Monday, July 30, 2018

Очерк за краесловнитѣ ерове

Очерк за краесловнитѣ ерове

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..


Очерк за краесловнитѣ ерове


▼▼ 
Уважаемия̌т Пламен Иванов Кочев тук е дал прѣпратка към интервю с Џоко Росич, в което извѣстния̌т актıор уж се е произнесъл и по въпросът за краесловнитѣ ерове.

Великия̌т актıор само е надушил проблемът. Той не е езиковѣд и не можем да очакваме от него да го е разбрал.

Но тукашната група от езиковѣди и езиколюбители се нуђае вѣроятно от разяснение. Впрочем, всѣки учител по български език би трѣ̋бвало да ги знае нѣщата, които ще изложа̨ по-долу.

▼▼  В старо-славянски имало само отворени срички

В старо-славянски (старо-български, старо-сръбски, старо-руски) буквата Ъ винѫги е звучала, звучала e дори и в края̌т на думата (в краесловна позиция). Сѫщото може да се каже и за буквата Ь.

Примѣри на думи, раздѣлени на срички, според това как сѫ се произнасяли:
БО-ГЪ,
КРА-КЪ,
ПО-ДЪ,
ПО-ПЪ,
ПО-ТЬ,
КО-NЬ,
ДЬ-NЬ (ден),
ПЬ-СЪ (пес),
ЛѢ-СЪ,
ХЛѢ-БЪ,
СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
ПРѢ-СЛА-ВЪ,
ГО-СТЬ-БА (гозба),
СВА-ТЪ-БА,
ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (понедѣлник),
ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (вторник),
и т.н.
О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
..
Off-topic/терминологично отклонение: Текстът от Божията молитва е на старо-църковно-славянски (OCS+, OldChurchSlavonic), който е първия̌т книжовно обработен славянски език, имащ за основа старо-българския̌т (OldBulgarian) диалект на старо-славянския̌т език (на старо-общо-славянския̌т език, OCS*, OldCommonSlavic).

Как би звучал този текст на друг диалект на старо-славянския̌т език (напримѣр на старо-руски или на старо-сръбски) може да се напише, но ще е отклонение от темата. Край на отклонението
Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.

Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).

Гласнитѣ Ъ и Ь се наричат ерове - голѣ̋м Ъ и малък Ь ер, заден Ъ и прѣден Ь ер.

Продължаваме. Моля̨, наблюдавайте.

Всички срички завършват на гласна. Всички звучни шумни съгласни Б,В,Г,Д,Ж,З се произнасят звучно - нѣ̋ма условия за обеззвучаването им (съотвѣтно в П,Ф,К,Т,Ш,С). Тѣ и затова се пишат с буквитѣ за звучни съгласни. Освѣн това, нѣ̋ма условия за озвучаването на беззвучнитѣ съгласни, както ние правим сега (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).

Наблюдението показа, че в старо-славянски (старо-български, старо-руски, старо-сръбски) нѣ̋мало условия за асимилация по звучност при шумнитѣ съгласни. Нито пък е имало условия за обеззвучаване на краесловнитѣ съгласни.
Пак отклонение/Off-topic:

Основния̌т принцип на правописът на съврѣменния̌т български език е морфологичния̌т, и прѣди 1945, и слѣд 1945. Основния̌т принцип в съврѣменния̌т правопис на сръбския̌т и турския̌т език е фонетичния̌т.

Фонетичния̌т принцип изисква да се пише така, както се чува, така, както се произнася. Фонетичния̌т принцип е бил основен и при латинската книжнина, и при старо-гръцката. Ще дам примѣри от међународната лексика, произхођащи от латински: агент:актıор, диригент:директор, легенда:лекция. Ако нашия̌т правопис бѣше основан на фонетичния̌т принцип, то щѣ̋хме да пишем "рок:рога:рогат:еднорок:рокче" (в София рогчета казват на нѣ̋колко вида тѣстени издѣлия). А ето как пиша̨т сърбитѣ: Србија, србин, српкиња.

Аз по̀ харесвам морфологичния̌т принцип. Той е по-добър за нашия̌т език, както и за руския̌т или полския̌т. Обаче друго опрѣдѣля правописът като добър или лош: доколко правописът се придържа към възприетия̌т основен принцип, доколко допуска отклонения от него и доколко такива отклонения сѫ оправдани.

