Friday, January 24, 2020

Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме

Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме

(.. свий&скрий всичко ..)  (.. покажи всичко ..)  .. to the bottom ..



Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме

▼▼   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. скрий го преамбюлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


  • Прѣд буквитѣ Ѣ (ят, е двойно), Ѫ (юс голѣ̋м), Ъ (ер голѣ̋м) - най-българскитѣ букви - трѣ̋бва да благоговѣете, а не да ги пишете къдѣ да е.

    • Тѣзи букви е по-добрѣ изобщо да не се пиша̨т, ако не се пиша̨т правилно.
    • И не пишѣте глухо Ъ в края̌т на думитѣ. Нека да не Ви привличат баналнитѣ нѣща.

  • Двата раздѣла 2 и 3 - "Кога се пише буквата Ѣ" и "Кога се пише буквата Ѫ" - сѫ независими един от друг и мога̨т да се чета̨т в произволен ред.

    • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѣ, можете да пропуснете раздѣл 3.
    • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѫ, можете да пропуснете раздѣл 2.
    • Но във всѣки случай трѣ̋бва да започнете с този общ раздѣл, прѣди да продължите с раздѣл 2 или 3.

    • И в двата раздѣла се разчита читателитѣ да зная̨т нормативното произношение в стандартния̌т български език, ..
    • .. както и писането на гласнитѣ според валидния̌т в моментът отечествено-фронтовски правопис.

  • Прѣди 1945, когато в сила е бил така нарѣчения̌т Иванчевски правопис, буквитѣ Ѣ и Ѫ сѫ се пишѣли редовно.

    • Обаче с достѫпен правописен рѣчник от онова врѣме не разполагам.
    • А пък и тогава, както и сега, в печатнитѣ издания е било пълно с правописни грѣшки.
    • Поради това, твърдението, че буквитѣ Ѣ и Ѫ слѣдва да се пиша̨т както в Иванчевския̌т правопис, е само приблизително и пожелателно.
    • При спорен случай, обикновен печатен текст от онова врѣме не е достатъчен за рѣшение на казусът.

  • При възстановяване на употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ основни сѫ етимологичния̌т принцип и морфологичния̌т принцип.

  • Морфологичния̌т принцип е основен при всички официални български правописи.

    • Аз сѫщо така се придържам към него.
    • Морфологичния̌т принцип означава, че всѣ̋ка морфема - корен, прѣдставка, наставка, окончание - по възможност - слѣдва да се пише по един и сѫщ начин и да е лесно разпознаваема, независимо от отклоненията в произношението.
    • Приложението на морфологичния̌т принцип се покрива от тази публикация, както и от други мои публикации.

  • За да се прилага етимологичния̌т принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, слѣдва да си служим с рѣчници, най-вече етимологични рѣчници:

  • Сѫщо така, за прилагането на етимологичния̌т принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, изключително полезно би било знанието на друг славянски език.

    • Руски, сръбски, украински, полски, ..
    • В раздѣлитѣ 2 и 3 този метод се обсѫђа, най-вече въз основа на руския̌т език.

    • Тука слѣдва да се спомена̨т и разнообразнитѣ български диалекти.
    • Проблемът при тѣ̋х е оскѫдицата на систематични свѣдения в сравнение със стандартнитѣ езици.

  • Прѣдлагам плавно подобрение на правописът, така че всичко старо да си остане правилно. Не искам реформа а-ла-комуниста или а-ла-ататюрк.

    • Просто трѣ̋бва буквитѣ Ѣ и Ѫ да се възстановя̨т в азбуката и употрѣбата им според етимологичния̌т и морфологичния̌т принцип да се разрѣши.
    • Употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ да бѫде разрѣшена, но не и задължителна.

  • Свѣдѣнията, дадени в двата раздѣла 2 и 3 - кога се пиша̨т буквитѣ Ѣ и Ѫ, нѣ̋ма да се уча̨т в срѣднитѣ и в началнитѣ училища.

    • Това е материя за студенти по българска или славянска филология.

