Житејска програма

.. към прѣпраткитѣ ..  .. към коментаритѣ ..  .. to the bottom ..

Житейска програма

Работническо дѣло
5 февруари 1986
рубриката "Документален разказ"
записала Весела Цолова

"Работническо дѣло" бѣше единствения̌т официоз в България до появата на "Демокрация" прѣз февруари 1990. В СССР имаше два официоза - "Правда" и "Извѣстия".

В рубриката "Документален разказ" "Работническо дѣло" публикуваше разкази от първо лице на знатни строители, знатни комбайнери, и други такива.

Мене сѫ ме избрали, защото току-що бѣ̋х спечелил голѣ̋мата награда от Втория̌т национален конкурс по програмиране.

Журналистката Весела Цолова си е мислѣла, че тя трѣ̋бва да напише текстът. С мене обаче нѣ̋маше как да стане така. Текстът си е мой.

(.. покажи моитѣ прѣсни коментари ..)   

От седем години работя̨ с компютри - ние ги наричаме просто машини.

С компютри съм се занимавал и прѣди това, като студент и ученик.

На работа постѫпих прѣз 1979, а тази статия е от 1986 - затова седем години.

Пенсионирах се прѣз 2019. Слѣдователно, професионално с компютри съм се занимавал 40 години.

Компютър, който мога̨ да го вдигна̨ и да го прѣмѣстя̨, го наричам компютърче.

Като кажа̨, че съм програмист, ме питат "И в какво се състои работата на програмиститѣ?" Най-напрѣд отговарям: да се учим. Поговорката, че човѣк се учи, докато е жив, за програмиститѣ има съвсѣм конкретен смисъл. Изучаваме възможноститѣ, начинитѣ и срѣдствата за работа с машинитѣ, които твърдѣ бързо се усъвършенстват. Всѣ̋ко изоставане може да те изхвърли "зад бордът" на професията.

Налага се да навлизаме и в прѣдмѣтната област, къдѣто ще се прилагат разработванитѣ от нас програми. Та нали "за да научим компютърът" на нѣщо, най-напрѣд трѣ̋бва да се научим самитѣ ние. Защото компютритѣ сѫ си

машини

и като всички машини - автомобили, стругове, станове, не мога̨т да мисля̨т. Което и да е животно - куче, котка, даже мишка, е много по-интелигентно от машинитѣ. А това означава, че програмиститѣ сѫ тѣзи, които трѣ̋бва да мисля̨т и да прѣмислят заради машинитѣ.

В публикувания̌т текст думата "даже" бѣ замѣстена с "дори":
куче, котка, дори мишка.

Разбира се, всички хора мисля̨т. Особеното при нас е, че цѣленасочената мисъл трѣ̋бва да се изрази, да се въплъти в програма за компютърът, която да рѣшава дадена задача, и която се подлага на неумолима провѣрка на машината.

Самокритиката на събрание - общо или партийно, бѣше част от тогавашната корпоративна култура. А цѣ̋лата тогавашна държава трѣ̋бва да я̨ разглеђате като една корпорация. Това е разяснение към думитѣ по-долу.

И така, да се учиш не е толкоз трудно, да създаваш е безспорно най-приятното. Но колкото и парадоксално да звучи за нѣ̋кого, най-често ни се налага да се "самокритикуваме" ... Е, не прѣд събрание, а прѣд машината. Това може би е най-тежкото в нашата професия, защото много изхабява. Прѣдставѣте си дни наред човѣк да се занимава само с откриване и отстраняване на собственитѣ си грѣшки. Успокояваме се с мисълта на дрѣвнитѣ, че "човѣшко е да се грѣши". Дали сѫ подозирали до каква степен сѫ прави? И се учим от грѣшките си, разбира се.

Повечето от задачитѣ, които се срѣщат на практика, не сѫ по силитѣ на един програмист. С рѣшаването на тѣзи задачи се заема

колектив

от проектанти и програмисти. Създаването на една програмна система може да трае години. И не винѫги всичко върви гладко. Необходимо е в колективът да се поддържат добри отношения, хората да се разбират и да си вѣ̋рват. Трѣ̋бва да има и добър рѫководител. А ако не успѣя̨т да се сработя̨т, едва ли ще се стигне до желания̌т краен резултат - програмния̌т продукт, въпрѣки че всѣки поотдѣлно може да е много добър специалист. Има случаи да пропадат разработки поради лош микроклимат в творческия̌т колектив.

Терминологията при днешната корпоративна култура е малко по-различна.

Разяснение на нѣ̋кои думи по-долу: За всѣки професионалист удовлетворение от работата му носи високата заплата.

Има и поговорка: Браво се казва на магаре, на човѣк се дават пари.

Може би не ви става ясно какво прѣдставлява програмирането. То не се смѣ̋та за наука, не е и изкуство, още по-малко спорт (като шахматът напримѣр). Но без съмнѣние то е високоинтелектуална творческа дѣйност. И все пак, за мен е по-важна другата страна на въпросът: какво носи на програмистът удовлетворение от работата? Едва ли защита на дисертация. Още по-малко "шампионска титла". Според мене, това е да виђаш, че създаденитѣ от тебе програми се използват и потрѣбителитѣ сѫ доволни от тѣ̋х. Излиза, че програмирането е

производство

- то служи да удовлетвори съвсѣм конкретни потрѣбности от програмни продукти. Тѣзи потрѣбности нарастват с все по-осезаемото навлизане на компютритѣ във всички сфери на обществено-икономическия̌т живот.

При създаването на програмния̌т продукт възникват редица проблеми. Доскоро всеобща бѣше практиката програмата да се пише от програмисти-професионалисти. Но тѣ обикновено не познават достатъчно областта, в която тя ще се прилага. Специалиститѣ пък в тази област слабо познават възможноститѣ на изчислителната техника. Общ език лесно не се намира и резултатът е професионално написан програмен продукт без потрѣбителска стойност. За пълното прѣодоляване на това разминаване ще допринесе всеобщото образование по информатика.

Аз самия̌т съм започна̨л да уча̨ програмиране от девети клас, но "на сухо". Имах възможност да изпробвам своя програма на компютър едва като студент. Сега е друго. Убѣден съм, че програмирането вече е по силитѣ на ученици от пети-шести клас. Нѣщо повече, тѣ имат възможността да съставят и да изпълняват свои програми. Естествено е да овладѣя̨т професията на програмистът много по-рано от нас. И само слѣд двѣ-три години ще ни изпрѣваря̨т, защото общопризнато е, че програмирането е професия за млади. Човѣк може да бѫде продуктивен като програмист до опрѣдѣлена възраст. Зависи от човѣкът. За себе си давам още пет години, най-много десет. Неизбѣжно нѣ̋кой ден ще ми се наложи да се откажа̨ и да се захвана̨ с нѣщо друго.

Четиридесет години издържа̀х. Излѣзе, че за друго не ме бива, а като кодировчик - в писането на програмен код - бѣ̋х много добър.

В търновската гимназия учихме програмиране на Алгол-60 и на машинен език за Минск-2. Само на сухо.

Когато писах горнитѣ думи, че програмирането е професия за млади и че скоро ще ми се наложи да се откажа̨ от програмирането, имах скрита мисъл - искаше ми се нѣ̋как си да се издѣйства по-ранно пенсиониране за програмиститѣ, каквато привилегия имаха̨ минıоритѣ и военнитѣ. Не се получи. Дал Бог да доживѣя̨ до необходимата възраст, и можах да прѣдставя̨ документи за над 40 години стаж - като програмист.

Програмирането, както всѣ̋ка творческа дѣйност, може да се доведе до изкуство. Стига в житейската ти програма да нѣ̋ма излишни прѣходи. Винѫги да продължаваш напрѣд. Към по-доброто.

►► покажи карѐто отстрани

скрий
Христо Христов е роден на 9 юни 1954 г. в с. Кѐсарево, Великотърновски окрѫг.
Завършва срѣдното си образование със златен медал във Велико Търново.
Като първенец в републиканската олимпиада по математика през 1972 г.
е приет за студент по математика в Софийския̌т университет "Климент Охридски".
От 1979 г. работи като програмист в
Технологичния̌т институт за информационни системи "СИСТЕМИЗОТ" в София.
Носител на голѣ̋мата награда от Втория̌т национален конкурс по програмиране.

(.. покажи моитѣ прѣсни коментари ..)  .. към началото ..

---

►►   Прѣпратки (references)    (.. покажи ..)

(.. покажи прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

▼▼   Прѣпратки (references)    (.. скрий ..)

• {offline} Работническо дело, 1986-02-05, рубрика "Документален разказ"
• {offline} Списание "Компютър за вас", брой 3/1986, Форум - втори национален конкурс по програмиране - София ´86
• П.Кендеров за олимпиадата по математика през 1972
• Л.Карагьозов и Ив.Проданов за олимпиадата по математика през 1972
• За олимпиадата по математика през 1972 в Музея̌т на математиката и информатиката в България
• sandacite.bg: Историческа справка за СИСТЕМИЗОТ
• christotamarin.blog: За компютритѣ полиномиално

(.. скрий прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-02-05 17:11:: (.. покажи ..)  За тази публикация в "Работническо дѣло"
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-02-05 17:11:: За тази публикация в "Работническо дѣло" (.. скрий ..)
  
