Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години
Иди на въпрос
.. to the bottom ..
.. към коментаритѣ отдолу .. |
.. към прѣпраткитѣ .. |
Патриотизмът винѫги ни удря по кокалчетата, но зад него е добрѣ да стои поне малко реална информираност.
Мартин Димитров прѣдлага урок по история за начинаещи – и дори не свика референдум по случая̌т.
Въпрос 1: Как България пада под османска власт?
Практически пада без битка. Много от боляритѣ се споразумяват с Империята и управляванитѣ от тѣ̋х области минават под османска власт.
Въпрос 2: Значи, тия боляри сѫ прѣдатели?
Не и според разбиранията на онова врѣме. Прѣз 14-ти вѣк концепцията за държава е много различна от сегашната.
От една страна, управителитѣ на области не сѫ могли да разчитат на централната власт.
От друга – споразумението с Османската империя им гарантира както относително запазване на властта,
така и възможността да осѫществяват извѣстна протекция над населението, което управляват.
Въпрос 3: Добрѣ де, съвсѣм ли никой не се е бил?
Не: има не един и двама боляри, които, заедно и/или поотдѣлно, сѫ водили десетки сражения с османцитѣ.
Просто османцитѣ сѫ били много повече и много по-добрѣ организирани.
Въпрос 4: А ние защо не сме се организирали?
Нѣ̋мам прѣдстава дали си забѣлѣ̋зал, но ние по принцип не сме много добрѣ организирани.
Различнитѣ управители непрѣстанно влизат в различни съюзи, както помеђу си, така и един срѣщу друг.
Част от тѣ̋х подкрѣпят опрѣдѣлени крѫгове във Византия, а друга част – други крѫгове.
Въпрос 5: Значи, било е малко като в Реформаторския̌т Блок?
Уж сѫ отдѣлна партия, а всѫщност едни подкрѣпят Бойко, други не го подкрѣпят, а накрая̌ всички се разпадат?
Точно така, почти сѫщото е. Бойко Борисов е нѣщо като Йоан Кантакузин на дѣ̋сното, хе-хе.
Кратка справка: османското нашествие се засилва в резултат на Византийската грађанска война.
В общи линии там борбата за власт е међу Йоан Кантакузин и регентския̌т съвѣт на Йоан V Палеолог, начело с Ана Савойска.
Част от българскитѣ боляри подкрѣпят едната страна, друга част – другата. Това създава вѫтрешно напрежение и накрая̌ всички горим.
Въпрос 6: Значи, тогава България е била много злѣ?
По-злѣ, отколкото дори можеш да си прѣдставиш.
Прѣдстави си тогавашна България като територия, скована от една безкрайна Луканова зима,
и всѣ̋ка област се управлява от нейния̌т си Цѣнко Чоков, без да общува много-много с централната власт.
Въпрос 7: Ама Цѣнко е ербап, и ако другитѣ сѫ били ербапи,
защо все пак не сѫ се били срѣщу турцитѣ като мѫже?
Защото, точно както при Цѣнко, регионалната политика си е регионална политика, а националната политика е съвсѣм друга, далечна работа.
Виж Цѣнко на колко избори с подкрѣпата на колко различни партии е участвал.
Тогава е подобно: днес си под властта на българския̌т цар, утрѣ – под властта на Османската империя,
важното е да си пазиш там властта над твоето си мѣ̋сто.
Въпрос 8: Ти сега какво искаш да кажеш? Че цѣ̋лата ни държава тогава е била съставена от множество Галичета?
Че и по-лошо дори.
Тогава е много силно влиянието на богомилитѣ.
Това е секта, която в онѣзи врѣмена не се признава за религия нито от българското православие .. и държавата ни има огромен проблем с богомилитѣ.
Това още повече ни отслабва.
Въпрос 9: Клали ли сѫ ни много?
Клали сѫ ни, особено в първитѣ години на нашествието, в Сѣвероизточна България напримѣр, е имало голѣми кланета.
Но и ние сме ги клали, където сварим. Прѣз 15-ти вѣк цѣната на човѣшкия̌т живот никак не е висока.
Въпрос 10: А послѣ ли сѫ ни потурчили?
Прѣз онѣзи вѣкове уважението међу религиитѣ е много по-високо, отколкото сега.
Насилствената смѣ̋на на вѣ̋рата се случва основно и изключително в териториите, населявани от богомилитѣ.
Въпрос 11: А защо тѣ̋х?
Защото сѫ секта, непризната религия. В онѣзи врѣмена да не принадлежиш към нѣ̋коя от официалнитѣ религии е все едно да си животно, добитък нѣ̋какъв.
