Monday, January 2, 2017

Славянка ли е била робинята Изаура?

Славянка ли е била робинята Изаура?

     Славянка ли е била робинята Изаура?


.. Покажи в ОФ-правопис ..

.. to the bottom ..

0. Прѣдисловие


Всичкитѣ рѣки се вливат в морето,
и пак морето не се напълня.
На мѣ̋стото, гдѣто отиват рѣкитѣ,
там тѣ непрѣстанно отиват.
Всичкитѣ нѣща сѫ досадни.
Човѣкът не може да изкаже доколко
окото не се насища с гледане,
нито се напълня ухото със слушане.
Каквото е стана̨ло,
това е, което ще стане,
и каквото е било извършено,
това е, което ще се извърши.
И нѣ̋ма нищо ново под слънцето.
Има ли нѣщо, за което може да се каже:
Виж! Това е ново?
То е вече стана̨ло във вѣковетѣ,
които сѫ били прѣди нас.
Не се помня̨т прѣдишнитѣ поколения,
нито ще се помня̨т послѣшнитѣ,
грядущитѣ, поколения,
међу ония, които ще ида̨т подир.

(Еклесиаст 1:7; писано около 450 BC)


Ако на нѣ̋кого направи впечатление фактът, че английскитѣ думи slave (роб) и slavery (робство) сѫ съзвучни със славянин (и съотвѣтно славянство), и направи необходимата етимологична справка, ще намѣри категоричното обяснение, че думата за роб в съврѣменната међународна лексика наистина произлиза от думата славянин.

Ако човѣк чувства нѣ̋какво неудобство да разисква тази тема на един славянски език като българския̌т и прѣд публика от една славянска страна като България, в историята на която "се водя̨т на отчет нѣ̋колко робства", значи той прѣдполага горния̌т факт да е срамен. Но нека все пак да прѣглътнем неудобството и да разгледаме въпросът по-обстойно, за да може всѣки да си направи изводът доколко това засѣ̋га нас, българитѣ.

Това е проблем на историческата лингвистика. За да си го изясним, се налага да се обърнем и към историята, и към лингвистиката.

И португалския̌т израз Escrava Isaura (оригиналното заглавие на извѣстния̌т бразилски сапунен сериал), и испанския̌т La esclava Isaura, и италианския̌т La schiava Isaura, и френския̌т L’esclave Isaura, и нѣмския̌т Die Sklavin Isaura, всички тѣ в крайна смѣтка прѣ̋ко или косвено произлизат от латинския̌т израз [Illa] s[c]lava Isaura и от гръцкия̌т Ή σκλάβα Ίσαύρα. Затова е достатъчно да се съсрѣдоточим върху латинската и най-вече върху гръцката форма. Тъй като прѣди AD 700 тѣзи изрази сѫ означавали просто Славянката Изаура, а около AD 900 вече сѫ означавали прѣдимно Робинята Изаура, затова ще разгледаме периодът AD 700-900.

В славянския̌т (и българския̌т) прѣвод на Светото Писание думата раб (роб) се срѣща нѣ̋колкостотин пѫти. В оригиналът на Новия̌т Завѣт (около AD 100) и в гръцкия̌т прѣвод на Вeтхия̌т Завѣт (дѣло на 70-тѣ тълмачи, около 285 BC) се срѣщат двѣтѣ думи: "δου̃λος" (буквално раб, сродно с "δουλεία" работа) и "παι̃ς" (винителен падеж παι̃δα, с основно значение дѣте, сравни с педагогика и педиатрия), които Светитѣ Седмочисленици прѣвеђат като раб. Думата "σκλα̃βος" (роб на новогръцки) не се срѣща. А в латинския̌т прѣвод на Светото Писание (дѣло на Свети Йероним, около AD 390) на тѣзи мѣста се използва думата servus (буквално слуга). Явно, Свети Йероним не е знаѣл думитѣ sclavus или slavus (роб на късен латински) и не ги е използвал. Просто тѣзи думи сѫ се появили по-късно, прѣз периодът AD 700-900.

Прѣди обаче да стигнем до основната тема за славянството и за робството, като подготовка ще трѣ̋бва да се каже нѣщо поотдѣлно за славянството и за робството.


1. За славянството


Ако имаме прѣд вид нашето съврѣмие (около AD 2000), терминът славянски може да има само един смисъл: езиков. Група сродни индоевропейски езици (български, руски, полски, чешки, сърбохърватски и др.) се наричат общо в лингвистиката славянски езици. Славяни не може да означава нищо друго, освѣн хора, говорещи на някой от славянскитѣ езици. Ние, българитѣ, сме славяни, не защото сме братски народ с другитѣ славянски народи (руси, сърби и т.н.), а просто защото говорим на един от славянскитѣ езици. Иначе, българския̌т народ нѣ̋ма братски народи. Само с македонцитѣ от така нарѣчената FYROM сме първи братовчеди (но вече не братя), защото тѣхнитѣ дѣ̋довци сѫ били българи. Други близки до нас народи нѣ̋ма.

Вѣроятно, подобно е било положението и прѣз периодът AD 700-900. Значителна част от населението на югоизточна, централна и източна Европа сѫ говорили на близки диалекти на един език, така че сѫ се разбирали помеђу си. Те обаче не сѫ разбирали говорът на тѣхнитѣ близки съсѣди на запад – тѣ̋х сѫ ги нарѣкли нѣмци, т. е. нѣми, неспособни да говоря̨т разбираемо. Себе си, пък и другитѣ, говорът на които разбирали, сѫ нарѣкли словѣне, т. е. словесни. Поради това и езикът им е нарѣчен "словѣньскъ".

Да отбѣлѣжим, че названието нѣмци съвсѣм не е прецедент. Напримѣр, дрѣвнитѣ гърци наричали всички други, чийто говор не разбирали, включително римлянитѣ, "βάρβαροι" (старогръцко произношение: бáрбарои, новогръцко: варвари), просто защото чуђата рѣч им звучала като бар-бар. Ние бихме казали бър-бър и съотвѣтно бърборковци.

И тъй, първия̌т ни извод е, че думитѣ славяне и славянски сѫ възникнали като самоназвание на славянитѣ на тѣхния̌т език и по произход сѫ си славянски думи. Произлизат от думата слово, а не от слава, и означават словесни. Във всички стари документи на славянски език, къдѣто тѣзи думи се срѣщат, тѣ сѫ написани с о: словѣне и словѣньскъ. Тѣзи думи възникват като опозиция на нѣмци и нѣмски и се пазя̌т досега само там, къдѣто тази опозиция е актуална, т.е. там, къдѣто нѣмцитѣ сѫ съсѣди. Съврѣменнитѣ народностни названия на словенцитѣ (около град Любляна) и на словацитѣ (около Братислава), сѫщо сѫ в подкрѣпа на гласната о.

Стигаме до втория̌т извод: в български и руски думитѣ славяне и славянски сѫ заемки, оригиналитѣ им (а тѣ би трѣ̋бвало да бѫда̨т словене и словенски) не сѫ се съхранили. С други думи, и българитѣ, и руситѣ нѣ̋колко века не сѫ знаели, че сѫ славяни, с изключение може би на най-начетенитѣ (като Паисий Хилендарски). В съврѣменния̌т руски език думитѣ славяне и славянский (с гласни а и я) сѫ заети от полски прѣз периодът на полската културна (и политическа) доминация около AD 1600 наред с названието на градът Париж и наставката -ция (както в коллективизация и электрификация). В нашия̌т език думитѣ славяни и славянски сѫ заети от руски около AD 1850 наред с близо половината от рѣчниковия̌т състав на съврѣменния̌т български книжовен език.

На това мѣ̋сто изкушенитѣ в лингвистиката читатели мога̨т да се насочат към лингвистичното приложение (т. 4), слѣд което да се върна̨т към слѣдващия̌т раздѣл за робството (т. 2). Там, в лингвистичното приложение, ще бѫде даден изчерпателен отговор на слѣднитѣ специфични въпроси от лингвистиката:
  • Защо гръцкото "σκλαβη̃νοι" (старогръцко склабенои, новогръцки склавини) и съкратеното (а може би и с прѣзрителен оттѣнък, кой знае) "σκλα̃βοι" прѣдставляват регулярното съотвѣтствие на славянското самоназвание словѣне.
  • Защо думитѣ славяне и славянский не мога̨т да бѫда̨т нито оригинални (т.е. наслѣдени) руски думи, нито наслѣдени български думи.
  • Kак точно сѫ заети думитѣ славяне и славянский в руски от полски.

.. към началото ..

2. За робството


Хората от нашето поколение сѫ ни учили на исторически материализъм, според който в историята на човѣчеството се редували закономѣрно обществено-икономически строеве: първобитно-общинен, робовладелски, феодален, капиталистически, социалистически и комунистически. Според "вођът и учителя̌т на българския̌т народ" другаря̌т Георги Димитров, "колелото на историята се въртѣ̋ло и щѣ̋ло да се върти до окончателната побѣда на комунизма̌". Така и не разбрахме щѣше ли да спре тогава "колелото на историята" или щѣше да започне нов оборот. Най-вѣроятно, щѣше да се счупи и щѣше да спре поради липса на резервни части, както се счупи и се срути цѣлия̌т социалистически лагер.

Теорията за обществено-икономическитѣ строеве е възникна̨ла през 19-ти вѣк и оформена окончателно от Й.В.Сталин в неговитѣ "Въпроси на ленинизма̌" и "Краткий курс истории ВКП(б)".

В сѫщност, това е фантасмагория нѣ̋каква, която не се връзва с повечето данни от историята. По нашата тема, да разгледаме напримѣр т. нар. робовладелски строй. Така, както го описва историческия̌т материализъм, той на практика се срѣща само в езическия̌т период на дрѣвна Елада и дрѣвния̌т Рим, къдѣто икономиката наистина в голѣ̋ма степен се крѣпѣ̋ла на робския̌т труд. Но едва ли може да се нарѣче робовладелски обществения̌т строй в дрѣвен Египет. Или във Вавилон. Или пък в дрѣвен Китай. Напримѣр, египетскитѣ пирамиди сѫ строени не от роби, а от наемни работници. Намѣрени сѫ архаични текстове, в които дрѣвнитѣ каменоделци изразяват радостта си, че стария̌т фараон е умрѣ̋л и ще се строи нова пирамида, ще има работа и, цитирам точно, "ще има и за бира". Точно така, извинявайте, бихме разсѫђавали и ние, днешнитѣ наемни работници.

