(.. покажи всичко ..) (.. скрий&свий всичко ..) .. to the bottom ..
Само Левски!
- 1. Прѣдговор
- 2. Преамбюл
- 3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook (.. развий ..)
- 3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook
(.. свий ..)
- 3.1. Мотивитѣ за смъртната присѫда на Левски
- 3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
- 3.3. За революционната афера
- 3.4. За близкитѣ на Левски и за нѣ̋кои от сподвижницитѣ му
- 3.5. За прѣдателството
- 3.6. Граф Игнатиев не е замѣсен в аферата с Левски и Димитър Общи
- 3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06
- 4. Епилог
- 5. Прѣпратки: references
- 6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)
►► 1. Прѣдговор (.. покажи го ..) (.. покажи всичко ..)
(.. покажи го прѣдговорът ..) .. към началото ..
▼▼ 1. Прѣдговор (.. скрий ..) (.. покажи всичко ..)
- В днитѣ међу двѣтѣ дати - по стар и по нов стил - на смъртта на Васил Левски - међу 6-ти и 19-ти февруари 2021 - във facebook съм публикувал по този повод поредица от седем текста.
- Това е първия̌т, а това е послѣдния̌т.
- Само Левски! Това знаѣл да изписва първия̌т български компютър ВИТОША прѣз 1962 (вижте тука и тука).
- (.. скрий прѣдговорът ..) .. към началото ..
►► 2. Преамбюл (.. покажи го ..)
(.. покажи го преамбюлът ..) .. към началото ..
▼▼ 2. Преамбюл (.. скрий го ..)
▼▼
Македония.
(..
скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)
- Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
- Поне неявно. Но да я̨ има Македония в контекстът. (.. facebook ..)
- С всички наши балкански сѫсѣди - Сърбия, Румѫния, Турция и Гърция, проблеми вече нѣ̋маме.
- Всичко друго е пито-платено.
- Само проблемът с македониститѣ все още ни души.
-
(..
скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)
.. към началото ..
- Осъзнайте се, озаптѣте се.
- Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.
- Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.
- Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.
- Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
- Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.
- Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
- Култът към Левски в България не го възприемам.
- Патриотизмът не бива да се израђа в религия.
- Да, Левски се е жертвал за България.
- Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.
- И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.
- И на Шипка, и край Драва.
- И на Арабаконак, и в Марсилия.
- За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.
- Всички сѫ достойни за почит.
- Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно.
- (.. скрий го преамбюлът ..) .. към началото ..
►► 3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook
(.. покажи ги текстоветѣ ..) (.. покажи ги текстоветѣ развити ..) .. към началото ..
▼▼ 3. Поредицата текстове за Левски от февруари 2021 във facebook
(.. свий ги текстоветѣ ..) (.. скрий ги текстоветѣ ..) (.. покажи ги всичкитѣ ..) .. към началото ..
►► 3.1. Мотивитѣ за смъртната присѫда на Левски
(.. покажи го текстът тука ..) (.. разгъна̨т ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към прѣпраткитѣ .. .. към началото ..
▼▼ 3.1. Мотивитѣ за смъртната присѫда на Левски (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
- Ще приведа̨ документ от османскитѣ архиви. Това сѫ мотивитѣ, които софийската слѣдствена комисия изпратила на Султанът в Цариград, за да може той да потвърди издадената смъртна присѫда на Васил Левски.
- .. покажи източницитѣ на документът ..
-
.. скрий ги източницитѣ ..
- Взето от групата АРТЕФАКТИ И СТАРИ СНИМКИ на facebook.
- Публикувал съм го във facebook и на 2020-11-28.
- До пълния̌т протокол с разпититѣ по дати води тази прѣпратка. Аз привеђам извадка от него, тази извадка, която може да се нарѣче "присѫда с мотиви за нея̨" и която е била пратена в Цариград за потвърђение.
-
Документи из турскитѣ архиви.
Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
Публикувано във "Васил Левски и неговитѣ сподвижници прѣд турския̌т сѫд".
-
.. покажи го документът ..
- Ето го документът
(.. скрий го ..):
Когато завършиха̨ разпититѣ на лицата, за наказанието на които се донесе с прѣдишнитѣ протоколи, установи се, че именуемия̌т Дякон Васил Левски е натоварен от страна на комитетът във Влашко да подбуђа и бунтува България.
Той се очерта като компетентна и централна личност, която е подбуђала населението да образува комитети, които да се готвя̨т да въстана̨т с орѫжие в рѫка против Османската държава. Той е разширявал крѫгът на бунтовническата дѣйност и на всѣ̋какви други дѣйствия и е бил прѣдсѣдател на всичкитѣ комитетски организации.
Понеже е бил твърдѣ хитър и лукав, а сѫщеврѣменно извѣстен по своята храброст, когато се разтуриха̨ комитетскитѣ гнѣзда, той не можа да бѫде заловен. След като обаче неговия̌т портрет се разпрати и неговото прѣследване и тѫрсене не спрѣ̋, най-сетнѣ чрѣз усърдието и посрѣдничеството на ловчанския̌т каймакам, той биде настигна̨т в село Къкрина, Ловчанско, нападна̨т и заловен, слѣд което бѣше докаран в София и подложен на подробно и всестранно разслѣдване.
В първия̌т и втория̌т си разпит той заяви, че е роден в Карлово, син е на Ивана, че от седем години насам се учил в сръбски училища, че е бил в Букурѐщ като дѣец в организацията на изпращанитѣ досега отсам разбойници, че е бил във връзка с войводата на име Хаџи Димитър и с други войводи, и понеже не одобрил методът им на дѣйствие и работитѣ им тогава, върна̨л се в Сърбия и постѫпил във военното училище.
За сегашната си бунтовническа дѣйност бил повикан в Букурѐщ от търговецът Цѣнович, дѣто се прѣдставил прѣд комитетът, свикан в Букурѐщ, с открито лице, докато другитѣ присѫтствуващи от разни мѣста били с маскирани лица, за да не се познават едни други.
Дадени му били нѣ̋какви писма по организуването на куриерскитѣ служби в комитетитѣ, и, за да бѫде познат от комитетскитѣ хора, тѣ нагласили нѣ̋какви знаци, слѣд което бил изпратен в България с тая нарочна мисия.
Носейки със себе си писма, той започнал най-напрѣд от Свищов и е обиколил Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив. Слѣд като е прѣдставил там нарочнитѣ знаци в опрѣдѣленитѣ кафенета, той е изпълнявал възложената му длъжност, като е прѣдавал писмата извън градът на лицата, които идвали слѣд него, размахвайки бѣ̋ла кърпа в рѫка и подсвирвайки с уста, без да узная̨т неговата личност, нито пък неговото име.
Слѣд това се завърна̨л пак в Букурѐщ, дѣто написал един врѣменен устав, според който да се състави общия̌т [устав], и го разпратил по свой почин на тукашнитѣ комитети, които, слѣд като прибавили и от своя страна своитѣ собствени мнѣния, върна̨ли тия екземпляри от врѣменния̌т устав обратно. Слѣд като на свиканото събрание тоя устав е бил поправен и напечатан, той [Левски] е бил изпратен заедно с тоя устав отсам [в България]. Но поради голѣ̋мото количество броеве от тоя устав, които трѣ̋бвало да носи, мѫчно било да се прѣнеса̨т по тоя начин, ето защо [уставитѣ] били изпратени посрѣдством комитетът в Букурѐщ на свищовския̌т комитет.
Когато дошъл в Свищов, уставитѣ му били дадени и той, както по-рано раздавал пощата, така сега [раздал] уставитѣ в Ловеч, Търново и Пловдив, слѣд което, съгласно длъжността, която заемал, се заел да разслѣдва и наблюдава кафенетата и сборищата, без да обади кой е, какво впечатление е направил комитетския̌т въпрос, дали той е разгласен или не.
Слѣд като работил малко врѣме в това направление, завърна̨л се в Букурѐщ, отдѣто не мина̨л веднага отсам, а остана̨л там четири-пет мѣсеца, слѣд което, прѣди нападението на хазната, прѣз Цариград, отишъл в Пловдив.
В едно писмо, което получил от букурѐщкия̌т комитет, е казано, че пѫтуващата за София хазна е била обрана, че понеже бил арестуван един човек на име Димитър, то, ако поради това бѫда̨т арестувани комитетскитѣ хора, да се даде веднага знак за въстание, което щѣ̋ло да бѫде подпомогна̨то от главнитѣ войводи. Но понеже, според него, обирът на хазната е бил разбойническо дѣло, той бил на мнѣние да не се вдига въстание. Съдържанието на писмото, заедно с горното си мнѣние, съобщил на тукашнитѣ комитети и отговорил на букурѐщкия̌т комитет, като прибавил и своето лично мнѣние.
Понеже, поради тая негова постѫпка, букурѐщкия̌т комитет искал да го отстрани [от дѣлото] и да не го признава, той възнамѣрил да замине веднага за Цариград, да потѫрси висшитѣ власти, да признае вината и прѣстѫплението си и да изложи работата от начало до край. Обаче, отивайки за Цариград, бил заловен.
