(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..
Очерк за краесловнитѣ ерове
▼▼
Уважаемия̌т Пламен Иванов Кочев тук е дал прѣпратка към интервю с Џоко Росич, в което извѣстния̌т актıор уж се е произнесъл и по въпросът за краесловнитѣ ерове.
Великия̌т актıор само е надушил проблемът. Той не е езиковѣд и не можем да очакваме от него да го е разбрал.
Но тукашната група от езиковѣди и езиколюбители се нуђае вѣроятно от разяснение. Впрочем, всѣки учител по български език би трѣ̋бвало да ги знае нѣщата, които ще изложа̨ по-долу.
- В старо-славянски имало само отворени срички
- Силни и слаби ерове в старо-славянски
- Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици
- Обеззвучаване на краесловнитѣ шумни съгласни слѣд изпадането на слабитѣ ерове
- Глухитѣ краесловни ерове в правописът
- Изпадането на българския̌т език в немилост прѣд Негово Величество Султанът и злорадството на сръбския̌т език по този повод
- Прѣпратки (references)
- Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)
▼▼ В старо-славянски имало само отворени срички
В старо-славянски (старо-български, старо-сръбски, старо-руски) буквата Ъ винѫги е звучала, звучала e дори и в края̌т на думата (в краесловна позиция). Сѫщото може да се каже и за буквата Ь.Примѣри на думи, раздѣлени на срички, според това как сѫ се произнасяли:
БО-ГЪ,
КРА-КЪ,
ПО-ДЪ,
ПО-ПЪ,
ПО-ТЬ,
КО-NЬ,
ДЬ-NЬ (ден),
ПЬ-СЪ (пес),
ЛѢ-СЪ,
ХЛѢ-БЪ,
СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
ПРѢ-СЛА-ВЪ,
ГО-СТЬ-БА (гозба),
СВА-ТЪ-БА,
ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (понедѣлник),
ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (вторник),
и т.н.
О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
..
Off-topic/терминологично отклонение: Текстът от Божията молитва е на старо-църковно-славянски (OCS+, OldChurchSlavonic), който е първия̌т книжовно обработен славянски език, имащ за основа старо-българския̌т (OldBulgarian) диалект на старо-славянския̌т език (на старо-общо-славянския̌т език, OCS*, OldCommonSlavic).Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.
Как би звучал този текст на друг диалект на старо-славянския̌т език (напримѣр на старо-руски или на старо-сръбски) може да се напише, но ще е отклонение от темата. Край на отклонението
Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
Гласнитѣ Ъ и Ь се наричат ерове - голѣ̋м Ъ и малък Ь ер, заден Ъ и прѣден Ь ер.
Продължаваме. Моля̨, наблюдавайте.
Всички срички завършват на гласна. Всички звучни шумни съгласни Б,В,Г,Д,Ж,З се произнасят звучно - нѣ̋ма условия за обеззвучаването им (съотвѣтно в П,Ф,К,Т,Ш,С). Тѣ и затова се пишат с буквитѣ за звучни съгласни. Освѣн това, нѣ̋ма условия за озвучаването на беззвучнитѣ съгласни, както ние правим сега (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).
Наблюдението показа, че в старо-славянски (старо-български, старо-руски, старо-сръбски) нѣ̋мало условия за асимилация по звучност при шумнитѣ съгласни. Нито пък е имало условия за обеззвучаване на краесловнитѣ съгласни.
Пак отклонение/Off-topic:
Основния̌т принцип на правописът на съврѣменния̌т български език е морфологичния̌т, и прѣди 1945, и слѣд 1945. Основния̌т принцип в съврѣменния̌т правопис на сръбския̌т и турския̌т език е фонетичния̌т.
Фонетичния̌т принцип изисква да се пише така, както се чува, така, както се произнася. Фонетичния̌т принцип е бил основен и при латинската книжнина, и при старо-гръцката. Ще дам примѣри от међународната лексика, произхођащи от латински: агент:актıор, диригент:директор, легенда:лекция. Ако нашия̌т правопис бѣше основан на фонетичния̌т принцип, то щѣ̋хме да пишем "рок:рога:рогат:еднорок:рокче" (в София рогчета казват на нѣ̋колко вида тѣстени издѣлия). А ето как пиша̨т сърбитѣ: Србија, србин, српкиња.
Аз по̀ харесвам морфологичния̌т принцип. Той е по-добър за нашия̌т език, както и за руския̌т или полския̌т. Обаче друго опрѣдѣля правописът като добър или лош: доколко правописът се придържа към възприетия̌т основен принцип, доколко допуска отклонения от него и доколко такива отклонения сѫ оправдани.
Напримѣр, краесловнитѣ ерове отпрѣди 1945 сѫ приложение на историческия̌т принцип (основен в гръцкия̌т правопис, напримѣр), и е добрѣ, че прѣз 1945 краесловнитѣ ерове сѫ били разкарани. От друга страна, до 1945 се е пишѣло "сърдце" според морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис, а промѣната от "сърдце" на "сърце" е приложение на друг принцип - на фонетичния̌т, и е неоправдана.
Като се смѣсват нѣ̋колко принципа в правописът, той става безпринципен, и така нѣ̋ма как да е добър. Край на отклонението
▲▲ (.. скрий ..) .. към началото ..
▼▼ Силни и слаби ерове в старо-славянски
В старо-славянски всѣки ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, можѣло да бѫде в силна или в слаба позиция, т.е. да бѫде силен или слаб.Един ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, бивал силен, ако бил ударен или ако бил послѣдван от слаб ер в слѣдващата сричка на думата или на устойчивия̌т израз. Иначе ерът бивал слаб.
За да опрѣдѣли ероветѣ като силни и слаби, старо-славянския̌т език слѣдвал слѣдния̌т алгоритъм:В края̌т на 9-ти вѣк, врѣмето на първитѣ текстове на старо-славянски език, всички ерове - и силни и слаби - все още се чували. И съотвѣтно се пишѣли. Затова и знаем за тѣ̋х. Може би слабитѣ ерове сѫ звучали по-кратко от силнитѣ, но това не се отбѣлѣ̋звало в текстоветѣ.
- Разглеђа се всѣ̋ка сричка, сричка по сричка, започвайки от края̌т на думата или на устойчивото словосъчетание.
- Всѣки ер в послѣдната сричка е слаб. В старо-славянски ударението не можѣло да пада на ер в послѣдна сричка.
- Ако в поредната (текущата) сричка има ударен ер, то той е силен.
- Ако в текущата сричка има ер, а в слѣдващата сричка има слаб ер (ер вече опрѣдѣлен като слаб), то ерът в текущата сричка е силен, дори да е неударен.
- Иначе, ако в текущата сричка има ер, който е неударен, и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, то този неударен ер в текущата сричка е слаб.
Обаче в слѣдващитѣ вѣкове славяногласнитѣ по цѣ̋л свѣ̋т, включително и по Нашенско, съвсѣм занемарили произношението на слабитѣ ерове и тѣ изпадна̨ли. А пък силнитѣ ерове си остана̨ли като нормални сричкотворни гласни.
Примѣри:
- ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): развитие в български, къдѣто ударението е на сричката -NЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в ударената сричка -NЬ- е стана̨л нормална гласна Е. Ерът в сричката ДЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, така че този ер, бидейки слаб, е изпадна̨л. Получава се ДНЕС. От трисрична думата става едносрична.
- ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): развитие в сръбски и български, когато ударението е на първата сричка -ДЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в прѣдпослѣдната сричка -NЬ- е силен, понеже в слѣдващата сричка има слаб ер. Ерът в сричката ДЬ- е силен, понеже е ударен. Получава се ДЕ̒НЕС в западно-български диалекти и ДА̒НАС в сръбски.
- ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е И, а не слаб ер. Ерът в сричката -ВЪ- също така е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е О, а не слаб ер. Получава се ВТО̒РНИК. От петсрична думата става двусрична. Освѣн това, в новитѣ условия, звучната шумна съгласна В застава точно прѣд беззвучната шумна съгласна Т и сама се обеззвучава: чува се ФТОРНИК. Впрочем, това е моментът, когато славяногласнитѣ се научили да произнасят съгласната Ф.
- ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е ударен и става нормална гласна. Получава се ОРЕ̒Л.
- ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Ерът в сричката -РЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка има гласна И или дифтонг ЪI. Получава се ОРЛИ̒.
▲▲ (.. скрий ..) .. към началото ..
►► Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици
(.. покажи ..)▼▼ Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици
- Отварянето на всички срички - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на пра-славянския̌т език в славянски (старо-славянски) език.
- А пък изпадането на слабитѣ ерове - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ съврѣменни славянски езици.
- Новитѣ славянски езици в повечето случаи по различен начин сѫ се справили с послѣдицитѣ от изпадането на слабитѣ ерове.
- Мекитѣ съгласни получават фонематичен статут.
Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много е засѣгна̨т руския̌т език, най-малко - българския̌т.
- Слѣд нѣ̋колко-вѣковно отсѫтствие в езикът се появяват затворени срички.
Лесно ли езикът ги прѣглъща? Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много сѫ засѣгна̨ти чешкия̌т, полския̌т, украинския̌т език, най-малко - българския̌т.
- Силнитѣ ерове остана̨ли в произношението, но загубили качеството си на ерове, превръщайки се в пълноцѣнни гласни.
Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам.
Ъ Ь Източно-славянски (руски, ..) О Е Западно-славянски (чешки, полски, ..) Е Е Сръбски&словѣнски А А Български Ъ Е Макар и като пълноцѣнна гласна, голѣмия̌т ер Ъ запазил качеството си в голѣ̋ма част от българскитѣ диалекти. В други български диалекти прѣмина̨л в О.
- Появяват се условия за асимилация на шумнитѣ съгласни по звучност/беззвучност.
ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА се произнасят вече ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.
- Появяват се условия за обеззвучаване на шумнитѣ съгласни в края̌т на думитѣ.
На това е посветен този очерк.
▲▲ (.. скрий ..) .. към началото ..
▼▼ Обеззвучаване на краесловнитѣ шумни съгласни слѣд изпадането на слабитѣ ерове
- Стана дума, че всѣки ер в послѣдната сричка, т.е. в края̌т на думата, е слаб и слѣдователно е изпадна̨л.
- Така се появяват думи, каквито по-рано в славянския̌т език не е имало - думи, завършващи на съгласна.
- Такава съгласна наричаме краесловна. В славянския̌т език по-рано, прѣди изпадането на слабитѣ ерове, не е имало краесловни съгласни. Вече има.
- И ако краесловната съгласна е шумна и звучна, то тя има склонност към обеззвучаване.
Примѣри:
боб, кораб, хлѣ̋б, ..
Иванов, ров, кръв, нов, ..
Бог, снѣ̋г, враг, строг, недѫг, ..
град, лед, студ, параход, бѣлобрад, ..
дебелокож, нож, дръж, ..
прѣз, бъз, тормоз, хаирсъз, ..
- Има езици, в които по начало нѣ̋ма краесловни шумни звучни съгласни. Такъв е бил старо-славянския̌т и в частност старо-българския̌т. Такива сѫ гръцкия̌т, италианския̌т, португалския̌т. Съврѣменнитѣ славянски езици не сѫ такива.
- Турския̌т език е особен. В турски краесловнитѣ шумни звучни съгласни - освѣн Z и V - се обеззвучават.
- Нататък има два модела: английски и нѣмски.
- При английския̌т модел краесловнитѣ шумни звучни съгласни не се обеззвучават.
Напримѣр, в английски крайната съгласна в думитѣ bag [bæg] (чанта) и back [bæk] (гръб, назад) се произнасят различно, докато в български крайнитѣ съгласни в думитѣ РАК и ВРАГ не се различават на слух. Сѫщо така, различно се произнасят и bad [bæd] (лош) и bat [bæt] (прилѣп). Много други двойки английски думи се различават само по звучността на крайната шумна съгласна и тази разлика се чува.
Освѣн английския̌т език, по английския̌т модел се водя̨т френския̌т език и сръбския̌т език. - При нѣмския̌т модел краесловнитѣ шумни звучни съгласни се обеззвучават.
Освѣн нѣмския̌т език, по нѣмския̌т модел се водя̨т всички съврѣменни славянски езици без сръбския̌т.Нашия̌т език се води по този модел. Ние произнасяме:
боп, корап, хлѣ̋п, ..
Иваноф, роф, кръф, ноф, ..
Бок, снѣ̋к, врак, строк, недѫк, ..
грат, лет, стут, парахот, бѣлобрат, ..
дебелокош, нош, дръш, ..
прѣс, бъс, тормос, хаирсъс, ..
- При английския̌т модел краесловнитѣ шумни звучни съгласни не се обеззвучават.
- И тъй, в София и Скопие се водим по нѣмския̌т модел, в Бѣлград се водя̨т по английския̌т модел. Това от една страна. От друга страна, међу Белград, Скопие и София сѫществува диалектен континуум, част от южно-славянския̌т диалектен континуум. Дали нѣ̋кой нѣ̋къде е начертал изоглосата по тази характеристика. Дали я има начертана линията, на запад от която хората да се водя̨т по английския̌т модел. Или тази информация е загубена вече, в началото на 21-ви вѣк изоглосата не може да се възстанови.
- Извод: българския̌т език обеззвучава краесловнитѣ шумни звучни съгласни, а сръбския̌т - не.
- Това явление е усѣтил великия̌т актıор Џоко Росич и го е засѣгна̨л в интервюто си.
- Това явление е елемент от произношението. Българчетата го усвояват в ранното си дѣтство за цѣ̋л живот.
- То влиза в правоговорът, в българската произносителна норма.
- Ние, българитѣ, не можем току-така да се научим да не обеззвучаваме краесловнитѣ шумни звучни съгласни.
- Ние, българитѣ, сме свикнали да различаваме думитѣ на слух, дори и ако крайната шумна звучна съгласна е обеззвучена.
- Aктıорът Џоко Росич в интервюто си изказва свое заблуђение.
- От интервюто му излиза, че в българския̌т език краесловнитѣ шумни звучни съгласни се обеззвучават заради правописната реформа от 1945.
- От интервюто му излиза, че прѣди 1945 българитѣ не сѫ обеззвучавали краесловнитѣ шумни звучни съгласни, което не е вѣ̋рно.
- Aктıорът Џоко Росич страда от заблуђения, присѫщи на много езиковѣди-любители.
- Основното при тѣ̋х е, че не различават естественитѣ езикови процеси от изкуственитѣ.
- Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е естествен процес.
- Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е плод на естественото развитие на нашия̌т език слѣд изпадането на старо-славянскитѣ слаби ерове.
- Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни е характеристика на повечето славянски езици (руски, полски, словѣнски, ..), както и на нѣмския̌т език.
- Българския̌т език е рѣшил да се води по "нѣмския̌т" модел (както руски и полски), а не по "английския̌т" модел (както сръбски).
- Българския̌т език е взел това рѣшение сам, без влияние или натиск отвън.
- Българския̌т език е взел това рѣшение вѣроятно много отдавна.
- Във всѣки случай, прѣз цѣлия̌т 19-ти вѣк, когато и в руски (до 1918), и в български (до 1945) редовно сѫ се пишѣли краесловнитѣ ерове, обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни е било вече факт.
- За това говоря̨т многобройни транскрипции от послѣднитѣ два вѣка на руски и български фамилни имена от видът Popoff, Ivanoff, Smirnoff.
▲▲ (.. скрий ..) .. към началото ..
▼▼ Глухитѣ краесловни ерове в правописът
- Да повторим нѣ̋кои нѣща.
- Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е естествен процес.
- Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е плод на естественото развитие на нашия̌т език слѣд изпадането на старо-славянскитѣ слаби ерове.
- Това явление е елемент от произношението. Българчетата го усвояват в ранното си дѣтство за цѣ̋л живот.
- То влиза в правоговорът, в българската произносителна норма, и то отпрѣди 1945.
- Това явление е естествено и то не е породено от правописът.
- В частност, това явление не е породено от отмѣ̋ната на глухитѣ краесловни ерове в правописът (в руски - 1918, в български - 1945).
- Великия̌т актıор Џоко Росич се заблуђава по този повод.
- Първично е произношението, а не правописът.
- Правописът не бива неоправдано да се отдалечава от произношението.
- Старо-славянскитѣ краесловни ерове сѫ отпадна̨ли от произношението окончателно.
- Ако тѣ не се пиша̨т, ако тѣ отпадна̨т и от правописът, никакви проблеми не възникват с разбирането на текстът, както показва руската практика слѣд 1918 и българската практика слѣд 1945.
- Ако историческия̌т принцип бѣше в основата на българския̌т правопис, това донѣ̋къдѣ би оправдало писането на глухитѣ краесловни ерове.
- Друго оправдание освѣн историческия̌т принцип на правописът нѣ̋ма и не може да има. Но историческия̌т принцип не важи за нашия̌т правопис.
- И прѣди ОФ-реформата от 1945, и сега, българския̌т правопис се е основавал на морфологичния̌т принцип.
- А писането на глухитѣ краесловни ерове противорѣчи на този морфологичен принцип.
- Слѣдователно, нѣ̋ма никакво оправдание за писането на глухитѣ краесловни ерове.
- Ако трѣбва да се означават нѣ̋как исторически мекитѣ съгласни в края̌т на думитѣ, то по примѣрът на руския̌т правопис за цѣлта е достатъчен малкия̌т ер.
- На това може да се намѣри морфологична функция: да означава женски род или мека съгласна при члѣнуване.
- Напримѣр, цѣль, радость, конь, царь, лакъть, нокъть, овчарь, учитель.
- Но едва ли това е нужно. Практиката показва, че лесно се справяме и без такъв морфологичен бѣлѣг.
- Исторически бѣлѣжки за събития от 19-ти вѣк.
- Писането на глухитѣ краесловни ерове е влѣ̋зло в българския̌т правопис, само защото то тогава е влизало и в руския̌т правопис.
- Българскитѣ книжовници слѣ̋по сѫ копирали писането на глухитѣ краесловни ерове от руския̌т език.
- В българския̌т език има пълноцѣнен гласен звук Ъ.
- Българскитѣ книжовници до около 1880 не сѫ знаѣли, че буквата Ъ е била прѣдназначена именно за звукът Ъ.
- Българскитѣ книжовници до около 1880 гледали на буквата Ъ с очитѣ на руснацитѣ, за които тази буква била знак за твърдост (тве̋рдый знак).
- Като се разбрало, че буквата Ъ е била прѣдназначена именно за звукът Ъ, за този гласен звук Ъ бил възприет двояк етимологичен правопис.
- Ако гласния̌т звук Ъ имал юсов произход, то звукът Ъ се означавал с буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка).
- Иначе гласния̌т звук Ъ се означавал с буквата Ъ.
- Към това правило се придържам и аз сега в текстоветѣ си.
- Гласната Ъ в члѣнът -ЪТ има еров произход и слѣдва да се означи с буквата Ъ: члѣнът, хлѣ̋бът, градът, ..
- Заедно с глухитѣ краесловни ерове тѣзи члѣнувани форми добивали видът: члѣнътъ, хлѣбътъ, градътъ, ..
- Крайната съгласна -Т често изпадала от произношението и на хората не им се искало винѫги да я̨ пиша̨т.
- Но ако тогава се напишѣло члѣнъ, хлѣбъ, градъ, .., то това означавало глух краесловен ер и нечлѣнувана форма.
- Русофилитѣ подмамили хората да пиша̨т члѣна, хлѣба, града.
- Мед им капѣло на устата на русофилитѣ, когато се получавали изрази с еднакъв правопис на български и на руски: два километра до полигона.
- На български би трѣ̋бвало да е: два километра до полигонът.
- С това се опитах да покажа̨, че писането на глухитѣ краесловни ерове сериозно е наврѣдило на българския̌т правопис.
- Off-topic/терминологично отклонение:
- Писах какво е старо-църковно-славянски език (OCS+, OldChurchSlavonic) и приведох част от текстът на Божията молитва на този език.
- Какво е църковно-славянски език (CS, ChurchSlavonic)? Това е сѫщия̌т език като старо-църковно-славянския̌т, но със съврѣменно произношение и с осъврѣменен правопис.
- Към църковно-славянския̌т език се прилага руското произношение от 19-ти вѣк. Моля̨ да не се бърка руския̌т език от 19-ти вѣк със старо-руския̌т диалект на старо-славянския̌т език.
- Сѫщия̌т откѫс от Божията молитва, но този пѫт на църковно-славянски, а не на старо-църковно-славянски, привеђам по-долу.
ОТЧЕ NАШЪ ИЖЕ ЕСИ NА NЕБЕСѢХЪ
ДА СВЯТИТЪСЯ ИМЯ ТВОЕ
ДА ПРИИДЕТЪ ЦАРСТВIЕ ТВОЕ
ДА БОУДЕТЪ ВОЛЯ ТВОЯ
ЯКО NА NЕБЕСИ И NА ЗЕМЛИ
ХЛѢБЪ NAШЪ NAСОУЩNЫЙ
ДАЖДЬ NАМЪ ДNЕСЬ
И ОСТАВИ NАМЪ ДОЛГИ NAША
.. - А какво пък е ново-църковно-славянски език? Това е сѫщия̌т език като църковно-славянския̌т, но със съврѣменно произношение и с осъврѣменен правопис, от 21-ви вѣк.
ОТЧЕ НАШ ИЖЕ ЕСИ НА НЕБЕСЕХ
ДА СВЯТИТСЯ ИМЯ ТВОЕ
ДА ПРИИДЕТ ЦАРСТВИЕ ТВОЕ
ДА БУДЕТ ВОЛЯ ТВОЯ
ЯКО НА НЕБЕСИ И НА ЗЕМЛИ
ХЛЕБ НAШ НAСУЩНЫЙ
ДАЖДЬ НАМ ДНЕСЬ
И ОСТАВИ НАМ ДОЛГИ НAША
.. - Край на отклонението
▲▲ (.. скрий ..) .. към началото ..
►► Изпадането на българския̌т език в немилост прѣд Негово Величество Султанът и злорадството на сръбския̌т език по този повод
(.. покажи ..)▼▼ Изпадането на българския̌т език в немилост прѣд Негово Величество Султанът и злорадството на сръбския̌т език по този повод
- Стана вече дума, че българския̌т език обеззвучава краесловнитѣ шумни звучни съгласни, а сръбския̌т - не.
- Слѣдната случка може да е мит, но може и да се е случила.
- Разноезични гяури искрено увѣрявали Негово Величество Султанът, че тѣ сѫщо така вѣ̋рват в Аллах, но не го наричат Аллах, а всѣки го нарича на своя̌т си език.
- Как наричате Аллах Всемогѫщия̌т и Милостивия̌т - нека всѣки да каже - заинтересувал се Султанът.
- Гъркът казал: ΘΕΟΣ.
- Сърбинът казал: БОГ със звучно крайно Г.
- Българинът казал: БОК.
- Вай, вай, какъв срам - рѣкъл Султанът, като чул българинът.
- Така българския̌т език изпадна̨л в немилост прѣд Султанът.
- Сръбския̌т език взел по-висока позиция.
- Българския̌т език едва оцѣлѣ̋л, но щом дочакал 19-ти вѣк, живна̨л.
- И сега не отстѫпва на сръбския̌т.
- Ако и руснак бѣше на срѣщата при Султанът, руснакът щѣше да каже БОХ.
- Нѣ̋кои думи в руския̌т език имат специално произношение, отклоняващо се от правописът. Срѣд тѣ̋х е думата БОГ - тя се чете БОХ с фрикативно произношение на Г.
- Фрикативното произношение на славянското Г е разпространено в поясът Чехия - Словакия - Украйна - Южна Русия.
- Заради фрикативното произношение на славянското Г руснацитѣ понѣ̋кога наричат жителитѣ на Украйна и Южна Русия "хохли".
- Великия̌т руски писател Гоголь има за прѣ̋кор именно тази дума: написано "гоголь", но на слух "хохоль", заради фрикативното произношение на Г.
▲▲ (.. скрий ..) .. към началото ..
▼▼ Прѣпратки (references)
- Мои публикации:
- The CV of Slavophonia
- Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
- Аксиомата за естественитѣ езици
- Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
- Диалектен континуум - що е то
- Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
- Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
- Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
- Други публикации:
▲▲ (.. скрий ги ..) .. към началото ..
►► Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)
(.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..▼▼ Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..
Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.-
►►
::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41::
(.. покажи го там ..)
(.. покажи го тук ..)
.. към началото ..
- Стар мой коментар за голѣмия̌т ер Ъ във форум
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41::
(.. покажи го там ..)
(.. скрий го ..)
.. към началото ..
- Стар мой коментар за голѣмия̌т ер Ъ във форумът Бойна Слава
- Гласния̌т звук Ъ в българския̌т език е славянско наслѣдство
- Краткото У (U) от праезикът (от пра-индоевропейския̌т език) е дало Ъ в славянския̌т език (в старо-общо-славянския̌т език) и съотвѣтно в старобългарския̌т му диалект.
- Тази промѣна, която може да се нарѣче делабиализация, както и другата подобна промѣна (от пра-индоевропейското кратко И към славянско Ь), може да е била повлияна от езикът на аваритѣ.
- Именно за този славянски звук Ъ, който и досега може да се чуе в български, сѫ измислени букви и в глаголицата, и в кирилицата. За другия̌т звук Ь сѫщо имало измислени букви, но оня звук Ь не е запазен в никой съврѣменен славянски диалект.
- Докъм срѣдата на 19-ти вѣк нашенскитѣ книжовници не знаѣли как - с коя буква - да означават звукът Ъ.
- Доста от тѣ̋х не го харесвали звукът Ъ и тѫрсѣли начин да го елиминират от езикът.
- Един от най-виднитѣ борци против Ъ-то бил Васил Априлов.
- Повечето наши книжовници от 19-ти вѣк гледали на писмеността с очитѣ на руснацитѣ. За тѣ̋х буквата Ъ била знак за твърдост.
- Ботев и Каравелов използвали само буквата Ѫ за звукът Ъ. Нашитѣ книжовници сѫ научили за буквата Ѫ от румѫнската кирилица.
- Приличен начин за писмено означаване на звукът Ъ бил възприет едва слѣд Освобођението. Найден Геров има голѣ̋м принос за това, наред и с други хора вѣроятно, напримѣр Драган Цанков.
- Повечето наши книжовници от 19-ти вѣк не сѫ знаѣли, че звукът Ъ в българския̌т език е славянско наслѣдство. Мислѣли сѫ, че е придобит под турско влияние. И тъй като мразѣли турцитѣ, намразили го и звукът Ъ.
- Книжовницитѣ от FYRoM сѫ го намразили звукът Ъ, защото мразѣли българитѣ, и сѫ си я̨ изразили омразата.
- За руснацитѣ буквата Ъ е само знак за твърдост.
- Вариантитѣ на кирилската азбука за разнитѣ езици на територията на бившия̌т СССР едва ли ползват тази буква по друг начин, освѣн като знак за твърдост.
- Ако в съотвѣтния̌т език има звук Ъ, той вѣроятно се означава с руската буква Ы, а не с Ъ.
- Напримѣр, звук Ъ има в азѣрския̌т (азѣрбайџанския̌т) език и за него се използва буквата Ы в съотвѣтната кирилица.
- Скрий го коментарът ми за голѣмия̌т ер Ъ от форумът Бойна Слава.
-
►►
::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::
(.. покажи там ..)
(.. покажи тук ..)
.. към началото ..
- Буквата голѣ̋м ер Ъ в писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::
(.. покажи там ..)
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Буквата голѣ̋м ер Ъ в писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе
- В писмото си Нѣ̋кшу употрѣбява буквата Ъ "правилно", само за звукът Ъ.
- Налага се съпоставката със славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът в началото на 19-ти вѣк: тѣ не знаѣли как, с коя буква, да означават звукът Ъ. Налага се и изводът, че грамотността на български език срѣд славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът прѣз 17-ти и 18-ти вѣк е била на нулево равнище, щом сѫ забравили как да означават звукът Ъ.
- Нито Петър Берон (в Рибния̌т буквар от AD 1824), нито Неофит Рилски (в граматиката си от AD 1835) сѫ знаѣли как да означават звукът Ъ.
- Любен Каравелов и Христо Ботев употрѣбяват за звукът Ъ само буквата Ѫ.
- Едва в послѣдната четвърт на 19-ти вѣк за звукът Ъ се намира задоволително рѣшение в българския̌т правопис.
- Скрий ги коментаритѣ ми за писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе.
-
►►
::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23::
(.. покажи ги ..)
(.. разгъна̨ти ..)
.. към началото ..
- Прѣсни коментари за двата ера, голѣмия̌т и малкия̌т
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23::
(.. скрий ги ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
.. към началото ..
- Прѣсни коментари за двата ера, голѣмия̌т и малкия̌т
- ►► Произход на ероветѣ. (.. покажи ..)
-
▼▼
Произход на ероветѣ.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- И двата ера произхођат от кратки несѫщински гласни в ПИЕ (пра-индо-европейския̌т език).
- Голѣмия̌т ер Ъ произхођа от пра-индо-европейското кратко У [ǔ].
Пра-индо-европейското кратко У [ǔ] да не се бърка със съгласната [w] в английски.
- Малкия̌т ер Ь произхођа от пра-индо-европейското кратко И [ǐ].
Пра-индо-европейското кратко И [ǐ] да не се бърка със съгласната Й [j].
- Малкия̌т ер Ь може да произхођа и от пра-индо-европейската шва, ако това има нѣ̋какво значение за славянщината.
В сѫщност, пра-индо-европейската шва по пѫтя̌т си към славянщината първо става на кратко И [ǐ], което послѣ на общо основание минава в малък ер Ь.
- Пра-индо-европейскитѣ гласни, от които произхођат двата славянски ера, сѫ несѫщински гласни. Според ларингалната хипотеза тѣ не сѫ част от огласовката на думата, а сѫ част от скелетът ѝ. Това сѫ били сонорни съгласни или полугласни или глайдове или апроксиманти, като всички тѣзи термини означават приблизително едно и сѫщо.
- Според ларингалната хипотеза истинскитѣ гласни в ПИЕ сѫ били Е и О.
- В пра-славянски, всички кратки гласни, които не произхођат от истински пра-индо-европейски гласни, придобиват поведение на ерове.
- Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.
- Според ларингалната хипотеза, ларингалитѣ придавали дължина на несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i].
- В пра-славянски, несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i] можѣло да продобия̨т дължина и като маркировка на итеративна глаголна форма.
- В пра-славянски, дългитѣ гласни У [ū] и И [ī] не ги постигна̨ла сѫдбата да стана̨т на ерове.
- Дългата гласна И [ī] си остана̨ла в качеството на славянско И.
- Дългата гласна У [ū] се дифтонгизирала в славянското ЪI, което послѣ в български и сръбски (и чешки и словашки) се опростило на И.
- Забѣлѣжѣте, че първата част на славянския̌т дифтонг ЪI е именно гласната Ъ.
- И в глаголицата, и в кирилиацата този звук се е означавал с диграфът ЪI (или ЪИ) и слѣдователно си е бил такъв дифтонг.
- .. Скрий го коментарът ми за произходът на ероветѣ ..
- ►► Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски. (.. покажи ..) (.. чуй ..)
-
▼▼
Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски.
(.. скрий ..)
(.. чуй ..)
.. към началото ..
- В основния̌т текст на очеркът е написано:
Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.
- Струва си да се спрем по-подробно на произношението на голѣмия̌т ер Ъ в съврѣменния̌т български език.
- В съврѣменния̌т български език гласнитѣ А и Ъ се различават само в силна позиция.
- В съврѣменния̌т български език една гласна е в силна позиция, ако е под ударение или ако е в краесловието на вокативна форма.
- Отклонение. Съврѣменния̌т български език е развил иновативни (новаторски) вокативни форми на тази основа.
- Напримѣр, моето име Христо в номинатив-акузатив звучи Христу, а във вокатив - Христо.
- "Христо, изкарай ги говедата!" Христу ги изкара говедата. Край на отклонението.
- В слаба позиция българскитѣ гласни А и Ъ не се различават една от друга на слух.
- В слаба позиция, ако гласната е А или Ъ, всѣки гласеж међу А и Ъ (включително) е приемлив, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
- Този факт - сливането на българскитѣ гласни А и Ъ в слаба позиция - ни кара да обърнем поглед към сръбския̌т език и да отчетем, че там голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в гласната А и не се различава вече от А в никоя позиция.
- В силна позиция българскитѣ гласни А и Ъ се различават, разбира се.
- В съсѣднитѣ нам езици има гласни Ъ:
- турско Ъ (ı)
- албанско Ъ (ë)
- румѫнско отворено Ъ (ă) и затворено Ъ (î,â), които в рѣчта на нѣ̋кои румѫнци не се различават.
- Макар българскитѣ гласни А и Ъ да се различават в силна позиция, за гласната Ъ (голѣмия̌т ер) има широк допустим диапазон на звучене.
- Звученето на коя да е от гласнитѣ Ъ на съсѣдитѣ (турско Ъ, румѫнско Ъ отворено или затворено, албанско Ъ) е приемливо за българската гласна Ъ в силна позиция, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
- Навѣ̋рно и голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е имал широк допустим диапазон на звучене.
- В съврѣменния̌т български език гласнитѣ А и Ъ се различават само в силна позиция.
- При отговорът на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
- В праезикът тази гласна е звучала като У [u].
- Сега в български език голѣмия̌т ер звучи като Ъ.
- Сега тази гласна в сръбски език звучи А, а в руски и в нѣ̋кои нашенски диалекти тя звучи като О.
- На съврѣменното звученето на тази гласна като Е в чешки, словашки и полски нѣ̋ма сега да му обръщаме внимание, понеже ще бѫде обяснено по-късно.
- Звучението на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на малкия̌т ер Ь.
- Но и на това сега нѣ̋ма да му обръщаме внимание, понеже със звученето на малкия̌т ер Ь ще се занимаем по-долу.
- Като се има прѣд вид звученето на гласната в праезикът като У[u] и звученето ѝ в руски като О[o], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
- Голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу О[o] и У[u].
- Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
- По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
- Качеството на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
- Това съображение изключва гласнитѣ А[a], О[o] и У[u].
- Пък и в старо-славянски такива гласни А[a], О[o] и У[u] си е имало.
- И тъй, имаме на разположение гласен звук Ъ.
- Той е непознат на елинофонитѣ.
- Така звучи голѣмия̌т ер Ъ в българския̌т език, в един от потомцитѣ на старо-славянския̌т език.
- Звукът съвсѣм не е рѣ̋дък. Између съсѣднитѣ нам езици, той се срѣща в три (турски, румѫнски, албански) и в други три липсва (гръцки, сръбски, цигански).
- Гласежът му е нѣ̋къдѣ међу О[o] и У[u].
- Гласежът му е заден и по този признак би могъл да се противопоставя на малкия̌т ер Ь.
- При тѣзи обстоятелства, в отговор на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски от какъв зор трѣ̋бва да се тѫрси друг звук.
- Голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски е звучал като гласния̌т звук Ъ в съврѣменния̌т български език.
- Или ако щете, като съотвѣтниттѣ гласни звуци в румѫнски (ă), албански и турски.
- Във всѣки случай, сигурно е, че:
- Ако трѣ̋бва да се апроксимира старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ чрѣз съврѣменния̌т български вокализъм, то апроксимацията ще е именно Ъ.
- И обратно, ако трѣ̋бва да се апроксимира съврѣменния̌т български вокал Ъ чрѣз старо-славянския̌т вокализъм, то пак апроксимацията ще е Ъ.
- Ами ние повече от това не бихме могли да знаем.
Не бихме могли да знаем дали би се усѣщал чуђ акцент, ако машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-славянски и на съврѣменен български и всѣки произнася Ъ-то по своя̌т си начин.
- Прѣпорѫчвам да направите слѣднитѣ фонетични упражнения.
- Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
- Руж е нѣ̋какво козметично срѣдство.
- Муш крачето в чорапчето!
- Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
- На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
- Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
- Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
- Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
- Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
- съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
- но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
- Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
- Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
- Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
- Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
- Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
- Фонетичнитѣ упражнения продължават.
- От лък, дъш, ръш, мъш с лека промѣ̋на на положението на челюститѣ и езикът (малко по-отворено, малко по-напрѣд) може да се получи лак, даш, раш, маш (да не тѫрсим смисъл във всѣ̋ка дума).
- А това показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в сръбски и словѣнски.
- И със съвсѣм леко закрѫгляне на устнитѣ (налага се да ги включите пак в произношението) може да се получи лок, дош, рош, мош.
- А това пък показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в руски.
- Имайте прѣд вид, че закрѫглянето на устнитѣ при старо-славянското О било толкова слабо и самото старо-славянско О било толкова отворено, че елинофонитѣ го чували като А.
- Пък и ние сега чуваме руското ВОДА като ВАДА. Старо-славянското О си е било близо до А и това е извѣстно.
- Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
- Ето какво бѣ написано по-горѣ в подраздѣлът за произходът на ероветѣ:
Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.
- Фонетичното упражнение демонстрира ефектът lazy lips (лѣниви устни) при прѣходът на гласната в ПИЕ към старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ.
- По-нататък по пѫтя̌т към съврѣменнитѣ славянски езици слабитѣ ерове сѫ изпаднали, а силнитѣ ерове сѫ се излѣкували от синдромът lazy lips и сѫ се прѣвърнали в пълноцѣнни гласни.
- Ефектът (синдромът) lazy lips е имал аналогично дѣйствие и в случая̌т на малкия̌т ер Ь, което ще бѫде показано по-долу.
- Старо-славянския̌т възходящ дифтонг ЪI, запазен в руски и записван точно така с диграф на кирилица, сѫщо така показва, че старо-славянския̌т голѣ̋м ер е звучал като българското Ъ.
- .. Скрий го коментарът ми за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ..
- В основния̌т текст на очеркът е написано:
- ►► Отклонение[Off-topic]: Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм. (.. покажи ..)
-
▼▼
Отклонение[Off-topic]: Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Прѣди да се занимаем с гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски, струва си да се направи кратък прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм, кратък прѣглед на старо-славянскитѣ гласни.
- Нека полугласната йот (Й, J) да се разглеђа в контекстът на съгласнитѣ и тука да я̨ пропуснем. С нея̨ започват думи като "ягода", "яре", "юнак", и др.
- Ще започнем с кратък прѣглед на вокализмът на съврѣменния̌т български език.
- Вече стана дума,
че в съврѣменния̌т български език вокализмът в силна позиция се различава от вокализмът в слаба позиция.
- Тука ще разглеђаме само вокализмът в силна позиция, понеже явлението "вокализъм в слаба позиция", наричано още "редукция на неударенитѣ гласни", е иновация (нововъдение).
- Подобно нововъведение - различен вокализъм в неударена позиция - е развил и руския̌т език.
- Тука ще разглеђаме само вокализмът в силна позиция, понеже явлението "вокализъм в слаба позиция", наричано още "редукция на неударенитѣ гласни", е иновация (нововъдение).
- В съврѣменния̌т български език, в силна позиция, има слѣднитѣ шест гласни, означени на съврѣменна кирилица:
- Е, И, О, У, А, Ъ.
- Сѫщитѣ тѣзи шест гласни ги е имало и в старо-славянски, и в частност, в старо-български.
- Обаче в старо-български език е имало повече от тѣзи шест гласни.
- Старо-славянскитѣ гласни Ь (малък ер), Ѣ (ят), Ѫ (голѣ̋м юс), Я (малък юс), както и дифтонгът ЪI, ги нѣ̋ма в съврѣменния̌т български език.
- Как да е. Да се съсрѣдоточим върху тѣзи шест гласни: Е, И, О, У, А, Ъ.
- Aко машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-български и на съврѣменен български и всѣки произнася тѣзи щест гласни по своя̌т си начин, то най-вѣроятно разбирателство ще има и чуђ акцент нѣ̋ма да се забѣлѣ̋зва.
- Ами че първитѣ пет от тѣзи гласни (конвенционалния̌т пакет) ги има в повечето съврѣменни славянски езици и произношението им е идентично.
- Вече стана дума,
че в съврѣменния̌т български език вокализмът в силна позиция се различава от вокализмът в слаба позиция.
- И тъй, в старо-славянски, и в частност в старо-български, имало десет гласни и един дифтонг, общо единадесет:
- Дифтонгът ЪI.
- Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А.
- Ятовата гласна Ѣ.
- Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
- Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
- Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А е част от вокализмът на повечето европейски езици, дрѣвни и съврѣменни.
- В частност, конвенционалния̌т пакет е част от вокализмът на повечето съврѣменни славянски езици, ако не на всички.
- А пък вокализмът на нѣ̋кои европейски езици като сръбски, гръцки и испански се задоволява само с петтѣ гласни от конвенционалния̌т пакет.
- Белѣжки за гласната У [u]:
- Гласната У [u] в старата кирилица се е пишѣла с диграф ОУ, както в гръцки.
- Както и в гръцкия̌т рѫкопис, за този диграф се е развила лигатура, която при въвеђането на книгопечатането в Русия е получила статут на буква в новата кирилица.
- Белѣжки за гласната И [i]:
- Както в гръцки, в старата кирилица гласната И [i] се е означавала с двѣ букви, Ита или Iота.
- Правила кога коя от двѣтѣ букви да се пише нѣ̋мало.
- При въвеђането на книгопечатането в Русия буквата Ита получила днешната си форма И, различна от фо̀рмата на гръцката Ита.
- Българскитѣ книжовници изоставили буквата Iота около срѣда̀та на 19-ти вѣк.
- Буквата Iота била прѣмахна̨та от руския̌т правопис прѣз 1918.
- Както в гръцки, в старата кирилица гласната И [i] се е означавала с двѣ букви, Ита или Iота.
- Дифтонгът ЪI.
- Старо-славянския̌т дифтонг ЪI е възходящ и поради това той образувал отворена сричка.
- Повечето дифтонги в други езици (ПИЕ, латински, старо-гръцки, нѣмски, английски, пра-славянски, ..) сѫ низходящи и затварят сричката.
- При прѣходът от пра-славянски към старо-славянски всички низходящи дифтонги сѫ се монофтонгизирали - прѣмина̨ли сѫ в Ѣ, И, У, Ю - и сричкитѣ сѫ се отворили.
- Възходящия̌т дифтонг ЪI, който произхођа от пра-старото дълго Ӯ [ū], не затварял сричката, остана̨л в старо-славянски, пази се и в съврѣменния̌т руски.
- Подобни възходящи дифтонги се срѣщат в романсът (испански: bueno, puerto, .., италиански: buono, cuore, uomo, .., френски: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
- В повечето съврѣменни славянски езици (български, сръбски, чешки, словашки, словѣнски) дифтонгът ЪI се е опростил (монофтонгизирал се е) в И.
- И в полски този дифтонг е на пѫт да се опрости, но все още се различава от И.
- Резюме за дифтонгът ЪI: в старо-славянски (и в частност в старо-български) той е звучал така, както сега в руски.
- В старо-славянски (и на кирилица, и на глаголица) за дифтонгът ЪI нѣ̋мало отдѣлна буква и той се е обозначавал с диграф ЪI или ЪИ.
- При въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия и появата на новата кирилица този диграф е получил статут на буква Ы.
- По недоразумѣние във формата на тази нова буква е вплетена буквата малък ер Ь вмѣсто голѣмия̌т ер Ъ.
- Прѣз 19-ти вѣк нашитѣ книжовници понѣ̋кога сѫ употрѣбявали тази буква Ы на етимологичното ѝ мѣ̋сто вмѣсто И.
- Ятовата гласна Ѣ.
- Общо рѣшение за гласежът на ятовата гласна Ѣ в старо-славянски не сѫществува.
- Тя е звучала различно в различнитѣ старо-славянски диалекти.
- В старо-български тя е звучала [æ], както гласната в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
- За повечето съврѣменни славянски езици проблемът за наслѣдницитѣ на старо-славянската ятова гласна Ѣ е труден.
- В сръбския̌т език сѫ допустими нѣ̋колко произносителни варианта и съотвѣтно толкова варианта на правопис.
- вѢра: vera, vjera, vijera и дори vira.
- По-голѣ̋мата част от Сърбия е заета от зоната на екавизмът.
- Това е прѣпратка към карта, на която зоната на екавизмът е означена със синıо..
- Тази синя зона на екавизмът е в сѫсѣдство с подобна зона в балкано-славянския̌т език (български +сѣверомакедонски) на запад от нашенската ятова граница.
- В сѫщност, това е обща зона на екавизъм в южно-славянския̌т диалектен континуум, западната част от която принадлежи на сръбския̌т език, а източната - на нашия̌т балкано-славянски език.
- За нашенската ятова граница можете да прочетете тука.
- Ятовата граница дѣли българския̌т език на двѣ нарѣчия: източно и западно.
- Традицията в България и Русия позволява и подсказва перфектно рѣшение на проблемът с ятовата граница и с начертанитѣ от нея̨ двѣ нарѣчия на българския̌т език.
- Перфектното рѣшение - буквата ят Ѣ с двояко звучене като Е или IА - е било част от официалния̌т иванчевски правопис, в сила до 1945, когато е бил отмѣнен от отечествено-фронтовцитѣ.
- Нѣ̋кои хора все още сѫ на мнѣние, че отечествено-фронтовската езикова реформа от 1945 е била научно-обоснована.
- Зависи какво се разбира под "наука". Ако на "науката" сѫ спусна̨ли задачата да се бори с "велико-българския̌т шовинизъм", то "науката" се е справила с тази задача перфектно.
- Забѣлѣжѣте, че и двата пѫти, когато буквата ят Ѣ е бивала изхвърлена от правописът - при реформата на Омарчевки (1921) и (1945) от отечествено-фронтовцитѣ - все е бил в сила политическия̌т контекст за борба с "велико-българския̌т шовинизъм". Александър Стамболийски казал на сърбитѣ "Халал да Ви е Македония" (за което ВМРО го осѫдила на смърт), а Георги Димитров се съгласил да подари на "интернационалистът" Тито и Пиринския̌т край.
- В настоящия̌т момент перфектното рѣшение все още може да бѫде възстановено с отчитане на сегашнитѣ реалности.
- Възстановява се буквата ят Ѣ в нашата азбука и се разрѣшава употрѣбата ѝ (както до 1945) на етимологичното (историческото) мѣ̋сто на старо-българската ятова гласна Ѣ.
- Отечествено-фронтовския̌т двояк правопис на промѣнливото Ѣ с буквитѣ Е и Я не се забранява.
- Разрѣшава се и екавски правопис. Екавски правопис означава навсѣ̋къдѣ вмѣсто буквата Ѣ да се пише буква Е.
- Разрѣшава се и екавски правоговор. Екавски правоговор означава произношението западно от ятовата граница.
- Примѣр: Ще можем да пишем хлѢб, хляб или хлеб. Ще можем да казваме хлıап или хлеп.
- Спомнѣте си (вижте по-горѣ), че по отношение на старата ятова гласна Ѣ сръбския̌т правопис сѫщо така допуска варианти.
- Възстановяването на буквата ят Ѣ в азбуката не означава, че в началното и срѣдното училище ще се учи кога точно се пише тази буква.
- Пази, Боже! Само на студентитѣ по българска или славянска филология ще се прѣподава това.
- В дѣйствителност, ще се разработя̨т специални компютърни програми от видът на spell-checker-итѣ, които ще разставят правилно буквитѣ Ѣ в селектирания̌т текст.
- Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
- Голѣмия̌т юс Ѫ и малкия̌т юс Я се наричат още голѣ̋ма и малка носовка или задна и прѣдна носовка или задна и прѣдна носова гласна, защото така сѫ звучали в старо-славянски.
- Задна и прѣдна носова гласна има в съврѣменния̌т полски език.
- Означават се съотвѣтно с А̨ и Ę. Диакритичния̌т знак се нарича огънче (ogonek, опашчица).
- Освѣн в полски език, юсоветѣ в другитѣ славянски езици сѫ прѣтърпѣли деназализация (елиминиране на носовия̌т призвук).
- Трѣ̋бва да имаме прѣд вид особеното развитие на юсоветѣ в полския̌т език, къдѣто деназализацията не се е случила, но пък сѫ стана̨ли други нѣща.
