Sunday, May 29, 2016

Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание

Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание

Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание

.. to the bottom ..


Искам да покажа колко абсурдна е тематиката за пълния и краткия член в българския език.
/*
Новото е в зелено. Този зелен бурен наскоро покълна в моята клета глава и дано никога не избуи. Добре, че преди мене не са се сетили любителите на безсмислени и изкуствени правила.

Старото е в червено. Този бурен е избуял в главите на недоучили парвенюта още в края на 19-ти век. Трябва смело да го изтръгнем и да го захвърлим на бунището в името на бъдещето.

*/
/*
Въвеждат се понятията "пълно и кратко глаголно окончание" в българския език. Без да има нужда от това.
Въведени са понятията "пълен и кратък определителен член" в българския език. Без да има нужда от това.

*/
/*
Българският език различава "пълно и кратко глаголно окончание" само при глаголите от първо и второ спрежение и само в сегашно време, първо лице, множествено число. В същност, и там езикът не ги различава.
Българският език различава "пълен и кратък определителен член" само при съществителните и прилагателните имена от мъжки род в единствено число. В същност, и там той не ги различава.
*/
/*
Пълното глаголно окончание е -еме/-име, а краткото е -ем/-им.
Пълният член е -ът/-ят, а краткият - -а/-я.
*/
/*
Примери за пълно глаголно окончание: ходиме, ядеме, мреме, молиме се, работиме, плачеме.
Примери за пълен определителен член: градът, царят, плачът, жалкият плач.
*/
/*
Примери за кратко глаголно окончание: ходим, ядем, мрем, молим се, работим, плачем.
Примери за кратък определителен член: града, царя, плача, жалкия плач на царя.
*/
/*
В езика не може който както си иска, такива форми да употребява. Дори когато може, не трябва да може.
В езика не може който както си иска, такива форми да употребява. Дори когато може, не трябва да може.
*/
/*
Всичко трябва да се регулира.
Всичко трябва да се регулира.
*/
/*
Поради това се въвежда следното правило.
Поради това са въвели следното правило.
*/
/*
Пълното глаголно окончание се употребява само когато действащите лица са повече от две.
Пълният определителен член се употребява само при подлога и сказуемното определение.
*/
/*
А пък краткото глаголно окончание се употребява в останалите случаи (т.е. когато действащите лица са по-малко от три).
А пък краткият определителен член се употребява в останалите случаи.
*/
/*
Примери за правилна употреба на пълното и краткото глаголно окончание.
Примери за правилна употреба на пълния и краткия член.
*/
/*
Ние, войниците от ротата, спиме в спалното помещение и ядеме в столовата.
Ротният ни строи и рапортува на майора. Майорът пък рапортува на генерала. Генералът ни поздрави. После джипът с генерала отпраши.
*/
/*
Аз и жената спим в спалнята и ядем в кухнята.
Креватът скърца. В тигана се пържат кюфтета.
*/
/*
Като сме сами, аз и жената ядем боб. Ако дойдат гости, ядеме кюфтета.
Царят дава, пъдарят не дава. Кажи на царя да каже на пъдаря да ни даде.
*/
/*
Примери за грешна употреба на пълното и краткото глаголно окончание.
Примери за грешна употреба на пълния и краткия член.
*/
/*
Ние, войниците от ротата, спим в спалното помещение и ядем в столовата. Нима войниците в ротата сме само двама?
Ротния ни строи и рапортува на майорa. Майорa пък рапортува на генералът. Генералa ни поздрави. Майоризпроводи генералaКак ще се разбере кой кого е изпроводил?
*/
/*
Аз и жената спимe в спалнята. Как ще се разбере, че аз и тя сме сами в спалнята?
Генерала ругае майораКак ще се разбере кой кого ругае?
*/
/*
Може би на някого ще му се стори, че правилото за пълното и краткото глаголно окончание въвежда двойствено число, което да е различно от множественото. Не е така, мижи да те лажем. Става дума за две форми на окончанието за множествено число. Понеже на всекиго е ясно, че българският език отдавна е загубил двойственото си число. В него сега има само останки от старото двойствено число, и то не при глаголните окончания.
Може би на някого ще му се стори, че правилото за пълния и краткия член въвежда именителен падеж, който се различава от общия (винителния) падеж. Не е така, мижи да те лажем. Това са просто две форми на определителния член. Понеже на всекиго е ясно, че българският език отдавна е загубил падежната си система. В него сега има само останки от старата падежна система, и то не при членуваните имена от мъжки род.
*/
/*
Ако българският език беше запазил старите глаголни окочания за двойствено число, то щяхме да говорим така.
Ако българският език беше запазил старата си падежна система и при определените имена от мъжки род в единствено число, то щяхме да говорим така.
*/
/*
Като сме сами, аз и жената ядеве боб. Ако дойдат гости, ядем кюфтета.
Царят дава, пъдарят не дава. Кажи на царятог да каже на пъдарятог да ни даде.

