(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

Очерк за краесловнитѣ ерове

►►  Преамбюл

(.. покажи го преамбюлът ..)

▼▼ 

Уважаемия̌т Пламен Иванов Кочев тук е дал прѣпратка към интервю с Џоко Росич, в което извѣстния̌т актıор уж се е произнесъл и по въпросът за краесловнитѣ ерове.

Великия̌т актıор само е надушил проблемът. Той не е езиковѣд и не можем да очакваме от него да го е разбрал.

Но тукашната група от езиковѣди и езиколюбители се нуђае вѣроятно от разяснение. Впрочем, всѣки учител по български език би трѣ̋бвало да ги знае нѣщата, които ще изложа̨ по-долу.

• В старо-славянски имало само отворени срички
• Силни и слаби ерове в старо-славянски
• Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици
• Обеззвучаване на краесловнитѣ шумни съгласни слѣд изпадането на слабитѣ ерове
• Глухитѣ краесловни ерове в правописът
• Изпадането на българския̌т език в немилост прѣд Негово Величество Султанът и злорадството на сръбския̌т език по този повод
• Прѣпратки (references)
• Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►  В старо-славянски имало само отворени срички

(.. покажи ..)

▼▼  В старо-славянски имало само отворени срички

В старо-славянски (старо-български, старо-сръбски, старо-руски) буквата Ъ винѫги е звучала, звучала e дори и в края̌т на думата (в краесловна позиция). Сѫщото може да се каже и за буквата Ь.

Примѣри на думи, раздѣлени на срички, според това как сѫ се произнасяли:

БО-ГЪ,
КРА-КЪ,
ПО-ДЪ,
ПО-ПЪ,
ПО-ТЬ,
КО-NЬ,
ДЬ-NЬ (ден),
ПЬ-СЪ (пес),
ЛѢ-СЪ,
ХЛѢ-БЪ,
СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
ПРѢ-СЛА-ВЪ,
ГО-СТЬ-БА (гозба),
СВА-ТЪ-БА,
ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (понедѣлник),
ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (вторник),
и т.н.

О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
..

Off-topic/терминологично отклонение: Текстът от Божията молитва е на старо-църковно-славянски (OCS+, OldChurchSlavonic), който е първия̌т книжовно обработен славянски език, имащ за основа старо-българския̌т (OldBulgarian) диалект на старо-славянския̌т език (на старо-общо-славянския̌т език, OCS*, OldCommonSlavic).

Как би звучал този текст на друг диалект на старо-славянския̌т език (напримѣр на старо-руски или на старо-сръбски) може да се напише, но ще е отклонение от темата. Край на отклонението

Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.

Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).

Гласнитѣ Ъ и Ь се наричат ерове - голѣ̋м Ъ и малък Ь ер, заден Ъ и прѣден Ь ер.

Продължаваме. Моля̨, наблюдавайте.

Всички срички завършват на гласна. Всички звучни шумни съгласни Б,В,Г,Д,Ж,З се произнасят звучно - нѣ̋ма условия за обеззвучаването им (съотвѣтно в П,Ф,К,Т,Ш,С). Тѣ и затова се пишат с буквитѣ за звучни съгласни. Освѣн това, нѣ̋ма условия за озвучаването на беззвучнитѣ съгласни, както ние правим сега (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).

Наблюдението показа, че в старо-славянски (старо-български, старо-руски, старо-сръбски) нѣ̋мало условия за асимилация по звучност при шумнитѣ съгласни. Нито пък е имало условия за обеззвучаване на краесловнитѣ съгласни.

Пак отклонение/Off-topic:

Основния̌т принцип на правописът на съврѣменния̌т български език е морфологичния̌т, и прѣди 1945, и слѣд 1945. Основния̌т принцип в съврѣменния̌т правопис на сръбския̌т и турския̌т език е фонетичния̌т.

Фонетичния̌т принцип изисква да се пише така, както се чува, така, както се произнася. Фонетичния̌т принцип е бил основен и при латинската книжнина, и при старо-гръцката. Ще дам примѣри от међународната лексика, произхођащи от латински: агент:актıор, диригент:директор, легенда:лекция. Ако нашия̌т правопис бѣше основан на фонетичния̌т принцип, то щѣ̋хме да пишем "рок:рога:рогат:еднорок:рокче" (в София рогчета казват на нѣ̋колко вида тѣстени издѣлия). А ето как пиша̨т сърбитѣ: Србија, србин, српкиња.

Аз по̀ харесвам морфологичния̌т принцип. Той е по-добър за нашия̌т език, както и за руския̌т или полския̌т. Обаче друго опрѣдѣля правописът като добър или лош: доколко правописът се придържа към възприетия̌т основен принцип, доколко допуска отклонения от него и доколко такива отклонения сѫ оправдани.

Напримѣр, краесловнитѣ ерове отпрѣди 1945 сѫ приложение на историческия̌т принцип (основен в гръцкия̌т правопис, напримѣр), и е добрѣ, че прѣз 1945 краесловнитѣ ерове сѫ били разкарани. От друга страна, до 1945 се е пишѣло "сърдце" според морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис, а промѣната от "сърдце" на "сърце" е приложение на друг принцип - на фонетичния̌т, и е неоправдана.

Като се смѣсват нѣ̋колко принципа в правописът, той става безпринципен, и така нѣ̋ма как да е добър. Край на отклонението

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Силни и слаби ерове в старо-славянски

(.. покажи ..)

▼▼  Силни и слаби ерове в старо-славянски

В старо-славянски всѣки ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, можѣло да бѫде в силна или в слаба позиция, т.е. да бѫде силен или слаб.

Един ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, бивал силен, ако бил ударен или ако бил послѣдван от слаб ер в слѣдващата сричка на думата или на устойчивия̌т израз. Иначе ерът бивал слаб.

За да опрѣдѣли ероветѣ като силни и слаби, старо-славянския̌т език слѣдвал слѣдния̌т алгоритъм:

• Разглеђа се всѣ̋ка сричка, сричка по сричка, започвайки от края̌т на думата или на устойчивото словосъчетание.
• Всѣки ер в послѣдната сричка е слаб. В старо-славянски ударението не можѣло да пада на ер в послѣдна сричка.
• Ако в поредната (текущата) сричка има ударен ер, то той е силен.
• Ако в текущата сричка има ер, а в слѣдващата сричка има слаб ер (ер вече опрѣдѣлен като слаб), то ерът в текущата сричка е силен, дори да е неударен.
• Иначе, ако в текущата сричка има ер, който е неударен, и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, то този неударен ер в текущата сричка е слаб.

В края̌т на 9-ти вѣк, врѣмето на първитѣ текстове на старо-славянски език, всички ерове - и силни и слаби - все още се чували. И съотвѣтно се пишѣли. Затова и знаем за тѣ̋х. Може би слабитѣ ерове сѫ звучали по-кратко от силнитѣ, но това не се отбѣлѣ̋звало в текстоветѣ.

Обаче в слѣдващитѣ вѣкове славяногласнитѣ по цѣ̋л свѣ̋т, включително и по Нашенско, съвсѣм занемарили произношението на слабитѣ ерове и тѣ изпадна̨ли. А пък силнитѣ ерове си остана̨ли като нормални сричкотворни гласни.

Примѣри:

• ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): развитие в български, къдѣто ударението е на сричката -NЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в ударената сричка -NЬ- е стана̨л нормална гласна Е. Ерът в сричката ДЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, така че този ер, бидейки слаб, е изпадна̨л. Получава се ДНЕС. От трисрична думата става едносрична.


• ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): развитие в сръбски и български, когато ударението е на първата сричка -ДЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в прѣдпослѣдната сричка -NЬ- е силен, понеже в слѣдващата сричка има слаб ер. Ерът в сричката ДЬ- е силен, понеже е ударен. Получава се ДЕ̒НЕС в западно-български диалекти и ДА̒НАС в сръбски.


• ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е И, а не слаб ер. Ерът в сричката -ВЪ- също така е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е О, а не слаб ер. Получава се ВТО̒РНИК. От петсрична думата става двусрична. Освѣн това, в новитѣ условия, звучната шумна съгласна В застава точно прѣд беззвучната шумна съгласна Т и сама се обеззвучава: чува се ФТОРНИК. Впрочем, това е моментът, когато славяногласнитѣ се научили да произнасят съгласната Ф.


• ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е ударен и става нормална гласна. Получава се ОРЕ̒Л.
• ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Ерът в сричката -РЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка има гласна И или дифтонг ЪI. Получава се ОРЛИ̒.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици

(.. покажи ..)

▼▼  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици

• Отварянето на всички срички - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на пра-славянския̌т език в славянски (старо-славянски) език.
• А пък изпадането на слабитѣ ерове - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ съврѣменни славянски езици.

• Новитѣ славянски езици в повечето случаи по различен начин сѫ се справили с послѣдицитѣ от изпадането на слабитѣ ерове.


• Мекитѣ съгласни получават фонематичен статут.

  Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много е засѣгна̨т руския̌т език, най-малко - българския̌т.

• Слѣд нѣ̋колко-вѣковно отсѫтствие в езикът се появяват затворени срички.

  Лесно ли езикът ги прѣглъща? Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много сѫ засѣгна̨ти чешкия̌т, полския̌т, украинския̌т език, най-малко - българския̌т.

• Силнитѣ ерове остана̨ли в произношението, но загубили качеството си на ерове, превръщайки се в пълноцѣнни гласни. Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам.

  		Ъ		Ь
  Източно-славянски (руски, ..)		О		Е
  Западно-славянски (чешки, полски, ..)		Е		Е
  Сръбски&словѣнски		А		А
  Български		Ъ		Е

  Макар и като пълноцѣнна гласна, голѣмия̌т ер Ъ запазил качеството си в голѣ̋ма част от българскитѣ диалекти. В други български диалекти прѣмина̨л в О.

• Появяват се условия за асимилация на шумнитѣ съгласни по звучност/беззвучност.

  ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА се произнасят вече ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.

• Появяват се условия за обеззвучаване на шумнитѣ съгласни в края̌т на думитѣ.

  На това е посветен този очерк.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Обеззвучаване на краесловнитѣ шумни съгласни слѣд изпадането на слабитѣ ерове

(.. покажи ..)

▼▼  Обеззвучаване на краесловнитѣ шумни съгласни слѣд изпадането на слабитѣ ерове

• Стана дума, че всѣки ер в послѣдната сричка, т.е. в края̌т на думата, е слаб и слѣдователно е изпадна̨л.


• Така се появяват думи, каквито по-рано в славянския̌т език не е имало - думи, завършващи на съгласна.
• Такава съгласна наричаме краесловна. В славянския̌т език по-рано, прѣди изпадането на слабитѣ ерове, не е имало краесловни съгласни. Вече има.


• И ако краесловната съгласна е шумна и звучна, то тя има склонност към обеззвучаване.

  Примѣри:
  боб, кораб, хлѣ̋б, ..
  Иванов, ров, кръв, нов, ..
  Бог, снѣ̋г, враг, строг, недѫг, ..
  град, лед, студ, параход, бѣлобрад, ..
  дебелокож, нож, дръж, ..
  прѣз, бъз, тормоз, хаирсъз, ..
  

• Има езици, в които по начало нѣ̋ма краесловни шумни звучни съгласни. Такъв е бил старо-славянския̌т и в частност старо-българския̌т. Такива сѫ гръцкия̌т, италианския̌т, португалския̌т. Съврѣменнитѣ славянски езици не сѫ такива.


• Турския̌т език е особен. В турски краесловнитѣ шумни звучни съгласни - освѣн Z и V - се обеззвучават.


• Нататък има два модела: английски и нѣмски.
  
  
  • При английския̌т модел краесловнитѣ шумни звучни съгласни не се обеззвучават.

    Напримѣр, в английски крайната съгласна в думитѣ bag [bæg] (чанта) и back [bæk] (гръб, назад) се произнасят различно, докато в български крайнитѣ съгласни в думитѣ РАК и ВРАГ не се различават на слух. Сѫщо така, различно се произнасят и bad [bæd] (лош) и bat [bæt] (прилѣп). Много други двойки английски думи се различават само по звучността на крайната шумна съгласна и тази разлика се чува.

    Освѣн английския̌т език, по английския̌т модел се водя̨т френския̌т език и сръбския̌т език.
  
  
  • При нѣмския̌т модел краесловнитѣ шумни звучни съгласни се обеззвучават.
    Освѣн нѣмския̌т език, по нѣмския̌т модел се водя̨т всички съврѣменни славянски езици без сръбския̌т.

    Нашия̌т език се води по този модел. Ние произнасяме:
    боп, корап, хлѣ̋п, ..
    Иваноф, роф, кръф, ноф, ..
    Бок, снѣ̋к, врак, строк, недѫк, ..
    грат, лет, стут, парахот, бѣлобрат, ..
    дебелокош, нош, дръш, ..
    прѣс, бъс, тормос, хаирсъс, ..
    

• И тъй, в София и Скопие се водим по нѣмския̌т модел, в Бѣлград се водя̨т по английския̌т модел. Това от една страна. От друга страна, међу Белград, Скопие и София сѫществува диалектен континуум, част от южно-славянския̌т диалектен континуум. Дали нѣ̋кой нѣ̋къде е начертал изоглосата по тази характеристика. Дали я има начертана линията, на запад от която хората да се водя̨т по английския̌т модел. Или тази информация е загубена вече, в началото на 21-ви вѣк изоглосата не може да се възстанови.


• Извод: българския̌т език обеззвучава краесловнитѣ шумни звучни съгласни, а сръбския̌т - не.
• Това явление е усѣтил великия̌т актıор Џоко Росич и го е засѣгна̨л в интервюто си.


• Това явление е елемент от произношението. Българчетата го усвояват в ранното си дѣтство за цѣ̋л живот.
• То влиза в правоговорът, в българската произносителна норма.
• Ние, българитѣ, не можем току-така да се научим да не обеззвучаваме краесловнитѣ шумни звучни съгласни.
• Ние, българитѣ, сме свикнали да различаваме думитѣ на слух, дори и ако крайната шумна звучна съгласна е обеззвучена.


• Aктıорът Џоко Росич в интервюто си изказва свое заблуђение.
  
  
  • От интервюто му излиза, че в българския̌т език краесловнитѣ шумни звучни съгласни се обеззвучават заради правописната реформа от 1945.
  • От интервюто му излиза, че прѣди 1945 българитѣ не сѫ обеззвучавали краесловнитѣ шумни звучни съгласни, което не е вѣ̋рно.
  • Aктıорът Џоко Росич страда от заблуђения, присѫщи на много езиковѣди-любители.
  • Основното при тѣ̋х е, че не различават естественитѣ езикови процеси от изкуственитѣ.
  
  
• Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е естествен процес.
• Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е плод на естественото развитие на нашия̌т език слѣд изпадането на старо-славянскитѣ слаби ерове.
• Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни е характеристика на повечето славянски езици (руски, полски, словѣнски, ..), както и на нѣмския̌т език.
• Българския̌т език е рѣшил да се води по "нѣмския̌т" модел (както руски и полски), а не по "английския̌т" модел (както сръбски).
• Българския̌т език е взел това рѣшение сам, без влияние или натиск отвън.
• Българския̌т език е взел това рѣшение вѣроятно много отдавна.
• Във всѣки случай, прѣз цѣлия̌т 19-ти вѣк, когато и в руски (до 1918), и в български (до 1945) редовно сѫ се пишѣли краесловнитѣ ерове, обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни е било вече факт.
• За това говоря̨т многобройни транскрипции от послѣднитѣ два вѣка на руски и български фамилни имена от видът Popoff, Ivanoff, Smirnoff.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Глухитѣ краесловни ерове в правописът

(.. покажи ..)

▼▼  Глухитѣ краесловни ерове в правописът

• Да повторим нѣ̋кои нѣща.
  
  
  • Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е естествен процес.
  • Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е плод на естественото развитие на нашия̌т език слѣд изпадането на старо-славянскитѣ слаби ерове.
  • Това явление е елемент от произношението. Българчетата го усвояват в ранното си дѣтство за цѣ̋л живот.
  • То влиза в правоговорът, в българската произносителна норма, и то отпрѣди 1945.
  
  
  • Това явление е естествено и то не е породено от правописът.
  • В частност, това явление не е породено от отмѣ̋ната на глухитѣ краесловни ерове в правописът (в руски - 1918, в български - 1945).
  • Великия̌т актıор Џоко Росич се заблуђава по този повод.


• Първично е произношението, а не правописът.
• Правописът не бива неоправдано да се отдалечава от произношението.


• Старо-славянскитѣ краесловни ерове сѫ отпадна̨ли от произношението окончателно.
• Ако тѣ не се пиша̨т, ако тѣ отпадна̨т и от правописът, никакви проблеми не възникват с разбирането на текстът, както показва руската практика слѣд 1918 и българската практика слѣд 1945.


• Ако историческия̌т принцип бѣше в основата на българския̌т правопис, това донѣ̋къдѣ би оправдало писането на глухитѣ краесловни ерове.
• Друго оправдание освѣн историческия̌т принцип на правописът нѣ̋ма и не може да има. Но историческия̌т принцип не важи за нашия̌т правопис.
• И прѣди ОФ-реформата от 1945, и сега, българския̌т правопис се е основавал на морфологичния̌т принцип.
• А писането на глухитѣ краесловни ерове противорѣчи на този морфологичен принцип.


• Слѣдователно, нѣ̋ма никакво оправдание за писането на глухитѣ краесловни ерове.


• Ако трѣбва да се означават нѣ̋как исторически мекитѣ съгласни в края̌т на думитѣ, то по примѣрът на руския̌т правопис за цѣлта е достатъчен малкия̌т ер.
  
  
  • На това може да се намѣри морфологична функция: да означава женски род или мека съгласна при члѣнуване.
  • Напримѣр, цѣль, радость, конь, царь, лакъть, нокъть, овчарь, учитель.
  • Но едва ли това е нужно. Практиката показва, че лесно се справяме и без такъв морфологичен бѣлѣг.


• Исторически бѣлѣжки за събития от 19-ти вѣк.
  
  
  • Писането на глухитѣ краесловни ерове е влѣ̋зло в българския̌т правопис, само защото то тогава е влизало и в руския̌т правопис.
  • Българскитѣ книжовници слѣ̋по сѫ копирали писането на глухитѣ краесловни ерове от руския̌т език.
  
  
  • В българския̌т език има пълноцѣнен гласен звук Ъ.
  • Българскитѣ книжовници до около 1880 не сѫ знаѣли, че буквата Ъ е била прѣдназначена именно за звукът Ъ.
  • Българскитѣ книжовници до около 1880 гледали на буквата Ъ с очитѣ на руснацитѣ, за които тази буква била знак за твърдост (тве̋рдый знак).
  
  
  • Като се разбрало, че буквата Ъ е била прѣдназначена именно за звукът Ъ, за този гласен звук Ъ бил възприет двояк етимологичен правопис.
  • Ако гласния̌т звук Ъ имал юсов произход, то звукът Ъ се означавал с буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка).
  • Иначе гласния̌т звук Ъ се означавал с буквата Ъ.
  • Към това правило се придържам и аз сега в текстоветѣ си.
  
  
  • Гласната Ъ в члѣнът -ЪТ има еров произход и слѣдва да се означи с буквата Ъ: члѣнът, хлѣ̋бът, градът, ..
  • Заедно с глухитѣ краесловни ерове тѣзи члѣнувани форми добивали видът: члѣнътъ, хлѣбътъ, градътъ, ..
  • Крайната съгласна -Т често изпадала от произношението и на хората не им се искало винѫги да я̨ пиша̨т.
  • Но ако тогава се напишѣло члѣнъ, хлѣбъ, градъ, .., то това означавало глух краесловен ер и нечлѣнувана форма.
  • Русофилитѣ подмамили хората да пиша̨т члѣна, хлѣба, града.
  • Мед им капѣло на устата на русофилитѣ, когато се получавали изрази с еднакъв правопис на български и на руски: два километра до полигона.
  • На български би трѣ̋бвало да е: два километра до полигонът.
  
  
  • С това се опитах да покажа̨, че писането на глухитѣ краесловни ерове сериозно е наврѣдило на българския̌т правопис.


• Off-topic/терминологично отклонение:
  
  
  • Писах какво е старо-църковно-славянски език (OCS+, OldChurchSlavonic) и приведох част от текстът на Божията молитва на този език.
  
  
  • Какво е църковно-славянски език (CS, ChurchSlavonic)? Това е сѫщия̌т език като старо-църковно-славянския̌т, но със съврѣменно произношение и с осъврѣменен правопис.
  • Към църковно-славянския̌т език се прилага руското произношение от 19-ти вѣк. Моля̨ да не се бърка руския̌т език от 19-ти вѣк със старо-руския̌т диалект на старо-славянския̌т език.
  • Сѫщия̌т откѫс от Божията молитва, но този пѫт на църковно-славянски, а не на старо-църковно-славянски, привеђам по-долу.

    ОТЧЕ NАШЪ ИЖЕ ЕСИ NА NЕБЕСѢХЪ
    ДА СВЯТИТЪСЯ ИМЯ ТВОЕ
    ДА ПРИИДЕТЪ ЦАРСТВIЕ ТВОЕ
    ДА БОУДЕТЪ ВОЛЯ ТВОЯ
    ЯКО NА NЕБЕСИ И NА ЗЕМЛИ
    ХЛѢБЪ NAШЪ NAСОУЩNЫЙ
    ДАЖДЬ NАМЪ ДNЕСЬ
    И ОСТАВИ NАМЪ ДОЛГИ NAША
    ..

  • А какво пък е ново-църковно-славянски език? Това е сѫщия̌т език като църковно-славянския̌т, но със съврѣменно произношение и с осъврѣменен правопис, от 21-ви вѣк.

    ОТЧЕ НАШ ИЖЕ ЕСИ НА НЕБЕСЕХ
    ДА СВЯТИТСЯ ИМЯ ТВОЕ
    ДА ПРИИДЕТ ЦАРСТВИЕ ТВОЕ
    ДА БУДЕТ ВОЛЯ ТВОЯ
    ЯКО НА НЕБЕСИ И НА ЗЕМЛИ
    ХЛЕБ НAШ НAСУЩНЫЙ
    ДАЖДЬ НАМ ДНЕСЬ
    И ОСТАВИ НАМ ДОЛГИ НAША
    ..

  • Край на отклонението

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Изпадането на българския̌т език в немилост прѣд Негово Величество Султанът и злорадството на сръбския̌т език по този повод

(.. покажи ..)

▼▼  Изпадането на българския̌т език в немилост прѣд Негово Величество Султанът и злорадството на сръбския̌т език по този повод

• Стана вече дума, че българския̌т език обеззвучава краесловнитѣ шумни звучни съгласни, а сръбския̌т - не.


• Слѣдната случка може да е мит, но може и да се е случила.
  
  
  • Разноезични гяури искрено увѣрявали Негово Величество Султанът, че тѣ сѫщо така вѣ̋рват в Аллах, но не го наричат Аллах, а всѣки го нарича на своя̌т си език.
  
