Мистерията на българскитѣ глаголи

Инициализацията на таблицитѣ и на обръщенията към тѣ̋х може да отнеме минути.
Ще трѣ̋бва да почакате.

Initialization may take minutes.
Please wait.

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

Мистерията на българскитѣ глаголи

•   ►►   покажи ıѫ̨ таблицата на съдържанието разгънѫ̨то  (.. покажи ıѫ̨ свито ..)  ◄◄

---

►►   .0. Преамбюл   (.. покажи го преамбюлът̌ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Преамбюл   (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

• ►►  Проф. Александър Балабанов за глаголитѣ в българскиът̌ език (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  Проф. Александър Балабанов за глаголът̌ в българскиът̌ език (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • Глаголът̌ в българскиът̌ език
  
  
  • Глаголът̌ – към него в българскиът̌ език има особен култ.
  • Всички отсѣнки и образи и полуобрази и сѣнки на сѣнкитѣ на дѣйната мисъл.
  • На дѣйствието или на състоянието, бързитѣ, неусѣтно промѣнливитѣ прекършвания на настроението.
  • Стига да има кой да ги използва правилно тия толкова много врѣмена и наклонения и еднократности и многократности.
  • Сѫщо като в царıът̌ на европейскитѣ езици, в дрѣвноелинскиът̌.
  • Сѫщо като в него парадоксално свободен е и нашиът̌ словоред.
  • Писателıът̌ или поетът̌ може да разгрѫща, накъдѣто си иска и както си иска.
  • И да замисли своята индивидуалност, и всичко да бѣлѣжи със свое лично клеймо.
  • И българинът̌, сѫщо като нѣмецът̌, би могъл да си пише дълги периоди със завои, със сводове, със слѣпи улички.
  • И със сѫщата леснина би могъл да намѣри крилати, кѫси изрази за своитѣ мисли.
  • Дяволът̌ на всѣки добър български писател надзърта от всѣ̋ка негова дума, без каквито и да било усилия, сѫщо така и ангелът̌.
  • Познавам нѣ̋кой и друг език на тоя свѣ̋т.
  • Прѣвеђал съм Омира, Шекспира, Хайне, Платона, Гьоте, прѣделикатниът̌ Софокъл, страшниът̌ Есхил.
  • И никога не сѫ ми липсвали български слова и форми, за да прѣдам точно това, което чувствувах в оригиналът̌, в самиът̌ основен гръцки текст.
  • И както пишѫ̨ в прѣдговоритѣ си напримѣр към невъзможниът̌ Аристофан.
  • Ако нѣ̋къдѣ е лош прѣводът̌ им, то не е за това, защото българскиът̌ език не стига или е груб и слаб, а защото аз, прѣводачът̌, съм слаб.


• ►►  Георги Марков: "И да те е имало, пак те е нѣ̋мало" (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  Георги Марков: Из "Есе за словото" (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  

  Вчера един английски филолог ме попита: "Вѣ̋рно ли е, че на български можете да употрѣбявате прилагателнитѣ като глаголи, че можете да кажете напримѣр: "Небето синѣе"?" - "Да", казах, ние можем да кажем: "Небето синѣе". Той се усмихнѫ̨ и отвърнѫ̨ тѫжно: "А ние с нашиът̌ изумително богат език не можем да кажем: "The sky blues".
  
  И това бѣше повод да му разкажѫ̨ за прѣградата, в която вѣроятно всички прѣводачи от български сѫ се сблъскали, за онова, което е може би най-голѣ̋мото богатство и очарование на българскиът̌ език – глаголнитѣ врѣмена. Тѣзи наистина невѣроятни глаголни врѣмена, които опрѣдѣлят не само врѣмето на протичане на дѣйствието, но и разстоянието на дѣйстващото лице от него – били ли сте там, когато дѣйствието е протекло, или не сте били там. Всичкитѣ ми европейски прѣводачи, нѣ̋кои от които с великолѣпна квалификация, издъхнѫ̨хѫ̨ при опитът̌ да прѣведѫ̨т онзи стар български гробищен надпис: "И да те е имало, пак те е нѣ̋мало". Да не говорим за музиката на фразата, за нейната неземна усмихваща се тѫга, нито за огромната мѫдрост.
  
  Просто се вслушайте в това "И да те е имало, пак те е нѣ̋мало". На кой език – на френски, на нѣмски, на италиански или на английски можете да прѣведете това наистина съвършено звучене на мисъл и дума?
  
  Далеч съм от всѣ̋каква патриотична екзалтация, която да отнема правото на всички езици на свѣтът̌ да бѫдѫ̨т еднакво красиви, но съм в правото си да се възхищавам на магията на родниът̌ си език, толкова повече, че на него се изразявам най-добрѣ.
  
  Нѣ̋кой бѣше казал, че нѣ̋ма грозни думи, а има грозни мисли. Бих възразил веднага – както има грозни мисли, така има и грозни думи. Колко пѫти ми се е случвало да видıѫ̨ красиви мисли и чувства, облѣчени с отвратителнитѣ дрехи на невъзможни думи, и обратното – красиви слова, маскирали уродливитѣ тѣла на своята сѫщност. Понѣ̋кога така ми се е искало хората да онѣмѣıѫ̨т или от устата им да излизат красиви звуци, или всѣки да бѫде нѣ̋какъв оригинален свирач на собственитѣ си гласни струни, но тогава съм разбирал, че в сѫщност не се сърдıѫ̨ на словото, а на приказването.
  
  Колко пѫти приказването ме е убѣђавало в несъвършеното ни владѣене на словото, в неспособността ни да изразяваме вѣ̋рно мисли и чувства, колко пѫти избраната дума не само не може да поеме ясното си съдържание, но безпощадно го смачква и поднася полумъртви изроди. Колко пѫти сме се измѫчвали в тѫрсене на несѫществуващата дума, в намиране на единствениът̌ и неповторим звук, който да отрази единствена и неповторима мисъл. И колко пѫти е трѣ̋бвало да стоим нѣми, неспособни да кажем с думи това, което има в нас. И най-лошото – колко пѫти произволът̌ на думитѣ ни е тласкал към произвол на мислитѣ и на дѣлата, защото това е измамата на приказването – че съдържанието остава неопрѣдѣлено.
  
  Но словото? "В началото бѣше словото!"



• ►►  Пепи Наумова: Какъв език! - Обичам го! (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  Пепи Наумова: Какъв език! - Обичам го! (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • Прѣкрасен е българскиът̌ език!
  
  
  • Писателıът̌ ще пише,
  • ученикът̌ ще прѣпише,
  • началникът̌ ще подпише,
  • мързеливиът̌ ще попише,
  • старателниът̌ ще допише,
  • докторът̌ ще прѣдпише,
  • оптимистът̌ ще припише,
  • отчаялиът̌ се ще отпише,
  • диспечерът̌ ще разпише,
  • катаџията ще напише,
  • начинаещиът̌ ще пропише,
  • служителıът̌ ще впише,
  • слѣдователıът̌ ще запише,
  • чиновникът̌ ще надпише,
  • сѫдия-изпълнителıът̌ ще опише,
  • а такъв като мене ще изпонапише
  • какви ли не нѣща във facebook.


• ◄►  (.. скрий го преамбюлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Прѣдговор   (.. покажи го прѣдговорът̌ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Прѣдговор   (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Прѣдѝ дру̀гитѣ раздѣ̀ли, задължѝтелно трѣ̋бва да се прочетѐ то̀зи - прѣ̀дговорът̌.  (.. към въвеђащ коментар ..)


• ►►  То̀зи тракта̀т се занима̀ва прѣдѝмно с морфоло̀гията на глаго̀литѣ (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  То̀зи тракта̀т се занима̀ва прѣдѝмно с морфоло̀гията на глаго̀литѣ (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли е разглѐдана в тракта̀тът̌ изчерпа̀телно.
    
    
    • Освѣ̀н това̀, очерта̀ни сѫ гра̀ницитѣ на морфоло̀гията - коѐ влѝза в нѐıѫ̨ и коѐ е извъ̀н нѐıѫ̨.
  
  
  • Нѐ че дру̀гитѣ тѐми се избѣ̋гват.
    
    
    • Словообразу̀ване, лѐксика, сема̀нтика, синта̀ксис.
    
    
    • Но са̀мо до о̀бща прѣдста̀ва.
  
  
  • Прѣоблада̀ват инженѐрнитѣ съображѐния, а не филосо̀фскитѣ,
    
    
    • какво̀то и да означа̀ва вто̀рото.


• ►►  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • В бъ̀лгарскиът̌ езѝк гла̀снитѣ А и Ъ се различа̀ват са̀мо в сѝлна позѝция.
    
    
    • Сѝлна позѝция: под ударѐние или в завъ̀ршъкът̌ на вокатѝвна фо̀рма.
    • В сла̀ба позѝция не се забѣлѣ̋зва дали е произнѐсено Ъ или А.
    
    
    • В сла̀ба позѝция о̀стро стоѝ въпро̀сът̌ коя̀ бу̀ква да се напѝше.
    • Да, в сла̀ба позѝция тѣ̀зи двѣ гла̀сни не се различа̀ват в произношѐнието, но в правопѝсът̌ тѣ̀ се различа̀ват.
    
    
    • Практѝчески, мо̀жем да се запѝтаме как ще звучѝ сѫ̀щата гла̀сна под ударѐние.
    • Теоретѝчески, гла̀сната се означа̀ва според осно̀внитѣ правопѝсни прѝнципи: според морфологѝчниът̌ и етимологѝчниът̌.
    
    
    • Правопѝсът̌ на глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци е разглѐдан в то̀зи тракта̀т изчерпа̀телно.
  
  
  • В бъ̀лгарскиът̌ езѝк ѝма гла̀сен звук Ъ, ко̀йто в сѝлна позѝция (под ударѐние) е добрѣ̀ отличѝм от звукъ̀т̌ А.
    
    
    • Оба̀че бъ̀лгарскитѣ книжо̀вници от пъ̀рвата половѝна на 19-ти вѣк не зна̀ѣли с коя̀ бу̀ква да го означа̀ват гла̀сниът̌ звук Ъ.
    • Книжо̀вници-русофѝли подлъ̀гали хо̀рата да го означа̀ват с бу̀квата А, дорѝ кога̀то е под ударѐние.
    
    
    • Та̀зи пра̀ктика - да се изпо̀лзва бу̀квата А за означа̀ване на звукъ̀т̌ Ъ - сѫществу̀ва в официа̀лниът̌ бъ̀лгарски правопѝс и досега̀. Ѐ, нѐ вѝнѫги, а са̀мо в опрѣдѣлѝтелни члѣ̀нове за мѫ̀жки род ед.ч. и в глаго̀лни завъ̀ршъци.
    
    
    • В бъ̀лгарскиът̌ езѝк чѐсто се срѣ̀ща и йотѝран звук Ъ - IЪ, но са̀мо в опрѣдѣлѝтелни члѣ̀нове за мѫ̀жки род ед.ч. и в глаго̀лни завъ̀ршъци.
    • В тѣ̀зи слу̀чаи йотѝраниът̌ звук IЪ се отбѣлѣ̋зва с бу̀квата Я.
    
    
    • В тѣ̀зи слу̀чаи - кога̀то бу̀квата Я не означа̀ва IА, а означа̀ва IЪ, а̀з ıѫ̨ отбѣлѣ̋звам Я с диакритѝчен знак: Я̨ или Я̌.
    • Разбѝра се, в сла̀ба (нѐуда̀рена) позѝция нѣ̋ма значѐние далѝ бу̀квата Я ще се произнесѐ като̀ IА или като̀ IЪ. Но диакритѝчниът̌ знак го сла̀гам пак.
    
    
    • Сѫ̀щото важи и за бу̀квата А.
      
      
      • В нѐуда̀рена позиция нѣ̋ма значѐние далѝ бу̀квата А ще се произнесѐ като̀ А или като̀ Ъ.
      
      
      • Но в сѝлна (уда̀рена) позиция при официа̀лниът̌ български правопис бу̀квата А според правого̀ворът̌ чѐсто мо̀же да звучѝ Ъ, а нѐ А: в опрѣдѣлѝтелни члѣ̀нове за мѫ̀жки род и в глаго̀лни завъ̀ршъци.
      
      
      • В тѣ̀зи слу̀чаи - кога̀то бу̀квата А не означа̀ва А, а означа̀ва Ъ, а̀з ıѫ̨ отбѣлѣ̋звам бу̀квата А с диакритѝчен знак: А̨ или А̌.
      • Пѝшѫ̨ го диакритѝчниът̌ знак и в нѐуда̀рена позиция.
  
  
  • При риму̀ването по̀вечето бъ̀лгарски поѐти се во̀дıѫ̨т по правого̀ворът̌.

    Вървıѫ̨̀т ли два̀ма на дъ̀лъг пѫт,
    и пѫт да нѣ̋ма, не щѐ се спрѫ̨̀т. [Богомѝл Гу̀дев]
    

    .. и двѣ мъ̀нички дѣчѝца,
    блѣ̀дни, го̀ли, в тъ̀мен кѫ̀т,
    тръ̀пнѫ̨т, о̀хкат и мълчѫ̨̀т! [Ива̀н Ва̀зов]
    

    Но нѣ̋кои се во̀дıѫ̨т по правопѝсът̌.

    Ти цѣ̀лиът̌ скова̀н от зло̀ба си,
    о̀ шу̀мен и разблу̀ден гра̀д,
    и тво̀йтѣ електрѝчни гло̀буси
    всуе тъй пра̀знично блѣстıѫ̨̀т! [Хрѝсто Смѝрненски]
    

    Разбѝра се, риму̀ването на безуда̀рни А и Ъ вѝнѫги вървѝ.

    Ела̀ и да̀й ми сво̀йта ра̀дост я̀сна,
    лѫчѝ обѝлно в мра̀чна но̀щ пръснѝ,
    ела̀, в нера̀дост а̀з само̀тен га̀снѫ̨,
    нево̀лен гу̀бıѫ̨ сво̀йте зла̀тни днѝ. [Дѝмчо Дебеля̀нов]

    Забѣлѣ̋захте ли в стихъ̀т̌ на Ва̀зов разлѝчниът̌ правопѝс,
    прило̀жен към завъ̀ршъцитѣ "тръ̀пнѫ̨т" и "о̀хкат"?
    Това е "най-тъ̀нкиът̌" момент в този очерк:
    "тръ̀пнѫ̨т" и "мълчѫ̨̀т" сѫ фо̀рми на сѝлни глаго̀ли,
    а "о̀хкат" е фо̀рма на сла̀б глаго̀л.

  
  
  
  
  
  
  • Нѣ̋ма проблѐм, че понѣ̋кога буквата А трѣ̋бва да звучѝ като̀ Ъ, а не като̀ А.
    Или че понѣ̋кога буквата Я трѣ̋бва да звучѝ като̀ IЪ, а не като̀ IА.
    
    
    • Ѝма езѝци, в правопѝсът̌ на коѝто има до̀ста по̀вече елемѐнти на несъстоя̀телност.
  
  
  • Проблѐмът̌ е, че на то̀зи фа̀кт не се обръ̀ща внима̀ние в учѝлищата.
    
    
    • Нѝто в нача̀лнитѣ, нѝто в срѣ̀днитѣ, нѝто във вѝсшитѣ.
    • Смѣ̀ıѫ̨ да прѣдполо̀жѫ̨, че дори нѣ̋кои учѝтели по бъ̀лгарски езѝк не го̀ осъзна̀ват то̀зи фа̀кт.
    
    
    • Уча̀щитѣ се бѝват залъ̀гвани, че бъ̀лгарскиът̌ правопѝс бил фонетѝчен, а той изо̀бщо не е такъ̀в.
    
    
    • Едно̀ врѣ̀ме в буква̀рът̌ за пъ̀рви кла̀с - то̀чно та̀м - ѝмаше уро̀к:
      "Пѝше се СА - четѐ се СЪ".
    
    
    • И са̀мо това̀.
      "Пѝше се ЯДА̀Т (яда̀т)" - четѐ се ЯДЪ̀Т (ядѫ̨̀т) -
      това̀ на ученѝцитѣ им се спѣстя̀ва.
  
  
  • В то̀зи тракта̀т съм въвѐл но̀в правопѝс, ко̀йто съм го нарѣ̀къл естѐствен и при ко̀йто звукъ̀т̌ Ъ нѝкога не сѐ означа̀ва с бу̀квитѣ А или Я.
  
  
  •   (.. скрий ги фонетичнитѣ неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Правопѝсни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Правопѝсни "нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Официа̀лниът̌ бъ̀лгарски правопѝс не позволя̀ва от нѐго да се извлѣчѐ произношѐнието:
    
    
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва мѣ̋стото на ударѐнието.
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва кога̀ бу̀квата А звучѝ като̀ Ъ.
    • Защо̀то не сѐ ука̀зва кога̀ бу̀квата Я звучѝ като̀ IЪ.
    
    
    • По пъ̀рва то̀чка: Oста̀ва да се означа̀ват ударѐнията в по̀вече слу̀чаи, отко̀лкото е сега̀шната пра̀ктика.
    • По вто̀ра и трѐта то̀чка: Вка̀рал съм в употрѣ̀ба диакритѝчни зна̀ци за цѣлта̀. Амѝ употрѣбя̀вайте ги.
    
    
    • Я̀сно е, че тѐкстоветѣ на бъ̀лгарски езѝк сѫ прѣдназначѐни са̀мо за хо̀ра, които зна̀ıѫ̨т бъ̀лгарски езѝк.
    
    
    • Проблѐм мо̀же да възнѝкне, са̀мо кога̀то дорѝ зна̀ещитѣ бъ̀лгарски езѝк се колѣба̀ıѫ̨т за смѝсълът̌.
      
      
      • Вървя̀ пѣша̀ два̀ ча̀са. - Ко̀й? А̀з или то̀й?
      • Зна̀кът̌ за ударѐние не стѝга.
      
      
      • Забѣлѣжѣ̀те, че ако "а̀вторът̌" на фра̀зата ıѫ̨ произнесѐ, смѝсълът̌ ӥ ще е я̀сен.
      • Колѣба̀ние за смѝсълът̌ ще възнѝкне, кога̀то фра̀зата бѫ̀де запѝсана с официа̀лниът̌ ОФ-правопѝс.
      
      
      • А това̀ означа̀ва, че сега̀шниът̌ официа̀лен ОФ-правопѝс е дефѐктен.
      • Нѐ че правопѝсът̌ прѣдѝ 1945 е бил по̀-добъ̀р.
  
  
  • Рѣшѝх в то̀зи тракта̀т редо̀вно да означа̀вам ударѐнията.
    
    
    • Това̀ рѣшѐние нало̀жи спѣ̀шни bugfix-ове в мо̀итѣ програ̀мки за конвертѝране на тѐкстът̌ међу̀ разлѝчнитѣ правопѝсни вариа̀нти.
    • Но ка̀к да е.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка: Кога̀то бу̀квата Ѣ звучѝ като̀ IА, тя вѝнѫги е под ударѐние и а̀з вѝнѫги съм ıѫ̨ отбѣлѣ̋звал с диакритѝтичен зна̀к, ко̀йто прѣдпола̀га ударѐние: ѣ̋.
    
    
    • Рѣшѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнията го взѐх, ѝмайки прѣд вѝд голѣ̋мото значѐние на ударѐнието за бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
    
    
    • Рѣшѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнията се отна̀ся са̀мо за то̀зи тракта̀т, ко̀йто е посветѐн осно̀вно на морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
      
      
      • А в нѐıѫ̨ ва̀жна ро̀ля игра̀е ударѐнието.
  
  
  • Зна̀ете, че публика̀циитѣ си в blogspot ги прѣдла̀гам в нѣ̋колко правопѝсни вариа̀нта.
    
    
    • Обикновѐно сѫ означѐни така̀: Ѣ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD.
    
    
    • Пѝшѫ̨ в Ѣ-БЪ, а конвертѝрането на тѐкстът̌ към дру̀гитѣ правопѝсни вариа̀нти е автоматѝчно.
    
    
    • В правопѝсниът̌ вариа̀нт Ѣ-БЪ:
      
      
      • Бу̀квата Ѫ се употрѣбя̀ва са̀мо та̀м, къдѣ̀то тя̀ се е употрѣбя̀вала и прѣдѝ 1945, прѣдѝ ОФ-правопѝсът̌.
      
      
      • В ча̀стност, бу̀квата Ѫ не сѐ употрѣбя̀ва в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци.
      • Вмѣ̀сто бу̀квата Ѫ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци се пишѫ̨т бу̀квитѣ А̨ и Я̨.
      
      
      • Досега̀ съм смѣ̋тал, че писането на бу̀квата Ѫ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци мо̀же да затруднѝ четливостта̀ на тѐкстът̌.
  
  
  • Специа̀лно за то̀зи тракта̀т, ко̀йто е посветѐн осно̀вно на морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли, въвѐђам но̀в правопѝсен вариа̀нт с означа̀ние ѢѪ-БЪ, нарѣ̀чен естѐствен.
    
    
    • Конвертѝрането на тѐкст међу̀ вариа̀нтитѣ ѢѪ-БЪ и Ѣ-БЪ - међу̀ естѐствениът̌ и по̀ст-модѐрниът̌ - е автоматѝчно.
    
    
    • При но̀виът̌ естѐствен правопѝсен вариа̀нт ѪѢ-БЪ бу̀квата Ѫ се пѝше на етимологѝчното си мѣ̋сто вѝнѫги, дорѝ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци:
      
      
      • ѫ̨/Ѫ̨ вмѣсто а̨/А̨, и
      • ıѫ̨/IѪ̨ вмѣсто я̨/Я̨.
    
    
    • Кога̀то при но̀виът̌ естѐствен правопѝсен вариа̀нт ѪѢ-БЪ бу̀квата Ѫ се пѝше на етимологѝчното си мѣ̋сто в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци, сла̀гам ӥ диакритѝчен знак "опашлѐ" (ogonek), сѫ̀щиът̌ като̀ при а̨/А̨/я̨/Я̨ в правопѝсниът̌ вариа̀нт Ѣ-БЪ.
      
      
      • На това̀ опашлѐ мо̀жете да не му̀ обръ̀щате внима̀ние.
      
      
      • То слу̀жи при автоматѝчното конвертѝране на тѐкстът̌ от ѢѪ-БЪ към Ѣ-БЪ и към ОФ-БЪ -
      • за да зна̀е програ̀мата дали да замѣ̀сти Ѫ с А/Я.
      • Всѐ па̀к програ̀мата не ѐ то̀лкова у̀мна да зна̀е далѝ ста̀ва ду̀ма за глаго̀лен завъ̀ршък.
    
    
    • При но̀виът̌ естѐствен правопѝсен вариа̀нт ѪѢ-БЪ по необходѝмост се промѣ̀ня и правопѝсът̌ на двѣ̀ мѣстоимѐния:
      
      
      • Ѣ-БЪ: НЀЯ̨ => ѪѢ-БЪ: НЀΙѪ̨.
      • Ѣ-БЪ: Я̨ => ѪѢ-БЪ: ΙѪ̨.
      
      
      • Това̀ се нала̀га зарадѝ мно̀гото вѐче напѝсани от мѐне тѐкстове, коѝто трѣ̋бва да мо̀гѫ̨т автоматѝчно да се конвертѝрат към но̀виът̌ естѐствен правопѝсен вариа̀нт ѪѢ-БЪ.
  
  
  • Но̀виът̌ естѐствен правопѝсен вариа̀нт ѝма двѣ̀ осно̀вни цѣ̀ли:
    
    
    • да отразя̀ва по̀-добрѣ̀ морфоло̀гията на глаго̀литѣ, и
    • да не допу̀ска звукъ̀т̌ Ъ да се означа̀ва с бу̀кви А или Я.
    
    
    • В изпълнѐние на вто̀рата цѣ̀л:
      
      
      • Въвѐдена е бу̀квата ıо̀та бѐз то̀чка Iı.
        
        
        • Пѝше се прѣ̀д бу̀квата Ѫ, за да означѝ ıота̀ция: IѪ.
        • Това̀ е задължѝтелно в естѐствениът̌ правопѝс.
        
        
        • С нѐıѫ̨ мо̀же да се означѝ ıота̀ция и прѣ̀д дру̀ги гла̀сни бу̀кви: Iису̀с Христо̀с в Iерусалѝм.
        
        
        • С нѐıѫ̨ мо̀же да се означѝ ıота̀ция и прѣ̀д А, но не и прѣ̀д Ю.
        • Бу̀квата Ю не сѐ пѝпа.
        • Бу̀квата Я оба̀че мо̀же да бѫ̀де изхвъ̀рлена от употрѣ̀ба.
        
        
        • Бу̀квата ıо̀та бѐз то̀чка I мо̀же да се употрѣбѝ вѝнѫги на мѣ̋стото на Й или Ь, бѐз това̀ да е задължѝтелно.
        • Пенıо Пенев: .. съвѣстта ти е контролıор.
      
      
      • Промѣ̀ня се правопѝсът на опрѣдѣлѝтелниът̌ члѣ̀н за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀.
        
        
        • То̀й вѝнѫги е -ът̌.
        • Диакритѝчниът̌ зна̀к над т̌ пока̀зва, че то̀зи съгла̀сен зву̀к мо̀же да изпа̀дне в говорѝмата рѣ̀ч.
        
        
        • Бу̀квата ıо̀та бѐз то̀чка ı се по̀лзва за означа̀ване на ıота̀ция при необходѝмост.
        
        
        • Члѣ̀нът̌ -ıът̌ мо̀же да бѫ̀де запѝсан и така̀: -ьт̌.
        
        
        • На мѣ̋стото на -я̌т от по̀ст-модѐрниът̌т или официа̀лниът̌ правопѝс, в естѐствениът̌т правопѝс се сла̀га -ıът̌ или -ът̌ или -ьт̌.
      
      
      • Бу̀квата Я вѝнѫги означа̀ва IA и нѝкога IЪ.
      • Тя̀ мо̀же да се замѣ̀сти с IA, бѐз това̀ да е задължѝтелно.
  
  
  • Рѣшѐнието ми редо̀вно да означа̀вам ударѐнията и но̀виът̌ естѐствен правопѝсен вариа̀нт ѪѢ-БЪ сѫ двѣ̀ незавѝсими едно̀ от дру̀го нѣща̀.
    
    
    • Рѣшѐнието ми редо̀вно да означа̀вам ударѐнията се отна̀ся са̀мо за то̀зи тракта̀т.
    • Ударѐнията не мо̀гѫ̨т да се поста̀вят автоматѝчно. Рѫ̀чно сѫ поста̀вени.
    • Не сѫ поста̀вени ударѐния в тѐкстове, напѝсани прѣди да взѐмѫ̨ това̀ рѣшѐние.
    • Не сѫ поста̀вени ударѐния в загла̀вия и "служѐбни ѝзрази".
    
    
    • Прѣобразу̀ването (конвертѝрането) међу̀ по̀ст-модѐрниът̌ правопѝс Ѣ-БЪ и но̀виът̌ естѐствен правопѝсен вариа̀нт ѪѢ-БЪ е автоматѝчно.
    • То мо̀же да се прило̀жи и към дру̀ги мо̀и публика̀ции.
  
  
  • Доко̀лкото тракта̀тът̌ го пѝшѫ̨ в естѐствениът̌ правопѝсен вариа̀нт ѪѢ-БЪ, в дру̀гитѣ правопѝсни вариа̀нти мо̀же да ѝма нето̀чности, причинѐни от незабѣлѣ̋зани програ̀мни бъ̀гове.
  
  
  •   (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Не съ̀м протѝв чу̀ђитѣ ду̀ми.
    Смѣ̋там, че тѣ̀ го обогатя̀ват на̀шиът̌ езѝк.
  
  
  • Специа̀лно нау̀чната терминоло̀гия, взѐта от међунаро̀дната лѐксика, е полѐзна.
    Тя пра̀ви ѝзказът̌ по̀-то̀чен и по̀-стѣ̀гнѫ̨т.
  
  
  • Оба̀че разсѫђѐнията ми в послѣ̀днитѣ годѝни по морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли ме нака̀рахѫ̨ да прѣосмѝслıѫ̨ употрѣ̀бата на тѐрминът̌ "ао̀рист".
    
    
    • Забраня̀вам си да го употрѣбя̀вам тѐрминът̌ "ао̀рист".
    
    
    • В нау̀чната литерату̀ра отно̀сно бъ̀лгарскиът̌ езѝк той се употрѣбя̀ва в значѐние "мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме".
    
    
    • "Мѝнѫ̨лото свъ̀ршено врѣ̀ме" а̀з ще го нарѝчам "перфѐкт", или ако се изѝсква уточнѐние, "индикатѝвен перфѐкт" или "перфѐкт в индикатѝв", перфѐкт в изявѝтелно наклонѐние.
    
    
    • Глаго̀лното врѣ̀ме, коѐто в нау̀чната литерату̀ра отно̀сно бъ̀лгарскиът̌ езѝк се нарѝча "перфѐкт", а това̀ е "мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме", ще го нарѝчам "конклузѝвен перфѐкт" или "перфѐкт в конклузѝв", перфѐкт в у̀мозаключѝтелно наклонѐние.
    
    
    • Щѐ ми се "мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме" да го бѣ̋хѫ̨ нарѐкли "ао̀рист", но не ѐ ста̀нѫ̨ло така̀.
    • А̀з съм си забранѝл употрѣ̀бата на тѐрминът̌ "ао̀рист".
    
    
    • В буква̀лен прѣ̀вод от гръ̀цки ду̀мата "ао̀рист" означа̀ва "нѐопрѣдѣлѐн".
    • В то̀зи смѝсъл, създа̀телитѣ на бъ̀лгарската учѝлищна терминоло̀гия (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено, мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено и мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме) сѫ намѣ̀рили то̀чнитѣ ѝзрази.
    
    
    • За съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк съм сѝгурен, че терминологѝчната замѣ̋на на "ао̀рист" с "перфѐкт" е оправда̀на.
    • Това̀ е ро̀дниът̌ ми езѝк.
    
    
    • Чу̀дıѫ̨ се дали та̀зи замѣ̋на би била̀ оправда̀на и за старо-славя̀нски (старо-бъ̀лгарски).
    • Но ѝма ли ко̀й да ка̀же?
  
  
  • И тъ̀й, тѐрминитѣ "перфѐкт" и "имперфѐкт" означа̀ват съотвѣ̀тно мѝнѫ̨ло свъ̀ршено и мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме.
  
  
  •   (.. скрий ги терминологичнитѣ неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  "Сѐлски нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  "Сѐлски нево̀ли" (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • В то̀зи тракта̀т се разглѐђа съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк, а нѐ старо-бъ̀лгарски или старо-славя̀нски.
  
  
  • Прѣплѝтат се двѣ̀ поня̀тия:
    
    
    • Езѝковата но̀рма и установѝлиът̌ се общо-бъ̀лгарски разгово̀рен езѝк (η κοινή πανβουλγαρική διάλεκτος - общо-бъ̀лгарското койнѐ).
      
      
      • Езѝковата но̀рма вклю̀чва правого̀ворът̌, но нѐ и правопѝсът̌.
      
      
      • Езѝкови чертѝ извъ̀н но̀рмата, произхо̀ђащи от за̀падни бъ̀лгарски диалѐкти, не сѐ разглѐђат в то̀зи тракта̀т.
    
    
    • Го̀ворът̌ в "ро̀дното ми сѐло".
      
      
      • Ѝзточната ча̀ст на Центра̀лниът̌ Прѣдбалка̀н.
      • Ко̀тел, Елѐна, Тъ̀рново, Трѣ̋вна.
  
  
  • Всѝчки чертѝ на глаго̀лната систѐма в го̀ворът̌ на "ро̀дното ми сѐло" влѝзат в но̀рмата и се разглѐђат в то̀зи тракта̀т.
  
  
  • В тракта̀тът̌ се разглѐђат и въведѐнията в но̀рмата, коѝто ıѫ̨ обогатя̀ват глаго̀лната систѐма.
    • Ста̀ва ду̀ма за сега̀шното актѝвно прича̀стие и за дѣ̀еприча̀стието.
  
  
  • Без внима̀ние оста̀вям отклонѐнията от го̀ворът̌ на "ро̀дното ми сѐло", коѝто но̀рмата допу̀ска.
    • Ста̀ва ду̀ма за допустѝмитѣ вариа̀ции в мѣ̋стото на ударѐнието при нѣ̋кои глаго̀лни фо̀рми.
  
  
  •   (.. скрий ги "селскитѣ" неволи ..)  (.. скрий го прѣдговорът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► Забѣлѣ̀жка: Ста̀рческитѣ нево̀ли, пола̀зили ме напослѣ̀дък, ме нака̀рахѫ да изпо̀лзвам ду̀мата "нево̀ли".  (.. скрий го прѣдговорът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Сѣнкитѣ на славянщината   (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Сѣнкитѣ на славянщината   (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• В то̀зи тракта̀т се разглѐђа съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк, а нѐ старо-славя̀нски или старо-бъ̀лгарски.


• И всѐ па̀к, елемѐнтитѣ на глаго̀лната систѐма на бъ̀лгарскиът̌ езѝк си ѝмат сво̀ıът̌ произхо̀д.
• То̀й мо̀же да бѫ̀де:
  
  
  • Ѝндо-европѐйско наслѣ̀дство.
    
    
    • Ѝндо-европѐйското наслѣ̀дство достѝга до на̀с чрѣ̀з славя̀нщината.
  
  
  • Чѝста славя̀нщина.
    
    
    • Напрѝмѣр, аспѐктът̌ и зало̀гът̌.
  
  
  • Ра̀нна балка̀нщина.
    
    
    • Балка̀нски чертѝ, повлия̀ни от гръ̀цки.
    • Бѫ̀деще врѣ̀ме.
  
  
  • Къ̀сна балка̀нщина.
    
    
    • Балка̀нски чертѝ, повлия̀ни от ту̀рски.
    • Глаго̀лни наклонѐния.


• Aспѐктът̌ и зало̀гът̌ - елемѐнти на чѝстата славя̀нщина, стоıѫ̨̀т твъ̀рдо и мо̀щно в бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
  
  
  • Нѝкаква послѣ̀двала балка̀нщина не ѐ могла̀ да ги накърнѝ.


• Аспектоло̀гията на славя̀нскитѣ глаго̀ли е осно̀вната характерѝстика на всѣ̀ки славя̀нски езѝк.
  
  
  • При всѣ̀ки славя̀нски език, тя̀ е и на̀й-тру̀дниът̌ езѝков елемѐнт за усвоя̀ване от чуђенцѝ.
  
  
  • На̀шиът̌ бъ̀лгарски езѝк ıѫ̨ е наслѣдѝл в пъ̀лен обем.
  • То̀й ıѫ̨ е съхранѝл в пъ̀лен обем.
  • То̀й ıѫ̨ е и доразвѝл.
  
  
  • В ра̀мкитѣ на Balkansprachbund-ът̌, бъ̀лгарскиът̌ езѝк е прѣда̀л част от славя̀нската глаго̀лна аспектоло̀гия на ново-гръ̀цкиът̌ език, като̀ го е нака̀рал частѝчно да прѣосмѝсли глаго̀лната си систѐма.
  
  
  • Са̀мо та̀зи езѝкова черта̀ - глаго̀лната аспектоло̀гия, е доста̀тъчна, за да се разсѣ̀ıѫ̨т всѣ̋какви съмнѣ̀ния, че бъ̀лгарскиът̌ език не бѝл славя̀нски.
    
    
    • Езѝкът̌ ни е славя̀нски до мо̀зъкът̌ на ко̀ститѣ си.


• Аспектоло̀гията на славя̀нскитѣ глаго̀ли е уника̀лна характерѝстика.
  
  
  • В ѝндо-европѐйското езѝково сѣмѐйство тя̀ не сѐ срѣ̀ща извъ̀н славя̀нскитѣ езици.
  
  
  • Мо̀же да се прѣдполо̀жи, че пра̀-славя̀нскиът̌ езѝк е придобѝл та̀зи характерѝстика под влия̀нието на нѣ̋кой нѐ-ѝндо-европѐйски езѝк.
  • Напрѝмѣр, ава̀рски.
  • Но не мо̀жем да бѫ̀дем сѝгурни, защо̀то ава̀рскиът̌ езѝк е неизвѣ̀стен.
  
  
  • Така̀ва характерѝстика не сѐ срѣ̀ща блѝзо до Евро̀па.
  • Ча̀к в Кита̀й.


• Мо̀же да се прѣдполо̀жи, че пра̀-славя̀нскиът̌ езѝк е взѐл идѐя от рома̀нсът̌ (от вла̀шкиът̌ езѝк), за да се стѝгне до "гениа̀лниът̌" славя̀нски зало̀г.
  
  
  • В сравнѐние с нѐго, със славя̀нскиът̌ зало̀г, съотвѣ̀тнитѣ констру̀кции в гръ̀цки или в герма̀нскитѣ езѝци изглѐђат тро̀маво.
  
  
  • На̀шиът̌ бъ̀лгарски езѝк е доразвѝл зало̀гът̌ до съвършѐнство.


• ►►  Като̀ епило̀г ще приведѫ̨̀ периодиза̀цията на бъ̀лгарскиът̌ езѝк, като̀ заѝмствам схѐмата от публика̀цията си за Balkansprachbund-ът̌.
  • (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
• ▼▼  Като̀ епило̀г привѐђам периодиза̀цията на бъ̀лгарскиът̌ езѝк, като̀ заѝмствам схѐмата от публика̀цията си за Balkansprachbund-ът̌. (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 

  Историята на нашия̌т език може да се раздѣли на слѣднитѣ периоди:
  
  -> Праисторически период: един Господ знае какво е било тогава.
  
  -> Праиндоевропейски период: тогава езикът ни сподѣлял битието си с остана̨литѣ индоевропейски езици.
  
  -> Славянски период: тогава езикът ни сподѣлял битието си с остана̨литѣ славянски езици.
  
  -> Балкански период: периодът на Balkansprachbund-ът, за който става дума тука. Дѣли се на два подпериода: прѣди и слѣд смѣ̋ната на готвачът.
  
  -> Русофилски период: от около 1850 до около 1990 AD. Езикът ни до неузнаваемост е изрусен.
  
  -> Циганско-глобализационен период: слѣд 1990 AD. Езикът ни прѣз този период ще цъфне и ще върже.
  
  Забѣлѣжка. Езикът ни да сподѣля битието си с остана̨литѣ славянски езици означава, че нашия̌т език в състоянието си от оня период практически съвпадал със състоянието на всѣки един от остана̨литѣ славянски езици прѣз сѫщия̌т период.
  
  Друга забѣлѣжка. Българския̌т език прѣдставлява балкано-славянски език, т.е. той е хем славянски, хем балкански. Нашия̌т език обаче е първо славянски и послѣ балкански. Славянщината на нашия̌т език ни позволява донѣ̋къде да се разбираме с други славяногласни (напримѣр сърби или руснаци), ама балканщината на нашия̌т език твърдѣ малко ни помага да се разбираме с гърци, румѫнци или албанци.
  

• (.. скрий ги сѣнкитѣ на славянщината ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Що е то глагол? Как лексиката, синтаксисът̌ и морфологията си ги оспорват глаголитѣ  (.. покажи го раздѣлът̌ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Що е то глагол? Как лексиката, синтаксисът̌ и морфологията си ги оспорват глаголитѣ

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

---

   ►►   .0. Глаголът̌ като една от десеттѣ части на рѣчта  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Глаголът̌ като една от десеттѣ части на рѣчта  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Десеттѣ̀ ча̀сти на рѣчта̀ сѫ:
  
  
  • Глаго̀л, сѫществѝтелно ѝме, прилага̀телно ѝме, числѝтелно ѝме, мѣстоимение,
  • нарѣ̀чие, прѣдло̀г, съю̀з, частѝца, међумѣ̀тие.
  
  
  • Пъ̀рвитѣ пѐт - тѣ̀зи на пъ̀рвиът̌ рѐд, сѫ изменя̀еми.
  • А тѣ̀зи на вто̀риът̌ рѐд сѫ нѐизменя̀еми.
  
  
• Изменя̀емитѣ ча̀сти на рѣчта̀ приѐмат разлѝчни фо̀рми: сло̀вофо̀рми.
• Срѣд изменя̀емитѣ ча̀сти на рѣчта̀ на̀й-мно̀го сло̀вофо̀рми ѝма глаго̀лът̌.

---

   ►►   .0. Глаголът̌ като лексема  (.. покажи го подраздѣлът̌ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Глаголът̌ като лексема  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

• ►►  Колѝзия на поня̀тията  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Колѝзия на поня̀тията (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Срѣд мно̀гото сло̀вофо̀рми на едѝн глаго̀л в бъ̀лгарскиът̌ езѝк, има:
    
    
    • Отглаго̀лно сѫществѝтелно.
      • То̀ фо̀рма на глаго̀л ли е илѝ е сѫществѝтелно ѝме?
    
    
    • Прича̀стия - отглаго̀лни прилага̀телни.
      • Тѣ̀ фо̀рми на глаго̀л ли сѫ илѝ сѫ прилага̀телни имена̀?
    
    
    • Дѣ̀еприча̀стие, коѐто е отглаго̀лно нарѣ̀чие.
      • То̀ фо̀рма на глаго̀л ли е илѝ е нарѣ̀чие?
  
  
  • Проблѐмът̌ с колѝзията на поня̀тията ще се разрѣшѝ, като на глаго̀лът̌ глѐдаме нѐ като на ча̀ст на рѣчта̀, а като на тѝп лексѐма.


• ►►  Що̀ е то̀ "лексѐма"?  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Що̀ е то̀ "лексѐма"? (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Лексѐмата е съста̀вящата единѝца на лѐксиката.
    
    
    • Лексѐмата но̀си значѐнието или значѐнията на ду̀мата.
    • Тя фигурѝра с отдѣ̀лна ста̀тия в тълко̀вниът̌ рѣ̀чник на бъ̀лгарскиът̌ език, ка̀кто и в рѣ̀чницитѣ към чу̀ђитѣ езѝци.
    
    
    • Лексѐмата фигурѝра в рѣ̀чникът̌ с осно̀вната си сло̀вофо̀рма.
    • В рѣ̀чникът̌, в ста̀тията за една̀ лексѐма, наред с осно̀вната ѝ фо̀рма, се да̀ват и дру̀ги нѐйни сло̀вофо̀рми, ако тѣ̀ не сѐ образу̀ват по правила̀та.
    
    
    • Лексѐмата принадлѣжѝ към сѫ̀щата ча̀ст на рѣчта̀ - глаго̀л, сѫществѝтелно, прилага̀телно - като осно̀вната си фо̀рма.
  
  
  • Прѝмѣр.
    
    
    • Подкрѣ̀пям е глаго̀лна лексѐма, накра̀тко глаго̀л.
    • Подкрѣ̀пяне е отглаго̀лно сѫществѝтелно. Това е глаго̀лна фо̀рма, фо̀рма на глаго̀лът̌ подкрѣ̀пям, сло̀вофо̀рма на го̀рната лексѐма.
    • Като̀ сло̀вофо̀рма на глаго̀лът̌ подкрѣ̀пям, отглаго̀лното сѫществѝтелно подкрѣ̀пяне но̀си значѐнието (или значѐнията) на глаго̀лната лексѐма подкрѣ̀пям и нѣ̋ма нуђа от отдѣ̀лна ста̀тия в рѣ̀чникът̌.
    
    
    • Подкрѣ̀па и подкрѣплѐние сѫ двѣ̀ дру̀ги лексѐми.
    • Това̀ сѫ лексѐми на сѫществѝтелни имена.
    • Всѣ̋ка от тѣ̋х си има сво̀итѣ значѐния,
    • ѝма си и отдѣ̀лна ста̀тия в рѣ̀чникът̌.
    
    
    • И тъй, има̀ме трѝ сѫществѝтелни имена̀: подкрѣ̀пяне, подкрѣ̀па и подкрѣплѐние.
    • Всѣ̋ко от тѣ̋х си има фо̀рма за мно̀жествено число̀: подкрѣ̀пяния, подкрѣ̀пи и подкрѣплѐния,
    • ка̀кто и опрѣдѣлѐни фо̀рми, фо̀рми с опрѣдѣлѝтелен члѣ̀н: подкрѣ̀пянето-подкрѣ̀пянията, подкрѣ̀пата-подкрѣ̀питѣ и подкрѣплѐнието-подкрѣплѐнията.
    
    
    • Оба̀че, от тѣ̀зи трѝ сѫществѝтелни имена̀, пъ̀рвото не ѐ самостоя̀телна лексѐма, а е сло̀вофо̀рма на глаго̀лът̌ подкрѣ̀пям, и но̀си значѐнието на то̀зи глаго̀л, на та̀зи глаго̀лна лексѐма.
    
    
    • Забѣлѣ̀жка: Думата подкрѣплѐние по произхо̀д е отглаго̀лно сѫществѝтелно, но в съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк тя̀ е самостоя̀телна лексѐма, а не ѐ глаго̀лна фо̀рма. Отглаго̀лното сѫществѝтелно е подкрѣ̀пяне.


• ►►  Глаго̀лът̌ като лексѐма  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Глаго̀лът̌ като лексѐма (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • В то̀зи тракта̀т на глаго̀лът̌ ще се глѐда като на лексѐма.
  
  
  • Нѣ̋кои от фо̀рмитѣ на глаго̀лната лексѐма като ча̀сти на рѣчта̀ мо̀же да не сѫ̀ глаго̀ли.
  
  
  • Мака̀р по̀вечето от глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми да сѫ глаго̀ли, срѣд тѣ̋х
    
    
    • ѝма отглаго̀лно сѫществѝтелно с всѝчки фо̀рми, пола̀гащи му се като на сѫществѝтелно,
    • ѝма и ра̀зни прича̀стия, коѝто прѣдставля̀ват отглаго̀лни прилага̀телни и си ѝмат всѝчки пола̀гащи им се фо̀рми,
    • ѝма и дѣ̀еприча̀стие, коѐто прѣдставля̀ва отглаго̀лно нарѣ̀чие.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Морфологията в компанията на синтаксисът̌, фонетиката и лексиката  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

(.. скрий го  раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Морфологията в компанията на синтаксисът̌, фонетиката и лексиката  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 

• ►►  Грама̀тиката срѣщу̀ лѐксиката в описа̀нието на езѝкът̌  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Грама̀тиката срѣщу̀ лѐксиката в описа̀нието на езѝкът̌ (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • Описа̀нието на езѝкът̌
    
    
    • си ѝма финѝтна (обозрѝма) ча̀ст, нарѣчена грама̀тика,
    
    
    • ѝма си и нѐобозрѝма (инфинѝтна) ча̀ст - лѐксика.
  
  
  • Лѐксиката
    
    
    • се опѝсва в рѣ̀чници с разлѝчна дебелина̀ от различен тип (тълко̀вни, тематѝчни, чу̀ђоезѝкови, ..).
    
    
    • Тя се състоѝ от отдѣ̀лни единѝци - лексѐми (ду̀ми).
    • Всѣ̋ка лексѐма си го но̀си сво̀ето значѐние.
    
    
    • Езѝкът̌ притежа̀ва необозрѝмо мно̀го лексѐми.
  
  
  • Грама̀тиката
    
    
    • формулѝра обозрѝм на̀бор от правила, опѝсващи разлѝчни аспѐкти на езѝкът̌.
  
  
  • Грама̀тиката се състоѝ от:
    
    
    • фонѐтика,
    • морфоло̀гия, и
    • синта̀ксис.
  
  
  • Фонѐтиката
    
    
    • систематизѝра на̀й-ма̀лкитѣ градѝвни единѝци на езѝкът̌ - зву̀коветѣ (фонѐмитѣ),
    • коѝто самѝ по сѐбе си не но̀сıѫ̨т смисъл.
  
  
  • Морфоло̀гията
    
    
    • систематизѝра фо̀рмитѣ (сло̀вофо̀рмитѣ) на лексѐмитѣ
    • и формулѝра правила̀та, по коѝто се образу̀ват тѣ.
  
  
  • Синта̀ксисът̌
    
    
    • формулѝра правила̀та, по коѝто сло̀вофо̀рмитѣ (ду̀митѣ) се комбинѝрат, за да образу̀ват изрѣчѐния.
  
  
  • Грама̀тиката, в съста̀в морфоло̀гия, синта̀ксис и фонѐтика,
  • се различа̀ва от лѐксиката
    
    
    • по степента̀ на обозрѝмост (лѐксиката е нѐобозрѝма)
    • и по приложимостта̀ на правила̀та (грама̀тиката формулѝра правила̀, опѝсващи езѝкът̌).
  
  
  • Ако за нѣ̋коя езѝкова характерѝстика не мо̀же да се формулѝра пра̀вило, тя̀ се оста̀вя в сфѐрата на лѐксиката.
  • Напрѝмѣр, слѣ̀днитѣ характерѝстики на глаго̀лнитѣ лексѐми сѫ оста̀вени в сфѐрата на лѐксиката:
    
    
    • аспѐктът̌,
    • зало̀гът̌,
    • транзитивността̀.
  
  
  •   (.. скрий ги граматиката и лексиката ..)  (.. скрий ıѫ̨ морфологията ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..) 


• ►►  Гра̀ницата међу̀ морфоло̀гията и синта̀ксисът̌ при глаго̀лнитѣ лексѐми  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гра̀ницата међу̀ морфоло̀гията и синта̀ксисът̌ при глаго̀лнитѣ лексѐми (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • В то̀зи по̀драздѣ̀л се разсѫђа̀ва коѝ съчета̀ния от сло̀вофо̀рми на глаго̀лни лексѐми сѫ прѣдмѣ̀т на морфоло̀гията и коѝ сѫ прѣдмѣ̀т на синта̀ксисът̌.
  
  
  • "Мно̀го хо̀ра сѫ пѝсали и сѫ гово̀рили за тѣ̀зи нѣща̀."
    
    
    • Защо̀ изразът̌ сѫ пѝсали е аналитѝчна глаго̀лна фо̀рма?
    • И е в прѣдмѣ̀тът̌ на морфоло̀гията?
  
  
  • "Мно̀го нѣща̀ сѫ пѝсани и сѫ гово̀рени от ра̀зни хо̀ра."
    
    
    • И защо̀ ѝзразът̌ сѫ пѝсани се смѣ̋та за обикновѐно съчета̀ние на двѣ̀ глаго̀лни фо̀рми, а нѐ за аналитѝчна глаго̀лна фо̀рма?
    • И не ѐ в прѣдмѣ̀тът̌ на морфоло̀гията, а е синтактѝчна констру̀кция?
  
  
  • "Мно̀го хо̀ра сѫ пѝсали и сѫ гово̀рили за тѣ̀зи нѣща̀."
    
    
    • Ѝзразът̌ сѫ пѝсали е аналитѝчна глаголна сло̀вофо̀рма, коя̀то слѣ̀два да се съпоста̀ви с дру̀ги сло̀вофо̀рми на сѫ̀щата глаго̀лна лексѐма, аналитѝчни или синтетѝчни:
      
      
      • пѝсали, пѝшѣли, сѫ пѝшѣли, пѝшѣхѫ̨, пѝсахѫ̨.
    
    
    • Глаго̀лнитѣ морфологѝчни катего̀рии наклонѐние и врѣ̀ме се опрѣдѣ̀лят за цѣ̀лиът̌ ѝзраз.
  
  
  • "Мно̀го нѣща̀ сѫ пѝсани и сѫ гово̀рени от ра̀зни хо̀ра."
    
    
    • Двѣ̀тѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми, съчета̀ни в ѝзразът̌ сѫ пѝсани - сло̀вофо̀рмитѣ сѫ и пѝсани, си ѝмат сво̀и значѐния от лѐксиката и морфоло̀гоята, и нѝщо но̀во не сѐ вна̀ся при тѣ̋хното съчета̀ване.
    
    
    • Глаго̀лнитѣ морфологѝчни катего̀рии наклонѐние и врѣ̀ме се зада̀ват са̀мо от частта̀ сѫ.
  
  
  •   (.. скрий ıѫ̨ границата међу морфологията и синтаксисът̌ ..)  (.. скрий ıѫ̨ морфологията ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..) 


• ►►  Морфоло̀гията и фонѐтиката в този тракта̀т  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Морфоло̀гията и фонѐтиката в този тракта̀т (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • То̀зи тракта̀т е посветѐн гла̀вно на морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
    
    
    • Една̀ от цѣ̀литѣ, коѝто си поста̀вям с то̀зи тракта̀т, е да напѝшѫ̨ програ̀ма на JavaScript, коя̀то да генерѝра всѝчки сло̀вофо̀рми на глаго̀л, зада̀ден чрѣ̀з сигнату̀рата си.
  
  
  • Тракта̀тът̌ отразя̀ва фонѐтиката така̀:
    
    
    • Навсѣ̋къдѣ сѫ поста̀вени ударѐнията.
    
    
    • За то̀зи тракта̀т е въвѐден специа̀лен правопѝс на глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци, основа̀н на етимоло̀гията и правого̀ворът̌.
  
  
  •   (.. скрий ги морфологията и фонетиката ..)  (.. скрий ıѫ̨ морфологията ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..) 


• ◄►  (.. скрий ги морфологията, синтаксисът̌, лексиката ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Сигнатура на глаголът̌  (.. покажи ıѫ̨ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

• Всѣ̀ки глаго̀л - всѣ̋ка глаго̀лна лексѐма - обикновѐно се прѣдста̀вя в рѣ̀чникът̌ с осно̀вната си фо̀рма.


• В то̀зи тракта̀т се въвѐђа поня̀тието сигнату̀ра на глаго̀лът̌, коѐто е разширѐние на поня̀тието осно̀вна фо̀рма.


• Освѣ̀н осно̀вната фо̀рма, сигнату̀рата вклю̀чва опрѣдѣ̀лящи характерѝстики като̀ аспѐкт (вѝд), зало̀г и транзитѝвност, ка̀кто и информа̀цията, ну̀жна за генерѝране на всѝчки фо̀рми на глаго̀лът̌.


• Прѣд то̀зи тракта̀т сѫ поста̀вени слѣ̀днитѣ двѣ̀ амбицио̀зни цѣ̀ли:
  
  
  • Класифика̀ция на всѝчки глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
  
  
  • Автоматѝчна генера̀ция на всѝчки глаго̀лни сло̀вофо̀рми - създа̀ване на компю̀търен со̀фту̌ер за така̀ва генера̀ция.
  
  

• (.. покажи го раздѣлът̌ за глаголната сигнатура ..)  (.. покажи го разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Сигнатура на глаголът̌

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..) .. към началото ..

• Всѣ̀ки глаго̀л - всѣ̋ка глаго̀лна лексѐма - обикновѐно се прѣдста̀вя в рѣ̀чникът̌ с осно̀вната си фо̀рма.


• В то̀зи тракта̀т се въвѐђа поня̀тието сигнату̀ра на глаго̀лът̌, коѐто е разширѐние на поня̀тието осно̀вна фо̀рма.


• Освѣ̀н осно̀вната фо̀рма, сигнату̀рата вклю̀чва опрѣдѣ̀лящи характерѝстики като̀ аспѐкт (вѝд), зало̀г и транзитѝвност, ка̀кто и информа̀цията, ну̀жна за генерѝране на всѝчки фо̀рми на глаго̀лът̌.


• Прѣд то̀зи тракта̀т сѫ поста̀вени слѣ̀днитѣ двѣ̀ амбицио̀зни цѣ̀ли:
  
  
  • Класифика̀ция на всѝчки глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
  
  
  • Автоматѝчна генера̀ция на всѝчки глаго̀лни сло̀вофо̀рми - създа̀ване на компю̀търен со̀фту̌ер за така̀ва генера̀ция.
  
  

• (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголната сигнатура ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

---

   ►►   .0. Основна форма на глаголът̌  (.. покажи ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Основна форма на глаголът̌  (.. скрий ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

• В рѣ̀чницитѣ глаго̀литѣ се указват с осно̀вната си фо̀рма.


• При по̀вечето съврѣ̀менни европѐйски езѝци осно̀вната им фо̀рма е та̀зи на инфинитѝвът̌.
  
  
  • Така̀ е и във всѝчки славя̀нски езѝци, освѣ̀н в балка̀но-славя̀нски,
  • защо̀то в на̀шиът̌ балка̀но-славя̀нски езѝк нѣ̋ма инфинитѝв.
  
  
  • Оста̀тъчниът̌ инфинитѝв, мака̀р да е приѐт в станда̀ртниът̌ бъ̀лгарски езѝк, ѝма ограничѐна употрѣ̀ба и го нѣ̋ма в мно̀го на̀шенски диалѐкти.


• При бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли за осно̀вна е приѐта фо̀рмата за пъ̀рво лицѐ едѝнствено число̀ сега̀шно врѣ̀ме (изявѝтелно наклонѐние).
  
  
  • Така̀ е приѐто и в гръ̀цки, и в латѝнски.
  
  
  • За да се различа̀ва от бъ̀лгарскиът̌ езѝк, в сѣ̀верно-македо̀нскиът̌ езѝк за осно̀вна глаго̀лна фо̀рма е приѐта та̀зи за трѐто лицѐ едѝнствено число̀ сега̀шно врѣ̀ме.
  • Това̀ ще го игнорѝрам, тъй като̀ този тракта̀т е основа̀н на̀й-вѐче на бъ̀лгарската но̀рма и на го̀ворът̌ в ро̀дното ми сѐло.


• Осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌ е гла̀вната съста̀вка на глаго̀лната сигнату̀ра, коя̀то се въвѐђа в то̀зи тракта̀т.


• Незавѝсимо от избра̀ниът̌ за цѣ̀лиът̌ тракта̀т правопис, осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌, кога̀то тя̀ е ча̀ст от глаго̀лна сигнату̀ра, се пока̀зва в специа̀лен правопѝс, нарѝчан о̀ще естѐствен правопѝс.
  
  
  • В ча̀стност, дорѝ да сте избра̀ли тракта̀тът̌ да се пока̀же на латѝница, в романизѝрана вѐрсия, осно̀внитѣ фо̀рми на глаго̀литѣ вѫ̀трѣ в глаго̀лнитѣ сигнату̀ри се пока̀зват на кѝрилица в специа̀лен правопѝс.


• То̀зи специа̀лен правопѝс прѣдставля̀ва:
  
  
  • прѣдпочѝтаниът̌ от мѐне пост-модѐрен правопѝс,
  • като вѝнѫги се означа̀ва ударѐнието,
  
  
  • а в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци
    
    
    • е възстановѐна буквата Ѫ (вмѣ̀сто А)
    • и е елиминѝрана ру̀ската бу̀ква Я,
    • вмѣ̀сто коя̀то се пѝше IА илѝ IѪ илѝ Ѣ̋,


• Според завъ̀ршъкът̌ на осно̀вната си фо̀рма, бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли се дѣлıѫ̨̀т на сѐдем су̀пер-гнѣзда̀.
• За тѣ̀зи су̀пер-гнѣзда̀ ще въведѫ̨̀ означѐния, коѝто мо̀же бѝ ще изпо̀лзвам са̀мо вѫ̀трѣ в програ̀митѣ на JavaScript.
  
  

  Завъ̀ршък	Означѐние	Прѝмѣри	Сла̀б илѝ сѝлен глаго̀л
  -ам	am	залѣ̀пвам, ѝмам, обѝчам, залѣ̀пıам, отдѣ̀лıам	сла̀б
  -а̀м	Am	да да̀м, да прода̀м, да отда̀м, ıа̀м, да изıа̀м, да се наıа̀м	сѝлен
  -Àıѫ̨	Aiu	игра̀ıѫ̨, пѣ̀ıѫ̨, пѝıѫ̨, да чу̀ıѫ̨, плю̀ıѫ̨	сѝлен
  -ıѫ̨	iu	го̀нıѫ̨, хо̀дıѫ̨	сѝлен
  -ıѫ̨̀	iU	вървıѫ̨̀, стоıѫ̨̀, дѣлıѫ̨̀	сѝлен
  -шѫ̨,жѫ̨,чѫ̨	ju	пѝшѫ̨, рѣ̀жѫ̨, мѫ̀чѫ̨, у̀чѫ̨	сѝлен
  -шѫ̨̀,жѫ̨̀,чѫ̨̀	jU	да рѣшѫ̨̀, държѫ̨̀, мълчѫ̨̀	сѝлен
  -гѫ̨,кѫ̨,хѫ̨	ku	мо̀гѫ̨	сѝлен
  -гѫ̨̀,кѫ̨̀,хѫ̨̀	kU	пекѫ̨̀, влѣкѫ̨̀	сѝлен
  -нѫ̨	nu	да се въ̀рнѫ̨, стѐнѫ̨	сѝлен
  -ѫ̨	u	да до̀йдѫ̨, да влѣ̋зѫ̨	сѝлен
  -ѫ̨̀	U	берѫ̨̀, перѫ̨̀, бодѫ̨̀	сѝлен
  съм	sum	съм	нѝто сла̀б, нѝто сѝлен



• Забѣлѣжѣ̀те, че прѣдста̀вкитѣ не промѣ̀нıѫ̨т завъ̀ршъкът̌ на осно̀вната фо̀рма и слѣдова̀телно не промѣ̀нıѫ̨т су̀пер-гнѣ̋здото, към коѐто глаго̀лът̌ принадлѣжѝ.


• Поста̀вена е цѣлта̀ да се напишѫ̨̀т програ̀ми на JavaScript за генерѝране на всѝчки глаго̀лни фо̀рми по зада̀дена сигнату̀ра.
  
  
  • За сла̀битѣ глаго̀ли не сѐ оча̀кват проблѐми.


• (.. скрий ıѫ̨ основната форма ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголната сигнатура ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

---

   ►►   .0. Структура на глаголната сигнатура  (.. покажи ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Структура на глаголната сигнатура  (.. скрий ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

• Сигнату̀рата на едѝн глаго̀л е разширѐние на осно̀вната му фо̀рма.
• И, естѐствено, осно̀вната фо̀рма на едѝн глаго̀л е осно̀вната ча̀ст на сигнату̀рата му.


• Глаго̀лната сигнату̀ра ѝма слѣ̀днитѣ съста̀вки:
  
  
  • ма̀ркер за вѝд (за аспѐкт) на глаго̀лът̌,
  
  
  • осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌,
  
  
  • ма̀ркер за зало̀г,
  
  
  • дру̀ги ма̀ркери, коѝто ще се доуточня̀ват в то̀зи тракта̀т "от движѐние".


• Глаго̀лнитѣ сигнату̀ри се пока̀зват в дво̀йни ѫ̀глови ско̀би в този цвѣ̋т:
  
  
  • « .. »


• Прѝмѣри:
  
  
  • подкрѣ̀пıам t
    
    
    • ѝма ма̀ркер за транзитѝвност: t
  
  
  • да подкрѣпıѫ̨̀ t
    
    
    • ма̀ркер за свъ̀ршен вѝд: да
    • ма̀ркер за транзитѝвност: t
  
  
  • да се подкрѣпıѫ̨̀
    
    
    • ма̀ркер за свъ̀ршен вид: да
    • ма̀ркер за възвра̀тен зало̀г: се


• (.. скрий ıѫ̨ структурата на сигнатурата ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголната сигнатура ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

---

   ►►   .0. Маркер за аспект в глаголната сигнатура  (.. покажи го ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Маркер за аспект в глаголната сигнатура  (.. скрий го ..)  .. към началото ..

• Глаго̀лът̌ в бъ̀лгарскиът̌ езѝк мо̀же да бѫ̀де:
  
  
  • имперфектѝвен (от нѐсвъ̀ршен вѝд, от имперфектѝвен аспѐкт),
    
    
    • и тога̀ва то̀й нѣ̋ма ма̀ркер за аспѐкт в сигнату̀рата си
      (имперфектѝвниът̌ аспѐкт се приѐма по подразбѝране),
  
  
  • перфектѝвен (от свъ̀ршен вѝд, от перфектѝвен аспѐкт),
    
    
    • и тога̀ва то̀й ѝма ма̀ркер за аспѐкт да в нача̀лото на сигнату̀рата си,
  
  
  • илѝ пък двувѝдов - едноврѣ̀менно имперфектѝвен и перфектѝвен,
    
    
    • и тога̀ва то̀й ѝма ма̀ркер за аспѐкт [да] в нача̀лото на сигнату̀рата си,


• На аспектоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли е посветѐн то̀зи раздѣ̀л.


• (.. скрий го маркерът̌ за аспект ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголната сигнатура ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

---

   ►►   .0. Маркер за залог в глаголната сигнатура  (.. покажи го ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Маркер за залог в глаголната сигнатура  (.. скрий го ..)  .. към началото ..

• Ако глаго̀лът̌ е в актѝвен зало̀г (дѣя̀телен зало̀г, дѣйствѝтелен зало̀г),
  
  
  • то̀ то̀й нѣ̋ма и не сѐ нуђа̀е от ма̀ркер за зало̀г в сигнату̀рата си.
  
  
  • Актѝвниът̌ зало̀г се приѐма по подразбѝране.
  
  
  • Ма̀ркер за зало̀г не сѐ сла̀га в сигнату̀рата на актѝвнитѣ глаго̀ли.


• Ма̀ркерът̌ за зало̀г мо̀же да бѫ̀де:
  
  
  • се,
  • си, или пък
  • си се.


• Ма̀ркерът̌ за зало̀г се сла̀га на вто̀ра позѝция в глаго̀лната сигнату̀ра.
  
  
  • Ако нѣ̋ма ма̀ркер за аспѐкт, ма̀ркерът̌ за зало̀г се поста̀вя слѣ̀д осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌.
  
  
  • Ако ѝма ма̀ркер за аспѐкт, ма̀ркерът̌ за зало̀г се поста̀вя слѣ̀д нѐго и прѣдѝ осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌.
  
  
  • Прила̀га се пра̀вилото за вто̀рото мѣ̋сто на енклѝтиката в сло̀восъчета̀нието (зако̀нът̌ на Wackernagel).


• На зало̀гът̌ на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли е посветѐн то̀зи раздѣ̀л.


• (.. скрий го маркерът̌ на залогът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголната сигнатура ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

---

   ►►   .0. Транзитивност на глаголитѣ и маркер за транзитивност  (.. покажи го ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Транзитивност на глаголитѣ и маркер за транзитивност  (.. скрий го ..)  .. към началото ..

• Ако едѝн глаго̀л мо̀же да ѝма прѣ̋ко допълнѐние в изрѣчѐнието, то̀ такъ̀в глаго̀л е транзитѝвен.
  
  
  • То̀зи тѐрмин се употрѣбя̀ва при по̀вечето европѐйски езици.
  
  
  • Понѣ̋кога то̀й се прѣвѐђа на бъ̀лгарски като прѣ̀ходен глаго̀л.
  • Как да е. Прѣ̀ходен глаго̀л и транзитѝвен глаго̀л означа̀ват едно̀ и сѫ̀що.
  • Прѣдпочѝтам тѐрминът̌ транзитѝвен глаго̀л.


• Ако пъ̀к да̀ден глаго̀л не мо̀же да ѝма прѣ̋ко допълнѐние, то̀ такъ̀в глаго̀л е нѐпрѣ̀ходен илѝ интранзитѝвен.
  
  
  • И тъ̀й, глаго̀литѣ бѝват транзитѝвни и интранзитѝвни.
  • Илѝ с дру̀ги ду̀ми, прѣ̀ходни и нѐпрѣ̀ходни.


• В чуђоезѝчнитѣ рѣ̀чници характерѝстиката транзитѝвност-интранзитѝвност обикновѐно се ука̀зва.
  
  
  • Мо̀же да ѝма ра̀злика међу̀ езѝцитѣ.
  
  
  • Напрѝмѣр, в бъ̀лгарскиът̌ езѝк глаго̀литѣ пома̀гам и да помо̀гнѫ̨ сѫ интранзитѝвни,
  • докато съотвѣ̀тнитѣ глаго̀ли в англѝйски-фрѐнски-гръ̀цки (to help-aider-βοηθώ) сѫ транзитѝвни.
  
  
  • Транзитѝвни сѫ бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли подпома̀гам t и да подпомо̀гнѫ̨ tt.
  • Сравнѣ̀те:
    • Подпома̀гам родѝтелитѣ си. (транзитѝвен глаго̀л)
    • Пома̀гам на родѝтелитѣ си. (интранзитѝвен глаго̀л)


• Тѐмата за сво̀йството транзитѝвност на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли ще ıѫ̨ смѣ̋там за изчѐрпана.
  
  
  • По та̀зи тѐма бъ̀лгарскиът̌ езѝк не пока̀зва осо̀бености.
  
  
  • То̀й се държѝ като обикновѐн славя̀нски и ѝндо-европѐйски езѝк.


• Оста̀ва да се изяснѝ ма̀ркерът̌ за транзитѝвност в глаго̀лната сигнату̀ра.
  
  
  • Ако да̀ден глаго̀л не ѐ транзитѝвен, т.е. ако то̀й е интранзитѝвен или нѐпрѣ̀ходен, то̀ то̀й нѣ̋ма ма̀ркер за транзитѝвност в сигнату̀рата си.
  
  
  • Транзитѝвнитѣ глаго̀ли ѝмат ма̀ркер за транзитѝвност,
  • ко̀йто мо̀же да бѫ̀де t илѝ tt.
  
  
  • Ма̀ркер за транзитѝвност дво̀йно tt се сла̀га на онѣ̀зи сѝлни глаго̀ли, коѝто образу̀ват мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие с наста̀вката -Т-.
  
  
  • Ма̀ркер за транзитѝвност единѝчно t означа̀ва, че мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие се образу̀ва с наста̀вката -Н-.
  
  
  • Интранзитѝвнитѣ (нѐпрѣ̀ходнитѣ) глаго̀ли нѣ̋мат фо̀рми за мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие.


• Сравнѣ̀те:
  
  
  • Транзитѝвнитѣ глаго̀ли
    подпома̀гам t и да подпомо̀гнѫ̨ tt
    ѝмат фо̀рми за мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие съотвѣ̀тно
    подпома̀гано и подпомо̀гнѫ̨то.
  
  
  • Интранзитѝвнитѣ глаго̀ли
    пома̀гам и да помо̀гнѫ̨
    нѣ̋мат такѝва фо̀рми *пома̀гано и *помо̀гнѫ̨то.


• (.. скрий го маркерът̌ на транзитивност ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголната сигнатура ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

---

   ►►   .0. JavaScript Stuff  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

(.. скрий го раздѣлът̌ за глаголната сигнатура ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

   ▼▼   .0. JavaScript Stuff  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Програмка, която тества основната форма на глаголът̌ за коректност (.. покажи ıѫ̨ ..) 
• ▼▼  Програмка, която тества основната форма на глаголът̌ за коректност (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..) 
  
  
  
  • ◄► Ако не е означѐно мѣ̋стото на ударѐнието, програ̀мката връ̀ща като резулта̀т зна̀кът̌ от ASCII-7 за тѐжко ударѐние "`" (`-\u0060).
  
  
  • ◄► Ако оконча̀нието не ѐ допустимо за 1-во лицѐ едѝнствено число̀ сега̀шно врѣме в индикатѝв, програ̀мката връ̀ща пра̀зно като резулта̀т.
  
  
  • ◄► Ѝначе, тѐстваната фо̀рма прѣдставля̀ва корѐктна осно̀вна глаго̀лна фо̀рма и програ̀мката ıѫ̨ връ̀ща нѐıѫ̨ като резулта̀т, слѣ̀д като евентуа̀лно оконча̀нието е привѐдено в канонѝчен вѝд.
  
  
  • ►►  .. Да ıѫ̨ изтѐстваме програ̀мката ..
  • ▼▼  Тѐстване на програ̀мката (.. скрий го тѐстването ..) 
    
    

    Въведѣ̀те глаго̀лна осно̀вна фо̀рма:

  
  
  • ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мката ..
    
    
  • ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мката (.. скрий го кодът̌ на програмката ..) 

  • ◄►  (.. скрий ıѫ̨ програмката ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ JavaScript Stuff ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..


• ►►  Глаголната сигнатура в JSON-формат (.. покажи ..) 
• ▼▼  Глаголната сигнатура в JSON-формат (.. скрий ..) 
  
  
  
  • JSON: JavaScript Object Notation.
  
  
  • Прѝмѣри: нѣ̋колко глаго̀лни сигнату̀ри, прѣдста̀вени във вѫ̀трешен JSON-форма̀т.
    
    

    Сигнату̀рата в тѐкстът̌ на тракта̀тът̌	Сигнату̀рата в JSON-форма̀т			m	a	v	t
    пома̀гам	{"m":"пома\u0300гам","a":"","v":"","t":"","i":"","q":"","x":""}			пома̀гам
    да помо̀гнѫ̨	{"m":"помо\u0300гнѫ\u0328","a":"да","v":"","t":"","i":"","q":"","x":""}			помо̀гнѫ̨	да
    пома̀гам си	{"m":"пома\u0300гам","a":"","v":"си","t":"","i":"","q":"","x":""}			пома̀гам		си
    да си помо̀гнѫ̨	{"m":"помо\u0300гнѫ\u0328","a":"да","v":"си","t":"","i":"","q":"","x":""}			помо̀гнѫ̨	да	си
    подпома̀гам t	{"m":"подпома\u0300гам","a":"","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			подпома̀гам			t
    да подпомо̀гнѫ̨ tt	{"m":"подпомо\u0300гнѫ̨","a":"да","v":"","t":"tt","i":"","q":"","x":""}			подпомо̀гнѫ̨	да		tt
    подпома̀гам се	{"m":"подпома\u0300гам","a":"","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подпома̀гам		се
    да се подпомо̀гнѫ̨	{"m":"подпомо\u0300гнѫ̨","a":"да","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подпомо̀гнѫ̨	да	се
    крѣпıѫ̨̀ t	{"m":"крѣпıѫ\u0328\u0300","a":"","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			крѣпıѫ̨̀			t
    крѣпıѫ̨̀ се	{"m":"крѣпıѫ\u0328\u0300","a":"","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			крѣпıѫ̨̀		се
    подкрѣ̀пıам t	{"m":"подкрѣ\u0300пıам","a":"","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			подкрѣ̀пıам			t
    подкрѣ̀пıам се	{"m":"подкрѣ\u0300пıам","a":"","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подкрѣ̀пıам		се
    да подкрѣпıѫ̨̀ t	{"m":"подкрѣпıѫ\u0328\u0300","a":"да","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			подкрѣпıѫ̨̀	да		t
    да се подкрѣпıѫ̨̀	{"m":"подкрѣпıѫ\u0328\u0300","a":"да","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подкрѣпıѫ̨̀	да	се

    
    Дѣ̋сната коло̀на на го̀рната та̀блица е озаглавѐна "Сигнату̀рата в JSON-форма̀т".
    А лѣ̋вата коло̀на бѝ могла̀ да се озаглавѝ "Сигнату̀рата в HTML-форма̀т", понѐже самѝıът̌ тракта̀т е в HTML-форма̀т.
  
  
  • Спѝсък на идентифика̀торитѣ в сигнату̀рата:
    
    

    m	main	осно̀вна фо̀рма
    a	aspect	вѝд на глаго̀лът̌
    v	voice	зало̀г на глаго̀лът̌
    t	transitivity	транзитѝвност
    i	i-conjugation	2-ро или 1-во спрежѐние
    q	q-conjugation	ма̀ркер за бѫ̀деще врѣ̀ме
    x	x-conjugation	ма̀ркер за отрица̀ние
    		(дру̀ги ма̀ркери, ако ѝма)

    
    За простота̀, идентифика̀торитѣ сѫ еднобу̀квени.
  
  
  •   (.. скрий го JSON-форматът̌ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ JavaScript Stuff ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..


• ►►  Провѣрка дали зададен JavaScript Object прѣдставлява валидна глаголна сигнатура (.. покажи ..) 
• ▼▼  Провѣрка дали зададен JavaScript Object прѣдставлява валидна глаголна сигнатура (.. скрий ..) 
  
  
  
  • ◄► Ако валида̀цията е успѣ̀шна, програ̀мката връ̀ща пра̀зен резулта̀т.
    
    
    • Ѝначе, резулта̀тът̌ е нѝз от еднобу̀квенитѣ идентифика̀тори на тѣ̀зи елемѐнти на глаго̀лната сигнату̀ра, коѝто не сѫ издържа̀ли провѣ̀рката.
  
  
  • ◄► Нѣ̋ма ка̀к ту̀ка та̀зи програ̀мка да бѫ̀де демонстрѝрана и тѐствана.  (.. anyway ..)
  
  
  • ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мката ..
    
    
  • ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мката  (.. скрий го кодът̌ на програмката ..) 

  • ◄►  (.. скрий ıѫ̨ програмката ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ JavaScript Stuff ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..


• ►►  Визуализация на JavaScript Object в качеството му на валидна глаголна сигнатура (.. покажи ..) 
• ▼▼  Визуализация на JavaScript Object в качеството му на валидна глаголна сигнатура (.. скрий ..) 
  
  
  
  • ◄► Прѣдоста̀вени сѫ двѣ̀ програ̀мки.
    • Една̀та - toJSONformat() - визуализѝра валѝдна глаго̀лна сигнату̀ра в JSON-форма̀т,
    • дру̀гата - toHTMLformat().
    
    
    • Тѣ̀зи двѣ̀ програ̀мки подлѣжѫ̨̀т на допъ̀лване, тъ̀й като сама̀та глаго̀лна сигнату̀ра подлѣжѝ на допъ̀лване.
  
  
  • ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
    
    
  • ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ за визуализация  (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

    (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

  • ◄►  Тѣ̀зи програ̀мки се демонстрѝрат чрѣ̀з възпроизвѐђане на та̀блицата от го̀рниът̌ по̀драздѣ̀л, озаглавѐн "Глаголната сигнатура в JSON-формат".
  • ►►  .. Покажѝ ıѫ̨ демонстра̀цията ..
    
    
  • ▼▼  Та̀блица, демонстрѝраща визуализа̀цията в два̀та форма̀та  (.. скрий ıѫ̨ демонстра̀цията ..) 
    

    Сигнату̀рата в HTML-форма̀т	Сигнату̀рата в JSON-форма̀т		IfValid	m	a	v	t
    пома̀гам	{"m":"пома\u0300гам","a":"","v":"","t":"","i":"","q":"","x":""}			пома̀гам
    да помо̀гнѫ̨	{"m":"помо\u0300гнѫ\u0328","a":"да","v":"","t":"","i":"","q":"","x":""}			помо̀гнѫ̨	да
    пома̀гам си	{"m":"пома\u0300гам","a":"","v":"си","t":"","i":"","q":"","x":""}			пома̀гам		си
    да си помо̀гнѫ̨	{"m":"помо\u0300гнѫ\u0328","a":"да","v":"си","t":"","i":"","q":"","x":""}			помо̀гнѫ̨	да	си
    подпома̀гам t	{"m":"подпома\u0300гам","a":"","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			подпома̀гам			t
    да подпомо̀гнѫ̨ tt	{"m":"подпомо\u0300гнѫ̨","a":"да","v":"","t":"tt","i":"","q":"","x":""}			подпомо̀гнѫ̨	да		tt
    подпома̀гам се	{"m":"подпома\u0300гам","a":"","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подпома̀гам		се
    да се подпомо̀гнѫ̨	{"m":"подпомо\u0300гнѫ̨","a":"да","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подпомо̀гнѫ̨	да	се
    крѣпıѫ̨̀ t	{"m":"крѣпıѫ\u0328\u0300","a":"","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			крѣпıѫ̨̀			t
    крѣпıѫ̨̀ се	{"m":"крѣпıѫ\u0328\u0300","a":"","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			крѣпıѫ̨̀		се
    подкрѣ̀пıам t	{"m":"подкрѣ\u0300пıам","a":"","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			подкрѣ̀пıам			t
    подкрѣ̀пıам се	{"m":"подкрѣ\u0300пıам","a":"","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подкрѣ̀пıам		се
    да подкрѣпıѫ̨̀ t	{"m":"подкрѣпıѫ\u0328\u0300","a":"да","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			подкрѣпıѫ̨̀	да		t
    да се подкрѣпıѫ̨̀	{"m":"подкрѣпıѫ\u0328\u0300","a":"да","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подкрѣпıѫ̨̀	да	се

  • ◄►  (.. скрий ги програмкитѣ за визуализация ..)  (.. свий ги ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ JavaScript Stuff ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..


• ►►  Програмки за инициализация на глаголна сигнатура (.. покажи ги ..) 
• ▼▼  Програмки за инициализация на глаголна сигнатура (.. скрий ги ..) 
  
  
  
  • ◄► Прѣдоста̀вени сѫ двѣ̀ програ̀мки, коѝто инициализѝрат JavaScript Object във глаго̀лна сигнату̀ра.
    
    
    • Една̀та приѐма на вхо̀дът̌ си дру̀г JavaScript Object, съдъ̀ржащ глаго̀лна сигнату̀ра, и копѝра отта̀м.
      
      
      • Тя̀ се ка̀зва initFromObject().
    
    
    • Дру̀гата приѐма на вхо̀дът̌ си тѐкстов нѝз, за ко̀йто се прѣдпола̀га, че прѣдставля̀ва глаго̀лна сигнату̀ра в HTML-форма̀т, и го анализѝра.
      
      
      • Тя̀ се ка̀зва initFromString().
    
    
    • Тѣ̀зи двѣ̀ програ̀мки подлѣжѫ̨̀т на допъ̀лване, тъ̀й като сама̀та глаго̀лна сигнату̀ра подлѣжѝ на допъ̀лване.
  
  
  • ◄►  Тѣ̀зи програ̀мки се демонстрѝрат чрѣ̀з та̀блицата от го̀рниът̌ по̀драздѣ̀л, озаглавѐн "Глаголната сигнатура в JSON-формат".
  • ►►  .. Покажѝ ıѫ̨ демонстра̀цията ..
    
    
  • ▼▼  Та̀блица, която демонстрѝра инициализѝращитѣ програ̀мки  (.. скрий ıѫ̨ демонстра̀цията ..) 

    Лѣ̋вата коло̀на е сѫ̀щата, ка̀кто в оригина̀лната та̀блица.
    Съдържа̀нието ѝ слу̀жи за вхо̀д на инициализѝращата програ̀мка initFromString().
    Резулта̀тът̌ е пока̀зан в срѣ̀дната коло̀на.
    То̀зи резулта̀т слу̀жи за вхо̀д на инициализѝращата програ̀мка initFromObject()
    и резулта̀тът̌ е пока̀зан в дѣ̋сната коло̀на.
    
    

    Сигнату̀рата в тѐкстът̌ на тракта̀тът̌	Сигнату̀ра в JSON-форма̀т		Пак сигнату̀ра в JSON-форма̀т	m	a	v	t
    пома̀гам	{"m":"пома\u0300гам","a":"","v":"","t":"","i":"","q":"","x":""}			пома̀гам
    да помо̀гнѫ̨	{"m":"помо\u0300гнѫ\u0328","a":"да","v":"","t":"","i":"","q":"","x":""}			помо̀гнѫ̨	да
    пома̀гам си	{"m":"пома\u0300гам","a":"","v":"си","t":"","i":"","q":"","x":""}			пома̀гам		си
    да си помо̀гнѫ̨	{"m":"помо\u0300гнѫ\u0328","a":"да","v":"си","t":"","i":"","q":"","x":""}			помо̀гнѫ̨	да	си
    подпома̀гам t	{"m":"подпома\u0300гам","a":"","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			подпома̀гам			t
    да подпомо̀гнѫ̨ tt	{"m":"подпомо\u0300гнѫ̨","a":"да","v":"","t":"tt","i":"","q":"","x":""}			подпомо̀гнѫ̨	да		tt
    подпома̀гам се	{"m":"подпома\u0300гам","a":"","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подпома̀гам		се
    да се подпомо̀гнѫ̨	{"m":"подпомо\u0300гнѫ̨","a":"да","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подпомо̀гнѫ̨	да	се
    крѣпıѫ̨̀ t	{"m":"крѣпıѫ\u0328\u0300","a":"","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			крѣпıѫ̨̀			t
    крѣпıѫ̨̀ се	{"m":"крѣпıѫ\u0328\u0300","a":"","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			крѣпıѫ̨̀		се
    подкрѣ̀пıам t	{"m":"подкрѣ\u0300пıам","a":"","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			подкрѣ̀пıам			t
    подкрѣ̀пıам се	{"m":"подкрѣ\u0300пıам","a":"","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подкрѣ̀пıам		се
    да подкрѣпıѫ̨̀ t	{"m":"подкрѣпıѫ\u0328\u0300","a":"да","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			подкрѣпıѫ̨̀	да		t
    да се подкрѣпıѫ̨̀	{"m":"подкрѣпıѫ\u0328\u0300","a":"да","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подкрѣпıѫ̨̀	да	се

  • ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
    
    
  • ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ за инициализа̀ция  (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

  • ◄►  (.. скрий ги програмкитѣ за инициализация ..)  (.. свий ги ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ JavaScript Stuff ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..


• ►►  Достѫп до отдѣлнитѣ елементи на глаголната сигнатура (.. покажи ..) 
• ▼▼  Достѫп до отдѣлнитѣ елементи на глаголната сигнатура (.. скрий ..) 
  
  
  
  • ◄► Tъ̀й като сама̀та глаго̀лна сигнату̀ра подлѣжѝ на допъ̀лване, то̀ и то̀зи по̀драздѣ̀л ще прѣтърпѝ развѝтие.
  
  
  • ◄► Елемѐнтитѣ на глаго̀лната сигнату̀ра сѫ непосрѣ̀дствено достѫ̀пни.
    
    
    • Елемѐнтитѣ на сигнату̀рата ѝмат еднобу̀квени идентифика̀тори.
    • Нѐка obj е JavaScript Object, ко̀йто прѣдставля̀ва глаго̀лна сигнату̀ра.
      С дру̀ги ду̀ми, JavaScript Object-ът̌ obj е от class bgVerbalSignature.
      
      

      осно̀вната фо̀рма	obj.m	obj["m"]
      ма̀ркерът̌ за аспѐкт	obj.a	obj["a"]
      ма̀ркерът̌ за зало̀г	obj.v	obj["v"]
      ма̀ркерът̌ за транзитѝвност	obj.t	obj["t"]
      ма̀ркерът̌ за спрежѐние	obj.i	obj["i"]
      ма̀ркерът̌ за бѫ̀деще врѣ̀ме	obj.q	obj["q"]
      ма̀ркерът̌ за отрица̀ние	obj.x	obj["x"]

  
  
  • ◄► Трѝ програ̀мки улесня̀ват до̀стѫпът̌ до ма̀ркерът̌ за аспѐкт.
    

    Вѝд (аспѐкт) на глаго̀лът̌	getAspect()	ifImperfective()	ifPerfective()
    	Резулта̀т от програ̀мката
    Глаго̀л от нѐсвъ̀ршен вѝд	imperfective	true	false
    Глаго̀л от свъ̀ршен вѝд	perfective	false	true
    Двувѝдов глаго̀л	double	true	true
    Глаго̀лът̌ съм	none	false	false

  • ◄► В по̀драздѣ̀лът̌ за осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌
    • е да̀дена та̀блица на завъ̀ршъцитѣ на осно̀вната фо̀рма.
    • Та̀блицата въвѐђа означѐния на завъ̀ршъцитѣ.
    
    
    • Според тѣ̀зи завъ̀ршъци глаго̀литѣ се дѣлıѫ̨̀т на сѝлни (strong) и сла̀би (weak).
    
    
    • Трѝ програ̀мки улесня̀ват ра̀ботата със завъ̀ршъцитѣ на осно̀вната глаго̀лна фо̀рма.

      getSuperNest()

      Връ̀ща u, iu, ju, ku, nu, U, iU, jU, kU, Aiu, Am, am или sum, ка̀кто е ука̀зано в та̀блицата.

      ifWeak()

      Връ̀ща true, ако глаго̀лът̌ е сла̀б. Ѝначе връ̀ща false.

      ifStrong()

      Връ̀ща true, ако глаго̀лът̌ е сѝлен. Ѝначе връ̀ща false.

  • ►►  .. Покажѝ ıѫ̨ демонстра̀цията ..
    
    
  • ▼▼  Та̀блица, която демонстрѝра програ̀мкитѣ за до̀стѫп  (.. скрий ıѫ̨ демонстра̀цията ..) 

    Лѣ̋вата коло̀на е сѫ̀щата, ка̀кто в оригина̀лната та̀блица.
    В слѣ̀дващитѣ коло̀ни сѫ да̀ден и резулта̀титѣ от програ̀мкитѣ за до̀стѫп.
    
    

    Сигнату̀рата в HTML-форма̀т	getAspect	ifPerfective/ifImperfective	ifWeak/ifStrong	getSuperNest	ifTransitive
    пома̀гам	{"m":"пома\u0300гам","a":"","v":"","t":"","i":"","q":"","x":""}			пома̀гам
    да помо̀гнѫ̨	{"m":"помо\u0300гнѫ\u0328","a":"да","v":"","t":"","i":"","q":"","x":""}			помо̀гнѫ̨	да
    пома̀гам си	{"m":"пома\u0300гам","a":"","v":"си","t":"","i":"","q":"","x":""}			пома̀гам		си
    да си помо̀гнѫ̨	{"m":"помо\u0300гнѫ\u0328","a":"да","v":"си","t":"","i":"","q":"","x":""}			помо̀гнѫ̨	да	си
    подпома̀гам t	{"m":"подпома\u0300гам","a":"","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			подпома̀гам			t
    да подпомо̀гнѫ̨ tt	{"m":"подпомо\u0300гнѫ̨","a":"да","v":"","t":"tt","i":"","q":"","x":""}			подпомо̀гнѫ̨	да		tt
    подпома̀гам се	{"m":"подпома\u0300гам","a":"","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подпома̀гам		се
    да се подпомо̀гнѫ̨	{"m":"подпомо\u0300гнѫ̨","a":"да","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подпомо̀гнѫ̨	да	се
    крѣпıѫ̨̀ t	{"m":"крѣпıѫ\u0328\u0300","a":"","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			крѣпıѫ̨̀			t
    крѣпıѫ̨̀ се	{"m":"крѣпıѫ\u0328\u0300","a":"","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			крѣпıѫ̨̀		се
    подкрѣ̀пıам t	{"m":"подкрѣ\u0300пıам","a":"","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			подкрѣ̀пıам			t
    подкрѣ̀пıам се	{"m":"подкрѣ\u0300пıам","a":"","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подкрѣ̀пıам		се
    да подкрѣпıѫ̨̀ t	{"m":"подкрѣпıѫ\u0328\u0300","a":"да","v":"","t":"t","i":"","q":"","x":""}			подкрѣпıѫ̨̀	да		t
    да се подкрѣпıѫ̨̀	{"m":"подкрѣпıѫ\u0328\u0300","a":"да","v":"се","t":"","i":"","q":"","x":""}			подкрѣпıѫ̨̀	да	се

  • ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
    
    
  • ▼▼  Ко̀д на програ̀мкитѣ за до̀стѫп до елемѐнтитѣ на сигнату̀рата  (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

  • ◄►  (.. скрий го достѫпът̌ до отдѣлнитѣ елементи на сигнатурата ..)  (.. свий го ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ JavaScript Stuff ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголната сигнатура ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

---

►►   .0. Силни и слаби глаголи в българскиът̌ език  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

• В кра̀ıът̌ на то̀зи раздѣ̀л всѝчки синтетѝчни (т.е. про̀сти) сло̀вофо̀рми на сла̀битѣ глаго̀ли трѣ̋бва да бѫ̀дѫ̨т изяснѐни,
  
  
  • и като правила̀, по коѝто тѣ̀зи сло̀вофо̀рми се образу̀ват,
  • и като програ̀мки на JavaScript за генерѝрането им.
  
  
  • По пѫ̀тıът̌ към та̀зи цѣл ще е ну̀жно да се изредıѫ̨̀т всѝчки про̀сти (синтетѝчни) фо̀рми на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.

• (.. покажи го раздѣлът̌ за слабитѣ глаголи ..)  (.. покажи го разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Силни и слаби глаголи в българскиът̌ език

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• В кра̀ıът̌ на то̀зи раздѣ̀л всѝчки синтетѝчни (т.е. про̀сти) сло̀вофо̀рми на сла̀битѣ глаго̀ли трѣ̋бва да бѫ̀дѫ̨т изяснѐни,
  
  
  • и като правила̀, по коѝто тѣ̀зи сло̀вофо̀рми се образу̀ват,
  • и като програ̀мки на JavaScript за генерѝрането им.
  
  
  • По пѫ̀тıът̌ към та̀зи цѣл ще е ну̀жно да се изредıѫ̨̀т всѝчки про̀сти (синтетѝчни) фо̀рми на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.

• (.. скрий го раздѣлът̌ за слабитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

---

   ►►   .0. Въвеђане на терминитѣ "силни" и "слаби" глаголи  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Въвеђане на терминитѣ "силни" и "слаби" глаголи  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Тѐрминитѣ "сѝлни и сла̀би глаго̀ли" сѫ заѝмствани от грама̀тиката на нѣ̀мскиът̌ език, ка̀кто и на дру̀ги езѝци от герма̀нската гру̀па.
• Интерѐсното е, че на тѣ̀зи тѐрмини мо̀же да им се намѣ̀ри схо̀дна употрѣ̀ба и в грама̀тиката на бъ̀лгарскиът̌ езѝк.


• Ако трѣ̋бва да се изразѝм в тѣ̀зи тѐрмини, то в ста̀ро-славя̀нскиът̌ (ста̀ро-бъ̀лгарскиът̌) езѝк всѝчки глаго̀ли сѫ сѝлни.
  
  
  • В съврѣ̀менниът̌ ру̀ски езѝк сѫ̀що така̀ всѝчки глаго̀ли сѫ сѝлни.
  • Ру̀скиът̌ езѝк нѣ̋ма ну̀ђа от тѣ̀зи тѐрмини, и съотвѣ̀тно на̀шитѣ езиковѣ̀ди не сѫ̀ посмѣ̀ли на сво̀я глава̀ да ги въведѫ̨̀т.


• Сла̀битѣ глаго̀ли сѫ но̀во явлѐние в бъ̀лгарскиът̌ езѝк - тѣ̀ сѫ инова̀ция, нововъведѐние в езѝкът̌.
  
  
  • Сла̀битѣ глаго̀ли като нововъведѐние в бъ̀лгарскиът̌ езѝк не излѝзат от ра̀мкитѣ на славя̀нщината,
  • мака̀р та̀зи инова̀ция да се е развѝла по врѣ̀ме на прѣбива̀ването на езѝкът̌ ни в Balkansprachbund-ът̌.
  
  
  • Забѣлѣ̀жка: Balkansprachbund-ът̌: е дру̀га мо̀я любѝма тѐма, но ту̀кашната тѐма не вѝђам как мо̀гѫ̨ да ıѫ̨ намѣ̀стıѫ̨ та̀м.


• Мака̀р и инова̀ция, сла̀битѣ глаго̀ли като явлѐние се впѝсват пълноцѣ̀нно в славя̀нската глаго̀лна аспектоло̀гия.


• Засега̀ това̀ е са̀мо терминоло̀гия. Но̀ ако ıѫ̨ въведѐм, мо̀же би ще изпѫ̀кнѫ̨т ва̀жни проблѐми.
• И тъ̀й, да се въ̀рнем на нѣща̀та по сѫщество̀.
• В бъ̀лгарската грама̀тика се гово̀ри за глаго̀ли от пъ̀рво, вто̀ро и трѐто спрежѐние:
  
  
  • 1-во спрежѐние: с осно̀ва на Е: то̀й пѝше (а̀з пѝшѫ̨).
  • 2-ро спрежѐние: с осно̀ва на И: то̀й ду̀ши (а̀з ду̀шѫ̨).
  • 3-то спрежѐние: с осно̀ва на А: то̀й дѝша (а̀з дѝшам).


• Сѝлни сѫ глаго̀литѣ от 1-во и 2-ро спрежѐние.
• Сла̀би сѫ глаго̀литѣ от 3-то спрежѐние.


• В раздѣ̀лът̌ за глаго̀лната сигнату̀ра, в по̀драздѣ̀лът̌ за осно̀вната глаго̀лна фо̀рма, според завъ̀ршъкът̌ на осно̀вната си фо̀рма, бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли сѫ раздѣлѐни на су̀пер-гнѣзда̀.
  
  
  • Пъ̀рвото су̀пер-гнѣ̋здо се състоѝ от сла̀битѣ глаго̀ли -
  • кога̀то завъ̀ршъкът̌ е нѐуда̀рено -ам (или нѐуда̀рено -ям).
  • 3-тото спрежѐние се състоѝ то̀чно от глаго̀литѣ от това̀ су̀пер-гнѣ̋здо.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за слабитѣ и силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Свойства на слабитѣ и на силнитѣ глаголи  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Свойства на слабитѣ и на силнитѣ глаголи  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• Пъ̀рво осно̀вно сво̀йство на сла̀битѣ глаго̀ли: тѣ̀ сѫ пра̀вилни.
  
  
  • Цѣ̋лото спрежѐние на едѝн сла̀б глаго̀л мо̀же да се възпроизведѐ въз осно̀ва са̀мо на една̀ нѐгова фо̀рма.
  
  
  • Сла̀битѣ глаго̀ли сѫ пра̀вилни, защо̀то сѫ инова̀ция, нововъведѐние.
  • Когато езѝкът̌ си разрабо̀тва инова̀ция, то̀й не сѝ да̀ва зо̀р да ıѫ̨ снабдя̀ва с изключѐния.
  
  
  • Сѝлата на сла̀битѣ глаго̀ли е тѣ̋хната пра̀вилност.
    
    
    • Лѝпсват изключѐния при образу̀ване на сло̀вофо̀рмитѣ.


• Вто̀ро осно̀вно сво̀йство на сла̀битѣ глаго̀ли: тѣ̀ сѫ сла̀би.
  
  
  • Ѝмат по̀-ма̀лко фо̀рми, отко̀лкото сѝлнитѣ глаго̀ли.
  • Сла̀битѣ глаго̀ли ѝмат по̀-сла̀бо развѝта морфоло̀гия.
  
  
  • Когато езѝкът̌ си е разрабо̀твал та̀зи инова̀ция - сла̀битѣ глаго̀ли, то̀й не сѝ е да̀л зо̀р да ги снабдѝ с различа̀ващи се фо̀рми на перфѐктното и имперфѐктното ѐлово прича̀стие.
  
  
  • Слабостта̀ на сла̀битѣ глаго̀ли се изразя̀ва въ̀в:
    
    
    • При имперфектѝвнитѣ сла̀би глаго̀ли перфѐктът̌ и имперфѐктът̌ се различа̀ват са̀мо във 2-ро и 3-то лицѐ едѝнствено число̀.
      
      
      • Перфѐктът̌ при тѣ̋х е засѣ̀нчен - то̀й чѐсто се замѣ̀ня с имперфѐкт.
      • Но пък прѣд вѝд на това̀, че в но̀во-славя̀нскитѣ езѝци и двѣ̀тѣ врѣмена̀ перфѐкт и имперфѐкт се замѣ̀стват от ао̀рист - това̀ го позволя̀ва славя̀нската глаго̀лна аспектоло̀гия - то̀ проблѐм нѣ̋ма.
      • Ту̀ка с тѐрминът̌ ао̀рист съм означѝл ста̀ро-славя̀нското мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣме.
    
    
    • Перфѐктът̌ и имперфѐктът̌ не сѐ различа̀ват в ренаратѝв, в конклузѝв, в дубитатѝв.
      
      
      • В ча̀стност, имперфѐктното ѐлово прича̀стие, коѐто е инова̀ция от Balkansprachbund-ът̌, го нѣ̋ма като отдѣ̀лна фо̀рма при сла̀битѣ глаголи, понѐже съвпа̀да с перфѐктното ѐлово прича̀стие.
      
      
      • Са̀мо сѝлни глаго̀ли мо̀гѫ̨т да имат имперфѐктно ѐлово прича̀стие отдѣ̀лно от перфѐктното ѐлово прича̀стие.


• А пъ̀к слабостта̀ на сѝлнитѣ глаго̀ли е
  
  
  • разнообра̀зната им и тру̀дно опису̀ема морфоло̀гия, коя̀то е славя̀нско наслѣ̀дство.
  
  
  • Докато по̀-развѝтата морфоло̀гия е сѝлата на сѝлнитѣ глаго̀ли.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за слабитѣ и силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Слаби и силни глаголи: с каква цѣл се въвеђат тѣзи термини  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Слаби и силни глаголи: с каква цѣл се въвеђат тѣзи термини  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• То̀зи тракта̀т е посветѐн осно̀вно на морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
  
  
  • Осно̀вна цѣ̀л е формулѝрането на правила̀, по коѝто да се полу̀чѫ̨т всѝчки сло̀вофо̀рми на зада̀ден глаго̀л.
  
  
  • Кра̀йната цѣ̀л оба̀че е по̀-амбицио̀зна: тѣ̀зи правила̀ да се имплементѝрат в програ̀мки на JavaScript, коѝто да генерѝрат всѝчки сло̀вофо̀рми на зада̀ден глаго̀л.
  
  
  • За сла̀битѣ глаго̀ли не сѐ оча̀кват тру̀дности.
  • Слѣ̀д като̀ с програ̀мки на JavaScript мо̀гѫ̨т да се генерѝрат сло̀вофо̀рмитѣ на сла̀битѣ глаго̀ли, ще мо̀жем да се съсрѣдоточѝм върху̀ сѝлнитѣ.


• Формулѝранитѣ правила̀ за образу̀ването на сло̀вофо̀рмитѣ на глаго̀литѣ нѣ̋ма защо̀ да се изуча̀ват в традицио̀ннитѣ бъ̀лгарски учѝлища, в коѝто за по̀вечето дѣца̀ бъ̀лгарскиът̌ им е ма̀йчин езѝк и тѣ̀ го владѣ̀ıѫ̨т.
  
  
  • Освѣ̀н за компю̀тритѣ, тѣ̀зи правила̀ ще сѫ прѣдназначѐни за обучѐнието по бъ̀лгарски езѝк на чуђенцѝ.
  
  
  • Оча̀квам значѐнието на обучѐнието по бъ̀лгарски езѝк на чуђенцѝ да растѐ
  
  
  • ка̀кто заради но̀витѣ поколѣ̀ния срѣд емигра̀нтитѣ, на мно̀го от коѝто мо̀же би ще им е интерѐсен езѝкът̌ на прѣдцѝтѣ им,
  
  
  • така̀ и заради имигра̀нтитѣ, на коѝто ни се нала̀га да разчѝтаме за демогра̀фскиът̌ и икономѝческиът̌ просперитѐт на Бълга̀рия.


• И тъ̀й, една̀ от цѣ̀литѣ е оптимиза̀цията на обучѐнието по бъ̀лгарски езѝк на чуђенцѝ, привѐђането му към станда̀ртни позна̀ти в свѣто̀вната пра̀ктика модѐли.
  
  
  • Сла̀битѣ глаго̀ли прѣдоста̀вят огро̀мен репертоа̀р за лѐсни упражнѐния.
  
  
  • Пъ̀рво обуча̀ванитѣ трѣ̋бва да бѫ̀дѫ̨т въвѐдени в морфоло̀гията на сла̀битѣ глаго̀ли,
  
  
  • за да мо̀же слѣ̀д това̀ да се прѣмѝне паралелно към двѣ̀тѣ тѐми:
    
    
    • сѝлнитѣ глаго̀ли, и
    • мно̀гото врѣмена̀ и наклонѐния при бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за слабитѣ и силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Съчетание на двата подхода - този на сигнатурата и този на гнѣздата  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Съчетание на двата подхода - този на сигнатурата и този на гнѣздата  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Бѣ̀ вѐче ка̀зано, че цѣ̋лата морфоло̀гия (цѣ̋лото спрежѐние) на едѝн сла̀б глаго̀л мо̀же лѐсно да бѫ̀де възпроизвѐдена от една̀ нѐгова фо̀рма.
  
  
  • Правила̀та (алгорѝтъмът̌) за това̀ е упражнѐние, с коѐто би трѣ̋бвало да мо̀же да се спра̀ви всѣ̀ки студѐнт по бъ̀лгарски езѝк. Ту̀кa нѣ̋ма проблѐм.
  
  
  • До кра̀ıът̌ на теку̀щиът̌ раздѣ̀л и прѣдѝ слѣ̀дващиът̌ раздѣ̀л за аспѐктът̌ и словообразу̀ването, правила̀та за спрежѐнието на сла̀битѣ глаго̀ли ще бѫ̀дѫ̨т формулѝрани и въплътѐни в програ̀мки на JavaScript.


• Проблѐмът̌ е ка̀к да се опѝсват сѝлнитѣ глаго̀ли.
• По свѣтъ̀т̌ се срѣ̀щат два̀ модѐла - герма̀нски и фрѐнски.
  
  
  • Герма̀нскиът̌ модѐл опрѣдѣ̀ля нѣ̋колко опо̀рни фо̀рми (трѝ за англѝйски, чѐтири за нѣ̀мски, понѐ пѐт за швѐдски), от съвкупността̀ на коѝто мо̀же да се извлечѐ цѣ̋лата морфоло̀гия.
    
    
    • По̀слѣ се прѣдоста̀вят та̀блици на сѝлнитѣ глаго̀ли с отдѣ̀лна коло̀на за всѣ̋ка опо̀рна фо̀рма. Фо̀рмитѣ на сѝлнитѣ глаго̀ли се наизустя̀ват по тѣ̀зи та̀блици.
    
    
    • Прѝмѣр с англѝйски:
      
      
      • speak - spoke - spoken
      • write - wrote - written
    
    
    • Прѝмѣр с нѣ̀мски:
      
      
      • sprechen - spricht - sprach - gesprochen
      • schreiben - schreibt - schrieb - geschrieben
  
  
  • Дру̀гиът̌ е фрѐнскиът̌ модѐл.
    
    
    • Прѝ нѐго се обособя̀ват гнѣзда̀ от непра̀вилни (сѝлни) глаго̀ли.
    
    
    • За всѣ̋ко гнѣ̋здо се избѝра прѝмѣрен глагол, ко̀йто да го идентифицѝра.
    
    
    • Фо̀рмитѣ на то̀зи прѝмѣрен глаго̀л се наизустя̀ват, всѐ едно̀ че гнѣ̋здото му е отдѣ̀лно спрежѐние,
    • и по̀слѣ за всѣ̀ки непра̀вилен глаго̀л се ука̀зва към коѐ гнѣ̋здо принадлежѝ (т.е. като ко̀й дру̀г непра̀вилен глаго̀л се спрѣ̋га).


• И тъ̀й, ко̀й модѐл е по̀-подходя̀щ за бъ̀лгарскиът̌ езѝк?
  
  
  • Ако е герма̀нскиът̌, коѝ да сѫ опо̀рнитѣ фо̀рми?
  • Ако е фрѐнскиът̌, да се зала̀вяме да опѝсваме гнѣзда̀та.
  
  
  • Изда̀денитѣ бъ̀лгарски грама̀тики като че ли зала̀гат на фрѐнскиът̌ модѐл.
  • Но не сѐ вѝђа практѝческа имплемента̀ция на то̀зи модѐл, коя̀то да се цитѝра в рѣ̀чник.
  • При то̀зи подхо̀д трѣ̋бва да обособя̀ваме гнѣзда̀та ала-фра̀нга.
  
  
  • За всѣ̀ки слу̀чай, прѣдла̀гам всѐ па̀к да заха̀пем и герма̀нскиът̌ модѐл и да се опѝтаме да редуцѝраме - да намалѝм - бро̀ıът̌ на опо̀рнитѣ фо̀рми.
  • В ста̀ртовиът̌ спѝсък на опо̀рнитѣ фо̀рми влѝзат всѝчки синтетѝчни (про̀сти) сло̀вофо̀рми на глаго̀лът̌.
  • Оча̀квам оконча̀телниът̌ кра̀йно редуцѝран спѝсък на опо̀рнитѣ фо̀рми да бѫ̀де вградѐн в глаго̀лната сигнату̀ра, прѣдста̀вена в прѣдѝшниът̌ раздѣ̀л.
  
  
  • В то̀зи тракта̀т ще продължѫ̨̀ да слѣ̀двам и два̀та подхо̀да.
  • Но със сѝлнитѣ глаго̀ли ще се занима̀вам в слѣ̀дващитѣ раздѣ̀ли, едва̀ слѣ̀д раздѣлът̌ за аспектът̌ и словообразу̀ването.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за слабитѣ и силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Списък на синтетичнитѣ (проститѣ) глаголни словоформи  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Списък на синтетичнитѣ (проститѣ) глаголни словоформи  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• На това̀ мѣ̋сто от интерѐс ще бѫ̀дѫ̨т само синтетѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
  
  
  • Спря̀мо аналитѝчнитѣ фо̀рми сла̀битѣ и сѝлнитѣ глаго̀ли се държѫ̨̀т една̀кво.


• В то̀зи раздѣ̀л синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) глаго̀лни сло̀вофо̀рми ще бѫ̀да̨т са̀мо изброѐни.
  
  
  • Смѝсълът̌ и употрѣ̀бата им ще бѫ̀дѫ̨т разглѐдани в слѣ̀дващитѣ раздѣ̀ли на тракта̀тът̌.



• Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) гла̀голни сло̀вофо̀рми		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
  Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Сло̀вофо̀рми от то̀зи тѝп	Осно̀вна сло̀вофо̀рма от то̀зи тѝп	Сло̀вофо̀рми на глаго̀лът̌ ѝмам t xx
  Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв	6: спрежѐние по лицѐ и число̀	1-во лицѐ едѝнствено число̀	ѝмам ѝмаш ѝма	ѝмаме ѝмате ѝмат
  Имперфѐкт в индикатѝв	6: спрежѐние по лицѐ и число̀	1-во лицѐ едѝнствено число̀	ѝмах ѝмаше ѝмаше	ѝмахме ѝмахте ѝмахѫ̨
  Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв	6: спрежѐние по лицѐ и число̀	1-во лицѐ едѝнствено число̀	ѝмах ѝма ѝма	ѝмахме ѝмахте ѝмахѫ̨
  Императѝв (повелѝтелно наклонѐние) (заповѣ̀дно наклонѐние)	2: 2-ро лицѐ за двѣ̀тѣ числа̀	2-ро лицѐ едѝнствено число̀	ѝмай	ѝмайте
  Оста̀тъчен инфинитѝв	1		ѝма
  Отглаго̀лно сѫществѝтелно	4: двѣ̀ числа̀, бѐз и съ̀с члѣ̀н	едѝнствено число̀, бѐз члѣ̀н	ѝмане ѝмания	ѝмането ѝманията
  Дѣ̀еприча̀стие	1		ѝмайки
  Сега̀шно актѝвно прича̀стие	8: по число̀ и ро̀д, бѐз и съ̀с члѣ̀н	мѫ̀жки род, едѝнствено число̀, бѐз члѣ̀н	ѝмащ ѝмаща ѝмащо ѝмащи	ѝмащиът̌ ѝмащата ѝмащото ѝмащитѣ
  Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие	8: по число̀ и ро̀д, бѐз и съ̀с члѣ̀н	мѫ̀жки род, едѝнствено число̀, бѐз члѣ̀н	ѝмал ѝмала ѝмало ѝмали	ѝмалиът̌ ѝмалата ѝмалото ѝмалитѣ
  Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие	4: по число̀ и ро̀д, бѐз члѣ̀н	мѫ̀жки род, едѝнствено число̀, бѐз члѣ̀н	ѝмал ѝмала ѝмало ѝмали
  Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие	8: по число̀ и ро̀д, бѐз и съ̀с члѣ̀н	мѫ̀жки род, едѝнствено число̀, бѐз члѣ̀н	ѝман ѝмана ѝмано ѝмани	ѝманиът̌ ѝманата ѝманото ѝманитѣ



• Пасѝвни прича̀стия и в ча̀стност мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие ѝмат са̀мо транзитѝвнитѣ глаго̀ли.
  
  
  • Глаго̀лът̌ ѝмам t xx е такъв.


• Сега̀шно пасѝвно прича̀стие в бъ̀лгарскиът̌ езѝк нѣ̋ма.
  
  
  • Фо̀рмитѣ на ста̀ро-славя̀нското сега̀шно пасѝвно прича̀стие, коѝто сѫ запа̀зени илѝ сѫ заѝмствани от ру̀ски или църко̀вно-славѝнски, в съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк се смѣ̋тат за прилага̀телни.
  • любѝм, неуловѝм, недосѣга̀ем - това̀ сѫ прилага̀телни имена̀.


• Сега̀шно актѝвно прича̀стие, дѣ̀еприча̀стие и отглаго̀лно сѫществѝтелно ѝмат са̀мо имперфектѝвнитѣ глаго̀ли, тѣ̀зи от нѐсвъ̀ршен вѝд.
  
  
  • Глаго̀лът̌ ѝмам t xx е такъв.


• (.. скрий го списъкът̌ на проститѣ глаголни форми ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за слабитѣ и силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Какъв е глаголът̌ «съм» - силен или слаб?  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Какъв е глаголът̌ «съм» - силен или слаб?  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Глаго̀лът̌ съм нѝто е сла̀б, нѝто е сѝлен, нито е перфектѝвен, нито е имперфектѝвен.


• Глаго̀лът̌ съм нѝто е сла̀б, нѝто е сѝлен, защото:
  
  
  • То̀й не принадлѣжѝ към нѝкое от трѝтѣ спрежѐния, на коѝто по традѝция се дѣлıѫ̨̀т бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
  
  
  • От една̀ страна̀, то̀й е непра̀вилен и бѝ могъ̀л да мѝне за сѝлен,
  • но̀ от дру̀га страна̀ то̀й не различа̀ва перфѐкт и имперфѐкт, нѝто като глаго̀лно врѣ̀ме, нѝто като ѐлово прича̀стие, коѐто го доближа̀ва до сла̀битѣ глаго̀ли.


• Глаго̀лът̌ съм нѝто е перфектѝвен, нѝто е имперфектѝвен.
• От двѣ̀те си странѝ то̀й е подпрѣ̋н от два̀ дру̀ги глаго̀ла:
  
  
  • от сѝлниът̌ перфектѝвен глаго̀л да бѫ̀дѫ̨ ef
  • и от сла̀биът̌ имперфектѝвен глаго̀л бѝвам.


• Глаго̀лът̌ съм се у̀чи отдѣ̀лно.
  Глаго̀лът̌ съм се у̀чи башка̀.



• Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) гла̀голни сло̀вофо̀рми			Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:			естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
  Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Сло̀вофо̀рми на глаго̀лът̌ да бѫ̀дѫ̨ ef		Сло̀вофо̀рми на глаго̀лът̌ съм		Сло̀вофо̀рми на глаго̀лът̌ бѝвам
  Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв	да бѫ̀дѫ̨ да бѫ̀деш да бѫ̀де	да бѫ̀дем да бѫ̀дете да бѫ̀дѫ̨т	съм си е	сме сте сѫ	бѝвам бѝваш бѝва	бѝваме бѝвате бѝват
  Имперфѐкт в индикатѝв	да бѫ̀дѣх да бѫ̀дѣше да бѫ̀дѣше	да бѫ̀дѣхме да бѫ̀дѣхте да бѫ̀дѣхѫ̨	бѣ̋х бѣ̀ше бѣ̀ше	бѣ̋хме бѣ̋хте бѣ̋хѫ̨	бѝвах бѝваше бѝваше	бѝвахме бѝвахте бѝвахѫ̨
  Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв	бѝдох бѝде бѝде	бѝдохме бѝдохте бѝдохѫ̨	бѣ̋х бѣ̀ бѣ̀	бѣ̋хме бѣ̋хте бѣ̋хѫ̨	бѝвах бѝва бѝва	бѝвахме бѝвахте бѝвахѫ̨
  Императѝв (повелѝтелно наклонѐние) (заповѣ̀дно наклонѐние)	бѫдѝ	бѫдѣ̀те			бѝвай	бѝвайте
  Оста̀тъчен инфинитѝв					бѝва
  Отглаго̀лно сѫществѝтелно					бѝване бѝвания	бѝването бѝванията
  Дѣ̀еприча̀стие			бѝдейки		бѝвайки
  Сега̀шно актѝвно прича̀стие					бѝващ бѝваща бѝващо бѝващи	бѝващиът̌ бѝващата бѝващото бѝващитѣ
  Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие			бѝл била̀ било̀ билѝ	билѝът̌ била̀та било̀то билѝтѣ	бѝвал бѝвала бѝвало бѝвали	бѝвалиът̌ бѝвалата бѝвалото бѝвалитѣ
  Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие	бѫ̀дѣл бѫ̀дѣла бѫ̀дѣло бѫ̀дѣли		бѝл била̀ било̀ билѝ		бѝвал бѝвала бѝвало бѝвали
  Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие



• Ѝма двѣ про̀сти правила̀ коѝ глаго̀ли нѣ̋мат нѣ̀коя сло̀вофо̀рма:
  
  
  • Са̀мо транзитѝвнитѣ глаго̀ли ѝмат мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие.
  
  
  • Са̀мо имперфектѝвнитѣ глаго̀ли ѝмат отглаго̀лно сѫществѝтелно, дѣ̀еприча̀стие и сега̀шно актѝвно прича̀стие.


• За глаго̀лът̌ съм тѣ̀зи двѣ̀ правила̀ не сѐ прила̀гат.
  
  
  • То̀й трѣ̋бва да се опѝсва отдѣ̀лно.
  
  
  • Глаго̀лът̌ съм не различа̀ва имперфѐкт от перфѐкт.
  • Съотвѣ̀тно, то̀й не различа̀ва имперфѐктното от перфѐктното прѝ ѐловитѣ прича̀стия.
  
  
  • В ча̀стност, двѣ̀тѣ сло̀вофо̀рми бѣ̀ше и бѣ̀ сѫ функциона̀лно напъ̀лно идентѝчни.


• Глаго̀лът̌ да бѫ̀дѫ̨ ef нѣ̋ма перфѐктно ѐлово прича̀стие, нѣ̋ма и оста̀тъчен инфѝнитив.
  
  
  • Но пъ̀к ѝма в по̀вече дѣ̀еприча̀стие, какво̀то не му̀ се пола̀га като на перфектѝвен глаго̀л.
  • Затова̀ дѣ̀еприча̀стието е прѣмѣ̀стено в срѣ̀дната коло̀на при глаго̀лът̌ съм.
  • Забѣлѣ̀жка: В "на̀шето сѐло" не изпо̀лзваме дѣ̀еприча̀стия.


• Ѝма и дру̀ги непъ̀лни глаго̀ли - такѝва, коѝто нѣ̋мат всѝчкитѣ пола̀гащи им се фо̀рми.
  
  
  • Освѣ̀н глаго̀лът̌ да бѫ̀дѫ̨ ef,
  • такъ̀в е и глаго̀лът̌ зна̀ıѫ̨ tt, ко̀йто нѣ̋ма перфѐкт, нѣ̋ма оста̀тъчен инфѝнитив, нѣ̋ма и перфѐктно ѐлово прича̀стие.


• (.. скрий го глаго̀лът̌ «съм» ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за слабитѣ и силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. JavaScript Stuff - Weak Verbs Extension  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. JavaScript Stuff - Weak Verbs Extension  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ►►  Специфика̀ция (.. покажи ıѫ̨ ..) 
• ▼▼  Специфика̀ция (.. скрий ıѫ̨ ..) 
  
  
  

  • Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) гла̀голни сло̀вофо̀рми						11
    Идентифика̀тор Identifier	Наименова̀ние на сло̀вофо̀рмата	Тѝп	Разположѐние	Осно̀вна сло̀вофо̀рма	Забѣлѣжка Remark
    present	Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв	спрежѐние сло̀вофо̀рми: 6 (шѐст) по число̀ и лицѐ	[0][]: едѝнствено число̀  [1][]: мно̀жествено число̀  [][1]: 1-во лицѐ  [][2]: 2-ро лицѐ  [][3]: 3-то лицѐ	Позиция [0][1] едѝнствено число̀ 1-во лицѐ		1
    imperfect	Имперфѐкт в индикатѝв				Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме	2
    perfect	Перфѐкт в индикатѝв				Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме	3
    imperative	Императѝв (повелѝтелно наклонѐние) (заповѣ̀дно наклонѐние)	спрежѐние само във 2-ро лицѐ сло̀вофо̀рми: 2 (двѣ̀) за двѣ̀тѣ числа	[0][2]: едѝнствено число̀  [1][2]: мно̀жествено число̀	Позиция [0][2] едѝнствено число̀ 2-ро лицѐ		4
    infinitive	Оста̀тъчен инфинитѝв	сло̀вофо̀рми: 1 (една̀)	[0][0]	Позиция [0][0]		5
    noun	Отглаго̀лно сѫществѝтелно	сло̀вофо̀рми: 4 (чѐтири) бѐз и съ̀с члѣ̀н двѣ̀ числа̀	[0][]: бѐз члѣ̀н  [1][]: съ̀с члѣ̀н  [][2]: едѝнствено число̀  [][3]: мно̀жествено число̀	Позиция [0][2] бѐз члѣ̀н, едѝнствено число̀	Са̀мо имперфектѝвнитѣ глаго̀ли	6
    gerund	Дѣ̀еприча̀стие	сло̀вофо̀рми: 1 (една̀)	[0][0]	Позиция [0][0]	Са̀мо имперфектѝвнитѣ глаго̀ли	7
    ppresent	Сега̀шно актѝвно прича̀стие	сло̀вофо̀рми: 8 (о̀сем) бѐз и съ̀с члѣ̀н, по ро̀д и число̀	[0][]: бѐз члѣ̀н  [1][]: съ̀с члѣ̀н  [][0]: мѫ̀жки ро̀д, ед.ч.  [][1]: жѐнски ро̀д, ед.ч.  [][2]: срѣ̀ден ро̀д, ед.ч.  [][3]: мно̀жествено число̀	Позиция [0][0] бѐз члѣ̀н, мѫ̀жки ро̀д, ед.ч.	Са̀мо имперфектѝвнитѣ глаго̀ли	8
    pperfect	Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно прича̀стие				Перфѐктно ѐлово [λ-]прича̀стие	9
    pimperfect	Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно прича̀стие	сло̀вофо̀рми: 4 (чѐтири) бѐз члѣ̀н, по ро̀д и число̀	[0][0]: мѫ̀жки ро̀д, ед.ч.  [0][1]: жѐнски ро̀д, ед.ч.  [0][2]: срѣ̀ден ро̀д, ед.ч.  [0][3]: мно̀жествено число̀		Имперфѐктно ѐлово [λ-]прича̀стие	10
    ppassive	Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие	сло̀вофо̀рми: 8 (о̀сем) бѐз и съ̀с члѣ̀н, по ро̀д и число̀	[0][]: бѐз члѣ̀н  [1][]: съ̀с члѣ̀н  [][0]: мѫ̀жки ро̀д, ед.ч.  [][1]: жѐнски ро̀д, ед.ч.  [][2]: срѣ̀ден ро̀д, ед.ч.  [][3]: мно̀жествено число̀		Са̀мо транзитѝвнитѣ глаго̀ли	11

  
  
  • В го̀рната та̀блица на едина̀десет (11) рѐда сѫ опѝсани 54 глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
    
    
    • Това̀ сѫ всѝчкитѣ синтетѝчни (про̀сти) фо̀рми на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
    
    
    • От сло̀вофо̀рмитѣ, разполо̀жени на едѝн рѐд, в рѣчта̀ се избѝра една̀ - та̀зи, коя̀то се съгласу̀ва по число̀, по лицѐ, по ро̀д.
  
  
  • Цѣлта̀ е за зада̀ден чрѣ̀з сигнату̀рата си глаго̀л да се попъ̀лни та̀блицата с всѝчкитѣ му про̀сти (синтетѝчни) фо̀рми.
    
    
    • В то̀зи подраздѣл та̀зи зада̀ча ще бѫ̀де рѣшѐна са̀мо за сла̀битѣ глаго̀ли.
    
    
    • Рѣшѐнието за сѝлнитѣ глаго̀ли се отла̀га за по̀-сѐтнешнитѣ раздѣ̀ли на то̀зи тракта̀т.
    
    
    • Оба̀че и за сла̀битѣ, и за сѝлнитѣ глаго̀ли та̀блицата ѝма една̀ и сѫ̀ща структу̀ра.
  
  
  • Да̀ннитѣ от та̀блицата за едѝн глаго̀л се структурѝрат в едѝн JavaScript Object.
  • То̀зи JavaScript Object принадлѣжѝ към кла̀с bgVerbalSyntheticsWeak, ко̀йто е разширѐние на класъ̀т̌ bgVerbalSignature, прѣдназначѐн за глаго̀лната сигнату̀ра.
    
    
    • В класъ̀т̌ bgVerbalSyntheticsWeak ще бѫ̀де имплементѝрано генерѝрането на про̀ститѣ сло̀вофо̀рми на сла̀битѣ глаго̀ли.
    
    
    • В слѣ̀дващитѣ раздѣ̀ли класъ̀т̌ bgVerbalSyntheticsWeak ще бѫ̀де разширѐн до кла̀с bgVerbalSynthetics, прѣдназначѐн за всѝчки глаго̀ли, сѝлни и сла̀би.
  
  
  • Към наслѣдѐнитѣ от класъ̀т̌ bgVerbalSignature [data members] члѣ̀нове, съдъ̀ржащи ча̀ститѣ на глаго̀лната сигнату̀ра, класъ̀т̌ bgVerbalSyntheticsWeak доба̀вя 11 (едина̀десет) но̀ви [data members] члѣ̀на, коѝто да съдъ̀ржат про̀ститѣ (синтетѝчнитѣ) фо̀рми на глаго̀лът̌, съгла̀сно с го̀рната та̀блица.
    
    
    • Идентифика̀торитѣ на но̀витѣ [data members] члѣ̀нове на класъ̀т̌ bgVerbalSyntheticsWeak сѫ да̀дени в лѣ̋вата коло̀на на та̀блицата.
    
    
    • Всѣ̀ки едѝн от но̀витѣ [data members] члѣ̀нове на класъ̀т̌ bgVerbalSyntheticsWeak прѣдставля̀ва [two-dimensional array] двумѣ̀рен масѝв с ука̀зана в та̀блицата структу̀ра.
    
    
    • Напрѝмер, ако obj е означѐние на JavaScript Object от класъ̀т̌ bgVerbalSyntheticsWeak, то
      
      
      • obj.gerund[0][0] е дѣ̀еприча̀стието,
      • obj["gerund"][0][0] па̀к е дѣ̀еприча̀стието,
      
      
      • а̀ ако да̀нните сѫ попъ̀лнени, то
        obj.present[0][1] или obj["present"][0][1]
        трѣ̋бва да съвпа̀да с
        осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌,
        коя̀то стоѝ във obj.m или obj["m"].
  
  
  • За означѐнията на [member functions] фу̀нкциитѣ члѣ̀нове на класъ̀т̌ bgVerbalSyntheticsWeak се приѐма слѣ̀дното съглашѐние:
    
    
    • Ако завъ̀ршва на Weak, то тази [member function] фу̀нкция е прѣдназначѐна са̀мо за сла̀битѣ глаго̀ли.
    
    
    • Ѝначе тя̀ ще се изпо̀лзва и за сѝлнитѣ глаго̀ли.
  
  
  • В то̀зи раздѣ̀л, посветѐн на сла̀битѣ глаго̀ли, нѣ̋ма да бѫ̀дѫ̨̀т въвѐђани допълнѝтелни ма̀ркери в глаго̀лната сигнату̀ра.
    
    
    • Сла̀битѣ глаго̀ли не сѐ нуђа̀ıѫ̨т от такѝва.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ спецификацията ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за JavaScript ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ от класъ̀т̌ bgVerbalSyntheticsWeak ..
  
