Мистерията на българскитѣ гласни

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Мистерията на българскитѣ гласни

---

►►   .0. Disclaimer вмѣсто въведение   (.. покажи го въведението ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Disclaimer вмѣсто въведение   (.. скрий го ..)

• Макар заглавието на очеркът да е "Мистерията на българскитѣ гласни", обхватът му е по-незначителен.


• Имат се прѣд вид източно-българскитѣ гласни, източно-българския̌т вокализъм.


• Родно за мене е източно-българското нарѣчие.
• Не владѣя̨ западно-българското нарѣчие.


• Съвсѣм съм наясно, че западно-българското е не по-малко българско от източно-българското.


• И западно-българскитѣ диалекти си имат тънкости, но аз не ги владѣя̨.

• (.. скрий го въведението ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Прѣдговор   (.. покажи го прѣдговорът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Прѣдговор   (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Прѣдѝ дру̀гитѣ раздѣ̀ли, задължѝтелно трѣ̋бва да се прочетѐ този раздѣ̀л.


• ►►  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Цѣ̀лия̌т този о̀черк в сѫ̀щност е посветѐн на фонетѝчни проблѐми.
  
  
  • Изпу̀скането на съгла̀сни, гла̀сни и срѝчки в бъ̀рзата и в ленѝвата рѣ̀ч е извъ̀н прѣдмѣ̀тът на то̀зи очѐрк.


• ►►  Правопѝсни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни "нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  • Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс не позволя̀ва от нѐго да се извлѣчѐ произношѐнието:
    
    
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва мѣ̋стото на ударѐнието.
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва кога̀ бу̀квата А звучѝ като̀ Ъ.
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва кога̀ бу̀квата Я звучѝ като̀ IЪ.
    
    
    • По пъ̀рва то̀чка: Oста̀ва да се означа̀ват ударѐнията в по̀вече слу̀чаи, отко̀лкото е сега̀шната пра̀ктика.
    • По вто̀ра и трѐта то̀чка: Вка̀рал съм в употрѣ̀ба диакритѝчни зна̀ци за цѣлта̀. Амѝ употрѣбя̀вайте ги.
    
    
    • Я̀сно е, че тѐкстоветѣ на бъ̀лгарски езѝк сѫ прѣдназначѐни са̀мо за хо̀ра, които зна̀я̨т бъ̀лгарски езѝк.
    
    
    • Проблѐм мо̀же да възнѝкне, са̀мо кога̀то дорѝ зна̀ещитѣ бъ̀лгарски езѝк се колѣба̀я̨т за смѝсълът.
      
      
      • Вървя̀ пѣша̀ два̀ ча̀са. - Ко̀й? А̀з или то̀й?
      • Зна̀кът за ударѐние не стѝга.
      
      
      • Забѣлѣжѣ̀те, че ако "а̀вторът" на фра̀зата я̨ произнесѐ, смѝсълът ѝ ще е я̀сен.
      • Колѣба̀ние за смѝсълът ще възнѝкне, кога̀то фра̀зата бѫ̀де запѝсана с официа̀лния̌т ОФ-правопѝс.
      
      
      • А това̀ означа̀ва, че сега̀шния̌т официа̀лен ОФ-правопѝс е дефѐктен.
      • Нѐ че правопѝсът прѣдѝ 1945 е бил по̀-добъ̀р.
  
  
  • Рѣшѝх в то̀зи о̀черк редо̀вно да означа̀вам ударѐнията.
    
    
    • Това̀ рѣшѐние нало̀жи спѣ̀шни bugfix-ове в мо̀итѣ програ̀мки за конвертѝране на тѐкстът међу̀ разлѝчнитѣ правопѝсни вариа̀нти.
    • Но ка̀к да е.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка: Кога̀то бу̀квата Ѣ звучѝ като̀ IА, тя вѝнѫги е под ударѐние и аз вѝнѫги съм я̨ отбѣлѣ̋звал с диакритѝтичен зна̀к, ко̀йто прѣдпола̀га ударѐние: ѣ̋.
    
    
    • Рѣшѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнията го взѐх, ѝмайки прѣд вѝд голѣ̋мото значѐние на ударѐнието за бъ̀лгарския̌т езѝк.
  
  
  • Рѣшѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнията се отна̀ся са̀мо за то̀зи о̀черк, ко̀йто е посветѐн на бъ̀лгарскитѣ гла̀сни.
    
    
    • Ударѐнията не мо̀гѫ̨т да се поста̀вят автоматѝчно. Рѫ̀чно сѫ поста̀вени.
    • Не сѫ̀ поста̀вени ударѐния в текстове, напѝсани прѣди да взѐма̨ това̀ рѣшѐние.
    • Не сѫ̀ поста̀вени ударѐния в загла̀вия и "служѐбни ѝзрази".
  
  
  • Зна̀ете, че публика̀циитѣ си в blogspot ги прѣдла̀гам в нѣ̋колко правопѝсни вариа̀нта.
    
    
    • Обикновѐно сѫ означѐни така̀: Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD.
    
    
    • Пѝша̨ в Ѣ-БЪ, а конвертѝрането на тѐкстът към дру̀гитѣ правопѝсни вариа̀нти е автоматѝчно.
    
    
    • В правопѝсния̌т вариа̀нт Ѣ-БЪ:
      
      
      • Бу̀квата Ѫ се употрѣбя̀ва са̀мо та̀м, къдѣ̀то тя̀ се е употрѣбя̀вала и прѣдѝ 1945, прѣдѝ ОФ-правопѝсът.
      
      
      • В ча̀стност, бу̀квата Ѫ не сѐ употрѣбя̀ва в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци.
      • Вмѣ̀сто бу̀квата Ѫ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци се пишѫ̨т бу̀квитѣ А̨ и Я̨.
      
      
      • Досега̀ съм смѣ̋тал, че писането на бу̀квата Ѫ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци мо̀же да затруднѝ четливостта̀ на тѐкстът.
      • Ако̀ ѝскате да вѝдите бу̀квата Ѫ и в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци, прѣвключѣ̀те на правопѝсния̌т вариа̀нт ѢѪ-БЪ.
  
  
  • В то̀зи о̀черк, ко̀йто е посветѐн на бъ̀лгарскитѣ гла̀сни, се сблъ̀сквам със специа̀лен проблем:
    
    
    • Ка̀к да се означа̀ват вариантитѣ на безуда̀рната гла̀сна Е, като при това̀
      
      
      • .. се запа̀зи двоя̀кия̌т правопис на гла̀сна Е
      • .. с бу̀квитѣ Е и Ѣ
      • .. в по̀ст-модѐрния̌т правопѝс, към ко̀йто се придъ̀ржам.
    
    
    • То̀зи проблѐм ще бѫ̀де рѣша̀ван в движѐние.
  
  
  •   (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Изо̀бщо не сѝ поста̀вям за цѣ̀л
    да изпо̀лзвам то̀чни тѐрмини в то̀зи о̀черк.
    Терминоло̀гията си оста̀ва размѝта.
  
  
  • Напрѝмѣр, като пѝша̨ гла̀сна, това̀ мо̀же да зна̀чи гла̀сен зву̀к илѝ пък гла̀сна фонѐма.
  
  
  • В традицио̀нната терминоло̀гия:
    
    
    • В бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма шѐст гла̀сни фонѐми:
      
      
      • А, О, Е, И, У и Ъ.
    
    
    • Ударѐнието се разглѐђа отдѣ̀лно.
    
    
    • В сла̀ба позѝция го̀рѣ-изброѐнитѣ гла̀сни фонѐми си ѝмат алофо̀ни.
  
  
  • Но̀ сѫществу̀ва и алтернатѝвна терминоло̀гия:
    
    
    • В бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма шѐст гла̀сни фонѐми в сѝлна позѝция:
      
      
      • А̀, О̀, Ѐ, Ѝ, У̀ и Ъ̀.
      • Ударѐнието е фонетѝчна характерѝстика на тѣ̀зи фонѐми.
        То̀ мо̀же да присѫ̀тства или да отсѫ̀тства.
    
    
    • Освѣн това, в бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма нѣ̋колко гла̀сни фонѐми в сла̀ба позѝция:
      
      
      • А: прѣдста̀вя А и Ъ в сла̀ба позѝция, коѝто не се ̀ различа̀ват.
      • О: прѣдста̀вя О и У в сла̀ба позѝция, коѝто не се ̀ различа̀ват.
      • И.
      • Е, коѐто е неотличѝмо от И.
      • Е, коѐто е неотличѝмо от IА илѝ всѐ едно̀ от IЪ.
      • и мо̀же би това̀ не ѐ всѝчко.
  
  
  • Мака̀р донѣ̋къдѣ да се прѣпокрѝват, това̀ сѫ двѣ̀ разлѝчни поня̀тия:
    
    
    • Позѝция под ударѐние и безуда̀рна позѝция.
    
    
    • Сѝлна позѝция и сла̀ба позѝция.
  
  
  •   (.. скрий ги терминологичнитѣ неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  "Сѐлски нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  "Сѐлски нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • В то̀зи о̀черк се разглѐђа съврѣ̀менния̌т бъ̀лгарски езѝк, а нѐ старо-бъ̀лгарски или старо-славя̀нски.
    
    
    • За вокалѝзмът в старо-бъ̀лгарски и старо-славя̀нски
      мо̀жете да прочетѐте в о̀черкът ми за краесло̀внитѣ ѐрове.
      До̀ста информа̀ция та̀м е да̀дена в комента̀ритѣ.
      Обърнѣ̀те внима̀ние на отклонѐнието "Прѣ̀глед на старо-славя̀нския̌т вокалѝзъм".
  
  
  • Изпу̀скането на съгла̀сни, гла̀сни и срѝчки в бъ̀рзата и в ленѝвата рѣч е извъ̀н прѣдмѣ̀тът на то̀зи очѐрк.
  
  
  • Прѣплѝтат се двѣ̀ поня̀тия:
    
    
    • Езѝковата но̀рма и установѝлия̌т се о̀бщо-бъ̀лгарски разгово̀рен езѝк (η κοινή πανβουλγαρική διάλεκτος - о̀бщо-бъ̀лгарското койнѐ).
      
      
      • Езѝковата но̀рма вклю̀чва правого̀ворът, но нѐ и правопѝсът.
      
      
      • Езѝкови чертѝ извъ̀н но̀рмата, произхо̀ђащи от за̀падни бъ̀лгарски диалѐкти, не сѐ разглѐђат в то̀зи о̀черк.
    
    
    • Го̀ворът в "ро̀дното ми сѐло".
      
      
      • Ѝзточната ча̀ст на Центра̀лния̌т Прѣдбалка̀н.
      • Ко̀тел, Елѐна, Тъ̀рново, Трѣ̋вна.
  
  
  •   (.. скрий ги "селскитѣ" неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► Забѣлѣ̀жка: Ста̀рческитѣ нево̀ли, пола̀зили ме напослѣ̀дък, ме нака̀рахѫ да изпо̀лзвам ду̀мата "нево̀ли".  (.. скрий го прѣдговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Сводка на несъотвѣтствията   (.. покажи ги несъотвѣтствията ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Сводка на несъотвѣтствията   (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 

• ►►  В позѝция бѐз ударѐние и в позѝция по̀д ударѐние гла̀снитѣ се произна̀сят мно̀го разлѝчно  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  В позѝция бѐз ударѐние и в позѝция по̀д ударѐние гла̀снитѣ се произна̀сят мно̀го разлѝчно  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В учѐбницитѣ по бъ̀лгарски език това явлѐние само се споменава,
    без да се описва подробно.
  
  
  • То̀ е изклю̀чено от бъ̀лгарския̌т езѝков станда̀рт,
    мака̀р да е широ̀ко застѫ̀пено в о̀бщо-бъ̀лгарския̌т разгово̀рен език,
  
  
  • Това̀ положѐние породѝ ну̀ђата от то̀зи о̀черк.
  
  
  • Забѣлѣ̀жка: В ру̀ски езѝк ѝма подо̀бно явлѐние.
    Та̀м оба̀че то̀ влѝза в езѝковата но̀рма
    и е опѝсано в учѐбницитѣ със всѝчки подро̀бности.
    Описа̀нието на явлѐнието в ру̀ски мо̀же да е ѝзточник на анало̀гии,
    но̀ не мо̀же да послу̀жи за описание на явлѐнието в бъ̀лгарски.
    Това̀ сѫ два̀ разлѝчни езѝка.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Мѣ̋стото на ударѐнието не сѐ означа̀ва в пѝсменитѣ тѐкстове  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Мѣ̋стото на ударѐнието не сѐ означа̀ва в пѝсменитѣ тѐкстове  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Смѝсълът на рѣчта̀ се опрѣдѣ̀ля нѐ са̀мо от гла̀снитѣ и съгла̀снитѣ, но и от мѣ̋стото на ударѐнието.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка: Значѐние за смѝсълът на рѣчта̀ ѝма и интона̀цията.
      Тя̀ се маркѝра с прѣпина̀телни зна̀ци: запета̀я, то̀чка, тирѐ, двоето̀чие, многото̀чкие, ..
  
  
  • Ударѐнието ѝма значѐние за смѝсълът на рѣчта̀ и в редѝца дру̀ги езѝци.
  • При пѝсане на гръ̀цки или прѝмѣрно на испа̀нски ударѐнията се означа̀ват послѣдова̀телно.
  
  
  • Слѣ̀двайки гръ̀цката традѝция, в тѐкстоветѣ на кѝрилица ударѐнията сѫ се означа̀вали в старо-бъ̀лгарски и в църко̀вно-славя̀нски.
  • Та̀зи пра̀ктика е била̀ изоста̀вена при въвѐђането на книгопеча̀тането в Русѝя.
  
  
  • В срѣда̀та на 19-ти вѣ̀к под ру̀ско влия̀ние пра̀ктиката ударѐнията да се означа̀ват пѝсмено е била изоста̀вена и в Бълга̀рия.
  
  
  • Пра̀ктиката да не сѐ означа̀ват ударѐнията, възприѐта в бъ̀лгарски, ру̀ски и украѝнски, прилѝча на пра̀ктиката в семѝтскитѣ езѝци (ара̀бски, еврѐйски, ..) да се изпу̀скат нѣ̋кои гла̀сни при пѝсане.
    Са̀мо човѣ̀к, който го зна̀е езѝкът, мо̀же да прочетѐ тѐкстът пра̀вилно.
  
  
  • Според официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс ударѐние се поста̀вя в слѣднитѣ случаи:
    
    
    • На кра̀ткото лѝчно мѣстоимѐние за да̀телен падѐж Ѝ, дорѝ кога̀то на нѐго не па̀да ѝстинско фонетѝчно ударѐние [задължѝтелно].
      
      
      • Мѝна̨лия̌т мѣ̀сец ѝ я̨ да̀дох цѣ̋лата си запла̀та на жена̀ си.
      • А пък то̀зи мѣ̀сец не ѝ я̨ да̀дох цѣ̋та, а са̀мо половѝната.
      
      
      • Във вто̀рото изрѣчѐние, за ра̀злика от пъ̀рвото, мѣстоимѐнието Ѝ е уда̀рено.
      • Официа̀лния̌т правопѝс оба̀че не позволя̀ва да се означѝ та̀зи ра̀злика.
    
    
    • На частѝцата ПО̀, за да се отличѝ тя̀ от прѣдло̀гът ПО [задължѝтелно].
      
      
      • То̀й излѣ̀зе по̀ юна̀к от мене.
      • И по̀ му прилѣ̋га.
      • Придвѝжиха̨ се ма̀лко по̀ на сѣвер.
      
      
      • Отбо̀рът се нуђа̀е от по-добъ̀р напада̀тел.
      • Ритнѝ то̀пката по-сѝлно.
      • Ако частѝцата ПО̀ е прило̀жена към прилага̀телно илѝ нарѣ̀чие, на нѐя̨ обикновѐно не сѐ пѝше ударѐние.
    
    
    • Прѣпорѫ̀чва се да се пѝше ударѐние, ако ду̀мата е омогра̀ф - ако ѝма дру̀га ду̀ма с дру̀го значѐние, различа̀ваща се по мѣ̋стото на ударѐнието.
      
      
      • У̀личен музикант уличѐн в кра̀жба.
      • Пѝжо е сгодѐн за Пѐнда, ама ча̀ка сго̀ден слу̀чай да развалѝ годѐжът.
    
    
    • Прѣпорѫ̀чвам да се сла̀га ударѐние на имена̀ на насѐлени мѣста̀ и мѣ̀стности, ако сѫ неизвѣ̀стни или ако чѐсто се бъ̀ркат.
      
      
      • Букурѐщ, Атѝна, Иста̀нбул, Годѐч.
  
  
  • В установѝлия̌т се о̀бщо-бъ̀лгарски разгово̀рен езѝк мѣ̋стото на ударѐнието не са̀мо опрѣдѣ̀ля смѝсълът на рѣчта̀, но и ка̀чествено офо̀рмя произношѐнието на гла̀снитѣ.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  По традѝция ıотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  По традѝция ıотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Вѣроя̀тно та̀зи пра̀ктика во̀ди нача̀лото си от глаго̀лицата и лѝчно от Светѝ Кѝрил Константѝн Филосо̀ф.
  • В процѐсът на прѣпѝсване на кнѝги от глаго̀лица на кирѝлица, това̀ е било̀ възприѐто и в кѝрилицата.
  
  
  • Ка̀кто обикновѐно става, та̀зи идѐя е реализѝрана половинча̀то.
    
    
    • Ѝмаме бу̀кви за {IА:Я} и за {IУ:Ю}.
    • Но нѣ̋маме бу̀кви за {IО} и {IЪ}, а ну̀ђа от такѝва ѝмаме.
    • Русна̀цитѣ не сѫ̀ ни измѝслили.
    
