Епосът на Гилгамеш е добра илюстрация на тезата. Текстът е отпрѣди пет хиляди години. Може би това е най-стария̌т извѣстен художествен текст на човѣшки език.
9 ГЛАВА: СЛЕД ПРѢМИНАВАНЕТО ПРѢЗ ГРОБЪТ
О, ти, душа велика, всесилна и пълна със живот!
Ето ме! Идвам! Съзерцавам те!
Прѣминах вратитѣ на отвѫдното,
за да съзерцавам Озирис, божествения̌т ми баща.
Сега разпръсвам мракът, теб обгърна̨л,
понеже те обичам, о, Озирис, и идвам твоето лице да съзерцавам,
Пронизах на Сет сърцето,
изпълних обредитѣ надгробни за баща ми Озирис.
Отварям пѫтищата на небето и земята,
понеже син съм твой любящ, Озирис...
Ето, че станах дух прѣчистен, свят.
От словото на сила защитен съм...
Богове на необятното небе! Духове божествени!
Всички вие към мене погледнѣте!
Ето докрай извърших моето пѫтуване
и прѣд вас пристигам.
Книгата на мъртвитѣ на дрѣвнитѣ египтяни е с нѣ̋колко вѣка по-стара от Мойсеевото петокнижие: първитѣ книги на Християнската Библия.
И книгата на мъртвитѣ на дрѣвнитѣ египтяни, и Християнската Библия сѫщо така добрѣ илюстрират тезата.
Защо това е възможно.
Защо Месопотамия и Египет, пък и дрѣвна Гърция мога̨т да се считат за люлки на нашата цивилизация,
а днешнитѣ ни територии на Балканитѣ не мога̨т.
Защото ние тук нѣ̋маме текстове по-стари от 15 вѣка.
Ние знаем как е звучал нашия̌т език 15 вѣка назад, но нѣ̋маме прѣдстава как е звучал по-рано.
Ние знаем кои езици сѫ звучали по Нашенско 15 вѣка назад, но нѣ̋маме прѣдстава кои езици сѫ звучали по Нашенско прѣди двѣ хилядолѣтия.
И тъй, важното е приемствеността и континуитетът. В есето си,
озаглавено "Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото",
съм включил слѣдното сѫђение: "Принцип за историческия̌т континуум: ако нищо не знаем за дѣдитѣ си, то за прадѣдитѣ си знаем още по-малко."
Сега ще развия̨ този принцип и ще Ви покажа̨ как приемствеността помага за изясняването на историята на Египет и Месопотамия.
Принципът на историческия̌т континуум отхвърля възможността да започнем направо от врѣмето отпрѣди пет хиляди години. Затова ще започна̨ от "мрачното” европейско срѣдновѣковие.
Хората тогава сѫ живѣли изключително във религията и за религията.
Християнската Библия, ислямския̌т Куран и юдейския̌т Талмуд - това сѫ били четенитѣ и прѣписванитѣ книги.
Изучавали сѫ гръцки език не толкова заради Платон и Аристотел, а заради Християнската Библия.
Изучавали сѫ еврейски език заради оригиналнитѣ текстове на Ветхия̌т завѣт.
Оригиналнитѣ текстове на Ветхия̌т Завѣт сѫ били изучавани и разнищвани и от християнски, и от еврейски срѣдновѣковни учени.
Изучавали сѫ и арабския̌т език, за да чета̨т куранът и да участват пълноцѣнно в религиозни диспути.
Имало е хора, които знаѣли евангелскитѣ текстове наизуст. И сега може да има такива. Сега със сигурност има хора, които зная̨т куранът наизуст.
В заключение, познаването на латинския̌т език, на гръцкия̌т, на еврейския̌т, на арамейския̌т (и на арабския̌т)
не е било загубвано в срѣдновѣковна Европа, и досега това не е загубено.
И тъй, дрѣвен Египет. Защо дрѣвно-египетската писменост е била успѣшно разчетена.
Първата прѣдпоставка е непрѣкѫснато познаване на гръцкия̌т език.
Втората прѣдпоставка е самия̌т египетски език. Той се е говорѣл в долината на Нил (т.е. в Египет) повече от пет хилядолѣтия.
Въпрѣки че дрѣвно-египетската писменост е била забравена слѣд като Египет става част от Римската империя,
египетския̌т (коптския̌т) език продължил да се говори.
Светото Евангелие било прѣведено на коптски и било записано с помощта на допълнена с нѣ̋колко нови букви гръцка азбука.
Та в Египет повече от хилядолѣтие имало християни с коптски (египетски) ро̀ден език.
За съжаление тѣ ставали все по-малко, защото мнозинството от населението говорѣли на арабски и изповѣ̋двали ислямът.
Прѣз послѣднитѣ нѣ̋колко вѣка не останали хора в Египет с ро̀ден коптски език - всички мина̨ли на арабски,
но в коптскитѣ християнски църкви се служи и досега на коптски.
Египетските християни-копти и досега зная̨т нѣ̋кои думи и изрази на дрѣвният си език.
Напримѣр:
При тѣзи прѣдпоставки, общи за нашата част на свѣтът или конкретни за Египет, бил намѣрен
Розетския̌т камък.
Един и сѫщ текст (.. Птоломей и жена му Арсиноя, бидейки божествени и от божествено потекло, направиха велики нѣща ..)
бил написан на камъкът по три начина: веднъж на гръцки и два пѫти на старо-египетски.
Лесно се намѣрил човѣк като Jean-François Champollion,
който знаѣл от малък гръцки,
научил за цѣлта коптски по Евангелието, което знаѣл добрѣ от малък,
и успѣ̋л да забѣлѣжи, че не само имената се пишат фонетично на старо-египетски, а и много други думи.
Той пръв се научил да чете старо-египетски.
Привеђам в заключение цитат от Книгата на мъртвитѣ:
94 ГЛАВА: ЗА ДА ИМАШ МАСТИЛНИЦА И ДЪСЧИЦА
О, дух велик на Тот, в книгата свещена за тебе се говори,
за тебе, който наблюдаваш в безмълвие божествения̌т си баща,
ето, станал дух посветен, прѣд теб пристигам.
Аз, живата душа, със силитѣ магически дарена,
получени на Тот от книгитѣ свещени.
Държа̨ аз тѣзи книги в рѫцѣтѣ си,
међу Акер и Сет за да прѣмина̨.
Със себе си мастилницата и дъсчицата аз нося̨
и слагам ги на Тот, божествения̌т писар, в рѫката.
(Велико тайнство това наистина е.)
Ето, аз ставам писаря̌т на Тот.
Разлагането на Озирис, прахът на тѣ̋лото му аз донасям,
с което знацитѣ свещени начертавам.
Аз всѣки ден изричам
словата на добродѣтелното божество велико!
Приятни сѫ ми твоитѣ наређания, Хор.
Постѫпкитѣ ми на Маат със заповедитѣ сѫ съгласувани.
Наистина аз на земята законитѣ на богът-слънце изпълнявах
прѣз днитѣ на животът си!
И сега е ред да си го зададем въпросът защо шумерската писменост е била успѣшно разчетена.
Има редица прѣдпоставки, всѣ̋ка една от които изразява нѣ̋какъв вид континуитет, приемственост и непрѣкѫснатост.
От свѣденията на дрѣвно-гръцкитѣ историци извѣстни сѫ били имената на персийскитѣ царе, кой слѣд кого е царувал, кой на кого е бил син.
Оказва се, че шумерската писменост е била впослѣдствие пригодена за много други езици.
За разчитането ѝ най-важно се оказва пригађането ѝ към акадския̌т (вавилонския̌т) език.
Непрѣ̋ко и в по-далечен план, важно за разчитането на шумерската писменост се оказва и пригађането на клинописът към дрѣвно-персийския̌т език.
Писменитѣ системи, прѣ̋ко или косвено произхођащи от шумерската писменост, се наричат клинопис.
Шумерското огнище на писмеността вече е затихнало - клинописът не се употрѣбява от близо двѣ хиляди години.
Сега по музеи, университети и частни сбирки има
нѣ̋колко стотици хиляди глинени плочки, изписани с клинопис.
