А пък и тогава, както и сега, в печатнитѣ издания е било пълно с правописни грѣшки.
Поради това, твърдението, че буквитѣ Ѣ и Ѫ слѣдва да се пиша̨т както в Иванчевския̌т правопис, е само приблизително и пожелателно.
При спорен случай, обикновен печатен текст от онова врѣме не е достатъчен за рѣшение на казусът.
При възстановяване на употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ основни сѫ етимологичния̌т принцип и морфологичния̌т принцип.
Морфологичния̌т принцип е основен при всички официални български правописи.
Аз сѫщо така се придържам към него.
Морфологичния̌т принцип означава, че всѣ̋ка морфема - корен, прѣдставка, наставка, окончание -
по възможност - слѣдва да се пише по един и сѫщ начин и да е лесно разпознаваема, независимо от отклоненията в произношението.
Приложението на морфологичния̌т принцип се покрива от тази публикация, както и от други мои публикации.
За да се прилага етимологичния̌т принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, слѣдва да си служим с рѣчници,
най-вече етимологични рѣчници:
Етимологичен рѣчник на кой да е славянски език може да бѫде полезен.
Сѫщо така, за прилагането на етимологичния̌т принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ,
изключително полезно би било знанието на друг славянски език.
Руски, сръбски, украински, полски, ..
В раздѣлитѣ 2 и 3 този метод се обсѫђа, най-вече въз основа на руския̌т език.
Тука слѣдва да се спомена̨т и разнообразнитѣ български диалекти.
Проблемът при тѣ̋х е оскѫдицата на систематични свѣдения в сравнение със стандартнитѣ езици.
Прѣдлагам плавно подобрение на правописът, така че всичко старо да си остане правилно.
Не искам реформа а-ла-комуниста или а-ла-ататюрк.
Просто трѣ̋бва буквитѣ Ѣ и Ѫ да се възстановя̨т в азбуката
и употрѣбата им според етимологичния̌т и морфологичния̌т принцип да се разрѣши.
Употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ да бѫде разрѣшена, но не и задължителна.
Свѣдѣнията, дадени в двата раздѣла 2 и 3 - кога се пиша̨т буквитѣ Ѣ и Ѫ, нѣ̋ма да се уча̨т в срѣднитѣ и в началнитѣ училища.
Това е материя за студенти по българска или славянска филология.
В началнитѣ и срѣднитѣ училища ще се учи слѣдното:
Буквитѣ Ѣ и Ѫ влизат в съставът на българската азбука.
Писането им не е задължително.
Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
Буквата Ѫ се чете Ъ, но не всѣки звук Ъ може да се запише с буквата Ѫ.
Буквата Ѣ се чете Е или IA (Я) според говорнитѣ навици. Не всѣки звук Е може да се пише с буквата Ѣ. Нито пък всѣ̋ко Я може да се замѣсти с Ѣ.
Буквитѣ Ѣ и Ѫ не сѫ толкова архаични.
Нима Ботев, Вазов, Славейкови баща и син, Яворов, Йовков, .. сѫ архаични.
А всичкитѣ тѣзи хора не сѫ си прѣдставяли българския̌т език без буквитѣ Ѣ и Ѫ.
С точност до подробности, буквитѣ Ѣ и Ѫ се пиша̨т само в думи със славянски произход.
Усвояването на правописът на възстановенитѣ български букви Ѣ и Ѫ не се постига с уроци,
а с четене на текстове, къдѣто тѣзи букви сѫ употрѣбени правилно.
Kолкото човѣк е по-начетен, толкова по-грамотен става - такава е практиката при доста езици по свѣтът.
.. дефинирах така нарѣчения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.
Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ.
В моментът е така.
Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ
или без да се натиска бутонче за правописен вариант.
В моментът е така.
Това наложи промѣни в текстът на този очерк.
В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.
Очеркът е написан в така нарѣчения̌т пост-модерен правопис ..
.. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в
първия̌т коментар.
Eстествения̌т правопис е послѣдния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.
До въвеђането на естествения̌т правопис
този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис,
а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋ха̨ налични.
Вече не е така.
Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.
Досега примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
Сега, ако е избран естествения̌т правопис,
примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис,
тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
Слѣдователно, раздѣлът Кога се пише буквата Ѣ
в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.
►►Писане на буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки
(.. покажи ..)
▼▼Писане на буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки
(.. скрий ..)
* Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ:
* Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ:
* Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ:
В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освѣн тѣ̋х, българскитѣ глаголи имат аналитични форми:
ще живѣя̨т, бѣ̋ха̨ живѣли и възмѫжѣли, ..
Забѣлѣжѣте, че глаголът скучая̨ запазва гласната -А- от наставката си във всичкитѣ си форми,
така както глаголът живѣя̨ запазва гласната -Ѣ- от наставката си във всичкитѣ си форми.
Обърнѣте внимание на глаголът възмѫжѣя̨, като го сравните със живѣя̨.
Формитѣ, при които промѣнливото Ѣ прѣглася в JA (Я), на глаголът живѣя̨
се пиша̨т с ѣ̋ (живѣ̋х, живѣ̋, живѣ̋хме, живѣ̋хте, живѣ̋ха̨, живѣ̋л),
докато сѫщитѣ форми на глаголът възмѫжѣя̨ се пиша̨т с А
(възмѫжах, възмѫжа, възмѫжахме, възмѫжахте, възмѫжаха̨, възмѫжал).
Обаче: възмѫжѣли.
Това е отстѫпление от морфологичния̌т принцип на правописът, но го изисква традицията.
Алтернативата - да се пише с ѣ̋
(възмѫжѣ̋х, възмѫжѣ̋, възмѫжѣ̋хме, възмѫжѣ̋хте, възмѫжѣ̋ха̨, възмѫжѣ̋л),
разчита на диакритичен знак, обаче диакритичнитѣ знаци не винѫги се употрѣбяват и не винѫги се изобразяват.
Перфективнитѣ глаголи (тѣзи от свършен вид) нѣ̋мат форми за отглаголно сѫществително, дѣепричастие и сегашно активно причастие.
Мина̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
От показанитѣ в таблицата, само глаголът живѣя̨ е прѣходен.
От друга страна, између глаголитѣ с наставка ѣ има много прѣходни,
и тѣ си имат форми за мина̨ло пасивно причастие:
да изживѣя̨: изживѣ̋н, изживѣ̋на, изживѣ̋но, изживѣни
люлѣя̨: люлѣ̋н, люлѣ̋на, люлѣ̋но, люлѣни
грѣя̨: грѣ̋т, грѣ̋та, грѣ̋то, грѣти
да нагрѣя̨: нагрѣ̋т, нагрѣ̋та, нагрѣ̋то, нагрѣти
Архаичната форма за остатъчен инфинитив винѫги съвпада - и по изговор, и по правопис -
с формата на перфектът за 2-ро и 3-то лице в единствено число (ти-той-тя-то).
►►Наставка -Ѣ̋- при глаголнитѣ основи на перфектът
(.. покажи ..)
▼▼Наставка -Ѣ̋- при глаголнитѣ основи на перфектът
(.. скрий ..)
Глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ- във всичкитѣ си форми, сѫ разгледани в
прѣдишния̌т подраздѣл.
Тук се разглеђат глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ̋- само в основата си на перфектът,
т.е. в мина̨ло свършено врѣме (перфект) и в причастията, образувани от тази основа, активното и пасивното.
Става дума само за силнитѣ глаголи.
Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) имат основа, завършваща на А или Я, и завършъцитѣ им не се пиша̨т с буквата Ѣ (напримѣр, събирам, раздѣлям).
Завършък на основата на перфектът на силен глагол може да бѫде всѣ̋коя гласна:
Рѣчникова форма на глаголът: сегашно врѣме, аз
Завършък на основата на перфектът
Основа на перфектът
Перфект: аз
Перфект: ти той,тя,то Остатъчен инфинитив
Перфект: ние
Перфект: вие
Перфект: тѣ
Активно причастие
Пасивно причастие
пиша̨
А
писа-
писах
писа
писахме
писахте
писаха̨
писал,-а,-о писали
писан,-а,-о писани
бера̨
А
бра-
брах
бра
брахме
брахте
браха̨
брал,-а,-о брали
бран,-а,-о брани
да върна̨
А̨
върна̨-
върна̨х
върна̨
върна̨хме
върна̨хте
върна̨ха̨
върна̨л,-а,-о върна̨ли
върна̨т,-а,-о върна̨ти
пека̨
О
пеко-
пекох
пече
пекохме
пекохте
пекоха̨
пекъл пекла,-о пекли
печен,-а,-о печени
сѣка̨
О
сѣ̋ко-
сѣ̋кох
сѣче
сѣ̋кохме
сѣ̋кохте
сѣ̋коха̨
сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
сѣчен,-а,-о сѣчени
да чуя̨
У
чу-
чух
чу
чухме
чухте
чуха̨
чул,-а,-о чули
чут,-а,-о чути
плюя̨
Ю
плю-
плюх
плю
плюхме
плюхте
плюха̨
плюл,-а,-о плюли
плют,-а,-о плюти
гоня̨
И
гони-
гоних
гони
гонихме
гонихте
гониха̨
гонил,-а,-о гонили
гонен,-а,-о гонени
мая̨ се
Я
мая-
маях се
мая се
маяхме се
маяхте се
маяха̨ се
маял,-а,-о се маяли се
да взема̨
Е̨
взе̨-
взех
взе
взехме
взехте
взеха̨
взел,-а,-о взели
взет,-а,-о взети
да видя̨
Ѣ̋
видѣ̋-
видѣ̋х
видѣ̋
видѣ̋хме
видѣ̋хте
видѣ̋ха̨
видѣ̋л,-а,-о видѣли
видѣ̋н,-а,-о видѣни
горя̨
Ѣ̋
горѣ̋-
горѣ̋х
горѣ̋
горѣ̋хме
горѣ̋хте
горѣ̋ха̨
горѣ̋л,-а,-о горѣли
горѣ̋н,-а,-о горѣни
вървя̨
Ѣ̋
вървѣ̋-
вървѣ̋х
вървѣ̋
вървѣ̋хме
вървѣ̋хте
вървѣ̋ха̨
вървѣ̋л,-а,-о вървѣли
вървѣ̋н,-а,-о вървѣни
да умра̨
Ѣ̋
умрѣ̋-
умрѣ̋х
умрѣ̋
умрѣ̋хме
умрѣ̋хте
умрѣ̋ха̨
умрѣ̋л,-а,-о горѣли
пѣя̨
Ѣ̋
пѣ̋-
пѣ̋х
пѣ̋
пѣ̋хме
пѣ̋хте
пѣ̋ха̨
пѣ̋л,-а,-о пѣли
пѣ̋т,-а,-о пѣти
Глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ- във всичкитѣ си форми и които сѫ разгледани в
прѣдишния̌т подраздѣл,
попадат в послѣдния̌т ред на горната таблица, маркиран в зелено.
В този подраздѣл ни интересуват редоветѣ, маркирани в жълто.
Макар да нѣ̋мат буква Ѣ в завършъцитѣ за сегашно врѣме, във формитѣ, свързани с основата на перфектът (и показани в таблицата),
тѣ имат буква Ѣ като завършък на основата (не като окончание).
В повечето от тѣзи случаи буквата Ѣ е написана Ѣ̋, понеже звучи JA под ударение (Я, но не JЪ).
На редът в розово (мая̨ сe, кая̨ сe, лая̨)
писането с буква Ѣ се запазва за формитѣ на имперфектът (мина̨лото несвършено врѣме): маѣше се, каѣше се, лаѣше.
Формитѣ на перфектът (мина̨лото свършено врѣме) се пиша̨т с Я, както е показано в таблицата.
Историческитѣ гласни Е,Ъ,Ь не мога̨т да бѫда̨т завършък на глаголната основа на перфектът.
Малкия̌т юс е показан в таблицата като Е̨, а голѣмия̌т - като А̨.
Когато завършъкът на основата на перфектът е О, наблюдава се пра-славянски отглас (Ablaut) О-Е-Ъ.
Мина̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
►►Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)?
(.. покажи ..)
▼▼Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)?
(.. скрий ..)
С различни окончания по правилата на морфологията се образуват различни словоформи на една дума (на една лексема).
В рѣчницитѣ обикновено се дават само думитѣ (лексемитѣ), но не и словоформитѣ.
Напримѣр, в рѣчникът се дава само глаголът (глаголната лексема) живѣя̨ чрѣз една от словоформитѣ си,
но не и другитѣ словоформи живѣеш, живѣ̋ха̨, и т.н.
С наставки мога̨т да се образуват сродни думи, думи с един корен.
Всѣ̋ка такава дума се дава в рѣчникът отдѣлно.
Напримѣр, в рѣчникът се дават както глаголът живѣя̨, образуван от коренът жив- с наставка -ѣ-,
така и прилагателното жив- от сѫщия̌т корен.
►►Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение)
(.. покажи ..)
▼▼Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение)
(.. скрий ..)
Основата на всѣки слаб глагол завършва на гласната А: имам да вземам и да давам.
Обаче заради русофилския̌т ни правопис при слабитѣ глаголи с меки основи се появява буквата Я: смѣням.
Ако правописът ни бѣше сърбомански,
то просто щѣ̋хме да пишем буква йот J прѣд буквата А: сменjам.
В завършъцитѣ на формитѣ на слабитѣ глаголи нѣ̋ма буквата Ѣ.
Но в основитѣ на слабитѣ глаголи буквата Ѣ може да се срѣща:
срѣщам, заповѣ̋двам, загрѣ̋вам, успѣ̋вам, надѣ̋вам се
смѣням, опрѣдѣлям, стрѣлям
Всичкитѣ форми на един слаб глагол сѫ дадени в слѣдната таблица:
Сегашно врѣме
Перфект (мина̨ло свършено врѣме)
Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме)
Императив (заповѣдно наклонение)
аз
имам смѣням
имах смѣнях
имах смѣнях
ти
имаш смѣняш
има смѣня
имаше смѣняше
имай смѣняй
той-тя-то
има смѣня
има смѣня
имаше смѣняше
ние
имаме смѣняме
имахме смѣняхме
имахме смѣняхме
вие
имате смѣняте
имахте смѣняхте
имахте смѣняхте
имайте смѣняйте
тѣ
имат смѣнят
имаха̨ смѣняха̨
имаха̨ смѣняха̨
активно причастие
имащ смѣнящ
имал смѣнял
имал смѣнял
дѣепричастие остатъчен инфинитив
имайки смѣняйки
[недѣй] му има довѣрие! [недѣй] смѣня стилът си!
