Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ [Блогът на Христо Тамарин][Christo Tamarin's blog]

Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

►►	Phoenician (Semitic) name	Phoenician shape	Modern Hebrew shape	Aramaic numeral	Greek numeral	Greek name	Southern "Green"	Western "Red"	Eastern "Light Blue"	Eastern "Dark Blue"	Classic Ionian	Modern Greek	Sound in Ancient Greek	Gothic	Coptic	Cyrillic
►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►
▼▼	Explanation of Phoenician (Semitic) Names	Ханаанския̌т език, прѣдставен от своитѣ диалекти, е бил говоримия̌т език по източното Срѣдиземноморие - Ханаан - Палестина, Ливан - прѣди около три хиляди години. От една страна, ханаанския̌т език ни се прѣдставя чрѣз финикийския̌т език. В продължение на нѣ̋колко вѣка финикийцитѣ сѫ господствали в Срѣдиземноморието, носейки там имперската култура на Месопотамия. И като слѣдствие, финикийския̌т език е бил в продължение на нѣ̋колко вѣка lingva franca в Срѣдиземноморието. Да, свѣтът на финикийцитѣ (на "пунитѣ") пада под ударитѣ на Александър Велики и на римлянитѣ, .. но влиянието, което тѣ сѫ оказали върху Срѣдиземноморието и върху цѣ̋ла Европа, си личи и днес... ... паритѣ, буквитѣ, артроманията... Ханаанския̌т език е бил натоварен от сѫдбата си и от мѣстоположението си - Ханаан, Палестина, Ливан - със задачата да засмуква и да съчетава имперски влияния както от Месопотамия, така и от Египет. Прѣди повече от три хиляди години Ханаан (Обѣтованата земя) приютил бѣгълци от Египет, прогонени оттам заради монотеизъм. Водачът им Мойсей (Моше, Mωϋσῆς, Муса) написал пет книги, основното в които било десеттѣ Божи Заповѣди и които били нарѣчени Петокнижие Мойсеево (или Тора̀ - "учение, закон" на ханаански). Послѣдователитѣ на Мойсей и на проповѣ̋двания̌т от него монотеизъм привлѣкли към своята вѣ̋ра мѣстни жители, говорещи на ханаански, и за вѣк-два изоставили египетския̌т език и сами мина̨ли на ханаански. Във връзка с това трѣ̋бвало да бѫде прѣведено от египетски на ханаански и Петокнижието Мойсеево. От една страна, прѣводът бил "творчески" - съчетани били ханаански и месопотамски вѣ̋рвания с мойсеевитѣ египетски монотеистични вѣ̋рвания. От друга страна, за нуђитѣ на този прѣвод била изобрѣтена първата азбука - първото изцѣ̋ло фонетично писмо - най-вече на основата на египетското демотическо писмо, на което били написани оригиналнитѣ мойсееви книги. Народът, който приел за своя религия така модифициранитѣ вѣ̋рвания на Мойсей, бил нарѣчен евреи. Еврейския̌т народ, възникнал на провѣтривото мѣ̋сто међу двѣтѣ империи Египет и Вавилон, е оцѣлѣ̋л и до днес. Езикът, на който били написани оцѣлѣлитѣ до нас текстове от Мойсеевото петокнижие, е ханаански диалект, и е станал извѣстен като еврейски или старо-еврейски език. Прѣз слѣдващитѣ вѣкове на сѫщия̌т този еврейски език били написани още книги. Така бил съставен сборникът, нарѣчен по-късно от християнитѣ Ветх Завѣт или Стар Завѣт. Прѣз 3-ия̌т вѣк прѣди Христа Ветхия̌т Завѣт (включително Мойсеевото Петокнижие) бил прѣведен от еврейски на гръцки. И тъй, от друга страна, ханаанския̌т език ни се прѣдставя и чрѣз еврейския̌т език. В днешната държава Израел еврейския̌т език (ивритът) е съживен. Тритѣ най-разпространени днес свѣтовни монотеистични религии - Християнството, Ислямът и Юдаизмът - се основават на мойсеевитѣ вѣ̋рвания, и най-старитѣ текстове, които ги описват - Петокнижието Мойсеево - сѫ на ханаански - еврейски. Освѣн в Китай и Япония, в цѣлия̌т остана̨л свѣ̋т днес се използват писмени традиции, които прѣ̋ко или косвено произхођат от създадената за ханаанския̌т език фонетична писменост. Напримѣр, за да стигнем до днешната наша кирилица, трѣ̋бва да минем прѣз гръцката писменост, която пък е възникна̨ла под финикийско влияние. References: Ханаанския̌т език Canaanite languages Phoenician language History of the Greek alphabet И тъй, как на основата на египетското демотическо писмо е била изобрѣтена първата азбука - първото изцѣ̋ло фонетично писмо. Да вземем за примѣр втората буква, Bet [Beta]. Неин прототип бил египетския̌т знак за кѫща. На ханаански кѫща било bet. От една страна, думата bet, означаваща кѫща, стана̨ла название на тази буква. От друга страна, с тази буква започна̨ли да означават звукът B (на кирилица: Б), а не понятието за кѫща.
▼▼		Explanation of Phoenician (Semitic) Shapes	Цѣлта на тази таблица е да се разясни историята на гръцката писменост, която стои в основата на европѣйскитѣ писмености, включително и на нашата. Затова от цѣ̋лото огромно разнообразие в начертанията на буквитѣ в различнитѣ семитски азбуки съм оставил само двѣ колони. Старата финикийска азбука, за да се види откъдѣ е тръгна̨ла гръцката писменост. Вавилонския̌т имперски шрифт на арамейската азбука, използван и досега от евреитѣ. References: Aramaic alphabet Paleo-Hebrew alphabet Phoenician alphabet History of the Greek alphabet Не бива да забравяме, че от арамейската писменост произхођат всички азиатски писмености, освѣн онѣзи, които се основават на китайското писмо. Но тъй като от пръв интерес за нас сѫ европейскитѣ писмености, азиатскитѣ клонове не сѫ прѣдставени в тази таблица. Подробности вижте по горната прѣпратка. Забѣлѣжѣте, че в оригиналната семитска (финикийска, арамейска, еврейска) азбука има само 22 букви.
▼▼	Обяснение на милетскитѣ цифри	Explanation of Miletan Numerals	Означението на естественитѣ числа с арабски цифри в позиционна бройна система, с което толкова добрѣ сме свикна̨ли, е плод на европейскитѣ послѣдни нѣ̋колко вѣка. Прѣди това в Европа сѫ се използвали двѣ системи за означаване на числата - западно-гръцката и източно-гръцката: Римскитѣ цифри (в исторически план това е западно-гръцката система за означението на числата, цифритѣ от Атина и Сиракуза) Милетскитѣ цифри (Miletan Numerals) Тука в тази таблица става дума за милетската система за означението на числата от 1 до 999. Това е източно-гръцката система за означението на числата, цифритѣ от Милет. Александър Велики ги е разнесъл из Източното Срѣдиземноморие и Близкия̌т Изток. Наричат се милетски цифри, йонийски цифри, или гръцки цифри. В Гърция все още се употрѣбяват в случаитѣ, когато у нас използваме римски цифри. У нас милетскитѣ цифри сѫ били в употрѣба до 19-ти вѣк. Адаптацията на милетската система за означаване на числата в арамейската писменост е прѣдставена чрѣз колона в тази таблица (Aramaic Numerals), но не в пълнота. Адаптацията на милетската система за означаване на числата в глаголическата славянска писменост се дава във всѣ̋ка таблица на глаголическата азбука, и то в пълнота. Тука не се дава. References: Глаголицата Greek numerals Alphabetic numeral system Attic numerals (западно-гръцки цифри) Милетската система за означаването на числата от 1 до 999 има нуђа от 27 цифри, в качеството на които се използват пореднитѣ букви: 9 цифри за единицитѣ от 1 до 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 цифри за цѣлитѣ десетки от 10 до 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 цифри за цѣлитѣ стотици от 100 до 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, Ф, Χ, Ψ, Ω, ?. Доколкото в стандартизираната по врѣмето на Александър Велики класическата гръцка йонийска азбука има само 24 букви, три цифри не достигат: 6, 90, 900 (означени сѫ с ?). За 6, 90, 900 се използват стари гръцки букви, излѣзли вече от употрѣба и остана̨ли само като цифри. Доколкото оригиналната стара кирилска азбука е просто надстройка на класическата гръцка азбука, то в старата кирилска азбука е заимствана и милетската система за означаването на числата от 1 до 999, като за недостигащитѣ три цифри се използват S:6, Ч:90, Ц:900. Това дава нѣ̋какви основания, макар и недостатъчни, да се тѫрси източникът на тѣзи три кирилски букви S-Ч-Ц в съотвѣтнитѣ цифри за 6-90-900 в милетската система или в арамейската ӥ адаптация.
▼▼	Обяснение на имената на гръцкитѣ букви	Explanation of Greek Names	Имената на семитскитѣ букви може и да имат нѣ̋какво значение: Aleph:бик, Bet:кѫща, Gimel:прашка, .. Обаче имената на гръцкитѣ букви Ἅλφα, Βη̃τα, Γάμμα, .. нищо не означават в гръцки език. Тѣзи имена сѫ заети от семитски с леко промѣнено звучене. И все пак: Δίγαμμα означава "двойна γάμμα", а γάμμα нищо не означава, както бѣ вече изяснено. Ὅ μικρόν и Ὥ μέγα означават "О малко" и "О голѣ̋мо". Ἕ ψιλόν означава "Е просто" или "Е остро". Старото име на тази буква било εἶ. Ὕ ψιλόν означава "Υ просто" или "Υ остро". Старото име на тази буква било ὕ (лат. hy). Доколкото оригиналната стара кирилска азбука е просто надстройка на класическата гръцка азбука, в България гръцкитѣ имена на буквитѣ имали употрѣба наред със славянскитѣ.
▼▼	На горната карта червеното трѣ̋бваше да е още по-червено. Различават се свѣтло-синю̄то и тъмно-синю̄то. А на долната карта свѣтло-синю̄то и тъмно-синю̄то не се различават добрѣ, но пък червеното си е наред и дори показва защо червеното е нарѣчено още западно. Слѣднитѣ термини сѫ били въведени прѣз 1867 от нѣмския̌т учен Adolf Kirchhoff: Southern "Green": южно зелено Western "Red": западно червено Eastern "Light Blue": източно свѣтло-синю̄ Eastern "Dark Blue" източно тъмно-синю̄	Southern "Green"	Western "Red"	Eastern "Light Blue"	Eastern "Dark Blue"	Classic Ionian	Modern Greek
References: History of the Greek alphabet Archaic Greek alphabets Aramaic alphabet Paleo-Hebrew alphabet Phoenician alphabet Основнитѣ причини за измѣненията на финикийскитѣ (семитскитѣ) букви, за да се получи гръцката азбука, сѫ двѣ: Промѣ̋на на посоката на писане (при семитската азбука тя е отдѣ̋сно налѣ̋во, а при гръцката - отлѣ̋во на дѣ̋сно). Означаване с букви и на гласнитѣ звукове. При промѣ̋ната на посоката на писане нѣ̋кои букви се оказват завъртѣни. Сравнѣте слѣднитѣ букви с колоната Phoenician shape: ΑΛΦΑ, ΒΗΤΑ, ΓΑΜΜΑ, Ε ΨΙΛΟΝ, ΚΑΠΠΑ, ΛΑΜΒΔΑ, ΜΥ, ΝΥ, ΡΩ, ΣΙΓΜΑ. Нѣ̋кои семитски букви в гръцки започвават да означават гласни звукове: Aleph => Α:ΑΛΦΑ He => Ε ΨΙΛΟΝ Ayin => Ο ΜΙΚΡΟΝ Семитската буква Waw е източник за двѣ гръцки букви: Digamma и Υ ΨΙΛΟΝ. Нови четири букви, за които не се намира семитски източник, били добавени в гръцката азбука: ΦΙ, ΧΙ, ΨΙ, Ω ΜΕΓΑ На двѣте семитски букви Shin и Tsade съотвѣтстват три гръцки букви: ΣΙΓΜΑ, произхођаща от Shin, San и Sampi, и двѣтѣ с трудно идентифицируем източник. Архаичнитѣ гръцки букви Digamma, Qoppa, San и Sampi в послѣдствие сѫ изоставени и се употрѣбяват само като милетски цифри. Южния̌т зелен вариант (Southern "Green") е най-стария̌т. Надписи с този вариант на буквитѣ сѫ намѣрени в най-южнитѣ части на Гърция, най-вече по островитѣ. Слѣдващитѣ три варианта - западния̌т червен (Western "Red"), източния̌т свѣтло-син (Eastern "Light Blue") и източния̌т тъмно-син (Eastern "Dark Blue"), сѫ по-късни и независими един от друг варианти. В петтѣ колони (Southern "Green" .. Classic Ionian) всѣ̋ка буква е показана в цвѣтът на вариантът, къдѣто тя първо се появява. Западния̌т червен (Western "Red") вариант е начало на клонът на етруската и латинската писмености. Този клон обаче не се покрива от настоящата таблица. Стандартен става класическия̌т йонийски (Classic Ionian) вариант, който е по-късен и обобщава прѣднитѣ четири варианта.
Explanation of Southern "Green"	Explanation of Western "Red"	Explanation of Eastern "Light Blue"	Explanation of Eastern "Dark Blue"	Explanation of Classic Ionian	Explanation of Modern Greek
▼▼	Южния̌т зелен вариант (Southern "Green") е най-стария̌т. Надписи с този вариант на буквитѣ сѫ намѣрени в най-южнитѣ части на Гърция, най-вече по островитѣ. Южния̌т зелен вариант (Southern "Green") e източникът за слѣдващитѣ три варианта - западния̌т червен (Western "Red"), източния̌т свѣтло-син (Eastern "Light Blue") и източния̌т тъмно-син (Eastern "Dark Blue"), които сѫ по-късни и независими един от друг варианти. Ако една буква от южния̌т зелен вариант (Southern "Green") се запазва в слѣдващитѣ варианти, тя продължава да се показва в зелено.	Explanation of Southern "Green"	Южния̌т зелен вариант (Southern "Green") като най-стар е най-близкия̌т до финикийската азбука. Все пак, измѣненията, които правя̨т финикийската азбука на гръцка азбука, сѫ вече осѫществени: Посоката на писане е вече промѣнена - посоката е отлѣ̋во на дѣ̋сно. Буквитѣ Aleph, Hē, Yodh и Ayin вече означават гласни звукове. Буквата Samekh не е засвидѣтелствана. Буквата Waw е вече разцѣпена на двѣ части: Digamma за съгласния̌т звук Upsilon за гласния̌т звук
▼▼	Западния̌т червен (Western "Red") вариант се основава на южния̌т зелен вариант (Southern "Green"). Западния̌т червен (Western "Red") вариант е начало на клонът на етруската и латинската писмености. Този клон обаче не се покрива от настоящата таблица.	Explanation of Western "Red"	Буквата Samekh е засвидѣтелствана с начертание X и звучене [ks]. В източнитѣ сини варианти буквата със звучене [ks] има начертание Ξ, която става стандартната буква Xi в Classic Ionian. Добавена е буква Phi с начертание Φ и звучене [ph]. Тази буква със звучене [ph] и начертание Φ става стандартната буква Phi в Classic Ionian. Добавена е буква с начертание Ψ и звучене [ch]. В Classic Ionian, буквата с начертание Ψ придобива звучене [ps] като стандартна буква Psi. В източните варианти, буква със звучене [ch] получава начертание Χ и става стандартна буква Chi в Classic Ionian.
▼▼	Източния̌т свѣтло-син (Eastern "Light Blue") вариант се основава на южния̌т зелен вариант (Southern "Green"). Източния̌т свѣтло-син (Eastern "Light Blue") вариант се наслѣдява от източния̌т тъмно-син (Eastern "Dark Blue") вариант.	Explanation of Eastern "Light Blue"	От западния̌т червен (Western "Red") вариант е заимствана буквата Phi с начертание Φ и звучене [ph]. Добавена е буква Chi с начертание Χ и звучене [ch].
▼▼	Източния̌т тъмно-син (Eastern "Dark Blue") вариант се основава непосрѣдствено на източния̌т свѣтло-син (Eastern "Light Blue") вариант и непрѣ̋ко на южния̌т зелен вариант (Southern "Green"). Източния̌т тъмно-син (Eastern "Dark Blue") вариант е в основата на стандартния̌т вариант Classic Ionian.	Explanation of Eastern "Dark Blue"	Добавени сѫ двѣ букви, стана̨ли в послѣдствие стандартни: Xi със звучене [ks] и начертание Ξ Psi със звучене [ps] и начертание Ψ
▼▼	Classic Ionian се основава на източния̌т тъмно-син (Eastern "Dark Blue") вариант. Вариантът Classic Ionian е стана̨л стандартен за гръцката писменост. Остава си стандартен и досега. Вариантът Classic Ionian лежи в основата на: Коптската писменост (Coptic) Готската писменост (Gothic) Кирилската писменост (Cyrillic) В Classic Ionian влизат 24 стандартни гръцки букви, които сѫ показани в зелено в слѣдващата колона Modern Greek. Необходимо е допълнение от три милетски цифри: {Ϛ:Stigma:6} {Ϟ:Qoppa:90} {Ϡ:Sampi:900}.	Explanation of Classic Ionian	Промѣнено е звученето на буквата Eta (Heta) с начертание Η. [h] => [ē] => [i] От съгласна става гласна В края̌т на азбуката е добавена буквата Ōmega с начертание Ω и звучене [ō]. Изоставени сѫ буквитѣ Digamma, Qoppa, San. Остава си употрѣбата им като милетски цифри.
▼▼	Modern Greek - съврѣменната гръцка азбука - не се различава сѫществено от класическата старо-гръцка азбука Classic Ionian. Modern Greek - съврѣменната гръцка азбука - е оформена чрѣз печатнитѣ шрифтове, така както латинската и кирилскитѣ азбуки.	Explanation of Modern Greek	В Modern Greek влизат 24 стандартни гръцки букви, които сѫ показани в зелено. Необходимо е допълнение от три милетски цифри: {Ϛ:Stigma:6} {Ϟ:Qoppa:90} {Ϡ:Sampi:900}.
▼▼	В тази таблица звученето на дрѣвно-гръцкитѣ букви е дадено фрагментарно и схематично. Особенитѣ случаи и дифтонгитѣ не се разглеђат. За пълнота трѣ̋бва да се обърнете към учебник по гръцки език. Използват се међународни фонетични означения на основата на латинската и гръцката азбука.	Explanation of Sounds in Ancient Greek	Съкращения: PCG:Pre-Classic Greek CG:Classic Greek BG:Byzantine Greek MG:Modern Greek
▼▼	Доколкото част от българската публика е заразена с готомания, в таблицата е включена и колона за готската азбука. На практика сѫществува само една книга, написана с тази азбука: Сребърния̌т кодекс, прѣдполагаемо от 6-ти вѣк. Азбуката е възстановена само по тази книга. Друга книга нѣ̋ма. Надписи на камък или върху икони нѣ̋ма. Дадената форма на буквитѣ е само според почеркът в тази книга. Тази азбука е застина̨ла, тя не е доживѣ̋ла книгопечатането, което наложило нѣ̋каква стандартизация при другитѣ три европейски азбуки - гръцката, латинската и кирилската. Сребърния̌т кодекс е сборник с евангелски текстове, прѣведени на нѣ̋какъв стар германски език. Този език, нарѣчен готски, е най-стария̌т засвидѣтелстван език от германската група на индо-европейското езиково сѣмейство. Той се нарича готски език, понеже така сѫ го нарѣкли ученитѣ от 19-ти вѣк, а не защото така се е наричал той прѣз 6-ти вѣк. Прѣз 6-ти вѣк той може да се е наричал готски език, може и иначе да се е наричал. Но както и да се е наричал той прѣз 6-ти вѣк, езиковѣдитѣ нѣ̋ма да промѣня̨т терминът готски език заради фантазиитѣ на нѣ̋кои историци. Азбуката сѫщо така е нарѣчена готска азбука. References: Gothic alphabet Gothic language Codex Argenteus При сравняването на колонитѣ за готската и за кирилската азбука може да се види, че кирилската азбука не е изпитала никакво влияние откъм готската азбука. Сѫщо така, нѣ̋ма връзка међу готската и коптската азбуки. Готскитѣ букви сѫ дадени в таблицата по редът на милетскитѣ цифри. Буквитѣ, показани в зелено, сѫ точно копие на гръцкитѣ букви. Буквитѣ, показани в червено, сѫ повлияни от латинскитѣ букви. Да, при готската азбука може да се види влияние откъм латинската азбука, каквото в кирилската азбука нѣ̋ма. При буквитѣ, показани в жълто, зависимоститѣ сѫ по-сложни. Гръцкитѣ букви Theta и Psi сѫ с размѣнени начертания в готската азбука. Възможно е това да е "принос" на писаря̌т. В готската азбука има 25 букви, употрѣбявани както в текстове, така и като милетски цифри. В готската азбука има още 2 букви - Qoppa и Sampi, употрѣбявани само като милетски цифри.	Explanation of Gothic	Обяснение на готската азбука
▼▼	Доколкото се разпространяват твърдения за мнима връзка на кирилицата с коптската азбука, в таблицата е включена и тя. От тритѣ азбуки, основани прѣ̋ко на гръцката - коптската, готската и кирилската, коптската е най-старата. Но влияние от нея̨ към другитѣ двѣ не се забѣлѣ̋зва. Коптската азбука, както и оригиналната кирилица, прѣдставлява стандартната гръцка азбука (Classic Ionian) с допълнение от нѣ̋колко нови букви. Идеята, че гръцката азбука може да се допълни с нови букви, ако има нуђа от такива, може лесно да хрумне и на други хора, без непрѣменно да се прѣдполага заимстване на идеята. Reference: Coptic alphabet Всѣ̋ка една от 24-тѣ стандартни гръцки буква (Classic Ionian) я̨ има и в коптската азбука. В коптската азбука сѫ включени и 7 допълнителни букви: Ϣ: [š] Ϥ: [f] (90: дадена е в таблицата на редът Qoppa) Ϧ: [x] Ϩ: [h] Ϫ: [j] Ϭ: [c] Ϯ: [di] Още двѣ гръцки букви - {Ⲋ:Stigma:6} и {Ⳁ:Sampi:900}, се използват в коптската азбука само като милетски цифри. Редоветѣ на таблицата прѣдставят само семитскитѣ и гръцкитѣ букви. За допълнителнитѣ букви от коптската и кирилската азбука не се задѣля ред в таблицата. Но ако буквата е и милетска цифра, такава буква се слага на съотвѣтния̌т ред.	Explanation of Coptic
▼▼	Кирилицата - кирилската азбука - е от най-голѣ̋м интерес за българската публика. Оригиналната кирилица, както и коптската азбука, прѣдставлява стандартната гръцка азбука (Classic Ionian) с допълнение от нѣ̋колко нови букви. Идеята, че гръцката азбука може да се допълни с нови букви, ако има нуђа от такива, може лесно да хрумне и на други хора, без непрѣменно да се прѣдполага заимстване на идеята от коптската азбука. Глаголицата е съвсем друга азбука. Глаголицата е създадена от Свети Кирил Константин Философ. Макар кирилицата да е нарѣчена на името на Свети Кирил, .. .. той е създателя̌т на глаголицата и не е знаѣл за сѫществуването на кирилицата. Глаголицата не се покрива от тази таблица - нѣ̋ма колона за нея̨. Тази колона от таблицата е прѣдназначена за кирилицата, а не за глаголицата. Всѣ̋ка една от 24-тѣ стандартни гръцки буква (Classic Ionian) я̨ има и в оригиналната кирилица както със звуковата си стойност, така и с милетската си числова стойност. В зелено сѫ показани тѣзи букви, които сѫ запазени в съврѣменната наша кирилица без измѣнения. В жълто сѫ показани тѣзи букви, чиято форма е била промѣнена при въвеђането на книгопечатането в Русия. Слѣд като милетската система за означаване на числата излиза от употрѣба в България и Русия, онѣзи гръцки букви, които не сѫ нужни за славянски (български или руски) език, сѫ били изоставени: [θ],[ι],[ξ],[υ],[ψ],[ω]. В оригиналната кирилска азбука сѫ включени и 11 допълнителни букви: Ето ги: Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ. От тѣ̋х, Б,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ се пазя̨т в нашата азбука и досега, поне в моитѣ текстове. Формата на Ѧ е била промѣнена при въвеђането на книгопечатането в Русия до днешното Я. Буквата Я се е наложила със звученето си в руския̌т език. Буквата S, слѣд като нѣ̋колко вѣка се е употрѣбявала само като милетска цифра 6, е била изоставена. В Скопие обаче сѫ я̨ възстановили, без да им е особено потрѣбна. Слѣднитѣ три допълнителни кирилски букви се употрѣбяват и като милетски цифри: {6:S},{90:Ч},{900:Ц} Освѣн това: При въвеђането на книгопечатането в Русия, нѣ̋кои лигатури (диграфи, слѣти двубуквени съчетания) сѫ получили статут на буква: У, Ю, Щ, Ы. Лигатурата Ю е получила статут на буква още в срѣдновѣковна България. Добавени сѫ букви за нуђитѣ прѣди всичко на руския̌т, но и за българския̌т език: Й, Э. Добавени сѫ букви за нуђитѣ на сръбския̌т език: Џ, Ћ, Ђ. Без внимание оставям новитѣ кирилски букви за неславянски езици в бившата съвѣтска империя. Редоветѣ на таблицата прѣдставят само семитскитѣ и гръцкитѣ букви. За допълнителнитѣ букви от кирилската и коптската азбука не се задѣля ред в таблицата. Но ако буквата е и милетска цифра, такава буква се слага на съотвѣтния̌т ред.	Explanation of Cyrillic
►►	Aleph	𐤀	א	1	1	ΑΛΦΑ	Alpha						Α	[a]	𐌰	Ⲁ	А
	Бик	Explanation	α	[a]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Bet	𐤁	ב	2	2	ΒΗΤΑ	Beta						Β	[b]	𐌱	Ⲃ	В
	Кѫща	Explanation	β	CG:[b] BG:[v]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Gimel	𐤂	ג	3	3	ΓΑΜΜΑ	Gamma						Γ	[g]	𐌲	Ⲅ	Г
	Прашка	Explanation	γ	CG:[g] BG:[γ]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Dalet	𐤃	ד	4	4	ΔΕΛΤΑ	Delta						Δ	[d]	𐌳	Ⲇ	Д
	Врата	Explanation	δ	CG:[d] BG:[δ]	Като гръцката буква		Фо̀рмата е леко измѣнена
►►	Hē	𐤄	ה	5	5	Ε ΨΙΛΟΝ	E-psilon						Ε	[e]	𐌴	Ⲉ	Е
	Конец	Explanation	ε	[e]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Waw	𐤅	ו	6	6	[Δίγαμμα]	[Digamma]						Ϝ	[w]	𐌵
	Жезъл	Explanation		PCG:[w,wh?,hw?] CG:[-]	[kw] Повлияна от латинската буква Q и гръцката Qoppa
►►					6	[Στίγμα]	[Stigma]					Ϛ	Ϛ	[st]		Ⲋ	[s]
		Лигатура (слѣ̋то изписване) на буквитѣ Sigma и Tau, използвана и като милетска цифра 6	Лигатура на Sigma и Tau	[st] Използвана и като милетска цифра 6		Само милетска цифра	[dz,z] Изоставена (В Скопие сѫ я̨ възстановили, без да им е особено потрѣбна)
►►	Zayin	𐤆	ז	7	7	ΖΗΤΑ	Zeta						Ζ	[dz]	𐌶	Ⲍ	З
	Меч	Explanation	ζ	CG:[dz,zd?] BG:[z]	Като гръцката буква		Фо̀рмата е измѣнена
►►	Heth	𐤇	ח	8	8	ΗΤΑ	[H]Eta						Η	[h],[ē]	𐌷	Ⲏ	И
	Двор	Explanation	η	PCG:[h] CG:[ē] BG:[i]	[h] Повлияна от латинската буква H и прѣдкласическата гръцка Hēta		Фо̀рмата е измѣнена
►►	Teth	𐤈	ט	9	9	ΘΗΤΑ	Theta						Θ	[th]	𐌸	Ⲑ	[θ]
	Колело	Explanation	θ	CG:[th] BG:[θ]	[θ] Гръцкитѣ букви Theta и Psi сѫ с размѣнени начертания		Изоставена
►►	Yodh	𐤉	י	10	10	ΙΩΤΑ	Iōta						Ι	[i]	𐌹	Ⲓ	[ι]
	Рѫка	Explanation	ι	[i]	Като гръцката буква		Изоставена
►►	Kaph	𐤊	ך כ	20	20	ΚΑΠΠΑ	Kappa						Κ	[k]	𐌺	Ⲕ	К
	Длан	Explanation	κ	[k]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Lamedh	𐤋	ל	30	30	ΛΑΜΒΔΑ	Lambda						Λ	[l]	𐌻	Ⲗ	Λ
	Остен	Explanation	λ	[l]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Mem	𐤌	ם מ	40	40	ΜΥ	Mu						Μ	[m]	𐌼	Ⲙ	М
	Вода	Explanation	μ	[m]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Nūn	𐤍	ן נ	50	50	ΝΥ	Nu						Ν	[n]	𐌽	Ⲛ	Н
	Змия	Explanation	ν	[n]	Като гръцката буква		Фо̀рмата е измѣнена
►►	Samekh	𐤎	ס	60	60	ΞΙ	Xi						Ξ	[ks]	𐌾	Ⲝ	[ξ]
	Стълб	Explanation	ξ	[ks]	[j] Повлияна от латинската буква G		Изоставена
►►	Ayin	𐤏	ע	70	70	Ο ΜΙΚΡΟΝ	O-micron						Ο	[o]	𐌿	Ⲟ	О
	Око	Explanation	ο	[o]	[u] Повлияна от латинската буква U		Като гръцката буква
►►	Pe	𐤐	ף פ	80	80	ΠΙ	Pi						Π	[p]	𐍀	Ⲡ	П
	Уста	Explanation	π	[p]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Tsade	𐤑	ץ צ	90	[900]	[Σαν]	[San]						[Ϻ]	[z?]
	Вѫдица	Explanation
►►	Qoph	𐤒	ק	100	90	[Κόππα]	[Qoppa]					Ϟ	Ϙ,Ϟ	[q]	𐍁	Ϥ	Ч
	Игла	Explanation		PCG:[q] CG:Само милетска цифра	Само милетска цифра	[f] Нова коптска буква	Нова кирилска буква
►►	Resh	𐤓	ר	200	100	ΡΩ	Rhō						Ρ	[r]	𐍂	Ⲣ	Р
	Глава	Explanation	ρ	[r]	[r] Формата на буквата е заимствана от латинската буква R		Като гръцката буква
►►	Shin	𐤔	ש	300	200	ΣΙΓΜΑ	Sigma						Σ	[s]	𐍃	Ⲥ	С
	Зѫб	Explanation	σ,ς	[s]	[s] Формата на буквата е заимствана от латинската буква S		Като гръцката буква
►►	Taw	𐤕	ת	400	300	ΤΑΥ	Tau						Τ	[t]	𐍄	Ⲧ	Т
	Знак	Explanation	τ	[t]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►					400	Υ ΨΙΛΟΝ	U-psilon						Υ	[y]	𐍅	Ⲩ	[υ]
		Explanation	υ	PCG:[u] CG:[y] MG:[i]	[w]		Изоставена
►►					500	ΦΙ	Phi						Φ	[ph]	𐍆	Ⲫ	Ф
		Explanation	φ	CG:[ph] BG:[f]	[f] Формата на буквата е заимствана от латинската буква F		Като гръцката буква
►►					600	ΧΙ	Chi						Χ	[kh]	𐍇	Ⲭ	Х
		Explanation	χ	CG:[kh] BG:[χ]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►					700	ΨΙ	Psi						Ψ	[ps]	𐍈	Ⲯ	[ψ]
		Explanation	ψ	[ps]	[hw] Гръцкитѣ букви Theta и Psi сѫ с размѣнени начертания		Изоставена
►►					800	Ω ΜΕΓΑ	Ōmega						Ω	[ō]	𐍉	Ⲱ	[ω]
		Explanation	ω	CG:[ō] BG:[o]	[ō]		Изоставена
►►	[Tsade]	[𐤑]	[ץ צ]	[90]	900	[Σαμπί,Σαν]	[Sampi,San]						Ϡ,ϻ	[ts?],[z?]	𐍊	Ⳁ	Ц
		Explanation		Само милетска цифра	Само милетска цифра	Само милетска цифра	Нова кирилска буква

