Friday, January 24, 2020

Ако искаме да възстановим буквите Ѣ и Ѫ, как да ги употребяваме

Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме

(.. свий&скрий всичко ..)  (.. покажи всичко ..)  .. to the bottom ..



Ако искаме да възстановим буквите Ѣ и Ѫ, как да ги употребяваме

▼▼   1. Преамбюл: общ раздел   (.. скрий го преамбюлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


  • Пред буквите Ѣ (ят, е двойно), Ѫ (юс голя̋м), Ъ (ер голя̋м) - най-българските букви - тря̋бва да благоговеете, а не да ги пишете къде да е.

    • Тези букви е по-добре изобщо да не се пиша̨т, ако не се пиша̨т правилно.
    • И не пишете глухо Ъ в края̌т на думите. Нека да не Ви привличат баналните неща.

  • Двата раздела 2 и 3 - "Кога се пише буквата Ѣ" и "Кога се пише буквата Ѫ" - са̨ независими един от друг и мога̨т да се чета̨т в произволен ред.

    • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѣ, можете да пропуснете раздел 3.
    • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѫ, можете да пропуснете раздел 2.
    • Но във всеки случай тря̋бва да започнете с този общ раздел, преди да продължите с раздел 2 или 3.

    • И в двата раздела се разчита читателите да зная̨т нормативното произношение в стандартния̌т български език, ..
    • .. както и писането на гласните според валидния̌т в моментът отечествено-фронтовски правопис.

  • Преди 1945, когато в сила е бил така наречения̌т Иванчевски правопис, буквите Ѣ и Ѫ са̨ се пишели редовно.

    • Обаче с достъ̨пен правописен речник от онова време не разполагам.
    • А пък и тогава, както и сега, в печатните издания е било пълно с правописни грешки.
    • Поради това, твърдението, че буквите Ѣ и Ѫ следва да се пиша̨т както в Иванчевския̌т правопис, е само приблизително и пожелателно.
    • При спорен случай, обикновен печатен текст от онова време не е достатъчен за решение на казусът.

  • При възстановяване на употребата на буквите Ѣ и Ѫ основни са̨ етимологичния̌т принцип и морфологичния̌т принцип.

  • Морфологичния̌т принцип е основен при всички официални български правописи.

    • Аз съ̨що така се придържам към него.
    • Морфологичния̌т принцип означава, че вся̋ка морфема - корен, представка, наставка, окончание - по възможност - следва да се пише по един и съ̨щ начин и да е лесно разпознаваема, независимо от отклоненията в произношението.
    • Приложението на морфологичния̌т принцип се покрива от тази публикация, както и от други мои публикации.

  • За да се прилага етимологичния̌т принцип при писането на възстановените букви Ѣ и Ѫ, следва да си служим с речници, най-вече етимологични речници:

  • Съ̨що така, за прилагането на етимологичния̌т принцип при писането на възстановените букви Ѣ и Ѫ, изключително полезно би било знанието на друг славянски език.

    • Руски, сръбски, украински, полски, ..
    • В разделите 2 и 3 този метод се обсъ̨жда, най-вече въз основа на руския̌т език.

    • Тука следва да се спомена̨т и разнообразните български диалекти.
    • Проблемът при тя̋х е оскъ̨дицата на систематични сведения в сравнение със стандартните езици.

  • Предлагам плавно подобрение на правописът, така че всичко старо да си остане правилно. Не искам реформа а-ла-комуниста или а-ла-ататюрк.

    • Просто тря̋бва буквите Ѣ и Ѫ да се възстановя̨т в азбуката и употребата им според етимологичния̌т и морфологичния̌т принцип да се разреши.
    • Употребата на буквите Ѣ и Ѫ да бъ̨де разрешена, но не и задължителна.

  • Сведенията, дадени в двата раздела 2 и 3 - кога се пиша̨т буквите Ѣ и Ѫ, ня̋ма да се уча̨т в средните и в началните училища.

    • Това е материя за студенти по българска или славянска филология.