отглаголно сѫществително
имане смѣняне
пасивно причастие
иман смѣнян
В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освѣн тѣ̋х, българскитѣ глаголи имат аналитични форми: ще имат, ще сѫ имали, биха̨ смѣняли, ..
Перфективнитѣ глаголи (тѣзи от свършен вид) нѣ̋мат форми за отглаголно сѫществително, дѣепричастие и сегашно активно причастие.
Мина̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
◄► Нѣ̋кои хора, в родния̌т говор на които го нѣ̋ма я̀кавското правило,
понѣ̋кога изпадат в хипер-якавизъм и произнасят, а дори и пиша̨т бяли и голями.
Редно е ѐкавското произношение (екавизмът) да се разрѣши като допустим вариант на правоговорът.
Не прави чест на хора, усвоили я̀кавското правило още в дѣтството си като част от родния̌т си говор,
да се присмиват или да правя̨т забѣлѣжка на хора с ѐкавско произношение.
Тази отечествено-фронтовщина трѣ̋бва рѣшително да се отхвърли, за да се отвори мѣ̋сто за българщината.
►►Възможни способи да се отрази "промѣнливото Ѣ" в правописът
(.. покажи ..)
(.. разгъна̨то ..)
▼▼Възможни способи да се отрази "промѣнливото Ѣ" в правописът
(.. скрий ..)
(.. свий ..)
(.. разгъни ..)
◄► При разсѫђенията тук от значение сѫ само буквитѣ.
Диакритичнитѣ знаци ги ползвам само за уточнение на произношението и етимологията и мога̨т да се пропускат.
►►
Слѣднитѣ три принципа мога̨т да се поставя̨т в основата на правописът
(.. покажи ..)
►►
Слѣднитѣ три принципа мога̨т да се поставя̨т в основата на правописът:
(.. скрий ..)
Фонетичен. Най-важни сѫ фонемитѣ (звуковетѣ). Пише се така, както се произнася.
Морфологичен. Най-важното е морфемитѣ - прѣдставки, корени, наставки, окончания - да сѫ добрѣ разпознаваеми.
Исторически. Най-важното е да се пише така, както сѫ писали и в мина̨лото.
Редно е един от тѣзи три принципа да се сложи в основата на правописът и необосновани отклонения от избрания̌т принцип да не се допускат.
Ако това не е така, правописът се отдава на еклектика и субективизъм.
За българския̌т официален правопис винѫги се е считало, че той е основан на морфологичния̌т принцип.
Така и трѣ̋бва да си остане. Отклоненията от морфологичния̌т принцип слѣдва да се окастря̨т и обезсиля̨т.
Освѣн при български, морфологичния̌т принцип е в основата на правописът при руски и нѣмски. Фонетичния̌т - при сръбски и турски. Историческия̌т - при гръцки и английски.
►►
Мога̨ да набѣлѣжа̨ три способа, по които явлението "промѣнливо Ѣ" да се отрази в правописът
(.. покажи ..)
►►
Мога̨ да набѣлѣжа̨ три способа, по които явлението "промѣнливо Ѣ" да се отрази в правописът:
(.. скрий ..)
Я̀кавски Такъв е валидния̌т в моментъ отечествено-фронтовски правопис.
В текстът, който четете, е приложен този я̀кавски способ.
Я̀кавския̌т способ е израз на фонетичния̌т принцип на правописът.
Той е отстѫпление от основния̌т за българския̌т правопис морфологичен принцип.
Това отстѫпление е било наложено прѣз 1945 прѣдимно по политически причини,
като част от "борбата" с така нарѣчения̌т "велико-български шовинизъм",
а сѫщо така с цѣл да се отвори мѣ̋сто за новосъздаващия̌т се македонски литературен jазик.
При отечествено-фронтовския̌т правопис се прѣтоварва буквата Я (малкия̌т юс), чието звучене като JА е придобито под руско влияние.
Примѣр: хляб, хлебен, място, местен
Ѐкавски.
При екавския̌т способ "промѣнливото Ѣ" се означава само с буквата Е,
а звученето ѝ като JА би могло да се маркира с диакритичен знак.
В текстът, който четете, е приложен този ѐкавски способ.
Ако ятовия̌т способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" в правописът,
способ валиден до 1945, бѣше замѣнен с ѐкавски, а не с я̀кавски, то състоятелността на българския̌т правопис и
съотвѣтствието му с възприетия̌т основен за него морфологичен принцип нѣ̋маше да бѫда̨т нарушени.
Имало е условия прѣз 1945 да се направи това.
В руски буквата Е сѫщо така има вариант с диакритичен знак - Ё,
при който тя звучи JО, срѣща се само под ударение и може да се замѣсти с обикновено Е.
Тази руска практика е добър примѣр и би могла лесно да бѫде побългарена. Но това е било в противорѣчие с политическата порѫчка.
Аз сега нѣ̋маше да се сѣщам за буквата Ѣ, ако прѣз 1945 бѣ̋ха̨ въвели ѐкавски правопис.
Примѣр: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
Ятов. Ятовия̌т способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" е бил възприет в българския̌т правопис прѣди 1945.
Той съотвѣтства както на основния̌т морфологичен принцип на правописът, така и на историческия̌т принцип.
Историческата буква Ѣ се използва за "промѣнливото Ѣ".
Явлението "промѣнливо Ѣ" в българския̌т език осмисля запазването на старата буква Ѣ и в нашитѣ модерни врѣмена,
за разлика от други стари букви, които сѫ вече непотрѣбни.
В текстът, който четете, е приложен този ятов способ.
Звученето като JА е маркирано с незадължителен диакритичен знак.
Ablaut-ът (о̀тгласът) е наслѣден от ПИЕ (пра-индо-европейски) и в пра-славянски вѣроятно е бил все още осмислен. Затова го наричам пра-славянски Ablaut.
Ablaut-ът прѣдставлява промѣ̋на на коренната гласна в различнитѣ думи и в различнитѣ словоформи.
Слѣди от него има и в други индо-европейски езици, ако не в повечето от тѣ̋х.
Слѣди в български: ложе - лежа̨; свѣщта ще догори - свѣщта догаря
Ablaut-ът може да прѣдставлява промѣ̋на на гласната в гласна с друго качество ..
.. или пък с друго количество - промѣ̋на на кратка гласна в дълга или обратно.
Но все си е Ablaut.
В никой съврѣменен индо-европейски език Ablaut-ът не е вече осмислен. Не е бил осмислен в старо-славянски (старо-български).
Ablaut-ът обаче си остава осмислен в семитскитѣ езици (напримѣр в арабски).
Имало в старо-славянски (старо-български) доста случаи на Ablaut међу гласнитѣ Ѣ и Е.
Сега ние трудно различаваме дали е било Ѣ или Е. Понѣ̋кога явлението "промѣнливо Ѣ" помага.
Примѣри: ще легна̨ - лѣ̋гам; ще седна̨ - сѣ̋дам
Сега обаче ние не можем да разберем защо в един и сѫщ корен се пиша̨т различни гласни букви, освѣн ако не знаем говоримо старо-български език:
Защо една част на рѣчта е наречена нарѣчие?
А пък рѣчта се състои от изречения.
В съгласие с морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис, и прѣд вид на това, че при този проект за правописна реформа писането на буквата Ѣ никога не е задължително, то приемам, че в случаитѣ на пра-славянски Ablaut е разрѣшено да се пише буква Ѣ, стига тази гласна да се срѣща поне в една словоформа.
В частност, разрѣшено е да се пише Ѣ във:
ще лѣгна̨, ще сѣдна̨, нарѣчен, изрѣчение, рѣкох, [ти-той-тя-то] рѣче
Забѣлѣжка: В този случай не върви диакритичния̌т знак опашлę, защото опашлęто показва произход на буквата Я̨ от йотиран голѣ̋м юс и звучене като JЪ.
◄►Понѣ̋кога в българския̌т език се случва гласната Е,
независимо дали произхођа от по-старо Е или от малък юс,
да прѣмине в Ѣ и да симулира
явлението "промѣнливо Ѣ" или пък
явлението "пра-славянски Ablaut".
Това е другия̌т проблем.
Примѣри:
Под влиянието на думата "лѣ̋в", гласната Е в коренът на думата "десен" се е промѣнила в Ѣ и сега се пише с буквата Ѣ:
дѣсен, дѣ̋сна, дѣ̋сно, дѣсни.
Под влиянието на думата "свѣ̋т" (свѣтът, бѣлия̌т свѣ̋т) малкия̌т юс в коренът све̨т е прѣминал в Ѣ:
свѣ̋т човѣк, майчице свѣ̋та.
Това може да се е случило и под влиянието на църковно-славянски.
Под влиянието на случаи като "ще седне - сѣ̋да" и "ще легне - лѣ̋га", се е промѣнил във Ѣ малкия̌т юс в нѣ̋кои думи.
Примѣри:
ще впре̨гне - впрѣ̨̋га
ще сте̨гне - стѣ̨̋га
ще зате̨гне - затѣ̨̋га
Много е съмнително как се пише думата "тѣ̨̋га" - може би "тяга" като русизъм?
◄►В съгласие с морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис,
и прѣд вид на това, че при този проект за правописна реформа
писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
то приемам, че в случаитѣ на стар малък юс, прѣминал в Ѣ,
е разрѣшено в този корен да се пише буква Ѣ,
стига тази гласна да се срѣща поне в една словоформа.
В частност, разрѣшено е да се пише Ѣ във:
ще впрѣ̨гна̨, ще затѣ̨гна̨, тѣ̨гло, тѣ̨жък.
Макар че прѣдпочитам "те̨гло, те̨жък", и това сѫщо е разрѣшено.
Наличен е и диакритичния̌т знак "опашлѐ̨", за да покаже юсов произход.
Пълногласие се наблюдава в слѣднитѣ руски (източно-славянски) форми:
берег, середина, переход, селезенка {нормален гласеж: брѣ̋г, срѣда̀, прѣход, слѣзка (далак)}
Пълногласието се характеризира с допълнителна сричка.
Когато в Русия възприели старо-църковно-славянския̌т език за писмен,
произношението и правописът му
били пригодени към мѣстния̌т изговор.
В нѣ̋кои случаи били съчетани
мѣстнитѣ пълногласни форми със
старо-славянскитѣ (старо-българскитѣ),
при което допълнителната пълногласна сричка отпадала,
но пък гласната Е от пълногласната форма
замѣняла старо-славянското Ѣ.
Това се отразило и в стария̌т (до 1918) руски правопис.
Когато в края̌т на 19-ти вѣк разработвали ново-българския̌т правопис,
за основа служѣл стария̌т (до 1918) руски правопис.
Видѣ̋но било несъотвѣтствието с българскитѣ говори.
Правописът бил поправен:
въпрѣки че на руски се пишѣло "среда",
приело се на български да се пише "срѣда".
Подредбата е само по първата буква.
Трѣ̋бва да тѫрсите коренитѣ.
Напримѣр, за думата "залѣсявам" трѣ̋бва да тѫрсите на буквата Л думата "лѣс".
Ако не намѣрите нѣ̋кой корен, пишѣте го с Е, а не с Ѣ, понеже така нѣ̋ма как да сбъркате.
По стария̌т иванчевски правопис, валиден до 1945, буквата Ѫ се е пишѣла и в думи с турски произход.
Не одобрявам българската буква Ѫ да се пише в думи с турски произход.
Слѣдва да се пише: "имам баялдъ", "акъл", "аслъ", "ханъма", "џанъм", ..
Прѣди 1945, писането с Ѫ се налагало, понеже буквата Ъ в края̌т на думитѣ била глуха.
Не пишѣте глухо Ъ в края̌т на думитѣ.
Практиката да се пише глух ер в края̌т на думитѣ е нанесла много врѣди на българския̌т правопис.
В старата кирилица буквата Ъ е била въведена, за да означава
именно звукът Ъ, сѫщия̌т звук, който тя означава и днес.
А пък буквата Ѫ е била въведена в старата кирилска азбука,
за да означава специфичен заден носов гласен звук.
Най-напрѣд той приличал на нѣщо като [УН].
Както в думата "пункт", но без да опирате езикът до зѫбитѣ при буквата Н.
В руски и сръбски, както и в нѣ̋кои български диалекти,
този заден носов гласен звук изгубил носовия̌т си призвук и се изравнил със звукът [У].
А в български език, в основнитѣ му диалекти, този специфичен заден носов гласен звук послѣ се измѣнил от [УН] във [ЪН],
.. прѣди да изгуби носовия̌т си призвук и да се изравни със звукът [Ъ].
Почти прѣз цѣлия̌т 19-ти вѣк хората в България - имам прѣд вид само грамотнитѣ, разбира се -
не знаѣли с коя буква да означа̨т звукът Ъ.
Наслѣдство от онова врѣме е писането на буква А в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове,
когато истинския̌т звук там е Ъ.
А пък звукът Ъ с йотация или слѣд мека съгласна винѫги го означаваме с руската буква Я.
Звук Ъ с йотация или слѣд мека съгласна се срѣща само в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
Тази руска буква Я в български има двѣ различни стойности - или означава JA, или означава JЪ.
Когато буквата Я означава JЪ, аз пиша̨ Я̨-я̨ или Я̌-я̌.
А когато буквата А означава Ъ, аз пиша̨ А̨-а̨ или А̌-а̌.
И тъй, към срѣдата на 19-ти вѣк български книжовници заимствали от румѫнската кирилица
старата българска буква Ѫ, за да означават с нея̨ звукът Ъ.
Означавали с тази буква всѣки звук Ѫ. Такава била практиката на Каравелов и Ботев, напримѣр.
Послѣ нѣ̋кои (Найден Геров, Марин Дринов, ..) разбрали, че буквата Ъ,
която дотогава се използвала само като знак за твърдост, както в руски, в сѫщност е била прѣдназначена за звукът Ъ.
И към края̌т на 19-ти вѣк изкристализирала практиката,
утвърдена прѣз 1899 с иванчевския̌т правопис,
до отмѣ̋ната ѝ прѣз 1945 с отечествено-фронтовския̌т правопис.
Тази практика се мѫча̨ да възстановя̨ в приблизителен вид.
Като съм писал, че буквата Ѫ слѣдва да се пише само в думи със славянски произход, редно е да уточня̨.
