Sunday, October 24, 2021

Бесѣди против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес и против дръвникопоклонничеството, към което тя води

Бесѣди против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес<br/>и против дръвникопоклонничеството, към което тя води

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..



Бесѣди против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес
и против дръвникопоклонничеството, към което тя води


►►   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. покажи го преамбюлът̌ ..)  .. към началото ..



▼▼   2. Бесѣда първа: против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес  (.. скрий ıѫ̨ ..)

"Случи се в годинитѣ на правовѣрниът̌ български цар Петър в българската земя да се яви поп на име Богомил, а по-точно казано Богунемил, който пръв наченѫ̨ да проповѣ̋два ерес в българската земя."
(Из бесѣдата на Презвитер Козма против богомилитѣ)
С този постинг искам да покажѫ̨, че от гледна точка на българщината богомилството може да се характеризира достатъчно изчерпателно само с една дума – разрушителност. То не е българско учение, макар обикновено да се счита за такова. Разпространило се е и в Западна Европа, злоупотрѣбявайки с честното ни българско име. Но да караме наред.

◄► Врѣмето AD 350-600

Под нашата част на свѣтът̌ ще разбираме всички земи, които нашиът̌ земляк-балканец Александър Македонски е завладѣ̋л или които нѣ̋кога сѫ били част от Римската империя. В нашата част на свѣтът̌ попада цѣ̋лото Срѣдиземноморие, по-голѣ̋мата част на Европа и прѣдна Азия. Извън нашиът̌ свѣ̋т сѫ Китай, Америка и по-голѣ̋мата част от Индия и Африка.

Прѣз врѣмето AD 350-600 нашиът̌ свѣ̋т е бил "двуполюсен" – подѣлен е бил међу двѣ велики империи: Римската (Ромѣйската) и Персийската.

Днешнитѣ ни земи попадали в Римската империя заедно с цѣ̋лото Срѣдиземноморие и по-голѣ̋мата част от Европа. От това врѣме сѫ останѫ̨ли най-много археологически паметници. Цариградската патриаршеска катедрала "Св. София" и храмът̌ "Св. София" в Сердика (днешната София) сѫ все оттогава. Оттогава е и Юстиниановиът̌ кодекс, по който юриститѣ учѫ̨т Римското право. Столица на нашата половина от свѣтът̌ е бил Цариград – Константинопол (съкратено Ста̀мбол).

Римската империя прѣз врѣмето AD 350-600 е била християнска. Именно на този факт се дължи и днешното положение на християнството като водеща религия в свѣтът̌ в началото на третото хилядолѣтие.

Персийската империя е обхващала земитѣ на днешен Ирак, Иран, Срѣдна Азия, Афганистан, част от Пакистан. Тази империя не е била християнска. В нея вѣроятно сѫ били разпространени нѣ̋колко други религии, нѣ̋кои от които били много по-дрѣвни от християнството. Да си спомним, че дори светиът̌ евангелист Матей се позовава на авторитетът̌ на халдѣйскитѣ влъхви. Нѣ̋ма да уточняваме, а просто ще наричаме тѣзи религии "източни". Но да повторим, тези източни религии сѫ различни и от християнството, и от юдаизмът̌ – тѣ изобщо не признават Бога на Авраама (или Абрахама, или Ибрахима, името на Авраама е извѣстно под тѣзи три форми).

Прѣдполагаме, че в Персийската империя сѫ живѣли и християни, и евреи, но те сѫ били малка част от населението ѝ. Признаваме, че за разлика от Римската империя, която е била теократична държава, Персийската империя се е отличавала с религиозна търпимост.

