Блогът на Христо Тамарин [Christo Tamarin's blog]: [Draft] Календари, календари, .. свѣт отрупан с толкова примамливи нѣща

[Draft] Календари, календари, .. свѣт отрупан с толкова примамливи нѣща

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..

◄◄

▼▼

[Draft] Календари, календари, .. свѣ̋т отрупан с толкова примамливи нѣща

In development: Не е написано още - това е само чернова.

►► .0. Преамбюл: общ раздѣл (.. покажи го преамбюлът ..) .. към началото ..

►► .0. Секундитѣ: друго на компютърът не му трѣ̋бва (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

I'm not sure where you're getting 0xCD94416C0. A VMS quadword date/time is a 64 bit number which represents the number of 100 nanoseconds ticks since midnight November 18, 1858. An NT FILETIME is the same thing except it's base is January 1, 1601. So, to convert a VMS date/time to an NT FILETIME you would do: nt_time = vms_time - 0x1211C7789534000; You can then use NT system services to convert or format the FileTime. /////////////////////////////////



/* timecvt.c 9-Apr-97 15:30:04 by Kevin D. Quitt
u2vtime Convert UNIX seconds to VMS clunks.
v2utime Convert VMS clunks to UNIX seconds

Unix time is a 32-bit count of seconds after midnight, January 1, 1970.

VMS time is a 64-bit count of 100 ns intervals since midnight, November
17, 1858

NOTE: These routines do NOT accomodate leap seconds that have been
inserted
for calendar accuracy.
*/

#define HIW(x) ((unsigned int)(((x) >> 16) & 0xFFFF))
#define LOW(x) ((unsigned int)( (x) & 0xFFFF))


/* Delta is the number of seconds from 17-Nov-1858 to 1-Jan-1970
Scale converts between seconds and clunks (100ns)

#define DELTA ((unsigned long long)3538252800L)
#define SCALE ((unsigned long)10000000L)
*/
#define SCALE1 ((unsigned short)10000)
#define SCALE2 ((unsigned short)1000)

#define DELTAH (0xD2E5)
#define DELTAL (0x7400)

static unsigned short Delta[4] = { DELTAL, DELTAH, 0, 0 };

/* Full 64+64 bit add
*/
static int add( from, to )
unsigned short *from, *to;
{
unsigned int partial, i;

for ( i = 0; i < 4; i++ )
{
partial = from[ i ] + to[ i ];
to[ i ] = LOW(partial);
partial = HIW(partial);
}
}

/* 64-64 bit subtract
*/
static int subtract( diminuend, subtrahend )
unsigned short *diminuend, *subtrahend;
{
unsigned int partial, i, j;

for ( i = 0; i < 2; i++ )
{
partial = subtrahend[ i ];
if ( subtrahend[ i ] < diminuend[ i ] )
{
for ( j = i + 1; j < 3 ; j++ )
{
if ( --subtrahend[ i ] != (unsigned short)0xFFFF )
break;
}
partial += 0x10000;
}

partial -= diminuend[ i ];

subtrahend[ i ] = LOW(partial);
}
}

/* 64*16 bit multiply
*/
static int multiply( multiplier, multiplicand )
unsigned short multiplier, *multiplicand;
{
unsigned int partial, carry, i;

carry = 0;

for ( i = 0; i < 4; i++ )
{
partial = multiplicand[ i ];
partial = partial * multiplier + carry;

multiplicand[ i ] = LOW(partial);
carry = HIW(partial);
}
}

/* 64/16 bit divide
*/
static int divide( divisor, dividend )
unsigned short divisor, *dividend;
{
unsigned int partial, borrow, i;

borrow;

for ( i = 3; i >-1; i-- )
{
partial = (borrow << 16) + dividend[ i ];

borrow = partial % divisor;
dividend[ i ] = partial / divisor;
}
}

/* Clunks are: SCALE * (seconds + DELTA)
*/

int u2vtime( seconds, clunk )
unsigned int seconds; unsigned short *clunk;
{

clunk[ 0 ] = LOW( seconds );
clunk[ 1 ] = HIW( seconds );

add( Delta, clunk );
multiply( SCALE1, clunk );
multiply( SCALE2, clunk );
}


/* Seconds are: clunks / SCALE - DELTA
*/

unsigned int v2utime( clunk )
unsigned short *clunk;
{
unsigned int seconds;

divide( SCALE1, clunk );
divide( SCALE2, clunk );
subtract( Delta, clunk );

seconds = clunk[ 1 ];
seconds = (seconds << 16) + clunk[ 0 ];

return seconds;

