Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣлата тематика

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика

• ►► Цъкнѣте, за да се покаже картинката.
  
• ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.
  

• 1. Прѣдисловие
• 2. Abstract: нѣ̋кои изводи в аванс
• 3. Общи разсѫђения за съчинението
  • 3.1. За заглавието на съчинението
  • 3.2. За авторът на съчинението
  • 3.3. За обстановката, в която е написано съчинението
• 4. Разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът на съчинението
• 5. Други източници по темата
  • 5.1. Пространно житие на Свети Кирил Константин Философ
  • 5.2. Пространно житие на Свети Методий
• 6. Общи разсѫђения по темата
  • 6.1. За глаголицата
  • 6.2. За кирилицата
  • 6.3. Милетската система за означаване на числата
• 7. Сводка на недоразумѣнията
• 8. Изводитѣ в резюме
• 9. Прѣпратки (references)
• 10. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

• ►► Цъкнѣте, за да се покаже картинката.
  
• ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.
  
  

.. покажи всичко ..   .. скрий всичко ..   .. to the bottom ..

---

1. ►►  Прѣдисловие   (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)

1. ▼▼  Прѣдисловие   (.. скрий го прѣдисловието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

Из 2-рото послание на Апостол Павел към Коринтянитѣ:

ΟΣ ΚΑΙ ΙΚΑΝΩΣΕΝ ΗΜΑΣ ΔΙΑΚΟΝΟΥΣ ΚΑΙΝΗΣ ΔΙΑΘΗΚΗΣ
ΟΥ ΓΡΑΜΜΑΤΟΣ ΑΛΛΑ ΠΝΕΥΜΑΤΟΣ
ΤΟ ΓΑΡ ΓΡΑΜΜΑ ΑΠΟΚΤΕΙΝΕΙ ΤΟ ΔΕ ΠΝΕΥΜΑ ΖΩΟΠΟΙΕΙ.

ИЖЕ И ꙊДОВОΛΗ NAСЪ СΛꙊЖΗТЕΛΗ БЪIТΗ NОВꙊ ЗАВѢТꙊ
NЕ ПΗСЬМЕNΗ NО ДꙊХꙊ
ПΗСЬМѦ ЖЕ ꙊБΗВАЕТЪ А ДꙊХЪ ЖΗВОТВОРΗТЪ.

Тук нѣ̋ма да привеђам нови факти. Всичко винѫги е било прѣд очитѣ ни. Просто ще Ви прѣдложа̨ необичаен, но обективен анализ на онова, което повече от вѣк си е било прѣд очитѣ ни.

При обективно и донѣ̋къдѣ цинично отношение към темата, трѣ̋бва да се убѣдите, че много въпроси се изясняват, и много други въпроси, разбира се, пак се изясняват, но отговорът, който получават, е "не знаем и никога нѣ̋ма да узнаем".

Тази моя публикация ще я̨ наричам есе (опит), а "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър е съчинение. Есето ми е посветено не само на съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър, но и на цѣ̋лата тематика, свързана с нашата писменост. Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър не е единствения̌т източник на информация по темата. Житията на Светитѣ Седмочисленици сѫщо ни говоря̨т много. Но основното е самитѣ азбуки кирилица и глаголица и самитѣ букви. Каквото и да пише Черноризец Храбър, каквото и да пише в житията на Светитѣ Седмочисленици и в много други писания по темата от различно врѣме, каквото и да пише по темата в разни учебници, най-важното сѫ изводитѣ, които си правим от самитѣ азбуки и от самитѣ букви.

Ширещитѣ се заблуди по тази тематика се дължа̨т прѣди всичко на недоразумѣния, които не сѫ били въведени нарочно. Нѣ̋кои от тѣ̋х сѫ били причинени от криворазбрани патриотически чувства, замъгляващи разумът.

Съчинението на Черноризец Храбър е запазено в многобройни прѣписи, всичкитѣ намѣрени в Русия. Има дрѣбни отличия међу версиитѣ на текстът в различнитѣ прѣписи.

Ако задържите показалецът върху такъв бутон, коментарът се показва като tooltip. водя̨т към коментари на руски език, които давам без прѣвод и чийто автор вѣроятно е Б.Н.Флоря.

Текст на съчинението в оригинал на старо-славянски (старо-български) език може да се види тук или там.

Оригиналния̌т текст (.. скрий го ..) на съчинението на старо-славянски (старо-български) език е взет от тук, но по-долу е приведен в нормализиран вид.

• .. покажи как е нормализиран оригиналния̌т текст ..

• Използван е съврѣменен печатен шрифт.
• Употрѣбени сѫ само буквитѣ ита и омикрон, йотата се запазва само в буквосъчетания.
• Гръцкитѣ имена по възможност запазват оригиналния̌т си правопис.
• Диакритични знаци не се употрѣбяват.
• Ероветѣ и юсоветѣ по възможност сѫ поправени.
• При многото прѣписи сѫ вкарани много грѣшки и далеч не всички сѫ поправени.
• Вѣроятно при тази нормализация сѫщо така сѫ вкарани грѣшки.
• .. скрий параметритѣ на нормализацията ..

Прѣвод на новобългарски може да се види тук или там.

Прѣводът на новобългарски, който е приведен по-долу (скрий го прѣводът), е взет от тук.

Прочее, прѣди славянитѣ нѣ̋маха̨ книги, но бидейки езичници, четѣ̋ха̨ и гадаѣха̨ с черти и рѣзки.

Когато се кръстиха̨, бѣ̋ха̨ принудени [да пиша̨т] славянската рѣч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добрѣ с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзѣло, или црькъı, или ЧAIANНIЕ, или широта, или iадъ, или ѫдоу или ЮNOСТЬ, или iязъıкъ и други тѣ̋м подобни. И така бѣше много години.

Слѣд това човѣколюбецът Бог, който уређа всичко и който не оставя човѣшкия̌т род без разум, но всички привеђа към разум и спасение, смили се над човѣшкия̌т род, изпрати му свети Константин Философа, нарѣчен Кирил, праведен и истинолюбив мѫж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцкитѣ букви, а други пък според славянската рѣч. Изпърво започна по гръцки: тѣ прочее казват "алфа", а той - "аз". От "а" започват и двѣтѣ азбуки. И както гърцитѣ съставиха̨ своитѣ букви по образец на еврейскитѣ, така и той - по гръцкитѣ. Първата буква у евреитѣ е "алеф", което ще рѣче "учение". Като се завеђа отначало дѣтето на училище, казва му се: "Учи се" - това е алеф. И гърцитѣ, подражавайки на това, казваха̨ "алфа". И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия̌т език, че казват на детето "алфа", което значи на гръцки "тѫрси" вмѣсто "тѫрси учение". Подобно на това и св. Кирил създаде буква "аз". Но като първа буква и дадена от Бога на славянския̌т род за развързване на устата на онѣзи, които чрѣз азбуката се уча̨т на разум, "аз" се изговаря с широко отваряне на устата, а другитѣ букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.

Тѣзи сѫ славянскитѣ букви и така трѣ̋бва да се пиша̨т и произнасят: а, б, в, г, ...

Нѣ̋кои казват: "Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърцитѣ пиша̨т с 24 букви?" Но тѣ не зная̨т с колко пиша̨т гърцитѣ. Наистина тѣ имат 24 букви, но не изпълват с тѣ̋х книгитѣ си, та сѫ прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се събера̨т - 38. Подобно на това и по сѫщия̌т начин св. Кирил създаде 38 букви.

Други пък казват: "Защо сѫ славянскитѣ книги? Тѣ̋х нито Бог ги е създал, нито ангелитѣ, нито пък сѫ изначални като еврейскитѣ, римскитѣ и гръцкитѣ, които сѫ още отначало и сѫ приети от Бога."

А други пък казват, че Бог ни е създал буквитѣ. И не зная̨т, окаянитѣ, какво говоря̨т, и мисля̨т, като смѣ̋тат, че Бог е заповѣ̋дал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: "И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински." А славянски там нѣ̋маше. Затова славянскитѣ книги не сѫ от Бога.

На това какво да кажем или що да рѣчем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светитѣ книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. Бог не е създал най-напрѣд нито еврейския̌т, нито елинския̌т език, а сирийския̌т, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа̌, и от потопа̌, докато Бог раздѣли езицитѣ при стълпотворението, както пише: "Размѣсени бѣха̨ езицитѣ." И както се размѣсиха̨ езицитѣ, така и нравитѣ, и обичаитѣ, и наредбитѣ, и законитѣ, и изкуствата според народитѣ: на египтянитѣ се падна земемѣренето, на перситѣ, халдеитѣ и асирийцитѣ - звѣздоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човѣшки изкуства; на евреитѣ пък - светитѣ книги, в които е писано, че Бог сътвори небето и земята и всичко, което е на нея̨, и човѣка̌, и всичко поред, както пише; на елинитѣ пък даде граматиката, риториката и философията.

Но прѣди това елинитѣ нѣ̋маха̨ букви на своя̌т език, а пишѣха̨ своята рѣч с финикийски букви. И така бѣше много години. Послѣ, като дойде Паламид, започна от алфа и вита и състави на елинитѣ само 16 букви. Към тѣх Кадъм Милиски прибави още 3 букви. С тѣзи 19 букви пишѣха̨ дълго врѣме. После Симонид изнамѣри и прибави двѣ букви, а писателя̌т Епихарий изнамѣри 3 букви. И събраха̨ се 24. Слѣд много години Дионисий Граматик изнамѣри 6 двугласни, послѣ друг - 5 и друг - 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха̨ 38 букви. Послѣ пък, като минаха̨ много години, намѣриха се по Божие повелѣние 70 мѫже, които прѣведоха̨ от еврейски на гръцки език [библията]. А славянскитѣ книги сам св. Константин, нарѣчен Кирил, ги прѣведе, и буквитѣ създаде за малко години: онѣзи мнозина, 7 души, и за много години създадоха̨ тѣхнитѣ букви, а 70 - прѣводът. Затова славянскитѣ букви сѫ по-свети и по̀ за почит, защото свят мѫж ги е създал, а гръцкитѣ - елини езичници.

Ако ли пък нѣ̋кой рѣче, че не ги е нагласил добрѣ, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: и гръцкитѣ сѫщо така много пѫти сѫ били нагласявани от Акила и Симах, а послѣ и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпослѣ, отколкото да се създаде за пръв пѫт.

Ако запиташ гръцкитѣ книжовници, като рѣчеш: "Кой ви е създал буквитѣ и прѣвел книгите, или в кое врѣме?", то рѣ̋дко између тѣ̋х зная̨т. Обаче ако запиташ славянскитѣ азбукарчета, като рѣчеш: "Кой ви е създал азбуката или прѣвел книгитѣ?", всички зная̨т и в отговор ще рѣка̨т: "Св. Константин Философ, нарѣчен Кирил, той ни създаде азбуката и прѣведе книгитѣ и брат му Методий." [Още сѫ живи онѣзи, които сѫ ги видѣли.] И ако попиташ в кое врѣме, то всички зная̨т и ще рѣка̨т, че прѣз врѣмето на гръцкия̌т цар Михаил и на Бориса българския̌т княз, и на Растица моравския̌т княз, и на Коцел блатенския̌т княз, в годината 6363 от създаването на свѣтът (от Рођество Христово: 855 или 863).

Има и други отговори, които другадѣ ще кажем, а сега нѣ̋ма врѣме (друг прѣвод: сега не му е врѣмето).

Така, братя, Бог е дал разум на славянитѣ, комуто слава и чест, и власт, и поклон сега и винѫги в безкрайнитѣ вѣкове, амин.

(.. скрий го прѣдисловието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

2. ►►  Abstract: нѣ̋кои изводи в аванс   (.. покажи ..)

2. ▼▼  Abstract: нѣ̋кои изводи в аванс   (.. скрий ..)  

• Нѣ̋кои изводи в аванс относно съчинението:
  
  
  • Съчинението страстно защищава глаголицата.
  • Авторът на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
  • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съотвѣтства на тогавашното ниво на науката.
  • Съчинението не се отнася за положението в България.
  • Авторът на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.


• Нѣ̋кои други изводи по тематиката в аванс:
  
  
  • Оригиналната кирилица прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).
    
    
    • Заимствана едно към едно е била цѣ̋лата гръцка писменост със всичкитѣ ѝ салтанати: 24-тѣ букви по форма, по фонетична стойност и по числова стойност, диакритичнитѣ знаци, пунктуационнитѣ знаци.
    • Само имената на буквитѣ (алфа, вита, гама, делта, ..) сѫ били изоставени. Славянскитѣ имена на буквитѣ (азъ, боукъı, вѣди, ..) вѣроятно сѫ от глаголическата традиция.
    • В частност, всѣки текст на гръцки език би могъл да се запише на "оригиналната кирилица", без да се ползват 11-тѣ допълнителни букви, слѣд това този текст би могъл да се изпрати къдѣ да е из Империята, а получателя̌т не би заподозрѣ̋л, че текстът е написан с нѣ̋каква друга азбука, а не с гръцката.
    • Слѣдователно, едва ли е можѣло по отношение на кирилицата нѣ̋кой тогава да претендира, че е неин създател.
  
  
  • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.
    
    
    • Терминитѣ кирилица и глаголица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали в мина̨лото.
    • Авторът на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
    • В общността от книжовници, къдѣто е възникна̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
    • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът коя от двѣтѣ азбуки се е появила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът на този въпрос нѣ̋ма никакво значение.
  
  
  • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга.
    
    
    • Разбира се, не при възникването или създаването си: тѣзи процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
    • Глаголицата е оказала влияние на кирилицата прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да бѫда̨т прѣписани (транслитерирани) на кирилица.
    • Кирилицата е оказала влияние на глаголицата, слѣд като книжовници, остана̨ли вѣрни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

(.. скрий ги изводитѣ в аванс ..)   .. към началото ..

---

3. ►►  Общи разсѫђения за съчинението   (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..

3. ▼▼  Общи разсѫђения за съчинението  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

Този раздѣл с общи разсѫђения за съчинението ще бѫде послѣдван от разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът в слѣдващия̌т раздѣл.

---

3.1. ►►  За заглавието на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..

3.1 ▼▼  За заглавието на съчинението   (.. скрий ..)  .. към началото ..

Заглавието "Сказание за буквитѣ" е адекватно на съдържанието на съчинението.

При съврѣменнитѣ публикации във вѣстници и списания заглавията обикновено се поставят от редакторът, а не от авторът.

Тъй че и в нашия̌т случай заглавието може да не е от авторът на съчинението: по-вѣроятно е да е от прѣписвачитѣ.

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

3.2. ►►  За авторът на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..

3.2 ▼▼  За авторът на съчинението   (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Авторът на това съчинение е неизвѣстен.


• Aвторът на съчинението пише, че сам той не бил виђал Св. Методий, но имало още живи хора, които го били виђали, него, Св. Методий, и брат му Св. Кирил.
  • Слѣдователно, нѣ̋ма как да е бил нѣ̋кой от ученицитѣ на Св. Методий, нѣ̋кой от Светитѣ Седмочисленици: Климент, Наум, Горазд, Сава или Ангеларий.


• Доколкото анализът ще покаже, че съчинението не е свързано с България, то:
  • нѣ̋ма как да е бил самия̌т цар Симеон,
  • нито пък нѣ̋кой книжовник от Плиска или Прѣслав.


• Доколкото анализът ще покаже, че авторът не владѣѣл гръцки език, то:
  • нѣ̋ма как да е бил самия̌т цар Симеон,
  • нито пък нѣ̋кой книжовник от Цариград-Константинопол.


• Доколкото анализът ще покаже, че авторът на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата, то той нѣ̋ма как да е принадлѣжал към Охридската книжовна школа.


• Авторът на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.


• Дори името на авторът е неизвѣстно.
  
  
  • Черноризец най-вѣроятно значи монах или свещеник.
  • Черноризец едва ли е лично име.
  • Но има съвсѣм малка вѣроятност Черноризец да е фалшив прѣвод (прѣвод по недоразумѣние) на името Мавриций (Maurizio на италиански).
  
  
  • Храбър може да е лично име, но вѣроятността за това не е голѣ̋ма, понеже такова име не е засвидѣтелствано другадѣ.
  • Храбър може да е просто епитет, т.е. авторът да е нарѣчен или да се е нарѣкъл с псевдонимът "храбрия̌т монах", "храбрия̌т черноризец", "храбрия̌т свещеник".
  • Но има и съвсѣм малка вѣроятност в името Черноризец Храбър да е вплетено името на Hrabanus Maurus.
  • Ако е така, то в името Черноризец Храбър, считано за името на авторът, в сѫщност е вплетено име на страничен човѣк, с привърженицитѣ на когото прѣписвачът може би си е мислѣл, че авторът спори.

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

3.3. ►►  За обстановката, в която е било написано съчинението  (.. покажи ..) .. към началото ..

3.3 ▼▼  За обстановката, в която е било написано съчинението  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Съчинението е било написано на "славяногласен терен". Авторът е живѣѣл в общество от славяногласни и сам той е бил славяногласен.


• Съчинението е било написано на "християнски терен". Авторът е бил християнин и е живѣѣл в християнско общество.


• Помнѣло се е обаче, че тамошнитѣ славяногласни доскоро сѫ били езичници (погане). Но никакви езически религиозни вѣ̋рвания или обичаи не сѫ спомена̨ти в съчинението.


• Съчинението е било написано на "славяногласен християнски терен", къдѣто се разпространявала глаголицата като единствена славянска азбука и къдѣто хората не подозирали за сѫществуването на кирилицата.


• Съчинението е насочено срѣщу два вида опоненти:
  
  
  • срѣщу "триезичници", които оспорвали нуђата от славянски прѣвод на Светото Писание и от славянска писменост; и
  • срѣщу книжовници, които просто не харесвали глаголицата.
  
  
  • Нѣ̋кои от послѣднитѣ - книжовницитѣ, които просто не харесвали глаголицата - може да сѫ познавали кирилицата.
  • Но авторът на съчинението не знаѣл за кирилицата. Ако "опонентът" е имал прѣд вид кирилицата, то авторът на съчинението не е разбирал за какво става дума и я̨ е наричал "гръцка азбука", понеже нѣ̋мало как иначе да я̨ нарѣче.


• Живи сѫ били още онѣзи, дѣто сѫ виђали Светитѣ братя Кирил и Методий. Вѣроятно авторът на съчинението е познавал такива хора.


• Авторът на съчинението е носител на знанията, донесени от Светитѣ братя Кирил и Методий, и на традицията, която е резултат от тѣ̋хната десетилѣтна работа по разпространение на Християнството на славянски език.


• Аргументитѣ, които авторът на съчинението привеђа в защита на славянската писменост (на глаголицата), сѫ знания, донесени там от Светитѣ братя Кирил и Методий заедно с азбуката, с глаголицата.


• Къдѣ там? В Моравия. Там, къдѣто била Моравия и къдѣто сѫ мисионерствали Светитѣ братя Кирил и Методий.

(.. скрий ..)  .. към началото ..

---

4. ►►  Разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът на съчинението 

• .. покажи ги разсѫђенията .. .. към началото ..

4. ▼▼  Разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът на съчинението 

• • .. скрий ги разсѫђенията ..   .. към глава   .. .. покажи оригиналния̌т текст ..


• Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ кънигъ нъ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ и гатаахѫ погани сѫщи
• Прочее (Тъй като) прѣди, славянитѣ, бидейки езичници, нѣ̋маха̨ книги, а (но) с черти и рѣзки четѣ̋ха̨ и гадаѣха̨.


• • Това се води първа глава.
  
  
  • Тука и в слѣдващото изрѣчение авторът внушава, че докато сѫ били езичници, славянитѣ не само че не сѫ имали книги, но не сѫ имали и нуђа от книги.
  • Под книги авторът едва ли си мисли нѣщо друго освѣн Светото Писание.
  • Изразът "четѣ̋ха̨ и гадаѣха̨" трѣ̋бва да се разбира "броѣ̋ха̨ и гадаѣха̨"
    • Славянския̌т корен "-чет-" означава и "броя̨": прочети ми от едно до десет, безчет.
    • Ако се чудите какво е имал прѣд вид авторът на съчинението под "черти и рѣзки", погледнѣте тука.
  • Вносни коментари на руски: , , .


• Крьстивъше же ся, римсками и грьческами письменъı нѫждаахѫ ся [писати] словѣньскѫ рѣчь безъ оустроениıа
• Когато се кръстиха̨, бѣ̋ха̨ принудени [да пиша̨т] славянската рѣч с римски и с гръцки букви без устроение.


• • Вносен коментар на руски: .


• Нъ какъ можетъ ся писати добрѣ грьческами письменъı:
  Богъ или животъ или sѣло, или црькъı, или ЧAIANНIЕ или широта или ıадъ, или ѫдоу или ЮNOСТЬ, или язъıкъ и инаıа подобьнаıа симъ.
  И такъ бѣше мънога лѣта.
• Но как може да се пише добрѣ с гръцки букви:
  Богъ или животъ, или дзѣло, или црькъı, или ЧAIANНIЕ, или широта, или ıадъ, или ѫдоу или ЮNOСТЬ, или язъıкъ и други тѣ̋м подобни.
  И така бѣше много години.


• • Както можете да видите от вносния̌т коментар на руски , дума ѫдоу като че ли нѣ̋ма.
  • За нѣ̋кои въпроси от историята отговор нѣ̋ма, нѣ̋ма и да има.


• Потомъ же чьловѣколюбець Богъ строıѫи вьсѣ и не оставлıаıѫ чьловѣча рода безъ разоума, нъ вься къ разоумоу приводя и съпасению, помиловавъ родъ чьловѣчь, посъла имъ святаго Кωнстантина философа, нарицаемаго Курıла, мѫжа праведьна и истиньна,
• Слѣд това човѣколюбецът Бог, който уређа всичко и който не оставя човѣшкия̌т род без разум, но всички привеђа към разум и спасение, смили се над човѣшкия̌т род, изпрати му свети Константин Философа, нарѣчен Кирил, праведен и истинолюбив мѫж,


• • Начало на трета глава.
  
  
  • Както можете да видите от вносния̌т коментар на руски , това изрѣчение е почти идентично с въведението към Житието на Св.Кирил.
  • Или авторът на това съчинение и на онова житие е един и сѫщ, или сѫ прѣписвали един от друг.


• и сътвори имъ л̃ письмена и осмь: ова оубо по чиноу грьческъıхъ письменъ, ова же по словѣньстѣи рѣчи.
• и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцкитѣ букви, а други пък според славянската рѣч.


• • Както можете да видите от вносния̌т коментар на руски , никой не е успѣ̋л да възстанови 38-тѣ букви, за които става дума.
  • Моя̌т опит сѫщо така бѣ неуспѣшен - докарал съм ги до 37.
  • Отхвърлям намекът, че имало букви за особени звуци в западно-славянскитѣ диалекти.
  
  
  • Вносен коментар на руски: .
  • Съгласен съм, че в съчинението се обсѫђа глаголицата.
  • Прѣдположението, че изразът "по образец на гръцкитѣ букви" слѣдва да се разбира в смисъл, че редица букви от глаголицата съвпадат с гръцкитѣ букви по звученето си, отличавайки се от по графическата си форма от тѣ̋х.
  • Сѫщо така, възможно е изразът "едни по образец на гръцкитѣ букви" да се отнася за буквитѣ Φ:G24:Ⱇ, Ω:G26:Ⱉ и Θ:G43:Ⱚ, които не сѫ били нужни за славянския̌т език и които вѣроятно Свети Климент е възстановил в глаголицата с гръцката им форма по образец от кирилицата.


• Отъ прьваго же наченъ по грьческоу: они оубо алфа а сь азъ. Отъ аза начятъ обое.
• Изпърво започна по гръцки: тѣ прочее казват "алфа", а той - "аз". От "а" започват и двѣтѣ азбуки.


• И ıако же они подобльше ся жидовскъıмъ письменемъ сътворишя, такъ и сь грьческъıмъ.
• И както гърцитѣ съставиха̨ своитѣ букви по образец на еврейскитѣ, така и той - по гръцкитѣ.


• • Гръцкитѣ букви сѫ били съставени по образец на еврейскитѣ или на финикийскитѣ? Все едно.


• Жидове бо прьвое письмя имѫтъ алефъ еже ся съказаетъ оучение съврьшаıѫще. Въводимоу дѣтищоу и глаголяще оучися, еже есть алефъ. И грьци подобящеся томоу алфа рѣшя. И сподобися речение съказаниа жидовъска грьческоу язъıкоу да речетъ дѣтищоу въ оучениа мѣсто ищи, алфа бо ищи ся речетъ грьческомь язъıкомь.
• Първата буква у евреитѣ е "алеф", което ще рѣче "учение". Като се завеђа отначало дѣтето на училище, казва му се: "Учи се" - това е алеф. И гърцитѣ, подражавайки на това, казваха̨ "алфа". И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия̌т език, че казват на детето "алфа", което значи на гръцки "тѫрси" вмѣсто "тѫрси учение".


• • Вносни коментари на руски: , .
  • От тѣ̋х можете да видите откъде е прѣписвал авторът на това съчинение,
  • както и да се убѣдите, че той не е знаѣл добрѣ гръцки език.


• Тѣмъ бо подобя ся святъи Курıлъ сътвори прьвое письмя азъ.
  Нъ ıако и прьвомоу сющоу письмени и отъ Бога даноу родоу словѣньскоумоу на отъврьстие оустъ, въ разоумъ оучящимъ ся боуквамъ великомь разъдвижениемь оустъ възъгласитъ ся, а она письмена маломь разъдвижениемь оустъ възъгласятъ ся и исповѣдаıѫтъ ся.
• Подобно на това и св. Кирил създаде буква "аз".
  Но като първа буква и дадена от Бога на славянския̌т род за развързване на устата на онѣзи, които чрѣз азбуката се уча̨т на разум, "аз" се изговаря с широко отваряне на устата, а другитѣ букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.


• • Вносен коментар на руски: .
  • От него се разбира, че авторът на съчинението е продължил да прѣписва от сѫщото мѣ̋сто.
  
  
  • Край на трета глава.


• Се же сѫть письмена словѣньскаıа, сице а подобаетъ писати и глаголати: А̄ Б̄ В̄ Г̄.
• Тѣзи сѫ славянскитѣ букви и така трѣ̋бва да се пиша̨т и произнасят: а, б, в, г, ...


• • Това се води четвърта глава.
  
  
  • Вносни коментари на руски: , .
  • Тѣзи коментари сѫ противорѣчиви.
  • От тѣ̋х се разбира, че в различнитѣ запазени прѣписи на съчинението текстът на четвърта глава сѫществено се разминава.
  • Вѣроятно, в оригиналът всичкитѣ 38 букви сѫ били изброени на това мѣ̋сто.
  • Но е възможно само началото и края̌т на азбуката да сѫ били маркирани.
  • В Чудовския̌т прѣпис не сѫ дадени 14 допълнителни славянски букви, а само 13.
  
  
  • Вносни коментари на руски: , , , .
  
  
  • Повечето от запазенитѣ прѣписи на съчинението сѫ били прѣписвани от други по-стари кирилски прѣписи, разбира се.
  • Но оригиналния̌т текст на съчинението е бил написан на глаголица и там е отавало дума за глаголицата.
  
  
  • В публикацията си "Всичко за глаголицата" съм дал обяснение за "мистериознитѣ букви" в глаголицата.
  • Вижте и тука.
  • Нѣ̋ма как прѣписвачитѣ прѣз вѣковетѣ да сѫ били наясно с такива детайли.
  • Но като че ли и съврѣменнитѣ изслѣдователи сѫ били завладѣни от нѣщо като славяноцентризъм.


• Дроузии же глаголятъ почьто есть л̃и письменъ сътворилъ, а можетъ ся и меньшимь того писати, ıако же и грьци к̃д пишѫтъ.
• Нѣ̋кои казват: "Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърцитѣ пиша̨т с 24 букви?"


• И не вѣдятъ колицѣмь пишѫтъ грьци. Есть бо оубо к̃д письменъ, но не наплънѣıѫтъ ся тѣми кънигъı, нъ приложили сѫть двогласьнъıхъ а̃ı. И въ чисьменехъ же г̃, s̃ е и θ̃ десятъное и θ̃ сътъное, и събираıѫтъ ся ихъ л̃и. Тѣмь же потомоу подобьно и въ тъжде образъ сътвори святъи Курıлъ л̃и письменъ.
• Но тѣ не зная̨т с колко пиша̨т гърцитѣ. Наистина тѣ имат 24 букви, но не изпълват с тѣ̋х книгитѣ си, та сѫ прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се събера̨т - 38. Подобно на това и по сѫщия̌т начин св. Кирил създаде 38 букви.


• • Това се води пета глава.
  
  
  • Прѣдположението, изказано във вносния̌т коментар на руски , че редица букви от глаголицата били донесени от моравския̌т говор и не били нужни за старо-българския̌т говор, го отхвърлям.
  • Броя̌т на буквитѣ в глаголицата е по-голѣ̋м от броя̌т на буквитѣ в оригиналната кирилица, и слѣдователно в глаголицата наистина има ненужни за славянския̌т език букви.
  • Но това се дължи само на допълнителнитѣ глаголически букви за йотиранитѣ гласни.
  • Вижте тука или там.
  
  
  • Вносния̌т коментар на руски разглеђа тритѣ допълнителни милетски цифри в гръцкото писмо.
  • Милетската система за означаване на числата е описана тука, тука или там.
  
  
  • Авторът на съчинението е искал да убѣди читателитѣ, че макар глаголицата да е азбука, различна от гръцката, тя все пак слѣдва моделът на гръцката азбука.
  • Вижте вносния̌т коментар на руски или пък тука или там.


• Дроузии же глаголятъ Чесомоу же сѫть словѣньскъı кънигъı? Ни того бо есть Богъ сътворилъ ни то аггели ни сѫть ижде коньни ıако жидовъскъı и римъскъı и еллиньскъı ижде отъ кона сѫть и прияти сѫть Богомь.
• Други пък казват: "Защо сѫ славянскитѣ книги? Тѣ̋х нито Бог ги е създал, нито ангелитѣ, нито пък сѫ изначални като еврейскитѣ, римскитѣ и гръцкитѣ, които сѫ още отначало и сѫ приети от Бога."


• • Начало на шеста глава.
  
  
  • Вносен коментар на руски: .


• А дроузии мьнятъ ıако Богъ намъ есть сътворилъ письмена.
• А други пък казват, че Бог ни е създал буквитѣ.


• • Както пише по-надолу авторът на съчинението, всѣ̋ко азбукарче знаѣло, че славянскитѣ букви сѫ били създадени от Св. Константин Философ, нарѣчен Кирил.
  • Не Бог, а човѣк от плът и кръв е създал глаголическитѣ букви.
  • И ако нѣ̋кой нѣ̋кога го е попитал защо е създал нова азбука, а не е ползвал гръцката, то е напълно възможно отговорът да е бил "Бог ми я̨ показа на сън тази азбука".
  • И нѣ̋кои сѫ му повѣ̋рвали.
  • Впрочем да - глаголицата е уникална.


• И не вѣдятъ ся чьто глаголяще окаıаньнии. И ıако трими язъıкъı есть Богъ повелѣлъ кънигамъ бъıти, ıако же въ еуаггелии пишетъ: и бѣ дъска написана жидовъскъı и римъскъı и еллиньскъı, а словѣнскъı нѣ тоу. Тѣмъ же не сѫть словѣнскъıя кънигъı отъ Бога.
• И не зная̨т, окаянитѣ, какво говоря̨т, и мисля̨т, като смѣ̋тат, че Бог е заповѣ̋дал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: "И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински." А славянски там нѣ̋маше. Затова славянскитѣ книги не сѫ от Бога.


• • Вносен коментар на руски: .
  • Вносен коментар на руски: .
  • Във втория̌т коментар коментиращия̌т допуска това съчинение да е било написано в Срѣдновѣковна България, а не е така.


• Къ тѣмъ чьто глаголемъ, или чьто речемъ къ тацѣмъ безоумьнъıмъ? Обаче речемъ отъ святъıхъ кънигъ ıако же наоучихомъ ся: ıако вьсѣ по рядоу бъıваıѫтъ отъ Бога, а не иногдоıѫ.
• На това какво да кажем или що да рѣчем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светитѣ книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго.


• • Наистина нѣ̋ма какво повече да се каже.


• Нѣсть бо Богъ сътворилъ жидовъска язъıка прѣжде ни римъска ни еллиньска нъ суръскъı, имь же и Адамъ глагола, и отъ Адама до потопа, и отъ потопа доньде же Богъ раздѣли язъıкъı при стлъпотворении, ıакоже пишетъ разъмѣшеномь же бъıвъшемь язъıкомь. И ıакоже язъıци разъмѣсишя, такъ и нърави, и объıчаи, и оустави, и закони, и хъıтрости на язъıкъı: Егуптяномъ же землемѣрение, а персомъ и халъдеомъ и асуреомъ звѣздочьтение, влъшъвение, врачевание, чарование, и вься хъıтрость чьловѣчя. Жидовомъ же святъıя кънигъı, въ нихъ же есть писано ıако Богъ небо сътвори и земля, и вьсѣ ıаже на неи, и чьловѣка, и вьсѣ по рядоу, ıакоже пишетъ. Еллиномъ граматикия, риторикия, философия.
• Бог не е създал най-напрѣд нито еврейския̌т, нито елинския̌т език, а сирийския̌т, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа̌, и от потопа̌, докато Бог раздѣли езицитѣ при стълпотворението, както пише: "Размѣсени бѣха̨ езицитѣ." И както се размѣсиха̨ езицитѣ, така и нравитѣ, и обичаитѣ, и наредбитѣ, и законитѣ, и изкуствата според народитѣ: на египтянитѣ се падна земемѣренето, на перситѣ, халдеитѣ и асирийцитѣ - звѣздоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човѣшки изкуства; на евреитѣ пък - светитѣ книги, в които е писано, че Бог сътвори небето и земята и всичко, което е на нея̨, и човѣка̌, и всичко поред, както пише; на елинитѣ пък даде граматиката, риториката и философията.


• • Вносни коментари на руски: , , , .
  
  
  • Край на шеста глава.


• Нъ прѣжде сего еллини не имѣхѫ своимь язъıкомь письменъ, нъ фуничьскъıми письменъı писахѫ своıѫ си рѣчь. И такъ бѣшя мънога лѣта.
• Но прѣди това елинитѣ нѣ̋маха̨ букви на своя̌т език, а пишѣха̨ своята рѣч с финикийски букви. И така бѣше много години.


• • Начало на седма глава.
  
  
  • Вносен коментар на руски: .


• Паламидь же послѣжде пришедъ, наченъ отъ алфъı и витъı, s̃ı письменъ тъкъмо еллиномъ обрѣте, прѣложи же имъ Кадьмъ Милисıи письмена г̃ Тѣми же мънога лѣта θ̃ı письменъı писахѫ. И потомъ Сıмωнıдь обрѣтъ приложи двѣ письмени, Епıхарıи же съказатель г̃ письмена обрѣте. И събра ся ихъ к̃д.
• Послѣ, като дойде Паламид, започна от алфа и вита и състави на елинитѣ само 16 букви. Към тѣх Кадъм Милиски прибави още 3 букви. С тѣзи 19 букви пишѣха̨ дълго врѣме. После Симонид изнамѣри и прибави двѣ букви, а писателя̌т Епихарий изнамѣри 3 букви. И събраха̨ се 24.


• • Вносен коментар на руски: .
  
  
  • wikipedia: Паламид
  • wikipedia: Симонид
  • Епихарий: старогръцки поет. Според него, "смъртния̌т трѣ̋бва да мисли за смъртта, а не за безсмъртие".


• По мънозѣхъ же лѣтѣхъ Дıонусь Грамматıкъ s̃ двогласьнъıхъ обрѣте, потомъ же дроугъıи е̃, и дроугъıи г̃ чисьмени [таа].
• Слѣд много години Дионисий Граматик изнамѣри 6 двугласни, послѣ друг - 5 и друг - 3 за числата.


• • wikipedia: Дионисий Граматик Тракиецът
  • Вносен коментар на руски: .
  
  
  • Моя публикация за произходът на гръцката азбука,


• И такъ мънози мъногъıми лѣтъı едва събрашя л̃и письменъ.
• И така мнозина за много години едва събраха̨ 38 букви.


• • Числото 38, дадено в съчинението като брой на буквитѣ в славянската азбука - в глаголицата, съм го коментирал там, в публикацията си за глаголицата.


• Потомъ же мъногомъ лѣтомъ минѫвъшемъ Божıемь повѣлениемь обрѣте ся о̃ мѫжь, иже прѣложишя отъ жидовъска на грьческъıи язъıкъ.
• Послѣ пък, като минаха̨ много години, намѣриха се по Божие повелѣние 70 мѫже, които прѣведоха̨ от еврейски на гръцки език [библията].


• • Вносен коментар на руски: .


• А словѣньскъıя кънигъı единъ святъıи Кωнстантинъ нарицаемъıи Курıлъ и письмена сътвори и кънигъı прѣложи въ малѣхъ лѣтѣхъ. А они мънози мъногъı лѣтъı з̃ ихъ письмена оустрои, а о̃ прѣложение.
• А славянскитѣ книги сам св. Константин, нарѣчен Кирил, ги прѣведе, и буквитѣ създаде за малко години: онѣзи мнозина, 7 души, и за много години създадоха̨ тѣхнитѣ букви, а 70 - прѣводът.


• Тѣмь же словѣньскаıа письмена святѣиша сѫть и честьнѣиша, святъ бо мѫжь сътворилъ ıа есть, а грьческаıа еллини погани.
• Затова славянскитѣ букви сѫ по-свети и по̀ за почит, защото свят мѫж ги е създал, а гръцкитѣ - елини езичници.


• • Край на седма глава.


• Аще ли къто речетъ, ıако нѣсть оустроилъ добрѣ, понеже ся постраıаıѫтъ и еще. Отъвѣтъ речемъ симь: и грьческъı такожде. Многажди сѫтъ Аккила и Симмахъ и потомъ ини мънози. Оудобѣе бо есть послѣжде потворити неже прьвое сътворити.
• Ако ли пък нѣ̋кой рѣче, че не ги е нагласил добрѣ, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: и гръцкитѣ сѫщо така много пѫти сѫ били нагласявани от Акила и Симах, а послѣ и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпослѣ, отколкото да се създаде за пръв пѫт.


• • Това се води осма глава.
  
  
  • Вносни коментари на руски: , .
  
  
  • Доколкото Акила и Симах не сѫ се занимавали с гръцкитѣ букви, а сѫ се опитвали да усъвършенстват гръцкия̌т прѣвод на Ветхия̌т Завѣт, то става ясно, че на това мѣ̋сто става дума за нагласяването и устройването на славянския̌т прѣвод на Светото Писание.
  • Всѣки прѣвод може да се усъвършенства - това е съвсѣм естествено.


• Аще бо въпросиши кънигъчия грьческъıя глаголя: къто въı есть письмена сътворилъ или кънигъı прѣложилъ или въ кое врѣмя, рѣдъции отъ нихъ вѣдятъ.
• Ако запиташ гръцкитѣ книжовници, като рѣчеш: "Кой ви е създал буквитѣ и прѣвел книгите, или в кое врѣме?", то рѣ̋дко између тѣ̋х зная̨т.


• Аще ли въпросиши словѣньскъıя боукаря глаголя: къто въı письмена сътворилъ есть или кънигъı прѣложилъ, то вьси вѣдятъ, и отъвѣщавъше рекѫтъ: святъıи Кωнстантинъ философъ нарицаемъıи Курıлъ. Тъ намъ письмена сътвори и кънигъı прѣложи, и Меθодие братъ его.
• Обаче ако запиташ славянскитѣ азбукарчета, като рѣчеш: "Кой ви е създал азбуката или прѣвел книгитѣ?", всички зная̨т и в отговор ще рѣка̨т: "Св. Константин Философ, нарѣчен Кирил, той ни създаде азбуката и прѣведе книгитѣ и брат му Методий."


• • Начало на девета глава.


• [?? сѫть бо еще живи иже сѫть видѣли ихъ ??]
• [Още сѫ живи онѣзи, които сѫ ги видѣли.]


• • Вносен коментар на руски: .
  
  
  • В повечето запазени прѣписи това изрѣчение отсѫтства.
  • Прѣписвачитѣ сѫ го махна̨ли, защото не е било актуално за моментът на прѣписването.


• И аще въпросиши въ кое врѣмя, то вѣдятъ и рекѫтъ: ıако въ врѣмена Мıхаила царѣ грьческаго и Бориса къняза блъгаръскаго и Растица къняза моравъска, и Коцелѣ къняза блатеньска,
• И ако попиташ в кое врѣме, то всички зная̨т и ще рѣка̨т, че прѣз врѣмето на гръцкия̌т цар Михаил и на Бориса българския̌т княз, и на Растица моравския̌т княз, и на Коцел блатенския̌т княз,


• • Често в българскитѣ исторически и пишман-исторически форуми се коментира титлата княз на българския̌т владѣтел Борис.
  • В българскитѣ учебници по история самия̌т Борис е титулован княз, онѣзи прѣди него сѫ ханове, а тѣзи слѣд него сѫ царе.
  • А защо Михаил не е нарѣчен цар в българскитѣ учебници по история? Нали в Цариград е царувал?
  
  
  • Прѣдположението, че тогава е сѫществувала нѣ̋каква међународна номенкатура на владѣтелскитѣ титли, е грѣшно. То и сега такава нѣ̋ма, строго погледна̨то.
  • Цар и княз сѫ просто думи от славянския̌т език, двѣ славянски думи.
  • Употрѣбени сѫ славянски думи, понеже съчинението е написано на славянски език.
  • Ако съчинението бѣше написано на гръцки, то вмѣсто цар и княз щѣ̋ха да стоя̨т думитѣ βασιλεύχς и άρχων.
  • Цар означава върховен владѣтел.
  • Княз означава пак владѣтел, но не толкова върховен.


• въ лѣто же отъ създаниıа вьсего мира ҂sт̋ξг.
• в годината 6363 от създаването на свѣтът (от Рођество Христово: 855 или 863).


• • Относно датировката вижте вносния̌т коментар на руски .
  
  
  • Край на девета глава.


• Сѫть же и ини отъвѣти яже и инъде речемъ, а нъıнѣ нѣсть врѣмя.
• Има и други отговори, които другадѣ ще кажем, а сега нѣ̋ма врѣме (друг прѣвод: сега не му е врѣмето).


• Такъ разоумъ, братıе, Богъ есть далъ словѣномъ, емоу же слава и чьсть и дрьжава и покланѣние нъıнѣ и присно и в бесконечьнъıя вѣкъı, аминь.
• Така, братя, Бог е дал разум на славянитѣ, комуто слава и чест, и власт, и поклон сега и винѫги в безкрайнитѣ вѣкове, амин.


• • Това се води десета глава.
  
  
  • .. скрий ги разсѫђенията .. .. покажи оригиналния̌т текст .. .. към началото ..

---

5. ►►  Други източници по темата   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

5. ▼▼  Други източници по темата   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

• Рѣших да се огранича̨ с двѣтѣ жития:
  
  
  • ►►  Пространното житие на Свети Кирил Константин Философ и
  • ►►  Пространното житие на брат му Свети Методий.


• Не можах да намѣря̨ в Мрѣжата оригиналнитѣ текстове на тѣзи двѣ жития.
  На горнитѣ два реда давам прѣпратки към прѣводи на български.


• Прѣводитѣ на български ще ги копирам и тука в текущия̌т правопис.
• Освѣн това Ако задържите показалецът върху такъв бутон, коментарът се показва като tooltip. ще соча̨т към коментари на Борис Флоря на руски език.


• Прѣводитѣ на български език сѫ съкратени. Ще допълвам текстът от рускитѣ прѣводи.


• Свои коментари вѣроятно нѣ̋ма да пиша̨. Ако напиша̨, тѣ ще сѫ на български и Xp.T.: външно ще се отличават.


• Свѣденията от тѣзи двѣ жития сѫ широко извѣстни, понеже влизат в програмата на българскитѣ училища повече от вѣк.

---

5.1. ►►  Пространно житие на Свети Кирил Константин Философ   (.. покажи го тука ..)  .. към началото ..

• .. покажи го в прѣвод на български: (.. там в liternet.bg ..)  (.. или там в slovo.bg ..) 
• .. покажи го там: (.. в прѣвод на руски ..)  (.. заедно с коментари ..)  (.. само коментаритѣ ..)

5.1. ▼▼  Пространно житие на Свети Кирил Константин Философ   (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• .. покажи го в прѣвод на български: (.. там в liternet.bg ..)  (.. или там в slovo.bg ..) 
• .. покажи го там: (.. в прѣвод на руски ..)  (.. заедно с коментари ..)  (.. само коментаритѣ ..)

• ►►  [Божиитѣ избраници]
• ▼▼  [Божиитѣ избраници]    

  Милостивия̌т и щедър Бог, който очаква да се покая̨т хората, "за да се спася̨т всички и да дойда̨т до познанието на истината" - Бог не иска грѣшникът да умре, а да се покае и да живѣе  , макар и да се грижи най-вече за зло! - не изоставя човешкия̌т род от слабост да отпадне, да се поддаде на дяволската съблазън и да погине, а прѣз всичкитѣ години и врѣмена както прѣди, така и досега не прѣстава да ни върши много благодѣяния: най-напрѣд чрѣз патриарситѣ и отцитѣ, слѣд тѣ̋х чрѣз пророцитѣ, а слѣд тѣ̋х чрѣз апостолитѣ и мѫченицитѣ и чрѣз праведнитѣ мѫже и учители, избирайки ги от този много бурен живот. А Господ познава онѣзи, които сѫ негови. Той казва: "Моитѣ овце слушат моя̌т глас и аз ги познавам и по име ги повиквам; и тѣ идат слѣд мене и аз им давам вѣчен живот." 
  
  Това направи и в родът ни, като ни въздигна̨ този учител, който просвѣти нашия̌т народ, който, помрачил умът си от слабост, а най-вече поради дяволска измама, не искаше да ходи в свѣтлината на божиитѣ заповѣди.
  
  Макар и накратко разказано, неговото житие явява какъв беше той. Слушайки за него, който иска, нека му подражава, като възприеме бодростта, а отхвърли лѣността според апостолскитѣ думи: "Подражавайте на мене, както аз на Христа." 

• ►►  [Дѣтство]
• ▼▼  [Дѣтство]   (.. свий го житието ..)

  В град Солун живѣѣше нѣ̋кой благороден и богат човѣк по име Лъв, който заемаше длъжността помощник на военачалникът . Той бѣше правовѣрен и изпълняваше точно всички божии заповѣди, както нѣ̋кога Йов . Като живѣ̋ със сѫпругата си, родиха̨ му се седем дѣца. От тѣ̋х най-малко бѣше седмото, философът Константин, нашия̌т наставник и учител (роден в 826 или 827).
  
  Когато майка му го роди , дадоха̨ го на дойка, за да го кърми. Обаче докато се кърмѣше, дѣтето не искаше да поеме чуђа грѫд освѣн майчината си. Това стана̨ по божи промисъл, за да бѫде охранена с чисто млѣ̋ко добрата младочка от добрия̌т корен.
  
  Слѣд това тѣзи добри родители се обрекоха̨ да не се събират. И така като брат и сестра прѣживѣ̋ха̨ в Господа 14 години. И тѣ не нарушиха̨ този обѣт, докато ги раздѣли смъртта .
  
  Когато (бащата) щѣше да тръгне за (божия̌т) сѫд, майката оплакваше това дѣте, говорейки: "За нищо не се грижа освѣн за този единствен младенец как ще бѫде отгледан!" А той ѝ каза: "Вѣ̋рвай ми, жено, надѣя̨ се на бога, че той ще му даде такъв баща и настойник, който се грижи и за всички християни ."
  
  Това се и сбѫдна̨.

• ►►  [Пророчески сън]
• ▼▼  [Пророчески сън]   (.. свий го житието ..)

  Когато бѣше на седем години, детето сънува сън и го разказа на баща си и майка си:
  
  - Като събра всичкитѣ дѣвици от нашия̌т град, военачалникът ми рече: "На твоя възраст която щеш си избери за другарка и помощница!" - Като огледах и разгледах всички, видѣ̋х една от всички най-красива; лицето ѝ свѣтѣше и бѣше накичена с мъниста от злато и бисер и с всѣ̋ка украса; нейното име бѣше София, сирѣч прѣмѫдрост. Нея̨ избрах.
  
  Като чуха̨ тѣзи думи, неговитѣ родители му казаха̨ : "Сине, пази заповѣдта на баща си и не отхвърляй съвѣтитѣ на майка си , защото заповѣдта е свѣтило, а съвѣтитѣ - свѣтлина ! Речѝ на прѣмѫдростта :
  
  "Ти си моя сестра", а мѫдростта направи твоя сродница! Прѣмѫдростта грѣе по-силно от слънцето . И ако си вземеш нея̨ за сѫпруга, тя ще те избави от много злини."

• ►►  [Стремеж към наука]
• ▼▼  [Стремеж към наука]   (.. свий го житието ..)

  Когато го дадоха̨ на учение, от всички ученици той най-много прѣуспѣ̋ваше в книгитѣ чрѣз бързата си памет, та всички му се чудѣха̨.
  
  Според обичая̌т дѣцата на богатитѣ да играя̨т на лов, един ден излѣзе на полето с тѣ̋х, като взе своя̌т сокол. Щом го пусна̨, по божи промисъл излѣзе вѣ̋тър, грабна̨ го и го отнесе. Поради това дѣтето изпадна̨ в униние и печал, та два дни не яде. Поради човѣколюбието на милостивия̌т бог, като не му позволяваше да привикне на земни наслади, наврѣме го улови: както в старо врѣме при лов улови Плакида с елен , така и него - със сокол.
  
  В себе си, като се поразмисли върху суетата на този живот, (Константин) го окая, като каза: "Такъв ли е този живот? Вмѣ̋сто радост скръб! От днес ще хвана̨ друг пѫт, който е по-добър от досегашния̌т, и нѣ̋ма да прахосвам днитѣ си в шумът на този живот!"
  
  Поучен от това, той си стоѣше у дома, като изучаваше наизуст книгитѣ на св. Григория Богослов (330..390). На стѣната нарисува кръст н такава похвала написа за Григория : "О, Григорие, човѣче по тмо и ангеле по душа! Макар тѣ̋лом да си човѣк, ти се яви като ангел, защото устата ти прославят бога, както един от серафимитѣ, и просвѣщават вселената чрѣз тълкуването на правата вѣ̋ра. Затова прие и мене, който колѣнича̨ прѣд тебе с любов и вѣ̋ра, и ми бѫди учител и просвѣтител! "
  
  Така се молѣше (Константин).
  
  Изучавайки много от бесѣдитѣ (на Григория) и тѣхния̌т дѫлбок смисъл, той изпадаше в скръб, когато не можѣше да ги разбере основно.
  
  Имаше (в Солун) един чуђенец, които разбираше граматика. (Константин) отиде при него. Като падна̨ прѣд нозѣтѣ му, той го помоли: "Добри учителю - рече, - научи ме на граматично изкуство!" А той понеже бѣше погребал талантът си, му отговори: "Момко, не си хаби трудът, защото отдавна съм се зарекъл, докато съм жив, да не уча̨ никого на него!" Като му се поклони, дѣтето му каза със сълзи на очи : "Вземи цѣлия̌т ми дѣ̋л, що се пада от бащиния̌т ми дом, ала ме научи!" И понеже чуђенецът не иска да го послуша, (Константин) си отиде у дома и се отдаде на молитва, за да постигне желанието си. И скоро бог изпълни волята на тогова, който се боѣше.

• ►►  [На учение в Цариград]
• ▼▼  [На учение в Цариград]   (.. свий го житието ..)

  Царския̌т настойник , който се наричаше (Теоктист), като чу за неговата красота и мѫдрост и за проявеното от него прилежание в учението, прати за него, та да се учи (?). Като чу това, дѣтето с радост се упѫти. Като колѣничи по пѫтя̌т, то се помоли, говорейки: "Боже на нашитѣ отци и господи, който всичко си сътворил със своята дума и с прѣмѫдрост си наредил човѣкът да владѣе над сътворенитѣ от тебе твари , подари ми прѣмѫдростта, що е край твоя̌т прѣстол , за да разбера̨ що е угодно на тебе, та да се спася̨ ! Аз съм твой раб и син на твоя робиня ."
  