При третия̌т си разпит направи още една стѫпка напрѣд, като каза, че всички заповѣди, изпращани за тукашнитѣ комитети, давал лично той със собствения̌т си подпис и дори, за да има единство в дѣлата, изобличавал грѣшките и на букурѐщкия̌т комитет. Заяви още, че сам той е подписвал разпискитѣ за събиранитѣ пари, необходими за сегашнитѣ разходи на комитетитѣ.
Въпрѣки това, той не познавал никого от комитетитѣ, дори не познавал куриеритѣ, които прѣнасяли собственитѣ му писма; че тия писма били прѣдавани чрѣз нарочни знаци, и, както се каза по-горѣ, без да се споменува никакво име или личност.
Призован, изво̀рския̌т куриер Дидю Пѣев, при очна ставка с Дякон Левски, му напомни за придружаването, споменато в неговия̌т разпит, че сѫ ходили заедно в Ловеч, Пловдив и селата, че сѫ нощували в Божиловата кѫща в Царацово, че Дякон Левски е взел тезкерето на Дидю Пѣев, поради приликата [с него] и отишъл с [тезкерето] отсрѣща [в Букурѐщ]. Слѣд като повтори това подробно, той [Левски] призна това придружаване [на Дидю Пѣев] с него.
Нему сѫ се били открили много хора, които не работили [в комитетът], затова каза, че не иска да ги издаде. Относно Ваню терзията, който е в бѣ̋гство, той не знаѣл, че е члѣн на ловчанския̌т комитет, не знаѣл имената на отишлитѣ там трима души ловчанци.
Левски е искал срѣща със Стефан Карагьозов, търговец в Търново, като му пратил извѣстие. Слѣд като получил неговото съгласие, макар и да е искал да се срѣщне [с него], обаче съгласно прѣдупређението на букурѐщкия̌т комитет - тоя човѣк е бил обвинен в сѫщност като привърженик на властта - той [Левски] не се рѣшил [да отиде на исканата срѣща]. Че писмото, което изпратил на един пловдивски лѣкар, послѣдния̌т не го приел.
И изобщо той отказа категорично да съобщи нѣ̋какви имена и лица. На край съобщи, че Иван Арабаџията от Царацово познавал хората от пловдивския̌т комитет.
В четвъртия̌т си разпит споменатия̌т се откри още малко, като каза, че даскалът в село Тетевен е взел участие в това дѣло, че той [Левски] е видѣ̋л комитетскитѣ хора на свиканитѣ събрания, веднѫж в училището и два пѫти в ханът, че ако ги види, ще ги познае, че тоя комитет е кореспондирал по-рано направо с букурѐщкия̌т въз основа на прѣдишни прѣдписания, че той се е карал с Димитра [Общи], понеже не е давал смѣтка за паритѣ, които е получавал тогава от комитетитѣ, като е оставил тамошнитѣ работи в безпорядък, и че не знае нищо за послѣдните тамошни събития.
Обаче бѣ̋ха̨ извикани на очна ставка лицата от тетевенския̌т комитет хаџи Станю и Петко Милев, които казаха̨, че по-рано не знаѣли за комитетскитѣ работи, че уставът е бил занесен и прочетен от Дякон Левски, и че той ги е заплашил, вслѣдствие на което те сѫ образували комитет и сѫ събирали пари.
Сѫщо така на очната ставка с повикания̌т даскал Иван, той каза, че първи пѫт той [Левски] дошъл в училището и съставил комитетът, а Марко Йончев [каза], че Левски им е чел вѣстник, и прѣди да бѫда̨т поканени в комитетът, той не е познавал дори думата комитет.
Хаџи Ивановитѣ синове съобщиха̨, че Дяконът е отишъл в тѣхния̌т хан и свикал събрание.
Слѣд като всички тия негови дѣяния бѣ̋ха̨ изложени и като разбра, че не може да казва: "Аз не мога̨ да зная̨ тѣхнитѣ имена!" и че му е невъзможно да крие самата истина, той заяви съвсѣм открито, че не иска да съобщи имената на хората, които не бѣ̋ха̨ заловени. Съобщи само за хората от видрарския̌т комитет, за които знае, че сѫ арестувани, както и за Марин от Ловеч, че сѫ комитетски хора.
В петия̌т си разпит той се помѫчи пак да отрѣче нѣ̋кои от своитѣ първи показания и заизвърта пак по сѫщия̌т начин, обаче при разпитът на Димитра [Общи], повикан на очна ставка, който потвърди всичко онова, което бѣше казал за Дякон Левски, и на нѣ̋колко пѫти имаше запитвания ту към Димитра, ту към Левски, той едвам тогава призна, че е заповѣ̋дал сам на Димитра да убие дяконът-намѣстник на владиката.
При разпитът на Анастас плѣвненецът, който бѣ повикан на очна ставка, когато се повториха̨ и изброиха̨ лично прѣд Левски фактитѣ в неговитѣ показания, той пак отрѣче ония части, в които се споменуваха̨ имена.
Каза още, че не знае нищо за нападението на една кѫща в Ловеч от страна на трима души с червени арнаутски дрѣхи и убийството на слугата в тая кѫща, и че той бил получил писмо от ловчанския̌т комитет в смисъл, че е опасно да се върне в Ловеч, понеже, като чуђенец, може да бъде заподозрѣ̋н от страна на властта, и твърди, че не е извършил това дѣло.
Обаче бѣше повикан на очна ставка Вутю Ветюв, който в своитѣ показания призна, че го е придружавал, и съобщи повторно, че по искането на Левски и поради своя частна работа, той отишъл в Ловеч и посрѣдством Лукан се срѣщна̨л с Левски в плѣвнята на една кѫща, и че там той [Левски], слѣд като се прѣоблѣ̋къл в червени дрѣхи, заедно с него [В. Ветюв], влѣзли в една кѫща прѣз дъсчената ограда, и слѣд като сѫ прѣтѫрсили вѫтрешността на кѫщата и почакали малко там да дойде стопанинът на кѫщата, дошъл слугата му и, като видѣ̋л Левски, започна̨л да вика, обаче [Левски] го дръпна̨л веднага за яката навѫтрѣ, пробол го с кама в корема и го убил, и оттам се махна̨л и отишъл в лозята, дѣто му оставил дрѣхите си.
Споменатия̌т Левски отказа тия показания на Вутю Ветюв, отказа дори и срѣщата си с Вутю Ветюв в Ловеч.
В шестия̌т си разпит, споменатия̌т [Левски], слѣд като разправи постановленията на комитетския̌т устав, съобщи, че е установил, какво мѣстата, които е обиколил, слѣд като бил разпратил там писма чрѣз Васил гложенецът и Сава Младенов, сѫ годни за бунт, което [нѣщо] донесъл на букурѐщкия̌т комитет; че тия писма, които той изпращал за провѣрка, били еднакви с ония на букурѐщкия̌т комитет, че прѣз врѣме на своитѣ обиколки установил, какво мнѣнието на населението било различно, а именно: просвѣтенитѣ люде и търговското съсловие сѫ протестирали и били против извоюването на права чрѣз орѫжие, а само селянитѣ, които сѫ били донѣйде тормозени, отивали към страната, която ги привличала; че българитѣ в Одеса, както е било и по-рано, изпращали тука хайдути с цѣл да смущават спокойствието на страната. Той иска в тоя смисъл именно да засѣгне политическата страна на въпросът.
Въз основа на тия подробности и на неговитѣ резюмирани признания, както и писменитѣ и устни показания на заловенитѣ, установява се, че споменатия̌т Дякон Левски е влѣ̋зъл в България с бунтовнически намѣрения, като е подбуђал населението да въстане с орѫжие против Османската държава за придобиване на права, че под негово лично главатарство за бунтуване заедно с нѣ̋какви други разбойници, той освѣн дѣто е прѣдприел разни бунтовнически дѣяния, но е изпълнявал точно възложената му дѣйност, като е държал прѣд селянитѣ, събрани в селскитѣ училища, рѣчи, издавал е печатни брошури под название комитетски устави, и е подбуђал населението към въстание.
Като послѣдствие от това подбудителство и насърдчаване, образували сѫ се нѣ̋какви бунтовнически комитети и куриерски служби и сѫ се събирали много парични помощи под прѣдлог да се купува орѫжие.
Освѣн дѣто той е дал на Димитра писмена заповѣд за убийството на дяконът-владишки намѣстник, влѣ̋зъл е в кѫщата на един чорбаџия в Ловеч, за да вземе от него насила пари като помощ за комитетът, и когато е вършил това прѣстѫпление, за да не бѫде заловен, той е убил с кама слугата, който започна̋л да вика.
От заловената негова кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунтът с нѣ̋кои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко, че споменатия̌т Дякон Левски е източникът и инициаторът на замисления̌т бунт, който е стана̨л причина да отговарят прѣд повеленията на законът нѣ̋кои българи, които сѫ имали смѣлостта да наруша̨т спокойствието на България.