> QUESTION: > > Why is Wednesday, November 17, 1858 the base time for VAX/VMS? > > > ANSWER: > > November 17, 1858 is the base of the Modified Julian Day system. > > The original Julian Day (JD) is used by astronomers and expressed in days > since noon January 1, 4713 B.C. This measure of time was introduced by > Joseph Scaliger in the 16th century. It is named in honor of his father, > Julius Caesar Scaliger (note that this Julian Day is different from the > Julian calendar named for the Roman Emperor Julius Caesar!). > > Why 4713 BC? Scaliger traced three time cycles and found that they were > all in the first year of their cyle in 4713 B.C. The three cycles are 15, > 19, and 28 years long. By multiplying these three numbers (15 * 19 * 28 > = 7980), he was able to represent any date from 4713 B.C. through 3267 A.D. > The starting year was before any historical event known to him. In fact, > the Jewish calendar marks the start of the world as 3761 B.C. Today his > numbering scheme is still used by astronomers to avoid the difficulties of > converting the months of different calendars in use during different eras. > > So why 1858? The Julian Day 2,400,000 just happens to be November 17, 1858. > The Modified Julian Day uses the following formula: > > MJD = JD - 2,400,000.5 > > The .5 changed when the day starts. Astronomers had considered it more > convenient to have their day start at noon so that nighttime observation times > fall in the middle. But they changed to conform to the commercial day. > > The Modified Julian Day was adopted by the Smithsonian Astrophysical Obser- > vatory (SAO) in 1957 for satellite tracking. SAO started tracking satellites > with an 8K (non-virtual) 36-bit IBM 704 computer in 1957, when Sputnik was > launched. The Julian day was 2,435,839 on January 1, 1957. This is > 11,225,377 in octal notation, which was too big to fit into an 18-bit field > (half of its standard 36-bit word). And, with only 8K of memory, no one > wanted to waste the 14 bits left over by keeping the Julian Day in its own > 36-bit word. However, they also needed to track hours and minutes, for which > 18 bits gave enough accuracy. So, they decided to keep the number of days in > the left 18 bits and the hours and minutes in the right 18 bits of a word. > > Eighteen bits would allow the Modified Julian Day (the SAO day) to grow as > large as 262,143 ((2 ** 18) - 1). From Nov. 17, 1858, this allowed for seven > centuries. Using only 17 bits, the date could possibly grow only as large as > 131,071, but this still covers 3 centuries, as well as leaving the possibility > of representing negative time. The year 1858 preceded the oldest star catalog > in use at SAO, which also avoided having to use negative time in any of the > satellite tracking calculations. > > This base time of Nov. 17, 1858 has since been used by TOPS-10, TOPS-20, and > VAX/VMS. Given this base date, the 100 nanosecond granularity implemented > within VAX/VMS, and the 63-bit absolute time representation (the sign bit must > be clear), VMS should have no trouble with time until: > > 31-JUL-31086 02:48:05.47 > > At this time, all clocks and time-keeping operations within VMS will suddenly > stop, as system time values go negative. > > Note that all time display and manipulation routines within VMS allow for > only 4 digits within the 'YEAR' field. We expect this to be corrected in > a future release of VAX/VMS sometime prior to 31-DEC-9999. > > //////////////////////////////////////////////////// The Y2038 problem //////////////////////////////////////////////////// https://en.wikipedia.org/wiki/Julian_day

►► .0. Днитѣ или по-точно денонощията (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

►► .0. Сѐдмицитѣ (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

►► .0. Фазитѣ на луната и луннитѣ мѣсеци (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

►► .0. Годинитѣ: слънчевата година и сезонитѣ (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

►► .0. Китайския̌т календар (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

►► .0. Еврейския̌т календар (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

►► .0. Нашия̌т календар: юлиански, григориански, ново-юлиански (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

►► .0. Датата на Християнския̌т Великден (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

►► .0. Исламския̌т календар (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

►► .0. Одумвания̌т пра-български календар (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

►► .0. Събрано оттук-оттам (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

►► .0. Прѣпратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..

►► .0. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги коментаритѣ ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