А тогава какъв е бил обществения̌т строй в дрѣвен Египет според историческия̌т материализъм, щом не е робовладелски? Не е първобитно-общинен, не е и феодален. Може би капиталистически или социалистически-комунистически?

Да разгледаме и "обществения̌т строй" в Южнитѣ щати на Сѣверна Америка (щатитѣ от Конфедерацията) прѣз AD 1800-1860. В този "обществен строй" е живѣ̋л чичо Том, за колибата на когото писателката Harriet B. Stowe е написала книга. Робинята Изаура е живѣ̋ла приблизително по сѫщото врѣме във сѫщия̌т "обществен строй", който бил установен и в Бразилия. Историческия̌т материализъм не нарича този обществен строй робовладелски, за да не излезе, че "колелото на историята" се е завъртѣ̋ло назад. Нарича го капиталистически. Но обективно погледна̨то, той не се различава от робовладелския̌т строй в дрѣвния̌т Рим по нищо сѫществено, засѣ̋гащо обществено-икономическитѣ отношения. Основнитѣ разлики сѫ били технологични: огнестрѣлното орѫжие, парната машина и книгопечатането.

В сѫщност, роби и робство винѫги е имало. Вѣроятно и днес има в нѣ̋кои страни. Напримѣр, ако днес русокоси синеоки красавици от редица области, числящи се географски в Европа, мечтая̨т да стана̨т "бѣли робини" в нѣ̋кой Омански харем или Амстердамски бордей, защо положението да не е било сѫщото и прѣз послѣднитѣ нѣ̋колко хилядолѣтия?

Дотук доста говорихме за робитѣ, без да знаем какво точно означава думата роб. На много мѣста в Светото Писание думата раб означава не точно роб, а по-скоро слуга или работник.

Повечето от нас сѫ наемни работници (аргати, employees) и продаваме работната си сила на работодателитѣ (чорбаџиитѣ, employers). Продаваме я̨ на опрѣдѣлена цѣна – нашата работна заплата. Продаваме я̨ само за опрѣдѣлено врѣме (най-късно до навършване на възрастта за пенсиониране). Нашитѣ дѣца не сѫ обвързани с тази наша сдѣлка. Работодателитѣ мога̨т да ни наказват с мъмрене, намаляване на заплатата или уволнение, но не със смърт или члѣноврѣдителство. Те не могат да ни прѣотстѫпват (прѣпродават) на други чорбаџии без наше съгласие.

Ако нѣ̋кое от горнитѣ условия не е спазено, работникът може да се нарѣче роб. Но не винѫги. Работата ангария и бригадирския̌т труд сѫ по-скоро данъци в натура, отколкото робски труд. Но от друга страна, всички сме наистина в нѣ̋какъв смисъл роби на държавата, чиито поданици сме, така както сме и раби Божии.

Ясно е, че в повечето случаи робството в прѣкия̌т му смисъл се основава на покупко-продажбата. Робовладелството и в дрѣвна Гърция, и в дрѣвния̌т Рим, и в Америка прѣз 19-ти вѣк е вирѣѣло в пазарно стопанство. В стопанство, в което всичко може да е за продан.

Как човѣк е ставал роб, как е ставало поробването? По много начини. Ако се роди роб (от майка робиня). Ако сам се продаде в робство. Ако баща му го продаде в робство. За неплатени дългове. Като наказание за прѣстѫпление. Като военноплѣнник. Ако разбойници го "открадна̨т" и го превърна̨т в роб. Сѫществуват навѣ̋рно и редица други начини.

Да отбѣлѣжим само, че е било съвсѣм възможно бащата да продаде нѣ̋кои от дѣцата си в робство. В робство тѣ ще имат какво да яда̨т – чорбаџията ще ги храни. А с полученитѣ от продажбата пари бащата ще може да храни остана̨литѣ си дѣца. Така може би никой нѣ̋ма да умре от глад.

А какво да кажем за обществено-икономическитѣ строеве? Ами че това сѫ си просто нелѣпости. Сѫществува само един обществен строй, да го нарѣчем Божи ред, основан на пазарното стопанство. Днес в развититѣ страни от християнската цивилизация е установен Божия̌т ред. Имало е много извращения на Божия̌т ред прѣз вѣковетѣ, напримѣр слѣд революции и други кървави идиотщини.

Божия̌т ред не бива да се промѣня. За да спим спокойно, трѣ̋бва да считаме, че всички опити за промѣ̋на на Божия̌т ред сѫ осѫдителни.

В България прѣз AD 1991 бе възстановен Божия̌т ред.

Ако обществото се е промѣняло към по-добро, това винѫги се е дължало най-вече на напрѣдъкът на технологиитѣ, а съвсѣм не на революциитѣ. Дори самия̌т В.И.Ленин, архи-революционерът на всички врѣмена, явно е знаѣл това. Когато го попитали "Кога ще дойде комунизмът?", той първо си помислил: "Разбира се, ще дойде с технологическия̌т прогрес, независимо кой е на власт. Но как да кажа̨ технологически прогрес, за да ме разбера̨т? Електрификацията е примѣр на технологически прогрес. Затова ще кажа̨ електрификация на цѣ̋лата страна. Ами ако хората осъзная̨т, че комунизмът може да настѫпи, независимо кой е на власт? Тогава можем ние, болшевикитѣ, да загубим властта. А пък мене за цареубийство може да ме обѣся̨т, така както за цареубийство обѣсиха̨ брат ми Александър. Затова, както не веднъж съм твърдѣ̋л, най-важното за нашата болшевишка партия и за мене е властта. Вече знам какво да кажа̨." И го казал, че и го написал: "Комунизмът е съвѣтска власт плюс електрификация на цѣ̋лата страна".

Дори такива измѣнения в обществото като еманципацията на женитѣ и сексуалната революция се дължа̨т най-вече на технологичния̌т напрѣдък. Те не биха̨ били възможни прѣди откриването на антибиотицитѣ и контрацептивитѣ. Иначе човѣчеството щѣше буквално да измре от пневмония, която е отнемала поне половината от дѣцата, или от сифилис, който напримѣр е вкарал с краката напрѣд в мавзолея̌т споменатия̌т по-горѣ баш-революционер.

.. към началото ..

3. За славянството и робството


Прѣз периодът AD 700-800 имало два основни доставчика на пазарът за роби. Това били Авария и Хазария. Робитѣ, доставяни и от Авария, и от Хазария, по чиста случайност били все славяни. Така най-сетне отговаряме на основния̌т въпрос, който отначало ни развълнува: защо думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от думата славянин.

Аварската държава е заемала земитѣ на днешнитѣ Унгария, западна Румъния, Словакия, Словения, Хърватия и сѣверна Сърбия. Старото население на тѣзи земи е било славянско. Може да се счита, че срѣд аварите сѫ остатъцитѣ от хунитѣ на Атила. Тѣ поробили мѣстното славянско население, отглеђали си ги като домашен добитък и приплодът, отличаващ се с отлично качество, прѣдлагали на међународния̌т пазар за роби.

И на територията на тогавашната Първа Българска империя живѣѣли много славяни. Но в историческите източници нѣ̋ма данни България да е изнасяла роби. Това ни прави чест. Чест ни прави и текстът от Търновската Конституция на Третата Българска държава, че всѣ̋кой роб свободен става, щом стѫпи на наша територия.

Хазарската държава се е разполагала по долното течение на Волга и в сѣверен Кавказ. Точно тѣ сѫ изгонили прабългарите от прѣдишната им територия. Българския̌т хан Аспарух е загинал в бой с хазаритѣ.

Хазаритѣ сѫщо сѫ били основен доставчик на међународния̌т пазар за роби. Ловѣли сѫ ги или сѫ ги рекрутирали из земитѣ, разположени сѣверно от Хазария, съвсѣм случайно пак населени прѣдимно със славяни.

За хазаритѣ е характерно, че сѫ приели не Християнството, както нашата Дунавска България, нито Ислямът, както Волжска България, а по-старата монотеистична религия – юдаизмът.

Докато и Християнството, и Ислямът имат стремежът да приобщят всички хора, прѣз по-голѣ̋мата част от историята юдаизмът се е разпространявал само срѣд потомственитѣ евреи. Понастоящем е пак така. Но не винѫги е било така. В първитѣ вѣкове слѣд появата на Ислямът от страх да не изчезне в морето от християни и мюсюлмани, юдаизмът прѣдприема експанзия и срѣд неевреитѣ. Хазаритѣ го приемат. Приемат го и много други. Днес тѣхнитѣ потомци сѫ пълноправни евреи. В Израел дори могат да се срѣщна̨т чернокожи евреи. Тѣ сѫ потомци на етиопци, които нѣ̋кога сѫ приели юдаизмът. (Повечето етиопци сѫ християни, етиопцитѣ-мюсюлмани наскоро се отцѣпиха̨ в отдѣлна държава Еритрея, а етиопцитѣ-юдеи се преселиха̨ в Израел за ужас на палестинцитѣ.)

Още нѣщо за религиитѣ. Шериатът, ислямския̌т морален кодекс, забранява лихварството. (Затова ислямскитѣ банки реално не отпускат заеми, както нѣ̋кои наши политици се надѣ̋ваха̨. Така нарѣченитѣ ислямски банки само купуват и продават.) Християнския̌т морал сѫщо така почитал прѣдимно трудът на орачът и пастирът и с лошо око гледал на търговцитѣ, които Исус Спасителя̌т с бич прогонил от Храмът. Да, но Той ги е прогонил от Храмът, за да отида̨т на Пазарът, къдѣто им е мѣ̋стото. Както и да е, търговската дѣйност се оказала в рѫцетѣ на евреитѣ.

Около AD 800 сѫществувала голѣ̋ма търговско-банкерска фирма (може би консорциум), естествено еврейска, нарѣчена "Рос". Имала клонове на много мѣста по свѣтът, но централата ѝ била нѣ̋къдѣ във Фризия (Сѣверна Германия – Холандия), близо до столицата на франкския̌т император Карл Велики. Тази фирма стана̨ла един от основнитѣ кредитори на Карл Велики, а той пък стана̨л един от най-надѣђнитѣ ѝ клиенти.

Около AD 800 фирмата "Рос" рѣшила да се включи в твърдѣ доходния̌т међународен пазар на роби и инвестирала масово в страната на своитѣ едновѣрци – в Хазария и в хазарскитѣ рободобивни райони.

