Разходки по хребетите на времето

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

Разходки по хребетитѣ на врѣмето

• ◄◄
• ▼▼

• 1. Преамбюл
• 2. Първа разходка по хребетитѣ на врѣмето
• 3. Впечатления и отзиви слѣд първата разходка по хребетитѣ на врѣмето
• 4. Какво е най-цѣнното, което историята ни е завѣщала
• 5. Втора разходка по хребетитѣ на врѣмето
• 6. Заключение
• 7. Прѣпратки: references
• 8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Преамбюл    (.. покажи го ..)  (.. покажи всичко ..)

(.. покажи го преамбюлът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбюл    (.. скрий го ..)  (.. покажи всичко ..)

• Ще започна с едно изрѣчение от Принципитѣ на моитѣ възгледи за мина̨лото:

  Ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже..
  Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.



• Появата на държавата България е случайно събитие, случайна приумица на историята.
  Това може да се каже за всѣ̋ка държава, не само за България. А специално за Сѣверна Македония то важи в по-голѣ̋ма степен, отколкото за България.


• Този текст е упражнение в балансиране по хребетитѣ на врѣмето.
  Какво щѣше да стане при малка промѣ̋на в ходът на събитията.
  Ще се огранича̨ до Европа.


• Европа дължи днешния̌т си облик на WW1 - първата свѣтовна война.
  WW1 е сложила край de La Belle Époque.
  WW1 е било самоубийството на стара Европа.
  WW1 вкарва страститѣ в политиката и в частност вкарва фашизмът в нѣ̋колко негови прѣвъплъщения - интернационал-социализъм и национал-социализъм.
  Това налага обликът на цѣлия̌т 20-ти вѣк.


• В това упражнение по алтернативна история ще си позволявам само малки промѣни.
  В частност, нѣ̋ма да посмѣя̨ сѫществено да промѣням такова важно събитие като WW1.


• (.. скрий го преамбюлът ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Първа разходка по хребетитѣ на врѣмето   (.. покажи я̨ ..)

(.. покажи я̨ първата разходка ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Първа разходка по хребетитѣ на врѣмето   (.. скрий я̨ ..)

• Появата на държавата България е случайно събитие, случайна приумица на историята.
  Това може да се каже за всѣ̋ка държава, не само за България. А специално за Сѣверна Македония то важи в по-голѣ̋ма степен, отколкото за България.


• Този текст е упражнение в балансиране по хребетитѣ на врѣмето.
  Какво щѣше да стане при малка промѣ̋на в ходът на събитията.
  Ще се огранича̨ до Европа.


• Европа дължи днешния̌т си облик на WW1 - първата свѣтовна война.
  WW1 е сложила край de La Belle Époque.
  WW1 е било самоубийството на стара Европа.
  WW1 вкарва страститѣ в политиката и в частност вкарва фашизмът в нѣ̋колко негови прѣвъплъщения - интернационал-социализъм и национал-социализъм.
  Това налага обликът на цѣлия̌т 20-ти вѣк.


• В това упражнение по алтернативна история ще си позволявам само малки промѣни.
  В частност, нѣ̋ма да посмѣя̨ сѫществено да промѣням такова важно събитие като WW1.


• Макар спусъкът за WW1 да е бил дръпна̨т в Сараево, зарядът (барутът) на WW1 е бил натѫпкан в Страсбург със френски реваншистки бѣ̋с. Френското общество копнѣѣло да отмъсти на Германия заради унижението от 1872 и да си върне град Страсбург, родината на Марсилезата. Франция е велика държава, и натъпкания̌т френски заряд е бил достатъчен.
  
  Франция срѣщу Германия.
  Германия срѣщу Франция.


• Ясно е, че на страната на Франция ще се включа̨т Руската и Британската империя. Британската империя иска да елиминира евентуално германско съперничество в свѣтовния̌т океан.
• Ясно е, че на страната на Германия ще се включи Австро-Унгария.


• Ясно е, че Франция, Русия и Великобритания ще искат да си подѣля̨т териториитѣ на Османската империя, ширна̨ли се на три континента, което поставя Турция като съюзник на Германия.


• Ясно е, че сѫществуващитѣ балкански държавици Сърбия, Гърция и Румѫния ще се включа̨т на страната на Франция, Русия и Великобритания - срѣщу Австро-Унгария и Османската империя.


• Ако до избухването на WW1 не е била създадена българска държава, то българитѣ пак щѣ̋ха̨ да се бия̨т във WW1 на страната на централнитѣ сили - Германия и Австро-Унгария, но в съставът на армията на Османската империя.


• Да промѣня̨ изходът на войната не смѣя̨.
  Антантата побѣђава, дори слѣд като Русия прѣминава във владѣние на Мордор.


• И тъй, нѣ̋ма българска държава и Антантата е побѣдила.


• Прибалтийскитѣ републики Финландия, Естония, Латвия и Литва пак щѣ̋ха̨ да получа̨т независимост - нѣ̋маше да остана̨т във владѣнията на Мордор.


• Побѣдителитѣ пак щѣ̋ха̨ да разкѫсат Дунавската империя - голѣми нейни територии пак щѣ̋ха̨ да бѫда̨т дадени на Сърбия и Румѫния, пак щѣ̋ха̨ да бѫда̨т създадени Полша, Чехословакия, Унгария и Австрия.


• Прибалтийскитѣ републики, Полша, Чехословакия, Унгария, Румѫния, Турция пак щѣ̋ха̨ да оформят санитарен кордон около владѣнията на Мордор.


• В този момент относно онзи момент
  трѣ̋бва да осъзнаете слѣдното.
  За Гърция, Сърбия и Румѫния създаването на българска държава би било наказание.
  Побѣдителитѣ нѣ̋маше да накажа̨т свои съюзници.
  Създаването на българска държава би било абсурд.


• Територията на днешна България, щѣше да бѫде подѣлена међу Гърция, Сърбия и Румѫния - и тритѣ тѣзи държави сѫ сѫществували от около вѣк, и тритѣ тѣзи държави - съюзници в Антантата, и тритѣ тѣзи държави - с аспирации към голѣми части от нашата територия.


• Част от днешната ни територия щѣше да си остане в Турция. На тази територия християни щѣ̋ха̨ да остана̨т толкова, колкото християни (арменци, гърци, българи, ..) сѫ остана̨ли на територията на Турция в реалната история. Българската диаспора по свѣтът щѣше вече да е асимилирана, както е стана̨ло и с гръцката диаспора в реалната история.


• Както е стана̨ло и в реалната история, всички християни на територията на Румѫния щѣ̋ха̨ да стана̨т румѫнци. Нѣ̋кои от потомцитѣ на нашитѣ прѣдци може би сега щѣ̋ха̨ да сѫ върли румѫнски националисти из интернетскитѣ форуми.


• Както е стана̨ло и в реалната история, всички християни на територията на Гърция щѣ̋ха̨ да стана̨т гърци. Нѣ̋кои от потомцитѣ на нашитѣ прѣдци може би сега щѣ̋ха̨ да сѫ върли гръцки националисти из интернетскитѣ форуми.


• Видѣ̋ се прѣди години, че екзархийското мина̨ло на Българската православна църква все още е трън в очитѣ на Цариградската патриаршия. В алтернативната история, която развивам, гърцитѣ щѣ̋ха̨ да се погрижа̨т да залича̨т всѣ̋какъв спомен за Българската екзархия.


• Само на сръбска територия (днешна Западна България) щѣше да оцѣлѣе нѣ̋какво славяногласие. Обаче всички щѣ̋ха̨ да сѫ прави сърби. За славо-македонци или за сѣверни македонци никой нѣ̋маше да се сѣща. А пък нѣ̋кои от потомцитѣ на нашитѣ прѣдци може би сега щѣ̋ха̨ да сѫ върли сръбски националисти из интернетскитѣ форуми.


• И само в оня контекст можѣше да се запази думата българи. В славистиката - в науката за славянскитѣ езици - балканизиранитѣ славянски диалекти щѣ̋ха̨ да бѫда̨т наричани български диалекти на сръбския̌т език. В реалната история балканизиранитѣ сръбски диалекти се наричат торлашки диалекти на сръбския̌т език. Т.е. в алтернативната история думата български може би щѣше да измѣсти думата торлашки.


• Та това е. Надѣ̋вам се, че много изводи бихте могли да си направите.


• (.. скрий я̨ първата разходка ..)  (.. покажи я̨ във facebook ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Впечатления и отзиви слѣд първата разходка по хребетитѣ на врѣмето   (.. покажи ..)

(.. покажи ги ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Впечатления и отзиви слѣд първата разходка по хребетитѣ на врѣмето   (.. скрий ..)

• Попадал съм не мнѣния, че ако държавата България не е била създадена в края̌т на 19-ти вѣк по начинът, познат от реалната история, то слѣд WW1 държавата България сигурно е щѣ̋ла да бѫде създадена, и то в по-добър вариант.
  
  
  • Твърдо не. Ако държавата България не е била създадена до началото на WW1, то не само никаква България нѣ̋маше да бѫде създадена, но всѣ̋какви надѣђи за появата на такава държава биха̨ прѣсъхна̨ли завинѫги.


• Албания се била появила около WW1 - защо да не се появи тогава и България. Този въпрос ми го подсказа уважаемия̌т Veselin Kandimirov.
  
  
  • Прѣобладаващия̌т ислям и албанския̌т език обособяват Албания, отдѣлят я̨ от Гърция и Сърбия, и тѣзи фактори способстват за създаването на държавата Албания слѣд Балканската война в реалната история.
  
  
  • За България не се наблюдават такива фактори. Цѣ̋лото българско славяногласие щѣше да бѫде включено в сръбското славяногласие и отдѣлна държава България нѣ̋маше да бѫде създадена.
  
  
  • Ясно е, че за създаването на държава - Албания - България - е била нужна война.
  
  
  • В реалната история Албания е създадена слѣд Балканската война. Дали без сѫществуването на България щѣше да има Балканска война? Според мене - едва ли.
  
  
  • Но дори да е имало Балканска война срѣщу Турция примѣрно с участник Румѫния вмѣсто България, тогава да - държава Албания щѣше да бѫде създадена по сѫщия̌т начин, както в реалната история, но държава България - не - за България при алтернативна Балканска война без България щѣ̋ха̨ да важа̨т сѫщитѣ съображения, както при алтернативната WW1.
  
  
  • Ако Балканската война не се бѣше случила, шансоветѣ за създаването на държава Албания слѣд WW1 биха̨ намалѣли. Италия можѣше да прилапа тлъсто парче от днешната албанска територия - и край с надѣђитѣ за Албания.


• Сега ще прѣдприема̨ смѣл и рискован ход.


• В самата първа разходка не бѣ̋х си позволявал голѣми промѣни спрямо реалната история. Са̀мо сѫществуването на българска държава се отмѣняше, което значи, че днешната ни територия, заедно с доста от прилѣжащитѣ територии, сѫ принадлѣжали на Османската империя, както си е било от нѣ̋колко вѣка. При тази малка промѣ̋на Източна Европа би изглеђала почти по сѫщия̌т начин, само дѣто България нѣ̋маше да я̨ има - нѣ̋маше как да се появи, и днешнитѣ територии на България щѣ̋ха̨ да се раздѣля̨т међу сѫществуващитѣ държави Турция, Румѫния, Гърция и Сърбия. Иначе всичко щѣше да си е пак така: четири нови прибалтийски държави, възкръсна̨ла Полша, нова Чехословакия, остатъчни Австрия и Унгария, раздути Румѫния и Сърбия.


• Е, сега ще си позволя̨ голѣ̋ма промѣ̋на. Да приемем, че Мордор нѣ̋ма да завладѣе Русия.
  
  
  • Русия завършва войната като побѣдителка, наред с Франция, Великoбритания и глутница други по-дребни хищници.
  • Картата на Източна Европа щѣше да изглеђа съвсѣм съвсѣм иначе.
  • Нѣ̋ма нуђа от санитарен кордон около владѣнията на Мордор.
  • Нѣ̋маше да се появя̨т четиритѣ прибалтийски държавици Финландия, Естония, Латвия и Литва.
  • Нѣ̋маше да се появи Полша.
  
  
  • Другата разлика щѣше да бѫде тука по Нашенско.
  • Русия щѣше да завладѣе Константинопол заедно с голѣ̋ма част от черноморското крайбрѣжие, включващо Бургас и Варна.
  • Това, дѣто в самата първа разходка го бѣ̋х означил като територия, остана̨ла си под турска власт, сега би трѣ̋бвало да се означи като територия, прѣмина̨ла към Руската империя. От трън, че на глог.
  
  
  • Пак българска държава нѣ̋маше да има.


• Но тази голѣ̋ма промѣ̋на - пасуването на Мордор - подсказва и друго.
  
  
  • Дори ако държавата България бѣше създадена по начинът, познат от реалната история, слѣд WW1 при пасуване от страна на Мордор тази българска държава - нашата българска държава - щѣше да бѫде унищожена.
  
  
  • В реалната история Господ-Бог е разрѣшил на Мордор да завладѣе Русия, за да спаси България.
  • За този извод ме подсѣти уважаемия̌т Petrov El Comandante.
  • България е била запазена само като част от санитарния̌т кордон около владѣнията на Мордор.


• И сега да си починем от тѣзи ужасии.


• (.. скрий ги впечатленията и отзивитѣ слѣд първата разходка ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Какво е най-цѣнното, което историята ни е завѣщала   (.. покажи ..)

(.. покажи го ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Какво е най-цѣнното, което историята ни е завѣщала   (.. скрий ..)

• Мисловнитѣ разходки по хребетитѣ на врѣмето цѣля̨т мина̨лото да добие по-ясен смисъл, да го разберем мина̨лото по-добрѣ.
• Но цѣлта - и крайната, и међинната, все пак е настоящето, да се осмисли настоящето.
• Защото който не разбира настоящето, той не разбира и мина̨лото.


• Настоящето е плод прѣди всичко на близкото мина̨ло.
• Настоящия̌т 21-ви вѣк е плод на 20-ти вѣк, прѣди всичко.


• Затова е важно да се познава 20-ти вѣк, прѣди всичко, и историята му да се разнищи, да се разбере. За да разберем и настоящето.


• По-далечното мина̨ло има експоненциално по-малко значение от близкото мина̨ло.


• Напримѣр, единствения̌т все още важен "артефакт", плод на 19-ти вѣк, е българската държава, сѫществуването на държавата България.
• Струва си по този повод да се направи разходка по хребетитѣ на врѣмето и за 19-ти вѣк, но по-нататък.


• А ако става дума за още по-стари "артефакти", то това сѫ само нашата православна християнска религия и нашия̌т славянски език.
• Друго нѣ̋ма. Нищо друго нѣ̋ма значение. Nothing else matters.


• Добрѣ е да осъзнаете, че "артефактът" българска държава, плод на 19-ти вѣк, е най-цѣнното нѣщо, което притежава нашия̌т български етнос, нашата българска народност, най-цѣнното ни достояние, и слѣдва да си го пазим.
  
  
  • Тук може би е мѣ̋стото да изкажа̨ лекото си възмущение от гологлави шоу̌мени, според които нѣ̋мало такава държава. Възмущението ми е леко, понеже не мисля̨, че мнозина му обръщат внимание.


• Без артефактът "българска държава", българската народност - българския̌т етнос - изчезва подобно на специфична субстанция в дъђ.
  
  
  • По съвсѣм сѫщия̌т начин, сѫществуването на сѣверно-македонската народност (или нация или етнос, нарѣчѣте го както искате), е невъзможно без държавата Сѣверна Македония.


• Българската държава не може да се прѣоснове.


• И тъй, да пазим българската държава. И да бѫдем признателни на онѣзи, които сѫ допринесли за създаването ѝ.


• (.. скрий го най-цѣнното ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Втора разходка по хребетитѣ на врѣмето   (.. покажи я̨ ..)

(.. покажи я̨ втората разходка ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Втора разходка по хребетитѣ на врѣмето   (.. скрий я̨ ..)

• Ще повторя̨ изрѣчението от Принципитѣ на моитѣ възгледи за мина̨лото:

  Ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже..
  Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.



• Появата на държавата България е случайно събитие, случайна приумица на историята.
  Това може да се каже за всѣ̋ка държава, не само за България.


• Този текст е упражнение в балансиране по хребетитѣ на врѣмето.


• В първата разходка по хребетитѣ на врѣмето се върна̨хме само стотина години назад. До първата свѣтовна война, на която Европа дължи днешния̌т си облик.


• При тази разходка по хребетитѣ на врѣмето ще се върнем още по-назад. Още 30-40 години назад. Или общо 140 години назад във врѣмето. Само 140 години назад във врѣмето. Не хиляда години. Не 1300 години. Само 140 години назад. До врѣмето, когато държавата България е била създадена.


• Върховетѣ, ознаменуващи събитието "създаване на българската държава", отдалече изглеђат забулени в облаци. Цѣлта е да ги изкачим.
  
  
  • Събитието "създаване на българската държава" обикновено го славим под името "Освобођение на България".


• За базов лагер избираме събитието "баташко клане".
  По-подходящо събитие в реалната история нѣ̋ма.
  Без баташкото клане нито цариградската конференция (декември 1876) щѣше да се занимава с българитѣ, нито щѣше да има руско-турска война (1877).
  
  
  • Баташкото клане може да е било мит, но заради отзвукът му и заради послѣдствията от него то е стана̨ло факт.
  
  
  • Баташкото клане получава отзвук заради допискитѣ на американцитѣ Януарий Макгахан и Юџийн Скайлър.
    Допискитѣ сѫ се появили в началото на септември 1876 в британския̌т и в руския̌т печат.
  
  
  • От базовия̌т лагер се разкрива гледка назад към подножието на планината.
  
  
  • Там нѣ̋къдѣ сѫ лобнитѣ мѣста и гробоветѣ на Ботев, на Бенковски и Волов, на поп Харитон и Бачо Киро, на Васил Левски, на Хаџи Димитър и Стефан Караџа, на Раковски, на Велчо Џамџията.
  
  
  • Нѣ̋кои сѫ на пѫтека, която води към базовия̌т ни лагер, но повечето сѫ встрани.


• Тръгваме нагорѣ. Стигаме до заслон в подножието на връх "Двата прѣстола". Заслонът е нарѣчен Цариградска посланическа конференция.
  
  
  • И друга пѫтека води към този заслон.
  • Тя тръгва от Солун, къдѣто на 6-ти май 1876 мюсюлманската тълпа убива двама европейски дипломати.
  
  
  • Според обстоятелствата руския̌т посланик граф Игнатиев бил най-дълго на тази длъжност срѣд колегитѣ си посланици в Цариград-Константинопол.
  • Граф Игнатиев бил доайенът на дипломатическия̌т корпус в Цариград-Константинопол.
  • Убийствата в Солун му развързват рѫцѣтѣ - той вече може да не се съобразява с ограниченията, наложени на Русия слѣд Кримската война.
  
  
  • И трета пѫтека водѣла към сѫщия̌т заслон.
  • Тръгвала от по-далече - от Босна и Херцеговина, от Сърбия и от Черна гора.
  
  
  • Върхът "Двата прѣстола" - единия̌т прѣстол в Търново и другия̌т в София, си остана̨л привидение.
  
  
  • Османската империя се сдобила с Конституция.
  • По онова врѣме нито Руската, нито Британската империя имали конституция.
  • Заслуга за османската конституция, както и вина за саботирането на пѫтя̌т към върхът "Двата прѣстола" имал извѣстния̌т у нас Митхад паша.


• И в нѣ̋какъв миг блѣ̋сва свѣткавица,
  която освѣтява завѣтния̌т връх.
  Освѣтява върхът "Българска държава".
  Отеква и гръм.
  
  
  • Намѣсва се гръмовержецът.
  • Не ми било гръмовержецът Зевс.
  • Не ми било Юпитер.
  • Не ми било Перун.
  • Не ми било и Тор.
  • Най ми било Цар Александър Императорът Всерусийски.
  
  
  • Царя̌т-император Александър Николаевич, Царя̌т-Освободител, рѣшава да почне война със Султанът, война с Османската империя.


• По тази причина:
  
  
  • Най-хубавия̌т булевард в центърът на София, павиран в златисто-жълто, на който са разположени парламентът, университетът, академията на науките, се нарича ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ. На този булевард, срѣщу парламентът, се издига величествен паметник на Царя̌ Освободител. От признателна България.


• Не бива да има съмнѣние. По онова врѣме Русия е абсолютна монархия и рѣшението го е взел Царя̌т.


• От гледна точка на Царя̌т-император Александър Николаевич, доводи "За", доводи, убѣдили го да вземе това рѣшение:
  
  
  • Русия желае реванш слѣд Кримската война.
  • България дава добър повод за това.
  
  
  • Програмата-максимум е овладѣ̋ването на Проливитѣ, но врѣмето за това още не е дошло - Британия нѣ̋ма да позволи.
  
  
  • Програма-минимум е възобновяването на руското военно присѫтствие в Черно и Срѣдиземно море.
  • Като част от програмата-минимум, Русия трѣ̋бва и да възстанови статутът си на покровител на християнитѣ в Османската империя.
    
    
    • Този статут на Русия ѝ е бил отнет слѣд Кримската война.


• От гледна точка на Царя̌т-император Александър Николаевич, доводи "Против" това рѣшение:
  
  
  • Османската империя е равностоен противник.
  • Изходът от войната е неясен.


• Осѫществяването на това рѣшение на Цар Александър Николаевич е изисквало щателна дипломатическа подготовка.
  
  
  • Без дипломатическа подготовка войната е била невъзможна.
  
  
  • По онова врѣме най-великата държава е била Британската империя.
  • Русия е трѣ̋бвало да я̨ подкупи, като ѝ обѣщае остров Кипър.
  • Слѣд 1878, остров Кипър прѣминава във владѣние на Британската империя.
  • Кипърския̌т въпрос и досега е нерѣшен.
  
  
  • С тактически цѣли трѣ̋бва да се привлѣче Румѫния.
    
    
    • Румѫния трѣ̋бва да пропусне рускитѣ войски.
    • В условията слѣд Кримската война, това означава, че и Румѫния влиза във война с Турция.
    • Да, нека Румѫния да воюва в съюз с Русия срѣщу Турция.
    • Ще получи независимост.
    • Ще получи и излаз на Черно море прѣз Добруџа.
  
  
  • Австро-Унгария е велика сила.
    
    
    • Без одобрението от страна на Австро-Унгария войната е невъзможна.
    • Австро-Унгария сѫщо така трѣ̋бва да бѫде подкупена.
    • Обѣщава ѝ се Босна и Херцеговина.
    • А за да се омилостиви Сърбия, да не плаче Сърбия за Босна и Херцеговина, на Сърбия ще ѝ се даде Поморавието.
    
    
    • Както Русия мечтаѣла за Цариград, така и Австро-Унгария мечтаѣла за Солун.
    • Но и за двѣтѣ нѣща не им било дошло врѣмето.
    
    
    • Сръбскитѣ аспирации към Босна и Херцеговина дръпна̨ха̨ спусъкът на WW1 прѣз 1914.
    • Разбира се, зарядът - барутът - е бил натъпкан в Страсбург със френски реваншистки бѣ̋с.
    • Писах вече за това.
  
  
  • Неу̌тралността на Германия е трѣ̋бвало да бѫде потвърдена.
  • Нова обединена Германия е била нова велика сила, която си е тѫрсѣла приятели навсѣ̋къдѣ.
  • Не искала да се мѣси на Балканитѣ.
  • Заета е била да сдържа Франция.
  • А Франция във хватката на Германия сѫщо така не можѣла да се мѣси на Балканитѣ.


• Лондонския̌т протокол от 1877-03-31, послѣдния̌т опит за омиротворяване, е отхвърлен от Османската империя - бил намѣса във вѫтршнитѣ ѝ работи.


• Войната.
  
  
  • Манифестът.

    БОЖИЕЮ МИЛОСТИЮ МЫ, Александр Вторый, Император и Самодержец Всероссийский, Царь Польский, Великий Князь Финляндский и прочия, и прочия, и прочия ..

  • Близо двѣста-хилядна руска войска, в съставът на която близо 8000 български опълченци.
  
  
  • Свищов, Плѣвен, Търново, Стара Загора, Шипка, София, ..
  
  
  • Сан-Стефано и Берлин.
  
  
  • Върхът "Българска държава" грѣйва, освѣтен от слънчевитѣ лѫчи.


• С което втората разходка по хребетитѣ на врѣмето приключва.


• Появата на държавата България било случайно събитие, случайна приумица на историята. Къдѣ е тука случайността?


• Ами случайността е била навсѣ̋къдѣ.
  
  
  • И прѣди войната.
  • И в подготовката за нея̨.
  • И в ходът на военнитѣ дѣйствия.


• Знаете ли как в Берлин сѫ опрѣдѣлили границитѣ на княжеството България?
  
  
  • Първо, княжеството трѣ̋бвало да бѫде само међу Дунавът и Балканът.
  • Но къдѣ е Балканът? Рѣкитѣ сѫ по-ясни ориентири.
  • Рѣшили княжеството в западната си част да обхване водосборния̌т басейн на Дунавът.
  • Така и София влѣ̋зла в княжеството.
  • Заедно със цѣлия̌т софийски санџак.
  • С Кюстендил и Дупница, чак до Кочериново.
  • Е, без Крѣсна - Крѣсна била в сѣрския̌т санџак.


• (.. скрий я̨ втората разходка ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Заключение    (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)

(.. покажи го заключението ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Заключение    (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи всичко ..)

• ►►  На колко морета щѣше да е България без 3-ти март? (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)
  
  
• ▼▼  На колко морета щѣше да е България без 3-ти март? (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  

  Реалистично трѣ̋бва да гледате на историята. Реализъм, а не кухи надѣђи, трѣ̋бва да се прилага и при разглеђането на алтернативната история. Впрочем, както разбирате, алтернативната история не е история. Това тука е просто публицистика, цѣлта на която е да доведе до размисъл.
  
  На 3-ти март честваме не освобођението на България, понеже никаква България не е имало прѣди това, за да бѫде освобођавана.
  
  На 3-ти март честваме създаването на държавата България прѣз 1878.
  
  Ако прѣз 1878 не бѣше създадена държавата България, то (започва описание на най-вѣроятната алтернативна история):
  
  

  • Българската народност нѣ̋маше да оцѣлѣе.
  
  
  • Нѣ̋маше да се появи и сѣверно-македонската народност.
  
  
  • Територията на днешната Сѣверна Македония щѣше да си е част от територията на Сърбия.
  
  
  • Част от територията на Сърбия щѣше да е и западната третина на днешна България, вѣроятно всичко на запад от ятовата граница.
  
  
  • На цѣ̋лата територия на Сърбия всички славяногласни щѣ̋ха̨ да сѫ сърби, прави сърби.
  
  
  • В частност, естественото положение, че в София и Скопие живѣе един и сѫщ славяногласен народ, щѣше да се запази. В компанията на София и Скопие в този контекст трѣ̋бва да споменем и Ниш.
  
  
  • Остана̨лата част от територията на днешна България щѣше да бѫде разпрѣдѣлена међу съсѣднитѣ държави Турция, Гърция и Румѫния.
  
  
  • Така както практически никакво славяногласие не е остана̨ло сега на териториитѣ на днешнитѣ Турция, Гърция и Румъния, така щѣше да е и тогава.
  
  
  • На територията на тогавашна Турция българи-християни щѣше да има по-малко, отколкото гърци-християни или арменци-християни има в днешна Турция. Всички (или почти всички) християни щѣ̋ха да бѫда̨т изклани или изгонени, както е стана̨ло и в реалната история.
  
  
  • На територията на тогавашната (от алтернативната история) Гърция всички православни християни щѣ̋ха̨ да стана̨т гърци, както е и в реалната история.
  
  
  • На територията на тогавашна Румѫния всички православни християни щѣ̋ха̨ да стана̨т румѫнци, както е и в реалната история.
  
  
  • Потомцитѣ на нашитѣ прѣдци, тѣзи от тѣ̋х, дѣто ще сѫ остана̨ли на Балканитѣ по Нашенско, щѣ̋ха̨ да сѫ сърби, гърци или румѫнци. Много от тѣ̋х щѣ̋ха̨ да сѫ надъхани сръбски-гръцки-румѫнски патриотари-националисти. Така както и в реалната история нѣ̋кои от потомцитѣ на нашитѣ прѣдци сѫ надъхани сѣверно-македонски патриотари-националисти.
  
  
  • За България никой нѣ̋маше да се сѣща.
  
  
  • За отдѣлна славяногласна македонска народност сѫщо така никой нѣ̋маше да се сѣща.
  
  
  • Балканизиранитѣ южно-славянски диалекти, а такива щѣ̋ха̨ да остана̨т само на територията на алтернативна Сърбия, щѣ̋ха̨ да имат статут на балканизирани сръбски диалекти, какъвто статут в реалната история имат торлашкитѣ диалекти. С други думи, думата "български" можѣше да се запази само в този контекст и да се употрѣбява вмѣсто думата "торлашки".
  
  
  • И тъй, въпрос за прѣпитване. На колко морета щѣше да е България при тази алтернативна история?
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ►►  Цар Александър Николаевич не е наш освободител - той е наш спасител (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)
  
  
• ▼▼  Цар Александър Николаевич не е наш освободител - той е наш спасител (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  

  Да повторя̨.

  
  
  • На националния̌т празник 3-ти март не чествам никакво Освобођение.
  
  
  • Царя̌т Освободител Александър Николаевич е нарѣчен така, не защото е освободил България, а защото е освободил от робство мужицитѣ.
  
  
  • На националния̌т праздник 3-ти март чествам създаването на Българската държава.
    
    
    • А Българската държава е най-цѣнното, което историята ни е завѣщала.
  
  
  • Чествам и паметта на хората, допринесли за създаването на Българската държава в това ѝ прѣвъплъщение.
  
  
  • Чествам паметта на Царя̌т Освободител Александър Николаевич и на Неговото Христолюбиво Воинство.
    
    
    • Чествам паметта на Царя̌т Освободител Александър Николаевич на важен за Него ден.
  
  
  • Нѣ̋ма за какво да сме благодарни на Русия.
  
  
  • Благодарни сме на опрѣдѣлени хора - на Цар Александър Николаевич и на Неговото Христолюбиво Воинство, в съставът на което имало и руси, и българи, и румѫнци, и украинци, и финландци, и какви ли още не, и даже японец.
  
  
  • Благодарни сме за създаването на Българската държава.
  
  
  • А без Българската държава Българския̌т етнос (Българската народност) нѣ̋маше да оцѣлѣе.
  