  
  • "Работническо дѣло" бѣше единствения̌т официоз в България до появата на "Демокрация" прѣз февруари 1990. В СССР имаше два официоза - "Правда" и "Извѣстия". Това бѣ̋ха̨ най-надѣђнитѣ печатни легални източници на информация по онова врѣме, прѣди 1990.
  
  
  • В рубриката "Документален разказ" вѣстникът "Работническо дѣло" публикуваше разкази от първо лице на знатни строители, знатни комбайнери, и други такива.
  • Мене сѫ ме избрали, защото току-що бѣ̋х спечелил голѣ̋мата награда от Втория̌т национален конкурс по програмиране.
  
  
  • Журналистката Весела Цолова си е мислѣла, че тя трѣ̋бва да напише текстът. С мене обаче нѣ̋маше как да стане така. Текстът си е мой.
    
    Текстът го писахме една вечер с една колежка.
    
    През деня̌ тази журналистка Весела Цолова донесе проекто-текст, аз го взех и обѣщах да го редактирам. Текстът бѣше ужасен, нищо от него не оставихме.
    
    На другия̌т ден занесох редактирания̌т вариант, в който не бе остана̨ло нищо от оригиналния̌т вариант. За всѣ̋ко изрѣчение се борѣх. Заявих ѝ, че форматът на рубриката е да прѣдава моитѣ думи, и аз не съм съгласен думитѣ ми да се изопачават. Казах ѝ, че ако иска, може да си напише друга статия в друг формат със свои думи.
    
    Нито една моя дума не бѣ смѣнена в публикувания̌т текст. По-горния̌т редактор явно се е бил съгласил с мене.
    
    Заглавието "Житейска програма" е на редакцията. Весела Цолова ми каза, че дори тя не можѣла да опрѣдѣли заглавието.
  
  
  • В спорът међу нас Весела Цолова се наложи само веднѫж.
    
    Мое прeдложение: .. куче, котка, даже мишка ..
    Весела Цолова: "даже" е русизъм, да го замѣним с "дори".
    Публикувано: .. куче, котка, дори мишка ..
    

    .. ку̀че, ко̀тка, да̀же мѝшка .. има си ритъм.
    .. ку̀че, ко̀тка, дорѝ мѝшка .. нарушен ритъм.
    .. коза̀, овца̀, дорѝ свиня̀ - възстановен ритъм.

  • (.. скрий го коментарът за тази публикация в "Работническо дѣло" ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-02-10 23:05:: (.. покажи ..)  За Втория̌т национален конкурс по програмиране
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-02-10 23:05:: За Втория̌т национален конкурс по програмиране (.. скрий ..)
  
  
  • Стана̨ дума за Втория̌т национален конкурс по програмиране. Публикацията ми в "Работническо дѣло" се дължи на това, че бѣ̋х лау̌реат от този конкурс.
  
  
  • Информация за конкурсът вече трудно може да се намѣри. А и аз много нѣща съм забравил. Това обаче ме мотивира да запиша̨ тук смѫтнитѣ си спомени. Става дума за Втория̌т национален конкурс по програмиране. Нищо не мога̨ да кажа̨ за Първия̌т, нито за слѣдващи издания на конкурсът.
  
  
  • Конкурсът се проведе в два крѫга - задочен и присѫтствен, и в пет секции според използвания̌т език за програмиране. Всѣки участник трѣ̋бваше да си избере с кой език ще участва. Не помня̨ кои бѣ̋ха̨ петтѣ допустими езика за програмиране.
    
    
    • Аз участвах с PL/I. Това бѣше "родния̌т" ми език за програмиране. Като студент в Математическия̌т факултет на Софийския̌т университет бѣ̋х усвоил два езика: PL/I и Fortran.
  
  
  • Задочния̌т крѫг се проведе прѣз 1985 с една задача за всички, която не я̨ помня̨.
    
    
    • Това бѣ моментът, когато участникът избира език за програмиране.
    • Рѣшенията на задачата на избрания̌т език трѣ̋бваше да се изпратя̨т до журито на конкурсът, като задължително трѣ̋бваше да включват доказателство, че програмата, рѣшаваща задачата, е пускана на компютър.
    
    
    • Задачата прѣдполагаше разработка на алгоритъм, кодиране на алгоритъмът в програма и изпълнение на програмата на компютър, което да доведе до рѣшение на задачата.
    
    
    • Алгоритъмът включваше рекурсия, а срѣдата, къдѣто щѣ̋х да я̨ пускам програмата си, не допускаше рекурсия. Рекурсията трѣ̋бваше да я̨ симулирам.
  
  
  • Слѣдващия̌т крѫг на конкурсът се проведе в 325-та ау̌дитория на Математическия̌т факултет с над сто участници.
  • Дадоха̨ ни двѣ задачи.
  
  
  • Първата бѣ от типът на задачата от задочния̌т крѫг, но доста по-трудна. Прѣдполагаше се разработка на алгоритъм и кодиране на алгоритъмът в програма, на рѫка написана на хартия. Изпълнение на компютър нѣ̋маше как да се осигури.
    
    
    • Рѣших задачата. Нѣ̋маше нуђа да симулирам рекурсията, понеже не се прѣдвиђаше изпълнение на програмата. Журито щѣше да оцѣнява рѫкописни програмни текстове.
    • Спомням си, че условието на тази задача и моето рѣшение бѣ̋ха̨ публикувани в нѣ̋какво списание.
  
  
  • Втората задача бѣше от друг тип. Получихме лист с напечатан откѫс от програмен текст. Трѣ̋бваше да намѣрим грѣшкитѣ в програмата, по възможност всичкитѣ.
    
    
    • Струва ми се, че всичкитѣ грѣшки ги бѣ̋х изловил.
    • Втората задача бѣше с различни версии за петтѣ допустими езици за програмиране.
  
  
  • Помня̨, че голѣ̋мата награда бѣше парична, приблизително цѣната на цвѣтен телевизор "Велико Търново", за какъвто си я̨ похарчих наградата.
  
  
  • (.. скрий го коментарът за втория̌т национален конкурс по програмиране ..)


• ►►  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: (.. покажи тука ..)  Истини за компютърното програмиране, които често се прѣмълчават  (.. покажи там ..)
  
• ▼▼  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: Истини за компютърното програмиране, които често се прѣмълчават (.. скрий ..) (.. покажи тука в оригинал на френски ..)  (.. покажи там ..)

  Компютърното програмиране, въпрѣки че е техническа и прецизна дисциплина, сѫщо има нѣ̋кои нѣща, остана̨ли недоизказани. Ето нѣ̋кои от тѣ̋х:

  
  
  1. Нѣ̋ма само един правилен начин за програмиране. Има много различни подходи за рѣшаване на проблем в програмирането. Всѣки програмист има свой собствен начин да прави нѣщата, стига крайния̌т резултат е правилен и ефективен. Универсален метод нѣ̋ма.
  
  
  2. Комуникационнитѣ умѣния имат значение. Програмирането не е само писане на код. Комуникацията с члѣновете на екипът, с клиентитѣ и с потрѣбителитѣ е не по-малко от сѫществено значение. Често се прѣнебрѣгва способността да се обясняват ясно идеитѣ, да се слуша внимателно и да се сътрудничи, но тя е от рѣшаващо значение за успѣхът на един проект.
  
  
  3. Често проектитѣ отнемат повече врѣме от очакваното. Трудно е да се оцѣни колко врѣме ще е необходимо за завършване на проект за програмиране. Непрѣдвидени събития, грѣшки, проблеми със съвмѣстимостта и други прѣчки мога̨т значително да забавят процесът на разработка. Важно е да планирате реалистични срокове и да сте гъвкави.
  
  
  4. Непрѣкѫсна̨тото обучение е от сѫществено значение: Програмирането се промѣня бързо. Постоянно се появяват нови технологии, нови езици, нови срѣди за програмиране (new frameworks). За да сѫ в крак с новоститѣ и да остана̨ конкурентоспособни, програмиститѣ трѣ̋бва да продължават да се уча̨т и да се образоват прѣз цѣ̋лата си кариера.
  
  
  5. Дефектитѣ в софту̌ерът (бъговетѣ) сѫ неизбѣжни. Дори опитни програмисти правя̌т грѣшки и въвеђат бъгове в своя̌т код. Тѫрсенето на грѣшки (bugfixing-ът) е нераздѣлна част от процесът на разработка и може да отнеме много врѣме. Добра практика е да се извършват стриктни тестове и да се използват инструменти за отстраняване на бъгове, за да се минимизират грѣшкитѣ, но тѣ никога не мога̨т да бъда̨т напълно елиминирани.
  
  
  6. Документацията често се прѣнебрѣгва. Ясната и пълна документация е от сѫществено значение, за да позволи на другитѣ разработчици да разбера̨т и да работя̨т върху сѫществуващ код. За съжаление тя често се прѣнебрѣгва или се смѣ̋та за второстепенна задача. Инвестирането на врѣме в документацията може да улесни поддръжката на кодът в дългосрочен план.
  