(.. покажи всичко ..) (.. скрий&свий всичко .. ..) .. to the bottom ..

Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

1. Прѣдисловие
2. Таблица за произходът̌ на гръцката азбука и на част от потомството ѝ (.. покажи ıѫ̨ таблицата ..)
3. Прѣпратки (references)
4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

(.. покажи всичко ..) (.. скрий&свий всичко ..)

1. ▼▼ Прѣдисловие (.. скрий го прѣдисловието ..) (.. покажи само таблицата ..)

Цѣлта на тази публикация е да се хвърли свѣтлина върху произходът̌ на нашата писменост, на кирилицата.

Тя - кирилицата - е срѣд потомството на гръцката азбука, и затова интересът̌ е фокусиран върху неıѫ̨ - върху гръцката азбука.

Само Стариът̌ Свѣ̋т ще ни интересува. Дрѣвни писмени традиции от Америкитѣ или от тихоокеанскитѣ острови на нас не сѫ ни повлияли.

В Стариът̌ Свѣ̋т сѫществуват ..
- .. три основни огнища на писмеността:
  - Месопотамия
  - Египет
  - Китай
- .. и нѣ̋кои маловажни огнища на писмеността, всичкитѣ изгаснѫ̨ли - останѫ̨ли без потомство, срѣд които на мене извѣстно е само сѫществуването на ..
  - .. линейното писмо на минойската цивилизация.

Китай: Това огнище на писмеността е живо. Повече от милиард хора в Китай, Япония и отчасти в Корея и досега използват китайското писмо. Но то не е повлияло на нашето писмо.

Месопотамия: Това огнище на писмеността е изгаснѫ̨ло - то нѣ̋ма потомство срѣд сега използванитѣ писмени системи. И не е повлияло на нашето писмо.

Египет: Египетското огнище на писмеността е живо. И слѣд като се е източило прѣз Синай до Ханаан, то се е разпространило из цѣлиът̌ свѣ̋т.
- Ханаан: Цѣ̋лото потомство на египетската писменост фактически е потомство на един неин потомък - на ханаанското (финикийското, старо-еврейското) писмо.
- Ханаанското (финикийското, старо-еврейското) писмо въвеђа фонетичниът̌ принцип - писмото отразява само произношението на човѣшката рѣч, а не смисълът̌ на рѣчта.
  - Само звученето, но не и значението.
  - Напримѣр, втората буква в азбуката се нарича bet[a], което на семитски означава "кѫща", но макар да произлиза от египетскиът̌ йероглиф, означаващ "кѫща", самата буква beta не означава "кѫща", а означава просто съгласниът̌ звук [b].
  - Фонетичниът̌ принцип противорѣчи на китайското писмо, къдѣто знацитѣ отразяват смисълът̌ на думитѣ.
  - Нѣ̋кои практики в нашата цивилизация сѫщо така противорѣчѫ̨т на фонетичниът̌ принцип.
    - Цифритѣ.
    - Знаци като №, §, %, &, и други.
    - Когато съюзът̌ го пишем просто и, а съзвучното кратко лично мѣстоимение - ѝ.
- Наблюдават се два основни клона на разпространение на ханаанското (финикийското) писмо из останѫ̨лата част на стариът̌ свѣ̋т:
  - Арамейски - източен.
  - Гръцки - западен.