  
  • И прѣд вид на послѣдното изрѣчение, излиза, че за нас Цар Александър Николаевич не е наш освободител - той е наш спасител, спасил е българската народност от изчезване.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  
  
• ►►  Нѣ̋ма какво да сме признателни на Русия (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)
  
  
• ▼▼  Нѣ̋ма какво да сме признателни на Русия (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  

  • Какво общо може да има днешна Русия с нашето освобођение от османско владичество?
    
    
    • Забѣлѣжка: Моля̨ тука под "освобођение" да разбирате "създаване на българската държава".
  
  
  • Освободил ни е Царя̌т Освободител Александър Николаевич и Неговото Христолюбиво Воинство. За което сме признателни.
  
  
  • Цѣ̋ла България е осѣяна с паметници, включително надгробни, които се поддържат.
  
  
  • Край родното ми село сѫ загина̨ли двама руски войници. Погребани сѫ в църковния̌т двор. Гробоветѣ им се поддържат.
  
  
  • Най-хубавия̌т булевард в центърът на София, павиран в златисто-жълто, на който са разположени парламентът, университетът, академията на науките, се нарича ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ. На този булевард, срѣщу парламентът, се издига величествен паметник на Царя̌ Освободител. От признателна България.
  
  
  • Признателни сме лично на Царя̌т Освободител и на Неговото Христолюбиво Воинство. Нѣ̋ма какво да сме признателни на Русия.
  
  
  • В центре Москвы, на Красной площади, стоит величественный мавзолей убийцы - мавзолей того человека, который лично приказал расстрелять внука Царя Освободителя, вместе со всей семьей, вместе с несовершеннолетним правнуком Царя Освободителя, вместе с Его правнучками-красавицами.
  
  
  • Как не стыдно тем из болгар, кто призывает к благодарности "России"! Какой России! Той России уже нет, уже давно как ее нет. В России настоящего времени уже властвует черт. Он нас только в пекло мог бы завлечь.
  
  
  • Ние сме признателни лично на Царя̌т Освободител и на Неговото Христолюбиво Воинство. Нѣ̋ма какво да сме признателни на Русия..
    Признателни сме им лично.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  
  
• ►►  Рѣч на Цар Борис при откриването на паметникът на Шипка (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)
  
  
• ▼▼  Рѣч на Цар Борис при откриването на паметникът на Шипка (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • 1934-08-26, Шипка, Рѣч на Н.В. Цар Борис при откриването на паметникът

    • Забѣлѣжка_1: Моля̨ под "освобођение" да разбирате "създаване на българската държава".
    • Забѣлѣжка_2: Цар Борис сподѣля мнѣнието, че създаването на българската държава е най-величавия̌т момент, най-крупното събитие в нашата история.
    • Забѣлѣжка_3: Прѣпорѫчвам ви да прочетете и Манифестът на августѣйшия̌т му баща от 1908-09-22 за обявяване на независимостта.

  • Освобођението на българския̌т народ е най-величавия̌т момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбѫдна̨титѣ най-съкровени въђеления, хранени с вѣкове в българската душа.
  
  
  • На това мѣ̋сто прѣди 57 години българската сѫдба се бѣше спрѣ̋ла в колѣбание. По тия върхове руси и българи водиха̨ трудни страшни боеве, от които зависѣше изходът на освободителната война.
  
  
  • Старинната доблест на руското воинство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалникът на нашата храбра армия, извършиха̨ своя̌т легендарен подвиг. И прѣд удивенитѣ погледи на свѣтът тук възвисѣ̋ славата на българското орѫжие, възкръсна̨ла слѣд пет века.
  
  
  • На "Орлово гнѣ̋здо" блѣсна̨ първия̌т сияен лѫч на българската свобода. Шипка е героичния̌т образ на българското възрађане. Тя събра в един епичен устрем мѫжеството и духовнитѣ сили на българския̌т народ.
  
  
  • Но пѫтя̌т до Шипка бѣ далечен пѫт. По него е килията на Паисий, българската църква във "Фенер", лобното мѣ̋сто на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбѣлѣ̋зват прѣходитѣ на неудържимия̌т възход на българския̌т народ.
  
  
  • Народнитѣ будители и апостоли на революцията, борцитѣ за българската църква и борцитѣ за българската държава работиха̨ всѣки със срѣдствата на своето врѣме, но с еднаква любов и със сѫщата надѣђа за българско освобођение.
  
  
  • Побѣдоносната освободителна война, водена от рускитѣ войски начело с незабравимия̌т благороден рицар Цар-Освободителя, блѣ̋скаво увѣнча тоя поглед на българинът към свобода и народно добруване. Тая война бѣ от страна на братския̌т руски народ едно дѣло на великодушие, без друг примѣр в историята на народитѣ.
  
  
  • Господа, на тая свѣтла епоха от борби, на това велико дѣло за Освобођение и на тѣхнитѣ дѣйци и герои, народната признателност издигна̨ тук, на това мѣ̋сто, тоя величествен паметник.
  
  
  • Всеки паметник обаче е разрушим от врѣмето. Неразрушим е само споменът, който живѣе в поколѣнията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трѣ̋бва да издигнем и ние в душитѣ си за великата епопея на освобођението, за безсмъртния̌т подвиг на Шипка, и да го прѣдадем на нашитѣ поколѣния.
  
  
  • С тия чувства на развълнувана почит, с които у всѣки българин е свързана недѣлимо и почитта към братския̌т руски народ и към рускитѣ герои и ветерани от Освободителната война, аз се прѣкланям дѫлбоко прѣд дѣлото на нашето Освобођение и от името на българския̌т народ откривам тоя паметник и го прѣдавам на грядущитѣ поколѣния за назидание, вѣчна слава и признателност.
  
  
  • Да живѣе България! Ура!
  
  
  • (.. скрий я̨ рѣчта на цар Борис ..)  (.. покажи я̨ там ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  
  
• ►►  Манифестът на Цар Фердинанд от 1908-09-22 за обявяване на независимостта (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)
  
• ▼▼  Манифестът на Цар Фердинанд от 1908-09-22 за обявяване на независимостта (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Текстът на манифестът в избрания̌т правопис (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)
    
    
  • ▼▼  Текстът на манифестът в избрания̌т правопис (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)
    

    • МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ̌Т НАРОД
    
    
    • По волята на незабвенния̌т Цар Освободител, великия̌т братски Руски народ, подпомогна̨т от добритѣ ни сѫсѣди, поданицитѣ на Негово Величество Румѫнския̌т Крал, и от юначните Българи, на 19 февруари 1878 година сломи робскитѣ вериги, що прѣз вѣкове сковаваха̨ България, нѣ̋кога тъй велика и тъй славна.
    
    
    • Оттогава и до днес цѣли тридесет години Българския̌т Народ непоколѣбимо вѣрен към паметта на народнитѣ дѣйци за своята свобода и въодушевяван от тѣхнитѣ завѣти, неуморно работѝ за уређане на хубавата си земя и създаде от нея̨, под Мое рѫководство и онова на о’ Бозѣ почившия̌т Kняз Александър, държава, достойна да бѫде равноправен члѣн в сѣмейството на цивилизованитѣ народи. Винаги миролюбив, Моя̌т Народ днес копнѣе за своя̌т културен и икономически напрѣдък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трѣ̋ба да прѣчи за прѣуспѣванието ѝ. Такова е желанието на Народът Ми, такава е неговата воля – да бѫде според както той иска.
    
    
    • Българския̌т Народ и Държавния̌т му глава не мога̨т освѣн еднакво да мисля̨т и едно да желая̨т.
    
    
    • Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя̌т нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкѫсване на които ще се отстрани и настана̨лото охлађение међу България и Турция.
    
    
    • Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възрађане на Турция. Тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създада̨т и уякча̨т приятелскитѣ си връзки и да се прѣдада̨т на мирно вѫтрешно развитие.
    
    
    • Въодушевен от това свето дѣло и за да отговаря̨ на държавнитѣ нуђи и народното желание, с благословението на Всевишния̌т, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕМПТЕМВРИ 1885 ГОД. БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и заедно с народът си дѫлбоко вѣ̋рвам, че този Ми акт ще намѣри одобрѣнието на Великитѣ Сили и съчувствието на цѣлия̌т просвѣтен свѣ̋т.
    
    
    • Да живѣе свободна и независима България!
    • Да живѣе Българския̌т Народ!
    
    
    • Издаден в дрѣвната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год. двадесет и втора година от Нашето царуване.
    • (подпис на цар Фердинанд)
    
    
    •   [Приподписали:]
    • Министър Прѣдсѣдател и Министър на Общественитѣ Сгради, Пѫтищата и Съобщенията: (подпис на Александър Малинов)
    • Министър на Външнитѣ Работи на Изповѣданията: (подпис на Стефан Паприков)
    • Министър Вѫтрешнитѣ Работи: (подпис на Михаил Такев)
    • Министър на Народното Просвѣщение: (подпис на Никола Мушанов)
    • Министър на Финанситѣ: (подпис на Иван Салабашев)
    • Министър на Правосѫдието: (подпис на Тодор Кръстев)
    • Министър на Войната: (подпис на Данаил Николаев)
    • Министър на Търговията и Земледѣлието: (подпис на Андрей Ляпчев)
    
    
    • (.. скрий го манифестът ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    
    
  • ►►  Текстът на манифестът в правописът на оригиналът (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)
    
    
  • ▼▼  Текстът на манифестът в правописът на оригиналът (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)
    

    • [прѣпис на текстът на манифестът, който се намира върху пергаментът, изработен от художникът Харалампи Тачев]
    
    
    • МАНИФЕСТЪ КЪМЪ БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ
    
    
    • По волята на незабвенния Царь Освободитель, великиятъ братски Руски народъ, подпомогнатъ отъ добритѣ ни съсѣди, подданицитѣ на Негово Величество Румѫнския Краль и отъ юначнитѣ Българи, на 19 февруари 1878 година сломи робскитѣ вериги, що прѣзъ вѣкове сковаваха България, нѣкога тъй велика и тъй славна.
    
    
    • Отъ тогава и до днесъ цѣли тридесеть години Българскиятъ Народъ непоколебимо вѣренъ къмъ паметьта на народнитѣ дѣйци за своята свобода и въодушевяванъ отъ тѣхнитѣ завѣти, неуморно работи за уреждане на хубавата си земя и създаде отъ нея подъ Мое рѫководство и онова на о’ Бозѣ почившия Kнязъ Александръ, държава, достойна да бѫде равноправенъ членъ въ сѣмейството на цивилизованитѣ народи. Винаги миролюбивъ, Моятъ Народъ днесъ купнѣе за своя културенъ и економически напрѣдъкъ; въ това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трѣба да прѣчи за прѣуспеванието ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бѫде споредъ както той иска.
    
    
    • Българскиятъ Народъ и Държавниятъ му глава не могатъ освѣнъ еднакво да мислятъ и едно да желаятъ.
    
    
    • Фактически независима, държавата Ми се спъва въ своя нормаленъ и спокоенъ развой отъ едни узи, съ формалното разкѫсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
    
    
    • Азъ и Народътъ Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; Тя и България, свободни и напълно независими една отъ друга, ще иматъ всички условия да създадатъ и уякчатъ приятелскитѣ си връски и да се прѣдадатъ на мирно вѫтрѣшно развитие.
    
    
    • Въодушевенъ отъ това свето дѣло и за да отговаря на държавнитѣ нужди и народното желание, съ благословението на Всевишния, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМЪ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕМПТЕМВРИ 1885 ГОД. БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и заедно съ народа си дълбоко вѣрвам, че този Ми актъ ще намѣри одобрѣнието на Великитѣ Сили и съчувствието на цѣлия просвѣтенъ свѣтъ.
    
    
    • Да живѣе свободна и независима България!
    • Да живѣе Българскиятъ Народъ!
    
    
    • Издаден въ древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год. двадесеть и втора година отъ Нашето царуване.
    • (подпис на цар Фердинанд)
    
    
    •   [Приподписали:]
    • Министъръ Прѣдседатель и Министъръ на Общественитѣ Сгради, Пѫтищата и Съобщенията: (подпис на Александър Малинов)
    • Министъръ на Външнитѣ Работи на Изповѣданията: (подпис на Стефан Паприков)
    • Министъръ Вѫтрѣшнитѣ Работи: (подпис на Михаил Такев)
    • Министъръ на Народното Просвѣщение: (подпис на Никола Мушанов)
    • Министъръ на Финанситѣ: (подпис на Иван Салабашев)
    • Министъръ на Правосѫдието: (подпис на Тодор Кръстев)
    • Министъръ на Войната: (подпис на Данаил Николаев)
    • Министъръ на Търговията и Земледѣлието: (подпис на Андрей Ляпчев)
    
    
    • (.. скрий го манифестът в правописът на оригиналът ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    
    
  • (.. покажи я̨ картинката ..)  (.. скрий го манифестът ..)
  • (.. скрий я̨ картинката ..)  (.. скрий го манифестът ..) (.. скрий я̨ картинката ..)  (.. скрий го манифестът ..)
    


• ◄►  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Прѣпратки (references)    (.. покажи ги ..)

(.. покажи ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Прѣпратки (references)    (.. скрий ги ..)

• christo.tamarin@facebook::2020-05-03: Първа разходки по хребетитѣ на врѣмето
• christo.tamarin@facebook::2020-05-04: Впечатления и отзиви слѣд първата разходки по хребетитѣ на врѣмето


• christo.tamarin@facebook::2019-03-06: На колко морета щѣше да е България без 3-ти март?
• christo.tamarin@facebook::2020-03-06: Цар Александър Николаевич не е наш освободител - той е наш спасител
• christo.tamarin@facebook::2017-03-03: Нѣ̋ма какво да сме признателни на Русия
• christo.tamarin@facebook::2016-01-08: Нѣ̋ма какво да сме признателни на Русия


• forumnauka::2013-05-10: Какво щѣше да стане, ако Ахмед ага от Барутин си бѣше кротувал прѣз пролѣтта на 1876


• christotamarin.blogspot: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• christotamarin.blogspot: Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години
• christotamarin.blogspot: Само Левски!
• christotamarin.blogspot: The CV of Slavophonia
• christotamarin.blogspot: Относно произходът на българския̌т етнос


• Александър Стоянов::2020-03-02: Какво е истинското значение на Санстефанския̌т мир
• Цар Борис::1934-08-26: Рѣч при откриването на паметникът на Шипка
• Цар Фердинанд::1908-09-22: Манифест за обявяване на независимостта
• wikipedia: Great Eastern Crisis
• wikipedia: Джанюариъс Макгахан (1844..1878)
• wikipedia: Юджийн Скайлър (1840..1890)
• wikipedia: Убийство на консулитѣ в Солун
• wikipedia: Смъртта на Цар Борис 3-ти

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-03-02 20:59:: Струва си да честваме и 3-ти март 1918

  Тогава е бил подписан Брест-Литовския̌т мирен договор,
  с който Русия се признава за побѣдена във WW1,
  а България е срѣд побѣдителитѣ.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-03-03 11:50:: Марш на финландскитѣ гвардейци (.. покажи ..)  (.. пусни ..)
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-03-03 11:50:: Марш на финландскитѣ гвардейци (.. скрий ..)  (.. пусни ..)

  Finnish Guard Marching Song
  
  Long we have suffered hunger and cold
  Fighting in the Balkan mountains.
  
  The music played as our boys marched,
  on the walls of Gornij Dubniak.
  
  Boys lie buried in the sands of the Balkan,
  On the other side of the Danube.
  
  If our bodies die, then our souls remain,
  a heritage for our beloved fatherland.
  
  Hurra, now our company is heading for home,
  To the sweet shores of Finland.
  

  Oh, precious fatherland, Finland sweet North,
  There is no land more dear to us.
  



• ►►  ::christo.tamarin, 2021-12-04 14:28:: Още пѣсни за войната от 1877 (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-12-04 14:28:: Още пѣсни за войната от 1877 (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  Вспомним, братцы, как стояли мы на Шипке в облаках! (.. покажи ..)  (.. пусни ..)
    
  • ▼▼  Вспомним, братцы, как стояли мы на Шипке в облаках (.. скрий ..)  (.. пусни ..)
    
    
    • Руска казашка военна пѣсен.
  
  
  • ►►  Българска помашка народна пѣсен за битката при Плѣвен (.. покажи ..)  (.. пусни ..)
    
  • ▼▼  Българска помашка народна пѣсен за битката при Плѣвен (.. скрий ..)  (.. пусни ..)
    
    
    • Село Брѣзница, Неврокопско.
    • Ансамбъл Гайтани.
  
  
  • ►►  Плѣвенски марш - турска военна пѣсен за Осман паша (.. покажи ..)  (.. пусни ..)
    
  • ▼▼  Плѣвенски марш - турска военна пѣсен за Осман паша (.. скрий ..)  (.. пусни ..)
    
    
    • Показва се текстът на турски и прѣвод на английски.
    • Забѣлѣжѣте, че турцитѣ произнасят името на градът Плѣвен Pilevne, макар че го пиша̨т Plevne.
    • Нашенски оркестър изпълнява мотиви от плѣвенския̌т марш: .. пусни..
  
  
  • ►►  Песня 121-го пехотного Пензенского полка (.. покажи ..)  (.. пусни ..)
    
    
  • ▼▼  Песня 121-го пехотного Пензенского полка (.. скрий ..)  (.. пусни ..)
    
    
    • Изпълнява хорът на Валаамския̌т манастир.

    Когда наш Царь Освободитель
    Войну неверным объявил
    Тогда казалось Вседержитель
    Войска Руси благословил
    
    Мы смело с турками сражались
    За Крест, за Веру, за Славян!
    Пред нами в бегство обращались
    Несметны толпы басурман
    
    И басурманские твердыни
    Легли одна во след другой
    Сломили турок мы гордыню
    И Крест вознесся над Луной!
    
    Пал гордый Никополь пред нами
    Хоть крепость сильная была
    Но перед Русскими войсками
    Она держаться не могла!
    
    За ней мы Плевной овладели
    Красой турецких крепостей
    Осману цепи мы надели
    Герой Паша стал пленник в ней
    
    При горном бились Бугорове
    Тут каждый воин был герой
    И Сулейман разбит был снова
    Сражением под Кадыкиой

  • ◄►  (.. скрий ги пѣснитѣ за войната от 1877 ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2021-03-03 14:03:: Alexandermarsch (.. покажи ..)  (.. пусни ..)
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-03-03 14:03:: Alexandermarsch (.. скрий ..)  (.. пусни ..)
  
  
  • Това е нѣмски военен марш, композиран прѣз 1852 от австриецът Andreas Leonhardt.
  • На Цар Александър Николаевич, Царя̌т Освободител, слѣдва да гледаме като на уважаван члѣн на европейската аристокрация от онова врѣме.


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-08-22 12:41:: Загадъчността в смъртта на Цар Борис 3-ти (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-08-22 12:41:: Загадъчността в смъртта на Цар Борис 3-ти (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  • ►►  Цар Борис умира на 1943-08-28 (.. покажи повече ..)
    
  • ▼▼  Цар Борис умира на 1943-08-28, на възраст 49 години,
    • слѣд кратко болѣдуване, от сърдечен удар (инфаркт).
    • Още тогава смъртта му е обвита в тайнственост.
    • Плъзват слухове, че бил отровен.
    • В дѣйствителност нищо не е доказано и нищо не може да се докаже,
    • освѣн официалната версия: смърт от сърдечен инфаркт,
    • което съвсѣм не е изключение за мѫже на неговата възраст.
    
    
    • wikipedia: Смъртта на Цар Борис 3-ти  Анализ в блогът на Лѫчезар Тошев  (.. скрий ..)
  
  
  • ►►  Накратко за међународната обстановка прѣз 1943 (.. покажи ..)
    
  • ▼▼  Накратко за међународната обстановка прѣз 1943 (.. скрий ..)
    
    
    • В началото на 1943 нацистка Германия прѣтърпява съкрушително поражение при Сталинград.
      В началото на 1943 нацистка Германия и съюзничката ѝ фашистка Италия сѫ изгонени от Сѣверна Африка.
    
    
    • Прѣз лѣ̋тото на 1943 слѣд битката при Курската дѫга нацистка Германия завинѫги губи инициативата на Източния̌т фронт.
      Прѣз лѣ̋тото на 1943 англо-американцитѣ завладѣ̋ват остров Сицилия.
      Готвя̨т се за десант в континентална Италия. Правя̨т го в началото на септември.
    
    
    • На 1943-11-25 в Кайро се срѣщат тримата голѣми - Рузвелт, Чърчил и Чан Кай-шъ, за да обсѫдя̨т войната срѣщу Япония.
      СССР не воюва тогава срѣщу Япония и Сталин не участва в тази срѣща.
    
    
    • На 1943-11-28 в Техеран се срѣщат тримата голѣми - Рузвелт, Чърчил и Сталин, за да обсѫдя̨т войната срѣщу Германия.
    
    
    • За тѣзи срѣщи, на пѫт за Кайро и Техеран, президентът Рузвелт прѣкосява Атлантика.
      Прѣд журналисти в Мароко той заявява, че нищо друго освѣн пълна и безусловна капитулация на Германия не е приемливо за съюзницитѣ.
      Това е потвърдено в Техеран. (.. скрий я̨ међународната обстановка ..)
  
  
  • ►►  Подготовката на Цар Борис за срѣща с Xuτλep (.. покажи ..)
    
  • ▼▼  Подготовката на Цар Борис за срѣща с Xuτλep (.. скрий ..)
    
    
    • Цар Борис като уважаван члѣн на потомствената европейска аристокрация е имал богат опит в задкулисната дипломация.
      Има заслуги за организацията на мюнхенската омиротворителска срѣща прѣз 1938.
      Има заслуги и за крайовската спогодба за връщането на Южна Добруџа прѣз 1940.
    
    
    • Слѣд битката при курската дѫга и слѣд десантът в Сицилия,
      на Цар Борис като на разумен човѣк му е стана̨ло ясно, че Германия е загубила войната и че е настана̨ло врѣме да се уговори мирът, като при това се спре болшевизмът.
    
    
    • Цар Борис ще да е поставил задача на българския̌т посланик в Швейцария да сондира мнѣния.
      Швейцария е неутрална държава, която поддържа дипломатически отношения с всички страни и къдѣто дипломати от врађуващи страни мога̨т да се срѣщат, да разговарят и да обмѣнят мнѣния.
    
    
    • Срѣщата с Xuτλep вѣроятно е поискана от Цар Борис.
    
    
    • На 1943-08-04 българския̌т посланик в Швейцария Георги Кıосеиванов, бивш министър-прѣдсѣдател, се срѣща с Царя̌т и му докладва.
    
    
    • Ставало е дума както за излизането на България от войната, така и за евентуално уређане на мирът в Европа.
    
    
    • Да отбѣлѣжа̨, че мароканската пресконференция на президентът Рузвелт все още била в бѫдещето.
    
    
    • Какво би могъл да докладва посланикът на Царя̌т?
      Най-вѣроятно, смразяващи новини.
      Никаква милост за Германия.
      На никого не му пука за България. Ще я̨ харижа̨т на Сталин.
      За България никой нѣ̋ма да си мръдне пръстът.
      Но кой знае.
      Срѣщата на посланикът с Царя̌т е била повѣрителна.
    
    
    • Смразяващата информация, съобщена от Кıосеиванов, ще да е поставила Царя̌т в прѣд-инфарктно състояние. (.. скрий я̨ подготовката за срѣщата с Xuτλep ..)
  
  
  • ►►  Как вѣроятно е протекла срѣщата на Цар Борис с Xuτλep (.. покажи ..)
    
  • ▼▼  Как вѣроятно е протекла срѣщата на Цар Борис с Xuτλep (.. скрий ..)
    
    
    • Цар Борис е в Германия на 14-ти и 15-ти август.
    
    
    • Нѣ̋ма как да знаем дали Цар Борис е успѣ̋л да сподѣли с Xuτλep мислитѣ си, че България трѣ̋бва да излѣзе от войната и че е настана̨ло врѣме да се уреди мирът в Европа.
    
    
    • Нѣ̋ма как да знаем каква част от информацията, получена от посланикът Кıосеиванов, Царя̌т е успѣ̋л да сподѣли с Xuτλep.
    
    
    • Реално е да прѣдположим, че Цар Борис е видѣ̋л прѣд себе си един луд човѣк, който разпалено му разправя, как щѣ̋л да бомбардира Лондон с балистични ракети.
    
    
    • Срѣщата на Цар Борис с Xuτλep приключва неочаквано.
    • Цар Борис получава инфаркт. 1943-08-14.
    
    
    • Медицинския̌т екип на Xuτλep сѫ оказали наврѣменна, адекватна и компетентна помощ на Царя̌т.
      Той се е възстановил сравнително бързо и се е върна̨л в България.
    
    
    • По волята и на двѣтѣ страни, инцидентът е остана̨л в тайна.
    
    
    • Царя̌т сигурно е получил съвѣт от нѣмскитѣ лѣкари, че заради прѣкарания̌т инфаркт той трѣ̋бва да се въздържа от физически и емоционални натоварвания.
    
    
    • Дали изобщо Царя̌т е можѣл да спазва тази лѣкарска прѣпорѫка? (.. скрий я̨ срѣщата с Xuτλep ..)
  
  
  • ►►  Сърдечен удар и смърт (.. покажи ..)
    
  • ▼▼  Сърдечен удар и смърт (.. скрий ..)
    
    
    • (.. покажи я̨ тук ..)  Вѣроятно послѣдната снимка на Цар Борис приживѣ (.. покажи я̨ там ..)
      
      
    • (.. скрий я̨ ..)  Вѣроятно послѣдната снимка на Цар Борис приживѣ (.. покажи я̨ там ..)
      
    • На 1943-08-19 Цар Борис прѣдприема туристически излет, обичаен за него.
    • Изкачва се до връх Мусала.
    
    
    • Изкачването на Мусала е върхово физическо натоварване. Пък и ситняковския̌т лифт още не бил построен.
    
    
    • На 23-ти или 24-ти Царя̌т получава инфаркт - втори, масивен, фатален.
    
    
    • Българскитѣ лѣкари поставят правилната диагноза.
    
    
    • Идват и нѣмски лѣкари на помощ.
    • Тѣ съобщават на българскитѣ си колеги повѣрителната медицинска информация за първия̌т инфаркт на Царя̌т.
    
    
    • Информацията за първия̌т инфаркт на Царя̌т не би могла да бѫде оповѣстена, понеже ще постави неудобни въпроси:
      
      
      • Защо нѣмскитѣ лѣкари не сѫ задържа̀ли Царя̌т в Германия за медицинско наблюдение?
      
      
      • Нима Царя̌т се е самоубил, като е прѣнебрѣгна̨л лѣкарскитѣ прѣпорѫки и се е подложил на върхово физическо натоварване?
    
    
    • Информацията за първия̌т инфаркт на Царя̌т ще да е създала смут и атмосфера на тайнственост.
    
    
    • Слуховетѣ за вѣроятно отравяне сѫ добрѣ дошли и биват подхранвани.
    
    
    • Цар Борис издъхва в сѫбота на 1943-08-28 16:22. (.. скрий ги послѣднитѣ му 9 дена ..)
  
  
  • ►►  Самоубил ли се Цар Борис? (.. покажи ..) 
    
  • ▼▼  Самоубил ли се Цар Борис? Не. (.. скрий ..) 
    
    
    • Не. Смъртта от инфаркт при прѣтоварване е естествена смърт и не може да се смѣ̋та за самоубийство.
    
    
    • Отклонение/Off-topic: От сърдечен удар, прѣдизвикан от притѣснения за бѫдещето на България, умира и Цар Самуил.
  
  
  • ►►  Отклонение/Off-topic: Какво щѣше да стане, ако Цар Борис бѣ доживѣ̋л 1944-09-09? (.. покажи ..) 
    
  • ▼▼  Отклонение/Off-topic: Какво щѣше да стане, ако Цар Борис бѣ доживѣ̋л 1944-09-09? (.. скрий ..) 
    
    
    • Щѣше да се знае къдѣ е погребан. На софийскитѣ гробища, в бомбената яма.
      Щѣше да бѫде разстрѣлян на 1945-02-01 заедно с остана̨литѣ български държавници - министри и депутати.
      Брат му княз Кирил може би щѣше да оцѣлѣе.
    
    
    • Като се е помина̨л Цар Борис още прѣз 1943, комуниститѣ сѫ излѣли злобата си над тленнитѣ му останки и над брат му.
    
    
    • Цар Борис нѣ̋маше да може да прѣдотврати съвѣтската окупация и послѣдвалитѣ десетилѣтия.
  
  
  • ◄►  (.. скрий я̨ загадъчността ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-02-05 17:01:: Населението на 100 основни европейски града прѣз 1854 (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-02-05 17:01:: Населението на 100 основни европейски града прѣз 1854 (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)
  
  Таблицата е скрита - оттук можете да изберете в каква подредба да се покаже Таблицата да се покаже подредена по населението на градът Таблицата да се покаже подредена по държави Таблицата да се покаже подредена по географски райони
  
  
  
  
  • Таблицата с nаселението на 100 основни европейски града прѣз 1854
    може да се покаже в три възможни подредби.
  • Трѣ̋бва да изберете една от тѣ̋х.
  • Даннитѣ можете да си ги вземете и във csv-формат
    като файл PrincipalEuropeanCities1854.csv и
    послѣ да ги пъхнете във (да отворите файлът със) Excel.
  
  
  • Става дума за срѣдата на 19-ти вѣк.
    Даннитѣ изразяват тогавашната степен на урбанизацията, а вѣроятно и на индустриализацията.
  
  
  • Както се очаква, водеща в урбанизацията и индустриализацията, далеч напрѣд, е Великобритания:
    Англия, Шотландия, Ирландия, без У̌елс.
  • Франция е втората велика сила в Европа слѣд Великобритания.
  
  
  • Според даннитѣ, Италия е на трето мѣ̋сто. Родината на европейския̌т ренесанс.
    Но нѣ̋мало още държава Италия прѣз 1854. Трето мѣ̋сто не се назначава.
  
  
  • Германия е в зародиш. Берлин гони Виена, но все още ѝ отстѫпва.
    На Прусия ѝ прѣдстоя̨т военни побѣди срѣщу Австрия (1866) и срѣщу Франция (1871).
    На Прусия ѝ прѣдстои да обедини Германия (1871).
  
  
  • В Русия селянитѣ все още сѫ крѣпостни. Царя̌т Освободител ще ги освободи прѣз 1861.
    В градоветѣ живѣя̨т търговци, чиновници, дворяни и евреи.
    Урбанизацията и индустриализацията прѣдстоя̨т.
  
