(.. към най-важното ..) (.. към прѣпраткитѣ ..) (.. към коментаритѣ ..) .. to the bottom ..
Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език
Члѣнуването в българския̌т език, първо приближение.
За да се изрази в българския̌т език граматическата категория опрѣдѣленост, обикновено към името (сѫществително, прилагателно или числително), в края̌т му, се добавя опрѣдѣлителен члѣн или накратко члѣн.
Формитѣ на имената (сѫществителнитѣ, прилагателнитѣ, числителнитѣ) и мѣстоименията съ̀с члѣн се наричат члѣнувани форми.
Алгоритъмът на члѣнуването в българския̌т език може да се изрази чрѣз поредица от правила.
- Ако нѣ̋кое правило се приложи, задачата е изпълнена и не се минава към слѣдващото правило..
Затова ще маркирам десеттѣ правила, които слѣдват, и като изходи. - Правило_1 (изход_1).
- Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
- Тѣ приемат члѣн -ТА.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
- Забѣлѣжка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в нѣмския̌т) имената в множествено число нѣ̋мат род.
- Правило_2 (изход_2).
- Отнася се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
- Тѣ приемат члѣн -ТѢ (в ятов правопис: -ТѢ; в ОФ-правопис: -ТЕ).
- Примѣри: двѣтѣ, стотѣ̀, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
- Ударението остава неподвижно.
- Забѣлѣжка: Обаче при числителнитѣ слѣд три ударението се мѣсти на члѣнът. Освѣн това, при тѣзи числителни (по-голѣмитѣ от три) вмѣсто -тѣ може да се употрѣби архаичната члѣнна форма -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди.
- Правило_3 (изход_3).
- Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
- Тѣ приемат члѣн -ТО.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.
- Правило_4 (изход_4).
- Отнася се за имената от срѣден род.
- Тѣ приемат члѣн -ТО.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: таксито, партито.
- Правило_5 (изход_5).
- Отнася се за имената от женски род.
- Тѣ приемат члѣн -ТА.
- Ударението се мѣсти на члѣнът.
- Примѣри: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.
-
- Забѣлѣжка: Ако задачата не е изпълнена според правилата (изходитѣ) дотук, то става дума за име (сѫществително, прилагателно, числително) от мѫжки род в единствено число.
- Правило_6 (изход_6).
- Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
- Тѣ приемат члѣн -Я̌Т. В естествен правопис: -ЪТ̌.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: десетия̌т, мѫжкия̌т, женския̌т, старшия̌т.
- Правило_7 (изход_7).
- Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на Й.
- Тѣ приемат члѣн -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
- В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.
- Правило_8 (изход_8).
- Отнася се за прилагателнитѣ имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
- Тѣ приемат първо стар члѣн -И-, послѣ нов члѣн -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
- В естествен правопис: -ИЪТ̌.
- Забѣлѣжка: Като приеме пра-стар члѣн -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: болния̌т, здравия̌т, бѣлия̌т, черния̌т, голѣмия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.
- Правило_9 (изход_9).
- Отнася се за нѣ̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
- Тѣ приемат члѣн -Я̌Т. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
- Ударението остава неподвижно, освѣн в думата деня̊т.
- Примѣри: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пѫдаря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.
-
- Забѣлѣжка: Ако сте приложили нѣ̋кое правило от 6 до 9, то имайте прѣд вид, че в буквата Я̌ от члѣнът -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) е вплетена гласната Ъ, а не гласната А. Напримѣр, деня̌т се произнася деньът.
- Забѣлѣжка: Специално, ако сте приложили правило 9, може би ще Ви заинтересува фактът, че според правописът до 1945 члѣнът е бил -ЬТ
(деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; не пиша̨ краесловнитѣ ерове).
- Правило_10 (изход_10).
- Послѣдно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
- Члѣнът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
- Ударението се мѣсти на члѣнът при нѣ̋кои едносрични думи, които трѣ̋бва да се запомня̨т.
- Ударението остава неподвижно при думитѣ с повече от една сричка.
- Примѣри: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, пѣтелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.
-
- Забѣлѣжка: Мѣстоименията, които имат члѣнни форми, се държа̨т като прилагателни имена.
- Примѣри: мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
- .. към началото ..
Рѣшаваща забѣлѣжка по темата, най-важната забѣлѣжка:
Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т -ЪТ̌ -ЪТ -UT -UT/-ÜT/-IUT ..
не е задължително нито да се произнася, нито да се пише.
Обикновено в рѣчта тя се пропуска.
Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.
Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.
Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, обикновено се пише члѣн -А.
- Така е, понеже доскоро (до 1945) крайната буква -Ъ не се е произнасяла.
- Сега едва ли има проблем члѣнът -ЪТ да се съкращава на -Ъ, въпрѣки официалния̌т правопис.
- Разбира се, при романизация нѣ̋ма проблем члѣнът -UT да се съкращава на -U.
Повтарям сѫщата най-важна забѣлѣжка по темата, но този пѫт съобразена с "нормативната уредба":
Крайната съгласна -Т в члѣннитѣ форми за мѫжки род в единствено число -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т -ЪТ̌ -ЪТ -UT -UT/-ÜT/-IUT не е задължително да се произнася.
В рѣчта тя често се пропуска.
Слушащитѣ обикновено не забѣлѣ̋зват дали тя е произнесена или е пропусна̨та. Ако пък забѣлѣжа̨т, специален смисъл на този факт не придават.
Четящия̌т прѣд слушатели не е длъжен да се съобразява с това, дали тя е написана в текстът или е пропусна̨та.
Когато тя се пише, члѣнът се нарича пълен, а ако тя не се пише, члѣнът се нарича кратък (непълен).
Според официалния̌т русофилски правопис, ако тя се пропусне в члѣнът -ЪТ, тогава се пише кратък члѣн -А.
Слѣдното правило от официалния̌т правопис опрѣдѣля кога да се пише пълен члѣн:
С пълен члѣн се члѣнуват подлогът и сказуемното опрѣдѣление.
В остана̨литѣ случаи се пише кратък члѣн.
Изключение: Прѣ̋коритѣ обикновено се члѣнуват с кратък члѣн, дори когато сѫ употрѣбени като подлог или сказуемно опрѣдѣление.
Това правило е противоестествено.
То противоречи на интуицията.