    • В началните и средните училища ще се учи следното:
      • Буквите Ѣ и Ѫ влизат в съставът на българската азбука.
      • Писането им не е задължително.
      • Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще мога̨т да слагат тези букви на правилното им мя̋сто.
      • Буквата Ѫ се чете Ъ, но не всеки звук Ъ може да се запише с буквата Ѫ.
      • Буквата Ѣ се чете Е или IA (Я) според говорните навици. Не всеки звук Е може да се пише с буквата Ѣ. Нито пък вся̋ко Я може да се замести с Ѣ.
  • Буквите Ѣ и Ѫ не са̨ толкова архаични. Нима Ботев, Вазов, Славейкови баща и син, Яворов, Йовков, .. са̨ архаични. А всичките тези хора не са̨ си представяли българския̌т език без буквите Ѣ и Ѫ.

  • С точност до подробности, буквите Ѣ и Ѫ се пиша̨т само в думи със славянски произход.

  • Усвояването на правописът на възстановените български букви Ѣ и Ѫ не се постига с уроци, а с четене на текстове, където тези букви са̨ употребени правилно.

    • Kолкото човек е по-начетен, толкова по-грамотен става - такава е практиката при доста езици по светът.

  • Текстът в очеркът е актуалииран.  (.. разясни update-ът ..)

  • Ако в моментът Ви интересува само правописът на буквата Ѫ (но не и на Ѣ), натиснете тука.

    • Ако пък искате да продължите с правилата за буквата Ѣ, то продължете надолу, след като натиснете тука.

  • (.. скрий го преамбюлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

►►   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)   (.. покажи го разделът за Ѣ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..



►►   3. Кога се пише буквата Ѫ (голя̋м юс, голя̋ма носовка, широко Ъ)  (.. покажи го разделът за Ѫ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..



▼▼   4. Препратки (references)   (.. скрий ги ..)

(.. скрий ги препратките ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бележки по използвания̌т в този очерк правопис  (.. скрий ..)

    • Този очерк се дава в шест правописни варианта:

      • Пост-модерен правопис
      • Отечествено-фронтовски правопис
      • Екавско-сърбомански правопис
      • Естествен правопис
      • Романизация (българска латиница)

      • Всички тези правописни варианти се основават на стандартното произношение на нормативния̌т български език.
      • Между тези четири варианта може да се превключва с бутони, които са̨ дадени малко по-горе, както и най-горе в дя̋сно.

      • .. към описанието на българската латиница ..

    • Избран е пост-модерния̌т правопис, който предпочитам и към който обикновено се придържам.

    • Бележки по пост-модерния̌т правопис, който предпочитам и към който обикновено се придържам:

      • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
      • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употребява, както е описано в раздел 2 на този очерк.

      • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
      • Това е русофилски правопис и следователно буквите Й, Ю и Я се използват.

      • Възстановена е буквата голя̋м юс ѫ, която се употребява, както е описано в раздел 3 на този очерк.

      • Въведени са̨ буквите џ/Џ и ђ/Ђ съответно за дж и жд.

      • За разлика от стария̌т иванчевски правопис, глухите краесловни ерове са̨ забранени.
      •
    • Избрали сте отечествено-фронтовския̌т правопис.

    • Бележки по отечествено-фронтовския̌т правопис:

      • Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
      • Това е якавски правопис. Вместо буквата ят ѣ се пише или е или я според сегашната якавска норма на звучене.

      • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
      • Това е русофилски правопис и следователно буквите Й, Ю и Я се използват.

      • Това е официалния̌т правопис в България от 1945 насам.
      • Все пак, използва се негова модификация:

    • Избрали сте екавско-сърбоманския̌т правопис.

    • Бележки по екавско-сърбоманския̌т правопис:

      • Това е екавски правопис. Той не е якавски или ятов, а екавски.
      • Това е екавски правопис. Вместо буквата ят ѣ вина̨ги се пише е или пък ё, когато по сегашната норма звучи като jа и съответно се пише я в отечествено-фронтовския̌т правопис.

      • Това е сърбомански правопис. Той не е русофилски и не е латиница.
      • Това е сърбомански правопис и следователно буквите Й, Ю и Я не се използват. Не се използват и Ь и Ѣ.
      • Буквите Й, Ю и Я се заместват съответно със J, JУ и JА.
      • Буквата Я се замества със JЪ, когато звучи така и има еров произход.

      • Въведени са̨ буквите џ/Џ и ђ/Ђ съответно за дж и жд.
      • Въвежда се и буквата голя̋м юс ѫ, която се употребява, както е описано в раздел 3 на този очерк.
      •
    • .. Скрий бележките по използвания̌т в този очерк правопис ..  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 22:11:: Списък на ня̋кои корени на думи със Ѫ и Ъ

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бележки по иванчевския̌т правопис на буквата Ѫ  (.. скрий ..)

