Friday, January 24, 2020

Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме

Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме

(.. свий&скрий всичко ..)  (.. покажи всичко ..)  .. to the bottom ..



Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме


▼▼   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. скрий го преамбюлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


  • Прѣд буквитѣ Ѣ (ят, е двойно), Ѫ (юс голѣ̋м), Ъ (ер голѣ̋м) - най-българскитѣ букви - трѣ̋бва да благоговѣете, а не да ги пишете къдѣ да е.

    • Тѣзи букви е по-добрѣ изобщо да не се пишѫ̨т, ако не се пишѫ̨т правилно.
    • И не пишѣте глухо Ъ в краıът̌ на думитѣ. Нека да не Ви привличат баналнитѣ нѣща.

  • Двата раздѣла 2 и 3 - "Кога се пише буквата Ѣ" и "Кога се пише буквата Ѫ" - сѫ независими един от друг и могѫ̨т да се четѫ̨т в произволен ред.

    • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѣ, можете да пропуснете раздѣл 3.
    • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѫ, можете да пропуснете раздѣл 2.
    • Но във всѣки случай трѣ̋бва да започнете с този общ раздѣл, прѣди да продължите с раздѣл 2 или 3.

    • И в двата раздѣла се разчита читателитѣ да знаıѫ̨т нормативното произношение в стандартниът̌ български език, ..
    • .. както и писането на гласнитѣ според валидниът̌ в моментът̌ отечествено-фронтовски правопис.

  • Прѣди 1945, когато в сила е бил така нарѣчениът̌ Иванчевски правопис, буквитѣ Ѣ и Ѫ сѫ се пишѣли редовно.

    • Обаче с достѫпен правописен рѣчник от онова врѣме не разполагам.
    • А пък и тогава, както и сега, в печатнитѣ издания е било пълно с правописни грѣшки.
    • Поради това, твърдението, че буквитѣ Ѣ и Ѫ слѣдва да се пишѫ̨т както в Иванчевскиът̌ правопис, е само приблизително и пожелателно.
    • При спорен случай, обикновен печатен текст от онова врѣме не е достатъчен за рѣшение на казусът̌.

  • При възстановяване на употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ основни сѫ етимологичниът̌ принцип и морфологичниът̌ принцип.

  • Морфологичниът̌ принцип е основен при всички официални български правописи.

    • Аз сѫщо така се придържам към него.
    • Морфологичниът̌ принцип означава, че всѣ̋ка морфема - корен, прѣдставка, наставка, окончание - по възможност - слѣдва да се пише по един и сѫщ начин и да е лесно разпознаваема, независимо от отклоненията в произношението.
    • Приложението на морфологичниът̌ принцип се покрива от тази публикация, както и от други мои публикации.

  • За да се прилага етимологичниът̌ принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, слѣдва да си служим с рѣчници, най-вече етимологични рѣчници:

  • Сѫщо така, за прилагането на етимологичниът̌ принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, изключително полезно би било знанието на друг славянски език.

    • Руски, сръбски, украински, полски, ..
    • В раздѣлитѣ 2 и 3 този метод се обсѫђа, най-вече въз основа на рускиът̌ език.

    • Тука слѣдва да се споменѫ̨т и разнообразнитѣ български диалекти.
    • Проблемът̌ при тѣ̋х е оскѫдицата на систематични свѣдения в сравнение със стандартнитѣ езици.

  • Прѣдлагам плавно подобрение на правописът̌, така че всичко старо да си остане правилно. Не искам реформа а-ла-комуниста или а-ла-ататюрк.

    • Просто трѣ̋бва буквитѣ Ѣ и Ѫ да се възстановıѫ̨т в азбуката и употрѣбата им според етимологичниът̌ и морфологичниът̌ принцип да се разрѣши.
    • Употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ да бѫде разрѣшена, но не и задължителна.

  • Свѣдѣнията, дадени в двата раздѣла 2 и 3 - кога се пишѫ̨т буквитѣ Ѣ и Ѫ, нѣ̋ма да се учѫ̨т в срѣднитѣ и в началнитѣ училища.

    • Това е материя за студенти по българска или славянска филология.

    • В началнитѣ и срѣднитѣ училища ще се учи слѣдното:
      • Буквитѣ Ѣ и Ѫ влизат в съставът̌ на българската азбука.
      • Писането им не е задължително.
      • Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще могѫ̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
      • Буквата Ѫ се чете Ъ, но не всѣки звук Ъ може да се запише с буквата Ѫ.
      • Буквата Ѣ се чете Е или IA (Я) според говорнитѣ навици. Не всѣки звук Е може да се пише с буквата Ѣ. Нито пък всѣ̋ко Я може да се замѣсти с Ѣ.
  • Буквитѣ Ѣ и Ѫ не сѫ толкова архаични. Нима Ботев, Вазов, Славейкови баща и син, Яворов, Йовков, .. сѫ архаични. А всичкитѣ тѣзи хора не сѫ си прѣдставяли българскиът̌ език без буквитѣ Ѣ и Ѫ.

  • С точност до подробности, буквитѣ Ѣ и Ѫ се пишѫ̨т само в думи със славянски произход.

  • Усвояването на правописът̌ на възстановенитѣ български букви Ѣ и Ѫ не се постига с уроци, а с четене на текстове, къдѣто тѣзи букви сѫ употрѣбени правилно.

    • Kолкото човѣк е по-начетен, толкова по-грамотен става - такава е практиката при доста езици по свѣтът̌.

  • Текстът̌ в очеркът̌ е актуалииран (.. скрий го разяснението на update-ът ..)

    • И тъй, међуврѣменно ..

      • .. завърших трактатът̌ си Мистерията на българскитѣ глаголи, и

      • .. дефинирах така нарѣчениът̌ естествен правопис и имплементирах софту̌ерът̌ по поддръжката му.

        • Текстът̌ се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ. В моментът̌ е така.
        • Текстът̌ се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант.

    • Това наложи промѣни в текстът̌ на този очерк.

      • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.

    • Очеркът̌ е написан в така нарѣчениът̌ пост-модерен правопис ..
      • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първиът̌ коментар.
      • Eстествениът̌ правопис е послѣдниът̌ дефиниран и имплементиран правописен вариант.

      • До въвеђането на естествениът̌ правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерниът̌ правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋хѫ̨ налични.
      • Вече не е така.
      • Сега очеркът̌ се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерниът̌ и естествениът̌.

      • Досега примѣритѣ и пълнежът̌ на таблицитѣ се показвахѫ̨ все във пост-модерен правопис.
      • Сега, ако е избран естествениът̌ правопис, примѣритѣ и пълнежът̌ на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.

      • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
      • Слѣдователно, раздѣлът̌ Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерниът̌ и за естествениът̌ правописен вариант.

      • Обаче раздѣлът̌ Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерниът̌ правопис.
      • В естествениът̌ правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:

    • (.. скрий го разяснението на update-ът ..)

  • Ако в моментът̌ Ви интересува само правописът̌ на буквата Ѫ (но не и на Ѣ), натиснѣте тука.

    • Ако пък искате да продължите с правилата за буквата Ѣ, то продължѣте надолу, слѣд като натиснѣте тука.

  • (.. скрий го преамбюлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

  • ◄► Ако не сте прочели общиът̌ раздѣл (преамбюлът̌), върнѣте се първо на него.

  • ◄► Буквата Ѣ се чете или като Е, или като JA (Я).

    • Когато според правоговорът̌ буквата Ѣ се произнася като JA (Я), пишѫ̨ я̨ с диакритичен знак: Ѣ̋.

    • Буквата Ѣ може винѫги да се произнася като Е: ѐкавското произношение е естествено за много български говори и не бива да бѫде забранявано.

  • ◄► Правилата за писане на буквата Ѣ ще бѫдѫ̨т разгледани според позицията в думата.

  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки (.. скрий ..)

      * Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пишѫ̨т чрѣз буквата Ѣ:
    • прѣ- (прѣ̋-)
    • прѣд-, прѣд, прѣди
    • слѣд-, слѣд
    • срѣд-, срѣд
    • чрѣз-, чрѣз

    • Обаче: перестройка

  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Наставката -ение/-ѣние (.. скрий ..)
      Да, има думи прѣзрѣние, мнѣние, рѣшение.

      Но има и събрание, зловоние, униние.

      За наставка слѣдва да се счита само частта -ние.
      Гласната прѣд нея̨ слѣдва да се счита за част от коренът.

      А за коренитѣ правила нѣ̋ма.
    • ▼▼  Глаголната наставка -Ѣ-  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Има много глаголи с наставка -Ѣ-:  (.. скрий ..)

        • живѣıѫ̨, жалѣıѫ̨, милѣıѫ̨, копнѣıѫ̨, старѣıѫ̨, младѣıѫ̨
        • да прѣживѣıѫ̨, да оглупѣıѫ̨, да поумнѣıѫ̨, да овдовѣıѫ̨, да осиротѣıѫ̨, да успѣıѫ̨
        • да ослѣпѣıѫ̨, да се разболѣıѫ̨, да оздравѣıѫ̨, да оцѣлѣıѫ̨
        • пѣıѫ̨, вѣıѫ̨, грѣıѫ̨, сѣıѫ̨, зѣıѫ̨, лѣıѫ̨, люлѣıѫ̨, блѣıѫ̨
        • бѣлѣıѫ̨ се, чернѣıѫ̨ се, синѣıѫ̨ се, зеленѣıѫ̨ се, жълтѣıѫ̨ се

        • Да отбѣлѣжим, че всички глаголи с наставка -Ѣ- сѫ силни, и конкретно - тѣ сѫ от първо спрежение.

      • ▼▼  Особености на глаголната наставка -Ѣ- слѣд Ж-Ш-Ч:  (.. скрий ..)

        • Понѣ̋кога слѣд Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- се измѣня в -А-: скучаıѫ̨, величаıѫ̨.
        • Понѣ̋кога слѣд Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- не се измѣня: да оглушѣıѫ̨, да възмѫжѣıѫ̨.
        • А понѣ̋кога в езикът̌ ни има колѣбание: да закопчаıѫ̨/закопчѣıѫ̨.

      • ▼▼  Глаголитѣ с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми.  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

        Сегашно
        врѣме
        Перфект
        (минѫ̨ло
        свършено
        врѣме)
        Имперфект
        (минѫ̨ло
        несвършено
        врѣме)
        Императив
        (заповѣдно
        наклонение)
        аз живѣıѫ̨ и
        се смѣıѫ̨,
        докато възмѫжѣıѫ̨,
        и не скучаıѫ̨
        живѣ̋х и
        се смѣ̋х,
        докато възмѫжах,
        и не скучах
        живѣѣх и
        се смѣѣх,
        докато възмѫжѣѣх,
        и не скучаѣх
        ти живѣеш и
        се смѣеш,
        докато възмѫжѣеш,
        и не скучаеш
        живѣ̋ и
        се смѣ̋,
        докато възмѫжа,
        и не скуча
        живѣѣше и
        се смѣѣше,
        докато възмѫжѣѣше,
        и не скучаѣше
        живѣй и
        се смѣй,
        възмѫжѣй
        и не скучай!
        той-тя-то живѣе и
        се смѣе,
        докато възмѫжѣе,
        и не скучае
        живѣ̋ и
        се смѣ̋,
        докато възмѫжа,
        и не скуча
        живѣѣше и
        се смѣѣше,
        докато възмѫжѣѣше,
        и не скучаѣше
        ние живѣем и
        се смѣем,
        докато възмѫжѣем,
        и не скучаем
        живѣ̋хме и
        се смѣ̋хме,
        докато възмѫжахме,
        и не скучахме
        живѣѣхме и
        се смѣѣхме,
        докато възмѫжѣѣхме,
        и не скучаѣхме
        вие живѣете и
        се смѣете,
        докато възмѫжѣете,
        и не скучаете
        живѣ̋хте и
        се смѣ̋хте,
        докато възмѫжахте,
        и не скучахте
        живѣѣхте и
        се смѣѣхте,
        докато възмѫжѣѣхте,
        и не скучаѣхте
        живѣйте и
        се смѣйте,
        възмѫжѣйте
        и не скучайте!
        тѣ живѣıѫ̨т и
        се смѣıѫ̨т,
        докато възмѫжѣıѫ̨т,
        и не скучаıѫ̨т
        живѣ̋хѫ̨ и
        се смѣ̋хѫ̨,
        докато възмѫжахѫ̨,
        и не скучахѫ̨
        живѣѣхѫ̨ и
        се смѣѣхѫ̨,
        докато възмѫжѣѣхѫ̨,
        и не скучаѣхѫ̨
        активно
        причастие
        живѣещ
        смѣещ се
        -
        нескучаещ
        живѣ̋л и
        се смѣ̋л,
        докато възмѫжал,
        и не скучал
        живѣѣл и
        се смѣѣл,
        докато възмѫжѣѣл,
        и не скучаѣл
        дѣепричастие
        -
        остатъчен
        инфинитив
        живѣейки
        смѣейки се
        -
        не скучаейки
        [можеш ли] живѣ̋?
        [недѣй] се смѣ̋!
        [можеш ли] възмѫжа?
        [недѣй] скуча!
        отглаголно
        сѫществително
        живѣене
        -
        -
        скучаене
        пасивно
        причастие
        живѣ̋н
        -
        -
        -

        • В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освѣн тѣ̋х, българскитѣ глаголи имат аналитични форми: ще живѣıѫ̨т, бѣ̋хѫ̨ живѣли и възмѫжѣли, ..

        • Забѣлѣжѣте, че глаголът̌ скучаıѫ̨ запазва гласната -А- от наставката си във всичкитѣ си форми, така както глаголът̌ живѣıѫ̨ запазва гласната -Ѣ- от наставката си във всичкитѣ си форми.

        • Обърнѣте внимание на глаголът̌ възмѫжѣıѫ̨, като го сравните със живѣıѫ̨.
          Формитѣ, при които промѣнливото Ѣ прѣглася в JA (Я), на глаголът̌ живѣıѫ̨
          се пишѫ̨т с ѣ̋ (живѣ̋х, живѣ̋, живѣ̋хме, живѣ̋хте, живѣ̋хѫ̨, живѣ̋л),
          докато сѫщитѣ форми на глаголът̌ възмѫжѣıѫ̨ се пишѫ̨т с А
          (възмѫжах, възмѫжа, възмѫжахме, възмѫжахте, възмѫжахѫ̨, възмѫжал).
          Обаче: възмѫжѣли.
          Това е отстѫпление от морфологичниът̌ принцип на правописът̌, но го изисква традицията.
          Алтернативата - да се пише с ѣ̋
          (възмѫжѣ̋х, възмѫжѣ̋, възмѫжѣ̋хме, възмѫжѣ̋хте, възмѫжѣ̋хѫ̨, възмѫжѣ̋л),
          разчита на диакритичен знак, обаче диакритичнитѣ знаци не винѫги се употрѣбяват и не винѫги се изобразяват.

