Ocherk za kraeslovnite erove

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

Очерк за краесловнитѣ ерове

►►  Преамбюл

(.. покажи го преамбюлът ..)

▼▼ 

Уважаемия̌т Пламен Иванов Кочев тук е дал прѣпратка към интервю с Џоко Росич, в което извѣстния̌т актıор уж се е произнесъл и по въпросът за краесловнитѣ ерове.

Великия̌т актıор само е надушил проблемът. Той не е езиковѣд и не можем да очакваме от него да го е разбрал.

Но тукашната група от езиковѣди и езиколюбители се нуђае вѣроятно от разяснение. Впрочем, всѣки учител по български език би трѣ̋бвало да ги знае нѣщата, които ще изложа̨ по-долу.

• В старо-славянски имало само отворени срички
• Силни и слаби ерове в старо-славянски
• Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици
• Обеззвучаване на краесловнитѣ шумни съгласни слѣд изпадането на слабитѣ ерове
• Глухитѣ краесловни ерове в правописът
• Изпадането на българския̌т език в немилост прѣд Негово Величество Султанът и злорадството на сръбския̌т език по този повод
• Прѣпратки (references)
• Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►  В старо-славянски имало само отворени срички

(.. покажи ..)

▼▼  В старо-славянски имало само отворени срички

В старо-славянски (старо-български, старо-сръбски, старо-руски) буквата Ъ винѫги е звучала, звучала e дори и в края̌т на думата (в краесловна позиция). Сѫщото може да се каже и за буквата Ь.

Примѣри на думи, раздѣлени на срички, според това как сѫ се произнасяли:

БО-ГЪ,
КРА-КЪ,
ПО-ДЪ,
ПО-ПЪ,
ПО-ТЬ,
КО-NЬ,
ДЬ-NЬ (ден),
ПЬ-СЪ (пес),
ЛѢ-СЪ,
ХЛѢ-БЪ,
СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
ПРѢ-СЛА-ВЪ,
ГО-СТЬ-БА (гозба),
СВА-ТЪ-БА,
ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (понедѣлник),
ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (вторник),
и т.н.

О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
..

Off-topic/терминологично отклонение: Текстът от Божията молитва е на старо-църковно-славянски (OCS+, OldChurchSlavonic), който е първия̌т книжовно обработен славянски език, имащ за основа старо-българския̌т (OldBulgarian) диалект на старо-славянския̌т език (на старо-общо-славянския̌т език, OCS*, OldCommonSlavic).

Как би звучал този текст на друг диалект на старо-славянския̌т език (напримѣр на старо-руски или на старо-сръбски) може да се напише, но ще е отклонение от темата. Край на отклонението

Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.

Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).

Гласнитѣ Ъ и Ь се наричат ерове - голѣ̋м Ъ и малък Ь ер, заден Ъ и прѣден Ь ер.

Продължаваме. Моля̨, наблюдавайте.

Всички срички завършват на гласна. Всички звучни шумни съгласни Б,В,Г,Д,Ж,З се произнасят звучно - нѣ̋ма условия за обеззвучаването им (съотвѣтно в П,Ф,К,Т,Ш,С). Тѣ и затова се пишат с буквитѣ за звучни съгласни. Освѣн това, нѣ̋ма условия за озвучаването на беззвучнитѣ съгласни, както ние правим сега (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).

Наблюдението показа, че в старо-славянски (старо-български, старо-руски, старо-сръбски) нѣ̋мало условия за асимилация по звучност при шумнитѣ съгласни. Нито пък е имало условия за обеззвучаване на краесловнитѣ съгласни.

Пак отклонение/Off-topic:

Основния̌т принцип на правописът на съврѣменния̌т български език е морфологичния̌т, и прѣди 1945, и слѣд 1945. Основния̌т принцип в съврѣменния̌т правопис на сръбския̌т и турския̌т език е фонетичния̌т.

Фонетичния̌т принцип изисква да се пише така, както се чува, така, както се произнася. Фонетичния̌т принцип е бил основен и при латинската книжнина, и при старо-гръцката. Ще дам примѣри от међународната лексика, произхођащи от латински: агент:актıор, диригент:директор, легенда:лекция. Ако нашия̌т правопис бѣше основан на фонетичния̌т принцип, то щѣ̋хме да пишем "рок:рога:рогат:еднорок:рокче" (в София рогчета казват на нѣ̋колко вида тѣстени издѣлия). А ето как пиша̨т сърбитѣ: Србија, србин, српкиња.

Аз по̀ харесвам морфологичния̌т принцип. Той е по-добър за нашия̌т език, както и за руския̌т или полския̌т. Обаче друго опрѣдѣля правописът като добър или лош: доколко правописът се придържа към възприетия̌т основен принцип, доколко допуска отклонения от него и доколко такива отклонения сѫ оправдани.

Напримѣр, краесловнитѣ ерове отпрѣди 1945 сѫ приложение на историческия̌т принцип (основен в гръцкия̌т правопис, напримѣр), и е добрѣ, че прѣз 1945 краесловнитѣ ерове сѫ били разкарани. От друга страна, до 1945 се е пишѣло "сърдце" според морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис, а промѣната от "сърдце" на "сърце" е приложение на друг принцип - на фонетичния̌т, и е неоправдана.

Като се смѣсват нѣ̋колко принципа в правописът, той става безпринципен, и така нѣ̋ма как да е добър. Край на отклонението

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Силни и слаби ерове в старо-славянски

(.. покажи ..)

▼▼  Силни и слаби ерове в старо-славянски

В старо-славянски всѣки ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, можѣло да бѫде в силна или в слаба позиция, т.е. да бѫде силен или слаб.

Един ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, бивал силен, ако бил ударен или ако бил послѣдван от слаб ер в слѣдващата сричка на думата или на устойчивия̌т израз. Иначе ерът бивал слаб.

За да опрѣдѣли ероветѣ като силни и слаби, старо-славянския̌т език слѣдвал слѣдния̌т алгоритъм:

• Разглеђа се всѣ̋ка сричка, сричка по сричка, започвайки от края̌т на думата или на устойчивото словосъчетание.
• Всѣки ер в послѣдната сричка е слаб. В старо-славянски ударението не можѣло да пада на ер в послѣдна сричка.
• Ако в поредната (текущата) сричка има ударен ер, то той е силен.
• Ако в текущата сричка има ер, а в слѣдващата сричка има слаб ер (ер вече опрѣдѣлен като слаб), то ерът в текущата сричка е силен, дори да е неударен.
• Иначе, ако в текущата сричка има ер, който е неударен, и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, то този неударен ер в текущата сричка е слаб.

В края̌т на 9-ти вѣк, врѣмето на първитѣ текстове на старо-славянски език, всички ерове - и силни и слаби - все още се чували. И съотвѣтно се пишѣли. Затова и знаем за тѣ̋х. Може би слабитѣ ерове сѫ звучали по-кратко от силнитѣ, но това не се отбѣлѣ̋звало в текстоветѣ.

Обаче в слѣдващитѣ вѣкове славяногласнитѣ по цѣ̋л свѣ̋т, включително и по Нашенско, съвсѣм занемарили произношението на слабитѣ ерове и тѣ изпадна̨ли. А пък силнитѣ ерове си остана̨ли като нормални сричкотворни гласни.

Примѣри:

• ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): развитие в български, къдѣто ударението е на сричката -NЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в ударената сричка -NЬ- е стана̨л нормална гласна Е. Ерът в сричката ДЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, така че този ер, бидейки слаб, е изпадна̨л. Получава се ДНЕС. От трисрична думата става едносрична.


• ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): развитие в сръбски и български, когато ударението е на първата сричка -ДЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в прѣдпослѣдната сричка -NЬ- е силен, понеже в слѣдващата сричка има слаб ер. Ерът в сричката ДЬ- е силен, понеже е ударен. Получава се ДЕ̒НЕС в западно-български диалекти и ДА̒НАС в сръбски.


• ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е И, а не слаб ер. Ерът в сричката -ВЪ- също така е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е О, а не слаб ер. Получава се ВТО̒РНИК. От петсрична думата става двусрична. Освѣн това, в новитѣ условия, звучната шумна съгласна В застава точно прѣд беззвучната шумна съгласна Т и сама се обеззвучава: чува се ФТОРНИК. Впрочем, това е моментът, когато славяногласнитѣ се научили да произнасят съгласната Ф.


• ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е ударен и става нормална гласна. Получава се ОРЕ̒Л.
• ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Ерът в сричката -РЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка има гласна И или дифтонг ЪI. Получава се ОРЛИ̒.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици

(.. покажи ..)

▼▼  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици

• Отварянето на всички срички - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на пра-славянския̌т език в славянски (старо-славянски) език.
• А пък изпадането на слабитѣ ерове - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ съврѣменни славянски езици.

• Новитѣ славянски езици в повечето случаи по различен начин сѫ се справили с послѣдицитѣ от изпадането на слабитѣ ерове.


• Мекитѣ съгласни получават фонематичен статут.

  Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много е засѣгна̨т руския̌т език, най-малко - българския̌т.

• Слѣд нѣ̋колко-вѣковно отсѫтствие в езикът се появяват затворени срички.

  Лесно ли езикът ги прѣглъща? Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много сѫ засѣгна̨ти чешкия̌т, полския̌т, украинския̌т език, най-малко - българския̌т.

• Силнитѣ ерове остана̨ли в произношението, но загубили качеството си на ерове, превръщайки се в пълноцѣнни гласни. Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам.

  		Ъ		Ь
  Източно-славянски (руски, ..)		О		Е
  Западно-славянски (чешки, полски, ..)		Е		Е
  Сръбски&словѣнски		А		А
  Български		Ъ		Е

  Макар и като пълноцѣнна гласна, голѣмия̌т ер Ъ запазил качеството си в голѣ̋ма част от българскитѣ диалекти. В други български диалекти прѣмина̨л в О.

• Появяват се условия за асимилация на шумнитѣ съгласни по звучност/беззвучност.

  ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА се произнасят вече ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.

• Появяват се условия за обеззвучаване на шумнитѣ съгласни в края̌т на думитѣ.

  На това е посветен този очерк.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Обеззвучаване на краесловнитѣ шумни съгласни слѣд изпадането на слабитѣ ерове

(.. покажи ..)

▼▼  Обеззвучаване на краесловнитѣ шумни съгласни слѣд изпадането на слабитѣ ерове

• Стана дума, че всѣки ер в послѣдната сричка, т.е. в края̌т на думата, е слаб и слѣдователно е изпадна̨л.


• Така се появяват думи, каквито по-рано в славянския̌т език не е имало - думи, завършващи на съгласна.
• Такава съгласна наричаме краесловна. В славянския̌т език по-рано, прѣди изпадането на слабитѣ ерове, не е имало краесловни съгласни. Вече има.


• И ако краесловната съгласна е шумна и звучна, то тя има склонност към обеззвучаване.

  Примѣри:
  боб, кораб, хлѣ̋б, ..
  Иванов, ров, кръв, нов, ..
  Бог, снѣ̋г, враг, строг, недѫг, ..
  град, лед, студ, параход, бѣлобрад, ..
  дебелокож, нож, дръж, ..
  прѣз, бъз, тормоз, хаирсъз, ..
  

• Има езици, в които по начало нѣ̋ма краесловни шумни звучни съгласни. Такъв е бил старо-славянския̌т и в частност старо-българския̌т. Такива сѫ гръцкия̌т, италианския̌т, португалския̌т. Съврѣменнитѣ славянски езици не сѫ такива.


• Турския̌т език е особен. В турски краесловнитѣ шумни звучни съгласни - освѣн Z и V - се обеззвучават.


• Нататък има два модела: английски и нѣмски.
  
  
  • При английския̌т модел краесловнитѣ шумни звучни съгласни не се обеззвучават.

    Напримѣр, в английски крайната съгласна в думитѣ bag [bæg] (чанта) и back [bæk] (гръб, назад) се произнасят различно, докато в български крайнитѣ съгласни в думитѣ РАК и ВРАГ не се различават на слух. Сѫщо така, различно се произнасят и bad [bæd] (лош) и bat [bæt] (прилѣп). Много други двойки английски думи се различават само по звучността на крайната шумна съгласна и тази разлика се чува.

    Освѣн английския̌т език, по английския̌т модел се водя̨т френския̌т език и сръбския̌т език.
  
  
  • При нѣмския̌т модел краесловнитѣ шумни звучни съгласни се обеззвучават.
    Освѣн нѣмския̌т език, по нѣмския̌т модел се водя̨т всички съврѣменни славянски езици без сръбския̌т.

    Нашия̌т език се води по този модел. Ние произнасяме:
    боп, корап, хлѣ̋п, ..
    Иваноф, роф, кръф, ноф, ..
    Бок, снѣ̋к, врак, строк, недѫк, ..
    грат, лет, стут, парахот, бѣлобрат, ..
    дебелокош, нош, дръш, ..
    прѣс, бъс, тормос, хаирсъс, ..
    

• И тъй, в София и Скопие се водим по нѣмския̌т модел, в Бѣлград се водя̨т по английския̌т модел. Това от една страна. От друга страна, међу Белград, Скопие и София сѫществува диалектен континуум, част от южно-славянския̌т диалектен континуум. Дали нѣ̋кой нѣ̋къде е начертал изоглосата по тази характеристика. Дали я има начертана линията, на запад от която хората да се водя̨т по английския̌т модел. Или тази информация е загубена вече, в началото на 21-ви вѣк изоглосата не може да се възстанови.


• Извод: българския̌т език обеззвучава краесловнитѣ шумни звучни съгласни, а сръбския̌т - не.
• Това явление е усѣтил великия̌т актıор Џоко Росич и го е засѣгна̨л в интервюто си.


• Това явление е елемент от произношението. Българчетата го усвояват в ранното си дѣтство за цѣ̋л живот.
• То влиза в правоговорът, в българската произносителна норма.
• Ние, българитѣ, не можем току-така да се научим да не обеззвучаваме краесловнитѣ шумни звучни съгласни.
• Ние, българитѣ, сме свикнали да различаваме думитѣ на слух, дори и ако крайната шумна звучна съгласна е обеззвучена.


• Aктıорът Џоко Росич в интервюто си изказва свое заблуђение.
  
  
  • От интервюто му излиза, че в българския̌т език краесловнитѣ шумни звучни съгласни се обеззвучават заради правописната реформа от 1945.
  • От интервюто му излиза, че прѣди 1945 българитѣ не сѫ обеззвучавали краесловнитѣ шумни звучни съгласни, което не е вѣ̋рно.
  • Aктıорът Џоко Росич страда от заблуђения, присѫщи на много езиковѣди-любители.
  • Основното при тѣ̋х е, че не различават естественитѣ езикови процеси от изкуственитѣ.
  
  
• Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е естествен процес.
• Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е плод на естественото развитие на нашия̌т език слѣд изпадането на старо-славянскитѣ слаби ерове.
• Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни е характеристика на повечето славянски езици (руски, полски, словѣнски, ..), както и на нѣмския̌т език.
• Българския̌т език е рѣшил да се води по "нѣмския̌т" модел (както руски и полски), а не по "английския̌т" модел (както сръбски).
• Българския̌т език е взел това рѣшение сам, без влияние или натиск отвън.
• Българския̌т език е взел това рѣшение вѣроятно много отдавна.
• Във всѣки случай, прѣз цѣлия̌т 19-ти вѣк, когато и в руски (до 1918), и в български (до 1945) редовно сѫ се пишѣли краесловнитѣ ерове, обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни е било вече факт.
• За това говоря̨т многобройни транскрипции от послѣднитѣ два вѣка на руски и български фамилни имена от видът Popoff, Ivanoff, Smirnoff.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Глухитѣ краесловни ерове в правописът

(.. покажи ..)

▼▼  Глухитѣ краесловни ерове в правописът

• Да повторим нѣ̋кои нѣща.
  
  
  • Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е естествен процес.
  • Обеззвучаването на краесловнитѣ шумни звучни съгласни в българския̌т език е плод на естественото развитие на нашия̌т език слѣд изпадането на старо-славянскитѣ слаби ерове.
  • Това явление е елемент от произношението. Българчетата го усвояват в ранното си дѣтство за цѣ̋л живот.
  • То влиза в правоговорът, в българската произносителна норма, и то отпрѣди 1945.
  
  
  • Това явление е естествено и то не е породено от правописът.
  • В частност, това явление не е породено от отмѣ̋ната на глухитѣ краесловни ерове в правописът (в руски - 1918, в български - 1945).
  • Великия̌т актıор Џоко Росич се заблуђава по този повод.


• Първично е произношението, а не правописът.
• Правописът не бива неоправдано да се отдалечава от произношението.


• Старо-славянскитѣ краесловни ерове сѫ отпадна̨ли от произношението окончателно.
• Ако тѣ не се пиша̨т, ако тѣ отпадна̨т и от правописът, никакви проблеми не възникват с разбирането на текстът, както показва руската практика слѣд 1918 и българската практика слѣд 1945.


• Ако историческия̌т принцип бѣше в основата на българския̌т правопис, това донѣ̋къдѣ би оправдало писането на глухитѣ краесловни ерове.
• Друго оправдание освѣн историческия̌т принцип на правописът нѣ̋ма и не може да има. Но историческия̌т принцип не важи за нашия̌т правопис.
• И прѣди ОФ-реформата от 1945, и сега, българския̌т правопис се е основавал на морфологичния̌т принцип.
• А писането на глухитѣ краесловни ерове противорѣчи на този морфологичен принцип.


• Слѣдователно, нѣ̋ма никакво оправдание за писането на глухитѣ краесловни ерове.


• Ако трѣбва да се означават нѣ̋как исторически мекитѣ съгласни в края̌т на думитѣ, то по примѣрът на руския̌т правопис за цѣлта е достатъчен малкия̌т ер.
  
  
  • На това може да се намѣри морфологична функция: да означава женски род или мека съгласна при члѣнуване.
  • Напримѣр, цѣль, радость, конь, царь, лакъть, нокъть, овчарь, учитель.
  • Но едва ли това е нужно. Практиката показва, че лесно се справяме и без такъв морфологичен бѣлѣг.


• Исторически бѣлѣжки за събития от 19-ти вѣк.
  
  
  • Писането на глухитѣ краесловни ерове е влѣ̋зло в българския̌т правопис, само защото то тогава е влизало и в руския̌т правопис.
  • Българскитѣ книжовници слѣ̋по сѫ копирали писането на глухитѣ краесловни ерове от руския̌т език.
  
  
  • В българския̌т език има пълноцѣнен гласен звук Ъ.
  • Българскитѣ книжовници до около 1880 не сѫ знаѣли, че буквата Ъ е била прѣдназначена именно за звукът Ъ.
  • Българскитѣ книжовници до около 1880 гледали на буквата Ъ с очитѣ на руснацитѣ, за които тази буква била знак за твърдост (тве̋рдый знак).
  
  
  • Като се разбрало, че буквата Ъ е била прѣдназначена именно за звукът Ъ, за този гласен звук Ъ бил възприет двояк етимологичен правопис.
  • Ако гласния̌т звук Ъ имал юсов произход, то звукът Ъ се означавал с буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка).
  • Иначе гласния̌т звук Ъ се означавал с буквата Ъ.
  • Към това правило се придържам и аз сега в текстоветѣ си.
  
  
  • Гласната Ъ в члѣнът -ЪТ има еров произход и слѣдва да се означи с буквата Ъ: члѣнът, хлѣ̋бът, градът, ..
  • Заедно с глухитѣ краесловни ерове тѣзи члѣнувани форми добивали видът: члѣнътъ, хлѣбътъ, градътъ, ..
  • Крайната съгласна -Т често изпадала от произношението и на хората не им се искало винѫги да я̨ пиша̨т.
  • Но ако тогава се напишѣло члѣнъ, хлѣбъ, градъ, .., то това означавало глух краесловен ер и нечлѣнувана форма.
  • Русофилитѣ подмамили хората да пиша̨т члѣна, хлѣба, града.
  • Мед им капѣло на устата на русофилитѣ, когато се получавали изрази с еднакъв правопис на български и на руски: два километра до полигона.
  • На български би трѣ̋бвало да е: два километра до полигонът.
  
  
  • С това се опитах да покажа̨, че писането на глухитѣ краесловни ерове сериозно е наврѣдило на българския̌т правопис.


• Off-topic/терминологично отклонение:
  
  
  • Писах какво е старо-църковно-славянски език (OCS+, OldChurchSlavonic) и приведох част от текстът на Божията молитва на този език.
  
  
  • Какво е църковно-славянски език (CS, ChurchSlavonic)? Това е сѫщия̌т език като старо-църковно-славянския̌т, но със съврѣменно произношение и с осъврѣменен правопис.
  • Към църковно-славянския̌т език се прилага руското произношение от 19-ти вѣк. Моля̨ да не се бърка руския̌т език от 19-ти вѣк със старо-руския̌т диалект на старо-славянския̌т език.
  • Сѫщия̌т откѫс от Божията молитва, но този пѫт на църковно-славянски, а не на старо-църковно-славянски, привеђам по-долу.

    ОТЧЕ NАШЪ ИЖЕ ЕСИ NА NЕБЕСѢХЪ
    ДА СВЯТИТЪСЯ ИМЯ ТВОЕ
    ДА ПРИИДЕТЪ ЦАРСТВIЕ ТВОЕ
    ДА БОУДЕТЪ ВОЛЯ ТВОЯ
    ЯКО NА NЕБЕСИ И NА ЗЕМЛИ
    ХЛѢБЪ NAШЪ NAСОУЩNЫЙ
    ДАЖДЬ NАМЪ ДNЕСЬ
    И ОСТАВИ NАМЪ ДОЛГИ NAША
    ..

  • А какво пък е ново-църковно-славянски език? Това е сѫщия̌т език като църковно-славянския̌т, но със съврѣменно произношение и с осъврѣменен правопис, от 21-ви вѣк.

    ОТЧЕ НАШ ИЖЕ ЕСИ НА НЕБЕСЕХ
    ДА СВЯТИТСЯ ИМЯ ТВОЕ
    ДА ПРИИДЕТ ЦАРСТВИЕ ТВОЕ
    ДА БУДЕТ ВОЛЯ ТВОЯ
    ЯКО НА НЕБЕСИ И НА ЗЕМЛИ
    ХЛЕБ НAШ НAСУЩНЫЙ
    ДАЖДЬ НАМ ДНЕСЬ
    И ОСТАВИ НАМ ДОЛГИ НAША
    ..

  • Край на отклонението

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Изпадането на българския̌т език в немилост прѣд Негово Величество Султанът и злорадството на сръбския̌т език по този повод

(.. покажи ..)

▼▼  Изпадането на българския̌т език в немилост прѣд Негово Величество Султанът и злорадството на сръбския̌т език по този повод

• Стана вече дума, че българския̌т език обеззвучава краесловнитѣ шумни звучни съгласни, а сръбския̌т - не.


• Слѣдната случка може да е мит, но може и да се е случила.
  
  
  • Разноезични гяури искрено увѣрявали Негово Величество Султанът, че тѣ сѫщо така вѣ̋рват в Аллах, но не го наричат Аллах, а всѣки го нарича на своя̌т си език.
  
  
  • Как наричате Аллах Всемогѫщия̌т и Милостивия̌т - нека всѣки да каже - заинтересувал се Султанът.
  
  
  • Гъркът казал: ΘΕΟΣ.
  • Сърбинът казал: БОГ със звучно крайно Г.
  • Българинът казал: БОК.
  
  
  • Вай, вай, какъв срам - рѣкъл Султанът, като чул българинът.
  
  
  • Така българския̌т език изпадна̨л в немилост прѣд Султанът.
  • Сръбския̌т език взел по-висока позиция.
  • Българския̌т език едва оцѣлѣ̋л, но щом дочакал 19-ти вѣк, живна̨л.
  • И сега не отстѫпва на сръбския̌т.
  
  
  • Ако и руснак бѣше на срѣщата при Султанът, руснакът щѣше да каже БОХ.
  • Нѣ̋кои думи в руския̌т език имат специално произношение, отклоняващо се от правописът. Срѣд тѣ̋х е думата БОГ - тя се чете БОХ с фрикативно произношение на Г.
  • Фрикативното произношение на славянското Г е разпространено в поясът Чехия - Словакия - Украйна - Южна Русия.
  • Заради фрикативното произношение на славянското Г руснацитѣ понѣ̋кога наричат жителитѣ на Украйна и Южна Русия "хохли".
  • Великия̌т руски писател Гоголь има за прѣ̋кор именно тази дума: написано "гоголь", но на слух "хохоль", заради фрикативното произношение на Г.