Ако сега нѣ̋кой извънземен посѣти нашата планета, има вѣроятност да я̨ нарѣче Microsoftia, защото името Microsoft той би срѣщна̨л най-често. А прѣз AD 800-900 най-често срѣщаното име в Хазария и на сѣвер от нея̨ било на фирмата "Рос" и всичко можѣло да се нарѣче на нея̨. Е, нарѣкли сѫ го. И когато Константин Философ (Свети Кирил, извѣстния̌т християнски мисионер) посѣтил Хазария за религиозен диспут с юдеитѣ, той видѣ̋л "руски букви".

Този странен старославянски текст има различни обяснения. Едни казват: видѣ̋л е не руски, а "рунически" букви, прѣписвачитѣ нѣщо сѫ объркали. Други казват: наистина се е запознал с рускитѣ букви и именно от Русия е заимствана славянската азбука. Аз пък казвам: видѣ̋л е "роски" букви, т. е. буквитѣ, използвани в Хазария и в "дѣловодството" на фирмата "Рос". Това е било западно-арамейския̌т шрифт на семитската азбука. Тя е била извѣстна в Хазария, защото с тази азбука сѫ написани религиозните юдейски книги (напримѣр, Талмудът). Тя и досега се използва в държавата Израел. Константин Философ е бил извѣстно врѣме библиотекар в Цариград. Там навѣ̋рно е виђал и оригиналът на Ветхия̌т Завѣт, който е бил написан вѣроятно със сѫщитѣ букви. А за потвърђение да повторим обяснението от лингвистичното приложение (вижте примѣрът със Солун), че славянитѣ често сѫ възприемали чуђоезичното 'о' като 'у'. По-точно казано, понѣ̋кога като 'у', понѣ̋кога като 'о'. На гръцки обаче се срѣщат само оригиналнитѣ форми с омега: "Ρωσία", "Ρω̃σος", "ρωσικός", произтичащи от най-старата форма "Ρω̃ς".

Като заключение ще прѣразкажем послѣдвалитѣ събития от периодът AD 800-900, които сѫ и по-извѣстни на публиката.

Авария конкурирала успѣшно Хазария на робския̌т пазар. Затова фирмата "Рос" финансирала походът на Карл Велики срѣщу Аваритѣ и той, заедно с българския̌т хан Крум, унищожили аварската държава в AD 809. Така Хазария и фирмата "Рос" придобили за извѣстно врѣме монопол в търговията с роби.

Слѣд нѣ̋колко десетилѣтия, когато славянитѣ от бившата Авария били вече способни да възприема̨т свѣтлината на християнството, понеже всички родени под аварско робство били вече измрѣли, християнскитѣ мисионери и славянски просвѣтители Светитѣ братя Кирил и Методий отишли там да ги покръстя̨т (около AD 863).

Но лошата дума за славянитѣ (славянин = роб) остана̨ла. Това е един от многото извѣстни на лингвистиката случаи, когато думитѣ промѣнят значението си по принципът: "Разбрал - недоразбрал".

Слѣдната случка е разказана тук набързо, но тя иначе се е проточила прѣз цѣлия̌т вѣк AD 700-800.
Прѣдставѣте си на пазарът в Рим, вѣчния̌т град, дърт аварин ритмично се провиква: "Servi vendantur! Роби продавам!". На отсрѣщния̌т ъгъл дърт арабин и той припѣ̋ва: "Servi vendantur! Роби продавам!".

Гледа аваринът скапаната тъмнокожа стока на арабинът, гледа и своята - отбрани снажни моми и момци, славянки и славяни, и гордо се провиква: "Slavi servos vendantur! Славяни за роби продавам!". Слѣд врѣме сѫщия̌т или нѣ̋кой друг продавач съкращава изразът: "Slavi vendantur! Славяни продавам!".

Гледа арабинът и се чуди - стоката на аваринът се харчи повече. Ама аваринът вика "Slavi vendantur!", а не "Servi vendantur!". "Я и аз да взема да викам тъй" - си казва арабинът и подхваща и той: "Slavi vendantur! Славяни продавам!". Нѣ̋мало кой да му направи забѣлѣжка, че за тъмнокожа стока така да се вика не върви.

Случаен минувач се чуди: "Какво продаваш бе, човѣче? Какво е това славяни?". Продавачът, аваринът или арабинът, отговаря: "Роби бе, роби продавам. Servi vendantur!" и продължава: "Slavi vendantur! Servi vendantur!". А минувачът си казва: "Какви ли думи не идват на мода! Ето сега на робитѣ славяни почна̨ли да викат!".

Слѣд врѣме сѫщия̌т този човѣк или нѣ̋кой друг като него попадна̨л в извѣстна област на Европа и попитал мѣстнитѣ: "Какви сте вие бе, хора?". "Славяни сме" - отговорили тѣ. "А, славяни значи. Вай, вай, горкитѣ вие. У нас в Рим на славянитѣ по-често servi (роби) им викаме. Значи, servi сте, а?". "Ами servi сме, щом така казваш. И на потомцитѣ си така ще прѣдадем, че един учен римлянин ни е рѣкъл да сме servi!"

Разбира се, в горния̌т разказ градът Рим може да бѫде замѣстен с Констатинопол или с Венеция или със всѣки друг търговски град.

.. към началото ..

4. Лингвистично приложение


Тук ще бѫде даден изчерпателен отговор на слѣдните специфични въпроси от лингвистиката:
  • Защо гръцкото "σκλαβη̃νοι" (старогръцко склабенои, новогръцки склавини) и съкратеното (а може би и с прѣзрителен оттенък, кой знае) "σκλα̃βοι" прѣдставляват регулярното съотвѣтствие на славянското самоназвание словѣне
  • Защо думитѣ славяне и славянский не мога̨т да бѫда̨т нито оригинални (т.е. наслѣдени) руски думи, нито наслѣдени български думи
  • Kак точно сѫ заети думитѣ славяне и славянский в руски от полски
Най-напрѣд ще изясним въпросът със съгласната κ в гръцкитѣ "σκλαβη̃νοι" и "σκλα̃βοι".

В латински и двѣтѣ форми sclavi и slavi (със и без κ) сѫ възможни, като формата с κ е заимствувана от гръцки. Явно, в английски е възприета формата без κ (slave), а в останалитѣ европейски езици – формата със κ.

За античния̌т и срѣдновѣковния̌т период на гръцкия̌т език важи слѣдното правило: за всѣ̋ка заета в гръцки език дума трѣ̋бва да сѫществува по-стара гръцка дума с идентично начало.

Примѣр 1. Старославянското име на град София "Срѣдьць" (Срѣдец) иначе би трѣ̋бвало да се прѣдаде на гръцки като "Σριάδιτσα" (Срядица), което е най-близко до тогавашното старобългарско произношение (сравнѣте сѫщо така старославянското "срѣ̋да" и новобългарското "сряда"). Обаче в гръцки нѣ̋ма дума, започваща със "Σρ". Затова "Срѣдьць" се прѣдава като "Τριάδιτσα" (Трядица), понеже думи, започваща със "Тρ", в гръцки език има: "τριαντάφυλλον" (тряндафило, трендафил, роза).

Примѣр 2. В гръцки нѣ̋ма и думи, започващи със "Σλ". Има такива със "Σκλ": "σκλήρωσις" (склероза: втвърдяване). Затова в гръцки думата словѣне се възприема като "σκλαβη̃νοι" (склавини) или съкратено "σκλα̃βοι" (склави) със съгласната κ.

Другитѣ съгласни сѫ си ясни. Славянското в се прѣдава с гръцкото β, което наистина прѣди AD 400 се е четѣ̋ло б, но по онова време (AD 700-900) вече се е четѣ̋ло в. Пък и изобщо нѣ̋ма друг начин да се прѣдаде славянското в на гръцки, освѣн като β, както и да се произнасяло това β.

Слѣд като изяснихме въпросът със съгласнитѣ, да прѣминем към малко по-трудната тематика за гласнитѣ звукове.

Напослѣдък най-вече в Русия (и изобщо в бившия̌т Съвѣтски съюз) се развихри една група около А.Н.Фоменко, бълваща обемисти псевдонаучни трудове, в които из основи се прѣобръщат традиционнитѣ ни прѣдстави за историята. Повече от половината от тѣхнитѣ аргументи се основават обаче на двѣ лингвистични твърдения, изначало порочни: "гласнитѣ звукове нѣмали никакво значение", а и "редът на съгласнитѣ сѫщо нѣ̋мал значение". По тѣзи правила, според тѣ̋х, напримѣр думата македонски произлизала от командоски и била възникна̨ла просто от фактът, че Александър Велики събрал команда, т.е. армия. Навсѣ̋къдѣ, къдѣто тази командвана от Александър Велики армия се установявала, земята можѣло да бѫде нарѣчена Македония (т.е. земята на командата). Така тѣ обясняват историческия̌т факт, че с името Македония прѣз вѣковетѣ сѫ били означавани различни области, т. е. Македония се е мѣстѣла. В сѫщност, извѣстни сѫ само двѣ локализации на Македония: около Солун (антична и съврѣменна) и около Одрин (срѣдновѣковна).

Връщайки се към нашитѣ проблеми, нека все пак да отбѣлѣжим, че във всички съврѣменни и дрѣвни езици и гласнитѣ, и съгласнитѣ, и тѣхния̌т ред сѫ все от значение. За всѣ̋ко измѣнение лингвистиката тѫрси обяснение, а често на нея̨ ѝ се удава и да формулира правила, както цитираното по-горѣ правило за заемкитѣ в гръцки.

Обикновено се прѣдполага, че в ПИЕ (праиндоевропейския̌т език), езикът, от който сѫ се развили гръцки, латински, праславянски, прагермански и нѣ̋кои други езици, е имало пет чифта (общо десет) гласни звукове: дълги и кратки е, о, а, и и у. Такова е било напримѣр положението в старогръцки и в латински. Казваме, че краткото е и дългото е сѫ се различавали по количество, а краткото о и краткото а сѫ се различавали по качество. С други думи, сѫществували сѫ пет възможни "качества" и двѣ "количества" на гласнитѣ звукове. И качествата, и количествата сѫ били все от значение за езикът. Цѣ̋лата дрѣвна гръцка и латинска поезия се основава на редуването на дълги и кратки срички. Наистина, в първитѣ прѣдкласически версии на гръцката азбука и в заетата оттам латинска азбука за двѣтѣ "количества" - краткото и дългото - на едно "качество" била прѣдвидена само една буква. По-късно, в класическата древност, гърцитѣ поизменили азбуката си: с буквитѣ ε (епсилон) и ο (омикрон) започна̨ли да означават само краткитѣ е и о; дългото е започнали да го означават с буквата η (ета или ита), която пък римлянитѣ продължили да я̨ употрѣбяват със старото ѝ значение h (леко х); а за дългото о гърцитѣ измислили нова буква ω (омега) и я̨ наредили на края̌т на азбуката си. Краткитѣ и дългитѣ варианти на а, и и у гърцитѣ продължили да ги означават с една буква (съотвѣтно: α - алфа, ι - йота, и υ - ипсилон).