- Деназализацията на юсоветѣ в български се е случила по-късно, отколкото в остана̨литѣ славянски езици. Ако приемем, че българскитѣ юсове сѫ се деназализирали прѣди около 500 години, а в сръбски и руски - прѣди около 1000 години, то в продължение на нѣ̋колко вѣка између славянскитѣ езици носови гласни е имало само в български и полски.
- Друга прилика међу българския̌т и полския̌т вокализъм е широкото произношение на ятовата гласна Ѣ в двата езика.
- Това може би е свидѣтелство за по-раннитѣ миграции на славяногласни първо в посока към Константинопол и Солун в тѫрсене на работа и цивилизационни благини и послѣ на сѣвер по рѣка Висла в тѫрсене на свободни необработени земи.
- Славяногласнитѣ, които остана̨ли в басейнът на Срѣдния̌т Дунав, в родината на славяногласието, стѣснили произношението на ятовата гласна и деназализирали юсоветѣ си.
- Славяногласието стигна̨ло рѣка Днепър вече без юсове.
- Голѣмия̌т юс Ѫ (задната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ОN [on] или УN [un] или нѣщо срѣдно међу тѣ̋х.
- Гласежът ОN [on] наподобява днешната полска задна носовка А̨.
- Гласежът УN [un] лесно обяснява на измѣнението на голѣмия̌т юс Ѫ в сръбски, словѣнски, чешки, словашки и руски, както и в нѣ̋кои български диалекти, къдѣто голѣмия̌т юс Ѫ се прѣвръща в У [u] слѣд деназализацията.
- В повечето български диалекти прѣди деназализацията на голѣмия̌т юс Ѫ той е прѣтърпѣ̋л делабиализация и е придобил звучене ЪN [ъn], което послѣ в нѣ̋кои диалекти се е отворило до АN [an].
- Примѣр: {старо-славянски: зѫбъ, рѫка} {полски: ząb, ręka} {сръбски,руски: зуб, рука} {български: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
- Малкия̌т юс Я (прѣдната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ЕN [en].
- Гласежът ЕN [en] наподобява днешната полска прѣдна носовка Ę.
- Гласежът ЕN [en] лесно обяснява измѣнението на малкия̌т юс Я в български, сръбски, словѣнски, къдѣто малкия̌т юс Я се деназализирал до Е.
- В руски, словашки, чешки, слѣд стѣсняването на ятовата гласна Ѣ в тѣзи езици и прѣди деназализацията, малкия̌т юс Я се отворил към IA.
- Когато савяногласието стигна̨ло рѣка Днепър, малкия̌т юс Я вече звучал там като IA.
- Това се отразило на звученето на буквата Я в съврѣменната кирилица.
- Примѣр: {старо-славянски,руски: пять, девять, десять} {полски: pięć, dziewięć, dziesięć} {български,сръбски: пет, девет, десет}.
- Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
- Доколкото този очерк е посветен на ероветѣ, почти всичко за тѣ̋х вече е казано.
- Остана само да се упомене, че в езици като сръбски, словѣнски, словашки и чешки двата ера сѫ се слѣли.
- В сръбски и словѣнски малкия̌т ер Ь се е влѣ̋л в голѣмия̌т ер Ъ, който послѣ е измѣнил гласежът си на А.
- В словашки и чешки голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в малкия̌т ер Ь, който послѣ е измѣнил гласежът си на Е.
- Сѫщото е стана̨ло и в полски, но малко по-късно, отколкото в словашки и чешки.
- Двата ера се пазя̨т най-добрѣ в руски, без да има случаи на сливане на единия̌т в другия̌т.
- Резюме за старо-славянския̌т вокализъм:
- Гласежът на конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А се пази навсѣ̋къдѣ в славяногласието.
- Гласежът на дифтонгът ЪI се пази в руски.
- Гласежът на двата юса, голѣмия̌т Ѫ и малкия̌т Я, се възпроизвеђа в полски.
- Гласежът на голѣмия̌т ер Ъ се пази в български.
- Остават двѣ гласни - ятовата гласна Ѣ и малкия̌т ер Ь, старо-славянския̌т гласеж на които трѣ̋бва да се тѫрси извън днешната славянщина. Но не много далече. В Европа.
- Ятовата гласна Ѣ звучала както гласната [æ] в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
- Малкия̌т ер Ь звучал така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
- .. Скрий ги общитѣ ми коментари за старо-славянския̌т вокализъм ..
- ►► Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски. (.. покажи ..) (.. чуй ..)
-
▼▼
Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски.
(.. скрий ..)
(.. чуй ..)
.. към началото ..
- В основния̌т текст на очеркът е написано:
Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
- При отговорът на въпросът как е звучал малкия̌т ер Ь е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
- Качеството на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
- Малкия̌т ер Ь, както и голѣмия̌т ер Ъ, вѣроятно е имал широк допустим диапазон на звучене, което е позволило двата ера да се слѣя̨т в сръбски, словѣнски, словашки, чешки.
- В праезикът тази гласна е звучала като И[i].
- Старо-славянския̌т гласеж на малкия̌т ер Ь не е запазен в нито един съврѣменен славянски език.
- Звучението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на голѣмия̌т ер Ъ.
- Основния̌т елемент от произношението на кой да е от двата ера е ефектът "lazy lips" (лѣниви устни).
- В съврѣменнитѣ славянски езици малкия̌т ер Ь в силна позиция е стана̨л на Е [e].
- Като се има прѣд вид звученето на гласната Ь в праезикът като И[i] и звученето ѝ сега като Е[e], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
- Малкия̌т ер Ь в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу Е[e] и И[i].
- Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
- По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
- Прѣпорѫчвам да повторите фонетичнитѣ упражнения от подраздѣлът за голѣмия̌т ер Ъ:
- Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
- Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
- На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
- Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
- Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
- Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
- Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
- съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
- но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
- Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
- Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
- Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
- Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
- Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
- А сега да допълним фонетичнитѣ упражнения, цѣлейки се в малкия̌т ер Ь:
- Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласнитѣ У[u] и И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
- Произнасят се така: лук, душ, руш, муш, дини.
- На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
- Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук.
- Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция.
- При У[u] това е позиция на задна гласна.
- При И[i] това е позиция на прѣдна гласна.
- При У[u] устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
- При И[i] устнитѣ сѫ Ви леко напрегна̨ти и леко изтеглени встрани.
- Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът, и при У[u], и при И[i],
- съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
- но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
- Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
- Фонетичната промѣ̋на може да се нарѣче делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението, lazy lips, лѣниви устни.
- Тази фонетична промѣ̋на сѫ прѣтърпѣли пра-индо-европейскитѣ кратко У[u] и кратко И[i] прѣз пра-славянски съотвѣтно до голѣмия̌т ер Ъ и до малкия̌т ер Ь в старо-славянски, и в частност в старо-български.
- Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
- И тъй, нуђаем се от по-опрѣдѣлен отговор. Старо-славянския̌т малък ер Ь на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
- Най-близко е френското така нарѣчено нѣ̋мо Е.
- В силна позиция може да се доближи до друга френска прѣдна отворена гласна [œ]: heure (час), oeuf (яйце), jeune (млад).
- Затворения̌т вариант на френската гласна (oeufs: яйца) е далече от произношението на малкия̌т ер.
- И в нѣмски се срѣща тази гласна, но рѣ̋дко: Göttin (богиня). В повечето случаи в нѣмски гласната ö е затворена.
- Може би най-подходящия̌т примѣр ще се намѣри в унгарския̌т език: köszönöm (КЬСЬNЬМ, благодаря̨).
- Google translate service озвучава. Чуйте го.
- Това напримѣр е огласовката на старо-славянската дума ДЬНЬСЬ (денес, днес). Чуйте го пак: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
- Под дѣсния̌т правоъгѫлник, къдѣто пише Köszönöm, цъкнѣте на високоговорителчето.
- Струва си да се отбѣлѣжи, че славянщината е прѣдоставила мощен субстрат на унгарския̌т език.
- Унгарския̌т език е имал и тюркски субстрат (остатъчен аварски или печенежки).
- Като се спомена тюркски език, слѣдва да се упомене и това, че вокализмът на повечето тюркски езици съдържа и двѣтѣ гласни, които тук прѣдполагам да сѫ прѣдставлявали голѣмия̌т и малкия̌т ер.
- В частност, в турски я̨ има сѫщата гласна, както в унгарското köszönöm, но тя може да се срѣща само в първата сричка и по правилата на вокалната хармония прѣминава в Е в слѣдваща сричка.
- Резюмѐ:
- Малкия̌т ер Ь се прѣдполага да е звучал като гласна, която сега се срѣща в много европейски езици.
- Голѣмия̌т ер Ъ се прѣдполага да е звучал като гласна, която я̨ има в съврѣменния̌т български език, както и в съсѣдни езици.
- Остава да се изясни прѣходът на старо-славянския̌т малък ер Ь, когато е в силна позиция, в гласна Е.
- Да си спомним как в сръбски и словѣнски голѣмия̌т ер Ъ се отваря в А.
- По сѫщия̌т начин малкия̌т ер Ь се отваря в Е и това се е случило повсемѣстно.
- От друга страна, гласната [œ], която е прѣдполагаемото звучене на старо-славянския̌т малък ер Ь, често се апроксимира с Е:
- Това е редовна практика в руски.
- Peugeot: Пежо
- Général De Gaulle: Генерал Де Гол
- Турското köfte (кюфте) на гръцки е с Е: κεφτές
- .. Скрий го коментарът ми за гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ..
- В основния̌т текст на очеркът е написано:
- ◄► ::christo.tamarin, 2018-08-18 11:13:: .. покажи там/Go there .. .. към началото ..
-
►►
::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23::
(.. покажи ги ..)
Chansons françaises
.. към началото ..
- Илюстрация на произношението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски чрѣз френски пѣсни
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23::
(.. скрий ги ..) Chansons françaises
(.. скрий ги текстоветѣ ..)
(.. покажи ги текстоветѣ ..)
.. към началото ..
- Илюстрация на произношението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски чрѣз френски пѣсни
- ►► Как старата кирилица я̨ прилагам към френския̌т език. (.. покажи ..)
-
▼▼
Как старата кирилица я̨ прилагам към френския̌т език.
(.. скрий ..)
- Отворени гласни: А, Ѣ, О, Ь.
- Затворени гласни: А, Е, Ѻ, Ӛ, И, Ұ, У.
- Носови гласни: Ѫ, Ѧ.
- Полугласни: Ї, Ў, Ұ.
-
►►
(.. покажи и чуй там ..)
(.. покажи го текстът тук ..)
.. към началото ..
- Sylvie Vartan: La plus belle pour aller danser
-
▼▼
(.. покажи и чуй там ..)
(.. скрий го текстът ..)
.. към началото ..
- Sylvie Vartan: La plus belle pour aller danser
-
Ce soir je serai la plus belle
СЬ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
Pour aller danser
ПУР АΛЕ ДѪСЕ
Pour mieux évincer toutes celles
ПУР МЇӚЗ ЕВѦСЕ ТУТЬ СѢΛЬ
Que tu as aimées
КЬ ТҰ АЗ ѢМЕ
Ce soir je serai la plus tendre
СЬ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ ТѪДРЬ
Quand tu me diras
КѪ ТҰ МЬ ДИРА
Tous les mots que je veux entendre
ТУ ΛЕ МѺ КЬ ЖЬ ВӚЗ ѪТѪДРЬ
Murmurés par toi
МҰРМҰРЕ ПАР ТЎА
Je fonde l'espoir que la robe que j'ai voulue
ЖЬ ФѪДЬ ЛѢСПЎАР КЬ ΛА РОБЬ КЬ ЖЕ ВУΛҰ
Et que j'ai cousue
Е КЬ ЖЕ КУЗҰ
Point par point
ПЎѦ ПАР ПЎѦ
Sera chiffonnée et les cheveux que j’ai coiffés
СЬРА ШИФОНЕ Е ΛЕ ШВӚ КЬ ЖЕ КЎАФЕ
Par tes mains
ПАР ТЕ МѦ
Quand la nuit refermait ses ailes
КѪ ΛА NҰИ РЬФѢРМѢ СЕ ѢЛЬ
J'ai souvent rêvé
ЖЕ СУВѪ РѢВЕ
Que dans la soie et la dentelle
КЬ ДѪ ΛА СЎА Е ΛА ДѪТѢЛЬ
Un soir je serai la plus belle
Ѧ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
La plus belle pour aller danser
ΛА ПΛҰ БѢΛЬ ПУР АΛЕ ДѪСЕ
Tu peux me donner le souffle qui manque à ma vie
ТҰ ПӚ МЬ ДоNЕ ΛЬ СУФΛЬ КИ МѪК А МА ВИ
Dans un premier cri de bonheur
ДѪЗ Ѧ ПРЬМЇЕ КРИ ДЬ БОNЬР
Si tu veux ce soir cueillir le printemps de mes jours
СИ ТҰ ВӚ СЬ СЎАР КѢЇИР ΛЬ ПРѦТѪ ДЬ МЕ ЖУР
Et l'amour en mon coeur
Е ΛАМУР Ѫ МѪ КЬР
Pour connaître la joie nouvelle du premier baiser
ПУР КОНѢТРЬ ΛА ЖЎА НУВѢΛЬ ДҰ ПРЬМЇЕ БѢЗЕ
Je sais qu'au seuil des amours éternelles
ЖЬ СѢ КѺ СЬЇ ДЕЗ АМУР ЕТѢРНѢЛЬ
Il faut que je sois la plus belle
ИΛ ФѺ КЬ ЖЬ СЎА ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
La plus belle pour aller danser
ΛА ПΛҰ БѢΛЬ ПУР АΛЕ ДѪСЕ
- .. Скрий текстът на пѣсента на Sylvie Vartan ..
-
►►
(.. покажи и чуй там ..)
(.. покажи го текстът тук ..)
.. към началото ..
- Salvatore Adamo: Tombe la neige
-
▼▼
(.. покажи и чуй там ..)
(.. скрий го текстът ..)
.. към началото ..
- Salvatore Adamo: Tombe la neige
-
Tombe la neige
ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
Tu ne viendras pas ce soir
ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
Tombe la neige
ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
Et mon coeur s'habille de noir
Е МѪ КЬР САБИЇ ДЬ NЎАР
Ce soyeux cortege
СЬ СЎАӚ КОРТѢЖЬ
Tout en larmes blanches
ТУТ Ѫ ΛАРМЬ БΛѪШЬ
L'oiseau sur la branche
ΛЎАЗѺ СҰР ΛА БРѪШЬ
Pleure le sortilege
ПΛЬРЬ ΛЬ СОРТИЛѢЖЬ
Tu ne viendras pas ce soir
ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
Me crie mon desespoir
МЬ КРИ МѪ ДЕЗѢСПЎАР
Mais tombe la neige
МѢ ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
Impassible manege
ѦПАСИБΛЬ МАNѢЖЬ
Tombe la neige
ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
Tu ne viendras pas ce soir
ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
Tombe la neige
ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
Tout est blanc de desespoir
ТУТ Ѣ БΛѪ ДЬ ДЕЗѢСПЎАР
Triste certitude
ТРИСТЬ СѢРТИТҰДЬ
Le froid et l'absence
ΛЬ ФРЎА Е ΛАБСѪNСЬ
Cet odieux silence
СѢТ ОДЇӚ СИΛѪNСЬ
Blanche solitude
БΛѪШЬ СОЛИТҰДЬ
Tu ne viendras pas ce soir
ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
Me crie mon desespoir
МЬ КРИ МѪ ДЕЗѢСПЎАР
Mais tombe la neige
МѢ ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
Impassible manege
ѦПАСИБΛЬ МАNѢЖЬ
- .. Скрий текстът на пѣсента на Salvatore Adamo ..
-
►►
(.. покажи и чуй там ..)
(.. покажи го текстът тук ..)
{Added 2019-05-02}
.. към началото ..
- David Alexandre Winter: "Всички моряци сѫ чайки бѣли"
-
▼▼
(.. покажи и чуй там ..)
(.. скрий го текстът ..)
{Added 2019-05-02}
.. към началото ..
- David Alexandre Winter: Vole s'envole
-
Vole, s'en vole loin de l'orage
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
Vole s'en vole vers les nuages
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
L'oiseau s'envole loin de sa cage
ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
Comme s'envole ton cœur volage
КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
Seul, je suis sans ton amour
СЬЛ ЖЬ СҰИ СѪ ТѪN АМУР
Et pourtant tu es là
Е ПУРТѪ ТҰ Ѣ ЛА
Seul comme s'en vont les jours
СЬЛ КОМЬ СѪ ВѪ ЛЕ ЖУР
Toi aussi tu t'en vas
ТЎА ѺСИ ТҰ ТѪ ВА
Depuis quelques temps tu as vraiment changé
ДЬПҰИ КѢЛКЬ ТѪ ТҰ А ВРѢМѪ ШѪЖЕ
Tes yeux me regardent comme un étranger
ТЕЗ ЇӚ МЬ РЬГАРДЬ КОМ ѦNЕТРѪЖЕ
Seul, je me retrouve seul, l'amour s'en va
СЬЛ ЖЬ МЬ РЬТРУВЬ СЬЛ ЛАМУР СѪ ВА
Vole, s'en vole loin de l'orage
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
Vole s'en vers les nuages
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
L'oiseau s'en vole loin de sa cage
ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
Comme s'en vole ton cœur volage
КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
Seul, avec les souvenirs
СЬЛ АВѢК ЛЕ СУВЬNИР
Des jours où l'on s'est aimé
ДЕ ЖУР У ЛѪ СѢТ ѢМЕ
Seul, je nous revois sourire
СЬЛ ЖЬ NУ РЬВЎА СУРИР
Mais le temps a tout changé
МѢ ЛЬ ТѪЗ А ТУ ШѪЖЕ
Et souvent la nuit quand je te vois dormir
Е СУВѪ ЛА NҰИ КѪ ЖЬ ТЬ ВЎА ДОРМИР
Tu ne sembles vraiment plus m'appartenir
ТҰ NЬ СѪБЛЬ ВРѢМѪ ПЛҰ МАПАРТЬNИР
Seul, je me retrouve seul, l'amour s'en va
СЬЛ ЖЬ МЬ РЬТРУВЬ СЬЛ ЛАМУР СѪ ВА
Vole, s'en vole, loin de l'orage
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
Vole vers les nuages
ВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
L'oiseau s'envole loin de sa cage
ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
Comme s'envole ton cœur volage
КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
Vole, s'en vole loin de l'orage
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
Vole, s'en vole vers les nuages
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
L'oiseau s'en vole loin de sa cage
ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
Comme s'envole ton cœur volage
КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
- .. Скрий текстът на пѣсента Vole s'envole ..
- ►► ::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10:: Коментари на опоненти (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10::
Коментари на опоненти
(.. скрий ги ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
.. към началото ..
-
►►
facebook: Emil Petrov
(.. покажи ги ..)
(.. разгъна̨то ..)
.. към началото ..
-
▼▼
facebook: Emil Petrov
(.. скрий ..)
(.. свий ..)
(.. разгъни ..)
.. към началото ..
-
►►
::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
- (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
-
▼▼
::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
- (.. покажи там ..) (.. скрий оттук ..) .. към началото ..
Гласната в oeuf е същата като немската гласна в името Löw или турската в името Ömer примерно. Закръглена затворена гласна (закръглено ɛ или e по МФА). Не е ясно откъде идва предположението ви, че така е звучал звукът, записван като "ь" по кирилометодиевско време. Предолага се, че "ъ" и "ь" са кратки "у" и "и", съответно.
Няма никаква причина въпросната гласна от "и" да мутира към "е" (че даже към отвореното такова в oeuf) и, хептен, от незакръглена да стане закръглена, при положение, че никакви закръглени гласни не са възниквали никога в славянските езици от времето когато е бил иновативен балтийски диалект до сега. -
►►
::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 14:48::
- (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
-
▼▼
::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 14:48::
- (.. покажи там ..) (.. скрий оттук ..) .. към началото ..
Във френски и нѣмски има поне по двѣ такива гласни. За малкия̌т ер имам прѣд вид отворенитѣ варианти. В нѣмското име Löw гласната е затворена, не става дума за нея̨.
Едната опора нека да ни е нашето Ъ, голѣмия̌т ер.
Малкия̌т ер не бива да се отличава много от него, само мѣстим произношението напрѣд, и се получават именно указанитѣ френски отворени гласни. От тази позиция на малкия̌т ер има лесен път към послѣдващото Е, както и пѫт назад прѣз голѣмия̌т ер към сръбското А.
Пѫтя̌т от прастарото кратко И към указаната позиция на старо-славянския̌т малък ер Ь е аналогичен на пѫтя̌т от прастарото кратко У към Ъ: това е изключване на устнитѣ от произношението. В случая̌т Ъ това си е баш делабиализация, но и в случая̌т на Ь може да се нарѣче така, макар че гласната И не се води лабиална. -
►►
::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 17:03::
- (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
-
▼▼
::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 17:03::
- (.. покажи там ..) (.. скрий оттук ..) .. към началото ..
Първо, ние и Ъ не знаем как е звучало. Вероятността да е същата като днешната българска "полузатворената задна незакръглена гласна" не е голяма.
Не ми е ясно какво значи "изключване на устните". Гласните ö и oe се отличават точно с това, че там са включени устните (съответно отворено и затворено "е" със закръгляне на устните) -
►►
::christo.tamarin, 2018-08-19 09:40::
- (.. покажи тук ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-19 09:40::
- (.. скрий оттук ..) .. към началото ..
В мой пространен коментар по-горѣ съм се помѫчил да освѣтля̨ проблемът в повече детайли:
-
►►
::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
- ►► facebook: Ljubomir Trajkov (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
-
▼▼
facebook: Ljubomir Trajkov
(.. скрий ..)
(.. свий ..)
(.. разгъни ..)
.. към началото ..
-
►►
::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
- (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
-
▼▼
::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
- (.. покажи там ..) (.. скрий оттук ..) .. към началото ..
Двата ера, т.е. ненапрегнатите (+lax) гласни, са се противопоставяли по признака предност (±front): Ъ - задна (−front) гласна, Ь - предна (+front) гласна.
Признак окръгленост (±round) е липсвал в славянския език хилядолетия наред. Типологически в преобладаващата част от езиците със ±front и без ±round, фонологичната задност на гласните фонетично се подсилва чрез окръгляне, а предността - чрез избягване на окръглянето. От друга страна, при ненапрегнатите гласни е трудно да се поддържа окръглянето; примерите за това също са много - да кажем чувашките ӑ (от по-стари u и ɯ) и ӗ (от по-стари ü и i).
Фундаменталната разлика между стария заден ер Ъ (в система с ±lax и ±front) и сегашното Ъ (в система с ±front и ±round) е, че към първото е имало изискване да е ненапрегната гласна без изискване окръглена или неокръглена, а към второто има изискване да е неокръглена гласна без изискване напрегната или ненапрегната.
Така че за ера Ъ има малка вероятност да е било слабо окръглена гласна, за разлика от сегашното Ъ, и приблизително никаква такава за ера Ь.
А френското "нямо e", бидейки единствена ненапрегната гласна (в система с ±front и ±round), е било неопределено и по предност, и по окръгленост, затова напоследък, във връзка със загубването на признака ненапрегнатост, може да си позволи да съвпадне с предната окръглена фонема ö. -
►►
::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 08:14::
- (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
-
▼▼
::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 08:14::
- (.. покажи там ..) (.. скрий оттук ..) .. към началото ..
И моето твърдение, и Вашето сѫ недоказуеми. Машина на врѣмето нѣ̋ма - не можем да се върнем и да провѣрим.
Обаче вѣроятността на моето твърдение е около 67%, на Вашето - около 33%.
От друга страна, освѣн аналогията с френския̌т език, със сигурност в аварския̌т (или пра-българския̌т?) език е имало гласен звук като във френскитѣ думи heure и oeuf. В малкото остана̨ли надписи с гръцки букви този звук се означавал с диграфът ОМЕГА-IOTA. Да де, ама в сѫщитѣ надписи с диграфът ОМИКРОН-IOTA се означавал звук като във френскитѣ думи sure (сигурен) и rue (улица), а такъв звук в славянски нѣ̋мало. Тъй че, кой знае. 67 на 33. -
►►
::christo.tamarin, 2018-08-19 09:45::
- (.. покажи тук ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-19 09:45::
- (.. скрий оттук ..) .. към началото ..