Напримѣр, краесловнитѣ ерове отпрѣди 1945 сѫ приложение на историческия̌т принцип (основен в гръцкия̌т правопис, напримѣр), и е добрѣ, че прѣз 1945 краесловнитѣ ерове сѫ били разкарани. От друга страна, до 1945 се е пишѣло "сърдце" според морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис, а промѣната от "сърдце" на "сърце" е приложение на друг принцип - на фонетичния̌т, и е неоправдана.

Като се смѣсват нѣ̋колко принципа в правописът, той става безпринципен, и така нѣ̋ма как да е добър. Край на отклонението

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..


▼▼  Силни и слаби ерове в старо-славянски

В старо-славянски всѣки ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, можѣло да бѫде в силна или в слаба позиция, т.е. да бѫде силен или слаб.

Един ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, бивал силен, ако бил ударен или ако бил послѣдван от слаб ер в слѣдващата сричка на думата или на устойчивия̌т израз. Иначе ерът бивал слаб.
За да опрѣдѣли ероветѣ като силни и слаби, старо-славянския̌т език слѣдвал слѣдния̌т алгоритъм:
  • Разглеђа се всѣ̋ка сричка, сричка по сричка, започвайки от края̌т на думата или на устойчивото словосъчетание.
  • Всѣки ер в послѣдната сричка е слаб. В старо-славянски ударението не можѣло да пада на ер в послѣдна сричка.
  • Ако в поредната (текущата) сричка има ударен ер, то той е силен.
  • Ако в текущата сричка има ер, а в слѣдващата сричка има слаб ер (ер вече опрѣдѣлен като слаб), то ерът в текущата сричка е силен, дори да е неударен.
  • Иначе, ако в текущата сричка има ер, който е неударен, и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, то този неударен ер в текущата сричка е слаб.
В края̌т на 9-ти вѣк, врѣмето на първитѣ текстове на старо-славянски език, всички ерове - и силни и слаби - все още се чували. И съотвѣтно се пишѣли. Затова и знаем за тѣ̋х. Може би слабитѣ ерове сѫ звучали по-кратко от силнитѣ, но това не се отбѣлѣ̋звало в текстоветѣ.

Обаче в слѣдващитѣ вѣкове славяногласнитѣ по цѣ̋л свѣ̋т, включително и по Нашенско, съвсѣм занемарили произношението на слабитѣ ерове и тѣ изпадна̨ли. А пък силнитѣ ерове си остана̨ли като нормални сричкотворни гласни.
Примѣри:
  • ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): развитие в български, къдѣто ударението е на сричката -NЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в ударената сричка -NЬ- е стана̨л нормална гласна Е. Ерът в сричката ДЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, така че този ер, бидейки слаб, е изпадна̨л. Получава се ДНЕС. От трисрична думата става едносрична.

  • ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): развитие в сръбски и български, когато ударението е на първата сричка -ДЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в прѣдпослѣдната сричка -NЬ- е силен, понеже в слѣдващата сричка има слаб ер. Ерът в сричката ДЬ- е силен, понеже е ударен. Получава се ДЕ̒НЕС в западно-български диалекти и ДА̒НАС в сръбски.

  • ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е И, а не слаб ер. Ерът в сричката -ВЪ- също така е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е О, а не слаб ер. Получава се ВТО̒РНИК. От петсрична думата става двусрична. Освѣн това, в новитѣ условия, звучната шумна съгласна В застава точно прѣд беззвучната шумна съгласна Т и сама се обеззвучава: чува се ФТОРНИК. Впрочем, това е моментът, когато славяногласнитѣ се научили да произнасят съгласната Ф.

  • ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е ударен и става нормална гласна. Получава се ОРЕ̒Л.
  • ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Ерът в сричката -РЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка има гласна И или дифтонг ЪI. Получава се ОРЛИ̒.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..


▼▼  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици

  • Отварянето на всички срички - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на пра-славянския̌т език в славянски (старо-славянски) език.
  • А пък изпадането на слабитѣ ерове - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ съврѣменни славянски езици.
  • Новитѣ славянски езици в повечето случаи по различен начин сѫ се справили с послѣдицитѣ от изпадането на слабитѣ ерове.