    • Съпоставка на правописът на възстановената буква Ѫ, както се описва в раздел 3 на този очерк, с валидния̌т до 1945 иванчевски правопис на тази буква:

      • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в корените (или в основите) на думите, но не в окончания или в определителни членове.

      • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в корените според етимологията.

      • И в двата варианта писането на буквата Ѫ без подкрепа от етимологията не е разрешено.
      • И в двата варианта писането на буквата Ѫ в окончания или в определителни членове не е разрешено.

      • Иванчевския̌т правопис допуска отстъ̨пление от общия̌т етимологичен принцип в случаите, когато гласния̌т звук участва в казусът "подвижно Ъ":

        • Според пост-модерния̌т правопис, без отстъ̨пление от етимологичния̌т принцип: гѫрди, тѫрся̨
        • Според иванчевския̌т правопис: гърди, търся̨

        • Доводите за това отстъ̨пление ги оценявам като нелогични и неоснователни.

      • При пост-модерния̌т правопис, употребата на възстановената буква Ѫ по начинът, описан в раздел 3 на този очерк, е само разрешена, а не е задължителна.
        • Сиреч, ня̋ма проблем да се пише гърди и търся̨, а не гѫрди и тѫрся̨.

      • Докато при иванчевския̌т правопис, където употребата на буквата Ѫ е разрешена, то там тя е и задължителна.

    • Проблемът с "подвижното Ъ" е скрит под дебела замазка и в иванчевския̌т, и в отечествено-фронтовския̌т правопис.

      • В проектът за пост-модерния̌т правопис ня̋мам намерение да свалям тази замазка.
      • Допълнение: С проектът за естествения̌т правопис окончателно съм се отказал да я̨ свалям.

      • Адекватно третиране на проблемът с "подвижното Ъ" е предлагал Найден Геров при своя̌т етимологически издържан правопис.

      • Споменаването на проблемът с "подвижното Ъ" във връзка с буквата Ѫ при иванчевския̌т правопис с нищо не допринася за решаването на този проблем.
      • Намекът, че звукът Ѫ, намиращ се в казус "подвижно Ъ", се превръщал в звук Ъ, е несъстоятелен, понеже вся̋ко Ѫ се превръща в Ъ.

    • Има два взаимно-свързани проблема, за които в настоящия̌т си проект за пост-модерен правопис не предлагам решение.
      • Двата проблема са̨:
        • Правописът на глаголните окончания с юсов произход
        • Правописът на звукът Ъ в окончания и определителни членове
      • Бих приел и предложил само ця̋лостно решение на тези два взаимно-свързани проблема.
      • Такова решение още никой не е дал.

      • Но фактът, че все още ня̋ма задоволително решение на горните два проблема, не бива да бави възстановяването на буквата Ѫ и разрешаването на употребата ѝ в корените (и в основите) на думите според етимологията.

      • Допълнение: С проектът за така наречения̌т естествен правопис вече се дава решение на тези проблеми.

    • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бележки по правописът на министър Иван Вазов  (.. скрий ..)

    • Според проучванията на Тодор Червенков, Иван Вазов е авторът на първото официално правописно упъ̨тване, издадено в последните дни на Вазов като министър на просвещението. То остава в сила по-малко от месец, преди следващия̌т министър Тодор Иванчов да издаде ново официално правописно упъ̨тване.

    • Новото упъ̨тване се основавало на старото, с ня̋кои поправки, ня̋кои от тя̋х - съ̨ществени.

    • В упъ̨тването на министър Иванчов се намалил броя̌т на случаите, когато се употребявали буквите Ѣ и Ѫ.

      • В частност, било отменено писането на големия̌т юс Ѫ в глаголните окончания.

        • Според упъ̨тването на Вазов, много от глаголните окончания с етимологичен голя̋м юс, макар и не всички такива, се пишели с буква Ѫ.

        • За глаголните окончания, аз засега се придържам и препоръ̨чвам практиката на иванчевския̌т правопис - без буквата Ѫ в глаголните окончания.
        • Допълнение: С проектът за така наречения̌т естествен правопис се връща писането на буквата Ѫ нався̋къде според етимологията, включително в глаголните завършъци.