По-нататък развитието на тѣзи пет чифта гласни в гръцкия̌т език е слѣдното: нѣкъдѣ около AD 450 дългитѣ и краткитѣ гласни престана̨ли да се различават в произношението. Единственото изключение било дългото е, означавано с буквата η (ета), което премина̨ло в и (затова и буквата започна̨ла да се нарича ита) и не се различавало вече от дългото и краткото и, означавани с буквата ι (йота). Така се стигна̨ло до днешното състояние на гръцкия̌т език, къдѣто има пет качествено-различни гласни е, о, а, и и у без различие по количество. Това приблизително е било състоянието и прѣз периодът, който ни интересува (AD 700-900).

За разлика от гръцкия̌т език, в праславянски и в прагермански краткитѣ и дългитѣ варианти на една гласна никога не съвпадна̨ли. Различието по количество се държало здраво и премина̨ло в различие и по качество. Цѣленасочено ще разгледаме само развитието на е, о, а в славянски.

Случая̌т с краткото е се дава само за пълнота, понеже е прост: то си остана̨ло и досега е. Сравнѣте, например, слѣднитѣ нѣ̋колко думи, в които първата гласна съотвѣтства на старото кратко е: седем и десет (български), "҅επτά" и "δέκα" (гръцки), septem и decem (латински), seven и ten (английски).

Случая̌т с дългото е обаче е сложен и си остава сложен в българския̌т език и досега. Прѣз периодът AD 700-900 дългото е вече се е различавало от краткото е и по качество. Затова Светитѣ Седмочисленици сѫ изнамѣрили отдѣлна буква ѣ (буквата ят, е двойно), за да означават дългото е (ятовата гласна). Сега ятовата гласна се произнася различно в различнитѣ славянски диалекти. А как ли се е произнасяла тогава? Ами пак различно. В това отношение славянскитѣ диалекти сѫ се дѣлѣли на двѣ основни групи, които условно ще нарѣчем широки и тѣсни. В широкитѣ диалекти (старобългарски, старополски) дългото е (ѣ: ятовата гласна) се е произнасяло по-широко (по-отворено) от обикновеното (краткото) е. Наподобявало е я. А пък в тѣснитѣ диалекти (староруски, старосръбски, старочешки) дългото е (ѣ: ятовата гласна) се е произнасяло по-тѣ̋сно (по-затворено) от обикновеното е. Клонѣ̋ло е към и. В съврѣменния̌т украински език напримѣр то си е стана̨ло и. В руски разликата в произношението међу е и ѣ се пазѣла докъм AD 1700, слѣд което ѣ се изравнява с е. А през AD 1918 болшевикитѣ прѣмахват буквата ѣ от руската азбука.

Във връзка с дългото е (ѣ, ятовата гласна) можем да направим слѣдния̌т извод: нѣ̋ма нито един случай в руския̌т език, когато в наслѣдена дума дългото праславянско е (ѣ, ятовата гласна) днес да има широко произношение. Случая̌т с думата славяне (старославянски "словѣне") би ни озадачил извънредно, ако допуснем, че тази дума е наистина наслѣдена в руски. Но не е. Тя е заета от полското słowiane (словяне), къдѣто се срѣща характерния̌т за полски език широк изговор на ятовата гласна.

Допускането, че съврѣменния̌т български език е наслѣдил думитѣ славянин и славянски, сѫщо би ни озадачило. Да забѣлѣжим, че я в тѣзи думи не се промѣня, a за нормативния̌т български език би трѣ̋бвало да се очакват формитѣ словенин, словени, *словянка, словенки, словенски, *словянска, *словянско, словенски, а пък в Западна България: само формитѣ с е. Слѣдователно българския̌т език сѫщо така не е наслѣдил думитѣ славянин и славянски, а ги е заел от руски.

А защо пък руситѣ заемат полското słowiane (словяне) във видът славяне, т. е. с първа гласна а вмѣсто оригиналното о? Има поне три причини за това.
  • Първо, повечето руси не мога̨т да произнеса̨т о в неударена позиция – произнасят го като а.
  • Второ, по-начетенитѣ от руситѣ може би сѫ знаѣли, че на латински и гръцки първата гласна е а. А защо това е така, ще обясним по-нататък.
  • Трето, на срѣдно-начетенитѣ руси им правѣло впечатление едно правило, което тук ще илюстрираме в таблица с три колонки [Означенитѣ така думи сѫ прѣдполагаеми]:
    Висок стил   Разговорен стил   Полски
    (южно-славянски)   (източно-славянски)   (полски)
    крава   корова   krowa
    прах   порох   proch
    глад   голод   głód
    глас   голос   głos
    хлад   холод   chłód
    млад   молод(ой)   młody
    власы   волосы   włosy
    глава   голова   głowa
    слама   солома   słoma
    [славяне?!]   [соловяне?!]   słowiane
    И въз основа на тази таблица сѫ "изчислили", че на висок стил (или на черковно-славянски) трѣ̋бва да се казва славяне. Да, ама тази таблица не бива да се прилага повсемѣстно, понеже има и много думи, срѣд които е и думата слово, които не се измѣнят:
    Висок стил   Разговорен стил   Полски
    (южно-славянски)   (източно-славянски)   (полски)
    брат   брат   brat
    гроб   гроб   grób
    право   право   prawo
    прост   прост(ой)   prosty
    слава   слава   sława
    слово   слово   słowo
    словѣне   [словене]   słowiane
    Да отбѣлѣжим, че словѣнцитѣ (живѣещи около Любляна) и словацитѣ (живѣещи около Братислава) казват глас, глава и слама (по южно-славянски маниер), но сѫ съхранили правилната форма на словѣне с гласната о.

    За пълнота да обясним, че думитѣ крава, глава, и т. н. се измѣнят в различнитѣ славянски диалекти, понеже в праславянски сѫ звучали корва, голва, и т. н., трѣ̋бвало е сричката да се отвори, и различнитѣ славянски диалекти я̨ отворили по различен начин. А слово си е било слово, сричкитѣ сѫ си били по начало отворени.
Дотук разгледахме сѫдбата на праславянскитѣ кратко и дълго е. Сега ще прѣминем към гласнитѣ о и а.

Четиритѣ гласни в ПИЕ (кратки и дълги о и а) сѫ се различавали по качество или по количество, така както в старогръцки и в латински. Бѣше спомена̨то, че в гръцки количественото различие изчезва около AD 450. В праславянски (и сѫщо така в прагермански) обаче става нѣщо друго: старото качествено различие изчезва, а се запазва само количественото различие. Сирѣч, краткитѣ гласни о и а се сливат в една кратка гласна и дългитѣ гласни о и а се сливат в една дълга гласна. Остана̨ли сѫ една кратка гласна о/а и една дълга гласна о/а, които в началото не сѫ се различавали помеђу си качествено, а само количествено. Отзвук от онова време може би е акането в руски: и досега руситѣ не различават по качество о и а в неударена позиция.

Прѣз периодът AD 700-900 кратката и дългата гласна о/а започват да се различават постепенно и по качество, като кратката гласна заприличва на о‘о’, а дългата – на а. Различието им по количество пък постепенно изблѣднява, докато се стигне до днешната ситуация, когато в нашия̌т език имаме двѣ гласни о и а, добре различими по качество, но съвсѣм неразличими по количество.

Светитѣ Седмочисленици (около AD 865) сѫ я̨ уловили тенденцията. За дългата гласна о/а тѣ сѫ използвали буквата а, понеже я̨ чували наистина като гръцкото а. За кратката гласна о/а е трѣ̋бвало да използват друга буква. Тѣ сполучливо сѫ избрали буквата о, защото кратката гласна о/а все повече се доближавала до гръцкото о. Да, доближавала се, но все още била доста по-широка. И елинофонитѣ, и романофонитѣ, и маџаритѣ прѣз периодът прѣди AD 900 възприемали славянската кратка гласна о/а по-скоро като а. Вѣ̋рно е и обратното: славянитѣ възприемали чуђото о по-скоро като у, а краткото а от гръцки и латински възприемали като о‘о’. Да приведем нѣ̋кои примѣри:
  • "πάπας" (гръцки), "papa" (латински), "поп" (български и руски): – кратко а в о
  • "basilicum" (латински), "босилек" (български): пак кратко а в о
  • "Calenda" (латински), "Коледа" (български): начално кратко а в о, крайно дълго а в а
  • "altar" (латински), "олтар" (български): начално кратко а в о, второ дълго а в а
  • "Θεσσαλονίκη" (гръцки), "Солун" (български): изпусната първа сричка, после кратко а в о, гръцко о в у
  • "Загора" (български), "Ζαγαρα" (гръцки): от славянски о/а все към гръцко α
  • "двор" (славянски), "udvar" (унгарски): славянското о в унгарско а
и накрая̌:
  • "словѣне" (славянски), "σκλαβη̃νοι" (гръцки): славянското о в гръцко (кратко) α, славянското дълго е (ѣ) в старогръцко дълго е (η) или в новогръцко и (η), ако е възприето от тѣсно-езични славянски диалекти (вж. по-горѣ), какъвто вѣроятно е случая̌т.

И тъй, в настоящото приложение показахме, че:

  • Думитѣ славяне и славянски сѫ възникна̨ли като самоназвание на славянитѣ на тѣхния̌т език и по произход сѫ си славянски думи. Произлизат от думата слово, а не от слава, и означават словесни. Наистина, думите слово и слава сѫ сродни, но това не се осъзнава сега, не се е осъзнавало и тогава (AD 700-900).
  • В български и руски думитѣ славяне и славянски сѫ заемки, оригиналитѣ им не сѫ се съхранили. В съвременния̌т руски език думитѣ славяне и славянски сѫ заети от полски. В нашия̌т език думитѣ славяни и славянски пък сѫ заети от руски.
  • Показахме сѫщо така, че гръцкото "σκλαβη̃νοι" и съкратеното "σκλα̃βοι" прѣдставляват регулярното съотвѣтствие на славянското самоназвание.

.. към раздѣлът за робството (т. 2) ..   .. към началото ..

5. Заключителни коментари в послѣпис


Текстът дотук е достатъчно остарѣ̋л - писан е прѣди повече от 15 години. Нѣ̋кои моменти се нуђая̨т от разяснения за съврѣменната публика.

Основната цѣл на публикацията е читателя̌т да осмисли фактът, че думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от славянския̌т етноним.

Освѣн това, публикацията се занимава с етимологията на славянския̌т етноним, както и с етимологията на етнонимитѣ на сърбитѣ и руситѣ.

.. към началото ..

5.1. Прѣсни коментари в послѣпис

  • Стар мой коментар, или по-скоро мой отговор на коментар на форумлянин, е оцѣлѣ̋л:
    Моят принос е нищожен и затова публикуваното тук не може да мине за дисертация. То си е просто есе. Жанрът е по-скоро публицистика. Важни са изводите, които сам човек си прави, когато чете есето. Историческите факти не са съвсем уточнени - достатъчно е те да не противоречат на основната теза. Но в детайлите може да има разминаване. Например от текста ми излиза, че Светите Седмочисленици са превели Ветхия Завет от гръцки, докато се знае, че са го превели от латински. Но това, че Авария и Хазария са били "робопроизводители" и "роботърговци" е факт. Докато причината за разгрома на Авария естествено е догадка.

    Ползвал съм само информация от интернет. Затова няма как да Ви дам точно библиографична справка.
    • При този си remake на старата си публикация съм се постарал да дам нѣ̋каква библиографична справка.
    • Не е ясно дали Светитѣ Седмочисленици сѫ прѣвели Ветхия̌т Завѣт от гръцки или от латински.
    • Важно е да нѣ̋ма непрѣодолими противорѣчия с извѣстнитѣ исторически факти.
    • Цитат от статия на Румен Скрински за фалшивитѣ новини в мрѣжата:
      Но вина има и многоуважаемият потребител, който търпи да го заблуждават, който се ласкае, когато го манипулират. Така че избавлението е в мисленето. Да мислим, когато четем, слушаме и гледаме: къде е уловката, къде ни хлъзгат по динена кора, къде ни посочват кривиците. Пък току-виж заобичаме Истината, която почти никога не е приятна за ухото.
      И тъй, избавлението е в мисленето: да мислим, когато четем, слушаме и гледаме. Да, важни сѫ изводитѣ, които човѣк сам си прави, когато чете това есе. И току-виж сме заобичали Истината, която почти никога не е приятна за ухото.

  • Оцѣлѣ̋л е и друг мой коментар, не толкова стар, публикуван на 02.06.2007 20:47 в друга дускусия.
    Посочената статия, макар да съм я̨ нарѣкъл есе, откъм лингвистичната страна е напълно издържана. Слѣднитѣ твърдения там сѫ доказани:

    • [Вѣроятност над 90%] Думитѣ "словени" и "немци" сѫ славянски по произход думи, възникна̨ли в опозиция една на друга.
    • [Вѣроятност над 95%] Руснацитѣ и българитѣ не сме наслѣдили думата "словени". По-късно руснацитѣ я̨ заимствали от поляцитѣ във видът "славяни", а ние сме я̨ заимствали от руснацитѣ.
    • [Вѣроятност над 90%] Думата "словени" е прѣмина̨ла от славянски в гръцки и латински като "с(к)лав(и/е)ни" или съкратено "с(к)лави".
    • [Вѣроятност над 90%] От тази дума произлиза думата за роб в међународната лексика, включително и съотвѣтната арабска дума "саклаб/сакалиб", слѣд омѣсване на значенията роб/славянин.
    • [Вѣроятност над 70%] От старата латинска дума за роб (servus) произлиза етнонимът на сърбитѣ.

    Освѣн че сѫ доказани в моята статия, тѣзи твърдения се възприемат от повечето лингвисти.

    Недоказано е твърдението за произходът на етнонимът "руси/роси". Там нѣ̋ма лингвистични съображения, освѣн че вѣроятно формата "роси" е по-старата. За лингвистиката произходът на етнонимът "руси/роси" си остава неясен.

    Твърденията, които не сѫ лингвистични, не сѫ доказани и сѫ прѣдставени в стилът на публицистичния̌т жанр.

  • Според "вођът и учителя̌т на българския̌т народ" "другаря̌т" Георги Димитров, "колелото на историята се въртѣ̋ло и щѣ̋ло да се върти до окончателната побѣда на комунизма̌". Това уж е цитат от заключителната му рѣч на Лайпцигския̌т процес, но в дѣйствителност е цитат от "черновата" за тази рѣч, написана кой знае кога и кой знае от кого (вижте напримѣр тук).

  • Тѣзи двѣ книги на товарищ Сталин, "Вопросы ленинизма" и "Краткий курс истории ВКП(б)", сѫ имали за идеологията на социализъмът-комунизъмът-алабализъмът по-голѣ̋мо значение, отколкото всичкото писано от Маркс-Енгелс-Ленин, взето заедно. Забѣлѣжѣте, че докато Сталин е бил жив, само втората книга е била издадена в 42 милиона екземпляра на 67 езика.

  • Писал съм, че сѫ намѣрени архаични текстове, в които дрѣвнитѣ каменодѣлци изразяват радостта си, че стария̌т фараон е умрѣ̋л и ще се строи нова пирамида, ще има работа и ще има и за бира. Това съм го чел нѣ̋къдѣ, но сега не намирам подходящ цитат в мрѣжата. Но вижте тук друг цитат - владетеля̌т на пирамидата - фараонът - е оставил слѣдния̌т надпис:
    Моята гробница я̨ издигна̨ха̨ строители, занаятчии и скулптори, и аз със тѣ̋х се разплатих с хлѣ̋б и бира. Надѣ̋вам се да сѫ остана̨ли доволни.
    Мою гробницу возвели строители, ремесленники и скульпторы, и я расплатился с ними хлебом и пивом. Надеюсь, они остались довольны.

.. към началото ..

5.2. Етимология на думата за роб в съврѣменната међународна лексика

  • Проблемът за произходът на думата за роб от съврѣменната међународна лексика не е проблем на славистиката, не е проблем на науката за славянскитѣ езици.

  • Основната цел на тази публикация е читателя̌т да осмисли фактът, че думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от славянския̌т етноним.

  • Справка във френски етимологичен рѣчник:
    ESCLAVE: Ca 1175 subst. (B. de Ste-Maure, Ducs Normandie, éd. C. Fahlin, 17065). Empr. au lat. médiév. sclavus « id. » (xes. ds Nierm.), proprement « slave » (viies., Jonas de Bobbio, Vita Columbani, éd. B. Krusch, I, 27) prob. formation régressive à partir de *sclavone « slave » pris pour un accus. et issu du slave primitif *slovēninŭ « id. »; la même évolution a eu lieu en gr. médiév. : cf. formes Σ κ λ α ́ β ο ς, Σ κ λ α β η ν ο ́ ς, Σ θ λ α β η ν ο ι ́ citées ds FEW t. 20, p. 46b.

    Le changement de sens « slave » > « esclave » s'explique par le grand nombre de Slaves réduits en esclavage dans les Balkans par les Germains et les Byzantins pendant le haut Moyen Âge. V. FEW t. 20, pp. 46b-47 et P. Skok ds Mél. A. Thomas, pp. 413-416.
  • Справка в английски етимологичен рѣчник:
    late 13c., "person who is the chattel or property of another," from Old French esclave (13c.), from Medieval Latin Sclavus "slave" (source also of Italian schiavo, French esclave, Spanish esclavo), originally "Slav" (see Slav); so used in this secondary sense because of the many Slavs sold into slavery by conquering peoples.
    This sense development arose in the consequence of the wars waged by Otto the Great and his successors against the Slavs, a great number of whom they took captive and sold into slavery. [Klein]
    ..
    Old English Wealh "Briton" also began to be used in the sense of "serf, slave" c.850; and Sanskrit dasa-, which can mean "slave," apparently is connected to dasyu- "pre-Aryan inhabitant of India." Grose's dictionary (1785) has under Negroe "A black-a-moor; figuratively used for a slave," without regard to race. More common Old English words for slave were þeow (related to þeowian "to serve") and þræl (see thrall).

    The Slavic words for "slave" (Russian rab, Serbo-Croatian rob, Old Church Slavonic rabu) are from Old Slavic *orbu, from the PIE root *orbh- (also source of orphan), the ground sense of which seems to be "thing that changes allegiance" (in the case of the slave, from himself to his master). The Slavic word is also the source of robot.
  • И двата етимологични рѣчника, цитирани по-горѣ, френския̌т и английския̌т, обясняват измѣнението на значението от славянин към роб с голѣмия̌т брой славяни по робскитѣ пазари, без да се задѫлбочават в проблемът. Аз обаче допълнително съм Ви го илюстрирал с въображаема случка.

  • Английския̌т етимологичен рѣчник (вижте по-горѣ) дава двѣ аналогии:

    • В староанглийски, етнонимът на валийцитѣ (Wealh) сѫщо започна̨л (около AD 850) да се употрѣбява със значение на роб.
    • В стариндийски (Sanskrit), нѣ̋какъв етноним (dasyu) за старото доарийско население на Индия, придобил значение на роб (dasa).

    • Староиндийската (Sanskrit) дума за роб dasa се прослѣдява в съврѣменната нашенска дума дас, с която циганитѣ наричат българитѣ и сърбитѣ. Това е заради омѣсването на думитѣ за славянин и роб. Дали циганитѣ наричат и румънцитѣ дас? Забѣлѣжка: Общо название за българитѣ и сърбитѣ имат и албанцитѣ: shkije, явно от гръцкото Σκλα̃βος.

  • И двата етимологични рѣчника, цитирани по-горѣ, френския̌т и английския̌т, дават по-късна датировка на значението за роб: AD 1175 според френския̌т и края̌т на 13-ти вѣк (late 13c) според английския̌т. Английския̌т етимологичен рѣчник, слѣдвайки Friedrich Kluge, даже изтъква ролята на император Отон Велики (Otto the Great, вижте цитатът по-горѣ).

  • Аз състарявам това събитие с два-три вѣка. За това имам нѣ̋колко съображения:

    • Прѣз късното Срѣдновѣковие гръцкия̌т език, който е нужен за обяснението на съгласната К, губи статутът си на међународен език.

    • По този линк можѣше да се стигне до една публикация на Ирма Хайнман, къдѣто авторката анализира съчинение от Абдала Ибн-Хордаби, началник на пощата и разузнаването на Арабския̌т халифат, написано прѣз AD846. Излиза, че цѣли десетилѣтия прѣди Светитѣ Седмочисленици и цѣ̋л вѣк прѣди Отон Велики славянския̌т език се бил вече наредил срѣд свѣтовнитѣ езици. Еврейскитѣ търговци знаѣли и славянски език и това им давало възможност по цѣ̋л свѣ̋т да ползуват прѣводачески услуги от мѣстнитѣ евнуси.
      Путь купцов евреев, называемых Радания, которые говорят по-персидски, по-румски, по-арабски, по-французски, по-андалузски, на языке "сакалиба". Они путешествуют с запада на восток и с востока на запад морем и сушей.
      ..
      евнухи "сакалиба" служат им переводчиками..
      "По-румски" означава на гръцки, "по-андалузски" - на испански, а "на языке сакалиба" - на славянски.