  При това, като изказа и Соломоновата молитва и стана̨, той рече: "Амин!"
  
  Когато пристигна̨ в Цариград , прѣдадоха̨ го на учители, за да се учи . И слѣд като изучи граматиката за три мѣсеца, отдаде се на други науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и Фотия - диалектиката и всички философски науки; освѣн тѣ̋х още реторика и аритметика, астрономия и словесност и всички елински изкуства . И то тъй ги изучи всички, както (друг) би изучил само един от тѣзи (прѣдмѣти); защото надпрѣварвайки се взаимно, бързината се сдружи с прилежанието, с което се постига края̌т на наукитѣ и изкуствата.
  
  Отличавайки се със своята скромност в учението, той бесѣдваше повече с онѣзи, с които бѣше полезно (да се разговаря). Странѣше от люде, които клоня̨т към буйност, и се стремѣше само към едно единствено нѣщо: слѣд като бѣ замѣнил земното с небесното, да излезе из това тѣ̋ло и да заживѣе с бога .
  
  Като видѣ̋ обаче какъв човѣк е той, логотетът му позволи да се разпоређа в домът му и свободно да влиза в царевия̌т дворец. Еднъж той го запита : "Философе, желал бих да узная̨ що е философията." А (Константин) веднага му отговори с бързия̌т си ум: "Да се позная̨т божиитѣ и човѣшкитѣ нѣща; да се приближи човѣк до бога, доколкото е възможно, и да се приучи чрѣз добродѣтел да стане като онзи, който го е създал по свой образ и подобие ." И оттогава той още повече го обикна̨ и постоянно го разпитваше за всичко, ако и да бѣше толкова велик и почтен мѫж. А (Константин) му излагаше философското учение, като изказваше дѫлбоки мисли с малко думи.

• ►►  [Библиотекар и учител по философия]
• ▼▼  [Библиотекар и учител по философия]   (.. свий го житието ..)

  Живѣейки в чистота, колкото повече угађаше богу, толкова по-любим ставаше на всички. А логотетът, който му отдаваше всѣ̋каква достойна почит, му прѣдлагаше много злато, обаче той не приемаше.
  
  А веднѫж му рече: "Отколе твоята хубост и мѫдрост ме заставят извънредно много да те обичам. Имам кръщелница , която аз извадих из купелът: красива, богата и от добър и знатен род. Ако искаш, да ти я̨ дам за сѫпруга. Сега ще получиш от царя̌т голѣ̋ма чест и княжеска титла , а очаквай и нѣщо повече! Наскоро и военачалник ще станеш!".
  
  А Философът му отвърна̨: "Наистина дарът е голѣ̋м за онѣзи, които го желая̨т. Обаче за мене нѣ̋ма нищо по-хубаво от учението, чрѣз което, слѣд като си обогатя̨ умът, ще потѫрся̨ прадѣ̋довската си чест и богатство ."
  
  Като чу неговия̌т отговор, логотетът отиде при царица (Теодора) и ѝ каза: "Този млад философ не обича този живот, но да не го изпуснем за обществена работа. Като го подстрижем за духовник, да му дадем служба; нека бѫде библиотекар при патриархът в "Св. София" Дано така поне да го задържим!"
  
  Така и направиха̨ с него .
  
  Слѣд като прѣкара много малко врѣме с тѣ̋х (Константин), като отиде на Босфорът , тайно се скри в един манастир. Дириха̨ го шест мѣсеца и едва го намѣриха̨. Понеже не можѣха̨ да му наложа̨т тази служба , помолиха̨ го да заеме учителска катедра и да учи туземците, чуђенците по философия , обслужван и подпомаган с всичко. И той се съгласи на това.

• ►►  [Прѣние с патриарх Йоан 7-ми, 834..843]
• ▼▼  [Прѣние с патриарх Йоан 7-ми, 834..843]   (.. свий го житието ..)

  Патриарх Анис (Йоан) пък бѣ повдигнал ерес, говорейки да не се почитат светитѣ икони. Но слѣд като се събра събор, изобличиха̨ го, че не проповѣ̋два истината, и го прогониха̨ от прѣстолът. А той казваше: "Силом ме изгониха̨, но не ме обориха̨, защото никой не може да противостои на думитѣ ми!"
  
  Слѣд като се посъвѣтва с патрициитѣ, царя̌т изпрати при него Философът, като каза така (на патриархът): "Ако можеш да обориш този юноша, пак ще заемеш прѣстолът си."
  
  Като видѣ̋, че Философът тѣ̋лом е толкова млад, ала без да знае, че той има ум на старец, както и онѣзи, които бѣ̋ха̨ изпратени с него, Анис им каза: "Нито за подножието ми вие не сте достойни! Как ще се прѣпирам аз с вас?" А Философът му отвърна̨: "Не се придържай о людския̌т навик (да се сѫди за умът на човѣкът по възрастта му), но погледни към божиитѣ заповѣди: защото, както ти си създаден от бога от пръст и от душа, така и ние всички. Затова и ти, човѣче, който гледаш към земята, не се надигай!" Но Анис пак възрази: " Не е прилично да тѫрсим цвѣтя наесен, нито старец да пращаме на борба, както нѣ̋кого си юноша Нестор ." А Философът му отвърна: "Самичък се обвиняваш. Кажи: в коя възраст душата е по-силна от тѣ̋лото?" "В старост" - отвърна Анис. Философът тогава запита: "Та на каква борба те караме, на тѣлесна или на духовна?" А той отговори: "На духовна." Философът пък каза: "Та сега ти ще си по-силен! Но не ни разправяй такива приказки, защото нито без врѣме дирим цвѣтя, нито тебе караме на работа".
  
  

  Xp.T.: Нѣ̋колко изрѣчения сѫ изпусна̨ти в прѣводът на български. Ще ги взема̨ от руския̌т прѣвод.

  Посрамленный так старец в иную сторону обратил беседу и сказал: “Скажи мне, юноша, почему, если крест разбит, не поклоняемся ему, не целуем его, а вы, если изображение до груди только доходит, воздаете ему честь, как иконам, и не стыдитесь (этого)?” Философ же ответил: “4 ведь части крест имеет, и если одна его часть убудет, то уже теряет свой образ, а на иконе [только] лик образ и подобие того являет, ради кого она написана. Ведь кто смотрит, видит лик не льва и не рыси, [а первообраз]”. И снова старец сказал: “Как это (мы) поклоняемся кресту и без надписи (на нем), хотя есть и иные кресты (с надписями), а если на иконе не написано имени того, кто изображен, то не оказываете ей чести?” Философ же ответил: “Всякий крест образом своим подобен Христову кресту, а все иконы не имеют единого образа”. Старец же сказал: “Если Бог сказал Моисею: не сотвори всякого подобия, то как же вы делаете (их) и поклоняетесь (им)?” Философ же на это ответил: “Если бы сказал: не сотвори никакого подобия, то был бы ты прав, но Он сказал: не всякого, то есть лишь достойное”. Против же этого ничего не мог возразить старец и замолк, посрамленный.

• ►►  [Сарацински пратеници в Цариград]
• 
  ▼▼  [Сарацински пратеници в Цариград]   (.. свий го житието ..)

  Слѣд това пък агарянитѣ, наричани сарацини, подигна̨ха̨ хула срѣщу божествеността на Светата Троица, говорейки; "Че как вие, християнитѣ, които вѣ̋рвате в единаго Бога, го прѣвръщате на три, казвайки, че има отец и син, и дух? Ако може да обясните явно, изпратѣте мѫже, които мога̨т да говоря̨т по този въпрос и да ни оборя̨т!"
  
  Тогава Философът бѣше на 24 години .
  
  Царя̌т събра съвѣт и като го повика, рече му: "Философе, чуеш ли какво говоря̨т сквернитѣ агаряни против нашата вѣ̋ра? Понеже си служител и ученик на Светата Троица, иди и им се противопостави! Тогава Бог, който е създател на всички нѣща и който се слави в Троицата - Отец и Син, и Светия̌т Дух, - нека те надари с благодат и словесна сила и нека те прѣдстави като друг, нов Давид прѣд Голиата, когото побѣди с три камъка, и нека те възвърне при нас, като (те) удостои с царството небесно!"
  
  Като го изслуша, Философът отговори: "С радост ще отида за християнската вѣ̋ра. За мене има ли нѣщо по-славно на този свѣ̋т от това - да живѣя̨ и да умра̨ за Светата Троица!"
  
  Придадоха̨ му (в помощ) секретаря̌т Георги и ги изпратиха̨.

• ►►  [Пратеник при сарацинитѣ]  Дава се на руски.
• ▼▼  [Пратеник при сарацинитѣ]  (.. свий го житието ..)
  

  Xp.T.: Нѣ̋колко изрѣчения сѫ изпусна̨ти в прѣводът на български. Ще ги взема̨ от руския̌т прѣвод.  

  Когда же дошли они туда, были написаны снаружи на дверях у всех христиан изображения демонов, кривляющихся и ругающихся .
  
  Спросили же Философа, говоря: “Можешь ли понять, Философ, что означают эти знаки?” Он же сказал: “Вижу изображения демонов и думаю, что внутри живут здесь христиане. Они же не могут с ними жить и бегут от них вон. А где нет этих знаков наружи, с теми (они) пребывают внутри”.
  
  На обеде же сидели агаряне, люди умные и начитанные, наученные геометрии и астрономии и другим учениям, и, чтобы испытать его, спрашивали, говоря: “Видишь ли, Философ, дивное чудо, как божий пророк Мухаммед, что принес нам благую весть от Бога, обратил многих людей (в свою веру) и все мы держимся его закона, ни в чем (его) не нарушая. Вы же, соблюдая закон Христа, вашего пророка, сохраняете и исполняете его так, как угодно каждому из вас: один — так, а другой — иначе”. Философ ответил им: “Бог наш — как морская глубина , а пророк говорит о нем: " Род Его кто изъяснит? ибо жизнь Его взята от земли". И ради поисков Его многие сходят в ту глубину и сильные разумом с Его помощью, обретя богатство духовное, переплывают и возвращаются, а слабые, как те, кто пытаются переплыть на гнилых кораблях, одни тонут, а другие с трудом едва спасаются, погружаемы немощной ленью. Ваше же (море) — и узко, и удобно , и может перескочить его каждый, малый и великий. Нет (в нем ничего) сверх обычной человеческой (меры), но лишь то, что все могут делать. Ничего (Мухаммед) вам не запретил. Если не сдержал вашего гнева и желаний, а допустил (их), то в каковую ввергает вас пропасть, мыслящий уразумеет. Христос же не так, но тяжкое снизу вверх возводит, верой и делами божьими учит человека. Ведь Он, создатель всего, сотворил человека посредине между зверями и ангелами, отделив его речью и разумом от зверей, а гневом и желаниями от ангелов. И кто к какому началу приближается, становится сопричастным или высшему или низшему”.
  
  Спросили же его снова: “Как же вы, хотя Бог один, прославляете его в 3-х. Скажи нам, если знаешь, ведь Отцом его называете, и Сыном, и Духом. И если так говорите, так и жену Ему дайте, и пусть от Него многие боги расплодятся”. На это Философ ответил: “Не говорите такой бесчинной хулы. Мы ведь хорошо научены отцами, пророками и учителями прославлять Троицу, ибо Отец и Слово и Дух — три ипостаси в едином Существе. Слово же то воплотилось в Деве и родилось ради нашего спасения, как и Мухаммед, ваш пророк, свидетельствует, написав так: "Послали мы дух наш к деве, ибо хотели, чтобы родила". .
  
  Вслед за ним и я вам объясню о Троице”. Этими словами побежденные к другому обратились, говоря: “Так ли это, как ты, гость, говоришь. Если Христос — ваш Бог, почему не делаете, как Он велит. Написано ведь в евангельских книгах : "Молитесь за врагов, добро делайте ненавидящим и гонящим (вас) и щеку подставьте бьющим". Вы же — не так, но острите оружие против тех, кто вам делает такое”. Философ же на это ответил: “Если есть в законе две заповеди, кто исполняет закон — тот, кто соблюдает одну, или кто — обе?” Ответили же они: “Тот, кто — обе”. Философ же сказал: “Бог сказал: "Молитесь за обижающих (вас)". (Но) Он также сказал : "В этой жизни никто не может явить большей любви, чем положивший душу свою за друзей (своих)". Ради друзей мы и делаем это, чтобы с пленением тела и душа их в плен не попала”.
  
  Снова сказали они: “Христос дань давал за себя и за других, как же вы не делаете того, что Он делал. И уж если защищаете себя, то почему не даете дани этому великому и сильному измаильскому народу за родных своих и друзей. Просим же мало, только один золотой (с человека), и пока стоит вся земля, сохраним мир между собой, как никто другой”. Философ же ответил: “Если кто, идя по стопам учителя, хочет идти тем же путем, что и он, другой же встретит и совратит его (с того пути), друг он ему или враг?” Они же сказали: “Враг”. Философ же сказал: “Когда Христос дань давал, чья власть была: измаильтян или Рима?” Отвечали они: “Рима”. Он же сказал: “Тогда не годится за это нас порицать, ибо римлянам даем все дань”.
  
  После того и другие многие вопросы задавали, испытывая его во всех искусствах, какие сами знали, и рассказал им обо всем, и когда и в этом переспорил их, сказали ему: “Как ты все это знаешь?” Философ же сказал им: “Некий человек, зачерпнув воды в море, носил в мешке ее и, гордясь, говорил прохожим: "Видите ли воду, какой нет ни у кого, кроме меня". Пришел же один муж с берега морского и сказал ему: "Не безумен ли ты, хвалясь этим вонючим мешком? У нас ведь этого целое море". Так и вы поступаете. Ведь все искусства вышли от нас”.
  
  После этого же, чтобы удивить его, показали ему сад несаженный , выросший когда-то из земли. И когда сказал им, как это бывает, снова показали ему все богатство и храмы, украшенные золотом и серебром, и драгоценными камнями, и жемчугом, говоря: “Смотри, Философ, на дивное чудо, велика сила и огромно богатство Амерумна, владыки сарацинского”. Сказал же им Философ: “Не дивно это, а Богу хвала и слава, что сотворил все это и отдал людям на утеху, ибо все это — Его, а не другого”. (Затем же) снова совсем впали в свою злобу (и) дали ему пить яд , но Бог милостивый, (который) сказал: “И если что смертоносное выпьете, ничто не повредит вам”, — избавил его от этого и здорового возвратил его снова в свою страну.

• ►►  [Самотник в Цариград]
• ▼▼  [Самотник в Цариград]   (.. свий го житието ..)

  Не слѣд много врѣме, като се отказа от всичкия̌т този живот, (Константин) се уедини в безмълвие на едно мѣ̋сто, само в себе си унесен . За утрешния̌т ден той не оставяше нищо, а всичко раздаваше на сиромаситѣ: тази грижа той прѣдоставяше на Бога , който за всички се грижи всѣки ден.
  
  Еднъж, в един праздник, когато прислужникът му се окайваше: "На такъв свѣтъл праздник ние нѣ̋маме нищо (за ядене)" - той му рече: "Онзи, който нѣ̋кога е нахранил израилтянитѣ в пустинята, той и нам ще даде храна тук. Очаквайки божията помощ, иди, та повикай поне петима сиромаси!" Когато дойде врѣме за обѣд, един човѣк тутакси донесе брѣме всѣ̋какви ядива и десет златици. За всичко това (Константин) благодари на Бога.

• ►►  [При Методия на малоазийската планина Олимп]
• ▼▼  [При Методия на малоазийската планина Олимп]   (.. свий го житието ..)

  Като отиде на Олимп при брат си Методия, той заживѣ̋ и започна̨ непрѣстанно да се моли Богу, бесѣдвайки само с книгитѣ.

• ►►  [Хазарски пратеници в Цариград]
• ▼▼  [Хазарски пратеници в Цариград]   (.. свий го житието ..)

  От хазаритѣ пристигнаха̨ при царя̌т пратеници, говорейки :
  
  "Отначало ние знаем единаго Бога, който е над всичко, и нему се кланяме на изток, ала като пазим и други наши срамотии обичаи. Обаче евреитѣ ни подучват да възприемем тѣ̋хната вѣ̋ра и служба, а сарацинитѣ ни тегля̨т към своята вѣ̋ра, като ни обѣщават мир и много дарове, казвайки: "(От вѣритѣ) на всичкитѣ народи нашата вѣ̋ра е най-добра." Поради това, тачейки старата дружба и обич, изпращаме пратеници при вас, понеже сте голѣ̋м народ, владѣете царство от Бога. И като искаме вашия̌т съвѣт, молим от вас учен мѫж, та и ние да възприемем нашата вѣ̋ра, ако обори евреитѣ и сарацинитѣ."
  
  Тогава царя̌т, като подири Философа и го намѣри, обясни му молбата на хазаритѣ, говорейки: "Философе, иди при тѣзи люде и им обясни (въпросът) за Светата Троица с нейна помощ, защото никой друг не може да извърши това достойно!". "Ако заповѣ̋даш, господарю - отвърна Философът, - на такава работа с радост ще отида пеш и бос и без всичко, що господ не е позволявал на ученицитѣ си да нося̨т." А царя̌т му отвърна̨: "Добрѣ ми забѣлѣ̋зваш, но ако беше пожелал доброволно да извършиш това дѣло. Ала като имаш прѣд вид честта и властта на царя̌т, иди славно с царска помощ!"

• ►►  [В Херсон, 859..861]
• ▼▼  [В Херсон, 859..861]   (.. свий го житието ..)

  Xp.T.: Днешния̌т град Херсон не е в Крим, а на друго мѣ̋сто близо до Крим.

  И той веднага се упѫти. И когато дойде в Херсон, тук изучи еврейския̌т език и книжнина , като прѣведе осемтѣ части на граматиката, и поради това обогати своя̌т разум .
  
  Тук живѣѣше нѣ̋кой самарянин и когато идваше, той се прѣпираше с него. Той донесе самарянски книги и му ги показа. Като ги измоли от него, Философът се затвори в жилището си и се прѣдаде на молитва. Слѣд като прие от Бога просвѣтление, започна̨ да чете книгитѣ безпогрѣшно. А когато видѣ̋ (това), самарянинът възкликна̨ със силен глас: "Наистина, които вѣ̋рват в Христа, скоро приемат Светия̌т Дух и благодатта (му)!" И неговия̌т син веднага се покръсти, а след него - и той самия̌т.
  
  Тук (Философът) намѣри Евангелие и Псалтир, написани с роски (или рушки, руски) букви, и човѣк, говорещ на този език Xp.T.: Поддържам версията на R.Jakobson и A.Vaillant. И като побесѣдва с него и усвои силата на рѣчта, с оглед към своя̌т говор отдѣли гласнитѣ и съгласнитѣ букви. А слѣд като се помоли Богу, бързо започна̨ да чете и да разказва. И мнозина му се чудеха̨, славейки Бога.

• ►►  [Св. Климентовитѣ мощи]
• ▼▼  [Св. Климентовитѣ мощи]   (.. свий го житието ..)

  А като чу, че св. Климент още лежи в морето , след като се помоли, (Философът) каза : "Вѣ̋рвам в Бога и се надѣя̨ на св. Климента, че аз ще го намѣря̨. Ще го извадя̨ из морето." Като убѣди архиепископът (Георги) и се качи на кораб заедно с цѣлия̌т клир и с благоговѣйнитѣ грађани, той замина за мѣ̋стото. Когато морето утихна̨ добрѣ и тѣ пристигна̨ха̨, започна̨ха̨ да копая̨т, пѣейки. Тутакси се понесе обилно благоухание като из много кадилници. А слѣд това се явиха̨ светитѣ мощи. Като ги взеха̨, всичкитѣ грађани ги внесоха̨ в градът (Херсон) с голѣ̋ма чест и слава, както пише в неговото "Обрѣтение".
  
  А когато хазарския̌т воевода излѣзе с войска, отвред настѫпи срѣщу християнския̌т град (Херсон) и го обкрѫжи. Но щом узна, Философът, без да се мае, отиде при него. Като се разговаря с него и му привеђа поучителни слова, той го укроти. И слѣд като обѣща да се покръсти, (воеводата) си отиде, без да извърши никаква пакост на грађанитѣ.
  
  А Философът се завърна̨ обратно.
  
  Ала когато си правѣше молитвата прѣз първия̌т час, нападна̨ха̨ го маџари , които виеха̨ като вълци : и искаха̨ да го убия̨т. Той нито се уплаши, ннто прѣкѫсна̨ молитвата си, а само възгласяваше: "Кирие, елейсон!" (Господи, помилуй), защото бѣ свършил вече службата. Като го видѣ̋ха̨, по божие повелѣние се укротиха̨ и започна̨ха̨ да му се кланят. И слѣд като изслушаха̨ поучителнитѣ слова из устата му, тѣ го пусна̨ха̨ с цѣ̋лата (му) дружина.

• ►►  [При хазаритѣ]  Дава се на руски.
• ▼▼  [При хазаритѣ]  (.. свий го житието ..)
  

  Xp.T.: Този епизод е изпусна̨т в прѣводът на български. Ще го взема̨ от руския̌т прѣвод.  

  Сев на корабль, направился в Хазарию к Меотскому озеру и к Каспийским воротам Кавказских гор. Послали же хазары навстречу ему мужа лукавого и коварного, который, беседуя с ним, сказал ему : “Какой у вас злой обычай, что ставите вместо одного цесаря иного, из другого рода. Мы же берем из одного рода” . Философ же сказал ему: “И Бог вместо Саула, что не делал ничего угодного Ему, избрал Давида, угождавшего Ему, и род его”. Он же сказал ему: “Вот ведь вы, книги держа в руках, из них все притчи берете, мы же не так, но несем всю мудрость в груди, как будто проглотили ее, не гордясь писанием, как вы”. Сказал же ему Философ: “Отвечу тебе на это: если встретишь мужа нагого и скажет тебе: много одеяний и золота имею, поверишь ли ему, видя, что он гол?” И ответил: “Нет”. “Так и я тебе говорю: если поглотил всякую премудрость, то скажи нам, сколько родов было до Моисея и сколько лет который род (власть) держал?” Не мог же на это отвечать и умолк.
  
  Когда же дошел туда и когда хотели сесть на обеде у кагана, спросили его, говоря: “Каков твой сан, чтобы посадили тебя по достоинству твоему?” Он же сказал: “Был у меня дед великий и славный, что стоял близ (самого) цесаря, и славу, ему данную, по (своей) воле отверг, и изгнан был, и, в землю чужую прийдя, обнищал, и здесь меня породил. Я же, дедовской древней чести ища, не сумел иной обрести, ибо внук я — Адама” . И ответили ему: “Достойно и правильно говоришь, гость”. И с того времени стали оказывать ему еще большую честь.
  
  Каган же взял чашу и сказал: “Пью во имя единого Бога, создавшего всякую тварь”. Философ же, чашу взяв, сказал: “Пью во [имя] единого Бога и Слова Его, которым небеса утвердились, и животворящего Духа, от которого вся сила Их исходит”. Ответил ему каган: “Все одно говорим и лишь в том различие, что вы Троицу прославляете, а мы — Бога единого, как учат нас Книги” . Философ же сказал: “Книги проповедуют о Слове и Духе. Если кто почитает тебя и слова и духа твоего не чтит, другой же всех трех почитает, кто больше оказывает (тебе) почтения?” Он же сказал: “(Тот), кто всех трех почитает”. Философ же ответил: “Так и мы больше чтим (Бога), доказывая доводами и слушая пророков. Исайя ведь сказал: "Слушай меня, Иаков Израиль, которого зову. Я — первый, Я существую вечно, Я существую и ныне. Послал меня Господь и Дух Его" . Иудеи же, стоявшие около него, сказали ему: “Скажи, как может вместить Бога в утробу свою женщина, что не может на него и взглянуть, а не то что родить его?” Философ же указал пальцем на кагана и первого советника его и сказал: “Если скажет кто, что первый советник не может принять кагана , а также скажет, что последний раб его может принять кагана и почтить его, как нам надо назвать его, скажите мне, умным или безумным?” Они же ответили: “Весьма безумным”. Философ же сказал им: “Что стоит выше всех среди видимых тварей?” Отвечали ему: “Человек, ибо сотворен по образу Божьему”. Снова же им сказал Философ: “Так безумны те, что говорят, что не может Бог вместиться в человека, а (ведь) он вместился и в куст огненный, и в облако, и в бурю, и в дым, когда являлся Моисею и Иову. Как можно лечить одного, если другой болен? Когда бы род людской пришел к погибели, кто другой бы снова принес ему обновление, если не сам Творец, ответьте мне? Если врач, желая наложить пластырь больным, приложит его к камню или дереву, будет ли от этого что (доброе для больных)? Как сказал Моисей, (вдохновленный) Духом Святым в своей молитве, распростерши руки: "В громе камней и звуке труб не являйся нам больше, милостивый Боже, но вселись в утробу нашу, сняв (с нас) наши грехи". Ведь так говорит Аквила” . И так разошлись с обеда, назначив день, когда будут снова беседовать обо всем этом.
  
  И когда снова сел Философ с каганом, сказал он: “Я среди вас — один человек, без родных и друзей. Все же мы ведем спор о Боге, в Его же руке всё и сердца наши. Пусть те из вас, кто сильны в словах, в беседе поведают нам, что знают, а чего не знают, пусть спросят, и расскажем им”.
  
  Ответили же иудеи и сказали: “И мы признаем, что Книги говорят о Слове и Духе. Скажи же нам, какой закон дал Бог людям сперва: Моисеев или тот, что [вы] соблюдаете?” Философ же сказал: “Не потому ли нас вопрошаете, что (сами) соблюдаете первый закон?” Отвечали они: “Так, первый и надлежит (соблюдать)”. И сказал Философ: “Если хотите первый закон блюсти, откажитесь совсем от обрезания”. Сказали же они: “Почему так говоришь?” Философ же сказал: “Скажите мне без утайки, первый закон велит обрезаться или не обрезаться”. Отвечали же они: “Думаем, что обрезаться”. Философ же сказал: “Не Ною ли Бог дал первый закон после заповеди [и] отпадения Адама, называя закон заветом. Сказал ведь ему: "Вот Я воздвигну завет мой с тобою и с семенем твоим и со всей землей, положенный на трех заповедях: все ешьте, как зелень травную, все, что под небом, и все, что на земле, и все, что в воде, кроме мяса, в крови которого душа его, (этого) не ешьте. А кто прольет кровь человеческую, пусть будет пролита его кровь вместо нее" . Что скажете против этого, если сами говорите, что надо соблюдать первый закон?” Иудеи же отвечали ему: “Соблюдаем первый закон Моисея. Это же не назвал Бог законом, а заветом, как сперва (дал) человеку в раю заповедь, а Аврааму иначе — обрезание, а не закон, ибо одно — закон, а другое — завет, ведь по-разному назвал их Творец”. Философ же ответил им: “Об этом скажу вам так. Закон называется заветом. Ведь Бог сказал Аврааму: "Даю закон мой на теле вашем", — и назвал это и знамением (завета), что будет между Мной и тобой . Он же вопиет также к Иеремии : "Послушай (слова) завета сего, ибо будешь говорить, — сказал, — мужам Иуды и живущим в Иерусалиме; и скажешь им: "Так говорит Господь Бог Израилев: проклят человек, что не послушает слов завета сего, который Я заповедал отцам вашим в день, когда вывел их из земли египетской"”. Ответили иудеи на это: “И мы принимаем, что закон называется также заветом. Все те, кто соблюдали закон Моисеев, все были Богу угодны, и мы соблюдаем его и надеемся, что и с нами так будет, а вы, иной закон воздвигая, попираете Божий закон”. Философ же сказал им: “Хорошо поступаем, ибо, если бы Авраам не обрезался и соблюдал (лишь) Ноев завет, не мог бы назвать себя другом Божьим, ни Моисей, когда потом снова написал закон, первого не соблюдал. Так и мы по образцу их поступаем, и от Бога закон приняв, блюдем его, чтобы Божья заповедь твердой пребывала. Ведь когда дал Ною закон, не сказал, что (потом) другой ему даст, но (сказал), что вечно пребывать Он будет в душе живой . Ни когда дал обет Аврааму, не возвестил ему, что (потом) даст другой Моисею. Как же вы соблюдаете (этот) закон, если Бог через Иезекииля вопиет : "Изменю его и дам вам закон иной". Иеремия ведь ясно говорит : "Вот наступают дни, — говорит Господь, — когда заключу Я с домом Израиля и домом Иуды завет новый, не такой завет, какой заключил Я с отцами вашими, когда взял их за руку, чтобы вывести их из земли египетской, ибо не соблюли они завета моего, и Я возненавидел их. И вот завет мой, который заключаю с домом Израилевым после тех дней, — говорит Господь, — вложу мой закон в помышления их и в сердцах их напишу его, и буду им Богом, а они будут людьми моими". И снова тот же Иеремия говорит : "Так говорит Господь Вседержитель: "Станьте на путях, и смотрите, и спрашивайте, где вечные пути Господа, и увидьте, который путь — истинный, и ходите по нему, и обретете очищение душ ваших". И сказали: "Не идем". И поставил Я стражу среди вас (чтоб вам сказала): "Слушайте глас трубы". И сказали: "Не станем слушать". И потому услышат народы и пасущие их стада". И дальше: "Услышь, земля, вот я навожу на людей этих зло, плод уклонения их, ибо слов моих пророков не послушали и не вняли (им) и закон мой, который пророки проповедали, отринули". Не только одними этими словами покажу, что закон переменяется, но и иными многими доводами прямо из пророков”.
  
  Ответили же ему иудеи: “Каждый еврей крепко знает, что будет так, но не пришло еще время Помазанника”. Философ же сказал им: “Почему говорите так? Ведь видите, что Иерусалим сокрушен, и жертвы не приносятся, и все сбылось, что пророки прорицали о вас. Малахия ведь ясно вопиет : "Нет моего благоволения к вам, — говорит Господь Вседержитель, — и жертв из рук ваших не принимаю, ибо от восхода солнца и до запада имя мое славят народы, и на каждом месте фимиам приносится имени моему, жертва чистая, ибо велико имя мое среди народов, — говорит Господь Вседержитель"”. Они же отвечали: “То, что говоришь, означает, что все народы получат благословение от нас и будут обрезаны во граде Иерусалиме”. Сказал же Философ: “Так Моисей говорит : "Если повинуясь мне, будете сохранять во всем закон, то будут границы ваши от Красного моря до моря Филистимлян и от пустыни до реки Евфрата". А мы — народы — получим благословение от (того, кто из) семени Авраама, происходит от корня Иесеева, от названного "надеждой народов" и "светом всей земли и всех островов" , и будем просвещены славой Божьей, но не по тому закону и не в том месте (как вы говорите). (Об этом) возглашают пророки. Сказал ведь Захария : "Радуйся сильно, дочь Сиона, се Царь твой грядет кроткий, сев на осла, сына подъяремной". И снова: "Истребит оружие Ефрема и кони Иерусалима, и возвестит мир народам, и власть Его (будет) от края земли до конца вселенной". Иаков же сказал : "Не оскудеет князь от Иуды, ни вождь от чресел его, пока не прийдет Тот, для которого (все) сохраняется, а Он — надежда народов". Видя, что все это завершилось и исполнилось, кого иного ждете? Даниил ведь сказал, наученный ангелом : “70 недель до Христа вождя”, что значит 490 лет, когда "будет запечатано видение и пророчество". Какое же царство по-вашему было царством железным, о котором упомянул Даниил в (своем) изображении?” Отвечали они: “Римское”. Философ же спросил их: “А камень, что был оторван с горы не руками человеческими, кто это?” Отвечали они: “Помазанник”. Снова же сказали: “Если примем, что Он уже пришел, как ты говоришь, по словам пророков и по иным доводам, то как же римское царство до сих пор владычествует?” Отвечал Философ: “Не владычествует больше, ибо минуло, как и иные (царства), в изображенном (им) образе, ибо наше царство не римское, а Христово, как сказал пророк : "Воздвигнет Бог небесный царство, что во веки не разрушится, и царство Его не достанется другим людям, (Он) сотрет и развеет все (другие) царства, а это останется на веки". Не христианское ли это царство, что называется ныне именем Христа ? Ведь римляне идолам поклонялись, эти же — одни из одного, другие из иного народа и племени царствуют во имя Христа, как показывает пророк Исайя, говоря вам : "Оставите имя ваше в насыщение избранным моим, вас же истребит Господь, а те, кто служит Ему, будут названы новым именем, что благословенно будет по всей земле, ибо будут они благословлять Бога истинного, и кто будет клясться на земле, будет клясться Богом небесным". Не исполнилось ли все пророческое прорицание, что ясно сказано было о Христе? Ведь Исайя повествует о рождении Его от Девы, говоря так : "Вот дева во чреве примет и родит сына и нарекут имя ему Эммануил", что значит: с нами Бог. И Михей сказал : "И ты, Вифлеем, земля Иуды, не меньший ты среди владык Иудовых, ибо из тебя выйдет вождь, что будет пасти людей моих Израиля. Происхождение же Его от начала, испокон века. Потому Он даст Его до времени, когда рожающая родит". Иеремия же : "Смотрите и увидите: рождает ли мужчина? Велик тот день, как не был ни один иной, и тяжким будет время для Иакова и от сего спасется". Исайя ведь сказал : "Еще не мучилась родами, (а родила) и прежде, чем боли начались, разрешилась и родила мужчину"”.
  
  И снова сказали иудеи: “Мы — благословенное семя Сима, благословенные отцом нашим Ноем, вы же — нет”. И объяснил им это и сказал: “Благословение отца нашего (Ноя) — не что другое, как хвала Богу, и от него ничего вам не будет, ибо это (сказано) так : "Благословен Господь Бог Симов". А Яфету, от которого мы происходим, сказал : "Да распространит Господь Бог Яфета и да вселится он в села Симовы"”. (И так долго) излагал им (доводы) из пророков и иных книг и не оставил их, пока сами не сказали: “Так и есть, как говоришь”.
  
  Сказали же снова: “Как вы уповаете на человека и поступаете, как благословенные (Богом), а Книги проклинают такого?” Отвечал Философ: “А Давид — проклят или благословен?” Сказали же они: “Даже очень благословен”. Философ же сказал: “А мы на Того же уповаем, на Кого и он. Сказал ведь в псалмах : "Человек мира моего, на Него же уповал". Человек же тот — это Христос, Бог, того же, кто уповает на простого человека, и мы проклинаем”.
  
  Снова же другую притчу предложили, говоря: “Как же вы, христиане, отвергаете обрезание, а Христос его не отверг, но по закону совершил”. Отвечал Философ: “Тот, кто вначале сказал Аврааму: "Се будет знамение между Мною и тобою", тот и совершил его, когда пришел (на землю) и от того времени (, когда был Авраам,) соблюдался (тот обряд) до этого (времени), но дальше не позволил, чтоб так было, и дал нам крещение”. Сказали же они: “Почему же другие (люди) раньше угодили Богу, хотя не это знамение приняли, а Авраама?” Отвечал Философ: “Ни о ком из них неизвестно, чтобы было у него две жены, но только об Аврааме, и поэтому урезал (Господь) член его, чтобы означить предел, которого затем преступать не подобает, дав в первом браке Адама образец (всем) прочим, как поступать. Так же сотворил Он и с Иаковом, охромив жилу бедра его, так как взял себе четыре жены. Когда же (тот) понял свою вину, из-за которой так (Бог) с ним поступил, (Бог) дал ему имя Израиль, то есть разум, взирающий на Бога. И больше неизвестно, чтобы он жил с женой. Авраам же не понял этого”.
  
  Снова спросили его иудеи: “Как вы, идолам поклоняясь, думать можете, что этим воздаете честь Богу?” Отвечал Философ: “Во-первых, научитесь по имени разделять, что есть идол и что есть икона, и, зная это, не нападайте на христиан. Ведь 10 названий есть для образа в языке вашем . (Но) спрошу я вас: не образ ли скиния, что видел на горе Моисей и вынес (оттуда), и не сделал ли он (своим) искусством образ образа, образ по (этому) образцу, прекрасный своими украшениями, (покровами) из кож и шерстяных (тканей) и изображениями херувимов? И поскольку так это сделал, скажем ли о вас поэтому, что воздаете честь и поклоняетесь дереву, коже и шерсти, а не Богу, который дал в то время такой образ? То же (можно сказать) и о храме Соломона, ибо были в нем иконы херувимов и ангелов и образы многих иных. Так ведь и мы, христиане, созидая образы угодивших Богу, воздаем (им) честь, отделяя доброе от образов демонских. Ведь порицают Книги приносящих в жертву сыновей и дочерей своих и возвещают (им) гнев Божий, но и (одновременно) хвалят других, приносящих в жертву сыновей и дочерей своих”.
  
  Сказали снова иудеи: “Не противитесь ли вы Богу, поедая свинину и зайчатину ?” Отвечал же им: “Первый завет заповедал : "Ешьте все, как зелень травную", ибо " для чистых все чисто, а у оскверненных и совесть осквернена". И Бог ведь говорит в (книге) Сотворения: " Все это очень хорошо" (и лишь) из-за вашей ненасытности нечто малое из этого исключил. Ибо сказал: " Поел Иаков, и насытился, и отпал (от Бога) возлюбленный"”. И снова : “Сели люди есть и пить и (потом) встали играть”.
  
  Из многого (что там было сказано,) поместили мы здесь, сократив, лишь немногое, памяти ради. А если хотите полную (запись) бесед святых искать, то найдете ее в книгах его, что перевел учитель наш и архиепископ Мефодий, брат Константина Философа, и разделил их на 8 Слов; и увидите в них, как сильны слова, (вдохновленные) Божьей благодатью, как пылающее пламя на противников.
  Xp.T.: Кой би могъл да е авторът точно на тѣзи думи? Кой би нарекъл Св. Методий "учител наш"? Придържам се към мнѣнието, че това е бил Св. Климент Охридски. Вѣроятно той е авторът на това пространно житие.
  
  Когда же хазарский каган и вельможи его выслушали все эти слова его, подходящие и приятные, сказали ему: “(Самим) Богом ты послан сюда для назидания нашего, и знание всех Книг в тебе — от Него, все как подобает говорил и досыта насладил всех нас медвяной сладостью слов святых Книг. Мы — люди не книжные, но верим, что стало так по (воле) Божьей. Если же хочешь еще больше успокоить души наши, дай нам по порядку объяснение в притчах обо всем, о чем спросим”. И так разошлись на отдых.
  
  Когда же на другой день (снова все) собрались, обратились к нему, говоря: “Покажи нам, честный муж, доводами и притчами, какая вера из всех наилучшая”. Отвечал им Философ: “У некоего царя были (при дворе) двое супругов, которых он очень почитал и любил. Когда же согрешили, изгнал их и послал (прочь) из (своей) земли. И живя так много лет, породили детей в нищете . И собирались дети друг с другом, советуясь, каким бы путем снова достигли прежнего положения. Из них же один молвил так, а другой иначе, третий советовал по-своему. Какой же совет подобает принять? Не наилучший ли?”
  
  Сказали же они: “Для чего так говоришь? Ведь каждый считает свой совет лучшим, чем другие: иудеи лучшим считают свой [, а сарацины — свой, и вы также — свой] и (все) другие. Скажи же, как нам понять, который из них лучше?” Сказал же Философ: “Огонь испытывает серебро и золото, а человек разумом отсекает ложь от истины . Скажите же мне: от чего случилось первое падение, не от взглядов ли на сладкий плод и не от желания ли (сравняться) с Богом?” Они же сказали: “Так и есть”. Философ же сказал: “Если кто заболеет, съев меда или напившись воды студеной, и придет врач: и скажет ему: съешь еще больше меда и исцелишься, а тому, кто пил воду, тому скажет: напившись студеной воды, стань наг на морозе и исцелишься. Другой же врач не так говорит, но предпишет лекарство, противоположное (болезни): вместо меда пить горькое, воздерживаясь от пищи, а вместо студеного — теплое и греющее. Который же из двух искуснее лечит?” Отвечали все: “Тот, кто противоположное лекарство предписал, ибо горестями жизни этой подобает умертвить сладость желания, а смирением — гордость, противоположным противоположное исцеляя, и мы ведь говорим: дерево, что сначала родит терн, потом сладкий плод принесет”. Снова же отвечал Философ: “Хорошо сказали. Ведь закон Христов показывает (всю) суровость жизни (по заповедям) Божьим, потом же в вечных жилищах стократно плод приносит”.
  
  Один же из них, (советник) кагана, хорошо знавший всю злобу сарацинов, спросил Философа: “Скажи мне, гость, почему вы не признаете Мухаммеда? Ведь он очень восхвалил в своих книгах Христа, говоря, что родился от девы, сестры Моисея, пророк великий, что воскрешал мертвых и всякий недуг исцелял (своей) силой великой” . Отвечал же Философ ему: “Пусть рассудит нас каган. Скажи же: если Мухаммед пророк, то как можем верить Даниилу? Он ведь сказал : "Перед (явлением) Христа прекратятся все видения и пророчества". Этот же после Христа явился, как же он может быть пророком? Если наречем его пророком, то Даниила отвергнем”. Сказали же многие из них: “Что Даниил говорил, говорил от Божьего Духа, а о Мухаммеде все знаем, что он — лжец и погубитель общего спасения и что лучшие из заблуждений своих изблевал он на злобу и бесстыдство”. Сказал же первый среди советников приятелям евреев: “С Божьей помощью гость этот ниспроверг наземь всю гордыню сарацинов, а вашу отбросил на иной берег, как нечто нечистое”. И сказал всем людям: “Как дал Бог власть над всеми народами и совершенную мудрость христианскому цесарю, так (дал ему) и (самую лучшую) веру из всех , и без нее никто жить не может жизнью вечной. Богу же слава навеки”. И сказали все: “Аминь”. Сказал же Философ всем со слезами: “Братья и отцы, и друзья, и дети (мои). От Бога — и всякое знание, и достойный ответ. Если есть еще кто несогласный, пусть прийдет и либо победит в споре, либо будет поражен. Кто послушает этого (совета), пусть крестится во имя Святой Троицы, а если не захочет, то нет на мне (за это) никакого греха, а он (сам) увидит, (что будет с ним) в день судный, когда сядет (на престол) Ветхий днями судья судить все народы”. Отвечали они: “Не враги мы сами себе, и так повелеваем, что с этого дня понемногу, кто может, пусть крестится по (своей) воле, если пожелает. А тот из вас, кто на запад кланяется, или еврейские молитвы читает, или держится веры сарацинской, скоро смерть от нас примет”. И так разошлись с радостью. Крестилось же из них двести человек, отказавшись от мерзостей языческих и браков беззаконных. Написал же к цесарю каган такое письмо: “Послал к нам, владыка, такого мужа, что показал нам (всю) христианскую веру и (догмат) Святой Троицы словом и делами. И познали, что это — вера истинная, и повелели, чтобы тот, кто хочет, крестился, надеясь, что и мы к тому же прийдем. Все мы — друзья и приятели твоего царства и готовы (идти) на службу твою, куда захочешь”.
  
  Провожая Философа, каган стал давать ему многие дары, и не принял их, говоря: “Дай мне пленных греков, сколько их есть здесь (у тебя), и это для меня больше всех даров”. Собрали же их тогда до двадцати и отдали ему. И с радостью отправился в (обратный) путь.
  
  Когда же дошли до пустых и безводных мест, не могли переносить жажды. Найдя же в солончаке воду, не могли ее пить, ибо была она как желчь. И когда разошлись они все искать воду, сказал брату своему Мефодию: “Не могу больше терпеть от жажды, зачерпни же воды этой. Тот, кто раньше для израильтян горькую воду сделал сладкой, Тот и нам принесет утешение” . Зачерпнули же, и оказалась она сладкой, как мед, и холодной, и пили, прославляя Бога, что делает такое для рабов своих.
  
  В Херсоне же, ужиная с архиепископом, сказал ему Философ: “Помолись, отче, за меня, как отец бы мой мне сделал”. Некоторые же спрашивали его, почему он так поступил. Отвечал Философ: “Поистине завтра уйдет он от нас к Господу, покинув нас”. Так и стало, и слово его сбылось .
  
  Был же в народе фульском большой дуб, сросшийся с черешней, и под ним приносили жертвы, называя его Александр , — и женскому полу не позволяли ни подходить к нему, ни (приносить) жертвы. И когда услышал о том Философ, не пожалев трудов, направился к ним. И, став среди них, сказал: “Эллины пошли на вечные муки, поклоняясь [как Богу] небу и земле, столь большим и добрым творениям. Так и вы, кто столь убогому созданию, дереву, приготовленному для огня, поклоняетесь, как избегнуть можете вечного огня?” Отвечали они: “Не теперь мы стали так делать, но (обычай этот) от отцов приняли, и благодаря ему исполняются все просьбы наши, а больше всего идут частые дожди. И как мы то совершим, что не дерзнул никто из нас совершить? Ведь если кто и дерзнет сделать это, тогда же и смерть узрит, а дождя уж не увидит до (самой своей) кончины”.
  
  Отвечал же им Философ: “Бог о вас говорит в Книгах, как же вы Его отвергаете? Ведь Исайя от лица Господня вопиет, говоря : "Иду Я собрать все племена и народы, и придут, и увидят славу мою, и положу на них знамение, и пошлю из спасенных от них к народам: в Тарсис и Фулу, и Луд, и Мосох, и Фовел, и в Элладу, и на острова дальние, где не слышали моего имени, и возвестят славу мою народам". И снова говорит Господь Вседержитель : "Вот пошлю я рыболовов и охотников многих на холмах и скалах каменных изловить вас". Познайте, братья, Бога, сотворившего вас. Вот — Евангелие Нового Завета Божьего, в котором были вы крещены”. И так, сладкими словами уговорив, приказал им срубить дерево и сжечь его. Поклонился же их старейшина и подошел поцеловать Евангелие, а за ним и все (остальные). И, взяв белые свечи у Философа, с пением пошли к дереву, и, взяв топор, ударил Философ тридцать три раза , и приказал всем срубить с корнем и сжечь его. В ту же ночь пошел дождь от Бога. И с радостью великою похвалили Бога, и Бог сильно возрадовался этому.

• ►►  [От Крим в Цариград, 861г.]
• ▼▼  [От Крим в Цариград, 861г.]   (.. свий го житието ..)

  Философът отиде в Цариград. След като се яви пред царя, той, отседнал в църквата на светите апостоли, заживя безмълвно, молейки се БОГУ .

• ►►  [Соломоновата чаша]
• ▼▼  [Соломоновата чаша]   (.. свий го житието ..)

  В "Св. София" имаше чаша със скѫп камък, Соломоново издѣлие. Върху нея̨ с еврейски и самарянски букви бѣ̋ха̨ написани стихове, що никой не можѣше нито да прочете, нито да разясни. Като взе чашата, Философът ги прочете и разясни. Първия̌т стих бѣше тъй: "Чашо моя, чашо моя, прѣдсказвай, докато звѣздата (изгрѣе)! За питие бѫди на Господа първенец, който бди нощѣ̋!" - Слѣд него втория̌т: "От друго дърво направена за вкусване господне; с радост пий и се опий, и извикай: алилуя (хвалѣте Бога)!" - Слѣд него третия̌т: "Ето князът и цѣлия̌т събор ще види неговата слава и цар Давид срѣд него." - А слѣд него написано числото: 909.
  
  Като прѣсмѣтна̨ по-точно, Философът намѣри, че от дванадесетата година от Соломоновото царуване до рођението на Христа (има) 909 години . А това е пророчество за Христа.

• ►►  [Моравски пратеници в Цариград и славянската азбука, 862..863]
• ▼▼  [Моравски пратеници в Цариград и славянската азбука, 862..863]   (.. свий го житието ..)

  Когато Философът се радваше в Бога, пак пристигна̨ха̨ нови вѣсти (и му се откри) работа не по-малка от първата. Подучен от Бога , Ростислав , моравския̌т княз, се посъвѣтва със своитѣ князе и с моравцитѣ и изпрати (пратеници) до цар Михаила, говорейки : "За нашитѣ хора, които се отказаха̨ от езичеството и приеха̨ християнството , ние нѣ̋маме такъв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вѣ̋ра , та и другитѣ страни, виђайки това, да направя̨т като нас . Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител , защото за всички страни винѫги излиза от вас добър закон ."
  
  Като свика съвѣт, царя̌т повика Константина-Философ и го накара да изслуша тази молба. И (му) рече: "Философе, зная̨, че си уморен, но тѝ трѣ̋бва да отидеш там; освѣн тебе друг никой не може да свърши тази работа." А Философът отговори: "Макар и да съм уморен и болен тѣлесно, с радост ще отида̨ там, ако имат букви в своя̌т език."
  
  Xp.T.: Този диалог међу Царя̌т и Философът ми се струва напълно нелогичен. Вѣроятно това Философът е разказвал на своитѣ ученици в оправдание за чуда̀тата азбука, която той е сътворил. Философът е получил от Шефът разрѣшение да приложи глаголицата. Щефът (Царя̌т) едва ли е разбрал за какво става дума и е казал: Направи така, както си знаеш!
  
  Царя̌т му каза: "Дѣ̋до ми и баща ми и много други, които сѫ дирили това, не сѫ го открили, та как аз мога̨ това да открия̨?" А Философът забѣлѣ̋за: "Че върху вода кой може да напише бесѣда, без да бѫде нарѣчен еретик?" А царя̌т му отговори заедно с вуйка си Варда : "Ако ти поискаш това, може да ти го даде Бог, който го дава на всички, които прося̨т без съмнѣние, и отваря на онѣзи, които хлопат ."
  
  Като си отиде, по предишния̌т (си) обичай Философът се прѣдаде на молитва заедно с други сподвижници. И скоро му се яви Бог, който изпълнява молбитѣ на своитѣ раби. И тутакси (?) състави буквитѣ и започна̨ да пише евангелската бесѣда: "В началото бѣ словото и словото бѣ у Бога, и Бог бе словото" и т.н.

• ►►  [Цар Михаиловото писмо до Ростислава]
• ▼▼  [Цар Михаиловото писмо до Ростислава]   (.. свий го житието ..)

  Царя̌т се зарадва и със съвѣтницитѣ си прослави Бога. И изпрати Философа с много дарове, като написа до Ростислава такова писмо :
  
  - Бог, който заповѣ̋два всѣкиму "да дойде до познание на истината" и да се домогне до по-голѣ̋ма степен (на съвършенство), като видѣ̋ твоята вѣ̋ра и подвиг и сега, в наши години, като яви букви за вашия̌т език, направи (такова нѣщо), каквото по-рано не е било освѣн в най-старо врѣме, та и вие да се причислите към великитѣ народи, които славя̨т Бога на свой език. И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквитѣ, мѫж почтен и благочестив, много учен и философ. И приеми този дар, по-добър н по-почтен дори от всѣ̋какво злато и сребро и от скѫпоцѣнен камък, и от нетрайното богатство. Стани с него да утвърдиш бързо работата и от все сърце да подириш Бога! Ала и общото спасение не прѣнебрѣгвай, но подтикни всички да не се лѣня̨т, а да поемат истинския̌т пѫт, та и ти, с подвигът си, слѣд като си ги научил да познават Бога, да получиш заради него наградата си в този и бѫдещия̌т живот за всички онѣзи души, които ще повѣ̋рват в нашия̌т бог Христос: отсега и докрай да оставиш на идещитѣ поколѣния своя̌т помен подобно на великия̌т цар Константин!

• ►►  [Кирил и Методий в Моравия, 863..867]
• ▼▼  [Кирил и Методий в Моравия, 863..867]   (.. свий го житието ..)

  Когато пристигна̨ (във Велеград), в Моравия, Ростислав го прие с голѣ̋ма чест . И като събра ученици, прѣдаде му ги да ги учи . В кратко врѣме, като прѣведе цѣлия̌т църковен чин , запозна ги с утринната, часовете, вечернята, малката вечерня и с литургията. И според прѣдсказанието на пророкът ушитѣ на глухитѣ се отвориха̨ да чуя̨т евангелското слово, а езикът на гъгнивитѣ стана̨ ясен. На това Бог се зарадва, а дяволът се посрами.

  Xp.T.: Слѣдващитѣ изрѣчения сѫ изпусна̨ти в прѣводът на български и ще ги взема̨ от руския̌т прѣвод.  

