Monday, May 22, 2017

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на це̋лата тематика

Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣлата тематика

(.. покажи всичко ..) (.. свиј&скриј всичко ..) .. to the bottom ..



Съчинението "За буквите"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на це̋лата тематика

  • ▼▼ Цъкнете, за да се скрие картинката.

1. ▼▼  Предисловие   (.. скриј го предисловието ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)

Из 2-рото послание на Апостол Павел към Коринтјаните:

ΟΣ ΚΑΙ ΙΚΑΝΩΣΕΝ ΗΜΑΣ ΔΙΑΚΟΝΟΥΣ ΚΑΙΝΗΣ ΔΙΑΘΗΚΗΣ
ΟΥ ΓΡΑΜΜΑΤΟΣ ΑΛΛΑ ΠΝΕΥΜΑΤΟΣ
ΤΟ ΓΑΡ ΓΡΑΜΜΑ ΑΠΟΚΤΕΙΝΕΙ ΤΟ ΔΕ ΠΝΕΥΜΑ ΖΩΟΠΟΙΕΙ.



ИЖЕ И ꙊДОВОΛΗ NAСЪ СΛꙊЖΗТЕΛΗ БЪIТΗ NОВꙊ ЗАВѢТꙊ
NЕ ПΗСЬМЕNΗ NО ДꙊХꙊ
ПΗСЬМѦ ЖЕ ꙊБΗВАЕТЪ А ДꙊХЪ ЖΗВОТВОРΗТЪ.



Тук не̋ма да привеђам нови факти. Всичко винѫги е било пред очите ни. Просто ще Ви предложа̨ необичаен, но обективен анализ на онова, което повече от век си е било пред очите ни.

При обективно и доне̋къде цинично отношение към темата, тре̋бва да се убедите, че много въпроси се изјаснјават, и много други въпроси, разбира се, пак се изјаснјават, но отговорът, којто получават, е "не знаем и никога не̋ма да узнаем".

Тази моја публикација ще ја̨ наричам есе (опит), а "За буквите"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър е съчинение. Есето ми е посветено не само на съчинението "За буквите"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър, но и на це̋лата тематика, свързана с нашата писменост. Съчинението "За буквите"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър не е единственијът източник на информација по темата. Житијата на Светите Седмочисленици сѫщо ни говорја̨т много. Но основното е самите азбуки кирилица и глаголица и самите букви. Каквото и да пише Черноризец Храбър, каквото и да пише в житијата на Светите Седмочисленици и в много други писанија по темата от различно време, каквото и да пише по темата в разни учебници, нај-важното сѫ изводите, които си правим от самите азбуки и от самите букви.

Ширещите се заблуди по тази тематика се дължа̨т преди всичко на недоразуменија, които не сѫ били въведени нарочно. Не̋кои от те̋х сѫ били причинени от криворазбрани патриотически чувства, замъглјаващи разумът.

Съчинението на Черноризец Храбър е запазено в многобројни преписи, всичките намерени в Русија. Има дребни отличија међу версиите на текстът в различните преписи.

Ако задържите показалецът върху такъв бутон, коментарът се показва като tooltip. водја̨т към коментари на руски език, които давам без превод и чијто автор веројатно е Б.Н.Флорја.

Текст на съчинението в оригинал на старо-славјански (старо-български) език може да се види тук или там.

Превод на новобългарски може да се види тук или там.

(.. скриј го предисловието ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


2. ▼▼  Abstract: не̋кои изводи в аванс   (.. скриј ..)  

  • Не̋кои изводи в аванс относно съчинението:

    • Съчинението страстно защищава глаголицата.
    • Авторът на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
    • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съответства на тогавашното ниво на науката.
    • Съчинението не се отнасја за положението в Българија.
    • Авторът на съчинението нај-веројатно е бил славјаногласен от Моравија, којто не е владеел гръцки език.

  • Не̋кои други изводи по тематиката в аванс:

    • Оригиналната кирилица представлјавала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).

      • Заимствана едно към едно е била це̋лата гръцка писменост със всичките ѝ салтанати: 24-те букви по форма, по фонетична стојност и по числова стојност, диакритичните знаци, пунктуационните знаци.
      • Само имената на буквите (алфа, вита, гама, делта, ..) сѫ били изоставени. Славјанските имена на буквите (азъ, боукъı, вѣди, ..) веројатно сѫ от глаголическата традиција.
      • В частност, всеки текст на гръцки език би могъл да се запише на "оригиналната кирилица", без да се ползват 11-те допълнителни букви, след това този текст би могъл да се изпрати къде да е из Империјата, а получателјът не би заподозре̋л, че текстът е написан с не̋каква друга азбука, а не с гръцката.
      • Следователно, едва ли е можело по отношение на кирилицата не̋кој тогава да претендира, че е неин създател.

    • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

      • Термините кирилица и глаголица сѫ съвременни, от 18-ти век насам. Не̋ма начин тези термини да сѫ се употребјавали в мина̨лото.
      • Авторът на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
      • В общността от книжовници, където е възникна̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
      • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът која от двете азбуки се е појавила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът на този въпрос не̋ма никакво значение.

    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влијание една на друга.

