Ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци.
Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже..
Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.
Появата на държавата България е случайно събитие, случайна приумица на историята. Това може да се каже за всѣ̋ка държава, не само за България. А специално за Сѣверна Македония то важи в по-голѣ̋ма степен, отколкото за България.
Този текст е упражнение в балансиране по хребетитѣ на врѣмето. Какво щѣше да стане при малка промѣ̋на в ходът на събитията. Ще се огранича̨ до Европа.
Европа дължи днешния̌т си облик на WW1 - първата свѣтовна война.
WW1 е сложила край de La Belle Époque.
WW1 е било самоубийството на стара Европа.
WW1 вкарва страститѣ в политиката и в частност вкарва фашизмът в нѣ̋колко негови прѣвъплъщения - интернационал-социализъм и национал-социализъм.
Това налага обликът на цѣлия̌т 20-ти вѣк.
В това упражнение по алтернативна история ще си позволявам само малки промѣни.
В частност, нѣ̋ма да посмѣя̨ сѫществено да промѣням такова важно събитие като WW1.
▼▼
2. Първа разходка по хребетитѣ на врѣмето
(.. скрий я̨ ..)
Появата на държавата България е случайно събитие, случайна приумица на историята. Това може да се каже за всѣ̋ка държава, не само за България. А специално за Сѣверна Македония то важи в по-голѣ̋ма степен, отколкото за България.
Този текст е упражнение в балансиране по хребетитѣ на врѣмето. Какво щѣше да стане при малка промѣ̋на в ходът на събитията. Ще се огранича̨ до Европа.
Европа дължи днешния̌т си облик на WW1 - първата свѣтовна война.
WW1 е сложила край de La Belle Époque.
WW1 е било самоубийството на стара Европа.
WW1 вкарва страститѣ в политиката и в частност вкарва фашизмът в нѣ̋колко негови прѣвъплъщения - интернационал-социализъм и национал-социализъм.
Това налага обликът на цѣлия̌т 20-ти вѣк.
В това упражнение по алтернативна история ще си позволявам само малки промѣни.
В частност, нѣ̋ма да посмѣя̨ сѫществено да промѣням такова важно събитие като WW1.
Макар спусъкът за WW1 да е бил дръпна̨т в Сараево, зарядът (барутът) на WW1 е бил натѫпкан в Страсбург със френски реваншистки бѣ̋с.
Френското общество копнѣѣло да отмъсти на Германия заради унижението от 1872 и да си върне град Страсбург, родината на Марсилезата.
Франция е велика държава, и натъпкания̌т френски заряд е бил достатъчен.
Франция срѣщу Германия.
Германия срѣщу Франция.
Ясно е, че на страната на Франция ще се включа̨т Руската и Британската империя.
Британската империя иска да елиминира евентуално германско съперничество в свѣтовния̌т океан.
Ясно е, че на страната на Германия ще се включи Австро-Унгария.
Ясно е, че Франция, Русия и Великобритания ще искат да си подѣля̨т териториитѣ на Османската империя, ширна̨ли се на три континента,
което поставя Турция като съюзник на Германия.
Ясно е, че сѫществуващитѣ балкански държавици Сърбия, Гърция и Румѫния ще се включа̨т
на страната на Франция, Русия и Великобритания - срѣщу Австро-Унгария и Османската империя.
Ако до избухването на WW1 не е била създадена българска държава, то
българитѣ пак щѣ̋ха̨ да се бия̨т във WW1 на страната на централнитѣ сили - Германия и Австро-Унгария, но в съставът на армията на Османската империя.
Да промѣня̨ изходът на войната не смѣя̨.
Антантата побѣђава, дори слѣд като Русия прѣминава във владѣние на Мордор.
И тъй, нѣ̋ма българска държава и Антантата е побѣдила.
Прибалтийскитѣ републики Финландия, Естония, Латвия и Литва пак щѣ̋ха̨ да получа̨т независимост - нѣ̋маше да остана̨т във владѣнията на Мордор.
Побѣдителитѣ пак щѣ̋ха̨ да разкѫсат Дунавската империя - голѣми нейни територии пак щѣ̋ха̨ да бѫда̨т дадени на Сърбия и Румѫния,
пак щѣ̋ха̨ да бѫда̨т създадени Полша, Чехословакия, Унгария и Австрия.
Прибалтийскитѣ републики, Полша, Чехословакия, Унгария, Румѫния, Турция пак щѣ̋ха̨ да оформят санитарен кордон около владѣнията на Мордор.
В този момент относно онзи момент
трѣ̋бва да осъзнаете слѣдното.
За Гърция, Сърбия и Румѫния създаването на българска държава би било наказание.
Побѣдителитѣ нѣ̋маше да накажа̨т свои съюзници.
Създаването на българска държава би било абсурд.
Територията на днешна България, щѣше да бѫде подѣлена међу Гърция, Сърбия и Румѫния -
и тритѣ тѣзи държави сѫ сѫществували от около вѣк,
и тритѣ тѣзи държави - съюзници в Антантата, и тритѣ тѣзи държави - с аспирации към голѣми части от нашата територия.
Част от днешната ни територия щѣше да си остане в Турция.
На тази територия християни щѣ̋ха̨ да остана̨т толкова,
колкото християни (арменци, гърци, българи, ..) сѫ остана̨ли на територията на Турция в реалната история.
Българската диаспора по свѣтът щѣше вече да е асимилирана, както е стана̨ло и с гръцката диаспора в реалната история.
Както е стана̨ло и в реалната история, всички християни на територията на Румѫния щѣ̋ха̨ да стана̨т румѫнци.
Нѣ̋кои от потомцитѣ на нашитѣ прѣдци може би сега щѣ̋ха̨ да сѫ върли румѫнски националисти из интернетскитѣ форуми.
Както е стана̨ло и в реалната история, всички християни на територията на Гърция щѣ̋ха̨ да стана̨т гърци.
Нѣ̋кои от потомцитѣ на нашитѣ прѣдци може би сега щѣ̋ха̨ да сѫ върли гръцки националисти из интернетскитѣ форуми.
Видѣ̋ се прѣди години, че екзархийското мина̨ло на Българската православна църква все още е трън в очитѣ на Цариградската патриаршия.
В алтернативната история, която развивам, гърцитѣ щѣ̋ха̨ да се погрижа̨т да залича̨т всѣ̋какъв спомен за Българската екзархия.
Само на сръбска територия (днешна Западна България) щѣше да оцѣлѣе нѣ̋какво славяногласие.
Обаче всички щѣ̋ха̨ да сѫ прави сърби. За славо-македонци или за сѣверни македонци никой нѣ̋маше да се сѣща.
А пък нѣ̋кои от потомцитѣ на нашитѣ прѣдци може би сега щѣ̋ха̨ да сѫ върли сръбски националисти из интернетскитѣ форуми.
И само в оня контекст можѣше да се запази думата българи.
В славистиката - в науката за славянскитѣ езици - балканизиранитѣ славянски диалекти щѣ̋ха̨ да бѫда̨т наричани български диалекти на сръбския̌т език.
В реалната история балканизиранитѣ сръбски диалекти се наричат торлашки диалекти на сръбския̌т език.
Т.е. в алтернативната история думата български може би щѣше да измѣсти думата торлашки.
Та това е. Надѣ̋вам се, че много изводи бихте могли да си направите.
▼▼
3. Впечатления и отзиви слѣд първата разходка по хребетитѣ на врѣмето
(.. скрий ..)
Попадал съм не мнѣния, че ако държавата България не е била създадена в края̌т на 19-ти вѣк по начинът, познат от реалната история,
то слѣд WW1 държавата България сигурно е щѣ̋ла да бѫде създадена, и то в по-добър вариант.
Твърдо не. Ако държавата България не е била създадена до началото на WW1,
то не само никаква България нѣ̋маше да бѫде създадена,
но всѣ̋какви надѣђи за появата на такава държава биха̨ прѣсъхна̨ли завинѫги.
Албания се била появила около WW1 - защо да не се появи тогава и България.
Този въпрос ми го подсказа уважаемия̌т Veselin Kandimirov.
Прѣобладаващия̌т ислям и албанския̌т език обособяват Албания, отдѣлят я̨ от Гърция и Сърбия,
и тѣзи фактори способстват за създаването на държавата Албания слѣд Балканската война в реалната история.
За България не се наблюдават такива фактори.
Цѣ̋лото българско славяногласие щѣше да бѫде включено в сръбското славяногласие и отдѣлна държава България нѣ̋маше да бѫде създадена.
Ясно е, че за създаването на държава - Албания - България - е била нужна война.
В реалната история Албания е създадена слѣд Балканската война. Дали без сѫществуването на България щѣше да има Балканска война? Според мене - едва ли.
Но дори да е имало Балканска война срѣщу Турция примѣрно с участник Румѫния вмѣсто България,
тогава да - държава Албания щѣше да бѫде създадена по сѫщия̌т начин, както в реалната история,
но държава България - не - за България
при алтернативна Балканска война без България щѣ̋ха̨ да важа̨т сѫщитѣ съображения, както при алтернативната WW1.
Ако Балканската война не се бѣше случила, шансоветѣ за създаването на държава Албания слѣд WW1 биха̨ намалѣли.
Италия можѣше да прилапа тлъсто парче от днешната албанска територия - и край с надѣђитѣ за Албания.
Сега ще прѣдприема̨ смѣл и рискован ход.
В самата първа разходка не бѣ̋х си позволявал голѣми промѣни спрямо реалната история.
Са̀мо сѫществуването на българска държава се отмѣняше, което значи, че
днешната ни територия, заедно с доста от прилѣжащитѣ територии, сѫ принадлѣжали на Османската империя, както си е било от нѣ̋колко вѣка.
При тази малка промѣ̋на Източна Европа би изглеђала почти по сѫщия̌т начин, само дѣто България нѣ̋маше да я̨ има - нѣ̋маше как да се появи,
и днешнитѣ територии на България щѣ̋ха̨ да се раздѣля̨т међу сѫществуващитѣ държави Турция, Румѫния, Гърция и Сърбия.
Иначе всичко щѣше да си е пак така: четири нови прибалтийски държави, възкръсна̨ла Полша, нова Чехословакия, остатъчни Австрия и Унгария, раздути Румѫния и Сърбия.
Е, сега ще си позволя̨ голѣ̋ма промѣ̋на.
Да приемем, че Мордор нѣ̋ма да завладѣе Русия.
Русия завършва войната като побѣдителка, наред с Франция, Великoбритания и глутница други по-дребни хищници.
Картата на Източна Европа щѣше да изглеђа съвсѣм съвсѣм иначе.
Нѣ̋ма нуђа от санитарен кордон около владѣнията на Мордор.
Нѣ̋маше да се появя̨т четиритѣ прибалтийски държавици Финландия, Естония, Латвия и Литва.
Нѣ̋маше да се появи Полша.
Другата разлика щѣше да бѫде тука по Нашенско.
Русия щѣше да завладѣе Константинопол заедно с голѣ̋ма част от черноморското крайбрѣжие, включващо Бургас и Варна.