      • Но за остана̨лите случаи, в корените (и основите) на думите, не се съобразявам с упъ̨тването на министър Иванчов.

        • За буквата Ѫ приемам писане според етимологията.

        • А за буквата Ѣ, освен етимологията, прилагам и морфологичния̌т принцип.

        • И все пак, да припомня̨, че по моя̌т проект употребата на буквите Ѣ и Ѫ не е задължителна и всеки е свободен да се придържа към ограниченията, въведени за тези букви в упъ̨тването на министър Иванчев.

    • Списъкът на корени на думи със Ѫ и Ъ от раздел 3 е сравнен с таблицата в двете министерски упъ̨твания.

    • А пък списъкът на корени на думи със Ѣ от раздел 2 е съставен въз основа на двете министерски упъ̨твания.

    • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-11 18:23:: Списък на ня̋кои корени на думи с буквата Ѣ

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: отричане от отговорност  (.. скрий ..)

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Правописен речник от 1920 с автор Васил Василев бе добавен към
    • .. благодарение на Тодор Червенков.

    • Вече разполагам с правописен речник за иванчевския̌т правопис.

    • Добра характеристика на този речник е това, че буквите Е и Ѣ се подреждат заедно, независимо от редът им в азбуката.
    • Предговорът на речникът съдържа добре структурирани правила.

    • Тъй като това е само правописен речник, я̀кането - произношението на буквата Ѣ като JА - не е отразено.
    • То и в моя̌т текст правоговорът не е отразен, след като не пиша̨ ударения.

    • Поня̋кога правилата за писане на буквата Ѣ се различават от тези, които аз давам.

      • Аз гледам да не правя̨ отстъ̨пки от морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис.
      • При моя̌т подход буквата Ѣ може да се пише по-често, отколкото при иванчевския̌т правопис.

      • Но пък при моя̌т подход писането на буквата Ѣ изобщо не е задължително - тя може във всеки конкретен случай да се заменя с Е или Я.

    • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Два обезсърдчителни коментара: единия̌т за буквата Ѣ, а другия̌т - за Ѫ 
    • (.. скрий ги тези два коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

    • ▼▼  Преамбюлче: общи думи за двете букви  (.. скрий го преамбюлчето ..)

    • ▼▼  Коментар за буквата Ѣ  (.. скрий го коментарчето ..)

      • Ще дам прост пример.
      • Има две думи: тѣ и тę.

        • Преди 1945 те са̨ се пишели различно: тѣ и те.
        • Никой грамотен човек не ги е бъркал.
        • Всеки е знаел да ги пише правилно:
          ".. ако тѣ те познаваха̨ .."

      • Това са̨ две различни думички, които и в речта се различават на слух.

        • тѣ е номинативната форма (формата за именителен падеж) на личното местоимение за трето лице в множествено число.
        • тѣ не е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в силна позиция, така както и гласния̨т звук А в местоимението аз.

        • тę е акузативната форма (формата за винителен падеж) на личното местоимение за второ лице в единствено число.
        • тę е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в слаба позиция и не е стабилен.
        • В нашето село тази клитика се произнася тѫ - чува се Ъ или А.

      • Сега си представете, че компютърна програма тря̋бва да прегледа текст на български език, на кирилица, но без буквата ѣ, и програмата тря̋бва да постави буквата ѣ на правилните места.
      • Тази програма тря̋бва да направи синтактичен анализ на текстът, за да определи написаното те коя думичка представя: тѣ или тę.
      • Съ̨щия̌т анализ се прави, за да се определи как да се преведе на английски написаната думичка те: дали като they или като you.

      • На ОФ-правопис: Ако те подозираха̨ за нещо, ня̋маше да си затрая̨т.
      • Къде да сложим буквата ѣ?
      • Така ли: .. Ако тę подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
        Или така: .. Ако тѣ подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?

      • В единия̌т случай "ти" си замесен, в другия̌т случай не си.
      • Ако изречението беше произнесено, точния̌т му смисъл щеше да си проличи в зависимост от това дали те е произнесено като клитика или като знаменателна думичка.
      • Но ако е написано на отечествено-фронтовския̌т правопис без буквата ѣ, тогава само авторът може да каже точния̌т смисъл на изречението.
      • Никой друг. Още по-малко компютърна програма.
      • Е, да. В доста случаи контекстът може да помогне.