▲▲  (.. скрий ..)  .. към началото ..

---

►►  Прѣпратки (references)

(.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼  Прѣпратки (references)

• Мои публикации:
  • The CV of Slavophonia
  • Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  • Аксиомата за естественитѣ езици
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
  • Диалектен континуум - що е то
  • Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
  • Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
  • Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
• Други публикации:
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Кирил Мирчев: Старобългарски език
  • БАН: Граматика на старобългарския език

▲▲  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..

---

►►  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

(.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼  Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41:: (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тук ..)  .. към началото ..
  
  
  • Стар мой коментар за голѣмия̌т ер Ъ във форум
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41:: (.. покажи го там ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Стар мой коментар за голѣмия̌т ер Ъ във форумът Бойна Слава
  
  
  • Гласния̌т звук Ъ в българския̌т език е славянско наслѣдство
  
  
  • Краткото У (U) от праезикът (от пра-индоевропейския̌т език) е дало Ъ в славянския̌т език (в старо-общо-славянския̌т език) и съотвѣтно в старобългарския̌т му диалект.
    
    
    • Тази промѣна, която може да се нарѣче делабиализация, както и другата подобна промѣна (от пра-индоевропейското кратко И към славянско Ь), може да е била повлияна от езикът на аваритѣ.
    • Именно за този славянски звук Ъ, който и досега може да се чуе в български, сѫ измислени букви и в глаголицата, и в кирилицата. За другия̌т звук Ь сѫщо имало измислени букви, но оня звук Ь не е запазен в никой съврѣменен славянски диалект.
  
  
  • Докъм срѣдата на 19-ти вѣк нашенскитѣ книжовници не знаѣли как - с коя буква - да означават звукът Ъ.
    
    
    • Доста от тѣ̋х не го харесвали звукът Ъ и тѫрсѣли начин да го елиминират от езикът.
    • Един от най-виднитѣ борци против Ъ-то бил Васил Априлов.
    • Повечето наши книжовници от 19-ти вѣк гледали на писмеността с очитѣ на руснацитѣ. За тѣ̋х буквата Ъ била знак за твърдост.
    • Ботев и Каравелов използвали само буквата Ѫ за звукът Ъ. Нашитѣ книжовници сѫ научили за буквата Ѫ от румѫнската кирилица.
    • Приличен начин за писмено означаване на звукът Ъ бил възприет едва слѣд Освобођението. Найден Геров има голѣ̋м принос за това, наред и с други хора вѣроятно, напримѣр Драган Цанков.
    • Повечето наши книжовници от 19-ти вѣк не сѫ знаѣли, че звукът Ъ в българския̌т език е славянско наслѣдство. Мислѣли сѫ, че е придобит под турско влияние. И тъй като мразѣли турцитѣ, намразили го и звукът Ъ.
    • Книжовницитѣ от FYRoM сѫ го намразили звукът Ъ, защото мразѣли българитѣ, и сѫ си я̨ изразили омразата.
  
  
  • За руснацитѣ буквата Ъ е само знак за твърдост.
    
    
    • Вариантитѣ на кирилската азбука за разнитѣ езици на територията на бившия̌т СССР едва ли ползват тази буква по друг начин, освѣн като знак за твърдост.
    • Ако в съотвѣтния̌т език има звук Ъ, той вѣроятно се означава с руската буква Ы, а не с Ъ.
    • Напримѣр, звук Ъ има в азѣрския̌т (азѣрбайџанския̌т) език и за него се използва буквата Ы в съотвѣтната кирилица.
  
  
  • Скрий го коментарът ми за голѣмия̌т ер Ъ от форумът Бойна Слава.


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::  (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)  .. към началото ..
  
  
  • Буквата голѣ̋м ер Ъ в писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::  (.. покажи там ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..
  
  
  • Буквата голѣ̋м ер Ъ в писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе
  
  
  • В писмото си Нѣ̋кшу употрѣбява буквата Ъ "правилно", само за звукът Ъ.
  
  
  • Налага се съпоставката със славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът в началото на 19-ти вѣк: тѣ не знаѣли как, с коя буква, да означават звукът Ъ. Налага се и изводът, че грамотността на български език срѣд славяногласнитѣ българи на юг от Дунавът прѣз 17-ти и 18-ти вѣк е била на нулево равнище, щом сѫ забравили как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Нито Петър Берон (в Рибния̌т буквар от AD 1824), нито Неофит Рилски (в граматиката си от AD 1835) сѫ знаѣли как да означават звукът Ъ.
  
  
  • Любен Каравелов и Христо Ботев употрѣбяват за звукът Ъ само буквата Ѫ.
  
  
  • Едва в послѣдната четвърт на 19-ти вѣк за звукът Ъ се намира задоволително рѣшение в българския̌т правопис.
  
  
  • Скрий ги коментаритѣ ми за писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе.


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23:: (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
  
  
  • Прѣсни коментари за двата ера, голѣмия̌т и малкия̌т
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23:: (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • Прѣсни коментари за двата ера, голѣмия̌т и малкия̌т
  
  
  • ►►  Произход на ероветѣ.  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Произход на ероветѣ.  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • И двата ера произхођат от кратки несѫщински гласни в ПИЕ (пра-индо-европейския̌т език).
    
    
    • Голѣмия̌т ер Ъ произхођа от пра-индо-европейското кратко У [ǔ].

      Пра-индо-европейското кратко У [ǔ] да не се бърка със съгласната [w] в английски.

    • Малкия̌т ер Ь произхођа от пра-индо-европейското кратко И [ǐ].

      Пра-индо-европейското кратко И [ǐ] да не се бърка със съгласната Й [j].

    • Малкия̌т ер Ь може да произхођа и от пра-индо-европейската шва, ако това има нѣ̋какво значение за славянщината.

      В сѫщност, пра-индо-европейската шва по пѫтя̌т си към славянщината първо става на кратко И [ǐ], което послѣ на общо основание минава в малък ер Ь.

    • Пра-индо-европейскитѣ гласни, от които произхођат двата славянски ера, сѫ несѫщински гласни. Според ларингалната хипотеза тѣ не сѫ част от огласовката на думата, а сѫ част от скелетът ѝ. Това сѫ били сонорни съгласни или полугласни или глайдове или апроксиманти, като всички тѣзи термини означават приблизително едно и сѫщо.
    • Според ларингалната хипотеза истинскитѣ гласни в ПИЕ сѫ били Е и О.
    • В пра-славянски, всички кратки гласни, които не произхођат от истински пра-индо-европейски гласни, придобиват поведение на ерове.
    • Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.
    
    
    • Според ларингалната хипотеза, ларингалитѣ придавали дължина на несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i].
    • В пра-славянски, несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i] можѣло да продобия̨т дължина и като маркировка на итеративна глаголна форма.
    • В пра-славянски, дългитѣ гласни У [ū] и И [ī] не ги постигна̨ла сѫдбата да стана̨т на ерове.
      
      
      • Дългата гласна И [ī] си остана̨ла в качеството на славянско И.
      • Дългата гласна У [ū] се дифтонгизирала в славянското ЪI, което послѣ в български и сръбски (и чешки и словашки) се опростило на И.
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че първата част на славянския̌т дифтонг ЪI е именно гласната Ъ.
      • И в глаголицата, и в кирилиацата този звук се е означавал с диграфът ЪI (или ЪИ) и слѣдователно си е бил такъв дифтонг.
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за произходът на ероветѣ ..
  
  
  • ►►  Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски.  (.. покажи ..)  (.. чуй ..)
  • ▼▼  Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски.  (.. скрий ..)  (.. чуй ..)  .. към началото ..
    
    
    • В основния̌т текст на очеркът е написано:
      
      

      Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.

    
    
    • Струва си да се спрем по-подробно на произношението на голѣмия̌т ер Ъ в съврѣменния̌т български език.
      
      
      • В съврѣменния̌т български език гласнитѣ А и Ъ се различават само в силна позиция.
        
        
        • В съврѣменния̌т български език една гласна е в силна позиция, ако е под ударение или ако е в краесловието на вокативна форма.
        • Отклонение. Съврѣменния̌т български език е развил иновативни (новаторски) вокативни форми на тази основа.
        • Напримѣр, моето име Христо в номинатив-акузатив звучи Христу, а във вокатив - Христо.
        • "Христо, изкарай ги говедата!" Христу ги изкара говедата. Край на отклонението.
      
      
      • В слаба позиция българскитѣ гласни А и Ъ не се различават една от друга на слух.
      • В слаба позиция, ако гласната е А или Ъ, всѣки гласеж међу А и Ъ (включително) е приемлив, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      • Този факт - сливането на българскитѣ гласни А и Ъ в слаба позиция - ни кара да обърнем поглед към сръбския̌т език и да отчетем, че там голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в гласната А и не се различава вече от А в никоя позиция.
      
      
      • В силна позиция българскитѣ гласни А и Ъ се различават, разбира се.
      
      
      • В съсѣднитѣ нам езици има гласни Ъ:
        • турско Ъ (ı)
        • албанско Ъ (ë)
        • румѫнско отворено Ъ (ă) и затворено Ъ (î,â), които в рѣчта на нѣ̋кои румѫнци не се различават.
      
      
      • Макар българскитѣ гласни А и Ъ да се различават в силна позиция, за гласната Ъ (голѣмия̌т ер) има широк допустим диапазон на звучене.
      • Звученето на коя да е от гласнитѣ Ъ на съсѣдитѣ (турско Ъ, румѫнско Ъ отворено или затворено, албанско Ъ) е приемливо за българската гласна Ъ в силна позиция, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      
      
      • Навѣ̋рно и голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е имал широк допустим диапазон на звучене.
    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • В праезикът тази гласна е звучала като У [u].
      • Сега в български език голѣмия̌т ер звучи като Ъ.
      • Сега тази гласна в сръбски език звучи А, а в руски и в нѣ̋кои нашенски диалекти тя звучи като О.
      • На съврѣменното звученето на тази гласна като Е в чешки, словашки и полски нѣ̋ма сега да му обръщаме внимание, понеже ще бѫде обяснено по-късно.
      • Звучението на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на малкия̌т ер Ь.
        • Но и на това сега нѣ̋ма да му обръщаме внимание, понеже със звученето на малкия̌т ер Ь ще се занимаем по-долу.
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната в праезикът като У[u] и звученето ѝ в руски като О[o], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
      • Голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу О[o] и У[u].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Качеството на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      • Това съображение изключва гласнитѣ А[a], О[o] и У[u].
      • Пък и в старо-славянски такива гласни А[a], О[o] и У[u] си е имало.
    
    
    • И тъй, имаме на разположение гласен звук Ъ.
      • Той е непознат на елинофонитѣ.
      • Така звучи голѣмия̌т ер Ъ в българския̌т език, в един от потомцитѣ на старо-славянския̌т език.
      • Звукът съвсѣм не е рѣ̋дък. Између съсѣднитѣ нам езици, той се срѣща в три (турски, румѫнски, албански) и в други три липсва (гръцки, сръбски, цигански).
      • Гласежът му е нѣ̋къдѣ међу О[o] и У[u].
      • Гласежът му е заден и по този признак би могъл да се противопоставя на малкия̌т ер Ь.
      • При тѣзи обстоятелства, в отговор на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски от какъв зор трѣ̋бва да се тѫрси друг звук.
      • Голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски е звучал като гласния̌т звук Ъ в съврѣменния̌т български език.
      • Или ако щете, като съотвѣтниттѣ гласни звуци в румѫнски (ă), албански и турски.
    
    
    • Във всѣки случай, сигурно е, че:
      • Ако трѣ̋бва да се апроксимира старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ чрѣз съврѣменния̌т български вокализъм, то апроксимацията ще е именно Ъ.
      • И обратно, ако трѣ̋бва да се апроксимира съврѣменния̌т български вокал Ъ чрѣз старо-славянския̌т вокализъм, то пак апроксимацията ще е Ъ.
      
      
      • Ами ние повече от това не бихме могли да знаем.
        
        

        Не бихме могли да знаем дали би се усѣщал чуђ акцент, ако машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-славянски и на съврѣменен български и всѣки произнася Ъ-то по своя̌т си начин.

    
    
    • Прѣпорѫчвам да направите слѣднитѣ фонетични упражнения.
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
        • Руж е нѣ̋какво козметично срѣдство.
        • Муш крачето в чорапчето!
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
      
      
      • Фонетичнитѣ упражнения продължават.
      
      
      • От лък, дъш, ръш, мъш с лека промѣ̋на на положението на челюститѣ и езикът (малко по-отворено, малко по-напрѣд) може да се получи лак, даш, раш, маш (да не тѫрсим смисъл във всѣ̋ка дума).
      • А това показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в сръбски и словѣнски.
      • И със съвсѣм леко закрѫгляне на устнитѣ (налага се да ги включите пак в произношението) може да се получи лок, дош, рош, мош.
      • А това пък показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в руски.
      • Имайте прѣд вид, че закрѫглянето на устнитѣ при старо-славянското О било толкова слабо и самото старо-славянско О било толкова отворено, че елинофонитѣ го чували като А.
      • Пък и ние сега чуваме руското ВОДА като ВАДА. Старо-славянското О си е било близо до А и това е извѣстно.
    
    
    • Ето какво бѣ написано по-горѣ в подраздѣлът за произходът на ероветѣ:
      
      

      Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.

    
    
    • Фонетичното упражнение демонстрира ефектът lazy lips (лѣниви устни) при прѣходът на гласната в ПИЕ към старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ.
    
    
    • По-нататък по пѫтя̌т към съврѣменнитѣ славянски езици слабитѣ ерове сѫ изпаднали, а силнитѣ ерове сѫ се излѣкували от синдромът lazy lips и сѫ се прѣвърнали в пълноцѣнни гласни.
    
    
    • Ефектът (синдромът) lazy lips е имал аналогично дѣйствие и в случая̌т на малкия̌т ер Ь, което ще бѫде показано по-долу.
    
    
    • Старо-славянския̌т възходящ дифтонг ЪI, запазен в руски и записван точно така с диграф на кирилица, сѫщо така показва, че старо-славянския̌т голѣ̋м ер е звучал като българското Ъ.
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ..
  
  
  • ►►  Отклонение[Off-topic]: Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм.  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отклонение[Off-topic]: Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм.  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Прѣди да се занимаем с гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски, струва си да се направи кратък прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм, кратък прѣглед на старо-славянскитѣ гласни.
    
    
    • Нека полугласната йот (Й, J) да се разглеђа в контекстът на съгласнитѣ и тука да я̨ пропуснем. С нея̨ започват думи като "ягода", "яре", "юнак", и др.
    
    
    • Ще започнем с кратък прѣглед на вокализмът на съврѣменния̌т български език.
      
      
      • Вече стана дума, че в съврѣменния̌т български език вокализмът в силна позиция се различава от вокализмът в слаба позиция.
        
        
        • Тука ще разглеђаме само вокализмът в силна позиция, понеже явлението "вокализъм в слаба позиция", наричано още "редукция на неударенитѣ гласни", е иновация (нововъдение).
          • Подобно нововъведение - различен вокализъм в неударена позиция - е развил и руския̌т език.
      
      
      • В съврѣменния̌т български език, в силна позиция, има слѣднитѣ шест гласни, означени на съврѣменна кирилица:
        • Е, И, О, У, А, Ъ.
      
      
      • Сѫщитѣ тѣзи шест гласни ги е имало и в старо-славянски, и в частност, в старо-български.
        
        
        • Обаче в старо-български език е имало повече от тѣзи шест гласни.
        • Старо-славянскитѣ гласни Ь (малък ер), Ѣ (ят), Ѫ (голѣ̋м юс), Я (малък юс), както и дифтонгът ЪI, ги нѣ̋ма в съврѣменния̌т български език.
        
        
        • Как да е. Да се съсрѣдоточим върху тѣзи шест гласни: Е, И, О, У, А, Ъ.
        • Aко машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-български и на съврѣменен български и всѣки произнася тѣзи щест гласни по своя̌т си начин, то най-вѣроятно разбирателство ще има и чуђ акцент нѣ̋ма да се забѣлѣ̋зва.
        • Ами че първитѣ пет от тѣзи гласни (конвенционалния̌т пакет) ги има в повечето съврѣменни славянски езици и произношението им е идентично.
    
    
    • И тъй, в старо-славянски, и в частност в старо-български, имало десет гласни и един дифтонг, общо единадесет:
      
      
      • Дифтонгът ЪI.
      • Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А.
      • Ятовата гласна Ѣ.
      • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
    • Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А е част от вокализмът на повечето европейски езици, дрѣвни и съврѣменни.
      
      
      • В частност, конвенционалния̌т пакет е част от вокализмът на повечето съврѣменни славянски езици, ако не на всички.
      • А пък вокализмът на нѣ̋кои европейски езици като сръбски, гръцки и испански се задоволява само с петтѣ гласни от конвенционалния̌т пакет.
      
      
      • Белѣжки за гласната У [u]:
        • Гласната У [u] в старата кирилица се е пишѣла с диграф ОУ, както в гръцки.
        • Както и в гръцкия̌т рѫкопис, за този диграф се е развила лигатура, която при въвеђането на книгопечатането в Русия е получила статут на буква в новата кирилица.
      
      
      • Белѣжки за гласната И [i]:
        • Както в гръцки, в старата кирилица гласната И [i] се е означавала с двѣ букви, Ита или Iота.
          • Правила кога коя от двѣтѣ букви да се пише нѣ̋мало.
          • При въвеђането на книгопечатането в Русия буквата Ита получила днешната си форма И, различна от фо̀рмата на гръцката Ита.
          • Българскитѣ книжовници изоставили буквата Iота около срѣда̀та на 19-ти вѣк.
          • Буквата Iота била прѣмахна̨та от руския̌т правопис прѣз 1918.
    
    
    • Дифтонгът ЪI.
      
      
      • Старо-славянския̌т дифтонг ЪI е възходящ и поради това той образувал отворена сричка.
      • Повечето дифтонги в други езици (ПИЕ, латински, старо-гръцки, нѣмски, английски, пра-славянски, ..) сѫ низходящи и затварят сричката.
      • При прѣходът от пра-славянски към старо-славянски всички низходящи дифтонги сѫ се монофтонгизирали - прѣмина̨ли сѫ в Ѣ, И, У, Ю - и сричкитѣ сѫ се отворили.
      • Възходящия̌т дифтонг ЪI, който произхођа от пра-старото дълго Ӯ [ū], не затварял сричката, остана̨л в старо-славянски, пази се и в съврѣменния̌т руски.
      • Подобни възходящи дифтонги се срѣщат в романсът (испански: bueno, puerto, .., италиански: buono, cuore, uomo, .., френски: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
      • В повечето съврѣменни славянски езици (български, сръбски, чешки, словашки, словѣнски) дифтонгът ЪI се е опростил (монофтонгизирал се е) в И.
      • И в полски този дифтонг е на пѫт да се опрости, но все още се различава от И.
      
      
      • Резюме за дифтонгът ЪI: в старо-славянски (и в частност в старо-български) той е звучал така, както сега в руски.
      
      
      • В старо-славянски (и на кирилица, и на глаголица) за дифтонгът ЪI нѣ̋мало отдѣлна буква и той се е обозначавал с диграф ЪI или ЪИ.
      • При въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия и появата на новата кирилица този диграф е получил статут на буква Ы.
      • По недоразумѣние във формата на тази нова буква е вплетена буквата малък ер Ь вмѣсто голѣмия̌т ер Ъ.
      • Прѣз 19-ти вѣк нашитѣ книжовници понѣ̋кога сѫ употрѣбявали тази буква Ы на етимологичното ѝ мѣ̋сто вмѣсто И.
    
    
    • Ятовата гласна Ѣ.
      
      
      • Общо рѣшение за гласежът на ятовата гласна Ѣ в старо-славянски не сѫществува.
      • Тя е звучала различно в различнитѣ старо-славянски диалекти.
      • В старо-български тя е звучала [æ], както гласната в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      
      
      • За повечето съврѣменни славянски езици проблемът за наслѣдницитѣ на старо-славянската ятова гласна Ѣ е труден.
      
      
      • В сръбския̌т език сѫ допустими нѣ̋колко произносителни варианта и съотвѣтно толкова варианта на правопис.
        • вѢра: vera, vjera, vijera и дори vira.
        
        
        • По-голѣ̋мата част от Сърбия е заета от зоната на екавизмът.
        • Това е прѣпратка към карта, на която зоната на екавизмът е означена със синıо..
        • Тази синя зона на екавизмът е в сѫсѣдство с подобна зона в балкано-славянския̌т език (български +сѣверомакедонски) на запад от нашенската ятова граница.
        • В сѫщност, това е обща зона на екавизъм в южно-славянския̌т диалектен континуум, западната част от която принадлежи на сръбския̌т език, а източната - на нашия̌т балкано-славянски език.
      
      
      • За нашенската ятова граница можете да прочетете тука.
      • Ятовата граница дѣли българския̌т език на двѣ нарѣчия: източно и западно.
      
      
      • Традицията в България и Русия позволява и подсказва перфектно рѣшение на проблемът с ятовата граница и с начертанитѣ от нея̨ двѣ нарѣчия на българския̌т език.
      
      
      • Перфектното рѣшение - буквата ят Ѣ с двояко звучене като Е или IА - е било част от официалния̌т иванчевски правопис, в сила до 1945, когато е бил отмѣнен от отечествено-фронтовцитѣ.
      
      
      • Нѣ̋кои хора все още сѫ на мнѣние, че отечествено-фронтовската езикова реформа от 1945 е била научно-обоснована.
      • Зависи какво се разбира под "наука". Ако на "науката" сѫ спусна̨ли задачата да се бори с "велико-българския̌т шовинизъм", то "науката" се е справила с тази задача перфектно.
      • Забѣлѣжѣте, че и двата пѫти, когато буквата ят Ѣ е бивала изхвърлена от правописът - при реформата на Омарчевки (1921) и (1945) от отечествено-фронтовцитѣ - все е бил в сила политическия̌т контекст за борба с "велико-българския̌т шовинизъм". Александър Стамболийски казал на сърбитѣ "Халал да Ви е Македония" (за което ВМРО го осѫдила на смърт), а Георги Димитров се съгласил да подари на "интернационалистът" Тито и Пиринския̌т край.
      
      
      • В настоящия̌т момент перфектното рѣшение все още може да бѫде възстановено с отчитане на сегашнитѣ реалности.
        
        
        • Възстановява се буквата ят Ѣ в нашата азбука и се разрѣшава употрѣбата ѝ (както до 1945) на етимологичното (историческото) мѣ̋сто на старо-българската ятова гласна Ѣ.
        • Отечествено-фронтовския̌т двояк правопис на промѣнливото Ѣ с буквитѣ Е и Я не се забранява.
        • Разрѣшава се и екавски правопис. Екавски правопис означава навсѣ̋къдѣ вмѣсто буквата Ѣ да се пише буква Е.
        • Разрѣшава се и екавски правоговор. Екавски правоговор означава произношението западно от ятовата граница.
        • Примѣр: Ще можем да пишем хлѢб, хляб или хлеб. Ще можем да казваме хлıап или хлеп.
        
        
        • Спомнѣте си (вижте по-горѣ), че по отношение на старата ятова гласна Ѣ сръбския̌т правопис сѫщо така допуска варианти.
        
        
        • Възстановяването на буквата ят Ѣ в азбуката не означава, че в началното и срѣдното училище ще се учи кога точно се пише тази буква.
        • Пази, Боже! Само на студентитѣ по българска или славянска филология ще се прѣподава това.
        • В дѣйствителност, ще се разработя̨т специални компютърни програми от видът на spell-checker-итѣ, които ще разставят правилно буквитѣ Ѣ в селектирания̌т текст.
    
    
    • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ и малкия̌т юс Я се наричат още голѣ̋ма и малка носовка или задна и прѣдна носовка или задна и прѣдна носова гласна, защото така сѫ звучали в старо-славянски.
      
      
      • Задна и прѣдна носова гласна има в съврѣменния̌т полски език.
        • Означават се съотвѣтно с А̨ и Ę. Диакритичния̌т знак се нарича огънче (ogonek, опашчица).
      
      
      • Освѣн в полски език, юсоветѣ в другитѣ славянски езици сѫ прѣтърпѣли деназализация (елиминиране на носовия̌т призвук).
      
