (jota) dvete bykvi za glasniut zvyk O - bykvata O (Omikron) i bykvata Ω (Omega) Vuv vsichkite tezi tri slychaja (Z:S:Ⰸ:Ⰷ, I:I:Ⰺ:Ⰻ, O:Ω:Ⱁ:Ⱉ), nikoja ot tezi shest bykvi ne mozhe da izleze ot ypotreba, zaqoto vsehka ot tehx si ima svoja chislova stojnost po miletskata sistema.						There are two letters for the Z(Z) consonant in both Glagolitic and Cyrillic: Zemlja and Selo. It could be logically assumed that two different consonants Z(Z) existed at that time in the spoken Slavic language: an old Z(Z) and a new Z(Z). Both those Slavic consonants Z(Z) appeared after the change of an older consonant G(G). The old Z(Z) appeared ages ago, at pre-historic times - as a result of the satemization. It can be met in words such as az, zlato, zurno, zemja, znajų. In the 9th century AD, the old Z(Z) sounded as it does now in Bulgarian, in all modern Slavic languages, and in modern Greek. The new Z(Z) appeared as a result of the second Slavic palatalization, in the centuries 4th, 5th, 6th or 7th AD. It can be met in words such as noze, knjaz, dialozi, zver, zvezda. Some people are considering some third Slavic palatalization. However, it is more convenient to be consider as part of the 2nd palatalization. Since at the time of the second Slavic palatalization, the Slavic language has been already spread on wide territories and has been already divided into various regional dialects, hence the second Slavic palatalization was implemented with inconsistencies and dialectal specifics. There are inconsistencies all over the Slavophonia. Dialectal specifics are observed in the West and East branches only. In the voiceless case, the second Slavic palatalization changed the consonant K into C(TS). We may assume that in the voiced case, the second Slavic palatalization produced an affricate as well and changed the consonant G(G) into DZ(DZ). And that was the case, probably. The new Slavic Z(Z), result of the second palatalization, may have sounded as DZ(DZ), differently than the old Z(Z). That was probably the case in the end of the 9th century AD, the time when both Slavic alphabets emerged. However. The new Z(Z) cannot be met on the old inscriptions on stone. There are no books preserved and old enough. The distinction between the old and the new Z(Z) cannot be observed anywhere. The two letters are randomly used, always. Obviously, both letters sounded the same in the next centuries, after the 10th century AD. There are other cases where two different letters have the same sounding and random usage, both in Cyrillic and Glagolitic: two letters for the I sound - I (Heta) and I (jota) two letters for the O sound - O (Omicron) and Ω (Omega) In all these three cases (Z:S:Ⰸ:Ⰷ, I:I:Ⰺ:Ⰻ, O:Ω:Ⱁ:Ⱉ), neither letter can go out of usage, because each one has its Miletan numerical value.
►►	[G09]	Ⰸ	ⰸ	Землıа	З	Ζ:Ζητα:Zita	Z	9	[Ima alternativa: G08:Ⰷ]
	{ЧX:9}	11272	11320	Ima alternativa: G08:Ⰷ:Selo. Objasnenieto na alternativata G08:Ⰷ e tam, red po-gore.						There is an alternative: G08:Ⰷ:Selo. The alternative is explained G08:Ⰷthere, one row above.
►►	[G10]	Ⰹ	ⰹ	Иже	[ ϊ ]	[ j̈ ]		10	[Bykva za glasniut zvyk I]
	{-}	11273	11321	Edna ot trite glagolicheski bykvi za glasniut zvyk I. Verojatno suotvetstva na Ι:Ιωτα:Ιotata-s-dierezis ot kirilicata i gruckata azbyka. Vuzmozhno e nehkoi da su misleli, che v glagolicata ima samo dve bykvi za zvykut I, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιota i G12:Ⰻ:Η:Ητα:Ita. Vuzmozhno e nehkoi da ne su smehtali Ι:Ιωτα:Ιotata-s-dierezis za otdelna bykva. Oqe poveche, formite na G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιotata i na Ι:Ιωτα:Ιotata-s-dierezis su podobni. Oqe poveche, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιotata i Ⰹ:Ιωτα:Ιotata-s-dierezis imat edna i suqa chislena stojnost. Dokolkoto tekst na glagolica prakticheski ne mozhe da mine za tekst na grucki, nygha da se razlichavat Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιotata i Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιotata-s-dierezis v glagolicata nehma. Verojatno, praktikata da se razlichavat Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιotata i Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιotata-s-dierezis e preminula ot kirilicata v glagolicata.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis. Some people may have thought that there are just two Glagolitic letters for the I vowel, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and G12:Ⰻ:Η:Ητα:Heta. Perhaps, some people have not considered Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis as a separate letter. Moreover, the shapes of the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are very similar in Glagolitic. Moreover, the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ⰹ:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are assigned the same Miletan numeric value. As a text written in Glagolitic, in practice, could not be considered a Greek text, there is no need to distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis in Glagolitic. Probably, the practice do distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis was transferred from Cyrillic to Glagolitic.
►►	[G11]	Ⰺ	ⰺ	Иже	I	Ι:Ιωτα:Ιota	I	10	[Bykva za glasniut zvyk I]
	{ЧX:10}	11274	11322	Edna ot trite glagolicheski bykvi za glasniut zvyk I. Verojatno suotvetstva na Ι:Ιωτα:Ιotata ot kirilicata i gruckata azbyka. Kakto i v kirilicata, ne e imalo pravilo koga da se pishe Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιota i koga Ⰻ:Η:Ητα:Ita.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:Iota. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ita or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιota neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G12]	Ⰻ	ⰻ	Иже	И	Η:Ητα:Ita		20	[Bykva za glasniut zvyk I]
	{ЧX:11}	11275	11323	Edna ot trite glagolicheski bykvi za glasniut zvyk I. Verojatno suotvetstva na Η:Ητα:Itata ot kirilicata i gruckata azbyka. Kakto i v kirilicata, ne e imalo pravilo koga da se pishe Ⰻ:Η:Ητα:Ita i koga Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιota.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Η:Ητα:Heta. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ita or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιota neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G13]	Ⰼ	ⰼ	[герв]			G	30	[Alternativa na G04:Ⰳ]
	{ЧX:12}	11276	11324	Edna ot trite "misteriozni" glagolicheski bykvi i edinstvenata ot tehx, kojato se e ypotrebjavala sravnitelno chesto. Suzdadena kato suotvetstvie na latinskata bykva G. Suzdateljut na glagolicata Sveti Kiril e bil elinofon i na nego my e pravelo vpechatlenie edno nesuvurshenstvo na gruckata pismenost, a imenno, che edna i suqa bykva G:Gama se izpolzva za oznachavane na dva razlichni zvyka v gruckiut ezik: na proxodnata Gama i na pregradnata Gama. V slavjanski ezik vsehka Gama e pregradna i slavjanoglasnite ne mogut da razlichavat gruckata proxodna Gama. V latinski ezik vsehka Gama e pregradna i se oznachava s latinskata bykva G. Na grucki v povecheto slychai Gamata e proxodna, no v ne malko slychai tja e pregradna. Gruckata gama e pregradna sled zvykut N, kakto i v nehkoi dymi sus stranno proiznoshenie. Mozhe bi chyghencite, govoreqi na grucki s akcent, izpolzvali pregradna Gama poveche ot nyzhnoto. Na Sveti Kiril mozhe bi my se e iskalo v suzdadenata ot nego yniversalna azbyka, sega narichana glagolica, dvata grucki zvyka da se oznachavat s razlichni bykvi: G04:Ⰳ:Glagoli i G13:Ⰼ:Gerv. Sveti Kiril qe da e kazal na brat si i na ychenicite si: "S bykvata G13:Ⰼ:Gerv qe pishete dymite Ангел i Евангелие, kakto i Голгоθà" Poveche ot polovinata ot sreqaniata na bykvata G13:Ⰼ:Gerv se padat v dymite Ангел i Евангелие. Sreqa se i v chyghi dymi, chyghi i za grucki, i za slavjanski: Голгоθà, Гѐенна, ... Ponehkoga s tazi bykva slavjanoglasnite oznachavali stranen za tehx grucki zvyk G. A za slavjanoglasnite vseki zvyk G pred predna glasna (E, I, ..) bil stranen, ponezhe 2-rata palatalizacia toky-qo bila izchistila slavjanskiut ezik ot takiva zvykove. Bykvata G13:Ⰼ:Gerv se sreqa i kato miletska cifra 30, razbira se. Xurvatska zabelezhka. V surbo-xurvatskiut ezik ima zvyk meko DZh, kojto proizliza ot praslavjanskoto *DJ. Praslavjanskoto *DJ v bulgarski dava ZhD, v ryski - Zh, v polski - DZ. Pod italiansko vlianie xurvatite-katolici pochnuli da proiznasjat Evandzhelie V tekstovete na glagolica na tova mehsto stoehla bykvata G13:Ⰼ:Gerv. Trugnul slyx, che bykvata G13:Ⰼ:Gerv oznachavala imenno DZh. Neqo poveche, yzh zvykut, oznachavan s bykvata G13:Ⰼ:Gerv, imal neqo obqo s praslavjanskoto *DJ. Oqe poveche, che meko G̀ v sev.makedonski se bilo polychilo imenno ot praslavjanskoto *DJ. Kak da e. Bykvata G13:Ⰼ:Gerv se schita za prototip na bykvite gh (meko dzh) i ћ (meko ch) ot srubskata kirilica. Srubskata bykva gh az sum si jų zael za oznachavane na ZhD v bulgarski. Imame bykva Q za ShT, mnogo si jų xaresvame, zaqo da nehmame bykva i za ZhD. Kak da e. V "misterioznata" bykva G13:Ⰼ:Gerv ot starata glagolica nehma niqo slavjansko. V starite glagolicheski tekstove tja se ypotrebjava samo v grucki dymi.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters and the only of them which had some real usage. It was designed as a counterpart of the Roman letter G. St. Cyril, the creator of Glagolitic, was a native Hellenophone. He could notice a defect in the Greek alphabet. In the Greek script, the same letter G:Gama:Gamma is used to denote two different Greek consonants: the fricative G:Gama:Gamma and the plosive G:Gama:Gamma. In Slavic, or at least in South Slavic, every G:Gama:Gamma is plosive. Moreover, Slavophones cannot distinguish the two Greek G:Gama:Gamma consonants. In Latin, every G:Gama:Gamma is plosive and is denoted via the Roman letter G. In the Greek language, the G:Gama:Gamma consonant is fricative in most cases. Nevertheless, in quite a lot of cases, the Greek G:Gama:Gamma is plosive. The Greek G:Gama:Gamma is plosive after the N consonant, and also in some words having weird pronunciation. Perhaps, non-native speakers of Greek use the plosive G:Gama:Gamma more than normal. Most probably, St. Cyril wished in the universal alphabet he created, now called Glagolitic, the two Greek G:Gama:Gamma consonants to be denoted by two different letters: G04:Ⰳ:Glagoli:Glagoli and G13:Ⰼ:Gerv:Gerv. St. Cyril might have said to his brother and to the disciples: "The letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv should be used in the words like Angel and Evangelie, and Golgoθà." More than one half of the occurrences of the letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv are in the words Angel and Evangelie. G13:Ⰼ:Gerv:Gerv can also be met in foreign words, foreign for both Greek and Slavic: Golgoθà, Gèenna, ... Sometimes, Slavophones used the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv for a Greek fricative G:Gama:Gamma which was strange to them. By the way, at that time, every Greek G:Gama:Gamma before a front vowel (E, I, ..) was strange to native Slavophones, since the 2nd palatalization had just destroyed all such consonants in Slavic. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Gerv was also used with its Miletan value 30, of course. A Croatian remark. The Proto-Slavic *DJ changed to various consonants in the various Slavic languages: to a soft consonant DZh in Serbo-Croatian, to a consonant Zh in Russian, and to DZ in Polish. Catholics speaking Croatian pronounced Evandzhelie, like Italians. In the Glagolitic texts, there was the letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv at this place. There was a rumor that the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv was to denote namely DZh. And that the old sound denoted by this letter was related to the Proto-Slavic *DJ. And the rumor noticed that N.Macedonian has soft G̀ at the places of Proto-Slavic *DJ. Anyway. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv is considered as the prototype of the Serbian Cyrillic letters gh (soft dzh) and ћ (soft ch). Just for myself, I have borrowed the Serbian Cyrillic letter gh to denote ZhD in the Bulgarian language. There is a Cyrillic letter Q for ShT, it is very handy and convenient, and there is a need ZhD in Bulgarian as well. Anyway. There is nothing Slavic in the old "mysterious" Glagolitic letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv. In the old Glagolitic texts, this letter is used in Greek words only.
►►	[G14]	Ⰽ	ⰽ	Како	К	K:Kαππα:Kapa	K	40
	{ЧX:13}	11277	11325
►►	[G15]	Ⰾ	ⰾ	Λюдıе	Λ	Λ:Λαμβδα:Λambda	L	50
	{ЧX:14}	11278	11326
►►	[G16]	Ⰿ	ⰿ	Мъıслите	М	Μ:Μυ:Mi	M	60	[prekaleno slozhna za pisane]
	{ЧX:15}	11279	11327	Poradi tova che e prekaleno slozhna za pisane, xurvatskite knizhovnici su jų zamenjali s latinskata bykva M, i za tazi zamenjaqa bykva v Unicode e otpysnato mehsto G47:Ⱞ.						As this Glagolitic letter is too hard to write, Croatian writers replaced it with the Roman letter M, and that replacing letter got a Unicode position G47:Ⱞ.
►►	[G17]	Ⱀ	ⱀ	Νашь	N	Ν:Νυ:Νi	N	70
	{ЧX:16}	11280	11328
►►	[G18]	Ⱁ	ⱁ	Онъ	О	Ο:Ομjκρον:Omikron	O	80	[Ima alternativa G26:Ⱉ][Ychastva v ligatyri]
