Friday, January 24, 2020

Мистерията на българскитѣ глаголи

Мистерията на българскитѣ глаголи

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..


Мистерията на българскитѣ глаголи




▼▼   .0. Преамбюл   (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)


  • ►►  Проф. Александър Балабанов за глаголитѣ в българския̌т език (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)

  • ►►  Георги Марков: "И да те е имало, пак те е нѣ̋мало" (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)

  • ►►  Пепи Наумова: Какъв език! - Обичам го! (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)

  • ◄►  (.. скрий го преамбюлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   .0. Прѣдговор   (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


  • ◄► Прѣдѝ дру̀гитѣ раздѣ̀ли, задължѝтелно трѣ̋бва да се прочетѐ то̀зи - прѣ̀дговорът.  (.. към въвеђащ коментар ..)

  • ►►  То̀зи тракта̀т се занима̀ва прѣдѝмно с морфоло̀гията на глаго̀литѣ (.. покажи ..)  .. към началото ..

  • ►►  Фонетѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..

  • ►►  Правопѝсни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..

  • ►►  Терминологѝчни "нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..

  • ►►  "Сѐлски нево̀ли" (.. покажи ..)  .. към началото ..

  • ◄► Забѣлѣ̀жка: Ста̀рческитѣ нево̀ли, пола̀зили ме напослѣ̀дък, ме нака̀рахѫ да изпо̀лзвам ду̀мата "нево̀ли".  (.. скрий го прѣдговорът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


►►   .0. Сѣнкитѣ на славянщината   (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..



▼▼   .0. Що е то глагол? Как лексиката, синтаксисът и морфологията си ги оспорват глаголитѣ   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)



   ►►   .0. Глаголът като една от десеттѣ части на рѣчта  (.. покажи ..)  .. към началото ..


   ►►   .0. Глаголът като лексема  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..


   ►►   .0. Морфологията в компанията на синтаксисът, фонетиката и лексиката  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..



►►   .0. Сигнатура на глаголът  (.. покажи ıѫ̨ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..


  • Всѣ̀ки глаго̀л - всѣ̋ка глаго̀лна лексѐма - обикновѐно се прѣдста̀вя в рѣ̀чникът с осно̀вната си фо̀рма.

  • В то̀зи тракта̀т се въвѐђа поня̀тието сигнату̀ра на глаго̀лът, коѐто е разширѐние на поня̀тието осно̀вна фо̀рма.

  • Освѣ̀н осно̀вната фо̀рма, сигнату̀рата вклю̀чва опрѣдѣ̀лящи характерѝстики като̀ аспѐкт (вѝд), зало̀г и транзитѝвност, ка̀кто и информа̀цията, ну̀жна за генерѝране на всѝчки фо̀рми на глаго̀лът.

  • Прѣд то̀зи тракта̀т сѫ поста̀вени слѣ̀днитѣ двѣ̀ амбицио̀зни цѣ̀ли:

    • Класифика̀ция на всѝчки глаго̀лни сло̀вофо̀рми.

    • Автоматѝчна генера̀ция на всѝчки глаго̀лни сло̀вофо̀рми - създа̀ване на компю̀търен со̀фту̌ер за така̀ва генера̀ция.


►►   .0. Силни и слаби глаголи в българския̌т език  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..


  • В кра̀я̌т на то̀зи раздѣ̀л всѝчки синтетѝчни (т.е. про̀сти) сло̀вофо̀рми на сла̀битѣ глаго̀ли трѣ̋бва да бѫ̀дѫ̨т изяснѐни,

    • и като правила̀, по коѝто тѣ̀зи сло̀вофо̀рми се образу̀ват,
    • и като програ̀мки на JavaScript за генерѝрането им.

    • По пѫ̀тя̌т към та̀зи цѣл ще е ну̀жно да се изредıѫ̨̀т всѝчки про̀сти (синтетѝчни) фо̀рми на бъ̀лгарскитѣ глаго̀ли.

►►   .0. Словообразуване и аспект, аспект и словообразуване  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..



►►   .0. Синтетични форми на силнитѣ глаголи - гнѣзда и сигнатурни маркери  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..


  • В кра̀я̌т на то̀зи раздѣ̀л всѝчки синтетѝчни (т.е. про̀сти) сло̀вофо̀рми на всѝчки глаго̀ли - сла̀би и сѝлни - трѣ̋бва да бѫ̀дѫ̨т изяснѐни,

    • и като правила̀, по коѝто тѣ̀зи сло̀вофо̀рми се образу̀ват,
    • и като програ̀мки на JavaScript за генерѝрането им.