    
    • За {IО} пѝшем {ЙО} илѝ {ЬО}, а за {IЪ} - {Я}.
    • Мѫча̨ се да възстановя̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Iо̀та без то̀чка", за да се пѝше {IО} вмѣсто {ЙО} и {ЬО}.
    
    
    • Кога̀то бу̀квата {Я} означа̀ва {IЪ}, сла̀гам ѝ диакритѝчен зна̀к.
  
  
  • По̀вече за ıотѝранитѣ гла̀сни - в раздѣ̀лът по та̀зи прѣпра̀тка.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Правопѝсът се е колѣба̀ѣл отно̀сно явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋"  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът се е колѣба̀ѣл отно̀сно явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋"  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • За това̀ явлѐние прочетѣ̀те в раздѣ̀лът по та̀зи прѣпра̀тка.
  
  
  • Спря̀мо явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋" правопѝсът мо̀же да бѫ̀де:
    
    
    • я̀тов (изпо̀лзва се бу̀квата Ѣ);
    • я̀кавски (изпо̀лзват се бу̀квитѣ Я и Е според норматѝвното я̀кавско произношѐние); и
    • ѐкавски (изпо̀лзва се са̀мо бу̀квата Е).
    
    
    • И при трѝтѣ типа правопѝс сѫ възмо̀жни уточнѐния с диакритѝчни зна̀ци.
  
  
  • Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс прѣдѝ 1945 е бѝл я̀тов, а сега е я̀кавски.
  
  
  • От шесттѣ̀ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се прѣдла̀гат за този очерк и за дру̀гитѣ ми публика̀ции в blogspot:
    
    
    • я̀тови сѫ Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ;
    • я̀кавски е ОФ-БЪ; и
    • ѐкавски сѫ J-БЪ, BG и BGD.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Гла̀снитѣ А и Ъ се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀снитѣ А и Ъ се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ явлѐние прочетѣ̀те в по̀драздѣ̀лът по та̀зи прѣпра̀тка.


• ►►  Гла̀сната Ъ понѣ̋кога се означа̀ва с бу̀квата А в официа̀лния̌т правопѝс  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀сната Ъ понѣ̋кога се означа̀ва с бу̀квата А в официа̀лния̌т правопѝс  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Това̀ е традѝция, нало̀жена прѣз 19-ти вѣ̀к от русофѝли, сърбома̀ни и гръкома̀ни.
  
  
  • Традѝцията обхва̀ща и изпо̀лзането на бу̀квата Я за йотѝраната гла̀сна IЪ.
  
  
  • Официа̀лния̌т правопѝс отрѐђа два̀ слу̀чая, когато с бу̀квитѣ А и Я се означа̀ват съотвѣ̀тно Ъ и IЪ:
    
    
    • При опрѣдѣлѝтелнитѣ члѣ̀нове за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀.
      
      
      • Тога̀ва пѝша̨ тѣ̀зи бу̀кви с диакритѝчен зна̀к "коро̀нка" А̌-а̌ и Я̌-я̌.
      • Ако не сѐ употрѣбя̀ва така нарѣ̀чения̌т кратък члѣн, ка̀кто пра̀вя̨ а̀з, отпа̀да означа̀ването на гла̀сната Ъ с бу̀квата А в то̀зи слу̀чай.
    
    
    • При глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци.
      
      
      • Тога̀ва пѝша̨ тѣ̀зи бу̀кви с диакритѝчен зна̀к "опашлѐ" А̨-а̨ и Я̨-я̨.
  
  
  • От шесттѣ̀ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се прѣдла̀гат за този очерк и за дру̀гитѣ ми публика̀ции в blogspot:
    
    
    • Проблѐмът си сѫществу̀ва в пъ̀лна мѣ̋ра в Ѣ-БЪ и ОФ-БЪ.
    • Проблѐмът е рѣшен в BG и BGD.
    • При вариа̀нтът ѢѪ-БЪ звукъ̀т Ъ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци вѝнѫги се означа̀ва с буквата Ѫ.
    • При вариа̀нтът J-БЪ бу̀квата Я не сѐ употрѣбя̀ва, но проблѐмът си оста̀ва.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Гла̀снитѣ О и У се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гла̀снитѣ О и У се отлича̀ват са̀мо под ударѐние  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ явлѐние прочетѣ̀те в по̀драздѣ̀лът по та̀зи прѣпра̀тка.


• ►►  Сло̀жно е да се формулѝра пра̀вило за произношѐнието на Е в сла̀ба позѝция  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сло̀жно е да се формулѝра пра̀вило за произношѐнието на Е в сла̀ба позѝция  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За то̀зи проблѐм прочетѣ̀те в раздѣ̀лът по та̀зи прѣпра̀тка.
  • Ѝменно то̀й до голѣ̋ма стѐпен ме нака̀ра да се захвана̨ с то̀зи о̀черк.


• ►►  Употрѣбя̀ват се разлѝчни от станда̀ртнитѣ кра̀тки винѝтелни мѣстоѝменни фо̀рми  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Употрѣбя̀ват се разлѝчни от станда̀ртнитѣ кра̀тки винѝтелни мѣстоѝменни фо̀рми  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • За това̀ явлѐние мо̀жете да прочетѐте по та̀зи прѣпра̀тка.
  • Ста̀ва ду̀ма за употрѣ̀бата на кра̀ткитѣ винѝтелни мѣстоѝменни фо̀рми
    МѪ-ТѪ-НѪ-ВѪ-СѪ вмѣ̀сто станда̀ртнитѣ МЕ-ТЕ-НИ-ВИ-СЕ.


• ►►  Употрѣбя̀ват се ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Употрѣбя̀ват се ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • За това̀ явлѐние мо̀жете да прочетѐте по слѣ̀днитѣ прѣпра̀тки:
    
    
    • Ка̀к се съчета̀ва артрома̀нията с падѐжнитѣ оста̀тъци в станда̀ртния̌т бъ̀лгарски езѝк.
    • Именѝтелен и винѝтелен падѐж в жѐнски ро̀д едѝнствено число̀.
  
  
  • В съврѣ̀менния̌т бъ̀лгарски езѝк при имена̀та с (от жѐнски ро̀д) осно̀ва на -А не сѐ пра̀ви ра̀злика међу именѝтелен и винѝтелен падѐж.
  • При всѐ това̀ винѝтелното оконча̀ние -Ѫ се употрѣбя̀ва нарѐд с именѝтелното оконча̀ние -А.
  
  
  • Ра̀зликата међу -А и -Ѫ се забѣлѣ̋зва, са̀мо кога̀то ударѐнието па̀да на оконча̀нието.
  
  
  • Произношѐние с винѝтелно оконча̀ние -Ѫ се срѣ̀ща дорѝ в сценѝчната рѣ̀ч.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът .. 


• ◄►  (.. скрий ги несъотвѣтствията ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Ударение. Силна и слаба позиция на гласнитѣ  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Ударение. Силна и слаба позиция на гласнитѣ  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) .. към началото ..

• ►►  Ударѐнието  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ударѐнието  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • За ударѐнието мо̀жете да прочетѐте във wikipèdia-та.
  
  
  • Бѐз да се изчѐрпват характерѝстикитѣ на ударѐнието в бъ̀лгарския̌т езѝк, срѣд тѣ̋х сѫ слѣ̀днитѣ:
    
    
    • То̀ е сѝлово (динамѝчно).
    • То̀ е неопрѣдѣлѐно (свобо̀дно) - не ѐ фиксѝрано - в разлѝчнитѣ ду̀ми то̀ мо̀же да па̀да на разлѝчно мѣ̋сто.
    • То̀ е подвѝжно - в разлѝчнитѣ фо̀рми на една̀ и сѫ̀ща ду̀ма то̀ мо̀же да па̀да на разлѝчно мѣ̋сто.
  
  
  • Ко̀лкото ударѐнието характеризѝра гла̀сната, то̀лкова то̀ характеризѝра и срѝчката.
    
    
    • Всѣ̋ка ду̀ма с по̀вече от двѣ̀ срѝчки ѝма понѐ едно̀ ударѐние.
    • Пов̀ечето двусрѝчни ду̀ми ѝмат ударѐние.
    • Нѣ̋кои едносрѝчни ду̀ми ѝмат ударѐние, но пов̀ечето такѝва нѣ̋мат.
  
  
  • Да зна̀ш мѣ̋стото на ударѐнието е ча̀ст от зна̀нието на езѝкът.
    
    
    • Пра̀вило нѣ̋ма.
    • В рѣ̀чници и посо̀бия за изуча̀ване на бъ̀лгарски езѝк от чуђенцѝ ударѐнията трѣ̋бва да се означа̀ват.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В бъ̀лгарската рѣ̀ч ѝма ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние.
    
    
    • Чѐсто това̀ сѫ дву̀съста̀вни ду̀ми.
      
      
      • псѐвдо-исторѝчески, ѝзточно-правосла̀вен, ..
    
    
    • Но мо̀же да сѫ и трѝсъста̀вни ду̀ми.
      
      
      • ста̀ро-го̀рно-нѣ̀мски (Althochdeutsch, Old High German)
    
    
    • Фо̀рмитѣ за сравнѝтелна и прѣвъзхо̀дна стѐпен на прилага̀телнитѣ и нарѣ̀чията вѝнѫги ѝмат двѣ̀ ударѐния.
      
      
      • на̀й-голѣ̋м, на̀й-ма̀лък, на̀й-кѫ̀с, на̀й-дъ̀лъг, на̀й-чѐсто, на̀й-рѣ̋дко.
      • по̀-голѣ̋м, по̀-ма̀лък, по̀-кѫ̀с, по̀-дъ̀лъг, по̀-чѐсто, по̀-рѣ̋дко.
      
      
      • Сравнѣ̀те ду̀митѣ "по̀вече" и "по̀-зелѐн".
      • Пъ̀рвата ѝма едно̀ ударѐние, вто̀рата - двѣ̀.
    
    
    • Понѣ̀кога една̀ ду̀ма мо̀же да се употрѣбѝ с едно̀ или с двѣ̀ ударѐния по прѣцѣ̀нка на говорещия̌т.
      
      
      • В старо-бъ̀лгарския̌т езѝк ѝмало са̀мо отво̀рени срѝчки.
      • Оцѣнѣ̀те ра̀зликата међу̀ ста̀ро-бъ̀лгарския̌т текст и но̀во-бъ̀лгарския̌т му прѣ̀вод.
  
  
  • Като че лѝ едно̀ врѣ̀ме ѝмаше пра̀вило, че ако ду̀мата ѝма двѣ̀ ударѐния, тя̀ се пѝше полу̀-слѣ̋то, т.е. с тирѐ.
    
    
    • Сега̀ тако̀ва пра̀вило нѣ̋ма.
    • Сега̀ се постѫ̀пва субектѝвно, според мнѣ̀нието на съставѝтелитѣ на правопѝсния̌т рѣ̀чник.
    
    
    • Придъ̀ржам се към пра̀ктиката да употрѣбя̀вам по̀вече тирѐта.
    • Така̀, слѣд автоматѝчния̌т прѣнос на слѣ̀дващ ред, тѐкстоветѣ, офо̀рмени от компю̀тър, ще сѫ по̀-прѣглѐдни.
  
  
  • В ду̀ми с по̀вече от едно̀ ударѐние, едно̀то ударѐние мо̀же да се обявѝ за първѝчно.
    
    
    • А дру̀гото ще е вторѝчно.
  
  
  • До̀ста чу̀ђи ду̀ми и имена̀ ѝмат и втори́чно ударѐние.
    
    
    • ха̀рду̌е́р, со̀фту̌е́р, ..
    • Кралѝца Елѝзабе́т и принцѐса Ма̀ргаре́т сѫ сестрѝ.
    • Бу̀дапе́ща, Бра̀тисла́ва, Ню̀-Йо̀рк, ..
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Ду̀ми бѐз ударѐние  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ду̀ми бѐз ударѐние  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В бъ̀лгарската рѣ̀ч ѝма и ду̀ми бѐз ударѐние.
    
    
    • Едносрѝчни служѐбни ду̀ми - прѣдло̀зи, съю̀зи, частѝци - обикновѐно нѣ̋мат ударѐние.
    
    
    • Фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣ̀ме на глаго̀лът "съм" и едносрѝчнитѣ форми на лѝчнитѣ местоимѐния за винѝтелен и да̀телен падѐж обикновѐно нѣ̋мат ударѐние.
      
      
      • Но тѣ̀ получа̀ват ударѐние слѣ̀д частѝцата за отрица̀ние "не".
    
    
    • Дорѝ двусрѝчнитѣ прѣдло̀зи обикновѐно нѣ̋мат ударѐние в рѣчта̀.
      
      
      • међу, върху, прѣди, според, ..
    
    
    • Знамена̀телнитѣ ду̀ми - тѣ̀зи извъ̀н го̀рѣ-спомена̀титѣ - ѝмат ударѐниe.
      Дорѝ да сѫ едносрѝчни.
  
  
  • Гово̀рещия̌т мо̀же да сло̀жи ударѐние и на ду̀мичка, коя̀то обикновѐно се употрѣбя̀ва бѐз ударѐние, за да наблѣ̀гне на нѐя̨.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Сѝлна и сла̀ба позѝция на гла̀снитѣ  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сѝлна и сла̀ба позѝция на гла̀снитѣ  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Ако гла̀сната е под ударѐние, тя̀ в сѝлна позѝция.
    
    
    • Ударѐнието мо̀же да е първѝчно или вторѝчно.
  
  
  • В сѝлна позѝция ѐ и послѣ̀дната гласна във вокатѝвна (зва̀телна) фо̀рма.
    
    
    • Ива̀не! Ива̀нчo! Га̀нo! Га̀нкe!
    • Господѝне! Госпо̀жo! Госпо̀жице!
    
    
    • Напримѣр мо̀ето ѝме ѝма зва̀телна фо̀рма, разлѝчна от именѝтелно-винѝтелната фо̀рма:
    • Хрѝстo, изка̀рай ги говѐдата!
    • Хрѝсту ги изка̀ра говѐдата.
  
  
  • "Бѐз ограничѐние на общността̀" мо̀жем да приѐмем, че на послѣ̀дната гласна във вокатѝвна (зва̀телна) форма па̀да вторѝчно ударѐние.
    
    
    • Ива̀не́! Ива̀нчó! Га̀нó! Га̀нкé!
    • Господѝне́! Госпо̀жó! Госпо̀жице́!
    
    
    • Хрѝстó, изка̀рай ги говѐдата!
    • Хрѝсто ги изка̀ра говѐдата.
  
  
  • В оста̀на̨литѣ слу̀чаи гла̀сната е в сла̀ба позѝция.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът .. 


• ◄►  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Iотирани гласни  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Iотирани гласни  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) .. към началото ..

• ►►  Фонѐмата Iо̀т и алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Фонѐмата Iо̀т и алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В то̀зи по̀драздѣ̀л се прѣдста̀вя алтернатѝвен на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк.
    
    
    • Традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми се прѣдста̀вя в слѣ̀дващия̌т по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Постулѝра се сѫществу̀ването на фонѐма Iо̀т.
  
  
  • Ако се нала̀га фонѐмата Iо̀т да я̨ означа̀вам с една̀ бу̀ква, то̀ ще изпо̀лзвам бу̀квата "ıо̀та бѐз то̀чка": I-ı.
    
    
    • Така̀ва бу̀ква е ѝмало в оригина̀лната кѝрилица като наслѣ̀дство от гръ̀цката а̀збука.
    • При въвѐђането на книгопеча̀тането в Русѝя на та̀зи бу̀ква ѝ сло̀жили отго̀рѣ то̀чка, за да заприлѝча на бу̀квата от латѝнската а̀збука.
    • В то̀зи си вѝд тя̀ влѝза в съврѣ̀менната украѝнска а̀збука.
    • Прѣз 19-ти вѣк бъ̀лгарскитѣ книжо̀вници я̨ изоста̀вили.
    • А от ру̀ската а̀збука била̀ прѣма̀хна̨та прѣз 1918.
    
    
    • Възстановя̀вам бу̀квата "ıо̀та бѐз то̀чка" (I-ı), за да се означа̀ва с нѐя̨ фонѐмата Iо̀т.
  
  
  • Фонѐмата Iо̀т (т.е. I) притежа̀ва слѣ̀днитѣ сво̀йства:
    
    
    • Iо̀т е съгла̀сна фонѐма.
    
    
    • Съгла̀сната Й е алофо̀н на фонѐмата Iо̀т.
      
      
      • Съгла̀сната Й е едѝн от на̀чинитѣ за реализѝране на фонѐмата Iо̀т.
    
    
    • Фонѐмата Iо̀т се реализѝра чрѣ̀з съгла̀сната Й в слѣ̀днитѣ слу̀чаи:
      
      
      • В кра̀я̌т на ду̀мата слѣ̀д гла̀сна.
        
        
        • рата̀й, тъ̀й, геро̀й, чу̀й, пѣ̀й, пѝй
      
      
      • В нача̀лото на ду̀мата прѣ̀д гла̀сна, коя̀то не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        • я̀м, ıо̀д, юна̀к
        
        
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е О, пѝша̨ IО (ıо̀тата е бѐз то̀чка).
      
      
      • Међу двѣ̀ гла̀сни, нѝто една̀ от коѝто не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        • ста̀я, стру̀я, маıо̀р, стоя̨̀, пѣ̀я̨, пѝя̨
        
        
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е Ъ, пѝша̨ Я̨ или Я̌.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Й (слѣд Iо̀т) е О, пѝша̨ IО (ıо̀та бѐз то̀чка прѣдѝ О).
          • В официа̀лния̌т правопѝс се пѝше ЙО.
    