    • В началнитѣ и срѣднитѣ училища ще се учи слѣдното:
      • Буквитѣ Ѣ и Ѫ влизат в съставът на българската азбука.
      • Писането им не е задължително.
      • Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
      • Буквата Ѫ се чете Ъ, но не всѣки звук Ъ може да се запише с буквата Ѫ.
      • Буквата Ѣ се чете Е или IA (Я) според говорнитѣ навици. Не всѣки звук Е може да се пише с буквата Ѣ. Нито пък всѣ̋ко Я може да се замѣсти с Ѣ.
  • Буквитѣ Ѣ и Ѫ не сѫ толкова архаични. Нима Ботев, Вазов, Славейкови баща и син, Яворов, Йовков, .. сѫ архаични. А всичкитѣ тѣзи хора не сѫ си прѣдставяли българския̌т език без буквитѣ Ѣ и Ѫ.

  • С точност до подробности, буквитѣ Ѣ и Ѫ се пиша̨т само в думи със славянски произход.

  • Усвояването на правописът на възстановенитѣ български букви Ѣ и Ѫ не се постига с уроци, а с четене на текстове, къдѣто тѣзи букви сѫ употрѣбени правилно.

    • Kолкото човѣк е по-начетен, толкова по-грамотен става - такава е практиката при доста езици по свѣтът.

  • Текстът в очеркът е актуалииран.  (.. разясни update-ът ..)

  • Ако в моментът Ви интересува само правописът на буквата Ѫ (но не и на Ѣ), натиснѣте тука.

    • Ако пък искате да продължите с правилата за буквата Ѣ, то продължѣте надолу, слѣд като натиснѣте тука.

  • (.. скрий го преамбюлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

►►   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)   (.. покажи го раздѣлът за Ѣ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..



►►   3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)  (.. покажи го раздѣлът за Ѫ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..



▼▼   4. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бѣлѣжки по използвания̌т в този очерк правопис  (.. скрий ..)

    • Този очерк се дава в шест правописни варианта:

      • Пост-модерен правопис
      • Отечествено-фронтовски правопис
      • Екавско-сърбомански правопис
      • Естествен правопис
      • Романизация (българска латиница)

      • Всички тѣзи правописни варианти се основават на стандартното произношение на нормативния̌т български език.
      • Међу тѣзи четири варианта може да се прѣвключва с бутони, които сѫ дадени малко по-горѣ, както и най-горѣ в дѣ̋сно.

      • .. към описанието на българската латиница ..

    • Избран е пост-модерния̌т правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено се придържам.

    • Бѣлѣжки по пост-модерния̌т правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено се придържам:

      • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
      • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява, както е описано в раздѣл 2 на този очерк.

      • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
      • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.

      • Възстановена е буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява, както е описано в раздѣл 3 на този очерк.

      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.

      • За разлика от стария̌т иванчевски правопис, глухитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
      •
    • Избрали сте отечествено-фронтовския̌т правопис.

    • Бѣлѣжки по отечествено-фронтовския̌т правопис:

      • Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
      • Това е якавски правопис. Вмѣсто буквата ят ѣ се пише или е или я според сегашната якавска норма на звучене.

      • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
      • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.

      • Това е официалния̌т правопис в България от 1945 насам.
      • Все пак, използва се негова модификация:

    • Избрали сте екавско-сърбоманския̌т правопис.

    • Бѣлѣжки по екавско-сърбоманския̌т правопис:

      • Това е екавски правопис. Той не е якавски или ятов, а екавски.
      • Това е екавски правопис. Вмѣсто буквата ят ѣ винѫги се пише е или пък ё, когато по сегашната норма звучи като jа и съотвѣтно се пише я в отечествено-фронтовския̌т правопис.

      • Това е сърбомански правопис. Той не е русофилски и не е латиница.
      • Това е сърбомански правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я не се използват. Не се използват и Ь и Ѣ.
      • Буквитѣ Й, Ю и Я се замѣстват съотвѣтно със J, JУ и JА.
      • Буквата Я се замѣства със JЪ, когато звучи така и има еров произход.

      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
      • Въвеђа се и буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява, както е описано в раздѣл 3 на този очерк.
      •
    • .. Скрий бѣлѣжкитѣ по използвания̌т в този очерк правопис ..  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 22:11:: Списък на нѣ̋кои корени на думи със Ѫ и Ъ

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бѣлѣжки по иванчевския̌т правопис на буквата Ѫ  (.. скрий ..)

    • Съпоставка на правописът на възстановената буква Ѫ, както се описва в раздѣл 3 на този очерк, с валидния̌т до 1945 иванчевски правопис на тази буква:

      • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ (или в основитѣ) на думитѣ, но не в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове.

      • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ според етимологията.

      • И в двата варианта писането на буквата Ѫ без подкрѣпа от етимологията не е разрѣшено.
      • И в двата варианта писането на буквата Ѫ в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове не е разрѣшено.

      • Иванчевския̌т правопис допуска отстѫпление от общия̌т етимологичен принцип в случаитѣ, когато гласния̌т звук участва в казусът "подвижно Ъ":

        • Според пост-модерния̌т правопис, без отстѫпление от етимологичния̌т принцип: гѫрди, тѫрся̨
        • Според иванчевския̌т правопис: гърди, търся̨

        • Доводитѣ за това отстѫпление ги оцѣнявам като нелогични и неоснователни.

      • При пост-модерния̌т правопис, употрѣбата на възстановената буква Ѫ по начинът, описан в раздѣл 3 на този очерк, е само разрѣшена, а не е задължителна.
        • Сирѣч, нѣ̋ма проблем да се пише гърди и търся̨, а не гѫрди и тѫрся̨.

      • Докато при иванчевския̌т правопис, къдѣто употрѣбата на буквата Ѫ е разрѣшена, то там тя е и задължителна.

    • Проблемът с "подвижното Ъ" е скрит под дебела замазка и в иванчевския̌т, и в отечествено-фронтовския̌т правопис.

      • В проектът за пост-модерния̌т правопис нѣ̋мам намѣрение да свалям тази замазка.
      • Допълнение: С проектът за естествения̌т правопис окончателно съм се отказал да я̨ свалям.

      • Адекватно третиране на проблемът с "подвижното Ъ" е прѣдлагал Найден Геров при своя̌т етимологически издържан правопис.

      • Споменаването на проблемът с "подвижното Ъ" във връзка с буквата Ѫ при иванчевския̌т правопис с нищо не допринася за рѣшаването на този проблем.
      • Намекът, че звукът Ѫ, намиращ се в казус "подвижно Ъ", се прѣвръщал в звук Ъ, е несъстоятелен, понеже всѣ̋ко Ѫ се прѣвръща в Ъ.

    • Има два взаимно-свързани проблема, за които в настоящия̌т си проект за пост-модерен правопис не прѣдлагам рѣшение.
      • Двата проблема сѫ:
        • Правописът на глаголнитѣ окончания с юсов произход
        • Правописът на звукът Ъ в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове
      • Бих приел и прѣдложил само цѣ̋лостно рѣшение на тѣзи два взаимно-свързани проблема.
      • Такова рѣшение още никой не е дал.

      • Но фактът, че все още нѣ̋ма задоволително рѣшение на горнитѣ два проблема, не бива да бави възстановяването на буквата Ѫ и разрѣшаването на употрѣбата ѝ в коренитѣ (и в основитѣ) на думитѣ според етимологията.

      • Допълнение: С проектът за така нарѣчения̌т естествен правопис вече се дава рѣшение на тѣзи проблеми.

    • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бѣлѣжки по правописът на министър Иван Вазов  (.. скрий ..)

    • Според проучванията на Тодор Червенков, Иван Вазов е авторът на първото официално правописно упѫтване, издадено в послѣднитѣ дни на Вазов като министър на просвѣщението. То остава в сила по-малко от мѣсец, прѣди слѣдващия̌т министър Тодор Иванчов да издаде ново официално правописно упѫтване.

    • Новото упѫтване се основавало на старото, с нѣ̋кои поправки, нѣ̋кои от тѣ̋х - сѫществени.

    • В упѫтването на министър Иванчов се намалил броя̌т на случаитѣ, когато се употрѣбявали буквитѣ Ѣ и Ѫ.

      • В частност, било отмѣнено писането на голѣмия̌т юс Ѫ в глаголнитѣ окончания.

        • Според упѫтването на Вазов, много от глаголнитѣ окончания с етимологичен голѣ̋м юс, макар и не всички такива, се пишѣли с буква Ѫ.

        • За глаголнитѣ окончания, аз засега се придържам и прѣпорѫчвам практиката на иванчевския̌т правопис - без буквата Ѫ в глаголнитѣ окончания.
        • Допълнение: С проектът за така нарѣчения̌т естествен правопис се връща писането на буквата Ѫ навсѣ̋къдѣ според етимологията, включително в глаголнитѣ завършъци.