  
  • Пъ̀рво трѣ̋бва да се прочетѐ специфика̀цията отго̀рѣ.
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ от класъ̀т̌ bgVerbalSyntheticsWeak  (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

  (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за JavaScript ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Програ̀мкитѣ от класъ̀т̌ bgVerbalSyntheticsWeak в дѣ̀йствие
  
  
  • се демонстрѝрат в слѣ̀дващиът̌ подраздѣл за
    генерѝрането на всѝчки про̀сти (синтетѝчни) фо̀рми на сла̀битѣ глаго̀ли.


• ◄►  (.. скрий ги програмкитѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 
  (.. скрий го дѣленето на глаголитѣ на силни и слаби ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

---

   ►►   .0. Генериране на синтетичнитѣ (проститѣ) словоформи на слабитѣ глаголи  (.. покажи ..)  .. към началото ..

(.. скрий го дѣленето на глаголитѣ на силни и слаби ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

   ▼▼   .0. Генериране на синтетичнитѣ (проститѣ) словоформи на слабитѣ глаголи  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Ту̀ка се генерѝрат и пока̀зват на глаголитѣ про̀ститѣ фо̀рми и са̀мо тѣ̀.
  
  
  • Пока̀зват се бѐз частѝцата «да», коя̀то обикновѐно придружа̀ва перфектѝвнитѣ глаго̀ли, и бѐз мѣстоимѐнийцата «си» и «се», коѝто изразя̀ват зало̀гът̌ на глаго̀лът̌.
  
  
  • Ма̀ркерът̌ за аспѐкт в глаго̀лната сигнату̀ра се провѣря̀ва, за да не сѐ генерѝрат фо̀рми за отглаго̀лно сѫществѝтелно, сега̀шно актѝвно прича̀стие и дѣ̀еприча̀стие за перфектѝвнитѣ глаго̀ли.
  
  
  • Ма̀ркерът̌ за транзитѝвност в глаго̀лната сигнату̀ра се провѣря̀ва, за да не сѐ генерѝрат фо̀рми за мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие за интранзитѝвнитѣ глаго̀ли.
  
  
  • Частѝцата «да» и мѣстоимѐнийцата «си» и «се» ще се пока̀зват в слѣдващитѣ раздѣли за̀едно със сло̀жнитѣ (аналитѝчнитѣ) глаго̀лни фо̀рми.


• В то̀зи по̀драздѣ̀л се прѣдпола̀гат двѣ̀ дѣ̀йствия:
  
  
  • Пъ̀рво Вѝе ука̀звате сла̀б глаго̀л.
  
  
  • По̀слѣ ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер пока̀зва всѝчкитѣ му синтетѝчни фо̀рми на то̀зи глаго̀л.


• Со̀фту̌ерът̌ е на JavaScript и рабо̀ти на Вашето устро̀йство (ла̀птоп, сма̀ртфон, таблѐт). Той прѣсмѣ̋та глаго̀лнитѣ фо̀рми в момѐнтъ.


• Вѝе мо̀жете да ука̀жете глаго̀л
  
  
  • илѝ като въведѐте осно̀вната му фо̀рма от клавиату̀рата,
  • илѝ като го посо̀читѣ између̀ "номинѝрани" вариа̀нти, пока̀зани отдо̀лу в та̀блицата.
  
  
  • Кога̀то въвеђате от клавиату̀рата, посочѣ̀те аспѐктът̌ и транзитивността̀.
  
  
  • Ако въведѐте твъ̀рдѣ дъ̀лъг глаго̀л,
    напрѝмѣр "противоконституционствува̀телствувам",
    прѣгледността̀ на та̀блицата мо̀же да се загу̀би.


• Enjoy! Χαίρετε!



• Въведѣ̀те глаго̀лна осно̀вна фо̀рма:				имперфектѝвен перфектѝвен
  				транзитѝвен интранзитѝвен
  Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми
  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
  Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
  	Мно̀жествено число̀
  Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
  Съ̀с члѣ̀н
  Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
  Имперфѐкт в индикатѝв
  Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
  Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
  Оста̀тъчен инфинитѝв
  Отглаго̀лно сѫществѝтелно
  Дѣ̀еприча̀стие
  Сега̀шно актѝвно прича̀стие
  Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
  Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
  Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие
  ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t да поглѐдам t поглѐђам t вѝђам t завѝђам привѝђам се чу̀вам t дочу̀вам t слу̀шам t да послу̀шам t стра̀дам t па̀дам ста̀вам вдѝгам t повдѝгам t смѣ̀нıам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t стрѣ̀лıам t нама̀лıам t намаля̀вам t оцѣня̀вам t доба̀вıам t Любѝми глаго̀ли се доба̀вят по молба̀ на чита̀телитѣ.



• (.. скрий ги проститѣ форми на слабитѣ глаголи ..)  (.. скрий го дѣленето на глаголитѣ на силни и слаби ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Словообразуване и аспект, аспект и словообразуване  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Словообразуване и аспект, аспект и словообразуване

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Славянската глаголна аспектология  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Славянската глаголна аспектология  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Това̀ е осно̀вната черта̀ на славя̀нската гру̀па езѝци,
  това̀ е на̀й-ва̀жната славя̀нщина.
  
  
  • На̀шиът̌ езѝк не ѐ изневѣря̀вал на та̀зи славя̀нщина прѣз цѣ̀лиът̌ перио̀д на развѝтието си.


• Славя̀нската глаго̀лна аспектоло̀гия - това̀ е дѣлѐнето на глаго̀литѣ на двѣ̀ гру̀пи:
  
  
  • имперфектѝвни глаго̀ли (глаго̀ли от нѐсвъ̀ршен вѝд), и
  • перфектѝвни глаго̀ли (глаго̀ли от свъ̀ршен вѝд).


• Видъ̀т̌ (аспѐктът̌) е на̀й-ва̀жната характерѝстика на славя̀нскитѣ глаго̀ли.


• Славя̀нската глаго̀лна аспектоло̀гия е налѝчна във всѝчки съврѣ̀менни славя̀нски езѝци.
  
  
  • И тъ̀й като та̀зи характерѝстика не ѐ присѫ̀ща на балтѝйскитѣ езѝци, ѝзводът̌ е, че тя̀ е възнѝкнѫ̨ла в пра̀-славя̀нски.
  
  
  • А доко̀лкото та̀зи езѝкова черта̀ не ѐ присѫ̀ща на ѝндо-европѐйскитѣ езѝци, мо̀же да се прѣдполо̀жи, че пра̀-славя̀нскиът̌ езѝк ıѫ̨ е прихва̀нѫ̨л под влия̀нието на нѣ̀кой нѐ-ѝндо-европѐйски езѝк - то̀зи на ава̀ритѣ илѝ то̀зи на ху̀нитѣ.
  • И два̀та тѣ̀зи езѝка сѫ неизвѣ̀стни и нѝщо по̀вече не бѝ могло̀ да се ка̀же.
  
  
  • Напъ̀лно е възмо̀жно славя̀нщината да е развѝла та̀зи сво̀я езѝкова черта̀ напъ̀лно самостоя̀телно, бѐз чу̀ђи влия̀ния.


• Цита̀т от дру̀ги мо̀и публика̀ции - отту̀к илѝ отту̀к :
  

  В много от контекститѣ лингвистиката не различава терминитѣ език и диалект - всѣки диалект може да се нарѣче език и всѣки език може да се нарѣче диалект на нѣ̋кой език с по-широк обхват (ако има нѣ̋какъв смисъл, разбира се). ... точното разграничение међу тѣзи двѣ понятия е извън лингвистиката, и то е политическо: езикът прѣдставлява диалект с армия и полиция, казано на шега. ... Ако става дума за лингвистиката, то тя за всѣки два близки диалекта може да намѣри разлики, въз основа на които тѣ да се обявя̨т за отдѣлни езици в нѣ̋какъв контекст, напримѣр в контекстът на разликитѣ, а сѫщо така и за всѣки два близки езика лингвистиката може да намѣри прилики и в контекстът на тѣзи прилики да ги обяви за диалекти на един език.

  • Славя̀нската глаго̀лна аспектоло̀гия прѣдоста̀вя контѐкст, в ко̀йто ѝма смѝсъл съврѣ̀меннитѣ славя̀нски езѝци да се разглѐђат като диалѐкти на о̀бщ славя̀нски езѝк, какъ̀вто реа̀лно е сѫществу̀вал допрѣдѝ хиля̀да годѝни.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за видът̌ на глаголитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Disclaimer: сваляне на отговорност  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Disclaimer: сваляне на отговорност  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Мо̀же бѝ ще се повто̀рıѫ̨.
• Ѝма двѣ̀ езѝкови чертѝ, коѝто не сѐ наѐмам да ги обясня̀вам на хо̀ра, коѝто ги нѣ̋мат в езѝкът̌ си.
  
  
  • Артрома̀нията.
    
    
    • Не сѐ наѐмам да обясня̀вам на русна̀к кога̀ се сла̀гат опрѣдѣлѝтелни члѣ̀нове.
  
  
  • Славя̀нската глаго̀лна аспектоло̀гия.
    
    
    • Не сѐ наѐмам да обясня̀вам на нѐ-славя̀нин или нѐ-славя̀нка кога̀ е ну̀жен имперфектѝвен глаго̀л и кога̀ перфектѝвен.


• Оба̀че тѐкстът̌, ко̀йто четѐте, е на бъ̀лгарски, а на бъ̀лгарскиът̌ езѝк и двѣ̀тѣ тѣ̀зи чертѝ сѫ му присѫ̀щи, и зна̀чи Вѝе си ги зна̀ете.
• Нѣ̋ма ну̀ђа да обясня̀вам.
• А со̀фту̌ерът̌ да го обу̀чѫ̨ не мѝ е по сѝлитѣ.


• Тѐмата трѣ̋бва да е развѝта нѣ̋как си във всѣ̀ки учѐбник по бъ̀лгарски език или по нѣ̋кой дру̀г славя̀нски езѝк.
• Да̀вам са̀мо прѣпра̀тки към wikipedia-та:
  
  
  • en.wikipedia: Grammatical Aspect in Slavic Languages
  • bg.wikipedia: Вѝд на глаго̀лът̌
  • mk.wikipedia: Гла̀голски вѝд
  • ru.wikipedia: Вид (лингвистика)
  • en.wikipedia: Grammatical Aspect


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за видът̌ на глаголитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Имперфективни и перфективни глаголи  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Имперфективни и перфективни глаголи  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Перфектѝвнитѣ глаго̀ли - тѣ̀зи от свъ̀ршен вѝд - означа̀ват дѣ̀йствието в нѐговата цѣ̋лост.


• Имперфектѝвнитѣ глаго̀ли - тѣ̀зи от нѐсвъ̀ршен вѝд - означа̀ват дѣ̀йствието в хо̀д, дѣ̀йствието в развѝтие.


• Имперфектѝвнитѣ и перфектѝвнитѣ глаго̀ли сѫ разлѝчни ду̀ми.
  
  
  • Тѣ̀ означа̀ват разлѝчни нѣща̀.
  
  
  • Ѝмат отдѣ̀лни ста̀тии в рѣ̀чницитѣ.
  
  
  • Ра̀зликата е голѣ̋ма и бѝ ѝмало нѣ̋какъв смѝсъл мнѣ̀нието, че срѣ̀д ча̀ститѣ на рѣчта̀ в славя̀нскитѣ езѝци ѝма не про̀сто глаго̀ли, а ѝма перфектѝвни глаго̀ли и имперфектѝвни глаголи.
  
  
  • Въ̀прѣки това̀, в описа̀нието на славя̀нскитѣ глаго̀ли (в грама̀тиката, в морфоло̀гията като ча̀ст от грама̀тиката) тѣ̀зи глаго̀ли се обединя̀ват и се опѝсват за̀едно.
  • Дорѝ в ру̀ски, къдѣ̀то това̀ е на̀й-ма̀лко оправда̀но.
  • А то̀ е на̀й-оправда̀но в бъ̀лгарски.
  
  
  • За едѝн славя̀нски езѝк като бъ̀лгарскиът̌ видъ̀т̌ на глаго̀лът̌ - свъ̀ршен или нѐсвъ̀ршен - ѝма по̀-голѣ̋мо значѐние от глаго̀лното врѣ̀ме.


• Носѝтелитѣ на бъ̀лгарскиът̌ езѝк (илѝ на ко̀й да ѐ дру̀г славя̀нски езѝк) зна̀ıѫ̨т и умѣ̀ıѫ̨т да подбѝрат в рѣчта си пра̀вилната дума - сѫществѝтелно, прилага̀телно, имперфектѝвен глаго̀л, перфектѝвен глаго̀л, нарѣ̀чие, мѣстоимѐние, ..


• Ако Вѝе опрѣдѣлѝте, че да̀дена ду̀ма не ѐ сѫществѝтелно, нѝто прилага̀телно, нито нарѣ̀чие, а е глаго̀л, не бѝва да спѝрате доту̀к - трѣ̋бва да опрѣдѣлѝте и видъ̀т̌ (аспѐктът̌) на глаго̀лът̌:
  
  
  • далѝ е перфектѝвен илѝ е имперфектѝвен,
  • то̀ест далѝ е от свъ̀ршен вѝд илѝ е от нѐсвъ̀ршен вѝд.


• Ка̀к се опрѣдѣ̀ля аспѐктът̌ (видъ̀т̌) на едѝн глаго̀л.
  
  
  • Твърдѐниета, че перфектѝвнитѣ глаго̀ли означа̀вали дѣ̀йствието в нѐговата цѣ̋лост, а имперфектѝвнитѣ - в развѝтие, е описа̀телно, но не ста̀ва за то̀чен критѐрий, не ста̀ва за ла̀кмус.
  
  
  • В нѣ̋кои дру̀ги славя̀нски езѝци аспѐктът̌ на да̀ден глаго̀л се опрѣдѣ̀ла по̀-лѐсно.
  • Напрѝмѣр, в руски:
    
    
    • Взѐмаме инфинитѝвът̌, нѐка да сѫ два̀ глаго̀ла «писать» и «написать».
    
    
    • Ако мо̀же да се ка̀же «буду писать», зна̀чи глаго̀лът̌ е имперфектѝвен.
      
      
      • Мо̀же така̀ да се ка̀же - глаго̀лът̌ «писать» е имперфектѝвен.
    
    
    • Ѝначе, ако не мо̀же да се ка̀же «буду написать», зна̀чи глаго̀лът̌ е перфектѝвен.
      
      
      • На ру̀ски не мо̀же да се ка̀же «буду написать».
      • Слѣдова̀телно, глаго̀лът̌ «написать» е перфектѝвен.


• Ка̀к в бъ̀лгарскиът̌ езѝк се опрѣдѣ̀ля аспѐктът̌ (видъ̀т̌) на едѝн глаго̀л.
  
  
  • Ма̀лко по̀-тру̀дно, отко̀лкото в ру̀ски.
  
  
  • Взѐмаме фо̀рма за едѝнствено число̀ сега̀шно врѣ̀ме.
    
    
    • Фо̀рмата за 1-во лицѐ едѝнствено число̀ сега̀шно врѣ̀ме прѣдставля̀ва осно̀вната (рѣ̀чниковата) фо̀рма на глаго̀лът̌, та̀зи от глаго̀лната сигнату̀ра.
    • Зна̀чи, взѐмаме осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌.
    
    
    • Но мо̀же да се взѐме и фо̀рмата за 3-то лицѐ едѝнствено число̀ сега̀шно врѣ̀ме, ако дѣ̀йствието не мо̀же да се опѝше в 1-во лицѐ.
    
    
    • Напрѝмѣр, «пѝшѫ̨», «напѝшѫ̨», «валѝ», «завалѝ».
  
  
  • Ако мо̀же в рѣчта̀ да сѫществу̀ва гла̀дко изрѣчение, съста̀вено са̀мо от та̀зи едѝнствена ду̀ма, то глаго̀лът̌ е имперфектѝвен.
    
    
    • Ѝначе, ако допълнѝтелни ду̀ми сѫ необходѝми, за да се полу̀чи завъ̀ршено гла̀дко изрѣчѐние, то глаго̀лът̌ е перфектѝвен.
    
    
    • «Пѝшѫ̨.»
    • «Валѝ.»
    • Това̀ сѫ двѣ̀ гла̀дки завъ̀ршени изрѣчѐния в бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
    • Слѣдова̀телно, глаго̀литѣ пѝшѫ̨ t и валıѫ̨̀ сѫ имперфектѝвни.
    
    
    • «Напѝшѫ̨.»
    • Това̀ не ѐ завъ̀ршено изрѣчѐние в бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
    • Ну̀жни сѫ допълнѝтелни ду̀мички:
    • «Ще напѝшѫ̨.»
    • «Я̀ напѝшѫ̨, я̀ нѐ.»
    • «Ако напѝшѫ̨..»
    • «Да напѝшѫ̨ пъ̀к.»
    • «Да напѝшѫ̨ ..»
    • Слѣдова̀телно, глаго̀лът̌ да напѝшѫ̨ t е перфектѝвен.
    
    
    • «Завалѝ.»
    • Това̀ не ѐ завъ̀ршено изрѣчѐние в бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
    • Ну̀жни сѫ допълнѝтелни ду̀мички:
    • «Ще завалѝ.»
    • «Завалѝ, пъ̀к спрѐ.»
    • «Я̀ завалѝ, я̀ нѐ.»
    • «Да завалѝ, ама не щѐ.»
    • «Ако завалѝ, приберѝ пранѐто от просто̀рът̌.»
    • Слѣдова̀телно, глаго̀лът̌ да завалıѫ̨̀ е перфектѝвен.


• Видъ̀т̌ (аспѐктът̌) на едѝн глаго̀л не мо̀же да бѫ̀де опрѣдѣлѐн
  
  
  • нѝто от чуђенѐц, ко̀йто не зна̀е на̀шиът̌ език,
  • нѝто от компю̀търниът̌ со̀фту̌ер.
  
  
  • За чуђенцѝтѣ: във всѣ̀ки рѣ̀чник аспѐктът̌ (видъ̀т̌) на всѣ̀ки глаго̀л се маркѝра (отбѣлѣ̋зва се).
  
  
  • За ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер: аспѐктът̌ като ча̀ст от глаго̀лната сигнату̀ра се пода̀ва на вхо̀дът̌ на со̀фту̌ерът̌.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголната аспектология ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Глаголнитѣ аспекти в словообразуването  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Глаголнитѣ аспекти в словообразуването  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄► Цѣ̀лиът̌ то̀зи голѣ̋м раздѣ̀л -
  • раздѣ̀лът̌ за глаго̀лнитѣ аспѐкти и сло̀вообразу̀ването,
  • не ѐ ча̀ст от морфоло̀гията.
  
  
  • В нѐго нѣ̋ма правила̀.
  • Нѣ̋ма правила̀, коѝто да бѫ̀дѫ̨т имплементѝрани (въплътѐни) в со̀фту̌ер.
  • Затова̀ ту̀ка нѣ̋ма и со̀фту̌ер.
  
  
  • Ѝма модѐли, коѝто нѝто сѫ задължѝтелни, нѝто сѫ изчѐрпващи.


• ►►  Сгло̀бката на ду̀митѣ  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Сгло̀бката на ду̀митѣ,  (.. скрий ..) 
  • освѣ̀н на съвсѣ̀м кра̀ткитѣ ду̀мички -
  • прѣдло̀зи, частѝци, мѣстоимѐния, међумѣ̀тия,
  • се извъ̀ршва о̀коло ко̀ренът̌.
  
  
  • Прѣ̀ди ко̀ренът̌ на ду̀мата мо̀же да ѝма ну̀ла, една̀ или по̀вече прѣдста̀вки (prefixes).
    
    
    • Ду̀ма бѐз прѣдста̀вки: «па̀дам».
    • Ду̀ма с една̀ прѣдста̀вка: «попа̀дам».
    • Ду̀ма с двѣ̀ прѣдста̀вки: «изпопа̀дам».
    • Ду̀ма с трѝ прѣдста̀вки: «изпонатрошѝ».
    • Ду̀ма с чѐтири прѣдста̀вки: «изпонаприка̀зва».
  
  
  • Слѣ̀д ко̀ренът̌ си, ду̀мата мо̀же да ѝма ну̀ла, една̀ или двѣ̀ наста̀вки (suffixes) и завъ̀ршва с оконча̀ние, коѐто мо̀же да е пра̀зно.
    
    
    • Ду̀ма бѐз наста̀вка: «у̀чѫ̨».
    • Ду̀ма с една̀ наста̀вка: «учѝтел».
    • Ду̀ма с двѣ̀ наста̀вки: «учѝтелка».
  
  
  • Оконча̀нията слу̀жѫ̨т да се образу̀ват сло̀вофо̀рмитѣ на една̀ и сѫ̀ща ду̀ма.
    
    
    • Това̀ е ра̀зликата међу̀ наста̀вка и окончание.
    • Ако се промѣнѝ наста̀вка, ще се полу̀чи дру̀га дума - дру̀га лексѐма.
    • А̀ ако се промѣнѝ са̀мо оконча̀нието, мо̀же да се полу̀чи дру̀га сло̀вофо̀рма на сѫ̀щата ду̀ма.
    
    
    • Със сло̀вофо̀рмитѣ се занима̀ва морфоло̀гията.
    
    
    • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер е обу̀чен да генерѝра всѝчки сло̀вофо̀рми на зада̀ден глаго̀л (на зада̀дена глаго̀лна лексѐма).
  
  
  • В това̀ изложѐние понѣ̋кога изпо̀лзвам тѐрминът̌ завъ̀ршък.
    
    
    • Така̀ нарѝчам кра̀ıът̌ на ду̀мата (на сло̀вофо̀рмата).
    
    
    • Завъ̀ршъкът̌ не сѐ огранича̀ва с оконча̀нието - то̀й мо̀же да вклю̀чва наста̀вки и дорѝ ча̀ст от ко̀ренът̌.
  
  
  • Езѝкът̌ ни допу̀ска и ду̀ми с два̀ ко̀рена.
    
    
    • Међу̀ тѣ̋х се сла̀га съединѝтелна гла̀сна О илѝ Е.
    • Примѣри: «благодарıѫ̨̀», «бурено̀сен».
    
    
    • Вто̀риът̌ корен мо̀же да си ѝма сво̀я прѣдста̀вка.
    • Примѣри: «гласоподава̀тел».
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ сглобката на думитѣ ..)  (.. скрий ги глаголнитѣ аспекти в словообразуването ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 


• ◄► Мно̀го глаго̀ли сѫ
  • резулта̀т от първѝчно сло̀вообразу̀ване.
  
  
  • Напрѝмѣр, не ѐ я̀сно коѐ е първѝчното:
  • далѝ сѫществѝтелното «вѝд»
  • илѝ перфектѝвниът̌ глаго̀л да вѝдıѫ̨ t ij.


• ◄► По̀вечето глаго̀ли, коѝто сѫ
  • първѝчни образува̀ния илѝ сѫ
  • образу̀вани от сѫществѝтелни или от прилага̀телни,
  • сѫ имперфектѝвни.
  
  
  • Но̀ ѝма изключѐния.


• ►►  Образу̀ване на глаго̀л от сѫществѝтелно или от прилага̀телно  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Образу̀ване на глаго̀л от сѫществѝтелно или от прилага̀телно,  (.. скрий ..) 
  
  
  • Това̀ е са̀мо демонстра̀ция на модѐли.
  
  
  • Образу̀ване на глаго̀л от сѫществѝтелно.
    
    
    • «по̀лза» => по̀лзувам t => по̀лзвам t
    
    
    • «чу̀вство» => чу̀вствувам t => чу̀вствам t
  
  
  • Забѣлѣ̀жка: Допрѣдѝ половѝн вѣ̀к във всѝчки печа̀тни изда̀ния ..
    
    
    • подо̀бни глаго̀ли се срѣ̀щахѫ̨ са̀мо във видъ̀т̌ по̀лзувам t и чу̀вствувам t,
    • мака̀р че всѝчки ги произна̀сяхме по̀лзвам t и чу̀вствам t.
    
    
    • Сега̀ правопѝсът̌ е подравнѐн по произношѐнието.
    • Аз не възразя̀вам и слѣ̀двам инова̀циитѣ - слѣ̀двам модѐрното и по̀ст-модѐрното.
  
  
  • Образу̀ване на глаго̀л от прилага̀телно с наста̀вка -ѣ-. Прѝмѣри:
    
    
    • «голѣ̋м» => голѣмѣ̀ıѫ̨ се
    • «го̀рд» => гордѣ̀ıѫ̨ се
    • «бѣ̋л» => бѣлѣ̀ıѫ̨ се
    • «велѝк» => велича̀ıѫ̨ t
  
  
  • (.. скрий го образуването на глагол от сѫществително или прилагателно ..)  (.. скрий ги глаголнитѣ аспекти в словообразуването ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 


• ►►  Образу̀ване на перфектѝвен глаго̀л от имперфектѝвен  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Образу̀ване на перфектѝвен глаго̀л от имперфектѝвен  (.. скрий ..) 
  
  
  • Това̀ е са̀мо демонстра̀ция на модѐли.
  
  
  • В по̀вечето слу̀чаи перфектѝвен глаго̀л мо̀же да се полу̀чи от имперфектѝвен чрѣ̀з прѣдста̀вка:
    
    
    • пѝшѫ̨ t => да напѝшѫ̨ t
    • четѫ̨̀ t eo => да прочетѫ̨̀ t eo
    • пекѫ̨̀ t eo => да опекѫ̨̀ t eo
    • го̀твıѫ̨ t ii => да сго̀твıѫ̨ t ii
    • глѐдам t => да поглѐдам t
    • бѣ̀лıѫ̨ t ii => да обѣ̀лıѫ̨ t ii
    • бѣлѣ̀ıѫ̨ се => да побѣлѣ̀ıѫ̨
    • пѝıѫ̨ t => да изпѝıѫ̨ t
    
    
    • Но̀ ѝма и мно̀го изключѐния, разбира се.
    • хва̀щам t => захва̀щам t
    • хва̀щам t => прихва̀щам t
    • дѝшам t => издѝшам t
  
  
  • Перфектѝвен глаго̀л мо̀же да се полу̀чи от имперфектѝвен и чрѣ̀з наста̀вката -нѫ̨-:
    
    
    • па̀дам => да па̀днѫ̨
    • хва̀щам t => да хва̀нѫ̨ t
    • пѝıѫ̨ t => да пѝйнѫ̨
    • сѣ̀дıѫ̨ => да сѣ̀днѫ̨
    • стѝгам t => да стѝгнѫ̨ t
  
  
  • Забѣлѣ̀жка: Понѣ̋кога нѣ̋кои сла̀гат нену̀жна наста̀вка -нѫ̨-, кога̀то и бѐз нѐıѫ̨ глаго̀лът̌ е перфектѝвен и тя̀ не измѣ̀ня значѐнието.
    
    
    • да влѣ̋зѫ̨ eo <=> да влѣ̀знѫ̨
    • да излѣ̋зѫ̨ eo <=> да излѣ̀знѫ̨
    • да ско̀чѫ̨ ii <=> да ско̀кнѫ̨
  
  
  • (.. скрий го образуването на перфективен глагол от имперфективен ..)  (.. скрий ги глаголнитѣ аспекти в словообразуването ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 


• ►►  Образу̀ване на имперфектѝвен глаго̀л от перфектѝвен  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Образу̀ване на имперфектѝвен глаго̀л от перфектѝвен  (.. скрий ..) 
  
  
  • Това̀ е са̀мо демонстра̀ция на модѐли.
  
  
  • Нѣ̋ма да разглѐђам ста̀ри модѐли - с пра̀-славя̀нски Αblaut и с архаѝчни наста̀вки.
    
    
    • да събо̋рıѫ̨ t ii => съба̀рıам t
    • да съберѫ̨̀ t ea => събѝрам t
    • да вѝдıѫ̨ t ij => вѝђам t
  
  
  • В съврѣ̀менниът̌ ни езѝк продуктѝвен е модѐлът̌ с наста̀вка -ва-:
    
    
    • да да̀м t => да̀вам t
    • да чу̀ıѫ̨ t => чу̀вам t
    • да запѝшѫ̨ t => запѝсвам t
    • да вдѝшам t => вдѝшвам t
  
  
  • (.. скрий го образуването на имперфективен глагол от перфективен ..)  (.. скрий ги глаголнитѣ аспекти в словообразуването ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 


• ◄► В по̀вечето слу̀чаи прѣдста̀вкитѣ и наста̀вкитѣ
  • промѣ̀нят смѝсълът̌ на глаго̀лът̌.
  
  
  • Но̀ в нѣ̋кои слу̀чаи, ка̀кто се видѣ̋ по̀-горѣ, промѣ̀ня се са̀мо аспѐктът̌ на глаго̀лът̌ и са̀мо та̀зи ча̀ст от смѝсълът̌ му, коя̀то е свъ̀рзана с аспѐктът̌.


• ◄► Ва̀жни за на̀шиът̌ езѝк,
  • ка̀кто и за всѣ̀ки дру̀г славя̀нски езѝк,
  • сѫ дво̀йкитѣ и тро̀йкитѣ блѝзки по смѝсъл глаго̀ли,
  • коѝто се различа̀ват помеђу̀ си прѣдѝмно по аспѐктът̌ си.
  
  
  • четѫ̨̀ t eo => да прочетѫ̨̀ t eo => прочѝтам t
  • пѝшѫ̨ t => да напѝшѫ̨ t => напѝсвам t
  • пѝшѫ̨ t => да опѝшѫ̨ t => опѝсвам t
  • пѝшѫ̨ t => да прѣпѝшѫ̨ t => прѣпѝсвам t
  • да да̀м t => да̀вам t
  • да чу̀ıѫ̨ t => чу̀вам t
  • да вѝдıѫ̨ t ij => вѝђам t
  • да ско̀чѫ̨ ii => ска̀чам
  • вървıѫ̨̀ t => да повървıѫ̨̀
  • вървıѫ̨̀ t => да извървıѫ̨̀ t => извървıа̀вам t
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги глаголнитѣ аспекти в словообразуването ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за видът̌ на глаголитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Двувидови (амбиаспектуални) глаголи  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Двувидови (амбиаспектуални) глаголи  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• В на̀шиът̌ езѝк ѝма глаго̀ли, коѝто се държѫ̨̀т едноврѣ̀менно като имперфектѝвни ѝ като перфектѝвни.
  
  
  • Двувѝдови глаго̀ли.
  • По̀вечето такѝва глаго̀ли сѫ сла̀би и завъ̀ршват на -ѝрам:
    
    
    • маркѝрам t паркѝрам t лакѝрам t протестѝрам изолѝрам t
    • панѝрам t ориентѝрам се пледѝрам t инсталѝрам t опонѝрам t
  
  
  • Това̀ обикновѐно сѫ заѐмки от међунаро̀дната лѐксика, дирѐктно илѝ прѣ̀з ру̀ски.
  
  
  • Модѐлът̌ е заѝмстван по книжо̀вен пѫ̀т от ру̀ски.


• Забѣлѣжѣ̀те, че кога̀то езѝкът̌ ни по естѐствен пѫ̀т е заѝмствал глаго̀ли от ту̀рски илѝ от гръ̀цки, то̀й си ги чифто̀сва перфектѝвен-имперфектѝвен:
  
  
  • да боядѝсам t боядѝсвам t
  • да калѐсам t калѐсвам t


• Двувѝдовитѣ глаго̀ли сѫ "пробо̀йна" и в ру̀ски.
  
  
  • Естѐствениът̌ ру̀ски езѝк се бо̀ри успѣ̀шно с това̀ явлѐние.


• На̀шиът̌ естѐствен езѝк сѫ̀що така̀ разпола̀га със срѣ̀дства да се запу̀ши та̀зи пробо̀йна, но бъ̀лгарската езѝкова полѝция бдѝ и санкционѝрва такѝва о̀пити:
  
  
  • Прѣ̋ко телевизио̀нно прѣда̀ване от парламѐнтът̌.
  • Говорѝтелıът̌ зад ка̀дър илѝ на̀дпис на екра̀нът̌:
    
    
    • В момѐнтът̌ депута̀титѣ ратифицѝрват ца̀риградската конвѐнция.
  
  
  • Във вечѐрнитѣ новинѝ по телевѝзията:
    
    
    • Днѐс депута̀титѣ изратифицѝрахѫ̨ ца̀риградската конвѐнция.


• Забѣлѣ̀жка: В съврѣ̀менниът̌ ни езѝк глаго̀лът̌
  
  
  • да вѝдıѫ̨ t ij е перфектѝвен,
  • но̀ доско̀ро е бѝл имперфектѝвен - *вѝдıѫ̨ t ij.
  
  
  • Ѝма оста̀тъци от ста̀риът̌ аспѐкт на то̀зи глаго̀л.
  • Напрѝмѣр:
    • Отнѝкъдѣ взо̀рът̌ надѣ̀ђа не вѝди. (Вазов)
  
  
  • Сега̀ се ка̀зва така̀:
    • Отнѝкъдѣ взо̀рът̌ надѣ̀ђа не вѝђа.
  
  
  • Ту̀ка не ста̀ва ду̀ма за двувѝдов глаго̀л, а за промѣ̋на в езѝкът̌.


• (.. скрий ги двувидовитѣ глаголи ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголната аспектология ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Излишеството в системата на българскитѣ глаголи  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

(.. скрий го раздѣлът̌ за видът̌ на глаголитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

   ▼▼   .0. Излишеството в системата на българскитѣ глаголи  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Реа̀лното и имагинѐрното в човѣ̀шката рѣ̀ч  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Реа̀лното и имагинѐрното в човѣ̀шката рѣ̀ч  (.. скрий ..) 
  
  
  • "Имагинѐрно" означа̀ва "въобража̀емо", нѐреа̀лно.
    
    
    • За човѣ̀шкото въображѐние нѣ̋ма гра̀ници.
    
    
    • Въобража̀емото - имагинѐрното - надхвъ̀рля и реа̀лното, и логѝчното.
    
    
    • Човѣ̀шката рѣ̀ч се мѫ̀чи да отразѝ и въобража̀емото, нѐ са̀мо реа̀лното.
  
  
  • В то̀зи по̀драздѣ̀л бъ̀лгарскитѣ ду̀ми "врѣме" и "наклонѐние" нѣ̋ма да се изпо̀лзват като тѐрмини от морфоло̀гията на глаго̀литѣ.
    
    
    • Ту̀ка ста̀ва ду̀ма са̀мо за двѣ̀ "наклонѐния":
      
      
      • реа̀лно и
      • нѐреа̀лно (въобража̀емо, имагинѐрно).
  
  
  • (.. скрий го реалното и имагинерното в рѣчта ..)  (.. скрий го излишеството ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Реа̀лното и имагинѐрното чрѣ̀з бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Реа̀лното и имагинѐрното чрѣ̀з бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли  (.. скрий ..) 
  
  
  • Трѝ врѣмевѝ фо̀рми сѫ спосо̀бни да прѣдадѫ̨̀т реа̀лното:
    
    
    • Сега̀шното врѣ̀ме,
      
      
      • и то̀ са̀мо от имперфектѝвни глаго̀ли - такѝва от нѐсвъ̀ршен вѝд,
      
      
      • и то̀ са̀мо в индикатѝв (в изявѝтелно наклонѐние).
    
    
    • Имперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме),
      
      
      • и то̀ са̀мо от имперфектѝвни глаго̀ли - такѝва от нѐсвъ̀ршен вѝд,
      
      
      • и то̀ са̀мо в индикатѝв (в изявѝтелно наклонѐние).
      
      
      • А мо̀же бѝ и в конклузѝв (в у̀мозаключѝтелно наклонѐние)
    
    
    • Перфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото свъ̀ршено врѣ̀ме),
      
      
      • и то̀ са̀мо в индикатѝв (в изявѝтелно наклонѐние).
      
      
      • А мо̀же бѝ и в конклузѝв (в у̀мозаключѝтелно наклонѐние)
  
  
  • Тѣ̀зи трѝ глаго̀лни врѣмена̀ - сега̀шно врѣ̀ме, имперфѐкт и перфѐкт, сѫ наслѣ̀дство от пра̀-ѝндо-европѐйскиът̌ езѝк.
    
    
    • За ра̀злика от дру̀гитѣ славя̀нски езѝци
      (за ра̀злика от но̀во-славя̀нскитѣ езѝци),
      на̀шиът̌ балка̀но-славя̀нски езѝк
      е съхранѝл тѣ̀зи трѝ глаго̀лни врѣмена.
    
    
    • Това̀ сѫ трѝ про̀сти (синтетѝчни) глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
  
  
  • Наслѣ̀дството от пра̀-ѝндо-европѐйскиът̌ езѝк е стигнѫ̨ло до на̀шиът̌ бъ̀лгарски езѝк прѣ̀з славя̀нщината..
  
  
  • Освѣ̀н трѝтѣ глаго̀лни врѣмена̀ - сега̀шно врѣ̀ме, имперфѐкт и перфѐкт, коѝто сѫ ни наслѣ̀дство от пра̀-ѝндо-европѐйскиът̌ езѝк, ѝма смѝсъл да се споменѫ̨т о̀ще двѣ̀ врѣмена̀, наслѣ̀дство от славя̀нщината, коѝто мо̀же бѝ сѫ̀що сѫ спосо̀бни да отразя̀ват реа̀лното:
    
    
    • плу̀сквамперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото прѣдварѝтелно врѣ̀ме), и
    • мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (ао̀ристът̌).
    
    
    • Разбѝра се, са̀мо в индикатѝв (в изявѝтелно наклонѐние).
    • А мо̀же бѝ и в конклузѝв (в у̀мозаключѝтелно наклонѐние)
    
    
    • Това сѫ аналитѝчни (сло̀жни) глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
  
  
  • Като че лѝ ста̀ва ду̀ма са̀мо за реа̀лното. Къдѣ̀ е нѐреа̀лното?
  • Амѝ, онова̀, коѐто не ѐ реа̀лно, е нѐреа̀лно, въобража̀емо, имагинѐрно.
  
  
  • (.. скрий го реалното и имагинерното чрѣз глаголитѣ ..)  (.. скрий го излишеството ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Имагинѐрното чрѣ̀з глаго̀литѣ  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Имагинѐрното чрѣ̀з глаго̀литѣ  (.. скрий ..) 
  
  
  • Бѫ̀дещето не мо̀же да бѫ̀де реа̀лно.
    
    
    • То̀ вѝнѫги е имагинѐрно, въобража̀емо.
    
    
    • На̀шиът̌ езѝк не ѐ полу̀чил бѫ̀дещитѣ глаго̀лни врѣмена̀ по наслѣ̀дство.
    • Тѣ̀ сѫ балка̀нска инова̀ция.
    • По̀-подро̀бно за бѫ̀дещитѣ глаго̀лни врѣмена̀ мо̀жете да прочетѐте при Balkansprachbund-ът̌.
  
  
  • В дру̀ги ѝндо-европѐйски езѝци нѐреа̀лното се изразя̀ва чрѣ̀з глаго̀лното наклонѐние конюнктѝв.
    
    
    • Това̀ тѣ̀ сѫ го полу̀чили по наслѣ̀дство от ѝндо-европѐйскиът̌ пра̀-езѝк.
    
    
    • Слѣ̀д като сѫ се нало̀жили глаго̀лнитѣ аспѐкти - имперфектѝвен и перфектѝвен,
    • славя̀нщината е зарѣ̋зала конюнктѝвът̌.
    
    
    • Тя̀ - славя̀нщината - вѐче разпола̀гала със сега̀шното врѣме и с имперфѐктът̌ на перфектѝвнитѣ глаго̀ли, за да изразя̀ва нѐреа̀лното.
  
  
  • Конюнктѝвът̌ е черта̀ на езѝцитѣ от Balkansprachbund-ът̌,
    освѣ̀н на балка̀но-славя̀нскиът̌ (бъ̀лгарскиът̌).
    
    
    • Конюнктѝвът̌ е тѣ̋хно наслѣ̀дство от пра̀-ѝндо-европѐйскиът̌ езѝк.
    • То̀й не ѐ Balkansprachbund-ска инова̀ция.
    
    
    • Гръ̀цкиът̌ езѝк сѫ̀що така̀ е наслѣдѝл конюнктѝвът̌ от ѝндо-европѐйскиът̌ пра̀-езѝк.
    • И това̀ наслѣ̀дство му се свѝди.
    • Конюнктѝвът̌ е ва̀жна ча̀ст от грама̀тиката на ста̀рата книжо̀вна но̀рма на ново-гръ̀цкиът̌ езѝк - катарѐвусата.
    • Впро̀чем, катарѐвусата не члѣну̀ва в Balkansprachbund-ът̌.
    • Но катарѐвусата бѣше изхвъ̀рлена от употрѣ̀ба прѣдѝ блѝзо половѝн вѣ̀к.
    • Съврѣ̀менниът̌ гръ̀цки език - димо̀тиката - е изтъ̀кнѫ̨т члѣ̀н на Balkansprachbund-ът̌.
    • В нѐго се наблюда̀ва дублѝране на глаго̀лни фо̀рми по прѝзнакът̌ имперфектѝвност-перфектѝвност.
    • В публика̀цията си за Balkansprachbund-ът̌ съм объ̀рнѫ̨л внима̀ние на това̀.
    • Нѣ̋кои грама̀тики на димо̀тиката всѐ о̀ще се во̀дıѫ̨т по грама̀тиката на катарѐвусата и си го спомена̀ват конюнктѝвът̌.
    • Дру̀ги грама̀тики на димо̀тиката зала̀гат на чифто̀сването на фо̀рмитѣ, слѣ̀д като сѫ осъзна̀ли, че нѣ̋мат ну̀ђа от конюнктѝв.
  
  
  • Отклонѐние за конюнктѝвът̌.
    
    
    • Ѝма го в езѝцитѣ от рома̀нската и герма̀нската гру̀па езѝци.
    • Прѝмѣр от англѝйски:
      
      
      • If I were a king, I would ..
      • «Ако бѣ̋х цар, щѣ̋х да ..»
      
      
      • В индикатѝв щѣ̀ше да бѫ̀де:
      • If I was a king, I would ..
  
  
  • (.. скрий го имагинерното ..)  (.. скрий го излишеството ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Ново-славя̀нскитѣ езѝци се отѫ̀рсват от излѝшеството  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Ново-славя̀нскитѣ езѝци се отѫ̀рсват от излѝшеството  (.. скрий ..) 
  
  
  • Уточнѐние. На̀шиът̌ бъ̀лгарски езѝк ..
    • е славя̀нски, но не ѐ ново-славя̀нски.
    • То̀й е балка̀но-славя̀нски - славя̀нски езѝк в Balkansprachbund-ът̌.
    • Кра̀й на уточнѐнието.
  
  
  • И тъй, в славя̀нщината ..
    
    
    • от една̀ страна̀ ..
    • ѝма имперфектѝвни глаго̀ли и перфектѝвни глаго̀ли
      (глаго̀ли от нѐсвъ̀ршен вѝд и глаго̀ли от свъ̀ршен вѝд),
    
    
    • а от дру̀га страна̀ тя̀ прѣдоста̀вя ..
    • глаго̀лни врѣмена̀ имперфѐкт и перфѐкт
      (мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено и мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме).
  
  
  • Ново-славя̀нскитѣ езѝци сѫ се отърва̀ли от про̀ститѣ (синтетѝчнитѣ) мѝнѫ̨ли врѣмена̀ имперфѐкт и перфѐкт.
    
    
    • В нѣ̋кои ново-славя̀нски езѝци и по̀мен нѣ̋ма от имперфѐкт и перфѐкт.
      
      
      • Ру̀ски, украѝнски, по̀лски.
    
    
    • В дру̀ги глаго̀лнитѣ фо̀рми на имперфѐктът̌ и перфѐктът̌ се разпозна̀ват като архаѝчни.
      
      
      • Съ̀рбо-хърва̀тски.
      
      
      • В съ̀рбо-хърва̀тски се наблюда̀вало съживя̀ване на перфѐктът̌.
      • Порадѝ краткостта̀ си фо̀рмитѣ на перфѐктът̌ се прѣдпочѝтали в SMS-итѣ вмѣсто по̀-дъ̀лгитѣ аналитѝчни фо̀рми на ао̀ристът̌.
  
  
  • В ново-славя̀нскитѣ езѝци имперфѐктът̌ и перфѐктът̌ сѫ билѝ замѣ̀стени от мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (от ао̀ристът̌).
    
    
    • Фо̀рмитѣ за мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (за ао̀рист)
      от имперфектѝвни и от перфектѝвни глаго̀ли
      замѣ̀стват съотвѣ̀тно имперфѐктът̌ и перфѐктът̌.
  
  
  • Мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме е ста̀нѫ̨ло прѣдпочѝтаното ново-славя̀нско мѝнѫ̨ло врѣ̀ме.
    
    
    • В ру̀ски това̀ е едѝнственото мѝнѫ̨ло врѣ̀ме.
    
    
    • Дру̀гитѣ славя̀нски езѝци па̀зıѫ̨т и плу̀сквамперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото прѣдварѝтелно врѣ̀ме).
    
    
    • В съ̀рбо-хърва̀тски фо̀рмитѣ на имперфѐктът̌ и перфѐктът̌ се разпозна̀ват като архаѝчни, но мо̀гѫ̨т да бѫ̀дѫ̨т напъ̀лно изклю̀чени от рѣчта̀, понѐже се замѣ̀стват с ао̀рист.
  
  
  • Съпоста̀вка.
    
    
    • Съ̀рбо-хърва̀тскиът̌ езѝк мо̀же да се гово̀ри бѐз имперфѐкт и бѐз перфѐкт - са̀мо с ао̀рист.
    • Съ̀рбо-хърва̀тскиът̌ е ново-славя̀нски езѝк.
    
    
    • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк не мо̀же да се гово̀ри са̀мо с ао̀рист.
    • Не мо̀же бѐз имперфѐкт и бѐз перфѐкт.
    • Бъ̀лгарскиът̌ е балка̀но-славя̀нски езѝк.
    
    
    • Кра̀й на съпоста̀вката.
  
  
  • (.. скрий ги ново-славянскитѣ езици ..)  (.. скрий го излишеството ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄►  Пъ̀рви прѝмѣр за резюмѐ.
  
  
  • На бъ̀лгарски мо̀жем да се изка̀жем в перфѐкт или в имперфѐкт:
    
    
    • «Вчѐра валѣ̋.»
    • «Вчѐра валѣ̀ше.»
    
    
    • Ѝма лѐки нюа̀нси међу̀ двѣ̀тѣ сло̀вофо̀рми на имперфектѝвниът̌ глаго̀л валıѫ̨̀.
  
  
  • На ру̀ски - на едѝн ново-славѝнски езѝк - двѣ̀тѣ изрѣчѐния се прѣвѐђат една̀кво:
    
    
    • «Вчера шёл дождь.»


• ◄►  Вто̀ри прѝмѣр за резюмѐ.
  
  
  • При сла̀битѣ глаго̀ли, както и при нѣ̋кои сѝлни глаго̀ли (тѣ̀зи от гнѣ̋здото Ychu) фо̀рмитѣ за едѝнствено число̀ 3-то лицѐ за перфѐкт и за сега̀шно врѣ̀ме съвпа̀дат.
  
  
  • Понѣ̋кога при имперфектѝвнитѣ глаго̀ли това̀ създа̀ва проблеми.
  • Проблѐмът̌ в сѫ̀щност се дължѝ на излѝшеството в бъ̀лгарската глаго̀лна систѐма.
  • От какъ̀в зо̀р ще употрѣбя̀ваме перфѐкт от имперфектѝвен глаго̀л?
  • За лѐк едва̀ доловѝм нюа̀нс.
  
  
  • В на̀шето сѐло проблѐмът̌ се рѣша̀ва така̀:
    
    
    • Фо̀рмата за перфѐкт от имперфектѝвен глаго̀л се замѣ̀ня с имперфѐкт.
    • Ѐ, нѐ вѝнѫги. Са̀мо кога̀то се нала̀га да се разграничѝ от сега̀шното врѣ̀ме.
  
  
  • На дру̀ги мѣста̀ проблѐмът̌ го рѣша̀ват по дру̀г начѝн:
    
    
    • Ударѐнието във фо̀рмата за перфѐкт го мѣ̀стıѫ̨т на послѣ̀дната срѝчка.
    • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер не ѐ обу̀чен да мѣ̀сти ударѐнието в тѣ̀зи слу̀чаи.
  
  
  • Прѝмѣри:
    
    
    • «Пъ̀рви кана̀л прѣда̀ва ма̀чът̌ на жѝво.»
    • «Пъ̀рви кана̀л прѣда̀ваше ма̀чът̌ на жѝво.»
    • «Пъ̀рви кана̀л прѣдава̀ ма̀чът̌ на жѝво.»
    
    
    • «Президѐнтът̌ гово̀ри по телевизията.»
    • «Президѐнтът̌ гово̀рѣше по телевизията.»
    • «Президѐнтът̌ говорѝ по телевизията.»


• ◄►  (.. скрий го излишеството ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за видът̌ на глаголитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Синтетични форми на силнитѣ глаголи - гнѣзда и сигнатурни маркери  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

• В кра̀ıът̌ на то̀зи раздѣ̀л всѝчки синтетѝчни (т.е. про̀сти) сло̀вофо̀рми на всѝчки глаго̀ли - сла̀би и сѝлни - трѣ̋бва да бѫ̀дѫ̨т изяснѐни,
  
  
  • и като правила̀, по коѝто тѣ̀зи сло̀вофо̀рми се образу̀ват,
  • и като програ̀мки на JavaScript за генерѝрането им.

• (.. покажи го раздѣлът̌ за силнитѣ глаголи ..)  (.. покажи го разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Синтетични форми на силнитѣ глаголи - гнѣзда и сигнатурни маркери

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• В кра̀ıът̌ на то̀зи раздѣ̀л всѝчки синтетѝчни (т.е. про̀сти) сло̀вофо̀рми на всѝчки глаго̀ли - сла̀би и сѝлни - трѣ̋бва да бѫ̀дѫ̨т изяснѐни,
  
  
  • и като правила̀, по коѝто тѣ̀зи сло̀вофо̀рми се образу̀ват,
  • и като програ̀мки на JavaScript за генерѝрането им.

• В прѣдѝшнитѣ раздѣ̀ли JavaScript Stuff-ът̌ бѣ̀ше извѐден в отдѣ̀лни по̀драздѣ̀ли.


• Ту̀ка не ѐ така̀.
• Във всѝчки по̀драздѣ̀ли на то̀зи раздѣ̀л мо̀же да ѝма JavaScript Stuff.
• Всѐ па̀к, мѣста̀та със JavaScript Stuff сѫ отбѣлѣ̋зани и се окроя̀ват.


• Всѣ̋ка синтетѝчна фо̀рма се разглеђа в по̀драздѣ̀л, посветѐн специа̀лно на нѐıѫ̨.
  
  
  • Редъ̀т̌ на тѣ̀зи по̀драздѣ̀ли е разлѝчен от редъ̀т̌, в ко̀йто сло̀фо̀рмитѣ сѫ изброѐни в тази та̀блица.
  • Напрѝмѣр, имперфѐктът̌ ще бѫ̀де разглѐдан и отмѣ̀тнѫ̨̀т пръ̀в.
  
  
  • И всѐ па̀к, по̀драздѣ̀литѣ на то̀зи раздѣ̀л сѫ по̀вече от броıът̌ на про̀ститѣ сло̀вофо̀рми.


• (.. скрий го раздѣлът̌ за слабитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

---

   ►►   .0. Review на слабитѣ глаголи  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Review на слабитѣ глаголи  (.. скрий ..)

• Всѝчко за сла̀битѣ глаго̀ли би трѣ̋бвало вѐче да е изяснѐно и имплементѝрано.
• Това̀ ту̀ка е прѣ̀говор,
  но̀ е и прѣ̀дговор към слѣ̀дващитѣ по̀драздѣ̀ли на то̀зи раздѣ̀л за сѝлнитѣ глаго̀ли.


• Мно̀жеството на сла̀битѣ глаго̀ли едноврѣ̀менно е спрежѐние, су̀пер-гнѣ̋здо и гнѣ̋здо.
  
  
  • То̀ е трѐто спрежѐние - спрежѐнието с осно̀ва на -А-.
    
    
    • Дѣлѐнето на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли по спрежѐния - пъ̀рво, вто̀ро и трѐто - е опѝсано в слѣ̀дващиът̌ по̀драздѣ̀л.
  
  
  • То̀ е су̀пер-гнѣ̋здото с означѐние am,
    
    
    • понѐже осно̀вната фо̀рма - фо̀рмата, влѝзаща в глаго̀лната сигнату̀ра,
    • фо̀рмата за индикатѝвно сега̀шно врѣме в едѝнствено число̀ 1-во лицѐ,
    • завъ̀ршва на нѐуда̀рено -ам.
    
    
    • Су̀пер-гнѣзда̀та нa бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли сѫ изброени в та̀блицата по прѣпра̀тката.
  
  
  • То̀ прѣдставля̀ва и гнѣ̋здо - гнѣ̋здото на сла̀битѣ глаго̀ли,
    
    
    • понѐже всѝчки про̀сти (синтетѝчни) сло̀вофо̀рми се образу̀ват по едѝн модел,
    • напрѝмѣр по образѐцът̌ на глаго̀лът̌ ѝмам t xx.
    
    
    • Образу̀ването на всѝчки про̀сти сло̀вофо̀рми на сла̀битѣ глаго̀ли се демонстрѝра в прѣдѝшен по̀драздѣ̀л.


• Гнѣ̋здото на сла̀битѣ глаго̀ли (илѝ трѐтото спрежѐние) е многобро̀йно и продуктѝвно.


• Многобро̀йно е:
  
  ѝмам t xx, нѣ̋мам ass xx, ѝскам t, вѝђам t, глѐскам t, чу̀вам t, слу̀шам t, па̀дам, ста̀вам, тѝчам, бѣ̋гам, ска̀чам, ра̀ђам t, умѝрам, спася̀вам t, опрѣдѣ̀лıам t, нама̀лıам t, стрѣ̀лıам t, измѣ̀нıам t,
  и мно̀го дру̀ги.


• Продуктѝвно е, понѐже по̀вечето но̀ви глаго̀ли се во̀дıѫ̨т по това̀ гнѣ̋здо:
  
  асфалтѝрам t, завоалѝрам t, и т.н.


• Във всѝчки сло̀вофо̀рми на сла̀битѣ глаго̀ли ударѐнието оста̀ва неподвижно.


• Гнѣ̋здото на сла̀битѣ глаго̀ли съвпа̀да с трѐтото спрежѐние - спрежѐнието на глаго̀литѣ с осно̀ва на -А-, нѐуда̀рено А.
  
  
  • В завъ̀ршъкът̌ на всѣ̋ка сло̀вофо̀рма на сла̀б глаго̀л има нѐуда̀рено -А-, и ударѐнието па̀да прѣдѝ завъ̀ршъкът̌.
  
  
  • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк не различа̀ва гла̀снитѣ зву̀кове А и Ъ в нѐуда̀рена позиция и това̀ явлѐние прѣдизвѝква проблѐми в правопѝсът̌.
  
  
  • Бѣ̀з съмнѣ̀ние, нѐуда̀реното -А- в завъ̀ршъкът̌ на всѣ̋ка сло̀вофо̀рма на сла̀б глаго̀л трѣ̋бва да се означа̀ва с бу̀квата А или с бу̀квата Я.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Разсѫђения по правописни проблеми  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Разсѫђения по правописни проблеми  (.. скрий ..) 

• Прѣдпоста̀вки.
  
  
  • Гнѣ̋здото на сла̀битѣ глаго̀ли съвпа̀да с трѐтото спрежѐние - спрежѐнието на глаго̀литѣ с осно̀ва на -А-, нѐуда̀рено А.
  
  
  • В завъ̀ршъкът̌ на всѣ̋ка сло̀вофо̀рма на сла̀б глаго̀л има нѐуда̀рено -А-, и ударѐнието па̀да прѣдѝ завъ̀ршъкът̌.
  
  
  • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк не различа̀ва гла̀снитѣ зву̀кове А и Ъ в нѐуда̀рена позиция и това̀ явлѐние прѣдизвѝква проблѐми в правопѝсът̌.



• Бѣ̀з съмнѣ̀ние, нѐуда̀реното -А- в завъ̀ршъкът̌ на всѣ̋ка сло̀вофо̀рма на сла̀б глаго̀л трѣ̋бва да се означа̀ва с бу̀квата А или с бу̀квата Я.
• Доту̀к проблѐм нѣ̋ма.


• Да се съсрѣдото̀чим върху фо̀рмата за 3-то лицѐ мно̀жествено число̀ в индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме.
  
  
  • .. пѝйват, ста̀ват, па̀дат, ска̀чат, бѣ̋гат, глѐдат, слу̀шат, ма̀хат ..
    (това̀ сѫ всѐ сла̀би глаго̀ли)


• Да объ̀рнем внима̀ние на аналогичнитѣ фо̀рми - 3-то лицѐ мно̀жествено число̀ сега̀шно врѣ̀ме - при сѝлнитѣ глаго̀ли.
  
  
  • Гла̀сниът̌ зву̀к в завъ̀ршъкът̌ е етимологѝчно Ѫ, и на съврѣ̀менен бъ̀лгарски звучѝ Ѫ=Ъ.
  
  
  • .. мо̀гѫ̨т, пѝшѫ̨т, пѝıѫ̨т, пѣ̀ıѫ̨т, да ста̀нѫ̨т, да па̀днѫ̨т, да ско̀чѫ̨т, да вѝдıѫ̨т ..
  
  
  • Ако ударѐнието па̀да на завъ̀ршъкът̌, то̀ звукъ̀т̌ Ѫ/Ъ се чу̀ва я̀сно:
    
    .. берѫ̨̀т, ядѫ̨̀т, предѫ̨̀т, сѣдıѫ̨̀т, стоıѫ̨̀т ..
  
  
  • И според етимоло̀гията, и според произношѐнивто това̀ оконча̀ние би трѣ̋бвало да се пѝше -ѫт илѝ -ıѫт.


• Да си спо̀мним, че бъ̀лгарскиът̌ езѝк не различа̀ва гла̀снитѣ зву̀кове А и Ъ в нѐуда̀рена позиция.
  
  
  • Така̀ че когато ударѐнието не па̀да на завъ̀ршъкът̌,
    при сла̀битѣ и сѝлнитѣ глаго̀ли
    завъ̀ршъцитѣ за 3-то лицѐ мн. число̀ сега̀шно врѣ̀ме
    звучѫ̨̀т една̀кво, но трѣ̋бва да се пѝшѫ̨т разлѝчно.
    
    
    • .. мо̀гѫ̨т, пѝшѫ̨т, пѝıѫ̨т, мѐлıѫ̨т, мо̀лıѫ̨т .. - това̀ сѫ сѝлни глаго̀ли
    • .. ма̀хат, пѝтат, стрѣ̀лıат, измѣ̀нıат .. - това̀ сѫ сла̀би глаго̀ли
  
  
  • Такъ̀в правопѝс бѝ изѝсквал пѝшещиът̌ да мо̀же лѐсно да опрѣдѣлѝ далѝ глаго̀лът̌ е сла̀б илѝ сѝлен.
  • Това̀ наѝстина не е мно̀го тру̀дно.
    Сѣ̀щам се понѐ за два̀ на̀чина.
  
  
  • Пъ̀рви на̀чин.
    
    
    • Глаго̀лната фо̀рма се обръ̀ща в едѝнствено число̀, па̀к 3-ти лицѐ, па̀к сега̀шно врѣ̀ме.
    • Ако фо̀рмата в едѝнствено число̀ (3-ти лицѐ, сега̀шно врѣ̀ме) завъ̀ршва на -А или -IА/-Я, то̀ фо̀рмата за 3-то лицѐ в мно̀жествено число̀ завъ̀ршва на -ат илѝ -ıат/-ят.
    
    
    • тѣ̀ .. ма̀хат, пѝтат, стрѣ̀лıат, измѣ̀нıат ..
    • то̀й .. ма̀ха, пѝта, стрѣ̀лıа, измѣ̀нıа ..
    
    
    • тѣ̀ .. мо̀гѫ̨т, пѝшѫ̨т, пѝıѫ̨т, мѐлıѫ̨т, мо̀лıѫ̨т ..
    • то̀й .. мо̀же, пѝше, пѝе, мѐли, мо̀ли ..
    
    
    • Ѝначе, фо̀рмата в едѝнствено число̀ (3-ти лицѐ, сега̀шно врѣ̀ме) завъ̀ршва на -И или -Е (или на -Й като съкращѐние на -Е), то̀ фо̀рмата в мно̀жествено число̀ завъ̀ршва на -ѫт илѝ -ıѫт.
  
  
  • Вто̀ри на̀чин.
    
    
    • Tѐстваната за правопѝс фо̀рма вървѝ с мѣстоимѐнието тѣ̀.
    • Това̀ е глаго̀лна фо̀рма за 3-ти лицѐ мно̀жествено число̀ сега̀шно врѣ̀ме.
    • Ма̀хаме кра̀йното -Т от нѐıѫ̨.
    
    
    • Ако полу̀чената сло̀вофо̀рма вървѝ със то̀й, тя̀ или то̀,
      тога̀ва глаго̀лът̌ е сла̀б и тѐстваната фо̀рма се пѝше със -ат илѝ -ıат/-ят.


• Официа̀лниът̌ бъ̀лгарски правопис е бѝл въвѐден прѣз 1899.
  
  
  • Прѣдѝ това̀ всѣ̀ки а̀втор или изда̀тел се е придъ̀ржал към правопѝс по сво̀е усмотрѐние.
  • Сега̀, в ѐрата на ѝнтернет, па̀к се отва̀ря възмо̀жност за така̀ва пра̀ктика.


• Създа̀телитѣ на официа̀лниът̌ бъ̀лгарски правопис не сѫ̀ посмѣ̀ли да въведѫ̨̀т етимологѝчен и фонетѝчен правопѝс на глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци.


• Смѣ̀тнѫ̨ли сѫ, че за пѝшещитѣ ще е тру̀дно да отлича̀ват сѝлнитѣ от сла̀битѣ глаго̀ли.
  
  
  • Мака̀р че сѫ въвѐли гну̀сното пра̀вило за така нерѣ̀ченитѣ пъ̀лен и непъ̀лен члѣ̀н, коѐто е мно̀го по̀-тру̀дно пра̀вило, освѣ̀н че е противо-естѐствено.


• Отклонѐнията от етимологѝчниът̌ и фонетѝчниът̌ правопѝс засѣ̋га нѐ са̀мо завъ̀ршъкът̌ за мно̀жествено число̀ 3-то лицѐ сега̀шно врѣме, но и дру̀ги глаго̀лни завъ̀ршъци.


• Като резулта̀т, в официа̀лниът̌ бъ̀лгарски правопѝс бу̀квата А мо̀же да означа̀ва звукъ̀т̌ Ъ.
  
  
  • Това̀ се слу̀чва и при възприѐтиът̌ официа̀лен правопѝс на така̀ нарѣ̀чениът̌ непъ̀лен члѣ̀н.


• С дру̀ги ду̀ми, в официа̀лниът̌ бъ̀лгарски правопѝс звукъ̀т̌ Ъ мо̀же да се означа̀ва нѐ са̀мо с бу̀квитѣ Ъ или Ѫ, но и с А илѝ Я.


• Тожде и доселѣ. Така̀ и досега̀.


• В правопѝснитѣ вариа̀нти, коѝто а̀з употрѣбя̀вам в ѝнтернет, глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци ѝмат етимологѝчен правопѝс, доко̀лкото не влѝза в противорѣ̀чие със съврѣ̀менното произношѐние.
  
  
  • Ако нѐ с бу̀кви, понѐ с диакритѝчни зна̀ци.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. JavaScript Stuff - спецификация  (.. покажи ıѫ̨ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. JavaScript Stuff - спецификация  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)

• ►►  Класовѐ (JavaScript Classes)  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼  Класовѐ (JavaScript Classes) (.. скрий ги ..) 
  
  
  
  • В два̀ прѣдѝшни раздѣ̀ла бѣ̋хѫ̨ дефинѝрани два̀ JavaScript кла̀са:

    bgVerbalSignature

    Бѣ̀ше дефинѝран в то̀зи раздѣ̀л.
    Отгова̀ря за глаго̀лната сигнату̀ра.
    Като нѐгови члѣ̀нове прѣдстоѝ да бѫ̀дѫ̨т доба̀вени сигнату̀рни ма̀ркери.

    bgVerbalSyntheticsWeak

    Бѣ̀ше дефинѝран в то̀зи раздѣ̀л.
    Отгова̀ря за спрежѐнието на сла̀битѣ глаго̀ли.
    bgVerbalSyntheticsWeak е разширѐние на bgVerbalSignature:
    (class bgVerbalSyntheticsWeak extends bgVerbalSignature)

  • В настоя̀щиът̌ раздѣ̀л ще бѫ̀де дефинѝран но̀в кла̀с:

    bgVerbalSynthetics

    Ще отгова̀ря за спрежѐнието на всѝчки глаго̀ли - сла̀би и сѝлни.
    bgVerbalSynthetics е разширѐние на bgVerbalSyntheticsWeak:
    (class bgVerbalSynthetics extends bgVerbalSyntheticsWeak)

  • В тѣ̀зи трѝ кла̀са ста̀ва ду̀ма са̀мо за генерѝране на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
    
    
    • Аналитѝчното спрежѐние (аналитѝчнитѣ фо̀рми на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли) ще бѫ̀де разглѐдано в слѣ̀дащ[и] раздѣ̀л[и].
  
  
  • (.. скрий ги тритѣ класа ..)


• ►►  Изразя̀ване на су̀пер-гнѣзда̀та и гнѣзда̀та  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Изразя̀ване на су̀пер-гнѣзда̀та и гнѣзда̀та (.. скрий ..) 
  
  
  
  • bgVerbalSignature.getSuperNest(): това̀ е фу̀нкцията, коя̀то опрѣдѣ̀ля су̀пер-гнѣзда̀та.
    
    
    • Спѝсък на су̀пер-гнѣзда̀та бѣ̀ше да̀ден в та̀зи та̀блица
  
  
  • Всѣ̋ко гнѣ̋здо си ѝма означѐние (идентифика̀тор).
    
    
    • Ако прѝмѣрно Nest е означѐние на тако̀ва гнѣ̋здо,
    • то за нѐго трѣ̋бва да сѫществу̀ва фу̀нкция
      .fulfillNest(), коя̀то генерѝра всѝчки про̀сти сло̀вофо̀рми на глаго̀л
      от това̀ гнѣ̋здо по специфѝчниът̌ за гнѣ̋здото модѐл (образѐц).
  
  
  • (.. скрий го изразяването на гнѣздата и супер-гнѣздата ..)


• ►►  Про̀ститѣ сло̀вофо̀рми по тѝп  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Про̀ститѣ сло̀вофо̀рми по тѝп (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Ва̀жната та̀блица за диспозѝцията на синтетѝчнитѣ фо̀рми на глаго̀литѣ във вѫ̀трешното им прѣдста̀вяне мо̀же да се вѝди по та̀зи прѣпра̀тка, но̀ е копѝрана и ту̀ка.
  
  

  • Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) гла̀голни сло̀вофо̀рми						11
    Идентифика̀тор Identifier	Наименова̀ние на сло̀вофо̀рмата	Тѝп	Разположѐние	Осно̀вна сло̀вофо̀рма	Забѣлѣжка Remark
    present	Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв	спрежѐние сло̀вофо̀рми: 6 (шѐст) по число̀ и лицѐ	[0][]: едѝнствено число̀  [1][]: мно̀жествено число̀  [][1]: 1-во лицѐ  [][2]: 2-ро лицѐ  [][3]: 3-то лицѐ	Позиция [0][1] едѝнствено число̀ 1-во лицѐ		1
    imperfect	Имперфѐкт в индикатѝв				Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме	2
    perfect	Перфѐкт в индикатѝв				Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме	3
    imperative	Императѝв (повелѝтелно наклонѐние) (заповѣ̀дно наклонѐние)	спрежѐние само във 2-ро лицѐ сло̀вофо̀рми: 2 (двѣ̀) за двѣ̀тѣ числа	[0][2]: едѝнствено число̀  [1][2]: мно̀жествено число̀	Позиция [0][2] едѝнствено число̀ 2-ро лицѐ		4
    infinitive	Оста̀тъчен инфинитѝв	сло̀вофо̀рми: 1 (една̀)	[0][0]	Позиция [0][0]		5
    noun	Отглаго̀лно сѫществѝтелно	сло̀вофо̀рми: 4 (чѐтири) бѐз и съ̀с члѣ̀н двѣ̀ числа̀	[0][]: бѐз члѣ̀н  [1][]: съ̀с члѣ̀н  [][2]: едѝнствено число̀  [][3]: мно̀жествено число̀	Позиция [0][2] бѐз члѣ̀н, едѝнствено число̀	Са̀мо имперфектѝвнитѣ глаго̀ли	6
    gerund	Дѣ̀еприча̀стие	сло̀вофо̀рми: 1 (една̀)	[0][0]	Позиция [0][0]	Са̀мо имперфектѝвнитѣ глаго̀ли	7
    ppresent	Сега̀шно актѝвно прича̀стие	сло̀вофо̀рми: 8 (о̀сем) бѐз и съ̀с члѣ̀н, по ро̀д и число̀	[0][]: бѐз члѣ̀н  [1][]: съ̀с члѣ̀н  [][0]: мѫ̀жки ро̀д, ед.ч.  [][1]: жѐнски ро̀д, ед.ч.  [][2]: срѣ̀ден ро̀д, ед.ч.  [][3]: мно̀жествено число̀	Позиция [0][0] бѐз члѣ̀н, мѫ̀жки ро̀д, ед.ч.	Са̀мо имперфектѝвнитѣ глаго̀ли	8
    pperfect	Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно прича̀стие				Перфѐктно ѐлово [λ-]прича̀стие	9
    pimperfect	Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно прича̀стие	сло̀вофо̀рми: 4 (чѐтири) бѐз члѣ̀н, по ро̀д и число̀	[0][0]: мѫ̀жки ро̀д, ед.ч.  [0][1]: жѐнски ро̀д, ед.ч.  [0][2]: срѣ̀ден ро̀д, ед.ч.  [0][3]: мно̀жествено число̀		Имперфѐктно ѐлово [λ-]прича̀стие	10
    ppassive	Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие	сло̀вофо̀рми: 8 (о̀сем) бѐз и съ̀с члѣ̀н, по ро̀д и число̀	[0][]: бѐз члѣ̀н  [1][]: съ̀с члѣ̀н  [][0]: мѫ̀жки ро̀д, ед.ч.  [][1]: жѐнски ро̀д, ед.ч.  [][2]: срѣ̀ден ро̀д, ед.ч.  [][3]: мно̀жествено число̀		Са̀мо транзитѝвнитѣ глаго̀ли	11

  
  
  • За всѣ̀ки от 11-тѣ рѐда на та̀блицата трѣ̋бва да сѫществу̀ват по двѣ фу̀нкции (по два̀ мѐтода).
  
  
  • Нѐка form е едѝн от 11-тѣ̀ идентифика̀тора в лѣ̋вата коло̀на на та̀блицата.
  • Тога̀ва трѣ̋бва да сѫществу̀ват двѣ фу̀нкции (два̀ мѐтода):

    formSetIt()

    Попъ̀лва осно̀вната сло̀вофо̀рма от то̀зи тип
    и ıѫ̨ поста̀вя на ука̀заната позѝция.
    
    Позѝцията на осно̀вната сло̀вофо̀рма е ука̀зана в съотвѣ̀тната коло̀на на та̀блицата в bold.

    formExpand()

    Трѣ̋бва да се изпъ̀лни слѣ̀д formSetIt().
    Попъ̀лва оста̀нѫ̨литѣ сло̀вофо̀рми от то̀зи тѝп,
    ка̀кто е ука̀зано в коло̀ната за разположѐние.

  • (.. скрий ги типоветѣ прости словоформи ..)


• ►►  Но̀виът̌ клас bgVerbalSynthetics  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Но̀виът̌ клас bgVerbalSynthetics (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • То̀й трѣ̋бва да прѣдоста̀вя фу̀нкции (мѐтоди) по гнѣзда̀ и по тѝпове сло̀вофо̀рми.
  
  
  • По гнѣзда̀:
    
    
    • Всѣ̋ко гнѣ̋здо си ѝма означѐние (идентифика̀тор).
      
      
      • Ако прѝмѣрно Nest е означѐние на тако̀ва гнѣ̋здо,
      • то за нѐго трѣ̋бва да сѫществу̀ва фу̀нкция
        .fulfillNest(), коя̀то генерѝра всѝчки про̀сти сло̀вофо̀рми на глаго̀л
        от това̀ гнѣ̋здо по специфѝчниът̌ за гнѣ̋здото модѐл (образѐц).
    
    
    • Гнѣ̋здото на сла̀битѣ глаго̀ли се означа̀ва с Weak.
    • То̀ съвпа̀да със су̀пер-гнѣ̋здото am.
    • Мо̀же да се отмѣ̀тне, че то̀ е гото̀во.
    • Фу̀нкцията bgVerbalSyntheticsWeak.fulfillWeak() е имплементѝрана.
  
  
  • По тѝп сло̀вофо̀рми:
    
    
    • Нѐка form е едѝн от 11-тѣ̀ идентифика̀тора на тѝп сло̀вофо̀рми.
    • Тога̀ва трѣ̋бва да сѫществу̀ват двѣ фу̀нкции (два̀ мѐтода):

      formSetIt()

      Попъ̀лва осно̀вната сло̀вофо̀рма от то̀зи тип
      и ıѫ̨ поста̀вя на ука̀заната позѝция.
      
      Позѝцията на осно̀вната сло̀вофо̀рма е ука̀зана в съотвѣ̀тната коло̀на на та̀блицата в bold.

      formExpand()

      Трѣ̋бва да се изпъ̀лни слѣ̀д formSetIt().
      Попъ̀лва оста̀нѫ̨литѣ сло̀вофо̀рми от то̀зи тѝп,
      ка̀кто е ука̀зано в коло̀ната за разположѐние.

  • (.. скрий го новиът̌ клас bgVerbalSynthetics ..)


• ►►  О̀ткѫс от ко̀дът̌ на но̀виът̌ клас bgVerbalSynthetics  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  О̀ткѫс от ко̀дът̌ на но̀виът̌ клас bgVerbalSynthetics (.. скрий го ..) 



• ►►  Agenda: слѣ̀дващи стѫ̀пки  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Agenda: слѣ̀дващи стѫ̀пки (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Слѣ̀дващитѣ стѫ̀пки ще сѫ:
    
    
    • Да се отмѣ̀тне като гото̀во гнѣ̋здото на глаго̀лът̌ съм.  ✓ 
    
    
    • Прѝмѣрни глаго̀ли да се прѣдоста̀вят за тѐстване и спра̀вка - с попъ̀лнени сигнату̀ри и сортѝрани по гнѣзда̀.  ✓ 
    
    
    • Привъ̀ршване с имперфѐктът̌ и с дру̀ги подо̀бни сло̀вофо̀рми, коѝто не се нуђа̀ıѫ̨т от допълнѝтелни сигнату̀рни ма̀ркери.  ✓ 
    
    
    • Сега̀шното врѣ̀ме и сигнату̀рниът̌ ма̀ркер за 2-ро спрежѐние.  ✓ 
    
    
    • Ма̀ркерът̌ за 2-ро спрежѐние да стане ма̀ркер за спрежѐние. Привъ̀ршване със су̀пер-гнѣ̋здото Aiu.  ✓ 
  
  
  • По̀слѣ ще си почѝнѫ̨ и ще мѝслıѫ̨ ка̀к да продължѫ̨̀.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Глаголът̌ «съм» в самотното си гнѣ̋здо  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Глаголът̌ «съм» в самотното си гнѣ̋здо  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

• ►►  Какво̀ зна̀ем за глаго̀лът̌ съм?  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Какво̀ зна̀ем за глаго̀лът̌ съм? (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Глаго̀лът̌ съм нѝто е сла̀б, нѝто е сѝлен, нито е перфектѝвен, нито е имперфектѝвен.
  
  
  • Глаго̀лът̌ съм нѝто е сла̀б, нѝто е сѝлен, защото:
    
    
    • То̀й не принадлѣжѝ към нѝкое от трѝтѣ спрежѐния, на коѝто по традѝция се дѣлıѫ̨̀т бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
    
    
    • От една̀ страна̀, то̀й е непра̀вилен и бѝ могъ̀л да мѝне за сѝлен,
    • но̀ от дру̀га страна̀ то̀й не различа̀ва перфѐкт и имперфѐкт, нѝто като глаго̀лно врѣ̀ме, нѝто като ѐлово прича̀стие, коѐто го доближа̀ва до сла̀битѣ глаго̀ли.
  
  
  • Глаго̀лът̌ съм нѝто е перфектѝвен, нѝто е имперфектѝвен.
  • От двѣ̀те си странѝ то̀й е подпрѣ̋н от два̀ дру̀ги глаго̀ла:
    
    
    • от сѝлниът̌ перфектѝвен глаго̀л да бѫ̀дѫ̨ ef
    • и от сла̀биът̌ имперфектѝвен глаго̀л бѝвам.
  
  
  • Глаго̀лът̌ съм се у̀чи отдѣ̀лно.
    Глаго̀лът̌ съм се у̀чи башка̀.


• ◄►  Глаго̀лът̌ съм са̀м образу̀ва су̀пер-гнѣ̋здо,
  • коѐто ѝма означѐние sum.
• ◄► То̀ ще бѫ̀де офо̀рмено и като гнѣ̋здо под означѐнието Sum.


• ◄►  На глаго̀лът̌ съм е посветѐн по̀драздѣ̀л в дру̀г раздѣ̀л.
• ◄► Та̀м ѝма та̀блица, в коя̀то всѝчки синтетѝчни фо̀рми
  • на глаго̀лът̌ съм сѫ ука̀зани.
  
  
  • В она̀зи та̀блица фо̀рмитѣ на глаго̀лът̌ съм сѫ вградѐни в html-ко̀дът̌ (в тѐкстът̌).
  
  
  • Ту̀ка се привѐђа та̀блица, коя̀то се попъ̀лва от програ̀мкитѣ на JavaScript, в коѝто фо̀рмитѣ на глаго̀лът̌ съм сѫ вградѐни.
  
  

  • Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    на глаго̀лът̌
    Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    	Мно̀жествено число̀
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Съ̀с члѣ̀н
    Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
    Имперфѐкт в индикатѝв
    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
    Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
    Оста̀тъчен инфинитѝв
    Отглаго̀лно сѫществѝтелно
    Дѣ̀еприча̀стие
    Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие



• ◄►  Глаго̀лът̌ съм не различа̀ва имперфѐкт от перфѐкт.
  
  
  • Съотвѣ̀тно, то̀й не различа̀ва имперфѐктното от перфѐктното прѝ ѐловитѣ прича̀стия.
  
  
  • В ча̀стност, двѣ̀тѣ сло̀вофо̀рми бѣ̀ше и бѣ̀ сѫ функциона̀лно напъ̀лно идентѝчни.


• ►►  Фо̀рмитѣ на глаго̀лът̌ съм за (.. покажи ..) 
  • сега̀шно врѣ̀ме в "на̀шето сѐло"
    мо̀гѫ̨т понѣ̋кога да се пропу̀скат.
• ▼▼  Фо̀рмитѣ на глаго̀лът̌ съм за (.. скрий ..) 
  • сега̀шно врѣ̀ме - индикатѝвнитѣ фо̀рми сѫ е и сѫ -
    в "на̀шето сѐло" мо̀гѫ̨т понѣ̋кога да се пропу̀скат.
    
    
    • Амѝ че тя̀ на̀шата мома̀ на̀й-ху̀бава!
    
    
    • Прасѐто гла̀дно брѐ! Защо̀ не сѝ го нахра̀нил!
  
  
  • В езикозна̀нието това̀ явлѐние се нарѝча ѐлипса илѝ ѐлипсис.
  
  
  • Бъ̀лгарската езѝкова но̀рма допу̀ска това̀ са̀мо за избѣ̋гване на повторѐние.
    
    
    • То̀й е лѣ̀кар, а тя̀ - медицѝнска сестра̀.
  
  
  • В ру̀ски езѝк фо̀рмитѣ на глаго̀лът̌ быть за сега̀шно врѣ̀ме се изпу̀скат вѝнѫги - и за трѝтѣ лица̀, а нѐ са̀мо в трѐто лицѐ, както понѣ̋кога в "на̀шето сѐло".
  
  
  • Бъ̀лгарската глаго̀лна морфоло̀гия изпо̀лзва това̀ явлѐние - възможността̀ за изпу̀скане на фо̀рмитѣ е и сѫ, за да различа̀ва двѣ̀ но̀ви глаго̀лни наклонѐния - конклузѝв и ренаратѝв.


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Супер-гнѣ̋здото Am е гнѣ̋здо  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Супер-гнѣ̋здото Am е гнѣ̋здо  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄►  Глаго̀литѣ с осно̀вна фо̀рма, завъ̀ршваща на уда̀рено -а̀м,
• ◄►  образу̀ват су̀пер-гнѣ̋здото Am,
• ◄►  ка̀кто и гнѣ̋здото Am.


• ►►  Прелю̀дия  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Прелю̀дия (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌ (на глаго̀лната лексѐма) - фо̀рмата, коя̀то се да̀ва в рѣ̀чницитѣ, е фо̀рмата за едѝнствено число̀ 1-во лицѐ сега̀шно врѣме.
  • Та̀зи фо̀рма мо̀же да завъ̀ршва на -ам илѝ пъ̀к на -ѫ в ра̀зни правопѝсни вариа̀нти.
  
  
  • Глаго̀литѣ, чия̀то осно̀вна фо̀рма завъ̀ршва на нѐуда̀рено -ам, прѣдставля̀ват су̀пер-гнѣ̋здото am и гнѣ̋здото Weak - гнѣ̋здото на сла̀битѣ глаго̀ли, на̀й-многобро̀йното от гнѣзда̀та, коѝто мо̀гѫ̨т да бѫ̀дѫ̨т опрѣдѣлѐни.
  
  
  • Глаго̀литѣ, чия̀то осно̀вна фо̀рма завъ̀ршва на уда̀рено -а̀м, сѫ до̀ста по̀-малобро̀йни.
  • Тѣ̀ образу̀ват су̀пер-гнѣ̋здото Am и гнѣ̋здото със сѫ̀щото означѐние Am.
  • На това̀ гнѣ̋здо е посветѐн настоя̀щиът̌ по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Всѝчки глаго̀ли извъ̀н су̀пер-гнѣзда̀та am, Am и sum ѝмат осно̀вна фо̀рма, завъ̀ршваща на -ѫ.
  • Всѝчки глаго̀ли извъ̀н гнѣзда̀та Weak, Am и Sum ѝмат осно̀вна фо̀рма, завъ̀ршваща на -ѫ.
  
  
  • Мо̀лıѫ̨ различа̀вайте су̀пер-гнѣздата с означения am и Am.


• ◄►  В [су̀пер-]гнѣ̋здото Am влѝзат са̀мо два̀ глаго̀ла бѐз прѣдста̀вка:
  
  
  • ıа̀м t и
  • да да̀м t.


• ◄► И от два̀та глаго̀ла чрѣ̀з прѣдста̀вки се образу̀ват дру̀ги глаго̀ли, и тѣ̀ сѫ̀що принадлѣжѫ̨̀т към [су̀пер-]гнѣ̋здото Am.
  
  
  • ıа̀м t: да изıа̀м t, да се наıа̀м, да прѣıа̀м, да проıа̀м t, ..
  • да да̀м t: да прода̀м t, да разда̀м t, да отда̀м t, да прѣда̀м t, да прида̀м t, да сда̀м t, ..
  
  
  • Ако цъ̀кнете ту̀ка на нѣ̋кой глаго̀л, то̀й ще се пока̀же в та̀блицата до̀лу.


• ◄► От всѝчкитѣ спомена̀ти глаго̀ли - от глаго̀литѣ от [су̀пер-]гнѣ̋здото Am, са̀мо едѝн глаго̀л е имперфектѝвен - глаго̀лът̌ ıа̀м t.


• ◄►  Слѣ̀дната та̀блица пока̀зва
  • образѐцът̌ (модѐлът̌) на гнѣ̋здото Am.
  
  
  • Първонача̀лно та̀блицата е попъ̀лнена с фо̀рмитѣ на глаго̀лът̌ ıа̀м t.
  • Но̀ мо̀же да се изберѐ и зададѐ дру̀г глаго̀л између̀ го̀рѣ-посо̀ченитѣ.



• Въведѣ̀те глаго̀лна осно̀вна фо̀рма:				имперфектѝвен перфектѝвен
  				транзитѝвен интранзитѝвен
  Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
  на глаго̀лът̌
  Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
  	Мно̀жествено число̀
  Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
  Съ̀с члѣ̀н
  Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
  Имперфѐкт в индикатѝв
  Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
  Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
  Оста̀тъчен инфинитѝв
  Отглаго̀лно сѫществѝтелно
  Дѣ̀еприча̀стие
  Сега̀шно актѝвно прича̀стие
  Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
  Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
  Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие



• ◄► В по̀вечето фо̀рми прѣдѝ оконча̀нието се появя̀ва съгла̀сната -д-.
• ◄► Та̀зи съгла̀сна -д- е изпа̀днѫ̨ла и лѝпсва в слѣ̀днитѣ сло̀вофо̀рми:
  
  
  • В едѝнствено число̀ 1-во лицѐ сега̀шно врѣ̀ме (т.е. в осно̀вната фо̀рма на глаго̀лната лексѐма): ıа̀м, да̀м.
  
  
  • В перфѐктното ѐлово прича̀стие: ıа̀л, да̀л.
  
  
  • В императѝвът̌: ıа̀ж, да̀й.
    
    
    • В програ̀мката на JavaScript за императѝвът̌ е зало̀жено окончанието -ıа̀й да се избѣ̋гва и да се замѣ̀ства с -ıа̀ж.


• ►►  Пра̀-исто̀рия  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Пра̀-исто̀рия (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Глаго̀литѣ в съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк ги дѣлıѫ̨̀ на сла̀би и сѝлни (и башка̀ глаго̀лът̌ съм).
  
  
  • По подо̀бен прѝнцип глаго̀литѣ в ста̀ро-славя̀нскиът̌ (ста̀ро-бъ̀лгарскиът̌) езѝк мо̀гѫ̨т да бѫ̀дѫ̨т раздѣлѣ̀ни на два̀ кла̀са: сѝлни и а̀тематѝчни.
    
    
    • Какво̀ означа̀ва сѝлен и сла̀б глаго̀л в ново-бъ̀лгарскиът̌ езѝк вѐче е изяснѐно в настоя̀щото изложѐние.
    
    
    • За ста̀ро-славя̀нски (ста̀ро-бъ̀лгарски) тѐрминът̌ сѝлен глаго̀л про̀сто означа̀ва "глаго̀л, който не ѐ а̀тематѝчен".
    
    
    • С употрѣ̀бата на едѝн и сѫ̀щ тѐрмин сѝлен глаго̀л се пока̀зва нѣ̋каква приѐмственост.
    • Ново-бъ̀лгарскитѣ сѝлни глаго̀ли сѫ архаѝчни - тѣ̀ наслѣдя̀ват спрежѐнието си от ста̀ро-бъ̀лгарски.
    • Тѣ̀ сѫ и непра̀вилни, понѐже наслѣдя̀ват и натру̀панитѣ прѣз вѣковѐте отклонѐния от правила̀та.
  
  
  • В ста̀ро-славя̀нски (ста̀ро-бъ̀лгарски) е ѝмало пѐт а̀тематѝчни глаго̀ла:
    
    
    • ѝмам, съм, ıа̀м, да̀м и *вѣ̋м.
    
    
    • При тѣ̋х оконча̀нието за едѝнствено число̀ 1-во лицѐ сега̀шно врѣ̀ме в пра̀-славя̀нски е било̀ *-mi => -мь => -м.
    • При оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли това̀ оконча̀ние вѣроя̀тно е било *-om => -ѫ.
  
  
  • Глаго̀лът̌ съм вѝнѫги си е бѝл осо̀бен и си оста̀ва такъ̀в.
    
    
    • Според настоя̀щото изложѐние, той сам образу̀ва су̀пер-гнѣ̋здото sum и гнѣ̋здото Sum.
    
    
    • Пра̀-ста̀рата фо̀рма на съм е била̀ esmi, на кѝрилица есмь.
  
  
  • Глаго̀лът̌ ѝмам t xx е построѝл гнѣ̋здо, коѐто в настоя̀щото изложѐние е нарѣчено Weak - гнѣ̋здо на сла̀битѣ глаго̀ли.
    
    
    • Глаго̀лът̌ ѝмам t xx е подма̀мил и привлѣ̋къл огро̀мен бро̀й ново-бъ̀лгарски глаго̀ли да влѣ̋зѫ̨т в нѐговото гнѣ̋здо.
    
    
    • Това̀ сѫ сла̀битѣ глаго̀ли в ново-бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
  
  
  • Глаго̀литѣ ıа̀м t и да̀м t
    
    
    • сѫ запа̀зили ста̀ритѣ си осо̀бености на а̀тематѝчни глаго̀ли
    • и сега̀ образу̀ват гнѣ̋здото Am,
    • на коѐто е посветѐн настоя̀щиът̌ по̀драздѣ̀л.
    
    
    • Пра̀-ста̀ритѣ фо̀рми на ıа̀м, да̀м и *вѣ̋м вѣроя̀тно сѫ билѝ *edmi, *dadmi и *wēdmi.
    • Съгла̀сната -d- прѣдѝ -mi е изпа̀днѫ̨ла, за да се отво̀ри срѝчката.
  
  
  • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк е изоста̀вил глаго̀лът̌ *вѣ̋м t.
    
    
    • То̀й е означа̀вал зна̀ıѫ̨ tt.
    
    
    • Прѣдѝ да изчѐзне, глаго̀лът̌ *вѣ̋м t е повлия̀л на сѝлниът̌ глаго̀л зна̀ıѫ̨ tt и му е причинѝл отклонѐния в поведѐнието.
    • Порадѝ това̀ се нала̀га сѝлниът̌ глаго̀л зна̀ıѫ̨ tt да бѫ̀де намѣ̀стен в самостоя̀телно гнѣ̋здо с означѐние Znam.
    
    
    • Ако глаго̀лът̌ *вѣ̋м t не бѣ̀ше изчѐзнѫ̨л, фо̀рмитѣ му вѣроя̀тно щѣ̋хѫ̨ да сѫ такѝва:
      
      
      • *Сега̀шно врѣме: [а̀з] вѣ̋м, вѣдѐш, вѣдѐ, вѣдѐм, вѣдѐте, вѣдѫ̨̀т
      • *Имперфѐкт: вѣдѣ̋х, вѣдѣ̀ше, вѣдѣ̀ше, вѣдѣ̋хме, вѣдѣ̋хте, вѣдѣ̋хѫ̨
      • *Перфѐкт: вѣ̋дох, вѣ̀де, вѣ̀де, вѣ̋дохме, вѣ̋дохте, вѣ̋дохѫ̨
      • *Императѝв: вѣ̀ж, вѣ̀жте
      • *Прича̀стия: вѣ̋л, вѣдѣ̋л, вѣ̀ден
      
      
      • Не опѝтвайте: со̀фту̌ерът̌ нѣ̀ма да приѐме *вѣ̋м t за валѝден бъ̀лгарски глаго̀л.
  
  
  • Обобщѐние.
    
    
    • Доту̀к в изложѐнието в пълнота̀ сѫ разгледани
    • су̀пер-гнѣзда̀та am, Am и sum,
    • и съотвѣ̀тно гнѣзда̀та Weak, Am и Sum.
    
    
    • В ра̀зни раздѣ̀ли и по̀драздѣ̀ли спрежѐнието им вѐче е имплементѝрано на JavaScript.
    
    
    • Глаго̀литѣ от тѣ̀зи су̀пер-гнѣзда̀ и гнѣзда̀ илѝ па̀зıѫ̨т чертѝ на ста̀ритѣ пѐт а̀тематѝчни глаго̀ли, илѝ сѫ повлия̀ни от тѣ̋х.
    
    
    • До краıът̌ на теку̀щиът̌ раздѣл трѣ̋бва да се привъ̀рши с това̀, коѐто оста̀ва - сѝлнитѣ глаго̀ли.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ пра-историята ..) 


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Имперфектът̌ и имперфектното елово причастие  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Имперфектът̌ и имперфектното елово причастие  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄► Ста̀ва ду̀ма за двѣ̀ синтетѝчни (про̀сти) глаго̀лни сло̀вофо̀рми,
  • коѝто ги ѝма в естѐствениът̌ го̀вор на на̀шето сѐло:
  
  
  • Индикатѝвниът̌ имперфѐкт, мѝнѫ̨лото нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме в изявѝтелно наклонѐние.
  
  
  • Имперфѐктното ѐлово прича̀стие, мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено актѝвно прича̀стие.


• ◄► Осо̀беното за тѣ̋х е, че тѣ̀ в нѣ̋какъв смисъл сѫ пра̀вилни.
  
  
  • Сѫществу̀ват относѝтелно про̀сти правила̀, по коѝто тѣ̀зи сло̀вофо̀рми се образу̀ват.
  
  
  • Мо̀же бѝ затова̀, защо̀то сѫ пра̀вилни, всѝчки глаго̀ли ги ѝмат тѣ̀зи двѣ̀ синтетѝчни фо̀рми.


• ►►  Пъ̀рви спо̀соб и пъ̀рва та̀блица  (.. покажи ги ..) 
  • за намѝране на сло̀вофо̀рмитѣ за имперфѐктът̌ и мѝнѫ̨лото имперфѐктно ѐлово прича̀стие.
• ▼▼  Пъ̀рви спо̀соб (.. скрий го ..) 
  • за намѝране на сло̀вофо̀рмитѣ за имперфѐктът̌ и мѝнѫ̨лото имперфѐктно ѐлово прича̀стие.
  
  
  • Прѝ пъ̀рвиът̌ спо̀соб на вхо̀дът̌ стоѝ са̀мо осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌, та̀зи за едѝнствено число̀ 1-во лицѐ сега̀шно врѣ̀ме, та̀зи в рѣ̀чницитѣ.
  • Нѣ̋ма ну̀ђа от сигнату̀рни ма̀ркери.
  
  
  • Глаго̀лът̌ съм вѐче е разглѐдан и всѝчкитѣ му сло̀вофо̀рми сѫ ука̀зани в посветѐниът̌ му по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Am (и съотвѣ̀тно от покрѝващото го су̀пер-гнѣ̋здо съ̀с сѫ̀щото означѐние) вѐче сѫ разглѐдани в съотвѣ̀тниът̌ по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Прѝ оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли, сло̀вофо̀рмитѣ им за имперфѐктът̌ и за мѝнѫ̨лото имперфѐктно ѐлово прича̀стие се образу̀ват по слѣ̀дната пъ̀рва та̀блица:
  
  

  • Су̀пер-гнѣзда̀ и завъ̀ршък на осно̀вната фо̀рма	Прѝмѣрен глаго̀л	едѝнствено число̀			мно̀жествено число̀			Имперфѐктно λ-прича̀стие	Пра̀вило
    		1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    Су̀пер-гнѣ̋здо am -ам Гнѣ̋здо Weak Сла̀б глаго̀л	ѝмам	-х	-ше	-ше	-хме	-хте	-хѫ̨	-л -ла -ло -ли	Кра̀йното -м от осно̀вната фо̀рма се ма̀ха и се замѣ̀ства с ука̀занитѣ на то̀зи рѐд оконча̀ния.
    Су̀пер-гнѣзда̀ u, iu, ju илѝ nu Нѐуда̀рено -ѫ̨ или -ıѫ̨ Сѝлен глаго̀л	ла̀ıѫ̨	-ѣх	-ѣше	-ѣше	-ѣхме	-ѣхте	-ѣхѫ̨	-ѣл -ѣла -ѣло -ѣли	Завъ̀ршъкът̌ на осно̀вната фо̀рма -ѫ̨ или -ıѫ̨ се ма̀ха и се замѣ̀ства с ука̀занитѣ на то̀зи рѐд оконча̀ния. Прѣдѝ това̀ прѝ ну̀ђа се извъ̀ршва пъ̀рва палатализа̀ция.
    Су̀пер-гнѣ̋здо ku Нѐуда̀рено -ѫ̨ или -ıѫ̨ Сѝлен глаго̀л	мо̀гѫ̨ мо̀ж-
    Су̀пер-гнѣзда̀ U илѝ iU Уда̀рено -ѫ̨̀ или -ıѫ̨̀ Сѝлен глаго̀л	сѣдıѫ̨̀	-ѣ̋х	-ѣ̀ше	-ѣ̀ше	-ѣ̋хме	-ѣ̋хте	-ѣ̋хѫ̨	-ѣ̋л -ѣ̋ла -ѣ̋ло -ѣ̀ли	Завъ̀ршъкът̌ на осно̀вната фо̀рма -ѫ̨̀ или -ıѫ̨̀ се ма̀ха и се замѣ̀ства с ука̀занитѣ на то̀зи рѐд оконча̀ния.
    Су̀пер-гнѣ̋здо jU Уда̀рено -ѫ̨̀ Сѝлен глаго̀л	мълчѫ̨̀	-а̀х	-ѣ̀ше	-ѣ̀ше	-а̀хме	-а̀хте	-а̀хѫ̨	-а̀л -а̀ла -а̀ло -а̀ли	Кра̀йното -ѫ̨̀ от осно̀вната фо̀рма се ма̀ха и се замѣ̀ства с ука̀занитѣ на то̀зи рѐд оконча̀ния. Прѣдѝ това̀ прѝ ну̀ђа се извъ̀ршва пъ̀рва палатализа̀ция.
    Су̀пер-гнѣ̋здо kU Уда̀рено -ѫ̨̀ Сѝлен глаго̀л	пекѫ̨̀ печ-
    Су̀пер-гнѣ̋здо Am Уда̀рено -а̀м Гнѣ̋здо Am Сѝлен глаго̀л	ıа̀м	ıадѣ̋х	ıадѣ̀ше	ıадѣ̀ше	ıадѣ̋хме	ıадѣ̋хте	ıадѣ̋хѫ̨	ıадѣ̋л ıадѣ̋ла ıадѣ̋ло ıадѣ̀ли
    	да̀м	дадѣ̋х	дадѣ̀ше	дадѣ̀ше	дадѣ̋хме	дадѣ̋хте	дадѣ̋хѫ̨	дадѣ̋л дадѣ̋ла дадѣ̋ло дадѣ̀ли
    Су̀пер-гнѣ̋здо sum Гнѣ̋здо Sum Глаго̀л съм	съм	бѣ̋х	бѣ̀ше	бѣ̀ше	бѣ̋хме	бѣ̋хте	бѣ̋хѫ̨	бил	Осо̀бен глаго̀л

  
  
  • Имплемента̀цията на JavaScript слѣ̀два този пъ̀рви спо̀соб.
    
    
    • Това̀ е така̀, защо̀то рѣшѝх да отложѫ̨̀ въвѐђането на сигнату̀рниът̌ ма̀ркер за спрежѐние и да привъ̀ршѫ̨ прѣдѝ това̀ с имперфѐктът̌.
    • Обособя̀ването на гнѣ̋здото Am спосо̀бства за това̀.
  
  
  • (.. скрий го първиът̌ способ ..) 


• ►►  Вто̀ри спо̀соб и вто̀ра та̀блица  (.. покажи ги ..) 
  • за намѝране на сло̀вофо̀рмитѣ за имперфѐктът̌ и мѝнѫ̨лото имперфѐктно ѐлово прича̀стие.
• ▼▼  Вто̀ри спо̀соб (.. скрий го ..) 
  • за намѝране на сло̀вофо̀рмитѣ за имперфѐктът̌ и мѝнѫ̨лото имперфѐктно ѐлово прича̀стие.
  
  
  • Прѝ вто̀риът̌ спо̀соб на вхо̀дът̌ стоѝ са̀мо фо̀рмата на глаго̀лът̌ за едѝнствено число̀ 3-то лицѐ сега̀шно врѣ̀ме, фо̀рмата, приѐта за осно̀вна и рѣ̀чникова в сѣ̀верно-македо̀нски.
    
    
    • Разчѝта се, че фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣ̀ме се зна̀ıѫ̨т и вѐче сѫ генерѝрани.
    • За генерѝрането на фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣ̀ме е ну̀жен сигнату̀рниът̌ ма̀ркер за спрежѐние.
  
  
  • Глаго̀лът̌ съм вѐче е разглѐдан и всѝчкитѣ му сло̀вофо̀рми сѫ ука̀зани в посветѐниът̌ му по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Прѝ оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли - сѝлни и сла̀би, без глаго̀лът̌ съм, сло̀вофо̀рмитѣ им за имперфѐктът̌ и за мѝнѫ̨лото имперфѐктно ѐлово прича̀стие се образу̀ват по слѣ̀дната вто̀ра та̀блица:
  
  

  • Завъ̀ршък на фо̀рмата за 3-то лицѐ едѝнствено число̀ сега̀шно врѣ̀ме	Прѝмѣрен глаго̀л 1-во лицѐ 3-то лицѐ	едѝнствено число̀			мно̀жествено число̀			Имперфѐктно λ-прича̀стие
    		1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    Нѐуда̀рено -а	ѝмам ѝма	-ах	-аше	-аше	-ахме	-ахте	-ахѫ̨	-ал -ала -ало -али
    Нѐуда̀рено -е	ла̀ıѫ̨ ла̀е	-ѣх	-ѣше	-ѣше	-ѣхме	-ѣхте	-ѣхѫ̨	-ѣл -ѣла -ѣло -ѣли
    Нѐуда̀рено -и	ло̀чѫ̨ ло̀чи
    Уда̀рено -ѐ слѣ̀д -ш- илѝ -ж- илѝ -ч-	пекѫ̨̀ печѐ	-а̀х	-ѣ̀ше	-ѣ̀ше	-а̀хме	-а̀хте	-а̀хѫ̨	-а̀л -а̀ла -а̀ло -ѣ̀ли
    Уда̀рено -ѝ слѣ̀д -ш- илѝ -ж- илѝ -ч-	рѣшѫ̨̀ рѣшѝ
    Уда̀рено -ѐ	ıа̀м ıадѐ	-ѣ̋х	-ѣ̀ше	-ѣ̀ше	-ѣ̋хме	-ѣ̋хте	-ѣ̋хѫ̨	-ѣ̋л -ѣ̋ла -ѣ̋ло -ѣ̀ли
    Уда̀рено -ѝ	сѣдıѫ̨̀ сѣдѝ

  
  
  • Програ̀мката bgVerbalSynthetics.imperfectSetItAfterPresent() имплементѝра вто̀риът̌ спо̀соб.
  
  
  • (.. скрий го вториът̌ способ ..) 


• ►►  О̀бщи наблюдѐния  (.. покажи го ..) 
  • за намѝране на сло̀вофо̀рмитѣ за имперфѐктът̌ и мѝнѫ̨лото имперфѐктно ѐлово прича̀стие.
• ▼▼  О̀бщи наблюдѐния (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • Ако се зна̀е фо̀рмата на имперфѐктът̌ за едѝнствено число 1-во лицѐ,
    • та̀зи завъ̀ршваща на -х,
    
    
    • оста̀нѫ̨литѣ пѐт фо̀рми на имперфѐктът̌ и четиритѣ̀ фо̀рми на имперфѐктното λ-прича̀стие мо̀гѫ̨т лѐсно да бѫ̀дѫ̨т полу̀чени,
    
    
    • като завъ̀ршващото -х се замѣсти съотвѣ̀тно съ̀с -ше/-ше/-хме/-хте/-хѫ̨ и съ̀с -л/-ла/-ло/-ли.
    
    
    • Прѝ това̀, оконча̀нията -ше и -ли промѣ̀нят гласѐжът̌ на прѣдѝшна гла̀сна -ѣ, то̀чно според я̀товото пра̀вило,
    • докато оконча̀нията -хме и -хте не пра̀вıѫ̨т това̀ - при тѣ̋х не сѐ прила̀га я̀товото пра̀вило.
  
  
  • Слѣдова̀телно, трѣ̋бва да се съсрѣдоточѝм върху фо̀рмата на имперфѐктът̌ за едѝнствено число 1-во лицѐ,
    • та̀зи завъ̀ршваща на -х.
  
  
  • По̀-естѐствен за езѝкът̌ ни е вто̀риът̌ спо̀соб.
  • От нѐго се вѝђа, че оконча̀нието е
    
    
    • -ах при сла̀битѣ глаго̀ли, илѝ
    • -ѣх при сѝлнитѣ.
    
    
    • Прѝ сѝлнитѣ глаго̀ли оконча̀нието мо̀же да бѫ̀де:
      
      
      • нѐуда̀рено: -ѣх, илѝ
      • уда̀рено: -ѣ̋х.
    
    
    • Прѝ сѝлнитѣ глаго̀ли, оконча̀нието -ѣх, уда̀рено илѝ нѐуда̀рено, прѣдизвѝква пъ̀рва палатализа̀ция на съгла̀снитѣ г/к/х, коя̀то ги промѣ̀ня съотвѣ̀тно в ж/ч/ш.
    
    
    • Съгла̀сно възприѐтата правопѝсна пра̀ктика, срѝчкитѣ жѣ̋/чѣ̋/шѣ̋ се пѝшѫ̨т жа̀/ча̀/ша̀.
  
  
  • Правила̀та за я̀товата гла̀сна ѣ и пъ̀рвата палатализа̀ция важѫ̨̀т.
  
  
  • Ударѐнието не сѝ мѣнѝ мѣ̋стото при тѣ̀зи фо̀рми.
    
    
    • Мѣ̋стото на ударѐнието е наслѣдѐно от фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣ̀ме.
    
    
    • Ако по логѝчески съображѐния
      не бѝва да спомена̀ваме сега̀шно врѣ̀ме
      (сигнату̀рниът̌ ма̀ркер за спрежѐние о̀ще не ѐ въвѐден),
      то мо̀же да се ка̀же, че
      за глаго̀литѣ извъ̀н отмѣ̀тнѫ̨титѣ за гото̀ви гнѣзда Am и Sum
      мѣ̋стото на ударѐнието е наслѣдѐно
      от осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌.
  
  
  • (.. скрий ги общитѣ наблюдения ..) 


• ◄► Ѝзвод. Сло̀вофо̀рмитѣ за
  • имперфѐктът̌ и за имперфѐктното λ-прича̀стие
    мо̀гѫ̨т лѐсно да се полу̀чѫ̨т
    от фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣ̀ме
    при съблюдаване на правила̀та,
    свъ̀рзани с я̀товата гла̀сна ѣ.
    
    
    • Пъ̀рвата палатализа̀ция вѐче е извъ̀ршена при ѝзходната фо̀рма за сега̀шно врѣ̀ме.
    • Оконча̀нията -хме и -хте нѐ прѣдизвѝкват прѣ̀глас на я̀товата гла̀сна ѣ, протѝвно на я̀товото пра̀вило.


• ◄► За имперфѐктът̌ ще ста̀не ду̀ма ната̀тък,
  • в аналитѝчната ча̀ст на това̀ изложѐние, кога̀то ще се обсѫ̀ђат врѣмена̀та и наклонѐнията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
    
    
    • Оба̀че имперфѐктното λ-прича̀стие нѣ̋ма самостоя̀телна употрѣ̀ба извъ̀н аналитѝчни глаго̀лни фо̀рми.


• ►►  Имперфѐктното ѐлово прича̀стие  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Имперфѐктното ѐлово прича̀стие (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • Разлѝчно от дру̀гитѣ прича̀стия, мѝнѫ̨лото имперфѐктно актѝвно прича̀стие нѣ̋ма самостоя̀телна употрѣ̀ба като прилага̀телно ѝме.
  • То̀ нѣ̋ма и члѣну̀вани фо̀рми.
  
  
  • Употрѣбя̀ва се са̀мо като ча̀ст от аналитѝчни фо̀рми на ренаратѝвът̌ и конклузѝвът̌.
  
  
  • Имперфѐктното λ-прича̀стие e Balkansprachbund-ска инова̀ция.
    
    
    • Това̀ е така̀, понѐже самѝтѣ наклонѐния ренаратѝв и конклузѝв сѫ Balkansprachbund-ска инова̀ция в бъ̀лгарскиът̌ език.
  
  
  • (.. скрий го имперфектното λ-причастие ..) 


• ►►  Демонстра̀ция и тѐстване  (.. покажи ıѫ̨ ..) 
• ▼▼  Демонстра̀ция и тѐстване (.. скрий ıѫ̨ ..) 
  
  
  

  • Въведѣ̀те глаго̀лна осно̀вна фо̀рма:		Гнѣ̋здо:		-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
    		i-ма̀ркер:
    		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв	Едѝнствено число̀
    	Мно̀жествено число̀
    Имперфѐкт в индикатѝв	Едѝнствено число̀
    	Мно̀жествено число̀
    Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    да бѫ̀дѫ̨ ef съм бѝвам ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx обѝчам t залѣ̀пвам t залѣ̀пıам t отдѣ̀лıам t ıа̀м t да изıа̀м t да да̀м t да прода̀м t да отда̀м t зна̀ıѫ̨ tt ла̀ıѫ̨ t игра̀ıѫ̨ t пѣ̀ıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt вѝıѫ̨ tt плю̀ıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt кѫ̀пıѫ̨ t ea го̀нıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да вѝдıѫ̨ t ij вървıѫ̨̀ t стоıѫ̨̀ дѣлıѫ̨̀ t ii пѝшѫ̨ t рѣ̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t мѫ̀чѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii държѫ̨̀ t ij мълчѫ̨̀ t лòчѫ̨ t i мо̀гѫ̨ efjjss сѣдıѫ̨̀ t четѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eo вла̀чѫ̨ t да се въ̀рнѫ̨ стѐнѫ̨ да ста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨

  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ демонстрацията ..) 


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Дѣепричастие и сегашно активно причастие  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Дѣепричастие и сегашно активно причастие  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄► Дѣ̀еприча̀стието и сега̀шното актѝвно прича̀стие
  • сѫ двѣ̀ глаго̀лни фо̀рми, коѝто сѫ но̀вовъведѐния - инова̀ции, в естѐствениът̌ го̀вор на ро̀дното ми сѐло.
  
  
  • Дѣ̀еприча̀стието е взѐто от ю̀го-за̀падни бъ̀лгарски го̀вори, а
  • сега̀шното актѝвно прича̀стие - от ру̀ски и църко̀вно-славя̀нски.


• ◄► Осо̀бениът̌ глаго̀л съм
  • ѝма дѣ̀еприча̀стие бѝдейки,
    но нѣ̋ма сега̀шното актѝвно прича̀стие.
    
    Ду̀мата бѫ̀дещ не е фо̀рма на глаго̀лът̌ съм.
    Тя̀ е прилага̀телно ѝме нарѐд с
    подо̀бнитѣ прилага̀телни настоя̀щ и бѝвш.


• ◄► Бѝдейки иновации,
  • тѣ̀зи двѣ̀ глаго̀лни фо̀рми сѫ пра̀вилни.
  
  
  • Кога̀то въвѐђа инова̀ции, езѝкът̌ не сѝ създа̀ва главобо̀лия да пора̀ђа изключѐния.


• ◄► Tѣ̀зи двѣ̀ глаго̀лни фо̀рми -
  • сега̀шното актѝвно прича̀стие и дѣ̀еприча̀стието,
    сѫществу̀ват са̀мо за имперфектѝвнитѣ глаго̀ли -
    за глаго̀литѣ от нѐсвъ̀ршен вѝд.
    
    Глаго̀литѣ от свъ̀ршен вид -
    перфектѝвнитѣ глаго̀ли -
    нѣ̋мат сега̀шно актѝвно прича̀стие, нѝто дѣ̀прича̀стие.


• ►►  Пъ̀рви спо̀соб и пъ̀рва та̀блица  (.. покажи ги ..) 
  • за намѝране на сло̀вофо̀рмитѣ на дѣ̀еприча̀стието и сега̀шното актѝвно прича̀стие.
• ▼▼  Пъ̀рви спо̀соб (.. скрий го ..) 
  • за намѝране на сло̀вофо̀рмитѣ на дѣ̀еприча̀стието и сега̀шното актѝвно прича̀стие.
  
  
  • Прѝ пъ̀рвиът̌ спо̀соб на вхо̀дът̌ стоѝ са̀мо осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌, та̀зи за едѝнствено число̀ 1-во лицѐ сега̀шно врѣ̀ме, та̀зи в рѣ̀чницитѣ.
  • Нѣ̋ма ну̀ђа от сигнату̀рни ма̀ркери.
  
  
  • Глаго̀лът̌ съм вѐче е разглѐдан и всѝчкитѣ му сло̀вофо̀рми сѫ ука̀зани в посветѐниът̌ му по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Am (и съотвѣ̀тно от покрѝващото го су̀пер-гнѣ̋здо съ̀с сѫ̀щото означѐние вѐче сѫ разглѐдани в съотвѣ̀тниът̌ по̀драздѣ̀л.
    
    
    • В сѫ̀щност, в това̀ гнѣ̋здо ѝма са̀мо едѝн имперфектѝвен глагол - ıа̀м.
    
    
    • В та̀мошната та̀блица всички синтетѝчни фо̀рми на то̀зи глаго̀л сѫ пока̀зани.
    • А пъ̀к във фина̀лниът̌ по̀драздѣ̀л со̀фту̌ерът̌ вѐче зна̀е да пока̀зва глаго̀лът̌ ıа̀м.
  
  
  • Прѝ оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли, сло̀вофо̀рмитѣ им за дѣ̀еприча̀стието и сега̀шното актѝвно прича̀стие се образу̀ват по слѣ̀дната пъ̀рва та̀блица:
  
  

  • Су̀пер-гнѣзда̀ и завъ̀ршък на осно̀вната фо̀рма	Прѝмѣрен глаго̀л	Дѣ̀еприча̀стие	Сега̀шно актѝвно прича̀стие				Пра̀вило
    			едѝнствено число̀			мно̀жествено число̀
    			мѫ̀жки ро̀д	жѐнски ро̀д	срѣ̀ден ро̀д
    Су̀пер-гнѣ̋здо am -ам Гнѣ̋здо Weak Сла̀б глаго̀л	ѝмам	-йки	-щ	-ща	-щи	-щи	Кра̀йното -м от осно̀вната фо̀рма се ма̀ха и се замѣ̀ства с ука̀занитѣ на то̀зи рѐд оконча̀ния
    Су̀пер-гнѣзда̀ u, iu, ju илѝ nu Нѐуда̀рено -ѫ̨ или -ıѫ̨ Сѝлен глаго̀л	ла̀ıѫ̨	-ейки	-ещ	-еща	-ещо	-ещи	Завъ̀ршъкът̌ на осно̀вната фо̀рма -ѫ̨ или -ıѫ̨ се ма̀ха и се замѣ̀ства с ука̀занитѣ на то̀зи рѐд оконча̀ния. Прѣдѝ това̀ прѝ ну̀ђа се извъ̀ршва пъ̀рва палатализа̀ция.
    Су̀пер-гнѣ̋здо ku Нѐуда̀рено -ѫ̨ или -ıѫ̨ Сѝлен глаго̀л	мо̀гѫ̨ мо̀ж-
    Су̀пер-гнѣзда̀ U илѝ iU Уда̀рено -ѫ̨̀ или -ıѫ̨̀ Сѝлен глаго̀л	сѣдıѫ̨̀	-ѐйки	-я̀щ	-я̀ща	-я̀що	-я̀щи	Завъ̀ршъкът̌ на осно̀вната фо̀рма -ѫ̨̀ или -ıѫ̨̀ се ма̀ха и се замѣ̀ства с ука̀занитѣ на то̀зи рѐд оконча̀ния
    Су̀пер-гнѣ̋здо Am Уда̀рено -а̀м Гнѣ̋здо Am Сѝлен глаго̀л	ıа̀м ıадѐ
    Су̀пер-гнѣ̋здо jU Уда̀рено -ѫ̨̀ Сѝлен глаго̀л	мълчѫ̨̀	-ѐйки	-а̀щ	-а̀ща	-а̀що	-а̀щи	Кра̀йното -ѫ̨̀ от осно̀вната фо̀рма се ма̀ха и се замѣ̀ства с ука̀занитѣ на то̀зи рѐд оконча̀ния. Прѣдѝ това̀ прѝ ну̀ђа се извъ̀ршва пъ̀рва палатализа̀ция.
    Су̀пер-гнѣ̋здо kU Уда̀рено -ѫ̨̀ Сѝлен глаго̀л	пекѫ̨̀ печ-

  
  
  • (.. скрий го първиът̌ способ ..) 


• ►►  Вто̀ри спо̀соб и вто̀ра та̀блица  (.. покажи ги ..) 
  • за намѝране на сло̀вофо̀рмитѣ на дѣ̀еприча̀стието и сега̀шното актѝвно прича̀стие.
• ▼▼  Вто̀ри спо̀соб (.. скрий го ..) 
  • за намѝране на сло̀вофо̀рмитѣ на дѣ̀еприча̀стието и сега̀шното актѝвно прича̀стие.
  
  
  • Прѝ вто̀риът̌ спо̀соб на вхо̀дът̌ стоѝ са̀мо фо̀рмата на глаго̀лът̌ за едѝнствено число̀ 3-то лицѐ сега̀шно врѣ̀ме, фо̀рмата, приѐта за осно̀вна и рѣ̀чникова в сѣ̀верно-македо̀нски.
    
    
    • Разчѝта се, че фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣ̀ме се зна̀ıѫ̨т и вѐче сѫ генерѝрани.
    • За генерѝрането на фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣ̀ме е ну̀жен сигнату̀рниът̌ ма̀ркер за спрежѐние.
  
  
  • Глаго̀лът̌ съм вѐче е разглѐдан и всѝчкитѣ му сло̀вофо̀рми сѫ ука̀зани в посветѐниът̌ му по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Прѝ оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли - сѝлни и сла̀би, без глаго̀лът̌ съм, сло̀вофо̀рмитѣ им за за дѣ̀еприча̀стието и сега̀шното актѝвно прича̀стие се образу̀ват по слѣ̀дната вто̀ра та̀блица:
  
  

  • Завъ̀ршък на фо̀рмата за 3-то лицѐ едѝнствено число̀ сега̀шно врѣ̀ме	Прѝмѣрен глаго̀л 1-во лицѐ 3-то лицѐ	Дѣ̀еприча̀стие	Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    			едѝнствено число̀			мно̀жествено число̀
    			мѫ̀жки ро̀д	жѐнски ро̀д	срѣ̀ден ро̀д
    Нѐуда̀рено -а	ѝмам ѝма	-айки	-ащ	-аща	-ащо	-ащи
    Нѐуда̀рено -е	ла̀ıѫ̨ ла̀е	-ейки	-ещ	-еща	-ещо	-ещи
    Нѐуда̀рено -и	ло̀чѫ̨ ло̀чи
    Уда̀рено -ѐ слѣ̀д -ш- илѝ -ж- илѝ -ч-	пекѫ̨̀ печѐ	-ѐйки	-а̀щ	-а̀ща	-а̀що	-а̀щи
    Уда̀рено -ѝ слѣ̀д -ш- илѝ -ж- илѝ -ч-	държѫ̨̀ държѝ
    Уда̀рено -ѐ	ıа̀м ıадѐ	-ѐйки	-я̀щ	-я̀ща	-я̀що	-я̀щи
    Уда̀рено -ѝ	сѣдıѫ̨̀ сѣдѝ

  
  
  • (.. скрий го вториът̌ способ ..) 


• ◄► Дѣ̀еприча̀стието и сега̀шното актѝвно прича̀стие
  • не уча̀стват в лѝчни аналитѝчни глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
    
    
    • Мѝнѫ̨литѣ актѝвни прича̀стия уча̀стват, сега̀шното актѝвно прича̀стие - не.
    
    С поведѐнието си на съотвѣ̀тно на нарѣ̀чие и прилага̀телно,
    дѣ̀еприча̀стието и сега̀шното актѝвно прича̀стие
    мо̀гѫ̨т да изпълня̀ват разлѝчни роли
    в синта̀ксисът̌ на бъ̀лгарскиът̌ езѝк.


• ◄► Исторѝческа бѣлѣ̀жка за дѣ̀еприча̀стието.
  
  
  • Подо̀бно на съотвѣ̀тстващитѣ фо̀рми в гръ̀цки, по̀лски и ру̀ски, дѣ̀еприча̀стието в бъ̀лгарски произлѝза от ста̀ра номинатѝвна фо̀рма за мѫжки ро̀д едѝнствено число̀ на сега̀шното актѝвно прича̀стие.


• ►►  Демонстра̀ция и тѐстване  (.. покажи ıѫ̨ ..) 
• ▼▼  Демонстра̀ция и тѐстване (.. скрий ıѫ̨ ..) 
  
  
  

  • Въведѣ̀те глаго̀лна осно̀вна фо̀рма:
    [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    Дѣ̀еприча̀стие
    Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Съ̀с члѣ̀н
    съм бѝвам ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx обѝчам t залѣ̀пвам t залѣ̀пıам t отдѣ̀лıам t ıа̀м t зна̀ıѫ̨ tt ла̀ıѫ̨ t игра̀ıѫ̨ t пѣ̀ıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt вѝıѫ̨ tt плю̀ıѫ̨ tt кѫ̀пıѫ̨ t ea го̀нıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii вървıѫ̨̀ t стоıѫ̨̀ дѣлıѫ̨̀ t ii пѝшѫ̨ t рѣ̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t мѫ̀чѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii държѫ̨̀ t ij мълчѫ̨̀ t мо̀гѫ̨ efjjss четѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eo вла̀чѫ̨ t стѐнѫ̨

  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ демонстрацията ..) 


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Първо, второ и трето спрежение, гнѣзда и супер-гнѣзда  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Първо, второ и трето спрежение, гнѣзда и супер-гнѣзда  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄► В настоя̀щото изложѐние ..
  • глаго̀литѣ, разлѝчни от глаго̀лът̌ съм, се дѣлıѫ̨̀т на двѣ̀ голѣ̀ми гру̀пи: сла̀би и сѝлни глаго̀ли.
    
    
    • Да нарѣчѐм това̀ дѣлѐние "сла̀бо-сѝлна класифика̀ция".
    • Тя̀ бѣ̀ше въвѐдена в то̀зи раздѣ̀л.


• ◄► По вѣко̀вна традѝция, ..
  • под влия̀нието на грама̀тикитѣ на ру̀ски и фрѐнски,
    бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли, разлѝчни от глаго̀лът̌ съм, се дѣлıѫ̨̀т на трѝ "спрежѐния":
• ►►  Пъ̀рво, вто̀ро и трѐто спрежѐние.  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼  Пъ̀рво, вто̀ро и трѐто спрежѐние. (.. скрий ги ..) 
  
  
  

  • Пъ̀рво спрежѐние	Е-спрежѐние с осно̀ва на -е-	мо̀гѫ̨,мо̀жеш,мо̀же, .. четѫ̨̀,четѐш,четѐ, ..	Идентѝчно с пъ̀рво спрежѐние от ру̀ската грама̀тика
    Вто̀ро спрежѐние	И-спрежѐние с осно̀ва на -и-	го̀нıѫ̨,го̀ниш,го̀ни, .. горıѫ̨̀,горѝш,горѝ, ..	Идентѝчно с вто̀ро спрежѐние от ру̀ската грама̀тика
    Трѐто спрежѐние	А-спрежѐние с осно̀ва на -а-	ѝмам,ѝмаш,ѝма, .. па̀дам,па̀даш,па̀да, ..	Трѐтото спрежѐние напъ̀лно съвпа̀да със [су̀пер-]гнѣ̋здото на сла̀битѣ глаго̀ли

  
  
  • Като нетривиа̀лна зада̀ча оста̀ва класифика̀цията на оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли -
    
    
    • тѣ̀зи извъ̀н трѐтото спрежѐние,
    • тѣ̀зи, коѝто аз нарѝчам сѝлни.
  
  
  • Традицио̀нната класифика̀ция на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли на трѝ спрежѐния:
    
    
    • Дѣйствѝтелно пома̀га за получа̀ване на фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣме.
    • Със сега̀шното врѣ̀ме ще бѫ̀де привъ̀ршено в слѣ̀дващиът̌ по̀драздѣ̀л.
    
    
    • Тя̀ не ѐ ну̀жна за фо̀рмитѣ на имперфѐктът̌ - с нѐго вѐче бѣ̀ привъ̀ршено в прѣдѝшен по̀драздѣ̀л.
    
    
    • Тя̀ не пома̀га осо̀бено за дру̀гитѣ синтетѝчни (про̀сти) сло̀вофо̀рми: перфѐктът̌, перфѐктното ѐлово прича̀стие, императѝвът̌ и отглаго̀лното сѫществѝтелно.


• ◄► И двѣ̀тѣ класифика̀ции - и традицио̀нната, и сла̀бо-сѝлната, ..
  • се отна̀сят за синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми на глаго̀литѣ.
    
    
    • Цѣлта̀ им е да се формулѝрат правила̀ как се образу̀ват про̀ститѣ фо̀рми на глаго̀литѣ.
    • А специа̀лно в това̀ изложѐние цѣлта̀ сѫ алгорѝтмитѣ, напѝсани на JavaScript.
    
    
    • Тѣ̀зи класифика̀ции ту̀ка:
      
      
      • Нѣ̋мат отношѐние към аналитѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми.
      • Нѣ̋мат отношѐние към аспѐктът̌ (видъ̀т̌) на глаго̀литѣ.
      • Нѣ̋мат отношѐние към зало̀гът̌ илѝ транзитивността̀.


• ◄► В настоя̀щото изложѐние ..
  • глаго̀литѣ се раздѣ̀лят на су̀пер-гнѣзда̀.
    
    
    • Тѣ̀ сѫ въвѐдени в то̀зи по̀драздѣ̀л.
    • Там су̀пер-гнѣзда̀та бѣ̋хѫ̨ изброѐни, ще бѫ̀дѫ̨т изброѐни и ту̀ка.
    
    
    • Су̀пер-гнѣ̋здото, към коѐто принадлѣжѝ едѝн глаго̀л, се опрѣдѣ̀ля са̀мо чрѣ̀з ана̀лиз на осно̀вната му фо̀рма, по нѐйниът̌ завъ̀ршък и мѣ̋стото на ударѐнието.
      
      
      • Осно̀вната фо̀рма или рѣ̀чниковата фо̀рма на глаго̀лът̌ е та̀зи за сега̀шно врѣ̀ме, едѝнствено число̀, 1-во лицѐ.
    
    
    • Су̀пер-гнѣ̋здото не ѐ сигнату̀рен ма̀ркер.
    • То̀ не ѐ допълнѝтелна информа̀ция за глаго̀лът̌.


• ◄► Оба̀че принадлѣжността̀ на глаго̀литѣ
  • към 1-во или към 2-ро спрежѐние прѣдставля̀ва сигнату̀рен ма̀ркер.
    
    
    • Това̀ се да̀ва в рѣ̀чницитѣ за всѣ̀ки глаго̀л нарѐд с дру̀гитѣ му сигнату̀рни ма̀ркери като аспѐкт (вѝд) и транзитѝвност.
    
    
    • Към коѐ от трѝтѣ традицио̀нни спрежѐния принадлѣжѝ едѝн глаго̀л - това̀ не мо̀же да се разберѐ са̀мо от осно̀вната му фо̀рма.
    • В о̀бщиът̌ слу̀чай това̀ е допълнѝтелна информа̀ция.


• ◄► Врѣ̀ме е вѐче в това̀ изложѐние да се въведѐ
  • сигнату̀рниът̌ ма̀ркер за спрежѐние, или  i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната сигнату̀ра.
    