	{ЧX:17}	11281	11329	Ychastva v dve ligatyri: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμjκρονΥψjλον) i G41:Ⱘ (OѦ=U:jys golehm). Ima alternativa: G26:Ⱉ.						This letter participates in two ligatures: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμjκρονΥψjλον:OmicronYpsilon) i G41:Ⱘ (OѦ=U:BugYus). G26:Ⱉ is an alternative.
►►	[G19]	Ⱂ	ⱂ	Покои	П	Π:Πj:Pi	P	90
	{ЧX:18}	11282	11330
►►	[G20]	Ⱃ	ⱃ	Рьци	Р	Ρ:Ρω:Ro	R	100
	{ЧX:19}	11283	11331
►►	[G21]	Ⱄ	ⱄ	Слово	С	S:Σjγμα:Sigma	S	200
	{ЧX:20}	11284	11332
►►	[G22]	Ⱅ	ⱅ	Тврьдо	Т	Τ:Ταυ:Taw	T	300
	{ЧX:21}	11285	11333
►►	[G23]	Ⱆ	ⱆ	Оукъ	ОУ,У	ΟΥ:ΟμjκρονΥψjλον	[U]	400	[Ligatyra ΟΥ po grucki model]
	{-}	11286	11334	Ligatyra Ομjκρον+Υψjλον po grucki model, suotvetstvaqa na suqata ligatyra ΟΥ v kirilicata. Ot dryga strana, zaema mehstoto na gruckata bykva G44:Ⱛ (Υ:Υψjλον) i polychava poredno chisleno naznachenie 400 po miletskata sistema.						A ligature Ομjκρον+Υψjλον(OmicronYpsilon). It follows the Greek model. It corresponds to the same ligature ΟΥ in Cyrillic. On the other hand, if the alphabet order is concerned, this ligature is placed at the position of the Greek letter G44:Ⱛ (Υ:Υψjλον) and is assigned the next Miletan value of 400.
►►	[G24]	Ⱇ	ⱇ	Фрьтъ (fert)	Ф	Φ:Φj:Fi		500	[Pishe se samo v grucki dymi]
	{ЧX:22}	11287	11335	Pishela se e samo v dymi s grucki proizxod. Prez 9-ti i 10-ti vek v slavjanskiut ezik zvyk F ne e imalo.						It was used in Greek words only. In the 9th and 10th centuries, there was no F(F) consonant in Slavic.
►►	[G25]	Ⱈ	ⱈ	Хѣръ	Х	Χ:Χj:Xi		600
	{ЧX:23}	11288	11336
►►	[G26]	Ⱉ	ⱉ	Отъ	ω	Ω:Ωμεγα:ωmega		700	[Alternativa na G18:Ⱁ]
	{ЧX:24}	11289	11337	Kakto v gruckata azbyka i kakto v kirilicata, bykvata O ima alternativa ω. V kirilicata, formata na tazi alternativna bykva e podxodjaqa za ligatyra sus T, i ligatyrata ω-pod-T se izpolzva mnogo chesto pri zvykosuchetanieto OT. V glagolicata takava ligatyra maj nehma. Dali imeto na tazi bykva v glagolicata e izbrano pod vlianie na kirilicata?						Following the Greek model, similar to Cyrillic, the letter O has an alternative ω:ωmega. In Cyrillic, the shape of ω:ωmega allows a ligature with a next T, and such a ligature ω-under-T was often used for OT. Is there such a ligature in Glagolitic? Was the name of this letter (OTU) chosen in Cyrillic?
►►	[G27]	Ⱊ	ⱊ	[пѣ]			[Q]	[800]	[Misteria]
	{ЧX:25}	11290	11338	Edna ot trite "misteriozni" glagolicheski bykvi Suzdadena verojatno kato suotvetstvie na latinskata bykva Q. Tazi bykva naistina e misteriozna i xipotetichna. Niqo za nejų ne se znae sus sigyrnost. Polychila e mehsto v Unicode s nehkoe ot predpolagaemite si nachertania i samo poradi tova prisutstva v tazi tablica. Fonetichna zabelezhka: Ne biva da ni ychydva suotvetstvieto meghy slavjanskiut zvyk P i latinskoto Q. V balkano-romanskite dialekti staroto latinsko Q vuz osnova na labialnata si sustavka e preminalo v P/P. Naprimer: aqua => apǎ (voda), quattuor => patru (chetiri).						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter Q. This letter is mysterious and hypothetical, indeed. Nothing certain is known about it. This letter has got a Unicode position with one of its hypothetical shapes. That is why it is mentioned in this table. Phonetic note: Please do not be surprised by the correspondence between the Slavic sound P/P and the Latin Q. In Balkan-Romance, the old Latin Q has passed into P having emphasized its labial component. Examples: aqua => apǎ (water), quattuor => patru (four).
►►	[G28]	Ⱋ	ⱋ	Ща	Щ			[800]	[Ligatyra ShT po model ot kirilicata]
	{-}	11291	11339	Ligatyra ShT po model, zaimstvan ot kirilicata.						A ligature ShT. Probably, Cyrillic model.
►►	[G29]	Ⱌ	ⱌ	Ци	Ц			900
	{ЧX:26}	11292	11340
►►	[G30]	Ⱍ	ⱍ	Чрьвь	Ч
	{ЧX:27}	11293	11341
►►	[G31]	Ⱎ	ⱎ	Ша	Ш				[Naj-prostata po forma bykva]
	{ЧX:28}	11294	11342	Tova e naj-prostata po forma glagolicheska bykva. Verojatno formata ih e zaimstvana ot kirilicata. Ychastva v ligatyrata G28:Ⱋ:Qa=ShT.						The Glagolitic letter with the simplest shape. Probably, the shape was borrowed from Cyrillic. Participates in the ligature G28:Ⱋ:Qa=ShT.
►►	[G32]	Ⱏ	ⱏ	Еръ [golehm]	Ъ				[Ychastva v diftong-digraf UI]
	{ЧX:29}	11295	11343	Tozi red ot tablicata e posveten na glagolicheskata bykva er golehm. Otklonenie: Diftongut-digrafut UI e polychil statyt na otdelna bykva edva v modernata kirilica za nyghite na ryski i curkovno-slavjanski. V glagolicata, kakto i v starata kirilica, tova si e diftong-digraf, sustaven ot dve bykvi. Purvata e er golehm (Ⱏ:U), a vtorata mozhe da e Ⰻ:I ili Ⰺ:I.						This table row is designated to the Glagolitic letter U:bigYer:backYer. Off-topic: The diphthong-digraph UI received the status of a separate letter just in modern Cyrillic, at bookprinting, for the needs of Russian and Church-Slavonic. In the Glagolitic alphabet, and in the original Cyrillic as well, this is just a two-letter sequence to denote a Slavic diphthong. The first letter is U:bigYer:backYer, and the second one could be either Ⰻ:I:Iota or Ⰺ:I:Heta.
►►	[G33]	Ⱐ	ⱐ	Ерь [maluk]	Ь
	{ЧX:30}	11296	11344
►►	[G34]	Ⱑ	ⱑ	[jat]	IА,Ѣ			[800]	[Jotirana glasna]
	{ЧX:31}	11297	11345	Suzdateljut na glagolicata e predvidil otdelni bykvi sus sobstveni ochertania za jotiranite glasni ΙΑ,ΙΟ i ΙΟΥ. Bykvata na tozi red e za jotiranata glasna ΙΑ. Suzdateljut na glagolicata ne e razlichaval slavjanskiut zvyk E (jat, e dvojno) ot jotiranata glasna ΙΑ. Poradi tova toj ne e predvidil bykva za slavjanskiut zvyk E (jat, e dvojno), kakvato ima v kirilicata. Sledovatelno, v glagolicata jotiranata glasna ΙΑ (kojato e diftong) i glasniut zvyk E (jat, e dvojno) se oznachavat s edna i suqa bykva Ⱑ, tazi na tozi red. Poradi tova, pod vlianieto na glagolicata i na proiznoshenieto v nehkoi nashenski dialekti, ponehkoga i v kirilicata bykvata E (jat, e dvojno) se izpolzvala za oznachavaneto na diftongut (jotiranata glasna) ΙΑ.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙA. In his Slavic speech, the creator of Glagolitic did not distinguish the vowel E (Yat,Jat,LongE) and the iotated vowel ΙΑ. That's why he did not provided a letter for the Slavic vowel E (Yat,Jat,LongE), unlike Cyrillic. Therefore, the iotated vowel ΙΑ, which is a diphthong, and the vowel E are denoted identically in Glagolitic via the same letter Ⱑ, that on this row. Therefore, because of Glagolitic and because of the pronunciation in some regional Bulgarian dialects, sometimes, the Cyrillic letter E (Yat,Jat,LongE) was also used for the diphthong (iotated vowel) ΙΑ.
►►	[G35]	Ⱒ	ⱒ	[хлъмъ]			[H]		[Misteria]
	{ЧX:32}	11298	11346	Edna ot trite "misteriozni" glagolicheski bykvi Suzdadena kato suotvetstvie na latinskata bykva H. Naricha se oqe "pajakoobrazno X". Sreqala se samo chetiri puti, i to vse v dymata "xulm". Zatova se predpolaga, che "xulm" e bilo imeto na tazi bykva.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter H. Sometimes, it is called "spider-like X". Only four occurences of this letter exist, all of them in the word "xulm". So, "xulm" is supposed to be the name of this letter.
►►	[G36]	Ⱓ	ⱓ	Ю	Ю				[Jotirana glasna]
	{ЧX:33}	11299	11347	Suzdateljut na glagolicata e predvidil otdelni bykvi sus sobstveni ochertania za jotiranite glasni ΙΑ,ΙΟ i ΙΟΥ. Bykvata na tozi red e za jotiranata glasna ΙΟΥ (Jy).						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙΟΥ (Jy).
►►	[G37]	Ⱔ	ⱔ	[Jys maluk]	Ѧ,Я				[Nosovka]
	{-}	11300	11348	Malkiut jys (prednata nosovka) e edinstvenata otdelna bykva v glagolicata za nosova glasna. Tja ychastva v ligatyri za drygi bykvi za nosovki v glagolicata i togava tja se naricha G38:Ⱕ:jysov marker. Malkiut jys i jysoviut marker zaemat dve susedni pozicii v Unicode i samo zatova te zaemat i dva susedni reda v tablicata.						The LittleYus (the front nasal) is the only separate letter for nasal vowel in Glagolitic. It participates in ligatures for other nasals. As a part of a ligature, it is called G38:Ⱕ:NasalMark. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the next one.
►►	[G38]	Ⱕ	ⱕ	[Jys znak]					[Nosovka, jysov marker]
	{ЧX:34}	11301	11349	Jysoviut marker: tova e edinstvenata otdelna bykva v glagolicata za nosova glasna. Ypotrebena samostojatelno, tazi bykva oznachava G37:Ⱔ:Ѧ:malkiut jys, opisan na predishniut red ot tablicata. Malkiut jys i jysoviut marker zaemat dve susedni pozicii v Unicode i samo zatova te zaemat i dva susedni reda v tablicata. Jysoviut marker ychastva v krajut na ligatyri, koito oznachavat drygi nosovki: Jysov marker sled bykva G18:Ⱁ:O dava G41:Ⱘ:U:Golehm jys. Jysov marker sled bykva G39:Ⱖ:ΙΟ dava G42:Ⱙ:IU:Jotiran golehm jys. Jysov marker sled bykva G06:Ⰵ:E dava G40:Ⱗ:IѦ:Jotiran maluk jys.						The NasalMark: this is the only separate Glagolitic letter for a nasal vowel. Used by itself, this letter denotes the G37:Ⱔ:Ѧ:LittleYus:FrontNasal, described on the previous row of the table. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the one above. The NasalMark is used to terminate some ligatures which denote nasals: NasalMark after G18:Ⱁ:O forms G41:Ⱘ:U:BigYus:BackNasal. NasalMark after G39:Ⱖ:ΙΟ formsa G42:Ⱙ:IU:IotatedBackNasal. NasalMark after G06:Ⰵ:E forms G40:Ⱗ:IѦ:IotatedFrontNasal.
►►	[G39]	Ⱖ	ⱖ	[jot]	[ıо]				[Jotirana glasna izvun ypotreba]
	{ЧX:35}	11302	11350	Suzdateljut na glagolicata e predvidil otdelni bykvi sus sobstveni ochertania za jotiranite glasni ΙΑ,ΙΟ i ΙΟΥ. Bykvata na tozi red e za jotiranata glasna ΙΟ. Tuj kato v slavjanskiut ezik nehmalo zvykosuchetanie ΙΟ, to tazi bykva ne se ypotrebjavala. Tja obache ychastva v ligatyrata za G42:Ⱙ:IU:golemiut jotiran jys.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙO. This letter has never been used by itself because there was no ΙO diphthong. However, it participates in the ligature G42:Ⱙ:IU:IotatedBigYus.
►►	[G40]	Ⱗ	ⱗ	[Jys maluk jotiran]	IѦ				[Jotirana glasna, nosovka]
	{-}	11303	11351	Bykvata za jotiraniut maluk jys predstavljava ligatyra ot bykvata G06:Ⰵ:E, posledvana ot G38:Ⱕ:Jysoviut marker. Tazi bykva e nenyzhna.						This letter was to denote the IotatedLittleYus (IotatedFrontNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G06:Ⰵ:E is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. This letter was unnecessary.
►►	[G41]	Ⱘ	ⱘ	[Jys golehm]	Ѫ				[Nosovka]
	{-}	11304	11352	Bykvata za golemiut jys (zadnata nosovka) predstavljava ligatyra ot bykvata G18:Ⱁ:O, posledvana ot G38:Ⱕ:Jysoviut marker.						This letter denotes the BigYus (BackNasal) vowel. It is a ligature: the letter G18:Ⱁ:O is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark.
►►	[G42]	Ⱙ	ⱙ	[Jys golehm jotiran]	IѪ				[Jotirana glasna, nosovka]
	{-}	11305	11353	Bykvata za jotiraniut golehm jys predstavljava ligatyra ot jotiranata bykva G39:Ⱖ:ΙΟ, posledvana ot G38:Ⱕ:Jysoviut marker. Jotiranata bykva G39:Ⱖ:ΙΟ se ypotrebjava samo kato chast ot ligatyrata za golemiut jotiran jys.						This letter denotes the IotatedBigYus (IotatedBackNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G39:Ⱖ:ΙΟ is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. The iotated letter G39:Ⱖ:ΙΟ is used only in this ligature.
►►	[G43]	Ⱚ	ⱚ	[θita]	Θ	Θ:Θητα:θita		800	[Pishe se samo v grucki dymi]
	{ЧX:36}	11306	11354	Pishela se e samo v dymi s grucki proizxod. Oznachavala zvyk, kojto go nehma v slavjanski. Verojatno originalnata bykva, ako takava e imalo, e bila zabravena. Vposledstvie bykvata e polychila formata si ot gruckata azbyka.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. Probably, there was another Glagolitic shape which was forgotten. Later, the Greek shape was adopted.
►►	[G44]	Ⱛ	ⱛ	[υжица]	υ	Υ:Υψjλον:υpsilon	Y		[Pishe se samo v grucki dymi]
	{ЧX:37}	11307	11355	Pishela se e samo v dymi s grucki proizxod. Oznachavala zvyk, kojto go nehma v slavjanski. Za razlika ot predishnata bykva Θ:Θητα:θita, tazi bykva Υ:Υψjλον:υpsilon ne e bila zabravena, ponezhe ychastva v ligatyrata G23:Ⱆ:Oyku.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. This letter Υ:Υψjλον:υpsilon:Ypsilon participates in the ligature G23:Ⱆ:OY and has never been forgotten, unlike the previous letter Θ:Θητα:θita.
►►	[G45]	Ⱜ	ⱜ	[Щapich]					Xurvatsko dopulnenie
	{-}	11308	11356	Tazi bykva e xurvatsko dopulnenie kum glagolicata. Pisheli jų na mehstoto na izcheznul slab er. Qapich znachelo pruchica. Prisutstva v tazi tablica, samo zaqoto si ima Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. It was written at the places of a lost weak yer. Its name means stick. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G46]	Ⱝ	ⱝ	[Triugulno A]					Xurvatsko dopulnenie
	{-}	11309	11357	Tazi bykva e xurvatsko dopulnenie kum glagolicata. Triugulnoto A e osoben nachin za izpisvane na bykvata G01:Ⰰ:Azu. Prisutstva v tazi tablica, samo zaqoto si ima Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. This letter - triangle A - is a special way to write the letter G01:Ⰰ:Azu. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G47]	Ⱞ	ⱞ	[Myslite]					Xurvatsko dopulnenie
	{-}	11310	11358	Tazi bykva e xurvatsko dopulnenie kum glagolicata. Verojatno se e izpolzvala vmesto latinskata bykva M, ponezhe originalnata glagolicheska bykva G16:Ⰿ e prekaleno slozhna za pisane. Prisutstva v tazi tablica, samo zaqoto si ima Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. Probebly, it was used as the letter M, as the original Glagolitic letter G16:Ⰿ is too hard to write. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.