    
    • Фонѐмата Iо̀т се реализѝра чрѣ̀з смекча̀ване на прѣдѝшната съгла̀сна в слѣ̀дния̌т слу̀чай:
      
      
      • Кога̀то фонѐмата Iо̀т едноврѣ̀менно
        е слѣ̀д съгла̀сна, коя̀то не ѐ Ж,Ч,Ш или Й (Й: дру̀га фонѐма Iо̀т),
        и е прѣ̀д гла̀сна, коя̀то не ѐ Ѐ или Ѝ.
        
        
        
        • бу̀ря, вѣ̋ра, любо̀в, салю̀т, вървя̨̀т, деня̌̀т, ликıо̀р
        
        
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Iо̀т е У, пѝшем Ю.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Iо̀т е А, пѝшем Я.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Iо̀т е Ъ, пѝша̨ Я̨ или Я̌.
        • Ако гла̀сната слѣ̀д Iо̀т е О, пѝша̨ IО (ıо̀та бѐз то̀чка прѣдѝ О).
          • В официа̀лния̌т правопѝс се пѝше ЬО.
      
      
      • Според опѝсвания̌т в то̀зи по̀драздѣ̀л алтернатѝвен на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк, твъ̀рдитѣ и мѐкитѣ вариа̀нти на една̀ съгла̀сна нѐ прѣдставля̀ват отдѣ̀лни фонѐми.
      • Една̀ мѐка съгла̀сна се явя̀ва съчета̀ние на та̀зи съгла̀сна, прѣдста̀вена от едѝнствената си фонѐма, със фонѐмата Iо̀т.
    
    
    • В оста̀налитѣ слу̀чаи - в слу̀чаитѣ освѣ̀н тѣ̀зи изброѐни по̀-го̀рѣ в жъ̀лто, фонѐмата Iо̀т обикновѐно нѐ влия̀е на произношѐнието и със сѝгурност нѐ влия̀е на смѝсълът на рѣчта̀.
    • Ту̀ка попа̀дат слу̀чаитѣ:
      
      
      • в кра̀я̌т на ду̀мата слѣ̀д съгла̀сна,
      • међу двѣ̀ съгла̀сни,
      • в сѫсѣ̀дство с гла̀сна И или Е,
      • слѣ̀д съгла̀сна Ж-Ч-Ш,
      • слѣ̀д дру̀га фонѐма Iо̀т.
      
      
      • В слу̀чая̌т, кога̀то фонѐмата Iо̀т се намѝра в в сѫсѣ̀дство с гла̀сна И или Е, въ̀прѣки че тя̀ нѐ влия̀е на смѝсълът на рѣчта̀ и почтѝ нѐ влия̀е на произношѐнието, понѣ̋кога тя̀ получа̀ва ѝзраз в правопѝсът.
        
        
        • Христия̀нски, Бълга̀рия, Бълга̀рийо, Ита̀лия, Йерусали̨м, пѣ̀я̨, пѝя̨, позѝция, ..
        • Обаче: италиа̀нски, Бълга̀рио, Неа̀пол,
      
      
      • В правописнитѣ вариа̀нти BG и BGD слу̀чаитѣ, кога̀то така̀ва несѫщѐствена фонѐма Iо̀т се означа̀ва пѝсмено, сѫ свѐдени до мѝнимум.
    
    
    • "Бѐз ограничѐние на общността̀" мо̀же да се приѐме, че напрѝмѣр ду̀мата овча̀р ѝма фонѐма Iо̀т в кра̀я̌т си.
      
      
      • Та̀зи "виртуа̀лна" фонѐма не сѐ проявя̀ва, освѣ̀н прѣд гла̀сната Ъ в члѣну̀ваната форма овча̀ря̌т.
  
  
  • Според опѝсвания̌т в то̀зи по̀драздѣ̀л алтернатѝвен на̀бор фонѐми, ако нѐ броѝм евентуа̀лнитѣ фонѐми за гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция, в бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма 27 фонѐми:
    
    
    • 6 фонѐми за гла̀сни (в сѝлна позѝция): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • фонѐмата Iо̀т,
    • 20 фонѐми за съгла̀сни (освѣ̀н фонѐмата Iо̀т): Б-В-Г-Д-Ж-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц-Ч-Ш-Џ.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • В прѣдѝшния̌т по̀драздѣ̀л е прѣдста̀вен алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми за бъ̀лгарския̌т езѝк, основа̀ващ се на фонѐмата Iо̀т.
    
    
    • В то̀зи по̀драздѣ̀л се прѣдста̀вя традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми, бѐз така̀ва фонѐма.
  
  
  • Според прѣдста̀вяния̌т в то̀зи по̀драздѣ̀л традицио̀нен на̀бор фонѐми, ако нѐ броѝм евентуа̀лнитѣ фонѐми за гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция, в бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма 43 фонѐми:
    
    
    • 6 фонѐми за гла̀сни (в сѝлна позѝция): А-Ъ-О-У-Е-И,
    • съгла̀сна фонѐма Й,
    • 4 фонѐми за съгла̀сни, коѝто нѣ̋мат мѐки съотвѣ̀тствия: Ж-Ч-Ш-Џ
    • 32 фонѐми за съгла̀сни с твъ̀рди и мѐки съотвѣ̀тствия: Б-В-Г-Д-З-К-Л-М-Н-П-Р-С-Т-Ф-Х-Ц.
  
  
  • Според прѣдста̀вяния̌т в то̀зи по̀драздѣ̀л традицио̀нен на̀бор фонѐми, в бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма 16 фонѐми за мѐки съгла̀сни.
    
    
    • Всѣ̋ка от тѣ̋х мо̀же да се срѣ̀ща са̀мо прѣд гла̀сна А-Ъ-О-У.
    • В алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми, опѝсан в прѣдѝшния̌т по̀драздѣ̀л, така̀ва фонѐма е про̀сто съчета̀ние на съгла̀сната с фонѐмата Iо̀т.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Съпоста̀вка међу традицио̀нния̌т на̀бор и алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми  (.. покажи тука ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Съпоста̀вка међу традицио̀нния̌т на̀бор и алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • И два̀та на̀бора "въ̀рша̨т ра̀бота".
  
  
  • Традицио̀нния̌т на̀бор фонѐми мо̀же би по̀ подхо̀ђа на фонѐтиката на бъ̀лгарския̌т езѝк.
  
  
  • Алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми по̀ подхо̀ђа на фонема̀тиката.
  • По̀ подхо̀ђа и на пѝсмената традѝция, на правопѝсът.
    
    
    • И в съврѣ̀менната ни кѝрилица, и в дрѣ̀вната кѝрилица, и в глаго̀лицата.
    
    
    • Това̀ е, защо̀то писмеността̀ ни е слѣ̀двала гръ̀цкия̌т модѐл, при ко̀йто нѣ̋ма означа̀ване на мѐки съгла̀сни, а мѐкитѣ съгла̀сни сѫ про̀сто съгла̀сни прѣд Iо̀т.
  
  
  • Алтернатѝвния̌т на̀бор фонѐми по̀-добрѣ̀ обясня̀ва ıотѝранитѣ гла̀сни бу̀кви в славя̀нскитѣ а̀збуки.
    
    
    • Нача̀ло на та̀зи традѝция вѣроя̀тно е да̀л лѝчно Светѝ Кѝрил Константѝнтин Филосо̀ф, ко̀йто въплътѝл та̀зи си идѐя в създа̀дената от нѐго глаго̀лица.
      
      
      • За ıотѝранитѣ гла̀сни бу̀кви в глаго̀лицата прочетѣ̀те ту̀ка.
    
    
    • В слѣ̀дващитѣ десетилѣ̀тия и вѣковѐ при прѣпѝсване от глаго̀лица на кѝрилица тази идѐя е била̀ заѝмствана и в кѝрилицата.
      
      
      • За ıотѝранитѣ гла̀сни бу̀кви в кѝрилицата прочетѣ̀те ту̀ка.
    
    
    • Тя̀ оба̀че нѝкога не ѐ била̀ реализѝрана в кѝрилицата послѣдова̀телно и в пълнота̀, ка̀кто това̀ е било̀ в глаго̀лицата.
    
    
    • В кѝрилицата се появѝла "добра̀та" на̀ша бу̀ква Ю като съкращѐние на гръ̀цкия̌т триграф IOY.
      
      
      • В Русѝя бу̀квата Ю я̨ изпо̀лзвали и на мѣ̋стото на IѪ.
    
    
    • За да се реализѝра в пълнота̀ идѐята за ıотѝранитѣ гла̀сни бу̀кви в старо-славя̀нската (старо-бъ̀лгарската) кѝрилицата, оста̀вало да се намѣ̀ри бу̀ква за IA.
      
      
      • Така̀ва бу̀ква не сѐ намѣ̀рила.
      • Оригина̀лния̌т гръ̀цки дигра̀ф IA оста̀на̨л в употрѣ̀ба дъ̀лго врѣ̀ме.
      
      
      • Наред с него, в Бълга̀рия и Румѫ̀ния за цѣлта̀ изпо̀лзвали бу̀квата Ѣ.
      • О̀ще по̀вече че в глаго̀лицата нѣ̋мало бу̀ква за звукъ̀т Ѣ, а за нѐго се изпо̀лзвала ıотѝраната бу̀ква IA.
      
      
      • В Русѝя нарѐд с дигра̀фът IA със сѫ̀щата цѣ̀л се употрѣбя̀вала и бу̀квата Ѧ (ма̀лък ю̀с).
      • Счѝтало се, че едно̀то е ıо̀та прѣ̀д А̀, а дру̀гото - ма̀лкия̌ ю̀с - е про̀сто ıо̀та по̀д А.
      • В ру̀скитѣ печа̀тни шрѝфтове бу̀квата Ѧ (ма̀лък ю̀с) придобѝла видъ̀т Я.
      
      
      • И така̀ съврѣ̀менната бъ̀лгарска а̀збука разпола̀га с бу̀ква Я.
    
    
    • Съврѣ̀менната бъ̀лгарска кѝрилица оба̀че ѝма ну̀ђа и от бу̀ква за ıотѝрано О и от бу̀ква за ıотѝрано Ъ.
  
  
  • Iотѝранитѣ гла̀сни ѝмат връ̀зка с явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" и затова̀ им е посветѐн цѣ̀лия̌т то̀зи раздѣ̀л.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Вокализмът в силна позиция  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Вокализмът в силна позиция

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

---

   ►►   .0. Шесттѣ гласни в силна позиция  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Шесттѣ гласни в силна позиция  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• Ъ: Полу̀-затво̀рена срѣ̀дна закрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• А: Отво̀рена срѣ̀дна незакрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• У: Затво̀рена за̀дна закрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• О: Отво̀рена за̀дна закрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• И: Нѐнапрѐгна̨то-затво̀рена нѐнапрѐгна̨то-прѣ̀дна незакрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)
• Е: Нѐнапрѐгна̨то-прѣ̀дна незакрѫ̀глена гла̀сна  (.. чуй ..)  (.. прочети ..)

---

   ►►   .0. Явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• За явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" (за я̀товия̌т прѣ̀глас) мо̀жете да прочетѐте ту̀ка или ту̀ка.


• Доко̀лкото я̀товия̀т прѣ̀глас от Ѣ към IА ста̀ва са̀мо под ударѐние, то̀ това̀ явлѐние се разглѐђа ту̀ка, в раздѣ̀лът за вокалѝзмът в сѝлна позѝция.
  
  
  • Явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" в сла̀ба позѝция е ча̀ст от тру̀днитѣ проблѐми, обсѫ̀ђани в по̀драздѣ̀лът "Гла̀снитѣ Ѝ и Ѐ в сла̀ба позѝция".


• В настоя̀щия̌т о̀черк се разглѐђат са̀мо го̀воритѣ на ѝзток от я̀товата гра̀ница. За нѐя̨ мо̀жете да прочетѐте ту̀ка.


• Доско̀ро, са̀мо допрѣдѝ нѣ̋колко вѣ̀ка, Ѣ е била̀ отдѣ̀лна гла̀сна фонѐма в бъ̀лгарския̌т езѝк, нарѐд с А, О, Е, И, У, Ъ и мо̀же би Ѫ.
  
  
  • Откъм сѣвероза̀пад, откъм сръ̀бския̌т езѝк, "заду̀хал" стремѐж гла̀сния̌т звук Ѣ да се изравнѝ със звукъ̀т Е.
  
  
  • Ѝзточнитѣ бъ̀лгарски го̀вори се съпротивля̀вали на този стремѐж, донѣ̋къдѣ подпомо̀гна̨ти от ту̀рския̌т езѝк.
  
  
  • При всѐ това̀ всѣ̋ко Ѣ мина̨ло в Е, освѣ̀н в слу̀чая̌т, опѝсан по̀-до̀лу.


• И тъ̀й, кога̀ звукъ̀т Ѣ не прѣмина̀вал в Е, а запа̀звал по̀-ста̀рото си ка̀чество и сега̀ звучѝ като IА?
  
  
  • Кога̀то звукъ̀т Ѣ е под ударѐние.
    
    
    • Не забра̀вяйте, че сме в раздѣ̀лът за вокалѝзмът в сѝлна позѝция.
  
  
  • И кога̀то слѣ̀дващата срѝчка в ду̀мата не ѐ мѐка (а е твъ̀рда).
    • .. или пък нѣ̋ма слѣ̀дваща срѝчка.
  
  
  • Кога̀ срѝчката е мѐка и кога̀ е твъ̀рда?
    
    
    • Ако гла̀сната в срѝчката е И или Е, то срѝчката е мѐка.
    • Ако прѣдѝ гла̀сната в срѝчката има съгла̀сна Ж, Ч, Ш (вкл. Щ) или Iо̀т, то срѝчката е пак мѐка.
      • Ако има Iо̀т, зна̀чи в официа̀лния̌т правопѝс обикновѐно се пѝше Я, Ю или ЬО.
    
    
    • Ѝначе срѝчката е твъ̀рда.


• По̀-го̀рѣ привѐдох формулиро̀вка на я̀товото пра̀вило, пра̀вилото за промѣ̀нливото Ѣ.
• Сега̀ ще го формулѝрам и по дру̀г на̀чин.
• Промѣ̀нливото Я прѣмина̀ва в Е:
  
  
  • кога̀то е бѐз ударѐние,
    
    
    • (не забра̀вяйте, че вокалѝзмът в сла̀ба позѝция се разглѐђа в дру̀г раздѣ̀л)
  
  
  • или кога̀то в ду̀мата слѣ̀дващата срѝчка е мѐка.


• Да припо̀мня̨, че в разлѝчнитѣ правопѝсни вариа̀нти, в коѝто се прѣдла̀га то̀зи о̀черк, промѣ̀нливото Я и слу̀чаитѣ, кога̀то то̀ прѣмина̀ва в Е, се означа̀ват разлѝчно.
  
  
  • ОФ-БЪ: Я и Е (я̀кавски правопис).
  • Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ: Ѣ̋ и Ѣ (я̀тов правопис).
  • J-БЪ: Е̋ и Е (ѐкавски правопис).
  • BGD: E̋ и E (ѐкавски правопис).
  • BG: EH и E (ѐкавски правопис).


• Прѝмѣри на приложѐние на я̀товото пра̀вило:
  
  
  • свѣ̋т-свѣтъ̀т-свѣтовѐ, цвѣ̋т-цвѣтъ̀т-цвѣтовѐ, грѣ̋х-грѣхъ̀т-грѣховѐ
  • свѣ̋т-свѣту̀ва, блѣ̋н-блѣну̀ва
  • голѣ̋м-голѣ̋ма-голѣ̋мо-голѣми
  • прѣзрѣ̋л-прѣзрѣ̋ла-прѣзрѣ̋ло-прѣзрѣ̀ли
  • прѣ̋кор-рѣка̀
  • бѣ̋ло-зелѐно-червено
  • пѣ̋сък-пѣсъчлѝв
  • Ко̀й ли го вѣ̋тър довѣ̋?


• Не забра̀вяйте, че явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" и съотвѣ̀тно "я̀товото пра̀вило" сѫ приложѝми, са̀мо ако на това̀ мѣ̋сто в старо-славя̀нски е ѝмало гла̀сна Ѣ.
  
  
  • Но̀ и от това̀ ѝма изключѐние:
  
  
  • В старо-славя̀нски е "десьнъ" с Е,
  • оба̀че в ново-бъ̀лгарски е "дѣ̀сен-дѣ̋сна-дѣ̋сно-дѣ̀сни" с Ѣ,
  • и та̀зи промѣ̋на вѣроя̀тно се дължѝ на влия̀ние откъм ду̀мата "лѣ̋в".


• Като по̀вечето правила̀ в естѐственитѣ езѝци, я̀товото пра̀вило ѝма мно̀го изключѐния.
  
  
  • Ду̀ми, заѐти от ру̀ски и от църко̀вно-славя̀нски, не сѫ подвла̀стни на я̀товото пра̀вило.
    
    
    • смѣ̀л, смѣ̀лост, члѣ̀н, члѣ̀нство, крѣ̀пост
    • успѣ̀х: обаче аз успѣ̋х
    
    
    • Бѐз да мо̀га̨ да го дока̀жа̨, твърдя̨̀, че ру̀скитѣ заѐмки съставля̀ват о̀коло половѝната от рѣ̀чниковия̌т съста̀в на съврѣ̀менния̌т бъ̀лгарски езѝк, като се вклю̀чват нау̀чната терминоло̀гия и међунаро̀дната лѐксика, кога̀то ду̀митѣ сѫ дошлѝ до бъ̀лгарски прѣз ру̀ски.
  
  
  • Ду̀ми, заѐти в норматѝвния̌т езѝк от за̀падно-бъ̀лгарски го̀вори.
    
