Monday, May 22, 2017

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на це̋лата тематика

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣлата тематика

(.. покажи всичко ..) (.. свиј&скриј всичко ..) .. to the bottom ..



Съчинението "За буквите"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на це̋лата тематика

  • ▼▼ Цъкнете, за да се скрие картинката.

1. ▼▼  Предисловие   (.. скриј го предисловието ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)

Из 2-рото послание на Апостол Павел към Коринтјаните:

ΟΣ ΚΑΙ ΙΚΑΝΩΣΕΝ ΗΜΑΣ ΔΙΑΚΟΝΟΥΣ ΚΑΙΝΗΣ ΔΙΑΘΗΚΗΣ
ΟΥ ΓΡΑΜΜΑΤΟΣ ΑΛΛΑ ΠΝΕΥΜΑΤΟΣ
ΤΟ ΓΑΡ ΓΡΑΜΜΑ ΑΠΟΚΤΕΙΝΕΙ ΤΟ ΔΕ ΠΝΕΥΜΑ ΖΩΟΠΟΙΕΙ.



ИЖЕ И ꙊДОВОΛΗ NAСЪ СΛꙊЖΗТЕΛΗ БЪIТΗ NОВꙊ ЗАВѢТꙊ
NЕ ПΗСЬМЕNΗ NО ДꙊХꙊ
ПΗСЬМѦ ЖЕ ꙊБΗВАЕТЪ А ДꙊХЪ ЖΗВОТВОРΗТЪ.



Тук не̋ма да привеђам нови факти. Всичко винѫги е било пред очите ни. Просто ще Ви предложа̨ необичаен, но обективен анализ на онова, което повече от век си е било пред очите ни.

При обективно и доне̋къде цинично отношение към темата, тре̋бва да се убедите, че много въпроси се изјаснјават, и много други въпроси, разбира се, пак се изјаснјават, но отговорът, којто получават, е "не знаем и никога не̋ма да узнаем".

Тази моја публикација ще ја̨ наричам есе (опит), а "За буквите"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър е съчинение. Есето ми е посветено не само на съчинението "За буквите"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър, но и на це̋лата тематика, свързана с нашата писменост. Съчинението "За буквите"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър не е единственијът източник на информација по темата. Житијата на Светите Седмочисленици сѫщо ни говорја̨т много. Но основното е самите азбуки кирилица и глаголица и самите букви. Каквото и да пише Черноризец Храбър, каквото и да пише в житијата на Светите Седмочисленици и в много други писанија по темата от различно време, каквото и да пише по темата в разни учебници, нај-важното сѫ изводите, които си правим от самите азбуки и от самите букви.

Ширещите се заблуди по тази тематика се дължа̨т преди всичко на недоразуменија, които не сѫ били въведени нарочно. Не̋кои от те̋х сѫ били причинени от криворазбрани патриотически чувства, замъглјаващи разумът.

Съчинението на Черноризец Храбър е запазено в многобројни преписи, всичките намерени в Русија. Има дребни отличија међу версиите на текстът в различните преписи.

Ако задържите показалецът върху такъв бутон, коментарът се показва като tooltip. водја̨т към коментари на руски език, които давам без превод и чијто автор веројатно е Б.Н.Флорја.

Текст на съчинението в оригинал на старо-славјански (старо-български) език може да се види тук или там.

Превод на новобългарски може да се види тук или там.

(.. скриј го предисловието ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


2. ▼▼  Abstract: не̋кои изводи в аванс   (.. скриј ..)  

  • Не̋кои изводи в аванс относно съчинението:

    • Съчинението страстно защищава глаголицата.
    • Авторът на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
    • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съответства на тогавашното ниво на науката.
    • Съчинението не се отнасја за положението в Българија.
    • Авторът на съчинението нај-веројатно е бил славјаногласен от Моравија, којто не е владеел гръцки език.

  • Не̋кои други изводи по тематиката в аванс:

    • Оригиналната кирилица представлјавала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).

      • Заимствана едно към едно е била це̋лата гръцка писменост със всичките ѝ салтанати: 24-те букви по форма, по фонетична стојност и по числова стојност, диакритичните знаци, пунктуационните знаци.
      • Само имената на буквите (алфа, вита, гама, делта, ..) сѫ били изоставени. Славјанските имена на буквите (азъ, боукъı, вѣди, ..) веројатно сѫ от глаголическата традиција.
      • В частност, всеки текст на гръцки език би могъл да се запише на "оригиналната кирилица", без да се ползват 11-те допълнителни букви, след това този текст би могъл да се изпрати къде да е из Империјата, а получателјът не би заподозре̋л, че текстът е написан с не̋каква друга азбука, а не с гръцката.
      • Следователно, едва ли е можело по отношение на кирилицата не̋кој тогава да претендира, че е неин създател.

    • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

      • Термините кирилица и глаголица сѫ съвременни, от 18-ти век насам. Не̋ма начин тези термини да сѫ се употребјавали в мина̨лото.
      • Авторът на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
      • В общността от книжовници, където е възникна̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
      • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът која от двете азбуки се е појавила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът на този въпрос не̋ма никакво значение.

    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влијание една на друга.

      • Разбира се, не при възникването или създаването си: тези процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
      • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влијание една на друга през следващите десетилетија.
      • Глаголицата е оказала влијание на кирилицата през следващите десетилетија, когато много текстове, написани на глаголица, е тре̋бвало да бѫда̨т преписани (транслитерирани) на кирилица.
      • Кирилицата е оказала влијание на глаголицата, след като книжовници, остана̨ли верни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

(.. скриј ги изводите в аванс ..)   .. към началото ..


