(.. към коментаритѣ ..) .. to the bottom ..
Триѫгълникът Ялта – Прага – Солун: факти и догадки
На вниманието Ви прѣдлагам полу-документален полу-художествен разказ за нѣщо случило се в годинитѣ 1945-1949. Макар на моменти да звучи като анекдот, покрай всичко друго, за което ще стане дума, това си е начинът, по който се опрѣдѣля и сѫдбата на България за десетилѣтия напрѣд. А другото, за което ще стане дума, засѣга най-вече Гърция и Чехословакия. Да отбѣлѣжим, че прѣди втората свѣтовна война Чехословакия е била една от най-развититѣ страни в свѣтът, а Гърция си е била просто балканска страна, доста по-бѣдна и от България.
Прѣдполагам, че като начало не е нужно специално да отдѣлям фактитѣ от догадкитѣ.
Очаквам алтернативни коментари на фактитѣ и оценка на вѣроятността на догадкитѣ.
Без текстоветѣ на руски език трудно бихме могли да възприемем колоритът на епохата, поради което ги оставям.
"Лили Марлен" е била любимата пѣсен на войницитѣ от вермахтът през втората свѣтовна война.
"Сулико" е била набѣдена за любима пѣсен на Сталин.
"Биляна платно бѣлѣше" е любима пѣсен по Нашенско.
Без текстоветѣ на руски език трудно бихме могли да възприемем колоритът на епохата, поради което ги оставям.
"Лили Марлен" е била любимата пѣсен на войницитѣ от вермахтът през втората свѣтовна война.
"Сулико" е била набѣдена за любима пѣсен на Сталин.
"Биляна платно бѣлѣше" е любима пѣсен по Нашенско.
Забѣлѣжка: Като писах по-горѣ, че това малко засѣ̋га България, то бѣше на шега. Засѣ̋га я̨, и то много.
Вѣтрове, вѣтрове: размисъл за тритѣ тѫжни красавици
Протоколитѣ от ялтенската срѣща на върхът, къдѣто се е обсѫђало бѫдещето на Европа, бѣ̋ха̨ публикувани прѣди нѣ̋колко години слѣд изтичането на срокът им на давност.
Давам думата на домакинǎ, товарищу Сталину.
"Подведем итоги, Господа. О Греции договорились: признаю Вам 75% влияния на послевоенное устройство этой страны, пусть Советскому союзу останется 25%. Договорились и о Болгарии: Вы признаете мне 75% влияния, Вам 25%. А вот о Чехословакии к договоренности так и не пришли. Г-н Черчилль и г-н Рузвельт, ссыллаясь на интерессы бизнесменов своих стран, настаивают на больший процент влияния, чем Мы можем согласиться. Пойти на уступки, касающиеся страны, лежащей на пути Красной армии к Берлину, Советский союз не может. Поэтому не возразите записать в протокол 50 на 50% влияния союзников на послевоенное устройство Чехословакии. На этом и нашу встречу можно закончить. Господа, нас ждут фотографы."
Сега да погледнем какво става по това врѣме и малко слѣд това на юг-югозапад от България.
Гръцкитѣ комунисти захващат грађанска война: боря̨т се и тѣ да се гушна̨т под крилото на мустакатия̌т Бащица и да застроя̨т и тѣ социализъм-комунизъм. Страничен наблюдател от началото на 21 вѣк би си казал слѣдното: "Глупостта, дѣто ходи по хората, е безгранична." Все пак, най-вече от учтивост, нека да проявим разбиране и да уважим тогавашнитѣ стремления на гръцкитѣ комунисти. Юнашки се боря̨т тѣ, един другиму генералски звания си раздават и армия организират, територии удържат, из тѣзи територии портрети на Бащата на народитѣ окачват.
