Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме

(.. свий&скрий всичко ..)  (.. покажи всичко ..)  .. to the bottom ..

Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме

• 1. Преамбюл: общ раздѣл
• 2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)
• 3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)
• 4. Прѣпратки: references
• 5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

• ►► Цъкнѣте, за да се покаже картинката. (.. свий&скрий всичко ..)  (.. покажи всичко ..)  .. to the bottom ..

• 

  ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката. (.. свий&скрий всичко ..)  (.. покажи всичко ..)  .. to the bottom ..

---

►►   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. скрий го преамбюлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• Прѣд буквитѣ Ѣ (ят, е двойно), Ѫ (юс голѣ̋м), Ъ (ер голѣ̋м) - най-българскитѣ букви - трѣ̋бва да благоговѣете, а не да ги пишете къдѣ да е.
  
  
  • Тѣзи букви е по-добрѣ изобщо да не се пиша̨т, ако не се пиша̨т правилно.
  • И не пишѣте глухо Ъ в края̌т на думитѣ. Нека да не Ви привличат баналнитѣ нѣща.


• Двата раздѣла 2 и 3 - "Кога се пише буквата Ѣ" и "Кога се пише буквата Ѫ" - сѫ независими един от друг и мога̨т да се чета̨т в произволен ред.
  
  
  • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѣ, можете да пропуснете раздѣл 3.
  • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѫ, можете да пропуснете раздѣл 2.
  • Но във всѣки случай трѣ̋бва да започнете с този общ раздѣл, прѣди да продължите с раздѣл 2 или 3.
  
  
  • И в двата раздѣла се разчита читателитѣ да зная̨т нормативното произношение в стандартния̌т български език, ..
  • .. както и писането на гласнитѣ според валидния̌т в моментът отечествено-фронтовски правопис.


• Прѣди 1945, когато в сила е бил така нарѣчения̌т Иванчевски правопис, буквитѣ Ѣ и Ѫ сѫ се пишѣли редовно.
  
  
  • Обаче с достѫпен правописен рѣчник от онова врѣме не разполагам.
  • А пък и тогава, както и сега, в печатнитѣ издания е било пълно с правописни грѣшки.
  • Поради това, твърдението, че буквитѣ Ѣ и Ѫ слѣдва да се пиша̨т както в Иванчевския̌т правопис, е само приблизително и пожелателно.
  • При спорен случай, обикновен печатен текст от онова врѣме не е достатъчен за рѣшение на казусът.


• При възстановяване на употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ основни сѫ етимологичния̌т принцип и морфологичния̌т принцип.


• Морфологичния̌т принцип е основен при всички официални български правописи.
  
  
  • Аз сѫщо така се придържам към него.
  • Морфологичния̌т принцип означава, че всѣ̋ка морфема - корен, прѣдставка, наставка, окончание - по възможност - слѣдва да се пише по един и сѫщ начин и да е лесно разпознаваема, независимо от отклоненията в произношението.
  • Приложението на морфологичния̌т принцип се покрива от тази публикация, както и от други мои публикации.


• За да се прилага етимологичния̌т принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, слѣдва да си служим с рѣчници, най-вече етимологични рѣчници:
  
  
  • Български етимологичен речник
  • Рѣчникът на Найден Геров
    • Макар да не е етимологичен рѣчник, той е полезен, понеже Найден Геров се е придържал към етимологичен правопис.
  • Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
    • Етимологичен рѣчник на кой да е славянски език може да бѫде полезен.


• Сѫщо така, за прилагането на етимологичния̌т принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, изключително полезно би било знанието на друг славянски език.
  
  
  • Руски, сръбски, украински, полски, ..
  • В раздѣлитѣ 2 и 3 този метод се обсѫђа, най-вече въз основа на руския̌т език.
  
  
  • Тука слѣдва да се спомена̨т и разнообразнитѣ български диалекти.
  • Проблемът при тѣ̋х е оскѫдицата на систематични свѣдения в сравнение със стандартнитѣ езици.


• Прѣдлагам плавно подобрение на правописът, така че всичко старо да си остане правилно. Не искам реформа а-ла-комуниста или а-ла-ататюрк.
  
  
  • Просто трѣ̋бва буквитѣ Ѣ и Ѫ да се възстановя̨т в азбуката и употрѣбата им според етимологичния̌т и морфологичния̌т принцип да се разрѣши.
  • Употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ да бѫде разрѣшена, но не и задължителна.


• Свѣдѣнията, дадени в двата раздѣла 2 и 3 - кога се пиша̨т буквитѣ Ѣ и Ѫ, нѣ̋ма да се уча̨т в срѣднитѣ и в началнитѣ училища.
  
  
  • Това е материя за студенти по българска или славянска филология.
  
  
  • В началнитѣ и срѣднитѣ училища ще се учи слѣдното:

    • Буквитѣ Ѣ и Ѫ влизат в съставът на българската азбука.
    • Писането им не е задължително.
    • Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
    • Буквата Ѫ се чете Ъ, но не всѣки звук Ъ може да се запише с буквата Ѫ.
    • Буквата Ѣ се чете Е или IA (Я) според говорнитѣ навици. Не всѣки звук Е може да се пише с буквата Ѣ. Нито пък всѣ̋ко Я може да се замѣсти с Ѣ.

• Буквитѣ Ѣ и Ѫ не сѫ толкова архаични. Нима Ботев, Вазов, Славейкови баща и син, Яворов, Йовков, .. сѫ архаични. А всичкитѣ тѣзи хора не сѫ си прѣдставяли българския̌т език без буквитѣ Ѣ и Ѫ.


• С точност до подробности, буквитѣ Ѣ и Ѫ се пиша̨т само в думи със славянски произход.


• Усвояването на правописът на възстановенитѣ български букви Ѣ и Ѫ не се постига с уроци, а с четене на текстове, къдѣто тѣзи букви сѫ употрѣбени правилно.
  
  
  • Kолкото човѣк е по-начетен, толкова по-грамотен става - такава е практиката при доста езици по свѣтът.


• Текстът в очеркът е актуалииран.  (.. разясни update-ът ..)
• Текстът в очеркът е актуалииран.  (.. скрий го разяснението на update-ът ..)
  
  
  • И тъй, међуврѣменно ..
    
    
    • .. завърших трактатът си Мистерията на българскитѣ глаголи, и
    
    
    • .. дефинирах така нарѣчения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.
      
      
      • Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ. В моментът е така.
      • Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант. В моментът е така.
  
  
  • Това наложи промѣни в текстът на този очерк.
    
    
    • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.
  
  
  • Очеркът е написан в така нарѣчения̌т пост-модерен правопис ..
    • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първия̌т коментар.
    • Eстествения̌т правопис е послѣдния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.
    
    
    • До въвеђането на естествения̌т правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋ха̨ налични.
    • Вече не е така.
    • Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.
    
    
    • Досега примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
    • Сега, ако е избран естествения̌т правопис, примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
    
    
    • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
    • Слѣдователно, раздѣлът Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.
    
    
    • Обаче раздѣлът Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерния̌т правопис.
    • В естествения̌т правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:
      
      
      • В окончанията на силнитѣ глаголи за индикативно сегашно врѣме в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:
        
        
        • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..
      
      
      • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативнитѣ мина̨ли врѣмена имперфект и перфект (мина̨ло несвършено и мина̨ло свършено):
        
        
        • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..
      
      
      • В наставката -нѫ-:
        
        
        • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
        • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..
      
      
      • Мѣстоименнитѣ форми неıѫ̨ и ıѫ̨.
  
  
  • (.. скрий го разяснението на update-ът ..)


• Ако в моментът Ви интересува само правописът на буквата Ѫ (но не и на Ѣ), натиснѣте тука.
  
  
  • Ако пък искате да продължите с правилата за буквата Ѣ, то продължѣте надолу, слѣд като натиснѣте тука.


• (.. скрий го преамбюлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)   (.. покажи го раздѣлът за Ѣ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄► Ако не сте прочели общия̌т раздѣл (преамбюлът), върнѣте се първо на него.


• ◄► Буквата Ѣ се чете или като Е, или като JA (Я).
  
  
  • Когато според правоговорът буквата Ѣ се произнася като JA (Я), пиша̨ я̨ с диакритичен знак: Ѣ̋.
  
  
  • Буквата Ѣ може винѫги да се произнася като Е: ѐкавското произношение е естествено за много български говори и не бива да бѫде забранявано.


• ◄► Правилата за писане на буквата Ѣ ще бѫда̨т разгледани според позицията в думата.
  
  
  • Буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки
  • Буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена
  • Буквата Ѣ в наставки (афикси)
  • Буквата Ѣ в окончания
  • Буквата Ѣ в коренитѣ


• ►►  Писане на буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки (.. скрий ..)
  
  
  * Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ: * Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ:
  * Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ:
  
  • прѣ- (прѣ̋-)
  • прѣд-, прѣд, прѣди
  • слѣд-, слѣд
  • срѣд-, срѣд
  • чрѣз-, чрѣз
  
  
  • Обаче: перестройка


• ►►  Писане на буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена  (.. покажи ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Този подраздѣл би трѣ̋бвало да е изчерпателен.
  
  
  • Числителнитѣ двѣ и двѣста (както и архаичното двѣстѣ) се пиша̨т с буквата Ѣ.
  
  
  • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    
    
    • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
    • Десеттѣ Божи заповѣди
    • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
    
    
    • Истинското правило за опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
    • Истинското правило за опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
    • Истинското правило за опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т и слѣднитѣ форми на лични мѣстоимения:
    
    
    • Номинативни форми (именителен падеж): тѣ
    • Акузативни форми (винителен падеж): тѣ̋х
    • Дателни форми: тѣ̋м/тѣм, менѣ, тебѣ
      • .. Горице ле люлякова .. стори менѣ пѫт да мина̨ ..
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т нѣ̋кои форми на показателнитѣ мѣстоимения:
    
    
    • тѣзи, онѣзи, тѣз, онѣз
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т формитѣ на неопрѣдѣлителнитѣ мѣстоимения:
    
    
    • нѣ̋кой, нѣ̋какъв, нѣ̋къдѣ, нѣ̋кога, нѣ̋как
    • нѣщо, нѣчий
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т формитѣ на обобщителнитѣ мѣстоимения:
    
    
    • всѣ̋кой, всѣ̋какъв, всѣ̋как, всѣ̋кога, всѣ̋къдѣ, навсѣ̋къдѣ
    • всѣки (.. скрий я̨ буквата Ѣ при числителни имена, члѣнове и мѣстоимения ..) 


• ►►  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси)  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Наставката -ение/-ѣние (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Наставката -ение/-ѣние (.. скрий ..)

    Да, има думи прѣзрѣние, мнѣние, рѣшение.
    
    Но има и събрание, зловоние, униние.
    
    За наставка слѣдва да се счита само частта -ние.
    Гласната прѣд нея̨ слѣдва да се счита за част от коренът.
    
    А за коренитѣ правила нѣ̋ма.

  • ►►  Глаголната наставка -Ѣ- (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Глаголната наставка -Ѣ-  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  Има много глаголи с наставка -Ѣ-.  (.. покажи ..)
      
      
    • ▼▼  Има много глаголи с наставка -Ѣ-:  (.. скрий ..)
      
      
      • живѣя̨, жалѣя̨, милѣя̨, копнѣя̨, старѣя̨, младѣя̨
      • да прѣживѣя̨, да оглупѣя̨, да поумнѣя̨, да овдовѣя̨, да осиротѣя̨, да успѣя̨
      • да ослѣпѣя̨, да се разболѣя̨, да оздравѣя̨, да оцѣлѣя̨
      • пѣя̨, вѣя̨, грѣя̨, сѣя̨, зѣя̨, лѣя̨, люлѣя̨, блѣя̨
      • бѣлѣя̨ се, чернѣя̨ се, синѣя̨ се, зеленѣя̨ се, жълтѣя̨ се
      
      
      • Да отбѣлѣжим, че всички глаголи с наставка -Ѣ- сѫ силни, и конкретно - тѣ сѫ от първо спрежение.
      
      
    • ►►  Особености на глаголната наставка -Ѣ- слѣд Ж-Ш-Ч.  (.. покажи ..)
      
      
    • ▼▼  Особености на глаголната наставка -Ѣ- слѣд Ж-Ш-Ч:  (.. скрий ..)
      
      
      • Понѣ̋кога слѣд Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- се измѣня в -А-: скучая̨, величая̨.
      • Понѣ̋кога слѣд Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- не се измѣня: да оглушѣя̨, да възмѫжѣя̨.
      • А понѣ̋кога в езикът ни има колѣбание: да закопчая̨/закопчѣя̨.
      
      
    • ►►  Глаголитѣ с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми.  (.. .. покажи ..)
    • ▼▼  Глаголитѣ с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми.  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      
      

      	Сегашно врѣме	Перфект (мина̨ло свършено врѣме)	Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме)	Императив (заповѣдно наклонение)
      аз	живѣя̨ и се смѣя̨, докато възмѫжѣя̨, и не скучая̨	живѣ̋х и се смѣ̋х, докато възмѫжах, и не скучах	живѣѣх и се смѣѣх, докато възмѫжѣѣх, и не скучаѣх
      ти	живѣеш и се смѣеш, докато възмѫжѣеш, и не скучаеш	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше	живѣй и се смѣй, възмѫжѣй и не скучай!
      той-тя-то	живѣе и се смѣе, докато възмѫжѣе, и не скучае	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше
      ние	живѣем и се смѣем, докато възмѫжѣем, и не скучаем	живѣ̋хме и се смѣ̋хме, докато възмѫжахме, и не скучахме	живѣѣхме и се смѣѣхме, докато възмѫжѣѣхме, и не скучаѣхме
      вие	живѣете и се смѣете, докато възмѫжѣете, и не скучаете	живѣ̋хте и се смѣ̋хте, докато възмѫжахте, и не скучахте	живѣѣхте и се смѣѣхте, докато възмѫжѣѣхте, и не скучаѣхте	живѣйте и се смѣйте, възмѫжѣйте и не скучайте!
      тѣ	живѣя̨т и се смѣя̨т, докато възмѫжѣя̨т, и не скучая̨т	живѣ̋ха̨ и се смѣ̋ха̨, докато възмѫжаха̨, и не скучаха̨	живѣѣха̨ и се смѣѣха̨, докато възмѫжѣѣха̨, и не скучаѣха̨
      активно причастие	живѣещ смѣещ се - нескучаещ	живѣ̋л и се смѣ̋л, докато възмѫжал, и не скучал	живѣѣл и се смѣѣл, докато възмѫжѣѣл, и не скучаѣл
      дѣепричастие - остатъчен инфинитив	живѣейки смѣейки се - не скучаейки	[можеш ли] живѣ̋? [недѣй] се смѣ̋! [можеш ли] възмѫжа? [недѣй] скуча!
      отглаголно сѫществително	живѣене - - скучаене
      пасивно причастие		живѣ̋н - - -

      
      
      • В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освѣн тѣ̋х, българскитѣ глаголи имат аналитични форми: ще живѣя̨т, бѣ̋ха̨ живѣли и възмѫжѣли, ..
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че глаголът скучая̨ запазва гласната -А- от наставката си във всичкитѣ си форми, така както глаголът живѣя̨ запазва гласната -Ѣ- от наставката си във всичкитѣ си форми.
      
      
      • Обърнѣте внимание на глаголът възмѫжѣя̨, като го сравните със живѣя̨.
        Формитѣ, при които промѣнливото Ѣ прѣглася в JA (Я), на глаголът живѣя̨
        се пиша̨т с ѣ̋ (живѣ̋х, живѣ̋, живѣ̋хме, живѣ̋хте, живѣ̋ха̨, живѣ̋л),
        докато сѫщитѣ форми на глаголът възмѫжѣя̨ се пиша̨т с А
        (възмѫжах, възмѫжа, възмѫжахме, възмѫжахте, възмѫжаха̨, възмѫжал).
        Обаче: възмѫжѣли.
        Това е отстѫпление от морфологичния̌т принцип на правописът, но го изисква традицията.
        Алтернативата - да се пише с ѣ̋
        (възмѫжѣ̋х, възмѫжѣ̋, възмѫжѣ̋хме, възмѫжѣ̋хте, възмѫжѣ̋ха̨, възмѫжѣ̋л),
        разчита на диакритичен знак, обаче диакритичнитѣ знаци не винѫги се употрѣбяват и не винѫги се изобразяват.
      
      
      • Перфективнитѣ глаголи (тѣзи от свършен вид) нѣ̋мат форми за отглаголно сѫществително, дѣепричастие и сегашно активно причастие.
      
      
      • Мина̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
        От показанитѣ в таблицата, само глаголът живѣя̨ е прѣходен.
        От друга страна, између глаголитѣ с наставка ѣ има много прѣходни,
        и тѣ си имат форми за мина̨ло пасивно причастие:
        
        
        • да изживѣя̨: изживѣ̋н, изживѣ̋на, изживѣ̋но, изживѣни
        • люлѣя̨: люлѣ̋н, люлѣ̋на, люлѣ̋но, люлѣни
        • грѣя̨: грѣ̋т, грѣ̋та, грѣ̋то, грѣти
        • да нагрѣя̨: нагрѣ̋т, нагрѣ̋та, нагрѣ̋то, нагрѣти
      
      
      • Архаичната форма за остатъчен инфинитив винѫги съвпада - и по изговор, и по правопис - с формата на перфектът за 2-ро и 3-то лице в единствено число (ти-той-тя-то).
      
      
      • (.. скрий ги глаголнитѣ форми ..)  (.. скрий го правописът на глаголната наставка -Ѣ- ..)  (.. свий го ..)  (.. разгуни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Наставка -Ѣ̋- при глаголнитѣ основи на перфектът  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Наставка -Ѣ̋- при глаголнитѣ основи на перфектът  (.. скрий ..)
    
    
    • Глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ- във всичкитѣ си форми, сѫ разгледани в прѣдишния̌т подраздѣл.
    
    
    • Тук се разглеђат глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ̋- само в основата си на перфектът, т.е. в мина̨ло свършено врѣме (перфект) и в причастията, образувани от тази основа, активното и пасивното.
    
    
    • Става дума само за силнитѣ глаголи.
      Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) имат основа, завършваща на А или Я, и завършъцитѣ им не се пиша̨т с буквата Ѣ (напримѣр, събирам, раздѣлям).
    
    
    • Завършък на основата на перфектът на силен глагол може да бѫде всѣ̋коя гласна:
      
      

      Рѣчникова форма на глаголът: сегашно врѣме, аз	Завършък на основата на перфектът	Основа на перфектът	Перфект: аз	Перфект: ти той,тя,то Остатъчен инфинитив	Перфект: ние	Перфект: вие	Перфект: тѣ	Активно причастие	Пасивно причастие
      пиша̨	А	писа-	писах	писа	писахме	писахте	писаха̨	писал,-а,-о писали	писан,-а,-о писани
      бера̨	А	бра-	брах	бра	брахме	брахте	браха̨	брал,-а,-о брали	бран,-а,-о брани
      да върна̨	А̨	върна̨-	върна̨х	върна̨	върна̨хме	върна̨хте	върна̨ха̨	върна̨л,-а,-о върна̨ли	върна̨т,-а,-о върна̨ти
      пека̨	О	пеко-	пекох	пече	пекохме	пекохте	пекоха̨	пекъл пекла,-о пекли	печен,-а,-о печени
      сѣка̨	О	сѣ̋ко-	сѣ̋кох	сѣче	сѣ̋кохме	сѣ̋кохте	сѣ̋коха̨	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли	сѣчен,-а,-о сѣчени
      да чуя̨	У	чу-	чух	чу	чухме	чухте	чуха̨	чул,-а,-о чули	чут,-а,-о чути
      плюя̨	Ю	плю-	плюх	плю	плюхме	плюхте	плюха̨	плюл,-а,-о плюли	плют,-а,-о плюти
      гоня̨	И	гони-	гоних	гони	гонихме	гонихте	гониха̨	гонил,-а,-о гонили	гонен,-а,-о гонени
      мая̨ се	Я	мая-	маях се	мая се	маяхме се	маяхте се	маяха̨ се	маял,-а,-о се маяли се
      да взема̨	Е̨	взе̨-	взех	взе	взехме	взехте	взеха̨	взел,-а,-о взели	взет,-а,-о взети
      да видя̨	Ѣ̋	видѣ̋-	видѣ̋х	видѣ̋	видѣ̋хме	видѣ̋хте	видѣ̋ха̨	видѣ̋л,-а,-о видѣли	видѣ̋н,-а,-о видѣни
      горя̨	Ѣ̋	горѣ̋-	горѣ̋х	горѣ̋	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о горѣли	горѣ̋н,-а,-о горѣни
      вървя̨	Ѣ̋	вървѣ̋-	вървѣ̋х	вървѣ̋	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о вървѣли	вървѣ̋н,-а,-о вървѣни
      да умра̨	Ѣ̋	умрѣ̋-	умрѣ̋х	умрѣ̋	умрѣ̋хме	умрѣ̋хте	умрѣ̋ха̨	умрѣ̋л,-а,-о горѣли
      пѣя̨	Ѣ̋	пѣ̋-	пѣ̋х	пѣ̋	пѣ̋хме	пѣ̋хте	пѣ̋ха̨	пѣ̋л,-а,-о пѣли	пѣ̋т,-а,-о пѣти

      
      
      • Глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ- във всичкитѣ си форми и които сѫ разгледани в прѣдишния̌т подраздѣл, попадат в послѣдния̌т ред на горната таблица, маркиран в зелено.
      
      
      • В този подраздѣл ни интересуват редоветѣ, маркирани в жълто. Макар да нѣ̋мат буква Ѣ в завършъцитѣ за сегашно врѣме, във формитѣ, свързани с основата на перфектът (и показани в таблицата), тѣ имат буква Ѣ като завършък на основата (не като окончание). В повечето от тѣзи случаи буквата Ѣ е написана Ѣ̋, понеже звучи JA под ударение (Я, но не JЪ).
      
      
      • На редът в розово (мая̨ сe, кая̨ сe, лая̨) писането с буква Ѣ се запазва за формитѣ на имперфектът (мина̨лото несвършено врѣме): маѣше се, каѣше се, лаѣше. Формитѣ на перфектът (мина̨лото свършено врѣме) се пиша̨т с Я, както е показано в таблицата.
      
      
      • Историческитѣ гласни Е,Ъ,Ь не мога̨т да бѫда̨т завършък на глаголната основа на перфектът.
      • Малкия̌т юс е показан в таблицата като Е̨, а голѣмия̌т - като А̨.
      
      
      • Когато завършъкът на основата на перфектът е О, наблюдава се пра-славянски отглас (Ablaut) О-Е-Ъ.
      
      
      • Мина̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
      
      
      • (.. скрий го перфектът ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в наставки ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Писане на буквата Ѣ в окончания  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончания  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Ако нѣ̋кой счита опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за окончания, то да напомня̨:
    
    
    • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    • 
      
      • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
      • Десеттѣ Божи заповѣди
      • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
  
  
  • ◄► Буквата Ѣ не участва в окончания на прилагателни имена.
  
  
  • ►►  Нарѣчия, завършващи със звуковетѣ Е или Я (JA), обикновено се пиша̨т с буквата Ѣ.  (.. покажи ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Нарѣчия, завършващи със звуковетѣ Е или Я (JA), обикновено се пиша̨т с буквата Ѣ:  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • горѣ, послѣ, вѫтрѣ, подирѣ, зимѣ, лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋ (това сѫ стари локативни форми)
    • добрѣ, злѣ, твърдѣ, сетнѣ, блазѣ̋ [им] (това сѫ стари компаративни форми)
    • А сѫщо така: по-добрѣ, най-добрѣ, най-злѣ, най-сетнѣ, по-горѣ, най-горѣ, най-послѣ
    • Обаче: не, още,въобще
  
  
  • ►►  Писане на буквата Ѣ в окончания на сѫществителни имена (.. покажи ..)
  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончания на сѫществителни имена (.. скрий ..)
    
    
    • С буква Ѣ се пиша̨т само форми за множествено число, произлизащи от стари форми за двойствено число:
      • рѫцѣ, нозѣ, раменѣ, колѣнѣ, мѫдѣ
    
    
    • Обаче: мѫже, коне, свине
    • Обаче: знания, поля̀
    • Обаче: даскаля̀, женуря̀
  
  
  • ►►  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончания  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончания  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • • ◄► Случаитѣ на писане на буквата Ѣ в глаголнитѣ завършъци,
        • разгледани в прѣдишния̌т подраздѣл тук и тук,
        • се отнасят за основитѣ, а не за окончанията на думитѣ.
        • Тук ще обърнем внимание на глаголнитѣ окончания.
    • • ◄► Забѣлѣжѣте и запомнѣте, че да не бъркате:
        • за разлика от опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за множествено число -тѣ,
        • завършъцитѣ -те на личнитѣ глаголни форми
        • за 2-ро лице множествено число ("вие") се пиша̨т -тe:
        • стойтe си в кѫщи по врѣме на епидемия,
        • че да не Ви хвана̨т вируситѣ
        • и да бѫдетe здрави;
        • и бѫдѣтe здрави!
    • • ◄► Има само два случая, при които буквата Ѣ
        • може да се пише в глаголно окончание,
        • и то все при силни глаголи:
          
          
          • Императив (заповѣдно наклонение) в множествено число
          • Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме) в индикатив и имперфективно (мина̨ло несвършено) активно причастие
    
    
    • ►►  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончания  (.. покажи ..)  (.. скрий го правописът на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончания  (.. скрий ..)  (.. скрий го правописът на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      
      
      • Глаголитѣ имат двѣ форми в императив (заповѣдно или повелително наклонение): една за единствено число ("ти") и една за множествено ("вие").
      
      
      • Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) и много от силнитѣ глаголи образуват императивнитѣ си форми с окончанията -Й и -ЙТЕ:
        • Раздѣляй и владѣй! Раздѣляйте и владѣйте!
        • Имай, давай, вземай! Имайте, давайте, вземайте!
        • Живѣй, смѣй се, пѣй! Живѣйте, смѣйте се, пѣйте!
      
      
      • Нѣ̋кои силни глаголи образуват усѣчени императивни форми:
        • Влѣз, дръж, яж, виж! Влѣзте, дръжте, яжте, вижте!
      
      
      • Остана̨литѣ силни глаголи образуват императивнитѣ си форми с окончанията -И и -ѢТЕ:
        • Събери, извади, умножи, раздѣли!
        • Съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
        • Чети, пиши, рѣши, запомни!
        • Четѣте, пишѣте, рѣшѣте, запомнѣте!
        
        
        • Формитѣ за множествено число ("вие") имат буквата Ѣ в окончанието си.
        • Забѣлѣжѣте, че буквата Ѣ може да се пише дори слѣд съгласнитѣ Ж,Ш,Ч.
      • (.. скрий правописът на императивнитѣ глаголни окончания ..)
    
    
    • ►►  Буквата Ѣ в глаголни окончания на имперфектът  (.. покажи ..)  (.. скрий го правописът на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  Буквата Ѣ в глаголни окончания на имперфектът  (.. скрий ..)  (.. скрий го правописът на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      
      

      	Перфект (мина̨ло свършено врѣме)	Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме)					Активно причастие на имперфектът	Активно причастие на перфектът
      	ти той-тя-то [аз]	аз	ти той-тя-то	ние	вие	тѣ	Мина̨ло несвършено активно причастие	Мина̨ло свършено активно причастие
      живѣя̨ смѣя̨ се пѣя̨	живѣ̋[х]; смѣ̋[х]; се пѣ̋[х]	живѣѣх смѣѣх се пѣѣх	живѣѣше смѣѣше се пѣѣше	живѣѣхме смѣѣхме се пѣѣхме	живѣѣхте смѣѣхте се пѣѣхте	живѣѣха̨ смѣѣха̨ се пѣѣха̨	живѣѣл,-а,-о,-и смѣѣл,-а,-о,-и се пѣѣл,-а,-о,-и	живѣ̋л,-а,-о живѣли смѣ̋л,-а,-о се смѣли се пѣ̋л,-а,-о пѣли
      мая̨ се	мая[х] се	маѣх се	маѣше се	маѣхме се	маѣхте се	маѣха̨ се	маѣл,-а,-о,-и се	маял,-а,-о,-и се
      пиша̨	писа[х]	пишѣх	пишѣше	пишѣхме	пишѣхте	пишѣха̨	пишѣл,-а,-о,-и	писал,-а,-о,-и
      бера̨	бра[х]	берѣ̋х	берѣше	берѣ̋хме	берѣ̋хте	берѣ̋ха̨	берѣ̋л,-а,-о,берѣли	брал,-а,-о,-и
      мо̀га̨	можа̀[х]	мо̀жѣх	мо̀жѣше	мо̀жѣхме	мо̀жѣхте	мо̀жѣха̨	мо̀жѣл,-а,-о,-и	можа̀л,-а,-о,-и
      да върна̨	върна̨[х]	ако върнѣх	ако върнѣше	ако върнѣхме	ако върнѣхте	ако върнѣха̨	ако върнѣл,-а,-о,-и	върна̨л,-а,-о,-и
      пека̨	пече [пекох]	печах	печѣше	печахме	печахте	печаха̨	печал,-а,-о печѣли	пекъл пекла,-о,-и
      сѣка̨	сѣче [сѣ̋кох]	сѣчах	сѣчѣше	сѣчахме	сѣчахте	сѣчаха̨	сѣчал,-а,-о сѣчѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      суша̨	суши[х]	сушах	сушѣше	сушахме	сушахте	сушаха̨	сушал,-а,-о сушѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      лѣжа̨	суши[х]	лѣжах	лѣжѣше	лѣжахме	лѣжахте	лѣжаха̨	лѣжал,-а,-о лѣжѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      да чуя̨	чу[х]	ако чуѣх	ако чуѣше	ако чуѣхме	ако чуѣхте	ако чуѣха̨	ако чуѣл,-а,-о,-и	чул,-а,-о,-и
      гоня̨	гони[х]	гонѣх	гонѣше	гонѣхме	гонѣхте	гонѣха̨	гонѣл,-а,-о,-и	гонил,-а,-о,-и
      да взема̨	взе[х]	ако вземѣх	ако вземѣше	ако вземѣхме	ако вземѣхте	ако вземѣха̨	ако вземѣл,-а,-о,-и	взел,-а,-о,-и
      да видя̨	видѣ̋[х]	ако вѝдѣх	ако вѝдѣше	ако вѝдѣхме	ако вѝдхте	ако вѝдѣха̨	ако вѝдѣл,-а,-о,-и	видѣ̋л,-а,-о, видѣли
      да горя̨	гори[х]	горѣ̋х	горѣше	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о, горѣли	горил,-а,-о,-и
      вървя̨	вървѣ̋[х]	вървѣ̋х	вървѣше	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли
      да умра̨	умрѣ̋[х]	ако умрѣ̋х	ако умрѣше	ако умрѣ̋хме	ако умрѣ̋хте	ако умрѣ̋ха̨	ако умрѣ̋л,-а,-о, ако умрѣли	умрѣ̋л,-а,-о, умрѣли

      
      
      • Този подраздѣл е посветен на формитѣ, които сѫ дадени в горната таблица под жълтата шапка. Тѣ сѫ образувани от сегашната основа на глаголитѣ.
      
      
      • За сравнение, в червеникаво сѫ дадени нѣ̋кои форми, образувани от основата на перфектът.
        • При вървѣ̋х и умрѣ̋х съвпадат.
      
      
      • Навсѣ̋къдѣ под жълтата шапка в окончанията присѫтства буквата Ѣ,
        • освѣн когато окончанието е ударено
        • и слѣд съгласна Ж-Ш-Ч то звучи А
        • и по традиция се пише с буквата А.
        