  
  7. Програмирането е творческа дисциплина. Въпрѣки че програмирането често се смѣ̋та за техническа дисциплина, то включва и елемент на творчество. Програмиститѣ трѣ̋бва да намират иновативни рѣшения на проблемитѣ, да проектират удобни потрѣбителски интерфейси и да разработват елегантни софту̌ерни архитектури.
  
  

  Имайте прѣд вид, че тѣзи често прѣмълчавани нѣща мога̨ да варират според индивидуалния̌т опит и гледнитѣ точки, но тѣ дават прѣдстава за подцѣнявани аспекти на компютърното програмиране.

  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи тука оригиналния̌т текст на френски ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  ▼▼  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: Истини за компютърното програмиране, които често се прѣмълчават (.. скрий ..) (.. скрий го текстът на френски ..)  (.. покажи го там ..)

  Компютърното програмиране, въпрѣки че е техническа и прецизна дисциплина, сѫщо има нѣ̋кои нѣща, остана̨ли недоизказани. Ето нѣ̋кои от тѣ̋х:

  
  
  1. Нѣ̋ма само един правилен начин за програмиране. Има много различни подходи за рѣшаване на проблем в програмирането. Всѣки програмист има свой собствен начин да прави нѣщата, стига крайния̌т резултат е правилен и ефективен. Универсален метод нѣ̋ма.
  
  
  2. Комуникационнитѣ умѣния имат значение. Програмирането не е само писане на код. Комуникацията с члѣновете на екипът, с клиентитѣ и с потрѣбителитѣ е не по-малко от сѫществено значение. Често се прѣнебрѣгва способността да се обясняват ясно идеитѣ, да се слуша внимателно и да се сътрудничи, но тя е от рѣшаващо значение за успѣхът на един проект.
  
  
  3. Често проектитѣ отнемат повече врѣме от очакваното. Трудно е да се оцѣни колко врѣме ще е необходимо за завършване на проект за програмиране. Непрѣдвидени събития, грѣшки, проблеми със съвмѣстимостта и други прѣчки мога̨т значително да забавят процесът на разработка. Важно е да планирате реалистични срокове и да сте гъвкави.
  
  
  4. Непрѣкѫсна̨тото обучение е от сѫществено значение: Програмирането се промѣня бързо. Постоянно се появяват нови технологии, нови езици, нови срѣди за програмиране (new frameworks). За да сѫ в крак с новоститѣ и да остана̨ конкурентоспособни, програмиститѣ трѣ̋бва да продължават да се уча̨т и да се образоват прѣз цѣ̋лата си кариера.
  
  
  5. Дефектитѣ в софту̌ерът (бъговетѣ) сѫ неизбѣжни. Дори опитни програмисти правя̌т грѣшки и въвеђат бъгове в своя̌т код. Тѫрсенето на грѣшки (bugfixing-ът) е нераздѣлна част от процесът на разработка и може да отнеме много врѣме. Добра практика е да се извършват стриктни тестове и да се използват инструменти за отстраняване на бъгове, за да се минимизират грѣшкитѣ, но тѣ никога не мога̨т да бъда̨т напълно елиминирани.
  
  
  6. Документацията често се прѣнебрѣгва. Ясната и пълна документация е от сѫществено значение, за да позволи на другитѣ разработчици да разбера̨т и да работя̨т върху сѫществуващ код. За съжаление тя често се прѣнебрѣгва или се смѣ̋та за второстепенна задача. Инвестирането на врѣме в документацията може да улесни поддръжката на кодът в дългосрочен план.
  
  
  7. Програмирането е творческа дисциплина. Въпрѣки че програмирането често се смѣ̋та за техническа дисциплина, то включва и елемент на творчество. Програмиститѣ трѣ̋бва да намират иновативни рѣшения на проблемитѣ, да проектират удобни потрѣбителски интерфейси и да разработват елегантни софту̌ерни архитектури.
  
  

  Имайте прѣд вид, че тѣзи често прѣмълчавани нѣща мога̨ да варират според индивидуалния̌т опит и гледнитѣ точки, но тѣ дават прѣдстава за подцѣнявани аспекти на компютърното програмиране.

  La programmation en informatique, bien qu'elle soit une discipline technique et précise, comporte également quelques non-dits. Voici certains d'entre eux:

  
  
  1. Il n'y a pas qu'une seule bonne façon de programmer: Il existe de nombreuses approches différentes pour résoudre un problème de programmation. Chaque programmeur a sa propre façon de faire les choses, et tant que le résultat final est correct et efficace, il n'y a pas de méthode universelle.
  
  
  2. L'importance des compétences en communication: La programmation ne consiste pas seulement à écrire du code. La communication avec les membres de l'équipe, les clients et les utilisateurs est également essentielle. La capacité à expliquer clairement les idées, à écouter attentivement et à collaborer est souvent négligée, mais elle est cruciale pour le succès d'un projet.
  
  
  3. Les projets prennent souvent plus de temps que prévu: L'estimation du temps nécessaire pour achever un projet de programmation peut être difficile. Les imprévus, les bugs, les problèmes de compatibilité et d'autres obstacles peuvent ralentir considérablement le processus de développement. Il est important de prévoir des délais réalistes et de faire preuve de flexibilité.
  
  
  4. L'apprentissage continu est essentiel: La programmation évolue rapidement, de nouvelles technologies, langages et frameworks apparaissent constamment. Pour rester à jour et compétitif, les programmeurs doivent continuer à apprendre et à se former tout au long de leur carrière.
  
  
  5. Les bugs sont inévitables: Même les programmeurs expérimentés commettent des erreurs et introduisent des bugs dans leur code. La chasse aux bugs fait partie intégrante du processus de développement et peut prendre beaucoup de temps. Une bonne pratique consiste à effectuer des tests rigoureux et à utiliser des outils de débogage pour minimiser les bugs, mais ils ne peuvent jamais être complètement éliminés.
  
  
  6. La documentation est souvent négligée: La documentation claire et complète est essentielle pour permettre à d'autres développeurs de comprendre et de travailler sur un code existant. Malheureusement, elle est souvent négligée ou considérée comme une tâche secondaire. Investir du temps dans la documentation peut faciliter la maintenance du code à long terme.
  
  
  7. La programmation est une discipline créative: Bien que la programmation soit souvent considérée comme une discipline technique, elle implique également une part de créativité. Les programmeurs doivent trouver des solutions innovantes aux problèmes, concevoir des interfaces utilisateur conviviales et élaborer des architectures logicielles élégantes.
  
  

  Gardez à l'esprit que ces non-dits peuvent varier selon les expériences et les perspectives individuelles, mais ils fournissent un aperçu des aspects souvent sous-estimés de la programmation en informatique.

  (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий го оригиналния̌т текст на френски ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: (.. покажи ..)  Щрихи от биографията ми  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Щрихи от биографията ми  (.. скрий ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
  • По повод на мои публикации и постове във facebook на истoрически теми наскоро възникна̨ха̨ дискусии какъв съм аз, какво образование имам и имам ли право да се изказвам по въпроси от историята.
  • Подобни въпроси мога̨т да се поставя̨т и във връзка с публикациитѣ ми по лингвистични теми.
  
  
  • По професия съм компютърен програмист и софту̌ерен инженер.
    Като такъв съм натрупал цѣлия̌т изискващ се за пенсия стаж - над 40 години,
    и скоро слѣд като навърших и възрастта за пенсия,
    отхвърлих професионалнитѣ си ангажименти
    и заживѣ̋х като щастлив пенсионер.
    
    
    • Все пак, да е ясно: в тази област работя̨ за пари.
    
    
    • И разбира се, вече отхвърлям всѣ̋какви ангажименти -
      а бе не ме бива вече, паметта ми отслабна̨.
  
  
  • Като щастлив пенсионер съм се отдал на любителски занимания,
    наричани понѣ̋кога хоби -
    занимания по лингвистика, история и
    най-вече историческа лингвистика, т.е. лингвистична археология.
    
    
    • Намирам врѣме и да пиша̨ за далечната история на компютритѣ.
    
    
    • Това го правя̨ без пари.
      Правя̨ го като магаре, а не като човѣк,
      защото "браво" се казва на магаре, а на човѣк се дават пари.
  
  
  • Не писах какъв съм по образование. Математик съм.
    
    
    • Имам магистърска степен по математика в областта "реален и функционален анализ".
    
    
    • Имам и правоспособност за учител по математика.
    
    
    • Обаче както вече писах, работил съм само като компютърен програмист и софту̌ерен инженер.
  
  
  • И във връзка с любителскитѣ ми занимания - важно е основното и срѣдното образование.
    
    
    • Учебния̌т материал по мое врѣме бѣ впечатляващ и аз го владѣѣх до подробности.
      По всички прѣдмѣти, освѣн по основи на комунизмът.
    