  
  • Как наричате Аллах Всемогѫщия̌т и Милостивия̌т - нека всѣки да каже - заинтересувал се Султанът.
  
  
  • Гъркът казал: ΘΕΟΣ.
  • Сърбинът казал: БОГ със звучно крайно Г.
  • Българинът казал: БОК.
  
  
  • Вай, вай, какъв срам - рѣкъл Султанът, като чул българинът.
  
  
  • Така българския̌т език изпадна̨л в немилост прѣд Султанът.
  • Сръбския̌т език взел по-висока позиция.
  • Българския̌т език едва оцѣлѣ̋л, но щом дочакал 19-ти вѣк, живна̨л.
  • И сега не отстѫпва на сръбския̌т.
  
  
  • Ако и руснак бѣше на срѣщата при Султанът, руснакът щѣше да каже БОХ.
  • Нѣ̋кои думи в руския̌т език имат специално произношение, отклоняващо се от правописът. Срѣд тѣ̋х е думата БОГ - тя се чете БОХ с фрикативно произношение на Г.
  • Фрикативното произношение на славянското Г е разпространено в поясът Чехия - Словакия - Украйна - Южна Русия.
  • Заради фрикативното произношение на славянското Г руснацитѣ понѣ̋кога наричат жителитѣ на Украйна и Южна Русия "хохли".
  • Великия̌т руски писател Гоголь има за прѣ̋кор именно тази дума: написано "гоголь", но на слух "хохоль", заради фрикативното произношение на Г.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Прѣпратки (references)

(.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼  Прѣпратки (references)

• Мои публикации:
  • The CV of Slavophonia
  • Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  • Аксиомата за естественитѣ езици
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
  • Диалектен континуум - що е то
  • Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
  • Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
  • Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
• Други публикации:
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Кирил Мирчев: Старобългарски език
  • БАН: Граматика на старобългарския език

▲▲  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

---

►►  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

(.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41:: (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тук ..)  .. към началото ..
  
  
  • Стар мой коментар за голѣмия̌т ер Ъ във форум
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41:: (.. покажи го там ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Стар мой коментар за голѣмия̌т ер Ъ във форумът Бойна Слава
  
  
  • Гласния̌т звук Ъ в българския̌т език е славянско наслѣдство
  
  
  • Краткото У (U) от праезикът (от пра-индоевропейския̌т език) е дало Ъ в славянския̌т език (в старо-общо-славянския̌т език) и съотвѣтно в старобългарския̌т му диалект.
    
    
    • Тази промѣна, която може да се нарѣче делабиализация, както и другата подобна промѣна (от пра-индоевропейското кратко И към славянско Ь), може да е била повлияна от езикът на аваритѣ.
    • Именно за този славянски звук Ъ, който и досега може да се чуе в български, сѫ измислени букви и в глаголицата, и в кирилицата. За другия̌т звук Ь сѫщо имало измислени букви, но оня звук Ь не е запазен в никой съврѣменен славянски диалект.
  
  
  • Докъм срѣдата на 19-ти вѣк нашенскитѣ книжовници не знаѣли как - с коя буква - да означават звукът Ъ.
    
    
    • Доста от тѣ̋х не го харесвали звукът Ъ и тѫрсѣли начин да го елиминират от езикът.
    • Един от най-виднитѣ борци против Ъ-то бил Васил Априлов.
    • Повечето наши книжовници от 19-ти вѣк гледали на писмеността с очитѣ на руснацитѣ. За тѣ̋х буквата Ъ била знак за твърдост.
    • Ботев и Каравелов използвали само буквата Ѫ за звукът Ъ. Нашитѣ книжовници сѫ научили за буквата Ѫ от румѫнската кирилица.
    • Приличен начин за писмено означаване на звукът Ъ бил възприет едва слѣд Освобођението. Найден Геров има голѣ̋м принос за това, наред и с други хора вѣроятно, напримѣр Драган Цанков.
    • Повечето наши книжовници от 19-ти вѣк не сѫ знаѣли, че звукът Ъ в българския̌т език е славянско наслѣдство. Мислѣли сѫ, че е придобит под турско влияние. И тъй като мразѣли турцитѣ, намразили го и звукът Ъ.
    • Книжовницитѣ от FYRoM сѫ го намразили звукът Ъ, защото мразѣли българитѣ, и сѫ си я̨ изразили омразата.
  
  
  • За руснацитѣ буквата Ъ е само знак за твърдост.
    
    
    • Вариантитѣ на кирилската азбука за разнитѣ езици на територията на бившия̌т СССР едва ли ползват тази буква по друг начин, освѣн като знак за твърдост.
    • Ако в съотвѣтния̌т език има звук Ъ, той вѣроятно се означава с руската буква Ы, а не с Ъ.
    • Напримѣр, звук Ъ има в азѣрския̌т (азѣрбайџанския̌т) език и за него се използва буквата Ы в съотвѣтната кирилица.
  
  
  • Скрий го коментарът ми за голѣмия̌т ер Ъ от форумът Бойна Слава.


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::  (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)  .. към началото ..
  
  
  • Буквата голѣ̋м ер Ъ в писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::  (.. покажи там ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Буквата голѣ̋м ер Ъ в писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе
  
  
  • В писмото си Нѣ̋кшу употрѣбява буквата Ъ "правилно", само за звукът Ъ.
  
  
  • Налага се съпоставката със славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът в началото на 19-ти вѣк: тѣ не знаѣли как, с коя буква, да означават звукът Ъ. Налага се и изводът, че грамотността на български език срѣд славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът прѣз 17-ти и 18-ти вѣк е била на нулево равнище, щом сѫ забравили как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Нито Петър Берон (в Рибния̌т буквар от AD 1824), нито Неофит Рилски (в граматиката си от AD 1835) сѫ знаѣли как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Любен Каравелов и Христо Ботев употрѣбяват за звукът Ъ само буквата Ѫ.
  
  
  • Едва в послѣдната четвърт на 19-ти вѣк за звукът Ъ се намира задоволително рѣшение в българския̌т правопис.
  
  
  • Скрий ги коментаритѣ ми за писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе.


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23:: (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
  
  
  • Прѣсни коментари за двата ера, голѣмия̌т и малкия̌т
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23:: (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Прѣсни коментари за двата ера, голѣмия̌т и малкия̌т
  
  
  • ►►  Произход на ероветѣ.  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Произход на ероветѣ.  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • И двата ера произхођат от кратки несѫщински гласни в ПИЕ (пра-индо-европейския̌т език).
    
    
    • Голѣмия̌т ер Ъ произхођа от пра-индо-европейското кратко У [ǔ].

      Пра-индо-европейското кратко У [ǔ] да не се бърка със съгласната [w] в английски.

    • Малкия̌т ер Ь произхођа от пра-индо-европейското кратко И [ǐ].

      Пра-индо-европейското кратко И [ǐ] да не се бърка със съгласната Й [j].

    • Малкия̌т ер Ь може да произхођа и от пра-индо-европейската шва, ако това има нѣ̋какво значение за славянщината.

      В сѫщност, пра-индо-европейската шва по пѫтя̌т си към славянщината първо става на кратко И [ǐ], което послѣ на общо основание минава в малък ер Ь.

    • Пра-индо-европейскитѣ гласни, от които произхођат двата славянски ера, сѫ несѫщински гласни. Според ларингалната хипотеза тѣ не сѫ част от огласовката на думата, а сѫ част от скелетът ѝ. Това сѫ били сонорни съгласни или полугласни или глайдове или апроксиманти, като всички тѣзи термини означават приблизително едно и сѫщо.
    • Според ларингалната хипотеза истинскитѣ гласни в ПИЕ сѫ били Е и О.
    • В пра-славянски, всички кратки гласни, които не произхођат от истински пра-индо-европейски гласни, придобиват поведение на ерове.
    • Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.
    
    
    • Според ларингалната хипотеза, ларингалитѣ придавали дължина на несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i].
    • В пра-славянски, несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i] можѣло да продобия̨т дължина и като маркировка на итеративна глаголна форма.
    • В пра-славянски, дългитѣ гласни У [ū] и И [ī] не ги постигна̨ла сѫдбата да стана̨т на ерове.
      
      
      • Дългата гласна И [ī] си остана̨ла в качеството на славянско И.
      • Дългата гласна У [ū] се дифтонгизирала в славянското ЪI, което послѣ в български и сръбски (и чешки и словашки) се опростило на И.
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че първата част на славянския̌т дифтонг ЪI е именно гласната Ъ.
      • И в глаголицата, и в кирилиацата този звук се е означавал с диграфът ЪI (или ЪИ) и слѣдователно си е бил такъв дифтонг.
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за произходът на ероветѣ ..
  
  
  • ►►  Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски.  (.. покажи ..)  (.. чуй ..)
  • ▼▼  Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски.  (.. скрий ..)  (.. чуй ..)  .. към началото ..
    
    
    • В основния̌т текст на очеркът е написано:
      
      

      Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.

    
    
    • Струва си да се спрем по-подробно на произношението на голѣмия̌т ер Ъ в съврѣменния̌т български език.
      
      
      • В съврѣменния̌т български език гласнитѣ А и Ъ се различават само в силна позиция.
        
        
        • В съврѣменния̌т български език една гласна е в силна позиция, ако е под ударение или ако е в краесловието на вокативна форма.
        • Отклонение. Съврѣменния̌т български език е развил иновативни (новаторски) вокативни форми на тази основа.
        • Напримѣр, моето име Христо в номинатив-акузатив звучи Христу, а във вокатив - Христо.
        • "Христо, изкарай ги говедата!" Христу ги изкара говедата. Край на отклонението.
      
      
      • В слаба позиция българскитѣ гласни А и Ъ не се различават една от друга на слух.
      • В слаба позиция, ако гласната е А или Ъ, всѣки гласеж међу А и Ъ (включително) е приемлив, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      • Този факт - сливането на българскитѣ гласни А и Ъ в слаба позиция - ни кара да обърнем поглед към сръбския̌т език и да отчетем, че там голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в гласната А и не се различава вече от А в никоя позиция.
      
      
      • В силна позиция българскитѣ гласни А и Ъ се различават, разбира се.
      
      
      • В съсѣднитѣ нам езици има гласни Ъ:
        • турско Ъ (ı)
        • албанско Ъ (ë)
        • румѫнско отворено Ъ (ă) и затворено Ъ (î,â), които в рѣчта на нѣ̋кои румѫнци не се различават.
      
      
      • Макар българскитѣ гласни А и Ъ да се различават в силна позиция, за гласната Ъ (голѣмия̌т ер) има широк допустим диапазон на звучене.
      • Звученето на коя да е от гласнитѣ Ъ на съсѣдитѣ (турско Ъ, румѫнско Ъ отворено или затворено, албанско Ъ) е приемливо за българската гласна Ъ в силна позиция, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      
      
      • Навѣ̋рно и голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е имал широк допустим диапазон на звучене.
    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • В праезикът тази гласна е звучала като У [u].
      • Сега в български език голѣмия̌т ер звучи като Ъ.
      • Сега тази гласна в сръбски език звучи А, а в руски и в нѣ̋кои нашенски диалекти тя звучи като О.
      • На съврѣменното звученето на тази гласна като Е в чешки, словашки и полски нѣ̋ма сега да му обръщаме внимание, понеже ще бѫде обяснено по-късно.
      • Звучението на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на малкия̌т ер Ь.
        • Но и на това сега нѣ̋ма да му обръщаме внимание, понеже със звученето на малкия̌т ер Ь ще се занимаем по-долу.
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната в праезикът като У[u] и звученето ѝ в руски като О[o], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
      • Голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу О[o] и У[u].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Качеството на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      • Това съображение изключва гласнитѣ А[a], О[o] и У[u].
      • Пък и в старо-славянски такива гласни А[a], О[o] и У[u] си е имало.
    
    
    • И тъй, имаме на разположение гласен звук Ъ.
      • Той е непознат на елинофонитѣ.
      • Така звучи голѣмия̌т ер Ъ в българския̌т език, в един от потомцитѣ на старо-славянския̌т език.
      • Звукът съвсѣм не е рѣ̋дък. Између съсѣднитѣ нам езици, той се срѣща в три (турски, румѫнски, албански) и в други три липсва (гръцки, сръбски, цигански).
      • Гласежът му е нѣ̋къдѣ међу О[o] и У[u].
      • Гласежът му е заден и по този признак би могъл да се противопоставя на малкия̌т ер Ь.
      • При тѣзи обстоятелства, в отговор на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски от какъв зор трѣ̋бва да се тѫрси друг звук.
      • Голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски е звучал като гласния̌т звук Ъ в съврѣменния̌т български език.
      • Или ако щете, като съотвѣтниттѣ гласни звуци в румѫнски (ă), албански и турски.
    
    
    • Във всѣки случай, сигурно е, че:
      • Ако трѣ̋бва да се апроксимира старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ чрѣз съврѣменния̌т български вокализъм, то апроксимацията ще е именно Ъ.
      • И обратно, ако трѣ̋бва да се апроксимира съврѣменния̌т български вокал Ъ чрѣз старо-славянския̌т вокализъм, то пак апроксимацията ще е Ъ.
      
      
      • Ами ние повече от това не бихме могли да знаем.
        
        

        Не бихме могли да знаем дали би се усѣщал чуђ акцент, ако машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-славянски и на съврѣменен български и всѣки произнася Ъ-то по своя̌т си начин.

    
    
    • Прѣпорѫчвам да направите слѣднитѣ фонетични упражнения.
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
        • Руж е нѣ̋какво козметично срѣдство.
        • Муш крачето в чорапчето!
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
      
      
      • Фонетичнитѣ упражнения продължават.
      
      
      • От лък, дъш, ръш, мъш с лека промѣ̋на на положението на челюститѣ и езикът (малко по-отворено, малко по-напрѣд) може да се получи лак, даш, раш, маш (да не тѫрсим смисъл във всѣ̋ка дума).
      • А това показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в сръбски и словѣнски.
      • И със съвсѣм леко закрѫгляне на устнитѣ (налага се да ги включите пак в произношението) може да се получи лок, дош, рош, мош.
      • А това пък показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в руски.
      • Имайте прѣд вид, че закрѫглянето на устнитѣ при старо-славянското О било толкова слабо и самото старо-славянско О било толкова отворено, че елинофонитѣ го чували като А.
      • Пък и ние сега чуваме руското ВОДА като ВАДА. Старо-славянското О си е било близо до А и това е извѣстно.
    
    
    • Ето какво бѣ написано по-горѣ в подраздѣлът за произходът на ероветѣ:
      
      

      Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.

    
    
    • Фонетичното упражнение демонстрира ефектът lazy lips (лѣниви устни) при прѣходът на гласната в ПИЕ към старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ.
    
    
    • По-нататък по пѫтя̌т към съврѣменнитѣ славянски езици слабитѣ ерове сѫ изпаднали, а силнитѣ ерове сѫ се излѣкували от синдромът lazy lips и сѫ се прѣвърнали в пълноцѣнни гласни.
    
    
    • Ефектът (синдромът) lazy lips е имал аналогично дѣйствие и в случая̌т на малкия̌т ер Ь, което ще бѫде показано по-долу.
    
    
    • Старо-славянския̌т възходящ дифтонг ЪI, запазен в руски и записван точно така с диграф на кирилица, сѫщо така показва, че старо-славянския̌т голѣ̋м ер е звучал като българското Ъ.
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ..
  
  
  • ►►  Отклонение[Off-topic]: Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм.  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отклонение[Off-topic]: Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм.  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Прѣди да се занимаем с гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски, струва си да се направи кратък прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм, кратък прѣглед на старо-славянскитѣ гласни.
    
    
    • Нека полугласната йот (Й, J) да се разглеђа в контекстът на съгласнитѣ и тука да я̨ пропуснем. С нея̨ започват думи като "ягода", "яре", "юнак", и др.
    
    
    • Ще започнем с кратък прѣглед на вокализмът на съврѣменния̌т български език.
      
      
      • Вече стана дума, че в съврѣменния̌т български език вокализмът в силна позиция се различава от вокализмът в слаба позиция.
        
        
        • Тука ще разглеђаме само вокализмът в силна позиция, понеже явлението "вокализъм в слаба позиция", наричано още "редукция на неударенитѣ гласни", е иновация (нововъдение).
          • Подобно нововъведение - различен вокализъм в неударена позиция - е развил и руския̌т език.
      
      
      • В съврѣменния̌т български език, в силна позиция, има слѣднитѣ шест гласни, означени на съврѣменна кирилица:
        • Е, И, О, У, А, Ъ.
      
      
      • Сѫщитѣ тѣзи шест гласни ги е имало и в старо-славянски, и в частност, в старо-български.
        
        
        • Обаче в старо-български език е имало повече от тѣзи шест гласни.
        • Старо-славянскитѣ гласни Ь (малък ер), Ѣ (ят), Ѫ (голѣ̋м юс), Я (малък юс), както и дифтонгът ЪI, ги нѣ̋ма в съврѣменния̌т български език.
        
        
        • Как да е. Да се съсрѣдоточим върху тѣзи шест гласни: Е, И, О, У, А, Ъ.
        • Aко машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-български и на съврѣменен български и всѣки произнася тѣзи щест гласни по своя̌т си начин, то най-вѣроятно разбирателство ще има и чуђ акцент нѣ̋ма да се забѣлѣ̋зва.
        • Ами че първитѣ пет от тѣзи гласни (конвенционалния̌т пакет) ги има в повечето съврѣменни славянски езици и произношението им е идентично.
    
    
    • И тъй, в старо-славянски, и в частност в старо-български, имало десет гласни и един дифтонг, общо единадесет:
      
      
      • Дифтонгът ЪI.
      • Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А.
      • Ятовата гласна Ѣ.
      • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
    • Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А е част от вокализмът на повечето европейски езици, дрѣвни и съврѣменни.
      
      
      • В частност, конвенционалния̌т пакет е част от вокализмът на повечето съврѣменни славянски езици, ако не на всички.
      • А пък вокализмът на нѣ̋кои европейски езици като сръбски, гръцки и испански се задоволява само с петтѣ гласни от конвенционалния̌т пакет.
      
      
      • Белѣжки за гласната У [u]:
        • Гласната У [u] в старата кирилица се е пишѣла с диграф ОУ, както в гръцки.
        • Както и в гръцкия̌т рѫкопис, за този диграф се е развила лигатура, която при въвеђането на книгопечатането в Русия е получила статут на буква в новата кирилица.
      
      
      • Белѣжки за гласната И [i]:
        • Както в гръцки, в старата кирилица гласната И [i] се е означавала с двѣ букви, Ита или Iота.
          • Правила кога коя от двѣтѣ букви да се пише нѣ̋мало.
          • При въвеђането на книгопечатането в Русия буквата Ита получила днешната си форма И, различна от фо̀рмата на гръцката Ита.
          • Българскитѣ книжовници изоставили буквата Iота около срѣда̀та на 19-ти вѣк.
          • Буквата Iота била прѣмахна̨та от руския̌т правопис прѣз 1918.
    
    
    • Дифтонгът ЪI.
      
      
      • Старо-славянския̌т дифтонг ЪI е възходящ и поради това той образувал отворена сричка.
      • Повечето дифтонги в други езици (ПИЕ, латински, старо-гръцки, нѣмски, английски, пра-славянски, ..) сѫ низходящи и затварят сричката.
      • При прѣходът от пра-славянски към старо-славянски всички низходящи дифтонги сѫ се монофтонгизирали - прѣмина̨ли сѫ в Ѣ, И, У, Ю - и сричкитѣ сѫ се отворили.
      • Възходящия̌т дифтонг ЪI, който произхођа от пра-старото дълго Ӯ [ū], не затварял сричката, остана̨л в старо-славянски, пази се и в съврѣменния̌т руски.
      • Подобни възходящи дифтонги се срѣщат в романсът (испански: bueno, puerto, .., италиански: buono, cuore, uomo, .., френски: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
      • В повечето съврѣменни славянски езици (български, сръбски, чешки, словашки, словѣнски) дифтонгът ЪI се е опростил (монофтонгизирал се е) в И.
      • И в полски този дифтонг е на пѫт да се опрости, но все още се различава от И.
      
      
      • Резюме за дифтонгът ЪI: в старо-славянски (и в частност в старо-български) той е звучал така, както сега в руски.
      
      
      • В старо-славянски (и на кирилица, и на глаголица) за дифтонгът ЪI нѣ̋мало отдѣлна буква и той се е обозначавал с диграф ЪI или ЪИ.
      • При въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия и появата на новата кирилица този диграф е получил статут на буква Ы.
      • По недоразумѣние във формата на тази нова буква е вплетена буквата малък ер Ь вмѣсто голѣмия̌т ер Ъ.
      • Прѣз 19-ти вѣк нашитѣ книжовници понѣ̋кога сѫ употрѣбявали тази буква Ы на етимологичното ѝ мѣ̋сто вмѣсто И.
    
    
    • Ятовата гласна Ѣ.
      
      
      • Общо рѣшение за гласежът на ятовата гласна Ѣ в старо-славянски не сѫществува.
      • Тя е звучала различно в различнитѣ старо-славянски диалекти.
      • В старо-български тя е звучала [æ], както гласната в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      
      
      • За повечето съврѣменни славянски езици проблемът за наслѣдницитѣ на старо-славянската ятова гласна Ѣ е труден.
      
      
      • В сръбския̌т език сѫ допустими нѣ̋колко произносителни варианта и съотвѣтно толкова варианта на правопис.
        • вѢра: vera, vjera, vijera и дори vira.
        
        
        • По-голѣ̋мата част от Сърбия е заета от зоната на екавизмът.
        • Това е прѣпратка към карта, на която зоната на екавизмът е означена със синıо..
        • Тази синя зона на екавизмът е в сѫсѣдство с подобна зона в балкано-славянския̌т език (български +сѣверомакедонски) на запад от нашенската ятова граница.
        • В сѫщност, това е обща зона на екавизъм в южно-славянския̌т диалектен континуум, западната част от която принадлежи на сръбския̌т език, а източната - на нашия̌т балкано-славянски език.
      
      
      • За нашенската ятова граница можете да прочетете тука.
      • Ятовата граница дѣли българския̌т език на двѣ нарѣчия: източно и западно.
      
      
      • Традицията в България и Русия позволява и подсказва перфектно рѣшение на проблемът с ятовата граница и с начертанитѣ от нея̨ двѣ нарѣчия на българския̌т език.
      
      
      • Перфектното рѣшение - буквата ят Ѣ с двояко звучене като Е или IА - е било част от официалния̌т иванчевски правопис, в сила до 1945, когато е бил отмѣнен от отечествено-фронтовцитѣ.
      
      
      • Нѣ̋кои хора все още сѫ на мнѣние, че отечествено-фронтовската езикова реформа от 1945 е била научно-обоснована.
      • Зависи какво се разбира под "наука". Ако на "науката" сѫ спусна̨ли задачата да се бори с "велико-българския̌т шовинизъм", то "науката" се е справила с тази задача перфектно.
      • Забѣлѣжѣте, че и двата пѫти, когато буквата ят Ѣ е бивала изхвърлена от правописът - при реформата на Омарчевки (1921) и (1945) от отечествено-фронтовцитѣ - все е бил в сила политическия̌т контекст за борба с "велико-българския̌т шовинизъм". Александър Стамболийски казал на сърбитѣ "Халал да Ви е Македония" (за което ВМРО го осѫдила на смърт), а Георги Димитров се съгласил да подари на "интернационалистът" Тито и Пиринския̌т край.
      
