Monday, May 22, 2017

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣлата тематика

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..



Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика

  • ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.

1. ▼▼  Прѣдисловие   (.. скрий го прѣдисловието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

Из 2-рото послание на Апостол Павел към Коринтянитѣ:

ΟΣ ΚΑΙ ΙΚΑΝΩΣΕΝ ΗΜΑΣ ΔΙΑΚΟΝΟΥΣ ΚΑΙΝΗΣ ΔΙΑΘΗΚΗΣ
ΟΥ ΓΡΑΜΜΑΤΟΣ ΑΛΛΑ ΠΝΕΥΜΑΤΟΣ
ΤΟ ΓΑΡ ΓΡΑΜΜΑ ΑΠΟΚΤΕΙΝΕΙ ΤΟ ΔΕ ΠΝΕΥΜΑ ΖΩΟΠΟΙΕΙ.



ИЖЕ И ꙊДОВОΛΗ NAСЪ СΛꙊЖΗТЕΛΗ БЪIТΗ NОВꙊ ЗАВѢТꙊ
NЕ ПΗСЬМЕNΗ NО ДꙊХꙊ
ПΗСЬМѦ ЖЕ ꙊБΗВАЕТЪ А ДꙊХЪ ЖΗВОТВОРΗТЪ.



Тук нѣ̋ма да привеђам нови факти. Всичко винѫги е било прѣд очитѣ ни. Просто ще Ви прѣдложѫ̨ необичаен, но обективен анализ на онова, което повече от вѣк си е било прѣд очитѣ ни.

При обективно и донѣ̋къдѣ цинично отношение към темата, трѣ̋бва да се убѣдите, че много въпроси се изясняват, и много други въпроси, разбира се, пак се изясняват, но отговорът̌, който получават, е "не знаем и никога нѣ̋ма да узнаем".

Тази моя публикация ще ıѫ̨ наричам есе (опит), а "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър е съчинение. Есето ми е посветено не само на съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър, но и на цѣ̋лата тематика, свързана с нашата писменост. Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър не е единствениът̌ източник на информация по темата. Житията на Светитѣ Седмочисленици сѫщо ни говорıѫ̨т много. Но основното е самитѣ азбуки кирилица и глаголица и самитѣ букви. Каквото и да пише Черноризец Храбър, каквото и да пише в житията на Светитѣ Седмочисленици и в много други писания по темата от различно врѣме, каквото и да пише по темата в разни учебници, най-важното сѫ изводитѣ, които си правим от самитѣ азбуки и от самитѣ букви.

Ширещитѣ се заблуди по тази тематика се дължѫ̨т прѣди всичко на недоразумѣния, които не сѫ били въведени нарочно. Нѣ̋кои от тѣ̋х сѫ били причинени от криворазбрани патриотически чувства, замъгляващи разумът̌.

Съчинението на Черноризец Храбър е запазено в многобройни прѣписи, всичкитѣ намѣрени в Русия. Има дрѣбни отличия међу версиитѣ на текстът̌ в различнитѣ прѣписи.

Ако задържите показалецът̌ върху такъв бутон, коментарът̌ се показва като tooltip. водıѫ̨т към коментари на руски език, които давам без прѣвод и чийто автор вѣроятно е Б.Н.Флоря.

Текст на съчинението в оригинал на старо-славянски (старо-български) език може да се види тук или там.

Прѣвод на новобългарски може да се види тук или там.

(.. скрий го прѣдисловието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


2. ▼▼  Abstract: нѣ̋кои изводи в аванс   (.. скрий ..)  

  • Нѣ̋кои изводи в аванс относно съчинението:

    • Съчинението страстно защищава глаголицата.
    • Авторът̌ на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
    • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съотвѣтства на тогавашното ниво на науката.
    • Съчинението не се отнася за положението в България.
    • Авторът̌ на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.

  • Нѣ̋кои други изводи по тематиката в аванс:

    • Оригиналната кирилица прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).

      • Заимствана едно към едно е била цѣ̋лата гръцка писменост със всичкитѣ ѝ салтанати: 24-тѣ букви по форма, по фонетична стойност и по числова стойност, диакритичнитѣ знаци, пунктуационнитѣ знаци.
      • Само имената на буквитѣ (алфа, вита, гама, делта, ..) сѫ били изоставени. Славянскитѣ имена на буквитѣ (азъ, боукъı, вѣди, ..) вѣроятно сѫ от глаголическата традиция.
      • В частност, всѣки текст на гръцки език би могъл да се запише на "оригиналната кирилица", без да се ползват 11-тѣ допълнителни букви, слѣд това този текст би могъл да се изпрати къдѣ да е из Империята, а получателıът̌ не би заподозрѣ̋л, че текстът̌ е написан с нѣ̋каква друга азбука, а не с гръцката.
      • Слѣдователно, едва ли е можѣло по отношение на кирилицата нѣ̋кой тогава да претендира, че е неин създател.

    • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

      • Терминитѣ кирилица и глаголица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали в минѫ̨лото.
      • Авторът̌ на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
      • В общността от книжовници, къдѣто е възникнѫ̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
      • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът̌ коя от двѣтѣ азбуки се е появила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът̌ на този въпрос нѣ̋ма никакво значение.

    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга.

      • Разбира се, не при възникването или създаването си: тѣзи процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
      • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
      • Глаголицата е оказала влияние на кирилицата прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да бѫдѫ̨т прѣписани (транслитерирани) на кирилица.
      • Кирилицата е оказала влияние на глаголицата, слѣд като книжовници, останѫ̨ли вѣрни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

(.. скрий ги изводитѣ в аванс ..)   .. към началото ..


3. ▼▼  Общи разсѫђения за съчинението  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..


Този раздѣл с общи разсѫђения за съчинението ще бѫде послѣдван от разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът̌ в слѣдващиът̌ раздѣл.



3.1. ►►  За заглавието на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.2. ►►  За авторът̌ на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.3. ►►  За обстановката, в която е било написано съчинението  (.. покажи ..) .. към началото ..


4. ►►  Разсѫђения по отдѣлни пасажи от текстът̌ на съчинението 



5. ►►  Други източници по темата   (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..


6. ▼▼  Общи разсѫђения по темата   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..



6.1. ►►  За глаголицата   (.. покажи ..) (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..



6.2. ►►  За кирилицата   (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..





6.3. ►►  Милетската система за означаване на числата  (.. покажи ıѫ̨ тук ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. покажи ıѫ̨ там ..)  .. към началото ..



7. ▼▼  Сводка на недоразумѣнията   (.. скрий ги ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..)


  • ◄► Недоразумѣнията по тази тематика сѫ се трупали прѣз вѣковетѣ.

  • ◄► Основнитѣ източници на недоразумѣнията сѫ три:

    • Глаголицата
    • Ислямското нашествие на Балканитѣ
    • Книгопечатането

  • ►►  Глаголицата като източник на недоразумѣния   (.. покажи ..)

  • ►►  Ислямското нашествие на Балканитѣ като източник на недоразумѣния  (.. покажи ..)

  • ►►  Книгопечатането като източник на недоразумѣния   (.. покажи ..)

    (.. скрий ги недоразумѣнията ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..) .. към началото ..




8. ▼▼  Изводитѣ в резюме   (.. скрий ги ..)  


  • Съчинението страстно защищава глаголицата.
  • Авторът̌ на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
  • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съотвѣтства на тогавашното ниво на науката.
  • Съчинението не се отнася за положението в България.
  • Авторът̌ на съчинението най-вѣроятно е бил славяногласен от Моравия, който не е владѣѣл гръцки език.

  • Оригиналната кирилица прѣдставлявала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).
  • Нѣ̋ма как кирилицата да е създадена от нѣ̋кого.
  • Едва ли е можѣло нѣ̋кой тогава да претендира, че е създател на кирилицата.

  • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

    • Терминитѣ кирилица и глаголица сѫ съврѣменни, от 18-ти вѣк насам. Нѣ̋ма начин тѣзи термини да сѫ се употрѣбявали в минѫ̨лото.
    • Авторът̌ на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
    • В общността от книжовници, къдѣто е възникнѫ̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
    • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът̌ коя от двѣте азбуки се е появила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът̌ на този въпрос нѣ̋ма никакво значение.

  • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга.

    • Разбира се, не при възникването или създаването си: тѣзи процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влияние една на друга прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия.
    • Глаголицата е оказала влияние на кирилицата прѣз слѣдващитѣ десетилѣтия, когато много текстове, написани на глаголица, е трѣ̋бвало да бѫдѫ̨т прѣписани (транслитерирани) на кирилица.
    • Кирилицата е оказала влияние на глаголицата, слѣд като книжовници, останѫ̨ли вѣрни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

  • По тази тема прѣз изминѫ̨литѣ вѣкове сѫ се натрупали много недоразумѣния, основнитѣ източници на които сѫ три:


(.. скрий ги изводитѣ ..)   .. към началото ..


9. ▼▼  Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) .. към началото ..


10. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)   (.. свий ги ..)   (.. разгъни ги ..)


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

  • ►►  ::christo.tamarin, 2008-06-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2009-11-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрѣжата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2016-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-05-30 19:23:: Интервю с Николай Акимов
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-mm-dd hh:mm:: Mои коментари от 2018 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2019-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2019 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2020 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2021 във facebook по темата
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2021-07-27 07:47:: За митоветѣ и истината около азбуката и Светитѣ братя
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-06-02 20:19:: Коментари на руски от сайтът̌ vostlit.info
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2022 във facebook по темата
  • ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..






No comments:

Post a Comment