[Draft] Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове

In development: Не е написано още - това е само чернова.

• 1. Преамбюл: общ раздѣл
• 7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намѣри мѣ̋сто
• 8. Прѣпратки: references
• 9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. покажи го преамбюлът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. скрий го ..)

• (.. скрий го преамбюлът ..)   .. към началото ..

---

►►  7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намѣри мѣ̋сто  (.. покажи го събраното ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼  7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намѣри мѣ̋сто  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

• ►►  Сводка на терминологията в славистиката  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сводка на терминологията в славистиката  (.. скрий ..)  (.. покажи какво съм писал в quora ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)
  
  
  • Това е терминологията, към която аз се придържам. Не всички термини и дефиниции сѫ общоприети. Нѣ̋кои хора се придържат към други дефиниции. Основната причина за разнобоя̌т е националистическитѣ тежнения в различнитѣ страни.
  
  
  • Старо-славянски език (OCS*, Old Common Slavic). Може да се уточни: старо-общо-славянски език. Може да се опрѣдѣли и така: славянския̌т език от 9-ти и 10-ти вѣк слѣд Христа. Или пък така: общо-славянския̌т език от 9-ти и 10-ти вѣк слѣд Христа. Това е бил говорим език от онова врѣме, който миграцията на населението наскоро го е била разнесла на огромна територия. Както всѣки друг говорим език, който заема достатъчно обширна територия, така и старо-общо-славянския̌т език се е прѣдставял чрѣз своитѣ териториални диалекти. Старо-[общо]-славянския̌т език е общ прѣдшественик на всички съврѣменни славянски езици. Старо-славянския̌т се счита за извѣстен език.
  
  
  • Забѣлѣжка_1: Тука пиша̨ на съврѣменен български език. Терминитѣ си имат своитѣ дефиниции (опрѣдѣления). Да, думата "славянски" нѣ̋кога е звучала "словѣнски", но сега в нашия̌т език тази дума звучи "славянски", а с думата "словѣнски" сега означаваме един от съврѣменнитѣ славянски езици.
  
  
  • Забѣлѣжка_2: Нѣ̋кои се придържат към друга терминология. Това, което аз наричам старо-общо-славянски език, тѣ го наричат пра-славянски език. Или пък никак не го наричат.
  
  
  • Пра-славянски език (PS, Proto-Slavic). Това е прѣдшественикът на старо-славянския̌т. Този термин има двѣ дефиниции, като аз се придържам към първата.
    
    
    • Опрѣдѣление_1: Пра-славянския̌т език е прѣдшественикът на старо-славянския̌т отпрѣди първата и втората палатализации и отпрѣди отварянето на сричкитѣ. Слѣд отварянето на сричкитѣ и слѣд палатализациитѣ (1-вата и 2-рата) езикът не бива вече да се нарича пра-славянски, а просто славянски (или старо-славянски, или старо-общо-славянски). Носители на старо-славянски (или на старо-общо-славянски, от 9-ти или 10-ти вѣк) не биха̨ вече разбирали пра-славянския̌т език, но със съврѣменнитѣ славянски езици нѣ̋каква взаимна разбираемост (mutual intelligibility) би сѫществувала. Нѣ̋ма друг извѣстен наслѣдник на пра-славянския̌т език освѣн старо-[общо]-славянския̌т език. Пра-славянския̌т е връзката на [старо-общо-]славянския̌т език с балтийскитѣ езици и с пра-индоевропейския̌т език. Пра-славянския̌т език не е извѣстен, той е хипотетично реконструиран въз основа на наслѣдникът си старо-славянския̌т език и въз основа на сестринскитѣ си индо-европейски езици. Реконструкцията е с много висока степен на вѣроятност, по-висока от реконструкцията на пра-германския̌т език и разбира се, по-висока от реконструкцията на пра-индо-европейския̌т език.
    
    
    • Опрѣдѣление_2: Пра-славянския̌т език е прѣдшественикът на съврѣменнитѣ славянски езици от врѣмето непосрѣдствено прѣди split-ът (прѣди раздѣлянето им един от друг). Тъй като нѣ̋ма друг подходящ термин, налага се терминът пра-славянски език да се използва за цѣлия̌т дълъг период от балто-славянския̌т диалектен континуум до split-ът. В частност, нѣ̋ма отдѣлен термин за състоянието на езикът отпрѣди първата и втората палатализации и отпрѣди отварянето на сричкитѣ.
    
    
    • Забѣлѣжка_1: В разглеђаната терминологична система думата "славянски" не може да се замѣсти с думата "български", понеже терминът "пра-български" е натоварен с друго значение и "пра-български" не може да замѣсти "пра-славянски". Измислянето на понятието и терминът "пра-български" е факт, от който не можем да избѣ̋гаме. Ако не бѣ̋ха̨ го измислили, друго може би щѣше да е положението.
    
    
    • Забѣлѣжка_2: Оттук нататък ще привеђам само терминитѣ с опрѣдѣленията им, към които аз се придържам. Иначе текстът ще излѣзе много разхвърлян, пък и не ми е работа да разяснявам възгледитѣ на другитѣ, и то когато разликитѣ са прѣнебрѣжимо малки.
  
  
  • Старо-български език, старо-сръбски език, старо-руски (старо-източно-славянски) език, старо-полски език, .. Това сѫ териториални говорими диалекти на старо-общо-славянския̌т език, които послѣ сѫ се развили до съотвѣтния̌т съврѣменен славянски език. Добрѣ е винѫги тѣзи термини да сѫ придружени от врѣмево означение (напримѣр, старо-руски език от 12-ти вѣк). Диалектнитѣ черти се считат за извѣстни, т.е. сега може да се каже каква е била разликата међу старо-българския̌т и старо-руския̌т прѣз 9-ти и 10-ти вѣк. И е ясно, че това сѫ били разлики међу говорими диалекти на един и сѫщ език. И е ясно, че тѣзи разлики сѫ били по-малки напримѣр от разликитѣ међу териториалнитѣ диалекти на нашия̌т български език, както тѣ сѫ били засвидѣтелствани прѣз 19-ти вѣк.
  
  
  • Oбщо-славянски диалектен континуум (славянско море, Slavic Intermarium). Прѣз 9-ти и 10-ти вѣк по-голѣ̋мата част от територията, къдѣто се е говорѣл старо-[общо]-славянския̌т език (OCS*), е била свързана, и славянскитѣ диалекти върху тази територия сѫ прѣдставлявали диалектен континуум. Старо-[общо]-славянския̌т език (OCS*) е обвивката на този диалектен континуум.
  
  
  • Славянски mainstream. Абстрактно понятие. Когато се разглеђат характеристикитѣ на отдѣлнитѣ [старо-]славянски диалекти от 9-ти и 10-ти вѣк, тѣзи характеристики, които сѫ най-разпространени и абстрактно считани за правилни, съставят славянския̌т mainstream. Той може да служи за репер: всѣки отдѣлен старо-славянски диалект (старо-български, старо-сръбски, старо-руски, ..) да се сравнява със славянския̌т mainstream.
  
  
  • Старо-църковно-славянски език (OCS+, Old Church Slavonic). Това е езикът на първитѣ прѣводи на Светото Писание на славянски език (на старо-[общо]-славянски език, OCS*) от края̌т на 9-ти вѣк и от 10-ти вѣк слѣд Христа. Това е най-стария̌т засвидѣтелстван славянски език. Счита се, че OCS+ се основава на старо-българския̌т език, т.е. на този диалект на OCS*, който по-късно се е развил до нашия̌т съврѣменен български език.
  
  
  • Църковно-славянски език (CS, Church Slavonic). Това е сѫщия̌т език, както OCS+, но с произношението и с правописът на руснацитѣ слѣд 15-ти вѣк (напримѣр, от 18-ти вѣк).
  
  
  • Ново-църковно-славянски език. Това е сѫщия̌т език, както църковно-славянския̌т (CS), но с произношението и с правописът на руснацитѣ от 21-ви вѣк.
  
  
  • (.. скрий я̨ терминологията в славистиката ..)  (.. покажи какво съм писал в quora ..)


• ►►  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)

  Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Веднага да отбѣлѣжа̨, че глаголната форма "воскресе", макар на картинката да е означена за българска, в смисъл ново-българска, не е нито ново-българска ("възкръсна̨" е ново-българската форма), нито е руска ("воскрёс" е руската форма, "воскрес" - украинската). Формата "воскресе" е на църковно-славянски.
  
  Единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието - това е "църковно-славянския̌т" език (CS, Church Slavonic).
  
  За този език не може да се приеме терминът "старо-български", защото не е.
  
  На този език великденския̌т поздрав е "Христосъ воскресе!", а отговорът - "Воистиноу воскресе!"
  
  Църковно-славянски, CS, Church Slavonic: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Слѣд правописнитѣ реформи в Русия (1918) и в България (1945) за доста изрази на църковно-славянски се прилага осъврѣменен правопис и така езикът става "ново-църковно-славянски" - сѫщия̌т църковно-славянски, но с осъврѣменен правопис: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!". Незабѣлѣжими разлики само в правописът.
  
  Ново-църковно-славянски: checked out ✓.
  
  Резюме́ дотук: У нас по традиция великденския̌т поздрав се произнася на църковно-славянски и се пише на ново-църковно-славянски.
  
  Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Какво прѣдставлява "старо-славянската тайфа"?
  
  Един говорим език - в случая̌т старо-славянския̌т, или общо-старо-славянския̌т (OCS*, Old Common Slavic), без книжовност, ширна̨л се на огромна територия, сѫществува под формата на набор от регионални диалекти. Тѣзи диалекти помеђу си сѫ напълно взаимно разбираеми, както регионалнитѣ диалекти на българския̌т език в началото на 19-ти вѣк, и затова езикът е един и е "общ": Old Common Slavic, общо-старо-славянски.
  
  Общо-старо-славянски (OCS*, Old Common Slavic): checked out ✓.
  Старо-славянска тайфа: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Става дума за 9-ти вѣк слѣд Христа. Тогава на един от старо-славянскитѣ диалекти сѫ прѣвели от гръцки на славянски (на OCS*) Светото Писание.
  
  На кой диалект? Ами според волята на прѣводачитѣ. Доколкото тѣзи прѣводачи сѫ били родом от Солун и сѫ се подвизавали в Цариград, това навѣ̋рно е било опрѣдѣлящото. От друга страна, прѣводачитѣ не сѫ имали на разположение нито един стандартизиран диалект - диалект с разработена норма, и тѣ биха̨ могли да вземат езикови елементи от кой да е старо-славянски диалект и да ги вложа̨т в езикът на прѣводът.
  
  Първитѣ Евангелски прѣводи на старо-славянски (на OCS*) опрѣдѣлят език от "старо-славянската тайфа". Този език се нарича "старо-църковно-славянски" (OCS+, Old Church Slavonic):
  

  
  
  • старо-: понеже е стар, вече не се използва в тази си стара форма.
  • църковно-: почти всички текстове на този език сѫ църковни.
  • славянски: разбираем е бил по онова врѣме за всички хора, говорещи на нѣ̋кой от диалектитѣ на общо-старо-славянския̌т (OCS*) език.

  
  И тъй, на този език, на старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), великденския̌т поздрав е бил "Хрıстосъ въскрьсе!", а отговорът - "Въистинѫ въскрьсе!"
  
  Малко книги, написани на OCS+, сѫ запазени. Тѣ сега сѫ музейна рѣ̋дкост. Малцина сѫ хората, знаещи езикът OCS+, и тѣ принадлѣжа̨т към академичната общност.
  
  Старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic): checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Time is running, and historical events fade away. The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.
  
  Доста пѫти съм писал, че послѣднитѣ вѣкове имат експоненциално по-голѣ̋мо значение за съврѣменността от по-старитѣ вѣкове.
  
  В далечното мина̨ло:
  

  
  
  • Много малко от хората сѫ били грамотни.
  
  
  • Книгитѣ - в това число Евангелията - сѫ били прѣписвани на рѫка.
  
  
  • Книгитѣ сѫ били скѫпи и малко хора сѫ имали книги на разположение.
    
    
    • Напримѣр, цар Иван Александър е притежавал лично копие на четиритѣ Евангелия (пази се на сигурно мѣ̋сто в Лондон), но и той едва ли е можѣл да си позволи лична Библия - копие на цѣ̋лото Свето Писание.
  
  
  • Текстоветѣ на старо-църковно-славянски (на OCS+, Old Church Slavonic), особено запазенитѣ досега, сѫ малко.

  
  Book-printing and education changed the world.
  Книгопечатането промѣня картинката. (.. скрий го коментарът ..)
  
  В Западна Европа книгопечатането осигурява Библия за всѣки дом. Въведено е всеобщо образование, за да има кой да чете наличнитѣ във всѣки дом копия на Библията.
  
  Около AD 1700 в Русия се въвеђа книгопечатането и образованието. Тѣ разцъфтяват прѣз 19-ти вѣк.
  
  Разпространяват се огромен брой копия на Евангелието, отпечатани в Русия. Разпространяват се не само в Русия, но и срѣд православнитѣ християни на Балканитѣ - българи и сърби.
  
  Отварят се семинарии - срѣдни училища за свещеници. Срѣд славяногласнитѣ християни на Балканитѣ особено популярни сѫ семинариитѣ на територията на днешна Украйна - Александровск (Запорожие) и Одеса.
  
  Обаче книжовния̌т език не е бил вече старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), а силно модернизирана версия, с правописът и произношението на говоримия̌т руски език от 18-ти и 19-ти вѣк.
  
  Ако един славяногласен свещеник, живѣ̋л в България прѣз 10-ти вѣк, с машина на врѣмето посѣти Русия прѣз 19-ти вѣк и чуе езикът на църковното богослужение, нѣ̋ма да го разбере езикът. А уж бил сѫщия̌т.
  
  И тъй, прѣз 18-ти и 19-ти вѣк, в Русия, към старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic) сѫ били приложени руската фонетика (руското произношение) и руския̌т правопис, и така се е получил църковно-славянския̌т език (CS, just Church Slavonic, просто църковно-славянски, без старо-).
  
  За него писах, че той е единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието.
  
  Църковно-славянски (CS, Church Slavonic): checked out ✓ again. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Notes on the Terminology used.
  Уточнение на терминологията, към която се придържам и която добрѣ се вписва в међународно приетата терминология.
  
  Вече изясних слѣднитѣ термини:
  

  
  
  • Старо-църковно-славянски език (OCS+, Old Church Slavonic), езикът на първитѣ прѣводи, малко копия сѫ запазени, музейна рѣ̋дкост сѫ. [checked out ✓ ]
  
  
  • Църковно-славянски език (CS, Church Slavonic). [checked out ✓ ]
  
  
  • Ново-църковно-славянски език - почти сѫщия̌т като църковно-славянския̌т. [checked out ✓ ]
  
  
  • Забѣлѣжка: Това сѫ само книжовни езици. Говоримитѣ езици сѫ друго нѣщо.
  
  
  • Старо-славянски език (OCS*) - общо название на наборът говорими славянски диалекти от 9-ти и 10-ти вѣк. [𝐜𝐡𝐞𝐜𝐤𝐞𝐝 𝐨𝐮𝐭 as well] [checked out ✓ as well]

  
  Да напомня̨, че книжовността не е играѣла голѣ̋ма роля в мина̨лото, понеже повечето от хората били неграмотни.
  
  Какво означават терминитѣ старо-български, старо-сръбски, старо-руски?
  
  Старо-български е този диалект на OCS* (Old Common Slavic, общо-старо-славянския̌т език), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език. Аналогични сѫ опрѣдѣленията за старо-сръбски и старо-руски.
  
  Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Comment on Church Slavonic by Атанас Димитров.
  Налага се да отговоря̨ на слѣдния̌т коментар от Атанас Димитров относно църковно-славянския̌т език:
  

  Изучава се така защото такава е била политиката. "Църковно-славянски" е наложен термин, който прикрива фактът да се казва старобългарски. Не им звучи добре на руснаците да се пише, че говорят на старабългарски. Може "да се преме терминът" така, защото така казват методично и от десетилетия много добре просветени българисти, но те не водили горната антибългарска политика. Напротив - както горе са написали: щом знаеш старобългарски, то разбираш и руския, означава, че руският е възприет от руснаците старобългарски. Не е тайна. Явност е.

  В коментарът има два момента, на които слѣдва да се обърне внимание:

  
  
  • [𝐁𝐮𝐥𝐠𝐚𝐫𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞] Особеното положение на българския̌т език, и
  • [𝐑𝐮𝐬𝐬𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞.] особеното положение на руския̌т език.

  
  Разбира се, в коментарът се имат прѣд вид съврѣменнитѣ езици български и руски.
  
  Почти никой извън ограничена академична общност не знае старо-църковно-славянски (OCS+). Това, което се знае, най-вече от свещеницитѣ, е църковно-славянския̌т (CS).
  
  И както казах, това е език, възприел руското произношение и руския̌т правопис сравнително неотдавна. По тази слѣда е естествено CS (църковно-славянския̌т) да е близък до руския̌т.
  
  Сега обратната слѣда. Ако говорим не за езикът на Киев, а за езикът на Московията, за езикът сега наричан руски, то този език е занесен из Московията по-късно - славяногласието е завладѣ̋ло Московията вѣкове по-късно, вѣкове слѣд като то е завладѣ̋ло Киевска Русия. И там - из Московията - славяногласието е занесено заедно и едноврѣменно с Християнството. Занесено е от християнски мисионери. Така както испанския̌т език е бил занесен в Америка и във Филипинитѣ от католически мисионери заедно с Християнството. И по този начин на територията на Московията е възникна̨л езикът, който сега наричаме руски. Той е смѣс от говорими източно-славянски диалекти, носени от самитѣ свещеници и тѣхнитѣ сѣмейства, и от църковно-славянския̌т език на Евангелието. Тъй че езикът, който сега наричаме руски, по начало има южно-славянска съставяща, оставайки си източно-славянски език.
  
  Резюме́ във връзка с руския̌т език: (.. скрий го коментарът ..)
  

  
  
  • Той по рођение си има южно-славянска съставяща.
  
  
  • Именно неговото произношение и неговия̌т правопис сѫ оформили църковно-славянския̌т език, единствения̌т практически значим език от "старо-славянската тайфа".
  
  
  • Писах: значението на далечното мина̨ло е прѣнебрѣжимо малко в сравнение със значението на близкото мина̨ло.
  
  
  • До началото на 19-ти вѣк никой в Русия не подозира за сѫществуването на славяногласен християнски балкански народ, нарѣчен българи. Нѣ̋ма как руската политика да се съобразява с българския̌т народ, слѣд като там не подозират за него, за българския̌т народ. Ние сме били нераздѣлна част от рум-миллетът, и за Русия сме били гърци. Това се промѣня, когато военната кампания на Дибич Задбалкански от 1828 се натъква на такива хора. Слѣд това в Русия се появяват трудоветѣ на изслѣдователя̌т Юрий Венелин (Георги Гуца).
  
  
  • Старо-българския̌т език - този диалект на OCS* (Old Common Slavic), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език - именно той като разположен най-близо до Солун и Константинопол, именно той е най-близкия̌т говорим диалект до старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic), до езикът на първитѣ евангелски прѣводи.
  
  
  • Прѣз 19-ти вѣк, слѣд разтурването на Balkansprachbund-ът, съврѣменния̌т български език е бил до неузнаваемост изрусен. Това е констатация. Това е факт.
  
  
  • Ние, съврѣменнитѣ българи, нѣ̋маме право да се гордѣем със заслугитѣ на хора, живѣли прѣди хиляда години. Имам прѣд вид заслуги за славянската книжовност.
  
  
  • В сѫщност, никой съврѣменен човѣк не може да се гордѣе със заслуги на хора от далечното мина̨ло - тѣ сѫ били съвсѣм други хора.
    
    
    • В разглеђания̌т случай онѣзи хора сѫ мислѣли само за спасението на душитѣ на езичницитѣ. А в сегашнитѣ ни глави сѫ националността и езикът.
    
    
    • Освѣн това, в нашия̌т случай, цѣ̋лата срѣдновѣковна българска аристокрация слѣд 14-ти вѣк или се е потурчила, или е емигрирала. Никакви книжовни традиции тука не сме запазили.

  
  Резюме - Résumé. (.. скрий го коментарът ..)
  
  И тъй, има два езика от нашата тайфа, книгитѣ на които нe сѫ музейна рѣ̋дкост, за които има практически учебници и които сѫ извѣстни извън академичнитѣ срѣди - църковно-славянския̌т и българския̌т (ново-българския̌т).
  
  Да повторя̨ великденския̌т поздрав на [ново-]църковно-славянски: Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Този прѣвод е отдавна установен и именно той е получил грађанственост в България.
  
  В Гърция сѫщо така се използва старата форма на великденския̌т поздрав, формата от старо-гръцкия̌т език (κοινή): Χριστός ανέστη! Αληθώς ανέστη! На ново-гръцката норма (δημοτική) поздравът би имал видът: Ο Χριστός αναστήθηκε! Αληθινά αναστήθηκε! - В Гърция обаче не казват така.
  
  Сега да се върнем към [ново-]българския̌т език. Ако прѣведем прѣ̋ко (директно) великденския̌т поздрав от старо-гръцки (κοινή: Χριστός ανέστη! Αλιθώς ανέστη!) на [ново-]български, ще се получи:
  
  Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л!
  Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л! (.. скрий го коментарът ..)

• ►►  Каква е разликата међу старо-българския̌т език и старо-църковно-славянския̌т език  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Каква е разликата међу старо-българския̌т език и старо-църковно-славянския̌т език  (.. скрий ..) (.. свий го събраното оттук-оттам ..) (.. скрий го ..)
  
  
  • Българскитѣ слависти се чувстват задължени да не правя̨т разлика међу старо-българския̌т език и старо-[църковно]-славянския̌т език. Иначе ще бѫда̨т оплюти от националистическата конюнктура в България.
  
  
  • Но аз ще си позволя̨ да разглеђам двѣ различни понятия, означени с тѣзи два термина, както тѣ сѫ опрѣдѣлени по-горѣ в този текст.
  • Накратко:
    
    
    • Старо-българския̌т език е говорим диалект на старо-[общо]-славянския̌т език (OCS*, Old Common Slavic), който диалект по-късно се е развил до нашия̌т съврѣменен български език. Това е говорим език.
    • Старо-църковно-славянския̌т (OCS+, Old Church Slavonic) е езикът на първитѣ прѣводи на Светото Писание на старо-[общо]-славянски език (OCS*) от края̌т на 9-ти вѣк и от 10-ти вѣк слѣд Христа. Това е книжовен език.
  