      
      • В настоящия̌т момент перфектното рѣшение все още може да бѫде възстановено с отчитане на сегашнитѣ реалности.
        
        
        • Възстановява се буквата ят Ѣ в нашата азбука и се разрѣшава употрѣбата ѝ (както до 1945) на етимологичното (историческото) мѣ̋сто на старо-българската ятова гласна Ѣ.
        • Отечествено-фронтовския̌т двояк правопис на промѣнливото Ѣ с буквитѣ Е и Я не се забранява.
        • Разрѣшава се и екавски правопис. Екавски правопис означава навсѣ̋къдѣ вмѣсто буквата Ѣ да се пише буква Е.
        • Разрѣшава се и екавски правоговор. Екавски правоговор означава произношението западно от ятовата граница.
        • Примѣр: Ще можем да пишем хлѢб, хляб или хлеб. Ще можем да казваме хлıап или хлеп.
        
        
        • Спомнѣте си (вижте по-горѣ), че по отношение на старата ятова гласна Ѣ сръбския̌т правопис сѫщо така допуска варианти.
        
        
        • Възстановяването на буквата ят Ѣ в азбуката не означава, че в началното и срѣдното училище ще се учи кога точно се пише тази буква.
        • Пази, Боже! Само на студентитѣ по българска или славянска филология ще се прѣподава това.
        • В дѣйствителност, ще се разработя̨т специални компютърни програми от видът на spell-checker-итѣ, които ще разставят правилно буквитѣ Ѣ в селектирания̌т текст.
    
    
    • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ и малкия̌т юс Я се наричат още голѣ̋ма и малка носовка или задна и прѣдна носовка или задна и прѣдна носова гласна, защото така сѫ звучали в старо-славянски.
      
      
      • Задна и прѣдна носова гласна има в съврѣменния̌т полски език.
        • Означават се съотвѣтно с А̨ и Ę. Диакритичния̌т знак се нарича огънче (ogonek, опашчица).
      
      
      • Освѣн в полски език, юсоветѣ в другитѣ славянски езици сѫ прѣтърпѣли деназализация (елиминиране на носовия̌т призвук).
      
      
      • Трѣ̋бва да имаме прѣд вид особеното развитие на юсоветѣ в полския̌т език, къдѣто деназализацията не се е случила, но пък сѫ стана̨ли други нѣща.
      
      
      • Деназализацията на юсоветѣ в български се е случила по-късно, отколкото в остана̨литѣ славянски езици. Ако приемем, че българскитѣ юсове сѫ се деназализирали прѣди около 500 години, а в сръбски и руски - прѣди около 1000 години, то в продължение на нѣ̋колко вѣка између славянскитѣ езици носови гласни е имало само в български и полски.
      
      
      • Друга прилика међу българския̌т и полския̌т вокализъм е широкото произношение на ятовата гласна Ѣ в двата езика.
      • Това може би е свидѣтелство за по-раннитѣ миграции на славяногласни първо в посока към Константинопол и Солун в тѫрсене на работа и цивилизационни благини и послѣ на сѣвер по рѣка Висла в тѫрсене на свободни необработени земи.
      • Славяногласнитѣ, които остана̨ли в басейнът на Срѣдния̌т Дунав, в родината на славяногласието, стѣснили произношението на ятовата гласна и деназализирали юсоветѣ си.
      • Славяногласието стигна̨ло рѣка Днепър вече без юсове.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ (задната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ОN [on] или УN [un] или нѣщо срѣдно међу тѣ̋х.
        
        
        • Гласежът ОN [on] наподобява днешната полска задна носовка А̨.
        • Гласежът УN [un] лесно обяснява на измѣнението на голѣмия̌т юс Ѫ в сръбски, словѣнски, чешки, словашки и руски, както и в нѣ̋кои български диалекти, къдѣто голѣмия̌т юс Ѫ се прѣвръща в У [u] слѣд деназализацията.
        • В повечето български диалекти прѣди деназализацията на голѣмия̌т юс Ѫ той е прѣтърпѣ̋л делабиализация и е придобил звучене ЪN [ъn], което послѣ в нѣ̋кои диалекти се е отворило до АN [an].
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски: зѫбъ, рѫка} {полски: ząb, ręka} {сръбски,руски: зуб, рука} {български: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
      
      
      • Малкия̌т юс Я (прѣдната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ЕN [en].
        
        
        • Гласежът ЕN [en] наподобява днешната полска прѣдна носовка Ę.
        • Гласежът ЕN [en] лесно обяснява измѣнението на малкия̌т юс Я в български, сръбски, словѣнски, къдѣто малкия̌т юс Я се деназализирал до Е.
        • В руски, словашки, чешки, слѣд стѣсняването на ятовата гласна Ѣ в тѣзи езици и прѣди деназализацията, малкия̌т юс Я се отворил към IA.
        • Когато савяногласието стигна̨ло рѣка Днепър, малкия̌т юс Я вече звучал там като IA.
        • Това се отразило на звученето на буквата Я в съврѣменната кирилица.
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски,руски: пять, девять, десять} {полски: pięć, dziewięć, dziesięć} {български,сръбски: пет, девет, десет}.
    
    
    • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
      • Доколкото този очерк е посветен на ероветѣ, почти всичко за тѣ̋х вече е казано.
        
        
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за произходът на ероветѣ.
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ.
        • А пък за гласежът на малкия̌т ер Ь можете да прочетете по-долу.
      
      
      • Остана само да се упомене, че в езици като сръбски, словѣнски, словашки и чешки двата ера сѫ се слѣли.
        
        
        • В сръбски и словѣнски малкия̌т ер Ь се е влѣ̋л в голѣмия̌т ер Ъ, който послѣ е измѣнил гласежът си на А.
        • В словашки и чешки голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в малкия̌т ер Ь, който послѣ е измѣнил гласежът си на Е.
        • Сѫщото е стана̨ло и в полски, но малко по-късно, отколкото в словашки и чешки.
        
        
        • Двата ера се пазя̨т най-добрѣ в руски, без да има случаи на сливане на единия̌т в другия̌т.
    
    
    • Резюме за старо-славянския̌т вокализъм:
      
      
      • Гласежът на конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А се пази навсѣ̋къдѣ в славяногласието.
      • Гласежът на дифтонгът ЪI се пази в руски.
      • Гласежът на двата юса, голѣмия̌т Ѫ и малкия̌т Я, се възпроизвеђа в полски.
      • Гласежът на голѣмия̌т ер Ъ се пази в български.
      
      
      • Остават двѣ гласни - ятовата гласна Ѣ и малкия̌т ер Ь, старо-славянския̌т гласеж на които трѣ̋бва да се тѫрси извън днешната славянщина. Но не много далече. В Европа.
      
      
      • Ятовата гласна Ѣ звучала както гласната [æ] в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      • Малкия̌т ер Ь звучал така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
    
    
    • .. Скрий ги общитѣ ми коментари за старо-славянския̌т вокализъм ..
  
  
  • ►►  Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски. (.. покажи ..)  (.. чуй ..)
  • ▼▼  Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски. (.. скрий ..)  (.. чуй ..)  .. към началото ..
    
    
    • В основния̌т текст на очеркът е написано:
      
      

      Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).

    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал малкия̌т ер Ь е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • Качеството на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      
      
      • Малкия̌т ер Ь, както и голѣмия̌т ер Ъ, вѣроятно е имал широк допустим диапазон на звучене, което е позволило двата ера да се слѣя̨т в сръбски, словѣнски, словашки, чешки.
      • В праезикът тази гласна е звучала като И[i].
      • Старо-славянския̌т гласеж на малкия̌т ер Ь не е запазен в нито един съврѣменен славянски език.
      • Звучението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на голѣмия̌т ер Ъ.
      
      
      • Основния̌т елемент от произношението на кой да е от двата ера е ефектът "lazy lips" (лѣниви устни).
      
      
      • В съврѣменнитѣ славянски езици малкия̌т ер Ь в силна позиция е стана̨л на Е [e].
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната Ь в праезикът като И[i] и звученето ѝ сега като Е[e], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
      
      
      • Малкия̌т ер Ь в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу Е[e] и И[i].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Прѣпорѫчвам да повторите фонетичнитѣ упражнения от подраздѣлът за голѣмия̌т ер Ъ:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • А сега да допълним фонетичнитѣ упражнения, цѣлейки се в малкия̌т ер Ь:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласнитѣ У[u] и И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш, дини.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук.
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция.
      • При У[u] това е позиция на задна гласна.
      • При И[i] това е позиция на прѣдна гласна.
      
      
      • При У[u] устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      • При И[i] устнитѣ сѫ Ви леко напрегна̨ти и леко изтеглени встрани.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът, и при У[u], и при И[i],
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на може да се нарѣче делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението, lazy lips, лѣниви устни.
      • Тази фонетична промѣ̋на сѫ прѣтърпѣли пра-индо-европейскитѣ кратко У[u] и кратко И[i] прѣз пра-славянски съотвѣтно до голѣмия̌т ер Ъ и до малкия̌т ер Ь в старо-славянски, и в частност в старо-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • И тъй, нуђаем се от по-опрѣдѣлен отговор. Старо-славянския̌т малък ер Ь на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
      
      
      • Най-близко е френското така нарѣчено нѣ̋мо Е.
      • В силна позиция може да се доближи до друга френска прѣдна отворена гласна [œ]: heure (час), oeuf (яйце), jeune (млад).
        • Затворения̌т вариант на френската гласна (oeufs: яйца) е далече от произношението на малкия̌т ер.
      • И в нѣмски се срѣща тази гласна, но рѣ̋дко: Göttin (богиня). В повечето случаи в нѣмски гласната ö е затворена.
      
      
      • Може би най-подходящия̌т примѣр ще се намѣри в унгарския̌т език: köszönöm (КЬСЬNЬМ, благодаря̨).
        
        
        • Google translate service озвучава. Чуйте го.
        • Това напримѣр е огласовката на старо-славянската дума ДЬНЬСЬ (денес, днес). Чуйте го пак: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
        • Под дѣсния̌т правоъгѫлник, къдѣто пише Köszönöm, цъкнѣте на високоговорителчето.
        
        
        • Струва си да се отбѣлѣжи, че славянщината е прѣдоставила мощен субстрат на унгарския̌т език.
        • Унгарския̌т език е имал и тюркски субстрат (остатъчен аварски или печенежки).
      
      
      • Като се спомена тюркски език, слѣдва да се упомене и това, че вокализмът на повечето тюркски езици съдържа и двѣтѣ гласни, които тук прѣдполагам да сѫ прѣдставлявали голѣмия̌т и малкия̌т ер.
        • В частност, в турски я̨ има сѫщата гласна, както в унгарското köszönöm, но тя може да се срѣща само в първата сричка и по правилата на вокалната хармония прѣминава в Е в слѣдваща сричка.
          • dört: четири. köfte: кюфте.
      
      
      • Резюмѐ:
        • Малкия̌т ер Ь се прѣдполага да е звучал като гласна, която сега се срѣща в много европейски езици.
        • Голѣмия̌т ер Ъ се прѣдполага да е звучал като гласна, която я̨ има в съврѣменния̌т български език, както и в съсѣдни езици.
    
    
    • Остава да се изясни прѣходът на старо-славянския̌т малък ер Ь, когато е в силна позиция, в гласна Е.
      
      
      • Да си спомним как в сръбски и словѣнски голѣмия̌т ер Ъ се отваря в А.
      • По сѫщия̌т начин малкия̌т ер Ь се отваря в Е и това се е случило повсемѣстно.
      
      
      • От друга страна, гласната [œ], която е прѣдполагаемото звучене на старо-славянския̌т малък ер Ь, често се апроксимира с Е:
        • Това е редовна практика в руски.
        • Peugeot: Пежо
        • Général De Gaulle: Генерал Де Гол
        • Турското köfte (кюфте) на гръцки е с Е: κεφτές
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 11:13:: ..  покажи там/Go there ..  .. към началото ..
  
  
  • What is the exact difference between phonemes /ъ/ and /ь/ in Proto-Slavic language? How to pronounce them?


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23:: (.. покажи ги ..)    Chansons françaises  .. към началото ..
  
  
  • Илюстрация на произношението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски чрѣз френски пѣсни
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23:: (.. скрий ги ..) Chansons françaises  (.. скрий ги текстоветѣ ..)  (.. покажи ги текстоветѣ ..)  .. към началото ..
  
  
  • Илюстрация на произношението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски чрѣз френски пѣсни
  
  
  • ►►  Как старата кирилица я̨ прилагам към френския̌т език. (.. покажи ..)
  • ▼▼  Как старата кирилица я̨ прилагам към френския̌т език. (.. скрий ..)
    
    
    • Отворени гласни: А, Ѣ, О, Ь.
    • Затворени гласни: А, Е, Ѻ, Ӛ, И, Ұ, У.
    • Носови гласни: Ѫ, Ѧ.
    • Полугласни: Ї, Ў, Ұ.
  
  
  • ►►  (.. покажи и чуй там ..)  (.. покажи го текстът тук ..)  .. към началото ..
    • Sylvie Vartan: La plus belle pour aller danser
  • ▼▼  (.. покажи и чуй там ..)  (.. скрий го текстът ..)  .. към началото ..
    • Sylvie Vartan: La plus belle pour aller danser

    • 
      Ce soir je serai la plus belle
      СЬ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
      Pour aller danser
      ПУР АΛЕ ДѪСЕ
      Pour mieux évincer toutes celles
      ПУР МЇӚЗ ЕВѦСЕ ТУТЬ СѢΛЬ
      Que tu as aimées
      КЬ ТҰ АЗ ѢМЕ
      Ce soir je serai la plus tendre
      СЬ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ ТѪДРЬ
      Quand tu me diras
      КѪ ТҰ МЬ ДИРА
      Tous les mots que je veux entendre
      ТУ ΛЕ МѺ КЬ ЖЬ ВӚЗ ѪТѪДРЬ
      Murmurés par toi
      МҰРМҰРЕ ПАР ТЎА
      Je fonde l'espoir que la robe que j'ai voulue
      ЖЬ ФѪДЬ ЛѢСПЎАР КЬ ΛА РОБЬ КЬ ЖЕ ВУΛҰ
      Et que j'ai cousue
      Е КЬ ЖЕ КУЗҰ
      Point par point
      ПЎѦ ПАР ПЎѦ
      Sera chiffonnée et les cheveux que j’ai coiffés
      СЬРА ШИФОНЕ Е ΛЕ ШВӚ КЬ ЖЕ КЎАФЕ
      Par tes mains
      ПАР ТЕ МѦ
      Quand la nuit refermait ses ailes
      КѪ ΛА NҰИ РЬФѢРМѢ СЕ ѢЛЬ
      J'ai souvent rêvé
      ЖЕ СУВѪ РѢВЕ
      Que dans la soie et la dentelle
      КЬ ДѪ ΛА СЎА Е ΛА ДѪТѢЛЬ
      Un soir je serai la plus belle
      Ѧ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
      La plus belle pour aller danser
      ΛА ПΛҰ БѢΛЬ ПУР АΛЕ ДѪСЕ
      Tu peux me donner le souffle qui manque à ma vie
      ТҰ ПӚ МЬ ДоNЕ ΛЬ СУФΛЬ КИ МѪК А МА ВИ
      Dans un premier cri de bonheur
      ДѪЗ Ѧ ПРЬМЇЕ КРИ ДЬ БОNЬР
      Si tu veux ce soir cueillir le printemps de mes jours
      СИ ТҰ ВӚ СЬ СЎАР КѢЇИР ΛЬ ПРѦТѪ ДЬ МЕ ЖУР
      Et l'amour en mon coeur
      Е ΛАМУР Ѫ МѪ КЬР
      Pour connaître la joie nouvelle du premier baiser
      ПУР КОНѢТРЬ ΛА ЖЎА НУВѢΛЬ ДҰ ПРЬМЇЕ БѢЗЕ
      Je sais qu'au seuil des amours éternelles
      ЖЬ СѢ КѺ СЬЇ ДЕЗ АМУР ЕТѢРНѢЛЬ
      Il faut que je sois la plus belle
      ИΛ ФѺ КЬ ЖЬ СЎА ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
      La plus belle pour aller danser
      ΛА ПΛҰ БѢΛЬ ПУР АΛЕ ДѪСЕ
      

    
    
    • .. Скрий текстът на пѣсента на Sylvie Vartan ..
  
  
  • ►►  (.. покажи и чуй там ..)  (.. покажи го текстът тук ..)  .. към началото ..
    • Salvatore Adamo: Tombe la neige
  • ▼▼  (.. покажи и чуй там ..)  (.. скрий го текстът ..)  .. към началото ..
    • Salvatore Adamo: Tombe la neige

    • 
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Et mon coeur s'habille de noir
      Е МѪ КЬР САБИЇ ДЬ NЎАР
      Ce soyeux cortege
      СЬ СЎАӚ КОРТѢЖЬ
      Tout en larmes blanches
      ТУТ Ѫ ΛАРМЬ БΛѪШЬ
      L'oiseau sur la branche
      ΛЎАЗѺ СҰР ΛА БРѪШЬ
      Pleure le sortilege
      ПΛЬРЬ ΛЬ СОРТИЛѢЖЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Me crie mon desespoir
      МЬ КРИ МѪ ДЕЗѢСПЎАР
      Mais tombe la neige
      МѢ ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Impassible manege
      ѦПАСИБΛЬ МАNѢЖЬ
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Tout est blanc de desespoir
      ТУТ Ѣ БΛѪ ДЬ ДЕЗѢСПЎАР
      Triste certitude
      ТРИСТЬ СѢРТИТҰДЬ
      Le froid et l'absence
      ΛЬ ФРЎА Е ΛАБСѪNСЬ
      Cet odieux silence
      СѢТ ОДЇӚ СИΛѪNСЬ
      Blanche solitude
      БΛѪШЬ СОЛИТҰДЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Me crie mon desespoir
      МЬ КРИ МѪ ДЕЗѢСПЎАР
      Mais tombe la neige
      МѢ ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Impassible manege
      ѦПАСИБΛЬ МАNѢЖЬ
      

    
    
    • .. Скрий текстът на пѣсента на Salvatore Adamo ..
  
  
  • ►►  (.. покажи и чуй там ..)  (.. покажи го текстът тук ..)  {Added 2019-05-02}  .. към началото ..
    • David Alexandre Winter: "Всички моряци сѫ чайки бѣли"
  • ▼▼  (.. покажи и чуй там ..)  (.. скрий го текстът ..)  {Added 2019-05-02}  .. към началото ..
    • David Alexandre Winter: Vole s'envole

    • 
      Vole, s'en vole loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole s'en vole vers les nuages
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'envole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'envole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      Seul, je suis sans ton amour
      СЬЛ ЖЬ СҰИ СѪ ТѪN АМУР
      Et pourtant tu es là
      Е ПУРТѪ ТҰ Ѣ ЛА
      Seul comme s'en vont les jours
      СЬЛ КОМЬ СѪ ВѪ ЛЕ ЖУР
      Toi aussi tu t'en vas
      ТЎА ѺСИ ТҰ ТѪ ВА
      Depuis quelques temps tu as vraiment changé
      ДЬПҰИ КѢЛКЬ ТѪ ТҰ А ВРѢМѪ ШѪЖЕ
      Tes yeux me regardent comme un étranger
      ТЕЗ ЇӚ МЬ РЬГАРДЬ КОМ ѦNЕТРѪЖЕ
      Seul, je me retrouve seul, l'amour s'en va
      СЬЛ ЖЬ МЬ РЬТРУВЬ СЬЛ ЛАМУР СѪ ВА
      Vole, s'en vole loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole s'en vers les nuages
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'en vole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'en vole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      Seul, avec les souvenirs
      СЬЛ АВѢК ЛЕ СУВЬNИР
      Des jours où l'on s'est aimé
      ДЕ ЖУР У ЛѪ СѢТ ѢМЕ
      Seul, je nous revois sourire
      СЬЛ ЖЬ NУ РЬВЎА СУРИР
      Mais le temps a tout changé
      МѢ ЛЬ ТѪЗ А ТУ ШѪЖЕ
      Et souvent la nuit quand je te vois dormir
      Е СУВѪ ЛА NҰИ КѪ ЖЬ ТЬ ВЎА ДОРМИР
      Tu ne sembles vraiment plus m'appartenir
      ТҰ NЬ СѪБЛЬ ВРѢМѪ ПЛҰ МАПАРТЬNИР
      Seul, je me retrouve seul, l'amour s'en va
      СЬЛ ЖЬ МЬ РЬТРУВЬ СЬЛ ЛАМУР СѪ ВА
      Vole, s'en vole, loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole vers les nuages
      ВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'envole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'envole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      Vole, s'en vole loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole, s'en vole vers les nuages
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'en vole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'envole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      

    
    
    • .. Скрий текстът на пѣсента Vole s'envole ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10:: Коментари на опоненти  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10:: Коментари на опоненти  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  facebook: Emil Petrov  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
    
    
  • ▼▼  facebook: Emil Petrov  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      Гласната в oeuf е същата като немската гласна в името Löw или турската в името Ömer примерно. Закръглена затворена гласна (закръглено ɛ или e по МФА). Не е ясно откъде идва предположението ви, че така е звучал звукът, записван като "ь" по кирилометодиевско време. Предолага се, че "ъ" и "ь" са кратки "у" и "и", съответно.
      
      Няма никаква причина въпросната гласна от "и" да мутира към "е" (че даже към отвореното такова в oeuf) и, хептен, от незакръглена да стане закръглена, при положение, че никакви закръглени гласни не са възниквали никога в славянските езици от времето когато е бил иновативен балтийски диалект до сега.

    • ►►  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 14:48::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 14:48::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      Във френски и нѣмски има поне по двѣ такива гласни. За малкия̌т ер имам прѣд вид отворенитѣ варианти. В нѣмското име Löw гласната е затворена, не става дума за нея̨.
      
      Едната опора нека да ни е нашето Ъ, голѣмия̌т ер.
      
      Малкия̌т ер не бива да се отличава много от него, само мѣстим произношението напрѣд, и се получават именно указанитѣ френски отворени гласни. От тази позиция на малкия̌т ер има лесен път към послѣдващото Е, както и пѫт назад прѣз голѣмия̌т ер към сръбското А.
      
      Пѫтя̌т от прастарото кратко И към указаната позиция на старо-славянския̌т малък ер Ь е аналогичен на пѫтя̌т от прастарото кратко У към Ъ: това е изключване на устнитѣ от произношението. В случая̌т Ъ това си е баш делабиализация, но и в случая̌т на Ь може да се нарѣче така, макар че гласната И не се води лабиална.