        
        • Такива сѫ случаитѣ печах, сѣчах, сушах, лѣжах.
      • (.. скрий правописът на имперфектът ..)
    • • ◄► Забѣлѣжѣте, че ако буквата Ѣ участва в глаголно окончание, (.. скрий го правописът на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
        • то по силата на морфологичния̌т принцип на правописът
        • тя се пише дори слѣд съгласнитѣ Ж,Ш,Ч,
        • стига да не е ударена. (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. покажи ..)
  • ▼▼  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. скрий ..)
    
    
    • С различни окончания по правилата на морфологията се образуват различни словоформи на една дума (на една лексема). В рѣчницитѣ обикновено се дават само думитѣ (лексемитѣ), но не и словоформитѣ.
      • Напримѣр, в рѣчникът се дава само глаголът (глаголната лексема) живѣя̨ чрѣз една от словоформитѣ си, но не и другитѣ словоформи живѣеш, живѣ̋ха̨, и т.н.
    
    
    • С наставки мога̨т да се образуват сродни думи, думи с един корен. Всѣ̋ка такава дума се дава в рѣчникът отдѣлно.
      • Напримѣр, в рѣчникът се дават както глаголът живѣя̨, образуван от коренът жив- с наставка -ѣ-, така и прилагателното жив- от сѫщия̌т корен.
  
  
  • ◄►  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в окончания ..)  (.. скрий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Сводка-обобщение на глаголнитѣ завършъци във връзка с правописът на буквата Ѣ  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)
• ▼▼  Сводка-обобщение на глаголнитѣ завършъци във връзка с правописът на буквата Ѣ 
  • (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) (.. покажи ..)
  • ▼▼  Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) (.. скрий ..)
    
    
    • Основата на всѣки слаб глагол завършва на гласната А: имам да вземам и да давам.
      • Обаче заради русофилския̌т ни правопис при слабитѣ глаголи с меки основи се появява буквата Я: смѣням.
      • Ако правописът ни бѣше сърбомански, то просто щѣ̋хме да пишем буква йот J прѣд буквата А: сменjам.
    
    
    • В завършъцитѣ на формитѣ на слабитѣ глаголи нѣ̋ма буквата Ѣ.
      • Но в основитѣ на слабитѣ глаголи буквата Ѣ може да се срѣща:
      • срѣщам, заповѣ̋двам, загрѣ̋вам, успѣ̋вам, надѣ̋вам се
      • смѣням, опрѣдѣлям, стрѣлям
    
    
    • Всичкитѣ форми на един слаб глагол сѫ дадени в слѣдната таблица:
      
      

      	Сегашно врѣме	Перфект (мина̨ло свършено врѣме)	Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме)	Императив (заповѣдно наклонение)
      аз	имам смѣням	имах смѣнях	имах смѣнях
      ти	имаш смѣняш	има смѣня	имаше смѣняше	имай смѣняй
      той-тя-то	има смѣня	има смѣня	имаше смѣняше
      ние	имаме смѣняме	имахме смѣняхме	имахме смѣняхме
      вие	имате смѣняте	имахте смѣняхте	имахте смѣняхте	имайте смѣняйте
      тѣ	имат смѣнят	имаха̨ смѣняха̨	имаха̨ смѣняха̨
      активно причастие	имащ смѣнящ	имал смѣнял	имал смѣнял
      дѣепричастие остатъчен инфинитив	имайки смѣняйки	[недѣй] му има довѣрие! [недѣй] смѣня стилът си!
      отглаголно сѫществително	имане смѣняне
      пасивно причастие		иман смѣнян

    
    
    • В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освѣн тѣ̋х, българскитѣ глаголи имат аналитични форми: ще имат, ще сѫ имали, биха̨ смѣняли, ..
    • Перфективнитѣ глаголи (тѣзи от свършен вид) нѣ̋мат форми за отглаголно сѫществително, дѣепричастие и сегашно активно причастие.
    • Мина̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
    • (.. скрий го обяснението за слабитѣ глаголи ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Буква Ѣ в завършъцитѣ си мога̨т да имат само форми на силни глаголи.
  
  
  • ◄► Окончанията за 1-во и 2-ро лице в множествено число ("ние" и "вие") се пиша̨т с крайна буква Е:
    • имаме, имахме, сме, бѣ̋хме, взехме
    • имате, имахте, сте, бѣ̋хте, взехте, ще вземете
  
  
  • ◄► Основата на силнитѣ глаголи от 1-во спрежение завършва на Е, а на на Ѣ:
    • ще бѫдеш, ще бѫде, ще бѫдем, ще бѫдете, [то] е
    • береш, бере, берем, берете
  
  
  • ◄► При силнитѣ глаголи,
    • ако заповѣдната форма за 2-ро лице единствено число ("ти") има окончание -И,
    • то заповѣдната форма за 2-ро лице множествено число ("вие") има окончание -ѢТЕ:
    • чети, пиши! => четѣте, пишѣте!
    • събери, извади, умножи, раздѣли! =>
    •    => съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
    
    
    • Според иванчевския̌т правопис, буквата Ѣ не се пише слѣд Ж-Ш-Ч.
    • Но според мене, писането на умножете при съберѣте, извадѣте, - , раздѣлѣте
    • противорѣчи на морфологичния̌т принцип, основен за правописът.
  
  
  • ◄► В окончанията за имперфект (мина̨ло несвършено врѣме) при силнитѣ глаголи
    • има буква Ѣ, която може да мине в А.
    • Върнѣте се за повече подробности.
  
  
  • ◄► Основата на перфектът при много глаголи (силни, естествено) може да завършва на буква Ѣ.
    • Върнѣте се за повече подробности.
  
  
  • ◄► Нѣ̋кои силни глаголи имат основа, завършваща на гласна Ѣ, във всичкитѣ си форми.
    • живѣя̨, смѣя̨ се, пѣя̨
    • Върнѣте се за повече подробности.
  
  
  • ◄►  (.. скрий я̨ сводката за глаголитѣ ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Явлението "промѣнливо Ѣ" в българския̌т език осмисля възстановяването на буквата Ѣ  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)
• ▼▼  Явлението "промѣнливо Ѣ" в българския̌т език осмисля възстановяването на буквата Ѣ 
  • (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Отражението на старата гласна Ѣ в съврѣменния̌т български език се нарича "промѣнливо Ѣ".
  • ◄► Българския̌т вокализъм (системата от гласнитѣ звукове в езикът) има двѣ отдѣлни различни части:
    • вокализъм в ударена сричка (под ударение)
    • вокализъм в неударена позиция
  
  
  • ►►  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позиция  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позиция  (.. скрий ..)
    
    
    • На запад от ятовата граница властва екавизмът.
    
    
    • Екавизмът е възприет в нормативния̌т правоговор на българския̌т език.
      • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция се чува звук Е.
    
    
    • Екавизмът е възприет и в отечествено-фронтовския̌т правопис.
      • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция се пише буква Е.
    
    
    • На изток от ятовата граница вокализмът в неударена позиция по-често е размит.
      
      
      • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция
      • може да се чуе както звукът Е,
      • със срѣдно до силно смекчение на прѣдната съгласна,
      • така и всѣки звук међу JЪ и JА
      • със силно смекчение на прѣдната съгласна.
      
      
      • Заповѣд: за̀повед, за̀повьъд, за̀повьад
      • Убѣђение: убеждѐние, убьъждѐние, убьаждѐние (.. скрий отражението на старата гласна Ѣ в позиция без ударение ..)
  
  
  • ►►  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):
    • я̀кавско правило  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):  (.. скрий го обяснението на явлението "промѣнливо Ѣ" ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • я̀кавско правило  (.. скрий ..)
    
    
    • На запад от ятовата граница е властвал екавизмът.  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • На мѣ̋стото на старото Ѣ се чува звук Е както в неударена позиция, така и под ударение.
    
    
    • Обаче в нормативния̌т правоговор на българския̌т език възприето от основнитѣ източни диалекти е слѣдното я̀кавско правило:
      
      
      • Под ударение на мѣ̋стото на старата гласна Ѣ звучи JA/Я,
      • и то наистина като JA, а не като JЪ,
      • освѣн ако слѣдва мека съгласна или прѣдна гласна.
      
      
      • Прѣдна гласна е една от И, Е, Ѣ, като е добрѣ тука да се добавя̨т Я и Ю.
      • Примѣри, когато заради прѣдна гласна в слѣдващата сричка на думата ударената гласна Ѣ звучи Е:
        • живѣя̨, живѣеш, живѣе, живѣем, живѣете, живѣя̨т, живѣйте, живѣейки, живѣѣх, живѣѣше, .., живѣѣха̨
        • голѣми, бѣли, лѣви, дѣсни, прѣсни, желѣзен, желѣзни, зрѣли, лѣтен, лѣтни, излѣзе
        • мѣрки, нѣми, нѣмец, нѣмкиня, нѣмци, пѣсен, цвѣте
      • Примѣри на изключения, когато въпрѣки прѣдната гласна в слѣдващата сричка, ударената гласна Ѣ звучи JA/Я:
        • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Мека съгласна е Й,Ж,Ш,Щ,Ч, както и всѣ̋ка съгласна прѣди Я, Ю и Ь.
      • Примѣри, когато заради послѣдваща мека съгласна ударената гласна Ѣ звучи Е:
        • грѣшка, грѣшна, грѣшно, снѣжна, снѣжно
        • нѣщо, нѣчий, вѣщ, прѣчка
      
      
      • Примѣри, когато ударена гласна Ѣ звучи JA/Я, понеже нито слѣдва прѣдна гласна, нито мека съгласна:
        • грѣ̋х, снѣ̋г, вѣ̋тър
        • нѣ̋м, нѣ̋ма, нѣ̋мо, желѣ̋зо, желѣ̋зна, желѣ̋зно
        • нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋как
        • [аз] пѣ̋х, видѣ̋х, засмѣ̋х се, щѣ̋х, бѣ̋х
        • [ти,той,тя,то] пѣ̋, видѣ̋, засмѣ̋ се, дощѣ̋ [ти,му,ѝ,му] се
        • [тѣ] пѣ̋ха̨, видѣ̋х̨, засмѣ̋х̨ се, щѣ̋х̨, бѣ̋х̨
      • Примѣри на изключения, когато ударена гласна Ѣ звучи Е, макар че не слѣдва нито прѣдна гласна, нито мека съгласна:
        • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
    
    
    • Примѣри за приложение на я̀кавското правило за промѣнливото Ѣ в ударена сричка:
      
      
      • бѣ̋л, голѣ̋м, цѣ̋л, бѣ̋ла, голѣ̋ма, цѣ̋ла, бѣ̋ло, голѣ̋мо, цѣ̋ло, бѣли, голѣми, цѣли
      • дѣсен, прѣсен, лѣтен, дѣ̋сна, прѣ̋сна, лѣ̋тна, дѣ̋сно, прѣ̋сно, лѣ̋тно, дѣсни, прѣсни, лѣтни, пѣсен, пѣсни, лѣ̋то
      • нѣ̋кой, нѣ̋коя, нѣ̋кое, нѣ̋кои, нѣ̋какъв, .., нѣщо, нѣчий
      • всѣ̋кой, всѣ̋коя, всѣ̋кое, всѣ̋кои, всѣ̋какъв, .., всѣки, всѣ̋ка, всѣ̋ко
      • влѣ̋зох, влѣзе, сѣ̋кох, сѣче, сѣчѣ̀ше, сѣчѣ̀те, четѣ̀те
      • смѣ̋на, смѣни, смѣням, промѣ̋на, промѣни, промѣням
    
    
    • Примѣри на изключения от я̀кавското правило за промѣнливото Ѣ в ударена сричка:
      
      
      • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Заемки от руски, църковно-славянски или западно-български, или пък новообразувания:
        
        
        • бесѣда, блѣд, бѣдна, бѣдно, побѣда, неимовѣрна-неимовѣрно, вѣст, извѣстна-извѣстно
        • завѣса, отвѣсна-отвѣсно, прѣвѣс, вѣк, съвѣт, привѣт, завѣт, обѣт, съотвѣтна-съотвѣтно
        • гнѣвна-гнѣвно, прѣдѣл, дѣло, дрѣзгав, дѣва, жлѣб, крѣпост, клѣтка, малолѣтна-малолѣтно
        • лѣк, лѣкар, нелѣпост, прилѣпвам, лицемѣр, смѣс, непрѣмѣнно, прѣдмѣт, смѣт, (войнишка) мѣшка
        • мѣд-мѣдна-мѣдно, освѣн, плѣн, напрѣд, просвѣта, свѣтъл, послѣдна-послѣдно, смѣл
        • смѣтка, успѣх, срѣдна-срѣдно, срѣдство, сѫсѣд, сѣмка, многостѣн, свирѣп, съвсѣм
        • мекотѣло, тлѣнна-тлѣнно, потрѣбна-потрѣбно-потрѣбност, употрѣба, утѣха, оцѣнка
        • цѣдка, цѣпка, човѣк, члѣн, чрѣвна-чрѣвно
    
    
    • Навѣ̋рно сте забѣлѣ̋зали, че когато старата гласна Ѣ под ударение звучи като JA/Я, пиша̨ я̨ с диакритичен знак Ѣ̋.
    • Можете и да не обръщате внимание на този диакритичен знак. Той е само за утѣшение на любителитѣ на отечествено-фронтовския̌т правопис.
    • (.. скрий отражението на старата гласна Ѣ под ударение ..)
  
  
  • ◄► Нѣ̋кои хора, в родния̌т говор на които го нѣ̋ма я̀кавското правило, понѣ̋кога изпадат в хипер-якавизъм и произнасят, а дори и пиша̨т бяли и голями.
    
    
    • Редно е ѐкавското произношение (екавизмът) да се разрѣши като допустим вариант на правоговорът.
    • Не прави чест на хора, усвоили я̀кавското правило още в дѣтството си като част от родния̌т си говор, да се присмиват или да правя̨т забѣлѣжка на хора с ѐкавско произношение.
    • Тази отечествено-фронтовщина трѣ̋бва рѣшително да се отхвърли, за да се отвори мѣ̋сто за българщината.
    
    
    • Как да е, това бѣше отклонение, темата тука е правописът, а не правоговорът.  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Възможни способи да се отрази "промѣнливото Ѣ" в правописът  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)
  • ▼▼  Възможни способи да се отрази "промѣнливото Ѣ" в правописът  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
    
    
    • ◄► При разсѫђенията тук от значение сѫ само буквитѣ. Диакритичнитѣ знаци ги ползвам само за уточнение на произношението и етимологията и мога̨т да се пропускат.
    
    
    • ►►  Слѣднитѣ три принципа мога̨т да се поставя̨т в основата на правописът (.. покажи ..)
    • ►►  Слѣднитѣ три принципа мога̨т да се поставя̨т в основата на правописът: (.. скрий ..)
      
      
      • Фонетичен. Най-важни сѫ фонемитѣ (звуковетѣ). Пише се така, както се произнася.
      • Морфологичен. Най-важното е морфемитѣ - прѣдставки, корени, наставки, окончания - да сѫ добрѣ разпознаваеми.
      • Исторически. Най-важното е да се пише така, както сѫ писали и в мина̨лото.
      
      
      • Редно е един от тѣзи три принципа да се сложи в основата на правописът и необосновани отклонения от избрания̌т принцип да не се допускат.
      
      
      • Ако това не е така, правописът се отдава на еклектика и субективизъм.
      
      
      • За българския̌т официален правопис винѫги се е считало, че той е основан на морфологичния̌т принцип.
      • Така и трѣ̋бва да си остане. Отклоненията от морфологичния̌т принцип слѣдва да се окастря̨т и обезсиля̨т.
      
      
      • Освѣн при български, морфологичния̌т принцип е в основата на правописът при руски и нѣмски. Фонетичния̌т - при сръбски и турски. Историческия̌т - при гръцки и английски.
    
    
    • ►►  Мога̨ да набѣлѣжа̨ три способа, по които явлението "промѣнливо Ѣ" да се отрази в правописът  (.. покажи ..)
      
    • ►►  Мога̨ да набѣлѣжа̨ три способа, по които явлението "промѣнливо Ѣ" да се отрази в правописът:  (.. скрий ..)
      
      
      • Я̀кавски Такъв е валидния̌т в моментъ отечествено-фронтовски правопис. В текстът, който четете, е приложен този я̀кавски способ. Я̀кавския̌т способ е израз на фонетичния̌т принцип на правописът. Той е отстѫпление от основния̌т за българския̌т правопис морфологичен принцип. Това отстѫпление е било наложено прѣз 1945 прѣдимно по политически причини, като част от "борбата" с така нарѣчения̌т "велико-български шовинизъм", а сѫщо така с цѣл да се отвори мѣ̋сто за новосъздаващия̌т се македонски литературен jазик. При отечествено-фронтовския̌т правопис се прѣтоварва буквата Я (малкия̌т юс), чието звучене като JА е придобито под руско влияние.
        • Примѣр: хляб, хлебен, място, местен
      
      
      • Ѐкавски. При екавския̌т способ "промѣнливото Ѣ" се означава само с буквата Е, а звученето ѝ като JА би могло да се маркира с диакритичен знак. В текстът, който четете, е приложен този ѐкавски способ. Ако ятовия̌т способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" в правописът, способ валиден до 1945, бѣше замѣнен с ѐкавски, а не с я̀кавски, то състоятелността на българския̌т правопис и съотвѣтствието му с възприетия̌т основен за него морфологичен принцип нѣ̋маше да бѫда̨т нарушени. Имало е условия прѣз 1945 да се направи това. В руски буквата Е сѫщо така има вариант с диакритичен знак - Ё, при който тя звучи JО, срѣща се само под ударение и може да се замѣсти с обикновено Е. Тази руска практика е добър примѣр и би могла лесно да бѫде побългарена. Но това е било в противорѣчие с политическата порѫчка. Аз сега нѣ̋маше да се сѣщам за буквата Ѣ, ако прѣз 1945 бѣ̋ха̨ въвели ѐкавски правопис.
        • Примѣр: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
      
      
      • Ятов. Ятовия̌т способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" е бил възприет в българския̌т правопис прѣди 1945. Той съотвѣтства както на основния̌т морфологичен принцип на правописът, така и на историческия̌т принцип. Историческата буква Ѣ се използва за "промѣнливото Ѣ". Явлението "промѣнливо Ѣ" в българския̌т език осмисля запазването на старата буква Ѣ и в нашитѣ модерни врѣмена, за разлика от други стари букви, които сѫ вече непотрѣбни. В текстът, който четете, е приложен този ятов способ. Звученето като JА е маркирано с незадължителен диакритичен знак.
        • Примѣр: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен
      
      
      • Този очерк се дава в шест правописни варианта:
        • Ѣ-БЪ Пост-модерен правопис и ѢѪ-БЪ естествен правопис.
          • Два правописни варианта, при които се прилага ятовия̌т способ.
          • Прѣдпочитани от мене.
          • В моментът четете този текст в пост-модерен правопис.
          • В моментът четете този текст в естествен правопис.
        • ОФ-БЪ Отечествено-фронтовски правопис.
          • Това е официалния̌т правопис. Той е якавски.
          • В моментът четете този текст в ОФ-правопис.
        • J-БЪ Ѐкавско-сърбомански правопис.
          • Естествено, екавски.
          • В моментът четете този текст в ѐкавско-сърбомански правопис.
        • BG BGD Два варианта на романизация (българска латиница) - без и със диакритични знаци.
          • Ѐкавски.
          • В моментът четете този текст на латиница без диакритични знаци.
          • В моментът четете този текст на латиница със диакритични знаци.
      • (.. скрий обяснението за я̀кавски, ѐкавски, ятов правопис ..)
    
    
    • ◄►  (.. скрий разсѫђенията за правописът на "промѣнливото Ѣ" ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий го обяснението на явлението "промѣнливо Ѣ" ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Писане на буквата Ѣ в коренитѣ  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в коренитѣ  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► За писането на буквата Ѣ в коренитѣ нѣ̋ма общо правило.
    
    
    • Нѣ̋кога Ѣ и Е сѫ били различни гласни звукове, така както сега А и О сѫ различни гласни звукове.
    • Пишѣли сѫ Ѣ или Е (или пък А или О) според това, което се чува, а не според нѣ̋какво правило.
    
    
    • И затова сега случаитѣ на буква Ѣ в коренитѣ трѣ̋бва просто да се запомня̨т.
    • Или да се прави справка в рѣчник.
    • По-долу в този раздѣл е даден списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ.
  
  
  • ◄► И все пак, има случаи, когато произношението може да подскаже буквата Ѣ.
    • Тѣзи случаи ги дава явлението "промѣнливо Ѣ".
    • Примѣри:
      • хлѣб-: хлѣ̋б, хлѣбар, хлѣбарница, хлѣбен
      • гнѣв-: гнѣ̋в, гнѣвът, гнѣвен, разгнѣвен
      • брѣг-: брѣ̋г, брѣгът, крайбрѣжие
      • вѣр-: вѣ̋ра, вѣрен, довѣрие, повѣрие, вѣ̋рвам
      • .. и много други.
  
  
  • ►►  Отражението на пра-славянския̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ  (.. покажи ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Отражението на пра-славянския̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • Ablaut-ът (о̀тгласът) е наслѣден от ПИЕ (пра-индо-европейски) и в пра-славянски вѣроятно е бил все още осмислен. Затова го наричам пра-славянски Ablaut.
      
      
      • Ablaut-ът прѣдставлява промѣ̋на на коренната гласна в различнитѣ думи и в различнитѣ словоформи.
      • Слѣди от него има и в други индо-европейски езици, ако не в повечето от тѣ̋х.
        • Слѣди в английски: give - gave; speak - spoke
        • Слѣди в гръцки: βροχή (дъђ) - βρέχει (вали дъђ); λόγος (слово) - λέγω (казвам)
        • Слѣди в български: ложе - лежа̨; свѣщта ще догори - свѣщта догаря
      • Ablaut-ът може да прѣдставлява промѣ̋на на гласната в гласна с друго качество ..
      • .. или пък с друго количество - промѣ̋на на кратка гласна в дълга или обратно.
      • Но все си е Ablaut.
      • В никой съврѣменен индо-европейски език Ablaut-ът не е вече осмислен. Не е бил осмислен в старо-славянски (старо-български). Ablaut-ът обаче си остава осмислен в семитскитѣ езици (напримѣр в арабски).
    
    
    • Имало в старо-славянски (старо-български) доста случаи на Ablaut међу гласнитѣ Ѣ и Е. Сега ние трудно различаваме дали е било Ѣ или Е. Понѣ̋кога явлението "промѣнливо Ѣ" помага.
      • Примѣри: ще легна̨ - лѣ̋гам; ще седна̨ - сѣ̋дам
    
    
    • Сега обаче ние не можем да разберем защо в един и сѫщ корен се пиша̨т различни гласни букви, освѣн ако не знаем говоримо старо-български език:
      • Защо една част на рѣчта е наречена нарѣчие?
      • А пък рѣчта се състои от изречения.
    
    
    • В съгласие с морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис,
      и прѣд вид на това, че при този проект за правописна реформа
      писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
      то приемам, че в случаитѣ на пра-славянски Ablaut
      е разрѣшено да се пише буква Ѣ,
      стига тази гласна да се срѣща поне в една словоформа.
      • В частност, разрѣшено е да се пише Ѣ във:
      • ще лѣгна̨, ще сѣдна̨, нарѣчен, изрѣчение, рѣкох, [ти-той-тя-то] рѣче
    
    
    • (.. скрий отражението на пра-стария̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Въвличането на малкия̌т юс в явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Въвличането на малкия̌т юс в явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  Малкия̌т юс е прѣдна носова гласна в старо-славянски (старо-български). (. покажи ..)
    • ▼▼  Малкия̌т юс е прѣдна носова гласна в старо-славянски (старо-български). (.. скрий ..)
      • Така се нарича и кирилската буква за тази гласна (Я,Ѧ).
      
      
      • В старо-български (старо-славянски) малкия̌т юс се е произнасял като носово Е.
      • Гласна с такова звучене има в съврѣменния̌т полски език,
      • къдѣто се означава с опашата буква Е̨.
      • Тази гласна се срѣща в името на бившия̌т полски президент:
      • [Лех] Валенса: Wałęsa.
      
      
      • Прѣз 13-ти и 14-ти вѣк малкия̌т юс в български все още
      • звучал като носово Е, както и досега той звучи в полски,
      • но послѣ езикът ни прѣнебрѣгна̨л носовия̌т призвук
      • и малкия̌т юс се влѣ̋л в гласната Е, съвпадайки с нея̨.
      • Това е стана̨ло прѣди разпространението на екавизмът.
    
    
    • ◄►  При нормално развитие на стария̌т малък юс в български език той прѣминава в Е и се пише с буквата Е.
      • Примѣри: ред, често, чедо, агне, момче, пет, девет, десет
      • Забѣлѣжка: Найден Геров в рѣчникът си означава стария̌т малък юс с буквата Я.
      • Забѣлѣжка: Когато буквата Е произхођа от малкия̌т юс, може да ѝ се сложи опашлę.
      • Примѣри: ре̨д, че̨сто, че̨до, агне̨, момче̨, пе̨т, деве̨т, десе̨т
    
    
    • ◄►  Българския̌т език изобилства със заемки от руски и църковно-славянски, в които стария̌т малък юс звучи като JА.
      • Това е единия̌т проблем.
      • Примѣри: порядък, част, участник, чадо, княз, девятка, десятка, зиспятка
      • Забѣлѣжка: В този случай не върви диакритичния̌т знак опашлę, защото опашлęто показва произход на буквата Я̨ от йотиран голѣ̋м юс и звучене като JЪ.
    
    
    • ◄►  Понѣ̋кога в българския̌т език се случва гласната Е,
      • независимо дали произхођа от по-старо Е или от малък юс,
      • да прѣмине в Ѣ и да симулира
      • явлението "промѣнливо Ѣ" или пък
      • явлението "пра-славянски Ablaut".
      • Това е другия̌т проблем.
      • Примѣри:
        
        
        • Под влиянието на думата "лѣ̋в", гласната Е в коренът на думата "десен" се е промѣнила в Ѣ и сега се пише с буквата Ѣ: дѣсен, дѣ̋сна, дѣ̋сно, дѣсни.
        
        
        • Под влиянието на думата "свѣ̋т" (свѣтът, бѣлия̌т свѣ̋т) малкия̌т юс в коренът све̨т е прѣминал в Ѣ: свѣ̋т човѣк, майчице свѣ̋та.
          Това може да се е случило и под влиянието на църковно-славянски.
        
        
        • Под влиянието на случаи като "ще седне - сѣ̋да" и "ще легне - лѣ̋га", се е промѣнил във Ѣ малкия̌т юс в нѣ̋кои думи.
          
          Примѣри:
          
          ще впре̨гне - впрѣ̨̋га
          ще сте̨гне - стѣ̨̋га
          ще зате̨гне - затѣ̨̋га
          
          Много е съмнително как се пише думата "тѣ̨̋га" - може би "тяга" като русизъм?
    
    
    • ◄►  В съгласие с морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис,
      • и прѣд вид на това, че при този проект за правописна реформа
      • писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
      • то приемам, че в случаитѣ на стар малък юс, прѣминал в Ѣ,
      • е разрѣшено в този корен да се пише буква Ѣ,
      • стига тази гласна да се срѣща поне в една словоформа.
      • В частност, разрѣшено е да се пише Ѣ във:
      • ще впрѣ̨гна̨, ще затѣ̨гна̨, тѣ̨гло, тѣ̨жък.
      • Макар че прѣдпочитам "те̨гло, те̨жък", и това сѫщо е разрѣшено.
      • Наличен е и диакритичния̌т знак "опашлѐ̨", за да покаже юсов произход.
    
    
    • (.. скрий го въвличането на малкия̌т юс в явлението "промѣнливо Ѣ" ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Руското пълногласие и правописът на буквата Ѣ в български  (.. покажи ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Руското пълногласие и правописът на буквата Ѣ в български  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • Пълногласие се наблюдава в слѣднитѣ руски (източно-славянски) форми:
      берег, середина, переход, селезенка
      {нормален гласеж: брѣ̋г, срѣда̀, прѣход, слѣзка (далак)}
      Пълногласието се характеризира с допълнителна сричка.
    
    
    • Когато в Русия възприели старо-църковно-славянския̌т език за писмен,
      произношението и правописът му
      били пригодени към мѣстния̌т изговор.
      В нѣ̋кои случаи били съчетани
      мѣстнитѣ пълногласни форми със
      старо-славянскитѣ (старо-българскитѣ),
      при което допълнителната пълногласна сричка отпадала,
      но пък гласната Е от пълногласната форма
      замѣняла старо-славянското Ѣ.
      
      
      • Това се отразило и в стария̌т (до 1918) руски правопис.
    
    
    • Когато в края̌т на 19-ти вѣк разработвали ново-българския̌т правопис,
      за основа служѣл стария̌т (до 1918) руски правопис.
      Видѣ̋но било несъотвѣтствието с българскитѣ говори.
      Правописът бил поправен:
      въпрѣки че на руски се пишѣло "среда",
      приело се на български да се пише "срѣда".
      
      
      • Пропусна̨то било побългаряването на нѣ̋кои думи.
      • Напримѣр, члѣн.
    
    
    • (.. скрий го влиянието на руското пълногласие ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Стихотворѣние като помагало за рускитѣ ученици при усвояване на буквата Ѣ  (.. покажи ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Стихотворѣние като помагало за рускитѣ ученици при усвояване на буквата Ѣ  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  Бѣлый, блѣдный, бѣдный бѣсъ
  Убѣжалъ голодный въ лѣсъ.
  Лѣшимъ по лѣсу онъ бѣгалъ,
  Рѣдькой съ хрѣномъ пообѣдалъ
  И за горькiй тотъ обѣдъ
  Далъ обѣтъ надѣлать бѣдъ.
  Вѣдай, братъ, что клѣть и клѣтка,
  Рѣшето, рѣшетка, сѣтка,
  Вѣжа и желѣзо съ ять, --
  Такъ и надобно писать.
  Наши вѣки и рѣсницы
  Защищаютъ глазъ зѣницы,
  Вѣки жмуритъ цѣлый вѣкъ
  Ночью каждый человѣкъ...
  Вѣтеръ вѣтки поломалъ,
  Нѣмецъ вѣники связалъ,
  Свѣсилъ вѣрно при промѣнѣ,
  За двѣ гривны продалъ въ Вѣнѣ.
  Днѣпръ и Днѣстръ, какъ всѣмъ извѣстно,
  Двѣ рѣки въ сосѣдствѣ тѣсномъ,
  Дѣлитъ области ихъ Бугъ,
  Рѣжетъ съ сѣвера на югъ.
  Кто тамъ гнѣвно свирѣпѣетъ?
  Крѣпко сѣтовать такъ смѣетъ?
  Надо мирно споръ рѣшить
  И другъ друга убѣдить...
  Птичьи гнѣзда грѣхъ зорить,
  Грѣхъ напрасно хлѣбъ сорить,
  Надъ калѣкой грѣхъ смѣяться,
  Надъ увѣчнымъ издѣваться...

• ►►  Списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ.  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..) 
• ▼▼  Списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ.  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  Подредбата е само по първата буква.
  Трѣ̋бва да тѫрсите коренитѣ.
  Напримѣр, за думата "залѣсявам" трѣ̋бва да тѫрсите на буквата Л думата "лѣс".
  Ако не намѣрите нѣ̋кой корен, пишѣте го с Е, а не с Ѣ, понеже така нѣ̋ма как да сбъркате.

