Бележки по писмото на Нjaкшу от Дългополе

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

Бѣлѣжки по писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе

• ►► Цъкнѣте, за да се покаже картинката.
  
• ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.
  

Таблица на съдържанието: ExpandAll: покажи всичко

• 1. Основни данни за писмото на Нѣ̋кшу
• 2. Постановка на проблемът
• 3. Оригинален текст на писмото на Нѣ̋кшу
• 4. Прѣвод на писмото на Нѣ̋кшу
• 5. Обяснение на смѣсения̌т език на писмото на Нѣ̋кшу
• 6. Писмото на Нѣ̋кшу и съврѣменния̌т характер на румѫнския̌т етноним
• 7. Бѣлѣжки по писмото, които сѫ от интерес само за българската публика
• 8. Прѣпратки (references)
• 9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

• ►► Click to expand: Цъкнѣте, за да се покаже.
• ▼▼ Click to collapse: Цъкнѣте, за да се скрие.
  • Подробности. Разсѫђения. И други нѣща може да се покажа̨т.
  
  
  • Ето, и картинка се показа:
    

---

1. ►►  Основни данни за писмото на Нѣ̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

1. ▼▼  Основни данни за писмото на Нѣ̋кшу  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е
  • първия̌т писмен паметник на румѫнски (романо-балкански, балкано-романски) език.
• ▼▼ Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е
  • първия̌т писмен паметник на румѫнски (романо-балкански, балкано-романски) език.
  
  
  • Понятието Balkansprachbund се въвеђа, за да се разясня̨т три въпроса:
    
    
    • Мѣ̋стото на българския̌т език срѣд славянскитѣ езици. Българския̌т e балканизиран славянски език. Българския̌т език може да се означава като балкано-славянски (или славяно-балкански) език. Другитѣ съврѣменни славянски езици можем да ги наричаме ново-славянски.
    • Мѣ̋стото на румѫнския̌т език срѣд романскитѣ езици. Румѫнския̌т e балканизиран романски език. Румѫнския̌т език може да се означава като балкано-романски (или романо-балкански) език. Другитѣ съврѣменни романски езици можем да ги наричаме ново-романски.
    • Отношенията међу румѫнския̌т и албанския̌т.
    
    
    Нашия̌т балкано-славянски български език е славянски, но не е ново-славянски. Румѫнския̌т члѣнува в романсът, той e романски език, но не е ново-романски.
  
  
  • Най-старитѣ текстове на албански (AD1462) и балкано-романски (AD1521: влашки, румѫнски) прѣдставят тѣзи езици в напълно балканизиран вид.
• • ►► Писмото е написано в град Дългополе и изпратено до град Брашов.
• • ▼▼ Писмото е написано в град Дългополе и изпратено до град Брашов.
    
    
    • Разстоянието међу двата града е около 85 km.
    
    
    • Името на град Дългополе сега е прѣведено на Câmpulung.
    
    
    • Писмото е намѣрено в град Брашов и затова се нарича още Брашовско писмо.


• ◄► Написано е от Нѣ̋кшу, голѣмец и търговец от Дългополе.
• • ►► Изпратено е до Hans Benkner, кмет (жупан) на град Брашов.
• • ▼▼ Изпратено е до Hans Benkner, кмет (жупан) на град Брашов.
    
    
    • Да не се бърка със синът му, който сѫщо се казвал Hans Benkner.


• ◄► Писмото е надѣђно датирано (AD 1521), защото дѣлата на императорът султан Сюлейман Великолѣпни сѫ добрѣ документирани.
• • ►► Особеното за писмото е, че близо една пета от текстът му е на български (славянски) език.
• • ▼▼ Особеното за писмото е, че близо една пета от текстът му е на славянски (български) език.
    
    
    • На български сѫ 18% от думитѣ, без да се броя̨т думитѣ със славянски произход в румѫнския̌т текст.
    • На български сѫ привѣтствията в началото и в края̌т на писмото.
    • Българския̌т израз "и пак" се срѣща в началото на всѣки параграф, общо седем пѫти.
    • В случая̌т "и пак" означава "има и още", "това не е всичко".
    • Самитѣ параграфи, седем на брой, сѫ на румѫнски.
• • ►► Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е написано с българската азбука, която сега се нарича кирилица.
• • ▼▼ Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е написано с българската азбука, която сега се нарича кирилица.
    
    
    • Българската азбука (кирилицата) се е използвала във Влашко и в Молдова до срѣдата на 19-ти вѣк, когато в обединена Румѫния тя е замѣнена с латиницата.
    • Азбуката, използвана в съвѣтска Молдова, е друга. Тя се основава на новата руска кирилица.
    • Азбуката (кирилицата), използвана в писмото на Нѣ̋кшу, е срѣдновѣковната българска азбука.
• • ◄► Освѣн че писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е първия̌т писмен паметник на румѫнски език,
    • румѫнската национална митология го натоварва допълнително:
    • (за пръв пѫт, естествено), в него се бил срѣщал изразът
    • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

2. ►►  Постановка на проблемът  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

2. ▼▼  Постановка на проблемът  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

В сѫщност, ще формулирам два проблема във връзка с писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521.

• ►►  Да се намѣри подходящо обяснение за
  • смѣсения̌т език на писмото: румѫнски и български.
• ▼▼  Да се намѣри подходящо обяснение за
  • смѣсения̌т език на писмото: румѫнски и български.
  
  
  • Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е най-стария̌т документ, съдържащ текст на румѫнски език.
  
  
  • Документи изцѣ̋ло на български (славянски) език сѫ намирани на територията на Румѫния, както по-стари от писмото на Нѣ̋кшу, така и от по-ново врѣме.
  
  
  • Нѣщо повече, старо-българския̌т език в продължение на нѣ̋колко вѣка е бил литературния̌т - книжовния̌т - език във Влашко и Молдова.
  
  
  • Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 интригува със смѣсения̌т си език. В него за пръв пѫт се появява текст на румѫнски език.
  
  
  • Явно и авторът (Нѣ̋кшу от Дългополе) и получателя̌т (жупанът на Брашов) сѫ знаѣли и двата езика, български и румѫнски.
  
  
  • Защо писмото не е било написано на един език, само на български или само на румѫнски?
  
  
  • Отговор (..покажи..): ..
  • Отговор (..скрий..): Авторът на писмото е гледал на текстът на румѫнски език като на тайнопис.


• ►►  Какъв смисъл е влаган прѣз 16-ти вѣк в изразът
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя?
• ▼▼  Какъв смисъл е влаган прѣз 16-ти вѣк в изразът
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя?
  
  
  • Отговор (..покажи..): ..
  • Отговор (..скрий..): Смисълът е "ромейска земя" или "румелийска земя" или просто "Румелия".
    

    

  
  
  • При досѣгът с националната митология се навлиза и в политиката. А не би трѣ̋бвало политиката да се обвързва с митологията.
  
  
  • Опит за накърняване на националната митология обикновено срѣща отпор в стил "бик на червено".


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

3. ►►  Оригинален текст на писмото на Нѣ̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

3. ▼▼  Оригинален текст на писмото на Нѣ̋кшу  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  (Покажи картинка на писмото)
• ▼▼  (Скрий картинката) (Покажи я̨ картинката там)
  
  
  • 


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Текст на писмото на кирилица според руската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Текст на писмото на кирилица според руската wikipedia:
  • Текстът на български е удебелен.
  
  
  • м(у)дром(у) и плeменитом(у) и чиститом(у) и б[o]гω(м) дapoванном(у) жупa(н) хань(ш) бe(г)нe(р) ѿ брашo(в) мнo(г)[o] з(д)равиe ѿ нѣ(к)шу(л) ѿ длъгoполe
  • и пa(к) дау щирe дo(м)нïeталe зa лукру(л) ту(р)чилo(р) кум aмь aузи(т) єу къ ĩпърату(л) aу єши(т) дe(н) софïѧ ши aими(н)трѣ ну e ши сѣу ду(с) ĩ су(с) прe дунърe
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ aу вени(т) у(н) ω(м) дe лa никопoe дe мïe мѣ(у) спу(с) къ aу възу(т) ку ωкïи лои къ aу треку(т) чѣлe корабïи чe щïи ши дo(м)нïıатa прє дунърe ĩ су(с)
  • и пак съ щïи къ багъ ден тотe ωрашелe кътe н̃ дe ωми(н) съ ффïe ĩн aжутo(р) ĩ корабïи
  • и пак съ щïи куму сѣу принсъ нещe мe(ш)щe(р) дe(н) ц[a]ригрa(д) ку(м) ворь трѣчe aчѣлe корабïи лa локу(л) челa (ст)римту(л) чe щïи ши дo(м)нïıатa
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe дe лукру(л) лу мaхамe(т) бe(г) ку(м)у aмь aузит дe бoѧри чe сънть мeџïıа(ш) ши дe џeнерe мïу негрe куму ѧу дa(т) ĩпърату(л) слoбозïe лу мaхамe(т) бег прe иу иωи вa фи воѧ прен цѣрa румънѣскъ ıаръ єль съ трѣкъ
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ ape фрикъ марe ши бъсъраб дe aчe(л) лотру дe мaхамe(т) бe(г) мa(и) въртo(с) дe дo(м)нïeлe во(с)трe
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe кa мa(и) марелe мïу дe чe aмь ĩцелe(с) шï eу eу спуи дo(м)нïeталe ıар дo(м)нïıатa eщи ĩцeлепть ши aчѣстe куви(н)тe съ цïи дo(м)нïıатa лa тинe съ ну щïe уми(н) мулци ши дo(м)нïeлe во(с)трe съ въ пъзици ку(м) щици мa(и) бинe
  • и б[oг]ь тe вe(с)[e]ли(т) aмï(н)ъ


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Текст на писмото с нормализиран правопис според румѫнската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Текст на писмото с нормализиран правопис според румѫнската wikipedia:
  • Текстът на български е удебелен и правописът му е нормализиран.
  • Текстът на румѫнски език е даден в съврѣменен правопис според румѫнската wikipedia.
  
  
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

4. ►►  Прѣвод на писмото на Нѣ̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

4. ▼▼  Прѣвод на писмото на Нѣ̋кшу  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Прѣвод на български според българската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Прѣвод на български според българската wikipedia:
  • Текстът, който в оригиналът е на български, е удебелен.
  
  
  • На мѫдрия̌т, племенития̌т и честития̌т и от Бога даруван жупан Ханаш Бенгнер от Брашов, много здраве от Нѣ̋шо от Дълго поле.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • И пaк. Извѣстявам те за дѣлата на турцитѣ, тъй като чух, че императорът е напуснал София, това трѣ̋бва да е вѣ̋рно, и е тръгнал нагорѣ по Дунавъ.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И пaк. Трѣ̋бва да знаеш, че човѣк от Никопол дойде при мен и ми каза, че сѫ видѣли със собственитѣ си очи, че корабитѣ, за които Ти знаеш, сѫ тръгнали нагорѣ по Дунавъ.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И пaк. Трѣ̋бва да знаеш, че вземат по 50 мѫже от всѣки град, за да помагат за корабитѣ.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И пaк. Да знаеш, че нѣ̋кои майстори от Цариград сѫ се научили как да правя̨т корабитѣ да минават по тѣснитѣ мѣста, за които Ти сѫщо знаеш.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И пaк. Казвам ти за дѣлата на Мехмед бег, както чух от съсѣднитѣ боляри и от зет ми Негре (Черния̌т), че императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Влахия, откъдѣто си иска.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И пaк. Трѣ̋бва да знаеш, че нашия̌т Басараб сѫщо се страхува от тоя крадец Мехмед бег, даже повече от тебе.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И пaк. Казвам ти като на мой господар за това какво узнах. Казвам ти на Тебе, и ти си мѫдър и трѣ̋бва да пазиш тѣзи думи за себе си, така че малко хора да зная̨т, и трѣ̋бва да вземеш съотвѣтни мѣрки.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И Бог да те весели. (и да те весели, ощастливи Бог). Амин.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Прѣвод на английски според английската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Прѣвод на английски според английската wikipedia:
  • Текстът, който в оригиналът е на български, е удебелен.
  
  
  • To the most wise and noble and honoured and by God gifted master Hanăș Bengner [that is, Johannes Benkner] from Brașov much health from Neacșu from Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And so. I let you know of the deeds of the Turks, as I have heard that the Emperor [that is, Sultan Suleiman the Magnificent] has left Sofia, and that must be true. And went up the Danube.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And so. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me they saw with their own eyes that those ships which you know about have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And so. You should know that they are taking 50 men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And so. You should know that some experts from Tsarigrad [that is, Istanbul] realized how to make the ships to move past that tight place which you know too.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And so. I tell you about the deed of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law Negre, that the Emperor gave Mahamet-beg freedom to pass through Wallachia [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text] wherever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And so. You should know that our Basarab too is fearful of that thief Mahamet-beg, even more so than you.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And so. I'm telling you as my superior about what I have found out. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, and you should take proper guard.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring you happiness. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Прѣвод на английски според wikisource.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Прѣвод на английски според wikisource:
  • Текстът, който в оригиналът е на български, е удебелен.
  
  
  • To the most wise and venerable and by God endowed master Hanas Benger of Braşov, all the best from Neacșu of Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And again. I let Your Highness know of the Turks' deeds, as I heard that the Emperor has left Sofia, and sailed up the Danube, and the truth is no other, but this.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And again. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me he saw with his own eyes that those ships, which you also know of, have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And again. You should know that they have fifty men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And again. You should know how a few sailors from Tsarigrad found a way to steer the ships past that narrow place, which you also know of.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And again. I tell you about the work of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law, Negre, that the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And again. You should know that Basarab too is greatly fearful of that thief Mahamet beg, even more than Your Highness.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And again. I tell Your Highness, as you are my Lord, of what I had also understood. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know, and you should prepare the best you can.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring happiness upon you. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Прѣвод на руски по руската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Прѣвод на руски по руската wikipedia:
  • Текстът, който в оригиналът е на български, е удебелен.
  
  
  • Мудрому и благородному, и почтенному, и Богом дарованному жупану Ханшу Бегнеру из Брашова много здравия от Някшула из Кымпулунга.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно о делах турков, что я слышал, что император выехал из Софии, и иначе быть не может, и поехал вверх по Дунаю.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно, что приходил человек из Никополя, который мне сказал, что видел собственными глазами, что те корабли, кои тебе известны, прошли вверх по Дунаю.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что они забирают из каждого города по 50 человек для помощи на кораблях.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что мастера из Цариграда придумали, как провести эти корабли через то узкое место, которое и Тебе известно.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И ещё. Скажу тебе о делах Махамет-бега, что я слышал от бояр по соседству и от зятя моего Негре, что император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что Бессараб тоже боится этого разбойника Махамет-бега, ещё сильнее, чем Вы.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И ещё. Говорю тебе как старшему то, что понял я. Я говорю тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много людей не знало, а вы берегите себя, как можно лучше.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И пусть Бог тебя радует. Аминь.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

5. ►►  Обяснение на смѣсения̌т език на писмото на Нѣ̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

5. ▼▼  Обяснение на смѣсения̌т език на писмото на Нѣ̋кшу  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Да се намѣри подходящо обяснение за
  • смѣсения̌т език на писмото: румѫнски и български -
  • това е първия̌т дефиниран проблем:
  • Защо писмото не е било написано на един език, само на български или само на румѫнски?
• ▼▼  Да се намѣри подходящо обяснение за
  • смѣсения̌т език на писмото: румѫнски и български -
  • това е първия̌т дефиниран проблем.
  
  
  • Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е най-стария̌т документ, съдържащ текст на румѫнски език.
  
  
  • Документи изцѣ̋ло на български (славянски) език сѫ намирани на територията на Румѫния, както по-стари от писмото на Нѣ̋кшу, така и от по-ново врѣме.
  
  
  • Нѣщо повече, старо-българския̌т език в продължение на нѣ̋колко вѣка е бил литературния̌т - книжовния̌т - език във Влашко и Молдова.
  
  
  • Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 интригува със смѣсения̌т си език. В него за пръв пѫт се появява текст на румѫнски език.
  
  
  • Явно и авторът (Нѣ̋кшу от Дългополе) и получателя̌т (жупанът на Брашов) сѫ знаѣли и двата езика, български и румѫнски.
  
  
  • Защо писмото не е било написано на един език, само на български или само на румѫнски?


• ►►  По-естествено за Нѣ̋кшу би било да напише писмото си само на български.
• ▼▼  По-естествено за Нѣ̋кшу би било да напише писмото си само на български.
  
  
  • И той (Нѣ̋кшу от Дългополе), и получателя̌т (жупанът на Брашов) сѫ знаѣли български (славянски).
  
  
  • Намирани сѫ и други документи на български (славянски) език на територията на Румѫния, както по-стари от писмото на Нѣ̋кшу, така и от по-ново врѣме.
  • А пък по-стари текстове на румѫнски не сѫ намирани,
  • макар че сигурно е имало, но такива не сѫ запазени.


• ►►  Грамотността на български (славянски) език е
  • била доста по-разпространена на територията на Румѫния
  • от грамотността на румѫнски (влашки) език.
• ▼▼  Грамотността на български (славянски) език е
  • била доста по-разпространена на територията на Румѫния
  • от грамотността на румѫнски (влашки) език
  
  
  • При това, по онова врѣме в цѣ̋ла Европа грамотнитѣ хора сѫ се срѣщали изключително рѣ̋дко.


• ►►  Рѣшението на проблемът се крие в послѣдния̌т параграф на писмото.
• ▼▼  Рѣшението на проблемът се крие в послѣдния̌т параграф на писмото.
  
  
  • (покажи го текстът).. Казвам ти на Тебе, и ти си мѫдър и трѣ̋бва да пазиш тѣзи думи за себе си, така че малко хора да зная̨т, ..
  • (покажи го текстът).. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți, ..
  • (покажи го текстът).. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, ..
  • (покажи го текстът).. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know ..
  • (покажи го текстът).. Я говорю тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много людей не знало, ..
  
  
  • Нѣ̋кшу, авторът на писмото, би желал съдържащата се в писмото информация да си остане тайна, за да не се издада̨т съгледваческитѣ канали.
  
  
  • И тъй, с цѣл "малко хора да зная̨т", информацията е прѣдадена на влашки (румѫнски) език, а не на български (славянски).


• ◄► Авторът на писмото е гледал на текстът на румѫнски език като на тайнопис.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

6. ►►  Писмото на Нѣ̋кшу и съврѣменния̌т характер на румѫнския̌т етноним  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

6. ▼▼  Писмото на Нѣ̋кшу и съврѣменния̌т характер на румѫнския̌т етноним  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄► Освѣн че писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е първия̌т писмен паметник на румѫнски език,
  • румѫнската национална митология го натоварва допълнително:
  • (за пръв пѫт, естествено), в него се бил срѣщал изразът
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя.


• ►►  Какъв смисъл е влаган прѣз 16-ти вѣк в изразът
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя -
  • това е втория̌т дефиниран проблем.
• ▼▼  Какъв смисъл е влаган прѣз 16-ти вѣк в изразът
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя -
  • това е втория̌т дефиниран проблем.
  
  
  • При досѣгът с националната митология се навлиза и в политиката. А не би трѣ̋бвало политиката да се обвързва с митологията.
  
  
  • Опит за накърняване на националната митология обикновено срѣща отпор в стил "бик на червено".


• ►►  Срѣд Принципитѣ на моитѣ възгледи за мина̨лото
  • на първо мѣ̋сто съм поставил Имперско-цивилизационния̌т принцип.
  
  
• ▼▼  Срѣд Принципитѣ на моитѣ възгледи за мина̨лото
  • на първо мѣ̋сто съм поставил Имперско-цивилизационния̌т принцип:

    Имперско-цивилизационния̌т принцип се явява традиционен. Опититѣ за прѣразглеђането му сѫ несъстоятелни. Съгласно с този принцип, дрѣвнитѣ Египет и Месопотамия, дрѣвна Гърция и мимолетната империя на Александър Велики, Римската/Ромѣйската империя и империята на Карл Велики имат за историята по-голѣ̋мо значение, отколкото всички остана̨ли събития от онѣзи врѣмена.

• ►►  И тъй, за да рѣшим този проблем,
  • първо трѣ̋бва да си отговорим на въпросът
  • какво може да е казал императорът.
  
  
• ▼▼  И тъй, за да рѣшим този проблем,
  • първо трѣ̋бва да си отговорим на въпросът
  • какво може да е казал императорът,
  • какво точно самия̌т император е казал на Мехмед бег.
  
  
  • А не да започваме с тълкуване на написаното от Нѣ̋кшу, с тълкуване на това какво Нѣ̋кшу е имал прѣд вид:
  • Нѣ̋кшу е имал прѣд вид това, което е казал императорът.
  
  
  • Впрочем, ето какво е писал Нѣ̋кшу:
  • (покажи го текстът) .. i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • (към текстът) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Влахия, откъдѣто си иска., ..
  • (към текстът) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia wherever he pleases. .. [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text]
  • (към текстът) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
  • (към текстът) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Да отбѣлѣжим политическата хипер-коректност, проявена в прѣводитѣ на различнитѣ езици. Всички прѣводачи a priori (и погрѣшно) приемат, че Нѣ̋кшу е имал прѣд вид "влашката земя", земята на влашкото воеводство, земята на влашкото княжество, и прѣвеђат изразът като Влахия, Wallachia, Валахия (на български по-правилно е Влашко). Все пак, прѣводачитѣ сѫ подходили коректно към фактът, че никога прѣди 19-ти вѣк територията на Влашко не е именувана като Румѫния, освѣн в текстът на влашки език в писмото на Нѣ̋кшу, и не сѫ написали Румѫния.
  
  
  • В сѫщност, Нѣ̋кшу не може да е имал прѣд вид друго, освѣн казаното от императорът, понеже Нѣ̋кшу прѣпрѣдава неговитѣ думи, думитѣ на императорът.   ▲▲
  
  
• ►►  В сѫщност, Нѣ̋кшу не може да е имал прѣд вид друго, освѣн казаното от императорът, понеже Нѣ̋кшу прѣпрѣдава неговитѣ думи, думитѣ на императорът.
  • И тъй, какво може да е казал императорът.
  
  
• ▼▼  В сѫщност, Нѣ̋кшу не може да е имал прѣд вид друго, освѣн казаното от императорът, понеже Нѣ̋кшу прѣпрѣдава неговитѣ думи, думитѣ на императорът.
  • И тъй, какво може да е казал императорът.
  
  
  • Императорът може да е казал "влашката земя", както румѫнската национална митология прѣдполага и както обикновено се приема извън Румѫния заради политическата коректност.
  
  
  • Но е много по-вѣроятно императорът да е казал "ромейската земя" или, което е сѫщото, "румелийската земя", т.е. императорът да е казал просто Румелия.

  • 

      ▲▲
  
  
• ►►  Императорът най-вѣроятно е казал Румелия.
  • Какви може да сѫ били точнитѣ му думи.
• ▼▼  Императорът най-вѣроятно е казал Румелия.
  • Какви може да сѫ били точнитѣ му думи.
  
  
  • Казал е (на турски) Rum yeri, което буквално значи "римска земя", "ромейска земя", "румелийска земя", или пък (на османо-турски) روم ايلى‎, Rūm-ėli, Румелия, като в този израз е вплетена арабска дума със значение "страна" или "земя".
  
  
  • Ако императорът трѣ̋бваше да каже "влашката земя", той едва ли би казал "eflak yeri", по-скоро би казал "Basarab yeri", "земята на воеводата Басараб".
  
  
  • А ако императорът бѣ казал "Basarab yeri, "земята на воеводата Басараб", то Нѣ̋кшу трѣ̋бваше да напише "Цѣра луи Басараб", за да не изопачи думитѣ на императорът.
  
  
  • Императорът обаче е казал най-вѣроятно (на османо-турски) روم ايلى‎, Rūm-ėli или (на турски) Rum yeri, което буквално значи "римска земя, "ромейска земя", "румелийска земя, и Нѣ̋кшу буквално и точно го е прѣвел като Цѣра Румънѣскъ.


• ►►  Императорът най-вѣроятно е казал Румелия.
  • Какво е имал прѣд вид императорът.
  
  
• ▼▼  Императорът най-вѣроятно е казал Румелия.
  • Какво е имал прѣд вид императорът.
  
  
  • Цитат от Wikipedia-та, просто и ясно:

    Румелия (на турски: Rumeli, в прѣвод "Страна на ромеитѣ") е исторически термин, който описва територията, която в съврѣмието се нарича Балкани или Балкански полуостров, по врѣмето, когато се администрира от Османската империя.

  • Под Румелия (روم ايلى‎, Rūm-ėli на османо-турски или Rum yeri на турски) императорът е имал прѣд вид цѣ̋лата подопечна нему територия, разположена в Европа. Като погледнѣл Царя̌т-император от Цариград на сѣвер, това било все Румелия. Едва ли нѣ̋кой тогава можѣл да каже дали земята на воеводата Басараб влизала в Румелия или не. Можѣло един да си е мислѣл, че влиза, а друг да е бил на противното мнѣние.
  
  
  • Според картата от Wikipedia-та (..покажи я̨..) Румелия обхващала цѣлия̌т Балкански полуостров с изключение на Трансилвания, Хърватия, Словѣния, Черна гора.
  • Според картата от Wikipedia-та (..скрий я̨..) Румелия обхващала цѣлия̌т Балкански полуостров с изключение на Трансилвания, Хърватия, Словѣния, Черна гора:

    

  
  
  • На друга карта от AD 1730 (..покажи я̨..), взета пак от Wikipedia-та, се виђа Румелийското берлербейство, което е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA и включвало днешнитѣ България, Албания, Македония, Косово, Южна Сърбия, Европейска Турция, и Добруџа. В частност, тази карта показва, че терминитѣ Румелия и Романия сѫ взаимо-замѣняеми.
  • На друга карта от AD 1730 (..скрий я̨..), взета пак от Wikipedia-та, се виђа Румелийското берлербейство, което е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA и включвало днешнитѣ България, Албания, Македония, Косово, Южна Сърбия, Европейска Турция, и Добруџа. В частност, тази карта показва, че терминитѣ Румелия и Романия сѫ взаимо-замѣняеми.

    

  
  
  • И тъй, като е казал Румелия, императорът е имал прѣд вид цѣ̋лата подопечна нему територия в Европа.
  • Императорът е натоварил Мехмед бег с влашката мисия и е изразил пълното си довѣрие в него.
  • Разрѣшил му е да мине, откъдѣто си иска.
  • Императорът не искал сам да се натоварва с подробноститѣ по влашката мисия, защото лично той водѣл другата - по-важната - мисия: тази към Бѣлград и Виена. По главното направление прѣз AD 1521 императорът прѣвзел Бѣлград, тогава част от Унгарското кралство, а прѣз AD 1526 слѣд битката при Мохач императорът трайно, за близо два вѣка, завзел почти цѣ̋лата територия на Унгария. Двѣтѣ обсади на Виена обаче сѫ били несполучливи за императорът: Виена си остана̨ла прѣз цѣ̋лото това врѣме християнска.   ▲▲
  
  
• ►►  И тъй, императорът е казал "Румелия" и Нѣ̋кшу буквално и точно е прѣдал думитѣ му като "Цѣра Румънѣскъ".
  • Като е казал Румелия, императорът е имал прѣд вид цѣ̋лата подопечна нему територия в Европа.
  • Императорът е натоварил Мехмед бег с влашката мисия и е изразил пълното си довѣрие в него.
  • На практика той му е разрѣшил да мине, откъдѣто си иска.
• ▼▼  И тъй, императорът е казал "Румелия" и Нѣ̋кшу буквално и точно е прѣдал думитѣ му като "Цѣра Румънѣскъ".
  • Като е казал Румелия, императорът е имал прѣд вид цѣ̋лата подопечна нему територия в Европа.
  • Императорът е натоварил Мехмед бег с влашката мисия и е изразил пълното си довѣрие в него.
  • На практика той му е разрѣшил да мине, откъдѣто си иска.
  • Е, не му е разрѣшил да минава прѣз Анадола̌, прѣз Сирия, прѣз Египет, ама Мехмед бег и без това нѣ̋мал пѫт нататък.


• ►►  Щом е тъй, то прѣводитѣ на "Цѣра Румънѣскъ" от писмото на Нѣ̋кшу
  • като Влахия (Влашко) изопачават думитѣ на императорът.
• ▼▼  Щом е тъй, то прѣводитѣ на "Цѣра Румънѣскъ" от писмото на Нѣ̋кшу
  • като Влахия (Влашко) изопачават думитѣ на императорът.
  
  
  • Става дума за тѣзи прѣводи:
    • (покажи го текстът) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Влахия, откъдѣто си иска. ..
    • (покажи го текстът) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
    • (покажи го текстът) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Тѣ трѣ̋бва да се поправя̨т така:
    • (покажи го текстът) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Румелия, откъдѣто си иска., ..
    • (покажи го текстът) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Rumelia whenever he pleases. ..
    • (покажи го текстът) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Румелию проехать.
  
  
  • И още нѣщо: прѣводът на "Цѣра Румънѣскъ" от писмото на Нѣ̋кшу като Влашко неоправдано дискриминира Молдова, която наред със Влашко е една от съставнитѣ части на Румѫния.   ▲▲


• ►►  Обикновено се прѣмълчава фактът, че прѣз 19-ти вѣк
  • Румѫния узурпира за етноним име, което
  • е общо наслѣдство на всички балкански народи.
  
  
• ▼▼  Обикновено се прѣмълчава фактът, че прѣз 19-ти вѣк
  • Румѫния узурпира за етноним име, което
  • е общо наслѣдство на всички балкански народи.

  • 19-ти вѣк е част от мина̨лото. Тази узурпация се е случила в мина̨лото и вече е свършен факт, който не може да бѫде поправен.

  • В моментът БЮР Македония се опитва да направи подобна узурпация на име, което сѫщо така е общо наслѣдство, обаче срѣща отпор от страна на Гърция.

  • Наслѣдството на Източната римска империя, на Ромейската империя, която западнитѣ историци посмъртно сѫ я̨ нарѣкли Византия, е общо наслѣдство на всички балкански народи.
  • Турци, гърци, българи, румѫнци - всички ние имаме дѣ̋л от това наслѣдство.
  
  
  • Източната римска империя, Ромѣйската империя, така нарѣчената Византия, се е наричала просто Римска империя, Imperium Romanum, ΒΑΣΙΛΕΙΑ ΡѠΜΑΙѠΝ, или накратко Романия.
    
    
    • ◄►  Названието Романия е засвидетелствано напримѣр в търновския̌т надпис на цар Иван Асен 2 от AD 1230. В този надпис страната (земята) на юг от България и на сѣвер от Константинопол е нарѣчена Романия:

      ИЗΛѢЗОХ ΝА БРАΝЬ ВЪ РѠМАΝИѪ

    • ►► На карта от AD 1730, взета от Wikipedia-та и цитирана малко по-горѣ (..покажи я̨ тука..) (..покажи я̨ там..), Румелийското берлербейство, включващо днешнитѣ България, Албания, Македония, Косово, Южна Сърбия, Европейска Турция, и Добруџа, е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA.
    • ▼▼ На карта от AD 1730, взета от Wikipedia-та и цитирана малко по-горѣ (..скрий я̨ картата..), Румелийското берлербейство, включващо днешнитѣ България, Албания, Македония, Косово, Южна Сърбия, Европейска Турция, и Добруџа, е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA.

      

  • Ако Цариград-Константинопол не бѣше падна̨л в рѫцѣтѣ на мюсюлманитѣ, то южна съсѣдка на България щѣше да е Романия, а сѣверната съсѣдка на България нѣ̋маше да се казва Румѫния, а вѣроятно Влашко. Дѣйствителността обаче е друга: южна съсѣдка на България е Турция, а сѣверна съсѣдка - Румѫния.

  • И тъй, имаме двѣ понятия, и имаме нуђа от двѣ названия.
    
    
    • Съврѣменната държава Румѫния, възникна̨ла прѣз 19-ти вѣк като обединение на дунавскитѣ княжества Влашко и Молдова и разширила територията си в резултат на военни сполуки.

      На български език названието е Румѫния, а на руски - Румыния. На английски - Romania, като в тази моя публикация използвам România.

    • Срѣдновѣковната Романия, Източната римска империя, европейската територия, администрирана от Цариград-Константинопол.

      Названието е Романия. На английски - пак Romania, като в тази моя публикация използвам Romānia.

  • И накрая̌, така както никой не забранява на гърцитѣ да се наричат ромеи, така както никой не забранява на наскоро разбългаренитѣ жители на Вардарска Македония да се наричат македонци, та в този дух съвсѣм естествено е власитѣ и молдованитѣ да се наричат румѫнци. Всички ние сме православни християни и заедно сме живѣли в сферата на влияние на Ромейската империя, т.е. на Романия.   ▲▲

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

7. ►►  Бѣлѣжки по писмото, които сѫ от интерес само за българската публика  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

7. ▼▼  Бѣлѣжки по писмото, които сѫ от интерес само за българската публика  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄► По врѣмето на Нѣ̋кшу за градът София
  • вече било установено днешното му име.
  • Писмото на Нѣ̋кшу не е първия̌т документ,
  • в който градът е нарѣчен София.


• ◄► Градът Константинопол-İstanbul в писмото на Нѣ̋кшу
  • е нарѣчен с българското (славянското) си име - Цариград.


• ►►  В продължение на нѣ̋колко вѣка
  • ние българитѣ сме били един народ с власитѣ и молдованитѣ,
  • един двуезичен народ.
• ▼▼  В продължение на нѣ̋колко вѣка
  • ние българитѣ сме били един народ с власитѣ и молдованитѣ,
  • един двуезичен народ.
  
  
  • Нито елинофонитѣ сѫ ни различавали,
  • нито пък ние сме се дѣлѣли.
  
  
  • А ако вземем прѣд вид и албаноезичнитѣ християни,
  • то и тѣ сѫ били от сѫщия̌т многоезичен народ.
  
  
  • По врѣмето на Нѣ̋кшу все още не се е правѣла разлика међу българи и власи.


• ►►  За буквата Ъ.
• ▼▼  За буквата Ъ.
  
  
  • В писмото си Нѣ̋кшу употрѣбява буквата Ъ "правилно", само за звукът Ъ.
  
  
  • Налага се съпоставката със славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът в началото на 19-ти вѣк: тѣ не знаѣли как, с коя буква, да означават звукът Ъ. Налага се и изводът, че грамотността на български език срѣд славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът прѣз 17-ти и 18-ти вѣк е била на нулево равнище, щом сѫ забравили как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Нито Петър Берон (в Рибния̌т буквар от AD 1824), нито Неофит Рилски (в граматиката си от AD 1835) сѫ знаѣли как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Любен Каравелов и Христо Ботев употрѣбяват за звукът Ъ само буквата Ѫ.
  
  
  • Едва в послѣдната четвърт на 19-ти вѣк за звукът Ъ се намира задоволително рѣшение в българския̌т правопис.


• ►►  За буквата Ѣ.
• ▼▼  За буквата Ѣ.
  
  
  • В писмото си Нѣ̋кшу употрѣбява буквата Ѣ "правилно", както в срѣдно-български.
  
  
  • Напримѣр, в изразът Цѣра Румънѣскъ от писмото на Нѣ̋кшу звукът, означен с буквата Ѣ, е съзвучен със "Цѣ̋ла срѣ̋да мира нѣ̋мах."
  
  
  • Според съврѣменния̌т румѫнски правопис на мѣ̋стото на буквата Ѣ се употрѣбява диграфът EA: Țeara Rumânească.
  
  
  • Буквата Ѣ била прѣмахна̨та от българската азбука прѣз AD 1945 при така нарѣчената отечествено-фронтовска (ОФ) правописна реформа в духът на царящия̌т тогава национален нихилизъм.
  
  
  • В своитѣ текстове в интернет аз се мѫча̨ да я̨ възстановя̨.


• ►►  За буквата Џ.
• ▼▼  За буквата Џ. С тази буква се означава звукът ДЖ.
  
  
  • В писмото на Нѣ̋кшу тази буква се срѣща два пѫти.
  
  
  • Проблемитѣ с буквата Џ сѫ два:
    
    
    1. Кога и къдѣ тази буква е възникна̨ла и въведена в употрѣба за пръв пѫт.
       • Надѣђни източници като че ли нѣ̋ма и на въпросът не може да се отговори със сигурност.
       • Буквата Џ се срѣща в писмото на Нѣ̋кшу, а то пък съдържа първия̌т извѣстен текст на румѫнски език.
       • В сръбската wikipedia пише, че буквата Џ се е появила прѣз 15-ти вѣк в румѫнската кирилица като вариант на буквата Ч, а сръбскитѣ прѣписвачи сѫ почна̨ли да я̨ използват прѣз 17-ти вѣк.
         • .. Први пут се појављује у 15. веку, у Румунској ћирилици, као измењена форма слова Ч.[1] Српски преписивачи су почели да га користе у 17. веку. ..
       • Слѣдователно, буквата Џ сѫ я̨ създали книжовницитѣ от Влашко и оттам тя е била заимствана в Сърбия.
       • При това е възможно книжовницитѣ от Влашко да сѫ я̨ създали буквата Џ, докато сѫ писали на български (на славянски), понеже звукът Џ се срѣщал там в разни влашки названия и имена.
       • Възможно е сѫщо така книжовницитѣ от Влашко да сѫ я̨ въвели буквата Џ именно заради текстоветѣ на влашки език, и ако е така, то писмото на Нѣ̋кшу не е първия̌т текст на румѫнски.
    
    
    2. Защо тази буква я̨ нѣ̋ма сега в българската азбука.
       • Отговорът е ясен: нѣ̋ма я̨ в българската азбука, защото я̨ нѣ̋ма в руската.
       • Буквата Џ е включена в Рибния̌т буквар (AD 1824) на Петър Берон.
       • Сега тази буква Џ я̨ има в сръбската азбука, а оттам и в скопско-сърбоманската (македонската) азбука.
       • Българския̌т език има нуђа от тази буква в сѫщата степен, както и сръбския̌т.
  
  
  • В своитѣ текстове в интернет аз се мѫча̨ да я̨ въведа̨ буквата Џ в употрѣба.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

8. ►►  Прѣпратки (references)  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

8. ▼▼  Прѣпратки (references)  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• The Letter of Neacșu from Câmpulung
• Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
• Chase Faucheux, Language Classification and Manipulation in Romania and Moldova, Tulane University, Louisiana, 2006
• The CV of Slavophonia
• Wikipedia: Брашовско писмо (Писмото на Нѣкшу от Дългополе)
• Wikipedia: Neacșu's letter
• Wikipedia: Письмо боярина Някшу
• Wikipedia: Scrisoarea lui Neacșu
• Wikisource: Scrisoarea lui Neacșu din Câmpulung
• Wikisource: Translation:The letter of Neacșu of Câmpulung
• Wikipedia: Румелия
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

9. ►►  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

9. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Кой е императорът.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Кой е императорът.
  
  
  • Императорът е султан Сюлейман Великолепни, царувал међу AD 1520 и 1566.
  
  
  • Защо е нарѣчен император?
  • Защото е император на Османската империя.
  • Защото сѫщо така изпълнява длъжността римски император.
  • Защото в текстът на писмото на Нѣ̋кшу на румѫнски език е нарѣчен император.
  • Защото основния̌т текст на писмото е на румѫнски език.
  
  
  • Ако текстът бѣше на български език, то султан Сюлейман щѣше да бѫде нарѣчен цар.
  • Така както Константинопол-İstanbul е нарѣчен в писмото Цариград.
  
  
  • Султан Сюлейман Великолепни е бил върховния̌т повелител.
  • Титлата на върховния̌т повелител на съотвѣтния̌т език се виђа най-добрѣ в Божията молитва "Отче наш" [От Матея, 6:9].
    • На български: цар

      .. да дойде царството Ти, да бѫде волята Ти ..

    • На гръцки: василевс

      .. ἐλθέτω ἡ βασιλεία Σου ·γενηθήτω τὸ θέλημά Σου, ..

    • На румѫнски: император

      .. vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, ..

    • На албански: император

      .. arthtë mbretëria Jote, u bëftë dëshira Jote, ..

    • Прѣпратка: Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: Божията молитва на румѫнски и албански.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Кой е Мехмед бег? [има прѣдположение]
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Кой е Мехмед бег?
  • Не зная̨ кой е Мехмед бег, споменат в писмото на Нѣ̋кшу.
  • Прѣдполагам, че е потомък на ислямизирани аристократи от Влашко с аспирации към тамошната територия.
  • Ако нѣ̋кой знае кой е Мехмед бег, да пише.
  
  
  • 2021-06-06, facebook: Велизар Тодоров прѣдположи, че Нѣ̋кшу е имал прѣд вид Ayas Mehmed Paşa.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Етимологична справка за името Нѣ̋кшу.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Етимологична справка за името Нѣ̋кшу.
  
  
  • Тръгваме от българо-влашкото име Войнѣ̋гул, сродно с името Войно.
  • То се съкращава на Нѣ̋гул (Нягул), доскоро срѣщано име.
  • Нѣ̋кшул или Нѣ̋кшу е умалително от Нѣ̋гул:
  • съпоставѣте с наставката шо-шу на диминутиви като Гошо, Пешо, Тошо, ...
  • Има вѣроятност българското име Нѣшо (и съотвѣтно Нѣшка) да е производно на Нѣ̋кшу, ...
  • .. макар че за Нѣшо и Нѣшка обикновено се прѣдполага да произлизат от Недѣ̋лко-Недѣ̋лка, ...


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Дисперсна и фокусирана визия за Balkansprachbund-ът.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Дисперсна и фокусирана визия за Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Понятието Balkansprachbund има изключително голѣ̋мо значение за румѫнския̌т език, пък и, разбира се, за българския̌т.
  
  
  • Терминитѣ дисперсна и фокусирана визия се отнасят за Balkansprachbund-ът. На тѣзи двѣ визии съотвѣтстват двѣ хипотези за произходът на румѫнския̌т език:
    • хипотезата за континуитетът, и
    • миграционната хипотеза.
  
  
  • Прѣпратка: Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: фокусирана и дисперсна визия.


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-02-18 09:19:: Помощ за прѣвод на този текст на румѫнски би била добрѣ дошла.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Писмо на румѫнски от Архангеловден AD 1514 било открито наскоро.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Писмо на румѫнски от Архангеловден AD 1514 било открито наскоро.
  
  
  • Достѫпна и надѣђна информация за него все още нѣ̋ма. Със 7 години е по-старо от писмото на Нѣ̋кшу.
  
  
  • Писмото е от раю̋нът на Турну-Северин. Не се споменава то да има части на български (за разлика от писмото на Нѣ̋кшу). Не се споменават в писмото и думитѣ румѫнски или Румѫния.
  
  
  • Авторът на писмото владиката Герасие я̨ изразявал благосклонността си към Георге Дожа и затова писмото е нарѣчено Afurisenia lui Doja.
  
  
  • Прѣпратка_1: Afurisania lui Doja – Primul manuscris în limba română.
  • Прѣпратка_2: Аbout the newly discovered yet unattested document called "Afurisenia lui Doja", which may be the first document written in the Romanian language.
  
  
  • Забѣлѣжка_1 [2020-06-24]: Източникът по Прѣпратка_1 не се показва вече. Писмото от Архангеловден AD 1514 не се коментира. Може да се прѣдположи, че автентичността му е съмнителна.
  • Забѣлѣжка_2 [2020-06-24]: По начало - по принцип - автентичността на всички новооткрити исторически артефакти е съмнителна.


• ►► ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Кога румѫнската православна църква е изоставила църковно-славянския̌т език?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Кога румѫнската православна църква е изоставила църковно-славянския̌т език?
  
  
  
  • Тук се споменава, че румѫнската православна църква е мина̨ла от църковно-славянски на румѫнски около 1640.

    It is also important to remark that Romanian Orthodox Church, already since 1640s uses Romanian as its liturgical language, not Old Church Slavonic as before that.

  • Много въпроси остават. Защо и как славяногласието е било измѣтено от територията на съврѣменна Румѫния?
  • При какви обстоятелства румѫнската православна църква е изоставила църковно-славянския̌т език?
  • Каква е ролята за това на религиознитѣ противопоставяния међу православни, униати, католици и протестанти?
  • Каква е ролята на Фенер за това? И дали е изобщо замѣсен?
  • Трѣ̋бва нѣщо да е повишило статутът на румѫнския̌т език, и ако това не е този акт на румѫнската православна църква, то какво друго?


• ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

Бѣлѣжки по писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе

• ►► Цъкнѣте, за да се покаже картинката.
  
• ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.
  

Таблица на съдържанието: ExpandAll: покажи всичко

• 1. Основни данни за писмото на Нѣ̋кшу
• 2. Постановка на проблемът̌
• 3. Оригинален текст на писмото на Нѣ̋кшу
• 4. Прѣвод на писмото на Нѣ̋кшу
• 5. Обяснение на смѣсениът̌ език на писмото на Нѣ̋кшу
• 6. Писмото на Нѣ̋кшу и съврѣменниът̌ характер на румѫнскиът̌ етноним
• 7. Бѣлѣжки по писмото, които сѫ от интерес само за българската публика
• 8. Прѣпратки (references)
• 9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

• ►► Click to expand: Цъкнѣте, за да се покаже.
• ▼▼ Click to collapse: Цъкнѣте, за да се скрие.
  • Подробности. Разсѫђения. И други нѣща може да се покажѫ̨т.
  
  
  • Ето, и картинка се показа:
    

---

1. ►►  Основни данни за писмото на Нѣ̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

1. ▼▼  Основни данни за писмото на Нѣ̋кшу  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е
  • първиът̌ писмен паметник на румѫнски (романо-балкански, балкано-романски) език.
• ▼▼ Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е
  • първиът̌ писмен паметник на румѫнски (романо-балкански, балкано-романски) език.
  