      • Забележете, че посоченото в горния̌т пример не е проблем на естествения̌т говорим език.
      • Естествено е в естествените говорими езици да има случаи, когато точния̌т смисъл се изяснява от контекстът.
      • Но ако правописът въвежда нови такива случаи, несъ̨ществуващи в живата реч, то този правопис е дефектен.

      • Чел съм, че семитските писмености изобилствали с такива случаи.
      • Специални мерки са̨ били взети - допълнителни диакритични знаци, за да не се губи смисълът на арабския̌т текст на Куранът.
      • Оригиналната огласовката на Ветхия̌т завет е била загубена през вековете, но има достатъчно стари преводи на гръцки и латински.

      • Компютърните програни за превод от един език на друг трудно се справят с контекстът, и това е естествено.

      • Специално за българския̌т правопис - той би се подобрил, ако редовно се отбеля̋зваха̨ ударенията.
      • Но пък така бихме стеснили диалектната му база.

      • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѣ ..) 
        (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

    • ▼▼  Коментар за буквата Ѫ  (.. скрий го коментарчето ..)

      • Това обезсърдчително коментарче за буквата Ѫ   Забележка/Remark/Предупреждение/Caution/Update 
        • се отнася само до пост-модерния̌т и до екавско-сърбоманския̌т правопис.

        • То обяснява защо традицията повелява в глаголните завършъци вместо буквата Ѫ да се пише А или Я.
        • То обяснява защо традицията налага ограничението буквата Ѫ да се пише само в корените ма думите.

        • Естествения̌т правопис отменя това ограничение.
        • Този очерк е преработен във връзка с въвеждането на естествения̌т правопис.

        • Изразите, отбеля̋зани по-долу със звездичка, в съ̨щност са̨ в естествен правопис.
        • Досега съм се придържал към пост-модерния̌т правопис. но предвиждам да мина̨ към естествения̌т.

      • В разделът за буквата Ѫ съм приел ограничението:
        Буквата Ѫ не може да се пише в окончания и в определителни членове.
        • Такава е традицията ни още от 19-ти век, която е била официализирана през 1899 с иванчевския̌т правопис.

        • На такива места се пиша̨т буквите А или Я.
        • Примери:
          • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
          • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".

      • При това ограничение, т.е. ако буквата Ѫ се пише само в корените на думите, редки са̨ случаите, когато компютърна програма ще се затрудни да замести буквата Ъ със Ѫ на правилните места.
      • Но все пак за такъв случай се сещам:
        • Сега това е кѫт за дѣцата да си играя̨т.
        • Сега това е кът - нѣ̋ма вече такива нѣща.

      • Сега нека само в това коментарче да пренебрегнем ограничението - нека да пишем буквата Ѫ и в завършъците на думите, спазвайки трите основни правописни принципа: морфологичния̌т, етимологическия̌т и фонетичния̌т.
        • *Когато пишѫ буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, ще слагам звѣздичка отпрѣд.

      • Горните примери:

        • *"щѫ не щѫ", "рѫмжѫ", "ще донесѫ"
        • *"вървıѫ", "вървıѫт си по пѫтя̌т", "спıѫ", "стоıѫ".

        •   Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
        • *Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще могѫт да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.

        • В избрания̌т правописен вариант:
          • "ща̨ не ща̨", "ръ̨мжа̨", "ще донеса̨",.
          • "вървя̨", "вървя̨т си по пъ̨тя̌т", "спя̨", "стоя̨".
          • Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тези букви на правилното им мя̋сто.

      • Истината е, че компютърът лесно ще се научи да слага буквата Ѫ в думата *могѫт и да оставя буквата А в думата слагат.
      • *Доколко хората бихѫ могли да се научѫт на това.

        • Глаголът *могѫ е силен глагол.
        • В сегашно време той се спря̋га така: аз *могѫ, той може, тѣ *могѫт.
        • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) *могѫт махнете крайното Т, ще остане (аз) *могѫ - формата за първо лице ед.ч.

        • Глаголът слагам е слаб глагол.
        • В сегашно време той се спря̋га така: аз слагам, той слага, тѣ слагат.
        • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) слагат махнете крайното Т, ще остане (той) слага - формата за трето лице ед.ч.