То по-скоро е недодѣ̋лана нескопосана измислица на псевдо-учени.
И, разбира се, на практика то не се спазва, защото нѣ̋ма как да се спазва.
.. към началото ..
▼▼ Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..)
- christotamarin.blog: Публикации относно опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
- christotamarin.blog: Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
- christotamarin.blog: Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език
- christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑2}
- christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑А2}
- christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове
▼▼ Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
- (.. скрий го коментарът ..) (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
- Правило_6 (изход_6).
- Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
- Тѣ приемат члѣн -ЪТ̌. В русофилски правопис: -Я̌Т.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: десетиът̌, мѫжкиът̌, женскиът̌, старшиът̌.
- Правило_7 (изход_7).
- Отнася се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на Й.
- Забѣлѣжка: Завършват на несричкотворно Й, което в естествен правопис може да се бѣлѣжи с ıота-без-точка.
- Тѣ приемат члѣн -ЪТ̌.
- В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌ или -ЪТ̌.
- В русофилски правопис: -Я̌Т (крайното Й е вплетено в Я).
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: краıът̌, героıът̌, ратаıът̌, лакеıът̌/лакеът̌, критериıът̌/критериът̌.
- Правило_8 (изход_8).
- Отнася се за прилагателнитѣ имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
- Тѣ приемат първо стар члѣн -И-, послѣ нов члѣн -ЪТ̌, като се получава -ИЪТ̌.
- В русофилски правопис: -ИЯ̌Т.
- Забѣлѣжка: Като приеме пра-стар члѣн -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
- Ударението остава неподвижно.
- Примѣри: болниът̌, здравиът̌, бѣлиът̌, черниът̌, голѣмиът̌, малкиът̌, добриът̌, лошиът̌, другиът̌, единиът̌.
- Правило_9 (изход_9).
- Отнася се за нѣ̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
- Тѣ приемат члѣн -IЪТ̌ или -ЬТ̌. В русофилски правопис: -Я̌Т.
- Ударението остава неподвижно, освѣн в думата день̀т̌.
- Примѣри: день̀т̌, царьт̌, коньт̌, пѫдарьт̌, овчарьт̌, учительт̌, огъньт̌, лакътьт̌, нокътьт̌.
- Правило_10 (изход_10).
- Послѣдно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
- Члѣнът̌ е -ЪТ̌.
- Ударението се мѣсти на члѣнът̌ при нѣ̋кои едносрични думи, които трѣ̋бва да се запомнıѫ̨т.
- Ударението остава неподвижно при думитѣ с повече от една сричка.
- Примѣри: носъ̀т̌, дѫбъ̀т̌, борът̌, градъ̀т̌, пѣтелът̌, лъвъ̀т̌, тигърът̌, отговорът̌, езикът̌.
- Правило_1 (изход_1).
- Отнася се за имената (съ̨ществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А или -Я, независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
- Те приемат член -ТА.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: двата, хилядата, пъ̨тищата, решенията, селата, краката, рамената, ръ̨ката, реката, съ̨дията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
- Забележка: В българския̌т език (както впрочем и в руския̌т, и в немския̌т) имената в множествено число ня̋мат род.
- Правило_2 (изход_2).
- Отнася се за имената (съ̨ществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
- Те приемат член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
- Примери: двете, стотѐ, ръ̨цете, раменете, градовете, войските, армиите, никаквите.
- Ударението остава неподвижно.
- Забележка: Обаче при числителните след три ударението се мести на членът. Освен това, при тези числителни (по-големите от три) вместо -те може да се употреби архаичната членна форма -тя̋х (-тѣ̋х): десеття̋х Божи заповеди.
- Правило_3 (изход_3).
- Отнася се за имената, завършващи на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от родът).
- Те приемат член -ТО.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: детето, телето, селото, рамото, решението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.
- Правило_4 (изход_4).
- Отнася се за имената от среден род.
- Те приемат член -ТО.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: таксито, партито.
- Правило_5 (изход_5).
- Отнася се за имената от женски род.
- Те приемат член -ТА.
- Ударението се мести на членът.
- Примери: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.
- Правило_6 (изход_6).
- Отнася се за имената (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на И.
- Те приемат член -Я̌Т. В естествен правопис: -ЪТ̌.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: десетия̌т, мъ̨жкия̌т, женския̌т, старшия̌т.
- Правило_7 (изход_7).
- Отнася се за имената (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на Й.
- Те приемат член -Я̌Т, в който крайното Й е вплетено.
- В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.
- Правило_8 (изход_8).
- Отнася се за прилагателните имена (от мъ̨жки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
- Те приемат първо стар член -И-, после нов член -Я̌Т, като се получава -ИЯ̌Т.
- В естествен правопис: -ИЪТ̌.
- Забележка: Като приеме пра-стар член -И-, прилагателното от мъ̨жки род в единствено число добива пълната си форма.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: болния̌т, здравия̌т, белия̌т, черния̌т, големия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.
- Правило_9 (изход_9).
- Отнася се за ня̋кои имена (от мъ̨жки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна.
- Те приемат член -Я̌Т. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
- Ударението остава неподвижно, освен в думата деня̊т.
- Примери: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пъ̨даря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.
- Правило_10 (изход_10).
- Последно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна.)
- Членът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
- Ударението се мести на членът при ня̋кои едносрични думи, които тря̋бва да се запомня̨т.
- Ударението остава неподвижно при думите с повече от една сричка.
- Примери: носъ̀т, дъ̨бъ̀т, борът, градъ̀т, петелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.
- Правило_1 (изход_1).
- Отнасjа се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни), завършващи на -А (или -JА), независимо от числото (единствено или множествено) и независимо от родът.
- Те приемат член -ТА.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: двата, хилjадата, пѫтищата, решениjата, селата, краката, рамената, рѫката, реката, сѫдиjата, слугата, бащата, маjката, воjската, армиjата, никаквата.
- Забележка: В българскиjът език (както впрочем и в рускиjът, и в немскиjът) имената в множествено число не̋мат род.
- Правило_2 (изход_2).
- Отнасjа се за имената (сѫществителни, прилагателни, числителни) в множествено число (независимо от родът).
- Те приемат член -ТЕ (в ятов правопис: -ТѢ).
- Примери: двете, стотѐ, рѫцете, раменете, градовете, воjските, армиите, никаквите.