  
  • Понятието Balkansprachbund се въвеђа, за да се разяснıѫ̨т три въпроса:
    
    
    • Мѣ̋стото на българскиът̌ език срѣд славянскитѣ езици. Българскиът̌ e балканизиран славянски език. Българскиът̌ език може да се означава като балкано-славянски (или славяно-балкански) език. Другитѣ съврѣменни славянски езици можем да ги наричаме ново-славянски.
    • Мѣ̋стото на румѫнскиът̌ език срѣд романскитѣ езици. Румѫнскиът̌ e балканизиран романски език. Румѫнскиът̌ език може да се означава като балкано-романски (или романо-балкански) език. Другитѣ съврѣменни романски езици можем да ги наричаме ново-романски.
    • Отношенията међу румѫнскиът̌ и албанскиът̌.
    
    
    Нашиът̌ балкано-славянски български език е славянски, но не е ново-славянски. Румѫнскиът̌ члѣнува в романсът̌, той e романски език, но не е ново-романски.
  
  
  • Най-старитѣ текстове на албански (AD1462) и балкано-романски (AD1521: влашки, румѫнски) прѣдставят тѣзи езици в напълно балканизиран вид.
• • ►► Писмото е написано в град Дългополе и изпратено до град Брашов.
• • ▼▼ Писмото е написано в град Дългополе и изпратено до град Брашов.
    
    
    • Разстоянието међу двата града е около 85 km.
    
    
    • Името на град Дългополе сега е прѣведено на Câmpulung.
    
    
    • Писмото е намѣрено в град Брашов и затова се нарича още Брашовско писмо.


• ◄► Написано е от Нѣ̋кшу, голѣмец и търговец от Дългополе.
• • ►► Изпратено е до Hans Benkner, кмет (жупан) на град Брашов.
• • ▼▼ Изпратено е до Hans Benkner, кмет (жупан) на град Брашов.
    
    
    • Да не се бърка със синът̌ му, който сѫщо се казвал Hans Benkner.


• ◄► Писмото е надѣђно датирано (AD 1521), защото дѣлата на императорът̌ султан Сюлейман Великолѣпни сѫ добрѣ документирани.
• • ►► Особеното за писмото е, че близо една пета от текстът̌ му е на български (славянски) език.
• • ▼▼ Особеното за писмото е, че близо една пета от текстът̌ му е на славянски (български) език.
    
    
    • На български сѫ 18% от думитѣ, без да се броıѫ̨т думитѣ със славянски произход в румѫнскиът̌ текст.
    • На български сѫ привѣтствията в началото и в краıът̌ на писмото.
    • Българскиът̌ израз "и пак" се срѣща в началото на всѣки параграф, общо седем пѫти.
    • В случаıът̌ "и пак" означава "има и още", "това не е всичко".
    • Самитѣ параграфи, седем на брой, сѫ на румѫнски.
• • ►► Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е написано с българската азбука, която сега се нарича кирилица.
• • ▼▼ Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е написано с българската азбука, която сега се нарича кирилица.
    
    
    • Българската азбука (кирилицата) се е използвала във Влашко и в Молдова до срѣдата на 19-ти вѣк, когато в обединена Румѫния тя е замѣнена с латиницата.
    • Азбуката, използвана в съвѣтска Молдова, е друга. Тя се основава на новата руска кирилица.
    • Азбуката (кирилицата), използвана в писмото на Нѣ̋кшу, е срѣдновѣковната българска азбука.
• • ◄► Освѣн че писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е първиът̌ писмен паметник на румѫнски език,
    • румѫнската национална митология го натоварва допълнително:
    • (за пръв пѫт, естествено), в него се бил срѣщал изразът̌
    • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

2. ►►  Постановка на проблемът̌  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

2. ▼▼  Постановка на проблемът̌  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

В сѫщност, ще формулирам два проблема във връзка с писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521.

• ►►  Да се намѣри подходящо обяснение за
  • смѣсениът̌ език на писмото: румѫнски и български.
• ▼▼  Да се намѣри подходящо обяснение за
  • смѣсениът̌ език на писмото: румѫнски и български.
  
  
  • Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е най-стариът̌ документ, съдържащ текст на румѫнски език.
  
  
  • Документи изцѣ̋ло на български (славянски) език сѫ намирани на територията на Румѫния, както по-стари от писмото на Нѣ̋кшу, така и от по-ново врѣме.
  
  
  • Нѣщо повече, старо-българскиът̌ език в продължение на нѣ̋колко вѣка е бил литературниът̌ - книжовниът̌ - език във Влашко и Молдова.
  
  
  • Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 интригува със смѣсениът̌ си език. В него за пръв пѫт се появява текст на румѫнски език.
  
  
  • Явно и авторът̌ (Нѣ̋кшу от Дългополе) и получателıът̌ (жупанът̌ на Брашов) сѫ знаѣли и двата езика, български и румѫнски.
  
  
  • Защо писмото не е било написано на един език, само на български или само на румѫнски?
  
  
  • Отговор (..покажи..): ..
  • Отговор (..скрий..): Авторът̌ на писмото е гледал на текстът̌ на румѫнски език като на тайнопис.


• ►►  Какъв смисъл е влаган прѣз 16-ти вѣк в изразът̌
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя?
• ▼▼  Какъв смисъл е влаган прѣз 16-ти вѣк в изразът̌
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя?
  
  
  • Отговор (..покажи..): ..
  • Отговор (..скрий..): Смисълът̌ е "ромейска земя" или "румелийска земя" или просто "Румелия".
    

    

  
  
  • При досѣгът̌ с националната митология се навлиза и в политиката. А не би трѣ̋бвало политиката да се обвързва с митологията.
  
  
  • Опит за накърняване на националната митология обикновено срѣща отпор в стил "бик на червено".


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

3. ►►  Оригинален текст на писмото на Нѣ̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

3. ▼▼  Оригинален текст на писмото на Нѣ̋кшу  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  (Покажи картинка на писмото)
• ▼▼  (Скрий картинката) (Покажи ıѫ̨ картинката там)
  
  
  • 


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Текст на писмото на кирилица според руската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Текст на писмото на кирилица според руската wikipedia:
  • Текстът̌ на български е удебелен.
  
  
  • м(у)дром(у) и плeменитом(у) и чиститом(у) и б[o]гω(м) дapoванном(у) жупa(н) хань(ш) бe(г)нe(р) ѿ брашo(в) мнo(г)[o] з(д)равиe ѿ нѣ(к)шу(л) ѿ длъгoполe
  • и пa(к) дау щирe дo(м)нïeталe зa лукру(л) ту(р)чилo(р) кум aмь aузи(т) єу къ ĩпърату(л) aу єши(т) дe(н) софïѧ ши aими(н)трѣ ну e ши сѣу ду(с) ĩ су(с) прe дунърe
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ aу вени(т) у(н) ω(м) дe лa никопoe дe мïe мѣ(у) спу(с) къ aу възу(т) ку ωкïи лои къ aу треку(т) чѣлe корабïи чe щïи ши дo(м)нïıатa прє дунърe ĩ су(с)
  • и пак съ щïи къ багъ ден тотe ωрашелe кътe н̃ дe ωми(н) съ ффïe ĩн aжутo(р) ĩ корабïи
  • и пак съ щïи куму сѣу принсъ нещe мe(ш)щe(р) дe(н) ц[a]ригрa(д) ку(м) ворь трѣчe aчѣлe корабïи лa локу(л) челa (ст)римту(л) чe щïи ши дo(м)нïıатa
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe дe лукру(л) лу мaхамe(т) бe(г) ку(м)у aмь aузит дe бoѧри чe сънть мeџïıа(ш) ши дe џeнерe мïу негрe куму ѧу дa(т) ĩпърату(л) слoбозïe лу мaхамe(т) бег прe иу иωи вa фи воѧ прен цѣрa румънѣскъ ıаръ єль съ трѣкъ
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ ape фрикъ марe ши бъсъраб дe aчe(л) лотру дe мaхамe(т) бe(г) мa(и) въртo(с) дe дo(м)нïeлe во(с)трe
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe кa мa(и) марелe мïу дe чe aмь ĩцелe(с) шï eу eу спуи дo(м)нïeталe ıар дo(м)нïıатa eщи ĩцeлепть ши aчѣстe куви(н)тe съ цïи дo(м)нïıатa лa тинe съ ну щïe уми(н) мулци ши дo(м)нïeлe во(с)трe съ въ пъзици ку(м) щици мa(и) бинe
  • и б[oг]ь тe вe(с)[e]ли(т) aмï(н)ъ


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Текст на писмото с нормализиран правопис според румѫнската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Текст на писмото с нормализиран правопис според румѫнската wikipedia:
  • Текстът̌ на български е удебелен и правописът̌ му е нормализиран.
  • Текстът̌ на румѫнски език е даден в съврѣменен правопис според румѫнската wikipedia.
  
  
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

4. ►►  Прѣвод на писмото на Нѣ̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

4. ▼▼  Прѣвод на писмото на Нѣ̋кшу  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Прѣвод на български според българската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Прѣвод на български според българската wikipedia:
  • Текстът̌, който в оригиналът̌ е на български, е удебелен.
  
  
  • На мѫдриът̌, племенитиът̌ и честитиът̌ и от Бога даруван жупан Ханаш Бенгнер от Брашов, много здраве от Нѣ̋шо от Дълго поле.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • И пaк. Извѣстявам те за дѣлата на турцитѣ, тъй като чух, че императорът̌ е напуснал София, това трѣ̋бва да е вѣ̋рно, и е тръгнал нагорѣ по Дунавъ.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И пaк. Трѣ̋бва да знаеш, че човѣк от Никопол дойде при мен и ми каза, че сѫ видѣли със собственитѣ си очи, че корабитѣ, за които Ти знаеш, сѫ тръгнали нагорѣ по Дунавъ.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И пaк. Трѣ̋бва да знаеш, че вземат по 50 мѫже от всѣки град, за да помагат за корабитѣ.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И пaк. Да знаеш, че нѣ̋кои майстори от Цариград сѫ се научили как да правıѫ̨т корабитѣ да минават по тѣснитѣ мѣста, за които Ти сѫщо знаеш.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И пaк. Казвам ти за дѣлата на Мехмед бег, както чух от съсѣднитѣ боляри и от зет ми Негре (Черниът̌), че императорът̌ е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Влахия, откъдѣто си иска.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И пaк. Трѣ̋бва да знаеш, че нашиът̌ Басараб сѫщо се страхува от тоя крадец Мехмед бег, даже повече от тебе.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И пaк. Казвам ти като на мой господар за това какво узнах. Казвам ти на Тебе, и ти си мѫдър и трѣ̋бва да пазиш тѣзи думи за себе си, така че малко хора да знаıѫ̨т, и трѣ̋бва да вземеш съотвѣтни мѣрки.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И Бог да те весели. (и да те весели, ощастливи Бог). Амин.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Прѣвод на английски според английската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Прѣвод на английски според английската wikipedia:
  • Текстът̌, който в оригиналът̌ е на български, е удебелен.
  
  
  • To the most wise and noble and honoured and by God gifted master Hanăș Bengner [that is, Johannes Benkner] from Brașov much health from Neacșu from Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And so. I let you know of the deeds of the Turks, as I have heard that the Emperor [that is, Sultan Suleiman the Magnificent] has left Sofia, and that must be true. And went up the Danube.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And so. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me they saw with their own eyes that those ships which you know about have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And so. You should know that they are taking 50 men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And so. You should know that some experts from Tsarigrad [that is, Istanbul] realized how to make the ships to move past that tight place which you know too.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And so. I tell you about the deed of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law Negre, that the Emperor gave Mahamet-beg freedom to pass through Wallachia [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text] wherever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And so. You should know that our Basarab too is fearful of that thief Mahamet-beg, even more so than you.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And so. I'm telling you as my superior about what I have found out. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, and you should take proper guard.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring you happiness. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Прѣвод на английски според wikisource.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Прѣвод на английски според wikisource:
  • Текстът̌, който в оригиналът̌ е на български, е удебелен.
  
  
  • To the most wise and venerable and by God endowed master Hanas Benger of Braşov, all the best from Neacșu of Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And again. I let Your Highness know of the Turks' deeds, as I heard that the Emperor has left Sofia, and sailed up the Danube, and the truth is no other, but this.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And again. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me he saw with his own eyes that those ships, which you also know of, have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And again. You should know that they have fifty men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And again. You should know how a few sailors from Tsarigrad found a way to steer the ships past that narrow place, which you also know of.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And again. I tell you about the work of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law, Negre, that the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And again. You should know that Basarab too is greatly fearful of that thief Mahamet beg, even more than Your Highness.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And again. I tell Your Highness, as you are my Lord, of what I had also understood. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know, and you should prepare the best you can.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring happiness upon you. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Прѣвод на руски по руската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Прѣвод на руски по руската wikipedia:
  • Текстът̌, който в оригиналът̌ е на български, е удебелен.
  
  
  • Мудрому и благородному, и почтенному, и Богом дарованному жупану Ханшу Бегнеру из Брашова много здравия от Някшула из Кымпулунга.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно о делах турков, что я слышал, что император выехал из Софии, и иначе быть не может, и поехал вверх по Дунаю.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно, что приходил человек из Никополя, который мне сказал, что видел собственными глазами, что те корабли, кои тебе известны, прошли вверх по Дунаю.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что они забирают из каждого города по 50 человек для помощи на кораблях.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что мастера из Цариграда придумали, как провести эти корабли через то узкое место, которое и Тебе известно.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И ещё. Скажу тебе о делах Махамет-бега, что я слышал от бояр по соседству и от зятя моего Негре, что император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что Бессараб тоже боится этого разбойника Махамет-бега, ещё сильнее, чем Вы.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И ещё. Говорю тебе как старшему то, что понял я. Я говорю тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много людей не знало, а вы берегите себя, как можно лучше.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И пусть Бог тебя радует. Аминь.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

5. ►►  Обяснение на смѣсениът̌ език на писмото на Нѣ̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

5. ▼▼  Обяснение на смѣсениът̌ език на писмото на Нѣ̋кшу  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Да се намѣри подходящо обяснение за
  • смѣсениът̌ език на писмото: румѫнски и български -
  • това е първиът̌ дефиниран проблем:
  • Защо писмото не е било написано на един език, само на български или само на румѫнски?
• ▼▼  Да се намѣри подходящо обяснение за
  • смѣсениът̌ език на писмото: румѫнски и български -
  • това е първиът̌ дефиниран проблем.
  
  
  • Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е най-стариът̌ документ, съдържащ текст на румѫнски език.
  
  
  • Документи изцѣ̋ло на български (славянски) език сѫ намирани на територията на Румѫния, както по-стари от писмото на Нѣ̋кшу, така и от по-ново врѣме.
  
  
  • Нѣщо повече, старо-българскиът̌ език в продължение на нѣ̋колко вѣка е бил литературниът̌ - книжовниът̌ - език във Влашко и Молдова.
  
  
  • Писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 интригува със смѣсениът̌ си език. В него за пръв пѫт се появява текст на румѫнски език.
  
  
  • Явно и авторът̌ (Нѣ̋кшу от Дългополе) и получателıът̌ (жупанът̌ на Брашов) сѫ знаѣли и двата езика, български и румѫнски.
  
  
  • Защо писмото не е било написано на един език, само на български или само на румѫнски?


• ►►  По-естествено за Нѣ̋кшу би било да напише писмото си само на български.
• ▼▼  По-естествено за Нѣ̋кшу би било да напише писмото си само на български.
  
  
  • И той (Нѣ̋кшу от Дългополе), и получателıът̌ (жупанът̌ на Брашов) сѫ знаѣли български (славянски).
  
  
  • Намирани сѫ и други документи на български (славянски) език на територията на Румѫния, както по-стари от писмото на Нѣ̋кшу, така и от по-ново врѣме.
  • А пък по-стари текстове на румѫнски не сѫ намирани,
  • макар че сигурно е имало, но такива не сѫ запазени.


• ►►  Грамотността на български (славянски) език е
  • била доста по-разпространена на територията на Румѫния
  • от грамотността на румѫнски (влашки) език.
• ▼▼  Грамотността на български (славянски) език е
  • била доста по-разпространена на територията на Румѫния
  • от грамотността на румѫнски (влашки) език
  
  
  • При това, по онова врѣме в цѣ̋ла Европа грамотнитѣ хора сѫ се срѣщали изключително рѣ̋дко.


• ►►  Рѣшението на проблемът̌ се крие в послѣдниът̌ параграф на писмото.
• ▼▼  Рѣшението на проблемът̌ се крие в послѣдниът̌ параграф на писмото.
  
  
  • (покажи го текстът̌).. Казвам ти на Тебе, и ти си мѫдър и трѣ̋бва да пазиш тѣзи думи за себе си, така че малко хора да знаıѫ̨т, ..
  • (покажи го текстът̌).. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți, ..
  • (покажи го текстът̌).. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, ..
  • (покажи го текстът̌).. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know ..
  • (покажи го текстът̌).. Я говорю тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много людей не знало, ..
  
  
  • Нѣ̋кшу, авторът̌ на писмото, би желал съдържащата се в писмото информация да си остане тайна, за да не се издадѫ̨т съгледваческитѣ канали.
  
  
  • И тъй, с цѣл "малко хора да знаıѫ̨т", информацията е прѣдадена на влашки (румѫнски) език, а не на български (славянски).


• ◄► Авторът̌ на писмото е гледал на текстът̌ на румѫнски език като на тайнопис.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

6. ►►  Писмото на Нѣ̋кшу и съврѣменниът̌ характер на румѫнскиът̌ етноним  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

6. ▼▼  Писмото на Нѣ̋кшу и съврѣменниът̌ характер на румѫнскиът̌ етноним  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄► Освѣн че писмото на Нѣ̋кшу от AD 1521 е първиът̌ писмен паметник на румѫнски език,
  • румѫнската национална митология го натоварва допълнително:
  • (за пръв пѫт, естествено), в него се бил срѣщал изразът̌
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя.


• ►►  Какъв смисъл е влаган прѣз 16-ти вѣк в изразът̌
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя -
  • това е вториът̌ дефиниран проблем.
• ▼▼  Какъв смисъл е влаган прѣз 16-ти вѣк в изразът̌
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя -
  • това е вториът̌ дефиниран проблем.
  
  
  • При досѣгът̌ с националната митология се навлиза и в политиката. А не би трѣ̋бвало политиката да се обвързва с митологията.
  
  
  • Опит за накърняване на националната митология обикновено срѣща отпор в стил "бик на червено".


• ►►  Срѣд Принципитѣ на моитѣ възгледи за минѫ̨лото
  • на първо мѣ̋сто съм поставил Имперско-цивилизационниът̌ принцип.
  
  
• ▼▼  Срѣд Принципитѣ на моитѣ възгледи за минѫ̨лото
  • на първо мѣ̋сто съм поставил Имперско-цивилизационниът̌ принцип:

    Имперско-цивилизационниът̌ принцип се явява традиционен. Опититѣ за прѣразглеђането му сѫ несъстоятелни. Съгласно с този принцип, дрѣвнитѣ Египет и Месопотамия, дрѣвна Гърция и мимолетната империя на Александър Велики, Римската/Ромѣйската империя и империята на Карл Велики имат за историята по-голѣ̋мо значение, отколкото всички останѫ̨ли събития от онѣзи врѣмена.

• ►►  И тъй, за да рѣшим този проблем,
  • първо трѣ̋бва да си отговорим на въпросът̌
  • какво може да е казал императорът̌.
  
  
• ▼▼  И тъй, за да рѣшим този проблем,
  • първо трѣ̋бва да си отговорим на въпросът̌
  • какво може да е казал императорът̌,
  • какво точно самиът̌ император е казал на Мехмед бег.
  
  
  • А не да започваме с тълкуване на написаното от Нѣ̋кшу, с тълкуване на това какво Нѣ̋кшу е имал прѣд вид:
  • Нѣ̋кшу е имал прѣд вид това, което е казал императорът̌.
  
  
  • Впрочем, ето какво е писал Нѣ̋кшу:
  • (покажи го текстът̌) .. i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • (към текстът̌) .. императорът̌ е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Влахия, откъдѣто си иска., ..
  • (към текстът̌) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia wherever he pleases. .. [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text]
  • (към текстът̌) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
  • (към текстът̌) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Да отбѣлѣжим политическата хипер-коректност, проявена в прѣводитѣ на различнитѣ езици. Всички прѣводачи a priori (и погрѣшно) приемат, че Нѣ̋кшу е имал прѣд вид "влашката земя", земята на влашкото воеводство, земята на влашкото княжество, и прѣвеђат изразът̌ като Влахия, Wallachia, Валахия (на български по-правилно е Влашко). Все пак, прѣводачитѣ сѫ подходили коректно към фактът̌, че никога прѣди 19-ти вѣк територията на Влашко не е именувана като Румѫния, освѣн в текстът̌ на влашки език в писмото на Нѣ̋кшу, и не сѫ написали Румѫния.
  
  
  • В сѫщност, Нѣ̋кшу не може да е имал прѣд вид друго, освѣн казаното от императорът̌, понеже Нѣ̋кшу прѣпрѣдава неговитѣ думи, думитѣ на императорът̌.   ▲▲
  
  
• ►►  В сѫщност, Нѣ̋кшу не може да е имал прѣд вид друго, освѣн казаното от императорът̌, понеже Нѣ̋кшу прѣпрѣдава неговитѣ думи, думитѣ на императорът̌.
  • И тъй, какво може да е казал императорът̌.
  
  
• ▼▼  В сѫщност, Нѣ̋кшу не може да е имал прѣд вид друго, освѣн казаното от императорът̌, понеже Нѣ̋кшу прѣпрѣдава неговитѣ думи, думитѣ на императорът̌.
  • И тъй, какво може да е казал императорът̌.
  
  
  • Императорът̌ може да е казал "влашката земя", както румѫнската национална митология прѣдполага и както обикновено се приема извън Румѫния заради политическата коректност.
  
  
  • Но е много по-вѣроятно императорът̌ да е казал "ромейската земя" или, което е сѫщото, "румелийската земя", т.е. императорът̌ да е казал просто Румелия.

  • 

      ▲▲
  
  
• ►►  Императорът̌ най-вѣроятно е казал Румелия.
  • Какви може да сѫ били точнитѣ му думи.
• ▼▼  Императорът̌ най-вѣроятно е казал Румелия.
  • Какви може да сѫ били точнитѣ му думи.
  
  
  • Казал е (на турски) Rum yeri, което буквално значи "римска земя", "ромейска земя", "румелийска земя", или пък (на османо-турски) روم ايلى‎, Rūm-ėli, Румелия, като в този израз е вплетена арабска дума със значение "страна" или "земя".
  
  
  • Ако императорът̌ трѣ̋бваше да каже "влашката земя", той едва ли би казал "eflak yeri", по-скоро би казал "Basarab yeri", "земята на воеводата Басараб".
  
  
  • А ако императорът̌ бѣ казал "Basarab yeri, "земята на воеводата Басараб", то Нѣ̋кшу трѣ̋бваше да напише "Цѣра луи Басараб", за да не изопачи думитѣ на императорът̌.
  
  
  • Императорът̌ обаче е казал най-вѣроятно (на османо-турски) روم ايلى‎, Rūm-ėli или (на турски) Rum yeri, което буквално значи "римска земя, "ромейска земя", "румелийска земя, и Нѣ̋кшу буквално и точно го е прѣвел като Цѣра Румънѣскъ.


• ►►  Императорът̌ най-вѣроятно е казал Румелия.
  • Какво е имал прѣд вид императорът̌.
  
  
• ▼▼  Императорът̌ най-вѣроятно е казал Румелия.
  • Какво е имал прѣд вид императорът̌.
  
  
  • Цитат от Wikipedia-та, просто и ясно:

    Румелия (на турски: Rumeli, в прѣвод "Страна на ромеитѣ") е исторически термин, който описва територията, която в съврѣмието се нарича Балкани или Балкански полуостров, по врѣмето, когато се администрира от Османската империя.

  • Под Румелия (روم ايلى‎, Rūm-ėli на османо-турски или Rum yeri на турски) императорът̌ е имал прѣд вид цѣ̋лата подопечна нему територия, разположена в Европа. Като погледнѣл Царıът̌-император от Цариград на сѣвер, това било все Румелия. Едва ли нѣ̋кой тогава можѣл да каже дали земята на воеводата Басараб влизала в Румелия или не. Можѣло един да си е мислѣл, че влиза, а друг да е бил на противното мнѣние.
  
  
  • Според картата от Wikipedia-та (..покажи ıѫ̨..) Румелия обхващала цѣлиът̌ Балкански полуостров с изключение на Трансилвания, Хърватия, Словѣния, Черна гора.
  • Според картата от Wikipedia-та (..скрий ıѫ̨..) Румелия обхващала цѣлиът̌ Балкански полуостров с изключение на Трансилвания, Хърватия, Словѣния, Черна гора:

    

  
  
  • На друга карта от AD 1730 (..покажи ıѫ̨..), взета пак от Wikipedia-та, се виђа Румелийското берлербейство, което е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA и включвало днешнитѣ България, Албания, Македония, Косово, Южна Сърбия, Европейска Турция, и Добруџа. В частност, тази карта показва, че терминитѣ Румелия и Романия сѫ взаимо-замѣняеми.
  • На друга карта от AD 1730 (..скрий ıѫ̨..), взета пак от Wikipedia-та, се виђа Румелийското берлербейство, което е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA и включвало днешнитѣ България, Албания, Македония, Косово, Южна Сърбия, Европейска Турция, и Добруџа. В частност, тази карта показва, че терминитѣ Румелия и Романия сѫ взаимо-замѣняеми.

    

  
  
  • И тъй, като е казал Румелия, императорът̌ е имал прѣд вид цѣ̋лата подопечна нему територия в Европа.
  • Императорът̌ е натоварил Мехмед бег с влашката мисия и е изразил пълното си довѣрие в него.
  • Разрѣшил му е да мине, откъдѣто си иска.
  • Императорът̌ не искал сам да се натоварва с подробноститѣ по влашката мисия, защото лично той водѣл другата - по-важната - мисия: тази към Бѣлград и Виена. По главното направление прѣз AD 1521 императорът̌ прѣвзел Бѣлград, тогава част от Унгарското кралство, а прѣз AD 1526 слѣд битката при Мохач императорът̌ трайно, за близо два вѣка, завзел почти цѣ̋лата територия на Унгария. Двѣтѣ обсади на Виена обаче сѫ били несполучливи за императорът̌: Виена си останѫ̨ла прѣз цѣ̋лото това врѣме християнска.   ▲▲
  
  
• ►►  И тъй, императорът̌ е казал "Румелия" и Нѣ̋кшу буквално и точно е прѣдал думитѣ му като "Цѣра Румънѣскъ".
  • Като е казал Румелия, императорът̌ е имал прѣд вид цѣ̋лата подопечна нему територия в Европа.
  • Императорът̌ е натоварил Мехмед бег с влашката мисия и е изразил пълното си довѣрие в него.
  • На практика той му е разрѣшил да мине, откъдѣто си иска.
• ▼▼  И тъй, императорът̌ е казал "Румелия" и Нѣ̋кшу буквално и точно е прѣдал думитѣ му като "Цѣра Румънѣскъ".
  • Като е казал Румелия, императорът̌ е имал прѣд вид цѣ̋лата подопечна нему територия в Европа.
  • Императорът̌ е натоварил Мехмед бег с влашката мисия и е изразил пълното си довѣрие в него.
  • На практика той му е разрѣшил да мине, откъдѣто си иска.
  • Е, не му е разрѣшил да минава прѣз Анадолъ, прѣз Сирия, прѣз Египет, ама Мехмед бег и без това нѣ̋мал пѫт нататък.


• ►►  Щом е тъй, то прѣводитѣ на "Цѣра Румънѣскъ" от писмото на Нѣ̋кшу
  • като Влахия (Влашко) изопачават думитѣ на императорът̌.
• ▼▼  Щом е тъй, то прѣводитѣ на "Цѣра Румънѣскъ" от писмото на Нѣ̋кшу
  • като Влахия (Влашко) изопачават думитѣ на императорът̌.
  
  
  • Става дума за тѣзи прѣводи:
    • (покажи го текстът̌) .. императорът̌ е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Влахия, откъдѣто си иска. ..
    • (покажи го текстът̌) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
    • (покажи го текстът̌) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Тѣ трѣ̋бва да се поправıѫ̨т така:
    • (покажи го текстът̌) .. императорът̌ е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Румелия, откъдѣто си иска., ..
    • (покажи го текстът̌) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Rumelia whenever he pleases. ..
    • (покажи го текстът̌) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Румелию проехать.
  
  
  • И още нѣщо: прѣводът̌ на "Цѣра Румънѣскъ" от писмото на Нѣ̋кшу като Влашко неоправдано дискриминира Молдова, която наред със Влашко е една от съставнитѣ части на Румѫния.   ▲▲


• ►►  Обикновено се прѣмълчава фактът̌, че прѣз 19-ти вѣк
  • Румѫния узурпира за етноним име, което
  • е общо наслѣдство на всички балкански народи.
  
  
• ▼▼  Обикновено се прѣмълчава фактът̌, че прѣз 19-ти вѣк
  • Румѫния узурпира за етноним име, което
  • е общо наслѣдство на всички балкански народи.

  • 19-ти вѣк е част от минѫ̨лото. Тази узурпация се е случила в минѫ̨лото и вече е свършен факт, който не може да бѫде поправен.

  • В моментът̌ БЮР Македония се опитва да направи подобна узурпация на име, което сѫщо така е общо наслѣдство, обаче срѣща отпор от страна на Гърция.

  • Наслѣдството на Източната римска империя, на Ромейската империя, която западнитѣ историци посмъртно сѫ ıѫ̨ нарѣкли Византия, е общо наслѣдство на всички балкански народи.
  • Турци, гърци, българи, румѫнци - всички ние имаме дѣ̋л от това наслѣдство.
  
  
  • Източната римска империя, Ромѣйската империя, така нарѣчената Византия, се е наричала просто Римска империя, Imperium Romanum, ΒΑΣΙΛΕΙΑ ΡѠΜΑΙѠΝ, или накратко Романия.
    
    
    • ◄►  Названието Романия е засвидетелствано напримѣр в търновскиът̌ надпис на цар Иван Асен 2 от AD 1230. В този надпис страната (земята) на юг от България и на сѣвер от Константинопол е нарѣчена Романия:

      ИЗΛѢЗОХ ΝА БРАΝЬ ВЪ РѠМАΝИѪ

    • ►► На карта от AD 1730, взета от Wikipedia-та и цитирана малко по-горѣ (..покажи ıѫ̨ тука..) (..покажи ıѫ̨ там..), Румелийското берлербейство, включващо днешнитѣ България, Албания, Македония, Косово, Южна Сърбия, Европейска Турция, и Добруџа, е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA.
    • ▼▼ На карта от AD 1730, взета от Wikipedia-та и цитирана малко по-горѣ (..скрий ıѫ̨ картата..), Румелийското берлербейство, включващо днешнитѣ България, Албания, Македония, Косово, Южна Сърбия, Европейска Турция, и Добруџа, е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA.

      

  • Ако Цариград-Константинопол не бѣше паднѫ̨л в рѫцѣтѣ на мюсюлманитѣ, то южна съсѣдка на България щѣше да е Романия, а сѣверната съсѣдка на България нѣ̋маше да се казва Румѫния, а вѣроятно Влашко. Дѣйствителността обаче е друга: южна съсѣдка на България е Турция, а сѣверна съсѣдка - Румѫния.

  • И тъй, имаме двѣ понятия, и имаме нуђа от двѣ названия.
    
    
    • Съврѣменната държава Румѫния, възникнѫ̨ла прѣз 19-ти вѣк като обединение на дунавскитѣ княжества Влашко и Молдова и разширила територията си в резултат на военни сполуки.

      На български език названието е Румѫния, а на руски - Румыния. На английски - Romania, като в тази моя публикация използвам România.

    • Срѣдновѣковната Романия, Източната римска империя, европейската територия, администрирана от Цариград-Константинопол.

      Названието е Романия. На английски - пак Romania, като в тази моя публикация използвам Romānia.

  • И накраıъ, така както никой не забранява на гърцитѣ да се наричат ромеи, така както никой не забранява на наскоро разбългаренитѣ жители на Вардарска Македония да се наричат македонци, та в този дух съвсѣм естествено е власитѣ и молдованитѣ да се наричат румѫнци. Всички ние сме православни християни и заедно сме живѣли в сферата на влияние на Ромейската империя, т.е. на Романия.   ▲▲

• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

7. ►►  Бѣлѣжки по писмото, които сѫ от интерес само за българската публика  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

7. ▼▼  Бѣлѣжки по писмото, които сѫ от интерес само за българската публика  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄► По врѣмето на Нѣ̋кшу за градът̌ София
  • вече било установено днешното му име.
  • Писмото на Нѣ̋кшу не е първиът̌ документ,
  • в който градът̌ е нарѣчен София.


• ◄► Градът̌ Константинопол-İstanbul в писмото на Нѣ̋кшу
  • е нарѣчен с българското (славянското) си име - Цариград.


• ►►  В продължение на нѣ̋колко вѣка
  • ние българитѣ сме били един народ с власитѣ и молдованитѣ,
  • един двуезичен народ.
• ▼▼  В продължение на нѣ̋колко вѣка
  • ние българитѣ сме били един народ с власитѣ и молдованитѣ,
  • един двуезичен народ.
  
  
  • Нито елинофонитѣ сѫ ни различавали,
  • нито пък ние сме се дѣлѣли.
  
  
  • А ако вземем прѣд вид и албаноезичнитѣ християни,
  • то и тѣ сѫ били от сѫщиът̌ многоезичен народ.
  
  
  • По врѣмето на Нѣ̋кшу все още не се е правѣла разлика међу българи и власи.


• ►►  За буквата Ъ.
• ▼▼  За буквата Ъ.
  
  
  • В писмото си Нѣ̋кшу употрѣбява буквата Ъ "правилно", само за звукът̌ Ъ.
  
  
  • Налага се съпоставката със славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът̌ в началото на 19-ти вѣк: тѣ не знаѣли как, с коя буква, да означават звукът̌ Ъ. Налага се и изводът̌, че грамотността на български език срѣд славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът̌ прѣз 17-ти и 18-ти вѣк е била на нулево равнище, щом сѫ забравили как да означават звукът̌ Ъ.
  
  
  • Нито Петър Берон (в Рибниът̌ буквар от AD 1824), нито Неофит Рилски (в граматиката си от AD 1835) сѫ знаѣли как да означават звукът̌ Ъ.
  
  
  • Любен Каравелов и Христо Ботев употрѣбяват за звукът̌ Ъ само буквата Ѫ.
  
  
  • Едва в послѣдната четвърт на 19-ти вѣк за звукът̌ Ъ се намира задоволително рѣшение в българскиът̌ правопис.


• ►►  За буквата Ѣ.
• ▼▼  За буквата Ѣ.
  
  
  • В писмото си Нѣ̋кшу употрѣбява буквата Ѣ "правилно", както в срѣдно-български.
  
  
  • Напримѣр, в изразът̌ Цѣра Румънѣскъ от писмото на Нѣ̋кшу звукът̌, означен с буквата Ѣ, е съзвучен със "Цѣ̋ла срѣ̋да мира нѣ̋мах."
  
  
  • Според съврѣменниът̌ румѫнски правопис на мѣ̋стото на буквата Ѣ се употрѣбява диграфът̌ EA: Țeara Rumânească.
  
  
  • Буквата Ѣ била прѣмахнѫ̨та от българската азбука прѣз AD 1945 при така нарѣчената отечествено-фронтовска (ОФ) правописна реформа в духът̌ на царящиът̌ тогава национален нихилизъм.
  
  
  • В своитѣ текстове в интернет аз се мѫчѫ̨ да ıѫ̨ възстановıѫ̨.


• ►►  За буквата Џ.
• ▼▼  За буквата Џ. С тази буква се означава звукът̌ ДЖ.
  
  
  • В писмото на Нѣ̋кшу тази буква се срѣща два пѫти.
  
  
  • Проблемитѣ с буквата Џ сѫ два:
    
    
    1. Кога и къдѣ тази буква е възникнѫ̨ла и въведена в употрѣба за пръв пѫт.
       • Надѣђни източници като че ли нѣ̋ма и на въпросът̌ не може да се отговори със сигурност.
       • Буквата Џ се срѣща в писмото на Нѣ̋кшу, а то пък съдържа първиът̌ извѣстен текст на румѫнски език.
       • В сръбската wikipedia пише, че буквата Џ се е появила прѣз 15-ти вѣк в румѫнската кирилица като вариант на буквата Ч, а сръбскитѣ прѣписвачи сѫ почнѫ̨ли да ıѫ̨ използват прѣз 17-ти вѣк.
         • .. Први пут се појављује у 15. веку, у Румунској ћирилици, као измењена форма слова Ч.[1] Српски преписивачи су почели да га користе у 17. веку. ..
       • Слѣдователно, буквата Џ сѫ ıѫ̨ създали книжовницитѣ от Влашко и оттам тя е била заимствана в Сърбия.
       • При това е възможно книжовницитѣ от Влашко да сѫ ıѫ̨ създали буквата Џ, докато сѫ писали на български (на славянски), понеже звукът̌ Џ се срѣщал там в разни влашки названия и имена.
       • Възможно е сѫщо така книжовницитѣ от Влашко да сѫ ıѫ̨ въвели буквата Џ именно заради текстоветѣ на влашки език, и ако е така, то писмото на Нѣ̋кшу не е първиът̌ текст на румѫнски.
    
    
    2. Защо тази буква ıѫ̨ нѣ̋ма сега в българската азбука.
       • Отговорът̌ е ясен: нѣ̋ма ıѫ̨ в българската азбука, защото ıѫ̨ нѣ̋ма в руската.
       • Буквата Џ е включена в Рибниът̌ буквар (AD 1824) на Петър Берон.
       • Сега тази буква Џ ıѫ̨ има в сръбската азбука, а оттам и в скопско-сърбоманската (македонската) азбука.
       • Българскиът̌ език има нуђа от тази буква в сѫщата степен, както и сръбскиът̌.
  
  
  • В своитѣ текстове в интернет аз се мѫчѫ̨ да ıѫ̨ въведѫ̨ буквата Џ в употрѣба.


• ◄►  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

8. ►►  Прѣпратки (references)  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

8. ▼▼  Прѣпратки (references)  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• The Letter of Neacșu from Câmpulung
• Принципи на моитѣ възгледи за минѫ̨лото
• Относно Balkansprachbund-ът: балканскиът̌ езиков съюз
• Chase Faucheux, Language Classification and Manipulation in Romania and Moldova, Tulane University, Louisiana, 2006
• The CV of Slavophonia
• Wikipedia: Брашовско писмо (Писмото на Нѣкшу от Дългополе)
• Wikipedia: Neacșu's letter
• Wikipedia: Письмо боярина Някшу
• Wikipedia: Scrisoarea lui Neacșu
• Wikisource: Scrisoarea lui Neacșu din Câmpulung
• Wikisource: Translation:The letter of Neacșu of Câmpulung
• Wikipedia: Румелия
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

9. ►►  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

9. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Кой е императорът̌.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Кой е императорът̌.
  
  
  • Императорът̌ е султан Сюлейман Великолепни, царувал међу AD 1520 и 1566.
  
  
  • Защо е нарѣчен император?
  • Защото е император на Османската империя.
  • Защото сѫщо така изпълнява длъжността римски император.
  • Защото в текстът̌ на писмото на Нѣ̋кшу на румѫнски език е нарѣчен император.
  • Защото основниът̌ текст на писмото е на румѫнски език.
  
  
  • Ако текстът̌ бѣше на български език, то султан Сюлейман щѣше да бѫде нарѣчен цар.
  • Така както Константинопол-İstanbul е нарѣчен в писмото Цариград.
  
  
  • Султан Сюлейман Великолепни е бил върховниът̌ повелител.
  • Титлата на върховниът̌ повелител на съотвѣтниът̌ език се виђа най-добрѣ в Божията молитва "Отче наш" [От Матея, 6:9].
    • На български: цар

      .. да дойде царството Ти, да бѫде волята Ти ..

    • На гръцки: василевс

      .. ἐλθέτω ἡ βασιλεία Σου ·γενηθήτω τὸ θέλημά Σου, ..

    • На румѫнски: император

      .. vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, ..

    • На албански: император

      .. arthtë mbretëria Jote, u bëftë dëshira Jote, ..

    • Прѣпратка: Относно Balkansprachbund-ът: балканскиът̌ езиков съюз: Божията молитва на румѫнски и албански.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Кой е Мехмед бег? [има прѣдположение]
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Кой е Мехмед бег?
  • Не знаıѫ̨ кой е Мехмед бег, споменат в писмото на Нѣ̋кшу.
  • Прѣдполагам, че е потомък на ислямизирани аристократи от Влашко с аспирации към тамошната територия.
  • Ако нѣ̋кой знае кой е Мехмед бег, да пише.
  
  
  • 2021-06-06, facebook: Велизар Тодоров прѣдположи, че Нѣ̋кшу е имал прѣд вид Ayas Mehmed Paşa.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Етимологична справка за името Нѣ̋кшу.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Етимологична справка за името Нѣ̋кшу.
  
  
  • Тръгваме от българо-влашкото име Войнѣ̋гул, сродно с името Войно.
  • То се съкращава на Нѣ̋гул (Нягул), доскоро срѣщано име.
  • Нѣ̋кшул или Нѣ̋кшу е умалително от Нѣ̋гул:
  • съпоставѣте с наставката шо-шу на диминутиви като Гошо, Пешо, Тошо, ...
  • Има вѣроятност българското име Нѣшо (и съотвѣтно Нѣшка) да е производно на Нѣ̋кшу, ...
  • .. макар че за Нѣшо и Нѣшка обикновено се прѣдполага да произлизат от Недѣ̋лко-Недѣ̋лка, ...


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Дисперсна и фокусирана визия за Balkansprachbund-ът.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Дисперсна и фокусирана визия за Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Понятието Balkansprachbund има изключително голѣ̋мо значение за румѫнскиът̌ език, пък и, разбира се, за българскиът̌.
  
  
  • Терминитѣ дисперсна и фокусирана визия се отнасят за Balkansprachbund-ът. На тѣзи двѣ визии съотвѣтстват двѣ хипотези за произходът̌ на румѫнскиът̌ език:
    • хипотезата за континуитетът̌, и
    • миграционната хипотеза.
  
  
  • Прѣпратка: Относно Balkansprachbund-ът: балканскиът̌ езиков съюз: фокусирана и дисперсна визия.


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-02-18 09:19:: Помощ за прѣвод на този текст на румѫнски би била добрѣ дошла.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Писмо на румѫнски от Архангеловден AD 1514 било открито наскоро.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Писмо на румѫнски от Архангеловден AD 1514 било открито наскоро.
  
  
  • Достѫпна и надѣђна информация за него все още нѣ̋ма. Със 7 години е по-старо от писмото на Нѣ̋кшу.
  
  
  • Писмото е от раю̋нът̌ на Турну-Северин. Не се споменава то да има части на български (за разлика от писмото на Нѣ̋кшу). Не се споменават в писмото и думитѣ румѫнски или Румѫния.
  
  
  • Авторът̌ на писмото владиката Герасие ıѫ̨ изразявал благосклонността си към Георге Дожа и затова писмото е нарѣчено Afurisenia lui Doja.
  
  
  • Прѣпратка_1: Afurisania lui Doja – Primul manuscris în limba română.
  • Прѣпратка_2: Аbout the newly discovered yet unattested document called "Afurisenia lui Doja", which may be the first document written in the Romanian language.
  
  
  • Забѣлѣжка_1 [2020-06-24]: Източникът̌ по Прѣпратка_1 не се показва вече. Писмото от Архангеловден AD 1514 не се коментира. Може да се прѣдположи, че автентичността му е съмнителна.
  • Забѣлѣжка_2 [2020-06-24]: По начало - по принцип - автентичността на всички новооткрити исторически артефакти е съмнителна.


• ►► ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Кога румѫнската православна църква е изоставила църковно-славянскиът̌ език?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Кога румѫнската православна църква е изоставила църковно-славянскиът̌ език?
  
  
  
  • Тук се споменава, че румѫнската православна църква е минѫ̨ла от църковно-славянски на румѫнски около 1640.

    It is also important to remark that Romanian Orthodox Church, already since 1640s uses Romanian as its liturgical language, not Old Church Slavonic as before that.

  • Много въпроси остават. Защо и как славяногласието е било измѣтено от територията на съврѣменна Румѫния?
  • При какви обстоятелства румѫнската православна църква е изоставила църковно-славянскиът̌ език?
  • Каква е ролята за това на религиознитѣ противопоставяния међу православни, униати, католици и протестанти?
  • Каква е ролята на Фенер за това? И дали е изобщо замѣсен?
  • Трѣ̋бва нѣщо да е повишило статутът̌ на румѫнскиът̌ език, и ако това не е този акт на румѫнската православна църква, то какво друго?


• ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

Бележки по писмото на Ня̋кшу от Дългополе

• ►► Цъкнете, за да се покаже картинката.
  
• ▼▼ Цъкнете, за да се скрие картинката.
  

Таблица на съдържанието: ExpandAll: покажи всичко

• 1. Основни данни за писмото на Ня̋кшу
• 2. Постановка на проблемът
• 3. Оригинален текст на писмото на Ня̋кшу
• 4. Превод на писмото на Ня̋кшу
• 5. Обяснение на смесения̌т език на писмото на Ня̋кшу
• 6. Писмото на Ня̋кшу и съвременния̌т характер на румъ̨нския̌т етноним
• 7. Бележки по писмото, които са̨ от интерес само за българската публика
• 8. Препратки (references)
• 9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

• ►► Click to expand: Цъкнете, за да се покаже.
• ▼▼ Click to collapse: Цъкнете, за да се скрие.
  • Подробности. Разсъ̨ждения. И други неща може да се покажа̨т.
  