Повечето от тѣ̋х не сѫ разчетени, просто защото не достигат ресурси -
нѣ̋ма кой да плати за обучението на специалисти и послѣ нѣ̋ма кой да плати на тѣзи специалисти да разчета̨т всичкитѣ намѣрени клинописни плочки.
Повечето плочки сѫ на акадски (вавилонски), но има и на шумерски, на хетски, на еламски и др.
Във 2-рата половина на 18-ти вѣк европейцитѣ получили от Индия знания за два близки дрѣвни езика - санскрит (старо-индийски) и авестийски (зендски).
Така както европейската интелигенция хилядолѣтия наред пазѣла знанията за латински и гръцки и богатата литература на тѣзи езици,
така и индийската интелигенция пазѣла знанията за санскрит и огромната литература на санскрит.
Европейскитѣ учени се запознали с огромната индийска литература на санскрит.
Европейскитѣ учени-езиковѣди от началото на 19-ти вѣк били обхванати от истинска санскритомания.
Авестийския̌т език дошъл с един сборник със зороастрийски религиозни текстове, нарѣчен Зенд-Авеста или само Авеста. Езикът бил нарѣчен така по името на сборникът.
Сборникът Авеста дошъл в Европа от индийска зороастрийска религиозна общност.
Било възприето правилното прѣдположение, че авестийския̌т е нѣ̋какъв старо-персийски диалект, териториално неустановен.
Въз основа на знанията за латински и гръцки, пазени в Европа хилядолѣтия наред,
и въз основа на наскоро придобититѣ знания за санскрит и авестийски,
прѣз 2-рата половина на 19-ти вѣк европейскитѣ учени-лингвисти
разработили апаратът на сравнителното езикознание или на историческата лингвистика или на лингвистичната археология
и го развили почти до нивото на естественитѣ науки.
Историческата лингвистика дефинирала нови понятия като индо-европейски език, славянски език, семитски език, тюркски език, и т.н.
Тѣзи лингвистични понятия веднага се харесали и на простолюдието, и на историцитѣ, и на политицитѣ,
и за съжаление стана̨ли обект на злоупотрѣби и срѣдство за измами.
Основното постижение на историческата лингвистика от 19-ти вѣк е доказателството, че
германскитѣ езици сѫ индо-европейски наред със санскрит, авестийски, гръцки и латински.
Забѣлѣжка: Индо-европейския̌т произход на славянскитѣ езици се доказва елементарно, без особени допълнителни усилия.
Европейскитѣ учени прѣз цѣ̋лото "мрачно срѣдновѣковие"
пазѣли знанията си и за три "семитски" езика:
еврейския̌т, арамейския̌т и арабския̌т.
Апаратът на сравнителното езикознание бил приложен и към тѣ̋х,
с което понятието семитски език покрай библейския̌т си смисъл придобило и научен смисъл.
Оказва се, че в дрѣвна Месопотамия, както впрочем и в другитѣ части на нашата цивилизация, езицитѣ сѫ се смѣняли плавно.
Шумерския̌т език бива смѣнен от акадския̌т (вавилонския̌т),
който от своя страна бива смѣнен от арамейския̌т.
Обаче дори когато населението говори вече прѣдимно на новия̌т език,
писаритѣ продължават да бѫдат обучавани и на стария̌т език,
и текстове сѫ се пишѣли и на двата езика, стария̌т и новия̌т.
И най-важното е, че има случаи на запазени рѣчници међу двата езика.
Горнитѣ прѣдпоставки съм ги формулирал от съврѣменна гледна точка, но
независимо от формулировката си, тѣзи прѣдпоставки сѫ си дѣйствали.
Както можѣло да се прѣдположи, един и сѫщ текст бил написан на три езика.
Единия̌т от езицитѣ бил старо-персийския̌т. Бехистунския̌т надпис потвърдил успѣшното разчитане на дрѣвно-персийския̌т клинопис.
Бехистунския̌т надпис получил онова значение, което Розетския̌т камък имал за разчитането на дрѣвно-египетската писменост.
В ролята на гръцкия̌т език влѣ̋зъл дрѣвно-персийския̌т.
Около 1843 в научна употрѣба влѣзли другитѣ два клинописни текста от Бехистунския̌т надпис. Оказали се на акадски (вавилонски) и на еламски.
Нѣ̋колко учени в сътрудничество и поединично се включили в разчитането на акадския̌т и на еламския̌т клинопис.
Успѣхът им бил прѣдопрѣдѣлен от действащитѣ прѣдпоставки, изброени в прѣдния̌т подраздѣл.
Акадския̌т език е замѣстил шумерския̌т като основен говорим и имперски език във Вавилон и Южна Месопотамия.
Акадския̌т е бил основния̌т говорим и имперски език в Месопотамия - в Асирия и във Вавилон -
в продължение на близо двѣ хилядолѣтия, прѣди да бѫде на свой ред измѣстен от арамейския̌т.
Понѣ̋кога акадския̌т език се нарича асирийски или вавилонски. Понѣ̋кога терминитѣ асирийски и вавилонски означават различни диалекти на акадския̌т език.
Акадския̌т език възприема шумерската писменост - клинописът. Између клинописнитѣ текстове най-много сѫ тѣзи на акадски език.
Акадската писменост е една от най-старитѣ на свѣтът. По-стари от нея̨ сѫ само шумерската и старо-египетската.
Съотвѣтно, акадския̌т е един от най-старитѣ извѣстни на лингвистиката езици. По-стари от акадския̌т сѫ само шумерския̌т и старо-египетския̌т.
Мина̨ли сѫ повече от двѣ хиляди години, откакто никой не говори акадски. Акадския̌т е мъртъв език - той нѣ̋ма наслѣдници.
Ханаанския̌т език, прѣдставен от своитѣ диалекти, е бил говоримия̌т език по източното Срѣдиземноморие - Ханаан - Палестина, Ливан -
прѣди около три хиляди години.
От една страна, ханаанския̌т език ни се прѣдставя чрѣз финикийския̌т език.
В продължение на нѣ̋колко вѣка финикийцитѣ сѫ господствали в Срѣдиземноморието, носейки там имперската култура на Месопотамия.
И като слѣдствие, финикийския̌т език е бил в продължение на нѣ̋колко вѣка lingva franca в Срѣдиземноморието.
Да, свѣтът на финикийцитѣ (на "пунитѣ") пада под ударитѣ на Александър Велики и на римлянитѣ, ..
но влиянието, което тѣ сѫ оказали върху Срѣдиземноморието и върху цѣ̋ла Европа, си личи и днес.
Ханаанския̌т език е бил натоварен от сѫдбата си и от мѣстоположението си - Ханаан, Палестина, Ливан -
със задачата да засмуква и да съчетава имперски влияния както от Месопотамия, така и от Египет.
Прѣди повече от три хиляди години Ханаан (Обѣтованата земя) приютил бегълци от Египет, прогонени оттам заради монотеизъм.
Водачът им Мойсей (Моше, Mωϋσῆς, Муса) написал пет книги, основното в които било десеттѣ Божи Заповѣди и които били нарѣчени Петокнижие Мойсеево (или Тора̀ - "учение, закон" на ханаански).
Послѣдователитѣ на Мойсей и на проповѣ̋двания̌т от него монотеизъм привлѣкли към своята вѣ̋ра мѣстни жители, говорещи на ханаански,
и за вѣк-два изоставили египетския̌т език и сами мина̨ли на ханаански.
Във връзка с това трѣ̋бвало да бѫде прѣведено от египетски на ханаански и Петокнижието Мойсеево.
От една страна, прѣводът бил "творчески" - съчетани били ханаански и месопотамски вѣ̋рвания с мойсеевитѣ египетски монотеистични вѣ̋рвания.
От друга страна, за нуђитѣ на този прѣвод била изобрѣтена първата азбука - първото изцѣ̋ло фонетично писмо -
най-вече на основата на египетското демотическо писмо, на което били написани оригиналнитѣ мойсееви книги.
Народът, който приел за своя религия така модифициранитѣ вѣ̋рвания на Мойсей, бил нарѣчен евреи.