Това, дѣто в самата първа разходка го бѣ̋х означил като територия, остана̨ла си под турска власт,
сега би трѣ̋бвало да се означи като територия, прѣмина̨ла към Руската империя. От трън, че на глог.
Пак българска държава нѣ̋маше да има.
Но тази голѣ̋ма промѣ̋на - пасуването на Мордор - подсказва и друго.
Дори ако държавата България бѣше създадена по начинът, познат от реалната история,
слѣд WW1 при пасуване от страна на Мордор тази българска държава - нашата българска държава - щѣше да бѫде унищожена.
В реалната история Господ-Бог е разрѣшил на Мордор да завладѣе Русия, за да спаси България.
За този извод ме подсѣти уважаемия̌т Petrov El Comandante.
България е била запазена само като част от санитарния̌т кордон около владѣнията на Мордор.
▼▼
4. Какво е най-цѣнното, което историята ни е завѣщала
(.. скрий ..)
Мисловнитѣ разходки по хребетитѣ на врѣмето цѣля̨т мина̨лото да добие по-ясен смисъл, да го разберем мина̨лото по-добрѣ.
Но цѣлта - и крайната, и међинната, все пак е настоящето, да се осмисли настоящето.
Защото който не разбира настоящето, той не разбира и мина̨лото.
Настоящето е плод прѣди всичко на близкото мина̨ло.
Настоящия̌т 21-ви вѣк е плод на 20-ти вѣк, прѣди всичко.
Затова е важно да се познава 20-ти вѣк, прѣди всичко, и историята му да се разнищи, да се разбере. За да разберем и настоящето.
По-далечното мина̨ло има експоненциално по-малко значение от близкото мина̨ло.
Напримѣр, единствения̌т все още важен "артефакт", плод на 19-ти вѣк, е българската държава, сѫществуването на държавата България.
Струва си по този повод да се направи разходка по хребетитѣ на врѣмето и за 19-ти вѣк, но по-нататък.
А ако става дума за още по-стари "артефакти",
то това сѫ само нашата православна християнска религия и нашия̌т славянски език.
Друго нѣ̋ма. Нищо друго нѣ̋ма значение. Nothing else matters.
Добрѣ е да осъзнаете, че "артефактът" българска държава, плод на 19-ти вѣк, е
най-цѣнното нѣщо, което притежава нашия̌т български етнос, нашата българска народност,
най-цѣнното ни достояние, и слѣдва да си го пазим.
Тук може би е мѣ̋стото да изкажа̨ лекото си възмущение от гологлави шоу̌мени, според които нѣ̋мало такава държава.
Възмущението ми е леко, понеже не мисля̨, че мнозина му обръщат внимание.
Без артефактът "българска държава", българската народност - българския̌т етнос - изчезва подобно на специфична субстанция в дъђ.
По съвсѣм сѫщия̌т начин, сѫществуването на сѣверно-македонската народност (или нация или етнос, нарѣчѣте го както искате),
е невъзможно без държавата Сѣверна Македония.
Българската държава не може да се прѣоснове.
И тъй, да пазим българската държава. И да бѫдем признателни на онѣзи, които сѫ допринесли за създаването ѝ.
Ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци.
Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже..
Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.
Появата на държавата България е случайно събитие, случайна приумица на историята. Това може да се каже за всѣ̋ка държава, не само за България.
Този текст е упражнение в балансиране по хребетитѣ на врѣмето.
При тази разходка по хребетитѣ на врѣмето ще се върнем още по-назад. Още 30-40 години назад.
Или общо 140 години назад във врѣмето. Само 140 години назад във врѣмето. Не хиляда години. Не 1300 години. Само 140 години назад.
До врѣмето, когато държавата България е била създадена.
Върховетѣ, ознаменуващи събитието "създаване на българската държава", отдалече изглеђат забулени в облаци. Цѣлта е да ги изкачим.
Събитието "създаване на българската държава" обикновено го славим под името "Освобођение на България".
За базов лагер избираме събитието "баташко клане".
По-подходящо събитие в реалната история нѣ̋ма.
Без баташкото клане нито цариградската конференция (декември 1876) щѣше да се занимава с българитѣ, нито щѣше да има руско-турска война (1877).
Баташкото клане може да е било мит, но заради отзвукът му и заради послѣдствията от него то е стана̨ло факт.
Баташкото клане получава отзвук заради допискитѣ на американцитѣ
Януарий Макгахан и
Юџийн Скайлър.
Допискитѣ сѫ се появили в началото на септември 1876 в британския̌т и в руския̌т печат.
От базовия̌т лагер се разкрива гледка назад към подножието на планината.
Там нѣ̋къдѣ сѫ лобнитѣ мѣста и гробоветѣ на
Ботев, на Бенковски и Волов, на поп Харитон и Бачо Киро, на Васил Левски, на Хаџи Димитър и Стефан Караџа, на Раковски, на Велчо Џамџията.
Нѣ̋кои сѫ на пѫтека, която води към базовия̌т ни лагер, но повечето сѫ встрани.
Според обстоятелствата руския̌т посланик граф Игнатиев бил най-дълго на тази длъжност срѣд колегитѣ си посланици в Цариград-Константинопол.
Граф Игнатиев бил доайенът на дипломатическия̌т корпус в Цариград-Константинопол.
Убийствата в Солун му развързват рѫцѣтѣ - той вече може да не се съобразява с ограниченията, наложени на Русия слѣд Кримската война.
И трета пѫтека водѣла към сѫщия̌т заслон.
Тръгвала от по-далече - от Босна и Херцеговина, от Сърбия и от Черна гора.
Върхът "Двата прѣстола" -
единия̌т прѣстол в Търново и другия̌т в София, си остана̨л привидение.
Османската империя се сдобила с Конституция.
По онова врѣме нито Руската, нито Британската империя имали конституция.
Заслуга за османската конституция, както и вина за саботирането на пѫтя̌т към върхът "Двата прѣстола" имал извѣстния̌т у нас Митхад паша.
И в нѣ̋какъв миг блѣ̋сва свѣткавица,
която освѣтява завѣтния̌т връх.
Освѣтява върхът "Българска държава". Отеква и гръм.
Намѣсва се гръмовержецът.
Не ми било гръмовержецът Зевс.
Не ми било Юпитер.
Не ми било Перун.
Не ми било и Тор.
Най ми било Цар Александър Императорът Всерусийски.
Царя̌т-император Александър Николаевич, Царя̌т-Освободител, рѣшава да почне война със Султанът, война с Османската империя.
По тази причина:
Най-хубавия̌т булевард в центърът на София, павиран в златисто-жълто,
на който са разположени парламентът, университетът, академията на науките, се нарича ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ.
На този булевард, срѣщу парламентът, се издига величествен паметник на Царя̌ Освободител. От признателна България.
Не бива да има съмнѣние. По онова врѣме Русия е абсолютна монархия и рѣшението го е взел Царя̌т.
От гледна точка на Царя̌т-император Александър Николаевич, доводи "За", доводи, убѣдили го да вземе това рѣшение:
Русия желае реванш слѣд Кримската война.
България дава добър повод за това.
Програмата-максимум е овладѣ̋ването на Проливитѣ, но врѣмето за това още не е дошло - Британия нѣ̋ма да позволи.
Програма-минимум е възобновяването на руското военно присѫтствие в Черно и Срѣдиземно море.
Като част от програмата-минимум, Русия трѣ̋бва и да възстанови статутът си на покровител на християнитѣ в Османската империя.
Този статут на Русия ѝ е бил отнет слѣд Кримската война.
От гледна точка на Царя̌т-император Александър Николаевич, доводи "Против" това рѣшение:
Османската империя е равностоен противник.
Изходът от войната е неясен.
Осѫществяването на това рѣшение на Цар Александър Николаевич е изисквало щателна дипломатическа подготовка.
Без дипломатическа подготовка войната е била невъзможна.
По онова врѣме най-великата държава е била Британската империя.
Русия е трѣ̋бвало да я̨ подкупи, като ѝ обѣщае остров Кипър.
Слѣд 1878, остров Кипър прѣминава във владѣние на Британската империя.
Кипърския̌т въпрос и досега е нерѣшен.
С тактически цѣли трѣ̋бва да се привлѣче Румѫния.
Румѫния трѣ̋бва да пропусне рускитѣ войски.
В условията слѣд Кримската война, това означава, че и Румѫния влиза във война с Турция.
Да, нека Румѫния да воюва в съюз с Русия срѣщу Турция.
Ще получи независимост.
Ще получи и излаз на Черно море прѣз Добруџа.
Австро-Унгария е велика сила.
Без одобрението от страна на Австро-Унгария войната е невъзможна.
Австро-Унгария сѫщо така трѣ̋бва да бѫде подкупена.
Обѣщава ѝ се Босна и Херцеговина.
А за да се омилостиви Сърбия, да не плаче Сърбия за Босна и Херцеговина, на Сърбия ще ѝ се даде Поморавието.
Както Русия мечтаѣла за Цариград, така и Австро-Унгария мечтаѣла за Солун.
Но и за двѣтѣ нѣща не им било дошло врѣмето.
Сръбскитѣ аспирации към Босна и Херцеговина дръпна̨ха̨ спусъкът на WW1 прѣз 1914.
Разбира се, зарядът - барутът - е бил натъпкан в Страсбург със френски реваншистки бѣ̋с.
Писах вече за това.
Неу̌тралността на Германия е трѣ̋бвало да бѫде потвърдена.
Нова обединена Германия е била нова велика сила, която си е тѫрсѣла приятели навсѣ̋къдѣ.
Не искала да се мѣси на Балканитѣ.
Заета е била да сдържа Франция.
А Франция във хватката на Германия сѫщо така не можѣла да се мѣси на Балканитѣ.
Лондонския̌т протокол от 1877-03-31, послѣдния̌т опит за омиротворяване, е отхвърлен от Османската империя - бил намѣса във вѫтршнитѣ ѝ работи.
Войната.
Манифестът.
БОЖИЕЮ МИЛОСТИЮ МЫ, Александр Вторый, Император и Самодержец Всероссийский, Царь Польский, Великий Князь Финляндский и прочия, и прочия, и прочия ..
Близо двѣста-хилядна руска войска, в съставът на която близо 8000 български опълченци.
Свищов, Плѣвен, Търново, Стара Загора, Шипка, София, ..
Сан-Стефано и Берлин.
Върхът "Българска държава" грѣйва, освѣтен от слънчевитѣ лѫчи.
С което втората разходка по хребетитѣ на врѣмето приключва.
Появата на държавата България било случайно събитие, случайна приумица на историята. Къдѣ е тука случайността?
Ами случайността е била навсѣ̋къдѣ.
И прѣди войната.
И в подготовката за нея̨.
И в ходът на военнитѣ дѣйствия.
Знаете ли как в Берлин сѫ опрѣдѣлили границитѣ на княжеството България?
Първо, княжеството трѣ̋бвало да бѫде само међу Дунавът и Балканът.
