Monday, May 22, 2017

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣлата тематика

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..



Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика

  • ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.

1. ▼▼  Прѣдисловие   (.. скрий го прѣдисловието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

Из 2-рото послание на Апостол Павел към Коринтянитѣ:

ΟΣ ΚΑΙ ΙΚΑΝΩΣΕΝ ΗΜΑΣ ΔΙΑΚΟΝΟΥΣ ΚΑΙΝΗΣ ΔΙΑΘΗΚΗΣ
ΟΥ ΓΡΑΜΜΑΤΟΣ ΑΛΛΑ ΠΝΕΥΜΑΤΟΣ
ΤΟ ΓΑΡ ΓΡΑΜΜΑ ΑΠΟΚΤΕΙΝΕΙ ΤΟ ΔΕ ΠΝΕΥΜΑ ΖΩΟΠΟΙΕΙ.



ИЖЕ И ꙊДОВОΛΗ NAСЪ СΛꙊЖΗТЕΛΗ БЪIТΗ NОВꙊ ЗАВѢТꙊ
NЕ ПΗСЬМЕNΗ NО ДꙊХꙊ
ПΗСЬМѦ ЖЕ ꙊБΗВАЕТЪ А ДꙊХЪ ЖΗВОТВОРΗТЪ.



Тук нѣ̋ма да привеђам нови факти. Всичко винѫги е било прѣд очитѣ ни. Просто ще Ви прѣдложѫ̨ необичаен, но обективен анализ на онова, което повече от вѣк си е било прѣд очитѣ ни.

При обективно и донѣ̋къдѣ цинично отношение към темата, трѣ̋бва да се убѣдите, че много въпроси се изясняват, и много други въпроси, разбира се, пак се изясняват, но отговорът̌, който получават, е "не знаем и никога нѣ̋ма да узнаем".

Тази моя публикация ще ıѫ̨ наричам есе (опит), а "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър е съчинение. Есето ми е посветено не само на съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър, но и на цѣ̋лата тематика, свързана с нашата писменост. Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър не е единствениът̌ източник на информация по темата. Житията на Светитѣ Седмочисленици сѫщо ни говорıѫ̨т много. Но основното е самитѣ азбуки кирилица и глаголица и самитѣ букви. Каквото и да пише Черноризец Храбър, каквото и да пише в житията на Светитѣ Седмочисленици и в много други писания по темата от различно врѣме, каквото и да пише по темата в разни учебници, най-важното сѫ изводитѣ, които си правим от самитѣ азбуки и от самитѣ букви.

Ширещитѣ се заблуди по тази тематика се дължѫ̨т прѣди всичко на недоразумѣния, които не сѫ били въведени нарочно. Нѣ̋кои от тѣ̋х сѫ били причинени от криворазбрани патриотически чувства, замъгляващи разумът̌.

Съчинението на Черноризец Храбър е запазено в многобройни прѣписи, всичкитѣ намѣрени в Русия. Има дрѣбни отличия међу версиитѣ на текстът̌ в различнитѣ прѣписи.

Ако задържите показалецът̌ върху такъв бутон, коментарът̌ се показва като tooltip. водıѫ̨т към коментари на руски език, които давам без прѣвод и чийто автор вѣроятно е Б.Н.Флоря.

Текст на съчинението в оригинал на старо-славянски (старо-български) език може да се види тук или там.

Прѣвод на новобългарски може да се види тук или там.

(.. скрий го прѣдисловието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


2. ▼▼  Abstract: нѣ̋кои изводи в аванс   (.. скрий ..)  

  • Нѣ̋кои изводи в аванс относно съчинението:

    • Съчинението страстно защищава глаголицата.
    • Авторът̌ на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
    • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съотвѣтства на тогавашното ниво на науката.
    • Съчинението не се отнася за положението в България.
    • Авторът̌ на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.

  • Нѣ̋кои други изводи по тематиката в аванс:

    • Оригиналната кирилица прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).

      • Заимствана едно към едно е била цѣ̋лата гръцка писменост със всичкитѣ ѝ салтанати: 24-тѣ букви по форма, по фонетична стойност и по числова стойност, диакритичнитѣ знаци, пунктуационнитѣ знаци.
      • Само имената на буквитѣ (алфа, вита, гама, делта, ..) сѫ били изоставени. Славянскитѣ имена на буквитѣ (азъ, боукъı, вѣди, ..) вѣроятно сѫ от глаголическата традиция.
      • В частност, всѣки текст на гръцки език би могъл да се запише на "оригиналната кирилица", без да се ползват 11-тѣ допълнителни букви, слѣд това този текст би могъл да се изпрати къдѣ да е из Империята, а получателıът̌ не би заподозрѣ̋л, че текстът̌ е написан с нѣ̋каква друга азбука, а не с гръцката.
      • Слѣдователно, едва ли е можѣло по отношение на кирилицата нѣ̋кой тогава да претендира, че е неин създател.

    • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

      • Терминитѣ кирилица и глаголица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали в минѫ̨лото.
      • Авторът̌ на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
      • В общността от книжовници, къдѣто е възникнѫ̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
      • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът̌ коя от двѣтѣ азбуки се е появила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът̌ на този въпрос нѣ̋ма никакво значение.

    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга.

      • Разбира се, не при възникването или създаването си: тѣзи процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
      • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
      • Глаголицата е оказала влияние на кирилицата прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да бѫдѫ̨т прѣписани (транслитерирани) на кирилица.
      • Кирилицата е оказала влияние на глаголицата, слѣд като книжовници, останѫ̨ли вѣрни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

(.. скрий ги изводитѣ в аванс ..)   .. към началото ..


3. ▼▼  Общи разсѫђения за съчинението  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..


Този раздѣл с общи разсѫђения за съчинението ще бѫде послѣдван от разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът̌ в слѣдващиът̌ раздѣл.



3.1. ►►  За заглавието на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.2. ►►  За авторът̌ на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.3. ►►  За обстановката, в която е било написано съчинението  (.. покажи ..) .. към началото ..


4. ►►  Разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът̌ на съчинението 



5. ►►  Други източници по темата   (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..