По критериитѣ на онова врѣме, колкото и идиотски да ти звучи,
османцитѣ се справят с религиозен проблем и помагат на едни хора да избера̨т официална религия.
Според османцитѣ, разбира се, това е най-правилната такава.
Въпрос 12: А ние не сме ли помагали на богомилитѣ?
Не. По тогавашнитѣ православни критерии тѣ, понеже не принадлежа̨т към официална религия, не струват нищо. И животитѣ им не струват нищо.
Въпрос 13: Потурчвали ли сѫ наши, такива, нормални православни българи, дѣто не сѫ богомили?
Малко, и то основно в първата фаза на робството, нѣ̋къде около 15-ти вѣк.
Принципно властта в Османската империя е раздѣлена – има административна и религиозна власти.
Разбира се, религиозната власт иска да увеличава броя̌т на правовѣрцитѣ,
а на администрацията не ѝ се занимава с подобни глупости.
Прѣз годинитѣ има редица примѣри за това как множество българи сѫ потурчени по документи, а всѫщност не сѫ.
И това е, за да може администрацията да се отчете прѣд религиозната власт.
Въпрос 14: Значи, и в Османската си е имало врътки?
Разбира се. Османската империя е нѣщо като Европейския̌т Съюз на своето врѣме. Нѣ̋ма как да нѣ̋ма врътки.
Въпрос 15: Добре дѣ, като ние не сме могли да се справим, защо тогава не сѫ ни помогна̨ли от чужбина?
От Запад, примѣрно?
Защото Ватиканът сѫ с османцитѣ, колега.
Именно Ватиканът, тайно, но много системно подкрѣпя цѣлия̌т възход на Османската империя, и в това има желѣ̋зна логика.
Падането на Константинопол, разпадът на Византия прѣвръща католицизмът във водещата християнска религия, за смѣтка на православието.
Въпрос 16: Е, не си прав, нали е имало кръстоносни походи?
Имало е, но там положението е сложно.
Първо, кръстоноснитѣ походи започват много по-рано от османското нашествие на Балканитѣ и тѣ̋хната първа цѣл е налагането на католицизмът.
Второ: не всички от тѣзи походи сѫ в синхрон с Ватиканът, част от тѣ̋х сѫ организирани от отдѣлни владѣтели, без подкрѣпата на католическата църква.
И трето: в голѣ̋мата си част кръстоносцитѣ сѫ маса от впиянчени, жадни за кланета и слава кретени,
които се държа̨т като люлински гангстери около църква на Великден.
Въпрос 17: А от Изток защо не сѫ се били?
Прѣди Руско-турската от 1877-1878, Русия води над десет войни с Османската империя.
Естествено че ключов външнополитически приоритет на Русия е да запази православието в завладенитѣ от османцитѣ територии и
съотвѣтно да има влияние над тѣзи територии.
Просто в онѣзи години Османската империя е най-великата военна сила и побѣдата над нея̨ не е лесна работа.
Въпрос 18: Значи, пак е малко като сега? И еднитѣ, и другитѣ искат да сѫ важни тук?
В извѣстен смисъл има общо. Балканитѣ, особено България, е гранична територия в борба за влияние међу двѣ велики сили.
Въпрос 19: В извѣстен смисъл, географското ни положение е прѣдопрѣдѣлило цѣ̋лото ни трудно положение?
Да.
Въпрос 20: Виновен е хан Аспарух?
Да, но нека не забравяме, че той тогава не е знаѣл.
Въпрос 21: А ние с турцитѣ съжителствали ли сме?
На битово ниво, да. И с течение на годинитѣ сме живѣли заедно все по-добрѣ.
Въпрос 22: Тоест, като в Германия както им е идеята да живея̨т, при нас така е било?
Германия се развива като мултикултурна държава, а Османската империя в генезисът си е мултикултурна държава.
В интересът на Империята е народитѣ вѫтре да живея̨т в мир и нарастващо разбирателство,
защото за една империя нѣ̋ма нищо по-страшно от вѫтрешнитѣ противорѣчия.
Прѣдстави си само: в пикът си Османската империя е на площ от 5 милиона и 200 хиляди квадратни километра.
Територията е толкова трудна за опазване, че ако има вѫтрешни конфликти, тя ще стане прѣкалено уязвима.
Въпрос 23: А защо не сѫ ни давали да си имаме религия?
Борбата за независима българска църква е борба най-вече с гръцката патриаршия,
тъй като гърцитѣ управляват православнитѣ дѣла в рамкитѣ на Империята, и много по-малко с администрацията на Османската империя.
Въпрос 24: Тия гърци открай врѣме все по-добрѣ се оправят май?
Така си е.
Въпрос 25: Имало ли е българска съпротива по врѣме на османското владичество?