      Фабриката-евнухоливница била разположена на територията на съврѣменна Франция, но най-голѣ̋мата етническа (езикова) група срѣд питомцитѣ ѝ били славяногласнитѣ, а оттам заради дѣтскитѣ игри всичкитѣ питомци на евнухоливницата ще да сѫ ставали славяногласни. Когато дѣтето пораснѣло и напуснѣло евнухоливницата, то ставало "евнух сакалиба" в нѣ̋коя част на свѣтът.

    • Военнитѣ кампании на Отон Велики срѣщу славянитѣ трая̨т не повече от двѣ десетилѣтия (AD 935..955). Тѣ може би сѫ допринесли за изобилието от славяни на робскитѣ пазари. Но по-общия̌т поглед показва, че просто на пазарът за роби сѫ се тѫрсѣли езичници от Европа, и това си е било така от нѣ̋колко вѣка прѣди Отон Велики.

    • От друга страна, лингвистиката като наука е създадена прѣз 19-ти вѣк прѣдимно от нѣмски учени. Мнозина от тѣ̋х може би сѫ имали романтично отношение към германската история и затова сѫ се сѣтили за кампаниитѣ на Отон Велики срѣщу славянитѣ, докато сѫ размишлявали за етимологията на думата за роб в међународната лексика.

    • Прѣдпочитам да изтъкна̨ епохалното значение на врѣмето на цар Ираклий и на най-сѫдбовната война в историята на нашата цивилизация, войната от AD 602..628 међу Романия (Римската-ромѣйската империя) и Персия (Сасанидската империя).
      Войната от AD 602..628 међу Романия и Персия била дълга и изтощителна за двѣтѣ страни. Побѣдила Романия, Персия била унищожена. Но реален побѣдител станали арабитѣ и ислямът - двама се карат, третия̌т печели. Арабитѣ и ислямът завзели всичкитѣ земи на Персия и половината от земитѣ на Романия.
  • Войната от AD 602..628 међу Романия и Персия имала сѫдбовно значение и важни послѣдици за нас и за нашата цивилизация.

    • Появил се ислямът. Сега той владѣе една от най-многочисленитѣ религиозни общности. Той е владѣ̋л нашата територия за около пет вѣка и може би скоро пак ще я̨ завладѣе.
    • Ислямът изолирал южнитѣ афроазиатски рободобивни райони и създал дефицит на робския̌т пазар, който трѣ̋бвало да се запълни с езичници от Европа, основно със славяни.
    • Слѣд дългата изтощителна война, на европейскитѣ територии на Романия (т.е. по Нашенско) се заселили славяногласни наши прѣдци, езикът на които ние сега говорим.

  • Освѣн в словенски, словашки, албански, и нѣ̋кои други езици от Срѣдна Европа, в останалитѣ европейски езици, включително в български и руски, думата за славяни е нова, тя е въведен с книжнината неологизъм. В тази дума нѣ̋ма съгласна К. Поради това, славянския̌т етноним, бидейки такъв неологизъм, вече не е съзвучен с думата за роб.

        Славянин Славянка Славяни   Роб Робиня Роби
    Нѣмски   Slawe Slawin Slawen   Sklave Sklavin Sklaven
    Френски   slave slave slaves   esclave esclave esclaves
    Испански   eslavo eslava eslavos   esclavo esclava esclavos
    Италиански   slavo slava slavi   schiavo schiava schiavi
    Английски   Slav Slav Slavs   slave slave slaves

    Остава си нѣ̋каква прилика в писмения̌т английски. За да се каже "славянски" на английски, може да се използва в намаляваща вѣроятност Slavic, Slavonic и Slav (гласната "а" се чува или като във father, или като в man). За да се каже "славяни" на английски, може да се използва Slavs, Slavic people и Slavonic people. "Slaves" означава само "роби". Вѣроятно повечето англоезични не подозират за етимологичната връзка међу думитѣ Slav и slave, дори да сѫ образовани. Стига да не сѫ правили справка в етимологичен рѣчник.

  • Думата за роб от съврѣменната међународна лексика фактически произлиза от гръцката дума "σκλα̃βοι". Общоприето е, че тази гръцка дума идва от съкратената форма на славянския̌т етноним, и това не се оспорва извън славянскитѣ общности. Слѣдователно, за да се обори твърдението, че думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от славянския̌т етноним, трѣ̋бва да се намѣри друга етимология на гръцката дума "σκλα̃βοι" в значението ѝ на роби. Сѫществуват изсмукани от пръститѣ опити в този дух, но тѣ сѫ несъстоятелни най-вече поради фактът, че тази дума не е засвидѣтелствана в старогръцки текстове (нито пък в стари текстове на латински).

  • В дѣйствителност, вмѣсто да оборват общоприетата етимология на гръцката дума "σκλα̃βοι", лингвиститѣ в "славянскитѣ" страни естествено прѣдпочитат по този проблем да си мълча̨т.

.. към началото ..

5.3. Етимология на славянския̌т етноним

  • ◙̃ Проблемът за произходът на славянското самоназвание е проблем на славистиката.

  • ◙̃  Славянското самоназвание в оригиналния̌т му вид е словѣне. Два днешни славянски народа, словѣнския̌т (около град Любляна) и словашкия̌т (около Братислава), сѫ съхранили старото самоназвание на славянитѣ като свой етноним. В български и в руски език старото самоназвание на славянитѣ словѣне не е запазено - забравено е било. Ние напримѣр сме знаели, че сме си българи, и не ни е трѣ̋бвало да знаем, че освѣн това сме и славяни. И руситѣ сѫ си знаели, че сѫ руси, и не им е трѣ̋бвало да зная̨т, че освѣн това сѫ и славяни.

  • ◙̃ Думата славяни/славяне в тази ѝ форма е нововъведение в руски и в български, тя е заемка в руски от полски и в български от руски. Оприличаването на тази дума със слава е вторично - ето какво пише Фасмер по този повод:
    .. Не имеет ничего общего со "слава", которое повлияло в плане народной этимологии лишь позднее ..
  • ◙̃ Славянското самоназвание в оригиналния̌т му вид словѣне произлиза от думата слово. То означава словесни. Възникна̨ло е в опозиция (в противопоставяне) на названието нѣмци и се е съхранило само там, къдѣто немцитѣ сѫ съсѣди и опозицията си остава актуална. Това е общоприетото мнѣние и то се поддържа от етимологичнитѣ рѣчници. Ето какво пише по този повод Online Etymology Dictionary:
    .. probably related to slovo "word, speech," which suggests the name originally identified a member of a speech community (compare Old Church Slavonic Nemici "Germans," related to nemu "dumb;" ..
  • ◙̃ Албанското самоназвание shqiptarë (шкиптари) има аналогична етимология. То произлиза от латинското excipio/excipere и означава "тѣзи, дѣто разбират".

  • ◙̃ Руската славистика счита, че етимологията на славянския̌т етноним не е достатъчно изяснена. Обикновено се привеђат нѣ̋колко версии, без общоприетата да се изпуска, но и без да се изтъква.

  • ◙̃ Проблемът за руснацитѣ е, че общоприетата версия за произходът на славянското самоназвание прѣдполага разположение на родината на славяногласието в съсѣдство с германски диалекти, което изключва земитѣ на Русия и СССР от началото и срѣдата на 20-ти вѣк.

  • ◙̃ Ние българитѣ нѣ̋маме проблемът на руснацитѣ и общоприетото мнѣние нас напълно ни удовлетворява.

  • ◙̃  Ето какво пише за думата славянин във "Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера":
    славяни́н мн. славя́не, укр. слав᾽яни́н (Шевченко), др.-русск. словѣне — название вост.-слав. племени близ Новгорода (Пов. врем. лет, РП; см. Карский, РП 92), словяне, ст.-слав. словѣне, словѣньскъ — в отношении к слав. племени близ Салоник (Жит. Конст.; см. Нидерле, Slov. Star. 2, 2, 473), болг. слове́нин, словен. slovẹ̑nski "словенский", чеш. slovanský "славянский", slované "славяне", слвц. slovák "словак", slovenka "словачка", Slovensko "Словакия", польск. sɫowianie мн. "славяне", кашуб. sɫoviński "прибалтийско-словинский" (в Поморье), полаб. slüövenskë — о полаб. славянах Праслав. *slověninъ, мн. *slověne, ср.-лат. Sclaveni «славяне» (примеры у Нидерле, там же), ср.-греч. Σθλαβηνοί (мн.) — то же.

    Не имеет ничего общего со *slava «слава», которое повлияло в плане народн. этимологии лишь позднее (славенский у Посошкова; см. ИОРЯС 4, 1432).
    Русск. -янин по аналогии ри́млянин, галича́нин и др. (Томсон 347);

    *slověne не может быть (несмотря на аналогию алб. shkipetár "албанцы" : shkipónj "понимаю") образовано от сло́во, так как -ěninъ, -aninъ встречаются только в производных от названий мест (см. Мi. ЕW 308; Миккола, РФВ 48, 271), однако местн. н. *Slovy (Первольф, AfslPh 8, 24 и сл.) не засвидетельствовано. Скорее всего это производное от гидронима. Ср. др.-русск. Словутичь — эпитет Днепра (СПИ), Слуя — приток Вазузы, в бывш. Смол. губ., сюда же польск. названия рек Sɫаwа, Sɫаwiса, сербохорв. Славница и др., которые сближают с греч. κλύζω "омываю", κλύζει ̇ πλημμυρεῖ, ῥέει, βρύει, κλύδων "прибой", лат. cluō "очищаю", сlоāса "канализационный сток"; см. особенно Розвадовский, Белиħев Зборник 129 и сл.; Будимир, Белиħев Зборник 97 и сл.; Лер-Сплавинский, JР 28, 145.