6. ▼▼  Общи разсѫђения по темата   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..



6.1. ►►  За глаголицата   (.. покажи ..) (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..



6.2. ▼▼  За кирилицата   (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..


  • ▼▼  За кирилицата - прѣдварително експозѐ  (.. скрий ..)  .. към началото ..

    • Авторът̌ на съчинението едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.

    • Цѣлата моравска евангелизаторска мисия на Св.Св. Кирил и Методий е основана на глаголицата и на глаголическата писмена традиция.

    • Кирилицата е възникнѫ̨ла по "естествен" пѫт независимо от моравската мисия, независимо от глаголицата, независимо от Светитѣ солунски братя.
    • Кирилицата вѣроятно по "естествен" пѫт щѣше да възникне и ако моравската мисия не се бѣше случила.

    • Хората, допълнили гръцката азбука с 11 букви, за да ıѫ̨ пригодıѫ̨т за славянскиът̌ език, нѣма как да сѫ се хвалѣли, че сѫ създали нова азбука. Тѣ сѫ заимствали цѣ̋лата гръцка азбука ведно със звуковитѣ и числовитѣ стойности на буквитѣ, и само сѫ добавили 11 букви. Източникът̌ на новитѣ 11 букви е неизвѣстен.

    • Заради усърдната промоция и непрѣстанната реклама на новата азбука (на глаголицата), в славянскитѣ страни и даже срѣд ученитѣ-слависти темата за азбуката и буквитѣ често е обект на нездрав интерес и се прѣекспонира.

    • (.. скрий ..) .. към началото ..

  • ▼▼  Щрихи от историята на кирилицата  (.. скрий ..)  .. към началото ..

    • Кирилицата се е използвала повече от хиляда години. Прѣз това врѣме - в течение на вѣковетѣ - тя се е промѣняла. Промѣняла се е различно в различнитѣ страни.

    • Като изпускаме от поглед страничнитѣ клонове, които не водıѫ̨т до съврѣменната българска азбука, могѫ̨т да се маркират слѣднитѣ етапи в развитието на кирилицата:

      • (.. покажи ги етапитѣ разгънѫ̨то ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Оригиналната кирилица прѣди досѣгът̌ ѝ с глаголицата. (.. скрий ..)  .. към началото ..

        • Оригиналната кирилица прѣдставлява гръцката азбука с допълнение от 11 (единадесет) букви.

          • Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ.
          • Славянскиът̌ език имал нуђа от тѣзи букви.

        • Гръцката азбука е била прилагана с всичкитѣ ѝ "салтанати": лигатури, диакритики, пунктуация, милетски цифри.
        • Вѣроятно и гръцкитѣ имена на буквитѣ сѣ били използвани.

        • Тритѣ допълнителни гръцки букви, използвани за липсващитѣ милетски цифри, вѣроятно все още не сѫ били замѣнени.
        • Възможно е буквата S още да не е била въведена.
        • Слѣдователно, възможно е допълнителнитѣ букви в оригиналната кирилица да сѫ били не единадесет, а само десет:

          • пет допълнителни букви за съгласни (Б,Ж,Ш,Ц,Ч), и
          • пет допълнителни букви за гласни (два ера Ъ,Ь, два юса Ѫ,Ѧ и гласната ят Ѣ).

        • Пет (5) от 24-тѣ гръцки букви не сѫ се използвали в славянски думи:

          • Θ,Ξ,Υ,Φ,Ψ.

        • Тринадесет (13) от 24-тѣ гръцки букви за съгласни се използвали приблизително със сѫщата фонетична стойност, както в гръцки:

          • Β,Γ,Δ,Ζ,Κ,Λ,Μ,Ν,Π,Ρ,Σ,Τ,Χ.

        • Шест (6) от 24-тѣ гръцки букви за гласни се използвали приблизително със сѫщата фонетична стойност, както в гръцки:

          • Α,Ε,Η,Ι,Ο,Ω.
          • Както в гръцки, Η и Ι не сѫ се различавали по звучене.
          • Както в гръцки, Ο и Ω не сѫ се различавали по звучене.
          • За разлика от гръцки, тѣзи четири букви се пишѣли произволно в славянскитѣ думи.

        • Както в гръцки, гласниът̌ звук У [u] (ум, усѣт, унес, успѣх, ..) се означавал с диграфът̌ ΟΥ или със съотвѣтната лигатура .

        • Йотиранитѣ гласни се отбѣлѣ̋звли както в гръцки - с буквата I (ıота) прѣд сричкотворната гласна.

        • В този си вид, оригиналната кирилица била напълно функционална за славянскиът̌ език.

        • (.. скрий го етапът̌ ..)  (.. свий ıѫ̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Кирилицата в България и Рома̄ния слѣд досѣгът̌ ѝ с глаголицата.. (.. скрий ..)  .. към началото ..

        • Книжовницитѣ от Моравската мисия и от Охридската книжовна школа натворили - прѣвели и съчинили - огромен обем текстове на славянски език, написани на глаголица.

        • Тѣзи текстове е трѣ̋бвало да бѫдѫ̨т прѣписвани (транслитерирани) от глаголица на кирилица, и това е пѫтıът̌, по който глаголицата е повлияла на кирилицата.

        • По-вѣроятно е имената на буквитѣ в славянскитѣ азбуки (азъ, боукъı, вѣди, ..) да произлизат от глаголицата и оттам да сѫ заимствани и в кирилицата.

        • "Кирилизацията" на милетската система може да е елемент на оригиналната кирилица, но може и да е била осѫществена по-късно под влиянието на глаголицата.

          • На много въпроси от историята отговор нѣ̋ма и нѣ̋ма да има.

          • Възможно е в оригиналната кирилица все още да сѫ се употрѣбявали тритѣ допълнителни гръцки букви като милетски цифри за 6-90-900, и едва по-късно тѣ да сѫ били елиминирани и замѣстени с кирилски букви S-Ч-Ц.

            • Ако е било така, то е възможно кирилската буква S да е била въведена под влияние от глаголицата.

          • Но е възможно сѫщо така още в оригиналната кирилица нѣ̋кои от допълнителнитѣ кирилски букви, а именно S-Ч-Ц, да сѫ замѣстили допълнителнитѣ гръцки букви като милетски цифри за 6-90-900.