    • ►►  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 17:03::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 17:03::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      Първо, ние и Ъ не знаем как е звучало. Вероятността да е същата като днешната българска "полузатворената задна незакръглена гласна" не е голяма.
      
      Не ми е ясно какво значи "изключване на устните". Гласните ö и oe се отличават точно с това, че там са включени устните (съответно отворено и затворено "е" със закръгляне на устните)

    • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:40::
      • (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:40::
      • (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      В мой пространен коментар по-горѣ съм се помѫчил да освѣтля̨ проблемът в повече детайли:

      • Произход на ероветѣ.
      • Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски.
      • Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм.
      • Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски.

  • ►►  facebook: Ljubomir Trajkov  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  facebook: Ljubomir Trajkov  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      Двата ера, т.е. ненапрегнатите (+lax) гласни, са се противопоставяли по признака предност (±front): Ъ - задна (−front) гласна, Ь - предна (+front) гласна.
      
      Признак окръгленост (±round) е липсвал в славянския език хилядолетия наред. Типологически в преобладаващата част от езиците със ±front и без ±round, фонологичната задност на гласните фонетично се подсилва чрез окръгляне, а предността - чрез избягване на окръглянето. От друга страна, при ненапрегнатите гласни е трудно да се поддържа окръглянето; примерите за това също са много - да кажем чувашките ӑ (от по-стари u и ɯ) и ӗ (от по-стари ü и i).
      
      Фундаменталната разлика между стария заден ер Ъ (в система с ±lax и ±front) и сегашното Ъ (в система с ±front и ±round) е, че към първото е имало изискване да е ненапрегната гласна без изискване окръглена или неокръглена, а към второто има изискване да е неокръглена гласна без изискване напрегната или ненапрегната.
      
      Така че за ера Ъ има малка вероятност да е било слабо окръглена гласна, за разлика от сегашното Ъ, и приблизително никаква такава за ера Ь.
      
      А френското "нямо e", бидейки единствена ненапрегната гласна (в система с ±front и ±round), е било неопределено и по предност, и по окръгленост, затова напоследък, във връзка със загубването на признака ненапрегнатост, може да си позволи да съвпадне с предната окръглена фонема ö.

    • ►►  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 08:14::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 08:14::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      И моето твърдение, и Вашето сѫ недоказуеми. Машина на врѣмето нѣ̋ма - не можем да се върнем и да провѣрим.
      
      Обаче вѣроятността на моето твърдение е около 67%, на Вашето - около 33%.
      
      От друга страна, освѣн аналогията с френския̌т език, със сигурност в аварския̌т (или пра-българския̌т?) език е имало гласен звук като във френскитѣ думи heure и oeuf. В малкото остана̨ли надписи с гръцки букви този звук се означавал с диграфът ОМЕГА-IOTA. Да де, ама в сѫщитѣ надписи с диграфът ОМИКРОН-IOTA се означавал звук като във френскитѣ думи sure (сигурен) и rue (улица), а такъв звук в славянски нѣ̋мало. Тъй че, кой знае. 67 на 33.

    • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:45::
      • (.. покажи тук ..)
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:45::
      • (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      В мой пространен коментар по-горѣ съм се помѫчил да освѣтля̨ проблемът в повече детайли:

      • Произход на ероветѣ.
      • Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски.
      • Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм.
      • Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски.

      Двата ера, т.е. ненапрегнатите (+lax) гласни, са се противопоставяли по признака предност (±front): Ъ - задна (−front) гласна, Ь - предна (+front) гласна.

      Да, разбира се.
      

      Признак окръгленост (±round) е липсвал в славянския език хилядолетия наред. Типологически в преобладаващата част от езиците със ±front и без ±round, фонологичната задност на гласните фонетично се подсилва чрез окръгляне, а предността - чрез избягване на окръглянето. От друга страна, при ненапрегнатите гласни е трудно да се поддържа окръглянето; примерите за това също са много - да кажем чувашките ӑ (от по-стари u и ɯ) и ӗ (от по-стари ü и i).

      Можете да тѫрсите "прѣобладаваща типология", но недѣйте я̨ прилага на практика. Прилага се "ексистенциална типология", което означава, че щом нѣщо го има нѣ̋къде, то може да го има и другадѣ.
      
      Нашата гласна Ъ е задна и неокрѫглена (-front и -round), има я̨ в нашия̌т език и в нѣ̋колко други сѫсѣдни езика. А пък прѣдна окрѫглена гласна (+front и +round) в нашия̌т език може и да нѣ̋ма, но такава [ü] има във френски, нѣмски, турски.
      
      Да, при ненапрегнатитѣ гласни е трудно да се поддържа окрѫглянето: голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е примѣр за това.
      

      Фундаменталната разлика между стария заден ер Ъ (в система с ±lax и ±front) и сегашното Ъ (в система с ±front и ±round) е, че към първото е имало изискване да е ненапрегната гласна без изискване окръглена или неокръглена, а към второто има изискване да е неокръглена гласна без изискване напрегната или ненапрегната.

      Да, разбира се, и тука компромисът в очевиден. От хиляда и кусур години и двѣтѣ (стария̌т заден ер Ъ и сегашното наше Ъ) се произнасят задно неокрѫглено. Прѣходът от окрѫглено към неокрѫглено е стана̨л много отдавна, още в пра-славянски.
      

      Така че за ера Ъ има малка вероятност да е било слабо окръглена гласна, за разлика от сегашното Ъ, и приблизително никаква такава за ера Ь.

      Никаква окрѫгленост не прѣдполагам нито за голѣмия̌т, нито за малкия̌т ер в старо-славянски. Признакът окрѫгленост-неокрѫгленост (±round) не е имал значение за старо-славянскитѣ ерове. Този признак нѣ̋ма значение и за днешното френско нѣ̋мо е.
      

      А френското "нямо e", бидейки единствена ненапрегната гласна (в система с ±front и ±round), е било неопределено и по предност, и по окръгленост, затова напоследък, във връзка със загубването на признака ненапрегнатост, може да си позволи да съвпадне с предната окръглена фонема ö.

      Във френски има двѣ прѣдни окрѫглени фонеми, отворена [œ] (oeuf: яйцe) и затворена [ӧ] (oeufs: яйца), и дори три такива фонеми, ако броим съвсѣм затворената [ü] (rue: улица). Става дума само за отворената гласна. При нея̨ окрѫглеността е съвсѣм слаба. Ако я̨ сравним нея̨ - френската прѣдна отворена гласна [œ] - с другата френска прѣдна отворена гласна [ε] (mer: море), то [ε] е по-отворена и по-напрѣд от [œ].

      (.. скрий я̨дискусията с Ljubomir Trajkov ..)  (.. скрий дискусиитѣ с опоненти ..) 


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15:: Зачем раньше на конце слов писали Ъ?  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15:: Зачем раньше на конце слов писали Ъ?  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► (.. покажи видеото ..)  (.. покажи моитѣ коментари ..)
    
    
    • До реформы орфографии 1918 года на конце слов после согласных зачем-то всегда писали Ъ.
    • Зачем вообще ер этот был нужен?
    • Большинство думает, что-де твёрдый знак обозначал твёрдость, в то время как мягкий закономерно — мягкость.
    • Но на самом же деле всё совсем не так!
    • На разных ступенях истории отечественного письма Ъ надобился для разных целей.
    • Каких же? — узнаете из этого видео.
    
    
    •   Содержание:
    • 00:37 — Ъ и Ь (еры) в древнерусском языке как редуцированные гласные
    • 01:32 — падение редуцированных
    • 02:40 — Ъ как знак конца слова в тексте без пробелов
    • 03:21 — психология чтения в древности и сейчас
    • 04:15 — Ъ при чтении по слогам как знак конца слога
    • 04:52 — где и когда Ъ на конце слова пытались не писать
    • 06:31 — почему от Ъ массово не отказывались: зрительное удобство чтения и возможность ставить более узкие пробелы
    • 08:43 — о том, как попрали Ъ ради экономии бумаги
  
  
  • ►► .. покажи моитѣ коментари ..  (.. скрий го коментарът за видеото ..) 
  • ▼▼ ..  скрий ги коментаритѣ ми ..  (.. скрий го коментарът за видеото ..)  (.. покажи го видеото ..) 
    
    
    • До реформы орфографии 1918 года на конце слов после согласных зачем-то всегда писали Ъ.
    • Зачем вообще ер этот был нужен?
    • Большинство думает, что-де твёрдый знак обозначал твёрдость, в то время как мягкий закономерно — мягкость.
    • Но на самом же деле всё совсем не так!
    • На разных ступенях истории отечественного письма Ъ надобился для разных целей.
    • Каких же? — узнаете из этого видео.

      До правописната реформа от 1918 в края̌т на всѣ̋ка дума, завършваща на съгласна, винѫги пишѣли Ъ.
      Защо въобще е бил нужен този ер?
      Мнозинството хора си мисля̨т, че това е просто знак, означаващ твърдост, аналогичен на знакът Ь, означаващ мекост.
      Но в дѣйствителност не е съвсѣм така.
      На разнитѣ стадии от историята на руската писменост краесловното Ъ се е ползвало с различни цѣли.
      От това видео ще узнаете с какви.

    • 00:37 — Ъ и Ь (еры) в древнерусском языке как редуцированные гласные
      • Темата за еровитѣ гласни Ъ и Ь в старо-славянски (старо-български, старо-руски) е добрѣ освѣтлена в този очерк.
      • Ако нѣщо Ви се губи, започнѣте да го четете от началото.
      • Повечето от прѣдишнитѣ коментари сѫщо така сѫ посветени на двата ера.
    
    
    • 01:32 — падение редуцированных
      • Темата за изпадането на редуциранитѣ гласни сѫщо така е добрѣ освѣтлена в този очерк.
      • Ако нѣщо Ви се губи, прѣпрочетете за силнитѣ и слабитѣ ерове в старо-славянски,
      • както и за изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици.
    
    
    • 02:40 — Ъ как знак конца слова в тексте без пробелов
      • И тъй, в старитѣ текстове не сѫ отдѣляли думитѣ една от друга с интервал.
      • Това нѣ̋ма как да не затруднява четенето.
      • В различнитѣ стари писмени традиции има различни способи да се боря̨т с този проблем.
      • Напримѣр в арабски и гръцки (гръцката сигма) нѣ̋кои букви имат специални форми за краесловието.
      • В старо-френски всѣ̋ко крайно I го замѣняли с Y. Слѣди от тази практика има и досега в английски.
      • В старо-славянската (старо-българската, старо-руската) кирилица за тази цѣл пишѣли старото Ъ, макар че то вече не се произнасяло.
      • Тази роля буквата Ъ е изпълнявала прѣди книгопечатането.
      
      
      • Как да е, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ међу думитѣ си лича̨т добрѣ.
    
    
    • 03:21 — психология чтения в древности и сейчас
      • Нѣ̋кога малко били грамотнитѣ хора, малко били и книгитѣ.
      • Прѣобладавало четенето прѣд слушатели. Напримѣр свещеник чете Евангелието на енориашитѣ в църквата.
      • За такова четене липсата на интервали међу думитѣ не било голѣ̋м проблем.
      
      
      • Сега практически всѣки е грамотен и има достѫп до текстове и на хартия и на екран.
      • Сега всѣки чете прѣдимно за себе си, без да изговаря думитѣ, опитвайки се само да схване смисълът, като при това може да се развие висока скорост на четене.
      
      
      • При тази висока скорост думитѣ се разпознават и възприемат в тѣ̋хната цѣлост.
      • Когато четем бързо, процесът не се отличава много от четенето на текстове на китайски или японски език, записани с йероглифи.
      • Но за да се постигне такова нѣщо, думитѣ трѣ̋бва да бѫда̨т отдѣлени.
      
      
      • Началото и завършъкът били най-важнитѣ за разпознаването на думитѣ - това се твърди във видеото.
      • Във видеото още се твърди, че тъй като буквата Ъ показвала края̌т на думата, така тя улеснявала разпознаването на думитѣ и способствала за по-бързото четене.
      • Тази роля буквата Ъ изпълнявала прѣди книгопечатането.
      • Вие имайте прѣд вид, че във видеото се има прѣд вид само руския̌т език.
      
      
      • Как да е, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ достатъчно добрѣ отдѣлят думитѣ една от друга.
    
    
    • 04:15 — Ъ при чтении по слогам как знак конца слога
      • Когато хората в мина̨лото четѣли на глас текст без интервали међу думитѣ, тѣ четѣли по срички ("сричали").
      • Опасно било, ако послѣдната съгласна от послѣдната сричка на прѣдната дума се прочете като начало на първата сричка на слѣдващата дума.
      • Тази опасност сѫществувала, само ако прѣдната дума завършвала на съгласна.
      • Глухото краесловно Ъ прѣдотвратявало тази опасност, без да има нуђа от интервали међу всички думи.
      
      
      • И пак, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ достатъчно добрѣ отдѣлят думитѣ една от друга.
      • И не може сега да става дума да се лишим от тѣзи интервали за пѣстене на мѣ̋сто.
    
    
    • 04:52 — где и когда Ъ на конце слова пытались не писать
      • Защо прѣз 18-ти вѣк, когато текстоветѣ вече сѫ били печатни и хората четѣли прѣдимно за себе си, не сѫ отмѣнили писането на глухото краесловно Ъ?
      • Имало е много опити. И прѣди 18-ти, и слѣд 18-ти вѣк сѫ се появявали текстове без краесловно Ъ.
      • В Русия успѣ̋ват да прѣборя̨т традицията от прѣдпечатната епоха прѣз 1918.
      • В Сърбия - прѣз 1850.
      • В България - едва прѣз 1945.
      • Трѣ̋бва да се отбѣлѣжи, че отмѣнената прѣз 1945 традиция в България за писането на глухи краесловни ерове е по-скоро руска и църковно-славянска традиция.
      • Не може да се каже, че в България прѣди 19-ти вѣк е имало традиция, щом такава въображаема традиция не ни е казвала как да бѣлѣжим звукът Ъ.
    
    
    • 06:31 — почему от Ъ массово не отказывались: зрительное удобство чтения и возможность ставить более узкие пробелы
      • Възможността да слагаме по-тѣсни интервали међу думитѣ в съврѣменнитѣ текстове на хартия или екран ще я̨ прѣнебрѣгна̨.
      • Така би могло да се пѣсти мѣ̋сто, но зрителното удобство на четенето се нарушава.
      
      
      • Оказва се, че зрителното удобство за четене се увеличава, ако повечето от буквитѣ "гледат" в посоката на текстът - отлѣ̋во надѣ̋сно.
      • В това отношение кирилицата отстѫпва на латиницата.
      • Латиница: bcefhkprtu (гледат надѣ̋сно), iosvwxz (стоя̨т "неутрално"), adgjlmnqy (гледат налѣ̋во).
      • Кирилица: бвгекрсъѣьыю (гледат надѣ̋сно), жиймноптфцшѫ (стоя̨т "неутрално"), адзлучщэя (гледат налѣ̋во).
      
      
      • Допълнителнитѣ букви Ъ подобряват удобството при четене на руски текстове заради зрителното удобство, че гледат надѣ̋сно.
      • Възстановяването на буквата Ѣ би имало сѫщия̌т благотворителен ефект.
    
    
    • 08:43 — о том, как попрали Ъ ради экономии бумаги
      • Езиковѣдитѣ от началото на 20-ти вѣк вече намирали за несѫществени всички нюанси и съображения относно старитѣ рѫкописни текстове на кирилица.
      • Важност придали на фактът, че глухото краесловно Ъ заемало до 3.5% от текстът.
      • За правописна реформа, която прѣмахва глухото краесловно Ъ, била нужна смѣлост.
      • Прѣз 1918 такава смѣлост проявило правителството на болшевикитѣ.
      • Основното оправдание било икономията на хартия.
      
      
      • Икономията на хартия като важен довод за прѣмахването на глухитѣ краесловни ерове все още важи.
      • Икономията на мѣ̋сто на екранитѣ на компютри и смартфони е довод не по-малко важен.
    
    
    • Видеото е за руския̌т език. Естествено, авторът му не мисли за другитѣ славянски езици с кирилска писменост.
      
      
      • Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от сръбския̌т правопис още около 1850, още при първата стандартизация на съврѣменния̌т сръбски език.
        
        
        • Сърбитѣ сѫ имали вѣщ реформатор на езикът си - Вук Караџич.
      
      
      • В българския̌т правопис глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти прѣз 1921 и възстановени прѣз 1923 (Омарчевски правопис).
      
      
      • Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от българския̌т правопис прѣз 1945 с отечествено-фронтовската правописна реформа.
      
      
      • Oтечествено-фронтовската правописна реформа въвеђа:
        
        
        • Дрѣбни измѣнения
          
          
          • Повечето врѣдни, но пък дрѣбни.
          • Тѣзи дрѣбни врѣди лесно мога̨т да се неу̌трализират.
        
        
        • Прѣмахване на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
          
          
          • Нанесена е била голѣ̋ма врѣда на българщината.
          • Но пък с възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ тази врѣда се неу̌трализира.
        
        
        • Прѣмахване на краесловнитѣ ерове
          
          
          • Това може би е единственото полезно нѣщо в отечествено-фронтовската правописна реформа.
          • Ползата от прѣмахването на краесловнитѣ ерове е по-голѣ̋ма от врѣдитѣ, нанесени с другитѣ правописни измѣнения.
          • Поради това сегашния̌т ОФ-правопис е по-добър от стария̌т иванчевски правопис, който е бил в сила до 1945.
      
      
      • Освѣн доводът за икономия на мѣ̋сто, който важи и е основен довод при руския̌т език, за българския̌т език има по-важен довод:
        
        
        • В българския̌т език имаме и звук Ъ ..
        • и основното прѣдназначение на буквата Ъ трѣ̋бва да бѣде означаването на звукът Ъ.
        • В този смисъл, доводът, че глухото краесловно Ъ улеснявало четенето, може да важи за руския̌т език, но не и за българския̌т.
        
        
        • В българскитѣ текстове глухитѣ краесловни Ъ затрудняват четенето, понеже нѣ̋как си скриват от погледът другитѣ букви Ъ.
        
        
        • Ролята на буквата Ъ да показва посоката на четене се допълва от възстановената буква Ѣ, която прави сѫщото.
        
        
        • Глухитѣ краесловни букви Ъ сѫ допринесли за нелеката сѫдба на звукът Ъ в българския̌т език.
          
          
          • Прѣз 19-ти вѣк у нас сѫ се въдѣли борци срѣщу звукът Ъ, които сѫ искали да го махна̨т от езикът.
          
          
          • Плод на усилията на борцитѣ срѣщу звукът Ъ е писането на буква А в така нарѣчения̌т непълен опрѣдѣлителен члѣн.
          • Впрочем, цѣ̋лото недоразумение, нарѣчено "правило за пълен и непълен члѣн", е причинено от глухитѣ краесловни ерове.
          
          
          • Плод на усилията на борцитѣ срѣщу звукът Ъ е и писането на буква А за звукът Ъ в ред глаголни окончания.
          
          
          • Да повторя̨: отечествено-фронтовския̌т правопис е по-добър от стария̌т иванчевски правопис.
            
            
            • Нѣ̋ма как нѣщо по-лошо и по-старо да замѣни нѣщо по-добро и по-ново.
            
            
            • Новото може да се замѣни само с нѣщо по-добро и по-ново.
            
            
            • Усилията на нѣ̋кои да съживяват стария̌т иванчевски правопис, включващ глухитѣ краесловни ерове, практически осуетяват възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
    
    
    • .. скрий ги коментаритѣ ми за видеото ..  (.. скрий го коментарът за видеото ..)


• ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

Очерк за краесловнитѣ ерове

►►  Преамбюл

(.. покажи го преамбюлът̌ ..)

▼▼ 

Уважаемиът̌ Пламен Иванов Кочев тук е дал прѣпратка към интервю с Џоко Росич, в което извѣстниът̌ актıор уж се е произнесъл и по въпросът̌ за краесловнитѣ ерове.

Великиът̌ актıор само е надушил проблемът̌. Той не е езиковѣд и не можем да очакваме от него да го е разбрал.

Но тукашната група от езиковѣди и езиколюбители се нуђае вѣроятно от разяснение. Впрочем, всѣки учител по български език би трѣ̋бвало да ги знае нѣщата, които ще изложѫ̨ по-долу.

• В старо-славянски имало само отворени срички
• Силни и слаби ерове в старо-славянски
• Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянскиът̌ език в разнитѣ нови славянски езици
• Обеззвучаване на краесловнитѣ шумни съгласни слѣд изпадането на слабитѣ ерове
• Глухитѣ краесловни ерове в правописът̌
• Изпадането на българскиът̌ език в немилост прѣд Негово Величество Султанът̌ и злорадството на сръбскиът̌ език по този повод
• Прѣпратки (references)
• Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►  В старо-славянски имало само отворени срички

(.. покажи ..)

▼▼  В старо-славянски имало само отворени срички

В старо-славянски (старо-български, старо-сръбски, старо-руски) буквата Ъ винѫги е звучала, звучала e дори и в краıът̌ на думата (в краесловна позиция). Сѫщото може да се каже и за буквата Ь.

Примѣри на думи, раздѣлени на срички, според това как сѫ се произнасяли:

БО-ГЪ,
КРА-КЪ,
ПО-ДЪ,
ПО-ПЪ,
ПО-ТЬ,
КО-NЬ,
ДЬ-NЬ (ден),
ПЬ-СЪ (пес),
ЛѢ-СЪ,
ХЛѢ-БЪ,
СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
ПРѢ-СЛА-ВЪ,
ГО-СТЬ-БА (гозба),
СВА-ТЪ-БА,
ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (понедѣлник),
ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (вторник),
и т.н.

О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
..

Off-topic/терминологично отклонение: Текстът̌ от Божията молитва е на старо-църковно-славянски (OCS+, OldChurchSlavonic), който е първиът̌ книжовно обработен славянски език, имащ за основа старо-българскиът̌ (OldBulgarian) диалект на старо-славянскиът̌ език (на старо-общо-славянскиът̌ език, OCS*, OldCommonSlavic).

Как би звучал този текст на друг диалект на старо-славянскиът̌ език (напримѣр на старо-руски или на старо-сръбски) може да се напише, но ще е отклонение от темата. Край на отклонението

Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.

Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правıѫ̨т трудът̌ да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).

Гласнитѣ Ъ и Ь се наричат ерове - голѣ̋м Ъ и малък Ь ер, заден Ъ и прѣден Ь ер.

Продължаваме. Молıѫ̨, наблюдавайте.

Всички срички завършват на гласна. Всички звучни шумни съгласни Б,В,Г,Д,Ж,З се произнасят звучно - нѣ̋ма условия за обеззвучаването им (съотвѣтно в П,Ф,К,Т,Ш,С). Тѣ и затова се пишат с буквитѣ за звучни съгласни. Освѣн това, нѣ̋ма условия за озвучаването на беззвучнитѣ съгласни, както ние правим сега (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).

Наблюдението показа, че в старо-славянски (старо-български, старо-руски, старо-сръбски) нѣ̋мало условия за асимилация по звучност при шумнитѣ съгласни. Нито пък е имало условия за обеззвучаване на краесловнитѣ съгласни.

