Friday, February 5, 2021

Житейска програма

Житейска програма, 1986-02-05, Раб.дѣло

.. към прѣпраткитѣ ..  .. към коментаритѣ ..  .. to the bottom ..



Житейска програма


Работническо дѣло
5 февруари 1986
рубриката "Документален разказ"
записала Весела Цолова

"Работническо дѣло" бѣше единствения̌т официоз в България до появата на "Демокрация" прѣз февруари 1990. В СССР имаше два официоза - "Правда" и "Извѣстия".

В рубриката "Документален разказ" "Работническо дѣло" публикуваше разкази от първо лице на знатни строители, знатни комбайнери, и други такива.

Мене сѫ ме избрали, защото току-що бѣ̋х спечелил голѣ̋мата награда от Втория̌т национален конкурс по програмиране.

Журналистката Весела Цолова си е мислѣла, че тя трѣ̋бва да напише текстът. С мене обаче нѣ̋маше как да стане така. Текстът си е мой.
(.. покажи моитѣ прѣсни коментари ..)   

От седем години работя̨ с компютри - ние ги наричаме просто машини.

С компютри съм се занимавал и прѣди това, като студент и ученик.

На работа постѫпих прѣз 1979, а тази статия е от 1986 - затова седем години.

Пенсионирах се прѣз 2019. Слѣдователно, професионално с компютри съм се занимавал 40 години.

Компютър, който мога̨ да го вдигна̨ и да го прѣмѣстя̨, го наричам компютърче.

Като кажа̨, че съм програмист, ме питат "И в какво се състои работата на програмиститѣ?" Най-напрѣд отговарям: да се учим. Поговорката, че човѣк се учи, докато е жив, за програмиститѣ има съвсѣм конкретен смисъл. Изучаваме възможноститѣ, начинитѣ и срѣдствата за работа с машинитѣ, които твърдѣ бързо се усъвършенстват. Всѣ̋ко изоставане може да те изхвърли "зад бордът" на професията.

Налага се да навлизаме и в прѣдмѣтната област, къдѣто ще се прилагат разработванитѣ от нас програми. Та нали "за да научим компютърът" на нѣщо, най-напрѣд трѣ̋бва да се научим самитѣ ние. Защото компютритѣ сѫ си

машини

и като всички машини - автомобили, стругове, станове, не мога̨т да мисля̨т. Което и да е животно - куче, котка, даже мишка, е много по-интелигентно от машинитѣ. А това означава, че програмиститѣ сѫ тѣзи, които трѣ̋бва да мисля̨т и да прѣмислят заради машинитѣ.

В публикувания̌т текст думата "даже" бѣ замѣстена с "дори":
куче, котка, дори мишка.

Разбира се, всички хора мисля̨т. Особеното при нас е, че цѣленасочената мисъл трѣ̋бва да се изрази, да се въплъти в програма за компютърът, която да рѣшава дадена задача, и която се подлага на неумолима провѣрка на машината.

Самокритиката на събрание - общо или партийно, бѣше част от тогавашната корпоративна култура. А цѣ̋лата тогавашна държава трѣ̋бва да я̨ разглеђате като една корпорация. Това е разяснение към думитѣ по-долу.

И така, да се учиш не е толкоз трудно, да създаваш е безспорно най-приятното. Но колкото и парадоксално да звучи за нѣ̋кого, най-често ни се налага да се "самокритикуваме" ... Е, не прѣд събрание, а прѣд машината. Това може би е най-тежкото в нашата професия, защото много изхабява. Прѣдставѣте си дни наред човѣк да се занимава само с откриване и отстраняване на собственитѣ си грѣшки. Успокояваме се с мисълта на дрѣвнитѣ, че "човѣшко е да се грѣши". Дали сѫ подозирали до каква степен сѫ прави? И се учим от грѣшките си, разбира се.