И рѣче тогава товарищ Сталин на дружето Тито: "Разбрали сме се с онова пиянде Димитров - твоя е Пиринска Македония. Но не бързай, адаш, да я̨ заемаш, че иначе коз на пропагандата на гръцкитѣ националисти-империалисти-капиталисти-фашисти ще дадем. Изчакай нашитѣ другари от Гърция да побѣдя̨т, пък и помагай им, с каквото можеш. А слѣд като побѣдим в Гърция, не само Пиринска Македония, ами и Егейска Македония ще е твоя. Нали това искаш?"
"Руку ти целувам и кланям ти се доземли, друже Сталине, оти баш това сакам." – и прѣд очитѣ на дружето Тито, както нѣ̋кога прѣд очитѣ на бай Ганя, се мержелѣѣше Солунската митница. И помагаше интернационално дружето Тито на гръцкитѣ комунисти с всичко, с каквото можѣше.
Слѣд година-двѣ президентът на Съединенитѣ Американски Щати чичо Сам (starring: Harry S. Truman) го засърбѣ̋ едната пета - тази, дето я̨ бѣше разположил нѣ̋къдѣ в Гърция и наоколо. И изпрати той на чичо Џо вербална нота, като му рѣче: "А бе Џо, уважаеми, нали за Гърция се разбрахме? Къдѣ се вреш там! Или искаш аз да се намѣся̨ по-сериозно в Чехословакия?!"
И възсиѣ̋ вѫтрешно товарищ Сталин. Само под мустак се усмихваше той дяволито, но иначе цѣ̋л пламтѣше от въодушевление. И прати той на чичо Сам вербална нота, отговаряйки му: "Не се безпокой, уважаеми г-н президент. Веднага поисках справка за положението в Гърция, в най-скоро врѣме ще ми доложа̨т и аз веднага ще се разпоредя̨, увѣрявам те. И за Чехословакия ще имам грижата, увѣрявам те, уважаеми, не се безпокой. Разбираш ме добрѣ, нали, Сам, уважаеми?"
"Greece or Czechoslovakia – that is the question. What about Czechoslovakia? To be or not to be Czechoslovakia? What about Greece? To be or not to be Greece? Czechoslovakia or Greece? The US navy definitely needs Greece. Also, Greece is of great importance for our interests in the Middle East. Of course, to be Greece!" – прѣмисля чичо Сам и отговаря: "Џо, уважаеми, разбирам те много добрѣ!"
И тъй, прѣз февруари 1948 г. комуниститѣ печеля̨т изборитѣ в Чехословакия. Чичо Сам се е съгласил с твърдението на чичо Џо, че не е толкова важно кой ги брои гласоветѣ. Чичо Џо ги е прѣброил на спокойствие. И Чехословакия закрачва и тя в дружния̌т строй на братскитѣ страни, строящи социализъм и комунизъм.
Воден от висши съображения, наређа товарищ Сталин на гръцкитѣ комунисти да прѣкратя̨т борбата и организирано да се изтегля̨т, сохраняя боеготовность для лучших времен, которые совсем скоро и наступят. Всѣки гръцки воин-интернационалист-комунист получава от товарищ Сталин ново мѣстожителство за награда.
Равномѣрно ги разселва Той из обширната Си империя. Едни попадат в Западна Полша (бивша Източна Германия) – нѣмцитѣ оттам сѫ избѣ̋гали, поляцитѣ още не смѣя̨т там да се заселват и кѫщи се намират. Други попадат в Узбекистан, Казахстан и другадѣ из съвѣтската централна Азия, памукопроизводители стават. Човѣчен е товарищ Сталин. От опит знае, че сибирския̌т климат не е здравословен за южняци. Затова в Сибир изпраща само провинилитѣ се гръцки воини-интернационалисти-комунисти. Разбира се, и онѣзи, които още не сѫ се провинили, но като нищо ще го сторя̨т.
Най случват обаче онѣзи, дѣто попадат в България. Когато тук вѣ̋търът от юг задуха, мирис от родната им Гърция довѣ̋ва.
Прѣз сѫщата година 1948 възнегодува дружето Тито, изрепчвайки се: "Ама како тако, бе друже Сталине! Ами Солунската митница! Почти я̨ бѣ̋хме завзели! Како тако да се изтегляме!"