    
    • Сега понѣ̋кога се чудя̨ как специалисти с висше образование, ерудити в своята област, не зная̨т елементарни нѣща.
    • Такива хора явно имат висше образование, ама основно и срѣдно образование имат ли, нѣ̋мат ли?
    
    
    • Как да е.
    • Аз съм човѣк с основно образование, завършено в родното ми село,
      и със срѣдно образование, завършено в търновска гимназия.
    
    
    • Като примѣр да дам обучението по руски език.
      От 5-ти до 9-ти клас в учебната програма влизаше всичко необходимо,
      за да постигна̨т ученицитѣ добър руски език, да не кажа̨ перфектен.
      И въпрѣки това имах колеги с висше математическо образование и с шестица по руски от срѣдното училище, за които трудно можѣше да се каже, че зная̨т руски.
    
    
    • Да припомня̨, че прѣз 80-тѣ почти цѣ̋лата българска индустрия работѣше за съвѣтския̌т пазар, а аз тогава работѣх в българската компютърна индустрия.
    • Руски език ни бѣше нужен. Английски - разбира се - сѫщо.
  
  
  • Бил ли съм репресиран прѣз тоталитаризмът? Не. (.. покажи защо пък да съм бил репресиран и защо не съм бил ..)
  • Бил ли съм репресиран прѣз тоталитаризмът? Не. (.. скрий дали съм бил репресиран ..)
    
    
    • Като студент във варненската академия баща ми е издавал легионерски вѣстник "Студентски глас".
    • За тази си дѣйност е получил двугодишна присѫда от така нарѣчения̌т "народен сѫд".
    • Да, баща ми е бил репресиран при комунистическия̌т тоталитаризъм, но аз - не.
    
    
    • Опазил ме Бог от школата за запасни офицери, както и от всѣ̋каква сержантска школа.
    • Изкарах чиста служба с чист пагон.
    
    
    • Да повторя̨:
      • Имам магистърска степен по математика в областта "реален и функционален анализ".
      • Имам и правоспособност за учител по математика.
      • Обаче съм работил само като компютърен програмист и софту̌ерен инженер.
    
    
    • Когато завърших магистърската програма, се откри асистентско мѣ̋сто по математика във Висшия̌т педагогически институт в Шумен.
    • Точно за мене. Кандидатствах.
    • Проучили сѫ мина̨лото ми и произходът ми.
    • Не ме допусна̨ха̨ до конкурсът.
    
    
    • Като човѣк от село без софийско жителство, можѣше да се установя̨ в Шумен.
    • Можѣше да стана̨ шумналия.
    • Щѣ̋х да стана̨ добър даскал на даскали по математика.
    • И като даскал на даскали, едва щѣ̋х да свързвам двата края.
    
    
    • Но стана̨ много по-добрѣ.
    
    
    • Разбрах, че академичната кариера не е за мене.
    • За мене се намѣри много по-подходящо мѣ̋сто в компютърната индустрия и аз се скрих там.
    • С уредено врѣменно софийско жителство, подновявано редовно.
    
    
    • Срѣшна̨х Тамара, с която създадохме сѣмейство и отгледахме син.
    • Нищо по-важно от това не е имало в моя̌т живот.
    • Тритѣ ни черни пуделчета, които нашето сѣмейство бѣше осиновило, идват слѣд това.
    
    
    • Не съм бил репресиран!
    • Галеник на сѫдбата съм бил. (.. изповѣдта на един галеник на сѫдбата я̨ скрий ..)
  
  
  • (.. скрий ги щрихитѣ от биографията ми ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-15 11:55:: (.. покажи ..)  Спомени от 1972  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Спомени от 1972  (.. скрий ги ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
  • Прѣз 1972 завърших срѣдното си образование в търновската гимназия.
    Завърших 11-ти клас.
    На 1972-10-04 ме взеха̨ войник.
    
    
    • Нашия̌т набор бѣше третия̌т по ред, при който приетитѣ във висше учебно заведение първо на общо основание отслужваха̨ двѣтѣ години редовна военна служба.
    • Прѣз прѣднитѣ години студентитѣ сѫ карали военна служба прѣз ваканциитѣ и като запасняци.
  
  
  • За кандидат-студентската кампания прѣз 1972 въведоха̨ изпит по "обща култура и политическа подготовка".
    
    
    • Нашия̌т випуск щѣше да държи такъв изпит за сефте.
    • Както можѣше да се прѣдположи, всичкитѣ въпроси от конспектът бѣ̋ха̨ политически.
    
    
    • Аз много се уплаших.
    • Послѣ се оказа, че изпитът не бил толкова страшен, особено прѣд вид на четиритѣ политически изпита в университетът прѣз слѣдващитѣ години.
    • Но аз много се уплаших.
  
  
  • Поставих си задача да влѣ̋за̨ в университетът от олимпиада, без да държа̨ такъв изпит.
    
    
    • Рѣшавах "тонове задачи" по математика и физика.
    • И изпълних програмата-максимум.
    • Приеха̨ ме за студент в софийския̌т университет и по математика, и по физика.
  
  
  • Бѣ̋х си дал зор повече от необходимото.
    
    
    • Класирах се на първо мѣ̋сто на републиканския̌т (подборния̌т) крѫг на олимпиадата по математика.
    
    
    • А това пък ми донесе отговорност - участие в међународната олимпиада по математика.
    • Тази отговорност не бѣше планирана - това, дѣто си го бѣ̋х поставил за цѣл, го бѣ̋х постигна̨л - бѣ̋х вече без примка на вратът - да става, каквото ще.
    
    
    • Това го пиша във връзка с информация, която видѣ̋х и сподѣлих днес - класирането на българския̌т отбор по математика на 16-то мѣ̋сто на олимпиадата с пет медала, един от които златен. Браво на сегашнитѣ дѣца!
  
  
  • Тазгодишната олимпиада се провела в Норвегия.
    
    
    • На сайтът ӥ намѣрих нѣ̋какви данни за олимпиадата прѣз 1972, прѣди 50 години.
    • Дори условията на тогавашнитѣ задачи мога̨т да се изтегля̨т.
    
    
    • Тогава отборно сме се били класирали на 10-то мѣ̋сто, обаче странитѣ-участнички сѫ били много по-малко - без САЩ и Китай.
    • Сега прѣз 2022 е било без Русия. Украйна сега се е класирала 17-та, непосрѣдствено слѣд България.
    
    
    • По прѣпратката за 1972 ще видите нѣ̋кои числа и нѣ̋кои имена.
      Моето име го нѣ̋ма.
    
    
    • Бронзови медали сѫ спечелили Руско Шиков и Камен Иванов.
    • По мой спомен, медалът на Руско бѣше срѣбърен, но явно грѣша̨.
    • Името му на Руско е сгрѣшено.
    
    
    • Аз фигурирам в картинката на 3-то мѣ̋сто, със 17 точки от 40 възможни, като съм бил изпрѣварил 55 участника или 48% от участницитѣ.
    
    
    • С други думи, класирал съм се в златната срѣда̀, което съвпада със споменитѣ ми.
  
  
  • Прѣпратки (references):
    
    
    • Българския̌т отбор на олимпиадата по математика прѣз 1972 според сайтът за олимпиадата прѣз 2022
    • П.Кендеров за олимпиадата по математика през 1972
    • Л.Карагьозов и Ив.Проданов за олимпиадата по математика през 1972
  
  
  • (.. скрий ги споменитѣ ми от 1972 ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: (.. покажи ..)  Критерии за истината  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Критерии за истината  (.. скрий ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
  • Компютърна програма.
    
    
    • Една компютърна програма трѣ̋бва да работи на компютър.
    
    
    • Ако програмата ти не работи, ако не можеш да отстраниш грѣшкитѣ си, така че програмата да заработи, тя е за изхвърляне, за боклукът.
    
    
    • Може в програмата да си вградил алгоритъм, взет от нѣ̋кой корифей в компютърнитѣ науки - това нѣ̋ма значение - твоята програма не работи, а авторът на алгоритъмът не е замѣсен в казусът.
    
    
    • Отклонение. Стана̨ дума, че прѣз 1986 спечелих голѣ̋мата награда от Втория̌т национален конкурс по програмиране. Нѣ̋кои колеги сѫ си помислили, че това е състезание по математика, загубили сѫ си врѣмето да доказват вѣрността на своя̌т алгоритъм, и така не им е остана̨ло врѣме да оформя̨т самата програма. Аз не си губих врѣмето да доказвам нищо за алгоритъмът.
    • Програмата трѣ̋бва да се пусне на компютър и да се тества - само това може да е критерия̌т.
    • Не може да се разчита на доказателство - в самото доказателство човѣк може да допусне грѣшка.
    • Разбира се, човѣк може да допусне грѣшка и в компютърната програма, но компютърът ще я̨ покаже.
  
  
  • Математиката. Математиката в срѣдно училище.
    
    
    • Момче, докажи ми теоремата на Питагор!
    
    
    • Ама господин учителю, тази теорема е била доказана от Питагор още прѣди 2500 години! Защо аз сега трѣ̋бва да я̨ доказвам! Нима се съмнѣ̋вате, че Питагор я̨ е доказал!
    