  Когда же стало распространяться Божье учение, изначальный злой завистник, дьявол, не желая терпеть это добро, вошел в орудия свои и стал поднимать многих (против святого), говоря им : “Не служит это прославлению Божьему. Если бы было это Ему угодно, то разве не мог бы так сотворить, чтобы (они) с самого начала, записывая письменами речи свои, прославляли Бога? Но Он ведь [избрал] лишь три языка, еврейский, [греческий и латинский,] на которых подобает воздавать хвалу Богу”. Говорили же так латинские и франкские архиереи с иереями и учениками и, когда боролся с ними, как Давид с иноплеменниками, побеждая их словами книжными, назвал их триязычниками (и пилатниками), ибо Пилат так написал в надписи на (кресте) Господнем .
  
  И не только это говорили, но учили еще и другому бесчинству, говоря, что под землей живут люди с большими головами , а все гады — творение дьявола, и если кто убьет змею , будут ему отпущены ради этого (все) девять грехов, а если кто человека убьет , то пусть три месяца пьет из деревянной чаши, не прикасаясь к стеклянной. Не запрещали ни жертвы приносить по прежнему обычаю, ни (новые) браки без конца заключать .
  
  Все это, как терновник, вырубил и спалил огнем словесным, говоря: “Пророк говорит о том: "Принеси Богу жертву хвалы и воздай Всевышнему молитвы твои . Жены же юности твоей не отпускай (от себя), ведь, если возненавидев, отпустишь ее, покроет нечестие желания твои — говорит Господь Вседержитель . И храните дух ваш, и пусть не оставит никто из вас жены юности своей. И делали вы то, что мне ненавистно, за что Бог был свидетелем между тобой и женой юности твоей, которую ты оставил, а она — подруга твоя и жена завета твоего ”, И в Евангелии говорит (Христос): “Слышали, что сказано древним: не прелюбодействуй. Я же говорю вам, что всякий, кто смотрит на женщину с вожделением, уже прелюбодействовал с нею в сердце своем ”. И снова: “Говорю вам: кто разводится с женой своей, кроме вины любодеяния, тот принуждает ее прелюбодействовать, и кто возьмет (за себя) отпущенную мужем, тот прелюбодействует ”. И апостол сказал: “Если Бог сочетал двух людей, то пусть не разлучаются ”.

• ►►  [В Панония при Коцела, 867]
• 
  ▼▼  [В Панония при Коцела, 867]   (.. свий го житието ..)

  Като навърши 40 мѣсеца в Моравия, (Философът) отиде да освѣти ученицитѣ си . Когато отиваше той, панонския̌т княз Коцел го прие. И като възлюби силно славянскитѣ книги (и пожела народът му) да се научи на тѣ̋х, прѣдаде (му) до 50 ученици да се уча̨т на тѣ̋х. И като му отдаде голѣ̋ма почит , изпрати го нататък.
  
  Понеже проповѣ̋дваше евангелското учение даром, той не взе нито от Ростислава, нито от Коцела ни злато, ни срѣбро, ни друго нѣщо , ала от двамата измоли само 900 плѣнници и ги освободи .

• ►►  [Във Венеция: прѣние с триезичницитѣ]
• ▼▼  [Във Венеция: прѣние с триезичницитѣ]   (.. свий го житието ..)

  Когато Философът бѣше във Венеция, епископи , попове и черноризци налетѣ̋ха̨ на него като врани на сокол и повдигна̨ха̨ триезичната ерес, говорейки:
  
  - Човѣче, кажи ни как тъй ти сега си създал книги на славянитѣ и ги поучаваш? Тѣ̋х не е изнамѣрил по-рано никой друг: нито апостолитѣ, нито римския̌т папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога в книгитѣ: еврейския̌т, гръцкия̌т и латинския̌т .
  
  Философът им отговори :
  
  - Бог не изпраща ли дъђ еднакво за всички? Сѫщо тъй и слънцето не свѣти ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелѣ̋вате, щото всички други народи и племена да бѫда̨т слѣпи и глухи? Пояснѣте ми, Бога за безсилен ли смѣ̋тате, та той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славя̨т Бога, всѣки със свой език. Извѣстни сѫ слѣднитѣ: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други .
  
  Ако ли не искате да разберете от тия (примѣри), поне от Писанието познайте Бога. Давид се провиква: "Пѣйте Господу, цяла земьо, пѣйте Господу пѣсен нова !" И пак: "Възкликнѣте Господу, цѣ̋ла земıо, пѣйте и радвайте се, и възпѣйте !" А другадѣ: "Цѣ̋лата земя да ти се поклони и да те възпѣе, и да възпѣе твоето име, вишни !" И пак: " Хвалѣте Бога, всички народи, похвалѣте го всички люде и всѣ̋ко дихание да хвали Господа !" В Евангелието пък се казва Xp.T.: ??: "Колкото от тѣ̋х го приеха̨, даде им да бѫда̨т божи чеда." И пак в сѫщото: "Не се моля̨ само за тѣ̋х, но и за онѣзи, които ще повѣ̋рват в мене чрѣз тѣ̋хното слово, та да бѫда̨т всички едно, както ти, отче, си в мене и аз в тебе ." И според Матея (Бог) рече : "Даде ми се всѣ̋ка власт на небето и на земята. Идѣте прочее, научѣте всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия̌т Дух и като ги учите да пазя̨т всичко, що съм ви заповѣ̋дал! И ето аз съм с вас през всичките дни до свършъкът на свѣтът, амин." И според Марка (Бог) рече : "Идѣте по всичкия̌т свѣ̋т и проповѣ̋двайте Евангелието на всѣ̋ка твар; който повѣ̋рва и се покръсти, ще бѫде спасен, а който не повѣ̋рва, ще бѫде осѫден. Онѣзи, които повѣ̋рват, ще бѫда̨т послѣдвани от тѣзи знамения: с моето име ще изпѫђат бѣсоветѣ и нови езици ще говоря̨т." И към вас, законоучителитѣ, казва : "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемѣри, дѣто затваряте царството небесно прѣд човѣцитѣ: защото вие не влѣ̋звате, та не оставяте да влѣ̋за̨т в него, които искат да влѣ̋за̨т." И пак : "Горко вам, законници, защото взехте ключът на познанието! Сами не влѣ̋зохте и попрѣчихте на тѣзи, които искаха̨ да влѣ̋за̨т."
  
  А към коринтянитѣ Павел рече : "<{14:5}>Искам вие всички да говорите езици, а още повече - да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от тогози, който говори езици, освен ако не тълкува, за да приеме и църквата поука. И сега, братя, ако дойда̨ при вас и заговоря̨ (на непознати) езици, какво ще ви ползувам, ако ви не говоря̨ с откровение или с познание, или с пророчество, или с поучение? И бездушнитѣ, които издават глас, свирката или гуслата, ако по свирнята не се различават, как ще се познае кога се свири със свирка и кога се свири с гусла? Защото, ако трѫбата издава неопрѣдѣлен глас, кой ще се приготви за бой? Така и вие, ако с езикът си не изговаряте разбрани думи, как ще се разбере това, което говорите? Защото на вѣ̋търът ще говорите. Сѫщо толкоз вида думи сѫществуват по свѣтът, но ни една от тѣ̋х не е без значение: ако не позная̨ значението на думитѣ, ще бѫда̨ чуђенец за този, който ми говори; и този, който говори, за мене е чуђенец. Така и вие, понеже сте равнители на духовнитѣ (дарби), старайте се да се преумножа̨т у вас за назидание на църквата. Затова, който говори с език (непознат), нека се моли (за дарба) да тълкува. Защото, ако се моля̨ на език (непознат), духът ми се моли, а умът ми остава безплоден. И тъй, какво? Ще се моля̨ с дух, ще се моля̨ и с ум; ще пѣя̨ с дух, ще пѣя̨ и с ум. Ако благословиш с дух онзи, който изхођа от простолюдието, как ще рече слѣд твоята молба "амин", щом не разбира що говориш? Защото ти благодариш добрѣ, но другия̌т (който е неразумен) не се поучава. Благодаря̨ на моя̌т Бог, задѣто от всички ви повече езици говоря̨; но в църква прѣдпочитам да изговоря̨ пет думи с умът си, за да поуча̨ и други, нежели десетки хиляди думи с език (непознат). Братя, не бивайте дѣца по ум, но по злоба! По ум бѫдѣте съвършени! В законът е писано: На чуђи езици и с чуђи уста ще говоря̨ на този род, но и така ще ме послуша̨т казва Господ. Затова езицитѣ сѫ бѣлѣг не за тѣзи, които вѣ̋рват, но за тѣзи, които не вѣ̋рват, а пророчеството не е за тѣзи, които не вѣ̋рват, а за тѣзи, които вѣ̋рват. И тъй, ако се събере всичката църква наедно и всичкитѣ заговоря̨т на (непознати) езици, и влѣ̋за̨т нѣ̋кои простаци или невѣ̋рващи, не ще ли река̨т, че сте полудѣли? Ако ли всички пророчествуват и влѣзе нѣ̋кой простак или невѣ̋рващ, той от всички се изобличава и от всички се осѫђа и тайнитѣ на сърдцето му стават явни; и той, като падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповѣ̋два, че наистина Бог е међу нас. И тъй, братя, какво да се прави? Когато се събирате, всѣки от вас има: кой - псалом, кой - поучение, кой - език, кой - тълкование. Всичко да става за поука. Ако ли нѣ̋кои говоря̨т на език (непознат), (да говоря̨т) по двама или най-много по трима, и то наред, а един да тълкува. Ако ли нѣ̋ма тълковник, да мълча̨т в църква, а да говоря̨т на себе си и Богу. Пророцитѣ пък да говоря̨т двама или трима, а другитѣ да обсѫђат. Но ако нѣ̋кому, който сѣди, дойде откровение, първия̌т да млъкне. Така един слѣд други всички можете да пророчествувате, та всички да се поучават и утѣшават. И пророчески духове се покоряват на пророци: защото Бог не е бог на безредие, а на мир, както е по всичкитѣ църкви међу светцитѣ. Женитѣ ви да мълча̨т в църквитѣ, защото не им е повелено да говоря̨т, но да се покоряват, както и законът казва; ако ли искат да науча̨т нѣщо, да питат мѫжетѣ си у дома, защото е срамотно за жена да говори в църква. Словото Божие от вас ли излѣзе? Или е достигна̨ло само до вас? Ако ли нѣ̋кой мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша̨, сѫ заповѣди Господни. А ако нѣ̋кой не разбира, нека не разбира! И тъй, братя, имайте ревност към пророчествуване и не забравяйте да се говоря̨т езици. Всичко да бѫде с приличие и ред. </{14:40}>"
  
  И другадѣ говори : "И всѣки език да изповѣ̋два, че Исус Христос е Господ за слава на Бога Отца, амин."
  
  С тѣзи думи и с още много други думи (Философът) ги посрами, остави ги и си замина̨.

• ►►  [Тържествен прием в Рим]
• ▼▼  [Тържествен прием в Рим]   (.. свий го житието ..)

  Като узна за Философа, римския̌т папа изпрати за него. А когато той дойде в Рим, самия̌т папа [апостолик] Адриан с всички грађани, носейки свѣщи, излѣзе да го посрѣщне, понеже носѣше и мощитѣ на св. Климента, мѫченик и папа римски. И тутакси Бог извърши прѣславни чудеса тук: излѣкува разслабен човѣк и много други се излѣкуваха̨ от различни недѫзи; така сѫщо и плѣнницитѣ, които се обърна̨ха̨ към Христа и св. Климента, се избавиха̨ от онѣзи, които ги бѣ̋ха̨ плѣнили. Като прие славянскитѣ книги, Папата ги освети (?) и положи в църквата "Св. Мария", която се нарича Фатан (Прияслица) , и извършиха̨ над тѣ̋х света служба.
  
  Слѣд това Папата заповѣ̋да на двама епископи, Формоз и Гаудерих , да посветя̨т славянскитѣ ученици ; и щом се посветиха̨, веднага отслужиха̨ на славянски (?) език служба в църквата на светия̌т апостол Петър . А на другия̌т ден служиха̨ в църквата на св. Петронила , а на третия̌т ден служиха̨ в църквата на св. Андрея , а оттам - в църквата на великия̌т вселенски учител апостол Павел . И цѣ̋лата нощ служиха̨, славословейки на славянски (?), а наутрѣ пък отслужиха̨ служба над неговия̌т свет гроб, имайки на помощ епископ Арсения (Ортски) , който бѣше един от седмината епископи, и библиотекаря̌т Анастасий .
  
  А Философът с ученицитѣ си не спираше да въздава Богу достойна хвала за това . А римлянитѣ постоянно прииђаха̨ при него и го разпитваха̨ за всичко и два и три пъти получаваха̨ разяснение от него . Нѣ̋кой си евреин пък, който сѫщо така идваше, се прѣпираше с него и веднѫж му каза: "Според изчислението на годинитѣ още не е дошъл Христос, за когото говоря̨т пророцитѣ, че щѣ̋л да се роди от дѣвица ". Като прѣсмѣтна̨ годинитѣ от Адама по родове, Философът подробно му доказа, че е дошъл (Христос), и изчисли колко години има оттогава досега. И слѣд като го поучи, отпусна̨ го.

• ►►  [Смърт и погребение на Кирила в Рим, 869]
• ▼▼  [Смърт и погребение на Кирила в Рим, 869]   (.. свий го житието ..)

  Много трудове сполетѣ̋ха̨ Философа, та заболѣ̋. И когато понасяше болѣстта много дни, еднъж, слѣд като видѣ̋ божие явление, той почна̨ да пѣе така: "Духът ми се възвиси и сърдцето ми се възрадва за тѣзи, които ми казаха̨: да влѣзем в господния̌т дом ."
  
  И като се облѣче в честни дрехи, така прѣкара цѣлия̌т ден, радвайки се и говорейки:
  
  "Отсега аз вече не съм служител нито на царя̌т , нито никому другиму на земята, а само на Бога вседържителя̌т: не бѣ̋х, бидох и съм во вѣки амин."
  
  На утрешния̌т ден се облѣче в светия̌т монашески образ и като прибави към свѣтлината, нарече си име Кирил . И в този образ прѣкара 50 дни . А когато наближи часът да приеме покой и да се прѣдстави във вѣчните жилища, като повдигна̨ рѫцѣ към Бога, помоли се със сълзи, говорейки така: "Господи, Боже мой, който си създал всички ангелски чинове и безплътни сили; който си разперил небето и основал земята и всичко, що сѫществува, си привел от небитие в битие; който винѫги слушаш онѣзи, които изпълняват волята ти и се боя̨т от тебе и спазват заповѣдитѣ ти, чуй моята молитва и запази вѣ̋рното си стадо, при което бѣше оставил на служба мене, неспособния̌т и недостоен твой раб! Избави го от безбожната и поганска злоба на тѣзи, които те хуля̨т! Погуби триезичната ерес и направи много да порасне църквата ти! Обедини всички в единодушие и създай изредни люде; които да мисля̨т еднакво за твоята истинска вѣ̋ра и право изповѣдание, н вдъхни в сърдцата им словото на осиновението си! Ако си приел нас, недостойнитѣ, да проповѣ̋дваме Евангелието на твоя̌т Христос, които залѣ̋гаме в добри дѣла и които вършим угодното на тебе, твой дар е. Които ни бѣше предал, като твои прѣдавам на тебе: вкарай ги в ред с крѣпката си дѣсница и ги покрий с покровът на крилѣтѣ си , та всички да хваля̨т и славя̨т името Ти, Отца, Сина и Светия̌т дух, амин!"
  
  Цѣлуна̨ всички със света цѣлувка и рече:
  
  - Благословен (да бѫде) Бог, който не ни даде за лов на зѫбитѣ на нашитѣ невидими врази, а съкруши тѣ̋хната мрѣжа и ни избави от гибел !
  
  И така почина̨ в Господа, бидейки на 42 години, в 14-ия̌т ден от месец февруари, втори индикт, а от сътворението на този свѣ̋т в година 6377 (AD869) .
  
  И Папата заповѣ̋да на всички гърци, които бѣ̋ха̨ в Рим, а така сѫщо и на римлянитѣ, които бѣ̋ха̨ се стекли със свѣщи, да пѣя̨т над него и да го изпратя̨т, както биха̨ направили със самия̌т папа. Това и сториха̨.
  
  Но брат му Методий запита Папата, като каза:
  
  - Майка (ни) ни е заклела: който от нас умре по-рано , (другия̌т) да го прѣнесе в своя̌т братски манастир и там да го погребе...
  
  И Папата заповѣ̋да да го поставя̨т в ковчег и да закова̨т ковчегът с желѣзни гвоздеи. И така го държа седем дни, готвейки (го) за пѫт .
  
  Обаче римскитѣ епископи казаха̨ на Папата: "Понеже Бог е довел тук тогова, който е ходил по много земи, и тук е приел душата му, нему като на почтен мѫж се пада да бѫде погребан тук." А Папата отвърна̨: "Заради неговата светост и любов, нарушавайки римския̌т обичай, ще го погреба̨ в моя̌т гроб в църквата на светия̌т апостол Петър." А Методий му рече: "Понеже мене не послушахте и не ми го дадохте, ако обичате, нека почива в църквата на св. Климента, с когото е и дошъл тук!".
  
  И Папата заповѣ̋да така да се направи. И когато изново се събраха̨ и щѣ̋ха̨ да го проводя̨т тържествено с цѣлия̌т народ, епископитѣ казаха̨: "Отворѣте ковчегът да видим да не би да е взето нѣщо от него!" И макар че много се мѫчиха̨, по Божие повелѣние не можаха̨ да разкова̨т ковчегът. И така с ковчегът го положиха̨ в гробът, в дѣ̋сната страна на олтарът в църквата на св. Климента , къдѣто започна̨ха̨ да стават много чудеса .
  
  Като видѣ̋ха̨ тия (чудеса), римлянитѣ още по-хубаво се привързаха̨ към светинята му и почитта (му). И като нарисуваха̨ иконата му    над неговия̌т гроб, започна̨ха̨ да паля̨т над него денем и нощем, хвалейки Бога, който прославя така, които него славя̨т, защото нему {се пада) слава, чест и поклонение во вѣки вѣков. Амин.

• Пространното житие на Свети Кирил Константин Философ:  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

5.2. ►►  Пространно житие на Свети Методий   (.. покажи го тука ..)  .. към началото ..

• .. покажи го в прѣвод на български: (.. там в pravoslavieto.com ..)  (.. или там в slovo.bg ..) 
• .. покажи го там: (.. в прѣвод на руски ..)  (.. заедно с коментари ..)  (.. само коментаритѣ ..)

5.2. ▼▼  Пространно житие на Свети Методий   (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• .. покажи го в прѣвод на български: (.. там в pravoslavieto.com ..)  (.. или там в slovo.bg ..) 
• .. покажи го там: (.. в прѣвод на руски ..)  (.. заедно с коментари ..)  (.. само коментаритѣ ..)

• ◄►  Мѣсец април на шестия̌т ден:

  памет и житие на блажения̌т отец наш и учител Методий, архиепископ Моравски

• ►►  [Чрез словото господне се утвърдиха̨ небесата]
• 
  ▼▼  [Чрез словото господне се утвърдиха̨ небесата]   (.. свий го житието ..)

  Благия̌т всемогѫщ Бог, който е създал от небитие в битие всичко – и видимо, и невидимо, – го е украсил с всѣ̋каква красота, която човѣк, като съзерцава, размишлявайки постепенно, може донѣйде да проумѣе и да познае оногова, който е създал такива дивни и многобройни дѣла. Защото от величието и от красотата на творенията чрѣз размисъл се познава и тѣхния̌т творец , когото възпѣ̋ват ангелитѣ с трисвети гласове и когото всички православни [люде] славим в Света Троица – сиреч в Отца, Сина и Светаго Духа, т.е. в три ипостаси, които можем да наречем три лица, но в едно божество. Защото прѣди всички врѣмена и срокове, и години сам Отец, над всѣки разум и над всѣ̋ко ангелско разбиране, е родил Сина, както казва Прѣмѫдростта: "Прѣди всички хълмове ме роди."   А и самото Слово Божие, което в послѣднитѣ години се въплъти заради нашето спасение, казва с прѣчиститѣ си уста в Евангелието: "Аз съм в Отца и Отец е в мене."   От сѫщия̌т този Отец произхођа и Светия̌т Дух, както е казал сам Синът с Божия си глас: "Духът на истината, който от Отца изхођа."   Този Бог е създал всѣ̋ка твар, както казва Давид: "Чрѣз словото господне се утвърдиха̨ небесата и чрѣз диханието на неговите уста – цѣ̋лото им войнство; защото той рече и тѣ стана̨ха̨; той заповѣ̋да и тѣ се създадоха̨."  
  
  Прѣди всичко    той създаде човѣкът, като взе пръст от земята и с животворно дихание му вдъхна душа от себе си, но му вложи словесна дарба и свободна воля да влѣзе в рая̌т, като му даде заповѣд за изпитване, та ако я̨ спази, да прѣбѫде безсмъртен; ако ли пък я прѣстѫпи, да умре по своя воля, а не по божие веление.

• ►►  [Съблазнитѣ на лукавия̌т]
• ▼▼  [Съблазнитѣ на лукавия̌т]   (.. свий го житието ..)

  Но дяволът, като видѣ̋ човѣкът така зачетен и издигна̨т на онова мѣ̋сто, от което той отпадна̨ поради своята гордост, накара го да прѣстѫпи заповѣдта. И затова [Бог] изгони човѣкът от рая̌т и го осѫди на смърт. И оттогава лукавия̌т започна̨ да подстрекава човѣшкия̌т род и да го съблазнява с много козни.

• ►►  [Пророцитѣ]
• ▼▼  [Пророцитѣ]   (.. свий го житието ..)

  Но Бог поради великата си милост и любов не изостави човѣкът докрай, но по всѣ̋ко врѣме и по всѣ̋ка година е издигал [избрани] мѫже и е показвал на хората тѣхнитѣ дѣла и подвизи, та като подражават на тѣ̋х, всички да се стремя̨т към добро. Такъв бѣше Енос, който пръв се осмѣли да призовава името господне. Слѣд него бѣше Енох, който, като угоди на Бога, бѣ прѣселен на небето. И Ной се оказа праведник срѣд своя̌т род, и избѣ̋гна̨ потопът в ковчег, та земята отново да би се напълнила и украсила с божии творения. Слѣд раздѣлението на племената, когато всички се бѣ̋ха̨ заблудили, Авраам позна Бога и се нарече негов приятел, и получи обѣщание:  Чрѣз твоето сѣме ще бѫда̨т благословени всички племена.  Исак, по подобие на Христа, бѣ възведен на планината за жертва. Яков разсипа идолитѣ на своя̌т тъст и видѣ̋ лестница, по която възлизаха̨ и слизаха̨ ангели божии, и при благославянето на своитѣ синове пророчествува за Христа. Йосиф, изпратен от Бога, изхрани народът в Египет. Писанието разказва за Йов Авситидийски, праведен, истинолюбив и непорочен мѫж, който, като получи изпитания, изтърпѣ̋ и бѣ благословен от Бога. Мойсей, с Арона, међу свещеницитѣ божии бѣ наречен  бог на фараона  и наказа Египет. Той изведе божиите люде, [воден] денем от свѣтъл облак, а нощем от огнен стълб, пресѣче морето и тѣ мина̨ха̨ по сухо, а египтянитѣ потопи, напои хората с вода в безводната пустиня и ги нахрани с ангелски хлѣ̋б и с птици. И като говори с Бога лице срѣщу лице, както може човѣк да говори с Бога, даде на народът закон, написан с божия̌т пръст. Исус Навин, слѣд като воюва с противницитѣ, разпрѣдѣли земята међу божиитѣ люде. Сѫдиитѣ сѫщо тъй извършиха̨ много побѣди. А Самуил, като получи милост от Бога, помаза и постави цар според господното слово. Давид с кротост пасе народът и го научи на божии пѣсни. Соломон, като получи от Бога мѫдрост повече от всички други хора, написа множество добри поучения и притчи, макар че сам той не ги изпълни. Илия изобличи с глад хорската злоба, възкреси мъртвия̌т момък, свали със слово огън от небето и изгори мнозина, запали жертвоприношенията с дивен огън и изби мерзкитѣ жреци, и се възнесе на небето с огнена колесница и коне, като даде на своя̌т ученик [Елисей] двойна благодат. А Елисей, като взе плащеницата [на Илия], извърши двойни чудеса.
  
  Сѫщо и другитѣ пророци, всѣки на своето врѣме, пророчествуваха̨ за чуднитѣ събития, които имаше да стана̨т. Слѣд тѣ̋х [се яви] Йоан, великия̌т посрѣдник међу Стария̌т и Новия̌т завѣт, който стана̧ кръстител Христов и негов свидѣтел и проповедник срѣд живитѣ и мъртвитѣ.

• ►►  [Апостолитѣ]
• ▼▼  [Апостолитѣ]   (.. свий го житието ..)

  Светитѣ апостоли Петър и Павел с остана̨литѣ ученици Христови, прѣмина̨ли по цѣлия̌т свѣ̋т като мълния, цѣ̋лата земя освѣтиха̨. Подир тѣ̋х мѫченицитѣ измиха̨ с кръвта си сквернотата, а приемницитѣ на светитѣ апостоли, като покръстиха̨ царе с много трудове и подвизи, унищожиха̨ езичеството.    Достойния̌т за почит [папа] Силвестър, имайки за помощник великия̌т цар Константин, свика с триста и осемнадесет отци първия̌т събор в Никея и побѣди, и прокле Ария и неговата ерес, която той бѣше повдигна̨л против светата Троица – сѫщо както едно врѣме Авраам с триста и осемнадесет слуги изби [еламскитѣ] царе и получи благословение с хлѣ̋б и вино от Мелхиседек, цар Салимски, който бѣше свещеник на Бога всевишни. Дамас и Григорий Богослов със сто и петдесет отци и с великия̌т цар Теодосий потвърдиха̨ в Цариград светия̌т символ на вѣ̋рата, т.е. "Вѣ̋рвам в единаго Бога", а Македоний отлѫчиха̨, като осѫдиха̨ и него, и хулата му, която той говорѣше против Светия̌т дух. Целестин и Кирил с двѣста отци и с другия̌т цар [Теодосий]    унищожиха̨ в Ефес Нестория с всичкото му злословие, което той говорѣше срѣщу Христа. Лъв и Анатолий с правовѣрния̌т цар Маркиан и с шестстотин и тридесет отци в Халкидон проклеха̨ Евтихиевото безумие и сквернословие. Вигилий с богоугодния̌т Юстин    и със сто и шестдесет и пет отци свикаха̨ петия̌т събор и като издириха̨ всѣ̋ко скрито заблуђение, проклеха̨ го.     Апостолския̌т папа Агатон с двѣста и седемдесет отци и с достойния̌т цар Константин на шестия̌т събор смазаха̨ много смутове, като изгониха и проклеха всички ония участници в смутовете,    именно Теодор Фарански, Сергии и Пир, Кир Александрийски, Хонорий Римски, Макарий Антиохийски и другитѣ им съмишленици, и утвърдиха̨ християнската вѣ̋ра, като я̨ закрѣпиха̨ върху истината.

• ►►  Коментари към текстът дотук
• ▼▼  Коментар към текстът дотук
  
  
  • Вносен коментар на руски:
  • Нѣщо като прѣвод на този коментар:
    Тука завършва прологът. Самия̌т този пролог е цѣ̋л трактат, който се състои от три части:
    
    
    • Кратко изложение на християнското учение.
    • Кратък обзор на библейската история.
    • Кратка история на християнството.
    
    
    Изказва се хипотезата, че този пролог е написан от друг автор и по-рано от остана̨лия̌т текст на житието.
  
  
• ►►  [Блажения̌т равноапостолен Методий]
• ▼▼  [Блажения̌т равноапостолен Методий]   (.. свий го житието ..)

  Слѣд всички тѣзи милостивия̌т Бог, който желае, щото всѣки човѣк да се спаси и да достигне до познание на истината , в наше врѣме и за нашия̌т народ, за който никой никога не се бѣше погрижил , подбуди към добър подвиг нашия̌т учител, блажения̌т Методий, чиито добродѣтели и подвизи, ако ги сравним с всѣки един от гореказанитѣ [божии угодници], не ще се посрамим. Защото на едни от тѣ̋х той бѣше равен, от други бѣше малко по-малък, а от трети бѣше по-голѣ̋м, като надмина̨ прославилитѣ се със слово с дѣла, а прославилитѣ се с дѣла – със слово. Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образът на всички: страх божий, съблюдаване на заповѣдитѣ, прилѣжни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово – силно към противницитѣ, а кротко към ония, които възприемат поучението, – строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мѫкитѣ. За всички бѣше всичко, за да спечели всички .

• ►►  [Княжение и монашество]
• ▼▼  [Княжение и монашество]   (.. свий го житието ..)

  И по бащина, и по майчина страна той произхођаше не от прост, а от много добър и почтен род, извѣстен прѣди всичко на Бога, а слѣд това и на царя̌т и на цѣ̋лата Солунска област , което личѣше и от външния̌т му вид. Затова и първенцитѣ , които го обичаха̨ още от детинството му, водѣха с него достойни разговори. Най-сетнѣ царя̌т, като узна за неговитѣ способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли прѣдвиђаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славянитѣ, та да изучи всичкитѣ им обичаи и постепенно да ги обикне.
  
  Като прѣкара в това княжество много години      и видѣ̋ много смутове и прѣстѫпления в този живот, той замѣни стремежитѣ си към мрачнитѣ земни дѣла с небесни мисли; защото не искаше да смущава благородната си душа с нѣща, които не прѣбивават вѣчно. Като намѣри сгоден случай,    той се освободи от княжението и като отиде в Олимп , къдѣто живѣя̨т свети отци, подстрига се, облѣче черна дреха    и се повинуваше покорно, като изпълняваше напълно цѣ̋лото монашеско правило и се занимаваше усърдно с книгитѣ.
  
  Когато се появи нѣ̋какъв случай, царя̌т изпрати брат му [Константин] у хазаритѣ    и той го взе със себе си на помощ. Защото там имаше юдеи, които много хулѣха̨ християнската вѣ̋ра. А той рече: "Готов съм да умра̨ за християнската вѣ̋ра", и не прояви непослушание, а отиде и помагаше като слуга на по-малкия̌т си брат, като му се подчиняваше. И така той с молитва, а Философът със слово обориха̨ евреитѣ и ги посрамиха̨.
  
  Царя̌т и патриархът , като видѣ̋ха̨ неговия̌т добър подвиг в божието дѣло, убѣђаваха̨ го да го посветя̨т за архиепископ на почетно мѣ̋сто, къдѣто има нуђа от такъв мѫж. Но тъй като той не поиска, придумаха̨ го, та го поставиха̨ за игумен на манастирът Полихрон , който има доходи до двадесет и четири мѣри    злато и в който има повече от седемдесет души монаси.

• ►►  [На мисия в Моравия заедно с брат си]
• ▼▼  [На мисия в Моравия заедно с брат си]   (.. свий го житието ..)

  Случи се по онова врѣме, че славянския̌т княз  Ростислав и Светополк изпратиха̨ от Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха̨ така:   "Ние, с божия милост, сме здрави. При нас сѫ надошли мнозина учители християни от италианцитѣ, от гърцитѣ и от нѣмцитѣ , които ни уча̨т различно. Но ние, славянитѣ, сме прости хора, и нѣ̋маме човѣк, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисълът [на Писанието], затова, добрий господарю , изпрати ни такъв мѫж, който да ни направлява във всѣ̋ка правда."
  
  Тогава царя̌т каза на Константин Философ: "Чуваш ли, Философе, тѣзи думи? Друг освѣн тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове   и иди, като вземеш със себе си и брат си, игуменът Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говоря̨т чисто славянски."
  
  Тогава тѣ не посмѣ̋ха̨ да откажа̨т нито на Бога, нито на царя – според думитѣ на апостол Петра, който казва: "Бойте се от Бога, почитайте царя" , но като изслушаха̨ височайшото слово, отдадоха̨ се на молитва заедно с други, които бѣ̋ха̨ със сѫщия̌т дух като тѣ̋х. И тогава Бог яви на Философа славянскитѣ писмена и той, като устрои буквитѣ и състави [евангелската] бесѣда, пое пѫтя̌т към Моравия, взимайки и Методия. И той отново започна̨ покорно да се повинува и да служи на Философа и да поучава заедно с него. И като измина̨ха̨ три години , тѣ се върна̨ха̨ от Моравия , слѣд като изучиха̨ ученици.

• ►►  [Посѣщението в Рим и смъртта на Свети Кирил]
• ▼▼  [Посѣщението в Рим и смъртта на Свети Кирил]   (.. свий го житието ..)

  Като узна за тия мѫже, папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели Божии . Той благослови тѣ̋хното учение , като положи славянскитѣ книги върху олтарът на [храмът] "Свети апостол Петър" , и посвети блажения̌т Методий в духовен сан . Имаше обаче мнозина други, които хулѣха̨ славянскитѣ книги, като казваха̨, че никой друг народ не може да има своя писменост освѣн евреитѣ, гърцитѣ и латинцитѣ – според надписът на Пилата, който той поставил над кръстът Господен. Но папата ги прокле, като ги нарече "пилатовци" и "триезичници" , и заповѣ̋да на един епископ, който бѣше заразен от сѫщата тази триезична болѣст, да рѫкоположи от славянскитѣ ученици трима свещеници и двама четци.
  
  Слѣд много дни , когато Философът щѣше вече да се прѣдстави прѣд [божия̌т] сѫд, той рече на брат си Методий: " Ето, брате, ние бѣ̋хме една двойка, впрегна̨та да тегли една бразда и аз, завършил своя̌т ден, падам на нивата. Ти пък обичаш твърде много планината , но недѣй зарад планината да изоставиш своето учителство, защото чрез него можеш по-добрѣ да се спасиш. "

• ►►  [Методий на прѣстолът на свети Андроник]
• ▼▼  [Методий на прѣстолът на свети Андроник]   (.. свий го житието ..)

  А Коцел, като проводи [пратеници] при Папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия̌т блажен учител. Папата рече: "Не само на тебе, но и на всички онѣзи славянски области аз го изпращам за учител от Бога и от свети апостол Петър, първопрѣстолникът и ключодържецът на царството небесно. " И го изпрати, като написа слѣдното послание:
  
  " Адриан, епископ и раб божий , до Ростислава, Светополка и Коцеля . Слава на Бога във висинитѣ и на земята мир, међу човѣцитѣ благоволение . Чухме за вашитѣ духовни дѣла и сега жадуваме с желание и с молитва за вашето спасение . [Виждаме], че Господ е въздигна̨л вашитѣ сърдца да го тѫрсите и ви е показал, че на Бога трѣ̋бва да се служи не само с вѣ̋ра, но и с добри дѣла; защото вѣ̋рата без дѣла е мъртва и загиват ония, които мисля̨т, че познават Бога, а пък с дѣлата си се отмѣ̋тат от него . Затова вие поискахте учител не само от този светителски прѣстол, но и от благовѣрния̌т цар Михаил . И той ви изпрати блажения̌т философ Константин заедно с брат му, докато ние не успѣ̋хме. А тѣ, като узнаха̨, че вашитѣ страни принадлежа̨т към апостолския̌т прѣстол, не извършиха̨ нищо противно на канонитѣ, а дойдоха̨ при нас, като донесоха̨ и мощитѣ на свети Климента. Ние добихме [от това] двойна радост и рѣшихме, слѣд като изпитаме, да изпратим във вашитѣ страни Методия, нашия̌т [духовен] син, мѫж съвършен по разум и правовѣрен , като го рѫкоположим заедно с ученицитѣ му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език книгитѣ на цѣлия̌т църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с кръщението – както бѣше започна̨л философът Константин с божията благодат и с молитвитѣ на свети Климента. Сѫщо тъй ако и нѣ̋кой друг би могъл достойно и правовѣрно да ви поучава, нека това да бѫде благословено от Бога, от нас и от цѣ̋лата вселенска и апостолска църква, та да свикнете добрѣ с божиитѣ заповѣди. Спазвайте само това единствено правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а слѣд това на славянски, та така да се изпълня̨т думитѣ на Писанието: "Да възхваля̨т Господа всички народи" , и на друго мѣ̋сто: "Всички ще възвѣстя̨т на различни езици божието величие, според както духът им даде да говоря̨т . Ако ли пък нѣ̋кой от събранитѣ при вас учители, които ви гъделичкат слухът и ви отклоняват от истината към заблуђения , дръзне, та започне да ви развращава другояче и да хули книгитѣ на вашия̌т език – такъв да бѫде отлѫчен не само от причастие, но и от църквата, докато се поправи . Защото тѣ сѫ вълци, а не овци; тѣ̋х трѣ̋бва да ги познаваме по плодът им и да се пазим от тѣ̋х . А вие, възлюблени чеда, слушайте божието учение и не отхвърляйте наставленията на църквата, за да станете истински божии поклонници на нашия̌т небесен отец с всички светии. Амин!"
  
  Коцел прие Методия с голѣми почести и пак го изпрати при Папата заедно с двадесет души почитани люде, да му го рѫкоположа̨т за епископ на Панония – на прѣстолът на свети Андроник , апостол от седемдесеттѣ, което и стана̨.

• ►►  [Противостояние с немскитѣ духовници]
• ▼▼  [Противостояние с немскитѣ духовници]   (.. свий го житието ..)

  След това стария̌т враг , завистник на доброто и противник на истината, повдигна̨ против Методия сърдцето на моравския̌т неприятел, краля̌т , заедно с всички епископи, които казваха̨: "Ти учиш в наша област. " А той отговори : "Ако знаѣх, че е ваша, бих се отстранил; но тя е на свети Петър. И наистина, ако вие от стръвност и от алчност прѣкрачвате, въпрѣки канонитѣ, старитѣ граници и забранявате божието учение [в тѣзи области], пазѣте се да не би като искате с костен череп да пробиете желѣ̋зна планина, да си пръснете мозъкът." Рекоха̨ му: "Щом говориш остро, зло има да патиш." А той отговори: " Казвам истината прѣд царетѣ и не се срамувам; а вие правѣте с мене каквото искате. Аз не съм по-добър от ония, които като сѫ говорили истината, чрѣз много мѫки сѫ се освободили от тоя живот."
  
  Като изприказваха̨ много думи и не можаха̨ да му възразя̨т, краля̌т рече изпод вѣђи: "Не измъчвайте моя̌т Методий, защото се е изпотил като при пещ." А той рече: "Тъй е, господарю. Веднѫж нѣ̋кои хора срѣщна̨ли един философ изпотен и му рекли: "Защо си изпотен?" Той отговорил: "Прѣпирах се с прости хора."
  
  Слѣд като се прѣпираха̨ по тия думи, тѣ се разотидоха̨, а него го изпратиха̨ в Швабско , къдѣто го държаха̨ двѣ години и половина.
  
  Стигна̨ [вѣст] до Папата и той, като узна това, изпрати против тѣ̋х църковно запрѣщение: всички кралски епископи да не служа̨т меса, сирѣч литургия, докато държа̨т Методия [затворен]. И така тѣ го пусна̨ха̨, но казаха̨ на Коцеля : "Ако го държиш при себе си, не ще се отървеш с добро от нас." Но тѣ не се отърваха̨ от сѫдът на свети Петра: защото четирима от тѣзи епископи умрѣ̋ха̨ .
  
  Случи се по това врѣме, че моравцитѣ , като разбраха̨, че немскитѣ духовници, които живѣя̨т у тѣ̋х, не сѫ им доброжелатели, а кова̨т интриги срѣщу тѣ̋х, изгониха̨ ги всички и пратиха̨ [писмо] до Папата: "Понеже по-прѣди нашитѣ бащи сѫ получили кръщение от свети Петър , дай ни [и сега] Методия за архиепископ и учител." Папата веднага го изпрати . Княз Светополк заедно с всички моравци го прие и му повѣри всички църкви и всички духовници по всички градове. И от тоя ден божието учение започна̨ много да се разраства, духовницитѣ започна̨ха̨ да се умножават по всички градове и езичницитѣ да вѣ̋рват в истинския̌т Бог, отказвайки се от своитѣ заблуди. Още повече моравската държава започна̨ да се разширява на всички страни и да побѣђава със сигурност своитѣ врагове , както и самитѣ моравци постоянно разправят това.

• ►►  [Прѣдсказания, пророчества и притчи]
• ▼▼  [Предсказания, пророчества и притчи]   (.. свий го житието ..)

  У него имаше и пророческа благодат, тъй че много негови предсказвания се сбѫдваха̨. Ще разкажем едно или двѣ от тѣ̋х.
  
  Един езически княз, много силен, който сѣдѣше у вислянитѣ, се подиграваше с християнитѣ и им правѣше злини. [Методий] прати при него да му кажа̨т: "Добрѣ ще е за тебе, синко, да се покръстиш доброволно на своя земя, за да не бѫдеш покръстен по принуда като плѣнник на чуђа земя; тогава ще си спомниш за мене." Така и стана̨.
  
  Друг пѫт, когато Светополк воюваше срѣщу езичницитѣ и никак не успѣ̋ваше, а само се бавѣше; щом наближи месата, сирѣч службата на свети Петър , Методий прати да му кажа̨т : "Ако ми обѣщаеш, че на светия̌т праздник Петровден ще прѣкараш заедно с воинитѣ си при мене, вѣ̋рвам в Бога, че той скоро ще прѣдаде [твоитѣ врагове] в рѫцѣтѣ ти." И това се сбѫдна̨.
  
  Някой си дружинник много богат и съвѣтник [на князът] се бѣше оженил за своята купетра , сирѣч етърва Xp.T.: Вѣроятно става дума за брак међу кръстникът и овдовѣ̋лата майка на кръщелникът. Църквата се била произнесла изрично, че кръстникът не може да стане пастрок. . Макар че [Методий] много ги съвѣтва и увѣщава, не можа да ги раздѣли , защото други хора, които се прѣструваха̨ на божии служители , тайно ги развращаваха̨, като ги ласкаѣха̨ зарад облаги, докато най-сетнѣ ги отдѣлиха̨ от църквата. [Методий] им рече : "Ще дойде врѣме, когато тѣзи ласкатели нѣ̋ма да мога̨т да ви помогна̨т; тогава ще си спомните за моитѣ думи, но не ще може вече да се направи нищо." Неочаквано слѣд тѣ̋хното отстѫпване от Бога напаст се струпва връз тѣ̋х, и "не се намѣри мѣ̋стото им", като че ли вихър отнесе и разсѣя прахът им .
  
  И много още други подобни случаи имаше, които той явно разкриваше чрѣз притчи.

• ►►  [В трудове и мѫки, често в бдѣния]
• ▼▼  [В трудове и мѫки, често в бдѣния]   (.. свий го житието ..)

  Но стария̌т враг, завистникът на човѣшкия̌т род, не можейки да търпи всичко това, повдигна̨ нѣ̋кои хора срѣщу него – като Датан и Авирон срѣщу Мойсея, – едни явно, други тайно. Това бѣ̋ха̨ хора, заразени от иопаторската ерес , които отбиваха̨ слабитѣ от правия̌т пѫт към себе си, като казваха̨: "Папата е дал властта на нас, а тогова заповѣ̋два да изгоним вън с неговото учение." Като се събраха̨ всички моравски люде , поискаха̨ да се прочете прѣд тѣ̋х [папското] писмо, за да чуя̨т за неговото изгонване. И както е присѫщо на човѣцитѣ, хора тѫгуваха̨ и се окайваха̨, задѣто се лишават от такъв пастир и учител, освѣн слабоволнитѣ, които измамата люшкаше, както вѣ̋търът люшка листата. Но като прочетоха̨ папското писмо, видѣ̋ха̨, че в него пише слѣдното: "Нашия̌т брат Методий е свят и правовѣрен и върши апостолско дѣло. В негови рѫцѣ сѫ дадени от Бога и от апостолския̌т прѣстол всички славянски страни; и когото той прокълне, да бѫде прокълнат, а когото той благослови, да бѫде благословен." И като бѣ̋ха̨ изобличени, със срам се разпръсна̨ха̨ като мъгла.
  
  Но тѣ̋хната злоба не спрѣ̋ дотук. Тѣ продължиха̨ да говоря̨т, казвайки: "Царя̌т е разгнѣвен срѣщу него и ако го намѣри, жив нѣ̋ма да го остави." Но милостивия̌т Бог, който и в този случай не поиска да посрами своя̌т раб, вложи в сърдцето на царя̌т – защото "сърдцето на царя̌т е винѫги в рѫцѣтѣ на Бога" – и той изпрати до него писмо : "Честний отче, много желая да те видя̨; тъй че направи това добро и се потруди [да дойдеш] при нас, та да те видим, докато си още на тоя свѣ̋т, и да приемем твоитѣ молитви." Той веднага отиде там и царя̌т го посрѣщна̨ с голѣми почести и с радост и като похвали учението му, задържа от учениците му един свещеник и един дякон заедно с книгитѣ. Xp.T.: Това е доказателство, че прѣводитѣ на Евангелието и Апостолът сѫ стигна̨ли до Цариград и вѣроятно до Плиска и Прѣслав още прѣди пристигането на петимата изгонени от Моравия ученици. Той изпълни всичкитѣ желания на Методия, за които той го помоли, без да му откаже нищо; и като го прегѫрна̨ и обдари богато, изпрати го отново тържествено на неговия̌ прѣстол. Сѫщото стори и патриархът .
  
  По всички пѫтища той изпадаше от дявола в много напасти: по пуститѣ мѣста – срѣд разбойници, по морето – в бурни вълнения, по рѣкитѣ – в ненадѣйни пѣ̋съчни плитчини, та да се изпълня̨т и с него апостолскитѣ думи: "Бѣди от разбойници, бѣди по море, бѣди по рѣки, бѣди от лъжебратя; в трудове и мѫки, често в бдѣния, често в глад и жађа" , както и други неволи, които апостолът споменава.
  
  Слѣд това, като остави настрана всичкия̌т [житейски] шум и като възложи всичкитѣ си грижи на Бога, най-напрѣд постави от своитѣ ученици двама свещеници, добри скорописци , и прѣведе бързо от гръцки език на славянски всичкитѣ [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеитѣ , в продължение на шест мѣсеца , започвайки от мѣсец март до двадесет и шестия̌т ден на мѣсец октомври Xp.T.: До Димитровден Xp.T.: Прѣводът на Ветхия̌т Завѣт от Свети Методий вѣроятно не е запазен. За разлика от прѣдишнитѣ прѣводи, за които стана̨ дума. . Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успѣх. И като отслужи заедно с клирът си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър. Защото прѣди това той бѣше прѣвел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостолът и избрани църковни служби . А сега прѣведе и Номоканонът, сирѣч църковнитѣ правила, и Отеческитѣ книги.

• ►►  [Послѣдни години]
• ▼▼  [Послѣдни години]   (.. свий го житието ..)

  Когато унгарския̌т крал стигна̨ до дунавскитѣ земи , пожела да го види. Макар че нѣ̋кои мислѣха̨ и казваха̨, че не ще се отърве без мѫки, [Методий] отиде при него. А той, както подобава на господар, така го посрѣщна̨ – почетно, тържествено и с радост . И като бесѣдва с него, както подобава на такива мѫже да бесѣдват, прегѫрна̨ го, почете го с голѣми дарове и го изпроводи, думайки: "Поменувай ме винѫги, честний отче, в светитѣ си молитви."
  
  И тъй, като прѣсѣче всички обвинения от вси страни и затвори устата на многоглаголивитѣ, той завърши земния̌т си пѫт и опази вѣ̋рата , очаквайки вѣнецът на правдата . И понеже беше благоугодил на Бога, той бѣше обикна̨т.
  
  Взе, прочее, да наближава врѣмето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха̨, думайки : "Кого опрѣдѣляш, честний отче и учителю, између ученицитѣ си да ти бѫде приемник в твоето учение?" Той им посочи един от извѣстнитѣ свои ученици, на име Горазд, и рече: "Този е един свободен мѫж от вашата земя, начетен е добрѣ в латинскитѣ книги и е правовѣрен; нека да бѫде върху него божията воля и вашата обич, както и моята."
  
  На Цвѣтница, когато се бѣ̋ха̨ събрали всички люде, той влѣзе в църквата и макар и немощен, изрече благословѣния за царя̌т , за князът, за духовницитѣ и за цѣлия̌т народ и каза: "Пазѣте ме, дѣца, до третия̌т ден." Така и стана̨. На третия̌т ден на разсъмване той рече: "В твоитѣ рѫцѣ, Господи, прѣдавам духът си" , и почина̨ в рѫцѣтѣ на свещеницитѣ в шестия̌т ден на мѣсец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на цѣлия̌т свѣ̋т (AD 885 ).
  
  Ученицитѣ му го поставиха̨ в ковчег, отдадоха̨ му подобаващи почести, като отслужиха̨ погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха̨ в съборната църква . И той се присъедини към отцитѣ си и към патриарситѣ, пророцитѣ, апостолитѣ и мѫченицитѣ. Събра се народ от безчислено множество, хора, които го изпроводиха̨ със свѣщи, плачейки за добрия̌т учител и пастир: мѫже и жени, малки и голѣми, богати и бѣдни, свободни и роби, вдовици и сираци, чуђенци и туземци, недѫгави и здрави – всички [оплакаха̨] оногова, който бѣше всичко за всички, за да спечели всички. 
  
  А ти, света и прѣчестна главо, с молитвитѣ си от висинитѣ поглеђай милостиво към нас, които копнѣем за тебе. Избавяй от всѣ̋ка напаст твоитѣ ученици, разпространявай учението и прогонвай ереситѣ, та и ние, като прѣживѣем тук достойни за званието си, да застанем заедно с тебе като твое стадо от дѣ̋сната страна на Христа Бога нашего, приемайки от него вѣчен живот. Нему се пада слава и чест вовѣки вѣков. Амин!

• Пространното житие на Свети Методий:  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

6. ►►  Общи разсѫђения по темата   (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..

6. ▼▼  Общи разсѫђения по темата   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

---

6.1. ►►  За глаголицата   (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

6.1. ▼▼  За глаголицата   (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. покажи всичко за глаголицата ..)  .. към началото ..

• ►►  За глаголицата - прѣдварително експозѐ  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  За глаголицата - прѣдварително експозѐ  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Цѣлата моравска евангелизаторска мисия на Св.Св. Кирил и Методий е основана на глаголицата и на глаголическата писмена традиция.
  
  
  • По неясни сега нам причини, Св. Кирил (Константин Философ) рѣшил за цѣлитѣ на моравската мисия, с която бил натоварен, да създаде изцѣло нова азбука, различна от тритѣ други истински азбуки, познати в Цариград-Константинопол (гръцката, арменската и грузинската).
  
  
  • Св. Кирил (Константин Философ) и брат му Св. Методий едва ли сѫ знаѣли за сѫществуването на така нарѣчената кирилица. Едва ли сѫ знаѣли, че в сѫщото врѣме нѣ̋къдѣ другадѣ, вѣроятно за нуђитѣ на българската евангелизаторска мисия, вѣроятно в България (или ако не в България, то в самия̌т Цариград-Константинопол), други по-смирени и по-скромни в амбициитѣ си хора, имената на които сега не знаем и нѣ̋ма никога да узнаем, просто добавили 11 (единадесет) нови букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ) към 24-тѣ букви на гръцката азбука, като така я̨ пригодили за нуђитѣ на славянския̌т език. Допълнената гръцка азбука била по-пригодна за тогавашния̌т славянски език от глаголицата на Св. Кирил (Константин Философ). Прѣз слѣдващитѣ вѣкове и епохи тази допълнена гръцка азбука се развила до употрѣбяваната сега у нас и в Русия и в Сърбия кирилица.
  
  
  • Хората, допълнили гръцката азбука с 11 букви, за да я̨ пригодя̨т за славянския̌т език, нѣма как да сѫ се хвалѣли, че сѫ създали нова азбука. Тѣ сѫ заимствали цѣ̋лата гръцка азбука ведно със звуковитѣ и числовитѣ стойности на буквитѣ, и само сѫ добавили 11 букви. Източникът на новитѣ 11 букви е неизвѣстен.
  
  
  • За разлика от старата кирилица (т.е. от допълнената гръцка азбука), новата азбука, сега наричана глаголица, с дизайнер (създател) Св. Кирил (Константин Философ), се нуђаѣла от усърдна промоция и непрѣстанна реклама. И тя наистина станала обект на усърдна промоция и непрѣстанна реклама. Обсѫђаното съчинение "За буквитѣ"/"О письменѣхъ" било част от тази дѣйност. То, разбира се, е и нѣщо повече.
  