Тъй като:
в чл. 55 на императорския̌т закон е постановено и изрично упоменато, че "всѣки, който подбуђа лично или чрѣз другиго турскитѣ поданици и жители на Османската империя към въорѫжено въстание против султанската държава, и неговата замислена цѣл се осѫществи напълно или пък е пристѫпил към изпълнението на дѣлото, той се наказва със смърт";
в чл. 57 пък е казано, че "ако група разбойници извърша̨т заедно нѣ̋кое бунтовническо дѣло, прѣдвидено в горѣказанитѣ чл. чл. 55, 56, или пък пристѫпя̨т към неговото изпълнение, то самия̌т главатар и подбудител између ония, които се намират в това разбойническо общество, къдѣто и да се залови, се наказва със смърт, а другитѣ, които биха̨ се заловили на мѣстопрѣстѫплението, съобразно със степента на тѣ̋хното доказано участие в бунтовническото дѣло, се наказват с доживотен или врѣменен крѣпостен затвор";
в чл. 67 пък е казано, че "всѣки, който произнася рѣчи по площади, по пазарища и улици, по сборове или чрез разлѣпване на афиши и издаване на печатни брошури подбуђа направо населението и жителите да извърша̨т прѣстѫпления, упоменати в настоящата глава, се наказва като автор на тия прѣстѫпления. Обаче, ако посоченитѣ подбудителства не бѫда̨т осѫществени, той се наказва на вѣчно заточение“;
в чл. 174 се казва, че "ако той е убил не прѣдумишлено нѣ̋кое лице, наказва се с 15 годишен крѣпостен затвор; ако обаче това убийство е извършено при извършването на нѣ̋кое друго прѣстѫпление, прѣди или слѣд неговото изпълнение, или пък е извършено при изпълнението на нѣ̋кое прѣстѫпление, то лицето, което извърши убийството, според законът се наказва със смърт".
Тъй като споменатия̌т [Дякон Левски]
е подбуђал лично султанскитѣ поданици към въорѫжено въстание срѣщу Османската държава, разпространявал е печатни листове и въобще е прѣдприемал разни бунтовнически дѣяния със цѣл да върши прѣстѫпления, посочени в глава втора на императорския̌т закон, което се виђа от неговитѣ признания,
че при нападението на кѫщата в Ловеч, когато е извършил прѣстѫпното си дѣяние за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от нѣ̋какви хора с червени дрѣхи, а в послѣдствие другаря̌т му установи, че той е отишъл с червени дрѣхи, за да не бѫде познат, понеже е получил писмо от ловчанския̌т комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен,
че един такъв ум, който, от страх да не бѫда̨т разкрити тайнитѣ, е издал заповѣд за убийството на дяконът-намѣстник на ловчанския̌т владика, без [послѣдния̌т] да е имал нѣ̋каква вина, естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убийството и на слугата, за да не бѫде уловен на мѣстопрѣстѫплението; че той е искал един човѣк, и в Ловеч е бил изпратен на Дякона Вутю Ветюв, което се виђа сѫщо от показанията на комитетскитѣ хора във Видраре, и въобще неговия̌т другар е знаѣл, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нѣщо за него.
Понеже всичко горѣизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, рѣши се: споменатия̌т Дякон Левски да бѫде осѫден на смърт чрѣз обѣсване.
Ако Ваше Превъзходителство одобрявате [това], нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая смъртна присѫда, съгласно законът, за което се осмѣлявам да ви моля̨. На всѣки случай нека бѫде според Вашата заповѣд.(.. скрий го документът ..) .. към началото ..
- Горния̌т документ - протокол - на 1873-01-14 е бил изпратен от софийската специална слѣдствена комисия до Султанът в Цариград.
Едва ли Султанът си е губил врѣмето да чете такъв дълъг текст.
Нѣ̋кой секретар на Султанът го е прочел.
И му е докладвал: (слѣдва прѣдполагаем диалог)
-- Ваше величество, от софийската слѣдствена комисия искат да потвърдите втората смъртна присѫда.
На 22 януари 1873 султан Абдул Азис потвърђава смъртната присѫда на Васил Левски.
-- Рюшди паша какво каза?
-- Да потвърдите, Ваше величество.
-- Убил ли е нѣ̋кого?
-- Да, Ваше величество. В Ловеч теглил ножът на един ратай, за да не го издаде.
-- Потвърђавам. - Има твърдения, че смъртната присѫда на Левски не била законна.
Османската държава е била абсолютна монархия по онова врѣме.
Волята на Султанът е закон.
А за такива прѣстѫпления във всѣ̋ка европейска държава по онова врѣме се полагало смъртно наказание. - (.. свий ги текстоветѣ ..) (.. свий го текстът ..) (.. скрий го текстът ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към началото ..
►► 3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството"
(.. покажи го текстът тука ..) (.. разгъна̨т ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към прѣпраткитѣ .. .. към началото ..
▼▼ 3.2. Иво Беров: На вниманието на робуващитѣ на "робството" (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
- ◄► Два текста на Иво Беров ще ви прѣпорѫчам и ще приведа̨ цитати от тѣ̋х. (.. покажи ги ..)
- ►►
Левски, Христос, българщина и племенни особености
- (.. покажи тук откѫс оттам ..) (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..)
- ▼▼
Левски, Христос, българщина и племенни особености
- (.. скрий го откѫсът оттук ..) (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..)
Но той не е човѣк.
Той е апостол. Ангел. Светец. Идол. Дори нѣщо повече от идол.
Той е бог. Племенен бог.
На 19 февруари с всичкитѣ му рѣчи, славословия, отдаване на почит, поднасяне на вѣнци и цвѣтя, падане на колѣнѣ, тържества и ритуали, Левски се прѣвърна̨ в племенен бог. Именно племенен. И именно бог. Бог, прѣд когото се прѣкланя племето, а не нацията. Племе, което се прѣкланя прѣд богът, не прѣд националния̌т герой.
За своя̌т племенен бог племето почти нищо не знае. Пък и не му трѣ̋бва да знае. Пък и не иска да знае.
Всѣ̋ко знание за Левски би го принизило. Всѣ̋ка прѣдстава за Левски като човѣк би отнело от божествеността му. - ►►
На вниманието на робуващитѣ на "робството"
- (.. покажи тук откѫси оттам ..) (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..) (.. или пък там ..)
- ▼▼
На вниманието на робуващитѣ на "робството"
- (.. скрий ..) (.. покажи го цѣлия̌т текст там ..) (.. или пък там ..)
Обстоятелства, които би трѣ̋бвало да припомнят друго едно робство, под което попадат българитѣ. Робство в истинския̌т смисъл на думата. Робство, при което робитѣ не сѫ имали право нито до говоря̨т, нито да мисля̨т, нито да разсъђават, нито да се сдружават, нито да пѫтуват, нито да вѣ̋рват свободно в Господа-Бога, нито свободно да възпитават дѣцата си дори.
Защо ли за това робство никой не говори?
Защо ли не се празнува тържествено освобођението на България от българското комунистическо робство?
Може би защото си е наше. Българско и родно.
Което по никакъв начин не го прави по-малко гадно, отблъскващо, срамно и унизително.
Напротив, прави го още по-гадно, по-отблъскващо, по-срамно и по-унизително.Сега ще ви кажа̨ кой е бил най-страшния̌т потурчител. Оня, който е накарал най-много християни да смѣня̨т вѣ̋рата си с "поганската" вѣ̋ра.
Казва се џизие.Заради турското владичество България пропуска европейското развитие. Цѣ̋лото.
- Пропуска основни, рѣшителни, сѫдбоносни достижения на европейската и човѣшка цивилизация.
- Пропуска Възрађането,
- пропуска Великитѣ географски открития и отварянето към свѣтът,
- пропуска научнитѣ открития – Коперник, Бруно, Нютон,
- пропуска реформацията (църковнитѣ прѣобразувания),
- пропуска забѣлѣжителнитѣ достижения на музиката, живописта, литературата, театърът и философията.
- Пропуска печатът, книгоиздаването и книгоразпространението.
- Пропуска готиката, барокът и класицизмът.
- Пропуска вѣкът на разумът и вѣкът на просвѣщението.
- Пропуска индустриализацията.
- Пропуска голѣмитѣ обществени борби и прѣобразувания,
- пропуска великитѣ идеи за правата на човѣкът, за грађанскитѣ (не селскитѣ) свободи и равенството прѣд законът.
Не бива да се забравя, че заедно с българитѣ всичко това го пропускат и турцитѣ.- И турцитѣ,
- и гърцитѣ,
- и румѫнцитѣ,
- и сърбитѣ,
- и албанцитѣ,
- и босненцитѣ,
- и херцеговцитѣ,
- и черногорцитѣ.
А за какво сѫ им били тѣзи истукани, не е съвсем сигурно.
Може би за да ги види откъм морето нѣ̋кое божество, или нѣ̋кой баш юнак, та да дойде и да им оправи бакиитѣ.
А може би истуканитѣ сѫ били издигна̨ти, за да се види, че племето на дългоухитѣ е било по-велико от племето на кѫсоухитѣ. (Или обратното, нѣ̋ма значение, но такива двѣ племена е имало на островът).
Но каквито и съмнѣния да има по въпросът паметник на какво сѫ тия истукани, нѣ̋ма съмнѣния за това паметник на какво сѫ стана̨ли.