►► ::christo.tamarin, 2025-04-15 09:27:: Дискусии в мрѣжата за датитѣ на Великден (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ ::christo.tamarin, 2025-04-15 09:27:: Дискусии в мрѣжата за датитѣ на Великден (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
- ◄► Discussing the Easter Dates
  - Мои коментари мога̨т да съдържат твърдения, които сѫ отхвърлени или уточнени в слѣдващи мои коментари или в основния̌т текст на публикацията.
- ◄►
- ◄►
- ►► ::christo.tamarin, 2023-04-16 11:52:: За датата на Великден (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..)
- ▼▼ ::christo.tamarin, 2023-04-16 11:52:: За датата на Великден (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..)
  - Да повторя̨ защо католицитѣ и православнитѣ празднуват Великден на различни дати.
    - В дѣйствителност понѣ̋кога датитѣ съвпадат,
    - често православния̌т Великден е една седмица слѣд католическия̌т,
    - а понѣ̋кога православния̌т Великден е двѣ или повече седмици слѣд католическия̌т.
  - До 1582 всички християни сѫ празднували Великден на една и сѫща дата, изчислена по дионисиевитѣ таблици.
    - Всички сѫ мислѣли, че дионисиевитѣ таблици въплъщават правилото на Светия̌т Цар Константин Велики, паметта на когото се чества на 21-ви май заедно с паметта на майка му Света Елена.
    - Самия̌т Дионисий, нашенец от Добруџа, живѣ̋л међу AD 470 и 544 приблизително, авторът на таблицитѣ, въплъщаващи правилото на Светия̌т Цар Константин Велики, пък е разчитал на точността на слънчевата година според календарът, установен в Римската империя от Юлий Цезар по данни от египетскитѣ астрономи.
  - В края̌т на 16-ти вѣк се видѣ̋ло "ачик-ачик", че дионисиевитѣ таблици грѣша̨т.
    - Тогава в Западна Европа имало учени хора, които да анализират ситуацията и да намѣря̨т причината.
    - Оказало се, че не Дионисий е сбъркал, а египетскитѣ астрономически данни, на които разчитал Юлий Цезар, не били съвсѣм точни. Годината според юлианския̌т календар избързвала с три дена на 400 години.
  - Поправили календарът.
    - Вмѣсто да го нарѣка̨т "поправен юлиански календар", както би било по-правилно, нарѣкли го "григориански календар" по името на папа Григорий 13-ти, който имал властта да наложи календарната поправка.
  - Не успѣли обаче да поправя̨т таблицитѣ на Дионисий.
    Нѣ̋мало как да ги поправя̨т.
    Удобно таблично рѣшение нѣ̋ма.
  - Aналитично рѣшение се намѣрило едва прѣз 19-ти вѣк,
    - но тогава прѣз 16-ти вѣк още си нѣ̋мали понятие за аналитично рѣшение.
    - Намѣреното прѣз 19-ти вѣк аналитично рѣшение сега се използва в компютритѣ, които лесно прѣсмѣ̋тат датитѣ и на католическия̌т, и на православния̌т Великден.
  - Като не успѣли да поправя̨т таблицитѣ на Дионисий, рѣшили прѣ̋ко да прилагат правилото на Светия̌т Цар Константин Велики.
    - В Западна Европа вече имало учени-астрономи, които да го мога̨т това.
  - Ама какво да правя̨т в Цариград-Константинопол?
    - Учени-звѣздобройци там нѣ̋мало
    - и трѣ̋бвало всѣ̋ка година да питат "папиститѣ" кога се пада Великден.
    - В Цариград-Константинопол рѣшили да си я̨ карат по старому, по дионисиевитѣ таблици.
    - Така и досега.
  - ::Lyuba Zacharieva:: Правила, смѣтки, компютри.. - да ги оставим настрана!
    - Христос трѣ̋бва да се рађа, умира и възкръсва по едно и сѫщо врѣме за всички християни на свѣтът!
    - Това е само пожелание.
    - "По едно и сѫщо врѣме" може да се каже само условно. Какво значи това? Според кой календар по едно и сѫщо врѣме?
    - Първо трѣ̋бва да се слѣдва Светото Евангелие - нали така?
    - Но това е неприемливо и за западнитѣ, и за източнитѣ християни, нали? Има единодушие по това, че не можем да сме зависими от еврейския̌т календар.
    - Най-близо до Светото Евангелие е правилото на Светия̌т Цар Константин Велики.
    - Ако слѣдваме това правило, то ние православнитѣ трѣ̋бва да се изравним с католицитѣ спрямо датата на Великден, защото католицитѣ опрѣдѣлят тази дата точно по правилото на Светия̌т Цар Константин Велики.
    - Ако нѣ̋маше толкова много православни фанатици, така трѣ̋бва да стане.
    - За датата на Рођество е намѣрена формула, която да запуши устата на православнитѣ фанатици, и сега много православни - и в Цариград, и в София - честваме Рођество Христово на 25-ти декември.
    - Но за датата на Великден не е намѣрена формулировка, запушваща устата на православнитѣ фанатици.
  - Правилото на Светия̌т Цар Константин Велики е слѣдното:
    - Да мине пролѣтното равноденствие.
    - Да мине пълнолуние.
    - В недѣля.
  - Правилото може да се изкаже и в обратен ред:
    - Великден е в първата недѣля слѣд първото пълнолуние слѣд пролѣтното равноденствие.
  - Правилото на Светия̌т Цар Константин Велики има за цѣл да сложи праздникът Великден в първата недѣля слѣд 15-ти нисан по еврейския̌т календар, без явно да се споменава еврейския̌т календар.
    - В Евангелието датата на Възкресението е опрѣдѣлена на 16-ти нисан, който прѣз оная година се падал в недѣля.
  - (.. скрий го коментарът от 2023-04-16 11:52 ..) (.. скрий я̨ дискусията за Великден ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- ◄►
- ►► ::Архимандрит Никанор, 2025-04-08 10:19:: Ватиканът прѣд сериозно изпитание (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..)
- ▼▼ ::Архимандрит Никанор, 2025-04-08 10:19:: Ватиканът прѣд сериозно изпитание (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..)
  - Патриарх Варθоломей постави римокатолическитѣ богослови прѣд сериозно изпитание.
  - Във връзка с прѣдстоящитѣ тържества по случай 1700-годишнината от Първя̌т Вселенски събор в Никея бѣ лансирана идеята занапрѣд римо-католицитѣ и източно-православнитѣ да отбѣлѣ̋зват Възкресение Христово на обща дата.
  - Прѣз мина̨лата седмица католически медии излѣ̋зоха̌ с информация, че тази инициатива среща подкрѣпа в ресорната дикастерия на Ватиканът.
  - Коя обаче да е тази дата?