  
  • Има единодушие в съврѣменната свѣтовна наука, че от всички извѣстни говорими диалекти на OCS*, най-близкия̌т до OCS+ е старо-българския̌т.
  
  
  • Първо ще покажа̨ южно-славянския̌т характер на OCS+:
    
    
    • Крава, глава, брѣгъ, млѣко. Това е славянския̌т mainstream. В източно-славянски е корова, голова, берегъ, молоко. В полски е *крова, *глова, *брегъ, *млеко.
    
    
    • Втората палатализация промѣня Х във С. Това е славянския̌т mainstream. В западно-славянски втората палатализация промѣня Х във Ш.
    
    
    • Втората палатализация е с разширен обхват: цвѣтъ, звѣзда. Това е славянския̌т mainstream. В западно-славянски втората палатализация в този случай не дѣйства: квѣтъ, гвѣзда.
    
    
    • Окончанието по мекия̌т вариант на склонението на имената с основа на *-А в единствено число родителен падеж (а и други съотвѣтстващи си окончания) е малък юс (-Я,-Ѧ). Славянския̌т mainstream прѣдпочита окончание -Ѣ.
  
  
  • Врѣме е да покажа̨ характеристикитѣ, свързващи OCS+ конкретно със старо-българския̌т:
    
    
    • -ШТ-/-ЖД- на мѣ̋стото на праславянското *-TJ-/-DJ-. Трудно може да се каже какво славянския̌т mainstream е прѣдпочитал. Може би сръбско-руския̌т вариант.
    
    
    • Думи с начално А без протеза: АЗЪ, АГНѦ. Според славянския̌т mainstream, трѣ̋бва да е IАЗЪ, IАГНѦ.
  
  
  • И накрая̌, какво не се връзва међу OCS+ и старо-българския̌т:
    
    
    • [BG-minus-1] Липсата на епентетично -Л- в български. В български казваме ЗЕМIA вмѣсто ЗЕМЛIA.
    
    
    • [BG-minus-2] Императивно глаголно окончание -ѢТЕ в български (идѣте и разберѣте).
  
  
  • И двѣтѣ характеристики на нашия̌т български език [BG-minus-1,2]:
    
    
    • Противорѣча̨т на славянския̌т mainstream, a пък OCS+ в тѣзи два случая се е придържал към него, към славянския̌т mainstream.
    
    
    • Разпространени сѫ в цѣ̋лата територия на балкано-славянския̌т език, от Битоля до Силистра и от Лозенград до Видин.
    
    
    • Прѣдоставят двѣ добавки към снопът изоглоси, отдѣлящи нашия̌т балкано-славянски (български + сѣв.-македонски) език от сръбския̌т. Нѣ̋колко пѫти съм изређал изоглоси от този сноп, но тѣзи двѣтѣ като че ли не съм ги споменавал досега.
    
    
    • И двѣтѣ тѣзи черти изглеђат да сѫ архаични. Тѣ ще да сѫ били характерни и за старо-българския̌т, за старото състояние на нашия̌т език от 9-ти вѣк.
    
    
    • Нѣ̋ма спор, че епентетичното -Л- е било иновация в славянски, и е по-вѣроятно тази иновация изобщо да не е засѣгнала старо-българския̌т диалект, отколкото да е била елиминирана по-късно без слѣда. Не вѣ̋рвам нашия̌т език ей-така навсѣ̋къдѣ по команда да се е отървал от епентетичното -Л-.
  
  
  • Как този проблем се рѣшава.
    
    
    • Да, от всички извѣстни говорими диалекти на OCS*, най-близкия̌т до OCS+ е старо-българския̌т.
    
    
    • Но, все пак в основата на OCS+ стои нѣ̋кой друг диалект на OCS*, който се е придържал към славянския̌т mainstream спрямо [BG-minus-1,2].
    
    
    • Обикновено се казва, че това е бил солунския̌т диалект, уж ро̀ден за светитѣ братя Методий и Кирил.
    
    
    • Аз не съм убѣден, че двамата братя сѫ били славяногласни по рођение, това от една страна. От друга страна, голѣ̋ма част от съзнателния̌т си живот прѣди моравската мисия тѣ сѫ прѣкарали в Цариград и в околноститѣ.
    
    
    • Затова аз бих замѣстил солунския̌т диалект със цариградския̌т диалект. Това е бил голѣ̋м град, може би милионен. Там ще да се е била събрала голѣ̋ма общност от славяногласни, която си е оформила свой нов диалект. Диалект, който с малко се е отличавал от обграђащия̌т го старо-български - само по характеристикитѣ [BG-minus-1,2].
  
  
  • Разбира се, солунския̌т диалект не може да се изключи ..  (.. покажи ..)
  • Разбира се, солунския̌т диалект не може да се изключи ..  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • Разбира се, солунския̌т диалект не може да се изключи, както и не може да се потвърди, понеже солунския̌т диалект е неизвѣстен - ако е сѫществувал с нѣ̋каква своя специфика, той не се е развил, а явно е умрѣ̋л, а славяногласнитѣ солуняни сѫ стана̨ли елинофони.
    
    
    • Става дума за това, че OCS+ не е точно старо-българския̌т диалект на OCS*, а се различава от него по двѣ характеристики с означение [BG-minus-1] и [BG-minus-2]. Това явно сѫ били двѣ специфики на старо-българския̌т диалект на OCS*, които OCS+ не е сподѣлял, а е прѣдпочел славянския̌т mainstream в тѣзи два случая.
    
    
    • Да, възможно е диалектът OCS+ да е изкуствена смѣс от старо-славянски диалекти с прѣобладаващ старобългарски в устата на светитѣ солунски братя и на тѣхнитѣ ученици. Т.е. OCS+ да не е териториален диалект, нито солунски, нито цариградски.
    
    
    • И все пак, ако приемем сѫществуването на цариградски диалект, сподѣлящ повечето от характеристикитѣ си със старо-българския̌т, не бива да ни учудва присѫствието в Цариград на славяногласни, за които старо-българския̌т диалект не им е присѫщ, и тѣ да сѫ били толкова многобройни, че да наложа̨т епентичното Л, както и императивното глаголно окончанието от славянския̌т mainstream.
  
  
  • (.. скрий я̨ разликата међу старо-българския̌т и старо-църковно-славянския̌т ..)


• ►►  Четиво: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи изводитѣ тука ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото  (.. покажи четивото ..)  (.. скрий ги изводитѣ ..)  (.. покажи ги там ..)
  
  
  • Извод_1: Нашия̌т съврѣменен български етнос е откърмен в лоното на Римската (Ромѣйската) империя и по начало е един от европейскитѣ християнски етноси.
  
  
  • Извод_2: Славяногласието по Нашенско се е прихвана̨ло са̀мо под опеката на славянското Богослужение.
  
  
  • (.. скрий ги изводитѣ ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Четиво: Аксиомата за естественитѣ езици  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Четиво: Аксиомата за естественитѣ езици  (.. покажи четивото ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Всѣки естествен език има единствен език прѣдшественик за всѣки конкретен момент от мина̨лото.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ◄►  Четиво: Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ►►  Четиво: Диалектен континуум - що е то  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Четиво: Диалектен континуум - що е то  (.. покажи четивото ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Това е нужно за разбирането на:
    
    
    • Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум.
    
    
    • Общо-славянския̌т диалектен континуум, чиято обвивка прѣдставлява старо-общо-славянския̌т език (OCS*). Понѣ̋кога се нарича славянско море (Slavic intermarium).
    
    
    • Южно-славянския̌т диалектен континуум, от Любляна до Лозенград и от Битоля до Силистра, част от който е съврѣменния̌т български език.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ◄►  Четиво: The CV of Slavophonia (текстът е на английски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ►►  Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано  (.. скрий ..) (.. покажи там ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..) (.. скрий го ..)
  
  
  • "Славянски" и в частност "пра-славянски" сѫ лингвистични - езиковѣдски - термини. Тѣ не мога̨т да се отнасят за друго, освѣн за езикът. Нищо друго славянско не е имало и нѣ̋ма на свѣтът освѣн славянския̌т език. Материална култура или расови бѣлѣзи сѫ нерелевантни към (не мога̨т да имат нѣщо общо със) тѣзи термини.
  
  
  • Да, има славянска бесѣда - когато бесѣдващитѣ говоря̨т на нѣ̋кой славянски език.
  
  
  • Но славянска душа нѣ̋ма. Славянска кръв нѣ̋ма. Славянска раса нѣ̋ма. Славянски гени нѣ̋ма.
  
  
  • Думата славяни винѫги и всѣ̋кога е означавала хора, говорещи на славянски език. Ако ние българитѣ сме славяни, това означава само това, че нашия̌т български език е славянски.
  
  
  • Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано.


• ►►  Извън езикът нищо тюркско не може да бѫде идентифицирано  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Извън езикът нищо тюркско не може да бѫде идентифицирано  (.. скрий ..) (.. покажи там ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..) (.. скрий го ..)
  
  
  • За пълнота, счетох за нужно да повторя̨ горния̌т си коментар, като замѣня̨ терминът славянски със тюркски, понеже и с двата тѣзи термина масово се злоупотрѣбява.
  
  
  • "Тюркски" е лингвистичен - езиковѣдски - термин. Той не може да се отнася за друго, освѣн за езикът. Нищо друго тюркско не е имало и нѣ̋ма на свѣтът освѣн тюркски език. Материална култура или расови бѣлѣзи сѫ нерелевантни към (не мога̨т да имат нѣщо общо със) терминът тюркски.
  
  
  • Тюркска кръв нѣ̋ма. Тюркска раса нѣ̋ма. Тюркски гени нѣ̋ма.
  
  
  • Ако турцитѣ-гагаузитѣ-чувашитѣ-татаритѣ-якутитѣ сѫ тюрки, това означава само това, че тѣхния̌т език е тюркски. Ако така нарѣченитѣ пра-българи сѫ били тюрки, това означава само това, че тѣхния̌т език е бил тюркски.
  
  
  • Може да има номадски бит, но не и тюркски бит или пък славянски бит.
  
  
  • Извън езикът нищо тюркско не може да бѫде идентифицирано.


• ►►  Славяногласие: царское и королевское  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Balkano-Slavic and Neo-Slavic  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Славяногласие: царское и королевское
  
  
  • The branching of Slavic into South-East-West is based on ancient isoglosses, more than 12 centuries old.
  
  
  • A more recent branching of Slavic should be so:
    
    
    • Balkano-Slavic branch (Bulgarian+Macedonian, Slavic in the Balkansprachbund, Slavic in the former Roma̍nia, a.k.a. Byzantium, a.k.a. Eastern Roman Empire). [[Славяногласие царское, Caesar's Slavophonia]]
    
    
    • Neo-Slavic branch (the rest of Slavic, Russian, Ukrainian, Polish, .., Serbo-Croatian, ..). [[Славяногласие королевское, Carolingian Slavophonia]]
  
  
  • So, for a person native to Neo-Slavic, Balkano-Slavic is harder than any other Neo-Slavic language. However, for a person which is not native Slav and whose native language is arthromaniac, Balkano-Slavic is easier than any Neo-Slavic language.
  
  
  • Please note that Balkano-Slavic - although not Neo-Slavic - is still Slavic. And Balkano-Slavic has the main Slavic feature in its full extent - the Slavic verbal aspectology. This feature of Slavic is the most difficult one for any non-Slav person.
  
  
  • The differences between those two branches are as follows.
    
    
    • The main difference - the first one - between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the arthromania of Balkano-Slavic. Besides Balkano-Slavic, arthromaniac are: all other Balkansprachbund languages (Greek, Albanian, Romanian), all Germanic languages (English, German, ..), all the Romance (French, Italian, Spanish, Romanian, ..), Arabic and Hebrew and Gypsy. Neo-Slavic, Turkish, Finnish, .. are not arthromaniac. Arthromania means using definite (and indefinite) articles.
    
    
    • The 2nd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic are the past tenses. Balkano-Slavic has retained the three past tenses of OCS* (Old Common Slavic): perfect, imperfect, aorist. Balkano-Slavic (e.g. Bulgarian) cannot be spoken with the perfect tense only. In contrast, Serbo-Croatian can be spoken with perfect only. Moreover, Russian and Polish have perfect as the only past tense.
    
    
    • The 3rd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the Renarrative mood of Balkano-Slavic. Balkano-Slavic developed the Renarrative mood under the influence of Turkish. The old forms of aorist and imperfect were changed to additionally express evidentiality. Other verbal forms are to be used in the conditions of missing evidentiality - otherwise the speaker would just lie.
    
    
    • The 4th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish Genitive and Dative. This is a feature shared with the other Balkansprachbund languages. Balkano-Slavic makes use of the universal preposition "na" (with Accusative) for both Genitive and Dative.
    
    
    • The 5th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish location and direction. This is a feature it shares with the other Balkansprachbund languages and with the entire Romance (French, Italian, ..).
    
    
    • The 6th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish noun cases anymore. A common form of nouns stands for Nominative-Accusative-Dative-Genitive-Instrumental-Locative. Balkano-Slavic uses prepositions more extensively than Neo-Slavic, and all the prepositions go with Accusative. By the way, Balkano-Slavic keeps its Vocative case. By the way, Balkano-Slavic has Nominative-Accusative-Dative still distinguished for pronouns.
    
    
    • The following differences are less important.
      
      
      • (7th) Balkano-Slavic has fully lost its synthetic comparative forms of the adjectives.
      • (8th) Balkano-Slavic has lost its infinitive form of verbs. The "da" conjunction is commonly used.
      • (9th) Balkano-Slavic (and Serbo-Croatian) has a generic future tense shared with the other Balkansprachbund languages.
      
      
      • and so on.
  
  
  • .. покажи прѣводът на български ..
  • .. скрий го прѣводът на български .. 
    
    
    • Славяногласие: царское и королевское: Balkano-Slavic and Neo-Slavic
    • Царско и кралско славяногласие: балкано-славянски клон и ново-славянски клон на славянскитѣ езици
    
    
    • Класификацията на славянскитѣ езици на южни, източни и западни е основана на дрѣвни изоглоси - изоглоси отпрѣди повече от 12 вѣка.
    
    
    • Може да се направи по-скорошна класификация, раздѣляйки славяногласието на два клона така:
      
      
      • Балкано-славянски (български плюс сѣв.македонски, славянщината в Balkansprachbund-ът, славянския̌т език в Романия, извѣстна и като Византия, извѣстна и като Източната Римска империя). [[Царско славяногласие, Caesar's Slavophonia]]
      
      
      • Ново-славянски (остана̨лото славяногласие: руски, украински, полски, .., сърбо-хърватски, ..). [[Кралско славяногласие, Carolingian Slavophonia]]
    
    
    • За човѣк с ро̀ден ново-славянски език, всѣки друг ново-славянски език ще му е по-лесен от балкано-славянски. Но за човѣк, чийто ро̀ден език я̨ има артроманията и изобщо не е славянски, балкано-славянския̌т ще му е по-лесен от всѣки ново-славянски език.
    
    
    • Забѣлѣжѣте, че балкано-славянския̌т език, макар да не е ново-славянски, си остава славянски. Балкано-славянския̌т в пълен обем притежава основната славянска езикова характеристика - аспектологията на глаголитѣ. Тази езикова особеност на славяногласието е най-трудната за всѣки човѣк, родния̌т език на когото не е славянски.
    
    
    • Разликитѣ међу двата клона - балкано-славянския̌т и ново-славянския̌т - сѫ както слѣдва.
      
      
      • Първата и основната разлика е артроманията на балкано-славянския̌т. Освѣн в балкано-славянски, артроманията я̨ има в другитѣ езици от Balkansprachbund-ът (гръцки, албански, румѫнски), всички (Germanic) езици от германската група (английски, нѣмски, ..), цѣлия̌т романс (френски, италиански, испански, румѫнски), а сѫщо така арабски, еврейски (иврит) и цигански. Нѣ̋ма артромания в ново-славянски, в турски, във фински и др. "Артромания" означава граматическа категория опрѣдѣленост, изразявана с опрѣдѣлителни (и неопрѣдѣлителни) члѣнове.
      
      
      • Втората разлика међу балкано-славянския̌т и ново-славянскитѣ езици сѫ мина̨литѣ глаголни врѣмена. Балкано-славянския̌т е запазил тритѣ мина̨ли врѣмена от старо-общо-славянския̌т език - мина̨ло свършено, мина̨ло несвършено и мина̨ло неопрѣдѣлено. Балкано-славянския̌т (напримѣр българския̌т) не може да бѫде говорен само с мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме, без мина̨ло свършено и без мина̨ло несвършено. А сръбския̌т може. Нѣщо повече, в руски и в полски мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме е единственото мина̨ло врѣме.
      
      
      • Третата разлика е прѣизказното глаголно наклонение на балкано-славянския̌т. То се е развило под турско влияние. Старитѣ форми на мина̨лото свършено и на мина̨ло несвършено врѣме сѫ придобили допълнително значение на евиденциалност, свидѣтелско отношение на говорещия̌т. Той трѣ̋бва да използва други форми при несвидѣтелско отношение - иначе би изрѣкъл лъжа.
      
      
      • Четвъртата разлика: балкано-славянския̌т, както и другитѣ езици от Balkansprachbund-ът, не различава граматически родително отношение от дателно отношение. Балкано-славянския̌т език използва универсалния̌т прѣдлог "на" (с винителен падеж), за да замѣства както родителен, така и дателен падеж.
      
      
      • Петата разлика: балкано-славянския̌т език не различава граматически мѣстоположение и посока. Това е черта на цѣлия̌т Balkansprachbund, както и на цѣлия̌т романс (френски, италиански, ..).
      
      
      • Шестата разлика: балкано-славянския̌т език вече не различава падежитѣ при имената, а използва обща форма. Балкано-славянския̌т по-често употрѣбява прѣдлози. Впрочем, звателния̌т падеж се пази в балкано-славянски. Пазя̨т се и формни за три падежа при мѣстоименията: именителен, винителен и дателен.
      
      
      • Слѣдващитѣ разлики не сѫ толкова важни.
        
        
        • (7) Балкано-славянския̌т е загубил всѣ̋какви синтетични форми за степенуване на прилагателнитѣ.
        • (8) Балкано-славянския̌т е загубил инфинитивът (наопрѣдѣленото наклонение при глаголитѣ). Ползва се съюзът "да".
        • (9) Балкано-славянския̌т (както и сърбо-хърватския̌т) ползва общия̌т прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме, характерен за Balkansprachbund-ът.
        
        
        • и така нататък.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..) 
  
  
  • Изоглосса артромании. Употребление артиклей. Категория определенности.
  
  
  • Изоглосса ренарратива. Пересказательное наклонение глагола.
  
  
  • Изоглосса локатива. Отсутствие/наличие местного падежа. Живѣя̨ в Бѣлград. (вин.п.) Живим у Београду. (местный.п.)
  
  
  • Изоглосса генитива. Отсутствие/наличие родительного падежа. К востоку, родительный падеж заменяется дательным.
  
  
  • Изоглосса универсального предлога НА. К востоку, дательный падеж можно заменить винительным с предлогом НА.
  
  
  • Изоглосса родов в множественном числе. К востоку, категория рода существует только в единственном числе.
  
  
  • Изоглосса большого ера. К западу, большой ер перешёл в А, даже под ударением. СОН: СЪН vs САН
  
  
  • Изоглосса малого ера. К западу, малый ер перешёл в большой, а потом в А. ДЕН vs ДАН
  
  
  • Отсутствие/наличие эпентетической Лямбды. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
  
  
  • Глагольное окончание императива -ѢТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ
  
  
  • Расширенное употребление клитик. К востоку клитик больше. К востоку: Върни ми ги паритѣ! Верни мне деньги!
  
  
  • Сохранен/утрачен звук -Т в глагольном окончании мн. ч. Они идут: ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
  
  
  • Оглушение конечных шумных звонких согласных. К востоку, конечные шумные звонкие согласные оглушаются. К востоку, как в русском.
  
  
  • Глагольная форма инфинитива отсутствует/существует. К востоку, инфинитива вообще нет.
  
  
  • Синтетические формы сравнения прилагательных отсутствуют/существуют. К востоку, таких форм нет.
  
  
  • Архаичные окончания прошедшего совершенного времени к западу сохраняются. К востоку, подверглись обобщению.
  
  
  • По спряжению на -И-, к востоку, окончание настоящего времени множественного числа 3-го лица подверглось обобщению, заменив малый юс на большой.
  
  
  • Список открыт для дополнений, исправлений и уточнений.
  
  
  • (.. скрий го снопът ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Сноп изоглоси међу български и сръбски  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там на английски ..)  (.. покажи го там на руски ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сноп изоглоси међу български и сръбски  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там на английски ..)  (.. покажи го там на руски ..) 
  
  
  • По-горѣ списъкът на тѣзи изоглоси бѣ даден на руски, по-долу ще бѫде даден на английски, а тука го прѣвеђам на български.
  
  
  • Темата за изоглоситѣ међу български и сръбски е свързана с темата за балкано-славянския̌т език - за царското и кралското славяногласие.
  
  
  • Това сѫ изоглоси не просто међу българския̌т и сръбския̌т. Това сѫ изоглоси међу един балкано-славянски език и един ново-славянски език.
  
  
  • От друга страна, двата езика български и сръбски сѫ част от южно-славянския̌т диалектен континуум, а тѫрсенето на граници међу езици в диалектен континуум е "суета на суетитѣ". Затова тука не става дума за граница, а за сноп изоглоси.
  
  
  • Нѣ̋кои сръбски езиковѣди с националистически уклон слагат ятовата граница в този сноп. В разглеђания̌т контекст обаче това е невъзможно - на запад от ятовата граница е разположена поне половината от славяногласието на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Изоглоситѣ от снопът сѫ три вида:
    
    
    • Изоглоси, свързани с езикови характеристики от Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Стари изоглоси в рамкитѣ на славянщината, отпрѣди Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Нови изоглоси в рамкитѣ на славянщината, без връзка с Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Ето го и самия̌т списък на изоглоситѣ от снопът. Той остава отворен за допълнения, корекции и уточнения.
    
    
    • Изоглоса на артроманията. На изток се употрѣбяват члѣнове, изразяващи граматическата категория опрѣдѣленост.
    
    
    • Изоглоса на ренаративът, на прѣзказното глаголно наклонение. На запад го нѣ̋ма..
    