Но къдѣ е Балканът? Рѣкитѣ сѫ по-ясни ориентири.
Рѣшили княжеството в западната си част да обхване водосборния̌т басейн на Дунавът.
►►На колко морета щѣше да е България без 3-ти март?
(.. покажи тук ..)
(.. покажи там ..)
▼▼На колко морета щѣше да е България без 3-ти март?
(.. скрий ..)
(.. покажи там ..)
Реалистично трѣ̋бва да гледате на историята.
Реализъм, а не кухи надѣђи, трѣ̋бва да се прилага и при разглеђането на алтернативната история.
Впрочем, както разбирате, алтернативната история не е история.
Това тука е просто публицистика, цѣлта на която е да доведе до размисъл.
На 3-ти март честваме не освобођението на България, понеже никаква България не е имало прѣди това, за да бѫде освобођавана.
На 3-ти март честваме създаването на държавата България прѣз 1878.
Ако прѣз 1878 не бѣше създадена държавата България, то (започва описание на най-вѣроятната алтернативна история):
Българската народност нѣ̋маше да оцѣлѣе.
Нѣ̋маше да се появи и сѣверно-македонската народност.
Територията на днешната Сѣверна Македония щѣше да си е част от територията на Сърбия.
Част от територията на Сърбия щѣше да е и западната третина на днешна България, вѣроятно всичко на запад от ятовата граница.
На цѣ̋лата територия на Сърбия всички славяногласни щѣ̋ха̨ да сѫ сърби, прави сърби.
В частност, естественото положение, че в София и Скопие живѣе един и сѫщ славяногласен народ, щѣше да се запази.
В компанията на София и Скопие в този контекст трѣ̋бва да споменем и Ниш.
Остана̨лата част от територията на днешна България щѣше да бѫде разпрѣдѣлена међу съсѣднитѣ държави Турция, Гърция и Румѫния.
Така както практически никакво славяногласие не е остана̨ло сега на териториитѣ на днешнитѣ Турция, Гърция и Румъния, така щѣше да е и тогава.
На територията на тогавашна Турция българи-християни щѣше да има по-малко, отколкото гърци-християни или арменци-християни има в днешна Турция.
Всички (или почти всички) християни щѣ̋ха да бѫда̨т изклани или изгонени, както е стана̨ло и в реалната история.
На територията на тогавашната (от алтернативната история) Гърция всички православни християни щѣ̋ха̨ да стана̨т гърци, както е и в реалната история.
На територията на тогавашна Румѫния всички православни християни щѣ̋ха̨ да стана̨т румѫнци, както е и в реалната история.
Потомцитѣ на нашитѣ прѣдци, тѣзи от тѣ̋х, дѣто ще сѫ остана̨ли на Балканитѣ по Нашенско, щѣ̋ха̨ да сѫ сърби, гърци или румѫнци.
Много от тѣ̋х щѣ̋ха̨ да сѫ надъхани сръбски-гръцки-румѫнски патриотари-националисти.
Така както и в реалната история нѣ̋кои от потомцитѣ на нашитѣ прѣдци сѫ надъхани сѣверно-македонски патриотари-националисти.
За България никой нѣ̋маше да се сѣща.
За отдѣлна славяногласна македонска народност сѫщо така никой нѣ̋маше да се сѣща.
Балканизиранитѣ южно-славянски диалекти, а такива щѣ̋ха̨ да остана̨т само на територията на алтернативна Сърбия,
щѣ̋ха̨ да имат статут на балканизирани сръбски диалекти, какъвто статут в реалната история имат торлашкитѣ диалекти.
С други думи, думата "български" можѣше да се запази само в този контекст и да се употрѣбява вмѣсто думата "торлашки".
И тъй, въпрос за прѣпитване. На колко морета щѣше да е България при тази алтернативна история?
Чествам и паметта на хората, допринесли за създаването на Българската държава в това ѝ прѣвъплъщение.
Чествам паметта на Царя̌т Освободител Александър Николаевич и на Неговото Христолюбиво Воинство.
Чествам паметта на Царя̌т Освободител Александър Николаевич на важен за Него ден.
Нѣ̋ма за какво да сме благодарни на Русия.
Благодарни сме на опрѣдѣлени хора - на Цар Александър Николаевич и на Неговото Христолюбиво Воинство,
в съставът на което имало и руси, и българи, и румѫнци, и украинци, и финландци, и какви ли още не, и даже японец.
Благодарни сме за създаването на Българската държава.
А без Българската държава Българския̌т етнос (Българската народност) нѣ̋маше да оцѣлѣе.
И прѣд вид на послѣдното изрѣчение, излиза, че за нас
Цар Александър Николаевич не е наш освободител - той е наш спасител, спасил е българската народност от изчезване.
▼▼Нѣ̋ма какво да сме признателни на Русия
(.. скрий ..)
(.. покажи там ..)
Какво общо може да има днешна Русия с нашето освобођение от османско владичество?
Забѣлѣжка: Моля̨ тука под "освобођение" да разбирате "създаване на българската държава".
Освободил ни е Царя̌т Освободител Александър Николаевич и Неговото Христолюбиво Воинство. За което сме признателни.
Цѣ̋ла България е осѣяна с паметници, включително надгробни, които се поддържат.
Край родното ми село сѫ загина̨ли двама руски войници. Погребани сѫ в църковния̌т двор. Гробоветѣ им се поддържат.
Най-хубавия̌т булевард в центърът на София, павиран в златисто-жълто,
на който са разположени парламентът, университетът, академията на науките, се нарича ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ.
На този булевард, срѣщу парламентът, се издига величествен паметник на Царя̌ Освободител. От признателна България.
Признателни сме лично на Царя̌т Освободител и на Неговото Христолюбиво Воинство.
Нѣ̋ма какво да сме признателни на Русия.
В центре Москвы, на Красной площади, стоит величественный мавзолей убийцы -
мавзолей того человека, который лично приказал расстрелять внука Царя Освободителя,
вместе со всей семьей, вместе с несовершеннолетним правнуком Царя Освободителя,
вместе с Его правнучками-красавицами.
Как не стыдно тем из болгар, кто призывает к благодарности "России"! Какой России! Той России уже нет, уже давно как ее нет.
В России настоящего времени уже властвует черт. Он нас только в пекло мог бы завлечь.
Ние сме признателни лично на Царя̌т Освободител и на Неговото Христолюбиво Воинство. Нѣ̋ма какво да сме признателни на Русия..
Признателни сме им лично.
Освобођението на българския̌т народ е най-величавия̌т момент, най-крупното събитие в нашата история.
То е апотеозът на сбѫдна̨титѣ най-съкровени въђеления, хранени с вѣкове в българската душа.
На това мѣ̋сто прѣди 57 години българската сѫдба се бѣше спрѣ̋ла в колѣбание.
По тия върхове руси и българи водиха̨ трудни страшни боеве, от които зависѣше изходът на освободителната война.
Старинната доблест на руското воинство се покри тук с нови лаври,
а българското опълчение, родоначалникът на нашата храбра армия, извършиха̨ своя̌т легендарен подвиг.
И прѣд удивенитѣ погледи на свѣтът тук възвисѣ̋ славата на българското орѫжие, възкръсна̨ла слѣд пет века.
На "Орлово гнѣ̋здо" блѣсна̨ първия̌т сияен лѫч на българската свобода.
Шипка е героичния̌т образ на българското възрађане.
Тя събра в един епичен устрем мѫжеството и духовнитѣ сили на българския̌т народ.
Но пѫтя̌т до Шипка бѣ далечен пѫт.
По него е килията на Паисий,
българската църква във "Фенер",
лобното мѣ̋сто на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбѣлѣ̋зват прѣходитѣ на неудържимия̌т възход на българския̌т народ.
Народнитѣ будители и апостоли на революцията,
борцитѣ за българската църква и борцитѣ за българската държава
работиха̨ всѣки със срѣдствата на своето врѣме, но с еднаква любов и със сѫщата надѣђа за българско освобођение.
Побѣдоносната освободителна война, водена от рускитѣ войски начело с незабравимия̌т благороден рицар Цар-Освободителя,
блѣ̋скаво увѣнча тоя поглед на българинът към свобода и народно добруване.
Тая война бѣ от страна на братския̌т руски народ едно дѣло на великодушие, без друг примѣр в историята на народитѣ.
Господа, на тая свѣтла епоха от борби,
на това велико дѣло за Освобођение и на тѣхнитѣ дѣйци и герои,
народната признателност издигна̨ тук, на това мѣ̋сто, тоя величествен паметник.
Всеки паметник обаче е разрушим от врѣмето.
Неразрушим е само споменът, който живѣе в поколѣнията и ги вдъхновява към подвиг.
Такъв невидим паметник трѣ̋бва да издигнем и ние в душитѣ си за великата епопея на освобођението,
за безсмъртния̌т подвиг на Шипка, и да го прѣдадем на нашитѣ поколѣния.
С тия чувства на развълнувана почит,
с които у всѣки българин е свързана недѣлимо и почитта към братския̌т руски народ и към рускитѣ герои и ветерани от Освободителната война,
аз се прѣкланям дѫлбоко прѣд дѣлото на нашето Освобођение и от името на българския̌т народ откривам тоя паметник
и го прѣдавам на грядущитѣ поколѣния за назидание, вѣчна слава и признателност.
По волята на незабвенния̌т Цар Освободител, великия̌т братски Руски народ,
подпомогна̨т от добритѣ ни сѫсѣди, поданицитѣ на Негово Величество Румѫнския̌т Крал, и
от юначните Българи, на 19 февруари 1878 година сломи робскитѣ вериги, що прѣз вѣкове сковаваха̨ България, нѣ̋кога тъй велика и тъй славна.
Оттогава и до днес цѣли тридесет години Българския̌т Народ непоколѣбимо вѣрен към паметта на народнитѣ дѣйци за своята свобода и въодушевяван от тѣхнитѣ завѣти,
неуморно работѝ за уређане на хубавата си земя и създаде от нея̨, под Мое рѫководство и онова на о’ Бозѣ почившия̌т Kняз Александър, държава,
достойна да бѫде равноправен члѣн в сѣмейството на цивилизованитѣ народи.
Винаги миролюбив, Моя̌т Народ днес копнѣе за своя̌т културен и икономически напрѣдък;
в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трѣ̋ба да прѣчи за прѣуспѣванието ѝ.
Такова е желанието на Народът Ми, такава е неговата воля – да бѫде според както той иска.
Българския̌т Народ и Държавния̌т му глава не мога̨т освѣн еднакво да мисля̨т и едно да желая̨т.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя̌т нормален и спокоен развой от едни узи,
с формалното разкѫсване на които ще се отстрани и настана̨лото охлађение међу България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възрађане на Турция.
Тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създада̨т и уякча̨т приятелскитѣ си връзки
и да се прѣдада̨т на мирно вѫтрешно развитие.