*/

.. към началото ..


4 comments:

  1. Члѣнуването в българският език, първо приближение.

    За да се изрази в българският език граматическата категория опрѣдѣленост, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в краят му, се добавя опрѣдѣлителен члѣн или накратко члѣн. Формитѣ на имената (сѫществителнитѣ, прилагателнитѣ, числителнитѣ) с члѣн се наричат члѣнувани форми.

    Алгоритъмът на члѣнуването в българският език може да се изрази чрѣз поредица от правила. Ако нѣкое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към слѣдващо правило.

    Правило_1. Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено). Тѣ приемат члѣн -ТА. Примѣри: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, сѣлата, краката, рамената, рѫката, рѣката, съдията, слугата, бащата, майката, войската, армията.

    Забѣлѣжка: В българският език (както впрочем и в руският, и в нѣмският) имената в множествено число нѣмат род.

    Правило_2. Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число. Тѣ приемат члѣн -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ). Примѣри: двѣтѣ, стотѣ, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ.

    Забѣлѣжка: При нѣкои числителни вмѣсто -тѣ може да се употрѣби архаичната форма -тѣх: десеттѣх Божи заповѣди. Дали във всичкитѣ случаи формата-тѣ етимологически не се явява съкращение на -тѣх?.

    Правило_3. Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е. Тѣ приемат члѣн -ТО. Примѣри: дѣтето, телето, сѣлото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, аташето.

    Правило_4. Отнася се за имената от срѣден род. Тѣ приемат члѣн -ТО. Примѣри: таксито, кенгуруто.

    Правило_5. Отнася се за имената от женски род. Тѣ приемат члѣн -ТА. Примѣри: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.

    Забѣлѣжка: Ако задачата не е изпълнена според правилата дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.

    Правило_6. Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И. Тѣ приемат члѣн -ЯТ. Примѣри: десетият, мѫжкият, женският, старшият.

    Правило_7. Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на Й. Тѣ приемат члѣн -ЯТ, в който крайното Й е вплетено. Примѣри: краят, героят, ратаят, лакеят, критерият.

    Правило_8. Отнася се за прилагателни имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един. Тѣ приемат първо стар члѣн -И-, послѣ нов члѣн -ЯТ, като се получава -ИЯТ Примѣри: болният, здравият, бѣлият, черният, голѣмият, малкият, добрият, лошият, другият, единият.

    Правило_9. Отнася се за нѣкои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна. Тѣ приемат члѣн -ЯТ. Примѣри: денят, царят, конят, пѫдарят, овчарят, учителят, огънят, лакътят, нокътят.

    Забѣлѣжка: Ако сте приложили нѣкое правило от 6 до 9, имайте прѣд вид, че в буквата Я от члѣнът -ЯТ(или -ИЯТ) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Напримѣр, денят се произнася деньът.

    Забѣлѣжка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 члѣнът е бил -ЬТ деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт. Не пиша краесловнитѣ ерове.

    Правило_10. Послѣдно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.) Члѣнът е -ЪТ. Примѣри: носът, градът, пѣтелът, лъвът, тигърът, отговорът, езикът.

    Забѣлѣжка: Мѣстоименията, които имат члѣнни форми, се държат като прилагателни имена (мой=>моят, твой=>твоят, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..).

    ReplyDelete
  2. http://www.segabg.com/article.php?id=819680

    ReplyDelete