3. ▼▼  Общи разсѫђенија за съчинението  (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..


Този раздел с общи разсѫђенија за съчинението ще бѫде последван от разсѫђенија по отделни пасажи от текстът в следващијът раздел.



3.1. ►►  За заглавието на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.2. ►►  За авторът на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.3. ►►  За обстановката, в којато е било написано съчинението  (.. покажи ..) .. към началото ..


4. ►►  Разсѫђенија по отделни пасажи от текстът на съчинението 



5. ►►  Други източници по темата   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..


6. ▼▼  Общи разсѫђенија по темата   (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..



6.1. ►►  За глаголицата   (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..



6.2. ▼▼  За кирилицата   (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..


  • ▼▼  За кирилицата - предварително експозѐ  (.. скриј ..)  .. към началото ..

    • Авторът на съчинението едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.

    • Целата моравска евангелизаторска мисија на Св.Св. Кирил и Методиј е основана на глаголицата и на глаголическата писмена традиција.

    • Кирилицата е възникна̨ла по "естествен" пѫт независимо от моравската мисија, независимо от глаголицата, независимо от Светите солунски братја.
    • Кирилицата веројатно по "естествен" пѫт щеше да възникне и ако моравската мисија не се беше случила.

    • Хората, допълнили гръцката азбука с 11 букви, за да ја̨ пригодја̨т за славјанскијът език, нема как да сѫ се хвалели, че сѫ създали нова азбука. Те сѫ заимствали це̋лата гръцка азбука ведно със звуковите и числовите стојности на буквите, и само сѫ добавили 11 букви. Източникът на новите 11 букви е неизвестен.

    • Заради усърдната промоција и непрестанната реклама на новата азбука (на глаголицата), в славјанските страни и даже сред учените-слависти темата за азбуката и буквите често е обект на нездрав интерес и се преекспонира.

    • (.. скриј ..) .. към началото ..

  • ▼▼  Щрихи от историјата на кирилицата  (.. скриј ..)  .. към началото ..

    • Кирилицата се е използвала повече от хилјада години. През това време - в течение на вековете - тја се е променјала. Променјала се е различно в различните страни.

    • Като изпускаме от поглед страничните клонове, които не водја̨т до съвременната българска азбука, мога̨т да се маркират следните етапи в развитието на кирилицата:

      • (.. покажи ги етапите разгъна̨то ..)  (.. свиј ги ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Оригиналната кирилица преди досегът ѝ с глаголицата. (.. скриј ..)  .. към началото ..

        • Оригиналната кирилица представлјава гръцката азбука с допълнение от 11 (единадесет) букви.

          • Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ.
          • Славјанскијът език имал нуђа от тези букви.

        • Гръцката азбука е била прилагана с всичките ѝ "салтанати": лигатури, диакритики, пунктуација, милетски цифри.
        • Веројатно и гръцките имена на буквите се били използвани.

        • Трите допълнителни гръцки букви, използвани за липсващите милетски цифри, веројатно все още не сѫ били заменени.
        • Възможно е буквата S още да не е била въведена.
        • Следователно, възможно е допълнителните букви в оригиналната кирилица да сѫ били не единадесет, а само десет:

          • пет допълнителни букви за съгласни (Б,Ж,Ш,Ц,Ч), и
          • пет допълнителни букви за гласни (два ера Ъ,Ь, два јуса Ѫ,Ѧ и гласната јат Ѣ).

        • Пет (5) от 24-те гръцки букви не сѫ се използвали в славјански думи:

          • Θ,Ξ,Υ,Φ,Ψ.

        • Тринадесет (13) от 24-те гръцки букви за съгласни се използвали приблизително със сѫщата фонетична стојност, както в гръцки:

          • Β,Γ,Δ,Ζ,Κ,Λ,Μ,Ν,Π,Ρ,Σ,Τ,Χ.

        • Шест (6) от 24-те гръцки букви за гласни се използвали приблизително със сѫщата фонетична стојност, както в гръцки:

          • Α,Ε,Η,Ι,Ο,Ω.
          • Както в гръцки, Η и Ι не сѫ се различавали по звучене.
          • Както в гръцки, Ο и Ω не сѫ се различавали по звучене.
          • За разлика от гръцки, тези четири букви се пишели произволно в славјанските думи.

        • Както в гръцки, гласнијът звук У [u] (ум, усет, унес, успех, ..) се означавал с диграфът ΟΥ или със съответната лигатура .

        • Јотираните гласни се отбеле̋звли както в гръцки - с буквата I (јота) пред сричкотворната гласна.

        • В този си вид, оригиналната кирилица била напълно функционална за славјанскијът език.

        • (.. скриј го етапът ..)  (.. свиј ја̨ историјата на кирилицата ..)  (.. скриј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Кирилицата в Българија и Рома̄нија след досегът ѝ с глаголицата.. (.. скриј ..)  .. към началото ..

        • Книжовниците от Моравската мисија и от Охридската книжовна школа натворили - превели и съчинили - огромен обем текстове на славјански език, написани на глаголица.

        • Тези текстове е тре̋бвало да бѫда̨т преписвани (транслитерирани) от глаголица на кирилица, и това е пѫтјът, по којто глаголицата е повлијала на кирилицата.

        • По-веројатно е имената на буквите в славјанските азбуки (азъ, боукъı, вѣди, ..) да произлизат от глаголицата и оттам да сѫ заимствани и в кирилицата.

        • "Кирилизацијата" на милетската система може да е елемент на оригиналната кирилица, но може и да е била осѫществена по-късно под влијанието на глаголицата.

          • На много въпроси от историјата отговор не̋ма и не̋ма да има.