Кирилицата е разултат от западниът̌ - гръцкиът̌ - клон на разпространение на ханаанското (финикийското) фонетично писмо. Тя е прѣ̋к потомък на гръцката азбука.

Доколкото се разпространяват твърдения за мнима връзка на кирилицата с коптската азбука и с готската азбука, в таблицата сѫ включени и тѣ.
- И тритѣ азбуки - кирилицата, коптската азбука и готската азбука, сѫ все прѣки потомци на гръцката азбука.
- Тритѣ азбуки - кирилицата, коптската азбука и готската азбука, сѫ сестрински азбуки, тѣ сѫ все прѣки потомци на гръцката азбука, но влияния међу тѣзи сестрински азбуки нѣ̋ма. Таблицата дава възможност да се убѣдите в това.
- Тритѣ азбуки - кирилицата, коптската азбука и готската азбука, произхођат все от стандартниът̌ класически йонийски вариант на гръцката азбука.
- Етруската азбука произхођа от западниът̌ червен (Western "Red" вариант на гръцката азбука и не се покрива от настоящата публикация.
- От етруската азбука произхођа латинската азбука, която е основа за писмеността на всички европейски езици - освѣн тѣзи, които използват кирилицата или гръцката азбука. Този дебел клон от потомството на гръцката азбука не се покрива от настоящата публикация.

В таблицата съм се помѫчил да подчертаıѫ̨ нѣщо, което често се прѣнебрѣгва, а именно важната по онова врѣме роля на буквитѣ за означаването на числата по милетската система.

(.. покажи ıѫ̨ таблицата ..) (.. скрий го прѣдисловието ..) .. към началото ..

2. ►► Таблица за произходът̌ на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

.. покажи ıѫ̨ таблицата .. .. покажи ıѫ̨ само неıѫ̨ ..
.. към началото ..

2. ▼▼ Таблица за произходът̌ на гръцката азбука и на част от потомството ѝ (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..)