Еврейския̌т народ, възникнал на провѣтривото мѣ̋сто међу двѣтѣ империи Египет и Вавилон, е оцѣлѣ̋л и до днес.
Езикът, на който били написани оцѣлѣлитѣ до нас текстове от Мойсеевото петокнижие, е ханаански диалект,
и е станал извѣстен като еврейски или старо-еврейски език.
Прѣз слѣдващитѣ вѣкове на сѫщия̌т този еврейски език били написани още книги.
Така бил съставен сборникът, нарѣчен по-късно от християнитѣ Ветх Завѣт или Стар Завѣт.
Прѣз 3-ия̌т вѣк прѣди Христа Ветхия̌т Завѣт (включително Мойсеевото Петокнижие) бил прѣведен от еврейски на гръцки.
И тъй, от друга страна, ханаанския̌т език ни се прѣдставя и чрѣз еврейския̌т език.
В днешната държава Израел еврейския̌т език (ивритът) е съживен.
Тритѣ най-разпространени днес свѣтовни монотеистични религии - Християнството, Ислямът и Юдаизмът -
се основават на мойсеевитѣ вѣ̋рвания, и най-старитѣ текстове, които ги описват - Петокнижието Мойсеево - сѫ на ханаански - еврейски.
Освѣн в Китай и Япония, в цѣлия̌т остана̨л свѣ̋т днес се използват писмени традиции,
които прѣ̋ко или косвено произхођат от създадената за ханаанския̌т език фонетична писменост.
Напримѣр, за да стигнем до днешната наша кирилица, трѣ̋бва да минем прѣз гръцката писменост, която пък е възникна̨ла под финикийско влияние.
Арамейския̌т език е замѣстил акадския̌т като основен говорим и имперски език във Вавилон и Месопотамия прѣди около три хиляди години.
За около хиляда години той стана̨л основния̌т език в Близкия̌т Изток. В частност, арамейския̌т замѣстил ханаанския̌т и в самия̌т Ханаан (т.е. в Палестина).
В частност, арамейския̌т като говорим език в Палестина бил и родния̌т език на Исуса Христа от Назарет - Той проповѣ̋двал на арамейски.
Ханаанската - финикийската - еврейската - фонетична азбука била заимствана и за арамейския̌т език.
Именно арамейския̌т език обусловил широкото разпространение на тази писмена традиция в цѣ̋ла Азия (без Китай и Япония).
Арамейския̌т език се загубил като говорим език заради възходът на Ислямът и на свързания̌т с Ислямът арабски език.
Арамейския̌т език в устата и в писанията на близко-източнитѣ християни се нарича обикновено сирийски език.
Пълен прѣвод на Ветхия̌т (от ханаански-еврейски) и на Новия̌т Завѣт (от гръцки) на сирийски език е запазен -
това е така нарѣчената Пешита.
За сирийския̌т (християнско-арамейския̌т) език се ползва специфичен шрифт на ханаанската семитска азбука, нарѣчен
естрангело.
Друга книга на арамейски език със запазено досега значение е еврейския̌т Талмуд.
Понѣ̋кога езикът на Талмудът се нарича имперски арамейски.
За Талмудът се ползва друг квадратен шрифт на ханаанската семитска азбука -
този, който и сега се ползва в държавата Израел за съживения̌т ханаански език (иврит).
Арамейския̌т език има и друга важна заслуга.
Оригиналитѣ на нѣ̋кои произведения на гръцката класическа литература сѫ загубени.
До нас сѫ стигнали тѣхни прѣводи на арабски.
Интересното е, че тѣзи арабски прѣводи сѫ направени въз основа на по-стари прѣводи от гръцки на арамейски.
Арабския̌т език придобил величието си покрай Куранът, свещената книга на Ислямът.
Заедно с разпространението на Ислямът се разпространявал и арабския̌т език.
Сега арабски се говори от над 200 милиона души в Близкия̌т Изток и в Сѣверна Африка.
Сега по свѣтът има над милиард мюсюлмани. Духовната интелигенция, която тѣ излѫчват, изучава арабски език с основна цѣл да чета̨т Куранът.
Вѣкове наред - от появата на Ислямът до европейското просвѣщение -
в нашата част на свѣтът - Европа, Срѣдиземноморието, Близкия̌т Изток -
наред с латинския̌т и гръцкия̌т основен език е бил и арабския̌т.
По пѫтя̌т към разчитането на шумерската писменост.(.. скрий детайлитѣ ..)
By 1850, however, Edward Hincks came to suspect a non-Semitic origin for cuneiform.
Semitic languages are structured according to consonantal forms, whereas cuneiform, when functioning phonetically, was a syllabary, binding consonants to particular vowels.
Furthermore, no Semitic words could be found to explain the syllabic values given to particular signs.
Julius Oppert suggested that a non-Semitic language had preceded Akkadian in Mesopotamia, and that speakers of this language had developed the cuneiform script.
In 1855 Rawlinson announced the discovery of non-Semitic inscriptions at the southern Babylonian sites of Nippur, Larsa, and Uruk.
In 1856, Hincks argued that the untranslated language was agglutinative in character.
The language was called "Scythic" by some, and, confusingly, "Akkadian" by others.
In 1869, Oppert proposed the name "Sumerian", based on the known title "King of Sumer and Akkad",
reasoning that if Akkad signified the Semitic portion of the kingdom, Sumer might describe the non-Semitic annex.
Credit for being first to scientifically treat a bilingual Sumerian-Akkadian text belongs to Paul Haupt, who published Die sumerischen Familiengesetze (The Sumerian family laws) in 1879.
Ernest de Sarzec began excavating the Sumerian site of Tello (ancient Girsu, capital of the state of Lagash) in 1877,
and published the first part of Découvertes en Chaldée with transcriptions of Sumerian tablets in 1884.
The University of Pennsylvania began excavating Sumerian Nippur in 1888.
A Classified List of Sumerian Ideographs by R. Brünnow appeared in 1889.
--
The bewildering number and variety of phonetic values that signs could have in Sumerian
led to an unfortunate detour in understanding the language –
a Paris-based orientalist, Joseph Halévy, argued from 1874 onward that Sumerian was not a natural language,
but rather a secret code (a cryptolect), and for over a decade the leading Assyriologists battled over this issue.
For a dozen years, starting in 1885, even the great Friedrich Delitzsch accepted Halévy's arguments, not renouncing Halévy until 1897.
--
François Thureau-Dangin working at the Louvre in Paris also made significant contributions to deciphering Sumerian
with publications from 1898 to 1938, such as his 1905 publication of Les inscriptions de Sumer et d’Akkad.
Charles Fossey at the Collège de France in Paris was another prolific and reliable scholar.
His pioneering Contribution au Dictionnaire sumérien–assyrien, Paris 1905–1907,
turns out to provide the foundation for P. Anton Deimel's 1934 Sumerisch-Akkadisches Glossar (vol. III of Deimel's 4-volume Sumerisches Lexikon).
In 1908, Stephen Herbert Langdon summarized the rapid expansion in knowledge of Sumerian and Akkadian vocabulary
in the pages of Babyloniaca, a journal edited by Charles Virolleaud, in an article 'Sumerian-Assyrian Vocabularies',
which reviewed a valuable new book on rare logograms by Bruno Meissner.
Subsequent scholars have found Langdon's work, including his tablet transcriptions, to be not entirely reliable.
In 1944, a more careful Sumerologist, Samuel Noah Kramer, provided a detailed and readable summary of the decipherment of Sumerian
in his Sumerian Mythology (now accessible on the Internet).
Friedrich Delitzsch published a learned Sumerian dictionary and grammar
in the form of his Sumerisches Glossar and Grundzüge der sumerischen Grammatik, both appearing in 1914.
Delitzsch's student, Arno Poebel, published a grammar with the same title, Grundzüge der sumerischen Grammatik, in 1923,
and for 50 years it would be the standard for students studying Sumerian.
Poebel's grammar was finally superseded in 1984 on the publication of The Sumerian Language, An Introduction to its History and Grammatical Structure, by Marie-Louise Thomsen.
