Thursday, August 11, 2016

Относно Balkansprachbund-ът: балканският езиков съюз

Balkansprachbund-ът: балканският езиков съюз

Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз

.. to the bottom ..


1. Balkansprachbund-ът: въведение в тематиката


Първо отклонение: Когато говорим за индо-европейски, семитски, тюркски, славянски, романски, и т. н., то става дума за генеалогична класификация на езицитѣ, основана на aксиомата за естественитѣ езици, т.е. става дума за класификация на езицитѣ по тѣхния̌т произход. В този смисъл, един славянски език (напримѣр нашия̌т), нѣ̋ма как да прѣстане да бѫде славянски, дори той да загуби в бѫдеще славянскитѣ си черти, понеже класификацията му като славянски не е заради славянскитѣ му черти, а заради произходът му, прослѣден на основата на врѣмевия̌т континуитет (на основата на непрѣкѫсна̨тото развитие във врѣмето).

Второ отклонение: В лингвистиката понѣ̋кога се прави и типологична класификация на езицитѣ, класификация според тѣхни характеристики. Напримѣр, език може да се класифицира като флективен, аглутинативен, синтетичен, аналитичен, и т. н. За разлика от генеалогичната класификация, типологичната класификация е размита. При генеалогичната класификация, ако един език е славянски, той си остава вѣчно славянски, той не е примѣрно романски, и нѣ̋ма как нѣ̋кога да стане романски. При типологичната класификация, един език може нѣ̋кога да е бил напримѣр силно синтетичен, слѣд това да започне да придобива все повече аналитични черти и дори да стане съвсѣм аналитичен. Ако един език е славянски, то той е славянски на 100%. Но ако се каже, че един език е аналитичен, винѫги стои въпросът до каква степен той е аналитичен.

Вече по темата: Езиковия̌т съюз (Sprachbund) е по-скоро явление в лингвистичната действителност и не толкова елемент на класификация. При това явление нѣ̋колко езика с различна генеалогична класификация (т.е. с различен произход) поради влияния помеђу си осѫществяват общи нововъведения (имплементират общи иновации) и придобиват общи характеристики, конкретно опрѣдѣлени.
Балканския̌т езиков съюз (Balkansprachbund-ът, Балканшпрахбундът) е христоматиен примѣр за езиков съюз.

За да дефинираме една генеалогична група езици (напримѣр романската), вземаме един стар език (в този случай латинския̌т) и считаме по опрѣдѣление групата (романската) да е съставена от потомцитѣ на този език.

За да дефинираме езиков съюз, започваме от характеристикитѣ, около които се завърта това явление.

.. към началото ..


2. Balkansprachbund-ът: опрѣдѣлящи характеристики и члѣнуващи езици


Балканския̌т езиков съюз по опрѣдѣление се състои от езицитѣ, които ги притежават изброенитѣ по-долу характеристики всичкитѣ.


Независимо от географията, само слѣднитѣ четири езика ги притежават:

{GR} ново-гръцки,
{BG} балкано-славянски или славяно-балкански (български+"македонски"),
{RO} балкано-романски или романо-балкански (румѫнски: влашки+молдовански), и
{AL} албански.

Не знам за други такива езици по свѣтът и вѣроятно нѣ̋ма други.

Тукa в общата част на тази публикация характеристикитѣ само се идентифицират и се означават. Всѣ̋ка от спомена̨титѣ дотук или по-надолу характеристики, при проявен интерес, прѣдставлява отдѣлна тема сама за себе си и заслужава отдѣлна публикация.

В контекстът на балканския̌т езиков съюз се разглеђат само такива характеристики, които в повечето от езицитѣ сѫ иновации (нововъведения). Общи характеристики, наслѣдени от пра-индоевропейския̌т език (ПИЕ, PIE), нѣ̋ма как да сѫ от интерес в този контекст.

Доколкото взаимнитѣ влияния сѫ в основата на понятието езиков съюз, при опрѣдѣлянето на Балканския̌т езиков съюз не може неявно да не присѫства територията, върху която това явление се е осѫществявало. Прѣди всичко става дума за днешната територия на четиритѣ балкански езика. Но в темата ще стане дума сѫщо така за център (епицентър, огнище, фокус) на Балканския̌т езиков съюз, ще стане дума за изгубени територии, както и за ново-завоювани от нашия̌т sprachbund територии.

.. към началото ..


3. Balkansprachbund-ът: допълнителни характеристики


Освѣн гореизброенитѣ пет основни характеристики {Балкан‑1}..{Балкан‑5}, мога̨т да се идентифицират и други такива, които има смисъл да се дискутират в контекстът на Балканския̌т езиков съюз, но без да се твърди, че ги има във всички балкански езици.

Този списък с допълнителни балкански характеристики остава отворен.

Иновации, имплементирани само в един от четиритѣ балкански езика без влияние отвън, не слѣдва да се разглеђат в контекстът на Балканския̌т езиков съюз. Напримѣр, уеднаквяването на окончанията на прилагателнитѣ в множествено число в повечето балкано-славянски (български) диалекти едва ли може да се изкара извън славянския̌т контекст. Освѣн това, вѣрно е, че характеристиката {Балкан‑А4}{RenarrativeMood} я̨ има само в български и ако тя не се разглеђа в балканския̌т контекст, трябва да се разглеђа в нѣ̋какъв анатолийски контекст - затова я̨ оставям в балканския̌т контекст.

Процесът на придобиване на балканскитѣ езикови характеристики, основни и допълнителни, може да се нарѣче с лингвистичния̌т термин балканизация.

.. към началото ..


4. Balkansprachbund-ът и езицитѣ на Балканитѣ



Турския̌т език не притежава нито една от основнитѣ характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5} и не е повлиял за придобиването им (освѣн на {Балкан‑А4} и на {Балкан‑А3}, разбира се). Поради това турския̌т език не члѣнува в Балканския̌т езиков съюз и в този контекст е твърде страничен фактор. Трѣ̋бва да се спомене и това, че турския̌т език е заел редица балканизирани прѣди това територии и на Балканитѣ, и в Анадолът, както и самия̌т Цариград.

Циганския̌т език не члѣнува в Балканския̌т езиков съюз, понеже от петтѣ основни балкански характеристики той притежава само три: {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}. Тѣзи три балкански характеристики циганския̌т ги е придобил вѣроятно пак от гръцкия̌т, но извън Балканския̌т езиков съюз в отдѣлен процес, териториално разположен по-скоро в Анадолът и в хинтерландът на Цариград.

Сърбо-хърватския̌т език притежава нѣ̋кои от балканскитѣ езикови черти, но не всичкитѣ. Той (както и словѣнския̌т, както вѣроятно и унгарския̌т) сѫ се повлияли от Балканския̌т езиков съюз, но слабо, понеже сѫ били далече от епицентърът му.

Повечето от нововъведенията, прѣдставляващи част от балканизацията на гръцкия̌т език, се обясняват с вѫтрешни за гръцкия̌т език причини. Нѣ̋кои сѫ повлияни от романския̌т език. Влиянието откъм славянския̌т към гръцкия̌т го има, но е слабо. Влиянието откъм албанския̌т към гръцкия̌т не може да се идентифицира.

Та като стана дума за албанския̌т, да изясним неговото положение. Историята на албанския̌т език отпрѣди балканизацията му е неизвѣстна. Най-раннитѣ текстове на този език (AD1462) го прѣдставят в напълно балканизиран вид. С други думи, всички балкански черти се срѣщат в "старо-албански", но ги нѣ̋ма в старо-гръцки или старо-български. Нѣ̋кой може да се изкуши да заключи, че именно албанския̌т език е източникът на балканскитѣ нововъведения. Но такова заключение би било погрѣшно: прѣз петнадесети вѣк (AD1462) и четиритѣ балкaнски езика сѫ били вече напълно балканизирани. И да допълня: старо-албанския̌т език е неизвѣстен и за него нищо не може да се твърди. В частност, не може да се твърди, че е оказал нѣ̋какво влияние, нито пък че не е оказал.

.. към началото ..


5. Balkansprachbund-ът: датировка на явлението


  • Към края̌т на 10-ти вѣк котелът (казанът) на Balkansprachbund-ът е сложен на огнището (на фокусът) и огъня̌т вече е разпален.
  • Към края̌т на 14-ти вѣк котелът вече е заврѣ̋л и докъм 18-ти вѣк си къкри кротко.
  • Прѣз 18-ти вѣк явления подобни на дѣйността на нашия̌т отец Паисий загасят огъня̌т и прѣз 19-ти вѣк явлението Balkansprachbund вече е затихна̨ло.

Доводи:
  • В извѣстния̌т от края̌т на 9-ти вѣк старо-български/старо-славянски език, основан на балкано-славянски говори, почти не присѫстват балкански черти.
  • Прѣз 9-ти и 10-ти вѣк дѣянията на царетѣ Борис, Симеон и Петър, както и на цар Василий Българоубиец, приобщават всички жители на подопечнитѣ им територии към ромѣйската християнска култура.
  • Най-старитѣ текстове на албански (AD1462) и балкано-романски (AD1521: влашки, румѫнски) прѣдставят тѣзи езици в напълно балканизиран вид.
  • Прѣз 19-ти вѣк в балканскитѣ езици (гръцки, български и румѫнски) започват "очистителни" (пуристични, καθαρεύουσα) процеси, цѣлящи да върна̨т съотвѣтния̌т език към коренитѣ му, дори с цѣната на елиминиране на присѫщитѣ му балкански черти. Българския̌т език се отдава на разгулна русофилия, румѫнския̌т - на разгулна франкофилия ("македонския̌т" прѣз 20-ти вѣк - на разгулна сърбомания).

Извод: Balkansprachbund-ът е балкански езиков съюз на Ромѣйската империя (на Романия), зародил се прѣз 10-ти вѣк и надживѣ̋л я̨ с нѣ̋колко вѣка.

Отклонение (off-topic). Ако Ромѣйската империя бѣше доживѣ̋ла до наше врѣме, тя накратко щѣше да се нарича Романия. Романия щѣше да е южната съсѣдка на България, евентуално. Но дѣйствителността е друга. И когато прѣз 19-ти вѣк Дунавскитѣ княжества Влашко и Молдова узурпират името Ромѫния, нѣ̋мало вече кой да протестира. Каква несправедливост - сега фиромлянитѣ не разбират защо гърцитѣ протестират срѣщу опититѣ на фиромлянитѣ да узурпират името Македония. Според мене, и двѣтѣ названия, Романия и Македония, сѫ общо наслѣдство на балканскитѣ народи и не бива да бѫда̨т узурпирани от никой от тѣ̋х. Е да де, ама Ромѫния е вече узурпирано. Все пак, пишейки на български, можем да различим двѣтѣ форми Романия и Румѫния и да ги използваме в различен смисъл. Но на английски напримѣр така не може. Край на отклонението.

.. към началото ..


6. Balkansprachbund-ът: с какви цѣли се въвеђа това понятие


Понятието Balkansprachbund се въвеђа заради румѫнския̌т и българския̌т, а не заради гръцкия̌т или албанския̌т.

Понятието Balkansprachbund се въвеђа, за да се разясня̨т три въпроса:

  • Мѣ̋стото на българския̌т език срѣд славянскитѣ езици. Българския̌т e балканизиран славянски език. Българския̌т език може да се означава като балкано-славянски (или славяно-балкански) език. Другитѣ съврѣменни славянски езици можем да ги наричаме ново-славянски.
  • Мѣ̋стото на румѫнския̌т език срѣд романскитѣ езици. Румѫнския̌т e балканизиран романски език. Румѫнския̌т език може да се означава като балкано-романски (или романо-балкански) език. Другитѣ съврѣменни романски езици можем да ги наричаме ново-романски.
  • Отношенията међу румѫнския̌т и албанския̌т. (Дали да се врем међу шамаритѣ?)
Нашия̌т балкано-славянски български език е славянски, но не е ново-славянски. Румѫнския̌т члѣнува в романсът, той e романски език, но не е ново-романски.

Гръцкия̌т език нѣ̋ма нуђа от понятието Balkansprachbund, защото всички нововъведения в гръцки от врѣмето на Balkansprachbund-ът мога̨т да се обясня̨т или чрѣз вѫтрешни за гръцкия̌т език причини, или чрѣз влияние откъм романсът. Гръцкия̌т език и романсът били двата основни разговорни езика из европейскитѣ територии на Римската/Ромѣйската империя, особено прѣди врѣмето на цар Ираклий, и без съмнение сѫ си оказвали взаимни влияния.

Албанския̌т език сѫщо така нѣ̋ма нуђа от понятието Balkansprachbund, защото историята му е неизвѣстна. Ние не знаем какво точно да обясняваме. Кога албанския̌т език е придобил балканскитѣ си черти никой не може да каже. Напримѣр, не знаем (и никога нѣ̋ма да узнаем) кога албанския̌т език е придобил характеристиката {Балкан‑1} - дали още прѣди Balkansprachbund-ът (прѣди 10-ти вѣк) или едва вѫтрѣ в неговия̌т котел.

Влиянието на албанския̌т върху гръцкия̌т и българския̌т е минимално: по нѣ̋колко думи с албанска етимология. Извън отдѣлни лексикални единици, не се сѣщам за иновация в балкано-славянски или в гръцки, за обяснението на която да имаме нуђа от албанския̌т език. Но албанския̌т език нѣ̋ма как да се игнорира, нѣ̋ма как да се прѣнебрѣгне, понеже той притежава всичкитѣ основни черти {Балкан‑1}..{Балкан‑5} и всичкитѣ допълнителни черти {Балкан‑А1}..{Балкан‑А8} и {Балкан‑AR1}..{Балкан‑AR4} без {Балкан‑А4}. Кога и как ги е прихвана̨л - за повечето от тѣ̋х - един Господ знае.

Извън отдѣлни лексикални единици, не се сѣщам за иновация в балкано-славянски или в гръцки, за обяснението на която да имаме нуђа от албанския̌т език. Обаче: Можем (и вѣроятно трѣ̋бва) да приемем, че тѣзи балкански черти на балкано-романския̌т, които се сподѣлят само с албанския̌т, става дума за {AlRoLex}{Балкан‑AR1} и {Балкан‑AR2}{AlRo}, сѫ резултат от албанско влияние върху балкано-романския̌т.

И тъй, албанския̌т език е нужен за обяснението на историята на румѫнския̌т език.

.. към началото ..


7. Balkansprachbund-ът: характеристикитѣ в първо приближение


Мисля, че все още е рано в тази тема да се навлиза в детайлитѣ на отдѣлнитѣ балкански характеристики.

Стана вече дума за това, че гръцкия̌т е заразил циганския̌т със {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}.

{Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}, а вѣроятно и {Балкан‑1}, сѫ се зародили в гръцки и оттам сѫ се разнесли из остана̨литѣ балкански езици. Да, когато прѣз 10-ти вѣк било разпалено огнището на Balkansprachbund-ът, гръцкия̌т вече ги притежавал свойствата {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}, а вѣроятно и {Балкан‑1}.

Артроманията {Балкан‑2} заслужава отдѣлна тема. Гръцкия̌т език е заразил с артромания разговорния̌т романс доста отдавна - вѣроятно по врѣме на християнизацията на Римската империя и в елиноромансът. Но как балкано-романския̌т (влашкия̌т) е съчетал артроманията {Балкан‑2}, присѫща на цѣлия̌т романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем.

.. към началото ..


8. Balkansprachbund-ът: явление от послѣдното току-що изтекло хилядолѣтие


На територията на Balkansprachbund-ът във вѣковетѣ и хилядолѣтията прѣди 10-ти вѣк може да е имало други Sprachbünde (езикови съюзи). Нас тук обаче ни интересува само тази инкарнация на Balkansprachbund-ът според изброенитѣ по-горѣ дефиниращи характеристики - основни {Балкан‑1}..{Балкан‑5} и допълнителни {Балкан‑А1}..{Балкан‑А9} и {Балкан‑AR1}..{Балкан‑AR4}, с изброенитѣ по-горѣ участници (GR,BG,RO,AL), с указаната по-горѣ датировка - от 10-ти до 19-ти вѣк; става дума за послѣдното току-що изтекло хилядолѣтие.

При тѣзи параметри би било неоправдано да не останем на свѣтло. Би било безсмислено да се забутаме в мракът, да се отклоним към зоната на здрачът.

Стремежът тук е да останем на свѣтло. Да останем в реалността. Тук се работи с реални и познати езици, с езици, които сѫ част от лингвистичната дѣйствителност. В този контекст всичко е "материално".

Не се привличат имагинерни езици именно с цѣл да останем на свѣтло и най-вече заради непотрѣбността на имагинернитѣ езици в контекстът на Balkansprachbund-ът. Не се привличат имагинерни езици като тракийски, илирийски, дакийски или пък пра-български. Тѣзи езици сѫ имагинерни, понеже практически нищо не се знае за тѣ̋х и нѣ̋ма как да се узнае, а и дори идентификацията на тѣзи езици е невъзможна, невъзможна е и класификацията им.

За имагинернитѣ езици нищо не се знае и нѣ̋ма как да се узнае. Всичко за тѣ̋х е плод на въображението. Всѣ̋ко твърдение, засѣ̋гащо имагинерен език, нито може да се докаже, нито може да се опровeргае. Истинността на такова твърдение е прѣдмѣт на вѣ̋ра, то има религиозен характер.

И, разбира се, всѣ̋ка връзка на реално с имагинерно е имагинерна.

В този контекст нѣ̋ма нуђа от въображаеми елементи, такива като тракийски език, дакийски език или пък илирийски език. Навсѣ̋къдѣ вмѣсто тѣ̋х трѣ̋бва да мислим албански език, понеже той е единствения̌т "материалeн" елемент извън познатитѣ. А познатитѣ сѫ елинофонията, славяногласието, романсът и туркофонията. Да не забравяме и циганията (циганофонията), и тя си е нашенска и съвсѣм материална.

Отклонение (off-topic). Любима тема на българскитѣ историци, и на ерудиранитѣ, и на любителитѣ, сѫ така нарѣченитѣ пра-българи. Обект на остри полемики е "произходът" на тѣзи така нарѣчени пра-българи - дали е бил "тюркски" или пък "ирански" или пък друг нѣ̋какъв. Първо, понятието "произход на народ" не е дефинирано, или поне никой в дискусиитѣ не започва от дефиницията, ако такава има. Негласно повечето от участницитѣ в тѣзи дискусии отъђествяват "произходът на народът" с "произходът на езикът". Ако е така, то излиза, че ние днешнитѣ българи имаме 100% славянски произход. В дѣйствителност, 100% славянски произход има нашия̌т език, а не "ние". ("Аз" произхођам 50% от майка си и 50% от баща си, за "Вас" не знам.) "Произходът на езикът" се дефинира точно от историческата лингвистика посрѣдством генеалогичната класификация на езицитѣ. На въпросът дали така нарѣчени пра-българи сѫ били от "тюркски произход" или пък сѫ били от "ирански произход", отговор в крайна смѣтка трѣ̋бва да даде лингвистиката, понеже "тюркски" и "ирански" сѫ понятия от лингвистиката. Ако сега зададете този въпрос на лингвистиката, отговорът е слѣдния̌т: не знаем нищо за пра-български език, не е дори сигурно, че такъв език нѣ̋кога е сѫществувал, той не може да се класифицира, дори не може да се идентифицира. Слѣдователно, остритѣ полемики относно произходът на тѣзи така нарѣчени пра-българи сѫ словоблудство. Това словоблудство не е ново - започна̨ло е още прѣз 19-ти вѣк. Край на отклонението.

Забѣлѣжка. Balkansprachbund-ът е явление в живитѣ разговорни езици, а не в писмената традиция. Ако нѣ̋кога нѣ̋кой се е учил да чете, то е било с основната цѣл да може да чете Евангелието. Хората сѫ чели прѣдимно Евангелието. И езикът на Евангелието е бил възпроизвеђан в писмената традиция. А в Евангелските текстове нѣ̋мало балканизми - поради това ги гонѣли и от писмената традиция. Край на забѣлѣжката.

.. към началото ..


9. Balkansprachbund-ът и глосотомията


Ще засѣгна и въпросът относно глосотомията. Цитат оттук:
В много от контекститѣ лингвистиката не различава терминитѣ език и диалект - всѣки диалект може да се нарѣче език и всѣки език може да се нарѣче диалект на нѣ̋кой език с по-широк обхват (ако има нѣ̋какъв смисъл, разбира се). ... точното разграничение међу тѣзи двѣ понятия е извън лингвистиката, и то е политическо: езикът прѣдставлява диалект с армия и полиция, казано на шега. ... Ако става дума за лингвистиката, то тя за всѣки два близки диалекта може да намѣри разлики, въз основа на които тѣ да се обявя̨т за отдѣлни езици в нѣ̋какъв контекст, напримѣр в контекстът на разликитѣ, а сѫщо така и за всѣки два близки езика лингвистиката може да намѣри прилики и в контекстът на тѣзи прилики да ги обяви за диалекти на един език.
И тъй, в контекстът на Balkansprachbund-ът, в контекстът на тази тема, нѣ̋ма мѣ̋сто за повече от един славянски език, нѣ̋ма мѣ̋сто за повече от един романски език, нѣ̋ма мѣ̋сто за повече от един огузки тюркски език. В частност, извѣстнитѣ балкано-романски (влашки) диалекти, разположени южно от Дунавът, сѫ диалекти на румѫнския̌т език, а гагаузкия̌т е диалект на турския̌т език.

Вече стана дума, че сръбския̌т език не члѣнува в Balkansprachbund-ът, понеже не притежава всички негови основни характеристики - той е прихвана̨л само {Балкан‑5} и частично {Балкан‑4}. Излиза, че балканизацията на сръбския̌т език е по-слаба от балканизацията на циганския̌т език, напримѣр, който освѣн {Балкан‑5} притежава {Балкан‑2} и {Балкан‑4}. Как да е, това е основната разлика међу българския̌т и сръбския̌т език. И двата езика български и сръбски сѫ славянски, и то южно-славянски, међу тѣ̋х сѫществува диалектен континуум, обаче нашия̌т език е напълно балканизиран, а сръбския̌т не е.

Тук балканизацията се разбира в лингвистичен смисъл, както е дефинирана в контекстът. Широката публика може да се озадачи и да запита: нима Сърбия не е на Балканитѣ? На Балканитѣ е, естествено, но сръбския̌т език за разлика от българския̌т не е лингвистически балканизиран. Можем да смѣним терминът за по-голѣ̋ма яснота: поради отдалечеността си сръбския̌т език за разлика от българския̌т не е е константинополитизиран.

Балкано-славянскитѣ диалекти на територията на БЮРМ сѫ напълно балканизирани-константинополитизирани. Ако не сѫ наши, със сигурност сѫ нашенски. А бе наши сѫ си, константинополски.

.. към началото ..


10. Balkansprachbund-ът: члѣнуващитѣ езици и тѣхнитѣ роли


Да изясним ролята, която играя̨т в Balkansprachbund-ът члѣнуващитѣ в него езици (GR,BG,RO,AL).

Вече бѣше казано, че влиянието на албанския̌т върху гръцкия̌т и българския̌т е минимално и прѣнебрѣжимо. Албанския̌т език е най-нископоставения̌т члѣн на Balkansprachbund-ът. Има си ги всичкитѣ балканизми - основнитѣ {Балкан‑1}..{Балкан‑5} и повечето от допълнителнитѣ, ама гръцкия̌т и българския̌т нищо не сѫ прихвана̨ли от албанския̌т.

Гръцкия̌т език е най-високопоставения̌т члѣн на Balkansprachbund-ът. Всички балканизми в гръцки биха̨ могли да се обясня̨т или чрѣз вѫтрешни за гръцкия̌т език причини, или чрѣз влияние откъм романсът. Това положение на гръцкия̌т език е естествено - той е бил имперския̌т език на Романия прѣди пришествието на туркофонията, той е бил прѣз цѣ̋лото врѣме на Balkansprachbund-ът прѣдпочитания̌т език на православната църква и най-вече на константинополската патриаршия.
Нѣ̋кои лингвисти се придържат към друга терминология. Тѣ лишават гръцкия̌т език от члѣнство в Balkansprachbund-ът (напримѣр чрѣз причисляването на {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} към списъкът с основнитѣ балкански характеристики. За гръцкия̌т език е запазена друга роля: той е "готвачът" и държи бъркалката, с която бърка котелът на Balkansprachbund-ът.

В терминологията, към която аз се придържам, гръцкия̌т език играе и двѣтѣ роли: той хем е най-високопоставения̌т члѣн на Balkansprachbund-ът, хем държи бъркалката на котелът като готвач. Във втората си роля на готвач прѣз 14-ти/15-ти вѣк гръцкия̌т език е замѣнен от турския̌т език. Турския̌т език си остава извън котелът - вѫтрѣ нѣ̋ма мѣ̋сто за него.

Можем ли все пак да идентифицираме нѣ̋какво оказано влияние върху гръцкия̌т език от страна на балкано-романския̌т (румѫнския̌т) или балкано-славянския̌т (българския̌т)?

Цѣлия̌т романс (френски, испански, италиански, португалски, ..) притежава характеристиката {Балкан‑А1}{LiA}. Може с основание да се прѣдположи, {1} че балкано-романския̌т я̨ притежава характеристиката {Балкан‑А1}{LiA} отпрѣди (тази инкарнация на) Balkansprachbund-ът, и {2} че гръцкия̌т език я̨ е прихвана̨л тази характеристика от романсът, но пак отпрѣди Balkansprachbund-ът. Слѣдователно, не може да се идентифицира влияние от балкано-романския̌т (румѫнския̌т) върху гръцкия̌т в рамкитѣ на Balkansprachbund-ът.

Макар това да не се признава, възможно е гръцкия̌т език да е прихвана̨л нѣ̋кои глаголни форми от славянския̌т. Това е означено като {Балкан‑А9}{GreekVerbalAspectAlaSlave}. Става дума за успоредни перфективни и имперфективни иновативни глаголни форми, които биха̨ могли да сѫ самостоятелно развитие в гръцки, но от друга страна сѫ особено характерни за славяногласието. Поради това тука не може да се изключи славянско влияние.

И тъй, как да подредим българския̌т и румѫнския̌т. Българския̌т е по-високопоставен от румѫнския̌т.
Доводи:
-> Възможно влияние върху най-високопоставения̌т члѣн, гръцкия̌т език.
-> Славянското влияние върху румѫнски тежи повече от румѫнското влияние върху български.
-> По-дълга традиция на славянската книжнина и на славянската литургия.
-> Когато славяногласнитѣ на Балканитѣ не се ползват от славянската книжнина и от славянската литургия, тѣ си служа̨т с гръцката и никога с румѫнската.

Крайно класиране: GR,BG,RO,AL. Влиянията от лѣ̋во на дѣ̋сно сѫ суперстратни, влиянията от дѣ̋сно на лѣ̋во сѫ субстратни.

.. към началото ..


11. Ядро на Balkansprachbund-ът


Крайно класиране: ,,RO,AL. Какво става на дъното на котелът на Balkansprachbund-ът, там, къдѣто бъркалката на готвачът трудно достига, а огъня̌т пари най-силно.