►►	Phoenician (Semitic) name	Phoenician shape	Modern Hebrew shape	Aramaic numeral	Greek numeral	Greek name		Southern "Green"	Western "Red"	Eastern "Light Blue"	Eastern "Dark Blue"	Classic Ionian	Modern Greek	Sound in Ancient Greek	Gothic	Coptic	Cyrillic
►►	►►	►►		►►		►►		►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►
▼▼	Explanation of Phoenician (Semitic) Names	Ханаанскиът̌ език, прѣдставен от своитѣ диалекти, е бил говоримиът̌ език по източното Срѣдиземноморие - Ханаан - Палестина, Ливан - прѣди около три хиляди години. От една страна, ханаанскиът̌ език ни се прѣдставя чрѣз финикийскиът̌ език. В продължение на нѣ̋колко вѣка финикийцитѣ сѫ господствали в Срѣдиземноморието, носейки там имперската култура на Месопотамия. И като слѣдствие, финикийскиът̌ език е бил в продължение на нѣ̋колко вѣка lingva franca в Срѣдиземноморието. Да, свѣтът̌ на финикийцитѣ (на "пунитѣ") пада под ударитѣ на Александър Велики и на римлянитѣ, .. но влиянието, което тѣ сѫ оказали върху Срѣдиземноморието и върху цѣ̋ла Европа, си личи и днес... ... паритѣ, буквитѣ, артроманията... Ханаанскиът̌ език е бил натоварен от сѫдбата си и от мѣстоположението си - Ханаан, Палестина, Ливан - със задачата да засмуква и да съчетава имперски влияния както от Месопотамия, така и от Египет. Прѣди повече от три хиляди години Ханаан (Обѣтованата земя) приютил бѣгълци от Египет, прогонени оттам заради монотеизъм. Водачът̌ им Мойсей (Моше, Mωϋσῆς, Муса) написал пет книги, основното в които било десеттѣ Божи Заповѣди и които били нарѣчени Петокнижие Мойсеево (или Тора̀ - "учение, закон" на ханаански). Послѣдователитѣ на Мойсей и на проповѣ̋дваниът̌ от него монотеизъм привлѣкли към своята вѣ̋ра мѣстни жители, говорещи на ханаански, и за вѣк-два изоставили египетскиът̌ език и сами минѫ̨ли на ханаански. Във връзка с това трѣ̋бвало да бѫде прѣведено от египетски на ханаански и Петокнижието Мойсеево. От една страна, прѣводът̌ бил "творчески" - съчетани били ханаански и месопотамски вѣ̋рвания с мойсеевитѣ египетски монотеистични вѣ̋рвания. От друга страна, за нуђитѣ на този прѣвод била изобрѣтена първата азбука - първото изцѣ̋ло фонетично писмо - най-вече на основата на египетското демотическо писмо, на което били написани оригиналнитѣ мойсееви книги. Народът̌, който приел за своя религия така модифициранитѣ вѣ̋рвания на Мойсей, бил нарѣчен евреи. Еврейскиът̌ народ, възникнал на провѣтривото мѣ̋сто међу двѣтѣ империи Египет и Вавилон, е оцѣлѣ̋л и до днес. Езикът̌, на който били написани оцѣлѣлитѣ до нас текстове от Мойсеевото петокнижие, е ханаански диалект, и е станал извѣстен като еврейски или старо-еврейски език. Прѣз слѣдващитѣ вѣкове на сѫщиът̌ този еврейски език били написани още книги. Така бил съставен сборникът̌, нарѣчен по-късно от християнитѣ Ветх Завѣт или Стар Завѣт. Прѣз 3-иът̌ вѣк прѣди Христа Ветхиът̌ Завѣт (включително Мойсеевото Петокнижие) бил прѣведен от еврейски на гръцки. И тъй, от друга страна, ханаанскиът̌ език ни се прѣдставя и чрѣз еврейскиът̌ език. В днешната държава Израел еврейскиът̌ език (ивритът̌) е съживен. Тритѣ най-разпространени днес свѣтовни монотеистични религии - Християнството, Ислямът̌ и Юдаизмът̌ - се основават на мойсеевитѣ вѣ̋рвания, и най-старитѣ текстове, които ги описват - Петокнижието Мойсеево - сѫ на ханаански - еврейски. Освѣн в Китай и Япония, в цѣлиът̌ останѫ̨л свѣ̋т днес се използват писмени традиции, които прѣ̋ко или косвено произхођат от създадената за ханаанскиът̌ език фонетична писменост. Напримѣр, за да стигнем до днешната наша кирилица, трѣ̋бва да минем прѣз гръцката писменост, която пък е възникнѫ̨ла под финикийско влияние. References: Ханаанскиът̌ език Canaanite languages Phoenician language History of the Greek alphabet И тъй, как на основата на египетското демотическо писмо е била изобрѣтена първата азбука - първото изцѣ̋ло фонетично писмо. Да вземем за примѣр втората буква, Bet [Beta]. Неин прототип бил египетскиът̌ знак за кѫща. На ханаански кѫща било bet. От една страна, думата bet, означаваща кѫща, станѫ̨ла название на тази буква. От друга страна, с тази буква започнѫ̨ли да означават звукът̌ B (на кирилица: Б), а не понятието за кѫща.
▼▼		Explanation of Phoenician (Semitic) Shapes		Цѣлта на тази таблица е да се разясни историята на гръцката писменост, която стои в основата на европѣйскитѣ писмености, включително и на нашата. Затова от цѣ̋лото огромно разнообразие в начертанията на буквитѣ в различнитѣ семитски азбуки съм оставил само двѣ колони. Старата финикийска азбука, за да се види откъдѣ е тръгнѫ̨ла гръцката писменост. Вавилонскиът̌ имперски шрифт на арамейската азбука, използван и досега от евреитѣ. References: Aramaic alphabet Paleo-Hebrew alphabet Phoenician alphabet History of the Greek alphabet Не бива да забравяме, че от арамейската писменост произхођат всички азиатски писмености, освѣн онѣзи, които се основават на китайското писмо. Но тъй като от пръв интерес за нас сѫ европейскитѣ писмености, азиатскитѣ клонове не сѫ прѣдставени в тази таблица. Подробности вижте по горната прѣпратка. Забѣлѣжѣте, че в оригиналната семитска (финикийска, арамейска, еврейска) азбука има само 22 букви.
▼▼	Обяснение на милетскитѣ цифри			Explanation of Miletan Numerals		Означението на естественитѣ числа с арабски цифри в позиционна бройна система, с което толкова добрѣ сме свикнѫ̨ли, е плод на европейскитѣ послѣдни нѣ̋колко вѣка. Прѣди това в Европа сѫ се използвали двѣ системи за означаване на числата - западно-гръцката и източно-гръцката: Римскитѣ цифри (в исторически план това е западно-гръцката система за означението на числата, цифритѣ от Атина и Сиракуза) Милетскитѣ цифри (Miletan Numerals) Тука в тази таблица става дума за милетската система за означението на числата от 1 до 999. Това е източно-гръцката система за означението на числата, цифритѣ от Милет. Александър Велики ги е разнесъл из Източното Срѣдиземноморие и Близкиът̌ Изток. Наричат се милетски цифри, йонийски цифри, или гръцки цифри. В Гърция все още се употрѣбяват в случаитѣ, когато у нас използваме римски цифри. У нас милетскитѣ цифри сѫ били в употрѣба до 19-ти вѣк. Адаптацията на милетската система за означаване на числата в арамейската писменост е прѣдставена чрѣз колона в тази таблица (Aramaic Numerals), но не в пълнота. Адаптацията на милетската система за означаване на числата в глаголическата славянска писменост се дава във всѣ̋ка таблица на глаголическата азбука, и то в пълнота. Тука не се дава. References: Глаголицата Greek numerals Alphabetic numeral system Attic numerals (западно-гръцки цифри) Милетската система за означаването на числата от 1 до 999 има нуђа от 27 цифри, в качеството на които се използват пореднитѣ букви: 9 цифри за единицитѣ от 1 до 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 цифри за цѣлитѣ десетки от 10 до 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 цифри за цѣлитѣ стотици от 100 до 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, Ф, Χ, Ψ, Ω, ?. Доколкото в стандартизираната по врѣмето на Александър Велики класическата гръцка йонийска азбука има само 24 букви, три цифри не достигат: 6, 90, 900 (означени сѫ с ?). За 6, 90, 900 се използват стари гръцки букви, излѣзли вече от употрѣба и останѫ̨ли само като цифри. Доколкото оригиналната стара кирилска азбука е просто надстройка на класическата гръцка азбука, то в старата кирилска азбука е заимствана и милетската система за означаването на числата от 1 до 999, като за недостигащитѣ три цифри се използват S:6, Ч:90, Ц:900. Това дава нѣ̋какви основания, макар и недостатъчни, да се тѫрси източникът̌ на тѣзи три кирилски букви S-Ч-Ц в съотвѣтнитѣ цифри за 6-90-900 в милетската система или в арамейската ӥ адаптация.
▼▼	Обяснение на имената на гръцкитѣ букви					Explanation of Greek Names		Имената на семитскитѣ букви може и да имат нѣ̋какво значение: Aleph:бик, Bet:кѫща, Gimel:прашка, .. Обаче имената на гръцкитѣ букви Ἅλφα, Βη̃τα, Γάμμα, .. нищо не означават в гръцки език. Тѣзи имена сѫ заети от семитски с леко промѣнено звучене. И все пак: Δίγαμμα означава "двойна γάμμα", а γάμμα нищо не означава, както бѣ вече изяснено. Ὅ μικρόν и Ὥ μέγα означават "О малко" и "О голѣ̋мо". Ἕ ψιλόν означава "Е просто" или "Е остро". Старото име на тази буква било εἶ. Ὕ ψιλόν означава "Υ просто" или "Υ остро". Старото име на тази буква било ὕ (лат. hy). Доколкото оригиналната стара кирилска азбука е просто надстройка на класическата гръцка азбука, в България гръцкитѣ имена на буквитѣ имали употрѣба наред със славянскитѣ.
▼▼	На горната карта червеното трѣ̋бваше да е още по-червено. Различават се свѣтло-синю̄то и тъмно-синю̄то. А на долната карта свѣтло-синю̄то и тъмно-синю̄то не се различават добрѣ, но пък червеното си е наред и дори показва защо червеното е нарѣчено още западно. Слѣднитѣ термини сѫ били въведени прѣз 1867 от нѣмскиът̌ учен Adolf Kirchhoff: Southern "Green": южно зелено Western "Red": западно червено Eastern "Light Blue": източно свѣтло-синю̄ Eastern "Dark Blue" източно тъмно-синю̄							Southern "Green"	Western "Red"	Eastern "Light Blue"	Eastern "Dark Blue"	Classic Ionian	Modern Greek
								References: History of the Greek alphabet Archaic Greek alphabets Aramaic alphabet Paleo-Hebrew alphabet Phoenician alphabet Основнитѣ причини за измѣненията на финикийскитѣ (семитскитѣ) букви, за да се получи гръцката азбука, сѫ двѣ: Промѣ̋на на посоката на писане (при семитската азбука тя е отдѣ̋сно налѣ̋во, а при гръцката - отлѣ̋во на дѣ̋сно). Означаване с букви и на гласнитѣ звукове. При промѣ̋ната на посоката на писане нѣ̋кои букви се оказват завъртѣни. Сравнѣте слѣднитѣ букви с колоната Phoenician shape: ΑΛΦΑ, ΒΗΤΑ, ΓΑΜΜΑ, Ε ΨΙΛΟΝ, ΚΑΠΠΑ, ΛΑΜΒΔΑ, ΜΥ, ΝΥ, ΡΩ, ΣΙΓΜΑ. Нѣ̋кои семитски букви в гръцки започвават да означават гласни звукове: Aleph => Α:ΑΛΦΑ He => Ε ΨΙΛΟΝ Ayin => Ο ΜΙΚΡΟΝ Семитската буква Waw е източник за двѣ гръцки букви: Digamma и Υ ΨΙΛΟΝ. Нови четири букви, за които не се намира семитски източник, били добавени в гръцката азбука: ΦΙ, ΧΙ, ΨΙ, Ω ΜΕΓΑ На двѣте семитски букви Shin и Tsade съотвѣтстват три гръцки букви: ΣΙΓΜΑ, произхођаща от Shin, San и Sampi, и двѣтѣ с трудно идентифицируем източник. Архаичнитѣ гръцки букви Digamma, Qoppa, San и Sampi в послѣдствие сѫ изоставени и се употрѣбяват само като милетски цифри. Южниът̌ зелен вариант (Southern "Green") е най-стариът̌. Надписи с този вариант на буквитѣ сѫ намѣрени в най-южнитѣ части на Гърция, най-вече по островитѣ. Слѣдващитѣ три варианта - западниът̌ червен (Western "Red"), източниът̌ свѣтло-син (Eastern "Light Blue") и източниът̌ тъмно-син (Eastern "Dark Blue"), сѫ по-късни и независими един от друг варианти. В петтѣ колони (Southern "Green" .. Classic Ionian) всѣ̋ка буква е показана в цвѣтът̌ на вариантът̌, къдѣто тя първо се появява. Западниът̌ червен (Western "Red") вариант е начало на клонът̌ на етруската и латинската писмености. Този клон обаче не се покрива от настоящата таблица. Стандартен става класическиът̌ йонийски (Classic Ionian) вариант, който е по-късен и обобщава прѣднитѣ четири варианта.
								Explanation of Southern "Green"	Explanation of Western "Red"	Explanation of Eastern "Light Blue"	Explanation of Eastern "Dark Blue"	Explanation of Classic Ionian	Explanation of Modern Greek
▼▼	Южниът̌ зелен вариант (Southern "Green") е най-стариът̌. Надписи с този вариант на буквитѣ сѫ намѣрени в най-южнитѣ части на Гърция, най-вече по островитѣ. Южниът̌ зелен вариант (Southern "Green") e източникът̌ за слѣдващитѣ три варианта - западниът̌ червен (Western "Red"), източниът̌ свѣтло-син (Eastern "Light Blue") и източниът̌ тъмно-син (Eastern "Dark Blue"), които сѫ по-късни и независими един от друг варианти. Ако една буква от южниът̌ зелен вариант (Southern "Green") се запазва в слѣдващитѣ варианти, тя продължава да се показва в зелено.							Explanation of Southern "Green"	Южниът̌ зелен вариант (Southern "Green") като най-стар е най-близкиът̌ до финикийската азбука. Все пак, измѣненията, които правıѫ̨т финикийската азбука на гръцка азбука, сѫ вече осѫществени: Посоката на писане е вече промѣнена - посоката е отлѣ̋во на дѣ̋сно. Буквитѣ Aleph, Hē, Yodh и Ayin вече означават гласни звукове. Буквата Samekh не е засвидѣтелствана. Буквата Waw е вече разцѣпена на двѣ части: Digamma за съгласниът̌ звук Upsilon за гласниът̌ звук
▼▼	Западниът̌ червен (Western "Red") вариант се основава на южниът̌ зелен вариант (Southern "Green"). Западниът̌ червен (Western "Red") вариант е начало на клонът̌ на етруската и латинската писмености. Този клон обаче не се покрива от настоящата таблица.								Explanation of Western "Red"	Буквата Samekh е засвидѣтелствана с начертание X и звучене [ks]. В източнитѣ сини варианти буквата със звучене [ks] има начертание Ξ, която става стандартната буква Xi в Classic Ionian. Добавена е буква Phi с начертание Φ и звучене [ph]. Тази буква със звучене [ph] и начертание Φ става стандартната буква Phi в Classic Ionian. Добавена е буква с начертание Ψ и звучене [ch]. В Classic Ionian, буквата с начертание Ψ придобива звучене [ps] като стандартна буква Psi. В източните варианти, буква със звучене [ch] получава начертание Χ и става стандартна буква Chi в Classic Ionian.
▼▼	Източниът̌ свѣтло-син (Eastern "Light Blue") вариант се основава на южниът̌ зелен вариант (Southern "Green"). Източниът̌ свѣтло-син (Eastern "Light Blue") вариант се наслѣдява от източниът̌ тъмно-син (Eastern "Dark Blue") вариант.									Explanation of Eastern "Light Blue"	От западниът̌ червен (Western "Red") вариант е заимствана буквата Phi с начертание Φ и звучене [ph]. Добавена е буква Chi с начертание Χ и звучене [ch].
▼▼	Източниът̌ тъмно-син (Eastern "Dark Blue") вариант се основава непосрѣдствено на източниът̌ свѣтло-син (Eastern "Light Blue") вариант и непрѣ̋ко на южниът̌ зелен вариант (Southern "Green"). Източниът̌ тъмно-син (Eastern "Dark Blue") вариант е в основата на стандартниът̌ вариант Classic Ionian.										Explanation of Eastern "Dark Blue"	Добавени сѫ двѣ букви, станѫ̨ли в послѣдствие стандартни: Xi със звучене [ks] и начертание Ξ Psi със звучене [ps] и начертание Ψ
▼▼	Classic Ionian се основава на източниът̌ тъмно-син (Eastern "Dark Blue") вариант. Вариантът̌ Classic Ionian е станѫ̨л стандартен за гръцката писменост. Остава си стандартен и досега. Вариантът̌ Classic Ionian лежи в основата на: Коптската писменост (Coptic) Готската писменост (Gothic) Кирилската писменост (Cyrillic) В Classic Ionian влизат 24 стандартни гръцки букви, които сѫ показани в зелено в слѣдващата колона Modern Greek. Необходимо е допълнение от три милетски цифри: {Ϛ:Stigma:6} {Ϟ:Qoppa:90} {Ϡ:Sampi:900}.											Explanation of Classic Ionian	Промѣнено е звученето на буквата Eta (Heta) с начертание Η. [h] => [ē] => [i] От съгласна става гласна В краıът̌ на азбуката е добавена буквата Ōmega с начертание Ω и звучене [ō]. Изоставени сѫ буквитѣ Digamma, Qoppa, San. Остава си употрѣбата им като милетски цифри.
▼▼	Modern Greek - съврѣменната гръцка азбука - не се различава сѫществено от класическата старо-гръцка азбука Classic Ionian. Modern Greek - съврѣменната гръцка азбука - е оформена чрѣз печатнитѣ шрифтове, така както латинската и кирилскитѣ азбуки.												Explanation of Modern Greek	В Modern Greek влизат 24 стандартни гръцки букви, които сѫ показани в зелено. Необходимо е допълнение от три милетски цифри: {Ϛ:Stigma:6} {Ϟ:Qoppa:90} {Ϡ:Sampi:900}.
▼▼	В тази таблица звученето на дрѣвно-гръцкитѣ букви е дадено фрагментарно и схематично. Особенитѣ случаи и дифтонгитѣ не се разглеђат. За пълнота трѣ̋бва да се обърнете към учебник по гръцки език. Използват се међународни фонетични означения на основата на латинската и гръцката азбука.													Explanation of Sounds in Ancient Greek	Съкращения: PCG:Pre-Classic Greek CG:Classic Greek BG:Byzantine Greek MG:Modern Greek
▼▼	Доколкото част от българската публика е заразена с готомания, в таблицата е включена и колона за готската азбука. На практика сѫществува само една книга, написана с тази азбука: Сребърниът̌ кодекс, прѣдполагаемо от 6-ти вѣк. Азбуката е възстановена само по тази книга. Друга книга нѣ̋ма. Надписи на камък или върху икони нѣ̋ма. Дадената форма на буквитѣ е само според почеркът̌ в тази книга. Тази азбука е застинѫ̨ла, тя не е доживѣ̋ла книгопечатането, което наложило нѣ̋каква стандартизация при другитѣ три европейски азбуки - гръцката, латинската и кирилската. Сребърниът̌ кодекс е сборник с евангелски текстове, прѣведени на нѣ̋какъв стар германски език. Този език, нарѣчен готски, е най-стариът̌ засвидѣтелстван език от германската група на индо-европейското езиково сѣмейство. Той се нарича готски език, понеже така сѫ го нарѣкли ученитѣ от 19-ти вѣк, а не защото така се е наричал той прѣз 6-ти вѣк. Прѣз 6-ти вѣк той може да се е наричал готски език, може и иначе да се е наричал. Но както и да се е наричал той прѣз 6-ти вѣк, езиковѣдитѣ нѣ̋ма да промѣнıѫ̨т терминът̌ готски език заради фантазиитѣ на нѣ̋кои историци. Азбуката сѫщо така е нарѣчена готска азбука. References: Gothic alphabet Gothic language Codex Argenteus При сравняването на колонитѣ за готската и за кирилската азбука може да се види, че кирилската азбука не е изпитала никакво влияние откъм готската азбука. Сѫщо така, нѣ̋ма връзка међу готската и коптската азбуки. Готскитѣ букви сѫ дадени в таблицата по редът̌ на милетскитѣ цифри. Буквитѣ, показани в зелено, сѫ точно копие на гръцкитѣ букви. Буквитѣ, показани в червено, сѫ повлияни от латинскитѣ букви. Да, при готската азбука може да се види влияние откъм латинската азбука, каквото в кирилската азбука нѣ̋ма. При буквитѣ, показани в жълто, зависимоститѣ сѫ по-сложни. Гръцкитѣ букви Theta и Psi сѫ с размѣнени начертания в готската азбука. Възможно е това да е "принос" на писарıът̌. В готската азбука има 25 букви, употрѣбявани както в текстове, така и като милетски цифри. В готската азбука има още 2 букви - Qoppa и Sampi, употрѣбявани само като милетски цифри.														Explanation of Gothic	Обяснение на готската азбука
▼▼	Доколкото се разпространяват твърдения за мнима връзка на кирилицата с коптската азбука, в таблицата е включена и тя. От тритѣ азбуки, основани прѣ̋ко на гръцката - коптската, готската и кирилската, коптската е най-старата. Но влияние от неıѫ̨ към другитѣ двѣ не се забѣлѣ̋зва. Коптската азбука, както и оригиналната кирилица, прѣдставлява стандартната гръцка азбука (Classic Ionian) с допълнение от нѣ̋колко нови букви. Идеята, че гръцката азбука може да се допълни с нови букви, ако има нуђа от такива, може лесно да хрумне и на други хора, без непрѣменно да се прѣдполага заимстване на идеята. Reference: Coptic alphabet Всѣ̋ка една от 24-тѣ стандартни гръцки буква (Classic Ionian) ıѫ̨ има и в коптската азбука. В коптската азбука сѫ включени и 7 допълнителни букви: Ϣ: [š] Ϥ: [f] (90: дадена е в таблицата на редът̌ Qoppa) Ϧ: [x] Ϩ: [h] Ϫ: [j] Ϭ: [c] Ϯ: [di] Още двѣ гръцки букви - {Ⲋ:Stigma:6} и {Ⳁ:Sampi:900}, се използват в коптската азбука само като милетски цифри. Редоветѣ на таблицата прѣдставят само семитскитѣ и гръцкитѣ букви. За допълнителнитѣ букви от коптската и кирилската азбука не се задѣля ред в таблицата. Но ако буквата е и милетска цифра, такава буква се слага на съотвѣтниът̌ ред.															Explanation of Coptic
▼▼	Кирилицата - кирилската азбука - е от най-голѣ̋м интерес за българската публика. Оригиналната кирилица, както и коптската азбука, прѣдставлява стандартната гръцка азбука (Classic Ionian) с допълнение от нѣ̋колко нови букви. Идеята, че гръцката азбука може да се допълни с нови букви, ако има нуђа от такива, може лесно да хрумне и на други хора, без непрѣменно да се прѣдполага заимстване на идеята от коптската азбука. Глаголицата е съвсем друга азбука. Глаголицата е създадена от Свети Кирил Константин Философ. Макар кирилицата да е нарѣчена на името на Свети Кирил, .. .. той е създателıът̌ на глаголицата и не е знаѣл за сѫществуването на кирилицата. Глаголицата не се покрива от тази таблица - нѣ̋ма колона за неıѫ̨. Тази колона от таблицата е прѣдназначена за кирилицата, а не за глаголицата. Всѣ̋ка една от 24-тѣ стандартни гръцки буква (Classic Ionian) ıѫ̨ има и в оригиналната кирилица както със звуковата си стойност, така и с милетската си числова стойност. В зелено сѫ показани тѣзи букви, които сѫ запазени в съврѣменната наша кирилица без измѣнения. В жълто сѫ показани тѣзи букви, чиято форма е била промѣнена при въвеђането на книгопечатането в Русия. Слѣд като милетската система за означаване на числата излиза от употрѣба в България и Русия, онѣзи гръцки букви, които не сѫ нужни за славянски (български или руски) език, сѫ били изоставени: [θ],[ι],[ξ],[υ],[ψ],[ω]. В оригиналната кирилска азбука сѫ включени и 11 допълнителни букви: Ето ги: Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ. От тѣ̋х, Б,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ се пазıѫ̨т в нашата азбука и досега, поне в моитѣ текстове. Формата на Ѧ е била промѣнена при въвеђането на книгопечатането в Русия до днешното Я. Буквата Я се е наложила със звученето си в рускиът̌ език. Буквата S, слѣд като нѣ̋колко вѣка се е употрѣбявала само като милетска цифра 6, е била изоставена. В Скопие обаче сѫ ıѫ̨ възстановили, без да им е особено потрѣбна. Слѣднитѣ три допълнителни кирилски букви се употрѣбяват и като милетски цифри: {6:S},{90:Ч},{900:Ц} Освѣн това: При въвеђането на книгопечатането в Русия, нѣ̋кои лигатури (диграфи, слѣти двубуквени съчетания) сѫ получили статут на буква: У, Ю, Щ, Ы. Лигатурата Ю е получила статут на буква още в срѣдновѣковна България. Добавени сѫ букви за нуђитѣ прѣди всичко на рускиът̌, но и за българскиът̌ език: Й, Э. Добавени сѫ букви за нуђитѣ на сръбскиът̌ език: Џ, Ћ, Ђ. Без внимание оставям новитѣ кирилски букви за неславянски езици в бившата съвѣтска империя. Редоветѣ на таблицата прѣдставят само семитскитѣ и гръцкитѣ букви. За допълнителнитѣ букви от кирилската и коптската азбука не се задѣля ред в таблицата. Но ако буквата е и милетска цифра, такава буква се слага на съотвѣтниът̌ ред.																Explanation of Cyrillic
►►	Aleph	𐤀	א	1	1	ΑΛΦΑ	Alpha						Α	[a]	𐌰	Ⲁ	А
	Бик	Explanation											α	[a]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Bet	𐤁	ב	2	2	ΒΗΤΑ	Beta						Β	[b]	𐌱	Ⲃ	В
	Кѫща	Explanation											β	CG:[b] BG:[v]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Gimel	𐤂	ג	3	3	ΓΑΜΜΑ	Gamma						Γ	[g]	𐌲	Ⲅ	Г
	Прашка	Explanation											γ	CG:[g] BG:[γ]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Dalet	𐤃	ד	4	4	ΔΕΛΤΑ	Delta						Δ	[d]	𐌳	Ⲇ	Д
	Врата	Explanation											δ	CG:[d] BG:[δ]	Като гръцката буква		Фо̀рмата е леко измѣнена
►►	Hē	𐤄	ה	5	5	Ε ΨΙΛΟΝ	E-psilon						Ε	[e]	𐌴	Ⲉ	Е
	Конец	Explanation											ε	[e]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Waw	𐤅	ו	6	6	[Δίγαμμα]	[Digamma]						Ϝ	[w]	𐌵
	Жезъл	Explanation												PCG:[w,wh?,hw?] CG:[-]	[kw] Повлияна от латинската буква Q и гръцката Qoppa
►►					6	[Στίγμα]	[Stigma]					Ϛ	Ϛ	[st]		Ⲋ	[s]
		Лигатура (слѣ̋то изписване) на буквитѣ Sigma и Tau, използвана и като милетска цифра 6											Лигатура на Sigma и Tau	[st] Използвана и като милетска цифра 6		Само милетска цифра	[dz,z] Изоставена (В Скопие сѫ ıѫ̨ възстановили, без да им е особено потрѣбна)
►►	Zayin	𐤆	ז	7	7	ΖΗΤΑ	Zeta						Ζ	[dz]	𐌶	Ⲍ	З
	Меч	Explanation											ζ	CG:[dz,zd?] BG:[z]	Като гръцката буква		Фо̀рмата е измѣнена
►►	Heth	𐤇	ח	8	8	ΗΤΑ	[H]Eta						Η	[h],[ē]	𐌷	Ⲏ	И
	Двор	Explanation											η	PCG:[h] CG:[ē] BG:[i]	[h] Повлияна от латинската буква H и прѣдкласическата гръцка Hēta		Фо̀рмата е измѣнена
►►	Teth	𐤈	ט	9	9	ΘΗΤΑ	Theta						Θ	[th]	𐌸	Ⲑ	[θ]
	Колело	Explanation											θ	CG:[th] BG:[θ]	[θ] Гръцкитѣ букви Theta и Psi сѫ с размѣнени начертания		Изоставена
►►	Yodh	𐤉	י	10	10	ΙΩΤΑ	Iōta						Ι	[i]	𐌹	Ⲓ	[ι]
	Рѫка	Explanation											ι	[i]	Като гръцката буква		Изоставена
►►	Kaph	𐤊	ך כ	20	20	ΚΑΠΠΑ	Kappa						Κ	[k]	𐌺	Ⲕ	К
	Длан	Explanation											κ	[k]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Lamedh	𐤋	ל	30	30	ΛΑΜΒΔΑ	Lambda						Λ	[l]	𐌻	Ⲗ	Λ
	Остен	Explanation											λ	[l]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Mem	𐤌	ם מ	40	40	ΜΥ	Mu						Μ	[m]	𐌼	Ⲙ	М
	Вода	Explanation											μ	[m]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Nūn	𐤍	ן נ	50	50	ΝΥ	Nu						Ν	[n]	𐌽	Ⲛ	Н
	Змия	Explanation											ν	[n]	Като гръцката буква		Фо̀рмата е измѣнена
►►	Samekh	𐤎	ס	60	60	ΞΙ	Xi						Ξ	[ks]	𐌾	Ⲝ	[ξ]
	Стълб	Explanation											ξ	[ks]	[j] Повлияна от латинската буква G		Изоставена
►►	Ayin	𐤏	ע	70	70	Ο ΜΙΚΡΟΝ	O-micron						Ο	[o]	𐌿	Ⲟ	О
	Око	Explanation											ο	[o]	[u] Повлияна от латинската буква U		Като гръцката буква
►►	Pe	𐤐	ף פ	80	80	ΠΙ	Pi						Π	[p]	𐍀	Ⲡ	П
	Уста	Explanation											π	[p]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►	Tsade	𐤑	ץ צ	90	[900]	[Σαν]	[San]						[Ϻ]	[z?]
	Вѫдица	Explanation
►►	Qoph	𐤒	ק	100	90	[Κόππα]	[Qoppa]					Ϟ	Ϙ,Ϟ	[q]	𐍁	Ϥ	Ч
	Игла	Explanation												PCG:[q] CG:Само милетска цифра	Само милетска цифра	[f] Нова коптска буква	Нова кирилска буква
►►	Resh	𐤓	ר	200	100	ΡΩ	Rhō						Ρ	[r]	𐍂	Ⲣ	Р
	Глава	Explanation											ρ	[r]	[r] Формата на буквата е заимствана от латинската буква R		Като гръцката буква
►►	Shin	𐤔	ש	300	200	ΣΙΓΜΑ	Sigma						Σ	[s]	𐍃	Ⲥ	С
	Зѫб	Explanation											σ,ς	[s]	[s] Формата на буквата е заимствана от латинската буква S		Като гръцката буква
►►	Taw	𐤕	ת	400	300	ΤΑΥ	Tau						Τ	[t]	𐍄	Ⲧ	Т
	Знак	Explanation											τ	[t]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►					400	Υ ΨΙΛΟΝ	U-psilon						Υ	[y]	𐍅	Ⲩ	[υ]
		Explanation											υ	PCG:[u] CG:[y] MG:[i]	[w]		Изоставена
►►					500	ΦΙ	Phi						Φ	[ph]	𐍆	Ⲫ	Ф
		Explanation											φ	CG:[ph] BG:[f]	[f] Формата на буквата е заимствана от латинската буква F		Като гръцката буква
►►					600	ΧΙ	Chi						Χ	[kh]	𐍇	Ⲭ	Х
		Explanation											χ	CG:[kh] BG:[χ]	Като гръцката буква		Като гръцката буква
►►					700	ΨΙ	Psi						Ψ	[ps]	𐍈	Ⲯ	[ψ]
		Explanation											ψ	[ps]	[hw] Гръцкитѣ букви Theta и Psi сѫ с размѣнени начертания		Изоставена
►►					800	Ω ΜΕΓΑ	Ōmega						Ω	[ō]	𐍉	Ⲱ	[ω]
		Explanation											ω	CG:[ō] BG:[o]	[ō]		Изоставена
►►	[Tsade]	[𐤑]	[ץ צ]	[90]	900	[Σαμπί,Σαν]	[Sampi,San]						Ϡ,ϻ	[ts?],[z?]	𐍊	Ⳁ	Ц
		Explanation												Само милетска цифра	Само милетска цифра	Само милетска цифра	Нова кирилска буква

(.. скрий ıѫ̨ таблицата ..) .. към началото ..