    
    • човѣ̀к (на ѝзток е челѣ̋к)
  
  
  • При нѣ̋кои числѝтелни.
    
    
    • двѣ̀
    • четиритѣ̀, петтѣ̀, .. стотѣ̀
    
    
    • Оба̀че: четиритѣ̋х, петтѣ̋х, .. стотѣ̋х
  
  
  • Глаго̀лнитѣ оконча̀ния -хме и -хте не сѐ смѣ̋тат за мѐки срѝчки.
    
    
    • Успѣ̋хте ли? - Успѣ̋хме.


• (.. скрий го подраздѣлът за промѣнливото ѣ ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Употрѣба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Употрѣба на стари винителни форми за женски род на -Ѫ  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• За това̀ явлѐние мо̀жете да прочетѐте по слѣ̀днитѣ прѣпра̀тки:
  
  
  • Ка̀к се съчета̀ва артрома̀нията с падѐжнитѣ оста̀тъци в станда̀ртния̌т бъ̀лгарски езѝк.
  • Именѝтелен и винѝтелен падѐж в жѐнски ро̀д едѝнствено число̀.


• В съврѣ̀менния̌т бъ̀лгарски езѝк при имена̀та с (от жѐнски ро̀д) осно̀ва на -А не сѐ пра̀ви ра̀злика међу именѝтелен и винѝтелен падѐж.
• При всѐ това̀ винѝтелното оконча̀ние -Ѫ се употрѣбя̀ва нарѐд с именѝтелното оконча̀ние -А.


• Ра̀зликата међу -А и -Ѫ се забѣлѣ̋зва, са̀мо кога̀то ударѐнието па̀да на оконча̀нието.


• Произношѐние с винѝтелно оконча̀ние -Ѫ се срѣ̀ща дорѝ в сценѝчната рѣ̀ч.


• Това̀ явлѐние се игнорѝра в правопѝсът.
  То̀ не влѝза в езѝковата но̀рма и не трѣ̋бва да влѝза.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Вокализмът в правописът  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Вокализмът в правописът  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Цѣлта̀ на то̀зи по̀драздѣ̀л е да се обобщѝ правопѝсът на гла̀снитѣ.
  
  
  • Въпро̀си по правопѝсът се разглѐђат ка̀кто в прѣдѝшнитѣ, така̀ и в слѣ̀дващитѣ раздѣ̀ли и по̀драздѣ̀ли.


• ◄► Всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарския̌т езѝк игнорѝрат разлѝчието на вокалѝзмът в сѝлна и сла̀ба позѝция.
  
  
  • Така̀ се пра̀ви ка̀кто в официа̀лнитѣ правопѝси, така̀ и в нѐофициализѝранитѣ.
  • В ча̀стност, при всѝчкитѣ шест правопѝсни вариа̀нта (Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD), в коѝто а̀з прѣдла̀гам то̀зи о̀черк, се игнорѝра разлѝчието на вокалѝзмът в сѝлна и сла̀ба позѝция.
  
  
  • Всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарския̌т езѝк се основа̀ват на вокалѝзмът в сѝлна позѝция.
  • И то̀чно затова̀ по̀драздѣ̀лът за обобща̀ване на правопѝсът е поста̀вен в раздѣ̀лът за вокалѝзмът в сѝлна позѝция.


• ►►  Правопѝсът на гла̀снитѣ в сѝлна позѝция  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът на гла̀снитѣ в сѝлна позѝция  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Евентуа̀лно пра̀вило, че в сѝлна позѝция (под ударѐние) гла̀снитѣ А, Ъ, О, У, Е и И се пиша̨т съотвѣ̀тно с бу̀квитѣ А, Ъ, О, У, Е и И, се усложня̀ва от трѝ изключѐния:
    
    
    • Звукъ̀т Ъ в краесло̀вието понѣ̋кога се означа̀ва с бу̀квата А. Това̀ ста̀ва в два̀ слу̀чая:
      
      
      • При така̀ нарѣ̀ченитѣ непъ̀лни (или кра̀тки) члѣ̀нове за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀, кога̀то кра̀йния̌т съгла̀сен зву̀к -Т от члѣ̀нът -ЪТ е изпу̀сна̨т, и оста̀ващото кра̀йно -Ъ се означа̀ва с бу̀квата А.
        
        
        • Напрѝмѣр, в официа̀лния̌т правопѝс се пѝше "града̌̀" вмѣсто "градъ̀".
        
        
        • А̀з глѐдам нѝкога да не го̀ изпу̀скам кра̀йното -Т от опрѣдѣлѝтелния̌т чл̀н.
        • А ако се нало̀жи да прила̀гам официа̀лния̌т правопѝс, в то̀зи слу̀чай сла̀гам на бу̀квата А̌ диакритѝчен зна̀к, ука̀зващ, че бу̀квата А̌ звучѝ като -Ъ
      
      
      • В мно̀го глаго̀лни завъ̀ршъци звукъ̀т Ъ сѫ̀що така̀ се означа̀ва с бу̀квата А̨.
        
        
        • Напрѝмѣр: аз чета̨, тѣ̀ яда̨т.
        
        
        • В тѣ̀зи слу̀чаи па̀к сла̀гам диакритѝчен зна̀к, ука̀зващ, че бу̀квата А̨ звучѝ като Ъ. Дру̀г диакритѝчен зна̀к.
        
        
        • В едѝн от правопѝснитѣ вариа̀нти, в коѝто то̀зи о̀черк се прѣдла̀га - във вариа̀нтът ѢѪ-БЪ, в тѣзи слу̀чаи се по̀лзва бу̀квата Ѫ̨: аз четѫ̨, тѣ̀ ядѫ̨т.
      
      
      • Традѝцията звукъ̀т Ъ в краесло̀вието понѣ̋кога да се означа̀ва с бу̀квата А е възнѝкна̨ла прѣ̀з 19-ти вѣ̀к порадѝ слѣ̀днитѣ припокрѝващи се причѝни:
        
        
        • Не сѫ̀ зна̀ѣли с коя̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
        
        
        • Изпо̀лзването на бу̀квата Ъ като глухонѣ̋м "твёрдый зна̀к" в краесло̀вието.
        
        
        • Русофѝлия, сърбома̀ния, гръкома̀нщина, туркофо̀бия.
          
          
          • Нѣ̋кои счѝтали, че бъ̀лгарския̌т език бѝл придобѝл звукъ̀т Ъ под ту̀рско влия̀ние.
          • Това̀, разбѝра се, не ѐ вѣ̋рно - то̀зи зву̀к ни е славя̀нско наслѣ̀дство.
      
      
      • В мо̀итѣ правопѝсни вариа̀нти BG и BGD, коѝто се основа̀ват на латѝницата, а нѐ на кѝрилицата, звукъ̀т Ъ вѝнѫги се означа̀ва с бу̀квата U и нѝкога с A.
    
    
    • По традѝция ıотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с дру̀ги специа̀лни бу̀кви.
      
      
      • На ıотѝранитѣ гла̀сни им е посветѐн отдѣ̀лен раздѣ̀л в то̀зи о̀черк.
      
      
      • Вѣроя̀тно та̀зи пра̀ктика во̀ди нача̀лото си от глаго̀лицата и лѝчно от Светѝ Кѝрил Константѝн Филосо̀ф.
      • В процѐсът на прѣпѝсване на кнѝги от глаго̀лица на кирѝлица, това̀ е било̀ възприѐто и в кѝрилицата.
      
      
      • Ка̀кто обикновѐно става, та̀зи идѐя е реализѝрана половинча̀то.
        
        
        • Ѝмаме бу̀кви за {IА:Я} и за {IУ:Ю}.
        • Но нѣ̋маме бу̀кви за {IО} и {IЪ}, а ну̀ђа от такѝва ѝмаме.
        • Русна̀цитѣ не сѫ̀ ни измѝслили.
        
        
        • За {IО} пѝшем {ЙО} илѝ {ЬО}, а за {IЪ} - {Я}.
        • Мѫча̨ се да възстановя̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Iо̀та без то̀чка", за да се пѝше {IО} вмѣсто {ЙО} и {ЬО}.
        
        
        • Кога̀то бу̀квата {Я} означа̀ва {IЪ}, сла̀гам ѝ диакритѝчен зна̀к.
    
    
    • Явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ" е присѫ̀що на бъ̀лгарския̌т езѝк и заслужа̀ва да ѝма нѣ̋какво отражѐние в правопѝсът.
      
      
      • За това̀ явлѐние прочетѣ̀те в прѣдѝшния̌т по̀драздѣ̀л.
      
      
      • Спря̀мо явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋" правопѝсът мо̀же да бѫ̀де:
        
        
        • я̀тов (изпо̀лзва се бу̀квата Ѣ);
        • я̀кавски (изпо̀лзват се бу̀квитѣ Я и Е според норматѝвното я̀кавско произношѐние); и
        • ѐкавски (изпо̀лзва се са̀мо бу̀квата Е).
        
        
        • И при трѝтѣ типа правопѝс сѫ възмо̀жни уточнѐния с диакритѝчни зна̀ци.
      
      
      • Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс прѣдѝ 1945 е бѝл я̀тов, а сега е я̀кавски.
      
      
      • От шесттѣ̀ правопѝсни вариа̀нта, коѝто се прѣдла̀гат за този очерк и за дру̀гитѣ ми публика̀ции в blogspot:
        
        
        • я̀тови сѫ Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ;
        • я̀кавски е ОФ-БЪ; и
        • ѐкавски сѫ J-БЪ, BG и BGD.
    
    
    • Употрѣ̀бата на ста̀ри винѝтелни фо̀рми за жѐнски ро̀д на -Ѫ се игнорѝра в правопѝсът - във всѝчки правопѝсни вариа̀нти, освѣ̀н в нѣ̋кои неофициализѝрани такѝва от 19-ти вѣк.
  
  
  • Като заключѐние: Освѣ̀н шесттѣ̀ осно̀вни кѝрилски бу̀кви А, Ъ, О, У, Е и И за шесттѣ̀ осно̀вни гла̀сни в сѝлна позѝция, в употрѣ̀ба сѫ и слѣ̀днитѣ допълнѝтелни кѝрилски бу̀кви:
    
    
    • Ю: Употрѣбя̀ва се за ıотѝрано У.
    
    
    • Я: Употрѣбя̀ва се за ıотѝрани А и Ъ.
    
    
    • Ѣ: В официа̀лния̌т правопѝс до 1945 и в мо̀итѣ правопѝснитѣ вариа̀нти Ѣ-БЪ и ѢѪ-БЪ та̀зи бу̀ква се употрѣбя̀ва на мѣ̋стото на ста̀рата гла̀сна Ѣ, като така̀ се да̀ва ѝзраз на явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ". Тѣ̀зи правопѝсни вариа̀нти се класифицѝрат като я̀тови.
    
    
    • Ѫ: В официа̀лния̌т правопѝс до 1945 и в мо̀итѣ правопѝснитѣ вариа̀нти Ѣ-БЪ, ѢѪ-БЪ и J-БЪ та̀зи бу̀ква се употрѣбя̀ва вмѣсто буквата Ъ за гла̀сната Ъ, кога̀то та̀зи гла̀сна ѝма ю̀сов произхо̀д.
      
      
      • Това̀ е подро̀бно опѝсано по та̀зи прѣпра̀тка.
      
      
      • При нѣ̋кои по̀-ста̀ри правопѝсни вариа̀нти отпрѣдѝ стотѝна и по̀вече годѝни всѣ̋ка гла̀сна Ъ се е означа̀вала с бу̀квата Ѫ, а сама̀та бу̀ква Ъ се е употрѣбя̀вала са̀мо като "твёрдый зна̀к" в краесло̀вието.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го подраздѣлът за правописът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Правопѝсът на гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсът на гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Ка̀кто бѣ̀ изтъ̀кна̨то по̀-го̀рѣ, всѝчки правопѝсни вариа̀нти за бъ̀лгарския̌т езѝк се основа̀ват на вокалѝзмът в сѝлна позѝция и игнорѝрат разлѝчието на вокалѝзмът в сѝлна и сла̀ба позѝция.
  
  
  • Слѣдова̀телно, произношѐнието на гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция не мо̀же да слу̀жи за здра̀ва осно̀ва при опрѣдѣ̀ляне на правопѝсът им.
    
    
    • А ли да напѝшем или Ъ?
    • О ли да напѝшем или У?
    
    
    • Такѝва въпро̀си ни се нала̀га чѐсто да си зада̀ваме.
  
  
  • Правопѝсът на гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция се разглѐђа в трѝтѣ по̀драздѣ̀ла на раздѣ̀лът за вокалѝзмът в сла̀ба позѝция.
  
  
  • .. скрий го подраздѣлът ..  (.. скрий го подраздѣлът за правописът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• (.. скрий го вокализмът в правописът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Вокализмът в слаба позиция  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Вокализмът в слаба позиция

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

• Разлѝчието на вокалѝзмът в сла̀ба позѝция от вокалѝзмът в сѝлна позѝция понѣ̋кога се нарѝча "реду̀кция на неуда̀ренитѣ гла̀сни" или "вока̀лна реду̀кция".
  
  
  • "Реду̀кция" означа̀ва понѐ двѣ̀ нѣща̀:
    
    
    • Намалѐн (редуцѝран) е бро̀я̌т на разпознава̀емитѣ гла̀сни в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Докато в сѝлна позѝция се разпозна̀ват шѐст гла̀сни (А, Ъ, О, У, Е, И),
      • в сла̀ба позѝция се разпозна̀ват по̀-ма̀лко.
    
    
    • Намалѐна (редуцѝрана) е сѝлата, с коя̀то се произна̀сят гла̀снитѣ в сла̀ба позѝция, ..
      
      
      • и така̀ нѣ̋кои гла̀сни в сла̀ба позѝция промѣ̀нят ка̀чеството си.


• Реду̀кцията на неуда̀рените гла̀сни прѣдставля̀ва съвку̀пност от трѝ явлѐния, коѝто ще бѫ̀да̨т разглѐдани послѣдова̀телно.
  
  
  • ▼▼  1. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция.
  • ▼▼  2. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция.
  • ▼▼  3. Реду̀кция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция.

---

   ►►   .0. Гласната А=Ъ в слаба позиция  (.. покажи я̨ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Гласната А=Ъ в слаба позиция  (.. скрий я̨ ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..

• ►►  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция - е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менния̌т ни езѝк и бѝ слѣ̀двало да се призна̀е за нормативно. (.. покажи ..) 
• ▼▼  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция - е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менния̌т ни езѝк и бѝ слѣ̀двало да се призна̀е за нормативно. (.. скрий ..) 
  
  
  • Да влѣ̀зе в официа̀лната академѝчна грама̀тика и в учѐбницитѣ по бъ̀лгарски езѝк за чуђенцѝ.
    
    
    • Тъ̀й като мно̀го от чуђенцѝтѣ, коѝто изуча̀ват бъ̀лгарски, ги затрудня̀ва звукът Ъ, то̀ прѣпорѫ̀чвам я̀сно да им се ка̀зва, че в сла̀ба (неуда̀рена) позѝция то̀й съвпад̀а с А, и така̀ им оста̀ва да го усвоя̨̀т са̀мо в уда̀рена позѝция.


• ◄►  В сла̀ба позѝция гла̀снитѣ А и Ъ не ги различа̀ват една̀ от дру̀га нито гово̀рещитѣ, нито слу̀шащитѣ.
  
  
  • Гово̀рещия̌т не обръ̀ща внима̀ние далѝ произна̀ся А или Ъ или нѣ̀що међу А и Ъ.
  • Това̀ е допустимо в рѣчта̀ и не завѝси от правопѝсът.
  
  
  • Слу̀шащитѣ при възприѐмане на смѝсълът на рѣчта̀ не обръ̀щат внима̀ние далѝ в сла̀ба позѝция е произнѐсено А или Ъ или нѣ̀що међу А и Ъ.


• ►►  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква А и кога̀ Ъ или Ѫ. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква А и кога̀ Ъ или Ѫ. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • В сла̀ба (неуда̀рена) позѝция произношѐнието не мо̀же да слу̀жи за критѐрий коя̀ буква да се напѝше: далѝ бу̀квата А или нѣ̋коя от бу̀квитѣ Ъ или Ѫ.
  • Гла̀сната мо̀же да се произнесѐ и като А, и като Ъ, и като нѣ̀що неопрѣдѣлѐно међу̀ А и Ъ, бѐз значѐние. Но правопѝсът е опрѣдѣлѐн.
  
  
  • Пра̀вило_1. Най-ва̀жното пра̀вило. Ако то̀ мо̀же да се прило̀жи, дру̀гитѣ правила̀ не важа̨̀т.
    
    
    • Ако в нѣ̋коя фо̀рма на сѫ̀щата ду̀ма гла̀сната изчѐзва от птоизношѐнието, зна̀чи та̀зи гла̀сна произхо̀ђа от Ъ и се пѝше с бу̀квата Ъ.
    • Примѣри:
      
      
      • добро̀, о̀стро, ѐдро, дъ̀лго => добъ̀р, о̀стър, ѐдър, дъ̀лъг
      • Димѝтре! Пѐтре! => Димѝтър, Пѐтър.
      • Ко̀лко мѐтра е дъ̀лго? - Нѣ̋мам мѐтър да го измѣ̀ря̨.
      • Комунѝзмът и нацѝзмът сѫ вѝдове фашѝзъм. Комунѝзъм и нацѝзъм сѫ всѐ проя̀ви на фашѝзмът.
    
    
    • Ако ме мо̀жете да намѣ̀рите сло̀вофо̀рма с изпа̀дна̨ла гла̀сна, това̀ не означа̀ва, че трѣ̋бва непрѣ̀менно да се пѝше бу̀ква А или бу̀ква Ѫ. Ѝма и дру̀ги правила̀ надо̀лу.
  