  • Б
  • Б (.. скрий ..)
    • бѣ̋л, бесѣда, бдѣние, блѣд, блѣ̋н, брѣ̋г, бѣ̋с, брѣза, брѣме, брѣ̋ст, бѣ̋г, бѣден, побѣда, убѣден, бѣдя̨, да набѣдя̨, бѣлѣг, блѣ̋сък, обѣт, обѣщание, изобрѣтение, обѣсен, бѣся̨, бѣсило
    • Обаче: бера̨
  • В
  • В (.. скрий ..)
    • вѣ̋ра, вѣрен, неимовѣрен, да влѣ̋за̨, влѣка̨, врѣда, врѣ̋ва, врѣ̋кам, врѣ̋сък, врѣме, врѣтено, всѣки, всѣ̋кога, вѣдѣние, вѣдомост, свѣдение, заповѣд, проповѣд, вѣщ, прѣдвѣщавам, вѣст, повѣст, съвѣст, свѣстен, извѣстен, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, вѣдро (кофа), вѣђа, вѣжлив, вѣйка, вѣнец, вѣся̨, равновѣсие, прѣвѣс, завѣса, отвѣсен, обѣсен, бѣся̨, бѣсило, вѣя̨, вѣ̋тър, за̀вѣт, вѣк, съвѣт, съвѣщание, привѣт, завѣ̀т, завѣщание, обѣт, обѣщание, обѣтован, отвѣтник, съотвѣтен, съотвѣтствие, вѫтрѣ
    • Обаче: везна, ведър, наведен, сведен
  • Г
  • Г (.. скрий ..)
    • гнѣ̋в, гнѣ̋здо, грѣ̋х, грѣшка, голѣ̋м, говѣя̨, заговѣзни, грѣя̨, изгрѣв, (дърва за) огрѣв, (Слънце Тракия) огрѣ̋ва, гибѣл, [що-]годѣ
    • Обаче: греба̨, глезя̨
  • Д
  • Д (.. скрий ..)
    • дѣте, дѣсен, дѣ̋до, дѣ̋л, дѣля̨, прѣдѣл, опрѣдѣление, дѣло, земедѣлец, добродѣтел, дѣлник, понедѣлник, недѣля, дѣ̋лам, дѣятел, дѣец, свидѣтел, радѣтел, дѣйност, дрѣмя̨, дрѣзгав, дрѣ̋н, дѣва, дѣвер, дѣ̋вам, да дѣ̋на̨
    • Обаче: ден, днес, дера̨, дреха
  • Ж
  • Ж (.. скрий ..)
    • желѣ̋зо, жлѣб, жлѣза, жрѣбий, жрѣбец
    • Обаче: жена, желание
  • З
  • З (.. скрий ..)
    • звѣзда, звѣ̋р, зрѣлище, зрѣние, прѣзрѣние, зрѣ̋л, зѣница, зѣя̨, прозѣ̋вка, зѣ̋пам, запрѣщение
    • Обаче: земя
  • К
  • К (.. скрий ..)
    • крѣхък, крѣпък, крѣпя̨, крѣпост, крѣсло, крѣ̋сък, крѣщя̨, крѣ̋кам, колѣ̋но, поколѣние, клѣщи, заклѣщен, клѣтка, клѣй, клѣймо, клѣк, клѣ̋кам, кѫдѣ, кѫдѣля, клѣн, колѣбание
    • Обаче: кмет
  • Л
  • Л (.. скрий ..)
    • лѣ̋в, лѣ̋то, пролѣт, малолѣтен, лѣ̋гам, лѣжа̨, прилѣжен, полѣгат, облѣ̋гам се, да влѣ̋за̨, да излѣ̋за̨, прѣлѣз, лѣкар, лѣк, лѣчение, лелѣя̨, люлѣя̨, лѣя̨, лѣнив, великолѣпен, роболѣпен, нелѣп, нелѣпост, лѣс, лѣсничей, залѣсявам, лѣха, лѣщник, Лѣ̋сковец, лѣпя̨, лѣпило, прилѣп, прилѣпвам
    • Обаче: лек, лесен, ленен, летя̨, леща, прѣлест
  • М
  • М (.. скрий ..)
    • мѣ̋ра, мѣ̋рка, мѣря̨, лицемѣр, размѣр, умѣрен, мѣ̋ркам се, мѣрник, примѣр, млѣ̋ко, мнѣние, съмнѣние, мрѣжа, мрѣна, мѣсец, мѣ̋сто, мѣся̨, смѣс, мѣшан, мѣня̨, замѣ̋на, промѣ̋на, отмѣ̋на, непрѣмѣнно, мѣ̋там, прѣдмѣт, смѣт, смѣтище, мѣ̋х, мѣхур, (войнишка) мѣшка, мѣд-мѣдта, мѣдник, мрѣне
    • Обаче: метър, месо, меля̨, мед-медът, (общоселска) мера̀
  • Н
  • Н (.. скрий ..)
    • нѣщо, нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋кѫдѣ, нѣ̋как, нѣчий, нѣ̋мам, нѣмай [къдѣ], надѣђа, надѣ̋вам се, ненадѣен, небрѣжен, прѣнебрѣжение, невѣж, невѣста, невѣстулка, недѣй, недѣля, нѣдра̀, нѣжен, нѣга̀, нѣ̋м, нѣмец
    • Обаче: не, да донеса̨, надменен
  • О
  • О (.. скрий ..)
    • орѣх, освѣн, осѣнява, осѣнен, облѣкло, облѣчен, обѣт, обѣщание, обѣтован, обѣд
    • Обаче: орел, остен, още
  • П
  • П (.. скрий ..)
    • плѣ̋ва, плѣвня, Плѣвен, плѣвя̨, плѣвел, плѣн, плѣнявам, плѣнителен, плѣсен, плѣ̋сък, пилѣя̨, плѣшив, побѣда, посѣ̋гам, посѣщение, да посѣтя̨, потрѣбление, привѣт, прилѣп, примѣр, припрѣ̋н, запрѣ̋н, прищѣ̋вка, пролѣт, проповѣд, просвѣта, просвѣщение, протѣ̋гам, прѣ̋кор, прѣвѣс, прѣдвѣщавам, прѣдмѣт, прѣдсѣдател, прѣдѣл, прѣлѣз, прѣди, прѣден, напрѣд, на̀прѣки, прѣ̋к, прѣние, прѣсен, прѣчка, пѣ̋на, пѣстя̨, пѣстелив, пѣ̋сък, пѣша, пѣш, пѣшком, пѣхота, спѣшавам, пѣя̨, пѣсен, пѣвец, пѣтел, прѣние, запрѣщение
    • Обаче: пређа, пека̨, Петър
  • Р
  • Р (.. скрий ..)
    • рѣжа̨, срѣ̋звам, рѣ̋зък, рѣзен, рѣзка, прорѣз, рѣка, рѣчен, порѣчие, да рѣка̨, рѣч, изрѣчение, нарѣчие, сирѣч, да обрѣка̨, обрѣчен, рѣ̋па, рѣпей, рѣ̋дък, да разрѣдя̨, рѣдѣя̨, рѣша̨, срѣсвам, да рѣша̨, рѣшение, разрѣшавам, рѣшителен, разтѣ̋гам
    • Обаче: ред, рев, ревност
  • С
  • С (.. скрий ..) (.. разгъни ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение, свѣж, освѣжавам, свѣжест, свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив, слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден, скрѣж, заскрѣжен, слѣ̋п, слѣпец, слѣпок, смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх, смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се, сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо, смѣ̋там, смѣтка, смѣтало, смѣт, смѣтище, снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен, спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам, срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд, срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане, стрѣла, стрѣлям, изстрѣл, сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд, сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви, сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен, сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨, стѣна, многостѣн, сѣно, сѣнокос, свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сѣпна̨т, сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина, смѣ̋на, смѣням, смѣс, стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха, свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство, съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨, съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен, сѣ̋ра, сѣрен
    • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
    С (.. скрий ..) (.. свий ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение
    • свѣж, освѣжавам, свѣжест
    • свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив
    • слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден
    • скрѣж, заскрѣжен
    • слѣ̋п, слѣпец, слѣпок
    • смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх
    • смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се
    • сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо
    • смѣ̋там, смѣтка, смѣтало
    • смѣт, смѣтище
    • снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен
    • спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам
    • срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд
    • срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане
    • стрѣла, стрѣлям, изстрѣл
    • сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд
    • сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви
    • сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен
    • сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨
    • стѣна, многостѣн
    • сѣно, сѣнокос
    • свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сѣпна̨т
    • сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина
    • смѣ̋на, смѣням, смѣс
    • стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха
    • свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство
    • съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨
    • съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен
    • сѣ̋ра, сѣрен
    • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
  • Т
  • Т (.. скрий ..)
    • тѣ̋ло, тѣлесен, мекотѣло, тлѣя̨, тлѣнен, трѣ̋бвам, потрѣбен, непотрѣбен, потрѣбление, употрѣба, трѣбник, изтрѣбление, трѣва, трѣвист, трѣвен, трѣзвен, трѣ̋сък, тѣсен, стѣснение, притѣснение, утѣха, утѣшавам, тѣша̨, тѫдѣ̋ва, телѣга, обтѣ̋гам, протѣ̋гам, разтѣ̋гам, стѣ̋гам
    • Обаче: тека̨
  • Х
  • Х (.. скрий ..)
    • хлѣ̋б, хлѣбар, хрѣ̋н
    • Обаче: хребет
  • Ц
  • Ц (.. скрий ..)
    • цѣ̋л, цѣ̋лост, цѣлина, цѣля̨̀, цѣря̨̀, цѣ̋р, изцѣление, цѣлувка, цѣл, прицѣл, цѣ̀ля̨, цѣна, оцѣнка, цѣня̨, цѣ̋р (дърво), цѣдя̨, цѣдка, цвѣ̋т, цвѣте, цвѣтар, цѣпя̨, цѣпеница, цѣпка, процѣп, отцѣпление
    • Обаче: цех
  • Ч
  • Ч (.. скрий ..)
    • човѣк, чрѣз, члѣн, чрѣвен, чрѣсла
    • Обаче: чело
  • Щ
  • Щ (.. скрий ..)
    • прищѣ̋вка, щѣние, дощѣ̋ва ми се
    • Обаче: дъщеря
  • Ѣ
  • Ѣ (.. скрий ..)
    • обѣд, обѣ̋двам, доѣ̋ђам, прѣѣ̋ђам
    • Обаче: ям, да прѣям, да доям
  • (.. скрий го списъкът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
  
  


• ◄► Забѣлѣжка. (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • И в двата правописни варианта - пост-модерния̌т и естествения̌т, в които се ползва буквата Ѣ, правилата за писането на тази буква сѫ едни и сѫщи.
  • С други думи, в тѣзи два правописни варианта прилагат описания̌т в настоящия̌т раздѣл я̀тов правопис.

---

►►   3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)  (.. покажи го раздѣлът за Ѫ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• Ако не сте прочели общия̌т раздѣл (преамбюлът), върнѣте се първо на него.


• Буквата Ѫ се пише само в думи със славянски произход.  (.. подробности от историята ..)
• Буквата Ѫ се пише само в думи със славянски произход.  (.. скрий ги подробноститѣ ..)
  
  
  • По стария̌т иванчевски правопис, валиден до 1945, буквата Ѫ се е пишѣла и в думи с турски произход.
  • Не одобрявам българската буква Ѫ да се пише в думи с турски произход.
    • Слѣдва да се пише: "имам баялдъ", "акъл", "аслъ", "ханъма", "џанъм", ..
    • Прѣди 1945, писането с Ѫ се налагало, понеже буквата Ъ в края̌т на думитѣ била глуха.
    • Не пишѣте глухо Ъ в края̌т на думитѣ.
    • Практиката да се пише глух ер в края̌т на думитѣ е нанесла много врѣди на българския̌т правопис.
  
  
  • В старата кирилица буквата Ъ е била въведена, за да означава именно звукът Ъ, сѫщия̌т звук, който тя означава и днес.
  
  
  • А пък буквата Ѫ е била въведена в старата кирилска азбука, за да означава специфичен заден носов гласен звук.
  • Най-напрѣд той приличал на нѣщо като [УН].
    • Както в думата "пункт", но без да опирате езикът до зѫбитѣ при буквата Н.
    • В руски и сръбски, както и в нѣ̋кои български диалекти, този заден носов гласен звук изгубил носовия̌т си призвук и се изравнил със звукът [У].
  • А в български език, в основнитѣ му диалекти, този специфичен заден носов гласен звук послѣ се измѣнил от [УН] във [ЪН],
  • .. прѣди да изгуби носовия̌т си призвук и да се изравни със звукът [Ъ].
  
  
  • Почти прѣз цѣлия̌т 19-ти вѣк хората в България - имам прѣд вид само грамотнитѣ, разбира се - не знаѣли с коя буква да означа̨т звукът Ъ.
  • Наслѣдство от онова врѣме е писането на буква А в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове, когато истинския̌т звук там е Ъ.
  
  
  • А пък звукът Ъ с йотация или слѣд мека съгласна винѫги го означаваме с руската буква Я.
    • Звук Ъ с йотация или слѣд мека съгласна се срѣща само в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
  • Тази руска буква Я в български има двѣ различни стойности - или означава JA, или означава JЪ.
  • Когато буквата Я означава JЪ, аз пиша̨ Я̨-я̨ или Я̌-я̌.
  • А когато буквата А означава Ъ, аз пиша̨ А̨-а̨ или А̌-а̌.
  
  
  • И тъй, към срѣдата на 19-ти вѣк български книжовници заимствали от румѫнската кирилица старата българска буква Ѫ, за да означават с нея̨ звукът Ъ.
  • Означавали с тази буква всѣки звук Ѫ. Такава била практиката на Каравелов и Ботев, напримѣр.
  • Послѣ нѣ̋кои (Найден Геров, Марин Дринов, ..) разбрали, че буквата Ъ, която дотогава се използвала само като знак за твърдост, както в руски, в сѫщност е била прѣдназначена за звукът Ъ.
  
  
  • И към края̌т на 19-ти вѣк изкристализирала практиката, утвърдена прѣз 1899 с иванчевския̌т правопис, до отмѣ̋ната ѝ прѣз 1945 с отечествено-фронтовския̌т правопис.
  
  
  • Тази практика се мѫча̨ да възстановя̨ в приблизителен вид.
  
  
  • Като съм писал, че буквата Ѫ слѣдва да се пише само в думи със славянски произход, редно е да уточня̨.
    • Буквата Ѫ не може да се пише в чуђи думи, заети слѣд като нашия̌т език прѣстана̨л да различава звукът Ѫ от звукът Ъ.
    • Обаче буквата Ѫ може да се пише в по-стари заемки: "бѫбрек", "румѫнски", ..
  
  
  • Слѣд като имаме двѣ букви за звукът Ъ - Ъ и Ѫ, на нѣ̋кои може да им се хареса идеята да въведем диференциация при транслитерация на английски имена.
    • Напримѣр, да пишем: "Рѣката Хѫдсън", "президентът Трѫмп", "Пърл Харбър", "Дѫнди Крокодила̌", ..
    • Аз се въздържам да прѣпорѫчам това, защото прѣдпочитам и в текстове на български да се пише: "Рѣката Hudson", "президентът Trump", "Pearl Harbor", "Dundee КрокодилъКрокодила̌", ..
  
  
  •  .. скрий ги подробноститѣ от историята ..  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• Буквата Ѫ се употрѣбява само като означение на звукът Ъ.
  • Ако в съврѣменния̌т нормативен български език не се чува звук Ъ, то буквата Ѫ не може да се употрѣби, ..
  • .. дори в старо-славянски (старо-български) там да е бил звукът Ѫ.
  • Напримѣр, пише се "звук", защото така се произнася сега, независимо че е било "звѫкъ".
  • Или, пише се "сѫпруг", защото така се произнася сега, независимо че е било "сѫпрѫгъ".


• Забѣлѣжка. Началото на този раздѣл, който е посветен на буквата Ѫ,
  покрива само пост-модерния̌т и екавско-сърбоманския̌т правопис.
  Естествения̌т правопис се въвеђа към края̌т на раздѣлът.


• Буквата Ѫ се употрѣбява като алтернатива на буквата Ъ.


• Но далеч не всѣ̋ка буква Ъ от валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис може да се замѣсти с възстановената буква Ѫ.
  • При съмнѣние оставѣте си я̨ буквата Ъ.


• Буквата Ъ, употрѣбена според валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис,
  • може да се замѣсти с възстановената буква Ѫ, само ако прѣди вѣкове там се е чувал звук Ѫ.
  • Иначе си остава буквата Ъ.


• За да опрѣдѣлите дали прѣди вѣкове на това мѣ̋сто се е чувал звук Ѫ, ..
  • .. на мѣ̋сто, къдѣто в съврѣменния̌т нормативен български език се чува звук Ъ ..
  • .. и се пише буква Ъ според валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис,
  
  
  • или направѣте справка в етимологичен рѣчник,
  • или съпоставѣте звученето на тази дума (или на нейна сродна дума) в други славянски езици или в други български диалекти.
    • Ако в руски, сръбски, словашки или в нѣ̋кои български диалекти на това мѣ̋сто се чува звук У, ..
    • .. то нѣ̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употрѣби буква Ѫ.
    
    
    • Ако в полски на това мѣ̋сто има носова гласна, ..
    • .. то нѣ̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употрѣби буква Ѫ.
    
    
    • Примѣри:
      • зѫб, дѫб, мѫж, гѫз: защото на руски е зуб, дуб, муж, гуз.
      • мѫка, дѫга, лѫч: защото на руски е мука, дуга, луч.
      • ѫгъл, гълѫб, прѣстѫпление: на руски е угол, голубь, преступление.
      • грѫд, гѫрди, прѣгрѫдка: понеже на руски е грудь.
      • Обаче ..
      • сън, вън, пън, дъно: на руски е сон, вон, пень, дно.
      • скръб, кръст, гръм: на руски е скорбь, крест, гром.
    
    
    • Ако вече е опрѣдѣлено, че буквата Ѫ е допустима, то тя е допустима и в сроднитѣ думи:
      • зѫб: зѫбат, зѫбчат, зѫбен, озѫбен, назѫбен, зѫболѣкар, беззѫб, ..


• Буквата Ѫ не може да се пише в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
  • Такава е традицията ни още от 19-ти вѣк, която е била официализирана прѣз 1899 с иванчевския̌т правопис.
  
  
  • На такива мѣста се пиша̨т буквитѣ А или Я.
  • Примѣри:
    • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
    • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".


• Има нѣ̋кои случаи, при които буквата Ѫ е допустима на мѣ̋стото на буква А според отечествено-фронтовския̌т правопис:
  • "сѫ" <= "са̨"; "винѫги" <= "вина̨ги".


• Списък на нѣ̋кои корени със Ѫ и Ъ.  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• Списък на нѣ̋кои корени със Ѫ и Ъ.  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  Подредбата е само по първата буква.
  Трѣ̋бва да тѫрсите коренитѣ.
  Напримѣр, за думата "закъснявам" трѣ̋бва да тѫрсите на буквата К думата "късен".
  Съвсѣм не се поставя за цѣл коренитѣ с Ъ да се изброя̨т изчерпателно.
  Ако не намѣрите нѣ̋кой корен, пишѣте го с Ъ, а не с Ѫ, понеже така нѣ̋ма как да сбъркате.
  
  
  • Б
  • Б (.. скрий ..)
    • да бѫда̨, бѫдеще, бѫден (бѫднитѣ дни), бѫбна̨, набѫбвам, бѫкел (не знае)
    • български, бъклица, Бъдни вечер
  • В
  • В (.. скрий ..)
    • вѫдица, вѫглен, вѫтрѣ, вѫтък, вѫже, вѫзел, всѫдѣ, вѫся̨ се, навѫсен, винѫги
    • въдя̨-развъђам, връзвам
  • Г
  • Г (.. скрий ..)
    • гѫба, гѫска, гълѫб, гѫз, гѫрди, грѫд, прѣгрѫдка, гѫст, гѫдулка, гѫгна̨, гѫсѣница
    • гръм, гъдел, гъмжа̨, гъна̨, гръб
  • Д
  • Д (.. скрий ..)
    • дѫб, дѫга, дѫлбок, дѫлбая̨
    • дъх, дъно, дрънча̨
  • Ж
  • Ж (.. скрий ..)
    • жълѫд
    • жълт
  • З
  • З (.. скрий ..)
    • зѫб
    • зъл
  • К
  • К (.. скрий ..)
    • кѫща, кѫт, кѫтам, кѫтник, кѫс, кѫшей, закѫсвам, крѫг, кѫдѣ, кѫдѣля, кѫдрав, кѫлбо, кѫпя̨, кѫпина
    • късен, (нѣщо да е) кът
  • Л
  • Л (.. скрий ..)
    • лѫч, лѫк, разлѫка, отлѫчвам, {лѫг,лѫка:в имена на мѣстности:Лѫкатник},лѫкатуша̨
    • лъжа, лъв
  • М
  • М (.. скрий ..)
    • мѫж, мѫдѣ, мѫдър, мѫка, мѫча̨, мѫтен, мѫтя̨, могѫщ
    • мъкна̨
  • Н
  • Н (.. скрий ..)
    • недѫг
  • О
  • О (.. скрий ..)
    • орѫдие, орѫжие, отвѫд
    • Онгълът
  • П
  • П (.. скрий ..)
    • пѫдя̨, пѫдар, пѫт, пѫти, пѫп, пѫпка, напѫпил, пѫпеш, пѫргав, прѫт, пѫча̨, изпѫквам
    • пръст
  • Р
  • Р (.. скрий ..)
    • рѫб, рѫгам, рѫка, порѫчка, рѫмжа̨, румѫнски
    • ръст, ръж
  • С
  • С (.. скрий ..)
    • сѫ, сѫд, сѫдомиялна, сѫдилище, сѫдба, сѫђение, сѫбота, сѫщ, сѫщина, сѫщество, стѫпка, смѫдене, достѫп, скѫп, сѫпруг, сѫсѣд, сѫсел, сѫчка, присѫтствие, оскѫден
    • сън
  • Т
  • Т (.. скрий ..)
    • тѫп, трѫскам, тѫрся̨, тѫга, трѫба, тѫтен, трѫтка, тѫртей, тѫртя̨, тѫдѣ̋ва
    • търпя̨, тъпча̨, стъпквам
  • Ѫ
  • Ѫ (.. скрий ..)
    • ѫгъл
  • (.. скрий го списъкът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• Естествения̌т правопис.  (.. покажи го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• Естествения̌т правопис.  (.. скрий го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • И тъй, међуврѣменно ..
    
    
    • .. завърших трактатът си Мистерията на българскитѣ глаголи, и
    
    
    • .. дефинирах така нарѣчения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.
      
      
      • Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ. В моментът е така.
      • Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант. В моментът е така.
  
  
  • Това наложи промѣни в текстът на този очерк.
    
    
    • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.
  
  
  • Очеркът е написан в така нарѣчения̌т пост-модерен правопис ..
    • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първия̌т коментар.
    • Eстествения̌т правопис е послѣдния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.
    
    
    • До въвеђането на естествения̌т правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋ха̨ налични.
    • Вече не е така.
    • Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.
    
    
    • Досега примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
    • Сега, ако е избран естествения̌т правопис, примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
    
    
    • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
    • Слѣдователно, раздѣлът Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.
    
    
    • Обаче раздѣлът Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерния̌т правопис.
    • В естествения̌т правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:
      
      
      • В окончанията на силнитѣ глаголи за индикативно сегашно врѣме в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:
        
        
        • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..
      
      
      • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативнитѣ мина̨ли врѣмена имперфект и перфект (мина̨ло несвършено и мина̨ло свършено):
        
        
        • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..
      
      
      • В наставката -нѫ-:
        
        
        • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
        • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..
      
      
      • Мѣстоименнитѣ форми неıѫ̨ и ıѫ̨.
  
  
  • (.. скрий го естествения̌т правопис ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• christotamarin.blog: Работен проект за езикова реформа
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Клавиатури с разширена кирилица
• christotamarin.blog: Мистерията на българскитѣ гласни
• christotamarin.blog: Мистерията на българскитѣ глаголи
• christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове: Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм
• christotamarin.blog: Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
• Български етимологичен речник
• Рѣчникът на Найден Геров
• Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
• wikipedia: Буквата Ѣ
• wikipedia: Буквата Ѫ
• ѣ Ѫ – За стария български правописъ
• Упѫтване за общо правописание, Министерство на народното просвѣщение, София, 1899, министър: Иван Вазов [Архив на Тодор Червенков]
• Упѫтване за общо правописание, Министерство на народното просвѣщение, София, 1899, министър: Тодор Иванчов [Архив на Тодор Червенков]
• Василъ Василевъ, Правописенъ рѣчникъ, Самоковъ, 1920 [Архив на Тодор Червенков]
• Словарь дореволюціонной орѳографіи съ удареніями. 1914 годъ.
• Благой Шклифов: За разширението на диалектната основа на българския̌т книжовен език и неговото обновление

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бѣлѣжки по използвания̌т в този очерк правопис  (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бѣлѣжки по използвания̌т в този очерк правопис  (.. скрий ..)
  
  
  • Този очерк се дава в шест правописни варианта:
    
    
    • Пост-модерен правопис
    • Отечествено-фронтовски правопис
    • Екавско-сърбомански правопис
    • Естествен правопис
    • Романизация (българска латиница)
    
    
    • Всички тѣзи правописни варианти се основават на стандартното произношение на нормативния̌т български език.
    • Међу тѣзи четири варианта може да се прѣвключва с бутони, които сѫ дадени малко по-горѣ, както и най-горѣ в дѣ̋сно.
    
    
    • .. към описанието на българската латиница ..
  
  
  • Избран е пост-модерния̌т правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено се придържам.
  
  
  • Бѣлѣжки по пост-модерния̌т правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено се придържам:
    
    
    • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
    • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява, както е описано в раздѣл 2 на този очерк.
    
    
    • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
    • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.
    
    
    • Възстановена е буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява, както е описано в раздѣл 3 на този очерк.
    
    
    • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
    
    
    • За разлика от стария̌т иванчевски правопис, глухитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
  
  
  • Избран е естествения̌т правопис.
  
  
  • Бѣлѣжки по естествения̌т правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено ще се придържам в бѫдеще:
    
    
    • Естествения̌т правопис, подобно на пост-модерния̌т правопис,
      
      
      • .. е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
      • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява, както е описано в раздѣл 2 на този очерк.
      
      
      • За разлика от стария̌т иванчевски правопис, глухитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
      
      
      • Възстановена е буквата голѣ̋м юс ѫ.
    
    
    • За разлика от пост-модерния̌т правопис, който е русофилски,
      • естествения̌т правопис, макар да е на кирилица, нито е русофилски, нито сърбомански.
      
      
      • Възстановена е буквата ıота-без-точка.
      • Тя може да замѣсти буквитѣ Й и Ь.
      • Особено е полезна прѣд О, прѣд Ѫ, прѣд Ъ, прѣд А.
      • Създава условия за елиминирането на рускитѣ букви Й и Я.
    
    
    • Възстановената буква голѣ̋м юс ѫ в естествения̌т правопис се употрѣбява много по-често, отколкото в пост-модерния̌т правопис.
      • Раздѣл 3 на този очерк се отнася само за пост-модерния̌т правопис.
      • В естествения̌т правопис буквата голѣ̋м юс ѫ се употрѣбява за означаване на звукът Ъ навсѣ̋къдѣ на етимологичното си мѣ̋сто, включително в глаголнитѣ завършъци.
    
    
    • При естествения̌т правопис не остават случаи, когато звукът Ъ се означава с буква Я или А.
      • В глаголнитѣ завършъци се пише -Ѫ̨- или -IѪ̨-.
      • Опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род единствено число се пише -ЪТ̌, или -IЪТ̌, или -ЬТ̌.
  
  
  • Избрали сте отечествено-фронтовския̌т правопис.
  
  
  • Бѣлѣжки по отечествено-фронтовския̌т правопис:
    
    
    • Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
    • Това е якавски правопис. Вмѣсто буквата ят ѣ се пише или е или я според сегашната якавска норма на звучене.
    
    
    • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
    • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.
    
    
    • Това е официалния̌т правопис в България от 1945 насам.
    • Все пак, използва се негова модификация:
      • Правилото за така нарѣчените пълен и непълен член в българския̌т език демонстративно не се спазва, за да се покаже неговата неадекватност.
  
  
  • Избрали сте екавско-сърбоманския̌т правопис.
  
  
  • Бѣлѣжки по екавско-сърбоманския̌т правопис:
    
    
    • Това е екавски правопис. Той не е якавски или ятов, а екавски.
    • Това е екавски правопис. Вмѣсто буквата ят ѣ винѫги се пише е или пък ё, когато по сегашната норма звучи като jа и съотвѣтно се пише я в отечествено-фронтовския̌т правопис.
    
    
    • Това е сърбомански правопис. Той не е русофилски и не е латиница.
    • Това е сърбомански правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я не се използват. Не се използват и Ь и Ѣ.
    • Буквитѣ Й, Ю и Я се замѣстват съотвѣтно със J, JУ и JА.
    • Буквата Я се замѣства със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
    
    
    • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
    • Въвеђа се и буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява, както е описано в раздѣл 3 на този очерк.
  
  
  • Избрали сте българска латиница (романизация).
  • Izbrali ste bulgarska latinica (romanizacia).
  • Избрали сте българска латиница (романизация). С диакритични знаци.
  • Izbrali ste bulgarska latinica (romanizacia). S diakritični znaci.
  
  
  • Правописни правила за българската латиница (.. покажи ги ..)
  • Правописни правила за българската латиница (.. скрий ги ..)
    
    
    • Това не е транскрипция на латиница.
    • Това не е транскрипция на латиница.
    
    
    • Това е романизация - нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
    • Това е романизация - нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
      
      
      • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът.
      • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът.
      
      
    • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
    • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
      
      
      • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
      • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
      
      
      • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
      • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
      
      
      • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
      • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
      
      
    • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
    • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
      
      

      • A

        a

        А

        Я ≠ Ѣ̋

        JA

        Ja

        ja

        Ä

        ä

        B

        b

        Б

        C

        c

        Ц

        Ч

        CH

        Ch

        ch

        Č

        č

        D

        d

        Д

        E

        e

        Е

        Я = Ѣ̋

        EH

        Eh

        eh

        E̋

        e̋

        F

        f

        Ф

        G

        g

        Г

        Ђ = ЖД

        GH

        Gh

        gh

        Ǧ

        ǧ

        I

        i

        И

        Ѝ

        IH

        Ih

        ih

        Ï

        ï

        J

        j

        Й

        K

        k

        К

        L

        l

        Л

        M

        m

        М

        N

        n

        Н

        O

        o

        О

        ЙО,ЬО

        JO

        Jo

        jo

        Ö

        ö

        P

        p

        П

        Q

        q

        Щ

        R

        r

        Р

        S

        s

        С

        Ш

        SH

        Sh

        sh

        Š

        š

        T

        t

        Т

        U

        u

        Ъ

        Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

        JU

        Ju

        ju

        Ü

        ü

        V

        v

        В

        W

        w

        Ў

        X

        x

        Х

        Џ = ДЖ

        XH

        Xh

        xh

        X̌

        x̌

        Y

        y

        У

        Ю

        JY

        Jy

        jy

        Ÿ

        ÿ

        Z

        z

        З

        Ж

        ZH

        Zh

        zh

        Ž

        ž

      
      
      • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
      • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
      
      
      • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
      • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
      
      
      • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я/JA/IА.
      • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я/JA/IА.
      
      
      • В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
      • В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
        
        
        • Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
        • Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
        
        
        • Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
        • Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
        
        
        • Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
        • Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
    
    
    • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
    • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
      
      
      • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
      • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
      
      
      • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
      • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
      
      
      • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
      • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
    
    
    • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
    • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
      
      
      • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
      • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
      • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
      • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
      • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
      • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
      • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
      • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
      • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
      
      
      • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
      • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    
    
    • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    
    
    • .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..
    • .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..  .. към  началото ..
  
  
  • .. Скрий бѣлѣжкитѣ по използвания̌т в този очерк правопис ..  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 22:11:: Списък на нѣ̋кои корени на думи със Ѫ и Ъ


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бѣлѣжки по иванчевския̌т правопис на буквата Ѫ  (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бѣлѣжки по иванчевския̌т правопис на буквата Ѫ  (.. скрий ..)
  
  
  • Съпоставка на правописът на възстановената буква Ѫ, както се описва в раздѣл 3 на този очерк, с валидния̌т до 1945 иванчевски правопис на тази буква:
    
    
    • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ (или в основитѣ) на думитѣ, но не в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове.
    
    
    • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ според етимологията.
    
    
    • И в двата варианта писането на буквата Ѫ без подкрѣпа от етимологията не е разрѣшено.
    • И в двата варианта писането на буквата Ѫ в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове не е разрѣшено.
    
    
    • Иванчевския̌т правопис допуска отстѫпление от общия̌т етимологичен принцип в случаитѣ, когато гласния̌т звук участва в казусът "подвижно Ъ":
      
      
      • Според пост-модерния̌т правопис, без отстѫпление от етимологичния̌т принцип: гѫрди, тѫрся̨
      • Според иванчевския̌т правопис: гърди, търся̨
      
      
      • Доводитѣ за това отстѫпление ги оцѣнявам като нелогични и неоснователни.
    
    
    • При пост-модерния̌т правопис, употрѣбата на възстановената буква Ѫ по начинът, описан в раздѣл 3 на този очерк, е само разрѣшена, а не е задължителна.
      • Сирѣч, нѣ̋ма проблем да се пише гърди и търся̨, а не гѫрди и тѫрся̨.
    
    
    • Докато при иванчевския̌т правопис, къдѣто употрѣбата на буквата Ѫ е разрѣшена, то там тя е и задължителна.
  
  
  • Проблемът с "подвижното Ъ" е скрит под дебела замазка и в иванчевския̌т, и в отечествено-фронтовския̌т правопис.
    
    
    • В проектът за пост-модерния̌т правопис нѣ̋мам намѣрение да свалям тази замазка.
    • Допълнение: С проектът за естествения̌т правопис окончателно съм се отказал да я̨ свалям.
    
    
    • Адекватно третиране на проблемът с "подвижното Ъ" е прѣдлагал Найден Геров при своя̌т етимологически издържан правопис.
    
    
    • Споменаването на проблемът с "подвижното Ъ" във връзка с буквата Ѫ при иванчевския̌т правопис с нищо не допринася за рѣшаването на този проблем.
    • Намекът, че звукът Ѫ, намиращ се в казус "подвижно Ъ", се прѣвръщал в звук Ъ, е несъстоятелен, понеже всѣ̋ко Ѫ се прѣвръща в Ъ.
  
  
  • Има два взаимно-свързани проблема, за които в настоящия̌т си проект за пост-модерен правопис не прѣдлагам рѣшение.
    • Двата проблема сѫ:
      • Правописът на глаголнитѣ окончания с юсов произход
      • Правописът на звукът Ъ в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове
    • Бих приел и прѣдложил само цѣ̋лостно рѣшение на тѣзи два взаимно-свързани проблема.
    • Такова рѣшение още никой не е дал.
    
    
    • Но фактът, че все още нѣ̋ма задоволително рѣшение на горнитѣ два проблема, не бива да бави възстановяването на буквата Ѫ и разрѣшаването на употрѣбата ѝ в коренитѣ (и в основитѣ) на думитѣ според етимологията.
    
    
    • Допълнение: С проектът за така нарѣчения̌т естествен правопис вече се дава рѣшение на тѣзи проблеми.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бѣлѣжки по правописът на министър Иван Вазов  (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бѣлѣжки по правописът на министър Иван Вазов  (.. скрий ..)
  
  
  • Според проучванията на Тодор Червенков, Иван Вазов е авторът на първото официално правописно упѫтване, издадено в послѣднитѣ дни на Вазов като министър на просвѣщението. То остава в сила по-малко от мѣсец, прѣди слѣдващия̌т министър Тодор Иванчов да издаде ново официално правописно упѫтване.
  
  
  • Новото упѫтване се основавало на старото, с нѣ̋кои поправки, нѣ̋кои от тѣ̋х - сѫществени.
  
  
  • В упѫтването на министър Иванчов се намалил броя̌т на случаитѣ, когато се употрѣбявали буквитѣ Ѣ и Ѫ.
    
    
    • В частност, било отмѣнено писането на голѣмия̌т юс Ѫ в глаголнитѣ окончания.
      
      
      • Според упѫтването на Вазов, много от глаголнитѣ окончания с етимологичен голѣ̋м юс, макар и не всички такива, се пишѣли с буква Ѫ.
      
      
      • За глаголнитѣ окончания, аз засега се придържам и прѣпорѫчвам практиката на иванчевския̌т правопис - без буквата Ѫ в глаголнитѣ окончания.
      • Допълнение: С проектът за така нарѣчения̌т естествен правопис се връща писането на буквата Ѫ навсѣ̋къдѣ според етимологията, включително в глаголнитѣ завършъци.
    
    
    • Но за остана̨литѣ случаи, в коренитѣ (и основитѣ) на думитѣ, не се съобразявам с упѫтването на министър Иванчов.
      
      
      • За буквата Ѫ приемам писане според етимологията.
      
      
      • А за буквата Ѣ, освѣн етимологията, прилагам и морфологичния̌т принцип.
      
      
      • И все пак, да припомня̨, че по моя̌т проект употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ не е задължителна и всѣки е свободен да се придържа към ограниченията, въведени за тѣзи букви в упѫтването на министър Иванчев.
  
  
  • Списъкът на корени на думи със Ѫ и Ъ от раздѣл 3 е сравнен с таблицата в двѣтѣ министерски упѫтвания.
  
  
  • А пък списъкът на корени на думи със Ѣ от раздѣл 2 е съставен въз основа на двѣтѣ министерски упѫтвания.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-11 18:23:: Списък на нѣ̋кои корени на думи с буквата Ѣ


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: отричане от отговорност  (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: отричане от отговорност  (.. скрий ..)
  • Става дума за:
    
    
    • Списъкът на нѣ̋кои корени на думи с буквата Ѣ
    • Списъкът на нѣ̋кои корени на думи със Ѫ и Ъ
  
  
  • Мѣродавни сѫ не тѣзи два списъка, а етимологичнитѣ рѣчници.
  • Спор по правописен въпрос, засѣ̋гащ нѣ̋кой от тѣзи списъци, слѣдва да се измѣни на спор за етимологията на разглеђаната дума.
  
  
  • Напримѣр, спорът дали да се разрѣши писането на думата дѫлбок със Ѫ или дълбок да остане единствен допустим вариант, трѣ̋бва да се сведе до етимологията на тази дума: дали тя произлиза от глѫбок със случайно звуково измѣнение г=>д, или (по мнѣнието на А.Т.Балан) тя произлиза от думата дълъг, като е взела завършъкът си от думата глѫбок.
  
  
  • И все пак, за буквата Ѣ има два спорни общи проблема, разгледани в раздѣл 2 на този очерк:
    
    
    • Отражението на пра-славянския̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ
    • Въвличането на малкия̌т юс в явлението промѣнливо Ѣ
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Правописен рѣчник от 1920 с автор Васил Василев бѣ добавен към
  • прѣпраткитѣ.      (.. покажи го коментарът ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Правописен рѣчник от 1920 с автор Васил Василев бѣ добавен към
  • прѣпраткитѣ.  (.. скрий го коментарът ..)
  • .. благодарение на Тодор Червенков.
  
  
  • Вече разполагам с правописен рѣчник за иванчевския̌т правопис.
  
  
  • Добра характеристика на този рѣчник е това, че буквитѣ Е и Ѣ се подређат заедно, независимо от редът им в азбуката.
  • Прѣдговорът на рѣчникът съдържа добрѣ структурирани правила.
  
  
  • Тъй като това е само правописен рѣчник, я̀кането - произношението на буквата Ѣ като JА - не е отразено.
  • То и в моя̌т текст правоговорът не е отразен, слѣд като не пиша̨ ударения.
  
  
  • Понѣ̋кога правилата за писане на буквата Ѣ се различават от тѣзи, които аз давам.
    
    
    • Аз гледам да не правя̨ отстѫпки от морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис.
    • При моя̌т подход буквата Ѣ може да се пише по-често, отколкото при иванчевския̌т правопис.
    
    
    • Но пък при моя̌т подход писането на буквата Ѣ изобщо не е задължително - тя може във всѣки конкретен случай да се замѣня с Е или Я.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Два обезсърдчителни коментара: единия̌т за буквата Ѣ, а другия̌т - за Ѫ 
  • (.. покажи ги тѣзи два коментара ..)  (.. разгъна̨ти ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Два обезсърдчителни коментара: единия̌т за буквата Ѣ, а другия̌т - за Ѫ 
  • (.. скрий ги тѣзи два коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  Преамбюлче: общи думи за двѣтѣ букви  (.. покажи го ..)
  • ▼▼  Преамбюлче: общи думи за двѣтѣ букви  (.. скрий го преамбюлчето ..)
    
    
    • Писал съм:
      Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
    
    
    • Обаче тѣзи компютърни програми ще бѫда̨т много сложни.
    • Тѣ трѣ̋бва да имат сложността на програмитѣ за прѣвод от един език на друг.
    • Тѣ не сѫ по силитѣ на любители-ентусиасти.
    
    
    • Нѣщо повече: правописът ни е такъв, че позволява да има случаи, когато само авторът може да опрѣдѣли точния̌т смисъл на написания̌т текст, а на дикторът да му се наложи да го интерпретира.
  
  
  • ►►  Коментар за буквата Ѣ  (.. покажи го ..)
  • ▼▼  Коментар за буквата Ѣ  (.. скрий го коментарчето ..)
    
    
    • Ще дам прост примѣр.
    • Има двѣ думи: тѣ и тę.
      
      
      • Прѣди 1945 тѣ сѫ се пишѣли различно: тѣ и те.
      • Никой грамотен човѣк не ги е бъркал.
      • Всѣки е знаѣл да ги пише правилно:
        ".. ако тѣ те познаваха̨ .."
    
    
    • Това сѫ двѣ различни думички, които и в рѣчта се различават на слух.
      
      
      • тѣ е номинативната форма (формата за именителен падеж) на личното мѣстоимение за трето лице в множествено число.
      • тѣ не е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в силна позиция, така както и гласния̨т звук А в мѣстоимението аз.
      
      
      • тę е акузативната форма (формата за винителен падеж) на личното мѣстоимение за второ лице в единствено число.
      • тę е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в слаба позиция и не е стабилен.
      • В нашето село тази клитика се произнася тѫ - чува се Ъ или А.
    
    
    • Сега си прѣдставѣте, че компютърна програма трѣ̋бва да прѣгледа текст на български език, на кирилица, но без буквата ѣ, и програмата трѣ̋бва да постави буквата ѣ на правилнитѣ мѣста.
    • Тази програма трѣ̋бва да направи синтактичен анализ на текстът, за да опрѣдѣли написаното те коя думичка прѣдставя: тѣ или тę.
    • Сѫщия̌т анализ се прави, за да се опрѣдѣли как да се прѣведе на английски написаната думичка те: дали като they или като you.
    
    
    • На ОФ-правопис: Ако те подозираха̨ за нещо, ня̋маше да си затрая̨т.
    • Къдѣ да сложим буквата ѣ?
    • Така ли: .. Ако тę подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
      Или така: .. Ако тѣ подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
    
    
    • В единия̌т случай "ти" си замѣсен, в другия̌т случай не си.
    • Ако изрѣчението бѣше произнесено, точния̌т му смисъл щѣше да си проличи в зависимост от това дали те е произнесено като клитика или като знаменателна думичка.
    • Но ако е написано на отечествено-фронтовския̌т правопис без буквата ѣ, тогава само авторът може да каже точния̌т смисъл на изрѣчението.
    • Никой друг. Още по-малко компютърна програма.
    • Е, да. В доста случаи контекстът може да помогне.
    
    
    • Забѣлѣжѣте, че посоченото в горния̌т примѣр не е проблем на естествения̌т говорим език.
    • Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точния̌т смисъл се изяснява от контекстът.
    • Но ако правописът въвеђа нови такива случаи, несѫществуващи в живата рѣч, то този правопис е дефектен.
    
    
    • Чел съм, че семитскитѣ писмености изобилствали с такива случаи.
    • Специални мѣрки сѫ били взети - допълнителни диакритични знаци, за да не се губи смисълът на арабския̌т текст на Куранът.
    • Оригиналната огласовката на Ветхия̌т завѣт е била загубена прѣз вѣковетѣ, но има достатъчно стари прѣводи на гръцки и латински.
    
    
    • Компютърнитѣ програни за прѣвод от един език на друг трудно се справят с контекстът, и това е естествено.
    
    
    • Специално за българския̌т правопис - той би се подобрил, ако редовно се отбѣлѣ̋зваха̨ ударенията.
    • Но пък така бихме стѣснили диалектната му база.
    
    
    • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѣ ..) 
      (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
  
  
  • ►►  Коментар за буквата Ѫ  (.. покажи го ..)
  • ▼▼  Коментар за буквата Ѫ  (.. скрий го коментарчето ..)
    
    
    • Това обезсърдчително коментарче за буквата Ѫ   Забѣлѣжка/Remark/Прѣдупрѣђение/Caution/Update 
      • се отнася само до пост-модерния̌т и до екавско-сърбоманския̌т правопис.
      
      
      • То обяснява защо традицията повелява в глаголнитѣ завършъци вмѣсто буквата Ѫ да се пише А или Я.
      • То обяснява защо традицията налага ограничението буквата Ѫ да се пише само в коренитѣ ма думитѣ.
      
      
      • Естествения̌т правопис отмѣня това ограничение.
      • Този очерк е прѣработен във връзка с въвеђането на естествения̌т правопис.
      
      
      • Изразитѣ, отбѣлѣ̋зани по-долу със звѣздичка, в сѫщност сѫ в естествен правопис.
      • Досега съм се придържал към пост-модерния̌т правопис. но прѣдвиђам да мина̨ към естествения̌т.
    
    
    • В раздѣлът за буквата Ѫ съм приел ограничението:
      Буквата Ѫ не може да се пише в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
      • Такава е традицията ни още от 19-ти вѣк, която е била официализирана прѣз 1899 с иванчевския̌т правопис.
      
      
      • На такива мѣста се пиша̨т буквитѣ А или Я.
      • Примѣри:
        • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
        • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".
    
    
    • При това ограничение, т.е. ако буквата Ѫ се пише само в коренитѣ на думитѣ, рѣдки сѫ случаитѣ, когато компютърна програма ще се затрудни да замѣсти буквата Ъ със Ѫ на правилнитѣ мѣста.
    • Но все пак за такъв случай се сѣщам:
      • Сега това е кѫт за дѣцата да си играя̨т.
      • Сега това е кът - нѣ̋ма вече такива нѣща.
    
    
    • Сега нека само в това коментарче да прѣнебрѣгнем ограничението - нека да пишем буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, спазвайки тритѣ основни правописни принципа: морфологичния̌т, етимологическия̌т и фонетичния̌т.
      • *Когато пишѫ буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, ще слагам звѣздичка отпрѣд.
      
      
    • Горнитѣ примѣри:
      
      
      • *"щѫ не щѫ", "рѫмжѫ", "ще донесѫ"
      • *"вървıѫ", "вървıѫт си по пѫтя̌т", "спıѫ", "стоıѫ".
      
      
      •   Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
      • *Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще могѫт да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
      
      
      • В избрания̌т правописен вариант:
        • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
        • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".
        • Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
    
    
    • Истината е, че компютърът лесно ще се научи да слага буквата Ѫ в думата *могѫт и да оставя буквата А в думата слагат.
    • *Доколко хората бихѫ могли да се научѫт на това.
      
      
      • Глаголът *могѫ е силен глагол.
      • В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз *могѫ, той може, тѣ *могѫт.
      • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) *могѫт махнете крайното Т, ще остане (аз) *могѫ - формата за първо лице ед.ч.
      
      
      • Глаголът слагам е слаб глагол.
      • В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз слагам, той слага, тѣ слагат.
      • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) слагат махнете крайното Т, ще остане (той) слага - формата за трето лице ед.ч.
      
      
      • В традиционната училищна терминология слабитѣ глаголи се наричат глаголи от 3-то спрежение, а пък силнитѣ глаголи сѫ от 1-во и 2-ро спрежение.
    
    
    • Хората трѣ̋бва да прилагат слѣдното правило:
      
      
      • Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще), която в официалния̌т правопис завършва на -а или -я:
        
        
        • Ако се отнася до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫ или -ıѫ.
          • Това е силен глагол.
        • Ако се отнася до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
          • Това е слаб глагол.
      
      
      • Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще), която в официалния̌т правопис завършва на -ат или -ят, мислено махаме крайното -т:
        
        
        • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫт или -ıѫт.
          • Това е силен глагол.
        • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
          • Това е слаб глагол.
      
      
      • Ако глаголната форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще) в официалния̌т правопис завършва на -а/-ат или -я/-ят, като ударението пада на това окончание и то звучи -Ъ/-ЪТ или -IЪ/-IЪТ, то това е силен глагол и смѣло слагайте буквата Ѫ: -ѫ/-ѫт или -ıѫ/-ıѫт,
    
    
    • В края̌т на 19-ти вѣк просвѣтния̌т министър Тодор Иванчев е прѣцѣнил, че горното правило е твърдѣ сложно, и затова не е разрѣшил писането на буквата Ѫ в глаголнитѣ завършъци.
      
      
      • Оставена е била само в глаголната форма сѫ, ..
      • .. правописът на която прѣз 1945 отечествено-фронтовцитѣ смѣнили на са.
    
    
    • Примѣри (.. покажи ги ..).
    • Примѣри (силен глагол, слаб глагол)  (.. скрий ги ..):
      
      
      • .. то окончанието се замѣня ..
      • .. аз го замѣням окончанието ..
      • .. тѣ го замѣнят окончанието ..
      • .. *не могѫ да го замѣнıѫ ..
      • .. *не могѫт да го замѣнıѫт ..
      • .. не може да го замѣни ..
      • (В този случай формитѣ се различават по ударението)
      
      
      • .. какъв члѣн слагат слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
      • .. какъв члѣн слага тя слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
      • .. аз винѫги слагам пълен члѣн, дори и слѣд прѣдлог ..
      • .. тѣ се *колебаıѫт какъв члѣн да сложѫт ..
      • .. аз не се *колебаıѫ какъв члѣн да сложѫ - слагам винѫги пълен..
      • .. тя се *колебае какъв члѣн да сложи - слага ту пълен, ту кратък..
      • В избрания̌т правописен вариант:
        • .. тѣ се колебая̨т какъв члѣн да сложа̨т - слагат ту пълен, ту кратък..
        • .. аз не се колебая̨ какъв члѣн да сложа̨ - слагам винѫги пълен..
      
      
      • Написано е на официалния̌т правопис и не зная̨ как да го оцвѣтя̨:
      • .. ще вземат участие ..
      • Дори да се чуе произнесено от авторът, пак не може да се разбере коя е точната глаголна форма.
      • Дали така:
        • .. аз ще вземѫ участие, ти ще вземеш участие, тя ще вземе участие,
        • .. ние ще вземем участие, вие ще вземете участие, тѣ ще вземѫт участие ..
      • Или така:
        • .. аз ще вземам участие, ти ще вземаш участие, тя ще взема участие,
        • .. ние ще вземаме участие, вие ще вземате участие, тѣ ще вземат участие ..
      • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както правя̨ аз, ще може формата да се укаже точно.
      
      
      • В много случаи контекстът помага:
        • .. ще имат да вземат ..
        • .. аз ще имам да вземам ..
          .. той ще има да взема ..
        • .. Еднократна коледна добавка ще *вземѫт всички пенсионери.
        • .. И аз ще *вземѫ еднократна коледна добавка.
        • .. Пенсионерът бай Христо и той ще вземе еднократна коледна добавка.
      
      
      • Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точния̌т смисъл се изяснява от контекстът.
      
      
    • Разгледахте ли горнитѣ примѣри? (.. НЕ ..)
    
    
    • Макар че аз се придържам към традиционното ограничение да не пиша̨ буквата Ѫ в завършъцитѣ на думитѣ, все пак отбѣлѣ̋звам с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek) буквитѣ а̨ и я̨, когато тѣ замѣстват ѫ или ıѫ.
      
      
      • От друга страна, текстоветѣ си във blogspot.com обикновено ги прѣдлагам в пет правописни варианта.
      • Този, на който пиша̨, го наричам пост-модерен.
      • Остана̨литѣ четири варианта се получават от него чрѣз автоматично конвертиране.
      
      
      • При двата правописни варианта, които се основават на латиница, а не на кирилица, не се спѣстява звукът Ъ в завършъцитѣ на думитѣ.
      • Маркировката с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek) помага на автоматичния̌т конвертор.
      
      
      • Забѣлѣ̋зал съм, че при тази маркировка правя̨ повече грѣшки, отколкото с буквитѣ ѣ и ѫ.
      • Моля̨ да съобщавате, ако забѣлѣжите такива.
    
    
    • Разбира се, за всѣки славянски език като нашия̌т най-важното при глаголитѣ е раздѣлянето им по вид (по аспект): свършен (перфективни глаголи) и несвършен (имперфективни глаголи).
    • На това се обръща достатъчно внимание в училище и тука нѣ̋ма смисъл да се задѫлбава.
    • Раздѣлянето на глаголитѣ на перфективни и имперфективни е според значението им, според семантиката, която се отразява на морфологията и синтаксисът.
    
    
    • Дѣлението на глаголитѣ на слаби и силни е според тѣ̋хната морфология.
    • Това дѣление е явление, специфично за българския̌т език.
    • Двѣтѣ дѣлби на българскитѣ глаголи - на перфективни и имперфективни от една страна и на слаби и силни от друга страна сѫ независими една от друга.
    
    
    • Формитѣ за 3-то лице множествено число сегашно врѣме на слабия̌т имперфективен глагол вземам и на силния̌т перфективен глагол (да) взема̨ звуча̨т еднакво - тѣ сѫ омоними в естествения̌т български език.
    • За един естествен език е естествено да има омонимия.
    • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както стана̨ дума досега, ще разрѣшим тази омонимия по морфологичен начин.
    • Други способи за разрѣшаване на омонимията, използвани в писменоститѣ по свѣтът, сѫ йероглифния̌т принцип и историческия̌т традиционен правопис (френски, английски, гръцки).
    
    
    • Ако двѣ словоформи звуча̨т различно, т.е. тѣ не сѫ омоними, но се пиша̨т еднакво, то тѣ сѫ омографи.
    • Омографитѣ сѫ дефект на писмеността
    
    
    • Традиционния̌т български правопис създава условия за много омографи.
    • Особено когато се прѣнебрѣгва възможността омографията да се разрѣши с поставяне на ударения.
    • Поради този факт сѫществуват доста написани текстове на български, в които и контекстът не може да помогне да се разрѣши омографията.
    
    
    • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както стана̨ дума досега, това би разрѣшило много от омографитѣ по морфологичен начин.
    
    
    • Отечествено-фронтовския̌т правопис създава условия за омография, която и ударенията не мога̨т да разрѣша̨т.
    • Нужни сѫ други диакритични знаци или пък нѣ̋коя възстановена буква Ѣ или Ѫ.
      
      
      • [ОФ-правопис] Вървя пет часа по тясна пътека.
      • [Текущ правопис] Кой? Кога? Аз, той, или тя?
      • [Текущ правопис] Вървя̨ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - аз сега.
      • [Текущ правопис] Вървѣ̋ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - тя или той вчера.
    
    
    • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѫ ..)
  
  
  • ◄►   (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
    (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Терминологични неразбории  (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Терминологични неразбории  (.. скрий ..)
  
  
  • Този коментар изцѣ̋ло е извън темата за буквитѣ Ѣ и Ѫ.
  
  
  • В раздѣлът за буквата Ѣ ми се наложи да използвам съмнителна терминология.
  
  
  • Терминитѣ "мина̨ло свършено-несвършено-неопрѣдѣлено врѣме", които се използват в началнитѣ и срѣднитѣ училища, сѫ правилни. С тѣ̋х проблеми нѣ̋ма. Или ако има, то е че сѫ дълги, тромави и неудобни.
  
  
  • В научната литература на тѣ̋хно мѣ̋сто се използвт три кратки термина: "перфект" (означава "свършемо"),"имперфект" (означава "несвършемо") и "ао̀рист" (означава "неопрѣдѣлено").
  
  
  • Обаче според установената научна терминология, с думата "перфект" се означава мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме, а с думата "ао̀рист" - мина̨лото свършено врѣме.
  
  
  • В по-нови мои текстове се стрѣмя̨ да изправя̨ това несъотвѣтствие.
  • Но в тази публикация съм се придържал към установената в науката терминология.
  
  
  • Допълнение: Тази публикация е поправена и неправилния̌т термин "ао̀рист" вече не се използва.
  • Допълнение: В частност, този коментар е вече напълно неадекватен.
  • (.. скрий го този неадекватен коментар ..)
  
  


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-07-15 11:00:: Модификации във връзка с естествения̌т правопис  (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Модификации във връзка с естествения̌т правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • И тъй, међуврѣменно ..
    
    
    • .. завърших трактатът си Мистерията на българскитѣ глаголи, и
    
    
    • .. дефинирах така нарѣчения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.
      
      
      • Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ. В моментът е така.
      • Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант. В моментът е така.
  
  
  • Това наложи промѣни в текстът на този очерк.
    
    
    • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.
  
  
  • Очеркът е написан в така нарѣчения̌т пост-модерен правопис ..
    • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първия̌т коментар.
    • Eстествения̌т правопис е послѣдния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.
    
    
    • До въвеђането на естествения̌т правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋ха̨ налични.
    • Вече не е така.
    • Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.
    
    
    • Досега примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
    • Сега, ако е избран естествения̌т правопис, примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
    
    
    • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
    • Слѣдователно, раздѣлът Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.
    
    
    • Обаче раздѣлът Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерния̌т правопис.
    • В естествения̌т правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:
      
      
      • В окончанията на силнитѣ глаголи за индикативно сегашно врѣме в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:
        
        
        • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..
      
      
      • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативнитѣ мина̨ли врѣмена имперфект и перфект (мина̨ло несвършено и мина̨ло свършено):
        
        
        • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..
      
      
      • В наставката -нѫ-:
        
        
        • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
        • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..
      
      
      • Мѣстоименнитѣ форми неıѫ̨ и ıѫ̨.
  
  
  • (.. скрий ги послѣднитѣ модификации ..)


• (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. свий&скрий всичко ..)  (.. покажи всичко ..)  .. to the bottom ..

Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме

• 1. Преамбюл: общ раздѣл
• 2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)
• 3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)
• 4. Прѣпратки: references
• 5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

• ►► Цъкнѣте, за да се покаже картинката. (.. свий&скрий всичко ..)  (.. покажи всичко ..)  .. to the bottom ..

• 

  ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката. (.. свий&скрий всичко ..)  (.. покажи всичко ..)  .. to the bottom ..

---

►►   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. скрий го преамбюлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• Прѣд буквитѣ Ѣ (ят, е двойно), Ѫ (юс голѣ̋м), Ъ (ер голѣ̋м) - най-българскитѣ букви - трѣ̋бва да благоговѣете, а не да ги пишете къдѣ да е.
  
  
  • Тѣзи букви е по-добрѣ изобщо да не се пишѫ̨т, ако не се пишѫ̨т правилно.
  • И не пишѣте глухо Ъ в краıът̌ на думитѣ. Нека да не Ви привличат баналнитѣ нѣща.


• Двата раздѣла 2 и 3 - "Кога се пише буквата Ѣ" и "Кога се пише буквата Ѫ" - сѫ независими един от друг и могѫ̨т да се четѫ̨т в произволен ред.
  
  
  • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѣ, можете да пропуснете раздѣл 3.
  • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѫ, можете да пропуснете раздѣл 2.
  • Но във всѣки случай трѣ̋бва да започнете с този общ раздѣл, прѣди да продължите с раздѣл 2 или 3.
  
  
  • И в двата раздѣла се разчита читателитѣ да знаıѫ̨т нормативното произношение в стандартниът̌ български език, ..
  • .. както и писането на гласнитѣ според валидниът̌ в моментът̌ отечествено-фронтовски правопис.


• Прѣди 1945, когато в сила е бил така нарѣчениът̌ Иванчевски правопис, буквитѣ Ѣ и Ѫ сѫ се пишѣли редовно.
  
  
  • Обаче с достѫпен правописен рѣчник от онова врѣме не разполагам.
  • А пък и тогава, както и сега, в печатнитѣ издания е било пълно с правописни грѣшки.
  • Поради това, твърдението, че буквитѣ Ѣ и Ѫ слѣдва да се пишѫ̨т както в Иванчевскиът̌ правопис, е само приблизително и пожелателно.
  • При спорен случай, обикновен печатен текст от онова врѣме не е достатъчен за рѣшение на казусът̌.


• При възстановяване на употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ основни сѫ етимологичниът̌ принцип и морфологичниът̌ принцип.


• Морфологичниът̌ принцип е основен при всички официални български правописи.
  
  
  • Аз сѫщо така се придържам към него.
  • Морфологичниът̌ принцип означава, че всѣ̋ка морфема - корен, прѣдставка, наставка, окончание - по възможност - слѣдва да се пише по един и сѫщ начин и да е лесно разпознаваема, независимо от отклоненията в произношението.
  • Приложението на морфологичниът̌ принцип се покрива от тази публикация, както и от други мои публикации.


• За да се прилага етимологичниът̌ принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, слѣдва да си служим с рѣчници, най-вече етимологични рѣчници:
  
  
  • Български етимологичен речник
  • Рѣчникът̌ на Найден Геров
    • Макар да не е етимологичен рѣчник, той е полезен, понеже Найден Геров се е придържал към етимологичен правопис.
  • Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
    • Етимологичен рѣчник на кой да е славянски език може да бѫде полезен.


• Сѫщо така, за прилагането на етимологичниът̌ принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, изключително полезно би било знанието на друг славянски език.
  
  
  • Руски, сръбски, украински, полски, ..
  • В раздѣлитѣ 2 и 3 този метод се обсѫђа, най-вече въз основа на рускиът̌ език.
  
  
  • Тука слѣдва да се споменѫ̨т и разнообразнитѣ български диалекти.
  • Проблемът̌ при тѣ̋х е оскѫдицата на систематични свѣдения в сравнение със стандартнитѣ езици.


• Прѣдлагам плавно подобрение на правописът̌, така че всичко старо да си остане правилно. Не искам реформа а-ла-комуниста или а-ла-ататюрк.
  
  
  • Просто трѣ̋бва буквитѣ Ѣ и Ѫ да се възстановıѫ̨т в азбуката и употрѣбата им според етимологичниът̌ и морфологичниът̌ принцип да се разрѣши.
  • Употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ да бѫде разрѣшена, но не и задължителна.


• Свѣдѣнията, дадени в двата раздѣла 2 и 3 - кога се пишѫ̨т буквитѣ Ѣ и Ѫ, нѣ̋ма да се учѫ̨т в срѣднитѣ и в началнитѣ училища.
  
  
  • Това е материя за студенти по българска или славянска филология.
  
  
  • В началнитѣ и срѣднитѣ училища ще се учи слѣдното:

    • Буквитѣ Ѣ и Ѫ влизат в съставът̌ на българската азбука.
    • Писането им не е задължително.
    • Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще могѫ̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
    • Буквата Ѫ се чете Ъ, но не всѣки звук Ъ може да се запише с буквата Ѫ.
    • Буквата Ѣ се чете Е или IA (Я) според говорнитѣ навици. Не всѣки звук Е може да се пише с буквата Ѣ. Нито пък всѣ̋ко Я може да се замѣсти с Ѣ.

