Sunday, May 30, 2021

Глаголицата: странна и чудàта

Глаголицата: странна и чудата

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..


Глаголицата: странна и чуда̀та
(всичко за нея̨)


1. ▼▼  Прѣдисловие   (.. скрий го прѣдисловието ..)    (.. покажи само таблицата ..)


2. ►►  История на глаголицата   (.. покажи я̨ ..)


3. ▼▼  Свойства на глаголицата   (.. скрий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

  • ▼▼  Глаголицата е уникална.

    • Латинската и кирилската азбуки сѫ версии на гръцката азбука, модифицирани по врѣме на употрѣбата им.

    • Глаголицата обаче е азбука, различна от гръцката.
      • Други уникални азбуки, различни от гръцката, сѫ арменската и грузинската.
      • За разлика от глаголицата, арменската и грузинската азбуки сѫ още в употрѣба съотвѣтно за арменския̌т и грузинския̌т език.

      • Създателя̌т на глаголицата е тѫрсѣл уникалност.
      • По външния̌т си вид глаголицата не прилича на никоя друга азбука - нито на гръцката, нито на арменската или грузинската.

    • (.. скрий я̨ уникалността на глаголицата ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Глаголицата е универсална.

    • Глаголическата азбука е създадена с намѣрението да е универсална.
      • Да е пригодна за гръцкия̌т език по-добрѣ от традиционната гръцка азбука.
      • Да е пригодна и за латинския̌т език.
      • И във връзка с моравската мисия, да е пригодна и за славянския̌т език.

    • Латинскитѣ букви G:G13:Ⰼ, H:G35:Ⱒ и Q:G27:Ⱊ имат съотвѣтствие в глаголицата.

    • Обаче към разширението на глаголицата за нуђитѣ на славянския̌т език се е подхођало пѣстеливо.
    • Напримѣр:
      • Има само една отдѣлна буква за носова гласна, когато в езикът има двѣ носовки.
      • Нѣ̋ма отдѣлна буква за гласния̌т звук Ѣ, отлична от буквата за дифтонгът ΙΑ.

    • (.. скрий я̨ универсалността на глаголицата ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука.

    • Латинската и кирилската азбуки не само слѣдват моделът на гръцката азбука -
      • тѣ просто сѫ версии на гръцката азбука, модифицирани по врѣме на употрѣбата им.

    • Колкото и различна да е обаче глаголицата - различна от гръцката азбука,
      • тя слѣдва моделът на гръцката азбука.

      • Арменската и грузинската азбуки сѫщо така слѣдват моделът на гръцката азбука.

    • Глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука, защото:

      • В основни линии се запазва подредбата на буквитѣ от гръцката азбука.
      • Букви, ненужни за славянския̌т език, но с гръцки прототипи, се запазват.
      • Използва се милетската система за означаване на числата.

    • (.. скрий го гръцкия̌т модел на глаголицата ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Йотиранитѣ гласни в глаголицата.

    • Създателя̌т на глаголицата е прѣдвидил отдѣлни букви за йотиранитѣ гласни ΙΑ, ΙΟ и ΙΟΥ,
      • отдѣлни букви със собствени очертания, напълно различни от буквитѣ за Α, Ο и ΟΥ.

      • Йотиранитѣ гласни ΙΑ, ΙΟ и ΙΟΥ в сѫщност сѫ дифтонзи.
      • В гръцката, в латинската и в старата кирилска писмена традиция тѣ се означават,
        като прѣд съотвѣтната гласна се постави буквата йота I.

    • За дифтонгът ΙΑ е прѣдназначена глаголическата буква G34::Iат.

      • Създателя̌т на глаголицата не е различавал славянския̌т звук Ѣ (е двойно, ят) от йотираната гласна ΙΑ.

      • Поради това той не е прѣдвидил буква за славянския̌т звук Ѣ (е двойно, ят), каквато има в кирилицата.

      • Слѣдователно, в глаголицата йотираната гласна ΙΑ (която е дифтонг) и гласния̌т звук Ѣ (е двойно, ят) се означават с една и сѫща буква .