◄► Години на прѣлом - бѣда слѣд бѣда, бѣда по бѣда, и накраıъ побѣда

AD600  Суша.
AD601Бунтове в Цариград против цар Маврикий.
AD602Бунтовническиът̌ водач Фока заема царскиът̌ трон.
Маврикий е убит.
AD603Перситѣ нападат ромѣитѣ.
Начало на поредната ромѣйско-персийска война.
Най-сѫдбоносната. Свършва чак прѣз AD628.
AD603-607Редица побѣди на перситѣ над ромѣитѣ.
Загуба на територии.
Сирия, Палестина и Финикия (Ливан) сѫ оплячкосани.
AD609Бунт в Цариград против цар Фока. Потушен.
AD609Управителıът̌ на африканскитѣ земи Ираклѝ
се обявява против цар Фока.
AD610Войскитѣ на Ираклѝ обсађат Цариград.
Жителитѣ с радост прѣдават Фока.
Ираклѝ (син) се възкачва на царскиът̌ прѣстол.
AD611Перситѣ завземат Антиохия.
AD613Прѣд стѣнитѣ на Антиохия
цар Ираклѝ прѣтърпява поражение.
AD614Перситѣ завладяват Палестина.
AD616Перситѣ завладяват Египет – ромѣйската житница.
Глад в Цариград.
AD623-624Побѣда на ромѣитѣ над перситѣ на Кавказкиът̌ фронт.
Българитѣ се споменават като съюзници на ромѣитѣ.
AD626Цар Ираклѝ си връща Сирия.
AD627Побѣда на ромѣитѣ над перситѣ при Ниневия.
AD628Цар Ираклѝ завзема персийската столица.
Пълна капитулация на Персия.
Ромѣйската империя си възвръща всички земи,
които перситѣ сѫ завладѣли.

◄► Двама се карат – третиът̌ печели

Перситѣ и ромѣитѣ воювали дълго и изтощително. Можем да кажем, че побѣдител нѣ̋мало - и двѣтѣ империи били побѣдени. Побѣдени били от арабитѣ, развели байракът̌ на Ислямът̌.

Началото на Ислямската религия се поставя от пророкът̌ Мохамед, който през AD622 (годината на Хиџрата) напуснѫ̨л родниът̌ си град Мека и се установил в Медина, откъдѣто Мохамеданството тръгнъло по свѣтът̌, водено от Свещениът̌ си Коран и най-вече от мечът̌ (или ятаганът̌).

Ислямът̌ скоро завладѣ̋л половината от земитѣ на Ромѣйската империя и всичкитѣ земи на Персийската империя. Нѣ̋мало ıѫ̨ вече Персийската империя. Ако тѣзи двѣ свѣтовни империи не бѣ̋хѫ̨ се омаломощили взаимно в онази двадесетгодишна война, Ислямът̌ не би имал никакъв шанс.

Във всички завоювани земи арабитѣ (мюсюлманитѣ) установили теократична държава – халифат. Дори и днес ислямскитѣ фундаменталисти искат да си имат точно такава държава.

◄► Ислямът̌ в Южното Срѣдиземноморие

Йерусалим паднѫ̨л в AD638, Александрия – в AD642, слѣд това цѣ̋ла Сѣверна Африка, слѣд това Испания (AD711-714). В битката при Поатиѐ (в днешна Южна Франция) прѣз AD732 Карл Мартел, дѣ̋дото на Карл Велики, най-сетнѣ спрѣ̋л ислямското нашествие и спасил Западна Европа.

Така арабитѣ завладѣли около половината от териториите на Ромѣйската империя, трайно се настанили в онѣзи земи и там една теократична държава била замѣнена с друга и една религия с друга.

◄► Ислямът̌ напира и към Балканитѣ, към Нашенско

Ромѣйската империя сѫщо спрѣ̋ла арабитѣ. Тѣ не успѣли да прѣодолѣıѫ̨т Цариград, нито трайно да се установıѫ̨т в Мала Азия. За наша чест, и българитѣ сме имали значителен принос за прѣграђането на пѫтıът̌ на арабитѣ насам. Още тогава сме били разбрали коя е нашата цивилизация.

◄► Ислямът̌ из териториитѣ на Персийската империя, която вече ıѫ̨ ня̋мало

Става дума за земитѣ на днешнитѣ Ирак, Иран, Кувейт, Афганистан, Централна Азия, Пакистан. Ето тук вече е било истинска трагедия – една толерантна в религиозно отношение власт се смѣня с теократична държава.

Повечето от християнитѣ, които живѣѣли там, вѣроятно сѫ избѣ̋гали в Ромѣйската империя. Повечето от евреитѣ (юдеитѣ), които живѣѣли там, сѫщо се прѣселили. Но не в теократичната Ромѣйската империя, а нѣ̋къдѣ по-надалече. Част от евреитѣ с кораби по Каспийско море стигнѫ̨ли до Хазария. От тѣ̋х хазаритѣ възприели юдейската религия и научили, че търговията, напримѣр с роби, може да е по-доходна от обикновеното разбойничеството.