    
    • Изоглоса на локативът. Мѣстен падеж на запад има, на изток нѣ̋ма. Живѣя̨ в Бѣлград. (вин.п.) Живим у Београду. (мѣстен.п.).
    
    
    • Изоглоса на генитивът. Родителен падеж на запад има, на изток нѣ̋ма. На изток родителния̌т падеж се замѣня с дателен.
    
    
    • Изоглоса на универсалния̌т прѣдлог НА. На изток, дателния̌т падеж може да се замѣни с винителен слѣд прѣдлог НА.
    
    
    • Изоглоса на категорията род в множествено число. На изток, категорията род сѫществува само в единственно число.
    
    
    • Изоглоса на голѣмия̌т ер Ъ. На запад, голѣмия̌т ер е прѣмина̨л в А, даже под ударение. СЪН vs САН.
    
    
    • Изоглоса на малкия̌т ер Ъ. На запад, малкия̌т ер е прѣмина̨л в голѣ̋м, а послѣ в А. ДЕН vs ДАН.
    
    
    • Изоглоса на епентетическата ΛΑΜБΔΑ: на запад има, на изток нѣ̋ма. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
    
    
    • Императивно глаголно окончание: на изток -ѢТЕ, на запад -ИТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ.
    
    
    • Честа употрѣба на клитики на изток. Върни ми ги паритѣ!
    
    
    • Крайния̌т звук Т в глаголното окончание за мн.ч. на изток се пази. На запад се губи. ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
    
    
    • Крайнитѣ шумни звучни съгласни на изток се оглушават. На запад си остават звучни.
    
    
    • Изоглоса на инфинитивът. На изток такава глаголна форма нѣ̋ма.
    
    
    • Синтетични форми за степенуване на прилагателнитѣ на запад се срѣщат, на изток изобщо нѣ̋ма.
    
    
    • Архаичнитѣ окончания за мина̨ло свършено врѣме се пазя̨т на запад, а на изток сѫ стана̨ли обект на обобщение.
    
    
    • Окончанието за сегашно врѣме 3-то лице мн.ч. по спрежението на -И- на изток е обобщено към голѣ̋м юс, а на запад се пази малкия̌т юс.
  
  
  • (.. скрий го снопът ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Bulgarian and Serbian are part of the South Slavic dialect continuum.
    
    
    • The South Slavic dialect continuum was spread from Ljubljana to Lozengrad.
    • The division of Slavic into South-East-West is based on very old features, more than 11 centuries old.
    • So, both Bulgarian and Serbian are South Slavic languages.
    • The CV of Slavophonia.
  
  
  • Serbian is a Neo-Slavic language while Bulgarian is Balkano-Slavic.
    
    
    • This is according to some political division which is about 11 centuries old.
    • The CV of Slavophonia: Milestone_4.
    • Serbian belongs to the Carolingian Slavophonia (королевское славяногласие).
    • Bulgarian belongs to the Ceasar’s Slavophonia (царское славяногласие).
  
  
  • Bulgarian participated in the Balkansprachbund (the text there is in Bulgarian).
    
    
    • Serbian has some Balkansprachbund features but it had not full Balkansprachbund membership.
    
    
    • The following languages were assigned Balkansprachbund membership:
      
      
      • Greek
      • Bulgarian (Balkano-Slavic)
      • Romanian (Balkano-Romance)
      • Albanian
    
    
    • The Balkansprachbund lasted in the centuries 11th to 19th.
  
  
  • The 19th century:
    
    
    • Serbian focused to Vienna (1850 Vienna agreement, Vuk Karadžić).
    • Serbian joined Croatian to form a common Serbo-Croatian language.
    • Bulgarian focused to Moscow.
    • Bulgarian and Russian are the only modern Slavic languages which still keep their ties to OCS+ (the Old Church Slavonic language).
      • Not Ukrainian. Not Serbian anymore.
    • Huge number of Turkish loanwords in Bulgarian were replaced by Russian words.
  
  
  • Torlakian: a bunch of transitional dialects between Bulgarian and Serbian.
    
    
    • Part of the South Slavic dialect continuum.
  
  
  • There cannot be borders in a dialect continuum.
    
    
    • Therefore, I am presenting a bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian.
    • And thus, I am making a compare of real linguistic features of Bulgarian and Serbian.
    
    
    • [-] Isoglosses inside the Slavophonia older than the Balkansprachbund.
    • [+] Newer isoglosses inside the Slavophonia.
    • [B] Isoglosses related to the Balkansprachbund.
  
  
  • A bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian:
    
    
    • [B] The isogloss of the Arthromania
      • Definite articles are used on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The isogloss of the Renarrative mood
      • Renarrative mood present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Locative case
      • Locative case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Genitive case
      • Genitive case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the universal preposition NA
      • The universal preposition NA present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [+] The isogloss of the Gender in Plural
      • On the Bulgarian side, there are no genders in Plural.
    
    
    • [+] The big Yer (Ъ) Isogloss
      • On the Serbian side, Ъ merged into A, even when stressed.
    
    
    • [-] The little Yer (Ь) isogloss
      • On the Serbian side, Ь merged into Ъ, and then into A.
    
    
    • [-] Epenthetic Lambda Isogloss
      • Epenthetic Lambda present on the Serbian side only.
    
    
    • [-] Imperative Plural ending
      • -ѢТЕ on the Bulgarian side.
      • -ИТЕ on the Serbian side.
    
    
    • [B] Extended Usage of Clitics:
      • Present on the Bulgarian side.
    
    
    • [+] 3rd person Plural Present Ending:
      • On the Bulgarian side, -T is preserved.
    
    
    • [+] Voiced Obstruents in Final position
      • Devoiced on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The Isogloss of the Infinitive:
      • On the Bulgarian side, no such form exists.
    
    
    • [B] Comparative forms of the Adjectives:
      • On the Bulgarian side, only analytic forms exist.
    
    
    • [+] Verbal Endings of Simple Past Tenses:
      • Archaic forms on the Serbian side.
    
    
    • [+] Verbal I-conjugation Ending of Present Plural 3rd p.:
      • Archaic front nasal on the Serbian side.
      • Generalized to back nasal on the Bulgarian side.
    
    
    • [This list remains open]
  
  
  • (.. hide the list of isoglosses and the comparison ..) 
    
  • (.. скрий го снопът ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  В старо-славянски имало само отворени срички  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  В старо-славянски имало само отворени срички  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 

  В старо-славянски (старо-български, старо-сръбски, старо-руски) буквата Ъ винѫги е звучала, звучала e дори и в края̌т на думата (в краесловна позиция). Сѫщото може да се каже и за буквата Ь.
  
  Примѣри на думи, раздѣлени на срички, според това как сѫ се произнасяли:
  

  БО-ГЪ,
  КРА-КЪ,
  ПО-ДЪ,
  ПО-ПЪ,
  ПО-ТЬ,
  КО-NЬ,
  ДЬ-NЬ (ден),
  ПЬ-СЪ (пес),
  ЛѢ-СЪ,
  ХЛѢ-БЪ,
  СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
  БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
  ПРѢ-СЛА-ВЪ,
  ГО-СТЬ-БА (гозба),
  СВА-ТЪ-БА,
  ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (понедѣлник),
  ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (вторник),
  и т.н.

  О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
  ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
  ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
  ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
  IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
  ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
  ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
  И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
  ..

  Off-topic/терминологично отклонение: Текстът от Божията молитва е на старо-църковно-славянски (OCS+, OldChurchSlavonic), който е първия̌т книжовно обработен славянски език, имащ за основа старо-българския̌т (OldBulgarian) диалект на старо-славянския̌т език (на старо-общо-славянския̌т език, OCS*, OldCommonSlavic).
  
  Как би звучал този текст на друг диалект на старо-славянския̌т език (напримѣр на старо-руски или на старо-сръбски) може да се напише, но ще е отклонение от темата. Край на отклонението

  Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.
  
  Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
  
  Гласнитѣ Ъ и Ь се наричат ерове - голѣ̋м Ъ и малък Ь ер, заден Ъ и прѣден Ь ер.
  
  Продължаваме. Моля̨, наблюдавайте.
  
  Всички срички завършват на гласна. Всички звучни шумни съгласни Б,В,Г,Д,Ж,З се произнасят звучно - нѣ̋ма условия за обеззвучаването им (съотвѣтно в П,Ф,К,Т,Ш,С). Тѣ и затова се пишат с буквитѣ за звучни съгласни. Освѣн това, нѣ̋ма условия за озвучаването на беззвучнитѣ съгласни, както ние правим сега (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).
  
  Наблюдението показа, че в старо-славянски (старо-български, старо-руски, старо-сръбски) нѣ̋мало условия за асимилация по звучност при шумнитѣ съгласни. Нито пък е имало условия за обеззвучаване на краесловнитѣ съгласни. (.. скрий за отворенитѣ срички ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

• ►►  Силни и слаби ерове в старо-славянски  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Силни и слаби ерове в старо-славянски  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 

  В старо-славянски всѣки ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, можѣло да бѫде в силна или в слаба позиция, т.е. да бѫде силен или слаб.
  
  Един ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, бивал силен, ако бил ударен или ако бил послѣдван от слаб ер в слѣдващата сричка на думата или на устойчивия̌т израз. Иначе ерът бивал слаб.
  

  За да опрѣдѣли ероветѣ като силни и слаби, старо-славянския̌т език слѣдвал слѣдния̌т алгоритъм:

  • Разглеђа се всѣ̋ка сричка, сричка по сричка, започвайки от края̌т на думата или на устойчивото словосъчетание.
  • Всѣки ер в послѣдната сричка е слаб. В старо-славянски ударението не можѣло да пада на ер в послѣдна сричка.
  • Ако в поредната (текущата) сричка има ударен ер, то той е силен.
  • Ако в текущата сричка има ер, а в слѣдващата сричка има слаб ер (ер вече опрѣдѣлен като слаб), то ерът в текущата сричка е силен, дори да е неударен.
  • Иначе, ако в текущата сричка има ер, който е неударен, и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, то този неударен ер в текущата сричка е слаб.

  В края̌т на 9-ти вѣк, врѣмето на първитѣ текстове на старо-славянски език, всички ерове - и силни и слаби - все още се чували. И съотвѣтно се пишѣли. Затова и знаем за тѣ̋х. Може би слабитѣ ерове сѫ звучали по-кратко от силнитѣ, но това не се отбѣлѣ̋звало в текстоветѣ.
  
  Обаче в слѣдващитѣ вѣкове славяногласнитѣ по цѣ̋л свѣ̋т, включително и по Нашенско, съвсѣм занемарили произношението на слабитѣ ерове и тѣ изпадна̨ли. А пък силнитѣ ерове си остана̨ли като нормални сричкотворни гласни.
  

  Примѣри:

  • ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): развитие в български, къдѣто ударението е на сричката -NЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в ударената сричка -NЬ- е стана̨л нормална гласна Е. Ерът в сричката ДЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, така че този ер, бидейки слаб, е изпадна̨л. Получава се ДНЕС. От трисрична думата става едносрична.
  
  
  • ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): развитие в сръбски и български, когато ударението е на първата сричка -ДЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в прѣдпослѣдната сричка -NЬ- е силен, понеже в слѣдващата сричка има слаб ер. Ерът в сричката ДЬ- е силен, понеже е ударен. Получава се ДЕ̒НЕС в западно-български диалекти и ДА̒НАС в сръбски.
  
  
  • ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е И, а не слаб ер. Ерът в сричката -ВЪ- също така е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е О, а не слаб ер. Получава се ВТО̒РНИК. От петсрична думата става двусрична. Освѣн това, в новитѣ условия, звучната шумна съгласна В застава точно прѣд беззвучната шумна съгласна Т и сама се обеззвучава: чува се ФТОРНИК. Впрочем, това е моментът, когато славяногласнитѣ се научили да произнасят съгласната Ф.
  
  
  • ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е ударен и става нормална гласна. Получава се ОРЕ̒Л.
  • ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Ерът в сричката -РЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка има гласна И или дифтонг ЪI. Получава се ОРЛИ̒.

  (.. скрий ги силнитѣ и слабитѣ ерове ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

  
  
  
• ►►  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  

  • Отварянето на всички срички - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на пра-славянския̌т език в славянски (старо-славянски) език.
  • А пък изпадането на слабитѣ ерове - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ съврѣменни славянски езици.

  • Новитѣ славянски езици в повечето случаи по различен начин сѫ се справили с послѣдицитѣ от изпадането на слабитѣ ерове.
  
  
  • Мекитѣ съгласни получават фонематичен статут.

    Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много е засѣгна̨т руския̌т език, най-малко - българския̌т.

  • Слѣд нѣ̋колко-вѣковно отсѫтствие в езикът се появяват затворени срички.

    Лесно ли езикът ги прѣглъща? Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много сѫ засѣгна̨ти чешкия̌т, полския̌т, украинския̌т език, най-малко - българския̌т.

  • Силнитѣ ерове остана̨ли в произношението, но загубили качеството си на ерове, превръщайки се в пълноцѣнни гласни. Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам.

    		Ъ		Ь
    Източно-славянски (руски, ..)		О		Е
    Западно-славянски (чешки, полски, ..)		Е		Е
    Сръбски&словѣнски		А		А
    Български		Ъ		Е

    Макар и като пълноцѣнна гласна, голѣмия̌т ер Ъ запазил качеството си в голѣ̋ма част от българскитѣ диалекти. В други български диалекти прѣмина̨л в О.

  • Появяват се условия за асимилация на шумнитѣ съгласни по звучност/беззвучност.

    ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА се произнасят вече ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.

  • Появяват се условия за обеззвучаване на шумнитѣ съгласни в края̌т на думитѣ.
  (.. скрий го изпадането на слабитѣ ерове ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи там ..)  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи там ..)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Произход на ероветѣ  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Произход на ероветѣ  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..)  .. към началото ..
    
    
    • И двата ера произхођат от кратки несѫщински гласни в ПИЕ (пра-индо-европейския̌т език).
    
    
    • Голѣмия̌т ер Ъ произхођа от пра-индо-европейското кратко У [ǔ].

      Пра-индо-европейското кратко У [ǔ] да не се бърка със съгласната [w] в английски.

    • Малкия̌т ер Ь произхођа от пра-индо-европейското кратко И [ǐ].

      Пра-индо-европейското кратко И [ǐ] да не се бърка със съгласната Й [j].

    • Малкия̌т ер Ь може да произхођа и от пра-индо-европейската шва, ако това има нѣ̋какво значение за славянщината.

      В сѫщност, пра-индо-европейската шва по пѫтя̌т си към славянщината първо става на кратко И [ǐ], което послѣ на общо основание минава в малък ер Ь.

    • Пра-индо-европейскитѣ гласни, от които произхођат двата славянски ера, сѫ несѫщински гласни. Според ларингалната хипотеза тѣ не сѫ част от огласовката на думата, а сѫ част от скелетът ѝ. Това сѫ били сонорни съгласни или полугласни или глайдове или апроксиманти, като всички тѣзи термини означават приблизително едно и сѫщо.
    • Според ларингалната хипотеза истинскитѣ гласни в ПИЕ сѫ били Е и О.
    • В пра-славянски, всички кратки гласни, които не произхођат от истински пра-индо-европейски гласни, придобиват поведение на ерове.
    • Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.
    
    
    • Според ларингалната хипотеза, ларингалитѣ придавали дължина на несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i].
    • В пра-славянски, несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i] можѣло да продобия̨т дължина и като маркировка на итеративна глаголна форма.
    • В пра-славянски, дългитѣ гласни У [ū] и И [ī] не ги постигна̨ла сѫдбата да стана̨т на ерове.
      
      
      • Дългата гласна И [ī] си остана̨ла в качеството на славянско И.
      • Дългата гласна У [ū] се дифтонгизирала в славянското ЪI, което послѣ в български и сръбски (и чешки и словашки) се опростило на И.
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че първата част на славянския̌т дифтонг ЪI е именно гласната Ъ.
      • И в глаголицата, и в кирилиацата този звук се е означавал с диграфът ЪI (или ЪИ) и слѣдователно си е бил такъв дифтонг.
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за произходът на ероветѣ ..
  
  
  • ►►  Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..) .. към началото ..
    
    
    • В текст по-горѣ е написано:
      
      

      Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.

    
    
    • Струва си да се спрем по-подробно на произношението на голѣмия̌т ер Ъ в съврѣменния̌т български език.
      
      
      • В съврѣменния̌т български език гласнитѣ А и Ъ се различават само в силна позиция.
        
        
        • В съврѣменния̌т български език една гласна е в силна позиция, ако е под ударение или ако е в краесловието на вокативна форма.
        • Отклонение. Съврѣменния̌т български език е развил иновативни (новаторски) вокативни форми на тази основа.
        • Напримѣр, моето име Христо в номинатив-акузатив звучи Христу, а във вокатив - Христо.
        • "Христо, изкарай ги говедата!" Христу ги изкара говедата. Край на отклонението.
      
      
      • В слаба позиция българскитѣ гласни А и Ъ не се различават една от друга на слух.
      • В слаба позиция, ако гласната е А или Ъ, всѣки гласеж међу А и Ъ (включително) е приемлив, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      • Този факт - сливането на българскитѣ гласни А и Ъ в слаба позиция - ни кара да обърнем поглед към сръбския̌т език и да отчетем, че там голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в гласната А и не се различава вече от А в никоя позиция.
      
      
      • В силна позиция българскитѣ гласни А и Ъ се различават, разбира се.
      
      
      • В съсѣднитѣ нам езици има гласни Ъ:
        • турско Ъ (ı)
        • албанско Ъ (ë)
        • румѫнско отворено Ъ (ă) и затворено Ъ (î,â), които в рѣчта на нѣ̋кои румѫнци не се различават.
      
      
      • Макар българскитѣ гласни А и Ъ да се различават в силна позиция, за гласната Ъ (голѣмия̌т ер) има широк допустим диапазон на звучене.
      • Звученето на коя да е от гласнитѣ Ъ на съсѣдитѣ (турско Ъ, румѫнско Ъ отворено или затворено, албанско Ъ) е приемливо за българската гласна Ъ в силна позиция, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      
      
      • Навѣ̋рно и голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е имал широк допустим диапазон на звучене.
    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • В праезикът тази гласна е звучала като У [u].
      • Сега в български език голѣмия̌т ер звучи като Ъ.
      • Сега тази гласна в сръбски език звучи А, а в руски и в нѣ̋кои нашенски диалекти тя звучи като О.
      • На съврѣменното звученето на тази гласна като Е в чешки, словашки и полски нѣ̋ма сега да му обръщаме внимание, понеже ще бѫде обяснено по-късно.
      • Звучението на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на малкия̌т ер Ь.
        • Но и на това сега нѣ̋ма да му обръщаме внимание, понеже със звученето на малкия̌т ер Ь ще се занимаем по-долу.
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната в праезикът като У[u] и звученето ѝ в руски като О[o], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
      • Голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу О[o] и У[u].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Качеството на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      • Това съображение изключва гласнитѣ А[a], О[o] и У[u].
      • Пък и в старо-славянски такива гласни А[a], О[o] и У[u] си е имало.
    
    
    • И тъй, имаме на разположение гласен звук Ъ.
      • Той е непознат на елинофонитѣ.
      • Така звучи голѣмия̌т ер Ъ в българския̌т език, в един от потомцитѣ на старо-славянския̌т език.
      • Звукът съвсѣм не е рѣ̋дък. Између съсѣднитѣ нам езици, той се срѣща в три (турски, румѫнски, албански) и в други три липсва (гръцки, сръбски, цигански).
      • Гласежът му е нѣ̋къдѣ међу О[o] и У[u].
      • Гласежът му е заден и по този признак би могъл да се противопоставя на малкия̌т ер Ь.
      • При тѣзи обстоятелства, в отговор на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски от какъв зор трѣ̋бва да се тѫрси друг звук.
      • Голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски е звучал като гласния̌т звук Ъ в съврѣменния̌т български език.
      • Или ако щете, като съотвѣтниттѣ гласни звуци в румѫнски (ă), албански и турски.
    
    
    • Във всѣки случай, сигурно е, че:
      • Ако трѣ̋бва да се апроксимира старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ чрѣз съврѣменния̌т български вокализъм, то апроксимацията ще е именно Ъ.
      • И обратно, ако трѣ̋бва да се апроксимира съврѣменния̌т български вокал Ъ чрѣз старо-славянския̌т вокализъм, то пак апроксимацията ще е Ъ.
      
      
      • Ами ние повече от това не бихме могли да знаем.
        
        

        Не бихме могли да знаем дали би се усѣщал чуђ акцент, ако машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-славянски и на съврѣменен български и всѣки произнася Ъ-то по своя̌т си начин.

    
    
    • Прѣпорѫчвам да направите слѣднитѣ фонетични упражнения.
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
        • Руж е нѣ̋какво козметично срѣдство.
        • Муш крачето в чорапчето!
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
      
      
      • Фонетичнитѣ упражнения продължават.
      
      
      • От лък, дъш, ръш, мъш с лека промѣ̋на на положението на челюститѣ и езикът (малко по-отворено, малко по-напрѣд) може да се получи лак, даш, раш, маш (да не тѫрсим смисъл във всѣ̋ка дума).
      • А това показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в сръбски и словѣнски.
      • И със съвсѣм леко закрѫгляне на устнитѣ (налага се да ги включите пак в произношението) може да се получи лок, дош, рош, мош.
      • А това пък показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в руски.
      • Имайте прѣд вид, че закрѫглянето на устнитѣ при старо-славянското О било толкова слабо и самото старо-славянско О било толкова отворено, че елинофонитѣ го чували като А.
      • Пък и ние сега чуваме руското ВОДА като ВАДА. Старо-славянското О си е било близо до А и това е извѣстно.
    
    
    • Ето какво бѣ написано по-горѣ в подраздѣлът за произходът на ероветѣ:
      
      

      Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.

    
    
    • Фонетичното упражнение демонстрира ефектът lazy lips (лѣниви устни) при прѣходът на гласната в ПИЕ към старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ.
    
    
    • По-нататък по пѫтя̌т към съврѣменнитѣ славянски езици слабитѣ ерове сѫ изпаднали, а силнитѣ ерове сѫ се излѣкували от синдромът lazy lips и сѫ се прѣвърнали в пълноцѣнни гласни.
    
    
    • Ефектът (синдромът) lazy lips е имал аналогично дѣйствие и в случая̌т на малкия̌т ер Ь, което ще бѫде показано по-долу.
    
    
    • Старо-славянския̌т възходящ дифтонг ЪI, запазен в руски и записван точно така с диграф на кирилица, сѫщо така показва, че старо-славянския̌т голѣ̋м ер е звучал като българското Ъ.
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ..
  