Пак отклонение/Off-topic:

Основниът̌ принцип на правописът̌ на съврѣменниът̌ български език е морфологичниът̌, и прѣди 1945, и слѣд 1945. Основниът̌ принцип в съврѣменниът̌ правопис на сръбскиът̌ и турскиът̌ език е фонетичниът̌.

Фонетичниът̌ принцип изисква да се пише така, както се чува, така, както се произнася. Фонетичниът̌ принцип е бил основен и при латинската книжнина, и при старо-гръцката. Ще дам примѣри от међународната лексика, произхођащи от латински: агент:актıор, диригент:директор, легенда:лекция. Ако нашиът̌ правопис бѣше основан на фонетичниът̌ принцип, то щѣ̋хме да пишем "рок:рога:рогат:еднорок:рокче" (в София рогчета казват на нѣ̋колко вида тѣстени издѣлия). А ето как пишѫ̨т сърбитѣ: Србија, србин, српкиња.

Аз по̀ харесвам морфологичниът̌ принцип. Той е по-добър за нашиът̌ език, както и за рускиът̌ или полскиът̌. Обаче друго опрѣдѣля правописът̌ като добър или лош: доколко правописът̌ се придържа към възприетиът̌ основен принцип, доколко допуска отклонения от него и доколко такива отклонения сѫ оправдани.

Напримѣр, краесловнитѣ ерове отпрѣди 1945 сѫ приложение на историческиът̌ принцип (основен в гръцкиът̌ правопис, напримѣр), и е добрѣ, че прѣз 1945 краесловнитѣ ерове сѫ били разкарани. От друга страна, до 1945 се е пишѣло "сърдце" според морфологичниът̌ принцип, основен за нашиът̌ правопис, а промѣната от "сърдце" на "сърце" е приложение на друг принцип - на фонетичниът̌, и е неоправдана.

Като се смѣсват нѣ̋колко принципа в правописът̌, той става безпринципен, и така нѣ̋ма как да е добър. Край на отклонението

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Силни и слаби ерове в старо-славянски

(.. покажи ..)

▼▼  Силни и слаби ерове в старо-славянски

В старо-славянски всѣки ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, можѣло да бѫде в силна или в слаба позиция, т.е. да бѫде силен или слаб.

Един ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, бивал силен, ако бил ударен или ако бил послѣдван от слаб ер в слѣдващата сричка на думата или на устойчивиът̌ израз. Иначе ерът̌ бивал слаб.

За да опрѣдѣли ероветѣ като силни и слаби, старо-славянскиът̌ език слѣдвал слѣдниът̌ алгоритъм:

• Разглеђа се всѣ̋ка сричка, сричка по сричка, започвайки от краıът̌ на думата или на устойчивото словосъчетание.
• Всѣки ер в послѣдната сричка е слаб. В старо-славянски ударението не можѣло да пада на ер в послѣдна сричка.
• Ако в поредната (текущата) сричка има ударен ер, то той е силен.
• Ако в текущата сричка има ер, а в слѣдващата сричка има слаб ер (ер вече опрѣдѣлен като слаб), то ерът̌ в текущата сричка е силен, дори да е неударен.
• Иначе, ако в текущата сричка има ер, който е неударен, и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, то този неударен ер в текущата сричка е слаб.

В краıът̌ на 9-ти вѣк, врѣмето на първитѣ текстове на старо-славянски език, всички ерове - и силни и слаби - все още се чували. И съотвѣтно се пишѣли. Затова и знаем за тѣ̋х. Може би слабитѣ ерове сѫ звучали по-кратко от силнитѣ, но това не се отбѣлѣ̋звало в текстоветѣ.

Обаче в слѣдващитѣ вѣкове славяногласнитѣ по цѣ̋л свѣ̋т, включително и по Нашенско, съвсѣм занемарили произношението на слабитѣ ерове и тѣ изпаднѫ̨ли. А пък силнитѣ ерове си останѫ̨ли като нормални сричкотворни гласни.

Примѣри:

• ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): развитие в български, къдѣто ударението е на сричката -NЬ-. Ерът̌ в послѣдната сричка е слаб и изпаднѫ̨л. Ерът̌ в ударената сричка -NЬ- е станѫ̨л нормална гласна Е. Ерът̌ в сричката ДЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, така че този ер, бидейки слаб, е изпаднѫ̨л. Получава се ДНЕС. От трисрична думата става едносрична.


• ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): развитие в сръбски и български, когато ударението е на първата сричка -ДЬ-. Ерът̌ в послѣдната сричка е слаб и изпаднѫ̨л. Ерът̌ в прѣдпослѣдната сричка -NЬ- е силен, понеже в слѣдващата сричка има слаб ер. Ерът̌ в сричката ДЬ- е силен, понеже е ударен. Получава се ДЕ̒НЕС в западно-български диалекти и ДА̒НАС в сръбски.


• ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Ерът̌ в послѣдната сричка е слаб и изпаднѫ̨л. Ерът̌ в сричката -РЬ- е слаб и изпаднѫ̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е И, а не слаб ер. Ерът̌ в сричката -ВЪ- също така е слаб и изпаднѫ̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е О, а не слаб ер. Получава се ВТО̒РНИК. От петсрична думата става двусрична. Освѣн това, в новитѣ условия, звучната шумна съгласна В застава точно прѣд беззвучната шумна съгласна Т и сама се обеззвучава: чува се ФТОРНИК. Впрочем, това е моментът̌, когато славяногласнитѣ се научили да произнасят съгласната Ф.


• ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Ерът̌ в послѣдната сричка е слаб и изпаднѫ̨л. Ерът̌ в сричката -РЬ- е ударен и става нормална гласна. Получава се ОРЕ̒Л.
• ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Ерът̌ в сричката -РЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка има гласна И или дифтонг ЪI. Получава се ОРЛИ̒.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянскиът̌ език в разнитѣ нови славянски езици

(.. покажи ..)

▼▼  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянскиът̌ език в разнитѣ нови славянски езици

• Отварянето на всички срички - това е бил основниът̌ момент при прѣструктурирането на пра-славянскиът̌ език в славянски (старо-славянски) език.
• А пък изпадането на слабитѣ ерове - това е бил основниът̌ момент при прѣструктурирането на старо-славянскиът̌ език в разнитѣ съврѣменни славянски езици.

• Новитѣ славянски езици в повечето случаи по различен начин сѫ се справили с послѣдицитѣ от изпадането на слабитѣ ерове.


• Мекитѣ съгласни получават фонематичен статут.

  Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще ıѫ̨ маркирам. Най-много е засѣгнѫ̨т рускиът̌ език, най-малко - българскиът̌.

• Слѣд нѣ̋колко-вѣковно отсѫтствие в езикът̌ се появяват затворени срички.

  Лесно ли езикът̌ ги прѣглъща? Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще ıѫ̨ маркирам. Най-много сѫ засѣгнѫ̨ти чешкиът̌, полскиът̌, украинскиът̌ език, най-малко - българскиът̌.

• Силнитѣ ерове останѫ̨ли в произношението, но загубили качеството си на ерове, превръщайки се в пълноцѣнни гласни. Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще ıѫ̨ маркирам.

  		Ъ		Ь
  Източно-славянски (руски, ..)		О		Е
  Западно-славянски (чешки, полски, ..)		Е		Е
  Сръбски&словѣнски		А		А
  Български		Ъ		Е

  Макар и като пълноцѣнна гласна, голѣмиът̌ ер Ъ запазил качеството си в голѣ̋ма част от българскитѣ диалекти. В други български диалекти прѣминѫ̨л в О.

• Появяват се условия за асимилация на шумнитѣ съгласни по звучност/беззвучност.

  ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА се произнасят вече ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.

• Появяват се условия за обеззвучаване на шумнитѣ съгласни в краıът̌ на думитѣ.

  На това е посветен този очерк.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Обеззвучаване на краесловнитѣ шумни съгласни слѣд изпадането на слабитѣ ерове

(.. покажи ..)

▼▼  Обеззвучаване на краесловнитѣ шумни съгласни слѣд изпадането на слабитѣ ерове

• Стана дума, че всѣки ер в послѣдната сричка, т.е. в краıът̌ на думата, е слаб и слѣдователно е изпаднѫ̨л.


• Така се появяват думи, каквито по-рано в славянскиът̌ език не е имало - думи, завършващи на съгласна.
• Такава съгласна наричаме краесловна. В славянскиът̌ език по-рано, прѣди изпадането на слабитѣ ерове, не е имало краесловни съгласни. Вече има.


• И ако краесловната съгласна е шумна и звучна, то тя има склонност към обеззвучаване.

  Примѣри:
  боб, кораб, хлѣ̋б, ..
  Иванов, ров, кръв, нов, ..
  Бог, снѣ̋г, враг, строг, недѫг, ..
  град, лед, студ, параход, бѣлобрад, ..
  дебелокож, нож, дръж, ..
  прѣз, бъз, тормоз, хаирсъз, ..
  

• Има езици, в които по начало нѣ̋ма краесловни шумни звучни съгласни. Такъв е бил старо-славянскиът̌ и в частност старо-българскиът̌. Такива сѫ гръцкиът̌, италианскиът̌, португалскиът̌. Съврѣменнитѣ славянски езици не сѫ такива.


• Турскиът̌ език е особен. В турски краесловнитѣ шумни звучни съгласни - освѣн Z и V - се обеззвучават.


• Нататък има два модела: английски и нѣмски.
  
  
  • При английскиът̌ модел краесловнитѣ шумни звучни съгласни не се обеззвучават.

    Напримѣр, в английски крайната съгласна в думитѣ bag [bæg] (чанта) и back [bæk] (гръб, назад) се произнасят различно, докато в български крайнитѣ съгласни в думитѣ РАК и ВРАГ не се различават на слух. Сѫщо така, различно се произнасят и bad [bæd] (лош) и bat [bæt] (прилѣп). Много други двойки английски думи се различават само по звучността на крайната шумна съгласна и тази разлика се чува.

    Освѣн английскиът̌ език, по английскиът̌ модел се водıѫ̨т френскиът̌ език и сръбскиът̌ език.
  
  
  • При нѣмскиът̌ модел краесловнитѣ шумни звучни съгласни се обеззвучават.
    Освѣн нѣмскиът̌ език, по нѣмскиът̌ модел се водıѫ̨т всички съврѣменни славянски езици без сръбскиът̌.

    Нашиът̌ език се води по този модел. Ние произнасяме:
    боп, корап, хлѣ̋п, ..
    Иваноф, роф, кръф, ноф, ..
    Бок, снѣ̋к, врак, строк, недѫк, ..
    грат, лет, стут, парахот, бѣлобрат, ..
    дебелокош, нош, дръш, ..
    прѣс, бъс, тормос, хаирсъс, ..
    

• И тъй, в София и Скопие се водим по нѣмскиът̌ модел, в Бѣлград се водıѫ̨т по английскиът̌ модел. Това от една страна. От друга страна, међу Белград, Скопие и София сѫществува диалектен континуум, част от южно-славянскиът̌ диалектен континуум. Дали нѣ̋кой нѣ̋къде е начертал изоглосата по тази характеристика. Дали я има начертана линията, на запад от която хората да се водıѫ̨т по английскиът̌ модел. Или тази информация е загубена вече, в началото на 21-ви вѣк изоглосата не може да се възстанови.


• Извод: българскиът̌ език обеззвучава краесловнитѣ шумни звучни съгласни, а сръбскиът̌ - не.
• Това явление е усѣтил великиът̌ актıор Џоко Росич и го е засѣгнѫ̨л в интервюто си.


• Това явление е елемент от произношението. Българчетата го усвояват в ранното си дѣтство за цѣ̋л живот.
• То влиза в правоговорът̌, в българската произносителна норма.
• Ние, българитѣ, не можем току-така да се научим да не обеззвучаваме краесловнитѣ шумни звучни съгласни.
• Ние, българитѣ, сме свикнали да различаваме думитѣ на слух, дори и ако крайната шумна звучна съгласна е обеззвучена.


• Aктıорът̌ Џоко Росич в интервюто си изказва свое заблуђение.
  
  
  • От интервюто му излиза, че в българскиът̌ език краесловнитѣ шумни звучни съгласни се обеззвучават заради правописната реформа от 1945.
  • От интервюто му излиза, че прѣди 1945 българитѣ не сѫ обеззвучавали краесловнитѣ шумни звучни съгласни, което не е вѣ̋рно.
  • Aктıорът̌ Џоко Росич страда от заблуђения, присѫщи на много езиковѣди-любители.
  • Основното при тѣ̋х е, че не различават естественитѣ езикови процеси от изкуственитѣ.
  
  
• Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българскиът̌ език е естествен процес.
• Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българскиът̌ език е плод на естественото развитие на нашиът̌ език слѣд изпадането на старо-славянскитѣ слаби ерове.
• Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни е характеристика на повечето славянски езици (руски, полски, словѣнски, ..), както и на нѣмскиът̌ език.
• Българскиът̌ език е рѣшил да се води по "нѣмскиът̌" модел (както руски и полски), а не по "английскиът̌" модел (както сръбски).
• Българскиът̌ език е взел това рѣшение сам, без влияние или натиск отвън.
• Българскиът̌ език е взел това рѣшение вѣроятно много отдавна.
• Във всѣки случай, прѣз цѣлиът̌ 19-ти вѣк, когато и в руски (до 1918), и в български (до 1945) редовно сѫ се пишѣли краесловнитѣ ерове, обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни е било вече факт.
• За това говорıѫ̨т многобройни транскрипции от послѣднитѣ два вѣка на руски и български фамилни имена от видът̌ Popoff, Ivanoff, Smirnoff.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Глухитѣ краесловни ерове в правописът̌

(.. покажи ..)

▼▼  Глухитѣ краесловни ерове в правописът̌

• Да повторим нѣ̋кои нѣща.
  
  
  • Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българскиът̌ език е естествен процес.
  • Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българскиът̌ език е плод на естественото развитие на нашиът̌ език слѣд изпадането на старо-славянскитѣ слаби ерове.
  • Това явление е елемент от произношението. Българчетата го усвояват в ранното си дѣтство за цѣ̋л живот.
  • То влиза в правоговорът̌, в българската произносителна норма, и то отпрѣди 1945.
  
  
  • Това явление е естествено и то не е породено от правописът̌.
  • В частност, това явление не е породено от отмѣ̋ната на глухитѣ краесловни ерове в правописът̌ (в руски - 1918, в български - 1945).
  • Великиът̌ актıор Џоко Росич се заблуђава по този повод.


• Първично е произношението, а не правописът̌.
• Правописът̌ не бива неоправдано да се отдалечава от произношението.


• Старо-славянскитѣ краесловни ерове сѫ отпаднѫ̨ли от произношението окончателно.
• Ако тѣ не се пишѫ̨т, ако тѣ отпаднѫ̨т и от правописът̌, никакви проблеми не възникват с разбирането на текстът̌, както показва руската практика слѣд 1918 и българската практика слѣд 1945.


• Ако историческиът̌ принцип бѣше в основата на българскиът̌ правопис, това донѣ̋къдѣ би оправдало писането на глухитѣ краесловни ерове.
• Друго оправдание освѣн историческиът̌ принцип на правописът̌ нѣ̋ма и не може да има. Но историческиът̌ принцип не важи за нашиът̌ правопис.
• И прѣди ОФ-реформата от 1945, и сега, българскиът̌ правопис се е основавал на морфологичниът̌ принцип.
• А писането на глухитѣ краесловни ерове противорѣчи на този морфологичен принцип.


• Слѣдователно, нѣ̋ма никакво оправдание за писането на глухитѣ краесловни ерове.


• Ако трѣбва да се означават нѣ̋как исторически мекитѣ съгласни в краıът̌ на думитѣ, то по примѣрът̌ на рускиът̌ правопис за цѣлта е достатъчен малкиът̌ ер.
  
  
  • На това може да се намѣри морфологична функция: да означава женски род или мека съгласна при члѣнуване.
  • Напримѣр, цѣль, радость, конь, царь, лакъть, нокъть, овчарь, учитель.
  • Но едва ли това е нужно. Практиката показва, че лесно се справяме и без такъв морфологичен бѣлѣг.


• Исторически бѣлѣжки за събития от 19-ти вѣк.
  
  
  • Писането на глухитѣ краесловни ерове е влѣ̋зло в българскиът̌ правопис, само защото то тогава е влизало и в рускиът̌ правопис.
  • Българскитѣ книжовници слѣ̋по сѫ копирали писането на глухитѣ краесловни ерове от рускиът̌ език.
  
  
  • В българскиът̌ език има пълноцѣнен гласен звук Ъ.
  • Българскитѣ книжовници до около 1880 не сѫ знаѣли, че буквата Ъ е била прѣдназначена именно за звукът̌ Ъ.
  • Българскитѣ книжовници до около 1880 гледали на буквата Ъ с очитѣ на руснацитѣ, за които тази буква била знак за твърдост (тве̋рдый знак).
  
  
  • Като се разбрало, че буквата Ъ е била прѣдназначена именно за звукът̌ Ъ, за този гласен звук Ъ бил възприет двояк етимологичен правопис.
  • Ако гласниът̌ звук Ъ имал юсов произход, то звукът̌ Ъ се означавал с буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка).
  • Иначе гласниът̌ звук Ъ се означавал с буквата Ъ.
  • Към това правило се придържам и аз сега в текстоветѣ си.
  
  
  • Гласната Ъ в члѣнът̌ -ЪТ има еров произход и слѣдва да се означи с буквата Ъ: члѣнът, хлѣ̋бът, градът, ..
  • Заедно с глухитѣ краесловни ерове тѣзи члѣнувани форми добивали видът̌: члѣнътъ, хлѣбътъ, градътъ, ..
  • Крайната съгласна -Т често изпадала от произношението и на хората не им се искало винѫги да ıѫ̨ пишѫ̨т.
  • Но ако тогава се напишѣло члѣнъ, хлѣбъ, градъ, .., то това означавало глух краесловен ер и нечлѣнувана форма.
  • Русофилитѣ подмамили хората да пишѫ̨т члѣна, хлѣба, града.
  • Мед им капѣло на устата на русофилитѣ, когато се получавали изрази с еднакъв правопис на български и на руски: два километра до полигона.
  • На български би трѣ̋бвало да е: два километра до полигонът.
  
  
  • С това се опитах да покажѫ̨, че писането на глухитѣ краесловни ерове сериозно е наврѣдило на българскиът̌ правопис.


• Off-topic/терминологично отклонение:
  
  
  • Писах какво е старо-църковно-славянски език (OCS+, OldChurchSlavonic) и приведох част от текстът̌ на Божията молитва на този език.
  
  
  • Какво е църковно-славянски език (CS, ChurchSlavonic)? Това е сѫщиът̌ език като старо-църковно-славянскиът̌, но със съврѣменно произношение и с осъврѣменен правопис.
  • Към църковно-славянскиът̌ език се прилага руското произношение от 19-ти вѣк. Молıѫ̨ да не се бърка рускиът̌ език от 19-ти вѣк със старо-рускиът̌ диалект на старо-славянскиът̌ език.
  • Сѫщиът̌ откѫс от Божията молитва, но този пѫт на църковно-славянски, а не на старо-църковно-славянски, привеђам по-долу.

    ОТЧЕ NАШЪ ИЖЕ ЕСИ NА NЕБЕСѢХЪ
    ДА СВЯТИТЪСЯ ИМЯ ТВОЕ
    ДА ПРИИДЕТЪ ЦАРСТВIЕ ТВОЕ
    ДА БОУДЕТЪ ВОЛЯ ТВОЯ
    ЯКО NА NЕБЕСИ И NА ЗЕМЛИ
    ХЛѢБЪ NAШЪ NAСОУЩNЫЙ
    ДАЖДЬ NАМЪ ДNЕСЬ
    И ОСТАВИ NАМЪ ДОЛГИ NAША
    ..

  • А какво пък е ново-църковно-славянски език? Това е сѫщиът̌ език като църковно-славянскиът̌, но със съврѣменно произношение и с осъврѣменен правопис, от 21-ви вѣк.

    ОТЧЕ НАШ ИЖЕ ЕСИ НА НЕБЕСЕХ
    ДА СВЯТИТСЯ ИМЯ ТВОЕ
    ДА ПРИИДЕТ ЦАРСТВИЕ ТВОЕ
    ДА БУДЕТ ВОЛЯ ТВОЯ
    ЯКО НА НЕБЕСИ И НА ЗЕМЛИ
    ХЛЕБ НAШ НAСУЩНЫЙ
    ДАЖДЬ НАМ ДНЕСЬ
    И ОСТАВИ НАМ ДОЛГИ НAША
    ..

  • Край на отклонението

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Изпадането на българскиът̌ език в немилост прѣд Негово Величество Султанът̌ и злорадството на сръбскиът̌ език по този повод

(.. покажи ..)

▼▼  Изпадането на българскиът̌ език в немилост прѣд Негово Величество Султанът̌ и злорадството на сръбскиът̌ език по този повод

• Стана вече дума, че българскиът̌ език обеззвучава краесловнитѣ шумни звучни съгласни, а сръбскиът̌ - не.


• Слѣдната случка може да е мит, но може и да се е случила.
  
  
  • Разноезични гяури искрено увѣрявали Негово Величество Султанът̌, че тѣ сѫщо така вѣ̋рват в Аллах, но не го наричат Аллах, а всѣки го нарича на своıът̌ си език.
  
  
  • Как наричате Аллах Всемогѫщиът̌ и Милостивиът̌ - нека всѣки да каже - заинтересувал се Султанът̌.
  
  
  • Гъркът̌ казал: ΘΕΟΣ.
  • Сърбинът̌ казал: БОГ със звучно крайно Г.
  • Българинът̌ казал: БОК.
  
  
  • Вай, вай, какъв срам - рѣкъл Султанът̌, като чул българинът̌.
  
  
  • Така българскиът̌ език изпаднѫ̨л в немилост прѣд Султанът̌.
  • Сръбскиът̌ език взел по-висока позиция.
  • Българскиът̌ език едва оцѣлѣ̋л, но щом дочакал 19-ти вѣк, живнѫ̨л.
  • И сега не отстѫпва на сръбскиът̌.
  
  
  • Ако и руснак бѣше на срѣщата при Султанът̌, руснакът̌ щѣше да каже БОХ.
  • Нѣ̋кои думи в рускиът̌ език имат специално произношение, отклоняващо се от правописът̌. Срѣд тѣ̋х е думата БОГ - тя се чете БОХ с фрикативно произношение на Г.
  • Фрикативното произношение на славянското Г е разпространено в поясът̌ Чехия - Словакия - Украйна - Южна Русия.
  • Заради фрикативното произношение на славянското Г руснацитѣ понѣ̋кога наричат жителитѣ на Украйна и Южна Русия "хохли".
  • Великиът̌ руски писател Гоголь има за прѣ̋кор именно тази дума: написано "гоголь", но на слух "хохоль", заради фрикативното произношение на Г.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Прѣпратки (references)

(.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼  Прѣпратки (references)

• Мои публикации:
  • The CV of Slavophonia
  • Balkansprachbund-ът: балканскиът̌ езиков съюз
  • Аксиомата за естественитѣ езици
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
  • Диалектен континуум - що е то
  • Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
  • Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
  • Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
• Други публикации:
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Кирил Мирчев: Старобългарски език
  • БАН: Граматика на старобългарския език

▲▲  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

---

►►  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

(.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41:: (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тук ..)  .. към началото ..
  
