Sunday, October 24, 2021

Беседи против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес и против дръвникопоклонничеството, към което тjа води

Бесѣди против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес<br/>и против дръвникопоклонничеството, към което тя води

(.. покажи всичко ..)  (.. свиј&скриј всичко ..)  .. to the bottom ..



Беседи против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес
и против дръвникопоклонничеството, към което тја води


►►   1. Преамбјул: общ раздел   (.. покажи го преамбјулът ..)  .. към началото ..



▼▼   2. Беседа първа: против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес  (.. скриј ја̨ ..)

"Случи се в годините на правовернијът български цар Петър в българската земја да се јави поп на име Богомил, а по-точно казано Богунемил, којто пръв начена̨ да пропове̋два ерес в българската земја."
(Из беседата на Презвитер Козма против богомилите)
С този постинг искам да покажа̨, че от гледна точка на българщината богомилството може да се характеризира достатъчно изчерпателно само с една дума – разрушителност. То не е българско учение, макар обикновено да се счита за такова. Разпространило се е и в Западна Европа, злоупотребјавајки с честното ни българско име. Но да караме наред.

◄► Времето AD 350-600

Под нашата част на светът ще разбираме всички земи, които нашијът землјак-балканец Александър Македонски е завладе̋л или които не̋кога сѫ били част от Римската империја. В нашата част на светът попада це̋лото Средиземноморие, по-голе̋мата част на Европа и предна Азија. Извън нашијът све̋т сѫ Китај, Америка и по-голе̋мата част от Индија и Африка.

През времето AD 350-600 нашијът све̋т е бил "двуполјусен" – поделен е бил међу две велики империи: Римската (Ромејската) и Персијската.

Днешните ни земи попадали в Римската империја заедно с це̋лото Средиземноморие и по-голе̋мата част от Европа. От това време сѫ остана̨ли нај-много археологически паметници. Цариградската патриаршеска катедрала "Св. Софија" и храмът "Св. Софија" в Сердика (днешната Софија) сѫ все оттогава. Оттогава е и Јустиниановијът кодекс, по којто јуристите уча̨т Римското право. Столица на нашата половина от светът е бил Цариград – Константинопол (съкратено Ста̀мбол).

Римската империја през времето AD 350-600 е била христијанска. Именно на този факт се дължи и днешното положение на христијанството като водеща религија в светът в началото на третото хилјадолетие.

Персијската империја е обхващала земите на днешен Ирак, Иран, Средна Азија, Афганистан, част от Пакистан. Тази империја не е била христијанска. В неја веројатно сѫ били разпространени не̋колко други религии, не̋кои от които били много по-древни от христијанството. Да си спомним, че дори светијът евангелист Матеј се позовава на авторитетът на халдејските влъхви. Не̋ма да уточнјаваме, а просто ще наричаме тези религии "източни". Но да повторим, тези източни религии сѫ различни и от христијанството, и от јудаизмът – те изобщо не признават Бога на Авраама (или Абрахама, или Ибрахима, името на Авраама е известно под тези три форми).

Предполагаме, че в Персијската империја сѫ живели и христијани, и евреи, но те сѫ били малка част от населението ѝ. Признаваме, че за разлика от Римската империја, којато е била теократична държава, Персијската империја се е отличавала с религиозна търпимост.

◄► Години на прелом - беда след беда, беда по беда, и накраја̌ победа

AD600  Суша.
AD601Бунтове в Цариград против цар Маврикиј.
AD602Бунтовническијът водач Фока заема царскијът трон.
Маврикиј е убит.
AD603Персите нападат ромеите.
Начало на поредната ромејско-персијска војна.
Нај-сѫдбоносната. Свършва чак през AD628.
AD603-607Редица победи на персите над ромеите.
Загуба на територии.
Сирија, Палестина и Финикија (Ливан) сѫ оплјачкосани.
AD609Бунт в Цариград против цар Фока. Потушен.
AD609Управителјът на африканските земи Ираклѝ
се објавјава против цар Фока.
AD610Војските на Ираклѝ обсађат Цариград.
Жителите с радост предават Фока.
Ираклѝ (син) се възкачва на царскијът престол.
AD611Персите завземат Антиохија.
AD613Пред стените на Антиохија
цар Ираклѝ претърпјава поражение.
AD614Персите завладјават Палестина.
AD616Персите завладјават Египет – ромејската житница.
Глад в Цариград.
AD623-624Победа на ромеите над персите на Кавказкијът фронт.
Българите се споменават като съјузници на ромеите.
AD626Цар Ираклѝ си връща Сирија.
AD627Победа на ромеите над персите при Ниневија.
AD628Цар Ираклѝ завзема персијската столица.
Пълна капитулација на Персија.
Ромејската империја си възвръща всички земи,
които персите сѫ завладели.