        • Перфективнитѣ глаголи (тѣзи от свършен вид) нѣ̋мат форми за отглаголно сѫществително, дѣепричастие и сегашно активно причастие.

        • Минѫ̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
          От показанитѣ в таблицата, само глаголът̌ живѣıѫ̨ е прѣходен.
          От друга страна, између глаголитѣ с наставка ѣ има много прѣходни,
          и тѣ си имат форми за минѫ̨ло пасивно причастие:

          • да изживѣıѫ̨: изживѣ̋н, изживѣ̋на, изживѣ̋но, изживѣни
          • люлѣıѫ̨: люлѣ̋н, люлѣ̋на, люлѣ̋но, люлѣни
          • грѣıѫ̨: грѣ̋т, грѣ̋та, грѣ̋то, грѣти
          • да нагрѣıѫ̨: нагрѣ̋т, нагрѣ̋та, нагрѣ̋то, нагрѣти

        • Архаичната форма за остатъчен инфинитив винѫги съвпада - и по изговор, и по правопис - с формата на перфектът̌ за 2-ро и 3-то лице в единствено число (ти-той-тя-то).

        • (.. скрий ги глаголнитѣ форми ..)  (.. скрий го правописът̌ на глаголната наставка -Ѣ- ..)  (.. свий го ..)  (.. разгуни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Наставка -Ѣ̋- при глаголнитѣ основи на перфектът̌  (.. скрий ..)

      • Глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ- във всичкитѣ си форми, сѫ разгледани в прѣдишниът̌ подраздѣл.

      • Тук се разглеђат глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ̋- само в основата си на перфектът̌, т.е. в минѫ̨ло свършено врѣме (перфект) и в причастията, образувани от тази основа, активното и пасивното.

      • Става дума само за силнитѣ глаголи.
        Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) имат основа, завършваща на А или Я, и завършъцитѣ им не се пишѫ̨т с буквата Ѣ (напримѣр, събирам, раздѣлям).

      • Завършък на основата на перфектът̌ на силен глагол може да бѫде всѣ̋коя гласна:

        Рѣчникова
        форма на
        глаголът̌:
        сегашно
        врѣме, аз
        Завършък
        на
        основата на
        перфектът̌
        Основа на
        перфектът̌
        Перфект:
        аз
        Перфект:
        ти
        той,тя,то

        Остатъчен
        инфинитив
        Перфект:
        ние
        Перфект:
        вие
        Перфект:
        тѣ
        Активно
        причастие
        Пасивно
        причастие
        пишѫ̨ А писа- писах писа писахме писахте писахѫ̨ писал,-а,-о
        писали
        писан,-а,-о
        писани
        берѫ̨ А бра- брах бра брахме брахте брахѫ̨ брал,-а,-о
        брали
        бран,-а,-о
        брани
        да върнѫ̨ Ѫ̨ върнѫ̨- върнѫ̨х върнѫ̨ върнѫ̨хме върнѫ̨хте върнѫ̨хѫ̨ върнѫ̨л,-а,-о
        върнѫ̨ли
        върнѫ̨т,-а,-о
        върнѫ̨ти
        пекѫ̨ О пеко- пекох пече пекохме пекохте пекохѫ̨ пекъл
        пекла,-о
        пекли
        печен,-а,-о
        печени
        сѣкѫ̨ О сѣ̋ко- сѣ̋кох сѣче сѣ̋кохме сѣ̋кохте сѣ̋кохѫ̨ сѣ̋къл
        сѣ̋кла,-о
        сѣкли
        сѣчен,-а,-о
        сѣчени
        да чуıѫ̨ У чу- чух чу чухме чухте чухѫ̨ чул,-а,-о
        чули
        чут,-а,-о
        чути
        плюıѫ̨ Ю плю- плюх плю плюхме плюхте плюхѫ̨ плюл,-а,-о
        плюли
        плют,-а,-о
        плюти
        гонıѫ̨ И гони- гоних гони гонихме гонихте гонихѫ̨ гонил,-а,-о
        гонили
        гонен,-а,-о
        гонени
        маıѫ̨ се Я мая- маях се мая се маяхме се маяхте се маяхѫ̨ се маял,-а,-о се
        маяли се
        да вземѫ̨ Е̨ взе̨- взех взе взехме взехте взехѫ̨ взел,-а,-о
        взели
        взет,-а,-о
        взети
        да видıѫ̨ Ѣ̋ видѣ̋- видѣ̋х видѣ̋ видѣ̋хме видѣ̋хте видѣ̋хѫ̨ видѣ̋л,-а,-о
        видѣли
        видѣ̋н,-а,-о
        видѣни
        горıѫ̨ Ѣ̋ горѣ̋- горѣ̋х горѣ̋ горѣ̋хме горѣ̋хте горѣ̋хѫ̨ горѣ̋л,-а,-о
        горѣли
        горѣ̋н,-а,-о
        горѣни
        вървıѫ̨ Ѣ̋ вървѣ̋- вървѣ̋х вървѣ̋ вървѣ̋хме вървѣ̋хте вървѣ̋хѫ̨ вървѣ̋л,-а,-о
        вървѣли
        вървѣ̋н,-а,-о
        вървѣни
        да умрѫ̨ Ѣ̋ умрѣ̋- умрѣ̋х умрѣ̋ умрѣ̋хме умрѣ̋хте умрѣ̋хѫ̨ умрѣ̋л,-а,-о
        горѣли
        пѣıѫ̨ Ѣ̋ пѣ̋- пѣ̋х пѣ̋ пѣ̋хме пѣ̋хте пѣ̋хѫ̨ пѣ̋л,-а,-о
        пѣли
        пѣ̋т,-а,-о
        пѣти

        • Глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ- във всичкитѣ си форми и които сѫ разгледани в прѣдишниът̌ подраздѣл, попадат в послѣдниът̌ ред на горната таблица, маркиран в зелено.

        • В този подраздѣл ни интересуват редоветѣ, маркирани в жълто. Макар да нѣ̋мат буква Ѣ в завършъцитѣ за сегашно врѣме, във формитѣ, свързани с основата на перфектът̌ (и показани в таблицата), тѣ имат буква Ѣ като завършък на основата (не като окончание). В повечето от тѣзи случаи буквата Ѣ е написана Ѣ̋, понеже звучи JA под ударение (Я, но не ).

        • На редът̌ в розово (маıѫ̨ сe, каıѫ̨ сe, лаıѫ̨) писането с буква Ѣ се запазва за формитѣ на имперфектът̌ (минѫ̨лото несвършено врѣме): маѣше се, каѣше се, лаѣше. Формитѣ на перфектът̌ (минѫ̨лото свършено врѣме) се пишѫ̨т с Я, както е показано в таблицата.

        • Историческитѣ гласни Е,Ъ,Ь не могѫ̨т да бѫдѫ̨т завършък на глаголната основа на перфектът̌.
        • Малкиът̌ юс е показан в таблицата като Е̨, а голѣмиът̌ - като А̨.

        • Когато завършъкът̌ на основата на перфектът̌ е О, наблюдава се пра-славянски отглас (Ablaut) О-Е-Ъ.

        • Минѫ̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.

        • (.. скрий го перфектът̌ ..)  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в наставки ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончания  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    • ◄► Ако нѣ̋кой счита опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за окончания, то да напомнıѫ̨:

      • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пишѫ̨т с буквата Ѣ.

        • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
        • Десеттѣ Божи заповѣди
        • Десеттѣ̋х Божи заповѣди

    • ◄► Буквата Ѣ не участва в окончания на прилагателни имена.

    • ▼▼  Нарѣчия, завършващи със звуковетѣ Е или Я (JA), обикновено се пишѫ̨т с буквата Ѣ:  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

      • горѣ, послѣ, вѫтрѣ, подирѣ, зимѣ, лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋ (това сѫ стари локативни форми)
      • добрѣ, злѣ, твърдѣ, сетнѣ, блазѣ̋ [им] (това сѫ стари компаративни форми)
      • А сѫщо така: по-добрѣ, най-добрѣ, най-злѣ, най-сетнѣ, по-горѣ, най-горѣ, най-послѣ
      • Обаче: не, още,въобще

    • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончания на сѫществителни имена (.. скрий ..)

      • С буква Ѣ се пишѫ̨т само форми за множествено число, произлизащи от стари форми за двойствено число:
        • рѫцѣ, нозѣ, раменѣ, колѣнѣ, мѫдѣ

      • Обаче: мѫже, коне, свине
      • Обаче: знания, поля̀
      • Обаче: даскаля̀, женуря̀

    • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончания  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
        • ◄► Случаитѣ на писане на буквата Ѣ в глаголнитѣ завършъци,
          • разгледани в прѣдишниът̌ подраздѣл тук и тук,
          • се отнасят за основитѣ, а не за окончанията на думитѣ.
          • Тук ще обърнем внимание на глаголнитѣ окончания.
        • ◄► Забѣлѣжѣте и запомнѣте, че да не бъркате:
          • за разлика от опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за множествено число -тѣ,
          • завършъцитѣ -те на личнитѣ глаголни форми
          • за 2-ро лице множествено число ("вие") се пишѫ̨т -тe:
          • стойтe си в кѫщи по врѣме на епидемия,
          • че да не Ви хванѫ̨т вируситѣ
          • и да бѫдетe здрави;
          • и бѫдѣтe здрави!
        • ◄► Има само два случая, при които буквата Ѣ
          • може да се пише в глаголно окончание,
          • и то все при силни глаголи:

            • Императив (заповѣдно наклонение) в множествено число
            • Имперфект (минѫ̨ло несвършено врѣме) в индикатив и имперфективно (минѫ̨ло несвършено) активно причастие

      • ▼▼  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончания  (.. скрий ..)  (.. скрий го правописът̌ на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

        • Глаголитѣ имат двѣ форми в императив (заповѣдно или повелително наклонение): една за единствено число ("ти") и една за множествено ("вие").

        • Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) и много от силнитѣ глаголи образуват императивнитѣ си форми с окончанията -Й и -ЙТЕ:
          • Раздѣляй и владѣй! Раздѣляйте и владѣйте!
          • Имай, давай, вземай! Имайте, давайте, вземайте!
          • Живѣй, смѣй се, пѣй! Живѣйте, смѣйте се, пѣйте!

        • Нѣ̋кои силни глаголи образуват усѣчени императивни форми:
          • Влѣз, дръж, яж, виж! Влѣзте, дръжте, яжте, вижте!

        • Останѫ̨литѣ силни глаголи образуват императивнитѣ си форми с окончанията -И и -ѢТЕ:
          • Събери, извади, умножи, раздѣли!
          • Съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
          • Чети, пиши, рѣши, запомни!
          • Четѣте, пишѣте, рѣшѣте, запомнѣте!

          • Формитѣ за множествено число ("вие") имат буквата Ѣ в окончанието си.
          • Забѣлѣжѣте, че буквата Ѣ може да се пише дори слѣд съгласнитѣ Ж,Ш,Ч.
        • (.. скрий правописът̌ на императивнитѣ глаголни окончания ..)

      • ▼▼  Буквата Ѣ в глаголни окончания на имперфектът̌  (.. скрий ..)  (.. скрий го правописът̌ на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

        Перфект
        (минѫ̨ло
        свършено врѣме)
        Имперфект (минѫ̨ло несвършено врѣме) Активно
        причастие
        на имперфектът̌
        Активно
        причастие
        на перфектът̌
        ти
        той-тя-то
        [аз]
        аз ти
        той-тя-то
        ние вие тѣ Минѫ̨ло
        несвършено
        активно
        причастие
        Минѫ̨ло
        свършено
        активно
        причастие
        живѣıѫ̨

        смѣıѫ̨ се

        пѣıѫ̨
        живѣ̋[х];

        смѣ̋[х]; се

        пѣ̋[х]
        живѣѣх

        смѣѣх се

        пѣѣх
        живѣѣше

        смѣѣше се

        пѣѣше
        живѣѣхме

        смѣѣхме се

        пѣѣхме
        живѣѣхте

        смѣѣхте се

        пѣѣхте
        живѣѣхѫ̨

        смѣѣхѫ̨ се

        пѣѣхѫ̨
        живѣѣл,-а,-о,-и

        смѣѣл,-а,-о,-и
        се
        пѣѣл,-а,-о,-и
        живѣ̋л,-а,-о
        живѣли
        смѣ̋л,-а,-о се
        смѣли се
        пѣ̋л,-а,-о
        пѣли
        маıѫ̨ се мая[х] се маѣх се маѣше се маѣхме се маѣхте се маѣхѫ̨ се маѣл,-а,-о,-и се маял,-а,-о,-и се
        пишѫ̨ писа[х] пишѣх пишѣше пишѣхме пишѣхте пишѣхѫ̨ пишѣл,-а,-о,-и писал,-а,-о,-и
        берѫ̨ бра[х] берѣ̋х берѣше берѣ̋хме берѣ̋хте берѣ̋хѫ̨ берѣ̋л,-а,-о,берѣли брал,-а,-о,-и
        мо̀гѫ̨ можа̀[х] мо̀жѣх мо̀жѣше мо̀жѣхме мо̀жѣхте мо̀жѣхѫ̨ мо̀жѣл,-а,-о,-и можа̀л,-а,-о,-и
        да върнѫ̨ върнѫ̨[х] ако върнѣх ако върнѣше ако върнѣхме ако върнѣхте ако върнѣхѫ̨ ако върнѣл,-а,-о,-и върнѫ̨л,-а,-о,-и
        пекѫ̨ пече
        [пекох]
        печах печѣше печахме печахте печахѫ̨ печал,-а,-о
        печѣли
        пекъл
        пекла,-о,-и
        сѣкѫ̨ сѣче
        [сѣ̋кох]
        сѣчах сѣчѣше сѣчахме сѣчахте сѣчахѫ̨ сѣчал,-а,-о
        сѣчѣли
        сѣ̋къл
        сѣ̋кла,-о
        сѣкли
        сушѫ̨ суши[х] сушах сушѣше сушахме сушахте сушахѫ̨ сушал,-а,-о
        сушѣли
        сѣ̋къл
        сѣ̋кла,-о
        сѣкли
        лѣжѫ̨ суши[х] лѣжах лѣжѣше лѣжахме лѣжахте лѣжахѫ̨ лѣжал,-а,-о
        лѣжѣли
        сѣ̋къл
        сѣ̋кла,-о
        сѣкли
        да чуıѫ̨ чу[х] ако чуѣх ако чуѣше ако чуѣхме ако чуѣхте ако чуѣхѫ̨ ако чуѣл,-а,-о,-и чул,-а,-о,-и
        гонıѫ̨ гони[х] гонѣх гонѣше гонѣхме гонѣхте гонѣхѫ̨ гонѣл,-а,-о,-и гонил,-а,-о,-и
        да вземѫ̨ взе[х] ако вземѣх ако вземѣше ако вземѣхме ако вземѣхте ако вземѣхѫ̨ ако вземѣл,-а,-о,-и взел,-а,-о,-и
        да видıѫ̨ видѣ̋[х] ако вѝдѣх ако вѝдѣше ако вѝдѣхме ако вѝдхте ако вѝдѣхѫ̨ ако вѝдѣл,-а,-о,-и видѣ̋л,-а,-о,
        видѣли
        да горıѫ̨ гори[х] горѣ̋х горѣше горѣ̋хме горѣ̋хте горѣ̋хѫ̨ горѣ̋л,-а,-о,
        горѣли
        горил,-а,-о,-и
        вървıѫ̨ вървѣ̋[х] вървѣ̋х вървѣше вървѣ̋хме вървѣ̋хте вървѣ̋хѫ̨ вървѣ̋л,-а,-о,
        вървѣли
        вървѣ̋л,-а,-о,
        вървѣли
        да умрѫ̨ умрѣ̋[х] ако умрѣ̋х ако умрѣше ако умрѣ̋хме ако умрѣ̋хте ако умрѣ̋хѫ̨ ако умрѣ̋л,-а,-о,
        ако умрѣли
        умрѣ̋л,-а,-о,
        умрѣли

        • Този подраздѣл е посветен на формитѣ, които сѫ дадени в горната таблица под жълтата шапка. Тѣ сѫ образувани от сегашната основа на глаголитѣ.