    
    • Мимето от другата паралелка прѣдния̌т час я̨ доказа теоремата и аз ӥ писах шестица. Ако ти не ми я̨ докажеш сега тука прѣд мене, на тебе ще ти пиша̨ двойка в бѣлѣжникът!
  
  
  • Математиката. Математиката във висше училище.
    
    
    • Колега, докажѣте твърдението XYZ!
    
    
    • Ама господин професоре! Твърдението XYZ е било доказано от John Doe, професор в Харвардския̌т университет и члѣн на четири академии на наукитѣ! Защо сега аз трѣ̋бва да го доказвам твърдението XYZ, слѣд като професор John Doe го е доказал! Нима се съмнѣ̋вате, че професор John Doe го е доказал това твърдение!
    
    
    • Защото, колега, ако Вие не ми докажете твърдението XYZ, сега ще Ви скѫсам и ще се видим с Вас на есенната поправителна сесия!
  
  
  • Диамат.
    
    
    • Забѣлѣжка_0. Едно врѣме всички студенти във висше учебно заведение държахме такъв изпит, обикновено във втори курс.
    
    
    • Колега, кажѣте що е то материя!
    
    
    • В книгата си "Материализъм и емпириокритицизъм" Ленин пише, че материята е обективна реалност, която ни е дадена .. [още около 50 думи]
    
    
    • Браво, колега, пиша̨ Ви отличен!
    
    
    • Забѣлѣжка_1. Едно врѣме можѣх да го изрецитирам какво бил писал Ленин. Сега не мога̨. Пък и не го намирам в мрѣжата. Едно врѣме учебницитѣ по диамат за студенти ги имаше в много-много екземпляри, и във всѣки един от тѣ̋х опрѣдѣлението на Ленин за материя може да се намѣри.
  
  
  • Богословие.
    
    
    • Забѣлѣжка. На такъв изпит не съм се явявал.
    
    
    • Кажѣте, колега, какво ще ни освободи!
    
    
    • Според глава 8 на Евангелието от Iоан, Iисус е казал, че като познаем истината, тя - истината - ще ни освободи!
    
    
    • Браво, колега, пиша̨ Ви отличен!
  
  
  • Заключение към текстът относно критериитѣ за истината ..
    
    
    • .. въз основа на жизнения̌т ми опит, въз основа на моя̌т background.
    • Не съм вече срѣдношколец.
    
    
    • Твърдения, в истинността на които не мога̨ да се убѣдя̨ със собствения̌т си акъл, си остават за мене съмнителни. В този смисъл авторитети не признавам.
    • Става дума за твърдения от историята или лингвистиката.
    
    
    • Изключения сѫ само твърденията от религията - тѣ се приемат на вѣ̋ра, религията се основава на вѣ̋ра.
  
  
  • (.. скрий ги критериитѣ за истината ..)
  
  
• ►►  ::author.unknown, 2023-10-25 09:45:: (.. покажи ..)  Историческа справка за нашето поколѣние  (.. покажи я̨ във facebook: ..  Нѣжна е нощта ..  България ..)
  
  
• ▼▼  ::author.unknown, 2023-10-25 09:45:: Историческа справка за нашето поколѣние  (.. покажи я̨ във facebook: ..  Нѣжна е нощта ..  България ..) (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Има хора, които сѫ родени прѣз 50-тѣ и 60-тѣ години.
    Отгледани сѫ прѣз 60-тѣ години.
    Учили сѫ прѣз 70-тѣ години.
    Тѣ сѫ се женили прѣз 80-тѣ години.
    Работили сѫ прѣз 80-тѣ и 90-тѣ,
    много работя̨т и днес ...
  
  
  • Тѣ си промѣниха̨ мирогледът прѣз 90-тѣ.
    «Виђаха̨ свѣтлината» прѣз 2000-та.
    Бѣ̋ха̨ изненадани прѣз 2010.
    И неотказали се прѣз 2020!
  
  
  • Прѣживѣли почти
    седем различни десетилѣтия...
    два различни вѣка...
    двѣ различни хилядолѣтия...
  
  
  • От телефон на дълги разстояния до видео-разговори навсѣ̋къдѣ по свѣтът,
    от филмови ленти и slide-show-та до Youtube,
    от винилови плочи до online-музика,
    от рѫкописни писма до email, WhatsApp и социални мрѣжи.
    
    От слушане на мачове по радиото, гледане на черно-бѣ̋ла телевизия и след това телевизия с висока раздѣлителна способност.
    
    Тѣ ходѣха̨ във видеотеката, а сега гледат Netflix.
    
    Знаѣха̨ как да отпечатат фотокарта,
    имаха̨ първитѣ компютри, перфокарти, флопи дискове,
    а сега имат гигабайти и терабайти на мобилни телефони или iPad.
    
    Прѣз цѣ̋лото си дѣтство тѣ нося̨т кѫси панталони, слѣд това дълги панталони, оксфордки, бермуди или мини поли, макси поли, клинове, харем и др.
    
    Обуваха̨ филцове, караха̨ ролери, триколки и велосипеди, мотопеди, бензинови или дизелови коли, а сега карат хибриди или 100% електрически скутери, велосипеди, скутери и коли.
    
    Те избѣгна̨ха̨ дѣтски паралич, менингит, едра шарка, грип H1N1 и западнонилска треска.
  
  
  • Да! Такива хора сѫ мина̨ли прѣз много, но какъв прѣкрасен и интересен живот имат!
  
  
  • Това поколѣние спокойно може да се нарече «бивши пенсионери»,
    които сѫ родени в онзи свѣ̋т на 50-тѣ и 60-тѣ години,
    имали сѫ аналогово дѣтство
    и дигитален живот на зрѣ̋ла възраст.
    Тѣ сѫ един вид «Абракадабра». В буквалния̌т смисъл на думата.
  
  
  • Това поколѣние е живѣ̋ло и прѣживѣ̋ло повече от всѣ̋ко друго в историята на човѣчеството във всѣ̋ко измѣрение на животът.
  
  
  • Именно това поколѣние се адаптира към всѣ̋какви промѣни!
  
  
  • 👏 Аплодисменти 👏!
    За всички прѣдставители на особеното поколѣние,
    което бѣше и си остава уникално, независмо от всичко!
    Здраве, Радост, Късмет, Доброта и Щастие!💛🍀💜
  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-25 11:05::

    два различни вѣка...
    двѣ различни хилядолѣтия...

    Кое е нашето хилядолѣтие?
    
    
    • Дали това, прѣз което европейцитѣ сѫ открили Америка?
    • Или това, прѣз което американцитѣ ще заселя̨т Луната?
  
  
  • (.. скрий я̨ историческата справка за нашето поколѣние ..)
  
  
• (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  

---

---

.. към прѣпраткитѣ ..  .. към коментаритѣ ..  .. to the bottom ..

Житейска програма

Работническо дѣло
5 февруари 1986
рубриката "Документален разказ"
записала Весела Цолова

"Работническо дѣло" бѣше единствениът̌ официоз в България до появата на "Демокрация" прѣз февруари 1990. В СССР имаше два официоза - "Правда" и "Извѣстия".

В рубриката "Документален разказ" "Работническо дѣло" публикуваше разкази от първо лице на знатни строители, знатни комбайнери, и други такива.

Мене сѫ ме избрали, защото току-що бѣ̋х спечелил голѣ̋мата награда от Вториът̌ национален конкурс по програмиране.

Журналистката Весела Цолова си е мислѣла, че тя трѣ̋бва да напише текстът̌. С мене обаче нѣ̋маше как да стане така. Текстът̌ си е мой.

(.. покажи моитѣ прѣсни коментари ..)   

От седем години работıѫ̨ с компютри - ние ги наричаме просто машини.

С компютри съм се занимавал и прѣди това, като студент и ученик.

На работа постѫпих прѣз 1979, а тази статия е от 1986 - затова седем години.

Пенсионирах се прѣз 2019. Слѣдователно, професионално с компютри съм се занимавал 40 години.

Компютър, който могѫ̨ да го вдигнѫ̨ и да го прѣмѣстıѫ̨, го наричам компютърче.

Като кажѫ̨, че съм програмист, ме питат "И в какво се състои работата на програмиститѣ?" Най-напрѣд отговарям: да се учим. Поговорката, че човѣк се учи, докато е жив, за програмиститѣ има съвсѣм конкретен смисъл. Изучаваме възможноститѣ, начинитѣ и срѣдствата за работа с машинитѣ, които твърдѣ бързо се усъвършенстват. Всѣ̋ко изоставане може да те изхвърли "зад бордът̌" на професията.

Налага се да навлизаме и в прѣдмѣтната област, къдѣто ще се прилагат разработванитѣ от нас програми. Та нали "за да научим компютърът̌" на нѣщо, най-напрѣд трѣ̋бва да се научим самитѣ ние. Защото компютритѣ сѫ си

машини

и като всички машини - автомобили, стругове, станове, не могѫ̨т да мислıѫ̨т. Което и да е животно - куче, котка, даже мишка, е много по-интелигентно от машинитѣ. А това означава, че програмиститѣ сѫ тѣзи, които трѣ̋бва да мислıѫ̨т и да прѣмислят заради машинитѣ.