Албанския̌т език и румѫнския̌т (балкано-романския̌т) език прѣдставляват сърцевината и ядрото на Balkansprachbund-ът. Степента на тѣ̋хната балканизация е най-висока, при балканизацията си тѣзи езици сѫ най-уврѣли.

Ако нѣ̋кой се заеме да изброи и опише всички прилики и съотвѣтствия в Balkansprachbund-ът най-подробно и без обобщения, каквото тука не се прави, то вѣроятно половината по обем ще бѫда̨т прилики и съотвѣтствия међу албански и румѫнски, които не се сподѣлят от български и гръцки. Тук срѣд допълнителнитѣ балкански характеристики за тази цѣл бѣ̋ха̨ изброени двѣ:

{Балкан‑AR2}. Румѫно-албански съотвѣтствия, несподѣлени от гръцки и български {AlRo}
{Балкан‑AR1}. Особена специфично балканска лексика в румѫнски и албански {AlRoLex}

И тъй, ядрото на Balkansprachbund-ът, съставено от румѫнски и албански, поставя важен проблем: как така най-уврѣ̋лата балканщина се е разпространила на толкова обширна територия - от Албания до Молдова.

.. към началото ..


12. Отклонение: периодизация на българския̌т език


Прѣз познатата история на нашия̌т български език той е изпитвал масивни суперстратни влияния послѣдователно от гръцки, от турски и от руски, както и масивно субстратно влияние от балкано-романски. Това твърдение е изчерпващо. За обяснението на историята на нашия̌т език тѣзи езици стигат - нѣ̋маме нуђа нито от албанския̌т, нито от нѣ̋какъв друг палеобалкански субстрат, нито от пра-български.

Историята на нашия̌т език може да се раздѣли на слѣднитѣ периоди:

-> Праисторически период: един Господ знае какво е било тогава.

-> Праиндоевропейски период: тогава езикът ни сподѣлял битието си с остана̨литѣ индоевропейски езици.

-> Славянски период: тогава езикът ни сподѣлял битието си с остана̨литѣ славянски езици.

-> Балкански период: периодът на Balkansprachbund-ът, за който става дума тука. Дѣли се на два подпериода: прѣди и слѣд смѣ̋ната на готвачът.

-> Русофилски период: от около 1850 до около 1990 AD. Езикът ни до неузнаваемост е изрусен.

-> Циганско-глобализационен период: слѣд 1990 AD. Езикът ни прѣз този период ще цъфне и ще върже.

Забѣлѣжка. Езикът ни да сподѣля битието си с остана̨литѣ славянски езици означава, че нашия̌т език в състоянието си от оня период практически съвпадал със състоянието на всѣки един от остана̨литѣ славянски езици прѣз сѫщия̌т период.

Друга забѣлѣжка. Българския̌т език прѣдставлява балкано-славянски език, т.е. той е хем славянски, хем балкански. Нашия̌т език обаче е първо славянски и послѣ балкански. Славянщината на нашия̌т език ни позволява донѣ̋къде да се разбираме с други славяногласни (напримѣр сърби или руснаци), ама балканщината на нашия̌т език твърдѣ малко ни помага да се разбираме с гърци, румѫнци или албанци.

Трета забѣлѣжка. Тази публикация е посветена на балканския̌т период от историята на нашия̌т език. Индоевропейския̌т период и славянския̌т период заслужават отдѣлни публикации.

.. към началото ..


13. Balkansprachbund-ът: подходи към явлението


Из монографии и енциклопедии можете да срѣщнете и други изложения на темата за Balkansprachbund-ът.

С какво моето изложение се отличава.


Изложената тук фокусирана визия за Balkansprachbund-ът прѣдполага имперски котел (имперски казан).
  • Първо, това налага периодът на Balkansprachbund-ът да се раздѣли на двѣ: гръцки подпериод (когато готвачът е гръцкия̌т език) и турски подпериод (когато готвачът е турския̌т език, когато езицитѣ в казанът вече сѫ уврѣли-балканизирани и когато казанът кротко си къкри на слаб огън).
  • Второ, това поставя въпросът къдѣ е било огнището (къдѣ е бил фокусът).

Алтернативата на изложената от мене фокусирана визия е дисперсната визия за Balkansprachbund-ът. Вмѣсто огнище тя прѣдполага голѣ̋мо пепелище, разпрострѣ̋ло се от Албания до Молдова, остана̨ло от нѣ̋какви мако-трако-даки (и малко пеко-таки) и газено повече от двѣ хилядолѣтия от нестинари. Ясно е, че при дисперсната визия навлизаме в зоната на здрачът. Това се прави най-вече заради политическата коректност.

Терминитѣ дисперсна и фокусирана визия се отнасят за Balkansprachbund-ът. На тѣзи двѣ визии съотвѣтстват двѣ хипотези за произходът на румѫнския̌т език: хипотезата за континуитетът и миграционната хипотеза.

.. към началото ..


14. Balkansprachbund-ът: критика на дисперсната визия


Критика на дисперсната визия за Balkansprachbund-ът и съотвѣтно на хипотезата за континуитетът.
  • По-голѣ̋мата част от територията на румѫнския̌т език на сѣвер от Дунавът, а това е по-голѣ̋мата част от Влашко и цѣ̋ла Молдова, нѣ̋ма как да е била засѣгна̨та от римската колонизация прѣз периодът AD106-275, понеже никога не е влизала в Римската империя, не е била част от римската провинция Dacia Traiana. Слѣдователно на тази територия - по-голѣ̋мата част от Влашко и цѣ̋ла Молдова, румѫнския̌т език по всѣ̋ка вѣроятност е бил занесен прѣз послѣдното хилядолѣтие във вече напълно уврѣ̋ло балканизирано състояние.
  • Проблемът за балкано-романския̌т (румѫнския̌т) език е, че нѣ̋ма свидѣтелства за него прѣз периодът AD275..1521. Къдѣ се е криѣл, къдѣ се е подвизавал, как се е развивал - не се знае. А тѣзи нѣща за периодът на Balkansprachbund-ът общо взето се зная̨т за гръцкия̌т и балкано-славянския̌т.
  • Приликитѣ и съотвѣтствията међу албански и румѫнски - {AlRoLex}{Балкан‑AR1} и {Балкан‑AR2}{AlRo}, за които писах, че може би прѣдставляват половината от обемът на Balkansprachbund-ът, сѫ всеобхватни. Ако прѣдположим, че трети (разбира се, имагинерен) език (напримѣр дакийски) е повлиял на албански и на румѫнски за прихващането им, то този език ще да е сѫществувал на твърдѣ обширна територия дълго врѣме, и то без да остави ясни слѣди, което е невѣроятно. Ако прѣдположим, че нѣ̋ма трети език, а албанския̌т език е бил нѣ̋кога разпространен из цѣ̋лото пепелище, то това пак е невѣроятно: територията е прѣкалено голѣ̋ма, ясни слѣди нѣ̋ма.
  • Да повторя, приликитѣ и съотвѣтствията међу албански и румѫнски - {AlRoLex}{Балкан‑AR1} и {Балкан‑AR2}{AlRo}, сѫ всеобхватни. Дори да допуснем, че тѣ сѫ ги прихвана̨ли от нѣ̋какъв палеобалкански субстрат, пак е редно да приемем, че влиянието на този палеобалкански субстрат върху албански и румѫнски нѣ̋ма как да бѫде териториално разпръсна̨то от Албания до Влашко (сѣверно от Дунавът) - то трѣ̋бва нѣ̋къдѣ да е концентрирано - концентрирано около фокусът, около огнището.
  • Ако един език е разпространен на такава обширна територия (територията на Balkansprachbund-ът) и се задържа на нея̨ дълго врѣме, това трѣ̋бва да е обусловено от екстралингвистични причини. Да, елинофонията и романсът имали широк ареал, обаче това било обусловено от политика, религия, цивилизационни и обществени нагласи. Освѣн елинофонията и романсът, не се виђа подобно нѣщо за територията на Balkansprachbund-ът за послѣднитѣ двѣ хилядолѣтия - слѣд римското нашествие на Балканитѣ.
  • Слабото диалектно разнообразие на румѫнския̌т език на сѣвер от Дунавът прѣдполага по-кратък прѣстой на тази територия. Романо-балканския̌т език придобива очакваното за него диалектно разнообразие, едва когато включим в него диалектитѣ южно от Дунавът.
  • Ако приемем, че румѫнския̌т език е балканизиран върху територията си, къдѣто уж е възникна̨л - римската провинция Дакия (Dacia Traiana: западната част на Влашко и част от Трансилвания), то си остава въпросът защо не сѫ балканизирани другитѣ езици, за които се знае, че сѫ се подвизавали на тази територия. Защо напримѣр не е балканизиран славянския̌т? Пламъцитѣ, които балканизират напълно българския̌т и частично сръбския̌т, идват от юг, и този процес не може да се датира отпрѣди 10-ти вѣк.
  • Историческитѣ извори споменават власи в Романия (Ромѣйската империя) слѣд AD976, но сѣверно от Дунавът - едва слѣд 11-ти вѣк.
  • Митът "Torna Fratre" не подкрѣпя нито една от двѣтѣ визии и нито една от двѣтѣ хипотези за произходът на румѫнския̌т език. Става дума за това, че по врѣмето на цар Маврикий при поход срѣщу аваритѣ един войник се обърна̨л към друг с думитѣ "Torna, Fratre!", прѣведено на съврѣменен български "Назад, братò!". Никъдѣ не е казано, че тѣзи войници, явно романофони, произхођат от бившата Dacia Traiana и изобщо от територия сѣверно от Дунавът. Често се забравя, че от врѣмето на цар Константин (да не кажем от врѣмето на пуническитѣ войни) до ислямското нашествие прѣз 9-ти и 10-ти вѣк остров Сицилия и прилѣжащата територия на Апенинския̌т полуостров сѫ принадлежали на Романия, на Константинопол. Съвсѣм възможно било онѣзи войници от случката "Torna, Fratre!" да сѫ били родом от Южна Италия - показали сѫ типично италиански боен дух. Но най-простото обяснение е такова: случило се е сѣверно от линията Иречек, вижте по-долу, и прѣди нашествието на славяногласието.
  • Не е доказано, че романсът се е бил трайно закрѣпил в Dacia Traiana за 170-тѣ години римска власт (от цар Траян до цар Аврелиан). Међу другото, когато цар Аврелиан рѣшил да изостави Dacia Traiana, той обявил нова провинция Dacia Aureliana с център Сердика (София), и може да се прѣдположи, че цивилизованитѣ грађани на Dacia Traiana сѫ я̨ напусна̨ли и сѫ се установили в Dacia Aureliana. По-нататък тѣхнитѣ потомци на територията на Романия ще да сѫ били по религиозни причини елинизирани още прѣди имиграцията на славяногласнитѣ в Романия, или поне повечето от тѣ̋х.
  • Съпоставка. От една страна, Римската империя е владѣ̋ла нѣ̋каква територия сѣверно от Дунавът (Dacia Traiana) само 170 години, и това е позволило на установилия̌т се там романс да се наложи тотално над славяногласието и над ред други езици, подвизавали се там, не само в Dacia Traiana, но и в цѣ̋ло Влашко и цѣ̋ла Молдова. От друга страна, Римската империя е владѣ̋ла територията южно от Дунавът повече от 500 години, нека впрочем да се ограничим само до територията сѣверозападно от линията Иречек и южно от Дунавът, за която територия има свѣдения за стабилно присѫствие на романсът, и въпрѣки това днес на тази територия от романсът виђаме само жалки остатъци. Това озадачава. Дисперсната визия (хипотезата за континуитетът) не дава отговор. Отговорът на фокусираната визия (на миграционната хипотеза) е слѣдния̌т: романсът южно от рѣката е породил романсът на сѣвер от рѣката.
  • Около рѣката Дунав, сѣверно и южно, нѣ̋кога се е подвизавал готския̌т език. В славянския̌т език си лича̨т влиянията откъм готския̌т език, в балкано-романския̌т такива влияния нѣ̋ма.
  • По-горѣ стана дума за приликитѣ и съотвѣтствията међу албански и румѫнски и липсата на адекватно обяснение за тѣ̋х. Нѣщо повече: има прилики и съотвѣтствия међу италиански и балкано-романски, които не се разглеђат в контекстът на Balkansprachbund-ът, понеже не излизат от рамкитѣ на романсът, и които според признатата история на италианския̌т език се датират слѣд 3-ти вѣк. Напримѣр, фонетичното измѣнение в романсът, което съотвѣтства на 1-вата славянска палатализация и което е общо за балкано-романския̌т и за италианския̌т. Как ли това измѣнение се е добрало до изолирания̌т в бившата Dacia Traiana романс?

.. към началото ..


15. Кратка история на романсът на Балканитѣ


Изводи: Кратка история на романсът на Балканитѣ, както и на обкрѫжението му.
  • Романс се нарича цѣ̋лото потомство на латинския̌т език в дѣйствие. Носителитѣ на романсът се наричат романофони. Ранния̌т романс - наричан още вулгарен латински - е все още един език докъм 5-ти вѣк слѣд Христа. Слѣд 4-ти вѣк романсът се разпада на отдѣлни романски езици. Освѣн балкано-романския̌т, други романски езици говорени днес сѫ френския̌т, италианския̌т, испанския̌т, португалския̌т.
  • Латинския̌т език и разговорния̌т романс идват на Балканитѣ още прѣди Христа.
  • По-долу ще стане дума за елиноромансът, тъй че това не е послѣдното по темата.
  • Линията Иречек се опитва да опрѣдѣли границата међу романсът и елинофонията на Балканитѣ. Значението й надхвърля Балканитѣ. На запад (и сѣвер) е зоната на романсът, на изток (и юг) е зоната на елинофонията. Линията Иречек оставя сѣверната и западната част от днешната територия на България (София, Търново, ..) в зоната на романсът, а южната и източната (Пловдив, Варна) - в зоната на елинофонията.
  • Римскитѣ провинции Dacia Traiana (AD106..275) и Dacia Aureliana (вижте по-горѣ) сѫ в зоната на романсът.
  • Когато Dacia Traiana е изоставена, романсът изчезва оттам - ако не веднага, то за нѣ̋колко вѣка. Във всѣки случай, романсът от врѣмето на Dacia Traiana нѣ̋ма никакъв принос към съврѣменния̌т румѫнски език. Съврѣменния̌т румѫнски език не произлиза от романсът на колониститѣ от Dacia Traiana. Най-вѣроятно, територията на изоставената Dacia Traiana става подвластна на славяногласието. Вѣроятно, това е било исконна територия на славяногласието, къдѣто романсът прѣз римската колонизация (AD106..275) никога не е пускал дълбоки корени.
  • Всеобхватна промѣ̋на в Римската империя настѫпва с приемането на Християнството и излизането на западнитѣ територии изпод контролът на Константинопол. От врѣмето на цар Теодосий до врѣмето на цар Михаил, кръстникът Борисов, елинофонията почти напълно изтласква романсът от балканскитѣ територии на Романия. Причинитѣ сѫ прѣди всичко религиозни. Из балканскитѣ територии на Романия не се прилагала латинската литургия, а само гръцката. Примѣрно, Сердика (днешна София) ще да е прѣмина̨ла от зоната на романсът (според линията на Иречек) към зоната на елинофонията, понеже в храмоветѣ Света София, Свети Георги и многото други софийски църкви богослужението било на гръцки.
  • Случката "Torna Fratre" от врѣмето на цар Маврикий не е нищо повече от потвърђение на линията Иречек. Този романс е бил помѣтен от двѣтѣ вълни: от вълната на християнизацията откъм югоизток и от вълната на прииђащото славяногласие откъм сѣверозапад.
  • От врѣмето на цар Теодосий до врѣмето на цар Михаил, кръстникът Борисов, елинофонията почти напълно изтласква романсът от балканскитѣ територии на Романия. Друга причина освѣн религията е пришествието на славяногласието.
  • Ако нѣ̋какъв романс е остана̨л на Балканитѣ в Романия по врѣмето на цар Михаил, кръстникът Борисов, този романс ще да е заемал ниска обществена ниша без прѣдставителство в аристокрацията и духовенството. Да не се бърка този романс с класическия̌т латински, използван понѣ̋кога в юриспруденцията в Романия.
  • Ако нѣ̋какъв романс е остана̨л на Балканитѣ в Романия по врѣмето на цар Михаил, кръстникът Борисов, този романс е бил изтикан на запад, по-далеко от Цариград, той там дочаква врѣмето на цар Василий Българоубиец и разпалването на Balkansprachbund-ът, и именно този романс е породил цѣлия̌т балкано-романски език, както го виђаме днес.
  • Ако никакъв романс не е бил остана̨л на Балканитѣ в Романия по врѣмето на цар Михаил, кръстникът Борисов, то нов романс се появил.
  • Второ пришествие на романсът на Балканитѣ. Да не забравяме, че в Южна Италия (и Сицилия) имало територии, които вѣкове наред принадлежали на Константинопол и влизали в Романия. Прѣз 9-ти, 10-ти, 11-ти вѣк тѣзи територии били сполетени от обществени бѣдствия: сарацинско нашествие, норманско нашествие, религиозни разпри и грађански войни међу християнитѣ. В резултат Константинопол загубил контрол върху тѣзи територии, но прѣди това мигрантстка вълна прѣз проливът Отранто донесла прѣсен романс на Балканитѣ и го изсипала точно в котелът на току-що разпаления̌т Balkansprachbund. Ако в котелът имало вече по-стар романс, при варенето разликитѣ међу тѣ̋х се заличили. Ако в котелът не е имало по-стар романс, то балкано-романския̌т език цѣлия̌т е породен от новия̌т романс, този от второто пришествие.
  • Врѣме е да отговорим на въпросът къдѣ е бил фокусът на Balkansprachbund-ът, къдѣ сѫ били огнището и казанът. Мѣ̋стото е днешна Македония, включвайки всичкитѣ й части - гръцката, българската, монтешарската и албанската. На тази територия най-тѣ̋сно си взаимодѣйствали четиритѣ езика - пълноправни члѣнове на Balkansprachbund-ът. Колкото до готвачът, той е обитавал сараитѣ си в Цариград-Константинопол, разбира се.
  • За балкано-романсът по-горѣ бѣше казано, сега да го повторим и за албанския̌т език. Романсът и албанския̌т език заемали най-ниска обществена ниша без прѣдставителство в аристокрацията и духовенството. Балкано-славянския̌т език все пак се е ползвал с подкрѣпата на държавата България по врѣмето на царетѣ Борис, Симеон, Петър и Самуил, пък и богослужението било или на славянски, или на гръцки. Това обяснява и класацията {GR,BG,RO,AL}, дадена по-горѣ в изложението.
  • Езицитѣ с най-ниска позиция падна̨ли на дъното на котелът, най-близо до огъня̌т, и уврѣли най-добрѣ, и то за сравнително кратко врѣме. Тѣзи два езика си прѣдали един на друг много свойства и характеристики, които по обем, както бе казано по-горѣ, достигат половината от пълнежът на Balkansprachbund-ът - {AlRoLex}{Балкан‑А6} и {Балкан‑AR2}{AlRo}. Разбира се, прихвана̨ли сѫ доста нѣща и от гръцкия̌т, и от балкано-славянския̌т - все пак всички сѫ се варили в казанът.
  • Езицитѣ с най-ниска позиция - албански и румѫнски - остана̨ли безписмени прѣз разглеђания̌т период. Писменост имали гръцкия̌т и славянския̌т (българския̌т). Ако нѣ̋кой се учил да чете по онова врѣме, цѣлта му е била една - да чете Светото Писание. Езикът на свещените текстове бил архаичен. Пишещитѣ по онова врѣме се придържали към архаичнитѣ езикови норми и избѣ̋гвали балканизмитѣ.
  • Кръстоноснитѣ походи разбъркали историческата картина. Дало се начало на разпадът на ромѣйската нация и на залѣзът на Константинопол, къдѣто било обиталището на готвачът на Balkansprachbund-ът. Възстановени били българското царство и българската патриаршия. Значение придобили етноситѣ (българи, власи, албанци), които все по-често се упоминавали в историческитѣ извори. Но едва ли елинофонитѣ добрѣ сѫ различавали етноситѣ - българи от власи и албанци, власи от албанци.
  • Етнонимът власи от вѣкове прѣди това бил използван от славяногласнитѣ както за означаване на романофонитѣ, така и за означаване на номадско население. Славяногласнитѣ го донесли на Балканитѣ.
  • Романофонно население с пастирски номадски поминък, православни християни, напусна̨ло котелът и се отдалечило от огнището на Balkansprachbund-ът. За вѣк-два мина̨ли Хемус, за вѣк-два-три мина̨ли и Дунавът, за вѣк-два-три стигна̨ли и Карпатитѣ. Става дума за 11-ти, 12-ти, 13-ти вѣк. Балканороманския̌т език се ширна̨л от Албания до Карпатитѣ и даже отвъд Карпатитѣ.
  • На обширната територия от Македония до Молдова по онова врѣме били разпространени и двата езика: балкано-славянския̌т (българския̌т) и балкано-романския̌т (румѫнския̌т). Населението се считало за един народ, все православни християни, обгрижвани духовно най-вече от българската патриаршия и в сферата на влияние прѣдимно на българското царство.
  • Двѣ явления от историческата дѣйствителност изискват обяснение - {RО_South} и {RО_North}. Първо, {RО_South} упадъкът на балкано-романския̌т език на територията южно от Дунавът, и второ, {RО_North} тоталната доминация на балкано-романския̌т сѣверно от рѣката. Обясненията ще отложа̨ за по-надолу.
  • Османското нашествие подредило по коренно различен начин историческата картина. Гръцкия̌т език загубил имперския̌т си статут, отстѫпил бъркалката на казанът на Balkansprachbund-ът на новия̌т готвач - турския̌т език. Но гръцкия̌т език запазил и дори увеличил религиозното си влияние. Унищожени били и българското царство, и българската патриаршия, славянското богослужение постепенно било замѣнено с гръцко.
  • Но най-важното било, че османското нашествие в сѫщност прѣдставлявало нашествие на ислямът на Балканитѣ и в Анадолът. Ислямът, носен от туркофони, стана̨л господстваща религия. Римската/Ромѣйската империя била наслѣдена от Османската империя. Царя̌т в Цариград-Константинопол вече не бил християнин, а бил мюсюлманин. Патриархът в Константинопол и цѣ̋лата църковна йерархия под него трѣ̋бвало да се моля̨т за здравето и дълголѣтието на новия̌т константинополски цар, на султанът, на падишахът.
  • Ислямското нашествие причинило много щети: най-много щети на елинофонията, доста щети на балкано-славянския̌т език, пострадал и балкано-романския̌т. Много християни, най-вече за келепир (заради изгодата), ставали мюсюлмани. Прѣди това и веднага мюсюлмани стана̨ли и всѣ̋какви еретици, необгрижвани духовно нито от константинополския̌т патриарх, нито от римския̌т папа. Колкото пò на изток и пò към Цариград, толкова повече мюсюлмани. Колкото повече еретици в мина̨лото, толкова повече мюсюлмани в настоящето.
  • Новитѣ мюсюлмани при първа възможност изоставяли стария̌т си език - елинофонията, славяногласието или романсът, и прѣминавали на турски. Ставали турци-османлии. Потомцитѣ им днес сѫ турци.
  • Този процес не се разпространил сѣверно от Дунавът. Докато романсът южно от рѣката понесъл нѣ̋какви щети от ислямизацията, сѣверно от рѣката романсът не пострадал.
  • Елинофонията понесла огромни щети от ислямизацията. Частично била компенсирана с фактът, че гръцкото богослужение замѣнило славянското. По този начин елинофонията привличала православното население. Южно от Дунавът, романсът, както и славяногласието, понесли щети от този процес. И пак, романсът сѣверно от рѣката не пострадал.
  • Примѣр за илюстрация. В Източна Стара планина има етнографска група, нарѣчена каракачани. Тѣ понѣ̋кога биват наричани и власи. Сега говоря̨т на български, но доскоро говорѣли на гръцки. Може да се прѣдположи, че прѣди това сѫ били романофони.
  • Слѣд османското нашествие и слѣд унищожаването на Търновското царство православното население сѣверно от Дунавът било изолирано и лишено от старитѣ си духовни центрове. То било принудено да се оправя самò. Прѣз слѣдващитѣ вѣк-два била създадена писменост на балкано-романски (румѫнски) език, разработено било богослужение на румѫнски, което измѣстило постепенно славянското богослужение. Този процес обхвана̨л цѣ̋ло Влашко и цѣ̋ла Молдова. Така сѣверно от Дунавът романсът постепенно изтиквал славяногласието.
  • Идва епохата на национализмът, загася се котелът на Balkansprachbund-ът, създават се съврѣменнитѣ национални държави - Гърция, Румѫния и България, всѣ̋ка една от тѣ̋х прѣвъзнасяща припознатитѣ си етнически корени около съотвѣтния̌т национален език - гръцки, румѫнски и български.
  • В тѣзи три съврѣменни национални държави на Балканитѣ се реализира слѣдния̌т процес: всички потомствени християни на територията на съотвѣтната държава до началото на 20-ти вѣк (до слѣд първата свѣтовна война) прѣминават на държавния̌т език. Всички потомствени християни на територията на Гърция я̨ възприемат елинофонията и стават гърци, всички потомствени християни в Румѫния прѣминават към романсът и стават румѫнци, и всички потомствени християни в България стават славяногласни българи.
  • На територията на България нѣ̋ма вече гърци, власи и гагаузи, и нѣ̋ма защо да има. Повторѣте съотвѣтното твърдение за Румѫния и Гърция и го осмислѣте. Всѣки един от тритѣ национални езика - гръцки, румѫнски и български - е напълно развит и може да обслужва всички сфери на обществения̌т живот. На населението това му стига, на населението не му трѣ̋бва етническо дѣление.
  • Струва ми се, че вече обясних явленията {RО_South} и {RО_North}, формулирани по-горѣ.
  • Днес романсът по разпространение отстѫпва само на Китай и на Индия. Тази експанзия на романсът е политически обусловена. Ако го нѣ̋маше Юлий Цезар, примѣрно, ако ги нѣ̋маше неговитѣ прѣдшественици и неговитѣ послѣдователи, експанзията на романсът нѣ̋маше да се случи, за романс нѣ̋маше да се говори, сѫдбата на романсът можеше да прилича на сѫдбата на езикът на етрускитѣ или на сѫдбата на келтскитѣ езици.