      
      • Трѣ̋бва да имаме прѣд вид особеното развитие на юсоветѣ в полския̌т език, къдѣто деназализацията не се е случила, но пък сѫ стана̨ли други нѣща.
      
      
      • Деназализацията на юсоветѣ в български се е случила по-късно, отколкото в остана̨литѣ славянски езици. Ако приемем, че българскитѣ юсове сѫ се деназализирали прѣди около 500 години, а в сръбски и руски - прѣди около 1000 години, то в продължение на нѣ̋колко вѣка између славянскитѣ езици носови гласни е имало само в български и полски.
      
      
      • Друга прилика међу българския̌т и полския̌т вокализъм е широкото произношение на ятовата гласна Ѣ в двата езика.
      • Това може би е свидѣтелство за по-раннитѣ миграции на славяногласни първо в посока към Константинопол и Солун в тѫрсене на работа и цивилизационни благини и послѣ на сѣвер по рѣка Висла в тѫрсене на свободни необработени земи.
      • Славяногласнитѣ, които остана̨ли в басейнът на Срѣдния̌т Дунав, в родината на славяногласието, стѣснили произношението на ятовата гласна и деназализирали юсоветѣ си.
      • Славяногласието стигна̨ло рѣка Днепър вече без юсове.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ (задната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ОN [on] или УN [un] или нѣщо срѣдно међу тѣ̋х.
        
        
        • Гласежът ОN [on] наподобява днешната полска задна носовка А̨.
        • Гласежът УN [un] лесно обяснява на измѣнението на голѣмия̌т юс Ѫ в сръбски, словѣнски, чешки, словашки и руски, както и в нѣ̋кои български диалекти, къдѣто голѣмия̌т юс Ѫ се прѣвръща в У [u] слѣд деназализацията.
        • В повечето български диалекти прѣди деназализацията на голѣмия̌т юс Ѫ той е прѣтърпѣ̋л делабиализация и е придобил звучене ЪN [ъn], което послѣ в нѣ̋кои диалекти се е отворило до АN [an].
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски: зѫбъ, рѫка} {полски: ząb, ręka} {сръбски,руски: зуб, рука} {български: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
      
      
      • Малкия̌т юс Я (прѣдната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ЕN [en].
        
        
        • Гласежът ЕN [en] наподобява днешната полска прѣдна носовка Ę.
        • Гласежът ЕN [en] лесно обяснява измѣнението на малкия̌т юс Я в български, сръбски, словѣнски, къдѣто малкия̌т юс Я се деназализирал до Е.
        • В руски, словашки, чешки, слѣд стѣсняването на ятовата гласна Ѣ в тѣзи езици и прѣди деназализацията, малкия̌т юс Я се отворил към IA.
        • Когато савяногласието стигна̨ло рѣка Днепър, малкия̌т юс Я вече звучал там като IA.
        • Това се отразило на звученето на буквата Я в съврѣменната кирилица.
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски,руски: пять, девять, десять} {полски: pięć, dziewięć, dziesięć} {български,сръбски: пет, девет, десет}.
    
    
    • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
      • Доколкото този очерк е посветен на ероветѣ, почти всичко за тѣ̋х вече е казано.
        
        
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за произходът на ероветѣ.
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ.
        • А пък за гласежът на малкия̌т ер Ь можете да прочетете по-долу.
      
      
      • Остана само да се упомене, че в езици като сръбски, словѣнски, словашки и чешки двата ера сѫ се слѣли.
        
        
        • В сръбски и словѣнски малкия̌т ер Ь се е влѣ̋л в голѣмия̌т ер Ъ, който послѣ е измѣнил гласежът си на А.
        • В словашки и чешки голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в малкия̌т ер Ь, който послѣ е измѣнил гласежът си на Е.
        • Сѫщото е стана̨ло и в полски, но малко по-късно, отколкото в словашки и чешки.
        
        
        • Двата ера се пазя̨т най-добрѣ в руски, без да има случаи на сливане на единия̌т в другия̌т.
    
    
    • Резюме за старо-славянския̌т вокализъм:
      
      
      • Гласежът на конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А се пази навсѣ̋къдѣ в славяногласието.
      • Гласежът на дифтонгът ЪI се пази в руски.
      • Гласежът на двата юса, голѣмия̌т Ѫ и малкия̌т Я, се възпроизвеђа в полски.
      • Гласежът на голѣмия̌т ер Ъ се пази в български.
      
      
      • Остават двѣ гласни - ятовата гласна Ѣ и малкия̌т ер Ь, старо-славянския̌т гласеж на които трѣ̋бва да се тѫрси извън днешната славянщина. Но не много далече. В Европа.
      
      
      • Ятовата гласна Ѣ звучала както гласната [æ] в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      • Малкия̌т ер Ь звучал така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
    
    
    • .. Скрий ги общитѣ ми коментари за старо-славянския̌т вокализъм ..
  
  
  • ►►  Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски. (.. покажи ..)  (.. чуй ..)
  • ▼▼  Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски. (.. скрий ..)  (.. чуй ..)  .. към началото ..
    
    
    • В основния̌т текст на очеркът е написано:
      
      

      Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).

    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал малкия̌т ер Ь е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • Качеството на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      
      
      • Малкия̌т ер Ь, както и голѣмия̌т ер Ъ, вѣроятно е имал широк допустим диапазон на звучене, което е позволило двата ера да се слѣя̨т в сръбски, словѣнски, словашки, чешки.
      • В праезикът тази гласна е звучала като И[i].
      • Старо-славянския̌т гласеж на малкия̌т ер Ь не е запазен в нито един съврѣменен славянски език.
      • Звучението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на голѣмия̌т ер Ъ.
      
      
      • Основния̌т елемент от произношението на кой да е от двата ера е ефектът "lazy lips" (лѣниви устни).
      
      
      • В съврѣменнитѣ славянски езици малкия̌т ер Ь в силна позиция е стана̨л на Е [e].
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната Ь в праезикът като И[i] и звученето ѝ сега като Е[e], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
      
      
      • Малкия̌т ер Ь в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу Е[e] и И[i].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Прѣпорѫчвам да повторите фонетичнитѣ упражнения от подраздѣлът за голѣмия̌т ер Ъ:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • А сега да допълним фонетичнитѣ упражнения, цѣлейки се в малкия̌т ер Ь:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласнитѣ У[u] и И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш, дини.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук.
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция.
      • При У[u] това е позиция на задна гласна.
      • При И[i] това е позиция на прѣдна гласна.
      
      
      • При У[u] устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      • При И[i] устнитѣ сѫ Ви леко напрегна̨ти и леко изтеглени встрани.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът, и при У[u], и при И[i],
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на може да се нарѣче делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението, lazy lips, лѣниви устни.
      • Тази фонетична промѣ̋на сѫ прѣтърпѣли пра-индо-европейскитѣ кратко У[u] и кратко И[i] прѣз пра-славянски съотвѣтно до голѣмия̌т ер Ъ и до малкия̌т ер Ь в старо-славянски, и в частност в старо-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • И тъй, нуђаем се от по-опрѣдѣлен отговор. Старо-славянския̌т малък ер Ь на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
      
      
      • Най-близко е френското така нарѣчено нѣ̋мо Е.
      • В силна позиция може да се доближи до друга френска прѣдна отворена гласна [œ]: heure (час), oeuf (яйце), jeune (млад).
        • Затворения̌т вариант на френската гласна (oeufs: яйца) е далече от произношението на малкия̌т ер.
      • И в нѣмски се срѣща тази гласна, но рѣ̋дко: Göttin (богиня). В повечето случаи в нѣмски гласната ö е затворена.
      
      
      • Може би най-подходящия̌т примѣр ще се намѣри в унгарския̌т език: köszönöm (КЬСЬNЬМ, благодаря̨).
        
        
        • Google translate service озвучава. Чуйте го.
        • Това напримѣр е огласовката на старо-славянската дума ДЬНЬСЬ (денес, днес). Чуйте го пак: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
        • Под дѣсния̌т правоъгѫлник, къдѣто пише Köszönöm, цъкнѣте на високоговорителчето.
        
        
        • Струва си да се отбѣлѣжи, че славянщината е прѣдоставила мощен субстрат на унгарския̌т език.
        • Унгарския̌т език е имал и тюркски субстрат (остатъчен аварски или печенежки).
      
      
      • Като се спомена тюркски език, слѣдва да се упомене и това, че вокализмът на повечето тюркски езици съдържа и двѣтѣ гласни, които тук прѣдполагам да сѫ прѣдставлявали голѣмия̌т и малкия̌т ер.
        • В частност, в турски я̨ има сѫщата гласна, както в унгарското köszönöm, но тя може да се срѣща само в първата сричка и по правилата на вокалната хармония прѣминава в Е в слѣдваща сричка.
          • dört: четири. köfte: кюфте.
      
      
      • Резюмѐ:
        • Малкия̌т ер Ь се прѣдполага да е звучал като гласна, която сега се срѣща в много европейски езици.
        • Голѣмия̌т ер Ъ се прѣдполага да е звучал като гласна, която я̨ има в съврѣменния̌т български език, както и в съсѣдни езици.
    
    
    • Остава да се изясни прѣходът на старо-славянския̌т малък ер Ь, когато е в силна позиция, в гласна Е.
      
      
      • Да си спомним как в сръбски и словѣнски голѣмия̌т ер Ъ се отваря в А.
      • По сѫщия̌т начин малкия̌т ер Ь се отваря в Е и това се е случило повсемѣстно.
      
      
      • От друга страна, гласната [œ], която е прѣдполагаемото звучене на старо-славянския̌т малък ер Ь, често се апроксимира с Е:
        • Това е редовна практика в руски.
        • Peugeot: Пежо
        • Général De Gaulle: Генерал Де Гол
        • Турското köfte (кюфте) на гръцки е с Е: κεφτές
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 11:13:: ..  покажи там/Go there ..  .. към началото ..
  
  
  • What is the exact difference between phonemes /ъ/ and /ь/ in Proto-Slavic language? How to pronounce them?


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23:: (.. покажи ги ..)    Chansons françaises  .. към началото ..
  
  
  • Илюстрация на произношението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски чрѣз френски пѣсни
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23:: (.. скрий ги ..) Chansons françaises  (.. скрий ги текстоветѣ ..)  (.. покажи ги текстоветѣ ..)  .. към началото ..
  
  
  • Илюстрация на произношението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски чрѣз френски пѣсни
  
  
  • ►►  Как старата кирилица я̨ прилагам към френския̌т език. (.. покажи ..)
  • ▼▼  Как старата кирилица я̨ прилагам към френския̌т език. (.. скрий ..)
    
    
    • Отворени гласни: А, Ѣ, О, Ь.
    • Затворени гласни: А, Е, Ѻ, Ӛ, И, Ұ, У.
    • Носови гласни: Ѫ, Ѧ.
    • Полугласни: Ї, Ў, Ұ.
  
  
  • ►►  (.. покажи и чуй там ..)  (.. покажи го текстът тук ..)  .. към началото ..
    • Sylvie Vartan: La plus belle pour aller danser
  • ▼▼  (.. покажи и чуй там ..)  (.. скрий го текстът ..)  .. към началото ..
    • Sylvie Vartan: La plus belle pour aller danser

    • 
      Ce soir je serai la plus belle
      СЬ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
      Pour aller danser
      ПУР АΛЕ ДѪСЕ
      Pour mieux évincer toutes celles
      ПУР МЇӚЗ ЕВѦСЕ ТУТЬ СѢΛЬ
      Que tu as aimées
      КЬ ТҰ АЗ ѢМЕ
      Ce soir je serai la plus tendre
      СЬ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ ТѪДРЬ
      Quand tu me diras
      КѪ ТҰ МЬ ДИРА
      Tous les mots que je veux entendre
      ТУ ΛЕ МѺ КЬ ЖЬ ВӚЗ ѪТѪДРЬ
      Murmurés par toi
      МҰРМҰРЕ ПАР ТЎА
      Je fonde l'espoir que la robe que j'ai voulue
      ЖЬ ФѪДЬ ЛѢСПЎАР КЬ ΛА РОБЬ КЬ ЖЕ ВУΛҰ
      Et que j'ai cousue
      Е КЬ ЖЕ КУЗҰ
      Point par point
      ПЎѦ ПАР ПЎѦ
      Sera chiffonnée et les cheveux que j’ai coiffés
      СЬРА ШИФОНЕ Е ΛЕ ШВӚ КЬ ЖЕ КЎАФЕ
      Par tes mains
      ПАР ТЕ МѦ
      Quand la nuit refermait ses ailes
      КѪ ΛА NҰИ РЬФѢРМѢ СЕ ѢЛЬ
      J'ai souvent rêvé
      ЖЕ СУВѪ РѢВЕ
      Que dans la soie et la dentelle
      КЬ ДѪ ΛА СЎА Е ΛА ДѪТѢЛЬ
      Un soir je serai la plus belle
      Ѧ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
      La plus belle pour aller danser
      ΛА ПΛҰ БѢΛЬ ПУР АΛЕ ДѪСЕ
      Tu peux me donner le souffle qui manque à ma vie
      ТҰ ПӚ МЬ ДоNЕ ΛЬ СУФΛЬ КИ МѪК А МА ВИ
      Dans un premier cri de bonheur
      ДѪЗ Ѧ ПРЬМЇЕ КРИ ДЬ БОNЬР
      Si tu veux ce soir cueillir le printemps de mes jours
      СИ ТҰ ВӚ СЬ СЎАР КѢЇИР ΛЬ ПРѦТѪ ДЬ МЕ ЖУР
      Et l'amour en mon coeur
      Е ΛАМУР Ѫ МѪ КЬР
      Pour connaître la joie nouvelle du premier baiser
      ПУР КОНѢТРЬ ΛА ЖЎА НУВѢΛЬ ДҰ ПРЬМЇЕ БѢЗЕ
      Je sais qu'au seuil des amours éternelles
      ЖЬ СѢ КѺ СЬЇ ДЕЗ АМУР ЕТѢРНѢЛЬ
      Il faut que je sois la plus belle
      ИΛ ФѺ КЬ ЖЬ СЎА ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
      La plus belle pour aller danser
      ΛА ПΛҰ БѢΛЬ ПУР АΛЕ ДѪСЕ
      

    
    
    • .. Скрий текстът на пѣсента на Sylvie Vartan ..
  
  
  • ►►  (.. покажи и чуй там ..)  (.. покажи го текстът тук ..)  .. към началото ..
    • Salvatore Adamo: Tombe la neige
  • ▼▼  (.. покажи и чуй там ..)  (.. скрий го текстът ..)  .. към началото ..
    • Salvatore Adamo: Tombe la neige

    • 
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Et mon coeur s'habille de noir
      Е МѪ КЬР САБИЇ ДЬ NЎАР
      Ce soyeux cortege
      СЬ СЎАӚ КОРТѢЖЬ
      Tout en larmes blanches
      ТУТ Ѫ ΛАРМЬ БΛѪШЬ
      L'oiseau sur la branche
      ΛЎАЗѺ СҰР ΛА БРѪШЬ
      Pleure le sortilege
      ПΛЬРЬ ΛЬ СОРТИЛѢЖЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Me crie mon desespoir
      МЬ КРИ МѪ ДЕЗѢСПЎАР
      Mais tombe la neige
      МѢ ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Impassible manege
      ѦПАСИБΛЬ МАNѢЖЬ
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Tout est blanc de desespoir
      ТУТ Ѣ БΛѪ ДЬ ДЕЗѢСПЎАР
      Triste certitude
      ТРИСТЬ СѢРТИТҰДЬ
      Le froid et l'absence
      ΛЬ ФРЎА Е ΛАБСѪNСЬ
      Cet odieux silence
      СѢТ ОДЇӚ СИΛѪNСЬ
      Blanche solitude
      БΛѪШЬ СОЛИТҰДЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Me crie mon desespoir
      МЬ КРИ МѪ ДЕЗѢСПЎАР
      Mais tombe la neige
      МѢ ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Impassible manege
      ѦПАСИБΛЬ МАNѢЖЬ
      

    
    
    • .. Скрий текстът на пѣсента на Salvatore Adamo ..
  
  
  • ►►  (.. покажи и чуй там ..)  (.. покажи го текстът тук ..)  {Added 2019-05-02}  .. към началото ..
    • David Alexandre Winter: "Всички моряци сѫ чайки бѣли"
  • ▼▼  (.. покажи и чуй там ..)  (.. скрий го текстът ..)  {Added 2019-05-02}  .. към началото ..
    • David Alexandre Winter: Vole s'envole

    • 
      Vole, s'en vole loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole s'en vole vers les nuages
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'envole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'envole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      Seul, je suis sans ton amour
      СЬЛ ЖЬ СҰИ СѪ ТѪN АМУР
      Et pourtant tu es là
      Е ПУРТѪ ТҰ Ѣ ЛА
      Seul comme s'en vont les jours
      СЬЛ КОМЬ СѪ ВѪ ЛЕ ЖУР
      Toi aussi tu t'en vas
      ТЎА ѺСИ ТҰ ТѪ ВА
      Depuis quelques temps tu as vraiment changé
      ДЬПҰИ КѢЛКЬ ТѪ ТҰ А ВРѢМѪ ШѪЖЕ
      Tes yeux me regardent comme un étranger
      ТЕЗ ЇӚ МЬ РЬГАРДЬ КОМ ѦNЕТРѪЖЕ
      Seul, je me retrouve seul, l'amour s'en va
      СЬЛ ЖЬ МЬ РЬТРУВЬ СЬЛ ЛАМУР СѪ ВА
      Vole, s'en vole loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole s'en vers les nuages
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'en vole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'en vole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      Seul, avec les souvenirs
      СЬЛ АВѢК ЛЕ СУВЬNИР
      Des jours où l'on s'est aimé
      ДЕ ЖУР У ЛѪ СѢТ ѢМЕ
      Seul, je nous revois sourire
      СЬЛ ЖЬ NУ РЬВЎА СУРИР
      Mais le temps a tout changé
      МѢ ЛЬ ТѪЗ А ТУ ШѪЖЕ
      Et souvent la nuit quand je te vois dormir
      Е СУВѪ ЛА NҰИ КѪ ЖЬ ТЬ ВЎА ДОРМИР
      Tu ne sembles vraiment plus m'appartenir
      ТҰ NЬ СѪБЛЬ ВРѢМѪ ПЛҰ МАПАРТЬNИР
      Seul, je me retrouve seul, l'amour s'en va
      СЬЛ ЖЬ МЬ РЬТРУВЬ СЬЛ ЛАМУР СѪ ВА
      Vole, s'en vole, loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole vers les nuages
      ВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'envole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'envole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      Vole, s'en vole loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole, s'en vole vers les nuages
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'en vole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'envole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      

    
    
    • .. Скрий текстът на пѣсента Vole s'envole ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10:: Коментари на опоненти  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10:: Коментари на опоненти  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  facebook: Emil Petrov  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
    
    
  • ▼▼  facebook: Emil Petrov  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      Гласната в oeuf е същата като немската гласна в името Löw или турската в името Ömer примерно. Закръглена затворена гласна (закръглено ɛ или e по МФА). Не е ясно откъде идва предположението ви, че така е звучал звукът, записван като "ь" по кирилометодиевско време. Предолага се, че "ъ" и "ь" са кратки "у" и "и", съответно.
      
      Няма никаква причина въпросната гласна от "и" да мутира към "е" (че даже към отвореното такова в oeuf) и, хептен, от незакръглена да стане закръглена, при положение, че никакви закръглени гласни не са възниквали никога в славянските езици от времето когато е бил иновативен балтийски диалект до сега.

    • ►►  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 14:48::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 14:48::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      Във френски и нѣмски има поне по двѣ такива гласни. За малкия̌т ер имам прѣд вид отворенитѣ варианти. В нѣмското име Löw гласната е затворена, не става дума за нея̨.
      
      Едната опора нека да ни е нашето Ъ, голѣмия̌т ер.
      
      Малкия̌т ер не бива да се отличава много от него, само мѣстим произношението напрѣд, и се получават именно указанитѣ френски отворени гласни. От тази позиция на малкия̌т ер има лесен път към послѣдващото Е, както и пѫт назад прѣз голѣмия̌т ер към сръбското А.
      
      Пѫтя̌т от прастарото кратко И към указаната позиция на старо-славянския̌т малък ер Ь е аналогичен на пѫтя̌т от прастарото кратко У към Ъ: това е изключване на устнитѣ от произношението. В случая̌т Ъ това си е баш делабиализация, но и в случая̌т на Ь може да се нарѣче така, макар че гласната И не се води лабиална.

    • ►►  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 17:03::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 17:03::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      Първо, ние и Ъ не знаем как е звучало. Вероятността да е същата като днешната българска "полузатворената задна незакръглена гласна" не е голяма.
      
      Не ми е ясно какво значи "изключване на устните". Гласните ö и oe се отличават точно с това, че там са включени устните (съответно отворено и затворено "е" със закръгляне на устните)

    • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:40::
      • (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:40::
      • (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      В мой пространен коментар по-горѣ съм се помѫчил да освѣтля̨ проблемът в повече детайли:

      • Произход на ероветѣ.
      • Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски.
      • Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм.
      • Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски.

  • ►►  facebook: Ljubomir Trajkov  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  facebook: Ljubomir Trajkov  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  ::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      Двата ера, т.е. ненапрегнатите (+lax) гласни, са се противопоставяли по признака предност (±front): Ъ - задна (−front) гласна, Ь - предна (+front) гласна.
      
      Признак окръгленост (±round) е липсвал в славянския език хилядолетия наред. Типологически в преобладаващата част от езиците със ±front и без ±round, фонологичната задност на гласните фонетично се подсилва чрез окръгляне, а предността - чрез избягване на окръглянето. От друга страна, при ненапрегнатите гласни е трудно да се поддържа окръглянето; примерите за това също са много - да кажем чувашките ӑ (от по-стари u и ɯ) и ӗ (от по-стари ü и i).
      
      Фундаменталната разлика между стария заден ер Ъ (в система с ±lax и ±front) и сегашното Ъ (в система с ±front и ±round) е, че към първото е имало изискване да е ненапрегната гласна без изискване окръглена или неокръглена, а към второто има изискване да е неокръглена гласна без изискване напрегната или ненапрегната.
      
      Така че за ера Ъ има малка вероятност да е било слабо окръглена гласна, за разлика от сегашното Ъ, и приблизително никаква такава за ера Ь.
      
      А френското "нямо e", бидейки единствена ненапрегната гласна (в система с ±front и ±round), е било неопределено и по предност, и по окръгленост, затова напоследък, във връзка със загубването на признака ненапрегнатост, може да си позволи да съвпадне с предната окръглена фонема ö.

    • ►►  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 08:14::
      • (.. покажи там ..)  (.. покажи тук ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 08:14::
      • (.. покажи там ..)  (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      И моето твърдение, и Вашето сѫ недоказуеми. Машина на врѣмето нѣ̋ма - не можем да се върнем и да провѣрим.
      
      Обаче вѣроятността на моето твърдение е около 67%, на Вашето - около 33%.
      
      От друга страна, освѣн аналогията с френския̌т език, със сигурност в аварския̌т (или пра-българския̌т?) език е имало гласен звук като във френскитѣ думи heure и oeuf. В малкото остана̨ли надписи с гръцки букви този звук се означавал с диграфът ОМЕГА-IOTA. Да де, ама в сѫщитѣ надписи с диграфът ОМИКРОН-IOTA се означавал звук като във френскитѣ думи sure (сигурен) и rue (улица), а такъв звук в славянски нѣ̋мало. Тъй че, кой знае. 67 на 33.

    • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:45::
      • (.. покажи тук ..)
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:45::
      • (.. скрий оттук ..)  .. към началото ..

      В мой пространен коментар по-горѣ съм се помѫчил да освѣтля̨ проблемът в повече детайли:

      • Произход на ероветѣ.
      • Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски.
      • Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм.
      • Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски.

      Двата ера, т.е. ненапрегнатите (+lax) гласни, са се противопоставяли по признака предност (±front): Ъ - задна (−front) гласна, Ь - предна (+front) гласна.

      Да, разбира се.
      

      Признак окръгленост (±round) е липсвал в славянския език хилядолетия наред. Типологически в преобладаващата част от езиците със ±front и без ±round, фонологичната задност на гласните фонетично се подсилва чрез окръгляне, а предността - чрез избягване на окръглянето. От друга страна, при ненапрегнатите гласни е трудно да се поддържа окръглянето; примерите за това също са много - да кажем чувашките ӑ (от по-стари u и ɯ) и ӗ (от по-стари ü и i).