  - Вселенския̌ът патриарх Варθоломей прѣдложи Римокатолическата църква да се върне към старата, юлианска пасхалия, която е в обща употреба в цѣ̋лата Източно-православна църква.
  - Той посочи, че православнитѣ сѫ извървѣли своята част от пѫтя̌т, като сѫ приели да празднуват Рођество Христово на една и сѫща дата с римокатолицитѣ, въвеђайки "поправения̌т" юлиянски календар прѣз 1923.
  - Сега е ред на Западната църква да направи своя̌т ход... и да приеме "православния̌т" Великден, за да докаже своето искрено желание за диалог и сближение.
  - Изключително мѫдър ход на Вселенския̌т патриарх, доказващ, че Византия все още е жива, макар и под сѣ̋нката на минаретата.
  - Работата е там, че отстѫпката, направена прѣди 100 години от Източнитѣ - чрѣз коригирането на календарът за неподвижнитѣ праздници - нѣ̋ма догматичен характер. Календарът е въпрос на астрономия.
  - Обаче начинът на опрѣдѣляне на Пасхата е фиксиран на Първия̌т Вселенски събор и поради това носи догматичен характер, без да е догмат в собствен смисъл. Това е и причината т.нар. "новостилни църкви" да се придържат стриктно към "старостилната" пасхалия.
  - Това, което патриарх Варθоломей изисква от римокатолицитѣ, е да се откажа̨т от своята пасхалия и да се върна̨т към общата - тази, която е била до реформата на папа Григорий 13-ти.
    Тоест, едноврѣменно:
    - да направя̨т отстѫпка от догматично естество, и
    - да дезавуират догматът за непогрѣшимост на папата, отмѣняйки папската була от 1582-02-24 в частта ӥ относно пасхалията, т.е. по сѫщество.
  - Римокатолическата църква е поставена в затруднено положение, защото
    - хем трѣ̋бва да докаже искрената си привързаност към икуменическия̌т диалог и сближаването на християнитѣ,
    - хем трѣ̋бва да вземе трудно (и може би безпрецедентно) решѣние.
  - Ако тя отстѫпи по този почти догматичен въпрос, ще бѫде отворена вратата и за послѣдващи отстѫпки, касаещи далеч по-сериозни въпроси, като добавката в Символът на вѣ̋рата и може би дори учението на св. Григорий Палама...
  - Уви, никога не е било лесно да се прѣговаря с византийци!
  - https://www.facebook.com/christo.mishcoff.7/videos/650520884353639
  - (.. скрий го коментарът от 2025-04-08 10:18 ..) (.. скрий я̨ дискусията за Великден ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- ►► ::christo.tamarin, 2025-04-08 11:19:: За датата на Великден (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..)
- ▼▼ ::christo.tamarin, 2025-04-08 11:19:: За датата на Великден (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..)
  - Коментирам прѣдишния̌т коментар, този на Архимандрит Никанор от 2025-04-08 10:19.
  - Католицитѣ нѣ̋ма как да приемат прѣдложението на патриарх Варθоломей, понеже това би било регрес, стѫпка назад в човѣшкото развитие.
  - Датата на Възкресение Христово (Великден) е указана в Евангелието. Оттам нататък въпросът е технически.
    В Евангелието е указано: Първата недѣля слѣд 15-ти нисан.
  - Развитието на технологиитѣ доведе до състояние, в което тази Евангелска датировка може да бѫде спазвана.
  - Нѣщо повече, Евангелската датировка може да се съчетае с рѣшенията на никейския̌т събор от 4-ти вѣк.
  - Както вече писах, в днешно врѣме въпросът е технически. Не бива да се изпада в религиозен фанатизъм.
  - В моментът се ползват двѣ формули на Гаус от 19-ти вѣк.
    Карл Гаус, протестант по вѣроизповѣдание, е най-великия̌т математик на всички врѣмена.
  - На изток се ползва простата формула на Гаус, а на запад - сложната.
  - Дионисиевитѣ таблици сѫ остана̨ли в мина̨лото.
  - Ясно трѣ̋бва да Ви е, че сложната формула на Гаус е калибровка на простата формула във връзка с уточняваването на голѣмината на слънчевата година.
  - Слѣд уточняваването на голѣмината на слънчевата година, извършено в края̌т на 16-ти вѣк, е поправен и календарът, който в старата си версия се нарича юлиански, а в поправената версия - григориански.
  - Нито една от двѣтѣ формули на Гаус не съотвѣтства точно нито на Евангелската датировка, нито на датировката според никейския̌т събор (правилото на Свети Константин).
  - Сега има компютри и програмки за тѣзи компютри.
  - Колкото и да сѫ сложни тѣзи програмки, тѣ и от човѣк мога̨т да се изпълня̨т.
  - В прѣдишнитѣ вѣкове хората сѫ извършвали много по-сложни прѣсмѣ̋тания и без компютри.
  - Сега сме отвикна̨ли, но пак можем да свикнем.
  - Има програмка за сложната формула на Гаус.
    - Хора сѫ я̨ изпълнявали тази програмка слѣд срѣдата на 19-ти вѣк, за да опрѣдѣлят датата на католическия̌т Великкден.
    - Виђал съм я̨ тази програмка и знам, че съвсѣм не е сложна.
    - По тази прѣпратка можете да я̨ видите.
  - Има програмка за конвертиране на еврейската дата 15-ти нисан към нашия̌т календар за всѣ̋ка година.
    - На мене ми прѣдстои да разбера̨ колко е сложна тази програмка.
    - Прѣз послѣднитѣ вѣкове, но прѣди компютритѣ, на еврейскитѣ свещеници им се е налагало да извършват това прѣсмѣ̋тане.
    - 15-ти нисан винѫги се пада прѣз пролѣтта.
  - Та логичното прѣдложение е слѣдното:
    - Прѣсмѣ̋та се 15-ти нисан и се запомня. Това е юдейската пасха.
    - Послѣ се прѣсмѣ̋та датата по сложния̌т алгоритъм на Гаус.
      Тази дата сега се приема за католически Великден.
    - Ако тази дата е слѣд юдейската пасха, то това е Великден за всички християни.
    - Иначе християнския̌т Великден е в първата недѣля слѣд юдейската пасха.
  - (.. скрий го коментарът от 2025-04-08 11:19 ..) (.. скрий я̨ дискусията за Великден ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- ►► ::christo.tamarin, 2025-04-09 11:12:: Датата на Великден: методи за прѣсмѣ̋тане (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..)
- ▼▼ ::christo.tamarin, 2025-04-09 11:12:: Датата на Великден: методи за прѣсмѣ̋тане (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..)
  - Този мой коментар е продължение на прѣдишния̌т, този от 2025-04-08 11:19.
  - Постановка
    В Евангелието датата на Великден (Възкресение Христово) е указана: недѣлята слѣд 15-ти нисан.
    