  • И на края̌т на тази дълга поредица от твърдения, призовавам да осмислим слѣдното.
    • Сѫществуването днес на българския̌т език и на българския̌т етнос е политически обусловено - обуславя се от създаването на българската държава прѣз 19-ти вѣк.
    • Ако до около AD1920 не бѣше създадена никаква българска държава, то:
      • {1} нашата територия щѣше да е подѣлена међу нашитѣ съсѣди Турция, Румѫния, Сърбия и Гърция,
      • {2} на територията на Турция българи щѣше да има по-малко, отколкото днес там има арменци,
      • {3} българския̌т етнос на територията на Румѫния, Сърбия и Гърция щѣше да бѫде асимилиран на части съотвѣтно от румѫнци, сърби и гърци,
      • {4} славяногласието щѣше да бѫде изгонено от Румѫния и Гърция,
      • {5} балкано-славянския̌т (българския̌т) език щѣше да се разглеђа като източен сръбски диалект, каквато позиция сега има торлашкия̌т, и
      • {6} разбира се, никакви етнически македонци-монтешарци и никакъв македонски-монтешарски език нѣ̋маше да има.
    • Затова, да пазим българската държава и да се отнасяме към нея̨ отговорно.

.. към началото ..


16. Пак за цѣлитѣ, с които се въвеђа понятието Balkansprachbund


Цѣлта опрѣдѣля срѣдствата. Понятието Balkansprachbund се въвеђа с цѣл да се изясня̨т три въпроса, изброени нѣ̋къдѣ по-горѣ: мѣ̋стото на българския̌т език срѣд славянскитѣ езици, мѣ̋стото на румѫнския̌т език срѣд романскитѣ езици, и отношенията међу румѫнския̌т и албанския̌т.

Да си припомним приведения̌т от мене списък с основни балкански характеристики:


Ако изключа {Балкан‑1} и {Балкан‑3} от списъкът, с пълноправно члѣнство в Balkansprachbund-ът би се сдобил циганския̌т език. Ама от какъв зор да го правя това? С каква цѣл? Фокусиране върху циганския̌т не е срѣд цѣлитѣ ми.

Не мога̨ да изключа̨ {Балкан‑1}, понеже това е най-основната балканска характеристика. Само тя да остане - сѫщия̌т резултат ще получим. С други думи, свойствата {Балкан‑2}..{Балкан‑5} сѫ редундантни, формално излишни.

Артроманията {Балкан‑2} е включена, за да се отдѣли по-ясно българския̌т език от сръбския̌т. Нали изясняването на мѣ̋стото на българския̌т език срѣд славянскитѣ езици е една от основнитѣ цѣли. {Балкан‑2} държи сръбския̌т език надалече. И все пак, сръбския̌т не трѣ̋бва да е толкова далече от българския̌т, колкото е руския̌т език. Затова се включва и характеристиката {Балкан‑5} срѣд основнитѣ - сръбския̌т език нея̨ я̨ притежава, а руския̌т език си остава без нищо балканско, което си е напълно естествено.

Нѣ̋кой, който съвсѣм не се интересува от българския̌т език или дѣйства спрямо него злонамѣрено, би могъл да включи {Балкан‑AR3}{FactumHabet} в списъкът с основни балкански характеристики и така би лишил българския̌т език от пълноправно члѣнство в Balkansprachbund-ът, би го разграничил рѣ̋зко от монтешарския̌т език, който така би заел мѣ̋стото на българския̌т в Balkansprachbund-ът, защото монтешарската езикова норма го има свойството {FactumHabet}.

Аз прѣдпочитам имперското начало на Balkansprachbund-ът, имперския̌т подход към това явление. Нѣ̋кой обаче би могъл да си постави за цѣл да избѣ̋гва имперския̌т подход. Той би могъл да включи {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} или {Балкан‑А8}{MidCentralVowel} в списъкът с основни балкански характеристики, така той би лишил гръцкия̌т език от пълноправно члѣнство в Balkansprachbund-ът. Именно историята на гръцкия̌т език, позната от три хилядолѣтия насам, хвърля най-много свѣтлина върху ситуацията. Като се махне гръцкия̌т, оставаме на тъмно и включването на нѣ̋какъв палеобалкански субстрат в контекстът изглеђа по-оправдано и става по-лесно.

Оставам си с прѣдпочитанията към имперската елинофония прѣд нѣ̋какво си палеобалканско пепелище.

.. към началото ..


17. ArthromaniaFactumHabetSprachbund-ът: елиноромансът


Стана дума, че нѣ̋кои Balkansprachbund-члѣнове във вѣковетѣ и хилядолѣтията прѣди 10-ти вѣк може да сѫ участвали и в други езикови съюзи (Sprachbünde).

Прѣдлагам Sprachbund със слѣдната датировка:
  • от моментът, когато Римската империя завладява цѣ̋ла Южна Европа включително Балканитѣ, Анадолът, Сирия, Палестина, Либия
  • до разпадът на романсът на отдѣлни романски езици слѣд 5-ти вѣк.

Прѣдлаганитѣ означения ArthromaniaFactumHabetSprachbund, HellenoRomanSprachbund и по-краткото елинороманс сѫ работни. Бих ги замѣнил с по-подходящо означение, ако нѣ̋кой се сѣти.

Другитѣ параметри на този Sprachbund освѣн датировката оставям недоопрѣдѣлени.

Срѣд пълноправнитѣ члѣнове на елиноромансът задължително трѣ̋бва да присѫстват елинофонията и романсът. Това сѫ били двата основни разговорни езика в Римската империя и тѣ със сигурност сѫ си взаимодѣйствали помеђу си.

Срѣд характерстикитѣ на елиноромансът, опрѣдѣлящитѣ или допълнителнитѣ, трѣ̋бва да влизат поне слѣднитѣ:

При влизането си в елиноромансът елинофонията притежава само артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, а романсът влиза без нито една от петтѣ горѣизброени характеристики. И двата езика, елинофонията и романсът, при закриването на елиноромансът (5-6-ти вѣк) излизат натоварени с всичкитѣ пет.

Периодът от 6-ти до 9-ти вѣк слѣд Христа не влиза в нито един от двата езикови съюза, нито в елиноромансът, нито в Balkansprachbund-ът. Това е период на хегемония на елинофонията на Балканитѣ.

Кои други езици биха̨ могли да члѣнуват в елиноромансът? Със сигурност нѣ̋ма как да знаем.

Първо, кандидат-члѣн е албанския̌т език. В познатото си от 15-ти вѣк състояние той притежава всичкитѣ пет горѣизброени характеристики, но той би могъл да ги е придобил не в елиноромансът, а по-късно, едва в Balkansprachbund-ът. Как да е. Албанския̌т език е кандидат-члѣн на елиноромансът. Нѣ̋кои други палеобалкански езици - тракийски, македонски, илирийски - сѫщо. Но реалното състояние не го знаем и нѣ̋ма как да го узнаем.

Нашия̌т език (славянския̌т, старо-славянския̌т, старо-българския̌т) е познат в състоянието си от края̌т на 9-ти вѣк. Тогава той не притежавал нито една от характеристикитѣ {Елинороманс‑1}..{Елинороманс‑5}. Нѣ̋ма как да е участвал в елиноромансът - би бил много тѫп, ако е участвал и нищо не е прихвана̨л. Нѣщо повече, славянския̌т език от 9-ти вѣк не притежавал нито една от основнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът, a от допълнителнитѣ притежавал само {Балкан‑А8}{MidCentralVowel} и формално погледна̨то {Балкан‑А9} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}.

И тъй, за славянския̌т език се знае, че не е члѣнувал в елиноромансът, и слѣдователно славянския̌т език не може да се отъђестви с нѣ̋кой палеобалкански език, който е кандидат-члѣн на елиноромансът. В частност, славянския̌т език не може да се отъђестви с тракийски.

Кои други езици биха̨ могли да члѣнуват в елиноромансът?

Всички засвидѣтелствани езици от германската група, дрѣвни или съврѣменни, я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania}. Прѣдполага се, че и пра-германския̌т език, общия̌т прѣдшественик на германскитѣ езици, сѫщо така е бил артроманиакален, доста прѣди такъв да стане романсът. И още нѣщо: повечето съврѣменни германски езици я̨ имат и характеристиката {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}{FactumHabet}. Слѣдователно, елиноромансът има кандидат-члѣнове и от германската група езици. Това поставя интересен териториален проблем - къдѣ пра-германскитѣ диалекти сѫ се срѣщна̨ли с елинофонията, и то слѣд като самата тя прихвана̨ла артроманията. Най-близкия̌т до умът ми отговор е "по Нашенско".

Всички съврѣменни келтски езици я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania}. Вѣроятно, елиноромансът има кандидат-члѣнове и от келтската група езици.

.. към началото ..


18. Balkansprachbund-ът: потапяне в детайлитѣ на отдѣлнитѣ характеристики



Основни балкански характеристики:

Допълнителни балкански характеристики (списъкът е отворен):

.. към началото ..


  18.{Балкан‑1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}



Както бѣше вече казано, това е най-основната балканска характеристика. Свойствата {Балкан‑2}..{Балкан‑5} от списъкът с основни балкански характеристики сѫ редундантни, формално излишни, биха̨ могли да бѫда̨т причислени към допълнителнитѣ балкански характеристики. В нашата част на свѣтът нѣ̋ма други езици със свойството {Балкан‑1} {Gen=Dat} освѣн четиритѣ пълноправни члѣнове на Balkansprachbund-ът: GR,BG,RO,AL.

Тази балканска черта е може би първата проникна̨ла в старо-българската писменост: царь блъгаромъ вмѣсто царь блъгаръ.

Ще приведа примѣри на нѣ̋колко езика. Примѣритѣ сѫ от слѣдния̌т вид:
  • Книгата на {Genitive, родителен падеж} Ангелина
    я̨ дадох на {Dative, дателен падеж} Елисавета.

Забѣлѣжѣте, че само пълноправни члѣнове на Balkansprachbund-ът, врѣли в котелът му, еднакво ги изразяват родителното и дателното отношение. У нас, носителитѣ на балкански езици {GR,BG,RO,AL}, изобщо е притѫпено чувството, че родително и дателно отношение слѣдва да се изразяват различно.

Характеристиката {Балкан‑1}{Gen=Dat} е реализирана в четиритѣ балкански езици {GR,BG,RO,AL} по три различни начина.

  • BG:Български{Балкан‑1}: Книгата на Ангелина я̨ дадох на Елисавета.
  • SL:Старо-български/старо-славянски{Балкан‑1}:
        Кънигѫ Аггелинъı дадохъ Елıсаветѣ.
  • RU:Руски{Балкан‑1}: Книгу Ангелины я отдал Елисавете.
  • SR:Сръбски{Балкан‑1}: Книгу Ангелине дао сам Елисавети.
  • PL:Полски{Балкан‑1}: Książkę Angeliny dałem Elisawete.
  • KN:Старо-гръцки{Балкан‑1}: Το βιβλίον [της] Αγγελίνας ̛έδωκα τῇ Ἐλισάβετ.
  • GR:Гръцки{Балкан‑1}: Το βιβλίο της Αγγελίνας το έδωσα της Ελίζας.
  • GR:Гръцки{Балкан‑1}: Το βιβλίο στην Αγγελίνα το έδωσα στην Ελίζα.
  • TR:Турски{Балкан‑1}: Kadirin kitabı Ahmede verdim.
  • BG:Български{Балкан‑1}: На Кадир книгата я̨ дадох на Ахмед.
  • LA:Латински{Балкан‑1}: Iohannis librum Petro dedi.
  • RO:Румѫнски{Балкан‑1}: Cartea lui Ioan i-am dat lui Petru.
  • AL:Албански{Балкан‑1}: Libri i Gjonit unë i dha Pjetrit.
  • EN:Английски{Балкан‑1}: I gave the book of John to Peter.
  • EN:Английски{Балкан‑1}: I gave John's book to Peter.
  • DE:Нѣмски{Балкан‑1}: Ich gab Hans' Buch zu Peter.
  • DE:Нѣмски{Балкан‑1}: Ich gab das Buch von Hans zu Peter.
  • FR:Френски{Балкан‑1}: J'ai donné le livre de Jean à Pierre.
  • FR:Френски{Балкан‑1}: Le livre de Jean je l'ai donné à Pierre.
  • GY:Цигански{Балкан‑1}: Ianeskoro e liles Petreske dinjom.

Със зелено сѫ означени примѣритѣ за езицитѣ от Balkansprachbund-ът, къдѣто се виђа характеристиката {Балкан‑1}{Gen=Dat}.

В исторически план, нѣщата тръгват от гръцки, на който дателния̌т падеж взел да му убива. Най-честото окончание за дателния̌т падеж в единствено число в продуктивнитѣ склонения била ю̊та след дълга гласна, която изпадна̨ла доста рано от произношението, започна̨ли да я̨ пиша̨т отдолу под буквата за дълга гласна, и затова я̨ нерѣкли подписана ю̊та. Добрѣ, при писане я̨ пиша̨т под линия, ама като не се чува, какво да се прави. И заради тази ю̊та гръцкия̌т език рѣшил да се отърве от дателния̌т си падеж. В рамкитѣ на елиноромансът гръцкия̌т език прѣдал този стремеж и на романсът. Това допринесло и за {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}{Елинороманс‑4}.

Гръцкия̌т език изпълнил рѣшението си да се отърве от дателния̌т си падеж по два различни начина, илюстрирани с примѣритѣ по-горѣ:
  • {Балкан‑1‑GR‑1}: като замѣнил дателния̌т падеж с изразът за посока (направление) - прѣдлог εις(=>σε) плюс акузатив (винителен падеж)
  • {Балкан‑1‑GR‑2}: като замѣнил дателния̌т падеж с родителен
Слѣдващи стѫпки в гръцкия̌т език:
  • {Балкан‑1‑GR‑3}: като слѣдствие от {Балкан‑1‑GR‑2}, притѫпява се способността да се различават родително и дателно отношение
  • {Балкан‑1‑GR‑4}: като слѣдствие от {Балкан‑1‑GR‑3} и {Балкан‑1‑GR‑1}, конструкцията прѣдлог εις(=>σε) плюс акузатив започна̨ла да замѣня и родителния̌т падеж
  • {Балкан‑1‑GR‑5}: и така в гръцкия̌т език се появил универсалния̌т прѣдлог σε, вървящ с акузатив, с който можѣло вече да се замѣнят и двата стари падежа, и дателния̌т, и родителния̌т
  • {Балкан‑1‑GR‑6}: и така гръцкия̌т език бил вече готов да се отърве и от родителния̌т си падеж, но не сварил да го направи: със всеобщата грамотност и литературнитѣ езици от 19-ти вѣк насѣтне гръцкия̌т родителен падеж живна̨л и укрѣпна̨л.
Какво е стана̨ло в романсът:
  • {Балкан‑1-NRO-1}: нео-романсът (романсът без балкано-романсът) в рамкитѣ на елиноромансът възприел {Балкан‑1‑GR‑1}, но не и {Балкан‑1‑GR‑2}
  • {Балкан‑1-NRO-1}: в резултат не послѣдвали {Балкан‑1‑GR‑3}:{Балкан‑1‑GR‑4}:{Балкан‑1‑GR‑5}
  • {Балкан‑1-NRO-1}: но все пак нео-романсът се отървал така от дателния̌т си падеж
  • {Балкан‑1-NRO-2}: по примѣрът на {Балкан‑1‑GR‑1}:{Балкан‑1‑RO‑1}, нео-романсът на своя глава рѣшил да се отърве от родителния̌т си падеж, но хитро избрал за цѣлта друг прѣдлог
  • {Балкан‑1-NRO-2}: нео-романсът така и не стигна̨л до {Балкан‑1} и там разликата међу родително и дателно отношение си остана̨ла
  • {Балкан‑1-RO-1}: балкано-романския̌т възприел {Балкан‑1‑GR‑2} и по примѣрът на гръцкия̌т замѣнил дателния̌т падеж с родителен
  • {Балкан‑1-RO-1}: така и балкано-романския̌т се отървал от дателния̌т си падеж
  • {Балкан‑1-RO-1}: така и в балкано-романския̌т като слѣдствие от {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1} се притѫпила способността да се различават родително и дателно отношение
  • {Балкан‑1-RO-1}: с други думи, балкано-романския̌т придобил {Балкан‑1}
  • {Балкан‑1-RO-1}: балкано-романския̌т обаче не възприел (или забравил) {Балкан‑1‑GR‑1} и не послѣдвало {Балкан‑1‑NRO‑2}, за разлика от нео-романсът
  • {Балкан‑1-RO-1}: в резултат, балкано-романския̌т, досущ като албанския̌т, има родително-дателен падеж (това е стария̌т му родителен), който еднакво може да изразява родително и дателно отношение
  • {Балкан‑1-RO}: балкано-романския̌т се развивал по начин различен от нео-романсът, което е довод против второто пришествие на романсът на Балканитѣ
Балкано-славянския̌т, слѣдвайки гръцкия̌т, сѫщо така тръгна̨л в двѣ посоки.
  • {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т възприел {Балкан‑1‑GR‑2}, както бил направил и {Балкан‑1‑RO‑1} балкано-романския̌т
  • {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т възприел {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1} в котелът на Balkansprachbund-ът
  • {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т интерпретирал {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1} така: дателния̌т и родителния̌т падеж съвпадат
  • {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т не знаѣл остана̨лия̌т общ падеж в гръцки и балкано-романски дали е бил родителен, или е бил дателен, все едно му било
  • {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т рѣшил и той да обедини родителния̌т и дателния̌т
  • {Балкан‑1-BG-1}: но балкано-славянския̌т замѣнил родителния̌т падеж с дателен, защото на балкано-славянския̌т родителния̌т му убивал, а дателния̌т пò му харесвал
  • {Балкан‑1-BG-1}: така и в балкано-славянския̌т като слѣдствие от {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1}:{Балкан‑1‑BG‑1} се притѫпила способността да се различават родително и дателно отношение
  • {Балкан‑1-BG-1}: с други думи, балкано-славянския̌т придобил {Балкан‑1}
  • {Балкан‑1-BG-2}: в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-славянския̌т език придобил свойството {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}{LiA}: еднакво изразяване на посока и мѣстоположение
  • {Балкан‑1-BG-2}: балкано-славянския̌т език осмислил, че основния̌т прѣдлог за посока (направление) е прѣдлогът на (с акузатив)
  • {Балкан‑1-BG-2}: довод: "идѫ на смрьть" - "иду на смерть" - "отивам на смърт" (примѣр в по-абстрактна ситуация)
  • {Балкан‑1-BG-2}: в рамкитѣ на {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}{LiA} и {Балкан‑А7}{FittingPrepositions}, балкано-славянския̌т език отъђествил своя̌т си прѣдлог на с гръцкия̌т прѣдлог σε (и двата с акузатив)
  • {Балкан‑1-BG-2}: в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-славянския̌т език прихвана̨л идеята за {Балкан‑1‑GR‑5} универсалния̌т прѣдлог
  • {Балкан‑1-BG-2}: в балкано-славянския̌т език прѣдлогът на (с акузатив) стана̨л универсален
  • {Балкан‑1-BG-2}: универсалния̌т прѣдлог на по гръцки примѣр можел да замѣня дателния̌т падеж, а според {Балкан‑1‑BG‑1} и родителния̌т
  • {Балкан‑1-BG-2}: в резултат, балкано-славянския̌т език се отървал и от родителния̌т си падеж, и от дателния̌т
  • {Балкан‑1-BG-2}: от дателния̌т падеж днес има само архаични застина̨ли остатъци: "Гарван гарвану око не вади." => "Гарван на гарван око не вади."

.. към началото ..


  18.{Балкан‑2}. Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}{Arthromania}



Артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania} я̨ има във всички балкански, във всички романски езици, във всички езици от германската група, във всички съврѣменни келтски езици, и навсѣ̋къдѣ е нововъведение.

Артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania} е най-важната характеристика на елиноромансът. Най-важната характеристика на Balkansprachbund-ът е {Балкан‑1}{Gen=Dat}. Артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} се числи към основнитѣ балкански характеристики заради българския̌т език, да го отдѣли от сръбския̌т.

Балкано-романския̌т и гръцкия̌т вѣроятно сѫ я̨ притежавали артроманията отпрѣди Balkansprachbund-ът (и поради това артроманията е включена в списъкът на опрѣдѣлящитѣ характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑1}).

Нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1} вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът. Нашия̌т език е имплементирал артроманията при втория̌т си опит слѣд неуспешен първи опит от врѣмето на славянския̌т си период.

Kак балкано-романския̌т (влашкия̌т) е съчетал артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, присѫща на цѣлия̌т романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем.

Това бѣше първо приближение. Вече писах, че артроманията заслужава отдѣлна тема. Тук нѣ̋ма да се впускам да обяснявам какво е това артроманията - от изложението на тази тема тук рускоезичен напримѣр нѣ̋ма да може да се научи да слага члѣноветѣ правилно. Но все пак ще продължа.

Има езици, на които артроманията им е чуђа. Напримѣр, тя е чуђа на руския̌т, на полския̌т, на латинския̌т, на старо-индийския̌т (санскрит), на финския̌т и естонския̌т, на китайския̌т, японския̌т и монголския̌т. В сѫщност, на повечето езици по свѣтът артроманията им е чуђа.

Има езици, на които артроманията им е частично позната. Напримѣр, такива сѫ сръбския̌т, турския̌т, може би литовския̌т и латвийския̌т.

Eзицитѣ с пълна имплементация на артроманията можем да ги нарѣчем артроманиакални (arthromaniac). Както бѣше казано по-горѣ, всички балкански и всички романски и всички германски езици и всички келтски езици сѫ артроманиакални.

Артроманията има свързан (contiguous) ареал на разпространение - Срѣдиземноморието, Европа, Близкия̌т и Срѣдния̌т Изток. Този факт ни навеђа на мисълта, че артроманията се е разнесла като зараза (като инфекция) из този ареал.

Може би първия̌т познат артроманиакален език (и прѣдполагаем източник на тази инфекция) е бил египетския̌т. Цитат оттук:
The Egyptian language may have the longest documented history of any language, from Old Egyptian that appeared just before 3200 BC to its final phases as Coptic in the Middle Ages. Coptic belongs to the Later Egyptian phase, which started to be written in the New Kingdom of Egypt. Later Egyptian represented colloquial speech of the later periods. It had analytic features like definite and indefinite articles and periphrastic verb conjugation. Coptic, therefore, is a reference to both the most recent stage of Egyptian after Demotic and the new writing system that was adapted from the Greek alphabet.
Други отдавна инфектирани с артроманията езици сѫ западно-семитскитѣ: финикийски, еврейски, арабски, все съсѣди на египетския̌т. Или тѣ сѫ породили артроманията и сѫ заразили с нея̨ египетския̌т, или обратното - тѣ сѫ се заразили от египетския̌т. Как да е.

Прѣди гръцкия̌т и послѣ латинския̌т да стана̨т основнитѣ езици на Срѣдиземноморието, в прѣдкласическата епоха, нѣ̋колко вѣка прѣди Александър Македонски и прѣди пуническитѣ войни, над Срѣдиземноморието властвал финикийския̌т език. Гръцкия̌т език много нѣща попил от финикийския̌т. Едно от тѣ̋х било писмеността, буквитѣ. Другото било артроманията. Забѣлѣжѣте, че най-старите текстове на гръцки сѫ отпрѣди тази зараза - Илиадата и Одисеята на Омир не сѫ артроманиакални. Класическия̌т гръцки език - слѣд инфекцията - вече е артроманиакален.

От гръцкия̌т език чрѣз елиноромансът, чрѣз Balkansprachbund-ът и чрѣз други влияния, заразени с артромания се оказали романскитѣ, германскитѣ, келтскитѣ. Инфекцията се прѣдавала нататък: унгарския̌т вѣроятно се заразил от нѣмския̌т, а езикът на баскитѣ - от романсът.

От своя страна, арабския̌т език заразил с артромания персийския̌т и кюрдския̌т. Циганския̌т език я̨ прихвана̨л артроманията по-скоро от гръцкия̌т.

Подробности за имплементацията на артроманията ще намѣрите при допълнителната балканска характеристика {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑3}. Удвояване на допълненията {редупликация}



Всѣки балкански език би могъл да бѫде източникът на този балканизъм. Наистина, гръцкия̌т се нуђае от него най-малко, но не може да бѫде изключен като възможен негов източник. И тъй като {Балкан‑3} частично го има в романсът, то романсът сѫщо така би могъл да бѫде източник на този балканизъм и {Балкан‑3} би могъл да се добави и към характеристикитѣ на елиноромансът.

И тъй, какво става в случаитѣ, когато формитѣ за именителен и винителен падеж (номинатив и акузатив) съвпадат? Как да отличим подлогът от прѣ̋кото допълнение? Ще изброя̨ нѣ̋колко механизма, като {Балкан‑3} ще бѫде един от тѣ̋х.

Такава ситуация може да се случи във всѣки индоевропейски език.

Масов примѣр от повечето индоевропейски езици: Коте погна̨ куче. И подлогът, и прѣ̋кото допълнение сѫ сѫществителни от срѣден род в едно и сѫщо число.

Примѣр от руски: Мать любит дочь.

В балканскитѣ езици такава ситуация се случва много по-често, отколкото в руски или в остана̨литѣ славянски езици.

Първия̌т механизъм е наслѣдство от ПИЕ (праиндоевропейския̌т език): сказуемото (глаголът) се съгласува с подлогът, а не с прѣ̋кото допълнение.

Напримѣр: Настроението опрѣдѣля мнѣнията. Настроението опрѣдѣлят мнѣнията. (Mood makes opinions. Opinions make mood. В английски словоредът е сѫществен.)

Втория̌т механизъм - наслѣдство от ПИЕ: ако може, фразата се измѣня така, че номинативът и акузативът да се различават.

Примѣр от руски: Свою мать любит дочь. Мать любит свою дочь.

Третия̌т механизъм е наслѣдство от ПИЕ: контекстът и смисълът.

Примѣр: Болестта лѣкува доброто настроение. Храбро коте погна̨ страхливо куче.

Четвъртия̌т механизъм - наслѣдство от ПИЕ: словоредът. Подлогът прѣдшества прѣ̋кото допълнение. Мать любит дочь. Коте погна куче. Това е основния̌т механизъм в английски и френски - там има фиксиран словоред.

Balkansprachbund-ът запазва свободния̌т словоред, както в руски и остана̨литѣ славянски езици. Но там (напримѣр в руски) именителен и винителен падеж се различават в повечето случаи: в повече случаи, отколкото в балканскитѣ езици, отколкото напримѣр в гръцки, и в много повече случаи, отколкото в български, румѫнски или албански.

За да компенсира, Balkansprachbund-ът е развил
Пети механизъм: дупликация на допълнението {Балкан‑3}.

Прѣ̋кото допълнение се дублира с лично мѣстоимение във винителен падеж, обикновено в кратка форма. Винителнитѣ форми на личнитѣ мѣстоимения добрѣ се различават.

Примѣр: Болестта я̨ лѣкува настроението. Болестта го лѣкува настроението. Настроението го лекува болестта. Настроението я̨ лѣкува болестта.

Разбира се, дупликацията не рѣшава напълно проблемът. Напримѣр, не помага в случая̌т Коте погна куче. Четвъртия̌т механизъм - словоредът - си остава послѣдната инстанция в този случай.

{Балкан‑3} Дупликацията я̨ има във всички диалекти от Balkansprachbund-ът. Обаче, заради влияния от старо-гръцки, от катаревуса, от църковно-славянски и от руски, във високитѣ стилове на гръцки и български дупликацията е подтисна̨та. Това е и една от разликитѣ међу българската и монтешарската норма на балкано-славянския̌т език: българския̌т литературен език, отдал се на разгулна русофилия, балканската дупликация често я̨ забравя.