        • За сравнение, в червеникаво сѫ дадени нѣ̋кои форми, образувани от основата на перфектът̌.
          • При вървѣ̋х и умрѣ̋х съвпадат.

        • Навсѣ̋къдѣ под жълтата шапка в окончанията присѫтства буквата Ѣ,
          • освѣн когато окончанието е ударено
          • и слѣд съгласна Ж-Ш-Ч то звучи А
          • и по традиция се пише с буквата А.

          • Такива сѫ случаитѣ печах, сѣчах, сушах, лѣжах.
        • (.. скрий правописът̌ на имперфектът̌ ..)

    • ▼▼  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. скрий ..)

      • С различни окончания по правилата на морфологията се образуват различни словоформи на една дума (на една лексема). В рѣчницитѣ обикновено се дават само думитѣ (лексемитѣ), но не и словоформитѣ.
        • Напримѣр, в рѣчникът̌ се дава само глаголът̌ (глаголната лексема) живѣıѫ̨ чрѣз една от словоформитѣ си, но не и другитѣ словоформи живѣеш, живѣ̋хѫ̨, и т.н.

      • С наставки могѫ̨т да се образуват сродни думи, думи с един корен. Всѣ̋ка такава дума се дава в рѣчникът̌ отдѣлно.
        • Напримѣр, в рѣчникът̌ се дават както глаголът̌ живѣıѫ̨, образуван от коренът̌ жив- с наставка -ѣ-, така и прилагателното жив- от сѫщиът̌ корен.

    • ◄►  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в окончания ..)  (.. скрий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Сводка-обобщение на глаголнитѣ завършъци във връзка с правописът̌ на буквата Ѣ 

    • ▼▼  Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) (.. скрий ..)

      • Основата на всѣки слаб глагол завършва на гласната А: имам да вземам и да давам.
        • Обаче заради русофилскиът̌ ни правопис при слабитѣ глаголи с меки основи се появява буквата Я: смѣням.
        • Ако правописът̌ ни бѣше сърбомански, то просто щѣ̋хме да пишем буква йот J прѣд буквата А: сменjам.

      • В завършъцитѣ на формитѣ на слабитѣ глаголи нѣ̋ма буквата Ѣ.
        • Но в основитѣ на слабитѣ глаголи буквата Ѣ може да се срѣща:
          • срѣщам, заповѣ̋двам, загрѣ̋вам, успѣ̋вам, надѣ̋вам се
          • смѣням, опрѣдѣлям, стрѣлям

      • Всичкитѣ форми на един слаб глагол сѫ дадени в слѣдната таблица:

        Сегашно
        врѣме
        Перфект
        (минѫ̨ло свършено
        врѣме)
        Имперфект
        (минѫ̨ло несвършено
        врѣме)
        Императив
        (заповѣдно
        наклонение)
        аз имам
        смѣням
        имах
        смѣнях
        имах
        смѣнях
        ти имаш
        смѣняш
        има
        смѣня
        имаше
        смѣняше
        имай
        смѣняй
        той-тя-то има
        смѣня
        има
        смѣня
        имаше
        смѣняше
        ние имаме
        смѣняме
        имахме
        смѣняхме
        имахме
        смѣняхме
        вие имате
        смѣняте
        имахте
        смѣняхте
        имахте
        смѣняхте
        имайте
        смѣняйте
        тѣ имат
        смѣнят
        имахѫ̨
        смѣняхѫ̨
        имахѫ̨
        смѣняхѫ̨
        активно
        причастие
        имащ
        смѣнящ
        имал
        смѣнял
        имал
        смѣнял
        дѣепричастие
        остатъчен
        инфинитив
        имайки
        смѣняйки
        [недѣй] му има довѣрие!
        [недѣй] смѣня стилът̌ си!
        отглаголно
        сѫществително
        имане
        смѣняне
        пасивно
        причастие
        иман
        смѣнян

      • В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освѣн тѣ̋х, българскитѣ глаголи имат аналитични форми: ще имат, ще сѫ имали, бихѫ̨ смѣняли, ..
      • Перфективнитѣ глаголи (тѣзи от свършен вид) нѣ̋мат форми за отглаголно сѫществително, дѣепричастие и сегашно активно причастие.
      • Минѫ̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
      • (.. скрий го обяснението за слабитѣ глаголи ..)  .. към началото ..

    • ◄► Буква Ѣ в завършъцитѣ си могѫ̨т да имат само форми на силни глаголи.

    • ◄► Окончанията за 1-во и 2-ро лице в множествено число ("ние" и "вие") се пишѫ̨т с крайна буква Е:
      • имаме, имахме, сме, бѣ̋хме, взехме
      • имате, имахте, сте, бѣ̋хте, взехте, ще вземете

    • ◄► Основата на силнитѣ глаголи от 1-во спрежение завършва на Е, а на на Ѣ:
      • ще бѫдеш, ще бѫде, ще бѫдем, ще бѫдете, [то] е
      • береш, бере, берем, берете

    • ◄► При силнитѣ глаголи,
      • ако заповѣдната форма за 2-ро лице единствено число ("ти") има окончание -И,
      • то заповѣдната форма за 2-ро лице множествено число ("вие") има окончание -ѢТЕ:
      • чети, пиши! => четѣте, пишѣте!
      • събери, извади, умножи, раздѣли! =>
      •    => съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!

      • Според иванчевскиът̌ правопис, буквата Ѣ не се пише слѣд Ж-Ш-Ч.
      • Но според мене, писането на умножете при съберѣте, извадѣте, - , раздѣлѣте
      • противорѣчи на морфологичниът̌ принцип, основен за правописът̌.

    • ◄► В окончанията за имперфект (минѫ̨ло несвършено врѣме) при силнитѣ глаголи

    • ◄► Основата на перфектът̌ при много глаголи (силни, естествено) може да завършва на буква Ѣ.

    • ◄► Нѣ̋кои силни глаголи имат основа, завършваща на гласна Ѣ, във всичкитѣ си форми.

    • ◄►  (.. скрий ıѫ̨ сводката за глаголитѣ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Явлението "промѣнливо Ѣ" в българскиът̌ език осмисля възстановяването на буквата Ѣ 

    • ◄► Отражението на старата гласна Ѣ в съврѣменниът̌ български език се нарича "промѣнливо Ѣ".
    • ◄► Българскиът̌ вокализъм (системата от гласнитѣ звукове в езикът̌) има двѣ отдѣлни различни части:
      • вокализъм в ударена сричка (под ударение)
      • вокализъм в неударена позиция

    • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позиция  (.. скрий ..)

      • На запад от ятовата граница властва екавизмът̌.

      • Екавизмът̌ е възприет в нормативниът̌ правоговор на българскиът̌ език.
        • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция се чува звук Е.

      • Екавизмът̌ е възприет и в отечествено-фронтовскиът̌ правопис.
        • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция се пише буква Е.

      • На изток от ятовата граница вокализмът̌ в неударена позиция по-често е размит.

        • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция
        • може да се чуе както звукът̌ Е,
        • със срѣдно до силно смекчение на прѣдната съгласна,
        • така и всѣки звук међу и
        • със силно смекчение на прѣдната съгласна.

        • Заповѣд: за̀повед, за̀повьъд, за̀повьад
        • Убѣђение: убеждѐние, убьъждѐние, убьаждѐние (.. скрий отражението на старата гласна Ѣ в позиция без ударение ..)

    • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):  (.. скрий го обяснението на явлението "промѣнливо Ѣ" ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • я̀кавско правило  (.. скрий ..)

      • На запад от ятовата граница е властвал екавизмът̌ (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
        • На мѣ̋стото на старото Ѣ се чува звук Е както в неударена позиция, така и под ударение.

      • Обаче в нормативниът̌ правоговор на българскиът̌ език възприето от основнитѣ източни диалекти е слѣдното я̀кавско правило:

        • Под ударение на мѣ̋стото на старата гласна Ѣ звучи JA/Я,
        • и то наистина като JA, а не като ,
        • освѣн ако слѣдва мека съгласна или прѣдна гласна.

        • Прѣдна гласна е една от И, Е, Ѣ, като е добрѣ тука да се добавıѫ̨т Я и Ю.
        • Примѣри, когато заради прѣдна гласна в слѣдващата сричка на думата ударената гласна Ѣ звучи Е:
          • живѣıѫ̨, живѣеш, живѣе, живѣем, живѣете, живѣıѫ̨т, живѣйте, живѣейки, живѣѣх, живѣѣше, .., живѣѣхѫ̨
          • голѣми, бѣли, лѣви, дѣсни, прѣсни, желѣзен, желѣзни, зрѣли, лѣтен, лѣтни, излѣзе
          • мѣрки, нѣми, нѣмец, нѣмкиня, нѣмци, пѣсен, цвѣте
        • Примѣри на изключения, когато въпрѣки прѣдната гласна в слѣдващата сричка, ударената гласна Ѣ звучи JA/Я:
          • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте

        • Мека съгласна е Й,Ж,Ш,Щ,Ч, както и всѣ̋ка съгласна прѣди Я, Ю и Ь.
        • Примѣри, когато заради послѣдваща мека съгласна ударената гласна Ѣ звучи Е:
          • грѣшка, грѣшна, грѣшно, снѣжна, снѣжно
          • нѣщо, нѣчий, вѣщ, прѣчка

        • Примѣри, когато ударена гласна Ѣ звучи JA/Я, понеже нито слѣдва прѣдна гласна, нито мека съгласна:
          • грѣ̋х, снѣ̋г, вѣ̋тър
          • нѣ̋м, нѣ̋ма, нѣ̋мо, желѣ̋зо, желѣ̋зна, желѣ̋зно
          • нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋как
          • [аз] пѣ̋х, видѣ̋х, засмѣ̋х се, щѣ̋х, бѣ̋х
          • [ти,той,тя,то] пѣ̋, видѣ̋, засмѣ̋ се, дощѣ̋ [ти,му,ѝ,му] се
          • [тѣ] пѣ̋хѫ̨, видѣ̋х̨, засмѣ̋х̨ се, щѣ̋х̨, бѣ̋х̨
        • Примѣри на изключения, когато ударена гласна Ѣ звучи Е, макар че не слѣдва нито прѣдна гласна, нито мека съгласна:
          • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]

      • Примѣри за приложение на я̀кавското правило за промѣнливото Ѣ в ударена сричка:

        • бѣ̋л, голѣ̋м, цѣ̋л, бѣ̋ла, голѣ̋ма, цѣ̋ла, бѣ̋ло, голѣ̋мо, цѣ̋ло, бѣли, голѣми, цѣли
        • дѣсен, прѣсен, лѣтен, дѣ̋сна, прѣ̋сна, лѣ̋тна, дѣ̋сно, прѣ̋сно, лѣ̋тно, дѣсни, прѣсни, лѣтни, пѣсен, пѣсни, лѣ̋то
        • нѣ̋кой, нѣ̋коя, нѣ̋кое, нѣ̋кои, нѣ̋какъв, .., нѣщо, нѣчий
        • всѣ̋кой, всѣ̋коя, всѣ̋кое, всѣ̋кои, всѣ̋какъв, .., всѣки, всѣ̋ка, всѣ̋ко
        • влѣ̋зох, влѣзе, сѣ̋кох, сѣче, сѣчѣ̀ше, сѣчѣ̀те, четѣ̀те
        • смѣ̋на, смѣни, смѣням, промѣ̋на, промѣни, промѣням

      • Примѣри на изключения от я̀кавското правило за промѣнливото Ѣ в ударена сричка:

        • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
        • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте

        • Заемки от руски, църковно-славянски или западно-български, или пък новообразувания:

          • бесѣда, блѣд, бѣдна, бѣдно, побѣда, неимовѣрна-неимовѣрно, вѣст, извѣстна-извѣстно
          • завѣса, отвѣсна-отвѣсно, прѣвѣс, вѣк, съвѣт, привѣт, завѣт, обѣт, съотвѣтна-съотвѣтно
          • гнѣвна-гнѣвно, прѣдѣл, дѣло, дрѣзгав, дѣва, жлѣб, крѣпост, клѣтка, малолѣтна-малолѣтно
          • лѣк, лѣкар, нелѣпост, прилѣпвам, лицемѣр, смѣс, непрѣмѣнно, прѣдмѣт, смѣт, (войнишка) мѣшка
          • мѣд-мѣдна-мѣдно, освѣн, плѣн, напрѣд, просвѣта, свѣтъл, послѣдна-послѣдно, смѣл
          • смѣтка, успѣх, срѣдна-срѣдно, срѣдство, сѫсѣд, сѣмка, многостѣн, свирѣп, съвсѣм
          • мекотѣло, тлѣнна-тлѣнно, потрѣбна-потрѣбно-потрѣбност, употрѣба, утѣха, оцѣнка
          • цѣдка, цѣпка, човѣк, члѣн, чрѣвна-чрѣвно

      • Навѣ̋рно сте забѣлѣ̋зали, че когато старата гласна Ѣ под ударение звучи като JA/Я, пишѫ̨ ıѫ̨ с диакритичен знак Ѣ̋.
      • Можете и да не обръщате внимание на този диакритичен знак. Той е само за утѣшение на любителитѣ на отечествено-фронтовскиът̌ правопис.
      • (.. скрий отражението на старата гласна Ѣ под ударение ..)

