Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание

Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание

.. to the bottom ..

Искам да покажа колко абсурдна е тематиката за пълния и краткия член в българския език.
/*
Новото е в зелено. Този зелен бурен наскоро покълна в моята клета глава и дано никога не избуи. Добре, че преди мене не са се сетили любителите на безсмислени и изкуствени правила.

Старото е в червено. Този бурен е избуял в главите на недоучили парвенюта още в края на 19-ти век. Трябва смело да го изтръгнем и да го захвърлим на бунището в името на бъдещето.
*/
/*
Въвеждат се понятията "пълно и кратко глаголно окончание" в българския език. Без да има нужда от това.
Въведени са понятията "пълен и кратък определителен член" в българския език. Без да има нужда от това.
*/

/*
Българският език различава "пълно и кратко глаголно окончание" само при глаголите от първо и второ спрежение и само в сегашно време, първо лице, множествено число. В същност, и там езикът не ги различава.
Българският език различава "пълен и кратък определителен член" само при съществителните и прилагателните имена от мъжки род в единствено число. В същност, и там той не ги различава.
*/
/*
Пълното глаголно окончание е -еме/-име, а краткото е -ем/-им.
Пълният член е -ът/-ят, а краткият - -а/-я.

*/
/*
Примери за пълно глаголно окончание: ходиме, ядеме, мреме, молиме се, работиме, плачеме.
Примери за пълен определителен член: градът, царят, плачът, жалкият плач.

*/
/*
Примери за кратко глаголно окончание: ходим, ядем, мрем, молим се, работим, плачем.
Примери за кратък определителен член: града, царя, плача, жалкия плач на царя.

*/
/*
В езика не може който както си иска, такива форми да употребява. Дори когато може, не трябва да може.
В езика не може който както си иска, такива форми да употребява. Дори когато може, не трябва да може.

*/
/*
Всичко трябва да се регулира.
Всичко трябва да се регулира.

*/
/*
Поради това се въвежда следното правило.
Поради това са въвели следното правило.

*/
/*
Пълното глаголно окончание се употребява само когато действащите лица са повече от две.
Пълният определителен член се употребява само при подлога и сказуемното определение.

*/
/*
А пък краткото глаголно окончание се употребява в останалите случаи (т.е. когато действащите лица са по-малко от три).
А пък краткият определителен член се употребява в останалите случаи.

*/
/*
Примери за правилна употреба на пълното и краткото глаголно окончание.
Примери за правилна употреба на пълния и краткия член.

*/
/*
Ние, войниците от ротата, спиме в спалното помещение и ядеме в столовата.
Ротният ни строи и рапортува на майора. Майорът пък рапортува на генерала. Генералът ни поздрави. После джипът с генерала отпраши.

*/
/*
Аз и жената спим в спалнята и ядем в кухнята.
Креватът скърца. В тигана се пържат кюфтета.

*/
/*
Като сме сами, аз и жената ядем боб. Ако дойдат гости, ядеме кюфтета.
Царят дава, пъдарят не дава. Кажи на царя да каже на пъдаря да ни даде.

*/
/*
Примери за грешна употреба на пълното и краткото глаголно окончание.
Примери за грешна употреба на пълния и краткия член.

*/
/*
Ние, войниците от ротата, спим в спалното помещение и ядем в столовата. Нима войниците в ротата сме само двама?
Ротния ни строи и рапортува на майорa. Майорa пък рапортува на генералът. Генералa ни поздрави. Майорa изпроводи генералa. Как ще се разбере кой кого е изпроводил?

*/

/*

Аз и жената спимe в спалнята. Как ще се разбере, че аз и тя сме сами в спалнята?
Генерала ругае майора. Как ще се разбере кой кого ругае?

*/

/*
Може би на някого ще му се стори, че правилото за пълното и краткото глаголно окончание въвежда двойствено число, което да е различно от множественото. Не е така, мижи да те лажем. Става дума за две форми на окончанието за множествено число. Понеже на всекиго е ясно, че българският език отдавна е загубил двойственото си число. В него сега има само останки от старото двойствено число, и то не при глаголните окончания.
Може би на някого ще му се стори, че правилото за пълния и краткия член въвежда именителен падеж, който се различава от общия (винителния) падеж. Не е така, мижи да те лажем. Това са просто две форми на определителния член. Понеже на всекиго е ясно, че българският език отдавна е загубил падежната си система. В него сега има само останки от старата падежна система, и то не при членуваните имена от мъжки род.

*/
/*
Ако българският език беше запазил старите глаголни окочания за двойствено число, то щяхме да говорим така.
Ако българският език беше запазил старата си падежна система и при определените имена от мъжки род в единствено число, то щяхме да говорим така.

*/
/*
Като сме сами, аз и жената ядеве боб. Ако дойдат гости, ядем кюфтета.
Царят дава, пъдарят не дава. Кажи на царятог да каже на пъдарятог да ни даде.

*/

.. към началото ..