В публикуваниът̌ текст думата "даже" бѣ замѣстена с "дори":
куче, котка, дори мишка.

Разбира се, всички хора мислıѫ̨т. Особеното при нас е, че цѣленасочената мисъл трѣ̋бва да се изрази, да се въплъти в програма за компютърът̌, която да рѣшава дадена задача, и която се подлага на неумолима провѣрка на машината.

Самокритиката на събрание - общо или партийно, бѣше част от тогавашната корпоративна култура. А цѣ̋лата тогавашна държава трѣ̋бва да ıѫ̨ разглеђате като една корпорация. Това е разяснение към думитѣ по-долу.

И така, да се учиш не е толкоз трудно, да създаваш е безспорно най-приятното. Но колкото и парадоксално да звучи за нѣ̋кого, най-често ни се налага да се "самокритикуваме" ... Е, не прѣд събрание, а прѣд машината. Това може би е най-тежкото в нашата професия, защото много изхабява. Прѣдставѣте си дни наред човѣк да се занимава само с откриване и отстраняване на собственитѣ си грѣшки. Успокояваме се с мисълта на дрѣвнитѣ, че "човѣшко е да се грѣши". Дали сѫ подозирали до каква степен сѫ прави? И се учим от грѣшките си, разбира се.

Повечето от задачитѣ, които се срѣщат на практика, не сѫ по силитѣ на един програмист. С рѣшаването на тѣзи задачи се заема

колектив

от проектанти и програмисти. Създаването на една програмна система може да трае години. И не винѫги всичко върви гладко. Необходимо е в колективът̌ да се поддържат добри отношения, хората да се разбират и да си вѣ̋рват. Трѣ̋бва да има и добър рѫководител. А ако не успѣıѫ̨т да се сработıѫ̨т, едва ли ще се стигне до желаниът̌ краен резултат - програмниът̌ продукт, въпрѣки че всѣки поотдѣлно може да е много добър специалист. Има случаи да пропадат разработки поради лош микроклимат в творческиът̌ колектив.

Терминологията при днешната корпоративна култура е малко по-различна.

Разяснение на нѣ̋кои думи по-долу: За всѣки професионалист удовлетворение от работата му носи високата заплата.

Има и поговорка: Браво се казва на магаре, на човѣк се дават пари.

Може би не ви става ясно какво прѣдставлява програмирането. То не се смѣ̋та за наука, не е и изкуство, още по-малко спорт (като шахматът̌ напримѣр). Но без съмнѣние то е високоинтелектуална творческа дѣйност. И все пак, за мен е по-важна другата страна на въпросът̌: какво носи на програмистът̌ удовлетворение от работата? Едва ли защита на дисертация. Още по-малко "шампионска титла". Според мене, това е да виђаш, че създаденитѣ от тебе програми се използват и потрѣбителитѣ сѫ доволни от тѣ̋х. Излиза, че програмирането е

производство

- то служи да удовлетвори съвсѣм конкретни потрѣбности от програмни продукти. Тѣзи потрѣбности нарастват с все по-осезаемото навлизане на компютритѣ във всички сфери на обществено-икономическиът̌ живот.

При създаването на програмниът̌ продукт възникват редица проблеми. Доскоро всеобща бѣше практиката програмата да се пише от програмисти-професионалисти. Но тѣ обикновено не познават достатъчно областта, в която тя ще се прилага. Специалиститѣ пък в тази област слабо познават възможноститѣ на изчислителната техника. Общ език лесно не се намира и резултатът̌ е професионално написан програмен продукт без потрѣбителска стойност. За пълното прѣодоляване на това разминаване ще допринесе всеобщото образование по информатика.

Аз самиът̌ съм започнѫ̨л да учѫ̨ програмиране от девети клас, но "на сухо". Имах възможност да изпробвам своя програма на компютър едва като студент. Сега е друго. Убѣден съм, че програмирането вече е по силитѣ на ученици от пети-шести клас. Нѣщо повече, тѣ имат възможността да съставят и да изпълняват свои програми. Естествено е да овладѣıѫ̨т професията на програмистът̌ много по-рано от нас. И само слѣд двѣ-три години ще ни изпрѣварıѫ̨т, защото общопризнато е, че програмирането е професия за млади. Човѣк може да бѫде продуктивен като програмист до опрѣдѣлена възраст. Зависи от човѣкът̌. За себе си давам още пет години, най-много десет. Неизбѣжно нѣ̋кой ден ще ми се наложи да се откажѫ̨ и да се захванѫ̨ с нѣщо друго.

Четиридесет години издържа̀х. Излѣзе, че за друго не ме бива, а като кодировчик - в писането на програмен код - бѣ̋х много добър.

В търновската гимназия учихме програмиране на Алгол-60 и на машинен език за Минск-2. Само на сухо.

Когато писах горнитѣ думи, че програмирането е професия за млади и че скоро ще ми се наложи да се откажѫ̨ от програмирането, имах скрита мисъл - искаше ми се нѣ̋как си да се издѣйства по-ранно пенсиониране за програмиститѣ, каквато привилегия имахѫ̨ минıоритѣ и военнитѣ. Не се получи. Дал Бог да доживѣıѫ̨ до необходимата възраст, и можах да прѣдставıѫ̨ документи за над 40 години стаж - като програмист.

Програмирането, както всѣ̋ка творческа дѣйност, може да се доведе до изкуство. Стига в житейската ти програма да нѣ̋ма излишни прѣходи. Винѫги да продължаваш напрѣд. Към по-доброто.

►► покажи карѐто отстрани

скрий
Христо Христов е роден на 9 юни 1954 г. в с. Кѐсарево, Великотърновски окрѫг.
Завършва срѣдното си образование със златен медал във Велико Търново.
Като първенец в републиканската олимпиада по математика през 1972 г.
е приет за студент по математика в Софийскиът̌ университет "Климент Охридски".
От 1979 г. работи като програмист в
Технологичниът̌ институт за информационни системи "СИСТЕМИЗОТ" в София.
Носител на голѣ̋мата награда от Вториът̌ национален конкурс по програмиране.

(.. покажи моитѣ прѣсни коментари ..)  .. към началото ..

---

►►   Прѣпратки (references)    (.. покажи ..)

(.. покажи прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

▼▼   Прѣпратки (references)    (.. скрий ..)

• {offline} Работническо дело, 1986-02-05, рубрика "Документален разказ"
• {offline} Списание "Компютър за вас", брой 3/1986, Форум - втори национален конкурс по програмиране - София ´86
• П.Кендеров за олимпиадата по математика през 1972
• Л.Карагьозов и Ив.Проданов за олимпиадата по математика през 1972
• За олимпиадата по математика през 1972 в Музеът̌ на математиката и информатиката в България
• sandacite.bg: Историческа справка за СИСТЕМИЗОТ
• christotamarin.blog: За компютритѣ полиномиално

(.. скрий прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-02-05 17:11:: (.. покажи ..)  За тази публикация в "Работническо дѣло"
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-02-05 17:11:: За тази публикация в "Работническо дѣло" (.. скрий ..)
  
  
  • "Работническо дѣло" бѣше единствениът̌ официоз в България до появата на "Демокрация" прѣз февруари 1990. В СССР имаше два официоза - "Правда" и "Извѣстия". Това бѣ̋хѫ̨ най-надѣђнитѣ печатни легални източници на информация по онова врѣме, прѣди 1990.
  
  
  • В рубриката "Документален разказ" вѣстникът̌ "Работническо дѣло" публикуваше разкази от първо лице на знатни строители, знатни комбайнери, и други такива.
  • Мене сѫ ме избрали, защото току-що бѣ̋х спечелил голѣ̋мата награда от Вториът̌ национален конкурс по програмиране.
  
  
  • Журналистката Весела Цолова си е мислѣла, че тя трѣ̋бва да напише текстът̌. С мене обаче нѣ̋маше как да стане така. Текстът̌ си е мой.
    
    Текстът̌ го писахме една вечер с една колежка.
    
    През денıъ тази журналистка Весела Цолова донесе проекто-текст, аз го взех и обѣщах да го редактирам. Текстът̌ бѣше ужасен, нищо от него не оставихме.
    
    На другиът̌ ден занесох редактираниът̌ вариант, в който не бе останѫ̨ло нищо от оригиналниът̌ вариант. За всѣ̋ко изрѣчение се борѣх. Заявих ѝ, че форматът̌ на рубриката е да прѣдава моитѣ думи, и аз не съм съгласен думитѣ ми да се изопачават. Казах ѝ, че ако иска, може да си напише друга статия в друг формат със свои думи.
    
    Нито една моя дума не бѣ смѣнена в публикуваниът̌ текст. По-горниът̌ редактор явно се е бил съгласил с мене.
    
    Заглавието "Житейска програма" е на редакцията. Весела Цолова ми каза, че дори тя не можѣла да опрѣдѣли заглавието.
  
