Friday, February 5, 2021

Житејска програма

Житейска програма, 1986-02-05, Раб.дѣло

.. към препратките ..  .. към коментарите ..  .. to the bottom ..



Житејска програма


Работническо дело
5 февруари 1986
рубриката "Документален разказ"
записала Весела Цолова

"Работническо дело" беше единственијът официоз в Българија до појавата на "Демокрација" през февруари 1990. В СССР имаше два официоза - "Правда" и "Известија".

В рубриката "Документален разказ" "Работническо дело" публикуваше разкази от първо лице на знатни строители, знатни комбајнери, и други такива.

Мене сѫ ме избрали, защото току-що бе̋х спечелил голе̋мата награда от Вторијът национален конкурс по програмиране.

Журналистката Весела Цолова си е мислела, че тја тре̋бва да напише текстът. С мене обаче не̋маше как да стане така. Текстът си е мој.
(.. покажи моите пресни коментари ..)   

От седем години работја̨ с компјутри - ние ги наричаме просто машини.

С компјутри съм се занимавал и преди това, като студент и ученик.

На работа постѫпих през 1979, а тази статија е от 1986 - затова седем години.

Пенсионирах се през 2019. Следователно, професионално с компјутри съм се занимавал 40 години.

Компјутър, којто мога̨ да го вдигна̨ и да го преместја̨, го наричам компјутърче.

Като кажа̨, че съм програмист, ме питат "И в какво се състои работата на програмистите?" Нај-напред отговарјам: да се учим. Поговорката, че човек се учи, докато е жив, за програмистите има съвсем конкретен смисъл. Изучаваме възможностите, начините и средствата за работа с машините, които твърде бързо се усъвършенстват. Все̋ко изоставане може да те изхвърли "зад бордът" на професијата.

Налага се да навлизаме и в предметната област, където ще се прилагат разработваните от нас програми. Та нали "за да научим компјутърът" на нещо, нај-напред тре̋бва да се научим самите ние. Защото компјутрите сѫ си

машини

и като всички машини - автомобили, стругове, станове, не мога̨т да мислја̨т. Което и да е животно - куче, котка, даже мишка, е много по-интелигентно от машините. А това означава, че програмистите сѫ тези, които тре̋бва да мислја̨т и да премислјат заради машините.

В публикуванијът текст думата "даже" бе заместена с "дори":
куче, котка, дори мишка.

Разбира се, всички хора мислја̨т. Особеното при нас е, че целенасочената мисъл тре̋бва да се изрази, да се въплъти в програма за компјутърът, којато да решава дадена задача, и којато се подлага на неумолима проверка на машината.

Самокритиката на събрание - общо или партијно, беше част от тогавашната корпоративна култура. А це̋лата тогавашна държава тре̋бва да ја̨ разглеђате като една корпорација. Това е разјаснение към думите по-долу.

И така, да се учиш не е толкоз трудно, да създаваш е безспорно нај-пријатното. Но колкото и парадоксално да звучи за не̋кого, нај-често ни се налага да се "самокритикуваме" ... Е, не пред събрание, а пред машината. Това може би е нај-тежкото в нашата професија, защото много изхабјава. Представете си дни наред човек да се занимава само с откриване и отстранјаване на собствените си грешки. Успокојаваме се с мисълта на древните, че "човешко е да се греши". Дали сѫ подозирали до каква степен сѫ прави? И се учим от грешките си, разбира се.

Повечето от задачите, които се срещат на практика, не сѫ по силите на един програмист. С решаването на тези задачи се заема

колектив

от проектанти и програмисти. Създаването на една програмна система може да трае години. И не винѫги всичко върви гладко. Необходимо е в колективът да се поддържат добри отношенија, хората да се разбират и да си ве̋рват. Тре̋бва да има и добър рѫководител. А ако не успеја̨т да се сработја̨т, едва ли ще се стигне до желанијът краен резултат - програмнијът продукт, въпреки че всеки поотделно може да е много добър специалист. Има случаи да пропадат разработки поради лош микроклимат в творческијът колектив.

Терминологијата при днешната корпоративна култура е малко по-различна.

Разјаснение на не̋кои думи по-долу: За всеки професионалист удовлетворение от работата му носи високата заплата.

Има и поговорка: Браво се казва на магаре, на човек се дават пари.

Може би не ви става јасно какво представлјава програмирането. То не се сме̋та за наука, не е и изкуство, още по-малко спорт (като шахматът например). Но без съмнение то е високоинтелектуална творческа дејност. И все пак, за мен е по-важна другата страна на въпросът: какво носи на програмистът удовлетворение от работата? Едва ли защита на дисертација. Още по-малко "шампионска титла". Според мене, това е да виђаш, че създадените от тебе програми се използват и потребителите сѫ доволни от те̋х. Излиза, че програмирането е

производство

- то служи да удовлетвори съвсем конкретни потребности от програмни продукти. Тези потребности нарастват с все по-осезаемото навлизане на компјутрите във всички сфери на обществено-икономическијът живот.

При създаването на програмнијът продукт възникват редица проблеми. Доскоро всеобща беше практиката програмата да се пише от програмисти-професионалисти. Но те обикновено не познават достатъчно областта, в којато тја ще се прилага. Специалистите пък в тази област слабо познават възможностите на изчислителната техника. Общ език лесно не се намира и резултатът е професионално написан програмен продукт без потребителска стојност. За пълното преодолјаване на това разминаване ще допринесе всеобщото образование по информатика.

Аз самијът съм започна̨л да уча̨ програмиране от девети клас, но "на сухо". Имах възможност да изпробвам своја програма на компјутър едва като студент. Сега е друго. Убеден съм, че програмирането вече е по силите на ученици от пети-шести клас. Нещо повече, те имат възможността да съставјат и да изпълнјават свои програми. Естествено е да овладеја̨т професијата на програмистът много по-рано от нас. И само след две-три години ще ни изпреварја̨т, защото общопризнато е, че програмирането е професија за млади. Човек може да бѫде продуктивен като програмист до определена възраст. Зависи от човекът. За себе си давам още пет години, нај-много десет. Неизбежно не̋кој ден ще ми се наложи да се откажа̨ и да се захвана̨ с нещо друго.

Четиридесет години издържа̀х. Излезе, че за друго не ме бива, а като кодировчик - в писането на програмен код - бе̋х много добър.

В търновската гимназија учихме програмиране на Алгол-60 и на машинен език за Минск-2. Само на сухо.

Когато писах горните думи, че програмирането е професија за млади и че скоро ще ми се наложи да се откажа̨ от програмирането, имах скрита мисъл - искаше ми се не̋как си да се издејства по-ранно пенсиониране за програмистите, каквато привилегија имаха̨ минјорите и военните. Не се получи. Дал Бог да доживеја̨ до необходимата възраст, и можах да представја̨ документи за над 40 години стаж - като програмист.

Програмирането, както все̋ка творческа дејност, може да се доведе до изкуство. Стига в житејската ти програма да не̋ма излишни преходи. Винѫги да продължаваш напред. Към по-доброто.


►► покажи карѐто отстрани

(.. покажи моите пресни коментари ..)  .. към началото ..

►►   Препратки (references)    (.. покажи ..)

(.. покажи препратките ..)  .. към началото ..


►►   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги коментарите ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..








No comments:

Post a Comment