Свѫси веђи товарищ Сталин, че като се разлюти: "Нима ти, друже Тито, не знаеш, че товарищ Сталин за всичко мисли! Кой си ти, бе друже Тито, собствено мнѣние да имаш! Не само Егейска Македония, но и Пиринска Македония нѣ̋ма да получиш!"
Слѣд като наруга още нѣ̋колко пѫти дружето Тито устно, писмено и мислено, поуспокои се товарищ Сталин и като се почувствува пак в хорошем настроении, произнес следующий "Монолог товарища Сталина":
"Как могли Вы, товарищи, и Вы, господа, как Вы могли только подумать, что Советский союз способен нарушить международные договоренности, касающиеся Греции? Товарищ Сталин международные договоренности всегда соблюдает. Товарищ Сталин всегда по правилам играет. О Греции договоренность в Ялте была, и Мы этой договоренности всегда придерживались. А вот как раз о Чехословакии четкой договоренности не было."
Разве Вы не догадываетесь, что относительно событий последних лет в Греции товарищ Сталин имел ввиду Чехословакию с самого начала?
Постепенно събитията отшумяват. Слѣдват заключителнитѣ акорди на моя̌т разказ.
В кабинете Генсека товарища Сталина, полтора года спустя:
"У меня сведения, что когда в Варне в Евксиноградском дворце мерзкого предателя Тито встречали, его имя ты, Костов, громче кричал!"
"Ваше имя, товарищ Сталин, громче кричал тоже я!"
"Значит так: ты, Костов, рядом с именем того негодяя и Мое имя кричал. Плохо, Костов, плохо. Впрочем, я думаю, что из рядов ЦК компартии Болгарии следует повесить именно тебя, Костов."
"За Вас, товарищ Сталин, и за дело социализма и мировой революции хоть и на виселицу я пойти готов!"
"Ступай, Костов. Пригласите Сланского, пожалуйста. Здравствуйте, товарищ Сланский. В связи с мерзким предательством Тито, злостного агента империалистов, принято решение из рядов ЦК компартии Чехословакии повесить Вас, товарищ Сланский."
"Ничем такой чести не заслужил, товарищ Сталин! Позвольте только доложить, что у нас в Чехословакии вешать не предусматривается. У нас просто расстреливают."
"Ну, пусть Вас расстреляют, если вешать не принято. Ступайте, Сланский. Караул! Догоните Костова и спросите что у них в Болгарии принято – расстрел или виселица."
"Товарищ Сталин, разрешите доложить! Костов уже висит."
"Черт с ним. Пусть и висит. Можно было просто расстрелять."
Позволѣте ми сега да приведа̨ изводи и поуки - цѣ̋ла дузина.
- Поука 1: Какво казват Великитѣ сили (без да изключваме Сталин) на гръцкитѣ воини интернационалисти-комунисти? Ето какво казват: "Какви сте вие бе, да се мѫчите да промѣняте ялтенскитѣ Ни споразумения? Като рояк мухи сте, които винѫги можем да издухаме чак до Централна Азия и Сибир!"
- Поука 2: Какво казват Великитѣ сили на чешкитѣ индустриалци-капиталисти? Ето какво казват: "Ако там нѣ̋къде далече зад Карпати, Балкани и Родопи забръмча̨т мухи цѣ̋л рояк, да не мислите, че не може да се случи вѣ̋търът от тѣ̋х да Ви отвѣе и Вас!" Не сте ли чували за ефектът на пеперудата?
- Поука 3: За какво сѫ се борили три години гръцкитѣ воини интернационал-социалисти-комунисти? За побѣдата на социализмът-комунизмът в Чехословакия. А в личен план, за ново мѣстожителство нѣ̋къде из Съвѣтската империя.