Буквата Ѫ не може да се пише в чуђи думи,
заети слѣд като нашия̌т език прѣстана̨л да различава звукът Ѫ от звукът Ъ.
Обаче буквата Ѫ може да се пише в по-стари заемки: "бѫбрек", "румѫнски", ..
Слѣд като имаме двѣ букви за звукът Ъ - Ъ и Ѫ,
на нѣ̋кои може да им се хареса идеята да въведем диференциация при транслитерация на английски имена.
Аз се въздържам да прѣпорѫчам това, защото прѣдпочитам и в текстове на български да се пише: "Рѣката Hudson", "президентът Trump", "Pearl Harbor",
"Dundee КрокодилъКрокодила̌", ..
Буквата Ѫ се употрѣбява само като означение на звукът Ъ.
Ако в съврѣменния̌т нормативен български език не се чува звук Ъ, то буквата Ѫ не може да се употрѣби, ..
.. дори в старо-славянски (старо-български) там да е бил звукът Ѫ.
Напримѣр, пише се "звук", защото така се произнася сега, независимо че е било "звѫкъ".
Или, пише се "сѫпруг", защото така се произнася сега, независимо че е било "сѫпрѫгъ".
Забѣлѣжка. Началото на този раздѣл, който е посветен на буквата Ѫ,
покрива само пост-модерния̌т и екавско-сърбоманския̌т правопис.
Естествения̌т правопис се въвеђа към края̌т на раздѣлът.
Буквата Ѫ се употрѣбява като алтернатива на буквата Ъ.
Но далеч не всѣ̋ка буква Ъ от валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис
може да се замѣсти с възстановената буква Ѫ.
При съмнѣние оставѣте си я̨ буквата Ъ.
Буквата Ъ, употрѣбена според валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис,
може да се замѣсти с възстановената буква Ѫ, само ако прѣди вѣкове там се е чувал звук Ѫ.
Иначе си остава буквата Ъ.
За да опрѣдѣлите дали прѣди вѣкове на това мѣ̋сто се е чувал звук Ѫ, ..
.. на мѣ̋сто, къдѣто в съврѣменния̌т нормативен български език се чува звук Ъ ..
.. и се пише буква Ъ според валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис,
или направѣте справка в етимологичен рѣчник,
или съпоставѣте звученето на тази дума (или на нейна сродна дума) в други славянски езици или в други български диалекти.
Ако в руски, сръбски, словашки или в нѣ̋кои български диалекти на това мѣ̋сто се чува звук У, ..
.. то нѣ̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употрѣби буква Ѫ.
Ако в полски на това мѣ̋сто има носова гласна, ..
.. то нѣ̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употрѣби буква Ѫ.
Примѣри:
зѫб, дѫб, мѫж, гѫз: защото на руски е зуб, дуб, муж, гуз.
мѫка, дѫга, лѫч: защото на руски е мука, дуга, луч.
ѫгъл, гълѫб, прѣстѫпление: на руски е угол, голубь, преступление.
грѫд, гѫрди, прѣгрѫдка: понеже на руски е грудь.
Обаче ..
сън, вън, пън, дъно: на руски е сон, вон, пень, дно.
скръб, кръст, гръм: на руски е скорбь, крест, гром.
Ако вече е опрѣдѣлено, че буквата Ѫ е допустима, то тя е допустима и в сроднитѣ думи:
Списък на нѣ̋кои корени със Ѫ и Ъ.
(.. скрий го ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
(.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
Подредбата е само по първата буква.
Трѣ̋бва да тѫрсите коренитѣ.
Напримѣр, за думата "закъснявам" трѣ̋бва да тѫрсите на буквата К думата "късен".
Съвсѣм не се поставя за цѣл коренитѣ с Ъ да се изброя̨т изчерпателно.
Ако не намѣрите нѣ̋кой корен, пишѣте го с Ъ, а не с Ѫ, понеже така нѣ̋ма как да сбъркате.
.. дефинирах така нарѣчения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.
Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ.
В моментът е така.
Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ
или без да се натиска бутонче за правописен вариант.
В моментът е така.
Това наложи промѣни в текстът на този очерк.
В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.
Очеркът е написан в така нарѣчения̌т пост-модерен правопис ..
.. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в
първия̌т коментар.
Eстествения̌т правопис е послѣдния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.
До въвеђането на естествения̌т правопис
този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис,
а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋ха̨ налични.
Вече не е така.
Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.
Досега примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
Сега, ако е избран естествения̌т правопис,
примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис,
тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
Слѣдователно, раздѣлът Кога се пише буквата Ѣ
в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.
В естествения̌т правопис буквата голѣ̋м юс ѫ
се употрѣбява за означаване на звукът Ъ навсѣ̋къдѣ на етимологичното си мѣ̋сто, включително в глаголнитѣ завършъци.
При естествения̌т правопис не остават случаи, когато звукът Ъ
се означава с буква Я или А.
В глаголнитѣ завършъци се пише -Ѫ̨- или -IѪ̨-.
Опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род единствено число се пише
-ЪТ̌, или -IЪТ̌, или -ЬТ̌.
Избрали сте отечествено-фронтовския̌т правопис.
Бѣлѣжки по отечествено-фронтовския̌т правопис:
Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
Това е якавски правопис.
Вмѣсто буквата ят ѣ се пише или е или я според сегашната якавска норма на звучене.
Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.
Това е официалния̌т правопис в България от 1945 насам.
Това е екавски правопис. Той не е якавски или ятов, а екавски.
Това е екавски правопис. Вмѣсто буквата ят ѣ винѫги се пише е или пък ё,
когато по сегашната норма звучи като jа и съотвѣтно се пише я в отечествено-фронтовския̌т правопис.
Това е сърбомански правопис. Той не е русофилски и не е латиница.
Това е сърбомански правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я не се използват. Не се използват и Ь и Ѣ.
Буквитѣ Й, Ю и Я се замѣстват съотвѣтно със J, JУ и JА.
Буквата Я се замѣства със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
Въвеђа се и буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява,
както е описано в раздѣл 3 на този очерк.
Избрали сте българска латиница (романизация).
Izbrali stebulgarska latinica (romanizacia).
Избрали сте българска латиница (романизация). С диакритични знаци.
Izbrali stebulgarska latinica (romanizacia). S diakritični znaci.
Правописни правила за българската латиница
(.. покажи ги ..)
Правописни правила за българската латиница
(.. скрий ги ..)
Това не е транскрипция на латиница.
Това не е транскрипция на латиница.
Това е романизация - нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
Това е романизация - нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът.
Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът.
Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
A
a
А
Я ≠ Ѣ̋
JA
Ja
ja
Ä
ä
B
b
Б
C
c
Ц
Ч
CH
Ch
ch
Č
č
D
d
Д
E
e
Е
Я = Ѣ̋
EH
Eh
eh
E̋
e̋
F
f
Ф
G
g
Г
Ђ = ЖД
GH
Gh
gh
Ǧ
ǧ
I
i
И
Ѝ
IH
Ih
ih
Ï
ï
J
j
Й
K
k
К
L
l
Л
M
m
М
N
n
Н
O
o
О
ЙО,ЬО
JO
Jo
jo
Ö
ö
P
p
П
Q
q
Щ
R
r
Р
S
s
С
Ш
SH
Sh
sh
Š
š
T
t
Т
U
u
Ъ
Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ
JU
Ju
ju
Ü
ü
V
v
В
W
w
Ў
X
x
Х
Џ = ДЖ
XH
Xh
xh
X̌
x̌
Y
y
У
Ю
JY
Jy
jy
Ÿ
ÿ
Z
z
З
Ж
ZH
Zh
zh
Ž
ž
Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ,
когато тя звучи Я/JA/IА.
Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ,
когато тя звучи Я/JA/IА.
В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ,
и тогава на латиница се пише eh или e̋.
Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ,
и тогава на латиница се пише eh или e̋.
Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ,
и тогава на латиница се пише ja или ä.
Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ,
и тогава на латиница се пише ja или ä.
Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език,
която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език,
която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
Това не е просто транскрипция на латиница.
Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове,
и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
Това не е просто транскрипция на латиница.
Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове,
и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично.
Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично.
Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
[БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
[BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
[BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
[CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
[SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
[SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
[CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
[POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
[ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство.
Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове.
Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство.
Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове.
Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство.
Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство.
Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
►►
::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бѣлѣжки по иванчевския̌т правопис на буквата Ѫ
(.. покажи ..)
▼▼
::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бѣлѣжки по иванчевския̌т правопис на буквата Ѫ
(.. скрий ..)
Съпоставка на правописът на възстановената буква Ѫ, както се описва в
раздѣл 3 на този очерк,
с валидния̌т до 1945 иванчевски правопис на тази буква:
И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ (или в основитѣ) на думитѣ, но не в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове.
И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ според етимологията.
И в двата варианта писането на буквата Ѫ без подкрѣпа от етимологията не е разрѣшено.
И в двата варианта писането на буквата Ѫ в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове не е разрѣшено.
Иванчевския̌т правопис допуска отстѫпление от общия̌т етимологичен принцип в случаитѣ, когато гласния̌т звук участва в казусът "подвижно Ъ":
Според пост-модерния̌т правопис, без отстѫпление от етимологичния̌т принцип: гѫрди, тѫрся̨
Според иванчевския̌т правопис: гърди, търся̨
Доводитѣ за това отстѫпление ги оцѣнявам като нелогични и неоснователни.
При пост-модерния̌т правопис, употрѣбата на възстановената буква Ѫ по начинът, описан в
раздѣл 3 на този очерк,
е само разрѣшена, а не е задължителна.
Сирѣч, нѣ̋ма проблем да се пише гърди и търся̨,
а не гѫрди и тѫрся̨.
Докато при иванчевския̌т правопис, къдѣто употрѣбата на буквата Ѫ е разрѣшена, то там тя е и задължителна.
Проблемът с "подвижното Ъ" е скрит под дебела замазка и в иванчевския̌т, и в отечествено-фронтовския̌т правопис.
В проектът за пост-модерния̌т правопис нѣ̋мам намѣрение да свалям тази замазка.
Допълнение: С проектът за естествения̌т правопис окончателно съм се отказал да я̨ свалям.
Адекватно третиране на проблемът с "подвижното Ъ" е прѣдлагал Найден Геров при своя̌т етимологически издържан правопис.
Споменаването на проблемът с "подвижното Ъ"
във връзка с буквата Ѫ при иванчевския̌т правопис с нищо не допринася за рѣшаването на този проблем.
Намекът, че звукът Ѫ, намиращ се в казус "подвижно Ъ", се прѣвръщал
в звук Ъ, е несъстоятелен, понеже всѣ̋ко Ѫ се прѣвръща в Ъ.
Има два взаимно-свързани проблема, за които в настоящия̌т си проект за пост-модерен правопис не прѣдлагам рѣшение.
Двата проблема сѫ:
Правописът на глаголнитѣ окончания с юсов произход
Правописът на звукът Ъ в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове
Бих приел и прѣдложил само цѣ̋лостно рѣшение на тѣзи два взаимно-свързани проблема.
Такова рѣшение още никой не е дал.
Но фактът, че все още нѣ̋ма задоволително рѣшение на горнитѣ два проблема, не бива да бави възстановяването на буквата Ѫ
и разрѣшаването на употрѣбата ѝ в коренитѣ (и в основитѣ) на думитѣ според етимологията.
Допълнение: С проектът за така нарѣчения̌т естествен правопис
вече се дава рѣшение на тѣзи проблеми.
►►
::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бѣлѣжки по правописът на министър Иван Вазов
(.. покажи ..)
▼▼
::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бѣлѣжки по правописът на министър Иван Вазов
(.. скрий ..)
Според проучванията на Тодор Червенков, Иван Вазов е авторът на първото официално правописно упѫтване,
издадено в послѣднитѣ дни на Вазов като министър на просвѣщението.
То остава в сила по-малко от мѣсец, прѣди слѣдващия̌т министър Тодор Иванчов да издаде ново официално правописно упѫтване.
Новото упѫтване се основавало на старото, с нѣ̋кои поправки, нѣ̋кои от тѣ̋х - сѫществени.
В упѫтването на министър Иванчов се намалил броя̌т на случаитѣ, когато се употрѣбявали буквитѣ Ѣ и Ѫ.
В частност, било отмѣнено писането на голѣмия̌т юс Ѫ в глаголнитѣ окончания.
Според упѫтването на Вазов, много от глаголнитѣ окончания с етимологичен голѣ̋м юс, макар и не всички такива, се пишѣли с буква Ѫ.
За глаголнитѣ окончания, аз засега се придържам и прѣпорѫчвам практиката на иванчевския̌т правопис - без буквата Ѫ в глаголнитѣ окончания.
Допълнение: С проектът за така нарѣчения̌т естествен правопис
се връща писането на буквата Ѫ навсѣ̋къдѣ според етимологията, включително в глаголнитѣ завършъци.
Но за остана̨литѣ случаи, в коренитѣ (и основитѣ) на думитѣ, не се съобразявам с упѫтването на министър Иванчов.
За буквата Ѫ приемам писане според етимологията.
А за буквата Ѣ, освѣн етимологията, прилагам и морфологичния̌т принцип.
И все пак, да припомня̨, че по моя̌т проект употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ не е задължителна и
всѣки е свободен да се придържа към ограниченията, въведени за тѣзи букви в упѫтването на министър Иванчев.
Мѣродавни сѫ не тѣзи два списъка, а етимологичнитѣ рѣчници.
Спор по правописен въпрос, засѣ̋гащ нѣ̋кой от тѣзи списъци, слѣдва да се измѣни на спор за етимологията на разглеђаната дума.
Напримѣр, спорът дали да се разрѣши писането на думата дѫлбок
със Ѫ или дълбок да остане единствен допустим вариант,
трѣ̋бва да се сведе до етимологията на тази дума: дали тя произлиза от глѫбок със случайно звуково измѣнение г=>д, или
(по мнѣнието на А.Т.Балан) тя произлиза от думата дълъг, като е взела завършъкът си от думата глѫбок.
И все пак, за буквата Ѣ има два спорни общи проблема, разгледани в
раздѣл 2 на този очерк:
Обаче тѣзи компютърни програми ще бѫда̨т много сложни.
Тѣ трѣ̋бва да имат сложността на програмитѣ за прѣвод от един език на друг.
Тѣ не сѫ по силитѣ на любители-ентусиасти.