Въодушевен от това свето дѣло и за да отговаря̨ на държавнитѣ нуђи и народното желание, с благословението на Всевишния̌т,
ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕМПТЕМВРИ 1885 ГОД. БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
и заедно с народът си дѫлбоко вѣ̋рвам, че този Ми акт ще намѣри одобрѣнието на Великитѣ Сили и съчувствието на цѣлия̌т просвѣтен свѣ̋т.
Да живѣе свободна и независима България!
Да живѣе Българския̌т Народ!
Издаден в дрѣвната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год. двадесет и втора година от Нашето царуване.
(подпис на цар Фердинанд)
[Приподписали:]
Министър Прѣдсѣдател и Министър на Общественитѣ Сгради, Пѫтищата и Съобщенията: (подпис на Александър Малинов)
Министър на Външнитѣ Работи на Изповѣданията: (подпис на Стефан Паприков)
Министър Вѫтрешнитѣ Работи: (подпис на Михаил Такев)
Министър на Народното Просвѣщение: (подпис на Никола Мушанов)
Министър на Финанситѣ: (подпис на Иван Салабашев)
Министър на Правосѫдието: (подпис на Тодор Кръстев)
Министър на Войната: (подпис на Данаил Николаев)
Министър на Търговията и Земледѣлието: (подпис на Андрей Ляпчев)
[прѣпис на текстът на манифестът, който се намира върху пергаментът, изработен от художникът Харалампи Тачев]
МАНИФЕСТЪ КЪМЪ БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ
По волята на незабвенния Царь Освободитель, великиятъ братски Руски народъ,
подпомогнатъ отъ добритѣ ни съсѣди, подданицитѣ на Негово Величество Румѫнския Краль и
отъ юначнитѣ Българи, на 19 февруари 1878 година сломи робскитѣ вериги, що прѣзъ вѣкове сковаваха България, нѣкога тъй велика и тъй славна.
Отъ тогава и до днесъ цѣли тридесеть години Българскиятъ Народъ непоколебимо вѣренъ къмъ паметьта на народнитѣ дѣйци за своята свобода и въодушевяванъ отъ тѣхнитѣ завѣти,
неуморно работи за уреждане на хубавата си земя и създаде отъ нея подъ Мое рѫководство и онова на о’ Бозѣ почившия Kнязъ Александръ, държава,
достойна да бѫде равноправенъ членъ въ сѣмейството на цивилизованитѣ народи.
Винаги миролюбивъ, Моятъ Народъ днесъ купнѣе за своя културенъ и економически напрѣдъкъ;
въ това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трѣба да прѣчи за прѣуспеванието ѝ.
Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бѫде споредъ както той иска.
Българскиятъ Народъ и Държавниятъ му глава не могатъ освѣнъ еднакво да мислятъ и едно да желаятъ.
Фактически независима, държавата Ми се спъва въ своя нормаленъ и спокоенъ развой отъ едни узи,
съ формалното разкѫсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Азъ и Народътъ Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция;
Тя и България, свободни и напълно независими една отъ друга, ще иматъ всички условия да създадатъ и уякчатъ приятелскитѣ си връски
и да се прѣдадатъ на мирно вѫтрѣшно развитие.
Въодушевенъ отъ това свето дѣло и за да отговаря на държавнитѣ нужди и народното желание, съ благословението на Всевишния,
ПРОВЪЗГЛАСЯВАМЪ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕМПТЕМВРИ 1885 ГОД. БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
и заедно съ народа си дълбоко вѣрвам, че този Ми актъ ще намѣри одобрѣнието на Великитѣ Сили и съчувствието на цѣлия просвѣтенъ свѣтъ.
Да живѣе свободна и независима България!
Да живѣе Българскиятъ Народъ!
Издаден въ древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год. двадесеть и втора година отъ Нашето царуване.
(подпис на цар Фердинанд)
[Приподписали:]
Министъръ Прѣдседатель и Министъръ на Общественитѣ Сгради, Пѫтищата и Съобщенията: (подпис на Александър Малинов)
Министъръ на Външнитѣ Работи на Изповѣданията: (подпис на Стефан Паприков)
Министъръ Вѫтрѣшнитѣ Работи: (подпис на Михаил Такев)
Министъръ на Народното Просвѣщение: (подпис на Никола Мушанов)
Министъръ на Финанситѣ: (подпис на Иван Салабашев)
Министъръ на Правосѫдието: (подпис на Тодор Кръстев)
Министъръ на Войната: (подпис на Данаил Николаев)
Министъръ на Търговията и Земледѣлието: (подпис на Андрей Ляпчев)
►►
Накратко за међународната обстановка прѣз 1943
(.. покажи ..)
▼▼Накратко за међународната обстановка прѣз 1943
(.. скрий ..)
В началото на 1943 нацистка Германия прѣтърпява съкрушително поражение при Сталинград.
В началото на 1943 нацистка Германия и съюзничката ѝ фашистка Италия сѫ изгонени от Сѣверна Африка.
Прѣз лѣ̋тото на 1943 слѣд битката при Курската дѫга нацистка Германия завинѫги губи инициативата на Източния̌т фронт.
Прѣз лѣ̋тото на 1943 англо-американцитѣ завладѣ̋ват остров Сицилия.
Готвя̨т се за десант в континентална Италия. Правя̨т го в началото на септември.
На 1943-11-25 в Кайро се срѣщат тримата голѣми - Рузвелт, Чърчил и Чан Кай-шъ, за да обсѫдя̨т войната срѣщу Япония.
СССР не воюва тогава срѣщу Япония и Сталин не участва в тази срѣща.
На 1943-11-28 в Техеран се срѣщат тримата голѣми - Рузвелт, Чърчил и Сталин, за да обсѫдя̨т войната срѣщу Германия.
За тѣзи срѣщи, на пѫт за Кайро и Техеран, президентът Рузвелт прѣкосява Атлантика.
Прѣд журналисти в Мароко той заявява, че нищо друго освѣн пълна и безусловна капитулация на Германия не е приемливо за съюзницитѣ.
Това е потвърдено в Техеран.
(.. скрий я̨ међународната обстановка ..)
►►
Подготовката на Цар Борис за срѣща с Xuτλep
(.. покажи ..)
▼▼Подготовката на Цар Борис за срѣща с Xuτλep
(.. скрий ..)
Цар Борис като уважаван члѣн на потомствената европейска аристокрация е имал богат опит в задкулисната дипломация.
Има заслуги за организацията на мюнхенската омиротворителска срѣща прѣз 1938.
Има заслуги и за крайовската спогодба за връщането на Южна Добруџа прѣз 1940.
Слѣд битката при курската дѫга и слѣд десантът в Сицилия,
на Цар Борис като на разумен човѣк му е стана̨ло ясно,
че Германия е загубила войната и че е настана̨ло врѣме да се уговори мирът, като при това се спре болшевизмът.
Цар Борис ще да е поставил задача на българския̌т посланик в Швейцария да сондира мнѣния.
Швейцария е неутрална държава, която поддържа дипломатически отношения с всички страни и
къдѣто дипломати от врађуващи страни мога̨т да се срѣщат, да разговарят и да обмѣнят мнѣния.
Срѣщата с Xuτλep вѣроятно е поискана от Цар Борис.
На 1943-08-04 българския̌т посланик в Швейцария Георги Кıосеиванов, бивш министър-прѣдсѣдател, се срѣща с Царя̌т и му докладва.
Ставало е дума както за излизането на България от войната, така и за евентуално уређане на мирът в Европа.
Да отбѣлѣжа̨, че мароканската пресконференция на президентът Рузвелт все още била в бѫдещето.
Какво би могъл да докладва посланикът на Царя̌т?
Най-вѣроятно, смразяващи новини.
Никаква милост за Германия.
На никого не му пука за България. Ще я̨ харижа̨т на Сталин.
За България никой нѣ̋ма да си мръдне пръстът.
Но кой знае.
Срѣщата на посланикът с Царя̌т е била повѣрителна.
►►
Как вѣроятно е протекла срѣщата на Цар Борис с Xuτλep
(.. покажи ..)
▼▼Как вѣроятно е протекла срѣщата на Цар Борис с Xuτλep
(.. скрий ..)
Цар Борис е в Германия на 14-ти и 15-ти август.
Нѣ̋ма как да знаем дали Цар Борис е успѣ̋л да сподѣли с Xuτλep мислитѣ си,
че България трѣ̋бва да излѣзе от войната и че е настана̨ло врѣме да се уреди мирът в Европа.
Нѣ̋ма как да знаем каква част от информацията, получена от посланикът Кıосеиванов, Царя̌т е успѣ̋л да сподѣли с Xuτλep.
Реално е да прѣдположим, че Цар Борис е видѣ̋л прѣд себе си един луд човѣк,
който разпалено му разправя, как щѣ̋л да бомбардира Лондон с балистични ракети.
Срѣщата на Цар Борис с Xuτλep приключва неочаквано.
Цар Борис получава инфаркт. 1943-08-14.
Медицинския̌т екип на Xuτλep сѫ оказали наврѣменна, адекватна и компетентна помощ на Царя̌т.
Той се е възстановил сравнително бързо и се е върна̨л в България.
По волята и на двѣтѣ страни, инцидентът е остана̨л в тайна.
Царя̌т сигурно е получил съвѣт от нѣмскитѣ лѣкари, че заради прѣкарания̌т инфаркт
той трѣ̋бва да се въздържа от физически и емоционални натоварвания.
Не. Смъртта от инфаркт при прѣтоварване е естествена смърт и не може да се смѣ̋та за самоубийство.
Отклонение/Off-topic: От сърдечен удар, прѣдизвикан от притѣснения за бѫдещето на България, умира и Цар Самуил.
►►
Отклонение/Off-topic: Какво щѣше да стане, ако Цар Борис бѣ доживѣ̋л 1944-09-09?
(.. покажи ..)
▼▼Отклонение/Off-topic: Какво щѣше да стане, ако Цар Борис бѣ доживѣ̋л 1944-09-09?
(.. скрий ..)
Щѣше да се знае къдѣ е погребан. На софийскитѣ гробища, в бомбената яма.
Щѣше да бѫде разстрѣлян на 1945-02-01 заедно с остана̨литѣ български държавници - министри и депутати.
Брат му княз Кирил може би щѣше да оцѣлѣе.
Като се е помина̨л Цар Борис още прѣз 1943, комуниститѣ сѫ излѣли злобата си над тленнитѣ му останки и над брат му.
Цар Борис нѣ̋маше да може да прѣдотврати съвѣтската окупация и послѣдвалитѣ десетилѣтия.
►►
::christo.tamarin, 2022-02-05 17:01:: Населението на 100 основни европейски града прѣз 1854
(.. покажи тука ..)
(.. разгъна̨то ..)
(.. покажи там ..)
▼▼
::christo.tamarin, 2022-02-05 17:01:: Населението на 100 основни европейски града прѣз 1854
(.. скрий ..)
(.. свий ..)
(.. разгъни ..)
(.. покажи там ..)
Таблицата с nаселението на 100 основни европейски града прѣз 1854 може да се покаже в три възможни подредби.
Трѣ̋бва да изберете една от тѣ̋х.