Дателнитѣ форми на личнитѣ мѣстоимения сѫщо така се използват за дупликация на непрѣ̋кото допълнение. Казах му го това на Иван. Του το είπα αυτό του Γιάννη.

Примѣри от френския̌т романс, къдѣто {Балкан‑3} го има отчасти: Le livre de Jean je l'ai donné à Pierre. La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му я̨ дадох на Стефан.

Друг поглед върху {Балкан‑3}.

В спрежението на индоевропейскитѣ глаголи влиза съгласуване на глаголнитѣ форми по лице и число с подлогът: глаголната форма получава окончание, съгласувано с подлогът: Аз дадох. [Хората] говоря̨т.

{Балкан‑3} въвеђа нѣщо като съгласуване на глаголнитѣ форми по род и число с допълненията, с прѣ̋кото и с непрѣ̋кото. Към глаголната форма се добавят кратки мѣстоименни форми, които реализират това съгласуване: Бутилката му я̨ дадох на Стефан. Τη φιάλη του την έδωσα στο Στέφανο.

Свойството {Балкан‑3} би могло сѫщо така да се интерпретира като приглаголна артромания, а артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}, изведена като друга основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът, би трѣ̋бвало в такъв случай да се класифицира като приименна артромания.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑4}. Изпадане или избѣ̋гване на инфинитивът при глаголитѣ {InfinitiveLostOrAvoided}


Накратко.
  • В старо-гръцкия̌т език,
  • в старо-славянския̌т език и в ново-славянскитѣ езици,
  • в латинския̌т и в ново-романскитѣ езици
има безлична глаголна форма, нарѣчена инфинитив.
  • В ново-гръцки инфинитивът е изчезна̨л. Гръцкия̌т език въвеђа в Balkansprachbund-ът балканския̌т модел на замѣ̋на на инфинитивът.
  • В балкано-славянски инфинитивът е изчезна̨л и е възприет балканския̌т модел.
  • В балкано-романски инфинитивът има архаичен статут и се прѣдпочита замѣ̋ната му по балканския̌т модел.
  • В албански инфинитивът има архаичен и диалектен статут и се прѣдпочита замѣ̋ната му по балканския̌т модел.
  • В цигански инфинитив нѣ̋ма - замѣня се по балканския̌т модел.
  • В сръбски инфинитивът и замѣ̋ната му по балканския̌т модел равноправно съжителстват. При движението откъм София към Любляна инфинитивът все повече укрѣпва.
Най-напрѣд от инфинитивът си се е отървал гръцкия̌т език - той е придобил свойството {Балкан‑4}{InfinitiveLost..} дълго прѣди наклађането на огъня̌т на Balkansprachbund-ът.

Гръцкия̌т език е заразил с това свойство остана̨литѣ балкански езици: GR => {,BG,RO,?[AL]?}.

Уточнение: Макар балканскитѣ езици да сѫ си го загубили инфинитивът, тѣ съдържат слѣди от него.
  • В гръцки има безлична глаголна форма съкратен инфинитив, която се използва при образуване на аналитичнитѣ глаголни врѣмена перфект и плусквамперфект: Έχετε γράψει. Είχατε γράψει. (Написали сте. Бѣ̋хте написали.)
  • В източнитѣ балкано-славянски диалекти има безлична глаголна форма съкратен инфинитив, която може да се използва на мѣ̋стото на стария̌т инфинитив само в ограничен малък брой случаи: Недѣй плака! Недѣйте плака! Женитѣ можеш ли ги разбра?
  • Балкано-романския̌т единствен от романсът пази слѣди от старата латинска безлична глаголна форма супин: Cartea este de citit. (Книгата е за четене.)
  • В нашенските диалекти на турския̌т език има тенденция към избѣ̋гване на инфинитивът. Все пак, тази тенденция прилича да е съврѣменна, придобита е слѣд загасянето на огъня̌т на Balkansprachbund-ът, в диалекти, всичкитѣ носители на които владѣя̨т български или гръцки.
    • В стандартния̌т турски език: yazmak istiyorum (Искам да напиша̨. Буквално на руски: писать хочу.)
    • В турски диалект, прихвана̨л {InfinitiveLostOrAvoided}: isterim [de] yazayım (Буквално: искам и пиша̨.)
Примѣри:
  • С инфинитив:
    • Старо-славянски/старо-български: не хощѫ писати.
    • Руски: не хочу писать
    • Сръбски: не хоћу писати
    • Полски: nie chcę pisać
    • Френски: je ne veux pas écrire
    • Италиански: non voglio scrivere
    • Испански: no quiero escribir
    • Румѫнски: nu vreau a scrie
    • Турски: yazmak istemiyorum
  • По балканския̌т модел:
    • Български: не щѫ да пиша̨
    • Гръцки: δεν θέλω να γράφω
    • Румѫнски: nu vreau scriu
    • Албански: nuk dua shkruaj
    • Цигански: na kamav te xramosarav
    • Сръбски: не хочу да пишем
    • Deliormanlı турски: istemerim [de] yazmayım

Балканския̌т модел {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided} в балканскитѣ езици не само е способен напълно да замѣни инфинтивът и го е направил в гръцки и български, но е приложим в много други случаи, при които в другитѣ езици не може да се приложи инфинитив. Примѣри в български и гръцки:
  • не щѫ да пиша̨ - δεν θέλω να γράφω
  • не щѫ да пишеш - δεν θέλω να γράφεις
  • не щем да пишете - δεν θέλουμε να γράφετε
  • не щем да пиша̨т - δεν θέλουμε να γράφουν
  • не щете да пиша̨ - δεν θέλετε να γράφω
  • не щете да пишете - δεν θέλετε να γράφετε
  • не щете да пишем - δεν θέλετε να γράφουμε
  • и т.н.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме {GenericFutureTense}


С цѣл по-голѣ̋ма стегна̨тост на изказът, само за този подраздѣл, ще въведа̨ терминът футур за означаване на бѫдеще врѣме. И тъй, накратко за балканския̌т футур {Балкан‑5}{GenericFutureTense}.

Освѣн четиритѣ пълноправни члѣнове на Balkansprachbund-ът {GR,BG,RO,AL}, в пълна мѣ̋ра балканския̌т футур {Балкан‑5}{GenericFutureTense} го притежават сръбския̌т и циганския̌т.

Гръцкия̌т език и романсът сѫ се отървали от старитѣ си футури отдавна, още отпрѣди Balkansprachbund-ът, може би в елиноромансът.

По врѣмето, когато гръцкия̌т език и романсът все още сѫ влачѣли старитѣ си футури, т.е. много отдавна, може и славянския̌т език да е имал нѣ̋какъв свой стар футур, но ако е имал, и той се е отървал от него. Как да е, сега не знаем за никакъв стар славянски футур.

В съврѣменнитѣ славянски езици се използват два модела за футурът: балкански модел (в български и сръбски) и ново-славянски модел (в словенски, словашки, руски, полски, чешки, ..).

Ново-славянския̌т модел облага със значение на футур индикативнитѣ форми за сегашно врѣме на перфективнитѣ глаголи. Това важи и за старо-славянския̌т език, както е запазен в най-старитѣ текстове. Сравнѣте:
  • {От Матея, 24:29}
    • .. по скръби дьний тѣхъ, слънце помрькънетъ, и луна не дастъ свѣта своего, и звѣздъı съпадѫтъ съ небесе, и силъı небесьнъıя подвигънѫтъ ся .. (старо-славянски)
    • .. после скорби тех дней, солнце померкнет, и луна не даст света своего, и звезды спадут с неба, и силы небесные поколеблются .. (руски)
    • .. po ucisku tych dni słońce się zaćmi i księżyc nie da swego blasku, gwiazdy będą spadać z nieba i moce niebieskie zostaną poruszone .. (полски)
    • .. po tomto veľkom utrpení sa zatmie slnko, pohasne svit mesiaca, hviezdy začnú padať z neba a zachvejú sa nebeské mocnosti .. (словашки)
    • .. слѣд скръбта на онѣзи дни слънцето ще помръкне, луната [ нѣ̋ма да | не ще] даде свѣтлината си, звѣздитѣ ще падна̨т от небето и силитѣ небесни ще се раздвижа̨т ..
    • .. после невоље тих дана, сунце ће потамнети и месец више неће сјати, падаће звезде са неба и небеске силе биће уздрмане .. (сръбски)
    • и т.н.
  • В горнитѣ текстове сѫ удебелени формитѣ на перфективни глаголи в сегашно врѣме.
  • В текстоветѣ на старо-славянски/руски/полски/словашки удебеленитѣ форми за сегашно врѣме на перфективни глаголи означават бѫдеще врѣме (футур) вмѣсто сегашно.
  • В сръбския̌т език, който е имплементирал балканския̌т модел на футурът, се откроява частицата ће за бѫдеще врѣме.
  • В българския̌т език тази частица е ще.
  • Да се опитаме да прочетем българския̌т текст без частицата ще:
    • .. слънцето помръкне, луната не дадѐ свѣтлината си, звѣздитѣ падна̨т от небето и силитѣ небесни се раздвижа̨т ..,
  • Убѣђаваме се, че той не звучи добрѣ в реален индикатив, ..
  • нито пък има в нашия̌т език нѣ̋каква конотация за футур, както би било напримѣр в старо-славянски/руски/полски.
  • Ето как би звучал добрѣ:
    • .. Когато слънцето помръкне, луната не дадѐ свѣтлината си, звѣздитѣ падна̨т от небето и силитѣ небесни се раздвижа̨т ..
    • .. Ако слънцето помръкне, луната не даде свѣтлината си, звѣздитѣ падна̨т от небето и силитѣ небесни се раздвижа̨т ..
    • .. Дано слънцето да помръкне, луната да не дадѐ свѣтлината си, звѣздитѣ да падна̨т от небето и силитѣ небесни да се раздвижа̨т ..
  • Да си спомним и безсмъртния̌т стих на Ботев:
    • .. настане вечер .. мѣсец изгрѣе ..
    • .. звѣзди обсипя̨т сводът небесен ..
    • .. гора зашуми .. вѣ̋тър повѣе ..
  • Не звучи добрѣ в реален индикатив, но затова пък в "нереален" индикатив звучи страхотно.
  • Ако замѣним перфективнитѣ глаголи с имперфективни, в "реален" индикатив ще звучи банално добрѣ:
    • .. настава вечер .. мѣсец изгрѣ̋ва ..
    • .. звѣзди обсипват сводът небесен ..
    • .. гора зашумѣ̋ва .. вѣ̋тър повѣ̋ва ..
  • И за да приключим с ново-славянския̌т модел на футурът, т.е. извън балканския̌т контекст, да споменем, че аналитични форми за футур се използват за имперфективнитѣ глаголи. Ето нѣ̋кои примѣри на руски:
    • Луна даст свой свет (Луната ще даде свѣтлината си) - глаголът е перфективен.
    • Луна дает свой свет (Луната дава свѣтлината си) - глаголът е имперфективен - това е индикативно (реално) сегашно врѣме.
    • Луна будет давать свой свет (Луната ще дава свѣтлината си) - аналитичен ново-славянски футур за имперфективен глагол.
Ще разгледаме още два модела на футур: ново-романски и балкански. Но прѣди това да видим как е в английски.
  • I shall write: ще пиша̨ (защото така трѣ̋бва)
  • I will write: ще пиша̨ (защото така искам)
  • I'll write: ще пиша̨ (без специална конотация)
  • I have to write: трѣ̋бва да пиша̨ (в английски това не е футур, но именно тази схема я̨ експлоатира ново-романския̌т модел на футурът)
Ново-романския̌т модел на футурът започва от scribere habeo (έχω να γράψω, имам да [на]пиша̨). Може би този модел датира още от врѣмето на елиноромансът. Прѣди вѣкове (прѣди около хиляда години) и гръцкия̌т израз "έχω να γράψω" е имал значение на футур, но сега вече нѣ̋ма. В старобългарски/старославянски този модел сѫщо се срѣща: "писати имамь", вѣроятно под гръцко влияние.

В съврѣменния̌т български език изразитѣ "имам да пиша̨", "има да пиша̨" и "нѣ̋мам да пиша̨" нѣ̋мат значение на футур, обаче изразът "нѣ̋ма да пиша̨" си е чист футур по ново-романския̌т модел.

Сравнѣте двата израза:
  • Нѣ̋мам да пиша̨ домашно.
  • Нѣ̋ма да пиша̨ домашно.
И тъй, ново-романския̌т модел на футурът в български се използва само при отрицание.

В румѫнски език ново-романския̌т модел на футурът се използва наред с балканския̌т модел:
  • am să scriu (ново-романски модел)
  • o să scriu (балкански модел)
  • voi scrie (пак балкански модел)
Означават "ще пиша̨" или "ще напиша̨".

В ново-романскитѣ езици ново-романския̌т модел на футурът "scribere habeo" се използва, но за разлика от румѫнски, формитѣ на спомагателния̌т глагол "habeo" сѫ се стегна̨ли и сѫ се прѣвърна̨ли в глаголни окончания:
  • френски: J'écrirai
  • испански: Escribiré
  • италиански: Scriverò
Балканския̌т модел на футурът е възникна̨л в гръцкия̌т език и там той сега е единствения̌т модел за футур. Това е единствения̌т модел и в сръбски. Българския̌т език при отрицания прѣдпочита ново-романския̌т модел, макар че и балканския̌т модел е възможен.
  • Θα γράφω [< θέλω να γράφω] - ще да пиша̨ - ще пиша̨ - писати ћу - ће пишем
  • Θα γράψω [< θέλω να γράψω] - ще да напиша̨ - ще напиша̨ - написати ћу - ће напишем
  • Θα γράφεις [< θέλεις να γράφεις] - ще да пишеш - ще пишеш - писати ћеш - ће пишеш
  • Θα γράφει [< θέλει να γράφει] - ще да пише - ще пише - писати ће - ће пише
  • Θα γράφουμε [< θέλουμε να γράφουμε] - ще да пишем - ще пишем - писати ћемо - ће пишемо
  • Θα γράφετε [< θέλετε να γράφετε] - ще да пишете - ще пишете - писати ћете - ће пишете
Футур в гръцки се образува само с частицата Θα. Спрѣгаемитѣ форми на глаголът "θέλω", откъдѣто тази частица е произлѣ̋зла, означават "искам".

Сръбския̌т език има разнообразни форми на футур все по балканския̌т модел. Подобни форми и българския̌т език е използвал докъм 19-ти вѣк:
  • С надѣђа, че щете послуша тия спасителни за вас рѣчи .. (Раковски)
  • Тѫжно щеш, майко, да гледаш .. на туй хоро весело .. (Ботев)
  • .. че голѣ̋м е той бил и пак ще да стане .. (Вазов)
Балканския̌т модел на футурът е допринесъл за появата и на други аналитични глаголни времена в балканскитѣ езици. Напримѣр в български:
  • Ще пиша̨ (бѫдеще врѣме)
  • Щѣ̋х да пиша̨ (бѫдеще врѣме в мина̨лото)
  • Ще съм писал (бѫдеще прѣдварително врѣме)
  • Щѣ̋х да съм писал (бѫдеще прѣдварително врѣме в мина̨лото)
Балканския̌т модел на футурът е причинил и семантичен шифт в българския̌т език.
  • Моделът използва глаголът "щѫ", значението на който е "искам".
  • Без отрицание глаголът "щѫ" участва в балканския̌т футур и рѣ̋дко може да се използва с оригиналното си значение ("ако щете" - това бѣше рѣ̋дък примѣр).
  • Тъй като нашия̌т език прѣдпочита ново-романския̌т модел за отрицателния̌т футур ("нѣ̋ма да пиша̨"), ..
  • ..то с отрицание глаголът "щѫ" може свободно да се употрѣбява в основното си значение: "не щѫ да пиша̨" (това не е футур - това означава "не искам да пиша̨" - футурът е "нѣ̋ма да пиша̨" или "не ще пиша̨").
  • Възниква в езикът необходимост от глагол със значение "искам", понеже стария̌т глагол "щѫ" е прѣтоварен.
  • Рѣшението на проблемът по диалектитѣ се различава - искам, сакам, ..
  • И тъй, глаголът "искам" със старо значение "тѫрся̨" придобива новото си значение "щѫ".
  • Възниква в езикът необходимост от глагол със значение "тѫрся̨", понеже стария̌т глагол с това значение "искам" си е измѣнил значението.
  • Рѣшението на проблемът по диалектитѣ се различава - тѫрся̨, барам, тража̨, ..

.. към началото ..


  18.{Балкан‑А1}. Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}{LocativusInAccusativo}



Свойството {Балкан‑А1}{LiA} го има във всички балкански и романски езици, и навсѣ̋къдѣ е нововъведение. Балкано-романския̌т и гръцкия̌т вѣроятно сѫ притежавали {LiA} отпрѣди Balkansprachbund-ът (и поради това {Балкан‑А1} е включено в списъкът на опрѣдѣлящитѣ характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑3}), но нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л {Балкан‑А1}{Елинороманс‑3}{LiA} вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.

У нас носителитѣ на балкански или романски езици изобщо е притѫпено чувството, че мѣстоположение и посока слѣдва да се изразяват различно.

Английския̌т, нѣмския̌т, руския̌т, сръбския̌т и турския̌т, които нито сѫ романски, нито пък балкански, не притежават свойството {LiA}, за разлика от български и гръцки:

I am in London. I am going to London.
В Лондон съм. В Лондон отивам.
Είμαι στο Λονδίνο. Πάω στο Λονδίνο.

Ich wohne im Dorf. Ich gehe ins Dorf.
Живѣя в селото. Отивам в селото.
Ζω στο χωριό. Πάω στο χωριό.

Живу в Москве. Еду в Москву.
Живѣя в Москва. Отивам в Москва.
Ζω στη Μόσχα. Πάω στη Μόσχα.

Живим у Београду. Идем у Београд.
Живѣя в Бѣлград. Отивам в Бѣлград.
Ζω στο Βελιγράδι. Πάω στο Βελιγράδι.

İstanbul'da yaşıyorum. İstanbul'a gidiyorum.
Живѣя в Цариград. Отивам в Цариград.
Ζω στην Κωνσταντινούπολη. Πάω στην Κωνσταντινούπολη.
Ζῶ ἐν [τῇ] Κωνσταντινούπολει. Πάω [ὑπάγω] εἰς [τὴν] Κωνσταντινούπολιν (καθαρεύουσα).

Виђате, че в καθαρεύουσα-та балканскитѣ черти на ново-гръцкия̌т език се гоня̨т.

Френския̌т език и италианския̌т език като част от романсът го имат свойството {LiA}, но не и латинския̌т:

Je suis à Rome. Je vais à Rome.
Io sono a Roma. Io vado a Roma.
В Рим съм. В Рим отивам.
Romae sum. Romam vado.

В исторически план, и в гръцки, и в романсът, и в български, начинът за изразяване на посока (направление) - прѣдлог с акузатив - започва да се прилага и за изразяване на мѣстоположение.

За българския̌т език {Балкан‑А1}{LiA}, както и {Балкан‑А7}{FittingPrepositions}, причиняват изчезването на локативът (на мѣстния̌т падеж) и допринасят за {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}. За гръцкия̌т език и за романсът свойството {Балкан‑А1}{LiA}{Елинороманс‑3} сѫщо така допринася за {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}{Елинороманс‑4}.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑А2}. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн {PostPositionedArticles}



Aртроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} бѣ разгледана по-горѣ като основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът. Там на артроманията се гледаше като на инфекция (като на зараза) и се наблѣ̋гаше върху разпространението й.

Тук ще се съсрѣдоточим върху имплементацията на артроманията.


  18.{Балкан‑А2}.1. Опрѣдѣление (дефиниция) на артроманията


Рѣших все пак да дам такава дефиниция.
Aртроманията (граматическата категория за опрѣдѣленост) изисква за всѣки упоменат в рѣчта обект морфологически (формално) да бѫде ясно дали той (упоменатия̌т обект) е вече вѫтрѣ в контекстът на рѣчта (тогава обектът е опрѣдѣлен) или едва сега влиза в него (тогава обектът е неопрѣдѣлен).

В езицитѣ, на които артроманията им е чуђа, се разчита в подобни случаи просто на контекстът - разчита се контекстът сам да се опрѣдѣля. Там сѫщо така може да се маркира опрѣдѣленост (напримѣр, с показателни мѣстоимения) или неопрѣдѣленост (напримѣр, с неопрѣдѣлителни мѣстоимения), но това не се изисква, не е задължително.

Примѣр - начало на примѣрът: Куче ме залая. Куче ме ухапа.

Ако на нашия̌т език артроманията му бѣше чуђа, то изразът не би бил съвсѣм ясен, но бихме могли, разбира се, да го уточним:
  • Куче ме залая. И ме ухапа.
  • Куче ме залая. Това куче ме ухапа.
  • Куче ме залая. Сѫщото куче ме ухапа.
  • Куче ме залая. Друго куче ме ухапа.
  • Едно куче ме залая. Едно куче ме ухапа.
  • Едно куче ме залая. Нѣ̋какво куче ме ухапа.
  •   и т.н.
Нашия̌т език обаче е артроманиакален. Ако второто куче е сѫщото, то то вече е в контекстът (спомена̨то е, че ме е залаяло) и при повторно упоменаване трѣ̋бва да е в опрѣдѣлена форма.
  • Куче ме залая. Куче ме ухапа. => Друго куче ме е ухапало.
  • Куче ме залая. Кучето ме ухапа. => Сѫщото куче ме е ухапало.
Край на примѣрът.

.. към началото ..

  18.{Балкан‑А2}.2. Елементи на имплементацията на артроманията


Обикновено артроманията се имплементира чрѣз опрѣдѣлителни и неопрѣдѣлителни члѣнове (definite and indefinite articles, οριστικά και αόριστα άρθρα => αρθρομανία, arthromania).

Oпрѣдѣлителнитѣ члѣнове обикновено произхођат от показателни мѣстоимения - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формитѣ им сѫ изтъркани от употрѣба: напримѣр в български крайното Т в члѣннитѣ форми обикновено се пропуска: пѫтя̌т към градът. Опрѣдѣлителния̌т члѣн може да се замѣсти с нѣ̋какво мѣстоимение (напримѣр показателно), за което се знае, че маркира опрѣдѣленост. Ако в нѣ̋каква ситуация опрѣдѣлителния̌т члѣн може да се пропусне, без да е замѣстен, то в тази ситуация неопрѣдѣлителния̌т члѣн става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален.

Неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове обикновено произхођат от числителното едно - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формитѣ им сѫ изтъркани от употрѣба: напримѣр в английски. Неопрѣдѣлителния̌т члѣн може да се замѣсти с нѣ̋какво мѣстоимение (напримѣр неопрѣдѣлително). Ако в нѣ̋каква ситуация неопрѣдѣлителния̌т члѣн може да се пропусне, без да е замѣстен, то в тази ситуация опрѣдѣлителния̌т члѣн става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален. Обикновено в българския̌т език е така: неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове се пропускат, дори за тѣ̋х не се говори в българската граматика, а опрѣдѣлителнитѣ члѣнове сѫ задължителни и в българската граматика се наричат просто члѣнове.

Забѣлѣжка за романски, славянски и гръцки.
  • На тѣзи езици нѣ̋кога артроманията им е била чуђа (за гръцки - доста отдавна, в прѣдкласическия̌т период). Т.е. нѣ̋мало опрѣдѣлителни члѣнове нѣ̋кога в тѣзи езици.
  • В тѣзи езици нѣ̋кога нѣ̋мало и лични мѣстоимения в 3-то лице (това нѣ̋ма връзка с артроманията).
  • Тѣзи езици по-късно развили и лични мѣстоимения в 3-то лице, и опрѣдѣлителни члѣнове, изхођайки все от показателнитѣ си мѣстоимения.
  • Уточнение_1: Само балкано-славянския̌т (българския̌т) език развил опрѣдѣлителни члѣнове, ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не успѣли да я̨ имплементират артроманията.
  • Уточнение_2: Гръцкия̌т език и досега ги нѣ̋ма номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице.
  • Слѣдствие_1: В гръцкия̌т език съвпадат акузативнитѣ форми (формитѣ за винителен падеж) на опрѣдѣлителния̌т члѣн и на личното мѣстоимение в 3-то лице.
  • Слѣдствие_2: Сѫщото е вѣ̋рно и за френския̌т език:
    • Le livre de Jean je le donne à Pierre. Книгата на Иван я̨ давам на Петър.
    • La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му я̨ дадох на Стефан.
  • Слѣдствие_3: В именителен падеж заради акцентуването романсът е развил форми на личното мѣстоимение за 3-то лице, различни от формитѣ на опрѣдѣлителния̌т члѣн:
    • От латинскитѣ illud, illum, illus, illa[m], illes във френски от една страна се получават номинативни форми на личното мѣстоимение il[s] и elle[s], а от друга страна форми на опрѣдѣлителния̌т члѣн le, la, les, съвпадащи с акузативнитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-то лице.
  • Слѣдствие_4: Славянския̌т език е развил форми на личното мѣстоимение за 3-то лице, отличаващи се по диалектитѣ: той-тя-то-тѣ в стандартния̌т български, он-она-оно-они по диалектитѣ. Това сѫ номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице, които в славянски сѫ иновативни (и затова сѫ диалектно зависими), а в гръцки ги нѣ̋ма.
Край на забѣлѣжката.

.. към началото ..

  18.{Балкан‑А2}.3. Показателни мѣстоимения в старо-славянски


Цѣлия̌т този подраздѣл е отклонение от основната тема (off-topic). По-добрѣ прочетѣте учебник по старо-български/старо-славянски език.

Склонение се нарича схемата на измѣнение на дума (име - сѫществително, прилагателно, числително, или мѣстоимение) по число, по падеж и по род. Детайли на склонението в даден език мога̨т да се намѣря̨т в съотвѣтнитѣ учебници и справочници.

В ред индоевропейски езици (славянски, германски, и т.н.) мога̨т да се отдѣля̨т два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение.