      • Разбира се, не при възникването или създаването си: тези процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
      • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влијание една на друга през следващите десетилетија.
      • Глаголицата е оказала влијание на кирилицата през следващите десетилетија, когато много текстове, написани на глаголица, е тре̋бвало да бѫда̨т преписани (транслитерирани) на кирилица.
      • Кирилицата е оказала влијание на глаголицата, след като книжовници, остана̨ли верни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

(.. скриј ги изводите в аванс ..)   .. към началото ..


3. ▼▼  Общи разсѫђенија за съчинението  (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..


Този раздел с общи разсѫђенија за съчинението ще бѫде последван от разсѫђенија по отделни пасажи от текстът в следващијът раздел.



3.1. ►►  За заглавието на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.2. ►►  За авторът на съчинението   (.. покажи ..) .. към началото ..


3.3. ►►  За обстановката, в којато е било написано съчинението  (.. покажи ..) .. към началото ..


4. ►►  Разсѫђенија по отделни пасажи от текстът на съчинението 



5. ►►  Други източници по темата   (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..


6. ▼▼  Общи разсѫђенија по темата   (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..



6.1. ►►  За глаголицата   (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..



6.2. ►►  За кирилицата   (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..





6.3. ►►  Милетската система за означаване на числата  (.. покажи ја̨ тук ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи ја̨ там ..)  .. към началото ..



7. ▼▼  Сводка на недоразуменијата   (.. скриј ги ..)   (.. свиј ги ..)   (.. разгъни ги ..)


  • ◄► Недоразуменијата по тази тематика сѫ се трупали през вековете.

  • ◄► Основните източници на недоразуменијата сѫ три:

    • Глаголицата
    • Ислјамското нашествие на Балканите
    • Книгопечатането

  • ►►  Глаголицата като източник на недоразуменија   (.. покажи ..)

  • ►►  Ислјамското нашествие на Балканите като източник на недоразуменија  (.. покажи ..)

  • ►►  Книгопечатането като източник на недоразуменија   (.. покажи ..)

    (.. скриј ги недоразуменијата ..)   (.. свиј ги ..)   (.. разгъни ги ..) .. към началото ..




8. ▼▼  Изводите в резјуме   (.. скриј ги ..)  


  • Съчинението страстно защищава глаголицата.
  • Авторът на съчинението едва ли подозира за сѫществуването на кирилицата.
  • Съчинението е полемично. То може да се счита и за научно, понеже съответства на тогавашното ниво на науката.
  • Съчинението не се отнасја за положението в Българија.
  • Авторът на съчинението нај-веројатно е бил славјаногласен от Моравија, којто не е владеел гръцки език.

  • Оригиналната кирилица представлјавала гръцката азбука (24 букви) с допълнение от 11 букви (Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ).
  • Не̋ма как кирилицата да е създадена от не̋кого.
  • Едва ли е можело не̋кој тогава да претендира, че е създател на кирилицата.

  • Кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга.

    • Термините кирилица и глаголица сѫ съвременни, от 18-ти век насам. Не̋ма начин тези термини да сѫ се употребјавали в мина̨лото.
    • Авторът на глаголицата едва ли е подозирал за сѫществуването на кирилицата.
    • В общността от книжовници, където е възникна̨ла кирилицата, сѫщо така едва ли сѫ подозирали за сѫществуването на глаголицата.
    • Щом кирилицата и глаголицата възникват независимо една от друга, то и на въпросът која от двете азбуки се е појавила по-рано трудно би могло да се даде отговор, пък и отговорът на този въпрос не̋ма никакво значение.

  • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влијание една на друга.

    • Разбира се, не при възникването или създаването си: тези процеси (възникването на кирилицата и създаването на глаголицата) сѫ се развивали независимо един от друг.
    • Кирилицата и глаголицата сѫ оказвали влијание една на друга през следващите десетилетија.
    • Глаголицата е оказала влијание на кирилицата през следващите десетилетија, когато много текстове, написани на глаголица, е тре̋бвало да бѫда̨т преписани (транслитерирани) на кирилица.
    • Кирилицата е оказала влијание на глаголицата, след като книжовници, остана̨ли верни на глаголицата (като Свети Климент и Свети Наум), се запознали с кирилицата.

  • По тази тема през измина̨лите векове сѫ се натрупали много недоразуменија, основните източници на които сѫ три:


(.. скриј ги изводите ..)   .. към началото ..


9. ▼▼  Препратки (references)   (.. скриј ги ..)

(.. скриј ги препратките ..) .. към началото ..


10. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скриј ги ..)   (.. свиј ги ..)   (.. разгъни ги ..)


Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.

  • ►►  ::christo.tamarin, 2008-06-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрежата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2009-11-dd hh:mm:: Стари мои коментари из мрежата по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2016-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-mm-dd hh:mm:: Стари мои коментари във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2017-05-30 19:23:: Интервју с Николај Акимов
  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-mm-dd hh:mm:: Mои коментари от 2018 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2019-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2019 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2020 във facebook по темата
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2021 във facebook по темата
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2021-07-27 07:47:: За митовете и истината около азбуката и Светите братја
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-06-02 20:19:: Коментари на руски от сајтът vostlit.info
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-mm-dd hh:mm:: Коментари от 2022 във facebook по темата
  • ◄►  (.. скриј ги всички коментари ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..






No comments:

Post a Comment