3. ▼▼ Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..)

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) .. към началото ..

4. ▼▼ Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

►► ::christo.tamarin, 2020-03-29 21:13:: Нѣ̋кои полезни бутони (.. покажи ..) (.. покажи всички коментари ..) (.. скрий ги ..)

►► ::christo.tamarin, 2020-04-26 10:18:: Family Tree of Writing Systems in the Philippines (.. покажи тук ..) (.. покажи там ..)

►► ::christo.tamarin, 2020-07-05 10:55:: The ABCD Family Tree (.. покажи тук ..) (.. покажи там ..)

►► ::christo.tamarin, 2021-06-12 10:45:: Converting Numbers to Miletan (.. покажи ..)

►► ::christo.tamarin, 2021-08-12 10:49:: From ASCII A..Z {x41..x5A} back to Greek Western Red (.. покажи ..)

▼▼ ::christo.tamarin, 2021-08-12 10:49:: From ASCII A..Z {x41..x5A} back to Greek Western Red (.. скрий ..) (.. свий ..)

Оказва се, че има интерес към латинската азбука.

Този коментар е посветен на неıѫ̨. Накратко за произходът̌ ѝ.

ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZ - 26 букви.

В Прѣдисловието съм писал:

Етруската азбука произхођа от западниът̌ червен (Western "Red" вариант на гръцката азбука и не се покрива от настоящата публикация.

От етруската азбука произхођа латинската азбука, която е основа за писмеността на всички европейски езици - освѣн тѣзи, които използват кирилицата или гръцката азбука. Този дебел клон от потомството на гръцката азбука не се покрива от настоящата публикация.

За етруската азбука нѣ̋ма стабилен вариант, на който да може да се стѫпи, и затова конкретнитѣ ѝ форми тука ще бѫдѫ̨т игнорирани.

В долната таблица бутонитѣ в лѣвиът̌ горен ѫгъл сѫ ►► Play и ►► ShowAll , а в дѣсниът̌ ѫгъл - ◄◄ UnPlay и ►► HideAll .

На всѣки откриващ се ред може да има червена клѣтка с прѣпратка към таблицата на гръцката азбука и то точно към редът̌ за гръцката буква, от която произхођа съотвѣтната латинска буква. За да се върнете оттам, първо скрийте таблицата на гръцката азбука.

►►

◄◄

►►

Редоветѣ, оцвѣтени в зелено и маркирани с думата Identical, се отнасят за напълно съвпадащи букви међу класическата гръцка азбука и латинската азбука.
Такива сѫ девет букви: A,B,E,I,K,M,N,O,T,Y,Z.
Шест от тѣ̋х съвпадат и в съврѣменната кирилица: A,E,K,M,O,T.

(.. покажи зеленитѣ редове ..) (.. покажи другитѣ редове ..) (.. свий ıѫ̨ таблицата ..) (.. скрий го коментарът̌ ..)
(.. покажи ıѫ̨ таблицата цѣ̋лата ..) (.. покажи ıѫ̨ таблицата цѣ̋лата в азбучен ред ..)

Гръцката и латинската азбука сѫ измѣняли формата на нѣ̋кои букви независимо една от друга. Напримѣр, Δ-D, Λ-L, Σ-S, Π-P, Ρ-R.
Такова нѣщо се е случило и при третата буква в таблицата - Γ-C, но там влиянието откъм етруската писменост е промѣнило и звученето на латинската буква.

Влияние откъм етруската писменост към латинската си личи при двѣ букви: C и F. И в двата случая това влияние е наложило замѣ̋на на звучно с беззвучно произношение. Приема се, че етрускиът̌ език не е различавал звучни от беззвучни съгласни. Такъв съврѣменен език е китайскиът̌.

Интересно е, че пет латински букви FUVWY произлизат от двѣ гръцки букви: Ϝ (διΓαμμα) и Υ (Yψιλον), които пък от своя страна произлизат от една семитска буква Waw. Впослѣдствие, гръцката буква Ϝ (διΓαμμα) е била изоставена и сега се ползва само като цифра 6. Но латинската буква F е в редовна употрѣба.

Ако от латинската азбука прѣмахнем буквитѣ, добавени прѣз Срѣдновѣковието, както и буквитѣ, които не се употрѣбяват в собствено латински думи, а само в гръцки заемки, в автентичната латинска азбука бихѫ̨ останѫ̨ли само 20 букви: ABCDEFGHILMNOPQRSTVX (без JKUWYZ).

(.. скрий го коментарът̌ ..) (.. скрий ги всички коментари ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

◄► ::christo.tamarin, 2022-07-07 14:57:: Щрихи от историята на кирилицата (.. покажи там свито ..) (.. покажи там разгънѫ̨то ..)

►► ::christo.tamarin, 2024-05-16 10:55:: Alphabets méditerranéens: Азбуки на Срѣдиземноморието (.. покажи тук ..) (.. покажи ıѫ̨ картинката там ..) (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. покажи ги всичкитѣ ..) .. към началото ..

▼▼ ::christo.tamarin, 2024-05-16 10:55:: Alphabets méditerranéens: Азбуки на Срѣдиземноморието (.. скрий го коментарът̌ ..) (.. покажи ıѫ̨ картинката там ..)

Прѣдмѣтът̌ на настоящата статия се покриват от три колони в тази таблица:
- от двѣтѣ колони за гръцки език (GREC) и от колоната за финикийски (PHENICIEN).

Тази таблица допълва настоящата статия.
- Тя дава възможност по-добрѣ да се прослѣди произходът̌ на гръцката азбука прѣз финикийската и ханаанската до египетскитѣ йероглифи.
- Тя дава възможност да се прослѣдıѫ̨т и другитѣ клонове на потомството на ханаанското писмо:
  - етруската и латинската азбука, и
  - арамейското писмо.

Нашата кирилица е показана като руска в колона међу коптската азбука и арменската.
- Глаголицата е изпуснѫ̨та като маловажна.
  Иначе тя би трѣ̋бвало да е нѣ̋къдѣ редом с грузинската и арменската азбуки.

Готската азбука не е показана на тази картинка.
- Може би защото готската азбука е почти идентична с гръцката.
- Може би защото на неıѫ̨ сѫществува само една книга в единствен екземпляр.
- Може би защото не сѫ ıѫ̨ мислѣли за срѣдиземноморска.

(.. скрий ги коментарът̌ и картинката ..) (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. покажи ги всичкитѣ ..) .. към началото ..

Въведѣте число от 1 до 999:		<< Please type in a number
В милетско означение:		<< Miletan Notation	CyrillicVersion

Въведѣте число от 1 до 999:		<< Please type in a number
В милетско означение:		<< Miletan Notation	CyrillicVersion

Блогът на Христо Тамарин [Christo Tamarin's blog]

Wednesday, January 1, 2020

Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

1. ►► Прѣдисловие (.. покажи го ..) (.. покажи само таблицата ..)

1. ▼▼ Прѣдисловие (.. скрий го прѣдисловието ..) (.. покажи само таблицата ..)

2. ►► Таблица за произходът на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

2. ▼▼ Таблица за произходът на гръцката азбука и на част от потомството ѝ (.. скрий я̨ таблицата ..)

3. ►► Прѣпратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..

3. ▼▼ Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..)

4. ►► Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..

4. ▼▼ Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

1. ►► Прѣдисловие (.. покажи го ..) (.. покажи само таблицата ..)

1. ▼▼ Прѣдисловие (.. скрий го прѣдисловието ..) (.. покажи само таблицата ..)

2. ►► Таблица за произходът̌ на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

2. ▼▼ Таблица за произходът̌ на гръцката азбука и на част от потомството ѝ (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..)

3. ►► Прѣпратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..

3. ▼▼ Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..)

4. ►► Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги ..) (.. разгънѫ̨ти ..) .. към началото ..

4. ▼▼ Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

1 comment:

	1	2	3	4	5	6	7	8	9
Единици	Α	Β	Γ	Δ	Ε	S	Ζ	Η	Θ
Десетки	Ι	Κ	Λ	Μ	Ν	Ξ	Ο	Π	Ч
Стотици	Ρ	Σ	Τ	Υ	Φ	Χ	Ψ	Ω	Ц