Нѣщо повече: правописът ни е такъв, че позволява да има случаи,
когато само авторът може да опрѣдѣли точния̌т смисъл на написания̌т текст, а на дикторът да му се наложи да го интерпретира.
Всѣки е знаѣл да ги пише правилно: ".. ако тѣ те познаваха̨ .."
Това сѫ двѣ различни думички, които и в рѣчта се различават на слух.
тѣ е номинативната форма (формата за именителен падеж) на личното мѣстоимение за трето лице в множествено число.
тѣ не е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в силна позиция, така както и гласния̨т звук А в мѣстоимението аз.
тę е акузативната форма (формата за винителен падеж) на личното мѣстоимение за второ лице в единствено число.
тę е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в слаба позиция и не е стабилен.
В нашето село тази клитика се произнася тѫ - чува се Ъ или А.
Сега си прѣдставѣте, че компютърна програма трѣ̋бва да прѣгледа текст на български език, на кирилица, но без буквата ѣ,
и програмата трѣ̋бва да постави буквата ѣ на правилнитѣ мѣста.
Тази програма трѣ̋бва да направи синтактичен анализ на текстът, за да опрѣдѣли написаното
те коя думичка прѣдставя: тѣ или тę.
Сѫщия̌т анализ се прави, за да се опрѣдѣли как да се прѣведе на английски написаната думичка те:
дали като they или като you.
На ОФ-правопис: Ако те подозираха̨ за нещо, ня̋маше да си затрая̨т.
Къдѣ да сложим буквата ѣ?
Така ли: .. Ако тę подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
Или така: .. Ако тѣ подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
В единия̌т случай "ти" си замѣсен, в другия̌т случай не си.
Ако изрѣчението бѣше произнесено, точния̌т му смисъл щѣше да си проличи в зависимост от това
дали те е произнесено като клитика или като знаменателна думичка.
Но ако е написано на отечествено-фронтовския̌т правопис без буквата ѣ,
тогава само авторът може да каже точния̌т смисъл на изрѣчението.
Никой друг. Още по-малко компютърна програма.
Е, да. В доста случаи контекстът може да помогне.
Забѣлѣжѣте, че посоченото в горния̌т примѣр не е проблем на естествения̌т говорим език.
Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точния̌т смисъл се изяснява от контекстът.
Но ако правописът въвеђа нови такива случаи, несѫществуващи в живата рѣч, то този правопис е дефектен.
Чел съм, че семитскитѣ писмености изобилствали с такива случаи.
Специални мѣрки сѫ били взети - допълнителни диакритични знаци, за да не се губи смисълът на арабския̌т текст на Куранът.
Оригиналната огласовката на Ветхия̌т завѣт е била загубена прѣз вѣковетѣ, но има достатъчно стари прѣводи на гръцки и латински.
Компютърнитѣ програни за прѣвод от един език на друг трудно се справят с контекстът, и това е естествено.
Специално за българския̌т правопис - той би се подобрил, ако редовно се отбѣлѣ̋зваха̨ ударенията.
Това обезсърдчително коментарче за буквата ѪЗабѣлѣжка/Remark/Прѣдупрѣђение/Caution/Update
се отнася само до пост-модерния̌т и до екавско-сърбоманския̌т правопис.
То обяснява защо традицията повелява в глаголнитѣ завършъци вмѣсто буквата Ѫ да се пише А или Я.
То обяснява защо традицията налага ограничението буквата Ѫ да се пише само в коренитѣ ма думитѣ.
Естествения̌т правопис отмѣня това ограничение.
Този очерк е прѣработен във връзка с въвеђането на естествения̌т правопис.
Изразитѣ, отбѣлѣ̋зани по-долу със звѣздичка, в сѫщност сѫ в естествен правопис.
Досега съм се придържал към пост-модерния̌т правопис. но прѣдвиђам да мина̨ към естествения̌т.
В раздѣлът за буквата Ѫ
съм приел ограничението:
Буквата Ѫне може да се пише в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
Такава е традицията ни още от 19-ти вѣк, която е била официализирана прѣз 1899 с иванчевския̌т правопис.
На такива мѣста се пиша̨т буквитѣ А или Я.
Примѣри:
"ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
"вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".
При това ограничение, т.е. ако буквата Ѫ се пише само в коренитѣ на думитѣ, рѣдки сѫ случаитѣ,
когато компютърна програма ще се затрудни да замѣсти буквата Ъ със Ѫ на правилнитѣ мѣста.
Но все пак за такъв случай се сѣщам:
Сега това е кѫт за дѣцата да си играя̨т.
Сега това е кът - нѣ̋ма вече такива нѣща.
Сега нека само в това коментарче да прѣнебрѣгнем ограничението - нека да пишем буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ,
спазвайки тритѣ основни правописни принципа: морфологичния̌т, етимологическия̌т и фонетичния̌т.
*Когато пишѫ буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, ще слагам звѣздичка отпрѣд.
Горнитѣ примѣри:
*"щѫ не щѫ", "рѫмжѫ", "ще донесѫ"
*"вървıѫ", "вървıѫт си по пѫтя̌т", "спıѫ", "стоıѫ".
Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
*Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще могѫт да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
В избрания̌т правописен вариант:
"ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
"вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".
Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
Истината е, че компютърът лесно ще се научи
да слага буквата Ѫ в думата *могѫт и
да оставя буквата А в думата слагат.
*Доколко хората бихѫ могли да се научѫт на това.
Глаголът *могѫ е силен глагол.
В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз *могѫ, той може, тѣ *могѫт.
Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) *могѫт махнете крайното Т,
ще остане (аз) *могѫ - формата за първо лице ед.ч.
Глаголът слагам е слаб глагол.
В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз слагам, той слага, тѣ слагат.
Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) слагат махнете крайното Т,
ще остане (той) слага - формата за трето лице ед.ч.
В традиционната училищна терминология слабитѣ глаголи се наричат глаголи от 3-то спрежение,
а пък силнитѣ глаголи сѫ от 1-во и 2-ро спрежение.
Хората трѣ̋бва да прилагат слѣдното правило:
Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще),
която в официалния̌т правопис завършва на -а или -я:
Ако се отнася до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫ или -ıѫ.
Това е силен глагол.
Ако се отнася до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
Това е слаб глагол.
Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще),
която в официалния̌т правопис завършва на -ат или -ят,
мислено махаме крайното -т:
Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до аз (първо лице ед.ч.),
то окончанието се замѣня на -ѫт или -ıѫт.
Това е силен глагол.
Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
Това е слаб глагол.
Ако глаголната форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще) в официалния̌т правопис завършва на
-а/-ат или -я/-ят,
като ударението пада на това окончание и то звучи
-Ъ/-ЪТ или -IЪ/-IЪТ,
то това е силен глагол и смѣло слагайте буквата Ѫ:
-ѫ/-ѫт или -ıѫ/-ıѫт,
В края̌т на 19-ти вѣк просвѣтния̌т министър Тодор Иванчев е прѣцѣнил, че горното правило е твърдѣ сложно,
и затова не е разрѣшил писането на буквата Ѫ в глаголнитѣ завършъци.
Оставена е била само в глаголната форма сѫ, ..
.. правописът на която прѣз 1945 отечествено-фронтовцитѣ смѣнили на са.
Макар че аз се придържам към традиционното ограничение да не пиша̨
буквата Ѫ в завършъцитѣ на думитѣ,
все пак отбѣлѣ̋звам с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek)
буквитѣ а̨ и я̨, когато тѣ замѣстватѫ или ıѫ.
От друга страна, текстоветѣ си във blogspot.com обикновено ги прѣдлагам в пет правописни варианта.
Този, на който пиша̨, го наричам пост-модерен.
Остана̨литѣ четири варианта се получават от него чрѣз автоматично конвертиране.
При двата правописни варианта, които се основават на латиница, а не на кирилица,
не се спѣстява звукът Ъ в завършъцитѣ на думитѣ.
Маркировката с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek) помага на автоматичния̌т конвертор.
Забѣлѣ̋зал съм, че при тази маркировка правя̨ повече грѣшки,
отколкото с буквитѣ ѣ и ѫ.
Моля̨ да съобщавате, ако забѣлѣжите такива.
Разбира се, за всѣки славянски език като нашия̌т най-важното при глаголитѣ е раздѣлянето им по вид (по аспект): свършен (перфективни глаголи) и несвършен (имперфективни глаголи).
На това се обръща достатъчно внимание в училище и тука нѣ̋ма смисъл да се задѫлбава.
Раздѣлянето на глаголитѣ на перфективни и имперфективни е според значението им, според семантиката, която се отразява на морфологията и синтаксисът.
Дѣлението на глаголитѣ на слаби и силни е според тѣ̋хната морфология.
Това дѣление е явление, специфично за българския̌т език.
Двѣтѣ дѣлби на българскитѣ глаголи - на перфективни и имперфективни от една страна и на
слаби и силни от друга страна сѫ независими една от друга.
Формитѣ за 3-то лице множествено число сегашно врѣме на слабия̌т имперфективен глагол вземам и
на силния̌т перфективен глагол (да) взема̨ звуча̨т еднакво - тѣ сѫ омоними в естествения̌т български език.
За един естествен език е естествено да има омонимия.
Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както стана̨ дума досега, ще разрѣшим тази омонимия по морфологичен начин.
Други способи за разрѣшаване на омонимията, използвани в писменоститѣ по свѣтът, сѫ йероглифния̌т принцип и историческия̌т традиционен правопис (френски, английски, гръцки).
Ако двѣ словоформи звуча̨т различно, т.е. тѣ не сѫ омоними, но се пиша̨т еднакво, то тѣ сѫ омографи.
Омографитѣ сѫ дефект на писмеността
Традиционния̌т български правопис създава условия за много омографи.
Особено когато се прѣнебрѣгва възможността омографията да се разрѣши с поставяне на ударения.
Поради този факт сѫществуват доста написани текстове на български, в които и контекстът не може да помогне да се разрѣши омографията.
Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както стана̨ дума досега, това би разрѣшило много от омографитѣ по морфологичен начин.
Отечествено-фронтовския̌т правопис създава условия за омография, която и ударенията не мога̨т да разрѣша̨т.
Нужни сѫ други диакритични знаци или пък нѣ̋коя възстановена буква Ѣ или Ѫ.
[ОФ-правопис] Вървя пет часа по тясна пътека.
[Текущ правопис] Кой? Кога? Аз, той, или тя?
[Текущ правопис] Вървя̨ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - аз сега.
[Текущ правопис] Вървѣ̋ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - тя или той вчера.
Този коментар изцѣ̋ло е извън темата за буквитѣ Ѣ и Ѫ.
В раздѣлът за буквата Ѣ
ми се наложи да използвам съмнителна терминология.
Терминитѣ "мина̨ло свършено-несвършено-неопрѣдѣлено врѣме", които се използват в началнитѣ и срѣднитѣ училища, сѫ правилни. С тѣ̋х проблеми нѣ̋ма.
Или ако има, то е че сѫ дълги, тромави и неудобни.
В научната литература на тѣ̋хно мѣ̋сто се използвт три кратки термина:
"перфект" (означава "свършемо"),"имперфект" (означава "несвършемо") и "ао̀рист" (означава "неопрѣдѣлено").
Обаче според установената научна терминология, с думата "перфект" се означава мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме,
а с думата "ао̀рист" - мина̨лото свършено врѣме.
В по-нови мои текстове се стрѣмя̨ да изправя̨ това несъотвѣтствие.
Но в тази публикация съм се придържал към установената в науката терминология.
Допълнение: Тази публикация е поправена и неправилния̌т термин "ао̀рист" вече не се използва.
Допълнение: В частност, този коментар е вече напълно неадекватен.
.. дефинирах така нарѣчения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.
Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ.
В моментът е така.
Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ
или без да се натиска бутонче за правописен вариант.
В моментът е така.
Това наложи промѣни в текстът на този очерк.
В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.
Очеркът е написан в така нарѣчения̌т пост-модерен правопис ..
.. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в
първия̌т коментар.
Eстествения̌т правопис е послѣдния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.
До въвеђането на естествения̌т правопис
този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис,
а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋ха̨ налични.
Вече не е така.
Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.
Досега примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
Сега, ако е избран естествения̌т правопис,
примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис,
тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
Слѣдователно, раздѣлът Кога се пише буквата Ѣ
в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.
А пък и тогава, както и сега, в печатните издания е било пълно с правописни грешки.
Поради това, твърдението, че буквите Ѣ и Ѫ следва да се пиша̨т както в Иванчевския̌т правопис, е само приблизително и пожелателно.
При спорен случай, обикновен печатен текст от онова време не е достатъчен за решение на казусът.
При възстановяване на употребата на буквите Ѣ и Ѫ основни са̨ етимологичния̌т принцип и морфологичния̌т принцип.
Морфологичния̌т принцип е основен при всички официални български правописи.
Аз съ̨що така се придържам към него.
Морфологичния̌т принцип означава, че вся̋ка морфема - корен, представка, наставка, окончание -
по възможност - следва да се пише по един и съ̨щ начин и да е лесно разпознаваема, независимо от отклоненията в произношението.
Приложението на морфологичния̌т принцип се покрива от тази публикация, както и от други мои публикации.
За да се прилага етимологичния̌т принцип при писането на възстановените букви Ѣ и Ѫ, следва да си служим с речници,
най-вече етимологични речници:
Етимологичен речник на кой да е славянски език може да бъ̨де полезен.
Съ̨що така, за прилагането на етимологичния̌т принцип при писането на възстановените букви Ѣ и Ѫ,
изключително полезно би било знанието на друг славянски език.
Руски, сръбски, украински, полски, ..
В разделите 2 и 3 този метод се обсъ̨жда, най-вече въз основа на руския̌т език.
Тука следва да се спомена̨т и разнообразните български диалекти.
Проблемът при тя̋х е оскъ̨дицата на систематични сведения в сравнение със стандартните езици.
Предлагам плавно подобрение на правописът, така че всичко старо да си остане правилно.
Не искам реформа а-ла-комуниста или а-ла-ататюрк.
Просто тря̋бва буквите Ѣ и Ѫ да се възстановя̨т в азбуката
и употребата им според етимологичния̌т и морфологичния̌т принцип да се разреши.
Употребата на буквите Ѣ и Ѫ да бъ̨де разрешена, но не и задължителна.
Сведенията, дадени в двата раздела 2 и 3 - кога се пиша̨т буквите Ѣ и Ѫ, ня̋ма да се уча̨т в средните и в началните училища.
Това е материя за студенти по българска или славянска филология.