    
    • В сигнату̀рата на глаго̀литѣ от 2-ро спрежѐние - тѐзи с основа -И- на сега̀шното врѣ̀ме, се сла̀га бу̀ква  i .
      
      
      • Напрѝмѣр:
      
      
      • у̀чѫ̨ t ii: тѝ у̀чиш, то̀ у̀чи, ..
      • пла̀чѫ̨ t: тѝ пла̀чеш, то̀ пла̀че, ..
      
      
      • Ако не му̀ е ука̀зано, компю̀търът̌ нѣ̋ма ка̀к да зна̀е, че пра̀вилното е "то̀ у̀чи", а нѐ "то̀ у̀че""
      
      
      • На чуђенѐц, който у̀чи бъ̀лгарски, сѫ̀що така̀ това̀ трѣ̋бва нѣ̋как си да му е ука̀зано.
      • В рѣ̀чницитѣ за чуђенцѝ спрежѐнието на глаго̀литѣ (1-во, 2-ро, 3-то) обикновѐно се ука̀зва.
    
    
    • В сигнату̀рата на глаго̀литѣ от 1-во спрежѐние - тѐзи с основа -Е- на сега̀шното врѣ̀ме, мо̀же да се сло̀жи латѝнска бу̀ква  e .
      
      
      • Напрѝмѣр:
      • пла̀чѫ̨ t e: тѝ пла̀чеш, то̀ пла̀че, ..
      • Но̀ бу̀квата  e  в сигнату̀рата не ѐ задължѝтелна.
    
    
    • Ако в сигнату̀рата лѝпсва ма̀ркерът̌  i, изразѐн чрѣ̀з латѝнска бу̀ква  i  илѝ  e, тога̀ва принадлѣжността̀ на глаго̀лът̌ към 1-во спрежѐние (с осно̀ва на -Е-) се приѐма по подразбѝране.
    • Принадлѣжността̀ на глаго̀лът̌ към 3-то спрежѐние (с осно̀ва на -А-) се опрѣдѣ̀ля по осно̀вната му фо̀рма.


• ◄► Нѣ̋какви завѝсимости међу̀
  • су̀пер-гнѣзда̀та от настоя̀щото изложѐние и трѝтѣ традицио̀нни спрежѐния нѣ̋ма ка̀к да не сѫществу̀ват.

    	Означѐние на су̀пер-гнѣ̋здото	Завъ̀ршък на глаго̀лът̌	Спрежѐния	Забѣлѣ̀жка	Прѝмѣри	Гнѣзда̀
    	am	-ам	3.Трѐто		залѣ̀пвам t ѝмам t xx обѝчам t залѣ̀пıам t отдѣ̀лıам t	Weak сла̀би глаго̀ли
    	Am	-а̀м	1.Пъ̀рво		да да̀м t да прода̀м t да отда̀м t ıа̀м t да изıа̀м t да се наıа̀м t	Am
    	Aiu	-Àıѫ̨	1.Пъ̀рво		зна̀ıѫ̨ tt ла̀ıѫ̨ t игра̀ıѫ̨ t пѣ̀ıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt плю̀ıѫ̨ tt вѝıѫ̨ tt	Znam Laju Viju
    ֍	iu	-ıѫ̨	1-во илѝ 2-ро		кѫ̀пıѫ̨ t ea го̀нıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да вѝдıѫ̨ t i	XXX_1iu XXX_2iu
    ֎	iu	-ıѫ̨	1-во илѝ 2-ро		Прѝмѣри нѣ̋ма, но мо̀же да се появıѫ̨̀т	XXX_1iu XXX_2iu
    			2.Вто̀ро	Перфѐкт на -Ѣ- i-ма̀ркер  i	да вѝдıѫ̨ t ij	Stoju
    			2.Вто̀ро	Перфѐкт на -И- i-ма̀ркер ii	го̀нıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii	Ychu
    			1.Пъ̀рво	Перфѐкт на -А- i-ма̀ркер ea	кѫ̀пıѫ̨ t ea	Rezhu
    ֍	iU	-ıѫ̨̀	2.Вто̀ро		вървıѫ̨̀ t стоıѫ̨̀ дѣлıѫ̨̀ t ii спıѫ̨̀ iass	XXX_2iU
    ֎	iU	-ıѫ̨̀	2.Вто̀ро		Прѝмѣри нѣ̋ма, но мо̀же да се появıѫ̨̀т	XXX_2iU
    			2.Вто̀ро	Перфѐкт на -Ѣ- бѐз i-ма̀ркер	стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t	Stoju
    			2.Вто̀ро	Перфѐкт на -И- i-ма̀ркер ii	дѣлıѫ̨̀ t ii	Ychu
    			2.Вто̀ро	Перфѐкт на -А- i-ма̀ркер ia	спıѫ̨̀ iass	Rezhu
    ֍	ju	-шѫ̨,жѫ̨,чѫ̨	1-во илѝ 2-ро		пѝшѫ̨ t рѣ̀жѫ̨ t мѫ̀чѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii	XXX_1ju XXX_2ju
    ֎	ju	-шѫ̨,жѫ̨,чѫ̨	1-во илѝ 2-ро		пѝшѫ̨ t рѣ̀жѫ̨ t	Rezhu
    			2.Вто̀ро	Перфѐкт на -И- i-ма̀ркер ii	у̀чѫ̨ t ii мѫ̀чѫ̨ t ii	Ychu
    ֍	jU	-шѫ̨̀,жѫ̨̀,чѫ̨̀	2.Вто̀ро		да рѣшѫ̨̀ t ii държѫ̨̀ t ij мълчѫ̨̀ t i	XXX_2jU
    ֎	jU	-шѫ̨̀,жѫ̨̀,чѫ̨̀	2.Вто̀ро		Прѝмѣри нѣ̋ма, но мо̀же да се появıѫ̨̀т	XXX_2jU
    			2.Вто̀ро	Перфѐкт на -Ѣ- i-ма̀ркер  i	държѫ̨̀ t ij мълчѫ̨̀ t i	Stoju
    			2.Вто̀ро	Перфѐкт на -И- i-ма̀ркер ii	да рѣшѫ̨̀ t ii	Ychu
    ֎	ku	-гѫ̨	1.Пъ̀рво		Са̀мо глаго̀лът̌ мо̀гѫ̨ efjjss	Mogu
    		-гѫ̨,кѫ̨,хѫ̨	1.Пъ̀рво		Прѝмѣри нѣ̋ма, но мо̀же да се появıѫ̨̀т	XXX_1ku
    ֍	ku	-гѫ̨,кѫ̨,хѫ̨	1.Пъ̀рво		мо̀гѫ̨ efjjss	XXX_1ku
    ֍	kU	-гѫ̨̀,кѫ̨̀,хѫ̨̀	1.Пъ̀рво		пекѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eo тъкѫ̨̀ t	XXX_1kU
    ֎	kU	-гѫ̨̀,кѫ̨̀,хѫ̨̀	1.Пъ̀рво		Прѝмѣри нѣ̋ма, но мо̀же да се появıѫ̨̀т	XXX_1kU
    			1.Пъ̀рво	Перфѐкт на -А- i-ма̀ркер ea	тъкѫ̨̀ t ea	Beru
    			1.Пъ̀рво	Перфѐкт на -О- i-ма̀ркер eo	пекѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eo	Bodu
    	nu	-нѫ̨	1.Пъ̀рво		да се въ̀рнѫ̨ стѐнѫ̨	Stenu
    ֎	u	-ѫ̨	1.Пъ̀рво		Са̀мо глаго̀лът̌ да бѫ̀дѫ̨ ef	Budu
    			1.Пъ̀рво		Са̀мо глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edsss	Idu
    			1.Пъ̀рво	Перфѐкт на -О- i-ма̀ркер eo	да до̀йдѫ̨ eoy да влѣ̋зѫ̨ eoj	Bodu
    			1.Пъ̀рво	Перфѐкт на -А- i-ма̀ркер ea	да взе̋мѫ̨ ea	Beru
    			1.Пъ̀рво	Перфѐкт на -Е- i-ма̀ркер ee	да взе̋мѫ̨ tt eec	Snemu
    			1.Пъ̀рво		Прѝмѣри нѣ̋ма, но мо̀же да се появıѫ̨̀т	XXX_1u
    ֍	u	-ѫ̨	1.Пъ̀рво		да до̀йдѫ̨ eoy да влѣ̋зѫ̨ eoj да взе̋мѫ̨	XXX_1u
    ֍	U	-ѫ̨̀	1.Пъ̀рво		берѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea бодѫ̨̀ t eo	XXX_1U
    ֎	U	-ѫ̨̀	1.Пъ̀рво		Прѝмѣри нѣ̋ма, но мо̀же да се появıѫ̨̀т	XXX_1U
    			1.Пъ̀рво	Перфѐкт на -А- i-ма̀ркер ea	берѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea	Beru
    			1.Пъ̀рво	Перфѐкт на -О- i-ма̀ркер eo	бодѫ̨̀ t eo	Bodu
    	sum	съм			съм	Sum
    				Осо̀бен глаго̀л съм
    			3.Трѐто	Сла̀б глаго̀л, 3-то спрежѐние. Сигнату̀рен маркер i илѝ e е забранѐн.
    			2.Вто̀ро	Глаго̀л от 2-ро спрежѐние. Сигнату̀рен маркер i се приѐма, но не ѐ задължѝтелен. Сигнату̀рниът̌ маркер e е забранѐн.
    			1.Пъ̀рво	Глаго̀л от 1-во спрежѐние. Сигнату̀рен маркер e се приѐма, но не ѐ задължѝтелен. Сигнату̀рниът̌ маркер i е забранѐн.
    			1-во илѝ 2-ро	Глаго̀л от 1-во илѝ от 2-ро спрежѐние според сигнату̀рниът̌ маркер i.
    	Вѐче всѝчки сѫ привъ̀ршени.			Гнѣзда̀, за коѝто описа̀нието и имплемента̀цията сѫ привъ̀ршени.
    	Вѐче нѣ̋ма такѝва.			Гнѣзда̀, за коѝто описа̀нието и имплемента̀цията сѫ прѣдстоя̀щи, понѐже всѝчко ну̀жно в глаго̀лната сигнату̀ра вѐче е дефинѝрано.
    	Такѝва като че ли не оста̀нѫ̨хѫ̨.			На то̀зи ета̀п от изложѐнието съм далѐче от дефинѝране на гнѣзда на това̀ мѣ̋сто.
    ֍	Покажѝ всѝчки редовѐ в сѐтнешниът̌ им вѝд			Та̀блицата се пока̀зва в оригина̀лниът̌ ӥ вѝд, каква̀то тя̀ е била̀ в момѐнтът̌, кога̀то развѝтието е било̀ на та̀зи то̀чка, на то̀зи по̀драздѣ̀л. Но ка̀кто цѣ̋лата та̀блица, така̀ и отдѣ̀лни редовѐ мо̀гѫ̨т да се пока̀зват и в сѐтнешниът̌ им вѝд, при послѣ̀дното състоя̀ние на нѣща̀та. В на̀й-лѣ̋вата коло̀нка сѫ разполо̀жени буто̀нчета за прѣвклю̀чване.
    ֍	Покажѝ всѝчки редовѐ в оригина̀лниът̌ им вѝд

• ◄► Го̀рната та̀блица пока̀зва
• ►►  Ва̀жната ро̀ля на ударѐнието. (.. покажи ıѫ̨ ..) 
• ▼▼  Ва̀жната ро̀ля на ударѐнието. (.. скрий ıѫ̨ ..) 
  
  
  
  • Ако се взѐме прѣ̀д вѝд ударѐнието, чрѣз ана̀лиз на осно̀вната (рѣ̀чниковата) фо̀рма, при огро̀мната ча̀ст от глаго̀литѣ, мо̀же да се опрѣдѣлѝ спрежѐнието, към коѐто глаго̀лът̌ принадлѣжи - трѐто, вто̀ро илѝ пъ̀рво.
  • Са̀мо при глаго̀литѣ от су̀пер-гнѣзда̀та iu и ju е ну̀жен сигнату̀рниът̌ ма̀ркер  i , за да се опрѣдѣлѝ спрежѐнието - вто̀ро илѝ пъ̀рво.
  
  
  • Около 1700AD, при въвѐђането на книгопеча̀тането в Русѝя, прѣкратѝли пра̀ктиката да отбѣлѣ̋зват ударѐнията в пѝсменитѣ тѐкстове.
  • В Русѝя възнѝкнѫ̨ла традѝция да се пѝше бѐз ударѐния на езѝк, в ко̀йто мѣ̋стото на ударѐнието не ѐ фиксѝрано, но е ва̀жно.
  • Освѣ̀н бъ̀лгарски и ру̀ски, такъ̀в езѝк е и гръ̀цки.
  
  
  • Прѣ̀з 19-ти вѣ̀к бъ̀лгарскитѣ книжо̀вници се отѫ̀рсили от гръ̀цкото влия̀ние и се отда̀ли на ру̀ското.
  • Значѐнието на ударѐнието в бъ̀лгарскиът̌ езѝк е прѣнебрѣ̀гвано и омаловажа̀вано.
  • Мо̀же би, защо̀то образова̀нието е насо̀чено прѣдѝмно към овладѣ̋ването на пѝсмениът̌ езѝк.
  
  
  • Езѝкът̌ е естѐствен. То̀й е пъ̀рво говорѝм, а по̀слѣ мо̀же да ста̀не и пѝсмен.

    Отклонѐние. Пѝсменост от фонетѝчен тѝп е така̀ва пѝсменост, при коя̀то пѝсмено се отразя̀ва са̀мо звучѐнето на ду̀митѣ, но нѐ и смѝсълът̌ им.
    
    При до̀ста фонетѝчни пѝсмености звучѐнето на рѣчта̀ не се отразя̀ва в пълнота̀.
    
    Напрѝмѣр в ара̀бското писмо̀ не сѐ отразя̀ва по̀-голѣ̋мата ча̀ст от огласо̀вката.
    Но хо̀рата, коѝто зна̀ıѫ̨т ара̀бски, мо̀гѫ̨т да възстановıѫ̨̀т огласо̀вката и да прочетѫ̨̀т тѐкстът̌.
    
    Сѫ̀щото е и в бъ̀лгарски, и в ру̀ски.
    Мака̀р че ударѐнията не сѫ̀ означѐни в пѝсмен тѐкст на бъ̀лгарски, човѣ̀к, ко̀йто зна̀е бъ̀лгарски, мо̀же да го прочетѐ тѐкстът̌ на гла̀с пра̀вилно.

  • Ка̀к да е. В то̀зи тѐкст се стара̀ıѫ̨ навсѣ̋къдѣ да отбѣлѣ̋звам ударѐнията.
    
    
    • И со̀фту̌ерът̌ на JavaScript, ко̀йто паралѐлно пѝшѫ̨, оча̀ква на вхо̀дът̌ си осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌ с означѐно ударѐние, за да мо̀же то̀й да ıѫ̨ анализѝра и да опрѣдѣлѝ су̀пер-гнѣ̋здото, а евентуа̀лно и гнѣ̋здото.
    • Ка̀кто обикновѐно, ако на вхо̀дът̌ на со̀фту̌ерът̌ да̀ннитѣ не сѫ̀ корѐктни, резулта̀титѣ на ѝзходът̌ мо̀гѫ̨т да сѫ изнена̀дващи.
  
  
  • Нѣ̋кой мо̀же да приведѐ слѣ̀дниът̌ довод:
    
    
    • Ударѐнията не сѐ отбѣлѣ̋зват пѝсмено, за да се загла̀дıѫ̨т диалѐктнитѣ разлѝчия.
    
    
    • Да̀, ама̀ .. О̀ще в прѣ̀дговорът̌ съм заявѝл, че то̀зи тракта̀т се занима̀ва с го̀ворът̌ в ро̀дното ми сѐло.
    
    
    • Да, но .. Са̀мо в то̀зи тракта̀т отбѣлѣ̋звам ударѐнията навсѣ̋къдѣ.
    • В другитѣ си публикации в мрѣжата се придържам към практиката ударенията да се отбѣлѣ̋зват само по изключение.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ важността на ударението ..) 


• ◄► В то̀зи по̀драздѣ̀л оста̀ва да се затвърдѝ
  • поня̀тието гнѣ̋здо, пока̀зано в послѣ̀дната коло̀нка на го̀рната та̀блица.
    
    
    • Гнѣ̋здото е мно̀жество от глаго̀ли, за коѝто ѝма о̀бщ образѐц, о̀бщ модѐл и о̀бщи правила̀ за образу̀ване на синтетѝчнитѣ им сло̀вофо̀рми, и тѣ̀зи правила̀ сѫ имплементѝрани в со̀фту̌ер.
    
    
    • Нѣ̋кои гнѣзда̀ (като Sum и Znam) мо̀же да съдъ̀ржат са̀мо едѝн глаго̀л.
    • Дру̀ги гнѣзда̀ сѫ мно̀гобро̀йни.
    
    
    • Трѐтото спрежѐние е гнѣ̋здо, пъ̀рвото и вто̀рото не сѫ гнѣзда̀.
    • Су̀пер-гнѣзда̀та am, Am, nu и sum сѫ гнѣзда̀.
    • Су̀пер-гнѣзда̀та  u  и  U  не сѫ гнѣзда̀.
    
    
    • Едно̀ гнѣ̋здо би могло̀ да съдъ̀ржа глаго̀ли и от двѣ̀тѣ спрежѐния - пъ̀рво и вто̀ро.
      
      
      • Сега̀шното врѣ̀ме мо̀же лѐсно да се генерѝра въз осно̀ва на сигнату̀рниът̌ ма̀ркер  i , ка̀кто ще бѫ̀де пока̀зано в слѣ̀дващиът̌ по̀драздѣ̀л.
      • Нѣ̀какви прѝлики при образу̀ването на дру̀ги синтетѝчни фо̀рми, напрѝмѣр на перфѐктът̌, бѝхѫ̨ моглѝ да обединıѫ̨̀т глаго̀ли от разлѝчни спрежѐния в гнѣ̋здо.
      
      
      • Напрѝмѣр, два̀та глаго̀ла пѝшѫ̨ t от 1-во спрежѐние (то̀й пѝше) и бѣлѣ̀жѫ̨ t от 2-ро спрежѐние (то̀й бѣлѣ̀жи) образу̀ват по схо̀ден на̀чин перфѐкт (пѝса, бѣлѣ̋за) и бѝхѫ̨ моглѝ да бѫ̀дѫ̨т обединѐни в о̀бщо гнѣ̋здо.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Сегашно врѣме  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Сегашно врѣме  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄► Слѣ̀дната та̀блица илюстрѝра
  • фо̀рмитѣ на сега̀шно врѣ̀ме в изявѝтелно наклонѐние.
  
  
  • Ѝма прѝмѣри - тѣ сѫ на редовѐ в сѝво.
  
  
  • Гнѣзда̀та, с коѝто е привъ̀ршено - Weak, Am и Sum, сѫ прѣдста̀вени на отдѣ̀лни редове.
  
  
  • За вто̀ро спрежѐние сѫ да̀дени чѐтири вариа̀нта.
  
  
  • За пъ̀рво спрежѐние сѫ да̀дени сѫ̀що чѐтири вариа̀нта, но като броѝм и редъ̀т̌ за гнѣ̋здото Am.
  
  

  • Фо̀рми на глаго̀литѣ в индикатѝвно сегашно врѣме					Изберѣ̀те правопѝс за прѝмѣрнитѣ глаго̀лни фо̀рми:			естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    Гнѣ̋здо Су̀пер-гнѣ̋здо	Спрежѐние	Уда̀рено илѝ нѐуда̀рено оконча̀ние	едѝнствено число̀			мно̀жествено число̀
    			1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    Sum sum			съм	си	е	сме	сте	сѫ
    Weak am	Трѐто	Нѐуда̀рено сла̀би глаго̀ли	-ам	-аш	-а	-аме	-ате	-ат
    			ѝмам	ѝмаш	ѝма	ѝмаме	ѝмате	ѝмат
    Am Am	Пъ̀рво	Уда̀рено	-а̀м	-адѐш	-адѐ	-адѐм[е]	-адѐте	-адѫ̨̀т
    			ıа̀м	ıадѐш	ıадѐ	ıадѐм[е]	ıадѐте	ıадѫ̨̀т
    	Пъ̀рво	Уда̀рено	-ѫ̨̀	-ѐш	-ѐ	-ѐм[е]	-ѐте	-ѫ̨̀т
    			четѫ̨̀	четѐш	четѐ	четѐм[е]	четѐте	четѫ̨̀т
    			пекѫ̨̀	печѐш	печѐ	печѐм[е]	печѐте	пекѫ̨̀т
    		Нѐуда̀рено	-ѫ̨	-еш	-е	-ем[е]	-ете	-ѫ̨т
    			пѝшѫ̨	пѝшеш	пѝше	пѝшем[е]	пѝшете	пѝшѫ̨т
    			мо̀гѫ̨	мо̀жеш	мо̀же	мо̀жем[е]	мо̀жете	мо̀гѫ̨т
    			-ıѫ̨	-еш	-е	-ем[е]	-ете	-ıѫ̨т
    			кѫ̀пıѫ̨	кѫ̀пеш	кѫ̀пе	кѫ̀пем[е]	кѫ̀пете	кѫ̀пıѫ̨т
    			ла̀ıѫ̨	ла̀еш	ла̀е	ла̀ем[е]	ла̀ете	ла̀ıѫ̨т
    	Вто̀ро	Уда̀рено	-ѫ̨̀	-ѝш	-ѝ	-ѝм[е]	-ѝте	-ѫ̨̀т
    			държѫ̨̀	държѝш	държѝ	държѝм[е]	държѝте	държѫ̨̀т
    			-ıѫ̨̀	-ѝш	-ѝ	-ѝм[е]	-ѝте	-ıѫ̨̀т
    			вървıѫ̨̀	вървѝш	вървѝ	вървѝм[е]	вървѝте	вървıѫ̨̀т
    		Нѐуда̀рено	-ѫ̨	-иш	-и	-им[е]	-ите	-ѫ̨т
    			у̀чѫ̨	у̀чиш	у̀чи	у̀чим[е]	у̀чите	у̀чѫ̨т
    			-ıѫ̨	-иш	-и	-им[е]	-ите	-ıѫ̨т
    			рабо̀тıѫ̨	рабо̀тиш	рабо̀ти	рабо̀тим[е]	рабо̀тите	рабо̀тıѫ̨т
    Тѣ̀зи оконча̀ния зада̀ват осно̀вната гла̀сна (-е-/-и-/-а-), коя̀то опрѣдѣ̀ля спрежѐнието (пъ̀рво/вто̀ро/трѐто).
    Тѣ̀зи оконча̀ния в мно̀го слу̀чаи па̀зıѫ̨̀т слѣдѝ от ста̀ра но̀сова гла̀сна.			֍					֍
    ◄ В та̀зи колонка е основната (рѣ̀чниковата) фо̀рма на глаго̀лът̌ ►			◄֍►



• ◄► Ка̀кто бѣ̀ обяснѐно в прѣдѝшниът̌ раздѣл,
  • почтѝ при всѝчки глаго̀ли, фо̀рмитѣ им за сега̀шно врѣ̀ме мо̀гѫ̨т да бѫ̀дѫ̨т опрѣдѣлѐни са̀мо от осно̀вната им фо̀рма.
    
    
    • Освѣ̀н при глаго̀литѣ от су̀пер-гнѣзда̀та iu и ju, при коѝто се подразбѝра пъ̀рво спрежѐние, но със сигнату̀рен ма̀ркер  i  мо̀же да се ука̀же вто̀ро спрежѐние.


• ◄► Фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣ̀ме
  • сѫ подвла̀стни на пъ̀рвата палатализа̀ция.
    
    
    • Това̀ се вѝђа в прѝмѣритѣ мо̀гѫ̨ efjjss и пекѫ̨̀ t eo.


• ►►  Пра̀-исто̀рия  (.. покажи ıѫ̨ ..) 
• ▼▼  Пра̀-исто̀рия (.. скрий ıѫ̨ ..) 
  
  
  
  • Пъ̀рво прочетѣ̀те за пра̀-исто̀рията на а̀тематѝчнитѣ глаго̀ли.
  
  
  • В старо-славя̀нски (старо-бъ̀лгарски) сѝлнитѣ глаго̀ли (глаго̀литѣ, коѝто не сѫ̀ а̀тематѝчни), подо̀бно на съврѣ̀меннитѣ бъ̀лгарски, сръ̀бски и ру̀ски, мо̀гѫ̨т да се раздѣлıѫ̨̀т на двѣ спрежѐния:
    
    
    • пъ̀рво илѝ Е-спрежѐние - с осно̀ва на -е-, и
    • вто̀ро илѝ И-спрежѐние - с осно̀ва на -и-.
  
  
  • Отдо̀лу на го̀рната та̀блица сѫ очертани чѐтири зелѐни и двѣ̀ ора̀нжеви коло̀нки.
  
  
  • В четиритѣ̀ зелѐни коло̀нки сѫ подредѐни оконча̀ния, коѝто па̀зıѫ̨т гла̀сна, коя̀то опрѣдѣ̀ля спрежѐнието.
    
    
    • Това̀ е идентѝчно в съврѣ̀меннитѣ бъ̀лгарски, сръ̀бски и ру̀ски.
  
  
  • Двѣ̀тѣ ора̀нжеви коло̀нки съдъ̀ржат оконча̀ния, коѝто па̀зıѫ̨̀т слѣдѝ от ста̀ра но̀сова гла̀сна.
  • Специа̀лно оконча̀ния за мно̀жествено число̀ 3-то лицѐ в ста̀ро-славя̀нски е било̀ разлѝчно за двѣ̀тѣ спрежѐния пъ̀рво и вто̀ро:
    
    
    • голѣ̋м ю̀с (-ѫтъ) при пъ̀рво спрежѐние, и
    • ма̀лък ю̀с (-ятъ) при вто̀ро спрежѐние.
    
    
    • Това̀ се па̀зи в сръ̀бски и ру̀ски.
    
    
    • В бъ̀лгарски е ста̀нѫ̨ла генерализа̀ция (обобщѐние).
    • Оконча̀нието за 2-ро спрежѐние, нѣ̋кога съдъ̀ржало ма̀лък ю̀с, се е изравнѝло с оконча̀нието за 1-во спрежѐние и сега̀ съдъ̀ржа голѣ̋м ю̀с.
    
    
    • Това̀ е една̀ от мно̀гото ра̀злики, раздѣ̀лящи сръ̀бскиът̌ езѝк от бъ̀лгарскиът̌.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ пра-историята ..) 


• ►►  Демонстра̀ция и тѐстване  (.. покажи ıѫ̨ ..) 
• ▼▼  Демонстра̀ция и тѐстване (.. скрий ıѫ̨ ..) 
  
  
  

  • Въведѣ̀те глаго̀лна осно̀вна фо̀рма:		Гнѣ̋здо:		-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
    		i-ма̀ркер:
    		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв	Едѝнствено число̀
    	Мно̀жествено число̀
    да бѫ̀дѫ̨ ef съм бѝвам ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx обѝчам t залѣ̀пвам t залѣ̀пıам t отдѣ̀лıам t ıа̀м t да изıа̀м t да да̀м t да прода̀м t да отда̀м t зна̀ıѫ̨ tt ла̀ıѫ̨ t игра̀ıѫ̨ t пѣ̀ıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt вѝıѫ̨ tt плю̀ıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt кѫ̀пıѫ̨ t ea го̀нıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да вѝдıѫ̨ t ij вървıѫ̨̀ t стоıѫ̨̀ дѣлıѫ̨̀ t ii пѝшѫ̨ t рѣ̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t мѫ̀чѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii държѫ̨̀ t ij мълчѫ̨̀ t мо̀гѫ̨ efjjss четѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eo вла̀чѫ̨ t да се въ̀рнѫ̨ стѐнѫ̨ да ста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨

  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ демонстрацията ..) 


• ►►  Agenda  (.. покажи ıѫ̨ ..) 
• ▼▼  Agenda: докъдѣ̀ сме ıѫ̨ дока̀рали (.. скрий ıѫ̨ ..) 
  
  
  
  • Макар че разпрѣдѣлѐнието на глаго̀литѣ по гнѣзда̀ не е привъ̀ршено, нѣ̋кои синтетѝчни сло̀вофо̀рми вѐче сѫ съвсѣ̀м гото̀ви:
    
    
    • сега̀шното врѣ̀ме (привъ̀ршено току̀-що̀),
    • имперфѐктът̌,
    • имперфѐктното ѐлово прича̀стие,
    • сега̀шното актѝвно прича̀стие, и
    • дѣ̀еприча̀стието.
  
  
  • В прѣдѝшен раздѣ̀л бѣ̋хѫ̨ изброѐни всѝчки синтетѝчни глаго̀лни фо̀рми.
    
    
    • Пѐт от тѣ̋х вѐче сѫ гото̀ви.
    
    
    • Оста̀ва императѝвът̌.
    • Оста̀ват перфѐктът̌
    • и перфѐктното ѐлово прича̀стие.
    • Оста̀ва мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие.
    
    
    • Оста̀ва и отглаго̀лното сѫществѝтелно..
  • (.. скрий ıѫ̨ agenda-та ..) 


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

  (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Четири гнѣзда от първото спрежение: «стенѫ̨», «знаıѫ̨», «лаıѫ̨» и «виıѫ̨»  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Четири гнѣзда от първото спрежение: «стенѫ̨», «знаıѫ̨», «лаıѫ̨» и «виıѫ̨»  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄► В настоя̀щиът̌ по̀драздѣ̀л двѣ̀ су̀пер-гнѣзда̀ ще бѫ̀дѫ̨т привъ̀ршени:
  • су̀пер-гнѣзда̀та nu и Aiu.
  • Всѝчки глаго̀ли от тѣ̀зи двѣ̀ су̀пер-гнѣзда̀ сѫ от 1-во спрежѐние.
  
  
  • Су̀пер-гнѣ̋здото nu прѣдставля̀ва едно̀ гнѣ̋здо, и като гнѣ̋здо получа̀ва означѐнието Stenu по глаго̀лът̌ стѐнѫ̨.
  
  
  • Су̀пер-гнѣ̋здото Aiu ще бѫ̀де раздѣлѐно на трѝ гнѣзда̀:
    
    
    • многобро̀йното гнѣ̋здо Viju (по глаго̀лът̌ вѝıѫ̨ tt),
    • гнѣ̋здото Laju (по глаго̀лът̌ ла̀ıѫ̨ t), и
    • гнѣ̋здото Znam, съста̀вено от едѝн глаго̀л - зна̀ıѫ̨ tt.


• ◄► В настоя̀щиът̌ по̀драздѣ̀л двѣ̀ су̀пер-гнѣзда̀ ще бѫ̀дѫ̨т привъ̀ршени
  
  
  • и с това̀ бро̀ıът̌ на привъ̀ршенитѣ су̀пер-гнѣзда̀ ста̀ва пѐт:
    sum, am, Am, nu, и Aiu
  
  
  • А завъ̀ршенитѣ гнѣзда̀ ще сѫ сѐдем:
    Sum, Weak, Am, Stenu, Znam, Viju, и Laju.
  
  
  • За слѣ̀дващитѣ по̀драздѣ̀ли ще оста̀нѫ̨т су̀пер-гнѣзда̀та u, U, ku, kU, ju, jU, iu, и iU


• ◄► Настоя̀щиът̌ по̀драздѣ̀л бѝ могъ̀л
  • да се прѣмѣ̀сти по̀-наго̀рѣ, прѣдѝ по̀драздѣ̀лът̌ за сега̀шно врѣ̀ме,
  • защо̀то всѝчки глаго̀ли от су̀пер-гнѣзда̀та nu и Aiu сѫ от 1-во спрежѐние и нѣ̋мат ну̀ђа от сигнату̀рниът̌ ма̀ркер  i .


• ►►  Гнѣ̋здото Stenu («Стѐнѫ̨») (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Гнѣ̋здото Stenu («Стѐнѫ̨») (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • Глаго̀литѣ, коѝто в осно̀вната си фо̀рма завъ̀ршват на нѐуда̀рено -нѫ̨, съставля̀ват су̀пер-гнѣ̋здото nu и гнѣ̋здото Stenu.
  
  
  • Характерѝстики и осо̀бености.
    
    
    • Ударѐнието е на прѣ̀дпослѣ̀дната срѝчка и не сѐ мѣ̀сти отта̀м,
    • освѣ̀н в императѝв, къдѣ̀то ударѐнието е на оконча̀нието -Ѝ.
    
    
    • Перфѐкт - на -ѫ̨-.
    • Перфѐктно ѐлово прича̀стие - на -ѫ̨л.
    • Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие - на -ѫ̨т.
  
  
  • Това̀ е многобро̀йно гнѣ̋здо, понѐже наста̀вката -нѫ̨- чѐсто се изпо̀лзва за образу̀ване на перфектѝвни глаго̀ли.
  
  
  • Затова̀ по̀вечето глаго̀ли от това̀ гнѣ̋здо сѫ перфектѝвни:
    
    
    • да ста̀нѫ̨ да заста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨ да приста̀нѫ̨
      да дѣ̋нѫ̨ tt да вдѣ̋нѫ̨ tt да надѣ̋нѫ̨ tt да въ̀рнѫ̨ tt
      да отвъ̀рнѫ̨ tt да повъ̀рнѫ̨ tt да объ̀рнѫ̨ tt да прѣобъ̀рнѫ̨ tt
      да простѐнѫ̨ да загѝнѫ̨ да прѣгѫ̀рнѫ̨ tt да загѫ̀рнѫ̨ tt
      да загъ̀нѫ̨ tt да разгъ̀нѫ̨ tt да прѣгъ̀нѫ̨ tt да сгъ̀нѫ̨ tt
      да спъ̀нѫ̨ tt да прѣпъ̀нѫ̨ tt да разпъ̀нѫ̨ tt да опъ̀нѫ̨ tt
      да понѝкнѫ̨ да внѝкнѫ̨ да уга̀снѫ̨ да зага̀снѫ̨ да прѣбѫ̀днѫ̨
  
  
  • Но има и нѣ̋колко имперфектѝвни:
    
    
    • стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt
  
  
  • Глаго̀литѣ, изброѐни по̀-горѣ, сѫ във прѣпра̀тки (links).
    
    
    • Ако цъ̀кнете, глаго̀лът̌ ще се пока̀же в до̀лната та̀блица.
    • Мо̀жете и да въведѐте глаго̀л в полѐто за въвѐђане, разбѝра се.
  
  

  • Въведѣ̀те глаго̀лна осно̀вна фо̀рма:				имперфектѝвен перфектѝвен
    				транзитѝвен интранзитѝвен
    Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    на глаго̀лът̌
    Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    	Мно̀жествено число̀
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Съ̀с члѣ̀н
    Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
    Имперфѐкт в индикатѝв
    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
    Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
    Оста̀тъчен инфинитѝв
    Отглаго̀лно сѫществѝтелно
    Дѣ̀еприча̀стие
    Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие

  
  
  • (.. скрий го гнѣ̋здото Stenu ..) 


• ►►  Ка̀к су̀пер-гнѣ̋здото Aiu се дѣлѝ на гнѣзда̀  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Ка̀к су̀пер-гнѣ̋здото Aiu се дѣлѝ на гнѣзда̀  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Су̀пер-гнѣ̋здото Aiu се раздѣ̀ля на трѝ гнѣзда̀: Viju, Laju, и Znam.
    
    
    • В гнѣ̋здото Znam влѝза само глаго̀лът̌ зна̀ıѫ̨ tt.
    • Оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли от су̀пер-гнѣ̋здото Aiu се разпрѣдѣ̀лят в двѣ̀тѣ гнѣзда̀ Viju и Laju.
  
  
  • Глаго̀лът̌ зна̀ıѫ̨ tt е осо̀бен.
    
    
    • То̀й ѝма дублѐтна фо̀рма за 1-во лицѐ едѝнствено число̀ сега̀шно врѣ̀ме - зна̀м.
    
    
    • То̀й нѣ̀ма фо̀рми за перфѐкт, за перфѐктно ѐлово прича̀стие и за мѝнѫ̨ли пасѝвно прича̀стие.
    
    
    • То̀й са̀м образу̀ва гнѣ̋здо - гнѣ̋здото Znam.
  
  
  • По̀вечето от оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли от от су̀пер-гнѣ̋здото Aiu влѝзат в гнѣ̋здото Viju.
    
    
    • Тѣ̀ ѝмат усѣ̀чен перфѐкт:
      
      
      • игра̀ıѫ̨ t: то̀й игра̀е - то̀й игра̀
      • живѣ̀ıѫ̨ t: то̀й живѣ̀е - то̀й живѣ̋
      • пѣ̀ıѫ̨ tt: то̀й пѣ̀е - то̀й пѣ̋
      • пѝıѫ̨ tt: то̀й пѝе - то̀й пѝ
      • плю̀ıѫ̨ tt: то̀й плю̀е - то̀й плю̀
      • да чу̀ıѫ̨ tt: то̀й да чу̀е - то̀й чу̀
  
  
  • Оба̀че нѣ̋кои глаго̀ли от су̀пер-гнѣ̋здото Aiu не мо̀гѫ̨т да образу̀ват перфѐкт усѣ̀чено:
    
    
    • ла̀ıѫ̨ t: то̀ ла̀е - то̀ ла̀ ла̀я
    • ва̀ıѫ̨ t: то̀й ва̀е - то̀й ва̀ ва̀я
    • ба̀ıѫ̨: тя̀ ба̀е - тя̀ ба̀ ба̀я
    • ма̀ıѫ̨ се: то̀й се ма̀е - то̀й се ма̀ ма̀я
    
    
    • Тѣ̀зи глаго̀ли влѝзат в гнѣ̋здото Laju, за̀едно с онѣ̀зи глаго̀ли, коѝто се образу̀ват от тѣ̀зи с прѣдставки:
    
    
    • да изла̀ıѫ̨
    • да изва̀ıѫ̨ t
    • да поба̀ıѫ̨
    • да се пома̀ıѫ̨
  
  
  • (.. скрий го дѣленето на супер-гнѣ̋здото Aiu на гнѣзда ..) 


• ►►  Гнѣ̋здото Viju («Вѝıѫ̨») (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Гнѣ̋здото Viju («Вѝıѫ̨») (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • Всѝчки глаго̀ли от су̀пер-гнѣ̋здото Aiu ѝмат ударѐние на прѣ̀дпослѣ̀дната сричка, коѐто не сѐ мѣ̀сти.
    
    
    • Међу̀ завъ̀ршъкът̌ -ıѫ̨ на осно̀вната фо̀рма и уда̀рената гла̀сна в прѣ̀дпослѣ̀дната сричка нѣ̋ма дру̀га съгла̀сна (нѣ̋ма дру̀г зву̀к).
  
  
  • Гнѣ̋здото Viju се състоѝ от онѣ̀зи глаго̀ли от су̀пер-гнѣ̋здото Aiu, коѝто ѝмат усѣ̀чен перфѐкт - с една̀ срѝчка по̀-ма̀лко в перфѐкт, в перфѐктното ѐлово прича̀стие и мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие.
    
    
    • Една̀ срѝчка по̀-ма̀лко в сравнѐние с глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Laju.
    
    
    • При глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Viju в рѐд сло̀вофо̀рми уда̀рената срѝчка се ока̀зва послѣ̀дна:
      
      
      • живѣ̀ıѫ̨ t: живѣ̋, живѣ̋л, живѣ̋н.
      • игра̀ıѫ̨ t: игра̀, игра̀л, игра̀н.
      • да извѝıѫ̨ tt: извѝ, извѝл, извѝт.
  
  
  • Слѣ̀дната та̀блица демонстрѝра спрежѐнието на глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Viju.
    
    
    • На кра̀ıът̌ на та̀блицата ѝма прѝмѣрни глаго̀ли за тѐстване.
  
  

  • Въведѣ̀те глаго̀лна осно̀вна фо̀рма:				имперфектѝвен перфектѝвен
    				транзитѝвен интранзитѝвен
    Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    на глаго̀лът̌
    Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    	Мно̀жествено число̀
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Съ̀с члѣ̀н
    Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
    Имперфѐкт в индикатѝв
    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
    Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
    Оста̀тъчен инфинитѝв
    Отглаго̀лно сѫществѝтелно
    Дѣ̀еприча̀стие
    Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие
    вѝıѫ̨ tt да извѝıѫ̨ tt да навѝıѫ̨ tt да развѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да изпѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt да набѝıѫ̨ tt да разбѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt да прочу̀ıѫ̨ tt да се прочу̀ıѫ̨ плю̀ıѫ̨ tt игра̀ıѫ̨ t да поигра̀ıѫ̨ да изигра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t да пожела̀ıѫ̨ t живѣ̀ıѫ̨ t да поживѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t да остарѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess да повлия̀ıѫ̨ t Любѝми глаго̀ли се доба̀вят по молба̀ на чита̀телитѣ.

  
  
  • (.. скрий го гнѣ̋здото Viju ..) 


• ►►  Гнѣ̋здото Laju («Ла̀ıѫ̨») (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Гнѣ̋здото Laju («Ла̀ıѫ̨») (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • Всѝчки глаго̀ли от су̀пер-гнѣ̋здото Aiu ѝмат ударѐние на прѣ̀дпослѣ̀дната сричка, коѐто не сѐ мѣ̀сти.
    
    
    • Међу̀ завъ̀ршъкът̌ -ıѫ̨ на осно̀вната фо̀рма и уда̀рената гла̀сна в прѣ̀дпослѣ̀дната сричка нѣ̋ма дру̀га съгла̀сна (нѣ̋ма дру̀г зву̀к).
  
  
  • Гнѣ̋здото Laju се състоѝ от онѣ̀зи глаго̀ли от су̀пер-гнѣ̋здото Aiu, при коѝто нѝкоя фо̀рма на перфѐкт, на перфѐктното ѐлово прича̀стиѐ или на мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие не мо̀же да ѝма ударѐние на послѣ̀дната срѝчка.
  
  
  • Слѣ̀дната та̀блица демонстрѝра спрежѐнието на глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Laju.
    
    
    • На кра̀ıът̌ на та̀блицата ѝма прѝмѣрни глаго̀ли за тѐстване.
  
  

  • Въведѣ̀те глаго̀лна осно̀вна фо̀рма:				имперфектѝвен перфектѝвен
    				транзитѝвен интранзитѝвен
    Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    на глаго̀лът̌
    Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    	Мно̀жествено число̀
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Съ̀с члѣ̀н
    Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
    Имперфѐкт в индикатѝв
    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
    Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
    Оста̀тъчен инфинитѝв
    Отглаго̀лно сѫществѝтелно
    Дѣ̀еприча̀стие
    Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие
    ла̀ıѫ̨ t да изла̀ıѫ̨ да пола̀ıѫ̨ да разла̀ıѫ̨ t уха̀ıѫ̨ благоуха̀ıѫ̨ ea ма̀ıѫ̨ се да се пома̀ıѫ̨ да ома̀ıѫ̨ t да зама̀ıѫ̨ t да сма̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ да поба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t да изва̀ıѫ̨ t ка̀ıѫ̨ се да ока̀ıѫ̨ t да се пока̀ıѫ̨ тра̀ıѫ̨ да изтра̀ıѫ̨ t да потра̀ıѫ̨ да си затра̀ıѫ̨

  
  
  • (.. скрий го гнѣ̋здото Laju ..) 


• ►►  Гнѣ̋здото Znam («Зна̀ıѫ̨») (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Гнѣ̋здото Znam («Зна̀ıѫ̨») (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • По на̀чинът̌ на образу̀ване на сега̀шно врѣ̀ме и на имперфѐкт, глаго̀лът̌ зна̀ıѫ̨ tt принадлѣжѝ към су̀пер-гнѣ̋здото Aiu.
    То̀й оба̀че е осо̀бен.
    
    
    • То̀й е дефѐктен.
    • Нѣ̋ма фо̀рми за перфѐкт.
    • Нѣ̋ма фо̀рми за перфѐктно ѐлово прича̀стие.
    • Нѣ̋ма фо̀рми за мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие.
    
    
    • Но̀ пъ̀к ѝма дублѐтна фо̀рма за 1-во лицѐ едѝнствено число̀ сега̀шно врѣ̀ме - зна̀м.
  
  
  • Глаго̀лът̌ зна̀ıѫ̨ tt са̀м образу̀ва гнѣ̋здо - гнѣ̋здото Znam.
  
  
  • Порадѝ дублѐтна фо̀рма за 1-во лицѐ едѝнствено число̀ сега̀шно врѣ̀ме - фо̀рмата зна̀м, коя̀то бѝ могла̀ да мѝне за осно̀вна фо̀рма на то̀зи глаго̀л, то̀й бѝ могъ̀л да се разпозна̀е като глаго̀л от су̀пер-гнѣ̋здото Am.
    
    
    • В резулта̀т на това̀ в нѣ̋кои диалѐкти то̀зи глаго̀л получа̀ва перфѐкт по модѐлът̌ на гнѣ̋здото Am - *знадох, знаде, ...
    
    
    • Но нѝто в на̀шето сѐло е така̀, нѝто в норматѝвниът̌ езѝк.
    • В това̀ изложѐние глаго̀лът̌ зна̀ıѫ̨ tt нѣ̋ма перфѐкт.
    • Вмѣсто *знаде се ка̀зва зна̀ѣше или узна̀.
  
  
  • Спрежѐнието на то̀зи глаго̀л е пока̀зано в слѣ̀дната та̀блица.
  
  

  • Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми на глаго̀лът̌				имперфектѝвен перфектѝвен
    				транзитѝвен интранзитѝвен
    		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    	Мно̀жествено число̀
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Съ̀с члѣ̀н
    Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
    Имперфѐкт в индикатѝв
    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
    Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
    Оста̀тъчен инфинитѝв
    Отглаго̀лно сѫществѝтелно
    Дѣ̀еприча̀стие
    Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие

  
  
  • (.. скрий го гнѣ̋здото Znam ..) 


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Императивът̌ (заповѣдното наклонение)  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Императивът̌ (заповѣдното наклонение)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ►►  Прелю̀дия  (.. покажи ıѫ̨ ..) 
• ▼▼  Прелю̀дия (.. скрий ıѫ̨ ..) 
  
  
  
  • В прѣдѝшниът̌ по̀драздѣ̀л се придвѝжихме напрѣ̀д по лѝнията на гнѣзда̀та и су̀пер-гнѣзда̀та.
    
    
    • Бѣ̀ше привъ̀ршено със су̀пер-гнѣзда̀та nu Aiu.
  
  
  • А в то̀зи по̀драздѣ̀л, за бала̀нс, ще напра̀вим стѫ̀пка по лѝнията на сло̀вофо̀рмитѣ.
    
    
    • Доту̀ка привъ̀ршени сѫ: сега̀шното врѣме, имперфѐктът̌, имперфѐктното ѐлово прича̀стие, сега̀шното актѝвно прича̀стие и дѣеприча̀стието.
    
    
    • В настоя̀щиът̌ по̀драздѣ̀л ще бѫ̀де привъ̀ршено с императѝвът̌.
    
    
    • За слѣ̀дващитѣ по̀драздѣ̀ли ще оста̀нѫ̨т перфѐктът̌, перфѐктното ѐлово прича̀стие, мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие и отглаго̀лното сѫществѝтелно.
  
  
  • Заради сега̀шното врѣ̀ме бѣ̀ въвѐден сигнату̀рниът̌ ма̀ркер за спрежѐние илѝ i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната сигнату̀ра.
    
    
    • То̀й ще бѫ̀де изпо̀лзван в настоя̀щиът̌ по̀драздѣ̀л за отбѣлѣ̋зване на изключѐнията от пра̀вилото за образу̀ване на императѝвът̌.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ прелюдията ..)  (.. скрий го императивът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Пра̀вила за образу̀ване не императѝвът̌  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼  Пра̀вила за образу̀ване не императѝвът̌ (.. скрий ги ..) 
  
  
  
  • В морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли заповѣ̀дното (повелѝтелното) наклонѐние илѝ императѝвът̌ ѝма фо̀рми са̀мо за едно̀ врѣ̀ме, коѐто мо̀же да мѝне за сега̀шно, и са̀мо за едно̀ лицѐ - вто̀ро.
    
    
    • То̀ест, всѝчкитѣ фо̀рми на императѝвът̌ сѫ двѣ̀: за едѝнствено и за мно̀жествено число̀, всѐ за 2-ро лицè.
    
    
    • Я̀ж, молѝ се и обѝчай!
    • Я̀жте, молѣ̀те се и обѝчайте!
  
  
  • Фо̀рмата за мно̀жествено число̀ се образу̀ва от фо̀рмата за едѝнствено число̀ по слѣ̀дното пра̀вило, коѐто нѣ̋ма изключѐния:
    
    
    • Ако императѝвната фо̀рма за едѝнствено число̀ завъ̀ршва на уда̀рено -Ѝ, то̀ ф̀рмата за мно̀жествено число̀ се получа̀ва, като оконча̀нието -Ѝ се замѣни на -Ѣ̀ТЕ.
    
    
    • Ѝначе, ф̀рмата за мно̀жествено число̀ се получа̀ва, като към фо̀рмата за едѝнствено число̀ се доба̀ви -ТЕ.
    
    
    • Я̀ж, молѝ се и обѝчай!
    • Я̀жте, молѣ̀те се и обѝчайте!
  
  
  • Трудността̀ е в образу̀ването на императѝвната фо̀рма за едѝнствено число̀.
  
  
  • Глаго̀лът̌ съм нѣ̋ма императив.
  • Глаго̀литѣ от [су̀пер-]гнѣ̋здото Am бѣ̋хѫ̨ разглѣ̀дани в съотвѣ̀тниът̌ по̀драздѣ̀л.
    
    
    • Я̀ж, наıа̀ж се, да̀й, прода̀й, създа̀й!
    • Я̀жте, наıа̀жте се, да̀йте, прода̀йте, създа̀йте!
  
  
  • Оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли в осно̀вната си фо̀рма, та̀зи за сега̀шно врѣ̀ме едѝнствено число̀ 1-во лицѐ, завъ̀ршват на -ѫ̨̀ или -ıѫ̨̀.
    
    
    • Ако прѣ̀д завъ̀ршъкът̌ -ѫ̨̀ или -ıѫ̨̀ ѝма съгла̀сен зву̀к, то̀ за да се образу̀ва императѝвната фо̀рма за едѝнствено число̀ се сла̀га уда̀рено оконча̀ние -Ѝ.
      
      
      • четѫ̨̀ t eo, у̀чѫ̨ t ii, да бѫ̀дѫ̨ ef, вървıѫ̨̀, рабо̀тıѫ̨.
      • четѝ, учѝ, бѫдѝ, вървѝ, работѝ!
      • четѣ̀те, учѣ̀те, бѫдѣ̀те, вървѣ̀те, работѣ̀те.
    
    
    • Ако пък прѣ̀д завъ̀ршъкът̌ -ѫ̨̀ или -ıѫ̨̀ ѝма гла̀сен зву̀к, тога̀ва за да се полу̀чи фо̀рмата за императѝв ведѝнствено число̀, ударѐнието се поста̀вя на то̀зи гла̀сен зву̀к и се сла̀га оконча̀ние -Й.
      
      
      • стоıѫ̨̀, ла̀ıѫ̨, да чу̀ıѫ̨, игра̀ıѫ̨, пѣ̀ıѫ̨,
      • сто̀й, ла̀й, чу̀й, игра̀й, пѣ̀й,
      • сто̀йте, ла̀йте, чу̀йте, игра̀йте, пѣ̀йте,
  
  
  • (.. скрий ги правилата за императивът̌ ..)  (.. скрий го императивът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Ка̀к изключѐнията от пра̀вилата се маркѝрат в сигнату̀рата  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Ка̀к изключѐнията от пра̀вилата се маркѝрат в сигнату̀рата (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Сигнату̀рниът̌ ма̀ркер за спрежѐние илѝ i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната сигнату̀ра бѣ̀ въвѐден с цѣ̀л да ука̀зва така̀ нарѣ̀ченото 2-ро спрежѐние при образу̀ването на сега̀шно врѣ̀ме.
    
    
    • Глаго̀литѣ от су̀пер-гнѣзда̀та iu и ju, принадлѣжа̀щи към 2-ро спрежѐние, трѣ̋бва да ѝмат латѝнска бу̀ква i в сигнату̀рата си. Ѝначе со̀фту̌ерът̌ ще приѐме, че глаго̀лът̌ е от 1-во спрежѐние.
    
    
    • Буквата i мо̀же да се слага в сигнату̀рниът̌ ма̀ркер при всѣ̀ки глаго̀л от 2-ро спрежѐние, мака̀р това̀ да е ну̀жно само за глаго̀литѣ от су̀пер-гнѣзда̀та iu и ju.
    
    
    • В сигнату̀рниът̌ ма̀ркер на глаго̀литѣ от 1-во спрежѐние мо̀же да се сла̀га латѝнска бу̀ква e като бѣ̀лѣг за 1-во спрежѐние, мака̀р това̀ да не ѐ необходѝмо.
  
  
  • Сигнату̀рниът̌ маркер за спрежѐние илѝ i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната сигнату̀ра мо̀же да съдъ̀ржа и дру̀ги бу̀кви слѣ̀д бу̀квитѣ i и e, коѝто да ука̀зват дета̀йли в образу̀ването на дру̀гитѣ синтетѝчни фо̀рми на глаго̀литѣ.
  
  
  • Изключѐнията при образу̀ването на императѝвът̌ бѝват трѝ вѝда и тѣ̀ се отбѣлѣ̋зват в i-ма̀ркерът̌ по съотвѣ̀тниът̌ на̀чин:
    
    
    • Дво̀йна бу̀ква jj: глаго̀лът̌ нѣ̋ма фо̀рма за императѝв.
      
      
      • мо̀гѫ̨ efjjss
    
    
    • Единѝчна бу̀ква j: вмѣсто оча̀кваното уда̀рено оконча̀ние -Ѝ, императѝвната фо̀рма за едѝнствено число̀ е бѣ̀з оконча̀ние.
      
      
      • да излѣ̋зѫ̨ t ej: излѣ̀з.
      • да вѝдıѫ̨ t ej: вѝж.
      • държѫ̨̀ t ij: дръ̀ж.
    
    
    • Буква y:
      
      
      • да до̀йдѫ̨ еoy: дойдѝ (ела̀).
  
  
  • (.. скрий ги изключенията ..)  (.. скрий го императивът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄► Демонстра̀ция:
  
  

  Въведѣ̀те глаго̀лна осно̀вна фо̀рма:		Гнѣ̋здо:		-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
  		i-ма̀ркер:
  		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
  [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
  Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)	Едѝнствено число̀
  	Мно̀жествено число̀
  ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx да̀вам t взѐмам t смѣ̀нıам t ıа̀м t да изıа̀м t да да̀м t да прода̀м t да бѫ̀дѫ̨ ef зна̀ıѫ̨ tt ла̀ıѫ̨ t пѝıѫ̨ t пѣ̀ıѫ̨ t да запо̀чнѫ̨ t да свъ̀ршѫ̨ t строıѫ̨̀ t ii да построıѫ̨̀ t ii да излѣ̋зѫ̨ t eoj да вѝдıѫ̨ t ij мо̀гѫ̨ efjjss да до̀йдѫ̨ eoy държѫ̨̀ t ij да подържѫ̨̀ t ij да издържѫ̨̀ t



• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. По пѫтıът̌ към окото на ураганът̌ от силни глаголи - гнѣ̋здото «учѫ̨»  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. По пѫтıът̌ към окото на ураганът̌ от силни глаголи - гнѣ̋здото «учѫ̨»  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ►►  Agenda - прелю̀дия  (.. покажи ıѫ̨ ..) 
• ▼▼  Agenda - прелю̀дия (.. скрий ıѫ̨ ..) 
  
  
  
  • По лѝнията на су̀пер-гнѣзда̀та.
    
    
    • Какво̀ мо̀же да се извлѣчѐ са̀мо от въ̀ншниът̌ вѝд на осно̀вната глаго̀лна фо̀рма, коѐто да се прѣвъплътѝ във правила̀ за образу̀ване на синтетѝчнитѣ сло̀вофо̀рми на глаго̀литѣ и във со̀фту̌ер, имплементѝращ тѣ̀зи правила̀.
      
      
      • Нѝщо по̀вече от това̀, дѣ̀то вѐче е извлѣ̀чено.
    
    
    • Привъ̀ршено е със су̀пер-гнѣзда̀та sum, am, Am, nu, и Aiu,
    • но̀ оста̀ват су̀пер-гнѣзда̀та u, U, ku, kU, ju, jU, iu, и iU.
    
    
    • Привъ̀ршено е вѐче с гнѣзда̀та
      Sum, Weak, Am, Stenu, Znam, Viju, и Laju,
    • като Weak, Stenu и Viju сѫ многобро̀йни.
    
    
    • Това̀, коѐто оста̀ва, е малобро̀йно, но то̀ прѣдставля̀ва сърдцѐто на сѝлнитѣ глаго̀ли.
    • Това̀ сѫ урага̀нно сѝлнитѣ глаго̀ли.
  
  
  • По лѝнията на сло̀вофо̀рмитѣ.
    
    
    • Доту̀ка сѫ формулѝрани правила̀ и сѫ имплементѝрани програ̀мки за генерѝране на слѣ̀днитѣ про̀сти сло̀вофо̀рми, и то̀ за всѝчки глаго̀ли, за глаго̀литѣ от всѝчки су̀пер-гнѣзда̀:
      
      
      • сега̀шното врѣме,
      • имперфѐктът̌,
      • имперфѐктното ѐлово прича̀стие,
      • сега̀шното актѝвно прича̀стие,
      • дѣеприча̀стието, и
      • императѝвът̌.
    
    
    • Оста̀ват чѐтири сло̀вофо̀рми:
      
      
      • перфѐктът̌,
      • перфѐктното ѐлово прича̀стие,
      • мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие, и
      • отглаго̀лното сѫществѝтелно.
    
    
    • Оста̀ват са̀мо чѐтири сло̀вофо̀рми, и то̀ са̀мо за сѝлнитѣ глаго̀ли, коѝто о̀ще не сѫ̀ помѣ̀стени в гнѣзда̀, то̀ест за урага̀нно сѝлнитѣ глаго̀ли.
    
    
    • Вѣроя̀тно, тѣ̀зи чѐтири сло̀вофо̀рми ще трѣ̋бва да се разглѐђат за̀едно,
    • понѐже при образу̀ването на тѣ̀зи фо̀рми урага̀нно сѝлнитѣ глаго̀ли чѐсто се измѣ̀нят осно̀вата си:
      
      
      • сега̀шно врѣ̀ме, имперфѐкт, дѣ̀еприча̀стие, императѝв:
        пѝшѫ̨, пѝшѣх, пѝшейки, пишѝ.
      • перфѐкт, прича̀стия, отглаго̀лното сѫществѝтелно:
        пѝсах, пѝсал, пѝсан, пѝсане.
      
      
      • сега̀шно врѣ̀ме, имперфѐкт, дѣ̀еприча̀стие, императѝв:
        рѣ̀жѫ̨, рѣ̀жѣх, рѣ̀жейки, рѣжѝ.
      • перфѐкт, прича̀стия, отглаго̀лното сѫществѝтелно:
        рѣ̋зах, рѣ̋зал, рѣ̋зан, рѣ̋зане.
      
      
      • сега̀шно врѣ̀ме, имперфѐкт, дѣ̀еприча̀стие, императѝв:
        берѫ̨̀, берѣ̋х, берѐйки, берѝ.
      • перфѐкт, прича̀стия, отглаго̀лното сѫществѝтелно:
        бра̀х, бра̀л, бра̀н, бранѐ.
  
  
  • Какво̀ мо̀же да се извлѣчѐ са̀мо от въ̀ншниът̌ вѝд на осно̀вната глаго̀лна фо̀рма, коѐто да се прѣвъплътѝ във правила̀ за образу̀ване на синтетѝчнитѣ сло̀вофо̀рми на глаго̀литѣ и във со̀фту̌ер, имплементѝращ тѣ̀зи правила̀.
    
    
    • Нѝщо по̀вече от това̀, дѣ̀то вѐче е извлѣ̀чено.
    
    
    • Ната̀тък ще разчѝтаме всѐ по̀вече на i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната сигнату̀ра.
    
    
    • Сво̀йствата на сѝлнитѣ глаго̀ли - тѣзи oт урага̀нът̌, трѣ̋бва нѣ̋как си да бѫ̀дѫ̨т отбѣлѣ̋звани.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ прелюдията ..)  (.. скрий го гнѣ̋здото «Ychu» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄► На пръ̀в по̀глед урага̀нно сѝлнитѣ глаго̀ли
  • образу̀ват перфѐкт по едѝн от слѣ̀днитѣ чѐтири спо̀соба:
  
  
  • нѐуда̀рено оконча̀ние -ох: чѐтох.
  • оконча̀ние -ах/-а̀х, нѐуда̀рено илѝ уда̀рено: пѝсах, спа̀х.
  • уда̀рено оконча̀ние -ѣ̋х: видѣ̋х.
  • оконча̀ние -ѝх/-их, уда̀рено илѝ нѐуда̀рено:
    • у̀чих, рабо̀тих, го̀них, прого̀них.
    • рѣшѝх, строѝх, прослѣдѝх.
  
  
  • Урага̀нно сѝлнитѣ глаго̀ли, коѝто образу̀ват перфѐкт по четвъ̀ртиът̌ спо̀соб, ще формѝрат гнѣ̋здото Ychu (У̀чѫ̨).
    
    
    • Забѣлѣ̀жка:
      Фо̀рмитѣ "вѝх", "навѝх", "пѝх", "изпѝх" сѫ фо̀рми на глаго̀литѣ вѝıѫ̨ tt, да нав̀ıѫ̨ tt, пѝıѫ̨ tt, да из̀ıѫ̨ tt, коѝто принадлѣжѫ̨̀т към су̀пер-гнѣ̋здото Aiu
      и към гнѣ̋здото Viju.
      Тѣ̀ не сѫ̀ урага̀нно сѝлни глаго̀ли и не влѝзат в гнѣ̋здото Ychu.
  
  
  • Ychu е едно̀ от на̀й-многобро̀йнитѣ гнѣзда̀.


• ◄► Всѝчки глаго̀ли от гнѣ̋здото Ychu
  • сѫ от 2-ро спрежѐние.
  
  
  • А пъ̀к принадлѣжността̀ към 2-рото спрежѐние се ука̀зва със стойност  i  на i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната сигнату̀ра.
  
  
  • Това̀ позволя̀ва принадлѣжността̀ към гнѣ̋здото Ychu на едѝн урага̀нно сѝлен глаго̀л да се ука̀зва със стойност  ii  (дво̀йна латѝнска бу̀ква i) на i-ма̀ркерът̌.


• ►►  Сво̀йства на глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Ychu  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼  Сво̀йства на глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Ychu (.. скрий ги ..) 
  
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Ychu сѫ урага̀нно сѝлни и принадлѣжѫ̨̀т към нѣ̋кое от су̀пер-гнѣзда̀та ju, jU, iu, илѝ iU.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Ychu сѫ от 2-ро спрежѐние.
    
    
    • Ако глаго̀лът̌ е от су̀пер-гнѣ̋здото iu илѝ ju, то̀ест ако ударѐнието в осно̀вната му фо̀рма не па̀да на оконча̀нието, то принадлѣжността̀ му към 2-ро спрежѐние задължѝтелно трѣ̋бва да се ука̀же с бу̀ква  i  в сигнату̀рниът̌ ма̀ркер за спрежѐние.
    
    
    • Така̀ва бу̀ква  i  мо̀же да се сло̀жи в i-ма̀ркерът̌ на всѣ̀ки глаго̀л от 2-ро спрежѐние.
    
    
    • При глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Ychu та̀зи бу̀ква ста̀ва задължѝтелна и се удвоя̀ва.
  
  
  • Всѝчки глаго̀ли от гнѣ̋здото Ychu трѣ̋бва да ѝмат  ii  в сигнату̀рниът̌ си ма̀ркер за спрежѐние (в i-ма̀ркерът̌).
    
    
    • Пъ̀рвото  i  ука̀зва 2-ро спрежѐние, а вто̀рото  i  - на̀чинът̌ на образу̀ване на перфѐктът̌.
    
    
    • Ако го нѣ̋ма това̀  ii , нѣ̋ма ка̀к со̀фту̌ерът̌ да разберѐ, че глаго̀лът̌ принадлѣжѝ към гнѣ̋здото Ychu, за да прила̀га правила̀та за това̀ гнѣ̋здо.
  
  
  • Правила̀та за вѐче отмѣ̀тнѫ̨титѣ сло̀вофо̀рми - сега̀шно врѣме, имперфѐкт, имперфѐктно ѐлово прича̀стие, сега̀шно актѝвно прича̀стие, дѣеприча̀стие и императѝв, важѫ̨̀т и за глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Ychu.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Ychu не мѣ̀стıѫ̨т ударѐнието в разлѝчнитѣ си сло̀вофо̀рми, освѣ̀н по правила̀та за императѝвът̌.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Ychu образу̀ват:
    
    
    • перфѐкт на -их,
    • перфѐктно ѐлово прича̀стие на -ил,
    • мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие на -ен, и
    • отглаго̀лно сѫществѝтелно на -ене.
    
    
    • В ча̀стност, при тѣ̀зи глаго̀ли фо̀рмитѣ за 3-то лицѐ едѝнствено число̀ в перфѐкт и в сега̀шно врѣ̀ме съвпа̀дат, ка̀кто при сла̀битѣ глаго̀ли.
    • Това̀ е зало̀жено в со̀фту̌ерът̌.
  
  
  • (.. скрий ги свойствата ..)  (.. скрий го гнѣ̋здото «Ychu» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Тѐст и демонстра̀ция  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Тѐст и демонстра̀ция (.. скрий ..) 
  
  
  

  • ба̀вıѫ̨ t ii ба̀грıѫ̨ t ii бѣ̀лıѫ̨ t ii бла̀жѫ̨ t ii броıѫ̨̀ t ii ва̀дıѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii га̀зıѫ̨ t ii га̀лıѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii го̀нıѫ̨ t ii грѣшѫ̨̀ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii да̀вıѫ̨ t ii дѝрıѫ̨ t ii доста̀вıѫ̨ t ii доıѫ̨̀ t ii ѐжѫ̨ се ii жа̀лıѫ̨ t ii жѝлıѫ̨ t ii жу̀лıѫ̨ t ii жѐнıѫ̨ t ii да забра̀вıѫ̨ t ii завѝсıѫ̨ ii зу̀брıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii ка̀нıѫ̨ t ii ква̀сıѫ̨ t ii катѐрıѫ̨ t ii кла̀тıѫ̨ t ii кроıѫ̨̀ t ii да ку̀пıѫ̨ t ii ла̀зıѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii лю̀щıѫ̨ t ii ло̀чѫ̨ t ii мо̀лıѫ̨ t ii мѝслıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii мѣ̀сıѫ̨ t ii мѫ̀тıѫ̨ t ii мѫ̀чѫ̨ t ii но̀сıѫ̨ t ii поıѫ̨̀ t ii па̀зıѫ̨ t ii па̀лıѫ̨ t ii печѐлıѫ̨ t ii пѫ̀дıѫ̨ t ii пѫ̀лнıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да разрабо̀тıѫ̨ t ii ро̀вıѫ̨ t ii ръ̀сıѫ̨ t ii свѝрıѫ̨ t ii свѣ̀тıѫ̨ t ii спо̀рıѫ̨ t ii сѫ̀дıѫ̨ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii тѐглıѫ̨ t ii това̀рıѫ̨ t ii тѫ̀рсıѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii хва̀лıѫ̨ t ii хо̀дıѫ̨ t ii да хвъ̀рлıѫ̨ t ii хра̀нıѫ̨ t ii ху̀лıѫ̨ t ii цвѝлıѫ̨ t ii цѣ̀лıѫ̨ t ii цѣ̀пıѫ̨ t ii чѐрпıѫ̨ t ii чѝстıѫ̨ t ii чу̀пıѫ̨ t ii ша̀рıѫ̨ t ii ıа̀здıѫ̨ t ii да измѫ̀чѫ̨ t ii да построıѫ̨̀ t ii да прослѣдıѫ̨̀ t ii да нау̀чѫ̨ t ii да изу̀чѫ̨ t ii да проу̀чѫ̨ t ii да разу̀чѫ̨ t ii
    Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми		Гнѣ̋здо:		-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
    Въведѣ̀те осно̀вната фо̀рма и i-ма̀ркерът̌ на глаго̀лът̌:				имперфектѝвен перфектѝвен
    				транзитѝвен интранзитѝвен
    [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    	Мно̀жествено число̀
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Съ̀с члѣ̀н
    Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
    Имперфѐкт в индикатѝв
    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
    Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
    Оста̀тъчен инфинитѝв
    Отглаго̀лно сѫществѝтелно
    Дѣ̀еприча̀стие
    Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие

  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ демонстрацията ..)  (.. скрий го гнѣ̋здото «Ychu» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Три маломѣрни гнѣзда от първо спрежение: «могѫ̨», «идѫ̨» и «бѫдѫ̨»  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Три маломѣрни гнѣзда от първо спрежение: «могѫ̨», «идѫ̨» и «бѫдѫ̨»  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

• ◄► Цѣлта̀ на настоя̀щиът̌ по̀драздѣ̀л е
  • да се отмѣ̀тнѫ̨т като завъ̀ршени трѝ гнѣзда, всѣ̋ко едно̀ съста̀вено от едѝн-два̀ глаго̀ла.
  
  
  • Гнѣ̋здото Mogu, в коѐто влѝза са̀мо глаго̀лът̌ мо̀гѫ̨ efjjss .
  
  
  • Гнѣ̋здото Idu, в коѐто влѝза са̀мо глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edsss .
  
  
  • Гнѣ̋здото Budu, в коѐто влѝза са̀мо глаго̀литѣ да бѫ̀дѫ̨ ef и да прѣбѫ̀дѫ̨ ed .


• ◄► Нѣ̋ма дру̀го о̀бщо међу̀ тѣ̀зи трѝ гнѣзда,
  • освѣ̀н че сѫ всѐ маломѣ̀рни и сѫ съста̀вени от интранзитѝвни сѝлни глаго̀ли от пъ̀рво спрежѐние.
  • Като глаго̀ли от пъ̀рво спрежѐние, за тѣ̋х i-ма̀ркерът̌ в сигнату̀рата запо̀чва с латѝнската бу̀ква e.


• ◄► Спрежѐнието на глаго̀литѣ от всѣ̋ко гнѣ̋здо
  • мо̀же да се вѝди в слѣ̀дната та̀блица.



• мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss	[да] ѝдѫ̨ edsss	да бѫ̀дѫ̨ ef да бѫ̀дѫ̨ ekf	да прѣбѫ̀дѫ̨ ed
  Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми				имперфектѝвен перфектѝвен
  		Гнѣ̋здо:	-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU	транзитѝвен интранзитѝвен
  [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
  Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
  	Мно̀жествено число̀
  Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
  Съ̀с члѣ̀н
  Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
  Имперфѐкт в индикатѝв
  Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
  Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
  Оста̀тъчен инфинитѝв
  Отглаго̀лно сѫществѝтелно
  Дѣ̀еприча̀стие
  Сега̀шно актѝвно прича̀стие
  Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
  Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
  Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие



• ◄► Глаго̀литѣ от тѣ̀зи трѝ гнѣзда̀
  • сѫ всѐ интранзитѝвни и затова̀ нѣ̋мат мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие.


• ►►  Гнѣ̋здото «Mogu» (Мо̀гѫ̨)  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Гнѣ̋здото «Mogu» (Мо̀гѫ̨) (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • Глаго̀лът̌ мо̀гѫ̨ efjjss ѝма слѣ̀днитѣ осо̀бености:
    
    
    • На̀чинът̌, по ко̀йто то̀й образу̀ва перфѐкт, не сѐ впѝсва във вариа̀нтитѣ, изброѐни в по̀драздѣ̀лът̌ за перфѐктът̌.
    
    
    • Нѣ̋ма фо̀рма за оста̀тъчен инфинитѝв.
    
    
    • Нѣ̋ма и императѝв.
    
    
    • Перфѐктното му ѐлово прича̀стие се образу̀ва по два̀ алтернатѝвни на̀чина.
      
      
      • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер зна̀е бѐз бу̀ква k - мо̀гѫ̨ efjjss - да пока̀зва иноватѝвната вѐрсия,
        а съ̀с бу̀ква k в i-ма̀ркерът̌ - мо̀гѫ̨ efjjkss - архаѝчната вѐрсия.
  
  
  • (.. скрий го гнѣ̋здото «Mogu» ..)  (.. скрий ги тритѣ маломѣрни гнѣзда ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 


• ►►  Гнѣ̋здото «Idu» (Ѝдѫ̨)  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Гнѣ̋здото «Idu» (Ѝдѫ̨) (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • Глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edsss е двувѝдов - имперфектѝвен и перфектѝвен.
    
    
    • Като имперфектѝвен то̀й ѝма значѐнието на ѝдвам и мо̀же да се замѣ̀сти с нѐго.
      
      
      • Бѣ̋гайте! Рѣка̀та стра̀шна ѝде! (А.Каралѝйчев)
    
    
    • Като перфектѝвен то̀й ѝма значѐнието на да отѝдѫ̨ eo и мо̀же да се замѣ̀сти с нѐго.
      
      
      • Тръ̀гнѫ̨л е То̀дıо на гурбѐт да ѝде,
        на гурбѐт да ѝде - парѝ да печѐли.
  
  
  • Глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edsss нѣ̋ма перфѐкт.
  • То̀й нѣ̋ма фо̀рма за оста̀тъчен инфинитѝв.
  • Нѣ̋ма и отглаго̀лно сѫществѝтелно.
  
  
  • Двувѝдовиът̌ глаго̀л [да] ѝдѫ̨ edsss мо̀же да бѫ̀де пока̀зан
    
    
    • като имперфектѝвен - ѝдѫ̨ edsss
    • илѝ като перфектѝвен - да ѝдѫ̨ edsss
  
  
  • (.. скрий го гнѣ̋здото «Idu» ..)  (.. скрий ги тритѣ маломѣрни гнѣзда ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 


• ►►  Гнѣ̋здото «Budu» (Бѫ̀дѫ̨)  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Гнѣ̋здото «Budu» (Бѫ̀дѫ̨) (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • И два̀та глаго̀ла да бѫ̀дѫ̨ ef и да прѣбѫ̀дѫ̨ ed сѫ перфектѝвни и слѣдова̀телно нѣ̋мат сега̀шно актѝвно прича̀стие и отглаго̀лно сѫществѝтелно.
  
  
  • Глаго̀лът̌ да бѫ̀дѫ̨ ef е тѣ̋сно свъ̀рзан и прѣплѐтен с глаголът̌ съм.
    
    
    • В по̀драздѣ̀лът̌, посветѐн на глаго̀лът̌ съм , глаго̀лът̌ да бѫ̀дѫ̨ ef бѣ̀ прѣдста̀вен като нѐгова перфектѝвна подпо̀ра.
    • Нѣ̋кои от сло̀вофо̀рмитѣ им сѫ омѣ̀шани.
  
  
  • Глаго̀лът̌ да бѫ̀дѫ̨ ef ѝма два̀ алтернатѝвни вариа̀нта на перфѐктът̌: иноватѝвен и архаѝчен.
  
  
  • Иноватѝвниът̌ вариа̀нт бѝдох
    • произхо̀ђа от за̀падното бъ̀лгарско нарѣ̀чие.
    • В на̀шето сѐло не сѐ употрѣбя̀ва.
    
    
    • Но̀ е възприѐт в книжо̀вниът̌ езѝк
    • и ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер пока̀зва ѝменно нѐго, ако в i-ма̀ркерът̌ лѝпсва бу̀квата k.
    
    
    • По изключѐние, при то̀зи вариа̀нт сѫществу̀ва дѣ̀еприча̀стие бѝдейки.
    
    
    • Естѐствено, при произхо̀д от за̀падното бъ̀лгарско нарѣ̀чие оста̀тъчен инфинитѝв нѣ̋ма.
  
  
  • Архаѝчниът̌ вариа̀нт бѝх ѝма
    
    
    • редо̀вна употрѣ̀ба в аналитѝчнитѣ сло̀вофо̀рми за усло̀вно наклонѐние
    
    
    • и рѣ̋дка самостоя̀телна употрѣ̀ба:
      
      
      • Живо̋тът̌ мо̀жѣше да се уредѝ по̀-добрѣ̀, но не бѝ.
    
    
    • При рѣ̋дката самостоя̀телна употрѣ̀ба оста̀тъчен инфинитѝв нѣ̋ма.
    
    
    • Архаѝчниът̌ вариа̀нт се пока̀зва при бу̀ква k в i-ма̀ркерът̌: да бѫ̀дѫ̨ ekf .
    • При то̀зи вариа̀нт се пока̀зва и перфѐктното ѐлово прича̀стие бѝл, какво̀то нѣ̋ма при иноватѝвниът̌ вариа̀нт на перфѐктът̌.
  
  
  • Глаго̀лът̌ да прѣбѫ̀дѫ̨ ed
    
    
    • е дефѐктен - то̀й нѣ̋ма всѝчки фо̀рми.
    
    
    • Сѫществу̀ва глаго̀л със сѫщото значѐние да прѣбѫ̀днѫ̨ от гнѣ̋здото Stenu, ко̀йто си ѝма всѝчки фо̀рми.
    
    
    • Глаго̀лът̌ да прѣбѫ̀дѫ̨ ed нѣ̋ма перфѐкт.
    • То̀й не ѐ наслѣдѝл нѝто иноватѝвниът̌, нѝто архаѝчниът̌ вариа̀нт на перфѐктът̌ на глаго̀лът̌ да бѫ̀дѫ̨ ef .
    • И съотвѣ̀тно, глаго̀лът̌ да прѣбѫ̀дѫ̨ ed нѣ̋ма и перфѐктно ѐлово прича̀стие, нѝто оста̀тъчен инфинитѝв.
  
  
  • (.. скрий го гнѣ̋здото «Budu» ..)  (.. скрий ги тритѣ маломѣрни гнѣзда ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Гнѣ̋здото «бодѫ̨» от първо спрежение  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Гнѣ̋здото «бодѫ̨» от първо спрежение  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

• ◄► То̀зи по̀драздѣ̀л е продължѐние на
  • раздѣ̀лът̌ за гнѣ̋здото «у̀чѫ̨» (Ychu).
    Пъ̀рво прѣпрочетѣ̀те нача̀лото му и по̀слѣ се върнѣ̀те пак ту̀ка.
    
    
    • Међу̀ о̀ня по̀драздѣ̀л и то̀зи по̀драздѣ̀л бѣ̋хѫ̨ отмѣ̀тнѫ̨ти и разка̀рани в самостоя̀телни гнѣзда̀ нѣ̋колко глаго̀ла, коѝто не сѐ впѝсват в офо̀рмящитѣ се по̀-голѣ̀ми гнѣзда̀.


• ◄► На пръ̀в по̀глед урага̀нно сѝлнитѣ глаго̀ли
  • образу̀ват перфѐкт по едѝн от слѣ̀днитѣ чѐтири спо̀соба:
  
  
  • нѐуда̀рено оконча̀ние -ох: бо̀дох, чѐтох.
  • оконча̀ние -ах/-а̀х, нѐуда̀рено илѝ уда̀рено: пѝсах, спа̀х.
  • уда̀рено оконча̀ние -ѣ̋х: видѣ̋х.
  • оконча̀ние -ѝх/-их, уда̀рено илѝ нѐуда̀рено: у̀чих, рѣшѝх, строѝх.
  
  
  • Урага̀нно сѝлнитѣ глаго̀ли, коѝто образу̀ват перфѐкт по четвъ̀ртиът̌ спо̀соб, бѣ̋хѫ̨ офо̀рмени като гнѣ̋здо Ychu (У̀чѫ̨).
  • Урага̀нно сѝлнитѣ глаго̀ли, коѝто образу̀ват перфѐкт по пъ̀рвиът̌ спо̀соб, ще формѝрат гнѣ̋здото Bodu (Бодѫ̨̀).
  • Bodu е многобро̀йнo гнѣ̋здo.


• ◄► Всѝчки глаго̀ли от гнѣ̋здото Bodu
  • сѫ от 1-во спрежѐние.
  
  
  • Принадлѣжността̀ към 1-вото спрежѐние мо̀же да се ука̀же със стойност  e  на i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната сигнату̀ра.
  
  
  • А пъ̀к перфѐкт с нѐуда̀рено оконча̀ние -ох се ука̀зва с латѝнска бу̀ква  o  в i-ма̀ркерът̌.
  
  
  • Така̀ че всѝчки глаго̀ли, принадлѣжа̀щи към гнѣ̋здото Bodu, ѝмат двѣ̀тѣ латѝнски бу̀кви  eo  в i-ма̀ркерът̌ на глаго̀лната си сигнату̀ра (в то̀зи рѐд).


• ►►  Сво̀йства на глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Bodu  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼  Сво̀йства на глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Bodu (.. скрий ги ..) 
  
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Bodu сѫ урага̀нно сѝлни и принадлѣжѫ̨̀т към нѣ̋кое от су̀пер-гнѣзда̀та  u,  U, илѝ  kU.
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Bodu сѫ от 1-во спрежѐние.
  
  
  • Всѝчки глаго̀ли от гнѣ̋здото Bodu трѣ̋бва да ѝмат  eo  в сигнату̀рниът̌ си ма̀ркер за спрежѐние (в i-ма̀ркерът̌) - двѣ̀ латѝнски бу̀кви в то̀зи рѐд.
    
    
    • Вто̀рата бу̀ква  o  е задължѝтелна.
      
      
      • Тя̀ трѣ̋бва да ука̀же, че глаго̀лът̌ образу̀ва перфѐкт с нѐуда̀рено оконча̀ние -ох.
    
    
    • Пъ̀рвата бу̀ква  e  е сѫ̀що задължѝтелна, защо̀то i-ма̀ркерът̌ ста̀ва задължѝтелен и то̀й трѣ̋бва да запо̀чва с бу̀квата  e, ука̀зваща 1-во спрежѐние.
    
    
    • Ако глаго̀лът̌ нѣ̋ма това̀  eo  в своıът̌ i-ма̀ркер, нѣ̋ма ка̀к со̀фту̌ерът̌ да установѝ принадлѣ̀жност към гнѣ̋здото Bodu, за да прила̀га правила̀та за това̀ гнѣ̋здо.
  
  
  • Правила̀та за вѐче отмѣ̀тнѫ̨титѣ сло̀вофо̀рми - сега̀шно врѣме, имперфѐкт, имперфѐктно ѐлово прича̀стие, сега̀шно актѝвно прича̀стие, дѣеприча̀стие и императѝв, важѫ̨̀т и за глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Bodu.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Bodu мѣ̀стıѫ̨т ударѐнието в разлѝчнитѣ си сло̀вофо̀рми.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Bodu образу̀ват мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие на -ен, и отглаго̀лно сѫществѝтелно на -ене.
  
  
  • При образу̀ването на перфѐктът̌:
    
    
    • Ако оконча̀нието в осно̀вната глаго̀лна фо̀рма е уда̀рено, ударѐнието се мѣ̀сти към осно̀вата на ду̀мата.
    
    
    • Във 2-ро и 3-то лицѐ едѝнствено число̀ гла̀сната -о- се измѣ̀ня в -е-.
  
  
  • При образу̀ването на перфѐктно ѐлово прича̀стие ѝма мно̀го осо̀бености.
    
    
    • О̀бщо взѐто, оконча̀нието е -ъл, къдѣ̀то гла̀сната -ъ- е бѣ̀гла (изпа̀даща).
    
    
    • Глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edsss бѣ̀ отдѣлѐн в самостоя̀телно гнѣ̋здо Idu ,
      
      
      • защо̀то то̀й нѣ̀ма нѝто перфѐкт, нѝто перфѐктно ѐлово прича̀стие.
      
      
      • Ако бѣ̀ше запа̀зил перфѐктът̌ си *ѝдох, *ѝде, .. *ѝдохѫ̨, то̀ то̀й вѣроя̀тно щѣ̀ше да попа̀дне в гнѣ̋здото Bodu.
      
      
      • Ако бѣ̀ше запа̀зено, перфѐктното му ѐлово прича̀стие щѣ̀ше да бѫ̀де *шъ̀л, *шла̀, *шло̀, *шлѝ. То̀ се е образу̀вало от дру̀г ко̀рен в пра̀-езѝкът̌ - от ко̀ренът̌, ко̀йто се вѝђа в глаго̀лът̌ хо̀дıѫ̨ t ii.
    
    
    • С прѣдста̀вки от глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edsss се образу̀ват редѝца перфектѝвни глаго̀ли:
      
      
      • да отѝдѫ̨ eo, да до̀йдѫ̨ eoy, да придо̀йдѫ̨ eo, да се разотѝдѫ̨ eo.
      
      
      • Тѣ̀ влѝзат в гнѣ̋здото Bodu,
      • но̀ сѫ наслѣдѝли от глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edsss перфѐктното ѐлово прича̀стие на -шъ̀л, -шла̀, -шло̀, -шлѝ.
    
    
    • Перфѐктното ѐлово прича̀стие в гнѣ̋здото Bodu ѝма о̀ще една̀ осо̀беност:
    • Завъ̀ршъцитѣ -дъл и -тъл се опростя̀ват на -л:
      
      
      • бодѫ̨̀ t eo: бол
      • четѫ̨̀ t eo: чел
  
  
  • (.. скрий ги свойствата ..)  (.. скрий го гнѣ̋здото «Bodu» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Тѐст и демонстра̀ция  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Тѐст и демонстра̀ция (.. скрий ..) 
  
  
  

  • бодѫ̨̀ t eo да забодѫ̨̀ t eo да набодѫ̨̀ t eo да избодѫ̨̀ t eo да убодѫ̨̀ t eo да прободѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo да прочетѫ̨̀ t eo да разчетѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo да изпекѫ̨̀ t eo да опекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да опасѫ̨̀ t eo да попасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да изнесѫ̨̀ t eo да донесѫ̨̀ t eo да отнесѫ̨̀ t eo да понесѫ̨̀ t eo да разнесѫ̨̀ t eo да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy да влѣ̋зѫ̨ eoj да излѣ̋зѫ̨ eoj да слѣ̋зѫ̨ eoj да рекѫ̨̀ t eo да рѣ̨кѫ̨̀ t eo да изрѣ̨кѫ̨̀ t eo да нарѣ̨кѫ̨̀ t eo да отрѣ̨кѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss да завлѣкѫ̨̀ t eo да довлѣкѫ̨̀ t eo да извлѣкѫ̨̀ t eo да отвлѣкѫ̨̀ t eo да навлѣкѫ̨̀ t eo да облѣкѫ̨̀ t eo да съблѣкѫ̨̀ t eo да заведѫ̨̀ t eo да обзаведѫ̨̀ t eo да въведѫ̨̀ t eo да доведѫ̨̀ t eo да изведѫ̨̀ t eo да произведѫ̨̀ t eo да възпроизведѫ̨̀ t eo да прѣведѫ̨̀ t eo да проведѫ̨̀ t eo метѫ̨̀ t eo да изметѫ̨̀ t eo да прѣметѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo да окрадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo да накладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo да оплетѫ̨̀ t eo да заплетѫ̨̀ t eo да разплетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo да изтекѫ̨̀ eo да протекѫ̨̀ eo
    Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми				имперфектѝвен перфектѝвен
    		Гнѣ̋здо:	-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU	транзитѝвен интранзитѝвен
    [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    	Мно̀жествено число̀
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Съ̀с члѣ̀н
    Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
    Имперфѐкт в индикатѝв
    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
    Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
    Оста̀тъчен инфинитѝв
    Отглаго̀лно сѫществѝтелно
    Дѣ̀еприча̀стие
    Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие

  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ демонстрацията ..)  (.. скрий го гнѣ̋здото «Bodu» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го гнѣ̋здото «Bodų» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Гнѣ̋здото «рѣжѫ̨»: перфект на неударено <A>  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Гнѣ̋здото «рѣжѫ̨»: перфект на неударено <A>  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄► В гнѣ̋здото Rezhu влѝзат
  • глаго̀ли от су̀пер-гнѣзда̀та ju, iu и iU.


• ◄► Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер
  • разчѝта на i-ма̀ркерът̌, кога̀то разпрѣдѣ̀ля глаго̀литѣ от су̀пер-гнѣзда̀та ju, iu и iU по гнѣзда̀.


• ►►  Су̀пер-гнѣ̋здото ju и гнѣ̋здото Rezhu  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Су̀пер-гнѣ̋здото ju и гнѣ̋здото Rezhu (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Глаго̀литѣ от су̀пер-гнѣ̋здото ju се разпрѣдѣ̀лят в двѣ гнѣзда̀: Ychu (У̀чѫ̨) и Rezhu (рѣ̀жѫ̨).
  
  
  • Ако глаго̀л от су̀пер-гнѣ̋здото ju ѝма дво̀йно ii в i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната си сигнату̀ра, то̀й бѝва разпрѣдѣ̀лян в гнѣ̋здото Ychu.
    
    
    • На гнѣ̋здото Ychu бѣ̀ посветѐн прѣдѝшен по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Ѝначе, ако глаго̀л от су̀пер-гнѣ̋здото  ju  нѣ̋ма дво̀йно  ii  в i-ма̀ркерът̌, тога̀ва по подразбѝране то̀й бѝва разпрѣдѣлѐн в гнѣ̋здото Rezhu.
    
    
    • На гнѣ̋здото Rezhu е посветѐн настоя̀щиът̌ по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Су̀пер-гнѣ̋здото ju се състоѝ от глаго̀литѣ, чия̀то осно̀вна фо̀рма ѝма нѐуда̀рен завъ̀ршък на -жѫ̨, -шѫ̨ илѝ -чѫ̨.
  
  
  • (.. скрий го супер-гнѣ̋здото ju ..)  (.. скрий го гнѣ̋здото «Rezhu» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Су̀пер-гнѣ̋здото iu и гнѣ̋здото Rezhu  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Су̀пер-гнѣ̋здото iu и гнѣ̋здото Rezhu (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Глаго̀литѣ от су̀пер-гнѣ̋здото iu ѝмат нѐуда̀рен завъ̀ршък -ıѫ̨ на осно̀вната си фо̀рма.
  
  
  • Ако глаго̀л от су̀пер-гнѣ̋здото iu ѝма дво̀йно ii в i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната си сигнату̀ра, то̀й бѝва разпрѣдѣ̀лян в гнѣ̋здото Ychu.
    
    
    • Такъ̀в глаго̀л е от 2-ро спрежѐние.
    • На гнѣ̋здото Ychu бѣ̀ посветѐн прѣдѝшен по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Ако глаго̀л от су̀пер-гнѣ̋здото iu ѝма ea в i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната си сигнату̀ра, то̀й бѝва разпрѣдѣ̀лян в гнѣ̋здото Rezhu.
    
    
    • Такъ̀в глаго̀л е от 1-во спрежѐние.
    • На гнѣ̋здото Rezhu е посветѐн настоя̀щиът̌ по̀драздѣ̀л.
  
  
  • И на то̀зи ета̀п в су̀пер-гнѣ̋здото iu оста̀ват глаго̀ли, нѐразпрѣдѣлѐни по гнѣзда̀.
  
  
  • (.. скрий го супер-гнѣ̋здото iu ..)  (.. скрий го гнѣ̋здото «Rezhu» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  О̀бщото међу̀ су̀пер-гнѣзда̀та ju и iu  (.. покажи ..) 
• ▼▼  О̀бщото међу̀ су̀пер-гнѣзда̀та ju и iu (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Осно̀вната фо̀рма на почтѝ всѝчки сѝлни глаго̀ли (бѐз тѣзи от [су̀пер-]гнѣ̋здото Am) завъ̀ршва на -ѫ.
  • В то̀зи по̀драздѣ̀л ста̀ва ду̀ма за глаго̀литѣ, при коѝто това̀ -ѫ е нѐуда̀рено.
  
  
  • Прѣ̀д завъ̀ршъкът̌ -ѫ мо̀же да ѝма илѝ да нѣ̋ма полу̀-гла̀сна ıо̀т -ı-.
  
  
  • О̀бщото међу̀ глаго̀литѣ от су̀пер-гнѣзда̀та ju и iu е, че при тѣ̋х полу̀-гла̀сна ıо̀т -ı- е ѝмало и дорѝ всѐ о̀ще ѝма.
    
    
    • Кога̀то тя̀ всѐ о̀ще присѫ̀тства, глаго̀лът̌ се разпрѣдѣ̀ля в су̀пер-гнѣ̋здото iu:
      
      
      • кѫ̀пıѫ̨ t ea, ску̀бıѫ̨ t ea, щѝпıѫ̨ t ea, ха̀пıѫ̨ t ea, дрѣ̀мıѫ̨ ea.
    
    
    • Оба̀че нѣ̋кои съгла̀сни сѫ абсорбѝрали ıо̀тът̌ слѣ̀д тѣ̋х и сѫ се промѣнѝли:
      
      
      • от *-сıѫ- към -шѫ-,
      • от *-зıѫ- към -жѫ-,
      • от *-гıѫ- пак към -жѫ-, и
      • от *-кıѫ- към -чѫ-.
    
    
    • Глаго̀литѣ, при коѝто е ста̀нѫ̨ло така̀, се разпрѣдѣ̀лят в су̀пер-гнѣ̋здото ju:
      
      
      • [*пѝсıѫ̨] => пѝшѫ̨ t
      • [*рѣ̀зıѫ̨] => рѣ̀жѫ̨ t
      • [*лъ̀гıѫ̨] => лъ̀жѫ̨ t ek
      • [*пла̀кıѫ̨] => пла̀чѫ̨ t
      
      
      • Бу̀квата  k  в i-ма̀ркерът̌ ука̀зва, че съгла̀сната -ж- е от -г-, а не от -з-.
  
  
  • В осно̀вната фо̀рма на глаго̀кът̌ - та̀зи, коя̀то се да̀ва в рѣ̀чницитѣ, се вѝђа "осно̀вата на имперфѐктът̌" (илѝ всѐ едно̀ на сега̀шното врѣ̀ме).
  • При сѝлнитѣ глаго̀ли ѝма офо̀рмена и "осно̀ва на перфѐктът̌".
    
    
    • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Rezhu ѝмат в осно̀вата си на имперфѐктът̌ я̀вен ıо̀т илѝ слѣдѝ от такъ̀в.
    
    
    • Тѣ̀ образу̀ват сво̀ята осно̀ва на перфѐктът̌ чрѣз "дѐ-ıотиза̀ция" - залича̀ване на ıо̀тът̌ и на слѣдѝтѣ от нѐго.
      
      
      • кѫ̀пıѫ̨ t ea => кѫ̀пa
      • ску̀бıѫ̨ t ea => ску̀бa
      • щѝпıѫ̨ t ea => щѝпa
      • ха̀пıѫ̨ t ea => ха̀пa
      • дрѣ̀мıѫ̨ ea => дрѣ̋мa
      • пѝшѫ̨ t => пѝсa
      • рѣ̀жѫ̨ t => рѣ̋зa
      • лъ̀жѫ̨ t ek => лъ̀гa
      • пла̀чѫ̨ t => пла̀кa
  
  
  • (.. скрий го общото ..)  (.. скрий го гнѣ̋здото «Rezhu» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Су̀пер-гнѣ̋здото iU и гнѣ̋здото Rezhu  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Су̀пер-гнѣ̋здото iU и гнѣ̋здото Rezhu (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Глаго̀литѣ от су̀пер-гнѣ̋здото iU ѝмат уда̀рен завъ̀ршък -ıѫ̨̀ на осно̀вната си фо̀рма.
  
  
  • Всѝчки глаго̀ли от су̀пер-гнѣ̋здото iU сѫ 2-ро спрежѐние.
  
  
  • Ако глаго̀л от су̀пер-гнѣ̋здото iU ѝма дво̀йно ii в i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната си сигнату̀ра, то̀й бѝва разпрѣдѣ̀лян в гнѣ̋здото Ychu.
    
    
    • На гнѣ̋здото Ychu бѣ̀ посветѐн прѣдѝшен по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Ако глаго̀л от су̀пер-гнѣ̋здото iU ѝма ia в i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната си сигнату̀ра, то̀й бѝва разпрѣдѣ̀лян в гнѣ̋здото Rezhu.
    
    
    • На гнѣ̋здото Rezhu е посветѐн настоя̀щиът̌ по̀драздѣ̀л.
  
  
  • И пак, на то̀зи ета̀п в су̀пер-гнѣ̋здото iU оста̀ват глаго̀ли, нѐразпрѣдѣлѐни по гнѣзда̀.
  
  
  • Између̀ глаго̀литѣ от су̀пер-гнѣ̋здото iU в гнѣ̋здото Rezhu се разпрѣдѣ̀ля имперфектѝвниът̌ глаго̀л спıѫ̨̀ iass, ка̀кто и перфектѝвнитѣ глаго̀ли, образу̀вани от нѐго с прѣдста̀вки: да приспıѫ̨̀ t ia, да проспıѫ̨̀ t ia, да си доспıѫ̨̀ ia, да се наспıѫ̨̀ ia, да се успıѫ̨̀ ia.
  • Глаго̀лът̌ спıѫ̨̀ iass прилѝча на глаго̀литѣ от су̀пер-гнѣ̋здото iu, но̀ то̀й е едносрѝчен и завъ̀ршъкът̌ на осно̀вната му фо̀рма се ока̀зва уда̀рен. Затова̀ со̀фту̌ерът̌ го сла̀га в су̀пер-гнѣ̋здото iU.
  
  
  • (.. скрий го супер-гнѣ̋здото iU ..)  (.. скрий го гнѣ̋здото «Rezhu» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Сво̀йства на глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Rezhu  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼  Сво̀йства на глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Rezhu (.. скрий ги ..) 
  
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Rezhu сѫ урага̀нно сѝлни.
    Тѣ̀ сѫ от 1-во спрежѐние илѝ от 2-ро спрежѐние.
    Принадлѣжѫ̨̀т към нѣ̋кое от су̀пер-гнѣзда̀та  ju,  iu илѝ  iU.
  
  
  • Правила̀та за вѐче отмѣ̀тнѫ̨титѣ сло̀вофо̀рми - сега̀шно врѣме, имперфѐкт, имперфѐктно ѐлово прича̀стие, сега̀шно актѝвно прича̀стие, дѣеприча̀стие и императѝв, важѫ̨̀т и за глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Rezhu.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Rezhu не мѣ̀стıѫ̨т ударѐнието в разлѝчнитѣ си сло̀вофо̀рми, освѣ̀н по правила̀та за императѝвът̌.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Rezhu образу̀ват:
    
    
    • перфѐкт на -ах,
    • перфѐктно ѐлово прича̀стие на -ал,
    • мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие на -ан, и
    • отглаго̀лно сѫществѝтелно на -ане.
  
  
  • Това̀ означа̀ва, че глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Rezhu ѝмат осно̀ва на перфѐктът̌, завъ̀ршваща на -а-, и та̀зи осно̀ва на перфѐктът̌ се по̀лзва ка̀кто за перфѐктът̌, така̀ и за перфѐктното ѐлово прича̀стие, мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие и отглаго̀лното сѫществѝтелно.
    
    
    • Бѐз да е задължѝтелно, осно̀ва на перфѐктът̌, завъ̀ршваща на -а-, мо̀же да се означѝ с латѝнска бу̀ква  a  в i-ма̀ркерът̌, но са̀мо слѣ̀д пъ̀рва бу̀ква  e  илѝ  i.
    • В слу̀чаıът̌ на су̀пер-гнѣ̋здото  ju со̀фту̌ерът̌ нѣ̋ма да объ̀рне внима̀ние на бу̀квата а в i-ма̀ркерът̌.
    
    
    • При тѣ̀зи глаго̀ли осно̀вата на перфѐктът̌ се вѝђа във фо̀рмата на перфѐктът̌ за едѝнствено число̀ 3-то лицѐ, ка̀кто и в оста̀тъчниът̌ инфинитѝв: рѣ̋за, пѝса, пла̀ка, лъ̀га.
  
  
  • Особеността̀ при гнѣ̋здото Rezhu в сѣчѐнието му със су̀пер-гнѣ̋здото  ju е съгла̀сниът̌ зву̀к прѣдѝ гласната -а- в осно̀вата на перфѐктът̌.
    
    

    Завъ̀ршък на осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌	-жѫ̨	-шѫ̨	-чѫ̨	Прѝмѣри
    Ако съгла̀сната -ж-ш-ч- е резулта̀т от 1-вата славя̀нска палатализа̀ция	-га	[-ха]	-ка	лъ̀га, плака
    Ако съгла̀сната -ж-ш- е полу̀чена от -зj-сj- (резулта̀т е от смекча̀ване прѣ̀д ıот)	-за	-са		рѣ̋за, пѝса
    При завъ̀ршък -жѫ̨ на осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌, произхо̀д на съгла̀сната -ж- от 1-вата славя̀нска палатализа̀ция се ука̀зва с латѝнска бу̀ква  k  в i-ма̀ркерът̌ (естѐствено слѣ̀д бу̀ква  e).	§			лъ̀жѫ̨ t ek

  
  
  • (.. скрий ги свойствата ..)  (.. скрий го гнѣ̋здото «Rezhu» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната сигнату̀ра при глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Rezhu  (.. покажи ..) 
• ▼▼  i-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната сигнату̀ра при глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Rezhu (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер разчѝта на i-ма̀ркерът̌, кога̀то разпрѣдѣ̀ля глаго̀литѣ от су̀пер-гнѣзда̀та iU, iu и ju по гнѣзда̀.
  
  
  • В по̀вечето слу̀чаи i-ма̀ркерът̌ при глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Rezhu е задължѝтелен.
  
  
  • Пъ̀рвата - отва̀рящата - бу̀ква на i-ма̀ркерът̌ ука̀зва спрежѐнието:
    
    
    •  i  за 2-ро спрежѐние и
    •  e  за 1-во спрежѐние и
  
  
  • Слѣ̀д отва̀рящата бу̀ква  e  илѝ  i  при глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Rezhu се сла̀га бу̀ква  a , коя̀то ука̀зва, че осно̀вата на перфѐктът̌ завъ̀ршва на -a-.
    
    
    • Ако глаго̀лът̌ е от гнѣ̋здото Rezhu и от су̀пер-гнѣ̋здото iU, то̀ то̀й трѣ̋бва да ѝма i-ма̀ркер  ia .
      
      
      • Напрѝмѣр, спıѫ̨̀ iass.
    
    
    • Ако глаго̀лът̌ е от гнѣ̋здото Rezhu и от су̀пер-гнѣ̋здото iu, то̀ то̀й трѣ̋бва да ѝма i-ма̀ркер  ea .
      
      
      • Напрѝмѣр, кѫ̀пıѫ̨ t ea, дрѣ̀мıѫ̨ ea, ха̀пıѫ̨ t ea.
    
    
    • Ако глаго̀лът̌ е от гнѣ̋здото Rezhu и от су̀пер-гнѣ̋здото ju, то̀ бу̀квата  a  в i-ма̀ркерът̌ не ѐ задължѝтелна.
      
      
      • Ако при това̀ глаго̀лът̌ е от 1-во спрежѐние, тога̀ва i-ма̀ркерът̌  ea  не ѐ задължѝтелен.
        
        
        • Напрѝмѣр, рѣ̀жѫ̨ t, пѝшѫ̨ t, мирѝшѫ̨ t.
      
      
      • Но̀ ако глаго̀лът̌ е от 2-ро спрежѐние, то̀ i-ма̀ркерът̌  i  илѝ  ia  ста̀ва задължѝтелен.
        
        
        • Напрѝмѣр, бѣлѣ̀жѫ̨ t i
  
  
  • Ако глаго̀лът̌ е от гнѣ̋здото Rezhu и от су̀пер-гнѣ̋здото ju, мака̀р че бу̀квата  a  в i-ма̀ркерът̌ не ѐ задължѝтелна, i-ма̀ркерът̌ се нала̀га да се изпо̀лзва, за да се ука̀же с коя̀ съгла̀сна да се замѣсти съгла̀сната -ж- в осно̀вата на перфѐктът̌, далѝ съ̀с -г- илѝ съ̀с -з-.
    
    
    • По подразбѝране се приѐма замѣ̀стваща съгла̀сна -з-.
    
    
    • Латѝнска бу̀ква  k  в i-ма̀ркерът̌ ука̀зва замѣ̀стваща съгла̀сна -г-.
    • Та̀зи бу̀ква не мо̀же да е пъ̀рва в i-ма̀ркерът̌. Прѣдѝ нѐıѫ̨ трѣ̋бва да се сло̀жи бу̀ква  e, коя̀то ука̀зва 1-во спрежѐние.
    
    
    • По то̀зи нач̀н со̀фту̌ерът̌ ще мо̀же да различѝ разлѝчното оформлѐние прѝмѣрно на слѣ̀днитѣ два̀ глаго̀ла:
      
      
      • ма̀жѫ̨ t: ма̀за.
      • лъ̀жѫ̨ t ek: лъ̀га.
  
  
  • (.. скрий го i-маркерът̌ ..)  (.. скрий го гнѣ̋здото «Rezhu» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Тѐст и демонстра̀ция  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Тѐст и демонстра̀ция (.. скрий ..) 
  
  
  

  • рѣ̀жѫ̨ t да зарѣ̀жѫ̨ t да нарѣ̀жѫ̨ t да изрѣ̀жѫ̨ t да разрѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t да напѝшѫ̨ t да запѝшѫ̨ t да изпѝшѫ̨ t да разпѝшѫ̨ t да опѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t да почѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t да разрѣ̨̀шѫ̨ t да срѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t да избъ̀ршѫ̨ t да забъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t да помирѝшѫ̨ t да се размирѝшѫ̨ бѣлѣ̀жѫ̨ t i да забѣлѣ̀жѫ̨ t i да отбѣлѣ̀жѫ̨ t i да ка̀жѫ̨ t да разка̀жѫ̨ t да отка̀жѫ̨ t да нака̀жѫ̨ t да ока̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t да запла̀чѫ̨ t да разпла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek да излъ̀жѫ̨ t ek да залъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek да остъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek да острѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea да задрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea да изкѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea да нака̀пıѫ̨ t ea да сѝпıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea да оску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea да уха̀пıѫ̨ t ea да изпоха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea спıѫ̨̀ iass да прѣспıѫ̨̀ ia да приспıѫ̨̀ t ia да проспıѫ̨̀ t ia да си доспıѫ̨̀ ia да се наспıѫ̨̀ ia да се успıѫ̨̀ ia
    Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми				имперфектѝвен перфектѝвен
    		Гнѣ̋здо:	-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU	транзитѝвен интранзитѝвен
    [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    	Мно̀жествено число̀
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Съ̀с члѣ̀н
    Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
    Имперфѐкт в индикатѝв
    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
    Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
    Оста̀тъчен инфинитѝв
    Отглаго̀лно сѫществѝтелно
    Дѣ̀еприча̀стие
    Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие

  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ демонстрацията ..)  (.. скрий го гнѣ̋здото «Rezhu» ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Остатъчна класификация по гнѣзда: «стоıѫ̨», «берѫ̨» и «снемѫ̨»  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Остатъчна класификация по гнѣзда: «стоıѫ̨», «берѫ̨» и «снемѫ̨»  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄► В то̀зи по̀драздѣ̀л
  • разпрѣдѣлѐнието на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли по гнѣзда трѣ̋бва да бѫ̀де завъ̀ршено.


• ►►  Състоя̀нието до момѐнтът̌  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Състоя̀нието до момѐнтът̌  (.. скрий го ..) 
  
  
  
  

  • Znam	Са̀мо глаго̀лът̌ зна̀ıѫ̨ tt. зна̀ıѫ̨ tt е глаго̀л от су̀пер-гнѣ̋здото Aiu бѐз перфѐкт и пасѝвно прича̀стие, но съ̀с алтернатѝвна фо̀рма «зна̀м» вмѣсто «зна̀ıѫ̨»		ed
    Viju	Едно̀ от на̀й-многобро̀йнитѣ гнѣзда̀ - Завъ̀ршъкът̌ на мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие се ука̀зва в сигнату̀рата.	вѝıѫ̨ tt, пѝıѫ̨ tt, бѝıѫ̨ tt, вѣ̀ıѫ̨ t, пѣ̀ıѫ̨ tt, блѣ̀ıѫ̨, живѣ̀ıѫ̨ t, да чу̀ıѫ̨ tt, плю̀ıѫ̨ tt, жела̀ıѫ̨ t, игра̀ıѫ̨ t	ec
    Laju	Осно̀вната глаго̀лна фо̀рма завъ̀ршва на -а̀ıѫ̨. Оба̀че нѣ̋кои глаго̀ли със сѫ̀щиът̌ завъ̀ршък (жела̀ıѫ̨ t, игра̀ıѫ̨ t) сѫ от гнѣ̋здото Viju.	ла̀ıѫ̨ t, ба̀ıѫ̨ t, ма̀ıѫ̨ се	ea
    Stenu	Осно̀вната глаго̀лна фо̀рма завъ̀ршва на нѐуда̀рено -нѫ̨. Перфѐкт на -ѫ-.	да запо̀чнѫ̨ tt да прибѣ̋гнѫ̨ да дѣ̋нѫ̨ tt	eu
    Ychu	Перфѐкт на -и-:  ii  в i-ма̀ркерът̌ при су̀пер-гнѣ̋зда iu, iU, ju, jU	у̀чѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii строıѫ̨̀ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii	ii
    Mogu	Са̀мо глаго̀лът̌ мо̀гѫ̨ efjjss. Осо̀бени перфѐкт, перфѐктно ѐлово прича̀стие и мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие.		efjjs
    Idu	Са̀мо глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edsss. Нѣ̋ма перфѐкт, перфѐктно ѐлово прича̀стие, мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие и отглаго̀лно сѫществѝтелно.		edsss
    Budu	Са̀мо глаголитѣ да бѫ̀дѫ̨ ef и да прѣбѫ̀дѫ̨ ed. Осо̀бен и алтернатѝвен перфѐкт. Нѣ̋ма перфѐктно ѐлово прича̀стие, мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие и отглаго̀лно сѫществѝтелно.		ss
    Bodu	Перфѐкт на -о-:  eo  в i-ма̀ркерът̌ при су̀пер-гнѣ̋зда u, U, kU	четѫ̨̀ t eo да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy да влѣ̋зѫ̨ eoj пасѫ̨̀ t eo да рекѫ̨̀ t eo да облѣкѫ̨̀ t eo	eo
    Rezhu	Дѐ-ıотѝрана осно̀ва на перфѐктът̌ на нѐуда̀рено -а-. {Су̀пер-гнѣ̋здо ju мѝнус гнѣ̋здото Ychu} илѝ {Су̀пер-гнѣ̋здо iu със  ea  в i-ма̀ркерът̌} илѝ {Су̀пер-гнѣ̋здо iU със  ia  в i-ма̀ркерът̌}. 1-во илѝ 2-ро спрежѐние.	пла̀чѫ̨ t	ek
    		лъ̀жѫ̨ t ek
    		да ка̀жѫ̨ t
    		рѣ̀жѫ̨ t
    		пѝшѫ̨ t
    		бѣлѣ̀жѫ̨ t i	i
    		кѫ̀пıѫ̨ t ea	ea
    		спıѫ̨̀ iass	ia
    XXX_1u	Перфѐкт на уда̀рено -а-.	да взѐмѫ̨	eat
    	Усѐчен перфѐкт на -е-.		eεc
    XXX_1U	Перфѐкт на -ѣ-.	щѫ̨̀ t ejjqs qq	ee
    		спрѫ̨̀ t
    		врѫ̨̀ t
    	Нѣ̋ма перфѐкт.	растѫ̨̀	ed
    	Перфѐкт на -а-.	зовѫ̨̀ t	ea
    	Усѣ̀чен перфѐкт на -а-.	перѫ̨̀ t	eac
    	Усѣ̀чен перфѐкт на -е-.	кълнѫ̨̀ tt	eεc
    	Перфѐкт на -а-.		ea
    XXX_1kU	Перфѐкт на -а-.	тъкѫ̨̀ t	ea
    XXX_2iu	Перфѐкт на -ѣ-.	вѝдıѫ̨ i	iet
    	Усѣ̀чен перфѐкт на -ѣ̋-.	мѐлıѫ̨ t i	iec
    	Усѣ̀чен перфѐкт на -а-.	ко̀лıѫ̨ t i	iac
    XXX_2iU	Перфѐкт на -ѣ-.	вървıѫ̨̀ стоıѫ̨̀	ie
    XXX_2jU	Перфѐкт на -ѣ-.	държѫ̨̀ t ij	ie
    		мълчѫ̨̀ t i	ie

  
  
  • (.. скрий го моментното състояние ..)  (.. скрий ıѫ̨ остатъчната класификация на глаголитѣ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..) 


• ►►  Какво̀ оста̀ва необхва̀нѫ̨то  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Какво̀ оста̀ва необхва̀нѫ̨то  (.. скрий го ..) 
  
  
  
  

  • Прѝмѣрен глаго̀л	Су̀пер-гнѣ̋здо	Спрежѐние	Осно̀ва на перфѐктът̌	i-ма̀ркер	Описа̀ние	Назначѐно гнѣ̋здо
    щѫ̨̀ t ejjqs qq	U	1-во	щѣ̋	eeе	Перфѐкт на уда̀рено -ѣ-	Stoju
    спрѫ̨̀ t			спрѣ̋	eeе
    врѫ̨̀ t			врѣ̋	eeе
    стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ τ	iU	2-ро	стоѣ̋ вървѣ̋	iee
    мълчѫ̨̀ t i	jU		мълчѣ̋	ieе
    държѫ̨̀ t ij			държѣ̋	ieеj
    вѝдıѫ̨ t i	iu		видѣ̋	ieе
    мѐлıѫ̨ t i			млѣ̋	ieеc	Усѣ̀чен перфѐкт на уда̀рено -ѣ-	Stoju
    ко̀лıѫ̨ t i			кла̀	iаc	Усѣ̀чен перфѐкт на уда̀рено -а-	Beru
    перѫ̨̀ t ea	U	1-во	пра̀	eac	Усѣ̀чен перфѐкт на -а-	Beru
    зовѫ̨̀ t ea			зова̀	ea	Перфѐкт на -а-
    тъкѫ̨̀ t ea			тъка̀	ea
    растѫ̨̀ ed				ed	Нѣ̋ма перфѐкт	Stoju
    кълнѫ̨̀ tt			клѐ	eεc	Усѣ̀чен перфѐкт на -е-	Snemu
    			кълна̀	ea	Перфѐкт на -а-	Beru
    да взѐмѫ̨	u		взѐ	eεc	Усѣ̀чен перфѐкт на -е-	Snemu
    			взема̀	eat	Перфѐкт на уда̀рено -а-	Beru

  
  
  • (.. скрий го досега необхванѫ̨тото ..)  (.. скрий ıѫ̨ остатъчната класификация на глаголитѣ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..) 


• ◄► В то̀зи момѐнт
  • разпрѣдѣлѐнието на оста̀нѫ̨литѣ урага̀нно сѝлни глаго̀ли по спрежѐния пъ̀рво и вто̀ро ще бѫ̀де забра̀вено.
  • Разпрѣдѣлѐнието по спрежѐния е зарадѝ осно̀вата на сега̀шно врѣ̀ме (и на имперфѐктът̌).
  
  
  • А в то̀зи момѐнт ва̀жна е осно̀вата на перфѐктът̌.
  • Според осно̀вата на перфѐктът̌ оста̀нѫ̨литѣ урага̀нно сѝлни глаго̀ли мо̀гѫ̨т да се разпрѣдѣлıѫ̨̀т в три гнѣзда̀:
    
    
    • Stoju: осно̀ва на уда̀рено -ѣ̋-.
      • стоıѫ̨̀: стоѣ̋х
    
    
    • Beru: осно̀ва на -a-.
      • берѫ̨̀ t ea: бра̀х
    
    
    • Snemu: осно̀ва на уда̀рено -е-, коѐ произхо̀ђа от ста̀ра прѣ̀дна но̀совка.
      • да снѐмѫ̨ tt eec: снѐх
  
  
  • Тѣ̀зи трѝ гнѣзда̀ ѝмат о̀бща черта̀: перфѐктното ѐлово прича̀стие и мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие се образу̀ват то̀чно от осно̀вата на перфѐктът̌.


• ►►  Гнѣ̋здото Stoju  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Гнѣ̋здото Stoju  (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Stoju сѫ урага̀нно сѝлни.
    Тѣ̀ сѫ от 1-во спрежѐние илѝ от 2-ро спрежѐние.
    Принадлѣжѫ̨̀т към нѣ̋кое от су̀пер-гнѣзда̀та  U,  iU,  jU илѝ  iu.
  
  
  • Правила̀та за вѐче отмѣ̀тнѫ̨титѣ сло̀вофо̀рми - сега̀шно врѣме, имперфѐкт, имперфѐктно ѐлово прича̀стие, сега̀шно актѝвно прича̀стие, дѣеприча̀стие и императѝв, важѫ̨̀т и за глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Stoju.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Stoju образу̀ват:
    
    
    • перфѐкт на -ѣ̋х,
    • перфѐктно ѐлово прича̀стие на -ѣ̋л, и
    • мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие на -ѣ̋н.
    
    
    • При тѣ̀зи фо̀рми ударѐнието се мѣ̀сти на завъ̀ршъкът̌, ако вѐче не ѐ било̀ та̀м.
  
  
  • Това̀ означа̀ва, че глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Stoju ѝмат осно̀ва на перфѐктът̌, завъ̀ршваща на уда̀рено -ѣ̋-, и та̀зи осно̀ва на перфѐктът̌ се по̀лзва ка̀кто за перфѐктът̌, така̀ и за перфѐктното ѐлово прича̀стие и за мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие.
  
  
  • Отглаго̀лно сѫществѝтелно завъ̀ршва на -ѐне и по̀-рѣ̋дко на -а̀не.
  
  
  • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер обикновѐно разпозна̀ва глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Stoju, бѐз да е ну̀жен i-ма̀ркер.
    
    
    • Разпозна̀ва ги по су̀пер-гнѣ̋здото, слѣд като изклю̀чи принадлѣ̀жност към дру̀ги гнѣзда̀.
    
    
    • Ако всѐ се нала̀га да се означѝ принадлѣ̀жност към гнѣ̋здото Stoju, това̀ ста̀ва с двѣ̀ латѝнски букви ee в i-ма̀ркерът̌.
      
      
      • i-ма̀ркер eee илѝ iee (според спрежѐнието пъ̀рво илѝ вто̀ро) ука̀зва осно̀ва на перфѐктът̌, завъ̀ршваща на -ѣ̋.
      • Мнемо̀ника: бу̀квата ѣ е извѣ̀стна и с назва̀нието си "ѐ дво̀йно".
  
  
  • Трѝ осо̀бености се наблюда̀ват при глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Stoju.
    
    
    • Ако глаго̀ли от гнѣ̋здото Stoju ѝма уда̀рен завъ̀ршък -жѫ̨̀/ -чѫ̨̀/ -шѫ̨̀, на осно̀вната си фо̀рма, то̀ то̀й ѝма осно̀ва на перфѐктът̌, завъ̀ршваща на -жѣ̋/ -чѣ̋/ -шѣ̋, ка̀кто се пола̀га за това̀ гнѣ̋здо.
      
      
      • Но̀ според традицио̀нниът̌ правопѝс вмѣсто -жѣ̋/ -чѣ̋/ -шѣ̋ се пѝше -жа̀/ -ча̀/ -ша̀.
      • Двѣ̀тѣ написа̀ния нѣ̋ма ка̀к да звучѫ̨̀т разлѝчно.
      
      
      • То̀чно при тѣ̀зи глаго̀ли отглаго̀лното сѫществѝтелно завъ̀ршва на -а̀не, а нѐ на -ѐне.
    
    
    • За ра̀злика от оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли от гнѣ̋здото Stoju, ударѐнието в осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌ мѐлıѫ̨ t ieecss не па̀да на завъ̀ршъкът̌.
      
      
      • При перфѐктът̌, перфѐктното ѐлово прича̀стие и мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие се нала̀га ударѐнието да се прѣмѣ̀сти на кра̀йното ѣ̋.
      
      
      • Загу̀била ударѐнието си, гла̀сната е изпа̀да: млѣ̋х, млѣ̋л, млѣ̋н.
      
      
      • Сѫ̀щото поведѐние ѝма и глаго̀лът̌ да смѐлıѫ̨ t ieec.
    
    
    • Глаго̀лът̌ растѫ̨̀ edss нѣ̋ма перфѐкт, нѝто перфѐктно ѐлово прича̀стие, нѝто мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие.
      
      
      • При нѐго осно̀вата на перфѐктът̌ е нѐопрѣдѣлѐна.
      • Но со̀фту̌ерът̌ го е разпрѣдѣлѝл в гнѣ̋здото Stoju и то̀ е оста̀вен та̀м.
  
  
  • (.. скрий го гнѣ̋здото Stoju ..)  (.. скрий ıѫ̨ остатъчната класификация на глаголитѣ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..) 


• ►►  Гнѣ̋здото Beru  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Гнѣ̋здото Beru  (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Beru сѫ урага̀нно сѝлни.
    Тѣ̀ сѫ от 1-во спрежѐние илѝ от 2-ро спрежѐние.
    Принадлѣжѫ̨̀т към нѣ̋кое от су̀пер-гнѣзда̀та  U,  kU,  iu илѝ  u.
  
  
  • Правила̀та за вѐче отмѣ̀тнѫ̨титѣ сло̀вофо̀рми - сега̀шно врѣме, имперфѐкт, имперфѐктно ѐлово прича̀стие, сега̀шно актѝвно прича̀стие, дѣеприча̀стие и императѝв, важѫ̨̀т и за глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Beru.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Beru образу̀ват:
    
    
    • перфѐкт на -а̀х,
    • перфѐктно ѐлово прича̀стие на -а̀л, и
    • мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие на -а̀н.
    
    
    • При тѣ̀зи фо̀рми ударѐнието се мѣ̀сти на завъ̀ршъкът̌, ако вѐче не ѐ било̀ та̀м.
  
  
  • Това̀ означа̀ва, че глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Beru ѝмат осно̀ва на перфѐктът̌, завъ̀ршваща на уда̀рено -а̀-, и та̀зи осно̀ва на перфѐктът̌ се по̀лзва ка̀кто за перфѐктът̌, така̀ и за перфѐктното ѐлово прича̀стие и за мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие.
  
  
  • Отглаго̀лно сѫществѝтелно завъ̀ршва на -не, а ако е двусрѝчно - на -нѐ.
  
  
  • Латѝнската бу̀ква а в i-ма̀ркерът̌ ука̀зва, че осно̀вата на перфѐктът̌ завъ̀ршва на -а.
    
    
    • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Beru трѣ̋бва да сѫ маркѝрани с та̀зи бу̀ква, за да мо̀же со̀фту̌ерът̌ да ги разпозна̀е.
    • То̀ест, тѣ̀ трѣ̋бва да ѝмат i-ма̀ркер ea илѝ ia (според спрежѐнието пъ̀рво илѝ вто̀ро).
  
  
  • Трѝ осо̀бености се наблюда̀ват при глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Beru.
    
    
    • В осно̀внитѣ си вѐрсии глаго̀литѣ да взѐмѫ̨ tt eec и кълнѫ̨̀ tt eecss принадлѣжѫ̨̀т към гнѣ̋здото Snemu, но тѣ̀ имат алтернатѝвни вѐрсии да взѐмѫ̨ ea и кълнѫ̨̀ tt eass от гнѣ̋здото Beru.
      
      
      • Забѣлѣ̀жка: да взѐмѫ̨ tt eec и да взѐмѫ̨ ea мо̀гѫ̨т да се смѣ̋тат за два̀ разлѝчни глаго̀ла с едно̀ и сѫ̀що значѐние. Сѫ̀щото се отна̀ся и за глаго̀литѣ кълнѫ̨̀ tt eecss и кълнѫ̨̀ tt eass. И при дру̀ги слу̀чаи мо̀же бѝ е па̀к така̀.
    
    
    • За ра̀злика от оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли от гнѣ̋здото Beru, ударѐнието в осно̀вната фо̀рма на глаго̀литѣ ко̀лıѫ̨ t iiss и да взѐмѫ̨ ea не па̀да на завъ̀ршъкът̌.
      
      
      • При перфѐктът̌, перфѐктното ѐлово прича̀стие и мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие се нала̀га ударѐнието да се прѣмѣ̀сти на кра̀йното а̀.
    
    
    • И тъ̀й, ударѐнието в осно̀вата на перфѐктът̌ при глаго̀ли от гнѣ̋здото Beru па̀да на кра̀йното а̀, коѐто е исторѝчески дъ̀лго.
      
      
      • В то̀ва положѐние, ако гла̀сната в прѣ̀дната срѝчка е исторѝчески кра̀тка (е,о), тя̀ изпа̀да:
        
        
        • берѫ̨̀ t ea: бра̀,
        • перѫ̨̀ t ea: пра̀,
        • ко̀лıѫ̨ t ia: кла̀.
        
        
        • Не ста̀ва ду̀ма за глаго̀литѣ да взѐмѫ̨ ea и кълнѫ̨̀ tt eass.
      
      
      • В ново-бъ̀лгарски при редѝца глаго̀ли от гнѣ̋здото Beru ко̀ренната гла̀сна е възстановѐна и това̀ изпа̀дане на гла̀сната не сѐ наблюда̀ва:
        
        
        • зовѫ̨̀ t eass: зова̀,
        • тъкѫ̨̀ t ea: тъка̀.
        
        
        • Но в ру̀ски изпадането на гла̀сната се па̀зи: звал, ткал.
  
  
  • (.. скрий го гнѣ̋здото Beru ..)  (.. скрий ıѫ̨ остатъчната класификация на глаголитѣ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..) 


• ►►  Гнѣ̋здото Snemu  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Гнѣ̋здото Snemu  (.. скрий го ..) 
  
  
  
  • Гнѣ̋здото Snemu приютя̀ва глаго̀литѣ, при коѝто осно̀вата на перфѐктът̌ завъ̀ршва на ма̀лък ю̀с (на ста̀рата прѣ̀дна но̀совка). В ново-бъ̀лгарски това̀ се прѣдста̀вя като обикновѐно е.
    
    
    • Отклонѐние. За ма̀лкиът̌ ю̀с (прѣ̀дната но̀совка) е била̀ прѣдназначѐна бу̀квата Я, но нѝе сме свѝкнѫ̨ли да ıѫ̨ употрѣбя̀ваме та̀зи бу̀ква с ру̀ското ӥ звучѐне. На врѣ̀мето На̀йден Гѐров се е опѝтал да ӥ въ̀рне на та̀зи бу̀ква автентѝчното ӥ звучѐне, но не ѐ успѣ̋л. Това̀ вѐче е causa perduta.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Snemu сѫ от 1-во спрежѐние.
  • Тѣ̀ ѝдват от двѣ̀ су̀пер-гнѣзда̀: u и U.
    
    
    • От су̀пер-гнѣ̋здото u е глаго̀лът̌ да взѐмѫ̨ tt eec.
    
    
    • От су̀пер-гнѣ̋здото U е глаго̀лът̌ кълнѫ̨̀ tt eecss.
  