►►	Phoenician (Semitic) name	Phoenician shape	Modern Hebrew shape	Aramaic numeral	Greek numeral	Greek name		Southern "Green"	Western "Red"	Eastern "Light Blue"	Eastern "Dark Blue"	Classic Ionian	Modern Greek	Sound in Ancient Greek	Gothic	Coptic	Cyrillic
►►	►►	►►		►►		►►		►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►
▼▼	Explanation of Phoenician (Semitic) Names	Xanaanskiut ezik, predstaven ot svoite dialekti, e bil govorimiut ezik po iztochnoto Sredizemnomorie - Xanaan - Palestina, Livan - predi okolo tri xiljadi godini. Ot edna strana, xanaanskiut ezik ni se predstavja chrez finikijskiut ezik. V produlzhenie na nehkolko veka finikijcite su gospodstvali v Sredizemnomorieto, nosejki tam imperskata kyltyra na Mesopotamia. I kato sledstvie, finikijskiut ezik e bil v produlzhenie na nehkolko veka lingva franca v Sredizemnomorieto. Da, svetut na finikijcite (na "pynite") pada pod ydarite na Aleksandur Veliki i na rimljanite, .. no vlianieto, koeto te su okazali vurxy Sredizemnomorieto i vurxy cehla Evropa, si lichi i dnes... ... parite, bykvite, artromaniata... Xanaanskiut ezik e bil natovaren ot sudbata si i ot mestopolozhenieto si - Xanaan, Palestina, Livan - sus zadachata da zasmykva i da suchetava imperski vliania kakto ot Mesopotamia, taka i ot Egipet. Predi poveche ot tri xiljadi godini Xanaan (Obetovanata zemja) priytil begulci ot Egipet, progoneni ottam zaradi monoteizum. Vodachut im Mojsej (Moshe, Mωϋσῆς, Mysa) napisal pet knigi, osnovnoto v koito bilo desette Bozhi Zapovedi i koito bili narecheni Petoknizhie Mojseevo (ili Torà - "ychenie, zakon" na xanaanski). Posledovatelite na Mojsej i na propovehdvaniut ot nego monoteizum privlekli kum svojata vehra mestni zhiteli, govoreqi na xanaanski, i za vek-dva izostavili egipetskiut ezik i sami minuli na xanaanski. Vuv vruzka s tova trehbvalo da bude prevedeno ot egipetski na xanaanski i Petoknizhieto Mojseevo. Ot edna strana, prevodut bil "tvorcheski" - suchetani bili xanaanski i mesopotamski vehrvania s mojseevite egipetski monoteistichni vehrvania. Ot dryga strana, za nyghite na tozi prevod bila izobretena purvata azbyka - purvoto izcehlo fonetichno pismo - naj-veche na osnovata na egipetskoto demotichesko pismo, na koeto bili napisani originalnite mojseevi knigi. Narodut, kojto priel za svoja religia taka modificiranite vehrvania na Mojsej, bil narechen evrei. Evrejskiut narod, vuzniknal na provetrivoto mehsto meghy dvete imperii Egipet i Vavilon, e ocelehl i do dnes. Ezikut, na kojto bili napisani ocelelite do nas tekstove ot Mojseevoto petoknizhie, e xanaanski dialekt, i e stanal izvesten kato evrejski ili staro-evrejski ezik. Prez sledvaqite vekove na suqiut tozi evrejski ezik bili napisani oqe knigi. Taka bil sustaven sbornikut, narechen po-kusno ot xristianite Vetx Zavet ili Star Zavet. Prez 3-iut vek predi Xrista Vetxiut Zavet (vkljychitelno Mojseevoto Petoknizhie) bil preveden ot evrejski na grucki. I tuj, ot dryga strana, xanaanskiut ezik ni se predstavja i chrez evrejskiut ezik. V dneshnata durzhava Izrael evrejskiut ezik (ivritut) e suzhiven. Trite naj-razprostraneni dnes svetovni monoteistichni religii - Xristianstvoto, Isljamut i Jydaizmut - se osnovavat na mojseevite vehrvania, i naj-starite tekstove, koito gi opisvat - Petoknizhieto Mojseevo - su na xanaanski - evrejski. Osven v Kitaj i Japonia, v celiut ostanul sveht dnes se izpolzvat pismeni tradicii, koito prehko ili kosveno proizxoghat ot suzdadenata za xanaanskiut ezik fonetichna pismenost. Naprimer, za da stignem do dneshnata nasha kirilica, trehbva da minem prez gruckata pismenost, kojato puk e vuzniknula pod finikijsko vlianie. References: Xanaanskiut ezik Canaanite languages Phoenician language History of the Greek alphabet I tuj, kak na osnovata na egipetskoto demotichesko pismo e bila izobretena purvata azbyka - purvoto izcehlo fonetichno pismo. Da vzemem za primer vtorata bykva, Bet [Beta]. Nein prototip bil egipetskiut znak za kuqa. Na xanaanski kuqa bilo bet. Ot edna strana, dymata bet, oznachavaqa kuqa, stanula nazvanie na tazi bykva. Ot dryga strana, s tazi bykva zapochnuli da oznachavat zvykut B (na kirilica: Б), a ne ponjatieto za kuqa.
▼▼		Explanation of Phoenician (Semitic) Shapes		Celta na tazi tablica e da se razjasni istoriata na gruckata pismenost, kojato stoi v osnovata na evropejskite pismenosti, vkljychitelno i na nashata. Zatova ot cehloto ogromno raznoobrazie v nachertaniata na bykvite v razlichnite semitski azbyki sum ostavil samo dve koloni. Starata finikijska azbyka, za da se vidi otkude e trugnula gruckata pismenost. Vavilonskiut imperski shrift na aramejskata azbyka, izpolzvan i dosega ot evreite. References: Aramaic alphabet Paleo-Hebrew alphabet Phoenician alphabet History of the Greek alphabet Ne biva da zabravjame, che ot aramejskata pismenost proizxoghat vsichki aziatski pismenosti, osven onezi, koito se osnovavat na kitajskoto pismo. No tuj kato ot pruv interes za nas su evropejskite pismenosti, aziatskite klonove ne su predstaveni v tazi tablica. Podrobnosti vizhte po gornata prepratka. Zabelezhete, che v originalnata semitska (finikijska, aramejska, evrejska) azbyka ima samo 22 bykvi.
▼▼	Objasnenie na miletskite cifri			Explanation of Miletan Numerals		Oznachenieto na estestvenite chisla s arabski cifri v pozicionna brojna sistema, s koeto tolkova dobre sme sviknuli, e plod na evropejskite posledni nehkolko veka. Predi tova v Evropa su se izpolzvali dve sistemi za oznachavane na chislata - zapadno-gruckata i iztochno-gruckata: Rimskite cifri (v istoricheski plan tova e zapadno-gruckata sistema za oznachenieto na chislata, cifrite ot Atina i Sirakyza) Miletskite cifri (Miletan Numerals) Tyka v tazi tablica stava dyma za miletskata sistema za oznachenieto na chislata ot 1 do 999. Tova e iztochno-gruckata sistema za oznachenieto na chislata, cifrite ot Milet. Aleksandur Veliki gi e raznesul iz Iztochnoto Sredizemnomorie i Blizkiut Iztok. Narichat se miletski cifri, jonijski cifri, ili grucki cifri. V Gurcia vse oqe se ypotrebjavat v slychaite, kogato y nas izpolzvame rimski cifri. Y nas miletskite cifri su bili v ypotreba do 19-ti vek. Adaptaciata na miletskata sistema za oznachavane na chislata v aramejskata pismenost e predstavena chrez kolona v tazi tablica (Aramaic Numerals), no ne v pulnota. Adaptaciata na miletskata sistema za oznachavane na chislata v glagolicheskata slavjanska pismenost se dava vuv vsehka tablica na glagolicheskata azbyka, i to v pulnota. Tyka ne se dava. References: Glagolicata Greek numerals Alphabetic numeral system Attic numerals (zapadno-grucki cifri) Miletskata sistema za oznachavaneto na chislata ot 1 do 999 ima nygha ot 27 cifri, v kachestvoto na koito se izpolzvat porednite bykvi: 9 cifri za edinicite ot 1 do 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 cifri za celite desetki ot 10 do 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 cifri za celite stotici ot 100 do 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, F, Χ, Ψ, Ω, ?. Dokolkoto v standartiziranata po vremeto na Aleksandur Veliki klasicheskata grucka jonijska azbyka ima samo 24 bykvi, tri cifri ne dostigat: 6, 90, 900 (oznacheni su s ?). Za 6, 90, 900 se izpolzvat stari grucki bykvi, izlezli veche ot ypotreba i ostanuli samo kato cifri. Dokolkoto originalnata stara kirilska azbyka e prosto nadstrojka na klasicheskata grucka azbyka, to v starata kirilska azbyka e zaimstvana i miletskata sistema za oznachavaneto na chislata ot 1 do 999, kato za nedostigaqite tri cifri se izpolzvat S:6, Ч:90, Ц:900. Tova dava nehkakvi osnovania, makar i nedostatuchni, da se tursi iztochnikut na tezi tri kirilski bykvi S-Ч-Ц v suotvetnite cifri za 6-90-900 v miletskata sistema ili v aramejskata ï adaptacia.
▼▼	Objasnenie na imenata na gruckite bykvi					Explanation of Greek Names		Imenata na semitskite bykvi mozhe i da imat nehkakvo znachenie: Aleph:bik, Bet:kuqa, Gimel:prashka, .. Obache imenata na gruckite bykvi Ἅλφα, Βη̃τα, Γάμμα, .. niqo ne oznachavat v grucki ezik. Tezi imena su zaeti ot semitski s leko promeneno zvychene. I vse pak: Δj́γαμμα oznachava "dvojna γάμμα", a γάμμα niqo ne oznachava, kakto be veche izjasneno. Ὅ μjκρόν i Ὥ μέγα oznachavat "O malko" i "O golehmo". Ἕ ψjλόν oznachava "E prosto" ili "E ostro". Staroto ime na tazi bykva bilo εἶ. Ὕ ψjλόν oznachava "Υ prosto" ili "Υ ostro". Staroto ime na tazi bykva bilo ὕ (lat. hy). Dokolkoto originalnata stara kirilska azbyka e prosto nadstrojka na klasicheskata grucka azbyka, v Bulgaria gruckite imena na bykvite imali ypotreba nared sus slavjanskite.
▼▼	Na gornata karta chervenoto trehbvashe da e oqe po-cherveno. Razlichavat se svetlo-sinjȳto i tumno-sinjȳto. A na dolnata karta svetlo-sinjȳto i tumno-sinjȳto ne se razlichavat dobre, no puk chervenoto si e nared i dori pokazva zaqo chervenoto e narecheno oqe zapadno. Slednite termini su bili vuvedeni prez 1867 ot nemskiut ychen Adolf Kirchhoff: Southern "Green": jyzhno zeleno Western "Red": zapadno cherveno Eastern "Light Blue": iztochno svetlo-sinjȳ Eastern "Dark Blue" iztochno tumno-sinjȳ							Southern "Green"	Western "Red"	Eastern "Light Blue"	Eastern "Dark Blue"	Classic Ionian	Modern Greek
								References: History of the Greek alphabet Archaic Greek alphabets Aramaic alphabet Paleo-Hebrew alphabet Phoenician alphabet Osnovnite prichini za izmeneniata na finikijskite (semitskite) bykvi, za da se polychi gruckata azbyka, su dve: Promehna na posokata na pisane (pri semitskata azbyka tja e otdehsno nalehvo, a pri gruckata - otlehvo na dehsno). Oznachavane s bykvi i na glasnite zvykove. Pri promehnata na posokata na pisane nehkoi bykvi se okazvat zavurteni. Sravnete slednite bykvi s kolonata Phoenician shape: ΑΛΦΑ, ΒΗΤΑ, ΓΑΜΜΑ, Ε ΨΙΛΟΝ, ΚΑΠΠΑ, ΛΑΜΒΔΑ, ΜΥ, ΝΥ, ΡΩ, ΣΙΓΜΑ. Nehkoi semitski bykvi v grucki zapochvavat da oznachavat glasni zvykove: Aleph => Α:ΑΛΦΑ He => Ε ΨΙΛΟΝ Ayin => Ο ΜΙΚΡΟΝ Semitskata bykva Waw e iztochnik za dve grucki bykvi: Digamma i Υ ΨΙΛΟΝ. Novi chetiri bykvi, za koito ne se namira semitski iztochnik, bili dobaveni v gruckata azbyka: ΦΙ, ΧΙ, ΨΙ, Ω ΜΕΓΑ Na dvete semitski bykvi Shin i Tsade suotvetstvat tri grucki bykvi: ΣΙΓΜΑ, proizxoghaqa ot Shin, San i Sampi, i dvete s trydno identificiryem iztochnik. Arxaichnite grucki bykvi Digamma, Qoppa, San i Sampi v posledstvie su izostaveni i se ypotrebjavat samo kato miletski cifri. Jyzhniut zelen variant (Southern "Green") e naj-stariut. Nadpisi s tozi variant na bykvite su namereni v naj-jyzhnite chasti na Gurcia, naj-veche po ostrovite. Sledvaqite tri varianta - zapadniut cherven (Western "Red"), iztochniut svetlo-sin (Eastern "Light Blue") i iztochniut tumno-sin (Eastern "Dark Blue"), su po-kusni i nezavisimi edin ot dryg varianti. V pette koloni (Southern "Green" .. Classic Ionian) vsehka bykva e pokazana v cvetut na variantut, kudeto tja purvo se pojavjava. Zapadniut cherven (Western "Red") variant e nachalo na klonut na etryskata i latinskata pismenosti. Tozi klon obache ne se pokriva ot nastojaqata tablica. Standarten stava klasicheskiut jonijski (Classic Ionian) variant, kojto e po-kusen i obobqava prednite chetiri varianta.
								Explanation of Southern "Green"	Explanation of Western "Red"	Explanation of Eastern "Light Blue"	Explanation of Eastern "Dark Blue"	Explanation of Classic Ionian	Explanation of Modern Greek
▼▼	Jyzhniut zelen variant (Southern "Green") e naj-stariut. Nadpisi s tozi variant na bykvite su namereni v naj-jyzhnite chasti na Gurcia, naj-veche po ostrovite. Jyzhniut zelen variant (Southern "Green") e iztochnikut za sledvaqite tri varianta - zapadniut cherven (Western "Red"), iztochniut svetlo-sin (Eastern "Light Blue") i iztochniut tumno-sin (Eastern "Dark Blue"), koito su po-kusni i nezavisimi edin ot dryg varianti. Ako edna bykva ot jyzhniut zelen variant (Southern "Green") se zapazva v sledvaqite varianti, tja produlzhava da se pokazva v zeleno.							Explanation of Southern "Green"	Jyzhniut zelen variant (Southern "Green") kato naj-star e naj-blizkiut do finikijskata azbyka. Vse pak, izmeneniata, koito pravjųt finikijskata azbyka na grucka azbyka, su veche osuqestveni: Posokata na pisane e veche promenena - posokata e otlehvo na dehsno. Bykvite Aleph, Hē, Yodh i Ayin veche oznachavat glasni zvykove. Bykvata Samekh ne e zasvidetelstvana. Bykvata Waw e veche razcepena na dve chasti: Digamma za suglasniut zvyk Upsilon za glasniut zvyk
▼▼	Zapadniut cherven (Western "Red") variant se osnovava na jyzhniut zelen variant (Southern "Green"). Zapadniut cherven (Western "Red") variant e nachalo na klonut na etryskata i latinskata pismenosti. Tozi klon obache ne se pokriva ot nastojaqata tablica.								Explanation of Western "Red"	Bykvata Samekh e zasvidetelstvana s nachertanie X i zvychene [ks]. V iztochnite sini varianti bykvata sus zvychene [ks] ima nachertanie Ξ, kojato stava standartnata bykva Xi v Classic Ionian. Dobavena e bykva Phi s nachertanie Φ i zvychene [ph]. Tazi bykva sus zvychene [ph] i nachertanie Φ stava standartnata bykva Phi v Classic Ionian. Dobavena e bykva s nachertanie Ψ i zvychene [ch]. V Classic Ionian, bykvata s nachertanie Ψ pridobiva zvychene [ps] kato standartna bykva Psi. V iztochnite varianti, bykva sus zvychene [ch] polychava nachertanie Χ i stava standartna bykva Chi v Classic Ionian.
▼▼	Iztochniut svetlo-sin (Eastern "Light Blue") variant se osnovava na jyzhniut zelen variant (Southern "Green"). Iztochniut svetlo-sin (Eastern "Light Blue") variant se nasledjava ot iztochniut tumno-sin (Eastern "Dark Blue") variant.									Explanation of Eastern "Light Blue"	Ot zapadniut cherven (Western "Red") variant e zaimstvana bykvata Phi s nachertanie Φ i zvychene [ph]. Dobavena e bykva Chi s nachertanie Χ i zvychene [ch].
▼▼	Iztochniut tumno-sin (Eastern "Dark Blue") variant se osnovava neposredstveno na iztochniut svetlo-sin (Eastern "Light Blue") variant i neprehko na jyzhniut zelen variant (Southern "Green"). Iztochniut tumno-sin (Eastern "Dark Blue") variant e v osnovata na standartniut variant Classic Ionian.										Explanation of Eastern "Dark Blue"	Dobaveni su dve bykvi, stanuli v posledstvie standartni: Xi sus zvychene [ks] i nachertanie Ξ Psi sus zvychene [ps] i nachertanie Ψ
▼▼	Classic Ionian se osnovava na iztochniut tumno-sin (Eastern "Dark Blue") variant. Variantut Classic Ionian e stanul standarten za gruckata pismenost. Ostava si standarten i dosega. Variantut Classic Ionian lezhi v osnovata na: Koptskata pismenost (Coptic) Gotskata pismenost (Gothic) Kirilskata pismenost (Cyrillic) V Classic Ionian vlizat 24 standartni grucki bykvi, koito su pokazani v zeleno v sledvaqata kolona Modern Greek. Neobxodimo e dopulnenie ot tri miletski cifri: {Ϛ:Stigma:6} {Ϟ:Qoppa:90} {Ϡ:Sampi:900}.											Explanation of Classic Ionian	Promeneno e zvycheneto na bykvata Eta (Heta) s nachertanie Η. [h] => [ē] => [i] Ot suglasna stava glasna V krajut na azbykata e dobavena bykvata Ōmega s nachertanie Ω i zvychene [ō]. Izostaveni su bykvite Digamma, Qoppa, San. Ostava si ypotrebata im kato miletski cifri.
▼▼	Modern Greek - suvremennata grucka azbyka - ne se razlichava suqestveno ot klasicheskata staro-grucka azbyka Classic Ionian. Modern Greek - suvremennata grucka azbyka - e oformena chrez pechatnite shriftove, taka kakto latinskata i kirilskite azbyki.												Explanation of Modern Greek	V Modern Greek vlizat 24 standartni grucki bykvi, koito su pokazani v zeleno. Neobxodimo e dopulnenie ot tri miletski cifri: {Ϛ:Stigma:6} {Ϟ:Qoppa:90} {Ϡ:Sampi:900}.
▼▼	V tazi tablica zvycheneto na drevno-gruckite bykvi e dadeno fragmentarno i sxematichno. Osobenite slychai i diftongite ne se razgleghat. Za pulnota trehbva da se oburnete kum ychebnik po grucki ezik. Izpolzvat se meghynarodni fonetichni oznachenia na osnovata na latinskata i gruckata azbyka.													Explanation of Sounds in Ancient Greek	Sukraqenia: PCG:Pre-Classic Greek CG:Classic Greek BG:Byzantine Greek MG:Modern Greek
▼▼	Dokolkoto chast ot bulgarskata pyblika e zarazena s gotomania, v tablicata e vkljychena i kolona za gotskata azbyka. Na praktika suqestvyva samo edna kniga, napisana s tazi azbyka: Sreburniut kodeks, predpolagaemo ot 6-ti vek. Azbykata e vuzstanovena samo po tazi kniga. Dryga kniga nehma. Nadpisi na kamuk ili vurxy ikoni nehma. Dadenata forma na bykvite e samo spored pocherkut v tazi kniga. Tazi azbyka e zastinula, tja ne e dozhivehla knigopechataneto, koeto nalozhilo nehkakva standartizacia pri drygite tri evropejski azbyki - gruckata, latinskata i kirilskata. Sreburniut kodeks e sbornik s evangelski tekstove, prevedeni na nehkakuv star germanski ezik. Tozi ezik, narechen gotski, e naj-stariut zasvidetelstvan ezik ot germanskata grypa na indo-evropejskoto ezikovo semejstvo. Toj se naricha gotski ezik, ponezhe taka su go narekli ychenite ot 19-ti vek, a ne zaqoto taka se e narichal toj prez 6-ti vek. Prez 6-ti vek toj mozhe da se e narichal gotski ezik, mozhe i inache da se e narichal. No kakto i da se e narichal toj prez 6-ti vek, ezikovedite nehma da promenjųt terminut gotski ezik zaradi fantaziite na nehkoi istorici. Azbykata suqo taka e narechena gotska azbyka. References: Gothic alphabet Gothic language Codex Argenteus Pri sravnjavaneto na kolonite za gotskata i za kirilskata azbyka mozhe da se vidi, che kirilskata azbyka ne e izpitala nikakvo vlianie otkum gotskata azbyka. Suqo taka, nehma vruzka meghy gotskata i koptskata azbyki. Gotskite bykvi su dadeni v tablicata po redut na miletskite cifri. Bykvite, pokazani v zeleno, su tochno kopie na gruckite bykvi. Bykvite, pokazani v cherveno, su povliani ot latinskite bykvi. Da, pri gotskata azbyka mozhe da se vidi vlianie otkum latinskata azbyka, kakvoto v kirilskata azbyka nehma. Pri bykvite, pokazani v zhulto, zavisimostite su po-slozhni. Gruckite bykvi Theta i Psi su s razmeneni nachertania v gotskata azbyka. Vuzmozhno e tova da e "prinos" na pisarjut. V gotskata azbyka ima 25 bykvi, ypotrebjavani kakto v tekstove, taka i kato miletski cifri. V gotskata azbyka ima oqe 2 bykvi - Qoppa i Sampi, ypotrebjavani samo kato miletski cifri.														Explanation of Gothic	Objasnenie na gotskata azbyka
▼▼	Dokolkoto se razprostranjavat tvurdenia za mnima vruzka na kirilicata s koptskata azbyka, v tablicata e vkljychena i tja. Ot trite azbyki, osnovani prehko na gruckata - koptskata, gotskata i kirilskata, koptskata e naj-starata. No vlianie ot nejų kum drygite dve ne se zabelehzva. Koptskata azbyka, kakto i originalnata kirilica, predstavljava standartnata grucka azbyka (Classic Ionian) s dopulnenie ot nehkolko novi bykvi. Idejata, che gruckata azbyka mozhe da se dopulni s novi bykvi, ako ima nygha ot takiva, mozhe lesno da xrymne i na drygi xora, bez nepremenno da se predpolaga zaimstvane na idejata. Reference: Coptic alphabet Vsehka edna ot 24-te standartni grucki bykva (Classic Ionian) jų ima i v koptskata azbyka. V koptskata azbyka su vkljycheni i 7 dopulnitelni bykvi: Ϣ: [š] Ϥ: [f] (90: dadena e v tablicata na redut Qoppa) Ϧ: [x] Ϩ: [h] Ϫ: [j] Ϭ: [c] Ϯ: [di] Oqe dve grucki bykvi - {Ⲋ:Stigma:6} i {Ⳁ:Sampi:900}, se izpolzvat v koptskata azbyka samo kato miletski cifri. Redovete na tablicata predstavjat samo semitskite i gruckite bykvi. Za dopulnitelnite bykvi ot koptskata i kirilskata azbyka ne se zadelja red v tablicata. No ako bykvata e i miletska cifra, takava bykva se slaga na suotvetniut red.															Explanation of Coptic
▼▼	Kirilicata - kirilskata azbyka - e ot naj-golehm interes za bulgarskata pyblika. Originalnata kirilica, kakto i koptskata azbyka, predstavljava standartnata grucka azbyka (Classic Ionian) s dopulnenie ot nehkolko novi bykvi. Idejata, che gruckata azbyka mozhe da se dopulni s novi bykvi, ako ima nygha ot takiva, mozhe lesno da xrymne i na drygi xora, bez nepremenno da se predpolaga zaimstvane na idejata ot koptskata azbyka. Glagolicata e suvsem dryga azbyka. Glagolicata e suzdadena ot Sveti Kiril Konstantin Filosof. Makar kirilicata da e narechena na imeto na Sveti Kiril, .. .. toj e suzdateljut na glagolicata i ne e znael za suqestvyvaneto na kirilicata. Glagolicata ne se pokriva ot tazi tablica - nehma kolona za nejų. Tazi kolona ot tablicata e prednaznachena za kirilicata, a ne za glagolicata. Vsehka edna ot 24-te standartni grucki bykva (Classic Ionian) jų ima i v originalnata kirilica kakto sus zvykovata si stojnost, taka i s miletskata si chislova stojnost. V zeleno su pokazani tezi bykvi, koito su zapazeni v suvremennata nasha kirilica bez izmenenia. V zhulto su pokazani tezi bykvi, chiato forma e bila promenena pri vuveghaneto na knigopechataneto v Rysia. Sled kato miletskata sistema za oznachavane na chislata izliza ot ypotreba v Bulgaria i Rysia, onezi grucki bykvi, koito ne su nyzhni za slavjanski (bulgarski ili ryski) ezik, su bili izostaveni: [θ],[j],[ξ],[υ],[ψ],[ω]. V originalnata kirilska azbyka su vkljycheni i 11 dopulnitelni bykvi: Eto gi: Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ. Ot tehx, Б,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ se pazjųt v nashata azbyka i dosega, pone v moite tekstove. Formata na Ѧ e bila promenena pri vuveghaneto na knigopechataneto v Rysia do dneshnoto Я. Bykvata Я se e nalozhila sus zvycheneto si v ryskiut ezik. Bykvata S, sled kato nehkolko veka se e ypotrebjavala samo kato miletska cifra 6, e bila izostavena. V Skopie obache su jų vuzstanovili, bez da im e osobeno potrebna. Slednite tri dopulnitelni kirilski bykvi se ypotrebjavat i kato miletski cifri: {6:S},{90:Ч},{900:Ц} Osven tova: Pri vuveghaneto na knigopechataneto v Rysia, nehkoi ligatyri (digrafi, sleti dvybykveni suchetania) su polychili statyt na bykva: У, Ю, Щ, Ы. Ligatyrata Ю e polychila statyt na bykva oqe v srednovekovna Bulgaria. Dobaveni su bykvi za nyghite predi vsichko na ryskiut, no i za bulgarskiut ezik: Й, Э. Dobaveni su bykvi za nyghite na srubskiut ezik: Џ, Ћ, Ђ. Bez vnimanie ostavjam novite kirilski bykvi za neslavjanski ezici v bivshata suvetska imperia. Redovete na tablicata predstavjat samo semitskite i gruckite bykvi. Za dopulnitelnite bykvi ot kirilskata i koptskata azbyka ne se zadelja red v tablicata. No ako bykvata e i miletska cifra, takava bykva se slaga na suotvetniut red.																Explanation of Cyrillic
►►	Aleph	𐤀	א	1	1	ΑΛΦΑ	Alpha						Α	[a]	𐌰	Ⲁ	А
	Bik	Explanation											α	[a]	Kato gruckata bykva		Kato gruckata bykva
►►	Bet	𐤁	ב	2	2	ΒΗΤΑ	Beta						Β	[b]	𐌱	Ⲃ	В
	Kuqa	Explanation											β	CG:[b] BG:[v]	Kato gruckata bykva		Kato gruckata bykva
►►	Gimel	𐤂	ג	3	3	ΓΑΜΜΑ	Gamma						Γ	[g]	𐌲	Ⲅ	Г
	Prashka	Explanation											γ	CG:[g] BG:[γ]	Kato gruckata bykva		Kato gruckata bykva
►►	Dalet	𐤃	ד	4	4	ΔΕΛΤΑ	Delta						Δ	[d]	𐌳	Ⲇ	Д
	Vrata	Explanation											δ	CG:[d] BG:[δ]	Kato gruckata bykva		Fòrmata e leko izmenena
►►	Hē	𐤄	ה	5	5	Ε ΨΙΛΟΝ	E-psilon						Ε	[e]	𐌴	Ⲉ	Е
	Konec	Explanation											ε	[e]	Kato gruckata bykva		Kato gruckata bykva
►►	Waw	𐤅	ו	6	6	[Δίγαμμα]	[Digamma]						Ϝ	[w]	𐌵
	Zhezul	Explanation												PCG:[w,wh?,hw?] CG:[-]	[kw] Povliana ot latinskata bykva Q i gruckata Qoppa
►►					6	[Στίγμα]	[Stigma]					Ϛ	Ϛ	[st]		Ⲋ	[s]
		Ligatyra (slehto izpisvane) na bykvite Sigma i Tau, izpolzvana i kato miletska cifra 6											Ligatyra na Sigma i Tau	[st] Izpolzvana i kato miletska cifra 6		Samo miletska cifra	[dz,z] Izostavena (V Skopie su jų vuzstanovili, bez da im e osobeno potrebna)
►►	Zayin	𐤆	ז	7	7	ΖΗΤΑ	Zeta						Ζ	[dz]	𐌶	Ⲍ	З
	Mech	Explanation											ζ	CG:[dz,zd?] BG:[z]	Kato gruckata bykva		Fòrmata e izmenena
►►	Heth	𐤇	ח	8	8	ΗΤΑ	[H]Eta						Η	[h],[ē]	𐌷	Ⲏ	И
	Dvor	Explanation											η	PCG:[h] CG:[ē] BG:[i]	[h] Povliana ot latinskata bykva H i predklasicheskata grucka Hēta		Fòrmata e izmenena
►►	Teth	𐤈	ט	9	9	ΘΗΤΑ	Theta						Θ	[th]	𐌸	Ⲑ	[θ]
	Kolelo	Explanation											θ	CG:[th] BG:[θ]	[θ] Gruckite bykvi Theta i Psi su s razmeneni nachertania		Izostavena
►►	Yodh	𐤉	י	10	10	ΙΩΤΑ	Iōta						Ι	[i]	𐌹	Ⲓ	[ι]
	Ruka	Explanation											j	[i]	Kato gruckata bykva		Izostavena