            • Ако е било така, то е възможно формитѣ на допълнителнитѣ кирилски букви S-Ч-Ц нѣ̋как си да възпроизвеђат тритѣ допълнителни гръцки букви.

        • Основното във влиянието на глаголицата върху кирилицата е идеята йотиранитѣ гласни да имат отдѣлни букви.

          • В кирилицата тази идея никога не е била осѫществена докрай.

          • Първиът̌ резултат е кирилската буква Ю.

            • Буквосъчетанието (триграфът̌) ΙΟΥ, както се е бѣлѣжѣл този дифтонг, се е опростил до лигатура ΙΟ и получава статут на буква в кирилицата - буквата Ю.

            • Опростяването от ΙΟΥ във ΙΟ било възможно, понеже в славянскиът̌ език нѣ̋мало дифтонг ΙΟ.
            • Тогава нѣ̋мало, сега има.

            • Буквата Ю много си ıѫ̨ харесваме.

          • Добриът̌ резултат с буквата Ю не е бил послѣдван от други добри резултати.

          • В България, къдѣто прѣдимно се е осѫществявала дѣйността по прѣписване от глаголица на кирилица,
          • по моделът̌ на глаголицата и на глаголическата буква G34:Ⱑ:Ιат
          • кирилската буква Ѣ започнѫ̨ла да се употрѣбява като буква за дифтонгът̌ ΙА.

          • Според съврѣменниът̌ румѫнски правопис, на мѣ̋стото, къдѣто в минѫ̨лото сѫ писали буквата Ѣ, сега пишѫ̨т EA.

        • Освѣн Ю и ΙА, йотиранитѣ гласни продължили да ги пишѫ̨т с буквата Ι:ıота отпрѣд, както в гръцки: ΙЕ, ΙЯ, ΙѪ.

          • Но се появил стремеж на тѣзи буквосъчетания с Ι:ıота отпрѣд да гледат като на отдѣлни букви.

          • Без съмнѣние, глаголицата е повлияла.

          • Но освѣн това и друга практика вѣроятно е повлияла.

            • Първата буква на нова глава от текстът̌ се откроявала в рѫкописитѣ като главна буква.
            • Главнитѣ букви били добрѣ украсявани.
            • Сама Ι:ıота в главна буква не оставяли - като главна буква се пишѣло цѣ̋лото буквосъчетание.

        • (.. скрий го етапът̌ ..)  (.. свий ıѫ̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Кирилицата в Русия прѣди печатнитѣ шрифтове. (.. скрий ..)  .. към началото ..

        • Кирилицата е била занесена в Русия слѣд досѣгът̌ ѝ с глаголицата.
        • Идеята за отдѣлнитѣ букви - идея, заимствана от глаголицата, вече се е била просмукала в кирилицата.

        • Забѣлѣжка_1: Под "Русия" тука разбирайте "източнитѣ славяни".
        • Забѣлѣжка_2: Не бива да се забравя, че голѣ̋м принос за славянската книжовност и за кирилицата имат източнитѣ славяни - униати.

        • В тази срѣда е възникнѫ̨л така нарѣчениът̌ "църковно-славянски език". Тази публикация обаче е посветена на буквитѣ и писмеността, а не толкова на езикът̌.

        • В съотвѣтствие с произношението си, източнитѣ славяни наложили в кирилицата промѣни срѣд буквитѣ за гласни.

        • Голѣмиът̌ юс Ѫ бил замѣнен със звук и буква ΟΥ (У, Ꙋ).
        • И съотвѣтно, йотираниът̌ голѣ̋м юс ΙѪ бил замѣнен с буква Ю.
        • Буквата голѣ̋м юс Ѫ била елиминирана от източно-славянската кирилица.

        • В старо-българскиът̌ език гласната Ѣ:Iат се произнасяла по-широко и по-отворено от обикновеното E.
        • Но в източно-славянски гласната Ѣ:Iат звучала по-тѣ̋сно и по-затворено от обикновеното E.
        • Кирилската буква Ѣ:Iат си останѫ̨ла в азбуката, но само за означаване на гласната Ѣ:Iат.
        • Срѣд източнитѣ славяни тази буква не подхођала за йотираната гласна IA.

        • В в източно-славянското произношение гласната малък юс Ѧ се е била измѣнила в IA.
        • И съотвѣтно буквата малък юс Ѧ започнѫ̨ла да се употрѣбява за означане на йотираната гласна IA.

        • Като резултат от горѣ-изложеното, в днешната наша кирилица имаме буквитѣ за йотирани гласни Ю и Я.
        • Я е просто печатната форма на малкиът̌ юс Ѧ.
        • В дѣйствителност, разлика међу буквата малък юс Ѧ и диграфът̌ IA не правѣли: второто било I:Iота прѣд A, а първото - I:Iота под A.

        • И още, като резултат от горѣ-изложеното:

          • Ако в текст на църковно-славянски има буква ΟΥ (У, Ꙋ), не е ясно дали на старо-български там има пак ΟΥ (У, Ꙋ) или голѣ̋м юс Ѧ.
          • Ако в текст на църковно-славянски има буква Ю, не е ясно дали на старо-български там има пак Ю или йотиран голѣ̋м юс .
          • Ако в текст на църковно-славянски има буква Ѧ (Я) или диграф IA, не е ясно дали на старо-български там има пак IA, Ѣ или пък малък юс Ѧ.

          • Методитѣ на компаративистиката сѫ нужни, за да се възстанови старо-българскиът̌ от църковно-славянскиът̌.

        • Възникнѫ̨ло и нѣ̋какво прѣдпочитание да се пише -ИЯ и -ИЮ вмѣсто -ИА и -ИꙊ.

        • Най-важното събитие в историята на славянскитѣ езици от послѣдното хилядолѣтие е изпадането на слабитѣ ерове.

          • Съврѣменната кирилица прѣживява това събитие в Русия и това прѣживяване ıѫ̨ дамгосва.