      Можете да тѫрсите "прѣобладаваща типология", но недѣйте я̨ прилага на практика. Прилага се "ексистенциална типология", което означава, че щом нѣщо го има нѣ̋къде, то може да го има и другадѣ.
      
      Нашата гласна Ъ е задна и неокрѫглена (-front и -round), има я̨ в нашия̌т език и в нѣ̋колко други сѫсѣдни езика. А пък прѣдна окрѫглена гласна (+front и +round) в нашия̌т език може и да нѣ̋ма, но такава [ü] има във френски, нѣмски, турски.
      
      Да, при ненапрегнатитѣ гласни е трудно да се поддържа окрѫглянето: голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е примѣр за това.
      

      Фундаменталната разлика между стария заден ер Ъ (в система с ±lax и ±front) и сегашното Ъ (в система с ±front и ±round) е, че към първото е имало изискване да е ненапрегната гласна без изискване окръглена или неокръглена, а към второто има изискване да е неокръглена гласна без изискване напрегната или ненапрегната.

      Да, разбира се, и тука компромисът в очевиден. От хиляда и кусур години и двѣтѣ (стария̌т заден ер Ъ и сегашното наше Ъ) се произнасят задно неокрѫглено. Прѣходът от окрѫглено към неокрѫглено е стана̨л много отдавна, още в пра-славянски.
      

      Така че за ера Ъ има малка вероятност да е било слабо окръглена гласна, за разлика от сегашното Ъ, и приблизително никаква такава за ера Ь.

      Никаква окрѫгленост не прѣдполагам нито за голѣмия̌т, нито за малкия̌т ер в старо-славянски. Признакът окрѫгленост-неокрѫгленост (±round) не е имал значение за старо-славянскитѣ ерове. Този признак нѣ̋ма значение и за днешното френско нѣ̋мо е.
      

      А френското "нямо e", бидейки единствена ненапрегната гласна (в система с ±front и ±round), е било неопределено и по предност, и по окръгленост, затова напоследък, във връзка със загубването на признака ненапрегнатост, може да си позволи да съвпадне с предната окръглена фонема ö.

      Във френски има двѣ прѣдни окрѫглени фонеми, отворена [œ] (oeuf: яйцe) и затворена [ӧ] (oeufs: яйца), и дори три такива фонеми, ако броим съвсѣм затворената [ü] (rue: улица). Става дума само за отворената гласна. При нея̨ окрѫглеността е съвсѣм слаба. Ако я̨ сравним нея̨ - френската прѣдна отворена гласна [œ] - с другата френска прѣдна отворена гласна [ε] (mer: море), то [ε] е по-отворена и по-напрѣд от [œ].

      (.. скрий я̨дискусията с Ljubomir Trajkov ..)  (.. скрий дискусиитѣ с опоненти ..) 


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15:: Зачем раньше на конце слов писали Ъ?  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15:: Зачем раньше на конце слов писали Ъ?  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► (.. покажи видеото ..)  (.. покажи моитѣ коментари ..)
    
    
    • До реформы орфографии 1918 года на конце слов после согласных зачем-то всегда писали Ъ.
    • Зачем вообще ер этот был нужен?
    • Большинство думает, что-де твёрдый знак обозначал твёрдость, в то время как мягкий закономерно — мягкость.
    • Но на самом же деле всё совсем не так!
    • На разных ступенях истории отечественного письма Ъ надобился для разных целей.
    • Каких же? — узнаете из этого видео.
    
    
    •   Содержание:
    • 00:37 — Ъ и Ь (еры) в древнерусском языке как редуцированные гласные
    • 01:32 — падение редуцированных
    • 02:40 — Ъ как знак конца слова в тексте без пробелов
    • 03:21 — психология чтения в древности и сейчас
    • 04:15 — Ъ при чтении по слогам как знак конца слога
    • 04:52 — где и когда Ъ на конце слова пытались не писать
    • 06:31 — почему от Ъ массово не отказывались: зрительное удобство чтения и возможность ставить более узкие пробелы
    • 08:43 — о том, как попрали Ъ ради экономии бумаги
  
  
  • ►► .. покажи моитѣ коментари ..  (.. скрий го коментарът за видеото ..) 
  • ▼▼ ..  скрий ги коментаритѣ ми ..  (.. скрий го коментарът за видеото ..)  (.. покажи го видеото ..) 
    
    
    • До реформы орфографии 1918 года на конце слов после согласных зачем-то всегда писали Ъ.
    • Зачем вообще ер этот был нужен?
    • Большинство думает, что-де твёрдый знак обозначал твёрдость, в то время как мягкий закономерно — мягкость.
    • Но на самом же деле всё совсем не так!
    • На разных ступенях истории отечественного письма Ъ надобился для разных целей.
    • Каких же? — узнаете из этого видео.

      До правописната реформа от 1918 в края̌т на всѣ̋ка дума, завършваща на съгласна, винѫги пишѣли Ъ.
      Защо въобще е бил нужен този ер?
      Мнозинството хора си мисля̨т, че това е просто знак, означаващ твърдост, аналогичен на знакът Ь, означаващ мекост.
      Но в дѣйствителност не е съвсѣм така.
      На разнитѣ стадии от историята на руската писменост краесловното Ъ се е ползвало с различни цѣли.
      От това видео ще узнаете с какви.

    • 00:37 — Ъ и Ь (еры) в древнерусском языке как редуцированные гласные
      • Темата за еровитѣ гласни Ъ и Ь в старо-славянски (старо-български, старо-руски) е добрѣ освѣтлена в този очерк.
      • Ако нѣщо Ви се губи, започнѣте да го четете от началото.
      • Повечето от прѣдишнитѣ коментари сѫщо така сѫ посветени на двата ера.
    
    
    • 01:32 — падение редуцированных
      • Темата за изпадането на редуциранитѣ гласни сѫщо така е добрѣ освѣтлена в този очерк.
      • Ако нѣщо Ви се губи, прѣпрочетете за силнитѣ и слабитѣ ерове в старо-славянски,
      • както и за изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици.
    
    
    • 02:40 — Ъ как знак конца слова в тексте без пробелов
      • И тъй, в старитѣ текстове не сѫ отдѣляли думитѣ една от друга с интервал.
      • Това нѣ̋ма как да не затруднява четенето.
      • В различнитѣ стари писмени традиции има различни способи да се боря̨т с този проблем.
      • Напримѣр в арабски и гръцки (гръцката сигма) нѣ̋кои букви имат специални форми за краесловието.
      • В старо-френски всѣ̋ко крайно I го замѣняли с Y. Слѣди от тази практика има и досега в английски.
      • В старо-славянската (старо-българската, старо-руската) кирилица за тази цѣл пишѣли старото Ъ, макар че то вече не се произнасяло.
      • Тази роля буквата Ъ е изпълнявала прѣди книгопечатането.
      
      
      • Как да е, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ међу думитѣ си лича̨т добрѣ.
    
    
    • 03:21 — психология чтения в древности и сейчас
      • Нѣ̋кога малко били грамотнитѣ хора, малко били и книгитѣ.
      • Прѣобладавало четенето прѣд слушатели. Напримѣр свещеник чете Евангелието на енориашитѣ в църквата.
      • За такова четене липсата на интервали међу думитѣ не било голѣ̋м проблем.
      
      
      • Сега практически всѣки е грамотен и има достѫп до текстове и на хартия и на екран.
      • Сега всѣки чете прѣдимно за себе си, без да изговаря думитѣ, опитвайки се само да схване смисълът, като при това може да се развие висока скорост на четене.
      
      
      • При тази висока скорост думитѣ се разпознават и възприемат в тѣ̋хната цѣлост.
      • Когато четем бързо, процесът не се отличава много от четенето на текстове на китайски или японски език, записани с йероглифи.
      • Но за да се постигне такова нѣщо, думитѣ трѣ̋бва да бѫда̨т отдѣлени.
      
      
      • Началото и завършъкът били най-важнитѣ за разпознаването на думитѣ - това се твърди във видеото.
      • Във видеото още се твърди, че тъй като буквата Ъ показвала края̌т на думата, така тя улеснявала разпознаването на думитѣ и способствала за по-бързото четене.
      • Тази роля буквата Ъ изпълнявала прѣди книгопечатането.
      • Вие имайте прѣд вид, че във видеото се има прѣд вид само руския̌т език.
      
      
      • Как да е, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ достатъчно добрѣ отдѣлят думитѣ една от друга.
    
    
    • 04:15 — Ъ при чтении по слогам как знак конца слога
      • Когато хората в мина̨лото четѣли на глас текст без интервали међу думитѣ, тѣ четѣли по срички ("сричали").
      • Опасно било, ако послѣдната съгласна от послѣдната сричка на прѣдната дума се прочете като начало на първата сричка на слѣдващата дума.
      • Тази опасност сѫществувала, само ако прѣдната дума завършвала на съгласна.
      • Глухото краесловно Ъ прѣдотвратявало тази опасност, без да има нуђа от интервали међу всички думи.
      
      
      • И пак, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ достатъчно добрѣ отдѣлят думитѣ една от друга.
      • И не може сега да става дума да се лишим от тѣзи интервали за пѣстене на мѣ̋сто.
    
    
    • 04:52 — где и когда Ъ на конце слова пытались не писать
      • Защо прѣз 18-ти вѣк, когато текстоветѣ вече сѫ били печатни и хората четѣли прѣдимно за себе си, не сѫ отмѣнили писането на глухото краесловно Ъ?
      • Имало е много опити. И прѣди 18-ти, и слѣд 18-ти вѣк сѫ се появявали текстове без краесловно Ъ.
      • В Русия успѣ̋ват да прѣборя̨т традицията от прѣдпечатната епоха прѣз 1918.
      • В Сърбия - прѣз 1850.
      • В България - едва прѣз 1945.
      • Трѣ̋бва да се отбѣлѣжи, че отмѣнената прѣз 1945 традиция в България за писането на глухи краесловни ерове е по-скоро руска и църковно-славянска традиция.
      • Не може да се каже, че в България прѣди 19-ти вѣк е имало традиция, щом такава въображаема традиция не ни е казвала как да бѣлѣжим звукът Ъ.
    
    
    • 06:31 — почему от Ъ массово не отказывались: зрительное удобство чтения и возможность ставить более узкие пробелы
      • Възможността да слагаме по-тѣсни интервали међу думитѣ в съврѣменнитѣ текстове на хартия или екран ще я̨ прѣнебрѣгна̨.
      • Така би могло да се пѣсти мѣ̋сто, но зрителното удобство на четенето се нарушава.
      
      
      • Оказва се, че зрителното удобство за четене се увеличава, ако повечето от буквитѣ "гледат" в посоката на текстът - отлѣ̋во надѣ̋сно.
      • В това отношение кирилицата отстѫпва на латиницата.
      • Латиница: bcefhkprtu (гледат надѣ̋сно), iosvwxz (стоя̨т "неутрално"), adgjlmnqy (гледат налѣ̋во).
      • Кирилица: бвгекрсъѣьыю (гледат надѣ̋сно), жиймноптфцшѫ (стоя̨т "неутрално"), адзлучщэя (гледат налѣ̋во).
      
      
      • Допълнителнитѣ букви Ъ подобряват удобството при четене на руски текстове заради зрителното удобство, че гледат надѣ̋сно.
      • Възстановяването на буквата Ѣ би имало сѫщия̌т благотворителен ефект.
    
    
    • 08:43 — о том, как попрали Ъ ради экономии бумаги
      • Езиковѣдитѣ от началото на 20-ти вѣк вече намирали за несѫществени всички нюанси и съображения относно старитѣ рѫкописни текстове на кирилица.
      • Важност придали на фактът, че глухото краесловно Ъ заемало до 3.5% от текстът.
      • За правописна реформа, която прѣмахва глухото краесловно Ъ, била нужна смѣлост.
      • Прѣз 1918 такава смѣлост проявило правителството на болшевикитѣ.
      • Основното оправдание било икономията на хартия.
      
      
      • Икономията на хартия като важен довод за прѣмахването на глухитѣ краесловни ерове все още важи.
      • Икономията на мѣ̋сто на екранитѣ на компютри и смартфони е довод не по-малко важен.
    
    
    • Видеото е за руския̌т език. Естествено, авторът му не мисли за другитѣ славянски езици с кирилска писменост.
      
      
      • Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от сръбския̌т правопис още около 1850, още при първата стандартизация на съврѣменния̌т сръбски език.
        
        
        • Сърбитѣ сѫ имали вѣщ реформатор на езикът си - Вук Караџич.
      
      
      • В българския̌т правопис глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти прѣз 1921 и възстановени прѣз 1923 (Омарчевски правопис).
      
      
      • Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от българския̌т правопис прѣз 1945 с отечествено-фронтовската правописна реформа.
      
      
      • Oтечествено-фронтовската правописна реформа въвеђа:
        
        
        • Дрѣбни измѣнения
          
          
          • Повечето врѣдни, но пък дрѣбни.
          • Тѣзи дрѣбни врѣди лесно мога̨т да се неу̌трализират.
        
        
        • Прѣмахване на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
          
          
          • Нанесена е била голѣ̋ма врѣда на българщината.
          • Но пък с възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ тази врѣда се неу̌трализира.
        
        
        • Прѣмахване на краесловнитѣ ерове
          
          
          • Това може би е единственото полезно нѣщо в отечествено-фронтовската правописна реформа.
          • Ползата от прѣмахването на краесловнитѣ ерове е по-голѣ̋ма от врѣдитѣ, нанесени с другитѣ правописни измѣнения.
          • Поради това сегашния̌т ОФ-правопис е по-добър от стария̌т иванчевски правопис, който е бил в сила до 1945.
      
      
      • Освѣн доводът за икономия на мѣ̋сто, който важи и е основен довод при руския̌т език, за българския̌т език има по-важен довод:
        
        
        • В българския̌т език имаме и звук Ъ ..
        • и основното прѣдназначение на буквата Ъ трѣ̋бва да бѣде означаването на звукът Ъ.
        • В този смисъл, доводът, че глухото краесловно Ъ улеснявало четенето, може да важи за руския̌т език, но не и за българския̌т.
        
        
        • В българскитѣ текстове глухитѣ краесловни Ъ затрудняват четенето, понеже нѣ̋как си скриват от погледът другитѣ букви Ъ.
        
        
        • Ролята на буквата Ъ да показва посоката на четене се допълва от възстановената буква Ѣ, която прави сѫщото.
        
        
        • Глухитѣ краесловни букви Ъ сѫ допринесли за нелеката сѫдба на звукът Ъ в българския̌т език.
          
          
          • Прѣз 19-ти вѣк у нас сѫ се въдѣли борци срѣщу звукът Ъ, които сѫ искали да го махна̨т от езикът.
          
          
          • Плод на усилията на борцитѣ срѣщу звукът Ъ е писането на буква А в така нарѣчения̌т непълен опрѣдѣлителен члѣн.
          • Впрочем, цѣ̋лото недоразумение, нарѣчено "правило за пълен и непълен члѣн", е причинено от глухитѣ краесловни ерове.
          
          
          • Плод на усилията на борцитѣ срѣщу звукът Ъ е и писането на буква А за звукът Ъ в ред глаголни окончания.
          
          
          • Да повторя̨: отечествено-фронтовския̌т правопис е по-добър от стария̌т иванчевски правопис.
            
            
            • Нѣ̋ма как нѣщо по-лошо и по-старо да замѣни нѣщо по-добро и по-ново.
            
            
            • Новото може да се замѣни само с нѣщо по-добро и по-ново.
            
            
            • Усилията на нѣ̋кои да съживяват стария̌т иванчевски правопис, включващ глухитѣ краесловни ерове, практически осуетяват възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
    
    
    • .. скрий ги коментаритѣ ми за видеото ..  (.. скрий го коментарът за видеото ..)


• ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. pokaži vsičko ..)  (.. svij&skrij vsičko ..)  .. to the bottom ..

Očerk za kraeslovnite erove

►►  Preambÿl

(.. pokaži go preambÿlut ..)

▼▼ 

Yvažaemiut Plamen Ivanov Kočev tyk e dal prepratka kum intervÿ s X̌oko Rosič, v koeto izvestniut aktör yž se e proiznesul i po vuprosut za kraeslovnite erove.

Velikiut aktör samo e nadyšil problemut. Toj ne e ezikoved i ne možem da očakvame ot nego da go e razbral.

No tykašnata grypa ot ezikovedi i ezikolÿbiteli se nyǧae veroätno ot razäsnenie. Vpročem, vseki yčitel po bulgarski ezik bi tre̋bvalo da gi znae neqata, koito qe izložu po-doly.

• V staro-slavänski imalo samo otvoreni srički
• Silni i slabi erove v staro-slavänski
• Izpadaneto na slabite erove - osnoven moment pri prestryktyriraneto na staro-slavänskiut ezik v raznite novi slavänski ezici
• Obezzvyčavane na kraeslovnite šymni suglasni sled izpadaneto na slabite erove
• Glyxite kraeslovni erove v pravopisut
• Izpadaneto na bulgarskiut ezik v nemilost pred Negovo Veličestvo Syltanut i zloradstvoto na srubskiut ezik po tozi povod
• Prepratki (references)
• Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

---

►►  V staro-slavänski imalo samo otvoreni srički

(.. pokaži ..)

▼▼  V staro-slavänski imalo samo otvoreni srički

V staro-slavänski (staro-bulgarski, staro-srubski, staro-ryski) bykvata Ъ vinugi e zvyčala, zvyčala e dori i v kraüt na dymata (v kraeslovna pozicia). Suqoto može da se kaže i za bykvata Ь.

Primeri na dymi, razdeleni na srički, spored tova kak su se proiznasäli:

БО-ГЪ,
КРА-КЪ,
ПО-ДЪ,
ПО-ПЪ,
ПО-ТЬ,
КО-NЬ,
ДЬ-NЬ (den),
ПЬ-СЪ (pes),
ЛѢ-СЪ,
ХЛѢ-БЪ,
СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
ПРѢ-СЛА-ВЪ,
ГО-СТЬ-БА (gozba),
СВА-ТЪ-БА,
ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (ponedelnik),
ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (vtornik),
i t.n.

О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
..

Off-topic/terminologično otklonenie: Tekstut ot Božiata molitva e na staro-curkovno-slavänski (OCS+, OldChurchSlavonic), kojto e purviut knižovno obraboten slavänski ezik, imaq za osnova staro-bulgarskiut (OldBulgarian) dialekt na staro-slavänskiut ezik (na staro-obqo-slavänskiut ezik, OCS*, OldCommonSlavic).

Kak bi zvyčal tozi tekst na dryg dialekt na staro-slavänskiut ezik (naprimer na staro-ryski ili na staro-srubski) može da se napiše, no qe e otklonenie ot temata. Kraj na otklonenieto

Glasnata Ъ zvyčala kato segašnoto naše Ъ. Tova e zadna glasna.

Glasnata Ь bila predna i zvyčala taka, kakto zvyči frenskoto ne̋mo e, kogato francyzite si pravüt trydut da go proiznasät, ili kakto zvyči glasnata vuv frenskite dymi heure (čas) ili oeuf (äjce).

Glasnite Ъ i Ь se naričat erove - gole̋m Ъ i maluk Ь er, zaden Ъ i preden Ь er.

Produlžavame. Molü, nablÿdavajte.

Vsički srički zavuršvat na glasna. Vsički zvyčni šymni suglasni Б,В,Г,Д,Ж,З se proiznasät zvyčno - ne̋ma yslovia za obezzvyčavaneto im (suotvetno v П,Ф,К,Т,Ш,С). Te i zatova se pišat s bykvite za zvyčni suglasni. Osven tova, ne̋ma yslovia za ozvyčavaneto na bezzvyčnite suglasni, kakto nie pravim sega (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).

Nablÿdenieto pokaza, če v staro-slavänski (staro-bulgarski, staro-ryski, staro-srubski) ne̋malo yslovia za asimilacia po zvyčnost pri šymnite suglasni. Nito puk e imalo yslovia za obezzvyčavane na kraeslovnite suglasni.

Pak otklonenie/Off-topic:

Osnovniut princip na pravopisut na suvremenniut bulgarski ezik e morfologičniut, i predi 1945, i sled 1945. Osnovniut princip v suvremenniut pravopis na srubskiut i tyrskiut ezik e fonetičniut.

Fonetičniut princip iziskva da se piše taka, kakto se čyva, taka, kakto se proiznasä. Fonetičniut princip e bil osnoven i pri latinskata knižnina, i pri staro-gruckata. Qe dam primeri ot meǧynarodnata leksika, proizxoǧaqi ot latinski: agent:aktör, dirigent:direktor, legenda:lekcia. Ako našiut pravopis beše osnovan na fonetičniut princip, to qe̋xme da pišem "рок:рога:рогат:еднорок:рокче" (v Sofia рогчета kazvat na ne̋kolko vida testeni izdelia). A eto kak pišut surbite: Србија, србин, српкиња.

Az pò xaresvam morfologičniut princip. Toj e po-dobur za našiut ezik, kakto i za ryskiut ili polskiut. Obače drygo opredelä pravopisut kato dobur ili loš: dokolko pravopisut se pridurža kum vuzprietiut osnoven princip, dokolko dopyska otklonenia ot nego i dokolko takiva otklonenia su opravdani.

Naprimer, kraeslovnite erove otpredi 1945 su priloženie na istoričeskiut princip (osnoven v gruckiut pravopis, naprimer), i e dobre, če prez 1945 kraeslovnite erove su bili razkarani. Ot dryga strana, do 1945 se e pišelo "сърдце" spored morfologičniut princip, osnoven za našiut pravopis, a promenata ot "сърдце" na "сърце" e priloženie na dryg princip - na fonetičniut, i e neopravdana.

Kato se smesvat ne̋kolko principa v pravopisut, toj stava bezprincipen, i taka ne̋ma kak da e dobur. Kraj na otklonenieto

▲▲  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..

---

►►  Silni i slabi erove v staro-slavänski

(.. pokaži ..)

▼▼  Silni i slabi erove v staro-slavänski

V staro-slavänski vseki er, gole̋m Ъ ili maluk Ь, moželo da bude v silna ili v slaba pozicia, t.e. da bude silen ili slab.

Edin er, gole̋m Ъ ili maluk Ь, bival silen, ako bil ydaren ili ako bil posledvan ot slab er v sledvaqata srička na dymata ili na ystojčiviut izraz. Inače erut bival slab.

Za da opredeli erovete kato silni i slabi, staro-slavänskiut ezik sledval sledniut algoritum:

• Razgleǧa se vse̋ka srička, srička po srička, započvajki ot kraüt na dymata ili na ystojčivoto slovosučetanie.
• Vseki er v poslednata srička e slab. V staro-slavänski ydarenieto ne moželo da pada na er v posledna srička.
• Ako v porednata (tekyqata) srička ima ydaren er, to toj e silen.
• Ako v tekyqata srička ima er, a v sledvaqata srička ima slab er (er veče opredelen kato slab), to erut v tekyqata srička e silen, dori da e neydaren.
• Inače, ako v tekyqata srička ima er, kojto e neydaren, i v sledvaqata srička ne̋ma slab er, to tozi neydaren er v tekyqata srička e slab.

V kraüt na 9-ti vek, vremeto na purvite tekstove na staro-slavänski ezik, vsički erove - i silni i slabi - vse oqe se čyvali. I suotvetno se pišeli. Zatova i znaem za te̋x. Može bi slabite erove su zvyčali po-kratko ot silnite, no tova ne se otbele̋zvalo v tekstovete.

Obače v sledvaqite vekove slavänoglasnite po ce̋l sve̋t, vklÿčitelno i po Našensko, suvsem zanemarili proiznošenieto na slabite erove i te izpadnuli. A puk silnite erove si ostanuli kato normalni sričkotvorni glasni.

Primeri:

• ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): razvitie v bulgarski, kudeto ydarenieto e na sričkata -NЬ-. Erut v poslednata srička e slab i izpadnul. Erut v ydarenata srička -NЬ- e stanul normalna glasna E. Erut v sričkata ДЬ- e slab, poneže ne e ydaren i v sledvaqata srička ne̋ma slab er, taka če tozi er, bidejki slab, e izpadnul. Polyčava se ДНЕС. Ot trisrična dymata stava ednosrična.


• ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): razvitie v srubski i bulgarski, kogato ydarenieto e na purvata srička -ДЬ-. Erut v poslednata srička e slab i izpadnul. Erut v predposlednata srička -NЬ- e silen, poneže v sledvaqata srička ima slab er. Erut v sričkata ДЬ- e silen, poneže e ydaren. Polyčava se ДЕ̒НЕС v zapadno-bulgarski dialekti i ДА̒НАС v srubski.


• ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Erut v poslednata srička e slab i izpadnul. Erut v sričkata -РЬ- e slab i izpadnul - slab e, poneže ne e ydaren i v sledvaqata srička glasnata e И, a ne slab er. Erut v sričkata -ВЪ- suqo taka e slab i izpadnul - slab e, poneže ne e ydaren i v sledvaqata srička glasnata e O, a ne slab er. Polyčava se ВТО̒РНИК. Ot petsrična dymata stava dvysrična. Osven tova, v novite yslovia, zvyčnata šymna suglasna V zastava točno pred bezzvyčnata šymna suglasna T i sama se obezzvyčava: čyva se ФТОРНИК. Vpročem, tova e momentut, kogato slavänoglasnite se nayčili da proiznasät suglasnata Ф.


• ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Erut v poslednata srička e slab i izpadnul. Erut v sričkata -РЬ- e ydaren i stava normalna glasna. Polyčava se ОРЕ̒Л.
• ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Erut v sričkata -РЬ- e slab, poneže ne e ydaren i v sledvaqata srička ima glasna И ili diftong ЪI. Polyčava se ОРЛИ̒.

▲▲  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..

---

►►  Izpadaneto na slabite erove - osnoven moment pri prestryktyriraneto na staro-slavänskiut ezik v raznite novi slavänski ezici

(.. pokaži ..)

▼▼  Izpadaneto na slabite erove - osnoven moment pri prestryktyriraneto na staro-slavänskiut ezik v raznite novi slavänski ezici

• Otvaräneto na vsički srički - tova e bil osnovniut moment pri prestryktyriraneto na pra-slavänskiut ezik v slavänski (staro-slavänski) ezik.
• A puk izpadaneto na slabite erove - tova e bil osnovniut moment pri prestryktyriraneto na staro-slavänskiut ezik v raznite suvremenni slavänski ezici.

• Novite slavänski ezici v povečeto slyčai po različen način su se spravili s posledicite ot izpadaneto na slabite erove.


• Mekite suglasni polyčavat fonematičen statyt.

  Tova e dulga otdelna tema, koäto tyk samo qe ü markiram. Naj-mnogo e zasegnut ryskiut ezik, naj-malko - bulgarskiut.

• Sled ne̋kolko-vekovno otsutstvie v ezikut se poävävat zatvoreni srički.

  Lesno li ezikut gi pregluqa? Tova e dulga otdelna tema, koäto tyk samo qe ü markiram. Naj-mnogo su zasegnuti češkiut, polskiut, ykrainskiut ezik, naj-malko - bulgarskiut.

• Silnite erove ostanuli v proiznošenieto, no zagybili kačestvoto si na erove, prevruqajki se v pulnocenni glasni. Tova e dulga otdelna tema, koäto tyk samo qe ü markiram.

  		Ъ		Ь
  Iztočno-slavänski (ryski, ..)		O		E
  Zapadno-slavänski (češki, polski, ..)		E		E
  Srubski&slovenski		A		A
  Bulgarski		Ъ		E

  Makar i kato pulnocenna glasna, golemiut er U zapazil kačestvoto si v gole̋ma čast ot bulgarskite dialekti. V drygi bulgarski dialekti preminul v O.

• Poävävat se yslovia za asimilacia na šymnite suglasni po zvyčnost/bezzvyčnost.

  ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА se proiznasät veče ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.

• Poävävat se yslovia za obezzvyčavane na šymnite suglasni v kraüt na dymite.

  Na tova e posveten tozi očerk.

▲▲  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..

---

►►  Obezzvyčavane na kraeslovnite šymni suglasni sled izpadaneto na slabite erove

(.. pokaži ..)

▼▼  Obezzvyčavane na kraeslovnite šymni suglasni sled izpadaneto na slabite erove

• Stana dyma, če vseki er v poslednata srička, t.e. v kraüt na dymata, e slab i sledovatelno e izpadnul.


• Taka se poävävat dymi, kakvito po-rano v slavänskiut ezik ne e imalo - dymi, zavuršvaqi na suglasna.
• Takava suglasna naričame kraeslovna. V slavänskiut ezik po-rano, predi izpadaneto na slabite erove, ne e imalo kraeslovni suglasni. Veče ima.


• I ako kraeslovnata suglasna e šymna i zvyčna, to tä ima sklonnost kum obezzvyčavane.

  Primeri:
  боб, кораб, хлѣ̋б, ..
  Иванов, ров, кръв, нов, ..
  Бог, снѣ̋г, враг, строг, недѫг, ..
  град, лед, студ, параход, бѣлобрад, ..
  дебелокож, нож, дръж, ..
  прѣз, бъз, тормоз, хаирсъз, ..
  

• Ima ezici, v koito po načalo ne̋ma kraeslovni šymni zvyčni suglasni. Takuv e bil staro-slavänskiut i v častnost staro-bulgarskiut. Takiva su gruckiut, italianskiut, portygalskiut. Suvremennite slavänski ezici ne su takiva.


• Tyrskiut ezik e osoben. V tyrski kraeslovnite šymni zvyčni suglasni - osven Z i V - se obezzvyčavat.


• Natatuk ima dva modela: anglijski i nemski.
  
  
  • Pri anglijskiut model kraeslovnite šymni zvyčni suglasni ne se obezzvyčavat.

    Naprimer, v anglijski krajnata suglasna v dymite bag [bæg] (čanta) i back [bæk] (grub, nazad) se proiznasät različno, dokato v bulgarski krajnite suglasni v dymite RAK i VRAG ne se različavat na slyx. Suqo taka, različno se proiznasät i bad [bæd] (loš) i bat [bæt] (prilep). Mnogo drygi dvojki anglijski dymi se različavat samo po zvyčnostta na krajnata šymna suglasna i tazi razlika se čyva.

    Osven anglijskiut ezik, po anglijskiut model se vodüt frenskiut ezik i srubskiut ezik.
  
  
  • Pri nemskiut model kraeslovnite šymni zvyčni suglasni se obezzvyčavat.
    Osven nemskiut ezik, po nemskiut model se vodüt vsički suvremenni slavänski ezici bez srubskiut.

    Našiut ezik se vodi po tozi model. Nie proiznasäme:
    боп, корап, хлѣ̋п, ..
    Иваноф, роф, кръф, ноф, ..
    Бок, снѣ̋к, врак, строк, недѫк, ..
    грат, лет, стут, парахот, бѣлобрат, ..
    дебелокош, нош, дръш, ..
    прѣс, бъс, тормос, хаирсъс, ..
    

• I tuj, v Sofia i Skopie se vodim po nemskiut model, v Belgrad se vodüt po anglijskiut model. Tova ot edna strana. Ot dryga strana, meǧy Belgrad, Skopie i Sofia suqestvyva dialekten kontinyym, čast ot ÿžno-slavänskiut dialekten kontinyym. Dali ne̋koj ne̋kude e načertal izoglosata po tazi xarakteristika. Dali ä ima načertana liniata, na zapad ot koäto xorata da se vodüt po anglijskiut model. Ili tazi informacia e zagybena veče, v načaloto na 21-vi vek izoglosata ne može da se vuzstanovi.


• Izvod: bulgarskiut ezik obezzvyčava kraeslovnite šymni zvyčni suglasni, a srubskiut - ne.
• Tova ävlenie e ysetil velikiut aktör X̌oko Rosič i go e zasegnul v intervÿto si.


• Tova ävlenie e element ot proiznošenieto. Bulgarčetata go ysvoävat v rannoto si detstvo za ce̋l život.
• To vliza v pravogovorut, v bulgarskata proiznositelna norma.
• Nie, bulgarite, ne možem toky-taka da se nayčim da ne obezzvyčavame kraeslovnite šymni zvyčni suglasni.
• Nie, bulgarite, sme sviknali da različavame dymite na slyx, dori i ako krajnata šymna zvyčna suglasna e obezzvyčena.


• Aktörut X̌oko Rosič v intervÿto si izkazva svoe zablyǧenie.
  
  
  • Ot intervÿto my izliza, če v bulgarskiut ezik kraeslovnite šymni zvyčni suglasni se obezzvyčavat zaradi pravopisnata reforma ot 1945.
  • Ot intervÿto my izliza, če predi 1945 bulgarite ne su obezzvyčavali kraeslovnite šymni zvyčni suglasni, koeto ne e ve̋rno.
  • Aktörut X̌oko Rosič strada ot zablyǧenia, prisuqi na mnogo ezikovedi-lÿbiteli.
  • Osnovnoto pri te̋x e, če ne različavat estestvenite ezikovi procesi ot izkystvenite.
  
  
• Obezzvyčavaneto na kraeslovnite šymni zvyčni suglasni v bulgarskiut ezik e estestven proces.
• Obezzvyčavaneto na kraeslovnite šymni zvyčni suglasni v bulgarskiut ezik e plod na estestvenoto razvitie na našiut ezik sled izpadaneto na staro-slavänskite slabi erove.
• Obezzvyčavaneto na kraeslovnite šymni zvyčni suglasni e xarakteristika na povečeto slavänski ezici (ryski, polski, slovenski, ..), kakto i na nemskiut ezik.
• Bulgarskiut ezik e rešil da se vodi po "nemskiut" model (kakto ryski i polski), a ne po "anglijskiut" model (kakto srubski).
• Bulgarskiut ezik e vzel tova rešenie sam, bez vlianie ili natisk otvun.
• Bulgarskiut ezik e vzel tova rešenie veroätno mnogo otdavna.
• Vuv vseki slyčaj, prez celiut 19-ti vek, kogato i v ryski (do 1918), i v bulgarski (do 1945) redovno su se pišeli kraeslovnite erove, obezzvyčavaneto na kraeslovnite šymni zvyčni suglasni e bilo veče fakt.
• Za tova govorüt mnogobrojni transkripcii ot poslednite dva veka na ryski i bulgarski familni imena ot vidut Popoff, Ivanoff, Smirnoff.

▲▲  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..

---

►►  Glyxite kraeslovni erove v pravopisut

(.. pokaži ..)

▼▼  Glyxite kraeslovni erove v pravopisut

• Da povtorim ne̋koi neqa.
  
  
  • Obezzvyčavaneto na kraeslovnite šymni zvyčni suglasni v bulgarskiut ezik e estestven proces.
  • Obezzvyčavaneto na kraeslovnite šymni zvyčni suglasni v bulgarskiut ezik e plod na estestvenoto razvitie na našiut ezik sled izpadaneto na staro-slavänskite slabi erove.
  • Tova ävlenie e element ot proiznošenieto. Bulgarčetata go ysvoävat v rannoto si detstvo za ce̋l život.
  • To vliza v pravogovorut, v bulgarskata proiznositelna norma, i to otpredi 1945.
  
  
  • Tova ävlenie e estestveno i to ne e porodeno ot pravopisut.
  • V častnost, tova ävlenie ne e porodeno ot otme̋nata na glyxite kraeslovni erove v pravopisut (v ryski - 1918, v bulgarski - 1945).
  • Velikiut aktör X̌oko Rosič se zablyǧava po tozi povod.


• Purvično e proiznošenieto, a ne pravopisut.
• Pravopisut ne biva neopravdano da se otdalečava ot proiznošenieto.


• Staro-slavänskite kraeslovni erove su otpadnuli ot proiznošenieto okončatelno.
• Ako te ne se pišut, ako te otpadnut i ot pravopisut, nikakvi problemi ne vuznikvat s razbiraneto na tekstut, kakto pokazva ryskata praktika sled 1918 i bulgarskata praktika sled 1945.


• Ako istoričeskiut princip beše v osnovata na bulgarskiut pravopis, tova done̋kude bi opravdalo pisaneto na glyxite kraeslovni erove.
• Drygo opravdanie osven istoričeskiut princip na pravopisut ne̋ma i ne može da ima. No istoričeskiut princip ne važi za našiut pravopis.
• I predi OF-reformata ot 1945, i sega, bulgarskiut pravopis se e osnovaval na morfologičniut princip.
• A pisaneto na glyxite kraeslovni erove protivoreči na tozi morfologičen princip.


• Sledovatelno, ne̋ma nikakvo opravdanie za pisaneto na glyxite kraeslovni erove.


• Ako trebva da se označavat ne̋kak istoričeski mekite suglasni v kraüt na dymite, to po primerut na ryskiut pravopis za celta e dostatučen malkiut er.
  
  
  • Na tova može da se nameri morfologična fynkcia: da označava ženski rod ili meka suglasna pri členyvane.
  • Naprimer, celj, radostj, konj, carj, lakutj, nokutj, ovčarj, yčitelj.
  • No edva li tova e nyžno. Praktikata pokazva, če lesno se spraväme i bez takuv morfologičen beleg.


• Istoričeski beležki za subitia ot 19-ti vek.
  
  
  • Pisaneto na glyxite kraeslovni erove e vle̋zlo v bulgarskiut pravopis, samo zaqoto to togava e vlizalo i v ryskiut pravopis.
  • Bulgarskite knižovnici sle̋po su kopirali pisaneto na glyxite kraeslovni erove ot ryskiut ezik.
  
  
  • V bulgarskiut ezik ima pulnocenen glasen zvyk Ъ.
  • Bulgarskite knižovnici do okolo 1880 ne su znaeli, če bykvata Ъ e bila prednaznačena imenno za zvykut Ъ.
  • Bulgarskite knižovnici do okolo 1880 gledali na bykvata Ъ s očite na rysnacite, za koito tazi bykva bila znak za tvurdost (тве̋рдый знак).
  
  
  • Kato se razbralo, če bykvata Ъ e bila prednaznačena imenno za zvykut Ъ, za tozi glasen zvyk Ъ bil vuzpriet dvoäk etimologičen pravopis.
  • Ako glasniut zvyk Ъ imal ÿsov proizxod, to zvykut Ъ se označaval s bykvata Ѫ (gole̋m ÿs, gole̋ma nosovka).
  • Inače glasniut zvyk Ъ se označaval s bykvata Ъ.
  • Kum tova pravilo se priduržam i az sega v tekstovete si.
  
  
  • Glasnata Ъ v členut -ЪТ ima erov proizxod i sledva da se označi s bykvata Ъ: члѣнът, хлѣ̋бът, градът, ..
  • Zaedno s glyxite kraeslovni erove tezi členyvani formi dobivali vidut: члѣнътъ, хлѣбътъ, градътъ, ..
  • Krajnata suglasna -T često izpadala ot proiznošenieto i na xorata ne im se iskalo vinugi da ü pišut.
  • No ako togava se napišelo члѣнъ, хлѣбъ, градъ, .., to tova označavalo glyx kraesloven er i nečlenyvana forma.
  • Rysofilite podmamili xorata da pišut члѣна, хлѣба, града.
  • Med im kapelo na ystata na rysofilite, kogato se polyčavali izrazi s ednakuv pravopis na bulgarski i na ryski: два километра до полигона.
  • Na bulgarski bi tre̋bvalo da e: два километра до полигонът.
  
  
  • S tova se opitax da pokažu, če pisaneto na glyxite kraeslovni erove seriozno e navredilo na bulgarskiut pravopis.


• Off-topic/terminologično otklonenie:
  
  
  • Pisax kakvo e staro-curkovno-slavänski ezik (OCS+, OldChurchSlavonic) i privedox čast ot tekstut na Božiata molitva na tozi ezik.
  
  
  • Kakvo e curkovno-slavänski ezik (CS, ChurchSlavonic)? Tova e suqiut ezik kato staro-curkovno-slavänskiut, no sus suvremenno proiznošenie i s osuvremenen pravopis.
  • Kum curkovno-slavänskiut ezik se prilaga ryskoto proiznošenie ot 19-ti vek. Molü da ne se burka ryskiut ezik ot 19-ti vek sus staro-ryskiut dialekt na staro-slavänskiut ezik.
  • Suqiut otkus ot Božiata molitva, no tozi put na curkovno-slavänski, a ne na staro-curkovno-slavänski, priveǧam po-doly.

    ОТЧЕ NАШЪ ИЖЕ ЕСИ NА NЕБЕСѢХЪ
    ДА СВЯТИТЪСЯ ИМЯ ТВОЕ
    ДА ПРИИДЕТЪ ЦАРСТВIЕ ТВОЕ
    ДА БОУДЕТЪ ВОЛЯ ТВОЯ
    ЯКО NА NЕБЕСИ И NА ЗЕМЛИ
    ХЛѢБЪ NAШЪ NAСОУЩNЫЙ
    ДАЖДЬ NАМЪ ДNЕСЬ
    И ОСТАВИ NАМЪ ДОЛГИ NAША
    ..

  • A kakvo puk e novo-curkovno-slavänski ezik? Tova e suqiut ezik kato curkovno-slavänskiut, no sus suvremenno proiznošenie i s osuvremenen pravopis, ot 21-vi vek.

    ОТЧЕ НАШ ИЖЕ ЕСИ НА НЕБЕСЕХ
    ДА СВЯТИТСЯ ИМЯ ТВОЕ
    ДА ПРИИДЕТ ЦАРСТВИЕ ТВОЕ
    ДА БУДЕТ ВОЛЯ ТВОЯ
    ЯКО НА НЕБЕСИ И НА ЗЕМЛИ
    ХЛЕБ НAШ НAСУЩНЫЙ
    ДАЖДЬ НАМ ДНЕСЬ
    И ОСТАВИ НАМ ДОЛГИ НAША
    ..

  • Kraj na otklonenieto

▲▲  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..

---

►►  Izpadaneto na bulgarskiut ezik v nemilost pred Negovo Veličestvo Syltanut i zloradstvoto na srubskiut ezik po tozi povod

(.. pokaži ..)

▼▼  Izpadaneto na bulgarskiut ezik v nemilost pred Negovo Veličestvo Syltanut i zloradstvoto na srubskiut ezik po tozi povod

• Stana veče dyma, če bulgarskiut ezik obezzvyčava kraeslovnite šymni zvyčni suglasni, a srubskiut - ne.


• Slednata slyčka može da e mit, no može i da se e slyčila.
  
  
  • Raznoezični gäyri iskreno yverävali Negovo Veličestvo Syltanut, če te suqo taka ve̋rvat v Allax, no ne go naričat Allax, a vseki go nariča na svoüt si ezik.
  
  
  • Kak naričate Allax Vsemoguqiut i Milostiviut - neka vseki da kaže - zainteresyval se Syltanut.
  
  
  • Gurkut kazal: ΘΕΟΣ.
  • Surbinut kazal: БОГ sus zvyčno krajno Г.
  • Bulgarinut kazal: БОК.
  
  
  • Vaj, vaj, kakuv sram - rekul Syltanut, kato čyl bulgarinut.
  
  
  • Taka bulgarskiut ezik izpadnul v nemilost pred Syltanut.
  • Srubskiut ezik vzel po-visoka pozicia.
  • Bulgarskiut ezik edva ocele̋l, no qom dočakal 19-ti vek, živnul.
  • I sega ne otstupva na srubskiut.
  
  
  • Ako i rysnak beše na sreqata pri Syltanut, rysnakut qeše da kaže БОХ.
  • Ne̋koi dymi v ryskiut ezik imat specialno proiznošenie, otklonävaqo se ot pravopisut. Sred te̋x e dymata БОГ - tä se čete БОХ s frikativno proiznošenie na Г.
  • Frikativnoto proiznošenie na slavänskoto Г e razprostraneno v poäsut Čexia - Slovakia - Ykrajna - Ÿžna Rysia.
  • Zaradi frikativnoto proiznošenie na slavänskoto Г rysnacite pone̋koga naričat žitelite na Ykrajna i Ÿžna Rysia "xoxli".
  • Velikiut ryski pisatel Гоголь ima za pre̋kor imenno tazi dyma: napisano "гоголь", no na slyx "хохоль", zaradi frikativnoto proiznošenie na Г.

▲▲  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..

---

►►  Prepratki (references)

(.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..

▼▼  Prepratki (references)

• Moi pyblikacii:
  • The CV of Slavophonia
  • Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz
  • Aksiomata za estestvenite ezici
  • Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna prome̋na
  • Dialekten kontinyym - qo e to
  • Otnosno aproksimiraneto na proxodnite suglasni pri zaemki v slavänski
  • Sučinenieto "Za bykvite"/"O pisjmenjxu" na Černorizec Xrabur: opit za prostranen analiz na ce̋lata tematika
  • Našata slavänqina - ot vekove za vekove
• Drygi pyblikacii:
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Кирил Мирчев: Старобългарски език
  • БАН: Граматика на старобългарския език

▲▲  (.. skrij gi ..)  .. kum načaloto ..

---

►►  Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

(.. pokaži gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..

▼▼  Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41:: (.. pokaži go tam ..)  (.. pokaži go tyk ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Star moj komentar za golemiut er U vuv forym
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-05 17:41:: (.. pokaži go tam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Star moj komentar za golemiut er Ъ vuv forymut Bojna Slava
  
  
  • Glasniut zvyk Ъ v bulgarskiut ezik e slavänsko nasledstvo
  
  
  • Kratkoto У (U) ot praezikut (ot pra-indoevropejskiut ezik) e dalo Ъ v slavänskiut ezik (v staro-obqo-slavänskiut ezik) i suotvetno v starobulgarskiut my dialekt.
    
    
    • Tazi promena, koäto može da se nareče delabializacia, kakto i drygata podobna promena (ot pra-indoevropejskoto kratko И kum slavänsko Ь), može da e bila povliana ot ezikut na avarite.
    • Imenno za tozi slavänski zvyk Ъ, kojto i dosega može da se čye v bulgarski, su izmisleni bykvi i v glagolicata, i v kirilicata. Za drygiut zvyk Ь suqo imalo izmisleni bykvi, no onä zvyk Ь ne e zapazen v nikoj suvremenen slavänski dialekt.
  
  
  • Dokum sredata na 19-ti vek našenskite knižovnici ne znaeli kak - s koä bykva - da označavat zvykut Ъ.
    
    
    • Dosta ot te̋x ne go xaresvali zvykut Ъ i turseli način da go eliminirat ot ezikut.
    • Edin ot naj-vidnite borci protiv Ъ-to bil Vasil Aprilov.
    • Povečeto naši knižovnici ot 19-ti vek gledali na pismenostta s očite na rysnacite. Za te̋x bykvata Ъ bila znak za tvurdost.
    • Botev i Karavelov izpolzvali samo bykvata Ѫ za zvykut Ъ. Našite knižovnici su nayčili za bykvata Ѫ ot rymunskata kirilica.
    • Priličen način za pismeno označavane na zvykut Ъ bil vuzpriet edva sled Osvoboǧenieto. Najden Gerov ima gole̋m prinos za tova, nared i s drygi xora veroätno, naprimer Dragan Cankov.
    • Povečeto naši knižovnici ot 19-ti vek ne su znaeli, če zvykut Ъ v bulgarskiut ezik e slavänsko nasledstvo. Misleli su, če e pridobit pod tyrsko vlianie. I tuj kato mrazeli tyrcite, namrazili go i zvykut Ъ.
    • Knižovnicite ot FYRoM su go namrazili zvykut Ъ, zaqoto mrazeli bulgarite, i su si ü izrazili omrazata.
  
  
  • Za rysnacite bykvata Ъ e samo znak za tvurdost.
    
    
    • Variantite na kirilskata azbyka za raznite ezici na teritoriata na bivšiut SSSR edva li polzvat tazi bykva po dryg način, osven kato znak za tvurdost.
    • Ako v suotvetniut ezik ima zvyk Ъ, toj veroätno se označava s ryskata bykva Ы, a ne s Ъ.
    • Naprimer, zvyk Ъ ima v azerskiut (azerbajx̌anskiut) ezik i za nego se izpolzva bykvata Ы v suotvetnata kirilica.
  
  
  • Skrij go komentarut mi za golemiut er Ъ ot forymut Bojna Slava.


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::  (.. pokaži tam ..)  (.. pokaži tyk ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Bykvata gole̋m er Ъ v pismoto na Ne̋kšy ot Dulgopole
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-05 19:14::  (.. pokaži tam ..)  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Bykvata gole̋m er Ъ v pismoto na Ne̋kšy ot Dulgopole
  
  
  • V pismoto si Ne̋kšy ypotrebäva bykvata Ъ "pravilno", samo za zvykut Ъ.
  