  • Мекитѣ съгласни получават фонематичен статут.
    Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много е засѣгна̨т руския̌т език, най-малко - българския̌т.
  • Слѣд нѣ̋колко-вѣковно отсѫтствие в езикът се появяват затворени срички.
    Лесно ли езикът ги прѣглъща? Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много сѫ засѣгна̨ти чешкия̌т, полския̌т, украинския̌т език, най-малко - българския̌т.
  • Силнитѣ ерове остана̨ли в произношението, но загубили качеството си на ерове, превръщайки се в пълноцѣнни гласни. Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам.
      Ъ  Ь
    Източно-славянски (руски, ..)ОЕ
    Западно-славянски (чешки, полски, ..)ЕЕ
    Сръбски&словѣнскиАА
    БългарскиЪЕ
    Макар и като пълноцѣнна гласна, голѣмия̌т ер Ъ запазил качеството си в голѣ̋ма част от българскитѣ диалекти. В други български диалекти прѣмина̨л в О.
  • Появяват се условия за асимилация на шумнитѣ съгласни по звучност/беззвучност.
    ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА се произнасят вече ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.
  • Появяват се условия за обеззвучаване на шумнитѣ съгласни в края̌т на думитѣ.
    На това е посветен този очерк.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..


▼▼  Обеззвучаване на краесловнитѣ шумни съгласни слѣд изпадането на слабитѣ ерове

  • Стана дума, че всѣки ер в послѣдната сричка, т.е. в края̌т на думата, е слаб и слѣдователно е изпадна̨л.

  • Така се появяват думи, каквито по-рано в славянския̌т език не е имало - думи, завършващи на съгласна.
  • Такава съгласна наричаме краесловна. В славянския̌т език по-рано, прѣди изпадането на слабитѣ ерове, не е имало краесловни съгласни. Вече има.

  • И ако краесловната съгласна е шумна и звучна, то тя има склонност към обеззвучаване.
    Примѣри:
    боб, кораб, хлѣ̋б, ..
    Иванов, ров, кръв, нов, ..
    Бог, снѣ̋г, враг, строг, недѫг, ..
    град, лед, студ, параход, бѣлобрад, ..
    дебелокож, нож, дръж, ..
    прѣз, бъз, тормоз, хаирсъз, ..
  • Има езици, в които по начало нѣ̋ма краесловни шумни звучни съгласни. Такъв е бил старо-славянския̌т и в частност старо-българския̌т. Такива сѫ гръцкия̌т, италианския̌т, португалския̌т. Съврѣменнитѣ славянски езици не сѫ такива.

  • Турския̌т език е особен. В турски краесловнитѣ шумни звучни съгласни - освѣн Z и V - се обеззвучават.

  • Нататък има два модела: английски и нѣмски.

    • При английския̌т модел краесловнитѣ шумни звучни съгласни не се обеззвучават.
      Напримѣр, в английски крайната съгласна в думитѣ bag [bæg] (чанта) и back [bæk] (гръб, назад) се произнасят различно, докато в български крайнитѣ съгласни в думитѣ РАК и ВРАГ не се различават на слух. Сѫщо така, различно се произнасят и bad [bæd] (лош) и bat [bæt] (прилѣп). Много други двойки английски думи се различават само по звучността на крайната шумна съгласна и тази разлика се чува.
      Освѣн английския̌т език, по английския̌т модел се водя̨т френския̌т език и сръбския̌т език.

    • При нѣмския̌т модел краесловнитѣ шумни звучни съгласни се обеззвучават.
      Освѣн нѣмския̌т език, по нѣмския̌т модел се водя̨т всички съврѣменни славянски езици без сръбския̌т.
      Нашия̌т език се води по този модел. Ние произнасяме:
      боп, корап, хлѣ̋п, ..
      Иваноф, роф, кръф, ноф, ..
      Бок, снѣ̋к, врак, строк, недѫк, ..
      грат, лет, стут, парахот, бѣлобрат, ..
      дебелокош, нош, дръш, ..
      прѣс, бъс, тормос, хаирсъс, ..
  • И тъй, в София и Скопие се водим по нѣмския̌т модел, в Бѣлград се водя̨т по английския̌т модел. Това от една страна. От друга страна, међу Белград, Скопие и София сѫществува диалектен континуум, част от южно-славянския̌т диалектен континуум. Дали нѣ̋кой нѣ̋къде е начертал изоглосата по тази характеристика. Дали я има начертана линията, на запад от която хората да се водя̨т по английския̌т модел. Или тази информация е загубена вече, в началото на 21-ви вѣк изоглосата не може да се възстанови.