  
  • В спорът̌ међу нас Весела Цолова се наложи само веднѫж.
    
    Мое прeдложение: .. куче, котка, даже мишка ..
    Весела Цолова: "даже" е русизъм, да го замѣним с "дори".
    Публикувано: .. куче, котка, дори мишка ..
    

    .. ку̀че, ко̀тка, да̀же мѝшка .. има си ритъм.
    .. ку̀че, ко̀тка, дорѝ мѝшка .. нарушен ритъм.
    .. коза̀, овца̀, дорѝ свиня̀ - възстановен ритъм.

  • (.. скрий го коментарът̌ за тази публикация в "Работническо дѣло" ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-02-10 23:05:: (.. покажи ..)  За Вториът̌ национален конкурс по програмиране
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-02-10 23:05:: За Вториът̌ национален конкурс по програмиране (.. скрий ..)
  
  
  • Станѫ̨ дума за Вториът̌ национален конкурс по програмиране. Публикацията ми в "Работническо дѣло" се дължи на това, че бѣ̋х лау̌реат от този конкурс.
  
  
  • Информация за конкурсът̌ вече трудно може да се намѣри. А и аз много нѣща съм забравил. Това обаче ме мотивира да запишѫ̨ тук смѫтнитѣ си спомени. Става дума за Вториът̌ национален конкурс по програмиране. Нищо не могѫ̨ да кажѫ̨ за Първиът̌, нито за слѣдващи издания на конкурсът̌.
  
  
  • Конкурсът̌ се проведе в два крѫга - задочен и присѫтствен, и в пет секции според използваниът̌ език за програмиране. Всѣки участник трѣ̋бваше да си избере с кой език ще участва. Не помнıѫ̨ кои бѣ̋хѫ̨ петтѣ допустими езика за програмиране.
    
    
    • Аз участвах с PL/I. Това бѣше "родниът̌" ми език за програмиране. Като студент в Математическиът̌ факултет на Софийскиът̌ университет бѣ̋х усвоил два езика: PL/I и Fortran.
  
  
  • Задочниът̌ крѫг се проведе прѣз 1985 с една задача за всички, която не ıѫ̨ помнıѫ̨.
    
    
    • Това бѣ моментът̌, когато участникът̌ избира език за програмиране.
    • Рѣшенията на задачата на избраниът̌ език трѣ̋бваше да се изпратıѫ̨т до журито на конкурсът̌, като задължително трѣ̋бваше да включват доказателство, че програмата, рѣшаваща задачата, е пускана на компютър.
    
    
    • Задачата прѣдполагаше разработка на алгоритъм, кодиране на алгоритъмът̌ в програма и изпълнение на програмата на компютър, което да доведе до рѣшение на задачата.
    
    
    • Алгоритъмът̌ включваше рекурсия, а срѣдата, къдѣто щѣ̋х да ıѫ̨ пускам програмата си, не допускаше рекурсия. Рекурсията трѣ̋бваше да ıѫ̨ симулирам.
  
  
  • Слѣдващиът̌ крѫг на конкурсът̌ се проведе в 325-та ау̌дитория на Математическиът̌ факултет с над сто участници.
  • Дадохѫ̨ ни двѣ задачи.
  
  
  • Първата бѣ от типът̌ на задачата от задочниът̌ крѫг, но доста по-трудна. Прѣдполагаше се разработка на алгоритъм и кодиране на алгоритъмът̌ в програма, на рѫка написана на хартия. Изпълнение на компютър нѣ̋маше как да се осигури.
    
    
    • Рѣших задачата. Нѣ̋маше нуђа да симулирам рекурсията, понеже не се прѣдвиђаше изпълнение на програмата. Журито щѣше да оцѣнява рѫкописни програмни текстове.
    • Спомням си, че условието на тази задача и моето рѣшение бѣ̋хѫ̨ публикувани в нѣ̋какво списание.
  
  
  • Втората задача бѣше от друг тип. Получихме лист с напечатан откѫс от програмен текст. Трѣ̋бваше да намѣрим грѣшкитѣ в програмата, по възможност всичкитѣ.
    
    
    • Струва ми се, че всичкитѣ грѣшки ги бѣ̋х изловил.
    • Втората задача бѣше с различни версии за петтѣ допустими езици за програмиране.
  
  
  • Помнıѫ̨, че голѣ̋мата награда бѣше парична, приблизително цѣната на цвѣтен телевизор "Велико Търново", за какъвто си ıѫ̨ похарчих наградата.
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ за вториът̌ национален конкурс по програмиране ..)


• ►►  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: (.. покажи тука ..)  Истини за компютърното програмиране, които често се прѣмълчават  (.. покажи там ..)
  
• ▼▼  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: Истини за компютърното програмиране, които често се прѣмълчават (.. скрий ..) (.. покажи тука в оригинал на френски ..)  (.. покажи там ..)

  Компютърното програмиране, въпрѣки че е техническа и прецизна дисциплина, сѫщо има нѣ̋кои нѣща, останѫ̨ли недоизказани. Ето нѣ̋кои от тѣ̋х:

  
  
  1. Нѣ̋ма само един правилен начин за програмиране. Има много различни подходи за рѣшаване на проблем в програмирането. Всѣки програмист има свой собствен начин да прави нѣщата, стига крайниът̌ резултат е правилен и ефективен. Универсален метод нѣ̋ма.
  
  
  2. Комуникационнитѣ умѣния имат значение. Програмирането не е само писане на код. Комуникацията с члѣновете на екипът̌, с клиентитѣ и с потрѣбителитѣ е не по-малко от сѫществено значение. Често се прѣнебрѣгва способността да се обясняват ясно идеитѣ, да се слуша внимателно и да се сътрудничи, но тя е от рѣшаващо значение за успѣхът̌ на един проект.
  
  
  3. Често проектитѣ отнемат повече врѣме от очакваното. Трудно е да се оцѣни колко врѣме ще е необходимо за завършване на проект за програмиране. Непрѣдвидени събития, грѣшки, проблеми със съвмѣстимостта и други прѣчки могѫ̨т значително да забавят процесът̌ на разработка. Важно е да планирате реалистични срокове и да сте гъвкави.
  
  
  4. Непрѣкѫснѫ̨тото обучение е от сѫществено значение: Програмирането се промѣня бързо. Постоянно се появяват нови технологии, нови езици, нови срѣди за програмиране (new frameworks). За да сѫ в крак с новоститѣ и да останѫ̨ конкурентоспособни, програмиститѣ трѣ̋бва да продължават да се учѫ̨т и да се образоват прѣз цѣ̋лата си кариера.
  
  
  5. Дефектитѣ в софту̌ерът̌ (бъговетѣ) сѫ неизбѣжни. Дори опитни програмисти правıът̌ грѣшки и въвеђат бъгове в своıът̌ код. Тѫрсенето на грѣшки (bugfixing-ът) е нераздѣлна част от процесът̌ на разработка и може да отнеме много врѣме. Добра практика е да се извършват стриктни тестове и да се използват инструменти за отстраняване на бъгове, за да се минимизират грѣшкитѣ, но тѣ никога не могѫ̨т да бъдѫ̨т напълно елиминирани.
  
  
  6. Документацията често се прѣнебрѣгва. Ясната и пълна документация е от сѫществено значение, за да позволи на другитѣ разработчици да разберѫ̨т и да работıѫ̨т върху сѫществуващ код. За съжаление тя често се прѣнебрѣгва или се смѣ̋та за второстепенна задача. Инвестирането на врѣме в документацията може да улесни поддръжката на кодът̌ в дългосрочен план.
  
  
  7. Програмирането е творческа дисциплина. Въпрѣки че програмирането често се смѣ̋та за техническа дисциплина, то включва и елемент на творчество. Програмиститѣ трѣ̋бва да намират иновативни рѣшения на проблемитѣ, да проектират удобни потрѣбителски интерфейси и да разработват елегантни софту̌ерни архитектури.
  
  

  Имайте прѣд вид, че тѣзи често прѣмълчавани нѣща могѫ̨ да варират според индивидуалниът̌ опит и гледнитѣ точки, но тѣ дават прѣдстава за подцѣнявани аспекти на компютърното програмиране.

  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. покажи тука оригиналниът̌ текст на френски ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  ▼▼  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: Истини за компютърното програмиране, които често се прѣмълчават (.. скрий ..) (.. скрий го текстът̌ на френски ..)  (.. покажи го там ..)

  Компютърното програмиране, въпрѣки че е техническа и прецизна дисциплина, сѫщо има нѣ̋кои нѣща, останѫ̨ли недоизказани. Ето нѣ̋кои от тѣ̋х:

  
  
  1. Нѣ̋ма само един правилен начин за програмиране. Има много различни подходи за рѣшаване на проблем в програмирането. Всѣки програмист има свой собствен начин да прави нѣщата, стига крайниът̌ резултат е правилен и ефективен. Универсален метод нѣ̋ма.
  