На човѣшката глупост, разбира се.
Ама ще кажете, че това е било много отдавна, било е много далеч, нѣ̋къдѣ по срѣдата на Тихия̌т океан, и сега такива щуротии не стават.
Ами не ходѣте чак в срѣдата на Тихия̌т океан, идѣте в съсѣдно Скопие и ще видите дали не стават такива щуротии.А сега да ви кажа̨ какъв би бил най-подходящия̌т паметник и за България, за Османската империя и за българо-турскитѣ взаимоотношения.
Двама души от бронз. Ама не голѣми, малки, като ония на площад Славейков, дѣто дѣцата им викат "чичковцитѣ", а Симеон СаксКобургготски "братя Славейкови".
Да седя̨т кротко един до друг нѣ̋къдѣ на българо-турската или на турско-българската граница, да си приказват, да разтѣ̋гат локуми и да се наддумват.
Настрадин Хоџа и Хитър Петър, разбира се. А може сѫщо Хитър Петър и Настрадин Хоџа. А може Настрадин Петър и Хитър Хоџа. Само да не е Левски и палачите му. Тѣ вече си имат паметници, къдѣто трѣ̋бва.Ами толкова ли е страшно и невъобразимо да се напише една обща история на турското владичество по нашитѣ земи. Най-малкото поради това, че тази история наистина е обща. Не за да се прѣподава по училищата, това скоро нѣ̋ма да стане. Но като опит за взаимно разбиране поне.
Ами изглеђа чак толкова. Страшно и невъобразимо.
Защото вмѣсто умни, образовани и далновидни държавни мѫже, вмѣсто истински водачи, способни да осмисля̨т мина̨лото и да осветля̨т бѫдещето, народът си е избрал за властници по свой образ и подобие полуобразовани тарикати, чиито умствени и държавнически способности се изчерпват прѣдимно със способността им да се възползват от хорскитѣ прѣдразсѫдъци и заблуди. Да ръся̨т тѫпни от родът на тази, че всѣ̋какви изказвания за Ботев и Левски извън общоприетитѣ, ще се приемат като заплаха за националната сигурност – Боже, каква посрѣдственост и първичност. И то не от министър на войната, или полицията, а от министър на образованието.
Но, както е рекъл Оня – "Млъкни сърце". - (.. свий ги текстоветѣ ..) (.. свий го текстът ..) (.. скрий го текстът ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към началото ..
►► 3.3. За революционната афера
(.. покажи го текстът тука ..) (.. разгъна̨т ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към прѣпраткитѣ .. .. към началото ..
▼▼ 3.3. За революционната афера (.. скрий го афераџийството ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- ►►
Да си спомним за Иван Касабов
(.. покажи ..)
(.. покажи повече за него ..)
- ▼▼
Да си спомним за Иван Касабов
(.. скрий ..)
(.. покажи повече за него ..)
- Истинския̌т идеолог на българското национално-освободително движение -
- движението за създаване на българска държава,
- този идеолог, който извеђа идеитѣ си до успѣх,
- българинът с най-много заслуги за създаването на българската държава,
- е лѣ̋сковчанинът Иван Касабов (1837-10-27..1911-06-19)
- Първо, той разкарва Раковски с неговитѣ смахна̨ти идеи от национално-освободителното движение.
- Второ, Иван Касабов е един от най-образованитѣ българи за врѣмето си, може би най-образования̌т.
- Трето, той стои в сѣ̋нка, има си професия, не се нуђае от поборническа пенсия, умира в столицата на свободна България от старост.
- Четвърто, той напѫтства и Каравелов, и Левски, и Димитър Общи, и Бенковски, и Ботев. Той им казва какво да правя̨т.
- И тъй, и Каравелов, и Левски, и Димитър Общи, и Бенковски - сѫ все агенти на Иван Касабов.
- От гледна точка на историята, слѣд като знаем какво е стана̨ло, Бенковски се е оказал най-ефективния̌т између тѣзи агенти.
- Историческото значение на остана̨литѣ слѣдва да се оцѣнява в перспективата доколко дѣйността конкретно на всѣки един от тѣ̋х е допринесла за дѣлото на Бенковски.
- Захари Стоянов слага в устата на Бенковски думитѣ: "А сега Русия нека заповѣ̋да". Запискитѣ на Захари Стоянов сѫ писани години слѣд събитията, слѣд като той е видѣ̋л какво е стана̨ло. Едва ли наистина Бенковски е казал тѣзи думи. Бенковски нито е бил идеолог, нито е бил руски агент.
- Иван Касабов сѫщо не е бил руски агент. Още по-малко Левски или Димитър Общи. Нито Каравелов. Не сѫ били руски агенти нашитѣ национал-революционери.
- Събитията, отприщени от дѣйността на Бенковски, отначало се развивали в угода на Иван Касабов.
- Рѣшенията на Цариградската конференция от декември 1876 сѫ били най-доброто, на което той като идеолог на българското национал-освободително движение е можѣл да се надѣ̋ва.
- Но Мидхад паша осуетява Цариградската конференция с новата си конституция, и прави така, че "Русия да заповѣ̋да".
- Тъй като в тази поредица от текстове ще стане дума и за граф Игнатиев, то на това мѣ̋сто във връзка с Цариградската посланическа конференция от 1876 е редно да отбѣлѣжим, че само заради изключителната роля на руския̌т посланик граф Игнатиев в конференцията той заслужава улица да бѫде кръстена на негово име.
- А Иван Касабов едва ли би претендирал за улица. Но би било добрѣ да има и в София. В Лѣ̋сковец има.
-
- wikipedia: Иван Касабов (революционер)
- Да си спомним за Иван Касабов
Най-пълно дѣйността на Иван Касабов е описана по горната прѣпратка. - Думи на Иван Касабов нѣ̋колко мѣсеца прѣди смъртта му.
Труден, мѫченически и пълен с голѣми бури и злощастeн бѣше цѣлия̌т ми живот при възрађането, при въстаническитѣ дѣйствия, както и при всичкитѣ ми дѣла за доброто, щастието и освобођението на днешна България, па даже и в свободна България.
Мисля̨, че съм изпълнил напълно съвѣстно длъжността си като българин към отечеството си. - Нѣ̋кои трудове на Иван Касабов:
- Освобођението на сърбитѣ под князуването на Кара Георгия и Милоша Обренович
- Русия и българския̌т въпрос (1895)
- Дипломатически показател за правата и функциитѣ на дипломатическитѣ и консулски агенти (1896)
- Моитѣ спомени от възрађането на България с революционни идеи (1897)
- Методи за рационалното прѣподаване на модерното међународно право (1897)
- Истинския̌т идеолог на българското национално-освободително движение -
- ►►
В афера, в която двама души увисват на вѫжето, или сѫ замѣсени жени, или сѫ замѣсени пари
(.. покажи ..)
- ▼▼
В афера, в която двама души увисват на вѫжето, или сѫ замѣсени жени, или сѫ замѣсени пари.
(.. скрий ..)
- В аферата на Димитър Общи (обѣсен на 1873-01-10) и Васил Левски (1873-02-06) не сѫ били замѣсени жени.
- Значи, става дума за пари.
- Петко Славейков:
Радвай се, парице,
всесилна царице!
Зарад теб, парице,
зарад твойто лице,
що работи стават!
..
Царства и прѣстоли
зарад тебе шават,
всѣки теб се моли,
тебѣ жертви коли.
..
блажена, честита, цѣ̋л те свѣ̋т почита! - На 1872-07-28 в Орхание е бил убит дякон Паисий.
Дякон Паисий е бил намѣстник - изпълняващ длъжността - на ловешкия̌т екзархийски владика. Титулярът бил болен и бил в Цариград на лѣчение, и дѣлата на ловешката епархия ги движѣл дякон Паисий.
Той си позволил с укор да каже на хората "На комититѣ пари давате, а за църквата пари нѣ̋мате!".
Така дякон Паисий бил осѫден на смърт от Левски и присѫдата била изпълнена от Димитър Общи в дворът на църквата в Орхание (Ботевград). - На 1872-08-14 в Ловеч по пладне ..
Васил Левски (заедно с вече споменатия̌т Вутю Ветюв) влѣ̋зъл в кѫщата на Денчо Халачев да краде.
Слугата Стойчо заварил крадцитѣ и се развикал. Левски бил принуден да му тегли ножът. - На 1872-09-22 на Арабаконак ..
чета от комити-аџамии, водени от Димитър Общи, обрала имперската поща, прѣнасяща пари от Сѣверозападна България към Цариград.
В една абсолютна монархия тѣзи пари сѫ принадлѣжали на Султанът.
Така както лебедитѣ в Темза принадлѣжа̨т на кралицата.
Убийствата в Орхание и Ловеч не били достатъчни, за да се задѣйства полицията, обаче с кражбата на пари от Султанът се прѣхвърлила границата на търпимостта.
Аферата била разкрита и двама души увисна̨ли на бѣсилото. - Иван Касабов - идеологът - сигурно сѫщо е осъзнавал крѣщящата нуђа от пари за революционното дѣло.
А в частност, това доказва, че не става дума за руска агентура.