  
  • Глаго̀литѣ, образу̀вани с прѣдста̀вки от сѫ̀щиът̌ ко̀рен сѫ несъмнѣ̀но от това̀ гнѣ̋здо Snemu:
    
    
    • да снѐмѫ̨ tt eec, да отнѐмѫ̨ tt eec, да поѐмѫ̨ tt eec, да наѐмѫ̨ tt eec, да прѣвзѐмѫ̨ tt eec,
    • да закълнѫ̨̀ tt eecss, да прокълнѫ̨̀ tt eecss.
  
  
  • Докато два̀та глаго̀ла да взѐмѫ̨ tt eec и кълнѫ̨̀ tt eecss. ѝмат алтернатѝвни вѐрсии от гнѣ̋здото Beru: да взѐмѫ̨ ea и кълнѫ̨̀ tt eass.
  
  
  • Правила̀та за вѐче отмѣ̀тнѫ̨титѣ сло̀вофо̀рми - сега̀шно врѣме, имперфѐкт, имперфѐктно ѐлово прича̀стие, сега̀шно актѝвно прича̀стие, дѣеприча̀стие и императѝв, важѫ̨̀т и за глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Snemu.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Snemu образу̀ват:
    
    
    • перфѐкт на -ѐх,
    • перфѐктно ѐлово прича̀стие на -ѐл, и
    • мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие на -ѐт.
  
  
  • Това̀ означа̀ва, че глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Snemu ѝмат осно̀ва на перфѐктът̌, завъ̀ршваща на уда̀рено -ѐ-, и та̀зи осно̀ва на перфѐктът̌ се по̀лзва ка̀кто за перфѐктът̌, така̀ и за перфѐктното ѐлово прича̀стие и за мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие.
  
  
  • Едѝнствениът̌ имперфектѝвен глагол от гнѣ̋здото Snemu кълнѫ̨̀ tt eecss образу̀ва отглаго̀лно сѫществѝтелно на -не.
  
  
  • За да мо̀же со̀фту̌ерът̌ да ги разпозна̀е, глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Snemu трѣ̋бва да сѫ означѐни с двѣ̀ латѝнски бу̀кви ee в нача̀лото на i-ма̀ркерът̌ си.
    
    
    • Пъ̀рвото e означа̀ва 1-во спрежѐние,
    • а вто̀рото e ука̀зва, че осно̀вата на перфѐктът̌ завъ̀ршва на -е.
  
  
  • Съгла̀снитѣ -м- и -н- от завъ̀ршъцитѣ -мѫ̨ и -нѫ̨̀ на осно̀вната фо̀рма на глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Snemu при образу̀ването на осно̀вата им на перфѐктът̌ сѫ се сливали с гла̀сната е, прида̀вайки ӥ но̀сов прѝзвук и измѣ̀няйки ıѫ̨ в ма̀лък ю̀с.
    
    
    • А по̀слѣ в ново-бъ̀лгарски но̀совиът̌ прѝзвук е изчѐзнѫ̨л и ма̀лкиът̌ ю̀с е ста̀нѫ̨л обикновѐно е.
  
  
  • (.. скрий го гнѣ̋здото Snemu ..)  (.. скрий ıѫ̨ остатъчната класификация на глаголитѣ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..) 


• ►►  Тѐст и демонстра̀ция  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Тѐст и демонстра̀ция (.. скрий ..) 
  
  
  

  • Stoju:  стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss растѫ̨̀ edss
    Beru:  берѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass тъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia ко̀лıѫ̨ t iiss да взѐмѫ̨ ea да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eass кълнѫ̨̀ tt eecss
    Snemu:  да снѐмѫ̨ tt eec да отнѐмѫ̨ tt eec да наѐмѫ̨ tt eec да поѐмѫ̨ tt eec да прѣвзѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ ea кълнѫ̨̀ tt eecss кълнѫ̨̀ tt eass
    Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми				имперфектѝвен перфектѝвен
    		Гнѣ̋здо:	-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU	транзитѝвен интранзитѝвен
    [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    	Мно̀жествено число̀
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Съ̀с члѣ̀н
    Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
    Имперфѐкт в индикатѝв
    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
    Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
    Оста̀тъчен инфинитѝв
    Отглаго̀лно сѫществѝтелно
    Дѣ̀еприча̀стие
    Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие

  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ демонстрацията ..)  (.. скрий ıѫ̨ остатъчната класификация на глаголитѣ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..) 


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Перфект, перфектно елово причастие, минѫ̨ло пасивно причастие  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Перфект, перфектно елово причастие, минѫ̨ло пасивно причастие  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ►►  Осно̀ви на глаго̀лът̌  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Осно̀ви на глаго̀лът̌  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Всѣ̀ки глаго̀л (всѣ̋ка глаго̀лна лексѐма) се прѣдста̀вя с осно̀вната си фо̀рма, коя̀то се да̀ва в рѣ̀чницитѣ и коя̀то прѣдставля̀ва фо̀рмата за сега̀шно врѣме едѝнствено число̀ 1-во лицѐ.
    
    
    • В сигнату̀рата на глаго̀лът̌ уча̀ства ѝменно осно̀вната му фо̀рма.
    • Разрабо̀тваниът̌ ту̀ка со̀фту̌ер приѐма на вхо̀дът̌ си осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌ като ча̀ст от сигнату̀рата му.
    
    
    • Освѣ̀н с осно̀вната си фо̀рма, всѣ̀ки глаго̀л ни се прѣдста̀вя и с двѣ̀ осно̀ви:
      
      
      • сега̀шна осно̀ва или осно̀ва на сега̀шното врѣ̀ме, и
      • осно̀ва на перфѐктът̌.
  
  
  • Осно̀вата на сега̀шното врѣ̀ме
    
    
    • съвпа̀да с фо̀рмата за едѝнствено число̀ 3-то лицѐ в сега̀шното врѣ̀ме.
    
    
    • Тя̀ мо̀же да завъ̀ршва на -е, на -и илѝ на нѐуда̀рено -а и в завѝсимост от това̀ глаго̀литѣ се разпрѣдѣ̀лят съотвѣ̀тно в 1-во, 2-ро и 3-то спрежѐние.
  
  
  • При мно̀го глаго̀ли двѣ̀тѣ осно̀ви съвпа̀дат.
    
    
    • Напрѝмѣр при сла̀битѣ глаго̀ли, гнѣ̋здото Weak.
    • Ка̀кто и в гнѣ̋здото Ychu.
  
  
  • (.. скрий ги глаголнитѣ основи ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за перфектът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄► То̀зи по̀драздѣ̀л е посветѐн на осно̀вата на перфѐктът̌.
  • От нѐıѫ̨ се образу̀ват слѣ̀днитѣ про̀сти глаго̀лни фо̀рми:
  
  
  • перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме),
  • перфѐктно (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) ѐлово (актѝвно) прича̀стие, и
  • мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие.


• ◄► Фо̀рмитѣ за перфѐктът̌ се образу̀ват от
  • осно̀вата на перфѐктът̌ със слѣ̀днитѣ оконча̀ния:
  
  

  • Едѝнствено число̀			Мно̀жествено число̀
    1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    -х	-	-	-хме	-хте	-хѫ̨

  
  
  • Ако осно̀вата на перфѐктът̌ завъ̀ршва на (нѐуда̀рено) -о, а това̀ ста̀ва при глаго̀литѣ от гнѣзда̀та Bodu и Am, завъ̀ршващата гла̀сна -о в едѝнствено число 2-ро и 3-то лицѐ се измѣ̀ня в -е.
  
  
  • В оста̀нѫ̨литѣ слу̀чаи осно̀вата на перфѐктът̌ съвпа̀да с фо̀рмитѣ на перфѐктът̌ за едѝнствено число 3-то и 2-ро лицѐ.


• ►►  Перфѐктното ѐлово прича̀стие  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Перфѐктното ѐлово прича̀стие,  (.. скрий ..) 
  • нарѝчано о̀ще мѝнѫ̨ло свъ̀ршено актѝвно прича̀стие,
  • се образу̀ва с доба̀вяне на оконча̀нието -л- към осно̀вата на перфѐктът̌.
  
  
  • Глаго̀литѣ от гнѣзда̀та Bodu и Am - тѣ̀зи, при коѝто осно̀вата на перфѐктът̌ завъ̀ршва на -о, па̀к сѫ изключѐние.
    
    
    • Завъ̀ршващата гла̀сна -о- се измѣ̀ня в -ъ- и така̀ перфѐктното ѐлово прича̀стие при тѣ̀зи глаго̀ли завъ̀ршва на -ъл.
    
    
    • Оба̀че, гла̀сната -ъ- в сла̀ба позѝция изпа̀да.
    • Освѣ̀н това̀, гла̀сната -ъ- прѣдизвѝква изпа̀дане на прѣдшѐстваща съгла̀сна -д- или -т- в ю̀жно-славя̀нски и ѝзточно-славя̀нски.
    
    
    • И о̀ще нѣ̀що. Глаго̀литѣ, полу̀чени с прѣдста̀вка от глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edsss, образу̀ват перфѐктно ѐлово прича̀стие от дру̀г ко̀рен.
  
  
  • Перфѐктното ѐлово прича̀стие, както и имперфѐктното ѐлово прича̀стие, е мѝнѫ̨ло актѝвно прича̀стие.
  
  
  • Перфѐктното ѐлово прича̀стие, както и имперфѐктното ѐлово прича̀стие, уча̀ства в аналитѝчни (сло̀жни) глаго̀лни фо̀рми.
  
  
  • Перфѐктното ѐлово прича̀стие е отглаго̀лно прилага̀телно и като тако̀ва то̀ мо̀же да изпълня̀ва фу̀нкции на атрибу̀т (опрѣдѣлѐние) и предика̀т (сказу̀емно опрѣдѣлѐние) в изрѣчѐнието (нарѐд с това̀ да уча̀ства в аналитѝчни глаго̀лни фо̀рми).
  
  
  • Перфѐктното ѐлово прича̀стие е прича̀стие, то̀ест отглаго̀лно прилага̀телно, и си ѝма фо̀рми бѐз члѣ̀н и съ̀с члѣ̀н за двѣ̀тѣ числа̀ и за трѝтѣ рода в едѝнствено число̀.
  
  
  • (.. скрий го перфѐктното елово причастие ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за перфектът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие ѝмат  (.. скрий ..) 
  • са̀мо транзитѝвнитѣ (прѣ̀ходнитѣ) глаго̀ли.
  
  
  • Нѐпрѣ̀ходнитѣ (интранзитѝвнитѣ) глаго̀ли нѣ̋мат мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие.
  • Транзитѝвността на глаго̀литѣ бѣ̀ обсѫ̀дена в то̀зи по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие е прича̀стие, то̀ест отглаго̀лно прилага̀телно, и си ѝма фо̀рми бѐз члѣ̀н и съ̀с члѣ̀н за двѣ̀тѣ числа̀ и за трѝтѣ рода в едѝнствено число̀.
  
  
  • Мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие е отглаго̀лно прилага̀телно и като тако̀ва то̀ мо̀же да изпълня̀ва фу̀нкции на атрибу̀т (опрѣдѣлѐние) и предика̀т (сказу̀емно опрѣдѣлѐние) в изрѣчѐнието.
  
  
  • В това̀ изложѐние на синтактѝчни ѝзрази, в коѝто уча̀ства мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие, не ѝм се призна̀ва стату̀т на аналитѝчни глаго̀лни фо̀рми.
  
  
  • По пра̀вило, с изключѐнията от коѐто ще се занима̀ваме по̀слѣ, мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие се образу̀ва, като към осно̀вата на перфѐктът̌ се доба̀ви оконча̀ние -н илѝ -т.
    
    
    • Оконча̀нието -т е архаѝчно. То̀ ни е ѝндо-европѐйско наслѣ̀ство.
      
      
      • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер сла̀га това̀ оконча̀ние при дво̀йно tt като ма̀ркер за транзитѝвност.
    
    
    • Оконча̀нието -н е по̀-но̀во. То̀ си е чѝста славя̀нщина.
      
      
      • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер сла̀га това̀ оконча̀ние при единѝчно t като ма̀ркер за транзитѝвност.
    
    
    • При глаго̀литѣ от нѣ̋кои гнѣзда̀ оконча̀нието е вѝнѫги -н: Weak, Ychu, Laju, Bodu, Am, Stoju, Rezhu,
    • При глаго̀литѣ от дру̀ги гнѣзда̀ оконча̀нието е вѝнѫги -т: Stenu, Snemu.
    • В гнѣзда̀та Viju и Beru. се срѣ̀щат и двѣ̀тѣ оконча̀ния.
    • В гнѣзда̀та Sum, Budu, Znam, Idu, Mogu нѣ̋ма глаго̀ли, ѝмащи мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие.
  
  
  • Оконча̀нията сѫ тѣ̀зи, -н илѝ -т, но тѣ̀ мо̀же да се доба̀вят към измѣнѐна осно̀ва на перфѐктът̌, и в това̀ се състоıѫ̨̀т изключѐнията.
    
    
    • В гнѣ̋здото Ychu кра̀йното -и от осно̀вата на перфѐктът̌ се замѣ̀ня с -е, прѣди да се доба̀ви оконча̀нието -н. Ударѐнието не сѐ мѣ̀сти.
    
    
    • Подо̀бно нѣ̀що се слу̀чва и в гнѣзда̀та Bodu и Am. Кра̀йното -о- от осно̀вата на перфѐктът̌ се замѣ̀ня с -е, прѣди да се доба̀ви оконча̀нието -н. Ударѐнието не сѐ мѣ̀сти.
  
  
  • (.. скрий го минѫ̨лото пасивно причастие ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за перфектът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Тѐст и демонстра̀ция  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Тѐст и демонстра̀ция  (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Зелѐнитѣ етикѐтчета в лѣ̀виът̌ кра̀й сѫ прѣпра̀тки към описа̀нието на гнѣ̋здото.
  • Жъ̀лтитѣ етикѐтчета в лѣ̀виът̌ кра̀й ука̀зват завъ̀ршъкът̌ на осно̀вата на перфѐктът̌ за теку̀щиът̌ рѐд.
  
  

  • Sum: глаго̀лът̌ съм.			съм
    Budu: глаго̀лът̌ да бѫ̀дѫ̨.  Ѝма двѣ фо̀рми на перфѐкт.			да бѫ̀дѫ̨ ef да бѫ̀дѫ̨ ekf
    Znam: глаго̀лът̌ зна̀ıѫ̨ tt.  Нѣ̋ма перфѐкт.			зна̀ıѫ̨ tt
    Weak: гнѣ̋здото на сла̀битѣ глаго̀ли.  Осно̀вата на перфѐктът̌ завъ̀ршва на нѐуда̀рено -а  и съвпа̀да с осно̀вата на сега̀шно врѣ̀ме.  Слѣдова̀телно, в 3-то лицѐ едѝнствено число̀ фо̀рмитѣ за  перфѐкт и сега̀шно врѣ̀ме съвпа̀дат.  -а			ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t да поглѐдам t поглѐђам t съвпа̀дам па̀дам ста̀вам слу̀шам t да послу̀шам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t смѣ̀нıам t подкрѣ̀пıам t доба̀вıам t
    Ychu:  Глаго̀литѣ от това̀ гнѣ̋здо сѫ от 2-ро спрежѐние.  При тѣ̋х осно̀вата на перфѐктът̌ завъ̀ршва на -и,  нѐуда̀рено илѝ уда̀рено,  и съвпа̀да с осно̀вата на сега̀шно врѣ̀ме.  Слѣдова̀телно, в 3-то лицѐ едѝнствено число̀ фо̀рмитѣ за  перфѐкт и сега̀шно врѣ̀ме съвпа̀дат.  Разпозна̀ват се по бу̀квитѣ ii в i-ма̀ркерът̌.  -и/-ѝ			у̀чѫ̨ t ii да нау̀чѫ̨ t ii да проу̀чѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да разрабо̀тıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii кроıѫ̨̀ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii
    Viju:  Глаго̀литѣ от това̀ гнѣ̋здо сѫ от 1-во спрежѐние,  и осно̀вата им за сега̀шно врѣ̀ме  завъ̀ршва на нѐуда̀рено -е,  прѣдшѐствано от уда̀рена гла̀сна.  За да се полу̀чи осно̀вата на перфѐктът̌,  завъ̀ршващото -е се ма̀ха.  Слѣдова̀телно, осно̀вата на перфѐктът̌ завъ̀ршва на  нѣ̋коя уда̀рена гла̀сна: -ѝ/-а̀/ѣ̋/я̀/у̀/ю̀.  -ѝ/-а̀/-ѣ̋/-я̀/-у̀/-ю̀			вѝıѫ̨ tt да извѝıѫ̨ tt да навѝıѫ̨ tt да развѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да изпѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt да набѝıѫ̨ tt да разбѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt да прочу̀ıѫ̨ tt да се прочу̀ıѫ̨ плю̀ıѫ̨ tt игра̀ıѫ̨ t да поигра̀ıѫ̨ да изигра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t да пожела̀ıѫ̨ t живѣ̀ıѫ̨ t да поживѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t да остарѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess да повлия̀ıѫ̨ t
    Laju:  Глаго̀литѣ от това̀ гнѣ̋здо сѫ от 1-во спрежѐние,  и осно̀вата им за сега̀шно врѣ̀ме  завъ̀ршва на нѐуда̀рено -е,  прѣдшѐствано от уда̀рена гла̀сна -а̀-.  По пра̀вилото ка̀кто при гнѣ̋здото Viju,  бѝхѫ̨ се полу̀чили кра̀тки едносрѝчни фо̀рми  на перфѐктът̌: ла̀,ма̀,ва̀,ба̀.  В гнѣ̋здото Laju това̀ е избѣ̋гнѫ̨то:  осно̀вата на перфѐктът̌ завъ̀ршва на доба̀вено -я  -я			ла̀ıѫ̨ t да изла̀ıѫ̨ да пола̀ıѫ̨ да разла̀ıѫ̨ t уха̀ıѫ̨ благоуха̀ıѫ̨ ea ма̀ıѫ̨ се да се пома̀ıѫ̨ да ома̀ıѫ̨ t да зама̀ıѫ̨ t да сма̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ да поба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t да изва̀ıѫ̨ t ка̀ıѫ̨ се да ока̀ıѫ̨ t да се пока̀ıѫ̨ тра̀ıѫ̨ да изтра̀ıѫ̨ t да потра̀ıѫ̨ да си затра̀ıѫ̨
    Stenu:  Това̀ гнѣ̋здо се състоѝ от глаго̀литѣ от 1-во спрежѐние,  осно̀вната (рѣ̀чниковата) фо̀рма на които  завъ̀ршва на нѐуда̀рено -нѫ̨,  Осно̀вата на перфѐктът̌ при тѣ̀зи глаго̀ли  съвпа̀да ѝменно с рѣ̀чниковата (осно̀вната) им фо̀рма.  -нѫ̨			да ста̀нѫ̨ да заста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨ да приста̀нѫ̨ да дѣ̋нѫ̨ tt да вдѣ̋нѫ̨ tt да надѣ̋нѫ̨ tt да въ̀рнѫ̨ tt да отвъ̀рнѫ̨ tt да повъ̀рнѫ̨ tt да объ̀рнѫ̨ tt да прѣобъ̀рнѫ̨ tt да простѐнѫ̨ да загѝнѫ̨ да прѣгѫ̀рнѫ̨ tt да загѫ̀рнѫ̨ tt да загъ̀нѫ̨ tt да разгъ̀нѫ̨ tt да прѣгъ̀нѫ̨ tt да сгъ̀нѫ̨ tt да спъ̀нѫ̨ tt да прѣпъ̀нѫ̨ tt да разпъ̀нѫ̨ tt да опъ̀нѫ̨ tt да понѝкнѫ̨ да внѝкнѫ̨ да уга̀снѫ̨ да зага̀снѫ̨ да прѣбѫ̀днѫ̨ стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt
    Snemu:  Глаго̀литѣ от това̀ гнѣ̋здо сѫ от 1-во спрежѐние.  Тѣ̋хната осно̀ва на перфѐктът̌ завъ̀ршва на  уда̀рен ма̀лък ю̀с (ста̀ра прѣ̀дна но̀совка), ко̀йто  в ново-бъ̀лгарски е загу̀бил но̀совиът̌ си прѝзвук  и е ста̀нѫ̨л обикновѐно -е.  Но̀совиът̌ прѝзвук е слѣда̀ от  изчѐзнѫ̨ли съгла̀сни -м- илѝ -н-,  коѝто о̀ще присѫ̀тстват в сега̀шната осно̀ва.  Глаго̀литѣ от това̀ гнѣ̋здо се разпозна̀ват по i-ма̀ркерът̌ си.  -е			да снѐмѫ̨ tt eec да отнѐмѫ̨ tt eec да наѐмѫ̨ tt eec да поѐмѫ̨ tt eec да прѣвзѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eecss да прокълнѫ̨̀ tt eec
    Bodu, Am:  Глаго̀литѣ от тѣ̀зи гнѣзда̀ сѫ от 1-во спрежѐние.  Тѣ̋хната осно̀ва на перфѐктът̌ завъ̀ршва на нѐуда̀рено -о,  коѐто в едѝнствени число̀ 2-ро и 3-то лицѐ се измѣ̀ня в -е,  в ѐловото прича̀стие - в -ъл,  а в пасѝвното прича̀стие - в -ен.  Пъ̀рвата палатализа̀ция се прила̀га,  ако ѝма усло̀вия за нѐıѫ̨.  Звукъ̀т̌ -ъ- от оконча̀нието -ъл изпа̀да в сла̀ба позѝция  и прѣдизвѝква изпа̀дане на прѣдшѐстваща съгла̀сна -т- илѝ -д-.  Idu: глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edsss нѣ̋ма перфѐкт.   Глаго̀литѣ, полу̀чени с прѣдста̀вка от глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edsss,  принадлѣжѫ̨̀т към гнѣ̋здото Bodu,  но образу̀ват перфѐктно ѐлово прича̀стие от дру̀г ко̀рен.  Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Bodu се разпозна̀ват по i-ма̀ркерът̌ си.  -о			бодѫ̨̀ t eo да прободѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo да прочетѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo да изпекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да изнесѫ̨̀ t eo да донесѫ̨̀ t eo да влѣ̋зѫ̨ eoj да излѣ̋зѫ̨ eoj да слѣ̋зѫ̨ eoj да рѣ̨кѫ̨̀ t eo да нарѣ̨кѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss да облѣкѫ̨̀ t eo да съблѣкѫ̨̀ t eo да заведѫ̨̀ t eo да въведѫ̨̀ t eo да доведѫ̨̀ t eo метѫ̨̀ t eo да изметѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo да протекѫ̨̀ eo [да] ѝдѫ̨ edsss да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy ıа̀м t: да изıа̀м t, да се наıа̀м, да прѣıа̀м, да проıа̀м t, .. да да̀м t: да прода̀м t, да разда̀м t, да отда̀м t, да прѣда̀м t, да прида̀м t, да сда̀м t, ..
    Stoju:  Глаго̀литѣ от това̀ гнѣ̋здо  ѝмат осно̀ва на перфѐктът̌,  завъ̀ршваща на уда̀рено -ѣ̋.  Традицио̀нниът̌ правопѝс повеля̀ва  вмѣсто -жѣ̋/-шѣ̋/-чѣ̋ да се пѝше -жа̋/-ша̋/-ча̋.  При глаго̀лът̌ мѐлıѫ̨ t ieecss  и при глаго̀литѣ, образу̀вани от нѐго с прѣдста̀вки,  изпа̀да гла̀сната -е- от ко̀ренът̌ на ду̀мата.  Mogu:  Глаго̀лът̌ мо̀гѫ̨ efjjss ѝма алтернатѝва за ѐловото прича̀стие,  коя̀то се вѝђа в мо̀гѫ̨ efjjkss  -ѣ̋			стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss да смѐлıѫ̨ t ieec мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss
    Beru:  Глаго̀литѣ от това̀ гнѣ̋здо  ѝмат осно̀ва на перфѐктът̌,  завъ̀ршваща на уда̀рено -а̀.  При нѣ̋кои глаго̀ли се наблюда̀ва  изпа̀дане на гла̀сната -е- от ко̀ренът̌ на ду̀мата.  Глаго̀литѣ от това̀ гнѣ̋здо се разпозна̀ват по i-ма̀ркерът̌ си.  -а̀			берѫ̨̀ t ea да изберѫ̨̀ t ea да разберѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea да изперѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass да призовѫ̨̀ t ea да назовѫ̨̀ t ea да отзовѫ̨̀ t ea тъкѫ̨̀ t ea да изтъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia да взѐмѫ̨ ea кълнѫ̨̀ tt eass
    Rezhu:  Глаго̀литѣ от това̀ гнѣ̋здо  ѝмат осно̀ва на перфѐктът̌,  коя̀то завъ̀ршва на нѐуда̀рено -а,  и е полу̀чена от осно̀вата на сега̀шното врѣ̀ме  слѣд дѐıотиза̀ция.  -а			рѣ̀жѫ̨ t да зарѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t да напѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t да почѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t да разрѣ̨̀шѫ̨ t да срѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t да забъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t да се размирѝшѫ̨ бѣлѣ̀жѫ̨ t i да забѣлѣ̀жѫ̨ t i да ка̀жѫ̨ t да нака̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek да залъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea да задрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea да сѝпıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea спıѫ̨̀ iass да приспıѫ̨̀ t ia да си доспıѫ̨̀ ia да се наспıѫ̨̀ ia да се успıѫ̨̀ ia
    -- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    	Мно̀жествено число̀
    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме) в индикатѝв
    Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Съ̀с члѣ̀н
    [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    Въведѣ̀те осно̀вната фо̀рма и i-ма̀ркерът̌ на глаго̀лът̌:				имперфектѝвен перфектѝвен
    				транзитѝвен интранзитѝвен

  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ демонстрацията ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за перфектът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ►►  Бѣлѣ̀жки по етимоло̀гията на оконча̀нията  (.. покажѝ ги ..) 
  
• ▼▼  Бѣлѣ̀жки по етимоло̀гията на оконча̀нията (.. скрий ги ..) 
  
  
  • Ста̀ва ду̀ма за оконча̀нията на:
    
    
    • имперфѐктът̌ (-х, -ше, -ше, -хме, -хте, -хѫ̨), и
    • перфѐктът̌ (-х, -, -, -хме, -хте, -хѫ̨).
  
  
  • Прѣз вѣковѐтѣ тѣ̀зи оконча̀ния сѫ се промѣ̀няли.
  • Бѐз да навлѝзаме в подро̀бности, нену̀жни за изясня̀ване на положѐнието в съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк, за ста̀ро-славя̀нскиът̌ (ста̀ро-бъ̀лгарски) езѝк сѫ засвидѣ̀телствани слѣ̀днитѣ оконча̀ния:
    
    
    • имперфѐкт (-х, -ше, -ше, -хомъ, -шете, -хѫ̨),
    • перфѐкт (-х, -, -, -хомъ, -сте, -шя).
  
  
  • Освѣ̀н позна̀титѣ от исто̀рията на славя̀нщината зву̀кови промѣни, голѣ̋ма ро̀ля в измѣнѐнието на тѣ̀зи оконча̀ния е изигра̀ло обобщѐнието, генерализа̀цията, намаля̀ване на разнообра̀зието в два̀та рѐда оконча̀ния, разглѐђани за̀едно.
  
  
  • Напрѝмѣр, о̀ще в пра̀-славя̀нската епо̀ха сѫ се уеднаквѝли оконча̀нията за 2-ро и 3-то лицѐ в едѝнствено число̀ за имперфѐкт и перфѐкт.
    
    
    • Като че лѝ това̀ не сѐ срѣ̀ща дру̀гадѣ в ѝндо-европѐйското езѝково сѣмѐйство.
    
    
    • Не ѐ така̀ и в славя̀нското сега̀шно врѣ̀ме.
  
  
  • Стремѐжът̌ към обобщѐние натова̀рил звукъ̀т̌ Х със значѐние на про̀сто мѝнѫ̨ло врѣме - имперфѐкт илѝ перфѐкт.
    
    
    • То̀й се намѣ̀стил в оконча̀ния, къдѣ̀то прѣдѝ го е нѣ̋мало.
    • И това̀ е ста̀нѫ̨ло сравнѝтелно наско̀ро.
  
  
  • От дру̀га страна̀, всѣ̋ко со̀бствено славя̀нско Х е полу̀чено от по̀-ста̀ро С по зако̀нът̌ на Pedersen.
    
    
    • За зако̀нът̌ на Pedersen мо̀жете да прочетѐте та̀м илѝ та̀м.
    
    
    • Подо̀бно на натова̀рването на звукъ̀т̌ Х със значѐние на про̀сто мѝнѫ̨ло врѣме и на намѣ̀стването му в оконча̀ния, къдѣ̀то прѣдѝ го е нѣ̋мало, прѣдѝ хилядолѣ̀тия със звукъ̀т̌ С е ста̀нѫ̨ло така̀.
    • Звукъ̀т̌ С бѝл ста̀нѫ̨л прѝзнак за мѝнѫ̨ло врѣ̀ме.
    
    
    • Архаѝчнитѣ фо̀рми на про̀сто мѝнѫ̨ло врѣ̀ме - асигматѝчни фо̀рни, коѝто не съдъ̀ржали звукъ̀т̌ С и коѝто впро̀чем сѫ засвидѣ̀телствани в тѐкстове на ста̀ро-славя̀нски (ста̀ро-бъ̀лгарски), излѣ̀зли от употрѣ̀ба.
    
    
    • Оцѣлѣ̀ли са̀мо сигматѝчнитѣ фо̀рми за про̀сто мѝнѫ̨ло врѣ̀ме.
    
    
    • В ста̀ро-славя̀нски ѝмало и сигматѝчно мѝнѫ̨ло актѝвно прича̀стие.
    • То̀ не оцѣлѣ̋ло в на̀шиът̌ езѝк.
    • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк запа̀зил и развѝл ла̀мбда-прича̀стието (ѐловото прича̀стие).
  
  
  • В за̀падни бъ̀лгарски го̀вори се срѣ̀щат архаѝчни оконча̀ния на перфѐктът̌:
    
    
    • «отидо̀ше» вмѣсто «отѝдохѫ̨».
    • «отидо̀сте» вмѣсто «отѝдохте».
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги етимологичнитѣ бѣлѣжки ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за перфектът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Отглаголното сѫществително  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Отглаголното сѫществително  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄► Са̀мо имперфектѝвнитѣ глаго̀ли - тѣ̀зи от нѐсвъ̀ршен вѝд -
  • образу̀ват oтглаго̀лно сѫществѝтелно.


• ◄► Мака̀р да е глаго̀лна сло̀вофо̀рма,
  • oтглаго̀лното сѫществѝтелно е сѫществѝтелно.
  • То̀ си ѝма фо̀рма с члѣ̀н и в по̀вечето слу̀чаи фо̀рма за мно̀жествено число̀.


• ◄► Във фо̀рмата си бѐз члѣ̀н за едѝнствено число̀
  • oтглаго̀лното сѫществѝтелно завъ̀ршва на -не.
  
  
  • Оконча̀нието -не се доба̀вя обикновѐно към осно̀вата на перфѐктът̌.
    
    
    • Но се слу̀чват и иноватѝвни залѝтания това̀ оконча̀ние да се доба̀вя към сега̀шната осно̀ва на глаго̀лът̌ (z).
  
  
  • Сѫществѝтелни, завъ̀ршващи на -ние,
    като «писа̀ние», «описа̀ние», «разписа̀ние»
    не сѫ̀ oтглаго̀лни сѫществѝтелни в ново-бъ̀лгарскиът̌ езѝк,
    мака̀р да сѫ билѝ такѝва в старо-славя̀нски (старо-бъ̀лгарски).
  • Отглаго̀лни сѫществѝтелни в ново-бъ̀лгарски сѫ
    «пѝсане», «опѝсване», «разпѝсване».


• ◄► Във фо̀рмата си бѐз члѣ̀н за мно̀жествено число̀
  • oтглаго̀лното сѫществѝтелно завъ̀ршва на -ния илѝ на -нета.


• ◄► Възмо̀жнитѣ завъ̀ршъци на отглаго̀лнитѣ сѫществѝтелни
  • във фо̀рмата им бѐз члѣ̀н за едѝнствено число̀
  • -ане/ -ене/ -ѐне/ -а̀не/ -анѐ
  • сѫ демонстрѝрани в слѣ̀дната та̀блица:
  
  

  • -ане Ако осно̀вата на перфѐктът̌ завъ̀ршва на нѐуда̀рено -а. Цѣ̋лото гнѣ̋здо Weak - всѝчки сла̀би глаго̀ли. Всѝчки от гнѣ̋здото Rezhu, коѝто сѫ сѫ от 1-во спрежѐние.			ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t поглѐђам t съвпа̀дам па̀дам ста̀вам слу̀шам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t смѣ̀нıам t подкрѣ̀пıам t доба̀вıам t рѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t бѣлѣ̀жѫ̨ t i пла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea -ене (z): рѣ̀жѫ̨ t ez пѝшѫ̨ t ez чѐшѫ̨ t ez рѣ̨̀шѫ̨ t ez бъ̀ршѫ̨ t ez мирѝшѫ̨ t ez бѣлѣ̀жѫ̨ t iz пла̀чѫ̨ t ez лъ̀жѫ̨ t ekz стъ̀ржѫ̨ t ekz стрѝжѫ̨ t ekz дрѣ̀мıѫ̨ eaz кѫ̀пıѫ̨ t eaz ка̀пıѫ̨ t eaz ску̀бıѫ̨ t eaz трѐпıѫ̨ t eaz ха̀пıѫ̨ t eaz щѝпıѫ̨ t eaz
    -а̀не Ако осно̀вата на перфѐктът̌ завъ̀ршва на уда̀рено -а̀.			зовѫ̨̀ t eass тъкѫ̨̀ t ea мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij (z): игра̀ıѫ̨ t ez жела̀ıѫ̨ t ez
    -ене Всѝчки глаго̀ли от су̀пер-гнѣ̋здото Aiu - гнѣзда̀та Viju, Laju и Znam. Това̀ сѫ глаго̀ли от 1-во спрежѐние. Оконча̀нието -не се доба̀вя към сега̀шната осно̀ва. Глаго̀лът̌ мо̀гѫ̨ efjjss (гнѣ̋здо Mogu): мо̀жене. Глаго̀лът̌ ıа̀м t от гнѣ̋здото Am: ıа̀дене. Глаго̀лът̌ ѝдѫ̨ edsss от гнѣ̋здото Idu: ѝдене. Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Stenu: стѐнене, нѝкнене. Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Bodu: бо̀дене, чѐтене. Глаго̀лът̌ мѐлıѫ̨ t ieecss от гнѣ̋здото Stoju: мѐлене. Глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Ychu, кога̀то завъ̀ршващата гла̀сна -и на съвпа̀дащитѣ осно̀ви на перфѐктът̌ и на сега̀шното врѣме е нѐуда̀рена. Та̀зи гла̀сна -и се ма̀ха и се сла̀га -ене.			вѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt плю̀ıѫ̨ tt живѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess ла̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t игра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t зна̀ıѫ̨ tt мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss ıа̀м t: [да] ѝдѫ̨ edsss [да] ѝдѫ̨ ed стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt бодѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss метѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo мѐлıѫ̨ t ieecss у̀чѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii ко̀лıѫ̨ t ii ко̀лıѫ̨ t ia
    -ѐне Гнѣ̋здото Ychu, кога̀то завъ̀ршващата гла̀сна -ѝ на съвпа̀дащитѣ осно̀ви на перфѐктът̌ и на сега̀шното врѣме е уда̀рена. Та̀зи гла̀сна -ѝ се ма̀ха и се сла̀га -ѐне. Глаго̀ли от гнѣ̋здото Stoju. Глаго̀лът̌ кълнѫ̨̀ tt eass/кълнѫ̨̀ tt eecss			вървıѫ̨̀ t кроıѫ̨̀ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess щѫ̨̀ t ejjqs qq кълнѫ̨̀ tt eass кълнѫ̨̀ tt eecss
    -анѐ Глаго̀ли от гнѣзда̀та Beru и Rezhu. При образу̀ването на осно̀вата им на перфѐктът̌, тѣ̋х ко̀ренна гла̀сна изпа̀да.			берѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia спıѫ̨̀ iass
    -- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU			Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Отглаго̀лно сѫществѝтелно	Бѐз члѣ̀н
    	Съ̀с члѣ̀н
    [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    Въведѣ̀те осно̀вната фо̀рма и i-ма̀ркерът̌ на глаго̀лът̌:				имперфектѝвен перфектѝвен
    				транзитѝвен интранзитѝвен



• ◄► Латѝнската бу̀ква s в i-ма̀ркерът̌
  • мо̀же да се изпо̀лзва за промѣ̋на на поведѐнието на со̀фту̌ерът̌ при генерѝрането на oтглаго̀лното сѫществѝтелно:
  
  
  • Тро̀йна бу̀ква sss: глаго̀лът̌ нѣ̋ма oтглаго̀лното сѫществѝтелно, мака̀р да е имперфектѝвен.
  • Дво̀йна бу̀ква ss: oтглаго̀лното сѫществѝтелно нѣ̋ма мно̀жествено число̀.
  • Единѝчна бу̀ква s: oтглаго̀лното сѫществѝтелно образу̀ва мно̀жествено число̀ по архаѝчен на̀чин.
  • Единѝчна бу̀ква z: залѝтане по сега̀шната осно̀ва при oтглаго̀лното сѫществѝтелно.


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Послѣдна проста глаголна форма: остатъчниът̌ инфинитив  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Послѣдна проста глаголна форма: остатъчниът̌ инфинитив  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄► Оста̀тъчниът̌ инфинитѝв
  • илѝ фо̀рмата за нѐопрѣдѣлѐно наклонѐние
    
    
    • се образу̀ва съвсѣ̀м лѐсно по про̀сто пра̀вило бѐз изключѐния.
    
    
    • Фо̀рмата за оста̀тъчниът̌ инфинитѝв е идентѝчна с фо̀рмата за едѝнствено число̀ 3-то лицѐ на перфѐктът̌ (на мѝнѫ̨лото свъ̀ршено врѣме).


• ◄► Оста̀тъчниът̌ инфинитѝв
  • го ѝма в го̀ворът̌ на ро̀дното ми сѐло, къдѣ̀то се употрѣбя̀ва редо̀вно.
    
    
    • Но̀рмата го допу̀ска.
    
    
    • Сѣ̀щам се за трѝ приложѐния на оста̀тъчниът̌ инфинитѝв.
      
      
      • Като ча̀ст от архаѝчни фо̀рми за бѫ̀деще врѣ̀ме.
        
        
        • Щѫ̨̀т ли глупа̀цитѣ поумнѣ̀?
        • Ще поумнѣ̀ıѫ̨т ли глупа̀цитѣ?
      
      
      • При отрица̀ние на императѝвът̌.
        
        
        • Недѣ̀й пла̀ка!
        • Недѣ̀й да пла̀чеш!
        
        
        • Недѣ̀йте ıа̀де отро̀вни гѫби!
      
      
      • С нѣ̋кои фо̀рми на мода̀лниът̌ глаго̀л мо̀гѫ̨ efjjss.
        
        
        • Тѣ̀зи фо̀рми сѫ
          
          
          • «мо̀гѫ̨»,
          • «не мо̀гѫ̨», и
          • «ще мо̀гѫ̨»,
          
          с възмо̀жно измѣнѐние по число̀ и лицѐ.
        
        
        • Прѝмѣри:
          
          
          • Мо̀жете ли ми помо̀гнѫ̨?
          • Мо̀жете ли да ми помо̀гете?
          
          
          • Та̀зи зада̀ча е тру̀дна - дѣца̀та не мо̀гѫ̨т ıѫ̨ рѣшѝ.
          • Та̀зи зада̀ча е тру̀дна - дѣца̀та не мо̀гѫ̨т да ıѫ̨ рѣшѫ̨̀т.
          
          
          • Женѝтѣ мо̀жеш ли ги разбра̀?
          • Женѝтѣ мо̀жеш ли да ги разберѐш?
          
          
          • Не мо̀же те позна̀ човѣ̀к с та̀зи но̀ва причѐска!
          • Не мо̀же да те позна̀е човѣ̀к с та̀зи но̀ва причѐска!


• ◄► В нѣ̋кои бъ̀лгарски диалѐкти
  • та̀зи глаго̀лна фо̀рма лѝпсва.
    
    
    • Бъ̀лгарската езѝкова но̀рмата ıѫ̨ допу̀ска.
    
    
    • Не бѝх прѣпорѫ̀чал на хо̀ра, коѝто го нѣ̋мат оста̀тъчниът̌ инфинитѝв в ро̀дниът̌ си го̀вор, да ıѫ̨ употрѣбя̀ват та̀зи глаго̀лна фо̀рма.


• ◄► Оста̀тъчниът̌ инфинитѝв и дѣ̀еприча̀стието
  • сѫ двѣ̀ прости глаго̀лни сл̀вофо̀рми, коѝто сѫществу̀ват далѐче не във всѝчки бъ̀лгарски диалѐкти.
    
    
    • Бъ̀лгарската езѝкова но̀рма оба̀че ги допу̀ска.
    • Тѣ̀ го обогатя̀ват езѝкът̌.


• ►►  .. Покажѝ го ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ ..
  
  
• ▼▼  Ко̀дът̌ на програ̀мкитѣ (.. скрий го кодът̌ на програмкитѣ ..) 

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Сводка на гнѣздата и микро-гнѣздата на българскитѣ глаголи  (.. покажи ıѫ̨ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Сводка на гнѣздата и микро-гнѣздата на българскитѣ глаголи  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ◄► Това̀ сѫ гнѣзда̀та според настоя̀щото изложѐние.



• Означѐние на гнѣ̋здото	Назва̀ние на гнѣ̋здото		Опрѣдѣлѐние	Коѐ спрежѐние	Коѐ су̀пер-гнѣ̋здо	Прѝмѣри	Забѣлѣ̀жки
  Weak	Имам	▼	Гнѣ̋здото на сла̀битѣ глаго̀ли	Трѐто	am	Многобро̀йни прѝмѣри вѝкам t  вна̀сıам	Гнѣ̋здо с висо̀ка продуктѝвност, на̀й-многобро̀йното
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Sum	Съм	▼	Глаго̀лът̌ съм		sum	Са̀мо глаго̀лът̌ съм	Осо̀бено спрежѐние
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Am	Iам	▼	Су̀пер-гнѣ̋здото Am	Пъ̀рво	Am	ıа̀м t, да изıа̀м t, да да̀м t, да прода̀м t,	Осно̀вната глаго̀лна фо̀рма завъ̀ршва на уда̀рено -ам. Ако завъ̀ршваше на нѐуда̀рено -ам, глаго̀лът̌ щѣ̀ше да бѫ̀де слаб.
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Znam	Знам	▼	Су̀пер-гнѣ̋здото Aiu бѐз перфѐкт	Пъ̀рво	Aiu	Са̀мо глаго̀лът̌ зна̀ıѫ̨ tt	зна̀ıѫ̨ tt е глаго̀л от су̀пер-гнѣ̋здото Aiu бѐз перфѐкт и пасѝвно прича̀стие, но съ̀с алтернатѝвна фо̀рма «зна̀м» вмѣсто «зна̀ıѫ̨»
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Viju	Виıѫ̨	▼	Су̀пер-гнѣ̋здото Aiu с усѣ̀чен перфѐкт	Пъ̀рво	Aiu	вѝıѫ̨ tt, пѝıѫ̨ tt, бѝıѫ̨ tt, вѣ̀ıѫ̨ t, пѣ̀ıѫ̨ tt, блѣ̀ıѫ̨, живѣ̀ıѫ̨ t, да чу̀ıѫ̨ tt, плю̀ıѫ̨ tt, жела̀ıѫ̨ t, игра̀ıѫ̨ t	Едно̀ от на̀й-многобро̀йнитѣ гнѣзда̀ - Завъ̀ршъкът̌ на мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие се ука̀зва в сигнату̀рата.
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Laju	Лаıѫ̨	▼	Оста̀тъкът̌ от су̀пер-гнѣ̋здото Aiu	Пъ̀рво	Aiu	ла̀ıѫ̨ t, ба̀ıѫ̨ t, ма̀ıѫ̨ се	Осно̀вната глаго̀лна фо̀рма завъ̀ршва на -а̀ıѫ̨. Оба̀че нѣ̋кои глаго̀ли със сѫ̀щиът̌ завъ̀ршък (жела̀ıѫ̨ t, игра̀ıѫ̨ t) сѫ от гнѣ̋здото Viju.
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Stenu	Стѐнѫ̨	▼	Су̀пер-гнѣ̋здото nu	Пъ̀рво	nu	стѐнѫ̨, да запо̀чнѫ̨ t, да прибѣ̋гнѫ̨, да дѣ̋нѫ̨ t	Едно̀ от на̀й-многобро̀йнитѣ гнѣзда̀. Съдъ̀ржа прѣдѝмно перфектѝвни глаго̀ли. Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие на -Т. Перфѐкт на -Ѫ-.
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Mogu	Мо̀гѫ̨	▼	Су̀пер-гнѣ̋здото ku	Пъ̀рво	ku	Са̀мо глаго̀лът̌ мо̀гѫ̨ efjjss	Осо̀бени перфѐкт, перфѐктно ѐлово прича̀стие и мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие; нѣ̋ма императив.
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Idu	Ѝдѫ̨	▼	Са̀мо глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edsss	Пъ̀рво	u	Са̀мо глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edss	Нѣ̋ма перфѐкт, перфѐктно ѐлово прича̀стие, мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие и отглаго̀лно сѫществѝтелно.
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Budu	Бѫ̀дѫ̨	▼	Са̀мо глаго̀литѣ да бѫ̀дѫ̨ ef и да прѣбѫ̀дѫ̨ ed	Пъ̀рво	u	Са̀мо глаго̀литѣ да бѫ̀дѫ̨ ef и да прѣбѫ̀дѫ̨ ed	Осо̀бен и алтернатѝвен перфѐкт. Нѣ̋ма перфѐктно ѐлово прича̀стие, мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие и отглаго̀лно сѫществѝтелно.
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Bodu	Бодѫ̨̀	▼	eo  в i-ма̀ркерът̌, су̀пер-гнѣ̋зда u, U, kU	Пъ̀рво	u, U, kU	бодѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy да влѣ̋зѫ̨ eoj да рекѫ̨̀ t eo да облѣкѫ̨̀ t eo	Перфѐкт на -O-.
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Snemu	Снѐмѫ̨	▼	ee  в i-ма̀ркерът̌, су̀пер-гнѣ̋зда u, U	Пъ̀рво	u, U	да снѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eecss	Усѐчен перфѐкт на уда̀рено -Е-, коѐто произлѝза от ма̀лката но̀совка.
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Ychu	У̀чѫ̨	▼	ii  в i-ма̀ркерът̌, су̀пер-гнѣ̋зда iu, iU, ju, jU	Вто̀ро	iu, iU, ju, jU	да рѣшѫ̨̀ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii строıѫ̨̀ t ii у̀чѫ̨ t ii	Едно̀ от на̀й-многобро̀йнитѣ гнѣзда̀. Перфѐкт на -И-. Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие на -Н.
  		▲	От коѐ мѝкро-гнѣ̋здо е глаго̀лът̌ да рѣшѫ̨̀ t ii? ?   << мѝкро-гнѣзда
  Stoju	Стоıѫ̨̀	▼	Перфѐкт на уда̀рено -ѣ̋-	Пъ̀рво илѝ Вто̀ро	U, iU, jU, iu	стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss растѫ̨̀ edss	Перфѐкт на уда̀рено -ѣ̋-
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Beru	Берѫ̨̀	▼	ea  илѝ  ea  в i-ма̀ркерът̌, су̀пер-гнѣ̋зда U, kU, iu	Пъ̀рво илѝ Вто̀ро	U, kU, iu, u	берѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass тъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia	Перфѐкт на уда̀рено -а-.
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  Rezhu	Рѣ̀жѫ̨	▼	Дѐ-ıотѝрана осно̀ва на перфѐктът̌, завъ̀ршваща на -а-	Пъ̀рво илѝ Вто̀ро	ju, iu	рѣ̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t кѫ̀пıѫ̨ t ea да ка̀жѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek пѝшѫ̨ t спıѫ̨̀ iass бѣлѣ̀жѫ̨ t i	Дѐ-ıотѝрана осно̀ва на перфѐктът̌ на нѐуда̀рено -а- (уда̀рено е при едносрѝчниът̌ глаго̀л спıѫ̨̀ iass)
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  XXX_1iU		▼		Пъ̀рво	iU
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  XXX_1jU		▼		Пъ̀рво	jU
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  XXX_2u		▼		Вто̀ро	u
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  XXX_2U		▼		Вто̀ро	U
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  XXX_2ku		▼		Вто̀ро	ku
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда
  XXX_2kU		▼		Вто̀ро	kU
  		▲	<< мѝкро-гнѣзда



• ◄►  Цвѣ̀тната коло̀нка
  • међу коло̀нкитѣ за назва̀нието и за опрѣдѣлѐнието
  • пока̀зва относѝтелниът̌ обѐм на гнѣ̋здото.
  
  
  • Ко̀лкото е по̀-зелѐно, то̀лкова по̀вече глаго̀ли ѝма в това̀ гнѣ̋здо.
  • А ко̀лкото е по̀-червѐно, глаго̀литѣ та̀м сѫ по̀-ма̀лко.
  
  
  • В цвѣ̀тната коло̀нка има стрѣлка̀, коя̀то отва̀ря и затва̀ря допълнѝтелен таблѝчен рѐд.
  • На допълнѝтелниът̌ рѐд има прѣпра̀тки за гнѣ̋здото.
  
  
  • ▼▼  Отту̀к се отва̀рят всѝчки допълнѝтелни редовѐ.
  • ▲▲  Отту̀к се затва̀рят.


• ◄► XXX_1* и XXX_2* сѫ са̀мо врѣ̀менни означѐния.
  • Не сѫ̀ гнѣзда̀.


• ◄►  Това̀ сѫ гнѣзда̀та,
  • коѝто со̀фту̌ерът̌ разпозна̀ва.
  
  
  • Ако му се зададѐ глаго̀л, ко̀йто со̀фту̌ерът̌ не мо̀же да разпрѣдѣлѝ в гнѣ̋здо, това̀ се отбѣлѣ̋зва с маркиро̀вка от видъ̀т̌ XXX_1* илѝ XXX_2*.
    
    
    • Това̀ явлѐние мо̀же да е съпрово̀дено от съобщѐния за грѣ̀шки.
    • Естѐствено, не мо̀же да се оча̀ква резулта̀тът̌ да е корѐктен.
    
    
    • Ако попа̀днете на такъ̀в глаго̀л, горѐщо Ви мо̀лıѫ̨ да ме информѝрате.
  
  
  • Ако со̀фту̌ерът̌ успѣ̀е да назначѝ гнѣ̋здо на зада̀ден му глаго̀л,
    • но Вие забѣлѣжите, че резулта̀тът̌ не ѐ корѐктен,
    • па̀к горѐщо Ви мо̀лıѫ̨ да ме информѝрате.
  
  
  • Разпрѣдѣлѐнието на глаго̀литѣ по гнѣзда̀ подлѣжѝ на корѐкции и оптимиза̀ция.


• ►►  Мѝкро-гнѣзда̀та  (.. покажи  ..) 
• ▼▼  Мѝкро-гнѣзда̀та (.. скрий ..) 
  
  
  
  • Уважа̀емиът̌ Мариа̀н Костадѝнов в сво̀й комента̀р е да̀л прѣпра̀тка пра̀во в десѐтката, откъдѣ̀то се вѝђа, че нѣ̋кой е раздѣлѝл бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли на 53 мѝкро-гнѣзда̀.
  
  

  • №	Мѝкро- гнѣ̋здo	Прѣдста̀вителен глаго̀л	Спрежѐние	Су̀пер- гнѣ̋здo	Гнѣ̋здo
    		съм	-	Sum	Sum
    		бѫ̀дѫ̨	1	u	Budu
    		щѫ̨̀	1	U	Stoju
    		четѫ̨̀	1	U	Bodu
    		пасѫ̨̀	1	U	Bodu
    		растѫ̨̀	1	U	Stoju
    		отѝдѫ̨	1	u	Bodu
    		до̀йдѫ̨	1	u	Bodu
    		влѣ̋зѫ̨	1	u	Bodu
    		рекѫ̨̀	1	U	Bodu
    		облѣкѫ̨̀	1	U	Bodu
    		спрѫ̨̀	1	U	Stoju
    		врѫ̨̀	1	U	Stoju
    		зовѫ̨̀	1	U	Beru
    		запо̀чнѫ̨	1	nu	Stenu
    		прибѣ̋гнѫ̨	1	nu	Stenu
    		дѣ̋нѫ̨	1	nu	Stenu
    		кѫ̀пıѫ̨	1	iu	Rezhu
    		пла̀чѫ̨	1	ju	Rezhu
    		ка̀жѫ̨	1	ju	Rezhu
    		рѣ̀жѫ̨	1	ju	Rezhu
    		лъ̀жѫ̨	1	ju	Rezhu
    		пѝшѫ̨	1	ju	Rezhu
    		живѣ̀ıѫ̨	1	Aiu	Viju
    		вършѣ̀ıѫ̨	1	Aiu	Viju
    		жела̀ıѫ̨	1	Aiu	Viju
    		позна̀ıѫ̨	1	Aiu	Viju
    		зна̀ıѫ̨	1	Aiu	Znam
    		пѝıѫ̨	1	Aiu	Viju
    		пѣ̀ıѫ̨	1	Aiu	Viju
    		ѝдѫ̨	1	u	Idu
    		мо̀гѫ̨	1	u	Mogu
    		тъкѫ̨̀	1	U	Beru
    		да̀м	1	Am	Am
    		ıа̀м	1	Am	Am
    		перѫ̨̀	1	U	Beru
    		взѐмѫ̨	1	u	Snemu
    		кълнѫ̨̀	1	U	Snemu
    		рабо̀тıѫ̨	2	iu	Ychu
    		слѣдıѫ̨̀	2	iU	Ychu
    		строıѫ̨̀	2	iU	Ychu
    		у̀чѫ̨	2	ju	Ychu
    		вървıѫ̨̀	2	iU	Stoju
    		мълчѫ̨̀	2	jU	Stoju
    		държѫ̨̀	2	jU	Stoju
    		стоıѫ̨̀	2	iU	Stoju
    		вѝдıѫ̨	2	iu	Stoju
    		спıѫ̨̀	2	iU	Rezhu
    		бѣлѣ̀жѫ̨	2	ju	Rezhu
    		мѐлıѫ̨	2	iu	Stoju
    		ко̀лıѫ̨	2	iu	Beru
    		вѝкам	3	am	Weak
    		вна̀сıам	3	am	Weak

  
  
  • В послѣднитѣ двѣ мѝкро-гнѣзда̀ - и , сѫ намѣ̀стени сла̀битѣ глаго̀ли - тѣ̀зи от 3-то спрежѐние, от спрежѐнието с осно̀ва на -А-.
  • В трина̀десет мѝкро-гнѣзда̀ прѣдѝ тѣ̋х сѫ намѣ̀стени глаго̀литѣ от 2-ро спрежѐние, от спрежѐнието с осно̀ва на -И-.
  • Глаго̀литѣ от слѣ̀днитѣ мѝкро-гнѣзда̀ приѐмат оконча̀ние -Т за мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие: , , , , , и .
  
  
  • Прѣпра̀тката, коя̀то уважа̀емиът̌ Мариа̀н Костадѝнов е привѐл, со̀чи към бъ̀лгарскиът̌ У̌ѝки-рѣ̀чник bg.wiktionary.org/wiki за глаго̀литѣ.

    Мно̀го-мно̀го тру̀д е поло̀жил нѣ̋кой за попъ̀лването на бъ̀лгарскиът̌ У̌ѝки-рѣ̀чник.

  • Пъ̀рва забѣлѣ̀жка към попъ̀лването на бъ̀лгарскиът̌ У̌ѝки-рѣ̀чник:

    Добрѣ̀ би било̀ да ѝма поста̀вени ударѐния. Езѝкът̌ ни е пъ̀рво говорѝм, и едва̀ по̀слѣ пѝсмен. Бѐз ударѐния закъдѣ̀ сме? Ако смѣ̋тате, че си ги зна̀ем ударѐнияta, то и фо̀рмитѣ си ги зна̀ем. Мѣ̋стото на ударѐнието трѣ̋бва да се счѝта за ча̀ст от схѐмитѣ (от пара̀дигмитѣ).
    
    Зарадѝ прѣнебрѣ̀гването на ударѐнията bg.wiktionary.org/wiki изглѐђа не мо̀же да различѝ два̀та глаго̀ла и като че ли тѣ̀ нѣ̋мат назначѐни мѝкро-гнѣзда̀:

    • рѣ̨̀шѫ̨ t: гнѣ̋здо Rezhu, су̀пер-гнѣ̋здо ju, 1-во спрежѐние, имперфектѝвен.
    • да рѣшѫ̨̀ t ii: гнѣ̋здо Ychu, су̀пер-гнѣ̋здо jU, 2-ро спрежѐние, перфектѝвен.

  • Вто̀ра забѣлѣ̀жка към попъ̀лването на бъ̀лгарскиът̌ У̌ѝки-рѣ̀чник:

    Добрѣ̀ би било̀ схѐмитѣ да ги прѣглѐда вѣ̀щ езиковѣ̀д, специалѝст по бъ̀лгарски езѝк, и да ги изчѝсти от грѣ̀шки.

  • Трѐта забѣлѣ̀жка към попъ̀лването на бъ̀лгарскиът̌ У̌ѝки-рѣ̀чник за глаго̀литѣ:

    Добрѣ̀ би било̀ да се ука̀зва аспѐктът̌ на всѣки глаго̀л - от свъ̀ршен вѝд ли е илѝ от нѐсвъ̀ршен.

  • В самѝıът̌ У̌ѝки-рѣ̀чник не сѐ изпо̀лзва нѝкой от тѐрминитѣ "гнѣзда̀" илѝ "мѝкро-гнѣзда̀".
    
    
    • Въвѐл съм тѐрминът̌ "гнѣзда̀" в сво̀ето изложѐние на морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли, а за "тѝповетѣ ду̀ми" от У̌ѝки-рѣ̀чникът̌ въвѐђам тѐрминът̌ "мѝкро-гнѣзда̀".
    
    
    • В сво̀дната та̀блица на гнѣзда̀та - на допълнѝтелниът̌ рѐд за всѣ̋ко гнѣ̋здо - се пока̀зват съотвѣ̀тнитѣ мѝкро-гнѣзда̀.
  
  
  • Пъ̀рва благода̀рност:

    Да̀ннитѣ от бъ̀лгарскиът̌ У̌ѝки-рѣ̀чник сѫ ми от по̀мощ при опрѣдѣ̀лянето на гнѣзда̀та в настоя̀щото изложѐние.

  • Вто̀ра благода̀рност:

    Бъ̀лгарскиът̌ У̌ѝки-рѣ̀чник прѣдоста̀вя огро̀мен бро̀й ду̀ми, разпрѣдѣлѐни по мѝкро-гнѣзда̀.
    
    Ще ми се отво̀ри голѣ̋ма ра̀бота, ако трѣ̋бва да имплементѝрам то̀зи теза̀у̌рус в сво̀ето изложѐние.
    
    Но си стру̀ва.

  • (.. скрий ги микро-гнѣздата ..)  (.. скрий ги гнѣздата и микро-гнѣздата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Спрежение на зададен глагол (синтетични форми)  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

(.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

   ▼▼   .0. Спрежение на зададен глагол (синтетични форми)  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)

• В то̀зи по̀драздѣ̀л се прѣдпола̀гат двѣ̀ дѣ̀йствия:
  
  
  • Пъ̀рво Вѝе ука̀звате глаго̀л.
  • По̀слѣ ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер пока̀зва всѝчкитѣ му синтетѝчни фо̀рми на то̀зи глаго̀л.


• Со̀фту̌ерът̌ е на JavaScript и рабо̀ти на Вашето устро̀йство (ла̀птоп, сма̀ртфон, таблѐт). Той прѣсмѣ̋та глаго̀лнитѣ фо̀рми в момѐнтъ.


• Вѝе мо̀жете да ука̀жете глаго̀л ..
  
  
  • илѝ като въведѐте осно̀вната му фо̀рма от клавиату̀рата,
  • илѝ като го посо̀читѣ између̀ пока̀занитѣ вариа̀нти.
  
  
  • Кога̀то въвеђате от клавиату̀рата, въвѐђайте i-ма̀ркерът̌ и посо̀чвайте аспѐктът̌ и транзитивността̀.
  • Ако аспѐктът̌, транзитивността̀ и i-ма̀ркерът̌ сѫ зада̀дени некорѐктно, резулта̀тът̌ мо̀же да е учу̀дващ.
  
  
  • За да се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли, от коѝто да мо̀жете да избѝрате, пъ̀рво изберѣ̀те гнѣ̋здо.
  
  
  • Ако въведѐте твъ̀рдѣ дъ̀лъг глаго̀л,
    напрѝмѣр противоконституционствува̀телствувам ,
    прѣгледността̀ на та̀блицата мо̀же да се загу̀би.


• Enjoy! Χαίρετε!



• Stenu	да ста̀нѫ̨ да заста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨ да приста̀нѫ̨ да дѣ̋нѫ̨ tt да вдѣ̋нѫ̨ tt да надѣ̋нѫ̨ tt да въ̀рнѫ̨ tt да отвъ̀рнѫ̨ tt да повъ̀рнѫ̨ tt да объ̀рнѫ̨ tt да прѣобъ̀рнѫ̨ tt да простѐнѫ̨ да загѝнѫ̨ да прѣгѫ̀рнѫ̨ tt да загѫ̀рнѫ̨ tt да загъ̀нѫ̨ tt да разгъ̀нѫ̨ tt да прѣгъ̀нѫ̨ tt да сгъ̀нѫ̨ tt да спъ̀нѫ̨ tt да прѣпъ̀нѫ̨ tt да разпъ̀нѫ̨ tt да опъ̀нѫ̨ tt да понѝкнѫ̨ да внѝкнѫ̨ да уга̀снѫ̨ да зага̀снѫ̨ да прѣбѫ̀днѫ̨ стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt
  Snemu	да снѐмѫ̨ tt eec да отнѐмѫ̨ tt eec да наѐмѫ̨ tt eec да поѐмѫ̨ tt eec да прѣвзѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eecss да прокълнѫ̨̀ tt eec
  Stoju	стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss да смѐлıѫ̨ t ieec
  Beru	берѫ̨̀ t ea да изберѫ̨̀ t ea да разберѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea да изперѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass да призовѫ̨̀ t ea да назовѫ̨̀ t ea да отзовѫ̨̀ t ea тъкѫ̨̀ t ea да изтъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia да взѐмѫ̨ ea кълнѫ̨̀ tt eass
  Bodu	бодѫ̨̀ t eo да прободѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo да прочетѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo да изпекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да изнесѫ̨̀ t eo да донесѫ̨̀ t eo да влѣ̋зѫ̨ eoj да излѣ̋зѫ̨ eoj да слѣ̋зѫ̨ eoj да рѣ̨кѫ̨̀ t eo да нарѣ̨кѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss да облѣкѫ̨̀ t eo да съблѣкѫ̨̀ t eo да заведѫ̨̀ t eo да въведѫ̨̀ t eo да доведѫ̨̀ t eo метѫ̨̀ t eo да изметѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo да протекѫ̨̀ eo [да] ѝдѫ̨ edsss да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy
  Rezhu	рѣ̀жѫ̨ t да зарѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t да напѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t да почѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t да разрѣ̨̀шѫ̨ t да срѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t да забъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t да се размирѝшѫ̨ бѣлѣ̀жѫ̨ t i да забѣлѣ̀жѫ̨ t i да ка̀жѫ̨ t да нака̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek да залъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea да задрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea да сѝпıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea спıѫ̨̀ iass да приспıѫ̨̀ t ia да си доспıѫ̨̀ ia да се наспıѫ̨̀ ia да се успıѫ̨̀ ia
  Am	ıа̀м t: да изıа̀м t, да се наıа̀м, да прѣıа̀м, да проıа̀м t, .. да да̀м t: да прода̀м t, да разда̀м t, да отда̀м t, да прѣда̀м t, да прида̀м t, да сда̀м t, ..
  Ychu	ба̀вıѫ̨ t ii ба̀грıѫ̨ t ii бѣ̀лıѫ̨ t ii бла̀жѫ̨ t ii броıѫ̨̀ t ii ва̀дıѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii га̀зıѫ̨ t ii га̀лıѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii го̀нıѫ̨ t ii грѣшѫ̨̀ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii да̀вıѫ̨ t ii дѝрıѫ̨ t ii доста̀вıѫ̨ t ii доıѫ̨̀ t ii ѐжѫ̨ се ii жа̀лıѫ̨ t ii жѝлıѫ̨ t ii жу̀лıѫ̨ t ii жѐнıѫ̨ t ii да забра̀вıѫ̨ t ii завѝсıѫ̨ ii зу̀брıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii ка̀нıѫ̨ t ii ква̀сıѫ̨ t ii катѐрıѫ̨ t ii кла̀тıѫ̨ t ii кроıѫ̨̀ t ii да ку̀пıѫ̨ t ii ла̀зıѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii лю̀щıѫ̨ t ii ло̀чѫ̨ t ii мо̀лıѫ̨ t ii мѝслıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii мѣ̀сıѫ̨ t ii мѫ̀тıѫ̨ t ii мѫ̀чѫ̨ t ii но̀сıѫ̨ t ii поıѫ̨̀ t ii па̀зıѫ̨ t ii па̀лıѫ̨ t ii печѐлıѫ̨ t ii пѫ̀дıѫ̨ t ii пѫ̀лнıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да разрабо̀тıѫ̨ t ii ро̀вıѫ̨ t ii ръ̀сıѫ̨ t ii свѝрıѫ̨ t ii свѣ̀тıѫ̨ t ii спо̀рıѫ̨ t ii сѫ̀дıѫ̨ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii тѐглıѫ̨ t ii това̀рıѫ̨ t ii тѫ̀рсıѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii хва̀лıѫ̨ t ii хо̀дıѫ̨ t ii да хвъ̀рлıѫ̨ t ii хра̀нıѫ̨ t ii ху̀лıѫ̨ t ii цвѝлıѫ̨ t ii цѣ̀лıѫ̨ t ii цѣ̀пıѫ̨ t ii чѐрпıѫ̨ t ii чѝстıѫ̨ t ii чу̀пıѫ̨ t ii ша̀рıѫ̨ t ii ıа̀здıѫ̨ t ii да измѫ̀чѫ̨ t ii да построıѫ̨̀ t ii да прослѣдıѫ̨̀ t ii да нау̀чѫ̨ t ii да изу̀чѫ̨ t ii да проу̀чѫ̨ t ii да разу̀чѫ̨ t ii
  Viju	вѝıѫ̨ tt да извѝıѫ̨ tt да навѝıѫ̨ tt да развѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да изпѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt да набѝıѫ̨ tt да разбѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt да прочу̀ıѫ̨ tt да се прочу̀ıѫ̨ плю̀ıѫ̨ tt игра̀ıѫ̨ t да поигра̀ıѫ̨ да изигра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t да пожела̀ıѫ̨ t живѣ̀ıѫ̨ t да поживѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t да остарѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess да повлия̀ıѫ̨ t
  Laju	ла̀ıѫ̨ t да изла̀ıѫ̨ да пола̀ıѫ̨ да разла̀ıѫ̨ t уха̀ıѫ̨ благоуха̀ıѫ̨ ea ма̀ıѫ̨ се да се пома̀ıѫ̨ да ома̀ıѫ̨ t да зама̀ıѫ̨ t да сма̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ да поба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t да изва̀ıѫ̨ t ка̀ıѫ̨ се да ока̀ıѫ̨ t да се пока̀ıѫ̨ тра̀ıѫ̨ да изтра̀ıѫ̨ t да потра̀ıѫ̨ да си затра̀ıѫ̨
  Znam	зна̀ıѫ̨ tt
  Weak	ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t да поглѐдам t поглѐђам t вѝђам t завѝђам привѝђам се чу̀вам t дочу̀вам t слу̀шам t да послу̀шам t стра̀дам t па̀дам ста̀вам вдѝгам t повдѝгам t смѣ̀нıам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t стрѣ̀лıам t нама̀лıам t намаля̀вам t оцѣня̀вам t доба̀вıам t
  Mogu	мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss
  Idu	[да] ѝдѫ̨ edsss
  Budu	да бѫ̀дѫ̨ ef да бѫ̀дѫ̨ ekf
  Sum	съм
  Спѝсък на синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) сло̀вофо̀рми		Гнѣ̋здо:		-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
  Въведѣ̀те осно̀вната фо̀рма и i-ма̀ркерът̌ на глаго̀лът̌:				имперфектѝвен перфектѝвен
  				транзитѝвен интранзитѝвен
  [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
  Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
  	Мно̀жествено число̀
  Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
  Съ̀с члѣ̀н
  Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
  Имперфѐкт в индикатѝв
  Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
  Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
  Оста̀тъчен инфинитѝв
  Отглаго̀лно сѫществѝтелно
  Дѣ̀еприча̀стие
  Сега̀шно актѝвно прича̀стие
  Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
  Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
  Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие



• То̀зи прѣвключва̀тел важѝ за всѝчки та̀блици в изложѐнието. По фо̀рмитѣ илѝ по гнѣзда̀та. Водѝ се по фо̀рмитѣ Водѝ се по гнѣзда̀та


• Ту̀ка се генерѝрат и пока̀зват на глаголитѣ про̀ститѣ им фо̀рми и са̀мо тѣ̀.
  
  
  • Пока̀зват се бѐз частѝцата «да», коя̀то обикновѐно придружа̀ва перфектѝвнитѣ глаго̀ли, и бѐз мѣстоимѐнийцата «си» и «се», коѝто изразя̀ват зало̀гът̌ на глаго̀лът̌.
  
  
  • Ма̀ркерът̌ за аспѐкт в глаго̀лната сигнату̀ра се провѣря̀ва, за да не сѐ генерѝрат фо̀рми за отглаго̀лно сѫществѝтелно, сега̀шно актѝвно прича̀стие и дѣ̀еприча̀стие за перфектѝвнитѣ глаго̀ли.
  
  
  • Ма̀ркерът̌ за транзитѝвност в глаго̀лната сигнату̀ра се провѣря̀ва, за да не сѐ генерѝрат фо̀рми за мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие за интранзитѝвнитѣ глаго̀ли.
  
  
  • Частѝцата «да» и мѣстоимѐнийцата «си» и «се» ще се пока̀зват в слѣдващитѣ раздѣли за̀едно със сло̀жнитѣ (аналитѝчнитѣ) глаго̀лни фо̀рми.


• То̀зи по̀драздѣ̀л бѣ̀ше заключѝтелен за раздѣ̀лът̌, в ко̀йто се разглѐђат про̀ститѣ (синтетѝчнитѣ) глаго̀лни сло̀вофо̀рми.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за формитѣ на силнитѣ глаголи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Къдѣ е залогът̌?   (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Къдѣ е залогът̌?   (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

• ►►  [Disclaimer] В то̀зи тракта̀т ..  (.. покажи ..) 
• ▼▼  [Disclaimer] В това̀ изложѐние ..  (.. скрий ги ..)
  • ѝзраз, ко̀йто е съста̀вен
    от фо̀рма на спомага̀телниът̌ глаго̀лът̌ съм
    и фо̀рма намѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие
    на знамена̀телен транзитѝвен глаго̀л,
    не сѐ смѣ̋та за фо̀рма на то̀зи глаго̀л
    в страда̀телен зало̀г.
  
  
  • В такъ̀в ѝзраз всѣ̋ка от двѣ̀тѣ му съста̀вки запа̀зва смѝсълът̌ си, а съчета̀ването им в то̀зи ѝзраз не промѣня значѐнието му с нѝщо но̀во.
  • Слѣдова̀телно, такѝва ѝзрази слѣ̀два да се изва̀дıѫ̨т от морфоло̀гията и да се оста̀вıѫ̨т в сфѐрата на синта̀ксисът̌.
  
  
  • Докато то̀зи тракта̀т наблѣ̋га на морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
  
  
  • Прѝмери - за какво̀ ста̀ва ду̀ма:
    
    
    • Ѝзразът̌ е съста̀вен от двѣ̀ ча̀сти.
    • Такѝва ѝзрази слѣ̀два да бѫ̀дѫ̨т оста̀вени в сфѐрата на синта̀ксисът̌.
    
    
    • Дѣтѐто им било̀ приѐто в музика̀лното учѝлище.
  
  
  • За да не ста̀ва объ̀ркване, тѐрминитѣ страда̀телен зало̀г и пасѝвен зало̀г не сѐ употрѣбя̀ват.
  
  
  • (.. скрий го тукашниът̌ смисъл на залогът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за залогът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► Според изложѐнието в то̀зи тракта̀т,
  • глаго̀лът̌ не сѐ мѣни по зало̀г.
  
  
  • Зало̀гът̌ е присѫ̀щ бѣ̀лѣг на всѣ̀ки глаго̀л, подо̀бно на аспѐктът̌.


• ◄► Зало̀гът̌ се изразя̀ва в отсѫ̀тствието или в присѫ̀тствието
  • на частѝцитѣ се и си.
  
  
  • За глаго̀л, към ко̀йто нѣ̋ма прикрѣпѐна нѝто частѝцата се, нѝто частѝцата си, се приѐма, че е в актѝвен зало̀г (дѣйствѝтелен зало̀г, дѣя̀телен зало̀г, active voice).
  
  
  • Внима̀ние!
    Са̀мо глаго̀л в актѝвен зало̀г мо̀же да бѫ̀де транзитѝвен!


• ◄► Частѝцитѣ се и си прѣдставля̀ват
  • кра̀ткитѣ фо̀рми съотвѣ̀тно
    за винѝтелен и да̀телен падѐж
    на възвра̀тното лѝчно мѣстоимѐние.
  (.. скрий го раздѣлът̌ за залогът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► В нѣ̋кои слу̀чаи, дорѝ прикрѣпѐни към глаго̀л,
  • се и си запа̀зват смѝсълът̌ си
    като фо̀рми на възвра̀тно лѝчно мѣстоимѐние.
    
    Прѝмѣри
  
  
  • Дѣтѐто се запѝса в музика̀лното учѝлище.
  • Дѣтѐто си у̀чи уро̀цитѣ.


• ◄► Но пък в дру̀ги слу̀чаи,
  • частѝцитѣ се и си мо̀гѫ̨т
    да промѣнıѫ̨̀т смѝсълът̌ на глаго̀лът̌,
    към ко̀йто сѫ прикрѣпѐни,
    по непрѣдсказу̀ем на̀чин -
    понѣ̋кога драстѝчно, понѣ̋кога незабѣлѣжимо:
  
  
  • Смѣ̀ıѫ̨ ли да му ка̀жа какво̀ мѝслıѫ̨̀ за нѐго.
  • Смѣ̀ıѫ̨ му се на акълът̌.
  
  
  • Стру̀ва ли то̀лкова?
  • Стру̀ва си да се опѝта.
  
  
  • Дѣца̀та си игра̀ıѫ̨т на поля̀ната.
  • Дѣца̀та игра̀ıѫ̨т на поля̀ната.
  • Дѣца̀та игра̀ıѫ̨т фу̀тбол на поля̀ната.
  • Фу̀тболът̌ се игра̀е с то̀пка.
  
  
  • Дѣца̀та глѐдат телевѝзия.
  • Дѣца̀та се глѐдат от ба̀бата.
  • Дѣца̀та си се глѐдат самѝ.
  
  
  • Ка̀зва какво̀то мѝсли.
  • Ка̀зва се Ива̀н.
  • Ка̀зва си всѝчко.


• ◄► Ѝма и глаго̀ли, коѝто нѐ сѫществу̀ват
  • бѐз частѝцата се илѝ си:
  
  
  • присмѝвам се
  • да се присмѣ̀ıѫ̨
  • доспѝвам си
  • да си доспıѫ̨̀ ia
  (.. скрий го раздѣлът̌ за залогът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► Почтѝ вѝнѫги - не сѐ сѣ̀щам за изключѐния,
  • частѝцата се, прикрѣпѐна към глаго̀л в актѝвен зало̀г,
    прида̀ва безлѝчност в изрѣчѐнието.
  
  
  • Ту̀к не сѐ пу̀ши!
  • На това̀ се глѐда с ло̀шо око̀.
  • Денıъ̀т̌ се позна̀ва от сутринта̀.


• ◄► Слѣдва обобщѐнието:
  • частѝцитѣ се и си произвѐђат дру̀г глагол -
    дру̀га глаго̀лна лексѐма, от дру̀г зало̀г.
  
  
  • В о̀бщиът̌ слу̀чай това̀ е прѣдмѣ̀т на лѐксиката, а не на синта̀ксисът̌ или на морфоло̀гията.


• ◄► Глаго̀литѣ в актѝвен зало̀г
  • нѣ̋мат ма̀ркер за зало̀г
    в сигнату̀рата си.
  
  
  • При оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли ма̀ркерът̌ за зало̀г се поста̀вя на вто̀ро мѣ̋сто в глаго̀лната в сигнату̀ра и мо̀же да ѝма видъ̀т̌:
    
    
    • се,
    • си, илѝ
    • си се.


• ►►  [Legacy] Зало̀гът̌ е славя̀нщина  (.. покажи ..) 
  
  ◄►  (.. скрий го раздѣлът̌ за залогът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  [Legacy] Зало̀гът̌ е славя̀нщина  (.. скрий ги ..)
  
  
  • Зало̀гът̌ на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли, ка̀кто то̀й е разглѐдан в то̀зи тракта̀т, е чѝста славя̀нщина.
  
  
  • Та̀зи славя̀нска черта̀ е далѐче от гръ̀цкиът̌ езѝк, далѐче и от герма̀нщината.
  
  
  • Възмо̀жно е в далѐчното мѝнѫ̨ло пра̀-славя̀нскиът̌ език да се е повлия̀л от рома̀нсът̌, но дорѝ да е било̀ така̀, славя̀нщината е дръ̀пнѫ̨ла по̀-напрѣ̀д, отко̀лкото по̀-инѐртниът̌ рома̀нс.
  
  
  • По врѣ̀ме на прѣбива̀ването си в Balkansprachbund-ът̌, на̀шиът̌ езѝк е запа̀зил та̀зи сво̀я славя̀нска черта̀ - зало̀гът̌ на глаго̀литѣ, защо̀то нѝкой дру̀г в Balkansprachbund-ът̌ не ѐ прѣдла̀гал нѣ̀що по̀-добро̀.
  
  
  • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк е доразвѝл до съвършѐнство това̀ сво̀е славя̀нско наслѣ̀дство.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ славянщината на залогът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за залогът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Нелични глаголни форми  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

• В то̀зи раздѣ̀л се прѣдла̀га фина̀лен по̀глед върху̀ нѐлѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми.


• В прѣ̀дишен раздѣ̀л бѣ̀ пока̀зано как се образу̀ват синтетѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми, включѝтелно нѐлѝчнитѣ, и со̀фту̌ерът̌ бѣ̀ обу̀чен на това̀.


• В то̀зи раздѣ̀л, при фина̀лниът̌ по̀глед върху̀ нѐлѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми, като прѣ̀ход към аналитѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми, со̀фту̌ерът̌ вѐче я̀вно ще пока̀зва аспѐктът̌ и зало̀гът̌, и ще бѫ̀де обу̀чен да изпълня̀ва про̀сти зая̀вки за отрица̀ние.

• (.. покажи го раздѣлът̌ за неличнитѣ глаголни форми ..)  (.. покажи го разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Нелични глаголни форми

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

• В то̀зи раздѣ̀л се прѣдла̀га фина̀лен по̀глед върху̀ нѐлѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми.


• В прѣ̀дишен раздѣ̀л бѣ̀ пока̀зано как се образу̀ват синтетѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми, включѝтелно нѐлѝчнитѣ, и со̀фту̌ерът̌ бѣ̀ обу̀чен на това̀.


• В то̀зи раздѣ̀л, при фина̀лниът̌ по̀глед върху̀ нѐлѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми, като прѣ̀ход към аналитѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми, со̀фту̌ерът̌ вѐче я̀вно ще пока̀зва аспѐктът̌ и зало̀гът̌, и ще бѫ̀де обу̀чен да изпълня̀ва про̀сти зая̀вки за отрица̀ние.

• В прѣдѝшнитѣ раздѣ̀ли JavaScript Stuff-ът̌ се пока̀зваше.
• Вѐче нѣ̋ма да е така̀.


• (.. скрий го раздѣлът̌ за неличнитѣ глаголни форми ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) .. към началото ..

---

   ►►   .0. Лични и нелични глаголни форми  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Лични и нелични глаголни форми  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• Не бѝва тѐрминитѣ "лѝчни" и "нѐлѝчни" за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми да бѫ̀дѫ̨т разбѝрани буква̀лно.
  
  
  • Сѫществу̀ват алтернатѝвни тѐрмини: "финѝтни" и "нѐфинѝтни".
  • Всѐ па̀к тѐрминитѣ "лѝчни" и "нѐлѝчни" сѫ оста̀вени в употрѣ̀ба.
  
  
  • Абстрахѝрайте се от буква̀лното значѐние на ду̀митѣ.


• Нѐлѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми сѫ слѣ̀днитѣ:
  
  
  • отглаго̀лното сѫществѝтелно,
  • прича̀стията, и
  • дѣ̀еприча̀стието.
  
  
  • Отглаго̀лното сѫществѝтелно е сѫществѝтелно, отглаго̀лно сѫществѝтелно.
    
    
    • То̀ е глаго̀лна сло̀вофо̀рма, фо̀рма на глаго̀лна лексѐма, понѐже се образу̀ва по правила̀та на морфоло̀гията от глаго̀л, от глаго̀лна лексѐма, откъдѣто наслѣдя̀ва и значѐнието си.
    
    
    • Но всѐ па̀к отглаго̀лното сѫществѝтелно е сѫществѝтелно и се държѝ като сѫществѝтелно.
  
  
  • Дѣ̀еприча̀стието е нарѣ̀чие, отглаго̀лно нарѣ̀чие.
    
    
    • То̀ е глаго̀лна сло̀вофо̀рма, понѐже се образу̀ва по правила̀та на морфоло̀гията от глаго̀л, от глаго̀лна лексѐма, откъдѣто наслѣдя̀ва и значѐнието си.
    
    
    • Но всѐ па̀к дѣ̀еприча̀стието е нарѣ̀чие и се държѝ като нарѣ̀чие.
  
  
  • Прича̀стията сѫ прилага̀телни, отглаго̀лни прилага̀телни.
    
    
    • Тѣ̀ сѫ глаго̀лни сло̀вофо̀рми, фо̀рми на глаго̀лна лексѐма, понѐже се образу̀ват по правила̀та на морфоло̀гията от глаго̀л, от глаго̀лна лексѐма, откъдѣто наслѣдя̀ват и значѐнието си.
    
    
    • Но всѐ па̀к прича̀стията сѫ прилага̀телни и се държѫ̨̀т като прилага̀телни.
  
  
  • Изключѐние: Имперфѐктното ѐлово прича̀стие е нѐлѝчна глаго̀лни сло̀вофо̀рма, то̀ се во̀ди прича̀стие, но не ѐ прилага̀телно, защо̀то не сѐ държѝ като прилага̀телно.
    
    
    • Фо̀рмитѣ на имперфѐктното ѐлово прича̀стие прѣдставля̀ват фо̀рмитѣ за 3-то лицѐ на имперфѐктът̌ в ренаратѝв. Уча̀стват и в дру̀ги аналитѝчни глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
    
    
    • Езѝкът̌ ни е естѐствен и е естѐствено при описа̀нието му правила̀та да да си ѝмат изключѐния, коѝто у̀ж ги потвърђа̀вали правила̀та.


• Лѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми ..
  
  
  • не сѫ̀ нѝто сѫществѝтелни, нѝто прилага̀телни, нѝто нарѣ̀чия.
  • Тѣ̀ не сѫ̀ нѝщо дру̀го освѣ̀н глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
  
  
  • В изрѣчѐнието се държѫ̨̀т като ѝстински глаго̀ли и изпълня̀ват ро̀лята на сказу̀емо.
  
  
  • Традицио̀нното разпрѣдѣлѐние на лѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми по глаго̀лни врѣмена̀ е изло̀жено в то̀зи раздѣ̀л.
  
  
  • В дѣйствѝтелност, лѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми се разпрѣдѣ̀лят пъ̀рво по наклонѐния и по̀слѣ по врѣмена̀.
  • Това̀ е пока̀зано в то̀зи раздѣ̀л.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за неличнитѣ глаголни форми ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Разширение на глаголната сигнатура със x-маркерът̌  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Разширение на глаголната сигнатура със x-маркерът̌  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► В то̀зи раздѣ̀л ѝма напрѣ̀дък на
  • ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер, но̀ напрѣ̀дъкът̌ не ѐ прѣ̋ко свъ̀рзан с тѐмата на раздѣ̀лът̌ - нѐлѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми.


• ◄► Подго̀твяйки се за аналитѝчнитѣ фо̀рми,
  • коѝто ще се разглѐђат в слѣ̀дващитѣ раздѣ̀ли,
  • аспѐктът̌ и зало̀гът̌ на глаго̀лът̌ вѐче ще се визуализѝрат.
  
  
  • Досега̀ при попъ̀лване на ра̀знитѣ та̀блици не се пока̀звахѫ̨ съю̀зът̌ "да", сла̀ган прѣ̀д фо̀рмитѣ на перфектѝвнитѣ глаго̀ли, нѝто кра̀ткитѣ възвра̀тни мѣстоѝменни фо̀рми, ука̀зващи зало̀гът̌.


• ◄► Освѣ̀н това̀, ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер
  • вѐче се е нау̀чил да офо̀рмя про̀сти глаго̀лни ѝзрази с отрица̀ние.
• ►►  Във връ̀зка с това̀ се въвѐђа x-ма̀ркерът̌  (.. покажи го ..) 
  • като но̀в елемѐнт на глаго̀лната сигнату̀ра.
• ▼▼  Във връ̀зка с това̀ се въвѐђа x-ма̀ркерът̌  (.. скрий го ..) 
  • като но̀в елемѐнт на глаго̀лната сигнату̀ра.
  
  
  • Осо̀беноститѣ на да̀ден глаго̀л при изпълнѐние на зая̀вка за отрица̀ние се ука̀зват чрѣз x-ма̀ркерът̌ в глаго̀лната му сигнату̀ра.
  
  
  • Пъ̀рвата бу̀ква на x-ма̀ркерът̌ е латѝнско x.
  • Прѝмѣри:
    
    
    • xx: глаго̀лът̌ не приѐма отрица̀ние.
      
      
      • ѝмам t xx нѣ̋мам t xx недочу̀вам xx недовѝђам t xx неха̀ıѫ̨ t xx ненавѝђам t xx
    
    
    • xss: отглаго̀лното сѫществѝтелно не приѐма отрица̀ние.
    
    
    • xs: отглаго̀лното сѫществѝтелно с отрица̀ние нѣ̋ма мно̀жествено число̀.
    
    
    • xd: Дѣ̀еприча̀стието не приѐма отрица̀ние.
  
  
  • (.. скрий го x-ма̀ркерът̌ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Тѐст и демонстра̀ция  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Тѐст и демонстра̀ция  (.. право та̀м ..)  (.. цѣ̋лата та̀блица ..)  (.. скрий ..) 
  
  
  • Фина̀лната та̀блица от раздѣ̀лът̌ за синтетѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми
    е повто̀рена ту̀ка с но̀вата функциона̀лност на со̀фту̌ерът̌:
    
    
    • визуализа̀ция на аспѐктът̌ и зало̀гът̌ и
    • глаго̀лни ѝзрази бѐз и съ̀с отрица̀ние.
  
  
  • Доко̀лкото ту̀кашниът̌ раздѣ̀л е посветѐн на нѐлѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми, ту̀кашната та̀блица мо̀же да скрѝва редовѐтѣ за лѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми.
  
  
  • Вѝе мо̀жете да ука̀жете глаго̀л ..
    
    
    • илѝ като въведѐте осно̀вната му фо̀рма от клавиату̀рата,
    • илѝ като го посо̀читѣ између̀ пока̀занитѣ вариа̀нти.
    
    
    • Кога̀то въвеђате от клавиату̀рата, въвѐђайте i-ма̀ркерът̌ и посо̀чвайте аспѐктът̌ и транзитивността̀.
    • Ако аспѐктът̌, транзитивността̀ и i-ма̀ркерът̌ сѫ зада̀дени некорѐктно, резулта̀тът̌ мо̀же да е учу̀дващ.
    
    
    • За да се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли, от коѝто да мо̀жете да избѝрате, пъ̀рво изберѣ̀те гнѣ̋здо.
    
    
    • Ако въведѐте твъ̀рдѣ дъ̀лъг глаго̀л,
      напрѝмѣр противоконституционствува̀телствувам ,
      прѣгледността̀ на та̀блицата мо̀же да се загу̀би.
  
  
  • Кога̀то въвеђате от клавиату̀рата, мо̀жете да въведѐте кра̀ткитѣ възвра̀тни мѣстоѝменни фо̀рми ведна̀га слѣд осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌, за да ука̀жете зало̀гът̌ му.
    
    
    • Ако напра̀вите така̀, не забра̀вяйте да изклю̀чите транзитивността̀.
    
    
    • Тъ̀й като срѣ̀д пока̀званитѣ по гнѣзда̀ прѝмѣри такива глаго̀ли сѫ малко, ту̀ка да̀вам нѣ̋колко, с коѝто да пробвате:
      
      
      • забавля̀вам се почѝвам си прибѝрам си се
  
  
  • Enjoy! Χαίρετε!
  
  

  • Stenu	да ста̀нѫ̨ да заста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨ да приста̀нѫ̨ да дѣ̋нѫ̨ tt да вдѣ̋нѫ̨ tt да надѣ̋нѫ̨ tt да въ̀рнѫ̨ tt да отвъ̀рнѫ̨ tt да повъ̀рнѫ̨ tt да объ̀рнѫ̨ tt да прѣобъ̀рнѫ̨ tt да простѐнѫ̨ да загѝнѫ̨ да прѣгѫ̀рнѫ̨ tt да загѫ̀рнѫ̨ tt да загъ̀нѫ̨ tt да разгъ̀нѫ̨ tt да прѣгъ̀нѫ̨ tt да сгъ̀нѫ̨ tt да спъ̀нѫ̨ tt да прѣпъ̀нѫ̨ tt да разпъ̀нѫ̨ tt да опъ̀нѫ̨ tt да понѝкнѫ̨ да внѝкнѫ̨ да уга̀снѫ̨ да зага̀снѫ̨ да прѣбѫ̀днѫ̨ стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt
    Snemu	да снѐмѫ̨ tt eec да отнѐмѫ̨ tt eec да наѐмѫ̨ tt eec да поѐмѫ̨ tt eec да прѣвзѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eecss да прокълнѫ̨̀ tt eec
    Stoju	стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss да смѐлıѫ̨ t ieec
    Beru	берѫ̨̀ t ea да изберѫ̨̀ t ea да разберѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea да изперѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass да призовѫ̨̀ t ea да назовѫ̨̀ t ea да отзовѫ̨̀ t ea тъкѫ̨̀ t ea да изтъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia да взѐмѫ̨ ea кълнѫ̨̀ tt eass
    Bodu	бодѫ̨̀ t eo да прободѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo да прочетѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo да изпекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да изнесѫ̨̀ t eo да донесѫ̨̀ t eo да влѣ̋зѫ̨ eoj да излѣ̋зѫ̨ eoj да слѣ̋зѫ̨ eoj да рѣ̨кѫ̨̀ t eo да нарѣ̨кѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss да облѣкѫ̨̀ t eo да съблѣкѫ̨̀ t eo да заведѫ̨̀ t eo да въведѫ̨̀ t eo да доведѫ̨̀ t eo метѫ̨̀ t eo да изметѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo да протекѫ̨̀ eo [да] ѝдѫ̨ edsss да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy
    Rezhu	рѣ̀жѫ̨ t да зарѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t да напѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t да почѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t да разрѣ̨̀шѫ̨ t да срѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t да забъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t да се размирѝшѫ̨ бѣлѣ̀жѫ̨ t i да забѣлѣ̀жѫ̨ t i да ка̀жѫ̨ t да нака̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek да залъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea да задрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea да сѝпıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea спıѫ̨̀ iass да приспıѫ̨̀ t ia да си доспıѫ̨̀ ia да се наспıѫ̨̀ ia да се успıѫ̨̀ ia
    Am	ıа̀м t: да изıа̀м t, да се наıа̀м, да прѣıа̀м, да проıа̀м t, .. да да̀м t: да прода̀м t, да разда̀м t, да отда̀м t, да прѣда̀м t, да прида̀м t, да сда̀м t, ..
    Ychu	ба̀вıѫ̨ t ii ба̀грıѫ̨ t ii бѣ̀лıѫ̨ t ii бла̀жѫ̨ t ii броıѫ̨̀ t ii ва̀дıѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii га̀зıѫ̨ t ii га̀лıѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii го̀нıѫ̨ t ii грѣшѫ̨̀ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii да̀вıѫ̨ t ii дѝрıѫ̨ t ii доста̀вıѫ̨ t ii доıѫ̨̀ t ii ѐжѫ̨ се ii жа̀лıѫ̨ t ii жѝлıѫ̨ t ii жу̀лıѫ̨ t ii жѐнıѫ̨ t ii да забра̀вıѫ̨ t ii завѝсıѫ̨ ii зу̀брıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii ка̀нıѫ̨ t ii ква̀сıѫ̨ t ii катѐрıѫ̨ t ii кла̀тıѫ̨ t ii кроıѫ̨̀ t ii да ку̀пıѫ̨ t ii ла̀зıѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii лю̀щıѫ̨ t ii ло̀чѫ̨ t ii мо̀лıѫ̨ t ii мѝслıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii мѣ̀сıѫ̨ t ii мѫ̀тıѫ̨ t ii мѫ̀чѫ̨ t ii но̀сıѫ̨ t ii поıѫ̨̀ t ii па̀зıѫ̨ t ii па̀лıѫ̨ t ii печѐлıѫ̨ t ii пѫ̀дıѫ̨ t ii пѫ̀лнıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да разрабо̀тıѫ̨ t ii ро̀вıѫ̨ t ii ръ̀сıѫ̨ t ii свѝрıѫ̨ t ii свѣ̀тıѫ̨ t ii спо̀рıѫ̨ t ii сѫ̀дıѫ̨ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii тѐглıѫ̨ t ii това̀рıѫ̨ t ii тѫ̀рсıѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii хва̀лıѫ̨ t ii хо̀дıѫ̨ t ii да хвъ̀рлıѫ̨ t ii хра̀нıѫ̨ t ii ху̀лıѫ̨ t ii цвѝлıѫ̨ t ii цѣ̀лıѫ̨ t ii цѣ̀пıѫ̨ t ii чѐрпıѫ̨ t ii чѝстıѫ̨ t ii чу̀пıѫ̨ t ii ша̀рıѫ̨ t ii ıа̀здıѫ̨ t ii да измѫ̀чѫ̨ t ii да построıѫ̨̀ t ii да прослѣдıѫ̨̀ t ii да нау̀чѫ̨ t ii да изу̀чѫ̨ t ii да проу̀чѫ̨ t ii да разу̀чѫ̨ t ii
    Viju	вѝıѫ̨ tt да извѝıѫ̨ tt да навѝıѫ̨ tt да развѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да изпѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt да набѝıѫ̨ tt да разбѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt да прочу̀ıѫ̨ tt да се прочу̀ıѫ̨ плю̀ıѫ̨ tt игра̀ıѫ̨ t да поигра̀ıѫ̨ да изигра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t да пожела̀ıѫ̨ t живѣ̀ıѫ̨ t да поживѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t да остарѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess да повлия̀ıѫ̨ t
    Laju	ла̀ıѫ̨ t да изла̀ıѫ̨ да пола̀ıѫ̨ да разла̀ıѫ̨ t уха̀ıѫ̨ благоуха̀ıѫ̨ ea ма̀ıѫ̨ се да се пома̀ıѫ̨ да ома̀ıѫ̨ t да зама̀ıѫ̨ t да сма̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ да поба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t да изва̀ıѫ̨ t ка̀ıѫ̨ се да ока̀ıѫ̨ t да се пока̀ıѫ̨ тра̀ıѫ̨ да изтра̀ıѫ̨ t да потра̀ıѫ̨ да си затра̀ıѫ̨
    Znam	зна̀ıѫ̨ tt
    Weak	ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t да поглѐдам t поглѐђам t вѝђам t завѝђам привѝђам се чу̀вам t дочу̀вам t слу̀шам t да послу̀шам t стра̀дам t па̀дам ста̀вам вдѝгам t повдѝгам t смѣ̀нıам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t стрѣ̀лıам t нама̀лıам t намаля̀вам t оцѣня̀вам t доба̀вıам t
    Mogu	мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss
    Idu	[да] ѝдѫ̨ edsss
    Budu	да бѫ̀дѫ̨ ef да бѫ̀дѫ̨ ekf
    Sum	съм
    Нѐлѝчни глаго̀лни сло̀вофо̀рми		Лѝчни и нѐлѝчни глаго̀лни сло̀вофо̀рми		Гнѣ̋здо:		-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
    Въведѣ̀те осно̀вната фо̀рма и i-ма̀ркерът̌ на глаго̀лът̌:				имперфектѝвен перфектѝвен
    				транзитѝвен интранзитѝвен
    [су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    Тѝп на сло̀вофо̀рмата	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	2-ро лицѐ	3-то лицѐ
    	Мно̀жествено число̀
    Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    Съ̀с члѣ̀н
    Сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв
    Имперфѐкт в индикатѝв
    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) в индикатѝв
    Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние)
    Оста̀тъчен инфинитѝв
    Отглаго̀лно сѫществѝтелно
    Дѣ̀еприча̀стие
    Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие
    Са̀мо нѐлѝчнитѣ фо̀рми на глаго̀лът̌ Ка̀кто нѐлѝчнитѣ, така̀ и лѝчнитѣ фо̀рми на глаго̀лът̌ Бѐз отрица̀ние Съ̀с отрица̀ние

  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ демонстрацията ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за неличнитѣ глаголни форми ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Отглаголно сѫществително  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Отглаголно сѫществително  (.. скрий го ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ◄► Отглаго̀лното сѫществѝтелно е сѫществѝтелно,
  • отглаго̀лно сѫществѝтелно.
    
    
    • То̀ е глаго̀лна сло̀вофо̀рма, фо̀рма на глаго̀лна лексѐма, понѐже се образу̀ва по правила̀та на морфоло̀гията от глаго̀л, от глаго̀лна лексѐма, откъдѣто наслѣдя̀ва и значѐнието си.
    • Но всѐ па̀к отглаго̀лното сѫществѝтелно е сѫществѝтелно и се държѝ като сѫществѝтелно.
    
    
    • То̀ си ѝма фо̀рма с члѣ̀н и в по̀вечето слу̀чаи фо̀рма за мно̀жествено число̀.


• ◄► Са̀мо имперфектѝвнитѣ глаго̀ли - тѣ̀зи от нѐсвъ̀ршен вѝд -
  • образу̀ват oтглаго̀лно сѫществѝтелно.


• ◄► Ка̀к се образу̀ва отглаго̀лното сѫществѝтелно
  • е пока̀зано тука.


• ◄► Във фо̀рмата си бѐз члѣ̀н за едѝнствено число̀
  • oтглаго̀лното сѫществѝтелно завъ̀ршва на -не.
  
  
  • Оконча̀нието -не се доба̀вя обикновѐно към осно̀вата на перфѐктът̌.
    
    
    • Но се слу̀чват и иноватѝвни залѝтания това̀ оконча̀ние да се доба̀вя към сега̀шната осно̀ва на глаго̀лът̌ (z).
  
  
  • Сѫществѝтелни, завъ̀ршващи на -ние,
    като «писа̀ние», «описа̀ние», «разписа̀ние»
    не сѫ̀ oтглаго̀лни сѫществѝтелни в ново-бъ̀лгарскиът̌ езѝк,
    мака̀р да сѫ билѝ такѝва в старо-славя̀нски (старо-бъ̀лгарски).
  • Отглаго̀лни сѫществѝтелни в ново-бъ̀лгарски сѫ
    «пѝсане», «опѝсване», «разпѝсване».
  
  
  • В мно̀жествено число̀ във фо̀рмата си бѐз члѣ̀н oтглаго̀лното сѫществѝтелно завъ̀ршва на -ния илѝ на -нета.


• ◄► Нѣ̋кои прѝмѣри:
  
  
  • Смѣ̋тането не му̀ се уда̀ва.
  • На Ива̀нчо смѣ̋тането не му̀ се уда̀ва.
  • Ива̀нчо не ѐ добъ̀р в смѣ̋тането.
  • Лѐкцията по диференциа̀лно и интегра̀лно смѣ̋тане запо̀чва в 325-та ау̌дито̀рия.
  • Състеза̀нията по фѝгурно пърза̀ляне бѣ̋хѫ̨ отло̀жени.
  • В прѣда̀ването ѝма проду̀ктово позиционѝране.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ за отглаголното сѫществително ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за неличнитѣ глаголни форми ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Причастия  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Причастия  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ◄► То̀зи по̀драздѣ̀л е посветѐн на прича̀стията,
  • то̀ест на отглаго̀лнитѣ прилага̀телни.


• ◄► В морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли
  • сѫ опрѣдѣлѐни слѣ̀днитѣ прича̀стия:
  
  
  • сега̀шно актѝвно прича̀стие,
  • перфѐктно (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) ѐлово (актѝвно) прича̀стие,
  • имперфѐктно (мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено) ѐлово (актѝвно) прича̀стие, и
  • мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие.


• ◄► Слѣ̀дната та̀блица обобща̀ва прича̀стията.
  
  

  • 	Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие	Сега̀шно актѝвно прича̀стие	Перфѐктно ѐлово прича̀стие	Имперфѐктно ѐлово прича̀стие
    Алтернатѝвно назва̀ние	Мѝнѫ̨ло страда̀телно прича̀стие	Сега̀шно дѣя̀телно (дѣйствѝтелно) прича̀стие	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено дѣя̀телно (дѣйствѝтелно) прича̀стие	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено дѣя̀телно (дѣйствѝтелно) прича̀стие
    От всѝчки глаго̀ли ли се образу̀ва това̀ прича̀стие?	Нѐ Са̀мо от транзитѝвнитѣ	Нѐ Са̀мо от имперфектѝвнитѣ	Да̀	Да̀
    В изрѣчѐнието изпълня̀ва ли фу̀нкции като прилага̀телно?	Да̀	Да̀	Да̀	Нѐ
    Уча̀ства ли в аналитѝчни глаго̀лни сло̀вофо̀рми?	Нѐ	Нѐ	Да̀	Да̀
    Произхо̀д	Славя̀нско наслѣ̀дство	Възстановѐно	Славя̀нско наслѣ̀дство	Balkansprachbund-ска инова̀ция
    Сѫществу̀ва ли в естѐственитѣ бъ̀лгарски го̀вори?	Да̀	Нѐ	Да̀	Да̀
    Прѣпра̀тки към раздѣ̀лът̌ за синтетѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми	Та̀м	Та̀м	Та̀м	Та̀м
    Забѣлѣ̀жки	Перфѐктно илѝ имперфѐктно прѣдпола̀га мѝнѫ̨ло.
    	Ѐлово прѣдпола̀га актѝвно, прѣдпола̀га и уча̀стие в аналитѝчни глаго̀лни сло̀вофо̀рми.



• ◄► Тѐст и демонстра̀ция на фо̀рмитѣ на прича̀стията
  • се да̀ва в дру̀г по̀драздѣ̀л на настоя̀щиът̌ раздѣ̀л.


• ►►  Сега̀шното актѝвно прича̀стие  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Сега̀шното актѝвно прича̀стие,  (.. скрий ..) 
  • нарѝчано о̀ще сега̀шно дѣя̀телно прича̀стие илѝ сега̀шно дѣйствѝтелно прича̀стие,
  
  
  • е но̀вовъведѐние - инова̀ция, в естѐствениът̌ го̀вор на ро̀дното ми сѐло.
    
    
    • То̀ лѝпсва и във всѝчки естѐствени бъ̀лгарски го̀вори.
    • Възстановѐно е в норматѝвниът̌ книжо̀вен езѝк от ру̀ски и църко̀вно-славя̀нски.
  
  
  • Осо̀бениът̌ глаго̀л съм нѣ̋ма сега̀шното актѝвно прича̀стие.
    
    
    • Ду̀мата бѫ̀дещ не е фо̀рма на глаго̀лът̌ съм.
      Тя̀ е прилага̀телно ѝме нарѐд с
      подо̀бнитѣ прилага̀телни настоя̀щ и бѝвш.
  
  
  • Ка̀к се образу̀ва сега̀шното актѝвно прича̀стие е пока̀зано та̀м.
  • Образу̀ва се са̀мо от имперфектѝвнитѣ глаго̀ли - тѣ̀зи от нѐсвъ̀ршен вѝд.
  
  
  • Сега̀шното актѝвно прича̀стие е прича̀стие, то̀ест отглаго̀лно прилага̀телно, и се употрѣбя̀ва като прилага̀телно.
    
    
    • Ѝмат ли смѝсъл съдъ̀ржащитѣ се в тѐкстът̌ данни?
    • Открѝващитѣ се но̀ви възмо̀жности сѫ впечатля̀ващи.
  
  
  • (.. скрий го сегашното активно причастие ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за причастията ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Перфѐктното ѐлово прича̀стие  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Перфѐктното ѐлово прича̀стие,  (.. скрий ..) 
  • нарѝчано о̀ще мѝнѫ̨ло свъ̀ршено актѝвно прича̀стие,
  • се образу̀ва с доба̀вяне на оконча̀нието -Λ- към осно̀вата на перфѐктът̌.
    
    
    • Затова̀ то̀ е ѐлово прича̀стие илѝ λ-прича̀стие илѝ Λ-прича̀стие.
    
    
    • Ка̀к се образу̀ва перфѐктното ѐлово прича̀стие е пока̀зано та̀м.
  
  
  • Перфѐктното ѐлово прича̀стие, както и имперфѐктното ѐлово прича̀стие, е мѝнѫ̨ло актѝвно прича̀стие.
  
  
  • Перфѐктното ѐлово прича̀стие, както и имперфѐктното ѐлово прича̀стие, уча̀ства в аналитѝчни (сло̀жни) глаго̀лни фо̀рми.
  
  
  • Перфѐктното ѐлово прича̀стие е отглаго̀лно прилага̀телно и като тако̀ва то̀ мо̀же да изпълня̀ва фу̀нкции на атрибу̀т (опрѣдѣлѐние) и предика̀т (сказу̀емно опрѣдѣлѐние) в изрѣчѐнието (нарѐд с това̀ да уча̀ства в аналитѝчни глаго̀лни фо̀рми).
  • Мо̀гѫ̨т да бѫ̀дѫ̨т да̀дени многобро̀йни прѝмѣри.
    
    
    • Прѣзрѣ̋лото гро̀зде осѝтѣ го бѣ̋хѫ̨ напа̀днѫ̨ли.
    • Наградѝхѫ̨ отличѝлитѣ се уча̀стници в конку̀рсът̌.
    • Не пѝтай старо, пѝтай па̀тило.
  
  
  • Перфѐктното ѐлово прича̀стие е прича̀стие, то̀ест отглаго̀лно прилага̀телно, и си ѝма фо̀рми бѐз члѣ̀н и съ̀с члѣ̀н за двѣ̀тѣ числа̀ и за трѝтѣ рода в едѝнствено число̀.
  
  
  • Перфѐктното ѐлово прича̀стие е езѝкова цѣ̀нност със славя̀нски произхо̀д. Подо̀бно на нѐго едва̀ ли се срѣ̀ща в дру̀гитѣ ѝндо-европѐйски езѝци.
  
  
  • (.. скрий го перфектното елово причастие ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за причастията ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Имперфѐктното ѐлово прича̀стие  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Имперфѐктното ѐлово прича̀стие,  (.. скрий ..) 
  • нарѝчано о̀ще мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено актѝвно прича̀стие,
  
  
  • нѣ̋ма самостоя̀телна употрѣ̀ба извъ̀н аналитѝчни глаго̀лни фо̀рми.
    
    
    • Разлѝчно от дру̀гитѣ прича̀стия, то̀ не мо̀же да се употрѣбя̀ва като прилага̀телно.
    • В изрѣчѐнието то̀ не мо̀же да изпълня̀ва ро̀лята на атрибу̀т или предика̀т.
    
    
    • Затова̀ нѣ̋ма и члѣну̀вани фо̀рми.
  
  
  • Имперфѐктното ѐлово прича̀стие се употрѣбя̀ва са̀мо като ча̀ст от аналитѝчни фо̀рми на ренаратѝвът̌ и конклузѝвът̌.
    
    
    • То̀ e Balkansprachbund-ска инова̀ция.
    • Това̀ е така̀, понѐже самѝтѣ наклонѐния ренаратѝв и конклузѝв сѫ Balkansprachbund-ска инова̀ция в бъ̀лгарскиът̌ език.
  
  
  • Ка̀к се образу̀ва имперфѐктното ѐлово прича̀стие е пока̀зано та̀м.
    
    
    • Имперфѐктното ѐлово прича̀стие, ка̀кто и перфѐктното ѐлово прича̀стие, е ѐлово прича̀стие, то̀ест ла̀мбда-прича̀стие илѝ λ-прича̀стие илѝ Λ-прича̀стие.
    • Това̀ зна̀чи, че е мѝнѫ̨ло актѝвно прича̀стие, коѐто се образу̀ва с оконча̀нието -Λ.
    
    
    • Докато при перфѐктното ѐлово прича̀стие оконча̀нието -Λ се доба̀вя към осно̀вата на перфѐктът̌, при имперфѐктното ѐлово прича̀стие оконча̀нието се доба̀вя към сега̀шната осно̀ва на глаго̀лът̌.
  
  
  • (.. скрий го имперфектното елово причастие ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за причастията ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие ѝмат  (.. скрий ..) 
  • са̀мо транзитѝвнитѣ (прѣ̀ходнитѣ) глаго̀ли.
  
  
  • Нѐпрѣ̀ходнитѣ (интранзитѝвнитѣ) глаго̀ли нѣ̋мат мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие.
  • Транзитѝвността на глаго̀литѣ бѣ̀ обсѫ̀дена в то̀зи по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие е прича̀стие, то̀ест отглаго̀лно прилага̀телно, и си ѝма фо̀рми бѐз члѣ̀н и съ̀с члѣ̀н за двѣ̀тѣ числа̀ и за трѝтѣ рода в едѝнствено число̀.
  
  
  • Мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие е отглаго̀лно прилага̀телно и като тако̀ва то̀ мо̀же да изпълня̀ва фу̀нкции на атрибу̀т (опрѣдѣлѐние) и предика̀т (сказу̀емно опрѣдѣлѐние) в изрѣчѐнието.
    
    
    • Бѝхѫ̨ моглѝ да бѫ̀дѫ̨т да̀дени мно̀го прѝмѣри.
    • Това̀ е било̀ напѝсано прѣдѝ мно̀го врѣ̀ме.
  
  
  • В това̀ изложѐние на синтактѝчни ѝзрази, в коѝто уча̀ства мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие, не ѝм се призна̀ва стату̀т на аналитѝчни глаго̀лни фо̀рми.
    
    
    • Това̀ е било̀ напѝсано прѣдѝ мно̀го врѣ̀ме.
    • В синтактѝчниът̌ ѝзраз е било̀ напѝсано сѫ съчета̀ни два̀ глаго̀ла, двѣ̀ глаго̀лни лексѐми:
      
      
      • глаго̀лът̌ съм в конклузѝвен перфѐкт, и
      • глаго̀лът̌ да напѝшѫ̨ t във фо̀рмата си на мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие.
    
    
    • То̀й е напѝсал това̀ прѣдѝ мно̀го врѣ̀ме.
    • Ѝзразът̌ е напѝсал е сло̀жна глаго̀лна фо̀рма, аналитѝчна фо̀рма на глаго̀лът̌ да напѝшѫ̨ t,
      
      
      • ко̀йто е употрѣбѐн в конклузѝвен перфѐкт.
  
  
  • Ка̀к се образу̀ва мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие е пока̀зано та̀м.
  • По пра̀вило мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие се образу̀ва с оконча̀нията -н илѝ -т, коѝто в по̀вечето слу̀чаи се доба̀вят към осно̀вата на перфѐктът̌.
    
    
    • Оконча̀нието -т е архаѝчно. То̀ ни е ѝндо-европѐйско наслѣ̀ство.
      
      
      • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер сла̀га това̀ оконча̀ние при дво̀йно tt като ма̀ркер за транзитѝвност.
    
    
    • Оконча̀нието -н е по̀-но̀во. То̀ си е чѝста славя̀нщина.
      
      
      • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер сла̀га това̀ оконча̀ние при единѝчно t като ма̀ркер за транзитѝвност.
  
  
  • (.. скрий го минѫ̨лото пасивно причастие ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за причастията ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Прилага̀телни, коѝто нѣ̋кога сѫ билѝ прича̀стия  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Прилага̀телни, коѝто нѣ̋кога сѫ билѝ прича̀стия,  (.. скрий ..) 
  • но вѐче не сѫ̀.
  
  
  • Нѣ̋кога в езѝкът̌ ни е ѝмало сега̀шно пасѝвно прича̀стие.
    
    
    • В съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк ду̀ми като
      
      
      • «любѝм», «несмѣня̀ем», «полага̀ем», «уязвѝм», ..
      
      
      сѫ про̀сто прилага̀телни, а нѐ отглаго̀лни прилага̀телни (нѐ сѫ̀ прича̀стия).
  
  
  • Ду̀митѣ «горѐщ», «могѫ̀щ» и нѣ̋кои дру̀ги нѣ̋кога сѫ билѝ фо̀рми на сега̀шното актѝвно прича̀стие, но̀ сега̀ сѫ про̀сто прилага̀телни.
  • Сега̀ фо̀рми на сега̀шното актѝвно прича̀стие сѫ «горя̀щ» и «мо̀жещ».
  
  
  • Ду̀ми като «свѣ̀дущ», «живу̀щ», «цвѣту̀щ»̀, «настоя̀щ», мака̀р да прилѝчат на фо̀рми на сега̀шно актѝвно прича̀стие, в съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк сѫ про̀сто прилага̀телни.
  
  
  • Ѐловитѣ прича̀стия се нарѝчат така̀ зарадѝ бу̀квата Λ.
  • В ста̀ро-славя̀нски (ста̀ро-бъ̀лгарски) е ѝмало двѣ̀ мѝнѫ̨ли актѝвни прича̀стия:
    
    
    • ла̀мбда-прича̀стие, наслѣ̀дник на коѐто в съврѣ̀менниът̌ ни езѝк е перфѐктното ѐлово прича̀стие, и
    • сѝгма-прича̀стие, дру̀го мѝнѫ̨ло актѝвно прича̀стие, коѐто в на̀шиът̌ езѝк е било̀ загу̀бено.
  
  
  • Ду̀ми като «бѝвш», «потърпѐвш» и дру̀ги подо̀бни сѫ фо̀рми на ста̀рото сѝгма-прича̀стие.
    Тѣ̀ сега̀ сѫ про̀сто прилага̀телни, а не прича̀стия.
  
  
  • (.. скрий ги архаичнитѣ причастия ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за причастията ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Ка̀к е в дру̀ги езѝци  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Ка̀к е в дру̀ги езѝци?  (.. скрий ..) 
  • Къдѣ̀ сме нѝе?
  
  
  • Да̀вам прѣпра̀тки към по̀драздѣ̀ли на ва̀жната публика̀ция за Balkansprachbund-ът̌:
    
    
    • Дрѣ̀вен и съврѣ̀менен синта̀ксис
    • Прича̀стията в съврѣ̀меннитѣ езѝци
    • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк и характерѝстиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}
  
  
  • Та̀м тѐмата е разглѐдана обсто̀йно. Намѣрѣ̀те понѐ фра̀зата:
    
    
    • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк е осо̀бен и срѣ̀д славя̀нскитѣ, и срѣ̀д балка̀нскитѣ езѝци.
  
  
  • (.. скрий го сравнението с други езици ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ за причастията ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ за причастията ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за неличнитѣ глаголни форми ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Дѣепричастие  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

(.. скрий го раздѣлът̌ за неличнитѣ глаголни форми ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

   ▼▼   .0. Дѣепричастие  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ◄► Ка̀к се образу̀ва дѣ̀еприча̀стието
  • е пока̀зано та̀м.


• ◄► Дѣ̀еприча̀стието е нарѣ̀чие, отглаго̀лно нарѣ̀чие.
  • 
    
    • То̀ е глаго̀лна сло̀вофо̀рма, понѐже се образу̀ва по правила̀та на морфоло̀гията от глаго̀л, от глаго̀лна лексѐма, откъдѣто наслѣдя̀ва и значѐнието си.
    • Но всѐ па̀к дѣ̀еприча̀стието е нарѣ̀чие и се държѝ като нарѣ̀чие.


• ◄► С поведѐнието си на нарѣ̀чие дѣ̀еприча̀стието
  • мо̀же да изпълня̀ва разлѝчни роли в синта̀ксисът̌ на бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
  
  
  • Прѝмѣри:
  
  
  • Като му съобщѝхѫ̨ новина̀та, то̀й пристѝгнѫ̨ бъ̀рзо.
  • Като му съобщѝхѫ̨ новина̀та, то̀й пристѝгнѫ̨ тичешко̀м.
  • Като му съобщѝхѫ̨ новина̀та, то̀й пристѝгнѫ̨ тѝчайки.
  
  
  • Съобща̀вайки му новина̀та, усѣ̀тихѫ̨ притѣснѐнието му.
  
  
  • Видѣ̋хѫ̨, че то̀й бъ̀рзо се въ̀рнѫ̨ в кѫ̀щи, науча̀вайки новина̀та.
  
  
  • Видѣ̋хѫ̨ бъ̀рзото му връ̀щане в кѫ̀щи, науча̀вайки новина̀та.
  • ..Послѣ̀дниът̌ прѝмѣр е грѣ̀шен, ако тѣ̀ сѫ му ıѫ̨ съобщѝли новина̀та..


• ◄► Дѣ̀еприча̀стието лѝпсва в
  • естѐствениът̌ го̀вор на ро̀дното ми сѐло.
  
  
  • То̀ е взѐто от ю̀го-за̀падни бъ̀лгарски го̀вори.
  
  
  • В ста̀ро-славя̀нски (ста̀ро-бъ̀лгарски) не ѐ ѝмало дѣ̀еприча̀стие, защо̀то е ѝмало развѝта систѐма от склоня̀еми прича̀стия.


• ◄► Исторѝческа бѣлѣ̀жка за дѣ̀еприча̀стието.
  
  
  • Подо̀бно на съотвѣ̀тстващитѣ фо̀рми в гръ̀цки, по̀лски и ру̀ски, дѣ̀еприча̀стието в бъ̀лгарски произлѝза от ста̀ра номинатѝвна фо̀рма за мѫжки ро̀д едѝнствено число̀ на сега̀шното актѝвно прича̀стие.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ за дѣепричастието ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за неличнитѣ глаголни форми ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Лични глаголни форми, разглеђани по врѣмена  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Лични глаголни форми, разглеђани по врѣмена

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
(.. възстанови раздѣлът̌ ..)

---

   ►►   .0. Общ прѣглед на глаголнитѣ врѣмена  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Общ прѣглед на глаголнитѣ врѣмена  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
(.. право към окончателната таблица на врѣмената ..) 

• ►►  Прѣдварѝтелната та̀блица отпрѣдѝ годѝни вѐче е оживѐна  (.. покажи ıѫ̨ прѣдварителната таблица ..) 
• ▼▼  Прѣдварѝтелната та̀блица отпрѣдѝ годѝни вѐче е оживѐна  (.. скрий ıѫ̨ прѣдварителната таблица ..)  (.. право та̀м ..)
  
  
  • Прѣдварѝтелната та̀блица на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ и наклонѐния, коя̀то бѣ̀ публику̀вана прѣдѝ години и сега̀ е налѝчна в ста̀рата си вѐрсия при комента̀ритѣ, е повто̀рена ту̀ка с но̀ва функциона̀лност.
    
    
    • Поста̀вени сѫ ударѐнията, ка̀кто вѐче е приѐто в това̀ изложѐние.
    • Глаго̀лнитѣ фо̀рми сѫ приведени към така̀ нарѣ̀чениът̌ естѐствен правопѝс.
    • Правопѝсът̌ на глаго̀лнитѣ фо̀рми мо̀же да се смѣ̀ня.
    • Мо̀же да се зададѐ и дру̀г имперфектѝвен глаго̀л в замѣ̋на на глаго̀лът̌ пѝшѫ̨ t.
  
  
  • Вѝе мо̀жете да ука̀жете глаго̀л ..
    
    
    • илѝ като въведѐте осно̀вната му фо̀рма от клавиату̀рата,
    • илѝ като го посо̀читѣ између̀ пока̀занитѣ вариа̀нти.
    
    
    • Кога̀то въвеђате от клавиату̀рата, въвѐђайте i-ма̀ркерът̌ и посо̀чвайте аспѐктът̌.
    • Ако аспѐктът̌ илѝ i-ма̀ркерът̌ сѫ зада̀дени некорѐктно, резулта̀тът̌ мо̀же да е учу̀дващ.
    
    
    • За да се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли, от коѝто да мо̀жете да избѝрате, пъ̀рво изберѣ̀те гнѣ̋здо.
    
    
    • Ако въведѐте твъ̀рдѣ дъ̀лъг глаго̀л,
      напрѝмѣр противоконституционствува̀телствувам ,
      прѣгледността̀ на та̀блицата мо̀же да се загу̀би.
  
  
  • В та̀зи прѣдварѝтелна та̀блица не сѐ пока̀зват аспѐктът̌ и зало̀гът̌.
    
    
    • В сѫ̀щност, са̀мо имперфектѝвни глаго̀ли се приѐмат.
    • Не сѐ приѐма и отрица̀ние.
  
  
  • И тъ̀й като сме в раздѣ̀лът̌, в ко̀йто се разглѐђат лѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми по врѣмена̀,
    
    
    • то̀ не сѐ пока̀зват нѐлѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми,
    • нѝто пъ̀к наклонѐнията, ѝмащи са̀мо една̀ врѣмева̀ фо̀рма.
  
  
  • Enjoy! Χαίρετε!
  