  • Извод: българския̌т език обеззвучава краесловнитѣ шумни звучни съгласни, а сръбския̌т - не.
  • Това явление е усѣтил великия̌т актıор Џоко Росич и го е засѣгна̨л в интервюто си.

  • Това явление е елемент от произношението. Българчетата го усвояват в ранното си дѣтство за цѣ̋л живот.
  • То влиза в правоговорът, в българската произносителна норма.
  • Ние, българитѣ, не можем току-така да се научим да не обеззвучаваме краесловнитѣ шумни звучни съгласни.
  • Ние, българитѣ, сме свикнали да различаваме думитѣ на слух, дори и ако крайната шумна звучна съгласна е обеззвучена.

  • Aктıорът Џоко Росич в интервюто си изказва свое заблуђение.

    • От интервюто му излиза, че в българския̌т език краесловнитѣ шумни звучни съгласни се обеззвучават заради правописната реформа от 1945.
    • От интервюто му излиза, че прѣди 1945 българитѣ не сѫ обеззвучавали краесловнитѣ шумни звучни съгласни, което не е вѣ̋рно.
    • Aктıорът Џоко Росич страда от заблуђения, присѫщи на много езиковѣди-любители.
    • Основното при тѣ̋х е, че не различават естественитѣ езикови процеси от изкуственитѣ.

  • Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е естествен процес.
  • Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е плод на естественото развитие на нашия̌т език слѣд изпадането на старо-славянскитѣ слаби ерове.
  • Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни е характеристика на повечето славянски езици (руски, полски, словѣнски, ..), както и на нѣмския̌т език.
  • Българския̌т език е рѣшил да се води по "нѣмския̌т" модел (както руски и полски), а не по "английския̌т" модел (както сръбски).
  • Българския̌т език е взел това рѣшение сам, без влияние или натиск отвън.
  • Българския̌т език е взел това рѣшение вѣроятно много отдавна.
  • Във всѣки случай, прѣз цѣлия̌т 19-ти вѣк, когато и в руски (до 1918), и в български (до 1945) редовно сѫ се пишѣли краесловнитѣ ерове, обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни е било вече факт.
  • За това говоря̨т многобройни транскрипции от послѣднитѣ два вѣка на руски и български фамилни имена от видът Popoff, Ivanoff, Smirnoff.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..


▼▼  Глухитѣ краесловни ерове в правописът

  • Да повторим нѣ̋кои нѣща.

    • Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е естествен процес.
    • Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е плод на естественото развитие на нашия̌т език слѣд изпадането на старо-славянскитѣ слаби ерове.
    • Това явление е елемент от произношението. Българчетата го усвояват в ранното си дѣтство за цѣ̋л живот.
    • То влиза в правоговорът, в българската произносителна норма, и то отпрѣди 1945.

    • Това явление е естествено и то не е породено от правописът.
    • В частност, това явление не е породено от отмѣ̋ната на глухитѣ краесловни ерове в правописът (в руски - 1918, в български - 1945).
    • Великия̌т актıор Џоко Росич се заблуђава по този повод.

  • Първично е произношението, а не правописът.
  • Правописът не бива неоправдано да се отдалечава от произношението.

  • Старо-славянскитѣ краесловни ерове сѫ отпадна̨ли от произношението окончателно.
  • Ако тѣ не се пиша̨т, ако тѣ отпадна̨т и от правописът, никакви проблеми не възникват с разбирането на текстът, както показва руската практика слѣд 1918 и българската практика слѣд 1945.