      • Поради това, под влиянието на глаголицата и на произношението в нѣ̋кои нашенски диалекти, понѣ̋кога и в кирилицата буквата Ѣ (ят, е двойно) се използвала за означаването на дифтонгът (на йотираната гласна) ΙΑ.

    • За дифтонгът ΙO е прѣдназначена глаголическата буква G39:.

      • Тъй като в славянския̌т език нѣ̋мало звукосъчетание ΙΟ, то тази буква не се употрѣбявала.

      • Тя обаче участва в лигатурата за G42:Ⱙ::голѣмия̌т йотиран юс.

    • За дифтонгът ΙOΥ е прѣдназначена глаголическата буква G36:.

      • Забѣлѣжѣте, че макар в глаголицата самата нейотирана гласна да се означава с лигатура G23:, както в гръцката азбука и както в кирилицата, за йотирана гласна ΙOΥ е прѣдназначена самостоятелна глаголическа буква, която не е лигатура.

    • Двѣ лигатури сѫ прѣдназначени за йотиранитѣ носовки:

    • Липсва буква за дифтонгът ΙΕ, който се срѣща в гръцки.

      • Може би буквата е била забравена и загубена,
      • понеже тя не е била нужна за славянския̌т език.

      • При все че има буква за G40:Ⱗ:IѦ:йотирания̌т малък юс,
      • от каквато славянския̌т език сѫщо така нѣ̋мал нуђа.

    • (.. скрий го обяснението за йотиранитѣ гласни ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Букви за гласния̌т звук И в глаголицата.

    • В гръцката азбука имало двѣ букви за гласния̌т звук И: Η:Ητα:Ита и Ι:Ιωτα:Ιота.

      • Прѣз 9-ти вѣк тѣзи букви Η и Ι звучѣли еднакво.
      • Избирали коя буква да напиша̨т според традицията или все едно според етимологията.

      • Прѣз 9-ти вѣк гръцката буква Υ:Υψιλον:Ипсилон все още звучала различно от буквитѣ Η и Ι.

      • В гръцката писменост буквата Ι:Ιωτα:Ιота участва в редица диграфи и дифтонзи.
      • В гръцката писменост се използват и диакритични знаци, много от които сѫ свързани с буквата Ι:Ιωτα:Ιота.

      • Важен за сетнешнитѣ разсѫђения е диакритичния̌т знак "диерезис".
      • Ι:Ιωτα:Ιота с диерезис - ϊ - означава, че тази Ιота не участва в диграф или дифтонг,
      • а си е просто Ιота и означава гласния̌т звук И.
      • Писането на Ι:Ιωτα:Ιота с диерезис - ϊ - се налагало често.

    • В кирилицата има двѣ или три букви за гласния̌т звук И.

      • Знаете, че кирилицата прѣдставлявала гръцката азбука, допълнена с 11 (единадесет) букви.

      • Спрямо буквитѣ за гласния̌т звук И положението било сѫщото, както в гръцката азбука.

      • Имало двѣ или три букви: Ита, Ιота и Ιота-с-диерезис.
      • Ако Ιотата-с-диерезис не я̨ броим за отдѣлна буква,
      • буквитѣ за гласния̌т звук И в кирилицата сѫ двѣ.

      • Правило кога да се пише Η:Ητα:Ита и кога Ι:Ιωτα:Ιота не е имало.

    • И в глаголицата има двѣ или три букви за гласния̌т звук И.

      • Спрямо буквитѣ за гласния̌т звук И глаголицата слѣдва кирилицата.
      • Може Свети Климент да е наложил това.

      • В Unicode сѫ задѣлени три позиции за буквитѣ за гласния̌т звук И:

        • G10:: вѣроятно съотвѣтствие на Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис.
        • G11:: вѣроятно съотвѣтствие на Ι:Ιωτα:Ιотата.
        • G12:: вѣроятно съотвѣтствие на Η:Ητα:Итата.

      • Числената стойност на G12:Ⰻ:Итата е 20, а на първитѣ двѣ букви - 10.