  
  • Ето, и картинка се показа:
    

---

1. ►►  Основни данни за писмото на Ня̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

1. ▼▼  Основни данни за писмото на Ня̋кшу  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Писмото на Ня̋кшу от AD 1521 е
  • първия̌т писмен паметник на румъ̨нски (романо-балкански, балкано-романски) език.
• ▼▼ Писмото на Ня̋кшу от AD 1521 е
  • първия̌т писмен паметник на румъ̨нски (романо-балкански, балкано-романски) език.
  
  
  • Понятието Balkansprachbund се въвежда, за да се разясня̨т три въпроса:
    
    
    • Мя̋стото на българския̌т език сред славянските езици. Българския̌т e балканизиран славянски език. Българския̌т език може да се означава като балкано-славянски (или славяно-балкански) език. Другите съвременни славянски езици можем да ги наричаме ново-славянски.
    • Мя̋стото на румъ̨нския̌т език сред романските езици. Румъ̨нския̌т e балканизиран романски език. Румъ̨нския̌т език може да се означава като балкано-романски (или романо-балкански) език. Другите съвременни романски езици можем да ги наричаме ново-романски.
    • Отношенията между румъ̨нския̌т и албанския̌т.
    
    
    Нашия̌т балкано-славянски български език е славянски, но не е ново-славянски. Румъ̨нския̌т членува в романсът, той e романски език, но не е ново-романски.
  
  
  • Най-старите текстове на албански (AD1462) и балкано-романски (AD1521: влашки, румъ̨нски) представят тези езици в напълно балканизиран вид.
• • ►► Писмото е написано в град Дългополе и изпратено до град Брашов.
• • ▼▼ Писмото е написано в град Дългополе и изпратено до град Брашов.
    
    
    • Разстоянието между двата града е около 85 km.
    
    
    • Името на град Дългополе сега е преведено на Câmpulung.
    
    
    • Писмото е намерено в град Брашов и затова се нарича още Брашовско писмо.


• ◄► Написано е от Ня̋кшу, големец и търговец от Дългополе.
• • ►► Изпратено е до Hans Benkner, кмет (жупан) на град Брашов.
• • ▼▼ Изпратено е до Hans Benkner, кмет (жупан) на град Брашов.
    
    
    • Да не се бърка със синът му, който съ̨що се казвал Hans Benkner.


• ◄► Писмото е надеждно датирано (AD 1521), защото делата на императорът султан Сюлейман Великолепни са̨ добре документирани.
• • ►► Особеното за писмото е, че близо една пета от текстът му е на български (славянски) език.
• • ▼▼ Особеното за писмото е, че близо една пета от текстът му е на славянски (български) език.
    
    
    • На български са̨ 18% от думите, без да се броя̨т думите със славянски произход в румъ̨нския̌т текст.
    • На български са̨ приветствията в началото и в края̌т на писмото.
    • Българския̌т израз "и пак" се среща в началото на всеки параграф, общо седем пъ̨ти.
    • В случая̌т "и пак" означава "има и още", "това не е всичко".
    • Самите параграфи, седем на брой, са̨ на румъ̨нски.
• • ►► Писмото на Ня̋кшу от AD 1521 е написано с българската азбука, която сега се нарича кирилица.
• • ▼▼ Писмото на Ня̋кшу от AD 1521 е написано с българската азбука, която сега се нарича кирилица.
    
    
    • Българската азбука (кирилицата) се е използвала във Влашко и в Молдова до средата на 19-ти век, когато в обединена Румъ̨ния тя е заменена с латиницата.
    • Азбуката, използвана в съветска Молдова, е друга. Тя се основава на новата руска кирилица.
    • Азбуката (кирилицата), използвана в писмото на Ня̋кшу, е средновековната българска азбука.
• • ◄► Освен че писмото на Ня̋кшу от AD 1521 е първия̌т писмен паметник на румъ̨нски език,
    • румъ̨нската национална митология го натоварва допълнително:
    • (за пръв пъ̨т, естествено), в него се бил срещал изразът
    • Țeara Rumânească, Цера Румънескъ, Румъ̨нската земя.


• ◄►  (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

2. ►►  Постановка на проблемът  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

2. ▼▼  Постановка на проблемът  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

В съ̨щност, ще формулирам два проблема във връзка с писмото на Ня̋кшу от AD 1521.

• ►►  Да се намери подходящо обяснение за
  • смесения̌т език на писмото: румъ̨нски и български.
• ▼▼  Да се намери подходящо обяснение за
  • смесения̌т език на писмото: румъ̨нски и български.
  
  
  • Писмото на Ня̋кшу от AD 1521 е най-стария̌т документ, съдържащ текст на румъ̨нски език.
  
  
  • Документи изця̋ло на български (славянски) език са̨ намирани на територията на Румъ̨ния, както по-стари от писмото на Ня̋кшу, така и от по-ново време.
  
  
  • Нещо повече, старо-българския̌т език в продължение на ня̋колко века е бил литературния̌т - книжовния̌т - език във Влашко и Молдова.
  
  
  • Писмото на Ня̋кшу от AD 1521 интригува със смесения̌т си език. В него за пръв пъ̨т се появява текст на румъ̨нски език.
  
  
  • Явно и авторът (Ня̋кшу от Дългополе) и получателя̌т (жупанът на Брашов) са̨ знаели и двата езика, български и румъ̨нски.
  
  
  • Защо писмото не е било написано на един език, само на български или само на румъ̨нски?
  
  
  • Отговор (..покажи..): ..
  • Отговор (..скрий..): Авторът на писмото е гледал на текстът на румъ̨нски език като на тайнопис.


• ►►  Какъв смисъл е влаган през 16-ти век в изразът
  • Țeara Rumânească, Цера Румънескъ, Румъ̨нската земя?
• ▼▼  Какъв смисъл е влаган през 16-ти век в изразът
  • Țeara Rumânească, Цера Румънескъ, Румъ̨нската земя?
  
  
  • Отговор (..покажи..): ..
  • Отговор (..скрий..): Смисълът е "ромейска земя" или "румелийска земя" или просто "Румелия".
    

    

  
  
  • При досегът с националната митология се навлиза и в политиката. А не би тря̋бвало политиката да се обвързва с митологията.
  
  
  • Опит за накърняване на националната митология обикновено среща отпор в стил "бик на червено".


• ◄►  (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

3. ►►  Оригинален текст на писмото на Ня̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

3. ▼▼  Оригинален текст на писмото на Ня̋кшу  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  (Покажи картинка на писмото)
• ▼▼  (Скрий картинката) (Покажи я̨ картинката там)
  
  
  • 


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Текст на писмото на кирилица според руската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Текст на писмото на кирилица според руската wikipedia:
  • Текстът на български е удебелен.
  
  
  • м(у)дром(у) и плeменитом(у) и чиститом(у) и б[o]гω(м) дapoванном(у) жупa(н) хань(ш) бe(г)нe(р) ѿ брашo(в) мнo(г)[o] з(д)равиe ѿ нѣ(к)шу(л) ѿ длъгoполe
  • и пa(к) дау щирe дo(м)нïeталe зa лукру(л) ту(р)чилo(р) кум aмь aузи(т) єу къ ĩпърату(л) aу єши(т) дe(н) софïѧ ши aими(н)трѣ ну e ши сѣу ду(с) ĩ су(с) прe дунърe
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ aу вени(т) у(н) ω(м) дe лa никопoe дe мïe мѣ(у) спу(с) къ aу възу(т) ку ωкïи лои къ aу треку(т) чѣлe корабïи чe щïи ши дo(м)нïıатa прє дунърe ĩ су(с)
  • и пак съ щïи къ багъ ден тотe ωрашелe кътe н̃ дe ωми(н) съ ффïe ĩн aжутo(р) ĩ корабïи
  • и пак съ щïи куму сѣу принсъ нещe мe(ш)щe(р) дe(н) ц[a]ригрa(д) ку(м) ворь трѣчe aчѣлe корабïи лa локу(л) челa (ст)римту(л) чe щïи ши дo(м)нïıатa
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe дe лукру(л) лу мaхамe(т) бe(г) ку(м)у aмь aузит дe бoѧри чe сънть мeджïıа(ш) ши дe джeнерe мïу негрe куму ѧу дa(т) ĩпърату(л) слoбозïe лу мaхамe(т) бег прe иу иωи вa фи воѧ прен церa румънескъ ıаръ єль съ трекъ
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ ape фрикъ марe ши бъсъраб дe aчe(л) лотру дe мaхамe(т) бe(г) мa(и) въртo(с) дe дo(м)нïeлe во(с)трe
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe кa мa(и) марелe мïу дe чe aмь ĩцелe(с) шï eу eу спуи дo(м)нïeталe ıар дo(м)нïıатa eщи ĩцeлепть ши aчѣстe куви(н)тe съ цïи дo(м)нïıатa лa тинe съ ну щïe уми(н) мулци ши дo(м)нïeлe во(с)трe съ въ пъзици ку(м) щици мa(и) бинe
  • и б[oг]ь тe вe(с)[e]ли(т) aмï(н)ъ


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Текст на писмото с нормализиран правопис според румъ̨нската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Текст на писмото с нормализиран правопис според румъ̨нската wikipedia:
  • Текстът на български е удебелен и правописът му е нормализиран.
  • Текстът на румъ̨нски език е даден в съвременен правопис според румъ̨нската wikipedia.
  
  
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

4. ►►  Превод на писмото на Ня̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

4. ▼▼  Превод на писмото на Ня̋кшу  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Превод на български според българската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Превод на български според българската wikipedia:
  • Текстът, който в оригиналът е на български, е удебелен.
  
  
  • На мъ̨дрия̌т, племенития̌т и честития̌т и от Бога даруван жупан Ханаш Бенгнер от Брашов, много здраве от Ня̋шо от Дълго поле.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Некшул от Длъгoполe.
  
  
  • И пaк. Известявам те за делата на турците, тъй като чух, че императорът е напуснал София, това тря̋бва да е вя̋рно, и е тръгнал нагоре по Дунавъ.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И пaк. Тря̋бва да знаеш, че човек от Никопол дойде при мен и ми каза, че са̨ видели със собствените си очи, че корабите, за които Ти знаеш, са̨ тръгнали нагоре по Дунавъ.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И пaк. Тря̋бва да знаеш, че вземат по 50 мъ̨же от всеки град, за да помагат за корабите.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И пaк. Да знаеш, че ня̋кои майстори от Цариград са̨ се научили как да правя̨т корабите да минават по тесните места, за които Ти съ̨що знаеш.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И пaк. Казвам ти за делата на Мехмед бег, както чух от съседните боляри и от зет ми Негре (Черния̌т), че императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава през Влахия, откъдето си иска.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И пaк. Тря̋бва да знаеш, че нашия̌т Басараб съ̨що се страхува от тоя крадец Мехмед бег, даже повече от тебе.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И пaк. Казвам ти като на мой господар за това какво узнах. Казвам ти на Тебе, и ти си мъ̨дър и тря̋бва да пазиш тези думи за себе си, така че малко хора да зная̨т, и тря̋бва да вземеш съответни мерки.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И Бог да те весели. (и да те весели, ощастливи Бог). Амин.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Превод на английски според английската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Превод на английски според английската wikipedia:
  • Текстът, който в оригиналът е на български, е удебелен.
  
  
  • To the most wise and noble and honoured and by God gifted master Hanăș Bengner [that is, Johannes Benkner] from Brașov much health from Neacșu from Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And so. I let you know of the deeds of the Turks, as I have heard that the Emperor [that is, Sultan Suleiman the Magnificent] has left Sofia, and that must be true. And went up the Danube.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And so. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me they saw with their own eyes that those ships which you know about have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And so. You should know that they are taking 50 men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And so. You should know that some experts from Tsarigrad [that is, Istanbul] realized how to make the ships to move past that tight place which you know too.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And so. I tell you about the deed of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law Negre, that the Emperor gave Mahamet-beg freedom to pass through Wallachia [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text] wherever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And so. You should know that our Basarab too is fearful of that thief Mahamet-beg, even more so than you.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And so. I'm telling you as my superior about what I have found out. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, and you should take proper guard.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring you happiness. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Превод на английски според wikisource.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Превод на английски според wikisource:
  • Текстът, който в оригиналът е на български, е удебелен.
  
  
  • To the most wise and venerable and by God endowed master Hanas Benger of Braşov, all the best from Neacșu of Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And again. I let Your Highness know of the Turks' deeds, as I heard that the Emperor has left Sofia, and sailed up the Danube, and the truth is no other, but this.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And again. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me he saw with his own eyes that those ships, which you also know of, have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And again. You should know that they have fifty men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And again. You should know how a few sailors from Tsarigrad found a way to steer the ships past that narrow place, which you also know of.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And again. I tell you about the work of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law, Negre, that the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And again. You should know that Basarab too is greatly fearful of that thief Mahamet beg, even more than Your Highness.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And again. I tell Your Highness, as you are my Lord, of what I had also understood. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know, and you should prepare the best you can.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring happiness upon you. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Превод на руски по руската wikipedia.
• ▼▼  (скрий оттук)  (покажи там)
  • Превод на руски по руската wikipedia:
  • Текстът, който в оригиналът е на български, е удебелен.
  
  
  • Мудрому и благородному, и почтенному, и Богом дарованному жупану Ханшу Бегнеру из Брашова много здравия от Някшула из Кымпулунга.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно о делах турков, что я слышал, что император выехал из Софии, и иначе быть не может, и поехал вверх по Дунаю.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно, что приходил человек из Никополя, который мне сказал, что видел собственными глазами, что те корабли, кои тебе известны, прошли вверх по Дунаю.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что они забирают из каждого города по 50 человек для помощи на кораблях.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что мастера из Цариграда придумали, как провести эти корабли через то узкое место, которое и Тебе известно.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И ещё. Скажу тебе о делах Махамет-бега, что я слышал от бояр по соседству и от зятя моего Негре, что император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что Бессараб тоже боится этого разбойника Махамет-бега, ещё сильнее, чем Вы.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И ещё. Говорю тебе как старшему то, что понял я. Я говорю тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много людей не знало, а вы берегите себя, как можно лучше.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И пусть Бог тебя радует. Аминь.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

5. ►►  Обяснение на смесения̌т език на писмото на Ня̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

5. ▼▼  Обяснение на смесения̌т език на писмото на Ня̋кшу  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Да се намери подходящо обяснение за
  • смесения̌т език на писмото: румъ̨нски и български -
  • това е първия̌т дефиниран проблем:
  • Защо писмото не е било написано на един език, само на български или само на румъ̨нски?
• ▼▼  Да се намери подходящо обяснение за
  • смесения̌т език на писмото: румъ̨нски и български -
  • това е първия̌т дефиниран проблем.
  
  
  • Писмото на Ня̋кшу от AD 1521 е най-стария̌т документ, съдържащ текст на румъ̨нски език.
  
  
  • Документи изця̋ло на български (славянски) език са̨ намирани на територията на Румъ̨ния, както по-стари от писмото на Ня̋кшу, така и от по-ново време.
  
  
  • Нещо повече, старо-българския̌т език в продължение на ня̋колко века е бил литературния̌т - книжовния̌т - език във Влашко и Молдова.
  
  
  • Писмото на Ня̋кшу от AD 1521 интригува със смесения̌т си език. В него за пръв пъ̨т се появява текст на румъ̨нски език.
  
  
  • Явно и авторът (Ня̋кшу от Дългополе) и получателя̌т (жупанът на Брашов) са̨ знаели и двата езика, български и румъ̨нски.
  
  
  • Защо писмото не е било написано на един език, само на български или само на румъ̨нски?


• ►►  По-естествено за Ня̋кшу би било да напише писмото си само на български.
• ▼▼  По-естествено за Ня̋кшу би било да напише писмото си само на български.
  
  
  • И той (Ня̋кшу от Дългополе), и получателя̌т (жупанът на Брашов) са̨ знаели български (славянски).
  
  
  • Намирани са̨ и други документи на български (славянски) език на територията на Румъ̨ния, както по-стари от писмото на Ня̋кшу, така и от по-ново време.
  • А пък по-стари текстове на румъ̨нски не са̨ намирани,
  • макар че сигурно е имало, но такива не са̨ запазени.


• ►►  Грамотността на български (славянски) език е
  • била доста по-разпространена на територията на Румъ̨ния
  • от грамотността на румъ̨нски (влашки) език.
• ▼▼  Грамотността на български (славянски) език е
  • била доста по-разпространена на територията на Румъ̨ния
  • от грамотността на румъ̨нски (влашки) език
  
  
  • При това, по онова време в ця̋ла Европа грамотните хора са̨ се срещали изключително ря̋дко.


• ►►  Решението на проблемът се крие в последния̌т параграф на писмото.
• ▼▼  Решението на проблемът се крие в последния̌т параграф на писмото.
  
  
  • (покажи го текстът).. Казвам ти на Тебе, и ти си мъ̨дър и тря̋бва да пазиш тези думи за себе си, така че малко хора да зная̨т, ..
  • (покажи го текстът).. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți, ..
  • (покажи го текстът).. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, ..
  • (покажи го текстът).. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know ..
  • (покажи го текстът).. Я говорю тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много людей не знало, ..
  
  
  • Ня̋кшу, авторът на писмото, би желал съдържащата се в писмото информация да си остане тайна, за да не се издада̨т съгледваческите канали.
  
  
  • И тъй, с цел "малко хора да зная̨т", информацията е предадена на влашки (румъ̨нски) език, а не на български (славянски).


• ◄► Авторът на писмото е гледал на текстът на румъ̨нски език като на тайнопис.


• ◄►  (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

6. ►►  Писмото на Ня̋кшу и съвременния̌т характер на румъ̨нския̌т етноним  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

6. ▼▼  Писмото на Ня̋кшу и съвременния̌т характер на румъ̨нския̌т етноним  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄► Освен че писмото на Ня̋кшу от AD 1521 е първия̌т писмен паметник на румъ̨нски език,
  • румъ̨нската национална митология го натоварва допълнително:
  • (за пръв пъ̨т, естествено), в него се бил срещал изразът
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румъ̨нската земя.


• ►►  Какъв смисъл е влаган през 16-ти век в изразът
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румъ̨нската земя -
  • това е втория̌т дефиниран проблем.
• ▼▼  Какъв смисъл е влаган през 16-ти век в изразът
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румъ̨нската земя -
  • това е втория̌т дефиниран проблем.
  
  
  • При досегът с националната митология се навлиза и в политиката. А не би тря̋бвало политиката да се обвързва с митологията.
  
  
  • Опит за накърняване на националната митология обикновено среща отпор в стил "бик на червено".


• ►►  Сред Принципите на моите възгледи за мина̨лото
  • на първо мя̋сто съм поставил Имперско-цивилизационния̌т принцип.
  
  
• ▼▼  Сред Принципите на моите възгледи за мина̨лото
  • на първо мя̋сто съм поставил Имперско-цивилизационния̌т принцип:

    Имперско-цивилизационния̌т принцип се явява традиционен. Опитите за преразглеждането му са̨ несъстоятелни. Съгласно с този принцип, древните Египет и Месопотамия, древна Гърция и мимолетната империя на Александър Велики, Римската/Ромейската империя и империята на Карл Велики имат за историята по-голя̋мо значение, отколкото всички остана̨ли събития от онези времена.

• ►►  И тъй, за да решим този проблем,
  • първо тря̋бва да си отговорим на въпросът
  • какво може да е казал императорът.
  
  
• ▼▼  И тъй, за да решим този проблем,
  • първо тря̋бва да си отговорим на въпросът
  • какво може да е казал императорът,
  • какво точно самия̌т император е казал на Мехмед бег.
  
  
  • А не да започваме с тълкуване на написаното от Ня̋кшу, с тълкуване на това какво Ня̋кшу е имал пред вид:
  • Ня̋кшу е имал пред вид това, което е казал императорът.
  
  
  • Впрочем, ето какво е писал Ня̋кшу:
  • (покажи го текстът) .. i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • (към текстът) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава през Влахия, откъдето си иска., ..
  • (към текстът) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia wherever he pleases. .. [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text]
  • (към текстът) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
  • (към текстът) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Да отбележим политическата хипер-коректност, проявена в преводите на различните езици. Всички преводачи a priori (и погрешно) приемат, че Ня̋кшу е имал пред вид "влашката земя", земята на влашкото воеводство, земята на влашкото княжество, и превеждат изразът като Влахия, Wallachia, Валахия (на български по-правилно е Влашко). Все пак, преводачите са̨ подходили коректно към фактът, че никога преди 19-ти век територията на Влашко не е именувана като Румъ̨ния, освен в текстът на влашки език в писмото на Ня̋кшу, и не са̨ написали Румъ̨ния.
  
  
  • В съ̨щност, Ня̋кшу не може да е имал пред вид друго, освен казаното от императорът, понеже Ня̋кшу препредава неговите думи, думите на императорът.   ▲▲
  
  
• ►►  В съ̨щност, Ня̋кшу не може да е имал пред вид друго, освен казаното от императорът, понеже Ня̋кшу препредава неговите думи, думите на императорът.
  • И тъй, какво може да е казал императорът.
  
  
• ▼▼  В съ̨щност, Ня̋кшу не може да е имал пред вид друго, освен казаното от императорът, понеже Ня̋кшу препредава неговите думи, думите на императорът.
  • И тъй, какво може да е казал императорът.
  
  
  • Императорът може да е казал "влашката земя", както румъ̨нската национална митология предполага и както обикновено се приема извън Румъ̨ния заради политическата коректност.
  
  
  • Но е много по-вероятно императорът да е казал "ромейската земя" или, което е съ̨щото, "румелийската земя", т.е. императорът да е казал просто Румелия.

  • 

      ▲▲
  
  
• ►►  Императорът най-вероятно е казал Румелия.
  • Какви може да са̨ били точните му думи.
• ▼▼  Императорът най-вероятно е казал Румелия.
  • Какви може да са̨ били точните му думи.
  
  
  • Казал е (на турски) Rum yeri, което буквално значи "римска земя", "ромейска земя", "румелийска земя", или пък (на османо-турски) روم ايلى‎, Rūm-ėli, Румелия, като в този израз е вплетена арабска дума със значение "страна" или "земя".
  
  
  • Ако императорът тря̋бваше да каже "влашката земя", той едва ли би казал "eflak yeri", по-скоро би казал "Basarab yeri", "земята на воеводата Басараб".
  
  
  • А ако императорът бе казал "Basarab yeri, "земята на воеводата Басараб", то Ня̋кшу тря̋бваше да напише "Цѣра луи Басараб", за да не изопачи думите на императорът.
  
  
  • Императорът обаче е казал най-вероятно (на османо-турски) روم ايلى‎, Rūm-ėli или (на турски) Rum yeri, което буквално значи "римска земя, "ромейска земя", "румелийска земя, и Ня̋кшу буквално и точно го е превел като Цера Румънескъ.


• ►►  Императорът най-вероятно е казал Румелия.
  • Какво е имал пред вид императорът.
  
  
• ▼▼  Императорът най-вероятно е казал Румелия.
  • Какво е имал пред вид императорът.
  
  
  • Цитат от Wikipedia-та, просто и ясно:

    Румелия (на турски: Rumeli, в превод "Страна на ромеите") е исторически термин, който описва територията, която в съвремието се нарича Балкани или Балкански полуостров, по времето, когато се администрира от Османската империя.

  • Под Румелия (روم ايلى‎, Rūm-ėli на османо-турски или Rum yeri на турски) императорът е имал пред вид ця̋лата подопечна нему територия, разположена в Европа. Като погледнел Царя̌т-император от Цариград на север, това било все Румелия. Едва ли ня̋кой тогава можел да каже дали земята на воеводата Басараб влизала в Румелия или не. Можело един да си е мислел, че влиза, а друг да е бил на противното мнение.
  
  
  • Според картата от Wikipedia-та (..покажи я̨..) Румелия обхващала целия̌т Балкански полуостров с изключение на Трансилвания, Хърватия, Словения, Черна гора.
  • Според картата от Wikipedia-та (..скрий я̨..) Румелия обхващала целия̌т Балкански полуостров с изключение на Трансилвания, Хърватия, Словения, Черна гора:

    

  
  
  • На друга карта от AD 1730 (..покажи я̨..), взета пак от Wikipedia-та, се вижда Румелийското берлербейство, което е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA и включвало днешните България, Албания, Македония, Косово, Южна Сърбия, Европейска Турция, и Добруджа. В частност, тази карта показва, че термините Румелия и Романия са̨ взаимо-заменяеми.
  • На друга карта от AD 1730 (..скрий я̨..), взета пак от Wikipedia-та, се вижда Румелийското берлербейство, което е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA и включвало днешните България, Албания, Македония, Косово, Южна Сърбия, Европейска Турция, и Добруджа. В частност, тази карта показва, че термините Румелия и Романия са̨ взаимо-заменяеми.

    

  
  
  • И тъй, като е казал Румелия, императорът е имал пред вид ця̋лата подопечна нему територия в Европа.
  • Императорът е натоварил Мехмед бег с влашката мисия и е изразил пълното си доверие в него.
  • Разрешил му е да мине, откъдето си иска.
  • Императорът не искал сам да се натоварва с подробностите по влашката мисия, защото лично той водел другата - по-важната - мисия: тази към Белград и Виена. По главното направление през AD 1521 императорът превзел Белград, тогава част от Унгарското кралство, а през AD 1526 след битката при Мохач императорът трайно, за близо два века, завзел почти ця̋лата територия на Унгария. Двете обсади на Виена обаче са̨ били несполучливи за императорът: Виена си остана̨ла през ця̋лото това време християнска.   ▲▲
  
  
• ►►  И тъй, императорът е казал "Румелия" и Ня̋кшу буквално и точно е предал думите му като "Цера Румънескъ".
  • Като е казал Румелия, императорът е имал пред вид ця̋лата подопечна нему територия в Европа.
  • Императорът е натоварил Мехмед бег с влашката мисия и е изразил пълното си доверие в него.
  • На практика той му е разрешил да мине, откъдето си иска.
• ▼▼  И тъй, императорът е казал "Румелия" и Ня̋кшу буквално и точно е предал думите му като "Цера Румънескъ".
  • Като е казал Румелия, императорът е имал пред вид ця̋лата подопечна нему територия в Европа.
  • Императорът е натоварил Мехмед бег с влашката мисия и е изразил пълното си доверие в него.
  • На практика той му е разрешил да мине, откъдето си иска.
  • Е, не му е разрешил да минава през Анадола̌, през Сирия, през Египет, ама Мехмед бег и без това ня̋мал пъ̨т нататък.


• ►►  Щом е тъй, то преводите на "Цера Румънескъ" от писмото на Ня̋кшу
  • като Влахия (Влашко) изопачават думите на императорът.
• ▼▼  Щом е тъй, то преводите на "Цера Румънескъ" от писмото на Ня̋кшу
  • като Влахия (Влашко) изопачават думите на императорът.
  
  
  • Става дума за тези преводи:
    • (покажи го текстът) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава през Влахия, откъдето си иска. ..
    • (покажи го текстът) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
    • (покажи го текстът) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Те тря̋бва да се поправя̨т така:
    • (покажи го текстът) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава през Румелия, откъдето си иска., ..
    • (покажи го текстът) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Rumelia whenever he pleases. ..
    • (покажи го текстът) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Румелию проехать.
  
  
  • И още нещо: преводът на "Цера Румънескъ" от писмото на Ня̋кшу като Влашко неоправдано дискриминира Молдова, която наред със Влашко е една от съставните части на Румъ̨ния.   ▲▲


• ►►  Обикновено се премълчава фактът, че през 19-ти век
  • Румъ̨ния узурпира за етноним име, което
  • е общо наследство на всички балкански народи.
  
  
• ▼▼  Обикновено се премълчава фактът, че през 19-ти век
  • Румъ̨ния узурпира за етноним име, което
  • е общо наследство на всички балкански народи.

  • 19-ти век е част от мина̨лото. Тази узурпация се е случила в мина̨лото и вече е свършен факт, който не може да бъ̨де поправен.

  • В моментът БЮР Македония се опитва да направи подобна узурпация на име, което съ̨що така е общо наследство, обаче среща отпор от страна на Гърция.

  • Наследството на Източната римска империя, на Ромейската империя, която западните историци посмъртно са̨ я̨ нарекли Византия, е общо наследство на всички балкански народи.
  • Турци, гърци, българи, румъ̨нци - всички ние имаме дя̋л от това наследство.
  
  
  • Източната римска империя, Ромейската империя, така наречената Византия, се е наричала просто Римска империя, Imperium Romanum, ΒΑΣΙΛΕΙΑ ΡѠΜΑΙѠΝ, или накратко Романия.
    
    
    • ◄►  Названието Романия е засвидетелствано например в търновския̌т надпис на цар Иван Асен 2 от AD 1230. В този надпис страната (земята) на юг от България и на север от Константинопол е наречена Романия:

      ИЗΛЕЗОХ ΝА БРАΝЬ ВЪ РѠМАΝИЪ̨

    • ►► На карта от AD 1730, взета от Wikipedia-та и цитирана малко по-горе (..покажи я̨ тука..) (..покажи я̨ там..), Румелийското берлербейство, включващо днешните България, Албания, Македония, Косово, Южна Сърбия, Европейска Турция, и Добруджа, е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA.
    • ▼▼ На карта от AD 1730, взета от Wikipedia-та и цитирана малко по-горе (..скрий я̨ картата..), Румелийското берлербейство, включващо днешните България, Албания, Македония, Косово, Южна Сърбия, Европейска Турция, и Добруджа, е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA.

      

  • Ако Цариград-Константинопол не беше падна̨л в ръ̨цете на мюсюлманите, то южна съседка на България щеше да е Романия, а северната съседка на България ня̋маше да се казва Румъ̨ния, а вероятно Влашко. Действителността обаче е друга: южна съседка на България е Турция, а северна съседка - Румъ̨ния.

  • И тъй, имаме две понятия, и имаме нужда от две названия.
    
    
    • Съвременната държава Румъ̨ния, възникна̨ла през 19-ти век като обединение на дунавските княжества Влашко и Молдова и разширила територията си в резултат на военни сполуки.

      На български език названието е Румъ̨ния, а на руски - Румыния. На английски - Romania, като в тази моя публикация използвам România.

    • Средновековната Романия, Източната римска империя, европейската територия, администрирана от Цариград-Константинопол.

      Названието е Романия. На английски - пак Romania, като в тази моя публикация използвам Romānia.

  • И накрая̌, така както никой не забранява на гърците да се наричат ромеи, така както никой не забранява на наскоро разбългарените жители на Вардарска Македония да се наричат македонци, та в този дух съвсем естествено е власите и молдованите да се наричат румъ̨нци. Всички ние сме православни християни и заедно сме живели в сферата на влияние на Ромейската империя, т.е. на Романия.   ▲▲

• ◄►  (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

7. ►►  Бележки по писмото, които са̨ от интерес само за българската публика  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

7. ▼▼  Бележки по писмото, които са̨ от интерес само за българската публика  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄► По времето на Ня̋кшу за градът София
  • вече било установено днешното му име.
  • Писмото на Ня̋кшу не е първия̌т документ,
  • в който градът е наречен София.


• ◄► Градът Константинопол-İstanbul в писмото на Ня̋кшу
  • е наречен с българското (славянското) си име - Цариград.


• ►►  В продължение на ня̋колко века
  • ние българите сме били един народ с власите и молдованите,
  • един двуезичен народ.
• ▼▼  В продължение на ня̋колко века
  • ние българите сме били един народ с власите и молдованите,
  • един двуезичен народ.
  
  
  • Нито елинофоните са̨ ни различавали,
  • нито пък ние сме се делели.
  
  
  • А ако вземем пред вид и албаноезичните християни,
  • то и те са̨ били от съ̨щия̌т многоезичен народ.
  
  
  • По времето на Ня̋кшу все още не се е правела разлика между българи и власи.


• ►►  За буквата Ъ.
• ▼▼  За буквата Ъ.
  
  
  • В писмото си Ня̋кшу употребява буквата Ъ "правилно", само за звукът Ъ.
  
  
  • Налага се съпоставката със славяногласните българи на юг от Дунавът в началото на 19-ти век: те не знаели как, с коя буква, да означават звукът Ъ. Налага се и изводът, че грамотността на български език сред славяногласните българи на юг от Дунавът през 17-ти и 18-ти век е била на нулево равнище, щом са̨ забравили как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Нито Петър Берон (в Рибния̌т буквар от AD 1824), нито Неофит Рилски (в граматиката си от AD 1835) са̨ знаели как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Любен Каравелов и Христо Ботев употребяват за звукът Ъ само буквата Ѫ.
  
  
  • Едва в последната четвърт на 19-ти век за звукът Ъ се намира задоволително решение в българския̌т правопис.


• ►►  За буквата Ѣ.
• ▼▼  За буквата Ѣ.
  
  
  • В писмото си Ня̋кшу употребява буквата Ѣ "правилно", както в средно-български.
  
  
  • Например, в изразът Цѣра Румънѣскъ от писмото на Ня̋кшу звукът, означен с буквата Ѣ, е съзвучен със "Цѣ̋ла срѣ̋да мира нѣ̋мах."
  
  
  • Според съвременния̌т румъ̨нски правопис на мя̋стото на буквата Ѣ се употребява диграфът EA: Țeara Rumânească.
  
  
  • Буквата Ѣ била премахна̨та от българската азбука през AD 1945 при така наречената отечествено-фронтовска (ОФ) правописна реформа в духът на царящия̌т тогава национален нихилизъм.
  
  
  • В своите текстове в интернет аз се мъ̨ча̨ да я̨ възстановя̨.


• ►►  За буквата Џ.
• ▼▼  За буквата Џ. С тази буква се означава звукът ДЖ.
  
  
  • В писмото на Ня̋кшу тази буква се среща два пъ̨ти.
  
  
  • Проблемите с буквата Џ са̨ два:
    
    
    1. Кога и къде тази буква е възникна̨ла и въведена в употреба за пръв пъ̨т.
       • Надеждни източници като че ли ня̋ма и на въпросът не може да се отговори със сигурност.
       • Буквата Џ се среща в писмото на Ня̋кшу, а то пък съдържа първия̌т известен текст на румъ̨нски език.
       • В сръбската wikipedia пише, че буквата Џ се е появила през 15-ти век в румъ̨нската кирилица като вариант на буквата Ч, а сръбските преписвачи са̨ почна̨ли да я̨ използват през 17-ти век.
         • .. Први пут се појављује у 15. веку, у Румунској ћирилици, као измењена форма слова Ч.[1] Српски преписивачи су почели да га користе у 17. веку. ..
       • Следователно, буквата Џ са̨ я̨ създали книжовниците от Влашко и оттам тя е била заимствана в Сърбия.
       • При това е възможно книжовниците от Влашко да са̨ я̨ създали буквата Џ, докато са̨ писали на български (на славянски), понеже звукът Џ се срещал там в разни влашки названия и имена.
       • Възможно е съ̨що така книжовниците от Влашко да са̨ я̨ въвели буквата Џ именно заради текстовете на влашки език, и ако е така, то писмото на Ня̋кшу не е първия̌т текст на румъ̨нски.
    
    
    2. Защо тази буква я̨ ня̋ма сега в българската азбука.
       • Отговорът е ясен: ня̋ма я̨ в българската азбука, защото я̨ ня̋ма в руската.
       • Буквата Џ е включена в Рибния̌т буквар (AD 1824) на Петър Берон.
       • Сега тази буква Џ я̨ има в сръбската азбука, а оттам и в скопско-сърбоманската (македонската) азбука.
       • Българския̌т език има нужда от тази буква в съ̨щата степен, както и сръбския̌т.
  
  
  • В своите текстове в интернет аз се мъ̨ча̨ да я̨ въведа̨ буквата Џ в употреба.


• ◄►  (.. скрий го подразделът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

8. ►►  Препратки (references)  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

8. ▼▼  Препратки (references)  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

• The Letter of Neacșu from Câmpulung
• Принципи на моите възгледи за мина̨лото
• Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
• Chase Faucheux, Language Classification and Manipulation in Romania and Moldova, Tulane University, Louisiana, 2006
• The CV of Slavophonia
• Wikipedia: Брашовско писмо (Писмото на Некшу от Дългополе)
• Wikipedia: Neacșu's letter
• Wikipedia: Письмо боярина Някшу
• Wikipedia: Scrisoarea lui Neacșu
• Wikisource: Scrisoarea lui Neacșu din Câmpulung
• Wikisource: Translation:The letter of Neacșu of Câmpulung
• Wikipedia: Румелия
• (.. скрий ги препратките ..)  .. към началото ..

---

9. ►►  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

9. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Кой е императорът.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Кой е императорът.
  
  
  • Императорът е султан Сюлейман Великолепни, царувал между AD 1520 и 1566.
  
  
  • Защо е наречен император?
  • Защото е император на Османската империя.
  • Защото съ̨що така изпълнява длъжността римски император.
  • Защото в текстът на писмото на Ня̋кшу на румъ̨нски език е наречен император.
  • Защото основния̌т текст на писмото е на румъ̨нски език.
  
  
  • Ако текстът беше на български език, то султан Сюлейман щеше да бъ̨де наречен цар.
  • Така както Константинопол-İstanbul е наречен в писмото Цариград.
  
  
  • Султан Сюлейман Великолепни е бил върховния̌т повелител.
  • Титлата на върховния̌т повелител на съответния̌т език се вижда най-добре в Божията молитва "Отче наш" [От Матея, 6:9].
    • На български: цар

      .. да дойде царството Ти, да бъ̨де волята Ти ..

    • На гръцки: василевс

      .. ἐλθέτω ἡ βασιλεία Σου ·γενηθήτω τὸ θέλημά Σου, ..

    • На румъ̨нски: император

      .. vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, ..

    • На албански: император

      .. arthtë mbretëria Jote, u bëftë dëshira Jote, ..

    • Препратка: Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: Божията молитва на румъ̨нски и албански.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Кой е Мехмед бег? [има предположение]
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Кой е Мехмед бег?
  • Не зная̨ кой е Мехмед бег, споменат в писмото на Ня̋кшу.
  • Предполагам, че е потомък на ислямизирани аристократи от Влашко с аспирации към тамошната територия.
  • Ако ня̋кой знае кой е Мехмед бег, да пише.
  
  
  • 2021-06-06, facebook: Велизар Тодоров предположи, че Ня̋кшу е имал пред вид Ayas Mehmed Paşa.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Етимологична справка за името Ня̋кшу.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Етимологична справка за името Ня̋кшу.
  
  
  • Тръгваме от българо-влашкото име Войня̋гул, сродно с името Войно.
  • То се съкращава на Ня̋гул (Нягул), доскоро срещано име.
  • Ня̋кшул или Ня̋кшу е умалително от Ня̋гул:
  • съпоставете с наставката шо-шу на диминутиви като Гошо, Пешо, Тошо, ...
  • Има вероятност българското име Нешо (и съответно Нешка) да е производно на Ня̋кшу, ...
  • .. макар че за Нешо и Нешка обикновено се предполага да произлизат от Недя̋лко-Недя̋лка, ...


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Дисперсна и фокусирана визия за Balkansprachbund-ът.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Дисперсна и фокусирана визия за Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Понятието Balkansprachbund има изключително голя̋мо значение за румъ̨нския̌т език, пък и, разбира се, за българския̌т.
  
  
  • Термините дисперсна и фокусирана визия се отнасят за Balkansprachbund-ът. На тези две визии съответстват две хипотези за произходът на румъ̨нския̌т език:
    • хипотезата за континуитетът, и
    • миграционната хипотеза.
  
  
  • Препратка: Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: фокусирана и дисперсна визия.


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-02-18 09:19:: Помощ за превод на този текст на румъ̨нски би била добре дошла.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Писмо на румъ̨нски от Архангеловден AD 1514 било открито наскоро.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Писмо на румъ̨нски от Архангеловден AD 1514 било открито наскоро.
  
  
  • Достъ̨пна и надеждна информация за него все още ня̋ма. Със 7 години е по-старо от писмото на Ня̋кшу.
  
  
  • Писмото е от раю̋нът на Турну-Северин. Не се споменава то да има части на български (за разлика от писмото на Ня̋кшу). Не се споменават в писмото и думите румъ̨нски или Румъ̨ния.
  
  
  • Авторът на писмото владиката Герасие я̨ изразявал благосклонността си към Георге Дожа и затова писмото е наречено Afurisenia lui Doja.
  
  
  • Препратка_1: Afurisania lui Doja – Primul manuscris în limba română.
  • Препратка_2: Аbout the newly discovered yet unattested document called "Afurisenia lui Doja", which may be the first document written in the Romanian language.
  
  
  • Забележка_1 [2020-06-24]: Източникът по Препратка_1 не се показва вече. Писмото от Архангеловден AD 1514 не се коментира. Може да се предположи, че автентичността му е съмнителна.
  • Забележка_2 [2020-06-24]: По начало - по принцип - автентичността на всички новооткрити исторически артефакти е съмнителна.


• ►► ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Кога румъ̨нската православна църква е изоставила църковно-славянския̌т език?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Кога румъ̨нската православна църква е изоставила църковно-славянския̌т език?
  
  
  
  • Тук се споменава, че румъ̨нската православна църква е мина̨ла от църковно-славянски на румъ̨нски около 1640.

    It is also important to remark that Romanian Orthodox Church, already since 1640s uses Romanian as its liturgical language, not Old Church Slavonic as before that.

  • Много въпроси остават. Защо и как славяногласието е било изметено от територията на съвременна Румъ̨ния?
  • При какви обстоятелства румъ̨нската православна църква е изоставила църковно-славянския̌т език?
  • Каква е ролята за това на религиозните противопоставяния между православни, униати, католици и протестанти?
  • Каква е ролята на Фенер за това? И дали е изобщо замесен?
  • Тря̋бва нещо да е повишило статутът на румъ̨нския̌т език, и ако това не е този акт на румъ̨нската православна църква, то какво друго?


• ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. скриј&свиј всичко ..)  .. to the bottom ..

Бележки по писмото на Не̋кшу от Дългополе

• ►► Цъкнете, за да се покаже картинката.
  
• ▼▼ Цъкнете, за да се скрие картинката.
  

Таблица на съдържанието: ExpandAll: покажи всичко

• 1. Основни данни за писмото на Не̋кшу
• 2. Постановка на проблемът
• 3. Оригинален текст на писмото на Не̋кшу
• 4. Превод на писмото на Не̋кшу
• 5. Објаснение на смесенијът език на писмото на Не̋кшу
• 6. Писмото на Не̋кшу и съвременнијът характер на румѫнскијът етноним
• 7. Бележки по писмото, които сѫ от интерес само за българската публика
• 8. Препратки (references)
• 9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

• ►► Click to expand: Цъкнете, за да се покаже.
• ▼▼ Click to collapse: Цъкнете, за да се скрие.
  • Подробности. Разсѫђенија. И други неща може да се покажа̨т.
  
  
  • Ето, и картинка се показа:
    

---

1. ►►  Основни данни за писмото на Не̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

1. ▼▼  Основни данни за писмото на Не̋кшу  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Писмото на Не̋кшу от AD 1521 е
  • първијът писмен паметник на румѫнски (романо-балкански, балкано-романски) език.
• ▼▼ Писмото на Не̋кшу от AD 1521 е
  • първијът писмен паметник на румѫнски (романо-балкански, балкано-романски) език.
  
  
  • Понјатието Balkansprachbund се въвеђа, за да се разјаснја̨т три въпроса:
    
    
    • Ме̋стото на българскијът език сред славјанските езици. Българскијът e балканизиран славјански език. Българскијът език може да се означава като балкано-славјански (или славјано-балкански) език. Другите съвременни славјански езици можем да ги наричаме ново-славјански.
    • Ме̋стото на румѫнскијът език сред романските езици. Румѫнскијът e балканизиран романски език. Румѫнскијът език може да се означава като балкано-романски (или романо-балкански) език. Другите съвременни романски езици можем да ги наричаме ново-романски.
    • Отношенијата међу румѫнскијът и албанскијът.
    
    
    Нашијът балкано-славјански български език е славјански, но не е ново-славјански. Румѫнскијът членува в романсът, тој e романски език, но не е ново-романски.
  
  
  • Нај-старите текстове на албански (AD1462) и балкано-романски (AD1521: влашки, румѫнски) представјат тези езици в напълно балканизиран вид.
• • ►► Писмото е написано в град Дългополе и изпратено до град Брашов.
• • ▼▼ Писмото е написано в град Дългополе и изпратено до град Брашов.
    
    
    • Разстојанието међу двата града е около 85 km.
    
    
    • Името на град Дългополе сега е преведено на Câmpulung.
    
    
    • Писмото е намерено в град Брашов и затова се нарича още Брашовско писмо.


• ◄► Написано е от Не̋кшу, големец и търговец от Дългополе.
• • ►► Изпратено е до Hans Benkner, кмет (жупан) на град Брашов.
• • ▼▼ Изпратено е до Hans Benkner, кмет (жупан) на град Брашов.
    
    
    • Да не се бърка със синът му, којто сѫщо се казвал Hans Benkner.


• ◄► Писмото е надеђно датирано (AD 1521), защото делата на императорът султан Сјулејман Великолепни сѫ добре документирани.
• • ►► Особеното за писмото е, че близо една пета от текстът му е на български (славјански) език.
• • ▼▼ Особеното за писмото е, че близо една пета от текстът му е на славјански (български) език.
    
    
    • На български сѫ 18% от думите, без да се броја̨т думите със славјански произход в румѫнскијът текст.
    • На български сѫ приветствијата в началото и в крајът на писмото.
    • Българскијът израз "и пак" се среща в началото на всеки параграф, общо седем пѫти.
    • В случајът "и пак" означава "има и още", "това не е всичко".
    • Самите параграфи, седем на број, сѫ на румѫнски.
• • ►► Писмото на Не̋кшу от AD 1521 е написано с българската азбука, којато сега се нарича кирилица.
• • ▼▼ Писмото на Не̋кшу от AD 1521 е написано с българската азбука, којато сега се нарича кирилица.
    