      • Но за остана̨литѣ случаи, в коренитѣ (и основитѣ) на думитѣ, не се съобразявам с упѫтването на министър Иванчов.

        • За буквата Ѫ приемам писане според етимологията.

        • А за буквата Ѣ, освѣн етимологията, прилагам и морфологичния̌т принцип.

        • И все пак, да припомня̨, че по моя̌т проект употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ не е задължителна и всѣки е свободен да се придържа към ограниченията, въведени за тѣзи букви в упѫтването на министър Иванчев.

    • Списъкът на корени на думи със Ѫ и Ъ от раздѣл 3 е сравнен с таблицата в двѣтѣ министерски упѫтвания.

    • А пък списъкът на корени на думи със Ѣ от раздѣл 2 е съставен въз основа на двѣтѣ министерски упѫтвания.

    • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-11 18:23:: Списък на нѣ̋кои корени на думи с буквата Ѣ

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: отричане от отговорност  (.. скрий ..)

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Правописен рѣчник от 1920 с автор Васил Василев бѣ добавен към
    • .. благодарение на Тодор Червенков.

    • Вече разполагам с правописен рѣчник за иванчевския̌т правопис.

    • Добра характеристика на този рѣчник е това, че буквитѣ Е и Ѣ се подређат заедно, независимо от редът им в азбуката.
    • Прѣдговорът на рѣчникът съдържа добрѣ структурирани правила.

    • Тъй като това е само правописен рѣчник, я̀кането - произношението на буквата Ѣ като JА - не е отразено.
    • То и в моя̌т текст правоговорът не е отразен, слѣд като не пиша̨ ударения.

    • Понѣ̋кога правилата за писане на буквата Ѣ се различават от тѣзи, които аз давам.

      • Аз гледам да не правя̨ отстѫпки от морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис.
      • При моя̌т подход буквата Ѣ може да се пише по-често, отколкото при иванчевския̌т правопис.

      • Но пък при моя̌т подход писането на буквата Ѣ изобщо не е задължително - тя може във всѣки конкретен случай да се замѣня с Е или Я.

    • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Два обезсърдчителни коментара: единия̌т за буквата Ѣ, а другия̌т - за Ѫ 
    • (.. скрий ги тѣзи два коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

    • ▼▼  Преамбюлче: общи думи за двѣтѣ букви  (.. скрий го преамбюлчето ..)

    • ▼▼  Коментар за буквата Ѣ  (.. скрий го коментарчето ..)

      • Ще дам прост примѣр.
      • Има двѣ думи: тѣ и тę.

        • Прѣди 1945 тѣ сѫ се пишѣли различно: тѣ и те.
        • Никой грамотен човѣк не ги е бъркал.
        • Всѣки е знаѣл да ги пише правилно:
          ".. ако тѣ те познаваха̨ .."

      • Това сѫ двѣ различни думички, които и в рѣчта се различават на слух.

        • тѣ е номинативната форма (формата за именителен падеж) на личното мѣстоимение за трето лице в множествено число.
        • тѣ не е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в силна позиция, така както и гласния̨т звук А в мѣстоимението аз.

        • тę е акузативната форма (формата за винителен падеж) на личното мѣстоимение за второ лице в единствено число.
        • тę е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в слаба позиция и не е стабилен.
        • В нашето село тази клитика се произнася тѫ - чува се Ъ или А.

      • Сега си прѣдставѣте, че компютърна програма трѣ̋бва да прѣгледа текст на български език, на кирилица, но без буквата ѣ, и програмата трѣ̋бва да постави буквата ѣ на правилнитѣ мѣста.
      • Тази програма трѣ̋бва да направи синтактичен анализ на текстът, за да опрѣдѣли написаното те коя думичка прѣдставя: тѣ или тę.
      • Сѫщия̌т анализ се прави, за да се опрѣдѣли как да се прѣведе на английски написаната думичка те: дали като they или като you.

      • На ОФ-правопис: Ако те подозираха̨ за нещо, ня̋маше да си затрая̨т.
      • Къдѣ да сложим буквата ѣ?
      • Така ли: .. Ако тę подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
        Или така: .. Ако тѣ подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?