      • Възможно е нѣ̋кои да сѫ мислѣли, че в глаголицата има само двѣ букви за звукът И.
      • Възможно е нѣ̋кои да не сѫ смѣ̋тали Ⰹ:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис за отдѣлна буква.
      • Още повече, формитѣ на G11:Ⰺ:Ιотата и на G10:Ⰹ:Ιотата-с-диерезис сѫ подобни.

      • Както и в кирилицата, не е имало правило
        кога да се пише Ⰻ:Η:Ητα:Ита и кога Ⰺ:Ι:Ιωτα:Ιота.

      • Нито редът на глаголическитѣ букви за гласния̌т звук И,
        нито съотвѣтствието им с кирилицата, сѫ добрѣ установени,
        пък и едва ли това има значение.
      • В таблицата подредбата е според Unicode.

    • (.. скрий го обяснението на буквитѣ за звукът И ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Носовитѣ гласни в глаголицата.

    • В старо-славянския̌т (старо-българския̌т) език имало двѣ носови гласни, два юса:

      • малък юс или прѣдна носовка, и
      • голѣ̋м юс или задна носовка.

    • В кирилицата имало съотвѣтно двѣ букви за двѣтѣ носовки:

      • Ѧ: малък юс или прѣдна носовка, и
      • Ѫ: голѣ̋м юс или задна носовка.

      • Ѧ: малък юс
      • В българския̌т език малкия̌т юс съвпадна̨л по произнощение с гласната Е.
      • За ново-българския̌т език вече нѣ̋мало нуђа от буква за малкия̌т юс.

      • В Русия малкия̌т юс приел печатната форма Я
      • и се наложил в съврѣменната кирилица с руското си произношение ΙΑ.

      • Ѫ: голѣ̋м юс
      • В руски голѣмия̌т юс съвпадна̨л по произнощение
        с гласната У, писана с диграфът ΟΥ.
      • Като резултат, в църковно-славянския̌т език буквата Ѫ не се употрѣбявала
      • и вмѣсто нея̨ пишѣли диграфът ΟΥ или пък буквата Ю в йотирания̌т вариант.

      • В повечето диалекти на българския̌т език голѣмия̌т юс съвпадна̨л със звукът Ъ.
      • В началото на 19-ти вѣк в България не знаѣли с коя буква да означават звукът Ъ.
      • От румѫнската кирилица възстановили буквата голѣ̋м юс Ѫ.

      • Към края̌т на 19-ти вѣк се установил правописът на звукът Ъ
      • чрѣз буквитѣ голѣ̋м ер Ъ или голѣ̋м юс Ѫ според етимологията.

      • Аз се придържам към този правопис.
      • Прѣз 1945 отечествено-фронтовцитѣ изпѫдиха̨ голѣмия̌т юс Ѫ от азбуката.
      • Аз съм си го възстановил.

    • В глаголицата носовкитѣ се означават на друг принцип.

    • (.. скрий го обяснението на носовитѣ гласни ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  "Мистериозни" букви в глаголицата.

    • Както бѣ казано по-горѣ, за разлика от кирилицата,
      в глаголицата има три "мистериозни" букви, създадени като
      съотвѣтствие на тритѣ букви от латинската азбука G-H-Q.

    • Повече подробности за всѣ̋ка буква сѫ дадени вѫтрѣ в таблицата,
      по даденитѣ по-горѣ цѣлеви прѣпратки
      към допълнителнитѣ редове за съотвѣтната буква.

    • Разбира се, тѣзи три "мистериозни" глаголически букви
      не сѫ били нужни за славянския̌т език.
      Затова в кирилицата и помен за тѣ̋х нѣ̋ма.

    • (.. скрий ги "мистериознитѣ" букви ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Влияние на кирилицата върху глаголицата.

    • Нѣ̋ма как да нѣ̋ма общи нѣща међу кирилицата и глаголицата.

      • Първо, глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука, а пък самата стара кирилица не е нѣщо друго, а е гръцката азбука, допълнена с 11 букви.
      • Второто общо е славянския̌т език: допълнителнитѣ 11 кирилски букви сѫ били въведени заради него, а и глаголицата е била приложена към него.

    • Но тук ще става дума за специфични влияния от кирилицата към глаголицата.