  • Ако историческия̌т принцип бѣше в основата на българския̌т правопис, това донѣ̋къдѣ би оправдало писането на глухитѣ краесловни ерове.
  • Друго оправдание освѣн историческия̌т принцип на правописът нѣ̋ма и не може да има. Но историческия̌т принцип не важи за нашия̌т правопис.
  • И прѣди ОФ-реформата от 1945, и сега, българския̌т правопис се е основавал на морфологичния̌т принцип.
  • А писането на глухитѣ краесловни ерове противорѣчи на този морфологичен принцип.

  • Слѣдователно, нѣ̋ма никакво оправдание за писането на глухитѣ краесловни ерове.

  • Ако трѣбва да се означават нѣ̋как исторически мекитѣ съгласни в края̌т на думитѣ, то по примѣрът на руския̌т правопис за цѣлта е достатъчен малкия̌т ер.

    • На това може да се намѣри морфологична функция: да означава женски род или мека съгласна при члѣнуване.
    • Напримѣр, цѣль, радость, конь, царь, лакъть, нокъть, овчарь, учитель.
    • Но едва ли това е нужно. Практиката показва, че лесно се справяме и без такъв морфологичен бѣлѣг.

  • Исторически бѣлѣжки за събития от 19-ти вѣк.

    • Писането на глухитѣ краесловни ерове е влѣ̋зло в българския̌т правопис, само защото то тогава е влизало и в руския̌т правопис.
    • Българскитѣ книжовници слѣ̋по сѫ копирали писането на глухитѣ краесловни ерове от руския̌т език.

    • В българския̌т език има пълноцѣнен гласен звук Ъ.
    • Българскитѣ книжовници до около 1880 не сѫ знаѣли, че буквата Ъ е била прѣдназначена именно за звукът Ъ.
    • Българскитѣ книжовници до около 1880 гледали на буквата Ъ с очитѣ на руснацитѣ, за които тази буква била знак за твърдост (тве̋рдый знак).

    • Като се разбрало, че буквата Ъ е била прѣдназначена именно за звукът Ъ, за този гласен звук Ъ бил възприет двояк етимологичен правопис.
    • Ако гласния̌т звук Ъ имал юсов произход, то звукът Ъ се означавал с буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка).
    • Иначе гласния̌т звук Ъ се означавал с буквата Ъ.
    • Към това правило се придържам и аз сега в текстоветѣ си.

    • Гласната Ъ в члѣнът -ЪТ има еров произход и слѣдва да се означи с буквата Ъ: члѣнът, хлѣ̋бът, градът, ..
    • Заедно с глухитѣ краесловни ерове тѣзи члѣнувани форми добивали видът: члѣнътъ, хлѣбътъ, градътъ, ..
    • Крайната съгласна -Т често изпадала от произношението и на хората не им се искало винѫги да я̨ пиша̨т.
    • Но ако тогава се напишѣло члѣнъ, хлѣбъ, градъ, .., то това означавало глух краесловен ер и нечлѣнувана форма.
    • Русофилитѣ подмамили хората да пиша̨т члѣна, хлѣба, града.
    • Мед им капѣло на устата на русофилитѣ, когато се получавали изрази с еднакъв правопис на български и на руски: два километра до полигона.
    • На български би трѣ̋бвало да е: два километра до полигонът.

    • С това се опитах да покажа̨, че писането на глухитѣ краесловни ерове сериозно е наврѣдило на българския̌т правопис.

  • Off-topic/терминологично отклонение:

    • Писах какво е старо-църковно-славянски език (OCS+, OldChurchSlavonic) и приведох част от текстът на Божията молитва на този език.