►►	Reference	Glagolitic UC Shape	Glagolitic LC Shape	Name of the letter	Cyrillic Counterpart	Greek Counterpart	Roman Counterpart	Numerical Value	Remark
	Etiket	Glagoličeska gole̋ma bykva	Glagoličeska malka bykva	Naimenovanie na bykvata	Suotvetstvie v kirilicata	Suotvetna grucka bykva	Suotvetna latinska bykva	Čislena stojnost	Zabeležka
►►	►►	►►		►►	►►	►►	►►	►►	►►
▼▼	Za vse̋ka glagoličeska bykva e prednaznačen red v tazi tablica. Za vse̋ka glagoličeska bykva v tablicata ima i dopulnitelen red, kojto se pokazva pri poiskvane. Na dopulnitelnite redove, meǧy drygoto, su ykazani i kodovete na bykvite.			Etiketut slyži za označavane i za citirane na redut ot tazi tablica i na suotvetnata glagoličeska bykva. Etiketite imat vidut [G01],[G02],..,[G44]. Bez vruzka s tazi tablica etiketite ne̋mat značenie. Na dopulnitelniut red, pod etiketut i nale̋vo ot kodovete na bykvite, se pokazva "broäčut na Černorizec Xrabur".					Kodovete na glagoličeskite bykvi v Unicode mogat da se pokazvat desetično ili puk šestnadesetično. Desetično i šestnadesetično mogut da se smenät črez listbox, kojto qe namerite tyka ili drygade v tazi pyblikacia. Desetično Šestnadesetično
▼▼		Obäsnenie na formite na glagoličeskite bykvi		Formite na glagoličeskite bykvi su stranni i pričydlivi. Plod su na xydožničeskata darba na suzdatelüt na glagolicata. Toj e položil specialni ysilia bykvite my da su ynikalni, da ne priličat na bykvite ot nikoä dryga azbyka. Geometrični figyri - krugčeta, triugulnici, .. - su osnovni elementi na formite na glagoličeskite bykvi. Sveti Kliment Oxridski oprostil suzdadenite ot premudriut Sveti Kiril bykvi. Veroätno sega nie ü znaem glagolicata vuv vidut ï sled namesata na Sveti Kliment. Veroätno originalnite formi na ne̋koi bykvi v kraüt na azbykata su bili zabraveni. Polyčili su formata na suotvetnata grucka ili kirilska bykva:  G24:Φι   G26:Ωμεγα   G43:Θητα  G31:Ша   G28:Ща  Možem da podozirame namesa na Sveti Kliment. Samo zaradi qedrostta na Unicode stava dyma za malki glagoličeski bykvi. Malkite glagoličeski bykvi imat suqite formi, kakto glavnite. V Unicode su otpysnuti pozicii i za malkite glagoličeski bykvi, no nova forma za te̋x ne im e naznačena - te prosto su po-malki. Različnite formi za glavnite i malkite bykvi pri kirilskata, latinskata i gruckata azbyka su plod na erata na knigopečataneto, koeto glagolicata ne e dožive̋la.
▼▼	Veroätno, imenata na kirilskite bykvi su zaimstvani ot glagolicata.			Obäsnenie na imenata na bykvite	Tuj kato, za razlika ot kirilicata, glagolicata po načalo e zamislena kato nova azbyka, za glagoličeskite bykvi su bili izmisleni imena. Tvurdenieto, če tezi imena v azbyčniut red predstavlävat svurzan stix ili izrečenie, e sumnitelno. Kum kraüt na azbykata bykvite prestavat da imat istinski imena.
▼▼	Kato se ima pred vid, če glagolica i kirilicata su različni azbyki, vse̋ko suotvetstvie e suprovodeno s mnogo yslovnosti.				Obäsnenie na suotvetstvieto s kirilicata	V tablicata e ystanoveno počti pulno suotvetstvie meǧy glagolicata i gruckata azbyka, a puk samata stara kirilica ne e neqo drygo, a e gruckata azbyka, dopulnena s 11 bykvi. Taka če, purvo, suotvetstvieto na glagoličeskite bykvi s kirilicata može da se ystanovi na tazi osnova. I vtoro, suotvetstvieto na glagoličeskite bykvi s kirilicata može da se ystanovi na osnovata na zvykovete v slavänskiut ezik. Ako tazi žulta kolona za suotvetstvieto s kirilicata e populnena, i susednata kolona za suotvetstvieto s gruckite bykvi suqo e populnena, i kletkata v kolonata za zabeležki e v zeleno, to ystanoveno e po vuzmožnost pulno suotvetstvie meǧy glagoličeskata, kirilskata i gruckata bykva. Ako tazi žulta kolona za suotvetstvieto s kirilicata e populnena, i kletkata v kolonata za zabeležki e v žulto, to ystanoveno e suotvetstvie meǧy glagoličeskata i kirilskata bykva vuz osnova na zvykovata stojnost na bykvite v slavänski. Trite "misteriozni" glagoličeski bykvi ne̋mat suotvetstvie v kirilicata. Glagoličeskite bykvi za nosovite glasni si imat kirilski suotvetstvia. Glagoličeskite bykvi za ötiranite glasni obiknoveno imat kirilski suotvetstvia. Osven bykvata G39:Ⱖ, koäto ne̋ma. A puk bykvata G34:Ⱑ se proektira vurxy kirilicata po složen način. Dvete bykvi G10:Ⰹ:Iota i G11:Ⰺ:Iota-s-dierezis su povliani ot kirilicata.
▼▼	Glagolicata sledva modelut na gruckata azbyka. Pulno suotvetstvie, osven za formata, imeto i čislenata stojnost na bykvite, e ystanoveno, kogato: Tazi kolona e populnena s grucka bykva. Kolonata za zabeležka e ocvetena v zeleno. Takova pulno suotvetstvie e ystanoveno za 22 ot 24-te grucki bykvi. Za dve grucki bykvi ne̋ma suotvetstvie v glagolicata: Ξ:ξι:Ksi i Ψ:ψι:Psi Vuzmožno e da e imalo suotvetni glagoličeski bykvi, koito su bili zabraveni.					Obäsnenie na suotvetstvieto s gruckite bykvi	Kato se ima pred vid, če glagolica e različna ot gruckata azbyka, vse̋ko suotvetstvie e suprovodeno s mnogo yslovnosti.
▼▼	V tablicata e ystanoveno počti pulno suotvetstvie meǧy glagolicata i gruckata azbyka. Obače sustavut na gruckata azbyka e stabilen veče 2400 godini, dokato sustavut na latinskata azbyka varira, varirat i zvykovite stojnosti na latinskite bykvi. Zatova, ystanovävane na suotvetstvie meǧy glagolicata i latinskata azbyka črez tazi tablica ne e sred osnovnite celi. I vse pak, glagoličeskoto suotvetstvie za povečeto latinski bykvi e označeno v tazi kolona ot tablicata. Smisulut na tazi kolona ot tablicata obače e da se pokaže, če trite "misteriozni" bykvi su bili vuvedeni v glagolicata kato suotvetstvie na trite latinski bykvi G-H-Q G13:Ⰼ:G:Герв G35:Ⱒ:H:Хълм G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ?]						Obäsnenie na suotvetstvieto s latinskite bykvi	Kato se ima pred vid, če glagolica e različna ot latinskata azbyka, vse̋ko suotvetstvie e suprovodeno s mnogo yslovnosti.
▼▼	Miletskata sistema za označavane na čislata e po-pulno obäsnena tam, a tyk - po-nakratko. Miletskata sistema za označavaneto na čislata ot 1 do 999 ima nyǧa ot 27 cifri, v kačestvoto na koito se izpolzvat poredni bykvi. V gruckata pismenost tezi bykvi su: 9 cifri za edinicite ot 1 do 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 cifri za celite desetki ot 10 do 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 cifri za celite stotici ot 100 do 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, F, Χ, Ψ, Ω, ?. Dokolkoto v standartiziranata po vremeto na Aleksandur Veliki klasičeskata grucka önijska azbyka ima samo 24 bykvi, tri cifri ne dostigat: 6, 90, 900 (označeni su s ?). Za 6, 90, 900 se izpolzvat stari grucki bykvi, izlezli veče ot ypotreba i ostanuli samo kato cifri. Dokolkoto originalnata stara kirilska azbyka e prosto nadstrojka na klasičeskata grucka azbyka, to v starata kirilska azbyka e zaimstvana i miletskata sistema za označavaneto na čislata ot 1 do 999, kato za nedostigaqite tri cifri se izpolzvat S:6, Č:90, C:900. Glagolicata izpolzva suqata miletska sistema za označavaneto na čislata ot 1 do 999, i naznačeniata na bykvite su kakto sledva: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Edinici G01:Ⰰ G02:Ⰱ G03:Ⰲ G04:Ⰳ G05:Ⰴ G06:Ⰵ G07:Ⰶ G08:Ⰷ G09:Ⰸ Desetki G10:Ⰹ G12:Ⰻ G13:Ⰼ G14:Ⰽ G15:Ⰾ G16:Ⰿ G17:Ⱀ G18:Ⱁ G19:Ⱂ Stotici G20:Ⱃ G21:Ⱄ G22:Ⱅ G23:Ⱆ G24:Ⱇ G25:Ⱈ G26:Ⱉ G27:? G29:Ⱌ Tuj kato v glagolicata ima poveče ot 27 bykvi, poslednite bykvi ne se izpolzvat. Suzdatelüt na glagolicata veroätno ne e različaval bykvite G10:Ⰹ i G11:Ⰺ, poneže i dvete označavat čisloto 10. Purvonačalnata bykva za čisloto 800 e zagybena. Veroätno e bila bykvata G27:Ⱊ, suotvetstvaqa na latinskata bykva Q. Kato cifra 800 su se ypotrebävali ne̋koi drygi bykvi: G28:Ⱋ, G34:Ⱑ, G43:Ⱚ. Bykvata Qa:G28:Ⱋ ne e bila čast ot originalnata glagolica. Ako beše, to čislenata ï stojnost za 800 ne̋maše da bude osporvana ot drygi bykvi. Taka kakto ne se osporva stojnostta 900 na bykvata Ci:G29:Ⱌ.							Obäsnenie na miletskite čisleni stojnosti	Označavaneto na čislata po miletskata sistema e bilo mnogo važno po onova vreme, predi ypotrebata na arabskite cifri da se ystanovi. Čislenata stojnost na glagoličeskite bykvi opredelä redut im v glagoličeskata azbyka. Ili obratno, redut na glagoličeskite bykvi v azbykata opredelä čislenata im stojnost. I po vse̋ka veroätnost, podredbata na bykvite v glagolicata e povliala i na kirilicata. Naprimer, kirilskata bykva Б e na vtoro me̋sto, poneže i v glagolicata e na vtoro me̋sto. I razbira se, podredbata i na glagolicata i na kirilicata e povliana ot podredbata na gruckata azbyka.
▼▼	Ako kletkata za zabeležki e v zeleno, to bykvata ne̋ma značimi osobenosti. Ako kletkata za zabeležki e v zeleno i e prazna, to na dopulnitelniut red za tazi bykva su dadeni samo Unicode-ut i {broäčut na Černorizec Xrabur}. Ako kletkata za zabeležki e v žulto, to tova e bykva, neobxodima za slavänskiut ezik, koäto si ima točno suotvetstvie v kirilicata. Ako kletkata za zabeležki e v žulto i e prazna, to na dopulnitelniut red za tazi bykva su dadeni samo Unicode-ut i {broäčut na Černorizec Xrabur}. Ako kletkata za zabeležki ne e prazna, to na dopulnitelniut red obiknoveno ima poäsnenia za tazi bykva.								<<< Obäsnenie na kolonata za zabeležki
►►	[G01]	Ⰰ	ⰰ	Азъ	А	Α:Αλφα:Alfa	A	1
	{ЧX:1}	11264	11312
►►	[G02]	Ⰱ	ⰱ	Боукъı	Б	[Beta]	B	2
	{ЧX:2}	11265	11313
►►	[G03]	Ⰲ	ⰲ	Вѣди	В	Β:Βητα:Vita		3
	{ЧX:3}	11266	11314
►►	[G04]	Ⰳ	ⰳ	Глаголи	Г	Γ:Γαμμα:Gama		4	[Ima alternativa: G13:Ⰼ]
	{ЧX:4}	11267	11315	Obäsnenieto na alternativata G13:Ⰼ e tam.						The alternative G13:Ⰼ is explained there.
►►	[G05]	Ⰴ	ⰴ	Добро	Д	Δ:Δελτα:Delta	D	5
	{ЧX:5}	11268	11316
►►	[G06]	Ⰵ	ⰵ	Есть	Е	Ε:Εψιλον:Epsilon	E	6
	{ЧX:6}	11269	11317
►►	[G07]	Ⰶ	ⰶ	Живѣте	Ж			7
	{ЧX:7}	11270	11318
►►	[G08]	Ⰷ	ⰷ	Sѣло	S			8	[Alternativa na G09:Ⰸ]
	{ЧX:8}	11271	11319	I v glagolicata, i v kirilicata, ima dve bykvi za zvykut Z(Z): bykvata Zemlja i bykvata Selo. Logično e da se predpoloži, če i v govorimiut slavänski ezik ot 9-ti vek e imalo dva zvyka Z(Z): staro Z(Z) i novo Z(Z). I dvata vida slavänsko Z(Z) su se poävili sled izmenenie na po-star zvyk G(G). Staroto Z(Z) se e poävilo mnogo mnogo otdavna, v pra-istoričeski vremena - pri satemizaciata. Sreqa se v dymi kato az, zlato, zurno, zemä, znaü. Prez 9-ti vek sled Xrista staroto Z(Z) e zvyčalo kakto segašnoto naše Z(Z), kakto sega to zvyči vuv vsički slavänski ezici ili kakto sega zvyči tazi bykva v grucki. Novoto Z(Z) se e poävilo po vtorata slavänska palatalizacia, ne̋kude vuv vekovete 4-ti, 5-ti, 6-ti ili 7-mi sled Xrista. Sreqa se v dymi kato noze, knäz, dialozi, zve̋r, zvezda. Ne̋kude stava dyma za otdelni 2-ra i 3-ta palatalizacia, no e po-ydobno da se razgleǧat zaedno kato vtora palatalizacia. Tuj kato po vremeto na vtorata palatalizacia slavänskiut ezik se bil veče raznesul na obširni prostranstva i se bil veče razpadnul na teritorialni dialekti, to v proveǧaneto na vtorata palatalizacia se nablÿdavat neposledovatelnosti i dialektni osobenosti. Neposledovatelnosti ima navse̋kude, dialektni osobenosti v tazi vruzka na Balkanite ne̋ma. Pri sravnenie s iztočnoto i sus zapadnoto slavänoglasie - togava ima. V bezzvyčnata si versia vtorata slavänska palatalizacia promenä zvykut K vuv C(TS). Redno e da se očakva, če v zvyčnata si versia vtorata palatalizacia e promenäla zvykut G(G) vuv DZ(DZ). I veroätno takuv e bil slyčaüt. Novoto slavänsko Z(Z), polyčeno po vtorata palatalizacia, veroätno e zvyčalo kato DZ(DZ), različno ot zvyčeneto na staroto Z(Z). Veroätno točno takova e bilo položenieto v kraüt na 9-ti vek, kogato su vuzniknuli i dvete slavänski azbyki. Obače. Starite nadpisi na kamuk ne suduržat novo Z(Z). A puk tolkova stari knigi ne̋ma. V nito edna stara kniga ne e spazeno različieto staroto Z(Z) i novoto Z(Z) da se označavat s različni bykvi. Dvete bykvi se ypotrebävat suvsem proizvolno, kakto xrymne na pisarüt, vse edno če dvete bykvi se četut ednakvo. To i taka si e bilo v sledvaqite vekove, sled 10-ti vek. Ima i drygi slyčai, kogato v azbykata - i v kirilicata, i v glagolicata - kogato dve bykvi zvyčut ednakvo i ypotrebata im e proizvolna: dvete bykvi za glasniut zvyk I - bykvata I (Ita) i bykvata I (öta) dvete bykvi za glasniut zvyk O - bykvata O (Omikron) i bykvata Ω (Omega) Vuv vsičkite tezi tri slyčaä (Z:S:Ⰸ:Ⰷ, I:I:Ⰺ:Ⰻ, O:Ω:Ⱁ:Ⱉ), nikoä ot tezi šest bykvi ne može da izleze ot ypotreba, zaqoto vse̋ka ot te̋x si ima svoä čislova stojnost po miletskata sistema.						There are two letters for the Z(Z) consonant in both Glagolitic and Cyrillic: Zemlja and Selo. It could be logically assumed that two different consonants Z(Z) existed at that time in the spoken Slavic language: an old Z(Z) and a new Z(Z). Both those Slavic consonants Z(Z) appeared after the change of an older consonant G(G). The old Z(Z) appeared ages ago, at pre-historic times - as a result of the satemization. It can be met in words such as az, zlato, zurno, zemä, znaü. In the 9th century AD, the old Z(Z) sounded as it does now in Bulgarian, in all modern Slavic languages, and in modern Greek. The new Z(Z) appeared as a result of the second Slavic palatalization, in the centuries 4th, 5th, 6th or 7th AD. It can be met in words such as noze, knäz, dialozi, zver, zvezda. Some people are considering some third Slavic palatalization. However, it is more convenient to be consider as part of the 2nd palatalization. Since at the time of the second Slavic palatalization, the Slavic language has been already spread on wide territories and has been already divided into various regional dialects, hence the second Slavic palatalization was implemented with inconsistencies and dialectal specifics. There are inconsistencies all over the Slavophonia. Dialectal specifics are observed in the West and East branches only. In the voiceless case, the second Slavic palatalization changed the consonant K into C(TS). We may assume that in the voiced case, the second Slavic palatalization produced an affricate as well and changed the consonant G(G) into DZ(DZ). And that was the case, probably. The new Slavic Z(Z), result of the second palatalization, may have sounded as DZ(DZ), differently than the old Z(Z). That was probably the case in the end of the 9th century AD, the time when both Slavic alphabets emerged. However. The new Z(Z) cannot be met on the old inscriptions on stone. There are no books preserved and old enough. The distinction between the old and the new Z(Z) cannot be observed anywhere. The two letters are randomly used, always. Obviously, both letters sounded the same in the next centuries, after the 10th century AD. There are other cases where two different letters have the same sounding and random usage, both in Cyrillic and Glagolitic: two letters for the I sound - I (Heta) and I (öta) two letters for the O sound - O (Omicron) and Ω (Omega) In all these three cases (Z:S:Ⰸ:Ⰷ, I:I:Ⰺ:Ⰻ, O:Ω:Ⱁ:Ⱉ), neither letter can go out of usage, because each one has its Miletan numerical value.
►►	[G09]	Ⰸ	ⰸ	Землıа	З	Ζ:Ζητα:Zita	Z	9	[Ima alternativa: G08:Ⰷ]
	{ЧX:9}	11272	11320	Ima alternativa: G08:Ⰷ:Selo. Obäsnenieto na alternativata G08:Ⰷ e tam, red po-gore.						There is an alternative: G08:Ⰷ:Selo. The alternative is explained G08:Ⰷthere, one row above.
►►	[G10]	Ⰹ	ⰹ	Иже	[ ϊ ]	[ ϊ ]		10	[Bykva za glasniut zvyk I]
	{-}	11273	11321	Edna ot trite glagoličeski bykvi za glasniut zvyk I. Veroätno suotvetstva na Ι:Ιωτα:Ιotata-s-dierezis ot kirilicata i gruckata azbyka. Vuzmožno e ne̋koi da su misleli, če v glagolicata ima samo dve bykvi za zvykut I, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιota i G12:Ⰻ:Η:Ητα:Ita. Vuzmožno e ne̋koi da ne su sme̋tali Ι:Ιωτα:Ιotata-s-dierezis za otdelna bykva. Oqe poveče, formite na G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιotata i na Ι:Ιωτα:Ιotata-s-dierezis su podobni. Oqe poveče, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιotata i Ⰹ:Ιωτα:Ιotata-s-dierezis imat edna i suqa čislena stojnost. Dokolkoto tekst na glagolica praktičeski ne može da mine za tekst na grucki, nyǧa da se različavat Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιotata i Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιotata-s-dierezis v glagolicata ne̋ma. Veroätno, praktikata da se različavat Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιotata i Ⰹ:Ι:Ιωτα:Ιotata-s-dierezis e preminula ot kirilicata v glagolicata.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis. Some people may have thought that there are just two Glagolitic letters for the I vowel, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and G12:Ⰻ:Η:Ητα:Heta. Perhaps, some people have not considered Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis as a separate letter. Moreover, the shapes of the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are very similar in Glagolitic. Moreover, the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ⰹ:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are assigned the same Miletan numeric value. As a text written in Glagolitic, in practice, could not be considered a Greek text, there is no need to distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis in Glagolitic. Probably, the practice do distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis was transferred from Cyrillic to Glagolitic.
►►	[G11]	Ⰺ	ⰺ	Иже	I	Ι:Ιωτα:Ιota	I	10	[Bykva za glasniut zvyk I]
	{ЧX:10}	11274	11322	Edna ot trite glagoličeski bykvi za glasniut zvyk I. Veroätno suotvetstva na Ι:Ιωτα:Ιotata ot kirilicata i gruckata azbyka. Kakto i v kirilicata, ne e imalo pravilo koga da se piše Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιota i koga Ⰻ:Η:Ητα:Ita.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:Iota. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ita or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιota neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G12]	Ⰻ	ⰻ	Иже	И	Η:Ητα:Ita		20	[Bykva za glasniut zvyk I]
	{ЧX:11}	11275	11323	Edna ot trite glagoličeski bykvi za glasniut zvyk I. Veroätno suotvetstva na Η:Ητα:Itata ot kirilicata i gruckata azbyka. Kakto i v kirilicata, ne e imalo pravilo koga da se piše Ⰻ:Η:Ητα:Ita i koga Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιota.						One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Η:Ητα:Heta. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ita or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιota neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G13]	Ⰼ	ⰼ	[герв]			G	30	[Alternativa na G04:Ⰳ]