        • В традиционната училищна терминология слабите глаголи се наричат глаголи от 3-то спрежение, а пък силните глаголи са̨ от 1-во и 2-ро спрежение.

      • Хората тря̋бва да прилагат следното правило:

        • Глаголна форма за сегашно време (или пък за бъ̨деще време след ще), която в официалния̌т правопис завършва на -а или -я:

          • Ако се отнася до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се заменя на -ѫ или -ıѫ.
            • Това е силен глагол.
          • Ако се отнася до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се изменя.
            • Това е слаб глагол.

        • Глаголна форма за сегашно време (или пък за бъ̨деще време след ще), която в официалния̌т правопис завършва на -ат или -ят, мислено махаме крайното -т:

          • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫт или -ıѫт.
            • Това е силен глагол.
          • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
            • Това е слаб глагол.

        • Ако глаголната форма за сегашно време (или пък за бъ̨деще време след ще) в официалния̌т правопис завършва на -а/-ат или -я/-ят, като ударението пада на това окончание и то звучи -Ъ/-ЪТ или -IЪ/-IЪТ, то това е силен глагол и смело слагайте буквата Ѫ: -ѫ/-ѫт или -ıѫ/-ıѫт,

      • В края̌т на 19-ти век просветния̌т министър Тодор Иванчев е преценил, че горното правило е твърде сложно, и затова не е разрешил писането на буквата Ѫ в глаголните завършъци.

        • Оставена е била само в глаголната форма сѫ, ..
        • .. правописът на която през 1945 отечествено-фронтовците сменили на са.

      • Примери (силен глагол, слаб глагол)  (.. скрий ги ..):

        • .. то окончанието се замѣня ..
        • .. аз го замѣням окончанието ..
        • .. тѣ го замѣнят окончанието ..
        • .. *не могѫ да го замѣнıѫ ..
        • .. *не могѫт да го замѣнıѫт ..
        • .. не може да го замѣни ..
          •
        • (В този случай формите се различават по ударението)

        • .. какъв члѣн слагат слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
        • .. какъв члѣн слага тя слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
        • .. аз винѫги слагам пълен члѣн, дори и слѣд прѣдлог ..
        • .. тѣ се *колебаıѫт какъв члѣн да сложѫт ..
        • .. аз не се *колебаıѫ какъв члѣн да сложѫ - слагам винѫги пълен..
        • .. тя се *колебае какъв члѣн да сложи - слага ту пълен, ту кратък..
          •
        • В избрания̌т правописен вариант:
          • .. те се колебая̨т какъв член да сложа̨т - слагат ту пълен, ту кратък..
          • .. аз не се колебая̨ какъв член да сложа̨ - слагам вина̨ги пълен..

        • Написано е на официалния̌т правопис и не зная̨ как да го оцветя̨:
        • .. ще вземат участие ..
        • Дори да се чуе произнесено от авторът, пак не може да се разбере коя е точната глаголна форма.
        • Дали така:
          • .. аз ще вземъ̨ участие, ти ще вземеш участие, тя ще вземе участие,
          • .. ние ще вземем участие, вие ще вземете участие, те ще вземъ̨т участие ..
        • Или така:
          • .. аз ще вземам участие, ти ще вземаш участие, тя ще взема участие,
          • .. ние ще вземаме участие, вие ще вземате участие, те ще вземат участие ..
        • Ако маркираме завършъците на силните глаголи, както правя̨ аз, ще може формата да се укаже точно.

        • В много случаи контекстът помага:
          • .. ще имат да вземат ..
          • .. аз ще имам да вземам ..
            .. той ще има да взема ..
          • .. Еднократна коледна добавка ще *вземѫт всички пенсионери.
          • .. И аз ще *вземѫ еднократна коледна добавка.
          • .. Пенсионерът бай Христо и той ще вземе еднократна коледна добавка.

        • Естествено е в естествените говорими езици да има случаи, когато точния̌т смисъл се изяснява от контекстът.

      • Разгледахте ли горните примери? (.. НЕ ..)

      • Макар че аз се придържам към традиционното ограничение да не пиша̨ буквата Ѫ в завършъците на думите, все пак отбеля̋звам с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek) буквите а̨ и я̨, когато те заместват ѫ или ıѫ.