  
  • Nalaga se supostavkata sus slavänoglasnite bulgari na ÿg ot Dynavut v načaloto na 19-ti vek: te ne znaeli kak, s koä bykva, da označavat zvykut Ъ. Nalaga se i izvodut, če gramotnostta na bulgarski ezik sred slavänoglasnite bulgari na ÿg ot Dynavut prez 17-ti i 18-ti vek e bila na nylevo ravniqe, qom su zabravili kak da označavat zvykut Ъ.
  
  
  • Nito Petur Beron (v Ribniut bykvar ot AD 1824), nito Neofit Rilski (v gramatikata si ot AD 1835) su znaeli kak da označavat zvykut Ъ.
  
  
  • Lÿben Karavelov i Xristo Botev ypotrebävat za zvykut Ъ samo bykvata Ѫ.
  
  
  • Edva v poslednata četvurt na 19-ti vek za zvykut Ъ se namira zadovolitelno rešenie v bulgarskiut pravopis.
  
  
  • Skrij gi komentarite mi za pismoto na Ne̋kšy ot Dulgopole.


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23:: (.. pokaži gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Presni komentari za dvata era, golemiut i malkiut
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-06 10:23:: (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Presni komentari za dvata era, golemiut i malkiut
  
  
  • ►►  Proizxod na erovete.  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Proizxod na erovete.  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • I dvata era proizxoǧat ot kratki nesuqinski glasni v PIE (pra-indo-evropejskiut ezik).
    
    
    • Golemiut er Ъ proizxoǧa ot pra-indo-evropejskoto kratko У [ǔ].

      Pra-indo-evropejskoto kratko У [ǔ] da ne se burka sus suglasnata [w] v anglijski.

    • Malkiut er Ь proizxoǧa ot pra-indo-evropejskoto kratko И [ǐ].

      Pra-indo-evropejskoto kratko И [ǐ] da ne se burka sus suglasnata Й [j].

    • Malkiut er Ь može da proizxoǧa i ot pra-indo-evropejskata šva, ako tova ima ne̋kakvo značenie za slavänqinata.

      V suqnost, pra-indo-evropejskata šva po putüt si kum slavänqinata purvo stava na kratko И [ǐ], koeto posle na obqo osnovanie minava v maluk er Ь.

    • Pra-indo-evropejskite glasni, ot koito proizxoǧat dvata slavänski era, su nesuqinski glasni. Spored laringalnata xipoteza te ne su čast ot oglasovkata na dymata, a su čast ot skeletut ì. Tova su bili sonorni suglasni ili polyglasni ili glajdove ili aproksimanti, kato vsički tezi termini označavat priblizitelno edno i suqo.
    • Spored laringalnata xipoteza istinskite glasni v PIE su bili E i O.
    • V pra-slavänski, vsički kratki glasni, koito ne proizxoǧat ot istinski pra-indo-evropejski glasni, pridobivat povedenie na erove.
    • Povedenie na erove - tova označava "murzelivo" (lazy) proiznošenie (bez yčastie na ystnite) v dve stepeni - silna i slaba pozicia.
    
    
    • Spored laringalnata xipoteza, laringalite pridavali dulžina na nesuqinskite pra-indo-evropejski glasni У [u] i И [i].
    • V pra-slavänski, nesuqinskite pra-indo-evropejski glasni У [u] i И [i] moželo da prodobiut dulžina i kato markirovka na iterativna glagolna forma.
    • V pra-slavänski, dulgite glasni У [ū] i И [ī] ne gi postignula sudbata da stanut na erove.
      
      
      • Dulgata glasna И [ī] si ostanula v kačestvoto na slavänsko И.
      • Dulgata glasna У [ū] se diftongizirala v slavänskoto ЪI, koeto posle v bulgarski i srubski (i češki i slovaški) se oprostilo na И.
      
      
      • Zabeležete, če purvata čast na slavänskiut diftong UI e imenno glasnata U.
      • I v glagolicata, i v kiriliacata tozi zvyk se e označaval s digrafut UI (ili UI) i sledovatelno si e bil takuv diftong.
    
    
    • .. Skrij go komentarut mi za proizxodut na erovete ..
  
  
  • ►►  Glasež na golemiut er Ъ v staro-slavänski.  (.. pokaži ..)  (.. čyj ..)
  • ▼▼  Glasež na golemiut er Ъ v staro-slavänski.  (.. skrij ..)  (.. čyj ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • V osnovniut tekst na očerkut e napisano:
      
      

      Glasnata Ъ zvyčala kato segašnoto naše Ъ. Tova e zadna glasna.

    
    
    • Stryva si da se sprem po-podrobno na proiznošenieto na golemiut er Ъ v suvremenniut bulgarski ezik.
      
      
      • V suvremenniut bulgarski ezik glasnite A i Ъ se različavat samo v silna pozicia.
        
        
        • V suvremenniut bulgarski ezik edna glasna e v silna pozicia, ako e pod ydarenie ili ako e v kraeslovieto na vokativna forma.
        • Otklonenie. Suvremenniut bulgarski ezik e razvil inovativni (novatorski) vokativni formi na tazi osnova.
        • Naprimer, moeto ime Xristo v nominativ-akyzativ zvyči Xristy, a vuv vokativ - Xristo.
        • "Xristo, izkaraj gi govedata!" Xristy gi izkara govedata. Kraj na otklonenieto.
      
      
      • V slaba pozicia bulgarskite glasni A i Ъ ne se različavat edna ot dryga na slyx.
      • V slaba pozicia, ako glasnata e A ili Ъ, vseki glasež meǧy A i Ъ (vklÿčitelno) e priemliv, bez da se zabele̋zva čyǧ akcent.
      • Tozi fakt - slivaneto na bulgarskite glasni A i Ъ v slaba pozicia - ni kara da oburnem pogled kum srubskiut ezik i da otčetem, če tam golemiut er Ъ se e vle̋l v glasnata A i ne se različava veče ot A v nikoä pozicia.
      
      
      • V silna pozicia bulgarskite glasni A i Ъ se različavat, razbira se.
      
      
      • V susednite nam ezici ima glasni Ъ:
        • tyrsko Ъ (ı)
        • albansko Ъ (ë)
        • rymunsko otvoreno Ъ (ă) i zatvoreno Ъ (î,â), koito v rečta na ne̋koi rymunci ne se različavat.
      
      
      • Makar bulgarskite glasni A i Ъ da se različavat v silna pozicia, za glasnata Ъ (golemiut er) ima širok dopystim diapazon na zvyčene.
      • Zvyčeneto na koä da e ot glasnite Ъ na susedite (tyrsko Ъ, rymunsko Ъ otvoreno ili zatvoreno, albansko Ъ) e priemlivo za bulgarskata glasna Ъ v silna pozicia, bez da se zabele̋zva čyǧ akcent.
      
      
      • Nave̋rno i golemiut er Ъ v staro-slavänski e imal širok dopystim diapazon na zvyčene.
    
    
    • Pri otgovorut na vuprosut kak e zvyčal golemiut er Ъ e staro-slavänski, tre̋bva da se ima pred vid slednoto:
      
      
      • V praezikut tazi glasna e zvyčala kato У [u].
      • Sega v bulgarski ezik golemiut er zvyči kato Ъ.
      • Sega tazi glasna v srubski ezik zvyči A, a v ryski i v ne̋koi našenski dialekti tä zvyči kato O.
      • Na suvremennoto zvyčeneto na tazi glasna kato E v češki, slovaški i polski ne̋ma sega da my obruqame vnimanie, poneže qe bude obäsneno po-kusno.
      • Zvyčenieto na golemiut er Ъ v staro-slavänski tre̋bva da e bilo blizo do zvyčenieto na malkiut er Ь.
        • No i na tova sega ne̋ma da my obruqame vnimanie, poneže sus zvyčeneto na malkiut er Ь qe se zanimaem po-doly.
    
    
    • Kato se ima pred vid zvyčeneto na glasnata v praezikut kato У[u] i zvyčeneto ï v ryski kato O[o], pone̋koga nepredeleno na vuprosut se otgovarä taka:
      • Golemiut er Ъ v staro-slavänski e zvyčal kato neqo sredno meǧy O[o] i У[u].
      • Qe se pomučim da dadem po-opredelen otgovor.
      • Po-opredelen otgovor znači na koj glasen zvyk ot koj suvremenen ezik naj priliča.
    
    
    • Kačestvoto na golemiut er Ъ v staro-slavänski qe da e bilo nepoznato na elinofonite, qom za tozi zvyk e bila izmislena otdelna bykva.
      • Tova suobraženie izklÿčva glasnite А[a], О[o] i У[u].
      • Puk i v staro-slavänski takiva glasni А[a], О[o] i У[u] si e imalo.
    
    
    • I tuj, imame na razpoloženie glasen zvyk Ъ.
      • Toj e nepoznat na elinofonite.
      • Taka zvyči golemiut er Ъ v bulgarskiut ezik, v edin ot potomcite na staro-slavänskiut ezik.
      • Zvykut suvsem ne e re̋duk. Izmeǧy susednite nam ezici, toj se sreqa v tri (tyrski, rymunski, albanski) i v drygi tri lipsva (grucki, srubski, ciganski).
      • Glasežut my e ne̋kude meǧy O[o] i У[u].
      • Glasežut my e zaden i po tozi priznak bi mogul da se protivopostavä na malkiut er Ь.
      • Pri tezi obstoätelstva, v otgovor na vuprosut kak e zvyčal golemiut er Ъ e staro-slavänski ot kakuv zor tre̋bva da se tursi dryg zvyk.
      • Golemiut er Ъ e staro-slavänski e zvyčal kato glasniut zvyk Ъ v suvremenniut bulgarski ezik.
      • Ili ako qete, kato suotvetnitte glasni zvyci v rymunski (ă), albanski i tyrski.
    
    
    • Vuv vseki slyčaj, sigyrno e, če:
      • Ako tre̋bva da se aproksimira staro-slavänskiut gole̋m er Ъ črez suvremenniut bulgarski vokalizum, to aproksimaciata qe e imenno Ъ.
      • I obratno, ako tre̋bva da se aproksimira suvremenniut bulgarski vokal Ъ črez staro-slavänskiut vokalizum, to pak aproksimaciata qe e Ъ.
      
      
      • Ami nie poveče ot tova ne bixme mogli da znaem.
        
        

        Ne bixme mogli da znaem dali bi se yseqal čyǧ akcent, ako mašina na vremeto pozvoli kontakt na nositeli na staro-slavänski i na suvremenen bulgarski i vseki proiznasä Ъ-to po svoüt si način.

    
    
    • Preporučvam da napravite slednite fonetični ypražnenia.
      
      
      • Izbirame ne̋kolko ednosrični dymi s glasnata Y[u]: лук, душ, руж, муш.
        • Руж e ne̋kakvo kozmetično sredstvo.
        • Муш крачето в чорапчето!
      • Proiznasät se taka: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • Na obruqajte vnimanie na suglasnite i na vlianieto im vurxy glasniut zvyk.
      • Susredočete se vurxy proiznošenieto na samiut glasen zvyk У[u].
      
      
      • Zapomnete poziciata na čelÿstite i na ezikut. Gledajte da fiksirate tazi pozicia. Tova e pozicia na zadna glasna.
      
      
      • Ystnite su Vi leko zakrugleni, leko napregnuti i leko iztegleni napred.
      
      
      • Sega, bez da promenäte poziciata na čelÿstite i na ezikut,
      • suvsem otpysnete ystnite, osvobodete gi ot vse̋kakvo napreženie, ostavete gi da zaemat ne̋kakva estestvena pozicia,
      • no bez da promenäte poziciata na čelÿstite i na ezikut.
      
      
      • Veroätno qe čyete лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Veroätno qe se polyčut dymite лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Fonetičnata prome̋na se nariča delabializacia: izklÿčvane na ystnite ot proiznošenieto.
      • Tazi fonetična prome̋na e preturpe̋l pra-indo-evropejskoto kratko У[u] prez pra-slavänski do golemiut er Ъ v staro-slavänski, i suotvetno v staro-bulgarski, a ottam i v novo-bulgarski.
      • Delabializaciata e stanula veroätno v pra-slavänskiut period i v staro-slavänski e bila veče fakt.
      
      
      • Fonetičnite ypražnenia produlžavat.
      
      
      • Ot лък, дъш, ръш, мъш s leka prome̋na na položenieto na čelÿstite i ezikut (malko po-otvoreno, malko po-napred) može da se polyči лак, даш, раш, маш (da ne tursim smisul vuv vse̋ka dyma).
      • A tova pokazva izmenenieto na staro-slavänskiut gole̋m er Ъ v srubski i slovenski.
      • I sus suvsem leko zakrugläne na ystnite (nalaga se da gi vklÿčite pak v proiznošenieto) može da se polyči лок, дош, рош, мош.
      • A tova puk pokazva izmenenieto na staro-slavänskiut gole̋m er Ъ v ryski.
      • Imajte pred vid, če zakrugläneto na ystnite pri staro-slavänskoto O bilo tolkova slabo i samoto staro-slavänsko O bilo tolkova otvoreno, če elinofonite go čyvali kato A.
      • Puk i nie sega čyvame ryskoto VODA kato VADA. Staro-slavänskoto O si e bilo blizo do A i tova e izvestno.
    
    
    • Eto kakvo be napisano po-gore v podrazdelut za proizxodut na erovete:
      
      

      Povedenie na erove - tova označava "murzelivo" (lazy) proiznošenie (bez yčastie na ystnite) v dve stepeni - silna i slaba pozicia.

    
    
    • Fonetičnoto ypražnenie demonstrira efektut lazy lips (lenivi ystni) pri prexodut na glasnata v PIE kum staro-slavänskiut gole̋m er Ъ.
    
    
    • Po-natatuk po putüt kum suvremennite slavänski ezici slabite erove su izpadnali, a silnite erove su se izlekyvali ot sindromut lazy lips i su se prevurnali v pulnocenni glasni.
    
    
    • Efektut (sindromut) lazy lips e imal analogično dejstvie i v slyčaüt na malkiut er Ь, koeto qe bude pokazano po-doly.
    
    
    • Staro-slavänskiut vuzxodäq diftong ЪI, zapazen v ryski i zapisvan točno taka s digraf na kirilica, suqo taka pokazva, če staro-slavänskiut gole̋m er e zvyčal kato bulgarskoto Ъ.
    
    
    • .. Skrij go komentarut mi za glasežut na golemiut er Ъ v staro-slavänski ..
  
  
  • ►►  Otklonenie[Off-topic]: Pregled na staro-slavänskiut vokalizum.  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Otklonenie[Off-topic]: Pregled na staro-slavänskiut vokalizum.  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Predi da se zanimaem s glasežut na malkiut er Ь v staro-slavänski, stryva si da se napravi kratuk pregled na staro-slavänskiut vokalizum, kratuk pregled na staro-slavänskite glasni.
    
    
    • Neka polyglasnata öt (Й, J) da se razgleǧa v kontekstut na suglasnite i tyka da ü propysnem. S neü započvat dymi kato "ягода", "яре", "юнак", i dr.
    
    
    • Qe započnem s kratuk pregled na vokalizmut na suvremenniut bulgarski ezik.
      
      
      • Veče stana dyma, če v suvremenniut bulgarski ezik vokalizmut v silna pozicia se različava ot vokalizmut v slaba pozicia.
        
        
        • Tyka qe razgleǧame samo vokalizmut v silna pozicia, poneže ävlenieto "vokalizum v slaba pozicia", naričano oqe "redykcia na neydarenite glasni", e inovacia (novovudenie).
          • Podobno novovuvedenie - različen vokalizum v neydarena pozicia - e razvil i ryskiut ezik.
      
      
      • V suvremenniut bulgarski ezik, v silna pozicia, ima slednite šest glasni, označeni na suvremenna kirilica:
        • Е, И, О, У, А, Ъ.
      
      
      • Suqite tezi šest glasni gi e imalo i v staro-slavänski, i v častnost, v staro-bulgarski.
        
        
        • Obače v staro-bulgarski ezik e imalo poveče ot tezi šest glasni.
        • Staro-slavänskite glasni Ь (maluk er), Ѣ (ät), Ѫ (gole̋m ÿs), Я (maluk ÿs), kakto i diftongut ЪI, gi ne̋ma v suvremenniut bulgarski ezik.
        
        
        • Kak da e. Da se susredotočim vurxy tezi šest glasni: E, И, O, У, A, Ъ.
        • Ako mašina na vremeto pozvoli kontakt na nositeli na staro-bulgarski i na suvremenen bulgarski i vseki proiznasä tezi qest glasni po svoüt si način, to naj-veroätno razbiratelstvo qe ima i čyǧ akcent ne̋ma da se zabele̋zva.
        • Ami če purvite pet ot tezi glasni (konvencionalniut paket) gi ima v povečeto suvremenni slavänski ezici i proiznošenieto im e identično.
    
    
    • I tuj, v staro-slavänski, i v častnost v staro-bulgarski, imalo deset glasni i edin diftong, obqo edinadeset:
      
      
      • Diftongut ЪI.
      • Konvencionalniut paket E, И, O, У, A.
      • Ätovata glasna Ѣ.
      • Dva ÿsa, gole̋m Ѫ i maluk Я.
      • Dva era, gole̋m Ъ i maluk Ь.
      
      
    • Konvencionalniut paket E, И, O, У, A e čast ot vokalizmut na povečeto evropejski ezici, drevni i suvremenni.
      
      
      • V častnost, konvencionalniut paket e čast ot vokalizmut na povečeto suvremenni slavänski ezici, ako ne na vsički.
      • A puk vokalizmut na ne̋koi evropejski ezici kato srubski, grucki i ispanski se zadovoläva samo s pette glasni ot konvencionalniut paket.
      
      
      • Beležki za glasnata У [u]:
        • Glasnata У [u] v starata kirilica se e pišela s digraf ОУ, kakto v grucki.
        • Kakto i v gruckiut rukopis, za tozi digraf se e razvila ligatyra, koäto pri vuveǧaneto na knigopečataneto v Rysia e polyčila statyt na bykva v novata kirilica.
      
      
      • Beležki za glasnata И [i]:
        • Kakto v grucki, v starata kirilica glasnata И [i] se e označavala s dve bykvi, Ита ili Iота.
          • Pravila koga koä ot dvete bykvi da se piše ne̋malo.
          • Pri vuveǧaneto na knigopečataneto v Rysia bykvata Ита polyčila dnešnata si forma И, različna ot fòrmata na gruckata Ита.
          • Bulgarskite knižovnici izostavili bykvata Iота okolo sredàta na 19-ti vek.
          • Bykvata Iота bila premaxnuta ot ryskiut pravopis prez 1918.
    
    
    • Diftongut ЪI.
      
      
      • Staro-slavänskiut diftong ЪI e vuzxodäq i poradi tova toj obrazyval otvorena srička.
      • Povečeto diftongi v drygi ezici (PIE, latinski, staro-grucki, nemski, anglijski, pra-slavänski, ..) su nizxodäqi i zatvarät sričkata.
      • Pri prexodut ot pra-slavänski kum staro-slavänski vsički nizxodäqi diftongi su se monoftongizirali - preminuli su v Ѣ, И, У, Ю - i sričkite su se otvorili.
      • Vuzxodäqiut diftong ЪI, kojto proizxoǧa ot pra-staroto dulgo Ȳ [ū], ne zatvaräl sričkata, ostanul v staro-slavänski, pazi se i v suvremenniut ryski.
      • Podobni vuzxodäqi diftongi se sreqat v romansut (ispanski: bueno, puerto, .., italianski: buono, cuore, uomo, .., frenski: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
      • V povečeto suvremenni slavänski ezici (bulgarski, srubski, češki, slovaški, slovenski) diftongut ЪI se e oprostil (monoftongiziral se e) v И.
      • I v polski tozi diftong e na put da se oprosti, no vse oqe se različava ot И.
      
      
      • Rezÿme za diftongut ЪI: v staro-slavänski (i v častnost v staro-bulgarski) toj e zvyčal taka, kakto sega v ryski.
      
      
      • V staro-slavänski (i na kirilica, i na glagolica) za diftongut ЪI ne̋malo otdelna bykva i toj se e oboznačaval s digraf ЪI ili ЪИ.
      • Pri vuveǧaneto na pečatnite šriftove v Rysia i poävata na novata kirilica tozi digraf e polyčil statyt na bykva Ы.
      • Po nedorazymenie vuv formata na tazi nova bykva e vpletena bykvata maluk er Ь vmesto golemiut er Ъ.
      • Prez 19-ti vek našite knižovnici pone̋koga su ypotrebävali tazi bykva Ы na etimologičnoto ï me̋sto vmesto И.
    
    
    • Ätovata glasna Ѣ.
      
      
      • Obqo rešenie za glasežut na ätovata glasna Ѣ v staro-slavänski ne suqestvyva.
      • Tä e zvyčala različno v različnite staro-slavänski dialekti.
      • V staro-bulgarski tä e zvyčala [æ], kakto glasnata v anglijskite dymi back (grub), bag (čanta), bad (loš), bat (prilep).
      
      
      • Za povečeto suvremenni slavänski ezici problemut za naslednicite na staro-slavänskata ätova glasna Ѣ e tryden.
      
      
      • V srubskiut ezik su dopystimi ne̋kolko proiznositelni varianta i suotvetno tolkova varianta na pravopis.
        • вѢра: vera, vjera, vijera i dori vira.
        
        
        • Po-gole̋mata čast ot Surbia e zaeta ot zonata na ekavizmut.
        • Tova e prepratka kum karta, na koäto zonata na ekavizmut e označena sus sinö..
        • Tazi sinä zona na ekavizmut e v susedstvo s podobna zona v balkano-slavänskiut ezik (bulgarski +severomakedonski) na zapad ot našenskata ätova granica.
        • V suqnost, tova e obqa zona na ekavizum v ÿžno-slavänskiut dialekten kontinyym, zapadnata čast ot koäto prinadleži na srubskiut ezik, a iztočnata - na našiut balkano-slavänski ezik.
      
      
      • Za našenskata ätova granica možete da pročetete tyka.
      • Ätovata granica deli bulgarskiut ezik na dve narečia: iztočno i zapadno.
      
      
      • Tradiciata v Bulgaria i Rysia pozvoläva i podskazva perfektno rešenie na problemut s ätovata granica i s načertanite ot neü dve narečia na bulgarskiut ezik.
      
      
      • Perfektnoto rešenie - bykvata ät Ѣ s dvoäko zvyčene kato E ili IA - e bilo čast ot oficialniut ivančevski pravopis, v sila do 1945, kogato e bil otmenen ot otečestveno-frontovcite.
      
      
      • Ne̋koi xora vse oqe su na mnenie, če otečestveno-frontovskata ezikova reforma ot 1945 e bila nayčno-obosnovana.
      • Zavisi kakvo se razbira pod "nayka". Ako na "naykata" su spysnuli zadačata da se bori s "veliko-bulgarskiut šovinizum", to "naykata" se e spravila s tazi zadača perfektno.
      • Zabeležete, če i dvata puti, kogato bykvata ät Ѣ e bivala izxvurlena ot pravopisut - pri reformata na Omarčevki (1921) i (1945) ot otečestveno-frontovcite - vse e bil v sila političeskiut kontekst za borba s "veliko-bulgarskiut šovinizum". Aleksandur Stambolijski kazal na surbite "Xalal da Vi e Makedonia" (za koeto VMRO go osudila na smurt), a Georgi Dimitrov se suglasil da podari na "internacionalistut" Tito i Pirinskiut kraj.
      
      
      • V nastoäqiut moment perfektnoto rešenie vse oqe može da bude vuzstanoveno s otčitane na segašnite realnosti.
        
        
        • Vuzstanoväva se bykvata ät Ѣ v našata azbyka i se razrešava ypotrebata ï (kakto do 1945) na etimologičnoto (istoričeskoto) me̋sto na staro-bulgarskata ätova glasna Ѣ.
        • Otečestveno-frontovskiut dvoäk pravopis na promenlivoto Ѣ s bykvite E i Я ne se zabranäva.
        • Razrešava se i ekavski pravopis. Ekavski pravopis označava navse̋kude vmesto bykvata Ѣ da se piše bykva E.
        • Razrešava se i ekavski pravogovor. Ekavski pravogovor označava proiznošenieto zapadno ot ätovata granica.
        • Primer: Qe možem da pišem хлѢб, хляб ili хлеб. Qe možem da kazvame хлıап ili хлеп.
        