  

  • Прѣдварѝтелната та̀блица на врѣмена̀та и наклонѐнията на имперфектѝвнитѣ глаго̀ли
    	Stenu	да ста̀нѫ̨ да заста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨ да приста̀нѫ̨ да дѣ̋нѫ̨ tt да вдѣ̋нѫ̨ tt да надѣ̋нѫ̨ tt да въ̀рнѫ̨ tt да отвъ̀рнѫ̨ tt да повъ̀рнѫ̨ tt да объ̀рнѫ̨ tt да прѣобъ̀рнѫ̨ tt да простѐнѫ̨ да загѝнѫ̨ да прѣгѫ̀рнѫ̨ tt да загѫ̀рнѫ̨ tt да загъ̀нѫ̨ tt да разгъ̀нѫ̨ tt да прѣгъ̀нѫ̨ tt да сгъ̀нѫ̨ tt да спъ̀нѫ̨ tt да прѣпъ̀нѫ̨ tt да разпъ̀нѫ̨ tt да опъ̀нѫ̨ tt да понѝкнѫ̨ да внѝкнѫ̨ да уга̀снѫ̨ да зага̀снѫ̨ да прѣбѫ̀днѫ̨ стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt
    	Snemu	да снѐмѫ̨ tt eec да отнѐмѫ̨ tt eec да наѐмѫ̨ tt eec да поѐмѫ̨ tt eec да прѣвзѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eecss да прокълнѫ̨̀ tt eec
    	Stoju	стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss да смѐлıѫ̨ t ieec
    	Beru	берѫ̨̀ t ea да изберѫ̨̀ t ea да разберѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea да изперѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass да призовѫ̨̀ t ea да назовѫ̨̀ t ea да отзовѫ̨̀ t ea тъкѫ̨̀ t ea да изтъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia да взѐмѫ̨ ea кълнѫ̨̀ tt eass
    	Bodu	бодѫ̨̀ t eo да прободѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo да прочетѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo да изпекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да изнесѫ̨̀ t eo да донесѫ̨̀ t eo да влѣ̋зѫ̨ eoj да излѣ̋зѫ̨ eoj да слѣ̋зѫ̨ eoj да рѣ̨кѫ̨̀ t eo да нарѣ̨кѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss да облѣкѫ̨̀ t eo да съблѣкѫ̨̀ t eo да заведѫ̨̀ t eo да въведѫ̨̀ t eo да доведѫ̨̀ t eo метѫ̨̀ t eo да изметѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo да протекѫ̨̀ eo [да] ѝдѫ̨ edsss да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy
    	Rezhu	рѣ̀жѫ̨ t да зарѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t да напѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t да почѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t да разрѣ̨̀шѫ̨ t да срѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t да забъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t да се размирѝшѫ̨ бѣлѣ̀жѫ̨ t i да забѣлѣ̀жѫ̨ t i да ка̀жѫ̨ t да нака̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek да залъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea да задрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea да сѝпıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea спıѫ̨̀ iass да приспıѫ̨̀ t ia да си доспıѫ̨̀ ia да се наспıѫ̨̀ ia да се успıѫ̨̀ ia
    	Am	ıа̀м t
    	Ychu	ба̀вıѫ̨ t ii ба̀грıѫ̨ t ii бѣ̀лıѫ̨ t ii бла̀жѫ̨ t ii броıѫ̨̀ t ii ва̀дıѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii га̀зıѫ̨ t ii га̀лıѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii го̀нıѫ̨ t ii грѣшѫ̨̀ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii да̀вıѫ̨ t ii дѝрıѫ̨ t ii доста̀вıѫ̨ t ii доıѫ̨̀ t ii ѐжѫ̨ се ii жа̀лıѫ̨ t ii жѝлıѫ̨ t ii жу̀лıѫ̨ t ii жѐнıѫ̨ t ii да забра̀вıѫ̨ t ii завѝсıѫ̨ ii зу̀брıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii ка̀нıѫ̨ t ii ква̀сıѫ̨ t ii катѐрıѫ̨ t ii кла̀тıѫ̨ t ii кроıѫ̨̀ t ii да ку̀пıѫ̨ t ii ла̀зıѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii лю̀щıѫ̨ t ii ло̀чѫ̨ t ii мо̀лıѫ̨ t ii мѝслıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii мѣ̀сıѫ̨ t ii мѫ̀тıѫ̨ t ii мѫ̀чѫ̨ t ii но̀сıѫ̨ t ii поıѫ̨̀ t ii па̀зıѫ̨ t ii па̀лıѫ̨ t ii печѐлıѫ̨ t ii пѫ̀дıѫ̨ t ii пѫ̀лнıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да разрабо̀тıѫ̨ t ii ро̀вıѫ̨ t ii ръ̀сıѫ̨ t ii свѝрıѫ̨ t ii свѣ̀тıѫ̨ t ii спо̀рıѫ̨ t ii сѫ̀дıѫ̨ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii тѐглıѫ̨ t ii това̀рıѫ̨ t ii тѫ̀рсıѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii хва̀лıѫ̨ t ii хо̀дıѫ̨ t ii да хвъ̀рлıѫ̨ t ii хра̀нıѫ̨ t ii ху̀лıѫ̨ t ii цвѝлıѫ̨ t ii цѣ̀лıѫ̨ t ii цѣ̀пıѫ̨ t ii чѐрпıѫ̨ t ii чѝстıѫ̨ t ii чу̀пıѫ̨ t ii ша̀рıѫ̨ t ii ıа̀здıѫ̨ t ii да измѫ̀чѫ̨ t ii да построıѫ̨̀ t ii да прослѣдıѫ̨̀ t ii да нау̀чѫ̨ t ii да изу̀чѫ̨ t ii да проу̀чѫ̨ t ii да разу̀чѫ̨ t ii
    	Viju	вѝıѫ̨ tt да извѝıѫ̨ tt да навѝıѫ̨ tt да развѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да изпѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt да набѝıѫ̨ tt да разбѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt да прочу̀ıѫ̨ tt да се прочу̀ıѫ̨ плю̀ıѫ̨ tt игра̀ıѫ̨ t да поигра̀ıѫ̨ да изигра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t да пожела̀ıѫ̨ t живѣ̀ıѫ̨ t да поживѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t да остарѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess да повлия̀ıѫ̨ t
    	Laju	ла̀ıѫ̨ t да изла̀ıѫ̨ да пола̀ıѫ̨ да разла̀ıѫ̨ t уха̀ıѫ̨ благоуха̀ıѫ̨ ea ма̀ıѫ̨ се да се пома̀ıѫ̨ да ома̀ıѫ̨ t да зама̀ıѫ̨ t да сма̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ да поба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t да изва̀ıѫ̨ t ка̀ıѫ̨ се да ока̀ıѫ̨ t да се пока̀ıѫ̨ тра̀ıѫ̨ да изтра̀ıѫ̨ t да потра̀ıѫ̨ да си затра̀ıѫ̨
    	Weak	ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t да поглѐдам t поглѐђам t вѝђам t завѝђам привѝђам се чу̀вам t дочу̀вам t слу̀шам t да послу̀шам t стра̀дам t па̀дам ста̀вам вдѝгам t повдѝгам t смѣ̀нıам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t стрѣ̀лıам t нама̀лıам t намаля̀вам t оцѣня̀вам t доба̀вıам t
    	Mogu	мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss
    				Гнѣ̋здо:			-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
    Въведѣ̀те осно̀вната фо̀рма и i-ма̀ркерът̌ на глаго̀лът̌:							имперфектѝвен перфектѝвен
    Прѣдварѝтелната та̀блица на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ и наклонѐния			[су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    	Надѣ̋сно: Наклонѐния (6) Надо̀лу: Врѣмена̀ (8)	Индикатѝв: изявѝтелно наклонѐние	Ренаратѝв: прѣизка̀зно наклонѐние	Конклузѝв: у̀мозаключѝтелно наклонѐние	Ренаратѝвен конклузѝв: прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно наклонѐние	Дубитатѝв: дво̀йно прѣизка̀зно наклонѐние	Дво̀ен дубитатѝв: тро̀йно прѣизка̀зно наклонѐние	Бро̀й фо̀рми по врѣмена̀
    		I	J	K	L	M	N
    000	Сега̀шно врѣ̀ме		[сѫ̀щото като имперфѐкт, J001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, K001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, L001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, M001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, N001]	1
    001	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме (имперфѐкт)		съм	съм      е      сѫ	съм бѝл      е бѝл      сѫ билѝ	съм бѝл      бѝл      билѝ	бѝл съм бѝл      бѝл бѝл      билѝ билѝ	6
    010	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме (перфѐкт) (нарѝчано и ао̀рист)		съм	съм      е      сѫ	съм бѝл      е бѝл      сѫ билѝ	съм бѝл      бѝл      билѝ	бѝл съм бѝл      бѝл бѝл      билѝ билѝ	6
    011	Мѝнѫ̨ло прѣдварѝтелно врѣ̀ме (плу̀сквамперфѐкт)	бѣ̋х      бѣ̀[ше]      бѣ̋хѫ̨	[сѫ̀щото като перфѐкт в дубитатѝв, M010]	[сѫ̀щото като перфѐкт в ренаратѝвен конклузѝв, L010]	[нѣ̋ма]	[сѫ̀щото като перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв, N010]	[нѣ̋ма]	1
    xxx	Мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (ао̀рист) (нарѝчано и перфѐкт)	[сѫ̀щото като перфѐкт в конклузѝв, K010]	[сѫ̀щото като перфѐкт в ренаратѝвен конклузѝв, L010]	[нѣ̋ма, или е сѫ̀щото като в ренаратѝв]	[нѣ̋ма]	[сѫ̀щото като перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв, N010]	[нѣ̋ма]	0
    100	Бѫ̀деще врѣ̀ме	ще      ще      ще	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, J101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, K101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, L101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, M101]	[нѣ̋ма]	1
    101	Бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото	щѣ̋х да      щѣ̀ше да      щѣ̋хѫ̨ да	щѣ̋л съм да      щѣ̋л да      щѣ̀ли да	щѣ̋л съм да      щѣ̋л е да      щѣ̀ли сѫ да	щѣ̋л съм бѝл да      щѣ̋л е бѝл да      щѣ̀ли сѫ билѝ да	щѣ̋л съм бѝл да      щѣ̋л бѝл да      щѣ̀ли билѝ да	[нѣ̋ма]	5
    110	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме	ще съм      ще е      ще сѫ	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, J111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, K111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, L111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, M111]	[нѣ̋ма]	1
    111	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото	щѣ̋х да съм      щѣ̀ше да е      щѣ̋хѫ̨ да сѫ	щѣ̋л съм да съм      щѣ̋л да е      щѣ̀ли да сѫ	щѣ̋л съм да съм      щѣ̋л е да е      щѣ̀ли сѫ да сѫ	щѣ̋л съм бѝл да съм      щѣ̋л е бѝл да е      щѣ̀ли сѫ билѝ да сѫ	щѣ̋л съм бѝл да съм      щѣ̋л бѝл да е      щѣ̀ли билѝ да сѫ	[нѣ̋ма]	5
    	О̀бщ бро̀й фо̀рми по врѣмена̀ и наклонѐния	8	4	4	4	4	2	26

  
  
  • Disclaimer: Та̀зи та̀блица е прѣдварѝтелна. Тя̀ се възпо̀лзва от про̀ститѣ (синтетѝчнитѣ) глаго̀лни фо̀рми, развѝти на JavaScript в прѣдѝшнитѣ раздѣли, но в нѐıѫ̨ аналитѝчнитѣ фо̀рми сѫ реализѝрани на html, а нѐ на JavaScript. Затова̀:
    
    
    • тя̀ се прова̀ля при перфектѝвнитѣ глаго̀ли,
    • прова̀ля се при глаго̀литѣ без перфѐкт ( зна̀ıѫ̨ tt ),
    • прова̀ля се при глаго̀лът̌ съм ,
    • прова̀ля се и при глаго̀лът̌ щѫ̨̀ t ejjqs qq , ко̀йто нѣ̋ма сло̀жнитѣ футуристѝчни врѣмена̀.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ прѣдварителната таблица ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Прѣдварѝтелната та̀блица отпрѣдѝ годѝни по̀лзва прѣ̀сен со̀фту̌ер  (.. покажи ıѫ̨ ..) 
• ▼▼  Прѣдварѝтелната та̀блица отпрѣдѝ годѝни по̀лзва прѣ̀сен со̀фту̌ер  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. право та̀м ..)
  
  
  • Прѣдварѝтелната та̀блица на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ и наклонѐния, коя̀то бѣ̀ публику̀вана прѣдѝ години и сега̀ е налѝчна в ста̀рата си вѐрсия при комента̀ритѣ, бѣ̀ повто̀рена по̀-го̀рѣ с но̀ва функциона̀лност.
    
    
    • Поста̀вени сѫ ударѐнията, ка̀кто вѐче е приѐто в това̀ изложѐние.
    • Глаго̀лнитѣ фо̀рми сѫ приведени към така̀ нарѣ̀чениът̌ естѐствен правопѝс.
    • Правопѝсът̌ на глаго̀лнитѣ фо̀рми мо̀же да се смѣ̀ня.
    • Мо̀же да се зададѐ и дру̀г имперфектѝвен глаго̀л в замѣ̋на на глаго̀лът̌ пѝшѫ̨ t.
  
  
  • Сѫ̀щата та̀блица сега̀ ту̀ка е потрѐтена.
    
    
    • Сега̀ се взѐмат прѣ̀д вѝд аспѐктът̌, залогът̌ и сигнату̀рнитѣ ма̀ркери.
    
    
    • За всѝчки глаго̀ли, имперфектѝвни и перфектѝвни:
      ако сигнату̀рата на глаго̀лът̌ е зада̀дена пра̀вилно, та̀блицата трѣ̋бва да пока̀зва спрежѐнието му корѐктно.
  
  
  • Вѝе мо̀жете да ука̀жете глаго̀л ..
    
    
    • илѝ като въведѐте осно̀вната му фо̀рма от клавиату̀рата,
    • илѝ като го посо̀читѣ између̀ пока̀занитѣ вариа̀нти.
    
    
    • Кога̀то въвеђате от клавиату̀рата, въвѐђайте i-ма̀ркерът̌ и посо̀чвайте аспѐктът̌.
    • Ако аспѐктът̌ илѝ i-ма̀ркерът̌ сѫ зада̀дени некорѐктно, резулта̀тът̌ мо̀же да е учу̀дващ.
    
    
    • За да се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли, от коѝто да мо̀жете да избѝрате, пъ̀рво изберѣ̀те гнѣ̋здо.
    
    
    • Ако въведѐте твъ̀рдѣ дъ̀лъг глаго̀л,
      напрѝмѣр противоконституционствува̀телствувам ,
      прѣгледността̀ на та̀блицата мо̀же да се загу̀би.
  
  
  • И тъ̀й като сме в раздѣ̀лът̌, в ко̀йто се разглѐђат лѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми по врѣмена̀,
    
    
    • то̀ не сѐ пока̀зват нѐлѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми,
    • нѝто пъ̀к наклонѐнията, ѝмащи са̀мо една̀ врѣмева̀ фо̀рма.
  
  
  • Enjoy! Χαίρετε!
  
  

  • Прѣдварѝтелната та̀блица на врѣмена̀та и наклонѐнията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли
    	Stenu	да ста̀нѫ̨ да заста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨ да приста̀нѫ̨ да дѣ̋нѫ̨ tt да вдѣ̋нѫ̨ tt да надѣ̋нѫ̨ tt да въ̀рнѫ̨ tt да отвъ̀рнѫ̨ tt да повъ̀рнѫ̨ tt да объ̀рнѫ̨ tt да прѣобъ̀рнѫ̨ tt да простѐнѫ̨ да загѝнѫ̨ да прѣгѫ̀рнѫ̨ tt да загѫ̀рнѫ̨ tt да загъ̀нѫ̨ tt да разгъ̀нѫ̨ tt да прѣгъ̀нѫ̨ tt да сгъ̀нѫ̨ tt да спъ̀нѫ̨ tt да прѣпъ̀нѫ̨ tt да разпъ̀нѫ̨ tt да опъ̀нѫ̨ tt да понѝкнѫ̨ да внѝкнѫ̨ да уга̀снѫ̨ да зага̀снѫ̨ да прѣбѫ̀днѫ̨ стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt
    	Snemu	да снѐмѫ̨ tt eec да отнѐмѫ̨ tt eec да наѐмѫ̨ tt eec да поѐмѫ̨ tt eec да прѣвзѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eecss да прокълнѫ̨̀ tt eec
    	Stoju	стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss да смѐлıѫ̨ t ieec
    	Beru	берѫ̨̀ t ea да изберѫ̨̀ t ea да разберѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea да изперѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass да призовѫ̨̀ t ea да назовѫ̨̀ t ea да отзовѫ̨̀ t ea тъкѫ̨̀ t ea да изтъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia да взѐмѫ̨ ea кълнѫ̨̀ tt eass
    	Bodu	бодѫ̨̀ t eo да прободѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo да прочетѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo да изпекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да изнесѫ̨̀ t eo да донесѫ̨̀ t eo да влѣ̋зѫ̨ eoj да излѣ̋зѫ̨ eoj да слѣ̋зѫ̨ eoj да рѣ̨кѫ̨̀ t eo да нарѣ̨кѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss да облѣкѫ̨̀ t eo да съблѣкѫ̨̀ t eo да заведѫ̨̀ t eo да въведѫ̨̀ t eo да доведѫ̨̀ t eo метѫ̨̀ t eo да изметѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo да протекѫ̨̀ eo [да] ѝдѫ̨ edsss да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy
    	Rezhu	рѣ̀жѫ̨ t да зарѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t да напѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t да почѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t да разрѣ̨̀шѫ̨ t да срѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t да забъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t да се размирѝшѫ̨ бѣлѣ̀жѫ̨ t i да забѣлѣ̀жѫ̨ t i да ка̀жѫ̨ t да нака̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek да залъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea да задрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea да сѝпıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea спıѫ̨̀ iass да приспıѫ̨̀ t ia да си доспıѫ̨̀ ia да се наспıѫ̨̀ ia да се успıѫ̨̀ ia
    	Am	ıа̀м t: да изıа̀м t, да се наıа̀м, да прѣıа̀м, да проıа̀м t, .. да да̀м t: да прода̀м t, да разда̀м t, да отда̀м t, да прѣда̀м t, да прида̀м t, да сда̀м t, ..
    	Ychu	ба̀вıѫ̨ t ii ба̀грıѫ̨ t ii бѣ̀лıѫ̨ t ii бла̀жѫ̨ t ii броıѫ̨̀ t ii ва̀дıѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii га̀зıѫ̨ t ii га̀лıѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii го̀нıѫ̨ t ii грѣшѫ̨̀ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii да̀вıѫ̨ t ii дѝрıѫ̨ t ii доста̀вıѫ̨ t ii доıѫ̨̀ t ii ѐжѫ̨ се ii жа̀лıѫ̨ t ii жѝлıѫ̨ t ii жу̀лıѫ̨ t ii жѐнıѫ̨ t ii да забра̀вıѫ̨ t ii завѝсıѫ̨ ii зу̀брıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii ка̀нıѫ̨ t ii ква̀сıѫ̨ t ii катѐрıѫ̨ t ii кла̀тıѫ̨ t ii кроıѫ̨̀ t ii да ку̀пıѫ̨ t ii ла̀зıѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii лю̀щıѫ̨ t ii ло̀чѫ̨ t ii мо̀лıѫ̨ t ii мѝслıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii мѣ̀сıѫ̨ t ii мѫ̀тıѫ̨ t ii мѫ̀чѫ̨ t ii но̀сıѫ̨ t ii поıѫ̨̀ t ii па̀зıѫ̨ t ii па̀лıѫ̨ t ii печѐлıѫ̨ t ii пѫ̀дıѫ̨ t ii пѫ̀лнıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да разрабо̀тıѫ̨ t ii ро̀вıѫ̨ t ii ръ̀сıѫ̨ t ii свѝрıѫ̨ t ii свѣ̀тıѫ̨ t ii спо̀рıѫ̨ t ii сѫ̀дıѫ̨ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii тѐглıѫ̨ t ii това̀рıѫ̨ t ii тѫ̀рсıѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii хва̀лıѫ̨ t ii хо̀дıѫ̨ t ii да хвъ̀рлıѫ̨ t ii хра̀нıѫ̨ t ii ху̀лıѫ̨ t ii цвѝлıѫ̨ t ii цѣ̀лıѫ̨ t ii цѣ̀пıѫ̨ t ii чѐрпıѫ̨ t ii чѝстıѫ̨ t ii чу̀пıѫ̨ t ii ша̀рıѫ̨ t ii ıа̀здıѫ̨ t ii да измѫ̀чѫ̨ t ii да построıѫ̨̀ t ii да прослѣдıѫ̨̀ t ii да нау̀чѫ̨ t ii да изу̀чѫ̨ t ii да проу̀чѫ̨ t ii да разу̀чѫ̨ t ii
    	Viju	вѝıѫ̨ tt да извѝıѫ̨ tt да навѝıѫ̨ tt да развѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да изпѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt да набѝıѫ̨ tt да разбѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt да прочу̀ıѫ̨ tt да се прочу̀ıѫ̨ плю̀ıѫ̨ tt игра̀ıѫ̨ t да поигра̀ıѫ̨ да изигра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t да пожела̀ıѫ̨ t живѣ̀ıѫ̨ t да поживѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t да остарѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess да повлия̀ıѫ̨ t
    	Laju	ла̀ıѫ̨ t да изла̀ıѫ̨ да пола̀ıѫ̨ да разла̀ıѫ̨ t уха̀ıѫ̨ благоуха̀ıѫ̨ ea ма̀ıѫ̨ се да се пома̀ıѫ̨ да ома̀ıѫ̨ t да зама̀ıѫ̨ t да сма̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ да поба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t да изва̀ıѫ̨ t ка̀ıѫ̨ се да ока̀ıѫ̨ t да се пока̀ıѫ̨ тра̀ıѫ̨ да изтра̀ıѫ̨ t да потра̀ıѫ̨ да си затра̀ıѫ̨
    	Znam	зна̀ıѫ̨ tt
    	Weak	ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t да поглѐдам t поглѐђам t вѝђам t завѝђам привѝђам се чу̀вам t дочу̀вам t слу̀шам t да послу̀шам t стра̀дам t па̀дам ста̀вам вдѝгам t повдѝгам t смѣ̀нıам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t стрѣ̀лıам t нама̀лıам t намаля̀вам t оцѣня̀вам t доба̀вıам t
    	Mogu	мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss
    	Idu	[да] ѝдѫ̨ edsss
    	Budu	да бѫ̀дѫ̨ ef да бѫ̀дѫ̨ ekf да прѣбѫ̀дѫ̨ ed
    	Sum	съм
    				Гнѣ̋здо:			-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
    Въведѣ̀те осно̀вната фо̀рма и i-ма̀ркерът̌ на глаго̀лът̌:							имперфектѝвен перфектѝвен
    Прѣдварѝтелната та̀блица на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ и наклонѐния			[су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    	Надѣ̋сно: Наклонѐния (6) Надо̀лу: Врѣмена̀ (8)	Индикатѝв: изявѝтелно наклонѐние	Ренаратѝв: прѣизка̀зно наклонѐние	Конклузѝв: у̀мозаключѝтелно наклонѐние	Ренаратѝвен конклузѝв: прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно наклонѐние	Дубитатѝв: дво̀йно прѣизка̀зно наклонѐние	Дво̀ен дубитатѝв: тро̀йно прѣизка̀зно наклонѐние	Бро̀й фо̀рми по врѣмена̀
    		I	J	K	L	M	N
    000	Сега̀шно врѣ̀ме		[сѫ̀щото като имперфѐкт, J001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, K001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, L001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, M001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, N001]
    001	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме (имперфѐкт)
    010	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме (перфѐкт) (нарѝчано и ао̀рист)
    011	Мѝнѫ̨ло прѣдварѝтелно врѣ̀ме (плу̀сквамперфѐкт)		[сѫ̀щото като перфѐкт в дубитатѝв, M010]	[сѫ̀щото като перфѐкт в ренаратѝвен конклузѝв, L010]	[нѣ̋ма]	[сѫ̀щото като перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв, N010]	[нѣ̋ма]
    xxx	Мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (ао̀рист) (нарѝчано и перфѐкт)	[сѫ̀щото като перфѐкт в конклузѝв, K010]	[сѫ̀щото като перфѐкт в ренаратѝвен конклузѝв, L010]	[нѣ̋ма, или е сѫ̀щото като в ренаратѝв]	[нѣ̋ма]	[сѫ̀щото като перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв, N010]	[нѣ̋ма]
    100	Бѫ̀деще врѣ̀ме		[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, J101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, K101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, L101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, M101]	[нѣ̋ма]
    101	Бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото						[нѣ̋ма]
    110	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме		[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, J111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, K111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, L111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, M111]	[нѣ̋ма]
    111	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото						[нѣ̋ма]
    	О̀бщ бро̀й фо̀рми по врѣмена̀ и наклонѐния

  
  
  • За ра̀злика от прѣдѝшната та̀блица,
    та̀зи та̀блица по̀лзва со̀фту̌ерът̌
    за аналитѝчнитѣ (сло̀жнитѣ) глаго̀лни фо̀рми.
    
    
    • То̀зи со̀фту̌ер е на JavaScript.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ прѣдварителната таблица с нов софту̌ер ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄► Настоя̀щиът̌ раздѣл е посветѐн на
  • лѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми, разглеђ̀ђани по врѣмена̀.
  
  
  • Поради това̀ та̀блицитѣ не пока̀зват нѐлѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми,
  • нѝто пъ̀к наклонѐнията, ѝмащи са̀мо една̀ врѣмева̀ фо̀рма.
  
  
  • Всѝчки лѝчни (финѝтни) глаго̀лни фо̀рми ще се пока̀зват в слѣ̀дващиът̌ раздѣ̀л.


• ◄► Та̀блицата в прѣдварѝтелнитѣ си вѐрсии пока̀зва са̀мо
  • фо̀рмитѣ за 3-то лицѐ едѝнствено и мно̀жествено число̀
  • и за 1-во лицѐ едѝнствено число̀.
  
  
  • Във вѐрсията на та̀блицата, пока̀зана по̀-до̀лу, това̀ е попра̀вено:
  • фо̀рмитѣ за двѣ̀тѣ числа̀ и трѝтѣ лица̀ мо̀гѫ̨т да се вѝдıѫ̨т.


• ►►  Oконча̀телната та̀блица на глаго̀лнитѣ врѣмена̀  (.. покажи ıѫ̨ ..) 
  
  
  • Пак: не сѐ пока̀зват нѐлѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми,
  • нѝто пъ̀к наклонѐнията, ѝмащи са̀мо една̀ врѣмева̀ фо̀рма.
  
  
  • Но пък: мо̀гѫ̨т да се вѝдıѫ̨т 3-тѣ лица̀ в 2-тѣ числа̀.
  
  
  • Но пък: мо̀же да се ука̀же отрица̀ние.
  
  
  • Но пък: мо̀гѫ̨т да се вѝдıѫ̨т всѝчки клѣ̀тки попъ̀лнени,
    • освѣ̀н тѣ̀зи, в коѝто наѝстина нѣ̋ма нѝщо.
• ▼▼  Oконча̀телната та̀блица на глаго̀лнитѣ врѣмена̀  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. право та̀м ..)
  
  
  • В оконча̀телната та̀блица, естѐствено, се взѐмат прѣ̀д вѝд аспѐктът̌, залогът̌ и сигнату̀рнитѣ ма̀ркери.
  
  
  • За всѝчки глаго̀ли, имперфектѝвни и перфектѝвни:
    ако сигнату̀рата на глаго̀лът̌ е зада̀дена пра̀вилно, та̀блицата трѣ̋бва да пока̀зва спрежѐнието му корѐктно.
  
  
  • В та̀блицата е вградѐна но̀ва функциона̀лност:
    
    
    • Мо̀же да се ука̀же отрица̀ние.
    
    
    • Мо̀гѫ̨т да се вѝдıѫ̨т 3-тѣ лица̀ в 2-тѣ числа̀.
    • Мо̀же да се ука̀же и ро̀д.
    
    
    • Мо̀гѫ̨т да се вѝдıѫ̨т всѝчки клѣ̀тки попъ̀лнени,
      • освѣ̀н тѣ̀зи, в коѝто наѝстина нѣ̋ма нѝщо.
  
  
  • Вѝе мо̀жете да ука̀жете глаго̀л ..
    
    
    • илѝ като въведѐте осно̀вната му фо̀рма от клавиату̀рата,
    • илѝ като го посо̀читѣ између̀ пока̀занитѣ вариа̀нти.
    
    
    • Кога̀то въвеђате от клавиату̀рата, въвѐђайте i-ма̀ркерът̌ и посо̀чвайте аспѐктът̌.
    • Ако аспѐктът̌ илѝ i-ма̀ркерът̌ сѫ зада̀дени некорѐктно, резулта̀тът̌ мо̀же да е учу̀дващ.
    
    
    • За да се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли, от коѝто да мо̀жете да избѝрате, пъ̀рво изберѣ̀те гнѣ̋здо.
    
    
    • Ако въведѐте твъ̀рдѣ дъ̀лъг глаго̀л,
      напрѝмѣр противоконституционствува̀телствувам ,
      прѣгледността̀ на та̀блицата мо̀же да се загу̀би.
  
  
  • И тъ̀й като сме в раздѣ̀лът̌, в ко̀йто се разглѐђат лѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми по врѣмена̀,
    
    
    • то̀ не сѐ пока̀зват нѐлѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми,
    • нѝто пъ̀к наклонѐнията, ѝмащи са̀мо една̀ врѣмева̀ фо̀рма.
  
  
  • Enjoy! Χαίρετε!
  
  

  • Та̀блица на врѣмена̀та и наклонѐнията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли
    	Stenu	да ста̀нѫ̨ да заста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨ да приста̀нѫ̨ да дѣ̋нѫ̨ tt да вдѣ̋нѫ̨ tt да надѣ̋нѫ̨ tt да въ̀рнѫ̨ tt да отвъ̀рнѫ̨ tt да повъ̀рнѫ̨ tt да объ̀рнѫ̨ tt да прѣобъ̀рнѫ̨ tt да простѐнѫ̨ да загѝнѫ̨ да прѣгѫ̀рнѫ̨ tt да загѫ̀рнѫ̨ tt да загъ̀нѫ̨ tt да разгъ̀нѫ̨ tt да прѣгъ̀нѫ̨ tt да сгъ̀нѫ̨ tt да спъ̀нѫ̨ tt да прѣпъ̀нѫ̨ tt да разпъ̀нѫ̨ tt да опъ̀нѫ̨ tt да понѝкнѫ̨ да внѝкнѫ̨ да уга̀снѫ̨ да зага̀снѫ̨ да прѣбѫ̀днѫ̨ стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt
    	Snemu	да снѐмѫ̨ tt eec да отнѐмѫ̨ tt eec да наѐмѫ̨ tt eec да поѐмѫ̨ tt eec да прѣвзѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eecss да прокълнѫ̨̀ tt eec
    	Stoju	стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss да смѐлıѫ̨ t ieec
    	Beru	берѫ̨̀ t ea да изберѫ̨̀ t ea да разберѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea да изперѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass да призовѫ̨̀ t ea да назовѫ̨̀ t ea да отзовѫ̨̀ t ea тъкѫ̨̀ t ea да изтъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia да взѐмѫ̨ ea кълнѫ̨̀ tt eass
    	Bodu	бодѫ̨̀ t eo да прободѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo да прочетѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo да изпекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да изнесѫ̨̀ t eo да донесѫ̨̀ t eo да влѣ̋зѫ̨ eoj да излѣ̋зѫ̨ eoj да слѣ̋зѫ̨ eoj да рѣ̨кѫ̨̀ t eo да нарѣ̨кѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss да облѣкѫ̨̀ t eo да съблѣкѫ̨̀ t eo да заведѫ̨̀ t eo да въведѫ̨̀ t eo да доведѫ̨̀ t eo метѫ̨̀ t eo да изметѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo да протекѫ̨̀ eo [да] ѝдѫ̨ edsss да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy
    	Rezhu	рѣ̀жѫ̨ t да зарѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t да напѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t да почѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t да разрѣ̨̀шѫ̨ t да срѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t да забъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t да се размирѝшѫ̨ бѣлѣ̀жѫ̨ t i да забѣлѣ̀жѫ̨ t i да ка̀жѫ̨ t да нака̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek да залъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea да задрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea да сѝпıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea спıѫ̨̀ iass да приспıѫ̨̀ t ia да си доспıѫ̨̀ ia да се наспıѫ̨̀ ia да се успıѫ̨̀ ia
    	Am	ıа̀м t: да изıа̀м t, да се наıа̀м, да прѣıа̀м, да проıа̀м t, .. да да̀м t: да прода̀м t, да разда̀м t, да отда̀м t, да прѣда̀м t, да прида̀м t, да сда̀м t, ..
    	Ychu	ба̀вıѫ̨ t ii ба̀грıѫ̨ t ii бѣ̀лıѫ̨ t ii бла̀жѫ̨ t ii броıѫ̨̀ t ii ва̀дıѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii га̀зıѫ̨ t ii га̀лıѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii го̀нıѫ̨ t ii грѣшѫ̨̀ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii да̀вıѫ̨ t ii дѝрıѫ̨ t ii доста̀вıѫ̨ t ii доıѫ̨̀ t ii ѐжѫ̨ се ii жа̀лıѫ̨ t ii жѝлıѫ̨ t ii жу̀лıѫ̨ t ii жѐнıѫ̨ t ii да забра̀вıѫ̨ t ii завѝсıѫ̨ ii зу̀брıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii ка̀нıѫ̨ t ii ква̀сıѫ̨ t ii катѐрıѫ̨ t ii кла̀тıѫ̨ t ii кроıѫ̨̀ t ii да ку̀пıѫ̨ t ii ла̀зıѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii лю̀щıѫ̨ t ii ло̀чѫ̨ t ii мо̀лıѫ̨ t ii мѝслıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii мѣ̀сıѫ̨ t ii мѫ̀тıѫ̨ t ii мѫ̀чѫ̨ t ii но̀сıѫ̨ t ii поıѫ̨̀ t ii па̀зıѫ̨ t ii па̀лıѫ̨ t ii печѐлıѫ̨ t ii пѫ̀дıѫ̨ t ii пѫ̀лнıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да разрабо̀тıѫ̨ t ii ро̀вıѫ̨ t ii ръ̀сıѫ̨ t ii свѝрıѫ̨ t ii свѣ̀тıѫ̨ t ii спо̀рıѫ̨ t ii сѫ̀дıѫ̨ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii тѐглıѫ̨ t ii това̀рıѫ̨ t ii тѫ̀рсıѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii хва̀лıѫ̨ t ii хо̀дıѫ̨ t ii да хвъ̀рлıѫ̨ t ii хра̀нıѫ̨ t ii ху̀лıѫ̨ t ii цвѝлıѫ̨ t ii цѣ̀лıѫ̨ t ii цѣ̀пıѫ̨ t ii чѐрпıѫ̨ t ii чѝстıѫ̨ t ii чу̀пıѫ̨ t ii ша̀рıѫ̨ t ii ıа̀здıѫ̨ t ii да измѫ̀чѫ̨ t ii да построıѫ̨̀ t ii да прослѣдıѫ̨̀ t ii да нау̀чѫ̨ t ii да изу̀чѫ̨ t ii да проу̀чѫ̨ t ii да разу̀чѫ̨ t ii
    	Viju	вѝıѫ̨ tt да извѝıѫ̨ tt да навѝıѫ̨ tt да развѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да изпѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt да набѝıѫ̨ tt да разбѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt да прочу̀ıѫ̨ tt да се прочу̀ıѫ̨ плю̀ıѫ̨ tt игра̀ıѫ̨ t да поигра̀ıѫ̨ да изигра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t да пожела̀ıѫ̨ t живѣ̀ıѫ̨ t да поживѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t да остарѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess да повлия̀ıѫ̨ t
    	Laju	ла̀ıѫ̨ t да изла̀ıѫ̨ да пола̀ıѫ̨ да разла̀ıѫ̨ t уха̀ıѫ̨ благоуха̀ıѫ̨ ea ма̀ıѫ̨ се да се пома̀ıѫ̨ да ома̀ıѫ̨ t да зама̀ıѫ̨ t да сма̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ да поба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t да изва̀ıѫ̨ t ка̀ıѫ̨ се да ока̀ıѫ̨ t да се пока̀ıѫ̨ тра̀ıѫ̨ да изтра̀ıѫ̨ t да потра̀ıѫ̨ да си затра̀ıѫ̨
    	Znam	зна̀ıѫ̨ tt
    	Weak	ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t да поглѐдам t поглѐђам t вѝђам t завѝђам привѝђам се чу̀вам t дочу̀вам t слу̀шам t да послу̀шам t стра̀дам t па̀дам ста̀вам вдѝгам t повдѝгам t смѣ̀нıам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t стрѣ̀лıам t нама̀лıам t намаля̀вам t оцѣня̀вам t доба̀вıам t
    	Mogu	мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss
    	Idu	[да] ѝдѫ̨ edsss
    	Budu	да бѫ̀дѫ̨ ef да бѫ̀дѫ̨ ekf да прѣбѫ̀дѫ̨ ed
    	Sum	съм
    				Гнѣ̋здо:			-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
    Въведѣ̀те осно̀вната фо̀рма и i-ма̀ркерът̌ на глаго̀лът̌:							имперфектѝвен перфектѝвен
    Та̀блица на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ и наклонѐния			[су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    	Надѣ̋сно: Наклонѐния (6) Надо̀лу: Врѣмена̀ (8)	Индикатѝв: изявѝтелно наклонѐние	Ренаратѝв: прѣизка̀зно наклонѐние	Конклузѝв: у̀мозаключѝтелно наклонѐние	Ренаратѝвен конклузѝв: прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно наклонѐние	Дубитатѝв: дво̀йно прѣизка̀зно наклонѐние	Дво̀ен дубитатѝв: тро̀йно прѣизка̀зно наклонѐние	Бро̀й фо̀рми по врѣмена̀
    --- *** 000 001 010 011 xxx 100 101 110 111 1** 0**		I	J	K	L	M	N
    	Сега̀шно врѣ̀ме		[сѫ̀щото като имперфѐкт, J001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, K001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, L001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, M001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, N001]
    	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме (имперфѐкт)
    	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме (перфѐкт) (нарѝчано и ао̀рист)
    	Мѝнѫ̨ло прѣдварѝтелно врѣ̀ме (плу̀сквамперфѐкт)		[сѫ̀щото като перфѐкт в дубитатѝв, M010]	[сѫ̀щото като перфѐкт в ренаратѝвен конклузѝв, L010]	[нѣ̋ма]	[сѫ̀щото като перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв, N010]	[нѣ̋ма]
    	Мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (ао̀рист) (нарѝчано и перфѐкт)	[сѫ̀щото като перфѐкт в конклузѝв, K010]	[сѫ̀щото като перфѐкт в ренаратѝвен конклузѝв, L010]	[нѣ̋ма, или е сѫ̀щото като в ренаратѝв]	[нѣ̋ма]	[сѫ̀щото като перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв, N010]	[нѣ̋ма]
    	Бѫ̀деще врѣ̀ме		[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, J101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, K101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, L101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, M101]	[нѣ̋ма]
    	Бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото						[нѣ̋ма]
    	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме		[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, J111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, K111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, L111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, M111]	[нѣ̋ма]
    	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото						[нѣ̋ма]
    	О̀бщ бро̀й фо̀рми по врѣмена̀ и наклонѐния
    а̀з   тѝ   то̀   нѝе   вѝе   тѣ̀      Бѐз дублѝрани клѣ̀тки Попъ̀лнени дублѝрани клѣ̀тки    Бѐз мѣстоимѐния в номинатѝв Съ̀с мѣстоимѐния в номинатѝв    Бѐз отрица̀ние Съ̀с отрица̀ние Отрица̀ние са̀мо с «не»    Мѫ̀жки ро̀д Жѐнски ро̀д Срѣ̀ден ро̀д

  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ окончателната таблица на врѣмената ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Oбяснѐния по та̀блицата  (.. покажи ги ..) 
  
• ▼▼  Oбяснѐния по та̀блицата  (.. скрий ги ..) 
  
  
  • Това̀ мѣ̋сто бѣлѣ̀жи кра̀ıът̌ на разво̀ıът̌ на со̀фту̌ерът̌ в то̀зи тракта̀т, со̀фту̌ерът̌ на JavaScript.
    
    
    • Ѝначе, от дебъ̀гването не мо̀же човѣ̀к да се отървѐ.
    • То̀ си оста̀ва.
  
  
  • Та̀блицата се състоѝ от двѣ̀ ча̀сти, всѣ̋ка с по чѐтири рѐда: конвенциона̀лна и футуристѝчна.
    
    
    • Го̀рнитѣ чѐтири рѐда - конвенциа̀лната ча̀ст на та̀блицата - прѣдста̀вят чѐтири глаго̀лни врѣмена, наслѣ̀дство от пра̀-ста̀ро врѣ̀ме, каквѝто ѝма в по̀вечето [ѝндо-]европѐйски езѝци:
      
      
      • [000] Сега̀шно врѣ̀ме.
      • [001] Имперфѐкт (мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме).
      • [010] Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме).
      • [011] Плусквамерфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме).
    
    
    • До̀лнитѣ чѐтири рѐда - футуристѝчната ча̀ст на та̀блицата - прѣдста̀вят чѐтири глаго̀лни врѣмена, коѝто на̀шиът̌ езѝк си ги е развѝл, прѣбива̀вайки в Balkansprachbund-ът̌:
      
      
      • [100] Бѫ̀деще врѣ̀ме.
      • [101] Бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото.
      • [110] Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме.
      • [111] Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото.
    
    
    • Међу̀ тѣ̀зи двѣ̀ части е редъ̀т̌ за ..
      
      
      • [xxx] Мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (ао̀ристът̌).
  
  
  • На̀й-лѣ̋вата коло̀нка на та̀блицата съдъ̀ржа маркиро̀вка на глаго̀лнитѣ врѣмена̀:
    • 000 001 010 011 xxx 100 101 110 111
    
    
    • В оконча̀телната та̀блица та̀зи на̀й-лѣ̋ва коло̀нка съдъ̀ржа буто̀ни.
    • Ако такъ̀в буто̀н се натѝсне два̀ пѫ̀ти, редъ̀т̌ от та̀блицата за съотвѣ̀тното глаго̀лно врѣ̀ме се скрѝва.
    
    
    • Го̀рѣ в сѫ̀щата коло̀нка има селѐктор, ко̀йто позволя̀ва възстановя̀ване на скрѝтитѣ редовѐ.
      • ***: възстановя̀ва всѝчки редовѐ.
      • 0**: пока̀зва са̀мо конвенциона̀лната ча̀ст на та̀блицата.
      • 1**: пока̀зва са̀мо футуристѝчната ча̀ст на та̀блицата.
  
  
  • Слѣ̀днитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми не сѫ̀ прѣдста̀вени в го̀рната та̀блица:
    
    
    • фо̀рмитѣ на усло̀вното наклонѐние («бѝх пѝсал», «бѝхѫ̨ пѝсали», ..),
    • фо̀рмитѣ на заповѣ̀дното наклонѐние (императѝвът̌: «пишѝ», «пишѣ̀те»),
    • фо̀рмитѣ на нѐопрѣдѣлѐното наклонѐние (оста̀тъчниът̌ инфинитѝв: «пѝса»),
    • нѐличнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми -
      
      
      • отглаго̀лно сѫществѝтелно,
      • прича̀стия,
      • дѣепричастие.
  
  
  • (.. скрий ги обясненията по таблицата ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ врѣмена ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Сегашно врѣме, перфект, имперфект  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Сегашно врѣме, перфект, имперфект  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
(.. покажи конвенционалната част на таблицата в близост ..) (.. възстанови таблицата и скритото заради неıѫ̨ ..)

• ◄► Та̀блицата на глаго̀лнитѣ врѣмена̀,
  • свѝта до конвенциона̀лната си ча̀ст,
  • мо̀же да се пока̀же в блѝзост.
  
  
  • Ако го̀рѣ в та̀блицата изберѐте гнѣ̋здо, ще се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли от избра̀ното гнѣ̋здо, спрежѐнието на коѝто ще мо̀жете да тѐствате.


• ►►  Veni, vidi, vici: до̀йдох, видѣ̋х, побѣдѝх  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Veni, vidi, vici: до̀йдох, видѣ̋х, побѣдѝх  (.. скрий ..) 
  
  

  • Перфѐкт	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме
    	venit	vīdit	vīcit
    	ἐλήλυθε	ἑώρηκε	νενίκηκε
    	до̀йде	видѣ̋	побѣдѝ
    	Дѣ̀йствието се разглѐђа в нѐговата цѣ̋лост. Слу̀чило се е в мѝнѫ̨лото.
    Имперфѐкт	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме
    	veniēbat	vidēbat	vincēbat
    	ἤρχετο	ἑώραε	ἐνίκαεν
    	ѝдваше	вѝђаше	побѣђа̀ваше
    	Дѣ̀йствието не ѐ еднокра̀тно. То̀ се разглѐђа в развѝтие. Слу̀чвало се е в мѝнѫ̨лото.
    Сега̀шно врѣ̀ме	Сега̀шно врѣ̀ме
    	venit	videt	vincit
    	ἔρχεται	ὁράει	νικάει
    	ѝдва	вѝђа	побѣђа̀ва
    	Дѣ̀йствието се разглѐђа в развѝтие. Слу̀чва се сега̀. Мо̀же да се нарѣчѐ "сега̀шен имперфѐкт".

  
  
  • Перфѐкт, имперфѐкт и сега̀шно врѣ̀ме - това̀ сѫ трѝтѣ синтетѝчни врѣмевѝ фо̀рми на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
    
    
    • Това̀ сѫ индикатѝвни фо̀рми - фо̀рми за изявѝтелно наклонѐние.
    
    
    • Бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли ѝмат синтетѝчни нѐлѝчни (нѐфинѝтни) фо̀рми - прича̀стия, дѣ̀еприча̀стие и отглаго̀лно сѫществѝтелно.
    • Освѣн индикатѝвнитѣ фо̀рми за перфѐкт, имперфѐкт и сега̀шно врѣ̀ме, срѣд синтетѝчнитѣ лѝчни (финѝтни) фо̀рми на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли ту̀ка не сѫ̀ спомена̀ти са̀мо фо̀рмитѣ на императѝвът̌ (заповѣ̀дното наклонение).
    • Оста̀нѫ̨литѣ сло̀вофо̀рми на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли сѫ аналитѝчни (сло̀жни).
    
    
    • На синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) глаго̀лни сло̀вофо̀рми бѣ̀ посветѐн то̀зи раздѣ̀л, както и то̀зи раздѣ̀л прѣдѝ нѐго.
    • На нѐлѝчнитѣ (нѐфинит̀ститѣ) глаго̀лни сло̀вофо̀рми бѣ̀ посветѐн то̀зи раздѣ̀л.
  
  
  • Индикатѝвнитѣ фо̀рми на перфѐктът̌, имперфѐктът̌ и сега̀шното врѣ̀ме - това̀ сѫ трѝтѣ синтетѝчни врѣмевѝ фо̀рми, коѝто на̀шиът̌ балка̀но-славя̀нски езѝк е наслѣдѝл от сво̀ıът̌ далѐчен прѣдшѐственик - пра̀-ѝндо-европѐйскиът̌ езѝк.
    
    
    • Разбѝра се, всѝчкото, коѐто на̀шиът̌ балка̀но-славя̀нски езѝк е наслѣдѝл от сво̀ıът̌ далѐчен прѣдшѐственик - пра̀-ѝндо-европѐйскиът̌ езѝк, то̀й го е наслѣдѝл чрѣз сво̀итѣ прѣдшѐственици пра̀-славя̀нскиът̌ езѝк и ста̀ро-славя̀нскиът̌ езѝк.
    
    
    • В ста̀ро-славя̀нскиът̌ езѝк, ко̀йто е засвидѣ̀телстван езѝк, нѣ̀ма по̀вече синтетѝчни врѣмевѝ фо̀рми, освѣ̀н тѣ̀зи трѝ, коѝто ги ѝма в ново-бъ̀лгарски.
    
    
    • На̀шиът̌ бъ̀лгарски езѝк не ѐ ново-славя̀нски езѝк.
    • Той е балка̀но-славя̀нски езѝк.
    
    
    • Ново-славя̀нскитѣ езѝци не па̀зıѫ̨т перфѐктът̌ и имперфѐктът̌ - отърва̀ли сѫ се от тѣ̋х.
  
  
  • (.. veni-vidi-vici го скрий ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Глаго̀лни врѣмена̀ имперфѐкт и перфѐкт,  (.. покажи ..) 
  • глаго̀лни аспѐкти имперфектѝвен и перфектѝвен 
• ▼▼  Глаго̀лни врѣмена̀ имперфѐкт и перфѐкт,  (.. скрий ..) 
  • глаго̀лни аспѐкти имперфектѝвен и перфектѝвен 
  
  
  • На глаго̀лнитѣ аспѐкти е посветѐн раздѣ̀л в то̀зи тракта̀т.
    
    
    • Глаго̀лът̌ мо̀же да бѫ̀де:
      
      
      • имперфектѝвен (по аспѐкт) - от нѐсвъ̀ршен вид, или
      • перфектѝвен (по аспѐкт) - от свъ̀ршен вид.
    
    
    • За едѝн славя̀нски езѝк като бъ̀лгарскиът̌ видъ̀т̌ на глаго̀лът̌ - аспѐктът̌ му - ѝма по̀-голѣ̋мо значѐние от глаго̀лното врѣ̀ме.
  
  
  •   До̀лната та̀блица мо̀же да се прѣнарѐђа. 
    
    

    Обикновѐно, норма̀лно, конвенциона̀лно
    	Перфѐкт от перфектѝвен глаго̀л	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме от глаго̀л от свъ̀ршен вѝд
    		до̀йде	видѣ̋	побѣдѝ
    		изора̀	засѣ̋	ожъ̀на
    		чу̀ [го вѝцът̌]	разбра̀ [го]	засмѣ̋ се
    		прочѐте	напѝса	завалѣ̋ [дъ̀ђ]
    		наста̀нѫ̨ [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̋	[звѣздѝ] обсѝпахѫ̨ [сво̀дът̌ небѐсен]
    		Дѣ̀йствието се разглѐђа в нѐговата цѣ̋лост. Слу̀чило се е в мѝнѫ̨лото.
    	Имперфѐкт от имперфектѝвен глаго̀л	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме от глаго̀л от нѐсвъ̀ршен вѝд
    		ѝдваше	вѝђаше	побѣђа̀ваше
    		изора̀ваше	засѣ̋ваше	ожъ̀нваше
    		орѣ̀ше	сѣ̀ѣше	жъ̀нѣше
    		чу̀ваше [го вѝцът̌]	разбѝраше [го]	засмѝваше се
    		наста̀ваше [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̋ваше	[звѣздѝ] обсѝпвахѫ̨ [сво̀дът̌ небѐсен]
    		Дѣ̀йствието се разглѐђа в развѝтие. Слу̀чвало се е в мѝнѫ̨лото.
    	Сега̀шен имперфѐкт от имперфектѝвен глаго̀л	Сега̀шно врѣ̀ме от глаго̀л от нѐсвъ̀ршен вѝд
    		ѝдва	вѝђа	побѣђа̀ва
    		изора̀ва	засѣ̋ва	ожъ̀нва
    		орѐ	сѣ̀е	жъ̀не
    		чу̀ва [го вѝцът̌]	разбѝра [го]	засмѝва се
    		наста̀ва [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̋ва	[звѣздѝ] обсѝпват [сво̀дът̌ небѐсен]
    		Дѣ̀йствието се разглѐђа в развѝтие. Слу̀чва се сега̀.
    	Сега̀шен имперфѐкт от перфектѝвен глаго̀л	Сега̀шно врѣ̀ме от глаго̀л от свъ̀ршен вѝд
    		[да] до̀йде	[да] вѝди	[да] побѣдѝ
    		[ако] до̀йде	[ако] вѝди	[ако] побѣдѝ
    		[що̀м] до̀йде	[що̀м] вѝди	[що̀м] побѣдѝ
    		изорѐ	засѣ̋е	ожъ̀не [и така̀ всѣ̋ка годѝна]
    		[да] чу̀е	[да] разберѐ	[да] се засмѣ̀е
    		[ако] чу̀е	[ако] разберѐ	[ако] се засмѣ̀е
    		[що̀м] чу̀е	[що̀м] разберѐ	[що̀м] се засмѣ̀е
    		чу̀е [го вѝцът̌]	разберѐ [го]	[пък] се засмѣ̀е
    		наста̀не [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̋е	[звѣздѝ] обсѝпıѫт [сво̀дът̌ небѐсен]
    		Дѣ̀йствието не ѐ конкрѐтно. Мо̀же да не ѐ реа̀лно. Сега̀шниът̌ момѐнт е бѐз значѐние.
    	Имперфѐкт от имперфектѝвен глаго̀л	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме от глаго̀л от нѐсвъ̀ршен вѝд
    		ѝдваше	вѝђаше	побѣђа̀ваше
    		изора̀ваше	засѣ̋ваше	ожъ̀нваше
    		орѣ̀ше	сѣ̀ѣше	жъ̀нѣше
    		чу̀ваше [го вѝцът̌]	разбѝраше [го]	засмѝваше се
    		наста̀ваше [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̋ваше	[звѣздѝ] обсѝпвахѫ̨ [сво̀дът̌ небѐсен]
    		Дѣ̀йствието се разглѐђа в развѝтие. Слу̀чвало се е в мѝнѫ̨лото.
    	Имперфѐкт от перфектѝвен глаго̀л	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме от глаго̀л от свъ̀ршен вѝд
    		[ако] до̀йдѣше	[ако] вѝдѣше	[ако] побѣдѣ̀ше
    		[що̀м] до̀йдѣше	[що̀м] вѝдѣше	[що̀м] побѣдѣ̀ше
    		изорѣ̀ше	засѣ̀ѣше	ожъ̀нѣше
    		чу̀ѣше	разберѣ̀ше	засмѣ̀ѣше се
    		наста̀нѣше [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̀ѣше	[звѣздѝ] обсѝпѣхѫ̨ [сво̀дът̌ небѐсен]
    		Дѣ̀йствието не ѐ конкрѐтно. Мо̀же да не ѐ реа̀лно. Слу̀чвало се е в мѝнѫ̨лото.
    	Перфѐкт от перфектѝвен глаго̀л	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме от глаго̀л от свъ̀ршен вѝд
    		до̀йде	видѣ̋	побѣдѝ
    		изора̀	засѣ̋	ожъ̀на
    		чу̀ [го вѝцът̌]	разбра̀ [го]	засмѣ̋ се
    		прочѐте	напѝса	завалѣ̋ [дъ̀ђ]
    		наста̀нѫ̨ [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̋	[звѣздѝ] обсѝпахѫ̨ [сво̀дът̌ небѐсен]
    		Дѣ̀йствието се разглѐђа в нѐговата цѣ̋лост. Слу̀чило се е в мѝнѫ̨лото.
    	Перфѐкт от имперфектѝвен глаго̀л	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме от глаго̀л от нѐсвъ̀ршен вѝд
    		орà	сѣ̋	жъ̀нa
    		чѐте	пѝса	валѣ̋ [дъ̀ђ]
    		ѝдва	вѝђа	побѣђа̀ва
    		изора̀ва	засѣ̋ва	ожъ̀нва
    		чу̀ва	разбѝра	засмѝва се
    		Дѣ̀йствието се разглѐђа в нѐговата цѣ̋лост в нѣ̋кой момѐнт от мѝнѫ̨лото. В 3-то лицѐ едѝнствено число̀ при слабитѣ глаго̀ли и при нѣ̋кои сѝлни глаго̀ли фо̀рмитѣ за перфѐкт и за сега̀шно врѣ̀ме съвпа̀дат. Ако от контѐкстът̌ не е я̀сно, че ста̀ва ду̀ма за мѝнѫ̨ло врѣ̀ме, в "на̀шето сѐло" фо̀рмата за перфѐкт се замѣ̀ства с имперфѐкт: "ѝдваше" вмѣсто "ѝдва". А пък по дру̀ги мѣста̀ мѣ̀стıѫ̨т ударѐнието на послѣ̀дната срѝчка: "идва̀" вмѣсто "ѝдва". Со̀фту̌ерът̌, разрабо̀тен за то̀зи тракта̀т, не мѣ̀сти ударѐнието по то̀зи на̀чин.
    Осо̀бено, рѣ̋дко употрѣбя̀вано

  
  
  • Сега̀шното врѣ̀ме мо̀же да се нарѣчѐ и "сега̀шен имперфѐкт".
  
  
  • При сла̀битѣ глаго̀ли имперфѐктът̌ и перфѐктът̌ се различа̀ват са̀мо в 3-то лицѐ едѝнствено число̀.
    Ка̀к тога̀ва мо̀же да се разберѐ далѝ е употрѣбѐн имперфѐкт илѝ пък перфѐкт?
    
    
    • По контѐкстът̌.
    • Ако се замѣнѝ сла̀биът̌ глагол с блѝзък по значѐние сѝлен глаго̀л от сѫ̀щиът̌ аспѐкт, коѐ врѣ̀ме бѝ подхо̀ђало по̀-добрѣ̀?
    
    
    • Ако сла̀биът̌ глаго̀л е имперфектѝвен, по-вѣроя̀тно е и глаго̀лното врѣме да е имперфѐкт.
    • Ѝначе, ако сла̀биът̌ глаго̀л е перфектѝвен, по-вѣроя̀тно е глаго̀лното врѣме да е перфѐкт.
    
    
    • Забѣлѣжѣ̀те жъ̀лто-червѐната маркиро̀вка в го̀рната та̀блица:
      
      
      • Обикновѐно, норма̀лно, конвенциона̀лно
      • Осо̀бено, рѣ̋дко употрѣбя̀вано
  
  
  • И двѣ̀тѣ врѣмена̀ перфѐкт и имперфѐкт на ру̀ски се прѣвѐђат с мѝнѫ̨ло врѣ̀ме на глаго̀л от сѫ̀щиът̌ вѝд (от сѫ̀щиът̌ аспѐкт).
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ съпоставката на врѣмената и аспектитѣ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Индикатѝв и ренаратѝв  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Индикатѝв и ренаратѝв  (.. скрий ..) 
  
  
  • То̀зи по̀драздѣ̀л е посветѐн на трѝ от осемтѣ̀ глаго̀лни врѣмена̀ в бъ̀лгарскиът̌ език:
    
    
    • сега̀шно,
    • мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено (имперфѐкт), и
    • мѝнѫ̨ло свъ̀ршено (перфѐкт).
  
  
  • Тѣ̀зи трѝ глаго̀лни врѣмена̀ ѝмат про̀сти (синтетѝчни) фо̀рми:
    
    
    • четѐ, пѝше (сега̀шно врѣ̀ме),
    • четѣ̀ше, пѝшѣше (имперфѐкт: мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено), и
    • чѐте, пѝса (перфѐкт: мѝнѫ̨ло свъ̀ршено).
  
  
  • Традицио̀нната грама̀тика на ѝндо-европѐйскитѣ езѝци класицѝрат финѝтнитѣ (лѝчнитѣ) глаго̀лни фо̀рми по врѣмена̀ и наклонѐния.
  
  
  • Традицио̀нната грама̀тика на ѝндо-европѐйскитѣ езѝци класицѝрат глаго̀лнитѣ врѣмена̀, коѝто "нѣ̋мат осо̀бености", в наклонѐние, нарѣ̀чено изявѝтелно или индикатѝв.
    
    
    • Така̀ е и в грама̀тикитѣ на славя̀нскитѣ езѝци.
  
  
  • Така̀ че слѣ̀днитѣ фо̀рми сѫ в индикатѝв (индикатѝвни фо̀рми, фо̀рми за изявѝтелно наклонѐние):
    
    
    • четѐ, пѝше (сега̀шно врѣ̀ме),
    • четѣ̀ше, пѝшѣше (имперфѐкт: мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено), и
    • чѐте, пѝса (перфѐкт: мѝнѫ̨ло свъ̀ршено).
  
  
  • Да, в индикатѝв се класифицѝрат глаго̀лнитѣ врѣмена̀, коѝто "нѣ̋мат осо̀бености" - така̀ е в дру̀гитѣ славя̀нски езѝци.
    
    
    • Но в бъ̀лгарски не ѐ така̀.
  
  
  • В бъ̀лгарскиът̌ езѝк индикатѝвнитѣ фо̀рми на перфѐктът̌ (на мѝнѫ̨лото свъ̀ршено врѣ̀ме) и на имперфѐктът̌ (на мѝнѫ̨лото нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме) сѫ допълнѝтелно натова̀рени с евиденциа̀лност - тѣ̀ прѣдпола̀гат свидѣ̀лско отношѐние.
    
    
    • За разлѝка от дру̀гитѣ славя̀нски езѝци.
    • За разлѝка от ста̀ро-славя̀нскиът̌ езѝк, прѣдшѐственикът̌ на на̀шиът̌ езѝк отпрѣдѝ хиля̀да години.
    • За разлѝка от оста̀нѫ̨литѣ езѝци от Balkansprachbund-ът̌ (гръ̀цки, румѫ̀нски, алба̀нски).
  
  
  • Слѣ̀днитѣ индикатѝвни врѣмевѝ фо̀рми изразя̀ват свидѣ̀лско отношѐние (евиденциа̀лност):
    
    
    • четѣ̀ше, пѝшѣше (имперфѐкт: мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме), и
    • чѐте, пѝса (перфѐкт: мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме).
    
    
    • Нѐ са̀мо в трѐто лицѐ.
    • Нѐ са̀мо в едѝнствено число̀.
  
  
  • Вѫ̀трѣ в котѐлът̌ на Balkansprachbund-ът̌ под влия̀ние откъм ту̀рскиът̌ езѝк на̀шиът̌ балка̀но-славянски (бъ̀лгарски) езѝк развѝл прѣизка̀зно наклонѐние (ренаратив).
    
    
    • По̀вече за това̀ - в публика̀цията ми за Balkansprachbund-ът̌.
  
  
  • До̀лната та̀блица сравня̀ва индикатѝвът̌ и ренаратѝвът̌.
    
    

    Обикновѐно, норма̀лно, конвенциона̀лно в индикатѝв и ренаратѝв
    	Перфѐкт от перфектѝвен глаго̀л	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме от глаго̀л от свъ̀ршен вѝд
    		до̀йде	видѣ̋	побѣдѝ
    		дошъ̀л	видѣ̋л	побѣдѝл
    		изора̀	засѣ̋	ожъ̀на
    		изора̀л	засѣ̋л	ожъ̀нал
    		чу̀ [го вѝцът̌]	разбра̀ [го]	засмѣ̋ се
    		чу̀л [го вѝцът̌]	разбра̀л [го]	засмѣ̋л се
    		прочѐте	напѝса	завалѣ̋ [дъ̀ђ]
    		прочѐл	напѝсала	завалѣ̋ло
    		наста̀нѫ̨ [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̋	[звѣздѝ] обсѝпахѫ̨ [сво̀дът̌ небѐсен]
    		наста̀нѫ̨ла [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̋л	[звѣздѝ] обсѝпали [сво̀дът̌ небѐсен]
    		Дѣ̀йствието се разглѐђа в нѐговата цѣ̋лост. Слу̀чило се е в мѝнѫ̨лото. Гово̀рещиът̌ е свидѣ̀тел. Гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел.
    	Перфѐкт от имперфектѝвен глаго̀л	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме от глаго̀л от нѐсвъ̀ршен вѝд
    		орà	сѣ̋	жъ̀нa
    		орàл	сѣ̋л	жъ̀нaл
    		чѐте	пѝса	валѣ̋ [дъ̀ђ]
    		чѐл	пѝсала	валѣ̋ло [дъ̀ђ]
    		ѝдва	вѝђа	побѣђа̀ва
    		ѝдвал	вѝђал	побѣђа̀вал
    		изора̀ва	засѣ̋ва	ожъ̀нва
    		изора̀вал	засѣ̋вал	ожъ̀нвал
    		чу̀ва	разбѝра	засмѝва се
    		чу̀вал	разбѝрал	засмѝвал се
    		Дѣ̀йствието се разглѐђа в нѐговата цѣ̋лост в нѣ̋кой момѐнт от мѝнѫ̨лото. В 3-то лицѐ едѝнствено число̀ при слабитѣ глаго̀ли и при нѣ̋кои сѝлни глаго̀ли фо̀рмитѣ за перфѐкт и за сега̀шно врѣ̀ме съвпа̀дат. Ако от контѐкстът̌ не е я̀сно, че ста̀ва ду̀ма за мѝнѫ̨ло врѣ̀ме, в "на̀шето сѐло" фо̀рмата за перфѐкт се замѣ̀ства с имперфѐкт: "ѝдваше" вмѣсто "ѝдва". Но "ѝдвал" си оста̀ва "ѝдвал". А пък по дру̀ги мѣста̀ мѣ̀стıѫ̨т ударѐнието на послѣ̀дната срѝчка: "идва̀" вмѣсто "ѝдва", "идва̀л" вмѣсто "ѝдвал". Со̀фту̌ерът̌, разрабо̀тен за то̀зи тракта̀т, не мѣ̀сти ударѐнието по то̀зи на̀чин. Гово̀рещиът̌ е свидѣ̀тел. Гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел.
    	[Сега̀шен] Имперфѐкт от имперфектѝвен глаго̀л	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме от глаго̀л от нѐсвъ̀ршен вѝд
    		ѝдва	вѝђа	побѣђа̀ва
    		ѝдваше	вѝђаше	побѣђа̀ваше
    		ѝдвал	вѝђал	побѣђа̀вал
    		изора̀ва	засѣ̋ва	ожъ̀нва
    		изора̀ваше	засѣ̋ваше	ожъ̀нваше
    		изора̀вал	засѣ̋вал	ожъ̀нвал
    		орѐ	сѣ̀е	жъ̀не
    		орѣ̀ше	сѣ̀ѣше	жъ̀нѣше
    		орѣ̋л	сѣ̀ѣл	жъ̀нѣл
    		чу̀ва [го вѝцът̌]	разбѝра [го]	засмѝва се
    		чу̀ваше [го вѝцът̌]	разбѝраше [го]	засмѝваше се
    		чу̀вал [го вѝцът̌]	разбѝрал [го]	засмѝвал се
    		наста̀ва [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̋ва	[звѣздѝ] обсѝпват [сво̀дът̌ небѐсен]
    		наста̀ваше [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̋ваше	[звѣздѝ] обсѝпвахѫ̨ [сво̀дът̌ небѐсен]
    		наста̀вала [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̋вал	[звѣздѝ] обсѝпвали [сво̀дът̌ небѐсен]
    		Дѣ̀йствието се разглѐђа в развѝтие. Слу̀чвало се е в мѝнѫ̨лото. Но кога̀то фо̀рмата е за сега̀шно врѣ̀ме, мо̀же да не се отна̀ся за мѝнѫ̨лото.. Гово̀рещиът̌ е свидѣ̀тел. Гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел.
    	[Сега̀шен] Имперфѐкт от перфектѝвен глаго̀л	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме от глаго̀л от свъ̀ршен вѝд
    		[ако] до̀йде	[ако] вѝди	[ако] побѣдѝ
    		[що̀м] до̀йде	[що̀м] вѝди	[що̀м] побѣдѝ
    		[ако] до̀йдѣше	[ако] вѝдѣше	[ако] побѣдѣ̀ше
    		[що̀м] до̀йдѣше	[що̀м] вѝдѣше	[що̀м] побѣдѣ̀ше
    		[що̀м] до̀йдѣл	[що̀м] вѝдѣл	[що̀м] побѣдѣ̋л
    		[ако] изорѐ	[ако] засѣ̋е	[ако] ожъ̀не
    		[що̀м] изорѐ	[що̀м] засѣ̀е	[що̀м] ожъ̀не
    		[ако] изорѣ̀ше	[ако] засѣ̋ѣше	[ако] ожъ̀нѣше
    		[що̀м] изорѣ̀ше	[що̀м] засѣ̀ѣше	[що̀м] ожъ̀нѣше
    		[що̀м] изорѣ̋л	[що̀м] засѣ̀ѣл	[що̀м] ожъ̀нѣл
    		чу̀е [го вѝцът̌]	разберѐ [го]	[пък] се засмѣ̀е
    		чу̀ѣше [го вѝцът̌]	разберѣ̀ше [го]	[пък] се засмѣ̀ѣше
    		чу̀ѣл [го вѝцът̌]	разберѣ̋л [го]	[пък] се засмѣ̀ѣл
    		наста̀не [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̋е	[звѣздѝ] обсѝпıѫт [сво̀дът̌ небѐсен]
    		наста̀нѣше [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̀ѣше	[звѣздѝ] обсѝпѣхѫ̨ [сво̀дът̌ небѐсен]
    		наста̀нѣла [вѐчер]	[мѣ̀сец] изгрѣ̀ѣл	[звѣздѝ] обсѝпѣли [сво̀дът̌ небѐсен]
    		Дѣ̀йствието не ѐ конкрѐтно. Мо̀же да не ѐ реа̀лно. Сега̀шниът̌ момѐнт е бѐз значѐние. Гово̀рещиът̌ държѝ на ду̀митѣ си. Гово̀рещиът̌ прѣпрѣда̀ва чу̀ђи ду̀ми.
    	Перфѐкт от имперфектѝвен глаго̀л	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме от глаго̀л от нѐсвъ̀ршен вѝд
    		орà	сѣ̋	жъ̀нa
    		орàл	сѣ̋л	жъ̀нaл
    		чѐте	пѝса	валѣ̋ [дъ̀ђ]
    		чѐл	пѝсала	валѣ̋ло [дъ̀ђ]
    		ѝдва	вѝђа	побѣђа̀ва
    		ѝдвал	вѝђал	побѣђа̀вал
    		изора̀ва	засѣ̋ва	ожъ̀нва
    		изора̀вал	засѣ̋вал	ожъ̀нвал
    		чу̀ва	разбѝра	засмѝва се
    		чу̀вал	разбѝрал	засмѝвал се
    		Дѣ̀йствието се разглѐђа в нѐговата цѣ̋лост в нѣ̋кой момѐнт от мѝнѫ̨лото. В 3-то лицѐ едѝнствено число̀ при слабитѣ глаго̀ли и при нѣ̋кои сѝлни глаго̀ли фо̀рмитѣ за перфѐкт и за сега̀шно врѣ̀ме съвпа̀дат. Ако от контѐкстът̌ не е я̀сно, че ста̀ва ду̀ма за мѝнѫ̨ло врѣ̀ме, в "на̀шето сѐло" фо̀рмата за перфѐкт се замѣ̀ства с имперфѐкт: "ѝдваше" вмѣсто "ѝдва". Но "ѝдвал" си оста̀ва "ѝдвал". А пък по дру̀ги мѣста̀ мѣ̀стıѫ̨т ударѐнието на послѣ̀дната срѝчка: "идва̀" вмѣсто "ѝдва", "идва̀л" вмѣсто "ѝдвал". Со̀фту̌ерът̌, разрабо̀тен за то̀зи тракта̀т, не мѣ̀сти ударѐнието по то̀зи на̀чин. Гово̀рещиът̌ е свидѣ̀тел. Гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел.
    Осо̀бено, рѣ̋дко употрѣбя̀вано в индикатѝв и ренаратѝв

  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ съпоставката на индикативът̌ и ренаративът̌ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Ка̀к се образу̀ват ренаратѝвнитѣ фо̀рми  (.. покажи ..) 
  • на перфѐктът̌ и имперфѐктът̌
• ▼▼  Ка̀к се образу̀ват ренаратѝвнитѣ фо̀рми  (.. скрий ..) 
  • на перфѐктът̌ и имперфѐктът̌
  
  
  • Ренаратѝвен перфѐкт: перфѐкт в ренаратѝв, мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме в прѣизка̀зно наклонѐние.
  • Ренаратѝвен имперфѐкт: имперфѐкт в ренаратѝв, мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме в прѣизка̀зно наклонѐние.
  
  
  • Ренаратѝвнитѣ фо̀рми на перфѐктът̌ и имперфѐктът̌ се демонстрѝрат на редове 001 и 010 в колона  J  на общата таблица.
    
    
    • Пъ̀рво натиснѣ̀те ту̀ка, а по̀слѣ идѣ̀те та̀м,
    • за да мо̀жете лѐсно да се въ̀рнете със срѣ̀дствата на Ва̀шиът̌ browser.
  
  
  • Фо̀рмитѣ на ренаратѝвниът̌ перфѐкт и ренаратѝвниът̌ имперфѐкт се образу̀ват по схо̀ден на̀чин.
    
    
    • С дру̀ги ду̀ми, перфѐктът̌ и имперфѐктът̌ се прѣизка̀зват по схо̀ден на̀чин.
    
    
    • Фо̀рмитѣ на ренаратѝвниът̌ перфѐкт и ренаратѝвниът̌ имперфѐкт се разглѐђат като аналитѝчни.
  
  
  • Вѝнѫги уча̀ства фо̀рма на ѐлово прича̀стие (мѝнѫ̨ло актѝвно прича̀стие):
    
    
    • перфѐктното ѐлово прича̀стие при ренаратѝвниът̌ перфѐкт, и
    • имперфѐктното ѐлово прича̀стие при ренаратѝвниът̌ имперфѐкт.
    
    
    • Фо̀рмата на ѐловото прича̀стие се съгласу̀ва по число̀ и ро̀д с по̀длогът̌.
  
  
  • Сѫ̀що така, уча̀ства и лѝчна (финѝтна) индикатѝвна фо̀рма на глаго̀лът̌ съм за сега̀шно врѣ̀ме,
    
    
    • коя̀то се пропу̀ска в трѐто лицѐ.
    
    
    • Формитѣ на глаголът̌ съм, коѝто се употрѣбя̀ват в ренаратѝвниът̌ перфѐкт и ренаратѝвниът̌ имперфѐкт, сѫ слѣ̀днитѣ:
      
      
      • съм, си, -, сме, сте, --.
      
      
      • Тѣ̀ се съгласу̀ват по число̀ и лицѐ с по̀длогът̌.
      
      
      • Тѣ̀зи фо̀рми сѫ енклѝтики.
      • Прила̀га се пра̀вилото за вто̀рото мѣ̋сто на енклѝтиката в сло̀восъчета̀нието (зако̀нът̌ на Wackernagel).
        
        
        • Игра̀л си ка̀рти у Пѐнчови - така̀ ка̀за прия̀телıът̌ ти Пѐнчо.
        • А пъ̀к Мѝтко ка̀за, че си игра̀л ка̀рти у тѣ̋х, у Мѝткови.
        • Къдѣ̀ бѣ̀ше бѐ, То̀доре?
        
        
        • Стѝга си вѝкала ма!
        • Като се свъ̀рши бѝрата у Мѝткови, прѣмѣ̀стихме се у Пѐнчови!
  
  
  • 
    

    		Перфѐкт		Имперфѐкт
    		Индикатѝв	Ренаратѝв	Индикатѝв	Ренаратѝв
    1-во лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝсах	пѝсал съм	пѝшѣх	пѝшѣл съм
    	жѐнски ро̀д		пѝсала съм		пѝшѣла съм
    	срѣ̀ден ро̀д		пѝсало съм		пѝшѣло съм
    2-ро лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝса	пѝсал си	пѝшѣше	пѝшѣл си
    	жѐнски ро̀д		пѝсала си		пѝшѣла си
    	срѣ̀ден ро̀д		пѝсало си		пѝшѣло си
    3-то лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝса	пѝсал	пѝшѣше	пѝшѣл
    	жѐнски ро̀д		пѝсала		пѝшѣла
    	срѣ̀ден ро̀д		пѝсало		пѝшѣло
    1-во лицѐ мн.ч.		пѝсахме	пѝсали сме	пѝшѣхме	пѝшѣли сме
    2-ро лицѐ мн.ч.		пѝсахте	пѝсали сте	пѝшѣхте	пѝшѣли сте
    3-то лицѐ мн.ч.		пѝсахѫ̨	пѝсали	пѝшѣхѫ̨	пѝшѣли

  
  
  • (.. скрий как се образува ренаративът̌ на перфектът̌ и имперфектът̌ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄►  Сега̀шното врѣ̀ме се прѣизка̀зва
  • с ренаратѝвнитѣ фо̀рми на имперфѐктът̌.


• ►►  Ренаратѝвниът̌ имперфѐкт и ренаратѝвниът̌ перфѐкт  (.. покажи ги ..) 
  • при сла̀битѣ глаго̀ли 
• ▼▼  Ренаратѝвниът̌ имперфѐкт и ренаратѝвниът̌ перфѐкт  (.. скрий ги ..) 
  • при сла̀битѣ глаго̀ли 
  
  
  • При сла̀битѣ глаго̀ли всѝчки фо̀рми на ренаратѝвниът̌ имперфѐкт и ренаратѝвниът̌ перфѐкт съвпа̀дат, понѐже съвпа̀дат фо̀рмитѣ на перфектѝвното и имперфектѝвното ѐлово прича̀стие.
  
  
  • Ка̀к тога̀ва мо̀же да се разберѐ далѝ е употрѣбѐн ренаратѝвен имперфѐкт илѝ пък ренаратѝвен перфѐкт?
    
    
    • По контѐкстът̌.
    • Ако се замѣнѝ сла̀биът̌ глагол с блѝзък по значѐние сѝлен глаго̀л от сѫ̀щиът̌ аспѐкт, коѐ врѣ̀ме бѝ подхо̀ђало по̀-добрѣ̀?
    
    
    • Ако сла̀биът̌ глаго̀л е имперфектѝвен, по-вѣроя̀тно е и глаго̀лното врѣме да е имперфѐкт.
    • Ѝначе, ако сла̀биът̌ глаго̀л е перфектѝвен, по-вѣроя̀тно е глаго̀лното врѣме да е перфѐкт.
    
    
    • Забѣлѣжѣ̀те жъ̀лто-червѐната маркиро̀вка в го̀рната та̀блица:
      
      
      • Обикновѐно, норма̀лно, конвенциона̀лно
      • Осо̀бено, рѣ̋дко употрѣбя̀вано
  
  
  • (.. скрий го ренаративът̌ при слабитѣ глаголи ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Сега̀шно исторѝческо врѣ̀ме  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Сега̀шно исторѝческо врѣ̀ме  (.. скрий го ..) 
  
  
  • То̀зи по̀драздѣ̀л е посветѐн на трѝ от осемтѣ̀ глаго̀лни врѣмена̀ в бъ̀лгарскиът̌ език:
    
    
    • сега̀шно,
    • перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено), и
    • имперфѐкт (мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено).
  
  
  • Ка̀то бѣ̀ изтъ̀кнѫ̨то по̀-го̀рѣ, индикатѝвнитѣ фо̀рми на перфѐктът̌ и имперфѐктът̌ в бъ̀лгарскиът̌ език сѫ натова̀рени допълнѝтелно с евиденциа̀лност - свидѣ̀лско отношѐние.
  
  
  • Това̀ означа̀ва, че индикатѝвнитѣ фо̀рми на перфѐктът̌ и имперфѐктът̌ не мо̀гѫ̨т да се употрѣбя̀ват за далѐчното мѝнѫ̨ло, на коѐто нѝкой не би могъ̀л да бѫ̀де свидѣ̀тел.
  
  
  • Оба̀че ако от контѐкстът̌ е я̀сно, че ста̀ва ду̀ма за мѝнѫ̨лото, за далѐчното мѝнѫ̨ло, то индикатѝвнитѣ фо̀рми на сега̀шното врѣ̀ме сѫ употрѣбѝми и допустѝми.
    
    
    • Трѝста спарта̀нци, во̀дени от ца̀р Леонѝд, загѝват при Термопилитѣ.
    
    
    • В морфоло̀гията това̀ си е сега̀шно врѣ̀ме в индикатѝв, оба̀че в стилѝстиката то̀ се нарѝча сега̀шно исторѝческо врѣ̀ме.
  
  
  • (.. скрий го сегашното историческо врѣме ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Сега̀шното врѣме се отлича̀ва от имперфѐктът̌ са̀мо в индикатѝв  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Сега̀шното врѣме се отлича̀ва от имперфѐктът̌ са̀мо в индикатѝв  (.. скрий ..) 
  
  
  • Това̀ мо̀же да се вѝди в о̀бщата та̀блица от прѣдѝшниът̌ по̀драздѣ̀л.
  
  
  • Освѣ̀н в индикатѝв (в изявѝтелно наклонѐние, коло̀нка  I ), сега̀шното врѣ̀ме (ред  000 ) в дру̀гитѣ наклонѐния по̀лзва фо̀рмитѣ на имперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме, ред  001 


• ►►  Терминологѝчни нево̀ли  (.. покажи ги неволитѣ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
• ▼▼  Терминологѝчни нево̀ли  (.. скрий ги ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Вѐче се опла̀ках от терминологичнитѣ неволи, сега̀ ще се опла̀чѫ̨ па̀к, и нѣ̋ма да спрѫ̨̀ да се опла̀квам.
  
  
  • Ка̀кто мѝнѫ̨лото нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме съкратѐно се нарѝча имперфѐкт,
    така̀ и мѝнѫ̨лото свъ̀ршено врѣ̀ме се нарѝча перфѐкт,
    а нѐ ао̀рист.
  
  
  • Ао̀рист - така̀ ще нарѣкѫ̨̀ мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме.
  
  
  • В нау̀чната терминоло̀гия на това̀ мѣ̋сто се е установѝла конфу̀зия.
    
    
    • Mѝнѫ̨лото свъ̀ршено врѣ̀ме сѫ го нарѣ̀кли ао̀рист,
      а мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме - перфѐкт.
    
    
    • Причѝната за конфу̀зията ще се опѝтам да ıѫ̨ изяснıѫ̨̀ в слѣ̀дващиът̌ по̀драздѣ̀л: "ка̀зусът̌ с минѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме".
  
  
  • Като елиминѝрам та̀зи конфу̀зия, тѐкстът̌ в то̀зи тракта̀т ста̀ва мно̀го по̀-логѝчен.
  
  
  • Да повто̀рıѫ̨:
    
    
    • Терминоло̀гията, възприѐта в бъ̀лгарскитѣ осно̀вни и срѣ̀дни учѝлища, е корѐктна:
      
      
      • мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено, мѝнѫ̨ло свъ̀ршено и минѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме врѣ̀ме.
    
    
    • Сбъ̀ркана е терминоло̀гията в университѐтитѣ у на̀с и по свѣтъ̀т̌.
      
      
      • Сбъ̀ркана е терминоло̀гията, възприѐта в славѝстиката.
      
      
      • Тѐрминитѣ "перфѐкт" и "ао̀рист" сѫ размѣнѐни.
  
  
  • (.. скрий ги терминологичнитѣ неволи ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ врѣмена ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Казусът̌ с минѫ̨лото неопрѣдѣлено врѣме  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Казусът̌ с минѫ̨лото неопрѣдѣлено врѣме  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
(.. покажи конвенционалната част на таблицата в близост ..) (.. възстанови таблицата и скритото заради неıѫ̨ ..)

• ◄► Та̀блицата на глаго̀лнитѣ врѣмена̀,
  • свѝта до конвенциона̀лната си ча̀ст,
  • мо̀же да се пока̀же в блѝзост.
  
  
  • Ако го̀рѣ в та̀блицата изберѐте гнѣ̋здо, ще се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли от избра̀ното гнѣ̋здо, спрежѐнието на коѝто ще мо̀жете да тѐствате.


• ►►  Агѐнда или резюмѐ на по̀драздѣ̀лът̌  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Агѐнда или резюмѐ на по̀драздѣ̀лът̌  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Мѝнѫ̨лото неопрѣдѣлѐно врѣ̀ме го нарѝчам
    
    
    • ао̀рист, но рѣ̋дко, илѝ
    • конклузѝвен перфѐкт, илѝ
    • мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме в у̀мозаключѝтелно наклонѐние.
    
    
    • Зна̀ıѫ̨, че в нау̀чната литерату̀ра по славѝстика това врѣ̀ме се нарѝча перфѐкт.
  
  
  • Пъ̀рво, какво̀ се у̀чи в учѝлище за мѝнѫ̨лото неопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (за ао̀ристът̌).
  
  
  • По̀слѣ, обобщѐние до у̀мозаключѝтелно наклонѐние, конклузѝв.
  • Нарѐд с мѝнѫ̨лото неопрѣдѣлѐно врѣ̀ме,
    коѐто получа̀ва етикѐтът̌ конклузѝвен перфѐкт,
    езѝкът̌ ни разпола̀га и с конклузѝвен имперфѐкт -
    мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме в у̀мозаключѝтелно наклонѐние.
  
  
  • Ната̀тък. В езѝкът̌ ни ѝма и ренаратѝвен конклузѝв - прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно наклонѐние.
  
  
  • На то̀зи ета̀п в то̀зи тракта̀т ще сѫ упомена̀ти чѐтири глаго̀лни наклонѐния:
    
    
    • индикатѝв (изявѝтелно),
    • ренератѝв (прѣизка̀зно),
    • конклузѝв (у̀мозаключѝтелно), и
    • ренаратѝвен конклузѝв.
    
    
    • Всѝчки наклонѐния на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли ще бѫ̀дѫ̨т разглѐдани в слѣ̀дващиът̌ раздѣ̀л.
  
  
  • Ната̀тък. Ще напра̀вıѫ̨ о̀пит да се спу̀снем наза̀д към исто̀рията на езѝкът̌ във връ̀зка с конклузивниът̌ перфѐкт (ао̀ристът̌) и с конклузѝвното наклонѐние.
  
  
  • Мо̀же бѝ ще се изяснѝ как се е полу̀чила конфу̀зията в терминоло̀гията - объ̀ркването на тѐрминитѣ "перфѐкт" и "ао̀рист".
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ агендата ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Ао̀ристът̌ в осно̀вното и в срѣ̀дното учѝлище  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ао̀ристът̌ в осно̀вното и в срѣ̀дното учѝлище  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Прѣпода̀ва се като мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме.
    
    
    • Тѐрминът̌ е корѐктен, понѐже ао̀рист се прѣвѐђа нѐопрѣдѣлѐн от гръ̀цки.
  
  
  • При това̀ глаго̀лно врѣ̀ме се обръ̀ща внима̀ние нѐ то̀лкова върху̀ само̀то дѣ̀йствие, а върху̀ резулта̀тът̌ от нѐго.
    
    
    • За дѣ̀йствието сѫ̀дим по резулта̀тът̌ от нѐго.
    • Въз осно̀ва на резулта̀тът̌ от дѣ̀йствието си пра̀вим у̀мозаключѐние за само̀то дѣ̀йствие.
  
  
  • Формитѣ на мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (на ао̀ристът̌) сѫ сло̀жни (аналитѝчни) и се образу̀ват от двѣ̀ съста̀вки:
    
    
    • лѝчна (финѝтна) индикатѝвна фо̀рма за за сега̀шно врѣ̀ме на глаго̀лът̌ съм, съгласу̀вана с по̀длогът̌ по число̀ и лицѐ, и
    • фо̀рмата на перфѐктното ѐлово прича̀стие съгласу̀вана с по̀длогът̌ по число̀ и ро̀д.
  
  
  • Формитѣ на глаголът̌ съм за индикатѝвното сега̀шно врѣ̀ме, коѝто се употрѣбя̀ват за образу̀ването на фо̀рмитѣ на ао̀ристът̌, сѫ слѣ̀днитѣ:
    
    
    • съм, си, е, сме, сте, сѫ.
    
    
    • Тѣ̀зи фо̀рми сѫ енклѝтики.
    • Прила̀га се пра̀вилото за вто̀рото мѣ̋сто на енклѝтиката в сло̀восъчета̀нието (зако̀нът̌ на Wackernagel).
      
      
      • Оста̀вила ми е бѣлѣ̀жка, прѣдѝ да си тръ̀гне.
      • Тя̀ ми е оста̀вила бѣлѣ̀жка, прѣдѝ да си тръ̀гне.
  
  
  • Формитѣ на мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (на ао̀ристът̌, на конклузѝвниът̌ перфѐкт) се отлича̀ват от фо̀рмитѣ на ренаратѝвниът̌ перфѐкт (на прѣизка̀зното мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме) са̀мо в 3-то лицѐ.
    
    

    		Перфѐкт		Ао̀рист
    		Индикатѝв	Ренаратѝв
    1-во лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝсах	пѝсал съм	пѝсал съм
    	жѐнски ро̀д		пѝсала съм	пѝсала съм
    	срѣ̀ден ро̀д		пѝсало съм	пѝсало съм
    2-ро лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝса	пѝсал си	пѝсал си
    	жѐнски ро̀д		пѝсала си	пѝсала си
    	срѣ̀ден ро̀д		пѝсало си	пѝсало си
    3-то лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝса	пѝсал	пѝсал е
    	жѐнски ро̀д		пѝсала	пѝсала е
    	срѣ̀ден ро̀д		пѝсало	пѝсало е
    1-во лицѐ мн.ч.		пѝсахме	пѝсали сме	пѝсали сме
    2-ро лицѐ мн.ч.		пѝсахте	пѝсали сте	пѝсали сте
    3-то лицѐ мн.ч.		пѝсахѫ̨	пѝсали	пѝсали сѫ

  
  
  • Ао̀ристът̌ (мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме) си ѝма фо̀рми за ренаратѝв - прѣизка̀зно мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме.
    
    

    		Перфѐкт		Ао̀рист
    		Индикатѝв	Ренаратѝв		Ренаратѝв
    1-во лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝсах	пѝсал съм	пѝсал съм	пѝсал съм бѝл
    	жѐнски ро̀д		пѝсала съм	пѝсала съм	пѝсала съм била̀
    	срѣ̀ден ро̀д		пѝсало съм	пѝсало съм	пѝсало съм било̀
    2-ро лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝса	пѝсал си	пѝсал си	пѝсал си бѝл
    	жѐнски ро̀д		пѝсала си	пѝсала си	пѝсала си била̀
    	срѣ̀ден ро̀д		пѝсало си	пѝсало си	пѝсало си било̀
    3-то лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝса	пѝсал	пѝсал е	пѝсал е бѝл
    	жѐнски ро̀д		пѝсала	пѝсала е	пѝсала е била̀
    	срѣ̀ден ро̀д		пѝсало	пѝсало е	пѝсало е било̀
    1-во лицѐ мн.ч.		пѝсахме	пѝсали сме	пѝсали сме	пѝсали сме билѝ
    2-ро лицѐ мн.ч.		пѝсахте	пѝсали сте	пѝсали сте	пѝсали сте билѝ
    3-то лицѐ мн.ч.		пѝсахѫ̨	пѝсали	пѝсали сѫ	пѝсали сѫ билѝ

  
  
  • (.. скрий го прѣподаваното в училищата за аористът̌ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Какво̀ се прѣмълча̀ва в училѝщата за ао̀ристът̌  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Какво̀ се прѣмълча̀ва в училѝщата за ао̀ристът̌  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Вмѣсто фо̀рма на перфѐктното ѐлово прича̀стие мо̀же да се употрѣбѝ фо̀рма на имперфѐктното ѐлово прича̀стие, тъ̀й като в бъ̀лгарскиът̌ езѝк ѝма тако̀ва.
  
  
  • Тѣ̀зи фо̀рми не сѫ̀ опѝсани в учѐбницитѣ, учѐбната терминоло̀гия не позволя̀ва тѣ̀ да бѫ̀дѫ̨т класифицѝрани срѣ̀д аналитѝчнитѣ фо̀рми на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
    
    

    		Перфѐкт илѝ с перфѐктното ѐлово прича̀стие				Ао̀рист => Конклузѝв
    				Индикатѝв	Ренаратѝв	Конклузѝв	Ренаратѝвен конклузѝв
    		1-во лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝсах	пѝсал съм	пѝсал съм	пѝсал съм бѝл
    			жѐнски ро̀д		пѝсала съм	пѝсала съм	пѝсала съм била̀
    			срѣ̀ден ро̀д		пѝсало съм	пѝсало съм	пѝсало съм било̀
    		2-ро лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝса	пѝсал си	пѝсал си	пѝсал си бѝл
    			жѐнски ро̀д		пѝсала си	пѝсала си	пѝсала си била̀
    			срѣ̀ден ро̀д		пѝсало си	пѝсало си	пѝсало си било̀
    		3-то лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝса	пѝсал	пѝсал е	пѝсал е бѝл
    			жѐнски ро̀д		пѝсала	пѝсала е	пѝсала е била̀
    			срѣ̀ден ро̀д		пѝсало	пѝсало е	пѝсало е било̀
    		1-во лицѐ мн.ч.		пѝсахме	пѝсали сме	пѝсали сме	пѝсали сме билѝ
    		2-ро лицѐ мн.ч.		пѝсахте	пѝсали сте	пѝсали сте	пѝсали сте билѝ
    		3-то лицѐ мн.ч.		пѝсахѫ̨	пѝсали	пѝсали сѫ	пѝсали сѫ билѝ
    		Имперфѐкт илѝ с имперфѐктното ѐлово прича̀стие				Ао̀рист => Конклузѝв
    				Индикатѝв	Ренаратѝв	Конклузѝв	Ренаратѝвен конклузѝв
    		1-во лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝшѣх	пѝшѣл съм	пѝшѣл съм	пѝшѣл съм бѝл
    			жѐнски ро̀д		пѝшѣла съм	пѝшѣла съм	пѝшѣла съм била̀
    			срѣ̀ден ро̀д		пѝшѣло съм	пѝшѣло съм	пѝшѣло съм било̀
    		2-ро лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝшѣше	пѝшѣл си	пѝшѣл си	пѝшѣл си бѝл
    			жѐнски ро̀д		пѝшѣла си	пѝшѣла си	пѝшѣла си била̀
    			срѣ̀ден ро̀д		пѝшѣло си	пѝшѣло си	пѝшѣло си било̀
    		3-то лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝшѣше	пѝшѣл	пѝшѣл е	пѝшѣл е бѝл
    			жѐнски ро̀д		пѝшѣла	пѝшѣла е	пѝшѣла е била̀
    			срѣ̀ден ро̀д		пѝшѣло	пѝшѣло е	пѝшѣло е било̀
    		1-во лицѐ мн.ч.		пѝшѣхме	пѝшѣли сме	пѝшѣли сме	пѝшѣли сме билѝ
    		2-ро лицѐ мн.ч.		пѝшѣхте	пѝшѣли сте	пѝшѣли сте	пѝшѣли сте билѝ
    		3-то лицѐ мн.ч.		пѝшѣхѫ̨	пѝшѣли	пѝшѣли сѫ	пѝшѣли сѫ билѝ

  
  
  • (.. скрий го прѣмълчаваното в училищата за аористът̌ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Какво̀ е рѣшѐнието  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Какво̀ е рѣшѐнието  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Едѝниът̌ пѫ̀т бѝ бѝл разцѣ̀пване на ао̀ристът̌ на двѣ̀ глаго̀лни врѣмена:
    
    
    • перфѐктен ао̀рист: мѝнѫ̨ло свъ̀ршено нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме, и
    • имперфѐктен ао̀рист: мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме.
    
    
    • Кога̀то по̀слѣ ще разглѐђаме футуристѝчнитѣ врѣмена̀, пак ще трѣ̋бва да се доба̀вıат но̀ви. А това̀ не мѝ харѐсва.
  
  
  • Изло̀женото в то̀зи тракта̀т рѣшѐние е пока̀зано в го̀рната та̀блица.
    
    
    • Естѐствено, рѣшѐнието се отна̀ся за съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк.
      
      
      • Нѐ за дру̀ги езѝци.
      • Нѐ за ста̀ро-бъ̀лгарски (ста̀ро-славя̀нски).
    
    
    • Ао̀ристът̌ (мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме) се залича̀ва от спѝсъкът̌ на врѣмена̀та на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
    • Тѐрминитѣ ао̀рист и мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме се изва̀ђат от употрѣ̀ба.
    
    
    • Перфѐктът̌ и имперфѐктът̌ стоıѫ̨̀т твъ̀рдо в спѝсъкът̌ на врѣмена̀та на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
      
      
      • Имперфѐкт: мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме.
      • Перфѐкт: мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме.
    
    
    • Нарѐд с индикатѝвът̌ (изявѝтелното наклонѐние) се въвѐђа но̀во наклонѐние - у̀мозаключѝтелно наклонѐние или конклузѝв.
      
      
      • Индикатѝвът̌ мо̀же да се прѣизка̀зва. Конклузѝвът̌ сѫ̀що.
      • В бъ̀лгарскиът̌ езѝк има и ренаратѝвен конклузѝв - прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно наклонѐние.
    
    
    • Фо̀рмитѣ на прѣпода̀ваното в училѝщата мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме,
      
      
      • в коѝто уча̀ства перфѐктното ѐлово прича̀стие,
        прѣдставля̀ват фо̀рми на конклузѝвниът̌ перфѐкт, или
        фо̀рми на перфѐктът̌ в конклузѝв, или
        мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме в у̀мозаключѝтелно наклонѐние.
      
      
      • Ако вмѣсто фо̀рмитѣ на перфѐктното ѐлово прича̀стие
        уча̀стват фо̀рмитѣ на имперфѐктното ѐлово прича̀стие,
        то̀ се получа̀ва конклузѝвниът̌ имперфѐкт, или
        имперфѐктът̌ в конклузѝв, или
        мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме в у̀мозаключѝтелно наклонѐние.
    
    
    • Ще повто̀рıѫ̨ го̀рната та̀блица в поизчѝстен вѝд.
      
      

      		Перфѐкт: мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме		Наклонение
      				Индикатѝв	Ренаратѝв	Конклузѝв	Ренаратѝвен конклузѝв
      		1-во лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝсах	пѝсал съм	пѝсал съм	пѝсал съм бѝл
      			жѐнски ро̀д		пѝсала съм	пѝсала съм	пѝсала съм била̀
      			срѣ̀ден ро̀д		пѝсало съм	пѝсало съм	пѝсало съм било̀
      		2-ро лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝса	пѝсал си	пѝсал си	пѝсал си бѝл
      			жѐнски ро̀д		пѝсала си	пѝсала си	пѝсала си била̀
      			срѣ̀ден ро̀д		пѝсало си	пѝсало си	пѝсало си било̀
      		3-то лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝса	пѝсал	пѝсал е	пѝсал е бѝл
      			жѐнски ро̀д		пѝсала	пѝсала е	пѝсала е била̀
      			срѣ̀ден ро̀д		пѝсало	пѝсало е	пѝсало е било̀
      		1-во лицѐ мн.ч.		пѝсахме	пѝсали сме	пѝсали сме	пѝсали сме билѝ
      		2-ро лицѐ мн.ч.		пѝсахте	пѝсали сте	пѝсали сте	пѝсали сте билѝ
      		3-то лицѐ мн.ч.		пѝсахѫ̨	пѝсали	пѝсали сѫ	пѝсали сѫ билѝ
      		Имперфѐкт: мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме [ка̀кто и сега̀шно врѣ̀ме]		Наклонение
      				Индикатѝв	Ренаратѝв	Конклузѝв	Ренаратѝвен конклузѝв
      		1-во лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝшѣх пѝшѫ̨	пѝшѣл съм	пѝшѣл съм	пѝшѣл съм бѝл
      			жѐнски ро̀д		пѝшѣла съм	пѝшѣла съм	пѝшѣла съм била̀
      			срѣ̀ден ро̀д		пѝшѣло съм	пѝшѣло съм	пѝшѣло съм било̀
      		2-ро лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝшѣше пѝшеш	пѝшѣл си	пѝшѣл си	пѝшѣл си бѝл
      			жѐнски ро̀д		пѝшѣла си	пѝшѣла си	пѝшѣла си била̀
      			срѣ̀ден ро̀д		пѝшѣло си	пѝшѣло си	пѝшѣло си било̀
      		3-то лицѐ ед.ч.	мѫ̀жки ро̀д	пѝшѣше пѝше	пѝшѣл	пѝшѣл е	пѝшѣл е бѝл
      			жѐнски ро̀д		пѝшѣла	пѝшѣла е	пѝшѣла е била̀
      			срѣ̀ден ро̀д		пѝшѣло	пѝшѣло е	пѝшѣло е било̀
      		1-во лицѐ мн.ч.		пѝшѣхме пѝшем[е]	пѝшѣли сме	пѝшѣли сме	пѝшѣли сме билѝ
      		2-ро лицѐ мн.ч.		пѝшѣхте пѝшете	пѝшѣли сте	пѝшѣли сте	пѝшѣли сте билѝ
      		3-то лицѐ мн.ч.		пѝшѣхѫ̨ пѝшѫ̨т	пѝшѣли	пѝшѣли сѫ	пѝшѣли сѫ билѝ

    
    
    • Настоя̀щиът̌ раздѣ̀л е посветѐн на лѝчнитѣ (финѝтнитѣ) фо̀рми, разглѐђани по глаго̀лни врѣмена. В нѐго нѣ̋ма да се спомена̀ват дру̀ги глаго̀лни наклонѐния освѣ̀н тѣ̀зи чѐтири:
      
      
      • индикатѝв: изявѝтелно наклонѐние,
      • ренаратѝв: прѣизка̀зно наклонѐние,
      • конклузѝв: у̀мозаключѝтелно наклонѐние, и
      • ренаратѝвен конклузѝв: прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно наклонѐние.
      
      
      • Всѝчки наклонѐния на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли ще бѫ̀дѫ̨т разглѐдани в слѣ̀дващиът̌ раздѣ̀л на то̀зи тракта̀т.
    
    
    • Глаго̀лнитѣ фо̀рми за индикатѝв сѫ синтетѝчни (про̀сти), а фо̀рмитѣ на трѝтѣ дру̀ги наклонѐния сѫ аналитѝчни (сло̀жни).
    
    
    • Вмѣсто конклузѝв мо̀же да се употрѣбѝ тѐрминът̌ резултатѝв.
      
      
      • За дѣ̀йствието се сѫ̀ди по резулта̀тът̌ от нѐго.
    
    
    • В настоя̀щиът̌ раздѣ̀л, ко̀йто е посветѐн на лѝчнитѣ (финѝтнитѣ) глаго̀лни фо̀рми по врѣмена, до момѐнтът̌ сѫ разглѐдани трѝ глаго̀лни врѣмена:
      
      
      • перфѐкт: мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме,
      • имперфѐкт: мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме, и
      • сега̀шно врѣ̀ме.
      
      
      • Оста̀ват о̀ще пѐт.
    
    
    • Сега̀шното врѣ̀ме ѝма сво̀и фо̀рми са̀мо в индикатѝв (в изявѝтелно наклонѐние).
      • В оста̀нѫ̨литѣ трѝ наклонѐния сега̀шното врѣ̀ме по̀лзва фо̀рмитѣ на имперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме).
  
  
  • С елимина̀цията на мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (на ао̀ристът̌) бро̀ıът̌ на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ се намаля̀ва от 9 на 8.
    
    
    • Оба̀че с цѣ̀л да се обхва̀нѫ̨т всѝчки аналитѝчни фо̀рми на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли бро̀ıът̌ на глаго̀лнитѣ наклонѐния ще трѣ̋бва да се увеличѝ с 4.
    
    
    • Получа̀ва се балансѝрана матрица 8 на 6.
    • Та̀зи та̀блица е пока̀зана като "Oконча̀телна та̀блица на глаго̀лнитѣ врѣмена̀" в пъ̀рвиът̌ по̀драздѣ̀л, озаглавѐн "О̀бщ прѣ̀глед на глаго̀лнитѣ врѣмена̀" на настоя̀щиът̌ раздѣ̀л, посветѐн на лѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми по врѣмена̀.
    
    
    • Трѝ от наклонѐнията не сѫ̀ смѣ̀стени в "она̀я оконча̀телна та̀блица": усло̀вното наклонѐние, императѝвът̌ и оста̀тъчниът̌ инфинитѝв.
  
  
  • (.. скрий го рѣшението ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Положѐнието при сла̀битѣ глаго̀ли  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Положѐнието при сла̀битѣ глаго̀ли  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • При сла̀битѣ глаго̀ли, както и при нѣ̋кои сѝлни глаго̀ли, ѐловитѣ прича̀стия - перфѐктното и имперфѐктното - не сѐ различа̀ват едно̀ от дру̀го.
    
    
    • И съотвѣ̀тно, при тѣ̀зи глаго̀ли се различа̀ват по̀-ма̀лко сло̀вофо̀рми.
  
  
  • В ча̀стност, аналитѝчнитѣ фо̀рми, коѝто по̀-го̀рѣ бѣ̋хѫ̨ обявѐни за фо̀рми на имперфѐктът̌ (на мѝнѫ̨лото нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме) в ренаратѝв, конклузѝв илѝ ренаратѝвен конклузѝв, при сла̀битѣ глаго̀ли мо̀гѫ̨т форма̀лно да мѝнѫ̨т за перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме) и дорѝ да мѝнѫ̨т за ао̀рист в индикатѝв.
    
    
    • Ао̀ристът̌ (мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме) по смѝсъл си е резултатѝв (и в ча̀стност конклузѝв).
    
    
    • Конклузѝвът̌ нѣ̋маше да бѫ̀де въвѐден като отдѣ̀лно наклонѐние, ако ѝмаше са̀мо сла̀би глаго̀ли.
      То̀й бѣ̀ въвѐден зарадѝ сѝлнитѣ глаго̀ли.
  
  
  • При сла̀битѣ глаго̀ли го̀рната та̀блица мо̀же да се пока̀же сбѝто.
    
    

    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме)			Ренаратѝв	Конклузѝв	Ренаратѝвен конклузѝв
    Имперфѐкт (мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме)
    Сега̀шно врѣ̀ме
    1-во лицѐ ед.ч.	глѐдах		глѐдал съм	глѐдал съм	глѐдал съм бѝл	мѫ̀жки ро̀д
    	глѐдах		глѐдала съм	глѐдала съм	глѐдала съм била̀	жѐнски ро̀д
    	глѐдам		глѐдало съм	глѐдало съм	глѐдало съм било̀	срѣ̀ден ро̀д
    2-ро лицѐ ед.ч.	глѐда		глѐдал си	глѐдал си	глѐдал си бѝл	мѫ̀жки ро̀д
    	глѐдаше		глѐдала си	глѐдала си	глѐдала си била̀	жѐнски ро̀д
    	глѐдаш		глѐдало си	глѐдало си	глѐдало си било̀	срѣ̀ден ро̀д
    3-то лицѐ ед.ч.	глѐда		глѐдал	глѐдал е	глѐдал е бѝл	мѫ̀жки ро̀д
    	глѐдаше		глѐдала	глѐдала е	глѐдала е била̀	жѐнски ро̀д
    	глѐда		глѐдало	глѐдало е	глѐдало е било̀	срѣ̀ден ро̀д
    1-во лицѐ мн.ч.	глѐдахме		глѐдали сме	глѐдали сме	глѐдали сме билѝ
    	глѐдахме
    	глѐдаме
    2-ро лицѐ мн.ч.	глѐдахте		глѐдали сте	глѐдали сте	глѐдали сте билѝ
    	глѐдахте
    	глѐдате
    3-то лицѐ мн.ч.	глѐдахѫ̨		глѐдали	глѐдали сѫ	глѐдали сѫ билѝ
    	глѐдахѫ̨
    	глѐдат

  
  
  • Та̀зи сбѝта та̀блица се отна̀ся до слу̀чаıът̌, кога̀то двѣ̀тѣ ѐлови прича̀стия - перфѐктното и имперфѐктното - не сѐ различа̀ват едно̀ от дру̀го.
    
    
    • В то̀зи слу̀чай трѝтѣ глаго̀лни врѣмена̀ ѝмат разлѝчни фо̀рми са̀мо в индикатѝв (са̀мо в изявѝтелно наклонѐние).
    • В дру̀гитѣ три наклонѐния - ренаратѝв, конклузѝв и ренаратѝвен конклузѝв, фо̀рмитѣ за трѝтѣ врѣмена̀ сега̀шно, имперфѐкт и перфѐкт - съвпа̀дат.
    
    
    • Това̀ се слу̀чва при сла̀битѣ глаго̀ли (гнѣ̋здо Weak) и при сѝлнитѣ глаго̀ли от гнѣ̋здото Stoju.
    
    
    • Глаго̀лът̌ съм сѫ̀що така̀ не различа̀ва перфѐктното и имперфѐктното ѐлово прича̀стие, но освѣ̀н това̀ то̀й не различа̀ва двѣ̀тѣ врѣмена̀ перфѐкт и имперфѐкт.
    
    
    • Съмнѝтелно е далѝ при глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Laju двѣ̀тѣ ѐлови прича̀стия перфѐктното и имперфѐктното се различа̀ват в го̀ворът̌.
    • В правопѝсът̌ е въвѐдено разлѝчие.
    
    
    • Глаго̀литѣ
      • зна̀ıѫ̨ tt (са̀м в гнѣ̋здото Znam) и
      • [да] ѝдѫ̨ edsss (са̀м в гнѣ̋здото Idu)
      сѫ дефѐктни - тѣ̀ нѣ̋мат перфѐкт.
  
  
  • (.. скрий го положението при слабитѣ глаголи ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Диску̀сия по съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк  (.. покажи ıѫ̨ ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Диску̀сия по съврѣ̀менниът̌ бъ̀лгарски езѝк  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. към коментарът̌ ..)  .. към началото ..
  
  
  • Зада̀ден е въпро̀сът̌:

    Каква̀ е ра̀зликата међу̀ слѣ̀днитѣ изрѣчѐния:  (Ста̀ва ду̀ма за дѣтѐ.)
    

    То̀ обѝчало сладолѐд.
    То̀ е обѝчало сладолѐд.

  • О̀тговор:

    И двѣ̀тѣ фо̀рми сѫ във врѣ̀ме имперфѐкт - мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме. Различа̀ват се по наклонѐние.

    
    
    • Изявѝтелно наклонѐние (индикатѝв): То̀ обѝчаше сладолѐд.
    • Прѣизка̀зно наклонѐние (ренаратѝв): То̀ обѝчало сладолѐд.
    • У̀мозаключѝтелно наклонѐние (конклузѝв): То̀ е обѝчало сладолѐд.

    • Изявѝтелно наклонѐние (индикатѝв): Гово̀рещиът̌ е свидѣ̀тел.
    • Прѣизка̀зно наклонѐние (ренаратѝв): Гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел, а̀ прѣпрѣда̀ва ду̀митѣ, ка̀зани от дру̀гиго.
    • У̀мозаключѝтелно наклонѐние (конклузѝв): Гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел, но̀ си е напра̀вил такъ̀в ѝзвод.
    • Прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно наклонѐние (ренаратѝвен конклузѝв): Гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел - той прѣпрѣда̀ва ду̀митѣ, ка̀зани от дру̀гиго, ко̀йто сѫ̀що не ѐ свидѣ̀тел, но̀ си е напра̀вил такъ̀в ѝзвод.  (Обѝчало е било̀ сладолѐд.)

  • Комента̀р от дру̀гиго:

    Пъ̀рвото е сѝлно дистанцѝрана фо̀рма, коя̀то е прѣдпочѝтана в прѝказки. Вто̀рото изразя̀ва по̀-ма̀лка диста̀нция и се прила̀га в жѝв ра̀зговор.

    • Пъ̀рвото - ренаратѝвът̌ - е "дистанцѝрана фо̀рма", понѐже гово̀рещиът̌ сва̀ля от сѐбе си всѣ̋ка отгово̀рност за истинността̀ на твърдѐнието и ıѫ̨ прѣхвъ̀рля "отговорността̀" дру̀гиму.
    • При конклузѝвът̌ гово̀рещиът̌ но̀си нѣ̋каква отгово̀рност за интерпрета̀цията на прѝзнацитѣ, по коѝто сѫ̀ди.

  • Зада̀ден е въпро̀сът̌:

    А̀ в какво̀ врѣ̀ме и в какво̀ наклонѐние е глаго̀лът̌ в до̀лното изрѣчѐние:

    Обѝчало ли е то̀ сладолѐд?

    Прилѝча като да се ѝма прѣд вѝд нѣ̋какъв мѝнѫ̨л неопрѣдѣлѐн момѐнт.

  • О̀тговор:

    Фо̀рмата е имперфѐкт в конклузѝв, мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме в у̀мозаключѝтелно наклонѐние.
    
    Проблѐмът̌ е, че мно̀го рѣ̋дко мо̀же да се пѝта в ренаратѝв.
    
    Въпро̀сът̌ е в конклузѝв. Какъ̀в ѝзвод би напра̀вил пѝтаниът̌ въз осно̀ва на чу̀ђи ду̀ми илѝ забѣлѣ̋зани прѝзнаци - това̀ се пѝта и така̀ се пѝта обикновѐно.
    

    
    
    • О̀тговорът̌ мо̀же да е в индикатѝв: "О̀, да̀, то̀ обѝчаше сладолѐд.", ако отгово̀рилиът̌ е свидѣ̀тел.
    
    
    • О̀тговорът̌ мо̀же да е и в ренаратѝв: "Да̀, според ма̀йка му, то̀ обѝчало сладолѐд".
    
    
    • О̀тговорът̌ мо̀же да е и в конклузѝв: "Ами да̀, сѝгурно е обѝчало сладолѐд - дѣца̀та обѝчат сладолѐд".

    
    При пѝтането не сѐ зна̀е в какво̀ наклонѐние ще е о̀тговорът̌. Затова̀ въпро̀сът̌ е в конклузѝв.

    • Ако прѣдварѝтелно е я̀сно, че пѝтаниът̌ коментѝра ду̀митѣ на трѐти човѣ̀к, то̀ мо̀же да се попѝта в ренаратѝв:

      "Обѝчало ли то̀ сладолѐд?"

    • Ако пъ̀к въпро̀сът̌ е в индикатѝв

      "Обѝчаше ли то̀ сладолѐд?"

      тога̀ва би могло̀ да се отгово̀ри па̀к с въпро̀с

      "Зна̀м ли?"

  • Тъ̀й като глаго̀лът̌ "обѝчам" е сла̀б,
    глаго̀лното врѣ̀ме се опрѣдѣ̀ля като имперфѐкт, са̀мо защо̀то глаго̀лът̌ е имперфектѝвен (от нѐсвъ̀ршен вѝд).

    Прѝ сѝлен глаго̀л мо̀же да ѝма вариа̀ции:
    

    
    
    • "Я̀ло ли е то̀ сладолѐд?" (перфѐкт в конклузѝв)
    • "Ядѣ̋ло ли е то̀ сладолѐд?" (имперфѐкт в конклузѝв)

    Забѣлѣжѣ̀те, че вто̀рата глаго̀лна фо̀рма Ядѣ̋ло е са̀мо допрѣдѝ нѣ̋колко десетилѣ̀тия не бѣ̀ше опѝсана в грама̀тикитѣ на бъ̀лгарскиът̌ езѝк.

  • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк ѝма на̀й-сло̀жната глаго̀лна систѐма срѣ̀д европѐйскитѣ езѝци.
    Затова̀ описа̀нието ѝ срѣ̀ща тру̀дности.

    У̀мозаключѝтелното (конклузѝвното) наклонѐние е било̀ опѝсано едва̀ прѣдѝ нѣ̋колко десетилѣ̀тия.
    
    Кога̀то а̀з съм бѝл ученѝк, нѝкой не ѐ зна̀ѣл за конклузѝвът̌, а учѝтелката по бъ̀лгарски езѝк дра̀скаше с червѐно глаго̀лни фо̀рми като "То̀ е ядѣ̋ло сладолѐд", коѝто не сѐ впѝсвахѫ̨ в позна̀тата тога̀ва картѝнка и мина̀вахѫ̨ за непра̀вилни.

  • Врѣ̀мето, коѐто в учѝлищнитѣ грама̀тики се нарѝчаше "мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно",
    а в университѐтът̌ по недоразумѣ̀ние го нарѝчат "перфѐкт",
    в сѫ̀щност е мѝнѫ̨ло врѣ̀ме в конклузѝв,
    мѝнѫ̨ло врѣ̀ме в у̀мозаключѝтелно наклонѐние.
    
    Коѐ мѝнѫ̨ло врѣ̀ме?
    Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено илѝ мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено?
    Перфѐкт илѝ имперфѐкт?
    
    
    • Прѝ сѝлнитѣ глаго̀ли, завѝси от фо̀рмата:
      
      
      • "То̀ е я̀ло сладолѐд." - това̀ е мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме (перфѐкт) в конклузѝв.
      • "То̀ е ядѣ̋ло сладолѐд." - това̀ е мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме (имперфѐкт) в конклузѝв.
    
    
    • Прѝ сла̀битѣ глаго̀ли (ка̀кто в прѝмѣрът̌ с "обѝчам") и
      прѝ глаго̀литѣ от гнѣ̋здото Stoju,
      
      
      • двѣ̀тѣ фо̀рми съвпа̀дат, и трѣ̋бва на у̀м да го прѣвъ̀рнем в изявѝтелно наклонѐние (в индикатѝв: "То̀ обѝчаше сладолѐд."), за да разберѐм, че врѣ̀мето е мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено (имперфѐкт).
  
  
  • Конклузѝвът̌ (у̀мозаключѝтелното наклонѐние) е реа̀лност в на̀шиът̌ езѝк.
    
    
    • Ако̀ конклузѝвът̌ не сѐ опѝсва в учѝлищнитѣ грама̀тики, ка̀кто бѣ̀ше прѣдѝ половѝн вѣ̀к,
    • фо̀рмитѣ за конклузѝвен имперфѐкт при сѝлнитѣ глаго̀ли се счѝтахѫ̨ за непра̀вилни,
    • докато сѫ̀щитѣ фо̀рми при сла̀битѣ глаго̀ли (и при тѣ̀зи от от гнѣ̋здото Stoju) си бѣ̋хѫ̨ пра̀вилни, понѐже мина̀вахѫ̨ за конклузѝвен перфѐкт, нарѝчан тогава мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме.
    
    
    • А̀ това̀ е нѐсъотвѣ̀тствие.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ дискусията ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Χριστὸς ἀνέστη! Ἀληθῶς ἀνέστη!  (.. покажи ıѫ̨ ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Χριστὸς ἀνέστη! Ἀληθῶς ἀνέστη!  (.. скрий ıѫ̨ ..)  .. към началото ..
  
  
  • Това̀ е велѝкденскиът̌ по̀здрав на [ста̀ро-]гръ̀цки езѝк.
  
  
  • Ту̀ка ще ста̀ва ду̀ма нѐ за ново-бъ̀лгарскиът̌ езѝк, а за дру̀ги славя̀нски езѝци, за ста̀ро-славя̀нскиът̌ езѝк и за ста̀ро-гръ̀цкиът̌ езѝк.
    
    
    • Мо̀же бѝ ще ста̀не я̀сно защо̀ славѝститѣ сѫ се объ̀ркали и сѫ нарѣ̀кли индикатѝвниът̌ перфѐкт с тѐрминът̌ ао̀рист, вмѣсто да нарѣкѫ̨̀т така̀ конклузѝвниът̌ перфѐкт.
    
    
    • Између̀ комента̀ритѣ отдо̀лу два̀ сѫ по тѐмата: то̀зи и то̀зи.
  
  
  • Разглѐђаме трѝтѣ мѝнѫ̨ли глаго̀лни врѣмена̀ - имперфѐкт, перфѐкт и ао̀рист, като объ̀рнем по̀вече внима̀ние на послѣ̀днитѣ двѣ̀.
    
    

    3-то лицѐ едѝнствено число̀	ста̀ро-гръ̀цки	ста̀ро-славя̀нски (ста̀ро-бъ̀лгарски)	ново-бъ̀лгарски
    Имперфѐкт (мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме)	ἀνίστη	въскрьса̀ше	възкръ̀сваше
    Перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме)	ἀνέστηκε	въскрѐсе	възкръ̀снѫ̨
    Ао̀рист (мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме, мѝнѫ̨ло резултатѝвно врѣ̀ме, конклузѝвен перфѐкт)	ἀνέστη	въскрь̀сълъ есть	възкръ̀снѫ̨л е

    
    
    • В гръ̀цки фо̀рмитѣ и на трѝтѣ врѣмена̀ сѫ синтетѝчни - про̀сти, съста̀вени от една̀ ду̀ма.
    • В славя̀нски фо̀рмата за ао̀рист е аналитѝчна.
    
    
    • За ново-бъ̀лгарски тѐрминитѣ ао̀рист и мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме не сѫ̀ умѣ̀стни, защо̀то сѫществу̀ват двѣ̀ фо̀рми - конклузѝвен перфѐкт и конклузѝвен имперфѐкт.
    • Но та̀блицата е равнѐна по ста̀ро-гръ̀цки и ста̀ро-славя̀нски.
    
    
    • А пъ̀к употрѣ̀бата на тѐрминитѣ перфѐкт и ао̀рист е равнѐна по ста̀ро-гръ̀цкиът̌ езѝк и по бъ̀лгарскитѣ учѐбници за осно̀внитѣ и срѣ̀днитѣ учѝлища.
    • Така̀ постѫ̀пвам в цѣ̀лиът̌ то̀зи тракта̀т.
  
  
  • Велѝкденскиът̌ по̀здрав мо̀же да се приѐме за кра̀тък прѣра̀зказ на слу̀чката, опѝсана в трѝ от Ева̀нгелията {От Матѐа 28, От Лука̀ 24, От Марка 16}.
    •   (.. скрий го великденскиът̌ поздрав ..) 
    • В недѣлята отѝват Марѝя Магдалѐна и дру̀гата Марѝя при гро̀бът̌.
    • Зава̀рват гро̀бът̌ отво̀рен и тѣ̋лото на Иису̀са Христа̀ го нѣ̋ма.
    
    
    • Възкръ̀снѫ̨л е Христо̀с! - ка̀зва една̀та.
    • Наѝстина е възкръ̀снѫ̨л! - потвърђа̀ва дру̀гата.
    
    
    • Χριστὸς ἀνέστη! - Ἀληθῶς ἀνέστη!
    
    
    • Употрѣбѐното врѣ̀ме е ао̀рист - мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме илѝ мѝнѫ̨ло резултатѝвно врѣ̀ме.
    • Двѣ̀тѣ женѝ не вѝђат само̀то възкръ̀сване - вѝђат резулта̀тът̌ от нѐго.
  
  
  • Каква̀ е сѫдба̀та на трѝтѣ ста̀ро-славя̀нски мѝнѫ̨ли врѣмена̀ в но̀во-славя̀нскитѣ езѝци?
    •   (.. скрий го великденскиът̌ поздрав ..) 
    • Ста̀ва ду̀ма за тѣ̀зи трѝ ста̀ро-славя̀нски мѝнѫ̨ли врѣмена̀:
      
      
      • ао̀рист (мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно) - с аналитѝчни фо̀рми,
      • перфѐкт (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено) - със синтетѝчни фо̀рми, и
      • имперфѐкт (мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено) - па̀к със синтетѝчни фо̀рми.
    
    
    • Дру̀гитѣ съврѣ̀менни славя̀нски езѝци, разлѝчни от на̀шиът̌ балка̀но-славя̀нски (бъ̀лгарски) езѝк, ги нарѝчам но̀во-славя̀нски.
    
    
    • Ста̀ро-славя̀нскиът̌ не ѐ на̀шиът̌ - нѝто мо̀ıът̌, нѝто Ва̀шиът̌.
    • За нѐго сѫ̀дим
      
      
      • според реализѝранитѣ измѣнѐния в посо̀ка към съврѣ̀меннитѣ славя̀нски езѝци и диалѐкти, и
      • според прѣ̀водът̌ на гръ̀цки тѐкстове на ста̀ро-славя̀нски.
    
    
    • Славя̀нската глаго̀лна аспектоло̀гия е осно̀вната черта̀ на славя̀нската гру̀па езѝци, на̀й-ва̀жната славя̀нщина.
    • По аспѐктът̌ си - по видъ̀т̌ си - славя̀нскитѣ глаго̀ли бѝват:
      
      
      • имперфектѝвни - от нѐсвъ̀ршен вѝд, и
      • перфектѝвни - от свъ̀ршен вѝд.
    
    
    • Но̀во-славя̀нскитѣ езѝци прѣдпочѝтали да изразя̀ват отношѐнието перфектѝвност-имперфектѝвност чрѣз аспѐктът̌ (видъ̀т̌) на глаго̀лът̌ и занемарѝли употрѣ̀бата на мѝнѫ̨литѣ врѣмена̀ перфѐкт и имперфѐкт.
      
      
      • Ао̀ристът̌ (мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме) оста̀нѫ̨л едѝнственото употрѣбя̀емо мѝнѫ̨ло врѣ̀ме између̀ разглѐђанитѣ трѝ.
      
      
      • В ѝзточно-славя̀нскитѣ езѝци и в по̀лски нѣ̋ма слѣдѝ от врѣмена̀та перфѐкт и имперфѐкт.
      
      
      • В дру̀гитѣ но̀во-славя̀нски езѝци и диалѐкти се намѝрат оста̀тъци от перфѐктът̌, а мно̀го рѣ̋дко и от имперфѐктът̌.
      
      
      • На̀й-мно̀го такѝва оста̀тъци ѝма в съ̀рбо-хърва̀тски.
      • Дорѝ нѣ̋къдѣ ста̀нѫ̨ ду̀ма, че та̀м перфѐктът̌ бѝл съживѐн зарадѝ SMS-итѣ и краткостта̀ на фо̀рмитѣ на перфѐктът̌.
  
  
  • В на̀шиът̌ бъ̀лгарски (балка̀но-славя̀нски) езѝк ..
    
    
    • глаго̀лнитѣ врѣмена̀ перфѐкт и имперфѐкт сѫ напъ̀лно запа̀зени.
    • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк не мо̀же да бѫ̀де гово̀рен бѐз тѣ̋х.
    
    
    • На̀шиът̌ балка̀но-славя̀нски езѝк е развѝл двѣ̀ но̀ви глаго̀лни наклонѐния: ренаратѝв и конклузѝв.
    • В ново-бъ̀лгарски старо-славя̀нскиът̌ ао̀рист се е раздвоѝл на конклузѝвен перфѐкт и конклузѝвен имперфѐкт.
    • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк не мо̀же да бѫ̀де гово̀рен бѐз тѣ̋х.
  
  
  • Ао̀ристът̌ е бѝл на̀й-употрѣбя̀ваното от трѝтѣ мѝнѫ̨ли глаго̀лни врѣмена̀ имперфѐкт, перфѐкт и ао̀рист - както в ста̀ро-гръ̀цки, така̀ и в ста̀ро-славя̀нски.
    
    
    • Че това̀ е вѣ̋рно за ста̀ро-гръ̀цки, мо̀же да се убѣдѝ човѣ̀к, ко̀йто зна̀е ста̀ро-гръ̀цката грама̀тика, слѣ̀д като прѣглѐда ева̀нгелскитѣ тѐкстове.
    
    
    • Че това̀ е вѣ̋рно за ста̀ро-славя̀нски, сѫ̀дим по фа̀ктът̌, че в но̀во-славя̀нскитѣ езѝци имперфѐктът̌ и перфѐктът̌ сѫ се загу̀били, и са̀мо ао̀ристът̌ е оста̀нѫ̨л.
  
  
  • Ка̀к нѣ̋кога сѫ прѣвѐђали?  (.. скрий го великденскиът̌ поздрав ..) 
    
    
    • Прѣвѐђали сѫ нескопо̀сано, ка̀кто сега̀.
    
    
    • Глѐдам по телевѝзията фѝлмчета и сериа̀ли, и бѐз да го зна̀м езѝкът̌, са̀мо от контѐкстът̌ ми е я̀сно, напрѝмѣр, че геро̀ıът̌ на екра̀нът̌ е ву̀йчо, а нѐ чѝчо, че дру̀г геро̀й е шу̀рей, а нѐ дѣ̀вер, защо̀то мѫжѐтѣ нѣ̋мат дѣ̀вери, че героѝнята не ѐ свидѣ̀телка и нѣ̋ма как да употрѣбѝ индикатѝвен перфѐкт илѝ индикатѝвен имперфѐкт.
    
    
    • На мно̀го мѣста̀, ако нѐ на по̀вечето, прѣ̀водът̌ на църко̀внитѣ тѐкстове от гръ̀цки на ста̀ро-славя̀нски е бѝл буква̀лен и форма̀лен.
    
    
    • Чѐсто срѣ̀щаниът̌ гръ̀цки ао̀рист, ко̀йто е про̀ста (синтетѝчна) фо̀рма, съста̀вена от една̀ ду̀ма, сѫ го прѣвѐђали със ста̀ро-славя̀нски перфѐкт - па̀к прос̀та фо̀рма, вмѣсто аналитѝчната фо̀рма на славя̀нскиът̌ ао̀рист.
    
    
    • Това̀ се вѝђа от прѣ̀водът̌ на велѝкденскиът̌ поздрав:
      
      
      • ста̀ро-гръ̀цкиът̌ глаго̀л ἀνέστη, ко̀йто е в ао̀рист, е прѣвѐден със славя̀нски глагол в перфѐкт: въскрѐсе.
    
    
    • Вѣроя̀тно мно̀гото такѝва слу̀чаи сѫ нака̀рали у̀ченитѣ славѝсти от 19-ти вѣ̀к - във врѣ̀ме, кога̀то ново-бъ̀лгарскиът̌ езѝк о̀ще не ѐ бѝл извѣ̀стен, по недоразумѣ̀ние да размѣнıѫ̨̀т тѐрминитѣ перфѐкт и ао̀рист.
  
  
  • .. καὶ φωνὴ ἐγένετο ἐκ τῶν οὐρανῶν · Σὺ εἶ ὁ υἱός μου ὁ ἀγαπητός, ἐν σοὶ εὐδόκησα.
    
    
    • Това̀ е ева̀нгелски тѐкст [от Ма̀рка, 1:11].  (.. скрий го великденскиът̌ поздрав ..) 
    • Подчерта̀ниът̌ глагол εὐδόκησα е в ао̀рист.
    
    
    • То̀й е прѣвѐден с перфѐкт благоволихъ вмѣсто с а̀орист есмь благоволилъ.
    • Мариинското ева̀нгелие:
    • И быстъ гласъ съ небесе · ты еси съıнъ мои възлюбленъı · о тебѣ благоволихъ.
    
    
    • И тъ̀й, тѐзата ми за исто̀рията на славя̀нскитѣ глаго̀лни фо̀рми и граматѝческото им описа̀ние е доста̀тъчно илюстрѝрана с два̀та прѝмѣра ἀνέστη и εὐδόκησα.
    
    
    • Ту̀ка е подходя̀що мѣ̋сто да илюстрѝрам дру̀га тѐза - за църко̀вно-славя̀нската традѝция.
    • Това̀ ще е отклонѐние от тѐмата на то̀зи тракта̀т.  (.. скрий го великденскиът̌ поздрав ..) 
    
    
    • Ка̀к се прѣвѐђа глаго̀лът̌ εὐδόκησα, а и трѝтѣ ду̀ми ἐν σοὶ εὐδόκησα - това̀ не ѐ съвсѣ̀м я̀сно и на това̀ слѣ̀два да му объ̀рнем внима̀ние.
    • Но по̀слѣ.
    
    
    • А сега̀ ще прѣвклю̀чим на дру̀г ева̀нгелски стѝх - от Лука̀ [2:14]:
    • .. Δόξα εν υψίστοις Θεώ καί επί γής ειρήνη εν ανθρώποις ευδοκίας.
    • Ту̀ка тру̀ден за прѣ̀вод е ѝзразът̌ εν ανθρώποις ευδοκίας.
      
      
      • Прѣ̀вод на латѝнски, буква̀лен и вѣроя̀тно то̀чен:
        Gloria in altissimis Deo et in terra pax in hominibus bonae voluntatis.
      