          • Буквитѣ голѣ̋м ер Ъ и малък ер Ь губıѫ̨т качеството си на гласни, губıѫ̨т сричкотворната си позиция и се прѣвръщат съотвѣтно в знак за твърдост (твёрдый знак) и знак за мекост (мягкий знак).

          • Лигатурата (диграфът̌) ШТ получава статут на отдѣлна буква Щ, която се използва за специфична за рускиът̌ език диференциация међу твърдото Ш и мекото Щ.

            • Подобна диференциация има и при звучнитѣ съгласни, но там случаитѣ сѫ малобройни и сѫ се оправили без специална буква.

          • Появява се потрѣбността от буква за несричкотворното И.

        • (.. скрий го етапът̌ ..)  (.. свий ıѫ̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Въвеђане на кирилскитѣ печатни шрифтове в Русия. (.. скрий ..)  .. към началото ..

        • В този подраздѣл се разглеђат двѣ важни събития: въвеђането на арабскитѣ цифри и въвеђането на кирилскитѣ печатни шрифтове. И тука става дума за Русия.

        • Въвеђането на съврѣменната десетична бройна система в Русия не е имало опоненти, понеже прѣвъзходството ѝ над милетската система е смазващо.

          • С изхвърлянето на милетската система гръцкитѣ букви, които не се използвали в текстове на славянски, станѫ̨ли ненужни.

          • Буквитѣ Ξ (кси), Ψ (пси) и Ω (омега) излѣзли от употрѣба.

          • Буквитѣ Θ (θита) и Υ (Υпсилон) се запазили. Употрѣбявали се само в чуђи думи. Прѣз 1918 тѣзи двѣ букви били изхвърлени от азбуката и замѣнени съответно с Φ и И според произношението.

          • Изоставена била и кирилската буква S, употрѣбявана като цифра 6.

          • Гласната И продължавали да ıѫ̨ означават или с буквата И (heta, ητα), или с Ι (ιωτα,Iота).

        • Въвеђането на кирилскитѣ печатни шрифтове в Русия срѣщнѫ̨ло съпротива.

          • Точно тогава придобила грађанственост и самата дума "кирилица".
          • Азбуката в традиционниът̌ ѝ вид била нарѣчена "кирилица".
          • А пък азбуката в печатниът̌ ѝ вид била нарѣчена "грађаница".

          • Привърженицитѣ на "кирилицата" се прѣдали.
          • Съгласили се, че "грађаница" - това е "новата кирилица".
          • Съгласили се, че "новата кирилица" била почти сѫщата като старата.

          • От "грађаницата" или "новата кирилица" произлизат всички съврѣменни варианти на кирилската азбука.

          • Печатнитѣ шрифтове доближили видът̌ на кирилицата до този на латинската азбука, както тя се употрѣбявала в Западна Европа.

        • Какви измѣнения в кирилската азбука били наложени от въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия?

          • Нѣ̋кои от тѣзи измѣнения сѫ били произволни, а други сѫ били обусловени от прѣдишни практики.

          • Появила се нова кирилска буква У приблизително с формата на буквата Y от латинската азбука.
          • Тази буква замѣстила диграфът̌ ΟΥ или съотвѣтната лигатура

          • Диграфът̌ ЪI придобил статут на буква Ы и във формата на тази нова буква бил вплетен малкиът̌ ер Ь, а не голѣмиът̌.

          • Статут на отдѣлна буква окончателно придобил и диграфът̌ Щ.

          • Формитѣ на буквитѣ Ч и Щ били леко измѣнени.

          • Силно измѣнена била формата на буквата Η (И,ητα). Срѣдната ѝ чертичка вмѣсто хоризонтална била наклонена обратно на буквата Ν.

          • Силно измѣнена била формата на буквата Ν. Срѣдната ѝ чертичка станѫ̨ла хоризонтална и буквата приела видът̌ Н, което било старата форма на буквата Η (И,ητα).

          • Неразпознаваема станѫ̨ла формата Z на кирилската буква З.

          • Буквата Ι (ιωτα,Iота) получила точката отгорѣ по западно-европейски модел.

          • Изоставени били наслѣденитѣ от гръцката писменост диакритики.

          • Въведена била западно-европейската пунктуация в замѣ̋на на гръцката.

          • Пак по западно-европейски образец, било въведено различието међу главни и малки букви, както го познаваме днес.

        • Това е най-голѣ̋мото измѣнение на кирилицата от възникването ѝ досега.

          • Слѣд това събитие - кирилскитѣ печатни шрифтове в Русия - кирилицата вече е азбука, различна от гръцката, а не е вече "допълнена гръцка азбука"

          • Забѣлѣжка: Такова голѣ̋мо измѣнение била и вуковата реформа в Сърбия, но тя нас не ни засѣ̋га.

        • (.. скрий го етапът̌ ..)  (.. свий ıѫ̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Кирилицата в Русия слѣд печатнитѣ шрифтове. (.. скрий ..)  .. към началото ..

        • В Европа и Русия се появяват езиковѣди.

        • Руската кирилица придобила днешниът̌ си вид слѣд правописната реформа от 1918.

        • Дребен проблем: за звукът̌ Φ има двѣ букви: Θ и Φ.

          • Прѣди 1918 и двѣтѣ букви се употрѣбяват според етимологията на думата: Θёдор , Филипп.
          • Слѣд 1918 остава само буквата Φ: Фёдор , Филипп.

          • Прѣз 19-ти вѣк буквата Θ се употрѣбява спорадично със звукова стойност Т в думи с гръцки произход, но не влиза в официалната българска азбука.

        • Сериозен проблем: варианти за гласната И/I.

          • Българскиът̌ език има нуђа от двѣ букви:

            • една за несричкотворната полугласна Й/J, и
            • една за обикновената сричкотворна гласна И/I.

          • Рускиът̌ и украинскиът̌ език се нуђаıѫ̨т още от една буква:

            • една за несричкотворната полугласна Й/J,
            • една за обикновената сричкотворна гласна И/I, и
            • една за твърда сричкотворна гласна Ы/И.