Повечето от задачитѣ, които се срѣщат на практика, не сѫ по силитѣ на един програмист. С рѣшаването на тѣзи задачи се заема

колектив

от проектанти и програмисти. Създаването на една програмна система може да трае години. И не винѫги всичко върви гладко. Необходимо е в колективът да се поддържат добри отношения, хората да се разбират и да си вѣ̋рват. Трѣ̋бва да има и добър рѫководител. А ако не успѣя̨т да се сработя̨т, едва ли ще се стигне до желания̌т краен резултат - програмния̌т продукт, въпрѣки че всѣки поотдѣлно може да е много добър специалист. Има случаи да пропадат разработки поради лош микроклимат в творческия̌т колектив.

Терминологията при днешната корпоративна култура е малко по-различна.

Разяснение на нѣ̋кои думи по-долу: За всѣки професионалист удовлетворение от работата му носи високата заплата.

Има и поговорка: Браво се казва на магаре, на човѣк се дават пари.

Може би не ви става ясно какво прѣдставлява програмирането. То не се смѣ̋та за наука, не е и изкуство, още по-малко спорт (като шахматът напримѣр). Но без съмнѣние то е високоинтелектуална творческа дѣйност. И все пак, за мен е по-важна другата страна на въпросът: какво носи на програмистът удовлетворение от работата? Едва ли защита на дисертация. Още по-малко "шампионска титла". Според мене, това е да виђаш, че създаденитѣ от тебе програми се използват и потрѣбителитѣ сѫ доволни от тѣ̋х. Излиза, че програмирането е

производство

- то служи да удовлетвори съвсѣм конкретни потрѣбности от програмни продукти. Тѣзи потрѣбности нарастват с все по-осезаемото навлизане на компютритѣ във всички сфери на обществено-икономическия̌т живот.

При създаването на програмния̌т продукт възникват редица проблеми. Доскоро всеобща бѣше практиката програмата да се пише от програмисти-професионалисти. Но тѣ обикновено не познават достатъчно областта, в която тя ще се прилага. Специалиститѣ пък в тази област слабо познават възможноститѣ на изчислителната техника. Общ език лесно не се намира и резултатът е професионално написан програмен продукт без потрѣбителска стойност. За пълното прѣодоляване на това разминаване ще допринесе всеобщото образование по информатика.

Аз самия̌т съм започна̨л да уча̨ програмиране от девети клас, но "на сухо". Имах възможност да изпробвам своя програма на компютър едва като студент. Сега е друго. Убѣден съм, че програмирането вече е по силитѣ на ученици от пети-шести клас. Нѣщо повече, тѣ имат възможността да съставят и да изпълняват свои програми. Естествено е да овладѣя̨т професията на програмистът много по-рано от нас. И само слѣд двѣ-три години ще ни изпрѣваря̨т, защото общопризнато е, че програмирането е професия за млади. Човѣк може да бѫде продуктивен като програмист до опрѣдѣлена възраст. Зависи от човѣкът. За себе си давам още пет години, най-много десет. Неизбѣжно нѣ̋кой ден ще ми се наложи да се откажа̨ и да се захвана̨ с нѣщо друго.

Четиридесет години издържа̀х. Излѣзе, че за друго не ме бива, а като кодировчик - в писането на програмен код - бѣ̋х много добър.

В търновската гимназия учихме програмиране на Алгол-60 и на машинен език за Минск-2. Само на сухо.

Когато писах горнитѣ думи, че програмирането е професия за млади и че скоро ще ми се наложи да се откажа̨ от програмирането, имах скрита мисъл - искаше ми се нѣ̋как си да се издѣйства по-ранно пенсиониране за програмиститѣ, каквато привилегия имаха̨ минıоритѣ и военнитѣ. Не се получи. Дал Бог да доживѣя̨ до необходимата възраст, и можах да прѣдставя̨ документи за над 40 години стаж - като програмист.

Програмирането, както всѣ̋ка творческа дѣйност, може да се доведе до изкуство. Стига в житейската ти програма да нѣ̋ма излишни прѣходи. Винѫги да продължаваш напрѣд. Към по-доброто.


►► покажи карѐто отстрани

(.. покажи моитѣ прѣсни коментари ..)  .. към началото ..

►►   Прѣпратки (references)    (.. покажи ..)

(.. покажи прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..


►►   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..








No comments:

Post a Comment