◄► Отношение на Ислямът̌ към християнитѣ и юдеитѣ

Аллах (Бог) е сѫщиът̌ Бог на Авраама (или Ибрахима), в който вѣ̋рват християнитѣ и юдеитѣ. Според Ислямът̌, Иисус Христос е поредниът̌ от пророцитѣ, които Аллах (Бог) пращал на Земята, послѣдниът̌ прѣди Мохамед, а Мохамед пък бил най-послѣдниът̌ и най-великиът̌ от всичкитѣ пророци и слѣд него Аллах нѣ̋мало да праща други пророци. Все пак, според Коранът̌ и Шериатът̌, съмнѣнието във величието на пророкът̌ Мохамед, присѫщо на християнитѣ и юдеитѣ, не било причина тѣ да биват убивани. Щом вѣ̋рвали в Бога на Ибрахима (т.е. в Аллах) и спазвали десеттѣ Божи заповѣди, нека християнитѣ и евреитѣ си живѣıѫ̨т. Но нѣ̋мали право да се ползват от нѣ̋кои облаги, които Шериатът̌ давал на мюсюлманитѣ. Напримѣр, Шериатът̌ опрѣдѣля данък една четиридесетина (2.5%), но за християнитѣ се запазвал десятъкът̌ (10%), както си е било в Римската империя.

◄► Правилото за тритѣ опции

Това правило изразява отношението на Ислямът̌ към тѣзи невѣрници, дѣто не вѣ̋рват нито в пророкът̌ Мохамед, нито в Аллаха (в Бога на Ибрахима). А такива били повечето от жителитѣ на бившата Персийска империя.

Тѣ трѣ̋бвало или да приемѫ̨т Ислямът̌, или да избѣ̋гат надалече, или да бѫдѫ̨т убити (обезглавени) – това е правилото за трите опции.

Естествено, най-много били тѣзи, дѣто възприели Ислямът̌. Обезглавенитѣ били вѣроятно най-малко. Най-интересни тук сега за нас сѫ бѣгълцитѣ и за тѣ̋х ще поговорим по-нататък.

И тъй, по земитѣ на бившата Персийска империя, заети сега от Ислямът̌, старитѣ "източни" религии били изкоренени.

◄► Халдѣйскитѣ бѣгълци

Пѫтищата прѣз Арабскиът̌ полустров, Синай и Египет били затворени за тѣ̋х – там владѣѣл Ислямът̌. Онѣзи, дѣто поели към Монголия, Китай и Индия, нѣ̋ма да ни интересуват. Интересуват ни тѣзи, дѣто тръгнѫ̨ли към Европа прѣз Мала Азия. От тѣ̋х ние българитѣ много сме си изпатили. Изпатили сѫ си и гърцитѣ, и сърбитѣ, и всички европейци-християни.

Халдѣйскитѣ бѣгълци вѣроятно не сѫ били обикновени хора. Обикновенитѣ жители на бившата Персийска империя просто ще да сѫ приели Ислямът̌ и ще да сѫ си останѫ̨ли по роднитѣ мѣста.

Халдѣйскитѣ бѣгълци вѣроятно сѫ били свещеници (жреци, влъхви) от съотвѣтната стара източна религия. Били сѫ високо образовани хора, носители на знанията и от вавилонската дрѣвност, и от елинистичната античност. Гръцкиът̌ език сѫщо сѫ го владѣѣли, наред с арамейскиът̌. Към християнството сѫ се отнасяли с прѣнебрѣжение и снизхођение. И като истински влъхви сѫ били и сладкодумници. А основната им цѣл е била да не допуснѫ̨т изчезването на тѣ̋хната стара източна религия (която и да е била тя).

Нататък ще ги наричам халдѣйски езичници.

◄► Халдѣйскитѣ езичници в Анадолът̌

Там, естествено, е била първата им спирка по пѫтıът̌ към Европа и в частност към Нашенско.

Мала Азия била арена на битки међу арабитѣ и ромѣитѣ. Арабитѣ били изтласкани, но особено във вѫтрешността на Анадолът̌ властта на Ромѣйскиът̌ Цар-император и влиянието на Светата ни православна католическа Църква били отслабени.

И тъй, във вѫтрешността на Мала Азия халдѣйскитѣ бѣгълци намѣрили първата възможност да се окопаıѫ̨т. Голѣ̋ма част от населението успѣли тѣ да отвърнѫ̨т от християнството, ученици подготвяли и книги на мѣстни езици, включително на славянски, пишѣли.