  
  • Пра̀вило_2.
    
    
    • Потѫрсѣ̀те фо̀рма на сѫщата дума или дру̀га сро̀дна ду̀ма, къдѣ̀то гла̀сната е уда̀рена и мо̀же да пока̀же коя̀ бу̀ква да се изпо̀лзва.
    • Примѣри:
      
      
      • Бъ̀лгари => Бълга̀рия.
      • Ду̀мам ти, дъ̀ще, сѣ̀щай се, сна̀хо! => дъщеря̀, снаха̀.
      • С това̀ обръщѐние се обръ̀щаме към цѣ̀лия̌т наро̀д.
      • Прѣградѝха̨ пѫ̀тя̌т на говѐдата с прѣгра̀ди.
  
  
  • Пра̀вило_3.
    
    
    • В завършъцитѣ на ду̀митѣ - в наста̀вкитѣ и в оконча̀нията, не сѐ пиша̨т бу̀квитѣ Ъ и Ѫ.
    • Изключѐния:
      
      
      • Опрѣдѣлѝтелния̌т члѣ̀н за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀ се пѝше Ъ.
      
      
      • В правопѝснитѣ вариа̀нти ѢѪ-БЪ, BG и BGD глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци се пиша̨т с етимологѝчното си Ѫ.
  
  
  • Пра̀вило_4.
    
    
    • Ако в сро̀дна дума в за̀падно-бъ̀лгарски диалѐкт или в украѝнски на това̀ мѣ̋сто се чу̀ва О или в ру̀ски се пѝше О, то̀ гла̀сната произхо̀ђа от Ъ и се пѝше с бу̀квата Ъ.
    • Примѣри:
      
      
      • *сос, *вов => със, във.
      • *Вардарот => Вардарът.
      • [рус] сочинение => съчинѐние.
  
  
  • Пра̀вило_5.
    
    
    • Ако в сро̀дна дума в за̀падно-бъ̀лгарски диалѐкт или в сръ̀бски или в ру̀ски или в украѝнски на това̀ мѣ̋сто се чу̀ва У, то̀ гла̀сната произхо̀ђа от Ѫ и се пѝше с бу̀квата Ѫ или с бу̀квата Ъ, ако нѣ̋ма бу̀ква Ѫ на разположѐние.
    • Примѣри:
      
      
      • [рус] гудеть => гѫду̀лка, гѫдула̀р.
  
  
  • Ако нѣ̋ма приложѝмо пра̀вило.
    
    
    • Правопѝсът се опрѣдѣ̀ля по етимоло̀гията на ду̀мата.
    • Или пък субектѝвно - ка̀кто им е хру̀мна̨ло на съставѝтелитѣ на правопѝсния̌т рѣ̀чник.
    
    
    • По традѝция от 19-ти вѣк се прѣдпочѝта бу̀квата А.
    • Докъм срѣда̀та на 19-ти вѣк грамо̀тнитѣ хо̀ра у на̀с не зна̀ѣли с коя̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
    
    
    • Голѣ̋м проблѐм сѫ ту̀рскитѣ ду̀ми, придобѝли гра̀ђанственост у на̀с прѣдѝ въвѐђането на съврѣ̀менната ту̀рска пѝсменост.
  
  
  • Забѣлѣ̀жки.
    
    
    • Ако бу̀квата Ѫ е достѫ̀пна за употрѣ̀ба, тя̀ се пѝше вмѣсто бу̀квата Ъ в опрѣдѣлѐни слу̀чаи, ка̀кто е опѝсано по та̀зи прѣпра̀тка.
    
    
    • Ако гла̀сната е ıотѝрана - IА или IЪ, едѝнствената кѝрилска бу̀ква в налѝчност е Я.
    • Сла̀гам ѝ диакритѝчен знак, ако тя̀ означа̀ва IЪ.
  
  
  • (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  .. към началото ..


• ►►  Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс се възпо̀лзва от явлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѣ̀л. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Официа̀лния̌т бъ̀лгарски правопѝс се възпо̀лзва от явлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѣ̀л. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ста̀ва ду̀ма за явлѐнието "съвпадане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция".
  
  
  • Докъм срѣда̀та на 19-ти вѣк грамо̀тнитѣ хо̀ра у на̀с не зна̀ѣли с коя̀ бу̀ква да означа̀ват звукъ̀т Ъ.
  • И това̀ явлѐние ограничѝло ну̀ђата от бу̀ква за звукъ̀т Ъ са̀мо до слу̀чаитѣ, кога̀то на гла̀сната па̀да ударѐние.
  • В сла̀ба позѝция на гла̀сната мо̀жѣло да се мѝне с бу̀ква А.
  
  
  • И досега̀ в завъ̀ршъцитѣ на ду̀митѣ - в наста̀вкитѣ и в оконча̀нията, звукъ̀т Ъ се бѣлѣ̀жи с бу̀квата А.
  • И та̀зи правопѝсна анома̀лия се прила̀га и в сѝлна позѝция.
  
  
  • И о̀ще нѣ̀що. Ка̀кто ста̀на̨ ду̀ма, по традѝция йотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви.
  • В сѝлна позѝция сѫ ну̀жни двѣ бу̀кви: за IA и за IЪ.
  • В сла̀ба позѝция е доста̀тъчна една̀ бу̀ква - та̀зи, която е в налѝчност - бу̀квата Я.
  • И като резулта̀т, бу̀квата Я се изпо̀лзва и за два̀та дифто̀нга - за IA и за IЪ, и в сѝлна позѝция.


• ►►  Осо̀бености. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Осо̀бености. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ѝма прѝмѣри за ду̀ми, коѝто се различа̀ват са̀мо по А и Ъ в неуда̀рена позѝция (обръщѐние - обращѐние).
    
    
    • Естѐствено, разлѝчието е са̀мо в правопѝсът - тѣ̀зи ду̀ми звуча̨̀т една̀кво.
    • Тѣ̀зи прѝмѣри сѫ съвсѣ̀м малобро̀йни, че да ѝмат значѐние.
    
    
    • Ду̀ми с една̀кво звучѐне и с разлѝчно значѐние се нарѝчат омонѝми.
    • Във всѣ̀ки естѐствен езѝк такѝва ду̀ми ѝма мно̀го.
    
    
    • В то̀зи конкрѐтен слу̀чай та̀зи омонѝмия е изку̀ствена.
  
  
  • Но се слу̀чва явлѐнието, опѝсвано в то̀зи по̀драздѣ̀л, да създа̀ва естѐствени омонѝми.
    
    
    • Вземѝ ги два̀та но̀жа!
      • Бро̀йна фо̀рма. Етимологѝчно: но̀жа
    
    
    • Вземѝ го но̀жа̌!
      • Члѣну̀вана фо̀рма, съкратѐна от но̀жът. Етимологѝчно: но̀жъ
    
    
    • Контѐкстът вѝнѫги ще помо̀гне да се различа̨̀т такѝва двѣ̀ фо̀рми.
  
  
  • Интерѐсна е ду̀мата снаха̀.
    
    
    • На старо-бъ̀лгарски е било̀ снъха.
    • Сега̀ пѝшем снаха̀,
    • понѐже гла̀сната под ударѐние във вокатѝв звучѝ А: сна̀хо!


• ►►  Мо̀й комента̀р по тема̀та от 2018-11-14 във facebook като заключѐние на по̀драздѣ̀лът. (.. покажи го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Мо̀й комента̀р по тема̀та от 2018-11-14 във facebook като заключѐние на по̀драздѣ̀лът. (.. скрий го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Щрѝхи по бъ̀лгарски правопѝс и правого̀вор (за бу̀квата Ѣ нѣ̋ма да ста̀не ду̀ма)
  
  
  • Пъ̀рво, то̀чка 1.
    
    
    • Ѝмайте прѣд вѝд, че на̀шия̌т бъ̀лгарски езѝк различа̀ва гла̀снитѣ А и Ъ една̀ от дру̀га са̀мо под ударѐние.
    • Ако не ѐ под ударѐние, нѣ̋ма значѐние далѝ ще се произнесѐ А или Ъ - слуша̀теля̌т нѣ̋ма да объ̀рне внима̀ние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 2.
    
    
    • В бъ̀лгарския̌т езѝк чѐсто се срѣ̀ща двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
    
    
    • И за та̀зи двугла̀сна важѝ го̀рното: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) се различа̀ва от IА (ЙА, ЬА) са̀мо под ударѐние.
  
  
  • По-ната̀тък. Спрѣ̀те да четѐте и си починѣ̀те, ако Ви ста̀не мно̀го. Във всѣ̀ки момѐнт мо̀жете да напра̀вите това̀.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 3.
    
    
    • Та̀зи двугла̀сна IЪ (ЙЪ, ЬЪ) според правого̀ворът се произна̀ся IЪ (ЙЪ, ЬЪ), оба̀че според правопѝсът тя̀ се означа̀ва с бу̀квата Я, понѐже в а̀збуката ни нѣ̋ма дру̀га подходя̀ща бу̀ква (русна̀цитѣ не сѫ̀ ни измѝслили).
    • Повѣ̋рвайте ми, че е ра̀но за прѝмѣри.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 4.
    
    
    • Трѣ̋бва да Ви ста̀не я̀сно, че на бъ̀лгарски бу̀квата Я ѝма двоя̀ко произношѐние. В о̀коло половѝната слу̀чаи тя̀ се четѐ IА (ЙА, ЬА), ка̀кто на ру̀ски, понѐже това̀ си е ру̀ска бу̀ква, а в оста̀на̨литѣ слу̀чаи бу̀квата Я на бъ̀лгарски се четѐ IЪ (ЙЪ, ЬЪ), коѐто им се вѝђа до̀ста стра̀нно на русна̀цитѣ.
    
    
    • Спомнѣ̀те си все па̀к, че далѝ ще е IА (ЙА, ЬА) или IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - това̀ ѝма значѐние са̀мо под ударѐние. Без ударѐние - всѐ та̀я, нѣ̋ма значѐние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 5.
    
    
    • Ѝма мно̀го словофо̀рми, коѝто според правопѝсът се пѝша̨т с А, но според правого̀ворът трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ.
      И па̀к, ѝма смѝсъл да обръ̀щаме внима̀ние са̀мо под ударѐние.
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 6.
    Двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ), за коя̀то по-го̀рѣ ста̀на̨ ду̀ма, че я̨ отбѣлѣ̋зваме с бу̀квата Я, не се срѣ̀ща в ко̀ренитѣ на бъ̀лгарскитѣ ду̀ми, а са̀мо в кра̀я̌т на ду̀митѣ.
    
    
    • При мѣстоимѐнията Я̨ и НЀЯ̨.
    
    
    • При члѣну̀ванитѣ фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
      ДЕНЯ̌̀Т, ДЕНЯ̌̀, СЪНЯ̌̀Т, СЪНЯ̌̀, сѝния̌т, бѣ̀лия̌т, зелѐния̌т, червѐния̌т, ..
      (при прѝмѣритѣ с ма̀лки бу̀кви произношѐнието нѣ̋ма значѐние, понѐже позѝцията е безуда̀рна).
    
    
    • При редѝца оконча̀ния при сѝлнитѣ глаго̀ли:
      СѢДЯ̨̀ СѢДЯ̨̀Т ВЪРВЯ̨̀ ВЪРВЯ̨̀Т ДѢЛЯ̨̀ ДѢЛЯ̨̀Т СПЯ̨̀ СПЯ̨̀Т КРОЯ̨̀ КРОЯ̨̀Т па̀зя̨ па̀зя̨т гово̀ря̨ гово̀ря̨т сѫ̀дя̨ сѫ̀дя̨т
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 7. Продължѐние на то̀чка 5.
    Слу̀чаитѣ, кога̀то според правопѝсът се пѝше А, но според правого̀ворът трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ, сѫ аналогѝчни на то̀чка 6.
    
    
    • При члѣну̀ванитѣ фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
      ГРАДА̌̀ (сравнѣте с ГРАДЪ̀Т: ГРАДА̌̀ трѣ̋бва да се чу̀е като̀ ГРАДЪ̀, като̀ ГРАДЪ̀Т без изпа̀дна̨лото кра̀йно Т)
      НОСА̌̀ (НОСЪ̀Т) ГЪРБА̌̀ (ГЪРБЪ̀Т) ГЛАДА̌̀ (ГЛАДЪ̀Т) о̀тговора̌ (о̀тговорът)
    
    
    • При редѝца оконча̀ния при сѝлнитѣ глаго̀ли:
      ЛѢЖА̨̀ ЛѢЖА̨̀Т ГРѢША̨̀ ГРѢША̨̀Т ПРЕДА̨̀ ПРЕДА̨̀Т ЗОВА̨̀ ЗОВА̨̀Т ще УМРА̨̀ ще УМРА̨̀Т ще до̀йда̨ ще до̀йда̨т пѝша̨ пѝша̨т
    
    
    • При оконча̀нието за мѝна̨ло врѣ̀ме -ХА̨ (то̀ е вѝнѫги нѐударено, тъ̀й че практѝчески нѣ̋ма значѐние):
      пѝсаха̨ но̀сѣха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 8.
    
    
    • Слу̀чаитѣ, кога̀то според правопѝсът се пѝше А или Я, но според правого̀ворът трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ или IЪ (ЙЪ, ЬЪ), незавѝсимо от ударѐнието, са̀мо при глаго̀лнитѣ оконча̀ния, глѐдам да ги отбѣлѣ̋звам отдо̀лу с диакритѝчен зна̀к о̀гънче или опашлѐ:
      
      сѣдя̨̀ сѣдя̨̀т сѫ̀дя̨ сѫ̀дя̨т па̀зя̨ па̀зя̨т гово̀ря̨ гово̀ря̨т вървя̨̀ вървя̨̀т дѣля̨̀ дѣля̨̀т спя̨̀ спя̨̀т кроя̨̀ кроя̨̀т лѣжа̨̀ лѣжа̨̀т грѣша̨̀ грѣша̨̀т преда̨̀ преда̨̀т зова̨̀ зова̨̀т пѝша̨ пѝша̨т ще умра̨̀ ще умра̨̀т ще до̀йда̨ ще до̀йда̨т пѝсаха̨ но̀сѣха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
  
  
  • По-ната̀тък, то̀чка 9.
    
    
    • Кога̀то в члѣ̀нът за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀ трѣ̋бва да се пѝше бу̀квата Я, глѐдам отго̀рѣ да ӥ сла̀гам диакритѝчен зна̀к коро̀нка:
      деня̌̀т съня̌̀т сѝния̌т, бѣ̀лия̌т, зелѐния̌т, червѐния̌т, ..
    
    
    • Тъ̀й като глѐдам вѝнѫги да пѝша̨ кра̀йното Т от члѣ̀нът за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀, то̀ не мѝ се нала̀га да сла̀гам коро̀нка на бу̀квата А. Но всѐ па̀к, това̀ е възмо̀жно, ако нѣ̋кой прѣдпочѝта.
    
    
    • Допу̀скам загла̀вието на фѝлмът на Ча̀рли Ча̀плин да се пѝше разлѝчно:
      
      
      • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀т
      • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀
      • Свѣтлинѝтѣ на града̌̀
  
  
  • (.. скрий го коментарът ми от 2018-11-14 ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът за гласнитѣ А и Ъ в слаба позиция ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Гласната О=У в слаба позиция  (.. покажи я̨ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Гласната О=У в слаба позиция  (.. скрий я̨ ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..

• ►►  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция - е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менния̌т ни езѝк. (.. покажи ..) 
• ▼▼  Практѝчески това̀ явлѐние - съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция - е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менния̌т ни езѝ. (.. скрий ..) 
  
  
  • Да влѣ̀зе в официа̀лната академѝчна грама̀тика и в учѐбницитѣ по бъ̀лгарски езѝк за чуђенцѝ.
    
    
    • Ако русна̀ци у̀ча̨т български и не мо̀га̨т да произнеса̨̀т звукъ̀т О в сла̀ба позѝция, мо̀жете да ги посъвѣ̀твате да ка̀зват У вмѣсто О.


• ◄►  В сла̀ба позѝция гла̀снитѣ О и У не ги различа̀ват една̀ от дру̀га нито гово̀рещитѣ, нито слу̀шащитѣ.
  
  
  • Гово̀рещия̌т не обръ̀ща внима̀ние далѝ произна̀ся О или У или нѣ̀що међу О и У.
  • Това̀ е допустимо в рѣчта̀ и не завѝси от правопѝсът.
  
  
  • Слу̀шащитѣ при възприѐмане на смѝсълът на рѣчта̀ не обръ̀щат внима̀ние далѝ в сла̀ба позѝция е произнѐсено О или У или нѣ̀що међу О и У.


• ►►  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква О и кога̀ У. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни нево̀ли: кога̀ се пѝше бу̀ква О и кога̀ У. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • В сла̀ба (неуда̀рена) позѝция произношѐнието не мо̀же да слу̀жи за критѐрий коя̀ буква да се напѝше: далѝ бу̀квата О или бу̀квата У.
  • Гла̀сната мо̀же да се произнесѐ и като О, и като У, и като нѣ̀що неопрѣдѣлѐно међу̀ О и У, бѐз значѐние. Но правопѝсът е опрѣдѣлѐн.
  
  
  • Пра̀вило.
    
    
    • Потѫрсѣ̀те фо̀рма на сѫщата дума или дру̀га сро̀дна ду̀ма, къдѣ̀то гла̀сната е уда̀рена и мо̀же да пока̀же коя̀ бу̀ква да се изпо̀лзва.
    • Примѣри:
      
      
      • Умо̀ра => уморѐн.
      • Сму̀т => смутѐн.
  