- Утѣха към поука 3: Дѣцата на гръцкитѣ воини интернационалисти-комунисти слѣд амнистията се завръщат в Гърция. И си казва Томас Лафчис, бившия̌т вратар на Левски (само Левски, впрочем): "Брей, каква хубава страна била Гърция! Добрѣ, че татко с аверитѣ си не сѫ победили на врѣмето, че иначе в Гърция щѣше да има хроничен, периодично изострящ се, дефицит на маслини, а портокали ние, гърцитѣ, щѣ̋хме да ядем само по Коледа, пардон, по Нова Година." Знае той. В България е израсна̨л.
- Извод 4: Каква е ролята на българскитѣ комунисти в описанитѣ събития? Никаква. Именно за Балканска федерация десетилѣтия наред сѫ се борили тѣ. И прѣз годинитѣ 1945-1948 спокойно и самодоволно, и то в правилния̌т ред, сѫ си скандирали "Сталин! Тито! Димитров!". От тогавашната гледна точка на българскитѣ комунисти Тито е изпортил работата, понеже не съобразил, че макар да е прѣди Димитров, все пак е слѣд Сталин.
- Извод 5: Защо Петрич и Разлог сѫ си на българска територия и населението им си е прѣдимно българско? Ами защото дружето Тито, слѣд като цѣли три години се лакомило за Солун, облизвайки се при мисълта за тамошната митница, прѣз 1948 г. взело, че се изрепчило на Генералисимуса̌.
- Извод 6: Имало ли е опасност Гърция да вземе част от българската територия слѣд втората свѣтовна война? Понѣ̋кога българскитѣ комунисти спекулират, че такава опасност е сѫществувала и само благодарение на застѫпничеството на Молотов сме си били опазили територията. Реалнитѣ събития обаче показват съвсѣм друго. Първо, и българската, и гръцката територия сѫ били реално заплашени от югославско-македонисткитѣ експанзионисти. И тази заплаха не е отмина̨ла! А да не говорим, че и цѣ̋лата остана̨ла България е трѣ̋бвало да се подчини на Тито, стига да е бил послушен. Второ, англо-американцитѣ сѫ били против всѣ̋какви промени на границите в Европа и не допускат такива в зонитѣ, окупирани от тѣ̋х. Териториални измѣнения се извършват или се планират да се извърша̨т само в съвѣтската окупационна зона. Благодарим, товарищ Молотов, затова, че все пак запазихте българската територия непокѫтна̨та.
- Извод 7: Сравнявайки ги числата в наскоро публикуванитѣ ялтенски протоколи, можем да заключим, че никоя европейска страна с влияние за Сталин над 50% не е успѣ̋ла да се спаси от Неговия̌т ботуш, прѣди Горбачов сам да си го вдигне този прогнил вече ботуш. Нѣ̋колко комунистически шайки с общ брой около 2000 разбойника с рѣшаващата помощ на червената армия при още по-рѣшаващитѣ ялтенски споразумения сѫ били достатъчни да отдѣля̨т България от цивилизования̌т свѣ̋т за десетилѣтия.
- Извод 8: Пак сравнявайки ги числата от ялтенскитѣ протоколи, стигаме и до другото заключение: никоя от странитѣ с влияние за Сталин под 50% не попада за дълго в Съвѣтската империя. Цѣ̋ла организирана армия от гръцки комунисти, която в опрѣдѣлен момент е владѣ̋ла територия с население над 2 млн. души, не успѣ̋ва да наложи болшевизмът в Гърция.
- Поука 9: Повтаряйки си прѣднитѣ двѣ заключения, се питаме: Бог ли се е разпоредил така, уважаеми дами и господа? Не Бог, разбира се. Разпоредили сѫ се Великитѣ сили. Конкретно, Сталин, Чърчил и Рузвелт.
-
Извод 10: А кой се е разпоредил с Чехословакия? – Ами че Сталин я̨ е спечелил честно на покер. Просто Ги прѣцаква за Чехословакия. Е, прѣцакват Го за Турция и Иран, ама Той ще Ги прѣцака за Китай и Корея. Товарищ Сталин е голѣ̋м играч. И винѫги честно, fair play, играе. -
Поука 11: Струва ли си да се борим с Великитѣ сили, за да можем ние, малкитѣ народи, сами да се разпоређаме със сѫдбата си?