  
  • Лондон и Париж сѫ задмина̨ли дрѣвния̌т мегаполис Константинопол.
    Но нѣ̋когашния̌т център на свѣтът не се е дал.
    Лондон, Париж и Константинопол и досега сѫ основни европейски мегаполиси.
    20-ти вѣк е добавил към тѣ̋х Москва - город Cтaлинa, и Берлин - die Нitlеrstadt.
  
  
  • Да погледнем и към Балканитѣ.
    
    
    • Одрин е бил втория̌т по значение град слѣд Константинопол,
      но сега е граничен град в Турция и е позагубил значението си.
      Както всички нови столици, така и Солун, далеч сѫ го задмина̨ли.
    
    
    • Столицитѣ на новитѣ държави Атѝна, Букурѐщ и София сега сѫ се
      въздигна̨ли, но не мога̨т да стигна̨т мегаполисът Константинопол.
    
    
    • Солун е запазил значението си. Отстѫпва само на градоветѣ-столици.
    
    
    • Схващането, че прѣз 19-ти вѣк София е прѣдставлявала кално село, се опровергава.
      Прѣз 1854 София е по-голѣ̋ма от гръцката столица Атѝна.
      Таблицата за 1854 прѣнебрѣгва вилаетски центрове като Русе и Ниш и дава на
      София 4-то мѣ̋сто в европейска Турция - слѣд Константинопол, Одрин и Солун.
    
    
    • Ами да си спомним, че в София сѫ остана̨ли два голѣми мюсюлмански храма -
      џамията в центърът и църквата "Свети Седмочисленици".
      Десетина софийски џамии сѫ били взривени при врѣменното руско управление.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи я̨ картинката там ..)  (.. покажи я̨ тука ..)  .. към началото ..
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи я̨ картинката там ..)  (.. скрий я̨ оттука ..)  .. към началото ..
    


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-23 13:40:: .. прочетѣте статията на Манол Глишев там (.. покажи тука мой коментар ..)  .. към началото ..
  • Манол Глишев: Каква щѣше да бѫде България без намѣсата на Русия в историята ни?
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-07-23 13:40:: .. прочетѣте статията на Манол Глишев там .. (.. скрий моя̌т коментар ..)  .. към началото ..
  • Манол Глишев: Каква щѣше да бѫде България без намѣсата на Русия в историята ни?
    
    
    • Гърция и Сърбия не сѫ приятелски нам страни. Тѣ биха̨ направили всичко, за да осуетя̨т създаването на българската държава.
    
    
    • Значението на Априлското въстание (1876) за създаването на българската държава обикновено се прѣувеличава.
    • В реалната история значение за създаването на българската държава реално е имал солунския̌т инцидент (1876-04-24).
    
    
    • Османската империя май не е губила територии без война.
    • Дори Гърция се признава от Султанът едва слѣд разгромът в руско-турската война от 1828-29.


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-02-19 12:04:: 1877-04-12: Височайшия̌т манифест (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-02-19 12:04:: 1877-04-12: Височайшия̌т манифест (.. скрий го ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

  • БОЖИЕЙ МИЛОСТИЮ, МЫ АЛЕКСАНДР ВТОРЫЙ, ИМПЕРАТОР и САМОДЕРЖЕЦ ВСЕРОССИЙСКИЙ, ЦАРЬ ПОЛЬСКИЙ, ВЕЛИКИЙ КНЯЗЬ ФИНЛЯНДСКИЙ и прочая, и прочая, и прочая.
    
    Всем НАШИМ любезным верноподданным известно то живое участие, которое МЫ всегда принимали в судьбах угнетенного Христианского населения Турции.
    
    Желание улучшить и обезопасить положение разделял с НАМИ и весь Русский народ, ныне выражающий готовность свою на новые жертвы для облегчения участи Христиан Балканского полуострова.
    
    Кровь и достояние НАШИХ верноподданных были всегда Нам дороги, все царствование НАШЕ свидетельствует о постоянной заботливости сохранять России благословение мира. Эта заботливость осталась НАМ присуща, в виду печальных событий, совершившихся в Боснии, Герцеговине и Болгарии. МЫ первоначально поставили СЕБЕ целью достигнуть улучшений в положении Восточных Христиан путем мирных переговоров и соглашений с союзными НАМ дружественными, великими европейскими державами. МЫ не переставали стремиться, в продолжении двух лет, к тому, чтобы склонить Порту к преобразованиям, которые могли бы оградить Христиан Боснии, Герцеговины и Болгарии от произвола местных властей. Совершение этих преобразований всецело вытекало из прежних обязательств, торжественно принятых Портой, перед лицом всей Европы. Усилия НАШИ, поддержанные совокупными дипломатическими настояниями других Правительств, не привели однако к желаемой цели. Порта осталась непреклонной в своем решительном отказе от всякого действительного обеспечения безопасности своих Христианских подданных и отвергла постановления Константинопольской Конференции.
    
    Желая испытать, для убеждения Порты, все возможные способы соглашения, МЫ предложили другим Кабинетам, составить особый Протокол, с внесением в оный самых существенных постановлений Константинопольской Конференции, и пригласить Турецкое Правительство присоединиться к этому международному акту, выражающему крайний предел НАШИХ миролюбивых настояний, но ожидания НАШИ не оправдались: Порта не вняла единодушному желанию Христианской Европы и не присоединилась к изложенным в Протоколе заключениям.
    
    Исчерпав до конца миролюбие НАШЕ, МЫ вынуждены высокомерным упорством Порты приступить к действиям более решительным. Того требует и чувство справедливости и чувство собственного НАШЕГО достоинства. Турция отказом своим поставляет НАС в необходимость обратиться к силе оружия.
    
    Глубоко проникнутые убеждением в правоте НАШЕГО дела, МЫ, в смиренном уповании на помощь и милосердие Всевышнего, объявляем всем НАШИМ верноподданным, что наступило время, предусмотренное в тех словах НАШИХ, на которые единодушно отозвалась вся Россия. МЫ выразили намерение действовать самостоятельно, когда сочтем это нужными честь России того потребует.
    
    Ныне, призывая благословление Божие на доблестные НАШИ войска, МЫ повелели вступить им в пределы Турции.
    
    Дан в Кишинёве, апреля 12-ого дня, лета от Рождества Христова в тысяча восемьсот семьдесят седьмое, царствования же НАШЕГО в двадцать третье.
    
    На подлинном Собственною ЕГО ИМПЕРАТОРСКОГО ВЕЛИЧЕСТВА рукой подписано: АЛЕКСАНДРЪ.
    

  • (.. скрий го манифестът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-02-19 19:02:: По пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари (.. покажи го пѫтя̌т ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-02-19 19:02:: По пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ►►  Увод  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Увод  (.. скрий го уводът ..) 
    
    
    • Реалното събитие, което по традиция честваме на 3-ти март, е подписването на сан-стефанския̌т прѣдварителен договор.
      
      
      • Когато този договор е бил подписан, в Цариград е било 19-ти февруари 1878.
      • И не само в Цариград, а и в Атѝна, Бѣлград, София, Търново, Пловдив, Букурѐщ, Москва и Санкт-Петербург.
      
      
      • Но във Виена, Рим, Париж и Лондон е било 3-ти март.
    
    
    • Какво честваме по традиция на 3-ти март в дѣйствителност?
      
      
      • 3-ти март не е ден на свободата.
        
        
        • Ден на свободата бѣше 9-ти септември.
        
        
        • Сега си нѣ̋маме ден на свободата, защото наистина сме свободни.
        • Свободни сме простотията си всѣ̋чески да я̨ изявяваме.
      
      
      • Разни непрокоψaници, славени като революционери, много я̨ обичат думата свобода.
        
        
        • Съвсѣм свободно отрѣ̋зали хиляди глави, изравнявайки тѣлата до раменѣтѣ, а главитѣ пък по братски се цѣлуна̨ли в кошът на гилотината.
        • Liberté, égalité, fraternité. C'est c̨a.
      
      
      • По традиция празникът 3-ти март се нарича ден на освобођението на България.
        
        
        • Но само по традиция.
        • По сѫщество прѣз 1878 никакво освобођение не е било.
        • И не е имало България прѣди това, за да бѫде освобођавана.
        
        
        • Царя̌т Освободител Александър 2-ри е нарѣчен Освободител, защото на 1861-02-19 освободил мужицитѣ от крѣпостничество.
        • А не защото е освободил България, защото не я̨ е освобођавал.
      
      
      • На 1878-02-19 е била създадена държавата България. (.. скрий го уводът ..) 
    
    
    • На 1878-02-19 е била създадена държавата България.
      
      
      • Възможно е да е била зачена̨та и по-рано.
      • Но в историята и политиката е различно.
      • И да е била зачената, я̀ се пръкне, я̀ не.
      • Можѣло е и да не се разбере, че е била зачена̨та.
      
      
      • Как да е, на 1878-02-19 държавата България е била родена.
      • 1878-02-19: това е рођения̌т ден на държавата България.
      
      
      • Три-четири мѣсеца сѫ се суетили какво да правя̨т с новороденото.
      • В Берлин пѫпната ӥ връв на новородената държава България е била прѣрѣ̋зана, тя е била изкѫпана, повита и ӥ е бил издаден валиден документ за самоличност.
    
    
    • На националния̌т си празник 3-ти март честваме създаването на българската държава.
      Честваме рођения̌т ден на държавата България.
      
      
      • В основния̌т текст на тази публикация има раздѣл, озаглавен
        Какво е най-цѣнното, което историята ни е завѣщала.
        Върнѣте се да го прочетете
      
      
      • Най-цѣнното е българската държава. Без нея̨ и нас ни нѣ̋ма.
      
      
      • Забѣлѣжка: Дори когато човѣк е люто скаран с родителитѣ си, пак празнува рођения̌т си ден.
      • Защото животът на човѣкът е висшата му цѣнност. (.. скрий го уводът ..) 
    
    
    • Това, което съм написал в този увод дотук, ако се прѣведе на нѣ̋кой чуђ език -
      
      
      • но не на нѣ̋кой език от Балканитѣ, че ние тука на Балканитѣ сме побъркани на тема история,
      
      
      • та това, което съм написал в този увод дотук, ако се прѣведе на нѣ̋кой чуђ език, ще звучи банално и скучно.
      
      
      • България да станѣла нормална европейска държава ..
      • Ами нека и за българитѣ това да почне да звучи банално и скучно.
      • А не смущаващо и възмутително.
      
      
      • България сега е нормална държава от Балканитѣ.
      
      
      • Нужно ли е да се слага банер:

        Този текст има смущаващо съдържание.
        Не се прѣпорѫчва за .. еди какви си ..

    
    
    • В сѫщност, това е всичко, което трѣ̋бва да осъзнаете,
      
      
      • ако не Ви интересува историята,
      • ако не Ви интересува начинът, по който сѫ се случили събитията,
      • истинския̌т начин, по който сѫ се случили събитията.
      
      
      • Но ако историята - реалната история - Ви интересува,
        то не се задоволявайте с българо-центричния̌т разказ от българскитѣ учебници по история,
        нито от писанията на казионнитѣ български историци,
        нито от писанията на пишман-историци патриотари и печалбари.
      
      
      • Истинския̌т ход на събитията нѣ̋ма да го разберете оттам. (.. скрий го уводът ..) 
      
      
      • Нѣ̋ма как да е вѣ̋рно, че цѣлта на събитията по пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари е била oсвобођението на България.
      • Да бе да - казват, че в български език двойното потвърђение значѣло отрицание.
    
    
    • Събитията сѫ се развили в процесът на взаимодѣйствие основно на четири империи:
      
      
      • османската,
      • руската,
      • австро-унгарската, и
      • британската.
    
    
    • Като пиша̨ взаимодѣйствие, показвам максимална степен на обективност.
      
      
      • Разглеђам нѣщата от гледната точка на независим наблюдател.
      • Цинично.
      
      
      • Има аналогия в медицината. Лѣкар не може да лѣкува близки нему хора, защото не може да подходи цинично.
      
      
      • Нима българи не мога̨т да изучават българската история?
      
      
      • Забѣлѣжка_1: Ако понѣ̋кога се чувствате неудовлетворени от историята на България, както тя се прѣподава в българскитѣ училища, сега разбрахте ли защо е така? Защото българи сѫ я̨ разучавали и описали, българи от позицията на българи, а не от позицията на независими наблюдатели.
      • Забѣлѣжка_2: Историята на България, написана от "зависим" наблюдател от "намѣсена" страна, сѫщо така не би била удовлетворителна.
    
    
    • Сега по сѫщество. (.. скрий го уводът ..) 
    • Да започнем с британската империя, най-великата държава по онова врѣме.
      
      
      • Отклонение: П.Р.Славейков лъже, когато пише, че кат' Русия нѣ̋мало втора тъй могѫща на свѣтът. И британската империя, и австро-унгарската империя по онова врѣме сѫ били по-велики от Русия. И това е било ясно за всѣки начетен човѣк.
      
      
      • За да обяви война на османската империя, руската империя трѣ̋бвало да получи разрѣшение (позволение) от британската империя.
        
        
        • Иначе руската империя я̨ чакало поражение, както при кримската война, че и по-тежко.
      
      
      • За да даде разрѣшението, заинтересованитѣ империи руската и австро-унгарската подкупили британската империя.
        
        
        • Обѣщали ӥ остров Кипър, тогава османско владѣние.
        
        
        • Постове в Срѣдиземно море, както Гибралтар и Малта, охраняващи пѫтя̌т прѣз Суецкия̌т канал към Индия, били от изключителна важност за британската империя.
        
        
        • В края̌т на март 1877 британската империя дала разрѣшението.
    
    
    • Империитѣ си ги гоня̨т своитѣ интереси.
      
      
      • Интереситѣ клатя̨т и фесоветѣ, и всѣ̋какъв друг вид калпаци.
      
      
      • Империитѣ сѫ достатъчно влиятелни да настроя̨т общественото си мнѣние в подкрѣпа на своитѣ интереси.
      • Все пак, става дума за Европа прѣз 19-ти вѣк.
      • А не за Америка, нито за 20-ти вѣк.
    
    
    • За османската империя в това изложение трѣ̋бва да стане ясно, че тя никога не би се лишила от свои територии без война и безвъзмездно.
      
      
      • То и никоя империя не би направила такова нѣщо.
      
      
      • Да, Русия се лишила от Аляска, но за пари.
      
      
      • А за Булгаристан никой не можѣл да плати цѣната в пари.
      • Пък и за Булгаристан не е ставало дума - хайде да се върнем на основното.
    
    
    • За австро-унгарската империя и за руската империя ще стане дума в отдѣлни точки от това изложение.
      
      
      • А тука ще споменем другитѣ.
      
      
      • Франция наскоро (1872) е прѣтърпѣ̋ла унизително поражение от Германия и си ближе ранитѣ. Тя ще си го върне тъпкано на Германия едва прѣз 1919.
      • Германия, наскоро обединена около Прусия, е заета да сдържа Франция.
      • Наскоро обединена Италия си тѫрси мѣ̋стото.
      
      
      • Балканскитѣ държавици не си струва и да ги споменаваме тука.
      • И да се пъна̨т, нищо не мога̨т да постигна̨т.
    
    
    • (.. скрий го уводът ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Първа прѣдпоставка: династията на Хабсбургитѣ  (.. покажи я̨ ..)  (.. разгъна̨то ..) 
  • ▼▼  Първа прѣдпоставка: династията на Хабсбургитѣ  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) 
    
    
    • Тука ще става дума за дунавската империя, която ще си позволявам да я̨ наричам различно:
      
      
      • хабсбургска,
      • австро-унгарска,
      • австрийска,
      • виенска,
      • дунавска.
      
      
      • An der schönen blauen Donau: по хубавия̌т син Дунав.
    
    
    • Дунавската империя е била християнска, и то католическа.
      
      
      • Руската империя пак е била християнска, обаче православна.
    
    
    • Какви сѫ ӥ били дертоветѣ на хабсбургска империя по онова врѣме.
    • Имала е два основни дерта:
      
      
      • ►► излазът на море, и
      • ►► Бана̀т.
      
      
      • ►► А за Булгаристан виенскитѣ властници не сѫ се и сѣщали, има си хас.
      
      
      • ►►  Бана̀т  (.. покажи ..) 
      • ▼▼  Бана̀т  (.. скрий го Банат ..) 
        
        
        • Територията на Банат днес е раздѣлена међу три държави: Сърбия, Унгария и Румѫния.
        • Сръбската част на Банат е извѣстна под името Воеводина.
          Воеводина е прѣвод на Банат.
        
        
        • До около година 1700 територията на Банат се е владѣѣла от османската империя.
          
          
          • Както и цѣ̋ла днешна Сърбия.
          • Както и по-голѣ̋мата част от днешнитѣ Унгария и Хърватия.
          • Както и части от днешнитѣ Словакия и Румѫния.
        
        
        • Около година 1700 имало голѣ̋ма война међу двѣтѣ империи - дунавската и османската.
          
          
          • Дори градът Скопие е бил завладѣ̋н от австрийската армия и държан за година-двѣ.
          • И не само Скопие, а и Косово, и Ниш.
          
          
          • Както завладяването на Цариград-Константинопол било основен сюжет в розовитѣ сънища на династията на Романовитѣ, така и завладяването на Солун присѫтствало в розовитѣ сънища на династията на Хабсбургитѣ.
          
          
          • Слѣд войната от около година 1700 османската империя загубила доста територии, които днес влизат в Сърбия, Хърватия, Унгария, Румѫния, Словакия.
          
          
          • Но австрийцитѣ не могли да задържа̨т Скопие, Косово, Ниш.
          • Мѣстнитѣ мюсюлмани, повечето албаноезични, започна̨ли да тероризират мѣстнитѣ християни, задѣто тѣ прѣз прѣдишнитѣ години поддържали австрийскитѣ "окупатори".
          
          
          • Доста бѣжанци от Арнаутлукът точно по онова врѣме се заселили по Нашенско - на територията на днешна България, намирайки спокойствие в по-мирнитѣ области на османската империя.
          
          
          • Много други бѣжанци, особено от Косово, поели на сѣвер.
          • Повечето християни точно по онова врѣме напусна̨ли Косово.
          
          
          • За християнскитѣ бѣжанци от юг виенскитѣ власти задѣлили територия, наскоро завоювана във войната с османцитѣ.
          • На тѣзи бѣжанци виенскитѣ власти дали нѣ̋каква автономия, нѣ̋какво самоуправление.
          • Тѣ си имали свой управник, нарѣчен бан или воевода.
          • Та оттам областта била нарѣчена Банат или Воеводина.
          
          
          • Населението на Банат винѫги е било етническо разнообразно.
          • Макар сърбитѣ да сѫ били най-многобройния̌т етнос в Банат, тѣ никога не сѫ съставлявали мнозинство.
          • Имало и унгарци, и нѣмци, даже и българи.
        
        
        • Та какъв ще да е бил дертът на Хабсбургитѣ във връзка с Банат?
          
          
          • Прѣз първата половина на 19-ти вѣк се появила държавата Сърбия.
          • Млада агресивна държава.
          
          
          • Чувствала се заплаха за градоветѣ Neusatz (Нови Сад), Theresiopel (Суботица), Mitrowitz (Срѣмска митровица) и дори за Szegedin.
          
          
          • Със сѫществуването на държавицата Сърбия виенската империя трѣ̋бвало да се примири.
          
          
          • Но агресията на тази млада държава трѣ̋бвало да се насочи на юг, към Поморавието, а не на сѣвер или на запад.
          • И не трѣ̋бвало да се допуска тази държава да стане много силна.
        
        
        • (.. скрий го Банат ..)  (.. скрий ги дертоветѣ на Виена ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
      
      
      • ►►  Излазът на море  (.. покажи ..) 
      • ▼▼  Излазът на море  (.. скрий я̨ Адриатика ..) 
        
        
        • За разлика от много други европейски държави, австро-унгарската империя имала сравнително малка брѣгова ивица на Адриатическо море.
          
          
          • Днес това е адриатическото крайбрѣжие на Хърватия.
          • Извѣстно е и като Далмация.
        
        
        • Това крайбрѣжие било много цѣнно за империята.
        
        
        • А тя наскоро (прѣз 1859) била загубила великия̌т морски град Венеция.
        
        
        • Нима нѣ̋кой можѣл да знае какво ще ӥ хрумне на ново-създадената държава Италия.
        
        
        • Можѣло на гарибалдийцитѣ да им хрумне да обединя̨т не само Милано и Венеция - и двата града принадлѣжали в мина̨лото на Хабсбургитѣ, а и Триесте, Спалато (Сплит) и Рагуза (Дубровник).
        • Цѣ̋ла Далмация.
        
        
        • Забѣлѣжѣте, че дѣйствието на пиесата на Шекспир Дванайста нощ се развива в Рагуза, а героитѣ нося̨т италиански имена.
        
        
        • Австро-унгарската империя владѣѣла тѣ̋сна ивица по далматинското крайбрѣжие, а вѫтрешността - днешната Босна и Херцеговина - принадлѣжала на османската империя.
        
        
        • Австро-унгарската империя чувствала, че нейното далматинско крайбрѣжие е силно уязвимо и че ако не се взема̨т мѣрки то да се обезопаси, империята може да прѣстане да бѫде морска държава.
        
        
        • (.. скрий я̨ Адриатика ..)  (.. скрий ги дертоветѣ на Виена ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Дунавската империя била твърдо рѣшена да се справи с тѣзи двѣ свои гайлѐта.
    • И в годинитѣ 1875..1878 тя се справила.
      
      
      • Агресията на Сърбия била насочена към Ниш и Поморавието.
      
      
      • Дунавската империя присъединила територия от османската империя - това, дѣто днес е Босна и Херцеговина.
    
    
    • (.. скрий ги дертоветѣ на Виена ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Втора прѣдпоставка: династията на Романовитѣ  (.. покажи я̨ ..)  (.. разгъна̨то ..) 
  • ▼▼  Втора прѣдпоставка: династията на Романовитѣ  (.. скрий я̨ ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..) 
    
    
    • За Русия си е ясно: тя иска реванш.
    • Реванш слѣд поражението от 1856 в Кримската война.
    
    
    • Това, което ӥ е било отнето прѣз 1856, руската империя иска да си го върне.
      
      
      • Да има руски военен флот в Черно море.
      
      
      • Да има излаз на рѣката Дунав.
      
      
      • Да бѫде опекун на християнитѣ в османската империя.
        
        
        • Това послѣдното изисква допълнителни коментари.
        
        
        • Русия получила ролята на опекун на християнитѣ в османската империя прѣз 1774 по договорът от Кючюк-Кайнарџа слѣд нѣ̋каква война.
        
        
        • Прѣз 1856 слѣд Кримската война тази роля ӥ била отнета.
        • Опекун на християнитѣ в османската империя стана̨л така нарѣчения̌т европейски оркестър.
        • Русия не била изключена от европейския̌т оркестър, но не можѣла да дѣйства самостоятелно.
        
        
        • В този текст избѣ̋гвам разсѫђения на база "какво би стана̨ло, ако .."
        • Но на това мѣ̋сто ще се отплѣсна̨.
        
        
        • Българската екзархия е била създадена прѣз 1870 от османската власт в нарушение на правилата на християнската църква.
        • Русия не би допусна̨ла това, ако бѣше опекун на християнитѣ в османската империя.
        
        
        • От друга страна, искането на българскитѣ архиереи към вселенската патриаршия да се назначават славяногласни епископи в епархиитѣ, къдѣто славяногласното население е мнозинство, е справедливо.
        • Ако Русия бѣше опекун на християнитѣ в османската империя, вселенската патриаршия нѣ̋маше да си позволи да го отхвърли.
        
        
        • В реалната история османската власт създава българската екзархия, за да накаже вселенската патриаршия за подкрѣпата, която тя оказва на гръцкото иредентистко движение.
        • За да накаже вселенската патриаршия заради нелоялността ӥ към Султанът.
        
        
        • По-късно ще стане дума, че въпрѣки резервитѣ на Русия към българската екзархия, руския̌т посланик в Цариград Николай Игнатиев използва границитѣ ӥ, за да провокира война, каквато задача му е била поставена свише.
    
    
    • Прѣдѣлно е ясно, че тритѣ нѣща, които на Русия сѫ ӥ били отнети прѣз 1856, тя би могла да си ги върне само с нова война.
    • Не може без война.
    • Нужни сѫ война и реванш.
    
    
    • ►►  Отклонение: Какво прѣдставлява 19-ти февруари  (.. покажи ..) 
    • ▼▼  Отклонение: Какво прѣдставлява 19-ти февруари  (.. скрий ..) 
      
      
      • На 1855-02-18 се помина̨л руския̌т цар Николай 1-ви.
      
      
      • На слѣдващия̌т ден 1855-02-19 синът му Александър Николаевич Романов бил коронясан за руски цар Александър 2-ри.
      • На 19-ти февруари руския̌т цар Александър 2-ри празнувал годишнината от встѫпването си в длъжност.
      
      
      • На 1861-02-19, по случай шестата му годишнина, той издал указ за освобођаването на рускитѣ мужици от крѣпостничество.
      • По този повод бил нарѣчен Цар Освободител.
      
      
      • На 1878-02-19 го поздравили по случай 23-тата годишнина със сан-стефанския̌т прѣдварителен мирен договор.
      
      
      • (.. скрий го отклонението ..) 
    
    
    • ►►  Завѣтната цѣл на руската империя  (.. покажи я̨ ..) 
    • ▼▼  Завѣтната цѣл на руската империя  (.. скрий я̨ ..) 
      
      
      • Руската империя била единствената православна християнска империя.
      
      
      • Най-голѣ̋мата православна Християнска държава.
      
      
      • Москва си присвоила прозвището трети Рим.
      • Слѣд втория̌т Рим - Константинопол.
      
      
      • Възстановяването на православната Християнска империя с център в Константинопол -
        това било завѣтната цѣл на руската империя.
      
      
      • Името на царската династия Романови било избрано да изразява тази завѣтна цѣл.
      
      
      • Но врѣмето за това още не било дошло.
      • Непосрѣдствената задача била прѣодоляване на послѣдицитѣ от неуспѣшната кримска война.
      
      
      • Руската империя била близо до осѫществяването на завѣтната си цѣл прѣз първата свѣтовна война.
      • Революцията попрѣчила - Слава Богу.
      • (.. скрий я̨ завѣтната цѣл на руската империя ..) 
    
    
    • (.. скрий я̨ жађата на Русия за реванш ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Шумя̨т Балканитѣ, шумя̨т  (.. покажи го шумът ..) 
  • ▼▼  Шумя̨т Балканитѣ, шумя̨т  (.. скрий го шумът ..) 
    
    
    • Въстанието в Херцеговина от 1875 може би е било причинено от лошата реколта, ..
      
      
      • а може и да е било провокирано от посѣщението на австрийския̌т император Франц Йосиф в Далмация прѣз пролѣтта на 1875.
      
      
      • Босна и Херцеговина е много по-далече от османската столица, отколкото е България.
      • Тя е много по-близо до Виена, отколкото до Цариград.
      • Въстанието в Херцеговина и Босна е много по-масово, отколкото е априлското въстание в България (1876).
      
      
      • И въпрѣки това въстанието трѣ̋бва да се смѣ̋та за неуспѣшно.
      • То служи само като повод
        руската империя да обяви война на османската империя,
        а дунавската империя да окупира Босна и Херцеговина.
    
    
    • Заради желанието си да присъедини Босна и Херцеговина, като така обезопаси далматинското си крайбрѣжие, Австро-Унгария вдига шум около въстанието, като прѣувеличава значението му.
      
      
      • Това уж било важен "източен въпрос".
      
      
      • Това може да е било важен въпрос, но за Австро-Унгария, а не за остана̨лия̌т свѣ̋т.
      
      
      • Как да е. За "източния̌т въпрос", което се разбирало като въпросът за Босна и Херцеговина, много се шумѣ̋ло.
      • Поведението на Дунавската империя показвало, че тя нѣ̋мало да остави това току-така.
    
    
    • Иван Касабов, родом от Лѣ̋сковец, завършил право във Виена, с адвокатска практика в Букурѐщ, ..
      
      
      • шефът в сѣ̋нка на Каравелов и на Левски, разбрал, че голѣ̋м хищник се кани да си отхапе парче от османската територия.
      
      
      • Видѣ̋л възможност в патакламата и българитѣ да се сдобия̨т с парче.
      • И се задѣйствал. Задѣйствал агентитѣ си.
      
      
      • Старо-загорското въстание от 1875 било пълен провал.
      
      
      • Едва ли сега щѣ̋хме да знаем за това въстание, ако за него не бѣше писал Захари Стоянов.
    
    
    • Иван Касабов не се отказва.
      
      
      • Врѣмето е настана̨ло. Сега или никога.
      
      
      • Избухва априлското въстание. 1876, от края̌т на април до срѣдата на май.
      
      
      • За разлика от въстанието в Херцеговина, априлското въстание получава срамно слаб отзвук в Европа.
      
      
      • Ами то и в самата България отзвукът е бил слаб.
      
      
      • Най-голѣ̋мата битка прѣз априлското въстание е тази в дрѣ̋новския̌т манастир.
      • Четницитѣ на поп Харитон и бачо Киро - около 200 на брой, под рѫководството на Петър Пармаков - човѣк с военна подготовка, водя̨т десетдневни боеве с редовна османска армия.
      
      
      • А в нашата история, както тя се прѣподава, става дума прѣдимно за Бенковски и за Ботев, които сѫ си имали работа прѣдимно с черкези и башибозук.
      • Имали сѫ си работа с разбойници, а не с войска.
      
      
      • Прѣдставѣте си евентуална дописка в европейската преса - не че е имало такава:
        В Турция, нѣ̋къде сѣверно от Филипопол, двѣ разбойнически банди влѣзли в сражение помеђу си. Жертви имало и от двѣтѣ страни.
      
      
      • Убийства и палежи - това е било априлското въстание в най-одумвания̌т "революционен" окрѫг - пловдивския̌т или панагюрския̌т - както прѣдпочитате.
      • Може би това е била цѣлта на Георги Бенковски, поставена му от Иван Касабов.
      • Не зная̨ дали да вѣ̋рвам на Захари Стоянов.
    
    
    • Първитѣ дописки за априлското въстание в европейската преса излизат едва прѣз септември 1876.
      
      
      • Два мѣсеца слѣд Райхщадт.
      • Т.е. слѣд като Русия е рѣшила да воюва.
      
      
      • Т.е. в рамкитѣ на подготовката на общественото мнѣние за прѣдстоящата война.
      
      
      • Първитѣ дописки излизат от перото на американския̌т журналист Макгахан - житейски свързан с Русия и вѣроятно руски агент.
    
    
    • Послѣдвалитѣ събития показват, че и без априлското въстание от 1876 сѫщото щѣше да стане.
    • Иван Касабов не е трѣ̋бвало да се кахъри - Господ-Бог-Аллах си знае работата.
    