    
    • Българската азбука (кирилицата) се е използвала във Влашко и в Молдова до средата на 19-ти век, когато в обединена Румѫнија тја е заменена с латиницата.
    • Азбуката, използвана в съветска Молдова, е друга. Тја се основава на новата руска кирилица.
    • Азбуката (кирилицата), използвана в писмото на Не̋кшу, е средновековната българска азбука.
• • ◄► Освен че писмото на Не̋кшу от AD 1521 е първијът писмен паметник на румѫнски език,
    • румѫнската национална митологија го натоварва допълнително:
    • (за пръв пѫт, естествено), в него се бил срещал изразът
    • Țeara Rumânească, Цера Румънескъ, Румѫнската земја.


• ◄►  (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

2. ►►  Постановка на проблемът  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

2. ▼▼  Постановка на проблемът  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

В сѫщност, ще формулирам два проблема във връзка с писмото на Не̋кшу от AD 1521.

• ►►  Да се намери подходјащо објаснение за
  • смесенијът език на писмото: румѫнски и български.
• ▼▼  Да се намери подходјащо објаснение за
  • смесенијът език на писмото: румѫнски и български.
  
  
  • Писмото на Не̋кшу от AD 1521 е нај-старијът документ, съдържащ текст на румѫнски език.
  
  
  • Документи изце̋ло на български (славјански) език сѫ намирани на територијата на Румѫнија, както по-стари от писмото на Не̋кшу, така и от по-ново време.
  
  
  • Нещо повече, старо-българскијът език в продължение на не̋колко века е бил литературнијът - книжовнијът - език във Влашко и Молдова.
  
  
  • Писмото на Не̋кшу от AD 1521 интригува със смесенијът си език. В него за пръв пѫт се појавјава текст на румѫнски език.
  
  
  • Јавно и авторът (Не̋кшу от Дългополе) и получателјът (жупанът на Брашов) сѫ знаели и двата езика, български и румѫнски.
  
  
  • Защо писмото не е било написано на един език, само на български или само на румѫнски?
  
  
  • Отговор (..покажи..): ..
  • Отговор (..скриј..): Авторът на писмото е гледал на текстът на румѫнски език като на тајнопис.


• ►►  Какъв смисъл е влаган през 16-ти век в изразът
  • Țeara Rumânească, Цера Румънескъ, Румѫнската земја?
• ▼▼  Какъв смисъл е влаган през 16-ти век в изразът
  • Țeara Rumânească, Цера Румънескъ, Румѫнската земја?
  
  
  • Отговор (..покажи..): ..
  • Отговор (..скриј..): Смисълът е "ромејска земја" или "румелијска земја" или просто "Румелија".
    

    

  
  
  • При досегът с националната митологија се навлиза и в политиката. А не би тре̋бвало политиката да се обвързва с митологијата.
  
  
  • Опит за накърнјаване на националната митологија обикновено среща отпор в стил "бик на червено".


• ◄►  (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

3. ►►  Оригинален текст на писмото на Не̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

3. ▼▼  Оригинален текст на писмото на Не̋кшу  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  (Покажи картинка на писмото)
• ▼▼  (Скриј картинката) (Покажи ја̨ картинката там)
  
  
  • 


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Текст на писмото на кирилица според руската wikipedia.
• ▼▼  (скриј оттук)  (покажи там)
  • Текст на писмото на кирилица според руската wikipedia:
  • Текстът на български е удебелен.
  
  
  • м(у)дром(у) и плeменитом(у) и чиститом(у) и б[o]гω(м) дapoванном(у) жупa(н) хань(ш) бe(г)нe(р) ѿ брашo(в) мнo(г)[o] з(д)равиe ѿ нѣ(к)шу(л) ѿ длъгoполe
  • и пa(к) дау щирe дo(м)нïeталe зa лукру(л) ту(р)чилo(р) кум aмь aузи(т) єу къ ĩпърату(л) aу єши(т) дe(н) софïѧ ши aими(н)трѣ ну e ши сѣу ду(с) ĩ су(с) прe дунърe
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ aу вени(т) у(н) ω(м) дe лa никопoe дe мïe мѣ(у) спу(с) къ aу възу(т) ку ωкïи лои къ aу треку(т) чѣлe корабïи чe щïи ши дo(м)нïıатa прє дунърe ĩ су(с)
  • и пак съ щïи къ багъ ден тотe ωрашелe кътe н̃ дe ωми(н) съ ффïe ĩн aжутo(р) ĩ корабïи
  • и пак съ щïи куму сѣу принсъ нещe мe(ш)щe(р) дe(н) ц[a]ригрa(д) ку(м) ворь трѣчe aчѣлe корабïи лa локу(л) челa (ст)римту(л) чe щïи ши дo(м)нïıатa
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe дe лукру(л) лу мaхамe(т) бe(г) ку(м)у aмь aузит дe бoѧри чe сънть мeџïıа(ш) ши дe џeнерe мïу негрe куму ѧу дa(т) ĩпърату(л) слoбозïe лу мaхамe(т) бег прe иу иωи вa фи воѧ прен церa румънескъ ıаръ єль съ трекъ
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ ape фрикъ марe ши бъсъраб дe aчe(л) лотру дe мaхамe(т) бe(г) мa(и) въртo(с) дe дo(м)нïeлe во(с)трe
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe кa мa(и) марелe мïу дe чe aмь ĩцелe(с) шï eу eу спуи дo(м)нïeталe ıар дo(м)нïıатa eщи ĩцeлепть ши aчѣстe куви(н)тe съ цïи дo(м)нïıатa лa тинe съ ну щïe уми(н) мулци ши дo(м)нïeлe во(с)трe съ въ пъзици ку(м) щици мa(и) бинe
  • и б[oг]ь тe вe(с)[e]ли(т) aмï(н)ъ


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Текст на писмото с нормализиран правопис според румѫнската wikipedia.
• ▼▼  (скриј оттук)  (покажи там)
  • Текст на писмото с нормализиран правопис според румѫнската wikipedia:
  • Текстът на български е удебелен и правописът му е нормализиран.
  • Текстът на румѫнски език е даден в съвременен правопис според румѫнската wikipedia.
  
  
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

4. ►►  Превод на писмото на Не̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

4. ▼▼  Превод на писмото на Не̋кшу  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Превод на български според българската wikipedia.
• ▼▼  (скриј оттук)  (покажи там)
  • Превод на български според българската wikipedia:
  • Текстът, којто в оригиналът е на български, е удебелен.
  
  
  • На мѫдријът, племенитијът и честитијът и от Бога даруван жупан Ханаш Бенгнер от Брашов, много здраве от Не̋шо от Дълго поле.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Некшул от Длъгoполe.
  
  
  • И пaк. Известјавам те за делата на турците, тъј като чух, че императорът е напуснал Софија, това тре̋бва да е ве̋рно, и е тръгнал нагоре по Дунавъ.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И пaк. Тре̋бва да знаеш, че човек от Никопол дојде при мен и ми каза, че сѫ видели със собствените си очи, че корабите, за които Ти знаеш, сѫ тръгнали нагоре по Дунавъ.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И пaк. Тре̋бва да знаеш, че вземат по 50 мѫже от всеки град, за да помагат за корабите.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И пaк. Да знаеш, че не̋кои мајстори от Цариград сѫ се научили как да правја̨т корабите да минават по тесните места, за които Ти сѫщо знаеш.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И пaк. Казвам ти за делата на Мехмед бег, както чух от съседните болјари и от зет ми Негре (Чернијът), че императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава през Влахија, откъдето си иска.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И пaк. Тре̋бва да знаеш, че нашијът Басараб сѫщо се страхува от тоја крадец Мехмед бег, даже повече от тебе.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И пaк. Казвам ти като на мој господар за това какво узнах. Казвам ти на Тебе, и ти си мѫдър и тре̋бва да пазиш тези думи за себе си, така че малко хора да знаја̨т, и тре̋бва да вземеш съответни мерки.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И Бог да те весели. (и да те весели, ощастливи Бог). Амин.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Превод на англијски според англијската wikipedia.
• ▼▼  (скриј оттук)  (покажи там)
  • Превод на англијски според англијската wikipedia:
  • Текстът, којто в оригиналът е на български, е удебелен.
  
  
  • To the most wise and noble and honoured and by God gifted master Hanăș Bengner [that is, Johannes Benkner] from Brașov much health from Neacșu from Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And so. I let you know of the deeds of the Turks, as I have heard that the Emperor [that is, Sultan Suleiman the Magnificent] has left Sofia, and that must be true. And went up the Danube.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And so. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me they saw with their own eyes that those ships which you know about have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And so. You should know that they are taking 50 men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And so. You should know that some experts from Tsarigrad [that is, Istanbul] realized how to make the ships to move past that tight place which you know too.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And so. I tell you about the deed of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law Negre, that the Emperor gave Mahamet-beg freedom to pass through Wallachia [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text] wherever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And so. You should know that our Basarab too is fearful of that thief Mahamet-beg, even more so than you.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And so. I'm telling you as my superior about what I have found out. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, and you should take proper guard.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring you happiness. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Превод на англијски според wikisource.
• ▼▼  (скриј оттук)  (покажи там)
  • Превод на англијски според wikisource:
  • Текстът, којто в оригиналът е на български, е удебелен.
  
  
  • To the most wise and venerable and by God endowed master Hanas Benger of Braşov, all the best from Neacșu of Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And again. I let Your Highness know of the Turks' deeds, as I heard that the Emperor has left Sofia, and sailed up the Danube, and the truth is no other, but this.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And again. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me he saw with his own eyes that those ships, which you also know of, have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And again. You should know that they have fifty men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And again. You should know how a few sailors from Tsarigrad found a way to steer the ships past that narrow place, which you also know of.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And again. I tell you about the work of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law, Negre, that the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And again. You should know that Basarab too is greatly fearful of that thief Mahamet beg, even more than Your Highness.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And again. I tell Your Highness, as you are my Lord, of what I had also understood. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know, and you should prepare the best you can.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring happiness upon you. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (покажи тука)  (покажи там)
  • Превод на руски по руската wikipedia.
• ▼▼  (скриј оттук)  (покажи там)
  • Превод на руски по руската wikipedia:
  • Текстът, којто в оригиналът е на български, е удебелен.
  
  
  • Мудрому и благородному, и почтенному, и Богом дарованному жупану Ханшу Бегнеру из Брашова много здравия от Някшула из Кымпулунга.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно о делах турков, что я слышал, что император выехал из Софии, и иначе быть не может, и поехал вверх по Дунаю.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно, что приходил человек из Никополя, который мне сказал, что видел собственными глазами, что те корабли, кои тебе известны, прошли вверх по Дунаю.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что они забирают из каждого города по 50 человек для помощи на кораблях.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что мастера из Цариграда придумали, как провести эти корабли через то узкое место, которое и Тебе известно.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И ещё. Скажу тебе о делах Махамет-бега, что я слышал от бояр по соседству и от зятя моего Негре, что император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что Бессараб тоже боится этого разбойника Махамет-бега, ещё сильнее, чем Вы.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И ещё. Говорю тебе как старшему то, что понял я. Я говорю тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много людей не знало, а вы берегите себя, как можно лучше.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И пусть Бог тебя радует. Аминь.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

5. ►►  Објаснение на смесенијът език на писмото на Не̋кшу  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

5. ▼▼  Објаснение на смесенијът език на писмото на Не̋кшу  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ►►  Да се намери подходјащо објаснение за
  • смесенијът език на писмото: румѫнски и български -
  • това е първијът дефиниран проблем:
  • Защо писмото не е било написано на един език, само на български или само на румѫнски?
• ▼▼  Да се намери подходјащо објаснение за
  • смесенијът език на писмото: румѫнски и български -
  • това е първијът дефиниран проблем.
  
  
  • Писмото на Не̋кшу от AD 1521 е нај-старијът документ, съдържащ текст на румѫнски език.
  
  
  • Документи изце̋ло на български (славјански) език сѫ намирани на територијата на Румѫнија, както по-стари от писмото на Не̋кшу, така и от по-ново време.
  
  
  • Нещо повече, старо-българскијът език в продължение на не̋колко века е бил литературнијът - книжовнијът - език във Влашко и Молдова.
  
  
  • Писмото на Не̋кшу от AD 1521 интригува със смесенијът си език. В него за пръв пѫт се појавјава текст на румѫнски език.
  
  
  • Јавно и авторът (Не̋кшу от Дългополе) и получателјът (жупанът на Брашов) сѫ знаели и двата езика, български и румѫнски.
  
  
  • Защо писмото не е било написано на един език, само на български или само на румѫнски?


• ►►  По-естествено за Не̋кшу би било да напише писмото си само на български.
• ▼▼  По-естествено за Не̋кшу би било да напише писмото си само на български.
  
  
  • И тој (Не̋кшу от Дългополе), и получателјът (жупанът на Брашов) сѫ знаели български (славјански).
  
  
  • Намирани сѫ и други документи на български (славјански) език на територијата на Румѫнија, както по-стари от писмото на Не̋кшу, така и от по-ново време.
  • А пък по-стари текстове на румѫнски не сѫ намирани,
  • макар че сигурно е имало, но такива не сѫ запазени.


• ►►  Грамотността на български (славјански) език е
  • била доста по-разпространена на територијата на Румѫнија
  • от грамотността на румѫнски (влашки) език.
• ▼▼  Грамотността на български (славјански) език е
  • била доста по-разпространена на територијата на Румѫнија
  • от грамотността на румѫнски (влашки) език
  
  
  • При това, по онова време в це̋ла Европа грамотните хора сѫ се срещали изклјучително ре̋дко.


• ►►  Решението на проблемът се крие в последнијът параграф на писмото.
• ▼▼  Решението на проблемът се крие в последнијът параграф на писмото.
  
  
  • (покажи го текстът).. Казвам ти на Тебе, и ти си мѫдър и тре̋бва да пазиш тези думи за себе си, така че малко хора да знаја̨т, ..
  • (покажи го текстът).. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți, ..
  • (покажи го текстът).. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, ..
  • (покажи го текстът).. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know ..
  • (покажи го текстът).. Ја говорју тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много лјудеј не знало, ..
  
  
  • Не̋кшу, авторът на писмото, би желал съдържащата се в писмото информација да си остане тајна, за да не се издада̨т съгледваческите канали.
  
  
  • И тъј, с цел "малко хора да знаја̨т", информацијата е предадена на влашки (румѫнски) език, а не на български (славјански).


• ◄► Авторът на писмото е гледал на текстът на румѫнски език като на тајнопис.


• ◄►  (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

6. ►►  Писмото на Не̋кшу и съвременнијът характер на румѫнскијът етноним  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

6. ▼▼  Писмото на Не̋кшу и съвременнијът характер на румѫнскијът етноним  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄► Освен че писмото на Не̋кшу от AD 1521 е първијът писмен паметник на румѫнски език,
  • румѫнската национална митологија го натоварва допълнително:
  • (за пръв пѫт, естествено), в него се бил срещал изразът
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земја.


• ►►  Какъв смисъл е влаган през 16-ти век в изразът
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земја -
  • това е вторијът дефиниран проблем.
• ▼▼  Какъв смисъл е влаган през 16-ти век в изразът
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земја -
  • това е вторијът дефиниран проблем.
  
  
  • При досегът с националната митологија се навлиза и в политиката. А не би тре̋бвало политиката да се обвързва с митологијата.
  
  
  • Опит за накърнјаване на националната митологија обикновено среща отпор в стил "бик на червено".


• ►►  Сред Принципите на моите възгледи за мина̨лото
  • на първо ме̋сто съм поставил Имперско-цивилизационнијът принцип.
  
  
• ▼▼  Сред Принципите на моите възгледи за мина̨лото
  • на първо ме̋сто съм поставил Имперско-цивилизационнијът принцип:

    Имперско-цивилизационнијът принцип се јавјава традиционен. Опитите за преразглеђането му сѫ несъстојателни. Съгласно с този принцип, древните Египет и Месопотамија, древна Гърција и мимолетната империја на Александър Велики, Римската/Ромејската империја и империјата на Карл Велики имат за историјата по-голе̋мо значение, отколкото всички остана̨ли събитија от онези времена.

• ►►  И тъј, за да решим този проблем,
  • първо тре̋бва да си отговорим на въпросът
  • какво може да е казал императорът.
  
  
• ▼▼  И тъј, за да решим този проблем,
  • първо тре̋бва да си отговорим на въпросът
  • какво може да е казал императорът,
  • какво точно самијът император е казал на Мехмед бег.
  
  
  • А не да започваме с тълкуване на написаното от Не̋кшу, с тълкуване на това какво Не̋кшу е имал пред вид:
  • Не̋кшу е имал пред вид това, което е казал императорът.
  
  
  • Впрочем, ето какво е писал Не̋кшу:
  • (покажи го текстът) .. i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • (към текстът) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава през Влахија, откъдето си иска., ..
  • (към текстът) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia wherever he pleases. .. [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text]
  • (към текстът) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
  • (към текстът) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Да отбележим политическата хипер-коректност, пројавена в преводите на различните езици. Всички преводачи a priori (и погрешно) приемат, че Не̋кшу е имал пред вид "влашката земја", земјата на влашкото воеводство, земјата на влашкото кнјажество, и превеђат изразът като Влахија, Wallachia, Валахија (на български по-правилно е Влашко). Все пак, преводачите сѫ подходили коректно към фактът, че никога преди 19-ти век територијата на Влашко не е именувана като Румѫнија, освен в текстът на влашки език в писмото на Не̋кшу, и не сѫ написали Румѫнија.
  
  
  • В сѫщност, Не̋кшу не може да е имал пред вид друго, освен казаното от императорът, понеже Не̋кшу препредава неговите думи, думите на императорът.   ▲▲
  
  
• ►►  В сѫщност, Не̋кшу не може да е имал пред вид друго, освен казаното от императорът, понеже Не̋кшу препредава неговите думи, думите на императорът.
  • И тъј, какво може да е казал императорът.
  
  
• ▼▼  В сѫщност, Не̋кшу не може да е имал пред вид друго, освен казаното от императорът, понеже Не̋кшу препредава неговите думи, думите на императорът.
  • И тъј, какво може да е казал императорът.
  
  
  • Императорът може да е казал "влашката земја", както румѫнската национална митологија предполага и както обикновено се приема извън Румѫнија заради политическата коректност.
  
  
  • Но е много по-веројатно императорът да е казал "ромејската земја" или, което е сѫщото, "румелијската земја", т.е. императорът да е казал просто Румелија.

  • 

      ▲▲
  
  
• ►►  Императорът нај-веројатно е казал Румелија.
  • Какви може да сѫ били точните му думи.
• ▼▼  Императорът нај-веројатно е казал Румелија.
  • Какви може да сѫ били точните му думи.
  
  
  • Казал е (на турски) Rum yeri, което буквално значи "римска земја", "ромејска земја", "румелијска земја", или пък (на османо-турски) روم ايلى‎, Rūm-ėli, Румелија, като в този израз е вплетена арабска дума със значение "страна" или "земја".
  
  
  • Ако императорът тре̋бваше да каже "влашката земја", тој едва ли би казал "eflak yeri", по-скоро би казал "Basarab yeri", "земјата на воеводата Басараб".
  
  
  • А ако императорът бе казал "Basarab yeri, "земјата на воеводата Басараб", то Не̋кшу тре̋бваше да напише "Цѣра луи Басараб", за да не изопачи думите на императорът.
  
  
  • Императорът обаче е казал нај-веројатно (на османо-турски) روم ايلى‎, Rūm-ėli или (на турски) Rum yeri, което буквално значи "римска земја, "ромејска земја", "румелијска земја, и Не̋кшу буквално и точно го е превел като Цера Румънескъ.


• ►►  Императорът нај-веројатно е казал Румелија.
  • Какво е имал пред вид императорът.
  
  
• ▼▼  Императорът нај-веројатно е казал Румелија.
  • Какво е имал пред вид императорът.
  
  
  • Цитат от Wikipedia-та, просто и јасно:

    Румелија (на турски: Rumeli, в превод "Страна на ромеите") е исторически термин, којто описва територијата, којато в съвремието се нарича Балкани или Балкански полуостров, по времето, когато се администрира от Османската империја.

  • Под Румелија (روم ايلى‎, Rūm-ėli на османо-турски или Rum yeri на турски) императорът е имал пред вид це̋лата подопечна нему територија, разположена в Европа. Като погледнел Царјът-император от Цариград на север, това било все Румелија. Едва ли не̋кој тогава можел да каже дали земјата на воеводата Басараб влизала в Румелија или не. Можело един да си е мислел, че влиза, а друг да е бил на противното мнение.
  
  
  • Според картата от Wikipedia-та (..покажи ја̨..) Румелија обхващала целијът Балкански полуостров с изклјучение на Трансилванија, Хърватија, Словенија, Черна гора.
  • Според картата от Wikipedia-та (..скриј ја̨..) Румелија обхващала целијът Балкански полуостров с изклјучение на Трансилванија, Хърватија, Словенија, Черна гора:

    

  
  
  • На друга карта от AD 1730 (..покажи ја̨..), взета пак от Wikipedia-та, се виђа Румелијското берлербејство, което е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA и вклјучвало днешните Българија, Албанија, Македонија, Косово, Јужна Сърбија, Европејска Турција, и Добруџа. В частност, тази карта показва, че термините Румелија и Романија сѫ взаимо-заменјаеми.
  • На друга карта от AD 1730 (..скриј ја̨..), взета пак от Wikipedia-та, се виђа Румелијското берлербејство, което е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA и вклјучвало днешните Българија, Албанија, Македонија, Косово, Јужна Сърбија, Европејска Турција, и Добруџа. В частност, тази карта показва, че термините Румелија и Романија сѫ взаимо-заменјаеми.

    

  
  
  • И тъј, като е казал Румелија, императорът е имал пред вид це̋лата подопечна нему територија в Европа.
  • Императорът е натоварил Мехмед бег с влашката мисија и е изразил пълното си доверие в него.
  • Разрешил му е да мине, откъдето си иска.
  • Императорът не искал сам да се натоварва с подробностите по влашката мисија, защото лично тој водел другата - по-важната - мисија: тази към Белград и Виена. По главното направление през AD 1521 императорът превзел Белград, тогава част от Унгарското кралство, а през AD 1526 след битката при Мохач императорът трајно, за близо два века, завзел почти це̋лата територија на Унгарија. Двете обсади на Виена обаче сѫ били несполучливи за императорът: Виена си остана̨ла през це̋лото това време христијанска.   ▲▲
  
  
• ►►  И тъј, императорът е казал "Румелија" и Не̋кшу буквално и точно е предал думите му като "Цера Румънескъ".
  • Като е казал Румелија, императорът е имал пред вид це̋лата подопечна нему територија в Европа.
  • Императорът е натоварил Мехмед бег с влашката мисија и е изразил пълното си доверие в него.
  • На практика тој му е разрешил да мине, откъдето си иска.
• ▼▼  И тъј, императорът е казал "Румелија" и Не̋кшу буквално и точно е предал думите му като "Цера Румънескъ".
  • Като е казал Румелија, императорът е имал пред вид це̋лата подопечна нему територија в Европа.
  • Императорът е натоварил Мехмед бег с влашката мисија и е изразил пълното си доверие в него.
  • На практика тој му е разрешил да мине, откъдето си иска.
  • Е, не му е разрешил да минава през Анадола̌, през Сирија, през Египет, ама Мехмед бег и без това не̋мал пѫт нататък.


• ►►  Щом е тъј, то преводите на "Цера Румънескъ" от писмото на Не̋кшу
  • като Влахија (Влашко) изопачават думите на императорът.
• ▼▼  Щом е тъј, то преводите на "Цера Румънескъ" от писмото на Не̋кшу
  • като Влахија (Влашко) изопачават думите на императорът.
  
  
  • Става дума за тези преводи:
    • (покажи го текстът) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава през Влахија, откъдето си иска. ..
    • (покажи го текстът) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
    • (покажи го текстът) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Те тре̋бва да се поправја̨т така:
    • (покажи го текстът) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава през Румелија, откъдето си иска., ..
    • (покажи го текстът) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Rumelia whenever he pleases. ..
    • (покажи го текстът) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Румелию проехать.
  
  
  • И още нещо: преводът на "Цера Румънескъ" от писмото на Не̋кшу като Влашко неоправдано дискриминира Молдова, којато наред със Влашко е една от съставните части на Румѫнија.   ▲▲


• ►►  Обикновено се премълчава фактът, че през 19-ти век
  • Румѫнија узурпира за етноним име, което
  • е общо наследство на всички балкански народи.
  
  
• ▼▼  Обикновено се премълчава фактът, че през 19-ти век
  • Румѫнија узурпира за етноним име, което
  • е общо наследство на всички балкански народи.

  • 19-ти век е част от мина̨лото. Тази узурпација се е случила в мина̨лото и вече е свършен факт, којто не може да бѫде поправен.

  • В моментът БЈуР Македонија се опитва да направи подобна узурпација на име, което сѫщо така е общо наследство, обаче среща отпор от страна на Гърција.

  • Наследството на Източната римска империја, на Ромејската империја, којато западните историци посмъртно сѫ ја̨ нарекли Византија, е общо наследство на всички балкански народи.
  • Турци, гърци, българи, румѫнци - всички ние имаме де̋л от това наследство.
  
  
  • Източната римска империја, Ромејската империја, така наречената Византија, се е наричала просто Римска империја, Imperium Romanum, ΒΑΣΙΛΕΙΑ ΡѠΜΑΙѠΝ, или накратко Романија.
    
    
    • ◄►  Названието Романија е засвидетелствано например в търновскијът надпис на цар Иван Асен 2 от AD 1230. В този надпис страната (земјата) на југ от Българија и на север от Константинопол е наречена Романија:

      ИЗΛЕЗОХ ΝА БРАΝЬ ВЪ РѠМАΝИѪ

    • ►► На карта от AD 1730, взета от Wikipedia-та и цитирана малко по-горе (..покажи ја̨ тука..) (..покажи ја̨ там..), Румелијското берлербејство, вклјучващо днешните Българија, Албанија, Македонија, Косово, Јужна Сърбија, Европејска Турција, и Добруџа, е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA.
    • ▼▼ На карта от AD 1730, взета от Wikipedia-та и цитирана малко по-горе (..скриј ја̨ картата..), Румелијското берлербејство, вклјучващо днешните Българија, Албанија, Македонија, Косово, Јужна Сърбија, Европејска Турција, и Добруџа, е означено като BEGLERBEGAT ROMANIA.

      

  • Ако Цариград-Константинопол не беше падна̨л в рѫцете на мјусјулманите, то јужна съседка на Българија щеше да е Романија, а северната съседка на Българија не̋маше да се казва Румѫнија, а веројатно Влашко. Дејствителността обаче е друга: јужна съседка на Българија е Турција, а северна съседка - Румѫнија.

  • И тъј, имаме две понјатија, и имаме нуђа от две названија.
    
    
    • Съвременната държава Румѫнија, възникна̨ла през 19-ти век като обединение на дунавските кнјажества Влашко и Молдова и разширила територијата си в резултат на военни сполуки.

      На български език названието е Румѫнија, а на руски - Румыния. На англијски - Romania, като в тази моја публикација използвам România.

    • Средновековната Романија, Източната римска империја, европејската територија, администрирана от Цариград-Константинопол.

      Названието е Романија. На англијски - пак Romania, като в тази моја публикација използвам Romānia.

  • И накраја̌, така както никој не забранјава на гърците да се наричат ромеи, така както никој не забранјава на наскоро разбългарените жители на Вардарска Македонија да се наричат македонци, та в този дух съвсем естествено е власите и молдованите да се наричат румѫнци. Всички ние сме православни христијани и заедно сме живели в сферата на влијание на Ромејската империја, т.е. на Романија.   ▲▲

• ◄►  (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

7. ►►  Бележки по писмото, които сѫ от интерес само за българската публика  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

7. ▼▼  Бележки по писмото, които сѫ от интерес само за българската публика  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄► По времето на Не̋кшу за градът Софија
  • вече било установено днешното му име.
  • Писмото на Не̋кшу не е първијът документ,
  • в којто градът е наречен Софија.


• ◄► Градът Константинопол-İstanbul в писмото на Не̋кшу
  • е наречен с българското (славјанското) си име - Цариград.


• ►►  В продължение на не̋колко века
  • ние българите сме били един народ с власите и молдованите,
  • един двуезичен народ.
• ▼▼  В продължение на не̋колко века
  • ние българите сме били един народ с власите и молдованите,
  • един двуезичен народ.
  
  
  • Нито елинофоните сѫ ни различавали,
  • нито пък ние сме се делели.
  
  
  • А ако вземем пред вид и албаноезичните христијани,
  • то и те сѫ били от сѫщијът многоезичен народ.
  
  
  • По времето на Не̋кшу все още не се е правела разлика међу българи и власи.


• ►►  За буквата Ъ.
• ▼▼  За буквата Ъ.
  
  
  • В писмото си Не̋кшу употребјава буквата Ъ "правилно", само за звукът Ъ.
  
  
  • Налага се съпоставката със славјаногласните българи на југ от Дунавът в началото на 19-ти век: те не знаели как, с која буква, да означават звукът Ъ. Налага се и изводът, че грамотността на български език сред славјаногласните българи на југ от Дунавът през 17-ти и 18-ти век е била на нулево равнище, щом сѫ забравили как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Нито Петър Берон (в Рибнијът буквар от AD 1824), нито Неофит Рилски (в граматиката си от AD 1835) сѫ знаели как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Лјубен Каравелов и Христо Ботев употребјават за звукът Ъ само буквата Ѫ.
  
  
  • Едва в последната четвърт на 19-ти век за звукът Ъ се намира задоволително решение в българскијът правопис.


• ►►  За буквата Ѣ.
• ▼▼  За буквата Ѣ.
  
  
  • В писмото си Не̋кшу употребјава буквата Ѣ "правилно", както в средно-български.
  
  
  • Например, в изразът Цѣра Румънѣскъ от писмото на Не̋кшу звукът, означен с буквата Ѣ, е съзвучен със "Цѣ̋ла срѣ̋да мира нѣ̋мах."
  
  
  • Според съвременнијът румѫнски правопис на ме̋стото на буквата Ѣ се употребјава диграфът EA: Țeara Rumânească.
  
  
  • Буквата Ѣ била премахна̨та от българската азбука през AD 1945 при така наречената отечествено-фронтовска (ОФ) правописна реформа в духът на царјащијът тогава национален нихилизъм.
  
  
  • В своите текстове в интернет аз се мѫча̨ да ја̨ възстановја̨.


• ►►  За буквата Џ.
• ▼▼  За буквата Џ. С тази буква се означава звукът ДЖ.
  
  
  • В писмото на Не̋кшу тази буква се среща два пѫти.
  
  
  • Проблемите с буквата Џ сѫ два:
    
    
    1. Кога и къде тази буква е възникна̨ла и въведена в употреба за пръв пѫт.
       • Надеђни източници като че ли не̋ма и на въпросът не може да се отговори със сигурност.
       • Буквата Џ се среща в писмото на Не̋кшу, а то пък съдържа първијът известен текст на румѫнски език.
       • В сръбската wikipedia пише, че буквата Џ се е појавила през 15-ти век в румѫнската кирилица като вариант на буквата Ч, а сръбските преписвачи сѫ почна̨ли да ја̨ използват през 17-ти век.
         • .. Први пут се појављује у 15. веку, у Румунској ћирилици, као измењена форма слова Ч.[1] Српски преписивачи су почели да га користе у 17. веку. ..
       • Следователно, буквата Џ сѫ ја̨ създали книжовниците от Влашко и оттам тја е била заимствана в Сърбија.
       • При това е възможно книжовниците от Влашко да сѫ ја̨ създали буквата Џ, докато сѫ писали на български (на славјански), понеже звукът Џ се срещал там в разни влашки названија и имена.
       • Възможно е сѫщо така книжовниците от Влашко да сѫ ја̨ въвели буквата Џ именно заради текстовете на влашки език, и ако е така, то писмото на Не̋кшу не е първијът текст на румѫнски.
    
    
    2. Защо тази буква ја̨ не̋ма сега в българската азбука.
       • Отговорът е јасен: не̋ма ја̨ в българската азбука, защото ја̨ не̋ма в руската.
       • Буквата Џ е вклјучена в Рибнијът буквар (AD 1824) на Петър Берон.
       • Сега тази буква Џ ја̨ има в сръбската азбука, а оттам и в скопско-сърбоманската (македонската) азбука.
       • Българскијът език има нуђа от тази буква в сѫщата степен, както и сръбскијът.
  
  
  • В своите текстове в интернет аз се мѫча̨ да ја̨ въведа̨ буквата Џ в употреба.


• ◄►  (.. скриј го подразделът ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

8. ►►  Препратки (references)  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

8. ▼▼  Препратки (references)  (.. скриј ги ..)  .. към началото ..

• The Letter of Neacșu from Câmpulung
• Принципи на моите възгледи за мина̨лото
• Относно Balkansprachbund-ът: балканскијът езиков съјуз
• Chase Faucheux, Language Classification and Manipulation in Romania and Moldova, Tulane University, Louisiana, 2006
• The CV of Slavophonia
• Wikipedia: Брашовско писмо (Писмото на Некшу от Дългополе)
• Wikipedia: Neacșu's letter
• Wikipedia: Письмо бојарина Нјакшу
• Wikipedia: Scrisoarea lui Neacșu
• Wikisource: Scrisoarea lui Neacșu din Câmpulung
• Wikisource: Translation:The letter of Neacșu of Câmpulung
• Wikipedia: Румелија
• (.. скриј ги препратките ..)  .. към началото ..

---

9. ►►  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

9. ▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.

• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Кој е императорът.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Кој е императорът.
  
  
  • Императорът е султан Сјулејман Великолепни, царувал међу AD 1520 и 1566.
  
  
  • Защо е наречен император?
  • Защото е император на Османската империја.
  • Защото сѫщо така изпълнјава длъжността римски император.
  • Защото в текстът на писмото на Не̋кшу на румѫнски език е наречен император.
  • Защото основнијът текст на писмото е на румѫнски език.
  
  
  • Ако текстът беше на български език, то султан Сјулејман щеше да бѫде наречен цар.
  • Така както Константинопол-İstanbul е наречен в писмото Цариград.
  
  
  • Султан Сјулејман Великолепни е бил върховнијът повелител.
  • Титлата на върховнијът повелител на съответнијът език се виђа нај-добре в Божијата молитва "Отче наш" [От Матеја, 6:9].
    • На български: цар

      .. да дојде царството Ти, да бѫде волјата Ти ..

    • На гръцки: василевс

      .. ἐλθέτω ἡ βασιλεία Σου ·γενηθήτω τὸ θέλημά Σου, ..

    • На румѫнски: император

      .. vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, ..

    • На албански: император

      .. arthtë mbretëria Jote, u bëftë dëshira Jote, ..

    • Препратка: Относно Balkansprachbund-ът: балканскијът езиков съјуз: Божијата молитва на румѫнски и албански.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Кој е Мехмед бег? [има предположение]
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Кој е Мехмед бег?
  • Не знаја̨ кој е Мехмед бег, споменат в писмото на Не̋кшу.
  • Предполагам, че е потомък на ислјамизирани аристократи от Влашко с аспирации към тамошната територија.
  • Ако не̋кој знае кој е Мехмед бег, да пише.
  
  
  • 2021-06-06, facebook: Велизар Тодоров предположи, че Не̋кшу е имал пред вид Ayas Mehmed Paşa.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Етимологична справка за името Не̋кшу.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Етимологична справка за името Не̋кшу.
  
  
  • Тръгваме от българо-влашкото име Војне̋гул, сродно с името Војно.
  • То се съкращава на Не̋гул (Нјагул), доскоро срещано име.
  • Не̋кшул или Не̋кшу е умалително от Не̋гул:
  • съпоставете с наставката шо-шу на диминутиви като Гошо, Пешо, Тошо, ...
  • Има веројатност българското име Нешо (и съответно Нешка) да е производно на Не̋кшу, ...
  • .. макар че за Нешо и Нешка обикновено се предполага да произлизат от Неде̋лко-Неде̋лка, ...


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Дисперсна и фокусирана визија за Balkansprachbund-ът.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Дисперсна и фокусирана визија за Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Понјатието Balkansprachbund има изклјучително голе̋мо значение за румѫнскијът език, пък и, разбира се, за българскијът.
  
  
  • Термините дисперсна и фокусирана визија се отнасјат за Balkansprachbund-ът. На тези две визии съответстват две хипотези за произходът на румѫнскијът език:
    • хипотезата за континуитетът, и
    • миграционната хипотеза.
  
  
  • Препратка: Относно Balkansprachbund-ът: балканскијът езиков съјуз: фокусирана и дисперсна визија.


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-02-18 09:19:: Помощ за превод на този текст на румѫнски би била добре дошла.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Писмо на румѫнски от Архангеловден AD 1514 било открито наскоро.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Писмо на румѫнски от Архангеловден AD 1514 било открито наскоро.
  
  
  • Достѫпна и надеђна информација за него все още не̋ма. Със 7 години е по-старо от писмото на Не̋кшу.
  
  
  • Писмото е от рајӳнът на Турну-Северин. Не се споменава то да има части на български (за разлика от писмото на Не̋кшу). Не се споменават в писмото и думите румѫнски или Румѫнија.
  
  
  • Авторът на писмото владиката Герасие ја̨ изразјавал благосклонността си към Георге Дожа и затова писмото е наречено Afurisenia lui Doja.
  
  
  • Препратка_1: Afurisania lui Doja – Primul manuscris în limba română.
  • Препратка_2: Аbout the newly discovered yet unattested document called "Afurisenia lui Doja", which may be the first document written in the Romanian language.
  
  
  • Забележка_1 [2020-06-24]: Източникът по Препратка_1 не се показва вече. Писмото от Архангеловден AD 1514 не се коментира. Може да се предположи, че автентичността му е съмнителна.
  • Забележка_2 [2020-06-24]: По начало - по принцип - автентичността на всички новооткрити исторически артефакти е съмнителна.


• ►► ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Кога румѫнската православна църква е изоставила църковно-славјанскијът език?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Кога румѫнската православна църква е изоставила църковно-славјанскијът език?
  
  
  
  • Тук се споменава, че румѫнската православна църква е мина̨ла от църковно-славјански на румѫнски около 1640.

    It is also important to remark that Romanian Orthodox Church, already since 1640s uses Romanian as its liturgical language, not Old Church Slavonic as before that.

  • Много въпроси остават. Защо и как славјаногласието е било изметено от територијата на съвременна Румѫнија?
  • При какви обстојателства румѫнската православна църква е изоставила църковно-славјанскијът език?
  • Каква е ролјата за това на религиозните противопоставјанија међу православни, униати, католици и протестанти?
  • Каква е ролјата на Фенер за това? И дали е изобщо замесен?
  • Тре̋бва нещо да е повишило статутът на румѫнскијът език, и ако това не е този акт на румѫнската православна църква, то какво друго?


• ◄►  (.. скриј ги всички коментари ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. pokazhi vsichko ..)  (.. skrij&svij vsichko ..)  .. to the bottom ..

Belezhki po pismoto na Nehkshy ot Dulgopole

• ►► Cuknete, za da se pokazhe kartinkata.
  
• ▼▼ Cuknete, za da se skrie kartinkata.
  

Tablica na sudurzhanieto: ExpandAll: pokazhi vsichko

• 1. Osnovni danni za pismoto na Nehkshy
• 2. Postanovka na problemut
• 3. Originalen tekst na pismoto na Nehkshy
• 4. Prevod na pismoto na Nehkshy
• 5. Objasnenie na smeseniut ezik na pismoto na Nehkshy
• 6. Pismoto na Nehkshy i suvremenniut xarakter na rymunskiut etnonim
• 7. Belezhki po pismoto, koito su ot interes samo za bulgarskata pyblika
• 8. Prepratki (references)
• 9. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

• ►► Click to expand: Cuknete, za da se pokazhe.
• ▼▼ Click to collapse: Cuknete, za da se skrie.
  • Podrobnosti. Razsughenia. I drygi neqa mozhe da se pokazhut.
  
  
  • Eto, i kartinka se pokaza:
    

---

1. ►►  Osnovni danni za pismoto na Nehkshy  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

1. ▼▼  Osnovni danni za pismoto na Nehkshy  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..

• ►►  Pismoto na Nehkshy ot AD 1521 e
  • purviut pismen pametnik na rymunski (romano-balkanski, balkano-romanski) ezik.
• ▼▼ Pismoto na Nehkshy ot AD 1521 e
  • purviut pismen pametnik na rymunski (romano-balkanski, balkano-romanski) ezik.
  
  
  • Ponjatieto Balkansprachbund se vuvegha, za da se razjasnjųt tri vuprosa:
    
    
    • Mehstoto na bulgarskiut ezik sred slavjanskite ezici. Bulgarskiut e balkaniziran slavjanski ezik. Bulgarskiut ezik mozhe da se oznachava kato balkano-slavjanski (ili slavjano-balkanski) ezik. Drygite suvremenni slavjanski ezici mozhem da gi narichame novo-slavjanski.
    • Mehstoto na rymunskiut ezik sred romanskite ezici. Rymunskiut e balkaniziran romanski ezik. Rymunskiut ezik mozhe da se oznachava kato balkano-romanski (ili romano-balkanski) ezik. Drygite suvremenni romanski ezici mozhem da gi narichame novo-romanski.
    • Otnosheniata meghy rymunskiut i albanskiut.
    
    
    Nashiut balkano-slavjanski bulgarski ezik e slavjanski, no ne e novo-slavjanski. Rymunskiut chlenyva v romansut, toj e romanski ezik, no ne e novo-romanski.
  
  
  • Naj-starite tekstove na albanski (AD1462) i balkano-romanski (AD1521: vlashki, rymunski) predstavjat tezi ezici v napulno balkaniziran vid.
• • ►► Pismoto e napisano v grad Dulgopole i izprateno do grad Brashov.
• • ▼▼ Pismoto e napisano v grad Dulgopole i izprateno do grad Brashov.
    
    
    • Razstojanieto meghy dvata grada e okolo 85 km.
    
    
    • Imeto na grad Dulgopole sega e prevedeno na Câmpulung.
    
    
    • Pismoto e namereno v grad Brashov i zatova se naricha oqe Brashovsko pismo.


• ◄► Napisano e ot Nehkshy, golemec i turgovec ot Dulgopole.
• • ►► Izprateno e do Hans Benkner, kmet (zhypan) na grad Brashov.
• • ▼▼ Izprateno e do Hans Benkner, kmet (zhypan) na grad Brashov.
    
    
    • Da ne se burka sus sinut my, kojto suqo se kazval Hans Benkner.


• ◄► Pismoto e nadeghno datirano (AD 1521), zaqoto delata na imperatorut syltan Sjylejman Velikolepni su dobre dokymentirani.
• • ►► Osobenoto za pismoto e, che blizo edna peta ot tekstut my e na bulgarski (slavjanski) ezik.
• • ▼▼ Osobenoto za pismoto e, che blizo edna peta ot tekstut my e na slavjanski (bulgarski) ezik.
    
    
    • Na bulgarski su 18% ot dymite, bez da se brojųt dymite sus slavjanski proizxod v rymunskiut tekst.
    • Na bulgarski su privetstviata v nachaloto i v krajut na pismoto.
    • Bulgarskiut izraz "i pak" se sreqa v nachaloto na vseki paragraf, obqo sedem puti.
    • V slychajut "i pak" oznachava "ima i oqe", "tova ne e vsichko".
    • Samite paragrafi, sedem na broj, su na rymunski.
• • ►► Pismoto na Nehkshy ot AD 1521 e napisano s bulgarskata azbyka, kojato sega se naricha kirilica.
• • ▼▼ Pismoto na Nehkshy ot AD 1521 e napisano s bulgarskata azbyka, kojato sega se naricha kirilica.
    
    
    • Bulgarskata azbyka (kirilicata) se e izpolzvala vuv Vlashko i v Moldova do sredata na 19-ti vek, kogato v obedinena Rymunia tja e zamenena s latinicata.
    • Azbykata, izpolzvana v suvetska Moldova, e dryga. Tja se osnovava na novata ryska kirilica.
    • Azbykata (kirilicata), izpolzvana v pismoto na Nehkshy, e srednovekovnata bulgarska azbyka.
• • ◄► Osven che pismoto na Nehkshy ot AD 1521 e purviut pismen pametnik na rymunski ezik,
    • rymunskata nacionalna mitologia go natovarva dopulnitelno:
    • (za pruv put, estestveno), v nego se bil sreqal izrazut
    • Țeara Rumânească, Cera Rymunesku, Rymunskata zemja.


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

2. ►►  Postanovka na problemut  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

2. ▼▼  Postanovka na problemut  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..

V suqnost, qe formyliram dva problema vuv vruzka s pismoto na Nehkshy ot AD 1521.

• ►►  Da se nameri podxodjaqo objasnenie za
  • smeseniut ezik na pismoto: rymunski i bulgarski.
• ▼▼  Da se nameri podxodjaqo objasnenie za
  • smeseniut ezik na pismoto: rymunski i bulgarski.
  
  
  • Pismoto na Nehkshy ot AD 1521 e naj-stariut dokyment, sudurzhaq tekst na rymunski ezik.
  
  
  • Dokymenti izcehlo na bulgarski (slavjanski) ezik su namirani na teritoriata na Rymunia, kakto po-stari ot pismoto na Nehkshy, taka i ot po-novo vreme.
  
  
  • Neqo poveche, staro-bulgarskiut ezik v produlzhenie na nehkolko veka e bil literatyrniut - knizhovniut - ezik vuv Vlashko i Moldova.
  
  
  • Pismoto na Nehkshy ot AD 1521 intrigyva sus smeseniut si ezik. V nego za pruv put se pojavjava tekst na rymunski ezik.
  