        
        • Spomnete si (vižte po-gore), če po otnošenie na starata ätova glasna Ѣ srubskiut pravopis suqo taka dopyska varianti.
        
        
        • Vuzstanovävaneto na bykvata ät Ѣ v azbykata ne označava, če v načalnoto i srednoto yčiliqe qe se yči koga točno se piše tazi bykva.
        • Pazi, Bože! Samo na stydentite po bulgarska ili slavänska filologia qe se prepodava tova.
        • V dejstvitelnost, qe se razrabotüt specialni kompÿturni programi ot vidut na spell-checker-ite, koito qe razstavät pravilno bykvite Ѣ v selektiraniut tekst.
    
    
    • Dva ÿsa, gole̋m Ѫ i maluk Я.
      
      
      • Golemiut ÿs Ѫ i malkiut ÿs Я se naričat oqe gole̋ma i malka nosovka ili zadna i predna nosovka ili zadna i predna nosova glasna, zaqoto taka su zvyčali v staro-slavänski.
      
      
      • Zadna i predna nosova glasna ima v suvremenniut polski ezik.
        • Označavat se suotvetno s U i Ę. Diakritičniut znak se nariča ogunče (ogonek, opaščica).
      
      
      • Osven v polski ezik, ÿsovete v drygite slavänski ezici su preturpeli denazalizacia (eliminirane na nosoviut prizvyk).
      
      
      • Tre̋bva da imame pred vid osobenoto razvitie na ÿsovete v polskiut ezik, kudeto denazalizaciata ne se e slyčila, no puk su stanuli drygi neqa.
      
      
      • Denazalizaciata na ÿsovete v bulgarski se e slyčila po-kusno, otkolkoto v ostanulite slavänski ezici. Ako priemem, če bulgarskite ÿsove su se denazalizirali predi okolo 500 godini, a v srubski i ryski - predi okolo 1000 godini, to v produlženie na ne̋kolko veka izmeǧy slavänskite ezici nosovi glasni e imalo samo v bulgarski i polski.
      
      
      • Dryga prilika meǧy bulgarskiut i polskiut vokalizum e širokoto proiznošenie na ätovata glasna Ѣ v dvata ezika.
      • Tova može bi e svidetelstvo za po-rannite migracii na slavänoglasni purvo v posoka kum Konstantinopol i Solyn v tursene na rabota i civilizacionni blagini i posle na sever po reka Visla v tursene na svobodni neobraboteni zemi.
      • Slavänoglasnite, koito ostanuli v basejnut na Sredniut Dynav, v rodinata na slavänoglasieto, stesnili proiznošenieto na ätovata glasna i denazalizirali ÿsovete si.
      • Slavänoglasieto stignulo reka Dnepur veče bez ÿsove.
      
      
      • Golemiut ÿs Ѫ (zadnata nosova glasna) naj-veroätno e zvyčal kato ON [on] ili YN [un] ili neqo sredno meǧy te̋x.
        
        
        • Glasežut ON [on] napodobäva dnešnata polska zadna nosovka U.
        • Glasežut YN [un] lesno obäsnäva na izmenenieto na golemiut ÿs Ѫ v srubski, slovenski, češki, slovaški i ryski, kakto i v ne̋koi bulgarski dialekti, kudeto golemiut ÿs Ѫ se prevruqa v Y [u] sled denazalizaciata.
        • V povečeto bulgarski dialekti predi denazalizaciata na golemiut ÿs Ѫ toj e preturpe̋l delabializacia i e pridobil zvyčene ЪN [ъn], koeto posle v ne̋koi dialekti se e otvorilo do AN [an].
        
        
        • Primer: {staro-slavänski: зѫбъ, рѫка} {polski: ząb, ręka} {srubski,ryski: зуб, рука} {bulgarski: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
      
      
      • Malkiut ÿs Я (prednata nosova glasna) naj-veroätno e zvyčal kato EN [en].
        
        
        • Glasežut EN [en] napodobäva dnešnata polska predna nosovka Ę.
        • Glasežut EN [en] lesno obäsnäva izmenenieto na malkiut ÿs Я v bulgarski, srubski, slovenski, kudeto malkiut ÿs Я se denazaliziral do E.
        • V ryski, slovaški, češki, sled stesnävaneto na ätovata glasna Ѣ v tezi ezici i predi denazalizaciata, malkiut ÿs Я se otvoril kum IA.
        • Kogato savänoglasieto stignulo reka Dnepur, malkiut ÿs Я veče zvyčal tam kato IA.
        • Tova se otrazilo na zvyčeneto na bykvata Я v suvremennata kirilica.
        
        
        • Primer: {staro-slavänski,ryski: пять, девять, десять} {polski: pięć, dziewięć, dziesięć} {bulgarski,srubski: пет, девет, десет}.
    
    
    • Dva era, gole̋m Ъ i maluk Ь.
      
      
      • Dokolkoto tozi očerk e posveten na erovete, počti vsičko za te̋x veče e kazano.
        
        
        • Tyka po-gore možete da pročetete za proizxodut na erovete.
        • Tyka po-gore možete da pročetete za glasežut na golemiut er Ъ.
        • A puk za glasežut na malkiut er Ь možete da pročetete po-doly.
      
      
      • Ostana samo da se ypomene, če v ezici kato srubski, slovenski, slovaški i češki dvata era su se sleli.
        
        
        • V srubski i slovenski malkiut er Ь se e vle̋l v golemiut er Ъ, kojto posle e izmenil glasežut si na A.
        • V slovaški i češki golemiut er Ъ se e vle̋l v malkiut er Ь, kojto posle e izmenil glasežut si na E.
        • Suqoto e stanulo i v polski, no malko po-kusno, otkolkoto v slovaški i češki.
        
        
        • Dvata era se pazüt naj-dobre v ryski, bez da ima slyčai na slivane na ediniut v drygiut.
    
    
    • Rezÿme za staro-slavänskiut vokalizum:
      
      
      • Glasežut na konvencionalniut paket E, И, O, У, A se pazi navse̋kude v slavänoglasieto.
      • Glasežut na diftongut ЪI se pazi v ryski.
      • Glasežut na dvata ÿsa, golemiut Ѫ i malkiut Я, se vuzproizveǧa v polski.
      • Glasežut na golemiut er Ъ se pazi v bulgarski.
      
      
      • Ostavat dve glasni - ätovata glasna Ѣ i malkiut er Ь, staro-slavänskiut glasež na koito tre̋bva da se tursi izvun dnešnata slavänqina. No ne mnogo daleče. V Evropa.
      
      
      • Ätovata glasna Ѣ zvyčala kakto glasnata [æ] v anglijskite dymi back (grub), bag (čanta), bad (loš), bat (prilep).
      • Malkiut er Ь zvyčal taka, kakto zvyči frenskoto ne̋mo e, kogato francyzite si pravüt trydut da go proiznasät, ili kakto zvyči glasnata vuv frenskite dymi heure (čas) ili oeuf (äjce).
    
    
    • .. Skrij gi obqite mi komentari za staro-slavänskiut vokalizum ..
  
  
  • ►►  Glasež na malkiut er Ь v staro-slavänski. (.. pokaži ..)  (.. čyj ..)
  • ▼▼  Glasež na malkiut er Ь v staro-slavänski. (.. skrij ..)  (.. čyj ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • V osnovniut tekst na očerkut e napisano:
      
      

      Glasnata Ь bila predna i zvyčala taka, kakto zvyči frenskoto ne̋mo e, kogato francyzite si pravüt trydut da go proiznasät, ili kakto zvyči glasnata vuv frenskite dymi heure (čas) ili oeuf (äjce).

    
    
    • Pri otgovorut na vuprosut kak e zvyčal malkiut er Ь e staro-slavänski, tre̋bva da se ima pred vid slednoto:
      
      
      • Kačestvoto na malkiut er Ь v staro-slavänski qe da e bilo nepoznato na elinofonite, qom za tozi zvyk e bila izmislena otdelna bykva.
      
      
      • Malkiut er Ь, kakto i golemiut er Ъ, veroätno e imal širok dopystim diapazon na zvyčene, koeto e pozvolilo dvata era da se sleüt v srubski, slovenski, slovaški, češki.
      • V praezikut tazi glasna e zvyčala kato И[i].
      • Staro-slavänskiut glasež na malkiut er Ь ne e zapazen v nito edin suvremenen slavänski ezik.
      • Zvyčenieto na malkiut er Ь v staro-slavänski tre̋bva da e bilo blizo do zvyčenieto na golemiut er Ъ.
      
      
      • Osnovniut element ot proiznošenieto na koj da e ot dvata era e efektut "lazy lips" (lenivi ystni).
      
      
      • V suvremennite slavänski ezici malkiut er Ь v silna pozicia e stanul na E [e].
    
    
    • Kato se ima pred vid zvyčeneto na glasnata Ь v praezikut kato I[i] i zvyčeneto ï sega kato E[e], pone̋koga nepredeleno na vuprosut se otgovarä taka:
      
      
      • Malkiut er Ь v staro-slavänski e zvyčal kato neqo sredno meǧy E[e] i И[i].
      • Qe se pomučim da dadem po-opredelen otgovor.
      • Po-opredelen otgovor znači na koj glasen zvyk ot koj suvremenen ezik naj priliča.
    
    
    • Preporučvam da povtorite fonetičnite ypražnenia ot podrazdelut za golemiut er Ъ:
      
      
      • Izbirame ne̋kolko ednosrični dymi s glasnata Y[u]: лук, душ, руж, муш.
      • Proiznasät se taka: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • Na obruqajte vnimanie na suglasnite i na vlianieto im vurxy glasniut zvyk.
      • Susredočete se vurxy proiznošenieto na samiut glasen zvyk У[u].
      
      
      • Zapomnete poziciata na čelÿstite i na ezikut. Gledajte da fiksirate tazi pozicia. Tova e pozicia na zadna glasna.
      
      
      • Ystnite su Vi leko zakrugleni, leko napregnuti i leko iztegleni napred.
      
      
      • Sega, bez da promenäte poziciata na čelÿstite i na ezikut,
      • suvsem otpysnete ystnite, osvobodete gi ot vse̋kakvo napreženie, ostavete gi da zaemat ne̋kakva estestvena pozicia,
      • no bez da promenäte poziciata na čelÿstite i na ezikut.
      
      
      • Veroätno qe čyete лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Veroätno qe se polyčut dymite лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Fonetičnata prome̋na se nariča delabializacia: izklÿčvane na ystnite ot proiznošenieto.
      • Tazi fonetična prome̋na e preturpe̋l pra-indo-evropejskoto kratko Y[u] prez pra-slavänski do golemiut er Ъ v staro-slavänski, i suotvetno v staro-bulgarski, a ottam i v novo-bulgarski.
      • Delabializaciata e stanula veroätno v pra-slavänskiut period i v staro-slavänski e bila veče fakt.
    
    
    • A sega da dopulnim fonetičnite ypražnenia, celejki se v malkiut er Ь:
      
      
      • Izbirame ne̋kolko ednosrični dymi s glasnite Y[u] i И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
      • Proiznasät se taka: лук, душ, руш, муш, дини.
      
      
      • Na obruqajte vnimanie na suglasnite i na vlianieto im vurxy glasniut zvyk.
      • Susredočete se vurxy proiznošenieto na samiut glasen zvyk.
      
      
      • Zapomnete poziciata na čelÿstite i na ezikut. Gledajte da fiksirate tazi pozicia.
      • Pri Y[u] tova e pozicia na zadna glasna.
      • Pri И[i] tova e pozicia na predna glasna.
      
      
      • Pri Y[u] ystnite su Vi leko zakrugleni, leko napregnuti i leko iztegleni napred.
      • Pri И[i] ystnite su Vi leko napregnuti i leko iztegleni vstrani.
      
      
      • Sega, bez da promenäte poziciata na čelÿstite i na ezikut, i pri Y[u], i pri И[i],
      • suvsem otpysnete ystnite, osvobodete gi ot vse̋kakvo napreženie, ostavete gi da zaemat ne̋kakva estestvena pozicia,
      • no bez da promenäte poziciata na čelÿstite i na ezikut.
      
      
      • Veroätno qe čyete лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
      
      
      • Fonetičnata prome̋na može da se nareče delabializacia: izklÿčvane na ystnite ot proiznošenieto, lazy lips, lenivi ystni.
      • Tazi fonetična prome̋na su preturpeli pra-indo-evropejskite kratko Y[u] i kratko И[i] prez pra-slavänski suotvetno do golemiut er Ъ i do malkiut er Ь v staro-slavänski, i v častnost v staro-bulgarski.
      • Delabializaciata e stanula veroätno v pra-slavänskiut period i v staro-slavänski e bila veče fakt.
    
    
    • I tuj, nyǧaem se ot po-opredelen otgovor. Staro-slavänskiut maluk er Ь na koj glasen zvyk ot koj suvremenen ezik naj priliča.
      
      
      • Naj-blizko e frenskoto taka narečeno ne̋mo E.
      • V silna pozicia može da se dobliži do dryga frenska predna otvorena glasna [œ]: heure (čas), oeuf (äjce), jeune (mlad).
        • Zatvoreniut variant na frenskata glasna (oeufs: äjca) e daleče ot proiznošenieto na malkiut er.
      • I v nemski se sreqa tazi glasna, no re̋dko: Göttin (boginä). V povečeto slyčai v nemski glasnata ö e zatvorena.
      
      
      • Može bi naj-podxodäqiut primer qe se nameri v yngarskiut ezik: köszönöm (КЬСЬNЬМ, blagodarü).
        
        
        • Google translate service ozvyčava. Čyjte go.
        • Tova naprimer e oglasovkata na staro-slavänskata dyma ДЬНЬСЬ (denes, dnes). Čyjte go pak: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
        • Pod desniut pravougulnik, kudeto piše Köszönöm, cuknete na visokogovoritelčeto.
        
        
        • Stryva si da se otbeleži, če slavänqinata e predostavila moqen sybstrat na yngarskiut ezik.
        • Yngarskiut ezik e imal i tÿrkski sybstrat (ostatučen avarski ili pečenežki).
      
      
      • Kato se spomena tÿrkski ezik, sledva da se ypomene i tova, če vokalizmut na povečeto tÿrkski ezici sudurža i dvete glasni, koito tyk predpolagam da su predstavlävali golemiut i malkiut er.
        • V častnost, v tyrski ü ima suqata glasna, kakto v yngarskoto köszönöm, no tä može da se sreqa samo v purvata srička i po pravilata na vokalnata xarmonia preminava v E v sledvaqa srička.
          • dört: četiri. köfte: kÿfte.
      
      
      • Rezÿmè:
        • Malkiut er Ь se predpolaga da e zvyčal kato glasna, koäto sega se sreqa v mnogo evropejski ezici.
        • Golemiut er Ъ se predpolaga da e zvyčal kato glasna, koäto ü ima v suvremenniut bulgarski ezik, kakto i v susedni ezici.
    
    
    • Ostava da se izäsni prexodut na staro-slavänskiut maluk er Ь, kogato e v silna pozicia, v glasna E.
      
      
      • Da si spomnim kak v srubski i slovenski golemiut er Ъ se otvarä v A.
      • Po suqiut način malkiut er Ь se otvarä v E i tova se e slyčilo povsemestno.
      
      
      • Ot dryga strana, glasnata [œ], koäto e predpolagaemoto zvyčene na staro-slavänskiut maluk er Ь, često se aproksimira s E:
        • Tova e redovna praktika v ryski.
        • Peugeot: Pežo
        • Général De Gaulle: General De Gol
        • Tyrskoto köfte (kÿfte) na grucki e s E: κεφτές
    
    
    • .. Skrij go komentarut mi za glasežut na malkiut er Ь v staro-slavänski ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 11:13:: ..  pokaži tam/Go there ..  .. kum načaloto ..
  
  
  • What is the exact difference between phonemes /ъ/ and /ь/ in Proto-Slavic language? How to pronounce them?


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23:: (.. pokaži gi ..)    Chansons françaises  .. kum načaloto ..
  
  
  • Ilÿstracia na proiznošenieto na malkiut er Ь v staro-slavänski črez frenski pesni
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-18 13:23:: (.. skrij gi ..) Chansons françaises  (.. skrij gi tekstovete ..)  (.. pokaži gi tekstovete ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Ilÿstracia na proiznošenieto na malkiut er Ь v staro-slavänski črez frenski pesni
  
  
  • ►►  Kak starata kirilica ü prilagam kum frenskiut ezik. (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Kak starata kirilica ü prilagam kum frenskiut ezik. (.. skrij ..)
    
    
    • Otvoreni glasni: А, Ѣ, О, Ь.
    • Zatvoreni glasni: А, Е, Ѻ, Ӛ, И, Ұ, У.
    • Nosovi glasni: Ѫ, Ѧ.
    • Polyglasni: Ї, Ў, Ұ.
  
  
  • ►►  (.. pokaži i čyj tam ..)  (.. pokaži go tekstut tyk ..)  .. kum načaloto ..
    • Sylvie Vartan: La plus belle pour aller danser
  • ▼▼  (.. pokaži i čyj tam ..)  (.. skrij go tekstut ..)  .. kum načaloto ..
    • Sylvie Vartan: La plus belle pour aller danser

    • 
      Ce soir je serai la plus belle
      СЬ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
      Pour aller danser
      ПУР АΛЕ ДѪСЕ
      Pour mieux évincer toutes celles
      ПУР МЇӚЗ ЕВѦСЕ ТУТЬ СѢΛЬ
      Que tu as aimées
      КЬ ТҰ АЗ ѢМЕ
      Ce soir je serai la plus tendre
      СЬ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ ТѪДРЬ
      Quand tu me diras
      КѪ ТҰ МЬ ДИРА
      Tous les mots que je veux entendre
      ТУ ΛЕ МѺ КЬ ЖЬ ВӚЗ ѪТѪДРЬ
      Murmurés par toi
      МҰРМҰРЕ ПАР ТЎА
      Je fonde l'espoir que la robe que j'ai voulue
      ЖЬ ФѪДЬ ЛѢСПЎАР КЬ ΛА РОБЬ КЬ ЖЕ ВУΛҰ
      Et que j'ai cousue
      Е КЬ ЖЕ КУЗҰ
      Point par point
      ПЎѦ ПАР ПЎѦ
      Sera chiffonnée et les cheveux que j’ai coiffés
      СЬРА ШИФОНЕ Е ΛЕ ШВӚ КЬ ЖЕ КЎАФЕ
      Par tes mains
      ПАР ТЕ МѦ
      Quand la nuit refermait ses ailes
      КѪ ΛА NҰИ РЬФѢРМѢ СЕ ѢЛЬ
      J'ai souvent rêvé
      ЖЕ СУВѪ РѢВЕ
      Que dans la soie et la dentelle
      КЬ ДѪ ΛА СЎА Е ΛА ДѪТѢЛЬ
      Un soir je serai la plus belle
      Ѧ СЎАР ЖЬ СЬРЕ ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
      La plus belle pour aller danser
      ΛА ПΛҰ БѢΛЬ ПУР АΛЕ ДѪСЕ
      Tu peux me donner le souffle qui manque à ma vie
      ТҰ ПӚ МЬ ДоNЕ ΛЬ СУФΛЬ КИ МѪК А МА ВИ
      Dans un premier cri de bonheur
      ДѪЗ Ѧ ПРЬМЇЕ КРИ ДЬ БОNЬР
      Si tu veux ce soir cueillir le printemps de mes jours
      СИ ТҰ ВӚ СЬ СЎАР КѢЇИР ΛЬ ПРѦТѪ ДЬ МЕ ЖУР
      Et l'amour en mon coeur
      Е ΛАМУР Ѫ МѪ КЬР
      Pour connaître la joie nouvelle du premier baiser
      ПУР КОНѢТРЬ ΛА ЖЎА НУВѢΛЬ ДҰ ПРЬМЇЕ БѢЗЕ
      Je sais qu'au seuil des amours éternelles
      ЖЬ СѢ КѺ СЬЇ ДЕЗ АМУР ЕТѢРНѢЛЬ
      Il faut que je sois la plus belle
      ИΛ ФѺ КЬ ЖЬ СЎА ΛА ПΛҰ БѢΛЬ
      La plus belle pour aller danser
      ΛА ПΛҰ БѢΛЬ ПУР АΛЕ ДѪСЕ
      

    
    
    • .. Skrij tekstut na pesenta na Sylvie Vartan ..
  
  
  • ►►  (.. pokaži i čyj tam ..)  (.. pokaži go tekstut tyk ..)  .. kum načaloto ..
    • Salvatore Adamo: Tombe la neige
  • ▼▼  (.. pokaži i čyj tam ..)  (.. skrij go tekstut ..)  .. kum načaloto ..
    • Salvatore Adamo: Tombe la neige

    • 
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Et mon coeur s'habille de noir
      Е МѪ КЬР САБИЇ ДЬ NЎАР
      Ce soyeux cortege
      СЬ СЎАӚ КОРТѢЖЬ
      Tout en larmes blanches
      ТУТ Ѫ ΛАРМЬ БΛѪШЬ
      L'oiseau sur la branche
      ΛЎАЗѺ СҰР ΛА БРѪШЬ
      Pleure le sortilege
      ПΛЬРЬ ΛЬ СОРТИЛѢЖЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Me crie mon desespoir
      МЬ КРИ МѪ ДЕЗѢСПЎАР
      Mais tombe la neige
      МѢ ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Impassible manege
      ѦПАСИБΛЬ МАNѢЖЬ
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Tombe la neige
      ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Tout est blanc de desespoir
      ТУТ Ѣ БΛѪ ДЬ ДЕЗѢСПЎАР
      Triste certitude
      ТРИСТЬ СѢРТИТҰДЬ
      Le froid et l'absence
      ΛЬ ФРЎА Е ΛАБСѪNСЬ
      Cet odieux silence
      СѢТ ОДЇӚ СИΛѪNСЬ
      Blanche solitude
      БΛѪШЬ СОЛИТҰДЬ
      Tu ne viendras pas ce soir
      ТҰ NЬ ВЇѦNДРА ПА СЬ СЎАР
      Me crie mon desespoir
      МЬ КРИ МѪ ДЕЗѢСПЎАР
      Mais tombe la neige
      МѢ ТѪБЬ ΛА NѢЖЬ
      Impassible manege
      ѦПАСИБΛЬ МАNѢЖЬ
      

    
    
    • .. Skrij tekstut na pesenta na Salvatore Adamo ..
  
  
  • ►►  (.. pokaži i čyj tam ..)  (.. pokaži go tekstut tyk ..)  {Added 2019-05-02}  .. kum načaloto ..
    • David Alexandre Winter: "Vsički moräci su čajki beli"
  • ▼▼  (.. pokaži i čyj tam ..)  (.. skrij go tekstut ..)  {Added 2019-05-02}  .. kum načaloto ..
    • David Alexandre Winter: Vole s'envole

    • 
      Vole, s'en vole loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole s'en vole vers les nuages
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'envole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'envole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      Seul, je suis sans ton amour
      СЬЛ ЖЬ СҰИ СѪ ТѪN АМУР
      Et pourtant tu es là
      Е ПУРТѪ ТҰ Ѣ ЛА
      Seul comme s'en vont les jours
      СЬЛ КОМЬ СѪ ВѪ ЛЕ ЖУР
      Toi aussi tu t'en vas
      ТЎА ѺСИ ТҰ ТѪ ВА
      Depuis quelques temps tu as vraiment changé
      ДЬПҰИ КѢЛКЬ ТѪ ТҰ А ВРѢМѪ ШѪЖЕ
      Tes yeux me regardent comme un étranger
      ТЕЗ ЇӚ МЬ РЬГАРДЬ КОМ ѦNЕТРѪЖЕ
      Seul, je me retrouve seul, l'amour s'en va
      СЬЛ ЖЬ МЬ РЬТРУВЬ СЬЛ ЛАМУР СѪ ВА
      Vole, s'en vole loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole s'en vers les nuages
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'en vole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'en vole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      Seul, avec les souvenirs
      СЬЛ АВѢК ЛЕ СУВЬNИР
      Des jours où l'on s'est aimé
      ДЕ ЖУР У ЛѪ СѢТ ѢМЕ
      Seul, je nous revois sourire
      СЬЛ ЖЬ NУ РЬВЎА СУРИР
      Mais le temps a tout changé
      МѢ ЛЬ ТѪЗ А ТУ ШѪЖЕ
      Et souvent la nuit quand je te vois dormir
      Е СУВѪ ЛА NҰИ КѪ ЖЬ ТЬ ВЎА ДОРМИР
      Tu ne sembles vraiment plus m'appartenir
      ТҰ NЬ СѪБЛЬ ВРѢМѪ ПЛҰ МАПАРТЬNИР
      Seul, je me retrouve seul, l'amour s'en va
      СЬЛ ЖЬ МЬ РЬТРУВЬ СЬЛ ЛАМУР СѪ ВА
      Vole, s'en vole, loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole vers les nuages
      ВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'envole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'envole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      Vole, s'en vole loin de l'orage
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ ЛОРАЖЬ
      Vole, s'en vole vers les nuages
      ВОЛЬ СѪВОЛЬ ВѢР ЛЕ NҰАЖЬ
      L'oiseau s'en vole loin de sa cage
      ЛЎАЗѺ СѪВОЛЬ ЛЎѦ ДЬ СА КАЖЬ
      Comme s'envole ton cœur volage
      КОМЬ СѪВОЛЬ ТѪ КЬР ВОЛАЖЬ
      

    
    
    • .. Skrij tekstut na pesenta Vole s'envole ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10:: Komentari na oponenti  (.. pokaži gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-18 16:10:: Komentari na oponenti  (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  facebook: Emil Petrov  (.. pokaži gi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..
    