    • ◄► Нѣ̋кои хора, в родниът̌ говор на които го нѣ̋ма я̀кавското правило, понѣ̋кога изпадат в хипер-якавизъм и произнасят, а дори и пишѫ̨т бяли и голями.

      • Редно е ѐкавското произношение (екавизмът̌) да се разрѣши като допустим вариант на правоговорът̌.
      • Не прави чест на хора, усвоили я̀кавското правило още в дѣтството си като част от родниът̌ си говор, да се присмиват или да правıѫ̨т забѣлѣжка на хора с ѐкавско произношение.
      • Тази отечествено-фронтовщина трѣ̋бва рѣшително да се отхвърли, за да се отвори мѣ̋сто за българщината.

      • Как да е, това бѣше отклонение, темата тука е правописът̌, а не правоговорът̌.  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Възможни способи да се отрази "промѣнливото Ѣ" в правописът̌  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)

      • ◄► При разсѫђенията тук от значение сѫ само буквитѣ. Диакритичнитѣ знаци ги ползвам само за уточнение на произношението и етимологията и могѫ̨т да се пропускат.

      • ►►  Слѣднитѣ три принципа могѫ̨т да се поставıѫ̨т в основата на правописът̌: (.. скрий ..)

        • Фонетичен. Най-важни сѫ фонемитѣ (звуковетѣ). Пише се така, както се произнася.
        • Морфологичен. Най-важното е морфемитѣ - прѣдставки, корени, наставки, окончания - да сѫ добрѣ разпознаваеми.
        • Исторически. Най-важното е да се пише така, както сѫ писали и в минѫ̨лото.

        • Редно е един от тѣзи три принципа да се сложи в основата на правописът̌ и необосновани отклонения от избраниът̌ принцип да не се допускат.

        • Ако това не е така, правописът̌ се отдава на еклектика и субективизъм.

        • За българскиът̌ официален правопис винѫги се е считало, че той е основан на морфологичниът̌ принцип.
        • Така и трѣ̋бва да си остане. Отклоненията от морфологичниът̌ принцип слѣдва да се окастрıѫ̨т и обезсилıѫ̨т.

        • Освѣн при български, морфологичниът̌ принцип е в основата на правописът̌ при руски и нѣмски. Фонетичниът̌ - при сръбски и турски. Историческиът̌ - при гръцки и английски.

      • ►►  Могѫ̨ да набѣлѣжѫ̨ три способа, по които явлението "промѣнливо Ѣ" да се отрази в правописът̌:  (.. скрий ..)

        • Я̀кавски Такъв е валидниът̌ в моментъ отечествено-фронтовски правопис. Я̀кавскиът̌ способ е израз на фонетичниът̌ принцип на правописът̌. Той е отстѫпление от основниът̌ за българскиът̌ правопис морфологичен принцип. Това отстѫпление е било наложено прѣз 1945 прѣдимно по политически причини, като част от "борбата" с така нарѣчениът̌ "велико-български шовинизъм", а сѫщо така с цѣл да се отвори мѣ̋сто за новосъздаващиът̌ се македонски литературен jазик. При отечествено-фронтовскиът̌ правопис се прѣтоварва буквата Я (малкиът̌ юс), чието звучене като е придобито под руско влияние.
          • Примѣр: хляб, хлебен, място, местен

        • Ѐкавски. При екавскиът̌ способ "промѣнливото Ѣ" се означава само с буквата Е, а звученето ѝ като би могло да се маркира с диакритичен знак. Ако ятовиът̌ способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" в правописът̌, способ валиден до 1945, бѣше замѣнен с ѐкавски, а не с я̀кавски, то състоятелността на българскиът̌ правопис и съотвѣтствието му с възприетиът̌ основен за него морфологичен принцип нѣ̋маше да бѫдѫ̨т нарушени. Имало е условия прѣз 1945 да се направи това. В руски буквата Е сѫщо така има вариант с диакритичен знак - Ё, при който тя звучи , срѣща се само под ударение и може да се замѣсти с обикновено Е. Тази руска практика е добър примѣр и би могла лесно да бѫде побългарена. Но това е било в противорѣчие с политическата порѫчка. Аз сега нѣ̋маше да се сѣщам за буквата Ѣ, ако прѣз 1945 бѣ̋хѫ̨ въвели ѐкавски правопис.
          • Примѣр: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен

        • Ятов. Ятовиът̌ способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" е бил възприет в българскиът̌ правопис прѣди 1945. Той съотвѣтства както на основниът̌ морфологичен принцип на правописът̌, така и на историческиът̌ принцип. Историческата буква Ѣ се използва за "промѣнливото Ѣ". Явлението "промѣнливо Ѣ" в българскиът̌ език осмисля запазването на старата буква Ѣ и в нашитѣ модерни врѣмена, за разлика от други стари букви, които сѫ вече непотрѣбни. В текстът̌, който четете, е приложен този ятов способ. Звученето като е маркирано с незадължителен диакритичен знак.
          • Примѣр: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен

        • Този очерк се дава в шест правописни варианта:
          • Ѣ-БЪ Пост-модерен правопис и ѢѪ-БЪ естествен правопис.
            • Два правописни варианта, при които се прилага ятовиът̌ способ.
            • Прѣдпочитани от мене.
            • В моментът̌ четете този текст в естествен правопис.
          • ОФ-БЪ Отечествено-фронтовски правопис.
            • Това е официалниът̌ правопис. Той е якавски.
          • J-БЪ Ѐкавско-сърбомански правопис.
            • Естествено, екавски.
          • BG BGD Два варианта на романизация (българска латиница) - без и със диакритични знаци.
            • Ѐкавски.
        • (.. скрий обяснението за я̀кавски, ѐкавски, ятов правопис ..)

      • ◄►  (.. скрий разсѫђенията за правописът̌ на "промѣнливото Ѣ" ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • ◄►  (.. скрий го обяснението на явлението "промѣнливо Ѣ" ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в коренитѣ  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    • ◄► За писането на буквата Ѣ в коренитѣ нѣ̋ма общо правило.

      • Нѣ̋кога Ѣ и Е сѫ били различни гласни звукове, така както сега А и О сѫ различни гласни звукове.
      • Пишѣли сѫ Ѣ или Е (или пък А или О) според това, което се чува, а не според нѣ̋какво правило.

      • И затова сега случаитѣ на буква Ѣ в коренитѣ трѣ̋бва просто да се запомнıѫ̨т.
      • Или да се прави справка в рѣчник.
      • По-долу в този раздѣл е даден списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ.

    • ◄► И все пак, има случаи, когато произношението може да подскаже буквата Ѣ.
      • Тѣзи случаи ги дава явлението "промѣнливо Ѣ".
      • Примѣри:
        • хлѣб-: хлѣ̋б, хлѣбар, хлѣбарница, хлѣбен
        • гнѣв-: гнѣ̋в, гнѣвът̌, гнѣвен, разгнѣвен
        • брѣг-: брѣ̋г, брѣгът̌, крайбрѣжие
        • вѣр-: вѣ̋ра, вѣрен, довѣрие, повѣрие, вѣ̋рвам
        • .. и много други.

    • ▼▼  Отражението на пра-славянскиът̌ Ablaut върху правописът̌ на буквата Ѣ  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

      • Ablaut-ът (о̀тгласът̌) е наслѣден от ПИЕ (пра-индо-европейски) и в пра-славянски вѣроятно е бил все още осмислен. Затова го наричам пра-славянски Ablaut.

        • Ablaut-ът прѣдставлява промѣ̋на на коренната гласна в различнитѣ думи и в различнитѣ словоформи.
        • Слѣди от него има и в други индо-европейски езици, ако не в повечето от тѣ̋х.
          • Слѣди в английски: give - gave; speak - spoke
          • Слѣди в гръцки: βροχή (дъђ) - βρέχει (вали дъђ); λόγος (слово) - λέγω (казвам)
          • Слѣди в български: ложе - лежѫ̨; свѣщта ще догори - свѣщта догаря
        • Ablaut-ът може да прѣдставлява промѣ̋на на гласната в гласна с друго качество ..
        • .. или пък с друго количество - промѣ̋на на кратка гласна в дълга или обратно.
        • Но все си е Ablaut.
        • В никой съврѣменен индо-европейски език Ablaut-ът не е вече осмислен. Не е бил осмислен в старо-славянски (старо-български). Ablaut-ът обаче си остава осмислен в семитскитѣ езици (напримѣр в арабски).

      • Имало в старо-славянски (старо-български) доста случаи на Ablaut међу гласнитѣ Ѣ и Е. Сега ние трудно различаваме дали е било Ѣ или Е. Понѣ̋кога явлението "промѣнливо Ѣ" помага.
        • Примѣри: ще легнѫ̨ - лѣ̋гам; ще седнѫ̨ - сѣ̋дам

      • Сега обаче ние не можем да разберем защо в един и сѫщ корен се пишѫ̨т различни гласни букви, освѣн ако не знаем говоримо старо-български език:
        • Защо една част на рѣчта е наречена нарѣчие?
        • А пък рѣчта се състои от изречения.

      • В съгласие с морфологичниът̌ принцип, основен за нашиът̌ правопис,
        и прѣд вид на това, че при този проект за правописна реформа
        писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
        то приемам, че в случаитѣ на пра-славянски Ablaut
        е разрѣшено да се пише буква Ѣ,
        стига тази гласна да се срѣща поне в една словоформа.
        • В частност, разрѣшено е да се пише Ѣ във:
        • ще лѣгнѫ̨, ще сѣднѫ̨, нарѣчен, изрѣчение, рѣкох, [ти-той-тя-то] рѣче

      • (.. скрий отражението на пра-стариът̌ Ablaut върху правописът̌ на буквата Ѣ ..)  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Въвличането на малкиът̌ юс в явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

      • ▼▼  Малкиът̌ юс е прѣдна носова гласна в старо-славянски (старо-български). (.. скрий ..)
        • Така се нарича и кирилската буква за тази гласна (Я,Ѧ).

        • В старо-български (старо-славянски) малкиът̌ юс се е произнасял като носово Е.
        • Гласна с такова звучене има в съврѣменниът̌ полски език,
        • къдѣто се означава с опашата буква Е̨.
        • Тази гласна се срѣща в името на бившиът̌ полски президент:
        • [Лех] Валенса: Wałęsa.

        • Прѣз 13-ти и 14-ти вѣк малкиът̌ юс в български все още
        • звучал като носово Е, както и досега той звучи в полски,
        • но послѣ езикът̌ ни прѣнебрѣгнѫ̨л носовиът̌ призвук
        • и малкиът̌ юс се влѣ̋л в гласната Е, съвпадайки с неıѫ̨.
        • Това е станѫ̨ло прѣди разпространението на екавизмът̌.

      • ◄►  При нормално развитие на стариът̌ малък юс в български език той прѣминава в Е и се пише с буквата Е.

      • ◄►  Българскиът̌ език изобилства със заемки от руски и църковно-славянски, в които стариът̌ малък юс звучи като .
        • Това е единиът̌ проблем.
        • Примѣри: порядък, част, участник, чадо, княз, девятка, десятка, зиспятка
        • Забѣлѣжка: В този случай не върви диакритичниът̌ знак опашлę, защото опашлęто показва произход на буквата Я̨ от йотиран голѣ̋м юс и звучене като .

      • ◄►  Понѣ̋кога в българскиът̌ език се случва гласната Е,
        • независимо дали произхођа от по-старо Е или от малък юс,
        • да прѣмине в Ѣ и да симулира
        • явлението "промѣнливо Ѣ" или пък
        • явлението "пра-славянски Ablaut".
        • Това е другиът̌ проблем.
        • Примѣри:

          • Под влиянието на думата "лѣ̋в", гласната Е в коренът̌ на думата "десен" се е промѣнила в Ѣ и сега се пише с буквата Ѣ: дѣсен, дѣ̋сна, дѣ̋сно, дѣсни.

          • Под влиянието на думата "свѣ̋т" (свѣтът, бѣлия̌т свѣ̋т) малкиът̌ юс в коренът̌ све̨т е прѣминал в Ѣ: свѣ̋т човѣк, майчице свѣ̋та.
            Това може да се е случило и под влиянието на църковно-славянски.

          • Под влиянието на случаи като "ще седне - сѣ̋да" и "ще легне - лѣ̋га", се е промѣнил във Ѣ малкиът̌ юс в нѣ̋кои думи.

            Примѣри:

            ще впре̨гне - впрѣ̨̋га
            ще сте̨гне - стѣ̨̋га
            ще зате̨гне - затѣ̨̋га


            Много е съмнително как се пише думата "тѣ̨̋га" - може би "тяга" като русизъм?

      • ◄►  В съгласие с морфологичниът̌ принцип, основен за нашиът̌ правопис,
        • и прѣд вид на това, че при този проект за правописна реформа
        • писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
        • то приемам, че в случаитѣ на стар малък юс, прѣминал в Ѣ,
        • е разрѣшено в този корен да се пише буква Ѣ,
        • стига тази гласна да се срѣща поне в една словоформа.
        • В частност, разрѣшено е да се пише Ѣ във:
        • ще впрѣ̨гнѫ̨, ще затѣ̨гнѫ̨, тѣ̨гло, тѣ̨жък.
        • Макар че прѣдпочитам "те̨гло, те̨жък", и това сѫщо е разрѣшено.
        • Наличен е и диакритичниът̌ знак "опашлѐ̨", за да покаже юсов произход.

      • (.. скрий го въвличането на малкиът̌ юс в явлението "промѣнливо Ѣ" ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    • ▼▼  Руското пълногласие и правописът̌ на буквата Ѣ в български  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

      • Пълногласие се наблюдава в слѣднитѣ руски (източно-славянски) форми:
        берег, середина, переход, селезенка
        {нормален гласеж: брѣ̋г, срѣда̀, прѣход, слѣзка (далак)}
        Пълногласието се характеризира с допълнителна сричка.

      • Когато в Русия възприели старо-църковно-славянскиът̌ език за писмен,
        произношението и правописът̌ му
        били пригодени към мѣстниът̌ изговор.
        В нѣ̋кои случаи били съчетани
        мѣстнитѣ пълногласни форми със
        старо-славянскитѣ (старо-българскитѣ),
        при което допълнителната пълногласна сричка отпадала,
        но пък гласната Е от пълногласната форма
        замѣняла старо-славянското Ѣ.