В началните и средните училища ще се учи следното:
Буквите Ѣ и Ѫ влизат в съставът на българската азбука.
Писането им не е задължително.
Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще мога̨т да слагат тези букви на правилното им мя̋сто.
Буквата Ѫ се чете Ъ, но не всеки звук Ъ може да се запише с буквата Ѫ.
Буквата Ѣ се чете Е или IA (Я) според говорните навици. Не всеки звук Е може да се пише с буквата Ѣ. Нито пък вся̋ко Я може да се замести с Ѣ.
Буквите Ѣ и Ѫ не са̨ толкова архаични.
Нима Ботев, Вазов, Славейкови баща и син, Яворов, Йовков, .. са̨ архаични.
А всичките тези хора не са̨ си представяли българския̌т език без буквите Ѣ и Ѫ.
С точност до подробности, буквите Ѣ и Ѫ се пиша̨т само в думи със славянски произход.
Усвояването на правописът на възстановените български букви Ѣ и Ѫ не се постига с уроци,
а с четене на текстове, където тези букви са̨ употребени правилно.
Kолкото човек е по-начетен, толкова по-грамотен става - такава е практиката при доста езици по светът.
.. дефинирах така наречения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.
Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ.
В моментът е така.
Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ
или без да се натиска бутонче за правописен вариант.
В моментът е така.
Това наложи промени в текстът на този очерк.
В почти всички раздели и в старите коментари.
Очеркът е написан в така наречения̌т пост-модерен правопис ..
.. и чрез софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в
първия̌т коментар.
Eстествения̌т правопис е последния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.
До въвеждането на естествения̌т правопис
този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис,
а не за другите четири правописни варианти, които бя̋ха̨ налични.
Вече не е така.
Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.
Досега примерите и пълнежът на таблиците се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
Сега, ако е избран естествения̌т правопис,
примерите и пълнежът на таблиците се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен предполагат я̀тов правопис,
те не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
Следователно, разделът Кога се пише буквата Ѣ
в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.
►►Писане на буквата Ѣ в предлози и представки
(.. покажи ..)
▼▼Писане на буквата Ѣ в предлози и представки
(.. скрий ..)
* Следните представки и предлози се пиша̨т чрез буквата Е:
* Следните представки и предлози се пиша̨т чрез буквата Ѣ:
* Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ:
В горната таблица са̨ дадени всички синтетични глаголни форми. Освен тя̋х, българските глаголи имат аналитични форми:
ще живѣя̨т, бѣ̋ха̨ живѣли и възмѫжѣли, ..
Забележете, че глаголът скучая̨ запазва гласната -А- от наставката си във всичките си форми,
така както глаголът живѣя̨ запазва гласната -Ѣ- от наставката си във всичките си форми.
Обърнете внимание на глаголът възмѫжѣя̨, като го сравните със живѣя̨.
Формите, при които променливото Ѣ преглася в JA (Я), на глаголът живѣя̨
се пиша̨т с ѣ̋ (живѣ̋х, живѣ̋, живѣ̋хме, живѣ̋хте, живѣ̋ха̨, живѣ̋л),
докато съ̨щите форми на глаголът възмѫжѣя̨ се пиша̨т с А
(възмѫжах, възмѫжа, възмѫжахме, възмѫжахте, възмѫжаха̨, възмѫжал).
Обаче: възмѫжѣли.
Това е отстъ̨пление от морфологичния̌т принцип на правописът, но го изисква традицията.
Алтернативата - да се пише с ѣ̋
(възмѫжѣ̋х, възмѫжѣ̋, възмѫжѣ̋хме, възмѫжѣ̋хте, възмѫжѣ̋ха̨, възмѫжѣ̋л),
разчита на диакритичен знак, обаче диакритичните знаци не вина̨ги се употребяват и не вина̨ги се изобразяват.
Перфективните глаголи (тези от свършен вид) ня̋мат форми за отглаголно съ̨ществително, деепричастие и сегашно активно причастие.
Мина̨ло пасивно причастие имат само преходните (транзитивните) глаголи.
От показаните в таблицата, само глаголът живѣя̨ е преходен.
От друга страна, измежду глаголите с наставка ѣ има много преходни,
и те си имат форми за мина̨ло пасивно причастие:
да изживѣя̨: изживѣ̋н, изживѣ̋на, изживѣ̋но, изживѣни
люлѣя̨: люлѣ̋н, люлѣ̋на, люлѣ̋но, люлѣни
грѣя̨: грѣ̋т, грѣ̋та, грѣ̋то, грѣти
да нагрѣя̨: нагрѣ̋т, нагрѣ̋та, нагрѣ̋то, нагрѣти
Архаичната форма за остатъчен инфинитив вина̨ги съвпада - и по изговор, и по правопис -
с формата на перфектът за 2-ро и 3-то лице в единствено число (ти-той-тя-то).
►►Наставка -Ѣ̋- при глаголните основи на перфектът
(.. покажи ..)
▼▼Наставка -Ѣ̋- при глаголните основи на перфектът
(.. скрий ..)
Глаголите, които имат наставка -Ѣ- във всичките си форми, са̨ разгледани в
предишния̌т подраздел.
Тук се разглеждат глаголите, които имат наставка -Ѣ̋- само в основата си на перфектът,
т.е. в мина̨ло свършено време (перфект) и в причастията, образувани от тази основа, активното и пасивното.
Става дума само за силните глаголи.
Слабите глаголи (тези от 3-то спрежение) имат основа, завършваща на А или Я, и завършъците им не се пиша̨т с буквата Ѣ (например, събирам, раздѣлям).
Завършък на основата на перфектът на силен глагол може да бъ̨де вся̋коя гласна:
Речникова форма на глаголът: сегашно време, аз
Завършък на основата на перфектът
Основа на перфектът
Перфект: аз
Перфект: ти той,тя,то Остатъчен инфинитив
Перфект: ние
Перфект: вие
Перфект: тѣ
Активно причастие
Пасивно причастие
пиша̨
А
писа-
писах
писа
писахме
писахте
писаха̨
писал,-а,-о писали
писан,-а,-о писани
бера̨
А
бра-
брах
бра
брахме
брахте
браха̨
брал,-а,-о брали
бран,-а,-о брани
да върна̨
А̨
върна̨-
върна̨х
върна̨
върна̨хме
върна̨хте
върна̨ха̨
върна̨л,-а,-о върна̨ли
върна̨т,-а,-о върна̨ти
пека̨
О
пеко-
пекох
пече
пекохме
пекохте
пекоха̨
пекъл пекла,-о пекли
печен,-а,-о печени
сѣка̨
О
сѣ̋ко-
сѣ̋кох
сѣче
сѣ̋кохме
сѣ̋кохте
сѣ̋коха̨
сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
сѣчен,-а,-о сѣчени
да чуя̨
У
чу-
чух
чу
чухме
чухте
чуха̨
чул,-а,-о чули
чут,-а,-о чути
плюя̨
Ю
плю-
плюх
плю
плюхме
плюхте
плюха̨
плюл,-а,-о плюли
плют,-а,-о плюти
гоня̨
И
гони-
гоних
гони
гонихме
гонихте
гониха̨
гонил,-а,-о гонили
гонен,-а,-о гонени
мая̨ се
Я
мая-
маях се
мая се
маяхме се
маяхте се
маяха̨ се
маял,-а,-о се маяли се
да взема̨
Е̨
взе̨-
взех
взе
взехме
взехте
взеха̨
взел,-а,-о взели
взет,-а,-о взети
да видя̨
Ѣ̋
видѣ̋-
видѣ̋х
видѣ̋
видѣ̋хме
видѣ̋хте
видѣ̋ха̨
видѣ̋л,-а,-о видѣли
видѣ̋н,-а,-о видѣни
горя̨
Ѣ̋
горѣ̋-
горѣ̋х
горѣ̋
горѣ̋хме
горѣ̋хте
горѣ̋ха̨
горѣ̋л,-а,-о горѣли
горѣ̋н,-а,-о горѣни
вървя̨
Ѣ̋
вървѣ̋-
вървѣ̋х
вървѣ̋
вървѣ̋хме
вървѣ̋хте
вървѣ̋ха̨
вървѣ̋л,-а,-о вървѣли
вървѣ̋н,-а,-о вървѣни
да умра̨
Ѣ̋
умрѣ̋-
умрѣ̋х
умрѣ̋
умрѣ̋хме
умрѣ̋хте
умрѣ̋ха̨
умрѣ̋л,-а,-о горѣли
пѣя̨
Ѣ̋
пѣ̋-
пѣ̋х
пѣ̋
пѣ̋хме
пѣ̋хте
пѣ̋ха̨
пѣ̋л,-а,-о пѣли
пѣ̋т,-а,-о пѣти
Глаголите, които имат наставка -Ѣ- във всичките си форми и които са̨ разгледани в
предишния̌т подраздел,
попадат в последния̌т ред на горната таблица, маркиран в зелено.
В този подраздел ни интересуват редовете, маркирани в жълто.
Макар да ня̋мат буква Ѣ в завършъците за сегашно време, във формите, свързани с основата на перфектът (и показани в таблицата),
те имат буква Ѣ като завършък на основата (не като окончание).
В повечето от тези случаи буквата Ѣ е написана Я̋, понеже звучи JA под ударение (Я, но не JЪ).
На редът в розово (мая̨ сe, кая̨ сe, лая̨)
писането с буква Ѣ се запазва за формите на имперфектът (мина̨лото несвършено време): маѣше се, каѣше се, лаѣше.
Формите на перфектът (мина̨лото свършено време) се пиша̨т с Я, както е показано в таблицата.
Историческите гласни Е,Ъ,Ь не мога̨т да бъ̨да̨т завършък на глаголната основа на перфектът.
Малкия̌т юс е показан в таблицата като Е̨, а големия̌т - като А̨.
Когато завършъкът на основата на перфектът е О, наблюдава се пра-славянски отглас (Ablaut) О-Е-Ъ.
Мина̨ло пасивно причастие имат само преходните (транзитивните) глаголи.
►►Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)?
(.. покажи ..)
▼▼Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)?
(.. скрий ..)
С различни окончания по правилата на морфологията се образуват различни словоформи на една дума (на една лексема).
В речниците обикновено се дават само думите (лексемите), но не и словоформите.
Например, в речникът се дава само глаголът (глаголната лексема) живѣя̨ чрез една от словоформите си,
но не и другите словоформи живѣеш, живѣ̋ха̨, и т.н.
С наставки мога̨т да се образуват сродни думи, думи с един корен.
Вся̋ка такава дума се дава в речникът отделно.
Например, в речникът се дават както глаголът живѣя̨, образуван от коренът жив- с наставка -ѣ-,
така и прилагателното жив- от съ̨щия̌т корен.
►►Слабите глаголи (тези от 3-то спрежение)
(.. покажи ..)
▼▼Слабите глаголи (тези от 3-то спрежение)
(.. скрий ..)
Основата на всеки слаб глагол завършва на гласната А: имам да вземам и да давам.
Обаче заради русофилския̌т ни правопис при слабите глаголи с меки основи се появява буквата Я: смѣням.
Ако правописът ни беше сърбомански,
то просто щя̋хме да пишем буква йот J пред буквата А: сменjам.
В завършъците на формите на слабите глаголи ня̋ма буквата Ѣ.
Но в основите на слабите глаголи буквата Ѣ може да се срѣща:
срѣщам, заповѣ̋двам, загрѣ̋вам, успѣ̋вам, надѣ̋вам се
смѣням, опрѣдѣлям, стрѣлям
Всичките форми на един слаб глагол са̨ дадени в следната таблица:
Сегашно време
Перфект (мина̨ло свършено време)
Имперфект (мина̨ло несвършено време)
Императив (заповедно наклонение)
аз
имам смѣням
имах смѣнях
имах смѣнях
ти
имаш смѣняш
има смѣня
имаше смѣняше
имай смѣняй
той-тя-то
има смѣня
има смѣня
имаше смѣняше
ние
имаме смѣняме
имахме смѣняхме
имахме смѣняхме
вие
имате смѣняте
имахте смѣняхте
имахте смѣняхте
имайте смѣняйте
тѣ
имат смѣнят
имаха̨ смѣняха̨
имаха̨ смѣняха̨
активно причастие
имащ смѣнящ
имал смѣнял
имал смѣнял
деепричастие остатъчен инфинитив
имайки смѣняйки
[недѣй] му има довѣрие! [недѣй] смѣня стилът си!
отглаголно съ̨ществително
имане смѣняне
пасивно причастие
иман смѣнян
В горната таблица са̨ дадени всички синтетични глаголни форми. Освен тя̋х, българските глаголи имат аналитични форми: ще имат, ще са̨ имали, биха̨ сменяли, ..
Перфективните глаголи (тези от свършен вид) ня̋мат форми за отглаголно съ̨ществително, деепричастие и сегашно активно причастие.
Мина̨ло пасивно причастие имат само преходните (транзитивните) глаголи.
◄► Ня̋кои хора, в родния̌т говор на които го ня̋ма я̀кавското правило,
поня̋кога изпадат в хипер-якавизъм и произнасят, а дори и пиша̨т бяли и голями.
Редно е ѐкавското произношение (екавизмът) да се разреши като допустим вариант на правоговорът.
Не прави чест на хора, усвоили я̀кавското правило още в детството си като част от родния̌т си говор,
да се присмиват или да правя̨т забележка на хора с ѐкавско произношение.
Тази отечествено-фронтовщина тря̋бва решително да се отхвърли, за да се отвори мя̋сто за българщината.
►►Възможни способи да се отрази "променливото Ѣ" в правописът
(.. покажи ..)
(.. разгъна̨то ..)
▼▼Възможни способи да се отрази "променливото Ѣ" в правописът
(.. скрий ..)
(.. свий ..)
(.. разгъни ..)
◄► При разсъ̨жденията тук от значение са̨ само буквите.
Диакритичните знаци ги ползвам само за уточнение на произношението и етимологията и мога̨т да се пропускат.
►►
Следните три принципа мога̨т да се поставя̨т в основата на правописът
(.. покажи ..)
►►
Следните три принципа мога̨т да се поставя̨т в основата на правописът:
(.. скрий ..)
Фонетичен. Най-важни са̨ фонемите (звуковете). Пише се така, както се произнася.
Морфологичен. Най-важното е морфемите - представки, корени, наставки, окончания - да са̨ добре разпознаваеми.
Исторически. Най-важното е да се пише така, както са̨ писали и в мина̨лото.