  
  • Ако пра̀вилото не мо̀же да се прило̀жи.
    
    
    • Правопѝсът се опрѣдѣ̀ля по етимоло̀гията на ду̀мата.
    • Или пък субектѝвно - ка̀кто им е хру̀мна̨ло на съставѝтелитѣ на правопѝсния̌т рѣ̀чник.
    
    
    
    • Голѣ̋м проблѐм сѫ чу̀ђитѣ ду̀ми.
  
  
  • Ка̀кто ста̀на̨ ду̀ма, по традѝция ıотѝранитѣ гла̀сни се означа̀ват с разлѝчни бу̀кви.
    
    
    • В сѝлна позѝция сѫ ну̀жни двѣ бу̀кви: за IО и за IУ.
    • Налѝчна е бу̀квата Ю за IУ.
    
    
    • В сла̀ба позѝция е доста̀тъчна една̀ бу̀ква - та̀зи, която е в налѝчност - бу̀квата Ю.
    
    
    • В официа̀лния̌т правопѝс и в сѝлна и в сла̀ба позѝция се различа̀ват както неıотѝранитѣ О и У, така и ıотѝранитѣ ЙО/ЬО и Ю.
    
    
    • Мно̀го турцѝзми е приѐто да се пиша̨т с Ю вмѣсто с ЙО/ЬО, понѐже ѝмаме така̀ва бу̀ква: кюфте, юрдек.
    
    
    • Мѫча̨ се да възстановя̨̀ оригина̀лната кѝрилска бу̀кава "Iо̀та без то̀чка", за да се пѝше {IО} вмѣсто {ЙО} и {ЬО}.
  
  
  • (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  .. към началото ..


• ►►  Осо̀бености. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Осо̀бености. (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ду̀мата блѝзо слѣ̀два да се пѝше блѝзу, защо̀то това̀ е стар локатѝв.
    Но езѝкът ни в сла̀ба позѝция не различа̀ва О и У,
    и в правопѝсът е попа̀дна̨ла фо̀рмата блѝзо.
    В слу̀чая̌т ѝма, разбѝра се, влия̀ние и от нарѣ̀чието блѝзко, коѐто е произво̀дно от прилага̀телно.
  
  
  • Ако ду̀мата кокѝче я̨ напѝшем кукѝче,
    етимоло̀гията ӥ ще ни се изяснѝ.
    Кукѝче е умалѝтелно от ку̀ка, така̀ ка̀кто
    момѝче е умалѝтелно от мома̀ и
    сестрѝче е умалѝтелно от сестра̀.
    Цвѣ̀тето кокѝче е нарѣ̀чено така̀, понѐже прилѝча на ку̀кичка.
  
  
  • Явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция" пора̀ђа омонѝмия в по̀-голѣ̋ма стѐпен, отко̀лкото това̀ пра̀ви явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция", опѝсано в прѣдѝшния̌т по̀драздѣ̀л.
    
    
    • Ду̀ми, коѝто ѝмат разлѝчно значѐние и се пѝша̨т разлѝчно, но звуча̨т една̀кво.
    
    
    • Ока̀зва влия̀ние. Ука̀зва посо̀ката.
    
    
    • По пѫ̀тя̌т за Чѐрни връ̀х тѣ̀ чѐсто омалѣ̋ваха̨ и спѝраха̨ за почѝвка.
    • Дрѣ̀шките на дѣтѐто бъ̀рзо му омалѣ̋ваха̨.
    • На чертѐжитѣ дета̀йлитѣ се умаля̀ваха̨ в маща̀б едно̀ към дѐсет.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът за гласнитѣ О и У в слаба позиция ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Гласнитѣ И и Е в слаба позиция  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Гласнитѣ И и Е в слаба позиция  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ►►  Тѣ̀зи слу̀чаи сѫ на̀й-сло̀жни за описа̀ние. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Тѣ̀зи слу̀чаи сѫ на̀й-сло̀жни за описа̀ние. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ѝменно порадѝ това̀ и запо̀чна̨х то̀зи о̀черк.
  • Не съ̀м сѝгурен, че ка̀зусът ще го рѣша̨̀.


• ►►  Да уточнѝм и да си пропо̀мним къдѣ̀ се намѝраме. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Да уточнѝм и да си пропо̀мним къдѣ̀ се намѝраме. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Гла̀сната е И или Е.
  • Тя е в сла̀ба позѝция - бѐз ударѐние.
  • Гла̀сната е произнѐсена като гла̀сна - срѝчката не ѐ пропусна̨та,
    ка̀кто се слу̀чва понѣ̋кога в бъ̀рза или ленѝва рѣч.


• ►►  Лѐка попра̀вка на правопѝсът, за да стѫ̀пим на нѐго. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Лѐка попра̀вка на правопѝсът, за да стѫ̀пим на нѐго. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • По правопѝсът на ду̀мата за̀ек подравня̀ваме
    ду̀митѣ със схо̀дно звучѐне
    па̀ек (вмѣсто па̀як),
    пу̀ек (вмѣсто пу̀як) и
    по̀ес (вмѣсто по̀яс).
  • ка̀кто и съотвѣ̀тнитѣ произво̀дни думи:
    па̀ежина (вмѣсто па̀яжина).
  
  
  • Стѫ̀пваме на така̀ попра̀вения̌т правопѝс.
  
  
  • Съсрѣдоточа̀ваме се на бу̀квитѣ И и Е,
  • без да изпу̀скаме от по̀глед бу̀квата Я
  
  
  • и без да забра̀вяме, че гла̀сната е в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние).
  
  
  • С наложѝтелната забѣлѣ̀жка, че в то̀зи контѐкст бу̀квата Ѣ, коя̀то а̀з изпо̀лзвам, е равносѝлна на бу̀квата Е.
  
  
  • (.. скрий го правописът и поправкитѣ му ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  Да го отмѣ̀тнем стабѝлното И. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Да го отмѣ̀тнем стабѝлното И. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Всѐ па̀к, да си припо̀мним, че ста̀ва ду̀ма за гла̀сна, коя̀то е в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние) и коя̀то е произнѐсена.
  
  
  • Въ̀прѣки че е в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние), стабѝлното И не промѣ̀ня ка̀чеството си, не мо̀же да клонѝ прѝмѣрно към Е.
  
  
  • Стабѝлното И се бѣлѣ̀жи с бу̀квата И
  • и всѣ̋ка гла̀сна, коя̀то правопѝсно се бѣлѣ̀жи с бу̀квата И, е стабѝлно И.
    
    
    • Това̀ твърдѐние е са̀мо прѣдположѐние.
    
    
    • Не мо̀га да намѣ̀ря̨ прѝмѣри за гла̀сна в сла̀ба позѝция, коя̀то се бѣлѣ̀жи с с бу̀квата И и коя̀то да не ѐ стабѝлно И.
    
    
    • Но не бѝх се учу̀дил, ако такѝва прѝмѣри се намѣ̀рят.
    • Тѣ ще бѫ̀да̨т изключѐния от пра̀вилото.
  
  
  • (.. скрий го стабилното И ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  Слѣ̀д като сме го отмѣ̀тна̨ли стабѝлното И, (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • оста̀ват гла̀снитѣ, отбѣлѣ̋звани с бу̀квитѣ Е или Ѣ.
• ▼▼  Слѣ̀д като сме го отмѣ̀тна̨ли стабѝлното И, (.. скрий ..)  .. към началото ..
  • оста̀ват гла̀снитѣ, отбѣлѣ̋звани с бу̀квитѣ Е или Ѣ.
  
  
  • Да си припо̀мним, че ста̀ва ду̀ма за гла̀сни, коѝто сѫ в сла̀ба позѝция (бѐз ударѐние) и коѝто сѫ произнѐсени.
  
  
  • В то̀зи контѐкст бу̀квитѣ Е и Ѣ сѫ равносѝлни.
  
  
  • И бу̀квата Я не бѝва да я̨ изпу̀скаме от по̀глед.


• ►►  Наблюда̀ват се два̀ вѝда гла̀сни Е в сла̀ба позѝция: (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • Е, клоня̀що към IЪ, коѐто ще отбѣлѣ̋звам с буквата Э, и
  • Е, клоня̀що към И, коѐто ще отбѣлѣ̋звам с буквата Є.
• ▼▼  Наблюда̀ват се два̀ вѝда гла̀сни Е в сла̀ба позѝция: (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Е, клоня̀що към IЪ, коѐто ще отбѣлѣ̋звам с бу̀квата Э, и
  • Е, клоня̀що към И, коѐто ще отбѣлѣ̋звам с бу̀квата Є.
  
  
  • Ка̀к да запо̀мним бу̀квитѣ Э и Є?
    
    
    • Э (Э оборо̀тное, обра̀тно Э) е бу̀ква от ру̀ската а̀збука.
    • Є е бу̀ква от украѝнската а̀збука. За на̀с това̀ е една̀ от фо̀рмитѣ на бу̀квата Е, но не ѐ така̀ за украѝнцитѣ.
    
    
    • До̀ста славя̀нски гла̀сни на украѝнски езѝк се промѣ̀нят в I: моя̌т кон => мiй кiнь.
    
    
    • Затова̀ украѝнската бу̀ква Є е избра̀на да означа̀ва клоня̀щата към И гла̀сна Е,
    • а дру̀гата гла̀сна - та̀зи клоня̀ща към IЪ, се означа̀ва с ру̀ската бу̀ква Э.
  
  
  • В то̀зи контѐкст бу̀квитѣ Е и Ѣ сѫ равносѝлни.
    
    
    • Всѐ па̀к, за пълнота̀ на изложѐнието, кога̀то бу̀квата Ѣ се замѣ̀ства от Э или Є,
    • сла̀гам им чертѝчка отго̀рѣ: Є̄є̄ Э̄э̄.
    • Чертѝчката нѝщо дру̀го не зна̀чи, освѣн че норма̀лно та̀м пѝша̨ Ѣ, а не Е.
  
  
  • (.. скрий ги двѣтѣ гласни Э и Є ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  Въпро̀си бѐз о̀тговор. (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Въпро̀си бѐз о̀тговор: (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Наблюда̀ва ли се гла̀сна "стабѝлно Е"?
    
    
    • Мо̀же бѝ ѝма в редѝца чу̀ђи ду̀ми.
    • Оба̀че в раздѣ̀лът за ударѐнието за такѝва ду̀ми е обявѐно, че ѝмат вторѝчно ударѐние.
  
  
  • Наблюда̀ва ли се гла̀сна, коя̀то мо̀же да е ту̀ Э, ту̀ Є?
    
    
    • Възмо̀жно е понѣ̋кога да ѝма колѣба̀ние међу̀ Э и Є.
  
  
  • Тѫ̀рся̨т се прѝмѣри.
    
    
    • И да се намѣ̀ря̨т прѝмѣри, това̀ ще бѫ̀да̨т изключѐния от правила̀та.
    
    
    • С дру̀ги думи, тѫ̀рся̨т се ко̀нтра-прѝмѣри -
    • ко̀нтра-прѝмѣри на правила̀та, коѝто слѣ̀дват.
  
  
  • И оста̀ва да се формулѝрат правила̀ кога е Э и кога е Є.
  
  
  • (.. скрий ги въпроситѣ без отговор ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  О̀ще за естество̀то на гла̀снитѣ Э и Є. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  О̀ще за естество̀то на гла̀снитѣ Э и Є. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Докато слу̀чаитѣ, опѝсани в по̀драздѣ̀литѣ А=Ъ и О=У в сла̀ба позѝция, сѫ про̀сти и симетрѝчни, слу̀чая̌т с гла̀сната Е съвсѣ̀м не ѐ такъ̀в.
  
  
  • Гла̀сната Є е реализа̀ция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция, кога̀то Е мо̀же да си измѣнѝ ка̀чеството и да се приближѝ максима̀лно до И.
    
    
    • Ка̀кто ста̀на̨ ду̀ма, това̀ явлѐние не ѐ симетрѝчно.
    • Гла̀сната И е стабѝлна, дорѝ в сла̀ба позѝция, и не мо̀же да клонѝ към Е.
  
  
  • Гла̀сната Э е реализа̀ция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция, кога̀то Е мо̀же да си измѣнѝ ка̀чеството и да заприлѝча максима̀лно на IЪ.
    
    
    • В свѣтлина̀та на явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция", опѝсано в по̀драздѣ̀л нѣ̋къдѣ наго̀рѣ, мо̀же да се дадѐ по̀-то̀чна формулиро̀вка:
      
      
      • Гла̀сната Э е реализа̀ция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция, кога̀то тя̀ мо̀же да си измѣнѝ ка̀чеството и да заприлѝча максима̀лно на IЪ или пък на IА.
    
    
    • Зарадѝ гла̀сната Э като реализа̀ция на Е, официа̀лния̌т правопѝс чѐсто прѣдпочѝта бу̀квата Я вмѣсто бу̀квата Е:
      
      па̀як (вмѣсто па̀ек),
      пу̀як (вмѣсто пу̀ек) и
      по̀яс (вмѣсто по̀ес).
    
    
    • Тъ̀й като съгла̀сната Iот се гу̀би слѣ̀д съгла̀сна Ш-Ж-Ч-Џ, то̀ мо̀же да се ка̀же, че слѣ̀д Ш-Ж-Ч-Џ гла̀сната Э е реализа̀ция на Е, коя̀то мо̀же максима̀лно да се доближѝ до Ъ (или до А).
  
  
  • Мо̀же да се прѣдполо̀жи, че доско̀ро езѝкът ни е различа̀вал двѣ̀тѣ гла̀сни Е и Ѣ.
    
    
    • В сѝлна позѝция това̀ се изразя̀ва в явлѐнието "промѣ̀нливо Ѣ̋",
    • а в сла̀ба позѝция - в гла̀снитѣ Є и Э.
  
  
  • Сѫ̀що така̀, гла̀сната Э мо̀же да бѫ̀де и реализа̀ция на IА в сла̀ба позѝция.
    
    
    • В свѣтлина̀та на явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция", в сла̀ба позѝция съвпа̀дат и ıотѝранитѣ гла̀сни IА и IЪ.
    • В свѣтлина̀та на прѣдположѐнието, че в езѝкът ни доско̀ро е сѫществу̀вала фонѐмата Ѣ, произна̀сяна по-широ̀ко от Е и блѝзо до IА, бѝха̨ билѝ обяснѝми рѣ̀дкитѣ слу̀чаи, когато ıотѝраната гла̀сна IА в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѣ̀з гла̀сната Э.
    • А да се реализѝра чрѣ̀з Э означа̀ва, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.
    
    
    • Прѝмѣр: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Сравнѣ̀те: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Дру̀г прѝмѣр: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
  
  
  • (.. скрий го естество̀то на гла̀снитѣ Э и Є ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  Пъ̀рво ва̀жно пра̀вило: гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка. (.. покажи го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Пъ̀рво ва̀жно пра̀вило: гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка. (.. скрий го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Ако гла̀сната Е е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка, то̀ тя̀ се реализѝра като Э.
    
    
    • Да се реализа̀ра като Э означа̀ва, че гла̀сната Е в сла̀ба позѝция мо̀же да измѣнѝ ка̀чеството си и да заприлѝча максима̀лно на IЪ или на IА.
      
      
      • Ако е слѣд Ш-Ж-Ч-Џ, то тя̀ мо̀же да заприлѝча на Ъ или на А.
    
    
    • Срѝчката е затво̀рена, ако завъ̀ршва на съгла̀сна.
      
      
      • В ста̀ро-славя̀нския̌т езѝк нѣ̋мало затво̀рени срѝчки.
      • Такѝва се появѝли слѣ̀д изпа̀дането на сла̀битѣ ѐрове.
      • Разлѝчнитѣ славя̀нски езѝци по разлѝчен на̀чин, със съпѫ̀тстващи "стра̀нни" явлѐния, прѣживѣ̀ли поя̀вата на затво̀рени срѝчки.
  
  
  • Ко̀нтра-прѝмѣри:
    
    
    • Мо̀га̨т ли са се намѣ̀ря̨т ду̀ми с гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка, коя̀то да се реализѝра чрѣз Є, т.е. да клонѝ към И?
      
      
      • Да: глаго̀лнитѣ фо̀рми на -еш (2-ро лицѐ ед.ч.) и на -ем (1-во лицѐ мн.ч.).
        
        
        • Тѝ мо̀жєш да се въ̀рнєш.
        • Нѝе мо̀жєм да се въ̀рнєм.
      
      
      • Дру̀ги такѝва прѝмѣри бѝха̨ билѝ прѝзнак за ру̀ски акцѐнт.
    
    
    • Мо̀га̨т ли са се намѣ̀ря̨т ду̀ми с гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в затво̀рена срѝчка, коя̀то да се реализѝра като стабѝлно Е, коѐто не измѣ̀ня ка̀чеството си?
      
      
      • Такѝва прѝмѣри се намѝрат срѣд чу̀ђитѣ ду̀ми.
      
      
      • В раздѣ̀лът за ударѐнието за такѝва ду̀ми е обявѐно, че ѝмат вторѝчно ударѐние.
        
        
        • ха̀рду̌е́р, со̀фту̌е́р, Елѝзабе́т, Ма̀ргаре́т, Бу̀дапе́ща.
  
  
  • Прѝмѣри:
    
    
    • Прѝмѣритѣ сѫ бана̀лни. Интерѐсни бѝха̨ билѝ ко̀нтра-прѝмѣритѣ.
    