- Ударението остава неподвижно.
- Забележка: Обаче при числителните след три ударението се мести на членът. Освен това, при тези числителни (по-големите от три) вместо -те може да се употреби архаичната членна форма -те̋х: десетте̋х Божи заповеди.
- Правило_3 (изход_3).
- Отнасjа се за имената, завършващи на -О или -Е или -У (-JУ) (независимо от родът).
- Те приемат член -ТО.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: детето, телето, селото, рамото, решението, чичото, Сиjчето, морето, всичкото, аташето, менjуто, парвенjуто, гуруто, табуто, кенгуруто.
- Правило_4 (изход_4).
- Отнасjа се за имената от среден род.
- Те приемат член -ТО.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: таксито, партито.
- Правило_5 (изход_5).
- Отнасjа се за имената от женски род.
- Те приемат член -ТА.
- Ударението се мести на членът.
- Примери: кръвта, младостта, калта, нощта, гноjта.
- Правило_6 (изход_6).
- Отнасjа се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на И.
- Те приемат член -JЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
- В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис: -Я̌Т.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: десетиjът, мѫжкиjът, женскиjът, старшиjът.
- Правило_7 (изход_7). Не се прилага при този сърбомански правопис.
- Отнасjа се за имената (от мѫжки род в единствено число), завършващи на J.
- В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис
членът е -Я̌Т, в коjто краjното J е вплетено. - В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
- Забележка: В сърбомански правопис членът си е -ЪТ.
- Забележка: В сърбомански правопис се прилага последното правило (последниjът изход).
- Ударението остава неподвижно.
- Примери (в сърбомански правопис): краjът, героjът, ратаjът, лакеjът, критериjът.
- Правило_8 (изход_8).
- Отнасjа се за прилагателните имена (от мѫжки род в единствено число), субстантивирани или не, както и за числителното един.
- Те приемат първо стар член -И-, после съединително -J-, после нов член -ЪТ, като се получава -ИJЪТ.
- В естествен правопис членът е -ИЪТ̌, без съединително -J-.
- В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис: -ИЯ̌Т.
- Забележка: Като приеме пра-стар член -И-, прилагателното от мѫжки род в единствено число добива пълната си форма.
- Ударението остава неподвижно.
- Примери: болниjът, здравиjът, белиjът, черниjът, големиjът, малкиjът, добриjът, лошиjът, другиjът, единиjът.
- Правило_9 (изход_9).
- Отнасjа се за не̋кои имена (от мѫжки род в единствено число), завършващи на исторически мека съгласна, различна от -J.
- Те приемат член -JЪТ. В естествен правопис: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
- В пост-модерен или в отечествено-фронтовски правопис: -Я̌Т.
- Ударението остава неподвижно, освен в думата денjъ̀т.
- Примери: денjъ̀т, царjът, конjът, пѫдарjът, овчарjът, учителjът, огънjът, лакътjът, нокътjът.
- Правило_10 (изход_10).
- Последно правило. (Отнася се за имена от мѫжки род в единствено число, завършващи на исторически твърда съгласна или на -J.)
- Членът е -ЪТ. В естествен правопис: -ЪТ̌.
- Ударението се мести на членът при не̋кои едносрични думи, които тре̋бва да се запомнjа̨т.
- Ударението остава неподвижно при думите с повече от една сричка.
- Примери: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, петелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.
- Забележка: Добавете и примерите от правило 7.
- Pravilo_1 (izxod_1).
- Otnasja se za imenata (suqestvitelni, prilagatelni, chislitelni), zavurshvaqi na -A (ili -JA), nezavisimo ot chisloto (edinstveno ili mnozhestveno) i nezavisimo ot rodut.
- Te priemat chlen -TA.
- Ydarenieto ostava nepodvizhno.
- Primeri: dvata, xiljadata, putiqata, resheniata, selata, krakata, ramenata, rukata, rekata, sudiata, slygata, baqata, majkata, vojskata, armiata, nikakvata.
- Zabelezhka: V bulgarskiut ezik (kakto vprochem i v ryskiut, i v nemskiut) imenata v mnozhestveno chislo nehmat rod.
- Pravilo_2 (izxod_2).
- Otnasja se za imenata (suqestvitelni, prilagatelni, chislitelni) v mnozhestveno chislo (nezavisimo ot rodut).
- Te priemat chlen -TE (v jatov pravopis: -ТѢ).
- Primeri: dvete, stotè, rucete, ramenete, gradovete, vojskite, armiite, nikakvite.
- Ydarenieto ostava nepodvizhno.
- Zabelezhka: Obache pri chislitelnite sled tri ydarenieto se mesti na chlenut. Osven tova, pri tezi chislitelni (po-golemite ot tri) vmesto -te mozhe da se ypotrebi arxaichnata chlenna forma -tehx: desettehx Bozhi zapovedi.
- Pravilo_3 (izxod_3).
- Otnasja se za imenata, zavurshvaqi na -O ili -E ili -Y (-JY) (nezavisimo ot rodut).
- Te priemat chlen -TO.
- Ydarenieto ostava nepodvizhno.
- Primeri: deteto, teleto, seloto, ramoto, reshenieto, chichoto, Sijcheto, moreto, vsichkoto, atasheto, menjyto, parvenjyto, gyryto, tabyto, kengyryto.
- Pravilo_4 (izxod_4).
- Otnasja se za imenata ot sreden rod.
- Te priemat chlen -TO.
- Ydarenieto ostava nepodvizhno.
- Primeri: taksito, partito.
- Pravilo_5 (izxod_5).
- Otnasja se za imenata ot zhenski rod.
- Te priemat chlen -TA.
- Ydarenieto se mesti na chlenut.
- Primeri: kruvta, mladostta, kalta, noqta, gnojta.
- Pravilo_6 (izxod_6). Ne se prilaga.
- Otnasja se za imenata (ot muzhki rod v edinstveno chislo), zavurshvaqi na I.
- Te priemat chlen -UT. V estestven pravopis: -ЪТ̌.
- V post-moderen ili v otechestveno-frontovski pravopis: -Я̌Т.
- Zabelezhka: Pri pravopisut, osnovan na latinica, tova pravilo ne se prilaga, ..
- Zabelezhka: .. a se prilaga poslednoto pravilo (posledniut izxod).
- Primeri (в pravopis na latinica): desetiut, muzhkiut, zhenskiut, starshiut.
- Ydarenieto ostava nepodvizhno.
- Pravilo_7 (izxod_7). Ne se prilaga.
- Otnasja se za imenata (ot muzhki rod v edinstveno chislo), zavurshvaqi na J.
- V post-moderen ili v otechestveno-frontovski pravopis
chlenut e -Я̌Т, v kojto краjното J e vpleteno. - V estestven pravopis: -IЪТ̌ ili -ЬТ̌.
- Zabelezhka: Pri pravopisut, osnovan na latinica, tova pravilo ne se prilaga, ..
- Zabelezhka: .. a se prilaga poslednoto pravilo (posledniut izxod).
- Zabelezhka: V tozi pravopis, osnovan na latinica, chlenut si e -UT.
- Zabelezhka: Tova pravilo se prilaga samo pri rysofilski pravopisni varianti.
- Primeri (в pravopis na latinica): krajut, gerojut, ratajut, lake[j]ut, kriteriut.
- Ydarenieto ostava nepodvizhno.
- Pravilo_8 (izxod_8).
- Otnasja se za prilagatelnite imena (ot muzhki rod v edinstveno chislo), sybstantivirani ili ne, kakto i za chislitelnoto edin.
- Te priemat purvo star chlen -I-, posle nov chlen -UT, kato se polychava -IUT.
- V estestven pravopis: -ИЪТ̌.
- V post-moderen ili v otechestveno-frontovski pravopis: -ИЯ̌Т.
- Zabelezhka: Kato prieme pra-star chlen -I-, prilagatelnoto ot muzhki rod v edinstveno chislo dobiva pulnata si forma.
- Ydarenieto ostava nepodvizhno.
- Primeri: bolniut, zdraviut, beliut, cherniut, golemiut, malkiut, dobriut, loshiut, drygiut, ediniut.
- Pravilo_9 (izxod_9).
- Otnasja se za nehkoi imena (ot muzhki rod v edinstveno chislo), zavurshvaqi na istoricheski meka suglasna, razlichna ot -J.
- Te priemat chlen -JUT. V estestven pravopis: -IЪТ̌ ili -ЬТ̌.
- V post-moderen ili v otechestveno-frontovski pravopis: -Я̌Т.
- Ydarenieto ostava nepodvizhno, osven v dymata denjùt.
- Primeri: denjùt, carjut, konjut, pudarjut, ovcharjut, ychiteljut, ogunjut, lakutjut, nokutjut.
- Pravilo_10 (izxod_10).
- Posledno pravilo.
- Zabelezhka: Otnasja se za imena ot muzhki rod v edinstveno chislo, ..
- Zabelezhka: .. zavurshvaqi na istoricheski tvurda suglasna ili na -J ili na glasna -I.
- Chlenut e -UT. V estestven pravopis: -ЪТ̌.
- Ydarenieto se mesti na chlenut pri nehkoi ednosrichni dymi, koito trehbva da se zapomnjut.
- Ydarenieto ostava nepodvizhno pri dymite s poveche ot edna srichka.
- Primeri: nosùt, dubùt, borut, gradùt, petelut, luvùt, tigurut, otgovorut, ezikut.
- Zabelezhka: Dobavete i primerite ot pravilo 7.
- Pravilo_1 (izxod_1).
- Otnasä se za imenata (suqestvitelni, prilagatelni, čislitelni), zavuršvaqi na -A ili -Ä, nezavisimo ot čisloto (edinstveno ili množestveno) i nezavisimo ot rodut.
- Te priemat člen -TA.
- Ydarenieto ostava nepodvižno.
- Primeri: dvata, xilädata, putiqata, rešeniata, selata, krakata, ramenata, rukata, rekata, sudiata, slygata, baqata, majkata, vojskata, armiata, nikakvata.
- Zabeležka: V bulgarskiut ezik (kakto vpročem i v ryskiut, i v nemskiut) imenata v množestveno čislo ne̋mat rod.
- Pravilo_2 (izxod_2).
- Otnasä se za imenata (suqestvitelni, prilagatelni, čislitelni) v množestveno čislo (nezavisimo ot rodut).
- Te priemat člen -TE (v ätov pravopis: -TE; v OF-pravopis: -TE).
- Primeri: dvete, stotè, rucete, ramenete, gradovete, vojskite, armiite, nikakvite.
- Ydarenieto ostava nepodvižno.
- Zabeležka: Obače pri čislitelnite sled tri ydarenieto se mesti na členut. Osven tova, pri tezi čislitelni (po-golemite ot tri) vmesto -te može da se ypotrebi arxaičnata členna forma -te̋x: desette̋x Boži zapovedi.
- Pravilo_3 (izxod_3).
- Otnasä se za imenata, zavuršvaqi na -O ili -E ili -Y ili -Ÿ (nezavisimo ot rodut).
- Te priemat člen -TO.
- Ydarenieto ostava nepodvižno.
- Primeri: deteto, teleto, seloto, ramoto, rešenieto, čičoto, Sijčeto, moreto, vsičkoto, atašeto, menÿto, parvenÿto, gyryto, tabyto, kengyryto.
- Pravilo_4 (izxod_4).
- Otnasä se za imenata ot sreden rod.
- Te priemat člen -TO.
- Ydarenieto ostava nepodvižno.
- Primeri: taksito, partito.
- Pravilo_5 (izxod_5).
- Otnasä se za imenata ot ženski rod.
- Te priemat člen -TA.
- Ydarenieto se mesti na členut.
- Primeri: kruvta, mladostta, kalta, noqta, gnojta.
- Pravilo_6 (izxod_6). Ne se prilaga.
- Otnasä se za imenata (ot mužki rod v edinstveno čislo), zavuršvaqi na I.
- Te priemat člen -UT. V estestven pravopis: -ЪТ̌.
- V post-moderen ili v otečestveno-frontovski pravopis: -Я̌Т.
- Zabeležka: Pri pravopisut, osnovan na latinica, tova pravilo ne se prilaga, ..
- Zabeležka: .. a se prilaga poslednoto pravilo (posledniut izxod).
- Primeri (в pravopis na latinica): desetiut, mužkiut, ženskiut, staršiut.
- Ydarenieto ostava nepodvižno.
- Pravilo_7 (izxod_7). Ne se prilaga.
- Otnasä se za imenata (ot mužki rod v edinstveno čislo), zavuršvaqi na J.
- V post-moderen ili v otečestveno-frontovski pravopis
členut e -Я̌Т, v kojto краjното J e vpleteno. - V estestven pravopis: -IЪТ̌ ili -ЬТ̌.
- Zabeležka: Pri pravopisut, osnovan na latinica, tova pravilo ne se prilaga, ..
- Zabeležka: .. a se prilaga poslednoto pravilo (posledniut izxod).
- Zabeležka: V tozi pravopis, osnovan na latinica, chlenut si e -UT.
- Zabelezhka: Tova pravilo se prilaga samo pri rysofilski pravopisni varianti.
- Primeri (в pravopis na latinica): kraüt, geroüt, rataüt, lakeüt, kriteriut.
- Ydarenieto ostava nepodvižno.
- Pravilo_8 (izxod_8).
- Otnasä se za prilagatelnite imena (ot mužki rod v edinstveno čislo), sybstantivirani ili ne, kakto i za čislitelnoto edin.
- Te priemat purvo star člen -I-, posle nov člen -UT, kato se polyčava -IUT.
- V estestven pravopis: -ИЪТ̌.
- V post-moderen ili v otečestveno-frontovski pravopis: -ИЯ̌Т.
- Zabeležka: Kato prieme pra-star člen -I-, prilagatelnoto ot mužki rod v edinstveno čislo dobiva pulnata si forma.
- Ydarenieto ostava nepodvižno.
- Primeri: bolniut, zdraviut, beliut, černiut, golemiut, malkiut, dobriut, lošiut, drygiut, ediniut.
- Pravilo_9 (izxod_9).
- Otnasä se za ne̋koi imena (ot mužki rod v edinstveno čislo), zavuršvaqi na istoričeski meka suglasna, razlichna ot -J.
- Te priemat člen -ÜT. V estestven pravopis: -IЪТ̌ ili -ЬТ̌.
- V post-moderen ili v otečestveno-frontovski pravopis: -Я̌Т.
- Ydarenieto ostava nepodvižno, osven v dymata denűt.
- Primeri: denűt, carüt, konüt, pudarüt, ovčarüt, yčitelüt, ogunüt, lakutüt, nokutüt.
- Pravilo_10 (izxod_10).
- Posledno pravilo.
- Zabeležka: Otnasä se za imena ot mužki rod v edinstveno čislo, ..
- Zabeležka: .. zavuršvaqi na istoričeski tvurda suglasna ili na -J ili na glasna -I.
- Členut e -UT. V estestven pravopis: -ЪТ̌.
- Ydarenieto se mesti na členut pri ne̋koi ednosrični dymi, koito tre̋bva da se zapomnüt.
- Ydarenieto ostava nepodvižno pri dymite s poveče ot edna srička.
- Primeri: nosùt, dubùt, borut, gradùt, petelut, luvùt, tigurut, otgovorut, ezikut.
- Zabeležka: Dobavete i primerite ot pravilo 7.
(.. к самому важному ..) (.. к ссылкам ..) (.. к комментариям ..) .. to the bottom ..
Действительное правило для артиклей в болгарском языке
Действительное правило для артиклей в болгарском в первом приближении.
В болгарском языке, чтобы выразить грамматическую категорию определённости, к концу имени (существительного, прилагательного, числительного), обычно добавляется определённый артикль, или просто артикль. В болгарском языке для имён (сѫществительных, прилагательных, числителньных) и для местоимений есть отдельные формы с артиклем.
Алгоритм образования форм с артиклем в болгарском можно выразить при помощи ряда правил.
- Если какое-нибудь правило приложено, задача выполнена, алгоритм завершается и следующие правила уже не применяются. Поэтому десять правил в следующем ряду, будут обозначены и как выходы.
- Правило_1 (выход_1).
- Применяется к именам (существительным, прилагательным, числительным), оканчивающим на -А или -Я, независимо от числа (единственного или множественного) и независимо от рода.
- Артикль: -ТА.
- Место ударения не меняется.
- Примеры: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
- Примечание: В болгарском (как впрочем и в русском, и в немецком), род в множественном числе не различается.
- Правило_2 (выход_2).
- Применяется к именам (существительным, прилагательным, числительным) в множественном числе (независимо от рода).
- Артикль: -ТѢ (в ятовой орфографии: -ТѢ; в ОФ-орфографии: -ТЕ).
- Примеры: двѣтѣ, стотѣ̀, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
- Место ударения не меняется.
- Примечание: Однако у числительных после 3 ударение переходит на артикль. Кроме того, у этих числительных (больших 3) артикль может принимать архаическую форму -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди.
- Правило_3 (выход_3).
- Применяется к именам, оканчивающим на -О или -Е или -У или -Ю (независимо от рода).
- Артикль: -ТО.
- Место ударения не меняется.
- Примеры: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.
- Правило_4 (выход_4).
- Применяется к именам среднего рода.
- Артикль: -ТО.
- Место ударения не меняется.
- Примеры: таксито, партито.
- Правило_5 (выход_5).
- Применяется к именам женского рода.
- Артикль: -ТА.
- Ударение переходит на артикль.
- Примеры: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.
-
- Примечание: Если по первым пяти правилам (выходам) задача ещё не решена, то это имя (существительное, прилагательное, числительное) мужского рода в единственном числе.
- Правило_6 (выход_6).
- Применяется к именам (мужского рода единственного числа), оканчивающим на И.
- Артикль: -Я̌Т. В естественной орфографии: -ЪТ̌.
- Место ударения не меняется.
- Примеры: десетия̌т, мѫжкия̌т, женския̌т, старшия̌т.
- В естественной орфографии: десетиът̌, мѫжкиът̌, женскиът̌, старшиът̌.
- Правило_7 (выход_7).
- Применяется к именам (мужского рода единственного числа), оканчивающим на Й.
- Артикль: -Я̌Т, и в нём окончание Й вплетено.
- В естественной орфографии: -IЪТ̌ или -ЬТ̌ или -ЪТ̌.
- Место ударения не меняется.
- Примеры: [край=>]края̌т, [герой=>]героя̌т, [ратай=>]ратая̌т, [лакей=>]лакея̌т, [критерий=>]критерия̌т.