  
  • Стар мой коментар за голѣмиът̌ ер Ъ във форум
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41:: (.. покажи го там ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Стар мой коментар за голѣмиът̌ ер Ъ във форумът̌ Бойна Слава
  
  
  • Гласниът̌ звук Ъ в българскиът̌ език е славянско наслѣдство
  
  
  • Краткото У (U) от праезикът̌ (от пра-индоевропейскиът̌ език) е дало Ъ в славянскиът̌ език (в старо-общо-славянскиът̌ език) и съотвѣтно в старобългарскиът̌ му диалект.
    
    
    • Тази промѣна, която може да се нарѣче делабиализация, както и другата подобна промѣна (от пра-индоевропейското кратко И към славянско Ь), може да е била повлияна от езикът̌ на аваритѣ.
    • Именно за този славянски звук Ъ, който и досега може да се чуе в български, сѫ измислени букви и в глаголицата, и в кирилицата. За другиът̌ звук Ь сѫщо имало измислени букви, но оня звук Ь не е запазен в никой съврѣменен славянски диалект.
  
  
  • Докъм срѣдата на 19-ти вѣк нашенскитѣ книжовници не знаѣли как - с коя буква - да означават звукът̌ Ъ.
    
    
    • Доста от тѣ̋х не го харесвали звукът̌ Ъ и тѫрсѣли начин да го елиминират от езикът̌.
    • Един от най-виднитѣ борци против Ъ-то бил Васил Априлов.
    • Повечето наши книжовници от 19-ти вѣк гледали на писмеността с очитѣ на руснацитѣ. За тѣ̋х буквата Ъ била знак за твърдост.
    • Ботев и Каравелов използвали само буквата Ѫ за звукът̌ Ъ. Нашитѣ книжовници сѫ научили за буквата Ѫ от румѫнската кирилица.
    • Приличен начин за писмено означаване на звукът̌ Ъ бил възприет едва слѣд Освобођението. Найден Геров има голѣ̋м принос за това, наред и с други хора вѣроятно, напримѣр Драган Цанков.
    • Повечето наши книжовници от 19-ти вѣк не сѫ знаѣли, че звукът̌ Ъ в българскиът̌ език е славянско наслѣдство. Мислѣли сѫ, че е придобит под турско влияние. И тъй като мразѣли турцитѣ, намразили го и звукът̌ Ъ.
    • Книжовницитѣ от FYRoM сѫ го намразили звукът̌ Ъ, защото мразѣли българитѣ, и сѫ си ıѫ̨ изразили омразата.
  
  
  • За руснацитѣ буквата Ъ е само знак за твърдост.
    
    
    • Вариантитѣ на кирилската азбука за разнитѣ езици на територията на бившиът̌ СССР едва ли ползват тази буква по друг начин, освѣн като знак за твърдост.
    • Ако в съотвѣтниът̌ език има звук Ъ, той вѣроятно се означава с руската буква Ы, а не с Ъ.
    • Напримѣр, звук Ъ има в азѣрскиът̌ (азѣрбайџанскиът̌) език и за него се използва буквата Ы в съотвѣтната кирилица.
  
  
  • Скрий го коментарът̌ ми за голѣмиът̌ ер Ъ от форумът̌ Бойна Слава.


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::  (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)  .. към началото ..
  
  
  • Буквата голѣ̋м ер Ъ в писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::  (.. покажи там ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Буквата голѣ̋м ер Ъ в писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе
  
  
  • В писмото си Нѣ̋кшу употрѣбява буквата Ъ "правилно", само за звукът̌ Ъ.
  
  
  • Налага се съпоставката със славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът̌ в началото на 19-ти вѣк: тѣ не знаѣли как, с коя буква, да означават звукът̌ Ъ. Налага се и изводът̌, че грамотността на български език срѣд славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът̌ прѣз 17-ти и 18-ти вѣк е била на нулево равнище, щом сѫ забравили как да означават звукът̌ Ъ.
  
  
  • Нито Петър Берон (в Рибниът̌ буквар от AD 1824), нито Неофит Рилски (в граматиката си от AD 1835) сѫ знаѣли как да означават звукът̌ Ъ.
  
  
  • Любен Каравелов и Христо Ботев употрѣбяват за звукът̌ Ъ само буквата Ѫ.
  
  
  • Едва в послѣдната четвърт на 19-ти вѣк за звукът̌ Ъ се намира задоволително рѣшение в българскиът̌ правопис.
  
  
  • Скрий ги коментаритѣ ми за писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе.


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23:: (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..
  
  
  • Прѣсни коментари за двата ера, голѣмиът̌ и малкиът̌
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23:: (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Прѣсни коментари за двата ера, голѣмиът̌ и малкиът̌
  
  
  • ►►  Произход на ероветѣ.  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Произход на ероветѣ.  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • И двата ера произхођат от кратки несѫщински гласни в ПИЕ (пра-индо-европейскиът̌ език).
    
    
    • Голѣмиът̌ ер Ъ произхођа от пра-индо-европейското кратко У [ǔ].

      Пра-индо-европейското кратко У [ǔ] да не се бърка със съгласната [w] в английски.

    • Малкиът̌ ер Ь произхођа от пра-индо-европейското кратко И [ǐ].

      Пра-индо-европейското кратко И [ǐ] да не се бърка със съгласната Й [j].

    • Малкиът̌ ер Ь може да произхођа и от пра-индо-европейската шва, ако това има нѣ̋какво значение за славянщината.

      В сѫщност, пра-индо-европейската шва по пѫтıът̌ си към славянщината първо става на кратко И [ǐ], което послѣ на общо основание минава в малък ер Ь.

    • Пра-индо-европейскитѣ гласни, от които произхођат двата славянски ера, сѫ несѫщински гласни. Според ларингалната хипотеза тѣ не сѫ част от огласовката на думата, а сѫ част от скелетът̌ ѝ. Това сѫ били сонорни съгласни или полугласни или глайдове или апроксиманти, като всички тѣзи термини означават приблизително едно и сѫщо.
    • Според ларингалната хипотеза истинскитѣ гласни в ПИЕ сѫ били Е и О.
    • В пра-славянски, всички кратки гласни, които не произхођат от истински пра-индо-европейски гласни, придобиват поведение на ерове.
    • Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.
    
    
    • Според ларингалната хипотеза, ларингалитѣ придавали дължина на несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i].
    • В пра-славянски, несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i] можѣло да продобиıѫ̨т дължина и като маркировка на итеративна глаголна форма.
    • В пра-славянски, дългитѣ гласни У [ū] и И [ī] не ги постигнѫ̨ла сѫдбата да станѫ̨т на ерове.
      
      
      • Дългата гласна И [ī] си останѫ̨ла в качеството на славянско И.
      • Дългата гласна У [ū] се дифтонгизирала в славянското ЪI, което послѣ в български и сръбски (и чешки и словашки) се опростило на И.
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че първата част на славянскиът̌ дифтонг ЪI е именно гласната Ъ.
      • И в глаголицата, и в кирилиацата този звук се е означавал с диграфът̌ ЪI (или ЪИ) и слѣдователно си е бил такъв дифтонг.
    
    
    • .. Скрий го коментарът̌ ми за произходът̌ на ероветѣ ..
  
  
  • ►►  Гласеж на голѣмиът̌ ер Ъ в старо-славянски.  (.. покажи ..)  (.. чуй ..)
  • ▼▼  Гласеж на голѣмиът̌ ер Ъ в старо-славянски.  (.. скрий ..)  (.. чуй ..)  .. към началото ..
    
    
    • В основниът̌ текст на очеркът̌ е написано:
      
      

      Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.

    
    
    • Струва си да се спрем по-подробно на произношението на голѣмиът̌ ер Ъ в съврѣменниът̌ български език.
      
      
      • В съврѣменниът̌ български език гласнитѣ А и Ъ се различават само в силна позиция.
        
        
        • В съврѣменниът̌ български език една гласна е в силна позиция, ако е под ударение или ако е в краесловието на вокативна форма.
        • Отклонение. Съврѣменниът̌ български език е развил иновативни (новаторски) вокативни форми на тази основа.
        • Напримѣр, моето име Христо в номинатив-акузатив звучи Христу, а във вокатив - Христо.
        • "Христо, изкарай ги говедата!" Христу ги изкара говедата. Край на отклонението.
      
      
      • В слаба позиция българскитѣ гласни А и Ъ не се различават една от друга на слух.
      • В слаба позиция, ако гласната е А или Ъ, всѣки гласеж међу А и Ъ (включително) е приемлив, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      • Този факт - сливането на българскитѣ гласни А и Ъ в слаба позиция - ни кара да обърнем поглед към сръбскиът̌ език и да отчетем, че там голѣмиът̌ ер Ъ се е влѣ̋л в гласната А и не се различава вече от А в никоя позиция.
      
      
      • В силна позиция българскитѣ гласни А и Ъ се различават, разбира се.
      
      
      • В съсѣднитѣ нам езици има гласни Ъ:
        • турско Ъ (ı)
        • албанско Ъ (ë)
        • румѫнско отворено Ъ (ă) и затворено Ъ (î,â), които в рѣчта на нѣ̋кои румѫнци не се различават.
      
      
      • Макар българскитѣ гласни А и Ъ да се различават в силна позиция, за гласната Ъ (голѣмиът̌ ер) има широк допустим диапазон на звучене.
      • Звученето на коя да е от гласнитѣ Ъ на съсѣдитѣ (турско Ъ, румѫнско Ъ отворено или затворено, албанско Ъ) е приемливо за българската гласна Ъ в силна позиция, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      
      
      • Навѣ̋рно и голѣмиът̌ ер Ъ в старо-славянски е имал широк допустим диапазон на звучене.
    
    
    • При отговорът̌ на въпросът̌ как е звучал голѣмиът̌ ер Ъ е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • В праезикът̌ тази гласна е звучала като У [u].
      • Сега в български език голѣмиът̌ ер звучи като Ъ.
      • Сега тази гласна в сръбски език звучи А, а в руски и в нѣ̋кои нашенски диалекти тя звучи като О.
      • На съврѣменното звученето на тази гласна като Е в чешки, словашки и полски нѣ̋ма сега да му обръщаме внимание, понеже ще бѫде обяснено по-късно.
      • Звучението на голѣмиът̌ ер Ъ в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на малкиът̌ ер Ь.
        • Но и на това сега нѣ̋ма да му обръщаме внимание, понеже със звученето на малкиът̌ ер Ь ще се занимаем по-долу.
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната в праезикът̌ като У[u] и звученето ѝ в руски като О[o], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът̌ се отговаря така:
      • Голѣмиът̌ ер Ъ в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу О[o] и У[u].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Качеството на голѣмиът̌ ер Ъ в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      • Това съображение изключва гласнитѣ А[a], О[o] и У[u].
      • Пък и в старо-славянски такива гласни А[a], О[o] и У[u] си е имало.
    
    
    • И тъй, имаме на разположение гласен звук Ъ.
      • Той е непознат на елинофонитѣ.
      • Така звучи голѣмиът̌ ер Ъ в българскиът̌ език, в един от потомцитѣ на старо-славянскиът̌ език.
      • Звукът̌ съвсѣм не е рѣ̋дък. Између съсѣднитѣ нам езици, той се срѣща в три (турски, румѫнски, албански) и в други три липсва (гръцки, сръбски, цигански).
      • Гласежът̌ му е нѣ̋къдѣ међу О[o] и У[u].
      • Гласежът̌ му е заден и по този признак би могъл да се противопоставя на малкиът̌ ер Ь.
      • При тѣзи обстоятелства, в отговор на въпросът̌ как е звучал голѣмиът̌ ер Ъ е старо-славянски от какъв зор трѣ̋бва да се тѫрси друг звук.
      • Голѣмиът̌ ер Ъ е старо-славянски е звучал като гласниът̌ звук Ъ в съврѣменниът̌ български език.
      • Или ако щете, като съотвѣтниттѣ гласни звуци в румѫнски (ă), албански и турски.
    
    
    • Във всѣки случай, сигурно е, че:
      • Ако трѣ̋бва да се апроксимира старо-славянскиът̌ голѣ̋м ер Ъ чрѣз съврѣменниът̌ български вокализъм, то апроксимацията ще е именно Ъ.
      • И обратно, ако трѣ̋бва да се апроксимира съврѣменниът̌ български вокал Ъ чрѣз старо-славянскиът̌ вокализъм, то пак апроксимацията ще е Ъ.
      
      
      • Ами ние повече от това не бихме могли да знаем.
        
        

        Не бихме могли да знаем дали би се усѣщал чуђ акцент, ако машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-славянски и на съврѣменен български и всѣки произнася Ъ-то по своıът̌ си начин.

    
    
    • Прѣпорѫчвам да направите слѣднитѣ фонетични упражнения.
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
        • Руж е нѣ̋какво козметично срѣдство.
        • Муш крачето в чорапчето!
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласниът̌ звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самиът̌ гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът̌. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегнѫ̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът̌,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът̌.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получѫ̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмиът̌ ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е станѫ̨ла вѣроятно в пра-славянскиът̌ период и в старо-славянски е била вече факт.
      
      
      • Фонетичнитѣ упражнения продължават.
      
      
      • От лък, дъш, ръш, мъш с лека промѣ̋на на положението на челюститѣ и езикът̌ (малко по-отворено, малко по-напрѣд) може да се получи лак, даш, раш, маш (да не тѫрсим смисъл във всѣ̋ка дума).
      • А това показва измѣнението на старо-славянскиът̌ голѣ̋м ер Ъ в сръбски и словѣнски.
      • И със съвсѣм леко закрѫгляне на устнитѣ (налага се да ги включите пак в произношението) може да се получи лок, дош, рош, мош.
      • А това пък показва измѣнението на старо-славянскиът̌ голѣ̋м ер Ъ в руски.
      • Имайте прѣд вид, че закрѫглянето на устнитѣ при старо-славянското О било толкова слабо и самото старо-славянско О било толкова отворено, че елинофонитѣ го чували като А.
      • Пък и ние сега чуваме руското ВОДА като ВАДА. Старо-славянското О си е било близо до А и това е извѣстно.
    
    
    • Ето какво бѣ написано по-горѣ в подраздѣлът̌ за произходът̌ на ероветѣ:
      
      

      Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.

    
    
    • Фонетичното упражнение демонстрира ефектът̌ lazy lips (лѣниви устни) при прѣходът̌ на гласната в ПИЕ към старо-славянскиът̌ голѣ̋м ер Ъ.
    
    
    • По-нататък по пѫтıът̌ към съврѣменнитѣ славянски езици слабитѣ ерове сѫ изпаднали, а силнитѣ ерове сѫ се излѣкували от синдромът̌ lazy lips и сѫ се прѣвърнали в пълноцѣнни гласни.
    
    
    • Ефектът̌ (синдромът̌) lazy lips е имал аналогично дѣйствие и в случаıът̌ на малкиът̌ ер Ь, което ще бѫде показано по-долу.
    
    
    • Старо-славянскиът̌ възходящ дифтонг ЪI, запазен в руски и записван точно така с диграф на кирилица, сѫщо така показва, че старо-славянскиът̌ голѣ̋м ер е звучал като българското Ъ.
    
    
    • .. Скрий го коментарът̌ ми за гласежът̌ на голѣмиът̌ ер Ъ в старо-славянски ..
  
  
  • ►►  Отклонение[Off-topic]: Прѣглед на старо-славянскиът̌ вокализъм.  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отклонение[Off-topic]: Прѣглед на старо-славянскиът̌ вокализъм.  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Прѣди да се занимаем с гласежът̌ на малкиът̌ ер Ь в старо-славянски, струва си да се направи кратък прѣглед на старо-славянскиът̌ вокализъм, кратък прѣглед на старо-славянскитѣ гласни.
    
    
    • Нека полугласната йот (Й, J) да се разглеђа в контекстът̌ на съгласнитѣ и тука да ıѫ̨ пропуснем. С неıѫ̨ започват думи като "ягода", "яре", "юнак", и др.
    
    
    • Ще започнем с кратък прѣглед на вокализмът̌ на съврѣменниът̌ български език.
      
      
      • Вече стана дума, че в съврѣменниът̌ български език вокализмът̌ в силна позиция се различава от вокализмът̌ в слаба позиция.
        
        
        • Тука ще разглеђаме само вокализмът̌ в силна позиция, понеже явлението "вокализъм в слаба позиция", наричано още "редукция на неударенитѣ гласни", е иновация (нововъдение).
          • Подобно нововъведение - различен вокализъм в неударена позиция - е развил и рускиът̌ език.
      
      
      • В съврѣменниът̌ български език, в силна позиция, има слѣднитѣ шест гласни, означени на съврѣменна кирилица:
        • Е, И, О, У, А, Ъ.
      
      
      • Сѫщитѣ тѣзи шест гласни ги е имало и в старо-славянски, и в частност, в старо-български.
        
        
        • Обаче в старо-български език е имало повече от тѣзи шест гласни.
        • Старо-славянскитѣ гласни Ь (малък ер), Ѣ (ят), Ѫ (голѣ̋м юс), Я (малък юс), както и дифтонгът̌ ЪI, ги нѣ̋ма в съврѣменниът̌ български език.
        
        
        • Как да е. Да се съсрѣдоточим върху тѣзи шест гласни: Е, И, О, У, А, Ъ.
        • Aко машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-български и на съврѣменен български и всѣки произнася тѣзи щест гласни по своıът̌ си начин, то най-вѣроятно разбирателство ще има и чуђ акцент нѣ̋ма да се забѣлѣ̋зва.
        • Ами че първитѣ пет от тѣзи гласни (конвенционалниът̌ пакет) ги има в повечето съврѣменни славянски езици и произношението им е идентично.
    
    
    • И тъй, в старо-славянски, и в частност в старо-български, имало десет гласни и един дифтонг, общо единадесет:
      
      
      • Дифтонгът̌ ЪI.
      • Конвенционалниът̌ пакет Е, И, О, У, А.
      • Ятовата гласна Ѣ.
      • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
    • Конвенционалниът̌ пакет Е, И, О, У, А е част от вокализмът̌ на повечето европейски езици, дрѣвни и съврѣменни.
      
      
      • В частност, конвенционалниът̌ пакет е част от вокализмът̌ на повечето съврѣменни славянски езици, ако не на всички.
      • А пък вокализмът̌ на нѣ̋кои европейски езици като сръбски, гръцки и испански се задоволява само с петтѣ гласни от конвенционалниът̌ пакет.
      
      
      • Белѣжки за гласната У [u]:
        • Гласната У [u] в старата кирилица се е пишѣла с диграф ОУ, както в гръцки.
        • Както и в гръцкиът̌ рѫкопис, за този диграф се е развила лигатура, която при въвеђането на книгопечатането в Русия е получила статут на буква в новата кирилица.
      
      
      • Белѣжки за гласната И [i]:
        • Както в гръцки, в старата кирилица гласната И [i] се е означавала с двѣ букви, Ита или Iота.
          • Правила кога коя от двѣтѣ букви да се пише нѣ̋мало.
          • При въвеђането на книгопечатането в Русия буквата Ита получила днешната си форма И, различна от фо̀рмата на гръцката Ита.
          • Българскитѣ книжовници изоставили буквата Iота около срѣда̀та на 19-ти вѣк.
          • Буквата Iота била прѣмахнѫ̨та от рускиът̌ правопис прѣз 1918.
    
    
    • Дифтонгът̌ ЪI.
      
      
      • Старо-славянскиът̌ дифтонг ЪI е възходящ и поради това той образувал отворена сричка.
      • Повечето дифтонги в други езици (ПИЕ, латински, старо-гръцки, нѣмски, английски, пра-славянски, ..) сѫ низходящи и затварят сричката.
      • При прѣходът̌ от пра-славянски към старо-славянски всички низходящи дифтонги сѫ се монофтонгизирали - прѣминѫ̨ли сѫ в Ѣ, И, У, Ю - и сричкитѣ сѫ се отворили.
      • Възходящиът̌ дифтонг ЪI, който произхођа от пра-старото дълго Ӯ [ū], не затварял сричката, останѫ̨л в старо-славянски, пази се и в съврѣменниът̌ руски.
      • Подобни възходящи дифтонги се срѣщат в романсът̌ (испански: bueno, puerto, .., италиански: buono, cuore, uomo, .., френски: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
      • В повечето съврѣменни славянски езици (български, сръбски, чешки, словашки, словѣнски) дифтонгът̌ ЪI се е опростил (монофтонгизирал се е) в И.
      • И в полски този дифтонг е на пѫт да се опрости, но все още се различава от И.
      
      
      • Резюме за дифтонгът̌ ЪI: в старо-славянски (и в частност в старо-български) той е звучал така, както сега в руски.
      
      
      • В старо-славянски (и на кирилица, и на глаголица) за дифтонгът̌ ЪI нѣ̋мало отдѣлна буква и той се е обозначавал с диграф ЪI или ЪИ.
      • При въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия и появата на новата кирилица този диграф е получил статут на буква Ы.
      • По недоразумѣние във формата на тази нова буква е вплетена буквата малък ер Ь вмѣсто голѣмиът̌ ер Ъ.
      • Прѣз 19-ти вѣк нашитѣ книжовници понѣ̋кога сѫ употрѣбявали тази буква Ы на етимологичното ѝ мѣ̋сто вмѣсто И.
    
    
    • Ятовата гласна Ѣ.
      
      
      • Общо рѣшение за гласежът̌ на ятовата гласна Ѣ в старо-славянски не сѫществува.
      • Тя е звучала различно в различнитѣ старо-славянски диалекти.
      • В старо-български тя е звучала [æ], както гласната в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      
      
      • За повечето съврѣменни славянски езици проблемът̌ за наслѣдницитѣ на старо-славянската ятова гласна Ѣ е труден.
      
      
      • В сръбскиът̌ език сѫ допустими нѣ̋колко произносителни варианта и съотвѣтно толкова варианта на правопис.
        • вѢра: vera, vjera, vijera и дори vira.
        
        
        • По-голѣ̋мата част от Сърбия е заета от зоната на екавизмът̌.
        • Това е прѣпратка към карта, на която зоната на екавизмът̌ е означена със синıо..
        • Тази синя зона на екавизмът̌ е в сѫсѣдство с подобна зона в балкано-славянскиът̌ език (български +сѣверомакедонски) на запад от нашенската ятова граница.
        • В сѫщност, това е обща зона на екавизъм в южно-славянскиът̌ диалектен континуум, западната част от която принадлежи на сръбскиът̌ език, а източната - на нашиът̌ балкано-славянски език.
      
      
      • За нашенската ятова граница можете да прочетете тука.
      • Ятовата граница дѣли българскиът̌ език на двѣ нарѣчия: източно и западно.
      