  
  • Заради усърдната промоция и непрѣстанната реклама на новата азбука (на глаголицата), в славянскитѣ страни и даже срѣд ученитѣ-слависти темата за азбуката и буквитѣ често е обект на нездрав интерес и се прѣекспонира.
  
  
  • (.. скрий ..) .. към началото ..


• ◄►  Всичко за глаголицата бѣ оформено в отдѣлна публикация.
  • Тука се дават прѣпратки към нея̨ и извадки от нея̨.


• ►►  История на глаголицата  (.. покажи я̨ тук ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  История на глаголицата  (.. скрий я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Създателя̌т на глаголицата е Свети Кирил - Константин Философ.
    
    
    • Той е бил високообразован ромей. Знаѣл е много езици.
    • Високообразован ромей, който знае много езици - това означава най-малкото, че знае гръцки и латински.
    • Високообразован ромей, който знае много езици - това означава в допълнение да знае нѣ̋кой семитски език (сирийски, еврейски, арабски).
    
    
    • Прѣз 9-ти вѣк знаенето на славянски едва ли е можѣло да се счита за част от високо образование.
    • Хора, образовани на славянски, прѣз 9-ти вѣк нѣ̋мало.
    • Свети Кирил и брат му Свети Методий създали славянската книжовност, както и условията, нужни за появата на хора, грамотни на славянски.
    
    
    • Дори Свети Кирил да не е знаѣл славянския̌т език от дѣтството си, ще да го е научил заради моравската мисия.
    
    
    • Поради голѣмитѣ заслуги на Свети Кирил за създаването на славянската книжовност,
      на негово име е нарѣчена другата славянска азбука - кирилицата,
      макар самия̌т Свети Кирил да не е бил срѣд създателитѣ ѝ.
  
  
  • Създаването на глаголицата е лично дѣло на Свети Кирил - Константин Философ.
    
    
    • Свети Кирил е създал азбука, която да се откроява.
      • Азбука, която да не прилича на никоя извѣстна азбука,
      • нито на гръцката, нито на латинската, нито на нѣ̋коя друга.
    
    
    • Създал е азбука с намѣрението да е универсална.
      • Да е пригодна за гръцкия̌т език по-добрѣ от традиционната гръцка азбука.
      • Да е пригодна и за латинския̌т език.
      • И във връзка с моравската мисия, да е пригодна и за славянския̌т език.
    
    
    • Странната азбука може да е застрашила моравската мисия и да е допринесла за провалът ѝ.
  
  
  • Слѣд смъртта първо на Свети Кирил, а послѣ и на Свети Методий,
    • възможно е нѣ̋кои букви да сѫ били забравени,
    • и ние сега да не знаем за тѣ̋х,
    • възможно е и нѣ̋кои "странни" букви
    • да сѫ били употрѣбявани не според първоначалния̌т замисъл.
    
    
    • Глаголицата сега се разглеђа като част от славянската книжовна традиция
      • и ние сега знаем за нея̨
      • благодарение основно на Свети Климент Охридски.
  
  
  • Свети Климент Охридски е продължител на дѣлото на своитѣ учители,
    • на Свети Кирил и на Свети Методий.
    
    
    • Свети Климент и Свети Наум остана̨ли вѣрни на глаголицата.
    
    
    • Свети Климент прѣцѣнил, че в Плиска и Прѣслав глаголицата нѣ̋мала шанс прѣд кирилицата.
    
    
    • Затова се оттеглил в далечни краища, къдѣто заедно със Свети Наум развили мащабна книжовна и просвѣтителска дѣйност.
    • Тази им дѣйност е извѣстна като Охридска книжовна школа.
    
    
    • Глаголицата сега ние я̨ знаем във видът, който ѝ е бил придаден от Свети Климент.
      
      
      • Той опростил формитѣ на нѣ̋кои букви.
      • Заимствал идеи от кирилицата, с която се бил запознал в Плиска и Прѣслав.
      • В частност, възстановил гръцкитѣ букви в глаголицата, във формата им от кирилицата и от гръцката азбука.
  
  
  • (.. скрий я̨ историята на глаголицата ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..


• ►►  Глаголицата е уникална  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Глаголицата е уникална  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Латинската и кирилската азбуки сѫ версии на гръцката азбука, модифицирани по врѣме на употрѣбата им.
  
  
  • Глаголицата обаче е азбука, различна от гръцката.
    • Други уникални азбуки, различни от гръцката, сѫ арменската и грузинската.
    • За разлика от глаголицата, арменската и грузинската азбуки сѫ още в употрѣба съотвѣтно за арменския̌т и грузинския̌т език.
    
    
    • Създателя̌т на глаголицата е тѫрсѣл уникалност.
    • По външния̌т си вид глаголицата не прилича на никоя друга азбука - нито на гръцката, нито на арменската или грузинската.
  
  
  • (.. скрий я̨ уникалността на глаголицата ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..


• ►►  Глаголицата е универсална  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Глаголицата е универсална  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Глаголическата азбука е създадена с намѣрението да е универсална.
    • Да е пригодна за гръцкия̌т език по-добрѣ от традиционната гръцка азбука.
    • Да е пригодна и за латинския̌т език.
    • И във връзка с моравската мисия, да е пригодна и за славянския̌т език.
  
  
  • Латинскитѣ букви G:G13:Ⰼ, H:G35:Ⱒ и Q:G27:Ⱊ имат съотвѣтствие в глаголицата.
  
  
  • Обаче към разширението на глаголицата за нуђитѣ на славянския̌т език се е подхођало пѣстеливо.
  • Напримѣр:
    • Има само една отдѣлна буква за носова гласна, когато в езикът има двѣ носовки.
    • Нѣ̋ма отдѣлна буква за гласния̌т звук Ѣ, отлична от буквата за дифтонгът ΙΑ.
  
  
  • (.. скрий я̨ универсалността на глаголицата ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..


• ►►  Глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Латинската и кирилската азбуки не само слѣдват моделът на гръцката азбука -
    • тѣ просто сѫ версии на гръцката азбука, модифицирани по врѣме на употрѣбата им.
  
  
  • Колкото и различна да е обаче глаголицата - различна от гръцката азбука,
    • тя слѣдва моделът на гръцката азбука.
    
    
    • Арменската и грузинската азбуки сѫщо така слѣдват моделът на гръцката азбука.
  
  
  • Глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука, защото:
    
    
    • В основни линии се запазва подредбата на буквитѣ от гръцката азбука.
    • Букви, ненужни за славянския̌т език, но с гръцки прототипи, се запазват.
    • Използва се милетската система за означаване на числата.
  
  
  • (.. скрий го гръцкия̌т модел на глаголицата ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  Йотиранитѣ гласни в глаголицата  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Йотиранитѣ гласни в глаголицата  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Създателя̌т на глаголицата е прѣдвидил отдѣлни букви за йотиранитѣ гласни ΙΑ, ΙΟ и ΙΟΥ,
    • отдѣлни букви със собствени очертания, напълно различни от буквитѣ за Α, Ο и ΟΥ.
    
    
    • Йотиранитѣ гласни ΙΑ, ΙΟ и ΙΟΥ в сѫщност сѫ дифтонзи.
    • В гръцката, в латинската и в старата кирилска писмена традиция тѣ се означават,
      като прѣд съотвѣтната гласна се постави буквата йота I.
  
  
  • За дифтонгът ΙΑ е прѣдназначена глаголическата буква G34:Ⱑ:Iат.
    
    
    • Създателя̌т на глаголицата не е различавал славянския̌т звук Ѣ (е двойно, ят) от йотираната гласна ΙΑ.
    
    
    • Поради това той не е прѣдвидил буква за славянския̌т звук Ѣ (е двойно, ят), каквато има в кирилицата.
    
    
    • Слѣдователно, в глаголицата йотираната гласна ΙΑ (която е дифтонг) и гласния̌т звук Ѣ (е двойно, ят) се означават с една и сѫща буква Ⱑ.
    
    
    • Поради това, под влиянието на глаголицата и на произношението в нѣ̋кои нашенски диалекти, понѣ̋кога и в кирилицата буквата Ѣ (ят, е двойно) се използвала за означаването на дифтонгът (на йотираната гласна) ΙΑ.
  
  
  • За дифтонгът ΙO е прѣдназначена глаголическата буква G39:Ⱖ.
    
    
    • Тъй като в славянския̌т език нѣ̋мало звукосъчетание ΙΟ, то тази буква не се употрѣбявала.
    
    
    • Тя обаче участва в лигатурата за G42:Ⱙ:IѪ:голѣмия̌т йотиран юс.
  
  
  • За дифтонгът ΙOΥ е прѣдназначена глаголическата буква G36:Ⱓ.
    
    
    • Забѣлѣжѣте, че макар в глаголицата самата нейотирана гласна OΥ да се означава с лигатура G23:Ⱆ, както в гръцката азбука и както в кирилицата, за йотирана гласна ΙOΥ е прѣдназначена самостоятелна глаголическа буква, която не е лигатура.
  
  
  • Двѣ лигатури сѫ прѣдназначени за йотиранитѣ носовки:
    
    
    • G42:Ⱙ:IѪ:голѣ̋м йотиран юс
      • лигатура от йотираната буква G39:Ⱖ:IO и G38:Ⱕ:юсовия̌т маркер
    
    
    • G40:Ⱗ:IѦ:малък йотиран юс
      • лигатура, съставена от буквата G06:Ⰵ:Е и G38:Ⱕ:юсовия̌т маркер.
  
  
  • Липсва буква за дифтонгът ΙΕ, който се срѣща в гръцки.
    
    
    • Може би буквата е била забравена и загубена,
    • понеже тя не е била нужна за славянския̌т език.
    
    
    • При все че има буква за G40:Ⱗ:IѦ:йотирания̌т малък юс,
    • от каквато славянския̌т език сѫщо така нѣ̋мал нуђа.
  
  
  • (.. скрий го обяснението за йотиранитѣ гласни ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  Букви за гласния̌т звук И в глаголицата  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Букви за гласния̌т звук И в глаголицата  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
  • В гръцката азбука имало двѣ букви за гласния̌т звук И: Η:Ητα:Ита и Ι:Ιωτα:Ιота.
    
    
    • Прѣз 9-ти вѣк тѣзи букви Η и Ι звучѣли еднакво.
    • Избирали коя буква да напиша̨т според традицията или все едно според етимологията.
    
    
    • Прѣз 9-ти вѣк гръцката буква Υ:Υψιλον:Ипсилон все още звучала различно от буквитѣ Η и Ι.
    
    
    • В гръцката писменост буквата Ι:Ιωτα:Ιота участва в редица диграфи и дифтонзи.
    • В гръцката писменост се използват и диакритични знаци, много от които сѫ свързани с буквата Ι:Ιωτα:Ιота.
    
    
    • Важен за сетнешнитѣ разсѫђения е диакритичния̌т знак "диерезис".
    • Ι:Ιωτα:Ιота с диерезис - ϊ - означава, че тази Ιота не участва в диграф или дифтонг,
    • а си е просто Ιота и означава гласния̌т звук И.
    • Писането на Ι:Ιωτα:Ιота с диерезис - ϊ - се налагало често.
  
  
  • В кирилицата има двѣ или три букви за гласния̌т звук И.
    
    
    • Знаете, че кирилицата прѣдставлявала гръцката азбука, допълнена с 11 (единадесет) букви.
    
    
    • Спрямо буквитѣ за гласния̌т звук И положението било сѫщото, както в гръцката азбука.
    
    
    • Имало двѣ или три букви: Ита, Ιота и Ιота-с-диерезис.
    • Ако Ιотата-с-диерезис не я̨ броим за отдѣлна буква,
    • буквитѣ за гласния̌т звук И в кирилицата сѫ двѣ.
    
    
    • Правило кога да се пише Η:Ητα:Ита и кога Ι:Ιωτα:Ιота не е имало.
  
  
  • И в глаголицата има двѣ или три букви за гласния̌т звук И.
    
    
    • Спрямо буквитѣ за гласния̌т звук И глаголицата слѣдва кирилицата.
    • Може Свети Климент да е наложил това.
    
    
    • В Unicode сѫ задѣлени три позиции за буквитѣ за гласния̌т звук И:
      
      
      • G10:Ⰹ: вѣроятно съотвѣтствие на Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис.
      • G11:Ⰺ: вѣроятно съотвѣтствие на Ι:Ιωτα:Ιотата.
      • G12:Ⰻ: вѣроятно съотвѣтствие на Η:Ητα:Итата.
    
    
    • Числената стойност на G12:Ⰻ:Итата е 20, а на първитѣ двѣ букви - 10.
    
    
    • Възможно е нѣ̋кои да сѫ мислѣли, че в глаголицата има само двѣ букви за звукът И.
    • Възможно е нѣ̋кои да не сѫ смѣ̋тали Ι:Ιωτα:Ιотата-с-диерезис за отдѣлна буква.
    • Още повече, формитѣ на G11:Ⰹ:Ιотата и на G10:Ⰺ:Ιотата-с-диерезис сѫ подобни.
    
    
    • Както и в кирилицата, не е имало правило
      кога да се пише Ⰹ:Η:Ητα:Ита и кога Ⰻ:Ι:Ιωτα:Ιота.
    
    
    • Нито редът на глаголическитѣ букви за гласния̌т звук И,
      нито съотвѣтствието им с кирилицата, сѫ добрѣ установени,
      пък и едва ли това има значение.
    • В таблицата подредбата е според Unicode.
  
  
  • (.. скрий го обяснението на буквитѣ за звукът И ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  Носовитѣ гласни в глаголицата  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Носовитѣ гласни в глаголицата  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
  • В старо-славянския̌т (старо-българския̌т) език имало двѣ носови гласни, два юса:
    
    
    • малък юс или прѣдна носовка, и
    • голѣ̋м юс или задна носовка.
  
  
  • В кирилицата имало съотвѣтно двѣ букви за двѣтѣ носовки:
    
    
    • Ѧ: малък юс или прѣдна носовка, и
    • Ѫ: голѣ̋м юс или задна носовка.
    
    
    • Ѧ: малък юс
    • В българския̌т език малкия̌т юс съвпадна̨л по произнощение с гласната Е.
    • За ново-българския̌т език вече нѣ̋мало нуђа от буква за малкия̌т юс.
    
    
    • В Русия малкия̌т юс приел печатната форма Я
    • и се наложил в съврѣменната кирилица с руското си произношение ΙΑ.
    
    
    • Ѫ: голѣ̋м юс
    • В руски голѣмия̌т юс съвпадна̨л по произнощение
      с гласната У, писана с диграфът ΟΥ.
    • Като резултат, в църковно-славянския̌т език буквата Ѫ не се употрѣбявала
    • и вмѣсто нея̨ пишѣли диграфът ΟΥ или пък буквата Ю в йотирания̌т вариант.
    
    
    • В повечето диалекти на българския̌т език голѣмия̌т юс съвпадна̨л със звукът Ъ.
    • В началото на 19-ти вѣк в България не знаѣли с коя буква да означават звукът Ъ.
    • От румѫнската кирилица възстановили буквата голѣ̋м юс Ѫ.
    
    
    • Към края̌т на 19-ти вѣк се установил правописът на звукът Ъ
    • чрѣз буквитѣ голѣ̋м ер Ъ или голѣ̋м юс Ѫ според етимологията.
    
    
    • Аз се придържам към този правопис.
    • Прѣз 1945 отечествено-фронтовцитѣ изпѫдиха̨ голѣмия̌т юс Ѫ от азбуката.
    • Аз съм си го възстановил.
  
  
  • В глаголицата носовкитѣ се означават на друг принцип.
    
    
    • Има само една отдѣлна глаголическа буква за носовка:
      • G38:Ⱕ:юсовия̌т маркер.
    
    
    • Употрѣбен самостоятелно, G38:Ⱕ:юсовия̌т маркер
      означава G37:Ⱔ:Ѧ:малкия̌т юс, прѣдната носовка.
      
      
      • Практически G37:Ⱔ:Ѧ:малкия̌т юс и G38:Ⱕ:юсовия̌т маркер сѫ една и сѫща буква.
      • Дали сѫ им отдѣлни позиции в Unicode
      • и само затова заемат два реда в таблицата.
    
    
    • G38:Ⱕ:Юсовия̌т маркер участва в края̌т на лигатури, които означават други носовки:
      
      
      • G41:Ⱘ:Ѫ:Голѣ̋м юс,
        • лигатура: юсов маркер слѣд буква G18:Ⱁ:О
      
      
      • G42:Ⱙ:IѪ:голѣ̋м йотиран юс,
        • лигатура: юсов маркер слѣд йотираната буква G39:Ⱖ:ΙΟ
      
      
      • G40:Ⱗ:IѦ:малък йотиран юс,
        • лигатура: юсов маркер слѣд буква G06:Ⰵ:Е
        • [Ненужна буква]
    
    
    • Редът на глаголическитѣ букви за носовкитѣ не е съвсѣм установен,
      пък и едва ли има значение.
    • В таблицата подредбата е според Unicode.
  
  
  • (.. скрий го обяснението на носовитѣ гласни ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  "Мистериозни" букви в глаголицата  (.. покажи ги тук ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  "Мистериозни" букви в глаголицата  (.. скрий ги ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Както бѣ казано по-горѣ, за разлика от кирилицата,
    в глаголицата има три "мистериозни" букви, създадени като
    съотвѣтствие на тритѣ букви от латинската азбука G-H-Q.
    
    
    • G13:Ⰼ:G:Герв (само тази се е употрѣбявала)
    • G35:Ⱒ:H:Хълм
    • G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ?]
  
  
  • Повече подробности за всѣ̋ка буква сѫ дадени вѫтрѣ в таблицата,
    по даденитѣ по-горѣ цѣлеви прѣпратки
    към допълнителнитѣ редове за съотвѣтната буква.
  
  
  • Разбира се, тѣзи три "мистериозни" глаголически букви
    не сѫ били нужни за славянския̌т език.
    Затова в кирилицата и помен за тѣ̋х нѣ̋ма.
  
  
  • (.. скрий ги "мистериознитѣ" букви ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..


• ►►  Влияние на кирилицата върху глаголицата  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Влияние на кирилицата върху глаголицата  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Нѣ̋ма как да нѣ̋ма общи нѣща међу кирилицата и глаголицата.
    
    
    • Първо, глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука, а пък самата стара кирилица не е нѣщо друго, а е гръцката азбука, допълнена с 11 букви.
    • Второто общо е славянския̌т език: допълнителнитѣ 11 кирилски букви сѫ били въведени заради него, а и глаголицата е била приложена към него.
  
  
  • Но тук ще става дума за специфични влияния от кирилицата към глаголицата.
  
  
  • Върнѣте се и прочетѣте за историята на глаголицата.
    
    
    • Създателя̌т ѝ Свети Кирил не е познавал кирилицата.
    • Глаголицата е била създадена независимо от кирилицата.
    
    
    • Прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия обаче ученици на Свети Кирил и Свети Методий се запознали с кирилицата и усъвършенствали глаголицата.
  
  
  • Става дума за Свети Климент, Свети Наум и Охридската книжовна школа.
  
  
  • Формитѣ на нѣ̋кои глаголически букви били опростени.
  
  
  • Вѣроятно сега ние я̨ знаем глаголицата във видът ѝ слѣд намѣсата на Свети Климент.
  
  
  • От кирилицата били заимствани идеи и практики.
    
    
    • Възстановени били липсващи или забравени гръцки букви във формата им от кирилицата и от гръцката азбука: G24:Ⱇ:Φι, G26:Ⱉ:Ωμεγα, G43:Ⱚ:Θητα.
    
    
    • Буквата G31:Ⱎ:Ша вѣроятно била заимствана от кирилицата.
    • Лигатурата G28:Ⱋ:Ща - сѫщо.
    
    
    • Наличието на три букви за гласния̌т звук И и практиката в употрѣбата им вѣроятно сѫ заимствани от кирилицата.
    
    
    • Практиката в употрѣбата на буквата G26:Ⱉ:Ωμεγα сѫщо е заимствана от кирилицата.
    
    
    • Има малка вѣроятност лигатурата G23:Ⱆ:ΟΥ:Ομικρον+Υψιλον:Оукъ да е била заимствана от кирилицата и да е замѣнила нѣ̋какъв по-стар вариант на тази буква.
  
  
  • (.. скрий го влиянието от кирилицата към глаголицата ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  Влияние на глаголицата върху кирилицата  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Влияние на глаголицата върху кирилицата  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
  • По-вѣроятно е имената на буквитѣ в славянскитѣ азбуки (азъ, боукъı, вѣди, ..) да произлизат от глаголицата и оттам да сѫ заимствани и в кирилицата.
  
  
  • Глаголицата е оказала влияние върху кирилицата, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да се прѣпиша̨т (да се транслитерират) на кирилица.
  
  
  • Основното в това влияние е идеята йотиранитѣ гласни да имат отдѣлни букви.
    
    
    • В кирилицата тази идея никога не е била осѫществена докрай.
    
    
    • Първия̌т резултат е кирилската буква Ю.
      
      
      • Буквосъчетанието (триграфът) ΙΟΥ, както се е бѣлѣжѣл този дифтонг, се е опростил до лигатура ΙΟ и получава статут на буква в кирилицата - буквата Ю.
      
      
      • Опростяването от ΙΟΥ във ΙΟ било възможно, понеже в славянския̌т език нѣ̋мало дифтонг ΙΟ.
      • Тогава нѣ̋мало, сега има.
      
      
      • Буквата Ю много си я̨ харесваме.
    
    
    • Добрия̌т резултат с буквата Ю не е бил послѣдван от други добри резултати.
    
    
    • В България, къдѣто прѣдимно се е осѫществявала дѣйността по прѣписване от глаголица на кирилица,
    • по моделът на глаголицата и на глаголическата буква G34:Ⱑ:Ιат
    • кирилската буква Ѣ започна̨ла да се употрѣбява като буква за дифтонгът ΙА.
    
    
    • В Русия, като буква за дифтонгът ΙА започна̨ла да се употрѣбява кирилската буква Ѧ за малкия̌т юс.
    • Причината била, че звукът малък юс в източно-славянскитѣ диалекти се измѣнил в ΙА.
    • При въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия тази буква добила формата Я.
    
    
    • Двѣтѣ букви Ю и Я сѫ сѫществена част от съврѣменната руско-българска кирилица.
    
    
    • Обаче в нея̨, в съврѣменната руско-българска кирилица, нѣ̋ма други букви за йотирани гласни.
    
    
    • Руския̌т език нѣ̋ма нуђа от други такива букви.
    • Рѣшението с буквата Ё е перфектно за руския̌т език.
    
    
    • В съврѣмення̌т български език обаче има звукосъчетания ΙО и ΙЪ.
    • А букви за тѣ̋х нѣ̋маме.
    • А пък за българската традиция буквата Я е доста противорѣчива.
    
    
    • Но да не се отклоняваме към кирилицата.
    • Този раздѣл е за глаголицата.
  
  
  • Прѣз 19-ти вѣк идеята йотиранитѣ гласни да имат отдѣлни букви е била напълно елиминирана от сръбската кирилица.
  
  
  • Глаголическата буква G13:Ⰼ:G:Герв е стана̨ла източникът на нова буква в сръбската кирилица - буквата ђ.
    
    
    • Сръбската кирилска буква ђ означава мек съгласен звук, който ние българитѣ чуваме като дж.
    
    
    • Глаголическата буква G13:Ⰼ:G:Герв се е срѣщала най-често в думата ЕΥAΝⰌΕΛΙΕ (Евангелие), и то на заглавнитѣ страници на рѫкописитѣ.
    • А на италиански или пък на латински в италианско срѣдновѣковно звучене на това мѣ̋сто се чува дж.
    
    
    • Сръбската кирилска буква ђ е възникна̨ла по този начин.
    
    
    • В сръбскитѣ думи тя стои на мѣ̋стото на пра-славянското съчетание *-dj-.
    
    
    • В български на това мѣ̋сто стои звукосъчетанието жд.
    
    
    • В български често се срѣщат двѣтѣ звукосъчетания шт и жд.
    • Тѣ стоя̋т съотвѣтно на мѣстата на пра-славянскитѣ съчетания *-dj- и *-tj-.
    • За съчетанието шт си имаме удобна буква щ, а за жд нѣ̋маме.
    
    
    • Е, аз съм заимствал сръбската буква ђ и я̨ употрѣбявам за съчетанието жд в текстове на български.
  
  
  • (.. скрий го влиянието от глаголицата към кирилицата ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  Таблица на глаголическитѣ букви  (.. покажи я̨ тук ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Таблица на глаголическитѣ букви  (.. скрий я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
  
  
  (.. скрий я̨ таблицата ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
  


• ►►  Таблицата на глаголическитѣ букви с показани подредове  (.. покажи я̨ тук ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Таблицата на глаголическитѣ букви с показани подредове  (.. скрий я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
  
  
  (.. скрий я̨ таблицата ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
  


• ►►  Обяснение на формитѣ на глаголическитѣ букви  (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Обяснение на формитѣ на глаголическитѣ букви  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Формитѣ на глаголическитѣ букви сѫ странни и причудливи.
    
    
    • Плод сѫ на художническата дарба на създателя̌т на глаголицата.
    • Той е положил специални усилия буквитѣ му да сѫ уникални,
      да не приличат на буквитѣ от никоя друга азбука.
    
    
    • Геометрични фигури - крѫгчета, триѫгълници, .. - сѫ основни елементи на формитѣ на глаголическитѣ букви.
  
  
  • Свети Климент Охридски опростил създаденитѣ от прѣмѫдрия̌т Свети Кирил букви.
    
    
    • Вѣроятно сега ние я̨ знаем глаголицата във видът ѝ слѣд намѣсата на Свети Климент.
  
  
  • Вѣроятно оригиналнитѣ форми на нѣ̋кои букви в края̌т на азбуката сѫ били забравени.
    
    
    • Получили сѫ формата на съотвѣтната гръцка или кирилска буква:
      

      G24:Φι

      G26:Ωμεγα

      G43:Θητα

      G31:Ша

      G28:Ща

    • Можем да подозираме намѣса на Свети Климент.
  
  
  • Само заради щедростта на Unicode става дума за малки глаголически букви.
    
    
    • Малкитѣ глаголически букви имат сѫщитѣ форми, както главнитѣ.
    • В Unicode сѫ отпусна̨ти позиции и за малкитѣ глаголически букви,
      но нова форма за тѣ̋х не им е назначена - тѣ просто сѫ по-малки.
    
    
    • Различнитѣ форми за главнитѣ и малкитѣ букви
      при кирилската, латинската и гръцката азбука
      сѫ плод на ерата на книгопечатането, което глаголицата не е доживѣ̋ла.
  
  
  • (.. скрий ги формитѣ на глаголическитѣ букви ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..


• ►►  Обяснение на имената на буквитѣ  (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Обяснение на имената на буквитѣ  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Тъй като, за разлика от кирилицата, глаголицата по начало е замислена като нова азбука,
    за глаголическитѣ букви сѫ били измислени имена.
    
    
    • Твърдението, че тѣзи имена в азбучния̌т ред прѣдставляват свързан стих или изрѣчение, е съмнително.
    • Към края̌т на азбуката буквитѣ прѣстават да имат истински имена.
  
  
  • Вѣроятно, имената на кирилскитѣ букви сѫ заимствани от глаголицата.
  
  
  • (.. скрий ги имената на буквитѣ ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..


• ►►  Обяснение на милетскитѣ числени стойности  (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Обяснение на милетскитѣ числени стойности  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Милетската система за означаване на числата е по-пълно обяснена там, а тук - по-накратко.
  
  
  • Милетската система за означаването на числата от 1 до 999 има нуђа от 27 цифри, в качеството на които се използват поредни букви.
  
  
  • В гръцката писменост тѣзи букви сѫ:
    
    
    • 9 цифри за единицитѣ от 1 до 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ.
    • 9 цифри за цѣлитѣ десетки от 10 до 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?.
    • 9 цифри за цѣлитѣ стотици от 100 до 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, Ф, Χ, Ψ, Ω, ?.
    
    
    • Доколкото в стандартизираната по врѣмето на Александър Велики класическата гръцка йонийска азбука има само 24 букви, три цифри не достигат: 6, 90, 900 (означени сѫ с ?).
    • За 6, 90, 900 се използват стари гръцки букви, излѣзли вече от употрѣба и остана̨ли само като цифри.
    
    
    • Доколкото оригиналната стара кирилска азбука е просто надстройка на класическата гръцка азбука, то в старата кирилска азбука е заимствана и милетската система за означаването на числата от 1 до 999, като за недостигащитѣ три цифри се използват S:6, Ч:90, Ц:900.
  
  
  • Глаголицата използва сѫщата милетска система за означаването на числата от 1 до 999,
    и назначенията на буквитѣ сѫ както слѣдва:
    
    

    	1	2	3	4	5	6	7	8	9
    Единици	G01:Ⰰ	G02:Ⰱ	G03:Ⰲ	G04:Ⰳ	G05:Ⰴ	G06:Ⰵ	G07:Ⰶ	G08:Ⰷ	G09:Ⰸ
    Десетки	G10:Ⰹ	G12:Ⰻ	G13:Ⰼ	G14:Ⰽ	G15:Ⰾ	G16:Ⰿ	G17:Ⱀ	G18:Ⱁ	G19:Ⱂ
    Стотици	G20:Ⱃ	G21:Ⱄ	G22:Ⱅ	G23:Ⱆ	G24:Ⱇ	G25:Ⱈ	G26:Ⱉ	G27:?	G29:Ⱌ

    
    
    • Тъй като в глаголицата има повече от 27 букви, послѣднитѣ букви не се използват.
    
    
    • Създателя̌т на глаголицата вѣроятно не е различавал буквитѣ G10:Ⰹ и G11:Ⰺ, понеже
      и двѣтѣ означават числото 10.
    
    
    • Първоначалната буква за числото 800 е загубена.
      Вѣроятно е била буквата G27:Ⱊ, съотвѣтстваща на латинската буква Q.
      Като цифра 800 сѫ се употрѣбявали нѣ̋кои други букви: G28:Ⱋ, G34:Ⱑ, G43:Ⱚ.
    
    
    • Буквата Ща:G28:Ⱋ не е била част от оригиналната глаголица. Ако бѣше, то числената ѝ стойност за 800 нѣ̋маше да бѫде оспорвана от други букви. Така както не се оспорва стойността 900 на буквата Ци:G29:Ⱌ.
    
    
    • Ако послѣдвате тази прѣпратка, там ще можете да въведете число и да видите как то се означава в глаголическата версия на милетската система.
    
    
  • Oзначаването на числата по милетската система е било много важно по онова врѣме, прѣди употрѣбата на арабскитѣ цифри да се установи.
    
    
    
    • Числената стойност на глаголическитѣ букви опрѣдѣля редът им в глаголическата азбука.
    • Или обратно, редът на глаголическитѣ букви в азбуката опрѣдѣля числената им стойност.
    
    
    • И по всѣ̋ка вѣроятност, подредбата на буквитѣ в глаголицата е повлияла и на кирилицата.
    • Напримѣр, кирилската буква Б е на второ мѣ̋сто, понеже и в глаголицата е на второ мѣ̋сто.
    
    
    • И разбира се, подредбата и на глаголицата и на кирилицата е повлияна от подредбата на гръцката азбука.
  
  
  • (.. скрий ги милетскитѣ цифри ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..


• ►►  Съотвѣтствие на глаголическитѣ с гръцкитѣ букви  (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Съотвѣтствие на глаголическитѣ с гръцкитѣ букви  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Глаголицата слѣдва моделът на гръцката азбука.
  
  
  • Възможно пълно съотвѣтствие, освѣн за формата, името и числената стойност на буквитѣ, е установено, когато:
    • Попълнена е с гръцка буква колоната в таблицата за гръцкитѣ съотвѣтствия.
    • Колоната за забѣлѣжка в таблицата е оцвѣтена в зелено.
  • Такова пълно съотвѣтствие е установено за 22 от 24-тѣ гръцки букви.
    
    
    • За двѣ гръцки букви нѣ̋ма съотвѣтствие в глаголицата:
      • Ξ:ξι:Кси и Ψ:ψι:Пси
    
    
    • Възможно е да е имало съотвѣтни глаголически букви, които сѫ били забравени.
  
  
  • Като се има прѣд вид, че
    глаголица е различна от гръцката азбука,
    всѣ̋ко съотвѣтствие е съпроводено с много условности.
  
  
  • (.. скрий го съотвѣтствието с гръцкитѣ букви ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  Съотвѣтствие на глаголическитѣ с кирилскитѣ букви  (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Съотвѣтствие на глаголическитѣ с кирилскитѣ букви  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Като се има прѣд вид, че глаголица и кирилицата сѫ различни азбуки, всѣ̋ко съотвѣтствие е съпроводено с много условности.
  
  
  • В таблицата е установено почти пълно съотвѣтствие међу глаголицата и гръцката азбука,
  • а пък самата стара кирилица не е нѣщо друго, а е гръцката азбука, допълнена с 11 букви.
  • Така че, първо, съотвѣтствието на глаголическитѣ букви с кирилицата може да се установи на тази основа.
  
  
  • И второ, съотвѣтствието на глаголическитѣ букви с кирилицата може да се установи на основата на звуковетѣ в славянския̌т език.
  
  
  • Ако
    • жълтата колона в таблицата, прѣдназначена за съотвѣтната кирилска буква, е попълнена, и
    • сѫсѣдната колона за съотвѣтствието с гръцкитѣ букви сѫщо е попълнена, и
    • клѣтката в колоната за забѣлѣжки е в зелено,
  • то
    • установено е по възможност пълно съотвѣтствие међу
    • глаголическата, кирилската и гръцката буква.
  
  
  • Ако
    • жълтата колона в таблицата, прѣдназначена за съотвѣтната кирилска буква, е попълнена, и
    • клѣтката в колоната за забѣлѣжки е в жълто,
  • то установено е
    • съотвѣтствие међу глаголическата и кирилската буква
    • въз основа на звуковата стойност на буквитѣ в славянския̌т език.
  
  
  • Тритѣ "мистериозни" глаголически букви нѣ̋мат съотвѣтствие в кирилицата.
  
  
  • Глаголическитѣ букви за носовитѣ гласни си имат кирилски съотвѣтствия.
  
  
  • Глаголическитѣ букви за йотиранитѣ гласни обикновено имат кирилски съотвѣтствия.
    • Освѣн буквата G39:Ⱖ, която нѣ̋ма.
    • А пък буквата G34:Ⱑ се проектира върху кирилицата по сложен начин.
  
  
  • Двѣтѣ букви G10:Ⰹ:Iота и G11:Ⰺ:Iота-с-диерезис сѫ повлияни от кирилицата.
  
  
  • (.. скрий го съотвѣтствието с кирилскитѣ букви ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  Съотвѣтствие на глаголическитѣ с латинскитѣ букви  (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Съотвѣтствие на глаголическитѣ с латинскитѣ букви  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Като се има прѣд вид, че
    глаголица е различна от латинската азбука,
    всѣ̋ко съотвѣтствие е съпроводено с много условности.
  
  
  • В таблицата е установено почти пълно съотвѣтствие међу глаголицата и гръцката азбука.
  
  
  • Обаче съставът на гръцката азбука е стабилен вече 2400 години, докато съставът на латинската азбука варира, варират и звуковитѣ стойности на латинскитѣ букви.
  
  
  • Затова, установяване на съотвѣтствие међу глаголицата и латинската азбука чрѣз тази таблица не е срѣд основнитѣ цѣли.
  
  
  • И все пак, глаголическото съотвѣтствие за повечето латински букви e означено в тази колона от таблицата.
  
  
  • Смисълът на колоната от таблицата за съотвѣтствието с латинскитѣ букви обаче е да се покаже, че тритѣ "мистериозни" букви сѫ били въведени в глаголицата като съотвѣтствие на тритѣ латински букви G-H-Q
    • G13:Ⰼ:G:Герв
    • G35:Ⱒ:H:Хълм
    • G27:Ⱊ:Q:[?Пѣ?]
  
  
  • (.. скрий го съотвѣтствието с латинскитѣ букви ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  Обяснение на колоната за забѣлѣжки  (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Обяснение на колоната за забѣлѣжки  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ако клетката за забѣлѣжки е в зелено, то буквата нѣ̋ма значими особености.
  • Ако клетката за забѣлѣжки е в зелено и е празна, то на допълнителния̌т ред за тази буква е даден само Unicode-ът.
  
  
  • Ако клетката за забѣлѣжки е в жълто, то това е буква, необходима за славянския̌т език, която си има точно съотвѣтствие в кирилицата.
  • Ако клетката за забѣлѣжки е в жълто и е празна, то на допълнителния̌т ред за тази буква е даден само Unicode-ът.
  
  
  • Ако клетката за забѣлѣжки не е празна, то на допълнителния̌т ред обикновено има пояснения за тази буква.
  
  
  • (.. скрий го обяснението на колоната за забѣлѣжки ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  В заключение: буквата Ⰼ:Герв е символът на глаголицата  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  В заключение: буквата Ⰼ:Герв е символът на глаголицата  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Самата глаголица още в заглавието е обявена за странна и чуда̀та.
  
  
  • Буквата G13:Ⰼ:G:Герв е една от истериозни" глаголически букви, които нѣ̋мат съотвѣтствие в кирилицата.
  
  
  • А щом нѣ̋мат съотвѣтствие в кирилицата, значи не сѫ нужни.
  
  
  • Прочетѣте какво е написано за буквата G13:Ⰼ:G:Герв в допълнителния̌т табличен ред за нея̨.
    
    
    • Че е единствената от тритѣ странни и мистериозни глаголически букви, за която е била намѣрена нѣ̋каква употрѣба.
    • Че сѫ я̨ пишѣли само в гръцки думи.
    • Че сѫ я̨ пишѣли в гръцки думи със странно произношение.
    • Че сѫ я̨ пишѣли в гръцки думи със странно за гърцитѣ произношение.
    • Че сѫ я̨ пишѣли в гръцки думи със странно за славяногласнитѣ произношение.
    
    
    • Въпрѣки че според замисълът на създателя̌т в тази глаголическа буква не е замѣсена никаква славянщина,
    • пан-слависти и македонисти я̨ свързват с пра-славянския̌т език.
  
  
  • Да, никаква славянщина нѣ̋ма в буквата G13:Ⰼ:G:Герв по замисълът на създателя̌т на глаголицата.
  
  
  • Както и самата глаголица. Според обстоятелствата, тя е била приложена за славянския̌т език, но създателя̌т ѝ не е вложил в основитѣ ѝ никаква славянщина, защото е държал на универсалността.
  
  
  • И тъй, буквата Ⰼ:Герв е символът на глаголицата.
  • Която пък е символът на чешитликя̌т.
  
  
  • И на буквата Ⰼ:Герв, и на самата глаголица по недоразумѣние им се назначава нѣ̋каква привидна славянщина, каквато тѣ нѣ̋мат.
  
  
  • (.. скрий го заключението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ◄► .. Всичко за глаголицата: ..  скрий ..  свий ..  покажи ..  .. към началото ..

---

6.2. ►►  За кирилицата   (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

6.2. ▼▼  За кирилицата   (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  За кирилицата - прѣдварително експозѐ  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  За кирилицата - прѣдварително експозѐ  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Авторът на съчинението едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
  
  
  • Цѣлата моравска евангелизаторска мисия на Св.Св. Кирил и Методий е основана на глаголицата и на глаголическата писмена традиция.
  
  
  • Кирилицата е възникна̨ла по "естествен" пѫт независимо от моравската мисия, независимо от глаголицата, независимо от Светитѣ солунски братя.
  • Кирилицата вѣроятно по "естествен" пѫт щѣше да възникне и ако моравската мисия не се бѣше случила.
  
  
  • Хората, допълнили гръцката азбука с 11 букви, за да я̨ пригодя̨т за славянския̌т език, нѣма как да сѫ се хвалѣли, че сѫ създали нова азбука. Тѣ сѫ заимствали цѣ̋лата гръцка азбука ведно със звуковитѣ и числовитѣ стойности на буквитѣ, и само сѫ добавили 11 букви. Източникът на новитѣ 11 букви е неизвѣстен.
  
  
  • Заради усърдната промоция и непрѣстанната реклама на новата азбука (на глаголицата), в славянскитѣ страни и даже срѣд ученитѣ-слависти темата за азбуката и буквитѣ често е обект на нездрав интерес и се прѣекспонира.
  
  
  • (.. скрий ..) .. към началото ..


• ►►  Щрихи от историята на кирилицата  (.. покажи ги тук ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Щрихи от историята на кирилицата  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Кирилицата се е използвала повече от хиляда години. Прѣз това врѣме - в течение на вѣковетѣ - тя се е промѣняла. Промѣняла се е различно в различнитѣ страни.
  
  
  • Като изпускаме от поглед страничнитѣ клонове, които не водя̨т до съврѣменната българска азбука, мога̨т да се маркират слѣднитѣ етапи в развитието на кирилицата:
    
    
    • (.. покажи ги етапитѣ разгъна̨то ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  Оригиналната кирилица прѣди досѣгът ѝ с глаголицата. (.. покажи ..)
    • ▼▼  Оригиналната кирилица прѣди досѣгът ѝ с глаголицата. (.. скрий ..)  .. към началото ..
      
      
      • Оригиналната кирилица прѣдставлява гръцката азбука с допълнение от 11 (единадесет) букви.
        
        
        • Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ.
        • Славянския̌т език имал нуђа от тѣзи букви.
      
      
      • Гръцката азбука е била прилагана с всичкитѣ ѝ "салтанати": лигатури, диакритики, пунктуация, милетски цифри.
      • Вѣроятно и гръцкитѣ имена на буквитѣ сѣ били използвани.
      
      
      • Тритѣ допълнителни гръцки букви, използвани за липсващитѣ милетски цифри, вѣроятно все още не сѫ били замѣнени.
      • Възможно е буквата S още да не е била въведена.
      • Слѣдователно, възможно е допълнителнитѣ букви в оригиналната кирилица да сѫ били не единадесет, а само десет:
        
        
        • пет допълнителни букви за съгласни (Б,Ж,Ш,Ц,Ч), и
        • пет допълнителни букви за гласни (два ера Ъ,Ь, два юса Ѫ,Ѧ и гласната ят Ѣ).
      
      
      • Пет (5) от 24-тѣ гръцки букви не сѫ се използвали в славянски думи:
        
        
        • Θ,Ξ,Υ,Φ,Ψ.
      
      
      • Тринадесет (13) от 24-тѣ гръцки букви за съгласни се използвали приблизително със сѫщата фонетична стойност, както в гръцки:
        
        
        • Β,Γ,Δ,Ζ,Κ,Λ,Μ,Ν,Π,Ρ,Σ,Τ,Χ.
      
      
      • Шест (6) от 24-тѣ гръцки букви за гласни се използвали приблизително със сѫщата фонетична стойност, както в гръцки:
        
        
        • Α,Ε,Η,Ι,Ο,Ω.
        • Както в гръцки, Η и Ι не сѫ се различавали по звучене.
        • Както в гръцки, Ο и Ω не сѫ се различавали по звучене.
        • За разлика от гръцки, тѣзи четири букви се пишѣли произволно в славянскитѣ думи.
      
      
      • Както в гръцки, гласния̌т звук У [u] (ум, усѣт, унес, успѣх, ..) се означавал с диграфът ΟΥ или със съотвѣтната лигатура Ꙋ.
      
      
      • Йотиранитѣ гласни се отбѣлѣ̋звли както в гръцки - с буквата I (ıота) прѣд сричкотворната гласна.
      
      
      • В този си вид, оригиналната кирилица била напълно функционална за славянския̌т език.
      
      
      • (.. скрий го етапът ..)  (.. свий я̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  Кирилицата в България и Рома̄ния слѣд досѣгът ѝ с глаголицата. (.. покажи ..)
    • ▼▼  Кирилицата в България и Рома̄ния слѣд досѣгът ѝ с глаголицата.. (.. скрий ..)  .. към началото ..
      
      
      • Книжовницитѣ от Моравската мисия и от Охридската книжовна школа натворили - прѣвели и съчинили - огромен обем текстове на славянски език, написани на глаголица.
      
      
      • Тѣзи текстове е трѣ̋бвало да бѫда̨т прѣписвани (транслитерирани) от глаголица на кирилица, и това е пѫтя̌т, по който глаголицата е повлияла на кирилицата.
      
      
      • По-вѣроятно е имената на буквитѣ в славянскитѣ азбуки (азъ, боукъı, вѣди, ..) да произлизат от глаголицата и оттам да сѫ заимствани и в кирилицата.
      
      
      • "Кирилизацията" на милетската система може да е елемент на оригиналната кирилица, но може и да е била осѫществена по-късно под влиянието на глаголицата.
        
        
        • На много въпроси от историята отговор нѣ̋ма и нѣ̋ма да има.
        
        
        • Възможно е в оригиналната кирилица все още да сѫ се употрѣбявали тритѣ допълнителни гръцки букви като милетски цифри за 6-90-900, и едва по-късно тѣ да сѫ били елиминирани и замѣстени с кирилски букви S-Ч-Ц.
          
          
          • Ако е било така, то е възможно кирилската буква S да е била въведена под влияние от глаголицата.
        
        
        • Но е възможно сѫщо така още в оригиналната кирилица нѣ̋кои от допълнителнитѣ кирилски букви, а именно S-Ч-Ц, да сѫ замѣстили допълнителнитѣ гръцки букви като милетски цифри за 6-90-900.
          
          
          • Ако е било така, то е възможно формитѣ на допълнителнитѣ кирилски букви S-Ч-Ц нѣ̋как си да възпроизвеђат тритѣ допълнителни гръцки букви.
      
      
      • Основното във влиянието на глаголицата върху кирилицата е идеята йотиранитѣ гласни да имат отдѣлни букви.
        
        
        • В кирилицата тази идея никога не е била осѫществена докрай.
        
        
        • Първия̌т резултат е кирилската буква Ю.
          
          
          • Буквосъчетанието (триграфът) ΙΟΥ, както се е бѣлѣжѣл този дифтонг, се е опростил до лигатура ΙΟ и получава статут на буква в кирилицата - буквата Ю.
          
          
          • Опростяването от ΙΟΥ във ΙΟ било възможно, понеже в славянския̌т език нѣ̋мало дифтонг ΙΟ.
          • Тогава нѣ̋мало, сега има.
          
          
          • Буквата Ю много си я̨ харесваме.
        
        
        • Добрия̌т резултат с буквата Ю не е бил послѣдван от други добри резултати.
        
        
        • В България, къдѣто прѣдимно се е осѫществявала дѣйността по прѣписване от глаголица на кирилица,
        • по моделът на глаголицата и на глаголическата буква G34:Ⱑ:Ιат
        • кирилската буква Ѣ започна̨ла да се употрѣбява като буква за дифтонгът ΙА.
        
        
        • Според съврѣменния̌т румѫнски правопис, на мѣ̋стото, къдѣто в мина̨лото сѫ писали буквата Ѣ, сега пиша̨т EA.
      
      
      • Освѣн Ю и ΙА, йотиранитѣ гласни продължили да ги пиша̨т с буквата Ι:ıота отпрѣд, както в гръцки: ΙЕ, ΙЯ, ΙѪ.
        
        
        • Но се появил стремеж на тѣзи буквосъчетания с Ι:ıота отпрѣд да гледат като на отдѣлни букви.
        
        
        • Без съмнѣние, глаголицата е повлияла.
        
        
        • Но освѣн това и друга практика вѣроятно е повлияла.
          
          
          • Първата буква на нова глава от текстът се откроявала в рѫкописитѣ като главна буква.
          • Главнитѣ букви били добрѣ украсявани.
          • Сама Ι:ıота в главна буква не оставяли - като главна буква се пишѣло цѣ̋лото буквосъчетание.
      
      
      • (.. скрий го етапът ..)  (.. свий я̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  Кирилицата в Русия прѣди печатнитѣ шрифтове. (.. покажи ..)
    • ▼▼  Кирилицата в Русия прѣди печатнитѣ шрифтове. (.. скрий ..)  .. към началото ..
      
      
      • Кирилицата е била занесена в Русия слѣд досѣгът ѝ с глаголицата.
      • Идеята за отдѣлнитѣ букви - идея, заимствана от глаголицата, вече се е била просмукала в кирилицата.
      
      
      • Забѣлѣжка_1: Под "Русия" тука разбирайте "източнитѣ славяни".
      • Забѣлѣжка_2: Не бива да се забравя, че голѣ̋м принос за славянската книжовност и за кирилицата имат източнитѣ славяни - униати.
      
      
      • В тази срѣда е възникна̨л така нарѣчения̌т "църковно-славянски език". Тази публикация обаче е посветена на буквитѣ и писмеността, а не толкова на езикът.
      
      
      • В съотвѣтствие с произношението си, източнитѣ славяни наложили в кирилицата промѣни срѣд буквитѣ за гласни.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ бил замѣнен със звук и буква ΟΥ (У, Ꙋ).
      • И съотвѣтно, йотирания̌т голѣ̋м юс ΙѪ бил замѣнен с буква Ю.
      • Буквата голѣ̋м юс Ѫ била елиминирана от източно-славянската кирилица.
      
      
      • В старо-българския̌т език гласната Ѣ:Iат се произнасяла по-широко и по-отворено от обикновеното E.
      • Но в източно-славянски гласната Ѣ:Iат звучала по-тѣ̋сно и по-затворено от обикновеното E.
      • Кирилската буква Ѣ:Iат си остана̨ла в азбуката, но само за означаване на гласната Ѣ:Iат.
      • Срѣд източнитѣ славяни тази буква не подхођала за йотираната гласна IA.
      
      
      • В в източно-славянското произношение гласната малък юс Ѧ се е била измѣнила в IA.
      • И съотвѣтно буквата малък юс Ѧ започна̨ла да се употрѣбява за означане на йотираната гласна IA.
      
      
      • Като резултат от горѣ-изложеното, в днешната наша кирилица имаме буквитѣ за йотирани гласни Ю и Я.
      • Я е просто печатната форма на малкия̌т юс Ѧ.
      • В дѣйствителност, разлика међу буквата малък юс Ѧ и диграфът IA не правѣли: второто било I:Iота прѣд A, а първото - I:Iота под A.
      
      
      • И още, като резултат от горѣ-изложеното:
        
        
        • Ако в текст на църковно-славянски има буква ΟΥ (У, Ꙋ), не е ясно дали на старо-български там има пак ΟΥ (У, Ꙋ) или голѣ̋м юс Ѧ.
        • Ако в текст на църковно-славянски има буква Ю, не е ясно дали на старо-български там има пак Ю или йотиран голѣ̋м юс IѪ.
        • Ако в текст на църковно-славянски има буква Ѧ (Я) или диграф IA, не е ясно дали на старо-български там има пак IA, Ѣ или пък малък юс Ѧ.
        
        
        • Методитѣ на компаративистиката сѫ нужни, за да се възстанови старо-българския̌т от църковно-славянския̌т.
      
      
      • Възникна̨ло и нѣ̋какво прѣдпочитание да се пише -ИЯ и -ИЮ вмѣсто -ИА и -ИꙊ.
      
      
      • Най-важното събитие в историята на славянскитѣ езици от послѣдното хилядолѣтие е изпадането на слабитѣ ерове.
        
        
        • Съврѣменната кирилица прѣживява това събитие в Русия и това прѣживяване я̨ дамгосва.
        
        
        • Буквитѣ голѣ̋м ер Ъ и малък ер Ь губя̨т качеството си на гласни, губя̨т сричкотворната си позиция и се прѣвръщат съотвѣтно в знак за твърдост (твёрдый знак) и знак за мекост (мягкий знак).
        
        
        • Лигатурата (диграфът) ШТ получава статут на отдѣлна буква Щ, която се използва за специфична за руския̌т език диференциация међу твърдото Ш и мекото Щ.
          
          
          • Подобна диференциация има и при звучнитѣ съгласни, но там случаитѣ сѫ малобройни и сѫ се оправили без специална буква.
        
        
        • Появява се потрѣбността от буква за несричкотворното И.
      
      
      • (.. скрий го етапът ..)  (.. свий я̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  Въвеђане на кирилскитѣ печатни шрифтове в Русия. (.. покажи ..)
    • ▼▼  Въвеђане на кирилскитѣ печатни шрифтове в Русия. (.. скрий ..)  .. към началото ..
      
      
      • В този подраздѣл се разглеђат двѣ важни събития: въвеђането на арабскитѣ цифри и въвеђането на кирилскитѣ печатни шрифтове. И тука става дума за Русия.
      