• Буквитѣ Ѣ и Ѫ не сѫ толкова архаични. Нима Ботев, Вазов, Славейкови баща и син, Яворов, Йовков, .. сѫ архаични. А всичкитѣ тѣзи хора не сѫ си прѣдставяли българскиът̌ език без буквитѣ Ѣ и Ѫ.


• С точност до подробности, буквитѣ Ѣ и Ѫ се пишѫ̨т само в думи със славянски произход.


• Усвояването на правописът̌ на възстановенитѣ български букви Ѣ и Ѫ не се постига с уроци, а с четене на текстове, къдѣто тѣзи букви сѫ употрѣбени правилно.
  
  
  • Kолкото човѣк е по-начетен, толкова по-грамотен става - такава е практиката при доста езици по свѣтът̌.


• Текстът̌ в очеркът̌ е актуалииран.  (.. разясни update-ът ..)
• Текстът̌ в очеркът̌ е актуалииран.  (.. скрий го разяснението на update-ът ..)
  
  
  • И тъй, међуврѣменно ..
    
    
    • .. завърших трактатът̌ си Мистерията на българскитѣ глаголи, и
    
    
    • .. дефинирах така нарѣчениът̌ естествен правопис и имплементирах софту̌ерът̌ по поддръжката му.
      
      
      • Текстът̌ се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ. В моментът̌ е така.
      • Текстът̌ се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант. В моментът̌ е така.
  
  
  • Това наложи промѣни в текстът̌ на този очерк.
    
    
    • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.
  
  
  • Очеркът̌ е написан в така нарѣчениът̌ пост-модерен правопис ..
    • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първиът̌ коментар.
    • Eстествениът̌ правопис е послѣдниът̌ дефиниран и имплементиран правописен вариант.
    
    
    • До въвеђането на естествениът̌ правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерниът̌ правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋хѫ̨ налични.
    • Вече не е така.
    • Сега очеркът̌ се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерниът̌ и естествениът̌.
    
    
    • Досега примѣритѣ и пълнежът̌ на таблицитѣ се показвахѫ̨ все във пост-модерен правопис.
    • Сега, ако е избран естествениът̌ правопис, примѣритѣ и пълнежът̌ на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
    
    
    • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
    • Слѣдователно, раздѣлът̌ Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерниът̌ и за естествениът̌ правописен вариант.
    
    
    • Обаче раздѣлът̌ Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерниът̌ правопис.
    • В естествениът̌ правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:
      
      
      • В окончанията на силнитѣ глаголи за индикативно сегашно врѣме в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:
        
        
        • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..
      
      
      • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативнитѣ минѫ̨ли врѣмена имперфект и перфект (минѫ̨ло несвършено и минѫ̨ло свършено):
        
        
        • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..
      
      
      • В наставката -нѫ-:
        
        
        • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
        • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..
      
      
      • Мѣстоименнитѣ форми неıѫ̨ и ıѫ̨.
  
  
  • (.. скрий го разяснението на update-ът ..)


• Ако в моментът̌ Ви интересува само правописът̌ на буквата Ѫ (но не и на Ѣ), натиснѣте тука.
  
  
  • Ако пък искате да продължите с правилата за буквата Ѣ, то продължѣте надолу, слѣд като натиснѣте тука.


• (.. скрий го преамбюлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)   (.. покажи го раздѣлът̌ за Ѣ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄► Ако не сте прочели общиът̌ раздѣл (преамбюлът̌), върнѣте се първо на него.


• ◄► Буквата Ѣ се чете или като Е, или като JA (Я).
  
  
  • Когато според правоговорът̌ буквата Ѣ се произнася като JA (Я), пишѫ̨ я̨ с диакритичен знак: Ѣ̋.
  
  
  • Буквата Ѣ може винѫги да се произнася като Е: ѐкавското произношение е естествено за много български говори и не бива да бѫде забранявано.


• ◄► Правилата за писане на буквата Ѣ ще бѫдѫ̨т разгледани според позицията в думата.
  
  
  • Буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки
  • Буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена
  • Буквата Ѣ в наставки (афикси)
  • Буквата Ѣ в окончания
  • Буквата Ѣ в коренитѣ


• ►►  Писане на буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки (.. скрий ..)
  
  
  * Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пишѫ̨т чрѣз буквата Ѣ: * Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пишѫ̨т чрѣз буквата Ѣ:
  * Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ:
  
  • прѣ- (прѣ̋-)
  • прѣд-, прѣд, прѣди
  • слѣд-, слѣд
  • срѣд-, срѣд
  • чрѣз-, чрѣз
  
  
  • Обаче: перестройка


• ►►  Писане на буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена  (.. покажи ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Този подраздѣл би трѣ̋бвало да е изчерпателен.
  
  
  • Числителнитѣ двѣ и двѣста (както и архаичното двѣстѣ) се пишѫ̨т с буквата Ѣ.
  
  
  • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пишѫ̨т с буквата Ѣ.
    
    
    • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
    • Десеттѣ Божи заповѣди
    • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
    
    
    • Истинското правило за опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българскиът̌ език
    • Истинското правило за опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българскиът̌ език
    • Истинското правило за опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
  
  
  • С буквата Ѣ се пишѫ̨т и слѣднитѣ форми на лични мѣстоимения:
    
    
    • Номинативни форми (именителен падеж): тѣ
    • Акузативни форми (винителен падеж): тѣ̋х
    • Дателни форми: тѣ̋м/тѣм, менѣ, тебѣ
      • .. Горице ле люлякова .. стори менѣ пѫт да мина̨ ..
  
  
  • С буквата Ѣ се пишѫ̨т нѣ̋кои форми на показателнитѣ мѣстоимения:
    
    
    • тѣзи, онѣзи, тѣз, онѣз
  
  
  • С буквата Ѣ се пишѫ̨т формитѣ на неопрѣдѣлителнитѣ мѣстоимения:
    
    
    • нѣ̋кой, нѣ̋какъв, нѣ̋къдѣ, нѣ̋кога, нѣ̋как
    • нѣщо, нѣчий
  
  
  • С буквата Ѣ се пишѫ̨т формитѣ на обобщителнитѣ мѣстоимения:
    
    
    • всѣ̋кой, всѣ̋какъв, всѣ̋как, всѣ̋кога, всѣ̋къдѣ, навсѣ̋къдѣ
    • всѣки (.. скрий я̨ буквата Ѣ при числителни имена, члѣнове и мѣстоимения ..) 


• ►►  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси)  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Наставката -ение/-ѣние (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Наставката -ение/-ѣние (.. скрий ..)

    Да, има думи прѣзрѣние, мнѣние, рѣшение.
    
    Но има и събрание, зловоние, униние.
    
    За наставка слѣдва да се счита само частта -ние.
    Гласната прѣд нея̨ слѣдва да се счита за част от коренът.
    
    А за коренитѣ правила нѣ̋ма.

  • ►►  Глаголната наставка -Ѣ- (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Глаголната наставка -Ѣ-  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  Има много глаголи с наставка -Ѣ-.  (.. покажи ..)
      
      
    • ▼▼  Има много глаголи с наставка -Ѣ-:  (.. скрий ..)
      
      
      • живѣıѫ̨, жалѣıѫ̨, милѣıѫ̨, копнѣıѫ̨, старѣıѫ̨, младѣıѫ̨
      • да прѣживѣıѫ̨, да оглупѣıѫ̨, да поумнѣıѫ̨, да овдовѣıѫ̨, да осиротѣıѫ̨, да успѣıѫ̨
      • да ослѣпѣıѫ̨, да се разболѣıѫ̨, да оздравѣıѫ̨, да оцѣлѣıѫ̨
      • пѣıѫ̨, вѣıѫ̨, грѣıѫ̨, сѣıѫ̨, зѣıѫ̨, лѣıѫ̨, люлѣıѫ̨, блѣıѫ̨
      • бѣлѣıѫ̨ се, чернѣıѫ̨ се, синѣıѫ̨ се, зеленѣıѫ̨ се, жълтѣıѫ̨ се
      
      
      • Да отбѣлѣжим, че всички глаголи с наставка -Ѣ- сѫ силни, и конкретно - тѣ сѫ от първо спрежение.
      
      
    • ►►  Особености на глаголната наставка -Ѣ- слѣд Ж-Ш-Ч.  (.. покажи ..)
      
      
    • ▼▼  Особености на глаголната наставка -Ѣ- слѣд Ж-Ш-Ч:  (.. скрий ..)
      
      
      • Понѣ̋кога слѣд Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- се измѣня в -А-: скучаıѫ̨, величаıѫ̨.
      • Понѣ̋кога слѣд Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- не се измѣня: да оглушѣıѫ̨, да възмѫжѣıѫ̨.
      • А понѣ̋кога в езикът̌ ни има колѣбание: да закопчаıѫ̨/закопчѣıѫ̨.
      
      
    • ►►  Глаголитѣ с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми.  (.. .. покажи ..)
    • ▼▼  Глаголитѣ с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми.  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      
      

      	Сегашно врѣме	Перфект (минѫ̨ло свършено врѣме)	Имперфект (минѫ̨ло несвършено врѣме)	Императив (заповѣдно наклонение)
      аз	живѣıѫ̨ и се смѣıѫ̨, докато възмѫжѣıѫ̨, и не скучаıѫ̨	живѣ̋х и се смѣ̋х, докато възмѫжах, и не скучах	живѣѣх и се смѣѣх, докато възмѫжѣѣх, и не скучаѣх
      ти	живѣеш и се смѣеш, докато възмѫжѣеш, и не скучаеш	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше	живѣй и се смѣй, възмѫжѣй и не скучай!
      той-тя-то	живѣе и се смѣе, докато възмѫжѣе, и не скучае	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше
      ние	живѣем и се смѣем, докато възмѫжѣем, и не скучаем	живѣ̋хме и се смѣ̋хме, докато възмѫжахме, и не скучахме	живѣѣхме и се смѣѣхме, докато възмѫжѣѣхме, и не скучаѣхме
      вие	живѣете и се смѣете, докато възмѫжѣете, и не скучаете	живѣ̋хте и се смѣ̋хте, докато възмѫжахте, и не скучахте	живѣѣхте и се смѣѣхте, докато възмѫжѣѣхте, и не скучаѣхте	живѣйте и се смѣйте, възмѫжѣйте и не скучайте!
      тѣ	живѣıѫ̨т и се смѣıѫ̨т, докато възмѫжѣıѫ̨т, и не скучаıѫ̨т	живѣ̋хѫ̨ и се смѣ̋хѫ̨, докато възмѫжахѫ̨, и не скучахѫ̨	живѣѣхѫ̨ и се смѣѣхѫ̨, докато възмѫжѣѣхѫ̨, и не скучаѣхѫ̨
      активно причастие	живѣещ смѣещ се - нескучаещ	живѣ̋л и се смѣ̋л, докато възмѫжал, и не скучал	живѣѣл и се смѣѣл, докато възмѫжѣѣл, и не скучаѣл
      дѣепричастие - остатъчен инфинитив	живѣейки смѣейки се - не скучаейки	[можеш ли] живѣ̋? [недѣй] се смѣ̋! [можеш ли] възмѫжа? [недѣй] скуча!
      отглаголно сѫществително	живѣене - - скучаене
      пасивно причастие		живѣ̋н - - -

      
      
      • В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освѣн тѣ̋х, българскитѣ глаголи имат аналитични форми: ще живѣıѫ̨т, бѣ̋хѫ̨ живѣли и възмѫжѣли, ..
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че глаголът̌ скучаıѫ̨ запазва гласната -А- от наставката си във всичкитѣ си форми, така както глаголът̌ живѣıѫ̨ запазва гласната -Ѣ- от наставката си във всичкитѣ си форми.
      
      
      • Обърнѣте внимание на глаголът̌ възмѫжѣıѫ̨, като го сравните със живѣıѫ̨.
        Формитѣ, при които промѣнливото Ѣ прѣглася в JA (Я), на глаголът̌ живѣıѫ̨
        се пишѫ̨т с ѣ̋ (живѣ̋х, живѣ̋, живѣ̋хме, живѣ̋хте, живѣ̋хѫ̨, живѣ̋л),
        докато сѫщитѣ форми на глаголът̌ възмѫжѣıѫ̨ се пишѫ̨т с А
        (възмѫжах, възмѫжа, възмѫжахме, възмѫжахте, възмѫжахѫ̨, възмѫжал).
        Обаче: възмѫжѣли.
        Това е отстѫпление от морфологичниът̌ принцип на правописът̌, но го изисква традицията.
        Алтернативата - да се пише с ѣ̋
        (възмѫжѣ̋х, възмѫжѣ̋, възмѫжѣ̋хме, възмѫжѣ̋хте, възмѫжѣ̋хѫ̨, възмѫжѣ̋л),
        разчита на диакритичен знак, обаче диакритичнитѣ знаци не винѫги се употрѣбяват и не винѫги се изобразяват.
      
      
      • Перфективнитѣ глаголи (тѣзи от свършен вид) нѣ̋мат форми за отглаголно сѫществително, дѣепричастие и сегашно активно причастие.
      
      
      • Минѫ̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
        От показанитѣ в таблицата, само глаголът̌ живѣıѫ̨ е прѣходен.
        От друга страна, између глаголитѣ с наставка ѣ има много прѣходни,
        и тѣ си имат форми за минѫ̨ло пасивно причастие:
        
        
        • да изживѣıѫ̨: изживѣ̋н, изживѣ̋на, изживѣ̋но, изживѣни
        • люлѣıѫ̨: люлѣ̋н, люлѣ̋на, люлѣ̋но, люлѣни
        • грѣıѫ̨: грѣ̋т, грѣ̋та, грѣ̋то, грѣти
        • да нагрѣıѫ̨: нагрѣ̋т, нагрѣ̋та, нагрѣ̋то, нагрѣти
      
      
      • Архаичната форма за остатъчен инфинитив винѫги съвпада - и по изговор, и по правопис - с формата на перфектът̌ за 2-ро и 3-то лице в единствено число (ти-той-тя-то).
      
      
      • (.. скрий ги глаголнитѣ форми ..)  (.. скрий го правописът̌ на глаголната наставка -Ѣ- ..)  (.. свий го ..)  (.. разгуни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Наставка -Ѣ̋- при глаголнитѣ основи на перфектът̌  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Наставка -Ѣ̋- при глаголнитѣ основи на перфектът̌  (.. скрий ..)
    
    
    • Глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ- във всичкитѣ си форми, сѫ разгледани в прѣдишниът̌ подраздѣл.
    
    
    • Тук се разглеђат глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ̋- само в основата си на перфектът̌, т.е. в минѫ̨ло свършено врѣме (перфект) и в причастията, образувани от тази основа, активното и пасивното.
    
    
    • Става дума само за силнитѣ глаголи.
      Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) имат основа, завършваща на А или Я, и завършъцитѣ им не се пишѫ̨т с буквата Ѣ (напримѣр, събирам, раздѣлям).
    
    
    • Завършък на основата на перфектът̌ на силен глагол може да бѫде всѣ̋коя гласна:
      
      

      Рѣчникова форма на глаголът̌: сегашно врѣме, аз	Завършък на основата на перфектът̌	Основа на перфектът̌	Перфект: аз	Перфект: ти той,тя,то Остатъчен инфинитив	Перфект: ние	Перфект: вие	Перфект: тѣ	Активно причастие	Пасивно причастие
      пишѫ̨	А	писа-	писах	писа	писахме	писахте	писахѫ̨	писал,-а,-о писали	писан,-а,-о писани
      берѫ̨	А	бра-	брах	бра	брахме	брахте	брахѫ̨	брал,-а,-о брали	бран,-а,-о брани
      да върнѫ̨	Ѫ̨	върнѫ̨-	върнѫ̨х	върнѫ̨	върнѫ̨хме	върнѫ̨хте	върнѫ̨хѫ̨	върнѫ̨л,-а,-о върнѫ̨ли	върнѫ̨т,-а,-о върнѫ̨ти
      пекѫ̨	О	пеко-	пекох	пече	пекохме	пекохте	пекохѫ̨	пекъл пекла,-о пекли	печен,-а,-о печени
      сѣкѫ̨	О	сѣ̋ко-	сѣ̋кох	сѣче	сѣ̋кохме	сѣ̋кохте	сѣ̋кохѫ̨	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли	сѣчен,-а,-о сѣчени
      да чуıѫ̨	У	чу-	чух	чу	чухме	чухте	чухѫ̨	чул,-а,-о чули	чут,-а,-о чути
      плюıѫ̨	Ю	плю-	плюх	плю	плюхме	плюхте	плюхѫ̨	плюл,-а,-о плюли	плют,-а,-о плюти
      гонıѫ̨	И	гони-	гоних	гони	гонихме	гонихте	гонихѫ̨	гонил,-а,-о гонили	гонен,-а,-о гонени
      маıѫ̨ се	Я	мая-	маях се	мая се	маяхме се	маяхте се	маяхѫ̨ се	маял,-а,-о се маяли се
      да вземѫ̨	Е̨	взе̨-	взех	взе	взехме	взехте	взехѫ̨	взел,-а,-о взели	взет,-а,-о взети
      да видıѫ̨	Ѣ̋	видѣ̋-	видѣ̋х	видѣ̋	видѣ̋хме	видѣ̋хте	видѣ̋хѫ̨	видѣ̋л,-а,-о видѣли	видѣ̋н,-а,-о видѣни
      горıѫ̨	Ѣ̋	горѣ̋-	горѣ̋х	горѣ̋	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋хѫ̨	горѣ̋л,-а,-о горѣли	горѣ̋н,-а,-о горѣни
      вървıѫ̨	Ѣ̋	вървѣ̋-	вървѣ̋х	вървѣ̋	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋хѫ̨	вървѣ̋л,-а,-о вървѣли	вървѣ̋н,-а,-о вървѣни
      да умрѫ̨	Ѣ̋	умрѣ̋-	умрѣ̋х	умрѣ̋	умрѣ̋хме	умрѣ̋хте	умрѣ̋хѫ̨	умрѣ̋л,-а,-о горѣли
      пѣıѫ̨	Ѣ̋	пѣ̋-	пѣ̋х	пѣ̋	пѣ̋хме	пѣ̋хте	пѣ̋хѫ̨	пѣ̋л,-а,-о пѣли	пѣ̋т,-а,-о пѣти

      
      
      • Глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ- във всичкитѣ си форми и които сѫ разгледани в прѣдишниът̌ подраздѣл, попадат в послѣдниът̌ ред на горната таблица, маркиран в зелено.
      
      
      • В този подраздѣл ни интересуват редоветѣ, маркирани в жълто. Макар да нѣ̋мат буква Ѣ в завършъцитѣ за сегашно врѣме, във формитѣ, свързани с основата на перфектът̌ (и показани в таблицата), тѣ имат буква Ѣ като завършък на основата (не като окончание). В повечето от тѣзи случаи буквата Ѣ е написана Ѣ̋, понеже звучи JA под ударение (Я, но не JЪ).
      
      
      • На редът̌ в розово (маıѫ̨ сe, каıѫ̨ сe, лаıѫ̨) писането с буква Ѣ се запазва за формитѣ на имперфектът̌ (минѫ̨лото несвършено врѣме): маѣше се, каѣше се, лаѣше. Формитѣ на перфектът̌ (минѫ̨лото свършено врѣме) се пишѫ̨т с Я, както е показано в таблицата.
      
      
      • Историческитѣ гласни Е,Ъ,Ь не могѫ̨т да бѫдѫ̨т завършък на глаголната основа на перфектът̌.
      • Малкиът̌ юс е показан в таблицата като Е̨, а голѣмиът̌ - като А̨.
      
      
      • Когато завършъкът̌ на основата на перфектът̌ е О, наблюдава се пра-славянски отглас (Ablaut) О-Е-Ъ.
      
      
      • Минѫ̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
      
      
      • (.. скрий го перфектът̌ ..)  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в наставки ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Писане на буквата Ѣ в окончания  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончания  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Ако нѣ̋кой счита опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за окончания, то да напомнıѫ̨:
    
    
    • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пишѫ̨т с буквата Ѣ.
    • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пишѫ̨т с буквата Ѣ.
    • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    • 
      
      • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
      • Десеттѣ Божи заповѣди
      • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
  
  
  • ◄► Буквата Ѣ не участва в окончания на прилагателни имена.
  
  
  • ►►  Нарѣчия, завършващи със звуковетѣ Е или Я (JA), обикновено се пишѫ̨т с буквата Ѣ.  (.. покажи ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Нарѣчия, завършващи със звуковетѣ Е или Я (JA), обикновено се пишѫ̨т с буквата Ѣ:  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • горѣ, послѣ, вѫтрѣ, подирѣ, зимѣ, лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋ (това сѫ стари локативни форми)
    • добрѣ, злѣ, твърдѣ, сетнѣ, блазѣ̋ [им] (това сѫ стари компаративни форми)
    • А сѫщо така: по-добрѣ, най-добрѣ, най-злѣ, най-сетнѣ, по-горѣ, най-горѣ, най-послѣ
    • Обаче: не, още,въобще
  
  
  • ►►  Писане на буквата Ѣ в окончания на сѫществителни имена (.. покажи ..)
  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончания на сѫществителни имена (.. скрий ..)
    
    
    • С буква Ѣ се пишѫ̨т само форми за множествено число, произлизащи от стари форми за двойствено число:
      • рѫцѣ, нозѣ, раменѣ, колѣнѣ, мѫдѣ
    
    
    • Обаче: мѫже, коне, свине
    • Обаче: знания, поля̀
    • Обаче: даскаля̀, женуря̀
  
  
  • ►►  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончания  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончания  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • • ◄► Случаитѣ на писане на буквата Ѣ в глаголнитѣ завършъци,
        • разгледани в прѣдишниът̌ подраздѣл тук и тук,
        • се отнасят за основитѣ, а не за окончанията на думитѣ.
        • Тук ще обърнем внимание на глаголнитѣ окончания.
    • • ◄► Забѣлѣжѣте и запомнѣте, че да не бъркате:
        • за разлика от опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за множествено число -тѣ,
        • завършъцитѣ -те на личнитѣ глаголни форми
        • за 2-ро лице множествено число ("вие") се пишѫ̨т -тe:
        • стойтe си в кѫщи по врѣме на епидемия,
        • че да не Ви хванѫ̨т вируситѣ
        • и да бѫдетe здрави;
        • и бѫдѣтe здрави!
    • • ◄► Има само два случая, при които буквата Ѣ
        • може да се пише в глаголно окончание,
        • и то все при силни глаголи:
          
          
          • Императив (заповѣдно наклонение) в множествено число
          • Имперфект (минѫ̨ло несвършено врѣме) в индикатив и имперфективно (минѫ̨ло несвършено) активно причастие
    
    
    • ►►  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончания  (.. покажи ..)  (.. скрий го правописът̌ на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончания  (.. скрий ..)  (.. скрий го правописът̌ на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      
      
      • Глаголитѣ имат двѣ форми в императив (заповѣдно или повелително наклонение): една за единствено число ("ти") и една за множествено ("вие").
      
      
      • Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) и много от силнитѣ глаголи образуват императивнитѣ си форми с окончанията -Й и -ЙТЕ:
        • Раздѣляй и владѣй! Раздѣляйте и владѣйте!
        • Имай, давай, вземай! Имайте, давайте, вземайте!
        • Живѣй, смѣй се, пѣй! Живѣйте, смѣйте се, пѣйте!
      
      
      • Нѣ̋кои силни глаголи образуват усѣчени императивни форми:
        • Влѣз, дръж, яж, виж! Влѣзте, дръжте, яжте, вижте!
      
      
      • Останѫ̨литѣ силни глаголи образуват императивнитѣ си форми с окончанията -И и -ѢТЕ:
        • Събери, извади, умножи, раздѣли!
        • Съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
        • Чети, пиши, рѣши, запомни!
        • Четѣте, пишѣте, рѣшѣте, запомнѣте!
        
        
        • Формитѣ за множествено число ("вие") имат буквата Ѣ в окончанието си.
        • Забѣлѣжѣте, че буквата Ѣ може да се пише дори слѣд съгласнитѣ Ж,Ш,Ч.
      • (.. скрий правописът̌ на императивнитѣ глаголни окончания ..)
    
    
    • ►►  Буквата Ѣ в глаголни окончания на имперфектът̌  (.. покажи ..)  (.. скрий го правописът̌ на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  Буквата Ѣ в глаголни окончания на имперфектът̌  (.. скрий ..)  (.. скрий го правописът̌ на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      
      

      	Перфект (минѫ̨ло свършено врѣме)	Имперфект (минѫ̨ло несвършено врѣме)					Активно причастие на имперфектът̌	Активно причастие на перфектът̌
      	ти той-тя-то [аз]	аз	ти той-тя-то	ние	вие	тѣ	Минѫ̨ло несвършено активно причастие	Минѫ̨ло свършено активно причастие
      живѣıѫ̨ смѣıѫ̨ се пѣıѫ̨	живѣ̋[х]; смѣ̋[х]; се пѣ̋[х]	живѣѣх смѣѣх се пѣѣх	живѣѣше смѣѣше се пѣѣше	живѣѣхме смѣѣхме се пѣѣхме	живѣѣхте смѣѣхте се пѣѣхте	живѣѣхѫ̨ смѣѣхѫ̨ се пѣѣхѫ̨	живѣѣл,-а,-о,-и смѣѣл,-а,-о,-и се пѣѣл,-а,-о,-и	живѣ̋л,-а,-о живѣли смѣ̋л,-а,-о се смѣли се пѣ̋л,-а,-о пѣли
      маıѫ̨ се	мая[х] се	маѣх се	маѣше се	маѣхме се	маѣхте се	маѣхѫ̨ се	маѣл,-а,-о,-и се	маял,-а,-о,-и се
      пишѫ̨	писа[х]	пишѣх	пишѣше	пишѣхме	пишѣхте	пишѣхѫ̨	пишѣл,-а,-о,-и	писал,-а,-о,-и
      берѫ̨	бра[х]	берѣ̋х	берѣше	берѣ̋хме	берѣ̋хте	берѣ̋хѫ̨	берѣ̋л,-а,-о,берѣли	брал,-а,-о,-и
      мо̀гѫ̨	можа̀[х]	мо̀жѣх	мо̀жѣше	мо̀жѣхме	мо̀жѣхте	мо̀жѣхѫ̨	мо̀жѣл,-а,-о,-и	можа̀л,-а,-о,-и
      да върнѫ̨	върнѫ̨[х]	ако върнѣх	ако върнѣше	ако върнѣхме	ако върнѣхте	ако върнѣхѫ̨	ако върнѣл,-а,-о,-и	върнѫ̨л,-а,-о,-и
      пекѫ̨	пече [пекох]	печах	печѣше	печахме	печахте	печахѫ̨	печал,-а,-о печѣли	пекъл пекла,-о,-и
      сѣкѫ̨	сѣче [сѣ̋кох]	сѣчах	сѣчѣше	сѣчахме	сѣчахте	сѣчахѫ̨	сѣчал,-а,-о сѣчѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      сушѫ̨	суши[х]	сушах	сушѣше	сушахме	сушахте	сушахѫ̨	сушал,-а,-о сушѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      лѣжѫ̨	суши[х]	лѣжах	лѣжѣше	лѣжахме	лѣжахте	лѣжахѫ̨	лѣжал,-а,-о лѣжѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      да чуıѫ̨	чу[х]	ако чуѣх	ако чуѣше	ако чуѣхме	ако чуѣхте	ако чуѣхѫ̨	ако чуѣл,-а,-о,-и	чул,-а,-о,-и
      гонıѫ̨	гони[х]	гонѣх	гонѣше	гонѣхме	гонѣхте	гонѣхѫ̨	гонѣл,-а,-о,-и	гонил,-а,-о,-и
      да вземѫ̨	взе[х]	ако вземѣх	ако вземѣше	ако вземѣхме	ако вземѣхте	ако вземѣхѫ̨	ако вземѣл,-а,-о,-и	взел,-а,-о,-и
      да видıѫ̨	видѣ̋[х]	ако вѝдѣх	ако вѝдѣше	ако вѝдѣхме	ако вѝдхте	ако вѝдѣхѫ̨	ако вѝдѣл,-а,-о,-и	видѣ̋л,-а,-о, видѣли
      да горıѫ̨	гори[х]	горѣ̋х	горѣше	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋хѫ̨	горѣ̋л,-а,-о, горѣли	горил,-а,-о,-и
      вървıѫ̨	вървѣ̋[х]	вървѣ̋х	вървѣше	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋хѫ̨	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли
      да умрѫ̨	умрѣ̋[х]	ако умрѣ̋х	ако умрѣше	ако умрѣ̋хме	ако умрѣ̋хте	ако умрѣ̋хѫ̨	ако умрѣ̋л,-а,-о, ако умрѣли	умрѣ̋л,-а,-о, умрѣли

      
      
      • Този подраздѣл е посветен на формитѣ, които сѫ дадени в горната таблица под жълтата шапка. Тѣ сѫ образувани от сегашната основа на глаголитѣ.
      
      
      • За сравнение, в червеникаво сѫ дадени нѣ̋кои форми, образувани от основата на перфектът̌.
        • При вървѣ̋х и умрѣ̋х съвпадат.
      
      
      • Навсѣ̋къдѣ под жълтата шапка в окончанията присѫтства буквата Ѣ,
        • освѣн когато окончанието е ударено
        • и слѣд съгласна Ж-Ш-Ч то звучи А
        • и по традиция се пише с буквата А.
        
        
        • Такива сѫ случаитѣ печах, сѣчах, сушах, лѣжах.
      • (.. скрий правописът̌ на имперфектът̌ ..)
    • • ◄► Забѣлѣжѣте, че ако буквата Ѣ участва в глаголно окончание, (.. скрий го правописът̌ на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
        • то по силата на морфологичниът̌ принцип на правописът̌
        • тя се пише дори слѣд съгласнитѣ Ж,Ш,Ч,
        • стига да не е ударена. (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. покажи ..)
  • ▼▼  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. скрий ..)
    
    
    • С различни окончания по правилата на морфологията се образуват различни словоформи на една дума (на една лексема). В рѣчницитѣ обикновено се дават само думитѣ (лексемитѣ), но не и словоформитѣ.
      • Напримѣр, в рѣчникът̌ се дава само глаголът̌ (глаголната лексема) живѣıѫ̨ чрѣз една от словоформитѣ си, но не и другитѣ словоформи живѣеш, живѣ̋хѫ̨, и т.н.
    
    
    • С наставки могѫ̨т да се образуват сродни думи, думи с един корен. Всѣ̋ка такава дума се дава в рѣчникът̌ отдѣлно.
      • Напримѣр, в рѣчникът̌ се дават както глаголът̌ живѣıѫ̨, образуван от коренът̌ жив- с наставка -ѣ-, така и прилагателното жив- от сѫщиът̌ корен.
  
  
  • ◄►  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в окончания ..)  (.. скрий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Сводка-обобщение на глаголнитѣ завършъци във връзка с правописът̌ на буквата Ѣ  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)
• ▼▼  Сводка-обобщение на глаголнитѣ завършъци във връзка с правописът̌ на буквата Ѣ 
  • (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) (.. покажи ..)
  • ▼▼  Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) (.. скрий ..)
    
    
    • Основата на всѣки слаб глагол завършва на гласната А: имам да вземам и да давам.
      • Обаче заради русофилскиът̌ ни правопис при слабитѣ глаголи с меки основи се появява буквата Я: смѣням.
      • Ако правописът̌ ни бѣше сърбомански, то просто щѣ̋хме да пишем буква йот J прѣд буквата А: сменjам.
    