В мой пространен коментар по-горѣ съм се помѫчил да освѣтля̨ проблемът в повече детайли:
(.. скрий я̨дискусията с Ljubomir Trajkov ..) (.. скрий дискусиитѣ с опоненти ..)Двата ера, т.е. ненапрегнатите (+lax) гласни, са се противопоставяли по признака предност (±front): Ъ - задна (−front) гласна, Ь - предна (+front) гласна.
Да, разбира се.
Признак окръгленост (±round) е липсвал в славянския език хилядолетия наред. Типологически в преобладаващата част от езиците със ±front и без ±round, фонологичната задност на гласните фонетично се подсилва чрез окръгляне, а предността - чрез избягване на окръглянето. От друга страна, при ненапрегнатите гласни е трудно да се поддържа окръглянето; примерите за това също са много - да кажем чувашките ӑ (от по-стари u и ɯ) и ӗ (от по-стари ü и i).
Можете да тѫрсите "прѣобладаваща типология", но недѣйте я̨ прилага на практика. Прилага се "ексистенциална типология", което означава, че щом нѣщо го има нѣ̋къде, то може да го има и другадѣ.
Нашата гласна Ъ е задна и неокрѫглена (-front и -round), има я̨ в нашия̌т език и в нѣ̋колко други сѫсѣдни езика. А пък прѣдна окрѫглена гласна (+front и +round) в нашия̌т език може и да нѣ̋ма, но такава [ü] има във френски, нѣмски, турски.
Да, при ненапрегнатитѣ гласни е трудно да се поддържа окрѫглянето: голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е примѣр за това.
Фундаменталната разлика между стария заден ер Ъ (в система с ±lax и ±front) и сегашното Ъ (в система с ±front и ±round) е, че към първото е имало изискване да е ненапрегната гласна без изискване окръглена или неокръглена, а към второто има изискване да е неокръглена гласна без изискване напрегната или ненапрегната.
Да, разбира се, и тука компромисът в очевиден. От хиляда и кусур години и двѣтѣ (стария̌т заден ер Ъ и сегашното наше Ъ) се произнасят задно неокрѫглено. Прѣходът от окрѫглено към неокрѫглено е стана̨л много отдавна, още в пра-славянски.
Така че за ера Ъ има малка вероятност да е било слабо окръглена гласна, за разлика от сегашното Ъ, и приблизително никаква такава за ера Ь.
Никаква окрѫгленост не прѣдполагам нито за голѣмия̌т, нито за малкия̌т ер в старо-славянски. Признакът окрѫгленост-неокрѫгленост (±round) не е имал значение за старо-славянскитѣ ерове. Този признак нѣ̋ма значение и за днешното френско нѣ̋мо е.
А френското "нямо e", бидейки единствена ненапрегната гласна (в система с ±front и ±round), е било неопределено и по предност, и по окръгленост, затова напоследък, във връзка със загубването на признака ненапрегнатост, може да си позволи да съвпадне с предната окръглена фонема ö.
Във френски има двѣ прѣдни окрѫглени фонеми, отворена [œ] (oeuf: яйцe) и затворена [ӧ] (oeufs: яйца), и дори три такива фонеми, ако броим съвсѣм затворената [ü] (rue: улица). Става дума само за отворената гласна. При нея̨ окрѫглеността е съвсѣм слаба. Ако я̨ сравним нея̨ - френската прѣдна отворена гласна [œ] - с другата френска прѣдна отворена гласна [ε] (mer: море), то [ε] е по-отворена и по-напрѣд от [œ].
-
►►
::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
-
►►
facebook: Emil Petrov
(.. покажи ги ..)
(.. разгъна̨то ..)
.. към началото ..
- ►► ::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15:: Зачем раньше на конце слов писали Ъ? (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
-
▼▼
::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15::
Зачем раньше на конце слов писали Ъ?
(.. скрий ..)
(.. свий ..)
(.. разгъни ..)
.. към началото ..
- ◄► (.. покажи видеото ..)
(.. покажи моитѣ коментари ..)
- До реформы орфографии 1918 года на конце слов после согласных зачем-то всегда писали Ъ.
- Зачем вообще ер этот был нужен?
- Большинство думает, что-де твёрдый знак обозначал твёрдость, в то время как мягкий закономерно — мягкость.
- Но на самом же деле всё совсем не так!
- На разных ступенях истории отечественного письма Ъ надобился для разных целей.
- Каких же? — узнаете из этого видео.
- Содержание:
- 00:37 — Ъ и Ь (еры) в древнерусском языке как редуцированные гласные
- 01:32 — падение редуцированных
- 02:40 — Ъ как знак конца слова в тексте без пробелов
- 03:21 — психология чтения в древности и сейчас
- 04:15 — Ъ при чтении по слогам как знак конца слога
- 04:52 — где и когда Ъ на конце слова пытались не писать
- 06:31 — почему от Ъ массово не отказывались: зрительное удобство чтения и возможность ставить более узкие пробелы
- 08:43 — о том, как попрали Ъ ради экономии бумаги
- ►► .. покажи моитѣ коментари .. (.. скрий го коментарът за видеото ..)
-
▼▼ ..
скрий ги коментаритѣ ми ..
(.. скрий го коментарът за видеото ..)
(.. покажи го видеото ..)
- До реформы орфографии 1918 года на конце слов после согласных зачем-то всегда писали Ъ.
- Зачем вообще ер этот был нужен?
- Большинство думает, что-де твёрдый знак обозначал твёрдость, в то время как мягкий закономерно — мягкость.
- Но на самом же деле всё совсем не так!
- На разных ступенях истории отечественного письма Ъ надобился для разных целей.
- Каких же? — узнаете из этого видео.
До правописната реформа от 1918 в края̌т на всѣ̋ка дума, завършваща на съгласна, винѫги пишѣли Ъ.
Защо въобще е бил нужен този ер?
Мнозинството хора си мисля̨т, че това е просто знак, означаващ твърдост, аналогичен на знакът Ь, означаващ мекост.
Но в дѣйствителност не е съвсѣм така.
На разнитѣ стадии от историята на руската писменост краесловното Ъ се е ползвало с различни цѣли.
От това видео ще узнаете с какви. - 00:37 — Ъ и Ь (еры) в древнерусском языке как редуцированные гласные
- Темата за еровитѣ гласни Ъ и Ь в старо-славянски (старо-български, старо-руски) е добрѣ освѣтлена в този очерк.
- Ако нѣщо Ви се губи, започнѣте да го четете от началото.
- Повечето от прѣдишнитѣ коментари сѫщо така сѫ посветени на двата ера.
- 01:32 — падение редуцированных
- Темата за изпадането на редуциранитѣ гласни сѫщо така е добрѣ освѣтлена в този очерк.
- Ако нѣщо Ви се губи, прѣпрочетете за силнитѣ и слабитѣ ерове в старо-славянски,
- както и за изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици.
- 02:40 — Ъ как знак конца слова в тексте без пробелов
- И тъй, в старитѣ текстове не сѫ отдѣляли думитѣ една от друга с интервал.
- Това нѣ̋ма как да не затруднява четенето.
- В различнитѣ стари писмени традиции има различни способи да се боря̨т с този проблем.
- Напримѣр в арабски и гръцки (гръцката сигма) нѣ̋кои букви имат специални форми за краесловието.
- В старо-френски всѣ̋ко крайно I го замѣняли с Y. Слѣди от тази практика има и досега в английски.
- В старо-славянската (старо-българската, старо-руската) кирилица за тази цѣл пишѣли старото Ъ, макар че то вече не се произнасяло.
- Тази роля буквата Ъ е изпълнявала прѣди книгопечатането.
- Как да е, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ међу думитѣ си лича̨т добрѣ.
- 03:21 — психология чтения в древности и сейчас
- Нѣ̋кога малко били грамотнитѣ хора, малко били и книгитѣ.
- Прѣобладавало четенето прѣд слушатели. Напримѣр свещеник чете Евангелието на енориашитѣ в църквата.
- За такова четене липсата на интервали међу думитѣ не било голѣ̋м проблем.
- Сега практически всѣки е грамотен и има достѫп до текстове и на хартия и на екран.
- Сега всѣки чете прѣдимно за себе си, без да изговаря думитѣ, опитвайки се само да схване смисълът, като при това може да се развие висока скорост на четене.
- При тази висока скорост думитѣ се разпознават и възприемат в тѣ̋хната цѣлост.
- Когато четем бързо, процесът не се отличава много от четенето на текстове на китайски или японски език, записани с йероглифи.
- Но за да се постигне такова нѣщо, думитѣ трѣ̋бва да бѫда̨т отдѣлени.
- Началото и завършъкът били най-важнитѣ за разпознаването на думитѣ - това се твърди във видеото.
- Във видеото още се твърди, че тъй като буквата Ъ показвала края̌т на думата, така тя улеснявала разпознаването на думитѣ и способствала за по-бързото четене.
- Тази роля буквата Ъ изпълнявала прѣди книгопечатането.
- Вие имайте прѣд вид, че във видеото се има прѣд вид само руския̌т език.
- Как да е, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ достатъчно добрѣ отдѣлят думитѣ една от друга.
- 04:15 — Ъ при чтении по слогам как знак конца слога
- Когато хората в мина̨лото четѣли на глас текст без интервали међу думитѣ, тѣ четѣли по срички ("сричали").
- Опасно било, ако послѣдната съгласна от послѣдната сричка на прѣдната дума се прочете като начало на първата сричка на слѣдващата дума.
- Тази опасност сѫществувала, само ако прѣдната дума завършвала на съгласна.
- Глухото краесловно Ъ прѣдотвратявало тази опасност, без да има нуђа от интервали међу всички думи.
- И пак, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ достатъчно добрѣ отдѣлят думитѣ една от друга.
- И не може сега да става дума да се лишим от тѣзи интервали за пѣстене на мѣ̋сто.
- 04:52 — где и когда Ъ на конце слова пытались не писать
- Защо прѣз 18-ти вѣк, когато текстоветѣ вече сѫ били печатни и хората четѣли прѣдимно за себе си, не сѫ отмѣнили писането на глухото краесловно Ъ?
- Имало е много опити. И прѣди 18-ти, и слѣд 18-ти вѣк сѫ се появявали текстове без краесловно Ъ.
- В Русия успѣ̋ват да прѣборя̨т традицията от прѣдпечатната епоха прѣз 1918.
- В Сърбия - прѣз 1850.
- В България - едва прѣз 1945.
- Трѣ̋бва да се отбѣлѣжи, че отмѣнената прѣз 1945 традиция в България за писането на глухи краесловни ерове е по-скоро руска и църковно-славянска традиция.
- Не може да се каже, че в България прѣди 19-ти вѣк е имало традиция, щом такава въображаема традиция не ни е казвала как да бѣлѣжим звукът Ъ.
- 06:31 — почему от Ъ массово не отказывались: зрительное удобство чтения и возможность ставить более узкие пробелы
- Възможността да слагаме по-тѣсни интервали међу думитѣ в съврѣменнитѣ текстове на хартия или екран ще я̨ прѣнебрѣгна̨.
- Така би могло да се пѣсти мѣ̋сто, но зрителното удобство на четенето се нарушава.
- Оказва се, че зрителното удобство за четене се увеличава, ако повечето от буквитѣ "гледат" в посоката на текстът - отлѣ̋во надѣ̋сно.
- В това отношение кирилицата отстѫпва на латиницата.
- Латиница: bcefhkprtu (гледат надѣ̋сно), iosvwxz (стоя̨т "неутрално"), adgjlmnqy (гледат налѣ̋во).
- Кирилица: бвгекрсъѣьыю (гледат надѣ̋сно), жиймноптфцшѫ (стоя̨т "неутрално"), адзлучщэя (гледат налѣ̋во).
- Допълнителнитѣ букви Ъ подобряват удобството при четене на руски текстове заради зрителното удобство, че гледат надѣ̋сно.
- Възстановяването на буквата Ѣ би имало сѫщия̌т благотворителен ефект.
- 08:43 — о том, как попрали Ъ ради экономии бумаги
- Езиковѣдитѣ от началото на 20-ти вѣк вече намирали за несѫществени всички нюанси и съображения относно старитѣ рѫкописни текстове на кирилица.
- Важност придали на фактът, че глухото краесловно Ъ заемало до 3.5% от текстът.
- За правописна реформа, която прѣмахва глухото краесловно Ъ, била нужна смѣлост.
- Прѣз 1918 такава смѣлост проявило правителството на болшевикитѣ.
- Основното оправдание било икономията на хартия.
- Икономията на хартия като важен довод за прѣмахването на глухитѣ краесловни ерове все още важи.
- Икономията на мѣ̋сто на екранитѣ на компютри и смартфони е довод не по-малко важен.
- Видеото е за руския̌т език. Естествено, авторът му не мисли за другитѣ славянски езици с кирилска писменост.
- Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от сръбския̌т правопис още около 1850, още при първата стандартизация на съврѣменния̌т сръбски език.
- Сърбитѣ сѫ имали вѣщ реформатор на езикът си - Вук Караџич.
- В българския̌т правопис глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти прѣз 1921 и възстановени прѣз 1923 (Омарчевски правопис).
- Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от българския̌т правопис прѣз 1945 с отечествено-фронтовската правописна реформа.
- Oтечествено-фронтовската правописна реформа въвеђа:
- Дрѣбни измѣнения
- Повечето врѣдни, но пък дрѣбни.
- Тѣзи дрѣбни врѣди лесно мога̨т да се неу̌трализират.
- Прѣмахване на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
- Нанесена е била голѣ̋ма врѣда на българщината.
- Но пък с възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ тази врѣда се неу̌трализира.
- Прѣмахване на краесловнитѣ ерове
- Това може би е единственото полезно нѣщо в отечествено-фронтовската правописна реформа.
- Ползата от прѣмахването на краесловнитѣ ерове е по-голѣ̋ма от врѣдитѣ, нанесени с другитѣ правописни измѣнения.
- Поради това сегашния̌т ОФ-правопис е по-добър от стария̌т иванчевски правопис, който е бил в сила до 1945.
- Дрѣбни измѣнения
- Освѣн доводът за икономия на мѣ̋сто, който важи и е основен довод при руския̌т език, за българския̌т език има по-важен довод:
- В българския̌т език имаме и звук Ъ ..
- и основното прѣдназначение на буквата Ъ трѣ̋бва да бѣде означаването на звукът Ъ.
- В този смисъл, доводът, че глухото краесловно Ъ улеснявало четенето, може да важи за руския̌т език, но не и за българския̌т.
- В българскитѣ текстове глухитѣ краесловни Ъ затрудняват четенето, понеже нѣ̋как си скриват от погледът другитѣ букви Ъ.
- Ролята на буквата Ъ да показва посоката на четене се допълва от възстановената буква Ѣ, която прави сѫщото.
- Глухитѣ краесловни букви Ъ сѫ допринесли за нелеката сѫдба на звукът Ъ в българския̌т език.
- Прѣз 19-ти вѣк у нас сѫ се въдѣли борци срѣщу звукът Ъ, които сѫ искали да го махна̨т от езикът.
- Плод на усилията на борцитѣ срѣщу звукът Ъ е писането на буква А в така нарѣчения̌т непълен опрѣдѣлителен члѣн.
- Впрочем, цѣ̋лото недоразумение, нарѣчено "правило за пълен и непълен члѣн", е причинено от глухитѣ краесловни ерове.
- Плод на усилията на борцитѣ срѣщу звукът Ъ е и писането на буква А за звукът Ъ в ред глаголни окончания.
- Да повторя̨: отечествено-фронтовския̌т правопис е по-добър от стария̌т иванчевски правопис.
- Нѣ̋ма как нѣщо по-лошо и по-старо да замѣни нѣщо по-добро и по-ново.
- Новото може да се замѣни само с нѣщо по-добро и по-ново.
- Усилията на нѣ̋кои да съживяват стария̌т иванчевски правопис, включващ глухитѣ краесловни ерове, практически осуетяват възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
- Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от сръбския̌т правопис още около 1850, още при първата стандартизация на съврѣменния̌т сръбски език.
- .. скрий ги коментаритѣ ми за видеото .. (.. скрий го коментарът за видеото ..)
- ◄► (.. покажи видеото ..)
(.. покажи моитѣ коментари ..)
- ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
(.. pokazhi vsichko ..) (.. svij&skrij vsichko ..) .. to the bottom ..
Ocherk za kraeslovnite erove
▼▼
Yvazhaemiut Plamen Ivanov Kochev tyk e dal prepratka kum intervjy s Xhoko Rosich, v koeto izvestniut aktjor yzh se e proiznesul i po vuprosut za kraeslovnite erove.
Velikiut aktjor samo e nadyshil problemut. Toj ne e ezikoved i ne mozhem da ochakvame ot nego da go e razbral.
No tykashnata grypa ot ezikovedi i ezikoljybiteli se nyghae verojatno ot razjasnenie. Vprochem, vseki ychitel po bulgarski ezik bi trehbvalo da gi znae neqata, koito qe izlozhu po-doly.
- V staro-slavjanski imalo samo otvoreni srichki
- Silni i slabi erove v staro-slavjanski
- Izpadaneto na slabite erove - osnoven moment pri prestryktyriraneto na staro-slavjanskiut ezik v raznite novi slavjanski ezici
- Obezzvychavane na kraeslovnite shymni suglasni sled izpadaneto na slabite erove
- Glyxite kraeslovni erove v pravopisut
- Izpadaneto na bulgarskiut ezik v nemilost pred Negovo Velichestvo Syltanut i zloradstvoto na srubskiut ezik po tozi povod
- Prepratki (references)
- Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)
▼▼ V staro-slavjanski imalo samo otvoreni srichki
V staro-slavjanski (staro-bulgarski, staro-srubski, staro-ryski) bykvata Ъ vinugi e zvychala, zvychala e dori i v krajut na dymata (v kraeslovna pozicia). Suqoto mozhe da se kazhe i za bykvata Ь.Primeri na dymi, razdeleni na srichki, spored tova kak su se proiznasjali:
БО-ГЪ,
КРА-КЪ,
ПО-ДЪ,
ПО-ПЪ,
ПО-ТЬ,
КО-NЬ,
ДЬ-NЬ (den),
ПЬ-СЪ (pes),
ЛѢ-СЪ,
ХЛѢ-БЪ,
СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
ПРѢ-СЛА-ВЪ,
ГО-СТЬ-БА (gozba),
СВА-ТЪ-БА,
ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (ponedelnik),
ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (vtornik),
i t.n.
О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
..
Off-topic/terminologichno otklonenie: Tekstut ot Bozhiata molitva e na staro-curkovno-slavjanski (OCS+, OldChurchSlavonic), kojto e purviut knizhovno obraboten slavjanski ezik, imaq za osnova staro-bulgarskiut (OldBulgarian) dialekt na staro-slavjanskiut ezik (na staro-obqo-slavjanskiut ezik, OCS*, OldCommonSlavic).Glasnata Ъ zvychala kato segashnoto nashe Ъ. Tova e zadna glasna.
Kak bi zvychal tozi tekst na dryg dialekt na staro-slavjanskiut ezik (naprimer na staro-ryski ili na staro-srubski) mozhe da se napishe, no qe e otklonenie ot temata. Kraj na otklonenieto
Glasnata Ь bila predna i zvychala taka, kakto zvychi frenskoto nehmo e, kogato francyzite si pravjųt trydut da go proiznasjat, ili kakto zvychi glasnata vuv frenskite dymi heure (chas) ili oeuf (jajce).
Glasnite Ъ i Ь se narichat erove - golehm Ъ i maluk Ь er, zaden Ъ i preden Ь er.
Produlzhavame. Moljų, nabljydavajte.
Vsichki srichki zavurshvat na glasna. Vsichki zvychni shymni suglasni Б,В,Г,Д,Ж,З se proiznasjat zvychno - nehma yslovia za obezzvychavaneto im (suotvetno v П,Ф,К,Т,Ш,С). Te i zatova se pishat s bykvite za zvychni suglasni. Osven tova, nehma yslovia za ozvychavaneto na bezzvychnite suglasni, kakto nie pravim sega (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).
Nabljydenieto pokaza, che v staro-slavjanski (staro-bulgarski, staro-ryski, staro-srubski) nehmalo yslovia za asimilacia po zvychnost pri shymnite suglasni. Nito puk e imalo yslovia za obezzvychavane na kraeslovnite suglasni.
Pak otklonenie/Off-topic:
Osnovniut princip na pravopisut na suvremenniut bulgarski ezik e morfologichniut, i predi 1945, i sled 1945. Osnovniut princip v suvremenniut pravopis na srubskiut i tyrskiut ezik e fonetichniut.
Fonetichniut princip iziskva da se pishe taka, kakto se chyva, taka, kakto se proiznasja. Fonetichniut princip e bil osnoven i pri latinskata knizhnina, i pri staro-gruckata. Qe dam primeri ot meghynarodnata leksika, proizxoghaqi ot latinski: agent:aktjor, dirigent:direktor, legenda:lekcia. Ako nashiut pravopis beshe osnovan na fonetichniut princip, to qehxme da pishem "рок:рога:рогат:еднорок:рокче" (v Sofia рогчета kazvat na nehkolko vida testeni izdelia). A eto kak pishut surbite: Србија, србин, српкиња.
Az pò xaresvam morfologichniut princip. Toj e po-dobur za nashiut ezik, kakto i za ryskiut ili polskiut. Obache drygo opredelja pravopisut kato dobur ili losh: dokolko pravopisut se pridurzha kum vuzprietiut osnoven princip, dokolko dopyska otklonenia ot nego i dokolko takiva otklonenia su opravdani.
Naprimer, kraeslovnite erove otpredi 1945 su prilozhenie na istoricheskiut princip (osnoven v gruckiut pravopis, naprimer), i e dobre, che prez 1945 kraeslovnite erove su bili razkarani. Ot dryga strana, do 1945 se e pishelo "сърдце" spored morfologichniut princip, osnoven za nashiut pravopis, a promenata ot "сърдце" na "сърце" e prilozhenie na dryg princip - na fonetichniut, i e neopravdana.
Kato se smesvat nehkolko principa v pravopisut, toj stava bezprincipen, i taka nehma kak da e dobur. Kraj na otklonenieto
▲▲ (.. skrij ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ Silni i slabi erove v staro-slavjanski
V staro-slavjanski vseki er, golehm Ъ ili maluk Ь, mozhelo da bude v silna ili v slaba pozicia, t.e. da bude silen ili slab.Edin er, golehm Ъ ili maluk Ь, bival silen, ako bil ydaren ili ako bil posledvan ot slab er v sledvaqata srichka na dymata ili na ystojchiviut izraz. Inache erut bival slab.
Za da opredeli erovete kato silni i slabi, staro-slavjanskiut ezik sledval sledniut algoritum:V krajut na 9-ti vek, vremeto na purvite tekstove na staro-slavjanski ezik, vsichki erove - i silni i slabi - vse oqe se chyvali. I suotvetno se pisheli. Zatova i znaem za tehx. Mozhe bi slabite erove su zvychali po-kratko ot silnite, no tova ne se otbelehzvalo v tekstovete.
- Razglegha se vsehka srichka, srichka po srichka, zapochvajki ot krajut na dymata ili na ystojchivoto slovosuchetanie.
- Vseki er v poslednata srichka e slab. V staro-slavjanski ydarenieto ne mozhelo da pada na er v posledna srichka.
- Ako v porednata (tekyqata) srichka ima ydaren er, to toj e silen.
- Ako v tekyqata srichka ima er, a v sledvaqata srichka ima slab er (er veche opredelen kato slab), to erut v tekyqata srichka e silen, dori da e neydaren.
- Inache, ako v tekyqata srichka ima er, kojto e neydaren, i v sledvaqata srichka nehma slab er, to tozi neydaren er v tekyqata srichka e slab.
Obache v sledvaqite vekove slavjanoglasnite po cehl sveht, vkljychitelno i po Nashensko, suvsem zanemarili proiznoshenieto na slabite erove i te izpadnuli. A puk silnite erove si ostanuli kato normalni srichkotvorni glasni.