While much of Thomsen's understanding of Sumerian grammar would now be rejected by most or all Sumerologists,
Thomsen's grammar (often with express mention of the critiques put forward by Pascal Attinger in his 1993
Eléments de linguistique sumérienne: La construction de du11/e/di «dire») is the starting point of most recent academic discussions of Sumerian grammar.
More recent monograph-length grammars of Sumerian include Dietz Otto Edzard's 2003 Sumerian Grammar and Bram Jagersma's 2010 A Descriptive Grammar of Sumerian
(currently digital, but soon to be printed in revised form by Oxford University Press).
Piotr Michalowski's essay (entitled, simply, "Sumerian") in the 2004 The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages has also been recognized as a good modern grammatical sketch.
There is relatively little consensus, even among reasonable Sumerologists,
in comparison to the state of most modern or classical languages.
Verbal morphology in particular is hotly disputed.
In addition to the general grammars,
there are many monographs and articles about particular areas of Sumerian grammar, without which a survey of the field could not be considered complete.
The primary institutional lexical effort in Sumerian is
the Pennsylvania Sumerian Dictionary project, begun in 1974.
In 2004, the PSD was released on the Web as the ePSD. The project is currently supervised by Steve Tinney.
It has not been updated on-line since 2006, but Tinney and colleagues are working on a new edition of the ePSD, a working draft of which is available on-line.
Около AD1850, Edward Hincks се усъмнил и заподозрѣ̋л несемитски произход на клинописът.
За семитскитѣ езици подходящо било консонантното писмо, а клинописът бил по-скоро сричково писмо.
Освѣн това, за нѣ̋кои знаци не се намирали семитски корени.
Julius Oppert прѣдположил,
че нѣ̋какъв несемитски език е прѣдшествал акадския̌т в Месопотамия и клинописното писмо било развито за този несемитски език.
Прѣз 1855 Henry Rawlinson обявил,
че южно от Вавилон (Nippur, Larsa, Uruk) били открити клинописни плочки на непознат език.
На слѣдващата година Edward Hincks прѣдположил,
че този непознат език бил от аглутинативен тип.
По онова врѣме терминологията не била още установена. Нѣ̋кои наричали този непознат език скитски, други акадски.
Прѣз 1869 Julius Oppert прѣдложил
съврѣменнитѣ термини акадски и шумерски въз основата на извѣстна титла "Цар на Шумер и Акад".
Семитския̌т език бил нарѣчен акадски, а несемитския̌т - шумерски.
Paul Haupt бил първия̌т,
на когото прѣз 1879 му се удало да обработи двуезичен текст - на акадски и на шумерски.
Ernest de Sarzec
пръв публикувал разшифровки на шумерски клинописни плочки прѣз 1884.
Rudolf Ernst Brünnow
прѣз 1889 публикувал първия̌т рѣчник на шумерски идеограми.
Friedrich Delitzsch (1914)
и ученикът му Arno Poebel (1923)
публикуват рѣчник и граматика на шумерския̌т език, които се ползват прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
Дори когато Го виђаме в тритѣ Му ипостаси - Отец, Син и Светия̌т Дух, Бог - Аллах - е един и цѣ̋лостен. И е велик.
Свѣтът - Божия̌т свѣ̋т - сѫщо така е един и цѣ̋лостен. И е велик.
Свѣтът е един и цѣ̋лостен - нѣ̋ма един свѣ̋т за египтянитѣ, друг за шумеритѣ, трети за българитѣ. Свѣтът е един и е на Бог, на Аллах.
Свѣтът е цѣ̋лостен във врѣмето. Познаваем е само доколкото имаме за него цѣ̋лостна прѣдстава във врѣмето.
Очеркът ми бѣ посветен на значението на принципът за континуитетът в историята.
Думата континуитет (continuity) се прѣвеђа непрѣкѫснатост или пък по-скоро приемственост (succession).
Бѣше показано, че историята успѣ̋ва да проникне назад във врѣмето само въз основа на континуитетът.
Ако го нѣ̋ма континуитетът, завъђат се чалга-историци, които съчиняват митове като замѣстители на истинската история.
Да, пирамидитѣ и сфинксът сѫ интересни и важни исторически артифакти. Врѣмето тѣ̋х ги е запазило, макар че е сринало Вавилон и Йерусалимския̌т храм.
Но в очеркът ми май стана дума за нѣщо друго. Нѣщо друго с непрѣходно значение. Със значение, непрѣходно вече три хилядолѣтия.
Това е Петокнижието Мойсеево - сборник с дрѣвни художествени религиозни текстове.
Сказанието за Сътворението - сказание за това как свѣтът - Божия̌т свѣ̋т - е бил създаден.
За Адам и Ева.
За Авраам (Абрахам, Ибрахим), на когото Бог - Аллах - обѣщал, че нѣ̋ма вече да изисква човѣшки жертвоприношения (човѣшки курбани).
За скрижалитѣ - за двѣтѣ каменни плочи, от двѣтѣ страни на които Бог - Аллах - написал десеттѣ Си Заповѣди и ги врѫчил на Мойсей (Муса).
Затова как хората прѣстана̨ли да се кланя̨т на златния̌т телец и припознали истинския̌т Бог - Аллах - Богът на Авраама.
Ако нѣ̋кой напримѣр си мисли, че Петокнижието Мойсеево нѣ̋ма нищо общо с нас българитѣ, нека пак да размисли.
Цѣ̋лата ни история е пропита от Петокнижието Мойсеево.
Съврѣменния̌т български етнос възникна̨л
едва когато Християнството, основано на Християнската Библия - от Петокнижието Мойсеево прѣз Евангелията до Откровението (до Апокалипсисът),
се съчетало по Нашенско със славяногласието.
Така нарѣченото турско робство било за нас едноврѣменно Божие наказание и очистващо избавление.
Заслужили сме си били Божието наказание, защото сме били допуснали Нашенско да стане развъдник на гнусни еретици, които отричали Петокнижието Мойсеево.
Тѣ плъзнали из цѣ̋ла Европа и опетнили честното ни българско име.
Наложило се Господ-Бог-Аллах да прати по Нашенско мюсюлманитѣ, за да изтрѣбя̨т еретицитѣ, да очистя̨т от тѣ̋х Божията земя.
Пуснѣте си още веднъж
стиховетѣ от Епосът на Гилгамеш на шумерски език в интерпретация на съврѣменен артист.
Звученето е приблизително, но правдоподобно.
Текстоветѣ сѫ на около пет хиляди години. Това не сѫ ли сюжети от Петокнижието Мойсеево?
Нека да повторя̨. Свѣтът е един и цѣ̋лостен. И е на Бога. И Бог - Аллах - е един и цѣ̋лостен, дори в тритѣ Си ипостаси. И е велик. Велико е и сътвореното от Него.
Здравей,
Защо ми се струва, че заглавието не отговаря на изложението?
В изложението няма нищо конкретно за историята, а се разглеждат писмености, разчитането им и т.н., като накрая и малко религия.
Това историята ли е според теб ?
Поздрави.
Според една от дефинициитѣ, историята не се простира отвѫд писаната история. Отвѫд писаната история е
праисторията.
Слѣдователно, без разчитането на дрѣвно-египетскитѣ йероглифи нѣ̋маше да имаме истинска история на Египет,
нѣ̋маше напримѣр откъдѣ да знаем за
30-тѣ фараонски династии.
Аналогично, твърдѣ малко щѣ̋хме да знаем за историята на Месопотамия и Вавилон без разчитането на клинописът.
Нѣ̋маше да знаем вавилонскитѣ царе.
И това, разбира се, е история. Помѫчил съм се да обясня̨ как така знаем имената на фараонитѣ отпрѣди пет хилядолѣтия.
Eposut na Gilgamesh e dobra iljystracia na tezata. Tekstut e otpredi pet xiljadi godini. Mozhe bi tova e naj-stariut izvesten xydozhestven tekst na choveshki ezik.
9 GLAVA: SLED PREMINAVANETO PREZ GROBUT
O, ti, dysha velika, vsesilna i pulna sus zhivot!
Eto me! Idvam! Suzercavam te!
Preminax vratite na otvudnoto,
za da suzercavam Oziris, bozhestveniut mi baqa.