  
  2. Комуникационнитѣ умѣния имат значение. Програмирането не е само писане на код. Комуникацията с члѣновете на екипът̌, с клиентитѣ и с потрѣбителитѣ е не по-малко от сѫществено значение. Често се прѣнебрѣгва способността да се обясняват ясно идеитѣ, да се слуша внимателно и да се сътрудничи, но тя е от рѣшаващо значение за успѣхът̌ на един проект.
  
  
  3. Често проектитѣ отнемат повече врѣме от очакваното. Трудно е да се оцѣни колко врѣме ще е необходимо за завършване на проект за програмиране. Непрѣдвидени събития, грѣшки, проблеми със съвмѣстимостта и други прѣчки могѫ̨т значително да забавят процесът̌ на разработка. Важно е да планирате реалистични срокове и да сте гъвкави.
  
  
  4. Непрѣкѫснѫ̨тото обучение е от сѫществено значение: Програмирането се промѣня бързо. Постоянно се появяват нови технологии, нови езици, нови срѣди за програмиране (new frameworks). За да сѫ в крак с новоститѣ и да останѫ̨ конкурентоспособни, програмиститѣ трѣ̋бва да продължават да се учѫ̨т и да се образоват прѣз цѣ̋лата си кариера.
  
  
  5. Дефектитѣ в софту̌ерът̌ (бъговетѣ) сѫ неизбѣжни. Дори опитни програмисти правıът̌ грѣшки и въвеђат бъгове в своıът̌ код. Тѫрсенето на грѣшки (bugfixing-ът) е нераздѣлна част от процесът̌ на разработка и може да отнеме много врѣме. Добра практика е да се извършват стриктни тестове и да се използват инструменти за отстраняване на бъгове, за да се минимизират грѣшкитѣ, но тѣ никога не могѫ̨т да бъдѫ̨т напълно елиминирани.
  
  
  6. Документацията често се прѣнебрѣгва. Ясната и пълна документация е от сѫществено значение, за да позволи на другитѣ разработчици да разберѫ̨т и да работıѫ̨т върху сѫществуващ код. За съжаление тя често се прѣнебрѣгва или се смѣ̋та за второстепенна задача. Инвестирането на врѣме в документацията може да улесни поддръжката на кодът̌ в дългосрочен план.
  
  
  7. Програмирането е творческа дисциплина. Въпрѣки че програмирането често се смѣ̋та за техническа дисциплина, то включва и елемент на творчество. Програмиститѣ трѣ̋бва да намират иновативни рѣшения на проблемитѣ, да проектират удобни потрѣбителски интерфейси и да разработват елегантни софту̌ерни архитектури.
  
  

  Имайте прѣд вид, че тѣзи често прѣмълчавани нѣща могѫ̨ да варират според индивидуалниът̌ опит и гледнитѣ точки, но тѣ дават прѣдстава за подцѣнявани аспекти на компютърното програмиране.

  La programmation en informatique, bien qu'elle soit une discipline technique et précise, comporte également quelques non-dits. Voici certains d'entre eux:

  
  
  1. Il n'y a pas qu'une seule bonne façon de programmer: Il existe de nombreuses approches différentes pour résoudre un problème de programmation. Chaque programmeur a sa propre façon de faire les choses, et tant que le résultat final est correct et efficace, il n'y a pas de méthode universelle.
  
  
  2. L'importance des compétences en communication: La programmation ne consiste pas seulement à écrire du code. La communication avec les membres de l'équipe, les clients et les utilisateurs est également essentielle. La capacité à expliquer clairement les idées, à écouter attentivement et à collaborer est souvent négligée, mais elle est cruciale pour le succès d'un projet.
  
  
  3. Les projets prennent souvent plus de temps que prévu: L'estimation du temps nécessaire pour achever un projet de programmation peut être difficile. Les imprévus, les bugs, les problèmes de compatibilité et d'autres obstacles peuvent ralentir considérablement le processus de développement. Il est important de prévoir des délais réalistes et de faire preuve de flexibilité.
  
  
  4. L'apprentissage continu est essentiel: La programmation évolue rapidement, de nouvelles technologies, langages et frameworks apparaissent constamment. Pour rester à jour et compétitif, les programmeurs doivent continuer à apprendre et à se former tout au long de leur carrière.
  
  
  5. Les bugs sont inévitables: Même les programmeurs expérimentés commettent des erreurs et introduisent des bugs dans leur code. La chasse aux bugs fait partie intégrante du processus de développement et peut prendre beaucoup de temps. Une bonne pratique consiste à effectuer des tests rigoureux et à utiliser des outils de débogage pour minimiser les bugs, mais ils ne peuvent jamais être complètement éliminés.
  
  
  6. La documentation est souvent négligée: La documentation claire et complète est essentielle pour permettre à d'autres développeurs de comprendre et de travailler sur un code existant. Malheureusement, elle est souvent négligée ou considérée comme une tâche secondaire. Investir du temps dans la documentation peut faciliter la maintenance du code à long terme.
  
  
  7. La programmation est une discipline créative: Bien que la programmation soit souvent considérée comme une discipline technique, elle implique également une part de créativité. Les programmeurs doivent trouver des solutions innovantes aux problèmes, concevoir des interfaces utilisateur conviviales et élaborer des architectures logicielles élégantes.
  
  

  Gardez à l'esprit que ces non-dits peuvent varier selon les expériences et les perspectives individuelles, mais ils fournissent un aperçu des aspects souvent sous-estimés de la programmation en informatique.

  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий го оригиналниът̌ текст на френски ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: (.. покажи ..)  Щрихи от биографията ми  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Щрихи от биографията ми  (.. скрий ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
  • По повод на мои публикации и постове във facebook на истoрически теми наскоро възникнѫ̨хѫ̨ дискусии какъв съм аз, какво образование имам и имам ли право да се изказвам по въпроси от историята.
  • Подобни въпроси могѫ̨т да се поставıѫ̨т и във връзка с публикациитѣ ми по лингвистични теми.
  
  
  • По професия съм компютърен програмист и софту̌ерен инженер.
    Като такъв съм натрупал цѣлиът̌ изискващ се за пенсия стаж - над 40 години,
    и скоро слѣд като навърших и възрастта за пенсия,
    отхвърлих професионалнитѣ си ангажименти
    и заживѣ̋х като щастлив пенсионер.
    
    
    • Все пак, да е ясно: в тази област работıѫ̨ за пари.
    
    
    • И разбира се, вече отхвърлям всѣ̋какви ангажименти -
      а бе не ме бива вече, паметта ми отслабнѫ̨.
  
  
  • Като щастлив пенсионер съм се отдал на любителски занимания,
    наричани понѣ̋кога хоби -
    занимания по лингвистика, история и
    най-вече историческа лингвистика, т.е. лингвистична археология.
    
    
    • Намирам врѣме и да пишѫ̨ за далечната история на компютритѣ.
    
    
    • Това го правıѫ̨ без пари.
      Правıѫ̨ го като магаре, а не като човѣк,
      защото "браво" се казва на магаре, а на човѣк се дават пари.
  
  
  • Не писах какъв съм по образование. Математик съм.
    
    
    • Имам магистърска степен по математика в областта "реален и функционален анализ".
    
    
    • Имам и правоспособност за учител по математика.
    
    
    • Обаче както вече писах, работил съм само като компютърен програмист и софту̌ерен инженер.
  
  
  • И във връзка с любителскитѣ ми занимания - важно е основното и срѣдното образование.
    
    
    • Учебниът̌ материал по мое врѣме бѣ впечатляващ и аз го владѣѣх до подробности.
      По всички прѣдмѣти, освѣн по основи на комунизмът̌.
    
    
    • Сега понѣ̋кога се чудıѫ̨ как специалисти с висше образование, ерудити в своята област, не знаıѫ̨т елементарни нѣща.
    • Такива хора явно имат висше образование, ама основно и срѣдно образование имат ли, нѣ̋мат ли?
    
    
    • Как да е.
    • Аз съм човѣк с основно образование, завършено в родното ми село,
      и със срѣдно образование, завършено в търновска гимназия.
    
    
    • Като примѣр да дам обучението по руски език.
      От 5-ти до 9-ти клас в учебната програма влизаше всичко необходимо,
      за да постигнѫ̨т ученицитѣ добър руски език, да не кажѫ̨ перфектен.
      И въпрѣки това имах колеги с висше математическо образование и с шестица по руски от срѣдното училище, за които трудно можѣше да се каже, че знаıѫ̨т руски.
    
    
    • Да припомнıѫ̨, че прѣз 80-тѣ почти цѣ̋лата българска индустрия работѣше за съвѣтскиът̌ пазар, а аз тогава работѣх в българската компютърна индустрия.
    • Руски език ни бѣше нужен. Английски - разбира се - сѫщо.
  
  
  • Бил ли съм репресиран прѣз тоталитаризмът̌? Не. (.. покажи защо пък да съм бил репресиран и защо не съм бил ..)
  • Бил ли съм репресиран прѣз тоталитаризмът̌? Не. (.. скрий дали съм бил репресиран ..)
    
    
    • Като студент във варненската академия баща ми е издавал легионерски вѣстник "Студентски глас".
    • За тази си дѣйност е получил двугодишна присѫда от така нарