Monday, May 22, 2017

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣлата тематика

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣлата тематика

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..



Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика

  • ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.

1. ▼▼  Прѣдисловие   (.. скрий го прѣдисловието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

Из 2-рото послание на Апостол Павел към Коринтянитѣ:

ΟΣ ΚΑΙ ΙΚΑΝΩΣΕΝ ΗΜΑΣ ΔΙΑΚΟΝΟΥΣ ΚΑΙΝΗΣ ΔΙΑΘΗΚΗΣ
ΟΥ ΓΡΑΜΜΑΤΟΣ ΑΛΛΑ ΠΝΕΥΜΑΤΟΣ
ΤΟ ΓΑΡ ΓΡΑΜΜΑ ΑΠΟΚΤΕΙΝΕΙ ΤΟ ΔΕ ΠΝΕΥΜΑ ΖΩΟΠΟΙΕΙ.



ИЖЕ И ꙊДОВОΛΗ NAСЪ СΛꙊЖΗТЕΛΗ БЪIТΗ NОВꙊ ЗАВѢТꙊ
NЕ ПΗСЬМЕNΗ NО ДꙊХꙊ
ПΗСЬМѦ ЖЕ ꙊБΗВАЕТЪ А ДꙊХЪ ЖΗВОТВОРΗТЪ.



Тук нѣ̋ма да привеђам нови факти. Всичко винѫги е било прѣд очитѣ ни. Просто ще Ви прѣдложа̨ необичаен, но обективен анализ на онова, което повече от вѣк си е било прѣд очитѣ ни.

При обективно и донѣ̋къдѣ цинично отношение към темата, трѣ̋бва да се убѣдите, че много въпроси се изясняват, и много други въпроси, разбира се, пак се изясняват, но отговорът, който получават, е "не знаем и никога нѣ̋ма да узнаем".

Тази моя публикация ще я̨ наричам есе (опит), а "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър е съчинение. Есето ми е посветено не само на съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър, но и на цѣ̋лата тематика, свързана с нашата писменост. Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър не е единствения̌т източник на информация по темата. Житията на Светитѣ Седмочисленици сѫщо ни говоря̨т много. Но основното е самитѣ азбуки кирилица и глаголица и самитѣ букви. Каквото и да пише Черноризец Храбър, каквото и да пише в житията на Светитѣ Седмочисленици и в много други писания по темата от различно врѣме, каквото и да пише по темата в разни учебници, най-важното сѫ изводитѣ, които си правим от самитѣ азбуки и от самитѣ букви.

Ширещитѣ се заблуди по тази тематика се дължа̨т прѣди всичко на недоразумѣния, които не сѫ били въведени нарочно. Нѣ̋кои от тѣ̋х сѫ били причинени от криворазбрани патриотически чувства, замъгляващи разумът.

Съчинението на Черноризец Храбър е запазено в многобройни прѣписи, всичкитѣ намѣрени в Русия. Има дрѣбни отличия међу версиитѣ на текстът в различнитѣ прѣписи.

Ако задържите показалецът върху такъв бутон, коментарът се показва като tooltip. водя̨т към коментари на руски език, които давам без прѣвод и чийто автор вѣроятно е Б.Н.Флоря.

Текст на съчинението в оригинал на старо-славянски (старо-български) език може да се види тук или там.

Прѣвод на новобългарски може да се види тук или там.

(.. скрий го прѣдисловието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


2. ▼▼  Abstract: нѣ̋кои изводи в аванс   (.. скрий ..)  

  • Нѣ̋кои изводи в аванс относно съчинението:

    • Съчинението страстно защищава глаголицата.
    • Авторът на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
    • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съотвѣтства на тогавашното ниво на науката.
    • Съчинението не се отнася за положението в България.
    • Авторът на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.

  • Нѣ̋кои други изводи по тематиката в аванс:

    • Оригиналната кирилица прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).

      • Заимствана едно към едно е била цѣ̋лата гръцка писменост със всичкитѣ ѝ салтанати: 24-тѣ букви по форма, по фонетична стойност и по числова стойност, диакритичнитѣ знаци, пунктуационнитѣ знаци.
      • Само имената на буквитѣ (алфа, вита, гама, делта, ..) сѫ били изоставени. Славянскитѣ имена на буквитѣ (азъ, боукъı, вѣди, ..) вѣроятно сѫ от глаголическата традиция.
      • В частност, всѣки текст на гръцки език би могъл да се запише на "оригиналната кирилица", без да се ползват 11-тѣ допълнителни букви, слѣд това този текст би могъл да се изпрати къдѣ да е из Империята, а получателя̌т не би заподозрѣ̋л, че текстът е написан с нѣ̋каква друга азбука, а не с гръцката.
      • Слѣдователно, едва ли е можѣло по отношение на кирилицата нѣ̋кой тогава да претендира, че е неин създател.

    • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

      • Терминитѣ кирилица и глаголица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали в мина̨лото.
      • Авторът на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
      • В общността от книжовници, къдѣто е възникна̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
      • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът коя от двѣтѣ азбуки се е появила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът на този въпрос нѣ̋ма никакво значение.

    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга.

      • Разбира се, не при възникването или създаването си: тѣзи процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
      • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
      • Глаголицата е оказала влияние на кирилицата прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да бѫда̨т прѣписани (транслитерирани) на кирилица.
      • Кирилицата е оказала влияние на глаголицата, слѣд като книжовници, остана̨ли вѣрни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

(.. скрий ги изводитѣ в аванс ..)   .. към началото ..


3. ▼▼  Общи разсѫђения за съчинението  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..


Този раздѣл с общи разсѫђения за съчинението ще бѫде послѣдван от разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът в слѣдващия̌т раздѣл.



3.1. ►►  За заглавието на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.2. ►►  За авторът на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.3. ►►  За обстановката, в която е било написано съчинението  (.. покажи ..) .. към началото ..


4. ►►  Разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът на съчинението 



5. ►►  Други източници по темата   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..


6. ▼▼  Общи разсѫђения по темата   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..



6.1. ►►  За глаголицата   (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..





6.2. ►►  За кирилицата   (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..





6.3. ►►  Милетската система за означаване на числата  (.. покажи я̨ тук ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..



7. ▼▼  Сводка на недоразумѣнията   (.. скрий ги ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..)


  • ◄► Недоразумѣнията по тази тематика сѫ се трупали прѣз вѣковетѣ.

  • ◄► Основнитѣ източници на недоразумѣнията сѫ три:

    • Глаголицата
    • Ислямското нашествие на Балканитѣ
    • Книгопечатането

  • ►►  Глаголицата като източник на недоразумѣния   (.. покажи ..)

  • ►►  Ислямското нашествие на Балканитѣ като източник на недоразумѣния  (.. покажи ..)

  • ►►  Книгопечатането като източник на недоразумѣния   (.. покажи ..)

    (.. скрий ги недоразумѣнията ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..) .. към началото ..




8. ▼▼  Изводитѣ в резюме   (.. скрий ги ..)  


  • Съчинението страстно защищава глаголицата.
  • Авторът на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
  • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съотвѣтства на тогавашното ниво на науката.
  • Съчинението не се отнася за положението в България.
  • Авторът на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.

  • Оригиналната кирилица прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).
  • Нѣ̋ма как кирилицата да е създадена от нѣ̋кого.
  • Едва ли е можѣло нѣ̋кой тогава да претендира, че е създател на кирилицата.

  • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

    • Терминитѣ кирилица и глаголица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали в мина̨лото.
    • Авторът на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
    • В общността от книжовници, къдѣто е възникна̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
    • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът коя от двѣте азбуки се е появила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът на този въпрос нѣ̋ма никакво значение.

  • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга.

    • Разбира се, не при възникването или създаването си: тѣзи процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
    • Глаголицата е оказала влияние на кирилицата прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да бѫда̨т прѣписани (транслитерирани) на кирилица.
    • Кирилицата е оказала влияние на глаголицата, слѣд като книжовници, остана̨ли вѣрни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

  • По тази тема прѣз измина̨литѣ вѣкове сѫ се натрупали много недоразумѣния, основнитѣ източници на които сѫ три:


(.. скрий ги изводитѣ ..)   .. към началото ..


9. ▼▼  Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) .. към началото ..


10. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..)


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

  • ►►  ::christo.tamarin, 2008-06-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2009-11-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2016-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-05-30 19:23:: Интервю с Николай Акимов
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-mm-dd hh:mm:: Mои коментари от 2018 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2019-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2019 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2020 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2021 във facebook по темата
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2021-07-27 07:47:: За митоветѣ и истината около азбуката и Светитѣ братя
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-06-02 20:19:: Коментари на руски от сайтът vostlit.info
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2022 във facebook по темата
  • ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..










https://www.facebook.com/notes/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2/%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D1%85%D1%8A/10158189968272446/?hc_location=ufi Красимир Беров: О писменьхъ
C:\Users\cchrist2\Christov\user\christo\Downloads\37739435.pdf Манипулация 24 за името „цар Борис” bozman
https://www.slovo.bg/old/litforum/130/nnikolova.htm
http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/images/ohrid/sv_kliment_perivlepta/sv_Kliment_Ohridski_sv_KM.jpg http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/Ohrid/hramove.htm http://www.pravoslavieto.com/life/11.25_sv_Kliment_Ohridski.htm

https://lingvoforum.net/index.php/topic,50326.msg1571828.html#msg1571828 1. В Болгарском царстве использовался греческий алфавит ещё до Кирилла. 2. Кириллу предложили перевести христинские книги на славянский для Моравского княжества. 3. Кирилл сочиняет азбуку для своего родного солунского нанечия, на него же начинает переводить. И отбывает в Моравию. … 4. После изгнания учеников Кирилла и Мефодия из Моравии ученики эти прибывают в Болгарию. 5. Болгарские книжники кирилловской азбуки не принимают — там уже была своя традиция и всё такое. Множество факторов, большей частью сейчас уже не восстановимых. 6. В Болгарии из азбуки Кирилла заимствуют буквы для славянских звуков, для которых не было букв в греческом алфавите: Ж, Ъ, Ь, Ш, Щ, Ц, Ч, Ѧ, Ѫ; буква ЪІ была образована из ера и иже по образцу кирилловской еры, буквы Б и Ѣ были созданы путём модификации соседних В и Ъ соответственно. 7. Первоначально кирилловские буквы писались вместе с унциальными без изменений, но постепенно каллиграфы привели их вид в соответствие с нормами унциального письма, чтобы они не выделялись и не мешали читать. Кроме того, из кирилловской азбуки были взяты названия букв. 8. Название «кириллица» первоначально относилось избуке, сочинённой Кириллом, именуемой сейчас «глаголицей», а «глаголицей» называли любое письмо. Перенос названия «кириллица» на греческий унциал с добавленными к нему кирилловскими буквами произошёл в более позднее время, причём уже позже попадания обеих азбук на Русь, так как русские книжники были в курсе, какая из двух азбук была настоящей «кириллицей». 9. Кирилловская глаголица не исчезла: она использовалась монастырскими книжниками ещё пару веков после Кирилла в Чехии, некоторое время в Болгарии, и до XX века сохранялась как церковное письмо в Хорватии (наследие работы Кирилла в Паннонии).

ѣѫџђ а̨ я̌ ѝ ѝ ъı ы ё жд дж ѢѪЏЂ:UpperCase

https://www.youtube.com/watch?v=2tHc-w_VMD0 CHURCH SLAVONIC: On The Letters



No comments:

Post a Comment