	{ЧX:12}	11276	11324	Edna ot trite "misteriozni" glagoličeski bykvi i edinstvenata ot te̋x, koäto se e ypotrebävala sravnitelno često. Suzdadena kato suotvetstvie na latinskata bykva G. Suzdatelüt na glagolicata Sveti Kiril e bil elinofon i na nego my e pravelo vpečatlenie edno nesuvuršenstvo na gruckata pismenost, a imenno, če edna i suqa bykva G:Gama se izpolzva za označavane na dva različni zvyka v gruckiut ezik: na proxodnata Gama i na pregradnata Gama. V slavänski ezik vse̋ka Gama e pregradna i slavänoglasnite ne mogut da različavat gruckata proxodna Gama. V latinski ezik vse̋ka Gama e pregradna i se označava s latinskata bykva G. Na grucki v povečeto slyčai Gamata e proxodna, no v ne malko slyčai tä e pregradna. Gruckata gama e pregradna sled zvykut N, kakto i v ne̋koi dymi sus stranno proiznošenie. Može bi čyǧencite, govoreqi na grucki s akcent, izpolzvali pregradna Gama poveče ot nyžnoto. Na Sveti Kiril može bi my se e iskalo v suzdadenata ot nego yniversalna azbyka, sega naričana glagolica, dvata grucki zvyka da se označavat s različni bykvi: G04:Ⰳ:Glagoli i G13:Ⰼ:Gerv. Sveti Kiril qe da e kazal na brat si i na yčenicite si: "S bykvata G13:Ⰼ:Gerv qe pišete dymite Ангел i Евангелие, kakto i Голгоθà" Poveče ot polovinata ot sreqaniata na bykvata G13:Ⰼ:Gerv se padat v dymite Ангел i Евангелие. Sreqa se i v čyǧi dymi, čyǧi i za grucki, i za slavänski: Голгоθà, Гѐенна, ... Pone̋koga s tazi bykva slavänoglasnite označavali stranen za te̋x grucki zvyk G. A za slavänoglasnite vseki zvyk G pred predna glasna (E, I, ..) bil stranen, poneže 2-rata palatalizacia toky-qo bila izčistila slavänskiut ezik ot takiva zvykove. Bykvata G13:Ⰼ:Gerv se sreqa i kato miletska cifra 30, razbira se. Xurvatska zabeležka. V surbo-xurvatskiut ezik ima zvyk meko DŽ, kojto proizliza ot praslavänskoto *DJ. Praslavänskoto *DJ v bulgarski dava ŽD, v ryski - Ž, v polski - DZ. Pod italiansko vlianie xurvatite-katolici počnuli da proiznasät Evandželie V tekstovete na glagolica na tova me̋sto stoe̋la bykvata G13:Ⰼ:Gerv. Trugnul slyx, če bykvata G13:Ⰼ:Gerv označavala imenno DŽ. Neqo poveče, yž zvykut, označavan s bykvata G13:Ⰼ:Gerv, imal neqo obqo s praslavänskoto *DJ. Oqe poveče, če meko G̀ v sev.makedonski se bilo polyčilo imenno ot praslavänskoto *DJ. Kak da e. Bykvata G13:Ⰼ:Gerv se sčita za prototip na bykvite ǧ (meko dž) i ћ (meko č) ot srubskata kirilica. Srubskata bykva ǧ az sum si ü zael za označavane na ŽD v bulgarski. Imame bykva Q za ŠT, mnogo si ü xaresvame, zaqo da ne̋mame bykva i za ŽD. Kak da e. V "misterioznata" bykva G13:Ⰼ:Gerv ot starata glagolica ne̋ma niqo slavänsko. V starite glagoličeski tekstove tä se ypotrebäva samo v grucki dymi.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters and the only of them which had some real usage. It was designed as a counterpart of the Roman letter G. St. Cyril, the creator of Glagolitic, was a native Hellenophone. He could notice a defect in the Greek alphabet. In the Greek script, the same letter G:Gama:Gamma is used to denote two different Greek consonants: the fricative G:Gama:Gamma and the plosive G:Gama:Gamma. In Slavic, or at least in South Slavic, every G:Gama:Gamma is plosive. Moreover, Slavophones cannot distinguish the two Greek G:Gama:Gamma consonants. In Latin, every G:Gama:Gamma is plosive and is denoted via the Roman letter G. In the Greek language, the G:Gama:Gamma consonant is fricative in most cases. Nevertheless, in quite a lot of cases, the Greek G:Gama:Gamma is plosive. The Greek G:Gama:Gamma is plosive after the N consonant, and also in some words having weird pronunciation. Perhaps, non-native speakers of Greek use the plosive G:Gama:Gamma more than normal. Most probably, St. Cyril wished in the universal alphabet he created, now called Glagolitic, the two Greek G:Gama:Gamma consonants to be denoted by two different letters: G04:Ⰳ:Glagoli:Glagoli and G13:Ⰼ:Gerv:Gerv. St. Cyril might have said to his brother and to the disciples: "The letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv should be used in the words like Angel and Evangelie, and Golgoθà." More than one half of the occurrences of the letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv are in the words Angel and Evangelie. G13:Ⰼ:Gerv:Gerv can also be met in foreign words, foreign for both Greek and Slavic: Golgoθà, Gèenna, ... Sometimes, Slavophones used the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv for a Greek fricative G:Gama:Gamma which was strange to them. By the way, at that time, every Greek G:Gama:Gamma before a front vowel (E, I, ..) was strange to native Slavophones, since the 2nd palatalization had just destroyed all such consonants in Slavic. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Gerv was also used with its Miletan value 30, of course. A Croatian remark. The Proto-Slavic *DJ changed to various consonants in the various Slavic languages: to a soft consonant DŽ in Serbo-Croatian, to a consonant Ž in Russian, and to DZ in Polish. Catholics speaking Croatian pronounced Evandželie, like Italians. In the Glagolitic texts, there was the letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv at this place. There was a rumor that the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv was to denote namely DŽ. And that the old sound denoted by this letter was related to the Proto-Slavic *DJ. And the rumor noticed that N.Macedonian has soft G̀ at the places of Proto-Slavic *DJ. Anyway. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv is considered as the prototype of the Serbian Cyrillic letters ǧ (soft dž) and ћ (soft č). Just for myself, I have borrowed the Serbian Cyrillic letter ǧ to denote ŽD in the Bulgarian language. There is a Cyrillic letter Q for ŠT, it is very handy and convenient, and there is a need ŽD in Bulgarian as well. Anyway. There is nothing Slavic in the old "mysterious" Glagolitic letter G13:Ⰼ:Gerv:Gerv. In the old Glagolitic texts, this letter is used in Greek words only.
►►	[G14]	Ⰽ	ⰽ	Како	К	K:Kαππα:Kapa	K	40
	{ЧX:13}	11277	11325
►►	[G15]	Ⰾ	ⰾ	Λюдıе	Λ	Λ:Λαμβδα:Λambda	L	50
	{ЧX:14}	11278	11326
►►	[G16]	Ⰿ	ⰿ	Мъıслите	М	Μ:Μυ:Mi	M	60	[prekaleno složna za pisane]
	{ЧX:15}	11279	11327	Poradi tova če e prekaleno složna za pisane, xurvatskite knižovnici su ü zamenäli s latinskata bykva M, i za tazi zamenäqa bykva v Unicode e otpysnato me̋sto G47:Ⱞ.						As this Glagolitic letter is too hard to write, Croatian writers replaced it with the Roman letter M, and that replacing letter got a Unicode position G47:Ⱞ.
►►	[G17]	Ⱀ	ⱀ	Νашь	N	Ν:Νυ:Νi	N	70
	{ЧX:16}	11280	11328
►►	[G18]	Ⱁ	ⱁ	Онъ	О	Ο:Ομικρον:Omikron	O	80	[Ima alternativa G26:Ⱉ][Yčastva v ligatyri]
	{ЧX:17}	11281	11329	Yčastva v dve ligatyri: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον) i G41:Ⱘ (OѦ=U:ÿs gole̋m). Ima alternativa: G26:Ⱉ.						This letter participates in two ligatures: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον:OmicronYpsilon) i G41:Ⱘ (OѦ=U:BugYus). G26:Ⱉ is an alternative.
►►	[G19]	Ⱂ	ⱂ	Покои	П	Π:Πι:Pi	P	90
	{ЧX:18}	11282	11330
►►	[G20]	Ⱃ	ⱃ	Рьци	Р	Ρ:Ρω:Ro	R	100
	{ЧX:19}	11283	11331
►►	[G21]	Ⱄ	ⱄ	Слово	С	S:Σιγμα:Sigma	S	200
	{ЧX:20}	11284	11332
►►	[G22]	Ⱅ	ⱅ	Тврьдо	Т	Τ:Ταυ:Taw	T	300
	{ЧX:21}	11285	11333
►►	[G23]	Ⱆ	ⱆ	Оукъ	ОУ,У	ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον	[U]	400	[Ligatyra ΟΥ po grucki model]
	{-}	11286	11334	Ligatyra Ομικρον+Υψιλον po grucki model, suotvetstvaqa na suqata ligatyra ΟΥ v kirilicata. Ot dryga strana, zaema me̋stoto na gruckata bykva G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) i polyčava poredno čisleno naznačenie 400 po miletskata sistema.						A ligature Ομικρον+Υψιλον(OmicronYpsilon). It follows the Greek model. It corresponds to the same ligature ΟΥ in Cyrillic. On the other hand, if the alphabet order is concerned, this ligature is placed at the position of the Greek letter G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) and is assigned the next Miletan value of 400.
►►	[G24]	Ⱇ	ⱇ	Фрьтъ (fert)	Ф	Φ:Φι:Fi		500	[Piše se samo v grucki dymi]
	{ЧX:22}	11287	11335	Pišela se e samo v dymi s grucki proizxod. Prez 9-ti i 10-ti vek v slavänskiut ezik zvyk F ne e imalo.						It was used in Greek words only. In the 9th and 10th centuries, there was no F(F) consonant in Slavic.
►►	[G25]	Ⱈ	ⱈ	Хѣръ	Х	Χ:Χι:Xi		600
	{ЧX:23}	11288	11336
►►	[G26]	Ⱉ	ⱉ	Отъ	ω	Ω:Ωμεγα:ωmega		700	[Alternativa na G18:Ⱁ]
	{ЧX:24}	11289	11337	Kakto v gruckata azbyka i kakto v kirilicata, bykvata O ima alternativa ω. V kirilicata, formata na tazi alternativna bykva e podxodäqa za ligatyra sus T, i ligatyrata ω-pod-T se izpolzva mnogo često pri zvykosučetanieto OT. V glagolicata takava ligatyra maj ne̋ma. Dali imeto na tazi bykva v glagolicata e izbrano pod vlianie na kirilicata?						Following the Greek model, similar to Cyrillic, the letter O has an alternative ω:ωmega. In Cyrillic, the shape of ω:ωmega allows a ligature with a next T, and such a ligature ω-under-T was often used for OT. Is there such a ligature in Glagolitic? Was the name of this letter (OTU) chosen in Cyrillic?
►►	[G27]	Ⱊ	ⱊ	[пѣ]			[Q]	[800]	[Misteria]
	{ЧX:25}	11290	11338	Edna ot trite "misteriozni" glagoličeski bykvi Suzdadena veroätno kato suotvetstvie na latinskata bykva Q. Tazi bykva naistina e misteriozna i xipotetična. Niqo za neü ne se znae sus sigyrnost. Polyčila e me̋sto v Unicode s ne̋koe ot predpolagaemite si načertania i samo poradi tova prisutstva v tazi tablica. Fonetična zabeležka: Ne biva da ni yčydva suotvetstvieto meǧy slavänskiut zvyk P i latinskoto Q. V balkano-romanskite dialekti staroto latinsko Q vuz osnova na labialnata si sustavka e preminalo v P/P. Naprimer: aqua => apǎ (voda), quattuor => patru (četiri).						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter Q. This letter is mysterious and hypothetical, indeed. Nothing certain is known about it. This letter has got a Unicode position with one of its hypothetical shapes. That is why it is mentioned in this table. Phonetic note: Please do not be surprised by the correspondence between the Slavic sound P/P and the Latin Q. In Balkan-Romance, the old Latin Q has passed into P having emphasized its labial component. Examples: aqua => apǎ (water), quattuor => patru (four).
►►	[G28]	Ⱋ	ⱋ	Ща	Щ			[800]	[Ligatyra ŠT po model ot kirilicata]
	{-}	11291	11339	Ligatyra ŠT po model, zaimstvan ot kirilicata.						A ligature ŠT. Probably, Cyrillic model.
►►	[G29]	Ⱌ	ⱌ	Ци	Ц			900
	{ЧX:26}	11292	11340
►►	[G30]	Ⱍ	ⱍ	Чрьвь	Ч
	{ЧX:27}	11293	11341
►►	[G31]	Ⱎ	ⱎ	Ша	Ш				[Naj-prostata po forma bykva]
	{ЧX:28}	11294	11342	Tova e naj-prostata po forma glagoličeska bykva. Veroätno formata ï e zaimstvana ot kirilicata. Yčastva v ligatyrata G28:Ⱋ:Qa=ŠT.						The Glagolitic letter with the simplest shape. Probably, the shape was borrowed from Cyrillic. Participates in the ligature G28:Ⱋ:Qa=ŠT.
►►	[G32]	Ⱏ	ⱏ	Еръ [gole̋m]	Ъ				[Yčastva v diftong-digraf UI]
	{ЧX:29}	11295	11343	Tozi red ot tablicata e posveten na glagoličeskata bykva er gole̋m. Otklonenie: Diftongut-digrafut UI e polyčil statyt na otdelna bykva edva v modernata kirilica za nyǧite na ryski i curkovno-slavänski. V glagolicata, kakto i v starata kirilica, tova si e diftong-digraf, sustaven ot dve bykvi. Purvata e er gole̋m (Ⱏ:U), a vtorata može da e Ⰻ:I ili Ⰺ:I.						This table row is designated to the Glagolitic letter U:bigYer:backYer. Off-topic: The diphthong-digraph UI received the status of a separate letter just in modern Cyrillic, at bookprinting, for the needs of Russian and Church-Slavonic. In the Glagolitic alphabet, and in the original Cyrillic as well, this is just a two-letter sequence to denote a Slavic diphthong. The first letter is U:bigYer:backYer, and the second one could be either Ⰻ:I:Iota or Ⰺ:I:Heta.
►►	[G33]	Ⱐ	ⱐ	Ерь [maluk]	Ь
	{ЧX:30}	11296	11344
►►	[G34]	Ⱑ	ⱑ	[jat]	IА,Ѣ			[800]	[Ötirana glasna]
	{ЧX:31}	11297	11345	Suzdatelüt na glagolicata e predvidil otdelni bykvi sus sobstveni očertania za ötiranite glasni ΙΑ,ΙΟ i ΙΟΥ. Bykvata na tozi red e za ötiranata glasna ΙΑ. Suzdatelüt na glagolicata ne e različaval slavänskiut zvyk E (ät, e dvojno) ot ötiranata glasna ΙΑ. Poradi tova toj ne e predvidil bykva za slavänskiut zvyk E (ät, e dvojno), kakvato ima v kirilicata. Sledovatelno, v glagolicata ötiranata glasna ΙΑ (koäto e diftong) i glasniut zvyk E (ät, e dvojno) se označavat s edna i suqa bykva Ⱑ, tazi na tozi red. Poradi tova, pod vlianieto na glagolicata i na proiznošenieto v ne̋koi našenski dialekti, pone̋koga i v kirilicata bykvata E (ät, e dvojno) se izpolzvala za označavaneto na diftongut (ötiranata glasna) ΙΑ.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙA. In his Slavic speech, the creator of Glagolitic did not distinguish the vowel E (Yat,Jat,LongE) and the iotated vowel ΙΑ. That's why he did not provided a letter for the Slavic vowel E (Yat,Jat,LongE), unlike Cyrillic. Therefore, the iotated vowel ΙΑ, which is a diphthong, and the vowel E are denoted identically in Glagolitic via the same letter Ⱑ, that on this row. Therefore, because of Glagolitic and because of the pronunciation in some regional Bulgarian dialects, sometimes, the Cyrillic letter E (Yat,Jat,LongE) was also used for the diphthong (iotated vowel) ΙΑ.
►►	[G35]	Ⱒ	ⱒ	[хлъмъ]			[H]		[Misteria]
	{ЧX:32}	11298	11346	Edna ot trite "misteriozni" glagoličeski bykvi Suzdadena kato suotvetstvie na latinskata bykva H. Nariča se oqe "paäkoobrazno X". Sreqala se samo četiri puti, i to vse v dymata "xulm". Zatova se predpolaga, če "xulm" e bilo imeto na tazi bykva.						One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter H. Sometimes, it is called "spider-like X". Only four occurences of this letter exist, all of them in the word "xulm". So, "xulm" is supposed to be the name of this letter.
►►	[G36]	Ⱓ	ⱓ	Ю	Ю				[Ötirana glasna]
	{ЧX:33}	11299	11347	Suzdatelüt na glagolicata e predvidil otdelni bykvi sus sobstveni očertania za ötiranite glasni ΙΑ,ΙΟ i ΙΟΥ. Bykvata na tozi red e za ötiranata glasna ΙΟΥ (Ÿ).						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙΟΥ (Ÿ).
►►	[G37]	Ⱔ	ⱔ	[Ÿs maluk]	Ѧ,Я				[Nosovka]
	{-}	11300	11348	Malkiut ÿs (prednata nosovka) e edinstvenata otdelna bykva v glagolicata za nosova glasna. Tä yčastva v ligatyri za drygi bykvi za nosovki v glagolicata i togava tä se nariča G38:Ⱕ:ÿsov marker. Malkiut ÿs i ÿsoviut marker zaemat dve susedni pozicii v Unicode i samo zatova te zaemat i dva susedni reda v tablicata.						The LittleYus (the front nasal) is the only separate letter for nasal vowel in Glagolitic. It participates in ligatures for other nasals. As a part of a ligature, it is called G38:Ⱕ:NasalMark. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the next one.
►►	[G38]	Ⱕ	ⱕ	[Ÿs znak]					[Nosovka, ÿsov marker]
	{ЧX:34}	11301	11349	Ÿsoviut marker: tova e edinstvenata otdelna bykva v glagolicata za nosova glasna. Ypotrebena samostoätelno, tazi bykva označava G37:Ⱔ:Ѧ:malkiut ÿs, opisan na predišniut red ot tablicata. Malkiut ÿs i ÿsoviut marker zaemat dve susedni pozicii v Unicode i samo zatova te zaemat i dva susedni reda v tablicata. Ÿsoviut marker yčastva v kraüt na ligatyri, koito označavat drygi nosovki: Ÿsov marker sled bykva G18:Ⱁ:O dava G41:Ⱘ:U:Gole̋m ÿs. Ÿsov marker sled bykva G39:Ⱖ:ΙΟ dava G42:Ⱙ:IU:Ötiran gole̋m ÿs. Ÿsov marker sled bykva G06:Ⰵ:E dava G40:Ⱗ:IѦ:Ötiran maluk ÿs.						The NasalMark: this is the only separate Glagolitic letter for a nasal vowel. Used by itself, this letter denotes the G37:Ⱔ:Ѧ:LittleYus:FrontNasal, described on the previous row of the table. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the one above. The NasalMark is used to terminate some ligatures which denote nasals: NasalMark after G18:Ⱁ:O forms G41:Ⱘ:U:BigYus:BackNasal. NasalMark after G39:Ⱖ:ΙΟ formsa G42:Ⱙ:IU:IotatedBackNasal. NasalMark after G06:Ⰵ:E forms G40:Ⱗ:IѦ:IotatedFrontNasal.
►►	[G39]	Ⱖ	ⱖ	[öt]	[ıо]				[Ötirana glasna izvun ypotreba]
	{ЧX:35}	11302	11350	Suzdatelüt na glagolicata e predvidil otdelni bykvi sus sobstveni očertania za ötiranite glasni ΙΑ,ΙΟ i ΙΟΥ. Bykvata na tozi red e za ötiranata glasna ΙΟ. Tuj kato v slavänskiut ezik ne̋malo zvykosučetanie ΙΟ, to tazi bykva ne se ypotrebävala. Tä obače yčastva v ligatyrata za G42:Ⱙ:IU:golemiut ötiran ÿs.						The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙO. This letter has never been used by itself because there was no ΙO diphthong. However, it participates in the ligature G42:Ⱙ:IU:IotatedBigYus.
►►	[G40]	Ⱗ	ⱗ	[Ÿs maluk ötiran]	IѦ				[Ötirana glasna, nosovka]
	{-}	11303	11351	Bykvata za ötiraniut maluk ÿs predstavläva ligatyra ot bykvata G06:Ⰵ:E, posledvana ot G38:Ⱕ:Ÿsoviut marker. Tazi bykva e nenyžna.						This letter was to denote the IotatedLittleYus (IotatedFrontNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G06:Ⰵ:E is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. This letter was unnecessary.
►►	[G41]	Ⱘ	ⱘ	[Ÿs gole̋m]	Ѫ				[Nosovka]
	{-}	11304	11352	Bykvata za golemiut ÿs (zadnata nosovka) predstavläva ligatyra ot bykvata G18:Ⱁ:O, posledvana ot G38:Ⱕ:Ÿsoviut marker.						This letter denotes the BigYus (BackNasal) vowel. It is a ligature: the letter G18:Ⱁ:O is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark.
►►	[G42]	Ⱙ	ⱙ	[Ÿs gole̋m ötiran]	IѪ				[Ötirana glasna, nosovka]
	{-}	11305	11353	Bykvata za ötiraniut gole̋m ÿs predstavläva ligatyra ot ötiranata bykva G39:Ⱖ:ΙΟ, posledvana ot G38:Ⱕ:Ÿsoviut marker. Ötiranata bykva G39:Ⱖ:ΙΟ se ypotrebäva samo kato čast ot ligatyrata za golemiut ötiran ÿs.						This letter denotes the IotatedBigYus (IotatedBackNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G39:Ⱖ:ΙΟ is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. The iotated letter G39:Ⱖ:ΙΟ is used only in this ligature.
►►	[G43]	Ⱚ	ⱚ	[θita]	Θ	Θ:Θητα:θita		800	[Piše se samo v grucki dymi]
	{ЧX:36}	11306	11354	Pišela se e samo v dymi s grucki proizxod. Označavala zvyk, kojto go ne̋ma v slavänski. Veroätno originalnata bykva, ako takava e imalo, e bila zabravena. Vposledstvie bykvata e polyčila formata si ot gruckata azbyka.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. Probably, there was another Glagolitic shape which was forgotten. Later, the Greek shape was adopted.
►►	[G44]	Ⱛ	ⱛ	[υжица]	υ	Υ:Υψιλον:υpsilon	Y		[Piše se samo v grucki dymi]
	{ЧX:37}	11307	11355	Pišela se e samo v dymi s grucki proizxod. Označavala zvyk, kojto go ne̋ma v slavänski. Za razlika ot predišnata bykva Θ:Θητα:θita, tazi bykva Υ:Υψιλον:υpsilon ne e bila zabravena, poneže yčastva v ligatyrata G23:Ⱆ:Oyku.						Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. This letter Υ:Υψιλον:υpsilon:Ypsilon participates in the ligature G23:Ⱆ:OY and has never been forgotten, unlike the previous letter Θ:Θητα:θita.
►►	[G45]	Ⱜ	ⱜ	[Щapič]					Xurvatsko dopulnenie
	{-}	11308	11356	Tazi bykva e xurvatsko dopulnenie kum glagolicata. Pišeli ü na me̋stoto na izčeznul slab er. Qapič značelo pručica. Prisutstva v tazi tablica, samo zaqoto si ima Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. It was written at the places of a lost weak yer. Its name means stick. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G46]	Ⱝ	ⱝ	[Triugulno A]					Xurvatsko dopulnenie
	{-}	11309	11357	Tazi bykva e xurvatsko dopulnenie kum glagolicata. Triugulnoto A e osoben način za izpisvane na bykvata G01:Ⰰ:Azu. Prisutstva v tazi tablica, samo zaqoto si ima Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. This letter - triangle A - is a special way to write the letter G01:Ⰰ:Azu. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G47]	Ⱞ	ⱞ	[Myslite]					Xurvatsko dopulnenie
	{-}	11310	11358	Tazi bykva e xurvatsko dopulnenie kum glagolicata. Veroätno se e izpolzvala vmesto latinskata bykva M, poneže originalnata glagoličeska bykva G16:Ⰿ e prekaleno složna za pisane. Prisutstva v tazi tablica, samo zaqoto si ima Unicode.						This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. Probebly, it was used as the letter M, as the original Glagolitic letter G16:Ⰿ is too hard to write. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.