        • От друга страна, текстовете си във blogspot.com обикновено ги предлагам в пет правописни варианта.
        • Този, на който пиша̨, го наричам пост-модерен.
        • Остана̨лите четири варианта се получават от него чрез автоматично конвертиране.

        • При двата правописни варианта, които се основават на латиница, а не на кирилица, не се спестява звукът Ъ в завършъците на думите.
        • Маркировката с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek) помага на автоматичния̌т конвертор.

        • Забеля̋зал съм, че при тази маркировка правя̨ повече грешки, отколкото с буквите ѣ и ѫ.
        • Моля̨ да съобщавате, ако забележите такива.

      • Разбира се, за всеки славянски език като нашия̌т най-важното при глаголите е разделянето им по вид (по аспект): свършен (перфективни глаголи) и несвършен (имперфективни глаголи).
      • На това се обръща достатъчно внимание в училище и тука ня̋ма смисъл да се задъ̨лбава.
      • Разделянето на глаголите на перфективни и имперфективни е според значението им, според семантиката, която се отразява на морфологията и синтаксисът.

      • Делението на глаголите на слаби и силни е според тя̋хната морфология.
      • Това деление е явление, специфично за българския̌т език.
      • Двете делби на българските глаголи - на перфективни и имперфективни от една страна и на слаби и силни от друга страна са̨ независими една от друга.

      • Формите за 3-то лице множествено число сегашно време на слабия̌т имперфективен глагол вземам и на силния̌т перфективен глагол (да) взема̨ звуча̨т еднакво - те са̨ омоними в естествения̌т български език.
      • За един естествен език е естествено да има омонимия.
      • Ако маркираме завършъците на силните глаголи, както стана̨ дума досега, ще разрешим тази омонимия по морфологичен начин.
      • Други способи за разрешаване на омонимията, използвани в писменостите по светът, са̨ йероглифния̌т принцип и историческия̌т традиционен правопис (френски, английски, гръцки).

      • Ако две словоформи звуча̨т различно, т.е. те не са̨ омоними, но се пиша̨т еднакво, то те са̨ омографи.
      • Омографите са̨ дефект на писмеността

      • Традиционния̌т български правопис създава условия за много омографи.
      • Особено когато се пренебрегва възможността омографията да се разреши с поставяне на ударения.
      • Поради този факт съ̨ществуват доста написани текстове на български, в които и контекстът не може да помогне да се разреши омографията.

      • Ако маркираме завършъците на силните глаголи, както стана̨ дума досега, това би разрешило много от омографите по морфологичен начин.

      • Отечествено-фронтовския̌т правопис създава условия за омография, която и ударенията не мога̨т да разреша̨т.
      • Нужни са̨ други диакритични знаци или пък ня̋коя възстановена буква Ѣ или Ѫ.

        • [ОФ-правопис] Вървя пет часа по тясна пътека.
        • [Текущ правопис] Кой? Кога? Аз, той, или тя?
        • [Текущ правопис] Вървя̨ пет часа по тя̋сна пъ̨тека - аз сега.
        • [Текущ правопис] Вървя̋ пет часа по тя̋сна пъ̨тека - тя или той вчера.

      • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѫ ..)

    • ◄►   (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
      (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Терминологични неразбории  (.. скрий ..)

    • Този коментар изця̋ло е извън темата за буквите Ѣ и Ѫ.

    • В разделът за буквата Ѣ ми се наложи да използвам съмнителна терминология.

    • Термините "мина̨ло свършено-несвършено-неопределено време", които се използват в началните и средните училища, са̨ правилни. С тя̋х проблеми ня̋ма. Или ако има, то е че са̨ дълги, тромави и неудобни.

    • В научната литература на тя̋хно мя̋сто се използвт три кратки термина: "перфект" (означава "свършемо"),"имперфект" (означава "несвършемо") и "ао̀рист" (означава "неопределено").

    • Обаче според установената научна терминология, с думата "перфект" се означава мина̨лото неопределено време, а с думата "ао̀рист" - мина̨лото свършено време.

    • В по-нови мои текстове се стремя̨ да изправя̨ това несъответствие.
    • Но в тази публикация съм се придържал към установената в науката терминология.

    • Допълнение: Тази публикация е поправена и неправилния̌т термин "ао̀рист" вече не се използва.
    • Допълнение: В частност, този коментар е вече напълно неадекватен.
    • (.. скрий го този неадекватен коментар ..)