►►	Phoenician (Semitic) name	Phoenician shape	Modern Hebrew shape	Aramaic numeral	Greek numeral	Greek name		Southern "Green"	Western "Red"	Eastern "Light Blue"	Eastern "Dark Blue"	Classic Ionian	Modern Greek	Sound in Ancient Greek	Gothic	Coptic	Cyrillic
►►	►►	►►		►►		►►		►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►	►►
▼▼	Explanation of Phoenician (Semitic) Names	Xanaanskiut ezik, predstaven ot svoite dialekti, e bil govorimiut ezik po iztočnoto Sredizemnomorie - Xanaan - Palestina, Livan - predi okolo tri xilädi godini. Ot edna strana, xanaanskiut ezik ni se predstavä črez finikijskiut ezik. V produlženie na ne̋kolko veka finikijcite su gospodstvali v Sredizemnomorieto, nosejki tam imperskata kyltyra na Mesopotamia. I kato sledstvie, finikijskiut ezik e bil v produlženie na ne̋kolko veka lingva franca v Sredizemnomorieto. Da, svetut na finikijcite (na "pynite") pada pod ydarite na Aleksandur Veliki i na rimlänite, .. no vlianieto, koeto te su okazali vurxy Sredizemnomorieto i vurxy ce̋la Evropa, si liči i dnes... ... parite, bykvite, artromaniata... Xanaanskiut ezik e bil natovaren ot sudbata si i ot mestopoloženieto si - Xanaan, Palestina, Livan - sus zadačata da zasmykva i da sučetava imperski vliania kakto ot Mesopotamia, taka i ot Egipet. Predi poveče ot tri xilädi godini Xanaan (Obetovanata zemä) priytil begulci ot Egipet, progoneni ottam zaradi monoteizum. Vodačut im Mojsej (Moše, Mωϋσῆς, Mysa) napisal pet knigi, osnovnoto v koito bilo desette Boži Zapovedi i koito bili narečeni Petoknižie Mojseevo (ili Torà - "yčenie, zakon" na xanaanski). Posledovatelite na Mojsej i na propove̋dvaniut ot nego monoteizum privlekli kum svoäta ve̋ra mestni žiteli, govoreqi na xanaanski, i za vek-dva izostavili egipetskiut ezik i sami minuli na xanaanski. Vuv vruzka s tova tre̋bvalo da bude prevedeno ot egipetski na xanaanski i Petoknižieto Mojseevo. Ot edna strana, prevodut bil "tvorčeski" - sučetani bili xanaanski i mesopotamski ve̋rvania s mojseevite egipetski monoteistični ve̋rvania. Ot dryga strana, za nyǧite na tozi prevod bila izobretena purvata azbyka - purvoto izce̋lo fonetično pismo - naj-veče na osnovata na egipetskoto demotičesko pismo, na koeto bili napisani originalnite mojseevi knigi. Narodut, kojto priel za svoä religia taka modificiranite ve̋rvania na Mojsej, bil narečen evrei. Evrejskiut narod, vuzniknal na provetrivoto me̋sto meǧy dvete imperii Egipet i Vavilon, e ocele̋l i do dnes. Ezikut, na kojto bili napisani ocelelite do nas tekstove ot Mojseevoto petoknižie, e xanaanski dialekt, i e stanal izvesten kato evrejski ili staro-evrejski ezik. Prez sledvaqite vekove na suqiut tozi evrejski ezik bili napisani oqe knigi. Taka bil sustaven sbornikut, narečen po-kusno ot xristianite Vetx Zavet ili Star Zavet. Prez 3-iut vek predi Xrista Vetxiut Zavet (vklÿčitelno Mojseevoto Petoknižie) bil preveden ot evrejski na grucki. I tuj, ot dryga strana, xanaanskiut ezik ni se predstavä i črez evrejskiut ezik. V dnešnata duržava Izrael evrejskiut ezik (ivritut) e suživen. Trite naj-razprostraneni dnes svetovni monoteistični religii - Xristianstvoto, Islämut i Ÿdaizmut - se osnovavat na mojseevite ve̋rvania, i naj-starite tekstove, koito gi opisvat - Petoknižieto Mojseevo - su na xanaanski - evrejski. Osven v Kitaj i Äponia, v celiut ostanul sve̋t dnes se izpolzvat pismeni tradicii, koito pre̋ko ili kosveno proizxoǧat ot suzdadenata za xanaanskiut ezik fonetična pismenost. Naprimer, za da stignem do dnešnata naša kirilica, tre̋bva da minem prez gruckata pismenost, koäto puk e vuzniknula pod finikijsko vlianie. References: Xanaanskiut ezik Canaanite languages Phoenician language History of the Greek alphabet I tuj, kak na osnovata na egipetskoto demotičesko pismo e bila izobretena purvata azbyka - purvoto izce̋lo fonetično pismo. Da vzemem za primer vtorata bykva, Bet [Beta]. Nein prototip bil egipetskiut znak za kuqa. Na xanaanski kuqa bilo bet. Ot edna strana, dymata bet, označavaqa kuqa, stanula nazvanie na tazi bykva. Ot dryga strana, s tazi bykva započnuli da označavat zvykut B (na kirilica: Б), a ne ponätieto za kuqa.
▼▼		Explanation of Phoenician (Semitic) Shapes		Celta na tazi tablica e da se razäsni istoriata na gruckata pismenost, koäto stoi v osnovata na evropejskite pismenosti, vklÿčitelno i na našata. Zatova ot ce̋loto ogromno raznoobrazie v načertaniata na bykvite v različnite semitski azbyki sum ostavil samo dve koloni. Starata finikijska azbyka, za da se vidi otkude e trugnula gruckata pismenost. Vavilonskiut imperski šrift na aramejskata azbyka, izpolzvan i dosega ot evreite. References: Aramaic alphabet Paleo-Hebrew alphabet Phoenician alphabet History of the Greek alphabet Ne biva da zabraväme, če ot aramejskata pismenost proizxoǧat vsički aziatski pismenosti, osven onezi, koito se osnovavat na kitajskoto pismo. No tuj kato ot pruv interes za nas su evropejskite pismenosti, aziatskite klonove ne su predstaveni v tazi tablica. Podrobnosti vižte po gornata prepratka. Zabeležete, če v originalnata semitska (finikijska, aramejska, evrejska) azbyka ima samo 22 bykvi.
▼▼	Obäsnenie na miletskite cifri			Explanation of Miletan Numerals		Označenieto na estestvenite čisla s arabski cifri v pozicionna brojna sistema, s koeto tolkova dobre sme sviknuli, e plod na evropejskite posledni ne̋kolko veka. Predi tova v Evropa su se izpolzvali dve sistemi za označavane na čislata - zapadno-gruckata i iztočno-gruckata: Rimskite cifri (v istoričeski plan tova e zapadno-gruckata sistema za označenieto na čislata, cifrite ot Atina i Sirakyza) Miletskite cifri (Miletan Numerals) Tyka v tazi tablica stava dyma za miletskata sistema za označenieto na čislata ot 1 do 999. Tova e iztočno-gruckata sistema za označenieto na čislata, cifrite ot Milet. Aleksandur Veliki gi e raznesul iz Iztočnoto Sredizemnomorie i Blizkiut Iztok. Naričat se miletski cifri, önijski cifri, ili grucki cifri. V Gurcia vse oqe se ypotrebävat v slyčaite, kogato y nas izpolzvame rimski cifri. Y nas miletskite cifri su bili v ypotreba do 19-ti vek. Adaptaciata na miletskata sistema za označavane na čislata v aramejskata pismenost e predstavena črez kolona v tazi tablica (Aramaic Numerals), no ne v pulnota. Adaptaciata na miletskata sistema za označavane na čislata v glagoličeskata slavänska pismenost se dava vuv vse̋ka tablica na glagoličeskata azbyka, i to v pulnota. Tyka ne se dava. References: Glagolicata Greek numerals Alphabetic numeral system Attic numerals (zapadno-grucki cifri) Miletskata sistema za označavaneto na čislata ot 1 do 999 ima nyǧa ot 27 cifri, v kačestvoto na koito se izpolzvat porednite bykvi: 9 cifri za edinicite ot 1 do 9: Α, Β, Γ, Δ, Ε, ?, Ζ, Η, Θ. 9 cifri za celite desetki ot 10 do 90: Ι, Κ, Λ, Μ, Ν, Ξ, Ο, Π, ?. 9 cifri za celite stotici ot 100 do 900: Ρ, Σ, Τ, Υ, F, Χ, Ψ, Ω, ?. Dokolkoto v standartiziranata po vremeto na Aleksandur Veliki klasičeskata grucka önijska azbyka ima samo 24 bykvi, tri cifri ne dostigat: 6, 90, 900 (označeni su s ?). Za 6, 90, 900 se izpolzvat stari grucki bykvi, izlezli veče ot ypotreba i ostanuli samo kato cifri. Dokolkoto originalnata stara kirilska azbyka e prosto nadstrojka na klasičeskata grucka azbyka, to v starata kirilska azbyka e zaimstvana i miletskata sistema za označavaneto na čislata ot 1 do 999, kato za nedostigaqite tri cifri se izpolzvat S:6, Ч:90, Ц:900. Tova dava ne̋kakvi osnovania, makar i nedostatučni, da se tursi iztočnikut na tezi tri kirilski bykvi S-Ч-Ц v suotvetnite cifri za 6-90-900 v miletskata sistema ili v aramejskata ï adaptacia.
▼▼	Obäsnenie na imenata na gruckite bykvi					Explanation of Greek Names		Imenata na semitskite bykvi može i da imat ne̋kakvo značenie: Aleph:bik, Bet:kuqa, Gimel:praška, .. Obače imenata na gruckite bykvi Ἅλφα, Βη̃τα, Γάμμα, .. niqo ne označavat v grucki ezik. Tezi imena su zaeti ot semitski s leko promeneno zvyčene. I vse pak: Δίγαμμα označava "dvojna γάμμα", a γάμμα niqo ne označava, kakto be veče izäsneno. Ὅ μικρόν i Ὥ μέγα označavat "O malko" i "O gole̋mo". Ἕ ψιλόν označava "E prosto" ili "E ostro". Staroto ime na tazi bykva bilo εἶ. Ὕ ψιλόν označava "Υ prosto" ili "Υ ostro". Staroto ime na tazi bykva bilo ὕ (lat. hy). Dokolkoto originalnata stara kirilska azbyka e prosto nadstrojka na klasičeskata grucka azbyka, v Bulgaria gruckite imena na bykvite imali ypotreba nared sus slavänskite.
▼▼	Na gornata karta červenoto tre̋bvaše da e oqe po-červeno. Različavat se svetlo-sinÿ̄to i tumno-sinÿ̄to. A na dolnata karta svetlo-sinÿ̄to i tumno-sinÿ̄to ne se različavat dobre, no puk červenoto si e nared i dori pokazva zaqo červenoto e narečeno oqe zapadno. Slednite termini su bili vuvedeni prez 1867 ot nemskiut yčen Adolf Kirchhoff: Southern "Green": ÿžno zeleno Western "Red": zapadno červeno Eastern "Light Blue": iztočno svetlo-sinÿ̄ Eastern "Dark Blue" iztočno tumno-sinÿ̄							Southern "Green"	Western "Red"	Eastern "Light Blue"	Eastern "Dark Blue"	Classic Ionian	Modern Greek
								References: History of the Greek alphabet Archaic Greek alphabets Aramaic alphabet Paleo-Hebrew alphabet Phoenician alphabet Osnovnite pričini za izmeneniata na finikijskite (semitskite) bykvi, za da se polyči gruckata azbyka, su dve: Prome̋na na posokata na pisane (pri semitskata azbyka tä e otde̋sno nale̋vo, a pri gruckata - otle̋vo na de̋sno). Označavane s bykvi i na glasnite zvykove. Pri prome̋nata na posokata na pisane ne̋koi bykvi se okazvat zavurteni. Sravnete slednite bykvi s kolonata Phoenician shape: ΑΛΦΑ, ΒΗΤΑ, ΓΑΜΜΑ, Ε ΨΙΛΟΝ, ΚΑΠΠΑ, ΛΑΜΒΔΑ, ΜΥ, ΝΥ, ΡΩ, ΣΙΓΜΑ. Ne̋koi semitski bykvi v grucki započvavat da označavat glasni zvykove: Aleph => Α:ΑΛΦΑ He => Ε ΨΙΛΟΝ Ayin => Ο ΜΙΚΡΟΝ Semitskata bykva Waw e iztočnik za dve grucki bykvi: Digamma i Υ ΨΙΛΟΝ. Novi četiri bykvi, za koito ne se namira semitski iztočnik, bili dobaveni v gruckata azbyka: ΦΙ, ΧΙ, ΨΙ, Ω ΜΕΓΑ Na dvete semitski bykvi Shin i Tsade suotvetstvat tri grucki bykvi: ΣΙΓΜΑ, proizxoǧaqa ot Shin, San i Sampi, i dvete s trydno identificiryem iztočnik. Arxaičnite grucki bykvi Digamma, Qoppa, San i Sampi v posledstvie su izostaveni i se ypotrebävat samo kato miletski cifri. Ÿžniut zelen variant (Southern "Green") e naj-stariut. Nadpisi s tozi variant na bykvite su namereni v naj-ÿžnite časti na Gurcia, naj-veče po ostrovite. Sledvaqite tri varianta - zapadniut červen (Western "Red"), iztočniut svetlo-sin (Eastern "Light Blue") i iztočniut tumno-sin (Eastern "Dark Blue"), su po-kusni i nezavisimi edin ot dryg varianti. V pette koloni (Southern "Green" .. Classic Ionian) vse̋ka bykva e pokazana v cvetut na variantut, kudeto tä purvo se poäväva. Zapadniut červen (Western "Red") variant e načalo na klonut na etryskata i latinskata pismenosti. Tozi klon obače ne se pokriva ot nastoäqata tablica. Standarten stava klasičeskiut önijski (Classic Ionian) variant, kojto e po-kusen i obobqava prednite četiri varianta.
								Explanation of Southern "Green"	Explanation of Western "Red"	Explanation of Eastern "Light Blue"	Explanation of Eastern "Dark Blue"	Explanation of Classic Ionian	Explanation of Modern Greek
▼▼	Ÿžniut zelen variant (Southern "Green") e naj-stariut. Nadpisi s tozi variant na bykvite su namereni v naj-ÿžnite časti na Gurcia, naj-veče po ostrovite. Ÿžniut zelen variant (Southern "Green") e iztočnikut za sledvaqite tri varianta - zapadniut červen (Western "Red"), iztočniut svetlo-sin (Eastern "Light Blue") i iztočniut tumno-sin (Eastern "Dark Blue"), koito su po-kusni i nezavisimi edin ot dryg varianti. Ako edna bykva ot ÿžniut zelen variant (Southern "Green") se zapazva v sledvaqite varianti, tä produlžava da se pokazva v zeleno.							Explanation of Southern "Green"	Ÿžniut zelen variant (Southern "Green") kato naj-star e naj-blizkiut do finikijskata azbyka. Vse pak, izmeneniata, koito pravüt finikijskata azbyka na grucka azbyka, su veče osuqestveni: Posokata na pisane e veče promenena - posokata e otle̋vo na de̋sno. Bykvite Aleph, Hē, Yodh i Ayin veče označavat glasni zvykove. Bykvata Samekh ne e zasvidetelstvana. Bykvata Waw e veče razcepena na dve časti: Digamma za suglasniut zvyk Upsilon za glasniut zvyk
▼▼	Zapadniut červen (Western "Red") variant se osnovava na ÿžniut zelen variant (Southern "Green"). Zapadniut červen (Western "Red") variant e načalo na klonut na etryskata i latinskata pismenosti. Tozi klon obače ne se pokriva ot nastoäqata tablica.								Explanation of Western "Red"	Bykvata Samekh e zasvidetelstvana s načertanie X i zvyčene [ks]. V iztočnite sini varianti bykvata sus zvyčene [ks] ima načertanie Ξ, koäto stava standartnata bykva Xi v Classic Ionian. Dobavena e bykva Phi s načertanie Φ i zvyčene [ph]. Tazi bykva sus zvyčene [ph] i načertanie Φ stava standartnata bykva Phi v Classic Ionian. Dobavena e bykva s načertanie Ψ i zvyčene [ch]. V Classic Ionian, bykvata s načertanie Ψ pridobiva zvyčene [ps] kato standartna bykva Psi. V iztočnite varianti, bykva sus zvyčene [ch] polyčava načertanie Χ i stava standartna bykva Chi v Classic Ionian.
▼▼	Iztočniut svetlo-sin (Eastern "Light Blue") variant se osnovava na ÿžniut zelen variant (Southern "Green"). Iztočniut svetlo-sin (Eastern "Light Blue") variant se nasledäva ot iztočniut tumno-sin (Eastern "Dark Blue") variant.									Explanation of Eastern "Light Blue"	Ot zapadniut červen (Western "Red") variant e zaimstvana bykvata Phi s načertanie Φ i zvyčene [ph]. Dobavena e bykva Chi s načertanie Χ i zvyčene [ch].
▼▼	Iztočniut tumno-sin (Eastern "Dark Blue") variant se osnovava neposredstveno na iztočniut svetlo-sin (Eastern "Light Blue") variant i nepre̋ko na ÿžniut zelen variant (Southern "Green"). Iztočniut tumno-sin (Eastern "Dark Blue") variant e v osnovata na standartniut variant Classic Ionian.										Explanation of Eastern "Dark Blue"	Dobaveni su dve bykvi, stanuli v posledstvie standartni: Xi sus zvyčene [ks] i načertanie Ξ Psi sus zvyčene [ps] i načertanie Ψ
▼▼	Classic Ionian se osnovava na iztočniut tumno-sin (Eastern "Dark Blue") variant. Variantut Classic Ionian e stanul standarten za gruckata pismenost. Ostava si standarten i dosega. Variantut Classic Ionian leži v osnovata na: Koptskata pismenost (Coptic) Gotskata pismenost (Gothic) Kirilskata pismenost (Cyrillic) V Classic Ionian vlizat 24 standartni grucki bykvi, koito su pokazani v zeleno v sledvaqata kolona Modern Greek. Neobxodimo e dopulnenie ot tri miletski cifri: {Ϛ:Stigma:6} {Ϟ:Qoppa:90} {Ϡ:Sampi:900}.											Explanation of Classic Ionian	Promeneno e zvyčeneto na bykvata Eta (Heta) s načertanie Η. [h] => [ē] => [i] Ot suglasna stava glasna V kraüt na azbykata e dobavena bykvata Ōmega s načertanie Ω i zvyčene [ō]. Izostaveni su bykvite Digamma, Qoppa, San. Ostava si ypotrebata im kato miletski cifri.
▼▼	Modern Greek - suvremennata grucka azbyka - ne se različava suqestveno ot klasičeskata staro-grucka azbyka Classic Ionian. Modern Greek - suvremennata grucka azbyka - e oformena črez pečatnite šriftove, taka kakto latinskata i kirilskite azbyki.												Explanation of Modern Greek	V Modern Greek vlizat 24 standartni grucki bykvi, koito su pokazani v zeleno. Neobxodimo e dopulnenie ot tri miletski cifri: {Ϛ:Stigma:6} {Ϟ:Qoppa:90} {Ϡ:Sampi:900}.
▼▼	V tazi tablica zvyčeneto na drevno-gruckite bykvi e dadeno fragmentarno i sxematično. Osobenite slyčai i diftongite ne se razgleǧat. Za pulnota tre̋bva da se oburnete kum yčebnik po grucki ezik. Izpolzvat se meǧynarodni fonetični označenia na osnovata na latinskata i gruckata azbyka.													Explanation of Sounds in Ancient Greek	Sukraqenia: PCG:Pre-Classic Greek CG:Classic Greek BG:Byzantine Greek MG:Modern Greek
▼▼	Dokolkoto čast ot bulgarskata pyblika e zarazena s gotomania, v tablicata e vklÿčena i kolona za gotskata azbyka. Na praktika suqestvyva samo edna kniga, napisana s tazi azbyka: Sreburniut kodeks, predpolagaemo ot 6-ti vek. Azbykata e vuzstanovena samo po tazi kniga. Dryga kniga ne̋ma. Nadpisi na kamuk ili vurxy ikoni ne̋ma. Dadenata forma na bykvite e samo spored počerkut v tazi kniga. Tazi azbyka e zastinula, tä ne e dožive̋la knigopečataneto, koeto naložilo ne̋kakva standartizacia pri drygite tri evropejski azbyki - gruckata, latinskata i kirilskata. Sreburniut kodeks e sbornik s evangelski tekstove, prevedeni na ne̋kakuv star germanski ezik. Tozi ezik, narečen gotski, e naj-stariut zasvidetelstvan ezik ot germanskata grypa na indo-evropejskoto ezikovo semejstvo. Toj se nariča gotski ezik, poneže taka su go narekli yčenite ot 19-ti vek, a ne zaqoto taka se e naričal toj prez 6-ti vek. Prez 6-ti vek toj može da se e naričal gotski ezik, može i inače da se e naričal. No kakto i da se e naričal toj prez 6-ti vek, ezikovedite ne̋ma da promenüt terminut gotski ezik zaradi fantaziite na ne̋koi istorici. Azbykata suqo taka e narečena gotska azbyka. References: Gothic alphabet Gothic language Codex Argenteus Pri sravnävaneto na kolonite za gotskata i za kirilskata azbyka može da se vidi, če kirilskata azbyka ne e izpitala nikakvo vlianie otkum gotskata azbyka. Suqo taka, ne̋ma vruzka meǧy gotskata i koptskata azbyki. Gotskite bykvi su dadeni v tablicata po redut na miletskite cifri. Bykvite, pokazani v zeleno, su točno kopie na gruckite bykvi. Bykvite, pokazani v červeno, su povliani ot latinskite bykvi. Da, pri gotskata azbyka može da se vidi vlianie otkum latinskata azbyka, kakvoto v kirilskata azbyka ne̋ma. Pri bykvite, pokazani v žulto, zavisimostite su po-složni. Gruckite bykvi Theta i Psi su s razmeneni načertania v gotskata azbyka. Vuzmožno e tova da e "prinos" na pisarüt. V gotskata azbyka ima 25 bykvi, ypotrebävani kakto v tekstove, taka i kato miletski cifri. V gotskata azbyka ima oqe 2 bykvi - Qoppa i Sampi, ypotrebävani samo kato miletski cifri.														Explanation of Gothic	Obäsnenie na gotskata azbyka
▼▼	Dokolkoto se razprostranävat tvurdenia za mnima vruzka na kirilicata s koptskata azbyka, v tablicata e vklÿčena i tä. Ot trite azbyki, osnovani pre̋ko na gruckata - koptskata, gotskata i kirilskata, koptskata e naj-starata. No vlianie ot neü kum drygite dve ne se zabele̋zva. Koptskata azbyka, kakto i originalnata kirilica, predstavläva standartnata grucka azbyka (Classic Ionian) s dopulnenie ot ne̋kolko novi bykvi. Ideäta, če gruckata azbyka može da se dopulni s novi bykvi, ako ima nyǧa ot takiva, može lesno da xrymne i na drygi xora, bez nepremenno da se predpolaga zaimstvane na ideäta. Reference: Coptic alphabet Vse̋ka edna ot 24-te standartni grucki bykva (Classic Ionian) ü ima i v koptskata azbyka. V koptskata azbyka su vklÿčeni i 7 dopulnitelni bykvi: Ϣ: [š] Ϥ: [f] (90: dadena e v tablicata na redut Qoppa) Ϧ: [x] Ϩ: [h] Ϫ: [j] Ϭ: [c] Ϯ: [di] Oqe dve grucki bykvi - {Ⲋ:Stigma:6} i {Ⳁ:Sampi:900}, se izpolzvat v koptskata azbyka samo kato miletski cifri. Redovete na tablicata predstavät samo semitskite i gruckite bykvi. Za dopulnitelnite bykvi ot koptskata i kirilskata azbyka ne se zadelä red v tablicata. No ako bykvata e i miletska cifra, takava bykva se slaga na suotvetniut red.															Explanation of Coptic
▼▼	Kirilicata - kirilskata azbyka - e ot naj-gole̋m interes za bulgarskata pyblika. Originalnata kirilica, kakto i koptskata azbyka, predstavläva standartnata grucka azbyka (Classic Ionian) s dopulnenie ot ne̋kolko novi bykvi. Ideäta, če gruckata azbyka može da se dopulni s novi bykvi, ako ima nyǧa ot takiva, može lesno da xrymne i na drygi xora, bez nepremenno da se predpolaga zaimstvane na ideäta ot koptskata azbyka. Glagolicata e suvsem dryga azbyka. Glagolicata e suzdadena ot Sveti Kiril Konstantin Filosof. Makar kirilicata da e narečena na imeto na Sveti Kiril, .. .. toj e suzdatelüt na glagolicata i ne e znael za suqestvyvaneto na kirilicata. Glagolicata ne se pokriva ot tazi tablica - ne̋ma kolona za neü. Tazi kolona ot tablicata e prednaznačena za kirilicata, a ne za glagolicata. Vse̋ka edna ot 24-te standartni grucki bykva (Classic Ionian) ü ima i v originalnata kirilica kakto sus zvykovata si stojnost, taka i s miletskata si čislova stojnost. V zeleno su pokazani tezi bykvi, koito su zapazeni v suvremennata naša kirilica bez izmenenia. V žulto su pokazani tezi bykvi, čiato forma e bila promenena pri vuveǧaneto na knigopečataneto v Rysia. Sled kato miletskata sistema za označavane na čislata izliza ot ypotreba v Bulgaria i Rysia, onezi grucki bykvi, koito ne su nyžni za slavänski (bulgarski ili ryski) ezik, su bili izostaveni: [θ],[ι],[ξ],[υ],[ψ],[ω]. V originalnata kirilska azbyka su vklÿčeni i 11 dopulnitelni bykvi: Eto gi: Б,S,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ,Ѧ. Ot te̋x, Б,Ж,Ш,Ц,Ч,Ъ,Ь,Ѣ,Ѫ se pazüt v našata azbyka i dosega, pone v moite tekstove. Formata na Ѧ e bila promenena pri vuveǧaneto na knigopečataneto v Rysia do dnešnoto Я. Bykvata Я se e naložila sus zvyčeneto si v ryskiut ezik. Bykvata S, sled kato ne̋kolko veka se e ypotrebävala samo kato miletska cifra 6, e bila izostavena. V Skopie obače su ü vuzstanovili, bez da im e osobeno potrebna. Slednite tri dopulnitelni kirilski bykvi se ypotrebävat i kato miletski cifri: {6:S},{90:Ч},{900:Ц} Osven tova: Pri vuveǧaneto na knigopečataneto v Rysia, ne̋koi ligatyri (digrafi, sleti dvybykveni sučetania) su polyčili statyt na bykva: У, Ю, Щ, Ы. Ligatyrata Ю e polyčila statyt na bykva oqe v srednovekovna Bulgaria. Dobaveni su bykvi za nyǧite predi vsičko na ryskiut, no i za bulgarskiut ezik: Й, Э. Dobaveni su bykvi za nyǧite na srubskiut ezik: Џ, Ћ, Ђ. Bez vnimanie ostaväm novite kirilski bykvi za neslavänski ezici v bivšata suvetska imperia. Redovete na tablicata predstavät samo semitskite i gruckite bykvi. Za dopulnitelnite bykvi ot kirilskata i koptskata azbyka ne se zadelä red v tablicata. No ako bykvata e i miletska cifra, takava bykva se slaga na suotvetniut red.																Explanation of Cyrillic
►►	Aleph	𐤀	א	1	1	ΑΛΦΑ	Alpha						Α	[a]	𐌰	Ⲁ	А
	Bik	Explanation											α	[a]	Kato gruckata bykva		Kato gruckata bykva
►►	Bet	𐤁	ב	2	2	ΒΗΤΑ	Beta						Β	[b]	𐌱	Ⲃ	В
	Kuqa	Explanation											β	CG:[b] BG:[v]	Kato gruckata bykva		Kato gruckata bykva
►►	Gimel	𐤂	ג	3	3	ΓΑΜΜΑ	Gamma						Γ	[g]	𐌲	Ⲅ	Г
	Praška	Explanation											γ	CG:[g] BG:[γ]	Kato gruckata bykva		Kato gruckata bykva
►►	Dalet	𐤃	ד	4	4	ΔΕΛΤΑ	Delta						Δ	[d]	𐌳	Ⲇ	Д
	Vrata	Explanation											δ	CG:[d] BG:[δ]	Kato gruckata bykva		Fòrmata e leko izmenena
►►	Hē	𐤄	ה	5	5	Ε ΨΙΛΟΝ	E-psilon						Ε	[e]	𐌴	Ⲉ	Е
	Konec	Explanation											ε	[e]	Kato gruckata bykva		Kato gruckata bykva
►►	Waw	𐤅	ו	6	6	[Δίγαμμα]	[Digamma]						Ϝ	[w]	𐌵
	Žezul	Explanation												PCG:[w,wh?,hw?] CG:[-]	[kw] Povliana ot latinskata bykva Q i gruckata Qoppa
►►					6	[Στίγμα]	[Stigma]					Ϛ	Ϛ	[st]		Ⲋ	[s]
		Ligatyra (sle̋to izpisvane) na bykvite Sigma i Tau, izpolzvana i kato miletska cifra 6											Ligatyra na Sigma i Tau	[st] Izpolzvana i kato miletska cifra 6		Samo miletska cifra	[dz,z] Izostavena (V Skopie su ü vuzstanovili, bez da im e osobeno potrebna)
►►	Zayin	𐤆	ז	7	7	ΖΗΤΑ	Zeta						Ζ	[dz]	𐌶	Ⲍ	З
	Meč	Explanation											ζ	CG:[dz,zd?] BG:[z]	Kato gruckata bykva		Fòrmata e izmenena
►►	Heth	𐤇	ח	8	8	ΗΤΑ	[H]Eta						Η	[h],[ē]	𐌷	Ⲏ	И
	Dvor	Explanation											η	PCG:[h] CG:[ē] BG:[i]	[h] Povliana ot latinskata bykva H i predklasičeskata grucka Hēta		Fòrmata e izmenena
►►	Teth	𐤈	ט	9	9	ΘΗΤΑ	Theta						Θ	[th]	𐌸	Ⲑ	[θ]
	Kolelo	Explanation											θ	CG:[th] BG:[θ]	[θ] Gruckite bykvi Theta i Psi su s razmeneni načertania		Izostavena
►►	Yodh	𐤉	י	10	10	ΙΩΤΑ	Iōta						Ι	[i]	𐌹	Ⲓ	[ι]
	Ruka	Explanation											ι	[i]	Kato gruckata bykva		Izostavena