      • В единия̌т случай "ти" си замѣсен, в другия̌т случай не си.
      • Ако изрѣчението бѣше произнесено, точния̌т му смисъл щѣше да си проличи в зависимост от това дали те е произнесено като клитика или като знаменателна думичка.
      • Но ако е написано на отечествено-фронтовския̌т правопис без буквата ѣ, тогава само авторът може да каже точния̌т смисъл на изрѣчението.
      • Никой друг. Още по-малко компютърна програма.
      • Е, да. В доста случаи контекстът може да помогне.

      • Забѣлѣжѣте, че посоченото в горния̌т примѣр не е проблем на естествения̌т говорим език.
      • Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точния̌т смисъл се изяснява от контекстът.
      • Но ако правописът въвеђа нови такива случаи, несѫществуващи в живата рѣч, то този правопис е дефектен.

      • Чел съм, че семитскитѣ писмености изобилствали с такива случаи.
      • Специални мѣрки сѫ били взети - допълнителни диакритични знаци, за да не се губи смисълът на арабския̌т текст на Куранът.
      • Оригиналната огласовката на Ветхия̌т завѣт е била загубена прѣз вѣковетѣ, но има достатъчно стари прѣводи на гръцки и латински.

      • Компютърнитѣ програни за прѣвод от един език на друг трудно се справят с контекстът, и това е естествено.

      • Специално за българския̌т правопис - той би се подобрил, ако редовно се отбѣлѣ̋зваха̨ ударенията.
      • Но пък така бихме стѣснили диалектната му база.

      • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѣ ..) 
        (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

    • ▼▼  Коментар за буквата Ѫ  (.. скрий го коментарчето ..)

      • Това обезсърдчително коментарче за буквата Ѫ   Забѣлѣжка/Remark/Прѣдупрѣђение/Caution/Update 
        • се отнася само до пост-модерния̌т и до екавско-сърбоманския̌т правопис.

        • То обяснява защо традицията повелява в глаголнитѣ завършъци вмѣсто буквата Ѫ да се пише А или Я.
        • То обяснява защо традицията налага ограничението буквата Ѫ да се пише само в коренитѣ ма думитѣ.

        • Естествения̌т правопис отмѣня това ограничение.
        • Този очерк е прѣработен във връзка с въвеђането на естествения̌т правопис.

        • Изразитѣ, отбѣлѣ̋зани по-долу със звѣздичка, в сѫщност сѫ в естествен правопис.
        • Досега съм се придържал към пост-модерния̌т правопис. но прѣдвиђам да мина̨ към естествения̌т.

      • В раздѣлът за буквата Ѫ съм приел ограничението:
        Буквата Ѫ не може да се пише в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
        • Такава е традицията ни още от 19-ти вѣк, която е била официализирана прѣз 1899 с иванчевския̌т правопис.

        • На такива мѣста се пиша̨т буквитѣ А или Я.
        • Примѣри:
          • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
          • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".

      • При това ограничение, т.е. ако буквата Ѫ се пише само в коренитѣ на думитѣ, рѣдки сѫ случаитѣ, когато компютърна програма ще се затрудни да замѣсти буквата Ъ със Ѫ на правилнитѣ мѣста.
      • Но все пак за такъв случай се сѣщам:
        • Сега това е кѫт за дѣцата да си играя̨т.
        • Сега това е кът - нѣ̋ма вече такива нѣща.

      • Сега нека само в това коментарче да прѣнебрѣгнем ограничението - нека да пишем буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, спазвайки тритѣ основни правописни принципа: морфологичния̌т, етимологическия̌т и фонетичния̌т.
        • *Когато пишѫ буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, ще слагам звѣздичка отпрѣд.

      • Горнитѣ примѣри:

        • *"щѫ не щѫ", "рѫмжѫ", "ще донесѫ"
        • *"вървıѫ", "вървıѫт си по пѫтя̌т", "спıѫ", "стоıѫ".

        •   Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
        • *Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще могѫт да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.

        • В избрания̌т правописен вариант:
          • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
          • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".
          • Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.

      • Истината е, че компютърът лесно ще се научи да слага буквата Ѫ в думата *могѫт и да оставя буквата А в думата слагат.
      • *Доколко хората бихѫ могли да се научѫт на това.

        • Глаголът *могѫ е силен глагол.
        • В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз *могѫ, той може, тѣ *могѫт.
        • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) *могѫт махнете крайното Т, ще остане (аз) *могѫ - формата за първо лице ед.ч.