    • Какво е църковно-славянски език (CS, ChurchSlavonic)? Това е сѫщия̌т език като старо-църковно-славянския̌т, но със съврѣменно произношение и с осъврѣменен правопис.
    • Към църковно-славянския̌т език се прилага руското произношение от 19-ти вѣк. Моля̨ да не се бърка руския̌т език от 19-ти вѣк със старо-руския̌т диалект на старо-славянския̌т език.
    • Сѫщия̌т откѫс от Божията молитва, но този пѫт на църковно-славянски, а не на старо-църковно-славянски, привеђам по-долу.
      ОТЧЕ NАШЪ ИЖЕ ЕСИ NА NЕБЕСѢХЪ
      ДА СВЯТИТЪСЯ ИМЯ ТВОЕ
      ДА ПРИИДЕТЪ ЦАРСТВIЕ ТВОЕ
      ДА БОУДЕТЪ ВОЛЯ ТВОЯ
      ЯКО NА NЕБЕСИ И NА ЗЕМЛИ
      ХЛѢБЪ NAШЪ NAСОУЩNЫЙ
      ДАЖДЬ NАМЪ ДNЕСЬ
      И ОСТАВИ NАМЪ ДОЛГИ NAША
      ..
    • А какво пък е ново-църковно-славянски език? Това е сѫщия̌т език като църковно-славянския̌т, но със съврѣменно произношение и с осъврѣменен правопис, от 21-ви вѣк.
      ОТЧЕ НАШ ИЖЕ ЕСИ НА НЕБЕСЕХ
      ДА СВЯТИТСЯ ИМЯ ТВОЕ
      ДА ПРИИДЕТ ЦАРСТВИЕ ТВОЕ
      ДА БУДЕТ ВОЛЯ ТВОЯ
      ЯКО НА НЕБЕСИ И НА ЗЕМЛИ
      ХЛЕБ НAШ НAСУЩНЫЙ
      ДАЖДЬ НАМ ДНЕСЬ
      И ОСТАВИ НАМ ДОЛГИ НAША
      ..
    • Край на отклонението

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..


▼▼  Изпадането на българския̌т език в немилост прѣд Негово Величество Султанът и злорадството на сръбския̌т език по този повод

  • Стана вече дума, че българския̌т език обеззвучава краесловнитѣ шумни звучни съгласни, а сръбския̌т - не.

  • Слѣдната случка може да е мит, но може и да се е случила.

    • Разноезични гяури искрено увѣрявали Негово Величество Султанът, че тѣ сѫщо така вѣ̋рват в Аллах, но не го наричат Аллах, а всѣки го нарича на своя̌т си език.

    • Как наричате Аллах Всемогѫщия̌т и Милостивия̌т - нека всѣки да каже - заинтересувал се Султанът.

    • Гъркът казал: ΘΕΟΣ.
    • Сърбинът казал: БОГ със звучно крайно Г.
    • Българинът казал: БОК.

    • Вай, вай, какъв срам - рѣкъл Султанът, като чул българинът.

    • Така българския̌т език изпадна̨л в немилост прѣд Султанът.
    • Сръбския̌т език взел по-висока позиция.
    • Българския̌т език едва оцѣлѣ̋л, но щом дочакал 19-ти вѣк, живна̨л.
    • И сега не отстѫпва на сръбския̌т.

    • Ако и руснак бѣше на срѣщата при Султанът, руснакът щѣше да каже БОХ.
    • Нѣ̋кои думи в руския̌т език имат специално произношение, отклоняващо се от правописът. Срѣд тѣ̋х е думата БОГ - тя се чете БОХ с фрикативно произношение на Г.
    • Фрикативното произношение на славянското Г е разпространено в поясът Чехия - Словакия - Украйна - Южна Русия.
    • Заради фрикативното произношение на славянското Г руснацитѣ понѣ̋кога наричат жителитѣ на Украйна и Южна Русия "хохли".
    • Великия̌т руски писател Гоголь има за прѣ̋кор именно тази дума: написано "гоголь", но на слух "хохоль", заради фрикативното произношение на Г.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..


▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41:: (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тук ..)  .. към началото ..

    • Стар мой коментар за голѣмия̌т ер Ъ във форум

  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::  (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)  .. към началото ..

    • Буквата голѣ̋м ер Ъ в писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе

  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23:: (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

    • Прѣсни коментари за двата ера, голѣмия̌т и малкия̌т

  • ◄►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 11:13:: ..  покажи там/Go there ..  .. към началото ..

  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23:: (.. покажи ги ..)    Chansons françaises  .. към началото ..

    • Илюстрация на произношението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски чрѣз френски пѣсни

  • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10:: Коментари на опоненти  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

  • ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15:: Зачем раньше на конце слов писали Ъ?  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

  • ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..





Posted by at
Labels: , , , , , ,
Last changed at 2024-06-16T09:35:45Z

No comments:

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)