    
    • В завършъцитѣ на формитѣ на слабитѣ глаголи нѣ̋ма буквата Ѣ.
      • Но в основитѣ на слабитѣ глаголи буквата Ѣ може да се срѣща:
      • срѣщам, заповѣ̋двам, загрѣ̋вам, успѣ̋вам, надѣ̋вам се
      • смѣням, опрѣдѣлям, стрѣлям
    
    
    • Всичкитѣ форми на един слаб глагол сѫ дадени в слѣдната таблица:
      
      

      	Сегашно врѣме	Перфект (минѫ̨ло свършено врѣме)	Имперфект (минѫ̨ло несвършено врѣме)	Императив (заповѣдно наклонение)
      аз	имам смѣням	имах смѣнях	имах смѣнях
      ти	имаш смѣняш	има смѣня	имаше смѣняше	имай смѣняй
      той-тя-то	има смѣня	има смѣня	имаше смѣняше
      ние	имаме смѣняме	имахме смѣняхме	имахме смѣняхме
      вие	имате смѣняте	имахте смѣняхте	имахте смѣняхте	имайте смѣняйте
      тѣ	имат смѣнят	имахѫ̨ смѣняхѫ̨	имахѫ̨ смѣняхѫ̨
      активно причастие	имащ смѣнящ	имал смѣнял	имал смѣнял
      дѣепричастие остатъчен инфинитив	имайки смѣняйки	[недѣй] му има довѣрие! [недѣй] смѣня стилът̌ си!
      отглаголно сѫществително	имане смѣняне
      пасивно причастие		иман смѣнян

    
    
    • В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освѣн тѣ̋х, българскитѣ глаголи имат аналитични форми: ще имат, ще сѫ имали, бихѫ̨ смѣняли, ..
    • Перфективнитѣ глаголи (тѣзи от свършен вид) нѣ̋мат форми за отглаголно сѫществително, дѣепричастие и сегашно активно причастие.
    • Минѫ̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
    • (.. скрий го обяснението за слабитѣ глаголи ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Буква Ѣ в завършъцитѣ си могѫ̨т да имат само форми на силни глаголи.
  
  
  • ◄► Окончанията за 1-во и 2-ро лице в множествено число ("ние" и "вие") се пишѫ̨т с крайна буква Е:
    • имаме, имахме, сме, бѣ̋хме, взехме
    • имате, имахте, сте, бѣ̋хте, взехте, ще вземете
  
  
  • ◄► Основата на силнитѣ глаголи от 1-во спрежение завършва на Е, а на на Ѣ:
    • ще бѫдеш, ще бѫде, ще бѫдем, ще бѫдете, [то] е
    • береш, бере, берем, берете
  
  
  • ◄► При силнитѣ глаголи,
    • ако заповѣдната форма за 2-ро лице единствено число ("ти") има окончание -И,
    • то заповѣдната форма за 2-ро лице множествено число ("вие") има окончание -ѢТЕ:
    • чети, пиши! => четѣте, пишѣте!
    • събери, извади, умножи, раздѣли! =>
    •    => съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
    
    
    • Според иванчевскиът̌ правопис, буквата Ѣ не се пише слѣд Ж-Ш-Ч.
    • Но според мене, писането на умножете при съберѣте, извадѣте, - , раздѣлѣте
    • противорѣчи на морфологичниът̌ принцип, основен за правописът̌.
  
  
  • ◄► В окончанията за имперфект (минѫ̨ло несвършено врѣме) при силнитѣ глаголи
    • има буква Ѣ, която може да мине в А.
    • Върнѣте се за повече подробности.
  
  
  • ◄► Основата на перфектът̌ при много глаголи (силни, естествено) може да завършва на буква Ѣ.
    • Върнѣте се за повече подробности.
  
  
  • ◄► Нѣ̋кои силни глаголи имат основа, завършваща на гласна Ѣ, във всичкитѣ си форми.
    • живѣıѫ̨, смѣıѫ̨ се, пѣıѫ̨
    • Върнѣте се за повече подробности.
  
  
  • ◄►  (.. скрий ıѫ̨ сводката за глаголитѣ ..)  (.. свий ıѫ̨ ..)  (.. разгъни ıѫ̨ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Явлението "промѣнливо Ѣ" в българскиът̌ език осмисля възстановяването на буквата Ѣ  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)
• ▼▼  Явлението "промѣнливо Ѣ" в българскиът̌ език осмисля възстановяването на буквата Ѣ 
  • (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Отражението на старата гласна Ѣ в съврѣменниът̌ български език се нарича "промѣнливо Ѣ".
  • ◄► Българскиът̌ вокализъм (системата от гласнитѣ звукове в езикът̌) има двѣ отдѣлни различни части:
    • вокализъм в ударена сричка (под ударение)
    • вокализъм в неударена позиция
  
  
  • ►►  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позиция  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позиция  (.. скрий ..)
    
    
    • На запад от ятовата граница властва екавизмът̌.
    
    
    • Екавизмът̌ е възприет в нормативниът̌ правоговор на българскиът̌ език.
      • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция се чува звук Е.
    
    
    • Екавизмът̌ е възприет и в отечествено-фронтовскиът̌ правопис.
      • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция се пише буква Е.
    
    
    • На изток от ятовата граница вокализмът̌ в неударена позиция по-често е размит.
      
      
      • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция
      • може да се чуе както звукът̌ Е,
      • със срѣдно до силно смекчение на прѣдната съгласна,
      • така и всѣки звук међу JЪ и JА
      • със силно смекчение на прѣдната съгласна.
      
      
      • Заповѣд: за̀повед, за̀повьъд, за̀повьад
      • Убѣђение: убеждѐние, убьъждѐние, убьаждѐние (.. скрий отражението на старата гласна Ѣ в позиция без ударение ..)
  
  
  • ►►  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):
    • я̀кавско правило  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):  (.. скрий го обяснението на явлението "промѣнливо Ѣ" ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • я̀кавско правило  (.. скрий ..)
    
    
    • На запад от ятовата граница е властвал екавизмът̌.  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • На мѣ̋стото на старото Ѣ се чува звук Е както в неударена позиция, така и под ударение.
    
    
    • Обаче в нормативниът̌ правоговор на българскиът̌ език възприето от основнитѣ източни диалекти е слѣдното я̀кавско правило:
      
      
      • Под ударение на мѣ̋стото на старата гласна Ѣ звучи JA/Я,
      • и то наистина като JA, а не като JЪ,
      • освѣн ако слѣдва мека съгласна или прѣдна гласна.
      
      
      • Прѣдна гласна е една от И, Е, Ѣ, като е добрѣ тука да се добавıѫ̨т Я и Ю.
      • Примѣри, когато заради прѣдна гласна в слѣдващата сричка на думата ударената гласна Ѣ звучи Е:
        • живѣıѫ̨, живѣеш, живѣе, живѣем, живѣете, живѣıѫ̨т, живѣйте, живѣейки, живѣѣх, живѣѣше, .., живѣѣхѫ̨
        • голѣми, бѣли, лѣви, дѣсни, прѣсни, желѣзен, желѣзни, зрѣли, лѣтен, лѣтни, излѣзе
        • мѣрки, нѣми, нѣмец, нѣмкиня, нѣмци, пѣсен, цвѣте
      • Примѣри на изключения, когато въпрѣки прѣдната гласна в слѣдващата сричка, ударената гласна Ѣ звучи JA/Я:
        • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Мека съгласна е Й,Ж,Ш,Щ,Ч, както и всѣ̋ка съгласна прѣди Я, Ю и Ь.
      • Примѣри, когато заради послѣдваща мека съгласна ударената гласна Ѣ звучи Е:
        • грѣшка, грѣшна, грѣшно, снѣжна, снѣжно
        • нѣщо, нѣчий, вѣщ, прѣчка
      
      
      • Примѣри, когато ударена гласна Ѣ звучи JA/Я, понеже нито слѣдва прѣдна гласна, нито мека съгласна:
        • грѣ̋х, снѣ̋г, вѣ̋тър
        • нѣ̋м, нѣ̋ма, нѣ̋мо, желѣ̋зо, желѣ̋зна, желѣ̋зно
        • нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋как
        • [аз] пѣ̋х, видѣ̋х, засмѣ̋х се, щѣ̋х, бѣ̋х
        • [ти,той,тя,то] пѣ̋, видѣ̋, засмѣ̋ се, дощѣ̋ [ти,му,ѝ,му] се
        • [тѣ] пѣ̋хѫ̨, видѣ̋х̨, засмѣ̋х̨ се, щѣ̋х̨, бѣ̋х̨
      • Примѣри на изключения, когато ударена гласна Ѣ звучи Е, макар че не слѣдва нито прѣдна гласна, нито мека съгласна:
        • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
    
    
    • Примѣри за приложение на я̀кавското правило за промѣнливото Ѣ в ударена сричка:
      
      
      • бѣ̋л, голѣ̋м, цѣ̋л, бѣ̋ла, голѣ̋ма, цѣ̋ла, бѣ̋ло, голѣ̋мо, цѣ̋ло, бѣли, голѣми, цѣли
      • дѣсен, прѣсен, лѣтен, дѣ̋сна, прѣ̋сна, лѣ̋тна, дѣ̋сно, прѣ̋сно, лѣ̋тно, дѣсни, прѣсни, лѣтни, пѣсен, пѣсни, лѣ̋то
      • нѣ̋кой, нѣ̋коя, нѣ̋кое, нѣ̋кои, нѣ̋какъв, .., нѣщо, нѣчий
      • всѣ̋кой, всѣ̋коя, всѣ̋кое, всѣ̋кои, всѣ̋какъв, .., всѣки, всѣ̋ка, всѣ̋ко
      • влѣ̋зох, влѣзе, сѣ̋кох, сѣче, сѣчѣ̀ше, сѣчѣ̀те, четѣ̀те
      • смѣ̋на, смѣни, смѣням, промѣ̋на, промѣни, промѣням
    
    
    • Примѣри на изключения от я̀кавското правило за промѣнливото Ѣ в ударена сричка:
      
      
      • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Заемки от руски, църковно-славянски или западно-български, или пък новообразувания:
        
        
        • бесѣда, блѣд, бѣдна, бѣдно, побѣда, неимовѣрна-неимовѣрно, вѣст, извѣстна-извѣстно
        • завѣса, отвѣсна-отвѣсно, прѣвѣс, вѣк, съвѣт, привѣт, завѣт, обѣт, съотвѣтна-съотвѣтно
        • гнѣвна-гнѣвно, прѣдѣл, дѣло, дрѣзгав, дѣва, жлѣб, крѣпост, клѣтка, малолѣтна-малолѣтно
        • лѣк, лѣкар, нелѣпост, прилѣпвам, лицемѣр, смѣс, непрѣмѣнно, прѣдмѣт, смѣт, (войнишка) мѣшка
        • мѣд-мѣдна-мѣдно, освѣн, плѣн, напрѣд, просвѣта, свѣтъл, послѣдна-послѣдно, смѣл
        • смѣтка, успѣх, срѣдна-срѣдно, срѣдство, сѫсѣд, сѣмка, многостѣн, свирѣп, съвсѣм
        • мекотѣло, тлѣнна-тлѣнно, потрѣбна-потрѣбно-потрѣбност, употрѣба, утѣха, оцѣнка
        • цѣдка, цѣпка, човѣк, члѣн, чрѣвна-чрѣвно
    
    
    • Навѣ̋рно сте забѣлѣ̋зали, че когато старата гласна Ѣ под ударение звучи като JA/Я, пишѫ̨ ıѫ̨ с диакритичен знак Ѣ̋.
    • Можете и да не обръщате внимание на този диакритичен знак. Той е само за утѣшение на любителитѣ на отечествено-фронтовскиът̌ правопис.
    • (.. скрий отражението на старата гласна Ѣ под ударение ..)
  
  
  • ◄► Нѣ̋кои хора, в родниът̌ говор на които го нѣ̋ма я̀кавското правило, понѣ̋кога изпадат в хипер-якавизъм и произнасят, а дори и пишѫ̨т бяли и голями.
    
    
    • Редно е ѐкавското произношение (екавизмът̌) да се разрѣши като допустим вариант на правоговорът̌.
    • Не прави чест на хора, усвоили я̀кавското правило още в дѣтството си като част от родниът̌ си говор, да се присмиват или да правıѫ̨т забѣлѣжка на хора с ѐкавско произношение.
    • Тази отечествено-фронтовщина трѣ̋бва рѣшително да се отхвърли, за да се отвори мѣ̋сто за българщината.
    
    
    • Как да е, това бѣше отклонение, темата тука е правописът̌, а не правоговорът̌.  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Възможни способи да се отрази "промѣнливото Ѣ" в правописът̌  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)
  • ▼▼  Възможни способи да се отрази "промѣнливото Ѣ" в правописът̌  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
    
    
    • ◄► При разсѫђенията тук от значение сѫ само буквитѣ. Диакритичнитѣ знаци ги ползвам само за уточнение на произношението и етимологията и могѫ̨т да се пропускат.
    
    
    • ►►  Слѣднитѣ три принципа могѫ̨т да се поставıѫ̨т в основата на правописът̌ (.. покажи ..)
    • ►►  Слѣднитѣ три принципа могѫ̨т да се поставıѫ̨т в основата на правописът̌: (.. скрий ..)
      
      
      • Фонетичен. Най-важни сѫ фонемитѣ (звуковетѣ). Пише се така, както се произнася.
      • Морфологичен. Най-важното е морфемитѣ - прѣдставки, корени, наставки, окончания - да сѫ добрѣ разпознаваеми.
      • Исторически. Най-важното е да се пише така, както сѫ писали и в минѫ̨лото.
      
      
      • Редно е един от тѣзи три принципа да се сложи в основата на правописът̌ и необосновани отклонения от избраниът̌ принцип да не се допускат.
      
      
      • Ако това не е така, правописът̌ се отдава на еклектика и субективизъм.
      
      
      • За българскиът̌ официален правопис винѫги се е считало, че той е основан на морфологичниът̌ принцип.
      • Така и трѣ̋бва да си остане. Отклоненията от морфологичниът̌ принцип слѣдва да се окастрıѫ̨т и обезсилıѫ̨т.
      
      
      • Освѣн при български, морфологичниът̌ принцип е в основата на правописът̌ при руски и нѣмски. Фонетичниът̌ - при сръбски и турски. Историческиът̌ - при гръцки и английски.
    
    
    • ►►  Могѫ̨ да набѣлѣжѫ̨ три способа, по които явлението "промѣнливо Ѣ" да се отрази в правописът̌  (.. покажи ..)
      
    • ►►  Могѫ̨ да набѣлѣжѫ̨ три способа, по които явлението "промѣнливо Ѣ" да се отрази в правописът̌:  (.. скрий ..)
      
      
      • Я̀кавски Такъв е валидниът̌ в моментъ отечествено-фронтовски правопис. В текстът̌, който четете, е приложен този я̀кавски способ. Я̀кавскиът̌ способ е израз на фонетичниът̌ принцип на правописът̌. Той е отстѫпление от основниът̌ за българскиът̌ правопис морфологичен принцип. Това отстѫпление е било наложено прѣз 1945 прѣдимно по политически причини, като част от "борбата" с така нарѣчениът̌ "велико-български шовинизъм", а сѫщо така с цѣл да се отвори мѣ̋сто за новосъздаващиът̌ се македонски литературен jазик. При отечествено-фронтовскиът̌ правопис се прѣтоварва буквата Я (малкиът̌ юс), чието звучене като JА е придобито под руско влияние.
        • Примѣр: хляб, хлебен, място, местен
      
      
      • Ѐкавски. При екавскиът̌ способ "промѣнливото Ѣ" се означава само с буквата Е, а звученето ѝ като JА би могло да се маркира с диакритичен знак. В текстът̌, който четете, е приложен този ѐкавски способ. Ако ятовиът̌ способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" в правописът̌, способ валиден до 1945, бѣше замѣнен с ѐкавски, а не с я̀кавски, то състоятелността на българскиът̌ правопис и съотвѣтствието му с възприетиът̌ основен за него морфологичен принцип нѣ̋маше да бѫдѫ̨т нарушени. Имало е условия прѣз 1945 да се направи това. В руски буквата Е сѫщо така има вариант с диакритичен знак - Ё, при който тя звучи JО, срѣща се само под ударение и може да се замѣсти с обикновено Е. Тази руска практика е добър примѣр и би могла лесно да бѫде побългарена. Но това е било в противорѣчие с политическата порѫчка. Аз сега нѣ̋маше да се сѣщам за буквата Ѣ, ако прѣз 1945 бѣ̋хѫ̨ въвели ѐкавски правопис.
        • Примѣр: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
      
      
      • Ятов. Ятовиът̌ способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" е бил възприет в българскиът̌ правопис прѣди 1945. Той съотвѣтства както на основниът̌ морфологичен принцип на правописът̌, така и на историческиът̌ принцип. Историческата буква Ѣ се използва за "промѣнливото Ѣ". Явлението "промѣнливо Ѣ" в българскиът̌ език осмисля запазването на старата буква Ѣ и в нашитѣ модерни врѣмена, за разлика от други стари букви, които сѫ вече непотрѣбни. В текстът̌, който четете, е приложен този ятов способ. Звученето като JА е маркирано с незадължителен диакритичен знак.
        • Примѣр: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен
      
      
      • Този очерк се дава в шест правописни варианта:
        • Ѣ-БЪ Пост-модерен правопис и ѢѪ-БЪ естествен правопис.
          • Два правописни варианта, при които се прилага ятовиът̌ способ.
          • Прѣдпочитани от мене.
          • В моментът̌ четете този текст в пост-модерен правопис.
          • В моментът̌ четете този текст в естествен правопис.
        • ОФ-БЪ Отечествено-фронтовски правопис.
          • Това е официалниът̌ правопис. Той е якавски.
          • В моментът̌ четете този текст в ОФ-правопис.
        • J-БЪ Ѐкавско-сърбомански правопис.
          • Естествено, екавски.
          • В моментът̌ четете този текст в ѐкавско-сърбомански правопис.
        • BG BGD Два варианта на романизация (българска латиница) - без и със диакритични знаци.
          • Ѐкавски.
          • В моментът̌ четете този текст на латиница без диакритични знаци.
          • В моментът̌ четете този текст на латиница със диакритични знаци.
      • (.. скрий обяснението за я̀кавски, ѐкавски, ятов правопис ..)
    
    
    • ◄►  (.. скрий разсѫђенията за правописът̌ на "промѣнливото Ѣ" ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий го обяснението на явлението "промѣнливо Ѣ" ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Писане на буквата Ѣ в коренитѣ  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в коренитѣ  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► За писането на буквата Ѣ в коренитѣ нѣ̋ма общо правило.
    
    
    • Нѣ̋кога Ѣ и Е сѫ били различни гласни звукове, така както сега А и О сѫ различни гласни звукове.
    • Пишѣли сѫ Ѣ или Е (или пък А или О) според това, което се чува, а не според нѣ̋какво правило.
    
    
    • И затова сега случаитѣ на буква Ѣ в коренитѣ трѣ̋бва просто да се запомнıѫ̨т.
    • Или да се прави справка в рѣчник.
    • По-долу в този раздѣл е даден списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ.
  
  
  • ◄► И все пак, има случаи, когато произношението може да подскаже буквата Ѣ.
    • Тѣзи случаи ги дава явлението "промѣнливо Ѣ".
    • Примѣри:
      • хлѣб-: хлѣ̋б, хлѣбар, хлѣбарница, хлѣбен
      • гнѣв-: гнѣ̋в, гнѣвът̌, гнѣвен, разгнѣвен
      • брѣг-: брѣ̋г, брѣгът̌, крайбрѣжие
      • вѣр-: вѣ̋ра, вѣрен, довѣрие, повѣрие, вѣ̋рвам
      • .. и много други.
  
  
  • ►►  Отражението на пра-славянскиът̌ Ablaut върху правописът̌ на буквата Ѣ  (.. покажи ..)  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Отражението на пра-славянскиът̌ Ablaut върху правописът̌ на буквата Ѣ  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • Ablaut-ът (о̀тгласът̌) е наслѣден от ПИЕ (пра-индо-европейски) и в пра-славянски вѣроятно е бил все още осмислен. Затова го наричам пра-славянски Ablaut.
      
      
      • Ablaut-ът прѣдставлява промѣ̋на на коренната гласна в различнитѣ думи и в различнитѣ словоформи.
      • Слѣди от него има и в други индо-европейски езици, ако не в повечето от тѣ̋х.
        • Слѣди в английски: give - gave; speak - spoke
        • Слѣди в гръцки: βροχή (дъђ) - βρέχει (вали дъђ); λόγος (слово) - λέγω (казвам)
        • Слѣди в български: ложе - лежѫ̨; свѣщта ще догори - свѣщта догаря
      • Ablaut-ът може да прѣдставлява промѣ̋на на гласната в гласна с друго качество ..
      • .. или пък с друго количество - промѣ̋на на кратка гласна в дълга или обратно.
      • Но все си е Ablaut.
      • В никой съврѣменен индо-европейски език Ablaut-ът не е вече осмислен. Не е бил осмислен в старо-славянски (старо-български). Ablaut-ът обаче си остава осмислен в семитскитѣ езици (напримѣр в арабски).
    
    
    • Имало в старо-славянски (старо-български) доста случаи на Ablaut међу гласнитѣ Ѣ и Е. Сега ние трудно различаваме дали е било Ѣ или Е. Понѣ̋кога явлението "промѣнливо Ѣ" помага.
      • Примѣри: ще легнѫ̨ - лѣ̋гам; ще седнѫ̨ - сѣ̋дам
    
    
    • Сега обаче ние не можем да разберем защо в един и сѫщ корен се пишѫ̨т различни гласни букви, освѣн ако не знаем говоримо старо-български език:
      • Защо една част на рѣчта е наречена нарѣчие?
      • А пък рѣчта се състои от изречения.
    
    
    • В съгласие с морфологичниът̌ принцип, основен за нашиът̌ правопис,
      и прѣд вид на това, че при този проект за правописна реформа
      писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
      то приемам, че в случаитѣ на пра-славянски Ablaut
      е разрѣшено да се пише буква Ѣ,
      стига тази гласна да се срѣща поне в една словоформа.
      • В частност, разрѣшено е да се пише Ѣ във:
      • ще лѣгнѫ̨, ще сѣднѫ̨, нарѣчен, изрѣчение, рѣкох, [ти-той-тя-то] рѣче
    
    
    • (.. скрий отражението на пра-стариът̌ Ablaut върху правописът̌ на буквата Ѣ ..)  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Въвличането на малкиът̌ юс в явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. покажи ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Въвличането на малкиът̌ юс в явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  Малкиът̌ юс е прѣдна носова гласна в старо-славянски (старо-български). (. покажи ..)
    • ▼▼  Малкиът̌ юс е прѣдна носова гласна в старо-славянски (старо-български). (.. скрий ..)
      • Така се нарича и кирилската буква за тази гласна (Я,Ѧ).
      
      
      • В старо-български (старо-славянски) малкиът̌ юс се е произнасял като носово Е.
      • Гласна с такова звучене има в съврѣменниът̌ полски език,
      • къдѣто се означава с опашата буква Е̨.
      • Тази гласна се срѣща в името на бившиът̌ полски президент:
      • [Лех] Валенса: Wałęsa.
      
      
      • Прѣз 13-ти и 14-ти вѣк малкиът̌ юс в български все още
      • звучал като носово Е, както и досега той звучи в полски,
      • но послѣ езикът̌ ни прѣнебрѣгнѫ̨л носовиът̌ призвук
      • и малкиът̌ юс се влѣ̋л в гласната Е, съвпадайки с неıѫ̨.
      • Това е станѫ̨ло прѣди разпространението на екавизмът̌.
    
    
    • ◄►  При нормално развитие на стариът̌ малък юс в български език той прѣминава в Е и се пише с буквата Е.
      • Примѣри: ред, често, чедо, агне, момче, пет, девет, десет
      • Забѣлѣжка: Найден Геров в рѣчникът̌ си означава стариът̌ малък юс с буквата Я.
      • Забѣлѣжка: Когато буквата Е произхођа от малкиът̌ юс, може да ѝ се сложи опашлę.
      • Примѣри: ре̨д, че̨сто, че̨до, агне̨, момче̨, пе̨т, деве̨т, десе̨т
    
    
    • ◄►  Българскиът̌ език изобилства със заемки от руски и църковно-славянски, в които стариът̌ малък юс звучи като JА.
      • Това е единиът̌ проблем.
      • Примѣри: порядък, част, участник, чадо, княз, девятка, десятка, зиспятка
      • Забѣлѣжка: В този случай не върви диакритичниът̌ знак опашлę, защото опашлęто показва произход на буквата Я̨ от йотиран голѣ̋м юс и звучене като JЪ.
    
    
    • ◄►  Понѣ̋кога в българскиът̌ език се случва гласната Е,
      • независимо дали произхођа от по-старо Е или от малък юс,
      • да прѣмине в Ѣ и да симулира
      • явлението "промѣнливо Ѣ" или пък
      • явлението "пра-славянски Ablaut".
      • Това е другиът̌ проблем.
      • Примѣри:
        
        
        • Под влиянието на думата "лѣ̋в", гласната Е в коренът̌ на думата "десен" се е промѣнила в Ѣ и сега се пише с буквата Ѣ: дѣсен, дѣ̋сна, дѣ̋сно, дѣсни.
        
        
        • Под влиянието на думата "свѣ̋т" (свѣтът, бѣлия̌т свѣ̋т) малкиът̌ юс в коренът̌ све̨т е прѣминал в Ѣ: свѣ̋т човѣк, майчице свѣ̋та.
          Това може да се е случило и под влиянието на църковно-славянски.
        
        
        • Под влиянието на случаи като "ще седне - сѣ̋да" и "ще легне - лѣ̋га", се е промѣнил във Ѣ малкиът̌ юс в нѣ̋кои думи.
          
          Примѣри:
          
          ще впре̨гне - впрѣ̨̋га
          ще сте̨гне - стѣ̨̋га
          ще зате̨гне - затѣ̨̋га
          
          Много е съмнително как се пише думата "тѣ̨̋га" - може би "тяга" като русизъм?
    
    
    • ◄►  В съгласие с морфологичниът̌ принцип, основен за нашиът̌ правопис,
      • и прѣд вид на това, че при този проект за правописна реформа
      • писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
      • то приемам, че в случаитѣ на стар малък юс, прѣминал в Ѣ,
      • е разрѣшено в този корен да се пише буква Ѣ,
      • стига тази гласна да се срѣща поне в една словоформа.
      • В частност, разрѣшено е да се пише Ѣ във:
      • ще впрѣ̨гнѫ̨, ще затѣ̨гнѫ̨, тѣ̨гло, тѣ̨жък.
      • Макар че прѣдпочитам "те̨гло, те̨жък", и това сѫщо е разрѣшено.
      • Наличен е и диакритичниът̌ знак "опашлѐ̨", за да покаже юсов произход.
    
    
    • (.. скрий го въвличането на малкиът̌ юс в явлението "промѣнливо Ѣ" ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Руското пълногласие и правописът̌ на буквата Ѣ в български  (.. покажи ..)  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Руското пълногласие и правописът̌ на буквата Ѣ в български  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • Пълногласие се наблюдава в слѣднитѣ руски (източно-славянски) форми:
      берег, середина, переход, селезенка
      {нормален гласеж: брѣ̋г, срѣда̀, прѣход, слѣзка (далак)}
      Пълногласието се характеризира с допълнителна сричка.
    
    
    • Когато в Русия възприели старо-църковно-славянскиът̌ език за писмен,
      произношението и правописът̌ му
      били пригодени към мѣстниът̌ изговор.
      В нѣ̋кои случаи били съчетани
      мѣстнитѣ пълногласни форми със
      старо-славянскитѣ (старо-българскитѣ),
      при което допълнителната пълногласна сричка отпадала,
      но пък гласната Е от пълногласната форма
      замѣняла старо-славянското Ѣ.
      
      
      • Това се отразило и в стариът̌ (до 1918) руски правопис.
    
    
    • Когато в краıът̌ на 19-ти вѣк разработвали ново-българскиът̌ правопис,
      за основа служѣл стариът̌ (до 1918) руски правопис.
      Видѣ̋но било несъотвѣтствието с българскитѣ говори.
      Правописът̌ бил поправен:
      въпрѣки че на руски се пишѣло "среда",
      приело се на български да се пише "срѣда".
      
      
      • Пропуснѫ̨то било побългаряването на нѣ̋кои думи.
      • Напримѣр, члѣн.
    
    
    • (.. скрий го влиянието на руското пълногласие ..)  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий го правописът̌ на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Стихотворѣние като помагало за рускитѣ ученици при усвояване на буквата Ѣ  (.. покажи ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Стихотворѣние като помагало за рускитѣ ученици при усвояване на буквата Ѣ  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  Бѣлый, блѣдный, бѣдный бѣсъ
  Убѣжалъ голодный въ лѣсъ.
  Лѣшимъ по лѣсу онъ бѣгалъ,
  Рѣдькой съ хрѣномъ пообѣдалъ
  И за горькiй тотъ обѣдъ
  Далъ обѣтъ надѣлать бѣдъ.
  Вѣдай, братъ, что клѣть и клѣтка,
  Рѣшето, рѣшетка, сѣтка,
  Вѣжа и желѣзо съ ять, --
  Такъ и надобно писать.
  Наши вѣки и рѣсницы
  Защищаютъ глазъ зѣницы,
  Вѣки жмуритъ цѣлый вѣкъ
  Ночью каждый человѣкъ...
  Вѣтеръ вѣтки поломалъ,
  Нѣмецъ вѣники связалъ,
  Свѣсилъ вѣрно при промѣнѣ,
  За двѣ гривны продалъ въ Вѣнѣ.
  Днѣпръ и Днѣстръ, какъ всѣмъ извѣстно,
  Двѣ рѣки въ сосѣдствѣ тѣсномъ,
  Дѣлитъ области ихъ Бугъ,
  Рѣжетъ съ сѣвера на югъ.
  Кто тамъ гнѣвно свирѣпѣетъ?
  Крѣпко сѣтовать такъ смѣетъ?
  Надо мирно споръ рѣшить
  И другъ друга убѣдить...
  Птичьи гнѣзда грѣхъ зорить,
  Грѣхъ напрасно хлѣбъ сорить,
  Надъ калѣкой грѣхъ смѣяться,
  Надъ увѣчнымъ издѣваться...

• ►►  Списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ.  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..) 
• ▼▼  Списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ.  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  Подредбата е само по първата буква.
  Трѣ̋бва да тѫрсите коренитѣ.
  Напримѣр, за думата "залѣсявам" трѣ̋бва да тѫрсите на буквата Л думата "лѣс".
  Ако не намѣрите нѣ̋кой корен, пишѣте го с Е, а не с Ѣ, понеже така нѣ̋ма как да сбъркате.