Primeri:
- ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): razvitie v bulgarski, kudeto ydarenieto e na srichkata -NЬ-. Erut v poslednata srichka e slab i izpadnul. Erut v ydarenata srichka -NЬ- e stanul normalna glasna E. Erut v srichkata ДЬ- e slab, ponezhe ne e ydaren i v sledvaqata srichka nehma slab er, taka che tozi er, bidejki slab, e izpadnul. Polychava se ДНЕС. Ot trisrichna dymata stava ednosrichna.
- ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): razvitie v srubski i bulgarski, kogato ydarenieto e na purvata srichka -ДЬ-. Erut v poslednata srichka e slab i izpadnul. Erut v predposlednata srichka -NЬ- e silen, ponezhe v sledvaqata srichka ima slab er. Erut v srichkata ДЬ- e silen, ponezhe e ydaren. Polychava se ДЕ̒НЕС v zapadno-bulgarski dialekti i ДА̒НАС v srubski.
- ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Erut v poslednata srichka e slab i izpadnul. Erut v srichkata -РЬ- e slab i izpadnul - slab e, ponezhe ne e ydaren i v sledvaqata srichka glasnata e И, a ne slab er. Erut v srichkata -ВЪ- suqo taka e slab i izpadnul - slab e, ponezhe ne e ydaren i v sledvaqata srichka glasnata e O, a ne slab er. Polychava se ВТО̒РНИК. Ot petsrichna dymata stava dvysrichna. Osven tova, v novite yslovia, zvychnata shymna suglasna V zastava tochno pred bezzvychnata shymna suglasna T i sama se obezzvychava: chyva se ФТОРНИК. Vprochem, tova e momentut, kogato slavjanoglasnite se naychili da proiznasjat suglasnata Ф.
- ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Erut v poslednata srichka e slab i izpadnul. Erut v srichkata -РЬ- e ydaren i stava normalna glasna. Polychava se ОРЕ̒Л.
- ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Erut v srichkata -РЬ- e slab, ponezhe ne e ydaren i v sledvaqata srichka ima glasna И ili diftong ЪI. Polychava se ОРЛИ̒.
▲▲ (.. skrij ..) .. kum nachaloto ..
►► Izpadaneto na slabite erove - osnoven moment pri prestryktyriraneto na staro-slavjanskiut ezik v raznite novi slavjanski ezici
(.. pokazhi ..)▼▼ Izpadaneto na slabite erove - osnoven moment pri prestryktyriraneto na staro-slavjanskiut ezik v raznite novi slavjanski ezici
- Otvarjaneto na vsichki srichki - tova e bil osnovniut moment pri prestryktyriraneto na pra-slavjanskiut ezik v slavjanski (staro-slavjanski) ezik.
- A puk izpadaneto na slabite erove - tova e bil osnovniut moment pri prestryktyriraneto na staro-slavjanskiut ezik v raznite suvremenni slavjanski ezici.
- Novite slavjanski ezici v povecheto slychai po razlichen nachin su se spravili s posledicite ot izpadaneto na slabite erove.
- Mekite suglasni polychavat fonematichen statyt.
Tova e dulga otdelna tema, kojato tyk samo qe jų markiram. Naj-mnogo e zasegnut ryskiut ezik, naj-malko - bulgarskiut.
- Sled nehkolko-vekovno otsutstvie v ezikut se pojavjavat zatvoreni srichki.
Lesno li ezikut gi pregluqa? Tova e dulga otdelna tema, kojato tyk samo qe jų markiram. Naj-mnogo su zasegnuti cheshkiut, polskiut, ykrainskiut ezik, naj-malko - bulgarskiut.
- Silnite erove ostanuli v proiznoshenieto, no zagybili kachestvoto si na erove, prevruqajki se v pulnocenni glasni.
Tova e dulga otdelna tema, kojato tyk samo qe jų markiram.
Ъ Ь Iztochno-slavjanski (ryski, ..) O E Zapadno-slavjanski (cheshki, polski, ..) E E Srubski&slovenski A A Bulgarski Ъ E Makar i kato pulnocenna glasna, golemiut er U zapazil kachestvoto si v golehma chast ot bulgarskite dialekti. V drygi bulgarski dialekti preminul v O.
- Pojavjavat se yslovia za asimilacia na shymnite suglasni po zvychnost/bezzvychnost.
ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА se proiznasjat veche ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.
- Pojavjavat se yslovia za obezzvychavane na shymnite suglasni v krajut na dymite.
Na tova e posveten tozi ocherk.
▲▲ (.. skrij ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ Obezzvychavane na kraeslovnite shymni suglasni sled izpadaneto na slabite erove
- Stana dyma, che vseki er v poslednata srichka, t.e. v krajut na dymata, e slab i sledovatelno e izpadnul.
- Taka se pojavjavat dymi, kakvito po-rano v slavjanskiut ezik ne e imalo - dymi, zavurshvaqi na suglasna.
- Takava suglasna narichame kraeslovna. V slavjanskiut ezik po-rano, predi izpadaneto na slabite erove, ne e imalo kraeslovni suglasni. Veche ima.
- I ako kraeslovnata suglasna e shymna i zvychna, to tja ima sklonnost kum obezzvychavane.
Primeri:
боб, кораб, хлѣ̋б, ..
Иванов, ров, кръв, нов, ..
Бог, снѣ̋г, враг, строг, недѫг, ..
град, лед, студ, параход, бѣлобрад, ..
дебелокож, нож, дръж, ..
прѣз, бъз, тормоз, хаирсъз, ..
- Ima ezici, v koito po nachalo nehma kraeslovni shymni zvychni suglasni. Takuv e bil staro-slavjanskiut i v chastnost staro-bulgarskiut. Takiva su gruckiut, italianskiut, portygalskiut. Suvremennite slavjanski ezici ne su takiva.
- Tyrskiut ezik e osoben. V tyrski kraeslovnite shymni zvychni suglasni - osven Z i V - se obezzvychavat.
- Natatuk ima dva modela: anglijski i nemski.
- Pri anglijskiut model kraeslovnite shymni zvychni suglasni ne se obezzvychavat.
Naprimer, v anglijski krajnata suglasna v dymite bag [bæg] (chanta) i back [bæk] (grub, nazad) se proiznasjat razlichno, dokato v bulgarski krajnite suglasni v dymite RAK i VRAG ne se razlichavat na slyx. Suqo taka, razlichno se proiznasjat i bad [bæd] (losh) i bat [bæt] (prilep). Mnogo drygi dvojki anglijski dymi se razlichavat samo po zvychnostta na krajnata shymna suglasna i tazi razlika se chyva.
Osven anglijskiut ezik, po anglijskiut model se vodjųt frenskiut ezik i srubskiut ezik. - Pri nemskiut model kraeslovnite shymni zvychni suglasni se obezzvychavat.
Osven nemskiut ezik, po nemskiut model se vodjųt vsichki suvremenni slavjanski ezici bez srubskiut.Nashiut ezik se vodi po tozi model. Nie proiznasjame:
боп, корап, хлѣ̋п, ..
Иваноф, роф, кръф, ноф, ..
Бок, снѣ̋к, врак, строк, недѫк, ..
грат, лет, стут, парахот, бѣлобрат, ..
дебелокош, нош, дръш, ..
прѣс, бъс, тормос, хаирсъс, ..
- Pri anglijskiut model kraeslovnite shymni zvychni suglasni ne se obezzvychavat.
- I tuj, v Sofia i Skopie se vodim po nemskiut model, v Belgrad se vodjųt po anglijskiut model. Tova ot edna strana. Ot dryga strana, meghy Belgrad, Skopie i Sofia suqestvyva dialekten kontinyym, chast ot jyzhno-slavjanskiut dialekten kontinyym. Dali nehkoj nehkude e nachertal izoglosata po tazi xarakteristika. Dali ja ima nachertana liniata, na zapad ot kojato xorata da se vodjųt po anglijskiut model. Ili tazi informacia e zagybena veche, v nachaloto na 21-vi vek izoglosata ne mozhe da se vuzstanovi.
- Izvod: bulgarskiut ezik obezzvychava kraeslovnite shymni zvychni suglasni, a srubskiut - ne.
- Tova javlenie e ysetil velikiut aktjor Xhoko Rosich i go e zasegnul v intervjyto si.
- Tova javlenie e element ot proiznoshenieto. Bulgarchetata go ysvojavat v rannoto si detstvo za cehl zhivot.
- To vliza v pravogovorut, v bulgarskata proiznositelna norma.
- Nie, bulgarite, ne mozhem toky-taka da se naychim da ne obezzvychavame kraeslovnite shymni zvychni suglasni.
- Nie, bulgarite, sme sviknali da razlichavame dymite na slyx, dori i ako krajnata shymna zvychna suglasna e obezzvychena.
- Aktjorut Xhoko Rosich v intervjyto si izkazva svoe zablyghenie.
- Ot intervjyto my izliza, che v bulgarskiut ezik kraeslovnite shymni zvychni suglasni se obezzvychavat zaradi pravopisnata reforma ot 1945.
- Ot intervjyto my izliza, che predi 1945 bulgarite ne su obezzvychavali kraeslovnite shymni zvychni suglasni, koeto ne e vehrno.
- Aktjorut Xhoko Rosich strada ot zablyghenia, prisuqi na mnogo ezikovedi-ljybiteli.
- Osnovnoto pri tehx e, che ne razlichavat estestvenite ezikovi procesi ot izkystvenite.
- Obezzvychavaneto na kraeslovnite shymni zvychni suglasni v bulgarskiut ezik e estestven proces.
- Obezzvychavaneto na kraeslovnite shymni zvychni suglasni v bulgarskiut ezik e plod na estestvenoto razvitie na nashiut ezik sled izpadaneto na staro-slavjanskite slabi erove.
- Obezzvychavaneto na kraeslovnite shymni zvychni suglasni e xarakteristika na povecheto slavjanski ezici (ryski, polski, slovenski, ..), kakto i na nemskiut ezik.
- Bulgarskiut ezik e reshil da se vodi po "nemskiut" model (kakto ryski i polski), a ne po "anglijskiut" model (kakto srubski).
- Bulgarskiut ezik e vzel tova reshenie sam, bez vlianie ili natisk otvun.
- Bulgarskiut ezik e vzel tova reshenie verojatno mnogo otdavna.
- Vuv vseki slychaj, prez celiut 19-ti vek, kogato i v ryski (do 1918), i v bulgarski (do 1945) redovno su se pisheli kraeslovnite erove, obezzvychavaneto na kraeslovnite shymni zvychni suglasni e bilo veche fakt.
- Za tova govorjųt mnogobrojni transkripcii ot poslednite dva veka na ryski i bulgarski familni imena ot vidut Popoff, Ivanoff, Smirnoff.
▲▲ (.. skrij ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ Glyxite kraeslovni erove v pravopisut
- Da povtorim nehkoi neqa.
- Obezzvychavaneto na kraeslovnite shymni zvychni suglasni v bulgarskiut ezik e estestven proces.
- Obezzvychavaneto na kraeslovnite shymni zvychni suglasni v bulgarskiut ezik e plod na estestvenoto razvitie na nashiut ezik sled izpadaneto na staro-slavjanskite slabi erove.
- Tova javlenie e element ot proiznoshenieto. Bulgarchetata go ysvojavat v rannoto si detstvo za cehl zhivot.
- To vliza v pravogovorut, v bulgarskata proiznositelna norma, i to otpredi 1945.
- Tova javlenie e estestveno i to ne e porodeno ot pravopisut.
- V chastnost, tova javlenie ne e porodeno ot otmehnata na glyxite kraeslovni erove v pravopisut (v ryski - 1918, v bulgarski - 1945).
- Velikiut aktjor Xhoko Rosich se zablyghava po tozi povod.
- Purvichno e proiznoshenieto, a ne pravopisut.
- Pravopisut ne biva neopravdano da se otdalechava ot proiznoshenieto.
- Staro-slavjanskite kraeslovni erove su otpadnuli ot proiznoshenieto okonchatelno.
- Ako te ne se pishut, ako te otpadnut i ot pravopisut, nikakvi problemi ne vuznikvat s razbiraneto na tekstut, kakto pokazva ryskata praktika sled 1918 i bulgarskata praktika sled 1945.
- Ako istoricheskiut princip beshe v osnovata na bulgarskiut pravopis, tova donehkude bi opravdalo pisaneto na glyxite kraeslovni erove.
- Drygo opravdanie osven istoricheskiut princip na pravopisut nehma i ne mozhe da ima. No istoricheskiut princip ne vazhi za nashiut pravopis.
- I predi OF-reformata ot 1945, i sega, bulgarskiut pravopis se e osnovaval na morfologichniut princip.
- A pisaneto na glyxite kraeslovni erove protivorechi na tozi morfologichen princip.
- Sledovatelno, nehma nikakvo opravdanie za pisaneto na glyxite kraeslovni erove.
- Ako trebva da se oznachavat nehkak istoricheski mekite suglasni v krajut na dymite, to po primerut na ryskiut pravopis za celta e dostatuchen malkiut er.
- Na tova mozhe da se nameri morfologichna fynkcia: da oznachava zhenski rod ili meka suglasna pri chlenyvane.
- Naprimer, celj, radostj, konj, carj, lakutj, nokutj, ovcharj, ychitelj.
- No edva li tova e nyzhno. Praktikata pokazva, che lesno se spravjame i bez takuv morfologichen beleg.
- Istoricheski belezhki za subitia ot 19-ti vek.
- Pisaneto na glyxite kraeslovni erove e vlehzlo v bulgarskiut pravopis, samo zaqoto to togava e vlizalo i v ryskiut pravopis.
- Bulgarskite knizhovnici slehpo su kopirali pisaneto na glyxite kraeslovni erove ot ryskiut ezik.
- V bulgarskiut ezik ima pulnocenen glasen zvyk Ъ.
- Bulgarskite knizhovnici do okolo 1880 ne su znaeli, che bykvata Ъ e bila prednaznachena imenno za zvykut Ъ.
- Bulgarskite knizhovnici do okolo 1880 gledali na bykvata Ъ s ochite na rysnacite, za koito tazi bykva bila znak za tvurdost (тве̋рдый знак).
- Kato se razbralo, che bykvata Ъ e bila prednaznachena imenno za zvykut Ъ, za tozi glasen zvyk Ъ bil vuzpriet dvojak etimologichen pravopis.
- Ako glasniut zvyk Ъ imal jysov proizxod, to zvykut Ъ se oznachaval s bykvata Ѫ (golehm jys, golehma nosovka).
- Inache glasniut zvyk Ъ se oznachaval s bykvata Ъ.
- Kum tova pravilo se pridurzham i az sega v tekstovete si.
- Glasnata Ъ v chlenut -ЪТ ima erov proizxod i sledva da se oznachi s bykvata Ъ: члѣнът, хлѣ̋бът, градът, ..
- Zaedno s glyxite kraeslovni erove tezi chlenyvani formi dobivali vidut: члѣнътъ, хлѣбътъ, градътъ, ..
- Krajnata suglasna -T chesto izpadala ot proiznoshenieto i na xorata ne im se iskalo vinugi da jų pishut.
- No ako togava se napishelo члѣнъ, хлѣбъ, градъ, .., to tova oznachavalo glyx kraesloven er i nechlenyvana forma.
- Rysofilite podmamili xorata da pishut члѣна, хлѣба, града.
- Med im kapelo na ystata na rysofilite, kogato se polychavali izrazi s ednakuv pravopis na bulgarski i na ryski: два километра до полигона.
- Na bulgarski bi trehbvalo da e: два километра до полигонът.
- S tova se opitax da pokazhu, che pisaneto na glyxite kraeslovni erove seriozno e navredilo na bulgarskiut pravopis.
- Off-topic/terminologichno otklonenie:
- Pisax kakvo e staro-curkovno-slavjanski ezik (OCS+, OldChurchSlavonic) i privedox chast ot tekstut na Bozhiata molitva na tozi ezik.
- Kakvo e curkovno-slavjanski ezik (CS, ChurchSlavonic)? Tova e suqiut ezik kato staro-curkovno-slavjanskiut, no sus suvremenno proiznoshenie i s osuvremenen pravopis.
- Kum curkovno-slavjanskiut ezik se prilaga ryskoto proiznoshenie ot 19-ti vek. Moljų da ne se burka ryskiut ezik ot 19-ti vek sus staro-ryskiut dialekt na staro-slavjanskiut ezik.
- Suqiut otkus ot Bozhiata molitva, no tozi put na curkovno-slavjanski, a ne na staro-curkovno-slavjanski, privegham po-doly.
ОТЧЕ NАШЪ ИЖЕ ЕСИ NА NЕБЕСѢХЪ
ДА СВЯТИТЪСЯ ИМЯ ТВОЕ
ДА ПРИИДЕТЪ ЦАРСТВIЕ ТВОЕ
ДА БОУДЕТЪ ВОЛЯ ТВОЯ
ЯКО NА NЕБЕСИ И NА ЗЕМЛИ
ХЛѢБЪ NAШЪ NAСОУЩNЫЙ
ДАЖДЬ NАМЪ ДNЕСЬ
И ОСТАВИ NАМЪ ДОЛГИ NAША
.. - A kakvo puk e novo-curkovno-slavjanski ezik? Tova e suqiut ezik kato curkovno-slavjanskiut, no sus suvremenno proiznoshenie i s osuvremenen pravopis, ot 21-vi vek.
ОТЧЕ НАШ ИЖЕ ЕСИ НА НЕБЕСЕХ
ДА СВЯТИТСЯ ИМЯ ТВОЕ
ДА ПРИИДЕТ ЦАРСТВИЕ ТВОЕ
ДА БУДЕТ ВОЛЯ ТВОЯ
ЯКО НА НЕБЕСИ И НА ЗЕМЛИ
ХЛЕБ НAШ НAСУЩНЫЙ
ДАЖДЬ НАМ ДНЕСЬ
И ОСТАВИ НАМ ДОЛГИ НAША
.. - Kraj na otklonenieto
▲▲ (.. skrij ..) .. kum nachaloto ..
►► Izpadaneto na bulgarskiut ezik v nemilost pred Negovo Velichestvo Syltanut i zloradstvoto na srubskiut ezik po tozi povod
(.. pokazhi ..)▼▼ Izpadaneto na bulgarskiut ezik v nemilost pred Negovo Velichestvo Syltanut i zloradstvoto na srubskiut ezik po tozi povod
- Stana veche dyma, che bulgarskiut ezik obezzvychava kraeslovnite shymni zvychni suglasni, a srubskiut - ne.
- Slednata slychka mozhe da e mit, no mozhe i da se e slychila.
- Raznoezichni gjayri iskreno yverjavali Negovo Velichestvo Syltanut, che te suqo taka vehrvat v Allax, no ne go narichat Allax, a vseki go naricha na svojut si ezik.
- Kak narichate Allax Vsemoguqiut i Milostiviut - neka vseki da kazhe - zainteresyval se Syltanut.
- Gurkut kazal: ΘΕΟΣ.
- Surbinut kazal: БОГ sus zvychno krajno Г.
- Bulgarinut kazal: БОК.
- Vaj, vaj, kakuv sram - rekul Syltanut, kato chyl bulgarinut.
- Taka bulgarskiut ezik izpadnul v nemilost pred Syltanut.
- Srubskiut ezik vzel po-visoka pozicia.
- Bulgarskiut ezik edva ocelehl, no qom dochakal 19-ti vek, zhivnul.
- I sega ne otstupva na srubskiut.
- Ako i rysnak beshe na sreqata pri Syltanut, rysnakut qeshe da kazhe БОХ.
- Nehkoi dymi v ryskiut ezik imat specialno proiznoshenie, otklonjavaqo se ot pravopisut. Sred tehx e dymata БОГ - tja se chete БОХ s frikativno proiznoshenie na Г.
- Frikativnoto proiznoshenie na slavjanskoto Г e razprostraneno v pojasut Chexia - Slovakia - Ykrajna - Jyzhna Rysia.
- Zaradi frikativnoto proiznoshenie na slavjanskoto Г rysnacite ponehkoga narichat zhitelite na Ykrajna i Jyzhna Rysia "xoxli".
- Velikiut ryski pisatel Гоголь ima za prehkor imenno tazi dyma: napisano "гоголь", no na slyx "хохоль", zaradi frikativnoto proiznoshenie na Г.
▲▲ (.. skrij ..) .. kum nachaloto ..
▼▼ Prepratki (references)
- Moi pyblikacii:
- The CV of Slavophonia
- Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz
- Aksiomata za estestvenite ezici
- Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna promehna
- Dialekten kontinyym - qo e to
- Otnosno aproksimiraneto na proxodnite suglasni pri zaemki v slavjanski
- Suchinenieto "Za bykvite"/"O pisjmenjxu" na Chernorizec Xrabur: opit za prostranen analiz na cehlata tematika
- Nashata slavjanqina - ot vekove za vekove
- Drygi pyblikacii:
▲▲ (.. skrij gi ..) .. kum nachaloto ..
►► Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)
(.. pokazhi gi ..) (.. razgunuti ..) .. kum nachaloto ..▼▼ Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As) (.. skrij gi komentarite ..) (.. svij gi ..) (.. razgunuti ..) .. kum nachaloto ..
Ako ima vupros ili komentar, na kojto trehbva da otgovorjų, qe prepishu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorjų tyka.-
►►
::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41::
(.. pokazhi go tam ..)
(.. pokazhi go tyk ..)
.. kum nachaloto ..
- Star moj komentar za golemiut er U vuv forym
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41::
(.. pokazhi go tam ..)
(.. skrij go ..)
.. kum nachaloto ..
- Star moj komentar za golemiut er Ъ vuv forymut Bojna Slava
- Glasniut zvyk Ъ v bulgarskiut ezik e slavjansko nasledstvo
- Kratkoto У (U) ot praezikut (ot pra-indoevropejskiut ezik) e dalo Ъ v slavjanskiut ezik (v staro-obqo-slavjanskiut ezik) i suotvetno v starobulgarskiut my dialekt.
- Tazi promena, kojato mozhe da se nareche delabializacia, kakto i drygata podobna promena (ot pra-indoevropejskoto kratko И kum slavjansko Ь), mozhe da e bila povliana ot ezikut na avarite.
- Imenno za tozi slavjanski zvyk Ъ, kojto i dosega mozhe da se chye v bulgarski, su izmisleni bykvi i v glagolicata, i v kirilicata. Za drygiut zvyk Ь suqo imalo izmisleni bykvi, no onja zvyk Ь ne e zapazen v nikoj suvremenen slavjanski dialekt.
- Dokum sredata na 19-ti vek nashenskite knizhovnici ne znaeli kak - s koja bykva - da oznachavat zvykut Ъ.
- Dosta ot tehx ne go xaresvali zvykut Ъ i turseli nachin da go eliminirat ot ezikut.
- Edin ot naj-vidnite borci protiv Ъ-to bil Vasil Aprilov.
- Povecheto nashi knizhovnici ot 19-ti vek gledali na pismenostta s ochite na rysnacite. Za tehx bykvata Ъ bila znak za tvurdost.
- Botev i Karavelov izpolzvali samo bykvata Ѫ za zvykut Ъ. Nashite knizhovnici su naychili za bykvata Ѫ ot rymunskata kirilica.
- Prilichen nachin za pismeno oznachavane na zvykut Ъ bil vuzpriet edva sled Osvoboghenieto. Najden Gerov ima golehm prinos za tova, nared i s drygi xora verojatno, naprimer Dragan Cankov.
- Povecheto nashi knizhovnici ot 19-ti vek ne su znaeli, che zvykut Ъ v bulgarskiut ezik e slavjansko nasledstvo. Misleli su, che e pridobit pod tyrsko vlianie. I tuj kato mrazeli tyrcite, namrazili go i zvykut Ъ.
- Knizhovnicite ot FYRoM su go namrazili zvykut Ъ, zaqoto mrazeli bulgarite, i su si jų izrazili omrazata.
- Za rysnacite bykvata Ъ e samo znak za tvurdost.
- Variantite na kirilskata azbyka za raznite ezici na teritoriata na bivshiut SSSR edva li polzvat tazi bykva po dryg nachin, osven kato znak za tvurdost.
- Ako v suotvetniut ezik ima zvyk Ъ, toj verojatno se oznachava s ryskata bykva Ы, a ne s Ъ.