          • Възможно е в оригиналната кирилица все още да сѫ се употребјавали трите допълнителни гръцки букви като милетски цифри за 6-90-900, и едва по-късно те да сѫ били елиминирани и заместени с кирилски букви S-Ч-Ц.

            • Ако е било така, то е възможно кирилската буква S да е била въведена под влијание от глаголицата.

          • Но е възможно сѫщо така още в оригиналната кирилица не̋кои от допълнителните кирилски букви, а именно S-Ч-Ц, да сѫ заместили допълнителните гръцки букви като милетски цифри за 6-90-900.

            • Ако е било така, то е възможно формите на допълнителните кирилски букви S-Ч-Ц не̋как си да възпроизвеђат трите допълнителни гръцки букви.

        • Основното във влијанието на глаголицата върху кирилицата е идејата јотираните гласни да имат отделни букви.

          • В кирилицата тази идеја никога не е била осѫществена докрај.

          • Първијът резултат е кирилската буква Ю.

            • Буквосъчетанието (триграфът) ΙΟΥ, както се е бележел този дифтонг, се е опростил до лигатура ΙΟ и получава статут на буква в кирилицата - буквата Ю.

            • Опростјаването от ΙΟΥ във ΙΟ било възможно, понеже в славјанскијът език не̋мало дифтонг ΙΟ.
            • Тогава не̋мало, сега има.

            • Буквата Ю много си ја̨ харесваме.

          • Добријът резултат с буквата Ю не е бил последван от други добри резултати.

          • В Българија, където предимно се е осѫществјавала дејността по преписване от глаголица на кирилица,
          • по моделът на глаголицата и на глаголическата буква G34:Ⱑ:Ιат
          • кирилската буква Ѣ започна̨ла да се употребјава като буква за дифтонгът ΙА.

          • Според съвременнијът румѫнски правопис, на ме̋стото, където в мина̨лото сѫ писали буквата Ѣ, сега пиша̨т EA.

        • Освен Ю и ΙА, јотираните гласни продължили да ги пиша̨т с буквата Ι:јота отпред, както в гръцки: ΙЕ, ΙЯ, ΙѪ.

          • Но се појавил стремеж на тези буквосъчетанија с Ι:јота отпред да гледат като на отделни букви.

          • Без съмнение, глаголицата е повлијала.

          • Но освен това и друга практика веројатно е повлијала.

            • Първата буква на нова глава от текстът се откројавала в рѫкописите като главна буква.
            • Главните букви били добре украсјавани.
            • Сама Ι:јота в главна буква не оставјали - като главна буква се пишело це̋лото буквосъчетание.

        • (.. скриј го етапът ..)  (.. свиј ја̨ историјата на кирилицата ..)  (.. скриј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Кирилицата в Русија преди печатните шрифтове. (.. скриј ..)  .. към началото ..

        • Кирилицата е била занесена в Русија след досегът ѝ с глаголицата.
        • Идејата за отделните букви - идеја, заимствана от глаголицата, вече се е била просмукала в кирилицата.

        • Забележка_1: Под "Русија" тука разбирајте "източните славјани".
        • Забележка_2: Не бива да се забравја, че голе̋м принос за славјанската книжовност и за кирилицата имат източните славјани - униати.

        • В тази среда е възникна̨л така нареченијът "църковно-славјански език". Тази публикација обаче е посветена на буквите и писмеността, а не толкова на езикът.

        • В съответствие с произношението си, източните славјани наложили в кирилицата промени сред буквите за гласни.

        • Големијът јус Ѫ бил заменен със звук и буква ΟΥ (У, Ꙋ).
        • И съответно, јотиранијът голе̋м јус ΙѪ бил заменен с буква Ю.
        • Буквата голе̋м јус Ѫ била елиминирана от източно-славјанската кирилица.

        • В старо-българскијът език гласната Ѣ:Iат се произнасјала по-широко и по-отворено от обикновеното E.
        • Но в източно-славјански гласната Ѣ:Iат звучала по-те̋сно и по-затворено от обикновеното E.
        • Кирилската буква Ѣ:Iат си остана̨ла в азбуката, но само за означаване на гласната Ѣ:Iат.
        • Сред източните славјани тази буква не подхођала за јотираната гласна IA.

        • В в източно-славјанското произношение гласната малък јус Ѧ се е била изменила в IA.
        • И съответно буквата малък јус Ѧ започна̨ла да се употребјава за означане на јотираната гласна IA.

        • Като резултат от горе-изложеното, в днешната наша кирилица имаме буквите за јотирани гласни Ю и Я.
        • Я е просто печатната форма на малкијът јус Ѧ.
        • В дејствителност, разлика међу буквата малък јус Ѧ и диграфът IA не правели: второто било I:Јота пред A, а първото - I:Јота под A.

        • И още, като резултат от горе-изложеното:

          • Ако в текст на църковно-славјански има буква ΟΥ (У, Ꙋ), не е јасно дали на старо-български там има пак ΟΥ (У, Ꙋ) или голе̋м јус Ѧ.
          • Ако в текст на църковно-славјански има буква Ю, не е јасно дали на старо-български там има пак Ю или јотиран голе̋м јус .
          • Ако в текст на църковно-славјански има буква Ѧ (Я) или диграф IA, не е јасно дали на старо-български там има пак IA, Ѣ или пък малък јус Ѧ.

          • Методите на компаративистиката сѫ нужни, за да се възстанови старо-българскијът от църковно-славјанскијът.

        • Възникна̨ло и не̋какво предпочитание да се пише -ИЯ и -ИЮ вместо -ИА и -ИꙊ.