        • Глаголът слагам е слаб глагол.
        • В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз слагам, той слага, тѣ слагат.
        • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) слагат махнете крайното Т, ще остане (той) слага - формата за трето лице ед.ч.

        • В традиционната училищна терминология слабитѣ глаголи се наричат глаголи от 3-то спрежение, а пък силнитѣ глаголи сѫ от 1-во и 2-ро спрежение.

      • Хората трѣ̋бва да прилагат слѣдното правило:

        • Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще), която в официалния̌т правопис завършва на -а или -я:

          • Ако се отнася до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫ или -ıѫ.
            • Това е силен глагол.
          • Ако се отнася до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
            • Това е слаб глагол.

        • Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще), която в официалния̌т правопис завършва на -ат или -ят, мислено махаме крайното -т:

          • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫт или -ıѫт.
            • Това е силен глагол.
          • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
            • Това е слаб глагол.

        • Ако глаголната форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще) в официалния̌т правопис завършва на -а/-ат или -я/-ят, като ударението пада на това окончание и то звучи -Ъ/-ЪТ или -IЪ/-IЪТ, то това е силен глагол и смѣло слагайте буквата Ѫ: -ѫ/-ѫт или -ıѫ/-ıѫт,

      • В края̌т на 19-ти вѣк просвѣтния̌т министър Тодор Иванчев е прѣцѣнил, че горното правило е твърдѣ сложно, и затова не е разрѣшил писането на буквата Ѫ в глаголнитѣ завършъци.

        • Оставена е била само в глаголната форма сѫ, ..
        • .. правописът на която прѣз 1945 отечествено-фронтовцитѣ смѣнили на са.

      • Примѣри (силен глагол, слаб глагол)  (.. скрий ги ..):

        • .. то окончанието се замѣня ..
        • .. аз го замѣням окончанието ..
        • .. тѣ го замѣнят окончанието ..
        • .. *не могѫ да го замѣнıѫ ..
        • .. *не могѫт да го замѣнıѫт ..
        • .. не може да го замѣни ..
          •
        • (В този случай формитѣ се различават по ударението)

        • .. какъв члѣн слагат слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
        • .. какъв члѣн слага тя слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
        • .. аз винѫги слагам пълен члѣн, дори и слѣд прѣдлог ..
        • .. тѣ се *колебаıѫт какъв члѣн да сложѫт ..
        • .. аз не се *колебаıѫ какъв члѣн да сложѫ - слагам винѫги пълен..
        • .. тя се *колебае какъв члѣн да сложи - слага ту пълен, ту кратък..
          •
        • В избрания̌т правописен вариант:
          • .. тѣ се колебая̨т какъв члѣн да сложа̨т - слагат ту пълен, ту кратък..
          • .. аз не се колебая̨ какъв члѣн да сложа̨ - слагам винѫги пълен..

        • Написано е на официалния̌т правопис и не зная̨ как да го оцвѣтя̨:
        • .. ще вземат участие ..
        • Дори да се чуе произнесено от авторът, пак не може да се разбере коя е точната глаголна форма.
        • Дали така:
          • .. аз ще вземѫ участие, ти ще вземеш участие, тя ще вземе участие,
          • .. ние ще вземем участие, вие ще вземете участие, тѣ ще вземѫт участие ..
        • Или така:
          • .. аз ще вземам участие, ти ще вземаш участие, тя ще взема участие,
          • .. ние ще вземаме участие, вие ще вземате участие, тѣ ще вземат участие ..
        • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както правя̨ аз, ще може формата да се укаже точно.

        • В много случаи контекстът помага:
          • .. ще имат да вземат ..
          • .. аз ще имам да вземам ..
            .. той ще има да взема ..
          • .. Еднократна коледна добавка ще *вземѫт всички пенсионери.
          • .. И аз ще *вземѫ еднократна коледна добавка.
          • .. Пенсионерът бай Христо и той ще вземе еднократна коледна добавка.

        • Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точния̌т смисъл се изяснява от контекстът.

      • Разгледахте ли горнитѣ примѣри? (.. НЕ ..)

      • Макар че аз се придържам към традиционното ограничение да не пиша̨ буквата Ѫ в завършъцитѣ на думитѣ, все пак отбѣлѣ̋звам с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek) буквитѣ а̨ и я̨, когато тѣ замѣстват ѫ или ıѫ.