В старо-славянския̌т език имало пет показателни мѣстоимения, всѣ̋ко от тѣ̋х с една от три възможни конотации - неутрална, за близост или за отдалеченост, всѣ̋ко от тѣ̋х със слѣди в съврѣменния̌т ни език. В долната таблица сѫ изброени номинативно-акузативнитѣ им форми за срѣден род в единствено число:
  • мѣстоимение е: анафорично мѣстоимение, неутрална конотация
  • мѣстоимение то: неутрална конотация
  • мѣстоимение се: конотация за близост
  • мѣстоимение ово: конотация за близост
  • мѣстоимение оно: конотация за отдалеченост
Относно анафоричното мѣстоимение е:
  • В този контекст гледайте на думата анафорично като на име, като на идентификация, а не като на класификация.
  • Номинативнитѣ форми не се употрѣбявали самостоятелно - срѣщали се напримѣр в относителнитѣ мѣстоимения: "е-же" значѣло "което".
  • Във всички съврѣменни славянски езици, както и в нашия̌т, косвенитѣ форми на анафоричното мѣстоимение сѫ дали косвенитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-ти лице: го, я̨, ги (их), му, й, им.
  • Понеже старитѣ форми на прѣдлозитѣ {ВЪ,СЪ,КЪ} били {ВЪН,СЪН,КЪН}, когато слѣд такъв прѣдлог {ВЪ,СЪ,КЪ} било употрѣбени анафорично мѣстоимение, крайната съгласна Н от старата форма на прѣдлогът полѣпна̨ла по анафоричното мѣстоимение и така се получили днешнитѣ пълни форми на личното мѣстоимение: него, нему, нея̨(, них). Така стана̨ло във всички съврѣменни славянски езици, не само в нашия̌т.
  • При първия̌т неуспѣшен опит на славянския̌т език да я̨ имплементира артроманията било използвано именно анафоричното мѣстоимение.
  • В съврѣменнитѣ славянски езици анафоричното мѣстоимение е не се е запазило като показателно мѣстоимение, каквото то е било в старо-славянския̌т език.
Остана̨литѣ показателни мѣстоимения то-се-ово-оно сѫ се запазили като показателни мѣстоимения, разбира се в промѣнена форма и не всѣ̋ко едно от тѣ̋х навсѣ̋къдѣ. Напримѣр, българския̌т език е добавил -ва, за да се получи това и онова.

От номинативнитѣ форми на показателнитѣ мѣстоимения то или оно сѫ се получили номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-ти лице. Във всички съврѣменни славянски езици, не само в нашия̌т.

Нашия̌т балкано-славянски език е използвал показателнитѣ мѣстоимения то-се-ово-оно и най-вече мѣстоимението то при имплементацията на артроманията.

.. към началото ..

  18.{Балкан‑А2}.4. Неуспѣшен опит за имплементацията на артроманията


Ако нѣ̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвийски и славянски, бихме могли да използваме терминът балто-славянски. Ако добавим и езицитѣ от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славяно-германски.

И тъй, има една балто-славяно-германска характеристика, която е съвършено чуђа на романсът и на елинофонията: сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ да се скланят различно. В слѣдния̌т примѣр, при романсът и елинофонията, прилагателното "обединени" не се третира различно от сѫществителното "нации":
  • Organisation des Nations Unies
  • Organización de las Naciones Unidas
  • Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών
Докато в английски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и сѫществителното "нации" получават различни окончания:
  • United Nations Organization
  • Организация Объединённых Наций
  • Organizacja Narodów Zjednoczonych
  • Организација уједињених нација
Стартираме подраздѣлът с това наблюдение.

Стана вече дума, че обикновено в индоевропейскитѣ езици се наблюдават два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение: именното склонение за сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ имена, и мѣстоименното склонение за мѣстоименията. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателнитѣ слѣдват именното склонение, досущ като сѫществителнитѣ.

В балто-славяно-германски обаче мѣстоименното склонение се е разпространило и при прилагателнитѣ имена. Прѣди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблюдение.

Елинофонията и нео-романсът имплементират артроманията по идентичен начин - с прѣдпоставен опрѣдѣлителен члѣн, произхођащ от старо показателно мѣстоимение, и с числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Това положение вѣроятно е оформено още в рамкитѣ на елиноромансът. Обаче в съврѣменните германските езици се наблюдават два модела: единия̌т модел е сѫщия̌т, както при нео-романсът и елинофонията (немски, английски), а другия̌т е моделът на скандинавскитѣ езици.

Стигаме до прѣдполагаемия̌т ход на събитията:
  • Пра-германския̌т език вѫтрѣ във или под влиянието на елиноромансът я̨ прихваща артроманията.
  • Поради силното си диалектно члѣнение по онова врѣме пра-германския̌т език тръгва по различни пѫтища и пробва различни модели за имплементация на артроманията.
  • Единия̌т от използванитѣ модели е бил добавяне на нѣ̋какво показателно мѣстоимение слѣд прилагателното име, за да се изрази опрѣдѣленост.
  • Това не бил единствения̌т модел за имплементация на артроманията в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
  • Поради влияние откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от нѣ̋какъв тогавашен централно-европейски Sprachbund, балто-славянскитѣ диалекти прихващат този модел.
  • Балто-славянскитѣ диалекти и в частност славянския̌т език по моделът, заимстван от германски, частично я̨ имплементира артроманията.
  • Имплементацията е частична, защото обхваща само случая̌т, когато името има атрибут, т.е. когато сѫществителното име се съпровођа от прилагателно.
  • Имплементацията е частична, защото когато сѫществителното име е употрѣбено самостоятелно, без прилагателно, маркирането на опрѣдѣленост или неопрѣдѣленост си остана̨ло факултативно (незадължително, с мѣстоимение).
  • Такова е положението поне в слѣднитѣ съврѣменни езици: литовски, латвийски, сръбски, словенски.
  • Славянския̌т език използвал формитѣ на анафоричното мѣстоимение е за тази си частична имплементация на артроманията.
  • В резултат, във всички съврѣменни балто-славянски езици, включително в български, прилагателнитѣ имена имат двѣ форми - пълна и кратка.
  • За пълната форма се прилага мѣстоименното склонение, понеже тя е образувана с добавяне на анафоричното мѣстоимение е към кратката форма.
  • Пълната форма на прилагателнитѣ имена и досега изразява опрѣдѣленост в слѣднитѣ езици: литовски, латвийски, сръбски, словенски.
  • Когато нашия̌т балкано-славянски (български) език вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът успѣ̋ва да я̨ имплементира напълно артроманията, той прави това, като надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена.
  • Балкано-славянския̌т език надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена при имплементация на артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надграђа стария̌т модел на имплементация.
  • Ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не сѫ правили втори опит за имплементацията на артроманията, за разлика от балкано-славянския̌т.
  • В езици като руски и полски частичната имплементация на артроманията се е загубила. При тѣ̋х обикновено пълната форма на прилагателнитѣ се използва с атрибутивна функция, а кратката форма - с предикативна функция.
  • Опитът за имплементация на артроманията в балто-славянски по този модел се счита за неуспѣшен, понеже
    • имплементацията била само частична,
    • тя никъдѣ (освѣн в балкано-славянски) не била надградена до пълна
    • и даже била съвсѣм загубена в руски и полски.
  • В сѣврѣменния̌т нѣмски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланят сѫществителнитѣ имена, прилагателнитѣ имена с атрибутивна функция и прилагателнитѣ имена с предикативна функция. То и в английски е така, но там разнообразието е минимално.
  • В нѣмски и английски стария̌т модел за имплементация на артроманията е забравен, и е възтържествувал сѫщия̌т модел, който се използва от нео-романсът и елинофонията.
  • Стария̌т германски модел, който балто-славянскитѣ езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементация на артроманията в скандинавскитѣ езици.
  • И в нашия̌т балкано-славянски език стана̨ло нѣщо подобно, но събитията в Balkansprachbund-ът сѫ съвсѣм независими от събитията в скандинавскитѣ езици.

.. към началото ..

  18.{Балкан‑А2}.5. Правило за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието


Цѣлия̌т този подраздѣл е отклонение от основната тема (off-topic).

За този контекст най-подходящо би било слѣдното опрѣдѣление: енклитика е думичка (обикновено едносрична), която не може да стои най-отпрѣд в словосъчетанието.

Много едносрични думички мога̨т да заемат в словосъчетанието първото мѣ̋сто и тѣ не сѫ енклитики, проклитики сѫ: аз, ти, той, .., не, ще, .., най-различни прѣдлози (на, по, от, ..) и съюзи (и, а, но).

Правилото е слѣдното: енклитикитѣ заемат второто мѣ̋сто в словосъчетанието. С други думи, ако една едносрична думичка не може да заема в словосъчетанието първото мѣсто, то тя [е енклитика и] заема второто мѣ̋сто.

Понѣ̋кога това правило се нарича закон на Wackernagel.

Примѣри за енклитики в българския̌т език:
  • Обичам те. Мразя̨ те. Моля̨ се.
  • Аз те обичам. Аз те мразя̨. Аз се моля̨.
  • Не те обичам. Не те мразя̨. Не се моля̨.
  • Много те обичам. Силно те мразя̨. Горещо се моля̨.
  • Виђам те. Гледам те.
  • Ясно те виђам. Внимателно те гледам.
  • Не те виђам. Не те гледам.
  • Хубава си, моя горо. Колко си хубава!
  • Пожелавам ти го. От сърдце ти го пожелавам.
  • Старци се моля̨т Богу горещо. Моля̨т се старци Богу горещо.
  • Полное рѣшение задачи. Частичное рѣшение задачи. (Това бѣ̋ха̨ примѣри на руски - старото анафорично показателно мѣстоимение е е на второ мѣ̋сто - било е енклитика.)
  • Пълното рѣшение на задачата. Частичното рѣшение на задачата. Рѣшението на задачата е частично. (Това вече е на български - формитѣ на опрѣдѣлителния̌т члѣн сѫ енклитики.)

И при първия̌т опит на славянщината да имплементира артроманията, и при успѣшния̌т втори опит на балкано-славянския̌т, използванитѣ форми на показателнитѣ мѣстоимения сѫ имали статут на енклитики.

.. към началото ..

  18.{Балкан‑А2}.6. Имплементация на артроманията в балкано-славянски


При толкова много артромания вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език нѣ̋мало как да не я̨ прихване, още повече че артроманията се оказва силно заразна в Европа и Срѣдиземноморието. В сѫщност, само гръцкия̌т език стигал, за да се прѣдаде артроманията на нашия̌т език. Когато прѣз 14-ти/15-ти вѣк по Нашенско дошъл турския̌т език, той заварил и четиритѣ балкански езика, включително нашия̌т, в напълно уврѣ̋ло артроманиакално състояние.

Вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език виђал моделът на артроманията, който гръцкия̌т език използвал - старо показателно мѣстоимение като опрѣдѣлителен члѣн и числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Освѣн това, нашия̌т език носѣл и споменът за първия̌т си неуспѣшен опит за имплементация на артроманията.

Вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език успѣ̋л да я̨ имплементира артроманията, като комбинирал горнитѣ двѣ нѣща, прилагайки творчески подход.

Нашия̌т език използвал за опрѣдѣлителен члѣн формите на едно от показателнитѣ мѣстоимения то-се-ово-оно и най-вече на мѣстоимението то, което имало неутрална конотация. Използванитѣ форми имали статут на енклитики. Ако една такава форма, най-често номинативна, се употрѣбявала като проклитика, тя се развила в лично мѣстоимение за 3-то лице (той, тя, то, тѣ, оно, ..), а не в опрѣдѣлителен члѣн. Да си спомним, че гръцкия̌т език и досега ги нѣ̋ма номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице.

Защо не било използвано анафоричното показателно мѣстоимение е, сѫщо с неутрална конотация, както при първия̌т опит? Защото при стартът на Balkansprachbund-ът то вече не било показателно мѣстоимение, каквото е било в старо-славянския̌т език.

А използвани ли сѫ били като опрѣдѣлителни члѣнове показателнитѣ мѣстоимения се-ово-оно с конотация за близост или отдалеченост? Да, и досега се използват в нѣ̋кои диалекти в Родопитѣ и оттатък Вардарът. Пример:
  • Селото отсам рѣката е патриаршистко, а селото оттатък рѣката е екзархийско.
  • Селово е патриаршистко, а селоно е екзархийско.
Все пак, в повечето диалекти сѫ остана̨ли само опрѣдѣлителни члѣнове, произхођащи от показателното мѣстоимение с неутрална конотация то.

Да си припомним тук и важното правило за мѣ̋стото на енклитиката в устойчивото словосъчетание.
Става дума за правилото за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието.
Гледайте на това като на примѣр за мѣ̋стото на опрѣдѣлителния̌т члѣн в българския̌т език, в нашия̌т български език, в родния̌т ни български език, в езикът ни рòден. Мѣ̋стото е второто.

По принцип, когато новия̌т опрѣдѣлителен члѣн в българския̌т език трѣ̋бвало да се сложи слѣд прилагателно име, то опрѣдѣлителния̌т члѣн се добавял към пълната форма на прилагателното име. Но заради фонетически опростявания в повечето случаи пълнитѣ и краткитѣ форми на прилагателнитѣ прѣстана̨ли да се различават, освѣн в мъжки род единствено число. Именно в този случай и досега е видно, че езикът ни използва (надграђа) старата пълна форма на прилагателното име при члѣнуването му. Освѣн това, виден е и процес на обобщаване (на генерализация).
  • От старитѣ форми градъ и градъ-тъ, къдѣто члѣнът е -тъ, което именно е старата форма на показателното мѣстоимение то за мѫжки род ..
  • .. слѣд изпадане на слабитѣ ерове ..
  • се получава град и град-ът, къдѣто се прѣосмисля члѣнът да е -ът, ..
  • който члѣн се обобщава и се прилага и към пълната форма на прилагателното старий, ..
  • за да се получи съврѣменното старийът град, ..
  • което според възприетия̌т в България русофилски правопис е стария̌т град.

Струва си да се отбѣлѣжи, че езикът ни в много случаи е прѣстана̨л да съгласува опрѣдѣлителния̌т члѣн по род, и е отдал прѣдпочитание на вокалната хармония. Напримѣр, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни), независимо от род и число, ако завършват на А или Я, получават опрѣдѣлителен члѣн -та: селата, полята, рѣката, рѫката, краката, крачетата, бащата, слугата, сѫдията, хилядата, бояџията. Аналогично, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни) от единствено число, независимо от родът си, ако завършват на О или Е, получават опрѣдѣлителен члѣн -то: селото, полето, рѣшението, дѣдото, чичото, аташето, крачето, едното. Единственото особено в това явление е това, че формата за мѫжки род единствено число -ът, явно слаба и неспособна да заема позицията си слѣд гласна А/О/Е, се замѣства с -та или -то.

.. към началото ..

  18.{Балкан‑А2}.7. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн в Balkansprachbund-ът


Двѣ балкански характеристики се отнасят за артроманията: При разглеђането на {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} на артроманията се гледаше като на идея, като на инфекция (като на зараза), и се наблѣ̋гаше върху разпространението й. Опрѣдѣление на артроманията бѣше дадено тук.

Досега в раздѣлът относно допълнителната характеристика {Балкан‑А2} бѣше изяснен въпросът как нашия̌т балкано-славянски език я̨ е имплементирал артроманията.
    • Нѣ̋кои изслѣдователи на Balkansprachbund-ът може би не се интересуват от славянщината.
    • Тѣ може би считат артроманията за естествено присѫща на съврѣменнитѣ европейски езици.
    • Тѣ вѣроятно не биха̨ й посветили отдѣлен балканизъм ..
    • и единствения̌т набиващ се на очи свързан с артроманията балканизъм би бил задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн, т.е. {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
    • В това изложение не можем да избѣ̋гаме от славянщината.
    • Именно за славянщината артроманията не е характерна.
    • Именно нашия̌т балкано-славянски език я̨ е прихвана̨л артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.
    • Точно заради нашия̌т балкано-славянски език ..
    • артроманията {Балкан‑2} бѣше причислена към основнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът.
    • Дори специален удобен термин - артромания - се въвеђа, ..
    • .. за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, ..
    • .. както в контекстът на лингвистичната археология, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.
При стартът на Balkansprachbund-ът гръцкия̌т бил отдавна артроманиакален, такива вѣроятно били албанския̌т и балкано-романския̌т по онова врѣме. Слѣдователно, имало откъдѣ нашия̌т език да я̨ прихване идеята за артромания - на първо мѣ̋сто от гръцкия̌т език, може би нѣ̋какво влияние в тази посока е оказал и балкано-романския̌т, а за албанския̌т - както си е ясно - нищо не е ясно и нѣ̋ма да ни стане ясно.

И тъй, артроманиакалността на нашия̌т балкано-славянски език е балканщина, обаче начинът на имплементацията на артроманията {Балкан‑А2} в нашия̌т език е славянщина.

Възможността нашия̌т език да е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн като чуђоезично влияние (дори в Balkansprachbund-ът) се изключва, понеже това е по-сложно обяснение, а обяснението като славянско наслѣдство е по-просто. Конкретно, изключва се възможността нашия̌т език да е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн от албанския̌т език (със или без румѫнско посрѣдничество).

Задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} в българския̌т език е славянщина. При наличие на артромания {Балкан‑2}, задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн {Балкан‑А2} в български си има обяснение в славянския̌т контекст.

Отклонение_1: Освѣн в балканскитѣ езици {,BG,RO,AL}, задпоставеност на опрѣдѣлителния̌т члѣн {PostPositionedArticles} сѫществува в скандинавскитѣ езици, в кюрдски и във фарси.

Отклонение_2: За задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн в германскитѣ езици и по-специално в скандинавскитѣ стана дума тук. Обаче германското влияние си е част от славянщината, то е един от факторитѣ, които сѫ я̨ изваяли.

Доколкото в другите романски езици свойството {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} го няма, то това свойство в балкано-романски (румѫнски) по всѣ̋ка вѣроятност е чуђо влияние в Balkansprachbund-ът: от български (балкано-славянски) и може би от албански. Вѣроятно вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-романския̌т език е прѣструктурирал своя̌т механизъм на опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Може това да е стана̨ло под албанско влияние още прѣди стартът Balkansprachbund-ът.

А доколкото историята на албанския̌т език е неизвѣстна, то за него има двѣ възможности:
  • задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн {Балкан‑А2} или е собствена характеристика на албански,
  • или е влияние от български и румѫнски вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑А3}. Множество заемки от турския̌т език {Turcophenia}


Това свойство е банално. Банално би било и да давам примѣри.

Балканскитѣ езици нѣ̋колко вѣка сѫ живѣли в държава, къдѣто имперския̌т език е бил турския̌т. Нѣ̋ма нищо чудно, че в балканскитѣ езици е пълно със заемки от турски (или прѣз турски).

Много от тѣзи думи сѫ в сѫщност заемки от арабски и персийски в турски. Но от гледна точка на българския̌т или на гръцкия̌т език тѣ прѣдставляват заемки от турски. Ние не ги различаваме - не различаваме коя дума има персийски произход (перде), коя дума - арабски (китаб), и коя - тюркски (дюшеме).

Българския̌т и гръцкия̌т език прѣз 19-ти вѣк сѫ прѣживѣли пурификационни кампании. В резултат, броя̌т на турскитѣ заемки сега е редуциран (намален), особено в гръцкия̌т език.

Кемалистка пурификационна кампания е прѣживѣ̋л и самия̌т турски език. Много от заемкитѣ в нашия̌т език прѣз турски не се употрѣбяват в съврѣменния̌т турски език.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑А4}. Прѣизказно наклонение при глаголитѣ {RenarrativeMood}


Између пълноправнитѣ члѣнове на Balkansprachbund-ът (GR,BG,RO,AL), това свойство {Балкан‑А4}{RenarrativeMood} го притежава само балкано-славянския̌т (българския̌т) език. То е включено в балканския̌т контекст като една от допълнителнитѣ балкански характеристики, понеже нашия̌т език е придобил тази характеристика, докато се е варил в котелът на Balkansprachbund-ът. Новия̌т готвач - турския̌т език - е поръсил казанът със {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}, но само балкано-славянския̌т език е прихвана̨л това свойство.

И тъй, свойството {Балкан‑А4} го притежават само балкано-славянския̌т и турския̌т.

Турския̌т език си го носи това свойство със себе си от туркестанската си родина.

При тѣзи обстоятелства се налага изводът, че нашия̌т език е придобил {Балкан‑А4} под турско влияние. Вѣроятността да е независимо нововъведение в български е нищожна.

Балкано-славянския̌т език е прихвана̨л от турския̌т само идеята за {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}. Имплементацията се основава изцѣ̋ло на славянски елементи.

За цѣлта най-напрѣд ще направим прѣглед на славянското наслѣдство, което има отношение към имплементацията на {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}:
  • Двѣтѣ мина̨ли врѣмена аористът и имперфектът се пазя̨т в балкано-славянския̌т език непокътна̨ти, докато в ново-славянскитѣ езици тѣ сѫ замѣнени от перфектът.
  • Самия̌т перфект в балкано-славянски сѫщо така е непокътна̨т - той не може да замѣня аористът и имперфектът, както в ново-славянскитѣ езици.
  • Формитѣ на перфектът сѫ аналитични, непокътна̨ти, както в старо-славянски.
  • Образуват се от формитѣ на спомагателния̌т глагол съм, съгласувани с подлогът по лице и число, и формитѣ на ламбда-причастието, съгласувани с подлогът по род и число.
  • Примѣр: писал съм.
  • В контекстът на характеристиката {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}, ламбда-причастието ще го наричаме ламбда-причастие на перфектът.
  • Ламбда-причастието на перфектът, освѣн за образуване на аналитични глаголни форми, такива като перфектът, може да се употрѣбява и като прилагателно, т.е. с атрибутивна или предикативна функция.
  • Примѣр: "От умрѣ̋ло хабер не чакай."
Събитията в процесът на имплементацията на {Балкан‑А4}{RenarrativeMood} се развиват така:
  • Индикативнитѣ форми на аористът и имперфектът, тѣзи наслѣдени по славянска линия, придобиват допълнително значение на евиденциалност.
  • С други думи, само очевидец би могъл вече да употрѣби индикативна форми на аористът и имперфектът. "Той написа писмото", "Тя пишѣше нѣщо" - това би могъл да го каже само очевидец.
  • От друга страна, перфект би могъл да бѫде употрѣбен и без наличие на евиденциалност, а въз основа на резултатът от дѣйствието. "Той е написал писмото. Ето го писмото."
  • Перфектът започва да замѣства аористът при липса на евиденциалност.
  • Езикът се чуди как при липса на евиденциалност да изрази имперфектът.
  • За цѣлта балкано-славянския̌т език изобрѣтява ламбда-причастието на имперфектът.
  • Ламбда-причастието на имперфектът се образува от основата на имперфектът: пишѣл (< пишѣх).
  • Ламбда-причастието на имперфектът не може да се употрѣбява като прилагателно в атрибутивна или предикативна функция.
  • Ламбда-причастието на имперфектът се използва само в аналитични глаголни форми за прѣизказване на имперфектът.
  • Липсата на евиденциалност ще я̨ наричаме ренаративност или прѣизказност.
  • И тъй, аористът и имперфектът се прѣизказват по сходен начин.
  • Имперфектът се прѣизказва както аористът, но вмѣсто старото ламбда-причастие на перфектът се използва новото ламбда-причастие на имперфектът.
  • Примѣр с аорист. Думитѣ на очевидец "Той написа писмото" се прѣизказват така: "Той [е] написал писмото".
  • Примѣр с имперфект. Думитѣ на очевидец "Тя пишѣше нѣщо" се прѣизказват така: "Тя [е] пишѣла нѣщо".
  • Езикът разработва прѣизказни форми за всички индикативни врѣмена.
  • Сегашно врѣме се прѣизказва с имперфект. Думитѣ на очевидец "Тя пише нѣщо" се прѣизказват както по-горѣ: "Тя [е] пишѣла нѣщо".
  • Сложнитѣ глаголни врѣмена се прѣизказват, като се прѣизказва спомагателния̌т глагол.
  • Примѣр с перфект: Думитѣ на очевидец "Той е написал писмото" се прѣизказват така: "Той [е] бил написал писмото".
  • Примѣр с бѫдеще врѣме: Думитѣ на очевидец "Той ще напише писмото" се прѣизказват така: "Той щѣ̋л да напише писмото".
  • Езикът започва да си играе и с отсѫствието или наличието на глаголната форма е или сѫ на спомагателния̌т глагол в 3-то лице, което умножава броя̌т на глаголнитѣ наклонения.
  • Примѣри с имперфектът:
    • Имперфект в индикатив: "Тя пишѣше нѣщо" "Там пишѣше нѣщо".
    • Имперфект в ренаратив: "Тя пишѣла нѣщо" "Там пишѣло нѣщо".
    • Имперфект в конклузив: "Тя е пишѣла нѣщо" "Там е пишѣло нѣщо".
    • Имперфект в дубитатив: "Тя била пишѣла нѣщо" "Там било пишѣло нѣщо".
  • Конклузивът се отличава от ренаративът по това, че формата на спомагателния̌т глагол в 3-то лице не се пропуска.
  • Дубитативът прѣдставлява повторен (двоен) ренаратив. Примѣр с перфект в дубитатив:
    • Перфект в индикатив: "Напил съм се"
    • Перфект в ренаратив: "Напил съм се бил" или "Бил съм се напил"
    • Перфект в дубитатив: "Бил съм се бил напил"

От една страна, аспектологията на славянскитѣ глаголи е на порядък по-сложна от глаголнитѣ системи в германскитѣ езици, в гръцки или в романсът.

От друга страна, нашия̌т балкано-славянски език нищо не е опростил в наслѣдената си глаголна система, аспектологията на славянскитѣ глаголи влиза в нашето наслѣдство.

От трета страна, балканизмът {Балкан‑5}{GenericFutureTense} умножава броя̌т на глаголнитѣ врѣмена в нашия̌т език.

И сега прѣд нас сѫ тритѣ нови наклонения - ренаратив, конклузив, дубитатив.

Всичко това прави морфологията на глаголитѣ в българския̌т език най-сложната срѣд всички европейски езици.

Отклонение: бѣгъл поглед към турскитѣ мина̨ли врѣмена.
    Turkish   English   Comments
--
Geliyor. She is coming. You (the speaker) know it first hand.
Идва. Видѣ̋х я̨, че идва.
--
Geldi. She came. You know it first hand.
Дойде. Видѣ̋х я̨, че дойде.
--
Gelmişti. She had come. You know it first hand.
Бѣше дошла. Видѣ̋х я̨, че бѣше дошла.
--
Geliyormuş. I heard that she is coming. Was your source any good? Who told you?
Идвала. Чух, че идвала.
--
Gelmiş. Reportedly, she has come. Reportedly? That sounds pretty official. I guess I should believe you.
Дошла. Чух, че дошла. Да вѣ̋рваме ли?
--
Gelmişmiş. She had supposedly come.    Are you being sarcastic with me? What you say sounds like a baseless rumor.
Дошла била. Според слуховетѣ.


.. към началото ..


  18.{Балкан‑А5}. Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined}



  18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.1. Разпадане на падежитѣ при имената: постановка на проблемът


Свойството {Балкан‑А5}{Елинороманс‑4}{CaseSystemDeclined} го има във всички балкански, във всички романски езици, във всички езици от германската група, и навсѣ̋къдѣ е нововъведение. Балкано-романския̌т и гръцкия̌т вѣроятно сѫ го притежавали това свойство отпрѣди Balkansprachbund-ът и поради това то е включено в списъкът на характеристикитѣ на елиноромансът като {Елинороманс‑4}.

Нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л свойството {Балкан‑А5}{Елинороманс‑4}{CaseSystemDeclined} вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът. Именно поради тая причина това свойство е изброено срѣд допълнителнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът.