      
      • Въвеђането на съврѣменната десетична бройна система в Русия не е имало опоненти, понеже прѣвъзходството ѝ над милетската система е смазващо.
        
        
        • С изхвърлянето на милетската система гръцкитѣ букви, които не се използвали в текстове на славянски, стана̨ли ненужни.
        
        
        • Буквитѣ Ξ (кси), Ψ (пси) и Ω (омега) излѣзли от употрѣба.
        
        
        • Буквитѣ Θ (θита) и Υ (Υпсилон) се запазили. Употрѣбявали се само в чуђи думи. Прѣз 1918 тѣзи двѣ букви били изхвърлени от азбуката и замѣнени съответно с Φ и И според произношението.
        
        
        • Изоставена била и кирилската буква S, употрѣбявана като цифра 6.
        
        
        • Гласната И продължавали да я̨ означават или с буквата И (heta, ητα), или с Ι (ιωτα,Iота).
      
      
      • Въвеђането на кирилскитѣ печатни шрифтове в Русия срѣщна̨ло съпротива.
        
        
        • Точно тогава придобила грађанственост и самата дума "кирилица".
        • Азбуката в традиционния̌т ѝ вид била нарѣчена "кирилица".
        • А пък азбуката в печатния̌т ѝ вид била нарѣчена "грађаница".
        
        
        • Привърженицитѣ на "кирилицата" се прѣдали.
        • Съгласили се, че "грађаница" - това е "новата кирилица".
        • Съгласили се, че "новата кирилица" била почти сѫщата като старата.
        
        
        • От "грађаницата" или "новата кирилица" произлизат всички съврѣменни варианти на кирилската азбука.
        
        
        • Печатнитѣ шрифтове доближили видът на кирилицата до този на латинската азбука, както тя се употрѣбявала в Западна Европа.
      
      
      • Какви измѣнения в кирилската азбука били наложени от въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия?
        
        
        • Нѣ̋кои от тѣзи измѣнения сѫ били произволни, а други сѫ били обусловени от прѣдишни практики.
        
        
        • Появила се нова кирилска буква У приблизително с формата на буквата Y от латинската азбука.
        • Тази буква замѣстила диграфът ΟΥ или съотвѣтната лигатура Ꙋ
        
        
        • Диграфът ЪI придобил статут на буква Ы и във формата на тази нова буква бил вплетен малкия̌т ер Ь, а не голѣмия̌т.
        
        
        • Статут на отдѣлна буква окончателно придобил и диграфът Щ.
        
        
        • Формитѣ на буквитѣ Ч и Щ били леко измѣнени.
        
        
        • Силно измѣнена била формата на буквата Η (И,ητα). Срѣдната ѝ чертичка вмѣсто хоризонтална била наклонена обратно на буквата Ν.
        
        
        • Силно измѣнена била формата на буквата Ν. Срѣдната ѝ чертичка стана̨ла хоризонтална и буквата приела видът Н, което било старата форма на буквата Η (И,ητα).
        
        
        • Неразпознаваема стана̨ла формата Z на кирилската буква З.
        
        
        • Буквата Ι (ιωτα,Iота) получила точката отгорѣ по западно-европейски модел.
        
        
        • Изоставени били наслѣденитѣ от гръцката писменост диакритики.
        
        
        • Въведена била западно-европейската пунктуация в замѣ̋на на гръцката.
        
        
        • Пак по западно-европейски образец, било въведено различието међу главни и малки букви, както го познаваме днес.
      
      
      • Това е най-голѣ̋мото измѣнение на кирилицата от възникването ѝ досега.
        
        
        • Слѣд това събитие - кирилскитѣ печатни шрифтове в Русия - кирилицата вече е азбука, различна от гръцката, а не е вече "допълнена гръцка азбука"
        
        
        • Забѣлѣжка: Такова голѣ̋мо измѣнение била и вуковата реформа в Сърбия, но тя нас не ни засѣ̋га.
      
      
      • (.. скрий го етапът ..)  (.. свий я̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  Кирилицата в Русия слѣд печатнитѣ шрифтове. (.. покажи ..)
    • ▼▼  Кирилицата в Русия слѣд печатнитѣ шрифтове. (.. скрий ..)  .. към началото ..
      
      
      • В Европа и Русия се появяват езиковѣди.
      
      
      • Руската кирилица придобила днешния̌т си вид слѣд правописната реформа от 1918.
      
      
      • Дребен проблем: за звукът Φ има двѣ букви: Θ и Φ.
        
        
        • Прѣди 1918 и двѣтѣ букви се употрѣбяват според етимологията на думата: Θёдор , Филипп.
        • Слѣд 1918 остава само буквата Φ: Фёдор , Филипп.
        
        
        • Прѣз 19-ти вѣк буквата Θ се употрѣбява спорадично със звукова стойност Т в думи с гръцки произход, но не влиза в официалната българска азбука.
      
      
      • Сериозен проблем: варианти за гласната И/I.
        
        
        • Българския̌т език има нуђа от двѣ букви:
          
          
          • една за несричкотворната полугласна Й/J, и
          • една за обикновената сричкотворна гласна И/I.
        
        
        • Руския̌т и украинския̌т език се нуђая̨т още от една буква:
          
          
          • една за несричкотворната полугласна Й/J,
          • една за обикновената сричкотворна гласна И/I, и
          • една за твърда сричкотворна гласна Ы/И.
        
        
        • Прѣз 19-ти вѣк кирилицата е прѣдоставяла слѣднитѣ букви:
          
          
          • Нова буква Й за несричкотворната полугласна, прѣдставляваща старата буква И с диакритичен знак "бревис".
          • Стара буква И, продължение на гръцката буква Η:ήτα, чиято форма печатнитѣ шрифтове сѫ я̨ измѣнили.
          • Стара буква Ι, продължение на гръцката буква Ι:ιώτα, която печатнитѣ шрифтове сѫ я̨ снабдили с точка.
          • Буква Ы, създадена чрѣз печатнитѣ шрифтове от по-стария̌т диграф ЪΙ
        
        
        • Било измислено напълно изкуствено правило за руския̌т правопис кога да се пише буквата И и кога Ι.
        • Прѣз прѣдишнитѣ вѣкове тѣзи двѣ букви в славянски думи се употрѣбявали произволно.
        
        
        • Прѣз 1918 буквата Ι била изхвърлена от руската азбука.
        
        
        • За украинския̌т език обаче рѣшението било друго.
          
          
          • Вмѣсто Ы за твърдото Ы/И била възприета буквата И.
          • А за мекото И - буквата Ι.
      
      
      • Сериозен проблем: варианти за гласната E.
        
        
        • Било намѣрено перфектно рѣшение на проблемът за прѣгласът в руския̌т език на гласната E в ΙΟ: диакритичен знак над буквата E, чиято употрѣба е факултативна.
        
        
        • До 1918 буквата Ѣ се употрѣбявала в рускитѣ текстове на етимологичното си мѣ̋сто според църковно-славянската традиция.
        • Прѣз 1918 буквата Ѣ била изхвърлена от руската кирилица и замѣнена с E.
        
        
        • Украинския̌т език прѣнебрѣгна̨л буквата Ѣ. Той би могъл да я̨ използва вмѣсто Ι.
        
        
        • Прѣз 19-ти вѣк езикът за међународно общуване бил френски. Образованитѣ хора и в Русия, и в цѣ̋ла Европа знаѣли френски език.
        • Владѣещитѣ френски език се дразнѣли от руския̌т акцент при произнасяне на френскитѣ гласни E. Много руснаци произнасяли френското E с йотация - IE. Това можѣло да измлни смисълът на френската рѣч.
        
        
        • Затова въвели буква Э за означаване на гласната E в чуђи думи, която трѣ̋бва да се произнася без йотация.
        • В дѣйствителност, тази буква не е нужна за руския̌т език. Но се влачи в руската кирилица и досега.
      
      
      • (.. скрий го етапът ..)  (.. свий я̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  Възстановяване на кирилицата в България прѣз 19-ти вѣк. (.. покажи ..)
      
      
      • (.. свий я̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..
      
      
    • ▼▼  Възстановяване на кирилицата в България прѣз 19-ти вѣк. (.. скрий ..)  .. към началото ..
      
      
      • Официалната българска кирилица е оформена едва към края̌т на 19-ти вѣк въз основа на руската кирилица от онова врѣме.
      
      
      • Основния̌т проблем за българския̌т език бил с коя кирилска буква да се означи звукът Ъ.
        
        
        • В началото на вѣкът грамотнитѣ хора в България били грамотни на гръцки и не знаѣли с коя кирилска буква да означават звукът Ъ.
        
        
        • Замѣствали го понѣ̋кога с О, понѣ̋кога с А или Ǎ.
        
        
        • Имало и такива, дѣто искали изобщо да изгоня̨т звукът Ъ от българския̌т език.
        
        
        • Около срѣда̀та на вѣкът от румѫнската кирилица била възстановена буквата Ѫ.
        • Много книжовници от онова врѣме изполвали за звукът буквата Ъ само буквата Ѫ.
        
        
        • Към края̌т на вѣкът се разбрало, че в оригиналната кирилица буквата за звукът Ъ, прѣди в Русия тази буква да се прѣвърне в твёрдый знак, била буквата ер голѣ̋м Ъ.
        
        
        • В официалния̌т правопис влѣзли и двѣтѣ букви за звукът Ъ - Ъ и Ѫ, и тѣ се употрѣбявали според етимологията.
        
        
        • Борцитѣ против звукът Ъ все пак успѣли да наложа̨т той да се означава с буквата А в редица окончания.
        
        
        • И тъй, от края̌т на 19-ти вѣк до 1945 звукът Ъ в се означавал с една от тритѣ букви Ъ, Ѫ и А.
        • Аз се придържам към този правопис на звукът Ъ, като случаитѣ, когато буквата А звучи Ъ, ги маркирам с диакритичен знак.
        
        
        • Прѣз 1945 буквата Ѫ била изпѫдена от официалната българска азбука.
      
      
      • Докато проблемът за подходяща буква от кирилицата за звукът Ъ намѣрил рѣшение, другия̌т важен за българския̌т език проблем - кирилскитѣ букви за йотиранитѣ гласни, се влачи без задоволителен резултат.
        
        
        • Българския̌т език има нуђа от четири кирилски букви за йотирани гласни, а само една подходяща е налична: буквата Ю.
        
        
        • Българския̌т език се нуђае още от букви за IA, IO и IЪ.
        
        
        • Буквата от руската кирилица Я, която там има звукова стойност IA, била заимствана в българската кирилица и била натоварена и с двѣтѣ звукови стойности IA и IЪ.
          • Случаитѣ, когато буквата Я звучи IЪ, аз ги маркирам с диакритичен знак.
        
        
        • За IO е било възприето двояко писане ЙО и ЬО, което противорѣчи на идеитѣ на старитѣ славянски азбуки глаголица и кирилица.
        
        
        • За пълното рѣшение на проблемът с йотиранитѣ гласни прѣдлагам възстановяване на старата кирилска буква Ι:Iota:Ιώτα без точка.
        • Да се използва компютърния̌т код на съотвѣтната турска буква, която всички съврѣменни шрифтове би трѣ̋бвало да изобразяват добрѣ.
        • Така ще имаме IO и IЪ. А сѫщо така и IѪ.
        • С малки букви: ıо и ıъ. А сѫщо така и ıѫ.
        • Смѣ̋там, че IO/ıо се различават лесно от Ю/ю.
        • Ако руската буква Я нѣ̋кому му се струва съмнителна, ще има възможността да ползва IA и ıа.
      
      
      • Още в срѣдата на 19-ти вѣк старата кирилска буква Ι:Iота:ιώτα излѣзла от употрѣба в България.
        
        
        • Малко по-горѣ съм прѣдложил тя да бѫде възстановена, но задължително без точка, не според рускитѣ печатни шрифтове.
      
      
      • Българскитѣ книжовници от 19-ти вѣк се ползвали с кирилска азбука, различаваща се по състав, според личнитѣ им прѣдпочитания.
      • Напримѣр, Найден Геров.
        
        
        • Той прилагал състоятелен етимологичен правопис.
        
        
        • Употрѣбявал кирилскитѣ букви Ѣ, Ы, Ъ, Ѫ, Я на етимологичнитѣ им мѣста, като буквата Я за него прѣдставлявала малкия̌т юс, а със съчетанието IA означавал йотираното A.
      
      
      • В самия̌т край на 19-ти вѣк била оформена официалната българска азбука от 32 букви,
        
        
        • която се основавала на руската кирилица от онова врѣме,
        • минус 4-тѣ букви Ы, Э, Θ:θήτα и υ:ύψιλον,
        • плюс буквата Ѫ.
      
      
      • Слѣд руската правописна реформа от 1918, българската кирилица в сравнение с руската
        
        
        • не съдържала буквитѣ Ы и Э,
        • но пък съдържала в повече буквитѣ Ѣ и Ѫ.
      
      
      • Българската правописна реформа от 1945 оставила българската кирилица с 30 букви,
        
        
        • като я̨ лишила от буквитѣ Ѣ и Ѫ.
        
        
        • Добрѣ, че буквитѣ Ы и Э, които ги нѣ̋ма в нашата азбука,
        • ги добавиха̨ само на клавиатуритѣ на пишещитѣ машини по БДС,
        • а не и в букваритѣ на първолацитѣ.
      
      
      • Голѣ̋м проблем на българския̌т правопис е явлението "промѣнливо Ѣ".
        
        
        • Прѣз цѣлия̌т 19-ти вѣк кирилската буква Ѣ, писана на етимологичното ѝ мѣ̋сто, като че ли рѣшава този проблем.
        
        
        • Това рѣшение става част о от първия̌т официален български правопис.
        • Буквата Ѣ остава част от българската кирилица и играе в нея̨ важна роля.
        
        
        • Но това рѣшение не се харесвало на лѣвичари, русофили и национал-нихилисти.
        
        
        • Един бѣ̋л хлѣ̋б, два бѣли хлѣ̋ба, хлѣбни издѣлия
          
          
          • Прѣди 1945: Единъ бѣлъ хлѣбъ, два бѣли хлѣба, хлѣбни издѣлия
          • Слѣд 1945: Един бял хляб, два бели хляба, хлебни изделия
        
        
        • Правописът, нарѣчен отечествено-фронтовски, въведен от комуниститѣ прѣз 1945, игнорирал западнитѣ български говори, за да отстѫпи част от тѣ̋х на новосъздаващия̌т се "македонски" език.
      
      
      • Както виђате, аз съм си ги възстановил двѣте изгонени от комуниститѣ прѣз 1945 букви: Ѣ и Ѫ.
      • Въвел съм си за себе си и буквитѣ џ (дж) и ђ (жд), защото считам, че тѣ сѫ нужни за нашия̌т език.
      • Прѣдлагам за в бѫдеще да се възстанови и старата кирилска буква Ι:Iota:Ιώτα без точка, но засега се придържам към традицията и не я̨ употрѣбявам.
      
      
      • (.. скрий го етапът ..)  (.. свий я̨ историята на кирилицата ..)  (.. скрий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..


• ►►  Съпоставка на кирилицата и на гръцката азбука  (.. покажи тук ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Съпоставка на кирилицата и на гръцката азбука  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  Както бе отбѣлѣ̋зано вече неведнѫж в тази публикация, оригиналната кирилица е възникна̨ла в края̌т на 9-ти вѣк и
    
    
    • прѣдставлява гръцката азбука с допълнение от единадесет букви: Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ с неизвѣстен източник.
  
  
  • ◄► По онова врѣме - в края̌т на 9-ти вѣк,
    
    
    • гръцката азбука е била стабилна повече от хиляда години.
    
    
    • Послѣднитѣ прѣдшестващи измѣнения в гръцката азбука сѫ стана̨ли четири-пет вѣка прѣди Евангелскитѣ събития.
    
    
    • А слѣдващитѣ измѣнения в гръцката азбука се случват едва при въвеђането на книгопечатането прѣз 15-ти и 16-ти вѣк.
  
  
  • ◄► Едва ли нѣ̋кога цариградската патриаршия е била против кирилицата.
    
    
    • Напротив. Цариградската патриаршия е налагала използването ѝ вмѣсто латинската азбука.
    
    
    • Защото не сѫ гледали на кирилицата като на азбука различна от гръцката.
  
  
  • ►►  Въвеђане на гръцкитѣ печатни шрифтове. (.. покажи ..)
  • ▼▼  Въвеђане на гръцкитѣ печатни шрифтове. (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Кирилскитѣ печатни шрифтове сѫ въведени в Русия, далече от България, далече от Цариград, далече от мѣ̋стото, къдѣто кирилската писмена традиция е възникна̨ла.
    
    
    • Гръцкитѣ печатни шрифтове сѫ въведени в Западна Европа, далече от Цариград, далече от гръцката писмена традиция.
    
    
    • Гръцкитѣ печатни шрифтове сѫ въведени в Западна Европа с цѣл гръцкитѣ класически текстове.
    • При това хилядолѣтната християнска гръцка книжовна традиция е била прѣнебрѣгна̨та.
    
    
    • При създаването на кирилскитѣ печатни шрифтове в Русия сѫществуващитѣ вече гръцки печатни шрифтове не сѫ били взети прѣд вид.
    
    
    • Човѣкът, който е трѣ̋бвало да съгласува въвеђането на печатнитѣ шрифтове в полза на пасомитѣ си, е бил цариградския̌т патриарх.
    • Институцията, който е трѣ̋бвало да съгласува въвеђането на печатнитѣ шрифтове за гръцката азбука и за нейното допълнение - кирилицата, е била цариградската патриаршия.
    
    
    • Прѣди нѣ̋колко вѣка ислямскитѣ теолози обявили книгопечатането за грѣховно.
    • Коранът трѣ̋бвало да се прѣписва от вѣщи художници-калиграфи с любов.
    
    
    • Цариградската патриаршия обявила книгопечатането за дѣло на еретици и паписти.
    • С други думи, надупила се цариградската патриаршия към техническия̌т прогрес в единение с ислямския̌т свѣ̋т.
    
    
    • В Западна Европа хората снабдили с Библия на роден език всѣки дом.
    • И за да мога̨т във всѣки дом да има кой да я̨ чете Библията, въвели и всеобщото образование.
    • А пък със всеобщото образование дошъл и всестранния̌т прогрес, всестранния̌т напрѣдък.
    
    
    • А как било по Нашенско и из Ориентът си знаем.
    • (.. скрий ..)  (.. свий я̨ съпоставката ..)  (.. скрий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Защо латинската азбука е различна от гръцката? (.. покажи ..)
  • ▼▼  Защо латинската азбука е различна от гръцката? (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • За произходът и оформянето на гръцката азбука можете да прочетете тука.
    • А пък произходът на латинската азбука е показан в този мой коментар.
    
    
    • Още от врѣмето прѣди Христа латинската и гръцката азбука сѫ различни.
      
      
      • Защото третата буква от азбуката има много различен вид: C и Γ.
      • Защото третата буква във формата си от латинската азбука C се разпознава като S:Σίγμα в гръцката писменост.
      • Защото третата буква от азбуката има различно звучене: K и Γ.
      • Защото седмата латинска буква G не се разпознава в гръцката писменост като Γ.
      
      
      • Защото буквата с форма H има съвсѣм различни значения в двѣтѣ азбуки.
      
      
      • Защото буквата с форма P се разпознава като Π в латинската азбука и като R в гръцката.
      
      
      • Защото буквата с форма X се разпознава като X в гръцката азбука и като Ξ/ξ/ks в латинската.
      
      
      • И всичкитѣ тѣзи разлики сѫ от врѣмето прѣди Христа.
    
    
    • (.. скрий ..)  (.. свий я̨ съпоставката ..)  (.. скрий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Защо кирилицата е азбука, различна от гръцката? (.. покажи ..)
  • ▼▼  Защо кирилицата е азбука, различна от гръцката? (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Сега гръцката азбука и кирилската азбука сѫ различни азбуки, защото не е имало съгласуване при въвеђането на печатнитѣ шрифтове.
      
      
      • Гръцкитѣ и кирилскитѣ печатни шрифтове сѫ въведени по различно врѣме на различни мѣста от различни хора.
    
    
    • Сега гръцката азбука и кирилската азбука сѫ различни азбуки,
      
      
      • защото буквата с форма H в гръцката азбука се разпознава като И, а в кирилската - като N.
      
      
      • Тази разлика се е установила при въвеђане на печатнитѣ шрифтове в Русия.
    
    
    • Прѣди печатнитѣ шрифтове
      
      
      • гръцката азбука е била подмножество на кирилицата,
      
      
      • понеже кирилицата прѣдставлявала просто допълнение на гръцката азбука с нѣ̋колко букви.
      
      
      • Всѣ̋ка от 24-тѣ гръцки букви е влизала и в кирилицата.
      
      
      • За всѣки текст на гръцки език, записан с 24-тѣ гръцки букви, можѣло да се каже, че е записан с кирилица.
    
    
    • (.. скрий ..)  (.. свий я̨ съпоставката ..)  (.. скрий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Хипотеза: рѫбестата кирилица. (.. покажи ..)
    
    
    • (.. свий я̨ съпоставката ..)  (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
  • ▼▼  Хипотеза: рѫбестата кирилица. (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Това е само хипотеза, мое прѣдположение, и може да нѣ̋ма нищо общо с истината.
    
    
    • Малко теория.
      
      
      • Шумнитѣ съгласни (т.е. сѫщинскитѣ съгласни) се дѣля̨т на три вида:
        
        
        • прѣградни (плозивни),
        • проходни (фрикативни), и
        • африкати.
      
      
      • В българския̌т език:
        
        
        • Съгласнитѣ Л,М,Н,Р не сѫ шумни, т.е. тѣ не сѫ сѫщински съгласни.
        
        
        • Съгласнитѣ Ц и Ч сѫ африкати и тука ще ги подминем.
        
        
        • Останалитѣ съгласни се дѣля̨т на прѣградни (плозивни: Б,Г,Д,К,П,Т) и проходни (фрикативни: В,Ж,З,С,Ф,Х).
        
        
        • Слѣднитѣ двойки български съгласни се различават само по признакът прѣградност-проходност (плозивност-фрикативност): Б-В, К-Х, П-Ф.
    
    
    • Къдѣ е проблемът?
      
      
      • Проблемът се виђа и сега, бил е виден и в 9-ти вѣк.
      
      
      • Гръцкитѣ букви Β,Γ,Δ означават проходни (фрикативни) съгласни.
      
      
      • В старо-славянския̌т (и в частност в българския̌т) език има проходна (фрикативна) съгласна Β [вода, вѣ̋ра, ..], обаче съгласнитѣ Б,Г,Д сѫ прѣградни (плозивни) [Бог, глава, дух].
      
      
      • Възможно е създателитѣ на кирилицата да сѫ забѣлѣ̋зали това.
    
    
    • Какво може да е било рѣшението?
      
      
      • Да се поставим на мѣ̋стото на първопроходцитѣ на кирилицата.
      
      
      • Има три гръцки букви за съгласни в началото на азбуката: Β,Γ,Δ.
      • В гръцки език тѣ обикновено означават проходни (фрикативни) съгласни.
      
      
      • В старо-славянския̌т език има съотвѣтни прѣградни (плозивни) съгласни.
      • Съотвѣтни: по мѣ̋сто на артикулация и по признакът звучност.
      
      
      • Възможно е на нѣ̋кого от създателитѣ на кирилицата да е хрумна̨ла идеята признакът прѣградност (плозивност) да се бѣлѣжи с допълнително порѫбване на съотвѣтната гръцка буква.
      • Гръцката буква в оригиналната си форма без порѫбване продължава да означава проходност (фрикативност).
    
    
    • И тъй:
      
      
      • Гръцката буква Β означава проходна (фрикативна) съгласна, каквато има и в славянски.
      • Тази буква с непромѣнена форма влиза в кирилицата.
      
      
      • Но в славянски има и съотвѣтната прѣградна (плозивна) съгласна.
      • Буквата за нея̨ Б е получена от буквата Β, като се наруши гладкостта и се получи по-рѫбеста форма.
      
      
      • Гръцката буква Γ означава проходна (фрикативна) съгласна, каквато в славянски нѣ̋ма.
      • Но съотвѣтната прѣградна (плозивна) съгласна я̨ има в славянски.
      • Буквата за съотвѣтната славянска прѣградна (плозивна) съгласна трѣ̋бва да се получи от гръцката буква Γ, като се добави вертикална чертичка горѣ вдѣ̋сно.
      • Кирилската буква заприличва на гръцката буква Π от прѣдкласическия̌т период.
      
      
      • Гръцката буква Δ означава проходна (фрикативна) съгласна, каквато в славянски нѣ̋ма.
      • Но съотвѣтната прѣградна (плозивна) съгласна я̨ има в славянски.
      • Буквата за съотвѣтната славянска прѣградна (плозивна) съгласна трѣ̋бва да се получи от гръцката буква Δ, като се добавя̨т двѣ вертикални чертички отдолу.
    
    
    • Нататък:
      
      
      • Прѣз слѣдващитѣ вѣкове славяногласнитѣ книжовници не знаѣли за рѫбестата маркировка на съгласнитѣ за прѣградност (плозивност), счели порѫбването за декорация и го прилагали и към други букви.
      
      
      • Това е причината кирилицата като цѣ̋ло да изглеђа по-рѫбеста от необходимото.
      
      
      • Напримѣр, на кирилската буква T слагали упорито двѣ верткални чертички отгорѣ и така се появила курсивното T с форма на обратно Ш.
    
    
    • Да, в съврѣменния̌т гръцки език
      
      
      • ги има както проходнитѣ (фрикативнитѣ) съгласни Β,Γ,Δ,
      • така и прѣградннтѣ (плозивнитѣ) съгласни Б,Г,Д.
      • И прѣз 9-ти вѣк вѣроятно е било пак така.
      
      
      • Буквосъчетанията ΜΠ,ΓΚ,ΝΤ, които сега се използват за прѣградннтѣ (плозивнитѣ) съгласни, не сѫ се използвали прѣз Срѣдновѣковието.
      
      
      • Проблемът за маркиране на признакът прѣградност (плозивност) при гръцкитѣ звучни съгласни Β,Γ,Δ, е стоѣ̋л и прѣз Срѣдновѣковието.
      • Изключвам обаче възможността сѫщата маркировка, която прѣдполагам да е била в сила за кирилицата, да се е използвала масово при гръцки текстове.
    
    
    • Особено остро е стоѣ̋л проблемът при гръцката Гамма.
      
      
      • Свети Кирил Константин Философ в своята глаголица е прѣдвидил буквата G13:Ⰼ:G:Герв за прѣградната (плозивната) Гамма.
      
      
      • Освѣн в думата ANGEΛ и нейнитѣ производни, къдѣто може да се очаква, тази глаголическа буква е изненадващо употрѣбена в думитѣ GOΛGOTA и GEENA.
      
      
      • Прѣдполагам, че тѣзи думи сѫ се произнасяли в гръцки с прѣградна (плозивна) съгласна, за да се придаде страх чрѣз нетипично произношение.
    
    
    • (.. скрий ..)  (.. свий я̨ съпоставката ..)  (.. скрий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..


• ◄►  Влияние на глаголицата върху кирилицата  (.. иди в раздѣлът за глаголицата ..)  .. към началото ..


• ►►  Нѣ̋колко думи за кирилицата в заключение  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Нѣ̋колко думи за кирилицата в заключение  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Кирилската азбука е възникна̨ла по естествен пѫт.
    
    
    • Тя би възникна̨ла и без моравската мисия и без Светитѣ солунски братя.
    • Развивала се е по естествен пѫт в България и Русия.
  
  
  • Тя носи всички бѣлѣзи от прищѣвкитѣ на историята.
  • (.. скрий го заключението ..)  .. към началото ..


• ◄► .. Всичко за кирилицата: ..  скрий ..  свий ..  разгъни ..  .. към началото ..

---

6.3. ►►  Милетската система за означаване на числата  (.. покажи я̨ тук ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..

6.3. ▼▼  Милетската система за означаване на числата  (.. скрий я̨ ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..

• ◄►

  Означението на естественитѣ числа с арабски цифри в позиционна бройна система, с което толкова добрѣ сме свикна̨ли, е плод на европейскитѣ послѣдни нѣ̋колко вѣка.

• ◄►

  Прѣди това в Европа сѫ се използвали двѣ системи за означаване на числата - западно-гръцката и източно-гръцката:

  • Римскитѣ цифри (в исторически план това е западно-гръцката система за означението на числата, цифритѣ от Атина и Сиракуза)
  • Милетскитѣ цифри (Miletan Numerals)


• ►►  Прѣпратки (references) по темата  (.. покажи ги ..)
• ▼▼  Прѣпратки (references) по темата:  (.. скрий ги ..)
  
  
  • Greek numerals
  • Alphabetic numeral system
  • Attic numerals (западно-гръцки цифри)


• ►► 

  По тази тема тука става дума за милетската система за означението на числата от 1 до 999. (.. покажи ..)

• ▼▼ 

  По тази тема тука става дума за милетската система за означението на числата от 1 до 999. (.. скрий ..)

  • Това е източно-гръцката система за означението на числата, цифритѣ от Милет.
  • Александър Велики ги е разнесъл из Източното Срѣдиземноморие и Близкия̌т Изток.
  • Наричат се милетски цифри, йонийски цифри, или гръцки цифри.
  • В Гърция все още се употрѣбяват в онѣзи случаи, когато у нас използваме римски цифри.
  • У нас милетскитѣ цифри сѫ били в употрѣба до 19-ти вѣк.
  
  
• ►► 

  Милетската система за означаването на числата от 1 до 999 има нуђа от 27 цифри (.. покажи ..)

• ▼▼ 

  Милетската система за означаването на числата от 1 до 999 има нуђа от 27 цифри, в качеството на които се използват пореднитѣ букви: (.. скрий ..)

  • 9 цифри за единицитѣ от 1 до 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ.
  • 9 цифри за цѣлитѣ десетки от 10 до 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?.
  • 9 цифри за цѣлитѣ стотици от 100 до 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, Ф, Χ, Ψ, Ω, ?.
  
  
  • Доколкото в стандартизираната по врѣмето на Александър Велики класическата гръцка йонийска азбука има само 24 букви, три цифри не достигат: 6, 90, 900 (означени сѫ с ?).
  • За 6, 90, 900 се използват стари гръцки букви, излѣзли вече от употрѣба и остана̨ли само като цифри.
  
  
• ►► 

  Доколкото оригиналната стара кирилска азбука е просто надстройка на класическата гръцка азбука, то в старата кирилска азбука е заимствана и милетската система за означаването на числата от 1 до 999 (.. покажи ..)

• ▼▼ 

  Доколкото оригиналната стара кирилска азбука е просто надстройка на класическата гръцка азбука, то в старата кирилска азбука е заимствана и милетската система за означаването на числата от 1 до 999, като за недостигащитѣ три цифри се използват S:6, Ч:90, Ц:900. (.. скрий ..)

  • Това дава нѣ̋какви основания, макар и недостатъчни, да се тѫрси източникът на тѣзи три кирилски букви S-Ч-Ц в съотвѣтнитѣ цифри за 6-90-900 в милетската система или в арамейската ӥ адаптация.
    
    

    	1	2	3	4	5	6	7	8	9
    Единици	Α	Β	Γ	Δ	Ε	S	Ζ	Η	Θ
    Десетки	Ι	Κ	Λ	Μ	Ν	Ξ	Ο	Π	Ч
    Стотици	Ρ	Σ	Τ	Υ	Φ	Χ	Ψ	Ω	Ц

  
  
  • Ако послѣдвате тази прѣпратка, там ще можете да въведете число и да видите как то се означава в кирилската версия на милетската система.
  
  
• ►► 

  Mилетската система за означаването на числата е била имплементирана и в глаголицата, но с други числови назначения на буквитѣ. (.. покажи ..)

• ▼▼ 

  Mилетската система за означаването на числата е била имплементирана и в глаголицата, но с други числови назначения на буквитѣ. (.. скрий ..)

  • Вижте в раздѣлът за глаголицата.
  
  
  • Вижте в публикацията ми, специално посветена на глаголицата.
  
  
  • Ако послѣдвате тази прѣпратка, там ще можете да въведете число и да видите как то се означава в глаголическата версия на милетската система.
  
  
• ►► 

  Mилетската система за означаването на числата в контекстът на съчинението. (.. покажи ..)

• ▼▼ 

  Mилетската система за означаването на числата в контекстът на съчинението.
  Съчинението споменава милетската система за означаването на числата два пѫти. (.. скрий ..)

  • Отговаряйки на въпросът защо на славянитѣ им трѣ̋бват толкова много букви, слѣд като гърцитѣ пиша̨т само с 24, авторът на съчинението показва, че и гърцитѣ пиша̨т с повече букви: освѣн основнитѣ 24, тѣ ползвали 11 двугласни и три допълнителни букви за числата.
    
    
    • Ако авторът на съчинението е имал прѣд вид кирилицата, то на това мѣ̋сто нищо не би му струвало да изреди кирилскитѣ еквиваленти S-Ч-Ц съотвѣтно за 6-90-900. Авторът обаче е имал прѣд вид глаголицата, а за кирилицата не е и подозирал.
  
  
  • Когато пише, че прѣди писмеността славянитѣ четѣли и гадаѣли с черти и рѣзки, авторът на съчинението е имал прѣд вид използването на буквитѣ за означаване на числата.
    
    Коренът в нашитѣ славянски думи чета-изчитам има и двѣтѣ значения: и чета̨ текст, и броя̨.
    
    Имаме дума безчет, синоним на безброй.
    Самата дума число е със сѫщия̌т стар корен.
    Думитѣ считам и смѣ̋там в много контексти сѫ синоними.
    
    "Я̀, дѣ̋довото, прочети ми от едно до десет!" - това може и сега да се чуе.
    
    С черти и рѣзки хората сѫ означавали бройки. Брой добитък или брой пожънати снопи. И послѣ сѫ гадаѣли това овце ли сѫ или кози.
    С букви вече можѣли да напиша̨т: ẼĨ овьць и Ẽ козъ, т.е. 15 овце и 5 кози.
  
  
• ◄► .. Всичко за милетската система: ..  скрий ..  свий ..  разгъни ..  покажи я̨ там ..  .. към началото ..

---

7. ►►  Сводка на недоразумѣнията   (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..)

7. ▼▼  Сводка на недоразумѣнията   (.. скрий ги ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..)

• ◄► Недоразумѣнията по тази тематика сѫ се трупали прѣз вѣковетѣ.


• ◄► Основнитѣ източници на недоразумѣнията сѫ три:
  
  
  • Глаголицата
  • Ислямското нашествие на Балканитѣ
  • Книгопечатането


• ►►  Глаголицата като източник на недоразумѣния   (.. покажи ..)
• ▼▼  Глаголицата като източник на недоразумѣния (.. скрий ..)
  
  
  • Глаголицата като нова азбука се нуђаѣла от агресивна реклама.
  • Глаголицата се разглеђала от привърженицитѣ си като единствена славянска азбука.
  • Рекламата на глаголицата довела до прѣ-експониране на темата за славянската азбука.
  • Без глаголицата на темата за славянската азбука щѣше да се обръща много по-малко внимание.
  
  
  • В сѫщност, имало двѣ славянски азбуки - глаголица и кирилица.
  • Терминитѣ глаголица и кирилица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали адекватно в мина̨лото.
  • Във всѣки случай, когато става дума за славянска азбука, трѣ̋бва изрично да се изясни за глаголицата ли става дума или за кирилицата.
  • А пък ако става дума наистина за кирилицата, то за коя кирилица става дума - отпрѣди Ислямското нашествие на Балканитѣ или вѣкове слѣд него.


• ►►  Ислямското нашествие на Балканитѣ като източник на недоразумѣния  (.. покажи ..)
• ▼▼  Ислямското нашествие на Балканитѣ като източник на недоразумѣния  (.. скрий ..)
  
  
  • Книжовната традиция в България, в родината на кирилицата, е погасена.
  • Константинопол, който дотогава е център на православната християнска култура, става център на ислямската култура.
  • Овдовѣ̋ва славянската книжовна традиция във Влашко и Молдова и тѣзи страни минават на румѫнски език.
  • Център на славянската православна култура става Русия.
  
  
  • Ако България бѣ остана̨ла центърът на славянската православна култура, то нѣ̋маше да има несъгласувани измѣнения в българската и в гръцката азбука.
  • Защото България е разположена в хинтерландът на Константинопол, центърът на елинофонията (на гръцкия̌т език).
  • А пък Русия е далеч от Константинопол.


• ►►  Книгопечатането като източник на недоразумѣния   (.. покажи ..)

  (.. скрий ги недоразумѣнията ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

• ▼▼  Книгопечатането като източник на недоразумѣния   (.. скрий ..)
  
  
  • Съврѣменната кирилица е резултат от въвеђането на книгопечатането в Русия.
    
    
    • Кирилицата не е това, което е.
    
    
    • Русия е далече от родината на оригиналната кирилица.
    • Русия е далече и от регионът на гръцката писменост.
    
    
    • При въвеђането на кирилскитѣ печатни шрифтове в Русия сѫ си позволявали произволни дѣйствия, често не сѫ зачитали традицията - нито църковно-славянската, нито гръцката, нито западно-европейската.
    
    
    • Нѣ̋кои диграфи и лигатури от оригиналната кирилица (У, Ы) сѫ получили статут на букви.
    
    
    • Нѣ̋кои букви сѫ получили нови форми и сѫ стана̨ли неразпознаваеми (И, Н)
    
    
    • Шрифтоветѣ налагат унификация и нѣ̋кои стари форми на букви излизат от употрѣба (З).
  
  
  • Гръцкитѣ печатни шрифтове сѫщо така сѫ въведени далече от гръцката писмена традиция.
    
    
    • Далече от Константинопол.
    • А в Западна Европа с цѣл публикуване на старо-гръцки текстове.
    
    
    • Константинополската патриаршия считала книгопечатането за дяволско дѣло на паписти-еретици и му обърнала гръб.
    • С други думи, надупила се към прогресът в единение с мюсюлманския̌т свѣ̋т.
    • Там, къдѣто се развивало книгопечатането, при протестантитѣ и папиститѣ, там първо осигурили библия за всѣки дом (сега има за всѣ̋ко хотелско лѣгло), а послѣ осигурили и всеобщо образование, за да има кой да чете Библията в кѫщи, а послѣ всеобщото образование довело до всестранния̌т прогрес.
    
    
    • А как е стана̨ло по Нашенско и из Ориентът си знаем.
    
    
    • Това бѣше нѣ̋какво отклонение.
    
    
    • И при гръцката писменост печатнитѣ шрифтове налагат унификация. Нѣ̋кои стари форми на букви излизат от употрѣба и се възстановяват антични форми.
    • Излизат от публична употрѣба и редица лигатури, макар тѣ все още да се пазя̨т в частнит̀ѣ рѫкописни текстове.
  
  
  • Ако писмената традиция в България бѣше жива и ако не бѣ̋хме се надупили към прогресът, то навѣ̋рно въвеђането на печатнитѣ шрифтове в България и в Романия (в Константинопол) щѣше да бѫде съгласувано, при което щѣше да се запази положението, че кирилицата прѣдставлява гръцката азбука с нѣ̋колко допълнителни букви.
  
  
  • .. скрий го книгопечатането ..   (.. скрий ги недоразумѣнията ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
  
  

---

8. ►►  Изводитѣ в резюме   (.. покажи ги ..)

8. ▼▼  Изводитѣ в резюме   (.. скрий ги ..)  

• Съчинението страстно защищава глаголицата.
• Авторът на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
• Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съотвѣтства на тогавашното ниво на науката.
• Съчинението не се отнася за положението в България.
• Авторът на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.


• Оригиналната кирилица прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).
• Нѣ̋ма как кирилицата да е създадена от нѣ̋кого.
• Едва ли е можѣло нѣ̋кой тогава да претендира, че е създател на кирилицата.


• Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.
  
  
  • Терминитѣ кирилица и глаголица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали в мина̨лото.
  • Авторът на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
  • В общността от книжовници, къдѣто е възникна̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
  • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът коя от двѣте азбуки се е появила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът на този въпрос нѣ̋ма никакво значение.


• Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга.
  
  
  • Разбира се, не при възникването или създаването си: тѣзи процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
  • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
  • Глаголицата е оказала влияние на кирилицата прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да бѫда̨т прѣписани (транслитерирани) на кирилица.
  • Кирилицата е оказала влияние на глаголицата, слѣд като книжовници, остана̨ли вѣрни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.


• По тази тема прѣз измина̨литѣ вѣкове сѫ се натрупали много недоразумѣния, основнитѣ източници на които сѫ три:
  
  
  • Глаголицата
  • Ислямското нашествие на Балканитѣ
  • Книгопечатането

(.. скрий ги изводитѣ ..)   .. към началото ..

---

9. ►►  Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)

9. ▼▼  Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• О письменьхъ Чрьноризьца Храбра: в оригинал
• За буквите: pravoslavieto.com (прѣвод на новобългарски)
• За буквите: wikipedia
• Черноризец Храбър: wikipedia
• Chernorizets Hrabar: wikipedia
• christotamarin.blog: The CV of Slavophonia
• christotamarin.blog: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• christotamarin.blog: Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ
• christotamarin.blog: Глаголицата: странна и чуда̀та
• christotamarin.blog: Относно значението на принципът за континуитетът в историята
• Куйо Куев, Черноризец Храбър, 1967 (offline reference)
• Веселин Тракийски, ПЪРВОТО ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ НА "ЗА БУКВИТЕ" ОТ ИВАН ФЕОДОРОВ ПРЕЗ 1578 Г., Academia.edu
• Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
• Борис Флоря: Сказания о начале славянской письменности
• Проф. Бърлиева за митовете и истината около азбуката и Светите братя (интервю)
• slovo.bg: Произведения на Климент Охридски
• slovo.bg: ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН - КИРИЛ
• slovo.bg: ЖИТИЕ НА НАШИЯ БЛАЖЕН ОТЕЦ И УЧИТЕЛ МЕТОДИЙ

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) .. към началото ..

---

10. ►►  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

10. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..)

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2008-06-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2008-06-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  2008-06-03 16:00 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2008-06-03 16:00 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    Прѣпратка.
    
    Картинка. (The link has been updated, christo.tamarin, 2017-05-25.)
    
    Друга картинка. (The link has been recently added, christo.tamarin, 2017-05-25.)
    
    Прѣвод на съврѣменен български език.
    
    Нѣкакви коментари. (The link has been recently added, christo.tamarin, 2017-05-25.)
    
    Умѣстно ли е да давам тук свои коментари?

  • ►►  2008-06-03 20:17 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2008-06-03 20:17 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    Коментаритѣ ми ще сѫ основно по този текст, прѣпратка към който вече Ви дадох.
    
    На днешен български език думата славяни означава словѣне, а славянски език - словѣнски език.

    christo.tamarin, 2017-05-25
    Сега пишем и говорим на съврѣменен български, на новобългарски език. На новобългарски думитѣ често имат друга форма, различна от формата им в старобългарски. Сега на новобългарски думата словѣнски има тѣсен смисъл - отнася се до езикът и народността на населението около град Любляна в страната, сега наричана Словѣния. Старобългарската дума словѣнски имала по-широк смисъл и се прѣвеђа от старобългарски към новобългарски като славянски.

    Личността на Черноризец Храбър (IX-X в.) - един от блестящитѣ прѣдставители на старобългарската литература от т. нар. Златен вѣк, е обект на множество хипотези. Спори се дали ХРАБЪР е истинското име или е псевдоним. Правени сѫ опити за идентифициране с извѣстни исторически личности: с Константин-Кирил Философ, с Климент Охридски, с Йоан Екзарх, с Наум, с Черноризец Докс. Прѣз 1927 г. В.Н.Златарски изказва хипотезата, според която Черноризец Храбър и цар Симеон сѫ едно и сѫщо лице.

    Нито една от горнитѣ хипотези не ми се струва да е вѣроятна.
    
    Можете да прочетете и тѣзи коментари: 1 и 2.

    1. В различных списках название памятника дается по-разному: “Черноризца Храбра ответы о письменах”, “Сказание, как составил святой Кирилл славянам письмена” и др. Однако эти варианты явно представляют собой попытки последующих переписчиков дать памятнику название, которое бы более полно и определенно раскрывало его содержание. О первоначальности именно наиболее краткого названия говорит и то обстоятельство, что именно оно читается в старейшем списке памятника — Лаврентьевском 1348 г. Подробнее см.: Куев К.М. Черноризец Храбър. София, 1967. С. 46-47.

    2. В понимании последних слов заглавия исследователями нет единства. По мнению одних исследователей, “Храбр” — личное имя, такое имя фигурирует, в частности, в сербском памятнике XVI в. {наиболее подробно эту точку зрения обосновали в настоящее время И. Снегаров и К. Куев}. Неясно, однако, почему “черноризец” — монах, автор трактата — воспользовался в данном случае своим языческим именем, а не христианским, данным ему при пострижении. Попытка В. Погорелова и И. Дуйчева решить вопрос допущением, что “Храбр” — калька с греч. andreioV, и, следовательно, имя автора — “Андрей”, не получила признания исследователей ввиду своей искусственности.
    ..(далее по ссылке)..

    Има още една хипотеза, неспомената по-горѣ. Според нея̨, авторът не си е оставил името, но в съчинението си в сѫщност спори със Rabanus Maurus и по нѣ̋какво недоразумѣние, случило се прѣз вѣковетѣ, името на опонентът в измѣнена пославянчена форма сега го възприемаме като име на авторът.

    Имам прѣд вид, че Черноризец Храбър е измѣнена пославянчена форма на Maurizio Hraban (christo.tamarin, 2017-05-25).

    Прочее прѣди славянитѣ нѣ̋маха книги, но бидейки езичници, четѣ̋ха и гадаѣха с черти и рѣзки.

    Подтекстът ми навѣ̋ва мисълта, че езичницитѣ (в случая̌ славянитѣ) сѫ се задоволявали с черти и рѣзки и не сѫ и имали нуђа от книги. По онова врѣме книгитѣ сѫ книгитѣ от Библията и за Библията. За какво сѫ им на езичницитѣ...

    Когато се кръстиха̨, бѣ̋ха̨ принудени [да пиша̨т] славянската рѣч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добрѣ с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзѣло, или црькы, или ЧAIANНIЕ, или широта, или iадь, или Ѫдоу или ЮNOСТЬ, или iaзыкъ и други тѣ̋м подобни. И така бѣше много години.

    Обикновено се приема, че оригиналът на това произведение е било написано на глаголица. Съгласен съм напълно с това.
    
    Обикновено се приема, че глаголицата е съставена от "свети Константин Философа, нарѣчен Кирил". Съгласен съм напълно с това.
    
    В столицата на тогавашна България дошли нѣ̋кои от ученицитѣ на Кирил и Методий и донесли прѣводи на славянски, написани на глаголица. Не е ясно пълнотата на комплектът, който тѣ сѫ донесли. Допускам, че до края̌т на животът си Св. Методий е прѣвел цѣ̋лата Библия, но дали всичко е стигна̨ло до България?
    
    Как да е, в България имало традиция да се пише с гръцки букви и глаголическитѣ букви не се харесали. Или писаритѣ в българския̌т царски двор, или дошлитѣ там ученици на Кирил и Методий, или еднитѣ и другитѣ съвмѣстно, допълнили гръцката азбука с нови 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ) и така се получила кирилицата.
    
    Според мене, по онова врѣме кирилицата се е смѣ̋тала именно за гръцка азбука с допълнение, а не за азбука различна от гръцката. Глаголицата обаче била азбука, различна от гръцката. Горния̌т цитат показва, че авторът на съчинението "О письменьхъ" не е знаѣл за сѫществуването на кирилицата. Излиза, че съчинението не е писано в България. То по-скоро е писано в Моравия, в отчаяна защита на славянската глаголическа писменост там. А влиянието на България не стигало до Моравия.

    Слѣд това човѣколюбецът Бог, който уређа всичко и който не оставя човѣшкия̌т род без разум, но всички привеђа към разум и спасение, смили се над човѣшкия̌т род, изпрати му свети Константин Философа, нарѣчен Кирил, праведен и истинолюбив мѫж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцкитѣ букви, а други пък според славянската рѣч.

    9. Другие источники, отражающие историю сложения славянского алфавита {абецедарии, азбучные акростихи}, не дают такого количества букв, которое соответствовало бы цифре, приведенной Храбром. Так, например, судя по знаменитой Азбучной молитве Константина Преславского, в его алфавите насчитывалось не 38, а 36 букв. В настоящее время исследователи, занимающиеся древнейшими этапами сложения славянской системы письма {В. Ткадльчик, Ф. В. Мареш, В. Мошин и др.} считают свидетельство Храбра соответствующим положению вещей в последних десятилетиях IX в., но предложенные ими реконструкции азбуки из 38 букв, о которой говорит Храбр, в ряде деталей расходятся между собой, так что дать в настоящее время точный перечень 38 графем, входящих в состав азбуки Храбра, и соответствующих им звуков не представляется возможным.
    
    При всех имеющихся разногласиях исследователи, однако, сходятся в том, что в азбуке, созданной Константином перед его отправлением в Моравию, букв было, несомненно, меньше, чем в той азбуке, о которой говорит Храбр, и азбука Храбра из 38 букв включает в себя дополнения, внесенные уже в Моравии с учетом некоторых особых звуков западнославянского языка, отсутствовавших в южнославянских говорах {подробнее об азбуке Храбра см. коммент. к IV главе}.

    Нека да преброим буквитѣ, както сѫ дадени в таблицата на глаголицата оттук.
    
    25 букви (9 + 9 + 7) си имат опрѣдѣлени числени стойности. Тук не броим буквитѣ с числена стойност 400 и 800. (Не е ясно коя точно буква имала числена стойност 800. Диграфът ОУК с числова стойност 400 според таблицата сѫщо не се брои. Числова стойност 400 вѣроятно е имала и буквата ИЖИЦА.)
    
    Нека да прѣброим буквитѣ, които нѣ̋мат числена стойност или пък имат числена стойност 400 или 800. Това сѫ: двата ера (25 + 2 = 27), йотирани А, О и У (27 + 3 = 30), Ш (31), един ЮС (32). Като добавим даденитѣ в таблицата Theta и Upsilon/Ижица, стават 34. Прѣдполагам сѫщо така йотирано Е (35). Прѣдполагам ksi и psi (37). И накрая̌, за да получим 38, можем да прѣброим нѣ̋какъв паякообразен вариант на буквата Х, за който става дума тук и тук:

    {Хлъмъ?} «Паукообразный» знак для звука [х]. Некоторые исследователи считают, что он входил в первоначальную глаголицу как отдельная буква

    .. в древности существовало и второе глаголическое начертание, так называемое «паукообразное» — в виде кружка с четырьмя крючочками по углам; есть гипотеза, что эти два начертания исходно обозначали чем-то различные звуки ..

    Първата буква у евреитѣ е "алеф", което ще рѣче "учение". Като се завеђа отначало дѣтето на училище, казва му се: "Учи се" - това е алеф. И гърцитѣ, подражавайки на това, казваха "алфа". И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия̌т език, че казват на дѣтето "алфа", което значи на гръцки "тѫрси" вмѣсто "тѫрси учение". Подобно на това и св. Кирил създаде буква "аз". Но като първа буква и дадена от Бога на славянския̌т род за развързване устата на онѣзи, които чрез азбуката се уча̨т на разум, "аз" се изговаря с широко отваряне на устата, а другитѣ букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.

    Истинността на горното е повече от съмнителна. Прѣз Срѣдновѣковието не са знаѣли какво означава алеф/алфа. Но вижте и тук.

    11. Текст от слов “У евреев же...” до слов “по-гречески альфа”, как показал еще И.В. Ягич, является почти дословным заимствованием из рассказа о создании греческой азбуки, который читается в схолии к грамматике Дионисия Фракийского {последнее издание по греческим текстам XIV в. см.: Hildegard A. Scholia in Dionysii Thracis Artem grammaticam. Leipzig, 1901. P. 320}; сопоставление текстов см.: Ягич И.В. Разсуждения южнославянской и русской старины о церковнославянском языке. — В кн.: Изследования по русскому языку. СПб., 1885-1895. Т.1. С.31; Dostal A. Les Origines de l’Apologie slave... P.244. Наибольшую близость текст Храбра обнаруживает с той версией схолии, которая читается в рукописи X в., содержащей самый ранний известный в настоящее время свод текстов поэм Гомера и схолий к ним. Составителем этого свода и, вероятно, создателем текста схолии, использованного Храбром, был Кометос, один из преподавателей восстановленного кесарем Вардой Константинопольского университета {см.: Гечев С. Към въпроса за авторството на Храбровата апология. — Литературна мисъл, 1975. № 4).