Паритѣ сѫ били нужни за закупуване на орѫжие.
Ако Касабов, Левски, Димитър Общи и Каравелов сѫ били руски агенти,
тѣ би трѣ̋бвало да мога̨т лесно да осъзная̨т, че на Русия нищо не би ѝ струвало да въорѫжи българскитѣ бунтовници. - Софийската извънредна слѣдствена комисия
- Както се виђа от текстоветѣ, обобщено четири прѣстѫпления сѫ били разслѣдвани.
- Обирът на хазната на Арабаконак.
Този обир е накарал турската полиция да се задѣйства и да залови злосторницитѣ, като разплитането на организацията довеђа и до залавянето на Васил Левски.
Васил Левски не е бил обвинен за обирът, както се виђа от текстът.
Водач на обирџиитѣ е бил Димитър Общи.
Паритѣ сѫ се намѣрили и били върна̨ти в хазната. - Комитаџилък. Обвинение и към двамата, Васил Левски и Димитър Общи.
- Убийството на дякон Паисий. Димитър Общи го убива в Орханиѐ (Ботевград) по порѫчение на Васил Левски.
За това убийство и двамата сѫ обвинени.
Дякон Паисий бил замѣстник на ловчанския̌т владика - той движѣл епархийскитѣ дѣла, понеже владиката бил на лѣчение. - Убийството на слугата в Ловеч. Обвинен е извършителя̌т Васил Левски.
- Обирът на хазната на Арабаконак.
- Осѫдени сѫ били 64 дѣйци на Вѫтрешната революционна организация:
- на смърт – Васил Левски и Димитър Общи
- на заточение – 62 души: в Диарбекир (38), в Егюрне (3) и в Аргана Медени (21)
- Сводка на обвиненията:
- За Димитър Общи: обирът на хазната, убийството в Орханиѐ и комитаџилък.
- За Васил Левски: комитаџилък, убийството в Ловеч, порѫчка на убийството в Орханиѐ.
- Във всѣ̋ка страна - и тогава, и сега - за такива прѣстѫпления се отсѫђа най-тежкото наказание.
- Както се виђа от текстоветѣ, обобщено четири прѣстѫпления сѫ били разслѣдвани.
- (.. свий ги текстоветѣ ..) (.. свий го текстът ..) (.. скрий го текстът ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към началото ..
►► 3.4. За близкитѣ на Левски и за нѣ̋кои от сподвижницитѣ му
(.. покажи го текстът тука ..) (.. разгъна̨т ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към прѣпраткитѣ .. .. към началото ..
▼▼ 3.4. За близкитѣ на Левски и за нѣ̋кои от сподвижницитѣ му (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
- ►►
В прѣдишния̌т текст (3.3) ставаше дума най-вече за пари.
Сега би трѣ̋бвало да стане дума за жени. (.. покажи ..)
- ▼▼
В прѣдишния̌т текст (3.3) ставаше дума най-вече за пари.
(.. скрий ..)
Сега би трѣ̋бвало да стане дума за жени.
Ама нѣ̋ма да е така. Съвсѣм накратко за женитѣ.
Благополучието на всѣ̋ка биологична популация, включително такава на видът Homo sapiens, сѫ якитѣ женски индивиди. Такива като майката на Левски Гина и като сестра му Яна.
Ние мѫжетѣ може да мрем от травми, от рани, от болѣсти, може да висим на вѫжето, или да се въргаляме в калта от алкохолизъм. Важното е да имa яки жени, без каквито популацията нѣ̋ма бѫдеще.
Тѫжното е, че и женитѣ ги хващат болѣсти, и даже хубавитѣ жени и тѣ̋х. - ►►
Сега ще стане дума за здравето и за болѣститѣ.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Сега ще стане дума за здравето и за болѣститѣ.
(.. скрий ..)
- Здравето е по-цѣнно от паритѣ. За какво сѫ ти милиони или милиарди, ако нелѣчима болѣст те отнесе в отвѫдното.
- Иван Кунчев, бащата на Васил Левски, се е помина̨л сравнително млад от болѣст.
- Христо Кунчев, брат на Васил Левски, сѫщо така е страдал от нѣ̋каква болѣст, заради която не е бил приет в бѣлградската легия. Помина̨л се прѣз 1870 в Букурѐщ.
- Петър Кунчев,
другия̌т брат на Васил Левски, се върна̨л в родното Карлово, Източна Румелия, инвалид от войната, с разбито здраве.
Получил служба като старши стражар, но прѣз есента на 1881 се помина̨л от болѣститѣ и от ранитѣ си.
В съставът на Българското опълчение Петър Кунчев се е бил на Шипка.
Петър Кунчев сѫщо така е бил посветил животът си на освобођението на България, както брат си Васил. - Самия̌т Васил Левски е бил с разклатено здраве.
(.. скрий ..)
Това се разбира от текстът на Янко Гочев.
Налагало се на хъшоветѣ да заплашват бѣлградскитѣ лѣкари, за да ги накарат да излѣкуват Васил Левски.
Той е лѣжал болен два-три мѣсеца в Бѣлград под грижитѣ на брат си Христо.
Като дѣца в училище като че ли ни учѣха̨, че Левски бил нарѣчен така, понеже скачал като лъв. Като че ли ни учѣха̨, че на Стефановден 1872 Левски се опитал да прѣскочи плетът, ограђащ къкринското ханче, но опинцитѣ му се развързали и той не успѣ̋л. Това сѫ митове вѣроятно. Левски едва ли е бил в състояние да прѣскочи ограда.
- ►►
Майката на Левски се помина̨ла от естествена смърт прѣз януари 1878.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Майката на Левски се помина̨ла от естествена смърт прѣз януари 1878.
(.. скрий ..)
- Тя не дочакала нито васална България, нито дочакала автономна Източна Румелия.
Карлово било в границитѣ на Източна Румелия, нали знаете. - Четири нейни дѣца сѫ доживѣли пълнолѣтие: дъщеря ѝ Яна (Ана) и синоветѣ ѝ Васил, Христо и Петър.
- За майката на Левски.
- Сестрата на Левски Яна (или Ана) се оказала най-яката в сѣмейството, яка като майка си. Освѣн че гледала дѣцата си, тя трѣ̋бвало да гледа тежко болни в послѣднитѣ им дни и майка си Гина, и брат си Петър.
- Българска история: Лъжитѣ около сѣмейството на Апостола̌ (.. покажи там ..)
- Тя не дочакала нито васална България, нито дочакала автономна Източна Румелия.
- ◄►
За рођената година на Васил Левски официално се приема 1837.
Според най-нови данни, изведени от нюфус дефтери, съхранявани в турскитѣ държавни архиви в Иста̀нбул, Васил Левски е бил роден прѣз 1840г.
- ◄►
Димитър Общи е сподвижник и съратник на Васил Левски.
Димитър Общи е бил българин с българско самосъзнание, дал е животът си за свободата на България, както Левски и както мнозина други.
Моля̨, нeдѣйте кори Димитър Общи. Образът на Васил Левски е свѣтъл и без да има нуђа да принизявате Димитър Общи. - ►►
Христо Иванов Голѣмия̌т е друг сподвижник и съратник на Левски.
(.. покажи ..)
- ▼▼
Христо Иванов Голѣмия̌т е друг сподвижник и съратник на Левски.
- Споменитѣ на Христо Иванов Голѣмия̌т (Книговезецът), с благодарност към Iliya Mitsev, в адаптация на Янко Гочев,
ще намѣрите по тази прѣпратка.
Текстоветѣ на Янко Гочев не сѫ много надѣђни, особено за този период, но не бива да го прѣнебрѣгвам. - За Христо Иванов (Големия) във wikipedia-та. (.. скрий ..).
- Споменитѣ на Христо Иванов Голѣмия̌т (Книговезецът), с благодарност към Iliya Mitsev, в адаптация на Янко Гочев,
ще намѣрите по тази прѣпратка.
- (.. свий ги текстоветѣ ..) (.. свий го текстът ..) (.. скрий го текстът ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към началото ..
►► 3.5. За прѣдателството
(.. покажи го текстът тука ..) (.. разгъна̨т ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към прѣпраткитѣ .. .. към началото ..
▼▼ 3.5. За прѣдателството (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
- ►►
Той биде прѣдаден, и от един поп!
(.. покажи ..)
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма̌
Дякона̌ погуби чрѣз черна измама! - ▼▼
Той биде прѣдаден, и от един поп!
(.. скрий ..)
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма̌
Дякона̌ погуби чрѣз черна измама!
Вазов е бил подведен от лъжа и манипулация, за да напише това.
Поп Кръстю не е прѣдал Васил Левски.
На тълпата и дори на общественото мнѣние не бива да се позволява да сѫдя̨т. Сѫђенията по този повод трѣ̋бва да сѫ рационални, а не емоционални.
Полицията е заловила Левски, понеже тя интензивно го е издирвала.
Разполагала е с негова фотография. Полицията си е свършила работата.
Самото залавяне на Левски не е било акт на прѣдателство, а е било съвсѣм очакван успѣх на полицията. Левски е тръгна̨л от Ловеч за Русе и още на изходът на Ловеч е прѣдизвикал подозрѣнието на полицията.