    • Върнѣте се и прочетѣте за историята на глаголицата.

      • Създателя̌т ѝ Свети Кирил не е познавал кирилицата.
      • Глаголицата е била създадена независимо от кирилицата.

      • Прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия обаче ученици на Свети Кирил и Свети Методий се запознали с кирилицата и усъвършенствали глаголицата.

    • Става дума за Свети Климент, Свети Наум и Охридската книжовна школа.

    • Формитѣ на нѣ̋кои глаголически букви били опростени.

    • Вѣроятно сега ние я̨ знаем глаголицата във видът ѝ слѣд намѣсата на Свети Климент.

    • От кирилицата били заимствани идеи и практики.

      • Възстановени били липсващи или забравени гръцки букви във формата им от кирилицата и от гръцката азбука: G24:Ⱇ:Φι, G26:Ⱉ:Ωμεγα, G43:Ⱚ:Θητα.

      • Буквата G31:Ⱎ:Ша вѣроятно била заимствана от кирилицата.
      • Лигатурата G28:Ⱋ:Ща - сѫщо.

      • Наличието на три букви за гласния̌т звук И и практиката в употрѣбата им вѣроятно сѫ заимствани от кирилицата.

      • Практиката в употрѣбата на буквата G26:Ⱉ:Ωμεγα сѫщо е заимствана от кирилицата.

      • Има малка вѣроятност лигатурата G23:Ⱆ:ΟΥ:Ομικρον+Υψιλον:Оукъ да е била заимствана от кирилицата и да е замѣнила нѣ̋какъв по-стар вариант на тази буква.

    • (.. скрий го влиянието от кирилицата към глаголицата ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Влияние на глаголицата върху кирилицата.

    • По-вѣроятно е имената на буквитѣ в славянскитѣ азбуки (азъ, боукъı, вѣди, ..) да произлизат от глаголицата и оттам да сѫ заимствани и в кирилицата.

    • Глаголицата е оказала влияние върху кирилицата, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да се прѣпиша̨т (да се транслитерират) на кирилица.

    • Основното в това влияние е идеята йотиранитѣ гласни да имат отдѣлни букви.

      • В кирилицата тази идея никога не е била осѫществена докрай.

      • Първия̌т резултат е кирилската буква Ю.

        • Буквосъчетанието (триграфът) ΙΟΥ, както се е бѣлѣжѣл този дифтонг, се е опростил до лигатура ΙΟ и получава статут на буква в кирилицата - буквата Ю.

        • Опростяването от ΙΟΥ във ΙΟ било възможно, понеже в славянския̌т език нѣ̋мало дифтонг ΙΟ.
        • Тогава нѣ̋мало, сега има.

        • Буквата Ю много си я̨ харесваме.

      • Добрия̌т резултат с буквата Ю не е бил послѣдван от други добри резултати.

      • В България, къдѣто прѣдимно се е осѫществявала дѣйността по прѣписване от глаголица на кирилица,
      • по моделът на глаголицата и на глаголическата буква G34:Ⱑ:Ιат
      • кирилската буква Ѣ започна̨ла да се употрѣбява като буква за дифтонгът ΙА.

      • В Русия, като буква за дифтонгът ΙА започна̨ла да се употрѣбява кирилската буква Ѧ за малкия̌т юс.
      • Причината била, че звукът малък юс в източно-славянскитѣ диалекти се измѣнил в ΙА.
      • При въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия тази буква добила формата Я.

      • Двѣтѣ букви Ю и Я сѫ сѫществена част от съврѣменната руско-българска кирилица.

      • Обаче в нея̨, в съврѣменната руско-българска кирилица, нѣ̋ма други букви за йотирани гласни.

      • Руския̌т език нѣ̋ма нуђа от други такива букви.
      • Рѣшението с буквата Ё е перфектно за руския̌т език.

      • В съврѣмення̌т български език обаче има звукосъчетания ΙО и ΙЪ.
      • А букви за тѣ̋х нѣ̋маме.
      • А пък за българската традиция буквата Я е доста противорѣчива.