Даннитѣ можете да си ги вземете и във csv-формат като файл PrincipalEuropeanCities1854.csv и послѣ да ги пъхнете във (да отворите файлът със) Excel.
Става дума за срѣдата на 19-ти вѣк. Даннитѣ изразяват тогавашната степен на урбанизацията, а вѣроятно и на индустриализацията.
Както се очаква, водеща в урбанизацията и индустриализацията, далеч напрѣд, е Великобритания: Англия, Шотландия, Ирландия, без У̌елс.
Франция е втората велика сила в Европа слѣд Великобритания.
Според даннитѣ, Италия е на трето мѣ̋сто. Родината на европейския̌т ренесанс. Но нѣ̋мало още държава Италия прѣз 1854. Трето мѣ̋сто не се назначава.
Германия е в зародиш. Берлин гони Виена, но все още ѝ отстѫпва.
На Прусия ѝ прѣдстоя̨т военни побѣди срѣщу Австрия (1866) и срѣщу Франция (1871).
На Прусия ѝ прѣдстои да обедини Германия (1871).
В Русия селянитѣ все още сѫ крѣпостни. Царя̌т Освободител ще ги освободи прѣз 1861.
В градоветѣ живѣя̨т търговци, чиновници, дворяни и евреи. Урбанизацията и индустриализацията прѣдстоя̨т.
Лондон и Париж сѫ задмина̨ли дрѣвния̌т мегаполис Константинопол.
Но нѣ̋когашния̌т център на свѣтът не се е дал.
Лондон, Париж и Константинопол и досега сѫ основни европейски мегаполиси.
20-ти вѣк е добавил към тѣ̋х Москва - город Cтaлинa, и Берлин - die Нitlеrstadt.
Да погледнем и към Балканитѣ.
Одрин е бил втория̌т по значение град слѣд Константинопол, но сега е граничен град в Турция и е позагубил значението си.
Както всички нови столици, така и Солун, далеч сѫ го задмина̨ли.
Столицитѣ на новитѣ държави Атѝна, Букурѐщ и София сега сѫ се
въздигна̨ли, но не мога̨т да стигна̨т мегаполисът Константинопол.
Солун е запазил значението си. Отстѫпва само на градоветѣ-столици.
Схващането, че прѣз 19-ти вѣк София е прѣдставлявала кално село, се опровергава.
Прѣз 1854 София е по-голѣ̋ма от гръцката столица Атѝна.
Таблицата за 1854 прѣнебрѣгва вилаетски центрове като Русе и Ниш и дава на
София 4-то мѣ̋сто в европейска Турция - слѣд Константинопол, Одрин и Солун.
Ами да си спомним, че в София сѫ остана̨ли два голѣми мюсюлмански храма -
џамията в центърът и църквата "Свети Седмочисленици".
Десетина софийски џамии сѫ били взривени при врѣменното руско управление.
БОЖИЕЙ МИЛОСТИЮ, МЫ АЛЕКСАНДР ВТОРЫЙ, ИМПЕРАТОР и САМОДЕРЖЕЦ ВСЕРОССИЙСКИЙ, ЦАРЬ ПОЛЬСКИЙ, ВЕЛИКИЙ КНЯЗЬ ФИНЛЯНДСКИЙ и прочая, и прочая, и прочая.
Всем НАШИМ любезным верноподданным известно то живое участие, которое МЫ всегда принимали в судьбах угнетенного Христианского населения Турции.
Желание улучшить и обезопасить положение разделял с НАМИ и весь Русский народ, ныне выражающий готовность свою на новые жертвы для облегчения участи Христиан Балканского полуострова.
Кровь и достояние НАШИХ верноподданных были всегда Нам дороги, все царствование НАШЕ свидетельствует о постоянной заботливости сохранять России благословение мира.
Эта заботливость осталась НАМ присуща, в виду печальных событий, совершившихся в Боснии, Герцеговине и Болгарии.
МЫ первоначально поставили СЕБЕ целью достигнуть улучшений в положении Восточных Христиан путем мирных переговоров и соглашений с союзными НАМ дружественными, великими европейскими державами. МЫ не переставали стремиться, в продолжении двух лет, к тому, чтобы склонить Порту к преобразованиям, которые могли бы оградить Христиан Боснии, Герцеговины и Болгарии от произвола местных властей. Совершение этих преобразований всецело вытекало из прежних обязательств, торжественно принятых Портой, перед лицом всей Европы. Усилия НАШИ, поддержанные совокупными дипломатическими настояниями других Правительств, не привели однако к желаемой цели.
Порта осталась непреклонной в своем решительном отказе от всякого действительного обеспечения безопасности своих Христианских подданных и отвергла постановления Константинопольской Конференции.
Желая испытать, для убеждения Порты, все возможные способы соглашения, МЫ предложили другим Кабинетам, составить особый Протокол, с внесением в оный самых существенных постановлений Константинопольской Конференции, и пригласить Турецкое Правительство присоединиться к этому международному акту, выражающему крайний предел НАШИХ миролюбивых настояний, но ожидания НАШИ не оправдались: Порта не вняла единодушному желанию Христианской Европы и не присоединилась к изложенным в Протоколе заключениям.
Исчерпав до конца миролюбие НАШЕ, МЫ вынуждены высокомерным упорством Порты приступить к действиям более решительным. Того требует и чувство справедливости и чувство собственного НАШЕГО достоинства. Турция отказом своим поставляет НАС в необходимость обратиться к силе оружия.
Глубоко проникнутые убеждением в правоте НАШЕГО дела, МЫ, в смиренном уповании на помощь и милосердие Всевышнего, объявляем всем НАШИМ верноподданным, что наступило время, предусмотренное в тех словах НАШИХ,
на которые единодушно отозвалась вся Россия. МЫ выразили намерение действовать самостоятельно, когда сочтем это нужными честь России того потребует.
Ныне, призывая благословление Божие на доблестные НАШИ войска, МЫ повелели вступить им в пределы Турции.
Дан в Кишинёве, апреля 12-ого дня, лета от Рождества Христова в тысяча восемьсот семьдесят седьмое,
царствования же НАШЕГО в двадцать третье.
На подлинном Собственною ЕГО ИМПЕРАТОРСКОГО ВЕЛИЧЕСТВА рукой подписано: АЛЕКСАНДРЪ.
▼▼
::christo.tamarin, 2024-02-19 19:02:: По пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари
(.. скрий го ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
Реалното събитие, което по традиция честваме на 3-ти март, е подписването на сан-стефанския̌т прѣдварителен договор.
Когато този договор е бил подписан, в Цариград е било 19-ти февруари 1878.
И не само в Цариград, а и в Атѝна, Бѣлград, София, Търново, Пловдив, Букурѐщ, Москва и Санкт-Петербург.
Но във Виена, Рим, Париж и Лондон е било 3-ти март.
Какво честваме по традиция на 3-ти март в дѣйствителност?
3-ти март не е ден на свободата.
Ден на свободата бѣше 9-ти септември.
Сега си нѣ̋маме ден на свободата, защото наистина сме свободни.
Свободни сме простотията си всѣ̋чески да я̨ изявяваме.
Разни непрокоψaници, славени като революционери, много я̨ обичат думата свобода.
Съвсѣм свободно отрѣ̋зали хиляди глави, изравнявайки тѣлата до раменѣтѣ, а главитѣ пък по братски се цѣлуна̨ли в кошът на гилотината.
Liberté, égalité, fraternité. C'est c̨a.
По традиция празникът 3-ти март се нарича ден на освобођението на България.
Но само по традиция.
По сѫщество прѣз 1878 никакво освобођение не е било.
И не е имало България прѣди това, за да бѫде освобођавана.
Царя̌т Освободител Александър 2-ри е нарѣчен Освободител, защото на 1861-02-19 освободил мужицитѣ от крѣпостничество.
А не защото е освободил България, защото не я̨ е освобођавал.
На 1878-02-19 е била създадена държавата България.
(.. скрий го уводът ..)
На 1878-02-19 е била създадена държавата България.
Възможно е да е била зачена̨та и по-рано.
Но в историята и политиката е различно.
И да е била зачената, я̀ се пръкне, я̀ не.
Можѣло е и да не се разбере, че е била зачена̨та.
Как да е, на 1878-02-19 държавата България е била родена.
1878-02-19: това е рођения̌т ден на държавата България.
Три-четири мѣсеца сѫ се суетили какво да правя̨т с новороденото.
В Берлин пѫпната ӥ връв на новородената държава България е била прѣрѣ̋зана, тя е била изкѫпана, повита
и ӥ е бил издаден валиден документ за самоличност.
На националния̌т си празник 3-ти март честваме създаването на българската държава.
Честваме рођения̌т ден на държавата България.
В основния̌т текст на тази публикация има раздѣл, озаглавен
Какво е най-цѣнното, което историята ни е завѣщала.
Върнѣте се да го прочетете
Най-цѣнното е българската държава. Без нея̨ и нас ни нѣ̋ма.
Забѣлѣжка: Дори когато човѣк е люто скаран с родителитѣ си, пак празнува рођения̌т си ден.
Защото животът на човѣкът е висшата му цѣнност.
(.. скрий го уводът ..)
Това, което съм написал в този увод дотук, ако се прѣведе на нѣ̋кой чуђ език -
но не на нѣ̋кой език от Балканитѣ, че ние тука на Балканитѣ сме побъркани на тема история,
та това, което съм написал в този увод дотук, ако се прѣведе на нѣ̋кой чуђ език, ще звучи банално и скучно.
България да станѣла нормална европейска държава ..
Ами нека и за българитѣ това да почне да звучи банално и скучно.
А не смущаващо и възмутително.
България сега е нормална държава от Балканитѣ.
Нужно ли е да се слага банер:
Този текст има смущаващо съдържание.
Не се прѣпорѫчва за .. еди какви си ..
В сѫщност, това е всичко, което трѣ̋бва да осъзнаете,
ако не Ви интересува историята,
ако не Ви интересува начинът, по който сѫ се случили събитията,
истинския̌т начин, по който сѫ се случили събитията.
Но ако историята - реалната история - Ви интересува,
то не се задоволявайте с българо-центричния̌т разказ от българскитѣ учебници по история,
нито от писанията на казионнитѣ български историци,
нито от писанията на пишман-историци патриотари и печалбари.
Истинския̌т ход на събитията нѣ̋ма да го разберете оттам.
(.. скрий го уводът ..)
Нѣ̋ма как да е вѣ̋рно, че цѣлта на събитията
по пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари е била oсвобођението на България.
Да бе да - казват, че в български език двойното потвърђение значѣло отрицание.
Събитията сѫ се развили в процесът на взаимодѣйствие основно на четири империи:
османската,
руската,
австро-унгарската, и
британската.
Като пиша̨ взаимодѣйствие, показвам максимална степен на обективност.
Разглеђам нѣщата от гледната точка на независим наблюдател.
Цинично.
Има аналогия в медицината. Лѣкар не може да лѣкува близки нему хора, защото не може да подходи цинично.
Нима българи не мога̨т да изучават българската история?