◄► Двама се карат – третијът печели

Персите и ромеите војували дълго и изтощително. Можем да кажем, че победител не̋мало - и двете империи били победени. Победени били от арабите, развели бајракът на Ислјамът.

Началото на Ислјамската религија се поставја от пророкът Мохамед, којто през AD622 (годината на Хиџрата) напусна̨л роднијът си град Мека и се установил в Медина, откъдето Мохамеданството тръгна̌ло по светът, водено от Свещенијът си Коран и нај-вече от мечът (или јатаганът).

Ислјамът скоро завладе̋л половината от земите на Ромејската империја и всичките земи на Персијската империја. Не̋мало ја̨ вече Персијската империја. Ако тези две световни империи не бе̋ха̨ се омаломощили взаимно в онази двадесетгодишна војна, Ислјамът не би имал никакъв шанс.

Във всички завојувани земи арабите (мјусјулманите) установили теократична държава – халифат. Дори и днес ислјамските фундаменталисти искат да си имат точно такава държава.

◄► Ислјамът в Јужното Средиземноморие

Јерусалим падна̨л в AD638, Александрија – в AD642, след това це̋ла Северна Африка, след това Испанија (AD711-714). В битката при Поатиѐ (в днешна Јужна Франција) през AD732 Карл Мартел, де̋дото на Карл Велики, нај-сетне спре̋л ислјамското нашествие и спасил Западна Европа.

Така арабите завладели около половината от териториите на Ромејската империја, трајно се настанили в онези земи и там една теократична държава била заменена с друга и една религија с друга.

◄► Ислјамът напира и към Балканите, към Нашенско

Ромејската империја сѫщо спре̋ла арабите. Те не успели да преодолеја̨т Цариград, нито трајно да се установја̨т в Мала Азија. За наша чест, и българите сме имали значителен принос за преграђането на пѫтјът на арабите насам. Още тогава сме били разбрали која е нашата цивилизација.

◄► Ислјамът из териториите на Персијската империја, којато вече ја̨ нја̋мало

Става дума за земите на днешните Ирак, Иран, Кувејт, Афганистан, Централна Азија, Пакистан. Ето тук вече е било истинска трагедија – една толерантна в религиозно отношение власт се сменја с теократична държава.

Повечето от христијаните, които живеели там, веројатно сѫ избе̋гали в Ромејската империја. Повечето от евреите (јудеите), които живеели там, сѫщо се преселили. Но не в теократичната Ромејската империја, а не̋къде по-надалече. Част от евреите с кораби по Каспијско море стигна̨ли до Хазарија. От те̋х хазарите възприели јудејската религија и научили, че търговијата, например с роби, може да е по-доходна от обикновеното разбојничеството.

◄► Отношение на Ислјамът към христијаните и јудеите

Аллах (Бог) е сѫщијът Бог на Авраама (или Ибрахима), в којто ве̋рват христијаните и јудеите. Според Ислјамът, Иисус Христос е пореднијът от пророците, които Аллах (Бог) пращал на Земјата, последнијът преди Мохамед, а Мохамед пък бил нај-последнијът и нај-великијът от всичките пророци и след него Аллах не̋мало да праща други пророци. Все пак, според Коранът и Шериатът, съмнението във величието на пророкът Мохамед, присѫщо на христијаните и јудеите, не било причина те да биват убивани. Щом ве̋рвали в Бога на Ибрахима (т.е. в Аллах) и спазвали десетте Божи заповеди, нека христијаните и евреите си живеја̨т. Но не̋мали право да се ползват от не̋кои облаги, които Шериатът давал на мјусјулманите. Например, Шериатът определја данък една четиридесетина (2.5%), но за христијаните се запазвал десјатъкът (10%), както си е било в Римската империја.

◄► Правилото за трите опции

Това правило изразјава отношението на Ислјамът към тези неверници, дето не ве̋рват нито в пророкът Мохамед, нито в Аллаха (в Бога на Ибрахима). А такива били повечето от жителите на бившата Персијска империја.

Те тре̋бвало или да приема̨т Ислјамът, или да избе̋гат надалече, или да бѫда̨т убити (обезглавени) – това е правилото за трите опции.

Естествено, нај-много били тези, дето възприели Ислјамът. Обезглавените били веројатно нај-малко. Нај-интересни тук сега за нас сѫ бегълците и за те̋х ще поговорим по-нататък.

И тъј, по земите на бившата Персијска империја, заети сега от Ислјамът, старите "източни" религии били изкоренени.