  
  • Javno i avtorut (Nehkshy ot Dulgopole) i polychateljut (zhypanut na Brashov) su znaeli i dvata ezika, bulgarski i rymunski.
  
  
  • Zaqo pismoto ne e bilo napisano na edin ezik, samo na bulgarski ili samo na rymunski?
  
  
  • Otgovor (..pokazhi..): ..
  • Otgovor (..skrij..): Avtorut na pismoto e gledal na tekstut na rymunski ezik kato na tajnopis.


• ►►  Kakuv smisul e vlagan prez 16-ti vek v izrazut
  • Țeara Rumânească, Cera Rymunesku, Rymunskata zemja?
• ▼▼  Kakuv smisul e vlagan prez 16-ti vek v izrazut
  • Țeara Rumânească, Cera Rymunesku, Rymunskata zemja?
  
  
  • Otgovor (..pokazhi..): ..
  • Otgovor (..skrij..): Smisulut e "romejska zemja" ili "rymelijska zemja" ili prosto "Rymelia".
    

    

  
  
  • Pri dosegut s nacionalnata mitologia se navliza i v politikata. A ne bi trehbvalo politikata da se obvurzva s mitologiata.
  
  
  • Opit za nakurnjavane na nacionalnata mitologia obiknoveno sreqa otpor v stil "bik na cherveno".


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

3. ►►  Originalen tekst na pismoto na Nehkshy  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

3. ▼▼  Originalen tekst na pismoto na Nehkshy  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..

• ►►  (Pokazhi kartinka na pismoto)
• ▼▼  (Skrij kartinkata) (Pokazhi jų kartinkata tam)
  
  
  • 


• ►►  (pokazhi tyka)  (pokazhi tam)
  • Tekst na pismoto na kirilica spored ryskata wikipedia.
• ▼▼  (skrij ottyk)  (pokazhi tam)
  • Tekst na pismoto na kirilica spored ryskata wikipedia:
  • Tekstut na bulgarski e ydebelen.
  
  
  • м(у)дром(у) и плeменитом(у) и чиститом(у) и б[o]гω(м) дapoванном(у) жупa(н) хань(ш) бe(г)нe(р) ѿ брашo(в) мнo(г)[o] з(д)равиe ѿ нѣ(к)шу(л) ѿ длъгoполe
  • и пa(к) дау щирe дo(м)нïeталe зa лукру(л) ту(р)чилo(р) кум aмь aузи(т) єу къ ĩпърату(л) aу єши(т) дe(н) софïѧ ши aими(н)трѣ ну e ши сѣу ду(с) ĩ су(с) прe дунърe
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ aу вени(т) у(н) ω(м) дe лa никопoe дe мïe мѣ(у) спу(с) къ aу възу(т) ку ωкïи лои къ aу треку(т) чѣлe корабïи чe щïи ши дo(м)нïıатa прє дунърe ĩ су(с)
  • и пак съ щïи къ багъ ден тотe ωрашелe кътe н̃ дe ωми(н) съ ффïe ĩн aжутo(р) ĩ корабïи
  • и пак съ щïи куму сѣу принсъ нещe мe(ш)щe(р) дe(н) ц[a]ригрa(д) ку(м) ворь трѣчe aчѣлe корабïи лa локу(л) челa (ст)римту(л) чe щïи ши дo(м)нïıатa
  • i pa(k) spyi do(m)nïetale de lykry(l) ly maxame(t) be(g) ky(m)y amj ayzit de boѧri che suntj mexhïja(sh) shi de xhenere mïy negre kymy ѧy da(t) ĩpuraty(l) slobozïe ly maxame(t) beg pre iy iωi va fi voѧ pren cera rymunesku jaru єlj su treku
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ ape фрикъ марe ши бъсъраб дe aчe(л) лотру дe мaхамe(т) бe(г) мa(и) въртo(с) дe дo(м)нïeлe во(с)трe
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe кa мa(и) марелe мïу дe чe aмь ĩцелe(с) шï eу eу спуи дo(м)нïeталe ıар дo(м)нïıатa eщи ĩцeлепть ши aчѣстe куви(н)тe съ цïи дo(м)нïıатa лa тинe съ ну щïe уми(н) мулци ши дo(м)нïeлe во(с)трe съ въ пъзици ку(м) щици мa(и) бинe
  • и б[oг]ь тe вe(с)[e]ли(т) aмï(н)ъ


• ►►  (pokazhi tyka)  (pokazhi tam)
  • Tekst na pismoto s normaliziran pravopis spored rymunskata wikipedia.
• ▼▼  (skrij ottyk)  (pokazhi tam)
  • Tekst na pismoto s normaliziran pravopis spored rymunskata wikipedia:
  • Tekstut na bulgarski e ydebelen i pravopisut my e normaliziran.
  • Tekstut na rymunski ezik e daden v suvremenen pravopis spored rymunskata wikipedia.
  
  
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

4. ►►  Prevod na pismoto na Nehkshy  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

4. ▼▼  Prevod na pismoto na Nehkshy  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..

• ►►  (pokazhi tyka)  (pokazhi tam)
  • Prevod na bulgarski spored bulgarskata wikipedia.
• ▼▼  (skrij ottyk)  (pokazhi tam)
  • Prevod na bulgarski spored bulgarskata wikipedia:
  • Tekstut, kojto v originalut e na bulgarski, e ydebelen.
  
  
  • Na mudriut, plemenitiut i chestitiut i ot Boga daryvan zhypan Xanash Bengner ot Brashov, mnogo zdrave ot Nehsho ot Dulgo pole.
  • Mydromy i plemenitomy i chestitomy i bogom dapovannomy zhypany Xans Begner ot Brashova mnogo zdravie ot Nekshyl ot Dlugopole.
  
  
  • I pak. Izvestjavam te za delata na tyrcite, tuj kato chyx, che imperatorut e napysnal Sofia, tova trehbva da e vehrno, i e trugnal nagore po Dynavu.
  • I pak. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • I pak. Trehbva da znaesh, che chovek ot Nikopol dojde pri men i mi kaza, che su videli sus sobstvenite si ochi, che korabite, za koito Ti znaesh, su trugnali nagore po Dynavu.
  • I pak. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • I pak. Trehbva da znaesh, che vzemat po 50 muzhe ot vseki grad, za da pomagat za korabite.
  • I pak. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • I pak. Da znaesh, che nehkoi majstori ot Carigrad su se naychili kak da pravjųt korabite da minavat po tesnite mesta, za koito Ti suqo znaesh.
  • I pak. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • I pak. Kazvam ti za delata na Mexmed beg, kakto chyx ot susednite boljari i ot zet mi Negre (Cherniut), che imperatorut e dal na Mexmed beg svoboda da minava prez Vlaxia, otkudeto si iska.
  • I pak. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • I pak. Trehbva da znaesh, che nashiut Basarab suqo se straxyva ot toja kradec Mexmed beg, dazhe poveche ot tebe.
  • I pak. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • I pak. Kazvam ti kato na moj gospodar za tova kakvo yznax. Kazvam ti na Tebe, i ti si mudur i trehbva da pazish tezi dymi za sebe si, taka che malko xora da znajųt, i trehbva da vzemesh suotvetni merki.
  • I pak. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • I Bog da te veseli. (i da te veseli, oqastlivi Bog). Amin.
  • I Bog te veselit aminu.


• ►►  (pokazhi tyka)  (pokazhi tam)
  • Prevod na anglijski spored anglijskata wikipedia.
• ▼▼  (skrij ottyk)  (pokazhi tam)
  • Prevod na anglijski spored anglijskata wikipedia:
  • Tekstut, kojto v originalut e na bulgarski, e ydebelen.
  
  
  • To the most wise and noble and honoured and by God gifted master Hanăș Bengner [that is, Johannes Benkner] from Brașov much health from Neacșu from Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And so. I let you know of the deeds of the Turks, as I have heard that the Emperor [that is, Sultan Suleiman the Magnificent] has left Sofia, and that must be true. And went up the Danube.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And so. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me they saw with their own eyes that those ships which you know about have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And so. You should know that they are taking 50 men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And so. You should know that some experts from Tsarigrad [that is, Istanbul] realized how to make the ships to move past that tight place which you know too.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And so. I tell you about the deed of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law Negre, that the Emperor gave Mahamet-beg freedom to pass through Wallachia [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text] wherever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And so. You should know that our Basarab too is fearful of that thief Mahamet-beg, even more so than you.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And so. I'm telling you as my superior about what I have found out. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, and you should take proper guard.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring you happiness. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (pokazhi tyka)  (pokazhi tam)
  • Prevod na anglijski spored wikisource.
• ▼▼  (skrij ottyk)  (pokazhi tam)
  • Prevod na anglijski spored wikisource:
  • Tekstut, kojto v originalut e na bulgarski, e ydebelen.
  
  
  • To the most wise and venerable and by God endowed master Hanas Benger of Braşov, all the best from Neacșu of Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And again. I let Your Highness know of the Turks' deeds, as I heard that the Emperor has left Sofia, and sailed up the Danube, and the truth is no other, but this.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And again. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me he saw with his own eyes that those ships, which you also know of, have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And again. You should know that they have fifty men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And again. You should know how a few sailors from Tsarigrad found a way to steer the ships past that narrow place, which you also know of.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And again. I tell you about the work of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law, Negre, that the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And again. You should know that Basarab too is greatly fearful of that thief Mahamet beg, even more than Your Highness.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And again. I tell Your Highness, as you are my Lord, of what I had also understood. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know, and you should prepare the best you can.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring happiness upon you. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (pokazhi tyka)  (pokazhi tam)
  • Prevod na ryski po ryskata wikipedia.
• ▼▼  (skrij ottyk)  (pokazhi tam)
  • Prevod na ryski po ryskata wikipedia:
  • Tekstut, kojto v originalut e na bulgarski, e ydebelen.
  
  
  • Мудрому и благородному, и почтенному, и Богом дарованному жупану Ханшу Бегнеру из Брашова много здравия от Някшула из Кымпулунга.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно о делах турков, что я слышал, что император выехал из Софии, и иначе быть не может, и поехал вверх по Дунаю.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно, что приходил человек из Никополя, который мне сказал, что видел собственными глазами, что те корабли, кои тебе известны, прошли вверх по Дунаю.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что они забирают из каждого города по 50 человек для помощи на кораблях.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что мастера из Цариграда придумали, как провести эти корабли через то узкое место, которое и Тебе известно.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И ещё. Скажу тебе о делах Махамет-бега, что я слышал от бояр по соседству и от зятя моего Негре, что император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что Бессараб тоже боится этого разбойника Махамет-бега, ещё сильнее, чем Вы.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И ещё. Говорю тебе как старшему то, что понял я. Я говорю тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много людей не знало, а вы берегите себя, как можно лучше.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И пусть Бог тебя радует. Аминь.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

5. ►►  Objasnenie na smeseniut ezik na pismoto na Nehkshy  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

5. ▼▼  Objasnenie na smeseniut ezik na pismoto na Nehkshy  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..

• ►►  Da se nameri podxodjaqo objasnenie za
  • smeseniut ezik na pismoto: rymunski i bulgarski -
  • tova e purviut definiran problem:
  • Zaqo pismoto ne e bilo napisano na edin ezik, samo na bulgarski ili samo na rymunski?
• ▼▼  Da se nameri podxodjaqo objasnenie za
  • smeseniut ezik na pismoto: rymunski i bulgarski -
  • tova e purviut definiran problem.
  
  
  • Pismoto na Nehkshy ot AD 1521 e naj-stariut dokyment, sudurzhaq tekst na rymunski ezik.
  
  
  • Dokymenti izcehlo na bulgarski (slavjanski) ezik su namirani na teritoriata na Rymunia, kakto po-stari ot pismoto na Nehkshy, taka i ot po-novo vreme.
  
  
  • Neqo poveche, staro-bulgarskiut ezik v produlzhenie na nehkolko veka e bil literatyrniut - knizhovniut - ezik vuv Vlashko i Moldova.
  
  
  • Pismoto na Nehkshy ot AD 1521 intrigyva sus smeseniut si ezik. V nego za pruv put se pojavjava tekst na rymunski ezik.
  
  
  • Javno i avtorut (Nehkshy ot Dulgopole) i polychateljut (zhypanut na Brashov) su znaeli i dvata ezika, bulgarski i rymunski.
  
  
  • Zaqo pismoto ne e bilo napisano na edin ezik, samo na bulgarski ili samo na rymunski?


• ►►  Po-estestveno za Nehkshy bi bilo da napishe pismoto si samo na bulgarski.
• ▼▼  Po-estestveno za Nehkshy bi bilo da napishe pismoto si samo na bulgarski.
  
  
  • I toj (Nehkshy ot Dulgopole), i polychateljut (zhypanut na Brashov) su znaeli bulgarski (slavjanski).
  
  
  • Namirani su i drygi dokymenti na bulgarski (slavjanski) ezik na teritoriata na Rymunia, kakto po-stari ot pismoto na Nehkshy, taka i ot po-novo vreme.
  • A puk po-stari tekstove na rymunski ne su namirani,
  • makar che sigyrno e imalo, no takiva ne su zapazeni.


• ►►  Gramotnostta na bulgarski (slavjanski) ezik e
  • bila dosta po-razprostranena na teritoriata na Rymunia
  • ot gramotnostta na rymunski (vlashki) ezik.
• ▼▼  Gramotnostta na bulgarski (slavjanski) ezik e
  • bila dosta po-razprostranena na teritoriata na Rymunia
  • ot gramotnostta na rymunski (vlashki) ezik
  
  
  • Pri tova, po onova vreme v cehla Evropa gramotnite xora su se sreqali izkljychitelno rehdko.


• ►►  Reshenieto na problemut se krie v posledniut paragraf na pismoto.
• ▼▼  Reshenieto na problemut se krie v posledniut paragraf na pismoto.
  
  
  • (pokazhi go tekstut).. Kazvam ti na Tebe, i ti si mudur i trehbva da pazish tezi dymi za sebe si, taka che malko xora da znajųt, ..
  • (pokazhi go tekstut).. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți, ..
  • (pokazhi go tekstut).. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, ..
  • (pokazhi go tekstut).. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know ..
  • (pokazhi go tekstut).. Ja govorjy tebe, a tы ymёn i slova эti sberezhёshj pri sebe, chtobы mnogo ljydej ne znalo, ..
  
  
  • Nehkshy, avtorut na pismoto, bi zhelal sudurzhaqata se v pismoto informacia da si ostane tajna, za da ne se izdadut sugledvacheskite kanali.
  
  
  • I tuj, s cel "malko xora da znajųt", informaciata e predadena na vlashki (rymunski) ezik, a ne na bulgarski (slavjanski).


• ◄► Avtorut na pismoto e gledal na tekstut na rymunski ezik kato na tajnopis.


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

6. ►►  Pismoto na Nehkshy i suvremenniut xarakter na rymunskiut etnonim  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

6. ▼▼  Pismoto na Nehkshy i suvremenniut xarakter na rymunskiut etnonim  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..

• ◄► Osven che pismoto na Nehkshy ot AD 1521 e purviut pismen pametnik na rymunski ezik,
  • rymunskata nacionalna mitologia go natovarva dopulnitelno:
  • (za pruv put, estestveno), v nego se bil sreqal izrazut
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Rymunskata zemja.


• ►►  Kakuv smisul e vlagan prez 16-ti vek v izrazut
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Rymunskata zemja -
  • tova e vtoriut definiran problem.
• ▼▼  Kakuv smisul e vlagan prez 16-ti vek v izrazut
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Rymunskata zemja -
  • tova e vtoriut definiran problem.
  
  
  • Pri dosegut s nacionalnata mitologia se navliza i v politikata. A ne bi trehbvalo politikata da se obvurzva s mitologiata.
  
  
  • Opit za nakurnjavane na nacionalnata mitologia obiknoveno sreqa otpor v stil "bik na cherveno".


• ►►  Sred Principite na moite vuzgledi za minuloto
  • na purvo mehsto sum postavil Impersko-civilizacionniut princip.
  
  
• ▼▼  Sred Principite na moite vuzgledi za minuloto
  • na purvo mehsto sum postavil Impersko-civilizacionniut princip:

    Impersko-civilizacionniut princip se javjava tradicionen. Opitite za prerazgleghaneto my su nesustojatelni. Suglasno s tozi princip, drevnite Egipet i Mesopotamia, drevna Gurcia i mimoletnata imperia na Aleksandur Veliki, Rimskata/Romejskata imperia i imperiata na Karl Veliki imat za istoriata po-golehmo znachenie, otkolkoto vsichki ostanuli subitia ot onezi vremena.

• ►►  I tuj, za da reshim tozi problem,
  • purvo trehbva da si otgovorim na vuprosut
  • kakvo mozhe da e kazal imperatorut.
  
  
• ▼▼  I tuj, za da reshim tozi problem,
  • purvo trehbva da si otgovorim na vuprosut
  • kakvo mozhe da e kazal imperatorut,
  • kakvo tochno samiut imperator e kazal na Mexmed beg.
  
  
  • A ne da zapochvame s tulkyvane na napisanoto ot Nehkshy, s tulkyvane na tova kakvo Nehkshy e imal pred vid:
  • Nehkshy e imal pred vid tova, koeto e kazal imperatorut.
  
  
  • Vprochem, eto kakvo e pisal Nehkshy:
  • (pokazhi go tekstut) .. i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • (kum tekstut) .. imperatorut e dal na Mexmed beg svoboda da minava prez Vlaxia, otkudeto si iska., ..
  • (kum tekstut) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia wherever he pleases. .. [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text]
  • (kum tekstut) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
  • (kum tekstut) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Da otbelezhim politicheskata xiper-korektnost, projavena v prevodite na razlichnite ezici. Vsichki prevodachi a priori (i pogreshno) priemat, che Nehkshy e imal pred vid "vlashkata zemja", zemjata na vlashkoto voevodstvo, zemjata na vlashkoto knjazhestvo, i preveghat izrazut kato Vlaxia, Wallachia, Valaxia (na bulgarski po-pravilno e Vlashko). Vse pak, prevodachite su podxodili korektno kum faktut, che nikoga predi 19-ti vek teritoriata na Vlashko ne e imenyvana kato Rymunia, osven v tekstut na vlashki ezik v pismoto na Nehkshy, i ne su napisali Rymunia.
  
  
  • V suqnost, Nehkshy ne mozhe da e imal pred vid drygo, osven kazanoto ot imperatorut, ponezhe Nehkshy prepredava negovite dymi, dymite na imperatorut.   ▲▲
  
  
• ►►  V suqnost, Nehkshy ne mozhe da e imal pred vid drygo, osven kazanoto ot imperatorut, ponezhe Nehkshy prepredava negovite dymi, dymite na imperatorut.
  • I tuj, kakvo mozhe da e kazal imperatorut.
  
  
• ▼▼  V suqnost, Nehkshy ne mozhe da e imal pred vid drygo, osven kazanoto ot imperatorut, ponezhe Nehkshy prepredava negovite dymi, dymite na imperatorut.
  • I tuj, kakvo mozhe da e kazal imperatorut.
  
  
  • Imperatorut mozhe da e kazal "vlashkata zemja", kakto rymunskata nacionalna mitologia predpolaga i kakto obiknoveno se priema izvun Rymunia zaradi politicheskata korektnost.
  
  
  • No e mnogo po-verojatno imperatorut da e kazal "romejskata zemja" ili, koeto e suqoto, "rymelijskata zemja", t.e. imperatorut da e kazal prosto Rymelia.

  • 

      ▲▲
  
  
• ►►  Imperatorut naj-verojatno e kazal Rymelia.
  • Kakvi mozhe da su bili tochnite my dymi.
• ▼▼  Imperatorut naj-verojatno e kazal Rymelia.
  • Kakvi mozhe da su bili tochnite my dymi.
  
  
  • Kazal e (na tyrski) Rum yeri, koeto bykvalno znachi "rimska zemja", "romejska zemja", "rymelijska zemja", ili puk (na osmano-tyrski) روم ايلى‎, Rūm-ėli, Rymelia, kato v tozi izraz e vpletena arabska dyma sus znachenie "strana" ili "zemja".
  
  
  • Ako imperatorut trehbvashe da kazhe "vlashkata zemja", toj edva li bi kazal "eflak yeri", po-skoro bi kazal "Basarab yeri", "zemjata na voevodata Basarab".
  
  
  • A ako imperatorut be kazal "Basarab yeri, "zemjata na voevodata Basarab", to Nehkshy trehbvashe da napishe "Цѣра луи Басараб", za da ne izopachi dymite na imperatorut.
  
  
  • Imperatorut obache e kazal naj-verojatno (na osmano-tyrski) روم ايلى‎, Rūm-ėli ili (na tyrski) Rum yeri, koeto bykvalno znachi "rimska zemja, "romejska zemja", "rymelijska zemja, i Nehkshy bykvalno i tochno go e prevel kato Cera Rymunesku.


• ►►  Imperatorut naj-verojatno e kazal Rymelia.
  • Kakvo e imal pred vid imperatorut.
  
  
• ▼▼  Imperatorut naj-verojatno e kazal Rymelia.
  • Kakvo e imal pred vid imperatorut.
  
  
  • Citat ot Wikipedia-ta, prosto i jasno:

    Rymelia (na tyrski: Rumeli, v prevod "Strana na romeite") e istoricheski termin, kojto opisva teritoriata, kojato v suvremieto se naricha Balkani ili Balkanski polyostrov, po vremeto, kogato se administrira ot Osmanskata imperia.

  • Pod Rymelia (روم ايلى‎, Rūm-ėli na osmano-tyrski ili Rum yeri na tyrski) imperatorut e imal pred vid cehlata podopechna nemy teritoria, razpolozhena v Evropa. Kato poglednel Carjut-imperator ot Carigrad na sever, tova bilo vse Rymelia. Edva li nehkoj togava mozhel da kazhe dali zemjata na voevodata Basarab vlizala v Rymelia ili ne. Mozhelo edin da si e mislel, che vliza, a dryg da e bil na protivnoto mnenie.
  
  
  • Spored kartata ot Wikipedia-ta (..pokazhi jų..) Rymelia obxvaqala celiut Balkanski polyostrov s izkljychenie na Transilvania, Xurvatia, Slovenia, Cherna gora.
  • Spored kartata ot Wikipedia-ta (..skrij jų..) Rymelia obxvaqala celiut Balkanski polyostrov s izkljychenie na Transilvania, Xurvatia, Slovenia, Cherna gora:

    

  
  
  • Na dryga karta ot AD 1730 (..pokazhi jų..), vzeta pak ot Wikipedia-ta, se vigha Rymelijskoto berlerbejstvo, koeto e oznacheno kato BEGLERBEGAT ROMANIA i vkljychvalo dneshnite Bulgaria, Albania, Makedonia, Kosovo, Jyzhna Surbia, Evropejska Tyrcia, i Dobryxha. V chastnost, tazi karta pokazva, che terminite Rymelia i Romania su vzaimo-zamenjaemi.
  • Na dryga karta ot AD 1730 (..skrij jų..), vzeta pak ot Wikipedia-ta, se vigha Rymelijskoto berlerbejstvo, koeto e oznacheno kato BEGLERBEGAT ROMANIA i vkljychvalo dneshnite Bulgaria, Albania, Makedonia, Kosovo, Jyzhna Surbia, Evropejska Tyrcia, i Dobryxha. V chastnost, tazi karta pokazva, che terminite Rymelia i Romania su vzaimo-zamenjaemi.

    

  
  
  • I tuj, kato e kazal Rymelia, imperatorut e imal pred vid cehlata podopechna nemy teritoria v Evropa.
  • Imperatorut e natovaril Mexmed beg s vlashkata misia i e izrazil pulnoto si doverie v nego.
  • Razreshil my e da mine, otkudeto si iska.
  • Imperatorut ne iskal sam da se natovarva s podrobnostite po vlashkata misia, zaqoto lichno toj vodel drygata - po-vazhnata - misia: tazi kum Belgrad i Viena. Po glavnoto napravlenie prez AD 1521 imperatorut prevzel Belgrad, togava chast ot Yngarskoto kralstvo, a prez AD 1526 sled bitkata pri Moxach imperatorut trajno, za blizo dva veka, zavzel pochti cehlata teritoria na Yngaria. Dvete obsadi na Viena obache su bili nespolychlivi za imperatorut: Viena si ostanula prez cehloto tova vreme xristianska.   ▲▲
  
  
• ►►  I tuj, imperatorut e kazal "Rymelia" i Nehkshy bykvalno i tochno e predal dymite my kato "Cera Rymunesku".
  • Kato e kazal Rymelia, imperatorut e imal pred vid cehlata podopechna nemy teritoria v Evropa.
  • Imperatorut e natovaril Mexmed beg s vlashkata misia i e izrazil pulnoto si doverie v nego.
  • Na praktika toj my e razreshil da mine, otkudeto si iska.
• ▼▼  I tuj, imperatorut e kazal "Rymelia" i Nehkshy bykvalno i tochno e predal dymite my kato "Cera Rymunesku".
  • Kato e kazal Rymelia, imperatorut e imal pred vid cehlata podopechna nemy teritoria v Evropa.
  • Imperatorut e natovaril Mexmed beg s vlashkata misia i e izrazil pulnoto si doverie v nego.
  • Na praktika toj my e razreshil da mine, otkudeto si iska.
  • E, ne my e razreshil da minava prez Anadolu, prez Siria, prez Egipet, ama Mexmed beg i bez tova nehmal put natatuk.


• ►►  Qom e tuj, to prevodite na "Cera Rymunesku" ot pismoto na Nehkshy
  • kato Vlaxia (Vlashko) izopachavat dymite na imperatorut.
• ▼▼  Qom e tuj, to prevodite na "Cera Rymunesku" ot pismoto na Nehkshy
  • kato Vlaxia (Vlashko) izopachavat dymite na imperatorut.
  
  
  • Stava dyma za tezi prevodi:
    • (pokazhi go tekstut) .. imperatorut e dal na Mexmed beg svoboda da minava prez Vlaxia, otkudeto si iska. ..
    • (pokazhi go tekstut) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
    • (pokazhi go tekstut) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Te trehbva da se popravjųt taka:
    • (pokazhi go tekstut) .. imperatorut e dal na Mexmed beg svoboda da minava prez Rymelia, otkudeto si iska., ..
    • (pokazhi go tekstut) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Rumelia whenever he pleases. ..
    • (pokazhi go tekstut) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Румелию проехать.
  
  
  • I oqe neqo: prevodut na "Cera Rymunesku" ot pismoto na Nehkshy kato Vlashko neopravdano diskriminira Moldova, kojato nared sus Vlashko e edna ot sustavnite chasti na Rymunia.   ▲▲


• ►►  Obiknoveno se premulchava faktut, che prez 19-ti vek
  • Rymunia yzyrpira za etnonim ime, koeto
  • e obqo nasledstvo na vsichki balkanski narodi.
  
  
• ▼▼  Obiknoveno se premulchava faktut, che prez 19-ti vek
  • Rymunia yzyrpira za etnonim ime, koeto
  • e obqo nasledstvo na vsichki balkanski narodi.

  • 19-ti vek e chast ot minuloto. Tazi yzyrpacia se e slychila v minuloto i veche e svurshen fakt, kojto ne mozhe da bude popraven.

  • V momentut BJyR Makedonia se opitva da napravi podobna yzyrpacia na ime, koeto suqo taka e obqo nasledstvo, obache sreqa otpor ot strana na Gurcia.

  • Nasledstvoto na Iztochnata rimska imperia, na Romejskata imperia, kojato zapadnite istorici posmurtno su jų narekli Vizantia, e obqo nasledstvo na vsichki balkanski narodi.
  • Tyrci, gurci, bulgari, rymunci - vsichki nie imame dehl ot tova nasledstvo.
  
  
  • Iztochnata rimska imperia, Romejskata imperia, taka narechenata Vizantia, se e narichala prosto Rimska imperia, Imperium Romanum, ΒΑΣΙΛΕΙΑ ΡѠΜΑΙѠΝ, ili nakratko Romania.
    
    
    • ◄►  Nazvanieto Romania e zasvidetelstvano naprimer v turnovskiut nadpis na car Ivan Asen 2 ot AD 1230. V tozi nadpis stranata (zemjata) na jyg ot Bulgaria i na sever ot Konstantinopol e narechena Romania:

      IZΛEZOX ΝA BRAΝJ VU RѠMAΝIU

    • ►► Na karta ot AD 1730, vzeta ot Wikipedia-ta i citirana malko po-gore (..pokazhi jų tyka..) (..pokazhi jų tam..), Rymelijskoto berlerbejstvo, vkljychvaqo dneshnite Bulgaria, Albania, Makedonia, Kosovo, Jyzhna Surbia, Evropejska Tyrcia, i Dobryxha, e oznacheno kato BEGLERBEGAT ROMANIA.
    • ▼▼ Na karta ot AD 1730, vzeta ot Wikipedia-ta i citirana malko po-gore (..skrij jų kartata..), Rymelijskoto berlerbejstvo, vkljychvaqo dneshnite Bulgaria, Albania, Makedonia, Kosovo, Jyzhna Surbia, Evropejska Tyrcia, i Dobryxha, e oznacheno kato BEGLERBEGAT ROMANIA.

      

  • Ako Carigrad-Konstantinopol ne beshe padnul v rucete na mjysjylmanite, to jyzhna susedka na Bulgaria qeshe da e Romania, a severnata susedka na Bulgaria nehmashe da se kazva Rymunia, a verojatno Vlashko. Dejstvitelnostta obache e dryga: jyzhna susedka na Bulgaria e Tyrcia, a severna susedka - Rymunia.

  • I tuj, imame dve ponjatia, i imame nygha ot dve nazvania.
    
    
    • Suvremennata durzhava Rymunia, vuzniknula prez 19-ti vek kato obedinenie na dynavskite knjazhestva Vlashko i Moldova i razshirila teritoriata si v rezyltat na voenni spolyki.

      Na bulgarski ezik nazvanieto e Rymunia, a na ryski - Румыния. Na anglijski - Romania, kato v tazi moja pyblikacia izpolzvam România.

    • Srednovekovnata Romania, Iztochnata rimska imperia, evropejskata teritoria, administrirana ot Carigrad-Konstantinopol.

      Nazvanieto e Romania. Na anglijski - pak Romania, kato v tazi moja pyblikacia izpolzvam Romānia.

  • I nakraju, taka kakto nikoj ne zabranjava na gurcite da se narichat romei, taka kakto nikoj ne zabranjava na naskoro razbulgarenite zhiteli na Vardarska Makedonia da se narichat makedonci, ta v tozi dyx suvsem estestveno e vlasite i moldovanite da se narichat rymunci. Vsichki nie sme pravoslavni xristiani i zaedno sme zhiveli v sferata na vlianie na Romejskata imperia, t.e. na Romania.   ▲▲

• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

7. ►►  Belezhki po pismoto, koito su ot interes samo za bulgarskata pyblika  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

7. ▼▼  Belezhki po pismoto, koito su ot interes samo za bulgarskata pyblika  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum nachaloto ..

• ◄► Po vremeto na Nehkshy za gradut Sofia
  • veche bilo ystanoveno dneshnoto my ime.
  • Pismoto na Nehkshy ne e purviut dokyment,
  • v kojto gradut e narechen Sofia.


• ◄► Gradut Konstantinopol-İstanbul v pismoto na Nehkshy
  • e narechen s bulgarskoto (slavjanskoto) si ime - Carigrad.


• ►►  V produlzhenie na nehkolko veka
  • nie bulgarite sme bili edin narod s vlasite i moldovanite,
  • edin dvyezichen narod.
• ▼▼  V produlzhenie na nehkolko veka
  • nie bulgarite sme bili edin narod s vlasite i moldovanite,
  • edin dvyezichen narod.
  
  
  • Nito elinofonite su ni razlichavali,
  • nito puk nie sme se deleli.
  
  
  • A ako vzemem pred vid i albanoezichnite xristiani,
  • to i te su bili ot suqiut mnogoezichen narod.
  
  
  • Po vremeto na Nehkshy vse oqe ne se e pravela razlika meghy bulgari i vlasi.


• ►►  Za bykvata Ъ.
• ▼▼  Za bykvata Ъ.
  
  
  • V pismoto si Nehkshy ypotrebjava bykvata Ъ "pravilno", samo za zvykut Ъ.
  
  
  • Nalaga se supostavkata sus slavjanoglasnite bulgari na jyg ot Dynavut v nachaloto na 19-ti vek: te ne znaeli kak, s koja bykva, da oznachavat zvykut Ъ. Nalaga se i izvodut, che gramotnostta na bulgarski ezik sred slavjanoglasnite bulgari na jyg ot Dynavut prez 17-ti i 18-ti vek e bila na nylevo ravniqe, qom su zabravili kak da oznachavat zvykut Ъ.
  
  
  • Nito Petur Beron (v Ribniut bykvar ot AD 1824), nito Neofit Rilski (v gramatikata si ot AD 1835) su znaeli kak da oznachavat zvykut Ъ.
  
  
  • Ljyben Karavelov i Xristo Botev ypotrebjavat za zvykut Ъ samo bykvata Ѫ.
  
  
  • Edva v poslednata chetvurt na 19-ti vek za zvykut Ъ se namira zadovolitelno reshenie v bulgarskiut pravopis.


• ►►  Za bykvata Ѣ.
• ▼▼  Za bykvata Ѣ.
  
  
  • V pismoto si Nehkshy ypotrebjava bykvata Ѣ "pravilno", kakto v sredno-bulgarski.
  
  
  • Naprimer, v izrazut Цѣра Румънѣскъ ot pismoto na Nehkshy zvykut, oznachen s bykvata Ѣ, e suzvychen sus "Цѣ̋ла срѣ̋да мира нѣ̋мах."
  
  
  • Spored suvremenniut rymunski pravopis na mehstoto na bykvata Ѣ se ypotrebjava digrafut EA: Țeara Rumânească.
  
  
  • Bykvata Ѣ bila premaxnuta ot bulgarskata azbyka prez AD 1945 pri taka narechenata otechestveno-frontovska (OF) pravopisna reforma v dyxut na carjaqiut togava nacionalen nixilizum.
  
  
  • V svoite tekstove v internet az se muchu da jų vuzstanovjų.


• ►►  Za bykvata Џ.
• ▼▼  Za bykvata Џ. S tazi bykva se oznachava zvykut ДЖ.
  
  
  • V pismoto na Nehkshy tazi bykva se sreqa dva puti.
  
  
  • Problemite s bykvata Џ su dva:
    
    
    1. Koga i kude tazi bykva e vuzniknula i vuvedena v ypotreba za pruv put.
       • Nadeghni iztochnici kato che li nehma i na vuprosut ne mozhe da se otgovori sus sigyrnost.
       • Bykvata Џ se sreqa v pismoto na Nehkshy, a to puk sudurzha purviut izvesten tekst na rymunski ezik.
       • V srubskata wikipedia pishe, che bykvata Џ se e pojavila prez 15-ti vek v rymunskata kirilica kato variant na bykvata Ч, a srubskite prepisvachi su pochnuli da jų izpolzvat prez 17-ti vek.
         • .. Први пут се појављује у 15. веку, у Румунској ћирилици, као измењена форма слова Ч.[1] Српски преписивачи су почели да га користе у 17. веку. ..
       • Sledovatelno, bykvata Џ su jų suzdali knizhovnicite ot Vlashko i ottam tja e bila zaimstvana v Surbia.
       • Pri tova e vuzmozhno knizhovnicite ot Vlashko da su jų suzdali bykvata Џ, dokato su pisali na bulgarski (na slavjanski), ponezhe zvykut Џ se sreqal tam v razni vlashki nazvania i imena.
       • Vuzmozhno e suqo taka knizhovnicite ot Vlashko da su jų vuveli bykvata Џ imenno zaradi tekstovete na vlashki ezik, i ako e taka, to pismoto na Nehkshy ne e purviut tekst na rymunski.
    
    
    2. Zaqo tazi bykva jų nehma sega v bulgarskata azbyka.
       • Otgovorut e jasen: nehma jų v bulgarskata azbyka, zaqoto jų nehma v ryskata.
       • Bykvata Џ e vkljychena v Ribniut bykvar (AD 1824) na Petur Beron.
       • Sega tazi bykva Џ jų ima v srubskata azbyka, a ottam i v skopsko-surbomanskata (makedonskata) azbyka.
       • Bulgarskiut ezik ima nygha ot tazi bykva v suqata stepen, kakto i srubskiut.
  
  
  • V svoite tekstove v internet az se muchu da jų vuvedu bykvata Џ v ypotreba.


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..

---

8. ►►  Prepratki (references)  (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..

8. ▼▼  Prepratki (references)  (.. skrij gi ..)  .. kum nachaloto ..

• The Letter of Neacșu from Câmpulung
• Principi na moite vuzgledi za minuloto
• Otnosno Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz
• Chase Faucheux, Language Classification and Manipulation in Romania and Moldova, Tulane University, Louisiana, 2006
• The CV of Slavophonia
• Wikipedia: Brashovsko pismo (Pismoto na Nekshy ot Dulgopole)
• Wikipedia: Neacșu's letter
• Wikipedia: Pisjmo bojarina Njakshy
• Wikipedia: Scrisoarea lui Neacșu
• Wikisource: Scrisoarea lui Neacșu din Câmpulung
• Wikisource: Translation:The letter of Neacșu of Câmpulung
• Wikipedia: Rymelia
• (.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum nachaloto ..

---

9. ►►  Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)  (.. pokazhi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum nachaloto ..

9. ▼▼  Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)  (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto trehbva da otgovorjų, qe prepishu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorjų tyka.

• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Koj e imperatorut.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Koj e imperatorut.
  
  
  • Imperatorut e syltan Sjylejman Velikolepni, caryval meghy AD 1520 i 1566.
  
  
  • Zaqo e narechen imperator?
  • Zaqoto e imperator na Osmanskata imperia.
  • Zaqoto suqo taka izpulnjava dluzhnostta rimski imperator.
  • Zaqoto v tekstut na pismoto na Nehkshy na rymunski ezik e narechen imperator.
  • Zaqoto osnovniut tekst na pismoto e na rymunski ezik.
  
  
  • Ako tekstut beshe na bulgarski ezik, to syltan Sjylejman qeshe da bude narechen car.
  • Taka kakto Konstantinopol-İstanbul e narechen v pismoto Carigrad.
  
  
  • Syltan Sjylejman Velikolepni e bil vurxovniut povelitel.
  • Titlata na vurxovniut povelitel na suotvetniut ezik se vigha naj-dobre v Bozhiata molitva "Otche nash" [Ot Mateja, 6:9].
    • Na bulgarski: car

      .. da dojde carstvoto Ti, da bude voljata Ti ..

    • Na grucki: vasilevs

      .. ἐλθέτω ἡ βασjλεία Σου ·γενηθήτω τὸ θέλημά Σου, ..

    • Na rymunski: imperator

      .. vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, ..

    • Na albanski: imperator

      .. arthtë mbretëria Jote, u bëftë dëshira Jote, ..

    • Prepratka: Otnosno Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz: Bozhiata molitva na rymunski i albanski.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Koj e Mexmed beg? [ima predpolozhenie]
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Koj e Mexmed beg?
  • Ne znajų koj e Mexmed beg, spomenat v pismoto na Nehkshy.
  • Predpolagam, che e potomuk na isljamizirani aristokrati ot Vlashko s aspiracii kum tamoshnata teritoria.
  • Ako nehkoj znae koj e Mexmed beg, da pishe.
  
  
  • 2021-06-06, facebook: Velizar Todorov predpolozhi, che Nehkshy e imal pred vid Ayas Mehmed Paşa.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Etimologichna spravka za imeto Nehkshy.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Etimologichna spravka za imeto Nehkshy.
  
  
  • Trugvame ot bulgaro-vlashkoto ime Vojnehgyl, srodno s imeto Vojno.
  • To se sukraqava na Nehgyl (Njagyl), doskoro sreqano ime.
  • Nehkshyl ili Nehkshy e ymalitelno ot Nehgyl:
  • supostavete s nastavkata sho-shy na diminytivi kato Gosho, Pesho, Tosho, ...
  • Ima verojatnost bulgarskoto ime Nesho (i suotvetno Neshka) da e proizvodno na Nehkshy, ...
  • .. makar che za Nesho i Neshka obiknoveno se predpolaga da proizlizat ot Nedehlko-Nedehlka, ...


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Dispersna i fokysirana vizia za Balkansprachbund-ut.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Dispersna i fokysirana vizia za Balkansprachbund-ut.
  
  
  • Ponjatieto Balkansprachbund ima izkljychitelno golehmo znachenie za rymunskiut ezik, puk i, razbira se, za bulgarskiut.
  
  
  • Terminite dispersna i fokysirana vizia se otnasjat za Balkansprachbund-ut. Na tezi dve vizii suotvetstvat dve xipotezi za proizxodut na rymunskiut ezik:
    • xipotezata za kontinyitetut, i
    • migracionnata xipoteza.
  
  
  • Prepratka: Otnosno Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz: fokysirana i dispersna vizia.


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-02-18 09:19:: Pomoq za prevod na tozi tekst na rymunski bi bila dobre doshla.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Pismo na rymunski ot Arxangelovden AD 1514 bilo otkrito naskoro.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Pismo na rymunski ot Arxangelovden AD 1514 bilo otkrito naskoro.
  
  
  • Dostupna i nadeghna informacia za nego vse oqe nehma. Sus 7 godini e po-staro ot pismoto na Nehkshy.
  
  
  • Pismoto e ot rajy̋nut na Tyrny-Severin. Ne se spomenava to da ima chasti na bulgarski (za razlika ot pismoto na Nehkshy). Ne se spomenavat v pismoto i dymite rymunski ili Rymunia.
  
  
  • Avtorut na pismoto vladikata Gerasie jų izrazjaval blagosklonnostta si kum George Dozha i zatova pismoto e narecheno Afurisenia lui Doja.
  
  
  • Prepratka_1: Afurisania lui Doja – Primul manuscris în limba română.
  • Prepratka_2: About the newly discovered yet unattested document called "Afurisenia lui Doja", which may be the first document written in the Romanian language.
  
  
  • Zabelezhka_1 [2020-06-24]: Iztochnikut po Prepratka_1 ne se pokazva veche. Pismoto ot Arxangelovden AD 1514 ne se komentira. Mozhe da se predpolozhi, che avtentichnostta my e sumnitelna.
  • Zabelezhka_2 [2020-06-24]: Po nachalo - po princip - avtentichnostta na vsichki novootkriti istoricheski artefakti e sumnitelna.


• ►► ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Koga rymunskata pravoslavna curkva e izostavila curkovno-slavjanskiut ezik?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Koga rymunskata pravoslavna curkva e izostavila curkovno-slavjanskiut ezik?
  
  
  
  • Tyk se spomenava, che rymunskata pravoslavna curkva e minula ot curkovno-slavjanski na rymunski okolo 1640.

    It is also important to remark that Romanian Orthodox Church, already since 1640s uses Romanian as its liturgical language, not Old Church Slavonic as before that.

  • Mnogo vuprosi ostavat. Zaqo i kak slavjanoglasieto e bilo izmeteno ot teritoriata na suvremenna Rymunia?
  • Pri kakvi obstojatelstva rymunskata pravoslavna curkva e izostavila curkovno-slavjanskiut ezik?
  • Kakva e roljata za tova na religioznite protivopostavjania meghy pravoslavni, yniati, katolici i protestanti?
  • Kakva e roljata na Fener za tova? I dali e izobqo zamesen?
  • Trehbva neqo da e povishilo statytut na rymunskiut ezik, i ako tova ne e tozi akt na rymunskata pravoslavna curkva, to kakvo drygo?


• ◄►  (.. skrij gi vsichki komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

---

---

(.. pokaži vsičko ..)  (.. skrij&svij vsičko ..)  .. to the bottom ..

Beležki po pismoto na Ne̋kšy ot Dulgopole

• ►► Cuknete, za da se pokaže kartinkata.
  
• ▼▼ Cuknete, za da se skrie kartinkata.
  

Tablica na suduržanieto: ExpandAll: pokaži vsičko

• 1. Osnovni danni za pismoto na Ne̋kšy
• 2. Postanovka na problemut
• 3. Originalen tekst na pismoto na Ne̋kšy
• 4. Prevod na pismoto na Ne̋kšy
• 5. Obäsnenie na smeseniut ezik na pismoto na Ne̋kšy
• 6. Pismoto na Ne̋kšy i suvremenniut xarakter na rymunskiut etnonim
• 7. Beležki po pismoto, koito su ot interes samo za bulgarskata pyblika
• 8. Prepratki (references)
• 9. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

• ►► Click to expand: Cuknete, za da se pokaže.
• ▼▼ Click to collapse: Cuknete, za da se skrie.
  • Podrobnosti. Razsuǧenia. I drygi neqa može da se pokažut.
  
  
  • Eto, i kartinka se pokaza:
    

---

1. ►►  Osnovni danni za pismoto na Ne̋kšy  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

1. ▼▼  Osnovni danni za pismoto na Ne̋kšy  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• ►►  Pismoto na Ne̋kšy ot AD 1521 e
  • purviut pismen pametnik na rymunski (romano-balkanski, balkano-romanski) ezik.
• ▼▼ Pismoto na Ne̋kšy ot AD 1521 e
  • purviut pismen pametnik na rymunski (romano-balkanski, balkano-romanski) ezik.
  
  
  • Ponätieto Balkansprachbund se vuveǧa, za da se razäsnüt tri vuprosa:
    
    
    • Me̋stoto na bulgarskiut ezik sred slavänskite ezici. Bulgarskiut e balkaniziran slavänski ezik. Bulgarskiut ezik može da se označava kato balkano-slavänski (ili slaväno-balkanski) ezik. Drygite suvremenni slavänski ezici možem da gi naričame novo-slavänski.
    • Me̋stoto na rymunskiut ezik sred romanskite ezici. Rymunskiut e balkaniziran romanski ezik. Rymunskiut ezik može da se označava kato balkano-romanski (ili romano-balkanski) ezik. Drygite suvremenni romanski ezici možem da gi naričame novo-romanski.
    • Otnošeniata meǧy rymunskiut i albanskiut.
    