      • Но да не се отклоняваме към кирилицата.
      • Тази публикация е за глаголицата.

    • Прѣз 19-ти вѣк идеята йотиранитѣ гласни да имат отдѣлни букви е била напълно елиминирана от сръбската кирилица.

    • Глаголическата буква G13:Ⰼ:G:Герв е стана̨ла източникът на нова буква в сръбската кирилица - буквата ђ.

      • Сръбската кирилска буква ђ означава мек съгласен звук, който ние българитѣ чуваме като дж.

      • Глаголическата буква G13:Ⰼ:G:Герв се е срѣщала най-често в думата ЕΥAΝⰌΕΛΙΕ (Евангелие), и то на заглавнитѣ страници на рѫкописитѣ.
      • А на италиански или пък на латински в италианско срѣдновѣковно звучене на това мѣ̋сто се чува дж.

      • Сръбската кирилска буква ђ е възникна̨ла по този начин.

      • В сръбскитѣ думи тя стои на мѣ̋стото на пра-славянското съчетание *-dj-.

      • В български на това мѣ̋сто стои звукосъчетанието жд.

      • В български често се срѣщат двѣтѣ звукосъчетания шт и жд.
      • Тѣ стоя̋т съотвѣтно на мѣстата на пра-славянскитѣ съчетания *-tj- и *-dj-.
      • За съчетанието шт си имаме удобна буква щ, а за жд нѣ̋маме.

      • Е, аз съм заимствал сръбската буква ђ и я̨ употрѣбявам за съчетанието жд в текстове на български.

    • (.. скрий го влиянието от глаголицата към кирилицата ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  В заключение: буквата Ⰼ:Герв е символът на глаголицата.

    • Самата глаголица още в заглавието е обявена за странна и чуда̀та.

    • Буквата G13:Ⰼ:G:Герв е една от тритѣ странни и "мистериозни" глаголически букви, които нѣ̋мат съотвѣтствие в кирилицата.

    • А щом нѣ̋мат съотвѣтствие в кирилицата, значи не сѫ нужни.

    • Прочетѣте какво е написано за буквата G13:Ⰼ:G:Герв в допълнителния̌т табличен ред за нея̨.

      • Че е единствената от тритѣ странни и мистериозни глаголически букви, за която е била намѣрена нѣ̋каква употрѣба.
      • Че сѫ я̨ пишѣли само в гръцки думи.
      • Че сѫ я̨ пишѣли в гръцки думи със странно произношение.
      • Че сѫ я̨ пишѣли в гръцки думи със странно за гърцитѣ произношение.
      • Че сѫ я̨ пишѣли в гръцки думи със странно за славяногласнитѣ произношение.

      • Въпрѣки че според замисълът на създателя̌т в тази глаголическа буква не е замѣсена никаква славянщина,
      • пан-слависти и македонисти я̨ свързват с пра-славянския̌т език.

    • Да, никаква славянщина нѣ̋ма в буквата G13:Ⰼ:G:Герв по замисълът на създателя̌т на глаголицата.

    • Както и самата глаголица. Според обстоятелствата, тя е била приложена за славянския̌т език, но създателя̌т ѝ не е вложил в основитѣ ѝ никаква славянщина, защото е държал на универсалността.

    • И тъй, буквата Ⰼ:Герв е символът на глаголицата.
    • Която пък е символът на чешитликя̌т.

    • И на буквата Ⰼ:Герв, и на самата глаголица по недоразумѣние им се назначава нѣ̋каква привидна славянщина, каквато тѣ нѣ̋мат.

    • (.. скрий го заключението ..)  .. към началото ..

  • ►►  Цъкнѣте тука, ако таблицата малко по-долу не се виђа.

  • (.. покажи таблицата ..)    (.. скрий ги свойствата на глаголицата ..)    .. към началото ..


4. ►►  Таблица на глаголическитѣ букви   (.. покажи я̨ ..)  (.. покажи я̨ само нея̨ ..)  .. към началото ..



5. ►►  Клавиатура и конвертиране  (.. покажи ги софту̌ернитѣ инструменти ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..



6. ►►  Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..



7. ►►  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..






No comments:

Post a Comment