Версията, че на изходът от Ловеч Левски е прѣдизвикал подозрѣние у полицейския̌т патрул, съм я̨ чел в книга на Хайтов. В случая̌т му вѣ̋рвам. - ►►
Провалът във вѫтрешната революционна организация
(.. покажи ..)
- ▼▼
Провалът във вѫтрешната революционна организация
(.. скрий ..)
в Тетевенско, Орханийско и Софийско -
това е проблемът.- Заради този провал Васил Левски е трѣ̋бвало да бѣ̋га във Влашко.
- Именно този провал се дължи на прѣдателство, което подлѣжи на осѫђане.
- Описание на случката.
Три дѣйстващи лица: Димитър Общи, Четникът, Изнудвачът.
Чел съм за тази случка в спомени на съврѣменници, но не помня̨ имената на Четникът и Изнудвачът. Моля̨ за помощ по този повод.
Прѣдателя̌т е Изнудвачът.
Четникът участвал в четата под рѫководството на Димитър Общи при успѣшния̌т обир на Арабаконак.
Изнудвачът и Четникът се познавали. Изнудвачът разбрал за обирът и за участието на Четникът в него. Изнудвачът поискал част от плячката и заплашил, че ще го издаде на полицията. Четникът нищо не му дал, а го заплашил, че ще му прѣрѣже гърлото, ако не си мълчи. Четникът обаче нито му прѣрѣ̋зал гърлото на Изнудвачът, нито докладвал за случката на Димитър Общи, който нѣ̋мало да се поколѣбае да прѣрѣже на Изнудвачът гърлото.
Изнудвачът издал Четникът на полицията. Полицията изловила всичкитѣ обирџии, хвана̨ла и Димитър Общи. Димитър Общи е бил обѣсен в София на 1873-01-10. На 1873-02-06 е бил обѣсен и Левски, когото всички посочвали като комит-башията. Нѣ̋кои от остана̨литѣ замѣсени сѫ били изпратени на заточение, а другитѣ - освободени. Паритѣ сѫ били намѣрени и върна̨ти в хазната.
- ►►
При провалът във вѫтрешната революционна организация ..
(.. покажи ..)
- ▼▼
При провалът във вѫтрешната революционна организация
(.. скрий ..)
полицията изловила всичкитѣ обирџии,
както и други комитаџии - участници в мѣстни революционни комитети.
Хвана̨ла и Димитър Общи.- Всички всичко си казали при разпититѣ.
- Всички посочвали Васил Левски като комит-башията.
- На Стефановден 1872 и той бил заловен.
- ►►
Въпрос: Слѣд прѣдателство ли е бил заловен Левски?
(.. покажи ..)
- ▼▼
Въпрос: Слѣд прѣдателство ли е бил заловен Левски?
(.. скрий ..)
- Самото залавяне на Васил Левски в Къкрина не е било резултат от прѣдателство.
- Полицията просто си е свършила работата и го е заловила.
- Прѣдадена е била арабаконашката афера
и е послѣдвал провал във вѫтрешната революционна организация, - при което всички арестувани и разпитвани всичко сѫ си признали.
- А пък Димитър Общи не само е признавал, ами е и надувал мащабитѣ на организацията - прѣувеличавал е.
- Прагът на търпимост на властта е бил прѣмина̨т с арабаконашкия̌т обир, когато комититѣ задигна̨ли султански пари.
- Тогава полицията се заела сериозно с аферата и тя била напълно разплетена.
- Паритѣ сѫ били намѣрени и върна̨ти в хазната.
- Сериозно наказание сѫ получили само двама - Димитър Общи и Васил Левски.
Другитѣ се отървали леко.
- ►►
Поведението на Димитър Общи и на Васил Левски прѣд сѫдът
(.. покажи ..)
- ▼▼
Поведението на Димитър Общи и на Васил Левски прѣд сѫдът
(.. скрий ..)
- Поведението на Левски добрѣ е отразено в документът, който е приведен в първия̌т пост от тази поредица.
- Левски признава само това, което вече е извѣстно.
Цѣлта му е да запази онази част на организацията, която е незасѣгна̨та от провалът.
Лъже сѫдът, че на комитетското събрание във Влашко хората носѣли маски.
Лъже сѫдът, че куриеритѣ не се познавали и че се разпознавали с бѣли кърпички и с подсвирквания. - Левски е бил реалист, за разлика от Димитър Общи.
- А пък Димитър Общи не само е признавал, ами е и надувал мащабитѣ на организацията - прѣувеличавал е.
- Димитър Общи е бил фантазıор.
- Надѣ̋вал се е, че подобен сѫд може да повлияе на свѣтовното обществено мнѣние в полза на българитѣ.
Затова всичко си казва, дори прѣувеличава.
Нѣ̋кои прѣувеличения сѫ били забѣлѣ̋зани. - Имам прѣдположение, че самия̌т Димитър Общи, и то прѣд турския̌т сѫд, пръв е започна̨л да създава митологизиран образ на Левски.
- "Организацията се води от човѣк ненадмина̨т по храброст и хитрост.
Не можете да го заловите - той е џин гиби (като дух)." - И не е пропусна̨л и това:
"Ето писмото, с което той ми заповѣ̋да да убия̨ ловешкия̌т владика."
- ►►
Поп Кръстю все пак е бил прѣдател в нѣ̋какъв смисъл ..
(.. покажи ..)
- ▼▼
Поп Кръстю все пак е бил прѣдател в нѣ̋какъв смисъл.
(.. скрий ..)
Или прѣдател, или двоен агент.
- Поп Кръстю е бил информатор на търновския̌т окрѫжен управител.
- Поп Кръстю ще да е давал на търновския̌т окрѫжен управител свѣдения за реалното състояние на революционното движение.
Давал е "стратегически", а не оперативни свѣдения.
Тѣзи свѣдения сѫ били изпращани нагоре по йерархията към вилаетския̌т център Русе и към столицата Цариград. - От информацията на поп Кръстю управляващитѣ в Османската империя сѫ знаѣли истинския̌т мащаб на организацията, знаѣли сѫ, че тя все още не била заплаха за империята, и че ако отстраня̨т двамата комит-башии Васил Левски и Димитър Общи, от вѫтрешната революционна организация нищо нѣ̋ма да остане.
- Доказателство, че поп Кръстю е бил информатор на властта, се намира в публикация на В.Шанов от 1937 относно телеграма от софийския̋т до търновския̋т окрѫжен управител.
- (.. свий ги текстоветѣ ..) (.. свий го текстът ..) (.. скрий го текстът ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към началото ..
►► 3.6. Граф Игнатиев не е замѣсен в аферата с Левски и Димитър Общи
(.. покажи го текстът тука ..) (.. разгъна̨т ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към прѣпраткитѣ .. .. към началото ..
▼▼ 3.6. Граф Игнатиев не е замѣсен в аферата с Левски и Димитър Общи (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
- ►►
Моля̨ да прочетете пак преамбюлът.
- (.. върнѣте се да го прочетете ..) (.. прочетѣте го тука ..) .. към началото ..
- ▼▼
Моля̨ да прочетете пак преамбюлът.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Осъзнайте се, озаптѣте се.
- Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.
- Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.
- Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.
- Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
- Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.
- Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
- Култът към Левски в България не го възприемам.
- Патриотизмът не бива да се израђа в религия.
- Да, Левски се е жертвал за България.
- Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.
- И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.
- И на Шипка, и край Драва.
- И на Арабаконак, и в Марсилия.
- За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.
- Всички сѫ достойни за почит.
- Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно. (.. скрий ..) .. към началото ..
- ►►
Продължение на преамбюлът
(.. покажи ..)
- ▼▼
Продължение на преамбюлът
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Само "русороби" мога̨т да повѣ̋рват, че руснак е убиецът на Левски.
Думата "русороби" е обобщение на русофили и русофоби. - В ушитѣ на русоробитѣ звучи стихът на дѣ̋до Славейков, че като Русия нѣ̋мало втора тъй могѫща.
- Русия обаче нито е толкова могѫща, нито е първа на свѣтът, а е нѣ̋каква дупка на край свѣтът.
- Русоробитѣ лесно се заблуђават, че Русия има срѣдства да влияе на правосѫдието на друга независима държава, в случая̌т на Османската империя.
- На русоробитѣ им е изгодно да забравя̨т, че Русия е загубила Кримската война и точно по онова врѣме е била лишена от статутът си на покровител на християнитѣ в Османската империя, изрично на Русия ѝ е било забранено да се бърка във вѫтрешнитѣ дѣла на Османската империя.
- Русоробитѣ не мога̨т да разбера̨т, че в много-много случаи Русия нѣ̋ма думата.
- А пък цѣ̋лата тази неразбория с граф Игнатиев се дължи на повратното тълкуване на едно писмо, тълкуване извън контекстът на онова врѣме, писмо, в което Левски изобщо не се споменава, и то при положение, че самия̌т граф Игнатиев едва ли е знаѣл дори името на Левски.
- И още за самия̌т граф Игнатиев. Каквото и да е правѣл той, правѣл го е в служба на руския̌т цар, за интереситѣ на руския̌т цар, не за себе си.