(.. show&expand everything ..)  (.. collapse&hide everything ..)  .. to the bottom ..

Glagolitic: What for a Script?
Just Strange and Unusual?
(everything about the Glagolitic script)

• 1. The Glagolitic Script: Preface
• 2. The Glagolitic Script: History
• 3. The Glagolitic Script: Features
• 4. The Table of the Glagolitic letters (.. show it ..)  (.. show the table only ..)
• 5. Keyboard and Converting (Glagolitic Software Tools)
  • Glagolitic Unicode
  • Glagolitic Virtual Keyboard
  • Cyrillic To Glagolitic Conversion
  • Glagolitic To Cyrillic Conversion
  • Number to Glagolitic Miletan
• 6. References
• 7. Comments, Q&As

• ►► Click to see the picture. (.. show&expand everything ..)  (.. collapse&hide everything ..)  .. to the bottom ..

• 

  ▼▼ Click to hide the picture. (.. show&expand everything ..)  (.. collapse&hide everything ..)  .. to the bottom ..

---

1. ►►  The Glagolitic Script: Preface   (.. Expand ..) (.. ShowJustTheTable ..)

1. ▼▼  The Glagolitic Script: Preface   (.. HidePreface ..)   (.. ShowJustTheTable ..)

• The purpose of this publication is to shed light on the history and properties of the Glagolitic alphabet.


• An essential part of the publication is the table of Glagolitic letters.
  
  
  • Every Glagolitic letter has its line (or row) in the table, holding information about the letter,
    • including its Unicode, in:
    • Decimal Hexadecimal
  • Many considerations and explanations are built-in in the table.


• Some software tools related to Glagolitic are also provided.


• (.. ShowTheTable ..)    (.. HidePreface ..)    .. to the top ..

---

2. ►►  The Glagolitic Script: History   (.. Expand ..)

2. ▼▼  The Glagolitic Script: History   (.. HideHistory ..)

• The creator of the Glagolitic alphabet is St. Cyril - Constantine the Philosopher.
  
  
  • St. Cyril was a highly educated Roman. He knew many languages.
  • А highly educated Roman who knew many languages - hence he knew Greek and Latin at least.
  • А highly educated Roman who knew many languages - in addition, he might know some Semitic language: Syriac, Hebrew, Arabic.
  
  
  • In the 9th century, knowledge of Slavic could hardly be considered part of higher education.
  • There were no Slavic-educated people in the 9th century.
  • St. Cyril and his brother St. Methodius created Slavic literature, as well as the conditions necessary for the emergence of people literate in Slavic.
  
  
  • Even if St. Cyril did not know Slavic from his childhood, he would have learned it because of the Moravian mission.
  
  
  • Due to the great merits of St. Cyril for the creation of the Slavic literature,
    the other Slavic alphabet is named after him - the Cyrillic alphabet,
    although St. Cyril himself was not among its creators.


• The creation of the Glagolitic alphabet is a personal work of St. Cyril - Constantine the Philosopher.
  
  
  • St. Cyril has created an alphabet that stands out.
    • An alphabet that does not resemble any known alphabet,
    • neither the Greek one, nor the Roman one, nor any other.
  
  
  • He created an alphabet with the intention of making it universal.
    • Be better suited to the Greek language than the traditional Greek alphabet.
    • Also, be suitable for Latin.
    • And in connection with the Moravian mission, to be suitable for the Slavic language.
  
  
  • The strange alphabet may have threatened the Moravian mission and may have contributed to its failure.


• After the death of St. Cyril first and then of St. Methodius,
  • some letters may have been forgotten,
  • and we do not know about them now,
  • some "weird" letters may have been used
    differently from the original plan - that is also possible.
  
  
  • The Glagolitic script is now considered part of the Slavic literary tradition.
    • and we now know about it
    • thanks mainly to St. Clement of Achrida.


• St. Clement of Achrida is a successor to the work of his teachers,
  • that of St. Cyril and St. Methodius.
  
  
  • St. Clement and St. Naum remained faithful to the Glagolitic script, they did not betray it.
  
  
  • St. Clement judged that in Pliska and Preslav the Glagolitic alphabet had no chance over the Cyrillic alphabet.
  
  
  • So, he retired to a distant region, where together with St. Naum
    developed large-scale literary and educational activities.
  • This activity is known as the Literary School of Achrida.
  
  
  • Glagolitic is now known in the form that St. Clement gave it.
    
    
    • The forms of some letters have been simplified by St. Clement.
    • He borrowed ideas from the Cyrillic alphabet he had met in Pliska and Preslav.
    • In particular, he restored the Greek letters in the Glagolitic alphabet, in their forms from the Cyrillic-Greek alphabet.


• (.. ShowTheTable ..)    (.. HideHistoryOfGlagolitic ..)    .. to the top ..

---

3. ►►  The Glagolitic Script: Features   (.. Expand ..)

3. ▼▼  The Glagolitic Script: Features   (.. HideFeaturesOfGlagolitic ..)  (.. ExpandFeatures ..)

• ◄► Disclaimer: Some texts in this section are not translated into English yet and appear in Bulgarian.


• ►►  The Glagolitic script is unique.
• ▼▼  The Glagolitic script is unique.
  
  
  • Both the Roman and the Cyrillic alphabets are versions of the Greek alphabet and both underwent modifications throughout their usage.
  
  
  • However, the Glagolitic alphabet is an alphabet different than the Greek one..
    • There are other unique alphabets different than the Greek alphabet: the Armenian alphabet and the Georgian alphabet.
    • Unlike Glagolitic, the Armenian and the Georgian scripts are still in use for the Armenian and the Georgian languages, correspondingly.
    
    
    • The creator of the Glagolitic alphabet sought uniqueness intentionly.
    • In appearance, the Glagolitic alphabet is unlike any other alphabet - neither the Greek, nor the Armenian or Georgian.
  
  
  • (.. hide the uniqueness of Glagolitic ..)  .. to the top ..


• ►►  The Glagolitic script is universal.
• ▼▼  The Glagolitic script is universal.
  
  
  • The creator of Glagolitic had the intention his new alphabet to be universal.
    • To be more convenient to the Greek language than the traditional Greek alphabet.
    • To be suitable for Latin as well.
    • And, under the circumstances of the Moravian mission, to fit to the Slavic language.
  
  
  • The Roman letters G:G13:Ⰼ, H:G35:Ⱒ и Q:G27:Ⱊ have corresponding Glagolitic analogues.
  
  
  • However, the expansion of the Glagolitic alphabet for Slavic needs was approached sparingly.
  • E.g.:
    • There are two nasal vowels in the language but just one Glagolitic nasal letter.
    • The Slavic language distinguishes the Ѣ vowel from the ΙΑ diphthong but no Glagolitic letter for the Ѣ sound exists.
  
  
  • (.. hide the universality of Glagolitic ..)  .. to the top ..


• ►►  Glagolitic follows the Greek model.
• ▼▼  Glagolitic follows the Greek model.
  
  
  • The Roman and the Cyrillic alphabets not only follow the Greek model.
    • Actually, they are just versions of the Greek alphabet which underwent modifications throughout their usage.
  
  
  • Glagolotic is a different alphabet.
  • But, however different the Glagolitic alphabet is, different from the Greek alphabet,
    • it also follows the same model - the model of the Greek alphabet.
    
    
    • The Armenian and the Georgian alphabets also follow the Greek model.
  
  
  • The Glagolitic alphabet follows the Greek model because:
    
    
    • The order of the letters of the Greek alphabet is basically preserved.
    • There are letters whish are not needed for Slavic and just have Greek analogues.
    • Miletan numeric notation is used.
  
  
  • (.. hide the Greek model of Glagolitic ..)  .. to the top ..


• ►►  Glagolitic letters for Iotated vowels.
• ▼▼  Glagolitic letters for Iotated vowels.
  
  
  • The creator of the Glagolitic alphabet has provided separate letters
    • for the iotated vowels ΙΑ, ΙΟ and ΙΟΥ,
    • individual letters with their own shapes,
    • completely different from the letters for Α, Ο and ΟΥ.
    
    
    • The iotated vowels ΙΑ, ΙΟ and ΙΟΥ are actually diphthongs.
    • In the traditional scripts - Greek, Roman, Cyrillic,
      the iotated vowels (diphthongs) are marked
      by a iota I before the corresponding vowel.
  
  
  • The ΙΑ diphthong has the Glagolitic letter G34:Ⱑ:Iат assigned.
    
    
    • The creator of the Glagolitic script did not distinguish the vowel Ѣ from the iotated vowel ΙΑ in the Slavic language.
    
    
    • That's why no letter for the Slavic vowel Ѣ (yat, e long) was provided in Glagolitic, unlike Cyrillic.
    
    
    • Thus, the same Glagolitic letter Ⱑ was used for both the diphthong (iotated vowel) ΙΑ and for the vowel Ѣ (yat, e long).
    
    
    • Therefore, under the influence from the Glagolitic script and from some Slavic dialects on the territory of Bulgaria, the Cyrillic letter Ѣ was also used for the diphthong (iotated vowel) ΙΑ, sometimes.
  
  
  • The ΙO diphthong has the Glagolitic letter G39:Ⱖ assigned.
    
    
    • Since the ΙO diphthong does not exist in the Slavic language, then this letter has not been used.
    
    
    • However, this letter participates in the G42:Ⱙ:IѪ ligature for the iotated big yus.
  
  
  • The ΙOΥ diphthong has the Glagolitic letter G36:Ⱓ assigned.
    
    
    • Please note. In the Greek-Cyrillic script, the OΥ ligature marks a single vowel.
    • In the Roman script, the letter U is usually assigned to that vowel.
    
    
    • Please note. Following the Greek model, there is no single Glagolitic letter for the OΥ non-iotated vowel and Glagolitic uses a ligature as well: G23:Ⱆ. Nevertheless, for the iotated vowel (diphthong) ΙOΥ, a single Glagolitic letter exists: G36:Ⱓ.
  
  
  • For the iotated nasal vowels, two ligatures are used in the Glagolitic script:
    
    
    • G42:Ⱙ:IѪ:iotated big yus
      • is a ligature of the iotated letter G39:Ⱖ:IO followed by the G38:Ⱕ:nasal mark.
    
    
    • G40:Ⱗ:IѦ:iotated little yus
      • is a ligature of the letter G06:Ⰵ:Е followed by the G38:Ⱕ:nasal mark.
  
  
  • There is no Glagolitic letter assigned to the diphthong (iotated vowel) ΙΕ which exists in the Greek language.
    
    
    • Perhaps, that letter was forgotten and lost,
    • since it is not needed for Slavic.
    
    
    • Although there is a letter for the G40:Ⱗ:IѦ:iotated little jus,
    • which the Slavic language also did not need.
  
  
  • (.. hide Glagolitic Iotated vowels ..)  .. to the top ..


• ►►  Glagolitic letters for the I vowel.
• ▼▼  Glagolitic letters for the I vowel.
  
  
  • There were two letters in the Greek alphabet for the I vowel: Η:Ητα:Heta and Ι:Ιωτα:Ιota.
    
    
    • In the 9th century AD, these two Greek letters Η и Ι sounded identically.
    • Which letter to use - this choice was based on the tradition and therefore based on the etymology.
    
    
    • In the 9th century AD, the Greek letter Υ:Υψιλον:Ypsilon still had different sounding than Η and Ι.
    
    
    • In the Greek script, the letter Ι:Ιωτα:Ιota participates in some digraphs and diphthongs.
    • In the Greek script, some diacritics are used, and many of them are related to the letter Ι:Ιωτα:Ιota.
    
    
    • For the next considerations, the "diaeresis" diacritic mark is important.
    • Ι:Ιωτα:ΙotaWithDiaeresis - ϊ - means that this Ιota does not participate in any digraph or diphthong,
    • it is just a Ιota which denotes the I vowel.
    • Ι:Ιωτα:ΙotaWithDiaeresis - ϊ - was often used.
  
  
  • Thus, in the Cyrillic alphabet, there were two or three letters for the I vowel.
    
    
    • The Cyrillic alphabet consists of the Greek alphabet with an addition of 11 letters - you should know that.
    
    
    • In both Greek and Cyrillic, the letters for the I vowel were handled in the same way.
    
    
    • There were three such letters: Heta, Iota, and ΙotaWithDiaeresis.
    • If the ΙotaWithDiaeresis letter is not counted separately,
    • then Cyrillic has two letters for the I vowel.
    
    
    • In Cyrillic and for Slavic, there was no rule which letter to use: Η:Ητα:Heta or Ι:Ιωτα:Ιota.
  
  
  • The Glagolitic alphabet also has two or three letters for the I vowel.
    
    
    • In this respect, Glagolitic follows Cyrillic.
    • This may have been imposed by St. Clement of Achrida.
    
    
    • Three positions are assigned to Glagolitic letters for the I vowel in Unicode:
      
      
      • G10:Ⰹ: probably corresponds to the Ι:Ιωτα:ΙotaWithDiaeresis.
      • G11:Ⰺ: probably corresponds to the Ι:Ιωτα:Ιota.
      • G12:Ⰻ: probably corresponds to the Η:Ητα:Heta.
    
    
    • The Miletan value of G12:Ⰻ:Heta is 20, that of G11:Ⰺ:Iota and G10:Ⰹ:ΙotaWD is 10.
    
    
    • Some people may have thought that Glagolitic had just two letters for the I vowel.
    • Some people may have ignored the Ⰹ:Ιωτα:ΙotaWithDiaeresis as a separate letter.
    • Moreover, the G11:Ⰺ:Ιota and the G10:Ⰹ:ΙotaWithDiaeresis look similar.
    
    
    • Same as in Cyrillic, no rule existed which letter to use: Ⰻ:Η:Ητα:Heta or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιota.
    
    
    • Now, we do not know exactly
      neither the alphabet order of the three Glagolitic letters for the I vowel
      nor their correspondence to the Cyrillic letters.
      And this is of no importance now.
    • The table is ordered according to the Unicode.
  
  
  • (.. hide the Glagolitic letters for the I vowel ..)  .. to the top ..


• ►►  Glagolitic letters for nasal vowels.
• ▼▼  Glagolitic letters for nasal vowels.
  
  
  • In OCS* (OldCommonSlavic) or OldВulgarian, there were two nasal vowels, two "yuses":
    
    
    • little yus or front nasal, and
    • big yus or back nasal.
  
  
  • In the Cyrillic alphabet, there were two letters for these two nasals:
    
    
    • Ѧ: little yus or front nasal, and
    • Ѫ: big yus or back nasal.
    
    
    • Ѧ: little yus
    • In the Bulgarian language, the little yus changed its sounding and merged into the Е vowel.
    • Thus, there was no need for this letter in modern Bulgarian.
    
    
    • In Russia, the little yus changed its shape to Я in printing,
    • and its Russian pronunciation as ΙΑ was established for this letter.
    
    
    • Ѫ: big yus
    • In Russian, the big yus changed its sounding and merged into
      the U vowel (U: Roman notation, У: modern Cyrillic, ΟΥ: old Cyrillic).
    • As a result, the big yus Ѫ was not used in Church Slavonic.
    • and was replaced either by the digraph ΟΥ or by the iotated letter Ю.
    
    
    • In most Bulgarian dialects, the big yus changed its sounding and merged into the Ъ vowel.
    • In the beginning of the 19th century, in Bulgaria, people did not know which Cyrillic letter to use for the Ъ vowel.
    • The letter Ѫ, the big yus, was taken from the Romanian (Wallachian) Cyrillic alphabet, and put into usage.
    
    
    • By the end of the 19th century, a suitable orthography for the Ъ vowel was established
    • using two letters Ъ (big er) and Ѫ (big yus) according to the etymology.
    