    Прочие этимологии менее вероятны, напр. образование этнонима от употребительных собств. имен на -slavъ (Бодуэн де Куртенэ, JР 3, 62 и сл.; против см. Миккола, там же, 272 и сл.; Ташицкий, ZfslPh 9, 230), произведение от первонач. "молчащий" — из гот. slawan "молчать, быть немым", gaslawan, аnаslаwаn "умолкать" (Мазинг, Baudouinowi dе Соurtеnау 87 и сл.), сближение с ирл. slúag "толпа, войско" (Миккола, Ursl. Gr. 1, 8; RS 1, 17); недопустимо сближение с греч. λΒ̄ός «народ», ион. ληός (вопреки Микколе (РФВ 48, 272 и сл.; Этногр. Обозр. 60, 178); см. Брюкнер, AfslPh 29, 119) или с греч. ἀλωή «гумно, виноградник», атт. ἅλως, диал. ἄλουα ̇ κῆποι (Гесихий), якобы из первонач. «насаждающий», вопреки Ильинскому (ИОРЯС 24, 1, 141 и сл.) Сомнительно толкование из польск. sɫowień "медленно зреющий лен" от *slov- "медленный, ленивый", в отличие от skorzeń «быстро созревающий лен», ср. англ. slow медленный, др.-англ. sláw, slǽw (Брюкнер, ZONF 2, 153). Польск. sɫowień связано, по мнению Торбьёрнссона (1, 48), с русск. солово́й (см.). Невероятные эксперименты со слобода́ (см.), гот. silbа «сам», кимр. helw «владение» см. у Отрембского (LР 1, 143; Sɫowianie (1947)), против см. Лер-Сплавинский, там же.

    О нов.-греч. σκλάβος "раб" как новообразовании от σκλαβηνός см. Кречмер, AfslPh 27, 231 и сл.; "Glotta", 15, 307 и сл

    [См. еще Мошинский, Zasiąg, стр. 138 и сл. В последнее время Отрембский (LР, 7, 1958, стр. 263 и сл.), специально возвращаясь к этому названию, приводит интересную параллель — лит. название деревни Šlavė́nai на реке Šlavė̃, тождественное слав. slověne. См. еще Рудницкий, Prasɫowiańszczyzna — Lechia — Роlskа, Познань, 1959, стр. 133 и сл. Этимологию от и.-е. *slau̯os «народ» (греч. λΒ̄ός — то же) повторяет Бернштейн («Очерк сравнительной грамм. слав. языков», Введение). Якобсон (IJSLP, ½, 1959, стр. 271) настаивает на этимологии от слово, ссылаясь на др.-русск. кличане "охотники, поднимающие дичь криком" : кличь, а также на оппозицию словѣне — нѣмци. — Т.]
  • ◙̃ Ето какво пише за думата славянинъ във "Этимологический словарь русского языка Преображенского":
    славянинъ, Р. славянйна; МнИ. славяне общее имя народовъ славянскаго племени; cлавянка; славянскiй; собир. славянство; словинецъ, словинскiй, словенецy, словенскiй названия извѣстныхъ отдѣльныхъ славянскихъ племенъ; славянщина; славист изучающiй славянскiе языки, литературы и проч.

    мр. славьянынъ, славьянка, славьяньскый. др. словѣнинъ, словенин, словянин; словѣньскый. сс. словѣнинъ. сл. slovenec. кшб. stovince название части кашубов. плб. slüvënsky по-вендски.

    гр. σκλαβηνός впервые встрѣчается около 525 г. y Pseudo-Caesarius; затѣмъ y Прокопiя; sclavenus y Іордана; σκλάβοι y Маврикiя Стратега; σκλάβοι, σκλαυινοί, σκλαβινοί y Феофана. лат. sclavus. нем. (из лат.) sklave. Форма σθλοβηνοί позднѣе въ житiи Климента. (Kretschmer, АЯ. 27, 231 и сл.; ср. Janko, Wort. Sach. 1, 108, против Пейскера. Относит. преобразованiя sl- въ skl- см. Meillet, MSL. 12, 22?).

    Объясняютъ различно:
    1. отъ слава (Коллар и др.). Шафарикъ опровергаетъ это, ибо первонач. не славянинъ, a словѣнинъ.
    2. отъ слово, т.-е. внятно, понятно говорящiй, в противоположность съ нѣмецъ, т.-е. неясно говорящiй. (Щрадер, Reallex. 922). Это объясненiе отвергаютъ Миклошич (MEW. 308), Миккола (СбФ. 270 и д )
    3. отъ названiя страны Slowy (Добровский). Это отвергается, такъ какъ нѣтъ страны, носящей или носившей такое названiе.
    4. отъ второй части личныхъ именъ, какъ: Святославъ, Ярославъ и т. п. (Бод.-де-Куртене. Ссылка y Микколы, 1. с. и Ursl. Gr. 8): иноплеменники сосѣди по такимъ именамъ стали звать славами или славянами весь народъ; отъ сосѣдей слово принято самими славянами.
    5. Миккола (1. с.) сопоставляетъ гр. λαFός, из *σλαFός народ. ир. sluag толпа, свита, войско; teglach (изъ *tego-slougo) домочадцы, Слѣд., словѣнинъ значитъ членъ племени.

    Изъ этихъ обясненiй, кажется, второе слѣдуетъ считать вѣрнымъ. Относительно значенiя ср. арабъ (см.э.с); алб. šќipεtār понимающiй, туземное названiе албанцевъ, заимств. из лат. ехсiреге. (9. Meyer, Ew. 411).
  • ◙̃ Ще приведа̨ отново различнитѣ варианти, обобщавайки ги, допълвайки ги с мои коментари и разяснения, и запазвайки дадената от Преображенски номерация.

    • 1. От слава. Версията се отхвърля и от Преображенски, и от Фасмер. Според Преображенски, версията била изказана от Коллар (и др.), но опровергана от Шафарик с аргументът, че оригиналната форма е словѣнинъ, а не славянинъ. Фасмер разглеђа тази версия в планът на наивната народна етимология.

    • 2. От слово: внятно, понятно говорящiй (Щрадер, Reallex. 922, според Преображенски). В опозиция на нѣмецъ: неясно говорящiй. Това е общоприетата версия. В края̌т на краищата, Преображенски признава, че от всичкитѣ тѣзи варианти, именно второто обяснение слѣдва да се счита за вѣ̋рно. Опроверженията (Миклошич, Миккола, ..) изтъкват аргументът, че наставката -ѣнинъ се срѣщала само в производни от названия на мѣстности. В този дух тѣ търсят мѣстност или пък рѣка, от названието на която да произлиза славянския̌т етноним. Според Фасмер, Якобсон "опровергавал опровержението", привеђайки староруската дума "кличане". Аз мога да приведа̨ още една дума, "опровергаваща опровержението": "смолѣ̋не". Това сѫ хора, произвеђащи смола или работещи със смола по "осмоляването" на плавателнитѣ сѫдове. От думата "смолѣ̋не" произлизат названията на руския̌т град Смолѣнск и на нашия̌т град Смолян.

    • 3. От хороним или хидроним. Тѫрсѣли страна с название Slowy, ама такава нѣ̋мало. Почнали да тѫрся̨т рѣка. "Рѣчната" тематика e сравнително нова, в текстът на Фасмер е развита, но Преображенски не я̨ споменава.

      Рѣки - дал Господ: Словутичь — эпитет Днепра (СПИ), Слуя — приток Вазузы, в бывш. Смол. губ., сюда же польск. названия рек Sɫаwа, Sɫаwiса, сербохорв. Славница и др..

      Тъй като не мога̨т да кажа̨т от коя точно рѣка произлиза етнонимът на славянитѣ, привържениците на рѣкитѣ се опитват да запълня̨т празнотата, като вадя̨т голѣми рѣпи с праиндоевропейски корени.

      Едната голѣ̋ма рѣ̋па я̨ вадя̨т с цѣл да покажа̨т, че много рѣки биха̨ могли да имат название "Слов-" или "Слав-", което да значи "умиваща рѣка" (..сближают с греч. κλύζω "омываю", κλύζει ̇ πλημμυρεῖ, ῥέει, βρύει, κλύδων "прибой", лат. cluō "очищаю", сlоāса "канализационный сток").

      Другата голѣ̋ма рѣ̋па я̨ вадя̨т с цѣл да покажа̨т, че много рѣки биха̨ могли да имат название "Слов-" или "Слав-", което да значи "бавна рѣка" (от *slov- "медленный, ленивый", .. ср. англ. slow медленный)

      Как да е, независимо дали рѣката е "умиваща" или "бавна", горнитѣ "рѣпи" сѫ принос към етимологията на нѣ̋какви хидроними (имена на рѣки), а не принос към етимологията на славянския̌т етноним.

    • 4. Славянския̌т етноним бил образуван от частта -слав- на много славянски имена: Светослав, Ярослав, Мирослав, Воислав, и т.н. Съсѣдитѣ на славянитѣ започна̨ли да наричат "слави" всички славяни, а слѣд това и самитѣ славяни прихвана̨ли този етноним от съсѣдитѣ си. И Фасмер, и Преображенски считат тази етимология за малко вѣроятна. Довод против, както в точка 1 по-горѣ, е фактът, че оригиналната форма е словѣнинъ, а не славянинъ.

      Нѣ̋кои използват този аргумент (многото славянски имена на -слав), за да формулират алтернативна етимология на думата за роб в съврѣменната међународна лексика, вж. т. 5.2.. Робовладелцитѣ трудно произнасяли такива славянски имена като Светослав, Ярослав, Мирослав, Воислав, и т.н., и за кратко започна̨ли да назовават всѣки роб просто слав. Обаче тази алтернативна етимологията на думата за роб в међународната лексика не обяснява съгласната К, поради което не може да се приеме.

    • 5. Славянин значело члѣн на племето, като пак вадя̨т голѣ̋ма праиндоевропейска рѣ̋па с цѣл да обясня̨т, че било имало нѣ̋каква дума за племе или народ, сродна на праиндоевропейско ниво с гръцката дума λαός, която значи народ. Прѣдлага се аналогия с германския̌т етноним тевтонци, който сѫщо така произлиза от дума за народ. Довод против е отсѫствието на друга засвидетелствана славянска дума, сродна с гръцкото λαός. Освѣн това, едва ли славянския̌т етноним е толкова стар, че да може да се обяснява с такива от дѫлбоко извадени праиндоевропейски рѣпи. По всѣ̋ка вѣроятност, той се е появил във врѣмето слѣд Христа, затова и не се споменава в по-старитѣ исторически документи, макар че славянитѣ сѫ живѣѣли под носът на цивилизацията дълги вѣкове.

    • 6. Други хипотези сѫщо сѫ изказвани, все несъстоятелни. Напримѣр от "слобода", от готски silbа (сам), от кимрийски (валийски/келтски) helw (владение), от нѣ̋каква стара гръцка диалектна дума за лозе или за градина, и т. н.