- Но това извън аферата с Левски. В тази афера граф Игнатиев нѣ̋ма никаква роля - он там ни при чём.
- Фалшификацията, че граф Игнатиев бил виновен за смъртта на Левски, се разпространява от името на Янко Гочев. Но мисля̨, че партенката е пусна̨та от Иво Инџев.
- Текстът на писмото - в прѣвод и в оригинал - го привеђам по-долу.
- Става дума за писмо, написано на френски, от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му руския̌т канцлер княз Горчаков.
- Това не е новооткрито писмо - извѣстно е било отдавна. Едва ли нѣ̋кой прѣди Иво Инџев и Янко Гочев се е сѣщал за такава интерпретация.
- Ами то само прѣди 100 години е имало съврѣменници на събитията, които е нѣ̋мало как да бѫда̨т залъгвани. (.. скрий ..) .. към началото ..
- Само "русороби" мога̨т да повѣ̋рват, че руснак е убиецът на Левски.
- ►►
Става дума само за това дали граф Игнатиев е с нѣщо виновен за смъртта на Левски.
- Само за това. Отговорът е: не. .. (.. покажи ..)
- ▼▼
Става дума само за това дали граф Игнатиев е с нѣщо виновен за смъртта на Левски.
- Само за това. Отговорът е: не. (.. скрий ..)
- Граф Игнатиев не е виновен за смъртта на Левски, нито е с нѣщо съпричастен.
- Защото ако става дума за друго, то да.
Граф Игнатиев като руски посланик е бил длъжен да защищава вселенската патриаршия срѣщу българската екзархия.
Но това е друго нѣщо. - Защото естествено граф Игнатиев като руски държавен служител е бил длъжен да защищава рускитѣ интереси, а не българскитѣ.
- И ако се е случвало да защищава българскитѣ интереси, то е било само когато тѣ сѫ съвпадали с рускитѣ.
- В частност, на граф Игнатиев не му е пукало за Левски, той едва ли е знаѣл името му.
- Граф Игнатиев има заслуги към България, в моментитѣ, когато рускитѣ и българскитѣ интереси сѫ съвпадали, и за тѣзи си заслуги той у нас е достатъчно тачен, тъй че едва ли сѫ необходими нови паметници за него. Има и си важна софийска улица, кръстена на него, заради заслугитѣ му. Едва ли му трѣ̋бва повече.
- (.. скрий го това за Граф Игнатиев ..) (.. свий всичко за Граф Игнатиев ..) (.. скрий всичко за Граф Игнатиев ..) .. към началото ..
- ►►
Оригиналът на писмото
(.. покажи го ..)
- ▼▼
Оригиналът на писмото е на френски.
(.. скрий го ..)
Le 25. Janvier 1873. 30. Péra, le 18/30 Janvier 1873
Monsieur le Chancelier,
Ainsi que le signale notre Consul Général а Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a rec̨u une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi а découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due а la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé а la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delа du strict nécessaire.
J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur
Ignatiew (.. скрий го френския̌т текст ..)
- Приведох оригиналния̌т текст на писмото от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му княз Горчаков, канцлер (премиер) на Русия.
- Както оригиналния̌т френски текст на писмото, така и прѣводът му български, сѫ по публикации на Янко Гочев.
- ►►
Писмото в прѣвод
(.. покажи го ..)
- ▼▼
Писмото в прѣвод
(.. скрий го ..)
25 януари 1873. № 30. Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер,
Както извѣстява нашия̌т Генерален консул в Русе, въпросът за прѣдполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително рѣшение. Изпратената от Цариград Слѣдствена комисия е успѣ̋ла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трѣ̋бва скоро да се върне тук.
Вѫтрешното положение в българскитѣ области обаче остава несигурно. Срѣд населението се шири дѫлбоко недоволство, прѣдизвикано от лошото управление. Това състояние на духоветѣ съдържа в зародиш елементитѣ на не един заговор.
Безспорно е, че щастливия̌т изход от Софийската афера се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, който този пѫт изглеђа е послѣдвал нашитѣ съвѣти. Вмѣсто да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата прѣувеличено значение, той е прѣпорѫчал на Комисията да не надхвърля цѣлта, като тласне разслѣдванията отвѫд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дѫлбоко уважение, Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга.
Игнатиев
- Това бѣше прѣводът на писмото от граф Игнатиев, руски посланик в Цариград, до шефът му княз Горчаков, канцлер (премиер) на Русия.
- Прѣводът на писмото на български, както и оригиналния̌т му френски текст, сѫ по публикации на Янко Гочев.
- (.. скрий го прѣводът на писмото ..) (.. свий всичко за Граф Игнатиев ..) (.. скрий всичко за Граф Игнатиев ..) .. към началото ..
- ►►
Анализ на писмото
(.. покажи ..)
- ▼▼
Анализ на писмото. Това е сѫщината на шестия̌т мой текст от поредицата.
(.. скрий ..)
Отворѣте си пак писмото малко по-горѣ и свѣрявайте текстът му.
- Граф Игнатиев научава за развоя̌т на събитията от руския̌т консул в Русчук, и
прѣдава свѣденията нагорѣ по каналния̌т ред.
Едва ли му е бил извѣстен броя̌т на злосторницитѣ.
Едва ли е знаѣл поне едно име на нѣ̋кой такъв злосторник.
Русчушкия̌т консул сѫщо така едва ли ги е знаѣл тия нѣща. - От писмото на граф Игнатиев научаваме, че срѣд османския̌т елит се води борба за власт, което е повече от нормално.
- Велик везир (министър-прѣдсѣдател) е Рюшди паша (името му не е споменато в писмото), а като опозиция се е прѣдставял извѣстния̌т и у нас Митхад паша.
- Прѣз 1876, слѣд Априлското въстание, Митхад паша ще дойде на власт, злорадствайки: "казвах ли ви аз, че трѣ̋бваше да се унищожи съзаклятническата мрѣжа още прѣди три години".
- Но докато Митхад паша е в опозиция, както всѣ̋ка опозиция, гледа да "клати лодката", белким властта изпопада зад бордът и друг - има се прѣд вид клатещия̌т лодката - успѣе да сѣдне зад руля̌т.
- И тъй, според писмото, играта на Мидхат паша придавала на обстоятелствата прѣувеличено значение, и това не се нравѣло на граф Игнатиев.
- Щастливия̌т изход от Софийската афера безспорно се дължи на умѣреността на Великия̌т везир,
на привързаността му към рахатлъкът.
- Щастливия̌т изход от Софийската афера се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, който не е послушал Митхад паша и не е прѣдал на обстоятелствата прѣувеличено значение, а е прѣпорѫчал на комисията да не надхвърля строго необходимото в разслѣдванията.
- Щастливия̌т изход от Софийската афера за граф Игнатиев означава случая̌т да се потули, както е направил Великия̌т везир, а не да се раздухва, както е искал опозиционерът Митхад паша.
- Щастливия̌т изход от Софийската афера означава да не се разслѣдва съзаклятието "извън строго необходимото", макар че граф Игнатиев знае, че "срѣд населението се шири дѫлбоко недоволство, прѣдизвикано от лошото управление, и това състояние на духоветѣ съдържа в зародиш елементитѣ на не един заговор". Но никакъв заговор не е разслѣдван, и това е щастливия̌т изход.
- Щастливия̌т изход от Софийската афера означава, че случая̌т е потулен и сведен до чисто криминална афера - до арабаконашкия̌т обир и до двѣ убийства. Обстоятелствата по тѣзи дѣяния сѫ били разкрити и двамата злосторници сѫ били осѫдени на смърт, както биха̨ направили във всѣка европейска държава за такива дѣяния по онова врѣме.
- Двамата злосторници сѫ Димитър Общи и Васил Левски.
Русия нѣ̋ма как и не може да се мѣси в правосѫдието на други държави, освѣн ако сѫ замѣсени руски поданици.
- Щастливия̌т изход от Софийската афера безспорно
се дължи на умѣреността на Великия̌т везир, който не е послушал Митхад паша.
- Но граф Игнатиев открито се хвали в писмото до шефът си, че той бил повлиял за рѣшението на Великия̌т везир,
- сѣ̋каш британския̌т посланик не би дал сѫщия̌т съвѣт на Великия̌т везир,
- сѣ̋каш Великия̌т везир и сам не е знаѣл как да постѫпи.
- В случая̌т Великия̌т везир е приложил добрѣ позната османска и ориенталска имперска тактика да не си разваля рахатлъкът.
- Нѣщо повече, за разлика от опозиционерът Митхад паша и от руския̌т посланик граф Игнатиев, османската власт от свои информатори (един от които може би е бил поп Кръстю) знаѣла за мащабитѣ на организацията, знаѣла, че тя все още не е опасна за империята, знаѣла, че ако двамата "злосторници" Васил Левски и Димитър Общи се прѣмахна̨т, от организацията почти нищо нѣ̋ма да остане.
- Тъй че Рюшди паша е взел съвсѣм информирано рѣшение случая̌т да се потули, и не е имало нуђа да слѣдва чуђи съвѣти.