        • От друга страна, текстоветѣ си във blogspot.com обикновено ги прѣдлагам в пет правописни варианта.
        • Този, на който пиша̨, го наричам пост-модерен.
        • Остана̨литѣ четири варианта се получават от него чрѣз автоматично конвертиране.

        • При двата правописни варианта, които се основават на латиница, а не на кирилица, не се спѣстява звукът Ъ в завършъцитѣ на думитѣ.
        • Маркировката с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek) помага на автоматичния̌т конвертор.

        • Забѣлѣ̋зал съм, че при тази маркировка правя̨ повече грѣшки, отколкото с буквитѣ ѣ и ѫ.
        • Моля̨ да съобщавате, ако забѣлѣжите такива.

      • Разбира се, за всѣки славянски език като нашия̌т най-важното при глаголитѣ е раздѣлянето им по вид (по аспект): свършен (перфективни глаголи) и несвършен (имперфективни глаголи).
      • На това се обръща достатъчно внимание в училище и тука нѣ̋ма смисъл да се задѫлбава.
      • Раздѣлянето на глаголитѣ на перфективни и имперфективни е според значението им, според семантиката, която се отразява на морфологията и синтаксисът.

      • Дѣлението на глаголитѣ на слаби и силни е според тѣ̋хната морфология.
      • Това дѣление е явление, специфично за българския̌т език.
      • Двѣтѣ дѣлби на българскитѣ глаголи - на перфективни и имперфективни от една страна и на слаби и силни от друга страна сѫ независими една от друга.

      • Формитѣ за 3-то лице множествено число сегашно врѣме на слабия̌т имперфективен глагол вземам и на силния̌т перфективен глагол (да) взема̨ звуча̨т еднакво - тѣ сѫ омоними в естествения̌т български език.
      • За един естествен език е естествено да има омонимия.
      • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както стана̨ дума досега, ще разрѣшим тази омонимия по морфологичен начин.
      • Други способи за разрѣшаване на омонимията, използвани в писменоститѣ по свѣтът, сѫ йероглифния̌т принцип и историческия̌т традиционен правопис (френски, английски, гръцки).

      • Ако двѣ словоформи звуча̨т различно, т.е. тѣ не сѫ омоними, но се пиша̨т еднакво, то тѣ сѫ омографи.
      • Омографитѣ сѫ дефект на писмеността

      • Традиционния̌т български правопис създава условия за много омографи.
      • Особено когато се прѣнебрѣгва възможността омографията да се разрѣши с поставяне на ударения.
      • Поради този факт сѫществуват доста написани текстове на български, в които и контекстът не може да помогне да се разрѣши омографията.

      • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както стана̨ дума досега, това би разрѣшило много от омографитѣ по морфологичен начин.

      • Отечествено-фронтовския̌т правопис създава условия за омография, която и ударенията не мога̨т да разрѣша̨т.
      • Нужни сѫ други диакритични знаци или пък нѣ̋коя възстановена буква Ѣ или Ѫ.

        • [ОФ-правопис] Вървя пет часа по тясна пътека.
        • [Текущ правопис] Кой? Кога? Аз, той, или тя?
        • [Текущ правопис] Вървя̨ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - аз сега.
        • [Текущ правопис] Вървѣ̋ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - тя или той вчера.

      • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѫ ..)

    • ◄►   (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
      (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Терминологични неразбории  (.. скрий ..)

    • Този коментар изцѣ̋ло е извън темата за буквитѣ Ѣ и Ѫ.

    • В раздѣлът за буквата Ѣ ми се наложи да използвам съмнителна терминология.

    • Терминитѣ "мина̨ло свършено-несвършено-неопрѣдѣлено врѣме", които се използват в началнитѣ и срѣднитѣ училища, сѫ правилни. С тѣ̋х проблеми нѣ̋ма. Или ако има, то е че сѫ дълги, тромави и неудобни.

    • В научната литература на тѣ̋хно мѣ̋сто се използвт три кратки термина: "перфект" (означава "свършемо"),"имперфект" (означава "несвършемо") и "ао̀рист" (означава "неопрѣдѣлено").

    • Обаче според установената научна терминология, с думата "перфект" се означава мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме, а с думата "ао̀рист" - мина̨лото свършено врѣме.

    • В по-нови мои текстове се стрѣмя̨ да изправя̨ това несъотвѣтствие.
    • Но в тази публикация съм се придържал към установената в науката терминология.