- Naprimer, zvyk Ъ ima v azerskiut (azerbajxhanskiut) ezik i za nego se izpolzva bykvata Ы v suotvetnata kirilica.
- Skrij go komentarut mi za golemiut er Ъ ot forymut Bojna Slava.
-
►►
::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::
(.. pokazhi tam ..)
(.. pokazhi tyk ..)
.. kum nachaloto ..
- Bykvata golehm er Ъ v pismoto na Nehkshy ot Dulgopole
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::
(.. pokazhi tam ..)
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Bykvata golehm er Ъ v pismoto na Nehkshy ot Dulgopole
- V pismoto si Nehkshy ypotrebjava bykvata Ъ "pravilno", samo za zvykut Ъ.
- Nalaga se supostavkata sus slavjanoglasnite bulgari na jyg ot Dynavut v nachaloto na 19-ti vek: te ne znaeli kak, s koja bykva, da oznachavat zvykut Ъ. Nalaga se i izvodut, che gramotnostta na bulgarski ezik sred slavjanoglasnite bulgari na jyg ot Dynavut prez 17-ti i 18-ti vek e bila na nylevo ravniqe, qom su zabravili kak da oznachavat zvykut Ъ.
- Nito Petur Beron (v Ribniut bykvar ot AD 1824), nito Neofit Rilski (v gramatikata si ot AD 1835) su znaeli kak da oznachavat zvykut Ъ.
- Ljyben Karavelov i Xristo Botev ypotrebjavat za zvykut Ъ samo bykvata Ѫ.
- Edva v poslednata chetvurt na 19-ti vek za zvykut Ъ se namira zadovolitelno reshenie v bulgarskiut pravopis.
- Skrij gi komentarite mi za pismoto na Nehkshy ot Dulgopole.
-
►►
::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23::
(.. pokazhi gi ..)
(.. razgunuti ..)
.. kum nachaloto ..
- Presni komentari za dvata era, golemiut i malkiut
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23::
(.. skrij gi ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
.. kum nachaloto ..
- Presni komentari za dvata era, golemiut i malkiut
- ►► Proizxod na erovete. (.. pokazhi ..)
-
▼▼
Proizxod na erovete.
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- I dvata era proizxoghat ot kratki nesuqinski glasni v PIE (pra-indo-evropejskiut ezik).
- Golemiut er Ъ proizxogha ot pra-indo-evropejskoto kratko У [ǔ].
Pra-indo-evropejskoto kratko У [ǔ] da ne se burka sus suglasnata [w] v anglijski.
- Malkiut er Ь proizxogha ot pra-indo-evropejskoto kratko И [ǐ].
Pra-indo-evropejskoto kratko И [ǐ] da ne se burka sus suglasnata Й [j].
- Malkiut er Ь mozhe da proizxogha i ot pra-indo-evropejskata shva, ako tova ima nehkakvo znachenie za slavjanqinata.
V suqnost, pra-indo-evropejskata shva po putjut si kum slavjanqinata purvo stava na kratko И [ǐ], koeto posle na obqo osnovanie minava v maluk er Ь.
- Pra-indo-evropejskite glasni, ot koito proizxoghat dvata slavjanski era, su nesuqinski glasni. Spored laringalnata xipoteza te ne su chast ot oglasovkata na dymata, a su chast ot skeletut ì. Tova su bili sonorni suglasni ili polyglasni ili glajdove ili aproksimanti, kato vsichki tezi termini oznachavat priblizitelno edno i suqo.
- Spored laringalnata xipoteza istinskite glasni v PIE su bili E i O.
- V pra-slavjanski, vsichki kratki glasni, koito ne proizxoghat ot istinski pra-indo-evropejski glasni, pridobivat povedenie na erove.
- Povedenie na erove - tova oznachava "murzelivo" (lazy) proiznoshenie (bez ychastie na ystnite) v dve stepeni - silna i slaba pozicia.
- Spored laringalnata xipoteza, laringalite pridavali dulzhina na nesuqinskite pra-indo-evropejski glasni У [u] i И [i].
- V pra-slavjanski, nesuqinskite pra-indo-evropejski glasni У [u] i И [i] mozhelo da prodobijųt dulzhina i kato markirovka na iterativna glagolna forma.
- V pra-slavjanski, dulgite glasni У [ū] i И [ī] ne gi postignula sudbata da stanut na erove.
- Dulgata glasna И [ī] si ostanula v kachestvoto na slavjansko И.
- Dulgata glasna У [ū] se diftongizirala v slavjanskoto ЪI, koeto posle v bulgarski i srubski (i cheshki i slovashki) se oprostilo na И.
- Zabelezhete, che purvata chast na slavjanskiut diftong UI e imenno glasnata U.
- I v glagolicata, i v kiriliacata tozi zvyk se e oznachaval s digrafut UI (ili UI) i sledovatelno si e bil takuv diftong.
- .. Skrij go komentarut mi za proizxodut na erovete ..
- ►► Glasezh na golemiut er Ъ v staro-slavjanski. (.. pokazhi ..) (.. chyj ..)
-
▼▼
Glasezh na golemiut er Ъ v staro-slavjanski.
(.. skrij ..)
(.. chyj ..)
.. kum nachaloto ..
- V osnovniut tekst na ocherkut e napisano:
Glasnata Ъ zvychala kato segashnoto nashe Ъ. Tova e zadna glasna.
- Stryva si da se sprem po-podrobno na proiznoshenieto na golemiut er Ъ v suvremenniut bulgarski ezik.
- V suvremenniut bulgarski ezik glasnite A i Ъ se razlichavat samo v silna pozicia.
- V suvremenniut bulgarski ezik edna glasna e v silna pozicia, ako e pod ydarenie ili ako e v kraeslovieto na vokativna forma.
- Otklonenie. Suvremenniut bulgarski ezik e razvil inovativni (novatorski) vokativni formi na tazi osnova.
- Naprimer, moeto ime Xristo v nominativ-akyzativ zvychi Xristy, a vuv vokativ - Xristo.
- "Xristo, izkaraj gi govedata!" Xristy gi izkara govedata. Kraj na otklonenieto.
- V slaba pozicia bulgarskite glasni A i Ъ ne se razlichavat edna ot dryga na slyx.
- V slaba pozicia, ako glasnata e A ili Ъ, vseki glasezh meghy A i Ъ (vkljychitelno) e priemliv, bez da se zabelehzva chygh akcent.
- Tozi fakt - slivaneto na bulgarskite glasni A i Ъ v slaba pozicia - ni kara da oburnem pogled kum srubskiut ezik i da otchetem, che tam golemiut er Ъ se e vlehl v glasnata A i ne se razlichava veche ot A v nikoja pozicia.
- V silna pozicia bulgarskite glasni A i Ъ se razlichavat, razbira se.
- V susednite nam ezici ima glasni Ъ:
- tyrsko Ъ (ı)
- albansko Ъ (ë)
- rymunsko otvoreno Ъ (ă) i zatvoreno Ъ (î,â), koito v rechta na nehkoi rymunci ne se razlichavat.
- Makar bulgarskite glasni A i Ъ da se razlichavat v silna pozicia, za glasnata Ъ (golemiut er) ima shirok dopystim diapazon na zvychene.
- Zvycheneto na koja da e ot glasnite Ъ na susedite (tyrsko Ъ, rymunsko Ъ otvoreno ili zatvoreno, albansko Ъ) e priemlivo za bulgarskata glasna Ъ v silna pozicia, bez da se zabelehzva chygh akcent.
- Navehrno i golemiut er Ъ v staro-slavjanski e imal shirok dopystim diapazon na zvychene.
- V suvremenniut bulgarski ezik glasnite A i Ъ se razlichavat samo v silna pozicia.
- Pri otgovorut na vuprosut kak e zvychal golemiut er Ъ e staro-slavjanski, trehbva da se ima pred vid slednoto:
- V praezikut tazi glasna e zvychala kato У [u].
- Sega v bulgarski ezik golemiut er zvychi kato Ъ.
- Sega tazi glasna v srubski ezik zvychi A, a v ryski i v nehkoi nashenski dialekti tja zvychi kato O.
- Na suvremennoto zvycheneto na tazi glasna kato E v cheshki, slovashki i polski nehma sega da my obruqame vnimanie, ponezhe qe bude objasneno po-kusno.
- Zvychenieto na golemiut er Ъ v staro-slavjanski trehbva da e bilo blizo do zvychenieto na malkiut er Ь.
- No i na tova sega nehma da my obruqame vnimanie, ponezhe sus zvycheneto na malkiut er Ь qe se zanimaem po-doly.
- Kato se ima pred vid zvycheneto na glasnata v praezikut kato У[u] i zvycheneto ih v ryski kato O[o], ponehkoga nepredeleno na vuprosut se otgovarja taka:
- Golemiut er Ъ v staro-slavjanski e zvychal kato neqo sredno meghy O[o] i У[u].
- Qe se pomuchim da dadem po-opredelen otgovor.
- Po-opredelen otgovor znachi na koj glasen zvyk ot koj suvremenen ezik naj prilicha.
- Kachestvoto na golemiut er Ъ v staro-slavjanski qe da e bilo nepoznato na elinofonite, qom za tozi zvyk e bila izmislena otdelna bykva.
- Tova suobrazhenie izkljychva glasnite А[a], О[o] i У[u].
- Puk i v staro-slavjanski takiva glasni А[a], О[o] i У[u] si e imalo.
- I tuj, imame na razpolozhenie glasen zvyk Ъ.
- Toj e nepoznat na elinofonite.
- Taka zvychi golemiut er Ъ v bulgarskiut ezik, v edin ot potomcite na staro-slavjanskiut ezik.
- Zvykut suvsem ne e rehduk. Izmeghy susednite nam ezici, toj se sreqa v tri (tyrski, rymunski, albanski) i v drygi tri lipsva (grucki, srubski, ciganski).
- Glasezhut my e nehkude meghy O[o] i У[u].
- Glasezhut my e zaden i po tozi priznak bi mogul da se protivopostavja na malkiut er Ь.
- Pri tezi obstojatelstva, v otgovor na vuprosut kak e zvychal golemiut er Ъ e staro-slavjanski ot kakuv zor trehbva da se tursi dryg zvyk.
- Golemiut er Ъ e staro-slavjanski e zvychal kato glasniut zvyk Ъ v suvremenniut bulgarski ezik.
- Ili ako qete, kato suotvetnitte glasni zvyci v rymunski (ă), albanski i tyrski.
- Vuv vseki slychaj, sigyrno e, che:
- Ako trehbva da se aproksimira staro-slavjanskiut golehm er Ъ chrez suvremenniut bulgarski vokalizum, to aproksimaciata qe e imenno Ъ.
- I obratno, ako trehbva da se aproksimira suvremenniut bulgarski vokal Ъ chrez staro-slavjanskiut vokalizum, to pak aproksimaciata qe e Ъ.
- Ami nie poveche ot tova ne bixme mogli da znaem.
Ne bixme mogli da znaem dali bi se yseqal chygh akcent, ako mashina na vremeto pozvoli kontakt na nositeli na staro-slavjanski i na suvremenen bulgarski i vseki proiznasja Ъ-to po svojut si nachin.
- Preporuchvam da napravite slednite fonetichni yprazhnenia.
- Izbirame nehkolko ednosrichni dymi s glasnata Y[u]: лук, душ, руж, муш.
- Руж e nehkakvo kozmetichno sredstvo.
- Муш крачето в чорапчето!
- Proiznasjat se taka: лук, душ, руш, муш.
- Na obruqajte vnimanie na suglasnite i na vlianieto im vurxy glasniut zvyk.
- Susredochete se vurxy proiznoshenieto na samiut glasen zvyk У[u].
- Zapomnete poziciata na cheljystite i na ezikut. Gledajte da fiksirate tazi pozicia. Tova e pozicia na zadna glasna.
- Ystnite su Vi leko zakrugleni, leko napregnuti i leko iztegleni napred.
- Sega, bez da promenjate poziciata na cheljystite i na ezikut,
- suvsem otpysnete ystnite, osvobodete gi ot vsehkakvo naprezhenie, ostavete gi da zaemat nehkakva estestvena pozicia,
- no bez da promenjate poziciata na cheljystite i na ezikut.
- Verojatno qe chyete лък, дъш, ръш, мъш.
- Verojatno qe se polychut dymite лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
- Fonetichnata promehna se naricha delabializacia: izkljychvane na ystnite ot proiznoshenieto.
- Tazi fonetichna promehna e preturpehl pra-indo-evropejskoto kratko У[u] prez pra-slavjanski do golemiut er Ъ v staro-slavjanski, i suotvetno v staro-bulgarski, a ottam i v novo-bulgarski.
- Delabializaciata e stanula verojatno v pra-slavjanskiut period i v staro-slavjanski e bila veche fakt.
- Fonetichnite yprazhnenia produlzhavat.
- Ot лък, дъш, ръш, мъш s leka promehna na polozhenieto na cheljystite i ezikut (malko po-otvoreno, malko po-napred) mozhe da se polychi лак, даш, раш, маш (da ne tursim smisul vuv vsehka dyma).
- A tova pokazva izmenenieto na staro-slavjanskiut golehm er Ъ v srubski i slovenski.
- I sus suvsem leko zakrugljane na ystnite (nalaga se da gi vkljychite pak v proiznoshenieto) mozhe da se polychi лок, дош, рош, мош.
- A tova puk pokazva izmenenieto na staro-slavjanskiut golehm er Ъ v ryski.
- Imajte pred vid, che zakrugljaneto na ystnite pri staro-slavjanskoto O bilo tolkova slabo i samoto staro-slavjansko O bilo tolkova otvoreno, che elinofonite go chyvali kato A.
- Puk i nie sega chyvame ryskoto VODA kato VADA. Staro-slavjanskoto O si e bilo blizo do A i tova e izvestno.
- Izbirame nehkolko ednosrichni dymi s glasnata Y[u]: лук, душ, руж, муш.
- Eto kakvo be napisano po-gore v podrazdelut za proizxodut na erovete:
Povedenie na erove - tova oznachava "murzelivo" (lazy) proiznoshenie (bez ychastie na ystnite) v dve stepeni - silna i slaba pozicia.
- Fonetichnoto yprazhnenie demonstrira efektut lazy lips (lenivi ystni) pri prexodut na glasnata v PIE kum staro-slavjanskiut golehm er Ъ.
- Po-natatuk po putjut kum suvremennite slavjanski ezici slabite erove su izpadnali, a silnite erove su se izlekyvali ot sindromut lazy lips i su se prevurnali v pulnocenni glasni.
- Efektut (sindromut) lazy lips e imal analogichno dejstvie i v slychajut na malkiut er Ь, koeto qe bude pokazano po-doly.
- Staro-slavjanskiut vuzxodjaq diftong ЪI, zapazen v ryski i zapisvan tochno taka s digraf na kirilica, suqo taka pokazva, che staro-slavjanskiut golehm er e zvychal kato bulgarskoto Ъ.
- .. Skrij go komentarut mi za glasezhut na golemiut er Ъ v staro-slavjanski ..
- V osnovniut tekst na ocherkut e napisano:
- ►► Otklonenie[Off-topic]: Pregled na staro-slavjanskiut vokalizum. (.. pokazhi ..)
-
▼▼
Otklonenie[Off-topic]: Pregled na staro-slavjanskiut vokalizum.
(.. skrij ..)
.. kum nachaloto ..
- Predi da se zanimaem s glasezhut na malkiut er Ь v staro-slavjanski, stryva si da se napravi kratuk pregled na staro-slavjanskiut vokalizum, kratuk pregled na staro-slavjanskite glasni.
- Neka polyglasnata jot (Й, J) da se razglegha v kontekstut na suglasnite i tyka da jų propysnem. S nejų zapochvat dymi kato "ягода", "яре", "юнак", i dr.
- Qe zapochnem s kratuk pregled na vokalizmut na suvremenniut bulgarski ezik.
- Veche stana dyma,
che v suvremenniut bulgarski ezik vokalizmut v silna pozicia se razlichava ot vokalizmut v slaba pozicia.
- Tyka qe razgleghame samo vokalizmut v silna pozicia, ponezhe javlenieto "vokalizum v slaba pozicia", narichano oqe "redykcia na neydarenite glasni", e inovacia (novovudenie).
- Podobno novovuvedenie - razlichen vokalizum v neydarena pozicia - e razvil i ryskiut ezik.
- Tyka qe razgleghame samo vokalizmut v silna pozicia, ponezhe javlenieto "vokalizum v slaba pozicia", narichano oqe "redykcia na neydarenite glasni", e inovacia (novovudenie).
- V suvremenniut bulgarski ezik, v silna pozicia, ima slednite shest glasni, oznacheni na suvremenna kirilica:
- Е, И, О, У, А, Ъ.
- Suqite tezi shest glasni gi e imalo i v staro-slavjanski, i v chastnost, v staro-bulgarski.
- Obache v staro-bulgarski ezik e imalo poveche ot tezi shest glasni.
- Staro-slavjanskite glasni Ь (maluk er), Ѣ (jat), Ѫ (golehm jys), Я (maluk jys), kakto i diftongut ЪI, gi nehma v suvremenniut bulgarski ezik.
- Kak da e. Da se susredotochim vurxy tezi shest glasni: E, И, O, У, A, Ъ.
- Ako mashina na vremeto pozvoli kontakt na nositeli na staro-bulgarski i na suvremenen bulgarski i vseki proiznasja tezi qest glasni po svojut si nachin, to naj-verojatno razbiratelstvo qe ima i chygh akcent nehma da se zabelehzva.
- Ami che purvite pet ot tezi glasni (konvencionalniut paket) gi ima v povecheto suvremenni slavjanski ezici i proiznoshenieto im e identichno.
- Veche stana dyma,
che v suvremenniut bulgarski ezik vokalizmut v silna pozicia se razlichava ot vokalizmut v slaba pozicia.
- I tuj, v staro-slavjanski, i v chastnost v staro-bulgarski, imalo deset glasni i edin diftong, obqo edinadeset:
- Diftongut ЪI.
- Konvencionalniut paket E, И, O, У, A.
- Jatovata glasna Ѣ.
- Dva jysa, golehm Ѫ i maluk Я.
- Dva era, golehm Ъ i maluk Ь.
- Konvencionalniut paket E, И, O, У, A e chast ot vokalizmut na povecheto evropejski ezici, drevni i suvremenni.
- V chastnost, konvencionalniut paket e chast ot vokalizmut na povecheto suvremenni slavjanski ezici, ako ne na vsichki.
- A puk vokalizmut na nehkoi evropejski ezici kato srubski, grucki i ispanski se zadovoljava samo s pette glasni ot konvencionalniut paket.
- Belezhki za glasnata У [u]:
- Glasnata У [u] v starata kirilica se e pishela s digraf ОУ, kakto v grucki.
- Kakto i v gruckiut rukopis, za tozi digraf se e razvila ligatyra, kojato pri vuveghaneto na knigopechataneto v Rysia e polychila statyt na bykva v novata kirilica.
- Belezhki za glasnata И [i]:
- Kakto v grucki, v starata kirilica glasnata И [i] se e oznachavala s dve bykvi, Ита ili Iота.
- Pravila koga koja ot dvete bykvi da se pishe nehmalo.
- Pri vuveghaneto na knigopechataneto v Rysia bykvata Ита polychila dneshnata si forma И, razlichna ot fòrmata na gruckata Ита.
- Bulgarskite knizhovnici izostavili bykvata Iота okolo sredàta na 19-ti vek.
- Bykvata Iота bila premaxnuta ot ryskiut pravopis prez 1918.
- Kakto v grucki, v starata kirilica glasnata И [i] se e oznachavala s dve bykvi, Ита ili Iота.
- Diftongut ЪI.
- Staro-slavjanskiut diftong ЪI e vuzxodjaq i poradi tova toj obrazyval otvorena srichka.
- Povecheto diftongi v drygi ezici (PIE, latinski, staro-grucki, nemski, anglijski, pra-slavjanski, ..) su nizxodjaqi i zatvarjat srichkata.
- Pri prexodut ot pra-slavjanski kum staro-slavjanski vsichki nizxodjaqi diftongi su se monoftongizirali - preminuli su v Ѣ, И, У, Ю - i srichkite su se otvorili.
- Vuzxodjaqiut diftong ЪI, kojto proizxogha ot pra-staroto dulgo Ȳ [ū], ne zatvarjal srichkata, ostanul v staro-slavjanski, pazi se i v suvremenniut ryski.
- Podobni vuzxodjaqi diftongi se sreqat v romansut (ispanski: bueno, puerto, .., italianski: buono, cuore, uomo, .., frenski: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
- V povecheto suvremenni slavjanski ezici (bulgarski, srubski, cheshki, slovashki, slovenski) diftongut ЪI se e oprostil (monoftongiziral se e) v И.
- I v polski tozi diftong e na put da se oprosti, no vse oqe se razlichava ot И.
- Rezjyme za diftongut ЪI: v staro-slavjanski (i v chastnost v staro-bulgarski) toj e zvychal taka, kakto sega v ryski.
- V staro-slavjanski (i na kirilica, i na glagolica) za diftongut ЪI nehmalo otdelna bykva i toj se e oboznachaval s digraf ЪI ili ЪИ.
- Pri vuveghaneto na pechatnite shriftove v Rysia i pojavata na novata kirilica tozi digraf e polychil statyt na bykva Ы.
- Po nedorazymenie vuv formata na tazi nova bykva e vpletena bykvata maluk er Ь vmesto golemiut er Ъ.
- Prez 19-ti vek nashite knizhovnici ponehkoga su ypotrebjavali tazi bykva Ы na etimologichnoto ih mehsto vmesto И.
- Jatovata glasna Ѣ.
- Obqo reshenie za glasezhut na jatovata glasna Ѣ v staro-slavjanski ne suqestvyva.
- Tja e zvychala razlichno v razlichnite staro-slavjanski dialekti.
- V staro-bulgarski tja e zvychala [æ], kakto glasnata v anglijskite dymi back (grub), bag (chanta), bad (losh), bat (prilep).
- Za povecheto suvremenni slavjanski ezici problemut za naslednicite na staro-slavjanskata jatova glasna Ѣ e tryden.
- V srubskiut ezik su dopystimi nehkolko proiznositelni varianta i suotvetno tolkova varianta na pravopis.
- вѢра: vera, vjera, vijera i dori vira.
- Po-golehmata chast ot Surbia e zaeta ot zonata na ekavizmut.
- Tova e prepratka kum karta, na kojato zonata na ekavizmut e oznachena sus sinjo..
- Tazi sinja zona na ekavizmut e v susedstvo s podobna zona v balkano-slavjanskiut ezik (bulgarski +severomakedonski) na zapad ot nashenskata jatova granica.
- V suqnost, tova e obqa zona na ekavizum v jyzhno-slavjanskiut dialekten kontinyym, zapadnata chast ot kojato prinadlezhi na srubskiut ezik, a iztochnata - na nashiut balkano-slavjanski ezik.
- Za nashenskata jatova granica mozhete da prochetete tyka.
- Jatovata granica deli bulgarskiut ezik na dve narechia: iztochno i zapadno.
- Tradiciata v Bulgaria i Rysia pozvoljava i podskazva perfektno reshenie na problemut s jatovata granica i s nachertanite ot nejų dve narechia na bulgarskiut ezik.
- Perfektnoto reshenie - bykvata jat Ѣ s dvojako zvychene kato E ili IA - e bilo chast ot oficialniut ivanchevski pravopis, v sila do 1945, kogato e bil otmenen ot otechestveno-frontovcite.
- Nehkoi xora vse oqe su na mnenie, che otechestveno-frontovskata ezikova reforma ot 1945 e bila naychno-obosnovana.
- Zavisi kakvo se razbira pod "nayka". Ako na "naykata" su spysnuli zadachata da se bori s "veliko-bulgarskiut shovinizum", to "naykata" se e spravila s tazi zadacha perfektno.
- Zabelezhete, che i dvata puti, kogato bykvata jat Ѣ e bivala izxvurlena ot pravopisut - pri reformata na Omarchevki (1921) i (1945) ot otechestveno-frontovcite - vse e bil v sila politicheskiut kontekst za borba s "veliko-bulgarskiut shovinizum". Aleksandur Stambolijski kazal na surbite "Xalal da Vi e Makedonia" (za koeto VMRO go osudila na smurt), a Georgi Dimitrov se suglasil da podari na "internacionalistut" Tito i Pirinskiut kraj.