    Тѣзи сѫ славянскитѣ букви и така трѣ̋бва да се пиша̨т и произнасят: а, б, в, г.

    Тук ще коментирам таблицата на глаголицата, по която по-горѣ броихме буквитѣ. Всѣка гръцка буква трѣ̋бвало да си има точно съотвѣтствие в глаголицата, за да мога̨т точно да се прѣдават имената при прѣводът от гръцки на славянски. Глаголически букви ksi и psi обаче не сѫ извѣстни. По-вѣроятно, не сѫ се запазили. В колоната "Връзка с гръцки" на гръцката буквата ypsilon съотвѣтства Ижицата на послѣдния̌т ред, а буквата ОУК съотвѣтства на гръцкия̌т диграф OY. Забѣлѣжѣте, че звукът У се прѣдавал с диграф, така както при гръцкото писмо. Впрочем, така е и в арменското писмо, в хуцури и, разбира се, в кирилицата.
    
    Цитат оттук:

    Облик букв ранней {круглой} глаголицы в чём-то совпадает с хуцури, грузинским церковным алфавитом, созданным до IX в., возможно на основе армянского. К тому же количество букв в хуцури, 38, совпадает с количеством букв в славянской азбуке, посчитанных Черноризцем Храбром в его трактате.

    Буквата sѣло е означавала старинно произношение на звукът З(Z) в нѣ̋кои славянски диалекти. Вѣроятно по втора палатализация се е получило ДЗ, което първоначално се различавало от звукът З(Z), получен по правилото satem, но послѣ ДЗ съвпаднало със З(Z) почти навсѣ̋къдѣ.
    
    Свети Кирил е въвел буквата Герв (стойност 30), за да означи експлозивно гръцко Г, което се срѣщало в думи като АНГЕЛ и ЕВАНГЕЛИЕ. Замисълът му не е бил разбран дори от брат му, вѣроятно, защото в славянскитѣ думи пишѣли буквата, съотвѣтстваща на гръцката фрикативна Гамма.
    
    Както в кирилицата, така и в глаголицата, буквата Щ е диграф "Ш над Т", а пък буквата Еръı е диграф "Ъ прѣд I или H". Това не може да ни учудва, понеже точно съотвѣтства на фонетиката.
    
    В глаголицата нѣ̋ма буква Ят. Буквата слѣд редът "ер малък", която в таблицата е означена като "Ят", в дѣйствителност е йотирано А, т.е. IA. Този факт показва, че в говорът си Светитѣ братя Кирил и Методий не сѫ различавали "Ят" от "IA". Такива сѫ напримѣр съврѣменнитѣ югоизточни български диалекти. Като съобразим, че солунскитѣ братя сѫ се подвизавали повече в Цариград, отколкото в Солун, то се питам дали ролята на тогавашния̌т цариградски диалект не е прѣнебрѣгвана за смѣтка на солунския̌т?
    
    Свети Кирил се е осмѣлил да сложи в азбуката си букви за йотиранитѣ гласни А и У, вѣроятно О и Е, вмѣсто използванитѣ в гръцкото писмо диграфи. Не се е осмѣлил обаче да начертае нова буква за У.
    
    Начертал е Свети Кирил една буква за носовитѣ гласни, означена "юс малък", която в комбинация с Е, О и IO заема общо 4 реда в таблицата (една буква и три диграфа). В кирилицата има двѣ букви за тази цѣл.
    
    Край на коментаритѣ към тази таблица.
    
    Връщам се към коментаритѣ по този текст.

    Нѣ̋кои казват: "Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърцитѣ пиша̨т с 24 букви?" Но тѣ не зная̨т с колко пиша̨т гърцитѣ. Наистина тѣ имат 24 букви, но не изпълват с тѣ̋х книгитѣ си, та сѫ прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се събера̨т - 38. Подобно на това и по сѫщия̌т начин св. Кирил създаде 38 букви.

    От днешна гледна точка, това сѫ наивни разсѫђения. Трѣ̋бвало е да създаде толкова букви, от колкото имало нуђа.
    
    Можете да прочетете и тѣзи коментари: 20, 21 и 22.

    20. Текст начала V главы очень важен для установления характера спора между Храбром и его оппонентами. Его противники не выступали против записи текстов на славянском языке, но утверждали, что при этом можно пользоваться меньшим количеством букв, чем имеется в глаголической азбуке. Одна из причин недовольства глаголицей, как указывают современные исследователи, состояла в том, что ряд букв этой азбуки, принесенной из Моравии, соответствовал фонетическим особенностям моравских говоров и не был нужен для передачи звуков древнеболгарского языка {см., например: Galabov J. La rotonde de Symeon dans l'histoire du vieux bulgare litteraire. — Byzantinoslavica, 1967. № 1. P. 110-111}.
    
    При этом противники Храбра ссылались на то, что в греческой азбуке меньше букв, чем в глаголице, что косвенно характеризует их как приверженцев практики записывать славянские тексты греческими буквами. Вместе с тем замечание Храбра, что его противники не знают, сколько букв употребляют при письме греки, говорит о том, что его противники — не греки, а славяне. См.: Tkadlcik V. Le moine Chrabr... P. 83.

    21. Речь идет об особых знаках “стигма”, “коппа” и “сампи”, употреблявшихся в греческом письме для передачи цифр “6”, “90” и “900”. В подавляющем большинстве списков, начиная с Лаврентьевского 1348 г., читаем о трех знаках, которым соответствуют цифры “6”, “90”, “900”. В Московском списке начало этого фрагмента читается иначе: “в чисменех же 2: 5-е и деведесятое и девятсотное”. Тем самым устанавливается, что в варианте, отраженном в Московском списке, говорилось не о трех, а о двух цифрах и о том, что одна из них — “5”, а не “6”. Это, конечно, явная ошибка, но ошибка, вызванная неправильной транслитерацией глаголического оригинала: в глаголическом алфавите буквы “в” и “е” имели числовые значения “3” и “6”, а не “2” и “5”, как в кириллице.

    22. Смысл этого доказательства, что в обоих алфавитах — равное количество знаков, не сводится лишь к тому, чтобы показать отсутствие у греческого письма особых преимуществ перед славянским. Храбр стремится доказать, что создавая свою новую азбуку Константин-Кирилл следовал при этом установленным традиционным нормам, лишь внеся в них необходимые изменения. Тем самым отдавалась дань традиционализму средневекового мышления, признававшего ценным то, что освящено авторитетом традиции.

    С първия̌т 20 не съм съгласен: едва ли нѣ̋кой от позицията на старо-българскитѣ диалекти е спорѣл с авторът. Опонентитѣ сѫ привърженици на латинското и на гръцкото писмо.

    Други пък казват: "Защо са славянскитѣ книги? Тѣ̋х нито Бог ги е създал, нито ангелитѣ, нито пък сѫ изначални като еврейскитѣ, римскитѣ и гръцкитѣ, които сѫ още отначало и сѫ приети от Бога." А други пък казват, че Бог ни е създал буквитѣ. И не зная̨т, окаянитѣ, какво говоря̨т и мисля̨т, като смѣ̋тат, че Бог е заповѣ̋дал да се пиша̨т книги на три езика, както пише в Евангелието: "И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински." А славянски там нѣ̋маше. Затова славянскитѣ книги не сѫ от Бога. На това какво да кажем или що да рѣчем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светитѣ книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. ...

    Това е основното и най-важното в дѣлото на Светитѣ Седмочисленици: прѣводът на Светото Писание и създаването за тази цѣл на славянски литературен език. Буквитѣ имат второстепенно значение.

    Обаче ако запиташ славянскитѣ азбукарчета, като рѣчеш: "Кой ви е създал азбуката или прѣвел книгитѣ?", всички зная̨т и в отговор ще рѣка̨т: "Св. Константин Философ, нарѣчен Кирил, той ни създаде азбуката и прѣведе книгите и брат му Методий." И ако попиташ в кое врѣме, то всички зная̨т и ще рѣка̨т, че прѣз врѣмето на гръцкия̌т цар Михаил и на Бориса българския̌т княз, и на Растица моравския̌т княз, и на Коцел блатенския̌т княз, в годината 6363 от създаването на свѣтът.

    Забѣлѣжѣте, че с думата цар е нарѣчен само ромейския̌т цар. Остана̨литѣ сѫ князе. Българския̌т княз Борис е нарѣчен със славянската дума княз, понеже текстът е на славянски. Как обаче е звучала титлата му на пра-български, не знаем. Все пак е изреден веднага слѣд ромейския̌т цар – или защото държавата България е била втора по влияние {първа хипотеза}, или {втора хипотеза} защото по пѫтя̌т от Цариград за Блатно се минава най-напрѣд прѣз България (а послѣ прѣз Моравия: хипотезата на Петер Юхас).

    .. скрий го коментарът ми от 2008-06-03 20:17 ..

  • ►►  2008-06-04 16:19 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2008-06-04 16:19 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    Да напишете, че тезата ми била несериозна, и да се надѣ̋вате, че така опровергавате нѣщо от нея, би било наистина несериозно. Имайте все пак това прѣд вид.
    
    Защо трѣ̋бва Черноризец Храбър да има нѣщо общо с България? В България славянската писменост била наложена от височайше мѣ̋сто и никой не би ѝ се противопоставил без риск за главата си. Черноризец Храбър, ако бѣше творил в България, щѣше да спори с вѣ̋търни мелници. Черноризец Храбър се е мѫчил да спаси дѣлото на Светитѣ солунски братя в Моравия (и/или в Блатно), но знаем, че не е успѣ̋л - условно казано, там побѣдил Maurus Hrabanus. Ако не бѣше България от онова врѣме, славянско православие нѣ̋маше да има. Нѣ̋маше да я има и Русия в днешната ѝ форма като славянска православна страна. Понеже славянското православие е създадено не в Моравия на глаголица, а в България на кирилица.
    
    Защо трѣ̋бва да ни е срам да кажем, че кирилското славянско писмо, създадено от анонимни писари в българския̌т царски двор, се получило да е по-съвършено от глаголическото писмо, което Свети Кирил създал по свое хрумване?
    
    Защо трѣ̋бва да ни е срам да кажем, че създателя̌т на глаголическото писмо е познавал югоизточнитѣ славяно-български диалекти, докато в основата на писмеността на кирилица стоя̨т североизточнитѣ славяно-български диалекти? Важа̨т прѣстолнитѣ градове - Цариград, Плиска и Преслав! Значението на Солун, Македония, Моравия е само митологично!
    
    Важното е, че именно в България гръцкото писмо го пригодили за славянския̌т език и на него прѣписали прѣведенитѣ от Светитѣ братя Кирил и Методий християнски богослужебни книги. Важно е и това, че дѣлото на Светитѣ братя Кирил и Методий било благословено от римския̌т папа. Така се появил славянския̌т православен свѣ̋т във видът му, както го знаем днес.

    .. скрий го коментарът ми от 2008-06-04 16:19 ..

  • ►►  2008-06-05 13:39 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
  • ▼▼  2008-06-05 13:39 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    Най-напрѣд ще засегна̨ нѣ̋кои конкретни въпроси.

    
    
    • Кой е авторът на полемичното съчинение "O письменьхъ"
      
      Уважаемия̌т съфорумник Cтapинap в случая̌т е прав, но само донѣ̋къдѣ.
      
      Чел съм много версии на отговорът на горния̌т въпрос, међу тѣ̋х и тази за Maurus Hrabanus. Тя не е моя, аз нѣ̋къде съм я̨ прочел и просто я̨ считам за най-вѣроятна. Наистина, спомням си, че ставаше дума за Мавриций Храбан, а не за Мавр Храбан, и може би затова не съм я свързвал с "черния̌т" мавър Отело, както направи уважаемия̨т съфорумник Cтapинap. Да прѣдположим, че прѣписвачът бил човѣк, който знаѣл гръцки и славянски, но не знаѣл добре глаголическото писмо. Ако той види името Мавриций, написано Maurizio на старо-италиански, мене не може да ме учуди, че на славянски с кирилица човѣкът ще напише Черноризец. То сега има толкова неграмотници, а тогава кой знае как е било.
      
      Прѣди нѣколко дена, като четѣх достѫпнитѣ в мрѣжата коментари за това кой е авторът на полемичното съчинение "O письменьхъ", мене ме учуди, че най-вѣроятната според мене версия е пропусната. (Ако бѣ̋х привърженик на конспиративнитѣ теории, щѣ̋х да твърдя̨, че нарочно е пропусната, за да не лъсне истината на свѣтло.) Потърсих с Google "Hraban" и Ви дадох прѣпратката. Това, което там прочетох, не разколѣба убѣђението ми, че именно това е най-вѣроятната версия. Вѣ̋рно, името не беше Мавриций, а Мавър, но пък Мавриций е просто диминутив (умалително от Мавър, т.е. Мавърчо). А статията потвърђаваше, че Храбан е бил влиятелен теолог от оная епоха. Наистина, нищо не съм чел от него, но това нѣ̋ма значение за версията. Невѣроятно е Храбан да не е вземал отношение спрямо покръстването на славянитѣ от Срѣдния̌т Дунав. По-вѣроятно е Храбан да е бил привърженик на латинското богослужение - заради такива като него католическата църква до 20-ти вѣк налагаше изключително латинското богослужение. Ако Храбан е защищавал богослужението на славянски, което е невѣроятно, то именно той ще излезе да е авторът "Черноризец Храбър". Да напомня̨ все пак, че аз не твърдя̨ авторът да е Маурицио Храбан, твърдя̨, че авторът е анонимен, но в заглавието е стоѣ̋ло името на опонентът Маурицио Храбан, т. е. заглавието е било приблизително такова: "Отговори на нападкитѣ на привърженицитѣ на Маурицио Храбан". На края̌т на съчинението авторът обѣщава да продължи с отговоритѣ.
      
      Във всѣки случай, можем да се съгласим, че не е ясно кой е авторът на това съчинение. Ако не приемате изложената по-горѣ версия, то трѣ̋бва да се съгласите, че другитѣ версии сѫ още по-невѣроятни. Въпрѣки това, по традиция ще продължавам да наричам авторът "Черноризец Храбър".
    
    
    • Дали Черноризец Храбър е творил в България
      
      Моя̌т отговор е "не". Аргументи вече съм привел. Не само аз мисля̨ така, но аз и сам съм стигна̨л до този извод, т.е. аз съм убѣден.
      
      Кои сѫ балъци? Дали тѣзи, дето повтарят, че "Черноризец Храбър било псевдонимът на самия̌т цар Симеон"? Или тѣзи, които разсѫђават трѣзво и не се поддават на националистическитѣ си пристрастия?
      
      Черноризец Храбър не е творил в България. Но е творил на старата форма на нашия̌т език. Можете да наричате този език както искате - старобългарски, старославянски. Аз например понѣкога го наричам ЕС7 - Език на Светитѣ Седмочисленици.
      
      Марк Твен не е творил в Англия, но е творил на английски. Английски писател ли е Марк Твен? - А има ли това нѣ̋какво значение? Трѣ̋бва ли англичанчетата да уча̨т творчеството на Марк Твен като част от литературата на родния̌т си език? - Да.
      
      Успокоихте ли си националистическитѣ пристрастия?
    
    
    • Важно конкретно твърдение в моитѣ коментари: за буквата герв
      
      Изложил съм своя версия, в която съм убѣден.
      
      Тази буква се срѣща само в глаголицата. Свети Кирил я̨ е включил по свое хрумване. Цѣлта му била с нея̨ да се означава плозивната гръцка Гамма. Това нѣ̋ма нищо общо със славянския̌т език и с никакви славянски диалекти. Ако не знаете гръцки, трѣ̋бва просто да ми повѣ̋рвате.
      
      В частност, мнѣнието, че тази буква означавала нѣ̋какъв звук "меко г", какъвто тогава имало в солунския̌т славянски език и какъвто сега има в македонскитѣ диалекти, е напълно неоснователно. Забѣлѣжката "македонско Ѓ, сръбско Ђ" в таблицата на глаголицата е подвеђаща.
    
    
    • Друго важно конкретно твърдение в моитѣ коментари: за буквата ят (Ѣ)
      
      В глаголицата нѣ̋ма буква за гласния̌т звук "ят" (е двойно, ѣ). Отново таблицата подвеђа.
      
      Това не е само мое твърдение - и други мисля̨т така. Аз съм го прочел нѣ̋къдѣ, послѣ лично съм се убѣдил.
      
      Извод 1: Кирилицата била по-подходяща за славянския̌т език, защото такава буква в нея̨ имало.
      
      Извод 2: Ако Свети Кирил е пропуснал да начертае такава буква в глаголицата, то вѣроятно в неговия̌т говор (прѣдполагаемо солунския̌т) гласната "ят" не се е различавала от дифтонгът "ia". А в кои съврѣменни славянски говори е така? - Само в тѣзи от югоизточна България. Нѣ̋ма съврѣменни данни за солунския̌т говор. Но ако солунския̌т говор приличал на сѣрския̌т (Сѣ̋р е на 80 km от Солун), то нека да е бил солунския̌т говор. Без да отричам вече изказаното по-горѣ, аз добавям съображението, че ролята на цариградския̌т говор не бива да се прѣнебрѣгва и всичко да се стоварва на гърбът на солунския̌т говор, каквато е традицията.
    
    
    • Общи разсѫђения за мрежата, балъцитѣ и независимитѣ наблюдатели
      
      Мрѣжата спомага броя̌т на балъцитѣ да се редуцира до естественото състояние. В мрѣжата има много информация, тя е бързо достѫпна. Само трѣ̋бва да се замислите и да си изградите свое мнѣние.
      
      Когато си изграђате свое мнѣние, добрѣ е да напуснете позицията на балъкът, ако случайно сте се оказали там, и да застанете на позицията на независимия̌т наблюдател. На независимия̌т наблюдател не му пука дали едно мнѣние му харесва или не. Важното е твърдението да е логически издържано, да е логически свързано, да не противорѣчи на факти и общи картини.
      
      Не съвсѣм маловажно е и това: да се оцѣни доколко лансиращия̌т нѣ̋какво твърдение има изгода (материална, емоционална) от него и подхођа с прѣдубѣђение. Qui prodest? На кого е изгодно? Дѣйствайте като Шерлок Холмс.
    
    
    • За проблемитѣ на историята, нерѣшими по давност
      
      Много от проблемитѣ на историята по принцип не сѫ рѣшими, понеже е изтекъл срокът на давност.
      
      Историята е умрѣ̋ла, нѣ̋ма да се съживи, стана̨лото - стана̨ло, ама вече е забравено, никой не помни какво е стана̨ло, никакви слѣди нѣ̋ма, нѣ̋ма и да има. От умрѣ̋ло хабер не чакай.
    
    
    • За проблемитѣ на историята, по сѫщество нерѣшими
      
      Други проблеми на историята са нерѣшими, понеже не сѫ добрѣ дефинирани. Не е ясно какво означава да се рѣши такъв проблем. При нѣ̋каква дефиниция дори може да се окаже, че проблем изобщо нѣ̋ма.
      
      Такива проблеми на историята донѣ̋къдѣ си приличат с религиознитѣ твърдения - именно за религиознитѣ твърдения си е съвсѣм ясно, че тѣ не подлежа̨т на логическо доказателство, а в тѣ̋х просто трѣ̋бва да се вѣ̋рва.
      
      Може напримѣр нѣ̋кой да приеме, че нѣ̋ма Бог - тогава нѣ̋ма и ред теологични (богословски) проблеми - всичкитѣ тѣ просто отпадат като проблеми.
      
      Връщайки се на балъцитѣ, аз се считам за религиозен човѣк, но не се считам за балък. Нерѣшимитѣ проблеми на историята от религиозен (митологичен) тип просто не ги вземам на сериозно. Тѣзи, дѣто ги вземат на сериозно, сѫ балъци.
      
      Такива проблеми сѫ напримѣр въпроситѣ за произходът на народитѣ.
    
    
    • Допълнение
      
      Късно се усѣтих, че съм в клуб "Лингвистика", а не в клуб "История". Извинявайте. Все пак обаче въпросът за личността на авторът Черноризец Храбър е прѣди всичко исторически. От друга страна, историческитѣ въпроси като че ли сѫ по-интересни на широката публика, отколкото лингвистичнитѣ. Колко напримѣр ще разбера̨т моята хипотеза за глаголическата буква Герв, която е чисто лингвистична?
      
      От друга страна, много историци прѣнебрѣгват даннитѣ от лингвистиката. Според мене - неоснователно. Прѣдставѣте си напримѣр стар документ, съдържащ лъжи. Историцитѣ биха̨ се подвели, ако повѣ̋рват на съдържанието му. Лингвистиката обаче и от този документ би извлѣ̋кла полезна информация за езикът, на който той е написан.
      

    .. скрий го коментарът ми от 2008-06-05 13:39 ..
  
  
  • ◄► (.. скрий ги старитѣ ми коментари от 2008 ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2009-11-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2009-11-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  2009-11-04 09:52 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-04 09:52 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    Глаголицата е дизайнерска творба на Константин Философ (Св. Кирил). Заедно с брат си Методий, той бил изпратен от Царя̌т и Патриархът на мисия срѣд моравскитѣ славяни и поради това приложил глаголицата към славянския̌т език.
    
    За да се отдаде на подобна дизайнерска работа, Константин Философ може би се е повлиял от кавказкитѣ азбуки (напр. арменската и грузинската). Оттам би могъл да стигне до идеята, че буквитѣ мога̨т да имат различна форма и да бѫда̨т повече на брой. Е, глаголицата сѫщо е основана на гръцката азбука (както арменската и грузинската азбука), но буквитѣ сѫ повече отколкото в гръцката азбука и си имат своя неповторима форма, плод на художническата дарба на Константин Философ.
    
    Кирилицата прѣдставлява гръцката азбука, допълнена с 11 букви. Вѣроятно е създадена, за да се ползва в България, къдѣто глаголицата или не е била позната, или не се е харесала.
    
    Разбира се, кирилицата е рожба на ромейското влияние в България.
    
    А пък глаголицата е творение на ексцентричен ромей.
    
    Кирилицата била по-пригодна за старобългарския̌т (старославянския̌т) език от глаголицата.

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-04 09:52 ..

  • ►►  2009-11-04 16:59 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-04 16:59 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-04 13:28 Dremen:
    Дрън, дрън ярина. Кирилицата си е кирилица. Съвсем нова - българска азбука.
    
    Елинската алфабетица е едно към едно финкийска към която са добавени само 2 нови букви. Елинската има 24, а финкийската има 22 букви. Графичното изображение е също едно към едно. Даже и имената на буквите е копирано, като те на елински нямат никакво значение докато на финикийски имат.

    И какво значение на финикийски имат имената на буквитѣ епсилон, омикрон, ипсилон, омега? Буквитѣ епсилон и ипсилон сѫ заети от финикийски, ама на гръцкитѣ им варианти сѫ дадени гръцки имена. Имената на буквитѣ кси, пи, ро, фи, хи, пси едва ли имат значение на финикийски. Прочетѣте повече тук (има и картинка, ако не Ви се чета̨т "дрън-дрън-ярини").
    
    Въобще, разликата међу финикийската азбука (от врѣмето на Ханибал) и гръцката азбука (от врѣмето на чиргубиля Мостич) е може би по-голѣ̋ма от разликата међу кирилицата от врѣмето на чиргубиля Мостич и кирилицата от врѣмето, когато Вие сте писали "дрън, дрън ярина".
    
    В сѫщност, и двѣтѣ разлики сѫ достатъчно голѣми, и затова можем сега да твърдим, че това сѫ все различни азбуки.
    
    Ето още дрън-дрън-ярини, каквито явно обичате:
    

    2009-11-04 13:28 Dremen:
    В киркилските 40 букви, едва 18 са подобни на елинските и то само като рисунък - 45% прилика, 55% отлика.

    Истината е, че всичкитѣ 24 гръцки букви, от Алфа до Омега, сѫ взети със своята форма и със своитѣ звукова и числова стойност, т.е. цѣ̋лата алфабетица едно-към-едно е включена в кирилицата, като само оригиналнитѣ имена на буквите сѫ изоставени. Това означава, че при появата си в срѣдновѣковна България кирилицата прѣдставлявала гръцката азбука с допълнение от единадесет букви с неидентифициран или трудно идентифицируем източник: Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ.

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-04 16:59 ..

  • ►►  2009-11-05 08:47 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-05 08:47 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-04 20:45 enarei:
    Да разбирам ли, че на българите не се е харесала Великоморавската(славянска) азбука и са наложили видоизменена гръцка, на която вече били свикнали.

    Вѣроятно да. Държавата България имала нуђа от по-практична азбука, отколкото е глаголицата.
    

    2009-11-04 20:45 enarei:
    Значи точно кирилицата, а не глаголицата е баш българското нововъведение?
    А хърватските монаси са изтупали от прахта забравената Великоморавска глаголица?

    Вѣроятно да. Глаголицата е творение на ексцентричен ромей.
    Не зная̨ доколко традицията срѣд южнитѣ славяни - католици да се ползва глаголицата е била непрѣкѫсна̨та или е била прѣкѫсвана и възстановявана.
    

    2009-11-04 20:45 enarei:
    Всъщност къде точно е била Великоморавия?

    Или нѣ̋къдѣ по рѣката Морава, лѣ̋в приток на Дунавът, сега в Чехия, или нѣ̋къдѣ по рѣката Морава, дѣсен приток на Дунавът, сега в Сърбия. Във всѣки случай, Великоморавия се намирала под влиянието на Австрия (Източната франкска държава, Източната каролингска империя) и на Римския̌т архиепископ (Папата).
    
    Сѫсѣдната област Блатно е околността на езерото Балатон, сега в Унгария.

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-05 08:47 ..

  • ►►  2009-11-05 11:37 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-05 11:37 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-04 16:59 XpиcтoTaмapин: Истината е, че всичкитѣ 24 гръцки букви, от Алфа до Омега, сѫ взети със своята форма и със своитѣ звукова и числова стойност, т.е. цѣ̋лата алфабетица едно-към-едно е включена в кирилицата,

    2009-11-04 21:45 Dremen:
    Кои са тогава буквите в кирилицата, които съотвестват на елинските: ета, тета, кси, пси, омега.

    Имало и има много заемки от гръцки, повечето разни имена. На кирилица имало възможност да се запази оригиналния̌т им правопис и тази възможност широко се използвала.
    
    Буквата ETA, която в старогръцки е означавала дълго Е, по врѣмето на Константин Философ и на чиргубиля Мостич, както впрочем и понастоящем, се чете като И и се нарича ИТА.
    
    По врѣмето на Константин Философ и чиргубиля Мостич в гръцката азбука имало двѣ букви, означаващи звукът И: HТА (8) и IΩТА (10). Нѣ̋мало вече разлика в звученето на тѣзи двѣ букви, както нѣ̋ма и сега. Гръцкия̌т правопис и досега запазва употрѣбата на тѣзи букви, както е била в класическия̌т период, т.е. сега дѣцата в гръцкитѣ школа бая се озорват, за да запомня̨т звукът И в нѣ̋коя дума как да го напиша̨т.
    
    В кирилицата и двѣтѣ гръцки букви, означаващи по онова врѣме звукът И, ИТА (8) и ИОТА (10), сѫ заети. (и в глаголицата тѣзи двѣ букви били заети::christo.tamarin, 2017-05-23 22:11) Обаче правило кога коя буква да се употрѣбява (в негръцки думи) не било изработено. Едва в Русия прѣз 18-19 вѣк се появило такова правило. Тѣзи двѣ букви нѣ̋мали удобни имена в славянската азбука. У нас ги наричали с гръцкитѣ им имена ита и йота, а в Русия ги наричали И восьмеричное и И десятеричное.
    
    При въвеђането на печатния̌т шрифт в Русия направили нѣ̋кои произволни промѣни, които срѣщна̨ли извѣстна съпротива. Точно по онова врѣме се появил терминът кириллица, с който означавали азбуката в традиционната й форма. Азбуката в печатната й форма я нарекли грађаница.
    
    В грађаницата (новия̌т печатен шрифт) хоризонталната черта на восьмеричното И (т.е. на итата, гр. H) я̨ наклонили обратно на буквата N (буквата ни, буквата наш), като сѫщеврѣменно срѣдната черта на буквата N я направили хоризонтална. Така Нашата буква Наш, която прѣди грађаницата по нищо не се различавала от гръцката и латинската буква N (гр. NIKOΛАОС, лат. NICOLAUS), заприличала на гръцката буква HTA и на латинската буква H (Homo sapiens), а пък буквата HTA (руското восьмеричное И) придобила днешната си особена форма.
    
    Нататък, в Русия стана̨ли още двѣ събития в тази връзка. Първо, привърженицитѣ на кирилицата се прѣдали, а грађаницата била нарѣчена кирилица. Болшевикитѣ през 1918г. махна̨ли десетичното И и оставили само восьмеричното, което станало просто И. В украинската азбука обаче и двѣтѣ И-та се пазя̨т.
    
    У нас се водѣл спор коя буква да се ползва, Итата, Йотата, или и двѣтѣ. Побѣдили привърженицитѣ на ИТАта. Както свидѣтелства Вазов, Иванчо Йотата не можал да убѣди "Чичовците":

    Но Иванчо Йотата ... е страшен привърженик на i-то (йотата), която учител Гатю злодѣйски изгони из класоветѣ на училището. Той и днес записва в бакалския̌т си тефтер с твърдѣ красиви черковни букви:
    
    Нikitа Пiшiкат: четiрiдесе др. сiлiмikia— 3 гр,
    Дiмitpia Пiнtiяta: пiл пitie — 20 гр.

    Всичко това Ви го писах, белким схванете, че от гръцката буква ЕТА произлиза нашата буква И. Ако има разлики, то тѣ сѫ се появили в Русия прѣз последнитѣ два-три вѣка.
    
    Буквите тета, кси, пси, омега сѫщо сѫ влизали в кирилицата. За всѣ̋ка от тѣ̋х може доста да се напише. Най-добрѣ е да се разровите, да намѣрите напримѣр Рибния̌т буквар на д-р Петър Берон в оригиналния̌т му вид и да видите буквитѣ. На корицата се виђа два пѫти буквата омега: веднъж в името Iωannoвич (правилно: и на гръцки името Йоан се пише с омега) и веднъж в прѣдлогът "от", който често се е пишѣл във видът "Омега под Т". Забѣлѣжѣте, че Петър Берон не бил възприел още нововъведенията на руската грађаница, при него буквитѣ И {ита, осмично И} и Н {Наш} имат старата си форма, както в гръцката азбука.
    
    Вижте буквата КСИ тук: Iωan AлeKSандръ в Христа Бога вѣренъ царь и самодържец всѣмъ блъгаромъ и грькомъ.
    

    2009-11-04 21:45 Dremen:
    Истината е че ако се твърди че елиницата е различна азбука от финикийската, то трижди по-истина е че кирилицата е още по различна азбука от елиницата.

    И как го измѣрихте това триђи?
    
    Истина е слѣдното: Шест букви А,Е,О,К,М,Т имат една и сѫща форма и едно и сѫщо значение в тритѣ европейски азбуки (алфабетицата, латиницата и кирилицата). Към тѣ̋х можем да добавим буквата Делта (D), формата на която е подобна в тритѣ азбуки. Четири други букви В,Г,Λ,П сѫ общи в алфабетицата и кирилицата. Двѣ други букви Z/З и N/Н сѫ били идентични в тритѣ азбуки до моментът на въвеђане на печатнитѣ шрифтове в Русия. Дотогава идентични сѫ били буквитѣ Сигма (С) в алфабетицата и кирилицата.
    
    Истината е слѣдната: При появата си в срѣдновѣковна България кирилицата е прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) плюс допълнение (11 букви). Нататък тя има самостоятелно развитие най-напрѣд в България, а послѣ и в Русия. Много сѫществуващи сега разлики по банален начин сѫ се появили в Русия прѣз послѣднитѣ два-три вѣка.
    
    Направѣте подобна съпоставка међу гръцката и финикийската азбука. Не забравяйте промѣната на посоката на писане и въвеђането на букви за гласнитѣ в гръцки Алфа, Епсилон, Hта, Oмикрон, .., Омега (съотвѣтнитѣ финикийски букви-прототипи означават съгласни). От финикийската азбука без гръцкитѣ нововъведения сѫ се получили днешнитѣ арабица и "ивритица". От гръцката азбука (слѣд нововъведенията в нея̨) сѫ се получили европейскитѣ азбуки (латиница и кирилица), както и коптската азбука. Коптската азбука, подобно на старата кирилица, прѣдставлява гръцката азбука с допълнение от нѣ̋колко букви (това допълнение е с ясен източник - староегипетското демотическо писмо).

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-05 11:37 ..

  • ►►  2009-11-06 11:09 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-06 11:09 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-06 00:34 si2:
    Вси4ки писмени иzвори и факти zа аzбуката,противоре4ат на твоите твърдения.

    За коя азбука става дума? Глаголицата и кирилицата сѫ двѣ различни азбуки. Макар че по заглавието си темата е уж посветена на глаголицата, повечето от моитѣ постинги се отнасяха̨ за кирилицата.
    
    За глаголицата съм писал слѣдното: Създадена е от ромей прѣз 9-ти вѣк слѣд Христа. От Константин Философ (Св. Кирил). На практика е приложена при Моравската мисия срѣд славянитѣ. Вѣроятно Константин Философ се е повлиял от нѣ̋коя кавказка азбука, за да създаде глаголицата, понеже азбуки от такъв тип сѫ се срѣщали в Кавказ тогава, срѣщат се и сега. Но въпрѣки това глаголицата е авторско творение на Константин Философ и формитѣ на буквитѣ сѫ по лично негов дизайн: той специално ще да е слѣдил нито една негова буква да не прилича на нѣ̋коя друга извѣстна буква.
    
    С една дума, глаголицата е творение на ексцентричен ромей. В резултат азбуката се получила да е непрактична, а буквитѣ прѣкалено сложни за писане. В държавата България имало нуђа от по-практична азбука. Глаголицата е била изоставена в България. В България възникна̨ла кирилицата, която била по-добра азбука. В православнитѣ страни (Русия, Сърбия, Влашко и Молдова) се разпространила кирилицата, а не глаголицата. Глаголицата била ползвана спорадично още нѣ̋колко вѣка срѣд южнитѣ славяни - католици (хървати и словенци). Вече никой не я̨ ползва.
    

    2009-11-06 00:34 si2:
    А след това и ти самия си противоре4и6. Каzва6 "ама това не е финикийска,а гръцка, zа6тото са сменени имената на някои от буквите от финикийски на гръцки". Оба4е това не я прави гръцка. А след това каzва6 "кирилицата е гръцка,само са сменили имената на буквите от гръцки на български и прибавили неиzвестно откъде о6те други букви"

    Цитирайте точно, моля̨. Не съм казал, че "кирилицата е гръцка". Писал съм, че в оригиналната кирилица се включват всичкитѣ 24 букви от гръцката азбука със своята форма и със своята звукова и числова стойност. Освѣн тѣзи 24 букви, в кирилицата имало допълнителни 11 букви, взети "неиzвестно откъде". Такова било положението при възникването на кирилицата прѣз 9-ти вѣк. За сегашната кирилица нѣщата не стоя̨т така.
    
    Нѣщата сѫ в развитие. Естествено, в самото начало гърцитѣ заимствали финикийското писмо едно-към-едно. Слѣд това почнали да го видоизмѣнят за свои нуђи. Освѣн дрѣбнитѣ промѣни (изменена форма на буквите, изоставени букви, допълнителни букви, ..), направили двѣ важни нововъведения: посоката от лѣ̋во на дѣ̋сно и означаване на гласнитѣ с букви. Слѣд всичко това гръцката азбука се стабилизирала. Тя е стабилна повече от двѣ хилядолѣтия. По врѣмето на Константин Философ и чиргубиля Мостич гръцката азбука е била стабилна от хиляда години. Това вече се счита за нова азбука, различна от финикийската. Едва ли нѣ̋кой грамотен ромей от онова врѣме (напримѣр брат му Св. Методий) би могъл да прочете текст, написан с финикийски букви.

    2009-11-06 00:34 si2:
    А след това Глаголицата е ту от Моравия,ту от Хърватска/и ти ве4е се обърка/,а вдействителност е написана в Солун и на български солунски диалект.

    Не съм писал, че глаголицата е от Моравия или от Хърватско. Да, братята били от Солун родом, но Константин Философ се е подвизавал повече в Цариград и там ще да е съставил глаголицата. Нѣ̋ма никакви данни това да е стана̨ло в Солун.
    
    Спорно е къдѣ точно е била разположена държавата на Растица (Ростислав) моравския̌т княз и на наследникът му Светополк. От картата, дѣто сте я приложили, не става ясно, т.е. и за авторът на тази карта въпросът е спорен.
    

    2009-11-06 00:34 si2:
    Хайде,да не продължавам...

    Прѣди да продължите, четѣте внимателно. И цитирайте точно. И мислѣте.

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-06 11:09 ..

  • ►►  2009-11-09 16:06 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-09 16:06 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-08 16:44 Goikoetxea
    Христо Тамарин е напълно прав, с едно допълнение - в Българската държава не просто са преминали на гръцката азбука с допълнителни букви от неизвестен произход, понеже глаголицата не им е харесала. Кирилицата {както сега я наричаме} е изградена като система за транслитерация на глаголицата с ясната цел книгите на глаголица да може да се транслитерират, а не да се пишат наново.
    
    Кирилицата и гръцката азбука тогава {в момента на създаването на кирилицата - 9 в.} са били в същото взаимоотношение като исландската или чешката азбука към латиницата - взимата се всички букви от оригинала и се добавят нови според нуждите на езика. Разликата е че чехите, поради съяествуването на печатни преси, са използвали модифицирани съяествуващи букви например S с човка за Ш {по-малко работа при приготвяне на пресите} докато в Преслав не са имали такива ограничения и са ползвали букви близки в некои случаи до тези от глаголицата, например просто за взели Ш от глаголицата със същата форма {по-лесно за учене от преписвачите}.
    
    Превключването на азбуките в българската държава може да се разбере по-лесно, ако си представиме следната хипотетична ситуация: 2009 година, България е едиствената страна, която ползва кирилица. Българите решават, че кирилицата е прекалено екзотично и one-off решение и решавата да минат на латиница. Вземат 26-те букви на латиницата и добавят след Z буквите Ж, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, ю, я - буквите които нямат съответсвия на латиница. Ако в този пример заменим "кирилица" с "глаголица" и "латиница" с "гръцка азбука", ще получим ситуацията от 9 век. Мотивите ги има и сега- напасване към по-глобалното решение. Разликата обаче е, че сега вече имаме традиция в използването на кирилицата, каквите тогава не е имало и преминаването е било безболезнено.

    Съгласен съм с уважаемия̌т съфорумник Goikoetxea, който е писал:

    2009-11-08 16:44 Goikoetxea
    И още една хипотеза: ако евразийската монголо-славянска империя {Русия} не беше приела кирилицата през 10 в., към 1840 г. някой щеше да създаде българска латиница като заместител на архаичната църковнославянска писменост. Вероятно това щеше да е някой австрийски възпитаник или направо щяха да откраднат чешката писменост параленлно със хърватите. Едиственото нещо което е спряло този процес, са руските книги и печатни преси и хилядите български възпитаници на руските универстети и училища.

    Aбcoлют, друг уважаем съфорумник, му е възразил:

    2009-11-08 20:57 Aбcoлют
    Така ли мислиш, ами защо тогава хелените {гърците} не са се отказали от архаичната си писменост и не са минали на латиница? Същото се отнася и за грузинци, арменци и други.

    Уважаемия̌т съфорумник Goikoetxea вече му е отговорил:

    2009-11-08 22:02 Goikoetxea
    Добра точка. И аз се чудих по въпроса. Според мен работата опира до равновесие между латинската и византийската традиция. При сегашното разделение границата минава през Сърбия, там са се колебаят по въпроса. При един отсъстващ фактор в равновесието границата би се изместила в полза на латинската традиция, а ние сме следващата територия в тази посока
    
    Грузинците и арменците не се броят, те никога не са били истински в Рим и са много, много изолирани от центъра на империята.

    Привеђам допълнително съображение като отговор.
    
    На по-голѣ̋мата част от нашата територия книжовната традиция е била погасена прѣз 15-17 вѣк. По-късно е била възстановена, понеже имало откъдѣ да се възстанови: от Русия. Без Русия българскитѣ възрођенци прѣз 19-ти вѣк щѣ̋ха да постѫпя̨т като хърватитѣ: да зачена̨т нова книжовна традиция, основана на латинската азбука.
    
    Били остана̨ли да блѣщукат свѣтлинки, които били нищожни в сравнение с гръцката книжовна традиция, която не е прѣкѫсвала. Гърцитѣ не биха замѣнили алфабетицата си с латиница, понеже най-напрѣд си имат Омировитѣ поеми, после трагедии и комедии от класическата дрѣвност, които и досега се играя̨т в театритѣ по свѣтът, имат си и Евангелието в оригинал, написано с алфабетица.
    
    Като споменахте грузинцитѣ, че да се подсѣтите: дали има в нашата традиция отпрѣди 19-ти вѣк подобно литературно произведение, като "Витязът в тигрова кожа" на Руставели (справка на български, справка на руски, текст в руски прѣвод). Причината да нѣ̋ма е прѣкалената близост на нашата и на гръцката култура прѣз срѣдновѣковието: всѣки българин с дар слово прѣдпочитал да се изяви чрез гръцкия̌т език.

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-09 16:06 ..

  • ►►  2009-11-11 11:45 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-11 11:45 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-11 00:24 Aбcoлют
    Ами Паисий Хилендарски нима под руско влияние е написал История славяноболгарска, той е знаел гръцки но не се е погърчил, живял и творил е през 18 век.

    Без руското влияние Паисий едва ли щѣше да напише историята си. Ами че той ползва църковно-славянския̌т език в руската му редакция.
    

    2009-11-11 00:24 Aбcoлют
    Много ме съмнява че болшинството от съвременните гърци могат свободно да четат Омировите поеми в оригинал, не знам гръцки нито древногръцки, но ми се струва че ще има доста разлика.

    Не мога̨т, разбира се. Добрѣ би било, ако поне свещеницитѣ разбират Евангелието. Но това нѣ̋ма значение. Важна в случая̌т е непрѣкѫсна̨тата книжовна традиция.
    

    2009-11-11 00:24 Aбcoлют
    Добре гърците си имат Омир и никога няма да се откажат от алфабетицата, грузинците Руставели и също няма да се откажат от писмеността си, а всеки българин с дар слово предпочитал да се изяви на гръцки, но защо тогава този гърчеещ се българин ще предпочете латиницата?! Според мен би предпочитал алфабетицата, но тя е неподходяща за българския език {само с 24 букви е} и когато пише на български би писал на кирилица.

    Ако нѣ̋кой българин се гърчѣѣл в миналото, то е защото му е било изгодно, а не защото много му е пукало за алфабетицата и елинофонията. Ако прѣз 19-ти вѣк я̨ нѣ̋маше Русия, най-изгодно за българитѣ би било да приема̨т нѣ̋какъв вариант на латиницата, като хърватитѣ.
    
    Въобще слѣд 14-ти вѣк прѣвъзходството на западно-европейската култура над константинополската е смазващо.
    

    2009-11-11 00:24 Aбcoлют
    И още нещо искам да отбележа, доколкото знам в Турция латиницата е въведена от Кемал Ататюрк, преди това са писали или на арабски или на турски с арабски букви, вероятно са имали много литература написана с арабски букви {не съм запознат}, но защо са се отказали и са минали на латиница?!

    Турция да стане модерна европейска държава - това е била цѣлта на Кемал Ататюрк. Скѫсването с традицията е нарочно - той считал, че това е срѣдство по пѫтя̌т към великата цѣл. Викали го при откриване на нова џамия, а той рекъл: "Стройте фабрики, бе будали!".

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-11 11:45 ..

  • ►►  2009-11-11 13:32 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-11 13:32 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-06 23:13 si2:
    А,да zабравих,етруските са имали вокали,преди гърците.
    И според мен писмеността се осъвър6енства с те4ение не времето.Но смесицата от финико_египетска и италийска култура,дават на4ален тласък и ускорение на усъвър6енстване.

    Разбира се, писмеността се е осъвършенствала прѣз вѣковетѣ.
    
    Етруската писменост обаче нѣ̋ма отношение нито към кирилицата, нито към глаголицата. Тя (етруската писменост) е възникна̨ла въз основа на западната версия на гръцката и от нея̨ (от етруската писменост) пък е възникна̨ла латинската.
    
    Цитат оттук:

    The earliest known fragmentary Greek inscriptions date from this time, 770-750 BC, and they match Phoenician letter forms of c. 800-750 BC. ..Some scholars argue for earlier dates: Naveh (1973) for the 11th century, Stieglitz (1981) for the 14th century, Bernal (1990) for the 18th–13th century, some for the 9th, but none of these are widely accepted.

    Цитат оттук:

    Etruscan .. inscriptions .. They date from about 700 BC.

    В етруската писменост имало гръцкитѣ нововъведения (напримѣр гласнитѣ А,Е,О), но самитѣ етруски въвели специфично измѣнение: третата (Г) и шестата (F) буква от звучни стана̨ли беззвучни. Затова в латиницата третата (C) и шестата (F) буква от звучни (както във финикийски) стана̨ли беззвучни. В резултат на намѣсата на етрускитѣ, римлянитѣ в един момент се оказали с три букви за беззвучната съгласна K (C,K,Q) и без нито една буква за звучната съгласна Г. Би се получило по-добрѣ, ако римлянитѣ бѣха заимствали азбуката си непосрѣдствено от гърцитѣ. Но така се случило. Наложило им се на римлянитѣ да добавя̨т буква G за звучната съгласна Г. Тази нова буква е графичен вариант на третата буква C и в редът на азбуката заела мѣ̋стото на изоставената буква Z. Когато слѣд нѣ̋колко вѣка на римлянитѣ им потрѣ̋бвала буквата Z, тѣ я̨ заели отново от гръцката азбука и я̨ поставили на края̌т на своята азбука.
    

    2009-11-06 23:07 si2:
    Skazanie,как състави св.К.Философ,аzбука по яzик словенски

    Това е просто руски буквар от края̌т на 16-ти вѣк. Свѣтлина към събитията от 9-ти вѣк не може да хвърли.
    

    2009-11-06 22:01 si2:
    Нито Кирил е "ексцентри4ен ромей",а е българин или полубългарин по проиzход.Сре6тал се е с цар Борис

    Нѣ̋ма никакви данни да е полубългарин или цѣ̋л българин по произход, още по-малко да се е срѣщал с цар Борис. Но дори да е имал българска жилка в произходът си (един Господ знае), то пак си остава вѣ̋рно, че е бил ромей.
    
    Можете да не приемате моето опрѣдѣление "ексцентричен". Според мене той създава глаголицата, без да има нуђа от цѣ̋ла нова азбука. Сложнитѣ рисунки на буквитѣ може да сѫ затруднили моравската мисия. Подвел се е по кавказката мода, а по-лесно било да вземе идея от коптската азбука.
    

    2009-11-06 22:01 si2:
    Сре6тат се и иzтрити глаголи4ески текстове,върху които след това се е писало на Кирилица,което оzна4ава,4е и двете аzбуки са били иzполzвани,като Кирилицата постепенно иzмества Глаголицата.

    Така е. Но слѣд 10-ти/11-ти вѣк едва ли нѣщо е написано у нас или в Русия на глаголица.
    

    2009-11-06 22:01 si2:
    Освен това,как 6те обясни6 типи4но българските букви Щ,Ч,ь,Ъ,Ж,Ш и двугласните,които са както в Глаголицата,така и в Кирилицата?В гръцкия даже не съ6тествуват такива двугласни.

    Относно двугласнитѣ не Ви разбирам - тѣ се третират различно. Кирилицата слѣдва гръцката писменост в тази връзка, а глаголицата учудващо запазва гръцкия̌т диграф OY, а въвеђа самостоятелни букви за йотиранитѣ гласни.
    
    Тъй като и глаголицата, и кирилицата били прѣдназначени за нашия̌т език, естествено е и в двѣтѣ азбуки да има необходимитѣ букви, дори да липсват в алфабетицата. А ако сравним допълнителнитѣ кирилски букви със съотвѣтствията им в глаголицата, то като че ли прилика се открива само за Ш.
    

    2009-11-06 22:01 si2:
    От това,което каzва6,само 20% е истина,а останалото е бла_бла прикаzки,вну6ава6ти,4е Кирилицата едва ли не е гръцка.

    Нищо от това, дѣто аз съм писал, не се опровергава от цитатитѣ, които Вие давате. За кирилицата си е съвсѣм ясно: прѣз 9-ти или 10-ти вѣк сѫ взели едно към едно всичкитѣ 24 букви от алфа до омега на алфабетицата (с тѣ̋хната форма, с тѣ̋хната звукова и числова стойност) и сѫ добавили 11 букви, нужни за нашия̌т език. Произходът на допълнителнитѣ букви не е съвсѣм ясен. Но още при съставянето на кирилицата е било ясно, че става дума за допълване на сѫществуваща азбука.
    
    Глаголицата е дизайнерска творба на един човѣк. Още при съставянето ѝ е било ясно, че това е нова азбука, различна от алфабетицата.
    
    Съчинението "За буквитѣ" е полемично. Авторът му (Черноризец Храбър) спори с противници на славянската азбука и с привърженици на алфабетицата. Едва ли обаче би могло да има привърженик на алфабетицата, който да се противопоставя на кирилицата. Кирилицата му давала всички възможности на алфабетицата. По онова врѣме (9-10 вѣк) всѣ̋ка гръцка фраза можѣло да се напише на кирилица, без да се разбере, че не е написана на алфабетица: ами тя би била записана едноврѣменно на кирилица и алфабетица. Би могло да се каже и така: тогава (9-ти/10-ти вѣк) на гръцки език пишѣли с кирилица, но използвали само 24 букви от нея̨. Поради тѣзи съображения става ясно, че Черноризец Храбър защищавал глаголицата, понеже кирилицата не би имала такива противници.
    
    Сѫществуват двѣ възможности, от които аз съм по-склонен да приема̨ втората: или глаголицата била съставена прѣди кирилицата, или съставителя̌т ѝ (Константин Философ) не знаѣл за сѫществуването на кирилицата. Иначе създаването на глаголицата нѣ̋маше да има оправдание.

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-11 13:32 ..

  • ►►  2009-11-11 14:22 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-11 14:22 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-07 03:27 Dremen

    2009-11-04 09:52 XpиcтoTaмapин
    Кирилицата представлява гръцката азбука...

    2009-11-06 11:09 XpиcтoTaмapин
    Не съм казал, че "кирилицата е гръцка".

    Приемам като заключително второто Ви менение.

    Извадени сѫ думитѣ ми от контекстът, уважаеми Dremen. Съфорумникът si2 бѣ направил това.
    
    Според мене слѣднитѣ твърдения сѫ вѣрни:

    
    
    • {*} Кирилицата прѣдставлява гръцката азбука, допълнена с 11 букви. (2009-11-04 09:52 XpиcтoTaмapин)
    • {*} Кирилицата прѣдставлява гръцката азбука с допълнение (от 11 букви).
    • {*} Като сѫ допълнили гръцката азбука с 11 букви, се получила кирилицата.
    • {*} Кирилицата е българска.
    • {*} Кирилицата е славянска.
    • {*} Глаголицата е славянска (отговор да на въпросът в заглавието на темата Славянска ли е глаголицата?).

    
    Обаче, не е вѣрно, че:

    • [-] кирилицата е гръцка ( 2009-11-06 00:34 si2 Каzва6 "ама това не е финикийска,а гръцка,zа6тото..)
    • [-] кирилицата е финикийска.

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-11 14:22 ..

  • ►►  2009-11-19 15:59 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-19 15:59 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-19 04:09 si2
    Първо, глаголицата е българска и съ6то славянска.

    За глаголицата е ясно. Това е създадена азбука. Авторско творение на ромей, който бил родом от Солун, нарѣчен Константин, приел името Кирил в Рим малко прѣди смъртта си. Приложил я̨ при мисията си срѣд моравскитѣ и блатненскитѣ славяни. Заедно с брат си прѣвел на славянски Евангелията и ги записал с глаголица. Прѣдполага се, че слѣд смъртта му брат му Методий прѣвел и Ветхия̌т Завѣт от латински на славянски. Методий ще да е пишѣл пак с глаголица. Прѣвод на Ветхия̌т завѣт не е запазен.
    