Забѣлѣжка_1: Ако понѣ̋кога се чувствате неудовлетворени от историята на България, както тя се прѣподава в българскитѣ училища,
сега разбрахте ли защо е така? Защото българи сѫ я̨ разучавали и описали, българи от позицията на българи,
а не от позицията на независими наблюдатели.
Забѣлѣжка_2: Историята на България, написана от "зависим" наблюдател от "намѣсена" страна,
сѫщо така не би била удовлетворителна.
Да започнем с британската империя, най-великата държава по онова врѣме.
Отклонение: П.Р.Славейков лъже, когато пише, че кат' Русия нѣ̋мало втора тъй могѫща на свѣтът.
И британската империя, и австро-унгарската империя по онова врѣме сѫ били по-велики от Русия. И това е било ясно за всѣки начетен човѣк.
За да обяви война на османската империя, руската империя трѣ̋бвало да получи разрѣшение (позволение) от британската империя.
Иначе руската империя я̨ чакало поражение, както при кримската война, че и по-тежко.
За да даде разрѣшението, заинтересованитѣ империи руската и австро-унгарската подкупили британската империя.
Обѣщали ӥ остров Кипър, тогава османско владѣние.
Постове в Срѣдиземно море, както Гибралтар и Малта, охраняващи пѫтя̌т прѣз Суецкия̌т канал към Индия, били от
изключителна важност за британската империя.
В края̌т на март 1877 британската империя дала разрѣшението.
Империитѣ си ги гоня̨т своитѣ интереси.
Интереситѣ клатя̨т и фесоветѣ, и всѣ̋какъв друг вид калпаци.
Империитѣ сѫ достатъчно влиятелни да настроя̨т общественото си мнѣние в подкрѣпа на своитѣ интереси.
Все пак, става дума за Европа прѣз 19-ти вѣк.
А не за Америка, нито за 20-ти вѣк.
За османската империя в това изложение трѣ̋бва да стане ясно,
че тя никога не би се лишила от свои територии без война и безвъзмездно.
То и никоя империя не би направила такова нѣщо.
Да, Русия се лишила от Аляска, но за пари.
А за Булгаристан никой не можѣл да плати цѣната в пари.
Пък и за Булгаристан не е ставало дума - хайде да се върнем на основното.
За австро-унгарската империя и за руската империя ще стане дума в отдѣлни точки от това изложение.
А тука ще споменем другитѣ.
Франция наскоро (1872) е прѣтърпѣ̋ла унизително поражение от Германия и си ближе ранитѣ.
Тя ще си го върне тъпкано на Германия едва прѣз 1919.
Германия, наскоро обединена около Прусия, е заета да сдържа Франция.
Наскоро обединена Италия си тѫрси мѣ̋стото.
Балканскитѣ държавици не си струва и да ги споменаваме тука.
Територията на Банат днес е раздѣлена међу три държави: Сърбия, Унгария и Румѫния.
Сръбската част на Банат е извѣстна под името Воеводина. Воеводина е прѣвод на Банат.
До около година 1700 територията на Банат се е владѣѣла от османската империя.
Както и цѣ̋ла днешна Сърбия.
Както и по-голѣ̋мата част от днешнитѣ Унгария и Хърватия.
Както и части от днешнитѣ Словакия и Румѫния.
Около година 1700 имало голѣ̋ма война међу двѣтѣ империи - дунавската и османската.
Дори градът Скопие е бил завладѣ̋н от австрийската армия и държан за година-двѣ.
И не само Скопие, а и Косово, и Ниш.
Както завладяването на Цариград-Константинопол било основен сюжет в розовитѣ сънища на династията на Романовитѣ,
така и завладяването на Солун присѫтствало в розовитѣ сънища на династията на Хабсбургитѣ.
Слѣд войната от около година 1700 османската империя загубила доста територии,
които днес влизат в Сърбия, Хърватия, Унгария, Румѫния, Словакия.
Но австрийцитѣ не могли да задържа̨т Скопие, Косово, Ниш.
Мѣстнитѣ мюсюлмани, повечето албаноезични, започна̨ли да тероризират мѣстнитѣ християни,
задѣто тѣ прѣз прѣдишнитѣ години поддържали австрийскитѣ "окупатори".
Доста бѣжанци от Арнаутлукът точно по онова врѣме се заселили по Нашенско - на територията на днешна България,
намирайки спокойствие в по-мирнитѣ области на османската империя.
Много други бѣжанци, особено от Косово, поели на сѣвер.
Повечето християни точно по онова врѣме напусна̨ли Косово.
За християнскитѣ бѣжанци от юг виенскитѣ власти задѣлили територия, наскоро завоювана във войната с османцитѣ.
На тѣзи бѣжанци виенскитѣ власти дали нѣ̋каква автономия, нѣ̋какво самоуправление.
Тѣ си имали свой управник, нарѣчен бан или воевода.
Та оттам областта била нарѣчена Банат или Воеводина.
Населението на Банат винѫги е било етническо разнообразно.
Макар сърбитѣ да сѫ били най-многобройния̌т етнос в Банат, тѣ никога не сѫ съставлявали мнозинство.
Имало и унгарци, и нѣмци, даже и българи.
Та какъв ще да е бил дертът на Хабсбургитѣ във връзка с Банат?
Прѣз първата половина на 19-ти вѣк се появила държавата Сърбия.
Млада агресивна държава.
Чувствала се заплаха за градоветѣ Neusatz (Нови Сад), Theresiopel (Суботица), Mitrowitz (Срѣмска митровица) и дори за Szegedin.
Със сѫществуването на държавицата Сърбия виенската империя трѣ̋бвало да се примири.
Но агресията на тази млада държава
трѣ̋бвало да се насочи на юг, към Поморавието, а не на сѣвер или на запад.
И не трѣ̋бвало да се допуска тази държава да стане много силна.
За разлика от много други европейски държави, австро-унгарската империя имала сравнително малка брѣгова ивица на Адриатическо море.
Днес това е адриатическото крайбрѣжие на Хърватия.
Извѣстно е и като Далмация.
Това крайбрѣжие било много цѣнно за империята.
А тя наскоро (прѣз 1859) била загубила великия̌т морски град Венеция.
Нима нѣ̋кой можѣл да знае какво ще ӥ хрумне на ново-създадената държава Италия.
Можѣло на гарибалдийцитѣ да им хрумне да обединя̨т не само Милано и Венеция - и двата града принадлѣжали в мина̨лото на Хабсбургитѣ,
а и Триесте, Спалато (Сплит) и Рагуза (Дубровник).
Цѣ̋ла Далмация.
Забѣлѣжѣте, че дѣйствието на пиесата на Шекспир Дванайста нощ се развива в Рагуза, а героитѣ нося̨т италиански имена.
Австро-унгарската империя владѣѣла тѣ̋сна ивица по далматинското крайбрѣжие,
а вѫтрешността - днешната Босна и Херцеговина - принадлѣжала на османската империя.
Австро-унгарската империя чувствала, че нейното далматинско крайбрѣжие е силно уязвимо
и че ако не се взема̨т мѣрки то да се обезопаси, империята може да прѣстане да бѫде морска държава.
Реванш слѣд поражението от 1856 в Кримската война.
Това, което ӥ е било отнето прѣз 1856, руската империя иска да си го върне.
Да има руски военен флот в Черно море.
Да има излаз на рѣката Дунав.
Да бѫде опекун на християнитѣ в османската империя.
Това послѣдното изисква допълнителни коментари.
Русия получила ролята на опекун на християнитѣ в османската империя прѣз 1774 по договорът от Кючюк-Кайнарџа слѣд нѣ̋каква война.
Прѣз 1856 слѣд Кримската война тази роля ӥ била отнета.
Опекун на християнитѣ в османската империя стана̨л така нарѣчения̌т европейски оркестър.
Русия не била изключена от европейския̌т оркестър, но не можѣла да дѣйства самостоятелно.
В този текст избѣ̋гвам разсѫђения на база "какво би стана̨ло, ако .."
Но на това мѣ̋сто ще се отплѣсна̨.
Българската екзархия е била създадена прѣз 1870 от османската власт в нарушение на правилата на християнската църква.
Русия не би допусна̨ла това, ако бѣше опекун на християнитѣ в османската империя.
От друга страна, искането на българскитѣ архиереи към вселенската патриаршия
да се назначават славяногласни епископи в епархиитѣ, къдѣто славяногласното население е мнозинство, е справедливо.
Ако Русия бѣше опекун на християнитѣ в османската империя, вселенската патриаршия нѣ̋маше да си позволи да го отхвърли.
В реалната история османската власт създава българската екзархия,
за да накаже вселенската патриаршия за подкрѣпата, която тя оказва на гръцкото иредентистко движение.
За да накаже вселенската патриаршия заради нелоялността ӥ към Султанът.
По-късно ще стане дума, че въпрѣки резервитѣ на Русия към българската екзархия,
руския̌т посланик в Цариград Николай Игнатиев използва границитѣ ӥ, за да провокира война,
каквато задача му е била поставена свише.
Прѣдѣлно е ясно, че тритѣ нѣща, които на Русия сѫ ӥ били отнети прѣз 1856, тя би могла да си ги върне само с нова война.
Не може без война.
Нужни сѫ война и реванш.
►►Отклонение: Какво прѣдставлява 19-ти февруари
(.. покажи ..)
▼▼Отклонение: Какво прѣдставлява 19-ти февруари
(.. скрий ..)
На 1855-02-18 се помина̨л руския̌т цар Николай 1-ви.
На слѣдващия̌т ден 1855-02-19 синът му Александър Николаевич Романов бил коронясан за руски цар Александър 2-ри.
На 19-ти февруари руския̌т цар Александър 2-ри празнувал годишнината от встѫпването си в длъжност.
На 1861-02-19, по случай шестата му годишнина, той издал указ за освобођаването на рускитѣ мужици от крѣпостничество.
По този повод бил нарѣчен Цар Освободител.
На 1878-02-19 го поздравили по случай 23-тата годишнина със сан-стефанския̌т прѣдварителен мирен договор.
Въстанието в Херцеговина от 1875 може би е било причинено от лошата реколта, ..
а може и да е било провокирано от посѣщението на австрийския̌т император Франц Йосиф в Далмация прѣз пролѣтта на 1875.
Босна и Херцеговина е много по-далече от османската столица, отколкото е България.
Тя е много по-близо до Виена, отколкото до Цариград.
Въстанието в Херцеговина и Босна е много по-масово, отколкото е априлското въстание в България (1876).
И въпрѣки това въстанието трѣ̋бва да се смѣ̋та за неуспѣшно.
То служи само като повод
руската империя да обяви война на османската империя,
а дунавската империя да окупира Босна и Херцеговина.
Заради желанието си да присъедини Босна и Херцеговина, като така обезопаси далматинското си крайбрѣжие,
Австро-Унгария вдига шум около въстанието, като прѣувеличава значението му.
Това уж било важен "източен въпрос".
Това може да е било важен въпрос, но за Австро-Унгария, а не за остана̨лия̌т свѣ̋т.