- В естественной орфографии: [край=>]краıът̌, [герой=>]героıът̌, [ратай=>]ратаıът̌, [лакей=>]лакеът̌т, [критерий=>]критериът̌т.
- Правило_8 (выход_8).
- Применяется к прилагательным именам (мужского рода единственного числа), субстантивированным или нет, а также к числительному един.
- Принимают старый артикль -И-, а потом и новый артикль -Я̌Т, и в результате -ИЯ̌Т.
- В естественной орфографии: -ИЪТ̌.
- Примечание: Приняв пра-старый артикль -И-, прилагательное мужского рода единственного числа получает свою полную форму.
- Место ударения не меняется.
- Примеры: болния̌т, здравия̌т, бѣлия̌т, черния̌т, голѣмия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.
- В естественной орфографии: болниът̌, здравиът̌, бѣлиът̌, черниът̌, голѣмиът̌, малкиът̌, добриът̌, лошиът̌, другиът̌, единиът̌.
- Правило_9 (выход_9).
- Применяется к некоторым существительным (мужского рода единственного числа), оканчивающим на исторически мякгую согласную.
- Артикль -Я̌Т.
- В естественной орфографии: -IЪТ̌ или -ЬТ̌.
- Ударение остаётся на месте, кроме в слове деня̊т.
- Примеры: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пѫдаря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.
- В естественной орфографии: день̀т̌, царьт̌, коньт̌, пѫдарьт̌, овчарьт̌, учительт̌, огъньт̌, лакътьт̌, нокътьт̌.
-
- Примечание: Если алгоритм кончился по выходу (правилу) от 6 до 9, то имейте ввиду, что в букву Я̌ из артикля -Я̌Т (или -ИЯ̌Т) вплетена гласная Ъ, а не гласная А. Например, деня̌т звучит как деньът.
- Примечание: И в частности, если алгоритм кончился по выходу (правилу) 9, то Вам может быть будет интересно узнать, что по орфографии до 1945 артикль писали -ЬТ
(деньт, царьт, коньт, пѫдарьт, овчарьт, учительт, огъньт, лакътьт, нокътьт; краесловные еры не пишу).
- Правило_10 (выход_10).
- Последнее правило. Последний выход.
- Примечание: Применяется к именам мужского рода единственного числа, оканчивающим на исторически твёрдую согласную.
- Артикль: -ЪТ. В естественной орфографии: -ЪТ̌.
- Ударение переходит на артикль в нескольких односложных словах, которые указаны в словарях.
- Место ударения не меняется в словах из двух или более слогов.
- Примеры: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, пѣтелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.
-
- Примечание: Местоименные формы, которые можно употреблять с артиклем, ведут себя как прилагательные имена.
- Примеры: мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
- В естественной орфографии: мой=>моıът̌, твой=>твоıът̌, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
- .. в начало ..
Самое важное примечание, решающее. Действительно ли всё так сложно на самом деле?
Конечную согласную -Т в формах мужского рода единственного числа с артиклем -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т ..
не объязательно ни произносить, ни писать.
В речи она обычно пропускается.
Произнесена ли была она в речи - слушатели обычно этого не замечают, а если заметят, то специального смысла этому не придают.
Читающий перед слушателями не должен произносить или упускать конечную согласную Т в формах артикля мужского рода единственного числа в зависимости от наличия буквы Т в тексте.
Согласно официальной орфографии, если она упущена в артикле -ЪТ, обычно пишется артикль -А.
- Причина в том, что до 1945-го, до орфографической реформы ОФ, как и в русской дореволюционной орфографии, буква Ъ в конце слова не произносилась.
- Теперь уже нет проблемы сокращать артикль -ЪТ на -Ъ.
Повтаряю то же важное решающее примечание, на этот раз со строгим соблюдением "регуляций".
Произносить конечную согласную -Т в формах артикля мужского рода единственного числа -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т не объязательно.
В речи она часто пропускается.
Произнесена ли была она в речи - слушатели обычно этого не замечают, а если заметят, то специального смысла этому не придают.
Читающий перед слушателями не должен произносить или упускать конечную согласную Т в формах артикля мужского рода единственного числа в зависимости от наличия буквы Т в тексте.
Артикль мужского рода единственного числа, в котором она написана, называется полным артиклем, а если она упущена, то это краткий (неполный) артикль.
Согласно официальной орфографии, если она упущена в артикле -ЪТ, то пишется краткий артикль -А.
Следующее правило официальной орфографии определяет когда следует писать полный артикль:
У подлежащего и у сказуемного определения следует писать полный артикль.
В остальных случаях следует писать краткий артикль.
Исключение: Клички и прозвища обычно пишутся с кратким артиклем, даже при употреблении в роли подлежащего или сказуемного определения.
Конечно, приведенное выше правило противоестественно.
Оно противоречит интуиции.
Скорее, это неуклюжая выдумка псевдоученых.
И, конечно, на практике это правило не соблюдается.
.. в начало ..
▼▼ Ссылки (references) (.. ссылки удалить ..)
- christotamarin.blog: Публикации относно опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
- christotamarin.blog: Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
- christotamarin.blog: Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език
- christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑2}
- christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑А2}
- christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове
▼▼ Комментарии, вопросы, ответы (comments, Q&As) (.. комментарии удалить ..) (.. комментарии свернуть ..) (.. комментарии развернуть ..) .. в начало ..
Если будет комментарий или вопрос, требующие моего ответа, перепишу вопрос или комментарий сюда и отвечу здесь.
- (.. комментарий удалить ..) (.. комментарии удалить ..) (.. комментарии свернуть ..) (.. комментарии развернуть ..) .. в начало ..
(.. to the most important ..) (.. to the references ..) (.. to the comments ..) .. to the bottom ..
Definite Articles in Bulgarian: the true rule
Bulgarian Language: Putting definite articles, first approach.
Note: In this text, substantives, adjectives, numerals and pronouns are all called nouns.
In order to express definiteness, in Bulgarian, usually, a definite article (or shortly article) is added to the noun as an ending.
The algorithm of putting article in Bulgarian can be represented as a chain of rules.
- If some rule is applied, then the task is accomplished and no more rules are checked and applied. Therefore, the ten rules which follow will be also marked as exits.
- Rule_1 (exit_1).
- Applies to nouns in a form ending in -А or -Я(-JA): Singular-Plural does not matter, gender does not matter.