      
      • Прѣ̀вод на ста̀ро-славя̀нски, буква̀лен и нето̀чен:
        Слава въ въıшьнихъ Богоу, и на земли миръ, въ человѣцѣхъ благоволение.
      • Светѝтѣ бра̀тя Кѝрил и Мето̀дий сѫ измѝслили ду̀мата благоволение, за да прѣведѫ̨̀т с нѐıѫ̨ ду̀мата εὐδοκὶα.
      • Прѣд вѝд на латѝнскиът̌ прѣ̀вод bona voluntas, ду̀мата благоволение изглѐђа подходя̀ща.
      
      
      • Прѣ̀вод на ново-бъ̀лгарски - по ста̀ро-славянски:
        Слава във висинитѣ Богу, и на Земята мир, међу човѣцитѣ благоволение.
      • Прѣ̀вод на ру̀ски - па̀к по ста̀ро-славянски:
        Слава в вышних Богу, и на земле мир, в человеках благоволение.
      
      
      • И за контра̀ст - прѣ̀вод на сръ̀бски:
        Нек је слава Богу на висини, а на земљи да је мир међу људима који су му угодни..
      • Прѣ̀вод на монтеша̀рски:
        Слава на Бог во небесата, а на Земјата мир за луѓето над кои почива Неговата благонаклонос.
    
    
    • Да се въ̀рнем към ѝзразът̌ ἐν σοὶ εὐδόκησα, къдѣ̀то εὐδόκησα е глаго̀л в ао̀рист.
      
      
      • Ѐто оригина̀лниът̌ ева̀нгелски стѝх:
        .. καὶ φωνὴ ἐγένετο ἐκ τῶν οὐρανῶν · Σὺ εἶ ὁ υἱός μου ὁ ἀγαπητός, ἐν σοὶ εὐδόκησα.
      
      
      • Прѣ̀вод на латѝнски: et vox facta est de caelis: tu es filius meus dilectus in te conplacui.
      • На фрѐнски: Tu es mon Fils bien-aimé, en toi j'ai mis toute mon affection.
      • На англѝйски: Thou art my beloved Son, in whom I am well pleased.
      • На сръ̀бски: Ти си Син мој вољени, ти си ми сва радост.
      • На монтеша̀рски: Ти си Мојот сакан Син, со Тебе Сум наполно задоволен.
      
      
      • По-го̀рѣ бѣ̀ пока̀зан прѣ̀водът̌ на ста̀ро-славя̀нски:
        И быстъ гласъ съ небесе · ты еси съıнъ мои възлюбленъı · о тебѣ благоволихъ.
      • Слѣ̀д като сѫществѝтелното εὐδοκὶα се прѣвѐђа благоволение, то̀ и глаго̀лът̌ εὐδόκησα, ко̀йто е от сѫ̀щиът̌ ко̀рен, е бѝл прѣвѐден благоволихъ.
      • Прѣ̀водът̌ е буква̀лен.
      
      
      • И сега̀ прѣ̀вод на ру̀ски:
        и глас был с небес: ты сын мой возлюбленный, в котором мое благоволение.
      • Трѝ прѣ̀вода на ново-бъ̀лгарски:
        И гла̀с бѝде от небеса̀та: тѝ си мо̀ıът̌ син възлю̀блен, в кого̀то е мо̀ето благоволѐние.
        И до̀йде гла̀с от небеса̀та: тѝ си мо̀ıът̌ възлю̀блен сѝн, в тѐбе е мо̀ето благоволѐние.
        Тога̀ва прозвуча̀ гла̀с от небеса̀та: тѝ си мо̀ıът̌ възлю̀бен сѝн, у кого̀то е мо̀ето благоволѐние.
    
    
    • Пѝсал съм на до̀ста мѣста̀ в мрѣ̀жата, че бъ̀лгарскиът̌ и ру̀скиът̌ сѫ едѝнственитѣ съврѣ̀менни славя̀нски езѝци, коѝто всѐ о̀ще се придъ̀ржат към църко̀вно-славя̀нската традѝция.
      
      
      • Сръ̀бскиът̌ е скѫ̀сал с нѐıѫ̨ в срѣда̀та на 19-ти вѣ̀к.
      
      
      • Монтеша̀рското слъ̀нце грѣ̀е с отразѐна сръ̀бска свѣтлина̀.
      
      
      • Пѝсал съм, че прѣ̀з 19-ти вѣ̀к бъ̀лгарскиът̌ езѝк е бѝл до неузнава̀емост изрусѐн.
      
      
      • Монтеша̀рскиът̌ пъ̀к прѣ̀з 20-ти вѣ̀к е бѝл посръ̀бчен.
      • Но тѫ̀рси нѣ̋какъв сво̀й колорѝт за уника̀лност.
    
    
    • Пѝшѫ̨т, че Светѝтѣ бра̀тя Кѝрил и Мето̀дий билѝ прѣвѐђали то̀чно и красѝво.
      
      
      • Нѐ, прѣвѐђали сѫ буква̀лно.
      
      
      • Но̀ сѫ го създа̀ли ста̀ро-църко̀вно-славя̀нскиът̌ книжо̀вен език, и тѐкстоветѣ на славя̀нски - ева̀нгелски тѐкстове - сѫ запо̀чнѫ̨ли да звучѫ̨̀т красѝво, защо̀то сѫ звуча̀ли от амво̀нът̌.
      
      
      • А пък ду̀митѣ сѫ придобѝли смѝсълът̌ от ева̀нгелскитѣ тѐкстове и затова̀ прѣ̀водът̌ изглѐђа да е бѝл то̀чен.
      
      
      • Пъ̀к и ка̀к ѝначе бѝ могло̀ да се прѣвѐђа на нѐобрабо̀тен езѝк.
      
      
      • Освѣ̀н това̀, съвсѣ̀м не ѐ задължѝтелно со̀лунскитѣ бра̀тя да сѫ зна̀ѣли славя̀нскиът̌ езѝк от дѣ̀тството си.
    
    
    • Кра̀й на отклонѐнието от тѐмата на тракта̀тът̌.
  
  
  • (.. скрий го великденскиът̌ поздрав ..)  (.. скрий го казусът̌ с аористът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄►  (.. скрий го казусът̌ с аористът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ врѣмена ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Плусквамперфект  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Плусквамперфект  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
(.. покажи конвенционалната част на таблицата в близост ..) (.. възстанови таблицата и скритото заради неıѫ̨ ..)

• ◄► Та̀блицата на глаго̀лнитѣ врѣмена̀,
  • свѝта до конвенциона̀лната си ча̀ст,
  • мо̀же да се пока̀же в блѝзост.
  
  
  • Ако го̀рѣ в та̀блицата изберѐте гнѣ̋здо, ще се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли от избра̀ното гнѣ̋здо, спрежѐнието на коѝто ще мо̀жете да тѐствате.


• ◄►  Плу̀сквамперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото прѣдварѝтелно врѣ̀ме)
  • е четвъ̀ртото конвенциона̀лно глаго̀лно врѣ̀ме
    слѣ̀д перфѐктът̌, имперфѐктът̌ и сега̀шното врѣ̀ме,
    илѝ пъ̀к пѐтото, ако броѝм и ао̀ристът̌.


• ◄►  Плу̀сквамперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото прѣдварѝтелно врѣ̀ме)
  • означа̀ва дѣ̀йствие, коѐто е било̀ свъ̀ршено
    прѣдѝ дру̀г мѝнѫ̨л момѐнт.
  
  
  • По̀вече от свъ̀ршено - по̀вече от перфѐкт - това̀ е прѣ̀водът̌ от латѝнски на ду̀мата плу̀сквамперфѐкт.


• ►►  Ка̀к се образу̀ват фо̀рмитѣ на плу̀сквамперфѐктът̌  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Ка̀к се образу̀ват фо̀рмитѣ на плу̀сквамперфѐктът̌  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Фо̀рмитѣ на плу̀сквамперфѐктът̌ в славя̀нскитѣ езѝци сѫ аналитѝчни.
  
  
  • Образу̀ват се ..
    
    
    • от лѝчнитѣ фо̀рми за мѝнѫ̨ло врѣ̀ме на глаго̀лът̌ съм,
    • съгласу̀вани с по̀длогът̌ по число̀ и лицѐ, и
    
    
    • от фо̀рмитѣ на перфѐктното ѐлово прича̀стие,
    • съгласу̀вани с по̀длогът̌ по число̀ и ро̀д.
  
  
  • Лѝчнитѣ фо̀рми на глаго̀лът̌ съм за мѝнѫ̨ло врѣ̀ме.
    
    
    • Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено илѝ мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено?
      Перфѐкт илѝ имперфѐкт?
      Нѣ̋ма значѐние. Глаго̀лът̌ съм не различа̀ва
      перфѐкт и имперфѐкт.
  
  
  • Фо̀рмитѣ на перфѐктното ѐлово прича̀стие .
    
    
    • Ѝменно на перфѐктното, а нѐ на имперфѐктното.
  
  
  • Лѝчнитѣ фо̀рми на глаго̀лът̌ съм за мѝнѫ̨ло врѣ̀ме - ѐто ги.
    
    

    Наклонѐния: Mѝнѫ̨ло врѣ̀ме		Индикатѝв (изявѝтелно)	Ренаратѝв (прѣизка̀зно)	Конклузѝв (у̀мозаключѝтелно)	Ренаратѝвен конклузѝв
    Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	бѣ̋х	бѝл съм била̀ съм било̀ съм	бѝл съм била̀ съм било̀ съм	бѝл съм бѝл била̀ съм била̀ било̀ съм било̀
    	2-ро лицѐ	бѣ̀ бѣ̀ше	бѝл си била̀ си било̀ си	бѝл си била̀ си било̀ си	бѝл си бѝл била̀ си била̀ било̀ си било̀
    	3-то лицѐ	бѣ̀ бѣ̀ше	бѝл била̀ било̀	бѝл е била̀ е било̀ е	бѝл е бѝл била̀ е била̀ било̀ е било̀
    Мно̀жествено число̀	1-во лицѐ	бѣ̋хме	билѝ сме	билѝ сме	билѝ сме билѝ
    	2-ро лицѐ	бѣ̋хте	билѝ сте	билѝ сте	билѝ сте билѝ
    	3-то лицѐ	бѣ̋хѫ̨	билѝ	билѝ сѫ	билѝ сѫ билѝ

  
  
  • Плу̀сквамперфѐктът̌ нѣ̋ма фо̀рми за ренаратѝвен конклузѝв.
  
  
  • Фо̀рмитѣ на плу̀сквамперфѐктът̌ за прѝмѣрниът̌ глаго̀л пѝшѫ̨ t:
    
    

    Наклонѐния: Плу̀сквамперфѐкт		Индикатѝв (изявѝтелно)	Ренаратѝв (прѣизка̀зно)	Конклузѝв (у̀мозаключѝтелно)
    Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	бѣ̋х пѝсал бѣ̋х пѝсала бѣ̋х пѝсало	бѝл съм пѝсал била̀ съм пѝсала било̀ съм пѝсало	бѝл съм пѝсал била̀ съм пѝсала било̀ съм пѝсало
    	2-ро лицѐ	бѣ̀[ше] пѝсал бѣ̀[ше] пѝсала бѣ̀[ше] пѝсало	бѝл си пѝсал била̀ си пѝсала било̀ си пѝсало	бѝл си пѝсал била̀ си пѝсала било̀ си пѝсало
    	3-то лицѐ	бѣ̀[ше] пѝсал бѣ̀[ше] пѝсала бѣ̀[ше] пѝсало	бѝл пѝсал била̀ пѝсала било̀ пѝсало	бѝл е пѝсал била̀ е пѝсала било̀ е пѝсало
    Мно̀жествено число̀	1-во лицѐ	бѣ̋хме пѝсали	билѝ сме пѝсали	билѝ сме пѝсали
    	2-ро лицѐ	бѣ̋хте пѝсали	билѝ сте пѝсали	билѝ сте пѝсали
    	3-то лицѐ	бѣ̋хѫ̨ пѝсали	билѝ пѝсали	билѝ сѫ пѝсали

  
  
  • В о̀бщата та̀блица на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ - на рѐд 011 - мо̀жете да вѝдите фо̀рмитѣ на плу̀сквамперфѐктът̌ за всѣ̀ки зада̀ден глаго̀л.
  
  
  • (.. скрий как се образува плусквамперфектът̌ ..)  (.. скрий го плусквамперфектът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  [Legacy] Плу̀сквамперфѐктът̌ и славя̀нщината  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
• ▼▼  [Legacy] Плу̀сквамперфѐктът̌ и славя̀нщината  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Нашиът̌ езѝк си го има плу̀сквамперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото прѣдварѝтелно врѣ̀ме) по наслѣ̀дство.
    
    
    • Ѝндо-европѐйскитѣ езѝци от Евро̀па обикновѐно ѝмат глаго̀лно врѣ̀ме плу̀сквамперфѐкт.
    
    
    • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк е наслѣдѝл плу̀сквамперфѐктът̌ и на̀чинът̌ на образу̀ване на аналитѝчнитѣ му фо̀рми от ста̀ро-славя̀нскиът̌ езѝк.
    
    
    • По̀вечето съврѣ̀менни славя̀нски езѝци, подо̀бно на бъ̀лгарскиът̌, па̀зıѫ̨т плу̀сквамперфѐктът̌.
    • В ру̀скиът̌ езѝк нѣ̋ма тако̀ва глаго̀лно врѣ̀ме.
  
  
  • В за̀падно-европѐйскитѣ езѝци плу̀сквамперфѐктът̌ се употрѣбя̀ва по̀-чѐсто, отко̀лкото в славя̀нскитѣ езѝци ..
    
    
    • защо̀то в за̀падно-европѐйскитѣ езѝци се прила̀га съгласу̀ване на глаго̀лнитѣ врѣмена̀.
    
    
    • Съгласу̀ването на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ е чу̀ђо на славя̀нщината, чу̀ђо е и на на̀шиът̌ езѝк.
  
  
  • (.. скрий ги плусквамперфектът̌ и славянщината ..)  (.. скрий го плусквамперфектът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄►  (.. скрий го плусквамперфектът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ врѣмена ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Четиритѣ футуристични врѣмена  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Четиритѣ футуристични врѣмена  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
(.. покажи футуристичната част на таблицата в близост ..) (.. възстанови таблицата и скритото заради неıѫ̨ ..)

• ◄► Та̀блицата на глаго̀лнитѣ врѣмена̀,
  • свѝта до футуристѝчната си ча̀ст,
  • мо̀же да се пока̀же в блѝзост.
  
  
  • Ако го̀рѣ в та̀блицата изберѐте гнѣ̋здо, ще се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли от избра̀ното гнѣ̋здо, спрежѐнието на коѝто ще мо̀жете да тѐствате.


• ►►  По̀-подро̀бно за бѫ̀дещитѣ (футуристѝчнитѣ)  (.. покажи конспект ..)  .. към началото ..
  • глаго̀лни врѣмена̀ мо̀жете да прочетѐте при Balkansprachbund-ът̌.
• ▼▼  По̀-подро̀бно за бѫ̀дещитѣ (футуристѝчнитѣ)  (.. скрий го конспектът̌ ..)  .. към началото ..
  • глаго̀лни врѣмена̀ мо̀жете да прочетѐте при Balkansprachbund-ът̌.
  
  
  • Конспѐкт:
    
    
    • В бъ̀лгарски и сръ̀бски, за ра̀злика от дру̀гитѣ славя̀нски езѝци, индикатѝвнитѣ фо̀рми за сега̀шно врѣ̀ме при перфектѝвнитѣ глаго̀ли нѣ̋мат футуристѝчно значѐние.
    
    
    • Но̀во-рома̀нскиът̌ футуристѝчен модѐл.
    
    
    • Балка̀нскиът̌ футуристѝчен модѐл.


• ◄► Четиритѣ̀ бѫ̀дещи врѣмена̀
  • сѫ в една̀ква стѐпен употрѣбѝми с глаго̀ли от два̀та аспѐкта (от два̀та вѝда) -
  • и с перфектѝвнитѣ, и с имперфектѝвнитѣ глаго̀ли.


• ►►  Фо̀рми по но̀во-рома̀нскиът̌ модѐл за отрица̀ние  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • на обикновѐното бѫ̀деще врѣ̀ме
• ▼▼  Фо̀рми по но̀во-рома̀нскиът̌ модѐл за отрица̀ние  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  • на обикновѐното бѫ̀деще врѣ̀ме
  
  
  • Но̀во-рома̀нскиът̌ модѐл не го̀ сла̀гам вѫтрѣ в балка̀нщината.
    
    
    • То̀й е рома̀нско влия̀ние върху̀ славя̀нщината.
    
    
    • Оба̀че глаго̀лнитѣ наклонѐния, разлѝчни от индикатѝвът̌, сѫ си балка̀нщина.
  
  
  • Прѝмѣри:
    
    
    • [Индикатѝв]
      Нѣ̋ма да си го напѝшѫ̨ дома̀шното! Нѣ̋ма пъ̀к!
    • [Ренаратѝв]
      Нѣ̋мало да си го напѝше дома̀шното! Ще ıѫ̨ вѝдим та̀зи ра̀бота!
    
    
    • [Индикатѝв]
      Нѣ̋ма да му го пѝше ѝмето на гро̀бът̌ му.
    • [Ренаратѝв]
      Нѣ̋мало да му го пѝше ѝмето на гро̀бът̌ му.
    
    
    • [Индикатѝв]
      Нѣ̋ма да ѝма по̀вече така̀ва възмо̀жност.
    • [Ренаратѝв]
      Нѣ̋мало да ѝма по̀вече така̀ва възмо̀жност.
    • [Конклузѝв]
      Нѣ̋мало е да ѝма по̀вече така̀ва възмо̀жност.
    
    
    • [Индикатѝв]
      Нѣ̋ма да се по̀лзва по̀вече та̀зи машѝна. Зарѣ̋зваме ıѫ̨.
    • [Ренаратѝв]
      Нѣ̋мало да се по̀лзва по̀вече та̀зи машѝна. Зарѣ̋звали ıѫ̨.
    • [Конклузѝв]
      Нѣ̋мало е да се по̀лзва по̀вече та̀зи машѝна. и затова̀ сѫ ıѫ̨ зарѣ̋зали.
    • [Ренаратѝвен конклузѝв]
      Нѣ̋мало е било̀ да се по̀лзва по̀вече та̀зи машѝна. и затова̀ сѫ ıѫ̨ билѝ зарѣ̋зали.
    • [Дубитатѝв]
      Нѣ̋мало било̀ да се по̀лзва по̀вече та̀зи машѝна. и затова̀ ıѫ̨ билѝ зарѣ̋зали.
  
  
  • В та̀блицата на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ (ѝмам прѣ̀д вѝд оконча̀телната та̀блица) трѣ̋бва да изберѐте о̀пцията Съ̀с отрица̀ние, за да се пока̀жѫ̨т тѣ̀зи фо̀рми.
    
    
    • Ренаратѝвнитѣ и конклузѝвнитѣ фо̀рми за обикновѐното бѫ̀деще врѣ̀ме не се пока̀зват на редъ̀т̌ 100, ако е в сѝла Бѐз дублѝрани клѣ̀тки. Та̀м първонача̀лно ѝма прѣпра̀тки към слѣ̀дващиът̌ рѐд.
    • Но мо̀жете да изберѐте о̀пцията Попъ̀лнени дублѝрани клѣ̀тки и да се пока̀жѫ̨т.
  
  
  • Ѝма и норма̀лни фо̀рми за отрица̀ние на бѫ̀дещитѣ врѣмена̀.
    
    
    • Норма̀лни - ка̀кто при конвенциона̀лнитѣ глаго̀лни врѣмена̀.
    • Норма̀лни - с частѝцата «не».
    
    
    • За да се пока̀жѫ̨т тѣ̀, трѣ̋бва да се изберѐ о̀пцията Отрица̀ние са̀мо с «не».
  
  
  • (.. скрий ги формитѣ за отрицание ..)  (.. скрий ги бѫдещитѣ врѣмена ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 


• ►►  Фо̀рми по балка̀нскиът̌ модѐл  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • на обикновѐното бѫ̀деще врѣ̀ме -
  • архаѝчни и съврѣ̀менни
• ▼▼  Фо̀рми по балка̀нскиът̌ модѐл  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  • на обикновѐното бѫ̀деще врѣ̀ме -
  • архаѝчни и съврѣ̀менни
  
  
  • Архаѝчнитѣ фо̀рми
    
    
    • В сръ̀бскиът̌ езѝк тѣ̀зи фо̀рми сѫ жѝви.
    • В бъ̀лгарскиът̌ езѝк прѣ̀з 19-ти вѣ̀к всѐ о̀ще сѫ се срѣ̀щали.
    
    
    • С надѣ̀ђа, че щѐте послу̀ша тѝя спасѝтелни за ва̀с рѣ̀чи .. (Рако̀вски)
      
      
      • Това̀ е модѐлът̌ по цита̀тът̌ от Рако̀вски.
      
      
      • послу̀ша е фо̀рма на оста̀тъчниът̌ инфинитѝв и не сѐ мѣнѝ по число̀ и лицѐ.
      
      
      • Спрѣ̋га се глаго̀лът̌ щѫ̨̀ t ejjqs qq.
      
      
      • Са̀мо индикатѝв.
    
    
    • Тѫ̀жно щѐш, ма̀йко, да глѐдаш .. на ту̀й хоро̀ вѐсело .. (Бо̀тев)
      
      
      • Това̀ е модѐлът̌ по цита̀тът̌ от Бо̀тев.
      
      
      • Знамена̀телниът̌ глаго̀л се спрѣ̋га в индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме.
      
      
      • Глаго̀лът̌ щѫ̨̀ t ejjqs qq се спрѣ̋га в сега̀шно врѣ̀ме и в конкрѐтното наклонѐние.
      
      
      • Освѣ̀н в индикатѝв, в дру̀гитѣ наклонѐния фо̀рмитѣ по цита̀тът̌ от Бо̀тев за обикновѐно бѫ̀деще врѣ̀ме съвпа̀дат със съврѣ̀меннитѣ.
    
    
    • .. че голѣ̋м е то̀й бѝл и па̀к ще да ста̀не .. (Ва̀зов)
      
      
      • Това̀ е модѐлът̌ по цита̀тът̌ от Ва̀зов.
      
      
      • Знамена̀телниът̌ глаго̀л се спрѣ̋га в индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме, ка̀кто при модѐлът̌ по цита̀тът̌ от Бо̀тев.
      
      
      • Освѣ̀н в индикатѝв, в дру̀гитѣ наклонѐния фо̀рмитѣ по цита̀тът̌ от Ва̀зов за обикновѐно бѫ̀деще врѣ̀ме съвпа̀дат с фо̀рмитѣ по цита̀тът̌ от Бо̀тев и със съврѣ̀меннитѣ фо̀рми.
      
      
      • В индикатѝв, за ра̀злика от модѐлът̌ по цита̀тът̌ от Бо̀тев, при модѐлът̌ по цита̀тът̌ от Ва̀зов вмѣ̀сто глаго̀лът̌ щѫ̨̀ t ejjqs qq стоѝ неизмѣня̀емата частѝца «ще», ка̀кто при съврѣ̀меннитѣ фо̀рми.
      
      
      • Фо̀рмитѣ по то̀зи модѐл се различа̀ват от съврѣ̀меннитѣ са̀мо в индикатѝв.
        
        
        • В съврѣ̀меннитѣ фо̀рми съю̀зът̌ «да» се изпу̀ска.
  
  
  • 
    

    Наклонѐния: Бѫ̀деще врѣ̀ме			Индикатѝв (изявѝтелно)	Ренаратѝв (прѣизка̀зно)	Конклузѝв (у̀мозаключѝтелно)	Ренаратѝвен конклузѝв	Дубитатѝв
    Модѐл по Рако̀вски	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	щѫ̨̀ послу̀ша
    		2-ро лицѐ	щѐш послу̀ша
    		3-то лицѐ	щѐ послу̀ша
    	Мно̀жествено число̀	1-во лицѐ	щѐм послу̀ша
    		2-ро лицѐ	щѐте послу̀ша
    		3-то лицѐ	щѫ̨̀т послу̀ша
    Модѐл по Бо̀тев	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	щѫ̨̀ да глѐдам	щѣ̋л съм да глѐдам	щѣ̋л съм да глѐдам	щѣ̋л съм бѝл да глѐдам	щѣ̋л съм бѝл да глѐдам
    		2-ро лицѐ	щѐш да глѐдаш	щѣ̋л си да глѐдаш	щѣ̋л си да глѐдаш	щѣ̋л си бѝл да глѐдаш	щѣ̋л си бѝл да глѐдаш
    		3-то лицѐ	щѐ да глѐда	щѣ̋л да глѐда	щѣ̋л е да глѐда	щѣ̋л е бѝл да глѐда	щѣ̋л бѝл да глѐда
    	Мно̀жествено число̀	1-во лицѐ	щѐм да глѐдаме	щѣ̀ли сме да глѐдаме	щѣ̀ли сме да глѐдаме	щѣ̀ли сме билѝ да глѐдаме	щѣ̀ли сме билѝ да глѐдаме
    		2-ро лицѐ	щѐте да глѐдате	щѣ̀ли сте да глѐдате	щѣ̀ли сте да глѐдате	щѣ̀ли сте билѝ да глѐдате	щѣ̀ли сте билѝ да глѐдате
    		3-то лицѐ	щѫ̨̀т да глѐдат	щѣ̀ли да глѐдат	щѣ̀ли сѫ да глѐдат	щѣ̀ли сѫ билѝ да глѐдат	щѣ̀ли билѝ да глѐдат
    Модѐл по Ва̀зов	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	ще да ста̀нѫ̨	щѣ̋л съм да ста̀нѫ̨	щѣ̋л съм да ста̀нѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да ста̀нѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да ста̀нѫ̨
    		2-ро лицѐ	ще да ста̀неш	щѣ̋л си да ста̀неш	щѣ̋л си да ста̀неш	щѣ̋л си бѝл да ста̀неш	щѣ̋л си бѝл да ста̀не
    		3-то лицѐ	ще да ста̀не	щѣ̋л да ста̀не	щѣ̋л е да ста̀не	щѣ̋л е бѝл да ста̀не	щѣ̋л бѝл да ста̀не
    	Мно̀жествено число̀	1-во лицѐ	ще да ста̀нем[е]	щѣ̀ли сме да ста̀нем[е]	щѣ̀ли сме да ста̀нем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да ста̀нем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да ста̀нем[е]
    		2-ро лицѐ	ще да ста̀нете	щѣ̀ли сте да ста̀нете	щѣ̀ли сте да ста̀нете	щѣ̀ли сте билѝ да ста̀нете	щѣ̀ли сте билѝ да ста̀нете
    		3-то лицѐ	ще да ста̀нѫ̨т	щѣ̀ли да ста̀нѫ̨т	щѣ̀ли сѫ да ста̀нѫ̨т	щѣ̀ли сѫ билѝ да ста̀нѫ̨т	щѣ̀ли билѝ да ста̀нѫ̨т
    Съврѣ̀менни фо̀рми	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	ще послу̀шам	щѣ̋л съм да послу̀шам	щѣ̋л съм да послу̀шам	щѣ̋л съм бѝл да послу̀шам	щѣ̋л съм бѝл да послу̀шам
    			ще глѐдам	щѣ̋л съм да глѐдам	щѣ̋л съм да глѐдам	щѣ̋л съм бѝл да глѐдам	щѣ̋л съм бѝл да глѐдам
    			ще ста̀нѫ̨	щѣ̋л съм да ста̀нѫ̨	щѣ̋л съм да ста̀нѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да ста̀нѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да ста̀нѫ̨
    		2-ро лицѐ	ще послу̀шаш	щѣ̋л си да послу̀шаш	щѣ̋л си да послу̀шаш	щѣ̋л си бѝл да послу̀шаш	щѣ̋л си бѝл да послу̀шаш
    			ще глѐдаш	щѣ̋л си да глѐдаш	щѣ̋л си да глѐдаш	щѣ̋л си бѝл да глѐдаш	щѣ̋л си бѝл да глѐдаш
    			ще ста̀неш	щѣ̋л си да ста̀неш	щѣ̋л си да ста̀неш	щѣ̋л си бѝл да ста̀неш	щѣ̋л си бѝл да ста̀не
    		3-то лицѐ	ще послу̀ша	щѣ̋л да послу̀ша	щѣ̋л е да послу̀ша	щѣ̋л е бѝл да послу̀ша	щѣ̋л бѝл да послу̀ша
    			ще глѐда	щѣ̋л да глѐда	щѣ̋л е да глѐда	щѣ̋л е бѝл да глѐда	щѣ̋л бѝл да глѐда
    			ще ста̀не	щѣ̋л да ста̀не	щѣ̋л е да ста̀не	щѣ̋л е бѝл да ста̀не	щѣ̋л бѝл да ста̀не
    	Мно̀жествено число̀	1-во лицѐ	ще послу̀шаме	щѣ̀ли сме да послу̀шаме	щѣ̀ли сме да послу̀шаме	щѣ̀ли сме билѝ да послу̀шаме	щѣ̀ли сме билѝ да послу̀шаме
    			ще глѐдаме	щѣ̀ли сме да глѐдаме	щѣ̀ли сме да глѐдаме	щѣ̀ли сме билѝ да глѐдаме	щѣ̀ли сме билѝ да глѐдаме
    			ще ста̀нем[е]	щѣ̀ли сме да ста̀нем[е]	щѣ̀ли сме да ста̀нем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да ста̀нем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да ста̀нем[е]
    		2-ро лицѐ	ще послу̀шате	щѣ̀ли сте да послу̀шате	щѣ̀ли сте да послу̀шате	щѣ̀ли сте билѝ да послу̀шате	щѣ̀ли сте билѝ да послу̀шате
    			ще глѐдате	щѣ̀ли сте да глѐдате	щѣ̀ли сте да глѐдате	щѣ̀ли сте билѝ да глѐдате	щѣ̀ли сте билѝ да глѐдате
    			ще ста̀нете	щѣ̀ли сте да ста̀нете	щѣ̀ли сте да ста̀нете	щѣ̀ли сте билѝ да ста̀нете	щѣ̀ли сте билѝ да ста̀нете
    		3-то лицѐ	ще послу̀шат	щѣ̀ли да послу̀шат	щѣ̀ли сѫ да послу̀шат	щѣ̀ли сѫ билѝ да послу̀шат	щѣ̀ли билѝ да послу̀шат
    			ще глѐдат	щѣ̀ли да глѐдат	щѣ̀ли сѫ да глѐдат	щѣ̀ли сѫ билѝ да глѐдат	щѣ̀ли билѝ да глѐдат
    			ще ста̀нѫ̨т	щѣ̀ли да ста̀нѫ̨т	щѣ̀ли сѫ да ста̀нѫ̨т	щѣ̀ли сѫ билѝ да ста̀нѫ̨т	щѣ̀ли билѝ да ста̀нѫ̨т

  
  
  • Съврѣ̀меннитѣ фо̀рми
    
    
    • В индикатѝв съврѣ̀меннитѣ фо̀рми сѫ тѣ̀зи от модѐлът̌ по Ва̀зов, но̀ опростѐни - съю̀зът̌ «да» се изпу̀ска.
    • Тѣ̀зи индикатѝвни фо̀рми то̀чно съотвѣ̀тстват на фо̀рмитѣ в но̀во-гръ̀цки.
    
    
    • В оста̀нѫ̨литѣ наклонѐния съврѣ̀меннитѣ фо̀рми на обикновѐното бѫ̀деще врѣ̀ме в сѫ̀щност сѫ "архаѝчни" - съвпа̀дат с фо̀рмитѣ по Бо̀тев и по Ва̀зов.
    • В но̀во-гръ̀цки нѣ̋ма такѝва наклонѐния.
    • По монтеша̀рската но̀рма не съ̀м компетѐнтен -
      а̀з съм си от на̀шето сѐло.
  
  
  • В та̀блицата на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ (ѝмам прѣ̀д вѝд оконча̀телната та̀блица)
    
    
    • ренаратѝвнитѣ и конклузѝвнитѣ фо̀рми за обикновѐното бѫ̀деще врѣ̀ме не се пока̀зват на редъ̀т̌ 100, ако е в сѝла Бѐз дублѝрани клѣ̀тки. Та̀м първонача̀лно ѝма прѣпра̀тки към слѣ̀дващиът̌ рѐд.
    • Но мо̀жете да изберѐте о̀пцията Попъ̀лнени дублѝрани клѣ̀тки и да се пока̀жѫ̨т.
  
  
  • (.. скрий ги архаичнитѣ форми ..)  (.. скрий ги бѫдещитѣ врѣмена ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 


• ►►  Съврѣ̀менни фо̀рми по балка̀нскиът̌ модѐл  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • на всѝчкитѣ чѐтири бѫ̀дещи врѣмена̀
• ▼▼  Съврѣ̀менни фо̀рми по балка̀нскиът̌ модѐл  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  • на всѝчкитѣ чѐтири бѫ̀дещи врѣмена̀
  
  
  • Към тѐрминът̌ [1**] бѫ̀деще врѣ̀ме се прикрѣ̀пват два̀ атрибу̀та:
    
    
    • [11*] прѣдварѝтелно, и
    • [1*1] в мѝнѫ̨лото,
  
  
  • и в зависѝмост от наличността̀ им се дефинѝрат чѐтири бѫ̀дещи глаго̀лни врѣмена̀ в бъ̀лгарскиът̌ езѝк:
    
    
    • [100] бѫ̀деще врѣ̀ме (обикновѐно),
    • [101] бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото,
    • [110] бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме, и
    • [111] бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото.
  
  
  • Ако ..
    • присѫ̀тства атрибу̀тът̌ [11*] прѣдварѝтелно,
    • то знамена̀телниът̌ глаго̀л се прѣдста̀вя с фо̀рмата си за конклузѝвен перфѐкт (индикатѝвен ао̀рист).
    
    
    • Ѝначе ..
    • знамена̀телниът̌ глаго̀л се прѣдста̀вя с фо̀рмата си за индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме.
    
    
    • Фо̀рмата на знамена̀телниът̌ глаго̀л се съгласу̀ва с по̀длогът̌ по число̀, лицѐ и ро̀д.
  
  
  • Ако ..
    • го нѣ̋ма атрибу̀тът̌ [1*1] в мѝнѫ̨лото
    • и наклонѐнието е индикатѝв (изявѝтелно)
    • тога̀ва
    • вмѣсто фо̀рма на глаго̀лът̌ щѫ̨̀ t ejjqs qq
    • се сла̀га неизмѣня̀емата частѝца ще.
    
    
    • Ѝначе ..
    • се сла̀га фо̀рма на глаго̀лът̌ щѫ̨̀ t ejjqs qq
    • за имперфѐкт (мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме)
    • в съотвѣ̀тното наклонѐние,
    • коя̀то сѫ̀що се съгласу̀ва с по̀длогът̌ по число̀, лицѐ и ро̀д.
  
  
  • Го̀рното пра̀вило е илюстрѝрано в слѣ̀дната та̀блица.
    
    

    Бѫ̀деще врѣ̀ме		Фо̀рма на глаго̀лът̌ щѫ̨̀ t ejjqs qq
    В мѝнѫ̨лото	Какво̀ да е наклонѐние	Имперфѐкт в съотвѣ̀тното наклонѐние	да
    обикновѐно	Наклонѐние разлѝчно от индикатѝв			Индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме	обикновѐно
    	Индикатѝв	ще
    				Конклузѝвен перфѐкт (индикатѝвен ао̀рист)	Прѣдварѝтелно
    				Фо̀рма на знамена̀текниът̌ глаго̀л	Бѫ̀деще врѣ̀ме

  
  
  • Вѝђа се, че отсѫ̀тствието на атрибу̀тът̌ [1*1] в мѝнѫ̨лото ѝма значѐние са̀мо в индикатѝв.
  • За дру̀гитѣ глаго̀лни наклонѐния м ;же да се приѐме, че атрибу̀тът̌ [1*1] в мѝнѫ̨лото го ѝма.
  
  
  • Порадѝ това̀ в та̀блицата на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ (ѝмам прѣ̀д вѝд оконча̀телната та̀блица)
    
    
    • ренаратѝвнитѣ и конклузѝвнитѣ фо̀рми на редовѐтѣ
      
      
      • [100] бѫ̀деще врѣ̀ме и
      • [110] бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме
      
      
      не се пока̀зват, ако е в сѝла Бѐз дублѝрани клѣ̀тки. Та̀м първонача̀лно ѝма прѣпра̀тки към слѣ̀дващиът̌ рѐд.
    
    
    • Но мо̀жете да изберѐте о̀пцията Попъ̀лнени дублѝрани клѣ̀тки и да се пока̀жѫ̨т.
  
  
  • Слѣ̀дващата та̀блица пока̀зва наблѝзо съврѣ̀меннитѣ фо̀рми на 4-тѣ̀ футуристѝчни врѣмена̀.
  • Избра̀ни сѫ два̀ прѝмерни глаго̀ла:
    • имперфектѝвниът̌ глаго̀л пѝшѫ̨ t и
    • перфектѝвниът̌ глаго̀л да напѝшѫ̨ t.
  • Та̀блицата е подредѐна по врѣмена̀.
    
    

    Четиритѣ̀ бѫ̀дещи врѣмена̀
    Наклонѐния:				Индикатѝв (изявѝтелно)	Ренаратѝв (прѣизка̀зно)	Конклузѝв (у̀мозаключѝтелно)	Ренаратѝвен конклузѝв	Дубитатѝв
    100 Бѫ̀деще врѣ̀ме		Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	ще пѝшѫ̨	щѣ̋л съм да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да пѝшѫ̨
    				ще напѝшѫ̨	щѣ̋л съм да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да напѝшѫ̨
    			2-ро лицѐ	ще пѝшеш	щѣ̋л си да пѝшеш	щѣ̋л си да пѝшеш	щѣ̋л си бѝл да пѝшеш	щѣ̋л си бѝл да пѝшеш
    				ще напѝшеш	щѣ̋л си да напѝшеш	щѣ̋л си да напѝшеш	щѣ̋л си бѝл да напѝшеш	щѣ̋л си бѝл да напѝшеш
    			3-то лицѐ	ще пѝше	щѣ̋л да пѝше	щѣ̋л е да пѝше	щѣ̋л е бѝл да пѝше	щѣ̋л бѝл да пѝше
    				ще напѝше	щѣ̋л да напѝше	щѣ̋л е да напѝше	щѣ̋л е бѝл да напѝше	щѣ̋л бѝл да напѝше
    		Мно̀жествено число̀	1-во лицѐ	ще пѝшем[е]	щѣ̀ли сме да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да пѝшем[е]
    				ще напѝшем[е]	щѣ̀ли сме да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да напѝшем[е]
    			2-ро лицѐ	ще пѝшете	щѣ̀ли сте да пѝшете	щѣ̀ли сте да пѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да пѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да пѝшете
    				ще напѝшете	щѣ̀ли сте да напѝшете	щѣ̀ли сте да напѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да напѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да напѝшете
    			3-то лицѐ	ще пѝшѫ̨т	щѣ̀ли да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ билѝ да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли билѝ да пѝшѫ̨т
    				ще напѝшѫ̨т	щѣ̀ли да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ билѝ да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли билѝ да напѝшѫ̨т
    101 Бѫ̀деще врѣ̀ме	в мѝнѫ̨лото	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	щѣ̋х да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да пѝшѫ̨
    				щѣ̋х да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да напѝшѫ̨
    			2-ро лицѐ	щѣ̀ше да пѝшеш	щѣ̋л си да пѝшеш	щѣ̋л си да пѝшеш	щѣ̋л си бѝл да пѝшеш	щѣ̋л си бѝл да пѝшеш
    				щѣ̀ше да напѝшеш	щѣ̋л си да напѝшеш	щѣ̋л си да напѝшеш	щѣ̋л си бѝл да напѝшеш	щѣ̋л си бѝл да напѝшеш
    			3-то лицѐ	щѣ̀ше да пѝше	щѣ̋л да пѝше	щѣ̋л е да пѝше	щѣ̋л е бѝл да пѝше	щѣ̋л бѝл да пѝше
    				щѣ̀ше да напѝше	щѣ̋л да напѝше	щѣ̋л е да напѝше	щѣ̋л е бѝл да напѝше	щѣ̋л бѝл да напѝше
    		Мно̀жествено число̀	1-во лицѐ	щѣ̋хме да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме да сме пѝшем[е]	щѣ̀ли сме да сме пѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да пѝшем[е]
    				щѣ̋хме да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да напѝшем[е]
    			2-ро лицѐ	щѣ̋хте да пѝшете	щѣ̀ли сте да пѝшете	щѣ̀ли сте да пѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да пѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да пѝшете
    				щѣ̋хте да напѝшете	щѣ̀ли сте да напѝшете	щѣ̀ли сте да напѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да напѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да напѝшете
    			3-то лицѐ	щѣ̋хѫ̨ да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ билѝ да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли билѝ да пѝшѫ̨т
    				щѣ̋хѫ̨ да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ билѝ да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли билѝ да напѝшѫ̨т
    110 Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме		Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	ще съм пѝсал	щѣ̋л съм да съм пѝсал	щѣ̋л съм да съм пѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм пѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм пѝсал
    				ще съм напѝсал	щѣ̋л съм да съм напѝсал	щѣ̋л съм да съм напѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм напѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм напѝсал
    			2-ро лицѐ	ще си пѝсал	щѣ̋л си да си пѝсал	щѣ̋л си да си пѝсал	щѣ̋л си бѝл да си пѝсал	щѣ̋л си бѝл да си пѝсал
    				ще си напѝсал	щѣ̋л си да си напѝсал	щѣ̋л си да си напѝсал	щѣ̋л си бѝл да си напѝсал	щѣ̋л си бѝл да си напѝсал
    			3-то лицѐ	ще е пѝсал	щѣ̋л да е пѝсал	щѣ̋л е да е пѝсал	щѣ̋л е бѝл да е пѝсал	щѣ̋л бѝл да е пѝсал
    				ще е напѝсал	щѣ̋л да е напѝсал	щѣ̋л е да е напѝсал	щѣ̋л е бѝл да е напѝсал	щѣ̋л бѝл да е напѝсал
    		Мно̀жествено число̀	1-во лицѐ	ще сме пѝсали	щѣ̀ли сме да сме пѝсали	щѣ̀ли сме да сме пѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме пѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме пѝсали
    				ще сме напѝсали	щѣ̀ли сме да сме напѝсали	щѣ̀ли сме да сме напѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме напѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме напѝсали
    			2-ро лицѐ	ще сте пѝсали	щѣ̀ли сте да сте пѝсали	щѣ̀ли сте да сте пѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте пѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте пѝсали
    				ще сте напѝсали	щѣ̀ли сте да сте напѝсали	щѣ̀ли сте да сте напѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте напѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте напѝсали
    			3-то лицѐ	ще сѫ пѝсали	щѣ̀ли да сѫ пѝсали	щѣ̀ли сѫ да сѫ пѝсали	щѣ̀ли сѫ билѝ да сѫ пѝсали	щѣ̀ли билѝ да сѫ пѝсали
    				ще сѫ напѝсали	щѣ̀ли да сѫ напѝсали	щѣ̀ли сѫ да сѫ напѝсали	щѣ̀ли сѫ билѝ да сѫ напѝсали	щѣ̀ли билѝ да сѫ напѝсали
    111 Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме	в мѝнѫ̨лото	Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	щѣ̋х да съм пѝсал	щѣ̋л съм да съм пѝсал	щѣ̋л съм да съм пѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм пѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм пѝсал
    				щѣ̋х да съм напѝсал	щѣ̋л съм да съм напѝсал	щѣ̋л съм да съм напѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм напѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм напѝсал
    			2-ро лицѐ	щѣ̀ше да си пѝсал	щѣ̋л си да си пѝсал	щѣ̋л си да си пѝсал	щѣ̋л си бѝл да си пѝсал	щѣ̋л си бѝл да си пѝсал
    				щѣ̀ше да си напѝсал	щѣ̋л си да си напѝсал	щѣ̋л си да си напѝсал	щѣ̋л си бѝл да си напѝсал	щѣ̋л си бѝл да си напѝсал
    			3-то лицѐ	щѣ̀ше да е пѝсал	щѣ̋л да е пѝсал	щѣ̋л е да е пѝсал	щѣ̋л е бѝл да е пѝсал	щѣ̋л бѝл да е пѝсал
    				щѣ̀ше да е напѝсал	щѣ̋л да е напѝсал	щѣ̋л е да е напѝсал	щѣ̋л е бѝл да е напѝсал	щѣ̋л бѝл да е напѝсал
    		Мно̀жествено число̀	1-во лицѐ	щѣ̋хме да сме пѝсали	щѣ̀ли сме да сме пѝсали	щѣ̀ли сме да сме пѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме пѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме пѝсали
    				щѣ̋хме да сме напѝсали	щѣ̀ли сме да сме напѝсали	щѣ̀ли сме да сме напѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме напѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме напѝсали
    			2-ро лицѐ	щѣ̋хте да сте пѝсали	щѣ̀ли сте да сте пѝсали	щѣ̀ли сте да сте пѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте пѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте пѝсали
    				щѣ̋хте да сте напѝсали	щѣ̀ли сте да сте напѝсали	щѣ̀ли сте да сте напѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте напѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте напѝсали
    			3-то лицѐ	щѣ̋хѫ̨ да сѫ пѝсали	щѣ̀ли да сѫ пѝсали	щѣ̀ли сѫ да сѫ сѫ пѝсали	щѣ̀ли сѫ билѝ да сѫ пѝсали	щѣ̀ли билѝ да сѫ пѝсали
    				щѣ̋хѫ̨ да сѫ напѝсали	щѣ̀ли да сѫ напѝсали	щѣ̀ли сѫ да сѫ сѫ напѝсали	щѣ̀ли сѫ билѝ да сѫ напѝсали	щѣ̀ли билѝ да сѫ напѝсали

  
  
  • До̀лната та̀блица съдъ̀ржа сѫ̀щитѣ да̀нни, но подрѐдбата е разлѝчна: пъ̀рво по число̀ и лицѐ, по̀сле по аспѐкт и врѣме.
    
    

    Бѫ̀деще врѣ̀ме 100 Бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото 101 Бѫ̀деще прѣдварѝрително врѣ̀ме 110 Бѫ̀деще прѣдварѝрително врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото 111			Наклонѐния
    			Индикатѝв (изявѝтелно)	Ренаратѝв (прѣизка̀зно)	Конклузѝв (у̀мозаключѝтелно)	Ренаратѝвен конклузѝв	Дубитатѝв
    Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	100	ще пѝшѫ̨	щѣ̋л съм да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да пѝшѫ̨
    		101	щѣ̋х да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да пѝшѫ̨
    		110	ще съм пѝсал	щѣ̋л съм да съм пѝсал	щѣ̋л съм да съм пѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм пѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм пѝсал
    		111	щѣ̋х да съм пѝсал	щѣ̋л съм да съм пѝсал	щѣ̋л съм да съм пѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм пѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм пѝсал
    		100	ще напѝшѫ̨	щѣ̋л съм да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да напѝшѫ̨
    		101	щѣ̋х да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да напѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да напѝшѫ̨
    		110	ще съм напѝсал	щѣ̋л съм да съм напѝсал	щѣ̋л съм да съм напѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм напѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм напѝсал
    		111	щѣ̋х да съм напѝсал	щѣ̋л съм да съм напѝсал	щѣ̋л съм да съм напѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм напѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм напѝсал
    	2-то лицѐ	100	ще пѝшеш	щѣ̋л си да пѝшеш	щѣ̋л си да пѝшеш	щѣ̋л си бѝл да пѝшеш	щѣ̋л си бѝл да пѝшеш
    		101	щѣ̀ше да пѝшеш	щѣ̋л си да пѝшеш	щѣ̋л си да пѝшеш	щѣ̋л си бѝл да пѝшеш	щѣ̋л си бѝл да пѝшеш
    		110	ще си пѝсал	щѣ̋л си да си пѝсал	щѣ̋л си да си пѝсал	щѣ̋л си бѝл да си пѝсал	щѣ̋л си бѝл да си пѝсал
    		111	щѣ̀ше да си пѝсал	щѣ̋л си да си пѝсал	щѣ̋л си да си пѝсал	щѣ̋л си бѝл да си пѝсал	щѣ̋л си бѝл да си пѝсал
    		100	ще напѝшеш	щѣ̋л си да напѝшеш	щѣ̋л си да напѝшеш	щѣ̋л си бѝл да напѝшеш	щѣ̋л си бѝл да напѝшеш
    		101	щѣ̀ше да напѝшеш	щѣ̋л си да напѝшеш	щѣ̋л си да напѝшеш	щѣ̋л си бѝл да напѝшеш	щѣ̋л си бѝл да напѝшеш
    		110	ще си напѝсал	щѣ̋л си да си напѝсал	щѣ̋л си да си напѝсал	щѣ̋л си бѝл да си напѝсал	щѣ̋л си бѝл да си напѝсал
    		111	щѣ̀ше да си напѝсал	щѣ̋л си да си напѝсал	щѣ̋л си да си напѝсал	щѣ̋л си бѝл да си напѝсал	щѣ̋л си бѝл да си напѝсал
    	3-то лицѐ	100	ще пѝше	щѣ̋л да пѝше	щѣ̋л е да пѝше	щѣ̋л е бѝл да пѝше	щѣ̋л бѝл да пѝше
    		101	щѣ̀ше да пѝше	щѣ̋л да пѝше	щѣ̋л е да пѝше	щѣ̋л е бѝл да пѝше	щѣ̋л бѝл да пѝше
    		110	ще е пѝсал	щѣ̋л да е пѝсал	щѣ̋л е да е пѝсал	щѣ̋л е бѝл да е пѝсал	щѣ̋л бѝл да е пѝсал
    		111	щѣ̀ше да е пѝсал	щѣ̋л да е пѝсал	щѣ̋л е да е пѝсал	щѣ̋л е бѝл да е пѝсал	щѣ̋л бѝл да е пѝсал
    		100	ще напѝше	щѣ̋л да напѝше	щѣ̋л е да напѝше	щѣ̋л е бѝл да напѝше	щѣ̋л бѝл да напѝше
    		101	щѣ̀ше да напѝше	щѣ̋л да напѝше	щѣ̋л е да напѝше	щѣ̋л е бѝл да напѝше	щѣ̋л бѝл да напѝше
    		110	ще е напѝсал	щѣ̋л да е напѝсал	щѣ̋л е да е напѝсал	щѣ̋л е бѝл да е напѝсал	щѣ̋л бѝл да е напѝсал
    		111	щѣ̀ше да е напѝсал	щѣ̋л да е напѝсал	щѣ̋л е да е напѝсал	щѣ̋л е бѝл да е напѝсал	щѣ̋л бѝл да е напѝсал
    Мно̀жествено число̀	1-во лицѐ	100	ще пѝшем[е]	щѣ̀ли сме да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да пѝшем[е]
    		101	щѣ̋хме да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме да сме пѝшем[е]	щѣ̀ли сме да сме пѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да пѝшем[е]
    		110	ще сме пѝсали	щѣ̀ли сме да сме пѝсали	щѣ̀ли сме да сме пѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме пѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме пѝсали
    		111	щѣ̋хме да сме пѝсали	щѣ̀ли сме да сме пѝсали	щѣ̀ли сме да сме пѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме пѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме пѝсали
    		100	ще напѝшем[е]	щѣ̀ли сме да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да напѝшем[е]
    		101	щѣ̋хме да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да напѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да напѝшем[е]
    		110	ще сме напѝсали	щѣ̀ли сме да сме напѝсали	щѣ̀ли сме да сме напѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме напѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме напѝсали
    		111	щѣ̋хме да сме напѝсали	щѣ̀ли сме да сме напѝсали	щѣ̀ли сме да сме напѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме напѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме напѝсали
    	2-ро лицѐ	100	ще пѝшете	щѣ̀ли сте да пѝшете	щѣ̀ли сте да пѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да пѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да пѝшете
    		101	щѣ̋хте да пѝшете	щѣ̀ли сте да пѝшете	щѣ̀ли сте да пѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да пѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да пѝшете
    		110	ще сте пѝсали	щѣ̀ли сте да сте пѝсали	щѣ̀ли сте да сте пѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте пѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте пѝсали
    		111	щѣ̋хте да сте пѝсали	щѣ̀ли сте да сте пѝсали	щѣ̀ли сте да сте пѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте пѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте пѝсали
    		100	ще напѝшете	щѣ̀ли сте да напѝшете	щѣ̀ли сте да напѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да напѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да напѝшете
    		101	щѣ̋хте да напѝшете	щѣ̀ли сте да напѝшете	щѣ̀ли сте да напѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да напѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да напѝшете
    		110	ще сте напѝсали	щѣ̀ли сте да сте напѝсали	щѣ̀ли сте да сте напѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте напѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте напѝсали
    		111	щѣ̋хте да сте напѝсали	щѣ̀ли сте да сте напѝсали	щѣ̀ли сте да сте напѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте напѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте напѝсали
    	3-то лицѐ	100	ще пѝшѫ̨т	щѣ̀ли да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ билѝ да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли билѝ да пѝшѫ̨т
    		101	щѣ̋хѫ̨ да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ билѝ да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли билѝ да пѝшѫ̨т
    		110	ще сѫ пѝсали	щѣ̀ли да сѫ пѝсали	щѣ̀ли сѫ да сѫ пѝсали	щѣ̀ли сѫ билѝ да сѫ пѝсали	щѣ̀ли билѝ да сѫ пѝсали
    		111	щѣ̋хѫ̨ да сѫ пѝсали	щѣ̀ли да сѫ пѝсали	щѣ̀ли сѫ да сѫ сѫ пѝсали	щѣ̀ли сѫ билѝ да сѫ пѝсали	щѣ̀ли билѝ да сѫ пѝсали
    		100	ще напѝшѫ̨т	щѣ̀ли да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ билѝ да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли билѝ да напѝшѫ̨т
    		101	щѣ̋хѫ̨ да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ билѝ да напѝшѫ̨т	щѣ̀ли билѝ да напѝшѫ̨т
    		110	ще сѫ напѝсали	щѣ̀ли да сѫ напѝсали	щѣ̀ли сѫ да сѫ напѝсали	щѣ̀ли сѫ билѝ да сѫ напѝсали	щѣ̀ли билѝ да сѫ напѝсали
    		111	щѣ̋хѫ̨ да сѫ напѝсали	щѣ̀ли да сѫ напѝсали	щѣ̀ли сѫ да сѫ сѫ напѝсали	щѣ̀ли сѫ билѝ да сѫ напѝсали	щѣ̀ли билѝ да сѫ напѝсали

  
  
  • (.. скрий ги съврѣменнитѣ форми ..)  (.. скрий ги бѫдещитѣ врѣмена ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 


• ►►  Фо̀рми за отрица̀ние по но̀во-рома̀нскиът̌ модѐл  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • при на четиритѣ̀ бѫ̀дещи врѣмена̀
• ▼▼  Фо̀рми за отрица̀ние по но̀во-рома̀нскиът̌ модѐл  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
  • при четиритѣ̀ бѫ̀дещи врѣмена̀
  
  
  • Но̀во-рома̀нскиът̌ модѐл не го̀ сла̀гам вѫтрѣ в балка̀нщината.
    
    
    • То̀й е рома̀нско влия̀ние върху̀ славя̀нщината.
    
    
    • Оба̀че глаго̀лнитѣ наклонѐния, разлѝчни от индикатѝвът̌, сѫ си балка̀нщина.
  
  
  • Ѝма и "норма̀лни" фо̀рми за отрица̀ние на бѫ̀дещитѣ врѣмена̀.
    
    
    • Норма̀лни - ка̀кто при конвенциона̀лнитѣ глаго̀лни врѣмена̀.
    • Норма̀лни - с частѝцата «не».
    
    
    • За да се пока̀жѫ̨т тѣ̀, трѣ̋бва да се изберѐ о̀пцията Отрица̀ние са̀мо с «не».
  
  
  • Но̀во-рома̀нскиът̌ модѐл се изпо̀лзва са̀мо при отрица̀ние на бѫ̀дещитѣ врѣмена̀.
    
    
    • То̀й се прѣдпочѝта прѣ̀д "норма̀лнитѣ" фо̀рми за отрица̀ние на бѫ̀дещитѣ врѣмена̀, тѣ̀зи с частѝцата «не».
    
    
    • Употрѣбя̀ват се фо̀рмитѣ за едѝнствено число̀ 3-то лицè срѣ̀ден ро̀д на глаго̀лът̌ нѣ̋мам t за съотвѣ̀тното наклонѐние, вѝнѫги със съю̀зът̌ «да».
    
    
    • Знамена̀телниът̌ глаго̀л се употрѣбя̀ва в сѫ̀щата форма, ка̀кто бѐз отрица̀ние.
  
  
  • До̀лната та̀блица пока̀зва сѫ̀щитѣ два̀ прѝмерни глаго̀ла пѝшѫ̨ t и да напѝшѫ̨ t.
    
    

    Бѫ̀деще врѣ̀ме 100 Бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото 101 Бѫ̀деще прѣдварѝрително врѣ̀ме 110 Бѫ̀деще прѣдварѝрително врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото 111			Наклонѐния
    			Индикатѝв (изявѝтелно)	Ренаратѝв (прѣизка̀зно)	Конклузѝв (у̀мозаключѝтелно)	Ренаратѝвен конклузѝв	Дубитатѝв
    Едѝнствено число̀	1-во лицѐ	100	нѣ̋ма да пѝшѫ̨	нѣ̋мало да пѝшѫ̨	нѣ̋мало е да пѝшѫ̨	нѣ̋мало е било̀ да пѝшѫ̨	нѣ̋мало било̀ да пѝшѫ̨
    		101	нѣ̋маше да пѝшѫ̨	нѣ̋мало да пѝшѫ̨	нѣ̋мало е да пѝшѫ̨	нѣ̋мало е било̀ да пѝшѫ̨	нѣ̋мало било̀ да пѝшѫ̨
    		110	нѣ̋ма да съм пѝсал	нѣ̋мало да съм пѝсал	нѣ̋мало е да съм пѝсал	нѣ̋мало е било̀ да съм пѝсал	нѣ̋мало било̀ да съм пѝсал
    		111	нѣ̋маше да съм пѝсал	нѣ̋мало да съм пѝсал	нѣ̋мало е да съм пѝсал	нѣ̋мало е било̀ да съм пѝсал	нѣ̋мало било̀ да съм пѝсал
    		100	нѣ̋ма да напѝшѫ̨	нѣ̋мало да напѝшѫ̨	нѣ̋мало е да напѝшѫ̨	нѣ̋мало е било̀ да напѝшѫ̨	нѣ̋мало било̀ да напѝшѫ̨
    		101	нѣ̋маше да напѝшѫ̨	нѣ̋мало да напѝшѫ̨	нѣ̋мало е да напѝшѫ̨	нѣ̋мало е било̀ да напѝшѫ̨	нѣ̋мало било̀ да напѝшѫ̨
    		110	нѣ̋ма да съм напѝсал	нѣ̋мало да съм напѝсал	нѣ̋мало е да съм напѝсал	нѣ̋мало е било̀ да съм напѝсал	нѣ̋мало било̀ да съм напѝсал
    		111	нѣ̋маше да съм напѝсал	нѣ̋мало да съм напѝсал	нѣ̋мало е да съм напѝсал	нѣ̋мало е било̀ да съм напѝсал	нѣ̋мало било̀ да съм напѝсал
    	2-то лицѐ	100	нѣ̋ма да пѝшеш	нѣ̋мало да пѝшеш	нѣ̋мало е да пѝшеш	нѣ̋мало е било̀ да пѝшеш	нѣ̋мало било̀ да пѝшеш
    		101	нѣ̋маше да пѝшеш	нѣ̋мало да пѝшеш	нѣ̋мало е да пѝшеш	нѣ̋мало е било̀ да пѝшеш	нѣ̋мало било̀ да пѝшеш
    		110	нѣ̋ма да си пѝсал	нѣ̋мало да си пѝсал	нѣ̋мало е да си пѝсал	нѣ̋мало е било̀ да си пѝсал	нѣ̋мало било̀ да си пѝсал
    		111	нѣ̋маше да си пѝсал	нѣ̋мало да си пѝсал	нѣ̋мало е да си пѝсал	нѣ̋мало е било̀ да си пѝсал	нѣ̋мало било̀ да си пѝсал
    		100	нѣ̋ма да напѝшеш	нѣ̋мало да напѝшеш	нѣ̋мало е да напѝшеш	нѣ̋мало е било̀ да напѝшеш	нѣ̋мало било̀ да напѝшеш
    		101	нѣ̋маше да напѝшеш	нѣ̋мало да напѝшеш	нѣ̋мало е да напѝшеш	нѣ̋мало е било̀ да напѝшеш	нѣ̋мало било̀ да напѝшеш
    		110	нѣ̋ма да си напѝсал	нѣ̋мало да си напѝсал	нѣ̋мало е да си напѝсал	нѣ̋мало е било̀ да си напѝсал	нѣ̋мало било̀ да си напѝсал
    		111	нѣ̋маше да си напѝсал	нѣ̋мало да си напѝсал	нѣ̋мало е да си напѝсал	нѣ̋мало е било̀ да си напѝсал	нѣ̋мало било̀ да си напѝсал
    	3-то лицѐ	100	нѣ̋ма да пѝше	нѣ̋мало да пѝше	нѣ̋мало е да пѝше	нѣ̋мало е било̀ да пѝше	нѣ̋мало било̀ да пѝше
    		101	нѣ̋маше да пѝше	нѣ̋мало да пѝше	нѣ̋мало е да пѝше	нѣ̋мало е било̀ да пѝше	нѣ̋мало било̀ да пѝше
    		110	нѣ̋ма да е пѝсал	нѣ̋мало да е пѝсал	нѣ̋мало е да е пѝсал	нѣ̋мало е било̀ да е пѝсал	нѣ̋мало било̀ да е пѝсал
    		111	нѣ̋маше да е пѝсал	нѣ̋мало да е пѝсал	нѣ̋мало е да е пѝсал	нѣ̋мало е било̀ да е пѝсал	нѣ̋мало било̀ да е пѝсал
    		100	нѣ̋ма да напѝше	нѣ̋мало да напѝше	нѣ̋мало е да напѝше	нѣ̋мало е било̀ да напѝше	нѣ̋мало било̀ да напѝше
    		101	нѣ̋маше да напѝше	нѣ̋мало да напѝше	нѣ̋мало е да напѝше	нѣ̋мало е било̀ да напѝше	нѣ̋мало било̀ да напѝше
    		110	нѣ̋ма да е напѝсал	нѣ̋мало да е напѝсал	нѣ̋мало е да е напѝсал	нѣ̋мало е било̀ да е напѝсал	нѣ̋мало било̀ да е напѝсал
    		111	нѣ̋маше да е напѝсал	нѣ̋мало да е напѝсал	нѣ̋мало е да е напѝсал	нѣ̋мало е било̀ да е напѝсал	нѣ̋мало било̀ да е напѝсал
    Мно̀жествено число̀	1-во лицѐ	100	нѣ̋ма да пѝшем[е]	нѣ̋мало да пѝшем[е]	нѣ̋мало е да пѝшем[е]	нѣ̋мало е било̀ да пѝшем[е]	нѣ̋мало било̀ да пѝшем[е]
    		101	нѣ̋маше да пѝшем[е]	нѣ̋мало да сме пѝшем[е]	нѣ̋мало е да сме пѝшем[е]	нѣ̋мало е било̀ да пѝшем[е]	нѣ̋мало било̀ да пѝшем[е]
    		110	нѣ̋ма да сме пѝсали	нѣ̋мало да сме пѝсали	нѣ̋мало е да сме пѝсали	нѣ̋мало е било̀ да сме пѝсали	нѣ̋мало било̀ да сме пѝсали
    		111	нѣ̋маше да сме пѝсали	нѣ̋мало да сме пѝсали	нѣ̋мало е да сме пѝсали	нѣ̋мало е било̀ да сме пѝсали	нѣ̋мало било̀ да сме пѝсали
    		100	нѣ̋ма да напѝшем[е]	нѣ̋мало да напѝшем[е]	нѣ̋мало е да напѝшем[е]	нѣ̋мало е било̀ да напѝшем[е]	нѣ̋мало било̀ да напѝшем[е]
    		101	нѣ̋маше да напѝшем[е]	нѣ̋мало да напѝшем[е]	нѣ̋мало е да напѝшем[е]	нѣ̋мало е било̀ да напѝшем[е]	нѣ̋мало било̀ да напѝшем[е]
    		110	нѣ̋ма да сме напѝсали	нѣ̋мало да сме напѝсали	нѣ̋мало е да сме напѝсали	нѣ̋мало е било̀ да сме напѝсали	нѣ̋мало било̀ да сме напѝсали
    		111	нѣ̋маше да сме напѝсали	нѣ̋мало да сме напѝсали	нѣ̋мало е да сме напѝсали	нѣ̋мало е било̀ да сме напѝсали	нѣ̋мало било̀ да сме напѝсали
    	2-ро лицѐ	100	нѣ̋ма да пѝшете	нѣ̋мало да пѝшете	нѣ̋мало е да пѝшете	нѣ̋мало е било̀ да пѝшете	нѣ̋мало било̀ да пѝшете
    		101	нѣ̋маше да пѝшете	нѣ̋мало да пѝшете	нѣ̋мало е да пѝшете	нѣ̋мало е било̀ да пѝшете	нѣ̋мало било̀ да пѝшете
    		110	нѣ̋ма да сте пѝсали	нѣ̋мало да сте пѝсали	нѣ̋мало е да сте пѝсали	нѣ̋мало е било̀ да сте пѝсали	нѣ̋мало било̀ да сте пѝсали
    		111	нѣ̋маше да сте пѝсали	нѣ̋мало да сте пѝсали	нѣ̋мало е да сте пѝсали	нѣ̋мало е било̀ да сте пѝсали	нѣ̋мало било̀ да сте пѝсали
    		100	нѣ̋ма да напѝшете	нѣ̋мало да напѝшете	нѣ̋мало е да напѝшете	нѣ̋мало е било̀ да напѝшете	нѣ̋мало било̀ да напѝшете
    		101	нѣ̋маше да напѝшете	нѣ̋мало да напѝшете	нѣ̋мало е да напѝшете	нѣ̋мало е било̀ да напѝшете	нѣ̋мало било̀ да напѝшете
    		110	нѣ̋ма да сте напѝсали	нѣ̋мало да сте напѝсали	нѣ̋мало е да сте напѝсали	нѣ̋мало е било̀ да сте напѝсали	нѣ̋мало било̀ да сте напѝсали
    		111	нѣ̋маше да сте напѝсали	нѣ̋мало да сте напѝсали	нѣ̋мало е да сте напѝсали	нѣ̋мало е било̀ да сте напѝсали	нѣ̋мало било̀ да сте напѝсали
    	3-то лицѐ	100	нѣ̋ма да пѝшѫ̨т	нѣ̋мало да пѝшѫ̨т	нѣ̋мало е да пѝшѫ̨т	нѣ̋мало е било̀ да пѝшѫ̨т	нѣ̋мало било̀ да пѝшѫ̨т
    		101	нѣ̋маше да пѝшѫ̨т	нѣ̋мало да пѝшѫ̨т	нѣ̋мало е да пѝшѫ̨т	нѣ̋мало е било̀ да пѝшѫ̨т	нѣ̋мало било̀ да пѝшѫ̨т
    		110	нѣ̋ма да сѫ пѝсали	нѣ̋мало да сѫ пѝсали	нѣ̋мало е да сѫ пѝсали	нѣ̋мало е било̀ да сѫ пѝсали	нѣ̋мало било̀ да сѫ пѝсали
    		111	нѣ̋маше да сѫ пѝсали	нѣ̋мало да сѫ пѝсали	нѣ̋мало е да сѫ сѫ пѝсали	нѣ̋мало е било̀ да сѫ пѝсали	нѣ̋мало било̀ да сѫ пѝсали
    		100	нѣ̋ма да напѝшѫ̨т	нѣ̋мало да напѝшѫ̨т	нѣ̋мало е да напѝшѫ̨т	нѣ̋мало е било̀ да напѝшѫ̨т	нѣ̋мало било̀ да напѝшѫ̨т
    		101	нѣ̋маше да напѝшѫ̨т	нѣ̋мало да напѝшѫ̨т	нѣ̋мало е да напѝшѫ̨т	нѣ̋мало е било̀ да напѝшѫ̨т	нѣ̋мало било̀ да напѝшѫ̨т
    		110	нѣ̋ма да сѫ напѝсали	нѣ̋мало да сѫ напѝсали	нѣ̋мало е да сѫ напѝсали	нѣ̋мало е било̀ да сѫ напѝсали	нѣ̋мало било̀ да сѫ напѝсали
    		111	нѣ̋маше да сѫ напѝсали	нѣ̋мало да сѫ напѝсали	нѣ̋мало е да сѫ сѫ напѝсали	нѣ̋мало е било̀ да сѫ напѝсали	нѣ̋мало било̀ да сѫ напѝсали

  
  
  • (.. скрий ги формитѣ за отрицание ..)  (.. скрий ги бѫдещитѣ врѣмена ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) 


• ◄►  (.. скрий ги 4-тѣ футуристични врѣмена ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ врѣмена ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Излишеството при глаголнитѣ врѣмена  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

(.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ врѣмена ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

   ▼▼   .0. Излишеството при глаголнитѣ врѣмена  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  То̀зи по̀драздѣ̀л, озаглавѐн 
  • "Излѝшеството при глаго̀лнитѣ врѣмена̀",
    е продължѐние и допълнѐние на по̀драздѣ̀лът̌ (.. върни се там ..) 
    "Излѝшеството в систѐмата на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли" (.. покажи го тука ..)  (.. разгънѫ̨то ..) 
    в раздѣ̀лът̌ за глаго̀лната аспѐктология.
• ▼▼  То̀зи по̀драздѣ̀л, озаглавѐн 
  • "Излѝшеството при глаго̀лнитѣ врѣмена̀",
    е продължѐние и допълнѐние на по̀драздѣ̀лът̌ (.. върни се там ..) 
    "Излѝшеството в систѐмата на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли" (.. скрий го оттука ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
    в раздѣ̀лът̌ за глаго̀лната аспѐктология.
  
  
  • ►►  Реа̀лното и имагинѐрното в човѣ̀шката рѣ̀ч  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Реа̀лното и имагинѐрното в човѣ̀шката рѣ̀ч  (.. скрий ..) 
    
    
    • "Имагинѐрно" означа̀ва "въобража̀емо", нѐреа̀лно.
      
      
      • За човѣ̀шкото въображѐние нѣ̋ма гра̀ници.
      
      
      • Въобража̀емото - имагинѐрното - надхвъ̀рля и реа̀лното, и логѝчното.
      
      
      • Човѣ̀шката рѣ̀ч се мѫ̀чи да отразѝ и въобража̀емото, нѐ са̀мо реа̀лното.
    
    
    • В то̀зи по̀драздѣ̀л бъ̀лгарскитѣ ду̀ми "врѣме" и "наклонѐние" нѣ̋ма да се изпо̀лзват като тѐрмини от морфоло̀гията на глаго̀литѣ.
      
      
      • Ту̀ка ста̀ва ду̀ма са̀мо за двѣ̀ "наклонѐния":
        
        
        • реа̀лно и
        • нѐреа̀лно (въобража̀емо, имагинѐрно).
    
    
    • (.. скрий го реалното и имагинерното в рѣчта ..)  (.. скрий го оттука тамошното излишество ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го тукашното излишество ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
  
  
  • ►►  Реа̀лното и имагинѐрното чрѣ̀з бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Реа̀лното и имагинѐрното чрѣ̀з бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли  (.. скрий ..) 
    
    
    • Трѝ врѣмевѝ фо̀рми сѫ спосо̀бни да прѣдадѫ̨̀т реа̀лното:
      
      
      • Сега̀шното врѣ̀ме,
        
        
        • и то̀ са̀мо от имперфектѝвни глаго̀ли - такѝва от нѐсвъ̀ршен вѝд,
        
        
        • и то̀ са̀мо в индикатѝв (в изявѝтелно наклонѐние).
      
      
      • Имперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме),
        
        
        • и то̀ са̀мо от имперфектѝвни глаго̀ли - такѝва от нѐсвъ̀ршен вѝд,
        
        
        • и то̀ са̀мо в индикатѝв (в изявѝтелно наклонѐние).
        
        
        • А мо̀же бѝ и в конклузѝв (в у̀мозаключѝтелно наклонѐние)
      
      
      • Перфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото свъ̀ршено врѣ̀ме),
        
        
        • и то̀ са̀мо в индикатѝв (в изявѝтелно наклонѐние).
        
        
        • А мо̀же бѝ и в конклузѝв (в у̀мозаключѝтелно наклонѐние)
    
    
    • Тѣ̀зи трѝ глаго̀лни врѣмена̀ - сега̀шно врѣ̀ме, имперфѐкт и перфѐкт, сѫ наслѣ̀дство от пра̀-ѝндо-европѐйскиът̌ езѝк.
      
      
      • За ра̀злика от дру̀гитѣ славя̀нски езѝци
        (за ра̀злика от но̀во-славя̀нскитѣ езѝци),
        на̀шиът̌ балка̀но-славя̀нски езѝк
        е съхранѝл тѣ̀зи трѝ глаго̀лни врѣмена.
      
      
      • Това̀ сѫ трѝ про̀сти (синтетѝчни) глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
    
    
    • Наслѣ̀дството от пра̀-ѝндо-европѐйскиът̌ езѝк е стигнѫ̨ло до на̀шиът̌ бъ̀лгарски езѝк прѣ̀з славя̀нщината..
    
    
    • Освѣ̀н трѝтѣ глаго̀лни врѣмена̀ - сега̀шно врѣ̀ме, имперфѐкт и перфѐкт, коѝто сѫ ни наслѣ̀дство от пра̀-ѝндо-европѐйскиът̌ езѝк, ѝма смѝсъл да се споменѫ̨т о̀ще двѣ̀ врѣмена̀, наслѣ̀дство от славя̀нщината, коѝто мо̀же бѝ сѫ̀що сѫ спосо̀бни да отразя̀ват реа̀лното:
      
      
      • плу̀сквамперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото прѣдварѝтелно врѣ̀ме), и
      • мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (ао̀ристът̌).
      
      
      • Разбѝра се, са̀мо в индикатѝв (в изявѝтелно наклонѐние).
      • А мо̀же бѝ и в конклузѝв (в у̀мозаключѝтелно наклонѐние)
      
      
      • Това сѫ аналитѝчни (сло̀жни) глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
    
    
    • Като че лѝ ста̀ва ду̀ма са̀мо за реа̀лното. Къдѣ̀ е нѐреа̀лното?
    • Амѝ, онова̀, коѐто не ѐ реа̀лно, е нѐреа̀лно, въобража̀емо, имагинѐрно.
    
    
    • (.. скрий го реалното и имагинерното чрѣз глаголитѣ ..)  (.. скрий го оттука тамошното излишество ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го тукашното излишество ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
  
  
  • ►►  Имагинѐрното чрѣ̀з глаго̀литѣ  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Имагинѐрното чрѣ̀з глаго̀литѣ  (.. скрий ..) 
    
    
    • Бѫ̀дещето не мо̀же да бѫ̀де реа̀лно.
      
      
      • То̀ вѝнѫги е имагинѐрно, въобража̀емо.
      
      
      • На̀шиът̌ езѝк не ѐ полу̀чил бѫ̀дещитѣ глаго̀лни врѣмена̀ по наслѣ̀дство.
      • Тѣ̀ сѫ балка̀нска инова̀ция.
      • По̀-подро̀бно за бѫ̀дещитѣ глаго̀лни врѣмена̀ мо̀жете да прочетѐте при Balkansprachbund-ът̌.
    
    
    • В дру̀ги ѝндо-европѐйски езѝци нѐреа̀лното се изразя̀ва чрѣ̀з глаго̀лното наклонѐние конюнктѝв.
      
      
      • Това̀ тѣ̀ сѫ го полу̀чили по наслѣ̀дство от ѝндо-европѐйскиът̌ пра̀-езѝк.
      
      
      • Слѣ̀д като сѫ се нало̀жили глаго̀лнитѣ аспѐкти - имперфектѝвен и перфектѝвен,
      • славя̀нщината е зарѣ̋зала конюнктѝвът̌.
      
      
      • Тя̀ - славя̀нщината - вѐче разпола̀гала със сега̀шното врѣме и с имперфѐктът̌ на перфектѝвнитѣ глаго̀ли, за да изразя̀ва нѐреа̀лното.
    
    
    • Конюнктѝвът̌ е черта̀ на езѝцитѣ от Balkansprachbund-ът̌,
      освѣ̀н на балка̀но-славя̀нскиът̌ (бъ̀лгарскиът̌).
      
      
      • Конюнктѝвът̌ е тѣ̋хно наслѣ̀дство от пра̀-ѝндо-европѐйскиът̌ езѝк.
      • То̀й не ѐ Balkansprachbund-ска инова̀ция.
      
      
      • Гръ̀цкиът̌ езѝк сѫ̀що така̀ е наслѣдѝл конюнктѝвът̌ от ѝндо-европѐйскиът̌ пра̀-езѝк.
      • И това̀ наслѣ̀дство му се свѝди.
      • Конюнктѝвът̌ е ва̀жна ча̀ст от грама̀тиката на ста̀рата книжо̀вна но̀рма на ново-гръ̀цкиът̌ езѝк - катарѐвусата.
      • Впро̀чем, катарѐвусата не члѣну̀ва в Balkansprachbund-ът̌.
      • Но катарѐвусата бѣше изхвъ̀рлена от употрѣ̀ба прѣдѝ блѝзо половѝн вѣ̀к.
      • Съврѣ̀менниът̌ гръ̀цки език - димо̀тиката - е изтъ̀кнѫ̨т члѣ̀н на Balkansprachbund-ът̌.
      • В нѐго се наблюда̀ва дублѝране на глаго̀лни фо̀рми по прѝзнакът̌ имперфектѝвност-перфектѝвност.
      • В публика̀цията си за Balkansprachbund-ът̌ съм объ̀рнѫ̨л внима̀ние на това̀.
      • Нѣ̋кои грама̀тики на димо̀тиката всѐ о̀ще се во̀дıѫ̨т по грама̀тиката на катарѐвусата и си го спомена̀ват конюнктѝвът̌.
      • Дру̀ги грама̀тики на димо̀тиката зала̀гат на чифто̀сването на фо̀рмитѣ, слѣ̀д като сѫ осъзна̀ли, че нѣ̋мат ну̀ђа от конюнктѝв.
    
    
    • Отклонѐние за конюнктѝвът̌.
      
      
      • Ѝма го в езѝцитѣ от рома̀нската и герма̀нската гру̀па езѝци.
      • Прѝмѣр от англѝйски:
        
        
        • If I were a king, I would ..
        • «Ако бѣ̋х цар, щѣ̋х да ..»
        
        
        • В индикатѝв щѣ̀ше да бѫ̀де:
        • If I was a king, I would ..
    
    
    • (.. скрий го имагинерното ..)  (.. скрий го оттука тамошното излишество ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го тукашното излишество ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
  
  
  • ►►  Ново-славя̀нскитѣ езѝци се отѫ̀рсват от излѝшеството  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Ново-славя̀нскитѣ езѝци се отѫ̀рсват от излѝшеството  (.. скрий ..) 
    
    
    • Уточнѐние. На̀шиът̌ бъ̀лгарски езѝк ..
      • е славя̀нски, но не ѐ ново-славя̀нски.
      • То̀й е балка̀но-славя̀нски - славя̀нски езѝк в Balkansprachbund-ът̌.
      • Кра̀й на уточнѐнието.
    
    
    • И тъй, в славя̀нщината ..
      
      
      • от една̀ страна̀ ..
      • ѝма имперфектѝвни глаго̀ли и перфектѝвни глаго̀ли
        (глаго̀ли от нѐсвъ̀ршен вѝд и глаго̀ли от свъ̀ршен вѝд),
      
      
      • а от дру̀га страна̀ тя̀ прѣдоста̀вя ..
      • глаго̀лни врѣмена̀ имперфѐкт и перфѐкт
        (мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено и мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме).
    
    
    • Ново-славя̀нскитѣ езѝци сѫ се отърва̀ли от про̀ститѣ (синтетѝчнитѣ) мѝнѫ̨ли врѣмена̀ имперфѐкт и перфѐкт.
      
      
      • В нѣ̋кои ново-славя̀нски езѝци и по̀мен нѣ̋ма от имперфѐкт и перфѐкт.
        
        
        • Ру̀ски, украѝнски, по̀лски.
      
      
      • В дру̀ги глаго̀лнитѣ фо̀рми на имперфѐктът̌ и перфѐктът̌ се разпозна̀ват като архаѝчни.
        
        
        • Съ̀рбо-хърва̀тски.
        
        
        • В съ̀рбо-хърва̀тски се наблюда̀вало съживя̀ване на перфѐктът̌.
        • Порадѝ краткостта̀ си фо̀рмитѣ на перфѐктът̌ се прѣдпочѝтали в SMS-итѣ вмѣсто по̀-дъ̀лгитѣ аналитѝчни фо̀рми на ао̀ристът̌.
    
    
    • В ново-славя̀нскитѣ езѝци имперфѐктът̌ и перфѐктът̌ сѫ билѝ замѣ̀стени от мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (от ао̀ристът̌).
      
      
      • Фо̀рмитѣ за мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (за ао̀рист)
        от имперфектѝвни и от перфектѝвни глаго̀ли
        замѣ̀стват съотвѣ̀тно имперфѐктът̌ и перфѐктът̌.
    
    
    • Мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме е ста̀нѫ̨ло прѣдпочѝтаното ново-славя̀нско мѝнѫ̨ло врѣ̀ме.
      
      
      • В ру̀ски това̀ е едѝнственото мѝнѫ̨ло врѣ̀ме.
      
      
      • Дру̀гитѣ славя̀нски езѝци па̀зıѫ̨т и плу̀сквамперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото прѣдварѝтелно врѣ̀ме).
      
      
      • В съ̀рбо-хърва̀тски фо̀рмитѣ на имперфѐктът̌ и перфѐктът̌ се разпозна̀ват като архаѝчни, но мо̀гѫ̨т да бѫ̀дѫ̨т напъ̀лно изклю̀чени от рѣчта̀, понѐже се замѣ̀стват с ао̀рист.
    
    
    • Съпоста̀вка.
      
      
      • Съ̀рбо-хърва̀тскиът̌ езѝк мо̀же да се гово̀ри бѐз имперфѐкт и бѐз перфѐкт - са̀мо с ао̀рист.
      • Съ̀рбо-хърва̀тскиът̌ е ново-славя̀нски езѝк.
      
      
      • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк не мо̀же да се гово̀ри са̀мо с ао̀рист.
      • Не мо̀же бѐз имперфѐкт и бѐз перфѐкт.
      • Бъ̀лгарскиът̌ е балка̀но-славя̀нски езѝк.
      
      
      • Кра̀й на съпоста̀вката.
    
    
    • (.. скрий ги ново-славянскитѣ езици ..)  (.. скрий го оттука тамошното излишество ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го тукашното излишество ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
  
  
  • ◄►  Пъ̀рви прѝмѣр за резюмѐ.
    
    
    • На бъ̀лгарски мо̀жем да се изка̀жем в перфѐкт или в имперфѐкт:
      
      
      • «Вчѐра валѣ̋.»
      • «Вчѐра валѣ̀ше.»
      
      
      • Ѝма лѐки нюа̀нси међу̀ двѣ̀тѣ сло̀вофо̀рми на имперфектѝвниът̌ глаго̀л валıѫ̨̀.
    
    
    • На ру̀ски - на едѝн ново-славѝнски езѝк - двѣ̀тѣ изрѣчѐния се прѣвѐђат една̀кво:
      
      
      • «Вчера шёл дождь.»
  
  
  • ◄►  Вто̀ри прѝмѣр за резюмѐ.
    
    
    • При сла̀битѣ глаго̀ли, както и при нѣ̋кои сѝлни глаго̀ли (тѣ̀зи от гнѣ̋здото Ychu) фо̀рмитѣ за едѝнствено число̀ 3-то лицѐ за перфѐкт и за сега̀шно врѣ̀ме съвпа̀дат.
    
    
    • Понѣ̋кога при имперфектѝвнитѣ глаго̀ли това̀ създа̀ва проблеми.
    • Проблѐмът̌ в сѫ̀щност се дължѝ на излѝшеството в бъ̀лгарската глаго̀лна систѐма.
    • От какъ̀в зо̀р ще употрѣбя̀ваме перфѐкт от имперфектѝвен глаго̀л?
    • За лѐк едва̀ доловѝм нюа̀нс.
    
    
    • В на̀шето сѐло проблѐмът̌ се рѣша̀ва така̀:
      
      
      • Фо̀рмата за перфѐкт от имперфектѝвен глаго̀л се замѣ̀ня с имперфѐкт.
      • Ѐ, нѐ вѝнѫги. Са̀мо кога̀то се нала̀га да се разграничѝ от сега̀шното врѣ̀ме.
    
    
    • На дру̀ги мѣста̀ проблѐмът̌ го рѣша̀ват по дру̀г начѝн:
      
      
      • Ударѐнието във фо̀рмата за перфѐкт го мѣ̀стıѫ̨т на послѣ̀дната срѝчка.
      • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер не ѐ обу̀чен да мѣ̀сти ударѐнието в тѣ̀зи слу̀чаи.
    
    
    • Прѝмѣри:
      
      
      • «Пъ̀рви кана̀л прѣда̀ва ма̀чът̌ на жѝво.»
      • «Пъ̀рви кана̀л прѣда̀ваше ма̀чът̌ на жѝво.»
      • «Пъ̀рви кана̀л прѣдава̀ ма̀чът̌ на жѝво.»
      
      
      • «Президѐнтът̌ гово̀ри по телевизията.»
      • «Президѐнтът̌ гово̀рѣше по телевизията.»
      • «Президѐнтът̌ говорѝ по телевизията.»
  
  
  • ◄►  (.. скрий го оттука тамошното излишество ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го тукашното излишество ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Сега̀шни о̀бщи разсѫђѐния за излѝшеството при глаго̀литѣ  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Сега̀шни о̀бщи разсѫђѐния за излѝшеството при глаго̀литѣ  (.. скрий ..) 
  
  
  • Възмо̀жно е реа̀лното глаго̀лно врѣ̀ме да не сѐ изразя̀ва с морфологѝчни бѣ̀лѣзи.
    
    
    • «Пъ̀рви кана̀л прѣда̀ва сега̀ ма̀чът̌ на жѝво.»
    • «Пъ̀рви кана̀л прѣда̀ва вчѐрашниът̌ ма̀ч на жѝво.»
    • «Пъ̀рви кана̀л прѣда̀ва у̀трешниът̌ ма̀ч на жѝво.»
    
    
    • Що̀м е я̀сно, че ма̀чът̌ [ще] е у̀трѣ, ну̀жен ли е морфологѝчниът̌ бѣ̀лег за бѫ̀деще врѣ̀ме? Ну̀жна ли е частѝцата «ще»?
      
      
      • Възмо̀жно е реа̀лното глаго̀лно врѣ̀ме да се опрѣдѣ̀ля от контѐкстът̌.
      
      
      • Напрѝмѣр, кита̀йскиът̌ езѝк се опра̀вя бѐз морфологѝчни бѣ̀лѣзи за глаго̀лно врѣ̀ме.
      
      
      • Да, морфологѝчното бѫ̀деще врѣ̀ме изразя̀ва дѣ̀йствие, коѐто прѣдполага̀емо ще се слу̀чи в бѫ̀дещето.
      • Оба̀че нѣ̀ма изѝскване дѣ̀йствие, коѐто прѣдполага̀емо ще се слу̀чи в бѫ̀дещето, да бѫ̀де непрѣмѣ̀нно изразѐно с морфологѝчно бѫ̀деще врѣ̀ме -
        нѣ̀ма изѝскване за такъ̀в морфологѝчен бѣ̀лѣг.
      
      
      • Да, плу̀сквамперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото прѣдварѝтелно врѣ̀ме) означа̀ва дѣ̀йствие, коѐто е било̀ свъ̀ршено прѣдѝ дру̀г мѝнѫ̨л момѐнт.
      • Оба̀че нѣ̀ма изѝскване дѣ̀йствие, коѐто е било̀ свъ̀ршено прѣдѝ дру̀г мѝнѫ̨л момѐнт, да бѫ̀де непрѣмѣ̀нно изразѐно с плу̀сквамперфѐктът̌ (мѝнѫ̨лото прѣдварѝтелно врѣ̀ме).
    
    
    • Но̀во-славя̀нскитѣ езѝци сѫ намалѝли (редуцѝрали) морфологѝчно офо̀рменитѣ глаго̀лни врѣмена̀,
      • като така̀ сѫ се отърва̀ли от излѝшеството.
      
      
      • Напрѝмѣр, ру̀скиът̌ езѝк се задоволя̀ва с трѝ врѣмена̀ при имперфектѝвнитѣ глаго̀ли и само с двѣ̀ при перфектѝвнитѣ.
    
    
    • Бъ̀лгарскиът̌ езѝк - напро̀тив -
      
      
      • то̀й е развѝл систѐмата на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ -
      • увеличѝл е тѣ̀хниът̌ бро̀й,
      • увеличѝл е и бро̀ıът̌ на наклонѐнията. (.. скрий ги общитѣ разсѫђения ..)
  
  
  • Чрѣ̀з систѐмата на наклонѐнията глаго̀лната морфоло̀гия мо̀же да изразѝ синтактѝчната позѝция на глаго̀лът̌ в изрѣчѐнието, ка̀кто и отношѐнието на гово̀рещиът̌.
    
    
    • Но тѣ̀зи нѣща̀ бѝхѫ̨ моглѝ да се изразıѫ̨̀т и с ду̀мички.
    
    
    • То̀ и затова̀ съста̀вът̌ на глаго̀лнитѣ наклонѐния в отдѣ̀лнитѣ езѝци е мно̀го разлѝчен.
    
    
    • Напрѝмѣр, в бъ̀лгарскиът̌ език ѝма изѝскване свидѣ̀телско отношѐние да се изразѝ я̀вно чрѣ̀з морфологѝчниът̌ механѝзъм на наклонѐнията, а в дру̀гитѣ славя̀нски и балка̀нски езѝци тако̀ва изѝскване нѣ̋ма.
    • То̀ та̀м нѣ̋ма и такъ̀в морфологѝчен механѝзъм.
    
    
    • На наклонѐнията при бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли е посвѣтѐн слѣ̀дващиът̌ раздѣ̀л на то̀зи тракта̀т.
  
  
  • На глаго̀лнитѣ аспѐкти в бъ̀лгарскиът̌ и в оста̀нѫ̨литѣ славя̀нски езѝци бѣ посветѐн прѣдѝшен раздѣ̀л на то̀зи тракта̀т.
    
    
    • Освѣ̀н в славя̀нскитѣ езѝци, подо̀бни аспѐкти ѝмало и в кита̀йскиът̌ езѝк.
    
    
    • Езѝцитѣ от рома̀нсът̌ (фрѐнски, испа̀нски, ..), езѝцитѣ от герма̀нската гру̀па (англѝйски, нѣ̀мски, ..), ка̀кто и дру̀гитѣ балка̀нски езѝци (гръ̀цки, алба̀нски, вла̀шки), се опра̀вят бѐз морфологѝчен бѣ̀лѣг за аспѐкт, ..
    • ко̀йто оба̀че е осно̀вниът̌ морфологѝчен бѣ̀лѣг на глаго̀литѣ в славя̀нскитѣ езѝци.
  
  
  • В англѝйски и фрѐнски ѝма правила̀ за съгласу̀ване на глаго̀лнитѣ врѣмена̀.
    В славя̀нскитѣ езѝци такѝва правила̀ нѣ̋ма.
    Нѝе славяногла̀снитѣ сме по̀-свобо̀дни в изпо̀лзването на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ и мо̀жем да употрѣбя̀ваме по̀-ма̀лко от тѣ̋х.
    
    
    • То̀й на нѐıѫ̨ прѣ̀д мѐне и прѣ̀д едѝн полу̀глу̀х:
      
      
      • I love you. Je t'aime. Обѝчам те. Люблю тебя.
    
    
    • Полу̀глу̀хиът̌ ме пита «Какво̀ ка̀зва то̀й?»
      А̀з на ухо̀то му, че да ме чу̀е:
      
      
      • He says he loves her. Il dit qu'il l'aime. ****. Говорит, что он её любит.
      
      
      • На бъ̀лгарски нѣ̋ма на̀чин да отгово̀рıѫ̨, бѐз да изразıѫ̨̀ нѣ̋какво отношѐние:
        
        
        • Ка̀зва ӥ, че ıѫ̨ обѝча.
          Не сѐ съмнѣ̋вам. Индикатѝв.
        
        
        • Ка̀зва ӥ, че ıѫ̨ обѝчал.
          За всѣ̀ки слу̀чай маркѝрам, че не зна̀ıѫ̨ дали наистина ıѫ̨ обѝча. Ренаратѝв.
        
        
        • Ка̀зва ӥ, че ıѫ̨ бѝл обѝчал.
          Изразя̀вам съмнѣ̀ние. Дубитатѝв.
        
        
        • Глаго̀лното врѣ̀ме е всѐ сега̀шно.
    
    
    • Полу̀глу̀хиът̌ ме пита «Какво̀ ка̀за то̀й?»
      Пѝта ме в мѝнѫ̨ло врѣ̀ме - добрѣ̀ е и о̀тговорът̌ да е в мѝнѫ̨ло врѣ̀ме.
      А̀з на ухо̀то му, че да ме чу̀е:
      
      
      • He sayd he loved her. Il a dit qu'il l'aimait. ****. Сказал, что он её любит.
      
      
      • На англѝйски и фрѐнски правило̀то за съгласу̀ване на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ изѝсква да се смѣни глаго̀лната фо̀рма в подчинѐното изрѣчѐние (loved/aimait).
      
      
      • И на ру̀ски, и на бъ̀лгарски глаго̀лът̌ в подчинѐното изрѣчѐние си оста̀ва в сега̀шно врѣме.
        
        
        • Ка̀за ӥ, че ıѫ̨ обѝча.
        • Ка̀за ӥ, че ıѫ̨ обѝчал.
        • Ка̀зва ӥ, че ıѫ̨ бѝл обѝчал.
  
  
  • (.. скрий ги сегашнитѣ разсѫђения ..)  (.. скрий го излишеството ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ◄►  (.. скрий го излишеството при врѣмената ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ врѣмена ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Лични глаголни форми, разглеђани по наклонения  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Лични глаголни форми, разглеђани по наклонения

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
(.. възстанови раздѣлът̌ ..)

---

   ►►   .0. Общ прѣглед на глаголнитѣ наклонения  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Общ прѣглед на глаголнитѣ наклонения  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ◄►  Лѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми в бъ̀лгарскиът̌ езѝк
  • се класифицѝрват в дѐвет (9) наклонѐния.
  
  
  • Шѐст (6) от тѣ̋х сѫ му̀лтитемпора̀лни - ѝмат по по̀вече от една̀ врѣмева̀ фо̀рма.
    
    
    • Тѣ бѣ̋хѫ̨ спомена̀ти в прѣдѝшниът̌ раздѣ̀л, къдѣ̀то лѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми се разглѐђахѫ̨ по врѣмена̀.
    • Ще бѫ̀дѫ̨т разглѐдани и в то̀зи раздѣ̀л.
    
    
    • Индикатѝв (изявѝтелно наклонѐние): 8 врѣмевѝ фо̀рми
    • Конклузѝв (у̀мозаключѝтелно наклонѐние): 4 врѣмевѝ фо̀рми
    • Ренаратѝв (прѣизка̀зно наклонѐние): 4 врѣмевѝ фо̀рми
    • Ренаратѝвен конклузѝв (прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно наклонѐние): 4 врѣмевѝ фо̀рми
    • Дубитатѝв (дво̀йно прѣизка̀зно наклонѐние): 4 врѣмевѝ фо̀рми
    • Дво̀ен дубитатѝв (тро̀йно прѣизка̀зно наклонѐние): 2 врѣмевѝ фо̀рми
  
  
  • Трѝ (3) наклонѐния сѫ мо̀нотемпора̀лни - ѝмат са̀мо по една̀ фо̀рма с нѐопрѣдѣ̀лена врѣмева̀ идентифика̀ция.
    
    
    • Усло̀вно наклонѐние
    
    
    • Императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние, повелѝтелно наклонѐние)
    
    
    • Инфинитѝв (нѐопрѣдѣлѐно наклонѐние)


• ◄►  Наклонѐнието изразя̀ва отношѐнието на гово̀рещиът̌.
  
  
  • Мо̀же и да ука̀зва положѐнието на глаго̀лът̌ в строѐжът̌ на изрѣчѐнието.


• ►►  Упѫ̀тване за по̀лзване на до̀лнитѣ двѣ̀ та̀блици  (.. покажи го ..) 
• ▼▼  Упѫ̀тване за по̀лзване на до̀лнитѣ двѣ̀ та̀блици  (.. скрий го ..)
  
  
  • Това̀ сѫ правила̀ за оживѣ̋ване на та̀блицата.
  
  
  • За всѝчки глаго̀ли, имперфектѝвни и перфектѝвни: ако сигнату̀рата на глаго̀лът̌ е зада̀дена пра̀вилно, та̀блицата трѣ̋бва да пока̀зва спрежѐнието му корѐктно.
    
    
    • Мо̀ıѫ̨ да ме увѣдомя̀вате за забѣлѣ̋зани нерѐдности.
    • Мо̀же да ста̀ва ду̀ма за со̀фту̌ерен бъ̀г.
  
  
  • Вѝе мо̀жете да ука̀жете глаго̀л ..
    
    
    • илѝ като въведѐте осно̀вната му фо̀рма от клавиату̀рата,
    • илѝ като го посо̀читѣ између̀ пока̀занитѣ вариа̀нти.
    
    
    • Кога̀то въвеђате от клавиату̀рата, въвѐђайте i-ма̀ркерът̌ и посо̀чвайте аспѐктът̌.
    • Ако аспѐктът̌ илѝ i-ма̀ркерът̌ сѫ зада̀дени некорѐктно, резулта̀тът̌ мо̀же да е учу̀дващ.
    
    
    • За да се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли, от коѝто да мо̀жете да избѝрате, пъ̀рво изберѣ̀те гнѣ̋здо.
    
    
    • Ако въведѐте твъ̀рдѣ дъ̀лъг глаго̀л,
      напрѝмѣр противоконституционствува̀телствувам ,
      прѣгледността̀ на та̀блицата мо̀же да се загу̀би.
  
  
  • И тъ̀й като сме в раздѣ̀лът̌, в ко̀йто се разглѐђат лѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми по наклонѐния,
    
    
    • то̀ не сѐ пока̀зват нѐлѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми.
  
  
  • Глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми се пока̀зват в естѐствен правопѝс.
    
    
    • Но мо̀жете да изберѐте и дру̀г правопѝсен вариа̀нт,
    • включѝтелно и официа̀лниът̌ ОФ-правопѝс.
  
  
  • В на̀й-лѣ̋вата коло̀нка на та̀блицата ѝма буто̀ни -
    по едѝн на всѣ̀ки рѐд.
    
    
    • На всѣ̀ки такъ̀в буто̀н ѝма етикѐтче като означѐние на редъ̀т̌.
    
    
    • Двукра̀тно натѝскане на такъ̀в буто̀н ка̀ра редъ̀т̌ да се скрѝе и та̀блицата да се свѝе.
    
    
    • Отго̀рѣ на та̀зи на̀й-лѣ̋ва коло̀нка ѝма listbox, чрѣз о̀пциитѣ на ко̀йто мо̀же да се ука̀же коѝ редовѐ да се пока̀жѫ̨т.
    • С о̀пцията *** се пока̀зват всѝчки редовѐ.
  
  
  • На на̀й-до̀лниът̌ ред ѝма о̀ще срѣ̀дства за моделѝране на съдържа̀нието на та̀блицата.
    От дѣ̋сно на лѣ̋во:
    
    
    • В ко̀й ро̀д - мѫ̀ки, жѐнски, срѣ̀ден - да сѫ фо̀рмитѣ на прича̀стията и лѝчнитѣ мѣстоимѐния.
    
    
    • "Съ̀с" илѝ "бѐз" отрица̀ние.
    
    
    • "Съ̀с" илѝ "бѐз" лѝчни мѣстоимѐния в номинатѝв (аз, ти, .. , тѣ).
    
    
    • Сло̀вофо̀рмитѣ, коѝто ѝмат мѣ̋сто в по̀вече от една̀ клѣ̀тка, далѝ да се пока̀зват са̀мо в една̀ клѣ̀тка.
    
    
    • По число̀ и лицѐ: коѝ фо̀рми да се пока̀зват.
      
      
      • Checkboxes: «а̀з» «тѝ» «то̀» «нѝе» «вѝе» «тѣ̀»
      • Избра̀ното влѝза в сѝла при натѝскане на буто̀нът̌ «!».
    
    
    • Възстановя̀ване на "фабрѝчнитѣ настро̀йки" при пока̀зване на та̀блицата.
  
  
  • (.. скрий го упѫтването към таблицитѣ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Всѝчки лѝчни глаго̀лни фо̀рми: всѣ̋ко врѣ̀ме  (.. покажи ıѫ̨ таблицата ..) 
  • в отдѣ̀лен таблѝчен рѐд
• ▼▼  Всѝчки лѝчни глаго̀лни фо̀рми: всѣ̋ко врѣ̀ме  (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..)
  • в отдѣ̀лен таблѝчен рѐд
  
  
  • В до̀лната та̀блица:
    
    
    • 6-тѣ̀ му̀лтитемпора̀лни наклонѐния сѫ пока̀зани в коло̀ни, а
    • 3-тѣ̀ мо̀нотемпора̀лни наклонѐния - в редовѐ на̀й-отдо̀лу.
  
  
  • Enjoy! Χαίρετε!
  
  

  • Та̀блица на врѣмена̀та и наклонѐнията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли
    	Stenu	да ста̀нѫ̨ да заста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨ да приста̀нѫ̨ да дѣ̋нѫ̨ tt да вдѣ̋нѫ̨ tt да надѣ̋нѫ̨ tt да въ̀рнѫ̨ tt да отвъ̀рнѫ̨ tt да повъ̀рнѫ̨ tt да объ̀рнѫ̨ tt да прѣобъ̀рнѫ̨ tt да простѐнѫ̨ да загѝнѫ̨ да прѣгѫ̀рнѫ̨ tt да загѫ̀рнѫ̨ tt да загъ̀нѫ̨ tt да разгъ̀нѫ̨ tt да прѣгъ̀нѫ̨ tt да сгъ̀нѫ̨ tt да спъ̀нѫ̨ tt да прѣпъ̀нѫ̨ tt да разпъ̀нѫ̨ tt да опъ̀нѫ̨ tt да понѝкнѫ̨ да внѝкнѫ̨ да уга̀снѫ̨ да зага̀снѫ̨ да прѣбѫ̀днѫ̨ стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt
    	Snemu	да снѐмѫ̨ tt eec да отнѐмѫ̨ tt eec да наѐмѫ̨ tt eec да поѐмѫ̨ tt eec да прѣвзѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eecss да прокълнѫ̨̀ tt eec
    	Stoju	стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss да смѐлıѫ̨ t ieec
    	Beru	берѫ̨̀ t ea да изберѫ̨̀ t ea да разберѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea да изперѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass да призовѫ̨̀ t ea да назовѫ̨̀ t ea да отзовѫ̨̀ t ea тъкѫ̨̀ t ea да изтъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia да взѐмѫ̨ ea кълнѫ̨̀ tt eass
    	Bodu	бодѫ̨̀ t eo да прободѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo да прочетѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo да изпекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да изнесѫ̨̀ t eo да донесѫ̨̀ t eo да влѣ̋зѫ̨ eoj да излѣ̋зѫ̨ eoj да слѣ̋зѫ̨ eoj да рѣ̨кѫ̨̀ t eo да нарѣ̨кѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss да облѣкѫ̨̀ t eo да съблѣкѫ̨̀ t eo да заведѫ̨̀ t eo да въведѫ̨̀ t eo да доведѫ̨̀ t eo метѫ̨̀ t eo да изметѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo да протекѫ̨̀ eo [да] ѝдѫ̨ edsss да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy
    	Rezhu	рѣ̀жѫ̨ t да зарѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t да напѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t да почѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t да разрѣ̨̀шѫ̨ t да срѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t да забъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t да се размирѝшѫ̨ бѣлѣ̀жѫ̨ t i да забѣлѣ̀жѫ̨ t i да ка̀жѫ̨ t да нака̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek да залъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea да задрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea да сѝпıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea спıѫ̨̀ iass да приспıѫ̨̀ t ia да си доспıѫ̨̀ ia да се наспıѫ̨̀ ia да се успıѫ̨̀ ia
    	Am	ıа̀м t: да изıа̀м t, да се наıа̀м, да прѣıа̀м, да проıа̀м t, .. да да̀м t: да прода̀м t, да разда̀м t, да отда̀м t, да прѣда̀м t, да прида̀м t, да сда̀м t, ..
    	Ychu	ба̀вıѫ̨ t ii ба̀грıѫ̨ t ii бѣ̀лıѫ̨ t ii бла̀жѫ̨ t ii броıѫ̨̀ t ii ва̀дıѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii га̀зıѫ̨ t ii га̀лıѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii го̀нıѫ̨ t ii грѣшѫ̨̀ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii да̀вıѫ̨ t ii дѝрıѫ̨ t ii доста̀вıѫ̨ t ii доıѫ̨̀ t ii ѐжѫ̨ се ii жа̀лıѫ̨ t ii жѝлıѫ̨ t ii жу̀лıѫ̨ t ii жѐнıѫ̨ t ii да забра̀вıѫ̨ t ii завѝсıѫ̨ ii зу̀брıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii ка̀нıѫ̨ t ii ква̀сıѫ̨ t ii катѐрıѫ̨ t ii кла̀тıѫ̨ t ii кроıѫ̨̀ t ii да ку̀пıѫ̨ t ii ла̀зıѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii лю̀щıѫ̨ t ii ло̀чѫ̨ t ii мо̀лıѫ̨ t ii мѝслıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii мѣ̀сıѫ̨ t ii мѫ̀тıѫ̨ t ii мѫ̀чѫ̨ t ii но̀сıѫ̨ t ii поıѫ̨̀ t ii па̀зıѫ̨ t ii па̀лıѫ̨ t ii печѐлıѫ̨ t ii пѫ̀дıѫ̨ t ii пѫ̀лнıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да разрабо̀тıѫ̨ t ii ро̀вıѫ̨ t ii ръ̀сıѫ̨ t ii свѝрıѫ̨ t ii свѣ̀тıѫ̨ t ii спо̀рıѫ̨ t ii сѫ̀дıѫ̨ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii тѐглıѫ̨ t ii това̀рıѫ̨ t ii тѫ̀рсıѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii хва̀лıѫ̨ t ii хо̀дıѫ̨ t ii да хвъ̀рлıѫ̨ t ii хра̀нıѫ̨ t ii ху̀лıѫ̨ t ii цвѝлıѫ̨ t ii цѣ̀лıѫ̨ t ii цѣ̀пıѫ̨ t ii чѐрпıѫ̨ t ii чѝстıѫ̨ t ii чу̀пıѫ̨ t ii ша̀рıѫ̨ t ii ıа̀здıѫ̨ t ii да измѫ̀чѫ̨ t ii да построıѫ̨̀ t ii да прослѣдıѫ̨̀ t ii да нау̀чѫ̨ t ii да изу̀чѫ̨ t ii да проу̀чѫ̨ t ii да разу̀чѫ̨ t ii
    	Viju	вѝıѫ̨ tt да извѝıѫ̨ tt да навѝıѫ̨ tt да развѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да изпѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt да набѝıѫ̨ tt да разбѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt да прочу̀ıѫ̨ tt да се прочу̀ıѫ̨ плю̀ıѫ̨ tt игра̀ıѫ̨ t да поигра̀ıѫ̨ да изигра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t да пожела̀ıѫ̨ t живѣ̀ıѫ̨ t да поживѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t да остарѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess да повлия̀ıѫ̨ t
    	Laju	ла̀ıѫ̨ t да изла̀ıѫ̨ да пола̀ıѫ̨ да разла̀ıѫ̨ t уха̀ıѫ̨ благоуха̀ıѫ̨ ea ма̀ıѫ̨ се да се пома̀ıѫ̨ да ома̀ıѫ̨ t да зама̀ıѫ̨ t да сма̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ да поба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t да изва̀ıѫ̨ t ка̀ıѫ̨ се да ока̀ıѫ̨ t да се пока̀ıѫ̨ тра̀ıѫ̨ да изтра̀ıѫ̨ t да потра̀ıѫ̨ да си затра̀ıѫ̨
    	Znam	зна̀ıѫ̨ tt
    	Weak	ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t да поглѐдам t поглѐђам t вѝђам t завѝђам привѝђам се чу̀вам t дочу̀вам t слу̀шам t да послу̀шам t стра̀дам t па̀дам ста̀вам вдѝгам t повдѝгам t смѣ̀нıам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t стрѣ̀лıам t нама̀лıам t намаля̀вам t оцѣня̀вам t доба̀вıам t
    	Mogu	мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss
    	Idu	[да] ѝдѫ̨ edsss
    	Budu	да бѫ̀дѫ̨ ef да бѫ̀дѫ̨ ekf да прѣбѫ̀дѫ̨ ed
    	Sum	съм
    				Гнѣ̋здо:			-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
    Въведѣ̀те осно̀вната фо̀рма и i-ма̀ркерът̌ на глаго̀лът̌:							имперфектѝвен перфектѝвен
    Та̀блица на глаго̀лнитѣ врѣмена̀ и наклонѐния			[су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌		Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    	Надѣ̋сно: Наклонѐния (6) Надо̀лу: Врѣмена̀ (8)	Индикатѝв: изявѝтелно наклонѐние	Ренаратѝв: прѣизка̀зно наклонѐние	Конклузѝв: у̀мозаключѝтелно наклонѐние	Ренаратѝвен конклузѝв: прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно наклонѐние	Дубитатѝв: дво̀йно прѣизка̀зно наклонѐние	Дво̀ен дубитатѝв: тро̀йно прѣизка̀зно наклонѐние	Бро̀й фо̀рми по врѣмена̀
    --- *** 000 001 010 011 xxx 100 101 110 111 1** 0** Y11 Y01 Y00 Y**		I	J	K	L	M	N
    	Сега̀шно врѣ̀ме		[сѫ̀щото като имперфѐкт, J001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, K001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, L001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, M001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, N001]
    	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме (имперфѐкт)
    	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме (перфѐкт) (нарѝчано и ао̀рист)
    	Мѝнѫ̨ло прѣдварѝтелно врѣ̀ме (плу̀сквамперфѐкт)		[сѫ̀щото като перфѐкт в дубитатѝв, M010]	[сѫ̀щото като перфѐкт в ренаратѝвен конклузѝв, L010]	[нѣ̋ма]	[сѫ̀щото като перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв, N010]	[нѣ̋ма]
    	Мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (ао̀рист) (нарѝчано и перфѐкт)	[сѫ̀щото като перфѐкт в конклузѝв, K010]	[сѫ̀щото като перфѐкт в ренаратѝвен конклузѝв, L010]	[нѣ̋ма, или е сѫ̀щото като в ренаратѝв]	[нѣ̋ма]	[сѫ̀щото като перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв, N010]	[нѣ̋ма]
    	Бѫ̀деще врѣ̀ме		[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, J101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, K101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, L101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, M101]	[нѣ̋ма]
    	Бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото						[нѣ̋ма]
    	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме		[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, J111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, K111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, L111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, M111]	[нѣ̋ма]
    	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото						[нѣ̋ма]
    О̀бщ бро̀й фо̀рми по врѣмена̀ и наклонѐния
    	Усло̀вно наклонѐние							1
    	Императѝв: Заповѣ̀дно наклонѐние (Повелѝтелно наклонѐние)							1
    	Инфинитѝв: (Неопрѣдѣлѐно наклонѐние)							1
    а̀з   тѝ   то̀   нѝе   вѝе   тѣ̀        Бѐз дублѝрани клѣ̀тки Попъ̀лнени дублѝрани клѣ̀тки    Бѐз мѣстоимѐния в номинатѝв Съ̀с мѣстоимѐния в номинатѝв    Бѐз отрица̀ние Съ̀с отрица̀ние Отрица̀ние са̀мо с «не»    Мѫ̀жки ро̀д Жѐнски ро̀д Срѣ̀ден ро̀д

  
  
  • Та̀зи та̀блица е почтѝ сѫ̀щата, ка̀кто оконча̀телната та̀блица на глаго̀лнитѣ врѣмена̀.
    
    
    • Са̀мо сѫ доба̀вени трѝ рѐда за трѝтѣ мо̀нотемпора̀лни наклонѐния.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Всѝчки лѝчни глаго̀лни фо̀рми: всѣ̋ко наклонѐние  (.. покажи ıѫ̨ таблицата ..) 
  • в отдѣ̀лен таблѝчен рѐд
• ▼▼  Всѝчки лѝчни глаго̀лни фо̀рми: всѣ̋ко наклонѐние  (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..)
  • в отдѣ̀лен таблѝчен рѐд
  
  
  • Enjoy! Χαίρετε!
  
  

  • Та̀блица на наклонѐнията и врѣмена̀та на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли
    	Stenu	да ста̀нѫ̨ да заста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨ да приста̀нѫ̨ да дѣ̋нѫ̨ tt да вдѣ̋нѫ̨ tt да надѣ̋нѫ̨ tt да въ̀рнѫ̨ tt да отвъ̀рнѫ̨ tt да повъ̀рнѫ̨ tt да объ̀рнѫ̨ tt да прѣобъ̀рнѫ̨ tt да простѐнѫ̨ да загѝнѫ̨ да прѣгѫ̀рнѫ̨ tt да загѫ̀рнѫ̨ tt да загъ̀нѫ̨ tt да разгъ̀нѫ̨ tt да прѣгъ̀нѫ̨ tt да сгъ̀нѫ̨ tt да спъ̀нѫ̨ tt да прѣпъ̀нѫ̨ tt да разпъ̀нѫ̨ tt да опъ̀нѫ̨ tt да понѝкнѫ̨ да внѝкнѫ̨ да уга̀снѫ̨ да зага̀снѫ̨ да прѣбѫ̀днѫ̨ стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt
    	Snemu	да снѐмѫ̨ tt eec да отнѐмѫ̨ tt eec да наѐмѫ̨ tt eec да поѐмѫ̨ tt eec да прѣвзѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eecss да прокълнѫ̨̀ tt eec
    	Stoju	стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss да смѐлıѫ̨ t ieec
    	Beru	берѫ̨̀ t ea да изберѫ̨̀ t ea да разберѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea да изперѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass да призовѫ̨̀ t ea да назовѫ̨̀ t ea да отзовѫ̨̀ t ea тъкѫ̨̀ t ea да изтъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia да взѐмѫ̨ ea кълнѫ̨̀ tt eass
    	Bodu	бодѫ̨̀ t eo да прободѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo да прочетѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo да изпекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да изнесѫ̨̀ t eo да донесѫ̨̀ t eo да влѣ̋зѫ̨ eoj да излѣ̋зѫ̨ eoj да слѣ̋зѫ̨ eoj да рѣ̨кѫ̨̀ t eo да нарѣ̨кѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss да облѣкѫ̨̀ t eo да съблѣкѫ̨̀ t eo да заведѫ̨̀ t eo да въведѫ̨̀ t eo да доведѫ̨̀ t eo метѫ̨̀ t eo да изметѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo да протекѫ̨̀ eo [да] ѝдѫ̨ edsss да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy
    	Rezhu	рѣ̀жѫ̨ t да зарѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t да напѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t да почѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t да разрѣ̨̀шѫ̨ t да срѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t да забъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t да се размирѝшѫ̨ бѣлѣ̀жѫ̨ t i да забѣлѣ̀жѫ̨ t i да ка̀жѫ̨ t да нака̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek да залъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea да задрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea да сѝпıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea спıѫ̨̀ iass да приспıѫ̨̀ t ia да си доспıѫ̨̀ ia да се наспıѫ̨̀ ia да се успıѫ̨̀ ia
    	Am	ıа̀м t: да изıа̀м t, да се наıа̀м, да прѣıа̀м, да проıа̀м t, .. да да̀м t: да прода̀м t, да разда̀м t, да отда̀м t, да прѣда̀м t, да прида̀м t, да сда̀м t, ..
    	Ychu	ба̀вıѫ̨ t ii ба̀грıѫ̨ t ii бѣ̀лıѫ̨ t ii бла̀жѫ̨ t ii броıѫ̨̀ t ii ва̀дıѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii га̀зıѫ̨ t ii га̀лıѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii го̀нıѫ̨ t ii грѣшѫ̨̀ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii да̀вıѫ̨ t ii дѝрıѫ̨ t ii доста̀вıѫ̨ t ii доıѫ̨̀ t ii ѐжѫ̨ се ii жа̀лıѫ̨ t ii жѝлıѫ̨ t ii жу̀лıѫ̨ t ii жѐнıѫ̨ t ii да забра̀вıѫ̨ t ii завѝсıѫ̨ ii зу̀брıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii ка̀нıѫ̨ t ii ква̀сıѫ̨ t ii катѐрıѫ̨ t ii кла̀тıѫ̨ t ii кроıѫ̨̀ t ii да ку̀пıѫ̨ t ii ла̀зıѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii лю̀щıѫ̨ t ii ло̀чѫ̨ t ii мо̀лıѫ̨ t ii мѝслıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii мѣ̀сıѫ̨ t ii мѫ̀тıѫ̨ t ii мѫ̀чѫ̨ t ii но̀сıѫ̨ t ii поıѫ̨̀ t ii па̀зıѫ̨ t ii па̀лıѫ̨ t ii печѐлıѫ̨ t ii пѫ̀дıѫ̨ t ii пѫ̀лнıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да разрабо̀тıѫ̨ t ii ро̀вıѫ̨ t ii ръ̀сıѫ̨ t ii свѝрıѫ̨ t ii свѣ̀тıѫ̨ t ii спо̀рıѫ̨ t ii сѫ̀дıѫ̨ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii тѐглıѫ̨ t ii това̀рıѫ̨ t ii тѫ̀рсıѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii хва̀лıѫ̨ t ii хо̀дıѫ̨ t ii да хвъ̀рлıѫ̨ t ii хра̀нıѫ̨ t ii ху̀лıѫ̨ t ii цвѝлıѫ̨ t ii цѣ̀лıѫ̨ t ii цѣ̀пıѫ̨ t ii чѐрпıѫ̨ t ii чѝстıѫ̨ t ii чу̀пıѫ̨ t ii ша̀рıѫ̨ t ii ıа̀здıѫ̨ t ii да измѫ̀чѫ̨ t ii да построıѫ̨̀ t ii да прослѣдıѫ̨̀ t ii да нау̀чѫ̨ t ii да изу̀чѫ̨ t ii да проу̀чѫ̨ t ii да разу̀чѫ̨ t ii
    	Viju	вѝıѫ̨ tt да извѝıѫ̨ tt да навѝıѫ̨ tt да развѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да изпѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt да набѝıѫ̨ tt да разбѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt да прочу̀ıѫ̨ tt да се прочу̀ıѫ̨ плю̀ıѫ̨ tt игра̀ıѫ̨ t да поигра̀ıѫ̨ да изигра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t да пожела̀ıѫ̨ t живѣ̀ıѫ̨ t да поживѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t да остарѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess да повлия̀ıѫ̨ t
    	Laju	ла̀ıѫ̨ t да изла̀ıѫ̨ да пола̀ıѫ̨ да разла̀ıѫ̨ t уха̀ıѫ̨ благоуха̀ıѫ̨ ea ма̀ıѫ̨ се да се пома̀ıѫ̨ да ома̀ıѫ̨ t да зама̀ıѫ̨ t да сма̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ да поба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t да изва̀ıѫ̨ t ка̀ıѫ̨ се да ока̀ıѫ̨ t да се пока̀ıѫ̨ тра̀ıѫ̨ да изтра̀ıѫ̨ t да потра̀ıѫ̨ да си затра̀ıѫ̨
    	Znam	зна̀ıѫ̨ tt
    	Weak	ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t да поглѐдам t поглѐђам t вѝђам t завѝђам привѝђам се чу̀вам t дочу̀вам t слу̀шам t да послу̀шам t стра̀дам t па̀дам ста̀вам вдѝгам t повдѝгам t смѣ̀нıам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t стрѣ̀лıам t нама̀лıам t намаля̀вам t оцѣня̀вам t доба̀вıам t
    	Mogu	мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss
    	Idu	[да] ѝдѫ̨ edsss
    	Budu	да бѫ̀дѫ̨ ef да бѫ̀дѫ̨ ekf да прѣбѫ̀дѫ̨ ed
    	Sum	съм
    						Гнѣ̋здо:			-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
    Въведѣ̀те осно̀вната фо̀рма и i-ма̀ркерът̌ на глаго̀лът̌:									имперфектѝвен перфектѝвен
    Та̀блица на глаго̀лнитѣ наклонѐния и врѣмена̀			[су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌			Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:			естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    	Надѣ̋сно: Врѣмена̀ (8) Надо̀лу: Наклонѐния (9)	Сега̀шно врѣ̀ме	Имперфѐкт: мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме	Перфѐкт: мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме	Плу̀сквамперфѐкт: мѝнѫ̨ло прѣдварѝтелно врѣ̀ме	Бѫ̀деще врѣ̀ме	Бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото	Бро̀й фо̀рми по наклонѐния
    --- *** Y-I Y-J Y-K Y-L Y-M Y-N Y11 Y01 Y00		000	001	010	011	100	101	110	111
    	Индикатѝв: изявѝтелно наклонѐние
    	Ренаратѝв: прѣизка̀зно наклонѐние
    	Конклузѝв: у̀мозаключѝтелно наклонѐние
    	Ренаратѝвен конклузѝв: прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно наклонѐние				[нѣ̋ма]
    	Дубитатѝв: дво̀йно прѣизка̀зно наклонѐние				[сѫ̀щото като перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв, Y-N-010]
    	Дво̀ен дубитатѝв: тро̀йно прѣизка̀зно наклонѐние				[нѣ̋ма]	[нѣ̋ма]
    	Усло̀вно наклонѐние									1
    	Императѝв: Заповѣ̀дно наклонѐние (Повелѝтелно наклонѐние)									1
    	Инфинитѝв: (Неопрѣдѣлѐно наклонѐние)									1
    а̀з   тѝ   то̀   нѝе   вѝе   тѣ̀        Бѐз дублѝрани клѣ̀тки Попъ̀лнени дублѝрани клѣ̀тки    Бѐз мѣстоимѐния в номинатѝв Съ̀с мѣстоимѐния в номинатѝв    Бѐз отрица̀ние Съ̀с отрица̀ние Отрица̀ние са̀мо с «не»    Мѫ̀жки ро̀д Жѐнски ро̀д Срѣ̀ден ро̀д

  
  
  • Клѣ̀ткитѣ Y-J:011 и Y-M:010 съдъ̀ржат идентѝчни фо̀рми.
  • Клѣ̀ткитѣ Y-K:011 и Y-L:010 съдъ̀ржат идентѝчни фо̀рми. (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..) 


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ наклонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Индикатив и евиденциалност  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Индикатив и евиденциалност  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
(.. покажи в близост редът̌ за индикативът̌ в таблицата по-горѣ ..) (.. възстанови таблицата и скритото заради неıѫ̨ ..)

• ◄► Та̀блицата на глаго̀лнитѣ наклонѐния,
  • свѝта до редъ̀т̌ си за индикатѝвът̌,
  • мо̀же да се пока̀же в блѝзост.
  
  
  • Ако го̀рѣ в та̀блицата изберѐте гнѣ̋здо, ще се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли от избра̀ното гнѣ̋здо, спрежѐнието на коѝто ще мо̀жете да тѐствате.


• ◄► В дру̀гитѣ езѝци под ша̀пката на индикатѝвът̌
  • (под ша̀пката на изявѝтелното наклонѐние)
  • се класифицѝрат врѣмевѝ глаго̀лни фо̀рми, коѝто нѣ̋мат осо̀бена специализа̀ция.
  
  
  • В бъ̀лгарскиът̌ езѝк това̀ важѝ за всѝчки врѣмена̀ бѐз имперфѐктът̌ и перфѐктът̌.
  
  
  • Наслѣдѐнитѣ от славя̀нщината синтетѝчни (про̀сти) фо̀рми на имперфѐктът̌ и перфѐктът̌ се класифицѝрат в индикатѝв, ѝменно ..
    
    
    • защо̀то сѫ ста̀ри - наслѣдѐни сѫ от ста̀ро-славя̀нски, и
    • защо̀то сѫ про̀сти (синтетѝчни).


• ◄► В бъ̀лгарскиът̌ езѝк:
  
  
  • Индикатѝвът̌ (изявѝтелното наклонѐние) е едѝнственото између̀ деветтѣ̀ глаго̀лни наклонѐния, коѐто ѝма фо̀рми за всѝчкитѣ о̀сем глаго̀лни врѣмена̀, ка̀кто тѣ̀ сѫ опѝсани в раздѣ̀лът̌ за врѣмена̀та.
  
  
  • Између̀ всѝчкитѣ про̀сти (синтетѝчни) глаго̀лни сло̀вофо̀рми, коѝто сѫ едина̀десет разновѝдности и сѫ изредѐни в та̀блицата по та̀зи прѣпра̀тка, пѐт сѫ лѝчни (финѝтни).
    
    
    • От тѣ̋х, двѣ̀ фо̀рми се класифицѝрат като отдѣ̀лни наклонѐния: императѝв и инфинитѝв, и
    • трѝ фо̀рми сѫ в индикатѝв (в изявѝтелно наклонѐние): сега̀шно врѣ̀ме, имперфѐкт и перфѐкт.
  
  
  • Индикатѝвнитѣ фо̀рми на имперфѐктът̌ и перфѐктът̌ (на мѝнѫ̨лото нѐсвъ̀ршено и мѝнѫ̨лото свъ̀ршено врѣ̀ме) задължѝтелно изразя̀ват евиденциа̀лност - свидѣ̀телско отношѐние.
  
  
  • Ако гово̀рещиът̌ употрѣбѝ индикатѝвна фо̀рма на имперфѐкт илѝ перфѐкт, бѐз да е свидѣ̀тел, зна̀чи то̀й лъже, дорѝ само̀то свѣ̀дение да е ѝстина.
  
  
  • За оста̀нѫ̨литѣ шѐст врѣмена̀, включѝтелно за сега̀шно врѣ̀ме, нѣ̋ма стро̀го изѝскване за евиденциа̀лност при индикатѝвнитѣ им фо̀рми.
  
  
  • Ако гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел и се нала̀га употрѣ̀ба на имперфѐкт или перфѐкт, то̀ той не бѝва да изпо̀лзва индикатѝв, а трѣ̋бва да изберѐ дру̀го наклонѐние - ренаратѝв (прѣизка̀зно) или конклузѝв (у̀мозаключѝтелно).


• ►►  Прѝмери  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼  Прѝмери  (.. скрий ги ..)
  
  
  • Лу̀д изя̀ђа цѣ̋ла тава̀ ба̀ница, ако ѝма нѣ̋кой по̀-лу̀д да му дадѐ.
  • Индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме, неу̌тра̀лно спря̀мо евиденциалността̀.
  