    Оттук нататък проблемът е технически. Не прилича на разумни хора да подхођат към него, водени от религиозен фанатизъм или други евразийски чувства.
    
    В този пост тука се спирам само на техническата страна. Друг пост от поредицата ще бѫде посветен на историята и на традицията.
    
    Ще приведа̨ пет метода за опрѣдѣляне на датата на Великден: Е, Г1, Г2, Г0, ЕГ. За три поредни години - 2024,2025,2026 - ще дам резултатитѣ.
    
    Във врѣмето сегашно се ползват Г1 и Г2. От примѣритѣ за тритѣ години 2024..2026 се виђа, че и на Г1, и на Г2 се случва да дават незадоволителни резултати.
    
    ЕГ е прѣдложен от мене компромисен вариант. Засега е само прѣдложение - не съм го развил още напълно.
    
    Прѣз тази година християнския̌т свѣ̋т чества 1700 години - 17 вѣка - от никейския̌т събор, дал дефиницията - символът - на християнската вѣ̋ра. Поради това настоящата година 2025 е натоварена с очаквания.
  - Недѣлята
    Прѣз езическия̌т период на римската империя почивен ден е бил първия̌т ден в седмицата, деня̌т на слънцето, недѣлята.
    
    Прѣз 4-ти вѣк, вѣроятно на самия̌т никейски събор, отцитѣ на църквата сѫ рѣшили да не промѣ̀нят това. Първия̌т ден в седмицата, недѣлята, си остана̨л почивен ден, като бил натоварен с християнска праздничност. Според Евангелието, Възкресението Христово се е случило именно в недѣля. Затова всѣ̋ка недѣля християнитѣ се събират в църква и празднуват Възкресението Христово. Затова в гръцки и в повечето романски езици думата за "недѣля" означава "ден Господен", а пък в руски думата за "недѣля" си е "воскресенье".
    
    И тъй, както и да се смѣ̋та датата на Великден, Великден трѣ̋бва да е в недѣля.
  - Метод Е. Точно според Евангелието.
    Първата недѣля слѣд 15-ти нисан.
    Мѣсец нисан винѫги е прѣз пролѣтта.
    
    В минąлото не е било възможно да се прѣсмѣтне кога се пада 15-ти нисан за слѣдващитѣ години. Сега това е вече възможно.
    
    Двѣ математически задачи се намѣсват: голѣ̋ма и малка.
    
    Малката задача е лесна. Дата, зададена чрѣз година, мѣсец и число в мѣсецът по григорианския̌т/ново-юлиянския̌т календар, да се опрѣдѣли кой ден от седмицата се пада. С рѣшение разполагам.
    
    Голѣ̋мата задача сѫщо има рѣшение, но аз точно сега не разполаган с него. Задачата е за дадена година да се опрѣдѣли деня̌т 15-ти нисан кой мѣсец и кое число от мѣсецът се пада по григорианския̌т/ново-юлиянския̌т календар.
    
    Тази прѣпратка Hebrew date to Gregorian date води към компютърно рѣшение на по-сложна задача: всѣ̋ка дата от еврейския̌т календар да се прѣобразува към григорианския̌т/ново-юлиянския̌т календар. Като я̨ пуснете програмата, тя започва с година 2-ра, 1-ви нисан. Смѣнѣте на година 5785, 15-ти нисан, за да получите кога е 15-ти нисан прѣз 2025. Година 2025 от Рођество Христово е година 5785 от Сътворението по еврейския̌т календар.
    
    Моята задача прѣз слѣдващитѣ мѣсеци е да я̨ разуча̨ тази програма и да намѣря̨ начин да я̨ опростя̨, понеже на нас не ни трѣ̋бва всѣ̋ка дата, а само 15-ти нисан.
    
    И тъй, ако 15-ти нисан се пада в недѣля, Великден ще е в слѣдващата недѣля. А ако 15-ти нисан е в сѫбота, то Великден ще е на слѣдващия̌т ден, както в годината на евангелскитѣ събития.
  - Метод Г1. GaussSimple.
    От 5-ти вѣк до календарната реформа на папа Григорий в края̌т на 16-ти вѣк, всички християни сѫ прѣсмѣ̋тали датата на Великден по дионисиевитѣ таблици. Във връзка с това, това врѣме може да бѫде нарѣчено "дионисиево хилядолѣтие".
    
    Прѣз 19-ти вѣк великия̌т нѣмски математик Карл Гаус дал на студентитѣ си задачата да намѣря̨т аналитичен израз на дионисиевитѣ таблици. Справили се.
    
    Появила се първата формула на Гаус или простата формула на Гаус или първия̌т алгоритъм на Гаус или простия̌т алгоритъм на Гаус.
    
    Прѣди Гаус, източно-православнитѣ християни сѫ опрѣдѣляли датата на Великден по дионисиевитѣ таблици. Източно-православнитѣ християни сѫ излѣзли от "дионисиево хилядолѣтие", за да влѣ̋за̨т в "гаусовитѣ вѣкове", както може да бѫде нарѣчено врѣмето слѣд Гаус.
    
    Слѣд Гаус, източно-православнитѣ християни опрѣдѣлят датата на Великден по този метод. Сигурно е, че резултатът е сѫщия̌т, както при дионисиевитѣ таблици.
    
    Имплементация и демонстрация на Г1 се дава тука.
  - Метод Г2. GaussComplex.
    Когато задачата Г1 била рѣшена, Гаус дал на студентитѣ си втора задача: аналитичния̌т израз Г1 да го калибрират (да го прѣнастроя̨т) в съотвѣтствие с уточнението на голѣмината на слънчевата година, направено в рамкитѣ на календарната реформа на папа Григорий. Справили се.
    
    Появила се втората формула на Гаус или сложната формула на Гаус или втория̌т алгоритъм на Гаус или сложния̌т алгоритъм на Гаус.
    
    Сега западнитѣ християни опрѣдѣлят датата на Великден по този метод. Слѣд Гаус, и за западнитѣ християни започват "гаусовитѣ вѣкове".
    
    Имплементация и демонстрация на Г2 се дава тука.
  - Метод Г0. AstronomyPure.
    Това е астрономичен метод, основан на част от рѣшенията на никейския̌т събор.
    Правилото е такова:
      Великден е в
    първата недѣля
      слѣд
    първото пълнолуние
      слѣд
    пролѣтното равноденствие.
    
    За да се приложи правилото,
    опрѣдѣля се кога е пролѣтното равноденствие,
    послѣ се опрѣдѣля кога е първото пълнолуние слѣд него,
    и Великден е в първата недѣля слѣд това пълнолуние,
    Самия̌т Дионисий, когато е разработвал таблицитѣ си, се е придържал точно към това правило Г0.
    