◄► Халдејските бегълци

Пѫтищата през Арабскијът полустров, Синај и Египет били затворени за те̋х – там владеел Ислјамът. Онези, дето поели към Монголија, Китај и Индија, не̋ма да ни интересуват. Интересуват ни тези, дето тръгна̨ли към Европа през Мала Азија. От те̋х ние българите много сме си изпатили. Изпатили сѫ си и гърците, и сърбите, и всички европејци-христијани.

Халдејските бегълци веројатно не сѫ били обикновени хора. Обикновените жители на бившата Персијска империја просто ще да сѫ приели Ислјамът и ще да сѫ си остана̨ли по родните места.

Халдејските бегълци веројатно сѫ били свещеници (жреци, влъхви) от съответната стара източна религија. Били сѫ високо образовани хора, носители на знанијата и от вавилонската древност, и от елинистичната античност. Гръцкијът език сѫщо сѫ го владеели, наред с арамејскијът. Към христијанството сѫ се отнасјали с пренебрежение и снизхођение. И като истински влъхви сѫ били и сладкодумници. А основната им цел е била да не допусна̨т изчезването на те̋хната стара източна религија (којато и да е била тја).

Нататък ще ги наричам халдејски езичници.

◄► Халдејските езичници в Анадолът

Там, естествено, е била първата им спирка по пѫтјът към Европа и в частност към Нашенско.

Мала Азија била арена на битки међу арабите и ромеите. Арабите били изтласкани, но особено във вѫтрешността на Анадолът властта на Ромејскијът Цар-император и влијанието на Светата ни православна католическа Църква били отслабени.

И тъј, във вѫтрешността на Мала Азија халдејските бегълци намерили първата възможност да се окопаја̨т. Голе̋ма част от населението успели те да отвърна̨т от христијанството, ученици подготвјали и книги на местни езици, вклјучително на славјански, пишели.

◄► Халдејските езичници стигна̨ли и до Нашенско

По времето на благовернијът ни цар Петър (AD 927-969), синът на великијът ни цар Симеон, халдејското езичество стигна̨ло и до Българија. Донесъл го сквернејшијът поп Богомил (според синодикът на цар Борил). Нарекли го с несполучливијът термин богомилство. Така халдејското езичество вече имало база в самата Европа. И използвало тази база, т.е. нашата Българија, за да се разпространи и в остана̨лата част на Европа. Честното ни Българско име било жестоко опозорено, защото халдејските езичници го използвали на Запад за фалшива самореклама.

◄► Били ли сѫ богомилите част от Българскијът етнос?

Днешнијът български етнос е възникна̨л по времето на царете ни Борис, Симеон и Петър, като е интегрирал изпове̋дващите ромејското христијанство и говорещите на славјански език поданици на Българскијът цар. Следователно, със следните три елемента може да се характеризира българскијът етнос: българско име (BG), славјански език (SL) и ромејско (православно или католическо) христијанство (RX). Тъј като последната компонента RX при богомилите липсва, не бих ги причислил към българскијът етнос. Религиозната принадлежност през Средновековието е била нај-важнијът белег за етническото определение и самоопределение. Всеки тогавашен българин, изпадна̨л от Светата ни Църква и поддал се на богомилството, се е самоизклјучвал от българскијът етнос, веројатно изклјучвајки така и своите потомци.

◄► Борбата срещу халдејските езичници в Западна Европа

Там не сѫ си поплјували. Дърва за кладите не сѫ пестели и даже специални кръстоносни походи сѫ организирали.

◄► Борбата срещу халдејските езичници по Нашенско

Това, че по Нашенско и в Анадолът по-малко гори за дърва има, отколкото в Западна Европа, бил по-малкијът проблем, разбира се. Много по-големи проблеми имало: војните међу христијанските държави по Нашенско, слабата централна власт и на Ромејскијът, и на Българскијът цар, навикна̌лите на бездејствие и исихазъм църковни отци, сполетелите ни кръстоносни походи, насочени уж само към Божи гроб.

Все пак, и тук властта и Църквата се борели срещу богомилите. Например, цар Борил организирал през AD 1211, на 11 февруари, специален църковен събор в Търново, посветен на борбата срещу те̋х.

Въпреки това вѫтрешността на Анадолът си остана̌ла крепост на халдејските езичници. Доста области с прекомерно разпространение на богомили имало и в Българија. А пък из планините по западната част на Балканскијът полуостров те се чувствали съвсем като в свое царство-господарство.

◄► След като христијаните по Нашенско не се справили с халдејските езичници, с те̋х се справили мјусјулманите

И тъј, наложило се Аллах, Господ-Бог, Богът на Авраама (Ибрахима) да прати в Анадола и по Нашенско мјусјулманите, за да изкоренја̨т те оттук халдејското езичество. С помощта на правилото за трите опции, мјусјулманите се справили.