    
  • ▼▼  facebook: Emil Petrov  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • ►►  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
      • (.. pokaži tam ..)  (.. pokaži tyk ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 12:04::
      • (.. pokaži tam ..)  (.. skrij ottyk ..)  .. kum načaloto ..

      Гласната в oeuf е същата като немската гласна в името Löw или турската в името Ömer примерно. Закръглена затворена гласна (закръглено ɛ или e по МФА). Не е ясно откъде идва предположението ви, че така е звучал звукът, записван като "ь" по кирилометодиевско време. Предолага се, че "ъ" и "ь" са кратки "у" и "и", съответно.
      
      Няма никаква причина въпросната гласна от "и" да мутира към "е" (че даже към отвореното такова в oeuf) и, хептен, от незакръглена да стане закръглена, при положение, че никакви закръглени гласни не са възниквали никога в славянските езици от времето когато е бил иновативен балтийски диалект до сега.

    • ►►  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 14:48::
      • (.. pokaži tam ..)  (.. pokaži tyk ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 14:48::
      • (.. pokaži tam ..)  (.. skrij ottyk ..)  .. kum načaloto ..

      Vuv frenski i nemski ima pone po dve takiva glasni. Za malkiut er imam pred vid otvorenite varianti. V nemskoto ime Löw glasnata e zatvorena, ne stava dyma za neü.
      
      Ednata opora neka da ni e našeto Ъ, golemiut er.
      
      Malkiut er ne biva da se otličava mnogo ot nego, samo mestim proiznošenieto napred, i se polyčavat imenno ykazanite frenski otvoreni glasni. Ot tazi pozicia na malkiut er ima lesen put kum posledvaqoto E, kakto i put nazad prez golemiut er kum srubskoto A.
      
      Putüt ot prastaroto kratko И kum ykazanata pozicia na staro-slavänskiut maluk er Ь e analogičen na putüt ot prastaroto kratko У kum Ъ: tova e izklÿčvane na ystnite ot proiznošenieto. V slyčaüt Ъ tova si e baš delabializacia, no i v slyčaüt na Ь može da se nareče taka, makar če glasnata И ne se vodi labialna.

    • ►►  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 17:03::
      • (.. pokaži tam ..)  (.. pokaži tyk ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:emil.petrov, 2018-07-31 17:03::
      • (.. pokaži tam ..)  (.. skrij ottyk ..)  .. kum načaloto ..

      Първо, ние и Ъ не знаем как е звучало. Вероятността да е същата като днешната българска "полузатворената задна незакръглена гласна" не е голяма.
      
      Не ми е ясно какво значи "изключване на устните". Гласните ö и oe се отличават точно с това, че там са включени устните (съответно отворено и затворено "е" със закръгляне на устните)

    • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:40::
      • (.. pokaži tyk ..)
      
      
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:40::
      • (.. skrij ottyk ..)  .. kum načaloto ..

      V moj prostranen komentar po-gore sum se pomučil da osvetlü problemut v poveče detajli:

      • Proizxod na erovete.
      • Glasež na golemiut er Ъ v staro-slavänski.
      • Pregled na staro-slavänskiut vokalizum.
      • Glasež na malkiut er Ь v staro-slavänski.

  • ►►  facebook: Ljubomir Trajkov  (.. pokaži gi ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  facebook: Ljubomir Trajkov  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • ►►  ::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
      • (.. pokaži tam ..)  (.. pokaži tyk ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:ljubomir.trajkov, 2018-07-31 10:02::
      • (.. pokaži tam ..)  (.. skrij ottyk ..)  .. kum načaloto ..

      Двата ера, т.е. ненапрегнатите (+lax) гласни, са се противопоставяли по признака предност (±front): Ъ - задна (−front) гласна, Ь - предна (+front) гласна.
      
      Признак окръгленост (±round) е липсвал в славянския език хилядолетия наред. Типологически в преобладаващата част от езиците със ±front и без ±round, фонологичната задност на гласните фонетично се подсилва чрез окръгляне, а предността - чрез избягване на окръглянето. От друга страна, при ненапрегнатите гласни е трудно да се поддържа окръглянето; примерите за това също са много - да кажем чувашките ӑ (от по-стари u и ɯ) и ӗ (от по-стари ü и i).
      
      Фундаменталната разлика между стария заден ер Ъ (в система с ±lax и ±front) и сегашното Ъ (в система с ±front и ±round) е, че към първото е имало изискване да е ненапрегната гласна без изискване окръглена или неокръглена, а към второто има изискване да е неокръглена гласна без изискване напрегната или ненапрегната.
      
      Така че за ера Ъ има малка вероятност да е било слабо окръглена гласна, за разлика от сегашното Ъ, и приблизително никаква такава за ера Ь.
      
      А френското "нямо e", бидейки единствена ненапрегната гласна (в система с ±front и ±round), е било неопределено и по предност, и по окръгленост, затова напоследък, във връзка със загубването на признака ненапрегнатост, може да си позволи да съвпадне с предната окръглена фонема ö.

    • ►►  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 08:14::
      • (.. pokaži tam ..)  (.. pokaži tyk ..)
      
      
    • ▼▼  ::facebook:christo.tamarin, 2018-07-31 08:14::
      • (.. pokaži tam ..)  (.. skrij ottyk ..)  .. kum načaloto ..

      I moeto tvurdenie, i Vašeto su nedokazyemi. Mašina na vremeto ne̋ma - ne možem da se vurnem i da proverim.
      
      Obače veroätnostta na moeto tvurdenie e okolo 67%, na Vašeto - okolo 33%.
      
      Ot dryga strana, osven analogiata s frenskiut ezik, sus sigyrnost v avarskiut (ili pra-bulgarskiut?) ezik e imalo glasen zvyk kato vuv frenskite dymi heure i oeuf. V malkoto ostanuli nadpisi s grucki bykvi tozi zvyk se označaval s digrafut OMEGA-IOTA. Da de, ama v suqite nadpisi s digrafut OMIKRON-IOTA se označaval zvyk kato vuv frenskite dymi sure (sigyren) i rue (ylica), a takuv zvyk v slavänski ne̋malo. Tuj če, koj znae. 67 na 33.

    • ►►  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:45::
      • (.. pokaži tyk ..)
    • ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-08-19 09:45::
      • (.. skrij ottyk ..)  .. kum načaloto ..

      V moj prostranen komentar po-gore sum se pomučil da osvetlü problemut v poveče detajli:

      • Proizxod na erovete.
      • Glasež na golemiut er Ъ v staro-slavänski.
      • Pregled na staro-slavänskiut vokalizum.
      • Glasež na malkiut er Ь v staro-slavänski.

      Двата ера, т.е. ненапрегнатите (+lax) гласни, са се противопоставяли по признака предност (±front): Ъ - задна (−front) гласна, Ь - предна (+front) гласна.

      Da, razbira se.
      

      Признак окръгленост (±round) е липсвал в славянския език хилядолетия наред. Типологически в преобладаващата част от езиците със ±front и без ±round, фонологичната задност на гласните фонетично се подсилва чрез окръгляне, а предността - чрез избягване на окръглянето. От друга страна, при ненапрегнатите гласни е трудно да се поддържа окръглянето; примерите за това също са много - да кажем чувашките ӑ (от по-стари u и ɯ) и ӗ (от по-стари ü и i).

      Možete da tursite "preobladavaqa tipologia", no nedejte ü prilaga na praktika. Prilaga se "eksistencialna tipologia", koeto označava, če qom neqo go ima ne̋kude, to može da go ima i drygade.
      
      Našata glasna Ъ e zadna i neokruglena (-front i -round), ima ü v našiut ezik i v ne̋kolko drygi susedni ezika. A puk predna okruglena glasna (+front i +round) v našiut ezik može i da ne̋ma, no takava [ü] ima vuv frenski, nemski, tyrski.
      
      Da, pri nenapregnatite glasni e trydno da se poddurža okrugläneto: golemiut er Ъ v staro-slavänski e primer za tova.
      

      Фундаменталната разлика между стария заден ер Ъ (в система с ±lax и ±front) и сегашното Ъ (в система с ±front и ±round) е, че към първото е имало изискване да е ненапрегната гласна без изискване окръглена или неокръглена, а към второто има изискване да е неокръглена гласна без изискване напрегната или ненапрегната.

      Da, razbira se, i tyka kompromisut v očeviden. Ot xiläda i kysyr godini i dvete (stariut zaden er Ъ i segašnoto naše Ъ) se proiznasät zadno neokrugleno. Prexodut ot okrugleno kum neokrugleno e stanul mnogo otdavna, oqe v pra-slavänski.
      

      Така че за ера Ъ има малка вероятност да е било слабо окръглена гласна, за разлика от сегашното Ъ, и приблизително никаква такава за ера Ь.

      Nikakva okruglenost ne predpolagam nito za golemiut, nito za malkiut er v staro-slavänski. Priznakut okruglenost-neokruglenost (±round) ne e imal značenie za staro-slavänskite erove. Tozi priznak ne̋ma značenie i za dnešnoto frensko ne̋mo e.
      

      А френското "нямо e", бидейки единствена ненапрегната гласна (в система с ±front и ±round), е било неопределено и по предност, и по окръгленост, затова напоследък, във връзка със загубването на признака ненапрегнатост, може да си позволи да съвпадне с предната окръглена фонема ö.

      Vuv frenski ima dve predni okrugleni fonemi, otvorena [œ] (oeuf: äjce) i zatvorena [ö] (oeufs: äjca), i dori tri takiva fonemi, ako broim suvsem zatvorenata [ü] (rue: ylica). Stava dyma samo za otvorenata glasna. Pri neü okruglenostta e suvsem slaba. Ako ü sravnim neü - frenskata predna otvorena glasna [œ] - s drygata frenska predna otvorena glasna [ε] (mer: more), to [ε] e po-otvorena i po-napred ot [œ].

      (.. skrij üdiskysiata s Ljubomir Trajkov ..)  (.. skrij diskysiite s oponenti ..) 


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15:: Зачем раньше на конце слов писали Ъ?  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-04-20 18:15:: Зачем раньше на конце слов писали Ъ?  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄► (.. pokaži videoto ..)  (.. pokaži moite komentari ..)
    
    
    • До реформы орфографии 1918 года на конце слов после согласных зачем-то всегда писали Ъ.
    • Зачем вообще ер этот был нужен?
    • Большинство думает, что-де твёрдый знак обозначал твёрдость, в то время как мягкий закономерно — мягкость.
    • Но на самом же деле всё совсем не так!
    • На разных ступенях истории отечественного письма Ъ надобился для разных целей.
    • Каких же? — узнаете из этого видео.
    
    
    •   Содержание:
    • 00:37 — Ъ и Ь (еры) в древнерусском языке как редуцированные гласные
    • 01:32 — падение редуцированных
    • 02:40 — Ъ как знак конца слова в тексте без пробелов
    • 03:21 — психология чтения в древности и сейчас
    • 04:15 — Ъ при чтении по слогам как знак конца слога
    • 04:52 — где и когда Ъ на конце слова пытались не писать
    • 06:31 — почему от Ъ массово не отказывались: зрительное удобство чтения и возможность ставить более узкие пробелы
    • 08:43 — о том, как попрали Ъ ради экономии бумаги
  
  
  • ►► .. pokaži moite komentari ..  (.. skrij go komentarut za videoto ..) 
  • ▼▼ ..  skrij gi komentarite mi ..  (.. skrij go komentarut za videoto ..)  (.. pokaži go videoto ..) 
    
    
    • До реформы орфографии 1918 года на конце слов после согласных зачем-то всегда писали Ъ.
    • Зачем вообще ер этот был нужен?
    • Большинство думает, что-де твёрдый знак обозначал твёрдость, в то время как мягкий закономерно — мягкость.
    • Но на самом же деле всё совсем не так!
    • На разных ступенях истории отечественного письма Ъ надобился для разных целей.
    • Каких же? — узнаете из этого видео.

      До правописната реформа от 1918 в края̌т на всѣ̋ка дума, завършваща на съгласна, винѫги пишѣли Ъ.
      Защо въобще е бил нужен този ер?
      Мнозинството хора си мисля̨т, че това е просто знак, означаващ твърдост, аналогичен на знакът Ь, означаващ мекост.
      Но в дѣйствителност не е съвсѣм така.
      На разнитѣ стадии от историята на руската писменост краесловното Ъ се е ползвало с различни цѣли.
      От това видео ще узнаете с какви.

    • 00:37 — Ъ и Ь (еры) в древнерусском языке как редуцированные гласные
      • Темата за еровитѣ гласни Ъ и Ь в старо-славянски (старо-български, старо-руски) е добрѣ освѣтлена в този очерк.
      • Ако нѣщо Ви се губи, започнѣте да го четете от началото.
      • Повечето от прѣдишнитѣ коментари сѫщо така сѫ посветени на двата ера.
    
    
    • 01:32 — падение редуцированных
      • Темата за изпадането на редуциранитѣ гласни сѫщо така е добрѣ освѣтлена в този очерк.
      • Ако нѣщо Ви се губи, прѣпрочетете за силнитѣ и слабитѣ ерове в старо-славянски,
      • както и за изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици.
    
    
    • 02:40 — Ъ как знак конца слова в тексте без пробелов
      • И тъй, в старитѣ текстове не сѫ отдѣляли думитѣ една от друга с интервал.
      • Това нѣ̋ма как да не затруднява четенето.
      • В различнитѣ стари писмени традиции има различни способи да се боря̨т с този проблем.
      • Напримѣр в арабски и гръцки (гръцката сигма) нѣ̋кои букви имат специални форми за краесловието.
      • В старо-френски всѣ̋ко крайно I го замѣняли с Y. Слѣди от тази практика има и досега в английски.
      • В старо-славянската (старо-българската, старо-руската) кирилица за тази цѣл пишѣли старото Ъ, макар че то вече не се произнасяло.
      • Тази роля буквата Ъ е изпълнявала прѣди книгопечатането.
      
      
      • Как да е, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ међу думитѣ си лича̨т добрѣ.
    
    
    • 03:21 — психология чтения в древности и сейчас
      • Нѣ̋кога малко били грамотнитѣ хора, малко били и книгитѣ.
      • Прѣобладавало четенето прѣд слушатели. Напримѣр свещеник чете Евангелието на енориашитѣ в църквата.
      • За такова четене липсата на интервали међу думитѣ не било голѣ̋м проблем.
      
      
      • Сега практически всѣки е грамотен и има достѫп до текстове и на хартия и на екран.
      • Сега всѣки чете прѣдимно за себе си, без да изговаря думитѣ, опитвайки се само да схване смисълът, като при това може да се развие висока скорост на четене.
      
      
      • При тази висока скорост думитѣ се разпознават и възприемат в тѣ̋хната цѣлост.
      • Когато четем бързо, процесът не се отличава много от четенето на текстове на китайски или японски език, записани с йероглифи.
      • Но за да се постигне такова нѣщо, думитѣ трѣ̋бва да бѫда̨т отдѣлени.
      
      
      • Началото и завършъкът били най-важнитѣ за разпознаването на думитѣ - това се твърди във видеото.
      • Във видеото още се твърди, че тъй като буквата Ъ показвала края̌т на думата, така тя улеснявала разпознаването на думитѣ и способствала за по-бързото четене.
      • Тази роля буквата Ъ изпълнявала прѣди книгопечатането.
      • Вие имайте прѣд вид, че във видеото се има прѣд вид само руския̌т език.
      
      
      • Как да е, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ достатъчно добрѣ отдѣлят думитѣ една от друга.
    
    
    • 04:15 — Ъ при чтении по слогам как знак конца слога
      • Когато хората в мина̨лото четѣли на глас текст без интервали међу думитѣ, тѣ четѣли по срички ("сричали").
      • Опасно било, ако послѣдната съгласна от послѣдната сричка на прѣдната дума се прочете като начало на първата сричка на слѣдващата дума.
      • Тази опасност сѫществувала, само ако прѣдната дума завършвала на съгласна.
      • Глухото краесловно Ъ прѣдотвратявало тази опасност, без да има нуђа от интервали међу всички думи.
      
      
      • И пак, за съврѣменността този довод вече не важи, понеже и в печатнитѣ, и в компютърнитѣ текстове интервалитѣ достатъчно добрѣ отдѣлят думитѣ една от друга.
      • И не може сега да става дума да се лишим от тѣзи интервали за пѣстене на мѣ̋сто.
    
    
    • 04:52 — где и когда Ъ на конце слова пытались не писать
      • Защо прѣз 18-ти вѣк, когато текстоветѣ вече сѫ били печатни и хората четѣли прѣдимно за себе си, не сѫ отмѣнили писането на глухото краесловно Ъ?
      • Имало е много опити. И прѣди 18-ти, и слѣд 18-ти вѣк сѫ се появявали текстове без краесловно Ъ.
      • В Русия успѣ̋ват да прѣборя̨т традицията от прѣдпечатната епоха прѣз 1918.
      • В Сърбия - прѣз 1850.
      • В България - едва прѣз 1945.
      • Трѣ̋бва да се отбѣлѣжи, че отмѣнената прѣз 1945 традиция в България за писането на глухи краесловни ерове е по-скоро руска и църковно-славянска традиция.
      • Не може да се каже, че в България прѣди 19-ти вѣк е имало традиция, щом такава въображаема традиция не ни е казвала как да бѣлѣжим звукът Ъ.
    
    
    • 06:31 — почему от Ъ массово не отказывались: зрительное удобство чтения и возможность ставить более узкие пробелы
      • Възможността да слагаме по-тѣсни интервали међу думитѣ в съврѣменнитѣ текстове на хартия или екран ще я̨ прѣнебрѣгна̨.
      • Така би могло да се пѣсти мѣ̋сто, но зрителното удобство на четенето се нарушава.
      
      
      • Оказва се, че зрителното удобство за четене се увеличава, ако повечето от буквитѣ "гледат" в посоката на текстът - отлѣ̋во надѣ̋сно.
      • В това отношение кирилицата отстѫпва на латиницата.
      • Латиница: bcefhkprtu (гледат надѣ̋сно), iosvwxz (стоя̨т "неутрално"), adgjlmnqy (гледат налѣ̋во).
      • Кирилица: бвгекрсъѣьыю (гледат надѣ̋сно), жиймноптфцшѫ (стоя̨т "неутрално"), адзлучщэя (гледат налѣ̋во).
      
      
      • Допълнителнитѣ букви Ъ подобряват удобството при четене на руски текстове заради зрителното удобство, че гледат надѣ̋сно.
      • Възстановяването на буквата Ѣ би имало сѫщия̌т благотворителен ефект.
    
    
    • 08:43 — о том, как попрали Ъ ради экономии бумаги
      • Езиковѣдитѣ от началото на 20-ти вѣк вече намирали за несѫществени всички нюанси и съображения относно старитѣ рѫкописни текстове на кирилица.
      • Важност придали на фактът, че глухото краесловно Ъ заемало до 3.5% от текстът.
      • За правописна реформа, която прѣмахва глухото краесловно Ъ, била нужна смѣлост.
      • Прѣз 1918 такава смѣлост проявило правителството на болшевикитѣ.
      • Основното оправдание било икономията на хартия.
      
      
      • Икономията на хартия като важен довод за прѣмахването на глухитѣ краесловни ерове все още важи.
      • Икономията на мѣ̋сто на екранитѣ на компютри и смартфони е довод не по-малко важен.
    
    
    • Видеото е за руския̌т език. Естествено, авторът му не мисли за другитѣ славянски езици с кирилска писменост.
      
      
      • Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от сръбския̌т правопис още около 1850, още при първата стандартизация на съврѣменния̌т сръбски език.
        
        
        • Сърбитѣ сѫ имали вѣщ реформатор на езикът си - Вук Караџич.
      
      
      • В българския̌т правопис глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти прѣз 1921 и възстановени прѣз 1923 (Омарчевски правопис).
      
      
      • Глухитѣ краесловни ерове сѫ били прѣмахна̨ти от българския̌т правопис прѣз 1945 с отечествено-фронтовската правописна реформа.
      
      
      • Oтечествено-фронтовската правописна реформа въвеђа:
        
        
        • Дрѣбни измѣнения
          
          
          • Повечето врѣдни, но пък дрѣбни.
          • Тѣзи дрѣбни врѣди лесно мога̨т да се неу̌трализират.
        
        
        • Прѣмахване на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
          
          
          • Нанесена е била голѣ̋ма врѣда на българщината.
          • Но пък с възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ тази врѣда се неу̌трализира.
        
        
        • Прѣмахване на краесловнитѣ ерове
          
          
          • Това може би е единственото полезно нѣщо в отечествено-фронтовската правописна реформа.
          • Ползата от прѣмахването на краесловнитѣ ерове е по-голѣ̋ма от врѣдитѣ, нанесени с другитѣ правописни измѣнения.
          • Поради това сегашния̌т ОФ-правопис е по-добър от стария̌т иванчевски правопис, който е бил в сила до 1945.
      
      
      • Освѣн доводът за икономия на мѣ̋сто, който важи и е основен довод при руския̌т език, за българския̌т език има по-важен довод:
        
        
        • В българския̌т език имаме и звук Ъ ..
        • и основното прѣдназначение на буквата Ъ трѣ̋бва да бѣде означаването на звукът Ъ.
        • В този смисъл, доводът, че глухото краесловно Ъ улеснявало четенето, може да важи за руския̌т език, но не и за българския̌т.
        
        
        • В българскитѣ текстове глухитѣ краесловни Ъ затрудняват четенето, понеже нѣ̋как си скриват от погледът другитѣ букви Ъ.
        
        
        • Ролята на буквата Ъ да показва посоката на четене се допълва от възстановената буква Ѣ, която прави сѫщото.
        
        
        • Глухитѣ краесловни букви Ъ сѫ допринесли за нелеката сѫдба на звукът Ъ в българския̌т език.
          
          
          • Прѣз 19-ти вѣк у нас сѫ се въдѣли борци срѣщу звукът Ъ, които сѫ искали да го махна̨т от езикът.
          
          
          • Плод на усилията на борцитѣ срѣщу звукът Ъ е писането на буква А в така нарѣчения̌т непълен опрѣдѣлителен члѣн.
          • Впрочем, цѣ̋лото недоразумение, нарѣчено "правило за пълен и непълен члѣн", е причинено от глухитѣ краесловни ерове.
          
          
          • Плод на усилията на борцитѣ срѣщу звукът Ъ е и писането на буква А за звукът Ъ в ред глаголни окончания.
          
          
          • Да повторя̨: отечествено-фронтовския̌т правопис е по-добър от стария̌т иванчевски правопис.
            
            
            • Нѣ̋ма как нѣщо по-лошо и по-старо да замѣни нѣщо по-добро и по-ново.
            
            
            • Новото може да се замѣни само с нѣщо по-добро и по-ново.
            
            
            • Усилията на нѣ̋кои да съживяват стария̌т иванчевски правопис, включващ глухитѣ краесловни ерове, практически осуетяват възстановяването на буквитѣ Ѣ и Ѫ.
    
    
    • .. скрий ги коментаритѣ ми за видеото ..  (.. скрий го коментарът за видеото ..)


• ◄►  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

---

---

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

Очерк о краесловных ерах

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

On the Word-Final Yers in Bulgarian

Not available in English yet.

.. to the top ..

---