    
    • про̀лэ̄т, ѐсэн, мѣ̋сэц, про̀лэ̄тэн, ѐсэнэн
    • пъ̀лэн, пра̀зэн, плъ̀тэн, чѐрэн, бѣ̀лэн
    • у̀сэ̄т, за̀вэ̄т, бо̀лэ̄ст, бо̀лэн, умѝслэн
    • вчѐрашэн, днѐшэн, у̀трэшэн, годѝшэн, сезо̀нэн
    • па̀эк, пу̀эк, по̀эс
  
  
  • (.. скрий го правилото за затворената сричка ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  Разширѐние на обхва̀тът на го̀рното пра̀вило. (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Разширѐние на обхва̀тът на го̀рното пра̀вило. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Да припо̀мня̨ го̀рното пра̀вило:
    
    
    • Обхва̀тът му е всѝчки затво̀рени срѝчки.
    
    
    • Кога̀то то̀ важѝ, гла̀сната Е в сла̀ба позѝция се реализѝра като Э.
  
  
  • Да се разширѝ обхва̀тът на го̀рното пра̀вило означа̀ва да се ка̀же кога̀ в отво̀рена срѝчка гла̀сната Е се реализѝра като Э.
    
    
    • Защо̀то обхва̀тът на го̀рното пра̀вило мо̀же да се разширѝ са̀мо към отво̀ренитѣ срѝчки.
  
  
  • И тъ̀й, кога̀ гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в отво̀рена срѝчка се реализѝра като Э,
    
    
    • така̀ че да промѣнѝ ка̀чеството си и да заприлѝча на IЪ или на IА,
    • а слѣд Ж-Ч-Ш-Џ - на Ъ или на А?
    
    
    • Наблюда̀ват се два̀ слу̀чая.
  
  
  • Пъ̀рви слу̀чай.
    
    
    • Ако понѐ в една̀ словофо̀рма или сро̀дна ду̀ма гла̀сната Е се реализѝра като Э, то̀ тя̀ запа̀зва това̀ си сво̀йство във всѝчки словофо̀рми и сро̀дни ду̀ми, дорѝ и в отво̀рена срѝчка.
    
    
    • Прѝмѣри:
      
      
      • ко̀рэн => ко̀рэнът, ко̀рэни, корэнѝща
      • про̀лэ̄т => про̀лэ̄ти, про̀лэ̄тэн, запролэ̄тѝ се
      • умѝслэн => умѝслэна, умѝслэни
      • прѝмэ̄р => прѝмэ̄рни
      • па̀эк, пу̀эк, по̀эс => па̀эжина, па̀эци, пу̀эци, по̀эси
    
    
    • Ко̀нтра-прѝмѣри:
      
      
      • .. тѫ̀рся̨т се такѝва ..
  
  
  • Вто̀ри слу̀чай.
    
    
    • Ако гла̀сната Е етимологѝчески произлѝза от ста̀ро-бъ̀лгарската (ста̀ро-славя̀нската) гла̀сна Ѣ, то тя̀ в сла̀ба позѝция се реализѝра като Э, дорѝ и в отво̀рена срѝчка.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка: В я̀тов правопѝс при произхо̀д от ста̀рата гла̀сна Ѣ гла̀сната Е се отбѣлѣ̋зва с бу̀квата Ѣ. Ако в ту̀кашнитѣ прѝмѣри се нала̀га да употрѣбя̨̀ бу̀ква Э или Є, сла̀гам ѝ чертѝчка отго̀рѣ.
    
    
    • Прѝмѣри:
      
      
      • у̀трэ̄, у̀трэ̄шэн
      • вѫ̀трэ̄, вѫ̀трэ̄шэн
      • го̀рэ̄, пла̀днэ̄
      • убэ̄дѐн, побэ̄дѐн, набэ̄дѐн
      
      
      • и опрѣдѣлителния̌т члѣн -тэ̄ (-тѣ).
    
    
    • Ко̀нтра-прѝмѣри:
      
      
      • .. тѫ̀рся̨т се такѝва ..
  
  
  • Осо̀бен слу̀чай.
    
    
    • В свѣтлина̀та на явлѐнието "съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция", в сла̀ба позѝция съвпа̀дат и ıотѝранитѣ гла̀сни IА и IЪ.
    • В свѣтлина̀та на прѣдположѐнието, че в езѝкът ни доско̀ро е сѫществу̀вала фонѐмата Ѣ, произна̀сяна по-широ̀ко от Е и блѝзо до IА, бѝха̨ билѝ обяснѝми рѣ̀дкитѣ слу̀чаи, когато ıотѝраната гла̀сна IА в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѣ̀з гла̀сната Э.
    • А да се реализѝра чрѣ̀з Э означа̀ва, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.
    
    
    • Прѝмѣр: обясня̀вам => обэсня̀вам.
    • Сравнѣ̀те: побѣсня̀вам => побэсня̀вам.
    • Дру̀г прѝмѣр: бѣжанцѝ => бэжэнцѝ.
    
    
    • В дѣйствѝтелност, тѣ̀зи слу̀чаи не сѫ̀ то̀лкова рѣ̀дки.
    • Прѣдпола̀гам, че това̀ се наблѫда̀ва вѝнѫги, кога̀то въпро̀сното IА е в сла̀ба позѝция и не ѐ в завъ̀ршъкът на ду̀мата.
    • Тѫ̀рся̨т се ко̀нтра-прѝмѣри на това̀ прѣдположѐние.
  
  
  • (.. скрий го разширението на обхватът на правилото ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ►►  Кога̀ Е в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѣз гла̀сната Є? (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Кога̀ Е в сла̀ба позѝция се реализѝра чрѣз гла̀сната Є?. (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • В оста̀на̨литѣ слу̀чаи.
  
  
  • Кога̀то гла̀сната Е в сла̀ба позѝция и в отво̀рена срѝчка не влѝза в разширѐния̌т обхва̀т на го̀рното пра̀вило.
    
    
    • Тога̀ва тя̀ клонѝ към И и мо̀же плъ̀тно да се доближѝ до И,
    • коѐто зна̀чи, че тя̀ се реализѝра чрѣ̀з Є.
  
  
  • Прѝмѣри:
    
    
    • мєсо̀, пєро̀, грєбло̀
    • пѝлє, мага̀рє, а̀гнє
    • Лен̀чєто, Мар̀чєто, Ѝцєто
    
    
    • Мо̀жє да се въ̀рнє.
    • Мо̀жєтє да се въ̀рнєтє.
    • Мо̀жэ̄хмє да се въ̀рнєм.
    • Мо̀жэ̄хтє да се въ̀рнєтє.
    • Върнѣ̀тє ми паритэ̄!
  
  
  • Ко̀нтра-прѝмѣри:
    
    
    • мѐнэ, тѐбэ, сѐбэ си
    • .. тѫ̀рся̨т се о̀ще такѝва ..
    
    
    • Мо̀же да ѝма колѣба̀ние далѝ срѝчката е затво̀рена или отво̀рена.
      
      
      • пилєшко мєсо̀ <> пилэшко мєсо̀
  
  
  • (.. скрий я̨ гласната Є като реализация на Е ..)  (.. свий го подраздѣлът ..) 


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът за гласнитѣ Е и И в слаба позиция ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Заключение  (.. покажи го ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Заключение  (.. скрий го ..)  .. към началото ..

Слѣ̀днитѣ ѝзводи за ѝзточно-бъ̀лгарския̌т вокалѝзъм в сла̀ба позѝция мога̨т да се дада̨т като заключѐние:

• Гла̀снитѣ А и Ъ не сѐ различа̀ват една̀ от дру̀га.
• Гла̀снитѣ О и У не сѐ различа̀ват една̀ от дру̀га.


• Гла̀сната И е стабѝлна и не промѣ̀ня ка̀чеството си.


• Освѣ̀н в рѣ̀дкитѣ слу̀чаи, кога̀то оста̀ва стабѝлна,
  гла̀сната Е се реализѝра по два̀ на̀чина:
  
  
  • илѝ чрѣз гла̀сната Э, коя̀то прѣдставля̀ва Е, клоня̀що към IЪ,
  • илѝ чрѣз гла̀сната Є, коя̀то прѣдставля̀ва Е, клоня̀що към И.


• В оконча̀нията -еш (2-ро лицѐ ед.ч.) и -ем (1-во лицѐ мн.ч.) на сѝлнитѣ глаго̀ли по 1-во спрежѐние гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Є.


• В затво̀рена срѝчка гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Э.


• Ако гла̀сната Е произлѝза от старо-бъ̀лгарската (ста̀ро-славя̀нската) гла̀сна Ѣ и съотвѣ̀тно в я̀тов правопѝс се пѝше с бу̀квата Ѣ, то̀ тя̀ се реализѝра чрѣ̀з Э.


• Ако вѐче е опрѣдѣлѐно, че гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Э, то̀ тя̀ запа̀зва това̀ си сво̀йство и при дру̀ги словофо̀рми и сро̀дни ду̀МИ.


• В мѣстоимѐнията мѐнэ, тѐбэ, сѐбэ си гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Э.


• В оста̀на̨литѣ слу̀чаи гла̀сната Е се реализѝра чрѣ̀з Є.


• Осо̀бен слу̀чай. Кога̀то ıотѝраната гла̀сна IА е в сла̀ба позѝция и не ѐ в завъ̀ршъкът на ду̀мата, освѣ̀н че тя̀ се равня̀ва на IЪ, сѫ̀що така̀ тя̀ се равня̀ва и на Э, коѐто зна̀чи, че мо̀же да се произнесѐ и като Е.

• (.. скрий го заключението ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• Мои публикации:
  • За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти
  • Диалектен континуум - що е то
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна
  • Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме
  • Относно правилото за така нарѣченитѣ пълен и непълен члѣн в българския̌т език
  • Относно истинското правило за члѣнуване на имената в българския̌т език
  • [DraftProposal] Работен проект за езикова реформа
  • Мистерията на българскитѣ глаголи
  • Очерк за краесловнитѣ ерове
  • Глаголицата: странна и чуда̀та
  • Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
  • Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• Други публикации:
  • Проф. Александър Балабанов за българския̌т език
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 1 [Към страница (1..529): ]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 2 [offline]
  • Беньо Цонев, История на българския език, том 3 [offline]
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако ѝма въпро̀с или комента̀р, на ко̀йто трѣ̋бва да отгово̀ря̨, ще прѣпѝша̨ въпро̀сът или комента̀рът ту̀ка и ще отгово̀ря̨ ту̀ка.

• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Стари мои коментари по темата като встѫпление  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-12-03 17:50:: Стари мои коментари по темата като встѫпление  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Стар мой коментар по темата .. във forumnauka.bg ..  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 16:04:: Стар мой коментар по темата .. във forumnauka.bg ..  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • Отно̀сно вока̀лната реду̀кция в ѝзточно-бъ̀лгарски
      
      
      • Освѣ̀н за ѝзточно-бъ̀лгарски, това̀ явлѐние е характѐрно и за ру̀ския̌т езѝк, къдѣ̀то оба̀че то̀ влѝза в езѝковата но̀рма.
        У на̀с явлѐнието оста̀ва извъ̀н но̀рмата.
      
      
      • Явлѐнието засѣ̋га не са̀мо правого̀ворът, но и правопѝсът.
      
      
      • Нѣ̋мам прѣд вѝд всѝчкитѣ ѝзточно-бъ̀лгарски диалекти, а са̀мо центра̀лно-балка̀нскитѣ: Ко̀тел-Елѐна-Тъ̀рново-Трѣ̋вна, за коѝто се смѣ̋та, че сѫ в осно̀вата на новобъ̀лгарския̌т книжо̀вен езѝк.
      
      
      • Нѣ̋ма да уточня̀вам ареа̀лът на явлѐнието - я̀вно е, че то̀й е до̀ста по̀-широ̀к.
    
    
    • Та̀зи тѐма е във връ̀зка с та̀зи.
    
    
    • Вока̀лната реду̀кция се изразя̀ва в двѣ̀ нѣща̀:
      
      
      • Бро̀я̌т на гла̀снитѣ зву̀кове в сла̀ба позѝция е намалѐн (редуцѝран) в сравнѐние с бро̀я̌т на гла̀снитѣ в сѝлна позѝция (коѝто сѫ 6).
      
      
      • Нѣ̋кои гла̀сни в сла̀ба позѝция промѣ̀нят ка̀чеството си.
    
    
    • Гла̀сната е в сѝлна позѝция:
      
      
      • ако е под ударѐние, или
      • ако е послѣ̀дна гла̀сна в зва̀телна фо̀рма (вокатѝв), или
      • ако е интонацио̀нно удължѐна.
      
      
      Ѝначе гла̀сната е в сла̀ба позѝция.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка_1: Ѝзточнитѣ диалѐкти различа̀ват зва̀телнитѣ от именѝтелнитѣ фо̀рми в мно̀го по̀вече слу̀чаи, отко̀лкото норматѝвния̌т бъ̀лгарски езѝк.
      Напрѝмѣр:
      
      
      • Хрѝсто (вокатѝв), изка̀рай ги говѐдата!
      • Хрѝсту (номинатѝв), ги изка̀ра говѐдата.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка_2: Реду̀кцията подмина̀ва слу̀чаитѣ на интонацио̀нно удължѐни срѝчки, дорѝ да не сѫ̀ уда̀рени. Послѣ̀дната срѝчка на вокатѝвът, за коѐто вѐче ста̀на̨ ду̀ма, е така̀ва.
      Дру̀г прѝмѣр:
      
      
      • Я̀ ко̀лко мно̀го сѝрьъне̄ си напра̀вил!
        (Ударѐнието е на ѝ, кра̀йното е̄ е удължѐно.)
    
    
    • В сѝлна (уда̀рена) позѝция езѝкът ни различа̀ва шѐст гла̀сни (А, Ъ, О, У, Е, И)..
    • При дѣ̀йстваща вока̀лна реду̀кция, в сла̀ба позѝция се различа̀ват по-ма̀лко от шѐст гла̀сни.
    
    
    • Реду̀кцията на неуда̀рените гла̀сни в ѝзточно-бъ̀лгарски прѣдставля̀ва съвку̀пност от трѝ явлѐния, коѝто ще бѫ̀да̨т разглѐдани послѣдова̀телно.
      
      
      • 1. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция.
      
      
      • 2. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция.
      
      
      • 3. Реду̀кция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция.
    
    
    • 1. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Практѝчески това̀ явлѐние е повсемѣ̀стно в съврѣ̀менния̌т ни езѝк и би слѣ̀двало да се призна̀е за нормативно. Едва̀ ли нѣ̋кой у на̀с различа̀ва в го̀ворът си гла̀снитѣ А и Ъ в сла̀ба (неуда̀рена) позѝция.
      
      
      • Ѝма прѝмѣри за ду̀ми, коѝто се различа̀ват са̀мо по А и Ъ в неуда̀рена позѝция (обръщѐние - обращѐние). Естѐствено, разлѝчието е са̀мо в правопѝсът. Тѣ̀зи прѝмѣри сѫ съвсѣ̀м малобро̀йни, че да ѝмат значѐние.
      
      
      • Бро̀йнитѣ фо̀рми и члѣ̀ннитѣ фо̀рми на сѫществѝтелнитѣ от мѫ̀жки род вѝнѫги мо̀га̨т да се различа̨̀т по контѐкстът:
        
        
        • Вземѝ два̀ но̀жа! (правого̀вор: но̀жа)
        • Вземѝ но̀жа̌! (правого̀вор: но̀жъ)
      
      
      • Установѝлия̌т се прѣз 19-ти вѣ̀к новобъ̀лгарски правопѝс изпо̀лзва това̀ явлѐние.
        
        
        • Члѣ̀ннитѣ фо̀рми на сѫществѝтелнитѣ от мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀ мога̨т да се пѝша̨т с -А вместо с -Ъ:
          
          
          • Вземѝ но̀жа̌. Вѝж човѣ̀ка̌.
          • (Етимологѝчно и правого̀ворно: Вземѝ но̀жъ[т]. Вѝж човѣ̀къ[т].)
        
        
        • Сѫ̀що така̀, в редѝца глаго̀лни оконча̀ния се пѝше А вмѣсто Ъ.
        
        
        • Спомена̀титѣ правопѝсни анома̀лии се прила̀гат и под ударѐние.
      
      
      • Интерѐсна е ду̀мата снаха̀. На старо-бъ̀лгарски е било̀ снъха, сега̀ пѝшем снаха. Но вѐче дорѝ под ударѐние във вокатѝв се чу̀ва А: сна̀хо!
      
      
      • Тъ̀й като мно̀го от чуђенцѝтѣ, коѝто изуча̀ват бъ̀лгарски, ги затрудня̀ва звукът Ъ, то̀ прѣпорѫ̀чвам я̀сно да им се ка̀зва, че в сла̀ба (неуда̀рена) позѝция то̀й съвпад̀а с А, и така̀ им оста̀ва да го усвоя̨̀т са̀мо в уда̀рена позѝция.
    
    
    • 2. Съвпа̀дане на гла̀снитѣ О и У в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Това̀ явлѐние сѫ̀що така̀ е мно̀го разпространѐно. Мо̀же би засѣ̋га над половѝната от гово̀рещитѣ на бъ̀лгарски.
      • Не слѣ̀два оба̀че да се приѐма за но̀рма.
      
      
      • Ако русна̀ци у̀ча̨т български и не мо̀га̨т да произнеса̨̀т звукъ̀т О в сла̀ба позѝция, мо̀жете да ги посъвѣ̀твате да ка̀зват У вмѣсто О, ка̀кто мно̀го от бъ̀лгаритѣ.
      
      
      • Слѣ̀дват прѝмѣри за отражѐнието на това̀ явлѐние върху правопѝсът:
        
        
        • Ду̀мата блѝзо слѣ̀два да се пѝше блѝзу, защо̀то това̀ е стар локатѝв. Но езѝкът ни в сла̀ба позѝция не различа̀ва О и У, и в правопѝсът е попа̀дна̨ла фо̀рмата блѝзо. В слу̀чая̌ ѝма, разбѝра се, влия̀ние и от нарѣ̀чието блѝзко, коѐто е произво̀дно от прилага̀телно.
        