      
      • Традицията в България и Русия позволява и подсказва перфектно рѣшение на проблемът̌ с ятовата граница и с начертанитѣ от неıѫ̨ двѣ нарѣчия на българскиът̌ език.
      
      
      • Перфектното рѣшение - буквата ят Ѣ с двояко звучене като Е или IА - е било част от официалниът̌ иванчевски правопис, в сила до 1945, когато е бил отмѣнен от отечествено-фронтовцитѣ.
      
      
      • Нѣ̋кои хора все още сѫ на мнѣние, че отечествено-фронтовската езикова реформа от 1945 е била научно-обоснована.
      • Зависи какво се разбира под "наука". Ако на "науката" сѫ спуснѫ̨ли задачата да се бори с "велико-българскиът̌ шовинизъм", то "науката" се е справила с тази задача перфектно.
      • Забѣлѣжѣте, че и двата пѫти, когато буквата ят Ѣ е бивала изхвърлена от правописът̌ - при реформата на Омарчевки (1921) и (1945) от отечествено-фронтовцитѣ - все е бил в сила политическиът̌ контекст за борба с "велико-българскиът̌ шовинизъм". Александър Стамболийски казал на сърбитѣ "Халал да Ви е Македония" (за което ВМРО го осѫдила на смърт), а Георги Димитров се съгласил да подари на "интернационалистът̌" Тито и Пиринскиът̌ край.
      
      
      • В настоящиът̌ момент перфектното рѣшение все още може да бѫде възстановено с отчитане на сегашнитѣ реалности.
        
        
        • Възстановява се буквата ят Ѣ в нашата азбука и се разрѣшава употрѣбата ѝ (както до 1945) на етимологичното (историческото) мѣ̋сто на старо-българската ятова гласна Ѣ.
        • Отечествено-фронтовскиът̌ двояк правопис на промѣнливото Ѣ с буквитѣ Е и Я не се забранява.
        • Разрѣшава се и екавски правопис. Екавски правопис означава навсѣ̋къдѣ вмѣсто буквата Ѣ да се пише буква Е.
        • Разрѣшава се и екавски правоговор. Екавски правоговор означава произношението западно от ятовата граница.
        • Примѣр: Ще можем да пишем хлѢб, хляб или хлеб. Ще можем да казваме хлıап или хлеп.
        
        
        • Спомнѣте си (вижте по-горѣ), че по отношение на старата ятова гласна Ѣ сръбскиът̌ правопис сѫщо така допуска варианти.
        
        
        • Възстановяването на буквата ят Ѣ в азбуката не означава, че в началното и срѣдното училище ще се учи кога точно се пише тази буква.
        • Пази, Боже! Само на студентитѣ по българска или славянска филология ще се прѣподава това.
        • В дѣйствителност, ще се разработıѫ̨т специални компютърни програми от видът̌ на spell-checker-итѣ, които ще разставят правилно буквитѣ Ѣ в селектираниът̌ текст.
    
    
    • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      
      
      • Голѣмиът̌ юс Ѫ и малкиът̌ юс Я се наричат още голѣ̋ма и малка носовка или задна и прѣдна носовка или задна и прѣдна носова гласна, защото така сѫ звучали в старо-славянски.
      
      
      • Задна и прѣдна носова гласна има в съврѣменниът̌ полски език.
        • Означават се съотвѣтно с Ѫ̨ и Ę. Диакритичниът̌ знак се нарича огънче (ogonek, опашчица).
      
      
      • Освѣн в полски език, юсоветѣ в другитѣ славянски езици сѫ прѣтърпѣли деназализация (елиминиране на носовиът̌ призвук).
      
      
      • Трѣ̋бва да имаме прѣд вид особеното развитие на юсоветѣ в полскиът̌ език, къдѣто деназализацията не се е случила, но пък сѫ станѫ̨ли други нѣща.
      
      
      • Деназализацията на юсоветѣ в български се е случила по-късно, отколкото в останѫ̨литѣ славянски езици. Ако приемем, че българскитѣ юсове сѫ се деназализирали прѣди около 500 години, а в сръбски и руски - прѣди около 1000 години, то в продължение на нѣ̋колко вѣка између славянскитѣ езици носови гласни е имало само в български и полски.
      
      
      • Друга прилика међу българскиът̌ и полскиът̌ вокализъм е широкото произношение на ятовата гласна Ѣ в двата езика.
      • Това може би е свидѣтелство за по-раннитѣ миграции на славяногласни първо в посока към Константинопол и Солун в тѫрсене на работа и цивилизационни благини и послѣ на сѣвер по рѣка Висла в тѫрсене на свободни необработени земи.
      • Славяногласнитѣ, които останѫ̨ли в басейнът̌ на Срѣдниът̌ Дунав, в родината на славяногласието, стѣснили произношението на ятовата гласна и деназализирали юсоветѣ си.
      • Славяногласието стигнѫ̨ло рѣка Днепър вече без юсове.
      
      
      • Голѣмиът̌ юс Ѫ (задната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ОN [on] или УN [un] или нѣщо срѣдно међу тѣ̋х.
        
        
        • Гласежът̌ ОN [on] наподобява днешната полска задна носовка Ѫ̨.
        • Гласежът̌ УN [un] лесно обяснява на измѣнението на голѣмиът̌ юс Ѫ в сръбски, словѣнски, чешки, словашки и руски, както и в нѣ̋кои български диалекти, къдѣто голѣмиът̌ юс Ѫ се прѣвръща в У [u] слѣд деназализацията.
        • В повечето български диалекти прѣди деназализацията на голѣмиът̌ юс Ѫ той е прѣтърпѣ̋л делабиализация и е придобил звучене ЪN [ъn], което послѣ в нѣ̋кои диалекти се е отворило до АN [an].
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски: зѫбъ, рѫка} {полски: ząb, ręka} {сръбски,руски: зуб, рука} {български: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
      
      
      • Малкиът̌ юс Я (прѣдната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ЕN [en].
        
        
        • Гласежът̌ ЕN [en] наподобява днешната полска прѣдна носовка Ę.
        • Гласежът̌ ЕN [en] лесно обяснява измѣнението на малкиът̌ юс Я в български, сръбски, словѣнски, къдѣто малкиът̌ юс Я се деназализирал до Е.
        • В руски, словашки, чешки, слѣд стѣсняването на ятовата гласна Ѣ в тѣзи езици и прѣди деназализацията, малкиът̌ юс Я се отворил към IA.
        • Когато савяногласието стигнѫ̨ло рѣка Днепър, малкиът̌ юс Я вече звучал там като IA.
        • Това се отразило на звученето на буквата Я в съврѣменната кирилица.
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски,руски: пять, девять, десять} {полски: pięć, dziewięć, dziesięć} {български,сръбски: пет, девет, десет}.
    
    
    • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
      • Доколкото този очерк е посветен на ероветѣ, почти всичко за тѣ̋х вече е казано.
        
        
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за произходът̌ на ероветѣ.
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за гласежът̌ на голѣмиът̌ ер Ъ.
        • А пък за гласежът̌ на малкиът̌ ер Ь можете да прочетете по-долу.
      
      
      • Остана само да се упомене, че в езици като сръбски, словѣнски, словашки и чешки двата ера сѫ се слѣли.
        
        
        • В сръбски и словѣнски малкиът̌ ер Ь се е влѣ̋л в голѣмиът̌ ер Ъ, който послѣ е измѣнил гласежът̌ си на А.
        • В словашки и чешки голѣмиът̌ ер Ъ се е влѣ̋л в малкиът̌ ер Ь, който послѣ е измѣнил гласежът̌ си на Е.
        • Сѫщото е станѫ̨ло и в полски, но малко по-късно, отколкото в словашки и чешки.
        
        
        • Двата ера се пазıѫ̨т най-добрѣ в руски, без да има случаи на сливане на единиът̌ в другиът̌.
    
    
    • Резюме за старо-славянскиът̌ вокализъм:
      
      
      • Гласежът̌ на конвенционалниът̌ пакет Е, И, О, У, А се пази навсѣ̋къдѣ в славяногласието.
      • Гласежът̌ на дифтонгът̌ ЪI се пази в руски.
      • Гласежът̌ на двата юса, голѣмиът̌ Ѫ и малкиът̌ Я, се възпроизвеђа в полски.
      • Гласежът̌ на голѣмиът̌ ер Ъ се пази в български.
      
      
      • Остават двѣ гласни - ятовата гласна Ѣ и малкиът̌ ер Ь, старо-славянскиът̌ гласеж на които трѣ̋бва да се тѫрси извън днешната славянщина. Но не много далече. В Европа.
      
      
      • Ятовата гласна Ѣ звучала както гласната [æ] в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      • Малкиът̌ ер Ь звучал така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правıѫ̨т трудът̌ да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
    
    
    • .. Скрий ги общитѣ ми коментари за старо-славянскиът̌ вокализъм ..
  
  
  • ►►  Гласеж на малкиът̌ ер Ь в старо-славянски. (.. покажи ..)  (.. чуй ..)
  • ▼▼  Гласеж на малкиът̌ ер Ь в старо-славянски. (.. скрий ..)  (.. чуй ..)  .. към началото ..
    
    
    • В основниът̌ текст на очеркът̌ е написано:
      
      

      Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правıѫ̨т трудът̌ да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).

    
    
    • При отговорът̌ на въпросът̌ как е звучал малкиът̌ ер Ь е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • Качеството на малкиът̌ ер Ь в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      
      
      • Малкиът̌ ер Ь, както и голѣмиът̌ ер Ъ, вѣроятно е имал широк допустим диапазон на звучене, което е позволило двата ера да се слѣıѫ̨т в сръбски, словѣнски, словашки, чешки.
      • В праезикът̌ тази гласна е звучала като И[i].
      • Старо-славянскиът̌ гласеж на малкиът̌ ер Ь не е запазен в нито един съврѣменен славянски език.
      • Звучението на малкиът̌ ер Ь в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на голѣмиът̌ ер Ъ.
      
      
      • Основниът̌ елемент от произношението на кой да е от двата ера е ефектът̌ "lazy lips" (лѣниви устни).
      
      
      • В съврѣменнитѣ славянски езици малкиът̌ ер Ь в силна позиция е станѫ̨л на Е [e].
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната Ь в праезикът̌ като И[i] и звученето ѝ сега като Е[e], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът̌ се отговаря така:
      
      
      • Малкиът̌ ер Ь в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу Е[e] и И[i].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Прѣпорѫчвам да повторите фонетичнитѣ упражнения от подраздѣлът̌ за голѣмиът̌ ер Ъ:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласниът̌ звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самиът̌ гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът̌. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегнѫ̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът̌,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът̌.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получѫ̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмиът̌ ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е станѫ̨ла вѣроятно в пра-славянскиът̌ период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • А сега да допълним фонетичнитѣ упражнения, цѣлейки се в малкиът̌ ер Ь:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласнитѣ У[u] и И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш, дини.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласниът̌ звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самиът̌ гласен звук.
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът̌. Гледайте да фиксирате тази позиция.
      • При У[u] това е позиция на задна гласна.
      • При И[i] това е позиция на прѣдна гласна.
      
      
      • При У[u] устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегнѫ̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      • При И[i] устнитѣ сѫ Ви леко напрегнѫ̨ти и леко изтеглени встрани.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът̌, и при У[u], и при И[i],
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът̌.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на може да се нарѣче делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението, lazy lips, лѣниви устни.
      • Тази фонетична промѣ̋на сѫ прѣтърпѣли пра-индо-европейскитѣ кратко У[u] и кратко И[i] прѣз пра-славянски съотвѣтно до голѣмиът̌ ер Ъ и до малкиът̌ ер Ь в старо-славянски, и в частност в старо-български.
      • Делабиализацията е станѫ̨ла вѣроятно в пра-славянскиът̌ период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • И тъй, нуђаем се от по-опрѣдѣлен отговор. Старо-славянскиът̌ малък ер Ь на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
      
      
      • Най-близко е френското така нарѣчено нѣ̋мо Е.
      • В силна позиция може да се доближи до друга френска прѣдна отворена гласна [œ]: heure (час), oeuf (яйце), jeune (млад).
        • Затворениът̌ вариант на френската гласна (oeufs: яйца) е далече от произношението на малкиът̌ ер.
      • И в нѣмски се срѣща тази гласна, но рѣ̋дко: Göttin (богиня). В повечето случаи в нѣмски гласната ö е затворена.
      
      
      • Може би най-подходящиът̌ примѣр ще се намѣри в унгарскиът̌ език: köszönöm (КЬСЬNЬМ, благодарıѫ̨).
        
        
        • Google translate service озвучава. Чуйте го.
        • Това напримѣр е огласовката на старо-славянската дума ДЬНЬСЬ (денес, днес). Чуйте го пак: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
        • Под дѣсниът̌ правоъгѫлник, къдѣто пише Köszönöm, цъкнѣте на високоговорителчето.
        
        
        • Струва си да се отбѣлѣжи, че славянщината е прѣдоставила мощен субстрат на унгарскиът̌ език.
        • Унгарскиът̌ език е имал и тюркски субстрат (остатъчен аварски или печенежки).
      
      
      • Като се спомена тюркски език, слѣдва да се упомене и това, че вокализмът̌ на повечето тюркски езици съдържа и двѣтѣ гласни, които тук прѣдполагам да сѫ прѣдставлявали голѣмиът̌ и малкиът̌ ер.
        • В частност, в турски ıѫ̨ има сѫщата гласна, както в унгарското köszönöm, но тя може да се срѣща само в първата сричка и по правилата на вокалната хармония прѣминава в Е в слѣдваща сричка.
          • dört: четири. köfte: кюфте.
      
      
      • Резюмѐ:
        • Малкиът̌ ер Ь се прѣдполага да е звучал като гласна, която сега се срѣща в много европейски езици.
        • Голѣмиът̌ ер Ъ се прѣдполага да е звучал като гласна, която ıѫ̨ има в съврѣменниът̌ български език, както и в съсѣдни езици.
    
    
    • Остава да се изясни прѣходът̌ на старо-славянскиът̌ малък ер Ь, когато е в силна позиция, в гласна Е.
      
      
      • Да си спомним как в сръбски и словѣнски голѣмиът̌ ер Ъ се отваря в А.
      • По сѫщиът̌ начин малкиът̌ ер Ь се отваря в Е и това се е случило повсемѣстно.
      
      
      • От друга страна, гласната [œ], която е прѣдполагаемото звучене на старо-славянскиът̌ малък ер Ь, често се апроксимира с Е:
        • Това е редовна практика в руски.
        • Peugeot: Пежо
        • Général De Gaulle: Генерал Де Гол
        • Турското köfte (кюфте) на гръцки е с Е: κεφτές
    
    
    • .. Скрий го коментарът̌ ми за гласежът̌ на малкиът̌ ер Ь в старо-славянски ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 11:13:: ..  покажи там/Go there ..  .. към началото ..
  
  
  • What is the exact difference between phonemes /ъ/ and /ь/ in Proto-Slavic language? How to pronounce them?


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23:: (.. покажи ги ..)    Chansons françaises  .. към началото ..
  
  
  • Илюстрация на произношението на малкиът̌ ер Ь в старо-славянски чрѣз френски пѣсни
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23:: (.. скрий ги ..) Chansons françaises  (.. скрий ги текстоветѣ ..)  (.. покажи ги текстоветѣ ..)  .. към началото ..
  
  
  • Илюстрация на произношението на малкиът̌ ер Ь в старо-славянски чрѣз френски пѣсни
  
  
  • ►►  Как старата кирилица ıѫ̨ прилагам към френскиът̌ език. (.. покажи ..)
  • ▼▼  Как старата кирилица ıѫ̨ прилагам към френскиът̌ език. (.. скрий ..)
    
    
    • Отворени гласни: А, Ѣ, О, Ь.
    • Затворени гласни: А, Е, Ѻ, Ӛ, И, Ұ, У.
    • Носови гласни: Ѫ, Ѧ.
    • Полугласни: Ї, Ў, Ұ.
  
  
  • ►►  (.. покажи и чуй там ..)  (.. покажи го текстът̌ тук ..)  .. към началото ..
    • Sylvie Vartan: La plus belle pour aller danser
  • ▼▼  (.. покажи и чуй там ..)  (.. скрий го текстът̌ ..)  .. към началото ..
    • Sylvie Vartan: La plus belle pour aller danser

    • 
      Ce soir je serai la plus belle
      СЬ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
      Pour aller danser
      ПУР АΛЕ ДѪСЕ
      Pour mieux évincer toutes celles
      ПУР МЇӚЗ ЕВѦСЕ ТУТЬ СѢΛЬ
      Que tu as aimées
      КЬ ТҰ АЗ ѢМЕ
      Ce soir je serai la plus tendre
      СЬ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ ТѪДРЬ
      Quand tu me diras
      КѪ ТҰ МЬ ДИРА
      Tous les mots que je veux entendre
      ТУ ΛЕ МѺ КЬ ЖЬ ВӚЗ ѪТѪДРЬ
      Murmurés par toi
      МҰРМҰРЕ ПАР ТЎА
      Je fonde l'espoir que la robe que j'ai voulue
      ЖЬ ФѪДЬ ЛѢСПЎАР КЬ ΛА РОБЬ КЬ ЖЕ ВУΛҰ
      Et que j'ai cousue
      Е КЬ ЖЕ КУЗҰ
      Point par point
      ПЎѦ ПАР ПЎѦ
      Sera chiffonnée et les cheveux que j’ai coiffés
      СЬРА ШИФОНЕ Е ΛЕ ШВӚ КЬ ЖЕ КЎАФЕ
      Par tes mains
      ПАР ТЕ МѦ
      Quand la nuit refermait ses ailes
      КѪ ΛА NҰИ РЬФѢРМѢ СЕ ѢЛЬ
      J'ai souvent rêvé
      ЖЕ СУВѪ РѢВЕ
      Que dans la soie et la dentelle
      КЬ ДѪ ΛА СЎА Е ΛА ДѪТѢЛЬ
      Un soir je serai la plus belle
      Ѧ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
      La plus belle pour aller danser
      ΛА ПΛҰ БѢΛЬ ПУР АΛЕ ДѪСЕ
      Tu peux me donner le souffle qui manque à ma vie
      ТҰ ПӚ МЬ ДоNЕ ΛЬ СУФΛЬ КИ МѪК А МА ВИ
      Dans un premier cri de bonheur
      ДѪЗ Ѧ ПРЬМЇЕ КРИ ДЬ БОNЬР
      Si tu veux ce soir cueillir le printemps de mes jours
      СИ ТҰ ВӚ СЬ СЎАР КѢЇИР ΛЬ ПРѦТѪ ДЬ МЕ ЖУР
      Et l'amour en mon coeur
      Е ΛАМУР Ѫ МѪ КЬР
      Pour connaître la joie nouvelle du premier baiser
      ПУР КОНѢТРЬ ΛА ЖЎА НУВѢΛЬ ДҰ ПРЬМЇЕ БѢЗЕ
      Je sais qu'au seuil des amours éternelles
      ЖЬ СѢ КѺ СЬЇ ДЕЗ АМУР ЕТѢРНѢЛЬ
      Il faut que je sois la plus belle
      ИΛ ФѺ КЬ ЖЬ СЎА ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
      La plus belle pour aller danser
      ΛА ПΛҰ БѢΛЬ ПУР АΛЕ ДѪСЕ
      

    
    
    • .. Скрий текстът̌ на пѣсента на Sylvie Vartan ..
  
  
  • ►►  (.. покажи и чуй там ..)  (.. покажи го текстът̌ тук ..)  .. към началото ..
    • Salvatore Adamo: Tombe la neige
  • ▼▼  (.. покажи и чуй там ..)  (.. скрий го текстът̌ ..)  .. към началото ..
    • Salvatore Adamo: Tombe la neige

    • 
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Et mon coeur s'habille de noir
      Е МѪ КЬР САБИЇ ДЬ NЎАР
      Ce soyeux cortege
      СЬ СЎАӚ КОРТѢЖЬ
      Tout en larmes blanches
      ТУТ Ѫ ΛАРМЬ БΛѪШЬ
      L'oiseau sur la branche
      ΛЎАЗѺ СҰР ΛА БРѪШЬ
      Pleure le sortilege
      ПΛЬРЬ ΛЬ СОРТИЛѢЖЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Me crie mon desespoir
      МЬ КРИ МѪ ДЕЗѢСПЎАР
      Mais tombe la neige
      МѢ ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Impassible manege
      ѦПАСИБΛЬ МАNѢЖЬ
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Tout est blanc de desespoir
      ТУТ Ѣ БΛѪ ДЬ ДЕЗѢСПЎАР
      Triste certitude
      ТРИСТЬ СѢРТИТҰДЬ
      Le froid et l'absence
      ΛЬ ФРЎА Е ΛАБСѪNСЬ
      Cet odieux silence
      СѢТ ОДЇӚ СИΛѪNСЬ
      Blanche solitude
      БΛѪШЬ СОЛИТҰДЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Me crie mon desespoir
      МЬ КРИ МѪ ДЕЗѢСПЎАР
      Mais tombe la neige
      МѢ ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Impassible manege
      ѦПАСИБΛЬ МАNѢЖЬ
      

    
    
    • .. Скрий текстът̌ на пѣсента на Salvatore Adamo ..
  
  
  • ►►  (.. покажи и чуй там ..)  (.. покажи го текстът̌ тук ..)  {Added 2019-05-02}  .. към началото ..
    • David Alexandre Winter: "Всички моряци сѫ чайки бѣли"
  • ▼▼  (.. покажи и чуй там ..)  (.. скрий го текстът̌ ..)  {Added 2019-05-02}  .. към началото ..
    • David Alexandre Winter: Vole s'envole

    • 
      Vole, s'en vole loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole s'en vole vers les nuages
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'envole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'envole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      Seul, je suis sans ton amour
      СЬЛ ЖЬ СҰИ СѪ ТѪN АМУР
      Et pourtant tu es là
      Е ПУРТѪ ТҰ Ѣ ЛА
      Seul comme s'en vont les jours
      СЬЛ КОМЬ СѪ ВѪ ЛЕ ЖУР
      Toi aussi tu t'en vas
      ТЎА ѺСИ ТҰ ТѪ ВА
      Depuis quelques temps tu as vraiment changé
      ДЬПҰИ КѢЛКЬ ТѪ ТҰ А ВРѢМѪ ШѪЖЕ
      Tes yeux me regardent comme un étranger
      ТЕЗ ЇӚ МЬ РЬГАРДЬ КОМ ѦNЕТРѪЖЕ
      Seul, je me retrouve seul, l'amour s'en va
      СЬЛ ЖЬ МЬ РЬТРУВЬ СЬЛ ЛАМУР СѪ ВА
      Vole, s'en vole loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole s'en vers les nuages
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'en vole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'en vole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      Seul, avec les souvenirs
      СЬЛ АВѢК ЛЕ СУВЬNИР
      Des jours où l'on s'est aimé
      ДЕ ЖУР У ЛѪ СѢТ ѢМЕ
      Seul, je nous revois sourire
      СЬЛ ЖЬ NУ РЬВЎА СУРИР
      Mais le temps a tout changé
      МѢ ЛЬ ТѪЗ А ТУ ШѪЖЕ
      Et souvent la nuit quand je te vois dormir
      Е СУВѪ ЛА NҰИ КѪ ЖЬ ТЬ ВЎА ДОРМИР
      Tu ne sembles vraiment plus m'appartenir
      ТҰ NЬ СѪБЛЬ ВРѢМѪ ПЛҰ МАПАРТЬNИР
      Seul, je me retrouve seul, l'amour s'en va
      СЬЛ ЖЬ МЬ РЬТРУВЬ СЬЛ ЛАМУР СѪ ВА
      Vole, s'en vole, loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole vers les nuages
      ВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'envole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'envole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      Vole, s'en vole loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole, s'en vole vers les nuages
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'en vole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'envole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      

    
    
    • .. Скрий текстът̌ на пѣсента Vole s'envole ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10:: Коментари на опоненти  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10:: Коментари на опоненти  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  facebook: Emil Petrov  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..
    