        • Нај-важното събитие в историјата на славјанските езици от последното хилјадолетие е изпадането на слабите ерове.

          • Съвременната кирилица преживјава това събитие в Русија и това преживјаване ја̨ дамгосва.

          • Буквите голе̋м ер Ъ и малък ер Ь губја̨т качеството си на гласни, губја̨т сричкотворната си позиција и се превръщат съответно в знак за твърдост (твёрдый знак) и знак за мекост (мягкий знак).

          • Лигатурата (диграфът) ШТ получава статут на отделна буква Щ, којато се използва за специфична за рускијът език диференциација међу твърдото Ш и мекото Щ.

            • Подобна диференциација има и при звучните съгласни, но там случаите сѫ малобројни и сѫ се оправили без специална буква.

          • Појавјава се потребността от буква за несричкотворното И.

        • (.. скриј го етапът ..)  (.. свиј ја̨ историјата на кирилицата ..)  (.. скриј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Въвеђане на кирилските печатни шрифтове в Русија. (.. скриј ..)  .. към началото ..

        • В този подраздел се разглеђат две важни събитија: въвеђането на арабските цифри и въвеђането на кирилските печатни шрифтове. И тука става дума за Русија.

        • Въвеђането на съвременната десетична бројна система в Русија не е имало опоненти, понеже превъзходството ѝ над милетската система е смазващо.

          • С изхвърлјането на милетската система гръцките букви, които не се използвали в текстове на славјански, стана̨ли ненужни.

          • Буквите Ξ (кси), Ψ (пси) и Ω (омега) излезли от употреба.

          • Буквите Θ (θита) и Υ (Υпсилон) се запазили. Употребјавали се само в чуђи думи. През 1918 тези две букви били изхвърлени от азбуката и заменени съответно с Φ и И според произношението.

          • Изоставена била и кирилската буква S, употребјавана като цифра 6.

          • Гласната И продължавали да ја̨ означават или с буквата И (heta, ητα), или с Ι (ιωτα,Јота).

        • Въвеђането на кирилските печатни шрифтове в Русија срещна̨ло съпротива.

          • Точно тогава придобила грађанственост и самата дума "кирилица".
          • Азбуката в традиционнијът ѝ вид била наречена "кирилица".
          • А пък азбуката в печатнијът ѝ вид била наречена "грађаница".

          • Привържениците на "кирилицата" се предали.
          • Съгласили се, че "грађаница" - това е "новата кирилица".
          • Съгласили се, че "новата кирилица" била почти сѫщата като старата.

          • От "грађаницата" или "новата кирилица" произлизат всички съвременни варианти на кирилската азбука.

          • Печатните шрифтове доближили видът на кирилицата до този на латинската азбука, както тја се употребјавала в Западна Европа.

        • Какви измененија в кирилската азбука били наложени от въвеђането на печатните шрифтове в Русија?

          • Не̋кои от тези измененија сѫ били произволни, а други сѫ били обусловени от предишни практики.

          • Појавила се нова кирилска буква У приблизително с формата на буквата Y от латинската азбука.
          • Тази буква заместила диграфът ΟΥ или съответната лигатура

          • Диграфът ЪI придобил статут на буква Ы и във формата на тази нова буква бил вплетен малкијът ер Ь, а не големијът.

          • Статут на отделна буква окончателно придобил и диграфът Щ.

          • Формите на буквите Ч и Щ били леко изменени.

          • Силно изменена била формата на буквата Η (И,ητα). Средната ѝ чертичка вместо хоризонтална била наклонена обратно на буквата Ν.

          • Силно изменена била формата на буквата Ν. Средната ѝ чертичка стана̨ла хоризонтална и буквата приела видът Н, което било старата форма на буквата Η (И,ητα).

          • Неразпознаваема стана̨ла формата Z на кирилската буква З.

          • Буквата Ι (ιωτα,Јота) получила точката отгоре по западно-европејски модел.

          • Изоставени били наследените от гръцката писменост диакритики.

          • Въведена била западно-европејската пунктуација в заме̋на на гръцката.

          • Пак по западно-европејски образец, било въведено различието међу главни и малки букви, както го познаваме днес.

        • Това е нај-голе̋мото изменение на кирилицата от възникването ѝ досега.

          • След това събитие - кирилските печатни шрифтове в Русија - кирилицата вече е азбука, различна от гръцката, а не е вече "допълнена гръцка азбука"

          • Забележка: Такова голе̋мо изменение била и вуковата реформа в Сърбија, но тја нас не ни засе̋га.

        • (.. скриј го етапът ..)  (.. свиј ја̨ историјата на кирилицата ..)  (.. скриј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Кирилицата в Русија след печатните шрифтове. (.. скриј ..)  .. към началото ..

        • В Европа и Русија се појавјават езиковеди.

        • Руската кирилица придобила днешнијът си вид след правописната реформа от 1918.

        • Дребен проблем: за звукът Φ има две букви: Θ и Φ.

          • Преди 1918 и двете букви се употребјават според етимологијата на думата: Θёдор , Филипп.
          • След 1918 остава само буквата Φ: Фёдор , Филипп.

          • През 19-ти век буквата Θ се употребјава спорадично със звукова стојност Т в думи с гръцки произход, но не влиза в официалната българска азбука.

        • Сериозен проблем: варианти за гласната И/I.

          • Българскијът език има нуђа от две букви:

            • една за несричкотворната полугласна Й/J, и
            • една за обикновената сричкотворна гласна И/I.

          • Рускијът и украинскијът език се нуђаја̨т още от една буква:

            • една за несричкотворната полугласна Й/J,
            • една за обикновената сричкотворна гласна И/I, и
            • една за твърда сричкотворна гласна Ы/И.