Как да е. За "източния̌т въпрос", което се разбирало като въпросът за Босна и Херцеговина, много се шумѣ̋ло.
Поведението на Дунавската империя показвало, че тя нѣ̋мало да остави това току-така.
Иван Касабов, родом от Лѣ̋сковец, завършил право във Виена, с адвокатска практика в Букурѐщ, ..
шефът в сѣ̋нка на Каравелов и на Левски, разбрал, че голѣ̋м хищник се кани да си отхапе парче от османската територия.
Видѣ̋л възможност в патакламата и българитѣ да се сдобия̨т с парче.
И се задѣйствал. Задѣйствал агентитѣ си.
Старо-загорското въстание от 1875 било пълен провал.
Едва ли сега щѣ̋хме да знаем за това въстание, ако за него не бѣше писал Захари Стоянов.
Иван Касабов не се отказва.
Врѣмето е настана̨ло. Сега или никога.
Избухва априлското въстание. 1876, от края̌т на април до срѣдата на май.
За разлика от въстанието в Херцеговина, априлското въстание получава срамно слаб отзвук в Европа.
Ами то и в самата България отзвукът е бил слаб.
Най-голѣ̋мата битка прѣз априлското въстание е тази в дрѣ̋новския̌т манастир.
Четницитѣ на поп Харитон и бачо Киро - около 200 на брой, под рѫководството на Петър Пармаков - човѣк с военна подготовка,
водя̨т десетдневни боеве с редовна османска армия.
А в нашата история, както тя се прѣподава, става дума прѣдимно за Бенковски и за Ботев,
които сѫ си имали работа прѣдимно с черкези и башибозук.
Имали сѫ си работа с разбойници, а не с войска.
Прѣдставѣте си евентуална дописка в европейската преса - не че е имало такава:
В Турция, нѣ̋къде сѣверно от Филипопол, двѣ разбойнически банди влѣзли в сражение помеђу си.
Жертви имало и от двѣтѣ страни.
Убийства и палежи - това е било априлското въстание в най-одумвания̌т "революционен" окрѫг -
пловдивския̌т или панагюрския̌т - както прѣдпочитате.
Може би това е била цѣлта на Георги Бенковски, поставена му от Иван Касабов.
Не зная̨ дали да вѣ̋рвам на Захари Стоянов.
Първитѣ дописки за априлското въстание в европейската преса излизат едва прѣз септември 1876.
Два мѣсеца слѣд Райхщадт.
Т.е. слѣд като Русия е рѣшила да воюва.
Т.е. в рамкитѣ на подготовката на общественото мнѣние за прѣдстоящата война.
Първитѣ дописки излизат от перото на американския̌т журналист Макгахан - житейски свързан с Русия и вѣроятно руски агент.
Послѣдвалитѣ събития показват, че и без априлското въстание от 1876 сѫщото щѣше да стане.
Иван Касабов не е трѣ̋бвало да се кахъри - Господ-Бог-Аллах си знае работата.
►►Случая̌т, който не бивало да се изпуска
(.. покажи го ..)
▼▼Случая̌т, който не бивало да се изпуска
(.. скрий го ..)
Вчера бѣше Свети Валентин. Прѣз април 1876 Свети Валентин си направил шега.
Във вардарското село Богданци живѣѣла вдовица на име Мария, по религиозна принадлѣжност патриаршистка.
Дъщеря ӥ на име Стефа̀на се залюбила с мюсюлманин от Солун и му пристана̨ла.
Събитията се развили в Солун на 23-ти и 24-ти април.
Във Виена, Берлин и Париж било 5-ти и 6-ти май.
Нѣ̋колко дена прѣди това в Копривщица била пукна̨ла първата пушка, убили мюдюринът и нѣ̋колко циганина.
Но в Солун не сѫ знаѣли за копривщенскитѣ събития, пък и връзка нѣ̋ма.
Майката Мария отишла в Солун и вдигна̨ла скандал:
Турци отвлѣ̋коха̨ дъщеря ми и ще я̨ запра̨т в харем!
Солунскитѣ християни се притекли на помощ и "отвлѣкли" момичето обратно.
При сблъскъкът на двѣтѣ тълпи - християнската и мюсюлманската - имало пострадали.
Двама европейски консули - френския̌т и германския̌т - били убити от мюсюлманската тълпа.
Утежняващо обстоятелство - с тѣлата им тълпата се гаврѣла.
Ако нѣ̋кой си мисли, че априлското въстание не получило полагащия̌т му се отзвук заради бавнитѣ комуникации по онова врѣме,
май не е прав.
Имало вече телеграф. Още по врѣме на кримската война имало телеграф.
От Крим до Варна положили кабел в морето, за да обслужва военнитѣ комуникации.
Но това е отклонение, off-topic.
За солунския̌т инцидент - за убийството на двамата европейски дипломати от фанатизирана мюсюлманска тълпа - бързо се разчуло.
Западни военни кораби, дислоцирани в Срѣдиземно море, се насочили към Солун.
Двамата загина̨ли дипломати били погребани като мѫченици за Христовата вѣ̋ра.
Османскитѣ власти веднага осъзнали сериозността на положението.
Вѣститѣ за събитията в Солун стигна̨ли до Цариград прѣз нощта срѣщу 25-ти април.
Свикано било срѣднощно съвѣщание на правителството.
Смѣнили областния̌т управител на Солун.
Набързо обѣсили десетина мюсюлмани на крайбрѣжната улица в Солун.
Това, разбира се, затвърдило мнѣнието, че в османската империя цари произвол.
Без слѣдствие и сѫд не мога̨т така да се бѣся̨т хора.
А какво стана̨ло с майката и дъщерята от Богданци, Вардарско?
Историята е много лаконична. Във всѣки случай, любовта побѣдила.
Стефа̀на приела Ислямът, приела името Айше и приела любимия̌т си за сѫпруг.
Само толкова се знае.
Дали майката Мария се е помирила с дъщеря си Стефа̀на?
А бе, дъртачке, акъл имаш ли! Как можа да причиниш смъртта на толкова хора!
Аз ли съм виновна! А ти как можа да се залюбиш с мюсюлманин!
Ти ли ще ми кажеш кого да залюбя̨! Не съм вече дѣте!
Ех да бѣше жив баща ти ..
Как да е, бабата Мария едва ли би устоѣ̋ла на възможността да види внучетата си и да им се порадва, пък били тѣ и турчета.
.. Как можа да причиниш смъртта на толкова хора! ..
Смъртта на колко хора сѫ причинили Мария и Стефа̀на от Богданци, Вардарско?
Не можем да знаем точно.
Двама дипломати сѫ били убити от разярената мюсюлманска тълпа.
За броя̌т на обѣсенитѣ за назидание мюсюлмани източницитѣ си противорѣча̨т - от половин дузина до цѣ̋ла дузина.
А броя̌т на загина̨литѣ в послѣдвалата война аз го оцѣнявам на около стотина хиляди общо от двѣтѣ страни.
На това му се вика ефект на пеперудата.
Дѣ го чукаш, дѣ се пука.
Стана̨ вече дума, че амбициитѣ на руската империя нищо друго нѣ̋ма да ги задоволи, освѣн война.
Русия иска реванш.
Да, русские хотели войны - как всегда.
Азиатския̌т департамент веднага е видѣ̋л в солунския̌т инцидент от април 1876 сюжетна линия,
която би могла да доведе до момент, в който британската империя ще позволи не руската империя да обяви война на османската империя.
Този момент настѫпил слѣд нѣ̋колко мѣсеца - в края̌т на март 1877.
При други стечения на обстоятелствата:
Западнитѣ страни щѣха̨ да приема̨т искренитѣ извинения и съболѣзнования на османскитѣ власти
за нещастния̌т инцидент в Солун.
Щѣ̋ха̨ да бѫда̨т удовлетворени от щедритѣ компенсации за сѣмействата на загина̨литѣ.
Щѣ̋ха̨ да бѫда̨т задоволени от законодателнитѣ промѣни в османската империя, които този инцидент прѣдизвикал.
Османската империя се сдобила с конституция, и то по врѣме, когато нито британската империя, нито руската империя нѣ̋мали такава.
Да, но при други обстоятелства.
Но не когато доайен на дипломатическия̌т корпус в Цариград бил руския̌т посланик.
Руския̌т посланик Игнатиев Николай Павлович получил от началницитѣ си -
от азиатския̌т департамент - важна задача: от позицията си на доайен на дипломатическия̌т корпус в Цариград да дѣйства така, че
да се стигне до война.
За успѣшнитѣ му дѣйствия в тази насока прѣз декември 1877 той е бил удостоен с благородническата титла граф.
Заради усилията му в тази насока днес софиянци мога̨т да си правя̨т разходки по Графът.
Николай Павлович не позволил скандалът със солунския̌т инцидент да затихне.
Не се свѣнѣ̋л да изнудва и да заплашва османскитѣ власти.
Раздухал вѣститѣ за априлското въстание в България.
Въобще, вѣроятно именно той е въвел темата за България в обръщение,
за да разшири полето си за изнудвания и заплахи.
Нѣ̋кои плиткоумни наши съврѣменници
му приписват нѣ̋каква роля при обѣсването на Левски прѣз 1873.
А тогава той не е имал никаква роля в казусът.
Неговото врѣме е дошло едва със солунския̌т инцидент.
Сърбия не е имала никакъв шанс за военен успѣх срѣщу империя, в случая̌т срѣщу османската империя.
Но войната послужила за раздухването на източния̌т въпрос и прѣдоставила на Русия още поводи за прѣд хората, за да започне тя война.
В сръбско-турската война като доброволци участвали и българи.
Остана̨ жив само Македонски,
комуто единадесеттѣ рани заздравѣ̋ха и дѣ̋сната рѫка изсъхна̨.
Той сега е разсилен и мѣте с лѣ̋вата си рѫка канцеларията. ..
.. и тоя герой от Гредетин малодушно трепери сега прѣд гласът на грубия̌т писар.
Бѣдни, бѣдни Македонски! Защо не умрѣ̋ при Гредетин?
(.. Немили недраги, Иван Вазов ..)
В химнът на царска България Шуми Марица става дума за генералът наш.
Знаете ли кой е той?
Генерал Михаил Черняев, командир на руско-българската доброволческа бригада.
Прѣз септември 1876 в европейската преса излизат дописки за събитията в Пловдивско от април и май.
Разчува се за масови кланета на християни от мюсюлмани.
Източния̌т въпрос се раздува.
Слѣд Босна и Херцеговина, в него се включва и България.
►►Цариградската посланическа конференция
(.. покажи го ..)
▼▼Цариградската посланическа конференция
(.. скрий го ..)
В качеството си на доайен на дипломатическия̌т корпус, прѣз декември 1876
Игнатиев Николай Павлович свиква в Цариград посланическа конференция.
Конференцията била в разширен състав. Британската империя била прѣдставена не само от посланикът,
но и от специалния̌т пратеник Солзбъри, бѫдещ британски премиер.