  
  • ►►  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..)  .. към началото ..
    
    
    • Прѣди да се занимаем с гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски, струва си да се направи кратък прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм, кратък прѣглед на старо-славянскитѣ гласни.
    
    
    • Нека полугласната йот (Й, J) да се разглеђа в контекстът на съгласнитѣ и тука да я̨ пропуснем. С нея̨ започват думи като "ягода", "яре", "юнак", и др.
    
    
    • Ще започнем с кратък прѣглед на вокализмът на съврѣменния̌т български език.
      
      
      • Вече стана дума, че в съврѣменния̌т български език вокализмът в силна позиция се различава от вокализмът в слаба позиция.
        
        
        • Тука ще разглеђаме само вокализмът в силна позиция, понеже явлението "вокализъм в слаба позиция", наричано още "редукция на неударенитѣ гласни", е иновация (нововъдение).
          • Подобно нововъведение - различен вокализъм в неударена позиция - е развил и руския̌т език.
      
      
      • В съврѣменния̌т български език, в силна позиция, има слѣднитѣ шест гласни, означени на съврѣменна кирилица:
        • Е, И, О, У, А, Ъ.
      
      
      • Сѫщитѣ тѣзи шест гласни ги е имало и в старо-славянски, и в частност, в старо-български.
        
        
        • Обаче в старо-български език е имало повече от тѣзи шест гласни.
        • Старо-славянскитѣ гласни Ь (малък ер), Ѣ (ят), Ѫ (голѣ̋м юс), Я (малък юс), както и дифтонгът ЪI, ги нѣ̋ма в съврѣменния̌т български език.
        
        
        • Как да е. Да се съсрѣдоточим върху тѣзи шест гласни: Е, И, О, У, А, Ъ.
        • Aко машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-български и на съврѣменен български и всѣки произнася тѣзи щест гласни по своя̌т си начин, то най-вѣроятно разбирателство ще има и чуђ акцент нѣ̋ма да се забѣлѣ̋зва.
        • Ами че първитѣ пет от тѣзи гласни (конвенционалния̌т пакет) ги има в повечето съврѣменни славянски езици и произношението им е идентично.
    
    
    • И тъй, в старо-славянски, и в частност в старо-български, имало десет гласни и един дифтонг, общо единадесет:
      
      
      • Дифтонгът ЪI.
      • Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А.
      • Ятовата гласна Ѣ.
      • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
    • Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А е част от вокализмът на повечето европейски езици, дрѣвни и съврѣменни.
      
      
      • В частност, конвенционалния̌т пакет е част от вокализмът на повечето съврѣменни славянски езици, ако не на всички.
      • А пък вокализмът на нѣ̋кои европейски езици като сръбски, гръцки и испански се задоволява само с петтѣ гласни от конвенционалния̌т пакет.
      
      
      • Белѣжки за гласната У [u]:
        • Гласната У [u] в старата кирилица се е пишѣла с диграф ОУ, както в гръцки.
        • Както и в гръцкия̌т рѫкопис, за този диграф се е развила лигатура, която при въвеђането на книгопечатането в Русия е получила статут на буква в новата кирилица.
      
      
      • Белѣжки за гласната И [i]:
        • Както в гръцки, в старата кирилица гласната И [i] се е означавала с двѣ букви, Ита или Iота.
          • Правила кога коя от двѣтѣ букви да се пише нѣ̋мало.
          • При въвеђането на книгопечатането в Русия буквата Ита получила днешната си форма И, различна от фо̀рмата на гръцката Ита.
          • Българскитѣ книжовници изоставили буквата Iота около срѣда̀та на 19-ти вѣк.
          • Буквата Iота била прѣмахна̨та от руския̌т правопис прѣз 1918.
    
    
    • Дифтонгът ЪI.
      
      
      • Старо-славянския̌т дифтонг ЪI е възходящ и поради това той образувал отворена сричка.
      • Повечето дифтонги в други езици (ПИЕ, латински, старо-гръцки, нѣмски, английски, пра-славянски, ..) сѫ низходящи и затварят сричката.
      • При прѣходът от пра-славянски към старо-славянски всички низходящи дифтонги сѫ се монофтонгизирали - прѣмина̨ли сѫ в Ѣ, И, У, Ю - и сричкитѣ сѫ се отворили.
      • Възходящия̌т дифтонг ЪI, който произхођа от пра-старото дълго Ӯ [ū], не затварял сричката, остана̨л в старо-славянски, пази се и в съврѣменния̌т руски.
      • Подобни възходящи дифтонги се срѣщат в романсът (испански: bueno, puerto, .., италиански: buono, cuore, uomo, .., френски: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
      • В повечето съврѣменни славянски езици (български, сръбски, чешки, словашки, словѣнски) дифтонгът ЪI се е опростил (монофтонгизирал се е) в И.
      • И в полски този дифтонг е на пѫт да се опрости, но все още се различава от И.
      
      
      • Резюме за дифтонгът ЪI: в старо-славянски (и в частност в старо-български) той е звучал така, както сега в руски.
      
      
      • В старо-славянски (и на кирилица, и на глаголица) за дифтонгът ЪI нѣ̋мало отдѣлна буква и той се е обозначавал с диграф ЪI или ЪИ.
      • При въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия и появата на новата кирилица този диграф е получил статут на буква Ы.
      • По недоразумѣние във формата на тази нова буква е вплетена буквата малък ер Ь вмѣсто голѣмия̌т ер Ъ.
      • Прѣз 19-ти вѣк нашитѣ книжовници понѣ̋кога сѫ употрѣбявали тази буква Ы на етимологичното ѝ мѣ̋сто вмѣсто И.
    
    
    • Ятовата гласна Ѣ.
      
      
      • Общо рѣшение за гласежът на ятовата гласна Ѣ в старо-славянски не сѫществува.
      • Тя е звучала различно в различнитѣ старо-славянски диалекти.
      • В старо-български тя е звучала [æ], както гласната в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      
      
      • За повечето съврѣменни славянски езици проблемът за наслѣдницитѣ на старо-славянската ятова гласна Ѣ е труден.
      
      
      • В сръбския̌т език сѫ допустими нѣ̋колко произносителни варианта и съотвѣтно толкова варианта на правопис.
        • вѢра: vera, vjera, vijera и дори vira.
        
        
        • По-голѣ̋мата част от Сърбия е заета от зоната на екавизмът.
        • Това е прѣпратка към карта, на която зоната на екавизмът е означена със синıо..
        • Тази синя зона на екавизмът е в сѫсѣдство с подобна зона в балкано-славянския̌т език (български +сѣверомакедонски) на запад от нашенската ятова граница.
        • В сѫщност, това е обща зона на екавизъм в южно-славянския̌т диалектен континуум, западната част от която принадлежи на сръбския̌т език, а източната - на нашия̌т балкано-славянски език.
      
      
      • За нашенската ятова граница можете да прочетете тука.
      • Ятовата граница дѣли българския̌т език на двѣ нарѣчия: източно и западно.
      
      
      • Традицията в България и Русия позволява и подсказва перфектно рѣшение на проблемът с ятовата граница и с начертанитѣ от нея̨ двѣ нарѣчия на българския̌т език.
      
      
      • Перфектното рѣшение - буквата ят Ѣ с двояко звучене като Е или IА - е било част от официалния̌т иванчевски правопис, в сила до 1945, когато е бил отмѣнен от отечествено-фронтовцитѣ.
      
      
      • Нѣ̋кои хора все още сѫ на мнѣние, че отечествено-фронтовската езикова реформа от 1945 е била научно-обоснована.
      • Зависи какво се разбира под "наука". Ако на "науката" сѫ спусна̨ли задачата да се бори с "велико-българския̌т шовинизъм", то "науката" се е справила с тази задача перфектно.
      • Забѣлѣжѣте, че и двата пѫти, когато буквата ят Ѣ е бивала изхвърлена от правописът - при реформата на Омарчевки (1921) и (1945) от отечествено-фронтовцитѣ - все е бил в сила политическия̌т контекст за борба с "велико-българския̌т шовинизъм". Александър Стамболийски казал на сърбитѣ "Халал да Ви е Македония" (за което ВМРО го осѫдила на смърт), а Георги Димитров се съгласил да подари на "интернационалистът" Тито и Пиринския̌т край.
      
      
      • В настоящия̌т момент перфектното рѣшение все още може да бѫде възстановено с отчитане на сегашнитѣ реалности.
        
        
        • Възстановява се буквата ят Ѣ в нашата азбука и се разрѣшава употрѣбата ѝ (както до 1945) на етимологичното (историческото) мѣ̋сто на старо-българската ятова гласна Ѣ.
        • Отечествено-фронтовския̌т двояк правопис на промѣнливото Ѣ с буквитѣ Е и Я не се забранява.
        • Разрѣшава се и екавски правопис. Екавски правопис означава навсѣ̋къдѣ вмѣсто буквата Ѣ да се пише буква Е.
        • Разрѣшава се и екавски правоговор. Екавски правоговор означава произношението западно от ятовата граница.
        • Примѣр: Ще можем да пишем хлѢб, хляб или хлеб. Ще можем да казваме хлıап или хлеп.
        
        
        • Спомнѣте си (вижте по-горѣ), че по отношение на старата ятова гласна Ѣ сръбския̌т правопис сѫщо така допуска варианти.
        
        
        • Възстановяването на буквата ят Ѣ в азбуката не означава, че в началното и срѣдното училище ще се учи кога точно се пише тази буква.
        • Пази, Боже! Само на студентитѣ по българска или славянска филология ще се прѣподава това.
        • В дѣйствителност, ще се разработя̨т специални компютърни програми от видът на spell-checker-итѣ, които ще разставят правилно буквитѣ Ѣ в селектирания̌т текст.
    
    
    • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ и малкия̌т юс Я се наричат още голѣ̋ма и малка носовка или задна и прѣдна носовка или задна и прѣдна носова гласна, защото така сѫ звучали в старо-славянски.
      
      
      • Задна и прѣдна носова гласна има в съврѣменния̌т полски език.
        • Означават се съотвѣтно с А̨ и Ę. Диакритичния̌т знак се нарича огънче (ogonek, опашчица).
      
      
      • Освѣн в полски език, юсоветѣ в другитѣ славянски езици сѫ прѣтърпѣли деназализация (елиминиране на носовия̌т призвук).
      
      
      • Трѣ̋бва да имаме прѣд вид особеното развитие на юсоветѣ в полския̌т език, къдѣто деназализацията не се е случила, но пък сѫ стана̨ли други нѣща.
      
      
      • Деназализацията на юсоветѣ в български се е случила по-късно, отколкото в остана̨литѣ славянски езици. Ако приемем, че българскитѣ юсове сѫ се деназализирали прѣди около 500 години, а в сръбски и руски - прѣди около 1000 години, то в продължение на нѣ̋колко вѣка између славянскитѣ езици носови гласни е имало само в български и полски.
      
      
      • Друга прилика међу българския̌т и полския̌т вокализъм е широкото произношение на ятовата гласна Ѣ в двата езика.
      • Това може би е свидѣтелство за по-раннитѣ миграции на славяногласни първо в посока към Константинопол и Солун в тѫрсене на работа и цивилизационни благини и послѣ на сѣвер по рѣка Висла в тѫрсене на свободни необработени земи.
      • Славяногласнитѣ, които остана̨ли в басейнът на Срѣдния̌т Дунав, в родината на славяногласието, стѣснили произношението на ятовата гласна и деназализирали юсоветѣ си.
      • Славяногласието стигна̨ло рѣка Днепър вече без юсове.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ (задната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ОN [on] или УN [un] или нѣщо срѣдно међу тѣ̋х.
        
        
        • Гласежът ОN [on] наподобява днешната полска задна носовка А̨.
        • Гласежът УN [un] лесно обяснява на измѣнението на голѣмия̌т юс Ѫ в сръбски, словѣнски, чешки, словашки и руски, както и в нѣ̋кои български диалекти, къдѣто голѣмия̌т юс Ѫ се прѣвръща в У [u] слѣд деназализацията.
        • В повечето български диалекти прѣди деназализацията на голѣмия̌т юс Ѫ той е прѣтърпѣ̋л делабиализация и е придобил звучене ЪN [ъn], което послѣ в нѣ̋кои диалекти се е отворило до АN [an].
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски: зѫбъ, рѫка} {полски: ząb, ręka} {сръбски,руски: зуб, рука} {български: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
      
      
      • Малкия̌т юс Я (прѣдната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ЕN [en].
        
        
        • Гласежът ЕN [en] наподобява днешната полска прѣдна носовка Ę.
        • Гласежът ЕN [en] лесно обяснява измѣнението на малкия̌т юс Я в български, сръбски, словѣнски, къдѣто малкия̌т юс Я се деназализирал до Е.
        • В руски, словашки, чешки, слѣд стѣсняването на ятовата гласна Ѣ в тѣзи езици и прѣди деназализацията, малкия̌т юс Я се отворил към IA.
        • Когато савяногласието стигна̨ло рѣка Днепър, малкия̌т юс Я вече звучал там като IA.
        • Това се отразило на звученето на буквата Я в съврѣменната кирилица.
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски,руски: пять, девять, десять} {полски: pięć, dziewięć, dziesięć} {български,сръбски: пет, девет, десет}.
    
    
    • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
      • Доколкото този очерк е посветен на ероветѣ, почти всичко за тѣ̋х вече е казано.
        
        
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за произходът на ероветѣ.
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ.
        • А пък за гласежът на малкия̌т ер Ь можете да прочетете по-долу.
      
      
      • Остана само да се упомене, че в езици като сръбски, словѣнски, словашки и чешки двата ера сѫ се слѣли.
        
        
        • В сръбски и словѣнски малкия̌т ер Ь се е влѣ̋л в голѣмия̌т ер Ъ, който послѣ е измѣнил гласежът си на А.
        • В словашки и чешки голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в малкия̌т ер Ь, който послѣ е измѣнил гласежът си на Е.
        • Сѫщото е стана̨ло и в полски, но малко по-късно, отколкото в словашки и чешки.
        
        
        • Двата ера се пазя̨т най-добрѣ в руски, без да има случаи на сливане на единия̌т в другия̌т.
    
    
    • Резюме за старо-славянския̌т вокализъм:
      
      
      • Гласежът на конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А се пази навсѣ̋къдѣ в славяногласието.
      • Гласежът на дифтонгът ЪI се пази в руски.
      • Гласежът на двата юса, голѣмия̌т Ѫ и малкия̌т Я, се възпроизвеђа в полски.
      • Гласежът на голѣмия̌т ер Ъ се пази в български.
      
      
      • Остават двѣ гласни - ятовата гласна Ѣ и малкия̌т ер Ь, старо-славянския̌т гласеж на които трѣ̋бва да се тѫрси извън днешната славянщина. Но не много далече. В Европа.
      
      
      • Ятовата гласна Ѣ звучала както гласната [æ] в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      • Малкия̌т ер Ь звучал така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
    
    
    • .. Скрий ги общитѣ ми коментари за старо-славянския̌т вокализъм ..
  
  
  • ►►  Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..) .. към началото ..
    
    
    • В текст по-горѣ е написано:
      
      

      Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).

    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал малкия̌т ер Ь е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • Качеството на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      
      
      • Малкия̌т ер Ь, както и голѣмия̌т ер Ъ, вѣроятно е имал широк допустим диапазон на звучене, което е позволило двата ера да се слѣя̨т в сръбски, словѣнски, словашки, чешки.
      • В праезикът тази гласна е звучала като И[i].
      • Старо-славянския̌т гласеж на малкия̌т ер Ь не е запазен в нито един съврѣменен славянски език.
      • Звучението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на голѣмия̌т ер Ъ.
      
      
      • Основния̌т елемент от произношението на кой да е от двата ера е ефектът "lazy lips" (лѣниви устни).
      
      
      • В съврѣменнитѣ славянски езици малкия̌т ер Ь в силна позиция е стана̨л на Е [e].
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната Ь в праезикът като И[i] и звученето ѝ сега като Е[e], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
      
      
      • Малкия̌т ер Ь в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу Е[e] и И[i].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Прѣпорѫчвам да повторите фонетичнитѣ упражнения от подраздѣлът за голѣмия̌т ер Ъ:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • А сега да допълним фонетичнитѣ упражнения, цѣлейки се в малкия̌т ер Ь:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласнитѣ У[u] и И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш, дини.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук.
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция.
      • При У[u] това е позиция на задна гласна.
      • При И[i] това е позиция на прѣдна гласна.
      
      
      • При У[u] устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      • При И[i] устнитѣ сѫ Ви леко напрегна̨ти и леко изтеглени встрани.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът, и при У[u], и при И[i],
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на може да се нарѣче делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението, lazy lips, лѣниви устни.
      • Тази фонетична промѣ̋на сѫ прѣтърпѣли пра-индо-европейскитѣ кратко У[u] и кратко И[i] прѣз пра-славянски съотвѣтно до голѣмия̌т ер Ъ и до малкия̌т ер Ь в старо-славянски, и в частност в старо-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • И тъй, нуђаем се от по-опрѣдѣлен отговор. Старо-славянския̌т малък ер Ь на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
      
      
      • Най-близко е френското така нарѣчено нѣ̋мо Е.
      • В силна позиция може да се доближи до друга френска прѣдна отворена гласна [œ]: heure (час), oeuf (яйце), jeune (млад).
        • Затворения̌т вариант на френската гласна (oeufs: яйца) е далече от произношението на малкия̌т ер.
      • И в нѣмски се срѣща тази гласна, но рѣ̋дко: Göttin (богиня). В повечето случаи в нѣмски гласната ö е затворена.
      
      
      • Може би най-подходящия̌т примѣр ще се намѣри в унгарския̌т език: köszönöm (КЬСЬNЬМ, благодаря̨).
        
        
        • Google translate service озвучава. Чуйте го.
        • Това напримѣр е огласовката на старо-славянската дума ДЬНЬСЬ (денес, днес). Чуйте го пак: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
        • Под дѣсния̌т правоъгѫлник, къдѣто пише Köszönöm, цъкнѣте на високоговорителчето.
        
        
        • Струва си да се отбѣлѣжи, че славянщината е прѣдоставила мощен субстрат на унгарския̌т език.
        • Унгарския̌т език е имал и тюркски субстрат (остатъчен аварски или печенежки).
      
      
      • Като се спомена тюркски език, слѣдва да се упомене и това, че вокализмът на повечето тюркски езици съдържа и двѣтѣ гласни, които тук прѣдполагам да сѫ прѣдставлявали голѣмия̌т и малкия̌т ер.
        • В частност, в турски я̨ има сѫщата гласна, както в унгарското köszönöm, но тя може да се срѣща само в първата сричка и по правилата на вокалната хармония прѣминава в Е в слѣдваща сричка.
          • dört: четири. köfte: кюфте.
      
      
      • Резюмѐ:
        • Малкия̌т ер Ь се прѣдполага да е звучал като гласна, която сега се срѣща в много европейски езици.
        • Голѣмия̌т ер Ъ се прѣдполага да е звучал като гласна, която я̨ има в съврѣменния̌т български език, както и в съсѣдни езици.
    
    
    • Остава да се изясни прѣходът на старо-славянския̌т малък ер Ь, когато е в силна позиция, в гласна Е.
      
      
      • Да си спомним как в сръбски и словѣнски голѣмия̌т ер Ъ се отваря в А.
      • По сѫщия̌т начин малкия̌т ер Ь се отваря в Е и това се е случило повсемѣстно.
      
      
      • От друга страна, гласната [œ], която е прѣдполагаемото звучене на старо-славянския̌т малък ер Ь, често се апроксимира с Е:
        • Това е редовна практика в руски.
        • Peugeot: Пежо
        • Général De Gaulle: Генерал Де Гол
        • Турското köfte (кюфте) на гръцки е с Е: κεφτές
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ..
  
  
  • ►►  Стар мой коментар за произношението на старо-славянскитѣ ерови гласни  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Стар мой коментар за произношението на старо-славянскитѣ ерови гласни  (.. скрий го ..)
    
    
    • Въпроси:

      как ТОЧНО са се произнасяли звуците,обозначени с "ъ" и"ь"... Та въпроса ми е дали в праславянския това "небрежно произношение на гласната "у"" е звучало точно по начина по който звучи сега в българския или това е интерпретация само на славянските племена живеещи около Солун?
      
      И другият въпрос е как точно е звучал "ь",тоест как е звучал на праславянски "львъ"?

    • Как е звучало на старо-славянски "сънъ"?

      Най-старата прѣдполагаема форма на тази дума в праезикът е "*supnus", която по тамошнитѣ пѫтища е прѣмина̨ла в латинското "sоmnus" и гръцкото "hypnos".
      
      А "по пѫтя̌т насам" в пра-славянски тази дума се е опростила на "*sunu" ("*суну"). Буквата "u" тук означава кратък звук.
      
      А пък в старо-славянски (старо-български) думата се e опростила още повече и e стана̨ла "сЪнъ".
      
      Гласната "Ъ" е небрѣжно произнесено "У" в смисъл, че тя се произнася почти като "У", но без участие на устнитѣ.

    • Как е звучало на старо-славянски "львъ"?

      Прѣдполага се, че на пра-славянски тази дума е звучала "*Livu" (възможно и "*Liu", сравнѣте с латинското "Leo"). В "*Livu" буквитѣ "i" и "u" означават кратки гласни. Ударението е на "i".
      
      Произнесѣте го това "*Livu"/"*ливу", и то, ако можете, по френски маниер, със силно опънати устни, и го запомнѣте.
      
      След това произнесѣте "*Levo"/"*лeвo" и сравнѣте от една страна "и" с "е", а от друга "у" с "о". Обърнѣте внимание на положението на устнитѣ и на езикът.
      
      Устнитѣ при "е" и "о" са по-слабо напрегна̨ти, отколкото при "и" и "у" съотвѣтно.
      
      И тъй, произнесѣте "ЛЕВО", послѣ "ЛИВУ", послѣ "ЛЬВЪ". Ударението - на първата сричка.
      
      За да произнесете "Ъ", нагласѣте говорния̌т апарат за "У", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги закрѫгляйте.
      Ще се получи нѣщо като сегашното ни "Ъ" - гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "О" и "У".
      
      За да произнесете "Ь", нагласѣте говорния̌т апарат за "И", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги разтягайте.
      Ще се получи гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "Е" и "И".