          • През 19-ти век кирилицата е предоставјала следните букви:

            • Нова буква Й за несричкотворната полугласна, представлјаваща старата буква И с диакритичен знак "бревис".
            • Стара буква И, продължение на гръцката буква Η:ήτα, чијато форма печатните шрифтове сѫ ја̨ изменили.
            • Стара буква Ι, продължение на гръцката буква Ι:ιώτα, којато печатните шрифтове сѫ ја̨ снабдили с точка.
            • Буква Ы, създадена чрез печатните шрифтове от по-старијът диграф ЪΙ

          • Било измислено напълно изкуствено правило за рускијът правопис кога да се пише буквата И и кога Ι.
          • През предишните векове тези две букви в славјански думи се употребјавали произволно.

          • През 1918 буквата Ι била изхвърлена от руската азбука.

          • За украинскијът език обаче решението било друго.

            • Вместо Ы за твърдото Ы/И била възприета буквата И.
            • А за мекото И - буквата Ι.

        • Сериозен проблем: варианти за гласната E.

          • Било намерено перфектно решение на проблемът за прегласът в рускијът език на гласната E в ΙΟ: диакритичен знак над буквата E, чијато употреба е факултативна.

          • До 1918 буквата Ѣ се употребјавала в руските текстове на етимологичното си ме̋сто според църковно-славјанската традиција.
          • През 1918 буквата Ѣ била изхвърлена от руската кирилица и заменена с E.

          • Украинскијът език пренебрегна̨л буквата Ѣ. Тој би могъл да ја̨ използва вместо Ι.

          • През 19-ти век езикът за међународно общуване бил френски. Образованите хора и в Русија, и в це̋ла Европа знаели френски език.
          • Владеещите френски език се дразнели от рускијът акцент при произнасјане на френските гласни E. Много руснаци произнасјали френското E с јотација - IE. Това можело да измлни смисълът на френската реч.

          • Затова въвели буква Э за означаване на гласната E в чуђи думи, којато тре̋бва да се произнасја без јотација.
          • В дејствителност, тази буква не е нужна за рускијът език. Но се влачи в руската кирилица и досега.

        • (.. скриј го етапът ..)  (.. свиј ја̨ историјата на кирилицата ..)  (.. скриј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Възстановјаване на кирилицата в Българија през 19-ти век. (.. скриј ..)  .. към началото ..

        • Официалната българска кирилица е оформена едва към крајът на 19-ти век въз основа на руската кирилица от онова време.

        • Основнијът проблем за българскијът език бил с која кирилска буква да се означи звукът Ъ.

          • В началото на векът грамотните хора в Българија били грамотни на гръцки и не знаели с која кирилска буква да означават звукът Ъ.

          • Замествали го поне̋кога с О, поне̋кога с А или .

          • Имало и такива, дето искали изобщо да изгонја̨т звукът Ъ от българскијът език.

          • Около среда̀та на векът от румѫнската кирилица била възстановена буквата Ѫ.
          • Много книжовници от онова време изполвали за звукът буквата Ъ само буквата Ѫ.

          • Към крајът на векът се разбрало, че в оригиналната кирилица буквата за звукът Ъ, преди в Русија тази буква да се превърне в твёрдый знак, била буквата ер голе̋м Ъ.

          • В официалнијът правопис влезли и двете букви за звукът Ъ - Ъ и Ѫ, и те се употребјавали според етимологијата.

          • Борците против звукът Ъ все пак успели да наложа̨т тој да се означава с буквата А в редица окончанија.

          • И тъј, от крајът на 19-ти век до 1945 звукът Ъ в се означавал с една от трите букви Ъ, Ѫ и А.
          • Аз се придържам към този правопис на звукът Ъ, като случаите, когато буквата А звучи Ъ, ги маркирам с диакритичен знак.

          • През 1945 буквата Ѫ била изпѫдена от официалната българска азбука.

        • Докато проблемът за подходјаща буква от кирилицата за звукът Ъ намерил решение, другијът важен за българскијът език проблем - кирилските букви за јотираните гласни, се влачи без задоволителен резултат.

          • Българскијът език има нуђа от четири кирилски букви за јотирани гласни, а само една подходјаща е налична: буквата Ю.

          • Българскијът език се нуђае още от букви за IA, IO и .

          • Буквата от руската кирилица Я, којато там има звукова стојност IA, била заимствана в българската кирилица и била натоварена и с двете звукови стојности IA и .
            • Случаите, когато буквата Я звучи , аз ги маркирам с диакритичен знак.

          • За IO е било възприето двојако писане ЙО и ЬО, което противоречи на идеите на старите славјански азбуки глаголица и кирилица.

          • За пълното решение на проблемът с јотираните гласни предлагам възстановјаване на старата кирилска буква Ι:Iota:Ιώτα без точка.
          • Да се използва компјутърнијът код на съответната турска буква, којато всички съвременни шрифтове би тре̋бвало да изобразјават добре.
          • Така ще имаме IO и . А сѫщо така и .
          • С малки букви: јо и ıъ. А сѫщо така и ıѫ.
          • Сме̋там, че IO/јо се различават лесно от Ю/ю.
          • Ако руската буква Я не̋кому му се струва съмнителна, ще има възможността да ползва IA и ıа.

        • Още в средата на 19-ти век старата кирилска буква Ι:Јота:ιώτα излезла от употреба в Българија.

          • Малко по-горе съм предложил тја да бѫде възстановена, но задължително без точка, не според руските печатни шрифтове.

        • Българските книжовници от 19-ти век се ползвали с кирилска азбука, различаваща се по състав, според личните им предпочитанија.
        • Например, Најден Геров.