Редно е един от тези три принципа да се сложи в основата на правописът и необосновани отклонения от избрания̌т принцип да не се допускат.
Ако това не е така, правописът се отдава на еклектика и субективизъм.
За българския̌т официален правопис вина̨ги се е считало, че той е основан на морфологичния̌т принцип.
Така и тря̋бва да си остане. Отклоненията от морфологичния̌т принцип следва да се окастря̨т и обезсиля̨т.
Освен при български, морфологичния̌т принцип е в основата на правописът при руски и немски. Фонетичния̌т - при сръбски и турски. Историческия̌т - при гръцки и английски.
►►
Мога̨ да набележа̨ три способа, по които явлението "променливо Ѣ" да се отрази в правописът
(.. покажи ..)
►►
Мога̨ да набележа̨ три способа, по които явлението "променливо Ѣ" да се отрази в правописът:
(.. скрий ..)
Я̀кавски Такъв е валидния̌т в моментъ отечествено-фронтовски правопис.
В текстът, който четете, е приложен този я̀кавски способ.
Я̀кавския̌т способ е израз на фонетичния̌т принцип на правописът.
Той е отстъ̨пление от основния̌т за българския̌т правопис морфологичен принцип.
Това отстъ̨пление е било наложено през 1945 предимно по политически причини,
като част от "борбата" с така наречения̌т "велико-български шовинизъм",
а съ̨що така с цел да се отвори мя̋сто за новосъздаващия̌т се македонски литературен jазик.
При отечествено-фронтовския̌т правопис се претоварва буквата Я (малкия̌т юс), чието звучене като JА е придобито под руско влияние.
Пример: хляб, хлебен, място, местен
Ѐкавски.
При екавския̌т способ "променливото Ѣ" се означава само с буквата Е,
а звученето ѝ като JА би могло да се маркира с диакритичен знак.
В текстът, който четете, е приложен този ѐкавски способ.
Ако ятовия̌т способ за отразяване на "променливото Ѣ" в правописът,
способ валиден до 1945, беше заменен с ѐкавски, а не с я̀кавски, то състоятелността на българския̌т правопис и
съответствието му с възприетия̌т основен за него морфологичен принцип ня̋маше да бъ̨да̨т нарушени.
Имало е условия през 1945 да се направи това.
В руски буквата Е съ̨що така има вариант с диакритичен знак - Ё,
при който тя звучи JО, среща се само под ударение и може да се замести с обикновено Е.
Тази руска практика е добър пример и би могла лесно да бъ̨де побългарена. Но това е било в противоречие с политическата поръ̨чка.
Аз сега ня̋маше да се сещам за буквата Ѣ, ако през 1945 бя̋ха̨ въвели ѐкавски правопис.
Пример: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
Ятов. Ятовия̌т способ за отразяване на "променливото Ѣ" е бил възприет в българския̌т правопис преди 1945.
Той съответства както на основния̌т морфологичен принцип на правописът, така и на историческия̌т принцип.
Историческата буква Ѣ се използва за "променливото Ѣ".
Явлението "променливо Ѣ" в българския̌т език осмисля запазването на старата буква Ѣ и в нашите модерни времена,
за разлика от други стари букви, които са̨ вече непотребни.
В текстът, който четете, е приложен този ятов способ.
Звученето като JА е маркирано с незадължителен диакритичен знак.
Ablaut-ът (о̀тгласът) е наследен от ПИЕ (пра-индо-европейски) и в пра-славянски вероятно е бил все още осмислен. Затова го наричам пра-славянски Ablaut.
Ablaut-ът представлява промя̋на на коренната гласна в различните думи и в различните словоформи.
Следи от него има и в други индо-европейски езици, ако не в повечето от тя̋х.
Следи в английски: give - gave; speak - spoke
Следи в гръцки: βροχή (дъжд) - βρέχει (вали дъжд); λόγος (слово) - λέγω (казвам)
Следи в български: ложе - лежа̨; свѣщта ще догори - свѣщта догаря
Ablaut-ът може да представлява промя̋на на гласната в гласна с друго качество ..
.. или пък с друго количество - промя̋на на кратка гласна в дълга или обратно.
Но все си е Ablaut.
В никой съвременен индо-европейски език Ablaut-ът не е вече осмислен. Не е бил осмислен в старо-славянски (старо-български).
Ablaut-ът обаче си остава осмислен в семитските езици (например в арабски).
Имало в старо-славянски (старо-български) доста случаи на Ablaut между гласните Ѣ и Е.
Сега ние трудно различаваме дали е било Ѣ или Е. Поня̋кога явлението "променливо Ѣ" помага.
Примери: ще легна̨ - лѣ̋гам; ще седна̨ - сѣ̋дам
Сега обаче ние не можем да разберем защо в един и съ̨щ корен се пиша̨т различни гласни букви, освен ако не знаем говоримо старо-български език:
Защо една част на рѣчта е наречена нарѣчие?
А пък рѣчта се състои от изречения.
В съгласие с морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис, и пред вид на това, че при този проект за правописна реформа писането на буквата Ѣ никога не е задължително, то приемам, че в случаите на пра-славянски Ablaut е разрешено да се пише буква Ѣ, стига тази гласна да се среща поне в една словоформа.
В частност, разрешено е да се пише Ѣ във:
ще лѣгна̨, ще сѣдна̨, нарѣчен, изрѣчение, рѣкох, [ти-той-тя-то] рѣче
Забележка: В този случай не върви диакритичния̌т знак опашлę, защото опашлęто показва произход на буквата Я̨ от йотиран голя̋м юс и звучене като JЪ.
◄►Поня̋кога в българския̌т език се случва гласната Е,
независимо дали произхожда от по-старо Е или от малък юс,
да премине в Ѣ и да симулира
явлението "променливо Ѣ" или пък
явлението "пра-славянски Ablaut".
Това е другия̌т проблем.
Примери:
Под влиянието на думата "лѣ̋в", гласната Е в коренът на думата "десен" се е променила в Ѣ и сега се пише с буквата Ѣ:
дѣсен, дѣ̋сна, дѣ̋сно, дѣсни.
Под влиянието на думата "свѣ̋т" (свѣтът, бѣлия̌т свѣ̋т) малкия̌т юс в коренът све̨т е преминал в Ѣ:
свѣ̋т човѣк, майчице свѣ̋та.
Това може да се е случило и под влиянието на църковно-славянски.
Под влиянието на случаи като "ще седне - сѣ̋да" и "ще легне - лѣ̋га", се е променил във Ѣ малкия̌т юс в ня̋кои думи.
Примери:
ще впре̨гне - впрѣ̨̋га
ще сте̨гне - стѣ̨̋га
ще зате̨гне - затѣ̨̋га
Много е съмнително как се пише думата "тѣ̨̋га" - може би "тяга" като русизъм?
◄►В съгласие с морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис,
и пред вид на това, че при този проект за правописна реформа
писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
то приемам, че в случаите на стар малък юс, преминал в Ѣ,
е разрешено в този корен да се пише буква Ѣ,
стига тази гласна да се среща поне в една словоформа.
В частност, разрешено е да се пише Ѣ във:
ще впрѣ̨гна̨, ще затѣ̨гна̨, тѣ̨гло, тѣ̨жък.
Макар че предпочитам "те̨гло, те̨жък", и това съ̨що е разрешено.
Наличен е и диакритичния̌т знак "опашлѐ̨", за да покаже юсов произход.
Пълногласие се наблюдава в следните руски (източно-славянски) форми:
берег, середина, переход, селезенка {нормален гласеж: брѣ̋г, срѣда̀, прѣход, слѣзка (далак)}
Пълногласието се характеризира с допълнителна сричка.
Когато в Русия възприели старо-църковно-славянския̌т език за писмен,
произношението и правописът му
били пригодени към местния̌т изговор.
В ня̋кои случаи били съчетани
местните пълногласни форми със
старо-славянските (старо-българските),
при което допълнителната пълногласна сричка отпадала,
но пък гласната Е от пълногласната форма
заменяла старо-славянското Ѣ.
Това се отразило и в стария̌т (до 1918) руски правопис.
Когато в края̌т на 19-ти век разработвали ново-българския̌т правопис,
за основа служел стария̌т (до 1918) руски правопис.
Видя̋но било несъответствието с българските говори.
Правописът бил поправен:
въпреки че на руски се пишело "среда",
приело се на български да се пише "срѣда".
Подредбата е само по първата буква.
Тря̋бва да тъ̨рсите корените.
Например, за думата "залесявам" тря̋бва да тъ̨рсите на буквата Л думата "лес".
Ако не намерите ня̋кой корен, пишете го с Е, а не с Ѣ, понеже така ня̋ма как да сбъркате.
По стария̌т иванчевски правопис, валиден до 1945, буквата Ѫ се е пишела и в думи с турски произход.
Не одобрявам българската буква Ѫ да се пише в думи с турски произход.
Следва да се пише: "имам баялдъ", "акъл", "аслъ", "ханъма", "џанъм", ..
Преди 1945, писането с Ѫ се налагало, понеже буквата Ъ в края̌т на думите била глуха.
Не пишете глухо Ъ в края̌т на думите.
Практиката да се пише глух ер в края̌т на думите е нанесла много вреди на българския̌т правопис.
В старата кирилица буквата Ъ е била въведена, за да означава
именно звукът Ъ, съ̨щия̌т звук, който тя означава и днес.
А пък буквата Ѫ е била въведена в старата кирилска азбука,
за да означава специфичен заден носов гласен звук.
Най-напред той приличал на нещо като [УН].
Както в думата "пункт", но без да опирате езикът до зъ̨бите при буквата Н.
В руски и сръбски, както и в ня̋кои български диалекти,
този заден носов гласен звук изгубил носовия̌т си призвук и се изравнил със звукът [У].
А в български език, в основните му диалекти, този специфичен заден носов гласен звук после се изменил от [УН] във [ЪН],
.. преди да изгуби носовия̌т си призвук и да се изравни със звукът [Ъ].
Почти през целия̌т 19-ти век хората в България - имам пред вид само грамотните, разбира се -
не знаели с коя буква да означа̨т звукът Ъ.
Наследство от онова време е писането на буква А в окончания и определителни членове,
когато истинския̌т звук там е Ъ.
А пък звукът Ъ с йотация или след мека съгласна вина̨ги го означаваме с руската буква Я.
Звук Ъ с йотация или след мека съгласна се среща само в окончания и в определителни членове.
Тази руска буква Я в български има две различни стойности - или означава JA, или означава JЪ.
Когато буквата Я означава JЪ, аз пиша̨ Я̨-я̨ или Я̌-я̌.
А когато буквата А означава Ъ, аз пиша̨ А̨-а̨ или А̌-а̌.
И тъй, към средата на 19-ти век български книжовници заимствали от румъ̨нската кирилица
старата българска буква Ѫ, за да означават с нея̨ звукът Ъ.
Означавали с тази буква всеки звук Ѫ. Такава била практиката на Каравелов и Ботев, например.
После ня̋кои (Найден Геров, Марин Дринов, ..) разбрали, че буквата Ъ,
която дотогава се използвала само като знак за твърдост, както в руски, в съ̨щност е била предназначена за звукът Ъ.
И към края̌т на 19-ти век изкристализирала практиката,
утвърдена през 1899 с иванчевския̌т правопис,
до отмя̋ната ѝ през 1945 с отечествено-фронтовския̌т правопис.
Тази практика се мъ̨ча̨ да възстановя̨ в приблизителен вид.
Като съм писал, че буквата Ѫ следва да се пише само в думи със славянски произход, редно е да уточня̨.
Буквата Ѫ не може да се пише в чужди думи,
заети след като нашия̌т език престана̨л да различава звукът Ѫ от звукът Ъ.
Обаче буквата Ѫ може да се пише в по-стари заемки: "бѫбрек", "румѫнски", ..
След като имаме две букви за звукът Ъ - Ъ и Ѫ,
на ня̋кои може да им се хареса идеята да въведем диференциация при транслитерация на английски имена.
Например, да пишем: "Рѣката Хѫдсън", "президентът Трѫмп", "Пърл Харбър", "Дѫнди Крокодила̌", ..
Аз се въздържам да препоръ̨чам това, защото предпочитам и в текстове на български да се пише: "Рѣката Hudson", "президентът Trump", "Pearl Harbor",
"Dundee КрокодилъКрокодила̌", ..
Буквата Ѫ се употребява само като означение на звукът Ъ.
Ако в съвременния̌т нормативен български език не се чува звук Ъ, то буквата Ѫ не може да се употреби, ..
.. дори в старо-славянски (старо-български) там да е бил звукът Ѫ.
Например, пише се "звук", защото така се произнася сега, независимо че е било "звѫкъ".
Или, пише се "сѫпруг", защото така се произнася сега, независимо че е било "сѫпрѫгъ".
Забележка. Началото на този раздел, който е посветен на буквата Ѫ,
покрива само пост-модерния̌т и екавско-сърбоманския̌т правопис.
Естествения̌т правопис се въвежда към края̌т на разделът.
Буквата Ѫ се употребява като алтернатива на буквата Ъ.
Но далеч не вся̋ка буква Ъ от валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис
може да се замести с възстановената буква Ѫ.
При съмнение оставете си я̨ буквата Ъ.
Буквата Ъ, употребена според валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис,
може да се замести с възстановената буква Ѫ, само ако преди векове там се е чувал звук Ѫ.
Иначе си остава буквата Ъ.
За да определите дали преди векове на това мя̋сто се е чувал звук Ѫ, ..
.. на мя̋сто, където в съвременния̌т нормативен български език се чува звук Ъ ..
.. и се пише буква Ъ според валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис,
или направете справка в етимологичен речник,
или съпоставете звученето на тази дума (или на нейна сродна дума) в други славянски езици или в други български диалекти.
Ако в руски, сръбски, словашки или в ня̋кои български диалекти на това мя̋сто се чува звук У, ..
.. то ня̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употреби буква Ѫ.
Ако в полски на това мя̋сто има носова гласна, ..
.. то ня̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употреби буква Ѫ.
Примери:
зѫб, дѫб, мѫж, гѫз: защото на руски е зуб, дуб, муж, гуз.
мѫка, дѫга, лѫч: защото на руски е мука, дуга, луч.
ѫгъл, гълѫб, прѣстѫпление: на руски е угол, голубь, преступление.
грѫд, гѫрди, прѣгрѫдка: понеже на руски е грудь.