    • По тази прѣпратка ще намѣрите таблица на гласнитѣ звукове, построена по правилата:
      • прѣднитѣ гласни налѣ̋во, заднитѣ - надѣ̋сно;
      • затворенитѣ гласни нагорѣ, отворенитѣ - надолу по таблицата.
    
    
    • Звукът "u"/"у" e показан в горния̌т дѣсен ѫгъл като Close_back_rounded_vowel (затворено, задно, закрѫглено).
      
      Под него е звукът "о" (нѣмското "ah so!"), показан като Close-mid_back_rounded_vowel (полузатворено, задно, закрѫглено).
      
      Под него е славянския̌т звук "o" Open-mid_back_rounded_vowel (полуотворено, задно, закрѫглено).
      
      Турското "ъ" (хатър, сатър, и т.н.) е поставено отляво до "u" като Close_back_unrounded_vowel (затворено, задно, незакрѫглено).
      
      Днешното българско "ъ" е поставено с уговорки на позиция отляво до "о" като Close-mid_back_unrounded_vowel (полузатворено, задно, незакрѫглено). А би трѣ̋бвало да се постави на несѫществуващата позиция Near-close_near-back_unrounded_vowel отлѣ̋во до Near-close_near-back_rounded_vowel.
      
      Старо-славянското "ъ" най-вѣроятно е било на позицията на днешното българско "ъ": нѣ̋къдѣ међу "о" и "у", малко влѣ̋во, но незакрѫглено (unrounded).
      
      По диалектитѣ сѫ били възможни и други unrounded-позиции (напримѣр, Close_back_unrounded_vowel, или Close-mid_back_unrounded_vowel, или Open-mid_back_unrounded_vowel, или Schwa, но колкото по-далече и бил звукът "ъ" от горния̌т дѣсен ѫгъл на таблицата, толкова е бил по-малко диференциран и по-малко стабилен. Напримѣр, в редица диалекти звукът "ъ" е "тръгна̨л надолу" по таблицата и така в западно-български и руски е стигна̨л до позицията на славянското "о", а в сръбски - до "а". В полски и чешки е "тръгнал налѣ̋во" и се е изравнил със звукът "ь" и послѣ с "е".
    
    
    • Сега да погледнем към лѣ̋вата част на таблицата - към прѣднитѣ гласни. Игнорирайте закрѫгленитѣ (rounded) гласни.
      
      Славянското (дълго) "i"/"и" е горѣ влѣ̋во, на позиция Close_front_unrounded_vowel, или Near-close_near-front_unrounded_vowel.
      
      Славянското (кратко) "е" е на позиция Open-mid_front_unrounded_vowel.
      
      Нѣ̋къдѣ међу тѣ̋х е било старо-славянското "ь", най-вѣроятно на позиция Close-mid_central_unrounded_vowel.
    
    
    • .. Скрий го стария̌т ми коментар за старо-славянскитѣ ерове ..
  
  
• ►►  Относно така нарѣченитѣ протези в славянски  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Относно така нарѣченитѣ протези в славянски  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Зададен бѣ въпрос за славянски думи, започващи с А  (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..) 
    
    
  • ▼▼  Въпрос за славянски думи, започващи с А  (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..) 

     Георги Валериев Спасов,  2019-01-08 11:08  Моля за помощ! Получих въпрос, дали мога да кажа три български думи, които да започват с буквата А.

    Въпросът за славянски думи, започващи с А, е упражнение върху славянската историческа фонетика.

  • ►►  Закон за отворената сричка  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Закон за отворената сричка  (.. скрий ..)

    Знаете, че в старо-славянския̌т език, както той е засвидѣтелстван в края̌т на 9-ти вѣк, нѣ̋мало затворени срички. Всѣ̋ка сричка трѣ̋бвало да завършва на гласен звук. Да нарѣчем това закон за отворената сричка. Този закон бил изцѣ̋ло имплементиран, имало врѣме, когато този закон нѣ̋мал изключения. Това е много важен закон. За врѣмето, когато този закон e бил в сила, може да се употрѣбява терминът старо-славянски език. За врѣмето отпрѣди влизането на този закон в сила, за врѣмето отпрѣди повсемѣстното отваряне на сричкитѣ, се употрѣбява терминът пра-славянски език.

  • ►►  Закон за нарастващата звучност в сричката  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Закон за нарастващата звучност в сричката  (.. скрий ..)

    Първото обобщение на законът за отворената сричка е законът за нарастващата звучност. И този закон бил изцѣ̋ло имплементиран, имало врѣме, когато този закон нѣ̋мал изключения. Пак става дума за строежът на сричката. Сричката завършвала на гласен звук, прѣд който може да има съгласни, една или нѣ̋колко. Но ако сѫ повече от една, тѣзи съгласни трѣ̋бвало да сѫ подредени с нарастваща звучност, не можѣло да се слагат в произволен ред.

    Ето примѣри на допустими срички:
    
    ТВО- СТА- СТВО- СТРА- МЛА- ГРА- ДРА-

    Ето пък примѣри, когато без ерът сричката би стана̨ла недопустима:
    
    ПЪ-ТИЦА (птица) БЪ-ЧЕЛА (пчела) ВЬ-СѢКЪИ (всѣки) ВЪ-ТОРЬНИКЪ (вторник)

  • ►►  Стремежът да нѣ̋ма сричка без съгласна докарва протезитѣ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Стремежът да нѣ̋ма сричка без съгласна докарва протезитѣ  (.. скрий ..)
    
    
    • Слѣд формулиранитѣ горѣ два безапелационни закона езикът взел инерция и развил стремеж нарастващата звучност в сричката да се проявява. Този стремеж не сварил да се "узакони", понеже двата закона, които го подхранили, с врѣмето изгубили сила и вече не дѣйстват в съврѣменнитѣ славянски езици.
    
    
    • И тъй, всѣ̋ка сричка била отворена - завършвала на гласен звук. Ако имало съгласни прѣд гласния̌т звук, тогава намирал проявление законът за нарастващата звучност в сричката. Ама ако прѣд гласния̌т звук нѣ̋мало никаква съгласна, ако сричката се състояла само от една гласна? Напримѣр, А-ГНЯ (агне). На езикът му се дощѣ̋ло и тогава да се проявява нѣ̋каква нарастваща звучност.
    
    
    • За цѣлта езикът в началото на сричка, съставена от самотна гласна, понѣ̋кога поставял съгласна - протетична съгласна или накратко протеза. В ролята на такива протези можѣли да се изявяват само двѣ съгласни - И̌ (I, J, и кратко) и В (у̌, у кратко). Като протези слагали И̌ кратко или У̌ кратко.
    
    
    • Общо взето, протезитѣ се слагали нередовно и всѣки славяногласен вѣроятно е бил чувал в рѣчта на други славяногласни друга постановка на протезитѣ, различна от тая, с която той е бил свикна̨л. Общо взето, славяногласнитѣ ще да сѫ имали нагласата да не обръщат голѣ̋мо внимание на протезитѣ.
  
  
  • ►►  Как се протезирали отдѣлнитѣ гласни в старо-славянски  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Как се протезирали отдѣлнитѣ гласни в старо-славянски  (.. скрий ..)
    
    
    За да завършим темата за протезитѣ, остава да разгледаме всѣки гласен звук в пра-славянски и старо-славянски и да покажем как се е протезирал той, ако останѣл самотен в сричката.
    
    
    • Ъ: голѣ̋м ер. В този случай попада и дифтонгът ЪI. В този случай "стремежът" се е прѣвърна̨л в закон без изключения. В този случай винѫги сѫ слагали протеза "у̌ кратко", т.е. В. Подчертал съм в този абзац нѣ̋колко такива протези. Спомнѣте си, че прѣдлогът В се е пишѣл нѣ̋кога ВЪ и той се е пишѣл така, защото така се е и произнасял. И в този прѣдлог съгласната В е протеза. Този случай, случая̌т Ъ - голѣ̋м ер, прѣдставя гласната У (U) от праезикът, кратка или дълга. Можем да кажем, че всѣ̋ка праезична гласна У (U) е получавала за протеза съгласната у̌ кратко. Забѣлѣжѣте, че в праезикът е имало дълга гласна У, кратка гласна У и съгласна у̌ кратко (както сега в английски). Не бива да се бъркат тѣзи три звука.
    
    
    • Ь: малък ер. Малкия̌т ер самотен в сричка получавал протеза И̌ (и̌ кратко) и заедно с нея̨ се прѣвръщал в гласна И. Изключения се срѣщат в западно-славянски (полски, чешки, ..), къдѣто малкия̌т ер можѣл да си остане самотен без протеза и послѣ в тази слаба самотна позиция той изпадал от произношението. Примѣри: (бълг.) имам, игра, (полски) mam, gra, (чешки) mám, hra.
    
    
    • А: По правило, ако гласната А останѣла самотна в сричката, тя получавала протеза И̌ (и̌ кратко) и така се прѣвръщала в IA. Изключения от това правило имало в старо-български и съотвѣтно в ново-български. Изключения сѫ АГНЕ и АЗ. За АЗ ще стане дума по-долу. Има и други изключения в български. В другитѣ славянски езици нѣ̋ма изключения: там всички думи, започващи с А, сѫ заемки или пък сѫ нови звукоподражателни деривати.
    
    
    • Ѣ: ятова гласна. По правило, ако ятовата гласна останѣла самотна в сричката, тя получавала протеза И̌ (и̌ кратко) и заедно с нея̨ се прѣвръщала в IA. Забѣлѣжѣте, че слѣд протезирането в подобна позиция вече не се разбирало дали оригиналната гласна е била А или Ѣ. Примѣри: яд, ям, .. Правилото има изключения и в български, и в другитѣ славянски езици. Показателен примѣр е мѣстоимението "аз". Пра-старата му форма е *ēǵo. Слѣд сатемизацията и редукцията на крайната гласна се получило *ēzŭ. Записано на "кирилица", това става *ѣзъ. Слѣд протезирането се получава IAЗЪ, което вече може да се счита за засвидѣтелствана форма. Във всички славянски езици, освѣн в източно-български, сега имаме IАЗ, съкратено до IА. Записано на руска кирилица, това е ЯЗ или Я. В български се проявява несигурния̌т характер на протезата, в български протезата се изоставя и се получава старо-българското АЗЪ и ново-българското АЗ.
    
    
    • И: Протезата И̌ практически нищо не промѣняла в гласната И. Дали на тази протеза ще се наблѣгне в произношението - това никога не е имало значение.
    
    
    • Е: Протезата И̌ винѫги присѫтства в руски, но в български на нея̨ никога не ѝ се е обръщало внимание - и с нея̨, и без нея̨ - все тая. Дори името на градът "Йерусалим" на български може да се произнесе "Ерусалим", макар че началното Й в случая̌т не е славянска протеза.
    
    
    • Малък юс (Я): В български малкия̌т юс прѣминал в Е и за неговото протезиране важи написаното по-горѣ за Е. В източно-славянски (руски, украински) обаче малкия̌т юс винѫги (не само в самотна позиция) получил протеза И̌, а самия̌т малък юс се отворил и се деназализирал до А. В резултат, малкия̌т юс стана̨л на IA в руски, което води в руски до смѣсване на буквата малък юс (Я) и дифтонгът IA - в руски тѣ прѣстана̨ли да се различават. Оттам и ние сега ползваме буквата Я като руснацитѣ.
    
    
    • О: О-о-особен случай. При гласна О, самотна в сричка, не само се колѣбаѣли дали изобщо да ѝ сложа̨т протеза, но се колѣбаѣли коя протеза да ѝ сложа̌т - И̌ кратко или У̌ кратко. Примѣри: (бълг.диал.) йоще, (рус.) восемь, (укр.) вона, ..
    
    
    • У: Ухо, учи, ум, .. Става дума за славянското У, което на оригиналната кирилица се означавало с диграфът OY, но само поради това, че този гласен звук и на гръцки се означава със сѫщия̌т диграф OY. В прѣдкласическия̌т гръцки диграфът OY е звучал като дифтонг OY, послѣ се монофтонгизирал в обикновено У (лат. U), но писането с диграф OY си остана̨ло и досега. Оттам било заимствано и в славянската писменост. Обаче случайно - да повторя̌ по случайност - и в историята на нашия̌т славянски език се случило подобно нѣщо: дифтонгът OY (лат. OU) от пра-езикът се монофтонгизирал в У (лат. U). Това го пиша̨, за да схванете, че славянскитѣ Ухо, уча, ум .. в пра-славянски сѫ звучали приблизително така: *ouxo, *ouкjiti, *oumŭ, .. Това го пиша̨, за да мога̨ да сведа̨ този случай до прѣдишния̌т. Както при О, така и при У, не само се колѣбаѣли дали изобщо да слагат протеза, но се колѣбаѣли коя протеза да сложа̨т. Примѣр: юнак.
    
    
    • Ѫ: голѣ̋м юс. Имало колѣбание дали голѣмия̌т юс заслужавал протеза, но при положително рѣшение за протезиране слагали му винѫги У̌ кратко. Това показва, че голѣмия̌т юс не е бил точно носово О, както обикновено се прѣдполага въз основа на съврѣменния̌т полски, а е бил по-скоро носово У. Примѣри със и без протеза: (бълг.) вѫглища, (рус.) уголь, (бълг.) вѫзел, (рус.) узел, (бълг.) вѫтък, (бълг./рус.) ѫгъл/угол, (рус.) усы, (бълг.) навѫсен.
    
    
    • (.. скрий го протезирането по гласни ..) 
  
  
  • ►►  Нѣкои изводи за голѣмия̌т юс Ѫ в старо-славянски  (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) 
  • ▼▼  Нѣкои изводи за голѣмия̌т юс Ѫ в старо-славянски  (.. скрий ..) (.. покажи там ..) 
    
    
    • Прѣдпоставки:
      
      
      • Голѣмия̌т ер Ъ винѫги е получавал протеза "у̌ кратко", т.е. В.
      • В българския̌т език голѣмия̌т юс Ѫ почти винѫги получава протеза "у̌ кратко", т.е. В.
      
      
      • Българския̌т език пази старо-славянското звучене на голѣмия̌т ер Ъ.
      • Старо-славянския̌т голѣ̋м юс Ѫ в български е прѣмина̨л в голѣ̋м ер Ъ.
      
      
      • По принцип, старо-славянския̌т голѣ̋м юс Ѫ трѣ̋бва да се разглеђа като задна носова гласна с неопрѣдѣлено качество.
      • За задни гласни мога̨т да мина̨т У, О и А.
      
      
      • Родината на славяногласието е днешна Унгария и нѣ̋кои прилѣжащи територии.
    
    
    • Изводи:
      
      
      • Двѣтѣ първи миграции на славяногласни сѫ: на югоизток към Цариград-Константинопол и на сѣвер надолу по Висла.
      
      
      • Славяногласнитѣ, мигрирали на сѣвер и надолу по Висла ..
        
        
        • .. и досега не сѫ извършили деназализация на юсоветѣ, за разлика от остана̨лото славяногласие.
        • .. в крайна смѣтка качеството на тѣхния̌т голѣ̋м юс се е установило на О, носово О.
      
      
      • Славяногласнитѣ, които не сѫ послѣдвали мигрантитѣ по Висла, а сѫ остана̨ли в родината на славяногласието ..
        
        
        • .. установили качеството на голѣмия̌т юс Ѫ на У, носово У.
      
      
      • Славяногласнитѣ, мигрирали на югоизток към Цариград-Константинопол:
        
        
        • Подложили голѣмия̌т юс Ѫ - носовото У - на делабиализация,
        • сѫщата делабиализация, която прѣтърпѣ̋ла праславянската гласна У,
          делабиализация от У към Ъ.
        
        
        • Така тѣ затвърдили качеството Ъ срѣд своя̌т репертоар от гласни.
        
        
        • Дълго врѣме произнасяли голѣмия̌т юс Ѫ като носово Ъ.
        • Макар и късно, извършили деназализация и в крайна смѣтка голѣмия̌т юс Ѫ се изравнил с голѣмия̌т ер Ъ.
      
      
      • Славяногласнитѣ, остана̨ли в родината на славяногласието ..
        
        
        • .. скоро извършили деназализация на голѣмия̌т юс Ѫ
        • и в крайна смѣтка при тѣ̋х той се изравнил с У.
        
        
        • Славяногласието се добрало до Днѣпър вече без носови гласни, без юсове.
    
    
    • Още доводи.
      
      
      • Прѣдпоставки:
        
        
        • Протеза на У(U) и съотвѣтно на голѣмия̌т юс в руски се слага много рѣ̋дко.
        • Рѣ̋дко се слага протеза на У(U) и в български: ухо, уста, ум, уча̨.
        
        
        • Обаче протеза на голѣмия̌т юс Ѫ в български се слага почти винѫги.
        • Протеза на голѣмия̌т юс Ѫ се слага често и в полски: węzel (BG: вѫзeл), Węgry (OCS: ѫгръı).
      
      
      • Потвърђават се изводитѣ, че:
        
        
        • Голѣмия̌т юс Ѫ дълго врѣме се е произнасял в български като носово Ъ, прѣди да се деназализира, прѣди да загуби носовия̌т си призвук.
        
        
        • Освѣн в български и полски, в остана̨лата част от славяногласието голѣмия̌т юс Ѫ се е деназализирал твърдѣ рано,
        • а вѣроятно и малкия̌т юс.
  
  
  • ►►  Още за нарастващата (или възходящата) звучност  (.. покажи ..) (.. покажи в руската википедия ..) 
  • ▼▼  Още за нарастващата (или възходящата) звучност  (.. скрий ..) (.. покажи в руската википедия ..) 
    
    
    • Законът за отворената сричка е частен случай на по-общия̌т закон за възходящата (нарастващата) звучност.
    
    
    • Статията във википедията подређа звучността така:

      В целом: фрикативные → аффрикаты → смычные → носовые → плавные → гласные.

      
      
      • фрикативные: проходни шумни съгласни (С,Ш,З,Ж,Х).
      • аффрикаты: Ц, Ч
      • смычные: прѣградни шумни съгласни (П,Б,Т,Д,К,Г).
      • носовые: Н, M.
      • плавные: Л, Р.
      • гласные: Ъ,ЪI,Ь,А,Ѣ,И,Е,Я,О,У,Ѫ.

    • Забѣлѣжѣте, че статията във википедията пропуска полугласнитѣ У̌ и Й. Но не знам по-добро изложение.
    
    
    • Статията във википедията нарича това тенденция, понеже се има прѣд вид пра-славянския̌т език.
    • За пра-славянския̌т език това все още е тенденция, но за старо-славянския̌т вече е закон.
    
    
    • Разбира се, статията във википедията е права да поставя стрeмежът към възходяща звучност в началото на нѣщата.
    • Това е всеобхватното явление.
    • Законът за отворената сричка и по-общия̌т закон за нарастващата звучност в сричката сѫ проява на този стремеж, докарана докрай.
    • Протезитѣ сѫ проява на сѫщия̌т стремеж, но не сѫ успѣли да получа̨т статутът на закон.
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги протезитѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: About the vowels [ъ] and [ь] in Slavic. (текстът е на английски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Some considerations about the Slavic motherland .. (текстът е на английски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Some considerations about the Old Common Slavic language and the ethnonyms .. (текстът е на английски)  (.. покажи четивото там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род  (.. покажи четивото там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум  (.. покажи четивото там ..)  .. към началото ..


• ►►  Четири важни езикови явления в далечната история на славянщината  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Четири важни езикови явления в далечната история на славянщината  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  
  • ◄►  .. Бѣше публикувано във facebook ..  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Постановка и хронология  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Постановка и хронология  (.. скрий ..)
    
    
    • Поводът е наличието на двѣ отдѣлни букви за двата вида З(Z) и в кирилицата, и в глаголицата.
    • Става дума за двата вида звук З(Z) в старо-славянски:
      
      
      • сатемно З(Z) - старо, и
      • второ-палатализационно З(Z) - ново.
    
    
    • Така че цѣлта ми е да разясня̨ понятията - явленията - сатемизация и палатализация (първа и втора).
    
    
    • Слѣдователно, ще става дума за веларнитѣ съгласни.
      
      
      • Веларнитѣ съгласни сѫ вид дорсални съгласни.
      
      
      • Свѣдение в аванс: в днешния̌т ни език веларнитѣ съгласни сѫ К-Г-Х (Кора̀-Гора̀-Хора̀).
    
    
    • Епохитѣ. Нашия̌т език е прѣживѣ̋л слѣднитѣ исторически епохи, както можем да си ги прѣдставим сега:
      
      
      • Праисторическа епоха - нищо нищичко не знаем.
      • ПИЕ: Пра-индо-европейска епоха - нашия̌т език е битувал в качеството си на пра-индо-европейски език (ПИЕ) и е сподѣлял това свое битие с остана̨литѣ индо-европейски (ИЕ) езици.
      • Пра-славянска епоха (Proto-Slavic) - да кажем от 5-ти вѣк прѣди Христа до 8-ми вѣк слѣд Христа.
      • Славянска епоха - вѣковетѣ 9-ти и 10-ти. Тогава нашия̌т език е бил писмено засвидѣтелстван и минава в категорията на извѣстнитѣ езици.
      • Балканска епоха - вѣковетѣ от 11-ти до 19-ти.
      • Русофилска епоха - от около 1870 до около 1990.
      • Циганско-глобализационна епоха - слѣд 1990. (.. още за епохитѣ тука ..)
    
    
    • Явленията, за които ще става дума. Явления, засягащи веларнитѣ съгласни.
      
      
      • Сатемизацията. Случила се е в епохата на ПИЕ по пѫтя̌т към славянщината.
      
      
      • Явлението, описано в законът на Педерсен. Случило се е в епохата на ПИЕ по пѫтя̌т към славянщината.
      
      
      • Първа палатализация. Случила се е в пра-славянската епоха.
      
      
      • Втора палатализация. Случила се е в пра-славянската епоха.
      
      
      • Първитѣ двѣ являния се сподѣлят с балтийскитѣ езици (латвийски, литовски, пруски).
      • Това дава основания за балто-славянската езикова група и за нѣ̋когашния̌т балтославянски диалектен континуум.
      • Двѣте палатализации сѫ си чиста славянщина и не се сподѣлят с балтийскитѣ езици.
      
      
      • Никое от тѣзи явления в славянщината не се сподѣля с германщината.
      • Влиянията међу славянщината и германщината сѫ били от тип "езиков съюз" (Sprachbund), а не от тип "генетическо родство".
    
    
    • (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Сатемизацията  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Сатемизацията  (.. скрий я̨ ..)
    