          • Тој прилагал състојателен етимологичен правопис.

          • Употребјавал кирилските букви Ѣ, Ы, Ъ, Ѫ, Я на етимологичните им места, като буквата Я за него представлјавала малкијът јус, а със съчетанието IA означавал јотираното A.

        • В самијът крај на 19-ти век била оформена официалната българска азбука от 32 букви,

          • којато се основавала на руската кирилица от онова време,
          • минус 4-те букви Ы, Э, Θ:θήτα и υ:ύψιλον,
          • плјус буквата Ѫ.

        • След руската правописна реформа от 1918, българската кирилица в сравнение с руската

          • не съдържала буквите Ы и Э,
          • но пък съдържала в повече буквите Ѣ и Ѫ.

        • Българската правописна реформа от 1945 оставила българската кирилица с 30 букви,

          • като ја̨ лишила от буквите Ѣ и Ѫ.

          • Добре, че буквите Ы и Э, които ги не̋ма в нашата азбука,
          • ги добавиха̨ само на клавиатурите на пишещите машини по БДС,
          • а не и в букварите на първолаците.

        • Голе̋м проблем на българскијът правопис е јавлението "променливо Ѣ".

          • През целијът 19-ти век кирилската буква Ѣ, писана на етимологичното ѝ ме̋сто, като че ли решава този проблем.

          • Това решение става част о от първијът официален български правопис.
          • Буквата Ѣ остава част от българската кирилица и играе в неја̨ важна ролја.

          • Но това решение не се харесвало на левичари, русофили и национал-нихилисти.

          • Един бѣ̋л хлѣ̋б, два бѣли хлѣ̋ба, хлѣбни издѣлия

            • Преди 1945: Единъ бѣлъ хлѣбъ, два бѣли хлѣба, хлѣбни издѣлия
            • След 1945: Един бял хляб, два бели хляба, хлебни изделия

          • Правописът, наречен отечествено-фронтовски, въведен от комунистите през 1945, игнорирал западните български говори, за да отстѫпи част от те̋х на новосъздаващијът се "македонски" език.

        • Както виђате, аз съм си ги възстановил двете изгонени от комунистите през 1945 букви: Ѣ и Ѫ.
        • Въвел съм си за себе си и буквите џ (дж) и ђ (жд), защото считам, че те сѫ нужни за нашијът език.
        • Предлагам за в бѫдеще да се възстанови и старата кирилска буква Ι:Iota:Ιώτα без точка, но засега се придържам към традицијата и не ја̨ употребјавам.

        • (.. скриј го етапът ..)  (.. свиј ја̨ историјата на кирилицата ..)  (.. скриј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Съпоставка на кирилицата и на гръцката азбука  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

    • ◄►  Както бе отбеле̋зано вече неведнѫж в тази публикација, оригиналната кирилица е възникна̨ла в крајът на 9-ти век и

      • представлјава гръцката азбука с допълнение от единадесет букви: Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ с неизвестен източник.

    • ◄► По онова време - в крајът на 9-ти век,

      • гръцката азбука е била стабилна повече от хилјада години.

      • Последните предшестващи измененија в гръцката азбука сѫ стана̨ли четири-пет века преди Евангелските събитија.

      • А следващите измененија в гръцката азбука се случват едва при въвеђането на книгопечатането през 15-ти и 16-ти век.

    • ◄► Едва ли не̋кога цариградската патриаршија е била против кирилицата.

      • Напротив. Цариградската патриаршија е налагала използването ѝ вместо латинската азбука.

      • Защото не сѫ гледали на кирилицата като на азбука различна от гръцката.

    • ▼▼  Въвеђане на гръцките печатни шрифтове. (.. скриј ..)  .. към началото ..

      • Кирилските печатни шрифтове сѫ въведени в Русија, далече от Българија, далече от Цариград, далече от ме̋стото, където кирилската писмена традиција е възникна̨ла.

      • Гръцките печатни шрифтове сѫ въведени в Западна Европа, далече от Цариград, далече от гръцката писмена традиција.

      • Гръцките печатни шрифтове сѫ въведени в Западна Европа с цел гръцките класически текстове.
      • При това хилјадолетната христијанска гръцка книжовна традиција е била пренебрегна̨та.

      • При създаването на кирилските печатни шрифтове в Русија сѫществуващите вече гръцки печатни шрифтове не сѫ били взети пред вид.

      • Човекът, којто е тре̋бвало да съгласува въвеђането на печатните шрифтове в полза на пасомите си, е бил цариградскијът патриарх.
      • Институцијата, којто е тре̋бвало да съгласува въвеђането на печатните шрифтове за гръцката азбука и за нејното допълнение - кирилицата, е била цариградската патриаршија.

      • Преди не̋колко века ислјамските теолози објавили книгопечатането за греховно.
      • Коранът тре̋бвало да се преписва от вещи художници-калиграфи с лјубов.

      • Цариградската патриаршија објавила книгопечатането за дело на еретици и паписти.
      • С други думи, надупила се цариградската патриаршија към техническијът прогрес в единение с ислјамскијът све̋т.

      • В Западна Европа хората снабдили с Библија на роден език всеки дом.
      • И за да мога̨т във всеки дом да има кој да ја̨ чете Библијата, въвели и всеобщото образование.
      • А пък със всеобщото образование дошъл и всестраннијът прогрес, всестраннијът напредък.

      • А как било по Нашенско и из Ориентът си знаем.
      • (.. скриј ..)  (.. свиј ја̨ съпоставката ..)  (.. скриј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Защо латинската азбука е различна от гръцката? (.. скриј ..)  .. към началото ..