Sega razprusvam mrakut, teb obgurnul,
ponezhe te obicham, o, Oziris, i idvam tvoeto lice da suzercavam,
Pronizax na Set surceto,
izpulnix obredite nadgrobni za baqa mi Oziris.
Otvarjam putiqata na nebeto i zemjata,
ponezhe sin sum tvoj ljybjaq, Oziris...
Eto, che stanax dyx prechisten, svjat.
Ot slovoto na sila zaqiten sum...
Bogove na neobjatnoto nebe! Dyxove bozhestveni!
Vsichki vie kum mene poglednete!
Eto dokraj izvurshix moeto putyvane
i pred vas pristigam.
Knigata na murtvite na drevnite egiptjani e s nehkolko veka po-stara ot Mojseevoto petoknizhie: purvite knigi na Xristianskata Biblia.
I knigata na murtvite na drevnite egiptjani, i Xristianskata Biblia suqo taka dobre iljystrirat tezata.
Zaqo tova e vuzmozhno.
Zaqo Mesopotamia i Egipet, puk i drevna Gurcia mogut da se schitat za ljylki na nashata civilizacia,
a dneshnite ni teritorii na Balkanite ne mogut.
Zaqoto nie tyk nehmame tekstove po-stari ot 15 veka.
Nie znaem kak e zvychal nashiut ezik 15 veka nazad, no nehmame predstava kak e zvychal po-rano.
Nie znaem koi ezici su zvychali po Nashensko 15 veka nazad, no nehmame predstava koi ezici su zvychali po Nashensko predi dve xiljadoletia.
I tuj, vazhnoto e priemstvenostta i kontinyitetut. V eseto si,
ozaglaveno "Principi na moite vuzgledi za minuloto",
sum vkljychil slednoto sughenie: "Princip za istoricheskiut kontinyym: ako niqo ne znaem za dedite si, to za pradedite si znaem oqe po-malko."
Sega qe razvijų tozi princip i qe Vi pokazhu kak priemstvenostta pomaga za izjasnjavaneto na istoriata na Egipet i Mesopotamia.
Principut na istoricheskiut kontinyym otxvurlja vuzmozhnostta da zapochnem napravo ot vremeto otpredi pet xiljadi godini. Zatova qe zapochnu ot "mrachnoto” evropejsko srednovekovie.
Xorata togava su zhiveli izkljychitelno vuv religiata i za religiata.
Xristianskata Biblia, isljamskiut Kyran i jydejskiut Talmyd - tova su bili chetenite i prepisvanite knigi.
Izychavali su grucki ezik ne tolkova zaradi Platon i Aristotel, a zaradi Xristianskata Biblia.
Izychavali su evrejski ezik zaradi originalnite tekstove na Vetxiut zavet.
Originalnite tekstove na Vetxiut Zavet su bili izychavani i razniqvani i ot xristianski, i ot evrejski srednovekovni ycheni.
Izychavali su i arabskiut ezik, za da chetut kyranut i da ychastvat pulnocenno v religiozni dispyti.
Imalo e xora, koito znaeli evangelskite tekstove naizyst. I sega mozhe da ima takiva. Sega sus sigyrnost ima xora, koito znajųt kyranut naizyst.
V zakljychenie, poznavaneto na latinskiut ezik, na gruckiut, na evrejskiut, na aramejskiut (i na arabskiut)
ne e bilo zagybvano v srednovekovna Evropa, i dosega tova ne e zagybeno.
I tuj, dreven Egipet. Zaqo drevno-egipetskata pismenost e bila yspeshno razchetena.
Purvata predpostavka e neprekusnato poznavane na gruckiut ezik.
Vtorata predpostavka e samiut egipetski ezik. Toj se e govorel v dolinata na Nil (t.e. v Egipet) poveche ot pet xiljadoletia.
Vupreki che drevno-egipetskata pismenost e bila zabravena sled kato Egipet stava chast ot Rimskata imperia,
egipetskiut (koptskiut) ezik produlzhil da se govori.
Svetoto Evangelie bilo prevedeno na koptski i bilo zapisano s pomoqta na dopulnena s nehkolko novi bykvi grucka azbyka.
Ta v Egipet poveche ot xiljadoletie imalo xristiani s koptski (egipetski) ròden ezik.
Za suzhalenie te stavali vse po-malko, zaqoto mnozinstvoto ot naselenieto govoreli na arabski i izpovehdvali isljamut.
Prez poslednite nehkolko veka ne ostanali xora v Egipet s ròden koptski ezik - vsichki minuli na arabski,
no v koptskite xristianski curkvi se slyzhi i dosega na koptski.
Egipetskite xristiani-kopti i dosega znajųt nehkoi dymi i izrazi na drevniat si ezik.
Naprimer:
Pri tezi predpostavki, obqi za nashata chast na svetut ili konkretni za Egipet, bil nameren
Rozetskiut kamuk.
Edin i suq tekst (.. Ptolomej i zhena my Arsinoja, bidejki bozhestveni i ot bozhestveno poteklo, napravixa veliki neqa ..)
bil napisan na kamukut po tri nachina: vednuzh na grucki i dva puti na staro-egipetski.
Lesno se nameril chovek kato Jean-François Champollion,
kojto znael ot maluk grucki,
naychil za celta koptski po Evangelieto, koeto znael dobre ot maluk,
i yspehl da zabelezhi, che ne samo imenata se pishat fonetichno na staro-egipetski, a i mnogo drygi dymi.
Toj pruv se naychil da chete staro-egipetski.
Privegham v zakljychenie citat ot Knigata na murtvite:
94 GLAVA: ZA DA IMASh MASTILNICA I DUSChICA
O, dyx velik na Tot, v knigata sveqena za tebe se govori,
za tebe, kojto nabljydavash v bezmulvie bozhestveniut si baqa,
eto, stanal dyx posveten, pred teb pristigam.
Az, zhivata dysha, sus silite magicheski darena,
polycheni na Tot ot knigite sveqeni.
Durzhu az tezi knigi v rucete si,
meghy Aker i Set za da preminu.
Sus sebe si mastilnicata i duschicata az nosjų
i slagam gi na Tot, bozhestveniut pisar, v rukata.
(Veliko tajnstvo tova naistina e.)
Eto, az stavam pisarjut na Tot.
Razlaganeto na Oziris, praxut na tehloto my az donasjam,
s koeto znacite sveqeni nachertavam.
Az vseki den izricham
slovata na dobrodetelnoto bozhestvo veliko!
Priatni su mi tvoite nareghania, Xor.
Postupkite mi na Maat sus zapovedite su suglasyvani.
Naistina az na zemjata zakonite na bogut-slunce izpulnjavax
prez dnite na zhivotut si!
I sega e red da si go zadadem vuprosut zaqo shymerskata pismenost e bila yspeshno razchetena.
Ima redica predpostavki, vsehka edna ot koito izrazjava nehkakuv vid kontinyitet, priemstvenost i neprekusnatost.
Ot svedeniata na drevno-gruckite istorici izvestni su bili imenata na persijskite care, koj sled kogo e caryval, koj na kogo e bil sin.
Okazva se, che shymerskata pismenost e bila vposledstvie prigodena za mnogo drygi ezici.
Za razchitaneto ih naj-vazhno se okazva prigaghaneto ih kum akadskiut (vavilonskiut) ezik.
Neprehko i v po-dalechen plan, vazhno za razchitaneto na shymerskata pismenost se okazva i prigaghaneto na klinopisut kum drevno-persijskiut ezik.
Pismenite sistemi, prehko ili kosveno proizxoghaqi ot shymerskata pismenost, se narichat klinopis.
Shymerskoto ogniqe na pismenostta veche e zatixnalo - klinopisut ne se ypotrebjava ot blizo dve xiljadi godini.
Sega po myzei, yniversiteti i chastni sbirki ima
nehkolko stotici xiljadi glineni plochki, izpisani s klinopis.
Povecheto ot tehx ne su razcheteni, prosto zaqoto ne dostigat resyrsi -
nehma koj da plati za obychenieto na specialisti i posle nehma koj da plati na tezi specialisti da razchetut vsichkite namereni klinopisni plochki.