    
    Našiut balkano-slavänski bulgarski ezik e slavänski, no ne e novo-slavänski. Rymunskiut členyva v romansut, toj e romanski ezik, no ne e novo-romanski.
  
  
  • Naj-starite tekstove na albanski (AD1462) i balkano-romanski (AD1521: vlaški, rymunski) predstavät tezi ezici v napulno balkaniziran vid.
• • ►► Pismoto e napisano v grad Dulgopole i izprateno do grad Brašov.
• • ▼▼ Pismoto e napisano v grad Dulgopole i izprateno do grad Brašov.
    
    
    • Razstoänieto meǧy dvata grada e okolo 85 km.
    
    
    • Imeto na grad Dulgopole sega e prevedeno na Câmpulung.
    
    
    • Pismoto e namereno v grad Brašov i zatova se nariča oqe Brašovsko pismo.


• ◄► Napisano e ot Ne̋kšy, golemec i turgovec ot Dulgopole.
• • ►► Izprateno e do Hans Benkner, kmet (žypan) na grad Brašov.
• • ▼▼ Izprateno e do Hans Benkner, kmet (žypan) na grad Brašov.
    
    
    • Da ne se burka sus sinut my, kojto suqo se kazval Hans Benkner.


• ◄► Pismoto e nadeǧno datirano (AD 1521), zaqoto delata na imperatorut syltan Sÿlejman Velikolepni su dobre dokymentirani.
• • ►► Osobenoto za pismoto e, če blizo edna peta ot tekstut my e na bulgarski (slavänski) ezik.
• • ▼▼ Osobenoto za pismoto e, če blizo edna peta ot tekstut my e na slavänski (bulgarski) ezik.
    
    
    • Na bulgarski su 18% ot dymite, bez da se broüt dymite sus slavänski proizxod v rymunskiut tekst.
    • Na bulgarski su privetstviata v načaloto i v kraüt na pismoto.
    • Bulgarskiut izraz "i pak" se sreqa v načaloto na vseki paragraf, obqo sedem puti.
    • V slyčaüt "i pak" označava "ima i oqe", "tova ne e vsičko".
    • Samite paragrafi, sedem na broj, su na rymunski.
• • ►► Pismoto na Ne̋kšy ot AD 1521 e napisano s bulgarskata azbyka, koäto sega se nariča kirilica.
• • ▼▼ Pismoto na Ne̋kšy ot AD 1521 e napisano s bulgarskata azbyka, koäto sega se nariča kirilica.
    
    
    • Bulgarskata azbyka (kirilicata) se e izpolzvala vuv Vlaško i v Moldova do sredata na 19-ti vek, kogato v obedinena Rymunia tä e zamenena s latinicata.
    • Azbykata, izpolzvana v suvetska Moldova, e dryga. Tä se osnovava na novata ryska kirilica.
    • Azbykata (kirilicata), izpolzvana v pismoto na Ne̋kšy, e srednovekovnata bulgarska azbyka.
• • ◄► Osven če pismoto na Ne̋kšy ot AD 1521 e purviut pismen pametnik na rymunski ezik,
    • rymunskata nacionalna mitologia go natovarva dopulnitelno:
    • (za pruv put, estestveno), v nego se bil sreqal izrazut
    • Țeara Rumânească, Cera Rymunesku, Rymunskata zemä.


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

2. ►►  Postanovka na problemut  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

2. ▼▼  Postanovka na problemut  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

V suqnost, qe formyliram dva problema vuv vruzka s pismoto na Ne̋kšy ot AD 1521.

• ►►  Da se nameri podxodäqo obäsnenie za
  • smeseniut ezik na pismoto: rymunski i bulgarski.
• ▼▼  Da se nameri podxodäqo obäsnenie za
  • smeseniut ezik na pismoto: rymunski i bulgarski.
  
  
  • Pismoto na Ne̋kšy ot AD 1521 e naj-stariut dokyment, suduržaq tekst na rymunski ezik.
  
  
  • Dokymenti izce̋lo na bulgarski (slavänski) ezik su namirani na teritoriata na Rymunia, kakto po-stari ot pismoto na Ne̋kšy, taka i ot po-novo vreme.
  
  
  • Neqo poveče, staro-bulgarskiut ezik v produlženie na ne̋kolko veka e bil literatyrniut - knižovniut - ezik vuv Vlaško i Moldova.
  
  
  • Pismoto na Ne̋kšy ot AD 1521 intrigyva sus smeseniut si ezik. V nego za pruv put se poäväva tekst na rymunski ezik.
  
  
  • Ävno i avtorut (Ne̋kšy ot Dulgopole) i polyčatelüt (žypanut na Brašov) su znaeli i dvata ezika, bulgarski i rymunski.
  
  
  • Zaqo pismoto ne e bilo napisano na edin ezik, samo na bulgarski ili samo na rymunski?
  
  
  • Otgovor (..pokaži..): ..
  • Otgovor (..skrij..): Avtorut na pismoto e gledal na tekstut na rymunski ezik kato na tajnopis.


• ►►  Kakuv smisul e vlagan prez 16-ti vek v izrazut
  • Țeara Rumânească, Cera Rymunesku, Rymunskata zemä?
• ▼▼  Kakuv smisul e vlagan prez 16-ti vek v izrazut
  • Țeara Rumânească, Cera Rymunesku, Rymunskata zemä?
  
  
  • Otgovor (..pokaži..): ..
  • Otgovor (..skrij..): Smisulut e "romejska zemä" ili "rymelijska zemä" ili prosto "Rymelia".
    

    

  
  
  • Pri dosegut s nacionalnata mitologia se navliza i v politikata. A ne bi tre̋bvalo politikata da se obvurzva s mitologiata.
  
  
  • Opit za nakurnävane na nacionalnata mitologia obiknoveno sreqa otpor v stil "bik na červeno".


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

3. ►►  Originalen tekst na pismoto na Ne̋kšy  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

3. ▼▼  Originalen tekst na pismoto na Ne̋kšy  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• ►►  (Pokaži kartinka na pismoto)
• ▼▼  (Skrij kartinkata) (Pokaži ü kartinkata tam)
  
  
  • 


• ►►  (pokaži tyka)  (pokaži tam)
  • Tekst na pismoto na kirilica spored ryskata wikipedia.
• ▼▼  (skrij ottyk)  (pokaži tam)
  • Tekst na pismoto na kirilica spored ryskata wikipedia:
  • Tekstut na bulgarski e ydebelen.
  
  
  • м(у)дром(у) и плeменитом(у) и чиститом(у) и б[o]гω(м) дapoванном(у) жупa(н) хань(ш) бe(г)нe(р) ѿ брашo(в) мнo(г)[o] з(д)равиe ѿ нѣ(к)шу(л) ѿ длъгoполe
  • и пa(к) дау щирe дo(м)нïeталe зa лукру(л) ту(р)чилo(р) кум aмь aузи(т) єу къ ĩпърату(л) aу єши(т) дe(н) софïѧ ши aими(н)трѣ ну e ши сѣу ду(с) ĩ су(с) прe дунърe
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ aу вени(т) у(н) ω(м) дe лa никопoe дe мïe мѣ(у) спу(с) къ aу възу(т) ку ωкïи лои къ aу треку(т) чѣлe корабïи чe щïи ши дo(м)нïıатa прє дунърe ĩ су(с)
  • и пак съ щïи къ багъ ден тотe ωрашелe кътe н̃ дe ωми(н) съ ффïe ĩн aжутo(р) ĩ корабïи
  • и пак съ щïи куму сѣу принсъ нещe мe(ш)щe(р) дe(н) ц[a]ригрa(д) ку(м) ворь трѣчe aчѣлe корабïи лa локу(л) челa (ст)римту(л) чe щïи ши дo(м)нïıатa
  • i pa(k) spyi do(m)nïetale de lykry(l) ly maxame(t) be(g) ky(m)y amj ayzit de boѧri če suntj mex̌ïja(š) ši de x̌enere mïy negre kymy ѧy da(t) ĩpuraty(l) slobozïe ly maxame(t) beg pre iy iωi va fi voѧ pren cera rymunesku jaru єlj su treku
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ ape фрикъ марe ши бъсъраб дe aчe(л) лотру дe мaхамe(т) бe(г) мa(и) въртo(с) дe дo(м)нïeлe во(с)трe
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe кa мa(и) марелe мïу дe чe aмь ĩцелe(с) шï eу eу спуи дo(м)нïeталe ıар дo(м)нïıатa eщи ĩцeлепть ши aчѣстe куви(н)тe съ цïи дo(м)нïıатa лa тинe съ ну щïe уми(н) мулци ши дo(м)нïeлe во(с)трe съ въ пъзици ку(м) щици мa(и) бинe
  • и б[oг]ь тe вe(с)[e]ли(т) aмï(н)ъ


• ►►  (pokaži tyka)  (pokaži tam)
  • Tekst na pismoto s normaliziran pravopis spored rymunskata wikipedia.
• ▼▼  (skrij ottyk)  (pokaži tam)
  • Tekst na pismoto s normaliziran pravopis spored rymunskata wikipedia:
  • Tekstut na bulgarski e ydebelen i pravopisut my e normaliziran.
  • Tekstut na rymunski ezik e daden v suvremenen pravopis spored rymunskata wikipedia.
  
  
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

4. ►►  Prevod na pismoto na Ne̋kšy  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

4. ▼▼  Prevod na pismoto na Ne̋kšy  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• ►►  (pokaži tyka)  (pokaži tam)
  • Prevod na bulgarski spored bulgarskata wikipedia.
• ▼▼  (skrij ottyk)  (pokaži tam)
  • Prevod na bulgarski spored bulgarskata wikipedia:
  • Tekstut, kojto v originalut e na bulgarski, e ydebelen.
  
  
  • Na mudriut, plemenitiut i čestitiut i ot Boga daryvan žypan Xanaš Bengner ot Brašov, mnogo zdrave ot Ne̋šo ot Dulgo pole.
  • Mydromy i plemenitomy i čestitomy i bogom dapovannomy žypany Xans Begner ot Brašova mnogo zdravie ot Nekšyl ot Dlugopole.
  
  
  • I pak. Izvestävam te za delata na tyrcite, tuj kato čyx, če imperatorut e napysnal Sofia, tova tre̋bva da e ve̋rno, i e trugnal nagore po Dynavu.
  • I pak. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • I pak. Tre̋bva da znaeš, če čovek ot Nikopol dojde pri men i mi kaza, če su videli sus sobstvenite si oči, če korabite, za koito Ti znaeš, su trugnali nagore po Dynavu.
  • I pak. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • I pak. Tre̋bva da znaeš, če vzemat po 50 muže ot vseki grad, za da pomagat za korabite.
  • I pak. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • I pak. Da znaeš, če ne̋koi majstori ot Carigrad su se nayčili kak da pravüt korabite da minavat po tesnite mesta, za koito Ti suqo znaeš.
  • I pak. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • I pak. Kazvam ti za delata na Mexmed beg, kakto čyx ot susednite boläri i ot zet mi Negre (Černiut), če imperatorut e dal na Mexmed beg svoboda da minava prez Vlaxia, otkudeto si iska.
  • I pak. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • I pak. Tre̋bva da znaeš, če našiut Basarab suqo se straxyva ot toä kradec Mexmed beg, daže poveče ot tebe.
  • I pak. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • I pak. Kazvam ti kato na moj gospodar za tova kakvo yznax. Kazvam ti na Tebe, i ti si mudur i tre̋bva da paziš tezi dymi za sebe si, taka če malko xora da znaüt, i tre̋bva da vzemeš suotvetni merki.
  • I pak. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • I Bog da te veseli. (i da te veseli, oqastlivi Bog). Amin.
  • I Bog te veselit aminu.


• ►►  (pokaži tyka)  (pokaži tam)
  • Prevod na anglijski spored anglijskata wikipedia.
• ▼▼  (skrij ottyk)  (pokaži tam)
  • Prevod na anglijski spored anglijskata wikipedia:
  • Tekstut, kojto v originalut e na bulgarski, e ydebelen.
  
  
  • To the most wise and noble and honoured and by God gifted master Hanăș Bengner [that is, Johannes Benkner] from Brașov much health from Neacșu from Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And so. I let you know of the deeds of the Turks, as I have heard that the Emperor [that is, Sultan Suleiman the Magnificent] has left Sofia, and that must be true. And went up the Danube.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And so. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me they saw with their own eyes that those ships which you know about have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And so. You should know that they are taking 50 men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And so. You should know that some experts from Tsarigrad [that is, Istanbul] realized how to make the ships to move past that tight place which you know too.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And so. I tell you about the deed of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law Negre, that the Emperor gave Mahamet-beg freedom to pass through Wallachia [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text] wherever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And so. You should know that our Basarab too is fearful of that thief Mahamet-beg, even more so than you.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And so. I'm telling you as my superior about what I have found out. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, and you should take proper guard.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring you happiness. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (pokaži tyka)  (pokaži tam)
  • Prevod na anglijski spored wikisource.
• ▼▼  (skrij ottyk)  (pokaži tam)
  • Prevod na anglijski spored wikisource:
  • Tekstut, kojto v originalut e na bulgarski, e ydebelen.
  
  
  • To the most wise and venerable and by God endowed master Hanas Benger of Braşov, all the best from Neacșu of Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And again. I let Your Highness know of the Turks' deeds, as I heard that the Emperor has left Sofia, and sailed up the Danube, and the truth is no other, but this.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And again. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me he saw with his own eyes that those ships, which you also know of, have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And again. You should know that they have fifty men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And again. You should know how a few sailors from Tsarigrad found a way to steer the ships past that narrow place, which you also know of.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And again. I tell you about the work of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law, Negre, that the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And again. You should know that Basarab too is greatly fearful of that thief Mahamet beg, even more than Your Highness.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And again. I tell Your Highness, as you are my Lord, of what I had also understood. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know, and you should prepare the best you can.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring happiness upon you. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (pokaži tyka)  (pokaži tam)
  • Prevod na ryski po ryskata wikipedia.
• ▼▼  (skrij ottyk)  (pokaži tam)
  • Prevod na ryski po ryskata wikipedia:
  • Tekstut, kojto v originalut e na bulgarski, e ydebelen.
  
  
  • Мудрому и благородному, и почтенному, и Богом дарованному жупану Ханшу Бегнеру из Брашова много здравия от Някшула из Кымпулунга.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно о делах турков, что я слышал, что император выехал из Софии, и иначе быть не может, и поехал вверх по Дунаю.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно, что приходил человек из Никополя, который мне сказал, что видел собственными глазами, что те корабли, кои тебе известны, прошли вверх по Дунаю.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что они забирают из каждого города по 50 человек для помощи на кораблях.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что мастера из Цариграда придумали, как провести эти корабли через то узкое место, которое и Тебе известно.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И ещё. Скажу тебе о делах Махамет-бега, что я слышал от бояр по соседству и от зятя моего Негре, что император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что Бессараб тоже боится этого разбойника Махамет-бега, ещё сильнее, чем Вы.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И ещё. Говорю тебе как старшему то, что понял я. Я говорю тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много людей не знало, а вы берегите себя, как можно лучше.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И пусть Бог тебя радует. Аминь.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

5. ►►  Obäsnenie na smeseniut ezik na pismoto na Ne̋kšy  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

5. ▼▼  Obäsnenie na smeseniut ezik na pismoto na Ne̋kšy  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• ►►  Da se nameri podxodäqo obäsnenie za
  • smeseniut ezik na pismoto: rymunski i bulgarski -
  • tova e purviut definiran problem:
  • Zaqo pismoto ne e bilo napisano na edin ezik, samo na bulgarski ili samo na rymunski?
• ▼▼  Da se nameri podxodäqo obäsnenie za
  • smeseniut ezik na pismoto: rymunski i bulgarski -
  • tova e purviut definiran problem.
  
  
  • Pismoto na Ne̋kšy ot AD 1521 e naj-stariut dokyment, suduržaq tekst na rymunski ezik.
  
  
  • Dokymenti izce̋lo na bulgarski (slavänski) ezik su namirani na teritoriata na Rymunia, kakto po-stari ot pismoto na Ne̋kšy, taka i ot po-novo vreme.
  
  
  • Neqo poveče, staro-bulgarskiut ezik v produlženie na ne̋kolko veka e bil literatyrniut - knižovniut - ezik vuv Vlaško i Moldova.
  
  
  • Pismoto na Ne̋kšy ot AD 1521 intrigyva sus smeseniut si ezik. V nego za pruv put se poäväva tekst na rymunski ezik.
  
  
  • Ävno i avtorut (Ne̋kšy ot Dulgopole) i polyčatelüt (žypanut na Brašov) su znaeli i dvata ezika, bulgarski i rymunski.
  
  
  • Zaqo pismoto ne e bilo napisano na edin ezik, samo na bulgarski ili samo na rymunski?


• ►►  Po-estestveno za Ne̋kšy bi bilo da napiše pismoto si samo na bulgarski.
• ▼▼  Po-estestveno za Ne̋kšy bi bilo da napiše pismoto si samo na bulgarski.
  
  
  • I toj (Ne̋kšy ot Dulgopole), i polyčatelüt (žypanut na Brašov) su znaeli bulgarski (slavänski).
  
  
  • Namirani su i drygi dokymenti na bulgarski (slavänski) ezik na teritoriata na Rymunia, kakto po-stari ot pismoto na Ne̋kšy, taka i ot po-novo vreme.
  • A puk po-stari tekstove na rymunski ne su namirani,
  • makar če sigyrno e imalo, no takiva ne su zapazeni.


• ►►  Gramotnostta na bulgarski (slavänski) ezik e
  • bila dosta po-razprostranena na teritoriata na Rymunia
  • ot gramotnostta na rymunski (vlaški) ezik.
• ▼▼  Gramotnostta na bulgarski (slavänski) ezik e
  • bila dosta po-razprostranena na teritoriata na Rymunia
  • ot gramotnostta na rymunski (vlaški) ezik
  
  
  • Pri tova, po onova vreme v ce̋la Evropa gramotnite xora su se sreqali izklÿčitelno re̋dko.


• ►►  Rešenieto na problemut se krie v posledniut paragraf na pismoto.
• ▼▼  Rešenieto na problemut se krie v posledniut paragraf na pismoto.
  
  
  • (pokaži go tekstut).. Kazvam ti na Tebe, i ti si mudur i tre̋bva da paziš tezi dymi za sebe si, taka če malko xora da znaüt, ..
  • (pokaži go tekstut).. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți, ..
  • (pokaži go tekstut).. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, ..
  • (pokaži go tekstut).. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know ..
  • (pokaži go tekstut).. Ä govorÿ tebe, a tы ymёn i slova эti sberežёšj pri sebe, čtobы mnogo lÿdej ne znalo, ..
  
  
  • Ne̋kšy, avtorut na pismoto, bi želal suduržaqata se v pismoto informacia da si ostane tajna, za da ne se izdadut sugledvačeskite kanali.
  
  
  • I tuj, s cel "malko xora da znaüt", informaciata e predadena na vlaški (rymunski) ezik, a ne na bulgarski (slavänski).


• ◄► Avtorut na pismoto e gledal na tekstut na rymunski ezik kato na tajnopis.


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

6. ►►  Pismoto na Ne̋kšy i suvremenniut xarakter na rymunskiut etnonim  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

6. ▼▼  Pismoto na Ne̋kšy i suvremenniut xarakter na rymunskiut etnonim  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• ◄► Osven če pismoto na Ne̋kšy ot AD 1521 e purviut pismen pametnik na rymunski ezik,
  • rymunskata nacionalna mitologia go natovarva dopulnitelno:
  • (za pruv put, estestveno), v nego se bil sreqal izrazut
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Rymunskata zemä.


• ►►  Kakuv smisul e vlagan prez 16-ti vek v izrazut
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Rymunskata zemä -
  • tova e vtoriut definiran problem.
• ▼▼  Kakuv smisul e vlagan prez 16-ti vek v izrazut
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Rymunskata zemä -
  • tova e vtoriut definiran problem.
  
  
  • Pri dosegut s nacionalnata mitologia se navliza i v politikata. A ne bi tre̋bvalo politikata da se obvurzva s mitologiata.
  
  
  • Opit za nakurnävane na nacionalnata mitologia obiknoveno sreqa otpor v stil "bik na červeno".


• ►►  Sred Principite na moite vuzgledi za minuloto
  • na purvo me̋sto sum postavil Impersko-civilizacionniut princip.
  
  
• ▼▼  Sred Principite na moite vuzgledi za minuloto
  • na purvo me̋sto sum postavil Impersko-civilizacionniut princip:

    Impersko-civilizacionniut princip se äväva tradicionen. Opitite za prerazgleǧaneto my su nesustoätelni. Suglasno s tozi princip, drevnite Egipet i Mesopotamia, drevna Gurcia i mimoletnata imperia na Aleksandur Veliki, Rimskata/Romejskata imperia i imperiata na Karl Veliki imat za istoriata po-gole̋mo značenie, otkolkoto vsički ostanuli subitia ot onezi vremena.

• ►►  I tuj, za da rešim tozi problem,
  • purvo tre̋bva da si otgovorim na vuprosut
  • kakvo može da e kazal imperatorut.
  
  
• ▼▼  I tuj, za da rešim tozi problem,
  • purvo tre̋bva da si otgovorim na vuprosut
  • kakvo može da e kazal imperatorut,
  • kakvo točno samiut imperator e kazal na Mexmed beg.
  
  
  • A ne da započvame s tulkyvane na napisanoto ot Ne̋kšy, s tulkyvane na tova kakvo Ne̋kšy e imal pred vid:
  • Ne̋kšy e imal pred vid tova, koeto e kazal imperatorut.
  
  
  • Vpročem, eto kakvo e pisal Ne̋kšy:
  • (pokaži go tekstut) .. i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • (kum tekstut) .. imperatorut e dal na Mexmed beg svoboda da minava prez Vlaxia, otkudeto si iska., ..
  • (kum tekstut) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia wherever he pleases. .. [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text]
  • (kum tekstut) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
  • (kum tekstut) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Da otbeležim političeskata xiper-korektnost, proävena v prevodite na različnite ezici. Vsički prevodači a priori (i pogrešno) priemat, če Ne̋kšy e imal pred vid "vlaškata zemä", zemäta na vlaškoto voevodstvo, zemäta na vlaškoto knäžestvo, i preveǧat izrazut kato Vlaxia, Wallachia, Valaxia (na bulgarski po-pravilno e Vlaško). Vse pak, prevodačite su podxodili korektno kum faktut, če nikoga predi 19-ti vek teritoriata na Vlaško ne e imenyvana kato Rymunia, osven v tekstut na vlaški ezik v pismoto na Ne̋kšy, i ne su napisali Rymunia.
  
  
  • V suqnost, Ne̋kšy ne može da e imal pred vid drygo, osven kazanoto ot imperatorut, poneže Ne̋kšy prepredava negovite dymi, dymite na imperatorut.   ▲▲
  
  
• ►►  V suqnost, Ne̋kšy ne može da e imal pred vid drygo, osven kazanoto ot imperatorut, poneže Ne̋kšy prepredava negovite dymi, dymite na imperatorut.
  • I tuj, kakvo može da e kazal imperatorut.
  
  
• ▼▼  V suqnost, Ne̋kšy ne može da e imal pred vid drygo, osven kazanoto ot imperatorut, poneže Ne̋kšy prepredava negovite dymi, dymite na imperatorut.
  • I tuj, kakvo može da e kazal imperatorut.
  
  
  • Imperatorut može da e kazal "vlaškata zemä", kakto rymunskata nacionalna mitologia predpolaga i kakto obiknoveno se priema izvun Rymunia zaradi političeskata korektnost.
  
  
  • No e mnogo po-veroätno imperatorut da e kazal "romejskata zemä" ili, koeto e suqoto, "rymelijskata zemä", t.e. imperatorut da e kazal prosto Rymelia.

  • 

      ▲▲
  
  
• ►►  Imperatorut naj-veroätno e kazal Rymelia.
  • Kakvi može da su bili točnite my dymi.
• ▼▼  Imperatorut naj-veroätno e kazal Rymelia.
  • Kakvi može da su bili točnite my dymi.
  
  
  • Kazal e (na tyrski) Rum yeri, koeto bykvalno znači "rimska zemä", "romejska zemä", "rymelijska zemä", ili puk (na osmano-tyrski) روم ايلى‎, Rūm-ėli, Rymelia, kato v tozi izraz e vpletena arabska dyma sus značenie "strana" ili "zemä".
  
  
  • Ako imperatorut tre̋bvaše da kaže "vlaškata zemä", toj edva li bi kazal "eflak yeri", po-skoro bi kazal "Basarab yeri", "zemäta na voevodata Basarab".
  
  
  • A ako imperatorut be kazal "Basarab yeri, "zemäta na voevodata Basarab", to Ne̋kšy tre̋bvaše da napiše "Цѣра луи Басараб", za da ne izopači dymite na imperatorut.
  
  
  • Imperatorut obače e kazal naj-veroätno (na osmano-tyrski) روم ايلى‎, Rūm-ėli ili (na tyrski) Rum yeri, koeto bykvalno znači "rimska zemä, "romejska zemä", "rymelijska zemä, i Ne̋kšy bykvalno i točno go e prevel kato Cera Rymunesku.


• ►►  Imperatorut naj-veroätno e kazal Rymelia.
  • Kakvo e imal pred vid imperatorut.
  
  
• ▼▼  Imperatorut naj-veroätno e kazal Rymelia.
  • Kakvo e imal pred vid imperatorut.
  
  
  • Citat ot Wikipedia-ta, prosto i äsno:

    Rymelia (na tyrski: Rumeli, v prevod "Strana na romeite") e istoričeski termin, kojto opisva teritoriata, koäto v suvremieto se nariča Balkani ili Balkanski polyostrov, po vremeto, kogato se administrira ot Osmanskata imperia.

  • Pod Rymelia (روم ايلى‎, Rūm-ėli na osmano-tyrski ili Rum yeri na tyrski) imperatorut e imal pred vid ce̋lata podopečna nemy teritoria, razpoložena v Evropa. Kato poglednel Carüt-imperator ot Carigrad na sever, tova bilo vse Rymelia. Edva li ne̋koj togava možel da kaže dali zemäta na voevodata Basarab vlizala v Rymelia ili ne. Moželo edin da si e mislel, če vliza, a dryg da e bil na protivnoto mnenie.
  
  
  • Spored kartata ot Wikipedia-ta (..pokaži ü..) Rymelia obxvaqala celiut Balkanski polyostrov s izklÿčenie na Transilvania, Xurvatia, Slovenia, Černa gora.
  • Spored kartata ot Wikipedia-ta (..skrij ü..) Rymelia obxvaqala celiut Balkanski polyostrov s izklÿčenie na Transilvania, Xurvatia, Slovenia, Černa gora:

    

  
  
  • Na dryga karta ot AD 1730 (..pokaži ü..), vzeta pak ot Wikipedia-ta, se viǧa Rymelijskoto berlerbejstvo, koeto e označeno kato BEGLERBEGAT ROMANIA i vklÿčvalo dnešnite Bulgaria, Albania, Makedonia, Kosovo, Ÿžna Surbia, Evropejska Tyrcia, i Dobryx̌a. V častnost, tazi karta pokazva, če terminite Rymelia i Romania su vzaimo-zamenäemi.
  • Na dryga karta ot AD 1730 (..skrij ü..), vzeta pak ot Wikipedia-ta, se viǧa Rymelijskoto berlerbejstvo, koeto e označeno kato BEGLERBEGAT ROMANIA i vklÿčvalo dnešnite Bulgaria, Albania, Makedonia, Kosovo, Ÿžna Surbia, Evropejska Tyrcia, i Dobryx̌a. V častnost, tazi karta pokazva, če terminite Rymelia i Romania su vzaimo-zamenäemi.

    

  
  
  • I tuj, kato e kazal Rymelia, imperatorut e imal pred vid ce̋lata podopečna nemy teritoria v Evropa.
  • Imperatorut e natovaril Mexmed beg s vlaškata misia i e izrazil pulnoto si doverie v nego.
  • Razrešil my e da mine, otkudeto si iska.
  • Imperatorut ne iskal sam da se natovarva s podrobnostite po vlaškata misia, zaqoto lično toj vodel drygata - po-važnata - misia: tazi kum Belgrad i Viena. Po glavnoto napravlenie prez AD 1521 imperatorut prevzel Belgrad, togava čast ot Yngarskoto kralstvo, a prez AD 1526 sled bitkata pri Moxač imperatorut trajno, za blizo dva veka, zavzel počti ce̋lata teritoria na Yngaria. Dvete obsadi na Viena obače su bili nespolyčlivi za imperatorut: Viena si ostanula prez ce̋loto tova vreme xristianska.   ▲▲
  
  
• ►►  I tuj, imperatorut e kazal "Rymelia" i Ne̋kšy bykvalno i točno e predal dymite my kato "Cera Rymunesku".
  • Kato e kazal Rymelia, imperatorut e imal pred vid ce̋lata podopečna nemy teritoria v Evropa.
  • Imperatorut e natovaril Mexmed beg s vlaškata misia i e izrazil pulnoto si doverie v nego.
  • Na praktika toj my e razrešil da mine, otkudeto si iska.
• ▼▼  I tuj, imperatorut e kazal "Rymelia" i Ne̋kšy bykvalno i točno e predal dymite my kato "Cera Rymunesku".
  • Kato e kazal Rymelia, imperatorut e imal pred vid ce̋lata podopečna nemy teritoria v Evropa.
  • Imperatorut e natovaril Mexmed beg s vlaškata misia i e izrazil pulnoto si doverie v nego.
  • Na praktika toj my e razrešil da mine, otkudeto si iska.
  • E, ne my e razrešil da minava prez Anadolu, prez Siria, prez Egipet, ama Mexmed beg i bez tova ne̋mal put natatuk.


• ►►  Qom e tuj, to prevodite na "Cera Rymunesku" ot pismoto na Ne̋kšy
  • kato Vlaxia (Vlaško) izopačavat dymite na imperatorut.
• ▼▼  Qom e tuj, to prevodite na "Cera Rymunesku" ot pismoto na Ne̋kšy
  • kato Vlaxia (Vlaško) izopačavat dymite na imperatorut.
  
  
  • Stava dyma za tezi prevodi:
    • (pokaži go tekstut) .. imperatorut e dal na Mexmed beg svoboda da minava prez Vlaxia, otkudeto si iska. ..
    • (pokaži go tekstut) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
    • (pokaži go tekstut) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Te tre̋bva da se popravüt taka:
    • (pokaži go tekstut) .. imperatorut e dal na Mexmed beg svoboda da minava prez Rymelia, otkudeto si iska., ..
    • (pokaži go tekstut) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Rumelia whenever he pleases. ..
    • (pokaži go tekstut) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Румелию проехать.
  
  
  • I oqe neqo: prevodut na "Cera Rymunesku" ot pismoto na Ne̋kšy kato Vlaško neopravdano diskriminira Moldova, koäto nared sus Vlaško e edna ot sustavnite časti na Rymunia.   ▲▲


• ►►  Obiknoveno se premulčava faktut, če prez 19-ti vek
  • Rymunia yzyrpira za etnonim ime, koeto
  • e obqo nasledstvo na vsički balkanski narodi.
  
  
• ▼▼  Obiknoveno se premulčava faktut, če prez 19-ti vek
  • Rymunia yzyrpira za etnonim ime, koeto
  • e obqo nasledstvo na vsički balkanski narodi.

  • 19-ti vek e čast ot minuloto. Tazi yzyrpacia se e slyčila v minuloto i veče e svuršen fakt, kojto ne može da bude popraven.

  • V momentut BŸR Makedonia se opitva da napravi podobna yzyrpacia na ime, koeto suqo taka e obqo nasledstvo, obače sreqa otpor ot strana na Gurcia.

  • Nasledstvoto na Iztočnata rimska imperia, na Romejskata imperia, koäto zapadnite istorici posmurtno su ü narekli Vizantia, e obqo nasledstvo na vsički balkanski narodi.
  • Tyrci, gurci, bulgari, rymunci - vsički nie imame de̋l ot tova nasledstvo.
  
  
  • Iztočnata rimska imperia, Romejskata imperia, taka narečenata Vizantia, se e naričala prosto Rimska imperia, Imperium Romanum, ΒΑΣΙΛΕΙΑ ΡѠΜΑΙѠΝ, ili nakratko Romania.
    
    
    • ◄►  Nazvanieto Romania e zasvidetelstvano naprimer v turnovskiut nadpis na car Ivan Asen 2 ot AD 1230. V tozi nadpis stranata (zemäta) na ÿg ot Bulgaria i na sever ot Konstantinopol e narečena Romania:

      IZΛEZOX ΝA BRAΝJ VU RѠMAΝIU

    • ►► Na karta ot AD 1730, vzeta ot Wikipedia-ta i citirana malko po-gore (..pokaži ü tyka..) (..pokaži ü tam..), Rymelijskoto berlerbejstvo, vklÿčvaqo dnešnite Bulgaria, Albania, Makedonia, Kosovo, Ÿžna Surbia, Evropejska Tyrcia, i Dobryx̌a, e označeno kato BEGLERBEGAT ROMANIA.
    • ▼▼ Na karta ot AD 1730, vzeta ot Wikipedia-ta i citirana malko po-gore (..skrij ü kartata..), Rymelijskoto berlerbejstvo, vklÿčvaqo dnešnite Bulgaria, Albania, Makedonia, Kosovo, Ÿžna Surbia, Evropejska Tyrcia, i Dobryx̌a, e označeno kato BEGLERBEGAT ROMANIA.

      

  • Ako Carigrad-Konstantinopol ne beše padnul v rucete na mÿsÿlmanite, to ÿžna susedka na Bulgaria qeše da e Romania, a severnata susedka na Bulgaria ne̋maše da se kazva Rymunia, a veroätno Vlaško. Dejstvitelnostta obače e dryga: ÿžna susedka na Bulgaria e Tyrcia, a severna susedka - Rymunia.

  • I tuj, imame dve ponätia, i imame nyǧa ot dve nazvania.
    
    
    • Suvremennata duržava Rymunia, vuzniknula prez 19-ti vek kato obedinenie na dynavskite knäžestva Vlaško i Moldova i razširila teritoriata si v rezyltat na voenni spolyki.

      Na bulgarski ezik nazvanieto e Rymunia, a na ryski - Румыния. Na anglijski - Romania, kato v tazi moä pyblikacia izpolzvam România.

    • Srednovekovnata Romania, Iztočnata rimska imperia, evropejskata teritoria, administrirana ot Carigrad-Konstantinopol.

      Nazvanieto e Romania. Na anglijski - pak Romania, kato v tazi moä pyblikacia izpolzvam Romānia.

  • I nakraü, taka kakto nikoj ne zabranäva na gurcite da se naričat romei, taka kakto nikoj ne zabranäva na naskoro razbulgarenite žiteli na Vardarska Makedonia da se naričat makedonci, ta v tozi dyx suvsem estestveno e vlasite i moldovanite da se naričat rymunci. Vsički nie sme pravoslavni xristiani i zaedno sme živeli v sferata na vlianie na Romejskata imperia, t.e. na Romania.   ▲▲

• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

7. ►►  Beležki po pismoto, koito su ot interes samo za bulgarskata pyblika  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

7. ▼▼  Beležki po pismoto, koito su ot interes samo za bulgarskata pyblika  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• ◄► Po vremeto na Ne̋kšy za gradut Sofia
  • veče bilo ystanoveno dnešnoto my ime.
  • Pismoto na Ne̋kšy ne e purviut dokyment,
  • v kojto gradut e narečen Sofia.


• ◄► Gradut Konstantinopol-İstanbul v pismoto na Ne̋kšy
  • e narečen s bulgarskoto (slavänskoto) si ime - Carigrad.


• ►►  V produlženie na ne̋kolko veka
  • nie bulgarite sme bili edin narod s vlasite i moldovanite,
  • edin dvyezičen narod.
• ▼▼  V produlženie na ne̋kolko veka
  • nie bulgarite sme bili edin narod s vlasite i moldovanite,
  • edin dvyezičen narod.
  
  
  • Nito elinofonite su ni različavali,
  • nito puk nie sme se deleli.
  
  
  • A ako vzemem pred vid i albanoezičnite xristiani,
  • to i te su bili ot suqiut mnogoezičen narod.
  
  
  • Po vremeto na Ne̋kšy vse oqe ne se e pravela razlika meǧy bulgari i vlasi.


• ►►  Za bykvata Ъ.
• ▼▼  Za bykvata Ъ.
  
  
  • V pismoto si Ne̋kšy ypotrebäva bykvata Ъ "pravilno", samo za zvykut Ъ.
  
  
  • Nalaga se supostavkata sus slavänoglasnite bulgari na ÿg ot Dynavut v načaloto na 19-ti vek: te ne znaeli kak, s koä bykva, da označavat zvykut Ъ. Nalaga se i izvodut, če gramotnostta na bulgarski ezik sred slavänoglasnite bulgari na ÿg ot Dynavut prez 17-ti i 18-ti vek e bila na nylevo ravniqe, qom su zabravili kak da označavat zvykut Ъ.
  
  
  • Nito Petur Beron (v Ribniut bykvar ot AD 1824), nito Neofit Rilski (v gramatikata si ot AD 1835) su znaeli kak da označavat zvykut Ъ.
  
  
  • Lÿben Karavelov i Xristo Botev ypotrebävat za zvykut Ъ samo bykvata Ѫ.
  
  
  • Edva v poslednata četvurt na 19-ti vek za zvykut Ъ se namira zadovolitelno rešenie v bulgarskiut pravopis.


• ►►  Za bykvata Ѣ.
• ▼▼  Za bykvata Ѣ.
  
  
  • V pismoto si Ne̋kšy ypotrebäva bykvata Ѣ "pravilno", kakto v sredno-bulgarski.
  
  
  • Naprimer, v izrazut Цѣра Румънѣскъ ot pismoto na Ne̋kšy zvykut, označen s bykvata Ѣ, e suzvyčen sus "Цѣ̋ла срѣ̋да мира нѣ̋мах."
  
  
  • Spored suvremenniut rymunski pravopis na me̋stoto na bykvata Ѣ se ypotrebäva digrafut EA: Țeara Rumânească.
  
  
  • Bykvata Ѣ bila premaxnuta ot bulgarskata azbyka prez AD 1945 pri taka narečenata otečestveno-frontovska (OF) pravopisna reforma v dyxut na caräqiut togava nacionalen nixilizum.
  
  
  • V svoite tekstove v internet az se muču da ü vuzstanovü.


• ►►  Za bykvata Џ.
• ▼▼  Za bykvata Џ. S tazi bykva se označava zvykut ДЖ.
  
  
  • V pismoto na Ne̋kšy tazi bykva se sreqa dva puti.
  
  
  • Problemite s bykvata Џ su dva:
    
    
    1. Koga i kude tazi bykva e vuzniknula i vuvedena v ypotreba za pruv put.
       • Nadeǧni iztočnici kato če li ne̋ma i na vuprosut ne može da se otgovori sus sigyrnost.
       • Bykvata Џ se sreqa v pismoto na Ne̋kšy, a to puk sudurža purviut izvesten tekst na rymunski ezik.
       • V srubskata wikipedia piše, če bykvata Џ se e poävila prez 15-ti vek v rymunskata kirilica kato variant na bykvata Ч, a srubskite prepisvači su počnuli da ü izpolzvat prez 17-ti vek.
         • .. Први пут се појављује у 15. веку, у Румунској ћирилици, као измењена форма слова Ч.[1] Српски преписивачи су почели да га користе у 17. веку. ..
       • Sledovatelno, bykvata Џ su ü suzdali knižovnicite ot Vlaško i ottam tä e bila zaimstvana v Surbia.
       • Pri tova e vuzmožno knižovnicite ot Vlaško da su ü suzdali bykvata Џ, dokato su pisali na bulgarski (na slavänski), poneže zvykut Џ se sreqal tam v razni vlaški nazvania i imena.
       • Vuzmožno e suqo taka knižovnicite ot Vlaško da su ü vuveli bykvata Џ imenno zaradi tekstovete na vlaški ezik, i ako e taka, to pismoto na Ne̋kšy ne e purviut tekst na rymunski.
    
    
    2. Zaqo tazi bykva ü ne̋ma sega v bulgarskata azbyka.
       • Otgovorut e äsen: ne̋ma ü v bulgarskata azbyka, zaqoto ü ne̋ma v ryskata.
       • Bykvata Џ e vklÿčena v Ribniut bykvar (AD 1824) na Petur Beron.
       • Sega tazi bykva Џ ü ima v srubskata azbyka, a ottam i v skopsko-surbomanskata (makedonskata) azbyka.
       • Bulgarskiut ezik ima nyǧa ot tazi bykva v suqata stepen, kakto i srubskiut.
  
  
  • V svoite tekstove v internet az se muču da ü vuvedu bykvata Џ v ypotreba.


• ◄►  (.. skrij go podrazdelut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

8. ►►  Prepratki (references)  (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..

8. ▼▼  Prepratki (references)  (.. skrij gi ..)  .. kum načaloto ..

• The Letter of Neacșu from Câmpulung
• Principi na moite vuzgledi za minuloto
• Otnosno Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz
• Chase Faucheux, Language Classification and Manipulation in Romania and Moldova, Tulane University, Louisiana, 2006
• The CV of Slavophonia
• Wikipedia: Brašovsko pismo (Pismoto na Nekšy ot Dulgopole)
• Wikipedia: Neacșu's letter
• Wikipedia: Pisjmo boärina Näkšy
• Wikipedia: Scrisoarea lui Neacșu
• Wikisource: Scrisoarea lui Neacșu din Câmpulung
• Wikisource: Translation:The letter of Neacșu of Câmpulung
• Wikipedia: Rymelia
• (.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum načaloto ..

---

9. ►►  Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

9. ▼▼  Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)  (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Koj e imperatorut.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Koj e imperatorut.
  
  
  • Imperatorut e syltan Sÿlejman Velikolepni, caryval meǧy AD 1520 i 1566.
  
  
  • Zaqo e narečen imperator?
  • Zaqoto e imperator na Osmanskata imperia.
  • Zaqoto suqo taka izpulnäva dlužnostta rimski imperator.
  • Zaqoto v tekstut na pismoto na Ne̋kšy na rymunski ezik e narečen imperator.
  • Zaqoto osnovniut tekst na pismoto e na rymunski ezik.
  
  
  • Ako tekstut beše na bulgarski ezik, to syltan Sÿlejman qeše da bude narečen car.
  • Taka kakto Konstantinopol-İstanbul e narečen v pismoto Carigrad.
  
  
  • Syltan Sÿlejman Velikolepni e bil vurxovniut povelitel.
  • Titlata na vurxovniut povelitel na suotvetniut ezik se viǧa naj-dobre v Božiata molitva "Otče naš" [Ot Mateä, 6:9].
    • Na bulgarski: car

      .. da dojde carstvoto Ti, da bude voläta Ti ..

    • Na grucki: vasilevs

      .. ἐλθέτω ἡ βασιλεία Σου ·γενηθήτω τὸ θέλημά Σου, ..

    • Na rymunski: imperator

      .. vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, ..

    • Na albanski: imperator

      .. arthtë mbretëria Jote, u bëftë dëshira Jote, ..

    • Prepratka: Otnosno Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz: Božiata molitva na rymunski i albanski.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Koj e Mexmed beg? [ima predpoloženie]
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Koj e Mexmed beg?
  • Ne znaü koj e Mexmed beg, spomenat v pismoto na Ne̋kšy.
  • Predpolagam, če e potomuk na islämizirani aristokrati ot Vlaško s aspiracii kum tamošnata teritoria.
  • Ako ne̋koj znae koj e Mexmed beg, da piše.
  
  
  • 2021-06-06, facebook: Velizar Todorov predpoloži, če Ne̋kšy e imal pred vid Ayas Mehmed Paşa.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Etimologična spravka za imeto Ne̋kšy.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Etimologična spravka za imeto Ne̋kšy.
  
  
  • Trugvame ot bulgaro-vlaškoto ime Vojne̋gyl, srodno s imeto Vojno.
  • To se sukraqava na Ne̋gyl (Nägyl), doskoro sreqano ime.
  • Ne̋kšyl ili Ne̋kšy e ymalitelno ot Ne̋gyl:
  • supostavete s nastavkata šo-šy na diminytivi kato Gošo, Pešo, Tošo, ...
  • Ima veroätnost bulgarskoto ime Nešo (i suotvetno Neška) da e proizvodno na Ne̋kšy, ...
  • .. makar če za Nešo i Neška obiknoveno se predpolaga da proizlizat ot Nede̋lko-Nede̋lka, ...


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Dispersna i fokysirana vizia za Balkansprachbund-ut.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Dispersna i fokysirana vizia za Balkansprachbund-ut.
  
  
  • Ponätieto Balkansprachbund ima izklÿčitelno gole̋mo značenie za rymunskiut ezik, puk i, razbira se, za bulgarskiut.
  
  
  • Terminite dispersna i fokysirana vizia se otnasät za Balkansprachbund-ut. Na tezi dve vizii suotvetstvat dve xipotezi za proizxodut na rymunskiut ezik:
    • xipotezata za kontinyitetut, i
    • migracionnata xipoteza.
  
  
  • Prepratka: Otnosno Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz: fokysirana i dispersna vizia.


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-02-18 09:19:: Pomoq za prevod na tozi tekst na rymunski bi bila dobre došla.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Pismo na rymunski ot Arxangelovden AD 1514 bilo otkrito naskoro.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Pismo na rymunski ot Arxangelovden AD 1514 bilo otkrito naskoro.
  