- И според мене това е било щастливо развитие на събитията, при положение, че организацията е била разкрита, а Левски - заловен. Обѣсени сѫ били само двама, а не десет или сто. Тъй че Чудя̨ се какво за хора като Янко Гочев и Иво Инџев би било щастливо развитие на събитията? Това Султанът да удостои с почести Васил Левски и Димитър Общи излиза от рамкитѣ на нормалната реалност.
- (.. скрий го анализът на писмото ..) (.. свий всичко за Граф Игнатиев ..) (.. скрий всичко за Граф Игнатиев ..) .. към началото ..
- Граф Игнатиев научава за развоя̌т на събитията от руския̌т консул в Русчук, и
- (.. свий ги текстоветѣ ..) (.. свий го текстът ..) (.. скрий го текстът ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към началото ..
►► 3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06
(.. покажи го текстът тука ..) (.. разгъна̨т ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към прѣпраткитѣ .. .. към началото ..
▼▼ 3.7. Писмо на Левски до Константин Робев от Охрид, 1872-08-06 (.. скрий ..)
- ◄► Ами рѣших това да сложа̨ за завършък на поредицата ми за Левски.
- ◄► Писмо на Васил Левски от 1872-08-06 до Константин Робев от Охрид
Докторе и драги брате,
Дойде най-сетнѣ часът, та да помислим и за вашия̌т край. Работата не ми позволяваше досега да дойда̨ и за Македонията. По-напрѣд трѣ̋бваше да се извърши всичко тук по-близо до брѣгът, та постепенно да вървим все напрѣд към Македония и Тракия.
Аз помня̨ много добрѣ, каквото сме говорили в Цариград, че там при по-спокойно може да се работи, щото по-малки съмнѣния ще се хвърля по работитѣ, а и ние мислим, че ако трѣ̋бва да се развие байракът, това трѣ̋бва да стане и по сичкитѣ страни на нашето отечество.
Отникъдѣ помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е.
Да даде Бог здраве, като мина̨ към Щип и Скопие, ще гледам както и да е да дойда̨ и във вашия̌т град, та да наредим потрѣбното. Лицето, което вие ще приемете, ще ви прѣдаде билети и уставът на приврѣменното ни правителство и каквото е потрѣбно наредѣте там до моето идване. Най-главното си остава да събирате пари и да си набавите орѫжие като най-потрѣбно на първо мѣ̋сто.
6 авг. 1872
На всегда ваш брат:
Дервишооглу Аслан – В. Левский - ◄► Текстът на писмото е взет оттук.
- ►► Клетвата на Васил Левски (.. покажи я̨ тук ..) (.. покажи я̨ там ..)
- ▼▼
Клетвата на Васил Левски
(.. свий я̨ ..)
(.. покажи я̨ там ..)
Писмената клетва, която Васил Левски дава в Букурѐщ прѣз 1872
и която го упълномощава да работи в цѣ̋ло Българско .. Благодарност на отец Стефан ..Долуподписания̌т, като приемам всичкитѣ Длъжности, които ми се налагат чрѣз Упълномощието ми, дадено от Ц.Б.Р.К., и съм в Отговорност на своитѣ дѣйствия, съгласявам се във всичко и с дѣйствията на другитѣ члѣнове на Ц.К., които ще разпоредя̨т помеђу си длъжноститѣ по способността на всѣкиго по обстоятелствата. Сѫщия̌т отговарям за дѣйствията си по уставът прѣд другитѣ члѣнове на Ц.К. и се заклевам прѣд нашето Отечество България, че ще слѣдвам точно длъжноститѣ си.
16/28 II 72 В. Левскій - (.. свий ги текстоветѣ ..) (.. скрий го текстът ..) (.. покажи го във facebook ..) .. към началото ..
►► 4. Епилог (.. покажи го ..) (.. разгъна̨т ..)
(.. покажи го епилогът ..) .. към началото ..
▼▼ 4. Епилог (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..)
- ◄► За Епилог ще ми послужи Преамбюлът.
-
►► (..
покажи зеленото ..)
-
▼▼ (..
скрий зеленото ..)
- Осъзнайте се, озаптѣте се.
- Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.
- Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.
- Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.
- Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
- Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.
- Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
-
►► (..
покажи червеното ..)
-
▼▼ (..
скрий червеното ..)
- Култът към Левски в България не го възприемам.
- Патриотизмът не бива да се израђа в религия.
- Да, Левски се е жертвал за България.
- Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.
- И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.
- И на Шипка, и край Драва.
- И на Арабаконак, и в Марсилия.
- За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.
- Всички сѫ достойни за почит.
- Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно.
-
►► (..
покажи ..)
Koe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът?
-
▼▼
Македония.
(..
скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)
- Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
- Поне неявно. Но да я̨ има Македония в контекстът. (.. facebook ..)
- С всички наши балкански сѫсѣди - Сърбия, Румѫния, Турция и Гърция, проблеми вече нѣ̋маме.
- Всичко друго е пито-платено.
- Само проблемът с македониститѣ все още ни души.
-
(..
скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)
.. към началото ..
- Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
- (.. свий го епилогът ..) (.. скрий го епилогът ..) .. към началото ..
►► 5. Прѣпратки (references) (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..)
(.. покажи ги прѣпраткитѣ ..) .. към началото ..
▼▼
5. Прѣпратки (references)
(.. скрий ги ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
(▼ - покажи прѣпраткитѣ към съотвѣтната част)
(▲ - иди към съотвѣтната част)
- christo.tamarin@facebook::2021-02-12: Първа част на поредицата
▼
▲
- Взето от групата АРТЕФАКТИ И СТАРИ СНИМКИ на facebook
- christo.tamarin@facebook::2020-11-28
- Васил Левски прѣд турския̌т сѫд
- [Offline] Документи из турскитѣ архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
- [Offline] Васил Левски и неговитѣ сподвижници прѣд турския̌т сѫд
- christo.tamarin@facebook::2021-02-15: Втора част на поредицата ▼ ▲
- christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Трета част на поредицата ▼ ▲
- christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Четвърта част на поредицата ▼ ▲
- christo.tamarin@facebook::2021-02-17: Пета част на поредицата
▼
▲
- Виктор Комбов: Много са прѣдателитѣ на Левски ..
- В.Шанов, Телеграма от софийския̋т окрѫжен управител до търновския̋т, Извѣстия на историческото дружество, 1937
- facebook/christo.tamarin: друг мой пост по темата
- christo.tamarin@facebook::2021-02-18: Шеста част на поредицата ▼ ▲
- christo.tamarin@facebook::2021-02-19: Седма послѣдна част на поредицата ▼ ▲
- christotamarin.blogspot: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
- christotamarin.blogspot: Разходки по хребетитѣ на врѣмето
- christotamarin.blogspot: Относно произходът на българския̌т етнос
- christotamarin.blogspot: Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години
- Ася Сократова: Успешният обир с фатални последици - обирът в Арабаконак
►► 6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..
▼▼ 6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..)
Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
- ◄►
::christo.tamarin, 2021-12-10 18:56:: Статия от Ася Сократова
(.. покажи я̨ там ..)
- Успѣшния̌т обир с фатални послѣдици - обирът в Арабаконак
- ►►
::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Недѣйте им се връзва на русофилитѣ!
(.. покажи го коментарът ..)
.. към началото ..
(.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото .. - ▼▼
::christo.tamarin, 2024-02-20 11:09:: Недѣйте им се връзва на русофилитѣ!
(.. скрий го коментарът ..)
.. към началото ..
- Недѣйте им позволява на русофилитѣ да задават дневния̌т ред!
- Замѣсването на руския̌т посланик в казусът със смъртта на Левски е русофилска опорка.
- Видите ли - Русия е била толкова велика, че може да накаже Левски, дѣто уж не бил се съгласил да и̌ служи.
- Русия е била толкова велика, че можѣла, ако поиска, да спаси Левски от бѣсилото, ама за назидание тя не поискала да го спаси.
- СТИГА ГЛУПОСТИ!
- Аферата, заради която сѫ били обѣсени Димитър Общи и Васил Левски,
е била вѫтрешна работа на Османската империя.
- Дори най-великата държава по онова врѣме - Британската империя - не би се намѣсила в казусът.
- Русия сѫщо така не се е мѣсила.
- Левски не е отказвал да стане руски шпионин, защото не му е било прѣдлагано.
- И да сѫ му прѣдлагали, вѣроятно би отказал.
- Но не сѫ му прѣдлагали да служи на Русия.
- И защо все Русия трѣ̋бва да ни е на устата.
- На Левски не сѫ му прѣдлагали да бѫде британски агент.
- На Левски не сѫ му прѣдлагали да бѫде френски агент.
- На Левски не сѫ му прѣдлагали да бѫде етиопски агент.
- И Етиопия е страна с нашата православна вѣ̋ра, както Русия.
- И Етиопия е нѣ̋каква дупка накрай свѣтът, както Русия.
- Дорогие русофилы из Болгарии! Товарищи!
- Любѝте, любѝте Россию - так искренне, как Вы лю̀бите Эθиопию!
- (.. скрий го коментарът ..) (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
- (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
[Draft] Sample's Title
Not available yet - still in development.
No comments:
Post a Comment