Povecheto plochki su na akadski (vavilonski), no ima i na shymerski, na xetski, na elamski i dr.
Vuv 2-rata polovina na 18-ti vek evropejcite polychili ot India znania za dva blizki drevni ezika - sanskrit (staro-indijski) i avestijski (zendski).
Taka kakto evropejskata inteligencia xiljadoletia nared pazela znaniata za latinski i grucki i bogatata literatyra na tezi ezici,
taka i indijskata inteligencia pazela znaniata za sanskrit i ogromnata literatyra na sanskrit.
Evropejskite ycheni se zapoznali s ogromnata indijska literatyra na sanskrit.
Evropejskite ycheni-ezikovedi ot nachaloto na 19-ti vek bili obxvanati ot istinska sanskritomania.
Avestijskiut ezik doshul s edin sbornik sus zoroastrijski religiozni tekstove, narechen Zend-Avesta ili samo Avesta. Ezikut bil narechen taka po imeto na sbornikut.
Sbornikut Avesta doshul v Evropa ot indijska zoroastrijska religiozna obqnost.
Bilo vuzprieto pravilnoto predpolozhenie, che avestijskiut e nehkakuv staro-persijski dialekt, teritorialno neystanoven.
Vuz osnova na znaniata za latinski i grucki, pazeni v Evropa xiljadoletia nared,
i vuz osnova na naskoro pridobitite znania za sanskrit i avestijski,
prez 2-rata polovina na 19-ti vek evropejskite ycheni-lingvisti
razrabotili aparatut na sravnitelnoto ezikoznanie ili na istoricheskata lingvistika ili na lingvistichnata arxeologia
i go razvili pochti do nivoto na estestvenite nayki.
Istoricheskata lingvistika definirala novi ponjatia kato indo-evropejski ezik, slavjanski ezik, semitski ezik, tjyrkski ezik, i t.n.
Tezi lingvistichni ponjatia vednaga se xaresali i na prostoljydieto, i na istoricite, i na politicite,
i za suzhalenie stanuli obekt na zloypotrebi i sredstvo za izmami.
Osnovnoto postizhenie na istoricheskata lingvistika ot 19-ti vek e dokazatelstvoto, che
germanskite ezici su indo-evropejski nared sus sanskrit, avestijski, grucki i latinski.
Zabelezhka: Indo-evropejskiut proizxod na slavjanskite ezici se dokazva elementarno, bez osobeni dopulnitelni ysilia.
Evropejskite ycheni prez cehloto "mrachno srednovekovie"
pazeli znaniata si i za tri "semitski" ezika:
evrejskiut, aramejskiut i arabskiut.
Aparatut na sravnitelnoto ezikoznanie bil prilozhen i kum tehx,
s koeto ponjatieto semitski ezik pokraj biblejskiut si smisul pridobilo i naychen smisul.
Okazva se, che v drevna Mesopotamia, kakto vprochem i v drygite chasti na nashata civilizacia, ezicite su se smenjali plavno.
Shymerskiut ezik biva smenen ot akadskiut (vavilonskiut),
kojto ot svoja strana biva smenen ot aramejskiut.
Obache dori kogato naselenieto govori veche predimno na noviut ezik,
pisarite produlzhavat da budat obychavani i na stariut ezik,
i tekstove su se pisheli i na dvata ezika, stariut i noviut.
I naj-vazhnoto e, che ima slychai na zapazeni rechnici meghy dvata ezika.
Gornite predpostavki sum gi formyliral ot suvremenna gledna tochka, no
nezavisimo ot formylirovkata si, tezi predpostavki su si dejstvali.
Kakto mozhelo da se predpolozhi, edin i suq tekst bil napisan na tri ezika.
Ediniut ot ezicite bil staro-persijskiut. Bexistynskiut nadpis potvurdil yspeshnoto razchitane na drevno-persijskiut klinopis.
Bexistynskiut nadpis polychil onova znachenie, koeto Rozetskiut kamuk imal za razchitaneto na drevno-egipetskata pismenost.
V roljata na gruckiut ezik vlehzul drevno-persijskiut.
Okolo 1843 v naychna ypotreba vlezli drygite dva klinopisni teksta ot Bexistynskiut nadpis. Okazali se na akadski (vavilonski) i na elamski.
Nehkolko ycheni v sutrydnichestvo i poedinichno se vkljychili v razchitaneto na akadskiut i na elamskiut klinopis.
Yspexut im bil predopredelen ot dejstvaqite predpostavki, izbroeni v predniut podrazdel.
Akadskiut ezik e zamestil shymerskiut kato osnoven govorim i imperski ezik vuv Vavilon i Jyzhna Mesopotamia.
Akadskiut e bil osnovniut govorim i imperski ezik v Mesopotamia - v Asiria i vuv Vavilon -
v produlzhenie na blizo dve xiljadoletia, predi da bude na svoj red izmesten ot aramejskiut.
Ponehkoga akadskiut ezik se naricha asirijski ili vavilonski. Ponehkoga terminite asirijski i vavilonski oznachavat razlichni dialekti na akadskiut ezik.
Akadskiut ezik vuzpriema shymerskata pismenost - klinopisut. Izmeghy klinopisnite tekstove naj-mnogo su tezi na akadski ezik.
Akadskata pismenost e edna ot naj-starite na svetut. Po-stari ot nejų su samo shymerskata i staro-egipetskata.
Suotvetno, akadskiut e edin ot naj-starite izvestni na lingvistikata ezici. Po-stari ot akadskiut su samo shymerskiut i staro-egipetskiut.
Minuli su poveche ot dve xiljadi godini, otkakto nikoj ne govori akadski. Akadskiut e murtuv ezik - toj nehma naslednici.
Xanaanskiut ezik, predstaven ot svoite dialekti, e bil govorimiut ezik po iztochnoto Sredizemnomorie - Xanaan - Palestina, Livan -
predi okolo tri xiljadi godini.
Ot edna strana, xanaanskiut ezik ni se predstavja chrez finikijskiut ezik.
V produlzhenie na nehkolko veka finikijcite su gospodstvali v Sredizemnomorieto, nosejki tam imperskata kyltyra na Mesopotamia.
I kato sledstvie, finikijskiut ezik e bil v produlzhenie na nehkolko veka lingva franca v Sredizemnomorieto.
Da, svetut na finikijcite (na "pynite") pada pod ydarite na Aleksandur Veliki i na rimljanite, ..
no vlianieto, koeto te su okazali vurxy Sredizemnomorieto i vurxy cehla Evropa, si lichi i dnes.
Xanaanskiut ezik e bil natovaren ot sudbata si i ot mestopolozhenieto si - Xanaan, Palestina, Livan -
sus zadachata da zasmykva i da suchetava imperski vliania kakto ot Mesopotamia, taka i ot Egipet.
Predi poveche ot tri xiljadi godini Xanaan (Obetovanata zemja) priytil begulci ot Egipet, progoneni ottam zaradi monoteizum.
Vodachut im Mojsej (Moshe, Mωϋσῆς, Mysa) napisal pet knigi, osnovnoto v koito bilo desette Bozhi Zapovedi i koito bili narecheni Petoknizhie Mojseevo (ili Torà - "ychenie, zakon" na xanaanski).
Posledovatelite na Mojsej i na propovehdvaniut ot nego monoteizum privlekli kum svojata vehra mestni zhiteli, govoreqi na xanaanski,
i za vek-dva izostavili egipetskiut ezik i sami minuli na xanaanski.
Vuv vruzka s tova trehbvalo da bude prevedeno ot egipetski na xanaanski i Petoknizhieto Mojseevo.
Ot edna strana, prevodut bil "tvorcheski" - suchetani bili xanaanski i mesopotamski vehrvania s mojseevite egipetski monoteistichni vehrvania.
Ot dryga strana, za nyghite na tozi prevod bila izobretena purvata azbyka - purvoto izcehlo fonetichno pismo -
naj-veche na osnovata na egipetskoto demotichesko pismo, na koeto bili napisani originalnite mojseevi knigi.
Narodut, kojto priel za svoja religia taka modificiranite vehrvania na Mojsej, bil narechen evrei.