      • За произходът и оформјането на гръцката азбука можете да прочетете тука.
      • А пък произходът на латинската азбука е показан в този мој коментар.

      • Още от времето преди Христа латинската и гръцката азбука сѫ различни.

        • Защото третата буква от азбуката има много различен вид: C и Γ.
        • Защото третата буква във формата си от латинската азбука C се разпознава като S:Σίγμα в гръцката писменост.
        • Защото третата буква от азбуката има различно звучене: K и Γ.
        • Защото седмата латинска буква G не се разпознава в гръцката писменост като Γ.

        • Защото буквата с форма H има съвсем различни значенија в двете азбуки.

        • Защото буквата с форма P се разпознава като Π в латинската азбука и като R в гръцката.

        • Защото буквата с форма X се разпознава като X в гръцката азбука и като Ξ/ξ/ks в латинската.

        • И всичките тези разлики сѫ от времето преди Христа.

      • (.. скриј ..)  (.. свиј ја̨ съпоставката ..)  (.. скриј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Защо кирилицата е азбука, различна от гръцката? (.. скриј ..)  .. към началото ..

      • Сега гръцката азбука и кирилската азбука сѫ различни азбуки, защото не е имало съгласуване при въвеђането на печатните шрифтове.

        • Гръцките и кирилските печатни шрифтове сѫ въведени по различно време на различни места от различни хора.

      • Сега гръцката азбука и кирилската азбука сѫ различни азбуки,

        • защото буквата с форма H в гръцката азбука се разпознава като И, а в кирилската - като N.

        • Тази разлика се е установила при въвеђане на печатните шрифтове в Русија.

      • Преди печатните шрифтове

        • гръцката азбука е била подмножество на кирилицата,

        • понеже кирилицата представлјавала просто допълнение на гръцката азбука с не̋колко букви.

        • Все̋ка от 24-те гръцки букви е влизала и в кирилицата.

        • За всеки текст на гръцки език, записан с 24-те гръцки букви, можело да се каже, че е записан с кирилица.

      • (.. скриј ..)  (.. свиј ја̨ съпоставката ..)  (.. скриј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Хипотеза: рѫбестата кирилица. (.. скриј ..)  .. към началото ..

      • Това е само хипотеза, мое предположение, и може да не̋ма нищо общо с истината.

      • Малко теорија.

        • Шумните съгласни (т.е. сѫщинските съгласни) се делја̨т на три вида:

          • преградни (плозивни),
          • проходни (фрикативни), и
          • африкати.

        • В българскијът език:

          • Съгласните Л,М,Н,Р не сѫ шумни, т.е. те не сѫ сѫщински съгласни.

          • Съгласните Ц и Ч сѫ африкати и тука ще ги подминем.

          • Останалите съгласни се делја̨т на преградни (плозивни: Б,Г,Д,К,П,Т) и проходни (фрикативни: В,Ж,З,С,Ф,Х).

          • Следните двојки български съгласни се различават само по признакът преградност-проходност (плозивност-фрикативност): Б-В, К-Х, П-Ф.

      • Къде е проблемът?

        • Проблемът се виђа и сега, бил е виден и в 9-ти век.

        • Гръцките букви Β,Γ,Δ означават проходни (фрикативни) съгласни.

        • В старо-славјанскијът (и в частност в българскијът) език има проходна (фрикативна) съгласна Β [вода, ве̋ра, ..], обаче съгласните Б,Г,Д сѫ преградни (плозивни) [Бог, глава, дух].

        • Възможно е създателите на кирилицата да сѫ забеле̋зали това.

      • Какво може да е било решението?

        • Да се поставим на ме̋стото на първопроходците на кирилицата.

        • Има три гръцки букви за съгласни в началото на азбуката: Β,Γ,Δ.
        • В гръцки език те обикновено означават проходни (фрикативни) съгласни.

        • В старо-славјанскијът език има съответни преградни (плозивни) съгласни.
        • Съответни: по ме̋сто на артикулација и по признакът звучност.

        • Възможно е на не̋кого от създателите на кирилицата да е хрумна̨ла идејата признакът преградност (плозивност) да се бележи с допълнително порѫбване на съответната гръцка буква.
        • Гръцката буква в оригиналната си форма без порѫбване продължава да означава проходност (фрикативност).

      • И тъј:

        • Гръцката буква Β означава проходна (фрикативна) съгласна, каквато има и в славјански.
        • Тази буква с непроменена форма влиза в кирилицата.

        • Но в славјански има и съответната преградна (плозивна) съгласна.
        • Буквата за неја̨ Б е получена от буквата Β, като се наруши гладкостта и се получи по-рѫбеста форма.

        • Гръцката буква Γ означава проходна (фрикативна) съгласна, каквато в славјански не̋ма.
        • Но съответната преградна (плозивна) съгласна ја̨ има в славјански.
        • Буквата за съответната славјанска преградна (плозивна) съгласна тре̋бва да се получи от гръцката буква Γ, като се добави вертикална чертичка горе вде̋сно.
        • Кирилската буква заприличва на гръцката буква Π от предкласическијът период.

        • Гръцката буква Δ означава проходна (фрикативна) съгласна, каквато в славјански не̋ма.
        • Но съответната преградна (плозивна) съгласна ја̨ има в славјански.
        • Буквата за съответната славјанска преградна (плозивна) съгласна тре̋бва да се получи от гръцката буква Δ, като се добавја̨т две вертикални чертички отдолу.

      • Нататък:

        • През следващите векове славјаногласните книжовници не знаели за рѫбестата маркировка на съгласните за преградност (плозивност), счели порѫбването за декорација и го прилагали и към други букви.