        
        • Мно̀го турцѝзми се пиша̨т с Ю вмѣсто с ЙО/ЬО, понѐже ѝмаме така̀ва бу̀ква: кюфте, юрдек.
        
        
        • Ако ду̀мата кокѝче я̨ напѝшем кукѝче, етимоло̀гията ӥ ще ни се изяснѝ. Кукѝче е умалѝтелно от ку̀ка, така̀ ка̀кто момѝче е умалѝтелно от мома̀ и сестрѝче е умалѝтелно от сестра̀. Цвѣ̀тето кокѝче е нарѣ̀чено така̀, понѐже прилѝча на ку̀кичка.
    
    
    • 3. Реду̀кция на гла̀сната Е в сла̀ба позѝция.
      
      
      • Това̀ явлѐние е на̀й-сло̀жно за описа̀ние.
      
      
      • Нѣ̋ма да мо̀га̨ да го опѝша̨ - са̀мо поста̀вям проблѐмът.
      • А проблѐмът е, че ѝма разлѝчни слу̀чаи.
      
      
      • В нѣ̋кои слу̀чаи гла̀сната Е в сла̀ба позѝция прѣмина̀ва в И:
        
        
        • Лѐнчиту (т.е. Лѐнчето) хва̀на̨ чѐрния̌т влак, дѣ̀то се композѝра от Бурга̀с за Со̀фия.
        
        
        • Обѝчам пѝлишку мисо̀.
      
      
      • В дру̀ги слу̀чаи гла̀сната Е в сла̀ба позѝция прѣмина̀ва в IЪ (ЙЪ/ЬЪ):
        
        
        • Чѐрьън вла̀к се композѝра..
        
        
        • И мѐньъ мѫ й ма̀йка родѝла, и мѐньъ, ка̀кту и тѐбьъ.
      
      
      • А в трѐти слу̀чаи се допу̀скат и двѣ̀тѣ:
        
        
        • Я̀диниту/Я̀дьъниту (т.е. я̀денето) е гото̀во.
      
      
      • Мо̀же би, ако се въ̀рнем наза̀д в исто̀рията на ѝзточно-бъ̀лгарскитѣ диалѐкти, бѝхме намѣ̀рили състоя̀ние, при коѐто езѝкът е различа̀вал зву̀ковете Е и Ѣ, коѝто по̀слѣ сѫ се умѣ̀сили.
        
        
        • В уда̀рена позѝция звукъ̀т Е се запа̀звал, а за звукъ̀т Ѣ влѣ̋зло в сѝла добрѣ̀ позна̀тото пра̀вило за промѣ̀нливото Ѣ: звукъ̀т Ѣ прѣмина̀вал или в IА (Я), или в Е.
        
        
        • Ѐ, вѣроя̀тно звукъ̀т Ѣ мо̀жѣл да прѣмина̀ва в IА (Я) и в сла̀ба позѝция, и тога̀ва това̀ Я се редуцѝрало в IЪ (ЙЪ/ЬЪ).
    
    
    • (.. скрий го коментарът ми от 2011-03-29 ..)  (.. скрий ги старитѣ ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Стар мой коментар по темата .. във facebook ..  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-14 16:00:: Стар мой коментар по темата .. във facebook ..  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • Щрѝхи по бъ̀лгарски правопѝс и правого̀вор (за бу̀квата Ѣ нѣ̋ма да ста̀не ду̀ма)
    
    
    • Пъ̀рво, то̀чка 1.
      
      
      • Ѝмайте прѣд вѝд, че на̀шия̌т бъ̀лгарски езѝк различа̀ва гла̀снитѣ А и Ъ една̀ от дру̀га са̀мо под ударѐние.
      • Ако не ѐ под ударѐние, нѣ̋ма значѐние далѝ ще се произнесѐ А или Ъ - слуша̀теля̌т нѣ̋ма да объ̀рне внима̀ние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 2.
      
      
      • В бъ̀лгарския̌т езѝк чѐсто се срѣ̀ща двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ).
      
      
      • И за та̀зи двугла̀сна важѝ го̀рното: IЪ (ЙЪ, ЬЪ) се различа̀ва от IА (ЙА, ЬА) са̀мо под ударѐние.
    
    
    • По-ната̀тък. Спрѣ̀те да четѐте и си починѣ̀те, ако Ви ста̀не мно̀го. Във всѣ̀ки момѐнт мо̀жете да напра̀вите това̀.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 3.
      
      
      • Та̀зи двугла̀сна IЪ (ЙЪ, ЬЪ) според правого̀ворът се произна̀ся IЪ (ЙЪ, ЬЪ), оба̀че според правопѝсът тя̀ се означа̀ва с бу̀квата Я, понѐже в а̀збуката ни нѣ̋ма дру̀га подходя̀ща бу̀ква (русна̀цитѣ не сѫ̀ ни измѝслили).
      • Повѣ̋рвайте ми, че е ра̀но за прѝмѣри.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 4.
      
      
      • Трѣ̋бва да Ви ста̀не я̀сно, че на бъ̀лгарски бу̀квата Я ѝма двоя̀ко произношѐние. В о̀коло половѝната слу̀чаи тя̀ се четѐ IА (ЙА, ЬА), ка̀кто на ру̀ски, понѐже това̀ си е ру̀ска бу̀ква, а в оста̀на̨литѣ слу̀чаи бу̀квата Я на бъ̀лгарски се четѐ IЪ (ЙЪ, ЬЪ), коѐто им се вѝђа до̀ста стра̀нно на русна̀цитѣ.
      
      
      • Спомнѣ̀те си все па̀к, че далѝ ще е IА (ЙА, ЬА) или IЪ (ЙЪ, ЬЪ) - това̀ ѝма значѐние са̀мо под ударѐние. Без ударѐние - всѐ та̀я, нѣ̋ма значѐние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 5.
      
      
      • Ѝма мно̀го словофо̀рми, коѝто според правопѝсът се пѝша̨т с А, но според правого̀ворът трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ.
        И па̀к, ѝма смѝсъл да обръ̀щаме внима̀ние са̀мо под ударѐние.
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 6.
      Двугла̀сната IЪ (ЙЪ, ЬЪ), за коя̀то по-го̀рѣ ста̀на̨ ду̀ма, че я̨ отбѣлѣ̋зваме с бу̀квата Я, не се срѣ̀ща в ко̀ренитѣ на бъ̀лгарскитѣ ду̀ми, а са̀мо в кра̀я̌т на ду̀митѣ.
      
      
      • При мѣстоимѐнията Я̨ и НЀЯ̨.
      
      
      • При члѣну̀ванитѣ фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
        ДЕНЯ̌̀Т, ДЕНЯ̌̀, СЪНЯ̌̀Т, СЪНЯ̌̀, сѝния̌т, бѣ̀лия̌т, зелѐния̌т, червѐния̌т, ..
        (при прѝмѣритѣ с ма̀лки бу̀кви произношѐнието нѣ̋ма значѐние, понѐже позѝцията е безуда̀рна).
      
      
      • При редѝца оконча̀ния при сѝлнитѣ глаго̀ли:
        СѢДЯ̨̀ СѢДЯ̨̀Т ВЪРВЯ̨̀ ВЪРВЯ̨̀Т ДѢЛЯ̨̀ ДѢЛЯ̨̀Т СПЯ̨̀ СПЯ̨̀Т КРОЯ̨̀ КРОЯ̨̀Т па̀зя̨ па̀зя̨т гово̀ря̨ гово̀ря̨т сѫ̀дя̨ сѫ̀дя̨т
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 7. Продължѐние на то̀чка 5.
      Слу̀чаитѣ, кога̀то според правопѝсът се пѝше А, но според правого̀ворът трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ, сѫ аналогѝчни на то̀чка 6.
      
      
      • При члѣну̀ванитѣ фо̀рми за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀:
        ГРАДА̌̀ (сравнѣте с ГРАДЪ̀Т: ГРАДА̌̀ трѣ̋бва да се чу̀е като̀ ГРАДЪ̀, като̀ ГРАДЪ̀Т без изпа̀дна̨лото кра̀йно Т)
        НОСА̌̀ (НОСЪ̀Т) ГЪРБА̌̀ (ГЪРБЪ̀Т) ГЛАДА̌̀ (ГЛАДЪ̀Т) о̀тговора̌ (о̀тговорът)
      
      
      • При редѝца оконча̀ния при сѝлнитѣ глаго̀ли:
        ЛѢЖА̨̀ ЛѢЖА̨̀Т ГРѢША̨̀ ГРѢША̨̀Т ПРЕДА̨̀ ПРЕДА̨̀Т ЗОВА̨̀ ЗОВА̨̀Т ще УМРА̨̀ ще УМРА̨̀Т ще до̀йда̨ ще до̀йда̨т пѝша̨ пѝша̨т
      
      
      • При оконча̀нието за мѝна̨ло врѣ̀ме -ХА̨ (то̀ е вѝнѫги нѐударено, тъ̀й че практѝчески нѣ̋ма значѐние):
        пѝсаха̨ но̀сѣха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 8.
      
      
      • Слу̀чаитѣ, кога̀то според правопѝсът се пѝше А или Я, но според правого̀ворът трѣ̋бва да се чу̀ва Ъ или IЪ (ЙЪ, ЬЪ), незавѝсимо от ударѐнието, са̀мо при глаго̀лнитѣ оконча̀ния, глѐдам да ги отбѣлѣ̋звам отдо̀лу с диакритѝчен зна̀к о̀гънче или опашлѐ:
        
        сѣдя̨̀ сѣдя̨̀т сѫ̀дя̨ сѫ̀дя̨т па̀зя̨ па̀зя̨т гово̀ря̨ гово̀ря̨т вървя̨̀ вървя̨̀т дѣля̨̀ дѣля̨̀т спя̨̀ спя̨̀т кроя̨̀ кроя̨̀т лѣжа̨̀ лѣжа̨̀т грѣша̨̀ грѣша̨̀т преда̨̀ преда̨̀т зова̨̀ зова̨̀т пѝша̨ пѝша̨т ще умра̨̀ ще умра̨̀т ще до̀йда̨ ще до̀йда̨т пѝсаха̨ но̀сѣха̨ взѐха̨ глѐдаха̨
    
    
    • По-ната̀тък, то̀чка 9.
      
      
      • Кога̀то в члѣ̀нът за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀ трѣ̋бва да се пѝше бу̀квата Я, глѐдам отго̀рѣ да ӥ сла̀гам диакритѝчен зна̀к коро̀нка:
        деня̌̀т съня̌̀т сѝния̌т, бѣ̀лия̌т, зелѐния̌т, червѐния̌т, ..
      
      
      • Тъ̀й като глѐдам вѝнѫги да пѝша̨ кра̀йното Т от члѣ̀нът за мѫ̀жки ро̀д едѝнствено число̀, то̀ не мѝ се нала̀га да сла̀гам коро̀нка на бу̀квата А. Но всѐ па̀к, това̀ е възмо̀жно, ако нѣ̋кой прѣдпочѝта.
      
      
      • Допу̀скам загла̀вието на фѝлмът на Ча̀рли Ча̀плин да се пѝше разлѝчно:
        
        
        • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀т
        • Свѣтлинѝтѣ на градъ̀
        • Свѣтлинѝтѣ на града̌̀
    
    
    • (.. скрий го коментарът ми от 2018-11-14 ..)  (.. скрий ги старитѣ ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Стари мои коментари по темата .. на английски ..  (.. покажи ги тука ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Стари мои коментари по темата .. на английски ..  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-23 12:32:: Vowel reduction in Bulgarian: introduction  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • Each text in Bulgarian (or in Russian) which is appropriated for foreigners must have stress marks. Otherwise, it is useless.
      
      
      • In both Bulgarian and Russian, the vocalism in stressed positions is very different from the vocalism in unstressed positions.
        
        
        • Russian grammars usually give a good description of this phenomenon.
        • Bulgarian grammars usually hide that.
        • Anyway, a Russian grammar cannot help you in mastering Bulgarian.
        
        
        • Those two phenomena called vowel reduction are very different in their implementations in Bulgarian and in Russian.
        
        
        • Moreover, I would advise people fluent in Russian who are learning Bulgarian to forget about the vowel reduction in Russian at all and consider the vowel reduction in Bulgarian at its own, independently.
      
      
      • Actually, in common vernacular Bulgarian, there are three types of vocalisms:
        
        
        • vocalism under stress (normal strong positions)
        • last vowel in a vocative form (vocative strong positions)
        • vocalism in unstressed positions (weak positions)  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-08-26 22:35:: Vowel reduction in Bulgarian: Vocalism in strong positions  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • There are six vowels in Bulgarian:
        
        
        • the "conventional" package of five vowels
          
          
          • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
          • {A,O,E,I,Y: Roman notation}

          Every Slavic language has the conventional package of five vowels in its repository. At least, I cannot specify a Slavic language for which this statement is not true.
          
          Some languages are satisfied with just the conventional packаgе: Greek, Spanish, Serbian.
          
          In Bulgarian, in strong positions, the five conventional vowels are pronounced in the same way as in Greek, Spanish, Serbian.

        and
        
        • the {Ъ: Cyrillic notation}{U: Roman notation} vowel.

          It has a wide range of possible implementations including

          
          
          • Turkish dotless I
          • Albanian ё
          • Romanian open а̌
          • Romanian close î/â

          
          So, this Bulgarian vowel Ъ can be found in the languages in neighborhood, too.
          
          Russians approximating Bulgarian Ъ with Russian Ы are wrong.

        • (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-09-04 18:06:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels A and Ъ in a weak position  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • A looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Ъ is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is U. Anyway, I shall use the letter Ъ here.
      
      
      • The speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish A and Ъ in a weak position. In a weak position, A and Ъ are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of A can be rendered by either A or Ъ or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Ъ can be rendered by either Ъ or A or something between.
      
      
      • This rule is usually not yet found in the descriptions of Bulgarian language. However, it is true. Nobody distinguishes A and Ъ in a weak position - this is the current situation.
      
      
      • Thus, in weak positions, the Standard Bulgarian language is satisfied with just the conventional package of five vowels:
        
        
        • {А,О,Е,И,У: Cyrillic notation}
        • {A,O,E,I,Y: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels A and Ъ are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
      
      
      • Example: The vowel A/Ъ in the 2nd syllable of the river names Ѝскър and Ва̀рдар (Iskur=>Iskar, Vardar) is the same.
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • By the way, the final vowel of a noun in Vocative position cannot be Ъ. If the final vowel of a noun in Vocative position is A, this A cannot be changed to Ъ, even if not stressed. That position is not weak. (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:07:: Vowel reduction in Bulgarian: vowels O and Y in a weak position  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • O looks identically in both Cyrillic and Roman notation.
      
      
      • Y is in Cyrillic notation. In Roman notation which I use for Bulgarian, this is Y again.
      
      
      • Most speakers and listeners of Bulgarian do not distinguish O and Y in a weak position. In a weak position, O and Y are merged.
        
        
        • In a weak position, any occurrence of O can be rendered by either O or Y or something between.
        • In a weak position, any occurrence of Y can be rendered by either Y or O or something between.
      
      
      • This rule is usually not found in the descriptions of Bulgarian language, probably because only the standard language is covered.
        
        
        • However, it is true. Few people distinguish O and Y in a weak position - this is the current situation.
        
        
        • Mastering pronunciation, schools of acting teach to distinguish O and Y in each position. TV and radio- speakers are recruited among those who always distinguish O and Y in their speech.
      
      
      • Although this feature - merging O and Y in weak positions - is not part of the standard language, it definitely stays in the common modern Bulgarian vernacular language.
      
      
      • Thus, in weak positions, the common modern Bulgarian vernacular language is satisfied with just four vowels:
        
        
        • {А=Ъ,О=Y,Е,И: Cyrillic notation}
        • {A=U,O=Y,E,I: Roman notation}
      
      
      • Be aware: in a weak position, the vowels O and Y are merged, but they still are strongly distinguished in the orthography. The orthography usually follows the etymology, at least for words of Slavic origin.
        
        
        • Some words are not spelled as etymology says: блѝзо (instead of блѝзу), кокѝче (instead of кукѝче).
      
      
      • Please remember: weak position means not stressed and not the final vowel of a noun in Vocative position.
        
        
        • Please note that, unlike the standard Bulgarian, the common modern Bulgarian vernacular language does distinguish the Nominative-Accusative form and the Vocative form of masculine names ending in -O:
        
        
        • Vocative, my name: Хрѝсто, изка̀рай ги говѐдата! Nominative: Хрѝсту ги изка̀ра говѐдата.
      
      
      • Remark: The French diphtong -oi- is rendered as -oa- in Bulgarian, in contrast to Russian where it is -ya-. In both Bulgarian and Russian, it sounds the same. (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-01-15 13:51:: Vowel reduction in Bulgarian: Explanations of peculiarities to appear [they won't]  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
      
      
      • {A=>Ъ} and {O=>Y} under stress
      
      
      • E in an unstressed closed syllable
      
      
      • E in other weak positions: open problem, help needed
    
    
    • ◄► .. скрий ги коментаритѣ ми на английски ..  .. свий ги ..  .. разгъни ги ..  (.. скрий ги старитѣ ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги старитѣ ми коментари по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

Налей вино да пия, налей от лютата ракия – а пък всичко щом пропия, ще ти шетам ангария! Ти продаде ми имота – на, вземи ми и живота!

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Мистерия болгарских гласных

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

[Draft] The Mystery Of Bulgarian Vowels

Not available yet - still in development, this is a draft version only.

.. to the top ..

---