Evrejskiut narod, vuzniknal na provetrivoto mehsto meghy dvete imperii Egipet i Vavilon, e ocelehl i do dnes.
Ezikut, na kojto bili napisani ocelelite do nas tekstove ot Mojseevoto petoknizhie, e xanaanski dialekt,
i e stanal izvesten kato evrejski ili staro-evrejski ezik.
Prez sledvaqite vekove na suqiut tozi evrejski ezik bili napisani oqe knigi.
Taka bil sustaven sbornikut, narechen po-kusno ot xristianite Vetx Zavet ili Star Zavet.
Prez 3-iut vek predi Xrista Vetxiut Zavet (vkljychitelno Mojseevoto Petoknizhie) bil preveden ot evrejski na grucki.
I tuj, ot dryga strana, xanaanskiut ezik ni se predstavja i chrez evrejskiut ezik.
V dneshnata durzhava Izrael evrejskiut ezik (ivritut) e suzhiven.
Trite naj-razprostraneni dnes svetovni monoteistichni religii - Xristianstvoto, Isljamut i Jydaizmut -
se osnovavat na mojseevite vehrvania, i naj-starite tekstove, koito gi opisvat - Petoknizhieto Mojseevo - su na xanaanski - evrejski.
Osven v Kitaj i Japonia, v celiut ostanul sveht dnes se izpolzvat pismeni tradicii,
koito prehko ili kosveno proizxoghat ot suzdadenata za xanaanskiut ezik fonetichna pismenost.
Naprimer, za da stignem do dneshnata nasha kirilica, trehbva da minem prez gruckata pismenost, kojato puk e vuzniknula pod finikijsko vlianie.
Aramejskiut ezik e zamestil akadskiut kato osnoven govorim i imperski ezik vuv Vavilon i Mesopotamia predi okolo tri xiljadi godini.
Za okolo xiljada godini toj stanul osnovniut ezik v Blizkiut Iztok. V chastnost, aramejskiut zamestil xanaanskiut i v samiut Xanaan (t.e. v Palestina).
V chastnost, aramejskiut kato govorim ezik v Palestina bil i rodniut ezik na Isysa Xrista ot Nazaret - Toj propovehdval na aramejski.
Xanaanskata - finikijskata - evrejskata - fonetichna azbyka bila zaimstvana i za aramejskiut ezik.
Imenno aramejskiut ezik obyslovil shirokoto razprostranenie na tazi pismena tradicia v cehla Azia (bez Kitaj i Japonia).
Aramejskiut ezik se zagybil kato govorim ezik zaradi vuzxodut na Isljamut i na svurzaniut s Isljamut arabski ezik.
Aramejskiut ezik v ystata i v pisaniata na blizko-iztochnite xristiani se naricha obiknoveno sirijski ezik.
Pulen prevod na Vetxiut (ot xanaanski-evrejski) i na Noviut Zavet (ot grucki) na sirijski ezik e zapazen -
tova e taka narechenata Peshita.
Za sirijskiut (xristiansko-aramejskiut) ezik se polzva specifichen shrift na xanaanskata semitska azbyka, narechen
estrangelo.
Dryga kniga na aramejski ezik sus zapazeno dosega znachenie e evrejskiut Talmyd.
Ponehkoga ezikut na Talmydut se naricha imperski aramejski.
Za Talmydut se polzva dryg kvadraten shrift na xanaanskata semitska azbyka -
tozi, kojto i sega se polzva v durzhavata Izrael za suzhiveniut xanaanski ezik (ivrit).
Aramejskiut ezik ima i dryga vazhna zaslyga.
Originalite na nehkoi proizvedenia na gruckata klasicheska literatyra su zagybeni.
Do nas su stignali texni prevodi na arabski.
Interesnoto e, che tezi arabski prevodi su napraveni vuz osnova na po-stari prevodi ot grucki na aramejski.
Arabskiut ezik pridobil velichieto si pokraj Kyranut, sveqenata kniga na Isljamut.
Zaedno s razprostranenieto na Isljamut se razprostranjaval i arabskiut ezik.
Sega arabski se govori ot nad 200 miliona dyshi v Blizkiut Iztok i v Severna Afrika.
Sega po svetut ima nad miliard mjysjylmani. Dyxovnata inteligencia, kojato te izluchvat, izychava arabski ezik s osnovna cel da chetut Kyranut.
Vekove nared - ot pojavata na Isljamut do evropejskoto prosveqenie -
v nashata chast na svetut - Evropa, Sredizemnomorieto, Blizkiut Iztok -
nared s latinskiut i gruckiut osnoven ezik e bil i arabskiut.
Po putjut kum razchitaneto na shymerskata pismenost.(.. skrij detajlite ..)
By 1850, however, Edward Hincks came to suspect a non-Semitic origin for cuneiform.
Semitic languages are structured according to consonantal forms, whereas cuneiform, when functioning phonetically, was a syllabary, binding consonants to particular vowels.
Furthermore, no Semitic words could be found to explain the syllabic values given to particular signs.
Julius Oppert suggested that a non-Semitic language had preceded Akkadian in Mesopotamia, and that speakers of this language had developed the cuneiform script.
In 1855 Rawlinson announced the discovery of non-Semitic inscriptions at the southern Babylonian sites of Nippur, Larsa, and Uruk.
In 1856, Hincks argued that the untranslated language was agglutinative in character.
The language was called "Scythic" by some, and, confusingly, "Akkadian" by others.
In 1869, Oppert proposed the name "Sumerian", based on the known title "King of Sumer and Akkad",
reasoning that if Akkad signified the Semitic portion of the kingdom, Sumer might describe the non-Semitic annex.
Credit for being first to scientifically treat a bilingual Sumerian-Akkadian text belongs to Paul Haupt, who published Die sumerischen Familiengesetze (The Sumerian family laws) in 1879.
Ernest de Sarzec began excavating the Sumerian site of Tello (ancient Girsu, capital of the state of Lagash) in 1877,
and published the first part of Découvertes en Chaldée with transcriptions of Sumerian tablets in 1884.
The University of Pennsylvania began excavating Sumerian Nippur in 1888.
A Classified List of Sumerian Ideographs by R. Brünnow appeared in 1889.
--
The bewildering number and variety of phonetic values that signs could have in Sumerian
led to an unfortunate detour in understanding the language –
a Paris-based orientalist, Joseph Halévy, argued from 1874 onward that Sumerian was not a natural language,
but rather a secret code (a cryptolect), and for over a decade the leading Assyriologists battled over this issue.
For a dozen years, starting in 1885, even the great Friedrich Delitzsch accepted Halévy's arguments, not renouncing Halévy until 1897.
--
François Thureau-Dangin working at the Louvre in Paris also made significant contributions to deciphering Sumerian
with publications from 1898 to 1938, such as his 1905 publication of Les inscriptions de Sumer et d’Akkad.
Charles Fossey at the Collège de France in Paris was another prolific and reliable scholar.
His pioneering Contribution au Dictionnaire sumérien–assyrien, Paris 1905–1907,
turns out to provide the foundation for P. Anton Deimel's 1934 Sumerisch-Akkadisches Glossar (vol. III of Deimel's 4-volume Sumerisches Lexikon).
In 1908, Stephen Herbert Langdon summarized the rapid expansion in knowledge of Sumerian and Akkadian vocabulary
in the pages of Babyloniaca, a journal edited by Charles Virolleaud, in an article 'Sumerian-Assyrian Vocabularies',
which reviewed a valuable new book on rare logograms by Bruno Meissner.
Subsequent scholars have found Langdon's work, including his tablet transcriptions, to be not entirely reliable.
In 1944, a more careful Sumerologist, Samuel Noah Kramer, provided a detailed and readable summary of the decipherment of Sumerian
in his Sumerian Mythology (now accessible on the Internet).
Friedrich Delitzsch published a learned Sumerian dictionary and grammar
in the form of his Sumerisches Glossar and Grundzüge der sumerischen Grammatik, both appearing in 1914.
Delitzsch's student, Arno Poebel, published a grammar with the same title, Grundzüge der sumerischen Grammatik, in 1923,
and for 50 years it would be the standard for students studying Sumerian.