    • Допълнение: Тази публикация е поправена и неправилния̌т термин "ао̀рист" вече не се използва.
    • Допълнение: В частност, този коментар е вече напълно неадекватен.
    • (.. скрий го този неадекватен коментар ..)


  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Модификации във връзка с естествения̌т правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • И тъй, међуврѣменно ..

      • .. завърших трактатът си Мистерията на българскитѣ глаголи, и

      • .. дефинирах така нарѣчения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.

        • Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ.
        • Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант. В моментът е така.

    • Това наложи промѣни в текстът на този очерк.

      • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.

    • Очеркът е написан в така нарѣчения̌т пост-модерен правопис ..
      • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първия̌т коментар.
      • Eстествения̌т правопис е послѣдния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.

      • До въвеђането на естествения̌т правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋ха̨ налични.
      • Вече не е така.
      • Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.

      • Досега примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
      • Сега, ако е избран естествения̌т правопис, примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.

      • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
      • Слѣдователно, раздѣлът Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.

      • Обаче раздѣлът Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерния̌т правопис.
      • В естествения̌т правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:

        • В окончанията на силнитѣ глаголи за индикативно сегашно врѣме в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:

          • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..

        • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативнитѣ мина̨ли врѣмена имперфект и перфект (мина̨ло несвършено и мина̨ло свършено):

          • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..

        • В наставката -нѫ-:

          • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
          • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..

        • Мѣстоименнитѣ форми неıѫ̨ и ıѫ̨.

    • (.. скрий ги послѣднитѣ модификации ..)

  • (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..






http://christotamarin.blogspot.com/2020/01/HowToUseYatAndJus.html?expand=list&show0=HowToUseYatAndJusJusText&show=HowToUseYatAndJusJusReference http://christotamarin.blogspot.com/2020/01/HowToUseYatAndJus.html?expand=list&show=HowToUseYatAndJusJusText#HowToUseYatAndJusJusReference
Posted by at
Labels: , , , ,
Last changed at 2024-12-25T10:04:27Z

3 comments:

  1. СвѣтFebruary 15, 2025 at 11:57 PM

    Два въпроса за естествениът̌ правопис:
    Първо, защо не се прилага морфологичниът̌ принцип навсѣкъдѣ? Напримѣр нарѣчието "все" спорѣд менѣ би трѣбвало да се пише "всѣ", защото има общ корен с "всѣкакъв". Сѫщото смѣтам за коренът̌ "ıад" в "ıам" и "обѣд".
    Знам, че така се е писало в Иванчевскиът̌ правопис, но това може да се каже и за голѣмиът юс (Ѫ) в глаголнитѣ окончаниıа, а там естествениът̌ правопис се различава от Иванчевскиът̌. По сѫщиът начин мислıѫ, че би могло "нужен" да се върне към "нужд̌ен".
    Второ, има ли смисъл изобщо да се направи опит да се побългарıѫт поне нѣкои от думитѣ, които се промѣнıат под влиıание на рускиът? Напр. "начело" вмѣсто "начало", "чест" вмѣсто "част", "тървога" или "тръвога" вмѣсто "тревога" и т.н. Аз лично съм за̀, но дали това не е пак реформа "а-ла-Ататюрк"?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Christo TamarinFebruary 16, 2025 at 10:58 AM

      По вториът̌ въпрос. Да се побългари руската дума "начало" (напримѣр) означава да се промѣни самиът̌ наш език. Докато аз се занимавам само с правописът̌, промѣням правописът̌, без да промѣням езикът̌. Не, не искам да го промѣням езикът̌.

      Delete
    2. Christo TamarinFebruary 16, 2025 at 11:08 AM

      По първиът̌ въпрос.

      Не бих се съгласил, че коренът̌ на наречието "все" е сѫщиът̌, както във "всѣ̋какъв". Подозирам, че старата форма е "вся", с малка носовка, което оправдава писането с "е".

      Проблемът̌ със "ıад" и "ıам" е в това, че в старо-славянски и старо-български там е звучало "ıа", и съотвѣтно така се е пишѣло. Не "ѣ", както в "обѣд". С други думи, гласната в коренът̌ е звучала различно в старо-славянски. Подобна разлика има в глаголнитѣ форми "имам" и "поемам". Замѣсени в казусът̌ сѫ така нарѣченитѣ протези в пра-славянски.

      Delete

Subscribe to: Post Comments (Atom)