    
    • I am trying to conform to that orthography of the Ъ vowel in my texts in Bulgarian.
    • In 1945, communists camouflaged in the so called Patriotic Front (ОФ), banned the Ѫ letter.
    • I have restored it for myself.
  
  
  • In the Glagolitic script, nasal vowels are marked in different way.
    
    
    • There is just one nasal letter in Glagolitic:
      • the G38:Ⱕ:nasal mark.
    
    
    • If used by itself, the G38:Ⱕ:nasal mark
      denotes the G37:Ⱔ:Ѧ:little yus, the front nasal vowel.
      
      
      • In fact, the G37:Ⱔ:Ѧ:little yus and the G38:Ⱕ:nasal mark are the same letter.
      • Unicode assigns two positions for them
      • and that's why there are two rows in the table.
    
    
    • The G38:Ⱕ:nasal mark is used to terminate ligatures for other nasals:
      
      
      • The G41:Ⱘ:Ѫ:big yus,
        • is a ligature: the nasal mark after the letter G18:Ⱁ:О.
      
      
      • The G42:Ⱙ:IѪ:iotated big yus,
        • is a ligature: the nasal mark after the iotated letter G39:Ⱖ:ΙΟ.
      
      
      • The G40:Ⱗ:IѦ:iotated little yus,
        • is a ligature: the nasal mark after the letter G06:Ⰵ:Е
        • [Unneeded letter-ligature]
    
    
    • The order of the nasal letters-ligatures in the Glagolitic alphabet is not exactly known
      and actually does not matter.
    • The table is ordered according to the Unicode.
  
  
  • (.. hide the Glagolitic letters for nasal vowels ..)  .. to the top ..


• ►►  "Mysterious" Glagolitic letters.
• ▼▼  "Mysterious" Glagolitic letters.
  
  
  • It has been already said that there are
    three "mysterious" letters in the Glagolitic script
    without Cyrillic analogues and hence unneeded for Slavic.
    By design, they are perhaps to correspond to the G-H-Q Roman letters.
    
    
    • G13:Ⰼ:G:Герв:Gerv (the only in use)
    • G35:Ⱒ:H:Хълм:Holm
    • G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ:Pe?]
  
  
  • More info is provided at the above links to the table rows.
  
  
  • These three "mysterious" Glagolitic letters were not necessary for the Slavic language.
    Therefore, Cyrillic makes no mention of them.
  
  
  • (.. hide the "Mysterious" Glagolitic letters ..)  .. to the top ..


• ►►  Cyrillic to Glagolitic influence.
• ▼▼  Cyrillic to Glagolitic influence.
  
  
  • There must be something in common between the Cyrillic and Glagolitic alphabets.
    
    
    • At first, the Glagolitic script follows the Greek model, while the old Cyrillic alphabet is the same as the Greek alphabet with 11 additional letters.
    • At second, Cyrillic and Glagolitic have the Slavic language in common: the 11 additional Cyrillic letters are to meet the need of the Slavic language while the Glagolitic script was applied to Slavic only.
  
  
  • Nevertheless, more specific influences from Cyrillic to Glagolitic will be discussed here.
  
  
  • Please refer to the chapter about the history of the Glagolitic script.
    
    
    • St. Cyril, the creator of Glagolitic, did not know about Cyrillic.
    • The Glagolitic alphabet was created independently of Cyrillic.
    
    
    • However, in the following decades, disciples of St. Cyril and St. Methodius became acquainted with the Cyrillic alphabet and improved the Glagolitic script.
  
  
  • St. Clement, St. Naum and the Literary School of Achrida are meant here.
  
  
  • The shapes of some letters have been simplified.
  
  
  • Probably, the Glagolitic alphabet is now known to us in the form after its revision by St. Clement.
  
  
  • Ideas and practices were borrowed from Cyrillic to Glagolitic.
    
    
    • Letters needed for Greek which were missing or forgotten at the time were restored in their forms of Greek and Cyrillic: G24:Ⱇ:Φι, G26:Ⱉ:Ωμεγα, G43:Ⱚ:Θητα.
    
    
    • Probably, the letter G31:Ⱎ:Ша was also borrowed from Cyrillic.
    • For the ligature G28:Ⱋ:Ща stands the same.
    
    
    • The presence of three Glagolitic letters for the I vowel and the practice of their usage are probably borrowed from Cyrillic.
    
    
    • The practice of usage of the letter G26:Ⱉ:Ωμεγα was borrowed from Cyrillic as well.
    
    
    • There is a probablity, a low probablity, the logature G23:Ⱆ:ΟΥ:Ομικρον+Υψιλον:Оукъ to have been also borrowed from Cyrillic and to have replace an earlier Glagolitic letter which is now unknown to us.
  
  
  • (.. hide Cyrillic to Glagolitic influence ..)  .. to the top ..


• ►►  Glagolitic to Cyrillic influence.
• ▼▼  Glagolitic to Cyrillic influence.
  
  
  • It's more likely that letter names (азъ, боукъı, вѣди, ..) in both Slavic alphabets have their origin in Glagolitic and then borrowed to Cyrillic.
  
  
  • The influence of Glagolitic onto Cyrillic occured when many books had to be transliterated from Glagolitic to Cyrillic.
  
  
  • The main part of that influence was the idea of separate letters for the iotated vowels.
    
    
    • In Cyrillic, this idea has never been fully implemented.
    
    
    • The first result was the Cyrillic letter Ю.
      
      
      • The trigraph ligature ΙΟΥ which was used to denote the ΙU diphthong (ΙU: Roman notation), was simplified to the digraph ligature ΙΟ that got the statute of a separate Cyrillic letter Ю.
      
      
      • It was possible to simplify ΙΟΥ to ΙΟ because there was no ΙΟ diphthong in the Slavic language.
      • Such a Slavic diphthong did not exist at that time, it does now.
      
      
      • Ю is a Cyrillic letter too handy and convenient.
    
    
    • Regretfully, there were no other good results besides Ю.
    
    
    • In Bulgaria, where the transliteration Glagolitic to Cyrillic took mainly place,
    • following the Glagolitic script and the Glagolitic letter G34:Ⱑ:Ιат
    • the Cyrillic letter Ѣ was used not only for the Ѣ vowel but also for the diphthong ΙА.
    
    
    • In Russia, the diphthong ΙА was denoted by the Cyrillic letter Ѧ which was designed for the little yus.
    • It happened in that way since the little yus vowel had changed to the diphthong ΙА in East Slavic.
    • In the printing fonts, the old shape Ѧ changed to the modern shape Я.
    
    
    • The two letters Ю and Я are very important in the modern Cyrillic alphabet as used for Russian, Bulgarian and Ukrainian.
    
    
    • However, in the modern Russo-Bulgarian Cyrillic alphabet, Ю and Я are the only iotated letters.
    
    
    • No more iotated letters are necessary for the Russian language.
    • In Russian, there is a perfect solution with the Ё letter.
    
    
    • However, in the modern Bulgarian language, there are four iotated diphthongs: ΙU, ΙA, ΙО and ΙЪ, and only two Cyrillic letters are provided: Ю and Я.
    • Bulgarian needs Cyrillic letters for ΙО and ΙЪ.
    • Moreover, the use of the Я letter in Bulgarian is quite controversial.
    
    
    • Anyway. This publication is about Glagolitic
    • Details on Cyrillic are off-topic here.
  
  
  • In the 19th century, the idea of letters for iotated vowels has been completely eliminated from the Serbian Cyrillic alphabet.
  
  
  • The Glagolitic letter G13:Ⰼ:G:Герв:Gerv is the source of a new letter in the Serbian Cyrillic alphabet - the letter ђ.
    
    
    • The Serbian Cyrillic letter ђ is used for a specific soft consonant in Serbian, heard as дж by Bulgarians.
    
    
    • Most occurrences of the Glagolitic letter G13:Ⰼ:G:Герв:Gerv were in the word ЕΥAΝⰌΕΛΙΕ (Gospel), including the titles of the books.
    • In this word, if pronounced by an Italian (It. [e]vangelo), the sound дж is heard.
    
    
    • In this way, the Serbian Cyrillic letter ђ emerged.
    
    
    • In Serbian, that letter is often used at the places of Proto-Slavic *-dj-.
    
    
    • In Bulgarian, at the places of Proto-Slavic *-dj-, the sound combination жд appears.
    
    
    • In Bulgarian, both sound combinations шт and жд appear at the places of Proto-Slavic *-tj- and *-dj-.
    • There is a handy letter for шт in Bulgarian - this is щ, and a similar letter for жд is missing.
    
    
    • Just for myself, I have borrowed the Serbian Cyrillic letter ђ and I use it for жд in my texts in Bulgarian.
  
  
  • (.. hide Glagolitic to Cyrillic influence ..)  .. to the top ..


• ►►  In conclusion: the Ⰼ:Герв:Gerv letter is the symbol of the Glagolitic alphabet.
• ▼▼  In conclusion: the Ⰼ:Герв:Gerv letter is the symbol of the Glagolitic alphabet.
  
  
  • In the title itself, the Glagolitic script is called strange and unusual. Perhaps, it is also fanciful, queer, freakish, quaint, cranky, weird, mysterious.
  
  
  • The G13:Ⰼ:G:Герв:Gerv letter is one of the three strange and "mysterious" Glagolitic letters without Cyrillic counterparts.
  
  
  • Not having Cyrillic counterparts means not needed.
  
  
  • In the table, please read the additional explanation row for the G13:Ⰼ:G:Герв:Gerv letter, and you shall see:
    
    
    • Among the three strange and mysterious Glagolitic letters, G13:Ⰼ:G:Герв:Gerv is the only one having some use.
    • Used in Greek words only, however.
    • Used in Greek words which had strange sounding.
    • Used in Greek words which had strange sounding, strange for Greek people.
    • Used in Greek words which had strange sounding, strange for Slavophones as well.
    
    
    • Although nothing Slavic existed in the creation and in the value of this Glagolitic letter,
    • pan-Slavists and Macedonists try to assign the letter some Slavic meaning.
  
  
  • Nothing Slavic was assigned to this letter by the creator of the Glagolitic script, actually.
  
  
  • Сircumstances demanded the Glagolitic script to be applied to the Slavic language. However, the creator of Glagolitic did not initially assigned nothing Slavic since he was stuck to universality.
  
  
  • Thus, the Ⰼ:Герв:Gerv letter is the symbol of the Glagolitic alphabet,
  • while this alphabet is the symbol of oddity.
  
  
  • By misunderstanding, both the Ⰼ:Герв:Gerv letter and the Glagolitic alphabet itself are sometimes assigned Slavic adherence.
  
  
  • (.. hide the conclusion ..)  .. to the top ..


• ►►  Click here if the table below is not displayed.
• ▼▼  The table below should be displayed now.
  
  
  • Every column of the table has an explanation row.
    • Click here to display all the column explanation rows.
    • Click here to hide all the column explanation rows.
  
  
  • Every letter row of the table also has an explanation row.
    • Click here to display all the letter explanation rows.
    • Click here to hide all the letter explanation rows.
  
  
  • Disclaimer: Some explanation rows in the below table are not translated into English yet and appear in Bulgarian.


• (.. ShowTheTable ..)   (.. HideFeaturesOfGlagolitic ..)    .. to the top ..

---

4. ►►  The Table of the Glagolitic letters   (.. show it ..)  (.. show the table only ..)  .. to the top ..

4. ▼▼  The Table of the Glagolitic letters   (.. HideTheTable ..)