►►   .0. Къдѣ е залогът?   (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..



►►   .0. Нелични глаголни форми  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..


  • В то̀зи раздѣ̀л се прѣдла̀га фина̀лен по̀глед върху̀ нѐлѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми.

  • В прѣ̀дишен раздѣ̀л бѣ̀ пока̀зано как се образу̀ват синтетѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми, включѝтелно нѐлѝчнитѣ, и со̀фту̌ерът бѣ̀ обу̀чен на това̀.

  • В то̀зи раздѣ̀л, при фина̀лния̌т по̀глед върху̀ нѐлѝчнитѣ глаго̀лни фо̀рми, като прѣ̀ход към аналитѝчнитѣ глаго̀лни сло̀вофо̀рми, со̀фту̌ерът вѐче я̀вно ще пока̀зва аспѐктът и зало̀гът, и ще бѫ̀де обу̀чен да изпълня̀ва про̀сти зая̀вки за отрица̀ние.


►►   .0. Лични глаголни форми, разглеђани по врѣмена  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..



►►   .0. Лични глаголни форми, разглеђани по наклонения  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..



►►   .0. Справочник по морфологията на българскитѣ глаголи  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..



►►   .0. Заключение [Agenda]  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..




►►   .0. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..








12 comments:

  1. От време на време влизам да проверя дали не се е стигнало до белова вече... заглавието намеква за любопитно четиво, но... :(

    ReplyDelete
  2. "Ти докато успееш да си вземеш матурата, аз ще завърша университета"
    "Ти докато успееш да си вземеш матурата, аз ще съм завършил университета"

    Според таблицата, "ще завърша" е бъдеще време, а "ще съм завършил" е бъдеще време в миналото.

    Но не са ли всъщност и двете бъдеще свършено време? Не е ли първото проста форма, а второто - сложна "съм" форма с минало свършено деятелно причастие?

    Какво Ви е мнението за следната подредба?
    Бъдеще свършено време - "ще завърша"
    Бъдеще свършено време в "съм" форма - "ще съм завършил"
    Бъдеще несвършено време - "ще завършвам"
    Бъдеще несвършено време в "съм" форма - "ще съм завършващ"

    ReplyDelete
    Replies
    1. За един славянски език като българският видът на глаголът - свършен или несвършен - има много по-голѣмо значение от глаголното врѣме.

      Казано с чужди думи: славянскитѣ глаголи се дѣля̨т на два аспекта (два вида) - перфективен (свършен) и имперфективен (несвършен). Перфективнитѣ глаголи и имперфективнитѣ глаголи се смѣтат за различни думи в славянскитѣ езици и заемат отдѣлни позиции в рѣчникът.

      Разликата е голѣ̋ма и би имало нѣкакъв смисъл мнѣнието, че срѣд частитѣ на рѣчта в славянскитѣ езици има не просто глаголи, а има перфективни глаголи и имперфективни глаголи. Въпрѣки това, в описанието на славянскитѣ глаголи (в граматиката, в морфологията като част от граматиката) тѣзи глаголи се обединяват и се описват заедно. Дори в руски, къдѣто това е най-малко оправдано. А то е най-оправдано в български.

      Едно врѣме - прѣди повече от половин вѣк, дѣленето на българскитѣ глаголи по видове - свършен и несвършен, се учѣше в прогимназията, 6-ти или 7-ми клас.

      И тъй:

      => "ще завърша̨" е форма за бѫдеще врѣме на перфективният глагол (на глаголът от свършен вид) "да завърша̨".

      => "ще завършвам" е форма за бѫдеще врѣме на имперфективният глагол (на глаголът от несвършен вид) "завършвам".

      Едното е бѫдеще врѣме на глагол от несвършен вид, другото е пак бѫдеще врѣме, но на глагол от свършен вид.

      Това бѣше основното.

      Прѣдполагате, че и двѣтѣ "ще завърша̨" и "ще съм завършил" били бѫдеще свършено врѣме. Не, и двѣтѣ тѣзи форми сѫ форми на глаголът от свършен вид "да завърша̨". По вид тѣ сѫ в опозиция на съотвѣтнитѣ форми на съотвѣтният глагол от несвършен вид "завършвам": "ще завършвам" и "ще съм завършвал". Двѣте глаголни врѣмена сѫ бѫдеще и бѫдеще прѣдварително.