- The article is -ТА.
- The stress position does not change.
- Examples: двата, хилядата, пѫтищата, рѣшенията, селата, краката, рамената, рѫката, рѣката, сѫдията, слугата, бащата, майката, войската, армията, никаквата.
- eXamples: dvata, xiljadata, putiqata, resheniata, selata, krakata, ramenata, rukata, rekata, sudiata, slygata, baqata, majkata, vojskata, armiata, nikakvata.
- Note: In Bulgarian (and also in Russian and German), no genders are distinguished in Plural.
- Rule_2 (exit_2).
- Applies to nouns in Plural (gender does not matter).
- The article is -ТѢ (in jat-orthography: -ТѢ; in ОФ-orthography: -ТЕ, Romanized: -TE).
- Examples: двѣтѣ, стотѣ́, рѫцѣтѣ, раменѣтѣ, градоветѣ, войскитѣ, армиитѣ, никаквитѣ.
- eXamples: dvete, stotè, rucete, ramenete, gradovete, vojskite, armiite, nikakvite.
- The stress position does not change.
- Note: Numerals greater than 3 have the stress on the article.
- Note: Moreover, numerals greater than 3 may take an archaic form of the article -тѣ̋х: десеттѣ̋х Божи заповѣди (desettehx Bozhi zapovedi).
- Rule_3 (exit_3).
- Applies to nouns ending in -О or -Е or -У or -Ю(JY) (gender does not matter).
- The article is -ТО.
- The stress position does not change.
- Examples: дѣтето, телето, селото, рамото, рѣшението, чичото, Сийчето, морето, всичкото, аташето, менюто, парвенюто, гуруто, табуто, кенгуруто.
- eXamples: deteto, teleto, seloto, ramoto, reshenieto, chichoto, Sijcheto, moreto, vsichkoto, atasheto, menjyto, parvenjyto, gyryto, tabyto, kengyryto.
- Rule_4 (exit_4).
- Applies to neuter nouns.
- The article is -ТО.
- The stress position does not change.
- Examples: таксито, партито.
- eXamples: taksito, partito.
- Rule_5 (exit_5).
- Applies to feminine nouns.
- The article is -ТА.
- The stress is moved to the article.
- Examples: кръвта, младостта, калта, нощта, гнойта.
- eXamples: kruvta, mladostta, kalta, noqta, gnojta.
-
- Note: If the task has not been accomplished yet - if no rule has been applied yet - if no exit has been taken yet - then surely this is a masculine Singular noun.
- Rule_6 (exit_6).
- Applies to (masculine Singular) nouns ending in И (I).
- The article is -Я̌Т. Romanized: -UT.
- In the natural orthography: -ЪТ̌.
- The stress position does not change.
- Examples: десетия̌т, мѫжкия̌т, женския̌т, старшия̌т.
- Examples-nat: десетиът̌, мѫжкиът̌, женскиът̌, старшиът̌.
- eXamples: desetiut, muzhkiut, zhenskiut, starshiut.
- Rule_7 (exit_7).
- Applies to (masculine Singular) nouns ending in Й (J).
- The article is -Я̌Т having the final Й (J) built-in.
- In romanization, the article is -UT.
- In the natural orthography: -IЪТ̌ or -ЬТ̌ or -ЪТ̌.
- The stress position does not change.
- Examples: края̌т, героя̌т, ратая̌т, лакея̌т, критерия̌т.
- Examples-nat: краıът̌, героıът̌, ратаıът̌, лакеът̌, критериът̌.
- eXamples: krajut, gerojut, ratajut, lakejut, kriterijut.
- Rule_8 (exit_8).
- Applies to the (masculine Singular) adjectives, substantivated or not, and to the numeral един (edin=one).
- An old article -И- is added first, then a new article -Я̌Т, and the result is -ИЯ̌Т.
- Note: Having the old article -I- from Proto-Slavic, the so called full form of the adjective is rendered.
- The stress position does not change.
- In romanization, the new article is -UT.
- In the natural orthography, the new article is -ЪТ̌.
- Examples: болния̌т, здравия̌т, бѣлия̌т, черния̌т, голѣмия̌т, малкия̌т, добрия̌т, лошия̌т, другия̌т, единия̌т.
- Examples-nat: болниът̌, здравиът̌, бѣлиът̌, черниът̌, голѣмиът̌, малкиът̌, добриът̌, лошиът̌, другиът̌, единиът̌.
- eXamples: bolniut, zdraviut, beliut, cherniut, golemiut, malkiut, dobriut, loshiut, drygiut, ediniut.
- Rule_9 (exit_9).
- Applies to some substantives (masculine Singular nouns) ending in a historically soft consonant.
- The article is -Я̌Т. Romanized, -JUT.
- In the natural orthography, -ЬТ̌ or -IЪТ̌.
- The stress position does not change except for the word деня̊т.
- Examples: деня̊т, царя̌т, коня̌т, пѫдаря̌т, овчаря̌т, учителя̌т, огъня̌т, лакътя̌т, нокътя̌т.
- Examples-nat: день̀т̌, царьт̌, коньт̌, пѫдарьт̌, овчарьт̌, учительт̌, огъньт̌, лакътьт̌, нокътьт̌.
- Examples: denjùt, carjut, konjut, pudarjut, ovcharjut, ychiteljut, ogunjut, lakutjut, nokutjut.
-
- Note: If exit 6 to 9 was taken, then please be aware that the Ъ vowel is built in the Я̌ letter and not the A vowel.
- Note: Especially, If exit 9 was taken, then the article was officially written -ЬТ according to the pre-1945 orthography.
- Rule_10 (exit_10).
- The last rule. The last exit which implies. (Applies to masculine Singular ending in a historically hard consonant.)
- The article is -ЪТ. Romanized, -UT.
- In the natural orthography, -ЪТ̌.
- The stress position can change in monosyllabic words only, as marked in dictionaries.
- Examples: носъ̀т, дѫбъ̀т, борът, градъ̀т, пѣтелът, лъвъ̀т, тигърът, отговорът, езикът.
- Examples-nat: носъ̀т̌, дѫбъ̀т̌, борът̌, градъ̀т̌, пѣтелът̌, лъвъ̀т̌, тигърът̌, отговорът̌, езикът̌.