        • Това е причината кирилицата като це̋ло да изглеђа по-рѫбеста от необходимото.

        • Например, на кирилската буква T слагали упорито две верткални чертички отгоре и така се појавила курсивното T с форма на обратно Ш.

      • Да, в съвременнијът гръцки език

        • ги има както проходните (фрикативните) съгласни Β,Γ,Δ,
        • така и преградннте (плозивните) съгласни Б,Г,Д.
        • И през 9-ти век веројатно е било пак така.

        • Буквосъчетанијата ΜΠ,ΓΚ,ΝΤ, които сега се използват за преградннте (плозивните) съгласни, не сѫ се използвали през Средновековието.

        • Проблемът за маркиране на признакът преградност (плозивност) при гръцките звучни съгласни Β,Γ,Δ, е стое̋л и през Средновековието.
        • Изклјучвам обаче възможността сѫщата маркировка, којато предполагам да е била в сила за кирилицата, да се е използвала масово при гръцки текстове.

      • Особено остро е стое̋л проблемът при гръцката Гамма.

        • Свети Кирил Константин Философ в својата глаголица е предвидил буквата G13:Ⰼ:G:Герв за преградната (плозивната) Гамма.

        • Освен в думата ANGEΛ и нејните производни, където може да се очаква, тази глаголическа буква е изненадващо употребена в думите GOΛGOTA и GEENA.

        • Предполагам, че тези думи сѫ се произнасјали в гръцки с преградна (плозивна) съгласна, за да се придаде страх чрез нетипично произношение.

      • (.. скриј ..)  (.. свиј ја̨ съпоставката ..)  (.. скриј ја̨ ..)  (.. разгъни ја̨ ..)  .. към началото ..

  • ◄►  Влијание на глаголицата върху кирилицата  (.. иди в разделът за глаголицата ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Не̋колко думи за кирилицата в заклјучение  (.. скриј ..)  .. към началото ..

    • Кирилската азбука е възникна̨ла по естествен пѫт.

      • Тја би възникна̨ла и без моравската мисија и без Светите солунски братја.
      • Развивала се е по естествен пѫт в Българија и Русија.

    • Тја носи всички белези от прищевките на историјата.
    • (.. скриј го заклјучението ..)  .. към началото ..

  • ◄► .. Всичко за кирилицата: ..  скриј ..  свиј ..  разгъни ..  .. към началото ..



6.3. ►►  Милетската система за означаване на числата  (.. покажи ја̨ тук ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи ја̨ там ..)  .. към началото ..



7. ▼▼  Сводка на недоразуменијата   (.. скриј ги ..)   (.. свиј ги ..)   (.. разгъни ги ..)


  • ◄► Недоразуменијата по тази тематика сѫ се трупали през вековете.

  • ◄► Основните източници на недоразуменијата сѫ три:

    • Глаголицата
    • Ислјамското нашествие на Балканите
    • Книгопечатането

  • ►►  Глаголицата като източник на недоразуменија   (.. покажи ..)

  • ►►  Ислјамското нашествие на Балканите като източник на недоразуменија  (.. покажи ..)

  • ►►  Книгопечатането като източник на недоразуменија   (.. покажи ..)

    (.. скриј ги недоразуменијата ..)   (.. свиј ги ..)   (.. разгъни ги ..) .. към началото ..




8. ▼▼  Изводите в резјуме   (.. скриј ги ..)  


  • Съчинението страстно защищава глаголицата.
  • Авторът на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
  • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съответства на тогавашното ниво на науката.
  • Съчинението не се отнасја за положението в Българија.
  • Авторът на съчинението нај-веројатно е бил славјаногласен от Моравија, којто не е владеел гръцки език.

  • Оригиналната кирилица представлјавала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).
  • Не̋ма как кирилицата да е създадена от не̋кого.
  • Едва ли е можело не̋кој тогава да претендира, че е създател на кирилицата.

  • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

    • Термините кирилица и глаголица сѫ съвременни, от 18-ти век насам. Не̋ма начин тези термини да сѫ се употребјавали в мина̨лото.
    • Авторът на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
    • В общността от книжовници, където е възникна̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
    • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът која от двете азбуки се е појавила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът на този въпрос не̋ма никакво значение.

  • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влијание една на друга.

    • Разбира се, не при възникването или създаването си: тези процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влијание една на друга през следващите десетилетија.
    • Глаголицата е оказала влијание на кирилицата през следващите десетилетија, когато много текстове, написани на глаголица, е тре̋бвало да бѫда̨т преписани (транслитерирани) на кирилица.
    • Кирилицата е оказала влијание на глаголицата, след като книжовници, остана̨ли верни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

  • По тази тема през измина̨лите векове сѫ се натрупали много недоразуменија, основните източници на които сѫ три:


(.. скриј ги изводите ..)   .. към началото ..


9. ▼▼  Препратки (references)   (.. скриј ги ..)

(.. скриј ги препратките ..) .. към началото ..


10. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скриј ги ..)   (.. свиј ги ..)   (.. разгъни ги ..)


Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.

  • ►►  ::christo.tamarin, 2008-06-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрежата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2009-11-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрежата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2016-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-05-30 19:23:: Интервју с Николај Акимов
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-mm-dd hh:mm:: Mои коментари от 2018 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2019-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2019 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2020 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2021 във facebook по темата
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2021-07-27 07:47:: За митовете и истината около азбуката и Светите братја
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-06-02 20:19:: Коментари на руски от сајтът vostlit.info
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2022 във facebook по темата
  • ◄►  (.. скриј ги всички коментари ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..






No comments:

Post a Comment