Wednesday, January 1, 2020

Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

1. ►► Прѣдисловие (.. покажи го ..) (.. покажи само таблицата ..)

1. ▼▼ Прѣдисловие (.. скрий го прѣдисловието ..) (.. покажи само таблицата ..)

2. ►► Таблица за произходът на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

2. ▼▼ Таблица за произходът на гръцката азбука и на част от потомството ѝ (.. скрий я̨ таблицата ..)

3. ►► Прѣпратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..

3. ▼▼ Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..)

4. ►► Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..

4. ▼▼ Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

1. ►► Прѣдисловие (.. покажи го ..) (.. покажи само таблицата ..)

1. ▼▼ Прѣдисловие (.. скрий го прѣдисловието ..) (.. покажи само таблицата ..)

2. ►► Таблица за произходът̌ на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

2. ▼▼ Таблица за произходът̌ на гръцката азбука и на част от потомството ѝ (.. скрий ıѫ̨ таблицата ..)

3. ►► Прѣпратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..

3. ▼▼ Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..)

4. ►► Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги ..) (.. разгънѫ̨ти ..) .. към началото ..

4. ▼▼ Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD

Ѣ-БЪ ѢѪ-БЪ ОФ-БЪ J-БЪ BG BGD

1 comment:

Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ

Произход на гръцката азбука и на част от потомството ѝ