  • Б
  • Б (.. скрий ..)
    • бѣ̋л, бесѣда, бдѣние, блѣд, блѣ̋н, брѣ̋г, бѣ̋с, брѣза, брѣме, брѣ̋ст, бѣ̋г, бѣден, побѣда, убѣден, бѣдıѫ̨, да набѣдıѫ̨, бѣлѣг, блѣ̋сък, обѣт, обѣщание, изобрѣтение, обѣсен, бѣсıѫ̨, бѣсило
    • Обаче: берѫ̨
  • В
  • В (.. скрий ..)
    • вѣ̋ра, вѣрен, неимовѣрен, да влѣ̋зѫ̨, влѣкѫ̨, врѣда, врѣ̋ва, врѣ̋кам, врѣ̋сък, врѣме, врѣтено, всѣки, всѣ̋кога, вѣдѣние, вѣдомост, свѣдение, заповѣд, проповѣд, вѣщ, прѣдвѣщавам, вѣст, повѣст, съвѣст, свѣстен, извѣстен, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, вѣдро (кофа), вѣђа, вѣжлив, вѣйка, вѣнец, вѣсıѫ̨, равновѣсие, прѣвѣс, завѣса, отвѣсен, обѣсен, бѣсıѫ̨, бѣсило, вѣıѫ̨, вѣ̋тър, за̀вѣт, вѣк, съвѣт, съвѣщание, привѣт, завѣ̀т, завѣщание, обѣт, обѣщание, обѣтован, отвѣтник, съотвѣтен, съотвѣтствие, вѫтрѣ
    • Обаче: везна, ведър, наведен, сведен
  • Г
  • Г (.. скрий ..)
    • гнѣ̋в, гнѣ̋здо, грѣ̋х, грѣшка, голѣ̋м, говѣıѫ̨, заговѣзни, грѣıѫ̨, изгрѣв, (дърва за) огрѣв, (Слънце Тракия) огрѣ̋ва, гибѣл, [що-]годѣ
    • Обаче: гребѫ̨, глезıѫ̨
  • Д
  • Д (.. скрий ..)
    • дѣте, дѣсен, дѣ̋до, дѣ̋л, дѣлıѫ̨, прѣдѣл, опрѣдѣление, дѣло, земедѣлец, добродѣтел, дѣлник, понедѣлник, недѣля, дѣ̋лам, дѣятел, дѣец, свидѣтел, радѣтел, дѣйност, дрѣмıѫ̨, дрѣзгав, дрѣ̋н, дѣва, дѣвер, дѣ̋вам, да дѣ̋нѫ̨
    • Обаче: ден, днес, дерѫ̨, дреха
  • Ж
  • Ж (.. скрий ..)
    • желѣ̋зо, жлѣб, жлѣза, жрѣбий, жрѣбец
    • Обаче: жена, желание
  • З
  • З (.. скрий ..)
    • звѣзда, звѣ̋р, зрѣлище, зрѣние, прѣзрѣние, зрѣ̋л, зѣница, зѣıѫ̨, прозѣ̋вка, зѣ̋пам, запрѣщение
    • Обаче: земя
  • К
  • К (.. скрий ..)
    • крѣхък, крѣпък, крѣпıѫ̨, крѣпост, крѣсло, крѣ̋сък, крѣщıѫ̨, крѣ̋кам, колѣ̋но, поколѣние, клѣщи, заклѣщен, клѣтка, клѣй, клѣймо, клѣк, клѣ̋кам, кѫдѣ, кѫдѣля, клѣн, колѣбание
    • Обаче: кмет
  • Л
  • Л (.. скрий ..)
    • лѣ̋в, лѣ̋то, пролѣт, малолѣтен, лѣ̋гам, лѣжѫ̨, прилѣжен, полѣгат, облѣ̋гам се, да влѣ̋зѫ̨, да излѣ̋зѫ̨, прѣлѣз, лѣкар, лѣк, лѣчение, лелѣıѫ̨, люлѣıѫ̨, лѣıѫ̨, лѣнив, великолѣпен, роболѣпен, нелѣп, нелѣпост, лѣс, лѣсничей, залѣсявам, лѣха, лѣщник, Лѣ̋сковец, лѣпıѫ̨, лѣпило, прилѣп, прилѣпвам
    • Обаче: лек, лесен, ленен, летıѫ̨, леща, прѣлест
  • М
  • М (.. скрий ..)
    • мѣ̋ра, мѣ̋рка, мѣрıѫ̨, лицемѣр, размѣр, умѣрен, мѣ̋ркам се, мѣрник, примѣр, млѣ̋ко, мнѣние, съмнѣние, мрѣжа, мрѣна, мѣсец, мѣ̋сто, мѣсıѫ̨, смѣс, мѣшан, мѣнıѫ̨, замѣ̋на, промѣ̋на, отмѣ̋на, непрѣмѣнно, мѣ̋там, прѣдмѣт, смѣт, смѣтище, мѣ̋х, мѣхур, (войнишка) мѣшка, мѣд-мѣдта, мѣдник, мрѣне
    • Обаче: метър, месо, мелıѫ̨, мед-медът̌, (общоселска) мера̀
  • Н
  • Н (.. скрий ..)
    • нѣщо, нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋кѫдѣ, нѣ̋как, нѣчий, нѣ̋мам, нѣмай [къдѣ], надѣђа, надѣ̋вам се, ненадѣен, небрѣжен, прѣнебрѣжение, невѣж, невѣста, невѣстулка, недѣй, недѣля, нѣдра̀, нѣжен, нѣга̀, нѣ̋м, нѣмец
    • Обаче: не, да донесѫ̨, надменен
  • О
  • О (.. скрий ..)
    • орѣх, освѣн, осѣнява, осѣнен, облѣкло, облѣчен, обѣт, обѣщание, обѣтован, обѣд
    • Обаче: орел, остен, още
  • П
  • П (.. скрий ..)
    • плѣ̋ва, плѣвня, Плѣвен, плѣвıѫ̨, плѣвел, плѣн, плѣнявам, плѣнителен, плѣсен, плѣ̋сък, пилѣıѫ̨, плѣшив, побѣда, посѣ̋гам, посѣщение, да посѣтıѫ̨, потрѣбление, привѣт, прилѣп, примѣр, припрѣ̋н, запрѣ̋н, прищѣ̋вка, пролѣт, проповѣд, просвѣта, просвѣщение, протѣ̋гам, прѣ̋кор, прѣвѣс, прѣдвѣщавам, прѣдмѣт, прѣдсѣдател, прѣдѣл, прѣлѣз, прѣди, прѣден, напрѣд, на̀прѣки, прѣ̋к, прѣние, прѣсен, прѣчка, пѣ̋на, пѣстıѫ̨, пѣстелив, пѣ̋сък, пѣша, пѣш, пѣшком, пѣхота, спѣшавам, пѣıѫ̨, пѣсен, пѣвец, пѣтел, прѣние, запрѣщение
    • Обаче: пређа, пекѫ̨, Петър
  • Р
  • Р (.. скрий ..)
    • рѣжѫ̨, срѣ̋звам, рѣ̋зък, рѣзен, рѣзка, прорѣз, рѣка, рѣчен, порѣчие, да рѣкѫ̨, рѣч, изрѣчение, нарѣчие, сирѣч, да обрѣкѫ̨, обрѣчен, рѣ̋па, рѣпей, рѣ̋дък, да разрѣдıѫ̨, рѣдѣıѫ̨, рѣшѫ̨, срѣсвам, да рѣшѫ̨, рѣшение, разрѣшавам, рѣшителен, разтѣ̋гам
    • Обаче: ред, рев, ревност
  • С
  • С (.. скрий ..) (.. разгъни ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтıѫ̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение, свѣж, освѣжавам, свѣжест, свѣ̋н, свѣнıѫ̨ се, свѣнлив, слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдıѫ̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден, скрѣж, заскрѣжен, слѣ̋п, слѣпец, слѣпок, смѣıѫ̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх, смѣл, смѣлост, смѣıѫ̨, осмѣлявам се, сѣкѫ̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо, смѣ̋там, смѣтка, смѣтало, смѣт, смѣтище, снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен, спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам, срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд, срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане, стрѣла, стрѣлям, изстрѣл, сѣдıѫ̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд, сѣıѫ̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви, сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен, сѣтива, да се сѣтıѫ̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтıѫ̨, стѣна, многостѣн, сѣно, сѣнокос, свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сѣпнѫ̨т, сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина, смѣ̋на, смѣням, смѣс, стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха, свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство, съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстıѫ̨, съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен, сѣ̋ра, сѣрен
    • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, серѫ̨
    С (.. скрий ..) (.. свий ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтıѫ̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение
    • свѣж, освѣжавам, свѣжест
    • свѣ̋н, свѣнıѫ̨ се, свѣнлив
    • слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдıѫ̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден
    • скрѣж, заскрѣжен
    • слѣ̋п, слѣпец, слѣпок
    • смѣıѫ̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх
    • смѣл, смѣлост, смѣıѫ̨, осмѣлявам се
    • сѣкѫ̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо
    • смѣ̋там, смѣтка, смѣтало
    • смѣт, смѣтище
    • снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен
    • спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам
    • срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд
    • срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане
    • стрѣла, стрѣлям, изстрѣл
    • сѣдıѫ̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд
    • сѣıѫ̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви
    • сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен
    • сѣтива, да се сѣтıѫ̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтıѫ̨
    • стѣна, многостѣн
    • сѣно, сѣнокос
    • свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сѣпнѫ̨т
    • сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина
    • смѣ̋на, смѣням, смѣс
    • стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха
    • свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство
    • съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстıѫ̨
    • съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен
    • сѣ̋ра, сѣрен
    • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, серѫ̨
  • Т
  • Т (.. скрий ..)
    • тѣ̋ло, тѣлесен, мекотѣло, тлѣıѫ̨, тлѣнен, трѣ̋бвам, потрѣбен, непотрѣбен, потрѣбление, употрѣба, трѣбник, изтрѣбление, трѣва, трѣвист, трѣвен, трѣзвен, трѣ̋сък, тѣсен, стѣснение, притѣснение, утѣха, утѣшавам, тѣшѫ̨, тѫдѣ̋ва, телѣга, обтѣ̋гам, протѣ̋гам, разтѣ̋гам, стѣ̋гам
    • Обаче: текѫ̨
  • Х
  • Х (.. скрий ..)
    • хлѣ̋б, хлѣбар, хрѣ̋н
    • Обаче: хребет
  • Ц
  • Ц (.. скрий ..)
    • цѣ̋л, цѣ̋лост, цѣлина, цѣлıѫ̨̀, цѣрıѫ̨̀, цѣ̋р, изцѣление, цѣлувка, цѣл, прицѣл, цѣ̀лıѫ̨, цѣна, оцѣнка, цѣнıѫ̨, цѣ̋р (дърво), цѣдıѫ̨, цѣдка, цвѣ̋т, цвѣте, цвѣтар, цѣпıѫ̨, цѣпеница, цѣпка, процѣп, отцѣпление
    • Обаче: цех
  • Ч
  • Ч (.. скрий ..)
    • човѣк, чрѣз, члѣн, чрѣвен, чрѣсла
    • Обаче: чело
  • Щ
  • Щ (.. скрий ..)
    • прищѣ̋вка, щѣние, дощѣ̋ва ми се
    • Обаче: дъщеря
  • Ѣ
  • Ѣ (.. скрий ..)
    • обѣд, обѣ̋двам, доѣ̋ђам, прѣѣ̋ђам
    • Обаче: ям, да прѣям, да доям
  • (.. скрий го списъкът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
  
  


• ◄► Забѣлѣжка. (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • И в двата правописни варианта - пост-модерниът̌ и естествениът̌, в които се ползва буквата Ѣ, правилата за писането на тази буква сѫ едни и сѫщи.
  • С други думи, в тѣзи два правописни варианта прилагат описаниът̌ в настоящиът̌ раздѣл я̀тов правопис.

---

►►   3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)  (.. покажи го раздѣлът̌ за Ѫ ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• Ако не сте прочели общиът̌ раздѣл (преамбюлът̌), върнѣте се първо на него.


• Буквата Ѫ се пише само в думи със славянски произход.  (.. подробности от историята ..)
• Буквата Ѫ се пише само в думи със славянски произход.  (.. скрий ги подробноститѣ ..)
  
  
  • По стариът̌ иванчевски правопис, валиден до 1945, буквата Ѫ се е пишѣла и в думи с турски произход.
  • Не одобрявам българската буква Ѫ да се пише в думи с турски произход.
    • Слѣдва да се пише: "имам баялдъ", "акъл", "аслъ", "ханъма", "џанъм", ..
    • Прѣди 1945, писането с Ѫ се налагало, понеже буквата Ъ в краıът̌ на думитѣ била глуха.
    • Не пишѣте глухо Ъ в краıът̌ на думитѣ.
    • Практиката да се пише глух ер в краıът̌ на думитѣ е нанесла много врѣди на българскиът̌ правопис.
  
  
  • В старата кирилица буквата Ъ е била въведена, за да означава именно звукът̌ Ъ, сѫщиът̌ звук, който тя означава и днес.
  
  
  • А пък буквата Ѫ е била въведена в старата кирилска азбука, за да означава специфичен заден носов гласен звук.
  • Най-напрѣд той приличал на нѣщо като [УН].
    • Както в думата "пункт", но без да опирате езикът̌ до зѫбитѣ при буквата Н.
    • В руски и сръбски, както и в нѣ̋кои български диалекти, този заден носов гласен звук изгубил носовиът̌ си призвук и се изравнил със звукът̌ [У].
  • А в български език, в основнитѣ му диалекти, този специфичен заден носов гласен звук послѣ се измѣнил от [УН] във [ЪН],
  • .. прѣди да изгуби носовиът̌ си призвук и да се изравни със звукът̌ [Ъ].
  
  
  • Почти прѣз цѣлиът̌ 19-ти вѣк хората в България - имам прѣд вид само грамотнитѣ, разбира се - не знаѣли с коя буква да означѫ̨т звукът̌ Ъ.
  • Наслѣдство от онова врѣме е писането на буква А в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове, когато истинскиът̌ звук там е Ъ.
  
  
  • А пък звукът̌ Ъ с йотация или слѣд мека съгласна винѫги го означаваме с руската буква Я.
    • Звук Ъ с йотация или слѣд мека съгласна се срѣща само в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
  • Тази руска буква Я в български има двѣ различни стойности - или означава JA, или означава JЪ.
  • Когато буквата Я означава JЪ, аз пишѫ̨ Я̨-я̨ или Я̌-я̌.
  • А когато буквата А означава Ъ, аз пишѫ̨ А̨-а̨ или А̌-а̌.
  
  
  • И тъй, към срѣдата на 19-ти вѣк български книжовници заимствали от румѫнската кирилица старата българска буква Ѫ, за да означават с неıѫ̨ звукът̌ Ъ.
  • Означавали с тази буква всѣки звук Ѫ. Такава била практиката на Каравелов и Ботев, напримѣр.
  • Послѣ нѣ̋кои (Найден Геров, Марин Дринов, ..) разбрали, че буквата Ъ, която дотогава се използвала само като знак за твърдост, както в руски, в сѫщност е била прѣдназначена за звукът̌ Ъ.
  
  
  • И към краıът̌ на 19-ти вѣк изкристализирала практиката, утвърдена прѣз 1899 с иванчевскиът̌ правопис, до отмѣ̋ната ѝ прѣз 1945 с отечествено-фронтовскиът̌ правопис.
  
  
  • Тази практика се мѫчѫ̨ да възстановıѫ̨ в приблизителен вид.
  
  
  • Като съм писал, че буквата Ѫ слѣдва да се пише само в думи със славянски произход, редно е да уточнıѫ̨.
    • Буквата Ѫ не може да се пише в чуђи думи, заети слѣд като нашиът̌ език прѣстанѫ̨л да различава звукът̌ Ѫ от звукът̌ Ъ.
    • Обаче буквата Ѫ може да се пише в по-стари заемки: "бѫбрек", "румѫнски", ..
  
  
  • Слѣд като имаме двѣ букви за звукът̌ Ъ - Ъ и Ѫ, на нѣ̋кои може да им се хареса идеята да въведем диференциация при транслитерация на английски имена.
    • Напримѣр, да пишем: "Рѣката Хѫдсън", "президентът Трѫмп", "Пърл Харбър", "Дѫнди Крокодила̌", ..
    • Аз се въздържам да прѣпорѫчам това, защото прѣдпочитам и в текстове на български да се пише: "Рѣката Hudson", "президентът Trump", "Pearl Harbor", "Dundee КрокодилъКрокодила̌", ..
  
  
  •  .. скрий ги подробноститѣ от историята ..  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• Буквата Ѫ се употрѣбява само като означение на звукът̌ Ъ.
  • Ако в съврѣменниът̌ нормативен български език не се чува звук Ъ, то буквата Ѫ не може да се употрѣби, ..
  • .. дори в старо-славянски (старо-български) там да е бил звукът̌ Ѫ.
  • Напримѣр, пише се "звук", защото така се произнася сега, независимо че е било "звѫкъ".
  • Или, пише се "сѫпруг", защото така се произнася сега, независимо че е било "сѫпрѫгъ".


• Забѣлѣжка. Началото на този раздѣл, който е посветен на буквата Ѫ,
  покрива само пост-модерниът̌ и екавско-сърбоманскиът̌ правопис.
  Естествениът̌ правопис се въвеђа към краıът̌ на раздѣлът̌.


• Буквата Ѫ се употрѣбява като алтернатива на буквата Ъ.


• Но далеч не всѣ̋ка буква Ъ от валидниът̌ сега отечествено-фронтовски правопис може да се замѣсти с възстановената буква Ѫ.
  • При съмнѣние оставѣте си ıѫ̨ буквата Ъ.


• Буквата Ъ, употрѣбена според валидниът̌ сега отечествено-фронтовски правопис,
  • може да се замѣсти с възстановената буква Ѫ, само ако прѣди вѣкове там се е чувал звук Ѫ.
  • Иначе си остава буквата Ъ.


• За да опрѣдѣлите дали прѣди вѣкове на това мѣ̋сто се е чувал звук Ѫ, ..
  • .. на мѣ̋сто, къдѣто в съврѣменниът̌ нормативен български език се чува звук Ъ ..
  • .. и се пише буква Ъ според валидниът̌ сега отечествено-фронтовски правопис,
  
  
  • или направѣте справка в етимологичен рѣчник,
  • или съпоставѣте звученето на тази дума (или на нейна сродна дума) в други славянски езици или в други български диалекти.
    • Ако в руски, сръбски, словашки или в нѣ̋кои български диалекти на това мѣ̋сто се чува звук У, ..
    • .. то нѣ̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употрѣби буква Ѫ.
    
    
    • Ако в полски на това мѣ̋сто има носова гласна, ..
    • .. то нѣ̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употрѣби буква Ѫ.
    
    
    • Примѣри:
      • зѫб, дѫб, мѫж, гѫз: защото на руски е зуб, дуб, муж, гуз.
      • мѫка, дѫга, лѫч: защото на руски е мука, дуга, луч.
      • ѫгъл, гълѫб, прѣстѫпление: на руски е угол, голубь, преступление.
      • грѫд, гѫрди, прѣгрѫдка: понеже на руски е грудь.
      • Обаче ..
      • сън, вън, пън, дъно: на руски е сон, вон, пень, дно.
      • скръб, кръст, гръм: на руски е скорбь, крест, гром.
    
    
    • Ако вече е опрѣдѣлено, че буквата Ѫ е допустима, то тя е допустима и в сроднитѣ думи:
      • зѫб: зѫбат, зѫбчат, зѫбен, озѫбен, назѫбен, зѫболѣкар, беззѫб, ..


• Буквата Ѫ не може да се пише в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
  • Такава е традицията ни още от 19-ти вѣк, която е била официализирана прѣз 1899 с иванчевскиът̌ правопис.
  
  
  • На такива мѣста се пишѫ̨т буквитѣ А или Я.
  • Примѣри:
    • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
    • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".


• Има нѣ̋кои случаи, при които буквата Ѫ е допустима на мѣ̋стото на буква А според отечествено-фронтовскиът̌ правопис:
  • "сѫ" <= "са̨"; "винѫги" <= "вина̨ги".


• Списък на нѣ̋кои корени със Ѫ и Ъ.  (.. покажи го ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• Списък на нѣ̋кои корени със Ѫ и Ъ.  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  Подредбата е само по първата буква.
  Трѣ̋бва да тѫрсите коренитѣ.
  Напримѣр, за думата "закъснявам" трѣ̋бва да тѫрсите на буквата К думата "късен".
  Съвсѣм не се поставя за цѣл коренитѣ с Ъ да се изброıѫ̨т изчерпателно.
  Ако не намѣрите нѣ̋кой корен, пишѣте го с Ъ, а не с Ѫ, понеже така нѣ̋ма как да сбъркате.
  
  
  • Б
  • Б (.. скрий ..)
    • да бѫдѫ̨, бѫдеще, бѫден (бѫднитѣ дни), бѫбнѫ̨, набѫбвам, бѫкел (не знае)
    • български, бъклица, Бъдни вечер
  • В
  • В (.. скрий ..)
    • вѫдица, вѫглен, вѫтрѣ, вѫтък, вѫже, вѫзел, всѫдѣ, вѫсıѫ̨ се, навѫсен, винѫги
    • въдıѫ̨-развъђам, връзвам
  • Г
  • Г (.. скрий ..)
    • гѫба, гѫска, гълѫб, гѫз, гѫрди, грѫд, прѣгрѫдка, гѫст, гѫдулка, гѫгнѫ̨, гѫсѣница
    • гръм, гъдел, гъмжѫ̨, гънѫ̨, гръб
  • Д
  • Д (.. скрий ..)
    • дѫб, дѫга, дѫлбок, дѫлбаıѫ̨
    • дъх, дъно, дрънчѫ̨
  • Ж
  • Ж (.. скрий ..)
    • жълѫд
    • жълт
  • З
  • З (.. скрий ..)
    • зѫб
    • зъл
  • К
  • К (.. скрий ..)
    • кѫща, кѫт, кѫтам, кѫтник, кѫс, кѫшей, закѫсвам, крѫг, кѫдѣ, кѫдѣля, кѫдрав, кѫлбо, кѫпıѫ̨, кѫпина
    • късен, (нѣщо да е) кът
  • Л
  • Л (.. скрий ..)
    • лѫч, лѫк, разлѫка, отлѫчвам, {лѫг,лѫка:в имена на мѣстности:Лѫкатник},лѫкатушѫ̨
    • лъжа, лъв
  • М
  • М (.. скрий ..)
    • мѫж, мѫдѣ, мѫдър, мѫка, мѫчѫ̨, мѫтен, мѫтıѫ̨, могѫщ
    • мъкнѫ̨
  • Н
  • Н (.. скрий ..)
    • недѫг
  • О
  • О (.. скрий ..)
    • орѫдие, орѫжие, отвѫд
    • Онгълът̌
  • П
  • П (.. скрий ..)
    • пѫдıѫ̨, пѫдар, пѫт, пѫти, пѫп, пѫпка, напѫпил, пѫпеш, пѫргав, прѫт, пѫчѫ̨, изпѫквам
    • пръст
  • Р
  • Р (.. скрий ..)
    • рѫб, рѫгам, рѫка, порѫчка, рѫмжѫ̨, румѫнски
    • ръст, ръж
  • С
  • С (.. скрий ..)
    • сѫ, сѫд, сѫдомиялна, сѫдилище, сѫдба, сѫђение, сѫбота, сѫщ, сѫщина, сѫщество, стѫпка, смѫдене, достѫп, скѫп, сѫпруг, сѫсѣд, сѫсел, сѫчка, присѫтствие, оскѫден
    • сън
  • Т
  • Т (.. скрий ..)
    • тѫп, трѫскам, тѫрсıѫ̨, тѫга, трѫба, тѫтен, трѫтка, тѫртей, тѫртıѫ̨, тѫдѣ̋ва
    • търпıѫ̨, тъпчѫ̨, стъпквам
  • Ѫ
  • Ѫ (.. скрий ..)
    • ѫгъл
  • (.. скрий го списъкът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• Естествениът̌ правопис.  (.. покажи го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• Естествениът̌ правопис.  (.. скрий го ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • И тъй, међуврѣменно ..
    
    
    • .. завърших трактатът̌ си Мистерията на българскитѣ глаголи, и
    
    
    • .. дефинирах така нарѣчениът̌ естествен правопис и имплементирах софту̌ерът̌ по поддръжката му.
      
      
      • Текстът̌ се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ. В моментът̌ е така.
      • Текстът̌ се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант. В моментът̌ е така.
  
  
  • Това наложи промѣни в текстът̌ на този очерк.
    
    
    • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.
  
  
  • Очеркът̌ е написан в така нарѣчениът̌ пост-модерен правопис ..
    • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първиът̌ коментар.
    • Eстествениът̌ правопис е послѣдниът̌ дефиниран и имплементиран правописен вариант.
    
    
    • До въвеђането на естествениът̌ правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерниът̌ правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋хѫ̨ налични.
    • Вече не е така.
    • Сега очеркът̌ се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерниът̌ и естествениът̌.
    
    
    • Досега примѣритѣ и пълнежът̌ на таблицитѣ се показвахѫ̨ все във пост-модерен правопис.
    • Сега, ако е избран естествениът̌ правопис, примѣритѣ и пълнежът̌ на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
    
    
    • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
    • Слѣдователно, раздѣлът̌ Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерниът̌ и за естествениът̌ правописен вариант.
    
    
    • Обаче раздѣлът̌ Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерниът̌ правопис.
    • В естествениът̌ правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:
      
      
      • В окончанията на силнитѣ глаголи за индикативно сегашно врѣме в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:
        
        
        • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..
      
      
      • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативнитѣ минѫ̨ли врѣмена имперфект и перфект (минѫ̨ло несвършено и минѫ̨ло свършено):
        
        
        • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..
      
      
      • В наставката -нѫ-:
        
        
        • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
        • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..
      
      
      • Мѣстоименнитѣ форми неıѫ̨ и ıѫ̨.
  
  
  • (.. скрий го естествениът̌ правопис ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• christotamarin.blog: Работен проект за езикова реформа
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Клавиатури с разширена кирилица
• christotamarin.blog: Мистерията на българскитѣ гласни
• christotamarin.blog: Мистерията на българскитѣ глаголи
• christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове: Прѣглед на старо-славянскиът̌ вокализъм
• christotamarin.blog: Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
• Български етимологичен речник
• Рѣчникът на Найден Геров
• Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
• wikipedia: Буквата Ѣ
• wikipedia: Буквата Ѫ
• ѣ Ѫ – За стария български правописъ
• Упѫтване за общо правописание, Министерство на народното просвѣщение, София, 1899, министър: Иван Вазов [Архив на Тодор Червенков]
• Упѫтване за общо правописание, Министерство на народното просвѣщение, София, 1899, министър: Тодор Иванчов [Архив на Тодор Червенков]
• Василъ Василевъ, Правописенъ рѣчникъ, Самоковъ, 1920 [Архив на Тодор Червенков]
• Словарь дореволюціонной орѳографіи съ удареніями. 1914 годъ.
• Благой Шклифов: За разширението на диалектната основа на българския̌т книжовен език и неговото обновление

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бѣлѣжки по използваниът̌ в този очерк правопис  (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бѣлѣжки по използваниът̌ в този очерк правопис  (.. скрий ..)
  
  
  • Този очерк се дава в шест правописни варианта:
    
    
    • Пост-модерен правопис
    • Отечествено-фронтовски правопис
    • Екавско-сърбомански правопис
    • Естествен правопис
    • Романизация (българска латиница)
    
    
    • Всички тѣзи правописни варианти се основават на стандартното произношение на нормативниът̌ български език.
    • Међу тѣзи четири варианта може да се прѣвключва с бутони, които сѫ дадени малко по-горѣ, както и най-горѣ в дѣ̋сно.
    
    
    • .. към описанието на българската латиница ..
  
  
  • Избран е пост-модерниът̌ правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено се придържам.
  
  
  • Бѣлѣжки по пост-модерниът̌ правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено се придържам:
    
    
    • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
    • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява, както е описано в раздѣл 2 на този очерк.
    
    
    • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
    • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.
    
    
    • Възстановена е буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява, както е описано в раздѣл 3 на този очерк.
    
    
    • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
    
    
    • За разлика от стариът̌ иванчевски правопис, глухитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
  
  
  • Избран е естествениът̌ правопис.
  
  
  • Бѣлѣжки по естествениът̌ правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено ще се придържам в бѫдеще:
    
    
    • Естествениът̌ правопис, подобно на пост-модерниът̌ правопис,
      
      
      • .. е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
      • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява, както е описано в раздѣл 2 на този очерк.
      
      
      • За разлика от стариът̌ иванчевски правопис, глухитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
      
      
      • Възстановена е буквата голѣ̋м юс ѫ.
    
    
    • За разлика от пост-модерниът̌ правопис, който е русофилски,
      • естествениът̌ правопис, макар да е на кирилица, нито е русофилски, нито сърбомански.
      
      
      • Възстановена е буквата ıота-без-точка.
      • Тя може да замѣсти буквитѣ Й и Ь.
      • Особено е полезна прѣд О, прѣд Ѫ, прѣд Ъ, прѣд А.
      • Създава условия за елиминирането на рускитѣ букви Й и Я.
    
    
    • Възстановената буква голѣ̋м юс ѫ в естествениът̌ правопис се употрѣбява много по-често, отколкото в пост-модерниът̌ правопис.
      • Раздѣл 3 на този очерк се отнася само за пост-модерниът̌ правопис.
      • В естествениът̌ правопис буквата голѣ̋м юс ѫ се употрѣбява за означаване на звукът̌ Ъ навсѣ̋къдѣ на етимологичното си мѣ̋сто, включително в глаголнитѣ завършъци.
    
    
    • При естествениът̌ правопис не остават случаи, когато звукът̌ Ъ се означава с буква Я или А.
      • В глаголнитѣ завършъци се пише -Ѫ̨- или -IѪ̨-.
      • Опрѣдѣлителниът̌ члѣн за мѫжки род единствено число се пише -ЪТ̌, или -IЪТ̌, или -ЬТ̌.
  
  
  • Избрали сте отечествено-фронтовскиът̌ правопис.
  
  
  • Бѣлѣжки по отечествено-фронтовскиът̌ правопис:
    
    
    • Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
    • Това е якавски правопис. Вмѣсто буквата ят ѣ се пише или е или я според сегашната якавска норма на звучене.
    
    
    • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
    • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.
    
    
    • Това е официалниът̌ правопис в България от 1945 насам.
    • Все пак, използва се негова модификация:
      • Правилото за така нарѣчените пълен и непълен член в българскиът̌ език демонстративно не се спазва, за да се покаже неговата неадекватност.
  
  
  • Избрали сте екавско-сърбоманскиът̌ правопис.
  
  
  • Бѣлѣжки по екавско-сърбоманскиът̌ правопис:
    
    
    • Това е екавски правопис. Той не е якавски или ятов, а екавски.
    • Това е екавски правопис. Вмѣсто буквата ят ѣ винѫги се пише е или пък ё, когато по сегашната норма звучи като jа и съотвѣтно се пише я в отечествено-фронтовскиът̌ правопис.
    
    
    • Това е сърбомански правопис. Той не е русофилски и не е латиница.
    • Това е сърбомански правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я не се използват. Не се използват и Ь и Ѣ.
    • Буквитѣ Й, Ю и Я се замѣстват съотвѣтно със J, JУ и JА.
    • Буквата Я се замѣства със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
    
    
    • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
    • Въвеђа се и буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява, както е описано в раздѣл 3 на този очерк.
  
  
  • Избрали сте българска латиница (романизация).
  • Izbrali ste bulgarska latinica (romanizacia).
  • Избрали сте българска латиница (романизация). С диакритични знаци.
  • Izbrali ste bulgarska latinica (romanizacia). S diakritični znaci.
  
  
  • Правописни правила за българската латиница (.. покажи ги ..)
  • Правописни правила за българската латиница (.. скрий ги ..)
    
    
    • Това не е транскрипция на латиница.
    • Това не е транскрипция на латиница.
    
    
    • Това е романизация - нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
    • Това е романизация - нова правописна система за българскиът̌ език, основана на латинската азбука.
      
      
      • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът.
      • Не бива да се влияете от сѫществуващиът̌ отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът̌.
      