    
    • За да се обясни сатемизацията, трѣ̋бва да върнем в епохата на ПИЕ (пра-индо-европейския̌т език).
    
    
    • Тази прѣпратка води ди таблица, озаглавена "Шумнитѣ съгласни в ПИЕ и пѫтя̌т им към славянски".
    • Шумнитѣ съгласни, без съгласната С, както сѫ реконструирани за ПИЕ, в тази таблица сѫ подредени:
      
      
      • в три колони:
        
        
        • неу̌трална колона,
        • глотална колона, и
        • генерална колона,
      
      
      • и в пет реда:
        
        
        • ред лабиални съгласни,
        • ред дентални съгласни, и
        • три реда веларни съгласни.
    
    
    • Ако в моментът само веларнитѣ съгласни сѫ от интерес, то за ПИЕ сѫ реконструирани девет такива, подредени
      
      
      • в три колони на таблицата:
        
        
        • неу̌трална колона,
        • глотална колона, и
        • генерална колона,
      
      
      • и в три реда:
        
        
        • ред плоски (обикновени) велари,
        • ред палатовелари (с ıотов призвук +j), и
        • ред лабиовелари (с лабиален призвук +w).
      
      
      • Ето как изглеђа таблицата с прѣдполагаемитѣ веларни съгласни в ПИЕ:
        
        

        Основна матрица на веларнитѣ съгласни в ПИЕ	Колона Неутрални съгласни фонеми Π_Τ_Κ	Колона Звучни/глотални съгласни фонеми Β_Δ_Γ	Колона Генерални съгласни фонеми Φ_Θ_Χ
        Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук (плоски велари)	Κ	Γ	Χ (pieChi)
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j (палатовелари)	Ќ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)	Χ́ (Χj:pieChi+j)
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +w (лабиовелари)	Κw (pieKappa+w)	Γw (pieGamma+w)	Χw (pieChi+w)

    
    
    • Прѣдполагаемитѣ девет веларни съгласни за ПИЕ сѫ твърдѣ много за един език.
      
      
      • Малко езици по свѣтът имат толкова много велари.
      • Съврѣменния̌т български език има три (К-Г-Х), [ново-]гръцкия̌т - четири, френския̌т - два.
      
      
      • В пра-славянската епоха по пѣтя̌т си към славянщината езикът ни е намалил броя̌т на веларитѣ от девет на два.
      
      
      • За това става дума в този подраздѣл, озаглавен "сатемизацията".
    
    
    • Три явления сѫ допринесли за процесът за намаляване на броя̌т на веларитѣ в нашия̌т език от девет на два.
      
      
      • Хронологичния̌т им ред нѣ̋ма как да се установи сега.
      • Процесът е траял хилядолѣтия.
    
    
    • Едното явление е обединението на глоталната и генералната колона от таблицата.
      
      
      • Онѣзи диалекти на ПИЕ, които сѫ тръгна̨ли по пѫтя̌т към славянщината, сѫ обединили глоталната и генералната колона.
        
        
        • При всички шумни съгласни, не само при веларитѣ.
      
      
      • Обединението на глоталната и генералната колона фонетично се изразява чрѣз елиминиране на придиханието.
      
      
      • Ако диалектитѣ на ПИЕ извън славянщината не ни интересуват, то без ограничение на общността можем да считаме, че шумнитѣ съгласни сѫ подредени в двѣ колони:
        
        
        • беззвучни съгласни (неу̌трална колона) и
        • звучни съгласни (глотално-генерална колона).
    
    
    • Другото явление е елиминирането на лабиалния̌т призвук (+w) при веларитѣ.
      
      
      • В онѣзи диалекти на ПИЕ, които сѫ тръгна̨ли по пѫтя̌т към славянщината, лабиовеларитѣ сѫ стана̨ли обикновени (плоски) велари.
      
      
      • Ако латински-гръцки-нѣмски не ни интересуват, можем да забравим за лабиовеларитѣ.
    
    
    • Слѣд тѣзи двѣ явления таблицата на веларнитѣ съгласни остава с двѣ колони и с два реда
      • и изглеђа така:
        
        

        Примѣрна матрица на веларнитѣ съгласни в диалектитѣ на ПИЕ по пѣтя̌т към славянщината	Колона беззвучни съгласни фонеми Π_Τ_Κ (неутрална колона)	Колона звучни съгласни фонеми Β_Δ_Γ (глотално-генерална колона)
        Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук (плоски велари)	Κ	Γ
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j (палатовелари)	Ќ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)

      
      
      • В езикът остават четири велара:
        
        
        • два плоски велара (Κ-Γ) и
        • два палатовелара (Κ́-Γ́).
      
      
      • На това мѣ̋сто да направим почивка, прѣз която можете да обсѫђате възможността буквитѣ Κ́ и Γ́ от сѣверно-македонската азбука да отразяват онова пра-старо положение от пра-индо-европейската епоха.
    
    
    • Третото явление е сатемизацията.
      
      
      • Стигна̨хме и до нея̨.
      
      
      • Никъдѣ в засвидѣтелстванитѣ и в съврѣменнитѣ ИЕ езици палатовеларитѣ не сѫ запазени.
      
      
      • В част от ИЕ-тѣ езици палатовеларитѣ (Κ́ и Γ́) сѫ се прѣвърна̨ли в обикновени плоски велари Κ и Γ.
        Това сѫ езицитѣ от "страната кентум".
      
      
      • В другитѣ ИЕ-тѣ езици палатовеларитѣ (Κ́ и Γ́) сѫ се прѣвърна̨ли в съскави или шушкави съгласни и така сѫ прѣстана̨ли да бѫда̨т велари.
        Това сѫ езицитѣ от "страната сатем".
      
      
      • Изоглосата кентум-сатем раздѣля ИЕ-тѣ езици на двѣ:
        кентум-езици и сатем-езици.
      
      
      • Славянщината е на сатемната страна. Измѣненията на палатовеларитѣ съм го нарѣкъл сатемизация.
      
      
      • По пѫтя̌т към славянщината сатемизацията промѣня двата остана̨ли палатовелара така:
        
        
        • Κ́ => С(S)
        • Γ́ => З(Z)
      
      
      • Така се е получило сатемното З(Z), за което стана̨ дума и което бѣше нарѣчено старо З(Z).
      • Съгласната З(Z) се е появила в езикът ни в резултат на сатемизацията.
      • Прѣди сатемизацията такава съгласна не е имало.
      
      
      • Сатемизацията е произвела и съгласни С(S), но такава съгласна С(S) е имало в езикът и прѣди сатемизацията.
      • Езикът ни отдавна е прѣстана̨л да различава сатемното С(S) (в думитѣ деСет и сто) от пра-старото С(S) (в думата седем).
    
    
    • Слѣд тѣзи три явления в езикът ни остават само два велара Κ и Γ.
    
    
    • (.. скрий я̨ сатемизацията ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Закон на Педерсен: от два към три велара  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Закон на Педерсен: от два към три велара  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    
    
    • Както бѣ показано в прѣдишния̌т подраздѣл, диалектитѣ на пра-индо-европейския̌т език, които сѫ били поели по пѫтя̌т към славянщината, сѫ остана̨ли само с два велара - Κ и Γ.
    
    
    • Прѣди хилядолѣтия веларитѣ сѫ били прѣкалено много (матрица три на три - девет велара), послѣ пък сѫ остана̨ли твърдѣ малко - само два - Κ и Γ.
    
    
    • Езиково явление, което се описва чрѣз законът на Педерсен, промѣнило нѣ̋кои звукове С(S) на звук Χ, проходен беззвучен велар.
    • Прѣди това в езикът ни нѣ̋мало такъв звук.
    • Той се появил по законът на Педерсен.
    
    
    • Езикът вече разполагал с три велара: Κ-Γ-Χ.
    • Това е положението в съврѣменния̌т ни език.
    
    
    • За законът на Педерсен можете да прочетете по тази прѣпратка. Тука нѣ̋ма да го коментирам.
    
    
    • Всѣ̋ко Χ в съврѣменния̌т български език, което е славянско наслѣдство, е получено прѣди хилядолѣтия по законът на Педерсен.
      
      
      • ухо, чух, кожух, хитър, ..
    
    
    • Слѣд като звукът Χ се е появил в нашия̌т език, а това е стана̨ло по законът на Педерсен, той - езикът ни - вече можѣл да заема думи от други езици, съдържащи този звук:
      
      
      • хлѣ̋б, хора, хоро, ..
    
    
    • (.. скрий го законът на Педерсен ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Първа палатализация: славянщината тръгва по своя̌т си пѫт  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Първа палатализация: славянщината тръгва по своя̌т си пѫт  (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • Врѣмето си течало, а вѣковетѣ летѣли.
      
      
      • За нашия̌т език настѫпила пра-славянската епоха.
      • Вѣк, два, най-много три оставали до Рођество Христово.
      
      
      • Славянщината напусна̨ла балто-славянския̌т диалектен континуум и поела по своя̌т си пѫт.
    
    
    • Общо за славянскитѣ палатализации - първата и втората.
      
      
      • Така нарѣченитѣ славянски палатализации сѫ езикови явления, които при нѣ̋какви условия промѣнят веларнитѣ съгласни така, че тѣ прѣстават да бѫда̨т веларни съгласни.
      • Тѣзи явления сѫ протичали в пра-славянската епоха.
      
      
      • Да си спомним, че в славянски има три веларни съгласни: Κ-Γ-Χ.
      • Когато палатализация промѣня веларна съгласна, тя го прави така:
        

        Велар	Първа палатализация	Втора палатализация
        Κ	Ч (ТШ)	Ц (ТС,TS)
        Γ	Ж	З
        Χ	Ш	С

      
      
      • Прѣз послѣдното хилядолѣтие в славянскитѣ езици не се е наблюдавало подобно явление.
      • Подобно явление е чуђо на германщината и на гръцкия̌т език.
      
      
      • Обаче романсът е прѣживѣ̋л такова нѣщо.
        
        
        • В класическия̌т латински буквитѣ C и G винѫги сѫ звучали K и Γ съотвѣтно.
        • Обаче прѣз слѣдващитѣ вѣкове в разговорния̌т латински език, от който произлизат съврѣменнитѣ романски езици, веларитѣ K и Γ прѣд прѣдна гласна се промѣнят и сега буквитѣ C и G звучат различно прѣд прѣдна гласна.
        
        
        • На видеото папа Йоан Павел 2-ри изговаря латинското К, означавано с буквата C, като Ч, все едно, че първата славянска палатализация се е вихрила и на Апенинитѣ.  (.. покажи го видеото ..)
        
        
        • Това явление в романсът много прилича на славянскитѣ палатализации.
      
      
      • Възможно е славянскитѣ палатализации и подобното явление в романсът взаимно да сѫ си повлияли и да сѫ дѣйствали в синхрон.
    
    
    • Първата славянска палатализация е явление в пра-славянския̌т език, проведено еднообразно повсемѣстно безцеремонно още по врѣмето, когато пра-славянския̌т език е заемал компактна територия в своята пра-родина.
      
      
      • Забѣлѣжка: Пра-родината на славянщината е басейнът на Срѣдния̌т Дунав.
    
    
    • Кога дѣйствала - кога се прилагала - първата палатализация? Прѣд прѣдна гласна, общо казано.
      
      
      • Прѣд Й(ıот, полугласна И).
      • Прѣд гласна И, кратка или дълга.
      • Прѣд гласна Е, кратка или дълга.
      • Прѣд дифтонг ЕЙ (стана̨л послѣ на И).
      • Прѣд дифтонг ЕУ̌ (стана̨л послѣ на Ю).
      • Прѣд малката носовка.
    
    
    • Когато се прилагала, как първата палатализация промѣняла тритѣ велара?
      
      
      • Κ => Ч (ТШ)
      • Γ => Ж (*ДЖ)
      • Χ => Ш
    
    
    • В нѣ̋кои случаи и досега промѣ̋ната на веларитѣ по първата палатализация си личи:
      
      
      • ще река̨ - ще рече, пекоха̨ - печаха̨, рак - рачешката, крак - крачи, ..
      • бѣглец - бѣжанец, мога̨ - може, брѣ̋г - крайбрѣжие, слуга - служи, ..
      • ухо - уши, слухти - слуша, муха - мушица, разруха - разрушавам, ..
    
    
    • В други случаи думи, пазещи стария̌т велар в коренът, нѣ̋ма:
      
      
      • ЧЕ̨ДО <= КЕНДО (Сравнѣте с нѣмското Kind)
    
    
    • И тъй, когато първата палатализация дѣйствала, тя произвеђала звукове Ч-Ж-Ш.
      
      
      • Всѣ̋ко славянско Ч е получено по първата палатализация от по-старо К.
        
        
        • Прѣди първата палатализация африкатът Ч не е сѫществувал в нашия̌т език.
      
      
      • Освѣн по първата палатализация, славянско Ж може да е било получено от З(Z) прѣд Iот.
        
        
        • КОЗА => КОЖА, КАЗА => ще КАЖЕ, ..
        • Да си спомним, че славянщината се сдобила със звукът З(Z) при сатемизацията.
        
        
        • Може да се прѣдположи, че първоначално първата палатализация е произвеђала африкат ДЖ, който в послѣдствие се е упростил на Ж.
        • Как да е, слѣди от такова ДЖ в славянскитѣ езици нѣ̋ма.
      
      
      • Освѣн по първата палатализация, славянско Ш може да е било получено от С(S) прѣд Iот.
        
        
        • Жертва принасят - жертвоприношение, писах - пишѣх, ..
    
    
    • Врѣмето си течало, а вѣковетѣ летѣли.
      
      
      • Римската империя стана̨ла християнска..
    
    
    • В езикът - пра-славянския̌т - велари Κ-Γ-Χ в положение прѣд прѣдни гласни не остана̨ли.
    • Първата палатализация се закрѣпила както в думитѣ, така и в схемитѣ (парадигмитѣ) за разнитѣ словоформи.
    
    
    • Но иначе първата палатализация се деактивирала, понеже случаи тя да се прилага не остана̨ли.
    
    
    • (.. скрий я̨ първата палатализация ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Втора палатализация: славянщината се развихря  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Втора палатализация: славянщината се развихря  (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • Врѣмето течало, вѣковетѣ летѣли, един-два-три.
    
    
    • Езикът засмуквал думи от други езици.
      
      
      • Нѣ̋кои от тѣзи нови думи съдържали велар Κ-Γ-Χ в позиция прѣд прѣдна гласна.
    
    
    • Освѣн това, в стрeмежът си да отвори всички срички, славянщината монофтонгизирала дифтонзитѣ.
      
      
      • В частност стария̌т дифтонг ОЙ(OI), може би с вариант УЙ(UI)),
        който в този си вид не прѣдизвиквал първата палатализация, се измѣнил в Ѣ или в И,
        които вече сѫ прѣдни гласни.
    
    
    • И тъй, в езикът се понатрупали велари прѣд прѣдни гласни.
    
    
    • Славянщината рѣшила да извърши втора палатализация, да организира нов отстрѣл на велари прѣд прѣдни гласни.
    
    
    • По това врѣме славянщината вече се била разнесла на обширни територии.
      Славяногласни мигранти я̨ разнесли като зараза.
    • Славянския̌т език започна̨л да се разпада на териториални диалекти.
    • Поради това втората палатализация не протекла еднообразно.
      Напротив, имало диалектни особености.
    
    
    • Втората палатализация, както и първата, промѣняла веларитѣ Κ-Γ-Χ и тѣ прѣставали да бѫда̨т велари.
      
      
      • Κ => Ц (ТС)
      • Γ => З (*ДЗ)
      • Χ => С (*)
      
      
      • (*) Забѣлѣжка. Диалектна особеност.
        В западно-славянскитѣ езици (полски-чешки-словашки) втората палатализация измѣняла веларът Χ във Ш, а не във С.
    
    
    • И тъй, когато втората палатализация дѣйствала, тя произвеђала звукове Ц-З-С.
      
      
      • Всѣ̋ко славянско Ц е получено по втората палатализация от по-старо К.
        
        
        • Прѣди втората палатализация африкатът Ц не е сѫществувал в нашия̌т език.
        
        
        • Примѣри: РѪКА => РѪЦѢ, ЧОВѢК => ЧОВѢЦИ, *qwoina => ЦѢНА, ЦЪРКВА, ЦАР, ..
      
      
      • Звукът З(Z) в славянски:
        
        
        • Може да е старо З(Z), получено по сатемизацията от по-старо Г(G).
          
          
          • Примѣри: АЗ, ЗЛАТО, ЗЪРНО, ..
        
        
        • Или може да е ново З(Z), получено по втората палатализация, пак от прѣдишно Г(G).
          
          
          • Примѣри: НОГА => НОЗѢ, ЗАЛОГ => ЗАЛОЗИ, КНЯЗ, ..
          
          
          • Може да се прѣдположи, че първоначално втората палатализация е произвеђала африкат ДЗ, който в послѣдствие се е упростил на З, ново З.
          
          
          • Слѣди от различното произношение на старото и новото З сѫ една буква в кирилицата и една в глаголицата.
          • Слѣд 10-вѣк старото и новото З вече сѫ се произнасяли еднакво.
      
      
      • Звукът С(S) в славянски:
        
        
        • Може да е пра-стар, отпрѣди сатемизацията,
          
          
          • Този звук е срѣд първоначалния̌т реконструиран звуков инвентар на ПИЕ.
          
          
          • Примѣри: СЕДЕМ, СЪМ, СЕБЕ СИ, ..
        
        
        • Може да е бил получен при сатемизацията.
          
          
          • Примѣри: ОСЕМ, СТО, СЪРДЦЕ, ..
        
        
        • Или може да е получен по втората палатализация.
          
          
          • Примѣри: КОЖУХ => КОЖУСИ, ..
    
    
    • И тъй, втората палатализация е източникът на новото, второ-палатализационното славянско З(Z) - за това стана̨ дума. Старото славянско З(Z) е получено по сатемизацията.
    
    
    • Разбира се, и звукът C(S), и звукът З(Z) мога̨т да сѫ част от дума, заета "зор-заман" от чуђ език.
    
    
    • Кога втората палатализация се прилага?
    • Ще посоча̨ три области на приложение на втората палатализация, като съм длъжен да направя̨ уговорката, че и в тритѣ случая приложението ѝ не е сигурно.
      В приложението на втората палатализация има много диалектни особености.
      
      
      • =1=> Прѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Тази област на приложение е сѫщата, както при първата палатализация.
        
        
        • В [старо-]български винѫги се случва.
        
        
        • Примѣри: цѣ̋л, рѫцѣ, раци, ..
      
      
      • =2=> Прѣд -В-, което пък е прѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Първата палатализация в този случай не е дѣйствала, втората дѣйства.
        
        
        • В български - винѫги се случва. В западно-славянски (полски-чешки-словашки) не дѣйства.
        
        
        • Примѣри: цвѣ̋т, звѣзда, ..
      
      
      • =3=> Слѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Sometimes win, sometimes - люн.
        • Нѣ̋ма правило кога втората палатализация се прилага слѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Примѣри: старец, княз, ..
        • Контра-примѣри: лик, брѣ̋г, ..
    
    
    • Слѣд като промѣнила, каквото могла, в думитѣ и в схемитѣ на словоизмѣненията (в склонението и спрежението), втората палатализация и тя по редът си се деактивирала.
    
    
    • Славянската писменост заварила положение с наскоро деактивирала се втора палатализация.
      
      
      • И може би африкат ДЗ като резултат от втората палатализация.
    
    
    • Терминологична забѣлѣжка: Нѣ̋кои говоря̨т за втора и трета палатализация.
      
      
      • Прѣдпочитам да говоря̨ само за една палатализация - втората, да използвам само един термин - втора палатализация.
      
      
      • Ако се възприеме алтернатива, то се нуђаем от три термина, по един за всѣ̋ка област на приложение, както сѫ изброени по-горѣ.
      
      
      • Но никой не прѣдлага три термина. Нѣ̋кои прѣдлагат два, но тѣ не стигат.
      
      
      • По-добрѣ е само да се ползва един термин, още повече че втората палатализация се е провеђала едноврѣменно в тритѣ ѝ области на приложение.
    
    
    • Сега нашия̌т език е пълен с велари Κ-Γ-Χ прѣд прѣдна гласна. Палатализациитѣ вече не ни хващат.
    
    
    • (.. скрий я̨ втората палатализация ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги четиритѣ явления ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Славянщината и германщината - добри сѫсѣди  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Славянщината и германщината - добри сѫсѣди  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум и германщината  (.. покажи ..) (.. покажи там четивото за континуумът ..) 
  • ▼▼  Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум и германщината  (.. скрий ..) (.. покажи там четивото за континуумът ..) 
    
    
    • Пра-славянския̌т език е участвал в прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум.
    • Сигурни участници в хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум сѫ прѣдшественицитѣ от онова врѣме на слѣднитѣ езици:
      
      
      • славянски
      • старо-пруски
      • литовски
      • латвийски
    
    
    • Възможни участници в хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум сѫ напълно неизвѣстни сега нам езици, на нѣ̋кои от които историята прѣдлага названия:
      
      
      • тракийски
      • дакийски
      • илирийски
    
    
    • Прагерманския̌т език се изключва като възможен участник в прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум.
    • Изключват се и всички езици и диалекти от германската група.
    
    
    • И все пак ..
      • езици и диалекти от германската група сѫ били сѫсѣди на прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум от запад и от юг.
  
  
  • ►►  Пра-славянския̌т в хипотетичен езиков съюз с германщината  (.. покажи ..) .. към началото ..
  • ▼▼  Пра-славянския̌т в хипотетичен езиков съюз с германщината  (.. скрий ..) .. към началото ..
    
    
    • Тъй като прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум
      
      
      • е имал германщина в сѫсѣдство,
      • която е оказвала влияние върху езицитѣ в континуумът,
    
    
    • то е възможно сѫществуването на езиков съюз међу:
      
      
      • германщината или част от нея̨, от една страна,
      • хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум или поне пра-славянския̌т език, от друга страна,
      • и възможни други участници, от трета страна.
    
    
    • Този прѣдполагаем езиков съюз се изразява както в лексикални заемки, така и в общи иновации.
  
  
  • ►►  Лексикални заемки от германщината в пра-славянски и старо-славянски  (.. покажи тука ..)  (.. покажи в руската википедия ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Лексикални заемки от германщината в пра-славянски и старо-славянски  (.. скрий ги ..)  (.. покажи в руската википедия ..)  .. към началото ..
    