        • Това се отразило и в стариът̌ (до 1918) руски правопис.

      • Когато в краıът̌ на 19-ти вѣк разработвали ново-българскиът̌ правопис,
        за основа служѣл стариът̌ (до 1918) руски правопис.
        Видѣ̋но било несъотвѣтствието с българскитѣ говори.
        Правописът̌ бил поправен:
        въпрѣки че на руски се пишѣло "среда",
        приело се на български да се пише "срѣда".

        • Пропуснѫ̨то било побългаряването на нѣ̋кои думи.
        • Напримѣр, члѣн.

      • (.. скрий го влиянието на руското пълногласие ..)  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    • ◄►  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Стихотворѣние като помагало за рускитѣ ученици при усвояване на буквата Ѣ  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    Бѣлый, блѣдный, бѣдный бѣсъ
    Убѣжалъ голодный въ лѣсъ.
    Лѣшимъ по лѣсу онъ бѣгалъ,
    Рѣдькой съ хрѣномъ пообѣдалъ
    И за горькiй тотъ обѣдъ
    Далъ обѣтъ надѣлать бѣдъ.
    Вѣдай, братъ, что клѣть и клѣтка,
    Рѣшето, рѣшетка, сѣтка,
    Вѣжа и желѣзо съ ять, --
    Такъ и надобно писать.
    Наши вѣки и рѣсницы
    Защищаютъ глазъ зѣницы,
    Вѣки жмуритъ цѣлый вѣкъ
    Ночью каждый человѣкъ...
    Вѣтеръ вѣтки поломалъ,
    Нѣмецъ вѣники связалъ,
    Свѣсилъ вѣрно при промѣнѣ,
    За двѣ гривны продалъ въ Вѣнѣ.
    Днѣпръ и Днѣстръ, какъ всѣмъ извѣстно,
    Двѣ рѣки въ сосѣдствѣ тѣсномъ,
    Дѣлитъ области ихъ Бугъ,
    Рѣжетъ съ сѣвера на югъ.
    Кто тамъ гнѣвно свирѣпѣетъ?
    Крѣпко сѣтовать такъ смѣетъ?
    Надо мирно споръ рѣшить
    И другъ друга убѣдить...
    Птичьи гнѣзда грѣхъ зорить,
    Грѣхъ напрасно хлѣбъ сорить,
    Надъ калѣкой грѣхъ смѣяться,
    Надъ увѣчнымъ издѣваться...
  • ▼▼  Списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ.  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    Подредбата е само по първата буква.
    Трѣ̋бва да тѫрсите коренитѣ.
    Напримѣр, за думата "залѣсявам" трѣ̋бва да тѫрсите на буквата Л думата "лѣс".
    Ако не намѣрите нѣ̋кой корен, пишѣте го с Е, а не с Ѣ, понеже така нѣ̋ма как да сбъркате.
    • Б (.. скрий ..)
      • бѣ̋л, бесѣда, бдѣние, блѣд, блѣ̋н, брѣ̋г, бѣ̋с, брѣза, брѣме, брѣ̋ст, бѣ̋г, бѣден, побѣда, убѣден, бѣдıѫ̨, да набѣдıѫ̨, бѣлѣг, блѣ̋сък, обѣт, обѣщание, изобрѣтение, обѣсен, бѣсıѫ̨, бѣсило
      • Обаче: берѫ̨
    • В (.. скрий ..)
      • вѣ̋ра, вѣрен, неимовѣрен, да влѣ̋зѫ̨, влѣкѫ̨, врѣда, врѣ̋ва, врѣ̋кам, врѣ̋сък, врѣме, врѣтено, всѣки, всѣ̋кога, вѣдѣние, вѣдомост, свѣдение, заповѣд, проповѣд, вѣщ, прѣдвѣщавам, вѣст, повѣст, съвѣст, свѣстен, извѣстен, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, вѣдро (кофа), вѣђа, вѣжлив, вѣйка, вѣнец, вѣсıѫ̨, равновѣсие, прѣвѣс, завѣса, отвѣсен, обѣсен, бѣсıѫ̨, бѣсило, вѣıѫ̨, вѣ̋тър, за̀вѣт, вѣк, съвѣт, съвѣщание, привѣт, завѣ̀т, завѣщание, обѣт, обѣщание, обѣтован, отвѣтник, съотвѣтен, съотвѣтствие, вѫтрѣ
      • Обаче: везна, ведър, наведен, сведен
    • Г (.. скрий ..)
      • гнѣ̋в, гнѣ̋здо, грѣ̋х, грѣшка, голѣ̋м, говѣıѫ̨, заговѣзни, грѣıѫ̨, изгрѣв, (дърва за) огрѣв, (Слънце Тракия) огрѣ̋ва, гибѣл, [що-]годѣ
      • Обаче: гребѫ̨, глезıѫ̨
    • Д (.. скрий ..)
      • дѣте, дѣсен, дѣ̋до, дѣ̋л, дѣлıѫ̨, прѣдѣл, опрѣдѣление, дѣло, земедѣлец, добродѣтел, дѣлник, понедѣлник, недѣля, дѣ̋лам, дѣятел, дѣец, свидѣтел, радѣтел, дѣйност, дрѣмıѫ̨, дрѣзгав, дрѣ̋н, дѣва, дѣвер, дѣ̋вам, да дѣ̋нѫ̨
      • Обаче: ден, днес, дерѫ̨, дреха
    • Ж (.. скрий ..)
      • желѣ̋зо, жлѣб, жлѣза, жрѣбий, жрѣбец
      • Обаче: жена, желание
    • З (.. скрий ..)
      • звѣзда, звѣ̋р, зрѣлище, зрѣние, прѣзрѣние, зрѣ̋л, зѣница, зѣıѫ̨, прозѣ̋вка, зѣ̋пам, запрѣщение
      • Обаче: земя
    • К (.. скрий ..)
      • крѣхък, крѣпък, крѣпıѫ̨, крѣпост, крѣсло, крѣ̋сък, крѣщıѫ̨, крѣ̋кам, колѣ̋но, поколѣние, клѣщи, заклѣщен, клѣтка, клѣй, клѣймо, клѣк, клѣ̋кам, кѫдѣ, кѫдѣля, клѣн, колѣбание
      • Обаче: кмет
    • Л (.. скрий ..)
      • лѣ̋в, лѣ̋то, пролѣт, малолѣтен, лѣ̋гам, лѣжѫ̨, прилѣжен, полѣгат, облѣ̋гам се, да влѣ̋зѫ̨, да излѣ̋зѫ̨, прѣлѣз, лѣкар, лѣк, лѣчение, лелѣıѫ̨, люлѣıѫ̨, лѣıѫ̨, лѣнив, великолѣпен, роболѣпен, нелѣп, нелѣпост, лѣс, лѣсничей, залѣсявам, лѣха, лѣщник, Лѣ̋сковец, лѣпıѫ̨, лѣпило, прилѣп, прилѣпвам
      • Обаче: лек, лесен, ленен, летıѫ̨, леща, прѣлест
    • М (.. скрий ..)
      • мѣ̋ра, мѣ̋рка, мѣрıѫ̨, лицемѣр, размѣр, умѣрен, мѣ̋ркам се, мѣрник, примѣр, млѣ̋ко, мнѣние, съмнѣние, мрѣжа, мрѣна, мѣсец, мѣ̋сто, мѣсıѫ̨, смѣс, мѣшан, мѣнıѫ̨, замѣ̋на, промѣ̋на, отмѣ̋на, непрѣмѣнно, мѣ̋там, прѣдмѣт, смѣт, смѣтище, мѣ̋х, мѣхур, (войнишка) мѣшка, мѣд-мѣдта, мѣдник, мрѣне
      • Обаче: метър, месо, мелıѫ̨, мед-медът̌, (общоселска) мера̀
    • Н (.. скрий ..)
      • нѣщо, нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋кѫдѣ, нѣ̋как, нѣчий, нѣ̋мам, нѣмай [къдѣ], надѣђа, надѣ̋вам се, ненадѣен, небрѣжен, прѣнебрѣжение, невѣж, невѣста, невѣстулка, недѣй, недѣля, нѣдра̀, нѣжен, нѣга̀, нѣ̋м, нѣмец
      • Обаче: не, да донесѫ̨, надменен
    • О (.. скрий ..)
      • орѣх, освѣн, осѣнява, осѣнен, облѣкло, облѣчен, обѣт, обѣщание, обѣтован, обѣд
      • Обаче: орел, остен, още
    • П (.. скрий ..)
      • плѣ̋ва, плѣвня, Плѣвен, плѣвıѫ̨, плѣвел, плѣн, плѣнявам, плѣнителен, плѣсен, плѣ̋сък, пилѣıѫ̨, плѣшив, побѣда, посѣ̋гам, посѣщение, да посѣтıѫ̨, потрѣбление, привѣт, прилѣп, примѣр, припрѣ̋н, запрѣ̋н, прищѣ̋вка, пролѣт, проповѣд, просвѣта, просвѣщение, протѣ̋гам, прѣ̋кор, прѣвѣс, прѣдвѣщавам, прѣдмѣт, прѣдсѣдател, прѣдѣл, прѣлѣз, прѣди, прѣден, напрѣд, на̀прѣки, прѣ̋к, прѣние, прѣсен, прѣчка, пѣ̋на, пѣстıѫ̨, пѣстелив, пѣ̋сък, пѣша, пѣш, пѣшком, пѣхота, спѣшавам, пѣıѫ̨, пѣсен, пѣвец, пѣтел, прѣние, запрѣщение
      • Обаче: пређа, пекѫ̨, Петър
    • Р (.. скрий ..)
      • рѣжѫ̨, срѣ̋звам, рѣ̋зък, рѣзен, рѣзка, прорѣз, рѣка, рѣчен, порѣчие, да рѣкѫ̨, рѣч, изрѣчение, нарѣчие, сирѣч, да обрѣкѫ̨, обрѣчен, рѣ̋па, рѣпей, рѣ̋дък, да разрѣдıѫ̨, рѣдѣıѫ̨, рѣшѫ̨, срѣсвам, да рѣшѫ̨, рѣшение, разрѣшавам, рѣшителен, разтѣ̋гам
      • Обаче: ред, рев, ревност
    • С (.. скрий ..) (.. свий ..)
      • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтıѫ̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение
      • свѣж, освѣжавам, свѣжест
      • свѣ̋н, свѣнıѫ̨ се, свѣнлив
      • слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдıѫ̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден
      • скрѣж, заскрѣжен
      • слѣ̋п, слѣпец, слѣпок
      • смѣıѫ̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх
      • смѣл, смѣлост, смѣıѫ̨, осмѣлявам се
      • сѣкѫ̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо
      • смѣ̋там, смѣтка, смѣтало
      • смѣт, смѣтище
      • снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен
      • спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам
      • срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд
      • срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане
      • стрѣла, стрѣлям, изстрѣл
      • сѣдıѫ̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд
      • сѣıѫ̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви
      • сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен
      • сѣтива, да се сѣтıѫ̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтıѫ̨
      • стѣна, многостѣн
      • сѣно, сѣнокос
      • свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сѣпнѫ̨т
      • сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина
      • смѣ̋на, смѣням, смѣс
      • стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха
      • свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство
      • съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстıѫ̨
      • съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен
      • сѣ̋ра, сѣрен
      • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, серѫ̨
    • Т (.. скрий ..)
      • тѣ̋ло, тѣлесен, мекотѣло, тлѣıѫ̨, тлѣнен, трѣ̋бвам, потрѣбен, непотрѣбен, потрѣбление, употрѣба, трѣбник, изтрѣбление, трѣва, трѣвист, трѣвен, трѣзвен, трѣ̋сък, тѣсен, стѣснение, притѣснение, утѣха, утѣшавам, тѣшѫ̨, тѫдѣ̋ва, телѣга, обтѣ̋гам, протѣ̋гам, разтѣ̋гам, стѣ̋гам
      • Обаче: текѫ̨
    • Х (.. скрий ..)
      • хлѣ̋б, хлѣбар, хрѣ̋н
      • Обаче: хребет
    • Ц (.. скрий ..)
      • цѣ̋л, цѣ̋лост, цѣлина, цѣлıѫ̨̀, цѣрıѫ̨̀, цѣ̋р, изцѣление, цѣлувка, цѣл, прицѣл, цѣ̀лıѫ̨, цѣна, оцѣнка, цѣнıѫ̨, цѣ̋р (дърво), цѣдıѫ̨, цѣдка, цвѣ̋т, цвѣте, цвѣтар, цѣпıѫ̨, цѣпеница, цѣпка, процѣп, отцѣпление
      • Обаче: цех
    • Ч (.. скрий ..)
      • човѣк, чрѣз, члѣн, чрѣвен, чрѣсла
      • Обаче: чело
    • Щ (.. скрий ..)
      • прищѣ̋вка, щѣние, дощѣ̋ва ми се
      • Обаче: дъщеря
    • Ѣ (.. скрий ..)
      • обѣд, обѣ̋двам, доѣ̋ђам, прѣѣ̋ђам
      • Обаче: ям, да прѣям, да доям
    • (.. скрий го списъкът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 


  • ◄► Забѣлѣжка. (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • И в двата правописни варианта - пост-модерниът̌ и естествениът̌, в които се ползва буквата Ѣ, правилата за писането на тази буква сѫ едни и сѫщи.
    • С други думи, в тѣзи два правописни варианта прилагат описаниът̌ в настоящиът̌ раздѣл я̀тов правопис.


▼▼   3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

  • Ако не сте прочели общиът̌ раздѣл (преамбюлът̌), върнѣте се първо на него.

  • Буквата Ѫ се пише само в думи със славянски произход.  (.. скрий ги подробноститѣ ..)

    • По стариът̌ иванчевски правопис, валиден до 1945, буквата Ѫ се е пишѣла и в думи с турски произход.
    • Не одобрявам българската буква Ѫ да се пише в думи с турски произход.
      • Слѣдва да се пише: "имам баялдъ", "акъл", "аслъ", "ханъма", "џанъм", ..
      • Прѣди 1945, писането с Ѫ се налагало, понеже буквата Ъ в краıът̌ на думитѣ била глуха.
      • Не пишѣте глухо Ъ в краıът̌ на думитѣ.
      • Практиката да се пише глух ер в краıът̌ на думитѣ е нанесла много врѣди на българскиът̌ правопис.

    • В старата кирилица буквата Ъ е била въведена, за да означава именно звукът̌ Ъ, сѫщиът̌ звук, който тя означава и днес.