      Формата "ще съм завършващ" не се описва в морфологията като такава. В българскитѣ народни говори нѣма такава форма. Причастието "завършващ" го нѣма в народнивт език. То е изкуствено въстановено в книжовният език от църковно-славянски и от руски.

      Формата "ще съм завършващ" се описва в синтаксисът. Това е бѫдеще врѣме на глаголът "съм" ("ще съм" - какъв ще съм?) плюс причастието "завършващ", което, както писах, го нѣма в народният език.

      Такива причастия мога̨т да се използват в книжовната рѣч - говоримата и писмената, но като причастия, а не като елемент на аналитични глаголни форми.

      Формата "завършвал" е пак причастие, но това причастие го има в народният език, а не е възстановено от руски (в руски нѣ̋ма такова самостоятелно причастие).

      Delete
    2. Да, наясно съм, че глаголите по вид се делят на свършени и несвършени. Както и за възстановяването по книжовен път на сегашното деятелно причастие. Нескопосано възстановяване, защото причастието на "горя" в български следва да е "горещ", а не "горящ", понеже малката носовка не е Я по Нашенско. "Горещ" обаче вече означава нещо друго...

      Ако излезем от рамките на езикознанието и навлезем в дебрите на физиката (пространствено-времевия континуум), действие, което се извършва сега (т.нар. сегашно време) е задължително несвършено действие. То все още се извършва. А действия, които са вече в миналото, могат да бъдат или свършени, или несвършени. Действията, които предстоят (т.нар. бъдеще време) също могат да бъдат или завършени в цялост, или незавършени. И докато в старославянски е имало развити синтетични форми за минало време ("писах" и "пишех"), то за бъдеще не е имало и затова се е наложила тепърва да се развиват такива. В старославянски няма и форми за бъдещо причастие. Само глаголът "бити" има синтетични форми за трите времена, но те са неправилни.

      Македонската граматика относно глаголите е построена по по-различен начин от българската. Там присъстват т.нар. "сум-конструкција", "има-конструкција" и "да-конструкција". При македонците това, което във Вашата таблица са минало свършено и минало несвършено в умозаключително наклонение, са минато неопределено свршено и несвршено време - "прочитал сум" и "читал сум".

      Вие използвате за образец глагола "пиша". Той обаче е "стар" и има синтетична форма както за минало свършено време, така и за минало несвършено - "писах" и "пишех". В моя пример глаголът "завърша" е от свършен вид и има само една форма за минало време - "завърших. Той обаче има (вторичен) несвършен близнак - "завършвам". С негова помощ може да се изрази минало несвършено време - "завършвах".

      Извън всякаква езиковедска терминология, каква е смисловата разлика между следните форми на глагола "завърша"?
      "Ти докато успееш да си вземеш матурата, аз ще завърша висше образование."
      "Ти докато успееш да си вземеш матурата, аз ще съм завършил висше образование."
      "Ти докато успееш да си вземеш матурата, аз ще имам завършено висше образование."

      Горе има едно бъдещо действие - вземане на матура, и друго действие, което ще е завършено преди първото. Първият пример използва спомагателен глагол "ще" + сегашно време, а другите две използват причастия.

      Можем ли да смалим официалната бройка глаголни времена с още едно, така както миналото неопределено време се оказа излишно?

      ПС - Чисто изкуствено (но книжовният език все пак е изкуствен) нищо не пречи да включим и съживеното сегашно деятелно причастие в таблицата в колона за "съм-конструкция".

      Delete
    3. This comment has been removed by the author.

      Delete
    4. This comment has been removed by the author.

      Delete
  3. This comment has been removed by the author.

    ReplyDelete
  4. Бъдещето и настоящето не могат да бъдат преразказвани. Преразказват се само минали събития.

    Настоящето може да бъде разказано, а бъдещето може да бъде предсказано.

    За да разказваш, трябва да си свидетел. Разказването е описание на настоящето. Ако преразказваш чуждо описание, то първоначалното описание се намира в някакъв минал момент. Категорията евиденциалност е неприложима за т.нар. "сегашно глаголно време". Затова в таблицата на реда "Сегашно врѣме" е неправилно да пише "сѫщото като имперфект", а е правилно да пише "нѣма".

    Предсказването е мнение за ненастъпил все още бъдещ момент. Нещо неслучило се не може да бъде преразказано. Категорията евиденциалност е неприложима за т.нар. "бъдещо глаголно време", защото никой не може да бъде свидетел на бъдещи неслучили се събития. Затова в таблицата на реда "Бѫдеще врѣме" е неправилно да пише "сѫщото като бѫдеще в миналото", а е правилно да пише "нѣма".

    Т.нар. "Бъдеще време в миналото" описва минали неслучили се действия. Тези действия са част от миналото, а не са бъдещи и предстоящи. По-смислено ще е да се преименува на "Минало неслучило се време", "Минало предстоящо време" или нещо друго подобно. Името му трябва да подсказва, че се отнася за миналото. И понеже се отнася за миналото, категорията евиденциалност за него е приложима. Приложима е и е отлично описана в таблицата.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Таблицата е посветена на морфологията на българскитѣ глаголи, а не толкова на семантиката, не толкова на значенията на формитѣ.

      Тъй че таблицата е изградена на "инженерни" съображения, а не на "философски". При философскитѣ съображения човѣк може да се отплѣсне в грѣшна посока, особено ако не започне от дефинициитѣ, от опрѣдѣленията.

      Прѣизказното наклонение (ренеративът) служи за прѣизкаване на чуђа рѣч, а не за прѣразказване на събития, още по-малко за изразяване на "мнѣние за ненастѫпил все още бѫдещ момент".

      Примѣр за прѣизказване на сегашно и на бѫдеще врѣме.

      Бабата говори по телефонът с дъщеря си, която от десетилѣтия живѣе в канадският град Vancouver. Дѣ̋дото вече е "сдал багажът" - недочува, пък и с акълът не е съвсѣм наред.

      Дѣ̋дото ломоти: - Питай какво е там врѣмето.

      Бабата по телефонът: - Какво е врѣмето при вас?

      Дъщерята:

      - Calm down, kids. I'm speaking to granny! Вали от нѣ̋колко дена насам и нѣ̋ма да спре до недѣля.

      Дѣ̋дото ломоти: - Каза ли какво е там врѣмето?

      Бабата на дѣ̋дото: - Валѣ̋ло. До недѣля нѣ̋мало да спре.

      Анализ:

      Дъщерята употрѣбява сегашно врѣме ("вали") и бѫдеще врѣме ("нѣ̋ма да спре").

      Бабата използва правилнитѣ форми, за да прѣизкаже думитѣ на дъщеря си: "валѣ̋ло" (сегашно врѣме в ренаратив) и "нѣ̋мало да спре" (бѫдеще врѣме в ренаратив).

      Delete
    2. Съгласявам се, че подходих ненужно философски по езиковедска тема. Но все пак мисля, че разсъжденията ми, ако не друго, обясняват защо богатият на глаголни времена и облици български език не е разграничил преизказните сегашно и минало несвършено времена.

      Поздрави за положения труд! :)

      Delete
  5. Жарко ЖараваSeptember 5, 2023 at 9:31 PM

    Съвременните автори разширяват концепцията TAM (time-aspect-mood) до ТАМЕ (time-aspect-mood-evidentiality), премахвайки ренеративът от списъка с наклонения и обособявайки го като отделен глаголен белег, наречен свидетелственост. Това обяснява и защо във Вашата таблица се появява "ренаративен конклузив", сиреч глаголна форма с две наклонения едновременно. Придържайки се към ТАМЕ, бихме получили нещо такова за трето лице, единствено число:

    писа - мин. вр., св. вид, индикатив, пряка свидетелственост

    писал - мин. вр., св. вид, индикатив, непряка свидетелственост

    писал е - мин. вр ., св. вид, конклузив, пряка свидетелственост

    бил е писал - мин. вр., св. вид, конклузив, непряка свидетелственост

    бил писал - мин вр, св. вид, дубитатив пряка свидетелственост

    бил бил писал - мин. вр., св. вид, дубитатив, непряка свидетелственост

    Разбира се, преводните понятия "пряка свидетелственост" и "непряка свидетелственост" са доста дървени, но не ми е известно български автор да е писал по TAME.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Това, което прѣдлагате, не е сѫществена промѣ̋на.

      Матрицата вмѣсто широка става дебела.

      Вмѣсто двумѣрна или тримѣрна матрица прѣдлагате тримѣрна или четиримѣрна.

      Като виђам колко трудно се справям с двумѣрна или тримѣрна матрица при html-кодът, не искам да я̨ правя̨ матрицата по-дебела.

      Третото измѣрение на имплементираната от мене матрица е по лице и число.

      Delete