◄► Халдѣйскитѣ езичници стигнѫ̨ли и до Нашенско

По врѣмето на благовѣрниът̌ ни цар Петър (AD 927-969), синът̌ на великиът̌ ни цар Симеон, халдѣйското езичество стигнѫ̨ло и до България. Донесъл го сквернейшиът̌ поп Богомил (според синодикът̌ на цар Борил). Нарѣкли го с несполучливиът̌ термин богомилство. Така халдѣйското езичество вече имало база в самата Европа. И използвало тази база, т.е. нашата България, за да се разпространи и в останѫ̨лата част на Европа. Честното ни Българско име било жестоко опозорено, защото халдѣйскитѣ езичници го използвали на Запад за фалшива самореклама.

◄► Били ли сѫ богомилитѣ част от Българскиът̌ етнос?

Днешниът̌ български етнос е възникнѫ̨л по врѣмето на царете ни Борис, Симеон и Петър, като е интегрирал изповѣ̋дващитѣ ромѣйското християнство и говорещитѣ на славянски език поданици на Българскиът̌ цар. Слѣдователно, със слѣднитѣ три елемента може да се характеризира българскиът̌ етнос: българско име (BG), славянски език (SL) и ромѣйско (православно или католическо) християнство (RX). Тъй като послѣдната компонента RX при богомилитѣ липсва, не бих ги причислил към българскиът̌ етнос. Религиозната принадлежност прѣз Срѣдновѣковието е била най-важниът̌ бѣлѣг за етническото опрѣдѣление и самоопрѣдѣление. Всѣки тогавашен българин, изпаднѫ̨л от Светата ни Църква и поддал се на богомилството, се е самоизключвал от българскиът̌ етнос, вѣроятно изключвайки така и своитѣ потомци.

◄► Борбата срѣщу халдѣйските езичници в Западна Европа

Там не сѫ си поплювали. Дърва за кладитѣ не сѫ пѣстѣли и даже специални кръстоносни походи сѫ организирали.

◄► Борбата срѣщу халдѣйските езичници по Нашенско

Това, че по Нашенско и в Анадолът̌ по-малко гори за дърва има, отколкото в Западна Европа, бил по-малкиът̌ проблем, разбира се. Много по-голѣми проблеми имало: войнитѣ међу християнскитѣ държави по Нашенско, слабата централна власт и на Ромѣйскиът̌, и на Българскиът̌ цар, навикнълитѣ на бездѣйствие и исихазъм църковни отци, сполетѣлитѣ ни кръстоносни походи, насочени уж само към Божи гроб.

Все пак, и тук властта и Църквата се борѣли срѣщу богомилитѣ. Напримѣр, цар Борил организирал прѣз AD 1211, на 11 февруари, специален църковен събор в Търново, посветен на борбата срѣщу тѣ̋х.

Въпрѣки това вѫтрешността на Анадолът̌ си останъла крѣпост на халдѣйскитѣ езичници. Доста области с прѣкомѣрно разпространение на богомили имало и в България. А пък из планинитѣ по западната част на Балканскиът̌ полуостров те се чувствали съвсѣм като в свое царство-господарство.

◄► Слѣд като християнитѣ по Нашенско не се справили с халдѣйскитѣ езичници, с тѣ̋х се справили мюсюлманитѣ

И тъй, наложило се Аллах, Господ-Бог, Богът̌ на Авраама (Ибрахима) да прати в Анадола и по Нашенско мюсюлманитѣ, за да изкоренıѫ̨т тѣ оттук халдѣйското езичество. С помощта на правилото за тритѣ опции, мюсюлманитѣ се справили.

◄► Изкореняването на халдѣйското езичество от Мала Азия

И сега има една страна Туркмения, бивша съвѣтска република. Сега там напримѣр има много екзотична политическа система, но това е съвсѣм друг въпрос. Основното, дѣто тук ни интересува, е това, че нѣ̋къдѣ в граничнитѣ територии на бившата Персийска империя е имало турско-езично население, което, както се полагало по правилото за тритѣ опции, арабитѣ веднага обърнали в Ислямът̌.

Нѣ̋колко вѣка слѣд това, знаем, християни-кръстоносци отвоювали Палестина и Йерусалим от мюсюлманитѣ. Но само за малко, за нѣ̋колко десетилѣтия. Мюсюлманитѣ отвсѣ̋къдѣ войски събрали, за да си върнѫ̨т Йерусалим и Палестина, имало и от Туркмения. И наистина успѣли тогава мюсюлманитѣ да изгонıѫ̨т кръстоносцитѣ от Палестина. И мюсюлманската войска била разпуснѫ̨та.