- V nastojaqiut moment perfektnoto reshenie vse oqe mozhe da bude vuzstanoveno s otchitane na segashnite realnosti.
- Vuzstanovjava se bykvata jat Ѣ v nashata azbyka i se razreshava ypotrebata ih (kakto do 1945) na etimologichnoto (istoricheskoto) mehsto na staro-bulgarskata jatova glasna Ѣ.
- Otechestveno-frontovskiut dvojak pravopis na promenlivoto Ѣ s bykvite E i Я ne se zabranjava.
- Razreshava se i ekavski pravopis. Ekavski pravopis oznachava navsehkude vmesto bykvata Ѣ da se pishe bykva E.
- Razreshava se i ekavski pravogovor. Ekavski pravogovor oznachava proiznoshenieto zapadno ot jatovata granica.
- Primer: Qe mozhem da pishem хлѢб, хляб ili хлеб. Qe mozhem da kazvame хлıап ili хлеп.
- Spomnete si (vizhte po-gore), che po otnoshenie na starata jatova glasna Ѣ srubskiut pravopis suqo taka dopyska varianti.
- Vuzstanovjavaneto na bykvata jat Ѣ v azbykata ne oznachava, che v nachalnoto i srednoto ychiliqe qe se ychi koga tochno se pishe tazi bykva.
- Pazi, Bozhe! Samo na stydentite po bulgarska ili slavjanska filologia qe se prepodava tova.
- V dejstvitelnost, qe se razrabotjųt specialni kompjyturni programi ot vidut na spell-checker-ite, koito qe razstavjat pravilno bykvite Ѣ v selektiraniut tekst.
- Dva jysa, golehm Ѫ i maluk Я.
- Golemiut jys Ѫ i malkiut jys Я se narichat oqe golehma i malka nosovka ili zadna i predna nosovka ili zadna i predna nosova glasna, zaqoto taka su zvychali v staro-slavjanski.
- Zadna i predna nosova glasna ima v suvremenniut polski ezik.
- Oznachavat se suotvetno s U i Ę. Diakritichniut znak se naricha ogunche (ogonek, opashchica).
- Osven v polski ezik, jysovete v drygite slavjanski ezici su preturpeli denazalizacia (eliminirane na nosoviut prizvyk).
- Trehbva da imame pred vid osobenoto razvitie na jysovete v polskiut ezik, kudeto denazalizaciata ne se e slychila, no puk su stanuli drygi neqa.
- Denazalizaciata na jysovete v bulgarski se e slychila po-kusno, otkolkoto v ostanulite slavjanski ezici. Ako priemem, che bulgarskite jysove su se denazalizirali predi okolo 500 godini, a v srubski i ryski - predi okolo 1000 godini, to v produlzhenie na nehkolko veka izmeghy slavjanskite ezici nosovi glasni e imalo samo v bulgarski i polski.
- Dryga prilika meghy bulgarskiut i polskiut vokalizum e shirokoto proiznoshenie na jatovata glasna Ѣ v dvata ezika.
- Tova mozhe bi e svidetelstvo za po-rannite migracii na slavjanoglasni purvo v posoka kum Konstantinopol i Solyn v tursene na rabota i civilizacionni blagini i posle na sever po reka Visla v tursene na svobodni neobraboteni zemi.
- Slavjanoglasnite, koito ostanuli v basejnut na Sredniut Dynav, v rodinata na slavjanoglasieto, stesnili proiznoshenieto na jatovata glasna i denazalizirali jysovete si.
- Slavjanoglasieto stignulo reka Dnepur veche bez jysove.
- Golemiut jys Ѫ (zadnata nosova glasna) naj-verojatno e zvychal kato ON [on] ili YN [un] ili neqo sredno meghy tehx.
- Glasezhut ON [on] napodobjava dneshnata polska zadna nosovka U.
- Glasezhut YN [un] lesno objasnjava na izmenenieto na golemiut jys Ѫ v srubski, slovenski, cheshki, slovashki i ryski, kakto i v nehkoi bulgarski dialekti, kudeto golemiut jys Ѫ se prevruqa v Y [u] sled denazalizaciata.
- V povecheto bulgarski dialekti predi denazalizaciata na golemiut jys Ѫ toj e preturpehl delabializacia i e pridobil zvychene ЪN [ъn], koeto posle v nehkoi dialekti se e otvorilo do AN [an].
- Primer: {staro-slavjanski: зѫбъ, рѫка} {polski: ząb, ręka} {srubski,ryski: зуб, рука} {bulgarski: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
- Malkiut jys Я (prednata nosova glasna) naj-verojatno e zvychal kato EN [en].
- Glasezhut EN [en] napodobjava dneshnata polska predna nosovka Ę.
- Glasezhut EN [en] lesno objasnjava izmenenieto na malkiut jys Я v bulgarski, srubski, slovenski, kudeto malkiut jys Я se denazaliziral do E.
- V ryski, slovashki, cheshki, sled stesnjavaneto na jatovata glasna Ѣ v tezi ezici i predi denazalizaciata, malkiut jys Я se otvoril kum IA.
- Kogato savjanoglasieto stignulo reka Dnepur, malkiut jys Я veche zvychal tam kato IA.
- Tova se otrazilo na zvycheneto na bykvata Я v suvremennata kirilica.
- Primer: {staro-slavjanski,ryski: пять, девять, десять} {polski: pięć, dziewięć, dziesięć} {bulgarski,srubski: пет, девет, десет}.
- Dva era, golehm Ъ i maluk Ь.
- Dokolkoto tozi ocherk e posveten na erovete, pochti vsichko za tehx veche e kazano.
- Ostana samo da se ypomene, che v ezici kato srubski, slovenski, slovashki i cheshki dvata era su se sleli.
- V srubski i slovenski malkiut er Ь se e vlehl v golemiut er Ъ, kojto posle e izmenil glasezhut si na A.
- V slovashki i cheshki golemiut er Ъ se e vlehl v malkiut er Ь, kojto posle e izmenil glasezhut si na E.
- Suqoto e stanulo i v polski, no malko po-kusno, otkolkoto v slovashki i cheshki.
- Dvata era se pazjųt naj-dobre v ryski, bez da ima slychai na slivane na ediniut v drygiut.
- Rezjyme za staro-slavjanskiut vokalizum:
- Glasezhut na konvencionalniut paket E, И, O, У, A se pazi navsehkude v slavjanoglasieto.
- Glasezhut na diftongut ЪI se pazi v ryski.
- Glasezhut na dvata jysa, golemiut Ѫ i malkiut Я, se vuzproizvegha v polski.
- Glasezhut na golemiut er Ъ se pazi v bulgarski.
- Ostavat dve glasni - jatovata glasna Ѣ i malkiut er Ь, staro-slavjanskiut glasezh na koito trehbva da se tursi izvun dneshnata slavjanqina. No ne mnogo daleche. V Evropa.
- Jatovata glasna Ѣ zvychala kakto glasnata [æ] v anglijskite dymi back (grub), bag (chanta), bad (losh), bat (prilep).
- Malkiut er Ь zvychal taka, kakto zvychi frenskoto nehmo e, kogato francyzite si pravjųt trydut da go proiznasjat, ili kakto zvychi glasnata vuv frenskite dymi heure (chas) ili oeuf (jajce).
- .. Skrij gi obqite mi komentari za staro-slavjanskiut vokalizum ..
- ►► Glasezh na malkiut er Ь v staro-slavjanski. (.. pokazhi ..) (.. chyj ..)
-
▼▼
Glasezh na malkiut er Ь v staro-slavjanski.
(.. skrij ..)
(.. chyj ..)
.. kum nachaloto ..
- V osnovniut tekst na ocherkut e napisano:
Glasnata Ь bila predna i zvychala taka, kakto zvychi frenskoto nehmo e, kogato francyzite si pravjųt trydut da go proiznasjat, ili kakto zvychi glasnata vuv frenskite dymi heure (chas) ili oeuf (jajce).
- Pri otgovorut na vuprosut kak e zvychal malkiut er Ь e staro-slavjanski, trehbva da se ima pred vid slednoto:
- Kachestvoto na malkiut er Ь v staro-slavjanski qe da e bilo nepoznato na elinofonite, qom za tozi zvyk e bila izmislena otdelna bykva.
- Malkiut er Ь, kakto i golemiut er Ъ, verojatno e imal shirok dopystim diapazon na zvychene, koeto e pozvolilo dvata era da se slejųt v srubski, slovenski, slovashki, cheshki.
- V praezikut tazi glasna e zvychala kato И[i].
- Staro-slavjanskiut glasezh na malkiut er Ь ne e zapazen v nito edin suvremenen slavjanski ezik.
- Zvychenieto na malkiut er Ь v staro-slavjanski trehbva da e bilo blizo do zvychenieto na golemiut er Ъ.
- Osnovniut element ot proiznoshenieto na koj da e ot dvata era e efektut "lazy lips" (lenivi ystni).
- V suvremennite slavjanski ezici malkiut er Ь v silna pozicia e stanul na E [e].
- Kato se ima pred vid zvycheneto na glasnata Ь v praezikut kato I[i] i zvycheneto ih sega kato E[e], ponehkoga nepredeleno na vuprosut se otgovarja taka:
- Malkiut er Ь v staro-slavjanski e zvychal kato neqo sredno meghy E[e] i И[i].
- Qe se pomuchim da dadem po-opredelen otgovor.
- Po-opredelen otgovor znachi na koj glasen zvyk ot koj suvremenen ezik naj prilicha.
- Preporuchvam da povtorite fonetichnite yprazhnenia ot podrazdelut za golemiut er Ъ:
- Izbirame nehkolko ednosrichni dymi s glasnata Y[u]: лук, душ, руж, муш.
- Proiznasjat se taka: лук, душ, руш, муш.
- Na obruqajte vnimanie na suglasnite i na vlianieto im vurxy glasniut zvyk.
- Susredochete se vurxy proiznoshenieto na samiut glasen zvyk У[u].
- Zapomnete poziciata na cheljystite i na ezikut. Gledajte da fiksirate tazi pozicia. Tova e pozicia na zadna glasna.
- Ystnite su Vi leko zakrugleni, leko napregnuti i leko iztegleni napred.
- Sega, bez da promenjate poziciata na cheljystite i na ezikut,
- suvsem otpysnete ystnite, osvobodete gi ot vsehkakvo naprezhenie, ostavete gi da zaemat nehkakva estestvena pozicia,
- no bez da promenjate poziciata na cheljystite i na ezikut.
- Verojatno qe chyete лък, дъш, ръш, мъш.
- Verojatno qe se polychut dymite лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
- Fonetichnata promehna se naricha delabializacia: izkljychvane na ystnite ot proiznoshenieto.
- Tazi fonetichna promehna e preturpehl pra-indo-evropejskoto kratko Y[u] prez pra-slavjanski do golemiut er Ъ v staro-slavjanski, i suotvetno v staro-bulgarski, a ottam i v novo-bulgarski.
- Delabializaciata e stanula verojatno v pra-slavjanskiut period i v staro-slavjanski e bila veche fakt.
- A sega da dopulnim fonetichnite yprazhnenia, celejki se v malkiut er Ь:
- Izbirame nehkolko ednosrichni dymi s glasnite Y[u] i И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
- Proiznasjat se taka: лук, душ, руш, муш, дини.
- Na obruqajte vnimanie na suglasnite i na vlianieto im vurxy glasniut zvyk.
- Susredochete se vurxy proiznoshenieto na samiut glasen zvyk.
- Zapomnete poziciata na cheljystite i na ezikut. Gledajte da fiksirate tazi pozicia.
- Pri Y[u] tova e pozicia na zadna glasna.
- Pri И[i] tova e pozicia na predna glasna.
- Pri Y[u] ystnite su Vi leko zakrugleni, leko napregnuti i leko iztegleni napred.
- Pri И[i] ystnite su Vi leko napregnuti i leko iztegleni vstrani.
- Sega, bez da promenjate poziciata na cheljystite i na ezikut, i pri Y[u], i pri И[i],
- suvsem otpysnete ystnite, osvobodete gi ot vsehkakvo naprezhenie, ostavete gi da zaemat nehkakva estestvena pozicia,
- no bez da promenjate poziciata na cheljystite i na ezikut.
- Verojatno qe chyete лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
- Fonetichnata promehna mozhe da se nareche delabializacia: izkljychvane na ystnite ot proiznoshenieto, lazy lips, lenivi ystni.
- Tazi fonetichna promehna su preturpeli pra-indo-evropejskite kratko Y[u] i kratko И[i] prez pra-slavjanski suotvetno do golemiut er Ъ i do malkiut er Ь v staro-slavjanski, i v chastnost v staro-bulgarski.
- Delabializaciata e stanula verojatno v pra-slavjanskiut period i v staro-slavjanski e bila veche fakt.
- I tuj, nyghaem se ot po-opredelen otgovor. Staro-slavjanskiut maluk er Ь na koj glasen zvyk ot koj suvremenen ezik naj prilicha.
- Naj-blizko e frenskoto taka narecheno nehmo E.
- V silna pozicia mozhe da se doblizhi do dryga frenska predna otvorena glasna [œ]: heure (chas), oeuf (jajce), jeune (mlad).
- Zatvoreniut variant na frenskata glasna (oeufs: jajca) e daleche ot proiznoshenieto na malkiut er.
- I v nemski se sreqa tazi glasna, no rehdko: Göttin (boginja). V povecheto slychai v nemski glasnata ö e zatvorena.
- Mozhe bi naj-podxodjaqiut primer qe se nameri v yngarskiut ezik: köszönöm (КЬСЬNЬМ, blagodarjų).
- Google translate service ozvychava. Chyjte go.
- Tova naprimer e oglasovkata na staro-slavjanskata dyma ДЬНЬСЬ (denes, dnes). Chyjte go pak: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
- Pod desniut pravougulnik, kudeto pishe Köszönöm, cuknete na visokogovoritelcheto.
- Stryva si da se otbelezhi, che slavjanqinata e predostavila moqen sybstrat na yngarskiut ezik.
- Yngarskiut ezik e imal i tjyrkski sybstrat (ostatuchen avarski ili pechenezhki).
- Kato se spomena tjyrkski ezik, sledva da se ypomene i tova, che vokalizmut na povecheto tjyrkski ezici sudurzha i dvete glasni, koito tyk predpolagam da su predstavljavali golemiut i malkiut er.
- V chastnost, v tyrski jų ima suqata glasna, kakto v yngarskoto köszönöm, no tja mozhe da se sreqa samo v purvata srichka i po pravilata na vokalnata xarmonia preminava v E v sledvaqa srichka.
- Rezjymè:
- Malkiut er Ь se predpolaga da e zvychal kato glasna, kojato sega se sreqa v mnogo evropejski ezici.
- Golemiut er Ъ se predpolaga da e zvychal kato glasna, kojato jų ima v suvremenniut bulgarski ezik, kakto i v susedni ezici.
- Ostava da se izjasni prexodut na staro-slavjanskiut maluk er Ь, kogato e v silna pozicia, v glasna E.
- Da si spomnim kak v srubski i slovenski golemiut er Ъ se otvarja v A.
- Po suqiut nachin malkiut er Ь se otvarja v E i tova se e slychilo povsemestno.
- Ot dryga strana, glasnata [œ], kojato e predpolagaemoto zvychene na staro-slavjanskiut maluk er Ь, chesto se aproksimira s E:
- Tova e redovna praktika v ryski.
- Peugeot: Pezho
- Général De Gaulle: General De Gol
- Tyrskoto köfte (kjyfte) na grucki e s E: κεφτές
- .. Skrij go komentarut mi za glasezhut na malkiut er Ь v staro-slavjanski ..
- V osnovniut tekst na ocherkut e napisano:
- ◄► ::christo.tamarin, 2018-08-18 11:13:: .. pokazhi tam/Go there .. .. kum nachaloto ..
-
►►
::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23::
(.. pokazhi gi ..)
Chansons françaises
.. kum nachaloto ..
- Iljystracia na proiznoshenieto na malkiut er Ь v staro-slavjanski chrez frenski pesni
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23::
(.. skrij gi ..) Chansons françaises
(.. skrij gi tekstovete ..)
(.. pokazhi gi tekstovete ..)
.. kum nachaloto ..
- Iljystracia na proiznoshenieto na malkiut er Ь v staro-slavjanski chrez frenski pesni
- ►► Kak starata kirilica jų prilagam kum frenskiut ezik. (.. pokazhi ..)
-
▼▼
Kak starata kirilica jų prilagam kum frenskiut ezik.
(.. skrij ..)
- Otvoreni glasni: А, Ѣ, О, Ь.
- Zatvoreni glasni: А, Е, Ѻ, Ӛ, И, Ұ, У.
- Nosovi glasni: Ѫ, Ѧ.
- Polyglasni: Ї, Ў, Ұ.
-
►►
(.. pokazhi i chyj tam ..)
(.. pokazhi go tekstut tyk ..)
.. kum nachaloto ..
- Sylvie Vartan: La plus belle pour aller danser
-
▼▼
(.. pokazhi i chyj tam ..)
(.. skrij go tekstut ..)
.. kum nachaloto ..
- Sylvie Vartan: La plus belle pour aller danser
-
Ce soir je serai la plus belle
СЬ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
Pour aller danser
ПУР АΛЕ ДѪСЕ
Pour mieux évincer toutes celles
ПУР МЇӚЗ ЕВѦСЕ ТУТЬ СѢΛЬ
Que tu as aimées
КЬ ТҰ АЗ ѢМЕ
Ce soir je serai la plus tendre
СЬ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ ТѪДРЬ
Quand tu me diras
КѪ ТҰ МЬ ДИРА
Tous les mots que je veux entendre
ТУ ΛЕ МѺ КЬ ЖЬ ВӚЗ ѪТѪДРЬ
Murmurés par toi
МҰРМҰРЕ ПАР ТЎА
Je fonde l'espoir que la robe que j'ai voulue
ЖЬ ФѪДЬ ЛѢСПЎАР КЬ ΛА РОБЬ КЬ ЖЕ ВУΛҰ
Et que j'ai cousue
Е КЬ ЖЕ КУЗҰ
Point par point
ПЎѦ ПАР ПЎѦ
Sera chiffonnée et les cheveux que j’ai coiffés
СЬРА ШИФОНЕ Е ΛЕ ШВӚ КЬ ЖЕ КЎАФЕ
Par tes mains
ПАР ТЕ МѦ
Quand la nuit refermait ses ailes
КѪ ΛА NҰИ РЬФѢРМѢ СЕ ѢЛЬ
J'ai souvent rêvé
ЖЕ СУВѪ РѢВЕ
Que dans la soie et la dentelle
КЬ ДѪ ΛА СЎА Е ΛА ДѪТѢЛЬ
Un soir je serai la plus belle
Ѧ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
La plus belle pour aller danser
ΛА ПΛҰ БѢΛЬ ПУР АΛЕ ДѪСЕ
Tu peux me donner le souffle qui manque à ma vie
ТҰ ПӚ МЬ ДоNЕ ΛЬ СУФΛЬ КИ МѪК А МА ВИ
Dans un premier cri de bonheur
ДѪЗ Ѧ ПРЬМЇЕ КРИ ДЬ БОNЬР
Si tu veux ce soir cueillir le printemps de mes jours
СИ ТҰ ВӚ СЬ СЎАР КѢЇИР ΛЬ ПРѦТѪ ДЬ МЕ ЖУР
Et l'amour en mon coeur
Е ΛАМУР Ѫ МѪ КЬР
Pour connaître la joie nouvelle du premier baiser
ПУР КОНѢТРЬ ΛА ЖЎА НУВѢΛЬ ДҰ ПРЬМЇЕ БѢЗЕ
Je sais qu'au seuil des amours éternelles
ЖЬ СѢ КѺ СЬЇ ДЕЗ АМУР ЕТѢРНѢЛЬ
Il faut que je sois la plus belle
ИΛ ФѺ КЬ ЖЬ СЎА ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
La plus belle pour aller danser
ΛА ПΛҰ БѢΛЬ ПУР АΛЕ ДѪСЕ
- .. Skrij tekstut na pesenta na Sylvie Vartan ..
-
►►
(.. pokazhi i chyj tam ..)
(.. pokazhi go tekstut tyk ..)
.. kum nachaloto ..
- Salvatore Adamo: Tombe la neige
-
▼▼
(.. pokazhi i chyj tam ..)
(.. skrij go tekstut ..)
.. kum nachaloto ..
- Salvatore Adamo: Tombe la neige
-
Tombe la neige
ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
Tu ne viendras pas ce soir
ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
Tombe la neige
ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
Et mon coeur s'habille de noir
Е МѪ КЬР САБИЇ ДЬ NЎАР
Ce soyeux cortege
СЬ СЎАӚ КОРТѢЖЬ
Tout en larmes blanches
ТУТ Ѫ ΛАРМЬ БΛѪШЬ
L'oiseau sur la branche
ΛЎАЗѺ СҰР ΛА БРѪШЬ
Pleure le sortilege
ПΛЬРЬ ΛЬ СОРТИЛѢЖЬ
Tu ne viendras pas ce soir
ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
Me crie mon desespoir
МЬ КРИ МѪ ДЕЗѢСПЎАР
Mais tombe la neige
МѢ ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
Impassible manege
ѦПАСИБΛЬ МАNѢЖЬ
Tombe la neige
ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
Tu ne viendras pas ce soir
ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
Tombe la neige
ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
Tout est blanc de desespoir
ТУТ Ѣ БΛѪ ДЬ ДЕЗѢСПЎАР
Triste certitude
ТРИСТЬ СѢРТИТҰДЬ
Le froid et l'absence
ΛЬ ФРЎА Е ΛАБСѪNСЬ
Cet odieux silence
СѢТ ОДЇӚ СИΛѪNСЬ
Blanche solitude
БΛѪШЬ СОЛИТҰДЬ
Tu ne viendras pas ce soir
ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
Me crie mon desespoir
МЬ КРИ МѪ ДЕЗѢСПЎАР
Mais tombe la neige
МѢ ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
Impassible manege
ѦПАСИБΛЬ МАNѢЖЬ
- .. Skrij tekstut na pesenta na Salvatore Adamo ..
-
►►
(.. pokazhi i chyj tam ..)
(.. pokazhi go tekstut tyk ..)
{Added 2019-05-02}
.. kum nachaloto ..
- David Alexandre Winter: "Vsichki morjaci su chajki beli"
-
▼▼
(.. pokazhi i chyj tam ..)
(.. skrij go tekstut ..)
{Added 2019-05-02}
.. kum nachaloto ..
- David Alexandre Winter: Vole s'envole
-
Vole, s'en vole loin de l'orage
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
Vole s'en vole vers les nuages
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
L'oiseau s'envole loin de sa cage
ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
Comme s'envole ton cœur volage
КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
Seul, je suis sans ton amour
СЬЛ ЖЬ СҰИ СѪ ТѪN АМУР
Et pourtant tu es là
Е ПУРТѪ ТҰ Ѣ ЛА
Seul comme s'en vont les jours
СЬЛ КОМЬ СѪ ВѪ ЛЕ ЖУР
Toi aussi tu t'en vas
ТЎА ѺСИ ТҰ ТѪ ВА
Depuis quelques temps tu as vraiment changé
ДЬПҰИ КѢЛКЬ ТѪ ТҰ А ВРѢМѪ ШѪЖЕ
Tes yeux me regardent comme un étranger
ТЕЗ ЇӚ МЬ РЬГАРДЬ КОМ ѦNЕТРѪЖЕ
Seul, je me retrouve seul, l'amour s'en va
СЬЛ ЖЬ МЬ РЬТРУВЬ СЬЛ ЛАМУР СѪ ВА
Vole, s'en vole loin de l'orage
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
Vole s'en vers les nuages
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
L'oiseau s'en vole loin de sa cage
ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
Comme s'en vole ton cœur volage
КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
Seul, avec les souvenirs
СЬЛ АВѢК ЛЕ СУВЬNИР
Des jours où l'on s'est aimé
ДЕ ЖУР У ЛѪ СѢТ ѢМЕ
Seul, je nous revois sourire
СЬЛ ЖЬ NУ РЬВЎА СУРИР
Mais le temps a tout changé
МѢ ЛЬ ТѪЗ А ТУ ШѪЖЕ
Et souvent la nuit quand je te vois dormir
Е СУВѪ ЛА NҰИ КѪ ЖЬ ТЬ ВЎА ДОРМИР
Tu ne sembles vraiment plus m'appartenir
ТҰ NЬ СѪБЛЬ ВРѢМѪ ПЛҰ МАПАРТЬNИР
Seul, je me retrouve seul, l'amour s'en va
СЬЛ ЖЬ МЬ РЬТРУВЬ СЬЛ ЛАМУР СѪ ВА
Vole, s'en vole, loin de l'orage
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
Vole vers les nuages
ВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
L'oiseau s'envole loin de sa cage
ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
Comme s'envole ton cœur volage
КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
Vole, s'en vole loin de l'orage
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
Vole, s'en vole vers les nuages
ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
L'oiseau s'en vole loin de sa cage
ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
Comme s'envole ton cœur volage
КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
- .. Skrij tekstut na pesenta Vole s'envole ..