    
  • ▼▼  facebook: Emil Petrov  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      Гласната в oeuf е същата като немската гласна в името Löw или турската в името Ömer примерно. Закръглена затворена гласна (закръглено ɛ или e по МФА). Не е ясно откъде идва предположението ви, че така е звучал звукът, записван като "ь" по кирилометодиевско време. Предолага се, че "ъ" и "ь" са кратки "у" и "и", съответно.
      
      Няма никаква причина въпросната гласна от "и" да мутира към "е" (че даже към отвореното такова в oeuf) и, хептен, от незакръглена да стане закръглена, при положение, че никакви закръглени гласни не са възниквали никога в славянските езици от времето когато е бил иновативен балтийски диалект до сега.

    • ►►  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 14:48::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 14:48::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      Във френски и нѣмски има поне по двѣ такива гласни. За малкиът̌ ер имам прѣд вид отворенитѣ варианти. В нѣмското име Löw гласната е затворена, не става дума за неıѫ̨.
      
      Едната опора нека да ни е нашето Ъ, голѣмиът̌ ер.
      
      Малкиът̌ ер не бива да се отличава много от него, само мѣстим произношението напрѣд, и се получават именно указанитѣ френски отворени гласни. От тази позиция на малкиът̌ ер има лесен път към послѣдващото Е, както и пѫт назад прѣз голѣмиът̌ ер към сръбското А.
      
      Пѫтıът̌ от прастарото кратко И към указаната позиция на старо-славянскиът̌ малък ер Ь е аналогичен на пѫтıът̌ от прастарото кратко У към Ъ: това е изключване на устнитѣ от произношението. В случаıът̌ Ъ това си е баш делабиализация, но и в случаıът̌ на Ь може да се нарѣче така, макар че гласната И не се води лабиална.

    • ►►  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 17:03::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 17:03::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      Първо, ние и Ъ не знаем как е звучало. Вероятността да е същата като днешната българска "полузатворената задна незакръглена гласна" не е голяма.
      
      Не ми е ясно какво значи "изключване на устните". Гласните ö и oe се отличават точно с това, че там са включени устните (съответно отворено и затворено "е" със закръгляне на устните)

    • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:40::
      • (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:40::
      • (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      В мой пространен коментар по-горѣ съм се помѫчил да освѣтлıѫ̨ проблемът̌ в повече детайли:

      • Произход на ероветѣ.
      • Гласеж на голѣмиът̌ ер Ъ в старо-славянски.
      • Прѣглед на старо-славянскиът̌ вокализъм.
      • Гласеж на малкиът̌ ер Ь в старо-славянски.

  • ►►  facebook: Ljubomir Trajkov  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  facebook: Ljubomir Trajkov  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      Двата ера, т.е. ненапрегнатите (+lax) гласни, са се противопоставяли по признака предност (±front): Ъ - задна (−front) гласна, Ь - предна (+front) гласна.
      
      Признак окръгленост (±round) е липсвал в славянския език хилядолетия наред. Типологически в преобладаващата част от езиците със ±front и без ±round, фонологичната задност на гласните фонетично се подсилва чрез окръгляне, а предността - чрез избягване на окръглянето. От друга страна, при ненапрегнатите гласни е трудно да се поддържа окръглянето; примерите за това също са много - да кажем чувашките ӑ (от по-стари u и ɯ) и ӗ (от по-стари ü и i).
      
      Фундаменталната разлика между стария заден ер Ъ (в система с ±lax и ±front) и сегашното Ъ (в система с ±front и ±round) е, че към първото е имало изискване да е ненапрегната гласна без изискване окръглена или неокръглена, а към второто има изискване да е неокръглена гласна без изискване напрегната или ненапрегната.
      
      Така че за ера Ъ има малка вероятност да е било слабо окръглена гласна, за разлика от сегашното Ъ, и приблизително никаква такава за ера Ь.
      
      А френското "нямо e", бидейки единствена ненапрегната гласна (в система с ±front и ±round), е било неопределено и по предност, и по окръгленост, затова напоследък, във връзка със загубването на признака ненапрегнатост, може да си позволи да съвпадне с предната окръглена фонема ö.

    • ►►  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 08:14::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 08:14::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      И моето твърдение, и Вашето сѫ недоказуеми. Машина на врѣмето нѣ̋ма - не можем да се върнем и да провѣрим.
      
      Обаче вѣроятността на моето твърдение е около 67%, на Вашето - около 33%.
      
      От друга страна, освѣн аналогията с френскиът̌ език, със сигурност в аварскиът̌ (или пра-българскиът̌?) език е имало гласен звук като във френскитѣ думи heure и oeuf. В малкото останѫ̨ли надписи с гръцки букви този звук се означавал с диграфът̌ ОМЕГА-IOTA. Да де, ама в сѫщитѣ надписи с диграфът̌ ОМИКРОН-IOTA се означавал звук като във френскитѣ думи sure (сигурен) и rue (улица), а такъв звук в славянски нѣ̋мало. Тъй че, кой знае. 67 на 33.

    • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:45::
      • (.. покажи тук ..)
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:45::
      • (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      В мой пространен коментар по-горѣ съм се помѫчил да освѣтлıѫ̨ проблемът̌ в повече детайли:

      • Произход на ероветѣ.
      • Гласеж на голѣмиът̌ ер Ъ в старо-славянски.
      • Прѣглед на старо-славянскиът̌ вокализъм.
      • Гласеж на малкиът̌ ер Ь в старо-славянски.

      Двата ера, т.е. ненапрегнатите (+lax) гласни, са се противопоставяли по признака предност (±front): Ъ - задна (−front) гласна, Ь - предна (+front) гласна.

      Да, разбира се.
      

      Признак окръгленост (±round) е липсвал в славянския език хилядолетия наред. Типологически в преобладаващата част от езиците със ±front и без ±round, фонологичната задност на гласните фонетично се подсилва чрез окръгляне, а предността - чрез избягване на окръглянето. От друга страна, при ненапрегнатите гласни е трудно да се поддържа окръглянето; примерите за това също са много - да кажем чувашките ӑ (от по-стари u и ɯ) и ӗ (от по-стари ü и i).

      Можете да тѫрсите "прѣобладаваща типология", но недѣйте ıѫ̨ прилага на практика. Прилага се "ексистенциална типология", което означава, че щом нѣщо го има нѣ̋къде, то може да го има и другадѣ.
      
      Нашата гласна Ъ е задна и неокрѫглена (-front и -round), има ıѫ̨ в нашиът̌ език и в нѣ̋колко други сѫсѣдни езика. А пък прѣдна окрѫглена гласна (+front и +round) в нашиът̌ език може и да нѣ̋ма, но такава [ü] има във френски, нѣмски, турски.
      
      Да, при ненапрегнатитѣ гласни е трудно да се поддържа окрѫглянето: голѣмиът̌ ер Ъ в старо-славянски е примѣр за това.
      

      Фундаменталната разлика между стария заден ер Ъ (в система с ±lax и ±front) и сегашното Ъ (в система с ±front и ±round) е, че към първото е имало изискване да е ненапрегната гласна без изискване окръглена или неокръглена, а към второто има изискване да е неокръглена гласна без изискване напрегната или ненапрегната.

      Да, разбира се, и тука компромисът̌ в очевиден. От хиляда и кусур години и двѣтѣ (стариът̌ заден ер Ъ и сегашното наше Ъ) се произнасят задно неокрѫглено. Прѣходът̌ от окрѫглено към неокрѫглено е станѫ̨л много отдавна, още в пра-славянски.
      

      Така че за ера Ъ има малка вероятност да е било слабо окръглена гласна, за разлика от сегашното Ъ, и приблизително никаква такава за ера Ь.

      Никаква окрѫгленост не прѣдполагам нито за голѣмиът̌, нито за малкиът̌ ер в старо-славянски. Признакът̌ окрѫгленост-неокрѫгленост (±round) не е имал значение за старо-славянскитѣ ерове. Този признак нѣ̋ма значение и за днешното френско нѣ̋мо е.
      

      А френското "нямо e", бидейки единствена ненапрегната гласна (в система с ±front и ±round), е било неопределено и по предност, и по окръгленост, затова напоследък, във връзка със загубването на признака ненапрегнатост, може да си позволи да съвпадне с предната окръглена фонема ö.

      Във френски има двѣ прѣдни окрѫглени фонеми, отворена [œ] (oeuf: яйцe) и затворена [ӧ] (oeufs: яйца), и дори три такива фонеми, ако броим съвсѣм затворената [ü] (rue: улица). Става дума само за отворената гласна. При неıѫ̨ окрѫглеността е съвсѣм слаба. Ако ıѫ̨ сравним неıѫ̨ - френската прѣдна отворена гласна [œ] - с другата френска прѣдна отворена гласна [ε] (mer: море), то [ε] е по-отворена и по-напрѣд от [œ].

      (.. скрий ıѫ̨дискусията с Ljubomir Trajkov ..)  (.. скрий дискусиитѣ с опоненти ..) 


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15:: Зачем раньше на конце слов писали Ъ?  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15:: Зачем раньше на конце слов писали Ъ?  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► (.. покажи видеото ..)  (.. покажи моитѣ коментари ..)
    
    
    • До реформы орфографии 1918 года на конце слов после согласных зачем-то всегда писали Ъ.
    • Зачем вообще ер этот был нужен?
    • Большинство думает, что-де твёрдый знак обозначал твёрдость, в то время как мягкий закономерно — мягкость.
    • Но на самом же деле всё совсем не так!
    • На разных ступенях истории отечественного письма Ъ надобился для разных целей.
    • Каких же? — узнаете из этого видео.
    
    
    •   Содержание:
    • 00:37 — Ъ и Ь (еры) в древнерусском языке как редуцированные гласные
    • 01:32 — падение редуцированных
    • 02:40 — Ъ как знак конца слова в тексте без пробелов
    • 03:21 — психология чтения в древности и сейчас
    • 04:15 — Ъ при чтении по слогам как знак конца слога
    • 04:52 — где и когда Ъ на конце слова пытались не писать
    • 06:31 — почему от Ъ массово не отказывались: зрительное удобство чтения и возможность ставить более узкие пробелы
    • 08:43 — о том, как попрали Ъ ради экономии бумаги
  
  
  • ►► .. покажи моитѣ коментари ..  (.. скрий го коментарът̌ за видеото ..) 
  • ▼▼ ..  скрий ги коментаритѣ ми ..  (.. скрий го коментарът̌ за видеото ..)  (.. покажи го видеото ..) 
    
    
    • До реформы орфографии 1918 года на конце слов после согласных зачем-то всегда писали Ъ.
    • Зачем вообще ер этот был нужен?
    • Большинство думает, что-де твёрдый знак обозначал твёрдость, в то время как мягкий закономерно — мягкость.
    • Но на самом же деле всё совсем не так!
    • На разных ступенях истории отечественного письма Ъ надобился для разных целей.
    • Каких же? — узнаете из этого видео.

      До правописната реформа от 1918 в края̌т на всѣ̋ка дума, завършваща на съгласна, винѫги пишѣли Ъ.
      Защо въобще е бил нужен този ер?
      Мнозинството хора си мисля̨т, че това е просто знак, означаващ твърдост, аналогичен на знакът Ь, означаващ мекост.
      Но в дѣйствителност не е съвсѣм така.
      На разнитѣ стадии от историята на руската писменост краесловното Ъ се е ползвало с различни цѣли.
      От това видео ще узнаете с какви.

    • 00:37 — Ъ и Ь (еры) в древнерусском языке как редуцированные гласные
      • Темата за еровитѣ гласни Ъ и Ь в старо-славянски (старо-български, старо-руски) е добрѣ освѣтлена в този очерк.
      • Ако нѣщо Ви се губи, започнѣте да го четете от началото.
      • Повечето от прѣдишнитѣ коментари сѫщо така сѫ посветени на двата ера.
    
    
    • 01:32 — падение редуцированных
      • Темата за изпадането на редуциранитѣ гласни сѫщо така е добрѣ освѣтлена в този очерк.
      • Ако нѣщо Ви се губи, прѣпрочетете за силнитѣ и слабитѣ ерове в старо-славянски,
      • както и за изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици.
    
    
    • 02:40 — Ъ как знак конца слова в тексте без пробелов
      • И тъй, в старитѣ текстове не сѫ отдѣляли думитѣ една от друга с интервал.
      • Това нѣ̋ма как да не затруднява четенето.
      • В различнитѣ стари писмени традиции има различни способи да се боря̨т с този проблем.
      • Напримѣр в арабски и гръцки (гръцката сигма) нѣ̋кои букви имат специални форми за краесловието.
      • В старо-френски всѣ̋ко крайно I го замѣняли с Y. Слѣди от тази практика има и досега в английски.
      • В старо-славянската (старо-българската, старо-руската) кирилица за тази цѣл пишѣли старото Ъ, макар че то вече не се произнасяло.
      • Тази роля буквата Ъ е изпълнявала прѣди книгопечатането.
      
      
      • Как да е, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ међу думитѣ си лича̨т добрѣ.
    
    
    • 03:21 — психология чтения в древности и сейчас
      • Нѣ̋кога малко били грамотнитѣ хора, малко били и книгитѣ.
      • Прѣобладавало четенето прѣд слушатели. Напримѣр свещеник чете Евангелието на енориашитѣ в църквата.
      • За такова четене липсата на интервали међу думитѣ не било голѣ̋м проблем.
      
      
      • Сега практически всѣки е грамотен и има достѫп до текстове и на хартия и на екран.
      • Сега всѣки чете прѣдимно за себе си, без да изговаря думитѣ, опитвайки се само да схване смисълът, като при това може да се развие висока скорост на четене.
      
      
      • При тази висока скорост думитѣ се разпознават и възприемат в тѣ̋хната цѣлост.
      • Когато четем бързо, процесът не се отличава много от четенето на текстове на китайски или японски език, записани с йероглифи.
      • Но за да се постигне такова нѣщо, думитѣ трѣ̋бва да бѫда̨т отдѣлени.
      
      
      • Началото и завършъкът били най-важнитѣ за разпознаването на думитѣ - това се твърди във видеото.
      • Във видеото още се твърди, че тъй като буквата Ъ показвала края̌т на думата, така тя улеснявала разпознаването на думитѣ и способствала за по-бързото четене.
      • Тази роля буквата Ъ изпълнявала прѣди книгопечатането.
      • Вие имайте прѣд вид, че във видеото се има прѣд вид само руския̌т език.
      
      
      • Как да е, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ достатъчно добрѣ отдѣлят думитѣ една от друга.
    
    
    • 04:15 — Ъ при чтении по слогам как знак конца слога
      • Когато хората в мина̨лото четѣли на глас текст без интервали међу думитѣ, тѣ четѣли по срички ("сричали").
      • Опасно било, ако послѣдната съгласна от послѣдната сричка на прѣдната дума се прочете като начало на първата сричка на слѣдващата дума.
      • Тази опасност сѫществувала, само ако прѣдната дума завършвала на съгласна.
      • Глухото краесловно Ъ прѣдотвратявало тази опасност, без да има нуђа от интервали међу всички думи.
      
      
      • И пак, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ достатъчно добрѣ отдѣлят думитѣ една от друга.
      • И не може сега да става дума да се лишим от тѣзи интервали за пѣстене на мѣ̋сто.
    
    
    • 04:52 — где и когда Ъ на конце слова пытались не писать
      • Защо прѣз 18-ти вѣк, когато текстоветѣ вече сѫ били печатни и хората четѣли прѣдимно за себе си, не сѫ отмѣнили писането на глухото краесловно Ъ?
      • Имало е много опити. И прѣди 18-ти, и слѣд 18-ти вѣк сѫ се появявали текстове без краесловно Ъ.
      • В Русия успѣ̋ват да прѣборя̨т традицията от прѣдпечатната епоха прѣз 1918.
      • В Сърбия - прѣз 1850.
      • В България - едва прѣз 1945.
      • Трѣ̋бва да се отбѣлѣжи, че отмѣнената прѣз 1945 традиция в България за писането на глухи краесловни ерове е по-скоро руска и църковно-славянска традиция.
      • Не може да се каже, че в България прѣди 19-ти вѣк е имало традиция, щом такава въображаема традиция не ни е казвала как да бѣлѣжим звукът Ъ.
    
    
    • 06:31 — почему от Ъ массово не отказывались: зрительное удобство чтения и возможность ставить более узкие пробелы
      • Възможността да слагаме по-тѣсни интервали међу думитѣ в съврѣменнитѣ текстове на хартия или екран ще я̨ прѣнебрѣгна̨.
      • Така би могло да се пѣсти мѣ̋сто, но зрителното удобство на четенето се нарушава.
      
      
      • Оказва се, че зрителното удобство за четене се увеличава, ако повечето от буквитѣ "гледат" в посоката на текстът - отлѣ̋во надѣ̋сно.
      • В това отношение кирилицата отстѫпва на латиницата.
      • Латиница: bcefhkprtu (гледат надѣ̋сно), iosvwxz (стоя̨т "неутрално"), adgjlmnqy (гледат налѣ̋во).
      • Кирилица: бвгекрсъѣьыю (гледат надѣ̋сно), жиймноптфцшѫ (стоя̨т "неутрално"), адзлучщэя (гледат налѣ̋во).
      
      
      • Допълнителнитѣ букви Ъ подобряват удобството при четене на руски текстове заради зрителното удобство, че гледат надѣ̋сно.
      • Възстановяването на буквата Ѣ би имало сѫщия̌т благотворителен ефект.
    
    
    • 08:43 — о том, как попрали Ъ ради экономии бумаги
      • Езиковѣдитѣ от началото на 20-ти вѣк вече намирали за несѫществени всички нюанси и съображения относно старитѣ рѫкописни текстове на кирилица.
      • Важност придали на фактът, че глухото краесловно Ъ заемало до 3.5% от текстът.
      • За правописна реформа, която прѣмахва глухото краесловно Ъ, била нужна смѣлост.
      • Прѣз 1918 такава смѣлост проявило правителството на болшевикитѣ.
      • Основното оправдание било икономията на хартия.
      
      
      • Икономията на хартия като важен довод за прѣмахването на глухитѣ краесловни ерове все още важи.
      • Икономията на мѣ̋сто на екранитѣ на компютри и смартфони е довод не по-малко важен.
    
    
    • Видеото е за руския̌т език. Естествено, авторът му не мисли за другитѣ славянски езици с кирилска писменост.
      
      
      • Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от сръбския̌т правопис още около 1850, още при първата стандартизация на съврѣменния̌т сръбски език.
        
        
        • Сърбитѣ сѫ имали вѣщ реформатор на езикът си - Вук Караџич.
      
      
      • В българския̌т правопис глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти прѣз 1921 и възстановени прѣз 1923 (Омарчевски правопис).
      
      
      • Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от българския̌т правопис прѣз 1945 с отечествено-фронтовската правописна реформа.
      
      
      • Oтечествено-фронтовската правописна реформа въвеђа:
        
        
        • Дрѣбни измѣнения
          
          
          • Повечето врѣдни, но пък дрѣбни.
          • Тѣзи дрѣбни врѣди лесно мога̨т да се неу̌трализират.
        
        
        • Прѣмахване на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
          
          
          • Нанесена е била голѣ̋ма врѣда на българщината.
          • Но пък с възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ тази врѣда се неу̌трализира.
        
        
        • Прѣмахване на краесловнитѣ ерове
          
          
          • Това може би е единственото полезно нѣщо в отечествено-фронтовската правописна реформа.
          • Ползата от прѣмахването на краесловнитѣ ерове е по-голѣ̋ма от врѣдитѣ, нанесени с другитѣ правописни измѣнения.
          • Поради това сегашния̌т ОФ-правопис е по-добър от стария̌т иванчевски правопис, който е бил в сила до 1945.
      
      
      • Освѣн доводът за икономия на мѣ̋сто, който важи и е основен довод при руския̌т език, за българския̌т език има по-важен довод:
        
        
        • В българския̌т език имаме и звук Ъ ..
        • и основното прѣдназначение на буквата Ъ трѣ̋бва да бѣде означаването на звукът Ъ.
        • В този смисъл, доводът, че глухото краесловно Ъ улеснявало четенето, може да важи за руския̌т език, но не и за българския̌т.
        
        
        • В българскитѣ текстове глухитѣ краесловни Ъ затрудняват четенето, понеже нѣ̋как си скриват от погледът другитѣ букви Ъ.
        
        
        • Ролята на буквата Ъ да показва посоката на четене се допълва от възстановената буква Ѣ, която прави сѫщото.
        
        
        • Глухитѣ краесловни букви Ъ сѫ допринесли за нелеката сѫдба на звукът Ъ в българския̌т език.
          
          
          • Прѣз 19-ти вѣк у нас сѫ се въдѣли борци срѣщу звукът Ъ, които сѫ искали да го махна̨т от езикът.
          
          
          • Плод на усилията на борцитѣ срѣщу звукът Ъ е писането на буква А в така нарѣчения̌т непълен опрѣдѣлителен члѣн.
          • Впрочем, цѣ̋лото недоразумение, нарѣчено "правило за пълен и непълен члѣн", е причинено от глухитѣ краесловни ерове.
          
          
          • Плод на усилията на борцитѣ срѣщу звукът Ъ е и писането на буква А за звукът Ъ в ред глаголни окончания.
          
          
          • Да повторя̨: отечествено-фронтовския̌т правопис е по-добър от стария̌т иванчевски правопис.
            
            
            • Нѣ̋ма как нѣщо по-лошо и по-старо да замѣни нѣщо по-добро и по-ново.
            
            
            • Новото може да се замѣни само с нѣщо по-добро и по-ново.
            
            
            • Усилията на нѣ̋кои да съживяват стария̌т иванчевски правопис, включващ глухитѣ краесловни ерове, практически осуетяват възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
    
    
    • .. скрий ги коментаритѣ ми за видеото ..  (.. скрий го коментарът за видеото ..)


• ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

Очерк о краесловных ерах

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

On the Word-Final Yers in Bulgarian

Not available in English yet.

.. to the top ..

---