    2009-11-19 04:09 si2
    Второ, Кирилицата е българско творение.

    По-вѣроятно да. Именно в България (в Българския̌т Сѣвероизток) ще да сѫ допълнили гръцката азбука с 11 букви за нуђитѣ на славянския̌т (българския̌т) език.
    
    Другата възможност е кирилицата пак да е била ромейско дѣло - да е била разработена в Институтът по славистика към Константинополската императорска академия на наукитѣ, къдѣто може да сѫ се занимавали с прѣвод на Библията на славянски.
    
    Вѣроятността кирилицата да е дѣло на руси, сърби, копти, власи, готи, атланти, марсианци е нулева.
    

    2009-11-19 04:09 si2
    Трето тъй наре4ената "гръцка" аzбука е виzантийско творение,съzдадена в/у основата на раzни букви и писмености,предимно еврейски.

    Ето това вече е тъпиzъм в интернет.
    
    Сега има интернет и всѣкакви тъпиzми мога̨т да се пиша̨т без прѣразход на хартия.
    
    Тѣзи, дѣто пиша̨т такива тъпиzми, може и да не са тѫпи, а да сѫ пияни или дрогирани. А може и да сѫ си тѫпи.
    
    Слѣд нѣ̋колко вѣка развитие, гръцката азбука придобива днешния̌т си вид още прѣди врѣмето на Александър Филипович Македонски и оттогава досега тя е стабилна. Поне 24-тѣ букви от Алфа до Омега сѫ стабилни повече от 2000 години. Дотолкова стабилни, че в Откровението на Иоан пише: "Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде, Всемогѫщия̨т". Писано е прѣди 1900 години приблизително.
    
    Етруски, хетски, критски писания сѫ далече от славянскитѣ азбуки, от глаголицата и кирилицата. И глаголицата, и кирилицата, се основават на вече установената гръцка азбука. Създателя̌т на глаголицата може да е взел идея за нея̨ от нѣ̋коя кавказка азбука, но може идеята просто да му е хрумна̨ла без влияние откъм Кавказ. Идеята, че гръцката азбука според нуђитѣ може да се допълни с нѣ̋колко букви, би могла да се заимства от коптската азбука, но може тази идея да е осѣнила нѣ̋кого в Сѣвероизточна България и без влияние откъм Египет.
    
    За глаголицата нѣщата изглеђат изяснени.
    
    Но за кирилицата може да се зададе важния̌т въпрос "кога". На въпросът "къдѣ" най-вѣроятния̌т отговор е "в Българския̌т Сѣвероизток". Но на въпросът "кога" не мога̨ да дам еднозначен отговор. Кога сѫ допълнили гръцката азбука с 11 кирилски букви за нуђитѣ на славянския̌т (българския̌т) език?
    
    Първи сценарий. Допълването става независимо от моравската мисия на солунскитѣ братя. Когато ученицитѣ им, изгонени от Моравия, сѫ приютени в България, тѣ заварват тука кирилицата и нѣ̋мат вече никакъв шанс да наложа̨т глаголицата, която нося̨т със себе си. Старитѣ си книги тѣ си ги прѣписват от глаголица на кирилица.
    
    Втори сценарий. Ученицитѣ на солунскитѣ братя, изгонени от Моравия и приютени в България, започват да въвеђат глаголицата, която тѣ нося̨т със себе си. В България обаче има дълга традиция да се пише с гръцки букви (и на гръцки език, и на други езици). Заради сложната си форма на буквитѣ, глаголицата на много хора не се харесала. Тѣ искали да продължа̨т да пиша̨т с гръцки букви. Привърженицитѣ на глаголицата я̨ защищавали: "Но как може да се пише добре с гръцки букви Богъ или животъ или ..". А пък привърженицитѣ на гръцкото писмо си взели бѣлѣжка от критиката, кандисали и рѣкли: "Добрѣ де, ще допълним гръцката азбука и с буква Б, и с буква Ж, и с толкова букви, колкото сѫ нужни". Така се появила кирилицата по втория̌т сценарий.
    
    По втория̌т сценарий, полемичното съчинение "За буквитѣ" е писано в България във врѣме, когато кирилицата още я̨ нѣмало, т.е. гръцката азбука още не била допълнена с нужнитѣ за славянския̌т (българския̌т) език букви. По първия̌т сценарий, полемичното съчинение "За буквитѣ" е писано извън България, нѣ̋къде в Моравия или Блатно, понеже авторът му не знае за сѫществуването на кирилицата.

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-19 15:59 ..

  • ►►  2009-11-23 11:28 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-23 11:28 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-23 06:40 si2
    Сега да подредим по последователно и логи4но събитията_

    Много полезно би било за Вас.
    

    2009-11-23 06:40 si2
    Първо финикийците,богата и раzнообраzна култура,пари4ни zнаци,аzбука,строежи,амфитеатри,пурпур,пристани6та_

    Финикийцитѣ не сѫ първи. Финикийцитѣ сѫ експортирали културата на Месопотамия в Срѣдиземноморието. Разбира се, че много елементи на нашата култура дължим на финикийцитѣ: буквитѣ, паритѣ. Но ние, българитѣ, както и повечето европейски народи, не сме имали прѣки контакти с финикийцитѣ. Влиянието им е опосрѣдствано във врѣмето.
    
    Империята на Александър Велики и възходът на Рим слагат край на финикийския̌т свѣ̋т. От този свѣ̋т остават много нѣща (паритѣ, буквитѣ, ..), но самия̌т свѣ̋т вече го нѣ̋ма.
    

    2009-11-23 06:40 si2
    Следват етруските,една невероятна култура и не по_маловажна от финикийската,много прили4а6та на тракийската,но доста по_раzвита от нея. Първите находки са от около 1400 г. пр.н.ера.Имали са контакти и с финикийците,което се вижда от картите_

    Етрускитѣ сѫ били напълно асимилирани от Рим. Разбира се, тѣ имат принос за римската култура, а оттам и за съврѣменната европейска култура. Напримѣр, етрускитѣ сѫ заимствали гръцката азбука, а послѣ от етрускитѣ е заимствана латинската азбука.
    

    2009-11-23 06:40 si2
    И накрая се появяват добре поzнатите ни елини,макар и с по_малко ресурси и колонии от финикийците,те успяват да се zадържат в градовете си и се смесват с местното население,с иzклу4ениие на теzи в Италия,които са zавладени от римляните_

    Кога е това "накрая̌"?
    
    Накрая̌, прѣз 4-ти вѣк прѣди Христа, се появява Александър Велики, който завладява голѣ̋ма част от нашия̌т свѣ̋т и го прѣустройва според идеитѣ на учителя̌т си Аристотел. Разпространява гръцкия̌т език. Завладѣ̋ва и Египет, и Месопотамия. Слага ново начало на нашата цивилизация.
    
    Но това "накрая̌" идва слѣд нѣ̋колко вѣка развитие на гръцката цивилизация. Прѣди Аристотел, който бил учителя̌т на Александър Велики и освѣн това е считан за основоположник на съврѣменната наука, сѫ живѣли Платон, учителя̌т на Аристотел, и Сократ, учителя̌т на Платон, и Анаксагор, учителя̌т на Сократ, и Питагор и Талес с тѣхнитѣ теореми по геометрия. Специално за гръцката азбука, по врѣмето на Александър Велики тя е вече установена и именно заради него остава стабилна повече от 2000 години. Баща му, цар Филип, обединява Гърция и Балканитѣ, за да може синът му Александър да завладѣе и Египет и Вавилон и да установи елинистичния̌т свѣ̋т. Той пък, елинистичния̌т свѣ̋т, просѫществувал хиляда години и се е разпадна̨л едва прѣз 7-ми вѣк слѣд Христа под ударитѣ на арабитѣ и ислямът.
    
    Империята на Александър Велики и възходът на Рим слагат край на финикийския̌т свѣ̋т. От този свѣ̋т (финикийския̌т) остават много нѣща (паритѣ, буквитѣ, ..), но самия̌т свѣ̋т го нѣ̋ма вече повече от 2000 години. Етрускитѣ сѫщо ги нѣ̋ма повече от 2000 години. Днешнитѣ гърци сѫ досущ като нас окаяни балканци, запазили прѣз вѣковетѣ гръцкия̌т език.
    
    Вѣроятно повече от 80% от потомцитѣ на ония, дѣто по врѣмето около Рођество Христово сѫ говорѣли на гръцки, сега говоря̨т на арабски или на турски.
    

    2009-11-23 06:40 si2
    Венициански градове и области

    Как така скочихте чак до Венеция? Нали щѣ̋хте да подређате събитията "последователно и логи4но"? Изпускате Римската-Ромейската империя, най-значимата част от нашата история. Днешната ни култура на балкански християни я̨ дължим прѣди всичко на това, че нашитѣ прѣдци сѫ били поданици на Романия, на Римската-Ромейската империя. В сѫщност, всички европейски народи дължа̨т днешната си култура на Римската империя. Изключение може би сѫ циганитѣ, макар да се наричат роми.

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-23 11:28 ..

  • ►►  2009-11-23 12:28 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-23 12:28 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-09 16:06 XpиcтoTaмapин
    Били остана̨ли да блѣщукат свѣтлинки, които били нищожни в сравнение с гръцката книжовна традиция, която не е прѣкѫсвала.

    2009-11-23 07:07 si2
    Голям късмет са имали гърците,понеже не са били раzположени на важни пъти6та и богата zемя,като таzи на българите. Били са по периферията на Османската империя и в блиzост до иzлаz на Средиzемно море. А и книжовността им не е била кой zнае каква,нито в по_раzли4на ситуация от българската. Но се появява фанариотството и Мегали идея_фанатиzма,та с него и пове4е книжовност.

    Гръцката книжовна традиция не е прѣкѫсвала дори насрѣд Цариград. Богослужението срѣд православната рая се извършвало на гръцки. "Кирe елеисон" звучало навсѣ̋къде по Нашенско вмѣсто "Господи помилуй". Поповетѣ по Нашенско знаѣли да сричат Евангелието на гръцки. А за владицитѣ да не говорим. И всичко това цѣли три вѣка прѣди появата на фанариотския̌т национализъм.
    

    2009-11-23 07:07 si2
    А къде пи6е,4е Омир е родом грък

    А какво значение има дали Омир е родом грък? Творбитѣ му сѫ запазени единствено на гръцки. Тѣ сѫ поезия, която звучи добрѣ именно на гръцки език. Още Платон (429–317 г. пр.н.е.) бил писал, че Омир "е възпитал цѣ̋ла Елада". Още прѣз 5-ти вѣк прѣди Христа на гръцки сѫ записани двѣ огромни поетични съчинения, считани за образец. Кой е авторът им в случая̌ нѣ̋ма значение.
    

    2009-11-23 07:07 si2
    И какво zна4и "Евангелието в оригинал",след като са го превели от еврейски/арамейски на гръцки?

    Всичкитѣ книги от Новия̌т Завѣт (4-тѣ Евангелия, Дѣянията, Посланията, Откровението) сѫ написани на гръцки от своитѣ автори.
    
    Цитат оттук:
    

    Повечето от библейските книги от Стария завет са написани на еврейски език, някои глави от Даниил и Ездра са написани на арамейски език, Мъдрост Соломонова, Втора книга на Макавеите и целият Нов завет са написани на гръцки език. Оригиналите на някои книги – на еврейски или арамейски – са изгубени и са запазени само в превод на гръцки: Юдита, Тобия, Барух, Сирах, части от Даниил и Естир и вероятно Първа книга на Макавеите.

    Книгитѣ от Ветхия̌т Завѣт сѫ написани на еврейски (или арамейски) и сѫ прѣведени на гръцки прѣз 2-ри вѣк прѣди Христа.
    
    Самия̌т Исус Христос нѣ̋ма начин да не е знаѣл гръцки, макар че родния̌т му език е бил арамейски. Вѣроятно той е можѣл да чете книгитѣ от Ветхия̌т Завѣт както на гръцки, така и в оригинал.
    
    Книгитѣ от Новия̌т Завѣт (включително Евангелията) сѫ писани на гръцки прѣз десетилѣтията слѣд Свѣтлото Възкресение Христово. Прѣвеђани сѫ от гръцки на много други езици. На славянски Евангелията били прѣведени прѣз 9-ти вѣк от Светитѣ солунски братя. По-стари прѣводи от славянския̌т сѫ: на арамейски (сирийски), на латински, на готски (Сребърния̌т кодекс от Упсала), на арменски и други.
    

    2009-11-23 07:07 si2
    А комедии и трагедии са се играли и във финикийските амфитеатри.Ако се съмнява6,6те ти zалепя тук снимките от руините на амфитеатрите и дори маските.

    Има ли извѣстна театрална пиеса на финикийски език? Дори гърцитѣ да сѫ заимствали театралното изкуство от финикийцитѣ, до нас то е дошло в гръцката му версия. Има дрѣвно-гръцки пиеси в съврѣменния̌т театрален репертоар, финикийски нѣ̋ма.
    

    2009-11-09 16:06 XpиcтoTaмapин
    Като споменахте грузинцитѣ, че да се подсѣтите: дали има в нашата традиция отпрѣди 19-ти вѣк подобно литературно произведение, като "Витязът в тигрова кожа" на Руставели (справка на български, справка на руски, текст в руски прѣвод). Причината да нѣ̋ма е прѣкалената близост на нашата и на гръцката култура прѣз срѣдновѣковието: всѣки българин с дар слово прѣдпочитал да се изяви чрез гръцкия̌т език.

    2009-11-23 07:07 si2
    Благодарение на фанариотите и тяхната фанати4ност,масово да погър4ват.Та и ал4ност.Пове4е погър4ени,пове4е данъци и рекет.Няма 6то!

    Фанариотщината се появява едва прѣз 18-ти вѣк. Прѣди това не е слѣдвана специална политика на погърчване и поради това нас, българитѣ, все още ни има. Едва ли е имало масово погърчване прѣди 19-ти вѣк. Само грамотнитѣ хора се изявявали на гръцки. Или нѣ̋мали друг избор, или прѣдпочитали по-широка читателска аудитория.

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-23 12:28 ..

  • ►►  2009-11-23 13:19 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  2009-11-23 13:19 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-23 07:24 si2
    С две думи, са прекръстени 4_5 букви,но буквите са си еврейски.Вероятно не са zнаели каксе каzват.И написали о_малко,О_голямо........

    Промѣнитѣ от финикийската към гръцката азбука сѫ извѣстни: писането в гръцки е отлѣ̋во надѣ̋сно, промѣнена е формата на повечето от буквитѣ (често промѣ̋ната на формата е резултат от промѣ̋ната на посоката на писане) буквитѣ А,Е,H,О в гръцки означават гласни звукове (а не съгласни, както във финикийски), добавени сѫ пет букви (фи, хи, пси и омега, двѣ букви ипсилон и дигама произлизат от 6-тата финикийска буква), нѣ̋кои букви сѫ изоставени като непотрѣбни (дигама, копа, сан). В резултат на тѣзи промѣни, плод на дългогодишно развитие, се получила гръцката алфабетица, различна от финикийската азбука. По врѣмето на Александър Велики, дори още по врѣмето на учителя̌т му Аристотел, алфабетицата вече имала днешния̌т си състав и форма.
    

    2009-11-23 07:24 si2
    А в тъй наре4ената "гръцка",дори прибавя6тите буквите не са гърци.И т.н.А zа мен тя е 100% виzантийско творение.

    Какво означава "византийско"? Какво имате прѣд вид? Как обяснявате, че алфабетицата вече имала днешния̌т си състав и форма още по врѣмето на Аристотел, и ученикът му Александър Велики я̨ разпространил именно така?
    

    2009-11-23 07:24 si2
    Сега се върни наzад и про4ети концентрирано "За буквите".Ние си zнаем кой ни е съставил и двете аzбуки.

    Двамата с Вас сме на едно мнѣние, че глаголицата е съставена от Свети Кирил - Константин Философ.
    
    Обаче ние сега не знаем кой е допълнил алфабетицата с 11 букви и е приложил така получената кирилица към славянския̌т език. Най-вѣроятно е бил безименен писар в канцеларията на Българския̌т владѣтел. Съвсѣм малко вѣроятно е да е бил безименен сътрудник в Секцията по българистика към Институтът по славистика при КИАН (Константинополската имперска акадения на науките). Вѣроятността да е нѣ̋кой руснак, сърбин, гот, копт, етрусканец, финикиец, атлант, марсианец е нулева.

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-23 13:19 ..

  • ►►  2009-11-23 13:33 (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
  • ▼▼  2009-11-23 13:33 (.. покажи там ..) (.. скрий ..) XpиcтoTaмapин:
    

    2009-11-23 08:14 si2
    Но явно е бил доста ценен кадър и е владеел иzклу4ително добре риторика,zа6тото 4есто са го привиквали там и са му въzлагали рисковани мисии.

    Става дума за Свети Кирил - Константин Философ. Съгласен съм с Вас. А сега си прѣдставѣте какво можѣше да стане, ако мисията му при хазаритѣ се бѣше увѣнчала с успѣх. Той щѣше да остане християнски мисионер при хазаритѣ, щѣше да прѣвеђа Евангелието от гръцки на хазарски и да пише с глаголица, която щѣше да е извѣстна като хазарска азбука. Не знаел хазарски - ще го научи, чуђитѣ езици сѫ му се отдавали. И пак щѣ̋хме да имаме кирилицата, нѣ̋кой друг щѣше да прѣведе Евангелието на славянски. Ама Русия щѣше да е хазарска.

    2009-11-23 17:09 Goikoetxea
    По ирония на съдбата в нашите представи Кирил и Методий са окъсани, измъчени хора, с тояжки в ръцете и окъсана торба с книги, които се скитат изнемощели, преследвани от лошите немци и жертващи се за братята си славяни.
    
    В действителност, ако съблечем историята от християнската стилистика на времето, ще се получи напълно друга картина. Кирил и Методий са били еквивалента на това, което в днешно време би се казвало Global Project Manager. Хора, разполагащи с милиони евро бюджет, огромен екип, охрана и най-добрите транспортни средства за времето.
    
    Иначе никога не биха направили и 1/1000 от това, което са направили.
    
    А след като са работили за глобална корпорация с глобални цели, произхода им е напълно ирелевантен. Не са правили нищо от подбуди, свързани с етнически произход или сродство на езика. Да се правят такива асоциации е все едно да се каже че Збигнев Бжежински е подкрепял събитията в Чехия от 1968 поради общия си славянски произход с чехите.
    

    .. скрий го коментарът ми от 2009-11-23 13:33 ..
  
  
  • ◄► (.. скрий ги старитѣ ми коментари от 2009 ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2016-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2016-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  www.facebook.com/christo.tamarin/posts/1815228192041491
    • (.. там не може да се покаже ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  www.facebook.com/christo.tamarin/posts/1815228192041491
    • (.. там не може да се покаже ..) (.. скрий ..)

    • За кирилицата и глаголицата
      
      Всичко си е ясно и поне от 150 години си е било ясно. Старата кирилица включвала всичкитѣ 24 (двадесет и четири) букви от гръцката азбука с добавка от 11 (единадесет) нови букви с неясен произход. Новитѣ 11 букви сѫ: Б, S, Ж, Ц, Ч, Ш, Ъ, Ь, Ѣ, Ѧ, Ѫ.
      
      Свети Кирил е създал нова азбука, която сега наричаме глаголица, и не е знаѣл за сѫществуването на 11-тѣ нови букви, с които нѣ̋кой нѣ̋къдѣ допълнил гръцката азбука, за да я̨ пригоди към славянския̌т език.
      
      Свети Климент бил ученик на Свети Методий, Свети Наум сѫщо. Най-вѣроятно двамата да сѫ били огорчени от фактът, че в България изхвърлили глаголицата, творението на тѣхнитѣ учители, и хората в България прѣдпочели допълнената гръцка азбука, която сега наричаме кирилица. Това огорчение ги накарало да напусна̨т столицата на България и да се самозаточа̨т в по-отдалечени краища на страната. Най-вѣроятно до края̌т на животът си Свети Климент е прѣподавал на ученицитѣ си глаголицата. Дѣлото му е било мащабно, сѫщо като това на Свети Методий. При това Свети Методий е дѣйствал във врађебна обстановка, за разлика от Свети Климент. Дѣлото на Свети Климент в Югозападна България способствало за удължаване на животът на глаголицата с вѣк-два. Вѣроятно глаголицата във видът ѝ, както я̨ знаем сега, е версията на Свети Климент, за когото се знае, че опростил нѣ̋кои букви, т.е. оригиналната глаголица на Свети Кирил ще да е била с още по-сложни форми на буквитѣ.

    .. скрий го този коментар ..

  • ►►  www.facebook.com/christo.tamarin/posts/1815228192041491?comment_id=1815759138655063
    • (.. там не може да се покаже ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  www.facebook.com/christo.tamarin/posts/1815228192041491?comment_id=1815759138655063
    • (.. там не може да се покаже ..) (.. скрий ..)

    • Глаголицата е дизайнерска творба на Константин Философ (Св. Кирил). Заедно с брат си Методий, той бил изпратен от Царя̌т и Патриархът на мисия срѣд моравскитѣ славяни и поради това приложил глаголицата към славянския̌т език.
      
      За да се отдаде на подобна дизайнерска работа, Константин Философ може би се е повлиял от кавказкитѣ азбуки (напримѣр арменската и грузинската). Оттам би могъл да стигне до идеята, че буквитѣ мога̨т да имат различна форма и да бѫда̨т повече на брой. Е, глаголицата сѫщо е основана на гръцката азбука (както арменската и грузинската азбука), но буквитѣ сѫ повече (отколкото в гръцката азбука) и си имат своя неповторима форма, плод на художническата дарба на Константин Философ.
      
      Кирилицата прѣдставлява гръцката азбука, допълнена с 11 букви. Вѣроятно е създадена, за да се ползва в България, къдѣто глаголицата или не е била позната, или не се е харесала.
      
      Разбира се, кирилицата е рожба на ромейското влияние в България.
      А пък глаголицата е творение на ексцентричен ромей.
      
      Кирилицата била по-пригодна за старобългарския̌т език от глаголицата.

    .. скрий го този коментар ..

  • ►►  www.facebook.com/christo.tamarin/posts/1815400152024295
    • (.. там не може да се покаже ..) (.. покажи тук ..)
  • ▼▼  www.facebook.com/christo.tamarin/posts/1815400152024295
    • (.. там не може да се покаже ..) (.. скрий ..)

    • Има само една причина ние българитѣ да прѣдпочитаме кирилицата - това е нашата традиция. Доводи, че кирилицата била подходяща, а латиницата не - това сѫ празни приказки.
      
      Въпросът е до традицията. Ние държим на книжовната си традиция. Иначе нищо не ни остава, освѣн книжовната ни традиция. Ако я̨ изоставим - да гасим лампитѣ, да спускаме кепенцитѣ и да си ходим.
      
      Японцитѣ разполагат с перфектен вариант на латиницата (романизация го наричат там). Ама никой японец не я̨ ползва романизацията. Традицията им е друга и не искат да я̨ губя̨т. Ако въведа̨т романизацията, новитѣ поколѣния ще стана̨т неграмотни за японската литература. А японскитѣ (както и китайскитѣ) стихове ги оцѣняват художествено по красотата на йероглифитѣ, с които сѫ написани. Изведнъж поезията им ще стане суха и безобразна.
      
      Пак заради традицията не може да се въведе опростен фонетичен правопис за английския̌т език. Ако се въведе, младитѣ поколѣния стават неграмотни за старитѣ книги. Английския̌т език ще загуби единството си във врѣмето и пространството. Ще стане провинциален и химерен.
      
      Но за нѣ̋кого може разривът с традицията да се явява цѣл. Напримѣр за Мустафа Кемал Ататюрк. Той искал нова свѣтска националистическа Турция да скѫса със старата традиция, основана на Ислямът, на арабицата и на заемкитѣ от фарси. Искал младитѣ поколѣния да не мога̨т да чета̨т старитѣ книги, дори трудно да разбират стария̌т език.
      
      Нима ние искаме това?

    • .. скрий го този коментар ..
  
  
  • ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2016 ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2017-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2017-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  www.facebook.com/gueorguiev.borislav/posts/10156555887593018
    • (.. там не може да се покаже ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  www.facebook.com/gueorguiev.borislav/posts/10156555887593018
    • (.. там не може да се покаже ..) (.. скрий ..)
    
    
    • Б. Георгиев:

      Някои от буквите са направо взети от глаголицата.
      Но идеята как да се устрои кирилицата, та да отразява адекватно славянското произношение, идва от глаголицата.
      Така че с право почитаме св. Кирил като създател на славянската азбука.

    • XpиcтoTaмapин:

      Свети Кирил слѣдва да се почита най-вече като прѣводач на Светото писание наред със Св. Йероним, и като създател на старо-славянския̌т (старо-българския̌т) литературен език. И разбира се, заедно с брат си, Св. Методий.
      
      Освѣн при буквата Ш, друга прилика међу кирилицата и глаголицата нѣ̋ма. При това, аз прѣдполагам обратното: буквата Ш е взета от кирилицата във глаголицата.
      
      Освѣн това, буква за фонемата <Ѣ> в кирилицата има, а в глаголицата нѢ̋ма.
      
      Това, което си мислите, че в глаголицата е <Ѣ>, в сѫщност е <IA>. В глаголицата Св. Кирил е заложил букви за всички йотиранитѣ гласни и това сѫ двугласнитѣ, за които пише Черноризец Храбър.
      
      Ще илюстрирам какъв е проблемът и как сѫ се смѣсили три различни фонеми заради правописни и фонетични различия.
      
      

      • Правилен вариант: .. да святитъся имя Твое, да приидетъ цѣсарьствие Твое, да бѫдетъ волıа Твоıа.
      • Вариант повлиян от глаголицата: .. да святитъся имя Твое, да приидетъ цѣсарьствие Твое, да бѫдетъ волѣ Твоѣ.
      • Църковно-славянски вариант: .. да святитъся имя Твое, да приидетъ цѣсарьствие Твое, да боудетъ воля Твоя.

      
      Св. Кирил е заложил в глаголицата букви за всички йотувани гласни. Едва ли би пропуснал буква за <IA>. Тази глаголическа буква, която се транслитерира в кирилското <Ѣ>, в сѫщност е <IA>, понеже се пише в изразът ВОЛѢ ТВОѢ вмѣсто правилното ВОЛIA ТВОIA. Вижте коментарът ми по-горѣ.
      
      Ето го текстът на старо-славянски в "правилен" вариант. Трѣ̋бва да обърнете внимание на всѣ̋ка буква и на всѣки звук и прѣди всичко на буквитѣ ѣ,я,ıа, ..

      .. да святитъся имя Твое, да приидетъ цѣсарьствие Твое, да бѫдетъ волıа Твоıа ıако на небеси и на земли .. хлѣбъ нашь насѫштьнъи ..

      Разглеђаме три различни фонеми, сѫществували в старославянския̌т език.

      • <IA>: волıа Твоıа ıако
      • <Ѣ>: хлѣбъ, цѣсарьствие, вѣра
      • <Я>==<Ѧ>: святитъся имя

      
      Глаголицата не позволява писмено да се различа̨т първитѣ двѣ от горнитѣ три фонеми - налага се да се използва една и сѫща глаголическа буква, т.е. в думитѣ "волıа Твоıа ıако хлѣбъ вѣра" се налага да се използва една и сѫща глаголическа буква. Тази глаголическа буква по замисълът на съставителя̌т на глаголицата имала стойност <IA>, понеже той е заложил отдѣлни букви и за други йотувани гласни, и най-вѣроятно той не е усѣщал нуђата от буква за <Ѣ>, понеже не е подозирал за сѫществуването на тази фонема.
      
      А сега да видим другитѣ глаголически букви за йотувани гласни.

      
      
      • В таблицата по тази прѣпратка намѣрѣте малкия̌т ер.
      • На слѣдващия̌т ред е дадена буквата за <IA>, която обикновено се транслитерира на кирилица като <Ѣ>.
      • На слѣдващия̌т ред е йотуваното О, от което впрочем тогавашния̌т славянски език не се нуђаѣл.
      • На слѣдващия̌т ред е йотуваното У.
      • Прѣз ред надолу е йотувания̌т малък юс. И такава буква не е нужна.
      • Прѣз ред надолу е йотувания̌т голѣ̋м юс.

      
      Та за тѣзи йотувани гласни букви ставаше дума.
      
      

    .. скрий го този коментар ..

  • ►►  www.facebook.com/gueorguiev.borislav/posts/10156555988418018
    • (.. там не може да се покаже ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  www.facebook.com/gueorguiev.borislav/posts/10156555988418018
    • (.. там не може да се покаже ..) (.. скрий ..)

    Руския̌т език е смѣс от два диалекта на старо-славянския̌т език:

    • {1} от мѣстния̌т източно-славянски диалект на разговорно ниво; и
    • {2} от така нарѣчения̌т църковно-славянски език на по-високо ниво

    
    Църковно-славянския̌т език (Church Slavonic) по сѫщество е сѫщия̌т език като старо-църковно-славянския̌т (Old Church Slavonic).
    
    Църковно-славянския̌т се е получил от старо-църковно-славянския̌т слѣд фонетична и ортографска русификация, която г-н Георгиев споменава. Именно църковно-славянския̌т се използва в християнската литургия и у нас (слѣд русификацията).
    
    Не съм съгласен с намѣсата на терминът срѣдно-български. Срѣдно-българския̌т би трѣ̋бвало да е разположен на линията на развитие, която води към днешния̌т ни език, към новобългарския̌т. Това означава, че в срѣдно-български би трѣ̋бвало да се очакват балканизми, а никакви балканизми в руски не се наблюдават.
    
    Единствената обща иновация, която би могла да се интерпретира като влияние от срѣднобългарски към руски, ако това е вѣ̋рно, е изравняването на окончанията на прилагателнитѣ в множествено число. Дали е така, не знам. Но това го има и в тритѣ източно-славянски езика, руски - украински - бѣлоруски.
    

    .. скрий го този коментар ..

  • ►►  www.facebook.com/notes/christo-tamarin/За буквитѣ: подсѣтен от страститѣ напослѣдък, се замислих ..
    • (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • ▼▼  www.facebook.com/notes/christo-tamarin/За буквитѣ: подсѣтен от страститѣ напослѣдък, се замислих ..
    • (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
    
    
    • Xpиcтo Taмapин: За буквитѣ: подсѣтен от страститѣ напослѣдък, се замислих ..
      

      Подсѣтен от страститѣ напослѣдък, се замислих какво можѣше да бѫде при друго развитие на историята.
      
      Нека да се върнем назад до около 1700 година.
      
      Нека руския̌т цар Петър да не се занимава с въвеђането на печатнитѣ шрифтове, нека да остави тази работа на духовницитѣ.
      
      Нека константинополския̌т патриарх да се погрижи за всички свои подопечни православни християни: и за тѣзи в Османската империя, и за тѣзи в Русия, и за елинофонитѣ, и за славяногласнитѣ, и нека той да синхронизира въвеђането на печатнитѣ шрифтове.
      
      И нека константинополския̌т патриарх да порѫча на печатаритѣ штампи за слѣднитѣ 37 букви:
      

         ΑБΒΓΔΕЖΖΗΘΙΚΛΜΝΞΟΠΡСΤΥΦΧЦЧШЩЪЫЬѢЮЯѪΨΩ
      

      Елинофонитѣ ще ползват 24 от тѣзи 37 букви, 13 елинофонитѣ нѣ̋ма да ползват:
      

         Α_ΒΓΔΕ_ΖΗΘΙΚΛΜΝΞΟΠΡСΤΥΦΧ___________ΨΩ
      

      Спрямо реалната история, за елинофонитѣ би се промѣнила само формата на буквата сигма - патриархът вѣроятно би прѣдпочел сърповидната сигма прѣд начупената [Σ].
      
      Славяногласнитѣ ще ползват слѣднитѣ букви:
      

         ΑБΒΓΔΕЖΖΗ_ΙΚΛΜΝ_ΟΠΡСΤΥΦΧЦЧШЩЪЫЬѢЮЯѪ__
         ____Δ__ΖΗ_____Ν__________
         ____Д__ЗИ_____Н__________
      

      На втория̌т ред сѫ дадени буквитѣ, на които в реалната история рускитѣ печатари дали други форми, показани на третия̌т ред.
      Мисля̨, че константинополския̌т патриарх във всѣки случай би избрал по-проститѣ форми: и за сърповидната сигма, и за триѫгълната делта, и за изчистената зита.
      
      И не би имал основания произволно да измѣня ита-та [H=>И] и ни-то [N=>Н].
      
      Осъзнавате ли, че допрѣди 1700 година не е имало противопоставяне на буквитѣ међу гръцката и славянската азбука. Такова противопоставяне се появява едва при въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия само за нѣ̋кои букви.
      
      Ако обаче сравним гръцката азбука с латинската, то ще намѣрим стари противопоставяния међу формитѣ на три букви: {Λ <=> L}, {П <=> P}, {C <=> S}.
      
      Което означава, че прѣз 1700 Патриархът и Папата не биха̨ се разбрали за общоевропейска азбука. Юлий Цезар е въвел общоевропейски календар, ама да бѣше помислил и за обща азбука.
      

    • Емил Петров:
      

      "Я" е вдъхновена предимно от латинското R и мераците на П-1 да докара латински look and feel на азбуката. Поради липса на такива у патриарха, същия щеше със сигурност да използва печатно Ѧ.
      
      В реалността не е имало нужда константинополския патриарх да прави нещо подобно в 1700 г. тъй като такива мерки вече са били взети 200 години по-рано. Гръцкия еквивалент на Петър Първи се казва Алдо Мануций и е създал съвременната, типографски синхронизирана с латиницата форма на гръцката азбука около 1480 г. По този начин модерните гръцка и латинска азбука {антиква} са създадени едновременно през ренесанса.
      
      В интерес на истината имало и ренесансова кирилица, възникнала също около 1500 г., пак там {Италия} и ползвана в Хърватско и университетите в Европа {примерно печатницата в Urach около 1560 г.}
      
      Руската кирилица е скалъпена набързо около 1700 г. понеже е пропуснала 200 г. органично развитие далече от центровете на ренесанса и е нямала време да изпипва подробности.
      
      Гърците са имали късмета и лукса италианци да им разбработят съвремнна и качествена азбука и са били достатъчно хитри да я приемат наготово. Така че, при алтернативно развитие при което Русия не участва, през 1700 г. нямаше да стане ищо особено. Гърците щяха да са имали съвременна азбука от около 200 г., а по нашенско книги няма да има до около 1820 г. И понеже е нямало да има готови книги от Русия {макар и със набързо скапълена азбука}, тогава е щяло да падне чудене с какви шрифтове да се пише. Вероятен вариант е бил да вземат главните букви от гърците, подобно на твоя списък, а малките да се разработят на основата на собствените малки букви от кирилицата {които са били добре познати тогава и напълно неизвестни сега}.
      
      За сравнение: печатен гръцки на Константин Ласкарис, роден във Византия и печатил в Италия, но преди Алдо Мануции да произведе гръцката ренесансова азбука.:

    • Xpиcтo Taмapин: Emil Petrov, Благодаря̨ за интересната информация.
      

      Излиза, че разликата в буквата сигма е генерирана от италианскитѣ печатари прѣз 15-ти вѣк, а останалитѣ разлики между буквитѣ на кирилицата и гръцката азбука сѫ генерирани в Русия при въвеђането на печатнитѣ шрифтове там.

    • .. скрий го този коментар ..   
  
  
  • ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2017 ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2017-05-30 19:23:: Интервю с Николай Акимов
  • (.. покажи го там ..) (.. покажи го тук ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2017-05-30 19:23:: Интервю с Николай Акимов
  • (.. покажи го там ..) (.. скрий го ..) (.. покажи го с мои коментари ..)
  
  
  • Николай Акимов: Братята Кирил и Методий нямат нищо общо с българската азбука (видео)
  • .. интервю на Пенчо Ковачев с Николай Акимов във 24chasa.bg ..
  
  
  • С Николай Акимов, режисьор на филма "За свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука", разговаря Пенчо Ковачев.

  • Един нов български филм броди из Европа и събаря идеологеми, версии, митове, легенди и статукво.
    
    Филмът е документален, с игрални възстановки, и се казва "За свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука". Негови основни автори са̨ сценаристът Иво Иванов и режисьорът Николай Акимов.
    
    Основната теза на филма е, че българите са имали своя азбука преди глаголицата и братята Кирил и Методий нямат нищо общо с българското четмо и писмо.
    
    "Създаването на българската азбука - казва продуцентът на филма Александър Донев - не е нито еднократен акт, нито дело само на един човек."
    
    Според него това е дълъг процес на приспособяване и усъвършенстване на различни системи от буквени знаци към нуждите на писменото общуване на българите и не може да бъде посочен един-единствен създател на българската азбука.
    
    Кирил и Методий също били участници в този процес.
    
    Филмът с дългото заглавие няма да остави никого равнодушен, защото изследва и променя същността на нещо, с което всички се гордеем: че България е единствената страна в света, която има национален празник, посветен на азбуката и писмеността й.
    
    "Светите братя Кирил и Методий имат огромен принос в българската култура и европейската цивилизация, но това не значи да им се приписва единственото авторство на нещо, заслуги за което имат още много други хора", убеден е Александър Донев.
    

  • Ето и интервю с режисьора на филма Николай Акимов:
  
  
  • Някои определят филма ви като скандален, г-н Акимов. Съгласен ли сте с тях?

    Светите братя са създали една азбука, която се нарича глаголица, тя дори графично няма нищо общо с нашата българска азбука, която е наречена "кирилица".
    
    Те са я внедрили във Великоморавия и с нея са записали свещените текстове. Никога не са идвали в България. Изпратени са на мисията във Великоморавия от Византия, тогава най-голям враг на България, и мисията им е политическа, а не покръстителска.
    Това са исторически факти, за които бай Слави {арх. Слави Дончев - бел. ред.} казва във филма:
    
    "Това е история, не е ала-бала-портокала, а е история!"
    
    Така че, ако кажем, че филмът е скандален, то много по-скандално трябва да е това, че българите, а и светът, не знаят, че двамата братя не са създали българската азбука.
    
    И трябва да се знае, кой и кое е причината за това скандално състояние до ден днешен.
    
    На всички ни е набито в главите, че те са създали славянската азбука - ама коя е тая славянска азбука? Тяхната глаголица ли? Или нашата българска азбука?
    
    Тук ще цитирам текста на Черноризец Храбър, известен по преписи, написани на кирилица:

    Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий."

    Ето?! Какво да ви отговоря? Това го пише Черноризец Храбър!
    

  • В училище учехме, че първата българска азбука е глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ през 855 г., и с нея е превеждана на български език гръцка литература. Във филма твърдите, че когато учениците на Кирил и Методий идват по българските земи с глаголицата, там вече имало българска азбука. Кое е вярното, коя е истината?

    А в бившия Съветски съюз се учеше, че Ломоносов е създал азбуката!
    И това беше наука и истината за всичките граждани на СССР!
    Отговорът на тоя въпрос се съдържа в същия цитиран текст на Черноризец Храбър.
    
    Тук още във въпроса има няколко наложени идеологеми от минало време.
    Кой казва, че глаголицата е българска азбука и защо?
    И че била създадена за българите?
    
    В годината 855 светите братя са в манастира Полихрон в Мала Азия и те просто решават да напишат една азбука, ей тъй, без никой да им я възлага? И то за българите?
    
    И ако е създадена за българите азбуката защо двамата не идват тук, а чак след смъртта им учениците им пристигат в България да носят глаголицата?
    
    А годината 855 {според текста на Черноризец Храбър – 6363 от сътворение мира} може да бъде прочетена според Александрийското летоброене като 862-3, т.е. годината на Великоморавската мисия - закъдето, както пише и в житията им, е възложена азбука!
    
    И защо е неуспешно въвеждането на глаголицата в България?
    И съвсем скоро другата, нашата азбука я измества?
    
    Затова трябва да стигнем до началото и да си зададем основния въпрос:
    
    КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ СЛАВЯНИТЕ И ТОВА НАШАТА АЗБУКА ДА Е НАРЕЧЕНА СЛАВЯНСКА?
    
    Отговорът е много прост и читателите ви сами могат да си отговорят.
    

  • Кой и как създава българската азбука? Наистина ли Кирил и Методий нямат нищо общо с българската писменост?

    Да, наистина Кирил и Методий нямат нищо общо с българската писменост.
    
    А кой я създава, е един много дълъг и сложен отговор, свързан с нашата история - на трите етноса, които създават съвременната българска нация: булгари, траки и славяни.
    
    А един вариант на отговора - тезата на арх. Слави Дончев, може да се види във филма.
    

  • Да, вие градите тезата си главно върху думите на Слави Дончев - но той е архитект, а не историк. Защо не взехте мнения на историци и други специалисти?

    Ако смятате, че проф. Вавржинек, проф. Хайнц Миклас, архиепископ Христофор не са специалисти, които интервюираме във филма, то тогава ще ви кажа, че показах филма на историци, както и специалисти от БАН - повечето от тях считат тезата на бай Слави за необорима, просто статуквото, утвърдено през годините, е много силно.
    
    Ще ви разкажа и случая, когато бай Слави изнася научния си доклад за азбуката пред Института по история и Института по археология на БАН през 1971 година!!! След края на доклада аудиторията мълчи 30 минути и въпреки неговите подканвания не е зададен нито един въпрос. На излизане, отвън на вратата, един виден професор, с научни трудове в чужбина, го тупа по рамото и казва:
    
    "Ей, архитекте, страшен ти е докладът! Ти е.а мамата на всичките наши професори и академици! Ама трябваше да похвалиш малко повече Кирил и Методий!"
    

  • Всъщност вие какво целите с този филм?

    Когато гледа филма предварително, един мой приятел ми зададе същия въпрос:
    
    "За какво го правиш тоя филм, за какво ти е нужен?".
    
    За какво ни е нужна истината? Ами тя ни освобождава, така пише и в Библията.
    

  • Как се приема той от зрителите?

    Показах филма в Лондон на българи, които живеят там, на неофициална прожекция. Присъстваха 35-40 души, които предварително нищо не знаеха за филма. Беше ми много важно да видя реакцията на непредубедени зрители зад граница, които нямат зависимост от български институции и които свободно да изразят мнението си. Всички бяха изключително развълнувани след края на филма и в разговора след това една жена, свързана с българските училища зад граница, ме закле да направим 30-минутна версия за тези училища, която да се разпространи. Всички питаха как да помогнат за разпространението.
    
    Там именно се роди и идеята филмът да бъде показан по време на Европейското ни председателство. За да разберат Европа и светът какво сме им донесли и дали и за да повдигнем така необходимото ни национално самочувствие!
    
    И както пророчески пише Вазов:

    И ний сме дали нещо на светът.
    На вси славяни книга да четат!

  • А с историците имате ли проблеми?

    Не! Историческите факти, показани във филма, са отдавна общоприети, утвърдени и доказани.
    
    Имаме проблем с нашите "цивилни изкуствоведи", останали от миналото.
    Или по-скоро те имат проблем с нас, но мога да им кажа, че времената вече са различни.
    

  • Как избрахте секретаря на Симеон II Явор Кирилов за ролята на Методий?

    За Явор Кирилов, както и избора на другите, предимно непрофесионални актьори е ясно. Кастинг са на режисьорката и освен това възприеха включването си като обществен дълг... и повярваха в идеята.
    
    С режисьорката {вече дебютирала} Силвия Авдала и филмова студия "Време" правим още един филм, също така важен за националното ни самочувствие и достойнство. Тема, която също почива на митове, по някакъв начин наложени ни отвън - филм за спасяването на българските евреи.
    
    Но не за спасените, а за спасителите. Там също подготвяме исторически възстановки и изявиха желание в ролите да се включат депутати, политици, общественици, учени - българи, които възприемат филма като кауза!
    
    Филм за толерантността на българите - и това трябва да покажем на света!
    

  .. покажи го интервюто с мои коментари към него ..  .. скрий го интервюто ..  (.. скрий ги всички коментари ..)  .. към началото ..

• ▼▼  ::christo.tamarin, 2017-05-30 19:23:: Интервю с Николай Акимов
  • (.. покажи го там ..) (.. скрий го интервюто ..) (.. скрий ги моитѣ коментари ..)

  • Моитѣ коментари сѫ в жълто. (.. скрий ги ..)

  • Николай Акимов: Братята Кирил и Методий нѣ̋мат нищо общо с българската азбука (видео)
  • .. интервю на Пенчо Ковачев с Николай Акимов във 24chasa.bg ..
  
  
  • С Николай Акимов, режисю̋р на филмът "За свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука", разговаря Пенчо Ковачев.

  • Един нов български филм броди из Европа и събаря идеологеми, версии, митове, легенди и статукво.
    
    Филмът е документален, с игрални възстановки, и се казва "За свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука". Негови основни автори сѫ сценаристът Иво Иванов и режисю̋рът Николай Акимов.
    
    Основната теза на филмът е, че българитѣ сѫ имали своя азбука прѣди глаголицата и братята Кирил и Методий нѣ̋мат нищо общо с българското четмо и писмо.
    
    "Създаването на българската азбука - казва продуцентът на филма Александър Донев - не е нито еднократен акт, нито дѣло само на един човѣк."
    
    Според него, това е дълъг процес на приспособяване и усъвършенстване на различни системи от буквени знаци към нуђитѣ на писменото общуване на българитѣ и не може да бъде посочен един-единствен създател на българската азбука.
    
    Кирил и Методий сѫщо били участници в този процес.
    
    Филмът с дългото заглавие нѣ̋ма да остави никого равнодушен, защото изследва и промѣня сѫщността на нѣщо, с което всички се гордѣем: че България е единствената страна в свѣтът, която има национален празник, посветен на азбуката и писмеността ѝ.
    
    "Светитѣ братя Кирил и Методий имат огромен принос в българската култура и европейската цивилизация, но това не значи да им се приписва единственото авторство на нѣщо, заслуги за което имат още много други хора", убѣден е Александър Донев.
    

    • Сподѣлям с авторитѣ на филмът слѣднитѣ тези:
      
      
      • Светитѣ братя Кирил и Методий нѣ̋мат нищо общо с българската азбука, нито пък с руската.
      • Тѣ сѫ създали глаголицата и сѫ мисионерствали в Моравия. С България нѣ̋мат нищо общо.
      
      
      • Историческитѣ факти, както показанитѣ във филмът, така и обсѫђанитѣ в този мой очерк - опит за пространен анализ, сѫ отдавна общоприети, утвърдени и доказани.
      • Просто затвърденото прѣз годинитѣ статукво е много силно.
    
    
    • Но по слѣднитѣ точки се разминаваме:
      
      
      • Макар да нѣ̋мат нищо общо с българската азбука, Светитѣ братя Кирил и Методий имат сѫществен принос за нашия̌т български език, както и за руския̌т.

    
    

  • Ето и интервю с режисю̋рът на филмът Николай Акимов:
  
  
  • Нѣ̋кои опрѣдѣлят филмът Ви като скандален, г-н Акимов. Съгласен ли сте с тѣ̋х?

    Светитѣ братя сѫ създали една азбука, която се нарича "глаголица", тя дори графично нѣ̋ма нищо общо с нашата българска азбука, която е нарѣчена "кирилица".
    
    Тѣ сѫ я̨ внедрили във Великоморавия и с нея̨ сѫ записали свещенитѣ текстове. Никога не сѫ идвали в България. Изпратени сѫ на мисията във Великоморавия от Византия, тогава най-голѣ̋м враг на България, и мисията им е политическа, а не покръстителска.
    
    Това сѫ исторически факти, за които бай Слави (арх. Слави Дончев - бел. ред.) казва във филма:
    
    "Това е история, не е ала-бала-портокала, а е история!"
    
    Така че ако кажем, че филмът е скандален, то много по-скандално трѣ̋бва да е това, че българитѣ, а и свѣтът, не зная̨т, че двамата братя не сѫ създали българската азбука.
    
    И трѣ̋бва да се знае, кой и кое е причината за това скандално състояние до ден днешен.
    
    На всички ни е набито в главитѣ, че тѣ сѫ създали славянската азбука - ама коя е тая славянска азбука? Тѣ̋хната глаголица ли? Или нашата българска азбука?
    
    Тук ще цитирам текстът на Черноризец Храбър, извѣстен по прѣписи, написани на кирилица:

    Ако запиташ гръцкитѣ книжовници, като рѣчеш: "Кой ви е създал буквитѣ и прѣвел книгитѣ, или в кое врѣме?", то рѣ̋дко између тѣ̋х зная̨т. Обаче ако запиташ славянскитѣ азбукарчета, като рѣчеш: "Кой ви е създал азбуката или прѣвел книгитѣ?", всички зная̨т и в отговор ще рѣкат: "Свети Константин Философ, нарѣчен Кирил, той ни създаде азбуката и прѣведе книгитѣ и брат му Методий."

    Ето?! Какво да ви отговоря̨? Това го пише Черноризец Храбър!
    

  • В училище учѣхме, че първата българска азбука е глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ през 855 г., и с нея̨ е прѣвеђана на български език гръцка литература. Във филмът твърдите, че когато ученицитѣ на Кирил и Методий идват по българскитѣ земи с глаголицата, там вече имало българска азбука. Кое е вѣ̋рното, коя е истината?

    А в бившия̌т Съвѣтски съюз се учѣше, че Ломоносов е създал азбуката!
    И това бѣше наука и истината за всичкитѣ грађани на СССР!
    Отговорът на тоя въпрос се съдържа в сѫщия̌т цитиран текст на Черноризец Храбър.
    

    Тука навѣ̋рно Николай Акимов се шегува. Изпитва чувството ни за хумор. Или нѣ̋кой друг се е пошегувал с него. Как да е. Нѣ̋ма такова нѣщо. В бившия̌т Съвѣтски съюз никога не сѫ учѣли, че "Ломоносов е създал азбуката".

    Тук още във въпросът има нѣ̋колко наложени идеологеми от мина̨ло врѣме.
    Кой казва, че глаголицата е българска азбука и защо?
    И че била създадена за българитѣ?
    
    В годината 855 светитѣ братя сѫ в манастирът Полихрон в Мала Азия и тѣ просто рѣшават да напиша̨т една азбука, ей тъй, без никой да им я̨ възлага? И то за българитѣ?
    
    И ако е създадена за българитѣ азбуката, защо двамата не идват тук, а чак слѣд смъртта им ученицитѣ им пристигат в България да нося̨т глаголицата?
    
    А годината 855 (според текстът на Черноризец Храбър – 6363 от сътворение мира) може да бѫде прочетена според Александрийското лѣтоброене като 862-3, т.е. годината на Великоморавската мисия - закъдѣто, както пише и в житията им, е възложена азбука!
    

    Да, крайно врѣме е да се прѣстане с тази година, 855. Явно Черноризец Храбър използвал Александрийското лѣтоброене.

    И защо е неуспѣшно въвеђането на глаголицата в България?
    И съвсѣм скоро другата, нашата азбука я̨ измѣства?
    

    Аз по-скоро бих се изразил, че в България така нарѣчената глаголица не успѣ̋ла да замѣсти така нарѣчената кирилица.

    Затова трѣ̋бва да стигнем до началото и да си зададем основния̌т въпрос:
    
    КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ СЛАВЯНИТѢ И ТОВА НАШАТА АЗБУКА ДА Е НАРѢЧЕНА СЛАВЯНСКА?
    
    Отговорът е много прост и читателите ви сами мога̨т да си отговоря̨т.
    

    Да, отговорът е много прост, но въпросът е поставен неправилно. Във въпросът се прѣдполага нѣ̋кой да е имал интерес и да е дѣйствал съобразно с този си интерес. А отговорът дѣйствително е много прост: просто така се е случило. Подлъгали сѫ се хората и имало как и защо да се подлъжа̨т. Едва ли нѣ̋кой е имал умисъл.

  • Кой и как създава българската азбука? Наистина ли Кирил и Методий нѣ̋мат нищо общо с българската писменост?

    Да, наистина Кирил и Методий нѣ̋мат нищо общо с българската писменост.
    
    А кой я̨ създава, е един много дълъг и сложен отговор, свързан с нашата история - на трите етноса, които създават съврѣменната българска нация: булгари, траки и славяни.
    