          • Прѣз 19-ти вѣк кирилицата е прѣдоставяла слѣднитѣ букви:

            • Нова буква Й за несричкотворната полугласна, прѣдставляваща старата буква И с диакритичен знак "бревис".
            • Стара буква И, продължение на гръцката буква Η:ήτα, чиято форма печатнитѣ шрифтове сѫ ıѫ̨ измѣнили.
            • Стара буква Ι, продължение на гръцката буква Ι:ιώτα, която печатнитѣ шрифтове сѫ ıѫ̨ снабдили с точка.
            • Буква Ы, създадена чрѣз печатнитѣ шрифтове от по-стариът̌ диграф ЪΙ

          • Било измислено напълно изкуствено правило за рускиът̌ правопис кога да се пише буквата И и кога Ι.
          • Прѣз прѣдишнитѣ вѣкове тѣзи двѣ букви в славянски думи се употрѣбявали произволно.

          • Прѣз 1918 буквата Ι била изхвърлена от руската азбука.

          • За украинскиът̌ език обаче рѣшението било друго.

            • Вмѣсто Ы за твърдото Ы/И била възприета буквата И.
            • А за мекото И - буквата Ι.

        • Сериозен проблем: варианти за гласната E.

          • Било намѣрено перфектно рѣшение на проблемът̌ за прѣгласът̌ в рускиът̌ език на гласната E в ΙΟ: диакритичен знак над буквата E, чиято употрѣба е факултативна.

          • До 1918 буквата Ѣ се употрѣбявала в рускитѣ текстове на етимологичното си мѣ̋сто според църковно-славянската традиция.
          • Прѣз 1918 буквата Ѣ била изхвърлена от руската кирилица и замѣнена с E.

          • Украинскиът̌ език прѣнебрѣгнѫ̨л буквата Ѣ. Той би могъл да ıѫ̨ използва вмѣсто Ι.

          • Прѣз 19-ти вѣк езикът̌ за међународно общуване бил френски. Образованитѣ хора и в Русия, и в цѣ̋ла Европа знаѣли френски език.
          • Владѣещитѣ френски език се дразнѣли от рускиът̌ акцент при произнасяне на френскитѣ гласни E. Много руснаци произнасяли френското E с йотация - IE. Това можѣло да измлни смисълът̌ на френската рѣч.

          • Затова въвели буква Э за означаване на гласната E в чуђи думи, която трѣ̋бва да се произнася без йотация.
          • В дѣйствителност, тази буква не е нужна за рускиът̌ език. Но се влачи в руската кирилица и досега.

        • (.. скрий го етапът̌ ..)  (.. свий ıѫ̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Възстановяване на кирилицата в България прѣз 19-ти вѣк. (.. скрий ..)  .. към началото ..

        • Официалната българска кирилица е оформена едва към краıът̌ на 19-ти вѣк въз основа на руската кирилица от онова врѣме.

        • Основниът̌ проблем за българскиът̌ език бил с коя кирилска буква да се означи звукът̌ Ъ.

          • В началото на вѣкът̌ грамотнитѣ хора в България били грамотни на гръцки и не знаѣли с коя кирилска буква да означават звукът̌ Ъ.

          • Замѣствали го понѣ̋кога с О, понѣ̋кога с А или .

          • Имало и такива, дѣто искали изобщо да изгонıѫ̨т звукът̌ Ъ от българскиът̌ език.

          • Около срѣда̀та на вѣкът̌ от румѫнската кирилица била възстановена буквата Ѫ.
          • Много книжовници от онова врѣме изполвали за звукът̌ буквата Ъ само буквата Ѫ.

          • Към краıът̌ на вѣкът̌ се разбрало, че в оригиналната кирилица буквата за звукът̌ Ъ, прѣди в Русия тази буква да се прѣвърне в твёрдый знак, била буквата ер голѣ̋м Ъ.

          • В официалниът̌ правопис влѣзли и двѣтѣ букви за звукът̌ Ъ - Ъ и Ѫ, и тѣ се употрѣбявали според етимологията.

          • Борцитѣ против звукът̌ Ъ все пак успѣли да наложѫ̨т той да се означава с буквата А в редица окончания.

          • И тъй, от краıът̌ на 19-ти вѣк до 1945 звукът̌ Ъ в се означавал с една от тритѣ букви Ъ, Ѫ и А.
          • Аз се придържам към този правопис на звукът̌ Ъ, като случаитѣ, когато буквата А звучи Ъ, ги маркирам с диакритичен знак.

          • Прѣз 1945 буквата Ѫ била изпѫдена от официалната българска азбука.

        • Докато проблемът̌ за подходяща буква от кирилицата за звукът̌ Ъ намѣрил рѣшение, другиът̌ важен за българскиът̌ език проблем - кирилскитѣ букви за йотиранитѣ гласни, се влачи без задоволителен резултат.

          • Българскиът̌ език има нуђа от четири кирилски букви за йотирани гласни, а само една подходяща е налична: буквата Ю.

          • Българскиът̌ език се нуђае още от букви за IA, IO и .

          • Буквата от руската кирилица Я, която там има звукова стойност IA, била заимствана в българската кирилица и била натоварена и с двѣтѣ звукови стойности IA и .
            • Случаитѣ, когато буквата Я звучи , аз ги маркирам с диакритичен знак.

          • За IO е било възприето двояко писане ЙО и ЬО, което противорѣчи на идеитѣ на старитѣ славянски азбуки глаголица и кирилица.

          • За пълното рѣшение на проблемът̌ с йотиранитѣ гласни прѣдлагам възстановяване на старата кирилска буква Ι:Iota:Ιώτα без точка.
          • Да се използва компютърниът̌ код на съотвѣтната турска буква, която всички съврѣменни шрифтове би трѣ̋бвало да изобразяват добрѣ.
          • Така ще имаме IO и . А сѫщо така и .
          • С малки букви: ıо и ıъ. А сѫщо така и ıѫ.
          • Смѣ̋там, че IO/ıо се различават лесно от Ю/ю.
          • Ако руската буква Я нѣ̋кому му се струва съмнителна, ще има възможността да ползва IA и ıа.

        • Още в срѣдата на 19-ти вѣк старата кирилска буква Ι:Iота:ιώτα излѣзла от употрѣба в България.

          • Малко по-горѣ съм прѣдложил тя да бѫде възстановена, но задължително без точка, не според рускитѣ печатни шрифтове.