  
  • Лу̀д изя̀де цѣ̋ла тава̀ ба̀ница, защо̀то едѝн по̀-лу̀д му да̀де.
  • Индикатѝвен перфѐкт - гово̀рещиът̌ е свидѣ̀тел на я̀денето на ба̀ницата.
  
  
  • Лу̀д изя̀л цѣ̋ла тава̀ ба̀ница, защо̀то едѝн по̀-лу̀д му да̀л.
  • Ренаратѝвен (прѣизказен) перфѐкт - гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел.
  
  
  • Вървѝ си Червѐната ша̀пчица по го̀рската пѫтѐчка и срѣ̀ща вълкъ̀т̌.
  • Индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме, неу̌тра̀лно спря̀мо евиденциалността̀.
  
  
  • Вървѣ̀ше си Червѐната ша̀пчица по го̀рската пѫтѐчка и срѣ̀щнѫ̨ вълкъ̀т̌.
  • Индикатѝвни имперфѐкт и перфѐкт - невъзмо̀жни бѐз гово̀рещиът̌ да е свидѣ̀тел.
  
  
  • Вървѣ̋ла си Червѐната ша̀пчица по го̀рската пѫтѐчка и срѣ̀щнѫ̨ла вълкъ̀т̌.
  • Ренаратѝвни (прѣизказни) имперфѐкт и перфѐкт - гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел.
  
  
  • Тя̀ напѝса писмо̀. Видѣ̋х ıѫ̨, че го напѝса.
  • Индикатѝвен перфѐкт - гово̀рещиът̌ е свидѣ̀тел.
  
  
  • Тя̀ напѝсала писмо̀. Сама̀та тя̀ ми ка̀за.
  • Ренаратѝвен перфѐкт - гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел, а прѣда̀ва чу̀ђи ду̀ми.
  
  
  • Тя̀ е напѝсала писмо̀. Ѐто го писмо̀то.
  • Конклузѝвен перфѐкт - гово̀рещиът̌ са̀м си е напра̀вил ѝзводът̌ въз осно̀ва на резулта̀тът̌ - налѝчното писмо̀.
  
  
  • (.. скрий ги примѣритѣ ..) 


• ◄► Ако гово̀рещиът̌ е свидѣ̀тел, то̀ то̀й
  • трѣ̋бва да употрѣбѝ индикатѝв (изявѝтелно наклонѐние),
  • а нѐ ренаратѝв.
  
  
  • "Обра̀тното" твърдѐние е вѣ̋рно са̀мо за имперфѐктът̌ и перфѐктът̌:
  • Индикатѝвен перфѐкт или индикатѝвен имперфѐкт мо̀гѫ̨т да бѫ̀дѫ̨т употрѣбѐни са̀мо от свидѣ̀тел.


• ◄►  (.. скрий го индикативът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ наклонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Конклузив: умозаключително наклонение  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Конклузив: умозаключително наклонение  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
(.. покажи ıѫ̨ таблицата в близост, свита до редоветѣ за конклузивът̌ ..) (.. възстанови таблицата и скритото заради неıѫ̨ ..)

• ◄► Та̀блицата на глаго̀лнитѣ наклонѐния,
  • свѝта до редовѐтѣ си за конклузѝвът̌,
  • мо̀же да се пока̀же в блѝзост.
  
  
  • Ако го̀рѣ в та̀блицата изберѐте гнѣ̋здо, ще се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли от избра̀ното гнѣ̋здо, спрежѐнието на коѝто ще мо̀жете да тѐствате.


• ◄► Конклузѝвът̌ (у̀мозаключѝтелното наклонѐние)
  • е рѣшѐнието на ка̀зусът̌ с мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме.
  
  
  • Мо̀жете да се въ̀рнете да прочетѐте за то̀зи ка̀зус.


• ◄► Конклузѝвът̌ (у̀мозаключѝтелното наклонѐние)
  • се употрѣбя̀ва, кога̀то гово̀рещия̀т не ѐ свидѣтел,
    а си пра̀ви ѝзвод въз осно̀ва на резулта̀т
    или въз осно̀ва на нѣ̋какъв дру̀г до̀вод.
  
  
  • За слу̀чаıът̌, кога̀то дру̀гия̀т до̀вод е ка̀заното от дру̀гиго, на̀шиът̌ езѝк е развѝл дру̀го наклонѐние.
  • Нѐ у̀мозаключѝтелно, а прѣизка̀зно.
  • Нѐ конклузѝв, а ренаратѝв.
  • За ренаратѝвът̌ - в слѣ̀дващиът̌ по̀драздѣ̀л.


• ◄► В та̀блицата на всѝчки лѝчни глаго̀лни фо̀рми,
  • подредѐни по наклонѐния, засега̀
    обърнѣ̀те внима̀ние са̀мо на редъ̀т̌ за
    конклузѝвът̌ (у̀мозаключѝтелното наклонѐние).


• ►►  Врѣмевѝ фо̀рми на конклузѝвът̌  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼  Конклузѝвът̌ (у̀мозаключѝтелното наклонѐние)  (.. скрий ..)
  • ѝма пѐт врѣмевѝ фо̀рми, всѝчкитѣ аналитѝчни:
  
  

  • Индикатѝвната фо̀рма	Глаго̀лното врѣ̀ме	Конклузѝвната фо̀рма	Забѣлѣ̀жка
    пѝсах	Перфѐкт {010} (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме)	пѝсал съм	Та̀зи врѣмева̀ глаго̀лна фо̀рма е славя̀нско наслѣ̀дство. Едно̀ врѣ̀ме в бъ̀лгарскитѣ учѝлища тя̀ се у̀чѣше като мѝнѫ̨ло неопрѣдѣлѐно врѣ̀ме. В това̀ изложѐние ӥ е намѣ̀рено дру̀го мѣ̋сто - това̀ мѣ̋сто: конклузѝвен перфѐкт.
    пѝса		пѝсал си
    пѝса		пѝсал е
    пѝсахме		пѝсали сме
    пѝсахте		пѝсали сте
    пѝсахѫ̨		пѝсали сѫ
    пѝшѣх	Имперфѐкт {001} (мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме)	пѝшѣл съм	Обслу̀жва и сега̀шно врѣ̀ме {001}. Налѝчието на та̀зи фо̀рма се дължѝ на това̀, че езѝкът̌ ни, докато е развѝвал ренаративът̌, си е разрабо̀тил имперфѐктното ѐлово прича̀стие (пѝшѣл е). При сла̀битѣ глаго̀ли и при нѣ̋кои сѝлни глаго̀ли имперфѐктното ѐлово прича̀стие съвпа̀да с перфѐктното, и при тѣ̋х конклузѝвниът̌ перфѐкт и конклузѝвниът̌ имперфѐкт съвпа̀дат.
    пѝшѣше		пѝшѣл си
    пѝшѣше		пѝшѣл е
    пѝшѣхме		пѝшѣли сме
    пѝшѣхте		пѝшѣли сте
    пѝшѣхѫ̨		пѝшѣли сѫ
    пѝсал бѣ̋х	Плу̀сквамперфѐкт {011} (мѝнѫ̨ло прѣдварѝтелно врѣ̀ме)	пѝсал съм бѝл	На фо̀рмитѣ пѝшѣл съм бѝл пѝшѣл е бѝл пѝшѣли сѫ билѝ (с имперфѐктно ѐлово прича̀стие вмѣсто с перфѐктно) не ѝм се намѝра мѣ̋сто в класифика̀цията. Пъ̀к и е съмнѝтелно далѝ ѝмат смѝсъл.
    пѝсал бѣ̀[ше]		пѝсал си бѝл
    пѝсал бѣ̀[ше]		пѝсал е бѝл
    пѝсали бѣ̋хме		пѝсали сме билѝ
    пѝсали бѣ̋хте		пѝсали сте билѝ
    пѝсали бѣ̋хѫ̨		пѝсали сѫ билѝ
    щѣ̋х да пѝшѫ̨	Бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото {101}	щѣ̋л съм да пѝшѫ̨	Обслу̀жва и бѫ̀деще врѣ̀ме {100}. В индикатѝвната фо̀рма на то̀зи рѐд за бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото спомага̀телниът̌ глаго̀л щѫ̨̀ t ejjqs qq е в имперфѐкт. А в конклузѝвната фо̀рма то̀й е в конклузѝвен имперфѐкт.
    щѣ̀ше да пѝшеш		щѣ̋л си да пѝшеш
    щѣ̀ше да пѝше		щѣ̋л е да пѝше
    щѣ̋хме да пѝшем[е]		щѣ̀ли сме да пѝшем[е]
    щѣ̋хте да пѝшете		щѣ̀ли сте да пѝшете
    щѣ̋хѫ̨ да пѝшѫ̨т		щѣ̀ли сѫ да пѝшѫ̨т
    щѣ̋х да съм пѝсал	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото {111}	щѣ̋л съм да съм пѝсал	Обслу̀жва и бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме {110}. В индикатѝвната фо̀рма на то̀зи рѐд за бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото спомага̀телниът̌ глаго̀л щѫ̨̀ t ejjqs qq е в имперфѐкт. А в конклузѝвната фо̀рма то̀й е в конклузѝвен имперфѐкт. Ако на то̀зи рѐд перфѐктното ѐлово прича̀стие пѝсал се замѣни с имперфѐктното ѐлово прича̀стие пѝшѣл, ще се полу̀чѫ̨т аналитѝчни глаго̀лни фо̀рми, на коѝто в това̀ изложѐние не ѝм е намѣ̀рено мѣ̋сто в класифика̀цията. Пъ̀к и е съмнѝтелно далѝ ѝмат смѝсъл.
    щѣ̀ше да си пѝсал		щѣ̋л си да си пѝсал
    щѣ̀ше да е пѝсал		щѣ̋л е да е пѝсал
    щѣ̋хме да сме пѝсали		щѣ̀ли сме да сме пѝсали
    щѣ̋хте да сте пѝсали		щѣ̀ли сте да сте пѝсали
    щѣ̋хѫ̨ да сѫ пѝсали		щѣ̀ли сѫ да сѫ пѝсали

  • (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..)


• ►►  [Legacy] Доко̀лко конклузѝвът̌ е славя̀нско наслѣ̀дство  (.. покажи ..) 
• ▼▼  [Legacy] Доко̀лко конклузѝвът̌ е славя̀нско наслѣ̀дство  (.. скрий ..)
  
  
  • При глаго̀литѣ в ста̀ро-славя̀нскиът̌ езѝк е ѝмало излѝшество, защо̀то:
    
    
    • хѐм ѝма имперфектѝвен и перфектѝвен аспѐкт (нѐсвъ̀ршен и свъ̀ршен вѝд),
    • хѐм ѝма врѣмена̀ имперфѐкт и перфѐкт (мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено и мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме).
  
  
  • Освѣ̀н това̀, в ста̀ро-славя̀нски е ѝмало и дру̀го мѝнѫ̨ло врѣ̀ме - ао̀рист (мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме).
  
  
  • Но̀во-славя̀нскитѣ езѝци (славя̀нскитѣ езѝци бѐз балка̀но-славя̀нскиът̌ - бѐз бъ̀лгарскиът̌), сѫ се отърва̀ли от излѝшеството, като от го̀рнитѣ трѝ мѝнѫ̨ли врѣмена̀ сѫ запа̀зили са̀мо ао̀ристът̌, употрѣбя̀ван ка̀кто с перфектѝвни, така и с имперфектѝвни глаго̀ли.
  
  
  • Балка̀но-славя̀нскиът̌ (на̀шиът̌) езѝк е впрѣ̀гнѫ̨л това̀ излѝшество да му въ̀рши ра̀бота, да е полѐзно.
    
    
    • Ао̀ристът̌ се изпо̀лзвал, кога̀то гово̀рещиът̌ сѫ̀ди за дѣ̀йствието по резулта̀тът̌ от нѐго, бѐз да е свидѣтел.
    
    
    • Ка̀кто и в дру̀гитѣ славя̀нски езѝци, обхва̀тът̌ на ао̀ристът̌ се поразширѝл, а обхва̀тът̌ на имперфѐктът̌ и на перфѐктът̌ се свѝл.
    
    
    • Намѣ̀сил се и ту̀рскиът̌ езѝк с импѐрското си влия̀ние.
    
    
    • Обхва̀тът̌ на имперфѐктът̌ и на перфѐктът̌ се свѝл до слу̀чаитѣ на евиденциа̀лност.
    
    
    • За да мо̀же да се изразя̀ва ренаратѝвен (прѣизка̀зен) перфѐкт, езѝкът̌ ни развѝл имперфѐктното ѐлово прича̀стие.
    
    
    • Така̀ от ста̀риът̌ славя̀нски ао̀рист се полу̀чили двѣ фо̀рми:
      
      
      • ао̀рист с перфѐктно ѐлово прича̀стие - класифицѝран като конклузѝвен перфѐкт в това̀ изложѐние, и
      • ао̀рист с имперфѐктно ѐлово прича̀стие - класифицѝран като конклузѝвен имперфѐкт.
    
    
    • Тѣ̀зи двѣ̀ врѣмевѝ фо̀рми да̀ват основа̀ние в бъ̀лгарскиът̌ езѝк да се обособѝ отдѣ̀лно у̀мозаключѝтелно наклонѐние - конклузѝв.
  
  
  • (.. скрий го конклузивът̌ като славянско наслѣдство ..)


• ◄►  (.. скрий го конклузивът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ наклонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Ренаратив: прѣизказни наклонения  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Ренаратив: прѣизказни наклонения  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
(.. покажи ıѫ̨ таблицата в близост, свита до редоветѣ за ренаративът̌ ..) (.. възстанови таблицата и скритото заради неıѫ̨ ..)

• ◄► Та̀блицата на глаго̀лнитѣ наклонѐния,
  • свѝта до редовѐтѣ си за ренаратѝвът̌,
  • мо̀же да се пока̀же в блѝзост.
  
  
  • Ако го̀рѣ в та̀блицата изберѐте гнѣ̋здо, ще се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли от избра̀ното гнѣ̋здо, спрежѐнието на коѝто ще мо̀жете да тѐствате.


• ◄► Вѫ̀трѣ в котѐлът̌ на Balkansprachbund-ът̌
  • под влия̀ние откъм ту̀рскиът̌ езѝк
    на̀шиът̌ балка̀но-славянски (бъ̀лгарски) езѝк
    е развѝл прѣизка̀зно наклонѐние (ренаратѝв).
    
    
    • По̀вече за това̀ - в публика̀цията ми за Balkansprachbund-ът̌.  (.. покажи там ..)


• ◄► В прѣдѝшниът̌ раздѣ̀л на то̀зи тракта̀т,
  • къдѣ̀то лѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми
    се разглѐђат по врѣмена̀, се пра̀ви
    и съпоста̀вка на ренаратѝвът̌ и индикатѝвът̌
  
  
  • Мо̀жете да отѝдете да го прочетѐте. (.. цъкнѣте първо тука  .. а послѣ тука ..) 


• ◄► Ренаратѝвът̌ се употрѣбя̀ва за
  • прѣразка̀зване на чу̀тото от дру̀гиго.
  
  
  • Чрѣз ренаратѝв се прѣизка̀зва чу̀ђа рѣ̀ч, а нѐ "мѝнѫ̨ли събѝтия".
  
  
  • Изпо̀лзването на ренаратѝвът̌ се нала̀га, понѐже в бъ̀лгарскиът̌ езѝк индикатѝвниът̌ имперфѐкт и индикатѝвниът̌ перфѐкт сѫ натова̀рени с евиденциа̀лност.


• ◄► Прѣизка̀зването мо̀же да се прило̀жи към
  • конклузѝвът̌ (към у̀мозаключѝтелното наклонѐние).
  
  
  • Така̀ се получа̀ва дру̀го наклонѐние: ренаратѝвниът̌ конклузѝв (прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелното наклонѐние).


• ◄► Прѣизка̀зването мо̀же ..
  • да се повто̀ри:
    • Получа̀ва се дво̀ен ренаратѝв, нарѣ̀чен дубитатѝв,
  • и дорѝ да се потрѐти:
    • Получа̀ва се тро̀ен ренаратѝв илѝ дво̀ен дубитатѝв,


• ►►  Прѝмѣри  (.. покажи ги примѣритѣ ..)  (.. скрий го ренаративът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Прѝмѣри  (.. скрий ги примѣритѣ ..)  (.. скрий го ренаративът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Повторѐние на прѝмеритѣ от по̀драздѣ̀лът̌ за индикатѝвът̌ и евиденциалността̀.
    
    
    • Лу̀д изя̀ђа цѣ̋ла тава̀ ба̀ница, ако ѝма нѣ̋кой по̀-лу̀д да му дадѐ.
    • Индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме, неу̌тра̀лно спря̀мо евиденциалността̀.
    
    
    • Лу̀д изя̀де цѣ̋ла тава̀ ба̀ница, защо̀то едѝн по̀-лу̀д му да̀де.
    • Индикатѝвен перфѐкт - гово̀рещиът̌ е свидѣ̀тел на я̀денето на ба̀ницата.
    
    
    • Лу̀д изя̀л цѣ̋ла тава̀ ба̀ница, защо̀то едѝн по̀-лу̀д му да̀л.
    • Ренаратѝвен (прѣизказен) перфѐкт - гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел.
    
    
    • Вървѝ си Червѐната ша̀пчица по го̀рската пѫтѐчка и срѣ̀ща вълкъ̀т̌.
    • Индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме, неу̌тра̀лно спря̀мо евиденциалността̀.
    
    
    • Вървѣ̀ше си Червѐната ша̀пчица по го̀рската пѫтѐчка и срѣ̀щнѫ̨ вълкъ̀т̌.
    • Индикатѝвни имперфѐкт и перфѐкт - невъзмо̀жни бѐз гово̀рещиът̌ да е свидѣ̀тел.
    
    
    • Вървѣ̋ла си Червѐната ша̀пчица по го̀рската пѫтѐчка и срѣ̀щнѫ̨ла вълкъ̀т̌.
    • Ренаратѝвни (прѣизказни) имперфѐкт и перфѐкт - гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел.
    
    
    • Тя̀ напѝса писмо̀. Видѣ̋х ıѫ̨, че го напѝса.
    • Индикатѝвен перфѐкт - гово̀рещиът̌ е свидѣ̀тел.
    
    
    • Тя̀ напѝсала писмо̀. Сама̀та тя̀ ми ка̀за.
    • Ренаратѝвен перфѐкт - гово̀рещиът̌ не ѐ свидѣ̀тел, а прѣда̀ва чу̀ђи ду̀ми.
    
    
    • Тя̀ е напѝсала писмо̀. Ѐто го писмо̀то.
    • Конклузѝвен перфѐкт - гово̀рещиът̌ са̀м си е напра̀вил ѝзводът̌ въз осно̀ва на резулта̀тът̌ - налѝчното писмо̀.
  
  
  • Телефо̀нен ра̀зговор с Vancouver. (.. покажи при коментаритѣ ..)
    
    
    • Прѝмѣр за прѣизка̀зване на сега̀шно и на бѫ̀деще врѣ̀ме.

      Ба̀бата гово̀ри по телефо̀нът̌ с дъщеря̀ си, коя̀то от десетилѣ̀тия живѣ̀е в кана̀дскиът̌ гра̀д Vancouver.
      Дѣ̋дото вѐче е "сда̀л бага̀жът̌" - недочу̀ва, пъ̀к и с акъ̀лът̌ не е съвсѣ̀м нарѐд.
      
      Дѣ̋дото ломо̀ти: - Пѝтай какво̀ е та̀м врѣ̀мето.
      
      Ба̀бата по телефо̀нът̌: - Какво̀ е врѣ̀мето при ва̀с?
      
      Дъщеря̀та:
      

      Calm down, kids. I'm speaking to granny!
      Валѝ от нѣ̋колко дѐна наса̀м и нѣ̋ма да спрѐ до недѣ̀ля.

      Дѣ̋дото ломо̀ти: - Ка̀за ли какво̀ е та̀м врѣ̀мето?
      
      Ба̀бата на дѣ̋дото: - Валѣ̋ло. До недѣ̀ля нѣ̋мало да спрѐ.

    • Ана̀лиз:
      
      
      • Дъщеря̀та употрѣбя̀ва сега̀шно врѣ̀ме ("валѝ") и бѫ̀деще врѣ̀ме ("нѣ̋ма да спрѐ").
      
      
      • Ба̀бата изпо̀лзва пра̀вилнитѣ фо̀рми, за да прѣизка̀же ду̀митѣ на дъщеря̀ си:
        "валѣ̋ло" (сега̀шно врѣме в ренаратѝв) и "нѣ̋мало да спрѐ" (бѫ̀деще врѣ̀ме в ренаратѝв).
  
  
  • (.. скрий ги примѣритѣ ..) (.. скрий го ренаративът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


• ►►  Врѣмевѝ фо̀рми на прѣизка̀знитѣ наклонѐния  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼  Врѣмевѝ фо̀рми на прѣизка̀знитѣ наклонѐния  (.. скрий ги ..)
  • 
    
    • Обикновѐното прѣизка̀зно наклонѐние - ренаратѝвът̌ - ѝма пѐт врѣмевѝ фо̀рми, ко̀лкото и конклузѝвът̌.
    • Па̀к то̀лкова - пѐт врѣмевѝ фо̀рми - ѝма и дубитатѝвът̌ - дво̀йниът̌ ренаратѝв.
    • Ренаратѝвниът̌ конклузѝв ѝма чѐтири, а дво̀йниът̌ дубитатѝв - двѣ̀.
    
    
    • Сега̀шното врѣ̀ме се обслу̀жва от имперфектът̌.
    • Бѫ̀деще врѣ̀ме се обслу̀жва от бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото.
    • Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме се обслу̀жва от бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото.
  
  

  • Индикатѝв	Глаго̀лно врѣ̀ме	Ренаратѝв	Конклузѝв	Ренаратѝвен конклузѝв	Дубитатѝв (дво̀ен ренаратѝв)	Дво̀ен дубитатѝв (тро̀ен ренаратѝв)
    I		J	K	L	M	N
    пѝсах	Перфѐкт {010} (мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме)	пѝсал съм	пѝсал съм	пѝсал съм бѝл	пѝсал съм бѝл	бѝл съм бѝл пѝсал
    пѝса		пѝсал си	пѝсал си	пѝсал си бѝл	пѝсал си бѝл	бѝл си бѝл пѝсал
    пѝса		пѝсал	пѝсал е	пѝсал е бѝл	пѝсал бѝл	бѝл бѝл пѝсал
    пѝсахме		пѝсали сме	пѝсали сме	пѝсали сме билѝ	пѝсали сме билѝ	билѝ сме билѝ пѝсали
    пѝсахте		пѝсали сте	пѝсали сте	пѝсали сте билѝ	пѝсали сте билѝ	билѝ сте билѝ пѝсали
    пѝсахѫ̨		пѝсали	пѝсали сѫ	пѝсали сѫ билѝ	пѝсали билѝ	билѝ билѝ пѝсали
    пѝшѣх	Имперфѐкт {001} (мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме)	пѝшѣл съм	пѝшѣл съм	пѝшѣл съм бѝл	пѝшѣл съм бѝл	бѝл съм бѝл пѝшѣл
    пѝшѣше		пѝшѣл си	пѝшѣл си	пѝшѣл си бѝл	пѝшѣл си бѝл	бѝл си бѝл пѝшѣл
    пѝшѣше		пѝшѣл	пѝшѣл е	пѝшѣл е бѝл	пѝшѣл бѝл	бѝл бѝл пѝшѣл
    пѝшѣхме		пѝшѣли сме	пѝшѣли сме	пѝшѣли сме билѝ	пѝшѣли сме билѝ	билѝ сме билѝ пѝшѣли
    пѝшѣхте		пѝшѣли сте	пѝшѣли сте	пѝшѣли сте билѝ	пѝшѣли сте билѝ	билѝ сте билѝ пѝшѣли
    пѝшѣхѫ̨		пѝшѣли	пѝшѣли сѫ	пѝшѣли сѫ билѝ	пѝшѣли билѝ	билѝ билѝ пѝшѣли
    пѝсал бѣ̋х	Плу̀сквамперфѐкт {011} (мѝнѫ̨ло прѣдварѝтелно врѣ̀ме)	пѝсал съм бѝл	пѝсал съм бѝл	[нѣ̋ма]	бѝл съм бѝл пѝсал	[нѣ̋ма]
    пѝсал бѣ̀[ше]		пѝсал си бѝл	пѝсал си бѝл		бѝл си бѝл пѝсал
    пѝсал бѣ̀[ше]		пѝсал бѝл	пѝсал е бѝл		бѝл бѝл пѝсал
    пѝсали бѣ̋хме		пѝсали сме билѝ	пѝсали сме билѝ		билѝ сме билѝ пѝсали
    пѝсали бѣ̋хте		пѝсали сте билѝ	пѝсали сте билѝ		билѝ сте билѝ пѝсали
    пѝсали бѣ̋хѫ̨		пѝсали билѝ	пѝсали сѫ билѝ		билѝ билѝ пѝсали
    щѣ̋х да пѝшѫ̨	Бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото {101}	щѣ̋л съм да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да пѝшѫ̨	щѣ̋л съм бѝл да пѝшѫ̨	[нѣ̋ма]
    щѣ̀ше да пѝшеш		щѣ̋л си да пѝшеш	щѣ̋л си да пѝшеш	щѣ̋л си бѝл да пѝшеш	щѣ̋л си бѝл да пѝшеш
    щѣ̀ше да пѝше		щѣ̋л да пѝше	щѣ̋л е да пѝше	щѣ̋л е бѝл да пѝше	щѣ̋л бѝл да пѝше
    щѣ̋хме да пѝшем[е]		щѣ̀ли сме да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да пѝшем[е]	щѣ̀ли сме билѝ да пѝшем[е]
    щѣ̋хте да пѝшете		щѣ̀ли сте да пѝшете	щѣ̀ли сте да пѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да пѝшете	щѣ̀ли сте билѝ да пѝшете
    щѣ̋хѫ̨ да пѝшѫ̨т		щѣ̀ли да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли сѫ билѝ да пѝшѫ̨т	щѣ̀ли билѝ да пѝшѫ̨т
    щѣ̋х да съм пѝсал	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото {111}	щѣ̋л съм да съм пѝсал	щѣ̋л съм да съм пѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм пѝсал	щѣ̋л съм бѝл да съм пѝсал	[нѣ̋ма]
    щѣ̀ше да си пѝсал		щѣ̋л си да си пѝсал	щѣ̋л си да си пѝсал	щѣ̋л си бѝл да си пѝсал	щѣ̋л си бѝл да си пѝсал
    щѣ̀ше да е пѝсал		щѣ̋л да е пѝсал	щѣ̋л е да е пѝсал	щѣ̋л е бѝл да е пѝсал	щѣ̋л бѝл да е пѝсал
    щѣ̋хме да сме пѝсали		щѣ̀ли сме да сме пѝсали	щѣ̀ли сме да сме пѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме пѝсали	щѣ̀ли сме билѝ да сме пѝсали
    щѣ̋хте да сте пѝсали		щѣ̀ли сте да сте пѝсали	щѣ̀ли сте да сте пѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте пѝсали	щѣ̀ли сте билѝ да сте пѝсали
    щѣ̋хѫ̨ да сѫ пѝсали		щѣ̀ли да сѫ пѝсали	щѣ̀ли сѫ да сѫ пѝсали	щѣ̀ли сѫ билѝ да сѫ пѝсали	щѣ̀ли билѝ да сѫ пѝсали

  • 
    
    • Коло̀нката за конклузѝвът̌ е сло̀жена в та̀зи та̀блица, за да бѫ̀де сравнѐна със сѫсѣ̀днитѣ ӥ коло̀нки: ренератѝвът̌ и ренаратѝвниът̌ конклузѝв.
      
      
      • Ренератѝвът̌ се различава от конклузѝвът̌ са̀мо в 3-то лицѐ - при ренератѝвът̌ фо̀рмата за сега̀шно врѣме на спомага̀телниът̌ глаго̀л (е/сѫ) се изпу̀ска.
      
      
      • Ренаратѝвниът̌ конклузѝв се образу̀ва от конклузѝвът̌, като се прѣизка̀зва фо̀рмата на спомага̀телниът̌ глаго̀л.
    
    
    • Съвпа̀дат фо̀рмитѣ ..
      
      
      • за плу̀сквамперфѐкт в дубитатѝв и
      • за перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв.
    
    
    • Езѝкът̌ избѣ̋гва натру̀пване на прича̀стия и прѣкалѐно сло̀нитѣ аналитѝчни фо̀рми ..
      
      
      • като * щѣ̋л бѝл бѝл да пѝше,
      • и затова̀ нѣ̋кои клѣ̀тки оста̀ват пра̀зни - [нѣ̋ма] такѝва фо̀рми. (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..)


• ◄►  (.. скрий го ренаративът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ наклонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Условно наклонение  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Условно наклонение  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
(.. покажи в близост редът̌ за условното наклонение в таблицата по-горѣ ..) (.. възстанови таблицата и скритото заради неıѫ̨ ..)

• ◄► Та̀блицата на глаго̀лнитѣ наклонѐния,
  • свѝта до редъ̀т̌ за усло̀вното наклонѐние,
  • мо̀же да се пока̀же в блѝзост.
  
  
  • Ако го̀рѣ в та̀блицата изберѐте гнѣ̋здо, ще се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли от избра̀ното гнѣ̋здо, спрежѐнието на коѝто ще мо̀жете да тѐствате.


• ◄► Доко̀лкото то̀зи тракта̀т се занима̀ва
  • прѣдѝмно с морфоло̀гията на глаго̀литѣ,
    тѐрминът̌ усло̀вно наклонѐние трѣ̋бва
    да бѫ̀де разбѝран в морфологѝчен смѝсъл.
  
  
  • Ка̀кто е пока̀зано в разлѝчнитѣ та̀блици на глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми в това̀изложѐние, усло̀вното наклонение (с код Y11) ѝма са̀мо една̀ врѣмева̀ фо̀рма.
  
  
  • Разбѝра се, на̀шиът̌ езѝк прѣдоста̀вя и дру̀ги срѣ̀дства за изразя̀ване на усло̀вни твърдѐния.
  • Усло̀вното наклонение в смѝсълът̌ от глаго̀лната морфоло̀гия е са̀мо едно̀ от тѣ̋х.


• ◄► [Legacy] Усло̀вното наклонение
  • в морфологѝчен смѝсъл е славя̀нщина,
    то̀ ни е славя̀нско наслѣ̀дство.
  
  
  • Спомага̀телниът̌ глаго̀л съм, инфинитѝвната фо̀рма на ко̀йто е била̀ бъıти в ста̀ро-славя̀нски и būtei в пра̀-славя̀нски, е ѝмал в ста̀ро-славя̀нски двѣ̀ фо̀рми за мѝнѫ̨ло врѣ̀ме бѣхъ и бихъ, вѣроя̀тно за имперфѐкт и перфѐкт.
    
    
    • Прѝмѣри за употрѣ̀ба на бѝх и бѣ̋х в глаго̀лно врѣ̀ме перфѐкт в съврѣменниът̌ езѝк:
      
      
      • Да не бѝ да се е разболѣ̋ла?
      
      
      • Всѝчки се надѣ̋вахме тя̀ да оздравѣ̀е, но не бѝ.
      • Всѝчки се надѣ̋вахме тя̀ да оздравѣ̀е, но не бѣ̀ писано.
    
    
    • И двѣ̀тѣ фо̀рми бѣхъ и бихъ сѫ уча̀ствали в аналитѝчни глаго̀лни фо̀рми за̀едно с ѐловото прича̀стие:
      
      
      • С помощта̀ на бѣхъ се е образу̀вала фо̀рмата на плу̀сквамперфѐктът̌,
      
      
      • а с помощта̀ на бихъ - фо̀рмата за усло̀вно наклонение.
    
    
    • Това̀ положѐние е запа̀зено и досега̀ в бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
      
      

      Число̀ и лицѐ						Усло̀вно наклонение
      		Спомага̀телен глаго̀л съм в мѝнѫ̀ло врѣ̀ме (перфѐкт/имперфѐкт)	Перфѐктно ѐлово прича̀стие	Индикатѝвен плу̀сквамперфѐкт (мѝнѫ̨ло прѣдварѝтелно врѣ̀ме в изявѝтелно наклонѐние)		Спомага̀телен глаго̀л да бѫ̀дѫ̨ ekf в перфѐкт	Перфѐктно ѐлово прича̀стие	Усло̀вно наклонение
      Едѝнствено	1-во	бѣ̋х	пѝсал пѝсала пѝсало	бѣ̋х пѝсал бѣ̋х пѝсала бѣ̋х пѝсало		бѝх	пѝсал пѝсала пѝсало	бѝх пѝсал бѝх пѝсала бѝх пѝсало
      	2-ро	бѣ̀ бѣ̀ше		бѣ̀[ше] пѝсал бѣ̀[ше] пѝсала бѣ̀[ше] пѝсало		бѝ		бѝ пѝсал бѝ пѝсала бѝ пѝсало
      	3-то	бѣ̀ бѣ̀ше		бѣ̀[ше] пѝсал бѣ̀[ше] пѝсала бѣ̀[ше] пѝсало		бѝ		бѝ пѝсал бѝ пѝсала бѝ пѝсало
      Мно̀жествено	1-во	бѣ̋хме	пѝсали	бѣ̋хме пѝсали		бѝхме	пѝсал пѝсала пѝсало	бѝхме пѝсали
      	2-ро	бѣ̋хте		бѣ̋хте пѝсали		бѝхте		бѝхте пѝсали
      	3-то	бѣ̋хѫ̨		бѣ̋хѫ̨ пѝсали		бѝхѫ̨		бѝхѫ̨ пѝсали
      						Усло̀вно наклонение

    
    
    • Забѣлѣ̀жка: Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер е обу̀чен да генерѝра бѝх като индикатѝвен перфѐкт на глаго̀лът̌ да бѫ̀дѫ̨ ekf, а бѣ̋х като индикатѝвни перфѐкт и имперфѐкт на глаго̀лът̌ съм.


• ◄► Ѝма усло̀вни ѝзрази - ѝзрази, ука̀зващи усло̀вието, (.. скрий го условното наклонение ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
  • ѝма и усло̀вни твърдѐния - какво̀ бѝ ста̀нѫ̨ло прѝ изпъ̀лнено усло̀вие.


• ◄► Наслѣ̀дствената славя̀нщина изпо̀лзва усло̀вно наклонение
  • ка̀кто в усло̀внитѣ ѝзрази, така̀ и в усло̀внитѣ твърдѐния.
  
  
  • Да бѝ мѝрно сѣдѣ̋ло, не бѝ чу̀до видѣ̋ло.
  
  
  • В ру̀ски езѝк това̀ като че ли е задължѝтелно.
    
    
    • .. Если б не было зимы, не было бы холода ..
      .. Если б не было колхозов, не было бы голода ..


• ◄► В бъ̀лгарскиът̌ езѝк употрѣ̀бата на наслѣдѐното
  • славя̀нско усло̀вно наклонѐние е подтѝснѫ̨та и прѣосмѝслена.


• ►►  Тя̀ е подтѝснѫ̨та заради но̀витѣ наклонѐния  (.. покажи ..) 
  • в бъ̀лгарскиът̌ езѝк - ренаратѝвът̌ и конклузѝвът̌.
• ▼▼  Тя̀ е подтѝснѫ̨та заради но̀витѣ наклонѐния  (.. скрий ..)
  • в бъ̀лгарскиът̌ езѝк - ренаратѝвът̌ и конклузѝвът̌.
  
  
  • Наслѣдѐнитѣ от славя̀нщината фо̀рми за усло̀вно наклонѐние не се съчета̀ват с но̀витѣ наклонѐния, коѝто бъ̀лгарскиът̌ езѝк си е развѝл:
    
    
    • ренаратѝв (прѣизка̀зно) и конклузѝв (у̀мозаключѝтелно).
  
  
  • От дру̀га страна̀, прѣбива̀вайки в Balkansprachbund-ът̌, на̀шиът̌ балка̀но-славя̀нски езѝк е развѝл чѐтири футуристѝчни (бѫ̀дещи) врѣмена̀.
  
  
  • Двѣ̀ от тѣ̋х мо̀гѫ̨т да ѝмат усло̀вно значѐние и да се употрѣбя̀ват в усло̀вни твърдѐния:
    
    
    • бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото (код 101), и
    • бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото (код 111), и
  
  
  • Това̀ е балка̀нскиът̌ модѐл за усло̀вни твърдѐния, ко̀йто рабо̀ти и в гръ̀цки.
  
  
  • Прѝмѣри по славя̀нскиът̌ модѐл:
    
    
    • Да бѝ мѝрно сѣдѣ̋ло, не бѝ чу̀до видѣ̋ло. (Архаѝчно)
    • Ако бѣ̀ сѣдѣ̋ло мѝрно, не бѝ видѣ̋ло чу̀до.
    
    
    • Ако ѝмах парѝ, бѝх ти да̀л на за̀ем.
  
  
  • Прѝмѣри по балка̀нскиът̌ модѐл:
    
    
    • Ако бѣ̀ сѣдѣ̋ло мѝрно, нѣ̋маше да ви̋ди чу̀до.
    
    
    • Ако ѝмах парѝ, щѣ̋х да ти да̀м на за̀ем.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ балканщината ..)  (.. скрий го условното наклонение ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Употрѣ̀бата на наслѣдѐното славя̀нско усло̀вно наклонение  (.. покажи ..) 
  • е прѣосмѝслена заради европѐйскиът̌ рѣчевѝ етикѐт.
• ▼▼  Употрѣ̀бата на наслѣдѐното славя̀нско усло̀вно наклонение  (.. скрий ..)
  • е прѣосмѝслена заради европѐйскиът̌ рѣчевѝ етикѐт.
  
  
  • Европѐйскиът̌ рѣчевѝ етикѐт изѝсква да се прида̀ва усло̀вност в по̀вече слу̀чаи, отко̀лкото е необходѝмо.
    
    
    • Ѝма подтѐкст:
      Ако благоволѝте, ..
      Какво̀ бѝ Ви се понра̀вило да напра̀вıѫ̨ о̀ще за Вас?
  
  
  • Прѝмѣри:
    
    
    • Бѝхте ли ми помо̀гнѫ̨ли?
    • Бѝх Ви прѣдло̀жил слѣ̀дното ..
    • Бѝхте ли ми да̀ли сто̀ лѐва до запла̀та?
  
  
  • Сѫ̀щитѣ прѝмѣри бѐз куртоа̀зия:
    
    
    • Ще ми помо̀гнете ли?
    • Прѣдла̀гам Ви слѣ̀дното ..
    • Ще ми дадѐш ли сто̀ лѐва до запла̀та?
  
  
  • То̀зи елемѐнт на европѐйскиът̌ рѣчевѝ етикѐт е бѝл прихва̀нѫ̨т и инкорпорѝран и в други езици: ру̀ски, гръ̀цки, турски.
  • На̀шиът̌ езѝк го е прихва̀нѫ̨л прѣ̀з ру̀ски, понѐже е натова̀рено славя̀нското усло̀вно наклонѐние.
  • Ако го бѣ̀ше прихва̀нѫ̨л прѣ̀з гръ̀цки, щѣ̋хме да гово̀рим така̀:
    
    
    • Ще ми дадѣ̀хте ли сто̀ лѐва до запла̀та?
    • Щѣ̋те ли да ми дадѐте сто̀ лѐва до запла̀та?
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ куртоазията ..)  (.. скрий го условното наклонение ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Извъ̀н но̀рмата: усло̀вност чрѣ̀з су̀пер-имперфектѝвност  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Извъ̀н но̀рмата: усло̀вност чрѣ̀з су̀пер-имперфектѝвност  (.. скрий ..)
  
  
  • Тѣзи фо̀рми не сѫ класифицѝрани.
  • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер не подозѝра за тѣ̋х.
  
  
  • Ако ме уволнıѫ̨̀т, какво̀ пра̀йвам!
  • Ако ме уволнıѫ̨̀т, какво̀ ще пра̀вıѫ̨! (норматѝвен индикатѝв - изявѝтелно наклонѐние)
  • Ако ме уволнıѫ̨̀т, какво̀ бѝх пра̀вил! (норматѝвно усло̀вно наклонѐние)
  
  
  • Я̀два се. Ядѐ се. Бѝ се я̀ло. Ста̀ва за я̀дене.
  
  
  • (.. скрий го архаичниът̌ императив ..)  (.. скрий го условното наклонение ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го условното наклонение ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ наклонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Императив: заповѣдно наклонение  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Императив: заповѣдно наклонение  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
(.. покажи в близост редът̌ за императивът̌ в таблицата по-горѣ ..) (.. възстанови таблицата и скритото заради неıѫ̨ ..)

• ◄► Та̀блицата на глаго̀лнитѣ наклонѐния,
  • свѝта до редъ̀т̌ си за императѝвът̌,
  • мо̀же да се пока̀же в блѝзост.
  
  
  • Ако го̀рѣ в та̀блицата изберѐте гнѣ̋здо, ще се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли от избра̀ното гнѣ̋здо, спрежѐнието на коѝто ще мо̀жете да тѐствате.


• ◄► Императѝвът̌ като про̀ста глаго̀лна фо̀рма е
  • разглѐдана подро̀бно в раздѣ̀лът̌ за синтетѝчнитѣ сло̀вофо̀рми.
  
  
  • Та̀м е опѝсано ка̀к се образу̀ват двѣ̀тѣ фо̀рми - за едѝнствено и за мно̀жествено число̀, и двѣ̀тѣ за вто̀ро лицѐ.
  
  
  • Та̀м ѝма та̀блица, къдѣ̀то ѝмате ѝзбор от нѣ̋колко прѝмѣрни глаго̀ла, двѣ̀тѣ императѝвни фо̀рми на коѝто да се пока̀жѫ̨т.
  
  
  • И ту̀ка по̀-го̀рѣ ѝма така̀ва та̀блица, и то̀ с мно̀го по̀вече прѝмѣрни глаго̀ли, и тя̀ мо̀же да се пока̀же в блѝзост.


• ◄► Са̀мо имперфектѝвнитѣ глаго̀ли ѝмат
  • фо̀рми за отрица̀ние на императѝвът̌.


• ◄► Отрица̀телнитѣ императѝвни фо̀рми
  • се образу̀ват по два̀ илѝ трѝ на̀чина:
  
  
  • С частѝцата «не» отпрѣ̀д.
    
    
    • Не убѝвай! Не прѣлюбодѣ̀йствай! Не крадѝ!
    • Не убѝвайте! Не прѣлюбодѣ̀йствайте! Не крадѣ̀те!
  
  
  • «недѣ̀й[те]» плю̀с оста̀тъчен инфинитѝв.
    
    
    • Недѣ̀й убѝва! Недѣ̀й прѣлюбодѣ̀йства! Недѣ̀й кра̀де!
    • Недѣ̀йте убѝва! Недѣ̀йте прѣлюбодѣ̀йства! Недѣ̀йте кра̀де!
  
  
  • «недѣ̀й[те]» плю̀с «да» плю̀с индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме.
    
    
    • Недѣ̀й да убѝваш! Недѣ̀й да прѣлюбодѣ̀йстваш! Недѣ̀й да крадѐш!
    • Недѣ̀йте да убѝвате! Недѣ̀йте да прѣлюбодѣ̀йствате! Недѣ̀йте да крадѐте!
  
  
  • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер е обу̀чен да го пра̀ви са̀мо по пъ̀рвитѣ два̀ на̀чина.


• ►►  Архаѝчна употрѣ̀ба на перфѐктното ѐлово прича̀стие  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Архаѝчна употрѣ̀ба на перфѐктното ѐлово прича̀стие  (.. скрий ..)
  
  
  • В застѝнѫ̨ли архаѝчни ѝзрази перфѐктното ѐлово прича̀стие мо̀же да изразя̀ва пожела̀ние илѝ повѐля.
    
    
    • До̀бър дѐн! - Да̀л Бо̀г добро̀!
    • До̀бър дѐн! - Да дадѐ Бо̀г добро̀!
    
    
    • Добрѣ̀ дошлѝ! - Добрѣ̀ зава̀рили!
    • Добрѣ̀ да сте дошлѝ! - Добрѣ̀ да сме зава̀рили!
  
  
  • (.. скрий го архаичниът̌ императив ..)  (.. скрий го императивът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► То̀зи тракта̀т наблѣ̋га на
  • морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
  
  
  • В контѐкстът̌ на това̀ изложѐние тѐрминитѣ императѝв илѝ заповѣ̀дно наклонѐние илѝ повелѝтелно наклонѐние се разбѝрат в морфологѝчен смѝсъл.
  
  
  • Защо̀то синта̀ксисът̌ прѣдоста̀вя и дру̀ги срѣ̀дства за изразя̀ване на за̀повѣд, повѐля, пожела̀ние, и то̀ нѐ са̀мо във вто̀ро лицѐ.
  
  
  • А̀з да не убѝвам! А̀з да не прѣлюбодѣ̀йствам! А̀з да не крадѫ̨̀!
  • Тѝ да не убѝваш! Тѝ да не прѣлюбодѣ̀йстваш! Тѝ да не крадѐш!
  • То̀й да не убѝва! То̀й да не прѣлюбодѣ̀йства! То̀й да не крадѐ!
  • Нѝе да не убѝваме! Нѝе да не прѣлюбодѣ̀йстваме! Нѝе да не крадѐм!
  • Вѝе да не убѝвате! Вѝе да не прѣлюбодѣ̀йствате! Вѝе да не крадѐте!
  • Тѣ̀ да не убѝват! Тѣ̀ да не прѣлюбодѣ̀йстват! Тѣ̀з да не крадѫ̨̀т!
  
  
  • Да па̀зим приро̀дата чѝста!
  
  
  • Дѣца̀та да слу̀шат родѝтелитѣ си!


• ◄►  (.. скрий го императивът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ наклонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Инфинитив  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

(.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ наклонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

   ▼▼   .0. Инфинитив  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ◄► Оста̀тъчниът̌ инфинитѝв като
  • про̀ста глаго̀лна сло̀вофо̀рма е разглѐдана подро̀бно
    
    
    • в раздѣ̀лът̌ за синтетѝчнитѣ фо̀рми на глаго̀литѣ.


• ◄► В контѐкстът̌ на глаго̀лнитѣ наклонѐния
  • към трѝтѣ употрѣ̀би на оста̀тъчниът̌ инфинитѝв, коѝто сѫ изредѐни там, мо̀гѫ̨т да се доба̀вıѫ̨т комента̀ри.
  
  
  • Като ча̀ст от архаѝчни фо̀рми за бѫ̀деще врѣ̀ме.
    
    
    • Ста̀ва ду̀ма за бѫ̀деще врѣ̀ме в индикатѝв (в изявѝтелно наклонѐние).
    
    
    • Щѫ̨̀т ли глупа̀цитѣ поумнѣ̀?
    • Ще поумнѣ̀ıѫ̨т ли глупа̀цитѣ?
  
  
  • При отрица̀ние на императѝвът̌.
    
    
    • Ста̀ва ду̀ма за императѝв (заповѣ̀дно наклонѐние, повелѝтелно наклонѐние).
    
    
    • Недѣ̀й пла̀ка!
    • Недѣ̀й да пла̀чеш!
    
    
    • Недѣ̀йте ıа̀де отро̀вни гѫби!
  
  
  • С нѣ̋кои фо̀рми на мода̀лниът̌ глаго̀л мо̀гѫ̨ efjjss.
    
    
    • Тѣ̀зи фо̀рми сѫ
      
      
      • «мо̀гѫ̨»,
      • «не мо̀гѫ̨», и
      • «ще мо̀гѫ̨»,
      
      с възмо̀жно измѣнѐние по число̀ и лицѐ.
    
    
    • Прѝмѣри:
      
      
      • Мо̀жете ли ми помо̀гнѫ̨?
      • Мо̀жете ли да ми помо̀гете?
      
      
      • Та̀зи зада̀ча е тру̀дна - дѣца̀та не мо̀гѫ̨т ıѫ̨ рѣшѝ.
      • Та̀зи зада̀ча е тру̀дна - дѣца̀та не мо̀гѫ̨т да ıѫ̨ рѣшѫ̨̀т.
      
      
      • Женѝтѣ мо̀жеш ли ги разбра̀?
      • Женѝтѣ мо̀жеш ли да ги разберѐш?
      
      
      • Не мо̀же те позна̀ човѣ̀к с та̀зи но̀ва причѐска!
      • Не мо̀же да те позна̀е човѣ̀к с та̀зи но̀ва причѐска!
    
    
    • Ту̀ка вѐче ста̀ва ду̀ма со̀бствено за инфинитѝв като отдѣ̀лно наклонѐние.


• ◄►  (.. скрий го инфинитивът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за глаголнитѣ наклонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Справочник по морфологията на българскитѣ глаголи  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Справочник по морфологията на българскитѣ глаголи

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Рѣчник на терминитѣ  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Рѣчник на терминитѣ  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• Тѐрмин	Обяснѐние	In English
  Имперфектѝвен аспѐкт	Нѐсвъ̀ршен вѝд	Imperfective aspect
  Перфектѝвен аспѐкт	Свъ̀ршен вѝд	Perfective aspect
  Имперфектѝвен глаго̀л	Глаго̀л от нѐсвъ̀ршен вѝд	Imperfective verb
  Перфектѝвен глаго̀л	Глаго̀л от свъ̀ршен вѝд	Perfective verb
  Имперфѐкт	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршен врѣ̀ме	Imperfect [tense]
  Перфѐкт	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршен врѣ̀ме	Perfect [tense]
  Ао̀рист	Мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме	Aorist [tense]
  Актѝвно прича̀стие	Дѣя̀телно прича̀стие Дѣйствѝтелно прича̀стие	Active participle
  Пасѝвно прича̀стие	Страда̀телно прича̀стие	Passive participle
  Индикатѝв Индикатѝвно наклонѐние	Изявѝтелно наклонѐние	Indicative [mood]
  Ренаратѝв Ренаратѝвно наклонѐние	Прѣизка̀зно наклонѐние	Renarrative [mood]
  Конклузѝв Конклузѝвно наклонѐние	У̀мозаключѝтелно наклонѐние	Conclusive [mood]
  Императѝв	Повелѝтелно наклонѐние Заповѣ̀дно наклонѐние	Imperative [mood]
  Инфинитѝв	Нѐопрѣдѣлѐно наклонѐние	Infinitive
  	Осно̀вна фо̀рма на глаго̀лът̌	Principal Form of the Verb
  Сега̀шна осно̀ва	Осно̀ва на сега̀шното врѣ̀ме	Present Stem
  	Осно̀ва на перфѐктът̌	Perfect Stem



• (.. скрий го рѣчникът̌ на терминитѣ ..)  (.. скрий го справочникът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Морфологични бѣлѣзи на българскитѣ глаголи  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Морфологични бѣлѣзи на българскитѣ глаголи  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ◄► Морфологѝчнитѣ бѣ̀лѣзи на глаго̀литѣ сѫ
  • фиксѝрани за всѣ̀ки глаго̀л.
  
  
  • Ако се измѣнѝ едѝн такъ̀в морфологѝчен бѣ̀лѣг, бѝ се полу̀чил дру̀г глаго̀л.


• ►►  Морфологѝчни бѣ̀лѣзи: аспѐкт, транзитѝвност, зало̀г  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼  Морфологѝчни бѣ̀лѣзи: аспѐкт, транзитѝвност, зало̀г  (.. скрий ги ..)
  
  
  • Осно̀внѝт морфологѝчен бѣ̀лѣг на глаго̀литѣ във всѣ̀ки славя̀нски езѝк, а зна̀чи и в бъ̀лгарски, е аспѐктът̌ (видъ̀т̌), ко̀йто бѝва:
    
    
    • имперфектѝвен (глаго̀лът̌ е от нѐсвъ̀ршен вѝд), и
    • перфектѝвен (глаго̀лът̌ е от свъ̀ршен вѝд).
    
    
    • Има и амбиаспектуа̀лни глаго̀ли, коѝто за езѝкът̌ ни сѫ проблѐмни.
    
    
    • По̀вече за глаго̀лнитѣ аспѐкти - в съотвѣ̀тниът̌ раздѣ̀л.
  
  
  • Дру̀г морфологѝчен бѣ̀лѣг е транзитивността̀. Глаго̀литѣ бѝват:
    
    
    • транзитѝвни (прѣ̀ходни), и
    • ѝнтранзитѝвни (нѐпрѣ̀ходни).
    
    
    • По̀вече за транзитивността̀ на глаго̀литѣ - в съотвѣ̀тниът̌ по̀драздѣ̀л.
  
  
  • В това̀ изложѐние зало̀гът̌ сѫ̀що е морфологѝчен бѣ̀лѣг.
    
    
    • По̀вече за зало̀гът̌ мо̀жете да прочетѐте в съотвѣ̀тниът̌ раздѣ̀л.
    
    
    • Зало̀гът̌ се опрѣдѣ̀ля от присѫ̀тствието или отсѫ̀тствието на частѝца се илѝ си, прикрѣпѐна към глаго̀лът̌.
      
      
      • По произхо̀д частѝцитѣ се илѝ си сѫ фо̀рми на възвра̀тното лѝчно мѣстоимѐние.
    
    
    • Ако лѝпсва така̀ва прикрѣпѐна частѝца, глаго̀лът̌ е в актѝвен (дѣйствѝтелен, дѣя̀телен) зало̀г.
    • Ѝначе е в нѣ̋какъв вѝд пасѝвен (страда̀телен) зало̀г.
  
  
  • (.. скрий ги аспектът̌, транзитивността и залогът̌ ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄► Осно̀вната сло̀вофо̀рма на бъ̀лгарскиът̌ глаго̀л
  • е та̀зи за индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме едѝнствено число 1-во лицѐ.
  
  
  • Що̀м сѫ налицѐ осно̀вната сло̀вофо̀рма и трѝтѣ морфологѝчни бѣ̀лѣга - аспѐкт, зало̀г, транзитѝвност, глаго̀лът̌ (глаго̀лната лексѐма) вече мо̀же да се индентифицѝра.
  • Мо̀же да се сло̀жи в рѣ̀чник.
  • Да се опѝше значението.
  • Да се посо̀чи как се прѣвѐѫа на чу̀ђ езѝк.
  
  
  • Това̀ оба̀че не е доста̀тъчно, за да мо̀же чуђенѐц или компю̀тър да образу̀ва всѝчки сло̀вофо̀рми.
  
  
  • Не съ̀м вѝђал рѣ̀чник, при ко̀йто в ста̀тията за да̀ден глаго̀л да е ука̀зана цѣ̋лата информа̀ция, ну̀жна за генерѝрането на всѝчкитѣ му сло̀вофо̀рми.
  
  
  • Надѣ̋вам се то̀зи тракта̀т да пока̀же ка̀к бѝ могла̀ да се запъ̀лни та̀зи празнота̀.
  • За цѣлта̀ се въвѐђа понятието глаго̀лна сигнату̀ра.
  • На глаго̀лната сигнату̀ра е посветѐн
    • отдѣ̀лен раздѣ̀л в то̀зи тракта̀т,
    • ка̀кто и по̀драздѣ̀л в настоя̀щиът̌ справо̀чник.


• ►►  Спрежѐние, су̀пер-гнѣ̋здо, гнѣ̋здо, сла̀би и сѝлни глаго̀ли  (.. покажи ги ..) 
• ▼▼  Спрежѐние, су̀пер-гнѣ̋здо, гнѣ̋здо, сла̀би и сѝлни глаго̀ли  (.. скрий ги ..)
  
  
  • По традѝция в бъ̀лгарскитѣ учѐбници и в бъ̀лгарскитѣ учѝлища глаго̀литѣ се дѣлıѫ̨̀т на трѝ спрежения - пъ̀рво, вто̀ро и трѐто.
  
  
  • В то̀зи тракта̀т глаго̀литѣ от трѐто спрежѐние сѫ нарѣ̀чени с тѐрминът̌ сла̀би глаго̀ли.
  • Освѣ̀н това̀, сла̀битѣ глаго̀ли - тѣ̀зи от трѐто спрежѐние,
    
    
    • съста̀вят су̀пер-гнѣ̋здото am,
    • ка̀кто и гнѣ̋здото Weak - гнѣ̋здото на сла̀битѣ глаго̀ли.
  
  
  • Глаго̀лът̌ съм е осо̀бен.
    
    
    • Нѝто е сѝлен, нѝто е сла̀б.
    • Нѝто е от пъ̀рво спрежѐние, нѝто от вто̀ро, нѝто от трѐто.
    • Нѝто е перфектѝвен, нито имперфектѝвен.
    
    
    • То̀й са̀м образу̀ва гнѣ̋здо Sum и су̀пер-гнѣ̋здо sum.
  
  
  • Оста̀нѫ̨литѣ глаго̀ли сѫ сѝлни.
  • За цѣ̀литѣ на генера̀цията на сло̀вофо̀рмитѣ от компю̀тър, сѝлнитѣ глаго̀ли се дѣлıѫ̨̀т
    
    
    • на 14 гнѣзда̀ и
    • на 11 су̀пер-гнѣзда̀.
  
  
  • Спомена̀то бѣ̀, че бѝ било̀ добрѣ̀ рѣ̀чницитѣ в ста̀тията за да̀ден глаго̀л да ука̀зват цѣ̋лата информа̀ция, ну̀жна за образу̀ването на всѝчкитѣ му сло̀вофо̀рми.
    
    
    • Су̀пер-гнѣ̋здото нѣ̋ма да въ̀рши нѝкаква ра̀бота.
    
    
    • Привѣ̀ђането на гнѣ̋здото, към коѐто глаго̀лът̌ принадлѣжѝ, мо̀же да е полѐзно, но не ѐ доста̀тъчно.
    
    
    • Ну̀жни сѫ сигнату̀рнитѣ ма̀ркери.
  
  
  • (.. скрий ги гнѣздата и спреженията ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги морфологичнитѣ бѣлѣзи ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го справочникът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Таблици на всички глаголни словоформи  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Таблици на всички глаголни словоформи  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Глаго̀лни фо̀рми: лѝчни и нѐлѝчни  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Глаго̀лни фо̀рми: лѝчни и нѐлѝчни  (.. скрий ..)
  
  
  • Глаго̀лът̌ е измѣня̀ема ча̀ст на рѣчта̀. То̀й образу̀ва разлѝчни сло̀вофо̀рми - по наклонѐние, по врѣ̀ме, по число̀, по лицѐ, по ро̀д.
  
  
  • Според фу̀нкцията си, глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми се дѣлıѫ̨̀т на лѝчни и нѐлѝчни.
  
  
  • Нѐлѝчнитѣ (нѐфинѝтнитѣ) глаго̀лни фо̀рми сѫ:
    
    
    • отглаго̀лното сѫществѝтелно,
    • прича̀стията (отглаго̀лнитѣ прилага̀телни), и
    • дѣ̀еприча̀стието (отглаго̀лното нарѣ̀чие).
    
    
    • В изрѣчѐнието нѐлѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми се държѫ̨̀т съотвѣ̀тно като сѫществѝтелно, прилага̀телно и нарѣ̀чие.
    
    
    • Освѣ̀н това̀, ѐловитѣ прича̀стия уча̀стват в аналитѝчнитѣ лѝчни глаго̀лни фо̀рми.
  
  
  • Лѝчнитѣ (финѝтнитѣ) глаго̀лни сло̀вофо̀рми ..
    
    
    • се дѣлıѫ̨̀т пъ̀рво по наклонѐния,
    • а по̀слѣ по врѣмена̀.
    
    
    • Тѣ̀ се измѣ̀нят сѫ̀що така̀ по число̀, лицѐ и ро̀д.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ класификацияата на формитѣ на лични и нелични ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Глаго̀лни фо̀рми: синтетѝчни и аналитѝчни  (.. покажи ..) 
• ▼▼  Глаго̀лни фо̀рми: синтетѝчни и аналитѝчни  (.. скрий ..)
  
  
  • Синтетѝчнитѣ (про̀ститѣ) глаго̀лни сло̀вофо̀рми сѫ обобщѐни в та̀блицата по та̀зи прѣпра̀тка.
    
    
    • Нѣ̋кои от тѣ̋х сѫ лѝчни (финѝтни), дру̀ги сѫ нѐлѝчни.
    
    
    • Всѝчки нѐлѝчни глаго̀лни фо̀рми се во̀дıѫ̨т синтетѝчни.
  
  
  • Аналитѝчнитѣ (сло̀жнитѣ) глаго̀лни сло̀вофо̀рми се образу̀ват със спомага̀телен глаго̀л или с частѝца.
  
  
  • Слѣ̀днитѣ спомага̀телни глаго̀ли уча̀стват в образу̀ването на аналитѝчни глаго̀лни фо̀рми:
    
    
    • съм
    
    
    • да бѫ̀дѫ̨ ekf, да бѫ̀дѫ̨ ef
    
    
    • щѫ̨̀ t ejjqs qq
    
    
    • нѣ̋мам ass xx
  
  
  • А̀ частѝцитѣ, уча̀стващи в аналитѝчни глаго̀лни фо̀рми, сѫ слѣ̀днитѣ:
    
    
    • да (това̀ е съю̀зът̌ «да»)
    
    
    • ще (това̀ е застѝнѫ̨ла фо̀рма на спомага̀телниът̌ глаго̀л щѫ̨̀ t ejjqs qq .
    • недѣ̀й, недѣ̀йте (това̀ сѫ̀що сѫ застѝнѫ̨ли архаѝчни глаго̀лни фо̀рми).
  
  
  • По̀вечето лѝчни глаго̀лни фо̀рми сѫ аналитѝчни.
    
    
    • По̀вечето клѣ̀тки в до̀лнитѣ двѣ та̀блици (по врѣмена̀ и по наклонѐния) съдъ̀ржат аналитѝчни сло̀вофо̀рми.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ класификацияата на формитѣ на синтетични и аналитични ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Упѫ̀тване за по̀лзване на та̀блицитѣ  (.. покажи го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Упѫ̀тване за по̀лзване на та̀блицитѣ -  (.. скрий го ..)
  
  
  • ка̀кто на та̀блицата по врѣмена̀, (.. разгъни ıѫ̨ ..)  (.. иди там ..)
  • така̀ и на та̀блицата по наклонѐния. (.. разгъни ıѫ̨ ..)  (.. иди там ..)
  
  
  • За всѣ̀ки глаго̀л, ако сигнату̀рата му е зада̀дена пра̀вилно (корѐктно), та̀блицата трѣ̋бва да пока̀зва и спрежѐнието му корѐктно (пра̀вилно).
    
    
    • Мо̀ıѫ̨ да ме увѣдомя̀вате за забѣлѣ̋зани нерѐдности.
    • Мо̀же да ста̀ва ду̀ма за со̀фту̌ерен бъ̀г.
  
  
  • Глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми се пока̀зват в естѐствен правопѝс.
    
    
    • Но мо̀жете да изберѐте и дру̀г правопѝсен вариа̀нт,
    • включѝтелно и официа̀лниът̌ ОФ-правопѝс.
  
  
  • Ста̀ва ду̀ма за двѣ̀ нѣща̀:
    
    
    • Ка̀к да ука̀жете глаго̀л, спрежѐнието на ко̀йто да запъ̀лни та̀блицата.
    • Ка̀к да посо̀чите какво̀ то̀чно и в какъ̀в вѝд ѝскате да се пока̀же.
  
  
  • Ка̀к да ука̀жете спрежѐнието на ко̀й глаго̀л да запъ̀лни та̀блицата?
    По два̀ на̀чина:
    
    
    • Като цъ̀кнете на подго̀твена прѣпра̀тка (hyperlink) със жела̀ниът̌ прѝмѣрен глаго̀л.
      
      Подго̀твени прѣпра̀тки с прѝмѣрни глаго̀ли мо̀гѫ̨т да се намѣ̀рıѫ̨т на трѝ мѣста̀:
      
      
      • Ако в сама̀та та̀блица го̀рѣ вдѣ̋сно изберѐте гнѣ̋здо, на рѐд отго̀рѣ ще се пока̀жѫ̨т прѝмѣрни глаго̀ли от това̀ гнѣ̋здо.
      
      
      • По̀-до̀лу в то̀зи справо̀чник ѝма та̀блица на гнѣзда̀та. Тя̀ съдъ̀ржа прѝмѣрни глаго̀ли от всѣ̋ко гнѣ̋здо.
      
      
      • По̀-до̀лу в то̀зи справо̀чник ѝма и а̀збучен спѝсък на прѝмѣрнитѣ глаго̀ли.  (.. скрий го упѫтването ..)
    
    
    • Като въведѐте осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌ и сигнату̀рнитѣ му ма̀ркери.
      
      
      • Ука̀зването на ударѐнието е задължѝтелно.
      
      
      • Посо̀чвайте то̀чно аспѐктът̌ и транзитивността̀.
      
      
      • Ако мѝнѫ̀лото пасѝвно прича̀стие ѝма архаѝчно оконча̀ние -т, сложѣте tt при сигнату̀рнитѣ ма̀ркери.
      
      
      • Ако аспѐктът̌, транзитивността̀ илѝ дру̀г сигнату̀рен ма̀ркер сѫ зада̀дени некорѐктно, резулта̀тът̌ мо̀же да е учу̀дващ.
    
    
    • Първонача̀лно та̀блицитѣ сѫ запъ̀лнени с фо̀рмитѣ на глаго̀лът̌ пѝшѫ̨ t от гнѣ̋здото Rezhu.
      
      
      • Спрежѐнието на то̀зи глаго̀л се пока̀зва в та̀блицата, ако се натѝсне буто̀нът̌ ClearInput! .. Изчисти!. Пока̀зват се и прѝмѣрни глаго̀ли от гнѣ̋здото Rezhu.
    
    
    • Ако ука̀жете твъ̀рдѣ дъ̀лъг глаго̀л, напрѝмѣр противоконституционствува̀телствувам , прѣгледността̀ на та̀блицата мо̀же да се загу̀би.  (.. скрий го упѫтването ..)
  
  
  • Какво̀ то̀чно и в какъ̀в вѝд да се пока̀же?
    
    
    • Коѝ редовѐ от та̀блицата да се скрѝıѫ̨т?.
    • В на̀й-лѣ̋вата коло̀нка на та̀блицата ѝма буто̀ни -
      по едѝн на всѣ̀ки рѐд.
      
      
      • На всѣ̀ки такъ̀в буто̀н ѝма етикѐтче като означѐние на редъ̀т̌.
      
      
      • Двукра̀тно натѝскане на такъ̀в буто̀н ка̀ра редъ̀т̌ да се скрѝе и та̀блицата да се свѝе.
      
      
      • Отго̀рѣ на та̀зи на̀й-лѣ̋ва коло̀нка ѝма listbox, чрѣз о̀пциитѣ на ко̀йто мо̀же да се ука̀же коѝ редовѐ да се пока̀жѫ̨т.
      • С о̀пцията *** се пока̀зват всѝчки редовѐ.
    
    
    • На на̀й-до̀лниът̌ ред ѝма о̀ще срѣ̀дства за моделѝране на съдържа̀нието на та̀блицата.
    • От дѣ̋сно на лѣ̋во:
      
      
      • В ко̀й ро̀д - мѫ̀жки, жѐнски, срѣ̀ден - да сѫ фо̀рмитѣ на прича̀стията и лѝчнитѣ мѣстоимѐния.
      
      
      • "Съ̀с" илѝ "бѐз" отрица̀ние.
      
      
      • "Съ̀с" илѝ "бѐз" лѝчни мѣстоимѐния в номинатѝв (аз, ти, .. , тѣ).
      
      
      • Сло̀вофо̀рмитѣ, коѝто ѝмат мѣ̋сто в по̀вече от една̀ клѣ̀тка, далѝ да се пока̀зват са̀мо в една̀ клѣ̀тка.
      
      
      • По число̀ и лицѐ: коѝ фо̀рми да се пока̀зват.
        
        
        • Checkboxes: «а̀з» «тѝ» «то̀» «нѝе» «вѝе» «тѣ̀»
        • Избра̀ното влѝза в сѝла при натѝскане на буто̀нът̌ «!».
      
      
      • Възстановя̀ване на "фабрѝчнитѣ настро̀йки" при пока̀зване на та̀блицата.
  
  
  • (.. скрий го упѫтването ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Та̀блицата по врѣмена̀: Enjoy it!  (.. покажи ıѫ̨ ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Та̀блицата по врѣмена̀: Enjoy it! Χαίρετε!  (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..)
  
  

  • Та̀блица на всѝчки сло̀вофо̀рми на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли
    	Stenu	да ста̀нѫ̨ да заста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨ да приста̀нѫ̨ да дѣ̋нѫ̨ tt да вдѣ̋нѫ̨ tt да надѣ̋нѫ̨ tt да въ̀рнѫ̨ tt да отвъ̀рнѫ̨ tt да повъ̀рнѫ̨ tt да объ̀рнѫ̨ tt да прѣобъ̀рнѫ̨ tt да простѐнѫ̨ да загѝнѫ̨ да прѣгѫ̀рнѫ̨ tt да загѫ̀рнѫ̨ tt да загъ̀нѫ̨ tt да разгъ̀нѫ̨ tt да прѣгъ̀нѫ̨ tt да сгъ̀нѫ̨ tt да спъ̀нѫ̨ tt да прѣпъ̀нѫ̨ tt да разпъ̀нѫ̨ tt да опъ̀нѫ̨ tt да понѝкнѫ̨ да внѝкнѫ̨ да уга̀снѫ̨ да зага̀снѫ̨ да прѣбѫ̀днѫ̨ стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt
    	Snemu	да снѐмѫ̨ tt eec да отнѐмѫ̨ tt eec да наѐмѫ̨ tt eec да поѐмѫ̨ tt eec да прѣвзѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eecss да прокълнѫ̨̀ tt eec
    	Stoju	стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss да смѐлıѫ̨ t ieec
    	Beru	берѫ̨̀ t ea да изберѫ̨̀ t ea да разберѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea да изперѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass да призовѫ̨̀ t ea да назовѫ̨̀ t ea да отзовѫ̨̀ t ea тъкѫ̨̀ t ea да изтъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia да взѐмѫ̨ ea кълнѫ̨̀ tt eass
    	Bodu	бодѫ̨̀ t eo да прободѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo да прочетѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo да изпекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да изнесѫ̨̀ t eo да донесѫ̨̀ t eo да влѣ̋зѫ̨ eoj да излѣ̋зѫ̨ eoj да слѣ̋зѫ̨ eoj да рѣ̨кѫ̨̀ t eo да нарѣ̨кѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss да облѣкѫ̨̀ t eo да съблѣкѫ̨̀ t eo да заведѫ̨̀ t eo да въведѫ̨̀ t eo да доведѫ̨̀ t eo метѫ̨̀ t eo да изметѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo да протекѫ̨̀ eo [да] ѝдѫ̨ edsss да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy
    	Rezhu	рѣ̀жѫ̨ t да зарѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t да напѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t да почѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t да разрѣ̨̀шѫ̨ t да срѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t да забъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t да се размирѝшѫ̨ бѣлѣ̀жѫ̨ t i да забѣлѣ̀жѫ̨ t i да ка̀жѫ̨ t да нака̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek да залъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea да задрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea да сѝпıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea спıѫ̨̀ iass да приспıѫ̨̀ t ia да си доспıѫ̨̀ ia да се наспıѫ̨̀ ia да се успıѫ̨̀ ia
    	Am	ıа̀м t: да изıа̀м t, да се наıа̀м, да прѣıа̀м, да проıа̀м t, .. да да̀м t: да прода̀м t, да разда̀м t, да отда̀м t, да прѣда̀м t, да прида̀м t, да сда̀м t, ..
    	Ychu	ба̀вıѫ̨ t ii ба̀грıѫ̨ t ii бѣ̀лıѫ̨ t ii бла̀жѫ̨ t ii броıѫ̨̀ t ii ва̀дıѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii га̀зıѫ̨ t ii га̀лıѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii го̀нıѫ̨ t ii грѣшѫ̨̀ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii да̀вıѫ̨ t ii дѝрıѫ̨ t ii доста̀вıѫ̨ t ii доıѫ̨̀ t ii ѐжѫ̨ се ii жа̀лıѫ̨ t ii жѝлıѫ̨ t ii жу̀лıѫ̨ t ii жѐнıѫ̨ t ii да забра̀вıѫ̨ t ii завѝсıѫ̨ ii зу̀брıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii ка̀нıѫ̨ t ii ква̀сıѫ̨ t ii катѐрıѫ̨ t ii кла̀тıѫ̨ t ii кроıѫ̨̀ t ii да ку̀пıѫ̨ t ii ла̀зıѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii лю̀щıѫ̨ t ii ло̀чѫ̨ t ii мо̀лıѫ̨ t ii мѝслıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii мѣ̀сıѫ̨ t ii мѫ̀тıѫ̨ t ii мѫ̀чѫ̨ t ii но̀сıѫ̨ t ii поıѫ̨̀ t ii па̀зıѫ̨ t ii па̀лıѫ̨ t ii печѐлıѫ̨ t ii пѫ̀дıѫ̨ t ii пѫ̀лнıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да разрабо̀тıѫ̨ t ii ро̀вıѫ̨ t ii ръ̀сıѫ̨ t ii свѝрıѫ̨ t ii свѣ̀тıѫ̨ t ii спо̀рıѫ̨ t ii сѫ̀дıѫ̨ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii тѐглıѫ̨ t ii това̀рıѫ̨ t ii тѫ̀рсıѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii хва̀лıѫ̨ t ii хо̀дıѫ̨ t ii да хвъ̀рлıѫ̨ t ii хра̀нıѫ̨ t ii ху̀лıѫ̨ t ii цвѝлıѫ̨ t ii цѣ̀лıѫ̨ t ii цѣ̀пıѫ̨ t ii чѐрпıѫ̨ t ii чѝстıѫ̨ t ii чу̀пıѫ̨ t ii ша̀рıѫ̨ t ii ıа̀здıѫ̨ t ii да измѫ̀чѫ̨ t ii да построıѫ̨̀ t ii да прослѣдıѫ̨̀ t ii да нау̀чѫ̨ t ii да изу̀чѫ̨ t ii да проу̀чѫ̨ t ii да разу̀чѫ̨ t ii
    	Viju	вѝıѫ̨ tt да извѝıѫ̨ tt да навѝıѫ̨ tt да развѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да изпѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt да набѝıѫ̨ tt да разбѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt да прочу̀ıѫ̨ tt да се прочу̀ıѫ̨ плю̀ıѫ̨ tt игра̀ıѫ̨ t да поигра̀ıѫ̨ да изигра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t да пожела̀ıѫ̨ t живѣ̀ıѫ̨ t да поживѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t да остарѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess да повлия̀ıѫ̨ t
    	Laju	ла̀ıѫ̨ t да изла̀ıѫ̨ да пола̀ıѫ̨ да разла̀ıѫ̨ t уха̀ıѫ̨ благоуха̀ıѫ̨ ea ма̀ıѫ̨ се да се пома̀ıѫ̨ да ома̀ıѫ̨ t да зама̀ıѫ̨ t да сма̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ да поба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t да изва̀ıѫ̨ t ка̀ıѫ̨ се да ока̀ıѫ̨ t да се пока̀ıѫ̨ тра̀ıѫ̨ да изтра̀ıѫ̨ t да потра̀ıѫ̨ да си затра̀ıѫ̨
    	Znam	зна̀ıѫ̨ tt
    	Weak	ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t да поглѐдам t поглѐђам t вѝђам t завѝђам привѝђам се чу̀вам t дочу̀вам t слу̀шам t да послу̀шам t стра̀дам t па̀дам ста̀вам вдѝгам t повдѝгам t смѣ̀нıам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t стрѣ̀лıам t нама̀лıам t намаля̀вам t оцѣня̀вам t доба̀вıам t
    	Mogu	мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss
    	Idu	[да] ѝдѫ̨ edsss
    	Budu	да бѫ̀дѫ̨ ef да бѫ̀дѫ̨ ekf да прѣбѫ̀дѫ̨ ed
    	Sum	съм
    					Гнѣ̋здо:		-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
    Та̀блица на всѝчки глаго̀лни сло̀вофо̀рми		Въведѣ̀те осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌:					имперфектѝвен перфектѝвен
    		Въведѣ̀те сигнату̀рнитѣ му ма̀ркери:					транзитѝвен интранзитѝвен
    		[су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌			Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:		естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    	Надѣ̋сно: Наклонѐния (6) Надо̀лу: Врѣмена̀ (8)	Индикатѝв: изявѝтелно наклонѐние	Ренаратѝв: прѣизка̀зно наклонѐние	Конклузѝв: у̀мозаключѝтелно наклонѐние	Ренаратѝвен конклузѝв: прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно наклонѐние	Дубитатѝв: дво̀йно прѣизка̀зно наклонѐние	Дво̀ен дубитатѝв: тро̀йно прѣизка̀зно наклонѐние	Бро̀й фо̀рми по врѣмена̀
    --- *** 000 001 010 011 xxx 100 101 110 111 1** 0** Y11 Y01 Y00 Y** S00 G00 P00 P01 P10 P11 SGP		I	J	K	L	M	N
    	Сега̀шно врѣ̀ме		[сѫ̀щото като имперфѐкт, J001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, K001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, L001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, M001]	[сѫ̀щото като имперфѐкт, N001]
    	Мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме (имперфѐкт)
    	Мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме (перфѐкт) (нарѝчано и ао̀рист)
    	Мѝнѫ̨ло прѣдварѝтелно врѣ̀ме (плу̀сквамперфѐкт)		[сѫ̀щото като перфѐкт в дубитатѝв, M010]	[сѫ̀щото като перфѐкт в ренаратѝвен конклузѝв, L010]	[нѣ̋ма]	[сѫ̀щото като перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв, N010]	[нѣ̋ма]
    	Мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме (ао̀рист) (нарѝчано и перфѐкт)	[сѫ̀щото като перфѐкт в конклузѝв, K010]	[сѫ̀щото като перфѐкт в ренаратѝвен конклузѝв, L010]	[нѣ̋ма, или е сѫ̀щото като в ренаратѝв]	[нѣ̋ма]	[сѫ̀щото като перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв, N010]	[нѣ̋ма]
    	Бѫ̀деще врѣ̀ме		[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, J101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, K101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, L101]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото, M101]	[нѣ̋ма]
    	Бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото						[нѣ̋ма]
    	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме		[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, J111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, K111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, L111]	[сѫ̀щото като бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото, M111]	[нѣ̋ма]
    	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото						[нѣ̋ма]
    О̀бщ бро̀й фо̀рми по врѣмена̀ и наклонѐния
    	Усло̀вно наклонѐние							1
    	Императѝв: Заповѣ̀дно наклонѐние (Повелѝтелно наклонѐние)							1
    	Инфинитѝв: (Неопрѣдѣлѐно наклонѐние)							1
    а̀з   тѝ   то̀   нѝе   вѝе   тѣ̀      Бѐз дублѝрани клѣ̀тки Попъ̀лнени дублѝрани клѣ̀тки    Бѐз мѣстоимѐния в номинатѝв Съ̀с мѣстоимѐния в номинатѝв    Бѐз отрица̀ние Съ̀с отрица̀ние Отрица̀ние са̀мо с «не»    Мѫ̀жки ро̀д Жѐнски ро̀д Срѣ̀ден ро̀д
    	Нѐлѝчни глаго̀лни сло̀вофо̀рми
    			Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    			Съ̀с члѣ̀н
    		Отглаго̀лно сѫществѝтелно
    		Дѣ̀еприча̀стие
    		Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    		Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    		Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    		Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие

  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Та̀блицата по наклонѐния: Enjoy it!  (.. покажи ıѫ̨ ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Та̀блицата по наклонѐния: Enjoy it! Χαίρετε!  (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..)
  
  

  • Та̀блица на наклонѐнията и врѣмена̀та на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли
    	Stenu	да ста̀нѫ̨ да заста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨ да приста̀нѫ̨ да дѣ̋нѫ̨ tt да вдѣ̋нѫ̨ tt да надѣ̋нѫ̨ tt да въ̀рнѫ̨ tt да отвъ̀рнѫ̨ tt да повъ̀рнѫ̨ tt да объ̀рнѫ̨ tt да прѣобъ̀рнѫ̨ tt да простѐнѫ̨ да загѝнѫ̨ да прѣгѫ̀рнѫ̨ tt да загѫ̀рнѫ̨ tt да загъ̀нѫ̨ tt да разгъ̀нѫ̨ tt да прѣгъ̀нѫ̨ tt да сгъ̀нѫ̨ tt да спъ̀нѫ̨ tt да прѣпъ̀нѫ̨ tt да разпъ̀нѫ̨ tt да опъ̀нѫ̨ tt да понѝкнѫ̨ да внѝкнѫ̨ да уга̀снѫ̨ да зага̀снѫ̨ да прѣбѫ̀днѫ̨ стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt
    	Snemu	да снѐмѫ̨ tt eec да отнѐмѫ̨ tt eec да наѐмѫ̨ tt eec да поѐмѫ̨ tt eec да прѣвзѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eecss да прокълнѫ̨̀ tt eec
    	Stoju	стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss да смѐлıѫ̨ t ieec
    	Beru	берѫ̨̀ t ea да изберѫ̨̀ t ea да разберѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea да изперѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass да призовѫ̨̀ t ea да назовѫ̨̀ t ea да отзовѫ̨̀ t ea тъкѫ̨̀ t ea да изтъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia да взѐмѫ̨ ea кълнѫ̨̀ tt eass
    	Bodu	бодѫ̨̀ t eo да прободѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo да прочетѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo да изпекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да изнесѫ̨̀ t eo да донесѫ̨̀ t eo да влѣ̋зѫ̨ eoj да излѣ̋зѫ̨ eoj да слѣ̋зѫ̨ eoj да рѣ̨кѫ̨̀ t eo да нарѣ̨кѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss да облѣкѫ̨̀ t eo да съблѣкѫ̨̀ t eo да заведѫ̨̀ t eo да въведѫ̨̀ t eo да доведѫ̨̀ t eo метѫ̨̀ t eo да изметѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo да протекѫ̨̀ eo [да] ѝдѫ̨ edsss да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy
    	Rezhu	рѣ̀жѫ̨ t да зарѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t да напѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t да почѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t да разрѣ̨̀шѫ̨ t да срѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t да забъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t да се размирѝшѫ̨ бѣлѣ̀жѫ̨ t i да забѣлѣ̀жѫ̨ t i да ка̀жѫ̨ t да нака̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek да залъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea да задрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea да сѝпıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea спıѫ̨̀ iass да приспıѫ̨̀ t ia да си доспıѫ̨̀ ia да се наспıѫ̨̀ ia да се успıѫ̨̀ ia
    	Am	ıа̀м t: да изıа̀м t, да се наıа̀м, да прѣıа̀м, да проıа̀м t, .. да да̀м t: да прода̀м t, да разда̀м t, да отда̀м t, да прѣда̀м t, да прида̀м t, да сда̀м t, ..
    	Ychu	ба̀вıѫ̨ t ii ба̀грıѫ̨ t ii бѣ̀лıѫ̨ t ii бла̀жѫ̨ t ii броıѫ̨̀ t ii ва̀дıѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii га̀зıѫ̨ t ii га̀лıѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii го̀нıѫ̨ t ii грѣшѫ̨̀ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii да̀вıѫ̨ t ii дѝрıѫ̨ t ii доста̀вıѫ̨ t ii доıѫ̨̀ t ii ѐжѫ̨ се ii жа̀лıѫ̨ t ii жѝлıѫ̨ t ii жу̀лıѫ̨ t ii жѐнıѫ̨ t ii да забра̀вıѫ̨ t ii завѝсıѫ̨ ii зу̀брıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii ка̀нıѫ̨ t ii ква̀сıѫ̨ t ii катѐрıѫ̨ t ii кла̀тıѫ̨ t ii кроıѫ̨̀ t ii да ку̀пıѫ̨ t ii ла̀зıѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii лю̀щıѫ̨ t ii ло̀чѫ̨ t ii мо̀лıѫ̨ t ii мѝслıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii мѣ̀сıѫ̨ t ii мѫ̀тıѫ̨ t ii мѫ̀чѫ̨ t ii но̀сıѫ̨ t ii поıѫ̨̀ t ii па̀зıѫ̨ t ii па̀лıѫ̨ t ii печѐлıѫ̨ t ii пѫ̀дıѫ̨ t ii пѫ̀лнıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да разрабо̀тıѫ̨ t ii ро̀вıѫ̨ t ii ръ̀сıѫ̨ t ii свѝрıѫ̨ t ii свѣ̀тıѫ̨ t ii спо̀рıѫ̨ t ii сѫ̀дıѫ̨ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii тѐглıѫ̨ t ii това̀рıѫ̨ t ii тѫ̀рсıѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii хва̀лıѫ̨ t ii хо̀дıѫ̨ t ii да хвъ̀рлıѫ̨ t ii хра̀нıѫ̨ t ii ху̀лıѫ̨ t ii цвѝлıѫ̨ t ii цѣ̀лıѫ̨ t ii цѣ̀пıѫ̨ t ii чѐрпıѫ̨ t ii чѝстıѫ̨ t ii чу̀пıѫ̨ t ii ша̀рıѫ̨ t ii ıа̀здıѫ̨ t ii да измѫ̀чѫ̨ t ii да построıѫ̨̀ t ii да прослѣдıѫ̨̀ t ii да нау̀чѫ̨ t ii да изу̀чѫ̨ t ii да проу̀чѫ̨ t ii да разу̀чѫ̨ t ii
    	Viju	вѝıѫ̨ tt да извѝıѫ̨ tt да навѝıѫ̨ tt да развѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да изпѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt да набѝıѫ̨ tt да разбѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt да прочу̀ıѫ̨ tt да се прочу̀ıѫ̨ плю̀ıѫ̨ tt игра̀ıѫ̨ t да поигра̀ıѫ̨ да изигра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t да пожела̀ıѫ̨ t живѣ̀ıѫ̨ t да поживѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t да остарѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess да повлия̀ıѫ̨ t
    	Laju	ла̀ıѫ̨ t да изла̀ıѫ̨ да пола̀ıѫ̨ да разла̀ıѫ̨ t уха̀ıѫ̨ благоуха̀ıѫ̨ ea ма̀ıѫ̨ се да се пома̀ıѫ̨ да ома̀ıѫ̨ t да зама̀ıѫ̨ t да сма̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ да поба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t да изва̀ıѫ̨ t ка̀ıѫ̨ се да ока̀ıѫ̨ t да се пока̀ıѫ̨ тра̀ıѫ̨ да изтра̀ıѫ̨ t да потра̀ıѫ̨ да си затра̀ıѫ̨
    	Znam	зна̀ıѫ̨ tt
    	Weak	ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t да поглѐдам t поглѐђам t вѝђам t завѝђам привѝђам се чу̀вам t дочу̀вам t слу̀шам t да послу̀шам t стра̀дам t па̀дам ста̀вам вдѝгам t повдѝгам t смѣ̀нıам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t стрѣ̀лıам t нама̀лıам t намаля̀вам t оцѣня̀вам t доба̀вıам t
    	Mogu	мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss
    	Idu	[да] ѝдѫ̨ edsss
    	Budu	да бѫ̀дѫ̨ ef да бѫ̀дѫ̨ ekf да прѣбѫ̀дѫ̨ ed
    	Sum	съм
    						Гнѣ̋здо:			-- Weak Am Sum Stenu Viju Laju Znam Ychu Mogu Idu Budu Bodu Rezhu Stoju Beru Snemu XXX_1u XXX_1U XXX_1iu XXX_1ju XXX_1ku XXX_1kU XXX_2iu XXX_2iU XXX_2ju XXX_2jU
    Та̀блица на глаго̀лнитѣ наклонѐния и врѣмена̀			Въведѣ̀те осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌:						имперфектѝвен перфектѝвен
    			Въведѣ̀те сигнату̀рнитѣ му ма̀ркери:						транзитѝвен интранзитѝвен
    			[су̀пер-гнѣ̋здо  ]  на глаго̀лът̌			Изберѣ̀те правопѝс за глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми:			естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD
    	Надѣ̋сно: Врѣмена̀ (8) Надо̀лу: Наклонѐния (9)	Сега̀шно врѣ̀ме	Имперфѐкт: мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме	Перфѐкт: мѝнѫ̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме	Плу̀сквамперфѐкт: мѝнѫ̨ло прѣдварѝтелно врѣ̀ме	Бѫ̀деще врѣ̀ме	Бѫ̀деще врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме	Бѫ̀деще прѣдварѝтелно врѣ̀ме в мѝнѫ̨лото	Бро̀й фо̀рми по наклонѐния
    --- *** Y-I Y-J Y-K Y-L Y-M Y-N Y11 Y01 Y00 S00 G00 P00 P01 P10 P11 SGP		000	001	010	011	100	101	110	111
    	Индикатѝв: изявѝтелно наклонѐние
    	Ренаратѝв: прѣизка̀зно наклонѐние
    	Конклузѝв: у̀мозаключѝтелно наклонѐние
    	Ренаратѝвен конклузѝв: прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно наклонѐние				[нѣ̋ма]
    	Дубитатѝв: дво̀йно прѣизка̀зно наклонѐние				[сѫ̀щото като перфѐкт в дво̀ен дубитатѝв, Y-N-010]
    	Дво̀ен дубитатѝв: тро̀йно прѣизка̀зно наклонѐние				[нѣ̋ма]	[нѣ̋ма]
    	Усло̀вно наклонѐние									1
    	Императѝв: Заповѣ̀дно наклонѐние (Повелѝтелно наклонѐние)									1
    	Инфинитѝв: (Неопрѣдѣлѐно наклонѐние)									1
    а̀з   тѝ   то̀   нѝе   вѝе   тѣ̀        Бѐз дублѝрани клѣ̀тки Попъ̀лнени дублѝрани клѣ̀тки    Бѐз мѣстоимѐния в номинатѝв Съ̀с мѣстоимѐния в номинатѝв    Бѐз отрица̀ние Съ̀с отрица̀ние Отрица̀ние са̀мо с «не»    Мѫ̀жки ро̀д Жѐнски ро̀д Срѣ̀ден ро̀д
    	Нѐлѝчни глаго̀лни сло̀вофо̀рми
    					Бѐз члѣ̀н	Мѫ̀жки ро̀д	Жѐнски ро̀д	Срѣ̀ден ро̀д	Мно̀жествено число̀
    					Съ̀с члѣ̀н
    			Отглаго̀лно сѫществѝтелно
    			Дѣ̀еприча̀стие
    			Сега̀шно актѝвно прича̀стие
    			Мѝнѫ̨ло перфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    			Мѝнѫ̨ло имперфѐктно актѝвно (ѐлово) прича̀стие
    			Мѝнѫ̨ло пасѝвно прича̀стие

  
  
  • Клѣ̀ткитѣ Y-J:011 и Y-M:010 съдъ̀ржат идентѝчни фо̀рми.
  • Клѣ̀ткитѣ Y-K:011 и Y-L:010 съдъ̀ржат идентѝчни фо̀рми. (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..) 


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го справочникът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Гнѣзда и примѣрни глаголи към тѣ̋х  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Гнѣзда и примѣрни глаголи към тѣ̋х  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ◄► В то̀зи по̀драздѣ̀л, ..
  • ка̀кто в та̀блицата на гнѣзда̀та, така̀ и в а̀збучниът̌ списък, вѫ̀трѣ в прѣпра̀тки сѫ да̀дени прѝмѣрни глаго̀ли.
    
    
    • Ако цъ̀кнете на такъ̀в глаго̀л, спрежѐнието му ще се пока̀же в прѣдѝшниът̌ по̀драздѣ̀л и в двѣ̀тѣ та̀блици на всѝчки сло̀вофо̀рми - и в та̀зи по врѣмена̀, и в та̀зи по наклонѐния.
    
    
    • Ако ще ги по̀лзвате по то̀зи на̀чин, добрѣ̀ бѝ било̀ тѣ̀зи та̀блици да бѫ̀дѫ̨т прѣдварѝтелно разгъ̀нѫ̨ти.
    • Разгънѝ та̀блицата на всѝчки сло̀вофо̀рми по врѣмена̀.
    • Разгънѝ та̀блицата на всѝчки сло̀вофо̀рми по наклонѐния.


• ►►  Та̀блица на гнѣзда̀та: Enjoy it!  (.. покажи ıѫ̨ ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Та̀блицата: Enjoy it! Χαίρετε!  (.. към таблицата на словоформитѣ по врѣмена ..)
  (.. скрий ıѫ̨ тази таблица ..)  (.. към таблицата на словоформитѣ по наклонения ..)
  
  
  

  • Означѐние на гнѣ̋здото	Прѣдста̀вителен глаго̀л	Прѝмѣрни глаго̀ли	Коѐ спрежѐние
    	Забѣлѣ̀жки		Коѐ су̀пер-гнѣ̋здо
    Weak	ѝмам t xx	ѝмам t xx нѣ̋мам ass xx взѐмам t да̀вам t глѐдам t да поглѐдам t поглѐђам t вѝђам t завѝђам привѝђам се чу̀вам t дочу̀вам t слу̀шам t да послу̀шам t стра̀дам t па̀дам ста̀вам вдѝгам t повдѝгам t смѣ̀нıам t измѣ̀нıам t опрѣдѣ̀лıам t стрѣ̀лıам t нама̀лıам t намаля̀вам t оцѣня̀вам t доба̀вıам t	Трѐто
    	Гнѣ̋здото на сла̀битѣ глаго̀ли		am  1
    Sum	съм	съм	Осо̀бено
    	Са̀мо глаго̀лът̌ съм		sum  2
    Budu	да бѫ̀дѫ̨ ef	да бѫ̀дѫ̨ ef да бѫ̀дѫ̨ ekf да прѣбѫ̀дѫ̨ ed	Пъ̀рво
    	Са̀мо глаго̀литѣ да бѫ̀дѫ̨ ef и да прѣбѫ̀дѫ̨ ed		u  3
    Stenu	стѐнѫ̨	да ста̀нѫ̨ да заста̀нѫ̨ да прѣста̀нѫ̨ да приста̀нѫ̨ да дѣ̋нѫ̨ tt да вдѣ̋нѫ̨ tt да надѣ̋нѫ̨ tt да въ̀рнѫ̨ tt да отвъ̀рнѫ̨ tt да повъ̀рнѫ̨ tt да объ̀рнѫ̨ tt да прѣобъ̀рнѫ̨ tt да простѐнѫ̨ да загѝнѫ̨ да прѣгѫ̀рнѫ̨ tt да загѫ̀рнѫ̨ tt да загъ̀нѫ̨ tt да разгъ̀нѫ̨ tt да прѣгъ̀нѫ̨ tt да сгъ̀нѫ̨ tt да спъ̀нѫ̨ tt да прѣпъ̀нѫ̨ tt да разпъ̀нѫ̨ tt да опъ̀нѫ̨ tt да понѝкнѫ̨ да внѝкнѫ̨ да уга̀снѫ̨ да зага̀снѫ̨ да прѣбѫ̀днѫ̨ стѐнѫ̨ нѝкнѫ̨ га̀снѫ̨ ра̀снѫ̨ гѝнѫ̨ гъ̀нѫ̨ tt пъ̀нѫ̨ tt	Пъ̀рво
    	Су̀пер-гнѣ̋здото nu		nu  4
    Viju	вѝıѫ̨ tt	вѝıѫ̨ tt да извѝıѫ̨ tt да навѝıѫ̨ tt да развѝıѫ̨ tt пѝıѫ̨ tt да изпѝıѫ̨ tt бѝıѫ̨ tt да набѝıѫ̨ tt да разбѝıѫ̨ tt да чу̀ıѫ̨ tt да прочу̀ıѫ̨ tt да се прочу̀ıѫ̨ плю̀ıѫ̨ tt игра̀ıѫ̨ t да поигра̀ıѫ̨ да изигра̀ıѫ̨ t жела̀ıѫ̨ t да пожела̀ıѫ̨ t живѣ̀ıѫ̨ t да поживѣ̀ıѫ̨ t старѣ̀ıѫ̨ t да остарѣ̀ıѫ̨ t блѣ̀ıѫ̨ влия̀ıѫ̨ t ess да повлия̀ıѫ̨ t	Пъ̀рво
    	Су̀пер-гнѣ̋здото Aiu с усѣ̀чен перфѐкт		Aiu  5
    Laju	ла̀ıѫ̨ t	ла̀ıѫ̨ t да изла̀ıѫ̨ да пола̀ıѫ̨ да разла̀ıѫ̨ t уха̀ıѫ̨ благоуха̀ıѫ̨ ea ма̀ıѫ̨ се да се пома̀ıѫ̨ да ома̀ıѫ̨ t да зама̀ıѫ̨ t да сма̀ıѫ̨ t ба̀ıѫ̨ да поба̀ıѫ̨ ва̀ıѫ̨ t да изва̀ıѫ̨ t ка̀ıѫ̨ се да ока̀ıѫ̨ t да се пока̀ıѫ̨ тра̀ıѫ̨ да изтра̀ıѫ̨ t да потра̀ıѫ̨ да си затра̀ıѫ̨	Пъ̀рво
    	Оста̀тъкът̌ от су̀пер-гнѣ̋здото Aiu		Aiu  6
    Znam	зна̀ıѫ̨ tt	зна̀ıѫ̨ tt	Пъ̀рво
    	Су̀пер-гнѣ̋здото Aiu бѐз перфѐкт		Aiu  7
    Mogu	мо̀гѫ̨ efjjss	мо̀гѫ̨ efjjss мо̀гѫ̨ efjjkss	Пъ̀рво
    	Са̀мо глаго̀лът̌ мо̀гѫ̨ efjjss		ku  8
    Idu	[да] ѝдѫ̨ edsss	[да] ѝдѫ̨ edsss	Пъ̀рво
    	Са̀мо глаго̀лът̌ [да] ѝдѫ̨ edss		u  9
    Am	ıа̀м t	ıа̀м t: да изıа̀м t, да се наıа̀м, да прѣıа̀м, да проıа̀м t, .. да да̀м t: да прода̀м t, да разда̀м t, да отда̀м t, да прѣда̀м t, да прида̀м t, да сда̀м t, ..	Пъ̀рво
    	Су̀пер-гнѣ̋здото Am		Am  10
    Bodu	бодѫ̨̀ t eo	бодѫ̨̀ t eo да прободѫ̨̀ t eo четѫ̨̀ t eo да прочетѫ̨̀ t eo пекѫ̨̀ t eo да изпекѫ̨̀ t eo пасѫ̨̀ t eo да внесѫ̨̀ t eo да изнесѫ̨̀ t eo да донесѫ̨̀ t eo да влѣ̋зѫ̨ eoj да излѣ̋зѫ̨ eoj да слѣ̋зѫ̨ eoj да рѣ̨кѫ̨̀ t eo да нарѣ̨кѫ̨̀ t eo влѣкѫ̨̀ t eoss да облѣкѫ̨̀ t eo да съблѣкѫ̨̀ t eo да заведѫ̨̀ t eo да въведѫ̨̀ t eo да доведѫ̨̀ t eo метѫ̨̀ t eo да изметѫ̨̀ t eo крадѫ̨̀ t eo кладѫ̨̀ t eo плетѫ̨̀ t eo текѫ̨̀ eo да протекѫ̨̀ eo [да] ѝдѫ̨ edsss да отѝдѫ̨ eo да до̀йдѫ̨ eoy	Пъ̀рво
    	Перфѐкт на -O-		u,U,kU  11
    Snemu	да снѐмѫ̨ tt eec	да снѐмѫ̨ tt eec да отнѐмѫ̨ tt eec да наѐмѫ̨ tt eec да поѐмѫ̨ tt eec да прѣвзѐмѫ̨ tt eec да взѐмѫ̨ tt eec кълнѫ̨̀ tt eecss да прокълнѫ̨̀ tt eec	Пъ̀рво
    			u,U  12
    Stoju	стоıѫ̨̀	стоıѫ̨̀ вървıѫ̨̀ t щѫ̨̀ t ejjqs qq да спрѫ̨̀ t врѫ̨̀ t ess мълчѫ̨̀ t i държѫ̨̀ t ij да вѝдıѫ̨ t ij мѐлıѫ̨ t ieecss да смѐлıѫ̨ t ieec	Пъ̀рво илѝ Вто̀ро
    	Перфѐкт на уда̀рено -ѣ̋-		U,iU,jU,iu  13
    Beru	берѫ̨̀ t ea	берѫ̨̀ t ea да изберѫ̨̀ t ea да разберѫ̨̀ t ea перѫ̨̀ t ea да изперѫ̨̀ t ea зовѫ̨̀ t eass да призовѫ̨̀ t ea да назовѫ̨̀ t ea да отзовѫ̨̀ t ea тъкѫ̨̀ t ea да изтъкѫ̨̀ t ea ко̀лıѫ̨ t ia да взѐмѫ̨ ea кълнѫ̨̀ tt eass	Пъ̀рво илѝ Вто̀ро
    	Перфѐкт на уда̀рено -а-.		U,kU,iu,u  14
    Rezhu	рѣ̀жѫ̨ t	рѣ̀жѫ̨ t да зарѣ̀жѫ̨ t пѝшѫ̨ t да напѝшѫ̨ t чѐшѫ̨ t да почѐшѫ̨ t рѣ̨̀шѫ̨ t да разрѣ̨̀шѫ̨ t да срѣ̨̀шѫ̨ t бъ̀ршѫ̨ t да забъ̀ршѫ̨ t мирѝшѫ̨ t да се размирѝшѫ̨ бѣлѣ̀жѫ̨ t i да забѣлѣ̀жѫ̨ t i да ка̀жѫ̨ t да нака̀жѫ̨ t пла̀чѫ̨ t лъ̀жѫ̨ t ek да залъ̀жѫ̨ t ek стъ̀ржѫ̨ t ek стрѝжѫ̨ t ek дрѣ̀мıѫ̨ ea да задрѣ̀мıѫ̨ ea кѫ̀пıѫ̨ t ea ка̀пıѫ̨ t ea да сѝпıѫ̨ t ea ску̀бıѫ̨ t ea трѐпıѫ̨ t ea ха̀пıѫ̨ t ea щѝпıѫ̨ t ea спıѫ̨̀ iass да приспıѫ̨̀ t ia да си доспıѫ̨̀ ia да се наспıѫ̨̀ ia да се успıѫ̨̀ ia	Пъ̀рво илѝ Вто̀ро
    			U,kU,iu,u  15
    Ychu	у̀чѫ̨ t ii	ба̀вıѫ̨ t ii ба̀грıѫ̨ t ii бѣ̀лıѫ̨ t ii бла̀жѫ̨ t ii броıѫ̨̀ t ii ва̀дıѫ̨ t ii во̀дıѫ̨ t ii во̀зıѫ̨ t ii въ̀рвıѫ̨ t ii въ̀ршѫ̨ t ii га̀зıѫ̨ t ii га̀лıѫ̨ t ii гово̀рıѫ̨ t ii го̀нıѫ̨ t ii грѣшѫ̨̀ t ii да рѣшѫ̨̀ t ii да̀вıѫ̨ t ii дѝрıѫ̨ t ii доста̀вıѫ̨ t ii доıѫ̨̀ t ii ѐжѫ̨ се ii жа̀лıѫ̨ t ii жѝлıѫ̨ t ii жу̀лıѫ̨ t ii жѐнıѫ̨ t ii да забра̀вıѫ̨ t ii завѝсıѫ̨ ii зу̀брıѫ̨ t ii зна̀чѫ̨ t ii ка̀нıѫ̨ t ii ква̀сıѫ̨ t ii катѐрıѫ̨ t ii кла̀тıѫ̨ t ii кроıѫ̨̀ t ii да ку̀пıѫ̨ t ii ла̀зıѫ̨ t ii лю̀бıѫ̨ t ii лю̀щıѫ̨ t ii ло̀чѫ̨ t ii мо̀лıѫ̨ t ii мѝслıѫ̨ t ii мра̀зıѫ̨ t ii мѣ̀сıѫ̨ t ii мѫ̀тıѫ̨ t ii мѫ̀чѫ̨ t ii но̀сıѫ̨ t ii поıѫ̨̀ t ii па̀зıѫ̨ t ii па̀лıѫ̨ t ii печѐлıѫ̨ t ii пѫ̀дıѫ̨ t ii пѫ̀лнıѫ̨ t ii рабо̀тıѫ̨ t ii да разрабо̀тıѫ̨ t ii ро̀вıѫ̨ t ii ръ̀сıѫ̨ t ii свѝрıѫ̨ t ii свѣ̀тıѫ̨ t ii спо̀рıѫ̨ t ii сѫ̀дıѫ̨ t ii строıѫ̨̀ t ii слѣдıѫ̨̀ t ii таıѫ̨̀ t ii тѐглıѫ̨ t ii това̀рıѫ̨ t ii тѫ̀рсıѫ̨ t ii у̀чѫ̨ t ii хва̀лıѫ̨ t ii хо̀дıѫ̨ t ii да хвъ̀рлıѫ̨ t ii хра̀нıѫ̨ t ii ху̀лıѫ̨ t ii цвѝлıѫ̨ t ii цѣ̀лıѫ̨ t ii цѣ̀пıѫ̨ t ii чѐрпıѫ̨ t ii чѝстıѫ̨ t ii чу̀пıѫ̨ t ii ша̀рıѫ̨ t ii ıа̀здıѫ̨ t ii да измѫ̀чѫ̨ t ii да построıѫ̨̀ t ii да прослѣдıѫ̨̀ t ii да нау̀чѫ̨ t ii да изу̀чѫ̨ t ii да проу̀чѫ̨ t ii да разу̀чѫ̨ t ii	Вто̀ро
    	ii  в i-ма̀ркерът̌		iu,iU,ju,jU  16

  
  
  • Това̀ е та̀блицата на гнѣзда̀та за̀едно с прѝмѣрни глаго̀ли към всѣ̋ко гнѣ̋здо.
    
    
    • Ако цъ̀кнете на прѝмѣрен глаго̀л, спрежѐнието му ще се пока̀же в прѣдѝшниът̌ по̀драздѣ̀л и в двѣ̀тѣ та̀блици на всѝчки сло̀вофо̀рми - и в та̀зи по врѣмена̀, и в та̀зи по наклонѐния.
    • (.. към таблицата на словоформитѣ по врѣмена ..)
    • (.. към таблицата на словоформитѣ по наклонения ..)
    
    
    • Обяснѐние що̀ е това̀ гнѣ̋здо мо̀же да се намѣ̀ри по̀-надо̀лу в тѐкстът̌.
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ таблицата на гнѣздата ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  А̀збучен спѝсък на прѝмѣрнитѣ глаго̀ли  (.. покажи го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Спѝсъкът̌: Enjoy it! Χαίρετε!  (.. към таблицата на словоформитѣ по врѣмена ..)
  (.. скрий го азбучния̀т списък ..)  (.. към таблицата на словоформитѣ по наклонения ..)
  
  
  

  • Аз̀бучен спѝсък на прѝмѣрнитѣ глаго̀ли

  
  
  • (.. към таблицата на словоформитѣ по врѣмена ..)
  • (.. към таблицата на словоформитѣ по наклонения ..)
  
  
  • Ако цъ̀кнете на прѝмѣрен глаго̀л от го̀рниът̌ спѝсък, спрежѐнието му ще се пока̀же в прѣдѝшниът̌ по̀драздѣ̀л и в двѣ̀тѣ та̀блици на всѝчки сло̀вофо̀рми - и в та̀зи по врѣмена̀, и в та̀зи по наклонѐния.
  
  
  • (.. скрий го азбучния̀т списък ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Гнѣ̋здо: що̀ е то̀?  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Гнѣ̋здо: що̀ е то̀?  (.. скрий ..)
  
  
  • Една̀ от осно̀внитѣ цѣ̀ли на то̀зи тракта̀т е да се създадѐ со̀фту̌ер, ко̀йто по зада̀ден чрѣ̀з сигнату̀рата си глагол да генерѝра всѝчкитѣ му сло̀вофо̀рми.
  
  
  • По за̀мисъл, гнѣ̋здото, към коѐто глаго̀лът̌ принадлѣжѝ, пока̀зва ко̀й на̀бор програ̀мки (илѝ в тѐрминитѣ на ООП: мѐтодитѣ на ко̀й клас) ще се прила̀гат за генерѝране на сло̀вофо̀рмитѣ.
  
  
  • Гла̀вната част на сигнату̀рата е осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌ - та̀зи за индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме едѝнствено число̀ 1-во лицѐ със задължѝтелно поста̀вено ударѐние.
  
  
  • Са̀мо според осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌ со̀фту̌ерът̌ разпозна̀ва су̀пер-гнѣ̋здото - едно̀ от 13-тѣ възмо̀жни.
    
    
    • Но цѣлта̀ е гнѣ̋здото.
  
  
  • При нѣ̋кои сто̀йности на су̀пер-гнѣ̋здото (am, Am, sum, ..), гнѣ̋здото се опрѣдѣ̀ля ведна̀га.
  
  
  • При дру̀ги сто̀йности на су̀пер-гнѣ̋здото со̀фту̌ерът̌ опрѣдѣ̀ля гнѣ̋здото въз осно̀ва на допълнѝтелни ма̀ркери в сигнату̀рата на глаго̀лът̌.
  
  
  • Надѣ̋вам се, че дефинѝранитѣ 16 гнѣзда̀ покрѝват всѝчки глаго̀ли в бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
    
    
    • Но мо̀же и да не ѐ така̀.
    • В бѫ̀деще мо̀же да бѫ̀де намѣ̀рен глаго̀л, ко̀йто да не мо̀же да бѫ̀де обрабо̀тен от така̀ създа̀дениът̌ со̀фту̌ер.
    • Нѣ̋кой мо̀же да посо̀чи такъ̀в глаго̀л.
    • Това̀ по сѫщество̀ бѝ било̀ со̀фту̌ерен бъ̀г.
    • Тога̀ва мо̀же да се нало̀жи да се разрабо̀ти но̀во гнѣ̋здо.
  
  
  • (.. скрий го разяснението за гнѣздата ..)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го справочникът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Сводка на глаголната сигнатура  (.. покажи ıѫ̨ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Сводка на глаголната сигнатура  (.. скрий ıѫ̨ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

• Елемѐнти на глаго̀лната сигнату̀ра
  Наименова̀ние на елемѐнтът̌	Мѣ̋сто на елемѐнтът̌ в сигнату̀рата	Описа̀ние на елемѐнтът̌	Означѐние на елемѐнтът̌ в JavaScript
  Осно̀вна фо̀рма на глаго̀лът̌	Пъ̀рво, вто̀ро илѝ трѐто	Осно̀вна фо̀рма илѝ рѣ̀чниковата фо̀рма на глаго̀лът̌ е фо̀рмата му за сега̀шно врѣ̀ме едѝнствено число̀ 1-во лицѐ.	m
  	Вѝнѫги слѣ̀д ма̀ркерът̌ за аспѐкт, ако ѝма такъ̀в. Вто̀рото мѣ̋сто е запа̀зено за ма̀ркерът̌ за зало̀г, ако ѝма такъ̀в.	Правопѝсът̌ ӥ вѫ̀трѣ в глаго̀лната сигнату̀ра е вѝнѫги "естѐствен".
  Ма̀ркер за аспѐкт (ма̀ркер за вѝд на глаго̀лът̌)	Пъ̀рво	При имперфектѝвнитѣ глаго̀ли ма̀ркерът̌ за аспѐкт е пра̀зен.	a
  	При имперфектѝвнитѣ глаго̀ли ма̀ркерът̌ за аспѐкт е пра̀зен и тога̀ва на пъ̀рво мѣ̋сто ѝдва осно̀вната фо̀рма.	При перфектѝвнитѣ глаго̀ли ма̀ркерът̌ за аспѐкт е да. При дву̀вѝдовитѣ - [да].
  Ма̀ркер за зало̀г на глаго̀лът̌	Вто̀ро	Ако не ѐ пра̀зен, ма̀ркерът̌ за зало̀г мо̀же да приѐма трѝ сто̀ности:	v
  	Вто̀рото мѣ̋сто на ма̀ркерът̌ за зало̀г е естѐствено за на̀шиът̌ езѝк. Така̀ глаго̀лната сигнату̀ра се вмъ̀ква в тѐкстът̌ по̀-гла̀дко.	се, си, илѝ си се.
  Ма̀ркер за транзитѝвност на глаго̀лът̌	Слѣ̀д осно̀вната фо̀рма и слѣ̀д ма̀ркерът̌ за зало̀г.	При интранзитѝвнитѣ глаго̀ли ма̀ркерът̌ за транзитѝвност е пра̀зен.	t
  		При транзитѝвнитѣ глаго̀ли ма̀ркерът̌ за транзитѝвност пока̀зва оконча̀нието на мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие: t при иноватѝвно оконча̀ние -н, илѝ tt при архаѝчно оконча̀ние -т.
  i-ма̀ркер илѝ ма̀ркер за спрежѐние	Слѣ̀д осно̀вната фо̀рма и слѣ̀д ма̀ркерът̌ за зало̀г.	Пъ̀рвата бу̀ква на i-ма̀ркерът̌ пока̀зва завъ̀ршъкът̌ на сега̀шната осно̀ва: i за вто̀ро спрежѐние, e за пъ̀рво спрежѐние, и a за трѐто спрежѐние.	i
  		i-ма̀ркерът̌ мо̀же да е пра̀зен - да нѣ̋ма i-ма̀ркер. Ако ѝма, слѣ̀д пъ̀рвата му бу̀ква мо̀же да ѝма и дру̀ги бу̀кви, уточня̀ващи образу̀ването на про̀ститѣ (синтетѝчнитѣ) фо̀рми на глаго̀лът̌. Вѝжте допълнѝтелната та̀блица по̀-до̀лу.
  q-ма̀ркер илѝ ма̀ркер за бѫ̀деще врѣ̀ме	Слѣ̀д осно̀вната фо̀рма и слѣ̀д ма̀ркерът̌ за зало̀г.	q-ма̀ркерът̌ инструктѝра ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер ка̀к да генерѝра фо̀рмитѣ за бѫ̀деще врѣ̀ме. Всѝчки фо̀рми за бѫ̀деще врѣ̀ме сѫ аналитѝчни.	q
  		q-ма̀ркерът̌ запо̀чва с въвѐђаща бу̀ква q, но в нѐго ѝма о̀ще бу̀кви слѣ̀д пъ̀рвата. Вѝжте допълнѝтелната та̀блица по̀-до̀лу.
  x-ма̀ркер илѝ ма̀ркер за отрица̀ние	Слѣ̀д осно̀вната фо̀рма и слѣ̀д ма̀ркерът̌ за зало̀г.	x-ма̀ркерът̌ инструктѝра ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер ка̀к да обрабо̀ти зая̀вка за отрица̀ние. x-ма̀ркерът̌ - ма̀ркерът̌ за отрица̀ние - не ѐ зая̀вка за отрица̀ние.	x
  		x-ма̀ркерът̌ запо̀чва с въвѐђаща бу̀ква x, но в нѐго ѝма о̀ще бу̀кви слѣ̀д пъ̀рвата. Вѝжте допълнѝтелната та̀блица по̀-до̀лу.



• Сто̀йности на i-ма̀ркерът̌, на q-ма̀ркерът̌ и на x-ма̀ркерът̌ в сигнату̀рата.
  
  

  i e a	d	Нѣ̋ма перфѐкт.
  	k	Алтернатѝвен перфѐкт.
  	i	Перфѐкт на -и- с постоя̀нно ударѐние.
  	a	Перфѐкт на -а-.
  	ee	Перфѐкт на -е- от ста̀ро-славянско -я-.
  	e	Перфѐкт на -ѣ-.
  	u	Перфѐкт на -ѫ-.
  	o	Перфѐкт на нѐуда̀рено -о-, както в четѫ̨̀ t eo и пасѫ̨̀ t eo.
  	c	Усѣ̀чен перфѐкт. Комбинѝра се с дру̀ги сто̀йности на то̀зи ма̀ркер.
  	?b	Ударѐнието се мѣ̀сти на осно̀вата. Комбинѝра се с дру̀ги сто̀йности на то̀зи ма̀ркер.
  	?t	Ударѐнието се мѣ̀сти на оконча̀нието. Комбинѝра се с дру̀ги сто̀йности на то̀зи ма̀ркер.
  	jj	Нѣ̋ма императѝв.
  	j	Императѝв с ударѐние на основата.
  	y	Алтернатѝвен императѝв.
  	f	Нѣ̋ма инфинитѝв.
  	sss	Нѣ̋ма отглаго̀лно сѫществѝтелно.
  	ss	Отглаго̀лното сѫществѝтелно нѣ̋ма мно̀жествено число̀.
  	s	Отглаго̀лното сѫществѝтелно образу̀ва мно̀жествено число̀ по архаѝчен на̀чин.
  	z	Залѝтане по сега̀шната осно̀ва при oтглаго̀лното сѫществѝтелно.
  	q	Нѣ̋ма сега̀шно актѝвно прича̀стие.
  q	q	Глаго̀лът̌ нѣ̋ма фо̀рми за бѫ̀деще врѣ̀ме.
  x	x	Не приѐма отрица̀ние.
  	ss	Отглаго̀лното сѫществѝтелно не приѐма отрица̀ние.
  	s	Отглаго̀лното сѫществѝтелно с отрица̀ние нѣ̋ма мно̀жествено число̀.
  	d	Дѣ̀еприча̀стието не приѐма отрица̀ние.



• (.. скрий ıѫ̨ глаголната сигнатура ..)  (.. скрий го справочникът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Супер-справочникът̌ го нѣ̋ма още  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

(.. скрий го справочникът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

   ▼▼   .0. Супер-справочникът̌ го нѣ̋ма още  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• То̀зи тракта̀т ста̀нѫ̨ твъ̀рдѣ обѐмна и тѐжка публика̀ция.
• То̀й ще си оста̀не в това̀ състоя̀ние.
• Измѣнѐнията в нѐго ще сѫ са̀мо попра̀вки на грѣ̀шки.


• Ѝма оба̀че нѣ̋колко направлѐния, в коѝто ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер (са̀мо со̀фту̌ерът̌) бѝ могъ̀л да се развѝва.
  
  
  • Пъ̀рво направлѐние. Парамѐтри по cgi-interface-ът̌ мо̀гат да ука̀зват глаго̀лът̌ или фо̀рмата (геомѐтрията) на та̀блицата.
    
    
    • И сега̀ чрѣ̀з cgi-парамѐтри мо̀же да се ука̀же ко̀й раздѣ̀л и коя̀ та̀блица да се пока̀же.
    • Това̀ го нарѝчам цѣлева̀ прѣпра̀тка.
    
    
    • И сега̀ чрѣ̀з cgi-парамѐтърът̌ ?verb= мо̀же да се ука̀же спрежѐнието на ко̀й глаго̀л да запъ̀лва о̀бщитѣ та̀блици.
    
    
    • Геомѐтрията на та̀блица засега̀ не мо̀же да се ука̀же чрѣ̀з cgi-парамѐтри.
    • Ту̀ка навѣ̋рно така̀ и ще си оста̀не.
  
  
  • Вто̀ро направлѐние. В то̀зи тракта̀т ста̀на ду̀ма за мѝкро-гнѣзда̀.
    
    
    • Та̀м се посо̀чва огро̀мен ресу̀рс (теза̀у̌рус), ко̀йто мо̀же би обхва̀ща всѝчки глаго̀ли в бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
    
    
    • В то̀зи справо̀чник ма̀лко по̀-го̀рѣ се да̀ва а̀збучен спѝсък от о̀коло 600 прѝмѣрни глаго̀ла.
    
    
    • Ако по сѫщиът̌ на̀чин към ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер се инкорпорѝра теза̀у̌русът̌ от мѝкро-гнѣзда̀та, ще се полу̀чи су̀пер-справо̀чник.
    
    
    • То̀й бѝ могъ̀л да съдъ̀ржа и връ̀зки међу̀ глаго̀ли (напрѝмѣр, едно̀ и сѫ̀що значѐние - разлѝчен аспѐкт).
  
  
  • Трѐто направлѐние. Мо̀же да се разрабо̀ти со̀фту̌ер, ко̀йто да пока̀зва са̀мо това̀, коѐто е заявѐно посрѣ̀дством cgi-парамѐтри.
    
    
    • Да не се пока̀зва цѣ̋лата публика̀ция, а са̀мо поѝсканото.
    
    
    • Резулта̀тът̌ ще бѫ̀де в html-форма̀т.
    • С възмо̀жност за вгра̀ђане в дру̀г html-file.
    • С възмо̀жност за конвертѝране в дру̀г форма̀т.


• Що̀м завъ̀ршѫ̨ то̀зи голѣ̋м тракта̀т за мистѐрията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли, ще трѣ̋бва да прѣвклю̀чѫ̨ към дру̀ги проѐкти, ра̀ботата по коѝто е стартѝрана.
  
  
  • Ще отво̀рıѫ̨ но̀в проѐкт за така̀ опѝсаниът̌ су̀пер-справо̀чник.
  • Едва̀ ли ще го нарѣкѫ̨̀ «су̀пер-справо̀чник».
  • И ще се наредѝ на опа̀шката да ча̀ка кога̀ ще му до̀йде врѣ̀мето.


• (.. скрий за супер-справочникът̌ ..)  (.. скрий го справочникът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Заключение [Agenda]  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Заключение [Agenda]

• TocEnumSecondPass

  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• В заключѐние се да̀ва
  
  
  • обобщѐние на това̀, коѐто е напра̀вено в то̀зи трактат,
  • ка̀кто и сво̀дка на онова̀, дѣ̀то бѝ било̀ добрѣ̀ да бѫ̀де напра̀вено, ако е рѣ̀къл Го̀спод и при добра̀ во̀ля.


• Со̀бствено по тѐмата за глаго̀литѣ:
  
  
  • Разрабо̀тена е систѐма за генерѝране на синтетѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми въз осно̀ва на раздѣ̀лянето на глаго̀литѣ на гнѣзда̀.
  • Всѝчки лѝчни глаго̀лни форми - синтетѝчни и аналитѝчни - се класифицѝрат по наклонѐния и врѣмена̀.
  • За двѣ̀тѣ цѣ̀ли се въвѐђа поня̀тието "глаго̀лна сигнату̀ра"

---

   ►►   .0. Правописни "неволи"  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Правописни "неволи"  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

• ◄► То̀зи тракта̀т е посветѐна на морфоло̀гията на
  • бъ̀лгарскиът̌ глаго̀л, а то̀й - бъ̀лгарскиът̌ глаго̀л -
    е сло̀нът̌ на бъ̀лгарската грама̀тика.
  
  
  • Естѐствено е да се сблъ̀скам с мно̀го проблѐми от правопѝсно естество̀.
  
  
  • За правопѝснитѣ "нево̀ли" е пѝсано и в прѣ̀дговорът̌.


• ►►  Рѣшѝх редо̀вно да означа̀вам ударѐнията  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Рѣшѝх редо̀вно да означа̀вам ударѐнията  (.. скрий ..)
  
  
  • Това̀ рѣшѐние нало̀жи спѣ̀шни bugfix-ове в мо̀итѣ програ̀мки за конвертѝране на тѐкстът̌ међу̀ разлѝчнитѣ правопѝсни вариа̀нти.
  • Но ка̀к да е.
  
  
  • Забѣлѣ̀жка: Кога̀то бу̀квата Ѣ звучѝ като̀ IА, тя вѝнѫги е под ударѐние и а̀з вѝнѫги съм ıѫ̨ отбѣлѣ̋звал с диакритѝтичен зна̀к, ко̀йто прѣдпола̀га ударѐние: ѣ̋.
  
  
  • Рѣшѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнията го взѐх, ѝмайки прѣд вѝд голѣ̋мото значѐние на ударѐнието за бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
  
  
  • Рѣшѐнието редо̀вно да означа̀вам ударѐнията се отна̀ся са̀мо за то̀зи тракта̀т, ко̀йто е посветѐн осно̀вно на морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
    
    
    • А в нѐıѫ̨ ва̀жна ро̀ля игра̀е ударѐнието.
  
  
  • (.. скрий означаването на ударенията ..)  (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  По̀ст-модѐрниът̌ правопѝс  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  По̀ст-модѐрниът̌ правопѝс  (.. скрий ..)
  
  
  • Зна̀ете, че публика̀циитѣ си в blogspot ги прѣдла̀гам в нѣ̋колко правопѝсни вариа̀нта.
  
  
  • Обикновѐно сѫ означѐни така̀: Ѣ-БЪ, ОФ-БЪ, J-БЪ, BG, BGD.
  
  
  • Пѝшѫ̨ в Ѣ-БЪ, а конвертѝрането на тѐкстът̌ към дру̀гитѣ правопѝсни вариа̀нти е автоматѝчно.
  
  
  • В правопѝсниът̌ вариа̀нт Ѣ-БЪ:
    
    
    • Бу̀квата Ѫ се употрѣбя̀ва са̀мо та̀м, къдѣ̀то тя̀ се е употрѣбя̀вала и прѣдѝ 1945, прѣдѝ ОФ-правопѝсът̌.
    
    
    • В ча̀стност, бу̀квата Ѫ не сѐ употрѣбя̀ва в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци.
    • Вмѣ̀сто бу̀квата Ѫ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци се пишѫ̨т бу̀квитѣ А̨ и Я̨.
    
    
    • Досега̀ съм смѣ̋тал, че писането на бу̀квата Ѫ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци мо̀же да затруднѝ четливостта̀ на тѐкстът̌.
  
  
  • Дру̀гитѣ мо̀и публика̀ции в blogspot сѫ напѝсани в по̀ст-модѐрниът̌ правопѝс, означа̀ван Ѣ-БЪ.
  • Но нѐ и то̀зи тракта̀т за глаго̀литѣ.
  
  
  • (.. скрий го пост-модерниът̌ правопис ..)  (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Естѐствен правопѝс: но̀в правопѝсен вариа̀нт ѢѪ-БЪ  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Естѐствен правопѝс: но̀в правопѝсен вариа̀нт ѢѪ-БЪ  (.. скрий ..)
  
  
  • Специа̀лно за то̀зи тракта̀т, ко̀йто е посветѐн осно̀вно на морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли, въвѐдох но̀в правопѝсен вариа̀нт с означа̀ние ѢѪ-БЪ, нарѣ̀чен естѐствен.
  
  
  • Tо̀зи тракта̀т е пѝсан в ѢѪ-БЪ - в естѐствен правопѝс.
  
  
  • Конвертѝрането на тѐкст међу̀ вариа̀нтитѣ ѢѪ-БЪ и Ѣ-БЪ - међу̀ естѐствениът̌ и по̀ст-модѐрниът̌ - е автоматѝчно.
  
  
  • При но̀виът̌ естѐствен правопѝсен вариа̀нт ѪѢ-БЪ бу̀квата Ѫ се пѝше на етимологѝчното си мѣ̋сто вѝнѫги, дорѝ в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци:
    
    
    • ѫ̨/Ѫ̨ вмѣсто а̨/А̨, и
    • ıѫ̨/IѪ̨ вмѣсто я̨/Я̨.
  
  
  • Кога̀то при но̀виът̌ естѐствен правопѝсен вариа̀нт ѪѢ-БЪ бу̀квата Ѫ се пѝше на етимологѝчното си мѣ̋сто в глаго̀лнитѣ завъ̀ршъци, сла̀гам ӥ диакритѝчен знак "опашлѐ" (ogonek), сѫ̀щиът̌ като̀ при а̨/А̨/я̨/Я̨ в правопѝсниът̌ вариа̀нт Ѣ-БЪ.
    