- ►► ::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10:: Komentari na oponenti (.. pokazhi gi ..) (.. razgunuti ..) .. kum nachaloto ..
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10::
Komentari na oponenti
(.. skrij gi ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
.. kum nachaloto ..
-
►►
facebook: Emil Petrov
(.. pokazhi gi ..)
(.. razgunuto ..)
.. kum nachaloto ..
-
▼▼
facebook: Emil Petrov
(.. skrij ..)
(.. svij ..)
(.. razguni ..)
.. kum nachaloto ..
-
►►
::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
- (.. pokazhi tam ..) (.. pokazhi tyk ..)
-
▼▼
::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
- (.. pokazhi tam ..) (.. skrij ottyk ..) .. kum nachaloto ..
Гласната в oeuf е същата като немската гласна в името Löw или турската в името Ömer примерно. Закръглена затворена гласна (закръглено ɛ или e по МФА). Не е ясно откъде идва предположението ви, че така е звучал звукът, записван като "ь" по кирилометодиевско време. Предолага се, че "ъ" и "ь" са кратки "у" и "и", съответно.
Няма никаква причина въпросната гласна от "и" да мутира към "е" (че даже към отвореното такова в oeuf) и, хептен, от незакръглена да стане закръглена, при положение, че никакви закръглени гласни не са възниквали никога в славянските езици от времето когато е бил иновативен балтийски диалект до сега. -
►►
::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 14:48::
- (.. pokazhi tam ..) (.. pokazhi tyk ..)
-
▼▼
::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 14:48::
- (.. pokazhi tam ..) (.. skrij ottyk ..) .. kum nachaloto ..
Vuv frenski i nemski ima pone po dve takiva glasni. Za malkiut er imam pred vid otvorenite varianti. V nemskoto ime Löw glasnata e zatvorena, ne stava dyma za nejų.
Ednata opora neka da ni e nasheto Ъ, golemiut er.
Malkiut er ne biva da se otlichava mnogo ot nego, samo mestim proiznoshenieto napred, i se polychavat imenno ykazanite frenski otvoreni glasni. Ot tazi pozicia na malkiut er ima lesen put kum posledvaqoto E, kakto i put nazad prez golemiut er kum srubskoto A.
Putjut ot prastaroto kratko И kum ykazanata pozicia na staro-slavjanskiut maluk er Ь e analogichen na putjut ot prastaroto kratko У kum Ъ: tova e izkljychvane na ystnite ot proiznoshenieto. V slychajut Ъ tova si e bash delabializacia, no i v slychajut na Ь mozhe da se nareche taka, makar che glasnata И ne se vodi labialna. -
►►
::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 17:03::
- (.. pokazhi tam ..) (.. pokazhi tyk ..)
-
▼▼
::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 17:03::
- (.. pokazhi tam ..) (.. skrij ottyk ..) .. kum nachaloto ..
Първо, ние и Ъ не знаем как е звучало. Вероятността да е същата като днешната българска "полузатворената задна незакръглена гласна" не е голяма.
Не ми е ясно какво значи "изключване на устните". Гласните ö и oe се отличават точно с това, че там са включени устните (съответно отворено и затворено "е" със закръгляне на устните) -
►►
::christo.tamarin, 2018-08-19 09:40::
- (.. pokazhi tyk ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-19 09:40::
- (.. skrij ottyk ..) .. kum nachaloto ..
V moj prostranen komentar po-gore sum se pomuchil da osvetljų problemut v poveche detajli:
-
►►
::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
- ►► facebook: Ljubomir Trajkov (.. pokazhi gi ..) (.. razgunuto ..) .. kum nachaloto ..
-
▼▼
facebook: Ljubomir Trajkov
(.. skrij ..)
(.. svij ..)
(.. razguni ..)
.. kum nachaloto ..
-
►►
::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
- (.. pokazhi tam ..) (.. pokazhi tyk ..)
-
▼▼
::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
- (.. pokazhi tam ..) (.. skrij ottyk ..) .. kum nachaloto ..
Двата ера, т.е. ненапрегнатите (+lax) гласни, са се противопоставяли по признака предност (±front): Ъ - задна (−front) гласна, Ь - предна (+front) гласна.
Признак окръгленост (±round) е липсвал в славянския език хилядолетия наред. Типологически в преобладаващата част от езиците със ±front и без ±round, фонологичната задност на гласните фонетично се подсилва чрез окръгляне, а предността - чрез избягване на окръглянето. От друга страна, при ненапрегнатите гласни е трудно да се поддържа окръглянето; примерите за това също са много - да кажем чувашките ӑ (от по-стари u и ɯ) и ӗ (от по-стари ü и i).
Фундаменталната разлика между стария заден ер Ъ (в система с ±lax и ±front) и сегашното Ъ (в система с ±front и ±round) е, че към първото е имало изискване да е ненапрегната гласна без изискване окръглена или неокръглена, а към второто има изискване да е неокръглена гласна без изискване напрегната или ненапрегната.
Така че за ера Ъ има малка вероятност да е било слабо окръглена гласна, за разлика от сегашното Ъ, и приблизително никаква такава за ера Ь.
А френското "нямо e", бидейки единствена ненапрегната гласна (в система с ±front и ±round), е било неопределено и по предност, и по окръгленост, затова напоследък, във връзка със загубването на признака ненапрегнатост, може да си позволи да съвпадне с предната окръглена фонема ö. -
►►
::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 08:14::
- (.. pokazhi tam ..) (.. pokazhi tyk ..)
-
▼▼
::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 08:14::
- (.. pokazhi tam ..) (.. skrij ottyk ..) .. kum nachaloto ..
I moeto tvurdenie, i Vasheto su nedokazyemi. Mashina na vremeto nehma - ne mozhem da se vurnem i da proverim.
Obache verojatnostta na moeto tvurdenie e okolo 67%, na Vasheto - okolo 33%.
Ot dryga strana, osven analogiata s frenskiut ezik, sus sigyrnost v avarskiut (ili pra-bulgarskiut?) ezik e imalo glasen zvyk kato vuv frenskite dymi heure i oeuf. V malkoto ostanuli nadpisi s grucki bykvi tozi zvyk se oznachaval s digrafut OMEGA-IOTA. Da de, ama v suqite nadpisi s digrafut OMIKRON-IOTA se oznachaval zvyk kato vuv frenskite dymi sure (sigyren) i rue (ylica), a takuv zvyk v slavjanski nehmalo. Tuj che, koj znae. 67 na 33. -
►►
::christo.tamarin, 2018-08-19 09:45::
- (.. pokazhi tyk ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2018-08-19 09:45::
- (.. skrij ottyk ..) .. kum nachaloto ..
V moj prostranen komentar po-gore sum se pomuchil da osvetljų problemut v poveche detajli:
(.. skrij jųdiskysiata s Ljubomir Trajkov ..) (.. skrij diskysiite s oponenti ..)Двата ера, т.е. ненапрегнатите (+lax) гласни, са се противопоставяли по признака предност (±front): Ъ - задна (−front) гласна, Ь - предна (+front) гласна.
Da, razbira se.
Признак окръгленост (±round) е липсвал в славянския език хилядолетия наред. Типологически в преобладаващата част от езиците със ±front и без ±round, фонологичната задност на гласните фонетично се подсилва чрез окръгляне, а предността - чрез избягване на окръглянето. От друга страна, при ненапрегнатите гласни е трудно да се поддържа окръглянето; примерите за това също са много - да кажем чувашките ӑ (от по-стари u и ɯ) и ӗ (от по-стари ü и i).
Mozhete da tursite "preobladavaqa tipologia", no nedejte jų prilaga na praktika. Prilaga se "eksistencialna tipologia", koeto oznachava, che qom neqo go ima nehkude, to mozhe da go ima i drygade.
Nashata glasna Ъ e zadna i neokruglena (-front i -round), ima jų v nashiut ezik i v nehkolko drygi susedni ezika. A puk predna okruglena glasna (+front i +round) v nashiut ezik mozhe i da nehma, no takava [ü] ima vuv frenski, nemski, tyrski.
Da, pri nenapregnatite glasni e trydno da se poddurzha okrugljaneto: golemiut er Ъ v staro-slavjanski e primer za tova.
Фундаменталната разлика между стария заден ер Ъ (в система с ±lax и ±front) и сегашното Ъ (в система с ±front и ±round) е, че към първото е имало изискване да е ненапрегната гласна без изискване окръглена или неокръглена, а към второто има изискване да е неокръглена гласна без изискване напрегната или ненапрегната.
Da, razbira se, i tyka kompromisut v ocheviden. Ot xiljada i kysyr godini i dvete (stariut zaden er Ъ i segashnoto nashe Ъ) se proiznasjat zadno neokrugleno. Prexodut ot okrugleno kum neokrugleno e stanul mnogo otdavna, oqe v pra-slavjanski.
Така че за ера Ъ има малка вероятност да е било слабо окръглена гласна, за разлика от сегашното Ъ, и приблизително никаква такава за ера Ь.
Nikakva okruglenost ne predpolagam nito za golemiut, nito za malkiut er v staro-slavjanski. Priznakut okruglenost-neokruglenost (±round) ne e imal znachenie za staro-slavjanskite erove. Tozi priznak nehma znachenie i za dneshnoto frensko nehmo e.
А френското "нямо e", бидейки единствена ненапрегната гласна (в система с ±front и ±round), е било неопределено и по предност, и по окръгленост, затова напоследък, във връзка със загубването на признака ненапрегнатост, може да си позволи да съвпадне с предната окръглена фонема ö.
Vuv frenski ima dve predni okrugleni fonemi, otvorena [œ] (oeuf: jajce) i zatvorena [ö] (oeufs: jajca), i dori tri takiva fonemi, ako broim suvsem zatvorenata [ü] (rue: ylica). Stava dyma samo za otvorenata glasna. Pri nejų okruglenostta e suvsem slaba. Ako jų sravnim nejų - frenskata predna otvorena glasna [œ] - s drygata frenska predna otvorena glasna [ε] (mer: more), to [ε] e po-otvorena i po-napred ot [œ].
-
►►
::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
-
►►
facebook: Emil Petrov
(.. pokazhi gi ..)
(.. razgunuto ..)
.. kum nachaloto ..
- ►► ::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15:: Зачем раньше на конце слов писали Ъ? (.. pokazhi ..) (.. razgunuto ..) .. kum nachaloto ..
-
▼▼
::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15::
Зачем раньше на конце слов писали Ъ?
(.. skrij ..)
(.. svij ..)
(.. razguni ..)
.. kum nachaloto ..
- ◄► (.. pokazhi videoto ..)
(.. pokazhi moite komentari ..)
- До реформы орфографии 1918 года на конце слов после согласных зачем-то всегда писали Ъ.
- Зачем вообще ер этот был нужен?
- Большинство думает, что-де твёрдый знак обозначал твёрдость, в то время как мягкий закономерно — мягкость.
- Но на самом же деле всё совсем не так!
- На разных ступенях истории отечественного письма Ъ надобился для разных целей.
- Каких же? — узнаете из этого видео.
- Содержание:
- 00:37 — Ъ и Ь (еры) в древнерусском языке как редуцированные гласные
- 01:32 — падение редуцированных
- 02:40 — Ъ как знак конца слова в тексте без пробелов
- 03:21 — психология чтения в древности и сейчас
- 04:15 — Ъ при чтении по слогам как знак конца слога
- 04:52 — где и когда Ъ на конце слова пытались не писать
- 06:31 — почему от Ъ массово не отказывались: зрительное удобство чтения и возможность ставить более узкие пробелы
- 08:43 — о том, как попрали Ъ ради экономии бумаги
- ►► .. pokazhi moite komentari .. (.. skrij go komentarut za videoto ..)
-
▼▼ ..
skrij gi komentarite mi ..
(.. skrij go komentarut za videoto ..)
(.. pokazhi go videoto ..)
- До реформы орфографии 1918 года на конце слов после согласных зачем-то всегда писали Ъ.
- Зачем вообще ер этот был нужен?
- Большинство думает, что-де твёрдый знак обозначал твёрдость, в то время как мягкий закономерно — мягкость.
- Но на самом же деле всё совсем не так!
- На разных ступенях истории отечественного письма Ъ надобился для разных целей.
- Каких же? — узнаете из этого видео.
До правописната реформа от 1918 в края̌т на всѣ̋ка дума, завършваща на съгласна, винѫги пишѣли Ъ.
Защо въобще е бил нужен този ер?
Мнозинството хора си мисля̨т, че това е просто знак, означаващ твърдост, аналогичен на знакът Ь, означаващ мекост.
Но в дѣйствителност не е съвсѣм така.
На разнитѣ стадии от историята на руската писменост краесловното Ъ се е ползвало с различни цѣли.
От това видео ще узнаете с какви. - 00:37 — Ъ и Ь (еры) в древнерусском языке как редуцированные гласные
- Темата за еровитѣ гласни Ъ и Ь в старо-славянски (старо-български, старо-руски) е добрѣ освѣтлена в този очерк.
- Ако нѣщо Ви се губи, започнѣте да го четете от началото.
- Повечето от прѣдишнитѣ коментари сѫщо така сѫ посветени на двата ера.
- 01:32 — падение редуцированных
- Темата за изпадането на редуциранитѣ гласни сѫщо така е добрѣ освѣтлена в този очерк.
- Ако нѣщо Ви се губи, прѣпрочетете за силнитѣ и слабитѣ ерове в старо-славянски,
- както и за изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици.
- 02:40 — Ъ как знак конца слова в тексте без пробелов
- И тъй, в старитѣ текстове не сѫ отдѣляли думитѣ една от друга с интервал.
- Това нѣ̋ма как да не затруднява четенето.
- В различнитѣ стари писмени традиции има различни способи да се боря̨т с този проблем.
- Напримѣр в арабски и гръцки (гръцката сигма) нѣ̋кои букви имат специални форми за краесловието.
- В старо-френски всѣ̋ко крайно I го замѣняли с Y. Слѣди от тази практика има и досега в английски.
- В старо-славянската (старо-българската, старо-руската) кирилица за тази цѣл пишѣли старото Ъ, макар че то вече не се произнасяло.
- Тази роля буквата Ъ е изпълнявала прѣди книгопечатането.
- Как да е, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ међу думитѣ си лича̨т добрѣ.
- 03:21 — психология чтения в древности и сейчас
- Нѣ̋кога малко били грамотнитѣ хора, малко били и книгитѣ.
- Прѣобладавало четенето прѣд слушатели. Напримѣр свещеник чете Евангелието на енориашитѣ в църквата.
- За такова четене липсата на интервали међу думитѣ не било голѣ̋м проблем.
- Сега практически всѣки е грамотен и има достѫп до текстове и на хартия и на екран.
- Сега всѣки чете прѣдимно за себе си, без да изговаря думитѣ, опитвайки се само да схване смисълът, като при това може да се развие висока скорост на четене.
- При тази висока скорост думитѣ се разпознават и възприемат в тѣ̋хната цѣлост.
- Когато четем бързо, процесът не се отличава много от четенето на текстове на китайски или японски език, записани с йероглифи.
- Но за да се постигне такова нѣщо, думитѣ трѣ̋бва да бѫда̨т отдѣлени.
- Началото и завършъкът били най-важнитѣ за разпознаването на думитѣ - това се твърди във видеото.
- Във видеото още се твърди, че тъй като буквата Ъ показвала края̌т на думата, така тя улеснявала разпознаването на думитѣ и способствала за по-бързото четене.
- Тази роля буквата Ъ изпълнявала прѣди книгопечатането.
- Вие имайте прѣд вид, че във видеото се има прѣд вид само руския̌т език.
- Как да е, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ достатъчно добрѣ отдѣлят думитѣ една от друга.
- 04:15 — Ъ при чтении по слогам как знак конца слога
- Когато хората в мина̨лото четѣли на глас текст без интервали међу думитѣ, тѣ четѣли по срички ("сричали").
- Опасно било, ако послѣдната съгласна от послѣдната сричка на прѣдната дума се прочете като начало на първата сричка на слѣдващата дума.
- Тази опасност сѫществувала, само ако прѣдната дума завършвала на съгласна.
- Глухото краесловно Ъ прѣдотвратявало тази опасност, без да има нуђа от интервали међу всички думи.
- И пак, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ достатъчно добрѣ отдѣлят думитѣ една от друга.
- И не може сега да става дума да се лишим от тѣзи интервали за пѣстене на мѣ̋сто.
- 04:52 — где и когда Ъ на конце слова пытались не писать
- Защо прѣз 18-ти вѣк, когато текстоветѣ вече сѫ били печатни и хората четѣли прѣдимно за себе си, не сѫ отмѣнили писането на глухото краесловно Ъ?
- Имало е много опити. И прѣди 18-ти, и слѣд 18-ти вѣк сѫ се появявали текстове без краесловно Ъ.
- В Русия успѣ̋ват да прѣборя̨т традицията от прѣдпечатната епоха прѣз 1918.
- В Сърбия - прѣз 1850.
- В България - едва прѣз 1945.
- Трѣ̋бва да се отбѣлѣжи, че отмѣнената прѣз 1945 традиция в България за писането на глухи краесловни ерове е по-скоро руска и църковно-славянска традиция.
- Не може да се каже, че в България прѣди 19-ти вѣк е имало традиция, щом такава въображаема традиция не ни е казвала как да бѣлѣжим звукът Ъ.
- 06:31 — почему от Ъ массово не отказывались: зрительное удобство чтения и возможность ставить более узкие пробелы
- Възможността да слагаме по-тѣсни интервали међу думитѣ в съврѣменнитѣ текстове на хартия или екран ще я̨ прѣнебрѣгна̨.
- Така би могло да се пѣсти мѣ̋сто, но зрителното удобство на четенето се нарушава.
- Оказва се, че зрителното удобство за четене се увеличава, ако повечето от буквитѣ "гледат" в посоката на текстът - отлѣ̋во надѣ̋сно.
- В това отношение кирилицата отстѫпва на латиницата.
- Латиница: bcefhkprtu (гледат надѣ̋сно), iosvwxz (стоя̨т "неутрално"), adgjlmnqy (гледат налѣ̋во).
- Кирилица: бвгекрсъѣьыю (гледат надѣ̋сно), жиймноптфцшѫ (стоя̨т "неутрално"), адзлучщэя (гледат налѣ̋во).
- Допълнителнитѣ букви Ъ подобряват удобството при четене на руски текстове заради зрителното удобство, че гледат надѣ̋сно.
- Възстановяването на буквата Ѣ би имало сѫщия̌т благотворителен ефект.
- 08:43 — о том, как попрали Ъ ради экономии бумаги
- Езиковѣдитѣ от началото на 20-ти вѣк вече намирали за несѫществени всички нюанси и съображения относно старитѣ рѫкописни текстове на кирилица.
- Важност придали на фактът, че глухото краесловно Ъ заемало до 3.5% от текстът.
- За правописна реформа, която прѣмахва глухото краесловно Ъ, била нужна смѣлост.
- Прѣз 1918 такава смѣлост проявило правителството на болшевикитѣ.
- Основното оправдание било икономията на хартия.
- Икономията на хартия като важен довод за прѣмахването на глухитѣ краесловни ерове все още важи.
- Икономията на мѣ̋сто на екранитѣ на компютри и смартфони е довод не по-малко важен.
- Видеото е за руския̌т език. Естествено, авторът му не мисли за другитѣ славянски езици с кирилска писменост.
- Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от сръбския̌т правопис още около 1850, още при първата стандартизация на съврѣменния̌т сръбски език.
- Сърбитѣ сѫ имали вѣщ реформатор на езикът си - Вук Караџич.
- В българския̌т правопис глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти прѣз 1921 и възстановени прѣз 1923 (Омарчевски правопис).
- Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от българския̌т правопис прѣз 1945 с отечествено-фронтовската правописна реформа.
- Oтечествено-фронтовската правописна реформа въвеђа:
- Дрѣбни измѣнения
- Повечето врѣдни, но пък дрѣбни.
- Тѣзи дрѣбни врѣди лесно мога̨т да се неу̌трализират.
- Прѣмахване на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
- Нанесена е била голѣ̋ма врѣда на българщината.
- Но пък с възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ тази врѣда се неу̌трализира.
- Прѣмахване на краесловнитѣ ерове
- Това може би е единственото полезно нѣщо в отечествено-фронтовската правописна реформа.
- Ползата от прѣмахването на краесловнитѣ ерове е по-голѣ̋ма от врѣдитѣ, нанесени с другитѣ правописни измѣнения.
- Поради това сегашния̌т ОФ-правопис е по-добър от стария̌т иванчевски правопис, който е бил в сила до 1945.
- Дрѣбни измѣнения
- Освѣн доводът за икономия на мѣ̋сто, който важи и е основен довод при руския̌т език, за българския̌т език има по-важен довод:
- В българския̌т език имаме и звук Ъ ..
- и основното прѣдназначение на буквата Ъ трѣ̋бва да бѣде означаването на звукът Ъ.
- В този смисъл, доводът, че глухото краесловно Ъ улеснявало четенето, може да важи за руския̌т език, но не и за българския̌т.
- В българскитѣ текстове глухитѣ краесловни Ъ затрудняват четенето, понеже нѣ̋как си скриват от погледът другитѣ букви Ъ.
- Ролята на буквата Ъ да показва посоката на четене се допълва от възстановената буква Ѣ, която прави сѫщото.
- Глухитѣ краесловни букви Ъ сѫ допринесли за нелеката сѫдба на звукът Ъ в българския̌т език.
- Прѣз 19-ти вѣк у нас сѫ се въдѣли борци срѣщу звукът Ъ, които сѫ искали да го махна̨т от езикът.
- Плод на усилията на борцитѣ срѣщу звукът Ъ е писането на буква А в така нарѣчения̌т непълен опрѣдѣлителен члѣн.
- Впрочем, цѣ̋лото недоразумение, нарѣчено "правило за пълен и непълен члѣн", е причинено от глухитѣ краесловни ерове.
- Плод на усилията на борцитѣ срѣщу звукът Ъ е и писането на буква А за звукът Ъ в ред глаголни окончания.
- Да повторя̨: отечествено-фронтовския̌т правопис е по-добър от стария̌т иванчевски правопис.
- Нѣ̋ма как нѣщо по-лошо и по-старо да замѣни нѣщо по-добро и по-ново.
- Новото може да се замѣни само с нѣщо по-добро и по-ново.
- Усилията на нѣ̋кои да съживяват стария̌т иванчевски правопис, включващ глухитѣ краесловни ерове, практически осуетяват възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
- Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от сръбския̌т правопис още около 1850, още при първата стандартизация на съврѣменния̌т сръбски език.
- .. скрий ги коментаритѣ ми за видеото .. (.. скрий го коментарът за видеото ..)
- ◄► (.. pokazhi videoto ..)
(.. pokazhi moite komentari ..)
- ◄► (.. skrij gi komentarite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum nachaloto ..
(.. развернуть все̇ ..) (.. свернуть все̇ ..) .. to the bottom ..
Очерк о краесловных ерах
Перевода на русский не будет.
.. в начало ..
(.. show all ..) (.. collapse all ..) .. to the bottom ..
On the Word-Final Yers in Bulgarian
Not available in English yet.
.. to the top ..
No comments:
Post a Comment