        • Българскитѣ книжовници от 19-ти вѣк се ползвали с кирилска азбука, различаваща се по състав, според личнитѣ им прѣдпочитания.
        • Напримѣр, Найден Геров.

          • Той прилагал състоятелен етимологичен правопис.

          • Употрѣбявал кирилскитѣ букви Ѣ, Ы, Ъ, Ѫ, Я на етимологичнитѣ им мѣста, като буквата Я за него прѣдставлявала малкиът̌ юс, а със съчетанието IA означавал йотираното A.

        • В самиът̌ край на 19-ти вѣк била оформена официалната българска азбука от 32 букви,

          • която се основавала на руската кирилица от онова врѣме,
          • минус 4-тѣ букви Ы, Э, Θ:θήτα и υ:ύψιλον,
          • плюс буквата Ѫ.

        • Слѣд руската правописна реформа от 1918, българската кирилица в сравнение с руската

          • не съдържала буквитѣ Ы и Э,
          • но пък съдържала в повече буквитѣ Ѣ и Ѫ.

        • Българската правописна реформа от 1945 оставила българската кирилица с 30 букви,

          • като ıѫ̨ лишила от буквитѣ Ѣ и Ѫ.

          • Добрѣ, че буквитѣ Ы и Э, които ги нѣ̋ма в нашата азбука,
          • ги добавихѫ̨ само на клавиатуритѣ на пишещитѣ машини по БДС,
          • а не и в букваритѣ на първолацитѣ.

        • Голѣ̋м проблем на българскиът̌ правопис е явлението "промѣнливо Ѣ".

          • Прѣз цѣлиът̌ 19-ти вѣк кирилската буква Ѣ, писана на етимологичното ѝ мѣ̋сто, като че ли рѣшава този проблем.

          • Това рѣшение става част о от първиът̌ официален български правопис.
          • Буквата Ѣ остава част от българската кирилица и играе в неıѫ̨ важна роля.

          • Но това рѣшение не се харесвало на лѣвичари, русофили и национал-нихилисти.

          • Един бѣ̋л хлѣ̋б, два бѣли хлѣ̋ба, хлѣбни издѣлия

            • Прѣди 1945: Единъ бѣлъ хлѣбъ, два бѣли хлѣба, хлѣбни издѣлия
            • Слѣд 1945: Един бял хляб, два бели хляба, хлебни изделия

          • Правописът̌, нарѣчен отечествено-фронтовски, въведен от комуниститѣ прѣз 1945, игнорирал западнитѣ български говори, за да отстѫпи част от тѣ̋х на новосъздаващиът̌ се "македонски" език.

        • Както виђате, аз съм си ги възстановил двѣте изгонени от комуниститѣ прѣз 1945 букви: Ѣ и Ѫ.
        • Въвел съм си за себе си и буквитѣ џ (дж) и ђ (жд), защото считам, че тѣ сѫ нужни за нашиът̌ език.
        • Прѣдлагам за в бѫдеще да се възстанови и старата кирилска буква Ι:Iota:Ιώτα без точка, но засега се придържам към традицията и не ıѫ̨ употрѣбявам.

        • (.. скрий го етапът̌ ..)  (.. свий ıѫ̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Съпоставка на кирилицата и на гръцката азбука  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

    • ◄►  Както бе отбѣлѣ̋зано вече неведнѫж в тази публикация, оригиналната кирилица е възникнѫ̨ла в краıът̌ на 9-ти вѣк и

      • прѣдставлява гръцката азбука с допълнение от единадесет букви: Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ с неизвѣстен източник.

    • ◄► По онова врѣме - в краıът̌ на 9-ти вѣк,

      • гръцката азбука е била стабилна повече от хиляда години.

      • Послѣднитѣ прѣдшестващи измѣнения в гръцката азбука сѫ станѫ̨ли четири-пет вѣка прѣди Евангелскитѣ събития.

      • А слѣдващитѣ измѣнения в гръцката азбука се случват едва при въвеђането на книгопечатането прѣз 15-ти и 16-ти вѣк.

    • ◄► Едва ли нѣ̋кога цариградската патриаршия е била против кирилицата.

      • Напротив. Цариградската патриаршия е налагала използването ѝ вмѣсто латинската азбука.

      • Защото не сѫ гледали на кирилицата като на азбука различна от гръцката.

    • ▼▼  Въвеђане на гръцкитѣ печатни шрифтове. (.. скрий ..)  .. към началото ..

      • Кирилскитѣ печатни шрифтове сѫ въведени в Русия, далече от България, далече от Цариград, далече от мѣ̋стото, къдѣто кирилската писмена традиция е възникнѫ̨ла.

      • Гръцкитѣ печатни шрифтове сѫ въведени в Западна Европа, далече от Цариград, далече от гръцката писмена традиция.

      • Гръцкитѣ печатни шрифтове сѫ въведени в Западна Европа с цѣл гръцкитѣ класически текстове.
      • При това хилядолѣтната християнска гръцка книжовна традиция е била прѣнебрѣгнѫ̨та.

      • При създаването на кирилскитѣ печатни шрифтове в Русия сѫществуващитѣ вече гръцки печатни шрифтове не сѫ били взети прѣд вид.

      • Човѣкът̌, който е трѣ̋бвало да съгласува въвеђането на печатнитѣ шрифтове в полза на пасомитѣ си, е бил цариградскиът̌ патриарх.
      • Институцията, който е трѣ̋бвало да съгласува въвеђането на печатнитѣ шрифтове за гръцката азбука и за нейното допълнение - кирилицата, е била цариградската патриаршия.

      • Прѣди нѣ̋колко вѣка ислямскитѣ теолози обявили книгопечатането за грѣховно.
      • Коранът̌ трѣ̋бвало да се прѣписва от вѣщи художници-калиграфи с любов.

      • Цариградската патриаршия обявила книгопечатането за дѣло на еретици и паписти.
      • С други думи, надупила се цариградската патриаршия към техническиът̌ прогрес в единение с ислямскиът̌ свѣ̋т.