Цѣлта е да се отговори на въпросът: защо в българския̌т език, за разлика от другитѣ славянски езици, падежната система се е разпадна̨ла.

Този въпрос е причинявал "комплекс за малоцѣнност" у нѣ̋кои гръкомани, русофили и славянофили прѣз 19-ти вѣк и тѣ сѫ се мѫчили по изкуствен, грозен и насилнически начин да въвеђат в нашия̌т език падежи. Такова изкуствено и грозно нѣщо е добрѣ извѣстното "правило за пълния̌т и краткия̌т члѣн".

А пък опакото на този въпрос, едното опако, е: славянски ли е българския̌т език, след като в него "нѣ̋ма падежи".

Отговаря се общо взето така:
  • Прочетѣте пак какво пише тук:
    Когато говорим за .. славянски .., то става дума за генеалогична класификация на езицитѣ, основана на aксиомата за естественитѣ езици, т.е. става дума за класификация на езицитѣ по тѣхния̌т произход. В този смисъл, един славянски език (напримѣр нашия̌т), нѣ̋ма как да прѣстане да бѫде славянски, дори той да загуби в бѫдеще славянскитѣ си черти, понеже класификацията му като славянски не е заради славянскитѣ му черти, а заради произходът му, прослѣден на основата на врѣмевия̌т континуитет (на основата на непрѣкѫсна̨тото развитие във врѣмето).
  • Това че в нашия̌т език "нѣ̋мало падежи" е далеч от истината. В нашия̌т език има достатъчно много остатъци от старата славянска падежна система. Много повече, отколкото остатъци от латинската падежна система има в ново-романскитѣ езици.
  • Нашия̌т балкано-славянски език първи се е отдѣлил от ново-славянскитѣ езици, както аз наричам остана̨литѣ славянски езици.
  • Нашия̌т балкано-славянски език е пълноправен члѣн на Balkansprachbund-ът, един имперски езиков съюз.
  • Бидейки славянски, нашия̌т език е и индо-европейски, а разпадът на падежната система е свойство на повечето съврѣменни индо-европейски езици.
  • Проблемът по-скоро е при ново-славянскитѣ езици: как тѣ сѫ успѣли да опазя̨т падежната си система. Отговаря се така:
    • Тѣ не сѫ имали в съсѣдство атрактивна имперска култура. Християнството при тѣ̋х било донесено от мисионери, и то в по-късно врѣме, докато нашия̌т език идва на мѣ̋сто, къдѣто от вѣкове били разпространени елинофонията и романсът, които вече били напрѣдна̨ли в разпадът на падежната система.
    • Падежната система на езицитѣ в съсѣдство не показва склонност към разпад. Балтийскитѣ езици в това отношение сѫ консервативни като ново-славянскитѣ, а пък тюркскитѣ езици, финскитѣ езици и унгарския̌т език сѫ аглутинативни и имат стабилна падежна система.
А другото опако на този въпрос е: защо румѫнския̌т език, за разлика от другитѣ романски езици, е съхранил нѣ̋кой друг падеж.

Отговаря се така:
  • Румѫнския̌т (балкано-романския̌т) език е пълноправен члѣн на Balkansprachbund-ът, един имперски езиков съюз.
  • В него падежната система сѫщо така се е разпадна̨ла, но само до степента, до която се е разпадна̨ла падежната система в гръцки и албански.
  • С други думи, падежната система в балкано-романски (румѫнски) не се е разпадна̨ла съвсѣм, както е стана̨ло в ново-романскитѣ езици (напримѣр в италиански), защото гръцкия̌т език (пък и албанския̌т) му прѣчѣл.
  • А пък гръцкия̌т език бил твърде инертен да се раздѣли съвсѣм с падежитѣ си - говорѣл се на голѣ̋ма територия, християнската литургия на гръцки имала архaизиращо и сдържащо промѣнитѣ дѣйствие.

.. към началото ..

  18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.2. Синтетичност и аналитичност при индо-европейскитѣ езици


По-горѣ, отговаряйки на въпросът защо в българския̌т език, за разлика от другитѣ славянски езици, падежната система се е разпадна̨ла, стигнахме до слѣдния̌т извод:
  • Бидейки славянски, нашия̌т език е и индо-европейски, а разпадът на падежната система е свойство на повечето съврѣменни индо-европейски езици. Проблемът по-скоро е при ново-славянскитѣ езици: как тѣ сѫ успѣли да опазя̨т падежната си система.
И тъй, налага ни се да се слѣзем назад в историята до индо-европейския̌т период или да се качим нагорѣ в йерархията до индо-европейското ниво.

По типология всички познати индо-европейски езици сѫ флективни. Те не сѫ аглутинативни (като напримѣр турския̌т), не сѫ полисинтетични (като черкезкия̌т) или пък изолиращи (като китайския̌т) по тип. Можем да прѣдположим, че пра-индоевропейския̌т език, общия̌т прѣдшественик на индо-европейскитѣ езици, сѫщо така е бил флективен.

При флективнитѣ езици, една лексема (една лексикална единица, една дума от рѣчникът) приема различни словоформи, изменяйки се по число, по род (ако е прилагателно име), по падеж, по врѣме (ако е глагол), и т.н. Словоформитѣ на една лексема се получават с помощта на приложими към тази лексема морфеми.

За разлика от аглутинативнитѣ езици, при флективнитѣ езици морфемитѣ сѫ цѣ̋лостни и недѣлими. Напримѣр, има морфема за сегашно врѣме 2-ро лице единствено число, но тя е цѣ̋лостна - нѣ̋ма отдѣлни морфеми за сегашно врѣме и за 2-ро лице единствено число. Сѫщо така, има морфема за дателен падеж множествено число при сѫществителнитѣ, но нѣ̋ма отдѣлни морфеми за дателен падеж и за множествено число.

Срѣдния̌т брой на словоформитѣ за една лексема е важен показател за флективнитѣ езици и се нарича ниво на аналитичност или ниво на синтетичност или пък показател синтетичност-аналитичност. Колкото по-голѣ̋мо е това число, толкова по-синтетичен е езикът. И обратното, колкото по-малък е срѣдния̌т брой на словоформитѣ за една лексема, толкова по-аналитичен е езикът.

При индо-европейскитѣ езици (а може би при всички флективни езици) има тенденция това число (срѣдния̌т брой на словоформитѣ за една лексема) да намалява. Това нѣ̋кои наричат движение от синтетичност към аналитичност. Ако показателя̌т синтетичност-аналитичност намалява, то старитѣ форми на езикът сѫ "по-синтетични" от новитѣ, а новитѣ форми сѫ по-аналитични от старитѣ.

Напримѣр, латинския̌т език е синтетичен, той е синтетичен в сравнение със съврѣменнитѣ романски езици, а пък съврѣменнитѣ романски езици сѫ аналитични - аналитични сѫ в сравнение с прѣдшественикът си - латинския̌т език.

Сѫщото се наблюдава и при гръцкия̌т език. Прѣз хилядолѣтията позната история на гръцкия̌т език срѣдния̌т брой на словоформитѣ за една лексема (показателя̌т синтетичност-аналитичност) силно е намалѣ̋л и езикът се е придвижил от синтетичност към аналитичност, което се счита за нормално развитие.

Нормално е, понеже намаляването на срѣдния̌т брой на словоформитѣ за една лексема се дължи на танденцията към обобщение (генерализация), която пък е част от стремежът към "икономия на усилията" (мързелът). Разнообразнитѣ падежни флексии се замѣнят с еднообразни аналитични конструкции с прѣдлог, без да страда възможността за изразяване.

Не е много смислено да се сравняват по този показател напримѣр латинския̌т, старо-гръцкия̌т и старо-славянския̌т, и да се питаме кой от тѣ̋х тритѣ е най-синтетичен и кой е най-аналитичен. Сѫщо така не е съвсѣм смислено да си ги мѣрим показателитѣ на синтетичност-аналитичност за съврѣменнитѣ английски, български и цигански, напримѣр. Сравнението трѣ̋бва да е по-скоро относително.

Има смисъл да сравним старо-българския̌т/старо-славянския̌т, съврѣменния̌т руски и съврѣменния̌т български. Българския̌т и руския̌т и двата сѫ потомци на старо-славянския̌т и при двата се наблюдава намаляване на показателя̌т за синтетичност, като при българския̌т език тази разлика е доста по-голѣ̋ма от разликата при руския̌т език. Нашия̌т език е измина̨л по-дълъг пѫт към аналитичност, отколкото е измина̨л руския̌т език. Ще илюстрираме разликитѣ и ще се види, че и двата езика сѫ се измѣнили силно прѣз послѣдното хилядолѣтие, но тѣ сѫ се измѣняли по различен начин и сѫ вървѣли по различен пѫт.

Да започнем с прост примѣр - мѣстоимението аз. В старо-славянски то има 6 словоформи (азъ, мене, мьнѣ, мьноıѫ, мя, ми), в руски двѣтѣ кратки форми сѫ изгубени и сѫ остана̨ли 4, в български сѫ загубени двѣтѣ падежни форми (мьнѣ и мьноıѫ) и пак сѫ остана̨ли 4.

По-сложен примѣр - сѫществителното има град. В старо-славянски то има 14 словоформи (6+3+5 за единствено, двойствено и множествено число), в руски сѫ изгубени двойственото число и вокативът и сѫ остана̨ли 10 словоформи, а от старитѣ форми в български сѫ остана̨ли само три (град, градове, граде), но се появяват двѣ нови члѣнувани форми (градът и градоветѣ), и така общия̌т брой на словоформитѣ става 5. И тъй, 14:10:5 - това е резултатът при сѫществителнитѣ.

Още един сложен примѣр - нѣ̋какъв глагол.

    Словоформи       Старо-славянски   Руски   Български  
--
Инфинитив, супин 2 1 0
Императив 5 2 2
Сегашно причастие именно склонение 31 1 5
Сегашно причастие мѣстоименно склонение 31 22 4
Сигма-причастие именно склонение 31 1 0
Сигма-причастие мѣстоименно склонение 31 22 0
Ламбда-причастие именно склонение 30 4 8
Ламбда-причастие мѣстоименно склонение 30 0 4
Пасивно причастие именно склонение 30 4 4
Пасивно причастия мѣстоименно склонение 30 22 4
Сегашно врѣме 9 6 6
Аорист, имперфект 16 0 10
--
Общ резултат 276 85 47

И тъй, за глагол резултатът е 276:85:47, а за сѫществително - 14:10:5. В руски показателя̌т за синтетичност сѫщо така е намалѣ̋л, но в български е намалѣ̋л повече. И руския̌т език се е придвижил към аналитичност, но българския̌т се е придвижил повече.

.. към началото ..

  18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.3. Падежната система в индо-европейскитѣ езици


Да видим кое е това, дѣто се било разпадна̨ло.

В морфологията на всѣки индо-европейски език сѫществуват опрѣдѣлен брой падежи. В най-аналитичния̌т случай - при ново-романскитѣ езици - е остана̨л един падеж, което означава, че там падежната система се е разпадна̨ла напълно. Разглеђаме нетривиалнитѣ случаи - с повече от един падеж.

В морфологията на всѣки индо-европейски език за всѣки сѫществуващ падеж сѫ опрѣдѣлени форми за всѣ̋ко мѣстоимение, за всѣ̋ко сѫществително име във всѣ̋ко число и за всѣ̋ко прилагателно име във всѣки род и във всѣ̋ко число.

Измѣнението на имената и мѣстоименията по падежи се нарича склонение. Моделът, по който опрѣдѣлено име се скланя, сѫщо така се нарича склонение. В долната таблица сѫ изброени основнитѣ падежи:

Падеж   Case     Ст.Гр.         Ст.Слав.       Руски      
ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч.
Именителен Номинатив ἄνθρωπος ἄνθρωποι человѣкъ человѣци человек человеки
Родителен Генитив ἀνθρώπου ἀνθρώπων человѣка человѣкъ человека человек
Дателен Датив ἀνθρώπ ἀνθρώποις человѣкоу человѣкомъ человеку человекам
Винителен Акузатив ἄνθρωπον ἀνθρώπους человѣка человѣкъı человека человек
Звателен Вокатив ἄνθρωπε ἄνθρωποι человѣче человѣци (человек) (человеки)

Сѫществителното ἄνθρωπος в старо-гръцки е от мѫжки род и се скланя по второ склонение, по склонението на имената с основа на о.
Сѫществителното человѣкъ в старо-славянски пак е от мѫжки род и се скланя пак по склонението на имената с основа на о.

В морфологията на индо-европейскитѣ езици, освѣн мѣстоименното склонение, се открояват:
  • склонение с основа на а (първо склонение в гръцки и латински), къдѣто влизат имена от женски и мѫжки род
  • склонение с основа на о (второ склонение в гръцки и латински), къдѣто влизат имена от мѫжки, срѣден или женски род
  • всички остана̨ли (в гръцки се водя̨т за 3-то сконение), къдѣто влизат имена пак от тритѣ рода
"Всички остана̨ли" се обединяват в трето склонение само в описанието на старо-гръцки. В описанието на старо-славянски напримѣр, освѣн за основите на а и о, се говори за:
  • склонение с основа на кратко у/u (мед)
  • склонение с основа на дълго у/u (тиква)
  • склонение с основа на с/s (чудо)
  • склонение с основа на нт/nt (агне)
  • склонение с основа на н/n (име)
  • и други
Изводи:
  • Всѣ̋ко сѫществително име, разбира се, трѣ̋бва да бѫде отнесено към един от тритѣ рода, и да се съгласува по род с прилагателно или мѣстоимение, което се отнася към него.
  • Всѣ̋ко име трѣ̋бва да бѫде отнесено към едно от десетината сѫществуващи в езикът склонения (или модели на склонение).
  • За всѣ̋ко число (единствено, множествено, двойствено) и за всѣки падеж (номинатив, .., вокатив), моделът на склонение трѣ̋бва да назначи съотвѣтна словоформа за всѣ̋ко име, което се скланя по този модел.
  • Моделът не се ограничава с опрѣдѣляне на окончанието, понѣ̋кога се мѣни основата или се мѣсти ударението.
  • Да сравним положението с един аглутинативен език като турския̌т, къдѣто има отдѣлни морфеми (наставки) за дателен падеж и за множествено число и тѣзи двѣ морфеми се комбинират, за да се получи формата за "дателен падеж множествено число".
  • В индо-европейскитѣ езици нѣ̋ма отдѣлно окончание за дателен падеж в множествено число, напримѣр.
  • В индо-европейскитѣ езици има отдѣлни окончания за дателен падеж в единствено число и за дателен падеж в множествено число, както и за дателен падеж в двойствено число, ако в езикът се пази това число.
  • В индо-европейскитѣ езици има съзвѣздия от морфеми, които образуват падежната система.
  • За такава сложна система повече от естествено е да се разпада.
  • Цѣлта е да се намали броя̌т на морфемитѣ и словоформитѣ.
  • Това става чрѣз обобщение или замѣ̋на.

.. към началото ..

  18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.4. Прѣглед на падежитѣ в индо-европейскитѣ езици


Прѣглед на основнитѣ падежи:
  • Абсолютен падеж:
    • Този падеж реално не е засвидѣтелстван в никой индо-европейски език, той е фиктивен, той е place-holder.
    • Имената от срѣден род нѣ̋мат специални форми за акузатив, номинатив и вокатив, а имат форми за фиктивния̌т абсолютен падеж, които се употрѣбяват вмѣсто акузативът, номинативът и вокативът.
    • С други думи, нѣ̋кои имена имат форми за абсолютен падеж и тогава тѣ нѣ̋мат специални форми за акузатив, номинатив и вокатив, а формитѣ им за абсолютния̌т падеж се употрѣбяват за акузатив, номинатив и вокатив.
    • За тѣзи имена се казва, че сѫ от срѣден род.
    • Остана̨литѣ имена сѫ от мѫжки или женски род и тѣ нѣ̋мат форми за абсолютен падеж, а си имат форми за акузатив, номинатив и вокатив.
    • За акузативът, номинативът и вокативът можем да мислим като за тритѣ прѣвъплъщения на абсолютния̌т падеж при имената от мѫжки и женски род.
    • Срѣдния̌т род е особено крѣпък в германскитѣ и в славянскитѣ езици. В сѣверно-германскитѣ (скандинавскитѣ) езици даже се е оформила опозиция срѣден род срѣщу общ мѫжко-женски род. В английски срѣдния̌т род се е намѣстил при всички неодушевени имена и така е обезсмислил самото понятие за граматически род.
    • Срѣдния̌т род и фиктивния̌т абсолютен падеж, който го дефинира, сѫ изходна точка за разпад на падежната система при този клас имена - формитѣ за абсолютния̌т падеж измѣстват всички остана̨ли падежи при имената от срѣден род.
    • В руски срѣдния̌т род е сдал нѣ̋кои свои позиции: срѣден род в руски има само в единствено число и само за неодушевени сѫществителни.
  • Акузатив:
    • Акузативът (винителния̌т падеж) е падежът на прѣ̋кото допълнение. Той е в опозиция с номинативът при имената от мѫжки и женски род.
    • Освѣн това, формитѣ за акузатив вървя̨т с доста прѣдлози, ако не с повечето от тѣ̋х. Акузативът е единствен от прѣвъплъщенията на абсолютния̌т падеж, който върви с прѣдлози - номинативът и вокативът с прѣдлози не вървя̨т.
    • Поради това, акузативът е може би най-важния̌т падеж и именно той има склонността да измѣства остана̨литѣ падежи при разпад на падежната система при имената.
    • При мѣстоименията акузативът се пази и в гръцки, и в славянски, и в романсът, и в германски.
    • По фонетични и морфологични причини акузативът в старо-славянски е донѣ̋къдѣ дефектен - много от формитѣ на акузативът съвпадат с номинативът.
    • Поради тази причина старо-славянския̌т език е разработил механизъм за укрѣпване и спасяване на акузативът - това е категорията на одушевенитѣ имена.
    • В гръцки опозицията акузатив-номинатив при мѫжко-женския̌т род се пази заради фонетични причини - формитѣ звуча̨т различно, особено с опрѣдѣлителен члѣн.
    • В романсът акузативът и номинативът при имената сѫ съвпадна̨ли, слѣд като фонетичнитѣ разлики сѫ се размили. В ново-романскитѣ езици падежната система при имената се е разпадна̨ла напълно.
    • Акузативът в нашия̌т балкано-славянски език е взел всички прѣдлози за себе си.
    • В нашия̌т балкано-славянски език има прокарана силна тенденция към съвпадане на акузативът и номинативът.
    • В съврѣменния̌т ни език акузативът и номинативът при имената практически сѫ съвпадна̨ли, макар че акузативът се е пазел по диалектитѣ прѣз 19-ти вѣк.
    • Има архаични остатъци от акузативът при одушевени имена от мѫжки род: "На Господа Бога се уповаваме." "Дѣ̋да си Христа слушайте." "Ний с бай Ганя влѣ̋зохме в бюфетъ."
    • В съврѣменния̌т ни език акузативът при мѣстоименията болѣдува. "Тука нѣ̋ма никой." вмѣсто правилното "Тука нѣ̋ма никого."
  • Номинатив:
    • В индо-европейскитѣ езици, номинативът (именителния̌т падеж) е падежът на подлогът и на предикатът (на сказуемното опрѣдѣление). Той е в опозиция с акузативът при имената от мѫжки и женски род. При имената от срѣден род номинативът съвпада с акузативът.
    • Номинативът не върви с прѣдлози - aко е чист номинатив, разбира се, ако не се е слѣ̋л с друг падеж међуврѣменно в процесът на разпад на падежната система.
    • В старо-славянски, при склонението с основа на а, стария̌т номинатив в множествено число, наслѣден от пра-индо-европейски, се е затрил и е бил замѣнен с акузатив още в дописмената епоха. Сѫщото може би е стана̨ло и в пра-германски.
    • В ново-славянскитѣ езици понѣ̋кога предикатът се слага в творителен падеж вмѣсто в номинатив.
    • В гръцки опозицията акузатив-номинатив при мѫжко-женския̌т род се пази заради фонетични причини - формитѣ звуча̨т различно, особено с опрѣдѣлителен члѣн.
    • В романсът номинативът и акузативът при имената навсѣ̋къдѣ съвпадна̨ли.
    • В съврѣменния̌т ни език номинативът и акузативът при имената практически сѫ съвпадна̨ли, макар че акузативът все още се пазѣл по диалектитѣ прѣз 19-ти вѣк.
  • Вокатив:
    • Вокативът (звателния̌т падеж) е падежът на обръщението.
    • Вокативът не върви с прѣдлози.
    • Имената от срѣден род нѣ̋мат специална форма за вокатив - при тѣ̋х вокативът съвпада с номинативът и в крайна смѣтка с абсолютния̌т падеж.
    • Имената в множествено число сѫщо така нѣ̋мат специална форма за вокатив - и при тѣ̋х вокативът съвпада с номинативът.
    • Специална форма за вокатив имат само имената от мѫжки и женски род в единствено число.
    • Вокативът се пази във всички балкански езици и в повечето славянски езици.
    • В нашия̌т балкано-славянски език вокативът си стои, макар и в недобро здравословно състояние.
    • В ново-романскитѣ и в германскитѣ езици вокативът е загубен.
  • Генитив:
    • Генитивът (родителния̌т падеж) е падежът на "притежателя̌т". Генитивът е извън контекстът на абсолютния̌т падеж - имената от всѣки род си имат генитивни форми.
    • Генитивът върви и с нѣ̋кои прѣдлози.
    • Нѣ̋кои германски езици пазя̨т генитивът. Балтийскитѣ езици пазя̨т генитивът.
    • Ново-славянскитѣ езици пазя̨т генитивът.
    • Гръцкия̌т, балкано-романския̌т и албанския̌т пазя̨т генитивът, който в тѣзи езици е поел и функциитѣ на дателния̌т падеж.
    • Славянския̌т генитив е хилав, понеже в славянски много често се казва "Драгановата нива" вмѣсто "Нивата на Драган".
    • Поради хилавостта на славянския̌т генитив нашия̌т балкано-славянски език при имплементацията на {Балкан‑1}{Gen=Dat} е избрал да загърби генитивът и да го замѣсти с дателен падеж.
    • В нашия̌т език срѣд нарѣчията има остатъци от генитивни форми, все слѣд прѣдлози: "Иде му отрѫки." "Кланям се доземи."
  • Датив:
    • Дативът (дателния̌т падеж) е падежът на "получателя̌т". Дативът е извън контекстът на абсолютния̌т падеж - имената от всѣки род си имат дателни форми.
    • Дателния̌т падеж върви и с нѣ̋кои прѣдлози.
    • Славянскитѣ езици си го пазя̨т дателния̌т падеж. Дори в нашия̌т балкано-славянски език има остатъци от дативът: "Гарван гарвану око не вади."
    • Балтийскитѣ езици си го пазя̨т дателния̌т падеж. Нѣмския̌т език си го пази.
    • Нашия̌т балкано-славянски език при имплементацията на {Балкан‑1}{Gen=Dat} е избрал да замѣсти хилавия̌т славянски генитив с дателен падеж.
  • Генитивът и дативът в контекстът на Balkansprachbund-ът:
    • Генитивът (родителния̌т падеж) е падежът на "притежателя̌т". Родителното отношение - това е отношението на притежателя̌т, на породителя̌т.
    • Дативът (дателния̌т падеж) е падежът на "получателя̌т". Дателното отношение - това е отношението на получателя̌т, на слушателя̌т.
    • Най-основната балканска характеристика е {Балкан‑1}{Gen=Dat}: Еднакво изразяване на родително и дателно отношение.
    • В съотвѣтния̌т подраздѣл {Балкан‑1}{Gen=Dat} тази характеристика се разглеђа в детайли.
    • Нашия̌т балкано-славянски език при имплементацията на {Балкан‑1}{Gen=Dat} първо е загърбил генитивът и го е замѣстил с дателен падеж, а послѣ е заместил "родително-дателното отношение", изразявано от дателния̌т падеж, с универсалния̌т прѣдлог плюс акузатив.
Петтѣ горѣизброени основни индо-европейски падежи - акузатив, номинатив, вокатив, генитив, датив - всичкитѣ ги има във:
  • санскрит (старо-индийски)
  • старо-гръцки (както и в ново-гръцки, но без датив)
  • балтийски (литовски и латвийски)
  • старо-славянски (както и в ново-славянскитѣ езици, без вокативът в руски)
  • латински
  • готски (най-стария̌т засвидѣтелстван германски език)
Освѣн петтѣ горѣизброени основни падежи - акузатив, номинатив, вокатив, генитив, датив - в индо-европейскитѣ езици се наблюдават и нѣ̋кои допълнителни падежи:
  • Творителен падеж (инструментал):
    • Това е падежът на инструментът и на дѣятеля̌т. Върви и с нѣ̋кои прѣдлози.
    • Засвидѣтелстван е в санскрит, в славянски и в балтийски. Архаични форми се намират и в езикът на Омир.
    • Пази се в ново-славянски и в балтийски.
    • В нѣ̋кои ново-славянски езици може да замѣства номинативът при изразяване на предикат.
    • В нашия̌т балкано-славянски език, както и на гръцки, се замѣства с прѣдлог плюс акузатив.
    • Остатъчнитѣ архаични форми сега се възприемат като нарѣчия: "денем и нощем", "числом и словом", "тѣ̋лом и духом".
  • Мѣстен падеж (локатив):
    • Това е падежът на "мѣстоположението". Обикновено върви с прѣдлози.
    • Засвидѣтелстван е в санскрит, в славянски и в балтийски. Остатъчни форми от него сѫ засвидѣтелствани в латински.
    • Пази се в ново-славянски и в балтийски.
    • В съврѣменнитѣ славянски езици безпрѣдложната употрѣба на локативът е елиминирана. Той се употрѣбява вече само с прѣдлог и затова обикновено се нарича прѣдложен падеж.
    • Слѣд като всички прѣдлози минават под управлението на акузативът, в нашия̌т балкано-славянски език локативът е елиминиран "автоматично".
    • Остатъчнитѣ архаични форми сега се възприемат като нарѣчия: "в кѫщи" "горѣ и долу" "денѣ̋ и нощѣ̋".
  • Отдѣлителен падеж (аблатив):
    • Това е падежът на "обстоятелството". Обикновено върви с прѣдлози.
    • Засвидѣтелстван е в санскрит и в латински.
    • Латинския̌т аблатив е обединение на пра-индо-европейскитѣ аблатив, локатив и инструментал.
    • Романсът лесно елиминирал аблативът, като го е замѣстил с прѣдлог плюс акузатив.
    • Подобно нѣщо ще да е направил и гръцкия̌т език, но още в памтивѣка, в дописмената епоха. Ще да го е направил или по пра-славянския̌т модел, или по моделът на романсът.
    • Пра-славянския̌т аблатив се е влѣ̋л в генитивът още в дописмената епоха - това е споменатия̌т по-горѣ пра-славянски модел.

.. към началото ..