    • А пък буквата Ѫ е била въведена в старата кирилска азбука, за да означава специфичен заден носов гласен звук.
    • Най-напрѣд той приличал на нѣщо като [УН].
      • Както в думата "пункт", но без да опирате езикът̌ до зѫбитѣ при буквата Н.
      • В руски и сръбски, както и в нѣ̋кои български диалекти, този заден носов гласен звук изгубил носовиът̌ си призвук и се изравнил със звукът̌ [У].
    • А в български език, в основнитѣ му диалекти, този специфичен заден носов гласен звук послѣ се измѣнил от [УН] във [ЪН],
    • .. прѣди да изгуби носовиът̌ си призвук и да се изравни със звукът̌ [Ъ].

    • Почти прѣз цѣлиът̌ 19-ти вѣк хората в България - имам прѣд вид само грамотнитѣ, разбира се - не знаѣли с коя буква да означѫ̨т звукът̌ Ъ.
    • Наслѣдство от онова врѣме е писането на буква А в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове, когато истинскиът̌ звук там е Ъ.

    • А пък звукът̌ Ъ с йотация или слѣд мека съгласна винѫги го означаваме с руската буква Я.
      • Звук Ъ с йотация или слѣд мека съгласна се срѣща само в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
    • Тази руска буква Я в български има двѣ различни стойности - или означава JA, или означава .
    • Когато буквата Я означава , аз пишѫ̨ Я̨-я̨ или Я̌-я̌.
    • А когато буквата А означава Ъ, аз пишѫ̨ А̨-а̨ или А̌-а̌.

    • И тъй, към срѣдата на 19-ти вѣк български книжовници заимствали от румѫнската кирилица старата българска буква Ѫ, за да означават с неıѫ̨ звукът̌ Ъ.
    • Означавали с тази буква всѣки звук Ѫ. Такава била практиката на Каравелов и Ботев, напримѣр.
    • Послѣ нѣ̋кои (Найден Геров, Марин Дринов, ..) разбрали, че буквата Ъ, която дотогава се използвала само като знак за твърдост, както в руски, в сѫщност е била прѣдназначена за звукът̌ Ъ.

    • И към краıът̌ на 19-ти вѣк изкристализирала практиката, утвърдена прѣз 1899 с иванчевскиът̌ правопис, до отмѣ̋ната ѝ прѣз 1945 с отечествено-фронтовскиът̌ правопис.

    • Тази практика се мѫчѫ̨ да възстановıѫ̨ в приблизителен вид.

    • Като съм писал, че буквата Ѫ слѣдва да се пише само в думи със славянски произход, редно е да уточнıѫ̨.
      • Буквата Ѫ не може да се пише в чуђи думи, заети слѣд като нашиът̌ език прѣстанѫ̨л да различава звукът̌ Ѫ от звукът̌ Ъ.
      • Обаче буквата Ѫ може да се пише в по-стари заемки: "бѫбрек", "румѫнски", ..

    • Слѣд като имаме двѣ букви за звукът̌ Ъ - Ъ и Ѫ, на нѣ̋кои може да им се хареса идеята да въведем диференциация при транслитерация на английски имена.
      • Напримѣр, да пишем: "Рѣката Хѫдсън", "президентът Трѫмп", "Пърл Харбър", "Дѫнди Крокодила̌", ..
      • Аз се въздържам да прѣпорѫчам това, защото прѣдпочитам и в текстове на български да се пише: "Рѣката Hudson", "президентът Trump", "Pearl Harbor", "Dundee Крокодилъ", ..

    •  .. скрий ги подробноститѣ от историята ..  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  • Буквата Ѫ се употрѣбява само като означение на звукът̌ Ъ.
    • Ако в съврѣменниът̌ нормативен български език не се чува звук Ъ, то буквата Ѫ не може да се употрѣби, ..
    • .. дори в старо-славянски (старо-български) там да е бил звукът̌ Ѫ.
    • Напримѣр, пише се "звук", защото така се произнася сега, независимо че е било "звѫкъ".
    • Или, пише се "сѫпруг", защото така се произнася сега, независимо че е било "сѫпрѫгъ".

  • Забѣлѣжка. Началото на този раздѣл, който е посветен на буквата Ѫ,
    покрива само пост-модерниът̌ и екавско-сърбоманскиът̌ правопис.
    Естествениът̌ правопис се въвеђа към краıът̌ на раздѣлът̌.

  • Буквата Ѫ се употрѣбява като алтернатива на буквата Ъ.

  • Но далеч не всѣ̋ка буква Ъ от валидниът̌ сега отечествено-фронтовски правопис може да се замѣсти с възстановената буква Ѫ.
    • При съмнѣние оставѣте си ıѫ̨ буквата Ъ.

  • Буквата Ъ, употрѣбена според валидниът̌ сега отечествено-фронтовски правопис,
    • може да се замѣсти с възстановената буква Ѫ, само ако прѣди вѣкове там се е чувал звук Ѫ.
    • Иначе си остава буквата Ъ.

  • За да опрѣдѣлите дали прѣди вѣкове на това мѣ̋сто се е чувал звук Ѫ, ..
    • .. на мѣ̋сто, къдѣто в съврѣменниът̌ нормативен български език се чува звук Ъ ..
    • .. и се пише буква Ъ според валидниът̌ сега отечествено-фронтовски правопис,

    • или направѣте справка в етимологичен рѣчник,
    • или съпоставѣте звученето на тази дума (или на нейна сродна дума) в други славянски езици или в други български диалекти.
      • Ако в руски, сръбски, словашки или в нѣ̋кои български диалекти на това мѣ̋сто се чува звук У, ..
      • .. то нѣ̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употрѣби буква Ѫ.

      • Ако в полски на това мѣ̋сто има носова гласна, ..
      • .. то нѣ̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употрѣби буква Ѫ.

      • Примѣри:
        • зѫб, дѫб, мѫж, гѫз: защото на руски е зуб, дуб, муж, гуз.
        • мѫка, дѫга, лѫч: защото на руски е мука, дуга, луч.
        • ѫгъл, гълѫб, прѣстѫпление: на руски е угол, голубь, преступление.
        • грѫд, гѫрди, прѣгрѫдка: понеже на руски е грудь.
        • Обаче ..
        • сън, вън, пън, дъно: на руски е сон, вон, пень, дно.
        • скръб, кръст, гръм: на руски е скорбь, крест, гром.

      • Ако вече е опрѣдѣлено, че буквата Ѫ е допустима, то тя е допустима и в сроднитѣ думи:
        • зѫб: зѫбат, зѫбчат, зѫбен, озѫбен, назѫбен, зѫболѣкар, беззѫб, ..

  • Буквата Ѫ не може да се пише в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
    • Такава е традицията ни още от 19-ти вѣк, която е била официализирана прѣз 1899 с иванчевскиът̌ правопис.

    • На такива мѣста се пишѫ̨т буквитѣ А или Я.
    • Примѣри:
      • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
      • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".

  • Има нѣ̋кои случаи, при които буквата Ѫ е допустима на мѣ̋стото на буква А според отечествено-фронтовскиът̌ правопис:
    • "сѫ" <= "са̨"; "винѫги" <= "вина̨ги".

  • Списък на нѣ̋кои корени със Ѫ и Ъ.  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    Подредбата е само по първата буква.
    Трѣ̋бва да тѫрсите коренитѣ.
    Напримѣр, за думата "закъснявам" трѣ̋бва да тѫрсите на буквата К думата "късен".
    Съвсѣм не се поставя за цѣл коренитѣ с Ъ да се изброıѫ̨т изчерпателно.
    Ако не намѣрите нѣ̋кой корен, пишѣте го с Ъ, а не с Ѫ, понеже така нѣ̋ма как да сбъркате.

    • Б (.. скрий ..)
      • да бѫдѫ̨, бѫдеще, бѫден (бѫднитѣ дни), бѫбнѫ̨, набѫбвам, бѫкел (не знае)
      • български, бъклица, Бъдни вечер
    • В (.. скрий ..)
      • вѫдица, вѫглен, вѫтрѣ, вѫтък, вѫже, вѫзел, всѫдѣ, вѫсıѫ̨ се, навѫсен, винѫги
      • въдıѫ̨-развъђам, връзвам
    • Г (.. скрий ..)
      • гѫба, гѫска, гълѫб, гѫз, гѫрди, грѫд, прѣгрѫдка, гѫст, гѫдулка, гѫгнѫ̨, гѫсѣница
      • гръм, гъдел, гъмжѫ̨, гънѫ̨, гръб
    • Д (.. скрий ..)
      • дѫб, дѫга, дѫлбок, дѫлбаıѫ̨
      • дъх, дъно, дрънчѫ̨
    • Ж (.. скрий ..)
      • жълѫд
      • жълт
    • З (.. скрий ..)
      • зѫб
      • зъл
    • К (.. скрий ..)
      • кѫща, кѫт, кѫтам, кѫтник, кѫс, кѫшей, закѫсвам, крѫг, кѫдѣ, кѫдѣля, кѫдрав, кѫлбо, кѫпıѫ̨, кѫпина
      • късен, (нѣщо да е) кът
    • Л (.. скрий ..)
      • лѫч, лѫк, разлѫка, отлѫчвам, {лѫг,лѫка:в имена на мѣстности:Лѫкатник},лѫкатушѫ̨
      • лъжа, лъв
    • М (.. скрий ..)
      • мѫж, мѫдѣ, мѫдър, мѫка, мѫчѫ̨, мѫтен, мѫтıѫ̨, могѫщ
      • мъкнѫ̨
    • Н (.. скрий ..)
      • недѫг
    • О (.. скрий ..)
      • орѫдие, орѫжие, отвѫд
      • Онгълът̌
    • П (.. скрий ..)
      • пѫдıѫ̨, пѫдар, пѫт, пѫти, пѫп, пѫпка, напѫпил, пѫпеш, пѫргав, прѫт, пѫчѫ̨, изпѫквам
      • пръст
    • Р (.. скрий ..)
      • рѫб, рѫгам, рѫка, порѫчка, рѫмжѫ̨, румѫнски
      • ръст, ръж
    • С (.. скрий ..)
      • сѫ, сѫд, сѫдомиялна, сѫдилище, сѫдба, сѫђение, сѫбота, сѫщ, сѫщина, сѫщество, стѫпка, смѫдене, достѫп, скѫп, сѫпруг, сѫсѣд, сѫсел, сѫчка, присѫтствие, оскѫден
      • сън
    • Т (.. скрий ..)
      • тѫп, трѫскам, тѫрсıѫ̨, тѫга, трѫба, тѫтен, трѫтка, тѫртей, тѫртıѫ̨, тѫдѣ̋ва
      • търпıѫ̨, тъпчѫ̨, стъпквам
    • Ѫ (.. скрий ..)
      • ѫгъл
    • (.. скрий го списъкът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


  • Естествениът̌ правопис.  (.. скрий го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

    • И тъй, међуврѣменно ..

      • .. завърших трактатът̌ си Мистерията на българскитѣ глаголи, и

      • .. дефинирах така нарѣчениът̌ естествен правопис и имплементирах софту̌ерът̌ по поддръжката му.

        • Текстът̌ се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ. В моментът̌ е така.
        • Текстът̌ се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант.

    • Това наложи промѣни в текстът̌ на този очерк.

      • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.

    • Очеркът̌ е написан в така нарѣчениът̌ пост-модерен правопис ..
      • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първиът̌ коментар.
      • Eстествениът̌ правопис е послѣдниът̌ дефиниран и имплементиран правописен вариант.

      • До въвеђането на естествениът̌ правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерниът̌ правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋хѫ̨ налични.
      • Вече не е така.
      • Сега очеркът̌ се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерниът̌ и естествениът̌.

      • Досега примѣритѣ и пълнежът̌ на таблицитѣ се показвахѫ̨ все във пост-модерен правопис.
      • Сега, ако е избран естествениът̌ правопис, примѣритѣ и пълнежът̌ на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.

      • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
      • Слѣдователно, раздѣлът̌ Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерниът̌ и за естествениът̌ правописен вариант.

      • Обаче раздѣлът̌ Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерниът̌ правопис.
      • В естествениът̌ правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:

        • В окончанията на силнитѣ глаголи за индикативно сегашно врѣме в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:

          • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..

        • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативнитѣ минѫ̨ли врѣмена имперфект и перфект (минѫ̨ло несвършено и минѫ̨ло свършено):

          • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..

        • В наставката -нѫ-:

          • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
          • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..

        • Мѣстоименнитѣ форми неıѫ̨ и ıѫ̨.

    • (.. скрий го естествениът̌ правопис ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


▼▼   4. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бѣлѣжки по използваниът̌ в този очерк правопис  (.. скрий ..)

    • Този очерк се дава в шест правописни варианта:

      • Пост-модерен правопис
      • Отечествено-фронтовски правопис
      • Екавско-сърбомански правопис
      • Естествен правопис
      • Романизация (българска латиница)

      • Всички тѣзи правописни варианти се основават на стандартното произношение на нормативниът̌ български език.
      • Међу тѣзи четири варианта може да се прѣвключва с бутони, които сѫ дадени малко по-горѣ, както и най-горѣ в дѣ̋сно.

      • .. към описанието на българската латиница ..

    • Избран е пост-модерниът̌ правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено се придържам.

    • Бѣлѣжки по пост-модерниът̌ правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено се придържам:

      • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
      • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява, както е описано в раздѣл 2 на този очерк.

      • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
      • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.

      • Възстановена е буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява, както е описано в раздѣл 3 на този очерк.

      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.

      • За разлика от стариът̌ иванчевски правопис, глухитѣ краесловни ерове сѫ забранени.

    • Избран е естествениът̌ правопис.

    • Бѣлѣжки по естествениът̌ правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено ще се придържам в бѫдеще:

      • Естествениът̌ правопис, подобно на пост-модерниът̌ правопис,

        • .. е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
        • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява, както е описано в раздѣл 2 на този очерк.

        • За разлика от стариът̌ иванчевски правопис, глухитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
        • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.

        • Възстановена е буквата голѣ̋м юс ѫ.

      • За разлика от пост-модерниът̌ правопис, който е русофилски,
        • естествениът̌ правопис, макар да е на кирилица, нито е русофилски, нито сърбомански.

        • Възстановена е буквата ıота-без-точка.
        • Тя може да замѣсти буквитѣ Й и Ь.
        • Особено е полезна прѣд О, прѣд Ѫ, прѣд Ъ, прѣд А.
        • Създава условия за елиминирането на рускитѣ букви Й и Я.