Почти през цѣ̋лото врѣме. Но това сѫ малки, локални бунтове и въстания.
Въпрос 26: А хайдутитѣ?
Без да отричаме героизмът им, хайдутитѣ не сѫ добрѣ организирани и
по-скоро сѫ осѫществявали, хм, единични акции, често над уплашени до смърт, беззащитни османци.
Може и да не знаеш, но част от хайдутитѣ сѫ хайдутствали така, както се бера̨т портокали в Испания.
Тоест, само през топлитѣ мѣсеци. Зимата сѫ си се прибирали по кѫщитѣ и като запролети, хайде пак на Балканът.
Въпрос 27: Е, па то така не става?
Па така не става, опрѣдѣлено.
Въпрос 28: Ние, българитѣ, имали ли сме по-специални права в рамкитѣ на Империята?
Да. Напримѣр, за българитѣ не е имало задължителна военна служба.
Много българи сѫ участвали и в управлението, като с течение на годинитѣ тѣхния̌т брой се увеличава.
Но, това е характерно за мултикултурнитѣ общества, каквото е и в Османската империя.
Въпрос 29: Много нѣща ли сѫ ни били забранени?
Като всѣ̋ко огромно нѣщо Османската империя непрѣстанно се реформира, стремейки се към демократизация и единство.
Всѣ̋ка слѣдваща реформа дава все по-голѣми права на народитѣ, които съставляват империята.
Така постепенно забранитѣ отпадат. По врѣме на Възрађането българитѣ имат право на собственост, право да извършват търговия, право да пѫтуват.
Въпрос 30: Значи, много от тия голѣмитѣ възрођенски кѫщи, дѣто сега ги дават под наем,
сѫ били на български баровци?
Да, това сѫ кѫщи на богати българи. И тук малко ще те разочаровам: архитектурата, която ние наричаме възрођенска, е класическа османска архитектура.
Въпрос 31: А имало ли е много богати българи тогава, примѣрно като Пѣевски, или поне наполовина?
Имало е. Напримѣр бащата на Каблешков е срѣд много богатитѣ българи.
Той е събирал данъци от името на Османската империя в доста обширни територии и е печелил доста от това.
Въпрос 32: А младия̌т Каблешков защо така е постѫпил, вмѣсто да си гледа животът?
Защото е искал да бѫдем свободни. Да не сме свободни обаче не означава, че сме били роби.
Въпрос 33: Послѣдно – ние под турско робство ли сме били, под османска власт ли, под какво?
Не забравяй нѣщо важно. Тогава езикът е бил много по-различен и опрѣдѣленията сѫ били по-простички.
Езиковата терминология, историческата терминология, с която си служим сега, тогава е била непозната.
Въпрос 34: Значи, по-коректно е да използваме "османска власт"?
Не само е по-коректно, но е и по-правилно.
Както сам си забѣлѣ̋зал, фактът, че сѫществуваме и до днес, означава, че сме запазили идентичността си.
Тоест, прѣз цѣ̋лото врѣме ние сме се съхранили като народ, но прѣз тѣзи 5 вѣка не сме имали държавно управление.
Въпрос 35: А тогава с данъцитѣ как е седѣ̋л въпросът?
Като сега. Данъкът за българитѣ в Османската империя е десет процента от доходът.
Въпрос 36: Я да питам нѣщо важно сега. Турцитѣ искали ли сѫ да ни прѣтопя̨т като народ?
Не, разбира се. Османцитѣ сѫ ни управлявали, което е различно от това да сѫ искали да ни прѣтопя̨т.
Въпрос 37: Прѣз тѣзи години имало ли е издѣвателства на турцитѣ над мирното българско население?
Да. И тѣзи издѣвателства се наричат прѣстѫпност.
Толерирането на прѣстѫпността обаче не е политика на Османската империя, както и на нито една държава.
Въпрос 38: Висока ли е била прѣстѫпността?
Много, в раю̄нитѣ на кърџалиитѣ, както и в тѣзи раю̄ни, в които се заселват черкези.
Въпрос 39: А тия кърџалиитѣ, каква им е играта?
Слѣд промишлената революция в Англия, Османската империя започва да върви неумолимо надолу. Феодализмът просто си изживява врѣмето.
Това отслабва Империята и кърџалиитѣ, които сѫ тогавашното ВИС-2, овладяват цѣли територии и налагат властта си над тѣзи земи.
Така че кърџалиитѣ сѫ рекетю̄ри и прѣстѫпници.
Въпрос 40: Кърџалиитѣ само българи ли сѫ клали?
Не. При тѣ̋х нѣ̋ма българи, нѣ̋ма османци – тѣ безчинстват над цивилното население. И слабата Османска империя не може да се справи с тѣ̋х.
Въпрос 41: А черкезитѣ?
Ако кърџалиитѣ сѫ ВИС-2, черкезитѣ сѫ СИК.
Това е малцинство, което Русия насилствено прогонва от земитѣ си.
И тъй като черкезитѣ сѫ мюсюлмани, тѣ се заселват в границитѣ на Империята.
И започват да дерибействат, обирайки и убивайки и българи, и турци, и който там им падне.
Въпрос 42: Значи, когато държавата е злѣ, независимо дали се казва България или Османска империя, и ние сме злѣ?
Като е добрѣ, и ние сме добрѣ, така ли?
Абсолютно. Априлското въстание избухва най-вече в територии, в които сѫ се заселили черкези.
Защото прѣстѫпността в тѣзи раю̄ни е висока, хората не се чувстват сигурни и нѣ̋ма кой да им помогне.
Години наред те очакват Османската империя да рѣши проблемът с черкезитѣ, но тя нѣ̋ма ресурс да се справи.
Въпрос 43: Най-важното – аз сега роб ли съм?
Не си роб, колега. И никога не си бил.
Просто прѣз тѣзи вѣкове данъчнитѣ ти сѫ били турци и сѫ ти събирали данък точно колкото сега,
не си ходил войник, точно както сега,
имал си право да изповѣ̋дваш религията си, точно както сега,
а и да работиш – за друг или за себе си, вече зависи от твоята инициативност.
Въпрос 44: Понеже стана дума за работа,
та в тази връзка да попитам – имало ли е социални помощи за българитѣ в Османската империя?
Колкото и странно да ти звучи, да. Но те не сѫ били масова практика, по-скоро рѣшение на мѣстния̌т управник.
Отпускани сѫ помощи за многодѣтни сѣмейства, за лѣчение, за образование.
Въпрос 45: То май не е било чак толкова злѣ?
Виж, имало е периоди, в които е било много злѣ, и такива, в които е било добрѣ. Каквито моменти има във всѣ̋ка една държава.
Въпрос 46: Защо ни е важно да бѫдем роби?
Защото е по-лесно. Историята, ако се разглеђа като робска, улеснява бездѣйствието в нашето съврѣмие.
Защото да си роб е оправдателно, ненужно и жалко. Освѣн че не е вѣ̋рно.
Въпрос 47: Примѣри с други държави можеш ли да ми дадеш?
Да, веднага. Австралия започва като каторга, но хората там не се самоопрѣдѣлят като каторжници.
Шотландия не успѣ̋ва да запази независимостта си, но не се опрѣдѣлят като хора под английско робство.
Норвегия е независима държава от малко повече от 100 години, но тѣ не се опрѣдѣлят като роби на шведитѣ.
Въпрос 48: Ама не е честно –
аз не мога̨ да се сравня̨ нито с шведитѣ, нито с шотландцитѣ, съгласи се?
Нѣ̋ма да се съглася̨, защото можеш. И това, че сам искаш да се опрѣдѣляш като роб, това те спира.
Въпрос 49: А като не съм роб, как да опрѣдѣлям мина̨лото си?
Като мултикултурно, интересно, като такова, което те е обогатило.
Като мина̨ло, което днес може да ти даде уникалност.
Като едно твое, лично и неповторимо мина̨ло, с много минуси, но с още повече плюсове.
Въпрос 50: Сега, когато вече не съм роб, какво да направя̨?
Вдигни си главата и погледни бѫдещето, драги.
Прѣпратки (references)
- egoist.bg: Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години
- informiran.net: Мартин Димитров: Турско робство не е имало, българите са имали даже право на собственост
- meto76.blog.bg: Робство за начинаещи
- Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (bulgarianturks.blogspot.com)
- Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dw.com)
- Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга (dnes.bg)
- Христо Тамарин: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)
Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.- ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 21:18::
- Този текст на Мартин Димитров се намира поне на още три мѣста в мрѣжата, прѣпратки към които сѫ дадени по-горѣ. Изглеђа първата публикация е в egoist.bg.
- ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:08::
- В текстът на Мартин Димитров, в 50-тѣ въпроса и в 50-тѣ отговора, аз не съм внасял поправки. Дори не зная̨ как да допълня̨ отговорът на въпрос 8, къдѣто явно има пропусна̨ти думи.
- ◄► ::christo.tamarin, 2019-02-03 22:14::
- За мене персонажитѣ Пѣевски или Цѣнко Чоков сѫ напълно непознати и безинтересни. Никога не съм ги коментирал. Но явно авторът смѣ̋та, че тѣ сѫ добрѣ познати на публиката.
No comments:
Post a Comment