    Таблицитѣ му сѫ се оказали компрометирани не заради лично негова грѣшка а заради неточност в голѣмината на слънчевата година, водеща до грѣшки в опрѣдѣлянето на пролѣтното равноденствие.
    
    Слѣд папа Григорий и прѣди Гаус, западнитѣ християни сѫ опрѣдѣляли датата на Великден по този метод Г0. Това врѣме за западнитѣ християни може да бѫде нарѣчено "вѣкове на просвѣщението" или "вѣкове на науката".
    
    Има увѣреност, че резултатитѣ от Г2 и от Г0 практически съвпадат. Поне според наличнитѣ сега астрономични данни е така. Заради тази увѣреност, ще се въздържа̨ да дам прѣпратки към компютъърни програми за опрѣдѣляне на луннитѣ фази и на пролѣтното равноденствие.
    
    Убѣден съм, че един от основнитѣ доводи източно-православнитѣ християни прѣз 16-ти вѣк да отхвърля̨т календарната реформа на папа Григорий е липсата на хора, способни да изпълня̨т алгоритъмът Г0. Ако бѣ̋ха̨ приели реформата, на източно-православнитѣ християни щѣше да им се налага всѣ̋ка година да питат "папиститѣ" кога е Великден.
  - Метод ЕГ. Компромисен метод.
    В моментът тека̨т "гаусовитѣ вѣкове". Датата на Великден се прѣсмѣ̋та по Г1 на изток и по Г2 на запад.
    
    Прѣди точно 1700 години на никейския̌т събор сѫ формулирали правила за датата на Великден. Тѣзи правила, без послѣдното, съм ги привел в подраздѣлът за Г0.
    
    Послѣдното правило от никейския̌т събор е това: ако прѣсмѣтна̨тата дата съвпада с 15-ти нисан, тоест с еврейската пасха, то християнския̌т Великден се мѣсти в слѣдващата недѣля.
    
    Това послѣдното прави рѣшението на никейския̌т събор за датата на Великден донѣ̋къдѣ несъстоятелно. Дионисий, който е бил способен учен математик и астроном, е видѣ̋л тази несъстоятелност и е прѣнебрѣгна̌л послѣдното правило.
    
    Аналитичнитѣ формули на Гаус сѫщо така прѣнебрѣгват това послѣдно правило.
    
    Несъстоятелността идва поне от три съображения.
    
    Християнитѣ не мога̨т да накарат евреитѣ да се съобразяват с християнския̌т римски календар. Ако искаме да се придържаме към евангелската датировка на събитието, ние християнитѣ трѣ̋бва да се съобразяваме с еврейския̌т календар, понеже тя е по него.
    Откъдѣ накъдѣ ще се съобразяваме с евреитѣ!
    Тѣ сѫ разпна̨ли Iисуса Христа и сѫ прѣстана̨ли да бѫда̨т богоизбран народ.
    Еврейския̌т календар слѣдва напълно да се игнорира!
    В мина̨литѣ вѣкове не е можѣло да се каже кога ще е 15-ти нисан прѣз слѣдващитѣ години. Това е сериозно прѣпятствие, което е накарало Дионисий да прѣнебрѣгне еврейския̌т календар и послѣдното правило.
    
    И тъй, съображението напълно да се игнорира еврейския̌т календар и съображението точно да се спазват рѣшениято на никейския̌т събор сѫ противорѣчиви.
    
    Ако еврейския̌т календар по нѣ̋какъв начин все пак участва в прѣсмѣ̋тането на датата на християнския̌т Великден, както се изисква от рѣшението на никейския̌т събор, то защо се загърбва простото евангелско правило Е: Първата недѣля слѣд 15-ти нисан?
    
    Ако приемем само евангелско правило Е Първата недѣля слѣд 15-ти нисан, то ще прѣнебрѣгнем рѣшението на никейския̌т събор.
    
    Ако се държи само на Г1, както правя̨т източно-православнитѣ християни, то пак се прѣнебрѣгва рѣшението на никейския̌т събор и се обявяват за най-взжни дионисиевитѣ таблици.
    
    Ако се държи само на Г2, както правя̨т западнитѣ християни, то се прѣнебрѣгва послѣдното правило от никейския̌т събор.
    
    Нужен е компромис и рѣшаване на противорѣчията.
    Съчетават се методитѣ Е и Г2
    Съчетанието прѣдставлява методът ЕГ.
    Всички християни мога̨т да се обединя̨т около това съчетание.
    
    Евангелско правило Е Първата недѣля слѣд 15-ти нисан е спазено.
    Рѣшението на никейския̌т събор сѫщо е спазено в пълнотата си.
    
    По методитѣ Е и Г2 се опрѣдѣлят двѣ дати. Ако тѣ се различават, избира се по-късната.
  - 2025
    Прѣз тази година и петтѣ датировки на Великден съвпадат: 20-ти април.
    
    Е. 15-ти нисан е на 13-ти април, недѣля. Великден е в слѣдващата недѣля, 20-ти април.
    
    Г1. Простата формула на Гаус или все едно дионисиевитѣ таблици дават 20-ти април.
    
    Г2. Сложната формула на Гаус сѫщо така дава 20-ти април.
    
    Г0. Пролѣтно равноденствие е на 20-ти март. Пълнолунията сѫ на 14-ти март и на 13-ти април. 13-ти април е недѣля. Великден е в слѣдващата недѣля на 20-ти април.
    
    ЕГ. 15-ти нисан е на 13-ти април, а сложната формула на Гаус дава по-късна дата - 20-ти април. Именно тогава е Великден - на 20-ти април.
  - 2026
    За слѣдващата година ще има разминаване, ако нищо не се промѣни.
    