      
    • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
    • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
      
      
      • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
      • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
      
      
      • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
      • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
      
      
      • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
      • Освѣн с буквата H, модифицираниът̌ вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
      
      
    • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
    • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицираниът̌ ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
      
      

      • A

        a

        А

        Я ≠ Ѣ̋

        JA

        Ja

        ja

        Ä

        ä

        B

        b

        Б

        C

        c

        Ц

        Ч

        CH

        Ch

        ch

        Č

        č

        D

        d

        Д

        E

        e

        Е

        Я = Ѣ̋

        EH

        Eh

        eh

        E̋

        e̋

        F

        f

        Ф

        G

        g

        Г

        Ђ = ЖД

        GH

        Gh

        gh

        Ǧ

        ǧ

        I

        i

        И

        Ѝ

        IH

        Ih

        ih

        Ï

        ï

        J

        j

        Й

        K

        k

        К

        L

        l

        Л

        M

        m

        М

        N

        n

        Н

        O

        o

        О

        ЙО,ЬО

        JO

        Jo

        jo

        Ö

        ö

        P

        p

        П

        Q

        q

        Щ

        R

        r

        Р

        S

        s

        С

        Ш

        SH

        Sh

        sh

        Š

        š

        T

        t

        Т

        U

        u

        Ъ

        IЪ,IѪ̨,ЙЪ,ЬЪ

        JU

        Ju

        ju

        Ü

        ü

        V

        v

        В

        W

        w

        Ў

        X

        x

        Х

        Џ = ДЖ

        XH

        Xh

        xh

        X̌

        x̌

        Y

        y

        У

        Ю

        JY

        Jy

        jy

        Ÿ

        ÿ

        Z

        z

        З

        Ж

        ZH

        Zh

        zh

        Ž

        ž

      
      
      • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
      • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
      
      
      • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
      • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
      
      
      • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я/JA/IА.
      • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я/JA/IА.
      
      
      • В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
      • В русофилскитѣ правописи за българскиът̌ език - и в отечествено-фронтовскиът̌, и в пост-модерниът̌, буквата Я е многозначна.
        
        
        • Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
        • Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
        
        
        • Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
        • Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
        
        
        • Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
        • Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
    
    
    • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
    • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българскиът̌ език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българскиът̌ език, дори на валидниът̌ в моментъ ОФ-правопис.
      
      
      • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
      • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френскиът̌, или към английскиът̌ правопис.
      
      
      • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
      • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българскиът̌ език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
      
      
      • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
      • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
    
    
    • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
    • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
      
      
      • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
      • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
      • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
      • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
      • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
      • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
      • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
      • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
      • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
      
      
      • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
      • Послѣдниът̌ ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език бихѫ̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българскиът̌ език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът̌ Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българскиът̌ език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът̌ ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    
    
    • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    • Ако все пак прѣдпочитате по-стегнѫ̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    
    
    • .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..
    • .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..  .. към  началото ..
  
  
  • .. Скрий бѣлѣжкитѣ по използваниът̌ в този очерк правопис ..  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 22:11:: Списък на нѣ̋кои корени на думи със Ѫ и Ъ


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бѣлѣжки по иванчевскиът̌ правопис на буквата Ѫ  (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бѣлѣжки по иванчевскиът̌ правопис на буквата Ѫ  (.. скрий ..)
  
  
  • Съпоставка на правописът̌ на възстановената буква Ѫ, както се описва в раздѣл 3 на този очерк, с валидниът̌ до 1945 иванчевски правопис на тази буква:
    
    
    • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ (или в основитѣ) на думитѣ, но не в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове.
    
    
    • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ според етимологията.
    
    
    • И в двата варианта писането на буквата Ѫ без подкрѣпа от етимологията не е разрѣшено.
    • И в двата варианта писането на буквата Ѫ в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове не е разрѣшено.
    
    
    • Иванчевскиът̌ правопис допуска отстѫпление от общиът̌ етимологичен принцип в случаитѣ, когато гласниът̌ звук участва в казусът̌ "подвижно Ъ":
      
      
      • Според пост-модерниът̌ правопис, без отстѫпление от етимологичниът̌ принцип: гѫрди, тѫрся̨
      • Според иванчевскиът̌ правопис: гърди, търся̨
      
      
      • Доводитѣ за това отстѫпление ги оцѣнявам като нелогични и неоснователни.
    
    
    • При пост-модерниът̌ правопис, употрѣбата на възстановената буква Ѫ по начинът̌, описан в раздѣл 3 на този очерк, е само разрѣшена, а не е задължителна.
      • Сирѣч, нѣ̋ма проблем да се пише гърди и търся̨, а не гѫрди и тѫрся̨.
    
    
    • Докато при иванчевскиът̌ правопис, къдѣто употрѣбата на буквата Ѫ е разрѣшена, то там тя е и задължителна.
  
  
  • Проблемът̌ с "подвижното Ъ" е скрит под дебела замазка и в иванчевскиът̌, и в отечествено-фронтовскиът̌ правопис.
    
    
    • В проектът̌ за пост-модерниът̌ правопис нѣ̋мам намѣрение да свалям тази замазка.
    • Допълнение: С проектът̌ за естествениът̌ правопис окончателно съм се отказал да ıѫ̨ свалям.
    
    
    • Адекватно третиране на проблемът̌ с "подвижното Ъ" е прѣдлагал Найден Геров при своıът̌ етимологически издържан правопис.
    
    
    • Споменаването на проблемът̌ с "подвижното Ъ" във връзка с буквата Ѫ при иванчевскиът̌ правопис с нищо не допринася за рѣшаването на този проблем.
    • Намекът̌, че звукът̌ Ѫ, намиращ се в казус "подвижно Ъ", се прѣвръщал в звук Ъ, е несъстоятелен, понеже всѣ̋ко Ѫ се прѣвръща в Ъ.
  
  
  • Има два взаимно-свързани проблема, за които в настоящиът̌ си проект за пост-модерен правопис не прѣдлагам рѣшение.
    • Двата проблема сѫ:
      • Правописът̌ на глаголнитѣ окончания с юсов произход
      • Правописът̌ на звукът̌ Ъ в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове
    • Бих приел и прѣдложил само цѣ̋лостно рѣшение на тѣзи два взаимно-свързани проблема.
    • Такова рѣшение още никой не е дал.
    
    
    • Но фактът̌, че все още нѣ̋ма задоволително рѣшение на горнитѣ два проблема, не бива да бави възстановяването на буквата Ѫ и разрѣшаването на употрѣбата ѝ в коренитѣ (и в основитѣ) на думитѣ според етимологията.
    
    
    • Допълнение: С проектът̌ за така нарѣчениът̌ естествен правопис вече се дава рѣшение на тѣзи проблеми.
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бѣлѣжки по правописът̌ на министър Иван Вазов  (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бѣлѣжки по правописът̌ на министър Иван Вазов  (.. скрий ..)
  
  
  • Според проучванията на Тодор Червенков, Иван Вазов е авторът̌ на първото официално правописно упѫтване, издадено в послѣднитѣ дни на Вазов като министър на просвѣщението. То остава в сила по-малко от мѣсец, прѣди слѣдващиът̌ министър Тодор Иванчов да издаде ново официално правописно упѫтване.
  
  
  • Новото упѫтване се основавало на старото, с нѣ̋кои поправки, нѣ̋кои от тѣ̋х - сѫществени.
  
  
  • В упѫтването на министър Иванчов се намалил броıът̌ на случаитѣ, когато се употрѣбявали буквитѣ Ѣ и Ѫ.
    
    
    • В частност, било отмѣнено писането на голѣмиът̌ юс Ѫ в глаголнитѣ окончания.
      
      
      • Според упѫтването на Вазов, много от глаголнитѣ окончания с етимологичен голѣ̋м юс, макар и не всички такива, се пишѣли с буква Ѫ.
      
      
      • За глаголнитѣ окончания, аз засега се придържам и прѣпорѫчвам практиката на иванчевскиът̌ правопис - без буквата Ѫ в глаголнитѣ окончания.
      • Допълнение: С проектът̌ за така нарѣчениът̌ естествен правопис се връща писането на буквата Ѫ навсѣ̋къдѣ според етимологията, включително в глаголнитѣ завършъци.
    
    
    • Но за останѫ̨литѣ случаи, в коренитѣ (и основитѣ) на думитѣ, не се съобразявам с упѫтването на министър Иванчов.
      
      
      • За буквата Ѫ приемам писане според етимологията.
      
      
      • А за буквата Ѣ, освѣн етимологията, прилагам и морфологичниът̌ принцип.
      
      
      • И все пак, да припомнıѫ̨, че по моıът̌ проект употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ не е задължителна и всѣки е свободен да се придържа към ограниченията, въведени за тѣзи букви в упѫтването на министър Иванчев.
  
  
  • Списъкът̌ на корени на думи със Ѫ и Ъ от раздѣл 3 е сравнен с таблицата в двѣтѣ министерски упѫтвания.
  
  
  • А пък списъкът̌ на корени на думи със Ѣ от раздѣл 2 е съставен въз основа на двѣтѣ министерски упѫтвания.
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-11 18:23:: Списък на нѣ̋кои корени на думи с буквата Ѣ


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: отричане от отговорност  (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: отричане от отговорност  (.. скрий ..)
  • Става дума за:
    
    
    • Списъкът̌ на нѣ̋кои корени на думи с буквата Ѣ
    • Списъкът̌ на нѣ̋кои корени на думи със Ѫ и Ъ
  
  
  • Мѣродавни сѫ не тѣзи два списъка, а етимологичнитѣ рѣчници.
  • Спор по правописен въпрос, засѣ̋гащ нѣ̋кой от тѣзи списъци, слѣдва да се измѣни на спор за етимологията на разглеђаната дума.
  
  
  • Напримѣр, спорът̌ дали да се разрѣши писането на думата дѫлбок със Ѫ или дълбок да остане единствен допустим вариант, трѣ̋бва да се сведе до етимологията на тази дума: дали тя произлиза от глѫбок със случайно звуково измѣнение г=>д, или (по мнѣнието на А.Т.Балан) тя произлиза от думата дълъг, като е взела завършъкът̌ си от думата глѫбок.
  
  
  • И все пак, за буквата Ѣ има два спорни общи проблема, разгледани в раздѣл 2 на този очерк:
    
    
    • Отражението на пра-славянскиът̌ Ablaut върху правописът̌ на буквата Ѣ
    • Въвличането на малкиът̌ юс в явлението промѣнливо Ѣ
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Правописен рѣчник от 1920 с автор Васил Василев бѣ добавен към
  • прѣпраткитѣ.      (.. покажи го коментарът̌ ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Правописен рѣчник от 1920 с автор Васил Василев бѣ добавен към
  • прѣпраткитѣ.  (.. скрий го коментарът̌ ..)
  • .. благодарение на Тодор Червенков.
  
  
  • Вече разполагам с правописен рѣчник за иванчевскиът̌ правопис.
  
  
  • Добра характеристика на този рѣчник е това, че буквитѣ Е и Ѣ се подређат заедно, независимо от редът̌ им в азбуката.
  • Прѣдговорът̌ на рѣчникът̌ съдържа добрѣ структурирани правила.
  
  
  • Тъй като това е само правописен рѣчник, я̀кането - произношението на буквата Ѣ като JА - не е отразено.
  • То и в моıът̌ текст правоговорът̌ не е отразен, слѣд като не пишѫ̨ ударения.
  
  
  • Понѣ̋кога правилата за писане на буквата Ѣ се различават от тѣзи, които аз давам.
    
    
    • Аз гледам да не правıѫ̨ отстѫпки от морфологичниът̌ принцип, основен за нашиът̌ правопис.
    • При моıът̌ подход буквата Ѣ може да се пише по-често, отколкото при иванчевскиът̌ правопис.
    
    
    • Но пък при моıът̌ подход писането на буквата Ѣ изобщо не е задължително - тя може във всѣки конкретен случай да се замѣня с Е или Я.
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Два обезсърдчителни коментара: единиът̌ за буквата Ѣ, а другиът̌ - за Ѫ 
  • (.. покажи ги тѣзи два коментара ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Два обезсърдчителни коментара: единиът̌ за буквата Ѣ, а другиът̌ - за Ѫ 
  • (.. скрий ги тѣзи два коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  Преамбюлче: общи думи за двѣтѣ букви  (.. покажи го ..)
  • ▼▼  Преамбюлче: общи думи за двѣтѣ букви  (.. скрий го преамбюлчето ..)
    
    
    • Писал съм:
      Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще могѫ̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
    
    
    • Обаче тѣзи компютърни програми ще бѫдѫ̨т много сложни.
    • Тѣ трѣ̋бва да имат сложността на програмитѣ за прѣвод от един език на друг.
    • Тѣ не сѫ по силитѣ на любители-ентусиасти.
    
    
    • Нѣщо повече: правописът̌ ни е такъв, че позволява да има случаи, когато само авторът̌ може да опрѣдѣли точниът̌ смисъл на написаниът̌ текст, а на дикторът̌ да му се наложи да го интерпретира.
  
  
  • ►►  Коментар за буквата Ѣ  (.. покажи го ..)
  • ▼▼  Коментар за буквата Ѣ  (.. скрий го коментарчето ..)
    
    
    • Ще дам прост примѣр.
    • Има двѣ думи: тѣ и тę.
      
      
      • Прѣди 1945 тѣ сѫ се пишѣли различно: тѣ и те.
      • Никой грамотен човѣк не ги е бъркал.
      • Всѣки е знаѣл да ги пише правилно:
        ".. ако тѣ те познаваха̨ .."
    
    
    • Това сѫ двѣ различни думички, които и в рѣчта се различават на слух.
      
      
      • тѣ е номинативната форма (формата за именителен падеж) на личното мѣстоимение за трето лице в множествено число.
      • тѣ не е клитика. Гласниът̌ звук Е, който се чува в неıѫ̨, е в силна позиция, така както и гласниıѫ̨т звук А в мѣстоимението аз.
      
      
      • тę е акузативната форма (формата за винителен падеж) на личното мѣстоимение за второ лице в единствено число.
      • тę е клитика. Гласниът̌ звук Е, който се чува в неıѫ̨, е в слаба позиция и не е стабилен.
      • В нашето село тази клитика се произнася тѫ - чува се Ъ или А.
    
    
    • Сега си прѣдставѣте, че компютърна програма трѣ̋бва да прѣгледа текст на български език, на кирилица, но без буквата ѣ, и програмата трѣ̋бва да постави буквата ѣ на правилнитѣ мѣста.
    • Тази програма трѣ̋бва да направи синтактичен анализ на текстът̌, за да опрѣдѣли написаното те коя думичка прѣдставя: тѣ или тę.
    • Сѫщиът̌ анализ се прави, за да се опрѣдѣли как да се прѣведе на английски написаната думичка те: дали като they или като you.
    
    
    • На ОФ-правопис: Ако те подозираха̨ за нещо, ня̋маше да си затрая̨т.
    • Къдѣ да сложим буквата ѣ?
    • Така ли: .. Ако тę подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
      Или така: .. Ако тѣ подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
    
    
    • В единиът̌ случай "ти" си замѣсен, в другиът̌ случай не си.
    • Ако изрѣчението бѣше произнесено, точниът̌ му смисъл щѣше да си проличи в зависимост от това дали те е произнесено като клитика или като знаменателна думичка.
    • Но ако е написано на отечествено-фронтовскиът̌ правопис без буквата ѣ, тогава само авторът̌ може да каже точниът̌ смисъл на изрѣчението.
    • Никой друг. Още по-малко компютърна програма.
    • Е, да. В доста случаи контекстът̌ може да помогне.
    
    
    • Забѣлѣжѣте, че посоченото в горниът̌ примѣр не е проблем на естествениът̌ говорим език.
    • Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точниът̌ смисъл се изяснява от контекстът̌.
    • Но ако правописът̌ въвеђа нови такива случаи, несѫществуващи в живата рѣч, то този правопис е дефектен.
    
    
    • Чел съм, че семитскитѣ писмености изобилствали с такива случаи.
    • Специални мѣрки сѫ били взети - допълнителни диакритични знаци, за да не се губи смисълът̌ на арабскиът̌ текст на Куранът̌.
    • Оригиналната огласовката на Ветхиът̌ завѣт е била загубена прѣз вѣковетѣ, но има достатъчно стари прѣводи на гръцки и латински.
    
    
    • Компютърнитѣ програни за прѣвод от един език на друг трудно се справят с контекстът̌, и това е естествено.
    
    
    • Специално за българскиът̌ правопис - той би се подобрил, ако редовно се отбѣлѣ̋звахѫ̨ ударенията.
    • Но пък така бихме стѣснили диалектната му база.
    
    
    • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѣ ..) 
      (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
  
  
  • ►►  Коментар за буквата Ѫ  (.. покажи го ..)
  • ▼▼  Коментар за буквата Ѫ  (.. скрий го коментарчето ..)
    
    
    • Това обезсърдчително коментарче за буквата Ѫ   Забѣлѣжка/Remark/Прѣдупрѣђение/Caution/Update 
      • се отнася само до пост-модерниът̌ и до екавско-сърбоманскиът̌ правопис.
      
      
      • То обяснява защо традицията повелява в глаголнитѣ завършъци вмѣсто буквата Ѫ да се пише А или Я.
      • То обяснява защо традицията налага ограничението буквата Ѫ да се пише само в коренитѣ ма думитѣ.
      
      
      • Естествениът̌ правопис отмѣня това ограничение.
      • Този очерк е прѣработен във връзка с въвеђането на естествениът̌ правопис.
      
      
      • Изразитѣ, отбѣлѣ̋зани по-долу със звѣздичка, в сѫщност сѫ в естествен правопис.
      • Досега съм се придържал към пост-модерниът̌ правопис. но прѣдвиђам да минѫ̨ към естествениът̌.
    
    
    • В раздѣлът̌ за буквата Ѫ съм приел ограничението:
      Буквата Ѫ не може да се пише в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
      • Такава е традицията ни още от 19-ти вѣк, която е била официализирана прѣз 1899 с иванчевскиът̌ правопис.
      
      
      • На такива мѣста се пишѫ̨т буквитѣ А или Я.
      • Примѣри:
        • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
        • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".
    
    
    • При това ограничение, т.е. ако буквата Ѫ се пише само в коренитѣ на думитѣ, рѣдки сѫ случаитѣ, когато компютърна програма ще се затрудни да замѣсти буквата Ъ със Ѫ на правилнитѣ мѣста.
    • Но все пак за такъв случай се сѣщам:
      • Сега това е кѫт за дѣцата да си играя̨т.
      • Сега това е кът - нѣ̋ма вече такива нѣща.
    
    
    • Сега нека само в това коментарче да прѣнебрѣгнем ограничението - нека да пишем буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, спазвайки тритѣ основни правописни принципа: морфологичниът̌, етимологическиът̌ и фонетичниът̌.
      • *Когато пишѫ буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, ще слагам звѣздичка отпрѣд.
      
      
    • Горнитѣ примѣри:
      
      
      • *"щѫ не щѫ", "рѫмжѫ", "ще донесѫ"
      • *"вървıѫ", "вървıѫт си по пѫтя̌т", "спıѫ", "стоıѫ".
      
      
      •   Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
      • *Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще могѫт да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
      
      
      • В избраниът̌ правописен вариант:
        • "щѫ̨ не щѫ̨", "рѫмжѫ̨", "ще донесѫ̨",.
        • "вървıѫ̨", "вървıѫ̨т си по пѫтıът̌", "спıѫ̨", "стоıѫ̨".
        • Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще могѫ̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
    
    
    • Истината е, че компютърът̌ лесно ще се научи да слага буквата Ѫ в думата *могѫт и да оставя буквата А в думата слагат.
    • *Доколко хората бихѫ могли да се научѫт на това.
      
      
      • Глаголът̌ *могѫ е силен глагол.
      • В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз *могѫ, той може, тѣ *могѫт.
      • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) *могѫт махнете крайното Т, ще остане (аз) *могѫ - формата за първо лице ед.ч.
      
      
      • Глаголът̌ слагам е слаб глагол.
      • В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз слагам, той слага, тѣ слагат.
      • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) слагат махнете крайното Т, ще остане (той) слага - формата за трето лице ед.ч.
      
      
      • В традиционната училищна терминология слабитѣ глаголи се наричат глаголи от 3-то спрежение, а пък силнитѣ глаголи сѫ от 1-во и 2-ро спрежение.
    
    
    • Хората трѣ̋бва да прилагат слѣдното правило:
      
      
      • Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще), която в официалниът̌ правопис завършва на -а или -я:
        
        
        • Ако се отнася до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫ или -ıѫ.
          • Това е силен глагол.
        • Ако се отнася до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
          • Това е слаб глагол.
      
      
      • Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще), която в официалниът̌ правопис завършва на -ат или -ят, мислено махаме крайното -т:
        
        
        • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫт или -ıѫт.
          • Това е силен глагол.
        • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
          • Това е слаб глагол.
      
      
      • Ако глаголната форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще) в официалниът̌ правопис завършва на -а/-ат или -я/-ят, като ударението пада на това окончание и то звучи -Ъ/-ЪТ или -IЪ/-IЪТ, то това е силен глагол и смѣло слагайте буквата Ѫ: -ѫ/-ѫт или -ıѫ/-ıѫт,
    
    
    • В краıът̌ на 19-ти вѣк просвѣтниът̌ министър Тодор Иванчев е прѣцѣнил, че горното правило е твърдѣ сложно, и затова не е разрѣшил писането на буквата Ѫ в глаголнитѣ завършъци.
      
      
      • Оставена е била само в глаголната форма сѫ, ..
      • .. правописът̌ на която прѣз 1945 отечествено-фронтовцитѣ смѣнили на са.
    
    
    • Примѣри (.. покажи ги ..).
    • Примѣри (силен глагол, слаб глагол)  (.. скрий ги ..):
      
      
      • .. то окончанието се замѣня ..
      • .. аз го замѣням окончанието ..
      • .. тѣ го замѣнят окончанието ..
      • .. *не могѫ да го замѣнıѫ ..
      • .. *не могѫт да го замѣнıѫт ..
      • .. не може да го замѣни ..
      • (В този случай формитѣ се различават по ударението)
      
      
      • .. какъв члѣн слагат слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
      • .. какъв члѣн слага тя слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
      • .. аз винѫги слагам пълен члѣн, дори и слѣд прѣдлог ..
      • .. тѣ се *колебаıѫт какъв члѣн да сложѫт ..
      • .. аз не се *колебаıѫ какъв члѣн да сложѫ - слагам винѫги пълен..
      • .. тя се *колебае какъв члѣн да сложи - слага ту пълен, ту кратък..
      • В избраниът̌ правописен вариант:
        • .. тѣ се колебаıѫ̨т какъв члѣн да сложѫ̨т - слагат ту пълен, ту кратък..
        • .. аз не се колебаıѫ̨ какъв члѣн да сложѫ̨ - слагам винѫги пълен..
      
      
      • Написано е на официалниът̌ правопис и не знаıѫ̨ как да го оцвѣтıѫ̨:
      • .. ще вземат участие ..
      • Дори да се чуе произнесено от авторът̌, пак не може да се разбере коя е точната глаголна форма.
      • Дали така:
        • .. аз ще вземѫ участие, ти ще вземеш участие, тя ще вземе участие,
        • .. ние ще вземем участие, вие ще вземете участие, тѣ ще вземѫт участие ..
      • Или така:
        • .. аз ще вземам участие, ти ще вземаш участие, тя ще взема участие,
        • .. ние ще вземаме участие, вие ще вземате участие, тѣ ще вземат участие ..
      • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както правıѫ̨ аз, ще може формата да се укаже точно.
      
      
      • В много случаи контекстът̌ помага:
        • .. ще имат да вземат ..
        • .. аз ще имам да вземам ..
          .. той ще има да взема ..
        • .. Еднократна коледна добавка ще *вземѫт всички пенсионери.
        • .. И аз ще *вземѫ еднократна коледна добавка.
        • .. Пенсионерът бай Христо и той ще вземе еднократна коледна добавка.
      
      
      • Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точниът̌ смисъл се изяснява от контекстът̌.
      
      
    • Разгледахте ли горнитѣ примѣри? (.. НЕ ..)
    
    
    • Макар че аз се придържам към традиционното ограничение да не пишѫ̨ буквата Ѫ в завършъцитѣ на думитѣ, все пак отбѣлѣ̋звам с диакритичниът̌ знак опашлѐ (ogonek) буквитѣ а̨ и я̨, когато тѣ замѣстват ѫ или ıѫ.
      
      
      • От друга страна, текстоветѣ си във blogspot.com обикновено ги прѣдлагам в пет правописни варианта.
      • Този, на който пишѫ̨, го наричам пост-модерен.
      • Останѫ̨литѣ четири варианта се получават от него чрѣз автоматично конвертиране.
      
      
      • При двата правописни варианта, които се основават на латиница, а не на кирилица, не се спѣстява звукът̌ Ъ в завършъцитѣ на думитѣ.
      • Маркировката с диакритичниът̌ знак опашлѐ (ogonek) помага на автоматичниът̌ конвертор.
      
      
      • Забѣлѣ̋зал съм, че при тази маркировка правıѫ̨ повече грѣшки, отколкото с буквитѣ ѣ и ѫ.
      • Молıѫ̨ да съобщавате, ако забѣлѣжите такива.
    
    
    • Разбира се, за всѣки славянски език като нашиът̌ най-важното при глаголитѣ е раздѣлянето им по вид (по аспект): свършен (перфективни глаголи) и несвършен (имперфективни глаголи).
    • На това се обръща достатъчно внимание в училище и тука нѣ̋ма смисъл да се задѫлбава.
    • Раздѣлянето на глаголитѣ на перфективни и имперфективни е според значението им, според семантиката, която се отразява на морфологията и синтаксисът̌.
    
    
    • Дѣлението на глаголитѣ на слаби и силни е според тѣ̋хната морфология.
    • Това дѣление е явление, специфично за българскиът̌ език.
    • Двѣтѣ дѣлби на българскитѣ глаголи - на перфективни и имперфективни от една страна и на слаби и силни от друга страна сѫ независими една от друга.
    
    
    • Формитѣ за 3-то лице множествено число сегашно врѣме на слабиът̌ имперфективен глагол вземам и на силниът̌ перфективен глагол (да) вземѫ̨ звучѫ̨т еднакво - тѣ сѫ омоними в естествениът̌ български език.
    • За един естествен език е естествено да има омонимия.
    • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както станѫ̨ дума досега, ще разрѣшим тази омонимия по морфологичен начин.
    • Други способи за разрѣшаване на омонимията, използвани в писменоститѣ по свѣтът̌, сѫ йероглифниът̌ принцип и историческиът̌ традиционен правопис (френски, английски, гръцки).
    
    
    • Ако двѣ словоформи звучѫ̨т различно, т.е. тѣ не сѫ омоними, но се пишѫ̨т еднакво, то тѣ сѫ омографи.
    • Омографитѣ сѫ дефект на писмеността
    
    
    • Традиционниът̌ български правопис създава условия за много омографи.
    • Особено когато се прѣнебрѣгва възможността омографията да се разрѣши с поставяне на ударения.
    • Поради този факт сѫществуват доста написани текстове на български, в които и контекстът̌ не може да помогне да се разрѣши омографията.
    
    
    • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както станѫ̨ дума досега, това би разрѣшило много от омографитѣ по морфологичен начин.
    
    
    • Отечествено-фронтовскиът̌ правопис създава условия за омография, която и ударенията не могѫ̨т да разрѣшѫ̨т.
    • Нужни сѫ други диакритични знаци или пък нѣ̋коя възстановена буква Ѣ или Ѫ.
      
      
      • [ОФ-правопис] Вървя пет часа по тясна пътека.
      • [Текущ правопис] Кой? Кога? Аз, той, или тя?
      • [Текущ правопис] Вървıѫ̨ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - аз сега.
      • [Текущ правопис] Вървѣ̋ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - тя или той вчера.
    
    
    • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѫ ..)
  
  
  • ◄►   (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
    (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Терминологични неразбории  (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Терминологични неразбории  (.. скрий ..)
  
  
  • Този коментар изцѣ̋ло е извън темата за буквитѣ Ѣ и Ѫ.
  
  
  • В раздѣлът̌ за буквата Ѣ ми се наложи да използвам съмнителна терминология.
  
  
  • Терминитѣ "минѫ̨ло свършено-несвършено-неопрѣдѣлено врѣме", които се използват в началнитѣ и срѣднитѣ училища, сѫ правилни. С тѣ̋х проблеми нѣ̋ма. Или ако има, то е че сѫ дълги, тромави и неудобни.
  
  
  • В научната литература на тѣ̋хно мѣ̋сто се използвт три кратки термина: "перфект" (означава "свършемо"),"имперфект" (означава "несвършемо") и "ао̀рист" (означава "неопрѣдѣлено").
  
  
  • Обаче според установената научна терминология, с думата "перфект" се означава минѫ̨лото неопрѣдѣлено врѣме, а с думата "ао̀рист" - минѫ̨лото свършено врѣме.
  
  
  • В по-нови мои текстове се стрѣмıѫ̨ да изправıѫ̨ това несъотвѣтствие.
  • Но в тази публикация съм се придържал към установената в науката терминология.
  
  
  • Допълнение: Тази публикация е поправена и неправилниът̌ термин "ао̀рист" вече не се използва.
  • Допълнение: В частност, този коментар е вече напълно неадекватен.
  • (.. скрий го този неадекватен коментар ..)
  
  


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-07-15 11:00:: Модификации във връзка с естествениът̌ правопис  (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Модификации във връзка с естествениът̌ правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • И тъй, међуврѣменно ..
    
    
    • .. завърших трактатът̌ си Мистерията на българскитѣ глаголи, и
    
    
    • .. дефинирах така нарѣчениът̌ естествен правопис и имплементирах софту̌ерът̌ по поддръжката му.
      
      
      • Текстът̌ се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ. В моментът̌ е така.
      • Текстът̌ се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант. В моментът̌ е така.
  
  
  • Това наложи промѣни в текстът̌ на този очерк.
    
    
    • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.
  
  
  • Очеркът̌ е написан в така нарѣчениът̌ пост-модерен правопис ..
    • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първиът̌ коментар.
    • Eстествениът̌ правопис е послѣдниът̌ дефиниран и имплементиран правописен вариант.
    
    
    • До въвеђането на естествениът̌ правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерниът̌ правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋хѫ̨ налични.
    • Вече не е така.
    • Сега очеркът̌ се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерниът̌ и естествениът̌.
    
    
    • Досега примѣритѣ и пълнежът̌ на таблицитѣ се показвахѫ̨ все във пост-модерен правопис.
    • Сега, ако е избран естествениът̌ правопис, примѣритѣ и пълнежът̌ на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
    
    
    • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
    • Слѣдователно, раздѣлът̌ Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерниът̌ и за естествениът̌ правописен вариант.
    
    
    • Обаче раздѣлът̌ Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерниът̌ правопис.
    • В естествениът̌ правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:
      
      
      • В окончанията на силнитѣ глаголи за индикативно сегашно врѣме в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:
        
        
        • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..
      
      
      • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативнитѣ минѫ̨ли врѣмена имперфект и перфект (минѫ̨ло несвършено и минѫ̨ло свършено):
        
        
        • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..
      
      
      • В наставката -нѫ-:
        
        
        • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
        • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..
      
      
      • Мѣстоименнитѣ форми неıѫ̨ и ıѫ̨.
  
  
  • (.. скрий ги послѣднитѣ модификации ..)


• (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. развернуть всё ..)  (.. свернуть всё ..)  .. to the bottom ..

Восстанавливая буквы Ѣ и Ѫ, как их употреблять в болгарском языке

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

Bulgarian Letters Revival: how to use the re-established letters Ѣ and Ѫ

Not available in English yet.

.. to the top ..

---

http://christotamarin.blogspot.com/2020/01/HowToUseYatAndJus.html?expand=list&show0=HowToUseYatAndJusJusText&show=HowToUseYatAndJusJusReference http://christotamarin.blogspot.com/2020/01/HowToUseYatAndJus.html?expand=list&show=HowToUseYatAndJusJusText#HowToUseYatAndJusJusReference