Един отряд мюсюлмани, да го нарѣчем за по-просто дружината на Осман, по език турци-туркменци, ветерани от войната срѣщу кръстоносцитѣ, отложили за неопрѣдѣлено врѣме завръщането си в родниът̌ Туркестан (Туркмения) и се отдали на обичайното за ония врѣмена разбойничество. Не щеш ли, във вѫтрешността на Анадолът̌ Османовата дружина попаднѫ̨ла в област, населена прѣдимно с невѣрници-езичници. Нито властта на Ромѣйскиът̌ император стигала дотам, нито влиянието на християнската Църква.

Рѣшил Осман сам да се възцари там като султан, и както му е редът̌, приложил към мѣстнитѣ хора извѣстното му правило за тритѣ опции. Така бившитѣ халдѣйски езичници станѫ̨ли не само правовѣрни мюслюмани, а даже и турци-османлии. А тѣзи, дѣто избѣ̋гали, пак до Нашенско дошли, и богомилитѣ по Нашенско още повече станѫ̨ли.

И все тъй разширявали из Анадолът̌ наслѣдницитѣ на Осман своıът̌ султанат, като от халдѣйскитѣ езичници правѣли вѣрни свои поданици, турци-османлии, служейки си само с правилото за тритѣ опции, докато съвсѣм изкоренили оттам халдѣйското езичество.

◄► Заключителна и обобщителна справка за Анадолът̌

Прѣз 6-ти вѣк Мала Азия била населена от ромѣи-християни. През 10-вѣк там прѣобладавали халдѣйскитѣ езичници, християни-ромѣи имало най-вече по крайбрѣжията. През 14-ти вѣк прѣобладавали турцитѣ-османлии, християни имало пак прѣдимно по крайбрѣжията.

На анатолийскитѣ християни скоро се наложило да живѣıѫ̨т в Ислямска теократична държава, защото, както знаем, прѣз AD 1453 гордата Ромѣйската империя се сдобила с надгробен паметник в историческото гробище и била замѣнена от Османската империя. Много християни от Мала Азия завиђали на сѫсѣдитѣ си – мюсюлмани, че плащат само 2.5% данък, а не десятък. Колко му е, си рѣкли мнозина от тѣ̋х, особено изпаднѫ̨литѣ във врѣменна неплатежоспособност, ще признаем Мохамед за най-великиът̌ пророк и ще си спѣстим десятъкът̌.

И тъй, християнитѣ в Мала Азия все по-малко ставали, а турцитѣ-османлии все по-много. Докато прѣз първата половина на 20-ти вѣк всички християни от Мала Азия били или изгонени, или изклани, но вече не по старото правило за тритѣ опции, а по нѣ̋какво друго много по-модерно и по-свѣтско правило.

◄► Изкореняването на богомилството (халдѣйското езичество) от Балканитѣ

Краıът̌ оставям за Вас, уважаеми читатели. Водени от своята интелигентност, ако наистина сте прочели дотук моıът̌ разказ, сами ще можете да си отговорите на слѣднитѣ въпроси:
  • Кои точно части от днешна България сѫ били области с прѣкомѣрно разпространение на богомилството?
  • Как така изведнѫж изчезнѫ̨хѫ̨ богомилитѣ от България слѣд падането ѝ под властта на турцитѣ-османлии?
  • Какъв е произходът̌ на помацитѣ в България и на славяноезичнитѣ или албаноезичнитѣ мюсюлмани в Босна и другадѣ из Западнитѣ Балкани?
  • Какъв е произходът̌ на турцитѣ по Нашенско?
А аз се оттеглям, за да размишлявам по слѣднитѣ въпроси, без да възнамѣрявам да сподѣлям изводитѣ си:
  • Дали българскитѣ комунисти принадлѣжѫ̨т към Българскиът̌ етнос?
  • И изобщо дали е жив все още оня Български етнос, възникнѫ̨л по врѣмето на царетѣ Борис, Симеон и Петър?
    Или е жив, ама агонизира на смъртниът̌ си одър и не се знае още с какво ще бѫде замѣнен?
2005-03-29 17:56 (.. скрий ıѫ̨ бесѣдата ..)  .. към началото ..

►►   3. Бесѣда втора: против дръвникопоклонничеството   (.. покажи ıѫ̨ бесѣдата ..)  .. към началото ..



►►   4. Епилог: заключение   (.. покажи го епилогът̌ ..)  .. към началото ..




►►   6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..








No comments:

Post a Comment