    Е. 15-ти нисан ще е на 2-ри април, четвъртък. Според Евангелието, Великден се пада в недѣля на 5-ти април.
    
    Г1. Простата формула на Гаус или все едно дионисиевитѣ таблици дават 12-ти април. Тогава ще е източно-православния̌т Великден, ако нищо не се промѣни.
    
    Г2. Сложната формула на Гаус дава 5-ти април. Тогава ще е католическия̌т Великден, ако нищо не се промѣни.
    
    Г0. Пролѣтно равноденствие ще е на 20-ти март. Пълнолунията ще сѫ на 4-ти март и на 2-ри април. 2-ри април е четвъртък. Великден ще е в недѣля, 5-ти април.
    
    ЕГ. 15-ти нисан е на 2-ри април, вторник. Сложната формула на Гаус дава 5-ти април. Тогава би трѣ̋бвало да Великден- на 5-ти април.
  - 2024
    Мина̨лата година имаше разминаване. По петтѣ метода се получават три различни дати.
    
    Е. 15-ти нисан е било на 23-ти април, вторник. Според Евангелието, Великден се пада в недѣля на 28-ми април.
    
    Г1. Простата формула на Гаус или все едно дионисиевитѣ таблици дават 5-ти май. Тогава бѣше източно-православния̌т Великден.
    
    Г2. Сложната формула на Гаус дава 31-ви март. Тогава бѣше католическия̌т Великден.
    
    Г0. Пролѣтно равноденствие бѣше на 20-ти март. Пълнолунието е било на 25-ти март, понедѣлник. Слѣдващата недѣля е 31-ви март.
    
    ЕГ. 15-ти нисан е било на 23-ти април, вторник. Сложната формула на Гаус Г2 дава по-ранна дата - 31-ви март. Слѣдователно, Великден би трѣ̋бвало да е в недѣлята слѣд 23-ти април, на 28-ми април.
  - (.. скрий го коментарът от 2025-04-09 11:12 ..) (.. скрий я̨ дискусията за Великден ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- ►► ::christo.tamarin, 2025-04-15 15:00:: Датата на Великден: традиции и исторически периоди (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..)
- ▼▼ ::christo.tamarin, 2025-04-15 15:00:: Датата на Великден: традиции и исторически периоди (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..)
  - (.. скрий го коментарът от 2025-04-15 15:00 ..) (.. скрий я̨ дискусията за Великден ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- ◄►
- ◄►
- ◄► (.. скрий я̨ дискусията за Великден ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

►► ::christo.tamarin, 2025-04-15 09:35:: Дискусии в мрѣжата за календарът на "пра-българитѣ" (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ ::christo.tamarin, 2025-04-15 09:35:: Дискусии в мрѣжата за календарът на "пра-българитѣ" (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
- ◄►
- ◄►
- ◄► (.. скрий я̨ дискусията за "пра-българския̌т" календар ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

►► ::Етимологичен просвѣтител, 2020-02-29 09:00:: Етимология на думата "високосна" (.. покажи я̨ тука ..) (.. покажи я̨ във facebook ..) .. към началото ..

(.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
▼▼ ::Етимологичен просвѣтител, 2020-02-29 09:00:: Етимология на думата високосна (.. скрий я̨ ..) (.. покажи я̨ във facebook ..) .. към началото ..
- Думата високосен произлиза по дълъг пѫт от латинското bisextus, което е съставено от bis ("два пѫти") и sextus ("шести").
- За да разберем защо съставкитѣ на bisextus сѫ тѣзи, е нужно да се запознаем накратко с въведения̌т от Гай Юлий Цезар прѣз 46 г. пр. н.е. календар (Юлианския̌т календар).
- В рамкитѣ на мѣсецът има три дена - календи, нони и иди, служещи като опорни точки, според които се отбѣлѣ̋зват днитѣ, като е важна идващата опорна точка (вж. примѣрът по-долу).
  - Календитѣ сѫ 1-вия̌т ден на съотвѣтния̌т мѣсец.
  - Идитѣ сѫ 15-ия̌т ден от мѣсецитѣ март, май, юли и октомври, а от остана̨литѣ - 13-ия̌т.
  - Нонитѣ (от nonus "девет") са деветия̌т ден прѣди идитѣ - 7-ия̌т или 5-ия̌т ден.
- Нужно е да се спомене, че римлянитѣ броя̨т инклузивно, което означава, че когато броя̨т днитѣ, включват и самия̌ ден, от който броя̨т.
  - Затова деветия̌т ден (нонитѣ) прѣди мартенскитѣ иди (15 март) е 7 март.
  - Ето как би се преброило от 15-и до 7-и март с инклузивно броене: {1: 15-и март, иди}, {2: 14-и март},{3: 13},{4: 12},{5: 11},{6: 10},{7: 9},{8: 8},{9: 7-и март, нони}.
- Примѣр: В мѣсец януари днитѣ се отбѣлѣ̋зват със слѣднитѣ формули (показан е и краткия̌т, и пълния̌т им вариант):
  - 1 януари: Kal. Ian.: Kalendis Ianuariis (януарскитѣ календи)
  - 2 януари: a.d. IV Non. Ian.: ante diem quartum Nonas Ianuarias (четвъртия̌т ден прѣди януарскитѣ нони)
  - 3 януари: a.d. III Non. Ian.: ante diem tertium Nonas Ianuarias (третия̌т ден прѣди януарскитѣ нони)
  - 5 януари: Non. Ian.: Nonis Ianuariis (януарскитѣ нони)
  - 6 януари: a.d. VIII Id. Ian:/ ante diem octavum Idus Ianuarias (осмия̌т ден прѣди януарскитѣ иди)
  - 13 януари: Id. Ian.: Idibus Ianuariis (януарскитѣ иди)
  - 14 януари: a.d. XIX Kal. Feb.: ante diem undevicesimum Kalendas Februarias (деветнадесетия̌т ден прѣди февруарскитѣ календи)
  - 23 януари: a.d. X Kal. Feb.: ante diem decimum Kalendas Februarias (десетия̌т ден прѣди февруарскитѣ календи)
  - 31 януари: Prid. Kal. Feb.: pridie Kalendas Februarias (деня̌т прѣди февруарскитѣ календи)
- На всѣ̋ка четвърта година се вмъква още един ден.
- Допълнителния̌т ден се изразява в удвояването на 24 февруари,
  който по този начин продължава 48 часа.
- 24 февруари се отбѣлѣ̋зва така:
  a.d. VI Kal. Mart.: ante diem sextum Kalendas Martias (шестия̌т ден прѣди мартенскитѣ календи).
- А когато има високосна година, втория̌т 24 февруари, изпълняващ функцията на съврѣменния̌т 29 февруари, се отбѣлѣ̋зва така:
  a.d. bis VI Kal. Mart.: ante diem bis sextum Kalendas Martias (втори пѫт шестия̌т ден прѣди мартенскитѣ календи).
- От тази формула самия̌т вмъкна̨т ден започва да се нарича bisextus (dies), което с немалко пѫтуване достига и до българския̌т език като високосен.
- От картинката: лат. bisextus => гр. βίσεξτος => староруски високостъ => руски високосный.
- .. скрий я̨ етимологията на думата високосна .. (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