Той се изказал твърдо, че в бѫдещата България не бива да влизат райони, в които славяногласното християнско население не е мнозинство.
Макар за оня момент никой да не е броил населението по райони, по религия и по език,
недѣйте си мисли, че британската империя е одобрила картитѣ, налични в съврѣменнитѣ учебници.
Каквито и карти да сѫ се чертаѣли на тази конференция, правѣли сѫ си смѣтка без кръчмаря̌т.
Османскитѣ власти не сѫ били поканени и не сѫ участвали в конференцията.
Било им е врѫчено нѣ̋какво рѣшение, което османската империя веднага отхвърлила.
Но, както вече писах, Русия тѫрсѣла повод за война и това е било успѣшна стѫпка напрѣд.
Руската империя се готви за тази война двадесет години.
Тя е готова за реванш.
1877-04-12: Височайшия̌т манифест:
БОЖИЕЙ МИЛОСТИЮ, МЫ АЛЕКСАНДР ВТОРЫЙ, ИМПЕРАТОР и САМОДЕРЖЕЦ ВСЕРОССИЙСКИЙ, ЦАРЬ ПОЛЬСКИЙ, ВЕЛИКИЙ КНЯЗЬ ФИНЛЯНДСКИЙ и прочая, и прочая, и прочая.
Всем НАШИМ любезным верноподданным известно то живое участие, которое МЫ всегда принимали в судьбах угнетенного Христианского населения Турции.
Желание улучшить и обезопасить положение разделял с НАМИ и весь Русский народ, ныне выражающий готовность свою на новые жертвы для облегчения участи Христиан Балканского полуострова.
Кровь и достояние НАШИХ верноподданных были всегда Нам дороги, все царствование НАШЕ свидетельствует о постоянной заботливости сохранять России благословение мира.
Эта заботливость осталась НАМ присуща, в виду печальных событий, совершившихся в Боснии, Герцеговине и Болгарии.
МЫ первоначально поставили СЕБЕ целью достигнуть улучшений в положении Восточных Христиан путем мирных переговоров и соглашений с союзными НАМ дружественными, великими европейскими державами. МЫ не переставали стремиться, в продолжении двух лет, к тому, чтобы склонить Порту к преобразованиям, которые могли бы оградить Христиан Боснии, Герцеговины и Болгарии от произвола местных властей. Совершение этих преобразований всецело вытекало из прежних обязательств, торжественно принятых Портой, перед лицом всей Европы. Усилия НАШИ, поддержанные совокупными дипломатическими настояниями других Правительств, не привели однако к желаемой цели.
Порта осталась непреклонной в своем решительном отказе от всякого действительного обеспечения безопасности своих Христианских подданных и отвергла постановления Константинопольской Конференции.
Желая испытать, для убеждения Порты, все возможные способы соглашения, МЫ предложили другим Кабинетам, составить особый Протокол, с внесением в оный самых существенных постановлений Константинопольской Конференции, и пригласить Турецкое Правительство присоединиться к этому международному акту, выражающему крайний предел НАШИХ миролюбивых настояний, но ожидания НАШИ не оправдались: Порта не вняла единодушному желанию Христианской Европы и не присоединилась к изложенным в Протоколе заключениям.
Исчерпав до конца миролюбие НАШЕ, МЫ вынуждены высокомерным упорством Порты приступить к действиям более решительным. Того требует и чувство справедливости и чувство собственного НАШЕГО достоинства. Турция отказом своим поставляет НАС в необходимость обратиться к силе оружия.
Глубоко проникнутые убеждением в правоте НАШЕГО дела, МЫ, в смиренном уповании на помощь и милосердие Всевышнего, объявляем всем НАШИМ верноподданным, что наступило время, предусмотренное в тех словах НАШИХ,
на которые единодушно отозвалась вся Россия. МЫ выразили намерение действовать самостоятельно, когда сочтем это нужными честь России того потребует.
Ныне, призывая благословление Божие на доблестные НАШИ войска, МЫ повелели вступить им в пределы Турции.
Дан в Кишинёве, апреля 12-ого дня, лета от Рождества Христова в тысяча восемьсот семьдесят седьмое,
царствования же НАШЕГО в двадцать третье.
На подлинном Собственною ЕГО ИМПЕРАТОРСКОГО ВЕЛИЧЕСТВА рукой подписано: АЛЕКСАНДРЪ.
Облекчаване на участта на Християнитѣ от Балканския̌т полуостров - това е декларираната цѣл на войната.
България се споменава цѣли два пѫти, и двата пѫти слѣд Босна и Херцеговина. Личи си, че е дописана.
Провел се e међу 1878-06-13 и 1878-07-13 берлински дати.
Кайзерът Бисмарк от позицията на неу̌трална Германия бил домакинът.
Британската империя - най-великата сила тогава - била прѣдставена от настоящия̌т си премиер Дизраели и от бѫдещия̌т си премиер Солзбъри.
Руската империя - от канцлерът Горчаков, който заемал и постът външен министър, и от Шувалов, руски посланик в Лондон.
Дунавската империя - от Андраши, външен министър и пръв министър.
Прѣдставени били и османската империя, Румѫния, Сърбия, Черна гора, Гърция, Италия, Франция.
Обсѫђал се слѣд-военния̌т ред в Европа.
При условие, че османската империя е приела поражението си, което ще доведе до загуба на територии.
Всички сѫ били съгласни със създаването на нова държава в Европа - България.
Тѣзи от империитѣ, които имали да вземат, сѫ си взели всичко, на което сѫ се надѣ̋вали.
Британската империя си взела остров Кипър.
Дунавската империя си взела Босна и Херцеговина.
Руската империя си върна̨ла всичко загубено прѣз кримската война.
Румѫния като воюваща страна с голѣ̋м принос за побѣдата,
получила независимост и излаз на Черно море, заедно с голѣ̋мо парче от Добруџа.
Сърбия като страна, воювала с Турция, макар и неуспѣшно, получила независимост и териториално разширение в Поморавието.
Ниш и Пирот стана̨ли сръбски градове.
Черна гора, сѫщо страна, воювала с Турция, и тя получила независимост и териториално разширение.
Гърция получила само обѣщание за териториално разширение, но пък успѣ̋ла да прѣдотврати включването на Пловдив в територията на България.
Ако Пловдив бѣше остана̨л на българска територия, сега щѣше да е мегаполис и столица на България.
За османската империя на Балканския̌т полуостров остана̨ли слѣднитѣ територии, указани тука със съврѣменнитѣ им означения:
днешна европейска Турция,
Странџанско, Кърџалийско, Смолянско,
цѣ̋ла Македония - българска, гръцка и вардарска,
днешна гръцка Тракия,
повечето от Епир и Тесалия,
остров Крит,
Албания,
Косово, и
Санџакът - най на сѣверозапад.
Реално, според тогавашното административно дѣление на османската империя:
Цѣлия̌т дунавски вилает с вилаетски център Русе ӥ e бил отнет.
Част от него получила Румѫния.
Друга част - нишкия̌т санџак - получила Сърбия.
Върху остана̨лата част от дунавския̌т вилает се образувало Княжество България.
От османската империя е бил отнет цѣлия̌т дунавски вилает, дори териториитѣ с прѣобладаващо мюсюлманско население.
Ако бѣ̋ха̨ спазвали правилото да не се отнемат територии с прѣобладаващо мюсюлманско население,
нѣ̋маше как да обезщетя̨т Румѫния и да ӥ дада̨т излаз на море.
Върху два санџака от одринския̌т вилает - пловдивския̌т и сливенския̌т,
за които се приело, че християнското население е мнозинство, била създадена автономната област Източна Румелия.
Австро-Унгария си взела голѣ̋ма част от босненския̌т вилает.
Уточнения в днешни термини.
Малко Търново е било в лозенградския̌т санџак на одринския̌т вилает и не е влизало в Източна Румелия.
Горно-Џумайско (днешния̌т благоевградски окрѫг) е част от сѣрския̌т санџак на солунския̌т вилает
и е остана̨ло в османската империя.
►►Благодарност към Царя̌т Освободител
(.. покажи ..)
▼▼Благодарност към Царя̌т Освободител
(.. скрий ..)
Без българска държава българи нѣ̋маше да има.
И никого нѣ̋маше да го "боли", че българи нѣ̋ма.
Нима сѣверо-македонцитѣ щѣше да ги има без македонската държава?
Не, разбира се.
И защо бихте оспорили сѫщото за българитѣ?
Никакво Освобођение, никакво Робство.
Нито сме били под робство прѣди 1878, нито нѣ̋кой ни е освобођавал прѣз 1878.
Робство и Освобођение - това сѫ пропагандистки клишета.
Създадена е била държавата България.
Прѣз 1878 е била създадена държавата България.
Днешната наша държава България е била създадена тогава.
Прѣди това тя не е сѫществувала.
А без нейното сегашно сѫществуване нас българитѣ нѣ̋маше да ни има.
И трѣ̋бва да сме безкрайно благодарни.
Но нѐ на Русия - на Русия нѣ̋ма какво да сме ӥ благодарни.
Благодарни сме и сме признателни на Цар Александър 2-ри, Царя̌т Освободител, и на Неговото Христолюбиво воинство.
Благодарни сме им лично.
Лично на тѣ̋х сме издигна̨ли паметници.
Да, разбираме, че Царя̌т Освободител е тѫрсѣл реванш слѣд злополучната за Него кримска война.
Но въпрѣки това благодарност и признателност Му дължим.
Нѣщо като извод.
Не пипайте паметницитѣ и именуванията, свързани със създаването на държавата България!
Не ритайте здравословната си идентичност.
Цар Александър 2-ри е човѣкът с най-голѣми заслуги за създаването на българската държава.
Без Него и без Христолюбивото Му воинство нас българитѣ сега нѣ̋маше да ни има.
Храмът Александър Невски, който сега служи като катедрален храм на българския̌т патриарх, е именуван в тѣ̋хна чест.
Паметник е на всички тѣ̋х.
Именуван е така и в чест на първия̌т български княз Александър Батенберг, героя̌ от Сливница.
Той - Александър Батенберг - сѫщо е бил част от Христолюбивото воинство на Цар Александър 2-ри.
Част от Христолюбивото воинство на Цар Александър 2-ри е бил и граф Николай Игнатиев.
Неговитѣ - на граф Игнатиев - заслуги за създаването на българската държава, макар и по-малки от заслугитѣ на Царя̌т,
сѫ по-голѣми от заслугитѣ на кой да е българин.
На Русия нищо не дължим.
На Цар Александър 2-ри и на Христолюбивото Му воинство благодарност и признателност им дължим лично!
На Русия нищо не дължим.
Петър Кунчев.
Той се е бил на Шипка в съставът на българсото опълчение.
Бил е ранен и слѣд войната е накуцвал.
Петър Кунчев като част от Христолюбивото воинство на Цар Александър 2-ри има нѣ̋каква заслуга - макар и малка,
за създаването на българската държава, докато брат му Васил такава заслуга реално нѣ̋ма.
No comments:
Post a Comment