►►	Reference	Glagolitic UC Shape	Glagolitic LC Shape	Name of the letter	Cyrillic Counterpart	Greek Counterpart	Roman Counterpart	Numerical Value	Remark
	Етикет	Глаголическа голѣ̋ма буква	Глаголическа малка буква	Наименование на буквата	Съотвѣтствие в кирилицата	Съотвѣтна гръцка буква	Съотвѣтна латинска буква	Числена стойност	Забѣлѣжка
►►	►►	►►		►►	►►	►►	►►	►►	►►
▼▼	Every Glagolitic letter has its row in this table. Every Glagolitic letter has also an additional explanation row which is displayed upon request. On the additional explanation row, the Unicode of the letter is displayed, among other things.			The reference label is just a label of the row and is used to reference this row and the corresponding Glagolitic letter throughout this publication. Reference labels look like this: [G01],[G02],..,[G44]. If not related to this teble, reference labels are meaningless. On the additional explanation row, under the reference label and to the left of the Unicode, "Chernorizec Xrabur's Counter" is displayed.					The Unicode of the Glagolitic letters can be displayed either in decimal or in hexadecimal notation. A listbox to switch between decimal and hexadecimal appears here or elsewhere in this publication. Decimal Hexadecimal
▼▼		Glagolitic Shapes Explanation		The shapes of the Glagolitic letters are strange and bizarre. They are the result of the artistic gift of the creator of Glagolitic who has made a special effort his letters to be unique, and not to resemble the letters of any other alphabet. Geometric figures - circles, triangles, .. are the main elements of the forms of Glagolitic letters. St. Clement of Achrida simplified the letters created by the wise St. Cyril. The Glagolitic alphabet is now known in the form only after the modifications made by St. Clement. The original shapes of last letters in the Glagolitic alphabet were probably forgotten and got the shape of the corresponding Greek or Cyrillic letter:  G24:Φι   G26:Ωμεγα   G43:Θητα  G31:Ша   G28:Ща  An intervention by St. Clement might be suspected. The lowercase Glagolitic letters are available only because of the generosity of Unicode. In Glagolitic, lowercase and uppercase letters have the same shape. Unicode has assigned positions to lowercase Glagolitic letters, but different shapes have not been assigned - they are just smaller in size. The different shapes of the uppercase and lowercase letters in the Cyrillic, the Roman, and the Greek alphabets are result of bookprinting. Glagolitic did not survive until bookprinting.
▼▼	The letter names in Cyrillic were probably borrowed from Glagolitic.			Letter Names Explanation	Unlike Cyrillic, Glagolitic was designed as a new alphabet since the beginning. and so, names were invented for the Glagolitic letters. There is a false assumption that these names represent a meaningful statement or even an аcrostic. The last letters seize to have real names.
▼▼	Glagolitic and Cyrillic are different alphabets and therefore converting and making correspondance between them are accompanied by many conventions.				Cyrillic Counterpart Explanation	Almost full correspondance between the Glagolitic and the Greek alphabets has been established. On the other hand, the Cyrillic itself is just the Greek alphabet with a complement of 11 letters. So, this is the base for establishing correspondance between Glagolitic and Cyrillic. Secondly, the phonetics of the Slavic language can also help in establishing correspondance between Glagolitic and Cyrillic. If this yellow column about the Cyrillic counterpart is fulfilled, and the next column about the Greek counterpart is also fulfilled, and the column for Remarks is in green, then a full correspondance between the three alphabets (Glagolitic, Cyrillic, Greek) has been established. If this yellow column about the Cyrillic counterpart is fulfilled, and the column for Remarks is in yellow, then a correspondance between Glagolitic, Cyrillic has been established for this letter, based on the Slavic phonetics. The three "mysterious" Glagolitic letters have no Cyrillic counterparts. The Glagolitic letters for the nasals have their Cyrillic counterparts. The Glagolitic letters for the iotated vowels usually have their Cyrillic counterparts. Except the letter G39:Ⱖ, which has not. The Glagolitic letter G34:Ⱑ is mapped over Cyrillic in a more complicated way. The two Glagolitic letters G10:Ⰹ:Iota и G11:Ⰺ:IotaWithDiaeresis are influenced by Cyrillic.
▼▼	The Glagolitic alphabet follows the Greek model. Ignoring the shapes, names and Miletan numeric values of letters, a full correspondence between a Glagolitic and Greek letter is established when: This column contains a Greek letter.. The Remark column is in green. Such a correspondence have been established for 22 of the 24 Greek letters. Two Greek letters have no Glagolitic counterparts: Ξ:ξι:Кси:Xi и Ψ:ψι:Пси:Psi Some Glagolitic letters might have been forgotten.					Greek Counterpart Explanation	Greek and Glagolitic are different alphabets and therefore making correspondance between them is accompanied by many conventions.
▼▼	Almost full correspondence between the Glagolitic and the Greek alphabets has been esyablished in the table. The Greek alphabet has been stable for 2400 years, while the Roman alphabet has varied through the centuries. Therefore, establishing correspondence between the Glagolitic and the Roman alphabets is not an objective of this table. Nevertheless, most Roman letters have their Glagolitic counterpart put in this column. Anyway, the purpose of this column is to demonstrate that the three "mysterious" letters have been designed as counterparts of the three Roman letters G-H-Q G13:Ⰼ:G:Герв:Gerv G35:Ⱒ:H:Хълм:Holm G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ:Pe?]						Roman Counterpart Explanation	Roman and Glagolitic are different alphabets and therefore making correspondance between them is accompanied by many conventions.
▼▼	The Miletan numeric notation is better explained in Bulgarian there, this explanation here is shorter. The Miletan numeric notation needs 27 digits to denote the numbers from 1 to 999. The Miletan numeric notation uses consecutive letters of the alphabet for the necessary 27 digits. In the Greek script, the Miletan numeric notation looks like this: 9 digits for the inits from 1 to 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 digits for the integer tens from 10 to 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 digits for the integer hundreds from 100 to 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, Ф, Χ, Ψ, Ω, ?. As in the classical Greek Ionian alphabet as it was established at the times of Alexander the Great, there were 24 letters only, three digits are missing: 6, 90, 900 (they are marked ? in the above little table). For those 6, 90, 900, old letters are assigned, letters out of normal use and used as Miletan digits only. As the original Cyrillic alphabet is just a superset of the classical Greek alphabet, the Miletan notation for the numbers of 1 to 999 was an integral part of the Cyrillic script. The three missing digits were assigned to new Cyrillic letters in this way: S:6, Ч:90, Ц:900. The Glagolitic script uses the Miletan notation for the numbers of 1 to 999 as well. Glagolitic letters are assigned Miletan numeric values in this way: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Units G01:Ⰰ G02:Ⰱ G03:Ⰲ G04:Ⰳ G05:Ⰴ G06:Ⰵ G07:Ⰶ G08:Ⰷ G09:Ⰸ Integer Tens G10:Ⰹ G12:Ⰻ G13:Ⰼ G14:Ⰽ G15:Ⰾ G16:Ⰿ G17:Ⱀ G18:Ⱁ G19:Ⱂ Integer Hundreds G20:Ⱃ G21:Ⱄ G22:Ⱅ G23:Ⱆ G24:Ⱇ G25:Ⱈ G26:Ⱉ G27:? G29:Ⱌ Glagolitic has more then 27 letters, and the last Glagolitic letters are not assigned Miletan values. Probably, the creator of Glagolitic did not distinguish the letters G10:Ⰹ and G11:Ⰺ, both assigned the value of 10. The Glagolitic letter that was initially assigned the Miletan value of 800 was probably lost. Probably, it was the letter G27:Ⱊ, the counterpart of the Roman letter Q. Some other Glagolitic letters were also used with Miletan value of 800: G28:Ⱋ, G34:Ⱑ, G43:Ⱚ. Ща:G28:Ⱋ was not an original Glagolitic letter. If it was, then its Miletan value of 800 would not be challenged by other letters. Please note: the Miletan value of 900 of the letter Ци:G29:Ⱌ was not challenged.							Explanation of the Miletan Numerical Notation	The Miletan numerical notation was of great importance in those times, before introducing and establishing the modern numerical notation based on the ten Arabic digits. The letters in the Glagolitic alphabet are ordered by their Miletan numeric values. Or oppositely, the Miletan numeric value of a Glagolitic letter is determined by its position in the Glagolitic alphabet. Most probably, the order of letters in the Glagolitic alphabet has also influenced the order of Cyrillic letters. E.g., the Cyrillic letter Б is ordered at the 2nd position since its Glagolitic counterpart has the 2nd position, too. And of course, the order of letter in both Glagolitic and Cyrillic was influenced by the arrangement of the Greek alphabet.
▼▼	If the remark cell is in green, then the letter has no important specifics. If the remark cell is in green and is empty, then the additional letter explanation row contains contains the Unicode and {Chernorizec Xrabur's Counter} only. If the remark cell is in yellow, then this is a letter needed for the Slavic language with an evident Cyrillic counterpart. If the remark cell is in yellow and is empty, then the additional letter explanation row contains contains the Unicode and {Chernorizec Xrabur's Counter} only. If the remark cell is not empty, then the additional letter explanation row contains some more info about that letter.								<<< Remark Column Explanation
►►	[G01]	Ⰰ	ⰰ	Азъ	А	Α:Αλφα:Алфа	A	1
	{ЧХ:1}	11264	11312
►►	[G02]	Ⰱ	ⰱ	Боукъı	Б	[Бета]	B	2
	{ЧХ:2}	11265	11313
►►	[G03]	Ⰲ	ⰲ	Вѣди	В	Β:Βητα:Вита		3
	{ЧХ:3}	11266	11314
►►	[G04]	Ⰳ	ⰳ	Глаголи	Г	Γ:Γαμμα:Гама		4	[G13:Ⰼ is an alternative]
	{ЧХ:4}	11267	11315	The alternative G13:Ⰼ is explained there.
►►	[G05]	Ⰴ	ⰴ	Добро	Д	Δ:Δελτα:Делта	D	5
	{ЧХ:5}	11268	11316
►►	[G06]	Ⰵ	ⰵ	Есть	Е	Ε:Εψιλον:Епсилон	E	6
	{ЧХ:6}	11269	11317
►►	[G07]	Ⰶ	ⰶ	Живѣте	Ж			7
	{ЧХ:7}	11270	11318
►►	[G08]	Ⰷ	ⰷ	Sѣло	S			8	[An alternative of G09:Ⰸ]
	{ЧХ:8}	11271	11319	There are two letters for the З(Z) consonant in both Glagolitic and Cyrillic: Землıа and Sѣло. It could be logically assumed that two different consonants З(Z) existed at that time in the spoken Slavic language: an old З(Z) and a new З(Z). Both those Slavic consonants З(Z) appeared after the change of an older consonant Г(G). The old З(Z) appeared ages ago, at pre-historic times - as a result of the satemization. It can be met in words such as аз, злато, зърно, земя, зная̨. In the 9th century AD, the old З(Z) sounded as it does now in Bulgarian, in all modern Slavic languages, and in modern Greek. The new З(Z) appeared as a result of the second Slavic palatalization, in the centuries 4th, 5th, 6th or 7th AD. It can be met in words such as нозѣ, княз, диалози, звѣр, звѣзда. Some people are considering some third Slavic palatalization. However, it is more convenient to be consider as part of the 2nd palatalization. Since at the time of the second Slavic palatalization, the Slavic language has been already spread on wide territories and has been already divided into various regional dialects, hence the second Slavic palatalization was implemented with inconsistencies and dialectal specifics. There are inconsistencies all over the Slavophonia. Dialectal specifics are observed in the West and East branches only. In the voiceless case, the second Slavic palatalization changed the consonant К into Ц(TS). We may assume that in the voiced case, the second Slavic palatalization produced an affricate as well and changed the consonant Г(G) into ДЗ(DZ). And that was the case, probably. The new Slavic З(Z), result of the second palatalization, may have sounded as ДЗ(DZ), differently than the old З(Z). That was probably the case in the end of the 9th century AD, the time when both Slavic alphabets emerged. However. The new З(Z) cannot be met on the old inscriptions on stone. There are no books preserved and old enough. The distinction between the old and the new З(Z) cannot be observed anywhere. The two letters are randomly used, always. Obviously, both letters sounded the same in the next centuries, after the 10th century AD. There are other cases where two different letters have the same sounding and random usage, both in Cyrillic and Glagolitic: two letters for the I sound - И (Heta) and I (ıота) two letters for the O sound - О (Оmicron) and Ω (Оmega) In all these three cases (З:S:Ⰸ:Ⰷ, И:I:Ⰺ:Ⰻ, О:Ω:Ⱁ:Ⱉ), neither letter can go out of usage, because each one has its Miletan numerical value.
►►	[G09]	Ⰸ	ⰸ	Землıа	З	Ζ:Ζητα:Зита	Z	9	[G08:Ⰷ is an alternative]
	{ЧХ:9}	11272	11320	There is an alternative: G08:Ⰷ:Sѣло. The alternative is explained G08:Ⰷthere, one row above.
►►	[G10]	Ⰹ	ⰹ	Иже	[ ϊ ]	[ ϊ ]		10	[A letter for the I vowel]
	{-}	11273	11321	One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis. Some people may have thought that there are just two Glagolitic letters for the I vowel, G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and G12:Ⰻ:Η:Ητα:Heta. Perhaps, some people have not considered Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis as a separate letter. Moreover, the shapes of the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are very similar in Glagolitic. Moreover, the G11:Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and the Ⰹ:Ιωτα:IotaWithDiaeresis are assigned the same Miletan numeric value. As a text written in Glagolitic, in practice, could not be considered a Greek text, there is no need to distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis in Glagolitic. Probably, the practice do distinguish Ⰺ:Ι:Ιωτα:Iota and Ⰹ:Ι:Ιωτα:IotaWithDiaeresis was transferred from Cyrillic to Glagolitic.
►►	[G11]	Ⰺ	ⰺ	Иже	I	Ι:Ιωτα:Ιота	I	10	[A letter for the I vowel]
	{ЧХ:10}	11274	11322	One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Ι:Ιωτα:Iota. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ита or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G12]	Ⰻ	ⰻ	Иже	И	Η:Ητα:Ита		20	[A letter for the I vowel]
	{ЧХ:11}	11275	11323	One of the three Glagolitic letters for the I vowel. Probably, it corresponds to the Greek-Cyrillic letter Η:Ητα:Heta. There was no rule whether to write Ⰻ:Η:Ητα:Ита or Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота neither in Cyrillic not in Glagolitic.
►►	[G13]	Ⰼ	ⰼ	[герв]			G	30	[An alternative of G04:Ⰳ]
	{ЧХ:12}	11276	11324	One of the three "mysterious" Glagolitic letters and the only of them which had some real usage. It was designed as a counterpart of the Roman letter G. St. Cyril, the creator of Glagolitic, was a native Hellenophone. He could notice а defect in the Greek alphabet. In the Greek script, the same letter Г:Гама:Gamma is used to denote two different Greek consonants: the fricative Г:Гама:Gamma and the plosive Г:Гама:Gamma. In Slavic, or at least in South Slavic, every Г:Гама:Gamma is plosive. Moreover, Slavophones cannot distinguish the two Greek Г:Гама:Gamma consonants. In Latin, every Г:Гама:Gamma is plosive and is denoted via the Roman letter G. In the Greek language, the Г:Гама:Gamma consonant is fricative in most cases. Nevertheless, in quite a lot of cases, the Greek Г:Гама:Gamma is plosive. The Greek Г:Гама:Gamma is plosive after the N consonant, and also in some words having weird pronunciation. Perhaps, non-native speakers of Greek use the plosive Г:Гама:Gamma more than normal. Most probably, St. Cyril wished in the universal alphabet he created, now called Glagolitic, the two Greek Г:Гама:Gamma consonants to be denoted by two different letters: G04:Ⰳ:Глаголи:Glagoli and G13:Ⰼ:Герв:Gerv. St. Cyril might have said to his brother and to the disciples: "The letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv should be used in the words like Ангел and Евангелие, and Голгоθà." More than one half of the occurrences of the letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv are in the words Ангел and Евангелие. G13:Ⰼ:Герв:Gerv can also be met in foreign words, foreign for both Greek and Slavic: Голгоθà, Гѐенна, ... Sometimes, Slavophones used the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv for a Greek fricative Г:Гама:Gamma which was strange to them. By the way, at that time, every Greek Г:Гама:Gamma before a front vowel (Е, I, ..) was strange to native Slavophones, since the 2nd palatalization had just destroyed all such consonants in Slavic. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв was also used with its Miletan value 30, of course. A Croatian remark. The Proto-Slavic *DJ changed to various consonants in the various Slavic languages: to a soft consonant ДЖ in Serbo-Croatian, to a consonant Ж in Russian, and to DZ in Polish. Catholics speaking Croatian pronounced Еванджелие, like Italians. In the Glagolitic texts, there was the letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv at this place. There was a rumor that the Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv was to denote namely ДЖ. And that the old sound denoted by this letter was related to the Proto-Slavic *DJ. And the rumor noticed that N.Macedonian has soft Г̀ at the places of Proto-Slavic *DJ. Anyway. The Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv is considered as the prototype of the Serbian Cyrillic letters ђ (soft дж) and ћ (soft ч). Just for myself, I have borrowed the Serbian Cyrillic letter ђ to denote ЖД in the Bulgarian language. There is a Cyrillic letter Щ for ШТ, it is very handy and convenient, and there is a need ЖД in Bulgarian as well. Anyway. There is nothing Slavic in the old "mysterious" Glagolitic letter G13:Ⰼ:Герв:Gerv. In the old Glagolitic texts, this letter is used in Greek words only.
►►	[G14]	Ⰽ	ⰽ	Како	К	K:Kαππα:Капа	K	40
	{ЧХ:13}	11277	11325
►►	[G15]	Ⰾ	ⰾ	Λюдıе	Λ	Λ:Λαμβδα:Λамбда	L	50
	{ЧХ:14}	11278	11326
►►	[G16]	Ⰿ	ⰿ	Мъıслите	М	Μ:Μυ:Ми	M	60	[Too hard to write]
	{ЧХ:15}	11279	11327	As this Glagolitic letter is too hard to write, Croatian writers replaced it with the Roman letter М, and that replacing letter got a Unicode position G47:Ⱞ.
►►	[G17]	Ⱀ	ⱀ	Νашь	N	Ν:Νυ:Νи	N	70
	{ЧХ:16}	11280	11328
►►	[G18]	Ⱁ	ⱁ	Онъ	О	Ο:Ομικρον:Омикрон	O	80	[G26:Ⱉ is an alternative][Participates in ligatures]
	{ЧХ:17}	11281	11329	This letter participates in two ligatures: G23:Ⱆ (ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον:OmicronYpsilon) и G41:Ⱘ (ОѦ=Ѫ:BugYus). G26:Ⱉ is an alternative.
►►	[G19]	Ⱂ	ⱂ	Покои	П	Π:Πι:Пи	P	90
	{ЧХ:18}	11282	11330
►►	[G20]	Ⱃ	ⱃ	Рьци	Р	Ρ:Ρω:Ро	R	100
	{ЧХ:19}	11283	11331
►►	[G21]	Ⱄ	ⱄ	Слово	С	С:Σιγμα:Сигма	S	200
	{ЧХ:20}	11284	11332
►►	[G22]	Ⱅ	ⱅ	Тврьдо	Т	Τ:Ταυ:Тау̌	T	300
	{ЧХ:21}	11285	11333
►►	[G23]	Ⱆ	ⱆ	Оукъ	ОУ,У	ΟΥ:ΟμικρονΥψιλον	[U]	400	[ΟΥ: a Greek model ligature]
	{-}	11286	11334	A ligature Ομικρον+Υψιλον(OmicronYpsilon). It follows the Greek model. It corresponds to the same ligature ΟΥ in Cyrillic. On the other hand, if the alphabet order is concerned, this ligature is placed at the position of the Greek letter G44:Ⱛ (Υ:Υψιλον) and is assigned the next Miletan value of 400.
►►	[G24]	Ⱇ	ⱇ	Фрьтъ (ферт)	Ф	Φ:Φι:Фи		500	[Used in Greek words only]
	{ЧХ:22}	11287	11335	It was used in Greek words only. In the 9th and 10th centuries, there was no Ф(F) consonant in Slavic.
►►	[G25]	Ⱈ	ⱈ	Хѣръ	Х	Χ:Χι:Хи		600
	{ЧХ:23}	11288	11336
►►	[G26]	Ⱉ	ⱉ	Отъ	ω	Ω:Ωμεγα:ωмега		700	[An alternative of G18:Ⱁ]
	{ЧХ:24}	11289	11337	Following the Greek model, similar to Cyrillic, the letter О has an alternative ω:ωмега. In Cyrillic, the shape of ω:ωмега allows a ligature with a next Т, and such a ligature ω-under-T was often used for ОТ. Is there such a ligature in Glagolitic? Was the name of this letter (ОTЪ) chosen in Cyrillic?
►►	[G27]	Ⱊ	ⱊ	[пѣ]			[Q]	[800]	[Mystery]
	{ЧХ:25}	11290	11338	One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter Q. This letter is mysterious and hypothetical, indeed. Nothing certain is known about it. This letter has got a Unicode position with one of its hypothetical shapes. That is why it is mentioned in this table. Phonetic note: Please do not be surprised by the correspondence between the Slavic sound P/П and the Latin Q. In Balkan-Romance, the old Latin Q has passed into P having emphasized its labial component. Examples: aqua => apǎ (water), quattuor => patru (four).
►►	[G28]	Ⱋ	ⱋ	Ща	Щ			[800]	[ШТ: a Cyrillic model ligature]
	{-}	11291	11339	A ligature ШТ. Probably, Cyrillic model.
►►	[G29]	Ⱌ	ⱌ	Ци	Ц			900
	{ЧХ:26}	11292	11340
►►	[G30]	Ⱍ	ⱍ	Чрьвь	Ч
	{ЧХ:27}	11293	11341
►►	[G31]	Ⱎ	ⱎ	Ша	Ш				[The letter with the simplest shape]
	{ЧХ:28}	11294	11342	The Glagolitic letter with the simplest shape. Probably, the shape was borrowed from Cyrillic. Participates in the ligature G28:Ⱋ:Ща=ШТ.
►►	[G32]	Ⱏ	ⱏ	Еръ [голѣ̋м]	Ъ				[Participates in the ЪI diphthong-digraph]
	{ЧХ:29}	11295	11343	This table row is designated to the Glagolitic letter Ъ:bigYer:backYer. Off-topic: The diphthong-digraph ЪI received the status of a separate letter just in modern Cyrillic, at bookprinting, for the needs of Russian and Church-Slavonic. In the Glagolitic alphabet, and in the original Cyrillic as well, this is just a two-letter sequence to denote a Slavic diphthong. The first letter is Ъ:bigYer:backYer, and the second one could be either Ⰻ:I:Iota or Ⰺ:И:Heta.
►►	[G33]	Ⱐ	ⱐ	Ерь [малък]	Ь
	{ЧХ:30}	11296	11344
►►	[G34]	Ⱑ	ⱑ	[ıат]	IА,Ѣ			[800]	[Iotated]
	{ЧХ:31}	11297	11345	The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙA. In his Slavic speech, the creator of Glagolitic did not distinguish the vowel Ѣ (Yat,Jat,LongE) and the iotated vowel ΙΑ. That's why he did not provided a letter for the Slavic vowel Ѣ (Yat,Jat,LongE), unlike Cyrillic. Therefore, the iotated vowel ΙΑ, which is a diphthong, and the vowel Ѣ are denoted identically in Glagolitic via the same letter Ⱑ, that on this row. Therefore, because of Glagolitic and because of the pronunciation in some regional Bulgarian dialects, sometimes, the Cyrillic letter Ѣ (Yat,Jat,LongE) was also used for the diphthong (iotated vowel) ΙΑ.
►►	[G35]	Ⱒ	ⱒ	[хлъмъ]			[H]		[Mystery]
	{ЧХ:32}	11298	11346	One of the three "mysterious" Glagolitic letters. Probably, it was designed as a counterpart of the Roman letter H. Sometimes, it is called "spider-like Х". Only four occurences of this letter exist, all of them in the word "хълм". So, "хълм" is supposed to be the name of this letter.
►►	[G36]	Ⱓ	ⱓ	Ю	Ю				[Iotated]
	{ЧХ:33}	11299	11347	The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙΟΥ (Ю).
►►	[G37]	Ⱔ	ⱔ	[Юс малък]	Ѧ,Я				[Front Nasal, Little Yus]
	{-}	11300	11348	The LittleYus (the front nasal) is the only separate letter for nasal vowel in Glagolitic. It participates in ligatures for other nasals. As a part of a ligature, it is called G38:Ⱕ:NasalMark. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the next one.
►►	[G38]	Ⱕ	ⱕ	[Юс знак]					[Nasal mark]
	{ЧХ:34}	11301	11349	The NasalMark: this is the only separate Glagolitic letter for a nasal vowel. Used by itself, this letter denotes the G37:Ⱔ:Ѧ:LittleYus:FrontNasal, described on the previous row of the table. The Glagolitic letters LittleYus and NasalMark have two adjacent positions in the Unicode and therefore they are assigned two adjacent rows of the table: this one and the one above. The NasalMark is used to terminate some ligatures which denote nasals: NasalMark after G18:Ⱁ:О forms G41:Ⱘ:Ѫ:BigYus:BackNasal. NasalMark after G39:Ⱖ:ΙΟ formsа G42:Ⱙ:IѪ:IotatedBackNasal. NasalMark after G06:Ⰵ:Е forms G40:Ⱗ:IѦ:IotatedFrontNasal.
►►	[G39]	Ⱖ	ⱖ	[йот]	[ıо]				[Iotated, Out of Use]
	{ЧХ:35}	11302	11350	The creator of Glagolitic has provided separate letters with own shapes for the iotated vowels ΙΑ,ΙΟ and ΙΟΥ. This is the row of the iotated letter ΙO. This letter has never been used by itself because there was no ΙO diphthong. However, it participates in the ligature G42:Ⱙ:IѪ:IotatedBigYus.
►►	[G40]	Ⱗ	ⱗ	[Юс малък йотиран]	IѦ				[Iotated, Nasal]
	{-}	11303	11351	This letter was to denote the IotatedLittleYus (IotatedFrontNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G06:Ⰵ:Е is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. This letter was unnecessary.
►►	[G41]	Ⱘ	ⱘ	[Юс голѣ̋м]	Ѫ				[Back Nasal, Big Yus]
	{-}	11304	11352	This letter denotes the BigYus (BackNasal) vowel. It is a ligature: the letter G18:Ⱁ:О is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark.
►►	[G42]	Ⱙ	ⱙ	[Юс голѣ̋м йотиран]	IѪ				[Iotated, Nasal]
	{-}	11305	11353	This letter denotes the IotatedBigYus (IotatedBackNasal) diphthong. It is a ligature: the letter G39:Ⱖ:ΙΟ is followed by the G38:Ⱕ:NasalMark. The iotated letter G39:Ⱖ:ΙΟ is used only in this ligature.
►►	[G43]	Ⱚ	ⱚ	[θита]	Θ	Θ:Θητα:θита		800	[Used in Greek words only]
	{ЧХ:36}	11306	11354	Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. Probably, there was another Glagolitic shape which was forgotten. Later, the Greek shape was adopted.
►►	[G44]	Ⱛ	ⱛ	[υжица]	υ	Υ:Υψιλον:υпсилон	Y		[Used in Greek words only]
	{ЧХ:37}	11307	11355	Used in Greek words only. The sound denoted by this letter does not exist in Slavic. This letter Υ:Υψιλον:υпсилон:Ypsilon participates in the ligature G23:Ⱆ:ОY and has never been forgotten, unlike the previous letter Θ:Θητα:θита.
►►	[G45]	Ⱜ	ⱜ	[Щапич]					Croatian complement
	{-}	11308	11356	This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. It was written at the places of a lost weak yer. Its name means stick. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G46]	Ⱝ	ⱝ	[Триѫгълно A]					Croatian complement
	{-}	11309	11357	This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. This letter - triangle A - is a special way to write the letter G01:Ⰰ:Азъ. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.
►►	[G47]	Ⱞ	ⱞ	[Myslite]					Croatian complement
	{-}	11310	11358	This letter belongs to the Croatian complement to Glagolitic. Probebly, it was used as the letter M, as the original Glagolitic letter G16:Ⰿ is too hard to write. It is listed in the table just because it has a Unicode assigned.