Poebel's grammar was finally superseded in 1984 on the publication of The Sumerian Language, An Introduction to its History and Grammatical Structure, by Marie-Louise Thomsen.
While much of Thomsen's understanding of Sumerian grammar would now be rejected by most or all Sumerologists,
Thomsen's grammar (often with express mention of the critiques put forward by Pascal Attinger in his 1993
Eléments de linguistique sumérienne: La construction de du11/e/di «dire») is the starting point of most recent academic discussions of Sumerian grammar.
More recent monograph-length grammars of Sumerian include Dietz Otto Edzard's 2003 Sumerian Grammar and Bram Jagersma's 2010 A Descriptive Grammar of Sumerian
(currently digital, but soon to be printed in revised form by Oxford University Press).
Piotr Michalowski's essay (entitled, simply, "Sumerian") in the 2004 The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages has also been recognized as a good modern grammatical sketch.
There is relatively little consensus, even among reasonable Sumerologists,
in comparison to the state of most modern or classical languages.
Verbal morphology in particular is hotly disputed.
In addition to the general grammars,
there are many monographs and articles about particular areas of Sumerian grammar, without which a survey of the field could not be considered complete.
The primary institutional lexical effort in Sumerian is
the Pennsylvania Sumerian Dictionary project, begun in 1974.
In 2004, the PSD was released on the Web as the ePSD. The project is currently supervised by Steve Tinney.
It has not been updated on-line since 2006, but Tinney and colleagues are working on a new edition of the ePSD, a working draft of which is available on-line.
Okolo AD1850, Edward Hincks se ysumnil i zapodozrehl nesemitski proizxod na klinopisut.
Za semitskite ezici podxodjaqo bilo konsonantnoto pismo, a klinopisut bil po-skoro srichkovo pismo.
Osven tova, za nehkoi znaci ne se namirali semitski koreni.
Julius Oppert predpolozhil,
che nehkakuv nesemitski ezik e predshestval akadskiut v Mesopotamia i klinopisnoto pismo bilo razvito za tozi nesemitski ezik.
Prez 1855 Henry Rawlinson objavil,
che jyzhno ot Vavilon (Nippur, Larsa, Uruk) bili otkriti klinopisni plochki na nepoznat ezik.
Na sledvaqata godina Edward Hincks predpolozhil,
che tozi nepoznat ezik bil ot aglytinativen tip.
Po onova vreme terminologiata ne bila oqe ystanovena. Nehkoi narichali tozi nepoznat ezik skitski, drygi akadski.
Prez 1869 Julius Oppert predlozhil
suvremennite termini akadski i shymerski vuz osnovata na izvestna titla "Car na Shymer i Akad".
Semitskiut ezik bil narechen akadski, a nesemitskiut - shymerski.
Paul Haupt bil purviut,
na kogoto prez 1879 my se ydalo da obraboti dvyezichen tekst - na akadski i na shymerski.
Ernest de Sarzec
pruv pyblikyval razshifrovki na shymerski klinopisni plochki prez 1884.
Rudolf Ernst Brünnow
prez 1889 pyblikyval purviut rechnik na shymerski ideogrami.
Friedrich Delitzsch (1914)
i ychenikut my Arno Poebel (1923)
pyblikyvat rechnik i gramatika na shymerskiut ezik, koito se polzvat prez sledvaqite desetiletia.
Dori kogato Go vighame v trite My ipostasi - Otec, Sin i Svetiut Dyx, Bog - Allax - e edin i cehlosten. I e velik.
Svetut - Bozhiut sveht - suqo taka e edin i cehlosten. I e velik.
Svetut e edin i cehlosten - nehma edin sveht za egiptjanite, dryg za shymerite, treti za bulgarite. Svetut e edin i e na Bog, na Allax.
Svetut e cehlosten vuv vremeto. Poznavaem e samo dokolkoto imame za nego cehlostna predstava vuv vremeto.
Ocherkut mi be posveten na znachenieto na principut za kontinyitetut v istoriata.
Dymata kontinyitet (continuity) se prevegha neprekusnatost ili puk po-skoro priemstvenost (succession).
Beshe pokazano, che istoriata yspehva da pronikne nazad vuv vremeto samo vuz osnova na kontinyitetut.
Ako go nehma kontinyitetut, zavughat se chalga-istorici, koito suchinjavat mitove kato zamestiteli na istinskata istoria.
Da, piramidite i sfinksut su interesni i vazhni istoricheski artifakti. Vremeto tehx gi e zapazilo, makar che e srinalo Vavilon i Jerysalimskiut xram.
No v ocherkut mi maj stana dyma za neqo drygo. Neqo drygo s neprexodno znachenie. Sus znachenie, neprexodno veche tri xiljadoletia.
Tova e Petoknizhieto Mojseevo - sbornik s drevni xydozhestveni religiozni tekstove.
Skazanieto za Sutvorenieto - skazanie za tova kak svetut - Bozhiut sveht - e bil suzdaden.
Za Adam i Eva.
Za Avraam (Abraxam, Ibraxim), na kogoto Bog - Allax - obeqal, che nehma veche da iziskva choveshki zhertvoprinoshenia (choveshki kyrbani).
Za skrizhalite - za dvete kamenni plochi, ot dvete strani na koito Bog - Allax - napisal desette Si Zapovedi i gi vruchil na Mojsej (Mysa).
Zatova kak xorata prestanuli da se klanjųt na zlatniut telec i pripoznali istinskiut Bog - Allax - Bogut na Avraama.
Ako nehkoj naprimer si misli, che Petoknizhieto Mojseevo nehma niqo obqo s nas bulgarite, neka pak da razmisli.
Cehlata ni istoria e propita ot Petoknizhieto Mojseevo.
Suvremenniut bulgarski etnos vuzniknul
edva kogato Xristianstvoto, osnovano na Xristianskata Biblia - ot Petoknizhieto Mojseevo prez Evangeliata do Otkrovenieto (do Apokalipsisut),
se suchetalo po Nashensko sus slavjanoglasieto.
Taka narechenoto tyrsko robstvo bilo za nas ednovremenno Bozhie nakazanie i ochistvaqo izbavlenie.
Zaslyzhili sme si bili Bozhieto nakazanie, zaqoto sme bili dopysnali Nashensko da stane razvudnik na gnysni eretici, koito otrichali Petoknizhieto Mojseevo.
Te pluznali iz cehla Evropa i opetnili chestnoto ni bulgarsko ime.
Nalozhilo se Gospod-Bog-Allax da prati po Nashensko mjysjylmanite, za da iztrebjųt ereticite, da ochistjųt ot tehx Bozhiata zemja.
Pysnete si oqe vednuzh
stixovete ot Eposut na Gilgamesh na shymerski ezik v interpretacia na suvremenen artist.
Zvycheneto e priblizitelno, no pravdopodobno.
Tekstovete su na okolo pet xiljadi godini. Tova ne su li sjyzheti ot Petoknizhieto Mojseevo?
Neka da povtorjų. Svetut e edin i cehlosten. I e na Boga. I Bog - Allax - e edin i cehlosten, dori v trite Si ipostasi. I e velik. Veliko e i sutvorenoto ot Nego.
Zdravej,
Zaqo mi se stryva, che zaglavieto ne otgovarja na izlozhenieto?
V izlozhenieto njama niqo konkretno za istoriata, a se razglezhdat pismenosti, razchitaneto im i t.n., kato nakraja i malko religia.
Tova istoriata li e spored teb ?
Pozdravi.
Spored edna ot definiciite, istoriata ne se prostira otvud pisanata istoria. Otvud pisanata istoria e
praistoriata.
Sledovatelno, bez razchitaneto na drevno-egipetskite jeroglifi nehmashe da imame istinska istoria na Egipet,
nehmashe naprimer otkude da znaem za
30-te faraonski dinastii.
Analogichno, tvurde malko qehxme da znaem za istoriata na Mesopotamia i Vavilon bez razchitaneto na klinopisut.
Nehmashe da znaem vavilonskite care.
I tova, razbira se, e istoria. Pomuchil sum se da objasnjų kak taka znaem imenata na faraonite otpredi pet xiljadoletia.
No comments:
Post a Comment