- Examples: nosùt, dubùt, borut, gradùt, petelut, luvùt, tigurut, otgovorut, ezikut.
-
- Note: Pronominal forms which can accept definite articles behave as adjectives.
- Examples: мой=>моя̌т, твой=>твоя̌т, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
- Examples-nat: мой=>моıът̌, твой=>твоıът̌, негови=>неговитѣ, всички=>всичкитѣ, ..
- eXamples: moj=>mojut, tvoj=>tvojut, negovi=>negovite, vsichki=>vsichkite, ..
- .. to the top ..
The most important note: are things so complicated?
The final T (iT) of masculine Singular article -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т
can be omitted in speech. Also, iT can be omitted in spelling (in writing).
Usually, iT it is not pronounced and not heard.
Usually, listeners do not notice whether iT was pronounced or omitted in the speech. If they notice that, no special meaning is imposed, anyway.
A person reading a text in public is not obliged to pronounce iT if iT is written nor omit iT if iT is omitted.
According to the official ОФ-orthography, if iT is omitted in the article -ЪТ, a shortened article -А is usually written, since final -Ъ letters were not pronounced according to the pre-1945 orthography. Now, there is not a problem anymore shortening the article -ЪТ just to -Ъ.
In the so-called natural orthography, iT is written -Ť, the diacritic mark expressing that the T consonant is facultative in the speech.
The same most important note is being repeated - this time not ignoring the "regulations".
The final T (iT) of masculine Singular article -ЪТ/-Я̌Т/-ИЯ̌Т can be omitted in the speech.
Usually, iT it is not pronounced and not heard, i.e. iT is omitted in the speech.
Usually, listeners do not notice whether iT was pronounced or omitted in the speech. If they notice that, no special meaning is imposed, anyway.
A person reading a text in public is not obliged to pronounce iT if iT is written nor omit iT if iT is omitted.
If iT is written, the article is called to be full, and if iT is omitted, the article is called to be short.
According to the official ОФ-orthography, if iT is omitted in the article -ЪТ, then the short article is written -А.
According to the official ОФ-orthography, the following rule assigns different usage of the full and short articles.
Full articles are used with subjects and predicates (i.e. in Nominative).
Otherwise, short articles are used.
Exception: Nicknames usually take short articles even in Nominative.
Of course, the above rule is counterintuitive and not natural.
Rather, it is a clumsy fabrication of pseudo-scholars.
And of course, that rule is not obeyed in the practice.
.. to the top ..
▼▼ References (.. hide references ..)
- christotamarin.blog: Публикации относно опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
- christotamarin.blog: Reductio ad absurdum: пълнo и краткo глаголно окончание
- christotamarin.blog: Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език
- christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑2}
- christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: {Балкан‑А2}
- christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове
▼▼ Comments, Q&As (.. hide the comments ..) (.. show them collapsed ..) (.. show them expanded ..) .. to the top ..
If a question or a comment appears or my reply is necessary, I shall copy the question or the reply in this section here and my reply will go also here.
- (.. hide this comment ..) (.. hide and collapse all the comments ..) (.. show them collapsed ..) (.. show them expanded ..) .. to the top ..
Дали следната замяна на прекалено често използваният универсален предлог "на" е граматически правилна (приемайки, че Gen=Dat)?
ReplyDeleteБезстрашният рицар пожелал ръката на дъщерята на краля. = Безстрашниът рицар пожелал краљутому дъщери рѫкѫтѫ.
Да, изглеђа правилно. Прѣнебрѣгнат е члѣнът на думата дъщеря - може би "дъщеритой".
ReplyDeleteТози помашки пример "na górneneg káta ímame chétri hadayé." си го превеждам като "на горния етаж имаме четири стаи". Нали на всички новославянски езици родителният падеж в мъжки род се е превърнал във винителен само при одушевените предмети? Помаците го прехвърлят и върху неодушевените, така ли? И защо е "горненЕг", а не "горненОг"? Може би аз нещо се губя в превода?
ReplyDeleteОт примера "trâbava da slúshash stárehne" излиза, че и в множествено число има разлика между именителен и винителен падеж. В именителен е "старе", а във винителен е "старех". В старобългарски има ли такова различие или това също е помашко нововъведение?
Обратно, горният пример "ímame chétri hadayé" не показва да има различие в множествено число?
В послѣднитѣ два примѣра има винителен падеж, съотвѣтно в одушевена члѣнувана версия и в неодушевена нечлѣнувана версия:
Deleteda slúshash stárehne
ímame chétri hadayé
Члѣнът -ne вѣроятно е обобщен и не се мѣни по падеж.
Смѣтна̨то е, че прилагателното "горен" има мѣка основа. В стандартния̌т български език само прилагателното "син" е такова. В руски има повече такива прилагателни: "синяя", "нижняя", "верхняя", "ближняя", .. Из нашенскитѣ диалекти мога̨т да се срѣщна̨т "горнята земя". Напримѣр, в "Запискитѣ по българскитѣ въстания" на Захари Стоянов: "С него заедно влѣзе и друг непознат господин .. с малко червено цвѣтице, забодено на най-горнята петелка на палтото му."
Това не бих го смѣтна̨л за винителен падеж. По-скоро е нѣ̋какъв обобщен падеж за употрѣба слѣд прѣдлози, а конкретната форма е от стар родителен падеж.
От обяснението разбирам, че дателната форма на "краль" е "кралю" и ако искаме да я членуваме, трябва да добавим дателната форма на "тъ", която е "тому".
ReplyDeleteАналогично, дателната множествена форма на "краль" би трябвало да е "кралем" и за да я членуваме, е нужно да добавим дателната множествена форма на "тъ", която е "тям".
На кралете държавите се наричат кралства.
Кралемтям държавите се наричат кралства.
Съществувала ли е наистина такава граматика в българския език или е само теоретична постановка?
Прав сте.
DeleteВ тази си форма езикът е сѫществувал нѣ̋кога във врѣмето като говорѝм език. Не е само теоретична постановка. А всѣки език си има граматика, сѫществуваща в главитѣ на носителитѣ му, която тѣ усвояват още в ранна дѣтска възраст.
Писмени останки от стари артроманиални текстове на български има съвсѣм малко. При писане хората сѫ се придържали към по-стара форма на езикът, каквато тѣ чета̨т в Евангелието. Не само в България е било така.