  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Модификации във връзка с естествения̌т правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • И тъй, междувременно ..

      • .. завърших трактатът си Мистерията на българските глаголи, и

      • .. дефинирах така наречения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.

        • Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ.
        • Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант.

    • Това наложи промени в текстът на този очерк.

      • В почти всички раздели и в старите коментари.

    • Очеркът е написан в така наречения̌т пост-модерен правопис ..
      • .. и чрез софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първия̌т коментар.
      • Eстествения̌т правопис е последния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.

      • До въвеждането на естествения̌т правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис, а не за другите четири правописни варианти, които бя̋ха̨ налични.
      • Вече не е така.
      • Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.

      • Досега примерите и пълнежът на таблиците се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
      • Сега, ако е избран естествения̌т правопис, примерите и пълнежът на таблиците се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.

      • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен предполагат я̀тов правопис, те не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
      • Следователно, разделът Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.

      • Обаче разделът Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерния̌т правопис.
      • В естествения̌т правопис буквата Ѫ се пише на много повече места:

        • В окончанията на силните глаголи за индикативно сегашно време в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:

          • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..

        • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативните мина̨ли времена имперфект и перфект (мина̨ло несвършено и мина̨ло свършено):

          • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..

        • В наставката -нѫ-:

          • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
          • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..

        • Местоименните форми неıѫ̨ и ıѫ̨.

    • (.. скрий ги последните модификации ..)

  • (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..






http://christotamarin.blogspot.com/2020/01/HowToUseYatAndJus.html?expand=list&show0=HowToUseYatAndJusJusText&show=HowToUseYatAndJusJusReference http://christotamarin.blogspot.com/2020/01/HowToUseYatAndJus.html?expand=list&show=HowToUseYatAndJusJusText#HowToUseYatAndJusJusReference
Posted by at
Labels: , , , ,
Last changed at 2024-12-25T10:04:27Z

3 comments:

  1. СвѣтFebruary 15, 2025 at 11:57 PM

    Два въпроса за естествениът̌ правопис:
    Първо, защо не се прилага морфологичниът̌ принцип навсѣкъдѣ? Напримѣр нарѣчието "все" спорѣд менѣ би трѣбвало да се пише "всѣ", защото има общ корен с "всѣкакъв". Сѫщото смѣтам за коренът̌ "ıад" в "ıам" и "обѣд".
    Знам, че така се е писало в Иванчевскиът̌ правопис, но това може да се каже и за голѣмиът юс (Ѫ) в глаголнитѣ окончаниıа, а там естествениът̌ правопис се различава от Иванчевскиът̌. По сѫщиът начин мислıѫ, че би могло "нужен" да се върне към "нужд̌ен".
    Второ, има ли смисъл изобщо да се направи опит да се побългарıѫт поне нѣкои от думитѣ, които се промѣнıат под влиıание на рускиът? Напр. "начело" вмѣсто "начало", "чест" вмѣсто "част", "тървога" или "тръвога" вмѣсто "тревога" и т.н. Аз лично съм за̀, но дали това не е пак реформа "а-ла-Ататюрк"?

    ReplyDelete
    Replies
    1. Christo TamarinFebruary 16, 2025 at 10:58 AM

      По вториът̌ въпрос. Да се побългари руската дума "начало" (напримѣр) означава да се промѣни самиът̌ наш език. Докато аз се занимавам само с правописът̌, промѣням правописът̌, без да промѣням езикът̌. Не, не искам да го промѣням езикът̌.

      Delete
    2. Christo TamarinFebruary 16, 2025 at 11:08 AM

      По първиът̌ въпрос.

      Не бих се съгласил, че коренът̌ на наречието "все" е сѫщиът̌, както във "всѣ̋какъв". Подозирам, че старата форма е "вся", с малка носовка, което оправдава писането с "е".

      Проблемът̌ със "ıад" и "ıам" е в това, че в старо-славянски и старо-български там е звучало "ıа", и съотвѣтно така се е пишѣло. Не "ѣ", както в "обѣд". С други думи, гласната в коренът̌ е звучала различно в старо-славянски. Подобна разлика има в глаголнитѣ форми "имам" и "поемам". Замѣсени в казусът̌ сѫ така нарѣченитѣ протези в пра-славянски.

      Delete

Subscribe to: Post Comments (Atom)