  18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.5. Прѣдпоставки за разпадане на падежната система при имената в индо-европейскитѣ езици


Сводка на прѣдпоставкитѣ:
  • Наслѣдената от пра-индо-европейския̌т език падежна система е прѣкалено сложна.
    • За такава сложна система повече от естествено е да се разпада.
    • Цѣлта е да се намали броя̌т на морфемитѣ и словоформитѣ.
    • Това става чрѣз обобщение или замѣ̋на.
  • Модели и механизми за обобщаване, опростяване и замѣ̋на на падежната система сѫ срѣд индо-европейското наслѣдство.
    • Такъв механизъм е напримѣр словоредът. В изразът "куче погна̨ коте" подлогът и прѣ̋кото допълнение не се различават морфологически и само словоредът или контекстът може да ни помогне да разберем кой кого е погна̨л. Слѣд като словоредът така и така трѣ̋бва да си остане послѣдната инстанция, защо ни е необходимо да поддържаме два различни падежа - акузатив и номинатив, когато тѣ не върша̨т работа във всички случаи? Така си е мислѣл напримѣр английския̌т език и взел рѣшение да обедини акузативът и номинативът.
    • Колкото и много падежи да има (по-горѣ бѣ̋ха̨ изброени осем падежа), тѣ не мога̨т да обхвана̨т всички отношения.
    • Наличен е общ и продуктивен алтернативен модел: прѣдлог, който е отдѣлна лексема със свое значение, плюс нѣ̋каква словоформа на името. Броя̌т на използванитѣ по този повод словоформи може без проблем да се редуцира до една.
    • Този модел е използван от нашия̌т балкано-славянски език и от ново-романскитѣ езици, за да опростя̨т падежната си система до възможния̌т минимум.
  • Падежната система в индо-европейскитѣ езици се е опростявала прѣз всичкитѣ хилядолѣтия, още в памтивѣка, още в дописмената епоха.
    • Латинския̌т език още в дописмената епоха се отървал от творителния̌т и от мѣстния̌т падеж, сливайки ги с аблативът, който по-късно романсът го влѣ̋л в акузативът.
    • Гръцкия̌т език още в дописмената епоха се отървал от творителния̌т, мѣстния̌т и отдѣлителния̌т падеж, разпръсквайки тѣхнитѣ функции по прѣдлози, вървящи с акузатив, генитив или датив.
    • Славянския̌т език още в дописмената епоха се отървал от отдѣлителния̌т падеж, сливайки го с генитивът.
    • В най-стария̌т писмено засвидѣтелстван език от германската група - готския̌т (4-ти вѣк слѣд Христа) - нѣ̋ма творителен, мѣстен или отдѣлителен падеж. Езикът се е отървал от тѣ̋х прѣди това.
    • В съврѣменнитѣ езици от германската група най-много падежи при имената е съхранил нѣмския̌т - акузатив, генитив, датив, номинатив. Английския̌т е е съхранил два - акузатив и генитив.
    • Опростяването на склонението при имената довело и до опростяването на склонението при мѣстоименията. Като се отърве напримѣр езикът от творителния̌т си падеж, този падеж изчезва и от мѣстоименното склонение.
  • Нѣ̋кои балкaнски характеристики допринасят за разпадът на падежната система.

.. към началото ..

  18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.6. Процесът на разпадане на падежитѣ при имената в балканскитѣ езици


Текущо положение:
По пѫтя̌т от старо-славянски към текущото положение в балкано-славянски.
Тенденции в български:
  • Тритѣ падежа акузатив, номинатив и датив се пазя̨т само при краткитѣ форми на личнитѣ мѣстоимения.
  • Дателнитѣ форми в останалитѣ случаи (и при имената, и при мѣстоименията) сѫ архаични.
  • Винителнитѣ форми при имената сѫ архаични.
  • Винителнитѣ форми при мѣстоименията се прѣнебрѣгват.
  • Звателния̌т падеж (вокативът) все по-често се прѣнебрѣгва. Такъв процес се наблюдава и в останалитѣ славянски и балкански езици.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑А6}. Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai}


В латинския̌т език, в германскитѣ езици, в старо-славянския̌т и в ново-славянскитѣ езици се използват синтетични форми за степенуване на прилагателнитѣ (форми със специални окончания):
  • Латински: Citius, Altius, Fortius! (мотото на олимпийскитѣ игри)
  • Английски: Faster, Higher, Stronger!
  • Нѣмски: Schneller, höher, stärker!
  • Руски: Быстрее, выше, сильнее!
  • Руски прѣди 1918: Быстрѣе, выше, сильнѣе!
  • Полски: Szybciej, wyżej, silniej!
  • Сръбски: Брже, више, jаче!
  • Гръцки: Γρηγορότερα Ψηλότερα Δυνατότερα!
Романсът, може би в сътрудничество с елинофонията вѫтрѣ в елиноромансът, е разработил аналитични форми на степенуване на прилагателнитѣ:
  • Френски: Plus vite, plus haut, plus fort!
  • Италиански: Più veloce, più in alto, più forte!
  • Испански: Más rápido, más alto, más fuerte!
  • Португалски: Мais rápido, mais alto, mais forte!
  • Румѫнски: Mai repede, mai sus, mai puternic!
  • Ново-гръцки: Πιό γρήγορα! Πιό Ψηλά! Πιό Δυνατά!
  • Български: По-бързо, по-високо, по-силно!
Усвояването на този модел от балканскитѣ езици и най-вече от нашия̌т балкано-славянски език налага причисляването на {Балкан‑А6}{PioMai} към допълнителнитѣ балкански характеристики.

Забѣлѣжка_1: Ново-романскитѣ езици и гръцкия̌т пазя̨т и старитѣ си синтетични форми за сравнителна и прѣвъзходна степен на най-употрѣбяванитѣ прилагателни (френски: mieux, pire, ..; за гръцки по-горѣ има примѣр). Балкано-славянския̌т ги е загубил напълно. Нѣ̋кои стари форми от такъв тип (висш, нисш, добрѣ, бърже, ..) вече не се разпознават като такива и сами мога̨т да се подлагат на новитѣ аналитични степени (най-висш, по-нисш, най-добрѣ, по-бърже, ..).

Забѣлѣжка_2: При аналитичния̌т модел в ново-романски, наред с нормалната сравнителна степен, образувана във френски-италиански-испански-португалски съотвѣтно със plus-più-más-mais, сѫществува и диминутивна сравнителна степен, образувана във френски-италиански-испански-португалски съотвѣтно със moins-meno-menos-menos.

Забѣлѣжка_3: При аналитичния̌т модел в гръцки и романски, прѣвъзходната степен се образува чрѣз добавяне на опрѣдѣлителен члѣн към сравнителната степен. При тѣ̋х не се различават изразитѣ "по-хубавата" и "най-хубавата". В румѫнски не е съвсѣм така.

Забѣлѣжка_4: В балкано-славянския̌т език прѣвъзходната степен се образува с частицата най-. В румѫнски - със "cel mai".

Забѣлѣжка_5: В балкано-славянския̌т език частицитѣ по̀ и най мога̨т да се прилагат не само към прилагателнитѣ, но и към сѫществителнитѣ и глаголитѣ, а и към други изрази. Примѣри: Той излѣзе по̀ човѣк от мене. Най обичам луди жаби .. дѣто сѫ се навъдили малко по̀ на припек.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑А7}. Напасване на прѣдлозитѣ {FittingPrepositions}


Обикновено дори в близко-родствени езици употрѣбата на прѣдлозитѣ се различава.

Затова е учудващо как сѫ се изравнили в доста случаи прѣдлозитѣ в гръцки и български, напримѣр.
  • σε - на
  • με - с
  • για - за
  • από - от

Важнo е това, че всичкитѣ прѣдлози изискват винителен падеж (акузатив). Това допринася за разпадането на падежната система {CaseSystemDeclined}.

Важен и уникален е случая̌т с универсалния̌т прѣдлог σε = на, който в добавка към пространственото си значение, служи да замѣни родителния̌т и дателния̌т падеж {Балкан‑1}{Gen=Dat}.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑А8}. Наличие на гласен звук Ъ {MidCentralVowel}


Включването на {Балкан‑А8} в списъкът на допълнителнитѣ балкански характеристики е проява на повърхностност, понеже това изобщо не е балканизъм. {Балкан‑А8} е включено в този списък с цѣл привличане на по-широка публика.

Не мога̨ да причисля наличието на гласен звук Ъ {MidCentralVowel} към списъкът на основнитѣ балкански характеристики, понеже гръцкия̌т език не притежава това свойство.

Притежават го българския̌т, румѫнския̌т и албанския̌т. Притежава го и турския̌т език.

За никой от тѣзи езици не може да се докаже, че сѫ прихвана̨ли звукът Ъ в контекстът на Balkansprachbund-ът.

Турския̌т език си го носи този звук със себе си от туркестанската си родина.

Нашия̌т език сѫщо така си го носи този звук със себе си, носи си го от родината на славяногласието. Звукът Ъ в българския̌т език е славянщина, той е наше славянско наслѣдство.

Звукът Ъ в българския̌т език е многострадален. Много борци против този звук сѫ се изявявали.

Наличието на звукът Ъ едноврѣменно в български и турски е съвпадение и не бива да ни учудва, така както не бива да ни учудва, че едноврѣменно в български и турски има и други общи гласни и съгласни (А,О,Е,К,Л,М,и т.н.).

Това го пиша̨ като разяснение, понеже прѣз 19-ти вѣк по Нашенско се ширѣло мнѣнието, че българския̌т език бил придобил звукът Ъ под турско влияние. А на монтешарски този звук го наричат "темната самогласка" и считат, че "jазикот" им нѣ̋мал нуђа от нея̨.

Прѣз първата половина на 19-ти вѣк по Нашенско даже не знаѣли как да пиша̨т звукът Ъ. Книжовната традиция у нас била прѣкѫсна̨та и замѣнена с руската. И за мнозина буквата Ъ била просто знак за твърдост на прѣдната съгласна.

И тъй, звукът Ъ в нашия̌т език го е имало още прѣз 9-ти вѣк и точно за него била измислена буквата Ъ, една от буквитѣ, с които допълнили гръцката азбука, за да се получи така нарѣчената кирилица.

Звукът Ъ се е появил в славянски след делабиализация на звукът U(У) от пра-езикът. Краткия̌т звук U от пра-езикът дал в славянски Ъ, а дългия̌т звук U от пра-езикът се дифтонгизирал, като първата част остана̨ла Ъ, а втората мина̨ла в I(И). По този начин се получил дифтонгът ЪI, който се пази в руски и полски и досега, а в български и сръбски се опростил в И.

Забѣлѣжка: Делабиализация означава, че при произношението намалява или изчезва ролята на устнитѣ. Сравнѣте думитѣ "лък" и "лук". Забѣлѣжѣте, че при произношението на Ъ устните не участват, докато при У(U) участват. Забѣлѣжѣте, че и при двѣтѣ думи положението на езикът е идентично.

Отклонение: Прѣз 9-ти вѣк в нашия̌т език имало още един гласен звук, за който била измислена буквата Ь (ер малък). Звукът Ь се е появил в славянски след делабиализация на звукът И(I) от пра-езикът. Краткия̌т звук И(I) от пра-езикът дал в славянски Ь, а дългия̌т звук И(I) дал гласната И, понѣ̋кога изявяваща се като дифтонг. Делабиализация и тук означава, че при произношението намалява или изчезва ролята на устнитѣ. В нашия̌т език звукът Ь не се запазил - прѣмина̨л или в Ъ, или в Е. В резултат, ние сега не можем да произнесем старо-славянското Ь. Все пак може да се даде нѣ̋какъв образец: френската дума monsieur (господин) в днешното й произношение на кирилица от 9-ти вѣк биха̨ я̨ записали МЬСЬ. Край на отклонението.

За звукът Ъ (ë) в албански нищо не може да се каже. Историята на албанския̌т език е неизвѣстна.

Звукът Ъ в румѫнски може да си е романско развитие (сравнѣте с португалски), но може да е и влияние и от славянски (български). В сѫщност в румѫнски има два такива звука, които дори нѣ̋кои румѫнци не мога̨т да различават: мid-central vowel ă и close-central vowel â/î.

Два звука имало нѣ̋кога и в български, Ъ и Ѫ (голѣ̋м ер и голѣ̋м юс), но после звукът Ѫ в повечето диалекти прѣмина̨л в Ъ.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑А9}. .. {GreekVerbalAspectAlaSlave}


Става дума за успоредни перфективни и имперфективни иновативни глаголни форми като:
Γράφετε!(Пишѣте!)
Γράψετε!(Напишѣте!)
Θα γράφετε.(Ще пишете.)
Θα γράψετε.(Ще напишете.)
Έχετε γράψει.(Написали сте.)
Έχετε γράφει.(Писали сте.) - Тази форма е извън стандартът на δημοτική.
Тѣзи форми използват гръцки съставки и биха̨ могли да сѫ самостоятелно развитие в гръцки. Но такива форми сѫ особено характерни за цѣ̋лото славяногласие, тѣ сѫ основна част от духът на славянщината и поради това не може тука да се изключи славянско влияние.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑AR1}. Особена специфично балканска лексика в румѫнски и албански {AlRoLex}


Албанския̌т език, както всѣки друг балкански език, е заимствал много думи от другитѣ балкански езици.
  • Прѣз послѣдните шест вѣка албанския̌т език е заимствал много думи от турския̌т език {Балкан‑А3}{Turcophenia}.
  • Албанския̌т език е заимствал много думи и от славянския̌т език, и то прѣз различни периоди, и то още прѣди Balkansprachbund-ът.
  • Албанския̌т език е заимствал много думи от гръцкия̌т език, и то прѣз различни периоди, и то още прѣди Balkansprachbund-ът.
  • Албанския̌т език е заимствал много думи от латинския̌т език и от романсът, и то прѣз различни периоди, и то още прѣди Balkansprachbund-ът.
  • Албанския̌т език е важен кандидат-члѣн на елиноромансът.
За илюстрация да вземем първитѣ два стиха на Божията молитва "Отче наш" на албански във варианти tosk и gheg, на румѫнски и на италиански (на славянски би трѣ̋бвало да знаем текстът наизуст):

      Ati ynë që je në qiell,
u shënjtëroftë emri yt.
arthtë mbretëria jote;
u bëftë dëshira jote,
si në qiell, edhe mbi dhe.
   Ati ynë që je në qiell,
shejtnue kjoftë emni yt.
ardhtë mbretnia jote;
u baftë vullnesa jote,
si në qiell ashtu në dhe.
        
      Tatăl nostru care eşti în ceruri,
sfinţească-se numele Tău,
vie împărăţia Ta,
facă-se voia Ta,
precum în cer aşa şi pe pământ.
   Padre nostro che sei nei cieli,
sia santificato il tuo Nome,
venga il tuo Regno,
sia fatta la tua Volontà
come in cielo così in terra.
        
Коментари:
  • Първата дума и на албански, и на румѫнски, изглеђа да е славянска. За румѫнски е сигурно. Славянската дума "Отьче" е във вокатив и в стар диминутив. В албански и румѫнски думата е сѫщо така във вокатив, както и в гръцкия̌т оригинал. И в готски език тук слагали сѫщата дума - atta.
  • Формитѣ на притежателнитѣ мѣстоимения ynë-yt-jote изглеђа да сѫ си албански. Прѣдлозитѣ në и mbi - сѫщо.
  • Относителното мѣстоимение që, ако не е албанско, изглеђа да е романска заемка.
  • Албанската дума за "небе" qiell изглеђа да е романска заемка.
  • Румѫнското sfinţească-se е от славянски, а албанскитѣ думи на това мѣ̋сто в двата диалекта сѫ заемки от романсът.
  • Думата emri-emni "името" в албански, ако не е албанска, изглеђа да е славянска заемка. Тук се виђа, че в албански се случва диалектен, но вече канонизиран прѣход от N=>R, който наред с други подобни прѣходи, изкривява звуковия̌т облик на думитѣ.
  • Глаголът ardhtë, ако не е с албански произход, изглеђа да е гръцка заемка.
  • Глаголът bëftë си е с албански произход, най-вѣроятно. Но се родѣе със славянския̌т глагол бъıвати - все пак албанския̌т го класифицират като индо-европейски език.
  • И двѣтѣ думи за "воля", употрѣбени в албански - dëshira и vullnesa, сѫ заемки от романсът. Румѫнската дума voia е със славянски произход.
  • Думата за "земя" dhe си е с албански произход, най-вѣроятно.
  • Съюзът ashtu, употрѣбен във вариантът gheg, ако не е с албански произход, може да е славянска заемка, понеже напомня за нашата дума още (оште).
  • Обобщение за румѫнския̌т текст. Има само три думи със славянски произход, но със сигурен славянски произход (tatăl, sfinţească, voia). Остана̨литѣ думи сѫ си романски, нѣ̋ма думи с гръцки или албански произход. (Дали?)
  • Обобщение за албанския̌т текст. Има четири-пет думи със сигурен романски произход (qiell, shejtnue, mbretëria, dëshira, vullnesa), една дума (që) има прѣдполагаем романски произход, друга една дума (ardhtë) има прѣдполагаем гръцки произход. Три думи имат прѣдполагаем славянски произход. Освѣн прѣдлози, съюзи, мѣстоимения, сигурен "албански" произход имат двѣ думи (bëftë и dhe).
  • Да отбѣлѣжим, че и на старо-славянски, и на балкано-славянски всичкитѣ думи в този текст сѫ със славянски произход.
  • Изводът, който можем да си направим за албанския̌т език от този текст, е, че в албанската лексика прѣобладават заемкитѣ, и то заемкитѣ от романсът.
  • Чрѣз албанския̌т език трудно може да се стигне до палеобалканска лексика, различна от гръцката. С други думи, до палеобалканската лексика не може да се стигне и прѣз албанския̌т език, тя е просто загубена. Обаче тѫрсенето на такава лексика е важна политическа задача.
Този подраздѣл е посветен на общата лексика в румѫнски и албански, която липсва в гръцки и български.

Първо, има много такива думи, заемки в албански от романски, понеже в балкано-славянски и в гръцки има по-малко заемки от романски, отколкото в албански. Напримѣр, и петтѣ изброени по-горѣ албански думи със сигурен романски произход ги нѣ̋ма в гръцки и български, но двѣ от тѣ̋х ги има в румѫнски (qiell, mbretëria). Този резултат е само въз основа на един кратък текст. Сигурно има още много такива думи.

Едната от тѣзи двѣ думи може да ни заинтригува. Това е думата "империя" - mbretëria/mbretnia/împărăţia. Оказва се, че жителитѣ на Романия наричат Царя̌т Небесен и царството небесно, както и земния̌т цар в Цариград-Константинопол и държавата му, по три различни начина:
  • Елинофонитѣ използват думитѣ василевс и василия.
  • Славяногласнитѣ - цар и царство.
  • А пък на албански и балкано-романски се използват думитѣ император и империя.
В сѫщност, от най-голѣ̋м интерес сѫ заемкитѣ от албански в румѫнски. На тѣ̋х е посветен този подраздѣл {Балкан‑AR1}{AlRoLex}.

Прѣдполага се, че ако за една румѫнска дума не може да се намери нито романска, нито гръцка, нито славянска, нито нѣ̋каква друга извѣстна етимология, и ако тази дума я̨ има и в албански, то тази дума има албанска етимология.

Такава напримѣр е думата "буза" - има я̨ в албански, румѫнски и български - прѣдполага се, че е с албански произход. Нѣ̋къдѣ може би пише, че тази дума имала "субстратен" произход. Ами да, ако тя е с албански произход, то този произход е субстратен. Нѣ̋къдѣ може би пише, че тази дума имала дакийски (или тракийски) произход. Този проблем бѣше вече пространно изяснен, напримѣр тук, тук или тук.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑AR2}. Румѫно-албански съотвѣтствия, несподѣлени от гръцки и български {AlRo}


Прочетѣте първо прѣдния̌т подраздѣл {Балкан‑AR1}{AlRoLex}, както и разделът за ядрото на Balkansprachbund-ът.

За албански и румънски вече бѣше изписано много. Напримѣр тук, тук, тук, тук или тук. Важността на тази характеристика {Балкан‑AR2}{AlRo} бѣше изяснена, но не се чувствам компетентен да развия подразделът {Балкан‑AR2}{AlRo} в детайли.

Ще повторя само двѣ от основнитѣ балкански характеристики:
  • Начинът на имплементация на {Балкан‑1}{Gen=Dat} в албански и румѫнски е сходен. Запазен е един общ родително-дателен падеж, а идеята с универсалния̌т прѣдлог е непозната.
  • Начинът на имплементация на {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided} в румѫнски и в единия̌т диалект на албанския̌т е сходен. Румѫнския̌т език пази глаголното наклонение конюнктив (conjunctive-subjunctive), една чисто романска характеристика. Именно личнитѣ форми на конюнктивът се използват при {InfinitiveLostOrAvoided} в румѫнски и албански. Забѣлѣжка: Славянския̌т език отдавна (прѣди 6-ти вѣк) се е отървал от конюнктивът в процесът на разработка на славянската глаголна аспектология. Ново-гръцкия̌т език е прѣосмислил стария̌т си конюнктив вѣроятно в рамкитѣ на {Балкан‑А9}{GreekVerbalAspectAlaSlave}.

Историята на албанския̌т език отпрѣди балканизацията му е неизвѣстна. Най-раннитѣ текстове на този език (AD1462) го прѣдставят в напълно балканизиран вид. Нѣ̋кой може да се изкуши да заключи, че именно албанския̌т език е източникът на балканскитѣ нововъведения. Но такова заключение би било погрѣшно: прѣз петнадесети вѣк (AD1462) и четиритѣ балкaнски езика сѫ били вече напълно балканизирани. Аз пък мога̨ да прѣдположа, че и албанския̌т език, както балкано-славянския̌т, е балканизиран едва вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът. А истината е просто: старо-албанския̌т език е неизвѣстен, не знаем кои балкански характеристики е притежавал той прѣди Balkansprachbund-ът.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑AR3}. Аналитичен перфект по моделът FactumHabet {FactumHabet}


Свойството {Балкан‑AR3}{Елинороманс‑2}{FactumHabet} го има във всички балкански езици освѣн в български, във всички романски езици, и в повечето от съврѣменнитѣ германски езици, и навсѣ̋къдѣ е нововъведение. Балкано-романския̌т и гръцкия̌т вѣроятно сѫ го притежавали това свойство отпрѣди Balkansprachbund-ът, и поради това то е включено в списъкът на опрѣдѣлящитѣ характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑2}.

Моделът FactumHabet без проблеми се прилага при прѣходнитѣ глаголи и показва особености и отклонения при непрѣходнитѣ.
  • При прѣходнитѣ глаголи - "направил съм":
    • J'ai fait (френски)
    • Ho fatto (италиански)
    • He hecho (испански)
    • Hei feito (португалски)
    • I have done (английски)
    • Ich habe getan (нѣмски)
    • Έχω καμμένο (гръцки, перфект с пасивно причастие, възможен само с прѣходен глагол)
    • Έχω κάνει (гръцки, перфект с остатъчен инфинитив, възможен винѫги)
    • Am făcut (румѫнски)
    • Kam bërë (албански)
    • Имам направено (монтешарски, по моделът FactumHabet)
    • Направил сум (монтешарски, по славянски модел)
  • При непрѣходнитѣ глаголи - "дошъл съм":
    • Je suis venu (френски)
    • Sono venuto (италиански)
    • He venido (испански)
    • I have come (английски)
    • Ich bin gekommen (нѣмски)
    • Έχω έρθει (гръцки, перфект с остатъчен инфинитив)
    • Am venit (румѫнски)
    • Кam ardhur (албански)
    • Имам дојдено (монтешарски, по моделът FactumHabet)
Виђаме, че нѣ̋кои езици (испански, английски, румѫнски, албански, монтешарски) не се притѣсняват от непрѣходността на глаголът.

Славянския̌т перфект притежава изключителна сила. В ново-славянскитѣ езици той е измѣстил аористът и имперфектът и там той е стана̨л единственото ново-славянско мина̨ло врѣме. В нашия̌т език славянския̌т перфект не се е дал на моделът FactumHabet да го измѣсти, освѣн в нѣ̋кои диалекти, разположени точно във фокусът на Balkansprachbund-ът.

.. към началото ..


  18.{Балкан‑AR4}. Единадесет, дванадесет, .., деветнадесет {Unsprezece}


Това свойство е чиста славянщина. Всички славянски езици го притежават по наслѣдство, без да има нуђа по този повод да се казва за тѣ̋х, че имат нѣщо балканско.

За нашия̌т език това е славянско наслѣдство. Вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т славянски език е прѣдал това свойство на балкано-романския̌т (понеже това свойство е чуђо на романсът) и вѣроятно на албанския̌т, но не е бил в позиция да го прѣдаде на гръцкия̌т.

Става дума за начинът на образуване на числителнитѣ имена от 11 до 19.
  • Български: единадесет, два-на-десет, .. , девет-на-десет.
  • Румѫнски: unsprezece (un-spre-zece), doisprezece (douăsprezece), treisprezece, .., șaptesprezece, optsprezece, nouăsprezece.
  • Албански: njëmbëdhjetë (një-mbë-dhjetë), .. , nëntëmbëdhjetë.


.. към началото ..


19. Турския̌т език и Balkansprachbund-ът


Когато прѣз 14-ти/15-ти вѣк по Нашенско дошъл турския̌т език, той заварил и четиритѣ балкански езика, включително нашия̌т, в напълно уврѣ̋ло балканизирано състояние, притежаващи и петтѣ основни характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5}.

Самия̌т турски език не притежава нито една от основнитѣ балкански характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5} и нѣ̋ма как да е повлиял за придобиването им. Поради това турския̌т език не члѣнува в Balkansprachbund-ът.

Трѣ̋бва да се спомене и това, че турския̌т език е заел редица балканизирани прѣди това територии и на Балканитѣ, и в Анадолът, както и самия̌т Цариград. Когато прѣз 14-ти/15-ти вѣк по Нашенско дошъл турския̌т език, той взел бъркалката от рѫцѣтѣ на гръцкия̌т език и почна̨л той да бърка казанът на Balkansprachbund-ът, той стана̨л готвачът. Турския̌т език си остава обаче извън казанът - вѫтрѣ нѣ̋ма мѣ̋сто за него.

Османското нашествие подредило по коренно различен начин историческата картина. Гръцкия̌т език, макар че запазил и дори увеличил религиозното си влияние, загубил имперския̌т си статут. Но най-важното било, че османското нашествие в сѫщност прѣдставлявало нашествие на ислямът на Балканитѣ и в Анадолът. Ислямът, носен от туркофони, стана̨л господстваща религия. Римската/Ромѣйската империя била наслѣдена от Османската империя. Царя̌т в Цариград-Константинопол вече не бил християнин, а бил мюсюлманин. Патриархът в Константинопол и цѣ̋лата църковна йерархия под него трѣ̋бвало да се моля̨т за здравето и дълголѣтието на новия̌т константинополски цар, на султанът, на падишахът.