      • В Западна Европа хората снабдили с Библия на роден език всѣки дом.
      • И за да могѫ̨т във всѣки дом да има кой да ıѫ̨ чете Библията, въвели и всеобщото образование.
      • А пък със всеобщото образование дошъл и всестранниът̌ прогрес, всестранниът̌ напрѣдък.

      • А как било по Нашенско и из Ориентът̌ си знаем.
      • (.. скрий ..)  (.. свий ıѫ̨ съпоставката ..)  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Защо латинската азбука е различна от гръцката? (.. скрий ..)  .. към началото ..

      • За произходът̌ и оформянето на гръцката азбука можете да прочетете тука.
      • А пък произходът̌ на латинската азбука е показан в този мой коментар.

      • Още от врѣмето прѣди Христа латинската и гръцката азбука сѫ различни.

        • Защото третата буква от азбуката има много различен вид: C и Γ.
        • Защото третата буква във формата си от латинската азбука C се разпознава като S:Σίγμα в гръцката писменост.
        • Защото третата буква от азбуката има различно звучене: K и Γ.
        • Защото седмата латинска буква G не се разпознава в гръцката писменост като Γ.

        • Защото буквата с форма H има съвсѣм различни значения в двѣтѣ азбуки.

        • Защото буквата с форма P се разпознава като Π в латинската азбука и като R в гръцката.

        • Защото буквата с форма X се разпознава като X в гръцката азбука и като Ξ/ξ/ks в латинската.

        • И всичкитѣ тѣзи разлики сѫ от врѣмето прѣди Христа.

      • (.. скрий ..)  (.. свий ıѫ̨ съпоставката ..)  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Защо кирилицата е азбука, различна от гръцката? (.. скрий ..)  .. към началото ..

      • Сега гръцката азбука и кирилската азбука сѫ различни азбуки, защото не е имало съгласуване при въвеђането на печатнитѣ шрифтове.

        • Гръцкитѣ и кирилскитѣ печатни шрифтове сѫ въведени по различно врѣме на различни мѣста от различни хора.

      • Сега гръцката азбука и кирилската азбука сѫ различни азбуки,

        • защото буквата с форма H в гръцката азбука се разпознава като И, а в кирилската - като N.

        • Тази разлика се е установила при въвеђане на печатнитѣ шрифтове в Русия.

      • Прѣди печатнитѣ шрифтове

        • гръцката азбука е била подмножество на кирилицата,

        • понеже кирилицата прѣдставлявала просто допълнение на гръцката азбука с нѣ̋колко букви.

        • Всѣ̋ка от 24-тѣ гръцки букви е влизала и в кирилицата.

        • За всѣки текст на гръцки език, записан с 24-тѣ гръцки букви, можѣло да се каже, че е записан с кирилица.

      • (.. скрий ..)  (.. свий ıѫ̨ съпоставката ..)  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Хипотеза: рѫбестата кирилица. (.. скрий ..)  .. към началото ..

      • Това е само хипотеза, мое прѣдположение, и може да нѣ̋ма нищо общо с истината.

      • Малко теория.

        • Шумнитѣ съгласни (т.е. сѫщинскитѣ съгласни) се дѣлıѫ̨т на три вида:

          • прѣградни (плозивни),
          • проходни (фрикативни), и
          • африкати.

        • В българскиът̌ език:

          • Съгласнитѣ Л,М,Н,Р не сѫ шумни, т.е. тѣ не сѫ сѫщински съгласни.

          • Съгласнитѣ Ц и Ч сѫ африкати и тука ще ги подминем.

          • Останалитѣ съгласни се дѣлıѫ̨т на прѣградни (плозивни: Б,Г,Д,К,П,Т) и проходни (фрикативни: В,Ж,З,С,Ф,Х).

          • Слѣднитѣ двойки български съгласни се различават само по признакът̌ прѣградност-проходност (плозивност-фрикативност): Б-В, К-Х, П-Ф.

      • Къдѣ е проблемът̌?

        • Проблемът̌ се виђа и сега, бил е виден и в 9-ти вѣк.

        • Гръцкитѣ букви Β,Γ,Δ означават проходни (фрикативни) съгласни.

        • В старо-славянскиът̌ (и в частност в българскиът̌) език има проходна (фрикативна) съгласна Β [вода, вѣ̋ра, ..], обаче съгласнитѣ Б,Г,Д сѫ прѣградни (плозивни) [Бог, глава, дух].

        • Възможно е създателитѣ на кирилицата да сѫ забѣлѣ̋зали това.

      • Какво може да е било рѣшението?

        • Да се поставим на мѣ̋стото на първопроходцитѣ на кирилицата.

        • Има три гръцки букви за съгласни в началото на азбуката: Β,Γ,Δ.
        • В гръцки език тѣ обикновено означават проходни (фрикативни) съгласни.

        • В старо-славянскиът̌ език има съотвѣтни прѣградни (плозивни) съгласни.
        • Съотвѣтни: по мѣ̋сто на артикулация и по признакът̌ звучност.

        • Възможно е на нѣ̋кого от създателитѣ на кирилицата да е хрумнѫ̨ла идеята признакът̌ прѣградност (плозивност) да се бѣлѣжи с допълнително порѫбване на съотвѣтната гръцка буква.
        • Гръцката буква в оригиналната си форма без порѫбване продължава да означава проходност (фрикативност).

      • И тъй:

        • Гръцката буква Β означава проходна (фрикативна) съгласна, каквато има и в славянски.
        • Тази буква с непромѣнена форма влиза в кирилицата.

        • Но в славянски има и съотвѣтната прѣградна (плозивна) съгласна.
        • Буквата за неıѫ̨ Б е получена от буквата Β, като се наруши гладкостта и се получи по-рѫбеста форма.

        • Гръцката буква Γ означава проходна (фрикативна) съгласна, каквато в славянски нѣ̋ма.
        • Но съотвѣтната прѣградна (плозивна) съгласна ıѫ̨ има в славянски.
        • Буквата за съотвѣтната славянска прѣградна (плозивна) съгласна трѣ̋бва да се получи от гръцката буква Γ, като се добави вертикална чертичка горѣ вдѣ̋сно.
        • Кирилската буква заприличва на гръцката буква Π от прѣдкласическиът̌ период.