.. ShowTheArticle ..
(.. HideTheTable ..)    .. to the top ..

---

5. ►►  Keyboard and Converting  (.. Show the Glagolitic Software Tools ..)  (.. Expanded ..)  .. to the top ..

5. ▼▼  Keyboard and Converting  (.. Hide the Glagolitic Software Tools ..)  (.. Collapse ..)  (.. Expand ..)  .. to the top ..

• ►►  Glagolitic Section of Unicode (.. Expand ..)
• ▼▼  Glagolitic Section of Unicode (.. Collapse ..)
  • ►►  (.. Expand ..) Explaining the Glagolitic Section of Unicode (.. Collapse the Glagolitic Section of Unicode ..) 
    
  • ▼▼  (.. Collapse ..) Explaining the Glagolitic Section of Unicode
    
    
    • As shown in the table above, a Unicode segment is assigned to the Glagolitic letters.
    
    
    • Separate positions for uppercase (UC) and lowercase (LC) letters have been generously allocated.
    • The first three rows of the table above are the capital (UC) letters.
    
    
    • There are 44 original Glagolitic letters (three lines of 16 minus 4).
    • Three new Croatian letters are shown last on the 3rd line.
    
    
    • The code in 4-digit hexadecimal notation is shown in yellow.
    • The first 3 digits come from the table line, and the 4th digit comes from the column.
    • Eg, LC Glagolitic М (Ⰿ) is 2C3F in hexadecimal.
    
    
    • The Unicode of a letter in decimal notation can be calculated.
    • The digit between "2C" and "_" is the line number: 0 to 5. Please see the left-most yellow column.
    • Columns are numbered 0 to 15 (0 to F).
    • Multiply the line number by 16 first.
      Then add the column number.
      And finally add the number 11264 which is displayed in the top-left cell in red.
    • Eg, in decimal notation, LC Glagolitic М (Ⰿ) is 48 (3*16, 3 is the line number) plus 15 (column number) [63 so far] plus 11264.
    • The result is 11327.
    
    
    • In each internal cell of this table which contains a Glagolitic letter, there is a link to the same letter in the main table of the Glagolitic letters.
    • The Unicode numbers are given in the main table, by the way, so the above calculations could be checked.
    • Naturally, these calculations can be performed by a calculator, including via decimal-hexadecimal conversion.
    
    
    • A letter (or a Unicode character, generally speaking) can be specified either in decimal or in hexadecimal notation, depending on the context.
    
    
    • The existence of the Unicode segment for the Glagolitic letters does not ensure that those letters will be correctly displayed everywhere.
    
    
    • Those are fonts responsible for displaying characters.
    • The fonts are responsible for drawing the characters on the screen or on paper.
    • Fonts are usually provided by the system software.
    • Fonts are installed on your device (laptop, smartphone).
    
    
    • Note: Unicode allocates positions to some more Glagolitic characters out of the segment shown here. That is the Glagolitic Supplement. Mostly, those are ligatures. Please see the wikipedia for more info.
    
    
    • (.. Collapse Explaining Glagolitic Section of Unicode ..)  (.. Collapse the Glagolitic Section of Unicode ..)
  • (.. hide all the software tools ..)  (.. collapse them ..)  (.. show all of them ..)  .. to the top ..
  
  


• ►►  Virtual keyboard (.. show the keyboard ..)
• ▼▼  Virtual keyboard (there are buttons in the table cells) (.. hide the keyboard ..) Please select UC-LC-HexadecInput >> UCLCHexadecInput   
  (.. hide the keyboard ..)  (.. hide all the software tools ..)  (.. collapse them ..)  (.. show all of them ..)  .. to the top ..
  


• ►►  Cyrillic To Glagolitic Conversion (.. Go! ..)
• ▼▼  Cyrillic To Glagolitic Conversion (.. Collapse ..)

  Disclaimer: Glagolitic and Cyrillic are different alphabets and therefore converting between them is accompanied by many conventions.



• ►►  Glagolitic To Cyrillic Conversion (.. Go ..)
• ▼▼  Glagolitic To Cyrillic Conversion (.. Collapse ..)

  Disclaimer: Glagolitic and Cyrillic are different alphabets and therefore converting between them is accompanied by many conventions.



• ►►  Number to Glagolitic Miletan (.. Go ..)
• ▼▼  Number to Glagolitic Miletan (.. Collapse ..)


• 
  (.. Hide the Glagolitic Software Tools ..)  (.. Collapse ..)  (.. Expand ..)  .. to the top ..

---

7. ►►  Comments, Q&As   (.. show ..) (.. show expanded ..) .. to the top ..

7. ▼▼  Comments, Q&As   (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

If a question or a comment appears or my reply is necessary, I shall copy the question or the comment in this section here and my reply will go also here.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-31 10:05:: Some useful buttons (.. Expand ..)  (.. ExpandAllComments ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-31 10:05:: Some useful buttons (.. Collapse ..)  (.. ExpandAllComments ..)
  
  
  • In the table, each row which is assigned to a Glagolitic letter, is followed by a comment line for the same letter.
    • ClickHere so that all such comment lines be displayed.
  
  
  • In the table, each column has a corresponding explanation line.
    • ClickHere so that all column explanation lines be displayed.
  
  
  • ClickHere so that the table itself be displayed and focused in the view.
  
  
  • Disclaimer: Some explanation rows in the table are not translated into English yet and appear in Bulgarian.
  
  
  • (.. CollapseThisComment ..)  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-31 10:53:: The ABCD Family Tree (.. ShowItHere ..)  (.. ShowItThere  ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-07-05 10:55:: The ABCD Family Tree (.. Collapse ..)  (.. ShowItThere  ..)
  
  
  • The picture here illustrates the following statements in this article:
    
    
    • Besides China and Japan, the writing traditions which are used now all over the rest of the world originate from the phonetic script created for the Canaanite language.
    • Тhe ancient Canaanite (Phoenician) script had two main branches of propagation throughout the world: the Eastern Aramaic and the Western Greek.
  
  
  • The Cyrillic alphabet is shown in the red zone, very close to the Greek alphabet.
    • As less important, the Glagolitic alphabet was ignored.
      Otherwise, it should be aligned with the Armenian and the Georgian alphabets.
  
  
  • 
  
  
  • (.. CollapseThisComment ..)  (.. ShowPictureThere  ..) (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-06-11 10:44:: Lilia Ilieva was so kind .. (.. Expand ..)
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-06-11 10:44:: Lilia Ilieva was so kind ..
  • .. to shed light on the additional Croatian Glagolitic letters G45:Ⱜ:Stapic и G46:Ⱝ:Trokutasti (triangular) A.
  
  
  • The explanations she made have been put to the relevant rows of the table. (.. CollapseThisComment ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-06-11 21:23:: The virtual keyboard has been changed to allow hexadecimal input (.. Expand ..) (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-06-11 21:23:: The virtual keyboard has been changed to allow hexadecimal input

  (.. CollapseThisComment ..)  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..

  
  
  • Glagolitic Supplement:
    • Some more Glagolitic letters have Unicodes assigned out of the segment shown here.
    • Most of those are ligatures.
    • Some info about them can be found in the wikipedia.
    
    
    • Adding them to the virtual keyboard would not be worth the effort. Besides, most fonts cannot display them.
  
  
  • So, instead, the functionality of the virtual keyboard has been extended to allow hexadecimal Input.
  
  
  • Now, each character can be input and then copied to the Clipboard via the virtual keyboard typing the Unicode of the character in hexadecimal.
  
  
  • The virtual keyboard has three modes now, switchable via a listbox: "UC", "LC", "HexadecInput".
  
  
  • In "HexadecInput" mode, the top-left key is used to terminate the character.
  
  
  • In Windows, actually, the keyboard allows each character to be input by its Unicode. Click to see how to do that.
  
  (.. CollapseThisComment ..)  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..
  


• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-06-26 19:20::  Due to its inherent strangeness, the Glagolitic alphabet
  • needed diligent promotion and constant publicity from its adherents.
    Therefore, in Slavic countries, the theme of the alphabet, be it Glagolitic or Cyrillic, is often the subject of unhealthy interest and overexposure.


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-04 09:46:: Etymology of the word Glagolitic itself  (.. ShowThisComment ..) (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-04 09:46:: Etymology of the word Glagolitic itself  (.. CollapseThisComment ..)  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..
  
  
  • The other Slavic alphabet which is widely used has been called Cyrillic. It was given that name in honor of St.Cyril, although he was not the creator of the Cyrillic alphabet. St.Cyril was the creator of the Glagolitic alphabet. For the Cyrillic alphabet, the term Cyrillic was established in the 18th century.
  
  
  • The term Glagolitic was invented and established in the 19th century in order to name the alphabet which was created by St.Cyril himself and which fell out of use in the Orthodox countries.
  
  
  • The word Glagolitic was derived from the noun глагол (glagol) and from the verb глаголати (glagolati), which are found in the texts in OCS+ (OldChurchSlavonic,OldBulgarian). The noun глагол (glagol) was usually the translation of Greek ρ̒η̃μα meaning word.
  
  
  • The Greek word ρ̒η̃μα is also used as a grammatical term for verb. In this way, the term глагол (glagol) appeared as a grammatical term in Bulgarian and Russian.
  
  
  • ..  CollapseThisComment ..  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-09-03 15:52:: The Glagolitic Script as Calligraphy  (.. Expand ..)
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-09-03 15:52:: The Glagolitic Script as Calligraphy  (.. CollapseThisComment ..)  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..
  
  
  • This comment is a complement to two sections of this article:
    
    
    • The Glagolitic alphabet is unique
    • The Glagolitic alphabet is universal
  
  
  • Many years ago, it was noticed that the creator of the Glagolitic script designed the letters so that they look good in the inscriptions on the icons.
    
    
    • Skilled calligraphers could do wonders.
  
  
  • Inscriptions that can be often seen on the icons:
    
    
    • ΙΣ ΧΡ: ⰋⰔ ⰘⰓ
      • ΙΗΣΟΥΣ ΧΡΙΣΤΟΣ: ⰋⰊⰔⰖⰔ ⰘⰓⰋⰔⰕⰑⰔ
    
    
    • ΜΡ ΘΟΥ: ⰏⰓ ⰪⰖ
      • ΜΗΤΗΡ ΘΕΟΥ: ⰏⰊⰕⰊⰓ ⰪⰅⰖ
    
    
    • ΑΓΙΟΣ, ΑΓΙΑ: ⰀⰃⰋⰑⰔ, ⰀⰃⰋⰀ
  
  
  • Some others religious expressions that can be often met as well:
    
    
    • ΑΛΛΗΛΟΥΙΑ, AMHN: ⰀⰎⰎⰊⰎⰖⰋⰀ, ⰀⰏⰊⰐ
    
    
    • ΣΩΤΗΡ, SALVATOR, СЪПАСЪ: ⰔⰙⰕⰊⰓ, ⰔⰀⰎⰂⰀⰕⰑⰓ, ⰔⰟⰒⰀⰔⰟ
    
    
    • ΚΥΡΙΕ ΕΛΕΗΣΟΝ: ⰍⰫⰓⰋⰅ ⰅⰎⰅⰊⰔⰑⰐ
    • ГОСПОДИ ПОМИЛУИ: ⰃⰑⰔⰒⰑⰄⰊ ⰒⰑⰏⰊⰎⰖⰊ
    
    
    • ВЪ ИМЯ ОТЬЦА И СЪINA И СВЯТАГО ДОУХА:
      • ⰂⰟⰊⰏⰤⰑⰕⰠⰜⰀⰊⰔⰟⰋⰐⰀⰊⰔⰂⰤⰕⰀⰃⰑⰄⰖⰘⰀ
    
    
    • IN NOMINE PATRI ET FILII ET SPIRITU SANKTI:
      • ⰋⰐⰐⰑⰏⰋⰐⰅⰒⰀⰕⰓⰋⰅⰕⰗⰋⰎⰋⰋⰅⰕⰔⰒⰋⰓⰋⰕⰫⰔⰀⰐⰍⰕⰋ
    
    
    • ΕΝ ΤΩ ΟΝΟΜΑΤΙ ΤΟΥ ΠΑΤΡΟΣ ΚΑΙ ΤΟΥ ΥΙΟΥ ΚΑΙ ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΠΝΕΥΜΑΤΟΣ:
      • ⰅⰐⰕⰙⰑⰐⰑⰏⰀⰕⰋⰕⰖⰒⰀⰕⰓⰑⰔⰍⰀⰋⰕⰖⰫⰋⰖⰍⰀⰋⰕⰖⰀⰃⰋⰖⰒⰐⰅⰫⰏⰀⰕⰑⰔ
    
    
    • SANCTA ΜΑRΙΑ, SANCTISSIMA VIRGO ΜΑRΙΑ: ⰔⰀⰐⰍⰕⰀ ⰏⰀⰓⰋⰀ, ⰔⰀⰐⰍⰕⰋⰔⰔⰋⰏⰀ ⰂⰋⰓⰌⰑ ⰏⰀⰓⰋⰀ
    • ΠΑΝΑΓΙΑ ΠΑΡΘΕΝΟΣ ΜΑΡΙΑ, ΘΕΟΤΟΚΟΣ: ⰒⰀⰐⰀⰃⰋⰀ ⰒⰀⰓⰪⰅⰐⰑⰔ ⰏⰀⰓⰋⰀ, ⰪⰅⰑⰕⰑⰍⰑⰔ
    • ПРѢСВЯТА ДѢВА ΜΑΡΙΑ, БОГОРОДИЦА: ⰒⰓⰡⰔⰂⰤⰕⰀ ⰄⰡⰂⰀ ⰏⰀⰓⰋⰀ, ⰁⰑⰃⰑⰓⰑⰄⰊⰜⰀ
  
  
  • Please realize that some original shapes designed by St.Cyril were lost by time and replaced by new shapes designed by St.Clement of Achrida. The original shapes might have been more beautiful but harder to write.
  
  
  • ..  CollapseThisComment ..  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-09-26 14:15:: Swaping G11:Ⰺ and G10:Ⰹ  (.. Expand ..)  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-09-26 14:15:: Swaping G11:Ⰺ and G10:Ⰹ  (.. CollapseThisComment ..)  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..
  
  
  • The explanations of the Glagolitic letters G11:Ⰺ and G10:Ⰹ have been swapped in the table.
  
  
  • The virtual keyboard and the conversion tools have not been changed.
    They now agree with the table.
    It was the table which was changed.
  
  
  • ..  CollapseThisComment ..  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..
  
  


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-02-25 10:20:: Chernorizec Xrabur's Counter  (.. Expand ..)  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-02-25 10:20:: Chernorizec Xrabur's Counter  (.. CollapseThisComment ..)  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..
  
  
  • Chernorizec Xrabur in his literary work titled "On the letters" gives 38 for the number of letters in the Slavic alphabet.

    Being still pagans, the Slavs did not have their own letters, but read and communicated by means of tallies and sketches. After their baptism they were forced to use Roman and Greek letters in the transcription of their Slavic words but these were not suitable.
    ...
    At last, God, in his love for mankind, sent them St. Constantine the Philosopher, called Cyril, a learned and upright man, who composed for them thirty-eight letters, some (24 of them) similar to the Greek, but some (14 of them) different, suitable to express Slavic sounds.

  • This article is based on Unicode, and
    Unicode has 47 codes assigned to Glagolitic letters.
    So, nine (9) codes are to be discounted.
  
  
  • In the table, I tried to mark some letters which, supposedly, "Chernorizec Xrabur" would not count, and let the computer count the rest up to the number of 38.
  
  
  • For each letter which is not marked, on the corresponding explanation line of the table, the computer puts the current value of the so called Chernorizec Xrabur's Counter in the form {ЧХ:37}.
  
  
  • Marked for not counting are:
    
    
    • the additional Croatian letters (the last three in the table),
    • the letter G10:Ⰹ:Ιota-with-diaeresis,
    • the letter G37:Ⱔ:littleYus, and
    • five ligatures:
      • G23, G28, G40, G41, G42.
  
  
  • The computer has counted up to {ЧХ:37}.
    
    
    • In order to reach 38, One Letter is Still Wanted!
    • Which letter should be unmarked?
  
  
  • ..  CollapseThisComment ..  (.. Collapse&HideAllComments ..)  (.. JustCollapseThem ..)  (.. ExpandThem ..)  .. to the top ..