  
  • Dostupna i nadeǧna informacia za nego vse oqe ne̋ma. Sus 7 godini e po-staro ot pismoto na Ne̋kšy.
  
  
  • Pismoto e ot raÿ̋nut na Tyrny-Severin. Ne se spomenava to da ima časti na bulgarski (za razlika ot pismoto na Ne̋kšy). Ne se spomenavat v pismoto i dymite rymunski ili Rymunia.
  
  
  • Avtorut na pismoto vladikata Gerasie ü izrazäval blagosklonnostta si kum George Doža i zatova pismoto e narečeno Afurisenia lui Doja.
  
  
  • Prepratka_1: Afurisania lui Doja – Primul manuscris în limba română.
  • Prepratka_2: About the newly discovered yet unattested document called "Afurisenia lui Doja", which may be the first document written in the Romanian language.
  
  
  • Zabeležka_1 [2020-06-24]: Iztočnikut po Prepratka_1 ne se pokazva veče. Pismoto ot Arxangelovden AD 1514 ne se komentira. Može da se predpoloži, če avtentičnostta my e sumnitelna.
  • Zabeležka_2 [2020-06-24]: Po načalo - po princip - avtentičnostta na vsički novootkriti istoričeski artefakti e sumnitelna.


• ►► ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Koga rymunskata pravoslavna curkva e izostavila curkovno-slavänskiut ezik?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Koga rymunskata pravoslavna curkva e izostavila curkovno-slavänskiut ezik?
  
  
  
  • Tyk se spomenava, če rymunskata pravoslavna curkva e minula ot curkovno-slavänski na rymunski okolo 1640.

    It is also important to remark that Romanian Orthodox Church, already since 1640s uses Romanian as its liturgical language, not Old Church Slavonic as before that.

  • Mnogo vuprosi ostavat. Zaqo i kak slavänoglasieto e bilo izmeteno ot teritoriata na suvremenna Rymunia?
  • Pri kakvi obstoätelstva rymunskata pravoslavna curkva e izostavila curkovno-slavänskiut ezik?
  • Kakva e roläta za tova na religioznite protivopostavänia meǧy pravoslavni, yniati, katolici i protestanti?
  • Kakva e roläta na Fener za tova? I dali e izobqo zamesen?
  • Tre̋bva neqo da e povišilo statytut na rymunskiut ezik, i ako tova ne e tozi akt na rymunskata pravoslavna curkva, to kakvo drygo?


• ◄►  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

---

---

(.. показать всё ..)  (.. всё свернуть ..)  .. to the bottom ..

Заметки о письме Някшу из Долгополя

• ►► Картинку показать.
  
• ▼▼ Картинку удалить.
  

Оглавление: ExpandAll: показать всё

• 1. Основные сведения о письме Някшу
• 2. Постановка проблемы
• 3. Оригинальный текст письма Някшу
• 4. Перевод письма Някшу
• 5. Объяснение смешанного языка письма Някшу
• 6. Письмо Някшу и современный характер румынского этнонима
• 7. Замечания о письме Някшу, представляющие интерес только для болгарской публики
• 8. Ссылки (references)
• 9. Комментарии, вопросы, ответы (comments, Q&As)

• ►► Click to expand: Нажмите и увидите.
• ▼▼ Click to collapse: Нажмите и скроется.
  • Подробности. Разсуждения. И другое можно Вам показать, ..
  • например, картинку:
    

---

1. ►►  Основные сведения о письме Някшу  (.. показать ..)  (.. развернуто ..)  .. в начало ..

1. ▼▼  Основные сведения о письме Някшу  (.. скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

• ►►  Письмо Някшу (AD) 1521 года -
  • первый письменный памятник на румынском (романо-балканском, балкано-романском) языке.
• ▼▼  Письмо Някшу (AD) 1521 года -
  • первый письменный памятник на румынском (романо-балканском, балкано-романском) языке.
  
  
  • Понятие Balkansprachbund вводится, чтобы разъяснить три вопроса:
    
    
    • Место болгарского языка среди славянских языков. Болгарский - балканизированный славянский язык. Болгарский язык можно обозначить как балкано-славянский (или славяно-балканский) язык. Другие съвременные славянские языки можно называть ново-славянскими.
    • Место румынского языка среди романских языков. Румынский - балканизированный романский язык. Румынский язык можно обозначить как като балкано-романский (или романо-балканский) язык. Другие современные романские языки можно называть ново-романскими.
    • Отношения между румынским и албанским.
    
    
    Наш балкано-славянский болгарский язык - славянский, но не ново-славянский. Румынский - член романса, он романский язык, но не ново-романский.
  
  
  • Самые старые тексты на албанском (AD1462) и на балкано-романском (AD1521: на румынском) показывают эти языки во вполне балканизированном виде.
• • ►► Письмо написано в городе Долгополе и послано до города Брашов.
• • ▼▼ Письмо написано в городе Долгополе и послано до города Брашов.
    
    
    • Расстояние между этими двумя городами - около 85 km.
    
    
    • Имя города Дoлгополе теперь переведено на Câmpulung.
    
    
    • Письмо найдено в городе Брашов и поэтому оно още называется Брашовское письмо.


• ◄► Автор письма - Някшу, боярин и купец из города Долгополя.
• • ►► Адресат письма - Hans Benkner, жупан города Брашов.
• • ▼▼ Адресат письма - Hans Benkner, жупан города Брашов.
    
    
    • Не путать с сыном - его сына звали тем же именем - Hans Benkner.


• ◄► Датировка письма (AD 1521) весьма надежная, так как дела императора султана Сулеймана Великолепного хорошо документированы.
• • ►► Особенность письма: почти пятая часть текста - на болгарском (на славянском) языке.
• • ▼▼ Особенность письма: почти пятая часть текста - на славянском (на болгарском) языке.
    
    
    • 18% слов - на болгарском, не считая слов славянского произхождения в тексте на румынском.
    • Приветствия в начале и в коньце письма - на болгарском.
    • Болгарское выражение "и пак" встречается шесть раз - в началото каждого параграфа.
    • "Это не всё" - так надо переводить выражение "и пак".
    • Сами параграфы, их число семь, на румынском.
• • ►► В письме Нѣ̋кшу (AD) 1521 года использована болгарская азбука, сейчас называемая кириллицей.
• • ▼▼ В письме Нѣ̋кшу (AD) 1521 года использована болгарская азбука, сейчас называемая кириллицей.
    
    
    • Болгарская азбука (кириллица) использвалась в Валахии и в Молдавии до середины 19-ого века, когда в объединенной Румынии ее заменили латиницей.
    • В советской Молдавии употребляли другую азбуку, основанную на новой русской кириллице.
    • Азбука (кириллица), изпользованная в письме Нѣ̋кшу 1521-го года - это средневековая болгарская азбука.
• • ◄► Рядом с тем, что письмо Някшу (AD) 1521 года является
    • первым письменным памятником румынского языка,
    • у него дополнительная нагрузка
    • со стороны румынской национальной мифологии:
    • в нем встречается (конечно, впервые) румынское выражение
    • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румынская земля.


• ◄►  (.. подраздел скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

---

2. ►►  Постановка проблемы  (.. показать ..)  (.. развернуто ..)  .. в начало ..

2. ▼▼  Постановка проблемы  (.. скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

В связи с письмом Някшу (AD) 1521 года ниже сформулированы по сути две проблемы.

• ►►  Найти подходящее объяснение для смешанного языка:
  • часть письма на румынском, другая часть на болгарском.
• ▼▼  Найти подходящее объяснение для смешанного языка:
  • часть письма на румынском, другая часть на болгарском.
  
  
  • Письмо Някшу (AD) 1521 года - самый старый сохранившийся документ, содержащий текст на румынском языке.
  
  
  • Старые документы только на болгарском (славянском) языке сохранились на территории Румынии, как более старые чем письмо Някшу, так и менее старые.
  
  
  • Более того, язык старо-болгарский в течении нескольких веков являлся литературным языком - языком книжовности - в Валахии и в Молдавии.
  
  
  • Письмо Някшу (AD) 1521 года интригует своим смешанным языком. В нем появляется самый старый сохранившийся текст на румынском языке.
  
  
  • Явно, автор (Някшу из Долгополя) и получатель письма (жупан Брашова) знали оба языка, болгарский и румынский.
  
  
  • Почему (и зачем) письмо не было написано на одном языке, только на болгарском или только на румынском?
  
  
  • Ответ (..показать..): ..
  • Ответ (..удалить..): Автор письма смотрел на текст на румынском языке как на тайнопись.


• ►►  Какой смысл влагали в 16-ом веке в выражение
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Земля Румынская?
• ▼▼  Какой смысл влагали в 16-ом веке в выражение
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Земля Румынская?
  
  
  • Ответ (..показать..): ..
  • Ответ (..удалить..): Смысл был такой: "земля ромейская", "земля румелийская", или просто "Румелия".
    

    

  
  
  • Прикосновение с национальной мифологии обычно связано с политикой. А политику связывать с мифологией нельзя.
  
  
  • Попытку урона какой-нибудь части национальной мифологии обычно встречают в стиле "реакции быка на красный цвет".


• ◄►  (.. подраздел скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

---

3. ►►  Оригинальный текст письма Някшу  (.. показать ..)  (.. развернуто ..)  .. в начало ..

3. ▼▼  Оригинальный текст письма Някшу  (.. скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

• ►►  (Показать картинку письма)
• ▼▼  (Удалить картинку письма) (Показать картинку там)
  
  
  • 


• ►►  (Показать здесь)  (Показать там)
  • Текст письма на кириллице по русской википедии.
• ▼▼  (Удалить отсюда)  (Показать там)
  • Текст письма на кириллице по русской википедии:
  • Текст на болгарском в жирном шрифте.
  
  
  • м(у)дром(у) и плeменитом(у) и чиститом(у) и б[o]гω(м) дapoванном(у) жупa(н) хань(ш) бe(г)нe(р) ѿ брашo(в) мнo(г)[o] з(д)равиe ѿ нѣ(к)шу(л) ѿ длъгoполe
  • и пa(к) дау щирe дo(м)нïeталe зa лукру(л) ту(р)чилo(р) кум aмь aузи(т) єу къ ĩпърату(л) aу єши(т) дe(н) софïѧ ши aими(н)трѣ ну e ши сѣу ду(с) ĩ су(с) прe дунърe
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ aу вени(т) у(н) ω(м) дe лa никопoe дe мïe мѣ(у) спу(с) къ aу възу(т) ку ωкïи лои къ aу треку(т) чѣлe корабïи чe щïи ши дo(м)нïıатa прє дунърe ĩ су(с)
  • и пак съ щïи къ багъ ден тотe ωрашелe кътe н̃ дe ωми(н) съ ффïe ĩн aжутo(р) ĩ корабïи
  • и пак съ щïи куму сѣу принсъ нещe мe(ш)щe(р) дe(н) ц[a]ригрa(д) ку(м) ворь трѣчe aчѣлe корабïи лa локу(л) челa (ст)римту(л) чe щïи ши дo(м)нïıатa
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe дe лукру(л) лу мaхамe(т) бe(г) ку(м)у aмь aузит дe бoѧри чe сънть мeџïıа(ш) ши дe џeнерe мïу негрe куму ѧу дa(т) ĩпърату(л) слoбозïe лу мaхамe(т) бег прe иу иωи вa фи воѧ прен цѣрa румънѣскъ ıаръ єль съ трѣкъ
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ ape фрикъ марe ши бъсъраб дe aчe(л) лотру дe мaхамe(т) бe(г) мa(и) въртo(с) дe дo(м)нïeлe во(с)трe
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe кa мa(и) марелe мïу дe чe aмь ĩцелe(с) шï eу eу спуи дo(м)нïeталe ıар дo(м)нïıатa eщи ĩцeлепть ши aчѣстe куви(н)тe съ цïи дo(м)нïıатa лa тинe съ ну щïe уми(н) мулци ши дo(м)нïeлe во(с)трe съ въ пъзици ку(м) щици мa(и) бинe
  • и б[oг]ь тe вe(с)[e]ли(т) aмï(н)ъ


• ►►  (Показать здесь)  (Показать там)
  • Текст письма в нормализованной орфографии по румынской википедии.
• ▼▼  (Удалить отсюда)  (Показать там)
  • Текст письма в нормализованной орфографии по румынской википедии:
  • Текст на болгарском в жирном шрифте. Орфография нормализована.
  • Текст на румынском языке дан в современной орфографии по румынской википедии.
  
  
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. подраздел скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

---

4. ►►  Перевод письма Някшу  (.. показать ..)  (.. развернуто ..)  .. в начало ..

4. ▼▼  Перевод письма Някшу  (.. скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

• ►►  (Показать здесь)  (Показать там)
  • Перевод на русский по русской википедии.
• ▼▼  (Удалить отсюда)  (Показать там)
  • Перевод на русский по русской википедии:
  • Текст, который в оригинале на болгарском, дан жирным шрифтом.
  
  
  • Мудрому и благородному, и почтенному, и Богом дарованному жупану Ханшу Бегнеру из Брашова много здравия от Някшула из Кымпулунга.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно о делах турков, что я слышал, что император выехал из Софии, и иначе быть не может, и поехал вверх по Дунаю.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно, что приходил человек из Никополя, который мне сказал, что видел собственными глазами, что те корабли, кои тебе известны, прошли вверх по Дунаю.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что они забирают из каждого города по 50 человек для помощи на кораблях.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что мастера из Цариграда придумали, как провести эти корабли через то узкое место, которое и Тебе известно.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И ещё. Скажу тебе о делах Махамет-бега, что я слышал от бояр по соседству и от зятя моего Негре, что император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что Бессараб тоже боится этого разбойника Махамет-бега, ещё сильнее, чем Вы.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И ещё. Говорю тебе как старшему то, что понял я. Я говорю тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много людей не знало, а вы берегите себя, как можно лучше.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И пусть Бог тебя радует. Аминь.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (Показать здесь)  (Показать там)
  • Перевод на английский по английской википедии.
• ▼▼  (Удалить отсюда)  (Показать там)
  • Перевод на английский по английской википедии:
  • Текст, который в оригинале на болгарском, дан жирным шрифтом.
  
  
  • To the most wise and noble and honoured and by God gifted master Hanăș Bengner [that is, Johannes Benkner] from Brașov much health from Neacșu from Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And so. I let you know of the deeds of the Turks, as I have heard that the Emperor [that is, Sultan Suleiman the Magnificent] has left Sofia, and that must be true. And went up the Danube.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And so. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me they saw with their own eyes that those ships which you know about have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And so. You should know that they are taking 50 men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And so. You should know that some experts from Tsarigrad [that is, Istanbul] realized how to make the ships to move past that tight place which you know too.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And so. I tell you about the deed of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law Negre, that the Emperor gave Mahamet-beg freedom to pass through Wallachia [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text] wherever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And so. You should know that our Basarab too is fearful of that thief Mahamet-beg, even more so than you.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And so. I'm telling you as my superior about what I have found out. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, and you should take proper guard.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring you happiness. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (Показать здесь)  (Показать там)
  • Перевод на английский по wikisource.
• ▼▼  (Удалить отсюда)  (Показать там)
  • Перевод на английский по wikisource:
  • Текст, который в оригинале на болгарском, дан жирным шрифтом.
  
  
  • To the most wise and venerable and by God endowed master Hanas Benger of Braşov, all the best from Neacșu of Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And again. I let Your Highness know of the Turks' deeds, as I heard that the Emperor has left Sofia, and sailed up the Danube, and the truth is no other, but this.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And again. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me he saw with his own eyes that those ships, which you also know of, have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And again. You should know that they have fifty men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And again. You should know how a few sailors from Tsarigrad found a way to steer the ships past that narrow place, which you also know of.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And again. I tell you about the work of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law, Negre, that the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And again. You should know that Basarab too is greatly fearful of that thief Mahamet beg, even more than Your Highness.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And again. I tell Your Highness, as you are my Lord, of what I had also understood. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know, and you should prepare the best you can.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring happiness upon you. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (Показать здесь)  (Показать там)
  • Перевод на болгарский по болгарской википедии:
  
  
• ▼▼  (Удалить отсюда)  (Показать там)
  • Перевод на болгарский по болгарской википедии:
  • Текст, который в оригинале на болгарском, дан жирным шрифтом.
  
  
  • На мѫдрия̌т, племенития̌т и честития̌т и от Бога даруван жупан Ханаш Бенгнер от Брашов, много здраве от Нѣ̋шо от Дълго поле.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • И пaк. Извѣстявам те за дѣлата на турцитѣ, тъй като чух, че императорът е напуснал София, това трѣ̋бва да е вѣ̋рно, и е тръгнал нагорѣ по Дунавъ.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И пaк. Трѣ̋бва да знаеш, че човѣк от Никопол дойде при мен и ми каза, че сѫ видѣли със собственитѣ си очи, че корабитѣ, за които Ти знаеш, сѫ тръгнали нагорѣ по Дунавъ.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И пaк. Трѣ̋бва да знаеш, че вземат по 50 мѫже от всѣки град, за да помагат за корабитѣ.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И пaк. Да знаеш, че нѣ̋кои майстори от Цариград сѫ се научили как да правя̨т корабитѣ да минават по тѣснитѣ мѣста, за които Ти сѫщо знаеш.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И пaк. Казвам ти за дѣлата на Мехмед бег, както чух от съсѣднитѣ боляри и от зет ми Негре (Черния̌т), че императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Влахия, откъдѣто си иска.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И пaк. Трѣ̋бва да знаеш, че нашия̌т Басараб сѫщо се страхува от тоя крадец Мехмед бег, даже повече от тебе.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И пaк. Казвам ти като на мой господар за това какво узнах. Казвам ти на Тебе, и ти си мѫдър и трѣ̋бва да пазиш тѣзи думи за себе си, така че малко хора да зная̨т, и трѣ̋бва да вземеш съотвѣтни мѣрки.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И Бог да те весели. (и да те весели, ощастливи Бог). Амин.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.
  
  
• ◄►  (.. подраздел скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

---

5. ►►  Объяснение смешанного языка письма Някшу  (.. показать ..)  (.. развернуто ..)  .. в начало ..

5. ▼▼  Объяснение смешанного языка письма Някшу  (.. скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

• ►►  Найти подходящее объяснение для смешанного языка -
  • часть письма на румынском, другая часть на болгарском -
  • это была первая из двух сформулированных проблем:
  • Почему (и зачем) письмо не было написано на одном языке, только на болгарском или только на румынском?
• ▼▼  Найти подходящее объяснение для смешанного языка:
  • часть письма на румынском, другая часть на болгарском -
  • это была первая из двух сформулированных проблем.
  
  
  • Письмо Някшу (AD) 1521 года - самый старый сохранившийся документ, содержащий текст на румынском языке.
  
  
  • Старые документы только на болгарском (славянском) языке сохранились на территории Румынии, как более старые чем письмо Някшу, так и менее старые.
  
  
  • Более того, язык старо-болгарский в течении нескольких веков являлся литературным языком - языком книжовности - в Валахии и в Молдавии.
  
  
  • Письмо Някшу (AD) 1521 года интригует своим смешанным языком. В нем появляется самый старый сохранившийся текст на румынском языке.
  
  
  • Явно, автор (Някшу из Долгополя) и получатель письма (жупан Брашова) знали оба языка, болгарский и румынский.
  
  
  • Почему (и зачем) письмо не было написано на одном языке, только на болгарском или только на румынском?


• ►►  Было бы более естественно для Някшу написать письмо только на болгарском.
• ▼▼  Было бы более естественно для Някшу написать письмо только на болгарском (на славянском).
  
  
  • Как сам Някшу из Долгополя, автор письма, так и получатель (жупан Брашова) знали болгарский (славянский) язык.
  
  
  • Старые документы только на болгарском (на славянском) языке сохранились на территории Румынии, как более старые чем письмо Някшу, так и менее старые.
  • При том, более древние тексты на румынском не сохранились, хотя такие скорее всего былы.


• ►►  Граммотность на българском (на славянском) языке
  • была более распространенной на территории Румынии
  • чем граммотность на румынском (на валашском) языке.
• ▼▼  Граммотность на българском (на славянском) языке
  • была более распространенной на территории Румынии
  • чем граммотность на румынском (на валашском) языке.
  
  
  • При том, по всей Европе в то время граммотные люди встречались исключительно редко.


• ►►  Решение проблемы - в последнем параграфе письма.
• ▼▼  Решение проблемы - в последнем параграфе письма.
  
  
  • (покажи текст).. Я говорю тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много людей не знало, ..
  • (покажи текст).. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți, ..
  • (покажи текст).. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, ..
  • (покажи текст).. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know ..
  
  
  • Някшу, автору письма, хотелось бы держать в тайне информацию, содержащаюся в письме, чтобы не раскрыть шпионские каналы.
  
  
  • И так, "чтобы много людей не знало", информация была передана на валашском (на румынском) языке, а не на болгарском (на славянском).


• ◄► Автор письма смотрел на текст на румынском языке как на тайнопись.


• ◄►  (.. подраздел скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

---

6. ►►  Письмо Някшу и современный характер румынского этнонима  (.. показать ..)  (.. развернуто ..)  .. в начало ..

6. ▼▼  Письмо Някшу и современный характер румынского этнонима  (.. скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

• ◄► Рядом с тем, что письмо Някшу (AD) 1521 года является
  • первым письменным памятником румынского языка,
  • у него дополнительная нагрузка
  • со стороны румынской национальной мифологии:
  • в нем встречается (конечно, впервые) румынское выражение
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румынская земля.


• ►►  Какой смысл влагали в 16-ом веке в выражение
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Румѫнската земя -
  • это была вторая из двух сформулированных проблем.
• ▼▼  Какой смысл влагали в 16-ом веке в выражение
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Земля Румынская -
  • это была вторая из двух сформулированных проблем.
  
  
  • Прикосновение с национальной мифологии обычно связано с политикой. А политику связывать с мифологией нельзя.
  
  
  • Попытку урона какой-нибудь части национальной мифологии обычно встречают в стиле "реакции быка на красный цвет".


• ►►  Среди принципы моих взглядов на прошлое
  • первое место занимает Имперско-цивилизационный принцип.
• ▼▼  Среди принципы моих взглядов на прошлое
  • первое место занимает Имперско-цивилизационный принцип:

    Имперско-цивилизационный принцип  является традиционным. Попытки его пересмотра не состоятельны. Согласно этому принципу, Древние Египет и Месопотамия, древняя Греция и мимолетная империя Александра Великого, Римская/Ромейская империя и империя Карла Великого имеют для истории значение больше, чем всех остальных событий тех времен.

• ►►  И так, для того, чтобы решить эту вторую проблему,
  • во первых надо ответить на следующий вопрос:
  • что̀ сам император сказал.
  
  
• ▼▼  И так, для того, чтобы решить эту вторую проблему,
  • во первых надо ответить на следующий вопрос:
  • что̀ сам император сказал,
  • что̀ точно сказал Махамет-бегу сам император.
  
  
  • И начинать с толкованием написанием Някшу, с толкованием того, что̀ Някшу хотел сказать, нельзя:
  • Някшу имел ввиду то, что сказал император.
  
  
  • Впрочем, вот что Някшу написал:
  • (к тексту) .. i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • (к тексту).. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  • (к тексту).. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Влахия, откъдѣто си иска., ..
  • (к тексту).. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia wherever he pleases. .. [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text]
  • (к тексту).. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
  
  
  • Стоит отметить политическую хипер-корректность, проявленную в переводах на разных языках. Все переводчики a priori (и неправильно) принимают, что Някшу имел ввиду "валашскую землю", землю валашского воеводства, землю валашского княжества, и переводят это выражение как Валахия, Влахия, Wallachia. Все таки, переводчики корректно воздержались написать Румыния, так как че территория Валахии до 19-го века никога не именовалась Румынией, кроме в тексте на валашском языке в самом письме Някшу.
  
  
  • В действительности, Някшу в своем письме не мог иметь ввиду другое, чем сказанное императором, так как Някшу передает его слова, слова императора.   ▲▲
  
  
• ►►  В действительности, Някшу в своем письме не мог иметь ввиду другое, чем сказанное императором, так как Някшу передает его слова, слова императора.
  • И так, что̀ мог сказать сам император, в этом вопрос.
  
  
• ▼▼  В действительности, Някшу в своем письме не мог иметь ввиду другое, чем сказанное императором, так как Някшу передает его слова, слова императора.
  • И так, что̀ мог сказать сам император, в этом вопрос.
  
  
  • Император мог сказать "валашская земля", как румынская национальная мифология предполагает и как обычно принимается и вне Румынии из-за политической корректности.
  
  
  • Однако намного вероятнее, что император сказал "ромейская земля" или, что то же самое, "румелийская земля", т.е. императорът просто сказал Румелия.

  • 

      ▲▲
  
  
• ►►  Император скорее всего сказал Румелия.
  • Какими могли быть его точные слова.
• ▼▼  Император скорее всего сказал Румелия.
  • Какими могли быть его точные слова.
  
  
  • Он мог сказать (на турецком) Rum yeri, что означает буквально "римская земля", "ромейская земля", "румелийская земля", или (на османо-турецком) он мог сказать روم ايلى‎, Rūm-ėli, Румелия, и в этом выражении участвует арабское слово со значением "страна" или "земля".
  
  
  • Если бы император хотел сказать "валашская земля", то вряд ли бы он сказал "eflak yeri", скорее сказал бы "Basarab yeri", "земля воеводы Басараба".
  
  
  • И если бы император сказал "Basarab yeri, "земля воеводы Басараба", то Някшу написал бы "Цѣра луи Басараб", чтобы слова императора не исказить.
  
  
  • Однако императорът сказал скорее всего (на османо-турецком) روم ايلى‎, Rūm-ėli или (на турецком) Rum yeri, что буквально означает "римская земля, "ромейская земля", "румелийская земля, и Някшу буквально и точно передал как Цѣра Румънѣскъ.


• ►►  Император скорее всего сказал Румелия.
  • Если так, то что̀ император имел ввиду.
  
  
• ▼▼  Император скорее всего сказал Румелия.
  • Если так, то что̀ император имел ввиду.
  
  
  • Цитата из болгарской википедии, просто и ясно:

    Румелия (по-турецки: Rumeli, в переводе "Страна ромеев") - исторический термин, который описывает территорию, сейчас называемую Балканы или Балканский полуостров, во время, когда эта территория администрировалась Османской империей.

  • Цитата из английской википедии:

    The term Rûm means "Roman", while Rumelia (Turkish: Rumeli) means "Land of the Romans" in Turkish, referring to the lands conquered by the Ottoman Turks from the Byzantine Empire, at the time still known as the Roman Empire (the neologism "Byzantine Empire" was coined only in 1557 by a German historian, Hieronymus Wolf, in his work Corpus Historiæ Byzantinæ).
    
    As such, "Roman" was long used in various languages around the Balkans to describe the lands of that empire.
    ..
    In old Latin Genoese documents it is known as Romania, the common name for the Byzantine Empire in the Middle Ages.
    ..
    .. starting from the second half of the 14th century, and the conquest of Constantinople (İstanbul) in 1453 by Mehmed II, the term Rumeli (Land of the Romans) was applied exclusively to define the Balkan regions of the Ottoman Empire, which remained primarily populated by Christians.

  • Сказав Румелия (روم ايلى‎, Rūm-ėli на османо-турецком или Rum yeri на турецком) император имел ввиду ввиду все подопечные ему территории в Европе. Находясь в Царьграде-Константинополе и посмотрев на север, перед императором ширилась Румелия. Едва ли кто-нибудь мог сказать входила ли земля воеводы Басараба в Румелию или не входила. Кто-то мог думать, что входила, а другой - что нет.
  
  
  • Согласно карте из википедии (..карту показать..) Румелия включала весь Балканский полуостров за исключением Трансильвании, Хорватии, Словения, Черногории.
  • Согласно карте из википедии (..карту удалить..) Румелия включала весь Балканский полуостров за исключением Трансильвании, Хорватии, Словения, Черногории.

    

  
  
  • На другой карте (AD) 1730 года (..карту показать..), тоже заимствованная из википедии, видно Румелийское берлербейство, которое обозначено как BEGLERBEGAT ROMANIA и которое включает современные Болгарию, Албанию, Македонию, Косово, Южную Сербию, Европейскую Турцию, и Добруджу. В частности, эта карта показывает, че термины Румелия и Романия взаимозаменяемы.
  • На другой карте (AD) 1730 года (..карту удалить..), тоже заимствованная из википедии, видно Румелийское берлербейство, которое обозначено как BEGLERBEGAT ROMANIA и которое включает современные Болгарию, Албанию, Македонию, Косово, Южную Сербию, Европейскую Турцию, и Добруджу. В частности, эта карта показывает, че термины Румелия и Романия взаимозаменяемы.

    

  
  
  • И так, сказав Румелия, император имел ввиду все подопечные ему территории в Европе.
  • Император возложил Махамет-бегу валашскую миссию и вполне ему доверял.
  • Практически, император разрешил Махамет-бегу идти всяким путем и пройти по всякому пути, как и когда тому, Махамет-бегу, угодно.
  • Не хотел наверно император заниматься подробностями валашской миссии, так как сам он возглавлял другую более важную миссию в направлении Белграда и Вены. В этом основном направлении в (AD) 1521 году император захватил Белград, в то время часть Венгерского королевства, а в (AD) 1526 году после битвы при Мохаче император на долгое время, почти на два века, завладел чуть ли не всю территорию Венгрии. Однако император претерпел неудачи при двух осадах Вены: Вена осталась в християнских руках все это время.   ▲▲
  
  
• ►►  И так, император сказал "Румелия" и Някшу буквально и точно передал его слова как "Цѣра Румънѣскъ".
  • Сказав Румелия, император имел ввиду все подопечные ему территории в Европе.
  • Император возложил Махамет-бегу валашскую миссию и вполне ему доверял.
  • Практически, император разрешил Махамет-бегу идти всяким путем и пройти по всякому пути, как и когда тому, Махамет-бегу, угодно.
• ▼▼  И так, император сказал "Румелия" и Някшу буквально и точно передал его слова как "Цѣра Румънѣскъ".
  • Сказав Румелия, император имел ввиду все подопечные ему территории в Европе.
  • Император возложил Махамет-бегу валашскую миссию и вполне ему доверял.
  • Практически, император разрешил Махамет-бегу идти всяким путем и пройти по всякому пути, как и когда тому, Махамет-бегу, угодно.
  • Ну, не было разрешения пройти через Анатолию, через Сирию, через Египет, но Махамет-бег туда и не собирался.


• ►►  Если так, то переводить выражение "Цѣра Румънѣскъ" из письма Някшу
  • как Валахия есть искажение слов императора.
• ▼▼  Если так, то переводить выражение "Цѣра Румънѣскъ" из письма Някшу
  • как Валахия есть искажение слов императора.
  
  
  • Речь идет об этих переводах:
    • (текст показать) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
    • (текст показать) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Влахия, откъдѣто си иска. ..
    • (текст показать) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
  
  
  • Предлагаю исправление:
    • (текст показать) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Румелию проехать.
    • (текст показать) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Румелия, откъдѣто си иска., ..
    • (текст показать) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Rumelia whenever he pleases. ..
  
  
  • И это не все: перевод выражения "Цѣра Румънѣскъ" из письма Някшу как Валахия есть неоправданная дискриминация Молдавии, одной из составных частей Румынии, наряду с Валахией.   ▲▲


• ►►  О том, что в 19-ом веке в качестве своего этнонима
  • Румыния узурпировала имя, являющееся
  • общим наследством всех балканских народов,
  • обычно умалчивают.
  
  
• ▼▼  О том, что в 19-ом веке в качестве своего этнонима
  • Румыния узурпировала имя, являющееся
  • общим наследством всех балканских народов,
  • обычно умалчивают.

  • 19-й век уже часть прошлого. Эта узурпация случилась в прошлом, в дальнем прошлом, и она уже совершённый факт, который теперь нельзя отменить или исправить.

  • В настоящем моменте БЮР Македония пытается узурпировать название, являющееся общим наследством всех балканских народов. Греция однако противопоставляется этому.

  • Наследство Восточной Римской империи, или Ромейской империи, которая названа Византией западными историками посмертно, является общим наследством всех балканских народов.
  • Турки, греки, болгары, румыны - у всех нас доля того наследства.
  
  
  • Восточная Римская империя, Ромейская империя, иже нарицаемая Византия, называлась в свое время только Римской империей, Imperium Romanum, ΒΑΣΙΛΕΙΑ ΡѠΜΑΙѠΝ, или просто Романией.
    
    
    • ◄►  Название Романия засвидетельствано например в терновской надписи царя Иваня Асеня 2-го (AD) 1230 года. В этой надписи страна (земля) к югу от Болгарии и к северу от Константинополя названа Романия:

      ИЗΛѢЗОХ ΝА БРАΝЬ ВЪ РѠМАΝИѪ

    • ►► На карте (AD) 1730 года, которая была заимствована из википедии и которая была уже цитирована выше (..показать здесь..) (..показать там..), Румелийское берлербейство, включащее современные Българию, Албанию, Македонию, Косово, Южную Сърбию, Европейскую Турцию, и Добруджу, означено как BEGLERBEGAT ROMANIA.
    • ▼▼ На карте (AD) 1730 года, которая была заимствована из википедии и которая была уже цитирована выше (..карту удалить..), Румелийское берлербейство, включащее современные Българию, Албанию, Македонию, Косово, Южную Сърбию, Европейскую Турцию, и Добруджу, означено как BEGLERBEGAT ROMANIA.

      

  • Если бы Царьград-Константинополь не попал в руки мусульман, то южная съседка Болгарии была бы Романия, а северная соседка Българии не называлась бы Румынией, а наверно Валахией. Однако действителность иная: южная съседка Българии - Турция, а северная - Румыния.

  • И так, у нас два понятия, и для них нужны нам два названия.
    
    
    • Современное государство Румыния, которое возникло в 19-ом веке как объединение дунавских княжеств Валахии и Молдавии и которое разширило свою территорию в результате военных удач.

      На болгарском языке название Румъ̨ния, а на руском - Румыния. На английском языке - Romania, но в этой моей публикации употребляется România.

    • Средновековая Романия, Восточная Римская империя, европейская территория, администрированная из Царьграда-Константинополя.

      Название Романия. На английском языке опять Romania, и поэтому здесь употребляется Romānia.

  • В заключении. Так как грекам не запрещается называть себя ромеями, так как недавно деболгаризированным жителям Вардарской Македонии не запрещается называть себя македонцами, в том же духе вполне естественно для валахов и молдован называть себя румынами. Мы же все православные христяне и жили в сфере влияния Ромейской империи, в сфере влияния Романии, вместе.   ▲▲

• ◄►  (.. подраздел скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

---

7. ►►  Замечания о письме Някшу, представляющие интерес только для болгарской публики  (.. показать ..)  (.. развернуто ..)  .. в начало ..

7. ▼▼  Замечания о письме Някшу, представляющие интерес только для болгарской публики  (.. скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

• ◄► Во время Някшу у города Софии
  • уже было установлено его современное название.
  • И конечно, письмо Някшу не является первым упоминанием
  • этого города под именем София.


• ◄► Город Константинополь-İstanbul назван в письме Някшу
  • своим болгарским (славянским) именем - Цариград (Царьград).


• ►►  В течении нескольких веков мы болгары
  • вместе с валахами и молдованами составляли
  • один народ, один двуязычный народ.
• ▼▼  В течении нескольких веков мы болгары
  • вместе с валахами и молдованами составляли
  • один народ, один двуязычный народ.
  
  
  • Ни эллинофоны нас отличали,
  • ни мы сами делились.
  
  
  • А если у нас в рассмотрении и албаноязычные християне,
  • то и они тоже входили в тот же многоязычный народ.
  
  
  • Во время Някшу бoлгар от валахов еще не отличали.


• ►►  О букве Ъ.
• ▼▼  О букве Ъ.
  
  
  • В писмото си Нѣ̋кшу употрѣбява буквата Ъ "правилно", само за звукът Ъ.
  
  
  • Налага се съпоставката със славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът в началото на 19-ти вѣк: тѣ не знаѣли как, с коя буква, да означават звукът Ъ. Налага се и изводът, че грамотността на български език срѣд славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът прѣз 17-ти и 18-ти вѣк е била на нулево равнище, щом сѫ забравили как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Нито Петър Берон (в Рибния̌т буквар от AD 1824), нито Неофит Рилски (в граматиката си от AD 1835) сѫ знаѣли как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Любен Каравелов и Христо Ботев употрѣбяват за звукът Ъ само буквата Ѫ.
  
  
  • Едва в послѣдната четвърт на 19-ти вѣк за звукът Ъ се намира задоволително рѣшение в българския̌т правопис.


• ►►  О букве Ѣ.
• ▼▼  О букве Ѣ.
  
  
  • В писмото си Нѣ̋кшу употрѣбява буквата Ѣ "правилно", както в срѣдно-български.
  
  
  • Напримѣр, в изразът Цѣра Румънѣскъ от писмото на Нѣ̋кшу звукът, означен с буквата Ѣ, е съзвучен със "Цѣ̋ла срѣ̋да мира нѣ̋мах."
  
  
  • Според съврѣменния̌т румѫнски правопис на мѣ̋стото на буквата Ѣ се употрѣбява диграфът EA: Țeara Rumânească.
  
  
  • Буквата Ѣ била прѣмахна̨та от българската азбука прѣз AD 1945 при така нарѣчената отечествено-фронтовска (ОФ) правописна реформа в духът на царящия̌т тогава национален нихилизъм.
  
  
  • В своих текстах в интернете я пытаюсь восстановить употребление буквы Ѣ.


• ►►  О букве Џ.
• ▼▼  О букве Џ, обозначающей звук ДЖ.
  
  
  • В писмото на Нѣ̋кшу тази буква се срѣща два пѫти.
  
  
  • Проблемитѣ с буквата Џ сѫ два:
    
    
    1. Кога и къдѣ тази буква е възникна̨ла и въведена в употрѣба за пръв пѫт.
       • Надѣђни източници като че ли нѣ̋ма и на въпросът не може да се отговори със сигурност.
       • Буквата Џ се срѣща в писмото на Нѣ̋кшу, а то пък съдържа първия̌т извѣстен текст на румѫнски език.
       • В сръбската wikipedia пише, че буквата Џ се е появила прѣз 15-ти вѣк в румѫнската кирилица като вариант на буквата Ч, а сръбскитѣ прѣписвачи сѫ почна̨ли да я̨ използват прѣз 17-ти вѣк.
         • .. Први пут се појављује у 15. веку, у Румунској ћирилици, као измењена форма слова Ч.[1] Српски преписивачи су почели да га користе у 17. веку. ..
       • Слѣдователно, буквата Џ сѫ я̨ създали книжовницитѣ от Влашко и оттам тя е била заимствана в Сърбия.
       • При това е възможно книжовницитѣ от Влашко да сѫ я̨ създали буквата Џ, докато сѫ писали на български (на славянски), понеже звукът Џ се срѣщал там в разни влашки названия и имена.
       • Възможно е сѫщо така книжовницитѣ от Влашко да сѫ я̨ въвели буквата Џ именно заради текстоветѣ на влашки език, и ако е така, то писмото на Нѣ̋кшу не е първия̌т текст на румѫнски.
    
    
    2. Защо тази буква я̨ нѣ̋ма сега в българската азбука.
       • Отговорът е ясен: нѣ̋ма я̨ в българската азбука, защото я̨ нѣ̋ма в руската.
       • Буквата Џ е включена в Рибния̌т буквар (AD 1824) на Петър Берон.
       • Сега тази буква Џ я̨ има в сръбската азбука, а оттам и в скопско-сърбоманската (македонската) азбука.
       • Българския̌т език има нуђа от тази буква в сѫщата степен, както и сръбския̌т.
  
  
  • В своих текстах в интернете я пытаюсь ввести букву Џ в употребление.


• ◄►  (.. подраздел скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

---

8. ►►  Ссылки (references)  (.. сылки показать ..)  .. в начало ..

8. ▼▼  Ссылки (references)  (.. сылки скрыть ..)  .. в начало ..

• The Letter of Neacșu from Câmpulung (на английском)
• Принципы моих взглядов на прошлое
• Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз (на болгарском)
• Chase Faucheux, Language Classification and Manipulation in Romania and Moldova, Tulane University, Louisiana, 2006
• The CV of Slavophonia
• Wikipedia: Брашовско писмо (Писмото на Нѣкшу от Дългополе)
• Wikipedia: Neacșu's letter
• Wikipedia: Письмо боярина Някшу
• Wikipedia: Scrisoarea lui Neacșu
• Wikisource: Scrisoarea lui Neacșu din Câmpulung
• Wikisource: Translation:The letter of Neacșu of Câmpulung
• Wikipedia: Румелия
• (.. сылки скрыть ..)  .. в начало ..

---

9. ►►  Комментарии, вопросы, ответы (comments, Q&As)  (.. показать ..)  (.. развернуто ..)  .. в начало ..

9. ▼▼  Комментарии, вопросы, ответы (comments, Q&As)  (.. скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

Если будет комментарий или вопрос, требующие моего ответа, перепишу вопрос или комментарий сюда и отвечу здесь.

• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Император: кто такой.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Император: кто такой.
  
  
  • Императорът е султан Сюлейман Великолепни, царувал между AD 1520 и 1566.
  
  
  • Защо е наречен император?
  • Защото е император на Османската империя.
  • Защото съ̨що така изпълнява длъжността римски император.
  • Защото в текстът на писмото на Някшу на румъ̨нски език е наречен император.
  • Защото основния̌т текст на писмото е на румъ̨нски език.
  
  
  • Ако текстът беше на български език, то султан Сюлейман щеше да бъ̨де наречен цар.
  • Така както Константинопол-İstanbul е наречен в писмото Цариград.
  
  
  • Султан Сюлейман Великолепни е бил върховния̌т повелител.
  • Титлата на върховния̌т повелител на съответния̌т език се вижда най-добре в Божията молитва "Отче наш" [От Матея, 6:9].
    • На български: цар

      .. да дойде царството Ти, да бъ̨де волята Ти ..

    • На гръцки: василевс

      .. ἐλθέτω ἡ βασιλεία Σου ·γενηθήτω τὸ θέλημά Σου, ..

    • На румъ̨нски: император

      .. vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, ..

    • На албански: император

      .. arthtë mbretëria Jote, u bëftë dëshira Jote, ..

    • Ссылка: Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: Божията молитва на румъ̨нски и албански.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Махамет-бег: кто такой? [предположение уже есть]
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Махамет-бег: кто такой?
  • Не знаю кто такой Махамет-бег, упомянутый в письме Някшу.
  • Полагаю, что он потомок исламизованных аристократов из Валахии с аспирациями к валашской территории.
  • Если кто-нибудь знает кто такой Махамет-бег, пусть напишет.
  
  
  • 2021-06-06, facebook: Велизар Тодоров высказал предположение, что Някшу имел ввиду Ayas Mehmed Paşa.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Этимологическая справка об имени Някшу (Нѣ̋кшу).
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Этимологическая справка об имени Някшу (Нѣ̋кшу).
  
  
  • Тръгваме от българо-влашкото име Войня́гул (Войнѣ̋гул), сродно с името Войно.
  • То се съкращава на Нѣ̋гул (Ня́гул), доскоро срещано име.
  • Нѣ̋кшул или Нѣ̋кшу е умалително от Нѣ̋гул:
  • съпоставете с наставката шо-шу на диминутиви като Гошо, Пешо, Тошо, ...
  • Има вероятност българското име Нешо (и съответно Нешка) да е производно на Нѣ̋кшу, ...
  • .. макар че за Нешо и Нешка обикновено се предполага да произлизат от Недялко-Недялка, ...


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Две визии на Balkansprachbund: дисперсная и фокусированная.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Две визии на Balkansprachbund: дисперсная и фокусированная.
  
  
  • Понятие Balkansprachbund имеет очень большое значение для румынского языка, как и для болгарского, конечно.
  
  
  • Термины дисперсная и фокусированная визия относятся к Balkansprachbund-у. Этим двум визиям соответствуют две гипотезы о произхождении румынского языка:
    • гипотеза континуитета, и
    • миграционная гипотеза.
  
  
  • Ссылка: Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: фокусирана и дисперсна визия.


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-02-18 09:19:: Нужна помощь при переводе этой статьи на румынский.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Недавна нашли письмо на румынском языке, датированное AD 1514, днем Архангеловым.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: Недавна нашли письмо на румынском языке, датированное AD 1514, днем Архангеловым.
  
  
  • Доступной и надежной информации о нем пока нет. Предшествует письму Някшу на 7 лет.
  
  
  • Письмо из района Турну-Северина. Видимо части на болгарском языке в нем нет. Слова румынский или Румыния в нем не встречаются.
  
  
  • Автор письма епископ Герасий выражал им свою благосклонность к Георге Дожа и поэтому письмо названо Afurisenia lui Doja.
  
  
  • Ссылка_1: Afurisania lui Doja – Primul manuscris în limba română.
  • Ссылка_2: Аbout the newly discovered yet unattested document called "Afurisenia lui Doja", which may be the first document written in the Romanian language.
  
  
  • Примечание_1 [2020-06-24]: Источника по Ссылке_1 уже в сети нет. Дискуссий про Письмо AD 1514 дня Архангелова нет. Можно предположить, что его автентичность под сомнением.
  • Примечание_2 [2020-06-24]: В общем - в принципе - автентичность всех новооткрытых исторических артефактов надо ставить под сомнением.


• ►► ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Когда румынская православная церковь отказалась от церк.-славянского языка?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: Когда румынская православная церковь отказалась от церк.-славянского языка?
  
  
  
  • Здесь указано, что румынская православная церковь отказалась от церковно-славянского языка и перешла на румынский около 1640-го года.

    It is also important to remark that Romanian Orthodox Church, already since 1640s uses Romanian as its liturgical language, not Old Church Slavonic as before that.