      • Възстановената буква голѣ̋м юс ѫ в естествениът̌ правопис се употрѣбява много по-често, отколкото в пост-модерниът̌ правопис.
        • Раздѣл 3 на този очерк се отнася само за пост-модерниът̌ правопис.
        • В естествениът̌ правопис буквата голѣ̋м юс ѫ се употрѣбява за означаване на звукът̌ Ъ навсѣ̋къдѣ на етимологичното си мѣ̋сто, включително в глаголнитѣ завършъци.

      • При естествениът̌ правопис не остават случаи, когато звукът̌ Ъ се означава с буква Я или А.
        • В глаголнитѣ завършъци се пише -Ѫ̨- или -IѪ̨-.
        • Опрѣдѣлителниът̌ члѣн за мѫжки род единствено число се пише -ЪТ̌, или -IЪТ̌, или -ЬТ̌.

    • Избрали сте отечествено-фронтовскиът̌ правопис.

    • Бѣлѣжки по отечествено-фронтовскиът̌ правопис:

      • Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
      • Това е якавски правопис. Вмѣсто буквата ят ѣ се пише или е или я според сегашната якавска норма на звучене.

      • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
      • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.

      • Това е официалниът̌ правопис в България от 1945 насам.
      • Все пак, използва се негова модификация:

    • Избрали сте екавско-сърбоманскиът̌ правопис.

    • Бѣлѣжки по екавско-сърбоманскиът̌ правопис:

      • Това е екавски правопис. Той не е якавски или ятов, а екавски.
      • Това е екавски правопис. Вмѣсто буквата ят ѣ винѫги се пише е или пък ё, когато по сегашната норма звучи като и съотвѣтно се пише я в отечествено-фронтовскиът̌ правопис.

      • Това е сърбомански правопис. Той не е русофилски и не е латиница.
      • Това е сърбомански правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я не се използват. Не се използват и Ь и Ѣ.
      • Буквитѣ Й, Ю и Я се замѣстват съотвѣтно със J, и .
      • Буквата Я се замѣства със , когато звучи така и има еров произход.

      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
      • Въвеђа се и буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява, както е описано в раздѣл 3 на този очерк.

    • .. Скрий бѣлѣжкитѣ по използваниът̌ в този очерк правопис ..  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 22:11:: Списък на нѣ̋кои корени на думи със Ѫ и Ъ

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бѣлѣжки по иванчевскиът̌ правопис на буквата Ѫ  (.. скрий ..)

    • Съпоставка на правописът̌ на възстановената буква Ѫ, както се описва в раздѣл 3 на този очерк, с валидниът̌ до 1945 иванчевски правопис на тази буква:

      • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ (или в основитѣ) на думитѣ, но не в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове.

      • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ според етимологията.

      • И в двата варианта писането на буквата Ѫ без подкрѣпа от етимологията не е разрѣшено.
      • И в двата варианта писането на буквата Ѫ в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове не е разрѣшено.

      • Иванчевскиът̌ правопис допуска отстѫпление от общиът̌ етимологичен принцип в случаитѣ, когато гласниът̌ звук участва в казусът̌ "подвижно Ъ":

        • Според пост-модерниът̌ правопис, без отстѫпление от етимологичниът̌ принцип: гѫрди, тѫрся̨
        • Според иванчевскиът̌ правопис: гърди, търся̨

        • Доводитѣ за това отстѫпление ги оцѣнявам като нелогични и неоснователни.

      • При пост-модерниът̌ правопис, употрѣбата на възстановената буква Ѫ по начинът̌, описан в раздѣл 3 на този очерк, е само разрѣшена, а не е задължителна.
        • Сирѣч, нѣ̋ма проблем да се пише гърди и търся̨, а не гѫрди и тѫрся̨.

      • Докато при иванчевскиът̌ правопис, къдѣто употрѣбата на буквата Ѫ е разрѣшена, то там тя е и задължителна.

    • Проблемът̌ с "подвижното Ъ" е скрит под дебела замазка и в иванчевскиът̌, и в отечествено-фронтовскиът̌ правопис.

      • В проектът̌ за пост-модерниът̌ правопис нѣ̋мам намѣрение да свалям тази замазка.
      • Допълнение: С проектът̌ за естествениът̌ правопис окончателно съм се отказал да ıѫ̨ свалям.

      • Адекватно третиране на проблемът̌ с "подвижното Ъ" е прѣдлагал Найден Геров при своıът̌ етимологически издържан правопис.

      • Споменаването на проблемът̌ с "подвижното Ъ" във връзка с буквата Ѫ при иванчевскиът̌ правопис с нищо не допринася за рѣшаването на този проблем.
      • Намекът̌, че звукът̌ Ѫ, намиращ се в казус "подвижно Ъ", се прѣвръщал в звук Ъ, е несъстоятелен, понеже всѣ̋ко Ѫ се прѣвръща в Ъ.

    • Има два взаимно-свързани проблема, за които в настоящиът̌ си проект за пост-модерен правопис не прѣдлагам рѣшение.
      • Двата проблема сѫ:
        • Правописът̌ на глаголнитѣ окончания с юсов произход
        • Правописът̌ на звукът̌ Ъ в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове
      • Бих приел и прѣдложил само цѣ̋лостно рѣшение на тѣзи два взаимно-свързани проблема.
      • Такова рѣшение още никой не е дал.

      • Но фактът̌, че все още нѣ̋ма задоволително рѣшение на горнитѣ два проблема, не бива да бави възстановяването на буквата Ѫ и разрѣшаването на употрѣбата ѝ в коренитѣ (и в основитѣ) на думитѣ според етимологията.

      • Допълнение: С проектът̌ за така нарѣчениът̌ естествен правопис вече се дава рѣшение на тѣзи проблеми.

    • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бѣлѣжки по правописът̌ на министър Иван Вазов  (.. скрий ..)

    • Според проучванията на Тодор Червенков, Иван Вазов е авторът̌ на първото официално правописно упѫтване, издадено в послѣднитѣ дни на Вазов като министър на просвѣщението. То остава в сила по-малко от мѣсец, прѣди слѣдващиът̌ министър Тодор Иванчов да издаде ново официално правописно упѫтване.

    • Новото упѫтване се основавало на старото, с нѣ̋кои поправки, нѣ̋кои от тѣ̋х - сѫществени.

    • В упѫтването на министър Иванчов се намалил броıът̌ на случаитѣ, когато се употрѣбявали буквитѣ Ѣ и Ѫ.

      • В частност, било отмѣнено писането на голѣмиът̌ юс Ѫ в глаголнитѣ окончания.

        • Според упѫтването на Вазов, много от глаголнитѣ окончания с етимологичен голѣ̋м юс, макар и не всички такива, се пишѣли с буква Ѫ.

        • За глаголнитѣ окончания, аз засега се придържам и прѣпорѫчвам практиката на иванчевскиът̌ правопис - без буквата Ѫ в глаголнитѣ окончания.
        • Допълнение: С проектът̌ за така нарѣчениът̌ естествен правопис се връща писането на буквата Ѫ навсѣ̋къдѣ според етимологията, включително в глаголнитѣ завършъци.

      • Но за останѫ̨литѣ случаи, в коренитѣ (и основитѣ) на думитѣ, не се съобразявам с упѫтването на министър Иванчов.

        • За буквата Ѫ приемам писане според етимологията.

        • А за буквата Ѣ, освѣн етимологията, прилагам и морфологичниът̌ принцип.

        • И все пак, да припомнıѫ̨, че по моıът̌ проект употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ не е задължителна и всѣки е свободен да се придържа към ограниченията, въведени за тѣзи букви в упѫтването на министър Иванчев.

    • Списъкът̌ на корени на думи със Ѫ и Ъ от раздѣл 3 е сравнен с таблицата в двѣтѣ министерски упѫтвания.

    • А пък списъкът̌ на корени на думи със Ѣ от раздѣл 2 е съставен въз основа на двѣтѣ министерски упѫтвания.

    • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-11 18:23:: Списък на нѣ̋кои корени на думи с буквата Ѣ

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: отричане от отговорност  (.. скрий ..)

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Правописен рѣчник от 1920 с автор Васил Василев бѣ добавен към
    • .. благодарение на Тодор Червенков.

    • Вече разполагам с правописен рѣчник за иванчевскиът̌ правопис.

    • Добра характеристика на този рѣчник е това, че буквитѣ Е и Ѣ се подређат заедно, независимо от редът̌ им в азбуката.
    • Прѣдговорът̌ на рѣчникът̌ съдържа добрѣ структурирани правила.

    • Тъй като това е само правописен рѣчник, я̀кането - произношението на буквата Ѣ като - не е отразено.
    • То и в моıът̌ текст правоговорът̌ не е отразен, слѣд като не пишѫ̨ ударения.

    • Понѣ̋кога правилата за писане на буквата Ѣ се различават от тѣзи, които аз давам.

      • Аз гледам да не правıѫ̨ отстѫпки от морфологичниът̌ принцип, основен за нашиът̌ правопис.
      • При моıът̌ подход буквата Ѣ може да се пише по-често, отколкото при иванчевскиът̌ правопис.

      • Но пък при моıът̌ подход писането на буквата Ѣ изобщо не е задължително - тя може във всѣки конкретен случай да се замѣня с Е или Я.

    • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Два обезсърдчителни коментара: единиът̌ за буквата Ѣ, а другиът̌ - за Ѫ 
    • (.. скрий ги тѣзи два коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

    • ▼▼  Преамбюлче: общи думи за двѣтѣ букви  (.. скрий го преамбюлчето ..)

    • ▼▼  Коментар за буквата Ѣ  (.. скрий го коментарчето ..)

      • Ще дам прост примѣр.
      • Има двѣ думи: тѣ и тę.

        • Прѣди 1945 тѣ сѫ се пишѣли различно: тѣ и те.
        • Никой грамотен човѣк не ги е бъркал.
        • Всѣки е знаѣл да ги пише правилно:
          ".. ако тѣ те познаваха̨ .."

      • Това сѫ двѣ различни думички, които и в рѣчта се различават на слух.

        • тѣ е номинативната форма (формата за именителен падеж) на личното мѣстоимение за трето лице в множествено число.
        • тѣ не е клитика. Гласниът̌ звук Е, който се чува в неıѫ̨, е в силна позиция, така както и гласниıѫ̨т звук А в мѣстоимението аз.

        • тę е акузативната форма (формата за винителен падеж) на личното мѣстоимение за второ лице в единствено число.
        • тę е клитика. Гласниът̌ звук Е, който се чува в неıѫ̨, е в слаба позиция и не е стабилен.
        • В нашето село тази клитика се произнася тѫ - чува се Ъ или А.

      • Сега си прѣдставѣте, че компютърна програма трѣ̋бва да прѣгледа текст на български език, на кирилица, но без буквата ѣ, и програмата трѣ̋бва да постави буквата ѣ на правилнитѣ мѣста.
      • Тази програма трѣ̋бва да направи синтактичен анализ на текстът̌, за да опрѣдѣли написаното те коя думичка прѣдставя: тѣ или тę.
      • Сѫщиът̌ анализ се прави, за да се опрѣдѣли как да се прѣведе на английски написаната думичка те: дали като they или като you.

      • На ОФ-правопис: Ако те подозираха̨ за нещо, ня̋маше да си затрая̨т.
      • Къдѣ да сложим буквата ѣ?
      • Така ли: .. Ако тę подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
        Или така: .. Ако тѣ подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?

      • В единиът̌ случай "ти" си замѣсен, в другиът̌ случай не си.
      • Ако изрѣчението бѣше произнесено, точниът̌ му смисъл щѣше да си проличи в зависимост от това дали те е произнесено като клитика или като знаменателна думичка.
      • Но ако е написано на отечествено-фронтовскиът̌ правопис без буквата ѣ, тогава само авторът̌ може да каже точниът̌ смисъл на изрѣчението.
      • Никой друг. Още по-малко компютърна програма.
      • Е, да. В доста случаи контекстът̌ може да помогне.

      • Забѣлѣжѣте, че посоченото в горниът̌ примѣр не е проблем на естествениът̌ говорим език.
      • Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точниът̌ смисъл се изяснява от контекстът̌.
      • Но ако правописът̌ въвеђа нови такива случаи, несѫществуващи в живата рѣч, то този правопис е дефектен.

      • Чел съм, че семитскитѣ писмености изобилствали с такива случаи.
      • Специални мѣрки сѫ били взети - допълнителни диакритични знаци, за да не се губи смисълът̌ на арабскиът̌ текст на Куранът̌.
      • Оригиналната огласовката на Ветхиът̌ завѣт е била загубена прѣз вѣковетѣ, но има достатъчно стари прѣводи на гръцки и латински.

      • Компютърнитѣ програни за прѣвод от един език на друг трудно се справят с контекстът̌, и това е естествено.

      • Специално за българскиът̌ правопис - той би се подобрил, ако редовно се отбѣлѣ̋звахѫ̨ ударенията.
      • Но пък така бихме стѣснили диалектната му база.

      • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѣ ..) 
        (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..

    • ▼▼  Коментар за буквата Ѫ  (.. скрий го коментарчето ..)

      • Това обезсърдчително коментарче за буквата Ѫ   Забѣлѣжка/Remark/Прѣдупрѣђение/Caution/Update 
        • се отнася само до пост-модерниът̌ и до екавско-сърбоманскиът̌ правопис.

        • То обяснява защо традицията повелява в глаголнитѣ завършъци вмѣсто буквата Ѫ да се пише А или Я.
        • То обяснява защо традицията налага ограничението буквата Ѫ да се пише само в коренитѣ ма думитѣ.

        • Естествениът̌ правопис отмѣня това ограничение.
        • Този очерк е прѣработен във връзка с въвеђането на естествениът̌ правопис.

        • Изразитѣ, отбѣлѣ̋зани по-долу със звѣздичка, в сѫщност сѫ в естествен правопис.
        • Досега съм се придържал към пост-модерниът̌ правопис. но прѣдвиђам да минѫ̨ към естествениът̌.

      • В раздѣлът̌ за буквата Ѫ съм приел ограничението:
        Буквата Ѫ не може да се пише в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
        • Такава е традицията ни още от 19-ти вѣк, която е била официализирана прѣз 1899 с иванчевскиът̌ правопис.

        • На такива мѣста се пишѫ̨т буквитѣ А или Я.
        • Примѣри:
          • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
          • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".

      • При това ограничение, т.е. ако буквата Ѫ се пише само в коренитѣ на думитѣ, рѣдки сѫ случаитѣ, когато компютърна програма ще се затрудни да замѣсти буквата Ъ със Ѫ на правилнитѣ мѣста.
      • Но все пак за такъв случай се сѣщам:
        • Сега това е кѫт за дѣцата да си играя̨т.
        • Сега това е кът - нѣ̋ма вече такива нѣща.