Обаче ..
сън, вън, пън, дъно: на руски е сон, вон, пень, дно.
скръб, кръст, гръм: на руски е скорбь, крест, гром.
Ако вече е определено, че буквата Ѫ е допустима, то тя е допустима и в сродните думи:
Списък на ня̋кои корени със Ѫ и Ъ.
(.. скрий го ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
(.. скрий го разделът за буквата Ѫ ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
Подредбата е само по първата буква.
Тря̋бва да тъ̨рсите корените.
Например, за думата "закъснявам" тря̋бва да тъ̨рсите на буквата К думата "късен".
Съвсем не се поставя за цел корените с Ъ да се изброя̨т изчерпателно.
Ако не намерите ня̋кой корен, пишете го с Ъ, а не с Ѫ, понеже така ня̋ма как да сбъркате.
.. дефинирах така наречения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.
Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ.
В моментът е така.
Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ
или без да се натиска бутонче за правописен вариант.
В моментът е така.
Това наложи промени в текстът на този очерк.
В почти всички раздели и в старите коментари.
Очеркът е написан в така наречения̌т пост-модерен правопис ..
.. и чрез софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в
първия̌т коментар.
Eстествения̌т правопис е последния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.
До въвеждането на естествения̌т правопис
този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис,
а не за другите четири правописни варианти, които бя̋ха̨ налични.
Вече не е така.
Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.
Досега примерите и пълнежът на таблиците се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
Сега, ако е избран естествения̌т правопис,
примерите и пълнежът на таблиците се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен предполагат я̀тов правопис,
те не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
Следователно, разделът Кога се пише буквата Ѣ
в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.
В естествения̌т правопис буквата голя̋м юс ѫ
се употребява за означаване на звукът Ъ нався̋къде на етимологичното си мя̋сто, включително в глаголните завършъци.
При естествения̌т правопис не остават случаи, когато звукът Ъ
се означава с буква Я или А.
В глаголните завършъци се пише -Ѫ̨- или -IѪ̨-.
Определителния̌т член за мъ̨жки род единствено число се пише
-ЪТ̌, или -IЪТ̌, или -ЬТ̌.
Избрали сте отечествено-фронтовския̌т правопис.
Бележки по отечествено-фронтовския̌т правопис:
Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
Това е якавски правопис.
Вместо буквата ят ѣ се пише или е или я според сегашната якавска норма на звучене.
Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
Това е русофилски правопис и следователно буквите Й, Ю и Я се използват.
Това е официалния̌т правопис в България от 1945 насам.
Това е екавски правопис. Той не е якавски или ятов, а екавски.
Това е екавски правопис. Вместо буквата ят ѣ вина̨ги се пише е или пък ё,
когато по сегашната норма звучи като jа и съответно се пише я в отечествено-фронтовския̌т правопис.
Това е сърбомански правопис. Той не е русофилски и не е латиница.
Това е сърбомански правопис и следователно буквите Й, Ю и Я не се използват. Не се използват и Ь и Ѣ.
Буквите Й, Ю и Я се заместват съответно със J, JУ и JА.
Буквата Я се замества със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
Въведени са̨ буквите џ/Џ и ђ/Ђ съответно за дж и жд.
Въвежда се и буквата голя̋м юс ѫ, която се употребява,
както е описано в раздел 3 на този очерк.
Избрали сте българска латиница (романизация).
Izbrali stebulgarska latinica (romanizacia).
Избрали сте българска латиница (романизация). С диакритични знаци.
Izbrali stebulgarska latinica (romanizacia). S diakritični znaci.
Правописни правила за българската латиница
(.. покажи ги ..)
Правописни правила за българската латиница
(.. скрий ги ..)
Това не е транскрипция на латиница.
Това не е транскрипция на латиница.
Това е романизация - нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
Това е романизация - нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът.
Не бива да се влияете от съ̨ществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът.
Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
Вся̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
Ня̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
Латинската буква H (h, хаш, ейч) ня̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на предишната буква.
Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
Освен с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
Ето звученето на вся̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
A
a
А
Я ≠ Я̋
JA
Ja
ja
Ä
ä
B
b
Б
C
c
Ц
Ч
CH
Ch
ch
Č
č
D
d
Д
E
e
Е
Я = Я̋
EH
Eh
eh
E̋
e̋
F
f
Ф
G
g
Г
ЖД = ЖД
GH
Gh
gh
Ǧ
ǧ
I
i
И
Ѝ
IH
Ih
ih
Ï
ï
J
j
Й
K
k
К
L
l
Л
M
m
М
N
n
Н
O
o
О
ЙО,ЬО
JO
Jo
jo
Ö
ö
P
p
П
Q
q
Щ
R
r
Р
S
s
С
Ш
SH
Sh
sh
Š
š
T
t
Т
U
u
Ъ
Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ
JU
Ju
ju
Ü
ü
V
v
В
W
w
Ў
X
x
Х
ДЖ = ДЖ
XH
Xh
xh
X̌
x̌
Y
y
У
Ю
JY
Jy
jy
Ÿ
ÿ
Z
z
З
Ж
ZH
Zh
zh
Ž
ž
Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
Моля забележете звученето на показаните в червено латински букви X/Y/U/Q.
Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично местоимение Ѝ.
Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ,
когато тя звучи Я/JA/IА.
Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на местото на старата буква Ѣ,
когато тя звучи Я/JA/IА.
В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
В русофилските правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ,
и тогава на латиница се пише eh или e̋.
Тя може да звучи JA, намирайки се на мя̋стото на стар звук Ѣ,
и тогава на латиница се пише eh или e̋.
Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ,
и тогава на латиница се пише ja или ä.
Тя може да звучи JA, без да е на мя̋стото на стар звук Ѣ,
и тогава на латиница се пише ja или ä.
Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език,
която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноценна правописна система за българския̌т език,
която по нищо не отстъ̨пва на вся̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
Това не е просто транскрипция на латиница.
Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове,
и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
Това не е просто транскрипция на латиница.
Досегашните официално препоръ̨чвани транскрипции са̨ предназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове,
и са̨ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
Предлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи сметка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
Единствената пречка пред възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скъ̨саме.
Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично.
Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
Можете лесно да се убедите, че измежду славянските езици българските текстове на латиница изглеждат най-прилично.
Просто сравнете български, хърватски, словенски, словашки, чешки, полски.
[БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
[BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
[BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
[CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
[SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
[SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
[CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
[POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
[ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
Последния̌т ред може би ще Ви убеди, че текстовете на полски език биха̨ изглеждали по-добре на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство.
Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове.
Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
Предлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голя̋мо предимство.
Звукът Ъ вина̨ги се означава с буквата U - и в глаголните окончания, и в определителните членове.
Така лошото наследство, породено от ня̋когашната ни традиция да пишем глухоня̋мо Ъ в краесловието, е преодоля̋но.
Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство.
Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
Предлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голя̋мо техническо предимство.
Всички букви са̨ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всеки компютър, таблет или смартфон. Ня̋ма нужда от смя̋на на клавиатурата.
Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
Ако все пак предпочитате по-стегна̨т текст, то вместо модифициращата буква H бихте могли да използвате буквите с диакритичен знак. Но ще имате нужда от смя̋на на клавиатурата.
►►
::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бележки по иванчевския̌т правопис на буквата Ѫ
(.. покажи ..)
▼▼
::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бележки по иванчевския̌т правопис на буквата Ѫ
(.. скрий ..)
Съпоставка на правописът на възстановената буква Ѫ, както се описва в
раздел 3 на този очерк,
с валидния̌т до 1945 иванчевски правопис на тази буква:
И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в корените (или в основите) на думите, но не в окончания или в определителни членове.
И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в корените според етимологията.
И в двата варианта писането на буквата Ѫ без подкрепа от етимологията не е разрешено.
И в двата варианта писането на буквата Ѫ в окончания или в определителни членове не е разрешено.
Иванчевския̌т правопис допуска отстъ̨пление от общия̌т етимологичен принцип в случаите, когато гласния̌т звук участва в казусът "подвижно Ъ":
Според пост-модерния̌т правопис, без отстъ̨пление от етимологичния̌т принцип: гѫрди, тѫрся̨
Според иванчевския̌т правопис: гърди, търся̨
Доводите за това отстъ̨пление ги оценявам като нелогични и неоснователни.
При пост-модерния̌т правопис, употребата на възстановената буква Ѫ по начинът, описан в
раздел 3 на този очерк,
е само разрешена, а не е задължителна.
Сиреч, ня̋ма проблем да се пише гърди и търся̨,
а не гѫрди и тѫрся̨.
Докато при иванчевския̌т правопис, където употребата на буквата Ѫ е разрешена, то там тя е и задължителна.
Проблемът с "подвижното Ъ" е скрит под дебела замазка и в иванчевския̌т, и в отечествено-фронтовския̌т правопис.
В проектът за пост-модерния̌т правопис ня̋мам намерение да свалям тази замазка.
Допълнение: С проектът за естествения̌т правопис окончателно съм се отказал да я̨ свалям.
Адекватно третиране на проблемът с "подвижното Ъ" е предлагал Найден Геров при своя̌т етимологически издържан правопис.
Споменаването на проблемът с "подвижното Ъ"
във връзка с буквата Ѫ при иванчевския̌т правопис с нищо не допринася за решаването на този проблем.
Намекът, че звукът Ѫ, намиращ се в казус "подвижно Ъ", се превръщал
в звук Ъ, е несъстоятелен, понеже вся̋ко Ѫ се превръща в Ъ.
Има два взаимно-свързани проблема, за които в настоящия̌т си проект за пост-модерен правопис не предлагам решение.
Двата проблема са̨:
Правописът на глаголните окончания с юсов произход
Правописът на звукът Ъ в окончания и определителни членове
Бих приел и предложил само ця̋лостно решение на тези два взаимно-свързани проблема.
Такова решение още никой не е дал.
Но фактът, че все още ня̋ма задоволително решение на горните два проблема, не бива да бави възстановяването на буквата Ѫ
и разрешаването на употребата ѝ в корените (и в основите) на думите според етимологията.
Допълнение: С проектът за така наречения̌т естествен правопис
вече се дава решение на тези проблеми.
►►
::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бележки по правописът на министър Иван Вазов
(.. покажи ..)
▼▼
::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бележки по правописът на министър Иван Вазов
(.. скрий ..)
Според проучванията на Тодор Червенков, Иван Вазов е авторът на първото официално правописно упъ̨тване,
издадено в последните дни на Вазов като министър на просвещението.
То остава в сила по-малко от месец, преди следващия̌т министър Тодор Иванчов да издаде ново официално правописно упъ̨тване.
Новото упъ̨тване се основавало на старото, с ня̋кои поправки, ня̋кои от тя̋х - съ̨ществени.
В упъ̨тването на министър Иванчов се намалил броя̌т на случаите, когато се употребявали буквите Ѣ и Ѫ.
В частност, било отменено писането на големия̌т юс Ѫ в глаголните окончания.
Според упъ̨тването на Вазов, много от глаголните окончания с етимологичен голя̋м юс, макар и не всички такива, се пишели с буква Ѫ.
За глаголните окончания, аз засега се придържам и препоръ̨чвам практиката на иванчевския̌т правопис - без буквата Ѫ в глаголните окончания.
Допълнение: С проектът за така наречения̌т естествен правопис
се връща писането на буквата Ѫ нався̋къде според етимологията, включително в глаголните завършъци.
Но за остана̨лите случаи, в корените (и основите) на думите, не се съобразявам с упъ̨тването на министър Иванчов.
За буквата Ѫ приемам писане според етимологията.
А за буквата Ѣ, освен етимологията, прилагам и морфологичния̌т принцип.
И все пак, да припомня̨, че по моя̌т проект употребата на буквите Ѣ и Ѫ не е задължителна и
всеки е свободен да се придържа към ограниченията, въведени за тези букви в упъ̨тването на министър Иванчев.
Меродавни са̨ не тези два списъка, а етимологичните речници.
Спор по правописен въпрос, зася̋гащ ня̋кой от тези списъци, следва да се измени на спор за етимологията на разглежданата дума.
Например, спорът дали да се разреши писането на думата дѫлбок
със Ѫ или дълбок да остане единствен допустим вариант,
тря̋бва да се сведе до етимологията на тази дума: дали тя произлиза от глѫбок със случайно звуково изменение г=>д, или
(по мнението на А.Т.Балан) тя произлиза от думата дълъг, като е взела завършъкът си от думата глѫбок.
И все пак, за буквата Ѣ има два спорни общи проблема, разгледани в
раздел 2 на този очерк:
Обаче тези компютърни програми ще бъ̨да̨т много сложни.
Те тря̋бва да имат сложността на програмите за превод от един език на друг.
Те не са̨ по силите на любители-ентусиасти.
Нещо повече: правописът ни е такъв, че позволява да има случаи,
когато само авторът може да определи точния̌т смисъл на написания̌т текст, а на дикторът да му се наложи да го интерпретира.
Всеки е знаел да ги пише правилно: ".. ако тѣ те познаваха̨ .."
Това са̨ две различни думички, които и в речта се различават на слух.
тѣ е номинативната форма (формата за именителен падеж) на личното местоимение за трето лице в множествено число.
тѣ не е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в силна позиция, така както и гласния̨т звук А в местоимението аз.
тę е акузативната форма (формата за винителен падеж) на личното местоимение за второ лице в единствено число.
тę е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в слаба позиция и не е стабилен.
В нашето село тази клитика се произнася тѫ - чува се Ъ или А.
Сега си представете, че компютърна програма тря̋бва да прегледа текст на български език, на кирилица, но без буквата ѣ,
и програмата тря̋бва да постави буквата ѣ на правилните места.
Тази програма тря̋бва да направи синтактичен анализ на текстът, за да определи написаното
те коя думичка представя: тѣ или тę.
Съ̨щия̌т анализ се прави, за да се определи как да се преведе на английски написаната думичка те:
дали като they или като you.
На ОФ-правопис: Ако те подозираха̨ за нещо, ня̋маше да си затрая̨т.
Къде да сложим буквата ѣ?
Така ли: .. Ако тę подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
Или така: .. Ако тѣ подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
В единия̌т случай "ти" си замесен, в другия̌т случай не си.
Ако изречението беше произнесено, точния̌т му смисъл щеше да си проличи в зависимост от това
дали те е произнесено като клитика или като знаменателна думичка.
Но ако е написано на отечествено-фронтовския̌т правопис без буквата ѣ,
тогава само авторът може да каже точния̌т смисъл на изречението.