Не, разбира се. Как изобщо си прѣдставяте това, господа и дами?
Една малка сила като България сама нищо не може да промѣни.
А да се съюзим с други надъхани џуџета, каквито сѫ напримѣр гърцитѣ и сърбитѣ, и да им се довѣрим,
си е просто глупост, ама голѣ̋ма глупост, както една малко по-стара наша история може да покаже.
Пък и изобщо дали си струва ние, малкитѣ народи, сами да можем да се разпоређаме със сѫдбата си?
Наистина, ако бѣ̋х чех, щѣ̋х да възроптая̨: "Каква несправедливост! Сталин не гушна̨ гърцитѣ, дѣто толкова се натискаха̨ да се гушна̨т под крилото му и си заслужаваха̨ да бѫда̨т гушна̨ти, а гушна̨ нас, дѣто все сме се дърпали!"
Ама ако пък бѣ̋х грък, щѣ̋х сега да си кажа̨: "Брей, добрѣ, че Великитѣ сили се разпоређат с нас, без да ни питат. Че иначе сами щѣ̋хме да се гушнем под крилото на Бащата на народитѣ и сами щѣ̋хме да си го нахлузим хомотът. Не че не си го заслужавахме, ама така по-добрѣ стана̨." -
Поука 12: А за какво тогава да живѣем? Ами за да отгледаме дѣцата си.
Но не за да гина̨т в борба за каквото и да е или в защита на каквото и да е.
А просто за да си живѣя̨т как да е и тѣ. И за да си живѣя̨т как да е и нашитѣ внуци.
Едно врѣме, турцитѣ запалили родното село на прадѣ̋до ми, тогава вече млад ерген, и той, с горящи потури, едва сварил да избѣ̋га. Баба ми разправяше тази случка със смѣ̋х. Навѣрно и баща ѝ на стари години е разказвал тази случка от младинитѣ си пак със смѣ̋х. И добрѣ, че прадѣ̋до ми е избѣ̋гал. Ако се бѣше юрна̨л да спасява и да защищава селото от турцитѣ, мене, сестра ми, братовчедитѣ нѣ̋маше да ни има. Затова макар и как да е, да живѣем с усмивка.
Да, именно с усмивка. И с пѣсни, разбира се. Но не с пѣсни юнашки. Не за Никола, едното чедо на майка. А с пѣсни любовни. Нека понѣ̋кога си спомняме тритѣ тѫжно-оптимистични пѣсни за красавици: за Лили Марлен, блуђаещата блондинка, за брюнетката Сулико, вѣчен сън под розитѣ заспала, и за Биляна, дѣто платно бѣлѣше. - .. to the top .. към началото ..
Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)
Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
- ◄► ::christo.tamarin, 2017-01-05 18:18:: Това е стар мой текст, публикуван на доста мѣста в мрѣжата, напримѣр:
- ◄► ::christo.tamarin, 2017-01-05 18:25:: "Лили Марлен" е била любимата пѣсен на войницитѣ от вермахтът през втората свѣтовна война.
- bg.wikipedia.org
- ru.wikipedia.org
- Пѣе Марлене Дитрих
- Пѣе Ива Ваня, на български
- Македонска версия на пѣсента
- Генерал Дуайт Айзенхау̌ер за Hans Leip, авторът на текстът на пѣсента: той е единствения̌т нѣмец, доставил радост на цѣ̋лото човѣчество прѣз годинитѣ на втората свѣтовна война.
- ◄► ::christo.tamarin, 2017-01-05 18:57:: "Сулико" е била набѣдена за любима пѣсен на Сталин.
- ◄► ::christo.tamarin, 2017-01-05 19:22:: "Биляна платно бѣлѣше" е любима пѣсен по Нашенско.
- ◄► ::christo.tamarin, 2017-01-05 19:48:: Прѣпратки към статия на Веселин Кандимиров:
No comments:
Post a Comment