  • Остается много вопросов. Почему, зачем и как славяногласие было сметено с территории современной Румынии?
  • При каких обстоятельствах румынская православная церковь отказалась от церковно-славянского языка?
  • Какую роль в этом имели религиозные противопоставления между православными, униатами, католиками и протестантами?
  • Какую роль в этом имел Фанар? И причастен ли он вообще?
  • Что-то повышило статус румынского языка и если это не тот акт румынской православной церкви, то что было такое?


• ◄►  (.. все комментарии скрыть ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

---

---

(.. Expand All ..)  (.. Collapse All ..)  .. to the bottom ..

Notes about the Letter of Neacșu of Câmpulung

• ►► Show the picture.
  
• ▼▼ Hide the picture.
  

Table of Contents: Expand All

• 1. The Letter of Neacșu: Basic Info
• 2. Defining the problem
• 3. The Letter of Neacșu: Original Text
• 4. The Letter of Neacșu: Translation
• 5. The Mixed Language of Neacșu's Letter Explained
• 6. The Modernity of the Românian Ethnonym Not Affected by Neacșu's Letter
• 7. Some notes which may be interesting to Bulgarians only
• 8. References
• 9. Comments, Q&As

• ►► Click to expand (to show).
• ▼▼ Click to collapse (to hide).
  • Details. Considerations. Other things, ..
  • including pictures ..
    

---

1. ►►  The Letter of Neacșu: Basic Info  (.. display ..)  (.. expanded ..)  .. to the top ..

1. ▼▼  The Letter of Neacșu: Basic Info  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

• ►►  The Letter of Neacșu (AD 1521) is the
  • oldest surviving document written in the Românian (Romano-Balkanic, Balkano-Romance) language.
• ▼▼  The Letter of Neacșu (AD 1521) is the
  • oldest surviving document written in the Românian (Romano-Balkanic, Balkano-Romance) language.
  
  
  • The concept of Balkansprachbund has been introduced in order these three questions to be clarified:
    
    
    • How to place the Bulgarian language into the Slavic group of languages. Bulgarian is a Balkanized Slavic language. The Bulgarian language can be also designated as Balkano-Slavic (or Slavo-Balkanic) language. The other modern Slavic languages can be denoted as Neo-Slavic.
    • How to place the Românian language into the Romance group of languages. Românian is a Balkanized Romance language. The Românian language can be also designated as Balkano-Romance (or Romano-Balkanic) language. The other modern Romance languages can be denoted as Neo-Romance.
    • How Românian and Albanian are related.
    
    
    Our Balkano-Slavic Bulgarian language is a Slavic language, but not a Neo-Slavic language. Românian is a Romance language but not a Neo-Romance language.
  
  
  • The oldest texts in Albanian (AD1462) and Balkano-Romance (AD1521: Wallachian, Românian) represent those languages in a completely Balkanized appearance.
• • ►► The letter was written in Dlugopole and sent to Brașov.
• • ▼▼ The letter was written in Dlugopole and sent to Brașov.
    
    
    • The distance between those two towns is about 85 km.
    
    
    • The name Dlugopole has been translated to Câmpulung.
    
    
    • The letter was found in Brașov, and so, it is sometimes referred to as the letter from Brașov.


• ◄► The letter was written by Neacșu, a boyar (noble man) and merchant of Dlugopole.
• • ►► The letter was sent to Hans Benkner, the mayor of Brașov.
• • ▼▼ The letter was sent to Hans Benkner, the mayor of Brașov.
    
    
    • Caution: Not to be confused with his son who had the same name Hans Benkner.


• ◄►  The letter could be dated (AD 1521) reliably because the deeds of the Emperor sultan Suleiman the Magnificent were well documented.
• • ►► A significant particularity of the letter: mixed language, Românian and Bulgarian.
• • ▼▼ A significant particularity of the letter: mixed language, Românian and Bulgarian (Slavic).
    
    
    • About 18% of the words in the letter are in Bulgarian, not counting the words of Slavic etymology in the text in Românian.
    • The greetings at the beginning and at the end are in Bulgarian.
    • The Bulgarian expression "и пак" ("i pak", "moreover") is used 7 times to start any new section of the letter.
    • The letter has 7 such sections whose text is in Românian.
• • ►►  The Letter of Neacșu (AD 1521) was written in the Bulgarian alphabet, now called Cyrillic.
• • ▼▼  The Letter of Neacșu (AD 1521) was written in the Bulgarian alphabet, now called Cyrillic.
    
    
    • The Bulgarian (Cyrillic) alphabet has been used in Wallachia and Moldova until the middle of the 19th century when it was replaced by the Roman alphabet in the recently established united România.
    • In the Soviet Moldova, another alphabet based on the new Russian Cyrillic alphabet was used.
    • The Cyrillic alphabet used in the Letter of Neacșu was the alphabet used in medieval Bulgaria.
• • ◄► Yes, the Letter of Neacșu (AD 1521) is
    • the first preserved text written in Românian.
    • Additionally, the national mythology of România
    • assigns that letter another importance.
    • For the first time, of course, the following expression
    • was contained in it:
    • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Romanian land.


• ◄►  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

---

2. ►►  Defining the problem  (.. display ..)  (.. expanded ..)  .. to the top ..

2. ▼▼  Defining the problem  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

In fact, two problems related to the Letter of Neacșu (AD 1521) are defined below.

• ►►  Explain in a convenient way
  • the mixed language (Românian and Bulgarian) of the letter.
• ▼▼  Explain in a convenient way
  • the mixed language (Românian and Bulgarian) of the letter.
  
  
  • The Letter of Neacșu (AD 1521) contains the oldest preserved text in the Românian language.
  
  
  • Documents only in Bulgarian (in Slavic) are preserved on the territory of România, both older than Neacșu's letter and from more recent times.
  
  
  • Moreover, the Old Bulgarian language has been used as the literary language - and as a lingua franca as well - in Wallachia and Moldova during several centuries.
  
  
  • The Letter of Neacșu (AD 1521) arouses curiosity in its mixed language. The oldest preserved text in the Românian languages appears in that letter.
  
  
  • Obviously, both the author-sender (Neacșu of Dlugopole) and the recipient (the mayor of Brașov) knew both languages, Bulgarian and Românian.
  
  
  • Why was the letter not written just in one language, either in Bulgarian only or in Românian only?
  
  
  • Answer (..show the answer..): ..
  • Answer (..hide the answer..): The text in Românian played the role of cryptographic writing.


• ►►  In the 16th century, what did the expression in question mean
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Romanian land?
• ▼▼  In the 16th century, what did the expression in question mean
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Romanian land?
  
  
  • Answer (..show the answer..): ..
  • Answer (..hide the answer..): It meant "Roman land". In particular, Rumelia.
    

    

  
  
  • When dealing with national mythology, politics is also concerned, usually. Although, politics should not be related to mythology.
  
  
  • Any attempt to inflict upon the national mythology usually resolves in a "bull on color red" style.


• ◄►  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

---

3. ►►  The Letter of Neacșu: Original Text  (.. display ..)  (.. expanded ..)  .. to the top ..

3. ▼▼  The Letter of Neacșu: Original Text  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

• ►►  (Show image)
• ▼▼  (Hide image) (Show image in a new tab)
  
  
  • 


• ►►  (Show here)  (Show there)
  • The original text in Cyrillic according to the Russian Wikipedia.
• ▼▼  (Hide this)  (Show there)
  • The original text in Cyrillic according to the Russian Wikipedia:
  • The text in Bulgarian is in bold.
  
  
  • м(у)дром(у) и плeменитом(у) и чиститом(у) и б[o]гω(м) дapoванном(у) жупa(н) хань(ш) бe(г)нe(р) ѿ брашo(в) мнo(г)[o] з(д)равиe ѿ нѣ(к)шу(л) ѿ длъгoполe
  • и пa(к) дау щирe дo(м)нïeталe зa лукру(л) ту(р)чилo(р) кум aмь aузи(т) єу къ ĩпърату(л) aу єши(т) дe(н) софïѧ ши aими(н)трѣ ну e ши сѣу ду(с) ĩ су(с) прe дунърe
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ aу вени(т) у(н) ω(м) дe лa никопoe дe мïe мѣ(у) спу(с) къ aу възу(т) ку ωкïи лои къ aу треку(т) чѣлe корабïи чe щïи ши дo(м)нïıатa прє дунърe ĩ су(с)
  • и пак съ щïи къ багъ ден тотe ωрашелe кътe н̃ дe ωми(н) съ ффïe ĩн aжутo(р) ĩ корабïи
  • и пак съ щïи куму сѣу принсъ нещe мe(ш)щe(р) дe(н) ц[a]ригрa(д) ку(м) ворь трѣчe aчѣлe корабïи лa локу(л) челa (ст)римту(л) чe щïи ши дo(м)нïıатa
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe дe лукру(л) лу мaхамe(т) бe(г) ку(м)у aмь aузит дe бoѧри чe сънть мeџïıа(ш) ши дe џeнерe мïу негрe куму ѧу дa(т) ĩпърату(л) слoбозïe лу мaхамe(т) бег прe иу иωи вa фи воѧ прен цѣрa румънѣскъ ıаръ єль съ трѣкъ
  • и пa(к) съ щïи дo(м)нïıатa къ ape фрикъ марe ши бъсъраб дe aчe(л) лотру дe мaхамe(т) бe(г) мa(и) въртo(с) дe дo(м)нïeлe во(с)трe
  • и пa(к) спуи дo(м)нïeталe кa мa(и) марелe мïу дe чe aмь ĩцелe(с) шï eу eу спуи дo(м)нïeталe ıар дo(м)нïıатa eщи ĩцeлепть ши aчѣстe куви(н)тe съ цïи дo(м)нïıатa лa тинe съ ну щïe уми(н) мулци ши дo(м)нïeлe во(с)трe съ въ пъзици ку(м) щици мa(и) бинe
  • и б[oг]ь тe вe(с)[e]ли(т) aмï(н)ъ


• ►►  (Show here)  (Show there)
  • The original text in normalized orthography according to the Românian Wikipedia.
• ▼▼  (Hide this)  (Show there)
  • The original text in normalized orthography according to the Românian Wikipedia:
  • The text in Bulgarian is in bold and in normalized orthography.
  • The text in Românian here is in modern Românian orthography according to the Românian Wikipedia.
  
  
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ◄►  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

---

4. ►►  The Letter of Neacșu: Translation  (.. display ..)  (.. expanded ..)  .. to the top ..

4. ▼▼  The Letter of Neacșu: Translation  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

• ►►  (Show here)  (Show there)
  • Translation into English according to the Wikipedia.
• ▼▼  (Hide this)  (Show there)
  • Translation into English according to the Wikipedia:
  • The text originally in Bulgarian is in bold.
  
  
  • To the most wise and noble and honoured and by God gifted master Hanăș Bengner [that is, Johannes Benkner] from Brașov much health from Neacșu from Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And so. I let you know of the deeds of the Turks, as I have heard that the Emperor [that is, Sultan Suleiman the Magnificent] has left Sofia, and that must be true. And went up the Danube.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And so. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me they saw with their own eyes that those ships which you know about have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And so. You should know that they are taking 50 men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And so. You should know that some experts from Tsarigrad [that is, Istanbul] realized how to make the ships to move past that tight place which you know too.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And so. I tell you about the deed of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law Negre, that the Emperor gave Mahamet-beg freedom to pass through Wallachia [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text] wherever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And so. You should know that our Basarab too is fearful of that thief Mahamet-beg, even more so than you.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And so. I'm telling you as my superior about what I have found out. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, and you should take proper guard.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring you happiness. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (Show here)  (Show there)
  • Translation into English according to the Wikisource.
• ▼▼  (Hide this)  (Show there)
  • Translation into English according to the Wikisource:
  • The text originally in Bulgarian is in bold.
  
  
  • To the most wise and venerable and by God endowed master Hanas Benger of Braşov, all the best from Neacșu of Câmpulung.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • And again. I let Your Highness know of the Turks' deeds, as I heard that the Emperor has left Sofia, and sailed up the Danube, and the truth is no other, but this.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • And again. You should know that a man from Nicopolis came to me and told me he saw with his own eyes that those ships, which you also know of, have sailed up the Danube.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • And again. You should know that they have fifty men from each town to help on the ships.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • And again. You should know how a few sailors from Tsarigrad found a way to steer the ships past that narrow place, which you also know of.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • And again. I tell you about the work of Mahamet beg, as I heard from neighbouring boyars and from my son-in-law, Negre, that the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • And again. You should know that Basarab too is greatly fearful of that thief Mahamet beg, even more than Your Highness.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • And again. I tell Your Highness, as you are my Lord, of what I had also understood. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know, and you should prepare the best you can.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • And may God bring happiness upon you. Amen.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.


• ►►  (Show here)  (Show there)
  • Translation into Bulgarian according to the Bulgarian Wikipedia:
  
  
• ▼▼  (Hide this)  (Show there)
  • Translation into Bulgarian according to the Bulgarian Wikipedia:
  • The text originally in Bulgarian is in bold.
  
  
  • На мѫдрия̌т, племенития̌т и честития̌т и от Бога даруван жупан Ханаш Бенгнер от Брашов, много здраве от Нѣ̋шо от Дълго поле.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • И пaк. Извѣстявам те за дѣлата на турцитѣ, тъй като чух, че императорът е напуснал София, това трѣ̋бва да е вѣ̋рно, и е тръгнал нагорѣ по Дунавъ.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И пaк. Трѣ̋бва да знаеш, че човѣк от Никопол дойде при мен и ми каза, че сѫ видѣли със собственитѣ си очи, че корабитѣ, за които Ти знаеш, сѫ тръгнали нагорѣ по Дунавъ.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И пaк. Трѣ̋бва да знаеш, че вземат по 50 мѫже от всѣки град, за да помагат за корабитѣ.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И пaк. Да знаеш, че нѣ̋кои майстори от Цариград сѫ се научили как да правя̨т корабитѣ да минават по тѣснитѣ мѣста, за които Ти сѫщо знаеш.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И пaк. Казвам ти за дѣлата на Мехмед бег, както чух от съсѣднитѣ боляри и от зет ми Негре (Черния̌т), че императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Влахия, откъдѣто си иска.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И пaк. Трѣ̋бва да знаеш, че нашия̌т Басараб сѫщо се страхува от тоя крадец Мехмед бег, даже повече от тебе.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И пaк. Казвам ти като на мой господар за това какво узнах. Казвам ти на Тебе, и ти си мѫдър и трѣ̋бва да пазиш тѣзи думи за себе си, така че малко хора да зная̨т, и трѣ̋бва да вземеш съотвѣтни мѣрки.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И Бог да те весели. (и да те весели, ощастливи Бог). Амин.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.
  
  
• ►►  (Show here)  (Show there)
  • Translation into Russian according to the Russian Wikipedia:
  
  
• ▼▼  (Hide this)  (Show there)
  • Translation into Russian according to the Russian Wikipedia:
  • The text originally in Bulgarian is in bold.
  
  
  • Мудрому и благородному, и почтенному, и Богом дарованному жупану Ханшу Бегнеру из Брашова много здравия от Някшула из Кымпулунга.
  • Мудрому и плeменитому и честитому и бoгом дapoванному жупaну Ханс Бeгнeр от Брашoва мнoгo здравиe от Нѣкшул от Длъгoполe.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно о делах турков, что я слышал, что император выехал из Софии, и иначе быть не может, и поехал вверх по Дунаю.
  • И пaк. Dau știre domnietale [za|despre] lucrul turcilor, cum am auzit eu că împăratul au ieșit den Sofiia și aimintrea nu e. Și se-au dus în sus pre Dunăre.
  
  
  • И ещё. Да будет Тебе известно, что приходил человек из Никополя, который мне сказал, что видел собственными глазами, что те корабли, кои тебе известны, прошли вверх по Дунаю.
  • И пaк. Să știi domniia-ta că au venit un om de la Nicopoe de mie mi-au spus că au văzut cu ochii lui că au trecut ceale corăbii ce știi și domniia-ta pre Dunăre în sus.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что они забирают из каждого города по 50 человек для помощи на кораблях.
  • И пaк. Să știi că bagă den toate orașele câte 50 de oamini să fie în ajutor în corăbii.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что мастера из Цариграда придумали, как провести эти корабли через то узкое место, которое и Тебе известно.
  • И пaк. Să știi cumu se-au prins nește meșteri den Țarigrad cum vor treace aceale corabii la locul cela strimtul ce știi și domniia ta.
  
  
  • И ещё. Скажу тебе о делах Махамет-бега, что я слышал от бояр по соседству и от зятя моего Негре, что император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  • И пaк. Spui domnietale de lucrul lu Mahamet-Beg, cum am auzit de boiari ce sânt megiiaș(i) și de genere-miu Negre, cumu i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  
  
  • И ещё. Да будет тебе известно, что Бессараб тоже боится этого разбойника Махамет-бега, ещё сильнее, чем Вы.
  • И пaк. Să știi domniia ta că are frică mare și Băsărab de acel lotru de Mahamet-Beg, mai vârtos de domniele voastre.
  
  
  • И ещё. Говорю тебе как старшему то, что понял я. Я говорю тебе, а ты умён и слова эти сбережёшь при себе, чтобы много людей не знало, а вы берегите себя, как можно лучше.
  • И пaк. Spui domnietale ca mai-marele miu de ce am înțeles și eu. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți și domniele vostre să vă păziți cum știți mai bine.
  
  
  • И пусть Бог тебя радует. Аминь.
  • И Бог тe вeсeлит aминъ.
  
  
• ◄►  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

---

5. ►►  The Mixed Language of Neacșu's Letter Explained  (.. display ..)  (.. expanded ..)  .. to the top ..

5. ▼▼  The Mixed Language of Neacșu's Letter Explained  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

• ►►  Explaining in a convenient way
  • the mixed language (Românian and Bulgarian) of the letter -
  • that was the first of the two problems related to Neacșu's letter which were defined:
  • Why was the letter not written just in one language, either in Bulgarian only or in Românian only?
• ▼▼  Explaining in a convenient way
  • the mixed language (Românian and Bulgarian) of the letter -
  • that was the first of the two problems related to Neacșu's letter which were defined.
  
  
  • The Letter of Neacșu (AD 1521) contains the oldest preserved text in the Românian language.
  
  
  • Documents only in Bulgarian (in Slavic) are preserved on the territory of România, both older than Neacșu's letter and from more recent times.
  
  
  • Moreover, the Old Bulgarian language has been used as the literary language - and as a lingua franca as well - in Wallachia and Moldova during several centuries.
  
  
  • The Letter of Neacșu (AD 1521) arouses curiosity in its mixed language. The oldest preserved text in the Românian languages appears in that letter.
  
  
  • Obviously, both the author-sender (Neacșu of Dlugopole) and the recipient (the mayor of Brașov) knew both languages, Bulgarian and Românian.
  
  
  • Why was the letter not written just in one language, either in Bulgarian only or in Românian only?


• ►►  It was more natural for Neacșu to write his letter in Bulgarian (Slavic) only.
• ▼▼  It was more natural for Neacșu to write his letter in Bulgarian (Slavic) only.
  
  
  • Both the author-sender (Neacșu of Dlugopole) and the recipient (the mayor of Brașov) knew Bulgarian (Slavic).
  
  
  • Old documents in Bulgarian (in Slavic) are preserved on the territory of România, both older than Neacșu's letter and from more recent times.
  • While older texts in Românian are not preserved, although such documents should have existed.


• ►►  On the territory of România,
  • the Literacy rate in Bulgarian (in Slavic) exceeded
  • the Literacy rate in Românian.
• ▼▼  On the territory of România,
  • the Literacy rate in Bulgarian (in Slavic) exceeded
  • the Literacy rate in Românian.
  
  
  • Moreover, all over Europe, the Literacy rate was extremely low at that time.


• ►►  This is the last section of the letter that solves the problem.
• ▼▼  This is the last section of the letter that solves the problem.
  
  
  • (show the text).. I am telling you, and you are wise and you should keep these words for yourself, so that no many people know, ..
  • (show the text).. I am tell Your Highness these, and Your Highness are wise and you should keep these words for yourself and not let many people know ..
  • (show the text).. Eu spui domnietale, iară domniia ta ești înțelept și aceaste cuvinte să ții domniiata la tine, să nu știe oamini mulți, ..
  
  
  • Neacșu, the writer of the letter, wished to keep in secret the information contained in his letter, in order not to reveal the spying channels.
  
  
  • Hence, instead in Bulgarian (in Slavic), the information was passed in Românian (in Wallachian), "so that no many people knew".


• ◄► The text in Românian played the role of cryptographic writing.


• ◄►  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

---

6. ►►  The Modernity of the Românian Ethnonym Not Affected by Neacșu's Letter  (.. display ..)  (.. expanded ..)  .. to the top ..

6. ▼▼  The Modernity of the Românian Ethnonym Not Affected by Neacșu's Letter  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

• ◄►  Yes, the Letter of Neacșu (AD 1521) is
  • the first preserved text written in Românian.
  • Additionally, the national mythology of România
  • assigns that letter another importance.
  • For the first time, of course, the following expression
  • was contained in it:
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Romanian land.


• ►►  In the 16th century, what did the expression in question mean
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Romanian land -
  • that was the second of the two problems related to Neacșu's letter which were defined.
• ▼▼  In the 16th century, what did the expression in question mean
  • Țeara Rumânească, Цѣра Румънѣскъ, Romanian land -
  • that was the second of the two problems related to Neacșu's letter which were defined.
  
  
  • When dealing with national mythology, politics is also concerned, usually. Although, politics should not be related to mythology.
  
  
  • Any attempt to inflict upon the national mythology usually resolves in a "bull on color red" style.


• ►►  Among The Principles of My Outlook to the Past,
  • The Imperial Principle Of Civilization goes first.
• ▼▼  Among The Principles of My Outlook to the Past,
  • The Imperial Principle Of Civilization goes first:

    Historians cling on the imperial-civilizational principle, or to the Imperial Principle Of Civilization, by tradition. Attempts to revise it are not consistent. According to this principle, Ancient Egypt and Mesopotamia, ancient Greece and the fleeting empire of Alexander the Great, the Roman Empire and the empire of Charlemagne have more significance for history than all other events of those times.

• ►►  So, in order to solve the second problem,
  • we have to answer this question first:
  • what may the Emperor have said.
  
  
• ▼▼  So, in order to solve the second problem,
  • we have to answer this question first:
  • what may the Emperor have said,
  • what exactly did the Emperor himself say to Mahamet-beg.
  
  
  • We should not start with interpreting Neacșu's words,
  • we should not start with the question about what Neacșu meant in his letter:
  • Neacșu meant just what the Emperor had said.
  
  
  • By the way, this is the excerpt-in-question of Neacșu's letter:
  • (show the text) .. i-au dat împăratul slobozie lui Mahamet-Beg, pre io-i (unde-i) va fi voia pren Țeara Rumânească iară el să treacă.
  • (show the text) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia wherever he pleases. .. [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text]
  • (show the text) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
  • (show the text) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Влахия, откъдѣто си иска., ..
  • (show the text) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Let us notice the political hyper-correctness manifested in the translations to different languages. All the translators have 'a priori' the wrong assumption that Neacșu meant "Wallachia", the Wallachian land, the Principality of Wallachia, and interpret "Țeara Rumânească" as Wallachia, Влахия, Валахия. Nevertheless, the translators were correct not to put România conforming to the fact that the territory of Wallachia has never been named România before the 19th century, except in the Neacșu's letter itself.
  
  
  • In fact, Neacșu could not have meant anything other than what the Emperor said, because Neacșu actually renarrates His words, the words of the Emperor.   ▲▲
  
  
• ►►  In fact, Neacșu could not have meant anything other than what the Emperor said, because Neacșu actually renarrates His words, the words of the Emperor.
  • So, what may the Emperor have said.
  
  
• ▼▼  In fact, Neacșu could not have meant anything other than what the Emperor said, because Neacșu actually renarrates His words, the words of the Emperor.
  • So, what may the Emperor have said.
  
  
  • The Emperor might have said "Wallachian land": this is supposed by the Romanian national mythology and thus this is accepted world-wide by political correctness.
  
  
  • However, much more probably, the Emperor just said "Roman land" or "Rumelian land" (which is the same) or simply Rumelia.

  • 

      ▲▲
  
  
• ►►  Most probably, the Emperor said Rumelia.
  • What his exact words might be.
• ▼▼  Most probably, the Emperor said Rumelia.
  • What his exact words might be.
  
  
  • In Turkish, He might have said Rum yeri which literally means "Roman land", "Romelian land". Or, in Ottoman Turkish, He may say روم ايلى‎, Rūm-ėli, Rumelia, with an Arabic word meaning "land" built in that expression.
  
  
  • If the Emperor had to say "Wallachian land", it was very unusual for him to say "eflak yeri". Instead, He would say "Basarab yeri", the land of Basarab, naming the ruler of Wallachia.
  
  
  • And, if the Emperor had said "Basarab yeri, "the land of Basarab", then Neacșu had to write "Țeara lui Basarab" in order not to misinterpret the Emperor's words.
  
  
  • Anyway, most probably, the Emperor said (in Ottoman Turkish) روم ايلى‎, Rūm-ėli or Rum yeri, which literally means "Roman land, "Romelian land", and Neacșu literally translated it as Țeara Rumânească in an exact way.


• ►►  Most probably, the Emperor said Rumelia.
  • What may the Emperor have meant.
  
  
• ▼▼  Most probably, the Emperor said Rumelia.
  • What may the Emperor have meant.
  
  
  • A quote from Wikipedia:

    The term Rûm means "Roman", while Rumelia (Turkish: Rumeli) means "Land of the Romans" in Turkish, referring to the lands conquered by the Ottoman Turks from the Byzantine Empire, at the time still known as the Roman Empire (the neologism "Byzantine Empire" was coined only in 1557 by a German historian, Hieronymus Wolf, in his work Corpus Historiæ Byzantinæ).
    
    As such, "Roman" was long used in various languages around the Balkans to describe the lands of that empire.
    ..
    In old Latin Genoese documents it is known as Romania, the common name for the Byzantine Empire in the Middle Ages.
    ..
    .. starting from the second half of the 14th century, and the conquest of Constantinople (İstanbul) in 1453 by Mehmed II, the term Rumeli (Land of the Romans) was applied exclusively to define the Balkan regions of the Ottoman Empire, which remained primarily populated by Christians.

  • Having said Rumelia (روم ايلى‎, Rūm-ėli in Ottoman Tukish or Rum yeri in Turkic-Turkish), the Emperor considered the whole European territory under His rule. When the Emperor, residing in Czarigrad-Constantinople-İstanbul, looked to the North, it was Rumelia. Now noone could say whether the land of Basarab was a part of Rumelia or was not. One could think it was, another could suppose it was not.
  
  
  • According to the map of Rumelia in Wikipedia (..show it..), Rumelia covered all the Balkan peninsula except Transilvania, Croatia, Slovenia, and Montenegro.
  • According to the map of Rumelia in Wikipedia (..hide the map..), Rumelia covered all the Balkan peninsula except Transilvania, Croatia, Slovenia, and Montenegro.

    

  
  
  • On another map dated AD 1730 (..show it..), taken from Wikipedia again, we can see the Rumelian eyalet denoted as BEGLERBEGAT ROMANIA. It covered present-day Bulgaria, Albania, Macedonia, Kosovo, South of Serbia, the European part of Turkey, and Dobruca. In particular, that map demonstrates that the names Rumelia и Romānia are interchangeable.
  • On another map dated AD 1730 (..hide the map..), taken from Wikipedia again, we can see the Rumelian eyalet denoted as BEGLERBEGAT ROMANIA. It covered present-day Bulgaria, Albania, Macedonia, Kosovo, South of Serbia, the European part of Turkey, and Dobruca. In particular, that map demonstrates that the names Rumelia и Romānia are interchangeable.

    

  
  
  • So, having said Rumelia, the Emperor considered all European territory under His rule.
  • The Emperor has charged Mahamet-beg with the Wallachian mission and has expressed His full confidence in him.
  • In fact, He allowed him to go where he wanted to, to pass through wherever he pleases.
  • The Emperor probably wished to ignore the details of the Wallachian mission, as He personally led another mission, a more important one, that towards Belgrade and Vienna. On His main direction, the Emperor captured Belgrade in AD 1521, Belgrade being a part of the Hungarian kingdom at that time, and later, in AD 1526, after the battle at Mohács, The Emperor conquered almost all the territory of Hungary permanently, for almost two centuries. However, the two sieges of Vienna were unfortunate for the Emperor: Vienna remained Christian during all thаt time.   ▲▲
  
  
• ►►  So, the Emperor said "Rumelia" and Neacșu passed His words literally, and exactly, as "Țeara Rumânească".
  • Having said Rumelia, the Emperor considered all European territory under His rule.
  • The Emperor has charged Mahamet-beg with the Wallachian mission and has expressed His full confidence in him.
  • In fact, He allowed him to go where he wanted to, to pass through wherever he pleases.
• ▼▼  So, the Emperor said "Rumelia" and Neacșu passed His words literally, and exactly, as "Țeara Rumânească".
  • Having said Rumelia, the Emperor considered all European territory under His rule.
  • The Emperor has charged Mahamet-beg with the Wallachian mission and has expressed His full confidence in him.
  • In fact, He allowed him to go where he wanted to, to pass through wherever he pleases.
  • Indeed, Mahamet-beg was not allowed to pass through Anatolia, Syria, Egypt, but Mahamet-beg did not have those directions in mind.


• ►►  If so, then translating "Țeara Rumânească" (the words in Neacșu's letter)
  • as Wallachia is a misinterpretation of the Emperor's words.
• ▼▼  If so, then translating "Țeara Rumânească" (the words in Neacșu's letter)
  • as Wallachia is a misinterpretation of the Emperor's words.
  
  
  • The following translations are meant:
    • (show the text) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia wherever he pleases. .. [Țeara Rumânească, lit. "the Românian land", this being also the first mention of the name "Romania" in a Românian text]
    • (show the text) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Wallachia whenever he pleases. ..
    • (show the text) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Влахия, откъдѣто си иска. ..
    • (show the text) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Валахию проехать.
  
  
  • Those translations are to be corrected in this way:
    • (show the text) .. the Emperor gave Mahamet beg freedom to pass through Rumelia whenever he pleases. ..
    • (show the text) .. императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава прѣз Румелия, откъдѣто си иска., ..
    • (show the text) .. император дал волю Махамет-бегу, когда тому угодно, через Румелию проехать.
  
  
  • Moreover: translating "Țeara Rumânească" (the words in Neacșu's letter) as Wallachia is an act of discrimination against Moldova.
  • Both Wallachia and Moldova are constituent parts of România.   ▲▲


• ►►  It is usually dissembled that, in the 19th century,
  • România has usurped an ethnonym name
  • which is a common heritage of all Balkan peoples.
  
  
• ▼▼  It is usually dissembled that, in the 19th century,
  • România has usurped an ethnonym name
  • which is a common heritage of all Balkan peoples.

  • The 19th century is in the past, deeply in past. That usurpation happened in the past, it is an accomplished fact already, a fait accompli, and cannot be undone or repaired.

  • Now, the FYRo Macedonia is trying to usurp a name which is also a common heritage of all Balkan peoples. It is Greece opposing, however.

  • The heritage of the Roman Empire, of the Eastern Roman Empire, which was named Byzantium by the Western scholars post-mortem, is a common heritage of all Balkan peoples.
  • Turks, Greeks, Bulgarians, Românians - we all have shares in that heritage.
  
  
  • The Eastern Roman Empire, the Roman Empire, called by scholars now Byzantium, was called at that time simply the Roman Empire, Imperium Romanum, ΒΑΣΙΛΕΙΑ ΡѠΜΑΙѠΝ, or shortly Romānia.
    
    
    • ◄►  For instance, the name Romānia was attested in the inscription of Ivan Asen 2 in Tarnovo, dated AD 1230. In that inscription, the land to the South of Bulgaria and to the North of Constantinople was named Rōmānia:

      ИЗΛѢЗОХ ΝА БРАΝЬ ВЪ РѠМАΝИѪ

    • ►► On a map dated AD 1730, taken from Wikipedia again, and referenced here some lines above (..show it here..) (..show it there..), the Rumelian eyalet, covering present-day Bulgaria, Albania, Macedonia, Kosovo, South of Serbia, the European part of Turkey, and Dobruca, is denoted as BEGLERBEGAT ROMANIA.
      
      
    • ▼▼ On a map dated AD 1730, taken from Wikipedia again, and referenced here some lines above (..hide the map..), the Rumelian eyalet, covering present-day Bulgaria, Albania, Macedonia, Kosovo, South of Serbia, the European part of Turkey, and Dobruca, is denoted as BEGLERBEGAT ROMANIA.

      

  • If Csarigrad-Constantinople-İstanbul was not conquered by the Muslims, then Bulgaria would be bordered by Romānia to the South, and the country to the North of Bulgarian would have another name, probably Wallachia instead of România. The reality is different, however: Bulgaria is now bordered by Turkey to the South and by România to the North.

  • So, we have two concepts, two objects, and we need two terms for them.
    
    
    • The modern country named România which was formed in the 19th century as a union of the Danubian Principalities of Moldavia and Wallachia and which had military chances to expand its territory.

      In Bulgarian, it is called Румъ̨ния. In Russian - Румыния. In English - Romania, but I use România in this publication here.

    • The medieval Romānia, the Roman Empire, the Eastern Roman Empire, the European territory, administrated by Czarigrad-Constantinople-İstanbul.

      In Bulgarian and Russian, it can be called Романия. In English, it is Romania again, but I use Romānia in this publication here.

  • Finally: There is no ban and no intention to ban Greeks calling themselves Romaioi. There is no ban and no intention to ban the recently debulgarized folk of the Vardarian Macedonia calling themselves Macedonians. So, in this sense, it is quite natural for Wallachians and Moldovans to call themselves Românians. We all are orthodox Christians and have lived together under the influence of the Roman Empire, so called Romānia.   ▲▲

• ◄►  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

---

7. ►►  Some notes which may be interesting to Bulgarians only  (.. display ..)  (.. expanded ..)  .. to the top ..

7. ▼▼  Some notes which may be interesting to Bulgarians only  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

• ◄► Neacșu's letter mentions the city of Sofia with its present name which has been already established at that time. And, Neacșu's letter is not the oldest document mentioning Sofia with its present name.


• ◄► The city of Constantinople-İstanbul is named with its Bulgarian (Slavic) name: Czarigrad (Цариград).


• ►►  Bulgarians together with Wallachians and Moldovans
  • formed one nation during several centuries in the past,
  • one bilingual nation.
• ▼▼  Bulgarians together with Wallachians and Moldovans
  • formed one nation during several centuries in the past,
  • one bilingual nation.
  
  
  • Neither Hellenophones could make the distinction,
  • nor Bulgarians and Wallachians and Moldovans separated between.
  
  
  • Taking Albanian-speaking Christians into considerations,
  • they were included in the same multilingual nation.
  
  
  • At Neacșu's time, Bulgarians and Wallachians were not distinguished yet.


• ►►  About the letter Ъ.
• ▼▼  About the letter Ъ.
  
  
  • В писмото си Нѣ̋кшу употрѣбява буквата Ъ "правилно", само за звукът Ъ.
  
  
  • Налага се съпоставката със славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът в началото на 19-ти вѣк: тѣ не знаѣли как, с коя буква, да означават звукът Ъ. Налага се и изводът, че грамотността на български език срѣд славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът прѣз 17-ти и 18-ти вѣк е била на нулево равнище, щом сѫ забравили как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Нито Петър Берон (в Рибния̌т буквар от AD 1824), нито Неофит Рилски (в граматиката си от AD 1835) сѫ знаѣли как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Любен Каравелов и Христо Ботев употрѣбяват за звукът Ъ само буквата Ѫ.
  
  
  • Едва в послѣдната четвърт на 19-ти вѣк за звукът Ъ се намира задоволително рѣшение в българския̌т правопис.


• ►►  About the letter Ѣ.
• ▼▼  About the letter Ѣ.
  
  
  • В писмото си Нѣ̋кшу употрѣбява буквата Ѣ "правилно", както в срѣдно-български.
  
  
  • Напримѣр, в изразът Цѣра Румънѣскъ от писмото на Нѣ̋кшу звукът, означен с буквата Ѣ, е съзвучен със "Цѣ̋ла срѣ̋да мира нѣ̋мах."
  
  
  • Според съврѣменния̌т румѫнски правопис на мѣ̋стото на буквата Ѣ се употрѣбява диграфът EA: Țeara Rumânească.
  
  
  • Буквата Ѣ била прѣмахна̨та от българската азбука прѣз AD 1945 при така нарѣчената отечествено-фронтовска (ОФ) правописна реформа в духът на царящия̌т тогава национален нихилизъм.
  
  
  • In my texts in Bulgarian in the internet, I am trying to restore the usage of the letter Ѣ.


• ►►  About the letter Џ.
• ▼▼  About the letter Џ denoting ДЖ (DƷ) sound.
  
  
  • В писмото на Нѣ̋кшу тази буква се срѣща два пѫти.
  
  
  • Проблемитѣ с буквата Џ сѫ два:
    
    
    1. Кога и къдѣ тази буква е възникна̨ла и въведена в употрѣба за пръв пѫт.
       • Надѣђни източници като че ли нѣ̋ма и на въпросът не може да се отговори със сигурност.
       • Буквата Џ се срѣща в писмото на Нѣ̋кшу, а то пък съдържа първия̌т извѣстен текст на румѫнски език.
       • В сръбската wikipedia пише, че буквата Џ се е появила прѣз 15-ти вѣк в румѫнската кирилица като вариант на буквата Ч, а сръбскитѣ прѣписвачи сѫ почна̨ли да я̨ използват прѣз 17-ти вѣк.
         • .. Први пут се појављује у 15. веку, у Румунској ћирилици, као измењена форма слова Ч.[1] Српски преписивачи су почели да га користе у 17. веку. ..
       • Слѣдователно, буквата Џ сѫ я̨ създали книжовницитѣ от Влашко и оттам тя е била заимствана в Сърбия.
       • При това е възможно книжовницитѣ от Влашко да сѫ я̨ създали буквата Џ, докато сѫ писали на български (на славянски), понеже звукът Џ се срѣщал там в разни влашки названия и имена.
       • Възможно е сѫщо така книжовницитѣ от Влашко да сѫ я̨ въвели буквата Џ именно заради текстоветѣ на влашки език, и ако е така, то писмото на Нѣ̋кшу не е първия̌т текст на румѫнски.
    
    
    2. Защо тази буква я̨ нѣ̋ма сега в българската азбука.
       • Отговорът е ясен: нѣ̋ма я̨ в българската азбука, защото я̨ нѣ̋ма в руската.
       • Буквата Џ е включена в Рибния̌т буквар (AD 1824) на Петър Берон.
       • Сега тази буква Џ я̨ има в сръбската азбука, а оттам и в скопско-сърбоманската (македонската) азбука.
       • Българския̌т език има нуђа от тази буква в сѫщата степен, както и сръбския̌т.
  
  
  • In my texts in the internet, I am trying to introduce the letter Џ to the Bulgarian alphabet.


• ◄►  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

---

8. ►►  References  (.. display ..)  .. to the top ..

8. ▼▼  References  (.. hide ..)  .. to the top ..

• The Letter of Neacșu from Câmpulung
• Principles of My Outlook to the Past
• Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз (in Bulgarian: About the Balkansprachbund)
• Chase Faucheux, Language Classification and Manipulation in Romania and Moldova, Tulane University, Louisiana, 2006
• The CV of Slavophonia
• Wikipedia: Брашовско писмо (Писмото на Нѣкшу от Дългополе)
• Wikipedia: Neacșu's letter
• Wikipedia: Письмо боярина Някшу
• Wikipedia: Scrisoarea lui Neacșu
• Wikisource: Scrisoarea lui Neacșu din Câmpulung
• Wikisource: Translation:The letter of Neacșu of Câmpulung
• Wikipedia: Rumelia
• (.. hide references ..)  .. to the top ..

---

9. ►►  Comments, Q&As  (.. display ..)  (.. expanded ..)  .. to the top ..

9. ▼▼  Comments, Q&As  (.. hide ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

If a question or a comment appears or my reply is necessary, I shall copy the question or the reply in this section here and my reply will go also here.

• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Who was the Emperor.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 19:38:: Who was the Emperor.
  
  
  • The Emperor was Suleiman the Magnificent, the Sultan of the Ottoman Empire, having reigned in AD 1520..1566.
  
  
  • Why was he called the Emperor?
  • Because he was the Emperor of the Ottoman Empire.
  • Because he was also the Roman Emperor (see Kayser-i Rûm on the right).
  • Because he was called the Emperor in the Neacșu's letter itself, in the text in Românian.
  • Because the main text of the letter is in Românian.
  
  
  • If the text was in Bulgarian, then sultan Suleiman would be called Czar.
  • Same as the city of Constantinople-İstanbul is called Czarigrad.
  
  
  • Sultan Suleiman the Magnificent was the supreme ruler, the supreme Lord.
  • The title of the supreme Lord in a specific language can be derived in the best way from the Lord's Prayer (Pater Noster, Our Father) [Matthew 6:9] in that language.
    • In English: king

      .. Thy kingdome come. Thy will be done ..

    • In Bulgarian: цар

      .. да дойде царството Ти, да бѫде волята Ти ..

    • In Greek: basileus

      .. ἐλθέτω ἡ βασιλεία Σου ·γενηθήτω τὸ θέλημά Σου, ..

    • In Românian: Emperor

      .. vie împărăţia Ta, facă-se voia Ta, ..

    • In Albanian: Emperor

      .. arthtë mbretëria Jote, u bëftë dëshira Jote, ..

    • Please refer to: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: Lord's Prayer in Românian and Albanian.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Who was Mahamet-beg? [Now, a hypothesis is available.]
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:11:: Who was Mahamet-beg?
  • I do not know who Mahamet-beg, mentioned in Neacșu's letter, was.
  • I suppose he was an descendent of Islamized aristocrates of Wallachia and he has aspirations towards that territory.
  • If somebody knows who Mahamet-beg: comments are welcome here.
  
  
  • 2021-06-06, facebook: Velizar Todorov suggested that Neacșu meant this person: Ayas Mehmed Pasha.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Etymology of the name Neacșu.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 20:19:: Etymology of the name Neacșu.
  
  
  • Let's start with the Bulgaro-Wallachian name Voineagul/Войнѣ̋гул, related also to the Bulgarian name Voino/Войно.
  • Voineagul/Войнѣ̋гул is then shortened to Neagul/Нѣ̋гул, a name which could be met in Bulgaria until recently.
  • Neacșul/Нѣ̋кшул or Neacșu/Нѣ̋кшу/Нѣ̋гшу is a diminutive of Neagul/Нѣ̋гул:
  • please compare to the affix șo/șu/шо/шу in many Bulgarian diminutives as Goșo/Гошо, Peșo/Пешо, Toșo/Тошо, ...
  • Some probablility exists for the Bulgarian name Neșo/Нѣшо (and the corresponding female name Neșka/Нѣшка) to have been derived from Neacșu/Нѣ̋кшу, ...
  • .. although it is supposed for them to have been derived from Nedealko/Недѣ̋лко/Kyriak, ...


• ►► ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Two visions on the Balkansprachbund.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-02-02 21:18:: Two visions on the Balkansprachbund.
  
  
  • The concept of the Balkansprachbund is of great importance for the Românian language first and then for the Bulgarian language as well.
  
  
  • The terms Disperse Vision and Focused Vision are related to the Balkansprachbund. Two hypotheses about the origins of the Românian language correspond to these visions:
    • the continuity hypothesis, and
    • the migration hypothesis.
  
  
  • Please refer to: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз: The Two Visions (In Bulgarian, sorry).


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-02-18 09:19:: Any help in translating this article into Românian is welcome.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: A letter written in Romanian dated AD 1514 was recently discovered.
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-07-05 19:31:: A letter written in Romanian dated AD 1514 was recently discovered.
  
  
  • Attested information about it is not yet available. 7 years older than Neacșu's letter
  
  
  • The letter originates from the region of Turnu-Severin. Obviously, unlike Neacșu's letter: it has no parts written in Bulgarian, and the words Romania and Romanian are not present in the letter.
  
  
  • The letter was written by bishop Gherasie who expressed his affection towards Gheorghe Doja and therefore the letter was named Afurisenia lui Doja.
  
  
  • Reference_1: Afurisania lui Doja – Primul manuscris în limba română.
  • Reference_2: Аbout the newly discovered yet unattested document called "Afurisenia lui Doja", which may be the first document written in the Romanian language.
  
  
  • Note_1 [2020-06-24]: The Reference_1 is a dead link now. The letter named Afurisenia lui Doja dated AD 1514 is not discussed. I may suppose that its authenticity is questionable.
  • Note_2 [2020-06-24]: In general - in principle - the authenticity of all recently discovered historical artifacts should be questionable.


• ►► ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: When did the Romanian Orthodox Church abandon the Church-Slavonic language?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2021-01-17 14:52:: When did the Romanian Orthodox Church abandon the Church-Slavonic language?
  
  
  
  • There is a statement here that the Romanian Orthodox Church passed from Church-Slavonic to Romanian about 1640.

    It is also important to remark that Romanian Orthodox Church, already since 1640s uses Romanian as its liturgical language, not Old Church Slavonic as before that.

  • Many questions remain. Why and how was the Slavophonia swept out of the territory of modern Romania?
  • Under which circumstances did the Romanian Orthodox Church abandon the Church-Slavonic?
  • What the role of the religious conflicts in this was, conflicts between Orthodox, Uniate, Catholic and Protestant Christians?
  • What the role of the Fener in this was? And was Fener involved at all?
  • There should be some factor which raised the stutus of the Romanian language. If this act of the Romanian Orthodox Church was not that factor, then what else that factor was?


• ◄►  (.. hide all the comments ..)  (.. collapse ..)  (.. expand ..)  .. to the top ..

---

---