Ислямското нашествие причинило много щети на балканскитѣ езици. Много християни, най-вече за келепир (заради изгодата), ставали мюсюлмани. Прѣди това и веднага мюсюлмани стана̨ли и всѣ̋какви еретици, необгрижвани духовно нито от константинополския̌т патриарх, нито от римския̌т папа. Колкото пò на изток и пò към Цариград, толкова повече мюсюлмани. Колкото повече еретици в мина̨лото, толкова повече мюсюлмани в настоящето.

Новитѣ мюсюлмани при първа възможност изоставяли стария̌т си език - елинофонията, славяногласието или романсът, и прѣминавали на турски. Ставали турци-османлии. Потомцитѣ им днес сѫ турци.

Турския̌т език е оказал суперстратно влияние върху всички балкански езици, но най-силно и най-масивно то е било върху нашия̌т балкано-славянски език.
  • Във всички балкански езици има множество заемки от турския̌т език {Turcophenia}{Балкан‑А3}.
  • Многото турски заемки в нашия̌т език в нѣ̋кои случаи сѫ си извоювали привилегията да не спазват граматичнитѣ правила. Има доста прилагателни, които не се измѣнят по род и число (ербап, пишман, и др.)
  • В допълнение към балканската характеристика {Балкан‑А3} множество заемки от турски {Turcophenia}, струва си да споменем много общи пословици и поговорки, които вѣроятно оказват влияние и върху строежът на изрѣчението в балканскитѣ езици.
  • Прѣизказното наклонение при глаголитѣ {RenarrativeMood}{Балкан‑А4} е било придобито от нашия̌т балкано-славянски език под турско влияние.
  • Източнитѣ български говори сѫ повлияни от турския̌т език в по-голѣ̋ма степен, отколкото западнитѣ.
  • Виђа се, че турскитѣ влияния сѫ на слѣдващ повърхностен пласт, основнитѣ балкански характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5} сѫ на по-дълбок пласт, а славянския̌т пласт, разбира се, е още по-дълбок.
  • Езикът ни може би е изпитал турско влияние и във фонетиката. Формата "испечела" (спечеля), която Васил Левски използва, според мене може би издава такова влияние.
  • Звукът Ъ {Балкан‑А8}{MidCentralVowel} в нашия̌т език е славянско наслѣдство и не е придобит под турско влияние.
  • Прѣз послѣднитѣ вѣк-два нашенскитѣ диалекти на турския̌т език под влиянието на нашия̌т език може би прихващат нѣ̋кои балкански черти. Вижте дискусията за {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided}.

Отклонение: Кратка история на турския̌т език. Ще става дума само за турския̌т език.
  • Турския̌т език по произход е тюркски език. Той е език от тюркското езиково сѣмейство, а не от индо-европейското езиково сѣмейство.
    • Доскоро се считаше, че групата на тюркскитѣ езици е част от по-голѣ̋мо езиково семѣйство - алтайското, като така се обявяваше, че тюркскитѣ езици били далечни родственици на монголския̌т език.
    • Сега се счита, че родство међу тюркскитѣ езици и монголския̌т нѣ̋ма.
  • Турския̌т език по произход е тюркски език и слѣдователно произлиза от прѣдполагаемия̌т пра-тюркски език, общия̌т прѣдшественик на всички тюркски езици. Прѣдполагаемия̌т пра-тюркски език се е разпадна̨л на отдѣлни тюркски езици поне прѣди около 2500 години.
  • Турския̌т език произлиза от старо-тюркския̌т език, който е засвидѣтелстван в рунически текстове от 7-ми вѣк слѣд Христа. Отклонение относно хипотетичния̌т пра-български език: никой не прѣдполага за него, че произлиза от старо-тюркския̌т език.
  • Прѣди около хиляда години със старо-тюркския̌т език се случили слѣднитѣ събития:
    • Повечето от носителитѣ му били ислямизирани. Само тѣ̋х разглеђаме, остана̨литѣ игнорираме.
    • Във връзка с това в него навлѣзли много заемки от персийски и арабски.
    • Той се разпадна̨л на отдѣлни тюркски езици, групирани основно в три подгрупи: къпчакска, карлукска и огузка.
    • Всички съврѣменни негови потомци - езицитѣ от къпчакската, карлукската и огузката подгрупа - сѫ разбираеми помеђу си в сѫщата степен, както славянскитѣ езици.
  • Турския̌т език е тюркски език от огузката подгрупа. Родината му е в Срѣдна Азия, в Туркестан, в Туркмения. Туркменския̌т език, който сега се говори там, сѫщо е от огузката подгрупа и е близък роднина на турския̌т.
  • Други езици от огузката подгрупа, ако такива има, практически прилѣжа̨т или към туркменския̌т, или към турския̌т.
  • От Туркестан прѣз Персия турския̌т език заобиколил Каспийско море от юг и достигна̨л Анадолът.
  • Пѫтю̰м остана̨л огузки тюркски диалект в Азѣрбайџан, нарѣчен азѣрбайџански език, напълно разбираем с турския̌т отпрѣди кемалистката реформа.
  • Огузкия̌т тюркски език, който достигна̨л Анадолът, се нарича турски език. Този език прѣмина̨л проливитѣ и завладѣ̋л Балканитѣ. За него става дума в контекстът на Balkansprachbund-ът.
  • В Източна България вѣкове наред турския̌т в качеството си на имперски език доминирал. Всички мюсюлмани прѣмина̨ли на турски. На турски прѣмина̨ли и част от християнитѣ, в резултат на което се появил гагаузкия̌т етнос.
  • Около AD1800 на нѣ̋колко вълни християни от Източна България, както гагаузи, така и славяногласни, били прѣселени в новитѣ територии на Русия.
  • 200 години оттогава - достатъчно врѣме етническата картина да се измѣни. И то на територия, къдѣто се е вихрѣл комисариат по националнитѣ въпроси. Напънитѣ да се докаже гагаузка автохтонност сѣверно от Дунава игнорирам и подминавам, понеже нѣ̋ма начин да се докаже.
  • Само там - в Бесарабия - сега сѫ остана̨ли истински гагаузи, понеже гагаузитѣ в България, Гърция и Румѫния сѫ прѣмина̨ли на съотвѣтния̌т държавен език.
  • Турския̌т диалект на гагаузитѣ в Бесарабия е обявен за отдѣлен език. Той не е прѣживѣ̋л кемалистката реформа и вече е трудно разбираем със съврѣменния̌т турски език.
  • Азѣрбайџанския̌т се счита за отдѣлен език от турския̌т най-вече по политически и религиозни причини. Азѣритѣ сѫ били под влиянието на Персия и на Москва и по-малко под влиянието на Цариград.
  • Азѣрбайџанския̌т може да се счита за отдѣлен език от турския̌т, понеже той не е извървѣ̋л пѫтя̌т прѣз Анадола до Цариград. Гагаузкия̌т обаче го е извървѣ̋л.
  • Слѣдователно, генетически гагаузкия̌т е по-близо до турския̌т, отколкото до азѣрбайџанския̌т. Родството на гагаузкия̌т с азѣрбайџанския̌т е опосрѣдствано от турския̌т език - когато гагаузкия̌т език е минавал проливитѣ, той е бил турски език в ушитѣ и устата на турци-мюсюлмани. Нѣ̋ма причина и сега да не го считаме за турски диалект.
  • Прѣз първата половина на 20-ти вѣк във свѣтска кемалистка Турция се провела езикова реформа.
    • Изоставена била арабската графика и била възприета нова графика въз основа на латинската.
    • Новитѣ поколѣния не можѣли вече да чета̨т старитѣ текстове на арабица.
    • Изхвърлени били много персийски и арабски заемки. Замѣстени били с думи с тюркски произход или с френски заемки или пък с думи от међународната лексика.
    • Новитѣ поколѣния вече не разбирали старитѣ думи.
    • Цѣлта на кемалистката езикова реформа била да се скѫса със старитѣ традиции в името на модернизацията.
    • Забѣлѣжка: Подобни езикови реформи още прѣз 19-ти вѣк стана̨ли и в Румѫния, и в България.
  • Турскитѣ диалекти на територията на България нѣ̋мат изолацията на гагаузкия̌т в Бесарабия, тѣ имали възможността да наблюдават какво става в Турция, и си остават диалекти на турския̌т език.

.. към началото ..


20. Сръбския̌т език и Balkansprachbund-ът


Сърбо-хърватския̌т е един език. Наричам го просто сръбски, понеже го гледам откъм София. Ако го гледах откъм Виена, може би щѣ̋х да го наричам хърватски. За лингвистиката нѣ̋ма значение как един език ще се нарича. Важното е да е ясно за какво става дума.

Сръбския̌т език притежава нѣ̋кои от балканскитѣ езикови черти, но не всичкитѣ, и поради това не члѣнува в Balkansprachbund-ът. Той се е повлиял от Балканския̌т езиков съюз, но слабо, понеже е по-далече от епицентърът му и по-далече от Цариград-Константинопол.

От основни балкански характеристики сръбския̌т език е прихвана̨л само {Балкан‑5} и частично {Балкан‑4}, а от допълнителнитѣ - само {Балкан‑А3}{Turcophenia}, както естествено и {Балкан‑А9}{GreekVerbalAspectAlaSlave} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}, които сѫ си чиста славянщина.

И двата езика български и сръбски сѫ славянски, и то южно-славянски, међу тѣ̋х сѫществува диалектен континуум, обаче нашия̌т език е напълно балканизиран, а сръбския̌т не е. Това е основната разлика међу българския̌т и сръбския̌т език. Докато сръбския̌т е редови ново-славянски език със запазена система от седем падежа при имената и възтържествувал перфект при глаголитѣ, нашия̌т български език е балкано-славянски с минимум остатъци от падежната система при имената и непокътна̨та глаголна система.
Тук балканизацията се разбира в лингвистичен смисъл, както е дефинирана в контекстът. Широката публика може да се озадачи и да запита: нима Сърбия не е на Балканитѣ? На Балканитѣ е, естествено, но сръбския̌т език за разлика от българския̌т не е лингвистически балканизиран. Можем да смѣним терминът за по-голѣ̋ма яснота: поради отдалечеността си сръбския̌т език за разлика от българския̌т не е е константинополитизиран.
И все пак, проблемът с идентификацията и класификацията си остава. Постановка на проблемът:
  • На територията на Balkansprachbund-ът, освѣн нашия̌т балкано-славянски език, се говоря̨т още:
    • албански (с два основни диалекта: tosk и gheg)
    • гръцки
    • балкано-романски
    • турски
    • цигански
  • На ограничената територия на Balkansprachbund-ът нѣ̋ма мѣ̋сто
    • за повече от един албански език
    • за повече от един гръцки език
    • за повече от един романски език
    • за повече от един цигански език
    • за повече от един огузски тюркски език
    • нито пък за повече от един славянски език.
  • Албанския̌т език с двата си основни диалекта си е обективно отдѣлен език, отличен от гръцкия̌т, от циганския̌т, от славянскитѣ, романскитѣ, тюркскитѣ езици. Този факт е истина независимо от сѫществуването на независима държава Албания.
  • Въобще, съврѣменните политически реалности на Балканитѣ имат твърдѣ малко и по-скоро никакво отношение към темата за Balkansprachbund-ът.
  • Значение за Balkansprachbund-ът имат политическитѣ реалности на Балканитѣ прѣди нѣ̋колко вѣка, прѣди петстотин или хиляда години.
  • Обективно отдѣлни езици сѫ и гръцкия̌т, и циганския̌т, и турския̌т.
  • Балкано-романския̌т (румѫнския̌т) език е лесно отличим от ново-романскитѣ езици, напримѣр от италианския̌т. Балкано-романския̌т сѫщо така е обективно отдѣлен език.
  • Проблемът е, че българския̌т (балкано-славянския̌т) език е трудно отличим от сръбския̌т.
  • Това не е кой знае какъв проблем все пак: нѣ̋ма рѣ̋зка граница и међу нѣмски и нидерландски, напримѣр. Това е позната ситуация в лингвистиката.
  • И тук на Балканитѣ проблемът е по-малък, понеже понятието Balkansprachbund идва на помощ.
  • Ако се отдадем на суетата да тѫрсим граница међу двата езика български и сръбски в южно-славянския̌т диалектен континуум, то трѣ̋бва да тѫрсим не една, а много граници.
  • Трѣ̋бва да тѫрсим изоглоси.
Този раздѣл ще бѫде посветен на изоглоси међу българския̌т и сръбския̌т. Ще се стремя̨ да класифицирам всѣ̋ка изоглоса по възраст, по прѣдмѣт и мѣстоположение така:
  • {SL} Стари изоглоси, отпрѣди Balkansprachbund-ът, отнасящи се до славянщината.
  • {BS} Изоглоси от врѣмето на Balkansprachbund-ът, но отнасящи се пак до славянщината.
  • {BК} Изоглоси, отнасящи се само до Balkansprachbund-ът и до балканщината.
  • {SR} Изоглоси, разположени изцѣ̋ло извън териториитѣ на България и Монтешаро (т.е в Сърбия или Косово).
  • {BG} Изоглоси, разположени изцѣ̋ло на територията на България.
Забѣлѣжка_1: Интересува ни положението от 19-ти вѣк слѣд загасянето на огъня̌т на Balkansprachbund-ът.

Забѣлѣжка_2: Повечето от тѣзи изоглоси нѣ̋ма вече кой да ги начертае на картата. Мина̨лото е умрѣ̋ло, хабер от него нѣ̋ма и нѣ̋ма да има.

Прѣглед на нѣ̋кои изоглоси међу българския̌т и сръбския̌т език:
  • {BS}{BG} Ятовата граница.
    • Тази изоглоса е добрѣ извѣстна. Имала е щастието да бѫде очертана още прѣди повече от сто години.
    • Тъй като е добрѣ извѣстна, давам я̨ прѣди всичко като илюстрация на понятието изоглоса.
    • Плѣвен, Карлово, Панагюрище, Пловдив, Неврокоп и Сѣ̋р сѫ на изток от ятовата граница, а Враца, София, Самоков, Разлог - на запад.
    • Ятовата граница очертава произношението на старо-славянския̌т прѣден гласен звук ят, означаван с кирилската буква Ѣ.
    • На запад от ятовата граница изразитѣ "бѣ̋л хлѣ̋б" и "прѣ̋сно млѣ̋ко" звуча̨т "бел хлеб" и "пресно млеко".
    • На изток от ятовата граница изразитѣ "бѣ̋л хлѣ̋б" и "прѣ̋сно млѣ̋ко" звуча̨т "бял хляб" и "прясно мляко".
    • Генезис на ятовата граница:
      • Неправилно се счита, че ятовата граница е нѣ̋какво отражение на стари миграции на славяногласни "племена", придвижващи се от сѣвер и сѣвероизток на юг.
      • В сѫщност ятовата граница маркира отдалечеността от Константинопол. Източнитѣ български говори сѫ се пекли на по-силно "цариградско слънце".
      • В Източна България поне всички мѫже, освѣн че си пийвали повѣчко цариградско вино, владѣѣли турски език, което сдържало влиянието откъм сѣверозапад, откъм Сърбия.
      • Прѣди хиляда години пак имала нѣ̋каква ятова граница, но тя била разположена доста по̀ на запад.
      • Ятовата граница отдѣля широкото якавско (на изток) от тѣ̋сното екавско (на запад) произношение на старата ятова гласна.
      • Слѣд падането на търновското царство екавизмът започна̨л да настѫпва и ятовата граница взела да се мѣсти на изток.
      • В турския̌т език всѣ̋ко Е е широко и турското влияние било прѣчка за движението на екавизмът на изток.
      • Достигнатия̌т прѣз 19-вѣк баланс е документиран.
    • За да пазим единството на нашия̌т български език, трѣ̋бва да пишем просто "бѣл хлѣб" и "прѣсно млѣко" и да не обръщаме внимание на произношението.
    • Ако караме хората с роден западен диалект да пиша̨т и да изговарят "бял хляб" и "прясно мляко", то все едно им казваме: "я си ходѣте при сърбитѣ и монтешарцитѣ".
    • Нѣ̋колко прѣпратки към статията за ятовата граница във wikipedia-та бѣ̋ха̨ дадени по-горѣ. Обърнахте ли внимание на сръбската версия?
    • Цитат оттам (подчертаването е мое):
      Многи угледни научници (попут Јована Цвијића, Тихомира Ђорђевића, Александра Белића, Аполона Мајкова) сматрају да дијалекти западно од јатове границе припадају српском језику. У бугарској дијалектологији се сматра да ова граница дели такозване западне бугарске говоре од источних.
    • Върнѣте се да прочетете още веднъж коментарът ми за българската кауза, помислѣте и за клетитѣ монтешарци, и продължавайте да пишете "бял хляб" и "прясно мляко".

  • {BК}{SR} Изоглоса на артроманията.
    • Това е най-важната изоглоса и именно тя слѣдва да се счита за границата међу българския̌т език като балкано-славянски и сръбския̌т език като ново-славянски.
    • Едва ли има артроманиакални славянски диалекти, които освѣн {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} артроманията да не притежават и основнитѣ балкански характеристики {Балкан‑1}{Gen=Dat} и {Балкан‑3}{редупликация} (Балканскитѣ характеристики {Балкан‑5}{GenericFutureTense} и {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided} сръбския̌т език ги притежава).

    • Докато разликитѣ по прѣдната изоглоса - ятовата граница - сѫ само фонетични и лесно прѣодолими само чрѣз една буква ѣ, артроманията е залѣгна̨ла надълбоко в структурата на езикът и в третирането на контекстът на рѣчта.
    • Докато разлики по прѣдна изоглоса - ятова граница - сѫ само фонетични и лесно прѣодолими само чрѣз една буква ѣ, артромания е залѣгна̨ла надълбоко в структура на език и в третиране на контекст на рѣч.

    • Едва ли човѣк с ро̀ден ново-славянски език ще може да възстанови пропуснатитѣ в горното изрѣчение опрѣдѣлителни члѣнове. Той не би усѣтил и разликата.

    • От друга страна, това дълго изрѣчение илюстрира излишеството (редундантността) на артроманията, в което не би трѣ̋бвало да се съмнявате, слѣд като на повечето езици по свѣтът артроманията им е чуђа.

    • Тѫрси се очертание на изоглосата на артроманията!

  • {BS}{SR} Сноп изоглоси, свързани със славянскитѣ мина̨ли врѣмена. Мощния̌т перфект е основна черта на ново-славянскитѣ езици.
    • Изоглоса на аористът: на запад от нея̨ нѣ̋ма аорист, а само перфект.
    • Изоглоса на имперфектът: на запад от нея̨ нѣ̋ма имперфект, а само перфект.
    • Изоглоса на имперфективния̌т перфект: на изток от нея̨ перфектът не може да замѣства имперфектът.
    • Изоглоса на перфективния̌т перфект: на изток от нея̨ перфектът не може да замѣства аористът.

  • {BК}{SR} Изоглоса на ренаративът: {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}.
    • На изток от нея̨ индикативнитѣ форми на аористът и имперфектът изискват свидѣтелско отношение.
    • На запад от нея̨ индикативнитѣ форми на аористът и имперфектът не прѣдполагат свидѣтелско отношение и слѣдователно нѣ̋ма ренаратив (прѣизказно наклонение).
    • Слѣд изоглосата на артроманията, това е втората по важност између изоглосите, раздѣлящи сръбския̌т от българския̌т език.
    • Тѫрси се очертание на изоглосата на ренаративът!

  • {BК}{SR} Изоглоса на инфинитивът: на изток от нея̨ славянския̌т инфинитив на -ти не се употрѣбява и дори не се разпознава.

  • {BК}{SR} Изоглоса на локативът:

  • {BК}{SR} Сноп изоглоси, свързани с универсалния̌т прѣдлог и със свойството {Балкан‑1}{Gen=Dat}.
    • Изоглоса на безпрѣдложния̌т генитивът: на изток от нея̨ безпрѣдложния̌т генитив не се употрѣбява: "крило голуба" се замѣства с "крило голубу" или "крило на голуба".
    • Изоглоса на универсалния̌т прѣдлог: на изток от нея̨ безпрѣдложния̌т генитив и безпрѣдложния̌т датив се замѣстват с универсален прѣдлог плюс акузатив: "крило на голуба" вмѣсто "крило голуба", "даjу храну на краве" вмѣсто "даjу храну кравама".

  • {BК}{SR} Изоглоса на редупликацията: на изток от нея̨ върви редупликацията {Балкан‑3} (удвояване на допълненията).

  • {BК}{SR} Изоглоса по-по-най: на изток от нея̨ се употрѣбяват само аналитичнитѣ степени на прилагателнитѣ {Балкан‑А6}{PioMai}.

  • {BК}{SR} Сноп изоглоси, свързани с разпадането на падежитѣ при имената {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.
    • Изоглоса на творителния̌т падеж: на изток от нея̨ такъв нѣ̋ма.
    • Изоглоса на генитивът: на изток от нея̨ такъв нѣ̋ма.
    • Изоглоса на акузативът в множествено число: на изток от нея̨ акузативът и номинативът в множествено число съвпадат.
    • Изоглоса на акузативът в женски род: на изток от нея̨ акузативът и номинативът в женски род единствено число съвпадат. Тази изоглоса може би закача територията на България.
    • Изоглоса на акузативът в мѫжко-личен род: на запад от нея̨ акузативът и номинативът за одушевенитѣ имена от мѫжки род в единствено число се различават.

  • {BS} Изоглоса на родът в множествено число: на изток от нея̨ имената в множествено число нѣ̋мат род.

  • {SL} Изоглоса на малкия̌т ер: на запад от нея̨ вмѣсто "ден" и "пес" се казва "дан" и "пас".

  • {SL} Изоглоса на голѣмия̌т ер: на запад от нея̨ вмѣсто "сън" и "бъчва" се казва "сан" и "бачва".


.. към началото ..


21. Balkansprachbund-ът: заключителни разсѫђения


  • Q. Въпрос: Защо толкова послѣдователно се говори за прихващания, зарази и външни влияния? Защо трѣ̋бва да е външно влияние, а не нѣщо, до което балканскитѣ народи сами сѫ стигна̨ли?
  • R. Забѣлѣжка:
    • Въпросът ми дава възможност да направя важна забѣлѣжка. Става дума за езици, а не за народи.
    • Понятието народ не е добрѣ опрѣдѣлено в този лингвистичен контекст и затова го избѣ̋гвам.
    • Понятието народ е от по-високо ниво, отколкото понятията език и религия напримѣр, и затова то е по-трудно за дефиниране.
    • Нека първо явленията да се изясня̨т въз основа на добрѣ опрѣдѣлени понятия като население, език, религия, държава.
  • А0. Отговор_0:
    • Според мене има нѣ̋каква степен на двойнственост в тѣзи нѣща..
    • Всеки език, от една страна, слѣдва да се разглеђа като отдѣлен обект със своитѣ си качества и тенденции и със своята си сѫдба (Habent fatam suam .. linguaeque).
    • От друга страна, сѫществуването на влияния на един език върху друг не може да се отрѣче.
    • Ако нѣ̋кое измѣнение в езикът може да се обясни с вѫтрешни за езикът фактори, то това обяснение се прѣдпочита.
    • Иначе, ако нѣ̋маме такова "вѫтрешно" обяснение, а имаме обяснения с влияние отвън (от друг език) и то е "приемливо", то се приема.
    • Иначе, ако нѣ̋маме никакво обяснение, това не е "болка за умиране", а приемаме, че просто така се е случило.
    • Но и в първитѣ два случая, когато имаме нѣ̋какви обяснения, то това сѫ просто приемливи обяснения, но съвсѣм не сме сигурни, че тѣ наистина сѫ се реализирали.
  • А1. Отговор_1:
    • Това е публикация, посветена на Balkansprachbund-ът и на неговия̌т казан.
    • Повече от естествено е тук да става дума прѣдимно за външни влияния, външни от гледнитѣ точки на отдѣлнитѣ езици, макар тѣзи влияния да сѫ вѫтрешни от гледна точка на казанът.
  • А2. Отговор_2:
    • Въпрѣки контекстът на Balkansprachbund-ът, важи слѣдното правило:
    • Ако нѣ̋кое измѣнение в езикът може да се обясни с вѫтрешни за езикът фактори, то това обяснение се прѣдпочита.
    • Това правило бѣше приложено напримѣр при обяснението на {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} и на {MidCentralVowel}{Балкан‑А8}
    • Това правило е слѣдствие от Бръсначът на Окам: Не бива да се привличат нови сѫщности без крайна необходимост.

Тази публикация, посветена на Balkansprachbund-ът, в сѫщност се отнася за историята на нашия̌т език.

Разглеђа се само балканския̌т период от историята на нашия̌т език. Обхвана̨ти сѫ обаче не всички явления прѣз този период, а прѣдимно тѣзи свързани със самия̌т Balkansprachbund. Много от явленията, които не излизат от рамкитѣ на славянщината, не се споменават.

Добрѣ би било човѣк да се запознае с постиженията на лингвистиката при изясняване на индо-европейския̌т период от историята на нашитѣ езици. Тук "нашитѣ" означава "индо-европейскитѣ". Без това може би нѣ̋кои нѣща в тази публикация нѣ̋ма да бѫда̨т разбрани. Но човѣк винѫги може и да пита.

Написаното по-горѣ в още по-голѣ̋ма степен важи и за славянския̌т период. Славянщината на нашия̌т език заслужава отдѣлна публикация.

И все пак, има много-много публикации посветени на индо-европейщината или на славянщината. За балканщината има по-малко.

Добрѣ - индо-европейщина, славянщина, балканщина. Ами къдѣ остана българщината?

Ами нали все за нея̨ става дума.

Българщината, автентичната българщина без русофилска закваска, се състои от три равностойни елемента:
  • християнство (нашата вѣ̋ра)
  • славянщина (славяногласие, нашия̌т славянски език)
  • балканщина (нашата европейска балканска култура и нашия̌т балкано-славянски език)
Редът, в който ги изброяваме, нѣ̋ма значение.
  • християнство, славянщина, балканщина
  • християнство, балканщина, славянщина
  • славянщина, християнство, балканщина
  • славянщина, балканщина, християнство
  • балканщина, християнство, славянщина
  • балканщина, славянщина, християнство
Нѣ̋ма друго. Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ, че сме били дошли от сѣвероизток и само натам трѣ̋бва да гледаме и да чакаме нашитѣ по-голѣми братя оттам пак да дойда̨т. И да забравим, че имаме истински братя на югозапад, точно в противната посока. Пък и тѣ да ни забравя̨т. Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ да се откажем от християнството, да загърбим Божия̌т ред и да застроим социализъм-комунизъм-алабализъм. Май сѫ успѣли да ни промия̨т мозъцитѣ.

Нашата славянщина е дошла от сѣверозапад. Нищо трайно и цѣнно не е дошло от сѣвероизток - нито християнството, нито балканщината ни, нито славяногласието.

.. към началото ..


22. Balkansprachbund-ът: сводка на забѣлѣжкитѣ и отклоненията


Горния̌т списък бѣше в допълнение към таблицата на съдържанието.

.. към началото ..


23. Balkansprachbund-ът: прѣпратки (references)


.. към началото ..


24. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тук и ще отговоря̨ тук.

.. към началото ..





No comments:

Post a Comment