        • Гръцката буква Δ означава проходна (фрикативна) съгласна, каквато в славянски нѣ̋ма.
        • Но съотвѣтната прѣградна (плозивна) съгласна ıѫ̨ има в славянски.
        • Буквата за съотвѣтната славянска прѣградна (плозивна) съгласна трѣ̋бва да се получи от гръцката буква Δ, като се добавıѫ̨т двѣ вертикални чертички отдолу.

      • Нататък:

        • Прѣз слѣдващитѣ вѣкове славяногласнитѣ книжовници не знаѣли за рѫбестата маркировка на съгласнитѣ за прѣградност (плозивност), счели порѫбването за декорация и го прилагали и към други букви.

        • Това е причината кирилицата като цѣ̋ло да изглеђа по-рѫбеста от необходимото.

        • Напримѣр, на кирилската буква T слагали упорито двѣ верткални чертички отгорѣ и така се появила курсивното T с форма на обратно Ш.

      • Да, в съврѣменниът̌ гръцки език

        • ги има както проходнитѣ (фрикативнитѣ) съгласни Β,Γ,Δ,
        • така и прѣградннтѣ (плозивнитѣ) съгласни Б,Г,Д.
        • И прѣз 9-ти вѣк вѣроятно е било пак така.

        • Буквосъчетанията ΜΠ,ΓΚ,ΝΤ, които сега се използват за прѣградннтѣ (плозивнитѣ) съгласни, не сѫ се използвали прѣз Срѣдновѣковието.

        • Проблемът̌ за маркиране на признакът̌ прѣградност (плозивност) при гръцкитѣ звучни съгласни Β,Γ,Δ, е стоѣ̋л и прѣз Срѣдновѣковието.
        • Изключвам обаче възможността сѫщата маркировка, която прѣдполагам да е била в сила за кирилицата, да се е използвала масово при гръцки текстове.

      • Особено остро е стоѣ̋л проблемът̌ при гръцката Гамма.

        • Свети Кирил Константин Философ в своята глаголица е прѣдвидил буквата G13:Ⰼ:G:Герв за прѣградната (плозивната) Гамма.

        • Освѣн в думата ANGEΛ и нейнитѣ производни, къдѣто може да се очаква, тази глаголическа буква е изненадващо употрѣбена в думитѣ GOΛGOTA и GEENA.

        • Прѣдполагам, че тѣзи думи сѫ се произнасяли в гръцки с прѣградна (плозивна) съгласна, за да се придаде страх чрѣз нетипично произношение.

      • (.. скрий ..)  (.. свий ıѫ̨ съпоставката ..)  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

  • ◄►  Влияние на глаголицата върху кирилицата  (.. иди в раздѣлът̌ за глаголицата ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Нѣ̋колко думи за кирилицата в заключение  (.. скрий ..)  .. към началото ..

    • Кирилската азбука е възникнѫ̨ла по естествен пѫт.

      • Тя би възникнѫ̨ла и без моравската мисия и без Светитѣ солунски братя.
      • Развивала се е по естествен пѫт в България и Русия.

    • Тя носи всички бѣлѣзи от прищѣвкитѣ на историята.
    • (.. скрий го заключението ..)  .. към началото ..

  • ◄► .. Всичко за кирилицата: ..  скрий ..  свий ..  разгъни ..  .. към началото ..



6.3. ►►  Милетската система за означаване на числата  (.. покажи ıѫ̨ тук ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. покажи ıѫ̨ там ..)  .. към началото ..



7. ▼▼  Сводка на недоразумѣнията   (.. скрий ги ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..)


  • ◄► Недоразумѣнията по тази тематика сѫ се трупали прѣз вѣковетѣ.

  • ◄► Основнитѣ източници на недоразумѣнията сѫ три:

    • Глаголицата
    • Ислямското нашествие на Балканитѣ
    • Книгопечатането

  • ►►  Глаголицата като източник на недоразумѣния   (.. покажи ..)

  • ►►  Ислямското нашествие на Балканитѣ като източник на недоразумѣния  (.. покажи ..)

  • ►►  Книгопечатането като източник на недоразумѣния   (.. покажи ..)

    (.. скрий ги недоразумѣнията ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..) .. към началото ..




8. ▼▼  Изводитѣ в резюме   (.. скрий ги ..)  


  • Съчинението страстно защищава глаголицата.
  • Авторът̌ на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
  • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съотвѣтства на тогавашното ниво на науката.
  • Съчинението не се отнася за положението в България.
  • Авторът̌ на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.

  • Оригиналната кирилица прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).
  • Нѣ̋ма как кирилицата да е създадена от нѣ̋кого.
  • Едва ли е можѣло нѣ̋кой тогава да претендира, че е създател на кирилицата.

  • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

    • Терминитѣ кирилица и глаголица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали в минѫ̨лото.
    • Авторът̌ на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
    • В общността от книжовници, къдѣто е възникнѫ̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
    • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът̌ коя от двѣте азбуки се е появила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът̌ на този въпрос нѣ̋ма никакво значение.

  • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга.

    • Разбира се, не при възникването или създаването си: тѣзи процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
    • Глаголицата е оказала влияние на кирилицата прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да бѫдѫ̨т прѣписани (транслитерирани) на кирилица.
    • Кирилицата е оказала влияние на глаголицата, слѣд като книжовници, останѫ̨ли вѣрни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

  • По тази тема прѣз изминѫ̨литѣ вѣкове сѫ се натрупали много недоразумѣния, основнитѣ източници на които сѫ три:


(.. скрий ги изводитѣ ..)   .. към началото ..


9. ▼▼  Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) .. към началото ..


10. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..)


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

  • ►►  ::christo.tamarin, 2008-06-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2009-11-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2016-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-05-30 19:23:: Интервю с Николай Акимов
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-mm-dd hh:mm:: Mои коментари от 2018 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2019-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2019 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2020 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2021 във facebook по темата
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2021-07-27 07:47:: За митоветѣ и истината около азбуката и Светитѣ братя
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-06-02 20:19:: Коментари на руски от сайтът̌ vostlit.info
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2022 във facebook по темата
  • ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..






No comments:

Post a Comment