Year:
Old Style Easter Date:
New Style Easter Date:	---
Gregorian Easter Date:	---


Seconds since midnight, January 1, 1970:	000
Секунди измина̨ли от полунощ на 1-ви януари 1970:

Wednesday, October 19, 2022

[Draft] Календари, календари, .. свѣт отрупан с толкова примамливи нѣща

◄◄ ▼▼ [Draft] Календари, календари, .. свѣ̋т отрупан с толкова примамливи нѣща

►► .0. Преамбюл: общ раздѣл (.. покажи го преамбюлът ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Преамбюл: общ раздѣл (.. скрий го ..)

►► .0. Секундитѣ: друго на компютърът не му трѣ̋бва (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Секундитѣ: друго на компютърът не му трѣ̋бва TocEnumSecondPass (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..)

►► .0. Днитѣ или по-точно денонощията (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Днитѣ или по-точно денонощията TocEnumSecondPass (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)

►► .0. Сѐдмицитѣ (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Сѐдмицитѣ TocEnumSecondPass (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)

►► .0. Фазитѣ на луната и луннитѣ мѣсеци (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Фазитѣ на луната и луннитѣ мѣсеци TocEnumSecondPass (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)

►► .0. Годинитѣ: слънчевата година и сезонитѣ (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Годинитѣ: слънчевата година и сезонитѣ TocEnumSecondPass (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)

►► .0. Китайския̌т календар (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Китайския̌т календар TocEnumSecondPass (.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)

►► .0. Еврейския̌т календар (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Еврейския̌т календар TocEnumSecondPass (.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)

►► .0. Нашия̌т календар: юлиански, григориански, ново-юлиански (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Нашия̌т календар: юлиански, григориански, ново-юлиански TocEnumSecondPass (.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)

►► .0. Датата на Християнския̌т Великден (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Датата на Християнския̌т Великден TocEnumSecondPass (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..)

►► .0. Исламския̌т календар (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Исламския̌т календар TocEnumSecondPass (.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)

►► .0. Одумвания̌т пра-български календар (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Одумвания̌т пра-български календар TocEnumSecondPass (.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)

►► .0. Събрано оттук-оттам (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Събрано оттук-оттам TocEnumSecondPass (.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)

►► .0. Пусто мѣ̋сто (.. покажи тука ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Пусто мѣ̋сто (.. скрий ..) .. към началото ..

►► .0. Друго пусто мѣ̋сто (.. покажи тука ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Друго пусто мѣ̋сто (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..

►► .0. Григориански календар (.. покажи тука ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Григориански календар (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..

►► .0. Комбиниран календар за 1911 от Солун (.. покажи го тука ..) (.. покажи го във facebook тука или тука ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Комбиниран календар за 1911 от Солун (.. скрий го ..) (.. покажи го във facebook тука или тука ..) .. към началото ..

►► .0. Прѣпратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..)

►► .0. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги коментаритѣ ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..

▼▼ .0. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

[Draft] Заголовок

[Draft] Sample's Title

No comments:

Post a Comment

◄◄

▼▼

[Draft] Календари, календари, .. свѣ̋т отрупан с толкова примамливи нѣща

▼▼ .0. Секундитѣ: друго на компютърът не му трѣ̋бва
TocEnumSecondPass
(.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..)

▼▼ .0. Днитѣ или по-точно денонощията
TocEnumSecondPass
(.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)

▼▼ .0. Сѐдмицитѣ
TocEnumSecondPass
(.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)

▼▼ .0. Фазитѣ на луната и луннитѣ мѣсеци
TocEnumSecondPass
(.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)

▼▼ .0. Годинитѣ: слънчевата година и сезонитѣ
TocEnumSecondPass
(.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)

▼▼ .0. Китайския̌т календар
TocEnumSecondPass
(.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)

▼▼ .0. Еврейския̌т календар
TocEnumSecondPass
(.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)

▼▼ .0. Нашия̌т календар: юлиански, григориански, ново-юлиански
TocEnumSecondPass
(.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)

▼▼ .0. Датата на Християнския̌т Великден
TocEnumSecondPass
(.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..)

▼▼ .0. Исламския̌т календар
TocEnumSecondPass
(.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)

▼▼ .0. Одумвания̌т пра-български календар
TocEnumSecondPass
(.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)

▼▼ .0. Събрано оттук-оттам
TocEnumSecondPass
(.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)