    А един вариант на отговорът - тезата на арх. Слави Дончев, може да се види във филмът.
    

    Не съм гледал филмът. Не знам каква точно теза е прѣдставил в него арх. Слави Дончев. Във всѣки случай аз не бих свързвал създаването на нашата българска азбука с етноси. Етносът е размито понятие. И неясно. Абсолютно отхвърлям ролята на нѣ̋какъв хипотетичен тракийски етнос в този процес. Важнитѣ, дѣйствени и значими понятия сѫ езикът, религията и държавата. В случая̌т, който разглеђаме:

    • в държавата България,
    • за нуђитѣ на държавата България при покръстването ѝ в Християнството,
    • за славянския̌т език, говорен от мнозинството от населението на държавата България,
    • била пригодена гръцката писменост, позната на тази територия от вѣкове,
    • като към 24-тѣ букви от гръцката азбука били добавени още 11 букви.

  • Да, Вие градите тезата си главно върху думитѣ на Слави Дончев - но той е архитект, а не историк. Защо не взехте мнѣния на историци и други специалисти?

    Ако смѣ̋тате, че проф. Вавржинек, проф. Хайнц Миклас, архиепископ Христофор не сѫ специалисти, които интервюираме във филмът, то тогава ще ви кажа̨, че показах филмът на историци, както и специалисти от БАН - повечето от тѣ̋х считат тезата на бай Слави за необорима, просто статуквото, утвърдено прѣз годинитѣ, е много силно.
    
    Ще ви разкажа и случая̌т, когато бай Слави изнася научния̌т си доклад за азбуката прѣд Институтът по история и Институтът по археология на БАН прѣз 1971 година!!! Слѣд края̌т на докладът аудиторията мълчи 30 минути и въпрѣки неговитѣ подканвания не е зададен нито един въпрос. На излизане, отвън на вратата, един виден професор, с научни трудове в чужбина, го тупа по рамото и казва:
    
    "Ей, архитекте, страшен ти е докладът! Ти е.а мамата на всичкитѣ наши професори и академици! Ама трѣ̋бваше да похвалиш малко повече Кирил и Методий!"
    

    Да, има за какво да се възхваляват Светитѣ братя Кирил и Методий, но не и за създаването на нашата азбука.

    Филмът на режисю̋рът Николай Акимов не съм го гледал, но изгледах нѣ̋какво интервю със Слави Дончев.
    
    Не бива едни заблуди да се замѣстват с други заблуди. А Слави Дончев ни прѣдлага голѣми заблуди, отдалечаващи ни от истината.
    
    Нѣщата сѫ били такива, каквито ги виђаме с просто око и наблизо.
    
    Източницитѣ на нашата азбука не бива да се тѫрся̨т в Срѣдна Азия, още малко в Китай или в Индия.

  • В сѫщност Вие какво цѣлите с този филм?

    Когато гледа филмът прѣдварително, един мой приятел ми зададе сѫщия̌т въпрос:
    
    "За какво го правиш тоя филм, за какво ти е нужен?".
    
    За какво ни е нужна истината? Ами тя ни освобођава, така пише и в Библията.
    

    Да, истината, но цѣ̋лата истина, и само истината. Но се боя̨, че във филмът се намират отклонения към други неистини, особено ако в проблемът сѫ замѣсени нѣ̋какви траки и "булгари".

  • Как се приема той от зрителитѣ?

    Показах филмът в Лондон на българи, които живѣя̨т там, на неофициална прожекция. Присѫстваха̨ 35-40 души, които прѣдварително нищо не знаѣха̨ за филмът. Бѣше ми много важно да видя̨ реакцията на непрѣдубѣдени зрители зад граница, които нѣ̋мат зависимост от български институции и които свободно да изразя̨т мнѣнието си. Всички бѣ̋ха изключително развълнувани слѣд края̌т на филмът и в разговорът слѣд това една жена, свързана с българскитѣ училища зад граница, ме закле да направим 30-минутна версия за тѣзи училища, която да се разпространи. Всички питаха̨ как да помогна̨т за разпространението.
    
    Там именно се роди и идеята филмът да бѫде показан по врѣме на Европейското ни прѣдсѣдателство. За да разбера̨т Европа и свѣтът какво сме им донесли и дали и за да повдигнем така необходимото ни национално самочувствие!
    
    И както пророчески пише Вазов:

    Че и ний сме дали нѣщо на свѣтът.
    и на вси словѣне книга да чета̨т!

  • А с историцитѣ имате ли проблеми?

    Не! Историческитѣ факти, показани във филмът, сѫ отдавна общоприети, утвърдени и доказани.
    
    Имаме проблем с нашитѣ "цивилни изкуствоведи", останали от мина̨лото.
    Или по-скоро тѣ имат проблем с нас, но мога̨ да им кажа, че врѣмената вече сѫ различни.
    

  • Как избрахте секретаря̌т на Симеон II Явор Кирилов за ролята на Методий?

    За Явор Кирилов, както и изборът на другитѣ, прѣдимно непрофесионални актю̋ри е ясно. Кастинг сѫ на режисю̋рката и освѣн това възприеха̨ включването си като обществен дълг... и повѣ̋рваха в идеята.
    
    С режисю̋рката (вече дебютирала) Силвия Авдала и филмова студия "Врѣме" правим още един филм, сѫщо така важен за националното ни самочувствие и достоинство. Тема, която сѫщо почива на митове, по нѣ̋какъв начин наложени ни отвън - филм за спасяването на българскитѣ евреи.
    
    Но не за спасенитѣ, а за спасителитѣ. Там сѫщо подготвяме исторически възстановки и изявиха̨ желание в ролитѣ да се включа̨т депутати, политици, общественици, учени - българи, които възприемат филмът като кауза!
    
    Филм за толерантността на българитѣ - и това трѣ̋бва да покажем на свѣтът!
    

  .. скрий го интервюто с Николай Акимов ..  (.. скрий ги всички коментари ..)  .. към началото ..

• ►►  ::christo.tamarin, 2018-mm-dd hh:mm:: Mои коментари от 2018 във facebook по темата
  • (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..)
  
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-mm-dd hh:mm:: Mои коментари от 2018 във facebook по темата
  • (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-06-15 15:58:: Светитѣ братя Кирил и Методий не сѫ създателитѣ на кирилицата
    • (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-06-15 15:58:: Светитѣ братя Кирил и Методий не сѫ създателитѣ на кирилицата
    • (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
    
    
    • Отдавна е установено и вече е общоприето разбирането, че Светитѣ солунски братя Кирил и Методий не сѫ създали азбуката, която е била в послѣдствие нарѣчена кирилица и на която сега пишем. Тѣ сѫ създали друга азбука, която сега наричаме глаголица и която отдавна е била изхвърлена от употрѣба.
    
    
    • Врѣме е и за слѣдващата крачка. Да се разбере, че Свети Климент и Свети Наум сѫ останали вѣрни на своитѣ учители Светитѣ солунски братя Кирил и Методий. Да се осъзнае, че Свети Климент и Свети Наум сѫ развивали глаголическата книжовна традиция. Като видѣли, че с тази глаголица нѣ̋мат шанс в Плиска и Прѣслав, Свети Климент и Свети Наум се оттеглили в западнитѣ прѣдѣли на Царството и се отдали на книжовна и учителска дѣйност на глаголица. Свети Климент и Свети Наум сѫщо така нѣ̋мат прѣ̋к принос към азбуката, на която сега пишем, към кирилицата. Приносът им е към глаголицата.
    
    
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-12-07 10:50:: Отговарям на постинг на сърбин
    • (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-12-07 10:50:: Отговарям на постинг на сърбин
    • (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
    
    
    • Във facebook сърбин бѣше постна̨л:

      Бугарска азбука је руска азбука без "ё""
      Бугарска слова "я", "й" и "щ" су преузета из "гражданскiй шрифтъ" и Петра Великог

    • И в общи линии е вѣ̋рно. Полуистинитѣ обаче често се изричат с цѣл да се скрие цѣ̋лата истина.
    
    
    • И тъй, буквата Щ си е българска. И това не е била съвсѣм буква, а лигатура, буквосъчетание на Ш и Т. Нѣ̋кога хората много използвали такива слѣти буквосъчетания - лигатури.
    
    
    • Когато в Русия били въведени книгопечатането и грађанския̌т шрифт, поне три такива стари буквосъчетания - лигатури получили нов статут на букви: У, Щ и Ы.
      
      
      • Буквата Ы не е нужна нито за българския̌т, нито за сръбския̌т език, и Ы не влиза нито в българската, нито в сръбската азбука.
        
        
        • Твърдението, дека .. бугарска азбука је руска азбука без "ё" .., трѣ̋бва да се допълни:

          Бугарска азбука је руска азбука без "ё", "ы" и "э".

        • Рускитѣ букви "ы", "ё" и "э" никога не сѫ влизали в българската азбука.
      
      
      • Буквата Щ е нужна за българския̌т език и съотвѣтно влиза в българската азбука. Тази буква не е нужна за сръбския̌т език и съотвѣтно не влиза в сръбската азбука. Положението си е от естествено по-естествено. Още повече, че лигатурата Щ е възникна̨ла в България и оттука е занесена в Русия.
      
      
      • Буквата У е получена в Русия при въвеђането на книгопечатането и грађанския̌т шрифт като нова буква с тази си нова фо̀рма, подобна на фо̀рмата на буква от латинската азбука. Старото буквосъчетание (лигатура) ОY, използвано за гласния̌т звук У и в гръцката, и в славянската писменост, в Русия получило статут на нова буква У. Ясно е, че тази нова буква У е нужна и за българския̌т, и за сръбския̌т език, и съотвѣтно тази руска буква е заета и в българската, и в сръбската азбука.
    
    
    • Изводът, с който трѣ̋бва да се допълни изказаното на сръбски начално твърдение, е, че и сръбския̌т език не се е свѣнил да заема руски букви.
    
    
    • Нѣщо повече.
    
    
    • Основната черта на въведения̌т в Русия грађански шрифт, е измѣнението във фо̀рмата на буквитѣ И и H (стари H и N), с което тѣзи двѣ букви стават неразпознаваеми за гърцитѣ. Именно това измѣнение и най-вече то дават основание съврѣменната кирилска азбука да се разглеђа като азбука, различна от гръцката.
    
    
    • Да, ама това измѣнение от руската е заимствано и в сръбската азбука. Тъй че и сръбската азбука се основава на руския̌т грађански шрифт.
    
    
    • Остава само буквата Й. В сръбската азбука на нейно мѣ̋сто от нѣмски прѣз хърватски е заета буква J. За мене това рѣшение не е добро - в сръбската кирилица е заета буква от латинската азбука. Руската буква Й е по-добро рѣшение. Най-добро рѣшение би било вмѣсто Й да се ползва гръцката буква йота, която до 1918 е влизала и в руската азбука с име "десятеричное I". Но вече е късно за поправки.
    
    
    • И да завършим с това, че както в българската, така и в сръбската азбука има букви, които ги нѣ̋ма в руски, но сѫ нужни съотвѣтно за българския̌т и за сръбския̌т език. За българския̌т език това е буквата Ѫ, взета от румѫнската кирилица. В сръбската азбука пък е заимствана румѫнската буква Џ, както и буквитѣ Ђ и Ћ при хърватско посрѣдничество. Аз съм посмѣ̋л да я̨ заема̨ сръбската буква Ђ и си я̨ ползвам редовно на мѣ̋стото на ЖД. Ползвам и румѫнската Џ, разбира се.
    • .. скрий го този коментар ..
  
  
  • ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2018 ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2019-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2019 във facebook по темата
  • (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2019 във facebook по темата
  • (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  ::Toma Petrow, 2019-02-18 10:08:: Тома Петров за рођенитѣ имена на Солунскитѣ братя
    • (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  ::Toma Petrow, 2019-02-18 10:08:: Тома Петров за рођенитѣ имена на Солунскитѣ братя
    • (.. покажи там ..) (.. скрий ..)

    Какви са истинските имена на светите солунски братя Кирил и Методий и какво е било тяхното народностно самосъзнание?
    
    В патриотичните среди къде от нелеп ентусиазъм, къде от историческа неграмотност ежегодно се тиражира една откровена глупост, че имената на светите братя Кирил и Методий не били Кирил и Методий, ами - не се смейте - Църхо и Страхота. Поради което ми се ще да обърна внимание, че тази информация е напълно погрешна.
    
    Имената на светите братя са точно както си ги знаете - Кирил и Методий.
    
    Кирил, не е тайна за никого, е монашеското име, което роденият в семейство на солунски сановник - високопоставен държавен служител и дипломат Константин (наричан заради начетеността си) Философ приема малко преди смъртта си. Това е името, с което се е представил пред Бога и което ще носи за вечността. Свети Кирил в живота си е бил византиец по националност - нещо което остава малко недоразбрано. Византиец е дума с която наричаме жителите на Източната римска империя. Те обаче са се наричали сами себе си римляни, а държавата си - Романия, сиреч държавата на римляните. Така че безпогрешно можем да твърдим, че свети Кирил е бил римлянин. Или ако предпочитаме да употребим съвременната дума, византиец.
    
    Същото се отнася за родния му брат Методий. Неговото светско име не знаем, не е изключено и да е Страхота - популярно славянско име от онази епоха. Но според мене лично е малко вероятно. Замислете се какъв точно е шанса висш римски сановник, градоначалник и де факто аристократ, какъвто е бащата на двамата братя, да наименова синът си с подобно варварско за оная епоха име. А и Методий е името което е избрал сам за себе си, приемайки монашество. И с което - подобно на брат си Кирил - е представил себе си пред Господа.
    
    Така идваме до второто съществено нещо, което трябва да знаем за Светите братя. Освен че са били римляни - на практика най-цивилизованите хора на планетата ни по онова време, те са били и нещо друго, което в историческия контекст е съвсем слабо различимо от римското им жителство - били са християни.
    
    Като християни те благовестяват Евангелието сред варварите и езичниците в няколко на практика дипломатически мисии. Като християни превеждат Словото на славянски език и като християни съчиняват азбуката ни.
    
    Да наричаме светите братя с някакви недоказани и откровено варварски и смехотворни имена като Църхо и Страхота означава на смислово ниво нещо много сериозно - че ние се изплючваме с мазна храчка върху лицата и делото им, отричаме да са ни цивилизовали, отричаме и самите те да са били цивилизовани хора.
    
    Нещо повече - присвояваме си тяхната собствена цивилизованост и се опитваме да я "пославянчим" - светите братя стават важни защото са славяни, защото са наши, ерго сме важни ние защото сме ги родили, а не те нас.
    
    Да де, ама не славяните са по-големи от първоучителите си, няма как да стане тоя фокус. А напротив - днес има славянство в собствен смисъл (и този смисъл е именно църковния и езиковия) точно заради делото на християнските светци Кирил и Методий.
    
    Кирил и Методий са истинските имена на светите солунски братя, имената с които са просияли в святост и които носят за вечността. Това са имената, с които ги помним в паметта на Църквата. Не на последно тези са имената, които самите те са избрали за себе си.
    
    Затова, ако държим на делото им въобще, нека преди всичко четем Евангелието на създаденият от тях конкретно за тази цел славянски език, после също и да изучаваме, пазим и развиваме този език. Защото това е нашата култура и нашата цивилизация. Без да правим това ние нито уважаваме делото им, нито сме славяни, още по-малко пък българи.
    
    Останалото е от лукавия. .. скрий коментарът на Тома Петров ..     .. към началото ..

  • ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-18 11:22:: Мой коментар към горния̌т коментар на Тома Петров
    • (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-18 11:22:: Мой коментар към горния̌т коментар на Тома Петров
    • (.. покажи там ..) (.. скрий ..)

    Имената Църхо и Страхота сѫ късна чешка измислица.
    
    Авторитѣ на тази измишлю̄тина явно не сѫ знаѣли бъкел гръцки език, а сѫ владѣѣли срѣдновѣковния̌т латински.
    
    Първия̌т звук в името Кирил нѣ̋ма основания да бѫде Ц (или Ч) нито в гръцки, нито в тѣзи славянски езици, които не сѫ повлияни от латински, каквито сѫ български и руски. Именно на латински името му се изписва с първа буква C (Cyrillus), която в срѣдновѣковния̌т латински се четѣ̋ла Ц.
    
    Името Методий и у нас, и в Русия винѫги се е пишѣло както на гръцки, ΜΕΘΟΔΙΟC. На латински това име се прѣдава така: Methodius, и се чете Metodius, Методиус. На гръцки никога не биха̨ объркали звуцитѣ и буквитѣ θ и т, но на латински тѣ се чета̨т еднакво. Е, има латинска дума metus, която значи страх, и в срѣдновѣковна Чехия, като сѫ свързали тази латинска дума с името Methodius, сѫ се сѣтили за името Страхота.
    
    Разбира се, доводитѣ на уважаемия̌т Toma Petrow сѫ много по-важни, но и приведенитѣ в подкрѣпа лингвистични доводи важа̨т.
    .. скрий този мой коментар ..     .. към началото ..

  • ►►  ::christo.tamarin, 2019-02-18 22:51:: Друг мой коментар към коментарът на Тома Петров
    • (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-02-18 22:51:: Друг мой коментар към коментарът на Тома Петров
    • (.. покажи там ..) (.. скрий ..) .. към началото ..

    Новобългарския̌т прѣвод на Светото Писание от 1870 е финансирано от Библейското общество (Bible Society). То е финансирало такива прѣводи на стотици езици. В практиката има случаи, когато прѣводачитѣ прѣвеђат на език, който не им е роден.
    
    Това, че двамата братя от Солун сѫ знаѣли добрѣ славянски още от дѣтството си, това не слѣдва от прѣводаческото им дѣло, а слѣдва от други писмени източници.
    
    Ако мисията на Константин Философ при хазаритѣ бѣше успѣшна, то той щѣше да се посвети на тази мисия, щѣше да научи хазарски език и да прѣведе Евангелието на хазарски. И при това прѣдположение, Евангелието щѣше да бѫде прѣведено на славянски кой знае кога и кой знае от кого.
    
    Двамата братя от Солун сѫ прѣди всичко християнски мисионери.
    
    Прѣвели сѫ Светото писание на славянски. С това си дѣяние тѣ сѫ създали старо-славянския̌т литературен език.
    
    Ако нѣ̋кой се възхищава "Ах, колко точно сѫ прѣвеђали", налага се да охладя̨ страститѣ: Думитѣ сѫ получили оня смисъл, който прѣводачитѣ на Евангелието - солунскитѣ братя - сѫ вложили в тѣ̋х.
    
    Ако нѣ̋кой се възхищава "Ах, колко красиво сѫ прѣвеђали", пак се налага да охладя̨ страститѣ: критериитѣ за художественост, за красота на текстът, сѫ установени с този прѣвод.
    .. скрий този мой коментар ..     .. към началото ..

  • ►►  ::christo.tamarin, 2019-05-22 13:42:: Основни разлики међу оригиналната и съврѣменната кирилица
    • (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-05-22 13:42:: Основни разлики међу оригиналната и съврѣменната кирилица
    • (.. покажи там ..) (.. скрий ..) .. към началото ..

    Основни разлики међу оригиналната кирилица, както тя е възникна̨ла прѣз 9-ти вѣк в България, и руската грађаница, нарѣчена пак кирилица, от 19-ти вѣк, от врѣмето, когато е била заимствана от българскитѣ възрођенци.
    
    => Буквата Ю възникна̨ла като съкращение на съчетанието от три букви IOY (йота + омикрон + ипсилон) още в дрѣвна България. Това стана̨ло възможно, понеже звукът, означаван с гръцкия̌т диграф IO (йота + омикрон) липсвал тогава в славянски. Все пак, има нѣ̋каква вѣроятност статутът на Ю като отдѣлна буква да е установен с руската грађаница.
    
    => Нѣ̋кои букви ненужни за славянския̌т език сѫ били изхвърлени. Напримѣр: кси, пси, омега.
    
    => Буквата Ѫ (голѣмия̌т юс) е била изоставена, понеже не е била нужна за руския̌т език.
    
    => Диграфът (двубуквеното съчетание) OY (омикрон + ипсилон) получил статут на отдѣлна буква, съврѣменното кирилско У.
    
    => Диграфът (двубуквеното съчетание) ЪI сѫщо така получил статут на отдѣлна буква, съврѣменното руско Ы. По недоразумѣние, в тази нова буква е вплетена формата на малкия̌т ер Ь вмѣсто голѣмия̌т ер Ъ.
    
    => Слѣд изпадането на слабитѣ ерове възникна̨ла необходимост от буква за несричкотворно И. В Русия се появила буквата Й, И кратко.
    
    => По недоразумѣние, без да има особена нуђа от нея̨, в Русия измислили и буква Э, обратно Е, Е оборотное.
    
    => В Русия буквитѣ голѣ̋м и малък ер (Ъ, Ь) започна̨ли да се употрѣбят само като маркери, без собствен гласеж, като твёрдый знак и мягкий знак.
    
    => Буквата малък юс Ѧ в Русия се произнасяла като IA и руснацитѣ не можѣли да си прѣдставя̨т, че тази буква може да звучи иначе. Нѣщо повече, руснацитѣ прѣстана̨ли да различават буквата малък юс Ѧ от диграфът IA - послѣдния̌т прѣдставлява йота прѣд А, а малкия̌т юс Ѧ приличал на йота под А. В грађаницата (руската печатна кирилица) от сливането на буквата малък юс и на диграфът IA се получила съврѣменната кирилска буква Я с форма обратна на латинската буква R.
    
    => Промѣ̋ната на фо̀рмата на буквитѣ H=>И и N=>H е направила съврѣменната кирилица несъвмѣстима с гръцката азбука. Тази промѣ̋на е станала в Русия. До тази промѣ̋на кирилицата е прѣдставлявала разширение на гръцката азбука.
    
    => Диграфът (съчетанието от двѣ букви ШТ) още в България за икономия на мѣ̋сто често го пишѣли слѣ̋то Ш над Т. В Русия този диграф получил статут на отдѣлна буква, понеже такава буква била нужна за руския̌т език.
    
    Забѣлѣжка: На всички тѣзи горѣизброени факти, освѣн при послѣдния̌т, нашитѣ възрођенци сѫ гледали с очитѣ на руснацитѣ.
    .. скрий този мой коментар ..     .. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2019 ..    .. към началото ..

  
  
  • ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2019 ..)  (.. свий ги ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2020-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2020 във facebook по темата
  • (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2020 във facebook по темата
  • (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-28 14:10:: Cyril and Methodius - Spiritual Fathers of Slavic Civilization:
    • I am opposing:    (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-28 14:10:: Cyril and Methodius - Spiritual Fathers of Slavic Civilization:
    • (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
    
    
    • Show what I am opposing to: Cyril and Methodius - Spiritual Fathers of Slavic Civilization.
    
    
    • There has never been a Slavic civilization.
    • Slavic may be attributed to a language only.
    • So, there was a Slavic language and nothing else.
    • No writing in Slavic existed before the times of St.St. Cyril and Methodius.
    • St.St. Cyril and Methodius were Christian missionaries and nothing else.
    • St.St. Cyril and Methodius had no ethnicity in the modern sense.
    • They were Roman citizens and they were Christians. And they needed no other identity.
    • Their native language was Greek, not Slavic. Although, they were or became fluent in Slavic. Probably, they were fluent in Latin as well.
    • In the 9th century, Slavic was already one of the languages widely spoken in Europe.
    • So, St.St. Cyril and Methodius were charged the job to translate the Gospel to Slavic ...
    • ... charged by the Roman Emperor, by the bishop of Constantinople (the Patriarch) and by the bishop of Rome (the Pope).
    • St. Cyril decided to design a new alphabet for Slavic, now called Glagolitic.
    • That decision of St. Cyril - not to use the Greek alphabet nor the Roman alphabet - was strange and unreasonable.
    • Actually, that decision of St. Cyril damaged his mission.
    • The Glagolitic script has been used for about two centuries and then it was forgotten.
    • In the 18th and 19th centuries, there were attempts to revive the Glagolitic script by the pan-slavists of the Danubian Empire (Austria).
    • Now we know about Glagolitic because of those attempts.
    • At the same time - the 9th century - in medieval Bulgaria or in Constantinople - aiming the Christianization of Slavophones again, eleven new letters were added to the Greek alphabet.
    • Those 11 letters were: Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ.
    • Thus, the alphabet now called Cyrillic emerged.
    • (.. Hide&collapse this comment ..)    (.. Скрий го този коментар ..)    .. към началото ..
    
    
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-28 19:33:: Сравнение међу глаголицата и кирилицата
    • (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-28 19:33:: Сравнение међу глаголицата и кирилицата
    • (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
    
    
    • Според твърдото ми убѣђение:
      • Създателитѣ на допълнителнитѣ букви на кирилицата не сѫ познавали глаголицата. Както и Св. Кирил, създателя̌т на глаголицата, не е знаѣл 11-тѣ допълнителни букви в кирилицата.
      • Двѣтѣ азбуки в първоначалнитѣ си варианти сѫ били независими една от друга.
        • В частност, считам, че кирилскитѣ букви за славянскитѣ звуци Ч-Ц-Ъ-Ь-Ѣ-Ѫ-Ѧ сѫ се появили независимо от глаголицата.
      • Има влияния међу двѣтѣ азбуки прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
      • Когато Св. Климент (и Св. Наум) се запознал с кирилицата (с допълнението на гръцката азбука), той поправил и опростил глаголицата. Ние я̨ знаем глаголицата само във вариантът ѝ слѣд намѣсата на Св. Климент.
      • Когато евангелски прѣводи трѣ̋бвало да бѫда̨т прѣписвани и транслитерирани от глаголица на кирилица, глаголицата оказала влияние на кирилицата.
    
    
    • В глаголицата сѫщо има буквосъчетания.
      • Общи буквосъчетания - и в глаголицата, и в кирилицата:
        • ОY: за звукът У, наслѣдено и повлияно от гръцкото писмо.
        • ЪI: за реално звукосъчетание (дифтонг) в славянски.
      • Буквосъчетания специфични за глаголицата:
        • О + Ѧ за голѣмия̌т юс.
        • Е + Ѧ за йотиран малък юс.
        • IO + Ѧ за йотирам голѣ̋м юс.
    
    
    • Глаголицата не е толкова добрѣ пригодена за славянския̌т език. В нея̨ има букви, прѣдназначени само за гръцкия̌т език. Една от тѣ̋х малко по-горѣ съм я̨ означил със IO. Друга такава е ГЕРВ.
    
    
    • Създателя̌т на глаголицата Св. Кирил е въплътил идеята си да създаде нови букви за йотиранитѣ гласни. В гръцкото писмо една йота е достатъчна. Ама Св. Кирил не искал да е толкова просто. И тази идея прѣз слѣдващитѣ вѣкове е повлияла на кирилицата.
    
    
    • А в частност, буквата, която Св. Кирил е design-на̨л за йотираната алфа, IA, обикновено я̨ прѣписвали-транслитерирали чрѣз Ѣ. Това за мене означава, че в глаголицата нѣ̋мало буква за звукът Ѣ. И не само за мене - това е забѣлѣ̋зано отдавна от много други. Което е друго несъвършенство на глаголицата.
    
    
    • (.. скрий сравнението међу глаголицата и кирилицата ..) .. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2020 ..
    
    
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-10-02 16:00:: Пак сравнение међу глаголицата и кирилицата
    • (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-10-02 16:00:: Пак сравнение међу глаголицата и кирилицата
    • (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
    
    
    • Така нарѣчената глаголица не е порѫчана от никого. Тя просто е неадекватно хрумване на ексцентричен ромей, а именно на Свети Кирил Константин Философ. И закономѣрно е изпадна̨ла от употрѣба.
    
    
    • За глаголица едва ли щѣ̋хме сега да пишем и говорим, ако не бѣше пан-слависткото движение в Австро-Унгария прѣз 18-ти, 19-ти и началото на 20-ти вѣк.
    
    
    • Кирилицата е съвсѣм друга азбука и нѣ̋ма как да е дѣло на ученицитѣ на Св.Св. Кирил и Методий. Нѣ̋кой човѣк или нѣ̋кои хора в Плиска, в Прѣслав или в Константинопол, не подозирайки за сѫществуването на така нарѣчената глаголица, сѫ добавили 11 (единадесет: Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ) нови букви към 24-тѣ букви на гръцката азбука и по този начин е възникна̨ла така нарѣчената кирилица.
    
    
    • Единствената причина за възникването и на глаголицата, и на кирилицата е християнизацията на славяногласнитѣ. Трѣ̋бвало е да се прѣвеђат и записват религиозни текстове на славянски (старо-български) език.
    
    
    • Дори в България в нѣ̋какъв период да сѫ се употрѣбявали и двѣтѣ азбуки, пак нищо не прѣчи глаголицата при идването си у нас да е заварила вече сѫществуваща кирилица. И вѣроятно такъв е случая̌т, понеже не се наблюдава влияние от глаголицата върху кирилицата.
    
    
    • Глаголицата се е налагала от привърженицитѣ си с агресивна реклама. Спомнѣте си съчинението на "Черноризец Храбър" "За буквитѣ". Ученицитѣ на Св. Методий - Св. Климент и Св. Наум - сѫ остана̨ли вѣрни на глаголицата, самозаточили сѫ се в далечнитѣ западни краища на България и там сѫ развили огромна книжовна дѣйност на основата на глаголицата. Св. Климент дари бил "изнамѣрил нови форми на буквитѣ, по-добри от тѣзи на прѣмѫдрия̌т Кирил". Вѣроятно Св. Климент е опростил формитѣ на глаголическитѣ букви и ние сега ги знаем глаголическитѣ букви не в оригиналнитѣ им форми, а в опростенитѣ от Св. Климент форми. В оня момент самия̌т Св. Климент вече е познавал кирилицата и е разбирал нейнитѣ прѣдимства. Но все пак е остана̨л вѣрен на учителитѣ си. Формата на буквата Ш Св. Климент вѣроятно я̨ е взел от кирилицата - друга глаголическа буква толкова проста по форма нѣ̋ма.
    
    
    • • Защо кирилицата е възникна̨ла независимо от глаголицата?
      • Защо при идването на глаголицата в България тук вече е имало кирилица?
      • Повтарям аргументът, който за мене е достатъчен.
      
      
      • Не се наблюдава влияние на глаголицата върху оригиналната кирилица.
      
      
      • Сетнешно влияние на глаголицата върху използваната в България (не в Русия) кирилица се наблюдава. То се е получило при наложилото се прѣписване на текстове от глаголица на кирилица.
    
    
    • (.. скрий сравнението међу глаголицата и кирилицата ..) .. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2020 ..
  
  
  • ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2020 ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2021-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2021 във facebook по темата
  • (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2021 във facebook по темата
  • (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-31 08:05:: Илюстрация на "чертитѣ и рѣзкитѣ"
    • (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-31 08:05:: Илюстрация на "чертитѣ и рѣзкитѣ"
    • (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
    
    
    • "Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ кънигъ нъ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ и гатаахѫ погани сѫщи"
    
    
    • Ако се чудите какво е имал прѣд вид "Черноризец Храбър", моля̨ разгледайте картинката.
    
    
    • ::diana.popova, 2017-05-30 03:20::
      Ето така дрѣвнитѣ овчари сѫ си водили отчет на стадата -
      нѣ̋къдѣ около 1000 г. прѣди Христа. покажи картинката
    
    
    • (.. скрий ги "чертитѣ и рѣзкитѣ" ..) .. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2021 ..    .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-10-17 18:23:: Звученето на гласнитѣ Ъ и Ь в старо-славянски (старо-български)
    • (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-10-17 18:23:: Не че има кой да потвърди.
    • (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
    
    
    
    • Звученето на гласнитѣ Ъ и Ь в старо-славянски (старо-български):
    
    
    • Ъ/Ⱏ: Close-mid_central_rounded_vowel
    
    
    • Ь/Ⱐ: Close-mid_central_unrounded_vowel
  
  
  • ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2021 ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  .. към началото ..
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-07-27 07:47:: За митоветѣ и истината около азбуката и Светитѣ братя
  • (.. покажи го там ..) Интервю със Славия Бърлиева
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2022-06-02 20:19:: Коментари на руски от сайтът vostlit.info
  • (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-06-02 20:19:: Коментари на руски от сайтът vostlit.info
  • (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  • ◄►  Коментаритѣ от сайтът vostlit.info ги давам без прѣвод на български.
    • Когато с нѣщо не съм съгласен, обикновено e добавен мой контра-коментар.
    
    
    • В основния̌т текст на тази публикация има прѣпратки към тѣзи коментари, означени с Ако задържите показалецът върху такъв бутон, коментарът се показва като tooltip.
    
    
    • Автор на коментаритѣ е Б.Н.Флоря.
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-31 08:05:: Коментари към съчинението
    • (.. покажи ги тук ..)  (.. покажи ги там ..)
      (.. покажи го там съчинението в прѣвод на руски ..)
      (.. покажи там на руски съчинението и коментаритѣ ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-31 08:05:: Коментари към съчинението
    • (.. скрий ги ..)  (Номерът на коментарът е прѣпратка към текстът) (.. покажи ги там ..)
      (.. покажи го там съчинението в прѣвод на руски ..)
      (.. покажи там на руски съчинението и коментаритѣ ..)
    
    
    
    
    • (.. скрий ги коментаритѣ на руски към съчинението ..)  (.. покажи ги там ..)  (.. покажи го там съчинението в прѣвод на руски ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-31 08:05:: Коментари към пространното житие на Свети Кирил
    • (.. покажи ги тук ..)  (.. покажи ги там ..)
      (.. покажи го там житието в прѣвод на руски ..)
      (.. покажи там на руски житието и коментаритѣ ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-31 08:05:: Коментари към пространното житие на Свети Кирил
    • (.. скрий ги ..)  (Номерът на коментарът е прѣпратка към текстът) (.. покажи ги там ..)
      (.. покажи го там житието в прѣвод на руски ..)
      (.. покажи там на руски житието и коментаритѣ ..)
    
    
    
    
    • (.. скрий ги коментаритѣ на руски към житието ..)  (.. покажи ги там ..)  (.. покажи го там житието в прѣвод на руски ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-31 08:05:: Коментари към житието на Свети Методий
    • (.. покажи ги тук ..)  (.. покажи ги там ..)
      (.. покажи го там житието в прѣвод на руски ..)
      (.. покажи там на руски житието и коментаритѣ ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-31 08:05:: Коментари към житието на Свети Методий
    • (.. скрий ги ..)  (Номерът на коментарът е прѣпратка към текстът) (.. покажи ги там ..)
      (.. покажи го там житието в прѣвод на руски ..)
      (.. покажи там на руски житието и коментаритѣ ..)
    
    
    
    
    • (.. скрий ги коментаритѣ на руски към житието ..)  (.. покажи ги там ..)  (.. покажи го там житието в прѣвод на руски ..)
  
  
  • ◄► (.. скрий ги коментаритѣ от vostlit.info ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2022-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2022 във facebook по темата
  • (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2022 във facebook по темата
  • (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-04-27 14:08:: Що е то църковно-славянски език?
    • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-04-27 14:08:: Що е то църковно-славянски език?
    • (.. покажи там ..)  (.. скрий ..)

    Христос воскресе! Воистину воскресе!
    
    Веднага да отбѣлѣжа̨, че глаголната форма "воскресе", макар на картинката да е означена за българска, в смисъл ново-българска, не е нито ново-българска ("възкръсна̨" е ново-българската форма), нито е руска ("воскрёс" е руската форма, "воскрес" - украинската). Формата "воскресе" е на църковно-славянски.
    
    Единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието - това е "църковно-славянския̌т" език (CS, Church Slavonic).
    
    За този език не може да се приеме терминът "старо-български", защото не е.
    
    На този език великденския̌т поздрав е "Христосъ воскресе!", а отговорът - "Воистиноу воскресе!"
    
    Църковно-славянски, CS, Church Slavonic: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
    
    Слѣд правописнитѣ реформи в Русия (1918) и в България (1945) за доста изрази на църковно-славянски се прилага осъврѣменен правопис и така езикът става "ново-църковно-славянски" - сѫщия̌т църковно-славянски, но с осъврѣменен правопис: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!". Незабѣлѣжими разлики само в правописът.
    
    Ново-църковно-славянски: checked out ✓.
    
    Резюме́ дотук: У нас по традиция великденския̌т поздрав се произнася на църковно-славянски и се пише на ново-църковно-славянски.
    
    Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)
    
    Какво прѣдставлява "старо-славянската тайфа"?
    
    Един говорим език - в случая̌т старо-славянския̌т, или общо-старо-славянския̌т (OCS*, Old Common Slavic), без книжовност, ширна̨л се на огромна територия, сѫществува под формата на набор от регионални диалекти. Тѣзи диалекти помеђу си сѫ напълно взаимно разбираеми, както регионалнитѣ диалекти на българския̌т език в началото на 19-ти вѣк, и затова езикът е един и е "общ": Old Common Slavic, общо-старо-славянски.
    
    Общо-старо-славянски (OCS*, Old Common Slavic): checked out ✓.
    Старо-славянска тайфа: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
    
    Става дума за 9-ти вѣк слѣд Христа. Тогава на един от старо-славянскитѣ диалекти сѫ прѣвели от гръцки на славянски (на OCS*) Светото Писание.
    
    На кой диалект? Ами според волята на прѣводачитѣ. Доколкото тѣзи прѣводачи сѫ били родом от Солун и сѫ се подвизавали в Цариград, това навѣ̋рно е било опрѣдѣлящото. От друга страна, прѣводачитѣ не сѫ имали на разположение нито един стандартизиран диалект - диалект с разработена норма, и тѣ биха̨ могли да вземат езикови елементи от кой да е старо-славянски диалект и да ги вложа̨т в езикът на прѣводът.
    
    Първитѣ Евангелски прѣводи на старо-славянски (на OCS*) опрѣдѣлят език от "старо-славянската тайфа". Този език се нарича "старо-църковно-славянски" (OCS+, Old Church Slavonic):
    

    
    
    • старо-: понеже е стар, вече не се използва в тази си стара форма.
    • църковно-: почти всички текстове на този език сѫ църковни.
    • славянски: разбираем е бил по онова врѣме за всички хора, говорещи на нѣ̋кой от диалектитѣ на общо-старо-славянския̌т (OCS*) език.

    
    И тъй, на този език, на старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), великденския̌т поздрав е бил "Хрıстосъ въскрьсе!", а отговорът - "Въистинѫ въскрьсе!"
    
    Малко книги, написани на OCS+, сѫ запазени. Тѣ сега сѫ музейна рѣ̋дкост. Малцина сѫ хората, знаещи езикът OCS+, и тѣ принадлѣжа̨т към академичната общност.
    
    Старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic): checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
    
    Time is running, and historical events fade away. The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.
    
    Доста пѫти съм писал, че послѣднитѣ вѣкове имат експоненциално по-голѣ̋мо значение за съврѣменността от по-старитѣ вѣкове.
    
    В далечното мина̨ло:
    

    
    
    • Много малко от хората сѫ били грамотни.
    
    
    • Книгитѣ - в това число Евангелията - сѫ били прѣписвани на рѫка.
    
    
    • Книгитѣ сѫ били скѫпи и малко хора сѫ имали книги на разположение.
      
      
      • Напримѣр, цар Иван Александър е притежавал лично копие на четиритѣ Евангелия (пази се на сигурно мѣ̋сто в Лондон), но и той едва ли е можѣл да си позволи лична Библия - копие на цѣ̋лото Свето Писание.
    
    
    • Текстоветѣ на старо-църковно-славянски (на OCS+, Old Church Slavonic), особено запазенитѣ досега, сѫ малко.

    
    Book-printing and education changed the world.
    Книгопечатането промѣня картинката. (.. скрий го коментарът ..)
    
    В Западна Европа книгопечатането осигурява Библия за всѣки дом. Въведено е всеобщо образование, за да има кой да чете наличнитѣ във всѣки дом копия на Библията.
    
    Около AD 1700 в Русия се въвеђа книгопечатането и образованието. Тѣ разцъфтяват прѣз 19-ти вѣк.
    
    Разпространяват се огромен брой копия на Евангелието, отпечатани в Русия. Разпространяват се не само в Русия, но и срѣд православнитѣ християни на Балканитѣ - българи и сърби.
    
    Отварят се семинарии - срѣдни училища за свещеници. Срѣд славяногласнитѣ християни на Балканитѣ особено популярни сѫ семинариитѣ на територията на днешна Украйна - Александровск (Запорожие) и Одеса.
    
    Обаче книжовния̌т език не е бил вече старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), а силно модернизирана версия, с правописът и произношението на говоримия̌т руски език от 18-ти и 19-ти вѣк.
    
    Ако един славяногласен свещеник, живѣ̋л в България прѣз 10-ти вѣк, с машина на врѣмето посѣти Русия прѣз 19-ти вѣк и чуе езикът на църковното богослужение, нѣ̋ма да го разбере езикът. А уж бил сѫщия̌т.
    
    И тъй, прѣз 18-ти и 19-ти вѣк, в Русия, към старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic) сѫ били приложени руската фонетика (руското произношение) и руския̌т правопис, и така се е получил църковно-славянския̌т език (CS, just Church Slavonic, просто църковно-славянски, без старо-).
    
    За него писах, че той е единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието.
    
    Църковно-славянски (CS, Church Slavonic): checked out ✓ again. (.. скрий го коментарът ..)
    
    Notes on the Terminology used.
    Уточнение на терминологията, към която се придържам и която добрѣ се вписва в међународно приетата терминология.
    
    Вече изясних слѣднитѣ термини:
    

    
    
    • Старо-църковно-славянски език (OCS+, Old Church Slavonic), езикът на първитѣ прѣводи, малко копия сѫ запазени, музейна рѣ̋дкост сѫ. [checked out ✓ ]
    
    
    • Църковно-славянски език (CS, Church Slavonic). [checked out ✓ ]
    
    
    • Ново-църковно-славянски език - почти сѫщия̌т като църковно-славянския̌т. [checked out ✓ ]
    
    
    • Забѣлѣжка: Това сѫ само книжовни езици. Говоримитѣ езици сѫ друго нѣщо.
    
    
    • Старо-славянски език (OCS*) - общо название на наборът говорими славянски диалекти от 9-ти и 10-ти вѣк. [𝐜𝐡𝐞𝐜𝐤𝐞𝐝 𝐨𝐮𝐭 as well] [checked out ✓ as well]

    
    Да напомня̨, че книжовността не е играѣла голѣ̋ма роля в мина̨лото, понеже повечето от хората били неграмотни.
    
    Какво означават терминитѣ старо-български, старо-сръбски, старо-руски?
    
    Старо-български е този диалект на OCS* (Old Common Slavic, общо-старо-славянския̌т език), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език. Аналогични сѫ опрѣдѣленията за старо-сръбски и старо-руски.
    
    Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)
    
    Comment on Church Slavonic by Атанас Димитров.
    Налага се да отговоря̨ на слѣдния̌т коментар от Атанас Димитров относно църковно-славянския̌т език:
    

    Изучава се така защото такава е била политиката. "Църковно-славянски" е наложен термин, който прикрива фактът да се казва старобългарски. Не им звучи добре на руснаците да се пише, че говорят на старабългарски. Може "да се преме терминът" така, защото така казват методично и от десетилетия много добре просветени българисти, но те не водили горната антибългарска политика. Напротив - както горе са написали: щом знаеш старобългарски, то разбираш и руския, означава, че руският е възприет от руснаците старобългарски. Не е тайна. Явност е.

    В коментарът има два момента, на които слѣдва да се обърне внимание:

    
    
    • [𝐁𝐮𝐥𝐠𝐚𝐫𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞] Особеното положение на българския̌т език, и
    • [𝐑𝐮𝐬𝐬𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞.] особеното положение на руския̌т език.

    
    Разбира се, в коментарът се имат прѣд вид съврѣменнитѣ езици български и руски.
    
    Почти никой извън ограничена академична общност не знае старо-църковно-славянски (OCS+). Това, което се знае, най-вече от свещеницитѣ, е църковно-славянския̌т (CS).
    
    И както казах, това е език, възприел руското произношение и руския̌т правопис сравнително неотдавна. По тази слѣда е естествено CS (църковно-славянския̌т) да е близък до руския̌т.
    
    Сега обратната слѣда. Ако говорим не за езикът на Киев, а за езикът на Московията, за езикът сега наричан руски, то този език е занесен из Московията по-късно - славяногласието е завладѣ̋ло Московията вѣкове по-късно, вѣкове слѣд като то е завладѣ̋ло Киевска Русия. И там - из Московията - славяногласието е занесено заедно и едноврѣменно с Християнството. Занесено е от християнски мисионери. Така както испанския̌т език е бил занесен в Америка и във Филипинитѣ от католически мисионери заедно с Християнството. И по този начин на територията на Московията е възникна̨л езикът, който сега наричаме руски. Той е смѣс от говорими източно-славянски диалекти, носени от самитѣ свещеници и тѣхнитѣ сѣмейства, и от църковно-славянския̌т език на Евангелието. Тъй че езикът, който сега наричаме руски, по начало има южно-славянска съставяща, оставайки си източно-славянски език.
    
    Резюме́ във връзка с руския̌т език: (.. скрий го коментарът ..)
    

    
    
    • Той по рођение си има южно-славянска съставяща.
    
    
    • Именно неговото произношение и неговия̌т правопис сѫ оформили църковно-славянския̌т език, единствения̌т практически значим език от "старо-славянската тайфа".
    
    
    • Писах: значението на далечното мина̨ло е прѣнебрѣжимо малко в сравнение със значението на близкото мина̨ло.
    
    
    • До началото на 19-ти вѣк никой в Русия не подозира за сѫществуването на славяногласен християнски балкански народ, нарѣчен българи. Нѣ̋ма как руската политика да се съобразява с българския̌т народ, слѣд като там не подозират за него, за българския̌т народ. Ние сме били нераздѣлна част от рум-миллетът, и за Русия сме били гърци. Това се промѣня, когато военната кампания на Дибич Задбалкански от 1828 се натъква на такива хора. Слѣд това в Русия се появяват трудоветѣ на изслѣдователя̌т Юрий Венелин (Георги Гуца).
    
    
    • Старо-българския̌т език - този диалект на OCS* (Old Common Slavic), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език - именно той като разположен най-близо до Солун и Константинопол, именно той е най-близкия̌т говорим диалект до старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic), до езикът на първитѣ евангелски прѣводи.
    
    
    • Прѣз 19-ти вѣк, слѣд разтурването на Balkansprachbund-ът, съврѣменния̌т български език е бил до неузнаваемост изрусен. Това е констатация. Това е факт.
    
    
    • Ние, съврѣменнитѣ българи, нѣ̋маме право да се гордѣем със заслугитѣ на хора, живѣли прѣди хиляда години. Имам прѣд вид заслуги за славянската книжовност.
    
    
    • В сѫщност, никой съврѣменен човѣк не може да се гордѣе със заслуги на хора от далечното мина̨ло - тѣ сѫ били съвсѣм други хора.
      
      
      • В разглеђания̌т случай онѣзи хора сѫ мислѣли само за спасението на душитѣ на езичницитѣ. А в сегашнитѣ ни глави сѫ националността и езикът.
      
      
      • Освѣн това, в нашия̌т случай, цѣ̋лата срѣдновѣковна българска аристокрация слѣд 14-ти вѣк или се е потурчила, или е емигрирала. Никакви книжовни традиции тука не сме запазили.

    
    Резюме - Résumé. (.. скрий го коментарът ..)
    
    И тъй, има два езика от нашата тайфа, книгитѣ на които нe сѫ музейна рѣ̋дкост, за които има практически учебници и които сѫ извѣстни извън академичнитѣ срѣди - църковно-славянския̌т и българския̌т (ново-българския̌т).
    
    Да повторя̨ великденския̌т поздрав на [ново-]църковно-славянски: Христос воскресе! Воистину воскресе!
    
    Този прѣвод е отдавна установен и именно той е получил грађанственост в България.
    
    В Гърция сѫщо така се използва старата форма на великденския̌т поздрав, формата от старо-гръцкия̌т език (κοινή): Χριστός ανέστη! Αληθώς ανέστη! На ново-гръцката норма (δημοτική) поздравът би имал видът: Ο Χριστός αναστήθηκε! Αληθινά αναστήθηκε! - В Гърция обаче не казват така.
    
    Сега да се върнем към [ново-]българския̌т език. Ако прѣведем прѣ̋ко (директно) великденския̌т поздрав от старо-гръцки (κοινή: Χριστός ανέστη! Αλιθώς ανέστη!) на [ново-]български, ще се получи:
    
    Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л!
    Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л! (.. скрий го коментарът ..)

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-09 19:40:: Обявявам тази публикация за завършена.
    • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
    
    
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-09 19:40:: Обявявам тази публикация за завършена.
    • (.. покажи там ..)  (.. скрий ..)
    
    
    • Започна̨та прѣз май 2017, най-сетнѣ тази публикация бѣ завършена.
    • Етикетитѣ InDevelopment и Draft бѣ̋ха̨ махна̨ти.
    
    
    • Ще продължа̨ да пиша̨ коментари, особено ако трѣ̋бва да отговарям на въпроси и на други коментари.
    
    
    • Има си оформен раздѣл, озаглавен "Изводитѣ в резюме".
    
    
    • Цѣнни сами по себе си сѫ двата раздѣла, посветени съотвѣтно на глаголицата и на кирилицата.

  • ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ми във facebook от 2022 ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  .. към началото ..
  
  
• ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

https://www.facebook.com/notes/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2/%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D1%85%D1%8A/10158189968272446/?hc_location=ufi Красимир Беров: О писменьхъ
C:\Users\cchrist2\Christov\user\christo\Downloads\37739435.pdf Манипулация 24 за името „цар Борис” bozman
https://www.slovo.bg/old/litforum/130/nnikolova.htm
http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/images/ohrid/sv_kliment_perivlepta/sv_Kliment_Ohridski_sv_KM.jpg http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/Ohrid/hramove.htm http://www.pravoslavieto.com/life/11.25_sv_Kliment_Ohridski.htm

https://lingvoforum.net/index.php/topic,50326.msg1571828.html#msg1571828 1. В Болгарском царстве использовался греческий алфавит ещё до Кирилла. 2. Кириллу предложили перевести христинские книги на славянский для Моравского княжества. 3. Кирилл сочиняет азбуку для своего родного солунского нанечия, на него же начинает переводить. И отбывает в Моравию. … 4. После изгнания учеников Кирилла и Мефодия из Моравии ученики эти прибывают в Болгарию. 5. Болгарские книжники кирилловской азбуки не принимают — там уже была своя традиция и всё такое. Множество факторов, большей частью сейчас уже не восстановимых. 6. В Болгарии из азбуки Кирилла заимствуют буквы для славянских звуков, для которых не было букв в греческом алфавите: Ж, Ъ, Ь, Ш, Щ, Ц, Ч, Ѧ, Ѫ; буква ЪІ была образована из ера и иже по образцу кирилловской еры, буквы Б и Ѣ были созданы путём модификации соседних В и Ъ соответственно. 7. Первоначально кирилловские буквы писались вместе с унциальными без изменений, но постепенно каллиграфы привели их вид в соответствие с нормами унциального письма, чтобы они не выделялись и не мешали читать. Кроме того, из кирилловской азбуки были взяты названия букв. 8. Название «кириллица» первоначально относилось избуке, сочинённой Кириллом, именуемой сейчас «глаголицей», а «глаголицей» называли любое письмо. Перенос названия «кириллица» на греческий унциал с добавленными к нему кирилловскими буквами произошёл в более позднее время, причём уже позже попадания обеих азбук на Русь, так как русские книжники были в курсе, какая из двух азбук была настоящей «кириллицей». 9. Кирилловская глаголица не исчезла: она использовалась монастырскими книжниками ещё пару веков после Кирилла в Чехии, некоторое время в Болгарии, и до XX века сохранялась как церковное письмо в Хорватии (наследие работы Кирилла в Паннонии).

ѣѫџђ а̨ я̌ ѝ ѝ ъı ы ё жд дж ѢѪЏЂ:UpperCase

https://www.youtube.com/watch?v=2tHc-w_VMD0 CHURCH SLAVONIC: On The Letters

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

Сочинение "О письменьхъ" Черноризца Храбра: попытка пространного анализа всей тематики

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (..  all ..)  .. to the bottom ..

"On the Letters" of Chernorizets Hrabar: an assay of extensive analysis of the entire topic

Not available in English yet.

.. to the top ..

---