    
    • На това̀ опашлѐ мо̀жете да не му̀ обръ̀щате внима̀ние.
    
    
    • То слу̀жи при автоматѝчното конвертѝране на тѐкстът̌ от ѢѪ-БЪ към Ѣ-БЪ и към ОФ-БЪ -
    • за да зна̀е програ̀мата дали да замѣ̀сти Ѫ с А/Я.
    • Всѐ па̀к програ̀мата не ѐ то̀лкова у̀мна да зна̀е далѝ ста̀ва ду̀ма за глаго̀лен завъ̀ршък.
  
  
  • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер генерѝра глаго̀лнитѣ сло̀вофо̀рми в естѐствен правопѝс.
    
    
    • Навсѣ̋къдѣ, къдѣ̀то такѝва генерѝрани фо̀рми се пока̀зват - в ра̀знитѣ та̀блици из то̀зи тракта̀т, тѣ̀ се пока̀зват в естѐствен правопѝс - ка̀кто со̀фту̌ерът̌ ги генерѝра.
    • Това̀ така̀ ще си оста̀не.
    
    
    • Във всѣ̋ка така̀ва та̀блица оба̀че е вградѐн прѣвключва̀тел под фо̀рмата на listbox, ко̀йто позволя̀ва конвертѝране на генерѝранитѣ глаго̀лни фо̀рми от съдържа̀нието на та̀зи та̀блица във всѣ̀ки дру̀г правопѝсен вариа̀нт.
    
    
    • Всѣ̋ка така̀ва та̀блица изнача̀лно пока̀зва пълнѐжът̌ си в естѐствен правопѝс.
      
      
      • Но това̀ мо̀же да се промѣнѝ чрѣ̀з listbox-ът̌ на то̀зи рѐд.   естѐствен Ѣ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD    
      • То̀й дѣ̀йства върху̀ всѝчки та̀блици в тракта̀тът̌.
      
      
      • Сѫ̀щиът̌ ефѐкт ѝма и cgi-парамѐтърът̌ orthography.
        
        
        • Напрѝмѣр, ?orthography=of
          ще нака̀ра пълнѐжът̌ на та̀блицитѣ да се пока̀зва в ОФ-правопѝс.
        • То̀зи cgi-парамѐтър ѝма ефѐкт са̀мо върху̀ пълнѐжът̌ на та̀блицитѣ.
  
  
  • Но̀виът̌ естѐствен правопѝсен вариа̀нт ѝма двѣ̀ осно̀вни цѣ̀ли:
    
    
    • да отразя̀ва по̀-добрѣ̀ морфоло̀гията на глаго̀литѣ, и
    • да не допу̀ска звукъ̀т̌ Ъ да се означа̀ва с бу̀кви А или Я.
    
    
    • В изпълнѐние на вто̀рата цѣ̀л:
      
      
      • Въвѐдена е бу̀квата ıо̀та бѐз то̀чка Iı.
        
        
        • Пѝше се прѣ̀д бу̀квата Ѫ, за да означѝ ıота̀ция: IѪ.
        • Това̀ е задължѝтелно в естѐствениът̌ правопѝс.
        
        
        • С нѐıѫ̨ мо̀же да се означѝ ıота̀ция и прѣ̀д дру̀ги гла̀сни бу̀кви: Iису̀с Христо̀с в Iерусалѝм.
        
        
        • С нѐıѫ̨ мо̀же да се означѝ ıота̀ция и прѣ̀д А, но не и прѣ̀д Ю.
        • Бу̀квата Ю не сѐ пѝпа.
        • Бу̀квата Я оба̀че мо̀же да бѫ̀де изхвъ̀рлена от употрѣ̀ба.
        
        
        • Бу̀квата ıо̀та бѐз то̀чка I мо̀же да се употрѣбѝ вѝнѫги на мѣ̋стото на Й или Ь, бѐз това̀ да е задължѝтелно.
        • Пенıо Пенев: .. съвѣстта ти е контролıор.
      
      
      • Промѣ̀ня се правопѝсът на опрѣдѣлѝтелниът̌ члѣ̀н за мѫ̀жки ро̀д в едѝнствено число̀.
        
        
        • То̀й вѝнѫги е -ът̌.
        • Диакритѝчниът̌ зна̀к над т̌ пока̀зва, че то̀зи съгла̀сен зву̀к мо̀же да изпа̀дне в говорѝмата рѣ̀ч.
        
        
        • Бу̀квата ıо̀та бѐз то̀чка ı се по̀лзва за означа̀ване на ıота̀ция при необходѝмост.
        
        
        • Члѣ̀нът̌ -ıът̌ мо̀же да бѫ̀де запѝсан и така̀: -ьт̌.
        
        
        • На мѣ̋стото на -я̌т от по̀ст-модѐрниът̌т или официа̀лниът̌ правопѝс, в естѐствениът̌т правопѝс се сла̀га -ıът̌ или -ът̌ или -ьт̌.
      
      
      • Бу̀квата Я вѝнѫги означа̀ва IA и нѝкога IЪ.
      • Тя̀ мо̀же да се замѣ̀сти с IA, бѐз това̀ да е задължѝтелно.
  
  
  • (.. скрий го естествениът̌ правопис ..)  (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Двѣ̀тѣ рѣшѐния сѫ незавѝсими едно̀ от дру̀го  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Двѣ̀тѣ рѣшѐния сѫ незавѝсими едно̀ от дру̀го  (.. скрий ..)
  
  
  • Рѣшѐнието ми редо̀вно да означа̀вам ударѐнията и но̀виът̌ правопѝсен вариа̀нт ѪѢ-БЪ, нарѝчан естѐствен, сѫ двѣ̀ незавѝсими едно̀ от дру̀го нѣща̀.
  
  
  • Рѣшѐнието ми редо̀вно да означа̀вам ударѐнията се отна̀ся са̀мо за то̀зи тракта̀т.
  • Ударѐнията не мо̀гѫ̨т да се поста̀вят автоматѝчно. Рѫ̀чно сѫ поста̀вени.
  • Не сѫ поста̀вени ударѐния в тѐкстове, напѝсани прѣди да взѐмѫ̨ това̀ рѣшѐние.
  • Не сѫ поста̀вени ударѐния в загла̀вия и "служѐбни ѝзрази".
  
  
  • Прѣобразу̀ването (конвертѝрането) међу̀ по̀ст-модѐрниът̌ правопѝс Ѣ-БЪ и но̀виът̌ естѐствен правопѝсен вариа̀нт ѪѢ-БЪ е автоматѝчно.
  • То мо̀же да се прило̀жи и към дру̀ги мо̀и публика̀ции.
  
  
  • (.. скрий означаването на ударенията ..)  (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги правописнитѣ неволи ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Състояние на софту̌ерът̌  (.. покажи го ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Състояние на софту̌ерът̌  (.. скрий го ..)  .. към началото ..

• В то̀зи тракта̀т е вградѐн мно̀го со̀фту̌ер.
  
  
  • То̀й е напѝсан на езѝкът̌ Javascript и рабо̀ти на Ва̀шето устро̀йство.
  
  
  • То̀й ще си оста̀не в това̀ състоя̀ние.
  • Ще се промѣ̀ня са̀мо за попра̀вка на грѣ̀шки.
  
  
  • В кра̀ен слу̀чай, възмо̀жно е нѣ̋какво развѝтие на cgi-интерфѐйсът̌.
  • Мо̀же и да се нало̀жи нѣ̋каква оптимиза̀ция за ускоря̀ване на обрабо̀тката.


• Со̀фту̌ерът̌, ко̀йто е вградѐн в то̀зи тракта̀т, е разполо̀жен на два̀ сло̀я:
  
  
  • Со̀фту̌ер за генерѝране на сло̀вофо̀рмитѣ по зада̀дена сигнату̀ра на глаго̀лът̌.
    
    
    • в естѐствен правопѝс.
  
  
  • Со̀фту̌ер за пока̀зване на съдържа̀нието:
    
    
    • взаимодѣ̀йства с чита̀телıът̌ - реагѝра на потрѣбѝтелскиът̌ интерфѐйс,
    • пъ̀лни и офо̀рмя та̀блицитѣ,
    • конвертѝра међу̀ разлѝчнитѣ правопѝсни вариа̀нти.


• За евентуа̀лното развѝтие на софту̌ерът̌ ста̀ва ду̀ма и в справо̀чникът̌.
• Та̀м сѫ набѣлѣ̋зани двѣ̀ осно̀вни направлѐния за развѝтието на софту̌ерът̌ - развѝтие в ра̀мкитѣ на дру̀га публика̀ция:
  
  
  • Инкорпорѝране на теза̀у̌рус от всѝчки глаго̀ли.
  
  
  • Пока̀зване са̀мо на поѝсканото съдържа̀ние във html-форма̀т.


• Бѝ било̀ мно̀го по̀-подходя̀що со̀фту̌ерът̌ за публика̀цията по двѣ̀тѣ но̀ви направлѐния да бѫ̀де напѝсан на php, а нѐ на Javascript.
  
  
  • Со̀фту̌ерът̌ за генерѝране на сло̀вофо̀рмитѣ по зада̀дена сигнату̀ра на глаго̀лът̌ мо̀же лѐсно да се прѣнапѝше от Javascript на php.
  
  
  • Но̀вата публика̀ция и бѐз това̀ трѣ̋бва да ча̀ка.
  • Ще ча̀ка понѐ докато си намѣ̀рıѫ̨ мѣ̋сто на нѣ̋кой съ̀рвър със php.


• (.. скрий го състоянието на софту̌ерът̌ ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Класификация на личнитѣ глаголни форни по наклонения и врѣмена  (.. покажи ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Класификация на личнитѣ глаголни форни по наклонения и врѣмена  (.. скрий ıѫ̨ класификацията ..)  .. към началото ..

• Класифика̀цията на нѐлѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми в това̀ изложѐние не сѐ отлича̀ва от общоприѐтото.
  
  
  • Прича̀стия, дѣ̀еприча̀стие, отглаго̀лно сѫществѝтелно.


• В то̀зи тракта̀т мѝнѫ̨лото свъ̀ршено врѣ̀ме се нарѝча с тѐрминът̌ перфѐкт.
  
  
  • Означа̀ването му с тѐрминът̌ ао̀рист е пло̀д на недоразумѣ̀ние.


• И тъ̀й, мѝнѫ̨лото свъ̀ршено и мѝнѫ̨лото нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме се нарѝчат съотвѣ̀тно перфѐкт и имперфѐкт.
  
  
  • Тѐрминът̌ имперфѐкт е общоприѐт.
  • Бѝх ѝскал да нало̀жѫ̨ тѐрминът̌ перфѐкт да се употрѣбя̀ва за мѝнѫ̨лото свъ̀ршено врѣ̀ме, а нѐ за мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме.


• Ако се нала̀га мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме да се означѝ с една̀ ду̀ма,
  
  
  • нѐка тя̀ да е ао̀рист, а нѐ перфѐкт.


• В това̀ изложѐние мѝнѫ̨лото нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме не сѐ нарѐђа срѣ̀д глаго̀лнитѣ врѣмена̀.
  
  
  • Това̀, коѐто в бъ̀лгарскитѣ учѝлища се прѣпода̀ва като мѝнѫ̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме, ту̀ка се прѣдста̀вя като перфѐкт в конклузѝв - мѝнѫ̨лото свъ̀ршено врѣ̀ме в у̀мозаключѝтелно наклонѐние
  
  
  • Въвѐђат се чѐтири но̀ви наклонѐния.


• Лѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми се класифицѝрат в дѐвет наклонѐния:
  
  
  • индикатѝв: изявѝтелно,
  • конклузѝв: у̀мозаключѝтелно,
  • ренаратѝв: прѣизка̀зно,
  • ренаратѝвен конклузѝв: прѣизка̀зно у̀мозаключѝтелно,
  • дубитатѝв: дво̀йно прѣизка̀зно,
  • дво̀ен дубитатѝв: тро̀йно прѣизка̀зно,
  • усло̀вно,
  • императѝв: повелѝтелно, заповѣ̀дно,
  • инфинитѝв: нѐопрѣдѣлѐно.
  
  А врѣмена̀та в индикатѝв сѫ о̀сем:
  
  
  • сега̀шно,
  • имперфѐкт: мѝнѫ̨ло нѐсвъ̀ршено,
  • перфѐкт: мѝнѫ̨ло свъ̀ршено,
  • плу̀сквамперфѐкт: мѝнѫ̨ло прѣдварѝтелно,
  • бѫ̀деще,
  • бѫ̀деще в мѝнѫ̨лото,
  • бѫ̀деще прѣдварѝтелно,
  • бѫ̀деще прѣдварѝтелно в мѝнѫ̨лото.


• В раздѣ̀лът̌ "Справо̀чник" се да̀ват двѣ̀ та̀блици на всѝчки глаго̀лни сло̀вофо̀рми в бъ̀лгарскиът̌ езѝк
  
  
  • подредѐна по наклонѐния, и
  • подредѐна по врѣмена̀.


• (.. скрий ıѫ̨ класификацията ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Генериране на синтетичнитѣ глаголни форми  (.. покажи ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Генериране на синтетичнитѣ глаголни форми  (.. скрий ..)  .. към началото ..

• За да се обу̀чи со̀фту̌ерът̌ да генерѝра аналитѝчнитѣ сло̀вофо̀рми, трѣ̋бва да му се ка̀же коѝ ду̀мички да взѐме и ка̀к да ги подредѝ.
  
  
  • Естѐствено, нѣ̋кои от тѣ̀зи ду̀мички сѫ синтетѝчни глаго̀лни фо̀рми.
  
  
  • Грѣ̀шки в словорѐдът̌ сѫ възмо̀жни.
  • Мо̀лıѫ̨ да ме извѣстѝте, ако забѣлѣ̀жите такѝва.


• Осно̀вната тру̀дност при со̀фту̌ерът̌ е генерѝрането на синтетѝчнитѣ сло̀вофо̀рми.
  
  
  • То̀ и чуђенѐц, ко̀йто у̀чи бъ̀лгарски, ще се затруднѝ.
  
  
  • Хо̀рата с ро̀ден бъ̀лгарски езѝк си ги зна̀ıѫ̨т.
  • Ама со̀фту̌ерът̌? Ами чуђенцѝтѣ?


• В та̀зи та̀блица сѫ изредѐни 11 тѝпа синтетѝчни глаго̀лни фо̀рми.
  
  
  • На̀й-тру̀дни сѫ сега̀шното врѣ̀ме и перфѐктът̌.
  • Но̀ и при дру̀гитѣ сло̀вофо̀рми ѝма осо̀бености.


• Във връ̀зка със синтетѝчнитѣ фо̀рми, бъ̀лгарската грама̀тика, ка̀кто тя̀ се прѣпода̀ва в учѝлищата, дѣлѝ глаго̀литѣ на три спрежѐния.
  
  
  • Трѐто, вто̀ро и пъ̀рво спрежѐние.
  
  
  • Това̀ мо̀же да е доста̀тъчно за генерѝране на фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣ̀ме.
  • Но̀ съвсѣ̀м не стѝга за генерѝрането на дру̀гитѣ синтетѝчни фо̀рми.
  
  
  • В това̀ изложѐние, всѐ във връ̀зка със синтетѝчнитѣ фо̀рми, освѣ̀н трѝтѣ спрежѐния, се въвѐђат и дру̀ги дѣлѐния на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.
  
  
  • Глаго̀литѣ се дѣлıѫ̨̀т на сла̀би и сѝлни.
  
  
  • Глаго̀литѣ се дѣлıѫ̨̀т на су̀пер-гнѣзда̀.
  
  
  • Глаго̀литѣ се дѣлıѫ̨̀т на гнѣзда̀.
  
  
  • Дѣлѐнието на мѝкро-гнѣзда̀, за коѐто ста̀ва ду̀ма ту̀ка, е нало̀жена отвъ̀н тѐма и не ѐ ча̀ст от това̀ изложѐние.


• Трѐтото спрежѐние е от осо̀бена ва̀жност.
  
  
  • То̀ е иноватѝвно.
  • Глаго̀литѣ от трѐто спрежѐние сѫ пра̀вилни.
  • Синтетѝчнитѣ им фо̀рми лѐсно се генерѝрат.
  
  
  • Бѝх ѝскал да нало̀жѫ̨ тѐрминът̌ сла̀би глаго̀ли за глаго̀литѣ от трѐто спрежѐние.
    
    
    • И съотвѣ̀тно, сѝлни сѫ глаго̀литѣ от пъ̀рво и вто̀ро спрежѐние.
  
  
  • Со̀фту̌ерът̌ бъ̀рзо се нау̀чи да разпозна̀ва сла̀битѣ глаго̀ли и да генерѝра всѝчкитѣ им синтетѝчни сло̀вофо̀рми.
  
  
  • Сла̀битѣ глаго̀ли прѣдставля̀ват су̀пер-гнѣ̋здо с означѐние am.
  • Сла̀битѣ глаго̀ли прѣдставля̀ват гнѣ̋здото с означѐние Weak.
  
  
  • Со̀фту̌ерът̌ ведна̀га разпозна̀ва су̀пер-гнѣ̋здото и гнѣ̋здото на сла̀битѣ глаго̀ли.
  
  
  • За сѝлнитѣ глаго̀ли сѫ прѣдназначѐни оста̀нѫ̨литѣ 15 гнѣзда̀ и оста̀нѫ̨литѣ 12 су̀пер-гнѣзда̀.


• Ка̀кто е о̀бщо-приѐто, осно̀вната (рѣ̀чниковата) фо̀рма при бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли е та̀зи за сега̀шно врѣ̀ме едѝнствено число̀ 1-во лицѐ.
  
  
  • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер изѝсква осно̀вната глаго̀лна фо̀рма да но̀си ударѐнието си.
  • Това̀ е норма̀лно изѝскване за всѣ̋ка ду̀ма в бъ̀лгарскиът̌ езѝк.
  
  
  • Са̀мо чрѣ̀з ана̀лиз на осно̀вната фо̀рма со̀фту̌ерът̌ опрѣдѣ̀ля су̀пер-гнѣ̋здото - едно̀ от 13 възмо̀жни, към коѐто глаго̀лът̌ принадлѣжѝ.
  
  
  • Но това̀ не е доста̀тъчно дорѝ за генерѝране на фо̀рмитѣ за сега̀шно врѣ̀ме при сѝлнитѣ глаго̀ли.
  
  
  • На̀й-ма̀лкото, ну̀жно е да се маркѝра далѝ сѝлниът̌ глаго̀л е от вто̀ро илѝ от пъ̀рво спрежѐние.
  
  
  • Това̀ ста̀ва чрѣ̀з i-ма̀ркерът̌.
  • То̀й е ча̀ст от сигнату̀рата на глаго̀лът̌.
  • Зада̀ва осо̀беноститѣ при образу̀ването на синтетѝчнитѣ фо̀рми.
  • Со̀фту̌ерът̌ разчѝта на нѐго.


• В терминоло̀гията на ООП, гнѣ̋здото прѣдставля̀ва кла̀с със сво̀итѣ мѐтоди.
  
  
  • Синтетѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми се генерѝрат по мѐтодитѣ на гнѣ̋здото.


• Допълнѐние: (.. към коментарът̌ ..)
  Нѐ са̀мо като илюстра̀ция на употрѣ̀бата на тѐрминът̌ сѝлен глаго̀л, горѐщо призова̀вам да се разрѣшѝ като иноватѝвен вариа̀нт оконча̀нието -МЕ за сѝлнитѣ глаго̀ли в сега̀шно врѣ̀ме мно̀жествено число̀ 1-во лицѐ.
  
  
  • Ту̀кашниът̌ со̀фту̌ер вѐче е инструктѝран да пока̀зва това̀ оконча̀ние във видъ̀т̌ -м[е].
  
  
  • Сла̀битѣ глаго̀ли ѝмат окнча̀ние -ме (-аме): ѝмаме, вѝкаме, да̀ваме.
  • При сла̀битѣ глаго̀ли, ако изпу̀снем кра̀йното -Е, ще полу̀чим 1-во лицѐ едѝнствено число̀: ѝмам, вѝкам, да̀вам.
  
  
  • При сѝлнитѣ глаго̀ли ста̀рото оконча̀ние за 1-во лицѐ мно̀жествено число̀ сега̀шно врѣ̀ме е -ем илѝ -им съотвѣ̀тно: ядѐм, четѐм, вървѝм, сѣдѝм.
  • Под влия̀ние на сла̀битѣ глаго̀ли сѫ се появѝли фо̀рмитѣ с -еме и -име: ядѐме, четѐме, вървѝме, сѣдѝме.
  
  
  • Усѝлията да не сѐ допу̀скат тѣ̀зи иноватѝвни фо̀рми в рѣчта̀ сѫ напра̀зни.
  • Нормотво̀рцитѣ слѣ̀два да ги призна̀ıѫ̨т за допустѝми.
  • Нѣ̋ма нѝкакъв смѝсъл да се проявя̀ва ина̀т във връ̀зка с това̀.


• (.. скрий го генерирането на синтетичнитѣ форми ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Сигнатура на глаголът̌  (.. покажи ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Сигнатура на глаголът̌  (.. скрий ıѫ̨ ..)  .. към началото ..

• Сигнату̀рата идентифицѝра глаго̀лът̌.


• Тя̀ да̀ва на со̀фту̌ерът̌ цѣ̋лата информа̀ция за глаго̀лът̌, ну̀жна за генерѝрането на всѝчкитѣ му сло̀вофо̀рми.


• Ка̀кто мо̀же да се оча̀ква, осно̀вната ча̀ст на глаго̀лната сигнату̀ра е осно̀вната фо̀рма на глаго̀лът̌ - та̀зи за сега̀шно врѣ̀ме едѝнствено число̀ 1-во лицѐ.


• Глаго̀лната сигнату̀ра е добрѣ̀ специфицѝрана в справо̀чникът̌ .


• Мно̀го да̀нни от сигнату̀рата на глаго̀литѣ се ука̀зват в рѣ̀чницитѣ, но не всѝчкитѣ.


• Забѣлѣжѣ̀те.
  Зало̀гът̌ е ча̀ст от глаго̀лната сигнату̀ра, подо̀бно на аспѐктът̌ и транзитивността̀. .
  
  
  • А тя̀ - глаго̀лната сигнату̀ра - идентифицѝра глаго̀лът̌.
  • Слѣдова̀телно, в това̀ изложѐние - в то̀зи тракта̀т - е приѐто, че зало̀гът̌ е характерѝстика на глаго̀лът̌.
  • Глаго̀лът̌ не сѐ мѣнѝ по зало̀г, така̀ ка̀кто не сѐ мѣнѝ по аспѐкт.
  • Дру̀г аспѐкт - дру̀г глаго̀л.
  • Дру̀г зало̀г - дру̀г глаго̀л.


• Допълнение:
  • Горѐщо призова̀вам нѐ са̀мо да не ѝм сѐ прѣ̀чи, нѐ са̀мо да се разрѣшѫ̨̀т, но̀ и да се поощря̀ват о̀пититѣ на нашиът̌ естѐствен езѝк да запу̀ши пробо̀йната в глаго̀лната си систѐма, каква̀то прѣдставля̀ват а̀мбиаспектуа̀лнитѣ (дву̀вѝдовитѣ) глаго̀ли.
  
  
  • Езѝкът̌ ни разпола̀га със срѣ̀дства да се запу̀ши та̀зи пробо̀йна, но бъ̀лгарската езѝкова полѝция бдѝ и санкционѝрва такѝва о̀пити:
    
    
    • Прѣ̋ко телевизио̀нно прѣда̀ване от парламѐнтът̌.
    • Говорѝтелıът̌ зад ка̀дър илѝ на̀дпис на екра̀нът̌:
      
      
      • В момѐнтът̌ депута̀титѣ ıѫ̨ ратифицѝрват ца̀риградската конвѐнция.
    
    
    • Във вечѐрнитѣ новинѝ по телевѝзията:
      
      
      • Днѐс депута̀титѣ с крѣ̀хко мнозинство̀ ıѫ̨ изратифицѝрахѫ̨ ца̀риградската конвѐнция.


• (.. скрий ıѫ̨ сигнатура на глаголът̌ ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

   ►►   .0. Тестване  (.. покажи го ..)  .. към началото ..

(.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

   ▼▼   .0. Тестване  (.. скрий го ..)  .. към началото ..

• То̀зи тракта̀т със со̀фту̌ерът̌ зад нѐго е изло̀жен за "всенаро̀дно тѐстване".
  
  
  • Enjoy testing, please!
  
  
  • Мо̀лıѫ̨ Ви да ме извѣстя̀вате за всѝчки забѣлѣ̋зани грѣ̀шки
    
    
    • илѝ като комента̀р във blogspot.com под та̀зи публика̀ция,
    • илѝ като комента̀р във facebook тука.


• В раздѣ̀лът̌ "Справо̀чник" се да̀ват двѣ̀ та̀блици на всѝчки глаго̀лни сло̀вофо̀рми в бъ̀лгарскиът̌ езѝк
  
  
  • подредѐна по наклонѐния, и
  • подредѐна по врѣмена̀.


• Ту̀ка се съдъ̀ржат о̀коло 600 глаго̀ла, подго̀твени за тѐстване.
  
  
  • "Подго̀твени за тѐстване" означа̀ва, че тѣ̀ сѫ пода̀дени с цѣ̋лата си сигнату̀ра вѫ̀трѣ в прѣпра̀тки (hyperlinks to click over) за цъ̀кане.
  
  
  • Ако чита̀тел цъ̀кне на така̀ва прѣпра̀тка, спрежѐнието на съотвѣ̀тниът̌ глаго̀л ще запъ̀лни и двѣ̀тѣ та̀блици в справо̀чникът̌:
    
    
    • та̀зи подредѐна по наклонѐния, и
    • та̀зи подредѐна по врѣмена̀.
  
  
  • Спѝсъкът̌ с тѣ̀зи о̀коло 600 глаго̀ла е да̀ден на двѣ̀ мѣста̀:
    
    
    • веднѫ̀ж по а̀збучен рѐд, и
    • веднѫ̀ж по гнѣзда̀.
  
  
  • Ако бѫ̀де забѣлѣ̋зана грѣ̀шка в спрежѐнието на нѣ̋кой от тѣ̀зи о̀коло 600 тестовѝ глаго̀ла, мо̀лıѫ̨ да бѫ̀да извѣстѐн, за да попра̀вıѫ̨ грѣ̀шката.
  
  
  • Сѫ̀щиът̌ то̀зи спѝсък от подго̀твени тестовѝ глаго̀ли е налѝчен и на̀д почтѝ всѣ̋ка та̀блица в изложѐнието,
    
    
    • но та̀м то̀й е скрѝт.
    • Ча̀ст от нѐго се пока̀зва слѣ̀д ѝзбор на гнѣ̋здо,
    • като са̀мо теку̀щата та̀блица е засѣ̀гнѫ̨та от ѝзборът̌.


• Всѣ̋ка от двѣ̀тѣ та̀блици позволя̀ва тѐстване на всѣки глаго̀л.
  
  
  • Слѣ̀д като сте си избра̀ли ко̀й глаго̀л да тѐствате, пъ̀рво го потѫрсѣ̀те срѣ̀д подго̀твенитѣ тестовѝ глаго̀ли.
  • Ако го намѣ̀рите, е лѐсно - цъ̀кате на прѣпра̀тката (на hyperlink-ът̌).
  • Ако не го̀ намѣ̀рите, ра̀ботата ста̀ва по̀-тру̀дна.
  
  
  • Прѣглѐђате спѝсъкът̌ на подго̀твенитѣ тестовѝ глаго̀ли по гнѣзда̀.
  • Рѣша̀вате коѐ гнѣ̋здо бѝ подхо̀ђало на̀й-добрѣ̀ за избра̀ниът̌ от Ва̀с глаго̀л.
  
  
  • Вѝђате каквѝ сигнату̀рни ма̀ркери сѫ необходѝми, за да бѫ̀де разпозна̀то то̀ от со̀фту̌ерът̌.
  
  
  • Въвѐђате осно̀вната фо̀рма на избра̀ниът̌ от Ва̀с глаго̀л
    (индикатѝвно сега̀шно врѣ̀ме, едѝнствено число̀, 1-во лицѐ).
  • Ударѐнието задължѝтелно трѣ̋бва да се поста̀ви - ѝма буто̀нчета за улеснѐние.
  
  
  • Добрѣ̀ е да отбѣлѣ̋звате бу̀квата ѣ в прѣ̀дпослѣ̀дната срѝчка -
  • това̀ ѝма значѐние за спрежѐнието.
  
  
  • Въвѐђате на латѝница сигнату̀рниът̌ ма̀ркер, ну̀жен за разпозна̀ване на гнѣ̋здото.
  
  
  • Ука̀звате аспѐктът̌ - имперфектѝвен илѝ перфектѝвен.
  
  
  • Ука̀звате и транзитивността̀.
  • Ако ука̀жете транзитѝвност за интранзитѝвен глаго̀л, со̀фту̌ерът̌ ще се излъ̀же да генерѝра нѐсѫществу̀ващи фо̀рми на мѝнѫ̨лото пасѝвно прича̀стие.
  • За да ука̀жете, че това̀ прича̀стие ѝма архаѝчен вѝд - с -Т вмѣсто с -Н, сложѣ̀те ма̀ркерът̌ tt при сигнату̀рнитѣ ма̀ркери.
  
  
  • И го рѫ̀гате буто̀нът̌ Давай!.


• Ако резулта̀тът̌ Ви задоволя̀ва, всѝчко е нарѐд.
  Тѐстът̌ е успѣ̀шен.


• Но̀ ако тѐстът̌ не ѐ успѣ̀шен, мо̀лıѫ̨ да бѫ̀дѫ̨ извѣстѐн.
  
  
  • В по̀-добрѝът̌ слу̀чай а̀з ще успѣ̀ıѫ̨ да прило̀жѫ̨ то̀чнитѣ сигнату̀рни ма̀ркери, така̀ че со̀фту̌ерът̌ да генерѝра корѐктни резулта̀ти.
  
  
  • В по̀-ло̀шиът̌ за мѐне слу̀чай ще се нало̀жи попра̀вка на со̀фту̌ерът̌.
  • В на̀й-ло̀шиът̌ слу̀чай мо̀же да се нало̀жи разрабо̀тка на но̀во гнѣ̋здо.
  
  
  • Какъ̀вто и да е слу̀чаıът̌, ще доба̀вıѫ̨ то̀зи глаго̀л към подго̀твенитѣ тестовѝ глаго̀ли и ще отгово̀рıѫ̨ на кореспондѐнтът̌-тѐстер.


• В това̀ изложѐние (ту̀ка и ту̀ка) ста̀нѫ̨ ду̀ма за евентуа̀лно инкорпорѝране на теза̀у̌рус.
  
  
  • Сега̀ ѝма ма̀лък теза̀у̌рус от о̀коло 600 тестовѝ глаго̀ла.
  
  
  • Но̀ со̀фту̌ерът̌ мо̀же да приѐме зая̀вка за спрежѐние на всѣ̀ки глаго̀л,
  • и нѣ̋ма ка̀к да провѣрѝ далѝ в бъ̀лгарскиът̌ езѝк наѝстина ѝма такъ̀в глаго̀л.
  
  
  • Напрѝмѣр, бѝх могъ̀л да му пода̀м бръмбърдѝсвам t, и со̀фту̌ерът̌ прилѣ̀жно ще го спрѣ̀гне, бѐз да му пу̀ка, че такъ̀в глаго̀л нѣ̋ма.
  
  
  • Мо̀лıѫ̨ тѐстеритѣ да не зло̀употрѣбя̀ват и да не мѐ занима̀ват с нѐсѫществу̀ващи глаго̀ли.


• (.. скрий го тестването ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• Мои публикации:
  • Мистерията на българскитѣ гласни
  • Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме
  • Бѣлѣжки по правописнитѣ варианти
  • Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
  • The CV of Slavophonia
  • Balkansprachbund-ът̌: балканскиът̌ езиков съюз
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна
  • Диалектен континуум - що е то
  • christotamarin.blog: Принципи на моитѣ възгледи за минѫ̨лото
• Други публикации:
  • Проф. Александър Балабанов за българскиът̌ език
  • Agnieszka Lazorczyk: DECOMPOSING SLAVIC ASPECT: THE ROLE OF ASPECTUAL MORPHOLOGY IN POLISH AND OTHER SLAVIC LANGUAGES
  • Jouko Lindstedt (University of Helsinki): Mood in Bulgarian and Macedonian
  • Ekaterina Tarpomanova: Expressing presumption in the Balkan languages
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   .0. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   .0. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2024-02-14 10:15:: Та̀зи публика̀ция се обявя̀ва за завъ̀ршена  (.. покажи ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-02-14 10:15:: Та̀зи публика̀ция се обявя̀ва за завъ̀ршена  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • То̀зи тракта̀т за морфоло̀гията на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли се ока̀зва на̀й-голѣ̋мата ми публика̀ция, по-голѣ̋ма и от она̀зи за Balkansprachbund-ът̌.
  • Обявя̀вам го за завъ̀ршен.
  
  
  • Разбѝра се, понѐ докато съм жѝв и с акъ̀лът̌ си, то̀й ще бѫ̀де промѣ̀нян за попра̀вки на грѣ̀шки.
  
  
  • Отсега̀ е я̀сно, че в нѐго се нала̀гат двѣ̀ промѣ̀ни.
    
    
    • Конвертѝрането на тѐкстът̌ в дру̀гитѣ правопѝсни вариа̀нти не ѐ изтѐствано и затова̀ е блокѝрано.
      
      
      • О̀питът̌ ми пока̀зва, че това̀ е пѝпкава ра̀бота и затова̀ ıѫ̨ отла̀гам.
      
      
      • Конвертѝрането сѝлно завѝси от диакритѝчнитѣ зна̀ци.
      • Сгрѣшѐнитѣ диакритѝчни зна̀ци човѣ̀к тру̀дно ги забѣлѣ̋зва при чѐтене.
      • Но при конвертѝране към дру̀г правопѝсен вариа̀нт такѝва грѣшки си пролича̀ват.
      
      
      • Когато конвертѝрането бѫ̀де разблокѝрано, ще съобщıѫ̨ на това̀ мѣ̋сто в то̀зи комента̀р.
      • Конвертѝрането е вѐче разблокѝрано.
    
    
    • Вѣроя̀тно ще се нало̀жи нѣ̋каква оптимиза̀ция с цѣ̀л ускорѐние.
      
      
      • Понѣ̋кога при нѣ̋кои browser-и се слу̀чва значѝтелно заба̀вяне на обрабо̀тката.
      • Ѝмайте прѣ̀д вѝд, че голѣ̋ма ча̀ст от та̀зи публика̀ция прѣдставля̀ва со̀фту̌ер.
    
    
    • До оптимиза̀ция на обрабо̀тката нѣ̋ма да стѝгнѫ̨ ско̀ро.
      
      
      • Затова̀, на пъ̀рво врѣ̀ме, съм сло̀жил прѣдупрѣђѐние в червѐно.
      • То̀ се пока̀зва в нача̀лото на тѐкстът̌ и изчѐзва, що̀м инициализа̀цията завъ̀рши.
    
    
    • Тѐкстът̌ е напѝсан в правопѝсен вариа̀нт, нарѣчен естѐствен
      • (ѢѪ-БЪ на буто̀нчето, cgi-parameter ?lang=bu).
      
      
      • Конвертѝрането във всѣ̀ки друг правопѝсен вариа̀нт мо̀же да отнѐме нѣ̋колко мину̀ти.
      • Конвертѝрането в трѐти правопѝсен вариа̀нт бѐз прѣзарѐђане на стра̀ницата мо̀же да отнѐме нно̀го мину̀ти.
      
      
      • Затова̀, кога̀то конвертѝрането се заявя̀ва чрѣ̀з буто̀нче, ѝска се потвърђѐние, че сте гото̀ви да ча̀кате.
      • Що̀м конвертѝрането завъ̀рши, буто̀нчето ще позеленѣ̀е.
    
    
    • Ще се въ̀рнѫ̨ към тѣ̀зи проблѐми, кога̀то му до̀йде врѣ̀мето - ца̀рски ду̀ми цитѝрам.
    • Засега̀ си да̀вам почѝвка за възстановяване на сѝлитѣ.


• ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  

---

---

• ►►  ::christo.tamarin, 2022-11-08 19:16:: Мои коментари във facebook по темата  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-11-08 19:16:: Мои коментари във facebook по темата  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-07-16 15:53:: Силни и слаби глаголи в българския̌т език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-07-16 15:53:: Силни и слаби глаголи в българския̌т език  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Прѣдупрѣђение-забѣлѣжка: По старата традиционна терминология вмѣсто перфект трѣ̋бваше да стои ао̀рист.

    Пак прѣдупрѣђение-забѣлѣжка: Моля̨ в дискусията по тази тема - за силнитѣ и слабитѣ глаголи в българския̌т език - да не намѣсвате гнусното правило и неговото приложение - правилото за така нарѣченитѣ пълен и кратък члѣн в българския̌т език.

    Терминитѣ "силни и слаби глаголи" сѫ заимствани от граматиката на нѣмския̌т език, както и на други езици от германската група. Интересното е, че на тѣзи термини може да им се намѣри сходна употрѣба и в граматиката на българския̌т език.
    
    Ако трѣ̋бва да се изразим в тѣзи термини, то в старо-славянския̌т (старо-българския̌т) език всички глаголи сѫ силни. В съврѣменния̌т руски език сѫщо така всички глаголи сѫ силни.
    
    Извод_1: Руския̌т език нѣ̋ма нуђа от тѣзи термини, и съотвѣтно нашитѣ езиковѣди не сѫ посмѣли на своя глава да ги въведа̨т.
    
    Извод_2: Слабитѣ глаголи сѫ ново явление в българския̌т език - тѣ са иновация, нововъведение в езикът.
    
    Забѣлѣжка_1: Слабитѣ глаголи като нововъведение в българския̌т език не излизат от рамкитѣ на славянщината, макар тази иновация да се е развила по врѣме на прѣбиваването на езикът ни в Balkansprachbund-ът.
    
    Забѣлѣжка_2: Balkansprachbund-ът е друга моя любима тема, но тукашната тема не виђам как мога̨ да я̨ намѣстя̨ там.
    
    Забѣлѣжка_3: Макар и иновация, слабитѣ глаголи като явление се вписват пълноцѣнно в славянската глаголна аспектология.
    
    Забѣлѣжка_4: Славянската глаголна аспектология - това е дѣлението на глаголитѣ на двѣ групи: имперфективни глаголи (глаголи от несвършен вид) и перфективни глаголи (глаголи от свършен вид). Това е основната черта на славянската група езици, това е най-важната славянщина. Нашия̌т език не е изневѣрявал на тази славянщина прѣз цѣлия̌т период на развитието си.
    
    Засега това е само терминология. Но ако я̨ въведем, може би ще изпѫкна̨т важни проблеми.
    
    И тъй, да се върнем на нѣщата по сѫщество. В българската граматика се говори за глаголи от първо, второ и трето спрежение:
    

    
    
    • 1-во спрежение: с основа на Е: той пише (аз пиша̨).
    
    
    • 2-ро спрежение: с основа на И: той души (аз душа̨).
    
    
    • 3-то спрежение: с основа на А: той диша (аз дишам).

    
    Силни сѫ глаголитѣ от 1-во и 2-ро спрежение.
    
    Слаби сѫ глаголитѣ от 3-то спрежение.
    
    СВОЙСТВА НА СЛАБИТѢ ГЛАГОЛИ
    
    => Първо основно свойство на слабитѣ глаголи: тѣ сѫ ПРАВИЛНИ. Цѣ̋лото спрежение на един слаб глагол може да се възпроизведе въз основа само на една негова форма.
    
    => Второ основно свойство на слабитѣ глаголи: тѣ сѫ СЛАБИ. Имат по-малко форми, отколкото силнитѣ глаголи. Слабитѣ глаголи имат по-слабо развита морфология.
    
    СЛАБОСТТА НА СЛАБИТѢ ГЛАГОЛИ
    се изразява във:
    
    => При имперфективнитѣ слаби глаголи перфектът и имперфектът се различават само във 2-ро и 3-то лице единствено число. Перфектът при тѣ̋х е засѣнчен - той често се замѣня от имперфект. Но пък прѣд вид на това, че в ново-славянскитѣ езици и двѣтѣ врѣмена перфект и имперфект се замѣстват от перфект - това го позволява славянската глаголна аспектология - то проблем нѣ̋ма.
    
    => Перфектът и имперфектът не се различават в ренаратив. В частност, имперфектното елово причастие, което е иновация от Balkansprachbund-ът, го нѣ̋ма като отдѣлна форма при слабитѣ глаголи, понеже съвпада с перфектното елово причастие. Само силни глаголи мога̨т да имат имперфектно елово причастие отдѣлно от перфектното елово причастие.
    
    СИЛАТА НА СЛАБИТѢ ГЛАГОЛИ е тѣ̋хната ПРАВИЛНОСТ. А пък СЛАБОСТТА НА СИЛНИТѢ ГЛАГОЛИ е разнообразната им и трудно описуема морфология, която е славянско наслѣдство.
    
    КАКВА Е ЦѢЛТА НА УПРАЖНЕНИЕТО?
    
    Не става дума за традициионнитѣ български училища, в които за повечето дѣца българския̌т им е майчин език и тѣ го владѣя̨т. Става дума за обучението на чуђенци. Очаквам значението на обучението на чуђенци да расте както заради новитѣ поколѣния срѣд емигрантитѣ, на много от които може би ще им е интересен езикът на прѣдцитѣ им, така и заради имигрантитѣ, на които се налага да разчитаме за демографския̌т и икономическия̌т просперитет на България.
    
    ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА ЧУЂЕНЦИ - оптимизацията му е цѣлта, привеђането му към стандартни познати в свѣтовната практика модели.
    
    И тъй, слабитѣ глаголи прѣдоставят огромен репертоар за лесни упражнения. Първо обучаванитѣ трѣ̋бва да бѫда̨т въведени в морфологията на слабитѣ глаголи, и едва на следваща стѫпка да се прѣмине към силнитѣ глаголи.
    
    Бѣ вече казано, че цѣ̋лата морфология (цѣ̋лото спрежение) на един слаб глагол може да бѫде възпроизведена от една негова форма. Правилата (алгоритъмът) за това е упражнение, с което би трѣ̋бвало да може да се справи всѣки студент по български език. Тук нѣ̋ма проблем.
    
    Проблемът е как да се описват силнитѣ глаголи.
    
    По свѣтът се срѣщат два модела - германски и френски.
    
    Германския̌т модел опрѣдѣля нѣ̋колко опорни форми (три за английски, четири за нѣмски, поне пет за шведски), от съвкупността на които може да се извлече цѣ̋лата морфология. Послѣ се прѣдоставят таблици на силнитѣ глаголи с отдѣлна колона за всѣ̋ка опорна форма. Формитѣ на силнитѣ глаголи се наизустяват по тѣзи таблици.
    
    Примѣр с английски:
    
    speak - spoke - spoken
    write - wrote - written
    
    Примѣр с нѣмски:
    
    sprechen - spricht - sprach - gesprochen
    schreiben - schreibt - schrieb - geschrieben
    
    Другия̌т е френския̌т модел. При него се обособяват гнѣзда от неправилни (силни) глаголи. За всѣ̋ко гнѣ̋здо се избира примѣрен глагол, който да го идентифицира. Формитѣ за този примѣрен глагол се наизустяват, все едно че гнѣ̋здото му е отдѣлно спрежение, и послѣ за всѣки неправилен глагол се указва към кое гнѣ̋здо принадлежи (т.е. като кой друг неправилен глагол се спрѣ̋га).
    
    И тъй, кой модел е по-подходящ за българския̌т език? Ако е германския̌т, кои да сѫ опорнитѣ форми? Ако е френския̌т, да се залавяме да описваме гнѣздата.
    
    Издаденитѣ български граматики залагат на френския̌т модел. Но не се виђа практическа имплементация на този модел, която да се цитира в рѣчник.
    
    Във всѣки случай, прѣдлагам все пак да захапем германския̌т модел и да се опитаме да редуцираме - да намалим - броя̌т на опорнитѣ форми.
    
    Друг подход би бил да започнем да обособяваме гнѣздата ала-франга.
    

    ОСОБЕНОСТ_1: Нѣ̋кои глаголи сѫ дефектни, непълни, при тѣ̋х нѣ̋кои форми отсѫстват. Напримѣр, имперфективния̌т силен глагол ЗНАЯ̨ нѣ̋ма перфект.

    ОСОБЕНОСТ_2: Глаголът СЪМ нито е слаб, нито е силен, нито е перфективен, нито е имперфективен. ТОЙ не различава перфект и имперфект, нито като глаголно врѣме, нито като елово причастие, От двѣте си страни ТОЙ е подпрѣ̋н от два други глагола: от силния̌т перфективен глагол БѪДА̨ и от слабия̌т имперфективен глагол БИВАМ. Глаголът СЪМ се учи башка.

    ЗАБѢЛѢЖКА: В цѣ̋лата тази тема се имат прѣд вид само СИНТЕТИЧНИТѢ форми. Спрямо аналитичнитѣ форми слабитѣ и силнитѣ глаголи се държа̨т еднакво.

    СВОДКА НА СИНТЕТИЧНИТѢ ФОРМИ на едро, по врѣмена и причастия.
    

    
    
    • сегашно врѣме {спр.}
    • перфект {спр.} (мина̨ло свършено врѣме)
    • имперфект {спр.} (мина̨ло несвършено врѣме)
    • перфектно елово причастие {скл.} (мина̨ло свършено дѣятелно причастие)
    • имперфектно елово причастие {скл.} (мина̨ло несвършено дѣятелно причастие)
    • пасивно мина̨ло причастие {скл.} (мина̨ло страдателно причастие)
    • дѣепричастие
    • сегашно дѣятелно (активно) причастие {скл.}
    • императив {спр.} (повелително наклонение)
    • [?] сегашно страдателно (пасивно) причастие {скл.}
    • [?] отглаголно сѫществиттелно

    
    При означението {спр.} формитѣ сѫ различни за число и лице (там глаголът се спрѣ̋га).
    При означението {скл.} формитѣ сѫ различни за число и род.

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    
    
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-31 10:43:: Първия̌т от поредицата постинги за глаголната морфология в българския̌т език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-31 10:43:: Първия̌т от поредицата постинги за глаголната морфология в българския̌т език  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Това е още чернова и поради това Ви моля̨ засега да се въздържате от коментари.
    
    Става дума за глаголната морфология в българския̌т език.
    
    Прѣпратки ще давам в коментаритѣ отдолу, всѣ̋ка прѣпратка в отдѣлен коментар.
    
    Тръгва се от глаголната лексема.
    
    Лексемата е дума, която си го носи значението и със значението си участва в тълковен, двуезичен и многоезичен рѣчник.
    
    Ако тази дума (лексемата) е измѣняема част на рѣчта (глагол, сѫществително, прилагателно, ..), то по правилата на морфологията от тази дума се образуват различни нейни форми. В частност, под терминът глагол се разбира цѣ̋лата глаголна лексема с всичкитѣ ѝ форми.
    
    Та тук ще става дума за морфологията на българскитѣ глаголи.
    
    Прѣди да захапем глаголнитѣ форми, нека да отбѣлѣжим четири типа характеристики на глаголитѣ (т.е. на глаголнитѣ лексеми). Тѣзи четири характеристики трѣ̋бва да се дават в рѣчницитѣ.
    
    Първо, един глагол може да бѫде имперфективен (от несвършен вид) или перфективен (от свършен вид). Видът (аспектът) е най-важната характеристика на славянскитѣ глаголи.
    
    Второ, един глагол може да се числи към опрѣдѣлено спрежение: от първо {1} [e-]спрежение, от второ {2} [и-]спрежение, или от трето {3} [а-]спрежение. За глаголитѣ от трето {3} [а-]спрежение въведох терминът "слаби глаголи". Глаголите от първо {1} [e-] или от второ {2} [и-] спрежение се означават като "силни глаголи".
    
    Моля̨ да прочетете за слабитѣ и силнитѣ глаголи по прѣпратката, дадена долу в коментар.
    
    Трето, един глагол може да бѫде транзитивен (прѣходен) или интранзитивен (непрѣходен). Транзитивни (прѣходни) глаголи сѫ тѣзи, които мога̨т да имат прѣ̋ко допълнение.
    
    Глаголът има и четвърта характеристика - залог.
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    

  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-09-04 13:52:: Втория̌т от поредицата постинги за глаголната морфология в българския̌т език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
    
    
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-09-04 13:52:: Втория̌т от поредицата постинги за глаголната морфология в българския̌т език  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Това е втория̌т от поредицата мои постинги във facebook, в които става дума за глаголната морфология в българския̌т език.
    
    Припомнѣте си опрѣдѣленията (дефинициитѣ) на силнитѣ и слабитѣ глаголи.
    
    Слабитѣ глаголи сѫ нововъведение в българския̌т език. Тѣ имат двѣ основни свойства: че сѫ слаби (това е слабостта на слабитѣ глаголи) и че сѫ правилни (това пък е силата на слабитѣ глаголи). Припомнѣте си какво означават тѣзи твърдения.
    
    Бѣше поставена задачата да се разработи метод за описание на силнитѣ глаголи. Откликна уважаемия̌т Мариан Костадинов.
    
    Новитѣ нѣща по тематиката ще ги давам в коментари.
    

    Бѣ̋х дал стартов списък на опорнитѣ форми, на които може да се основава описанието на силнитѣ глаголи:
    

    
    
    • сегашно врѣме 3л. ед.ч. (четѐ, прочетѐ)
    • сегашно врѣме 3л. мн.ч. (чета̨̀т, прочета̨̀т)
    • сегашно врѣме 1л. ед.ч. (чета̨̀, прочета̨̀)
    • императив 2л. ед.ч. (четѝ, прочетѝ)
    • перфект 1л. ед.ч. (чѐтох, прочѐтох)
    • перфектно елово причастие, м.р. ед.ч. (чел, прочѐл)
    • пасивно мина̨ло причастие, м.р. ед.ч. (чѐтен, прочѐтен)
    • сегашно активно причастие, м.р. ед.ч. (четя̀щ, --)

    
    Този списък се надѣ̋вам да бѫде намален (редуциран), но коментари май нѣ̋ма.
    

    Прѣдупрѣђение-забѣлѣжка: По старата традиционна терминология вмѣсто перфект трѣ̋бваше да стои ао̀рист.

    ►►

    • Уважаемия̌т Мариан Костадинов в свой коментар е дал прѣпратка право в десетката, откъдѣто се виђа, че българскитѣ глаголи сѫ раздѣлени на 53 гнѣзда.

    ▼▼

    • Уважаемия̌т Мариан Костадинов в свой коментар е дал прѣпратка право в десетката, откъдѣто се виђа, че българскитѣ глаголи сѫ раздѣлени на 53 гнѣзда.

    Слѣдвайки прѣпратката, която уважаемия̌т Мариан Костадинов е привел и която я̨ давам тука най-долу в този коментар, можем да видим 53-тѣ гнѣзда - 51 за силнитѣ глаголи и послѣднитѣ двѣ за слабитѣ глаголи.
    
    И-спрежение гнѣзда от 173 до 185. А-спрежение гнѣзда 186 и 185.
    С окончание Т за мина̨ло страдателно причастие гнѣзда 152 153 161a 163 164 171 172.
    
    142: съм
    143: бѫда̨
    144: ща̨
    145: чета̨
    145a: паса̨
    145b: раста̨
    146: отида̨
    146a: дойда̨
    147: влѣ̋за̨
    148: река̨
    149: облѣка̨
    150: спра̨
    150a: вра̨
    151: зова̨
    152: започна̨ ****
    152a: прибѣ̋гна̨
    153: дѣ̋на̨
    154: кѫпя̨
    155: плача̨
    156: кажа̨
    157: рѣжа̨
    158: лъжа̨
    159: пиша̨
    160: живѣя̨
    160a: вършѣя̨
    161: желая̨
    161a: позная̨
    162: зная̨
    163: пия̨
    164: пѣя̨
    165: ида̨
    166: мога̨
    167: тъка̨
    168: дам
    169: ям
    170: пера̨
    171: взема̨
    172: кълна̨
    173: работя̨
    174: слѣдя̨
    175: строя̨
    176: уча̨
    177: вървя̨
    178: мълча̨
    179: държа̨
    180: стоя̨
    181: видя̨
    182: спя̨
    183: бѣлѣжа̨
    184: меля̨
    185: коля̨
    186: викам
    187: внасям bg.wiktionary.org/wiki/Уикиречник:Български/Типове думи/Глаголи
    

    Първа забѣлѣжка по горния̌т списък и по съотвѣтната прѣпратка. Добрѣ би било да има поставени ударения. Езикът ни е първо говорим, и едва послѣ писмен. Без ударения закъдѣ сме? Ако смѣ̋тате, че си ги знаем, то и формитѣ си ги знаем. Мѣ̋стото на ударението трѣ̋бва да се счита за част от схемата (от парадигмата).

    Втора забѣлѣжка по горния̌т списък и по съотвѣтната прѣпратка. Добрѣ би било схемитѣ да ги прѣгледа вѣщ езиковѣд, специалист по български език, и да ги изчисти от грѣшки. Напримѣр, перфективнитѣ глаголи нѣ̋мат сегашно дѣятелно причастие, нито дѣепричастие (гнѣ̋здо 148):
    bg.wiktionary.org/wiki/Уикиречник:Български/Типове таблици/Глаголи

    Трета забѣлѣжка по горния̌т списък и по съотвѣтната прѣпратка. Добрѣ би било към всѣки глагол като допълнение към заглавието му да се дават основни негови характеристики, напримѣр вид (аспект) и прѣходност (транзитивност). Тѣзи характеристики се отразяват на самитѣ глаголни форми.

    И тъй, силнитѣ глаголи нѣ̋кой ги е разпрѣдѣлил в 51 гнѣзда.
    
    Ако се разглеђа и мѣ̋стото на ударението, дали броя̌т на гнѣздата ще се увеличи?
    
    Сигурен съм, че ако възстановим писането на буквата Ѣ и вземем прѣд вид ятовото правило, което си има точна формулировка, то броя̌т на гнѣздата ще се намали.
    
    Това сѫ новитѣ задачи.
    Остава си старата задача: да се намали (да се редуцира) списъкът с опорнитѣ форми.

    Разбира се, че терминът "слаб глагол" е съкращение на изразът "глагол от трето спрежение". Така е дефинирано. А пък терминът "силен глагол" е съкращение на изразът "глагол от първо или второ спрежение".
    
    Винѫги прѣдпочитам по-стегнатитѣ изрази. Прѣдпочитам напримѣр перфективен или имперфективен глагол прѣд глагол от свършен или от несвършен вид. Прѣдпочитам перфект, имперфект и ао̀рист прѣд мина̨ло свършено, мина̨ло несвършено и мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме.

    ►►

    • На терминитѣ слаби и силни глаголи съм дал дефиниции, подходящи за българския̌т език.

    ▼▼

    • На терминитѣ слаби и силни глаголи съм дал дефиниции, подходящи за българския̌т език.

    Да, нѣмския̌т език ми е повлиял, но опрѣдѣлящ в случая̌т е българския̌т език, а не нѣмския̌т. Точната диференциация в тѣсен смисъл за германскитѣ езици е слѣдната: силни сѫ онѣзи глаголи, които сѫ запазили пра-старитѣ форми на мина̨ло врѣме (англ. gave, came, saw, ..), а слаби сѫ онѣзи, чиито форми за мина̨ло врѣме сѫ иновативни с наставка -de (англ. -ed, нѣмски -te). Извън германскитѣ езици тази дефиниция нѣ̋ма никакъв смисъл.
    
    Пишете [обръщам се към Мариан Костадинов]:

    Реално, единственият проблем е да се определи, дали даден глагол влиза в графата "слаби", или не. Този проблем не е по-различен и за немски и английски.

    Дефиницията на терминитѣ слаби и силни глаголи, както е приета в германскитѣ езици, е безсмислена извън германистиката. Тъй че да се чудите дали даден български глагол влиза в графата "слаби" НЕ Е ВАШ ПРОБЛЕМ.
    
    За български съм дал друга дефиниция, която считам за най-подходяща.
    
    Вие нѣ̋мате право да я̨ промѣняте. Това е моя дефиниция. С тази дефиниция аз съм резервирал терминитѣ силен и слаб глагол в българския̌т език. Ако нѣ̋кой е резервирал тѣзи термини прѣди мене, с него ще спорим.
    
    Ако искате Вие да дефинирате други понятия, измислѣте си други термини.

    [Към Мариан Костадинов] Именно. Ablaut-ът е от пра-езикът и го има във пра-формитѣ за мина̨ло врѣме (geben => gab, kommen ==> kamm, etc.). Слабитѣ германски глаголи сѫ загубили формитѣ за мина̨ло врѣме от пра-езикът, и образуват мина̨ло врѣме без Ablaut, а с наставка (в нѣмски: -te). Нали това Ви писах.
    
    Но тази дефиниция е безсмислена извън германистиката. Терминитѣ слаби и силни глаголи извън германистиката изискват друга дефиниция, ако нѣ̋кой иска да ги използва тѣзи термини.
    
    Досега не съм срѣщал тѣзи термини (слаб и силен глагол) да се използват в контекстът на славянски език.
    
    Тъй че съм свободен да си ги дефинирам, както НА МЕНЕ ми е най-удобно.
    
    Нѣ̋мало е досега дефиниция на терминитѣ слаб и силен глагол в българския̌т език. Ако Вие не искате да използвате тѣзи термини по начинът, по който съм ги дефинирал, то не е коректно поведение да коментирате изобщо тезата ми и да я̨ торпилирате.
    
    Или се съобразявайте с дефиницията, която вече съм дал, или дайте друга дефиниция, но другадѣ.
    
    Дефинициитѣ на слаб и силен глагол не подлѣжа̨т на обсѫђане.
    
    Тука темата не е да се обсѫђат дефинициитѣ на слаб и силен глагол. Темата е да се развие морфологията на българския̌т глагол, като се използват така дефиниранитѣ термини слаби и силни глаголи, когато това е удобно.

    Както уважаемия̌т Мариан Костадинов забѣлѣ̋за, за българския̌т език изразът "слаб глагол" е просто съкращение на "глагол от трето спрежение". А пък "силен глагол" е съкращение на изразът "глагол от първо или второ спрежение". Чрѣз тѣзи термини - чрѣз тѣзи думички - доста твърдения се изказват по-кратко.
    
    Обмислях да въведа̨ три термина: тѐжък глагол (от първо спрежение: то пасѐ, тя четѐ), сѝлен глагол (от второ спрежение: той сѣдѝ, тя вървѝ) и сла̀б глагол (от трето спрежение: тя вика, той дава).
    
    Но се отказах.
    
    Счетох за по-цѣлесъобразно с терминът "силни глаголи" да нарѣка̨ глаголитѣ от двѣтѣ стари спрежения - от първо и от второ, а ако нѣ̋къдѣ се наложи разграничение међу тѣ̋х, то може да се използват термините е-силни глаголи и и-силни глаголи.
    
    Ако уважаемия̌т Мариан Костадинов има нуђа от друго понятие, то има свободни думи. Нека бѫде така добър да остави терминитѣ слаби и силни глаголи във видът им, както аз съм ги дефинирал, а да използва свободни за употрѣба думи като "леки и тежки глаголи". Нека да даде дефиниция на леки и тежки глаголи и да употрѣбява тѣзи понятия. Тогава и аз при сгоден случай бих могъл да ги употрѣбявам в зададения̌т от него смисъл.

    Историческа справка за терминологията.
    
    Първо и второ спрежение е заимствано в български от граматикитѣ на руски и църковно-славянски, а у нас е допълнено с трето спрежение.
    
    В руската граматика първо и второ спрежение е заимствано от френския̌т език, където сѫщо така глаголитѣ от първо спрежение имат инфинитив на -ER (parler, poser, ..), a глаголитѣ от второ спрежение имат инфинитив на -IR (finir, choisir, ..).
    
    Означаването на спреженията с номера не е интуитивно и искам да го замѣня̨.
    
    Още повече че трето спрежение не е равнопоставено на първо и на второ, а е противопоставено на двѣтѣ стари спрежения заедно.
    
    Затова считам, че за описанието на морфологията на българскитѣ глаголи подходящи сѫ терминитѣ слаб глагол (от новото трето спрежение) и силен глагол (от нѣ̋кое от двѣтѣ стари спрежения, първо или второ).

    Не само като илюстрация на употрѣбата на терминът силен глагол,
    
    горещо призовавам
    
    ДА СЕ РАЗРѢШИ
    
    употрѣбата на окончанието -МЕ за силнитѣ глаголи в 1-во лице множествено число сегашно врѣме като иновативен вариант.
    
    Слабитѣ глаголи имат окнчание -МЕ (-АМЕ): имаме, викаме, даваме. При слабитѣ глаголи, ако изпуснем крайното -Е, ще получим 1-во лице единствено число: имам, викам, давам.
    
    При силнитѣ глаголи старото окончание за 1-во лице множествено число сегашно врѣме е -ЕМ и -ИМ съотвѣтно: ядем, четем, вървим, сѣдим. Под влияние на слабитѣ глаголи сѫ се появили формитѣ с -ЕМЕ и -ИМЕ: ядеме, четеме, вървиме, сѣдиме.
    
    Усилията да не се допускат тѣзи форми в рѣчта сѫ напразни. Нормотворцитѣ слѣдва да ги призная̨т за допустими. Нѣ̋ма никакъв смисъл да се проявява инат във връзка с това.

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    

  • ►►  Илюстрация на девет глаголни врѣмена в българския̌т език.  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. разгъна̨т ..)  .. към началото ..
    
    
  • ▼▼  Илюстрация показва девет глаголни врѣмена в българския̌т език.  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

    ►► Покажи я̨ илюстрацията .. тука .. или там ..

    ▼▼ Покажи я̨ илюстрацията .. там .. а оттука я̨ скрий ..

    

    ◄►  Прѣдупрѣђение-забѣлѣжка:

    В тритѣ ми коментарчета към илюстрацията
    • терминитѣ ао̀рист и перфект се използват
    • както в старата традиционна терминология,
    • а не както в другитѣ части на тази публикация.

    ►► ::christo.tamarin, 2019-04-09 13:19:: Първо мое коментарче към илюстрацията  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)

    ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-04-09 13:19:: Първо мое коментарче към илюстрацията  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)

    Първо ще приведа̨ формитѣ към 3-то лице, защото искам да Ви покажа̨ и да Ви прѣдложа̨ нѣщо.
    
    => Пише [сегашно врѣме]
    => Ще пише [бѫдеще врѣме]
    => Писа [мина̨ло свършено врѣме, аорист]
    => Пишѣше [мина̨ло несвършено врѣме, имперфект]
    => Писал е [мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме, перфект]
    => Писал бѣше [мина̨ло прѣдварително врѣме, плусквамперфект]
    => Щѣше да пише [бѫдеще врѣме в мина̨лото]
    => Ще е писал [бѫдеще прѣдварително врѣме]
    => Щѣше да е писал [бѫдеще прѣдварително врѣме в мина̨лото]
    
    Проблемът е слѣдния̌т: как да се класифицира формата "пишѣл е".
    
    Едно врѣме, когато аз бѣ̋х гимназист, учителката по български език драскаше с червено като неправилни такива форми. Сега тѣ се считат за правилни и обикновено се класифицират като умозаключително наклонение.
    
    По този повод първо прѣдлагам леко измѣнение на един термин:
    
    => Писал е [мина̨ло неопрѣдѣлено свършено умозаключително врѣме, перфект, конклузивен аорист]
    
    И тогава:
    
    => Пишѣл е [мина̨ло несвършено умозаключително врѣме, конклузивен имперфект]
    
    И пак във връзка с това, един поправен ред и един добавен ред:
    
    => Ще е писал [бѫдеще прѣдварително свършено умозаключително врѣме]
    => Ще е пишѣл [бѫдеще прѣдварително несвършено умозаключително врѣме]
    
    По този начин броя̌т на глаголнитѣ врѣмена в индикатив (в изявително наклонение) стават 11. Обаче вече конклузивът не трѣ̋бва да се брои срѣд наклоненията.
    
    Моля̨ Ви да проиграете тази схема. (.. скрий го коментарчето ..) 

    ►► ::christo.tamarin, 2019-04-28 10:02:: Второ мое коментарче към илюстрацията  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)

    ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-04-28 10:02:: Второ мое коментарче към илюстрацията  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)

    С този си постинг цѣля̨:
    
    => Да Ви накарам да прѣосмислите мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме (перфектът).
    
    => Да увелича̨ с двѣ броя̌т на глаголнитѣ врѣмена в българския̌т език от девет на единадесет (11). Тази цѣл се отмѣня.
    
    Χριστὸς ἀνέστη! Ἀληθῶς ἀνέστη!
    
    Прѣводът на великденския̌т поздрав от гръцкия̌т оригинал на [старо-]църковно-славянски е буквален - аористът се прѣвеђа с аорист.
    
    При прѣводитѣ на всички ново-славянски езици се използва перфект. Ще кажете, че то в ново-славянскитѣ езици друго мина̨ло врѣме освѣн перфект нѣ̋ма. Да, нѣ̋ма. Перфектът толкова често се е употрѣбявал в старо-славянски, че при развитието на ново-славянскитѣ езици той - перфектът - е стѫпкал аористът (мина̨лото свършено врѣме) и имперфектът (мина̨лото несвършено врѣме). В частност, аористът в старо-славянски се е употрѣбявал по-рѣ̋дко, отколкото аористът в гръцки. В частност, по-точен прѣвод на великденския̌т поздрав от гръцки на старо-славянски би бил
    
    ХРИСТОСЪ ЕСТЬ ВЪСКРЕСЪЛЪ! ВЪИСТИНѪ ЕСТЬ ВЪСКРЕСЪЛЪ!
    
    И по-точен прѣвод на ново-български би бил
    
    ВЪЗКРЪСНА̨Л Е ХРИСТОС! НАИСТИНА Е ВЪЗКРЪСНА̨Л!
    
    Стилистиката на ново-българския̌т език (за разлика от стилистиката на руския̌т език) изисква на първо мѣ̋сто да се сложи най-важната информация, която се съобщава. Каква е била стилистиката на старо-славянския̌т (старо-българския̌т) по този повод аз не знам и затова не смѣя̨ да промѣням словоредът.
    
    Забѣлѣжка по терминологията (за уточнение): Ново-българския̌т език не е ново-славянски език - той е балкано-славянски език. Старо-българския̌т език обаче е един от диалектитѣ на старо-славянския̌т език наред с други диалекти на старо-славянския̌т език, каквито сѫ старо-руския̌т и старо-сръбския̌т. Езикът на Светитѣ Седмочисленици, езикът на първитѣ евангелски прѣводи на славянски, се нарича старо-църковно-славянски. Старо-църковно-славянския̌т е книжовен език, основан на старо-българския̌т диалект на старо-славянския̌т език. Старо-църковно-славянски слѣд модификациитѣ по него, направени в Русия, се нарича църковно-славянски език. Край на терминологичната забѣлѣжка.
    
    И тъй, прѣди граматикитѣ на съврѣменния̌т руски език и на съврѣменния̌т български език, на бѣ̋л свѣ̋т се появяват граматики на църковно-славянския̌т език. Заедно с прѣводни граматики на старо-гръцки, това сѫ основнитѣ учебници в рускитѣ семинарии и духовни академии, в училищата за подготовка на духовници.
    
    Тритѣ синтетични (прости) мина̨ли врѣмена в гръцката граматика сѫ нарѣчени аорист (неопрѣдѣлено), имперфект (несвършено) и перфект (свършено). Трѣ̋бвало е да се установи терминология и за мина̨литѣ глаголни врѣмена в църковно-славянски. Е, направили така:
    
    аорист (неопрѣдѣлено): глагола, глаголашя
    имперфект (несвършено): глаголаше, глаголахѫ
    перфект (свършено): глаголалъ есть, глаголали сѫть
    
    От тази установена терминология ние не можем да избѣ̋гаме. Дотук добрѣ. Но идва врѣме за граматика на ново-българския̌т език за българскитѣ общообразователни училища и нѣщата се пооплѣскват.
    
    Добрѣ, че срѣд специалиститѣ тритѣ термина аорист-имперфект-перфект се запазват. Тѣ ни соча̨т връзката на ново-българския̌т език със старо-славянския̌т (църковно-славянския̌т). Обаче прѣводитѣ на терминитѣ сѫ малко поразмѣнени. Сигурно сѫ имали нѣ̋какви основания, не споря̨.
    
    аорист: В буквален прѣвод терминът означава неопрѣдѣлено. В българскитѣ училища това глаголно врѣме се нарича мина̨ло свършено. Форми: писа, писаха̨.
    
    имперфект: В буквален прѣвод терминът означава несвършено. Точно така е и в българскитѣ училища: мина̨ло несвършено врѣме. Форми: пишѣше, пишѣха̨.
    
    перфект: В буквален прѣвод терминът означава свършено. Но в българскитѣ училища мина̨ло свършено врѣме се нарича аористът, а перфектът е мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме. Форми: писал е, писали сѫ.
    
    И тъй, какви сѫ основанията за тази терминологична размѣ̋на? Вече писах. Славянския̌т перфект имал много по-широко приложение от гръцкия̌т перфект. Той, славянския̌т перфект, в ново-славянскитѣ езици дори стѫпкал до смърт аористът и имперфектът. Између съврѣменнитѣ славянски езици, истински аорист и имперфект има само в балкано-славянски. Да повторя̨, славянския̌т перфект имал много по-широко приложение от гръцкия̌т перфект. Славянския̌т перфект отчасти покривал гръцкия̌т аорист, гръцкото мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме. Заради това свойство на славянския̌т перфект той бива нарѣчен в българскитѣ училища мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме.
    
    И тъй, гръцкия̌т аорист, гръцкото неопрѣдѣлено врѣме във великденския̌т поздрав (Χριστὸς ἀνέστη! Ἀληθῶς ἀνέστη!) е подходящо да се прѣведе с българското мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме: ВЪЗКРЪСНА̨Л Е ХРИСТОС! НАИСТИНА Е ВЪЗКРЪСНА̨Л!
    
    С този си постинг цѣлѣ̋х:
    
    => Да Ви накарам да прѣосмислите мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме (перфектът).
    
    => Да увелича̨ с двѣ броя̌т на глаголнитѣ врѣмена в българския̌т език от девет на единадесет (11). Тази цѣл се отмѣня.
    
    По първата цѣл, заключение:
    
    Гръцкия̌т аорист (гръцкото мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме) се изобразява върху двѣ български глаголни врѣмена, нарѣчени аорист (мина̨ло свършено врѣме) и перфект (мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме). Българския̌т аорист (мина̨лото свършено врѣме) се изобразява изцѣ̋ло върху гръцкия̌т аорист (гръцкото мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме). Българския̌т перфект (мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме) се изобразява отчасти върху гръцкия̌т перфект, отчасти върху гръцкия̌т аорист.
    
    Добрѣ би било да се внесе малка промѣ̋на в терминологията. Да се установи алтернативен термин за българския̌т перфект (мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме).
    
    Във връзка с втората цѣл, прѣдлагам:
    
    [конклузивен] перфект (мина̨ло свършено умозаключително врѣме)
    
    Подробно по втората цѣл ще пиша̨ на друго мѣ̋сто, понеже този текст стана̨ много дълъг. (.. скрий го коментарчето ..) 

    ►► ::christo.tamarin, 2019-04-30 13:45:: Трето мое коментарче към илюстрацията  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)

    ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-04-30 13:45:: Трето мое коментарче към илюстрацията  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)

    Илюстрацията показва девет глаголни врѣмена в българския̌т език.
    
    (Този текст е продължение.)
    
    С този си текст цѣля̨:
    
    => Да Ви накарам да прѣосмислите мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме (перфектът).
    
    => Да увелича̨ с двѣ броя̌т на глаголнитѣ врѣмена в българския̌т език от девет на единадесет (11). Тази цѣл се отмѣня.
    
    => Да се намали с едно броя̌т на глаголнитѣ врѣмена в българския̌т език от девет на осем (9=>8). Така се прѣформулира втората цѣл.
    
    Първата част на този текст е посветена на първата цѣл. Прочетѣте първата част, прѣди да продължите тука.
    
    В края̌т на първата част се прѣдлага малка промѣ̋на в терминологията. Да се установи алтернативен термин за българския̌т перфект (мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме).
    
    [конклузивен] перфект
    
    (мина̨ло свършено умозаключително врѣме)
    
    И тъй, прѣдложил съм перфектът, мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме, да се нарича мина̨ло свършено умозаключително врѣме.
    
    Сега прѣдлагам перфектът, мина̨лото свършено умозаключително врѣме, или както е по-извѣстно - мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме, да се изключи от броя̌т на врѣмената в индикатив (изявително наклонение) и да се сложи срѣщу аористът (мина̨лото свършено врѣме) в колоната на конклузивът (умозаключителното наклонение) в сѫсѣдство с конклузивния̌т имперфект (мина̨лото несвършено умозаключително врѣме).
    
    Получава се таблица (матрица) с осем реда (глаголнитѣ врѣмена) и шест колони (глаголнитѣ наклонения). Тази матрица има 48 клѣтки. Нѣ̋кои клѣтки обаче сѫ идентични помеђу си. Други клѣтки сѫ празни. Броя̌т на клѣткитѣ със собствено съдържание е 26. Това е важния̌т брой - съчетанието на осемтѣ врѣмена и шесттѣ наклонения дават 26 глаголни форми.
    
    Извън тѣзи шест наклонения остават императивът (повелителното, заповѣдното наклонение) и условното наклонение. Тѣзи двѣ наклонения не сѫ смѣстени в таблицата.
    
    Дѣ го чукаш, дѣ се пука. Исках да намаля̨ броя̌т на колонитѣ (на наклоненията), но не се оказа подходящо. Оказа се друго - може да се намали броя̌т на редовете и да се стигне до относително балансирана матрица 8 на 6. (.. скрий го коментарчето ..) 

    ◄►  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ►►  Дискусия относно "прѣизказнитѣ глаголни наклонения"  (.. покажи я̨ дискусията тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Дискусия относно "прѣизказнитѣ глаголни наклонения"  (.. скрий я̨ дискусията ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..)
    
    
    • ◄► Прѣдупрѣђение-забѣлѣжка: По старата традиционна терминология вмѣсто перфект трѣ̋бваше да стои ао̀рист.
    
    
    • ►► ::christo.tamarin, 2019-02-14 21:45:: Първо мое коментарче  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)
    • ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-02-14 21:45:: Първо мое коментарче  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)

      Встѫпителния̌т въпрос на уважаемия̌т Венелин Янчев е слѣдния̌т:
      
      "Отново за преизказните глаголни наклонения ! Какви са формите на дубитатива в бг език ?"
      
      Явно въпросът е за формитѣ, за морфологията.
      
      В терминологията, към която аз се придържам, има само едно прѣизказно наклонение, ренаративът. Конклузивът и дубитативът сѫ двѣ други наклонения.
      
      Да повторя̨ списъкът на наклоненията:

      
      
      • индикатив (изявително наклонение)
      • кондиционалис (условно наклонение)
      • императив (повелително наклонение)
      • ренаратив (прѣизказно наклонение)
      • конклузив (умозаключително наклонение)
      • дубитатив (двойно прѣизказно наклонение)

      
      Не бива да си мислим, че тук има истинска матрица, в която изброенитѣ наклонения сѫ редове, а глаголнитѣ врѣмена сѫ колони. Моделът е по-сложен. За всѣ̋ко наклонение има опрѣдѣлен брой глаголни врѣмена. В индикативът тѣ сѫ девет, в императивът - едно.
      
      Разбирате, че изчерпателен отговор нѣ̋ма как да се даде в един коментарен текст. (.. скрий го коментарчето ..) 

    
    
    • ►► ::christo.tamarin, 2019-02-16 19:48:: Второ мое коментарче  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)
    • ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-02-16 19:48:: Второ мое коментарче  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)

      Боя̨ се, че нѣ̋ма да е четливо.

      
      
      • Индикатив: [9 8 врѣмена]
        
        
        • [Сегашно/praesens] пиша̨, пишеш, пише, пишем, пишете, пиша̨т
        • [Перфект] писах, писа, писа, писахме, писахте, писаха̨
        • [Имперфект] пишѣх, пишѣше, пишѣше, пишѣхме, пишѣхте, пишѣха̨
        • [Перфект] писал съм, писал си, писал е, писали сме, писали сте, писали сѫ
        • [Плусквамперфект] писал бѣ̋х, писал бѣ[ше], писал бѣ[ше], писали бѣ̋хме, писали бѣ̋хте, писали бѣ̋ха̨
        • [Бѫдеще/futurum] ще пиша̨, ще пишеш, ще пише, ще пишем, ще пишете, ще пиша̨т
        • [Бѫдеще в мина̨лото/futurum preateriti] щѣ̋х да пиша̨, щѣше да пишеш, щѣше да пише, щѣ̋хме да пишем, щѣ̋хте да пишете, щѣ̋ха̨ да пиша̨т
        • [Бѫдеще прѣдварително/futurum exactum] ще съм писал, ще си писал, ще е писал, ще сме писали, ще сте писали, ще сѫ писали
        • [Бѫдеще прѣдварително в мина̨лото/futurum exactum preateriti] щѣ̋х да съм писал, щѣше да си писал, щѣше да е писал, щѣ̋хме да сме писали, щѣ̋хте да сте писали, щѣ̋ха̨ да сѫ писали
      
      
      • Ренаратив: [5 4 врѣмена]
        
        
        • [Сегашно/praesens] => Имперфект
        • [Перфект] писал съм, писал си, писал, писали сме, писали сте, писали
        • [Имперфект] пишѣл съм, пишѣл си, пишѣл, пишѣли сме, пишѣли сте, пишѣли
        • [Перфект] => Плусквамперфект
        • [Плусквамперфект] писал съм бил, писал си бил, писал бил, писали сме били, писали сте били, писали били
        • [Бѫдеще/futurum] => Бѫдеще в мина̨лото/futurum preateriti
        • [Бѫдеще в мина̨лото/futurum preateriti] щѣ̋л съм да пиша̨, щѣ̋л си да пишеш, щѣ̋л да пише, щѣли сме да пишем, щѣли сте да пишете, щѣли да пиша̨т
        • [Бѫдеще прѣдварително/futurum exactum] => Бѫдеще прѣдварително в мина̨лото/futurum exactum preateriti
        • [Бѫдеще прѣдварително в мина̨лото/futurum exactum preateriti] щѣ̋л съм да съм писал, щѣ̋л си да си писал, щѣ̋л да е писал, щѣли сме да сме писали, щѣли сте да сте писали, щѣли да сѫ писали
      
      
      • Конклузив: [5 4 врѣмена]
        
        
        • [Сегашно/praesens] => Имперфект
        • [Перфект] писал съм, писал си, писал е, писали сме, писали сте, писали сѫ
        • [Имперфект] пишѣл съм, пишѣл си, пишѣл е, пишѣли сме, пишѣли сте, пишѣли сѫ
        • [Перфект] => Плусквамперфект
        • [Плусквамперфект] писал съм бил, писал си бил, писал е бил, писали сме били, писали сте били, писали сѫ били
        • [Бѫдеще/futurum] => Бѫдеще в мина̨лото/futurum preateriti
        • [Бѫдеще в мина̨лото/futurum preateriti] щѣ̋л съм да пиша̨, щѣ̋л си да пишеш, щѣ̋л е да пише, щѣли сме да пишем, щѣли сте да пишете, щѣли сѫ да пиша̨т
        • [Бѫдеще прѣдварително/futurum exactum] => Бѫдеще прѣдварително в мина̨лото/futurum exactum preateriti
        • [Бѫдеще прѣдварително в мина̨лото/futurum exactum preateriti] щѣ̋л съм да съм писал, щѣ̋л си да си писал, щѣ̋л е да е писал, щѣли сме да сме писали, щѣли сте да сте писали, щѣли сѫ да сѫ писали
      
      
      • Дубитатив: [5 4 врѣмена]
        
        
        • [Сегашно/praesens] => Имперфект
        • [Перфект] писал съм бил, писал си бил, писал бил, писали сме били, писали сте били, писали били
        • [Имперфект] пишѣл съм бил, пишѣл си бил, пишѣл бил, пишѣли сме били, пишѣли сте били, пишѣли били
        • [Перфект] => Плусквамперфект
        • [Плусквамперфект] бил съм бил писал, бил си бил писал, бил бил писал, били сме били писали, били сте били писали, били били писали
        • [Бѫдеще/futurum] => Бѫдеще в мина̨лото/futurum preateriti
        • [Бѫдеще в мина#808;лото/futurum preateriti] щѣ̋л съм бил да пиша̨, щѣ̋л си бил да пишеш, щѣ̋л бил да пише, щѣли сме били да пишем, щѣли сте били да пишете, щѣли били да пиша̨т
        • [Бѫдеще прѣдварително/futurum exactum] => Бѫдеще прѣдварително в мина̨лото/futurum exactum preateriti
        • [Бѫдеще прѣдварително в мина#808;лото/futurum exactum preateriti] щѣ̋л съм бил да съм писал, щѣ̋л си бил да си писал, щѣ̋л бил да е писал, щѣли сме били да сме писали, щѣли сте били да сте писали, щѣли били да сѫ писали
      • (.. скрий го коментарчето ..) 

    
    
    • ►► ::christo.tamarin, 2019-02-18 10:01:: Трето мое коментарче  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)
    • ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-02-18 10:01:: Трето мое коментарче  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)

      [Венелин Янчев:] Благодаря за изчерпателният отговор !
      
      Попитах ви за сегашното дубитативно време защото според някои лингвисти формата " Писал съм бил " е степенувана . Тоест изразява много по -голяма резервираност и недоверчивост ! Същото според някои важи и за формите в минало и бъдеще време ! " Купила била " "Били щели " "Бил съм щял " и други ... (.. покажи там ..)

      • Такъв термин - степенувана форма - не знам, не знам какво значи.
        
        "Писал съм бил".
        
        В ренаратив и конклузив - това е перфект, мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме.
        В дубитатив това е перфект, мина̨ло свършено врѣме.
        
        Перфект в индикатив: писах.
        Перфект в ренаратив и конклузив: писал съм.
        Перфект в дубитатив: писал съм бил.
        
        Може би семантичната промѣ̋на индикатив=>ренаратив=>дубитатив нѣ̋кои я̨ наричат степенуване (градация).
        
        Ето как изглеђа градацията в 3-то лице мн.ч.:
        
        Перфект в индикатив: писаха̨.
        Перфект в ренаратив: писали.
        Перфект в дубитатив: писали били.
        
        Забѣлѣжка_1: Перфект в конклузив: писали сѫ, извън степенуването, и семантично, и по форма съвпада с перфект (ао̀рист) в индикатив. И затова тази форма съм я̨ разкарал.
        
        Забѣлѣжка_2: Наклонението конклузив се обособява, защото има специфични форми за имперфектът и за да може да се разкара ао̀ристът в индикатив..
        
        Забѣлѣжка_3: При слабитѣ глаголи в българския̌т език (тѣзи от 3-то спрежение, с основа на -А-), много от формитѣ съвпадат. При тѣ̋х конклузивни форми не сѫ обособени. Обособени сѫ. При тѣ̋х перфектът и имперфектът се прѣизказват еднакво. Имало било български (балкано-славянски) диалекти, в които всички глаголи се държѣли, както слабитѣ глаголи в стандартния̌т български. Сѣверно-македонския̌т не е такъв - там перфектът и имперфектът се прѣизказват различно.
      • (.. скрий го коментарчето ..) 
      
      

    
    
    • ◄►  (.. скрий я̨ дискусията ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2019-05-12 10:40:: Прѣдварителна таблица на глаголнитѣ врѣмена и наклонения  (.. покажи я̨ тука ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2019-05-12 10:40:: Прѣдварителна таблица на глаголнитѣ врѣмена и наклонения  (.. скрий я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..) 

    • ---

      
      

      	Надѣ̋сно: Наклонения (6) Надолу: Врѣмена (8)	Индикатив: изявително наклонение	Ренаратив: прѣизказно наклонение	Конклузив: умозаключително наклонение	Ренаративен конклузив: прѣизказно умозаключително наклонение	Дубитатив: двойно прѣизказно наклонение	Двоен дубитатив: тройно прѣизказно наклонение	Брой форми по врѣмена
      		I	J	K	L	M	N
      000	Сегашно врѣме	пиша̨    пише    пиша̨т	[сѫщото като имперфект, J001]	[сѫщото като имперфект, K001]	[сѫщото като имперфект, L001]	[сѫщото като имперфект, M001]	[сѫщото като имперфект, N001]	1
      001	Мина̨ло несвършено врѣме (имперфект)	пишѣх    пишѣше    пишѣха̨	пишѣл съм    пишѣл    пишѣли	пишѣл съм    пишѣл е    пишѣли сѫ	пишѣл съм бил    пишѣл е бил    пишѣли сѫ били	пишѣл съм бил    пишѣл бил    пишѣли били	бил съм бил пишѣл    бил бил пишѣл    били били пишѣли	6
      010	Мина̨ло свършено врѣме (перфект) (наричано и аорист)	писах    писа    писаха̨	писал съм    писал    писали	писал съм    писал е    писали сѫ	писал съм бил    писал е бил    писали сѫ били	писал съм бил    писал бил    писали били	бил съм бил писал    бил бил писал    били били писали	6
      011	Мина̨ло прѣдварително врѣме (плусквамперфект)	писал бѣ̋х    писал бѣ[ше]    писали бѣ̋ха̨	[сѫщото като перфект в дубитатив, M010]	[сѫщото като перфект в ренаративен конклузив, L010]	[нѣ̋ма]	[сѫщото като перфект в двоен дубитатив, N010]	[нѣ̋ма]	1
      xxx	Мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме (аорист) (наричано и перфект)	[сѫщото като перфект в конклузив, K010]	[сѫщото като перфект в ренаративен конклузив, L010]	[нѣ̋ма, или е сѫщото като в ренаратив]	[нѣ̋ма]	[сѫщото като перфект в двоен дубитатив, N010]	[нѣ̋ма]	0
      100	Бѫдеще врѣме	ще пиша̨    ще пише    ще пиша̨т	[сѫщото като бѫдеще в мина̨лото, J101]	[сѫщото като бѫдеще в мина̨лото, K101]	[сѫщото като бѫдеще в мина̨лото, L101]	[сѫщото като бѫдеще в мина̨лото, M101]	[нѣ̋ма]	1
      101	Бѫдеще врѣме в мина̨лото	щѣ̋х да пиша̨    щѣше да пише    щѣ̋ха̨ да пиша̨т	щѣ̋л съм да пиша̨    щѣ̋л да пише    щѣли да пиша̨т	щѣ̋л съм да пиша̨    щѣ̋л е да пише    щѣли сѫ да пиша̨т	щѣ̋л съм бил да пиша̨    щѣ̋л е бил да пише    щѣли сѫ били да пиша̨т	щѣ̋л съм бил да пиша̨    щѣ̋л бил да пише    щѣли били да пиша̨т	[нѣ̋ма]	5
      110	Бѫдеще прѣдварително врѣме	ще съм писал    ще е писал    ще сѫ писали	[сѫщото като бѫдеще прѣдварително в мина̨лото, J111]	[сѫщото като бѫдеще прѣдварително в мина̨лото, K111]	[сѫщото като бѫдеще прѣдварително в мина̨лото, L111]	[сѫщото като бѫдеще прѣдварително в мина̨лото, M111]	[нѣ̋ма]	1
      111	Бѫдеще прѣдварително врѣме в мина̨лото	щѣ̋х да съм писал    щѣше да е писал    щѣ̋ха̨ да сѫ писали	щѣ̋л съм да съм писал    щѣ̋л да е писал    щѣли да сѫ писали	щѣ̋л съм да съм писал    щѣ̋л е да е писал    щѣли сѫ да сѫ писали	щѣ̋л съм бил да съм писал    щѣ̋л е бил да е писал    щѣли сѫ били да сѫ писали	щѣ̋л съм бил да съм писал    щѣ̋л бил да е писал    щѣли били да сѫ писали	[нѣ̋ма]	5
      	Общ брой форми по врѣмена и наклонения	8	4	4	4	4	2	26

    • ►►  покажи обясненията към таблицата  (.. скрий я̨ ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  скрий ги обясненията  (.. скрий я̨ таблицата ..) 
      
      Важна таблица: осем реда за осемтѣ глаголни врѣмена и шест колони за шесттѣ глаголни наклонения в българския̌т език.
      
      Обяснения към таблицата.
      
      Слѣднитѣ теми ще бѫда̨т разгледани в коментари отдолу, всѣ̋ка една в отдѣлен коментар, в този ред.
      
      
      • [DRAFT] Устройство на таблицата
      
      
      • [DRAFT] Устройство на клѣтка от таблицата
      
      
      • [DRAFT] Глаголна лексема - що е то: границата међу словообразуването и формообразуването (морфологията) при българскитѣ глаголи
      
      
      • [DRAFT] Нелични глаголни форми
      
      
      • [DRAFT] Лични глаголни форми, за които мѣ̋сто в таблицата не се намира
      
      
      • [DRAFT] Съдържание на една клѣтка от таблицата
      
      
      • [DRAFT] Кое е от славянското ни наслѣдство
      
      
      • [DRAFT] Конвенционална и футуристична част на таблицата
      
      
      • [DRAFT] Загубили ли сме нѣщо от славянското си наслѣдство
      
      
      • [DRAFT] Кое е балканска иновация по линията {Балкан-5}{GenericFutureTense}
      
      
      • [DRAFT] Кое е балканска иновация по линията {Балкан-А4}{RenarrativeMood}
      
      
      • [DRAFT] Конвенционалната част на таблицата
      
      
      • [DRAFT] Футуристичната част на таблицата
      
      
      ▲▲  скрий ги обясненията  (.. скрий я̨ таблицата ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-03 09:57:: Таблицата бѣ повторена в основното изложение  (.. скрий я̨ оттука и я̨ покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-04-27 14:08:: Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. покажи тука ..)  .. към началото .. (.. покажи там ..)  (..  или там  ..)  (..  или там  ..) 
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-04-27 14:08:: Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. скрий ..)  .. към началото .. (.. покажи там ..)  (..  или там  ..)  (..  или там  ..) 

    Що е то църковно-славянски език?
    
    Христос воскресе! Воистину воскресе!
    
    Веднага да отбѣлѣжа̨, че глаголната форма "воскресе", макар на картинката да е означена за българска, в смисъл ново-българска, не е нито ново-българска ("възкръсна̨" е ново-българската форма), нито е руска ("воскрёс" е руската форма, "воскрес" - украинската). Формата "воскресе" е на църковно-славянски.
    
    Единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието - това е "църковно-славянския̌т" език (CS, Church Slavonic).
    
    За този език не може да се приеме терминът "старо-български", защото не е.
    
    На този език великденския̌т поздрав е "Христосъ воскресе!", а отговорът - "Воистиноу воскресе!"
    
    Църковно-славянски, CS, Church Slavonic: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
    
    Слѣд правописнитѣ реформи в Русия (1918) и в България (1945) за доста изрази на църковно-славянски се прилага осъврѣменен правопис и така езикът става "ново-църковно-славянски" - сѫщия̌т църковно-славянски, но с осъврѣменен правопис: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!". Незабѣлѣжими разлики само в правописът.
    
    Ново-църковно-славянски: checked out ✓.
    
    Резюме́ дотук: У нас по традиция великденския̌т поздрав се произнася на църковно-славянски и се пише на ново-църковно-славянски.
    
    Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)
    
    Какво прѣдставлява "старо-славянската тайфа"?
    
    Един говорим език - в случая̌т старо-славянския̌т, или общо-старо-славянския̌т (OCS*, Old Common Slavic), без книжовност, ширна̨л се на огромна територия, сѫществува под формата на набор от регионални диалекти. Тѣзи диалекти помеђу си сѫ напълно взаимно разбираеми, както регионалнитѣ диалекти на българския̌т език в началото на 19-ти вѣк, и затова езикът е един и е "общ": Old Common Slavic, общо-старо-славянски.
    
    Общо-старо-славянски (OCS*, Old Common Slavic): checked out ✓.
    Старо-славянска тайфа: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
    
    Става дума за 9-ти вѣк слѣд Христа. Тогава на един от старо-славянскитѣ диалекти сѫ прѣвели от гръцки на славянски (на OCS*) Светото Писание.
    
    На кой диалект? Ами според волята на прѣводачитѣ. Доколкото тѣзи прѣводачи сѫ били родом от Солун и сѫ се подвизавали в Цариград, това навѣ̋рно е било опрѣдѣлящото. От друга страна, прѣводачитѣ не сѫ имали на разположение нито един стандартизиран диалект - диалект с разработена норма, и тѣ биха̨ могли да вземат езикови елементи от кой да е старо-славянски диалект и да ги вложа̨т в езикът на прѣводът.
    
    Първитѣ Евангелски прѣводи на старо-славянски (на OCS*) опрѣдѣлят език от "старо-славянската тайфа". Този език се нарича "старо-църковно-славянски" (OCS+, Old Church Slavonic):
    

    
    
    • старо-: понеже е стар, вече не се използва в тази си стара форма.
    • църковно-: почти всички текстове на този език сѫ църковни.
    • славянски: разбираем е бил по онова врѣме за всички хора, говорещи на нѣ̋кой от диалектитѣ на общо-старо-славянския̌т (OCS*) език.

    
    И тъй, на този език, на старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), великденския̌т поздрав е бил "Хрıстосъ въскрьсе!", а отговорът - "Въистинѫ въскрьсе!"
    
    Малко книги, написани на OCS+, сѫ запазени. Тѣ сега сѫ музейна рѣ̋дкост. Малцина сѫ хората, знаещи езикът OCS+, и тѣ принадлѣжа̨т към академичната общност.
    
    Старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic): checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
    
    Time is running, and historical events fade away. The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.
    
    Доста пѫти съм писал, че послѣднитѣ вѣкове имат експоненциално по-голѣ̋мо значение за съврѣменността от по-старитѣ вѣкове.
    
    В далечното мина̨ло:
    

    
    
    • Много малко от хората сѫ били грамотни.
    
    
    • Книгитѣ - в това число Евангелията - сѫ били прѣписвани на рѫка.
    
    
    • Книгитѣ сѫ били скѫпи и малко хора сѫ имали книги на разположение.
      
      
      • Напримѣр, цар Иван Александър е притежавал лично копие на четиритѣ Евангелия (пази се на сигурно мѣ̋сто в Лондон), но и той едва ли е можѣл да си позволи лична Библия - копие на цѣ̋лото Свето Писание.
    
    
    • Текстоветѣ на старо-църковно-славянски (на OCS+, Old Church Slavonic), особено запазенитѣ досега, сѫ малко.

    
    Book-printing and education changed the world.
    Книгопечатането промѣня картинката. (.. скрий го коментарът ..)
    
    В Западна Европа книгопечатането осигурява Библия за всѣки дом. Въведено е всеобщо образование, за да има кой да чете наличнитѣ във всѣки дом копия на Библията.
    
    Около AD 1700 в Русия се въвеђа книгопечатането и образованието. Тѣ разцъфтяват прѣз 19-ти вѣк.
    
    Разпространяват се огромен брой копия на Евангелието, отпечатани в Русия. Разпространяват се не само в Русия, но и срѣд православнитѣ християни на Балканитѣ - българи и сърби.
    
    Отварят се семинарии - срѣдни училища за свещеници. Срѣд славяногласнитѣ християни на Балканитѣ особено популярни сѫ семинариитѣ на територията на днешна Украйна - Александровск (Запорожие) и Одеса.
    
    Обаче книжовния̌т език не е бил вече старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), а силно модернизирана версия, с правописът и произношението на говоримия̌т руски език от 18-ти и 19-ти вѣк.
    
    Ако един славяногласен свещеник, живѣ̋л в България прѣз 10-ти вѣк, с машина на врѣмето посѣти Русия прѣз 19-ти вѣк и чуе езикът на църковното богослужение, нѣ̋ма да го разбере езикът. А уж бил сѫщия̌т.
    
    И тъй, прѣз 18-ти и 19-ти вѣк, в Русия, към старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic) сѫ били приложени руската фонетика (руското произношение) и руския̌т правопис, и така се е получил църковно-славянския̌т език (CS, just Church Slavonic, просто църковно-славянски, без старо-).
    
    За него писах, че той е единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието.
    
    Църковно-славянски (CS, Church Slavonic): checked out ✓ again. (.. скрий го коментарът ..)
    
    Notes on the Terminology used.
    Уточнение на терминологията, към която се придържам и която добрѣ се вписва в међународно приетата терминология.
    
    Вече изясних слѣднитѣ термини:
    

    
    
    • Старо-църковно-славянски език (OCS+, Old Church Slavonic), езикът на първитѣ прѣводи, малко копия сѫ запазени, музейна рѣ̋дкост сѫ. [checked out ✓ ]
    
    
    • Църковно-славянски език (CS, Church Slavonic). [checked out ✓ ]
    
    
    • Ново-църковно-славянски език - почти сѫщия̌т като църковно-славянския̌т. [checked out ✓ ]
    
    
    • Забѣлѣжка: Това сѫ само книжовни езици. Говоримитѣ езици сѫ друго нѣщо.
    
    
    • Старо-славянски език (OCS*) - общо название на наборът говорими славянски диалекти от 9-ти и 10-ти вѣк. [𝐜𝐡𝐞𝐜𝐤𝐞𝐝 𝐨𝐮𝐭 as well] [checked out ✓ as well]

    
    Да напомня̨, че книжовността не е играѣла голѣ̋ма роля в мина̨лото, понеже повечето от хората били неграмотни.
    
    Какво означават терминитѣ старо-български, старо-сръбски, старо-руски?
    
    Старо-български е този диалект на OCS* (Old Common Slavic, общо-старо-славянския̌т език), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език. Аналогични сѫ опрѣдѣленията за старо-сръбски и старо-руски.
    
    Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)
    
    Comment on Church Slavonic by Атанас Димитров.
    Налага се да отговоря̨ на слѣдния̌т коментар от Атанас Димитров относно църковно-славянския̌т език:
    

    Изучава се така защото такава е била политиката. "Църковно-славянски" е наложен термин, който прикрива фактът да се казва старобългарски. Не им звучи добре на руснаците да се пише, че говорят на старабългарски. Може "да се преме терминът" така, защото така казват методично и от десетилетия много добре просветени българисти, но те не водили горната антибългарска политика. Напротив - както горе са написали: щом знаеш старобългарски, то разбираш и руския, означава, че руският е възприет от руснаците старобългарски. Не е тайна. Явност е.

    В коментарът има два момента, на които слѣдва да се обърне внимание:

    
    
    • [𝐁𝐮𝐥𝐠𝐚𝐫𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞] Особеното положение на българския̌т език, и
    • [𝐑𝐮𝐬𝐬𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞.] особеното положение на руския̌т език.

    
    Разбира се, в коментарът се имат прѣд вид съврѣменнитѣ езици български и руски.
    
    Почти никой извън ограничена академична общност не знае старо-църковно-славянски (OCS+). Това, което се знае, най-вече от свещеницитѣ, е църковно-славянския̌т (CS).
    
    И както казах, това е език, възприел руското произношение и руския̌т правопис сравнително неотдавна. По тази слѣда е естествено CS (църковно-славянския̌т) да е близък до руския̌т.
    
    Сега обратната слѣда. Ако говорим не за езикът на Киев, а за езикът на Московията, за езикът сега наричан руски, то този език е занесен из Московията по-късно - славяногласието е завладѣ̋ло Московията вѣкове по-късно, вѣкове слѣд като то е завладѣ̋ло Киевска Русия. И там - из Московията - славяногласието е занесено заедно и едноврѣменно с Християнството. Занесено е от християнски мисионери. Така както испанския̌т език е бил занесен в Америка и във Филипинитѣ от католически мисионери заедно с Християнството. И по този начин на територията на Московията е възникна̨л езикът, който сега наричаме руски. Той е смѣс от говорими източно-славянски диалекти, носени от самитѣ свещеници и тѣхнитѣ сѣмейства, и от църковно-славянския̌т език на Евангелието. Тъй че езикът, който сега наричаме руски, по начало има южно-славянска съставяща, оставайки си източно-славянски език.
    
    Резюме́ във връзка с руския̌т език: (.. скрий го коментарът ..)
    

    
    
    • Той по рођение си има южно-славянска съставяща.
    
    
    • Именно неговото произношение и неговия̌т правопис сѫ оформили църковно-славянския̌т език, единствения̌т практически значим език от "старо-славянската тайфа".
    
    
    • Писах: значението на далечното мина̨ло е прѣнебрѣжимо малко в сравнение със значението на близкото мина̨ло.
    
    
    • До началото на 19-ти вѣк никой в Русия не подозира за сѫществуването на славяногласен християнски балкански народ, нарѣчен българи. Нѣ̋ма как руската политика да се съобразява с българския̌т народ, слѣд като там не подозират за него, за българския̌т народ. Ние сме били нераздѣлна част от рум-миллетът, и за Русия сме били гърци. Това се промѣня, когато военната кампания на Дибич Задбалкански от 1828 се натъква на такива хора. Слѣд това в Русия се появяват трудоветѣ на изслѣдователя̌т Юрий Венелин (Георги Гуца).
    
    
    • Старо-българския̌т език - този диалект на OCS* (Old Common Slavic), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език - именно той като разположен най-близо до Солун и Константинопол, именно той е най-близкия̌т говорим диалект до старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic), до езикът на първитѣ евангелски прѣводи.
    
    
    • Прѣз 19-ти вѣк, слѣд разтурването на Balkansprachbund-ът, съврѣменния̌т български език е бил до неузнаваемост изрусен. Това е констатация. Това е факт.
    
    
    • Ние, съврѣменнитѣ българи, нѣ̋маме право да се гордѣем със заслугитѣ на хора, живѣли прѣди хиляда години. Имам прѣд вид заслуги за славянската книжовност.
    
    
    • В сѫщност, никой съврѣменен човѣк не може да се гордѣе със заслуги на хора от далечното мина̨ло - тѣ сѫ били съвсѣм други хора.
      
      
      • В разглеђания̌т случай онѣзи хора сѫ мислѣли само за спасението на душитѣ на езичницитѣ. А в сегашнитѣ ни глави сѫ националността и езикът.
      
      
      • Освѣн това, в нашия̌т случай, цѣ̋лата срѣдновѣковна българска аристокрация слѣд 14-ти вѣк или се е потурчила, или е емигрирала. Никакви книжовни традиции тука не сме запазили.

    
    Резюме - Résumé. (.. скрий го коментарът ..)
    
    И тъй, има два езика от нашата тайфа, книгитѣ на които нe сѫ музейна рѣ̋дкост, за които има практически учебници и които сѫ извѣстни извън академичнитѣ срѣди - църковно-славянския̌т и българския̌т (ново-българския̌т).
    
    Да повторя̨ великденския̌т поздрав на [ново-]църковно-славянски: Христос воскресе! Воистину воскресе!
    
    Този прѣвод е отдавна установен и именно той е получил грађанственост в България.
    
    В Гърция сѫщо така се използва старата форма на великденския̌т поздрав, формата от старо-гръцкия̌т език (κοινή): Χριστός ανέστη! Αληθώς ανέστη! На ново-гръцката норма (δημοτική) поздравът би имал видът: Ο Χριστός αναστήθηκε! Αληθινά αναστήθηκε! - В Гърция обаче не казват така.
    
    Сега да се върнем към [ново-]българския̌т език. Ако прѣведем прѣ̋ко (директно) великденския̌т поздрав от старо-гръцки (κοινή: Χριστός ανέστη! Αλιθώς ανέστη!) на [ново-]български, ще се получи:
    
    Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л!
    Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л! (.. скрий го коментарът ..)

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-08-07 09:44:: "Дѣтето обичало сладолед" и "Дѣтето е обичало сладолед" - каква е разликата?  (.. покажи я̨ тука ..)  (.. покажи я̨ там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-08-07 09:44:: "Дѣтето обичало сладолед" и "Дѣтето е обичало сладолед" - каква е разликата?  (.. скрий я̨ ..)  (.. покажи я̨ там ..) 

    В гру̀пата "Да пѝшем пра̀вилно на бъ̀лгарски езѝк" бѣ̀ зада̀ден слѣ̀дния̌т въпро̀с:

    Мо̀же ли нѣ̋кой да ми помо̀гне, като обяснѝ ра̀зликата међу̀ слѣ̀днитѣ изрѣчѐния:
    

    То̀ обѝчало сладолѐд.
    То̀ е обѝчало сладолѐд.

    Бъ̀лгарския̌т езѝк ѝма на̀й-сло̀жната глаго̀лна сѝстема срѣ̀д европѐйскитѣ езѝци. Затова̀ описа̀нието ӥ срѣ̀ща тру̀дности.
    
    У̀мозаключѝтелното (конклузѝвното) наклонѐние е било̀ опѝсано едва̀ прѣдѝ нѣ̋колко десетилѣ̀тия. Кога̀то а̀з съм бѝл ученѝк, нѝкой не ѐ зна̀ѣл за конклузѝвът, а учѝтелката по бъ̀лгарски езѝк дра̀скаше с червѐно глаго̀лни фо̀рми като "То̀ е ядѣ̋ло сладолѐд", коѝто не сѐ впѝсваха̨ в позна̀тата тога̀ва картѝнка и мина̀ваха̨ за непра̀вилни.
    
    Не зна̀я̨ далѝ в учѝлище всѐ о̀ще се прѣпода̀ва за несъстоя̀телното "мѝна̨ло нѐопрѣдѣлѐно врѣ̀ме". Учѝлището е мно̀го консерватѝвно. Мно̀го да̀скали си умѝрат нѝщо но̀во да не нау̀ча̨т.
    
    По мо̀ята класифика̀ция, коя̀то според мѐне е по̀-пра̀вилна от прѣпода̀ваната ми едно̀ врѣ̀ме в учѝлище, на въпро̀сът се отгова̀ря така̀:

    И двѣ̀тѣ фо̀рми сѫ във врѣ̀ме имперфѐкт - мѝна̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме. Различа̀ват се по наклонѐние.

    
    
    • Изявѝтелно наклонѐние (индикатѝв): То̀ обѝчаше сладолѐд.
    
    
    • Прѣизка̀зно наклонѐние (ренаратѝв): То̀ обѝчало сладолѐд.
    
    
    • У̀мозаключѝтелно наклонѐние (конклузѝв): То̀ е обѝчало сладолѐд.

    • Изявѝтелно наклонѐние (индикатѝв): Гово̀рещия̌т е свидѣ̀тел.
    
    
    • Прѣизка̀зно наклонѐние (ренаратѝв): Гово̀рещия̌т не ѐ свидѣ̀тел, а̀ прѣпрѣда̀ва ду̀митѣ, ка̀зани от дру̀гиго.
    
    
    • У̀мозаключѝтелно наклонѐние (конклузѝв): Гово̀рещия̌т не ѐ свидѣ̀тел, но̀ си е напра̀вил такъ̀в ѝзвод.

    Грама̀тиката, коя̀то ми бѣ̀ше прѣпода̀вана едно̀ врѣ̀ме в учѝлище, ни ка̀ра имперфѐктът да го пра̀вим на перфѐкт, което е несъстоя̀телно.

    • Имперфѐкт: мѝна̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме
    • Перфѐкт: мѝна̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме

    Врѣ̀мето, коѐто в учѝлищнитѣ грама̀тики се нарѝча "мѝна̨ло нѐопрѣдѣлѐно", а в университѐтът по недоразумѣ̀ние го нарѝчат "перфѐкт", в сѫ̀щност е мѝна̨ло врѣ̀ме в конклузѝв, мѝна̨ло врѣ̀ме в у̀мозаключѝтелно наклонѐние.
    
    Коѐ мѝна̨ло врѣ̀ме? Мѝна̨ло свъ̀ршено илѝ мѝна̨ло нѐсвъ̀ршено? Перфѐкт или имперфѐкт?
    

    
    
    • Прѝ сѝлнитѣ глаго̀ли, завѝси от фо̀рмата:
      
      
      • "То̀ е я̀ло сладолѐд." - това̀ е мѝна̨ло свъ̀ршено врѣ̀ме (перфѐкт) в конклузѝв.
      • "То̀ е ядѣ̋ло сладолѐд." - това̀ е мѝна̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме (имперфѐкт) в конклузѝв.
    
    
    • Прѝ сла̀битѣ глаго̀ли (ка̀кто в прѝмѣрът с "обѝчам"),
      
      
      • двѣ̀тѣ фо̀рми съвпа̀дат, и трѣ̋бва на у̀м да го прѣвъ̀рнем в изявѝтелно наклонѐние (в индикатѝв: "То̀ обѝчаше сладолѐд."), за да разберѐм, че врѣ̀мето е мѝна̨ло нѐсвъ̀ршено (имперфѐкт).

    Комента̀р от дру̀гиго:

    Пъ̀рвото е сѝлно дистанцѝрана фо̀рма, коя̀то е прѣдпочѝтана в прѝказки. Вто̀рото изразя̀ва по̀-ма̀лка диста̀нция и се прила̀га в жѝв ра̀зговор.

    • Пъ̀рвото - ренаратѝвът - е "дистанцѝрана фо̀рма", понѐже гово̀рещия̌т сва̀ля от сѐбе си всѣ̋ка отгово̀рност за истинността̀ на твърдѐнието и я̨ прѣхвъ̀рля "отговорността̀" дру̀гиму.
    
    
    • Прѝ конклузѝвът гово̀рещия̌т но̀си нѣ̋каква отгово̀рност за интерпрета̀цията на прѝзнацитѣ, по коѝто сѫ̀ди.

    Въпро̀с:

    А в какво̀ врѣ̀ме и в какво̀ наклонѐние е глаго̀лът в до̀лното изрѣчѐние:

    "Обѝчало ли е то̀ сладолѐд?"

    Прилѝча като да се ѝма прѣд вѝд нѣ̋какъв мѝна̨л нѐопрѣдѣлѐн момѐнт.

    Фо̀рмата е имперфѐкт в конклузѝв, мѝна̨ло нѐсвъ̀ршено врѣ̀ме в у̀мозаключѝтелно наклонѐние.
    
    Проблѐмът е, че мно̀го рѣ̋дко мо̀же да се пѝта в ренаратѝв.
    
    Въпро̀сът е в конклузѝв. Какъ̀в ѝзвод бѝ напра̀вил пѝтания̌т въз осно̀ва на чу̀ђи ду̀ми илѝ забѣлѣ̋зани прѝзнаци - това̀ се пѝта и така̀ се пѝта обикновѐно.
    

    
    
    • О̀тговорът мо̀же да е в индикатѝв: "О̀, да̀, то̀ обѝчаше сладолѐд.", ако отгово̀рилия̌т е свидѣ̀тел.
    
    
    • О̀тговорът мо̀же да е и в ренаратѝв: "Да̀, според ма̀йка му, то̀ обѝчало сладолѐд".

    
    Прѝ пѝтането не сѐ зна̀е в какво̀ наклонѐние ще е о̀тговорът. Затова̀ въпро̀сът е в конклузѝв.

    • Ако прѣдварѝтелно е я̀сно, че пѝтания̌т коментѝра ду̀митѣ на трѐти човѣ̀к, то̀ мо̀же да се попѝта в ренаратѝв:

      "Обѝчало ли то̀ сладолѐд?"

    • Ако пъ̀к въпро̀сът е в индикатѝв

      "Обѝчаше ли то̀ сладолѐд?"

      тога̀ва бѝ могло̀ да се отгово̀ри па̀к с въпро̀с

      "Зна̀м ли?"

    Тъ̀й като глаго̀лът "обѝчам" е сла̀б, глаго̀лното врѣ̀ме се опрѣдѣ̀ля като имперфѐкт, са̀мо защо̀то глаго̀лът е имперфектѝвен (от нѐсвъ̀ршен вѝд).
    
    Прѝ сѝлен глаго̀л мо̀же да ѝма вариа̀ции:
    

    
    
    • "Я̀ло ли е то̀ сладолѐд?" (перфѐкт в конклузѝв)
    • "Ядѣ̋ло ли е то̀ сладолѐд?" (имперфѐкт в конклузѝв)

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..



• ►►  ::christo.tamarin, 2022-11-14 16:40:: Коментари в blogspot към черновата на тази публикация  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-11-14 16:40:: Коментари в blogspot към черновата на тази публикация  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-09-01 12:58:: Глаголи от свършен и от несвършен вид  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-09-01 12:58:: Глаголи от свършен и от несвършен вид  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    ::Пламен, 2022-09-01 10:30::
    
    "Ти докато успееш да си вземеш матурата, аз ще завърша университета"
    "Ти докато успееш да си вземеш матурата, аз ще съм завършил университета"
    
    Според таблицата, "ще завърша" е бъдеще време, а "ще съм завършил" е бъдеще време в миналото.
    
    Но не са ли всъщност и двете бъдеще свършено време? Не е ли първото проста форма, а второто - сложна "съм" форма с минало свършено деятелно причастие?
    
    Какво Ви е мнението за следната подредба?
    Бъдеще свършено време - "ще завърша"
    Бъдеще свършено време в "съм" форма - "ще съм завършил"
    Бъдеще несвършено време - "ще завършвам"
    Бъдеще несвършено време в "съм" форма - "ще съм завършващ"
    

    • За един славянски език като българския̌т видът на глаголът - свършен или несвършен - има много по-голѣ̋мо значение от глаголното врѣме.
    
    
    • Казано с чуђи думи: славянскитѣ глаголи се дѣля̨т на два аспекта (два вида) - перфективен (свършен) и имперфективен (несвършен).
    
    
    • Перфективнитѣ глаголи и имперфективнитѣ глаголи се смѣ̋тат за различни думи в славянскитѣ езици и заемат отдѣлни позиции в рѣчникът.
      
      
      • Разликата е голѣ̋ма и би имало нѣ̋какъв смисъл мнѣнието, че срѣд частитѣ на рѣчта в славянскитѣ езици има не просто глаголи, а има перфективни глаголи и имперфективни глаголи.
      
      
      • Въпрѣки това, в описанието на славянскитѣ глаголи (в граматиката, в морфологията като част от граматиката) тѣзи глаголи се обединяват и се описват заедно.
      • Дори в руски, къдѣто това е най-малко оправдано.
      • А то е най-оправдано в български.
    
    
    • Едно врѣме - прѣди повече от половин вѣк, дѣленето на българскитѣ глаголи по видове - свършен и несвършен, се учѣше в прогимназията, 6-ти или 7-ми клас.
    
    
    • И тъй:
      
      
      • "ще завърша̨" е форма за бѫдеще врѣме на перфективният глагол (на глаголът от свършен вид) "да завърша̨".
      • "ще завършвам" е форма за бѫдеще врѣме на имперфективният глагол (на глаголът от несвършен вид) "завършвам".
      
      
      Едното е бѫдеще врѣме на глагол от несвършен вид, другото е пак бѫдеще врѣме, но на глагол от свършен вид.
    
    
    • Това бѣше основното.
    
    
    • Прѣдполагате, че и двѣтѣ "ще завърша̨" и "ще съм завършил" били бѫдеще свършено врѣме.
      
      
      • Не, и двѣтѣ тѣзи форми сѫ форми на глаголът от свършен вид "да завърша̨".
      
      
      • По вид (по аспект) тѣ сѫ в опозиция на съотвѣтнитѣ форми на съотвѣтния̌т глагол от несвършен вид "завършвам": "ще завършвам" и "ще съм завършвал".
      
      
      • Двѣтѣ глаголни врѣмена сѫ бѫдеще и бѫдеще прѣдварително.
    
    
    • Формата "ще съм завършващ" не се описва в морфологията като такава..
      
      
      • В българскитѣ народни говори нѣ̋ма такава форма.
      
      
      • Причастието "завършващ" го нѣ̋ма в народния̌т език.
      • То е изкуствено въстановено в книжовния̌т език от църковно-славянски и от руски.
      
      
      • Формата "ще съм завършващ" се описва в синтаксисът.
      • Това е бѫдеще врѣме на глаголът "съм" ("ще съм" - какъв ще съм?) плюс причастието "завършващ", което, както писах, го нѣ̋ма в народния̌т език.
      
      
      • Такива причастия мога̨т да се използват в книжовната рѣч - говоримата и писмената, но като причастия, а не като елемент на аналитични глаголни форми.
      
      
      • Формата "завършвал" е пак причастие, но това причастие го има в народния̌т език, а не е възстановено от руски (в руски нѣ̋ма такова самостоятелно причастие).
    
    

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ от blogspot ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    
    
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-11-04 16:03:: Таблицата е посветена на морфологията на българскитѣ глаголи  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-11-04 16:03:: Таблицата е посветена на морфологията на българскитѣ глаголи  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    ::Anonymous, 2022-11-01 13:58:: Бъдещето и настоящето не могат да бъдат преразказвани. Преразказват се само минали събития.
    
    Настоящето може да бъде разказано, а бъдещето може да бъде предсказано.
    
    За да разказваш, трябва да си свидетел. Разказването е описание на настоящето. Ако преразказваш чуждо описание, то първоначалното описание се намира в някакъв минал момент. Категорията евиденциалност е неприложима за т.нар. "сегашно глаголно време". Затова в таблицата на реда "Сегашно врѣме" е неправилно да пише "сѫщото като имперфект", а е правилно да пише "нѣма".
    
    Предсказването е мнение за ненастъпил все още бъдещ момент. Нещо неслучило се не може да бъде преразказано. Категорията евиденциалност е неприложима за т.нар. "бъдещо глаголно време", защото никой не може да бъде свидетел на бъдещи неслучили се събития. Затова в таблицата на реда "Бѫдеще врѣме" е неправилно да пише "сѫщото като бѫдеще в миналото", а е правилно да пише "нѣма".
    
    Т.нар. "Бъдеще време в миналото" описва минали неслучили се действия. Тези действия са част от миналото, а не са бъдещи и предстоящи. По-смислено ще е да се преименува на "Минало неслучило се време", "Минало предстоящо време" или нещо друго подобно. Името му трябва да подсказва, че се отнася за миналото. И понеже се отнася за миналото, категорията евиденциалност за него е приложима. Приложима е и е отлично описана в таблицата.

    • Таблицата е посветена на морфологията на българскитѣ глаголи, а не толкова на семантиката, не толкова на значенията на формитѣ.
      

      Тъй че таблицата е изградена на "инженерни" съображения, а не на "философски".
      
      При философскитѣ съображения човѣк може да се отплѣсне в грѣшна посока, особено ако не започне от дефинициитѣ, от опрѣдѣленията.

    • Прѣизказното наклонение (ренаративът) служи за прѣизказване на чуђа рѣч, а не за прѣразказване на събития, още по-малко за изразяване на "мнѣние за ненастѫпил все още бѫдещ момент".
    
    
    • Примѣр за прѣизказване на сегашно и на бѫдеще врѣме.

      Бабата говори по телефонът с дъщеря си, която от десетилѣтия живѣе в канадския̌т град Vancouver.
      Дѣ̋дото вече е "сдал багажът" - недочува, пък и с акълът не е съвсѣм наред.
      
      Дѣ̋дото ломоти: - Питай какво е там врѣмето.
      
      Бабата по телефонът: - Какво е врѣмето при вас?
      
      Дъщерята:
      

      Calm down, kids. I'm speaking to granny!
      Вали от нѣ̋колко дена насам и нѣ̋ма да спре до недѣля.

      
      Дѣ̋дото ломоти: - Каза ли какво е там врѣмето?
      
      Бабата на дѣ̋дото: - Валѣ̋ло. До недѣля нѣ̋мало да спре.

    • Анализ:
      
      
      • Дъщерята употрѣбява сегашно врѣме ("вали") и бѫдеще врѣме ("нѣ̋ма да спре").
      
      
      • Бабата използва правилнитѣ форми, за да прѣизкаже думитѣ на дъщеря си:
        "валѣ̋ло" (сегашно врѣме в ренаратив) и "нѣ̋мало да спре" (бѫдеще врѣме в ренаратив).

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ от blogspot ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    
    

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

[Draft] Мистерия болгарских глаголов

Перевода на русский не будет.

• 
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2019-05-12 10:40:: Предварительная таблица глагольных времён и наклонений в болгарском 

    • ---

      
      

      	Направо: Наклонения (6) Вниз: Времена (8)	Индикатив: изъявительное наклонение	Ренарратив: пересказное наклонение	Конклюзив: умозаключительное наклонение	Ренарративный конклюзив: пересказное умозаключительное наклонение	Дубитатив: дважды пересказное наклонение	Двойной дубитатив: трижды пересказное наклонение	Число форм по временам
      		I	J	K	L	M	N
      000	Настоящее время	пиша̨    пише    пиша̨т	[как имперфект, J001]	[как имперфект, K001]	[как имперфект, L001]	[как имперфект, M001]	[как имперфект, N001]	1
      001	Прошедшее несовершенное (имперфект)	пишѣх    пишѣше    пишѣха̨	пишѣл съм    пишѣл    пишѣли	пишѣл съм    пишѣл е    пишѣли сѫ	пишѣл съм бил    пишѣл е бил    пишѣли сѫ били	пишѣл съм бил    пишѣл бил    пишѣли били	бил съм бил пишѣл    бил бил пишѣл    били били пишѣли	6
      010	Прошедшее совершенное (перфект) (также называемое аорист)	писах    писа    писаха̨	писал съм    писал    писали	писал съм    писал е    писали сѫ	писал съм бил    писал е бил    писали сѫ били	писал съм бил    писал бил    писали били	бил съм бил писал    бил бил писал    били били писали	6
      011	Прошедшее предварительное (плюсквамперфект)	писал бѣ̋х    писал бѣ[ше]    писали бѣ̋ха̨	[как перфект в дубитативе, M010]	[как перфект в ренарративном конклюзиве, L010]	[нет]	[как перфект в двойном дубитативе, N010]	[нет]	1
      xxx	Прошедшее неопределённое (ао̀рист) (также называемое перфект)	[как перфект в конклюзиве, K010]	[как перфект в ренарративном конклюзиве, L010]	[нет, или как в ренарративе]	[нет]	[как перфект в двойном дубитативе, N010]	[нет]	0
      100	Будущее время	ще пиша̨    ще пише    ще пиша̨т	[как будущее в прошедшем, J101]	[как будущее в прошедшем, K101]	[как будущее в прошедшем, L101]	[как будущее в прошедшем, M101]	[нет]	1
      101	Будущее в прошедшем	щѣ̋х да пиша̨    щѣше да пише    щѣ̋ха̨ да пиша̨т	щѣ̋л съм да пиша̨    щѣ̋л да пише    щѣли да пиша̨т	щѣ̋л съм да пиша̨    щѣ̋л е да пише    щѣли сѫ да пиша̨т	щѣ̋л съм бил да пиша̨    щѣ̋л е бил да пише    щѣли сѫ били да пиша̨т	щѣ̋л съм бил да пиша̨    щѣ̋л бил да пише    щѣли били да пиша̨т	[нет]	5
      110	Будущее предварительное	ще съм писал    ще е писал    ще сѫ писали	[как будущее предварительное в прошедшем, J111]	[как будущее предварительное в прошедшем, K111]	[как будущее предварительное в прошедшем, L111]	[как будущее предварительное в прошедшем, M111]	[нет]	1
      111	Будущее предварительное в прошедшем	щѣ̋х да съм писал    щѣше да е писал    щѣ̋ха̨ да сѫ писали	щѣ̋л съм да съм писал    щѣ̋л да е писал    щѣли да сѫ писали	щѣ̋л съм да съм писал    щѣ̋л е да е писал    щѣли сѫ да сѫ писали	щѣ̋л съм бил да съм писал    щѣ̋л е бил да е писал    щѣли сѫ били да сѫ писали	щѣ̋л съм бил да съм писал    щѣ̋л бил да е писал    щѣли били да сѫ писали	[нет]	5
      	Общее число форм по временам и наклонениям	8	4	4	4	4	2	26

.. таблицу удалить .. .. в начало ..

.. показать таблицу времён и наклонений .. .. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

• ◄◄
• ▼▼

[Draft] The Mystery Of Bulgarian Verbs

Not available yet - still in development.

• 
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2019-05-12 10:40:: Preliminary Table of Tenses and Moods of the Bulgarian Verbs 

    • ---

      
      

      	To the right: Moods (6) Down: Tenses (8)	Indicative	Renarrative	Conclusive	Renarrated Conclusive	Dubitative: Double Renarrative	Double Dubitative: Triple Renarrative	Count of Forms by Tenses
      		I	J	K	L	M	N
      000	Present	пиша̨    пише    пиша̨т	[same as Imperfect, J001]	[same as Imperfect, K001]	[same as Imperfect, L001]	[same as Imperfect, M001]	[same as Imperfect, N001]	1
      001	Past Imperfect	пишѣх    пишѣше    пишѣха̨	пишѣл съм    пишѣл    пишѣли	пишѣл съм    пишѣл е    пишѣли сѫ	пишѣл съм бил    пишѣл е бил    пишѣли сѫ били	пишѣл съм бил    пишѣл бил    пишѣли били	бил съм бил пишѣл    бил бил пишѣл    били били пишѣли	6
      010	Past Perfect (also called aorist)	писах    писа    писаха̨	писал съм    писал    писали	писал съм    писал е    писали сѫ	писал съм бил    писал е бил    писали сѫ били	писал съм бил    писал бил    писали били	бил съм бил писал    бил бил писал    били били писали	6
      011	Past Plus-quam-perfect	писал бѣ̋х    писал бѣ[ше]    писали бѣ̋ха̨	[same as Perfect in Dubitative, M010]	[same as Perfect in Renarrated Conclusive, L010]	[none]	[same as Perfect in Double Dubitative, N010]	[none]	1
      xxx	Past Aorist) (also called perfect)	[same as Perfect in Conclusive, K010]	[same as Perfect in Renarrated Conclusive, L010]	[none, or the same as in Renarrative]	[none]	[same as Perfect in Double Dubitative, N010]	[none]	0
      100	Future	ще пиша̨    ще пише    ще пиша̨т	[same as Past Future, J101]	[same as Past Future, K101]	[same as Past Future, L101]	[same as Past Future, M101]	[none]	1
      101	Past Future	щѣ̋х да пиша̨    щѣше да пише    щѣ̋ха̨ да пиша̨т	щѣ̋л съм да пиша̨    щѣ̋л да пише    щѣли да пиша̨т	щѣ̋л съм да пиша̨    щѣ̋л е да пише    щѣли сѫ да пиша̨т	щѣ̋л съм бил да пиша̨    щѣ̋л е бил да пише    щѣли сѫ били да пиша̨т	щѣ̋л съм бил да пиша̨    щѣ̋л бил да пише    щѣли били да пиша̨т	[none]	5
      110	Future Perfect	ще съм писал    ще е писал    ще сѫ писали	[same as Past Future Perfect, J111]	[same as Past Future Perfect, K111]	[same as Past Future Perfect, L111]	[same as Past Future Perfect, M111]	[none]	1
      111	Past Future Perfect	щѣ̋х да съм писал    щѣше да е писал    щѣ̋ха̨ да сѫ писали	щѣ̋л съм да съм писал    щѣ̋л да е писал    щѣли да сѫ писали	щѣ̋л съм да съм писал    щѣ̋л е да е писал    щѣли сѫ да сѫ писали	щѣ̋л съм бил да съм писал    щѣ̋л е бил да е писал    щѣли сѫ били да сѫ писали	щѣ̋л съм бил да съм писал    щѣ̋л бил да е писал    щѣли били да сѫ писали	[none]	5
      	Total count of forms by tenses and moods	8	4	4	4	4	2	26

.. hide the table of tenses and moods .. .. to the top ..

.. display the table of tenses and moods .. .. to the top ..

---