Никой друг. Още по-малко компютърна програма.
Е, да. В доста случаи контекстът може да помогне.
Забележете, че посоченото в горния̌т пример не е проблем на естествения̌т говорим език.
Естествено е в естествените говорими езици да има случаи, когато точния̌т смисъл се изяснява от контекстът.
Но ако правописът въвежда нови такива случаи, несъ̨ществуващи в живата реч, то този правопис е дефектен.
Чел съм, че семитските писмености изобилствали с такива случаи.
Специални мерки са̨ били взети - допълнителни диакритични знаци, за да не се губи смисълът на арабския̌т текст на Куранът.
Оригиналната огласовката на Ветхия̌т завет е била загубена през вековете, но има достатъчно стари преводи на гръцки и латински.
Компютърните програни за превод от един език на друг трудно се справят с контекстът, и това е естествено.
Специално за българския̌т правопис - той би се подобрил, ако редовно се отбеля̋зваха̨ ударенията.
Това обезсърдчително коментарче за буквата ѪЗабележка/Remark/Предупреждение/Caution/Update
се отнася само до пост-модерния̌т и до екавско-сърбоманския̌т правопис.
То обяснява защо традицията повелява в глаголните завършъци вместо буквата Ѫ да се пише А или Я.
То обяснява защо традицията налага ограничението буквата Ѫ да се пише само в корените ма думите.
Естествения̌т правопис отменя това ограничение.
Този очерк е преработен във връзка с въвеждането на естествения̌т правопис.
Изразите, отбеля̋зани по-долу със звездичка, в съ̨щност са̨ в естествен правопис.
Досега съм се придържал към пост-модерния̌т правопис. но предвиждам да мина̨ към естествения̌т.
В разделът за буквата Ѫ
съм приел ограничението:
Буквата Ѫне може да се пише в окончания и в определителни членове.
Такава е традицията ни още от 19-ти век, която е била официализирана през 1899 с иванчевския̌т правопис.
На такива места се пиша̨т буквите А или Я.
Примери:
"ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
"вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".
При това ограничение, т.е. ако буквата Ѫ се пише само в корените на думите, редки са̨ случаите,
когато компютърна програма ще се затрудни да замести буквата Ъ със Ѫ на правилните места.
Но все пак за такъв случай се сещам:
Сега това е кѫт за дѣцата да си играя̨т.
Сега това е кът - нѣ̋ма вече такива нѣща.
Сега нека само в това коментарче да пренебрегнем ограничението - нека да пишем буквата Ѫ и в завършъците на думите,
спазвайки трите основни правописни принципа: морфологичния̌т, етимологическия̌т и фонетичния̌т.
*Когато пишѫ буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, ще слагам звѣздичка отпрѣд.
Горните примери:
*"щѫ не щѫ", "рѫмжѫ", "ще донесѫ"
*"вървıѫ", "вървıѫт си по пѫтя̌т", "спıѫ", "стоıѫ".
Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
*Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще могѫт да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
В избрания̌т правописен вариант:
"ща̨ не ща̨", "ръ̨мжа̨", "ще донеса̨",.
"вървя̨", "вървя̨т си по пъ̨тя̌т", "спя̨", "стоя̨".
Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тези букви на правилното им мя̋сто.
Истината е, че компютърът лесно ще се научи
да слага буквата Ѫ в думата *могѫт и
да оставя буквата А в думата слагат.
*Доколко хората бихѫ могли да се научѫт на това.
Глаголът *могѫ е силен глагол.
В сегашно време той се спря̋га така: аз *могѫ, той може, тѣ *могѫт.
Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) *могѫт махнете крайното Т,
ще остане (аз) *могѫ - формата за първо лице ед.ч.
Глаголът слагам е слаб глагол.
В сегашно време той се спря̋га така: аз слагам, той слага, тѣ слагат.
Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) слагат махнете крайното Т,
ще остане (той) слага - формата за трето лице ед.ч.
В традиционната училищна терминология слабите глаголи се наричат глаголи от 3-то спрежение,
а пък силните глаголи са̨ от 1-во и 2-ро спрежение.
Хората тря̋бва да прилагат следното правило:
Глаголна форма за сегашно време (или пък за бъ̨деще време след ще),
която в официалния̌т правопис завършва на -а или -я:
Ако се отнася до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се заменя на -ѫ или -ıѫ.
Това е силен глагол.
Ако се отнася до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се изменя.
Това е слаб глагол.
Глаголна форма за сегашно време (или пък за бъ̨деще време след ще),
която в официалния̌т правопис завършва на -ат или -ят,
мислено махаме крайното -т:
Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до аз (първо лице ед.ч.),
то окончанието се замѣня на -ѫт или -ıѫт.
Това е силен глагол.
Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
Това е слаб глагол.
Ако глаголната форма за сегашно време (или пък за бъ̨деще време след ще) в официалния̌т правопис завършва на
-а/-ат или -я/-ят,
като ударението пада на това окончание и то звучи
-Ъ/-ЪТ или -IЪ/-IЪТ,
то това е силен глагол и смело слагайте буквата Ѫ:
-ѫ/-ѫт или -ıѫ/-ıѫт,
В края̌т на 19-ти век просветния̌т министър Тодор Иванчев е преценил, че горното правило е твърде сложно,
и затова не е разрешил писането на буквата Ѫ в глаголните завършъци.
Оставена е била само в глаголната форма сѫ, ..
.. правописът на която през 1945 отечествено-фронтовците сменили на са.
Макар че аз се придържам към традиционното ограничение да не пиша̨
буквата Ѫ в завършъците на думите,
все пак отбеля̋звам с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek)
буквите а̨ и я̨, когато те заместватѫ или ıѫ.
От друга страна, текстовете си във blogspot.com обикновено ги предлагам в пет правописни варианта.
Този, на който пиша̨, го наричам пост-модерен.
Остана̨лите четири варианта се получават от него чрез автоматично конвертиране.
При двата правописни варианта, които се основават на латиница, а не на кирилица,
не се спестява звукът Ъ в завършъците на думите.
Маркировката с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek) помага на автоматичния̌т конвертор.
Забеля̋зал съм, че при тази маркировка правя̨ повече грешки,
отколкото с буквите ѣ и ѫ.
Моля̨ да съобщавате, ако забележите такива.
Разбира се, за всеки славянски език като нашия̌т най-важното при глаголите е разделянето им по вид (по аспект): свършен (перфективни глаголи) и несвършен (имперфективни глаголи).
На това се обръща достатъчно внимание в училище и тука ня̋ма смисъл да се задъ̨лбава.
Разделянето на глаголите на перфективни и имперфективни е според значението им, според семантиката, която се отразява на морфологията и синтаксисът.
Делението на глаголите на слаби и силни е според тя̋хната морфология.
Това деление е явление, специфично за българския̌т език.
Двете делби на българските глаголи - на перфективни и имперфективни от една страна и на
слаби и силни от друга страна са̨ независими една от друга.
Формите за 3-то лице множествено число сегашно време на слабия̌т имперфективен глагол вземам и
на силния̌т перфективен глагол (да) взема̨ звуча̨т еднакво - те са̨ омоними в естествения̌т български език.
За един естествен език е естествено да има омонимия.
Ако маркираме завършъците на силните глаголи, както стана̨ дума досега, ще разрешим тази омонимия по морфологичен начин.
Други способи за разрешаване на омонимията, използвани в писменостите по светът, са̨ йероглифния̌т принцип и историческия̌т традиционен правопис (френски, английски, гръцки).
Ако две словоформи звуча̨т различно, т.е. те не са̨ омоними, но се пиша̨т еднакво, то те са̨ омографи.
Омографите са̨ дефект на писмеността
Традиционния̌т български правопис създава условия за много омографи.
Особено когато се пренебрегва възможността омографията да се разреши с поставяне на ударения.
Поради този факт съ̨ществуват доста написани текстове на български, в които и контекстът не може да помогне да се разреши омографията.
Ако маркираме завършъците на силните глаголи, както стана̨ дума досега, това би разрешило много от омографите по морфологичен начин.
Отечествено-фронтовския̌т правопис създава условия за омография, която и ударенията не мога̨т да разреша̨т.
Нужни са̨ други диакритични знаци или пък ня̋коя възстановена буква Ѣ или Ѫ.
[ОФ-правопис] Вървя пет часа по тясна пътека.
[Текущ правопис] Кой? Кога? Аз, той, или тя?
[Текущ правопис] Вървя̨ пет часа по тя̋сна пъ̨тека - аз сега.
[Текущ правопис] Вървя̋ пет часа по тя̋сна пъ̨тека - тя или той вчера.
Този коментар изця̋ло е извън темата за буквите Ѣ и Ѫ.
В разделът за буквата Ѣ
ми се наложи да използвам съмнителна терминология.
Термините "мина̨ло свършено-несвършено-неопределено време", които се използват в началните и средните училища, са̨ правилни. С тя̋х проблеми ня̋ма.
Или ако има, то е че са̨ дълги, тромави и неудобни.
В научната литература на тя̋хно мя̋сто се използвт три кратки термина:
"перфект" (означава "свършемо"),"имперфект" (означава "несвършемо") и "ао̀рист" (означава "неопределено").
Обаче според установената научна терминология, с думата "перфект" се означава мина̨лото неопределено време,
а с думата "ао̀рист" - мина̨лото свършено време.
В по-нови мои текстове се стремя̨ да изправя̨ това несъответствие.
Но в тази публикация съм се придържал към установената в науката терминология.
Допълнение: Тази публикация е поправена и неправилния̌т термин "ао̀рист" вече не се използва.
Допълнение: В частност, този коментар е вече напълно неадекватен.
.. дефинирах така наречения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.
Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ.
В моментът е така.
Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ
или без да се натиска бутонче за правописен вариант.
В моментът е така.
Това наложи промени в текстът на този очерк.
В почти всички раздели и в старите коментари.
Очеркът е написан в така наречения̌т пост-модерен правопис ..
.. и чрез софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в
първия̌т коментар.
Eстествения̌т правопис е последния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.
До въвеждането на естествения̌т правопис
този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис,
а не за другите четири правописни варианти, които бя̋ха̨ налични.
Вече не е така.
Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.
Досега примерите и пълнежът на таблиците се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
Сега, ако е избран естествения̌т правопис,
примерите и пълнежът на таблиците се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен предполагат я̀тов правопис,
те не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
Следователно, разделът Кога се пише буквата Ѣ
в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.
Два въпроса за естествениът̌ правопис: Първо, защо не се прилага морфологичниът̌ принцип навсѣкъдѣ? Напримѣр нарѣчието "все" спорѣд менѣ би трѣбвало да се пише "всѣ", защото има общ корен с "всѣкакъв". Сѫщото смѣтам за коренът̌ "ıад" в "ıам" и "обѣд". Знам, че така се е писало в Иванчевскиът̌ правопис, но това може да се каже и за голѣмиът юс (Ѫ) в глаголнитѣ окончаниıа, а там естествениът̌ правопис се различава от Иванчевскиът̌. По сѫщиът начин мислıѫ, че би могло "нужен" да се върне към "нужд̌ен". Второ, има ли смисъл изобщо да се направи опит да се побългарıѫт поне нѣкои от думитѣ, които се промѣнıат под влиıание на рускиът? Напр. "начело" вмѣсто "начало", "чест" вмѣсто "част", "тървога" или "тръвога" вмѣсто "тревога" и т.н. Аз лично съм за̀, но дали това не е пак реформа "а-ла-Ататюрк"?
По вториът̌ въпрос. Да се побългари руската дума "начало" (напримѣр) означава да се промѣни самиът̌ наш език. Докато аз се занимавам само с правописът̌, промѣням правописът̌, без да промѣням езикът̌. Не, не искам да го промѣням езикът̌.
Не бих се съгласил, че коренът̌ на наречието "все" е сѫщиът̌, както във "всѣ̋какъв". Подозирам, че старата форма е "вся", с малка носовка, което оправдава писането с "е".
Проблемът̌ със "ıад" и "ıам" е в това, че в старо-славянски и старо-български там е звучало "ıа", и съотвѣтно така се е пишѣло. Не "ѣ", както в "обѣд". С други думи, гласната в коренът̌ е звучала различно в старо-славянски. Подобна разлика има в глаголнитѣ форми "имам" и "поемам". Замѣсени в казусът̌ сѫ така нарѣченитѣ протези в пра-славянски.
Два въпроса за естествениът̌ правопис:
ReplyDeleteПърво, защо не се прилага морфологичниът̌ принцип навсѣкъдѣ? Напримѣр нарѣчието "все" спорѣд менѣ би трѣбвало да се пише "всѣ", защото има общ корен с "всѣкакъв". Сѫщото смѣтам за коренът̌ "ıад" в "ıам" и "обѣд".
Знам, че така се е писало в Иванчевскиът̌ правопис, но това може да се каже и за голѣмиът юс (Ѫ) в глаголнитѣ окончаниıа, а там естествениът̌ правопис се различава от Иванчевскиът̌. По сѫщиът начин мислıѫ, че би могло "нужен" да се върне към "нужд̌ен".
Второ, има ли смисъл изобщо да се направи опит да се побългарıѫт поне нѣкои от думитѣ, които се промѣнıат под влиıание на рускиът? Напр. "начело" вмѣсто "начало", "чест" вмѣсто "част", "тървога" или "тръвога" вмѣсто "тревога" и т.н. Аз лично съм за̀, но дали това не е пак реформа "а-ла-Ататюрк"?
По вториът̌ въпрос. Да се побългари руската дума "начало" (напримѣр) означава да се промѣни самиът̌ наш език. Докато аз се занимавам само с правописът̌, промѣням правописът̌, без да промѣням езикът̌. Не, не искам да го промѣням езикът̌.
DeleteПо първиът̌ въпрос.
DeleteНе бих се съгласил, че коренът̌ на наречието "все" е сѫщиът̌, както във "всѣ̋какъв". Подозирам, че старата форма е "вся", с малка носовка, което оправдава писането с "е".
Проблемът̌ със "ıад" и "ıам" е в това, че в старо-славянски и старо-български там е звучало "ıа", и съотвѣтно така се е пишѣло. Не "ѣ", както в "обѣд". С други думи, гласната в коренът̌ е звучала различно в старо-славянски. Подобна разлика има в глаголнитѣ форми "имам" и "поемам". Замѣсени в казусът̌ сѫ така нарѣченитѣ протези в пра-славянски.