      Заслужава внимание само връзката с готския̌т глагол slawan "мълча̨, нѣ̋м съм". Тя води може би до нѣ̋каква контаминация: "нѣмцитѣ" и "славянитѣ" едни други се зова̨т нѣми.

  • ◙̃ Прѣди врѣме се включих в дискусия относно статия на Иван Танев Иванов, озаглавена ЗА СМИСЪЛА И ПРОИЗХОДА НА ЕТНОНИМИТЕ "СЛОВЕНЕ (СЛАВЯНИ) И САКАЛИБИ", написана по нѣ̋каква друга статия на азърбайџанския̌т историк Алекперов.

    Тѫрси се връзка међу самоназванието на славянитѣ и самоназванието на скититѣ.
    .. Самоназванието на скититѣ, съгласно Херодот, е "Skolotous" - "сколот", като срѣдногръцката форма на това название е промѣнена на "sklaboi" ..
    Твърдението, вѣроятно на Алекперов, че в гръцки от "Skolotous" може да се получи "sklaboi", е неприемливо. Явно, нито Алекперов, нито Иванов зная̨т гръцки.

.. към началото ..

5.4. Етимология на етнонимитѣ на нѣ̋кои славянски народи

  • ◙̃ Етимологията на нашия̌т етноним българи (вижте напримѣр тук) не се прѣсича с тематиката на настоящата публикация.

  • ◙̃ Тук се поддържа версията, че етнонимът сърби произлиза от латинската дума servi, която означава слуги или роби.

    • Прѣходът от латинското "V" към славянското "Б" лингвистически е обяснен тук.

    • Писал съм:
      • [Вѣроятност над 90%] Думите "словѣни" и "нѣмци" сѫ славянски по произход думи, възникна̨ли в опозиция една на друга.
      • [Вѣроятност над 95%] Руснацитѣ и българитѣ не сме наслѣдили думата "словѣни". По-късно руснацитѣ я̨ заимствали от поляцитѣ във видът "славяни", а ние сме я̨ заимствали от руснацитѣ.
      • [Вѣроятност над 90%] Думата "словѣни" е преминала от славянски в гръцки и латински като "с(к)лав(и/е)ни" или съкратено "с(к)лави".
      • [Вѣроятност над 90%] От тази дума произлиза думата за роб в међународната лексика, включително и съотвѣтната арабска дума "саклаб/сакалиб", слѣд омѣсване на значенията роб/славянин.
      • [Вѣроятност над 70%] От старата латинска дума за роб (servus) произлиза етнонимът на сърбитѣ.
    • И тъй, в наличност сѫ двѣ прѣдпоставки, и двѣтѣ илюстрирани във въображаема случка:

      • първо, от думата "словѣни", собствения̌т етноним на славянитѣ, произлиза думата за роб в међународната лексика (вижте т.5.2)
      • и второ, като слѣдствие от първото, значенията роб/славянин се омѣсват (вижте т.5.5).

    • В резултат, по правилата за условната вѣроятност, правим слѣдният извод, също така илюстриран във въображаемата случка:
      • [Вѣроятност над 70%] От старата латинска дума за роб (servus) произлиза етнонимът на сърбитѣ.
    • Версията за произходът на сръбския̌т етноним от латинската дума servus е изказана още от Константин Багренородни (ГИБИ, Константин Багренородни, За управлението на държавата, част 10, стр. 208):
      .. Σέρβλοι δὲ τη̃ͺ τω̃ν ҅Ρωμαίων διαλέκτωͺ δου̃λοι προσαγορεύονται ..
      .. "Сервли" на езикът на римлянитѣ значи роби ..

      .. Ταύτην δὲ τὴν ҄επωνυμίαν ҄έσχον ҅οι Σέρβλοι διὰ τὸ δου̃λοι γενέσθαι του̃ βασιλέως ҅Ρωμαίων ..
      .. Tози прѣ̋кор получили сърбитѣ, понеже били роби на ромѣйския̌т цар ..
      Редакторитѣ на ГИБИ сѫ добавили слѣдното пояснение:
      Обяснението, което Константин Багренородни дава на името сърби, е твърдѣ наивно.
      То би било наистина твърдѣ наивно, ако я̨ нѣ̋маше тази прѣдпоставка:
      • първо, от думата "словѣни", собствения̌т етноним на славянитѣ, произлиза думата за роб в међународната лексика (вижте т.5.2)
  • ◙̃ Етимологията на етнонимът руси не е изяснена. Това е най-трѣзвото твърдение, което може да се изкаже по въпросът.

    • Най-старата засвидѣтелствана форма е на гръцки: Ρω̃ς (РОС). Интересното за тази дума е, че тя не се мѣни по число и падеж. Наистина прилича на име на фирма. Или поне прилича на име на разбойническа дружина.

    • Тази форма Ρω̃ς можете да я̨ видите на много мѣста в съчинението на Константин Багренородни "За управлението на държавата" (ГИБИ). За Константин Багренородни Ρω̃ς не сѫ славяни и славянитѣ не сѫ Ρω̃ς. Би било интересно да прочетете на тази и на слѣдващитѣ страници за отношенията међу славянитѣ и онѣзи от Ρω̃ς.

    • От формата Ρω̃ς (РОС) лесно се получава славянската дума Роусь (в съврѣменен правопис Русь). За обратното (РОС да се е получило от РУС) не се намира обяснение.

    • Старата гръцка форма Ρω̃ς не означава страната. Самата страна Русия Константин Багренородни я̨ нарича Ρωσία (Роси́а), откъдето идва и съврѣменното название на страната на руски Россия. Впрочем, завършъцитѣ -ия в имената на България и Сърбия сѫщо така сѫ от гръцки.

    • Опитите да се тѫрси произходът на името Ρω̃ς в славянски или германски или фински диалекти засега сѫ безплодни. Вижте напримѣр Фасмер. Най-вѣроятната версия според Фасмер: гребци.

    • Без да залитаме към по-съврѣменни славянски или фински форми на тази дума, съсрѣдоточавайки се на най-старата засвидѣтелствана форма Ρω̃ς, се сѣщаме за голѣмия̌т еврейски празник Rosh-Ha-Shanah - Нова година. В този израз се срѣща думата Rosh, която на еврейски значи глава, а тук - в Rosh-Ha-Shanah - означава начало - начало на годината. Вѣроятността името Ρω̃ς да произлиза от еврейската дума Rosh за глава надвишава съотвѣтната вѣроятност за гребцитѣ, но си остава доста под 50-тѣ процента.

    • И тъй, най-старата засвидѣтелствана гръцка форма Ρω̃ς не прилича на етноним, понеже не се мѣни по число и падеж. Може в самото начало това да е било име на разбойническа дружина от нормани - скандинавци - варяги. Може да е било и име на фирма от тип консорциум. В основния̌т (в стария̌т) текст на тази публикация е развита версията, че този консорциум е бил основан заради търговията с роби. Но може и да не е било така - може да е било и по-просто за обяснение. Имайте пред вид, че единственото направление за разширение на империята на Карл Велики оставал изтокът: на запад - океанът, на сѣвер - студ и глад, на юг - Рим и Константинопол. Може Карл Велики да е дал на консорциумът РОС концесия за разработка на нови земи в Източна Европа със стратегическа цѣл за разширение на империята. Към тѣзи нови земи за работна рѫка били подкарани славяни-езичници от басейнът на Срѣдния̌т Дунав. А пък за шефове били привлѣчени езичници от Сѣверна Европа, германоезични, които ги наричали с името Ρω̃ς. При тази версия държавата Хазария нѣ̋ма отношение, Ρω̃ς е проектът по усвояването на източно-европейската равнина, който е продължение на аварската кампания на Карл Велики. А пък наслѣдницитѣ на Карл Велики не били на неговата висота. Тѣ си подѣлили империята на части, а за проектът Ρω̃ς и за консорциумът Ρω̃ς забравили.

    • Сѫществува и друга версия. Не Карл Велики е пратил дружината Ρω̃ς и славянитѣ по Днепър, а самитѣ тѣ сѫ избѣ̋гали от него. Избѣ̋гали сѫ с цѣл да съхраня̨т езичеството си, далеч от досѣгът на покръстителскитѣ мисии на Карл Велики.

.. към началото ..

5.5. Омѣсване на значенията славянин и роб: сводка на послѣдицитѣ

  • Омѣсване на значенията славянин и роб в моето изложение е илюстрирано, макар че такива илюстрации рѣ̋дко се дават.

  • Oт думата "словѣни", собствения̌т етноним на славянитѣ, произлиза думата за роб в међународната лексика (вижте т.5.2)

  • Етнонимът сърби произлиза от латинската дума servi, която означава слуги или роби (вижте т.5.4).

  • Староиндийската (Sanskrit) дума за роб dasa се прослѣдява в съврѣменната нашенска дума дас, с която циганитѣ наричат българитѣ и сърбитѣ.

.. към началото ..

6. Прѣпратки (references)

.. към началото ..

7. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тук и ще отговоря̨ тук.
  • ►► ::christo.tamarin, 2016-12-12 18:18::
    Това май че бѣше първата ми публикация в мрѣжата, нѣ̋къдѣ от 2001, в нѣ̋какъв форум, който вече е закрит. Там имаше много коментари, които за съжаление вече не ги намирам.

    Все пак, успѣ̋х да го намѣря̨ стария̌т си текст в нѣ̋какъв друг форум, публикуван там на 22-Jan-07, 05:32 PM (GMT) by davail. [..Покажи го там..] [..Покажи го тук..]
  • ►► ::christo.tamarin, 2016-12-13 18:26::  :::Форум Наука, 2011-08-28:::
    Бих искал да изкажа̨ общи съображения [..покажи..] по проблемитѣ, повдигнати от уважаемия̌т съфорумник Atom.
  • ►► ::christo.tamarin, 2017-01-05 20:18::  Ще повторя̨ тук
  • ►► ::christo.tamarin, 2018-05-09 09:28:: Опорни точки - обща част
  • ►► ::christo.tamarin, 2018-05-09 09:37:: Опорни точки - специална част
  • ►► ::christo.tamarin, 2016-02-19 19:23:: Из дали в даль .. Via Istrum
  • ►► ::christo.tamarin, 2016-05-27 13:03:: "Българитѣ не сѫ славяни по ген" ..

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-05-18 15:13::  [..покажи там..] България и срѣдновѣковната търговия с роби

.. to the top .. към началото ..



Posted by at
Labels: , , , , , ,
Last changed at 2023-01-21T13:13:26Z

No comments:

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)