    
    • В руската википедия тѣзи заемки сѫ класифицирани в три групи:
      • заемки от готски
      • заемки от западно-германски
      • заемки от неустановен германски източник
    
    
    • Част от тѣ̋х се привеђат тука накуп във формата им от съврѣменния̌т български език.
      
      
      • блюдо
      • Дунав
      • готов
      • хлѣ̋б
      • купувам
      • лихва
      • [из]кушение
      • [прѣ]лест
      • полк
      • стъкло
      • ужас
      • чедо
      • църква
      • художник
      • хижа
      • изба
      • княз
      • лук
      • ракла
      • овошка
      • шлѣм
      • трѫба
      • важен
      • бук
      • хълм
      • кладенец
      • кръст
      • пост
      • ликувам
      • млѣ̋ко
      • мито
      • влах
      (.. скрий ги лексикални заемки ..)
  
  
  • ►►  Съвмѣстен опит за имплементация на артроманията и слѣди от него  (.. покажи тука ..)  (.. покажи при Balkansprachbund-ът ..)

    ◄►  (.. скрий го добросѫсѣдството с германщината ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Съвмѣстен опит за имплементация на артроманията и слѣди от него  (.. скрий ..)  (.. покажи при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..
    

    Ако нѣ̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвийски и славянски, бихме могли да използваме терминът балто-славянски. Ако добавим и езицитѣ от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славяно-германски.
    
    И тъй, има една балто-славяно-германска характеристика, която е съвършено чуђа на романсът и на елинофонията: сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ да се скланят различно. В слѣдния̌т примѣр, при романсът и елинофонията, прилагателното "обединени" не се третира различно от сѫществителното "нации":

    • Organisation des Nations Unies
    • Organización de las Naciones Unidas
    • Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

    Докато в английски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и сѫществителното "нации" получават различни окончания:

    • United Nations Organization
    • Организация Объединённых Наций
    • Organizacja Narodów Zjednoczonych
    • Организација уједињених нација

    Стартираме подраздѣлът с това наблюдение.
    
    Стана вече дума, че обикновено в индоевропейскитѣ езици се наблюдават два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение: именното склонение за сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ имена, и мѣстоименното склонение за мѣстоименията. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателнитѣ слѣдват именното склонение, досущ като сѫществителнитѣ.
    
    В балто-славяно-германски обаче мѣстоименното склонение се е разпространило и при прилагателнитѣ имена. Прѣди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблюдение.
    
    Елинофонията и нео-романсът имплементират артроманията по идентичен начин - с прѣдпоставен опрѣдѣлителен члѣн, произхођащ от старо показателно мѣстоимение, и с числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Това положение вѣроятно е оформено още в рамкитѣ на елиноромансът. Обаче в съврѣменните германските езици се наблюдават два модела: единия̌т модел е сѫщия̌т, както при нео-романсът и елинофонията (немски, английски), а другия̌т е моделът на скандинавскитѣ езици.
    
    Стигаме до прѣдполагаемия̌т ход на събитията:
    

    • Пра-германския̌т език вѫтрѣ във или под влиянието на елиноромансът я̨ прихваща артроманията.
    • Поради силното си диалектно члѣнение по онова врѣме пра-германския̌т език тръгва по различни пѫтища и пробва различни модели за имплементация на артроманията.
    • Единия̌т от използванитѣ модели е бил добавяне на нѣ̋какво показателно мѣстоимение слѣд прилагателното име, за да се изрази опрѣдѣленост.
    • Това не бил единствения̌т модел за имплементация на артроманията в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
    • Поради влияние откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от нѣ̋какъв тогавашен централно-европейски Sprachbund, балто-славянскитѣ диалекти прихващат този модел.
    • Балто-славянскитѣ диалекти и в частност славянския̌т език по моделът, заимстван от германски, частично я̨ имплементират артроманията.
    • Имплементацията е частична, защото обхваща само случая̌т, когато името има атрибут, т.е. когато сѫществителното име се съпровођа от прилагателно.
    • Имплементацията е частична, защото когато сѫществителното име е употрѣбено самостоятелно, без прилагателно, маркирането на опрѣдѣленост или неопрѣдѣленост си остана̨ло факултативно (незадължително, с мѣстоимение).
    • Такова е положението поне в слѣднитѣ съврѣменни езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
    • Славянския̌т език използвал формитѣ на анафоричното мѣстоимение е за тази си частична имплементация на артроманията.
    • В резултат, във всички съврѣменни балто-славянски езици, включително в български, прилагателнитѣ имена имат двѣ форми - пълна и кратка.
    • За пълната форма се прилага мѣстоименното склонение, понеже тя е образувана с добавяне на анафоричното мѣстоимение е към кратката форма.
    • Пълната форма на прилагателнитѣ имена и досега изразява опрѣдѣленост в слѣднитѣ езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
    • Когато нашия̌т балкано-славянски (български) език вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът успѣ̋ва да я̨ имплементира напълно артроманията той прави това, като надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена.
    • Балкано-славянския̌т език надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена при имплементация на артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надграђа стария̌т модел на имплементация.
    • Ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не сѫ правили втори опит за имплементацията на артроманията, за разлика от балкано-славянския̌т.
    • В езици като руски и полски частичната имплементация на артроманията се е загубила. При тѣ̋х обикновено пълната форма на прилагателнитѣ се използва с атрибутивна функция, а кратката форма - с предикативна функция.
    • Опитът за имплементация на артроманията в балто-славянски по този модел се счита за неуспѣшен, понеже
      • имплементацията била само частична,
      • тя никъдѣ (освѣн в балкано-славянски) не е била надградена до пълна
      • и даже е била съвсѣм загубена в руски и полски.
    • В сѣврѣменния̌т нѣмски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланят сѫществителнитѣ имена, прилагателнитѣ имена с атрибутивна функция и прилагателнитѣ имена с предикативна функция. То и в английски е така, но там разнообразието е минимално.
    • В нѣмски и английски стария̌т модел за имплементация на артроманията е бил забравен, и е възтържествувал сѫщия̌т модел, който се използва от нео-романсът и елинофонията.
    • Стария̌т германски модел, който балто-славянскитѣ езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементация на артроманията в скандинавскитѣ езици.
    • И в нашия̌т балкано-славянски език стана̨ло нѣщо подобно, но събитията в Balkansprachbund-ът сѫ съвсѣм независими от събитията в скандинавскитѣ езици.

    ◄►  .. скрий го съвмѣстния̌т опит за артромания ..  (.. скрий го добросѫсѣдството с германщината ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
• ►►  Важни езикови черти на славянщината  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Важни езикови черти на славянщината  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Общ прѣглед  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Общ прѣглед  (.. скрий ..)
    
    
    • Списъкът с важнитѣ езикови черти и явления на славянщината остава отворен.
      
      
      • Първата палатализация
      • Глаголната аспектология
      • Разширената себичност
      • Отварянето на сричкитѣ
      • Втората палатализация
    
    
    • Тука се разглеђат в различна дѫлбочина - от никаква до екстремна подробност.
    
    
    • Езикови характеристики, които славянщината сподѣля с балтийски или с германски езици, не сѫ включени в този списък.
    
    
    • Когато славянщината започна̨ла да имплеметира тѣзи черти и когато в нея̨ започна̨ли да се случват тѣзи являния, тя напусна̨ла хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум, понеже стана̨ла вече неразбираема за сѫсѣднитѣ диалекти от континуумът.
    
    
    • Изброяването нѣ̋ма как да е в хронологичен ред.
      
      
      • Но все пак втората палатализация е послѣдната.
      • Когато тя се е задѣйствала, вѣроятно другитѣ черти сѫ били вече налицѣ.
      
      
      • Когато и втората палатализация е завършена, езикът прѣминава от стадий пра-славянски в стадий славянски.
      • В този си стадий - като славянски език - в края̌т на 9-ти вѣк нашия̌т език е бил писмено засвидѣтелстван.
    
    
    • (.. скрий го списъкът с важнитѣ езикови черти на славянщината ..) 
  
  
  • ►►  Първата палатализация  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Първата палатализация  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ първата палатализация ..) 
  
  
  • ►►  Глаголната аспектология  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Глаголната аспектология  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ глаголната аспектология ..) 
  
  
  • ►►  Extended Reflexivity: разширената себичност  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Extended Reflexivity: разширената себичност  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ разширената себичност ..) 
  
  
  • ►►  Отварянето на сричкитѣ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отварянето на сричкитѣ  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий го отварянето на сричкитѣ ..) 
  
  
  • ►►  Втората палатализация  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Втората палатализация  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ втората палатализация ..) 
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги важнитѣ черти на славянщината ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Тайнственитѣ сѫсѣди на славянщината: хуни и авари  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Тайнственитѣ сѫсѣди на славянщината: хуни и авари  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ◄► Първо прочетѣте за германщината, добрия̌т сѫсѣд на славянщината.
    
    
    • Там има подраздѣл, посветен на хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум. Прочетѣте и него.
  
  
  • ►►  Славянщината в родината си  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Славянщината в родината си  (.. скрий ..)
    
    
    • Нашия̌т български език е славянски.
      
      
      • И други съврѣменни езици сѫ славянски.
      
      
      • Ако се върнем единадесет вѣка назад,
        тогавашното състояние на езицитѣ,
        които днес се класифицират като славянски
        (български, сръбски, полски, ..),
        ги прѣдставя като диалекти на един и сѫщ език,
        наричан обикновено старо-славянски език или
        старо-общо-славянски език (OCS*, Old Common Slavic).
    
    
    • Родината на този език (на OCS*, Old Common Slavic)
      е басейнът на Срѣдния̌т Дунав -
      там, къдѣто историцитѣ поставят Аварския̌т хаганат.
      
      
      • Оттам - откъм Срѣдния̌т Дунав - славянския̌т език се е разнесъл
      • и на юг към Цариград и Солун (тоест насам),
      
      
      • и на сѣвер по рѣка Висла,
      
      
      • и на сѣвер по рѣка Елба (Лаба),
      
      
      • и на изток към рѣка Днѣпър.
    
    
    • Донѣ̋къдѣ може да се каже, че
      Аварския̌т хаганат е направил промоция на славяногласието - на славянския̌т език,
      съдѣйствал е за неговото разпространение и за устойчивото му развитие.
      
      
      • По подобен начин в слѣдващитѣ вѣкове Ордата е направила промоция на руския̌т език, съдѣйствала е за неговото разпространение и развитие.
    
    
    • Нашия̌т език - славянския̌т - е бил езикът на усѣдна̨лото население в родината на славяногласието.
      
      
      • На сѫщата територия върлували влиятелни номади - влиятелни в политическо и военно отношение.
      
      
      • Тѣ паразитирали върху мѣстното славяногласно население.
      
      
      • Много от тѣ̋х ще да сѫ знаѣли славянски език.
    
    
    • Нѣ̋кои от тѣзи влиятелни номади историята назовава с името авари.
    • Друго название, което историята употрѣбява за влиятелнитѣ номади, властващи над родината на славяногласието, е хуни.
    
    
    • (.. скрий я̨ родината на славянщината ..) 
  
  
  • ►►  Тайнствеността на хуни и авари  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Тайнствеността на хуни и авари  (.. скрий ..)
    
    
    • Докато нашия̌т език - славянския̌т - е извѣстен, практически нищичко не се знае за езикът нито на хунитѣ, нито на аваритѣ.
    • И в това се състои тайнствеността.
    
    
    • Иначе историята ни залива с разкази за хуни и авари.
    • Военнитѣ им "подвизи" сѫ били разказани от лѣтописцитѣ и сѫ прѣразказани в учебницитѣ по история.
    
    
    • Прѣдполага се, че никой от тѣзи езици - нито този на хунитѣ, нито този на аваритѣ - не е бил индо-европейски, не е принадлѣжал към (ИЕ-)индо-европейското езиково сѣмейство.
      
      
      • Към ИЕ-то езиково сѣмейство принадлѣжа̨т славянския̌т език, гръцкия̌т език, романсът (потомството на латинския̌т език), езицитѣ и диалектитѣ от германската група.
    
    
    • Прѣдполага се, че езикът на аваритѣ е принадлѣжал към тюркското езиково сѣмейство.
      
      
      • Прѣдупрѣђение:
        
        
        • Това твърдение не прѣдполага расова или културна близост на аваритѣ със съврѣменнитѣ турци.
        • Не се прѣдполага, че аваритѣ или тѣхнитѣ прѣдци нѣ̋кога сѫ се наричали турци.
        
        
        • Просто по названието на съврѣменния̌т народ, говорещ на турски език, езиковѣдитѣ от 19-ти вѣк сѫ нарѣкли цѣ̋лото сѣмейство от родствени езици.
      
      
      • Прѣдположение за езикът на хунитѣ не се прави.
    
    
    • Аз не виђам и друга разлика међу хуни и авари освѣн врѣмевата линия:
      
      
      • Прѣди 6-ти вѣк става дума за хуни, а слѣд това за авари.
      
      
      • Но и еднитѣ и другитѣ сѫ влиятелни номади, властващи над родината на славяногласието, над родината на нашия̌т език.
    
    
    • (.. скрий я̨ тайнственосттата ..) 
  
  
  • ►►  Влияния върху славянщината в родината ѝ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Влияния върху славянщината в родината ѝ  (.. скрий ..)
    
    
    • От незапомнени врѣмена езикът на усѣдна̨лото население на родината на славяногласието (басейнът на Срѣдния̌т Дунав) е бил част от хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум, съставен от близки ИЕ езици и диалекти.
      
      
      • До модернитѣ врѣмена от тѣ̋х оцѣляват четири езика: латвийски, литовски, пруски и славянски.
    
    
    • Родината на славяногласието (басейнът на Срѣдния̌т Дунав) е разположена в югозападния̌т ѫгъл на горѣ-споменатия̌т диалектен континуум.
    • На това провѣтриво мѣ̋сто пра-славянския̌т език е бил изложен на масивни влияния:
      
      
      • откъм романсът (откъм влашкия̌т език),
      • откъм германски езици и диалекти, и
      • откъм езици на властващи номади хуни и авари.
    
    
    • По този начин е бил изваян пра-славянския̌т език.
    
    
    • Слѣднитѣ езикови характеристики и явления отличават пра-славянския̌т език от остана̨литѣ езици и диалекти от прѣдишния̌т балто-славянски диалектен континуум и го обособяват като отдѣлен език:
      
      
      • Първата палатализация
      • Глаголната аспектология
      • Разширената себичност
      • Отварянето на сричкитѣ
      • Втората палатализация
      
      
      • Изброяването нѣ̋ма как да е в хронологичен ред, но все пак втората палатализация е послѣдната.
      • Когато тя се е задѣйствала, вѣроятно другитѣ черти сѫ били вече налицѣ.
      
      
      • Когато и втората палатализация е завършена, езикът прѣминава от стадий пра-славянски в стадий славянски.
      • В този си стадий - като славянски език - в края̌т на 9-ти вѣк нашия̌т език е бил писмено засвидѣтелстван.
    
    
    • Повечето от горѣ-изброенитѣ пет славянски черти вѣроятно сѫ повлияни от романсът.
      
      
      • Обаче двѣ от тѣ̋х - глаголната аспектология и отварянето на сричкитѣ - сѫ странни явления за един ИЕ език.
      • Особено пък глаголната аспектология.
      
      
      • Имам право да прѣдположа̨, че пра-славянския̌т език е развил глаголната си аспектология под влиянието на езикът на хунитѣ или на аваритѣ.
        
        
        • Разбира се, нито аз мога̨ да докажа̨ това твърдение, нито нѣ̋кой може да го опровергае, понеже езикът на влиятелнитѣ номади е неизвѣстен.
      
      
      • Частично отваряне на сричкитѣ се наблюдава в романсът, но в пълнота то е реализирано само в славянски.
    
    
    • Влиянието откъм езицитѣ на хуни и авари най-често се демонстрира с многото думи в славянския̌т език, които имат "азиатски" произход.
      
      
      • Имат се прѣд вид стари думи, а не нови заемки от разни тюркски езици в слѣдващитѣ вѣкове.
      • Думи като книга, стопанин, слон, товар, и доста други.
    
    
    •   (.. покажи ..)  Посоката на асимилацията на звуковетѣ  (.. скрий ги влиянията върху славянщината ..) 
    • Посоката на асимилацията на звуковетѣ  (.. скрий я̨ посоката на асимилация ..) 
      
      
      • Звуковата асимилация - това е уподобяване на звуковетѣ с цѣл по-лесно произношение.
      
      
      • При нндо-европейскитѣ езици звуковата асимилация обикновено е регресивна - подравняването дѣйства назад.
        Текущо произнасяния̌т звук се промѣня в подготовката за слѣдващитѣ звуци.
      
      
      • При тюркскитѣ езици звуковата асимилация обикновено е прогресивна -
        текущо произнасяния̌т звук се промѣня според вече произнесения̌т звук.
      
      
      • Примѣри:
        
        
        • Вокалната хармония в турски е прогресивна асимилация.
          Слѣдващитѣ гласни се подравняват по вече произнесената:
          кутсуз => кутсузлук (липса на късмет),
          пара => парасъз => парасъзлък (безпаричие).
        
        
        • Вижте, че в български е обратното: монастир => манастир.
        
        
        • При асимилацията на съгласнитѣ по звучност се наблюдават сѫщитѣ посоки:
          
          сбогом: произнася се збогом,
          вторник: произнася се фторник.
          
          чорбаџия, гайтанџия, бозаџия,
          обаче: занаятчия, зарзаватчия.
      
      
      • Славянскитѣ палатализации - първата и втората, сѫ резултат от звукови асимилации.
        
        
        • И както подхођа на индо-европейски езици, палатализациитѣ сѫ регресивни.
        
        
        • С едно изключение.
        • Както там е описана втората палатализация, тя има три обхвата.
        • При третия̌т ӥ обхват дѣйствието ӥ е прогресивно.
        
        
        • Има основания да се прѣдполага влияние откъм не-индо-европейски език за случаитѣ, когато втората палатализация дѣйства прогресивно.
      
      
      • Има и други примѣри на прогресивна асимилация в индо-европейски езици, но сѫ рѣдки.
        
        
        • Сега не се сѣщам. Ще допълня̨, щом се сѣтя̨.
      
      
      • (.. скрий я̨ посоката на асимилация ..)  (.. скрий ги влиянията върху славянщината ..) 
  
  
  • ◄►  (.. скрий го тайнственото сѫсѣдство ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Славянщината и европейщината: славянщината е европейщина  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Славянщината и европейщината: славянщината е европейщина  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  
  • ►►  Западно-европейския̌т езиков съюз (SAE)  (.. покажи тука ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Западно-европейския̌т езиков съюз (SAE)  (.. скрий ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
    
    
    • Попадна̨х на четиво за кашубския̌т език.
      
      
      • Кашубския̌т е славянски език, близък до полския̌т.
      • Говорещитѣ кашубски живѣя̨т в днешна Полша.
      • Огромно влияние върху кашубски в мина̨лото е оказвал нѣмския̌т език.
      
      
      • Автор на четивото за кашубския̌т език е Motoki Nomachi.
      • Aвторът иска да покаже доколко кашубския̌т език е попил от SAE,
        от западно-европейския̌т езиков съюз.
      
      
      • Доколкото влиянието върху кашубския̌т език е само от нѣмски, не може да става дума за члѣнство на кашубския̌т в западно-европейския̌т езиков съюз.
    
    
    • Западно-европейския̌т езиков съюз,
      Standard Average European, или съкратено SAE,
      има за члѣнове поне
      
      
      • френския̌т език,
      • английския̌т език,
      • нѣмския̌т език, и
      • нидерландския̌т език.
      
      
      • Условно и на шега бих го нарѣкъл Merde-Scheiße-Shit-Sprachbund.
      • или съкратено MSS-Sprachbund.
    
    
    • Авторът на четивото за кашубския̌т език Motoki Nomachi
      се позовава на Martin Haspelmath (2001: 1492–1510).
    
    
    • Прѣпратки/References:
      
      
      • Standard Average European
      • Martin Haspelmath
      • M.Haspelmath: The European linguistic area: Standard Average European
      • Motoki Nomachi. Placing Kashubian on the language map of Europe
    
    
    • (.. скрий го езиковия̌т съюз SAE ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►  Езикови характеристики на SAE  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Езикови характеристики на SAE  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Според Martin Haspelmath (2001: 1492–1510),
      SAE се опрѣдѣля чрѣз
      
      
      • 12 основни характеристики и
      • 5 допълнителни характеристики.
    
    
    • Основнитѣ характеристики:
      
      
      • a-SAE.  definite and indefinite articles,
      • b-SAE.  relative clauses with relative pronouns,
      • c-SAE.  the ‘have’-perfect,
      • d-SAE.  nominative experiencers,
      • e-SAE.  the participial passive,
      • f-SAE.  anticausative prominence,
      • g-SAE.  dative external possessors,
      • h-SAE.  negative pronouns and lack of verbal negation,
      • i-SAE.  particles in comparative constructions,
      • j-SAE.  relative-based equative constructions,
      • k-SAE.  subject person affixes as strict agreement markers, and
      • l-SAE.  intensifier-reflexive differentiation.
    
    
    • Допълнителнитѣ характеристики:
      
      
      • m-SAE.  verbal fronting in polar interrogatives,
      • n-SAE.  comparative marking of adjectives,
      • o-SAE.  “A-and-B” conjunction,
      • p-SAE.  comitative–instrumental syncretism, and
      • q-SAE.  a suppletive second ordinal.
    
    
    • Martin Haspelmath е формулирал 26 SAE-характеристики, от a-SAE до з-SAE.
      Motoki Nomachi е оставил само първитѣ 17, вѣроятно защото за послѣднитѣ 9 не е намѣрил как да ги впише в славянщината.
    • Опасявам се, че при прѣводът от английски ще внеса̨ още повече неясноти.
    
    
    • (.. скрий ги езиковитѣ характеристики на SAE ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►  Сравнение на SAE с Balkansprachbund-ът в моето изложение  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Сравнение на SAE с Balkansprachbund-ът в моето изложение  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Имам обстойна публикация за Balkansprachbund-ът.
      
      
      • Там съм оформил пет основни и 14 допълнителни езикови характеристики.
      
      
      • При моето изложение за Balkansprachbund-ът, негови пълноправни члѣнове сѫ само 4-тѣ езика, които притежават и петтѣ основни характеристики:
        
        
        • гръцки,
        • български (балкано-славянски),
        • румѫнски (балкано-романски), и
        • албански.
        
        
        • Сръбския̌т има само 2 от 5-тѣ и слѣдователно не влиза в Balkansprachbund-ът.
        • Циганския̌т (със 3 от 5-тѣ) и турския̌т (с нула от 5) сѫщо не влизат.
    
    
    • При изложението на Haspelmath относно MSS-Sprachbund-ът явно подходът е друг.
      
      
      • 12-тѣ основни (major) характеристики не сѫ задължителни.
      
      
      • Члѣнството в MSS-Sprachbund-ът е степенувано
      • и се мѣри с броя̌т на характеристикитѣ (колко от 12-тѣ) езикът притежава.
      
      
      • Напримѣр, френския̌т и нѣмския̌т влизали в MSS-Sprachbund-ът с най-висок резултат:
      • 9 от 12 (a-SAE, b-SAE, c-SAE, e-SAE, f-SAE, h-SAE, j-SAE, k-SAE, l-SAE).
      • т.е. без d-SAE, g-SAE, i-SAE.
    
    
    • Повечето славянски езици - български, сърбо-хърватски, словѣнски, руски, украински, полски -
      
      
      • имат резултат 5 от 12:.
      • b-SAE, e-SAE, f-SAE, j-SAE, l-SAE).
    
    
    • В обстойната си публикация за Balkansprachbund-ът съм добавил коментар за SAE.
    
    
    • (.. скрий го сравнението на SAE с Balkansprachbund-ът ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►  Сравнение на славянщината със SAE  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Сравнение на славянщината със SAE  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Пет от 12-тѣ основни (major) характеристики на SAE ги има във всички славянски езици:
      
      
      • b-SAE. relative clauses with relative pronouns
      • e-SAE. the participial passive
      • f-SAE. anticausative prominence
      • j-SAE. relative-based equative constructions
      • l-SAE. intensifier-reflexive differentiation
    
    
    • Авторът на четивото за кашубския̌т език Motoki Nomachi се концентрира върху четири SAE-характеристики, които липсват в повечето слѣавянски езици:
      
      
      • a-SAE. definite and indefinite articles
        
        
        • В публикацията ми за Balkansprachbund-ът тази характеристика c-SAE e означена като
          {Балкан‑2} {Елинороманс‑1} Артромания.
        
        
        • Харесвам, че самата артромания - характеристиката a-SAE - се разглеђа отдѣлно от пост-позицията на опрѣдѣлителния̌т члѣн.
        
        
        • Авторът се опитва да покаже, че кашубския̌т език я̨ имал артроманията, в което аз се съмнѣ̋вам.
      
      
      • c-SAE. the ‘have’-perfect
        
        
        • Чешкия̌т е набѣден, че имал това свойство. За чешкия̌т това е съмнително.
        
        
        • Но е сигурно, че го има стандартния̌т сѣверно-македонски.
        
        
        • В публикацията ми за Balkansprachbund-ът тази характеристика c-SAE e означена като
          {Балкан‑AR3} {Елинороманс‑2} Аналитичен перфект по моделът FactumHabet.
      
      
      • h-SAE. negative pronouns and lack of verbal negation
        
        
        • Банално за славянщината е да я̨ нѣ̋ма тази характеристика.
        • Не прѣдставлява интерес в контекстът на славянщината.
      
      
      • k-SAE. subject person affixes as strict agreement markers
        
        
        • Банално за славянщината е да я̨ нѣ̋ма тази характеристика.
        • Не прѣдставлява интерес в контекстът на славянщината.
    
    
    • (.. скрий го сравнението на славянщината със SAE ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ◄►  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го събраното ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

---

---

►►   8. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• Мои публикации:
  • The CV of Slavophonia
  • Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  • The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езицитѣ
  • Аксиомата за естественитѣ езици
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
  • Диалектен континуум - що е то
  • Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
  • Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
  • Очерк за краесловнитѣ ерове
  • Етимологични етюди (оттук-оттам в езикознанието)
  • Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
  • Славянка ли е била робинята Изаура?
  • Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
• Други публикации:
  • Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Кирил Мирчев: Старобългарски език
  • БАН: Граматика на старобългарския език
  • Иван Момчилов: Грамматика на старобългарскыя ıезык по сичко-то му развитııе, Виена 1865
  • Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
  • Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Мои коментари във facebook по темата  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Мои коментари във facebook по темата  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Два вида звук З(Z) в старо-славянски  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Два вида звук З(Z) в старо-славянски  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Прѣди 1100 години е сѫществувал старо-славянски език с териториалнитѣ си диалекти. Тѣзи диалекти сега можем да ги означаваме като старо-български, старо-сръбски, старо-сръбски, но аз ще наричам езикът старо-славянски, независимо от "протестов псевдо-патриотов всех стран".
    
    Точно по онова врѣме - в края̌т на 9-ти вѣк - се появила славянската писменост. Дори двѣ славянски писмености се появили независимо една от друга, които сега ги наричаме глаголица и кирилица.
    
    Но прѣди да обсѫђаме писменоститѣ, да се върнем на самия̌т говорим език, старо-славянския̌т език. Това е старата форма отпрѣди 11 вѣка на съврѣменния̌т български език, на съврѣменния̌т сѣверно-македонски език, както и на съврѣменнитѣ сръбски и руски, и на ред други съврѣменни езици.
    
    На този език имало два вида З(Z): старо З(Z) и ново З(Z). И двата вида славянско З(Z) сѫ се появили слѣд измѣнение на по-стар звук Г(G).
    
    Старото З(Z) се появило много много отдавна - в пра-исторически врѣмена - при сатемизацията, и то се срѣща в думи като АЗ, ЗЛАТО, ЗЪРНО, ЗЕМЯ, ЗНАЯ̨. Прѣз 9-ти вѣк слѣд Христа старото З(Z) е звучало както сегашното З(Z), както сега то звучи във всички славянски езици или както сега звучи тази буква в гръцки.
    
    Довод_1. В беззвучния̌т случай сатемизацията дава С(Σ) в славянски. Напримѣр: сто, десет, осем, слама, слово, слава, свѣ̋т, свѣтъл. Естествено е да се очаква, че звучната версия на сатемизацията ще даде З(Z).
    
    Довод_2. Тъй като на кирилица този звук се означава с гръцката буква З(Z), то се приема, че и прѣди 11 вѣка този звук е звучал така, както и сега звучи той на съврѣменнитѣ славянски езици (български, руски, сръбски, ..) и както звучи той на гръцки.
    
    Новото З(Z) се появило нѣ̋къдѣ във вѣковетѣ 4-ти, 5-ти, 6-ти или 7-ми слѣд Христа, по втората славянска палатализация.
    

    Нѣ̋къдѣ става дума за отдѣлни 2-ра и 3-та палатализация, но е по-удобно да се разглеђат заедно като една палатализация, втора палатализация.

    Тъй като по врѣмето на втората палатализация славянския̌т език се бил вече разнесъл на обширни пространства и се бил вече разпадна̨л на териториални диалекти, то в провеђането на втората палатализация се наблюдават непослѣдователности и диалектни особености. Непослѣдователности има навсѣ̋къдѣ, диалектни особености в тази връзка на Балканитѣ нѣ̋ма. При сравнение с източното и със западното славяногласие - тогава има.
    
    В беззвучната си версия втората славянска палатализация промѣня звукът К във Ц(ТС). Редно е да се очаква, че в звучната си версия втората палатализация е промѣняла звукът Г(G) в ДЗ(DZ). И вѣроятно такъв е бил случая̌т.
    
    Новото славянско З(Z), получено по втората палатализация, вѣроятно е звучало като ДЗ(DZ), различно от звученето на старото З(Z). Вѣроятно точно такова е било положението в края̌т на 9-ти вѣк, когато сѫ възникна̨ли и двѣтѣ славянски азбуки. И в двѣтѣ азбуки има по двѣ букви за З(Z) - една за старото З(Z) и една за новото З(Z).
    
    Обаче.
    
    Старитѣ надписи на камък не съдържат ново З(Z). А пък толкова стари книги нѣ̋ма. В нито една стара книга не е спазено различието старото З(Z) и новото З(Z) да се означават с различни букви. Двѣтѣ букви се употрѣбяват съвсѣм произволно, както хрумне на писаря̌т, все едно че двѣтѣ букви се чета̨т еднакво. То и така си е било в слѣдващитѣ вѣкове, слѣд 10-ти вѣк.
    
    Има и друг случай, когато в азбуката има двѣ букви, които звуча̨т еднакво и употрѣбата им е произволна - това сѫ двѣтѣ букви за гласния̌т звук И - буквата И (ита, с числова стойност осем) и буквата I (ıота, с числова стойност десет).
    
    Така че и за съгласния̌т звук З(Z) имало двѣ букви в старата кирилица - буквата З(Z, земя, зита, с числова стойност седем) и буквата S (зѣло, sѣло, с числова стойност шест).
    
    Забѣлѣжѣте, че нѣ̋кога сѫ използвали букви за означение на числата.

    Напримѣр: 'B' на степен 'H' прави 'CNS' - записано е 2 на степен 8 прави 256.

    Когато само арабскитѣ цифри остават в употрѣба, кирилската буква S, прѣдназначена за новото З(Z), сѫщо така излиза от употрѣба и остава само буквата за старото З(Z), която прѣдставлява оригиналната гръцка буква за този звук.
    
    Ето примѣри на

    
    
    • ново З(Z): нозѣ, княз, диалози, звѣ̋р, звѣзда.
    • старо З(Z): аз, злато, зърно, земя, зная̨.

    
    Забѣлѣжѣте, че за старото З(Z) сега знаем по-добрѣ как е звучало прѣз 9-ти вѣк, отколкото знаем това за новото З(Z). Прѣдположението, че е звучало като ДЗ(DZ) е основателно, но не е сигурно.
    
    Включването на буквата S в сѣверно-македонската азбука има само една дребнава цѣл - да покаже езикова особеност, искат да сѫ чешити, не друго.
    
    Както и нѣ̋ма никаква приемственост међу църковно-славянския̌т език и съврѣменния̌т сѣверно-македонски език във връзка с тази буква, пък и изобщо.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Славянския̌т език пази беззвучнитѣ африкати Ч и Ц, но не търпи звучнитѣ  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Славянския̌т език пази беззвучнитѣ африкати Ч и Ц, но не търпи звучнитѣ  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Славянския̌т език търпи и си пази беззвучнитѣ африкати Ч и Ц, които сѫ резултат съотвѣтно на първата и на втората палатализация, но не търпи звучни африкати.
    
    Звучния̌т африкат ДЖ(Џ), вѣроятно резултат от първата палатализация, се е опростил до проходна съгласна Ж още прѣди 10-ти вѣк, прѣди възникването на славянската писменост. Слѣди от африкатът ДЖ(Џ) в славянски нѣ̋ма.
    
    Звучния̌т африкат ДЗ(S), вѣроятно резултат от втората палатализация, сѫщо се е опростил до проходна съгласна >З(Z), но слѣди от него сѫ една буква в кирилицата и една в глаголицата. Други слѣди според мене нѣ̋ма.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЖ(Џ) в съврѣменния̌т български език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЖ(Џ) в съврѣменния̌т български език  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Според учебницитѣ в съврѣменния̌т български език има звучен африкат ДЖ(Џ). Аз даже съм възприел и употрѣбявам прѣдназначената за него буква Џ-џ.
    

    џоб, џебчия, чорбаџия, хаџия, џам, џезве, џунџурия,
    Џонсън (премиер, президент, баскетболист),
    Џакомо Пучини, Џани Родари, Џузепе Верди,
    Добри Џуров, Иван Хаџиниколов,
    џаз, џентълмен, џойстик, чичо Скруџ.

    Българския̌т език има нуђа от тази буква в сѫщата степен, както сръбския̌т, и ако тази буква я̨ нѣ̋ма в официалната българска азбука, то е защото я̨ нѣ̋ма в руската. А пък руския̌т език наистина нѣ̋ма нуђа от нея̨.
    
    И все пак, съмнителен е фонемния̌т статут на този африкат в българския̌т език. Всички думи, съдържащи този звук, сѫ заемки или пък - рѣ̋дко - звукоподражателни новообразования.
    
    Практически навсѣ̋къдѣ аз в устната си рѣч мога̨ да упростя̨ африкатът ДЖ(Џ) до фрикатив Ж:
    

    жоб, жебчия, чорбажия, ..

    Фонемен статус може да се докаже, ако се намѣря̨т двѣ думи, звучащи почти еднакво и различаващи се само по звук Џ<>Ж. Напримѣр, ако имаше дума жам с различно значение от џам (стъкло), и звуковата разлика међу тѣ̋х се спазва в устната рѣч. Но аз не се сѣщам за такова доказателство.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЗ в съврѣменния̌т български език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЗ в съврѣменния̌т български език  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Звучния̌т африкат ДЗ се игнорира - не се споменава - в учебницитѣ за съврѣменния̌т български език.
    
    Старата кирилска буква (S) за него не я̨ употрѣбявам, защото:

    
    
    • нѣ̋ма нуђа, и
    • приликата ѝ с важна буква от латинската азбука е проблем.
    
    

    Дори и за примѣри с този африкат не се сѣщам. Може би гръцки фамилни имена, които би трѣ̋бвало да съдържат непроизносимия̌т за гърцитѣ африкат ДЖ(Џ): Никос Хадзиникола̀у̌ (Хаџиниколов).
    
    Прѣцѣнено е било, че и сръбския̌т език нѣ̋ма нуђа от буква за африкатът ДЗ в азбуката си.
    
    Топката я̨ оставям в полето на сѣверно-македонцитѣ да покажа̨т нуђата от тази буква при тѣ̋х, освѣн неистовото им желание да се прѣдставят като чешити.
    
    Допълнение: Формата "дзид", диалектен вариант на думата "зид", в която началното З(Z) е старо, показва, че това диалектно "дз" е нововъведение.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Лексикални разстояния вѫтрѣ в славянската група, вѫтрѣ в балтийската група и међу тѣ̋х  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Лексикални разстояния вѫтрѣ в славянската група, вѫтрѣ в балтийската група и међу тѣ̋х  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    [Via Красимир Беров] Лексикостатистически анализ на Балто-Славянскитѣ езици
    

    Забѣлѣжка:2023-05-19. Прѣпратката към изслѣдването на литовскитѣ лингвисти вече не е валидна. Числата, които се даваха̨ там, сѫ получени чрѣз лексикостатистически анализ и изразяват близостта међу езицитѣ.
    
    Тука коментирам тѣзи числа.
    
    Давам прѣпратка, валидна в моментът - A Map of Lexical Distances Between Europe’s Languages, към друга статия, къдѣто сѫ дадени числа, които по подобен начин изразяват разстоянието међу езицитѣ (не близостта, а разстоянието). Въз основа на тѣзи разстояния мога̨т да се направя̨т сѫщитѣ изводи, както по-долу.

    Авторитѣ на изслѣдването сѫ литовски лингвисти и цѣлта им е била да измѣря̨т лингвистичното разстояние между славянската и балтийската езикова група, както и вѫтрѣ в балтийската група и вѫтрѣ в славянската група. Заглавието едва ли е тѣ̋хно. То е некоректно.
    
    Заглавието би трѣ̋бвало да бѫде The Baltic & Slavic Languages или The Balto-Slavic Languages.
    
    Даннитѣ не ни показват нищо ново.
    
    Близостта међу всѣ̋ка двойка славянски езици е над 70.
    
    Близостта међу литовски и латвийски е 68.
    Това се тълкува така:
    

    По врѣмето, когато литовския̌т и латвийския̌т сѫ се отдѣлили един от друг, все още е имало един славянски език, който слѣдва да се нарича просто славянски език от онова врѣме (или OCS*: Old Common Slavic).

    Близостта међу литовски и латвийски от една страна и пруски от друга страна се дава 49-44, числа близки до числата на литовския̌т и латвийския̌т за славянскитѣ езици.
    Това се тълкува така:

    Ако е имало балто-славянска езикова група, то в нея̨ е имало три подгрупи или три езика, които сѫ оставили слѣди:

    
    
    • пруски език,
    • източно-балтийски език (впослѣдствие раздѣлил се на литовски и латвийски),
    • и славянски език.

    Ако разгледаме числата вѫтрѣ в славянската група, виђа се близостта на източно-славянскитѣ езици помеђу си. Руския̌т е на 86 [от украински и бѣлоруски] (по-малко от 90, близостта међу украински и бѣлоруски). Обяснението е църковно-славянска съставка на руския̌т.
    
    Вѫтрѣ в славянската група, най-малкото число 70 е близостта међу руски и сѣв.-македонски.
    Вѫтрѣ в славянската група, на най-голѣ̋мо разстояние един от друг сѫ руския̌т и сѣв.-македонския̌т.
    В сѫщото врѣме, българския̌т и руския̌т имат нормалната за два славянски езика близост 74.
    Слѣднитѣ фактори сѫ довели до това:

    
    
    • Масивни влияния откъм гръцки и турски върху балкано-славянския̌т.
    • Русофилскитѣ измѣнения в българския̌т език прѣз 19-ти вѣк възстановяват близостта му до руския̌т.
    • Изкуствената дебългаризация на сѣв.-македонския̌т прѣз 20-ти вѣк го отдалечила не само от българския̌т, но и от руския̌т.

    Забѣлѣжка: В моя̌т текст по прѣпратката сѫ разгледани или сѫ само споменати слѣднитѣ явления в славянщината, подредени в хронологичен ред:

    
    
    • Сатемизацията
    • Законът на Педерсен
    • Първата славянска палатализация
    • Втората славянска палатализация и отварянето на сричкитѣ
    
    

    Славянщината сподѣля с пруски-литовски-балтийски само първитѣ двѣ явления - сатемизацията и законът на Педерсен. И за двѣтѣ датировката им е от "памтивѣка", отпрѣди пра-славянската епоха.

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Бѣгло сравнение на нѣ̋кои славянски езици  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Бѣгло сравнение на нѣ̋кои славянски езици  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Всички славянски езици сѫ сестрински езици. Допрѣди единадесет вѣка тѣ сѫ били един език, старо-общо-славянски език, OCS*, OldCommonSlavic.
    
    Да разгледаме три групи европейски езици: славянската, романската и германската.

    
    
    • Старо-общо-славянския̌т език (OCS*) се е разпадна̨л на отдѣлни езици само прѣди 11 вѣка. Близостта међу славянскитѣ езици все още е видима. Цѣли изрази от друг език мога̨т да бѫда̨т разбрани. В нѣ̋какъв смисъл и в нѣ̋какъв контекст може да се каже, че съврѣменнитѣ славянски езици все още сѫ диалекти на общо-славянския̌т език.
    
    
    • Ранния̌т романс или късния̌т разговорен латински се е разпадна̨л на отдѣлни романски езици прѣди около 15 вѣка. Едва ли може да се намѣри израз, който да бѫде разбираем и за румѫнец, и за французин, извън модерната међународна лексика.
    
    
    • Пра-германския̌т език се е разпадна̨л на отдѣлни германски езици прѣди повече от 20 вѣка, може доста повече от 20 вѣка.

    
    При това бѣгло сравнение на тѣзи три групи европейски (ИЕ) езици проличава близостта на славянскитѣ езици помеђу им.
    
    Сега да се ограничим със славянскитѣ езици.
    

    Међу двѣ точки има една отсѣчка.
    Међу три точки има три (1+2) отсѣчки.
    Међу четири точки има 6 (1+2+3) отсѣчки.
    Међу пет точки има 10 (1+2+3+4) отсѣчки.

    Да разгледаме три точки: украинския̌т език, руския̌т език и още един трети славянски език. Ако третия̌т език е полски, български, руски, сръбски, чешки, словашки или словенски, то най-кѫсата от тритѣ отсѣчки - най-кѫсото разстояние е това међу руски и украински.
    
    Да разгледаме четири точки: украински език, руски, полски и български. Има шест отсѣчки међу тѣ̋х. Най-кѫсата пак е тази међу украински и руски. Слѣдва отсѣчката међу български и руски.
    
    Да разгледаме други четири точки: украински език, руски, български и сѣверно-македонски. От 6-тѣ отсѣчки међу тѣ̋х, най-кѫсата е тази међу български и сѣверно-македонски. Слѣдва тази међу украински и руски.
    
    Да разгледаме пет точки: украински език, руски, полски, български и сръбски. Има десет отсѣчки међу тѣ̋х. Най-кѫсата пак е тази међу украински и руски. Слѣдва отсѣчката међу български и сръбски. Отсѣчката међу български и руски остава на трето мѣ̋сто.
    

    • Извод_1. Украинския̌т език е по-близък до руски, отколкото до полски.
    
    
    • Извод_2. Българския̌т език е по-близък до руски, отколкото до украински.
    
    
    • Извод_3. Међу руски и украински нѣ̋ма различия, които да сѫ по-стари от хиляда години. Међу български и сръбски има такива различия.

    Български и руски
    
    Прѣз 19-ти вѣк българския̌т език е бил до неузнаваемост изрусен. Въпрѣки това български и руски си остават различни езици. Баща ми не разбираше руски. Аз разбирам, защото нашето поколѣние сме го учили дълги години в училище.
    
    Прѣз 1990 имаше нѣ̋какво мѣроприятия в България, на което бѣ̋ха̨ поканени компютърен специалист от Великобритания и компютърни специалисти от СССР. Мнозинството от участницитѣ бѣ̋хме от България.
    
    На англичанинът му направи впечатление, че рѣчта на руснацитѣ не се прѣвеђа на български, а пък руснацитѣ сѫ сѣдна̨ли наблизо един до друг и нѣ̋кой им прѣвеђа.
    
    Отговорих, че всички български участници разбират руски. За онова поколѣние това бѣше истина. В сѫщото врѣме руснацитѣ не разбират български и на тѣ̋х трѣ̋бва да им се превеђа, както прѣвеђахме и на него. Ако мѣроприятието бѣше сега, ще трѣ̋бва да се прѣвеђа и от руски. Младитѣ ми колеги обикновено не разбират руски.
    
    На англичанинът тогава по този начин обобщено му формулирах отношението међу български и руски:

    The Bulgarian language combines the vocabulary of Russian and the grammar of modern Greek.

    Погледна̨то отдалече, това е вѣ̋рно обобщение. Ако не навлизаме в детайлитѣ.

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-14 18:48:: Съпоставка међу славянскитѣ и келтскитѣ езици  (.. покажи я̨ в blogspot ..)  (.. или във facebook ..)  .. към началото ..
    


• (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Наш славянский язык: из веков дальних на века грядущие (об языке болгарском)

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Our Slavic language - from centuries to centuries

Not available yet - still in development.

.. to the top ..

---