◄► Изкоренјаването на халдејското езичество от Мала Азија

И сега има една страна Туркменија, бивша съветска република. Сега там например има много екзотична политическа система, но това е съвсем друг въпрос. Основното, дето тук ни интересува, е това, че не̋къде в граничните територии на бившата Персијска империја е имало турско-езично население, което, както се полагало по правилото за трите опции, арабите веднага обърнали в Ислјамът.

Не̋колко века след това, знаем, христијани-кръстоносци отвојували Палестина и Јерусалим от мјусјулманите. Но само за малко, за не̋колко десетилетија. Мјусјулманите отвсе̋къде војски събрали, за да си върна̨т Јерусалим и Палестина, имало и от Туркменија. И наистина успели тогава мјусјулманите да изгонја̨т кръстоносците от Палестина. И мјусјулманската војска била разпусна̨та.

Един отрјад мјусјулмани, да го наречем за по-просто дружината на Осман, по език турци-туркменци, ветерани от војната срещу кръстоносците, отложили за неопределено време завръщането си в роднијът Туркестан (Туркменија) и се отдали на обичајното за онија времена разбојничество. Не щеш ли, във вѫтрешността на Анадолът Османовата дружина попадна̨ла в област, населена предимно с неверници-езичници. Нито властта на Ромејскијът император стигала дотам, нито влијанието на христијанската Църква.

Решил Осман сам да се възцари там като султан, и както му е редът, приложил към местните хора известното му правило за трите опции. Така бившите халдејски езичници стана̨ли не само правоверни мјуслјумани, а даже и турци-османлии. А тези, дето избе̋гали, пак до Нашенско дошли, и богомилите по Нашенско още повече стана̨ли.

И все тъј разширјавали из Анадолът наследниците на Осман својът султанат, като от халдејските езичници правели верни свои поданици, турци-османлии, служејки си само с правилото за трите опции, докато съвсем изкоренили оттам халдејското езичество.

◄► Заклјучителна и обобщителна справка за Анадолът

През 6-ти век Мала Азија била населена от ромеи-христијани. През 10-век там преобладавали халдејските езичници, христијани-ромеи имало нај-вече по крајбрежијата. През 14-ти век преобладавали турците-османлии, христијани имало пак предимно по крајбрежијата.

На анатолијските христијани скоро се наложило да живеја̨т в Ислјамска теократична държава, защото, както знаем, през AD 1453 гордата Ромејската империја се сдобила с надгробен паметник в историческото гробище и била заменена от Османската империја. Много христијани от Мала Азија завиђали на сѫседите си – мјусјулмани, че плащат само 2.5% данък, а не десјатък. Колко му е, си рекли мнозина от те̋х, особено изпадна̨лите във временна неплатежоспособност, ще признаем Мохамед за нај-великијът пророк и ще си спестим десјатъкът.

И тъј, христијаните в Мала Азија все по-малко ставали, а турците-османлии все по-много. Докато през първата половина на 20-ти век всички христијани от Мала Азија били или изгонени, или изклани, но вече не по старото правило за трите опции, а по не̋какво друго много по-модерно и по-светско правило.

◄► Изкоренјаването на богомилството (халдејското езичество) от Балканите

Крајът оставјам за Вас, уважаеми читатели. Водени от својата интелигентност, ако наистина сте прочели дотук мојът разказ, сами ще можете да си отговорите на следните въпроси:
  • Кои точно части от днешна Българија сѫ били области с прекомерно разпространение на богомилството?
  • Как така изведнѫж изчезна̨ха̨ богомилите от Българија след падането ѝ под властта на турците-османлии?
  • Какъв е произходът на помаците в Българија и на славјаноезичните или албаноезичните мјусјулмани в Босна и другаде из Западните Балкани?
  • Какъв е произходът на турците по Нашенско?
А аз се оттеглјам, за да размишлјавам по следните въпроси, без да възнамерјавам да споделјам изводите си:
  • Дали българските комунисти принадлежа̨т към Българскијът етнос?
  • И изобщо дали е жив все още онја Български етнос, възникна̨л по времето на царете Борис, Симеон и Петър?
    Или е жив, ама агонизира на смъртнијът си одър и не се знае още с какво ще бѫде заменен?
2005-03-29 17:56 (.. скриј ја̨ беседата ..)  .. към началото ..

►►   3. Беседа втора: против дръвникопоклонничеството   (.. покажи ја̨ беседата ..)  .. към началото ..



►►   4. Епилог: заклјучение   (.. покажи го епилогът ..)  .. към началото ..




►►   6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..








No comments:

Post a Comment