    
    • (.. скрий го шумът на Балканитѣ ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Случая̌т, който не бивало да се изпуска  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Случая̌т, който не бивало да се изпуска  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Вчера бѣше Свети Валентин. Прѣз април 1876 Свети Валентин си направил шега.
    
    
    • Във вардарското село Богданци живѣѣла вдовица на име Мария, по религиозна принадлѣжност патриаршистка.
      
      
      • Дъщеря ӥ на име Стефа̀на се залюбила с мюсюлманин от Солун и му пристана̨ла.
    
    
    • Събитията се развили в Солун на 23-ти и 24-ти април.
      
      
      • Във Виена, Берлин и Париж било 5-ти и 6-ти май.
      • Нѣ̋колко дена прѣди това в Копривщица била пукна̨ла първата пушка, убили мюдюринът и нѣ̋колко циганина.
      • Но в Солун не сѫ знаѣли за копривщенскитѣ събития, пък и връзка нѣ̋ма.
      
      
      • Майката Мария отишла в Солун и вдигна̨ла скандал:
        Турци отвлѣ̋коха̨ дъщеря ми и ще я̨ запра̨т в харем!
      
      
      • Солунскитѣ християни се притекли на помощ и "отвлѣкли" момичето обратно.
      
      
      • При сблъскъкът на двѣтѣ тълпи - християнската и мюсюлманската - имало пострадали.
    
    
    • Двама европейски консули - френския̌т и германския̌т - били убити от мюсюлманската тълпа.
    • Утежняващо обстоятелство - с тѣлата им тълпата се гаврѣла.
      
      
      • Ако нѣ̋кой си мисли, че априлското въстание не получило полагащия̌т му се отзвук заради бавнитѣ комуникации по онова врѣме, май не е прав.
      • Имало вече телеграф. Още по врѣме на кримската война имало телеграф.
      • От Крим до Варна положили кабел в морето, за да обслужва военнитѣ комуникации.
      • Но това е отклонение, off-topic.
      
      
      • За солунския̌т инцидент - за убийството на двамата европейски дипломати от фанатизирана мюсюлманска тълпа - бързо се разчуло.
      
      
      • Западни военни кораби, дислоцирани в Срѣдиземно море, се насочили към Солун.
      
      
      • Двамата загина̨ли дипломати били погребани като мѫченици за Христовата вѣ̋ра.
    
    
    • Османскитѣ власти веднага осъзнали сериозността на положението.
      
      
      • Вѣститѣ за събитията в Солун стигна̨ли до Цариград прѣз нощта срѣщу 25-ти април.
      • Свикано било срѣднощно съвѣщание на правителството.
      
      
      • Смѣнили областния̌т управител на Солун.
      
      
      • Набързо обѣсили десетина мюсюлмани на крайбрѣжната улица в Солун.
      • Това, разбира се, затвърдило мнѣнието, че в османската империя цари произвол.
      • Без слѣдствие и сѫд не мога̨т така да се бѣся̨т хора.
    
    
    • А какво стана̨ло с майката и дъщерята от Богданци, Вардарско?
      
      
      • Историята е много лаконична. Във всѣки случай, любовта побѣдила.
      • Стефа̀на приела Ислямът, приела името Айше и приела любимия̌т си за сѫпруг.
      • Само толкова се знае.
      
      
      • Дали майката Мария се е помирила с дъщеря си Стефа̀на?
      
      
      • А бе, дъртачке, акъл имаш ли! Как можа да причиниш смъртта на толкова хора!
      • Аз ли съм виновна! А ти как можа да се залюбиш с мюсюлманин!
      • Ти ли ще ми кажеш кого да залюбя̨! Не съм вече дѣте!
      • Ех да бѣше жив баща ти ..
      
      
      • Как да е, бабата Мария едва ли би устоѣ̋ла на възможността да види внучетата си и да им се порадва, пък били тѣ и турчета.
    
    
    • .. Как можа да причиниш смъртта на толкова хора! ..
    • Смъртта на колко хора сѫ причинили Мария и Стефа̀на от Богданци, Вардарско?
      
      
      • Не можем да знаем точно.
      
      
      • Двама дипломати сѫ били убити от разярената мюсюлманска тълпа.
      
      
      • За броя̌т на обѣсенитѣ за назидание мюсюлмани източницитѣ си противорѣча̨т - от половин дузина до цѣ̋ла дузина.
      
      
      • А броя̌т на загина̨литѣ в послѣдвалата война аз го оцѣнявам на около стотина хиляди общо от двѣтѣ страни.
      
      
      • На това му се вика ефект на пеперудата.
      • Дѣ го чукаш, дѣ се пука.
    
    
    • Стана̨ вече дума, че амбициитѣ на руската империя нищо друго нѣ̋ма да ги задоволи, освѣн война.
    • Русия иска реванш.
      
      
      • Да, русские хотели войны - как всегда.
      
      
      • Азиатския̌т департамент веднага е видѣ̋л в солунския̌т инцидент от април 1876 сюжетна линия, която би могла да доведе до момент, в който британската империя ще позволи не руската империя да обяви война на османската империя.
      
      
      • Този момент настѫпил слѣд нѣ̋колко мѣсеца - в края̌т на март 1877.
    
    
    • При други стечения на обстоятелствата:
      
      
      • Западнитѣ страни щѣха̨ да приема̨т искренитѣ извинения и съболѣзнования на османскитѣ власти за нещастния̌т инцидент в Солун.
      • Щѣ̋ха̨ да бѫда̨т удовлетворени от щедритѣ компенсации за сѣмействата на загина̨литѣ.
      
      
      • Щѣ̋ха̨ да бѫда̨т задоволени от законодателнитѣ промѣни в османската империя, които този инцидент прѣдизвикал.
      • Османската империя се сдобила с конституция, и то по врѣме, когато нито британската империя, нито руската империя нѣ̋мали такава.
      
      
      • Да, но при други обстоятелства.
      • Но не когато доайен на дипломатическия̌т корпус в Цариград бил руския̌т посланик.
    
    
    • Руския̌т посланик Игнатиев Николай Павлович получил от началницитѣ си - от азиатския̌т департамент - важна задача: от позицията си на доайен на дипломатическия̌т корпус в Цариград да дѣйства така, че да се стигне до война.
      
      
      • За успѣшнитѣ му дѣйствия в тази насока прѣз декември 1877 той е бил удостоен с благородническата титла граф.
      • Заради усилията му в тази насока днес софиянци мога̨т да си правя̨т разходки по Графът.
      
      
      • Николай Павлович не позволил скандалът със солунския̌т инцидент да затихне.
      
      
      • Не се свѣнѣ̋л да изнудва и да заплашва османскитѣ власти.
      
      
      • Раздухал вѣститѣ за априлското въстание в България.
      
      
      • Въобще, вѣроятно именно той е въвел темата за България в обръщение,
      • за да разшири полето си за изнудвания и заплахи.
      
      
      • Нѣ̋кои плиткоумни наши съврѣменници му приписват нѣ̋каква роля при обѣсването на Левски прѣз 1873.
      • А тогава той не е имал никаква роля в казусът.
      • Неговото врѣме е дошло едва със солунския̌т инцидент.
      • Едва оттогава му се разнесла славата.
    
    
    • (.. скрий го солунския̌т инцидент ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Срѣщата в Райхщадт  (.. покажи я̨ ..) 
  • ▼▼  Срѣщата в Райхщадт  (.. скрий я̨ ..) 
    
    
    • По пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари и двѣтѣ империи - руската и дунавската - постигна̨ли цѣлитѣ си.
      
      
      • Така, както тѣзи цѣли бѣ̋ха̨ дефинирани в прѣдишнитѣ раздѣли тука и тука.
      
      
      • Постигна̨ли ги, защото се съюзили.
    
    
    • Два мѣсеца слѣд солунския̌т инцидент двамата императори се срѣщат лично.
      
      
      • Кайзерът Франц Йосиф и цар Александър 2-ри.
      
      
      • Прѣговоритѣ сѫ били държани в тайна.
      
      
      • Мѣ̋стото е било избрано, така че да не подсказва за прѣдмѣтът на прѣговоритѣ.
      • В най-сѣверната територия на дунавската империя.
      • Сега селището Райхщадт - част от судетската област, се нарича Zákupy и се намира в Чехия.
      
      
      • Разбира се, с прѣговоритѣ сѫ се занимавали слугитѣ на двамата императори - външнитѣ министри.
      • Самитѣ императори сѫ били заети да си прѣкарват врѣмето приятно и да се наслађават на природата.
    
    
    • Разбрали сѫ се устно.
      
      
      • Руската империя ще воюва срѣщу османската империя.
        
        
        • И ще получи реванш за кримската война.
      
      
      • Дунавската империя ще оказва дипломатическа подкрѣпа.
        
        
        • И ще получи Босна и Херцеговин.
        
        
        • Вѣроятно австрийския̌т външен министър е бил извѣстѐн за мисията на руския̌т посланик Игнатиев.
      
      
      • В свѣтлината на солунския̌т инцидент, така нарѣчения̌т източен въпрос ще бѫде раздухван до нови висоти.
        
        
        • Забѣлѣжка:
          Под източен въпрос все още разбирали Босна и Херцеговина.
          За априлското въстание още не знаѣли.
      
      
      • Агресията на Сърбия ще бѫде насочена на юг.
        
        
        • Сърбия ще получи териториално разширение в Поморавието.
        • Но не толкова голѣ̋мо, че да стане голѣ̋ма славянска държава, бѫдеща заплаха за дунавската империя.
    
    
    • Срѣщата в Райхщадт завършила на 1876-07-08 по мѣстна дата.
      
      
      • В Цариград, Санкт-Петербург и Бѣлград било 1876-06-26.
      
      
      • От една седмица Сърбия вече воювала срѣщу Османската империя.
    
    
    • (.. скрий я̨ срѣщата в Райхщадт ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Сръбско-турската война  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Сръбско-турската война  (.. покажи го ..) 
    
    
    • Сърбия не е имала никакъв шанс за военен успѣх срѣщу империя, в случая̌т срѣщу османската империя.
    
    
    • Но войната послужила за раздухването на източния̌т въпрос и прѣдоставила на Русия още поводи за прѣд хората, за да започне тя война.
    
    
    • В сръбско-турската война като доброволци участвали и българи.
      
      
      • Остана̨ жив само Македонски,
        комуто единадесеттѣ рани заздравѣ̋ха и дѣ̋сната рѫка изсъхна̨.
        Той сега е разсилен и мѣте с лѣ̋вата си рѫка канцеларията. ..
        .. и тоя герой от Гредетин малодушно трепери сега прѣд гласът на грубия̌т писар.
        Бѣдни, бѣдни Македонски! Защо не умрѣ̋ при Гредетин? (.. Немили недраги, Иван Вазов ..)
      
      
      • В химнът на царска България Шуми Марица става дума за генералът наш.
        Знаете ли кой е той?
        Генерал Михаил Черняев, командир на руско-българската доброволческа бригада.
    
    
    • (.. скрий я̨ сръбско-турската война ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Сѣщат се за България  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Сѣщат се за България  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Прѣз септември 1876 в европейската преса излизат дописки за събитията в Пловдивско от април и май.
    • Разчува се за масови кланета на християни от мюсюлмани.
    
    
    • Източния̌т въпрос се раздува.
    • Слѣд Босна и Херцеговина, в него се включва и България.
  
  
  • ►►  Цариградската посланическа конференция  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Цариградската посланическа конференция  (.. скрий го ..) 
    
    
    • В качеството си на доайен на дипломатическия̌т корпус, прѣз декември 1876 Игнатиев Николай Павлович свиква в Цариград посланическа конференция.
      
      
      • Конференцията била в разширен състав. Британската империя била прѣдставена не само от посланикът, но и от специалния̌т пратеник Солзбъри, бѫдещ британски премиер.
      • Той се изказал твърдо, че в бѫдещата България не бива да влизат райони, в които славяногласното християнско население не е мнозинство.
      • Макар за оня момент никой да не е броил населението по райони, по религия и по език, недѣйте си мисли, че британската империя е одобрила картитѣ, налични в съврѣменнитѣ учебници.
    
    
    • Каквито и карти да сѫ се чертаѣли на тази конференция, правѣли сѫ си смѣтка без кръчмаря̌т.
    • Османскитѣ власти не сѫ били поканени и не сѫ участвали в конференцията.
    
    
    • Било им е врѫчено нѣ̋какво рѣшение, което османската империя веднага отхвърлила.
    
    
    • Но, както вече писах, Русия тѫрсѣла повод за война и това е било успѣшна стѫпка напрѣд.
    
    
    • Повече за конференцията можете да прочетете тука.
    
    
    • (.. скрий я̨ цариградската конференция ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Лондонския̌т протокол от март-април 1877  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Лондонския̌т протокол от март-април 1877  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Слѣд провалът на цариградската посланическа конференция въпросът бил отнесен до сѣдалището на Цар Лъв.
      
      
      • При господаря̌т или господарката на свѣтът от онова врѣме - британската империя.
    
    
    • Подкупили я̨ да ӥ подаря̨т остров Кипър.
    
    
    • За приличие направили още един опит за "мирно рѣшение", който пак бил отхвърлен от османската империя.
    
    
    • Британската империя дала позволение на руската империя да обяви война на османската империя.
    
    
    • (.. скрий го лондонския̌т протокол ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Обявяване на войната  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Обявяване на войната  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Руската империя се готви за тази война двадесет години.
      Тя е готова за реванш.
    
    
    • 1877-04-12: Височайшия̌т манифест:

      БОЖИЕЙ МИЛОСТИЮ, МЫ АЛЕКСАНДР ВТОРЫЙ, ИМПЕРАТОР и САМОДЕРЖЕЦ ВСЕРОССИЙСКИЙ, ЦАРЬ ПОЛЬСКИЙ, ВЕЛИКИЙ КНЯЗЬ ФИНЛЯНДСКИЙ и прочая, и прочая, и прочая.
      
      Всем НАШИМ любезным верноподданным известно то живое участие, которое МЫ всегда принимали в судьбах угнетенного Христианского населения Турции.
      
      Желание улучшить и обезопасить положение разделял с НАМИ и весь Русский народ, ныне выражающий готовность свою на новые жертвы для облегчения участи Христиан Балканского полуострова.
      
      Кровь и достояние НАШИХ верноподданных были всегда Нам дороги, все царствование НАШЕ свидетельствует о постоянной заботливости сохранять России благословение мира. Эта заботливость осталась НАМ присуща, в виду печальных событий, совершившихся в Боснии, Герцеговине и Болгарии. МЫ первоначально поставили СЕБЕ целью достигнуть улучшений в положении Восточных Христиан путем мирных переговоров и соглашений с союзными НАМ дружественными, великими европейскими державами. МЫ не переставали стремиться, в продолжении двух лет, к тому, чтобы склонить Порту к преобразованиям, которые могли бы оградить Христиан Боснии, Герцеговины и Болгарии от произвола местных властей. Совершение этих преобразований всецело вытекало из прежних обязательств, торжественно принятых Портой, перед лицом всей Европы. Усилия НАШИ, поддержанные совокупными дипломатическими настояниями других Правительств, не привели однако к желаемой цели. Порта осталась непреклонной в своем решительном отказе от всякого действительного обеспечения безопасности своих Христианских подданных и отвергла постановления Константинопольской Конференции.
      
      Желая испытать, для убеждения Порты, все возможные способы соглашения, МЫ предложили другим Кабинетам, составить особый Протокол, с внесением в оный самых существенных постановлений Константинопольской Конференции, и пригласить Турецкое Правительство присоединиться к этому международному акту, выражающему крайний предел НАШИХ миролюбивых настояний, но ожидания НАШИ не оправдались: Порта не вняла единодушному желанию Христианской Европы и не присоединилась к изложенным в Протоколе заключениям.
      
      Исчерпав до конца миролюбие НАШЕ, МЫ вынуждены высокомерным упорством Порты приступить к действиям более решительным. Того требует и чувство справедливости и чувство собственного НАШЕГО достоинства. Турция отказом своим поставляет НАС в необходимость обратиться к силе оружия.
      
      Глубоко проникнутые убеждением в правоте НАШЕГО дела, МЫ, в смиренном уповании на помощь и милосердие Всевышнего, объявляем всем НАШИМ верноподданным, что наступило время, предусмотренное в тех словах НАШИХ, на которые единодушно отозвалась вся Россия. МЫ выразили намерение действовать самостоятельно, когда сочтем это нужными честь России того потребует.
      
      Ныне, призывая благословление Божие на доблестные НАШИ войска, МЫ повелели вступить им в пределы Турции.
      
      Дан в Кишинёве, апреля 12-ого дня, лета от Рождества Христова в тысяча восемьсот семьдесят седьмое, царствования же НАШЕГО в двадцать третье.
      
      На подлинном Собственною ЕГО ИМПЕРАТОРСКОГО ВЕЛИЧЕСТВА рукой подписано: АЛЕКСАНДРЪ.
      

    • Облекчаване на участта на Християнитѣ от Балканския̌т полуостров - това е декларираната цѣл на войната.
    
    
    • България се споменава цѣли два пѫти, и двата пѫти слѣд Босна и Херцеговина. Личи си, че е дописана.
    
    
    • (.. скрий го манифестът ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Шипка и Плѣвен  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Шипка и Плѣвен  (.. скрий ..) 
    
    
    • За ходът на войната и за героизмът е писано много.  И днес йощ Балканът, 
    • Двѣтѣ голѣми сражения на Шипка и при Плѣвен сѫ рѣшаващитѣ.  щом буря захваща, .. 
    
    
    • И на двѣтѣ мѣста има впечатляващи паметници.
    • Всѣки българин би трѣ̋бвало поне веднѫж в животът си да ги посѣти.
  
  
  • ►►  Делиорманът и Добруџа  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Делиорманът и Добруџа  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Минаването на Дунавът край Свищов било изненада.
    • Двѣ османски армии, дислоцирани прѣди това срѣщу сърбитѣ, били прѣнасочени да посрѣщна̨т руската армия.
      
      
      • Армията на Осман паша от Видин стигна̨ла прѣди руснацитѣ в Плѣвен и се окопала там.
      • Тя забавила настѫплението на руснацитѣ с нѣ̋колко мѣсеца.
      
      
      • Армията на Сюлейман паша от албанското крайбрѣжие била натоварена на кораби и докарана насам.
      • Тя спрѣ̋ла руснацитѣ при Стара Загора, но не успѣ̋ла да мине Шипка.
    
    
    • Огромна турска армия била разположена в четириѫгълната крѣпост - Русе-Силистра-Варна-Шумен.
      
      
      • Историята и опитът на османскитѣ военни показвал, че оттам османската империя е най-уязвима.
      
      
      • Мобилната руска казашка конница можѣла да прѣцапа Дунавът при делтата, да прѣкоси Добруџа и бързо да стигне Одрин.
      
      
      • Турския̌т аскер в четириѫгълникът чакал да посрѣщне казацитѣ откъм Добруџа.
      
      
      • Дали руската империя е имала ресурси за такъв резервен ход - казашка конница прѣз Добруџа - аз не зная̨.
      • Вѣроятно сѫ имали.
      • И опасенията на османскитѣ военни сѫ били основателни.
      
      
      • Войни се печеля̨т не само на бойното поле, но и в щабоветѣ със стратегически рѣшения.
      
      
      • Руската армия стигна̨ла Одрин не напрѣ̋ко прѣз Добруџа, а по заобиколен пѫт - прѣз Плѣвен, София и Пловдив.
    
    
    • (.. скрий го четириѫгълникът ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Одринското примирие  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Одринското примирие  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Било сключено на 1878-01-19.
    • Точно мѣсец прѣди сан-стефанския̌т прѣдварителен мирен договор.
  
  
  • ►►  Сан-Стефанския̌т прѣдварителен договор  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Сан-Стефанския̌т прѣдварителен договор  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Prélininaires de paix. Написан е бил на френски и така е озаглавен: "Прѣдварителни условия за мир".
      • Вижте снимка на договорът.  (.. взета е оттам ..) 
      • Вижте снимка на първата и послѣдната му страница.  (.. взета е оттам ..) 
      • Името на граф Игнатиев Николай Павлович се чете на първата страница, а подписът му е на послѣдната страница.
      
      
      • Оригинал се съхранява в Турския̌т държавен архив.
      • В София, в Националния̌т исторически музей, има копие.
      • Глави 6-та, 7-ма и 8-ма се отнасят за устройството на княжество България.
      • Частичен прѣвод на български може да се види тука, а мои коментари по този текст - тука.
    
    
    • Датата на одринското примирие - 1878-01-19 - вѣроятно е била опрѣдѣлена от ходът на военнитѣ дѣйствия - от напрѣдъкът на рускитѣ войски.
    
    
    • Датата на прѣдварителния̌т мирен договор - 1878-02-19, 19-ти февруари -
      
      
      • може да е била точно мѣсец слѣд примирието - нѣ̋ма какво повече да се чака,
      
      
      • а може да е била избрана, понеже 19-ти февруари е династичен празник за руския̌т император - 23 години от възцаряването му.
      
      
      • Възможно е Сан-Стефанския̌т прѣдварителен мирен договор да е бил честитка, с която Султанът поздравява колегата си за неговия̌т празник.
      
      
      • Или пък честитка от граф Игнатиев - отскоро граф - пак за празникът.
      • Любимому Государю - съ праздникомъ.
      • Как да е.
    
    
    • Честитка или не, 19-ти февруари 1878 стана̨л рођения̌т ден на българската държава.
      
      
      • Прѣди този ден я̨ нѣ̋мало още България.
      • Слѣд този ден я̨ имало вече България.
    
    
    • Сан-Стефанския̌т договор от 1878-02-19 със сигурност слагал край на войната.
      
      
      • Турция се признала за побѣдена.
      
      
      • Мѫчителната война завършила.
      • Родилнитѣ мѫки свършили и се родила държавата България.
    
    
    • Това е най-важното събитие в новата българска история.
      
      
      • По-важно от него нѣ̋ма.
      • Без него нѣ̋маше да ни има.
      • Прилича да е наш национален празник.
    
    
    • (.. скрий го Сан-Стефано ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Берлинския̌т конгрес  (.. покажи го ..) 
    
    ◄►  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Берлинския̌т конгрес  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Провел се e међу 1878-06-13 и 1878-07-13 берлински дати.
      
      
      • Кайзерът Бисмарк от позицията на неу̌трална Германия бил домакинът.
      
      
      • Британската империя - най-великата сила тогава - била прѣдставена от настоящия̌т си премиер Дизраели и от бѫдещия̌т си премиер Солзбъри.
      
      
      • Руската империя - от канцлерът Горчаков, който заемал и постът външен министър, и от Шувалов, руски посланик в Лондон.
      
      
      • Дунавската империя - от Андраши, външен министър и пръв министър.
      
      
      • Прѣдставени били и османската империя, Румѫния, Сърбия, Черна гора, Гърция, Италия, Франция.
    
    
    • Обсѫђал се слѣд-военния̌т ред в Европа.
      
      
      • При условие, че османската империя е приела поражението си, което ще доведе до загуба на територии.
      
      
      • Всички сѫ били съгласни със създаването на нова държава в Европа - България.
    
    
    • Тѣзи от империитѣ, които имали да вземат, сѫ си взели всичко, на което сѫ се надѣ̋вали.
      
      
      • Британската империя си взела остров Кипър.
      
      
      • Дунавската империя си взела Босна и Херцеговина.
      
      
      • Руската империя си върна̨ла всичко загубено прѣз кримската война.
    
    
    • Румѫния като воюваща страна с голѣ̋м принос за побѣдата, получила независимост и излаз на Черно море, заедно с голѣ̋мо парче от Добруџа.
    
    
    • Сърбия като страна, воювала с Турция, макар и неуспѣшно, получила независимост и териториално разширение в Поморавието.
      
      
      
      • Ниш и Пирот стана̨ли сръбски градове.
    
    
    • Черна гора, сѫщо страна, воювала с Турция, и тя получила независимост и териториално разширение.
    
    
    • Гърция получила само обѣщание за териториално разширение, но пък успѣ̋ла да прѣдотврати включването на Пловдив в територията на България.
      
      
      • Ако Пловдив бѣше остана̨л на българска територия, сега щѣше да е мегаполис и столица на България.
    
    
    • За османската империя на Балканския̌т полуостров остана̨ли слѣднитѣ територии, указани тука със съврѣменнитѣ им означения:
      
      
      • днешна европейска Турция,
      • Странџанско, Кърџалийско, Смолянско,
      • цѣ̋ла Македония - българска, гръцка и вардарска,
      • днешна гръцка Тракия,
      • повечето от Епир и Тесалия,
      • остров Крит,
      • Албания,
      • Косово, и
      • Санџакът - най на сѣверозапад.
    
    
    • Реално, според тогавашното административно дѣление на османската империя:
      
      
      • Цѣлия̌т дунавски вилает с вилаетски център Русе ӥ e бил отнет.
        
        
        • Част от него получила Румѫния.
        • Друга част - нишкия̌т санџак - получила Сърбия.
        • Върху остана̨лата част от дунавския̌т вилает се образувало Княжество България.
        
        
        • От османската империя е бил отнет цѣлия̌т дунавски вилает, дори териториитѣ с прѣобладаващо мюсюлманско население.
        • Ако бѣ̋ха̨ спазвали правилото да не се отнемат територии с прѣобладаващо мюсюлманско население, нѣ̋маше как да обезщетя̨т Румѫния и да ӥ дада̨т излаз на море.
      
      
      • Върху два санџака от одринския̌т вилает - пловдивския̌т и сливенския̌т, за които се приело, че християнското население е мнозинство, била създадена автономната област Източна Румелия.
      
      
      • Австро-Унгария си взела голѣ̋ма част от босненския̌т вилает.
      
      
      • Уточнения в днешни термини.
        
        
        • Малко Търново е било в лозенградския̌т санџак на одринския̌т вилает и не е влизало в Източна Румелия.
        • Горно-Џумайско (днешния̌т благоевградски окрѫг) е част от сѣрския̌т санџак на солунския̌т вилает и е остана̨ло в османската империя.
    
    
    • За България вече казах в уводът.
      
      
      • На новородената България в Берлин и прѣрѣ̋зали пѫпната връв, свързваща я̨ с Русия.
      • Изкѫпали я̨ и я̨ повили.
      
      
      • Издали ӥ валиден документ за самоличност.
      • Княжество България, васално на Султанът.
      
      
      • Забѣлѣжка: Васални на Султанът сѫ били и Румѫния, и Сърбия прѣди Берлинския̌т конгрес.
    
    
    • България:
      родена в цариградското прѣдградие Сан-Стефано на 1878-02-19,
      притежава документ за самоличност, издаден в Берлин на 1878-07-13.
    • Това е била нашата България тогава.
    • Подарък ни е била от сѫдбата, от Господ-Бог-Аллах.
    • Така както моя̌т живот на мене ми е подарък от сѫдбата, от Господ-Бог-Аллах.
    
    
    • Какво сме направили сетнѣ с България - това е друг въпрос.
    
    
    • (.. скрий го берлинския̌т конгрес ..)  (.. скрий го пѫтя̌т към третомартенския̌т 19-ти февруари ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-12-25 16:38:: Опит за аналогия (.. покажи го тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-12-25 16:38:: Опит за аналогия (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Благодарност към лѣкарския̌т колектив  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Благодарност към лѣкарския̌т колектив  (.. скрий ..) 
    
    
    • Да кажем, лѣкар Ви спаси от голѣ̋м проблем.
      Да кажем, спасил Ви е животът.
    
    
    • Вие, естествено, сте безкрайно благодарни и признателни.
    • Благодарни сте на лѣкаря̌т, както и на цѣлия̌т медицински екип, рѫководен от него.
      Благодарни сте им лично на тѣ̋х.
    
    
    • Нѣ̋ма за какво да сте благодарни на българското здравеопазване.
    
    
    • Да, ясно Ви е, че тѣзи хора просто сѫ си вършѣли работата.
      
      
      • Изкарвали сѫ си заплатата.
      
      
      • Тѣ емоционално с Вас не сѫ свързани.
      • Ако лѣкаря̌т е емоционално свързан с пациентът, той може да допусне грѣшка в лѣчението.
      • Затова лѣкаритѣ не лѣкуват свои близки.
    
    
    • И тъй, като знаете, че лѣкаря̌т и медицинския̌т екип просто сѫ си изкарвали заплатата, по-малко ли ще сте им благодарни?
    
    
    • (.. скрий го първото в аналогията ..)  (.. скрий го опитът за аналогия ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Благодарност към Царя̌т Освободител  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Благодарност към Царя̌т Освободител  (.. скрий ..) 
    
    
    • Без българска държава българи нѣ̋маше да има.
      
      
      • И никого нѣ̋маше да го "боли", че българи нѣ̋ма.
      
      
      • Нима сѣверо-македонцитѣ щѣше да ги има без македонската държава?
      • Не, разбира се.
      • И защо бихте оспорили сѫщото за българитѣ?
    
    
    • Никакво Освобођение, никакво Робство.
      
      
      • Нито сме били под робство прѣди 1878, нито нѣ̋кой ни е освобођавал прѣз 1878.
      • Робство и Освобођение - това сѫ пропагандистки клишета.
    
    
    • Създадена е била държавата България.
      
      
      • Прѣз 1878 е била създадена държавата България.
        Днешната наша държава България е била създадена тогава.
        Прѣди това тя не е сѫществувала.
        А без нейното сегашно сѫществуване нас българитѣ нѣ̋маше да ни има.
      
      
      • И трѣ̋бва да сме безкрайно благодарни.
        
        
        • Но нѐ на Русия - на Русия нѣ̋ма какво да сме ӥ благодарни.
        
        
        • Благодарни сме и сме признателни на Цар Александър 2-ри, Царя̌т Освободител, и на Неговото Христолюбиво воинство.
        
        
        • Благодарни сме им лично.
        • Лично на тѣ̋х сме издигна̨ли паметници.
      
      
      • Да, разбираме, че Царя̌т Освободител е тѫрсѣл реванш слѣд злополучната за Него кримска война.
        Но въпрѣки това благодарност и признателност Му дължим.
    
    
    • Нѣщо като извод.
      
      
      • Не пипайте паметницитѣ и именуванията, свързани със създаването на държавата България!
      • Не ритайте здравословната си идентичност.
      
      
      • Цар Александър 2-ри е човѣкът с най-голѣми заслуги за създаването на българската държава.
      • Без Него и без Христолюбивото Му воинство нас българитѣ сега нѣ̋маше да ни има.
      
      
      • Храмът Александър Невски, който сега служи като катедрален храм на българския̌т патриарх, е именуван в тѣ̋хна чест.
        Паметник е на всички тѣ̋х.
      
      
      • Именуван е така и в чест на първия̌т български княз Александър Батенберг, героя̌ от Сливница.
        Той - Александър Батенберг - сѫщо е бил част от Христолюбивото воинство на Цар Александър 2-ри.
      
      
      • Част от Христолюбивото воинство на Цар Александър 2-ри е бил и граф Николай Игнатиев.
      • Неговитѣ - на граф Игнатиев - заслуги за създаването на българската държава, макар и по-малки от заслугитѣ на Царя̌т, сѫ по-голѣми от заслугитѣ на кой да е българин.
    
    
    • На Русия нищо не дължим.
      
      
      • На Цар Александър 2-ри и на Христолюбивото Му воинство благодарност и признателност им дължим лично!
      • На Русия нищо не дължим.
    
    
    • Петър Кунчев.
      
      
      • Той се е бил на Шипка в съставът на българсото опълчение.
        Бил е ранен и слѣд войната е накуцвал.
      
      
      • Петър Кунчев като част от Христолюбивото воинство на Цар Александър 2-ри има нѣ̋каква заслуга - макар и малка, за създаването на българската държава, докато брат му Васил такава заслуга реално нѣ̋ма.
      • За което Васил Кунчев не е виновен, разбира се.
      
      
      • В моментът оцѣнявам заслугитѣ, а не намѣренията.
    
    
    • (.. скрий го второто в аналогията ..)  (.. скрий го опитът за аналогия ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Сбъркана аналогия  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Сбъркана аналогия  (.. скрий ..) 
    
    
    • Има хора, най-често живѣещи в гета̀, най-често принадлѣжащи към малцинствени общности.
    
    
    • Тѣ понѣ̋кога бия̨т медицинскитѣ работници, ако смѣтна̨т, че не си върша̨т работата, както се очаква.
    
    
    • Има хора, които упрѣкват Русия, че не ни била "освободила" наврѣме.
    • И че макар да ни е "освободила", не го била направила с чисти подбуди.
    
    
    • Да, разни хора има.
    
    
    • Нима медицинскитѣ работници сѫ виновни, че нѣ̋кои хора живѣя̨т в коптори.
    
    
    • Русия не е виновна, че прѣди вѣкове ние сме загубили държавността си.
    
    
    • (.. скрий я̨ сбърканата аналогия ..)  (.. скрий го опитът за аналогия ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Друга сбъркана аналогия  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Друга сбъркана аналогия  (.. скрий ..) 
    
    
    • Дума му лѣкаря̌т:
      
      
      • А бе човѣк, излѣкувахме те, продължи напрѣд и си живѣй животът!
      • А аз си имам друга работа.
    
    
    • А той:
      
      
      • И други болѣжки имам бе, докторе.
      
      
      • Пък и най-добрѣ се чувствам под вашитѣ грижи - това е истината.
      • Да идвате всѣки ден на визитация.
      • Да съм обект на вниманието ви.
      
      
      • Умирам си за това.
    
    
    • Ти бащѝца, ты ба̀тюшка!
    • Ты Алёша, ты Саша, ты Ванка с танка!
    • За тебе е моята ода!
    • Навѣки ще ти се кланям и сапогѝтѣ ти ще цѣлувам!
    • Без тебе за никъдѣ не съм!
    
    
    • (.. скрий я̨ другата сбъркана аналогия ..)  (.. скрий го опитът за аналогия ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

(.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. свиј&скриј всичко ..)  .. to the bottom ..

Разходки по хребетите на времето

• ◄◄
• ▼▼

• 1. Преамбјул
• 2. Първа разходка по хребетите на времето
• 3. Впечатленија и отзиви след първата разходка по хребетите на времето
• 4. Какво е нај-ценното, което историјата ни е завещала
• 5. Втора разходка по хребетите на времето
• 6. Заклјучение
• 7. Препратки: references
• 8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Преамбјул    (.. покажи го ..)  (.. покажи всичко ..)

(.. покажи го преамбјулът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбјул    (.. скриј го ..)  (.. покажи всичко ..)

• Ще започна с едно изречение от Принципите на моите възгледи за мина̨лото:

  Ние, българите, сме нај-обикновени и нај-нормални европејци. Не сме изклјучителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже..
  Сѫщите сме си като другите балкански народи, досущ сме като те̋х, те с нищо не ни превъзхођат, нито пък ние те̋х с нещо ги превъзхођаме.



• Појавата на държавата Българија е случајно събитие, случајна приумица на историјата.
  Това може да се каже за все̋ка държава, не само за Българија. А специално за Северна Македонија то важи в по-голе̋ма степен, отколкото за Българија.


• Този текст е упражнение в балансиране по хребетите на времето.
  Какво щеше да стане при малка проме̋на в ходът на събитијата.
  Ще се огранича̨ до Европа.


• Европа дължи днешнијът си облик на WW1 - първата световна војна.
  WW1 е сложила крај de La Belle Époque.
  WW1 е било самоубијството на стара Европа.
  WW1 вкарва страстите в политиката и в частност вкарва фашизмът в не̋колко негови превъплъщенија - интернационал-социализъм и национал-социализъм.
  Това налага обликът на целијът 20-ти век.


• В това упражнение по алтернативна историја ще си позволјавам само малки промени.
  В частност, не̋ма да посмеја̨ сѫществено да променјам такова важно събитие като WW1.


• (.. скриј го преамбјулът ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Първа разходка по хребетите на времето   (.. покажи ја̨ ..)

(.. покажи ја̨ първата разходка ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Първа разходка по хребетите на времето   (.. скриј ја̨ ..)

• Појавата на държавата Българија е случајно събитие, случајна приумица на историјата.
  Това може да се каже за все̋ка държава, не само за Българија. А специално за Северна Македонија то важи в по-голе̋ма степен, отколкото за Българија.


• Този текст е упражнение в балансиране по хребетите на времето.
  Какво щеше да стане при малка проме̋на в ходът на събитијата.
  Ще се огранича̨ до Европа.


• Европа дължи днешнијът си облик на WW1 - първата световна војна.
  WW1 е сложила крај de La Belle Époque.
  WW1 е било самоубијството на стара Европа.
  WW1 вкарва страстите в политиката и в частност вкарва фашизмът в не̋колко негови превъплъщенија - интернационал-социализъм и национал-социализъм.
  Това налага обликът на целијът 20-ти век.


• В това упражнение по алтернативна историја ще си позволјавам само малки промени.
  В частност, не̋ма да посмеја̨ сѫществено да променјам такова важно събитие като WW1.


• Макар спусъкът за WW1 да е бил дръпна̨т в Сараево, зарјадът (барутът) на WW1 е бил натѫпкан в Страсбург със френски реваншистки бе̋с. Френското общество копнеело да отмъсти на Германија заради унижението от 1872 и да си върне град Страсбург, родината на Марсилезата. Франција е велика държава, и натъпканијът френски зарјад е бил достатъчен.
  
  Франција срещу Германија.
  Германија срещу Франција.


• Јасно е, че на страната на Франција ще се вклјуча̨т Руската и Британската империја. Британската империја иска да елиминира евентуално германско съперничество в световнијът океан.
• Јасно е, че на страната на Германија ще се вклјучи Австро-Унгарија.


• Јасно е, че Франција, Русија и Великобританија ще искат да си поделја̨т териториите на Османската империја, ширна̨ли се на три континента, което поставја Турција като съјузник на Германија.


• Јасно е, че сѫществуващите балкански държавици Сърбија, Гърција и Румѫнија ще се вклјуча̨т на страната на Франција, Русија и Великобританија - срещу Австро-Унгарија и Османската империја.


• Ако до избухването на WW1 не е била създадена българска държава, то българите пак ще̋ха̨ да се бија̨т във WW1 на страната на централните сили - Германија и Австро-Унгарија, но в съставът на армијата на Османската империја.


• Да променја̨ изходът на војната не смеја̨.
  Антантата побеђава, дори след като Русија преминава във владение на Мордор.


• И тъј, не̋ма българска държава и Антантата е победила.


• Прибалтијските републики Финландија, Естонија, Латвија и Литва пак ще̋ха̨ да получа̨т независимост - не̋маше да остана̨т във владенијата на Мордор.


• Победителите пак ще̋ха̨ да разкѫсат Дунавската империја - големи нејни територии пак ще̋ха̨ да бѫда̨т дадени на Сърбија и Румѫнија, пак ще̋ха̨ да бѫда̨т създадени Полша, Чехословакија, Унгарија и Австрија.


• Прибалтијските републики, Полша, Чехословакија, Унгарија, Румѫнија, Турција пак ще̋ха̨ да оформјат санитарен кордон около владенијата на Мордор.


• В този момент относно онзи момент
  тре̋бва да осъзнаете следното.
  За Гърција, Сърбија и Румѫнија създаването на българска държава би било наказание.
  Победителите не̋маше да накажа̨т свои съјузници.
  Създаването на българска държава би било абсурд.


• Територијата на днешна Българија, щеше да бѫде поделена међу Гърција, Сърбија и Румѫнија - и трите тези държави сѫ сѫществували от около век, и трите тези държави - съјузници в Антантата, и трите тези държави - с аспирации към големи части от нашата територија.


• Част от днешната ни територија щеше да си остане в Турција. На тази територија христијани ще̋ха̨ да остана̨т толкова, колкото христијани (арменци, гърци, българи, ..) сѫ остана̨ли на територијата на Турција в реалната историја. Българската диаспора по светът щеше вече да е асимилирана, както е стана̨ло и с гръцката диаспора в реалната историја.


• Както е стана̨ло и в реалната историја, всички христијани на територијата на Румѫнија ще̋ха̨ да стана̨т румѫнци. Не̋кои от потомците на нашите предци може би сега ще̋ха̨ да сѫ върли румѫнски националисти из интернетските форуми.


• Както е стана̨ло и в реалната историја, всички христијани на територијата на Гърција ще̋ха̨ да стана̨т гърци. Не̋кои от потомците на нашите предци може би сега ще̋ха̨ да сѫ върли гръцки националисти из интернетските форуми.


• Виде̋ се преди години, че екзархијското мина̨ло на Българската православна църква все още е трън в очите на Цариградската патриаршија. В алтернативната историја, којато развивам, гърците ще̋ха̨ да се погрижа̨т да залича̨т все̋какъв спомен за Българската екзархија.


• Само на сръбска територија (днешна Западна Българија) щеше да оцелее не̋какво славјаногласие. Обаче всички ще̋ха̨ да сѫ прави сърби. За славо-македонци или за северни македонци никој не̋маше да се сеща. А пък не̋кои от потомците на нашите предци може би сега ще̋ха̨ да сѫ върли сръбски националисти из интернетските форуми.


• И само в онја контекст можеше да се запази думата българи. В славистиката - в науката за славјанските езици - балканизираните славјански диалекти ще̋ха̨ да бѫда̨т наричани български диалекти на сръбскијът език. В реалната историја балканизираните сръбски диалекти се наричат торлашки диалекти на сръбскијът език. Т.е. в алтернативната историја думата български може би щеше да измести думата торлашки.


• Та това е. Наде̋вам се, че много изводи бихте могли да си направите.


• (.. скриј ја̨ първата разходка ..)  (.. покажи ја̨ във facebook ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Впечатленија и отзиви след първата разходка по хребетите на времето   (.. покажи ..)

(.. покажи ги ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Впечатленија и отзиви след първата разходка по хребетите на времето   (.. скриј ..)

• Попадал съм не мненија, че ако държавата Българија не е била създадена в крајът на 19-ти век по начинът, познат от реалната историја, то след WW1 държавата Българија сигурно е ще̋ла да бѫде създадена, и то в по-добър вариант.
  
  
  • Твърдо не. Ако държавата Българија не е била създадена до началото на WW1, то не само никаква Българија не̋маше да бѫде създадена, но все̋какви надеђи за појавата на такава държава биха̨ пресъхна̨ли завинѫги.


• Албанија се била појавила около WW1 - защо да не се појави тогава и Българија. Този въпрос ми го подсказа уважаемијът Veselin Kandimirov.
  
  
  • Преобладаващијът ислјам и албанскијът език обособјават Албанија, отделјат ја̨ от Гърција и Сърбија, и тези фактори способстват за създаването на държавата Албанија след Балканската војна в реалната историја.
  
  
  • За Българија не се наблјудават такива фактори. Це̋лото българско славјаногласие щеше да бѫде вклјучено в сръбското славјаногласие и отделна държава Българија не̋маше да бѫде създадена.
  
  
  • Јасно е, че за създаването на държава - Албанија - Българија - е била нужна војна.
  
  
  • В реалната историја Албанија е създадена след Балканската војна. Дали без сѫществуването на Българија щеше да има Балканска војна? Според мене - едва ли.
  
  
  • Но дори да е имало Балканска војна срещу Турција примерно с участник Румѫнија вместо Българија, тогава да - държава Албанија щеше да бѫде създадена по сѫщијът начин, както в реалната историја, но държава Българија - не - за Българија при алтернативна Балканска војна без Българија ще̋ха̨ да важа̨т сѫщите съображенија, както при алтернативната WW1.
  
  
  • Ако Балканската војна не се беше случила, шансовете за създаването на държава Албанија след WW1 биха̨ намалели. Италија можеше да прилапа тлъсто парче от днешната албанска територија - и крај с надеђите за Албанија.


• Сега ще предприема̨ смел и рискован ход.


• В самата първа разходка не бе̋х си позволјавал големи промени спрјамо реалната историја. Са̀мо сѫществуването на българска държава се отменјаше, което значи, че днешната ни територија, заедно с доста от прилежащите територии, сѫ принадлежали на Османската империја, както си е било от не̋колко века. При тази малка проме̋на Източна Европа би изглеђала почти по сѫщијът начин, само дето Българија не̋маше да ја̨ има - не̋маше как да се појави, и днешните територии на Българија ще̋ха̨ да се разделја̨т међу сѫществуващите държави Турција, Румѫнија, Гърција и Сърбија. Иначе всичко щеше да си е пак така: четири нови прибалтијски държави, възкръсна̨ла Полша, нова Чехословакија, остатъчни Австрија и Унгарија, раздути Румѫнија и Сърбија.


• Е, сега ще си позволја̨ голе̋ма проме̋на. Да приемем, че Мордор не̋ма да завладее Русија.
  
  
  • Русија завършва војната като победителка, наред с Франција, Великoбританија и глутница други по-дребни хищници.
  • Картата на Източна Европа щеше да изглеђа съвсем съвсем иначе.
  • Не̋ма нуђа от санитарен кордон около владенијата на Мордор.
  • Не̋маше да се појавја̨т четирите прибалтијски държавици Финландија, Естонија, Латвија и Литва.
  • Не̋маше да се појави Полша.
  
  
  • Другата разлика щеше да бѫде тука по Нашенско.
  • Русија щеше да завладее Константинопол заедно с голе̋ма част от черноморското крајбрежие, вклјучващо Бургас и Варна.
  • Това, дето в самата първа разходка го бе̋х означил като територија, остана̨ла си под турска власт, сега би тре̋бвало да се означи като територија, премина̨ла към Руската империја. От трън, че на глог.
  
  
  • Пак българска държава не̋маше да има.


• Но тази голе̋ма проме̋на - пасуването на Мордор - подсказва и друго.
  
  
  • Дори ако държавата Българија беше създадена по начинът, познат от реалната историја, след WW1 при пасуване от страна на Мордор тази българска държава - нашата българска държава - щеше да бѫде унищожена.
  
  
  • В реалната историја Господ-Бог е разрешил на Мордор да завладее Русија, за да спаси Българија.
  • За този извод ме подсети уважаемијът Petrov El Comandante.
  • Българија е била запазена само като част от санитарнијът кордон около владенијата на Мордор.


• И сега да си починем от тези ужасии.


• (.. скриј ги впечатленијата и отзивите след първата разходка ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Какво е нај-ценното, което историјата ни е завещала   (.. покажи ..)

(.. покажи го ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Какво е нај-ценното, което историјата ни е завещала   (.. скриј ..)

• Мисловните разходки по хребетите на времето целја̨т мина̨лото да добие по-јасен смисъл, да го разберем мина̨лото по-добре.
• Но целта - и крајната, и међинната, все пак е настојащето, да се осмисли настојащето.
• Защото којто не разбира настојащето, тој не разбира и мина̨лото.


• Настојащето е плод преди всичко на близкото мина̨ло.
• Настојащијът 21-ви век е плод на 20-ти век, преди всичко.


• Затова е важно да се познава 20-ти век, преди всичко, и историјата му да се разнищи, да се разбере. За да разберем и настојащето.


• По-далечното мина̨ло има експоненциално по-малко значение от близкото мина̨ло.


• Например, единственијът все още важен "артефакт", плод на 19-ти век, е българската държава, сѫществуването на държавата Българија.
• Струва си по този повод да се направи разходка по хребетите на времето и за 19-ти век, но по-нататък.


• А ако става дума за още по-стари "артефакти", то това сѫ само нашата православна христијанска религија и нашијът славјански език.
• Друго не̋ма. Нищо друго не̋ма значение. Nothing else matters.


• Добре е да осъзнаете, че "артефактът" българска държава, плод на 19-ти век, е нај-ценното нещо, което притежава нашијът български етнос, нашата българска народност, нај-ценното ни достојание, и следва да си го пазим.
  
  
  • Тук може би е ме̋стото да изкажа̨ лекото си възмущение от гологлави шоу̌мени, според които не̋мало такава държава. Възмущението ми е леко, понеже не мислја̨, че мнозина му обръщат внимание.


• Без артефактът "българска държава", българската народност - българскијът етнос - изчезва подобно на специфична субстанција в дъђ.
  
  
  • По съвсем сѫщијът начин, сѫществуването на северно-македонската народност (или нација или етнос, наречете го както искате), е невъзможно без държавата Северна Македонија.


• Българската държава не може да се преоснове.


• И тъј, да пазим българската държава. И да бѫдем признателни на онези, които сѫ допринесли за създаването ѝ.


• (.. скриј го нај-ценното ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Втора разходка по хребетите на времето   (.. покажи ја̨ ..)

(.. покажи ја̨ втората разходка ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Втора разходка по хребетите на времето   (.. скриј ја̨ ..)

• Ще повторја̨ изречението от Принципите на моите възгледи за мина̨лото:

  Ние, българите, сме нај-обикновени и нај-нормални европејци. Не сме изклјучителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже..
  Сѫщите сме си като другите балкански народи, досущ сме като те̋х, те с нищо не ни превъзхођат, нито пък ние те̋х с нещо ги превъзхођаме.



• Појавата на държавата Българија е случајно събитие, случајна приумица на историјата.
  Това може да се каже за все̋ка държава, не само за Българија.


• Този текст е упражнение в балансиране по хребетите на времето.


• В първата разходка по хребетите на времето се върна̨хме само стотина години назад. До първата световна војна, на којато Европа дължи днешнијът си облик.


• При тази разходка по хребетите на времето ще се върнем още по-назад. Още 30-40 години назад. Или общо 140 години назад във времето. Само 140 години назад във времето. Не хилјада години. Не 1300 години. Само 140 години назад. До времето, когато държавата Българија е била създадена.


• Върховете, ознаменуващи събитието "създаване на българската държава", отдалече изглеђат забулени в облаци. Целта е да ги изкачим.
  
  
  • Събитието "създаване на българската държава" обикновено го славим под името "Освобођение на Българија".


• За базов лагер избираме събитието "баташко клане".
  По-подходјащо събитие в реалната историја не̋ма.
  Без баташкото клане нито цариградската конференција (декември 1876) щеше да се занимава с българите, нито щеше да има руско-турска војна (1877).
  
  
  • Баташкото клане може да е било мит, но заради отзвукът му и заради последствијата от него то е стана̨ло факт.
  
  
  • Баташкото клане получава отзвук заради дописките на американците Јануариј Макгахан и Јуџијн Скајлър.
    Дописките сѫ се појавили в началото на септември 1876 в британскијът и в рускијът печат.
  
  
  • От базовијът лагер се разкрива гледка назад към подножието на планината.
  
  
  • Там не̋къде сѫ лобните места и гробовете на Ботев, на Бенковски и Волов, на поп Харитон и Бачо Киро, на Васил Левски, на Хаџи Димитър и Стефан Караџа, на Раковски, на Велчо Џамџијата.
  
  
  • Не̋кои сѫ на пѫтека, којато води към базовијът ни лагер, но повечето сѫ встрани.


• Тръгваме нагоре. Стигаме до заслон в подножието на връх "Двата престола". Заслонът е наречен Цариградска посланическа конференција.
  
  
  • И друга пѫтека води към този заслон.
  • Тја тръгва от Солун, където на 6-ти мај 1876 мјусјулманската тълпа убива двама европејски дипломати.
  
  
  • Според обстојателствата рускијът посланик граф Игнатиев бил нај-дълго на тази длъжност сред колегите си посланици в Цариград-Константинопол.
  • Граф Игнатиев бил доајенът на дипломатическијът корпус в Цариград-Константинопол.
  • Убијствата в Солун му развързват рѫцете - тој вече може да не се съобразјава с ограниченијата, наложени на Русија след Кримската војна.
  
  
  • И трета пѫтека водела към сѫщијът заслон.
  • Тръгвала от по-далече - от Босна и Херцеговина, от Сърбија и от Черна гора.
  
  
  • Върхът "Двата престола" - единијът престол в Търново и другијът в Софија, си остана̨л привидение.
  
  
  • Османската империја се сдобила с Конституција.
  • По онова време нито Руската, нито Британската империја имали конституција.
  • Заслуга за османската конституција, както и вина за саботирането на пѫтјът към върхът "Двата престола" имал известнијът у нас Митхад паша.


• И в не̋какъв миг бле̋сва светкавица,
  којато осветјава заветнијът връх.
  Осветјава върхът "Българска държава".
  Отеква и гръм.
  
  
  • Намесва се гръмовержецът.
  • Не ми било гръмовержецът Зевс.
  • Не ми било Јупитер.
  • Не ми било Перун.
  • Не ми било и Тор.
  • Нај ми било Цар Александър Императорът Всерусијски.
  
  
  • Царјът-император Александър Николаевич, Царјът-Освободител, решава да почне војна със Султанът, војна с Османската империја.


• По тази причина:
  
  
  • Нај-хубавијът булевард в центърът на Софија, павиран в златисто-жълто, на којто са разположени парламентът, университетът, академијата на науките, се нарича ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ. На този булевард, срещу парламентът, се издига величествен паметник на Царја̌ Освободител. От признателна Българија.


• Не бива да има съмнение. По онова време Русија е абсолјутна монархија и решението го е взел Царјът.


• От гледна точка на Царјът-император Александър Николаевич, доводи "За", доводи, убедили го да вземе това решение:
  
  
  • Русија желае реванш след Кримската војна.
  • Българија дава добър повод за това.
  
  
  • Програмата-максимум е овладе̋ването на Проливите, но времето за това още не е дошло - Британија не̋ма да позволи.
  
  
  • Програма-минимум е възобновјаването на руското военно присѫтствие в Черно и Средиземно море.
  • Като част от програмата-минимум, Русија тре̋бва и да възстанови статутът си на покровител на христијаните в Османската империја.
    
    
    • Този статут на Русија ѝ е бил отнет след Кримската војна.


• От гледна точка на Царјът-император Александър Николаевич, доводи "Против" това решение:
  
  
  • Османската империја е равностоен противник.
  • Изходът от војната е нејасен.


• Осѫществјаването на това решение на Цар Александър Николаевич е изисквало щателна дипломатическа подготовка.
  
  
  • Без дипломатическа подготовка војната е била невъзможна.
  
  
  • По онова време нај-великата държава е била Британската империја.
  • Русија е тре̋бвало да ја̨ подкупи, като ѝ обещае остров Кипър.
  • След 1878, остров Кипър преминава във владение на Британската империја.
  • Кипърскијът въпрос и досега е нерешен.
  
  
  • С тактически цели тре̋бва да се привлече Румѫнија.
    
    
    • Румѫнија тре̋бва да пропусне руските војски.
    • В условијата след Кримската војна, това означава, че и Румѫнија влиза във војна с Турција.
    • Да, нека Румѫнија да војува в съјуз с Русија срещу Турција.
    • Ще получи независимост.
    • Ще получи и излаз на Черно море през Добруџа.
  
  
  • Австро-Унгарија е велика сила.
    
    
    • Без одобрението от страна на Австро-Унгарија војната е невъзможна.
    • Австро-Унгарија сѫщо така тре̋бва да бѫде подкупена.
    • Обещава ѝ се Босна и Херцеговина.
    • А за да се омилостиви Сърбија, да не плаче Сърбија за Босна и Херцеговина, на Сърбија ще ѝ се даде Поморавието.
    
    
    • Както Русија мечтаела за Цариград, така и Австро-Унгарија мечтаела за Солун.
    • Но и за двете неща не им било дошло времето.
    
    
    • Сръбските аспирации към Босна и Херцеговина дръпна̨ха̨ спусъкът на WW1 през 1914.
    • Разбира се, зарјадът - барутът - е бил натъпкан в Страсбург със френски реваншистки бе̋с.
    • Писах вече за това.
  
  
  • Неу̌тралността на Германија е тре̋бвало да бѫде потвърдена.
  • Нова обединена Германија е била нова велика сила, којато си е тѫрсела пријатели навсе̋къде.
  • Не искала да се меси на Балканите.
  • Заета е била да сдържа Франција.
  • А Франција във хватката на Германија сѫщо така не можела да се меси на Балканите.


• Лондонскијът протокол от 1877-03-31, последнијът опит за омиротворјаване, е отхвърлен от Османската империја - бил намеса във вѫтршните ѝ работи.


• Војната.
  
  
  • Манифестът.

    БОЖИЕЈу МИЛОСТИЈу МЫ, Александр Вторыј, Император и Самодержец Всероссијскиј, Царь Польскиј, Великиј Кнјазь Финлјандскиј и прочија, и прочија, и прочија ..

  • Близо двеста-хилјадна руска војска, в съставът на којато близо 8000 български опълченци.
  
  
  • Свищов, Плевен, Търново, Стара Загора, Шипка, Софија, ..
  
  
  • Сан-Стефано и Берлин.
  
  
  • Върхът "Българска държава" грејва, осветен от слънчевите лѫчи.


• С което втората разходка по хребетите на времето приклјучва.


• Појавата на държавата Българија било случајно събитие, случајна приумица на историјата. Къде е тука случајността?


• Ами случајността е била навсе̋къде.
  
  
  • И преди војната.
  • И в подготовката за неја̨.
  • И в ходът на военните дејствија.


• Знаете ли как в Берлин сѫ определили границите на кнјажеството Българија?
  
  
  • Първо, кнјажеството тре̋бвало да бѫде само међу Дунавът и Балканът.
  • Но къде е Балканът? Реките сѫ по-јасни ориентири.
  • Решили кнјажеството в западната си част да обхване водосборнијът басејн на Дунавът.
  • Така и Софија вле̋зла в кнјажеството.
  • Заедно със целијът софијски санџак.
  • С Кјустендил и Дупница, чак до Кочериново.
  • Е, без Кресна - Кресна била в серскијът санџак.


• (.. скриј ја̨ втората разходка ..)  .. към началото ..

---

►►   6. Заклјучение    (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)

(.. покажи го заклјучението ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Заклјучение    (.. скриј го ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи всичко ..)

• ►►  На колко морета щеше да е Българија без 3-ти март? (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)
  
  
• ▼▼  На колко морета щеше да е Българија без 3-ти март? (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)
  

  Реалистично тре̋бва да гледате на историјата. Реализъм, а не кухи надеђи, тре̋бва да се прилага и при разглеђането на алтернативната историја. Впрочем, както разбирате, алтернативната историја не е историја. Това тука е просто публицистика, целта на којато е да доведе до размисъл.
  
  На 3-ти март честваме не освобођението на Българија, понеже никаква Българија не е имало преди това, за да бѫде освобођавана.
  
  На 3-ти март честваме създаването на държавата Българија през 1878.
  
  Ако през 1878 не беше създадена държавата Българија, то (започва описание на нај-веројатната алтернативна историја):
  
  

  • Българската народност не̋маше да оцелее.
  
  
  • Не̋маше да се појави и северно-македонската народност.
  
  
  • Територијата на днешната Северна Македонија щеше да си е част от територијата на Сърбија.
  
  
  • Част от територијата на Сърбија щеше да е и западната третина на днешна Българија, веројатно всичко на запад от јатовата граница.
  
  
  • На це̋лата територија на Сърбија всички славјаногласни ще̋ха̨ да сѫ сърби, прави сърби.
  
  
  • В частност, естественото положение, че в Софија и Скопие живее един и сѫщ славјаногласен народ, щеше да се запази. В компанијата на Софија и Скопие в този контекст тре̋бва да споменем и Ниш.
  
  
  • Остана̨лата част от територијата на днешна Българија щеше да бѫде разпределена међу съседните държави Турција, Гърција и Румѫнија.
  
  
  • Така както практически никакво славјаногласие не е остана̨ло сега на териториите на днешните Турција, Гърција и Румънија, така щеше да е и тогава.
  
  
  • На територијата на тогавашна Турција българи-христијани щеше да има по-малко, отколкото гърци-христијани или арменци-христијани има в днешна Турција. Всички (или почти всички) христијани ще̋ха да бѫда̨т изклани или изгонени, както е стана̨ло и в реалната историја.
  
  
  • На територијата на тогавашната (от алтернативната историја) Гърција всички православни христијани ще̋ха̨ да стана̨т гърци, както е и в реалната историја.
  
  
  • На територијата на тогавашна Румѫнија всички православни христијани ще̋ха̨ да стана̨т румѫнци, както е и в реалната историја.
  
  
  • Потомците на нашите предци, тези от те̋х, дето ще сѫ остана̨ли на Балканите по Нашенско, ще̋ха̨ да сѫ сърби, гърци или румѫнци. Много от те̋х ще̋ха̨ да сѫ надъхани сръбски-гръцки-румѫнски патриотари-националисти. Така както и в реалната историја не̋кои от потомците на нашите предци сѫ надъхани северно-македонски патриотари-националисти.
  
  
  • За Българија никој не̋маше да се сеща.
  
  
  • За отделна славјаногласна македонска народност сѫщо така никој не̋маше да се сеща.
  
  
  • Балканизираните јужно-славјански диалекти, а такива ще̋ха̨ да остана̨т само на територијата на алтернативна Сърбија, ще̋ха̨ да имат статут на балканизирани сръбски диалекти, какъвто статут в реалната историја имат торлашките диалекти. С други думи, думата "български" можеше да се запази само в този контекст и да се употребјава вместо думата "торлашки".
  
  
  • И тъј, въпрос за препитване. На колко морета щеше да е Българија при тази алтернативна историја?
  
  
  • (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)  (.. скриј го заклјучението ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• ►►  Цар Александър Николаевич не е наш освободител - тој е наш спасител (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)
  
  
• ▼▼  Цар Александър Николаевич не е наш освободител - тој е наш спасител (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)
  

  Да повторја̨.

  
  
  • На националнијът празник 3-ти март не чествам никакво Освобођение.
  
  
  • Царјът Освободител Александър Николаевич е наречен така, не защото е освободил Българија, а защото е освободил от робство мужиците.
  
  
  • На националнијът праздник 3-ти март чествам създаването на Българската държава.
    
    
    • А Българската държава е нај-ценното, което историјата ни е завещала.
  
  
  • Чествам и паметта на хората, допринесли за създаването на Българската държава в това ѝ превъплъщение.
  
  
  • Чествам паметта на Царјът Освободител Александър Николаевич и на Неговото Христолјубиво Воинство.
    
    
    • Чествам паметта на Царјът Освободител Александър Николаевич на важен за Него ден.
  
  
  • Не̋ма за какво да сме благодарни на Русија.
  
  
  • Благодарни сме на определени хора - на Цар Александър Николаевич и на Неговото Христолјубиво Воинство, в съставът на което имало и руси, и българи, и румѫнци, и украинци, и финландци, и какви ли още не, и даже јапонец.
  
  
  • Благодарни сме за създаването на Българската държава.
  
  
  • А без Българската държава Българскијът етнос (Българската народност) не̋маше да оцелее.
  
  
  • И пред вид на последното изречение, излиза, че за нас Цар Александър Николаевич не е наш освободител - тој е наш спасител, спасил е българската народност от изчезване.
  
  
  • (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)  (.. скриј го заклјучението ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  
  
• ►►  Не̋ма какво да сме признателни на Русија (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)
  
  
• ▼▼  Не̋ма какво да сме признателни на Русија (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)
  

  • Какво общо може да има днешна Русија с нашето освобођение от османско владичество?
    
    
    • Забележка: Молја̨ тука под "освобођение" да разбирате "създаване на българската държава".
  
  
  • Освободил ни е Царјът Освободител Александър Николаевич и Неговото Христолјубиво Воинство. За което сме признателни.
  
  
  • Це̋ла Българија е осејана с паметници, вклјучително надгробни, които се поддържат.
  
  
  • Крај родното ми село сѫ загина̨ли двама руски војници. Погребани сѫ в църковнијът двор. Гробовете им се поддържат.
  
  
  • Нај-хубавијът булевард в центърът на Софија, павиран в златисто-жълто, на којто са разположени парламентът, университетът, академијата на науките, се нарича ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ. На този булевард, срещу парламентът, се издига величествен паметник на Царја̌ Освободител. От признателна Българија.
  
  
  • Признателни сме лично на Царјът Освободител и на Неговото Христолјубиво Воинство. Не̋ма какво да сме признателни на Русија.
  
  
  • В центре Москвы, на Красной площади, стоит величественный мавзолей убийцы - мавзолей того человека, который лично приказал расстрелять внука Царя Освободителя, вместе со всей семьей, вместе с несовершеннолетним правнуком Царя Освободителя, вместе с Его правнучками-красавицами.
  
  
  • Как не стыдно тем из болгар, кто призывает к благодарности "России"! Какой России! Той России уже нет, уже давно как ее нет. В России настоящего времени уже властвует черт. Он нас только в пекло мог бы завлечь.
  
  
  • Ние сме признателни лично на Царјът Освободител и на Неговото Христолјубиво Воинство. Не̋ма какво да сме признателни на Русија..
    Признателни сме им лично.
  
  
  • (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)  (.. скриј го заклјучението ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  
  
• ►►  Реч на Цар Борис при откриването на паметникът на Шипка (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)
  
  
• ▼▼  Реч на Цар Борис при откриването на паметникът на Шипка (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • 1934-08-26, Шипка, Реч на Н.В. Цар Борис при откриването на паметникът

    • Забележка_1: Молја̨ под "освобођение" да разбирате "създаване на българската държава".
    • Забележка_2: Цар Борис споделја мнението, че създаването на българската държава е нај-величавијът момент, нај-крупното събитие в нашата историја.
    • Забележка_3: Препорѫчвам ви да прочетете и Манифестът на августејшијът му баща от 1908-09-22 за објавјаване на независимостта.

  • Освобођението на българскијът народ е нај-величавијът момент, нај-крупното събитие в нашата историја. То е апотеозът на сбѫдна̨тите нај-съкровени въђеленија, хранени с векове в българската душа.
  
  
  • На това ме̋сто преди 57 години българската сѫдба се беше спре̋ла в колебание. По тија върхове руси и българи водиха̨ трудни страшни боеве, от които зависеше изходът на освободителната војна.
  
  
  • Старинната доблест на руското воинство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалникът на нашата храбра армија, извършиха̨ својът легендарен подвиг. И пред удивените погледи на светът тук възвисе̋ славата на българското орѫжие, възкръсна̨ла след пет века.
  
  
  • На "Орлово гне̋здо" блесна̨ първијът сијаен лѫч на българската свобода. Шипка е героичнијът образ на българското възрађане. Тја събра в един епичен устрем мѫжеството и духовните сили на българскијът народ.
  
  
  • Но пѫтјът до Шипка бе далечен пѫт. По него е килијата на Паисиј, българската църква във "Фенер", лобното ме̋сто на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбеле̋зват преходите на неудържимијът възход на българскијът народ.
  
  
  • Народните будители и апостоли на револјуцијата, борците за българската църква и борците за българската държава работиха̨ всеки със средствата на своето време, но с еднаква лјубов и със сѫщата надеђа за българско освобођение.
  
  
  • Победоносната освободителна војна, водена от руските војски начело с незабравимијът благороден рицар Цар-Освободителја, бле̋скаво увенча тоја поглед на българинът към свобода и народно добруване. Таја војна бе от страна на братскијът руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историјата на народите.
  
  
  • Господа, на таја светла епоха от борби, на това велико дело за Освобођение и на техните дејци и герои, народната признателност издигна̨ тук, на това ме̋сто, тоја величествен паметник.
  
  
  • Всеки паметник обаче е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, којто живее в поколенијата и ги вдъхновјава към подвиг. Такъв невидим паметник тре̋бва да издигнем и ние в душите си за великата епопеја на освобођението, за безсмъртнијът подвиг на Шипка, и да го предадем на нашите поколенија.
  
  
  • С тија чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братскијът руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната војна, аз се прекланјам дѫлбоко пред делото на нашето Освобођение и от името на българскијът народ откривам тоја паметник и го предавам на грјадущите поколенија за назидание, вечна слава и признателност.
  
  
  • Да живее Българија! Ура!
  
  
  • (.. скриј ја̨ речта на цар Борис ..)  (.. покажи ја̨ там ..)  (.. скриј го заклјучението ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  
  
• ►►  Манифестът на Цар Фердинанд от 1908-09-22 за објавјаване на независимостта (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)
  
• ▼▼  Манифестът на Цар Фердинанд от 1908-09-22 за објавјаване на независимостта (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Текстът на манифестът в избранијът правопис (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)
    
    
  • ▼▼  Текстът на манифестът в избранијът правопис (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..)
    

    • МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЈЪТ НАРОД
    
    
    • По волјата на незабвеннијът Цар Освободител, великијът братски Руски народ, подпомогна̨т от добрите ни сѫседи, поданиците на Негово Величество Румѫнскијът Крал, и от јуначните Българи, на 19 февруари 1878 година сломи робските вериги, що през векове сковаваха̨ Българија, не̋кога тъј велика и тъј славна.
    
    
    • Оттогава и до днес цели тридесет години Българскијът Народ непоколебимо верен към паметта на народните дејци за својата свобода и въодушевјаван от техните завети, неуморно работѝ за уређане на хубавата си земја и създаде от неја̨, под Мое рѫководство и онова на о’ Бозе почившијът Kнјаз Александър, държава, достојна да бѫде равноправен член в семејството на цивилизованите народи. Винаги миролјубив, Мојът Народ днес копнее за својът културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва Българија; нищо не тре̋ба да пречи за преуспеванието ѝ. Такова е желанието на Народът Ми, такава е неговата волја – да бѫде според както тој иска.
    
    
    • Българскијът Народ и Държавнијът му глава не мога̨т освен еднакво да мислја̨т и едно да желаја̨т.
    
    
    • Фактически независима, държавата Ми се спъва в својът нормален и спокоен развој от едни узи, с формалното разкѫсване на които ще се отстрани и настана̨лото охлађение међу Българија и Турција.
    
    
    • Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възрађане на Турција. Тја и Българија, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условија да създада̨т и ујакча̨т пријателските си връзки и да се предада̨т на мирно вѫтрешно развитие.
    
    
    • Въодушевен от това свето дело и за да отговарја̨ на държавните нуђи и народното желание, с благословението на Всевишнијът, ПРОВЪЗГЛАСЈаВАМ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕМПТЕМВРИ 1885 ГОД. БЪЛГАРИЈа ЗА НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и заедно с народът си дѫлбоко ве̋рвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целијът просветен све̋т.
    
    
    • Да живее свободна и независима Българија!
    • Да живее Българскијът Народ!
    
    
    • Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год. двадесет и втора година от Нашето царуване.
    • (подпис на цар Фердинанд)
    
    
    •   [Приподписали:]
    • Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пѫтищата и Съобщенијата: (подпис на Александър Малинов)
    • Министър на Външните Работи на Изповеданијата: (подпис на Стефан Паприков)
    • Министър Вѫтрешните Работи: (подпис на Михаил Такев)
    • Министър на Народното Просвещение: (подпис на Никола Мушанов)
    • Министър на Финансите: (подпис на Иван Салабашев)
    • Министър на Правосѫдието: (подпис на Тодор Кръстев)
    • Министър на Војната: (подпис на Данаил Николаев)
    • Министър на Търговијата и Земледелието: (подпис на Андреј Лјапчев)
    
    
    • (.. скриј го манифестът ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скриј го заклјучението ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    
    
  • ►►  Текстът на манифестът в правописът на оригиналът (.. покажи го тук ..)  (.. покажи го там ..)
    
    
  • ▼▼  Текстът на манифестът в правописът на оригиналът (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..)
    

    • [прѣпис на текстът на манифестът, който се намира върху пергаментът, изработен от художникът Харалампи Тачев]
    
    
    • МАНИФЕСТЪ КЪМЪ БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ
    
    
    • По волята на незабвенния Царь Освободитель, великиятъ братски Руски народъ, подпомогнатъ отъ добритѣ ни съсѣди, подданицитѣ на Негово Величество Румѫнския Краль и отъ юначнитѣ Българи, на 19 февруари 1878 година сломи робскитѣ вериги, що прѣзъ вѣкове сковаваха България, нѣкога тъй велика и тъй славна.
    
    
    • Отъ тогава и до днесъ цѣли тридесеть години Българскиятъ Народъ непоколебимо вѣренъ къмъ паметьта на народнитѣ дѣйци за своята свобода и въодушевяванъ отъ тѣхнитѣ завѣти, неуморно работи за уреждане на хубавата си земя и създаде отъ нея подъ Мое рѫководство и онова на о’ Бозѣ почившия Kнязъ Александръ, държава, достойна да бѫде равноправенъ членъ въ сѣмейството на цивилизованитѣ народи. Винаги миролюбивъ, Моятъ Народъ днесъ купнѣе за своя културенъ и економически напрѣдъкъ; въ това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трѣба да прѣчи за прѣуспеванието ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бѫде споредъ както той иска.
    
    
    • Българскиятъ Народъ и Държавниятъ му глава не могатъ освѣнъ еднакво да мислятъ и едно да желаятъ.
    
    
    • Фактически независима, държавата Ми се спъва въ своя нормаленъ и спокоенъ развой отъ едни узи, съ формалното разкѫсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
    
    
    • Азъ и Народътъ Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; Тя и България, свободни и напълно независими една отъ друга, ще иматъ всички условия да създадатъ и уякчатъ приятелскитѣ си връски и да се прѣдадатъ на мирно вѫтрѣшно развитие.
    
    
    • Въодушевенъ отъ това свето дѣло и за да отговаря на държавнитѣ нужди и народното желание, съ благословението на Всевишния, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМЪ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕМПТЕМВРИ 1885 ГОД. БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и заедно съ народа си дълбоко вѣрвам, че този Ми актъ ще намѣри одобрѣнието на Великитѣ Сили и съчувствието на цѣлия просвѣтенъ свѣтъ.
    
    
    • Да живѣе свободна и независима България!
    • Да живѣе Българскиятъ Народъ!
    
    
    • Издаден въ древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год. двадесеть и втора година отъ Нашето царуване.
    • (подпис на цар Фердинанд)
    
    
    •   [Приподписали:]
    • Министъръ Прѣдседатель и Министъръ на Общественитѣ Сгради, Пѫтищата и Съобщенията: (подпис на Александър Малинов)
    • Министъръ на Външнитѣ Работи на Изповѣданията: (подпис на Стефан Паприков)
    • Министъръ Вѫтрѣшнитѣ Работи: (подпис на Михаил Такев)
    • Министъръ на Народното Просвѣщение: (подпис на Никола Мушанов)
    • Министъръ на Финанситѣ: (подпис на Иван Салабашев)
    • Министъръ на Правосѫдието: (подпис на Тодор Кръстев)
    • Министъръ на Войната: (подпис на Данаил Николаев)
    • Министъръ на Търговията и Земледѣлието: (подпис на Андрей Ляпчев)
    
    
    • (.. скрий го манифестът в правописът на оригиналът ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го заключението ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    
    
  • (.. покажи ја̨ картинката ..)  (.. скриј го манифестът ..)
  • (.. скриј ја̨ картинката ..)  (.. скриј го манифестът ..) (.. скриј ја̨ картинката ..)  (.. скриј го манифестът ..)
    


• ◄►  (.. скриј го заклјучението ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   7. Препратки (references)    (.. покажи ги ..)

(.. покажи ги препратките ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Препратки (references)    (.. скриј ги ..)

• christo.tamarin@facebook::2020-05-03: Първа разходки по хребетитѣ на врѣмето
• christo.tamarin@facebook::2020-05-04: Впечатления и отзиви слѣд първата разходки по хребетитѣ на врѣмето


• christo.tamarin@facebook::2019-03-06: На колко морета щѣше да е България без 3-ти март?
• christo.tamarin@facebook::2020-03-06: Цар Александър Николаевич не е наш освободител - той е наш спасител
• christo.tamarin@facebook::2017-03-03: Нѣ̋ма какво да сме признателни на Русия
• christo.tamarin@facebook::2016-01-08: Нѣ̋ма какво да сме признателни на Русия


• forumnauka::2013-05-10: Какво щѣше да стане, ако Ахмед ага от Барутин си бѣше кротувал прѣз пролѣтта на 1876


• christotamarin.blogspot: Принципи на моите възгледи за мина̨лото
• christotamarin.blogspot: Робство за начинаещи: 50 јасни отговора на 50 важни въпроса за онија 500 години
• christotamarin.blogspot: Само Левски!
• christotamarin.blogspot: The CV of Slavophonia
• christotamarin.blogspot: Относно произходът на българскијът етнос


• Александър Стоянов::2020-03-02: Какво е истинското значение на Санстефанския̌т мир
• Цар Борис::1934-08-26: Рѣч при откриването на паметникът на Шипка
• Цар Фердинанд::1908-09-22: Манифест за обявяване на независимостта
• wikipedia: Great Eastern Crisis
• wikipedia: Джанюариъс Макгахан (1844..1878)
• wikipedia: Юджийн Скайлър (1840..1890)
• wikipedia: Убийство на консулитѣ в Солун
• wikipedia: Смъртта на Цар Борис 3-ти

(.. скриј ги препратките ..)  .. към началото ..

---

►►   8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-03-02 20:59:: Струва си да честваме и 3-ти март 1918

  Тогава е бил подписан Брест-Литовскијът мирен договор,
  с којто Русија се признава за победена във WW1,
  а Българија е сред победителите.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-03-03 11:50:: Марш на финландските гвардејци (.. покажи ..)  (.. пусни ..)
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-03-03 11:50:: Марш на финландските гвардејци (.. скриј ..)  (.. пусни ..)

  Finnish Guard Marching Song
  
  Long we have suffered hunger and cold
  Fighting in the Balkan mountains.
  
  The music played as our boys marched,
  on the walls of Gornij Dubniak.
  
  Boys lie buried in the sands of the Balkan,
  On the other side of the Danube.
  
  If our bodies die, then our souls remain,
  a heritage for our beloved fatherland.
  
  Hurra, now our company is heading for home,
  To the sweet shores of Finland.
  

  Oh, precious fatherland, Finland sweet North,
  There is no land more dear to us.
  



• ►►  ::christo.tamarin, 2021-12-04 14:28:: Още песни за војната от 1877 (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-12-04 14:28:: Още песни за војната от 1877 (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  Вспомним, братцы, как стояли мы на Шипке в облаках! (.. покажи ..)  (.. пусни ..)
    
  • ▼▼  Вспомним, братцы, как стояли мы на Шипке в облаках (.. скриј ..)  (.. пусни ..)
    
    
    • Руска казашка военна песен.
  
  
  • ►►  Българска помашка народна песен за битката при Плевен (.. покажи ..)  (.. пусни ..)
    
  • ▼▼  Българска помашка народна песен за битката при Плевен (.. скриј ..)  (.. пусни ..)
    
    
    • Село Брезница, Неврокопско.
    • Ансамбъл Гајтани.
  
  
  • ►►  Плевенски марш - турска военна песен за Осман паша (.. покажи ..)  (.. пусни ..)
    
  • ▼▼  Плевенски марш - турска военна песен за Осман паша (.. скриј ..)  (.. пусни ..)
    
    
    • Показва се текстът на турски и превод на англијски.
    • Забележете, че турците произнасјат името на градът Плевен Pilevne, макар че го пиша̨т Plevne.
    • Нашенски оркестър изпълнјава мотиви от плевенскијът марш: .. пусни..
  
  
  • ►►  Песня 121-го пехотного Пензенского полка (.. покажи ..)  (.. пусни ..)
    
    
  • ▼▼  Песня 121-го пехотного Пензенского полка (.. скриј ..)  (.. пусни ..)
    
    
    • Изпълнјава хорът на Валаамскијът манастир.

    Когда наш Царь Освободитель
    Войну неверным объявил
    Тогда казалось Вседержитель
    Войска Руси благословил
    
    Мы смело с турками сражались
    За Крест, за Веру, за Славян!
    Пред нами в бегство обращались
    Несметны толпы басурман
    
    И басурманские твердыни
    Легли одна во след другой
    Сломили турок мы гордыню
    И Крест вознесся над Луной!
    
    Пал гордый Никополь пред нами
    Хоть крепость сильная была
    Но перед Русскими войсками
    Она держаться не могла!
    
    За ней мы Плевной овладели
    Красой турецких крепостей
    Осману цепи мы надели
    Герой Паша стал пленник в ней
    
    При горном бились Бугорове
    Тут каждый воин был герой
    И Сулейман разбит был снова
    Сражением под Кадыкиой

  • ◄►  (.. скриј ги песните за војната от 1877 ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2021-03-03 14:03:: Alexandermarsch (.. покажи ..)  (.. пусни ..)
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-03-03 14:03:: Alexandermarsch (.. скриј ..)  (.. пусни ..)
  
  
  • Това е немски военен марш, композиран през 1852 от австриецът Andreas Leonhardt.
  • На Цар Александър Николаевич, Царјът Освободител, следва да гледаме като на уважаван член на европејската аристокрација от онова време.


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-08-22 12:41:: Загадъчността в смъртта на Цар Борис 3-ти (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-08-22 12:41:: Загадъчността в смъртта на Цар Борис 3-ти (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  • ►►  Цар Борис умира на 1943-08-28 (.. покажи повече ..)
    
  • ▼▼  Цар Борис умира на 1943-08-28, на възраст 49 години,
    • след кратко боледуване, от сърдечен удар (инфаркт).
    • Още тогава смъртта му е обвита в тајнственост.
    • Плъзват слухове, че бил отровен.
    • В дејствителност нищо не е доказано и нищо не може да се докаже,
    • освен официалната версија: смърт от сърдечен инфаркт,
    • което съвсем не е изклјучение за мѫже на неговата възраст.
    
    
    • wikipedia: Смъртта на Цар Борис 3-ти  Анализ в блогът на Лѫчезар Тошев  (.. скриј ..)
  
  
  • ►►  Накратко за међународната обстановка през 1943 (.. покажи ..)
    
  • ▼▼  Накратко за међународната обстановка през 1943 (.. скриј ..)
    
    
    • В началото на 1943 нацистка Германија претърпјава съкрушително поражение при Сталинград.
      В началото на 1943 нацистка Германија и съјузничката ѝ фашистка Италија сѫ изгонени от Северна Африка.
    
    
    • През ле̋тото на 1943 след битката при Курската дѫга нацистка Германија завинѫги губи инициативата на Източнијът фронт.
      През ле̋тото на 1943 англо-американците завладе̋ват остров Сицилија.
      Готвја̨т се за десант в континентална Италија. Правја̨т го в началото на септември.
    
    
    • На 1943-11-25 в Кајро се срещат тримата големи - Рузвелт, Чърчил и Чан Кај-шъ, за да обсѫдја̨т војната срещу Јапонија.
      СССР не војува тогава срещу Јапонија и Сталин не участва в тази среща.
    
    
    • На 1943-11-28 в Техеран се срещат тримата големи - Рузвелт, Чърчил и Сталин, за да обсѫдја̨т војната срещу Германија.
    
    
    • За тези срещи, на пѫт за Кајро и Техеран, президентът Рузвелт прекосјава Атлантика.
      Пред журналисти в Мароко тој зајавјава, че нищо друго освен пълна и безусловна капитулација на Германија не е приемливо за съјузниците.
      Това е потвърдено в Техеран. (.. скриј ја̨ међународната обстановка ..)
  
  
  • ►►  Подготовката на Цар Борис за среща с Xuτλep (.. покажи ..)
    
  • ▼▼  Подготовката на Цар Борис за среща с Xuτλep (.. скриј ..)
    
    
    • Цар Борис като уважаван член на потомствената европејска аристокрација е имал богат опит в задкулисната дипломација.
      Има заслуги за организацијата на мјунхенската омиротворителска среща през 1938.
      Има заслуги и за крајовската спогодба за връщането на Јужна Добруџа през 1940.
    
    
    • След битката при курската дѫга и след десантът в Сицилија,
      на Цар Борис като на разумен човек му е стана̨ло јасно, че Германија е загубила војната и че е настана̨ло време да се уговори мирът, като при това се спре болшевизмът.
    
    
    • Цар Борис ще да е поставил задача на българскијът посланик в Швејцарија да сондира мненија.
      Швејцарија е неутрална държава, којато поддържа дипломатически отношенија с всички страни и където дипломати от врађуващи страни мога̨т да се срещат, да разговарјат и да обменјат мненија.
    
    
    • Срещата с Xuτλep веројатно е поискана от Цар Борис.
    
    
    • На 1943-08-04 българскијът посланик в Швејцарија Георги Кјосеиванов, бивш министър-председател, се среща с Царјът и му докладва.
    
    
    • Ставало е дума както за излизането на Българија от војната, така и за евентуално уређане на мирът в Европа.
    
    
    • Да отбележа̨, че мароканската пресконференција на президентът Рузвелт все още била в бѫдещето.
    
    
    • Какво би могъл да докладва посланикът на Царјът?
      Нај-веројатно, смразјаващи новини.
      Никаква милост за Германија.
      На никого не му пука за Българија. Ще ја̨ харижа̨т на Сталин.
      За Българија никој не̋ма да си мръдне пръстът.
      Но кој знае.
      Срещата на посланикът с Царјът е била поверителна.
    
    
    • Смразјаващата информација, съобщена от Кјосеиванов, ще да е поставила Царјът в пред-инфарктно състојание. (.. скриј ја̨ подготовката за срещата с Xuτλep ..)
  
  
  • ►►  Как веројатно е протекла срещата на Цар Борис с Xuτλep (.. покажи ..)
    
  • ▼▼  Как веројатно е протекла срещата на Цар Борис с Xuτλep (.. скриј ..)
    
    
    • Цар Борис е в Германија на 14-ти и 15-ти август.
    
    
    • Не̋ма как да знаем дали Цар Борис е успе̋л да сподели с Xuτλep мислите си, че Българија тре̋бва да излезе от војната и че е настана̨ло време да се уреди мирът в Европа.
    
    
    • Не̋ма как да знаем каква част от информацијата, получена от посланикът Кјосеиванов, Царјът е успе̋л да сподели с Xuτλep.
    
    
    • Реално е да предположим, че Цар Борис е виде̋л пред себе си един луд човек, којто разпалено му разправја, как ще̋л да бомбардира Лондон с балистични ракети.
    
    
    • Срещата на Цар Борис с Xuτλep приклјучва неочаквано.
    • Цар Борис получава инфаркт. 1943-08-14.
    
    
    • Медицинскијът екип на Xuτλep сѫ оказали навременна, адекватна и компетентна помощ на Царјът.
      Тој се е възстановил сравнително бързо и се е върна̨л в Българија.
    
    
    • По волјата и на двете страни, инцидентът е остана̨л в тајна.
    
    
    • Царјът сигурно е получил съвет от немските лекари, че заради прекаранијът инфаркт тој тре̋бва да се въздържа от физически и емоционални натоварванија.
    
    
    • Дали изобщо Царјът е можел да спазва тази лекарска препорѫка? (.. скриј ја̨ срещата с Xuτλep ..)
  
  
  • ►►  Сърдечен удар и смърт (.. покажи ..)
    
  • ▼▼  Сърдечен удар и смърт (.. скриј ..)
    
    
    • (.. покажи ја̨ тук ..)  Веројатно последната снимка на Цар Борис приживе (.. покажи ја̨ там ..)
      
      
    • (.. скриј ја̨ ..)  Веројатно последната снимка на Цар Борис приживе (.. покажи ја̨ там ..)
      
    • На 1943-08-19 Цар Борис предприема туристически излет, обичаен за него.
    • Изкачва се до връх Мусала.
    
    
    • Изкачването на Мусала е върхово физическо натоварване. Пък и ситнјаковскијът лифт още не бил построен.
    
    
    • На 23-ти или 24-ти Царјът получава инфаркт - втори, масивен, фатален.
    
    
    • Българските лекари поставјат правилната диагноза.
    
    
    • Идват и немски лекари на помощ.
    • Те съобщават на българските си колеги поверителната медицинска информација за първијът инфаркт на Царјът.
    
    
    • Информацијата за първијът инфаркт на Царјът не би могла да бѫде оповестена, понеже ще постави неудобни въпроси:
      
      
      • Защо немските лекари не сѫ задържа̀ли Царјът в Германија за медицинско наблјудение?
      
      
      • Нима Царјът се е самоубил, като е пренебрегна̨л лекарските препорѫки и се е подложил на върхово физическо натоварване?
    
    
    • Информацијата за първијът инфаркт на Царјът ще да е създала смут и атмосфера на тајнственост.
    
    
    • Слуховете за веројатно отравјане сѫ добре дошли и биват подхранвани.
    
    
    • Цар Борис издъхва в сѫбота на 1943-08-28 16:22. (.. скриј ги последните му 9 дена ..)
  
  
  • ►►  Самоубил ли се Цар Борис? (.. покажи ..) 
    
  • ▼▼  Самоубил ли се Цар Борис? Не. (.. скриј ..) 
    
    
    • Не. Смъртта от инфаркт при претоварване е естествена смърт и не може да се сме̋та за самоубијство.
    
    
    • Отклонение/Off-topic: От сърдечен удар, предизвикан от притесненија за бѫдещето на Българија, умира и Цар Самуил.
  
  
  • ►►  Отклонение/Off-topic: Какво щеше да стане, ако Цар Борис бе доживе̋л 1944-09-09? (.. покажи ..) 
    
  • ▼▼  Отклонение/Off-topic: Какво щеше да стане, ако Цар Борис бе доживе̋л 1944-09-09? (.. скриј ..) 
    
    
    • Щеше да се знае къде е погребан. На софијските гробища, в бомбената јама.
      Щеше да бѫде разстрелјан на 1945-02-01 заедно с остана̨лите български държавници - министри и депутати.
      Брат му кнјаз Кирил може би щеше да оцелее.
    
    
    • Като се е помина̨л Цар Борис още през 1943, комунистите сѫ излели злобата си над тленните му останки и над брат му.
    
    
    • Цар Борис не̋маше да може да предотврати съветската окупација и последвалите десетилетија.
  
  
  • ◄►  (.. скриј ја̨ загадъчността ..)  (.. свиј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-02-05 17:01:: Населението на 100 основни европејски града през 1854 (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-02-05 17:01:: Населението на 100 основни европејски града през 1854 (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)
  
  Таблицата е скрита - оттук можете да изберете в каква подредба да се покаже Таблицата да се покаже подредена по населението на градът Таблицата да се покаже подредена по държави Таблицата да се покаже подредена по географски рајони
  
  
  
  
  • Таблицата с nаселението на 100 основни европејски града през 1854
    може да се покаже в три възможни подредби.
  • Тре̋бва да изберете една от те̋х.
  • Данните можете да си ги вземете и във csv-формат
    като фајл PrincipalEuropeanCities1854.csv и
    после да ги пъхнете във (да отворите фајлът със) Excel.
  
  
  • Става дума за средата на 19-ти век.
    Данните изразјават тогавашната степен на урбанизацијата, а веројатно и на индустриализацијата.
  
  
  • Както се очаква, водеща в урбанизацијата и индустриализацијата, далеч напред, е Великобританија:
    Англија, Шотландија, Ирландија, без У̌елс.
  • Франција е втората велика сила в Европа след Великобританија.
  
  
  • Според данните, Италија е на трето ме̋сто. Родината на европејскијът ренесанс.
    Но не̋мало още държава Италија през 1854. Трето ме̋сто не се назначава.
  
  
  • Германија е в зародиш. Берлин гони Виена, но все още ѝ отстѫпва.
    На Прусија ѝ предстоја̨т военни победи срещу Австрија (1866) и срещу Франција (1871).
    На Прусија ѝ предстои да обедини Германија (1871).
  
  
  • В Русија селјаните все още сѫ крепостни. Царјът Освободител ще ги освободи през 1861.
    В градовете живеја̨т търговци, чиновници, дворјани и евреи.
    Урбанизацијата и индустриализацијата предстоја̨т.
  
  
  • Лондон и Париж сѫ задмина̨ли древнијът мегаполис Константинопол.
    Но не̋когашнијът център на светът не се е дал.
    Лондон, Париж и Константинопол и досега сѫ основни европејски мегаполиси.
    20-ти век е добавил към те̋х Москва - город Cтaлинa, и Берлин - die Нitlеrstadt.
  
  
  • Да погледнем и към Балканите.
    
    
    • Одрин е бил вторијът по значение град след Константинопол,
      но сега е граничен град в Турција и е позагубил значението си.
      Както всички нови столици, така и Солун, далеч сѫ го задмина̨ли.
    
    
    • Столиците на новите държави Атѝна, Букурѐщ и Софија сега сѫ се
      въздигна̨ли, но не мога̨т да стигна̨т мегаполисът Константинопол.
    
    
    • Солун е запазил значението си. Отстѫпва само на градовете-столици.
    
    
    • Схващането, че през 19-ти век Софија е представлјавала кално село, се опровергава.
      През 1854 Софија е по-голе̋ма от гръцката столица Атѝна.
      Таблицата за 1854 пренебрегва вилаетски центрове като Русе и Ниш и дава на
      Софија 4-то ме̋сто в европејска Турција - след Константинопол, Одрин и Солун.
    
    
    • Ами да си спомним, че в Софија сѫ остана̨ли два големи мјусјулмански храма -
      џамијата в центърът и църквата "Свети Седмочисленици".
      Десетина софијски џамии сѫ били взривени при временното руско управление.
  
  
  • (.. скриј го коментарът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи ја̨ картинката там ..)  (.. покажи ја̨ тука ..)  .. към началото ..
  • (.. скриј го коментарът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи ја̨ картинката там ..)  (.. скриј ја̨ оттука ..)  .. към началото ..
    


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-23 13:40:: .. прочетете статијата на Манол Глишев там (.. покажи тука мој коментар ..)  .. към началото ..
  • Манол Глишев: Каква щеше да бѫде Българија без намесата на Русија в историјата ни?
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-07-23 13:40:: .. прочетете статијата на Манол Глишев там .. (.. скриј мојът коментар ..)  .. към началото ..
  • Манол Глишев: Каква щеше да бѫде Българија без намесата на Русија в историјата ни?
    
    
    • Гърција и Сърбија не сѫ пријателски нам страни. Те биха̨ направили всичко, за да осуетја̨т създаването на българската държава.
    
    
    • Значението на Априлското въстание (1876) за създаването на българската държава обикновено се преувеличава.
    • В реалната историја значение за създаването на българската държава реално е имал солунскијът инцидент (1876-04-24).
    
    
    • Османската империја мај не е губила територии без војна.
    • Дори Гърција се признава от Султанът едва след разгромът в руско-турската војна от 1828-29.


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-02-19 12:04:: 1877-04-12: Височајшијът манифест (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-02-19 12:04:: 1877-04-12: Височајшијът манифест (.. скриј го ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..

  • БОЖИЕЙ МИЛОСТИЮ, МЫ АЛЕКСАНДР ВТОРЫЙ, ИМПЕРАТОР и САМОДЕРЖЕЦ ВСЕРОССИЙСКИЙ, ЦАРЬ ПОЛЬСКИЙ, ВЕЛИКИЙ КНЯЗЬ ФИНЛЯНДСКИЙ и прочая, и прочая, и прочая.
    
    Всем НАШИМ любезным верноподданным известно то живое участие, которое МЫ всегда принимали в судьбах угнетенного Христианского населения Турции.
    
    Желание улучшить и обезопасить положение разделял с НАМИ и весь Русский народ, ныне выражающий готовность свою на новые жертвы для облегчения участи Христиан Балканского полуострова.
    
    Кровь и достояние НАШИХ верноподданных были всегда Нам дороги, все царствование НАШЕ свидетельствует о постоянной заботливости сохранять России благословение мира. Эта заботливость осталась НАМ присуща, в виду печальных событий, совершившихся в Боснии, Герцеговине и Болгарии. МЫ первоначально поставили СЕБЕ целью достигнуть улучшений в положении Восточных Христиан путем мирных переговоров и соглашений с союзными НАМ дружественными, великими европейскими державами. МЫ не переставали стремиться, в продолжении двух лет, к тому, чтобы склонить Порту к преобразованиям, которые могли бы оградить Христиан Боснии, Герцеговины и Болгарии от произвола местных властей. Совершение этих преобразований всецело вытекало из прежних обязательств, торжественно принятых Портой, перед лицом всей Европы. Усилия НАШИ, поддержанные совокупными дипломатическими настояниями других Правительств, не привели однако к желаемой цели. Порта осталась непреклонной в своем решительном отказе от всякого действительного обеспечения безопасности своих Христианских подданных и отвергла постановления Константинопольской Конференции.
    
    Желая испытать, для убеждения Порты, все возможные способы соглашения, МЫ предложили другим Кабинетам, составить особый Протокол, с внесением в оный самых существенных постановлений Константинопольской Конференции, и пригласить Турецкое Правительство присоединиться к этому международному акту, выражающему крайний предел НАШИХ миролюбивых настояний, но ожидания НАШИ не оправдались: Порта не вняла единодушному желанию Христианской Европы и не присоединилась к изложенным в Протоколе заключениям.
    
    Исчерпав до конца миролюбие НАШЕ, МЫ вынуждены высокомерным упорством Порты приступить к действиям более решительным. Того требует и чувство справедливости и чувство собственного НАШЕГО достоинства. Турция отказом своим поставляет НАС в необходимость обратиться к силе оружия.
    
    Глубоко проникнутые убеждением в правоте НАШЕГО дела, МЫ, в смиренном уповании на помощь и милосердие Всевышнего, объявляем всем НАШИМ верноподданным, что наступило время, предусмотренное в тех словах НАШИХ, на которые единодушно отозвалась вся Россия. МЫ выразили намерение действовать самостоятельно, когда сочтем это нужными честь России того потребует.
    
    Ныне, призывая благословление Божие на доблестные НАШИ войска, МЫ повелели вступить им в пределы Турции.
    
    Дан в Кишинёве, апреля 12-ого дня, лета от Рождества Христова в тысяча восемьсот семьдесят седьмое, царствования же НАШЕГО в двадцать третье.
    
    На подлинном Собственною ЕГО ИМПЕРАТОРСКОГО ВЕЛИЧЕСТВА рукой подписано: АЛЕКСАНДРЪ.
    

  • (.. скриј го манифестът ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-02-19 19:02:: По пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари (.. покажи го пѫтјът ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-02-19 19:02:: По пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари (.. скриј го ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ►►  Увод  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Увод  (.. скриј го уводът ..) 
    
    
    • Реалното събитие, което по традиција честваме на 3-ти март, е подписването на сан-стефанскијът предварителен договор.
      
      
      • Когато този договор е бил подписан, в Цариград е било 19-ти февруари 1878.
      • И не само в Цариград, а и в Атѝна, Белград, Софија, Търново, Пловдив, Букурѐщ, Москва и Санкт-Петербург.
      
      
      • Но във Виена, Рим, Париж и Лондон е било 3-ти март.
    
    
    • Какво честваме по традиција на 3-ти март в дејствителност?
      
      
      • 3-ти март не е ден на свободата.
        
        
        • Ден на свободата беше 9-ти септември.
        
        
        • Сега си не̋маме ден на свободата, защото наистина сме свободни.
        • Свободни сме простотијата си все̋чески да ја̨ изјавјаваме.
      
      
      • Разни непрокоψaници, славени като револјуционери, много ја̨ обичат думата свобода.
        
        
        • Съвсем свободно отре̋зали хилјади глави, изравнјавајки телата до раменете, а главите пък по братски се целуна̨ли в кошът на гилотината.
        • Liberté, égalité, fraternité. C'est c̨a.
      
      
      • По традиција празникът 3-ти март се нарича ден на освобођението на Българија.
        
        
        • Но само по традиција.
        • По сѫщество през 1878 никакво освобођение не е било.
        • И не е имало Българија преди това, за да бѫде освобођавана.
        
        
        • Царјът Освободител Александър 2-ри е наречен Освободител, защото на 1861-02-19 освободил мужиците от крепостничество.
        • А не защото е освободил Българија, защото не ја̨ е освобођавал.
      
      
      • На 1878-02-19 е била създадена държавата Българија. (.. скриј го уводът ..) 
    
    
    • На 1878-02-19 е била създадена държавата Българија.
      
      
      • Възможно е да е била зачена̨та и по-рано.
      • Но в историјата и политиката е различно.
      • И да е била зачената, ја̀ се пръкне, ја̀ не.
      • Можело е и да не се разбере, че е била зачена̨та.
      
      
      • Как да е, на 1878-02-19 държавата Българија е била родена.
      • 1878-02-19: това е рођенијът ден на държавата Българија.
      
      
      • Три-четири месеца сѫ се суетили какво да правја̨т с новороденото.
      • В Берлин пѫпната ӥ връв на новородената държава Българија е била прере̋зана, тја е била изкѫпана, повита и ӥ е бил издаден валиден документ за самоличност.
    
    
    • На националнијът си празник 3-ти март честваме създаването на българската държава.
      Честваме рођенијът ден на държавата Българија.
      
      
      • В основнијът текст на тази публикација има раздел, озаглавен
        Какво е нај-ценното, което историјата ни е завещала.
        Върнете се да го прочетете
      
      
      • Нај-ценното е българската държава. Без неја̨ и нас ни не̋ма.
      
      
      • Забележка: Дори когато човек е лјуто скаран с родителите си, пак празнува рођенијът си ден.
      • Защото животът на човекът е висшата му ценност. (.. скриј го уводът ..) 
    
    
    • Това, което съм написал в този увод дотук, ако се преведе на не̋кој чуђ език -
      
      
      • но не на не̋кој език от Балканите, че ние тука на Балканите сме побъркани на тема историја,
      
      
      • та това, което съм написал в този увод дотук, ако се преведе на не̋кој чуђ език, ще звучи банално и скучно.
      
      
      • Българија да станела нормална европејска държава ..
      • Ами нека и за българите това да почне да звучи банално и скучно.
      • А не смущаващо и възмутително.
      
      
      • Българија сега е нормална държава от Балканите.
      
      
      • Нужно ли е да се слага банер:

        Този текст има смущаващо съдържание.
        Не се препорѫчва за .. еди какви си ..

    
    
    • В сѫщност, това е всичко, което тре̋бва да осъзнаете,
      
      
      • ако не Ви интересува историјата,
      • ако не Ви интересува начинът, по којто сѫ се случили събитијата,
      • истинскијът начин, по којто сѫ се случили събитијата.
      
      
      • Но ако историјата - реалната историја - Ви интересува,
        то не се задоволјавајте с българо-центричнијът разказ от българските учебници по историја,
        нито от писанијата на казионните български историци,
        нито от писанијата на пишман-историци патриотари и печалбари.
      
      
      • Истинскијът ход на събитијата не̋ма да го разберете оттам. (.. скриј го уводът ..) 
      
      
      • Не̋ма как да е ве̋рно, че целта на събитијата по пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари е била oсвобођението на Българија.
      • Да бе да - казват, че в български език двојното потвърђение значело отрицание.
    
    
    • Събитијата сѫ се развили в процесът на взаимодејствие основно на четири империи:
      
      
      • османската,
      • руската,
      • австро-унгарската, и
      • британската.
    
    
    • Като пиша̨ взаимодејствие, показвам максимална степен на обективност.
      
      
      • Разглеђам нещата от гледната точка на независим наблјудател.
      • Цинично.
      
      
      • Има аналогија в медицината. Лекар не може да лекува близки нему хора, защото не може да подходи цинично.
      
      
      • Нима българи не мога̨т да изучават българската историја?
      
      
      • Забележка_1: Ако поне̋кога се чувствате неудовлетворени от историјата на Българија, както тја се преподава в българските училища, сега разбрахте ли защо е така? Защото българи сѫ ја̨ разучавали и описали, българи от позицијата на българи, а не от позицијата на независими наблјудатели.
      • Забележка_2: Историјата на Българија, написана от "зависим" наблјудател от "намесена" страна, сѫщо така не би била удовлетворителна.
    
    
    • Сега по сѫщество. (.. скриј го уводът ..) 
    • Да започнем с британската империја, нај-великата държава по онова време.
      
      
      • Отклонение: П.Р.Славејков лъже, когато пише, че кат' Русија не̋мало втора тъј могѫща на светът. И британската империја, и австро-унгарската империја по онова време сѫ били по-велики от Русија. И това е било јасно за всеки начетен човек.
      
      
      • За да објави војна на османската империја, руската империја тре̋бвало да получи разрешение (позволение) от британската империја.
        
        
        • Иначе руската империја ја̨ чакало поражение, както при кримската војна, че и по-тежко.
      
      
      • За да даде разрешението, заинтересованите империи руската и австро-унгарската подкупили британската империја.
        
        
        • Обещали ӥ остров Кипър, тогава османско владение.
        
        
        • Постове в Средиземно море, както Гибралтар и Малта, охранјаващи пѫтјът през Суецкијът канал към Индија, били от изклјучителна важност за британската империја.
        
        
        • В крајът на март 1877 британската империја дала разрешението.
    
    
    • Империите си ги гонја̨т своите интереси.
      
      
      • Интересите клатја̨т и фесовете, и все̋какъв друг вид калпаци.
      
      
      • Империите сѫ достатъчно влијателни да настроја̨т общественото си мнение в подкрепа на своите интереси.
      • Все пак, става дума за Европа през 19-ти век.
      • А не за Америка, нито за 20-ти век.
    
    
    • За османската империја в това изложение тре̋бва да стане јасно, че тја никога не би се лишила от свои територии без војна и безвъзмездно.
      
      
      • То и никоја империја не би направила такова нещо.
      
      
      • Да, Русија се лишила от Алјаска, но за пари.
      
      
      • А за Булгаристан никој не можел да плати цената в пари.
      • Пък и за Булгаристан не е ставало дума - хајде да се върнем на основното.
    
    
    • За австро-унгарската империја и за руската империја ще стане дума в отделни точки от това изложение.
      
      
      • А тука ще споменем другите.
      
      
      • Франција наскоро (1872) е претърпе̋ла унизително поражение от Германија и си ближе раните. Тја ще си го върне тъпкано на Германија едва през 1919.
      • Германија, наскоро обединена около Прусија, е заета да сдържа Франција.
      • Наскоро обединена Италија си тѫрси ме̋стото.
      
      
      • Балканските държавици не си струва и да ги споменаваме тука.
      • И да се пъна̨т, нищо не мога̨т да постигна̨т.
    
    
    • (.. скриј го уводът ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Първа предпоставка: династијата на Хабсбургите  (.. покажи ја̨ ..)  (.. разгъна̨то ..) 
  • ▼▼  Първа предпоставка: династијата на Хабсбургите  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..) 
    
    
    • Тука ще става дума за дунавската империја, којато ще си позволјавам да ја̨ наричам различно:
      
      
      • хабсбургска,
      • австро-унгарска,
      • австријска,
      • виенска,
      • дунавска.
      
      
      • An der schönen blauen Donau: по хубавијът син Дунав.
    
    
    • Дунавската империја е била христијанска, и то католическа.
      
      
      • Руската империја пак е била христијанска, обаче православна.
    
    
    • Какви сѫ ӥ били дертовете на хабсбургска империја по онова време.
    • Имала е два основни дерта:
      
      
      • ►► излазът на море, и
      • ►► Бана̀т.
      
      
      • ►► А за Булгаристан виенските властници не сѫ се и сещали, има си хас.
      
      
      • ►►  Бана̀т  (.. покажи ..) 
      • ▼▼  Бана̀т  (.. скриј го Банат ..) 
        
        
        • Територијата на Банат днес е разделена међу три държави: Сърбија, Унгарија и Румѫнија.
        • Сръбската част на Банат е известна под името Воеводина.
          Воеводина е превод на Банат.
        
        
        • До около година 1700 територијата на Банат се е владеела от османската империја.
          
          
          • Както и це̋ла днешна Сърбија.
          • Както и по-голе̋мата част от днешните Унгарија и Хърватија.
          • Както и части от днешните Словакија и Румѫнија.
        
        
        • Около година 1700 имало голе̋ма војна међу двете империи - дунавската и османската.
          
          
          • Дори градът Скопие е бил завладе̋н от австријската армија и държан за година-две.
          • И не само Скопие, а и Косово, и Ниш.
          
          
          • Както завладјаването на Цариград-Константинопол било основен сјужет в розовите сънища на династијата на Романовите, така и завладјаването на Солун присѫтствало в розовите сънища на династијата на Хабсбургите.
          
          
          • След војната от около година 1700 османската империја загубила доста територии, които днес влизат в Сърбија, Хърватија, Унгарија, Румѫнија, Словакија.
          
          
          • Но австријците не могли да задържа̨т Скопие, Косово, Ниш.
          • Местните мјусјулмани, повечето албаноезични, започна̨ли да тероризират местните христијани, задето те през предишните години поддържали австријските "окупатори".
          
          
          • Доста бежанци от Арнаутлукът точно по онова време се заселили по Нашенско - на територијата на днешна Българија, намирајки спокојствие в по-мирните области на османската империја.
          
          
          • Много други бежанци, особено от Косово, поели на север.
          • Повечето христијани точно по онова време напусна̨ли Косово.
          
          
          • За христијанските бежанци от југ виенските власти заделили територија, наскоро завојувана във војната с османците.
          • На тези бежанци виенските власти дали не̋каква автономија, не̋какво самоуправление.
          • Те си имали свој управник, наречен бан или воевода.
          • Та оттам областта била наречена Банат или Воеводина.
          
          
          • Населението на Банат винѫги е било етническо разнообразно.
          • Макар сърбите да сѫ били нај-многобројнијът етнос в Банат, те никога не сѫ съставлјавали мнозинство.
          • Имало и унгарци, и немци, даже и българи.
        
        
        • Та какъв ще да е бил дертът на Хабсбургите във връзка с Банат?
          
          
          • През първата половина на 19-ти век се појавила държавата Сърбија.
          • Млада агресивна държава.
          
          
          • Чувствала се заплаха за градовете Neusatz (Нови Сад), Theresiopel (Суботица), Mitrowitz (Сремска митровица) и дори за Szegedin.
          
          
          • Със сѫществуването на държавицата Сърбија виенската империја тре̋бвало да се примири.
          
          
          • Но агресијата на тази млада държава тре̋бвало да се насочи на југ, към Поморавието, а не на север или на запад.
          • И не тре̋бвало да се допуска тази държава да стане много силна.
        
        
        • (.. скриј го Банат ..)  (.. скриј ги дертовете на Виена ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
      
      
      • ►►  Излазът на море  (.. покажи ..) 
      • ▼▼  Излазът на море  (.. скриј ја̨ Адриатика ..) 
        
        
        • За разлика от много други европејски държави, австро-унгарската империја имала сравнително малка брегова ивица на Адриатическо море.
          
          
          • Днес това е адриатическото крајбрежие на Хърватија.
          • Известно е и като Далмација.
        
        
        • Това крајбрежие било много ценно за империјата.
        
        
        • А тја наскоро (през 1859) била загубила великијът морски град Венеција.
        
        
        • Нима не̋кој можел да знае какво ще ӥ хрумне на ново-създадената държава Италија.
        
        
        • Можело на гарибалдијците да им хрумне да обединја̨т не само Милано и Венеција - и двата града принадлежали в мина̨лото на Хабсбургите, а и Триесте, Спалато (Сплит) и Рагуза (Дубровник).
        • Це̋ла Далмација.
        
        
        • Забележете, че дејствието на пиесата на Шекспир Дванајста нощ се развива в Рагуза, а героите носја̨т италиански имена.
        
        
        • Австро-унгарската империја владеела те̋сна ивица по далматинското крајбрежие, а вѫтрешността - днешната Босна и Херцеговина - принадлежала на османската империја.
        
        
        • Австро-унгарската империја чувствала, че нејното далматинско крајбрежие е силно ујазвимо и че ако не се взема̨т мерки то да се обезопаси, империјата може да престане да бѫде морска държава.
        
        
        • (.. скриј ја̨ Адриатика ..)  (.. скриј ги дертовете на Виена ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Дунавската империја била твърдо решена да се справи с тези две свои гајлѐта.
    • И в годините 1875..1878 тја се справила.
      
      
      • Агресијата на Сърбија била насочена към Ниш и Поморавието.
      
      
      • Дунавската империја присъединила територија от османската империја - това, дето днес е Босна и Херцеговина.
    
    
    • (.. скриј ги дертовете на Виена ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Втора предпоставка: династијата на Романовите  (.. покажи ја̨ ..)  (.. разгъна̨то ..) 
  • ▼▼  Втора предпоставка: династијата на Романовите  (.. скриј ја̨ ..)  (.. свиј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..) 
    
    
    • За Русија си е јасно: тја иска реванш.
    • Реванш след поражението от 1856 в Кримската војна.
    
    
    • Това, което ӥ е било отнето през 1856, руската империја иска да си го върне.
      
      
      • Да има руски военен флот в Черно море.
      
      
      • Да има излаз на реката Дунав.
      
      
      • Да бѫде опекун на христијаните в османската империја.
        
        
        • Това последното изисква допълнителни коментари.
        
        
        • Русија получила ролјата на опекун на христијаните в османската империја през 1774 по договорът от Кјучјук-Кајнарџа след не̋каква војна.
        
        
        • През 1856 след Кримската војна тази ролја ӥ била отнета.
        • Опекун на христијаните в османската империја стана̨л така нареченијът европејски оркестър.
        • Русија не била изклјучена от европејскијът оркестър, но не можела да дејства самостојателно.
        
        
        • В този текст избе̋гвам разсѫђенија на база "какво би стана̨ло, ако .."
        • Но на това ме̋сто ще се отплесна̨.
        
        
        • Българската екзархија е била създадена през 1870 от османската власт в нарушение на правилата на христијанската църква.
        • Русија не би допусна̨ла това, ако беше опекун на христијаните в османската империја.
        
        
        • От друга страна, искането на българските архиереи към вселенската патриаршија да се назначават славјаногласни епископи в епархиите, където славјаногласното население е мнозинство, е справедливо.
        • Ако Русија беше опекун на христијаните в османската империја, вселенската патриаршија не̋маше да си позволи да го отхвърли.
        
        
        • В реалната историја османската власт създава българската екзархија, за да накаже вселенската патриаршија за подкрепата, којато тја оказва на гръцкото иредентистко движение.
        • За да накаже вселенската патриаршија заради нелојалността ӥ към Султанът.
        
        
        • По-късно ще стане дума, че въпреки резервите на Русија към българската екзархија, рускијът посланик в Цариград Николај Игнатиев използва границите ӥ, за да провокира војна, каквато задача му е била поставена свише.
    
    
    • Пределно е јасно, че трите неща, които на Русија сѫ ӥ били отнети през 1856, тја би могла да си ги върне само с нова војна.
    • Не може без војна.
    • Нужни сѫ војна и реванш.
    
    
    • ►►  Отклонение: Какво представлјава 19-ти февруари  (.. покажи ..) 
    • ▼▼  Отклонение: Какво представлјава 19-ти февруари  (.. скриј ..) 
      
      
      • На 1855-02-18 се помина̨л рускијът цар Николај 1-ви.
      
      
      • На следващијът ден 1855-02-19 синът му Александър Николаевич Романов бил коронјасан за руски цар Александър 2-ри.
      • На 19-ти февруари рускијът цар Александър 2-ри празнувал годишнината от встѫпването си в длъжност.
      
      
      • На 1861-02-19, по случај шестата му годишнина, тој издал указ за освобођаването на руските мужици от крепостничество.
      • По този повод бил наречен Цар Освободител.
      
      
      • На 1878-02-19 го поздравили по случај 23-тата годишнина със сан-стефанскијът предварителен мирен договор.
      
      
      • (.. скриј го отклонението ..) 
    
    
    • ►►  Заветната цел на руската империја  (.. покажи ја̨ ..) 
    • ▼▼  Заветната цел на руската империја  (.. скриј ја̨ ..) 
      
      
      • Руската империја била единствената православна христијанска империја.
      
      
      • Нај-голе̋мата православна Христијанска държава.
      
      
      • Москва си присвоила прозвището трети Рим.
      • След вторијът Рим - Константинопол.
      
      
      • Възстановјаването на православната Христијанска империја с център в Константинопол -
        това било заветната цел на руската империја.
      
      
      • Името на царската династија Романови било избрано да изразјава тази заветна цел.
      
      
      • Но времето за това още не било дошло.
      • Непосредствената задача била преодолјаване на последиците от неуспешната кримска војна.
      
      
      • Руската империја била близо до осѫществјаването на заветната си цел през първата световна војна.
      • Револјуцијата попречила - Слава Богу.
      • (.. скриј ја̨ заветната цел на руската империја ..) 
    
    
    • (.. скриј ја̨ жађата на Русија за реванш ..)  (.. свиј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Шумја̨т Балканите, шумја̨т  (.. покажи го шумът ..) 
  • ▼▼  Шумја̨т Балканите, шумја̨т  (.. скриј го шумът ..) 
    
    
    • Въстанието в Херцеговина от 1875 може би е било причинено от лошата реколта, ..
      
      
      • а може и да е било провокирано от посещението на австријскијът император Франц Јосиф в Далмација през пролетта на 1875.
      
      
      • Босна и Херцеговина е много по-далече от османската столица, отколкото е Българија.
      • Тја е много по-близо до Виена, отколкото до Цариград.
      • Въстанието в Херцеговина и Босна е много по-масово, отколкото е априлското въстание в Българија (1876).
      
      
      • И въпреки това въстанието тре̋бва да се сме̋та за неуспешно.
      • То служи само като повод
        руската империја да објави војна на османската империја,
        а дунавската империја да окупира Босна и Херцеговина.
    
    
    • Заради желанието си да присъедини Босна и Херцеговина, като така обезопаси далматинското си крајбрежие, Австро-Унгарија вдига шум около въстанието, като преувеличава значението му.
      
      
      • Това уж било важен "източен въпрос".
      
      
      • Това може да е било важен въпрос, но за Австро-Унгарија, а не за остана̨лијът све̋т.
      
      
      • Как да е. За "източнијът въпрос", което се разбирало като въпросът за Босна и Херцеговина, много се шуме̋ло.
      • Поведението на Дунавската империја показвало, че тја не̋мало да остави това току-така.
    
    
    • Иван Касабов, родом от Ле̋сковец, завършил право във Виена, с адвокатска практика в Букурѐщ, ..
      
      
      • шефът в се̋нка на Каравелов и на Левски, разбрал, че голе̋м хищник се кани да си отхапе парче от османската територија.
      
      
      • Виде̋л възможност в патакламата и българите да се сдобија̨т с парче.
      • И се задејствал. Задејствал агентите си.
      
      
      • Старо-загорското въстание от 1875 било пълен провал.
      
      
      • Едва ли сега ще̋хме да знаем за това въстание, ако за него не беше писал Захари Стојанов.
    
    
    • Иван Касабов не се отказва.
      
      
      • Времето е настана̨ло. Сега или никога.
      
      
      • Избухва априлското въстание. 1876, от крајът на април до средата на мај.
      
      
      • За разлика от въстанието в Херцеговина, априлското въстание получава срамно слаб отзвук в Европа.
      
      
      • Ами то и в самата Българија отзвукът е бил слаб.
      
      
      • Нај-голе̋мата битка през априлското въстание е тази в дре̋новскијът манастир.
      • Четниците на поп Харитон и бачо Киро - около 200 на број, под рѫководството на Петър Пармаков - човек с военна подготовка, водја̨т десетдневни боеве с редовна османска армија.
      
      
      • А в нашата историја, както тја се преподава, става дума предимно за Бенковски и за Ботев, които сѫ си имали работа предимно с черкези и башибозук.
      • Имали сѫ си работа с разбојници, а не с војска.
      
      
      • Представете си евентуална дописка в европејската преса - не че е имало такава:
        В Турција, не̋къде северно от Филипопол, две разбојнически банди влезли в сражение помеђу си. Жертви имало и от двете страни.
      
      
      • Убијства и палежи - това е било априлското въстание в нај-одумванијът "револјуционен" окрѫг - пловдивскијът или панагјурскијът - както предпочитате.
      • Може би това е била целта на Георги Бенковски, поставена му от Иван Касабов.
      • Не знаја̨ дали да ве̋рвам на Захари Стојанов.
    
    
    • Първите дописки за априлското въстание в европејската преса излизат едва през септември 1876.
      
      
      • Два месеца след Рајхщадт.
      • Т.е. след като Русија е решила да војува.
      
      
      • Т.е. в рамките на подготовката на общественото мнение за предстојащата војна.
      
      
      • Първите дописки излизат от перото на американскијът журналист Макгахан - житејски свързан с Русија и веројатно руски агент.
    
    
    • Последвалите събитија показват, че и без априлското въстание от 1876 сѫщото щеше да стане.
    • Иван Касабов не е тре̋бвало да се кахъри - Господ-Бог-Аллах си знае работата.
    
    
    • (.. скриј го шумът на Балканите ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Случајът, којто не бивало да се изпуска  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Случајът, којто не бивало да се изпуска  (.. скриј го ..) 
    
    
    • Вчера беше Свети Валентин. През април 1876 Свети Валентин си направил шега.
    
    
    • Във вардарското село Богданци живеела вдовица на име Марија, по религиозна принадлежност патриаршистка.
      
      
      • Дъщерја ӥ на име Стефа̀на се залјубила с мјусјулманин от Солун и му пристана̨ла.
    
    
    • Събитијата се развили в Солун на 23-ти и 24-ти април.
      
      
      • Във Виена, Берлин и Париж било 5-ти и 6-ти мај.
      • Не̋колко дена преди това в Копривщица била пукна̨ла първата пушка, убили мјудјуринът и не̋колко циганина.
      • Но в Солун не сѫ знаели за копривщенските събитија, пък и връзка не̋ма.
      
      
      • Мајката Марија отишла в Солун и вдигна̨ла скандал:
        Турци отвле̋коха̨ дъщерја ми и ще ја̨ запра̨т в харем!
      
      
      • Солунските христијани се притекли на помощ и "отвлекли" момичето обратно.
      
      
      • При сблъскъкът на двете тълпи - христијанската и мјусјулманската - имало пострадали.
    
    
    • Двама европејски консули - френскијът и германскијът - били убити от мјусјулманската тълпа.
    • Утежнјаващо обстојателство - с телата им тълпата се гаврела.
      
      
      • Ако не̋кој си мисли, че априлското въстание не получило полагащијът му се отзвук заради бавните комуникации по онова време, мај не е прав.
      • Имало вече телеграф. Още по време на кримската војна имало телеграф.
      • От Крим до Варна положили кабел в морето, за да обслужва военните комуникации.
      • Но това е отклонение, off-topic.
      
      
      • За солунскијът инцидент - за убијството на двамата европејски дипломати от фанатизирана мјусјулманска тълпа - бързо се разчуло.
      
      
      • Западни военни кораби, дислоцирани в Средиземно море, се насочили към Солун.
      
      
      • Двамата загина̨ли дипломати били погребани като мѫченици за Христовата ве̋ра.
    
    
    • Османските власти веднага осъзнали сериозността на положението.
      
      
      • Вестите за събитијата в Солун стигна̨ли до Цариград през нощта срещу 25-ти април.
      • Свикано било среднощно съвещание на правителството.
      
      
      • Сменили областнијът управител на Солун.
      
      
      • Набързо обесили десетина мјусјулмани на крајбрежната улица в Солун.
      • Това, разбира се, затвърдило мнението, че в османската империја цари произвол.
      • Без следствие и сѫд не мога̨т така да се бесја̨т хора.
    
    
    • А какво стана̨ло с мајката и дъщерјата от Богданци, Вардарско?
      
      
      • Историјата е много лаконична. Във всеки случај, лјубовта победила.
      • Стефа̀на приела Ислјамът, приела името Ајше и приела лјубимијът си за сѫпруг.
      • Само толкова се знае.
      
      
      • Дали мајката Марија се е помирила с дъщерја си Стефа̀на?
      
      
      • А бе, дъртачке, акъл имаш ли! Как можа да причиниш смъртта на толкова хора!
      • Аз ли съм виновна! А ти как можа да се залјубиш с мјусјулманин!
      • Ти ли ще ми кажеш кого да залјубја̨! Не съм вече дете!
      • Ех да беше жив баща ти ..
      
      
      • Как да е, бабата Марија едва ли би устое̋ла на възможността да види внучетата си и да им се порадва, пък били те и турчета.
    
    
    • .. Как можа да причиниш смъртта на толкова хора! ..
    • Смъртта на колко хора сѫ причинили Марија и Стефа̀на от Богданци, Вардарско?
      
      
      • Не можем да знаем точно.
      
      
      • Двама дипломати сѫ били убити от разјарената мјусјулманска тълпа.
      
      
      • За бројът на обесените за назидание мјусјулмани източниците си противореча̨т - от половин дузина до це̋ла дузина.
      
      
      • А бројът на загина̨лите в последвалата војна аз го оценјавам на около стотина хилјади общо от двете страни.
      
      
      • На това му се вика ефект на пеперудата.
      • Де го чукаш, де се пука.
    
    
    • Стана̨ вече дума, че амбициите на руската империја нищо друго не̋ма да ги задоволи, освен војна.
    • Русија иска реванш.
      
      
      • Да, русские хотели војны - как всегда.
      
      
      • Азиатскијът департамент веднага е виде̋л в солунскијът инцидент от април 1876 сјужетна линија, којато би могла да доведе до момент, в којто британската империја ще позволи не руската империја да објави војна на османската империја.
      
      
      • Този момент настѫпил след не̋колко месеца - в крајът на март 1877.
    
    
    • При други стеченија на обстојателствата:
      
      
      • Западните страни щеха̨ да приема̨т искрените извиненија и съболезнованија на османските власти за нещастнијът инцидент в Солун.
      • Ще̋ха̨ да бѫда̨т удовлетворени от щедрите компенсации за семејствата на загина̨лите.
      
      
      • Ще̋ха̨ да бѫда̨т задоволени от законодателните промени в османската империја, които този инцидент предизвикал.
      • Османската империја се сдобила с конституција, и то по време, когато нито британската империја, нито руската империја не̋мали такава.
      
      
      • Да, но при други обстојателства.
      • Но не когато доајен на дипломатическијът корпус в Цариград бил рускијът посланик.
    
    
    • Рускијът посланик Игнатиев Николај Павлович получил от началниците си - от азиатскијът департамент - важна задача: от позицијата си на доајен на дипломатическијът корпус в Цариград да дејства така, че да се стигне до војна.
      
      
      • За успешните му дејствија в тази насока през декември 1877 тој е бил удостоен с благородническата титла граф.
      • Заради усилијата му в тази насока днес софијанци мога̨т да си правја̨т разходки по Графът.
      
      
      • Николај Павлович не позволил скандалът със солунскијът инцидент да затихне.
      
      
      • Не се свене̋л да изнудва и да заплашва османските власти.
      
      
      • Раздухал вестите за априлското въстание в Българија.
      
      
      • Въобще, веројатно именно тој е въвел темата за Българија в обръщение,
      • за да разшири полето си за изнудванија и заплахи.
      
      
      • Не̋кои плиткоумни наши съвременници му приписват не̋каква ролја при обесването на Левски през 1873.
      • А тогава тој не е имал никаква ролја в казусът.
      • Неговото време е дошло едва със солунскијът инцидент.
      • Едва оттогава му се разнесла славата.
    
    
    • (.. скриј го солунскијът инцидент ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Срещата в Рајхщадт  (.. покажи ја̨ ..) 
  • ▼▼  Срещата в Рајхщадт  (.. скриј ја̨ ..) 
    
    
    • По пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари и двете империи - руската и дунавската - постигна̨ли целите си.
      
      
      • Така, както тези цели бе̋ха̨ дефинирани в предишните раздели тука и тука.
      
      
      • Постигна̨ли ги, защото се съјузили.
    
    
    • Два месеца след солунскијът инцидент двамата императори се срещат лично.
      
      
      • Кајзерът Франц Јосиф и цар Александър 2-ри.
      
      
      • Преговорите сѫ били държани в тајна.
      
      
      • Ме̋стото е било избрано, така че да не подсказва за предметът на преговорите.
      • В нај-северната територија на дунавската империја.
      • Сега селището Рајхщадт - част от судетската област, се нарича Zákupy и се намира в Чехија.
      
      
      • Разбира се, с преговорите сѫ се занимавали слугите на двамата императори - външните министри.
      • Самите императори сѫ били заети да си прекарват времето пријатно и да се наслађават на природата.
    
    
    • Разбрали сѫ се устно.
      
      
      • Руската империја ще војува срещу османската империја.
        
        
        • И ще получи реванш за кримската војна.
      
      
      • Дунавската империја ще оказва дипломатическа подкрепа.
        
        
        • И ще получи Босна и Херцеговин.
        
        
        • Веројатно австријскијът външен министър е бил известѐн за мисијата на рускијът посланик Игнатиев.
      
      
      • В светлината на солунскијът инцидент, така нареченијът източен въпрос ще бѫде раздухван до нови висоти.
        
        
        • Забележка:
          Под източен въпрос все още разбирали Босна и Херцеговина.
          За априлското въстание още не знаели.
      
      
      • Агресијата на Сърбија ще бѫде насочена на југ.
        
        
        • Сърбија ще получи териториално разширение в Поморавието.
        • Но не толкова голе̋мо, че да стане голе̋ма славјанска държава, бѫдеща заплаха за дунавската империја.
    
    
    • Срещата в Рајхщадт завършила на 1876-07-08 по местна дата.
      
      
      • В Цариград, Санкт-Петербург и Белград било 1876-06-26.
      
      
      • От една седмица Сърбија вече војувала срещу Османската империја.
    
    
    • (.. скриј ја̨ срещата в Рајхщадт ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Сръбско-турската војна  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Сръбско-турската војна  (.. покажи го ..) 
    
    
    • Сърбија не е имала никакъв шанс за военен успех срещу империја, в случајът срещу османската империја.
    
    
    • Но војната послужила за раздухването на източнијът въпрос и предоставила на Русија още поводи за пред хората, за да започне тја војна.
    
    
    • В сръбско-турската војна като доброволци участвали и българи.
      
      
      • Остана̨ жив само Македонски,
        комуто единадесетте рани заздраве̋ха и де̋сната рѫка изсъхна̨.
        Тој сега е разсилен и мете с ле̋вата си рѫка канцеларијата. ..
        .. и тоја герој от Гредетин малодушно трепери сега пред гласът на грубијът писар.
        Бедни, бедни Македонски! Защо не умре̋ при Гредетин? (.. Немили недраги, Иван Вазов ..)
      
      
      • В химнът на царска Българија Шуми Марица става дума за генералът наш.
        Знаете ли кој е тој?
        Генерал Михаил Чернјаев, командир на руско-българската доброволческа бригада.
    
    
    • (.. скриј ја̨ сръбско-турската војна ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Сещат се за Българија  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Сещат се за Българија  (.. скриј ..)  .. към началото ..
    
    
    • През септември 1876 в европејската преса излизат дописки за събитијата в Пловдивско от април и мај.
    • Разчува се за масови кланета на христијани от мјусјулмани.
    
    
    • Източнијът въпрос се раздува.
    • След Босна и Херцеговина, в него се вклјучва и Българија.
  
  
  • ►►  Цариградската посланическа конференција  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Цариградската посланическа конференција  (.. скриј го ..) 
    
    
    • В качеството си на доајен на дипломатическијът корпус, през декември 1876 Игнатиев Николај Павлович свиква в Цариград посланическа конференција.
      
      
      • Конференцијата била в разширен състав. Британската империја била представена не само от посланикът, но и от специалнијът пратеник Солзбъри, бѫдещ британски премиер.
      • Тој се изказал твърдо, че в бѫдещата Българија не бива да влизат рајони, в които славјаногласното христијанско население не е мнозинство.
      • Макар за онја момент никој да не е броил населението по рајони, по религија и по език, недејте си мисли, че британската империја е одобрила картите, налични в съвременните учебници.
    
    
    • Каквито и карти да сѫ се чертаели на тази конференција, правели сѫ си сметка без кръчмарјът.
    • Османските власти не сѫ били поканени и не сѫ участвали в конференцијата.
    
    
    • Било им е врѫчено не̋какво решение, което османската империја веднага отхвърлила.
    
    
    • Но, както вече писах, Русија тѫрсела повод за војна и това е било успешна стѫпка напред.
    
    
    • Повече за конференцијата можете да прочетете тука.
    
    
    • (.. скриј ја̨ цариградската конференција ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Лондонскијът протокол от март-април 1877  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Лондонскијът протокол от март-април 1877  (.. скриј го ..) 
    
    
    • След провалът на цариградската посланическа конференција въпросът бил отнесен до седалището на Цар Лъв.
      
      
      • При господарјът или господарката на светът от онова време - британската империја.
    
    
    • Подкупили ја̨ да ӥ подарја̨т остров Кипър.
    
    
    • За приличие направили още един опит за "мирно решение", којто пак бил отхвърлен от османската империја.
    
    
    • Британската империја дала позволение на руската империја да објави војна на османската империја.
    
    
    • (.. скриј го лондонскијът протокол ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Објавјаване на војната  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Објавјаване на војната  (.. скриј го ..) 
    
    
    • Руската империја се готви за тази војна двадесет години.
      Тја е готова за реванш.
    
    
    • 1877-04-12: Височајшијът манифест:

      БОЖИЕЙ МИЛОСТИЮ, МЫ АЛЕКСАНДР ВТОРЫЙ, ИМПЕРАТОР и САМОДЕРЖЕЦ ВСЕРОССИЙСКИЙ, ЦАРЬ ПОЛЬСКИЙ, ВЕЛИКИЙ КНЯЗЬ ФИНЛЯНДСКИЙ и прочая, и прочая, и прочая.
      
      Всем НАШИМ любезным верноподданным известно то живое участие, которое МЫ всегда принимали в судьбах угнетенного Христианского населения Турции.
      
      Желание улучшить и обезопасить положение разделял с НАМИ и весь Русский народ, ныне выражающий готовность свою на новые жертвы для облегчения участи Христиан Балканского полуострова.
      
      Кровь и достояние НАШИХ верноподданных были всегда Нам дороги, все царствование НАШЕ свидетельствует о постоянной заботливости сохранять России благословение мира. Эта заботливость осталась НАМ присуща, в виду печальных событий, совершившихся в Боснии, Герцеговине и Болгарии. МЫ первоначально поставили СЕБЕ целью достигнуть улучшений в положении Восточных Христиан путем мирных переговоров и соглашений с союзными НАМ дружественными, великими европейскими державами. МЫ не переставали стремиться, в продолжении двух лет, к тому, чтобы склонить Порту к преобразованиям, которые могли бы оградить Христиан Боснии, Герцеговины и Болгарии от произвола местных властей. Совершение этих преобразований всецело вытекало из прежних обязательств, торжественно принятых Портой, перед лицом всей Европы. Усилия НАШИ, поддержанные совокупными дипломатическими настояниями других Правительств, не привели однако к желаемой цели. Порта осталась непреклонной в своем решительном отказе от всякого действительного обеспечения безопасности своих Христианских подданных и отвергла постановления Константинопольской Конференции.
      
      Желая испытать, для убеждения Порты, все возможные способы соглашения, МЫ предложили другим Кабинетам, составить особый Протокол, с внесением в оный самых существенных постановлений Константинопольской Конференции, и пригласить Турецкое Правительство присоединиться к этому международному акту, выражающему крайний предел НАШИХ миролюбивых настояний, но ожидания НАШИ не оправдались: Порта не вняла единодушному желанию Христианской Европы и не присоединилась к изложенным в Протоколе заключениям.
      
      Исчерпав до конца миролюбие НАШЕ, МЫ вынуждены высокомерным упорством Порты приступить к действиям более решительным. Того требует и чувство справедливости и чувство собственного НАШЕГО достоинства. Турция отказом своим поставляет НАС в необходимость обратиться к силе оружия.
      
      Глубоко проникнутые убеждением в правоте НАШЕГО дела, МЫ, в смиренном уповании на помощь и милосердие Всевышнего, объявляем всем НАШИМ верноподданным, что наступило время, предусмотренное в тех словах НАШИХ, на которые единодушно отозвалась вся Россия. МЫ выразили намерение действовать самостоятельно, когда сочтем это нужными честь России того потребует.
      
      Ныне, призывая благословление Божие на доблестные НАШИ войска, МЫ повелели вступить им в пределы Турции.
      
      Дан в Кишинёве, апреля 12-ого дня, лета от Рождества Христова в тысяча восемьсот семьдесят седьмое, царствования же НАШЕГО в двадцать третье.
      
      На подлинном Собственною ЕГО ИМПЕРАТОРСКОГО ВЕЛИЧЕСТВА рукой подписано: АЛЕКСАНДРЪ.
      

    • Облекчаване на участта на Христијаните от Балканскијът полуостров - това е декларираната цел на војната.
    
    
    • Българија се споменава цели два пѫти, и двата пѫти след Босна и Херцеговина. Личи си, че е дописана.
    
    
    • (.. скриј го манифестът ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Шипка и Плевен  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Шипка и Плевен  (.. скриј ..) 
    
    
    • За ходът на војната и за героизмът е писано много.  И днес јощ Балканът, 
    • Двете големи сраженија на Шипка и при Плевен сѫ решаващите.  щом бурја захваща, .. 
    
    
    • И на двете места има впечатлјаващи паметници.
    • Всеки българин би тре̋бвало поне веднѫж в животът си да ги посети.
  
  
  • ►►  Делиорманът и Добруџа  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Делиорманът и Добруџа  (.. скриј го ..) 
    
    
    • Минаването на Дунавът крај Свищов било изненада.
    • Две османски армии, дислоцирани преди това срещу сърбите, били пренасочени да посрещна̨т руската армија.
      
      
      • Армијата на Осман паша от Видин стигна̨ла преди руснаците в Плевен и се окопала там.
      • Тја забавила настѫплението на руснаците с не̋колко месеца.
      
      
      • Армијата на Сјулејман паша от албанското крајбрежие била натоварена на кораби и докарана насам.
      • Тја спре̋ла руснаците при Стара Загора, но не успе̋ла да мине Шипка.
    
    
    • Огромна турска армија била разположена в четириѫгълната крепост - Русе-Силистра-Варна-Шумен.
      
      
      • Историјата и опитът на османските военни показвал, че оттам османската империја е нај-ујазвима.
      
      
      • Мобилната руска казашка конница можела да прецапа Дунавът при делтата, да прекоси Добруџа и бързо да стигне Одрин.
      
      
      • Турскијът аскер в четириѫгълникът чакал да посрещне казаците откъм Добруџа.
      
      
      • Дали руската империја е имала ресурси за такъв резервен ход - казашка конница през Добруџа - аз не знаја̨.
      • Веројатно сѫ имали.
      • И опасенијата на османските военни сѫ били основателни.
      
      
      • Војни се печелја̨т не само на бојното поле, но и в щабовете със стратегически решенија.
      
      
      • Руската армија стигна̨ла Одрин не напре̋ко през Добруџа, а по заобиколен пѫт - през Плевен, Софија и Пловдив.
    
    
    • (.. скриј го четириѫгълникът ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Одринското примирие  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Одринското примирие  (.. скриј го ..) 
    
    
    • Било склјучено на 1878-01-19.
    • Точно месец преди сан-стефанскијът предварителен мирен договор.
  
  
  • ►►  Сан-Стефанскијът предварителен договор  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Сан-Стефанскијът предварителен договор  (.. скриј го ..) 
    
    
    • Prélininaires de paix. Написан е бил на френски и така е озаглавен: "Предварителни условија за мир".
      • Вижте снимка на договорът.  (.. взета е оттам ..) 
      • Вижте снимка на първата и последната му страница.  (.. взета е оттам ..) 
      • Името на граф Игнатиев Николај Павлович се чете на първата страница, а подписът му е на последната страница.
      
      
      • Оригинал се съхранјава в Турскијът държавен архив.
      • В Софија, в Националнијът исторически музеј, има копие.
      • Глави 6-та, 7-ма и 8-ма се отнасјат за устројството на кнјажество Българија.
      • Частичен превод на български може да се види тука, а мои коментари по този текст - тука.
    
    
    • Датата на одринското примирие - 1878-01-19 - веројатно е била определена от ходът на военните дејствија - от напредъкът на руските војски.
    
    
    • Датата на предварителнијът мирен договор - 1878-02-19, 19-ти февруари -
      
      
      • може да е била точно месец след примирието - не̋ма какво повече да се чака,
      
      
      • а може да е била избрана, понеже 19-ти февруари е династичен празник за рускијът император - 23 години от възцарјаването му.
      
      
      • Възможно е Сан-Стефанскијът предварителен мирен договор да е бил честитка, с којато Султанът поздравјава колегата си за неговијът празник.
      
      
      • Или пък честитка от граф Игнатиев - отскоро граф - пак за празникът.
      • Любимому Государю - съ праздникомъ.
      • Как да е.
    
    
    • Честитка или не, 19-ти февруари 1878 стана̨л рођенијът ден на българската държава.
      
      
      • Преди този ден ја̨ не̋мало още Българија.
      • След този ден ја̨ имало вече Българија.
    
    
    • Сан-Стефанскијът договор от 1878-02-19 със сигурност слагал крај на војната.
      
      
      • Турција се признала за победена.
      
      
      • Мѫчителната војна завършила.
      • Родилните мѫки свършили и се родила държавата Българија.
    
    
    • Това е нај-важното събитие в новата българска историја.
      
      
      • По-важно от него не̋ма.
      • Без него не̋маше да ни има.
      • Прилича да е наш национален празник.
    
    
    • (.. скриј го Сан-Стефано ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Берлинскијът конгрес  (.. покажи го ..) 
    
    ◄►  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Берлинскијът конгрес  (.. скриј го ..) 
    
    
    • Провел се e међу 1878-06-13 и 1878-07-13 берлински дати.
      
      
      • Кајзерът Бисмарк от позицијата на неу̌трална Германија бил домакинът.
      
      
      • Британската империја - нај-великата сила тогава - била представена от настојащијът си премиер Дизраели и от бѫдещијът си премиер Солзбъри.
      
      
      • Руската империја - от канцлерът Горчаков, којто заемал и постът външен министър, и от Шувалов, руски посланик в Лондон.
      
      
      • Дунавската империја - от Андраши, външен министър и пръв министър.
      
      
      • Представени били и османската империја, Румѫнија, Сърбија, Черна гора, Гърција, Италија, Франција.
    
    
    • Обсѫђал се след-военнијът ред в Европа.
      
      
      • При условие, че османската империја е приела поражението си, което ще доведе до загуба на територии.
      
      
      • Всички сѫ били съгласни със създаването на нова държава в Европа - Българија.
    
    
    • Тези от империите, които имали да вземат, сѫ си взели всичко, на което сѫ се наде̋вали.
      
      
      • Британската империја си взела остров Кипър.
      
      
      • Дунавската империја си взела Босна и Херцеговина.
      
      
      • Руската империја си върна̨ла всичко загубено през кримската војна.
    
    
    • Румѫнија като војуваща страна с голе̋м принос за победата, получила независимост и излаз на Черно море, заедно с голе̋мо парче от Добруџа.
    
    
    • Сърбија като страна, војувала с Турција, макар и неуспешно, получила независимост и териториално разширение в Поморавието.
      
      
      
      • Ниш и Пирот стана̨ли сръбски градове.
    
    
    • Черна гора, сѫщо страна, војувала с Турција, и тја получила независимост и териториално разширение.
    
    
    • Гърција получила само обещание за териториално разширение, но пък успе̋ла да предотврати вклјучването на Пловдив в територијата на Българија.
      
      
      • Ако Пловдив беше остана̨л на българска територија, сега щеше да е мегаполис и столица на Българија.
    
    
    • За османската империја на Балканскијът полуостров остана̨ли следните територии, указани тука със съвременните им означенија:
      
      
      • днешна европејска Турција,
      • Странџанско, Кърџалијско, Смолјанско,
      • це̋ла Македонија - българска, гръцка и вардарска,
      • днешна гръцка Тракија,
      • повечето от Епир и Тесалија,
      • остров Крит,
      • Албанија,
      • Косово, и
      • Санџакът - нај на северозапад.
    
    
    • Реално, според тогавашното административно деление на османската империја:
      
      
      • Целијът дунавски вилает с вилаетски център Русе ӥ e бил отнет.
        
        
        • Част от него получила Румѫнија.
        • Друга част - нишкијът санџак - получила Сърбија.
        • Върху остана̨лата част от дунавскијът вилает се образувало Кнјажество Българија.
        
        
        • От османската империја е бил отнет целијът дунавски вилает, дори териториите с преобладаващо мјусјулманско население.
        • Ако бе̋ха̨ спазвали правилото да не се отнемат територии с преобладаващо мјусјулманско население, не̋маше как да обезщетја̨т Румѫнија и да ӥ дада̨т излаз на море.
      
      
      • Върху два санџака от одринскијът вилает - пловдивскијът и сливенскијът, за които се приело, че христијанското население е мнозинство, била създадена автономната област Източна Румелија.
      
      
      • Австро-Унгарија си взела голе̋ма част от босненскијът вилает.
      
      
      • Уточненија в днешни термини.
        
        
        • Малко Търново е било в лозенградскијът санџак на одринскијът вилает и не е влизало в Източна Румелија.
        • Горно-Џумајско (днешнијът благоевградски окрѫг) е част от серскијът санџак на солунскијът вилает и е остана̨ло в османската империја.
    
    
    • За Българија вече казах в уводът.
      
      
      • На новородената Българија в Берлин и прере̋зали пѫпната връв, свързваща ја̨ с Русија.
      • Изкѫпали ја̨ и ја̨ повили.
      
      
      • Издали ӥ валиден документ за самоличност.
      • Кнјажество Българија, васално на Султанът.
      
      
      • Забележка: Васални на Султанът сѫ били и Румѫнија, и Сърбија преди Берлинскијът конгрес.
    
    
    • Българија:
      родена в цариградското предградие Сан-Стефано на 1878-02-19,
      притежава документ за самоличност, издаден в Берлин на 1878-07-13.
    • Това е била нашата Българија тогава.
    • Подарък ни е била от сѫдбата, от Господ-Бог-Аллах.
    • Така както мојът живот на мене ми е подарък от сѫдбата, от Господ-Бог-Аллах.
    
    
    • Какво сме направили сетне с Българија - това е друг въпрос.
    
    
    • (.. скриј го берлинскијът конгрес ..)  (.. скриј го пѫтјът към третомартенскијът 19-ти февруари ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-12-25 16:38:: Опит за аналогија (.. покажи го тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-12-25 16:38:: Опит за аналогија (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Благодарност към лекарскијът колектив  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Благодарност към лекарскијът колектив  (.. скриј ..) 
    
    
    • Да кажем, лекар Ви спаси от голе̋м проблем.
      Да кажем, спасил Ви е животът.
    
    
    • Вие, естествено, сте безкрајно благодарни и признателни.
    • Благодарни сте на лекарјът, както и на целијът медицински екип, рѫководен от него.
      Благодарни сте им лично на те̋х.
    
    
    • Не̋ма за какво да сте благодарни на българското здравеопазване.
    
    
    • Да, јасно Ви е, че тези хора просто сѫ си вършели работата.
      
      
      • Изкарвали сѫ си заплатата.
      
      
      • Те емоционално с Вас не сѫ свързани.
      • Ако лекарјът е емоционално свързан с пациентът, тој може да допусне грешка в лечението.
      • Затова лекарите не лекуват свои близки.
    
    
    • И тъј, като знаете, че лекарјът и медицинскијът екип просто сѫ си изкарвали заплатата, по-малко ли ще сте им благодарни?
    
    
    • (.. скриј го първото в аналогијата ..)  (.. скриј го опитът за аналогија ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Благодарност към Царјът Освободител  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Благодарност към Царјът Освободител  (.. скриј ..) 
    
    
    • Без българска държава българи не̋маше да има.
      
      
      • И никого не̋маше да го "боли", че българи не̋ма.
      
      
      • Нима северо-македонците щеше да ги има без македонската държава?
      • Не, разбира се.
      • И защо бихте оспорили сѫщото за българите?
    
    
    • Никакво Освобођение, никакво Робство.
      
      
      • Нито сме били под робство преди 1878, нито не̋кој ни е освобођавал през 1878.
      • Робство и Освобођение - това сѫ пропагандистки клишета.
    
    
    • Създадена е била държавата Българија.
      
      
      • През 1878 е била създадена държавата Българија.
        Днешната наша държава Българија е била създадена тогава.
        Преди това тја не е сѫществувала.
        А без нејното сегашно сѫществуване нас българите не̋маше да ни има.
      
      
      • И тре̋бва да сме безкрајно благодарни.
        
        
        • Но нѐ на Русија - на Русија не̋ма какво да сме ӥ благодарни.
        
        
        • Благодарни сме и сме признателни на Цар Александър 2-ри, Царјът Освободител, и на Неговото Христолјубиво воинство.
        
        
        • Благодарни сме им лично.
        • Лично на те̋х сме издигна̨ли паметници.
      
      
      • Да, разбираме, че Царјът Освободител е тѫрсел реванш след злополучната за Него кримска војна.
        Но въпреки това благодарност и признателност Му дължим.
    
    
    • Нещо като извод.
      
      
      • Не пипајте паметниците и именуванијата, свързани със създаването на държавата Българија!
      • Не ритајте здравословната си идентичност.
      
      
      • Цар Александър 2-ри е човекът с нај-големи заслуги за създаването на българската държава.
      • Без Него и без Христолјубивото Му воинство нас българите сега не̋маше да ни има.
      
      
      • Храмът Александър Невски, којто сега служи като катедрален храм на българскијът патриарх, е именуван в те̋хна чест.
        Паметник е на всички те̋х.
      
      
      • Именуван е така и в чест на първијът български кнјаз Александър Батенберг, героја̌ от Сливница.
        Тој - Александър Батенберг - сѫщо е бил част от Христолјубивото воинство на Цар Александър 2-ри.
      
      
      • Част от Христолјубивото воинство на Цар Александър 2-ри е бил и граф Николај Игнатиев.
      • Неговите - на граф Игнатиев - заслуги за създаването на българската държава, макар и по-малки от заслугите на Царјът, сѫ по-големи от заслугите на кој да е българин.
    
    
    • На Русија нищо не дължим.
      
      
      • На Цар Александър 2-ри и на Христолјубивото Му воинство благодарност и признателност им дължим лично!
      • На Русија нищо не дължим.
    
    
    • Петър Кунчев.
      
      
      • Тој се е бил на Шипка в съставът на българсото опълчение.
        Бил е ранен и след војната е накуцвал.
      
      
      • Петър Кунчев като част от Христолјубивото воинство на Цар Александър 2-ри има не̋каква заслуга - макар и малка, за създаването на българската държава, докато брат му Васил такава заслуга реално не̋ма.
      • За което Васил Кунчев не е виновен, разбира се.
      
      
      • В моментът оценјавам заслугите, а не намеренијата.
    
    
    • (.. скриј го второто в аналогијата ..)  (.. скриј го опитът за аналогија ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Сбъркана аналогија  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Сбъркана аналогија  (.. скриј ..) 
    
    
    • Има хора, нај-често живеещи в гета̀, нај-често принадлежащи към малцинствени общности.
    
    
    • Те поне̋кога бија̨т медицинските работници, ако сметна̨т, че не си върша̨т работата, както се очаква.
    
    
    • Има хора, които упрекват Русија, че не ни била "освободила" навреме.
    • И че макар да ни е "освободила", не го била направила с чисти подбуди.
    
    
    • Да, разни хора има.
    
    
    • Нима медицинските работници сѫ виновни, че не̋кои хора живеја̨т в коптори.
    
    
    • Русија не е виновна, че преди векове ние сме загубили държавността си.
    
    
    • (.. скриј ја̨ сбърканата аналогија ..)  (.. скриј го опитът за аналогија ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Друга сбъркана аналогија  (.. покажи ..) 
  • ▼▼  Друга сбъркана аналогија  (.. скриј ..) 
    
    
    • Дума му лекарјът:
      
      
      • А бе човек, излекувахме те, продължи напред и си живеј животът!
      • А аз си имам друга работа.
    
    
    • А тој:
      
      
      • И други болежки имам бе, докторе.
      
      
      • Пък и нај-добре се чувствам под вашите грижи - това е истината.
      • Да идвате всеки ден на визитација.
      • Да съм обект на вниманието ви.
      
      
      • Умирам си за това.
    
    
    • Ти бащѝца, ты ба̀тјушка!
    • Ты Алёша, ты Саша, ты Ванка с танка!
    • За тебе е мојата ода!
    • Навеки ще ти се кланјам и сапогѝте ти ще целувам!
    • Без тебе за никъде не съм!
    
    
    • (.. скриј ја̨ другата сбъркана аналогија ..)  (.. скриј го опитът за аналогија ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

(.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

.. to the bottom ..

Прогулки по гребням времени

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

.. to the bottom ..

Walks on the ridges of time

Not available yet - still in development.

.. to the top ..

---