      • Сега нека само в това коментарче да прѣнебрѣгнем ограничението - нека да пишем буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, спазвайки тритѣ основни правописни принципа: морфологичниът̌, етимологическиът̌ и фонетичниът̌.
        • *Когато пишѫ буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, ще слагам звѣздичка отпрѣд.

      • Горнитѣ примѣри:

        • *"щѫ не щѫ", "рѫмжѫ", "ще донесѫ"
        • *"вървıѫ", "вървıѫт си по пѫтя̌т", "спıѫ", "стоıѫ".

        •   Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
        • *Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще могѫт да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.

        • В избраниът̌ правописен вариант:
          • "щѫ̨ не щѫ̨", "рѫмжѫ̨", "ще донесѫ̨",.
          • "вървıѫ̨", "вървıѫ̨т си по пѫтıът̌", "спıѫ̨", "стоıѫ̨".
          • Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще могѫ̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.

      • Истината е, че компютърът̌ лесно ще се научи да слага буквата Ѫ в думата *могѫт и да оставя буквата А в думата слагат.
      • *Доколко хората бихѫ могли да се научѫт на това.

        • Глаголът̌ *могѫ е силен глагол.
        • В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз *могѫ, той може, тѣ *могѫт.
        • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) *могѫт махнете крайното Т, ще остане (аз) *могѫ - формата за първо лице ед.ч.

        • Глаголът̌ слагам е слаб глагол.
        • В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз слагам, той слага, тѣ слагат.
        • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) слагат махнете крайното Т, ще остане (той) слага - формата за трето лице ед.ч.

        • В традиционната училищна терминология слабитѣ глаголи се наричат глаголи от 3-то спрежение, а пък силнитѣ глаголи сѫ от 1-во и 2-ро спрежение.

      • Хората трѣ̋бва да прилагат слѣдното правило:

        • Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще), която в официалниът̌ правопис завършва на или :

          • Ако се отнася до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на или -ıѫ.
            • Това е силен глагол.
          • Ако се отнася до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
            • Това е слаб глагол.

        • Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще), която в официалниът̌ правопис завършва на -ат или -ят, мислено махаме крайното :

          • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫт или -ıѫт.
            • Това е силен глагол.
          • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
            • Това е слаб глагол.

        • Ако глаголната форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще) в официалниът̌ правопис завършва на /-ат или /-ят, като ударението пада на това окончание и то звучи /-ЪТ или -IЪ/-IЪТ, то това е силен глагол и смѣло слагайте буквата Ѫ: /-ѫт или -ıѫ/-ıѫт,

      • В краıът̌ на 19-ти вѣк просвѣтниът̌ министър Тодор Иванчев е прѣцѣнил, че горното правило е твърдѣ сложно, и затова не е разрѣшил писането на буквата Ѫ в глаголнитѣ завършъци.

        • Оставена е била само в глаголната форма сѫ, ..
        • .. правописът̌ на която прѣз 1945 отечествено-фронтовцитѣ смѣнили на са.

      • Примѣри (силен глагол, слаб глагол)  (.. скрий ги ..):

        • .. то окончанието се замѣня ..
        • .. аз го замѣням окончанието ..
        • .. тѣ го замѣнят окончанието ..
        • .. *не могѫ да го замѣнıѫ ..
        • .. *не могѫт да го замѣнıѫт ..
        • .. не може да го замѣни ..
        • (В този случай формитѣ се различават по ударението)

        • .. какъв члѣн слагат слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
        • .. какъв члѣн слага тя слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
        • .. аз винѫги слагам пълен члѣн, дори и слѣд прѣдлог ..
        • .. тѣ се *колебаıѫт какъв члѣн да сложѫт ..
        • .. аз не се *колебаıѫ какъв члѣн да сложѫ - слагам винѫги пълен..
        • .. тя се *колебае какъв члѣн да сложи - слага ту пълен, ту кратък..
        • В избраниът̌ правописен вариант:
          • .. тѣ се колебаıѫ̨т какъв члѣн да сложѫ̨т - слагат ту пълен, ту кратък..
          • .. аз не се колебаıѫ̨ какъв члѣн да сложѫ̨ - слагам винѫги пълен..

        • Написано е на официалниът̌ правопис и не знаıѫ̨ как да го оцвѣтıѫ̨:
        • .. ще вземат участие ..
        • Дори да се чуе произнесено от авторът̌, пак не може да се разбере коя е точната глаголна форма.
        • Дали така:
          • .. аз ще вземѫ участие, ти ще вземеш участие, тя ще вземе участие,
          • .. ние ще вземем участие, вие ще вземете участие, тѣ ще вземѫт участие ..
        • Или така:
          • .. аз ще вземам участие, ти ще вземаш участие, тя ще взема участие,
          • .. ние ще вземаме участие, вие ще вземате участие, тѣ ще вземат участие ..
        • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както правıѫ̨ аз, ще може формата да се укаже точно.

        • В много случаи контекстът̌ помага:
          • .. ще имат да вземат ..
          • .. аз ще имам да вземам ..
            .. той ще има да взема ..
          • .. Еднократна коледна добавка ще *вземѫт всички пенсионери.
          • .. И аз ще *вземѫ еднократна коледна добавка.
          • .. Пенсионерът бай Христо и той ще вземе еднократна коледна добавка.

        • Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точниът̌ смисъл се изяснява от контекстът̌.

      • Разгледахте ли горнитѣ примѣри? (.. НЕ ..)

      • Макар че аз се придържам към традиционното ограничение да не пишѫ̨ буквата Ѫ в завършъцитѣ на думитѣ, все пак отбѣлѣ̋звам с диакритичниът̌ знак опашлѐ (ogonek) буквитѣ а̨ и я̨, когато тѣ замѣстват ѫ или ıѫ.

        • От друга страна, текстоветѣ си във blogspot.com обикновено ги прѣдлагам в пет правописни варианта.
        • Този, на който пишѫ̨, го наричам пост-модерен.
        • Останѫ̨литѣ четири варианта се получават от него чрѣз автоматично конвертиране.

        • При двата правописни варианта, които се основават на латиница, а не на кирилица, не се спѣстява звукът̌ Ъ в завършъцитѣ на думитѣ.
        • Маркировката с диакритичниът̌ знак опашлѐ (ogonek) помага на автоматичниът̌ конвертор.

        • Забѣлѣ̋зал съм, че при тази маркировка правıѫ̨ повече грѣшки, отколкото с буквитѣ ѣ и ѫ.
        • Молıѫ̨ да съобщавате, ако забѣлѣжите такива.

      • Разбира се, за всѣки славянски език като нашиът̌ най-важното при глаголитѣ е раздѣлянето им по вид (по аспект): свършен (перфективни глаголи) и несвършен (имперфективни глаголи).
      • На това се обръща достатъчно внимание в училище и тука нѣ̋ма смисъл да се задѫлбава.
      • Раздѣлянето на глаголитѣ на перфективни и имперфективни е според значението им, според семантиката, която се отразява на морфологията и синтаксисът̌.

      • Дѣлението на глаголитѣ на слаби и силни е според тѣ̋хната морфология.
      • Това дѣление е явление, специфично за българскиът̌ език.
      • Двѣтѣ дѣлби на българскитѣ глаголи - на перфективни и имперфективни от една страна и на слаби и силни от друга страна сѫ независими една от друга.

      • Формитѣ за 3-то лице множествено число сегашно врѣме на слабиът̌ имперфективен глагол вземам и на силниът̌ перфективен глагол (да) вземѫ̨ звучѫ̨т еднакво - тѣ сѫ омоними в естествениът̌ български език.
      • За един естествен език е естествено да има омонимия.
      • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както станѫ̨ дума досега, ще разрѣшим тази омонимия по морфологичен начин.
      • Други способи за разрѣшаване на омонимията, използвани в писменоститѣ по свѣтът̌, сѫ йероглифниът̌ принцип и историческиът̌ традиционен правопис (френски, английски, гръцки).

      • Ако двѣ словоформи звучѫ̨т различно, т.е. тѣ не сѫ омоними, но се пишѫ̨т еднакво, то тѣ сѫ омографи.
      • Омографитѣ сѫ дефект на писмеността

      • Традиционниът̌ български правопис създава условия за много омографи.
      • Особено когато се прѣнебрѣгва възможността омографията да се разрѣши с поставяне на ударения.
      • Поради този факт сѫществуват доста написани текстове на български, в които и контекстът̌ не може да помогне да се разрѣши омографията.

      • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както станѫ̨ дума досега, това би разрѣшило много от омографитѣ по морфологичен начин.

      • Отечествено-фронтовскиът̌ правопис създава условия за омография, която и ударенията не могѫ̨т да разрѣшѫ̨т.
      • Нужни сѫ други диакритични знаци или пък нѣ̋коя възстановена буква Ѣ или Ѫ.

        • [ОФ-правопис] Вървя пет часа по тясна пътека.
        • [Текущ правопис] Кой? Кога? Аз, той, или тя?
        • [Текущ правопис] Вървıѫ̨ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - аз сега.
        • [Текущ правопис] Вървѣ̋ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - тя или той вчера.

      • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѫ ..)

    • ◄►   (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
      (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Терминологични неразбории  (.. скрий ..)

    • Този коментар изцѣ̋ло е извън темата за буквитѣ Ѣ и Ѫ.

    • В раздѣлът̌ за буквата Ѣ ми се наложи да използвам съмнителна терминология.

    • Терминитѣ "минѫ̨ло свършено-несвършено-неопрѣдѣлено врѣме", които се използват в началнитѣ и срѣднитѣ училища, сѫ правилни. С тѣ̋х проблеми нѣ̋ма. Или ако има, то е че сѫ дълги, тромави и неудобни.

    • В научната литература на тѣ̋хно мѣ̋сто се използвт три кратки термина: "перфект" (означава "свършемо"),"имперфект" (означава "несвършемо") и "ао̀рист" (означава "неопрѣдѣлено").

    • Обаче според установената научна терминология, с думата "перфект" се означава минѫ̨лото неопрѣдѣлено врѣме, а с думата "ао̀рист" - минѫ̨лото свършено врѣме.

    • В по-нови мои текстове се стрѣмıѫ̨ да изправıѫ̨ това несъотвѣтствие.
    • Но в тази публикация съм се придържал към установената в науката терминология.

    • Допълнение: Тази публикация е поправена и неправилниът̌ термин "ао̀рист" вече не се използва.
    • Допълнение: В частност, този коментар е вече напълно неадекватен.
    • (.. скрий го този неадекватен коментар ..)


  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Модификации във връзка с естествениът̌ правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

    • И тъй, међуврѣменно ..

      • .. завърших трактатът̌ си Мистерията на българскитѣ глаголи, и

      • .. дефинирах така нарѣчениът̌ естествен правопис и имплементирах софту̌ерът̌ по поддръжката му.

        • Текстът̌ се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ. В моментът̌ е така.
        • Текстът̌ се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант.

    • Това наложи промѣни в текстът̌ на този очерк.

      • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.

    • Очеркът̌ е написан в така нарѣчениът̌ пост-модерен правопис ..
      • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първиът̌ коментар.
      • Eстествениът̌ правопис е послѣдниът̌ дефиниран и имплементиран правописен вариант.

      • До въвеђането на естествениът̌ правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерниът̌ правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋хѫ̨ налични.
      • Вече не е така.
      • Сега очеркът̌ се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерниът̌ и естествениът̌.

      • Досега примѣритѣ и пълнежът̌ на таблицитѣ се показвахѫ̨ все във пост-модерен правопис.
      • Сега, ако е избран естествениът̌ правопис, примѣритѣ и пълнежът̌ на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.

      • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
      • Слѣдователно, раздѣлът̌ Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерниът̌ и за естествениът̌ правописен вариант.

      • Обаче раздѣлът̌ Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерниът̌ правопис.
      • В естествениът̌ правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:

        • В окончанията на силнитѣ глаголи за индикативно сегашно врѣме в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:

          • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..

        • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативнитѣ минѫ̨ли врѣмена имперфект и перфект (минѫ̨ло несвършено и минѫ̨ло свършено):

          • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..

        • В наставката -нѫ-:

          • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
          • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..

        • Мѣстоименнитѣ форми неıѫ̨ и ıѫ̨.

    • (.. скрий ги послѣднитѣ модификации ..)

  • (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..








http://christotamarin.blogspot.com/2020/01/HowToUseYatAndJus.html?expand=list&show0=HowToUseYatAndJusJusText&show=HowToUseYatAndJusJusReference http://christotamarin.blogspot.com/2020/01/HowToUseYatAndJus.html?expand=list&show=HowToUseYatAndJusJusText#HowToUseYatAndJusJusReference

3 comments:

  1. Два въпроса за естествениът̌ правопис:
    Първо, защо не се прилага морфологичниът̌ принцип навсѣкъдѣ? Напримѣр нарѣчието "все" спорѣд менѣ би трѣбвало да се пише "всѣ", защото има общ корен с "всѣкакъв". Сѫщото смѣтам за коренът̌ "ıад" в "ıам" и "обѣд".
    Знам, че така се е писало в Иванчевскиът̌ правопис, но това може да се каже и за голѣмиът юс (Ѫ) в глаголнитѣ окончаниıа, а там естествениът̌ правопис се различава от Иванчевскиът̌. По сѫщиът начин мислıѫ, че би могло "нужен" да се върне към "нужд̌ен".
    Второ, има ли смисъл изобщо да се направи опит да се побългарıѫт поне нѣкои от думитѣ, които се промѣнıат под влиıание на рускиът? Напр. "начело" вмѣсто "начало", "чест" вмѣсто "част", "тървога" или "тръвога" вмѣсто "тревога" и т.н. Аз лично съм за̀, но дали това не е пак реформа "а-ла-Ататюрк"?

    ReplyDelete
    Replies
    1. По вториът̌ въпрос. Да се побългари руската дума "начало" (напримѣр) означава да се промѣни самиът̌ наш език. Докато аз се занимавам само с правописът̌, промѣням правописът̌, без да промѣням езикът̌. Не, не искам да го промѣням езикът̌.

      Delete
    2. По първиът̌ въпрос.

      Не бих се съгласил, че коренът̌ на наречието "все" е сѫщиът̌, както във "всѣ̋какъв". Подозирам, че старата форма е "вся", с малка носовка, което оправдава писането с "е".

      Проблемът̌ със "ıад" и "ıам" е в това, че в старо-славянски и старо-български там е звучало "ıа", и съотвѣтно така се е пишѣло. Не "ѣ", както в "обѣд". С други думи, гласната в коренът̌ е звучала различно в старо-славянски. Подобна разлика има в глаголнитѣ форми "имам" и "поемам". Замѣсени в казусът̌ сѫ така нарѣченитѣ протези в пра-славянски.

      Delete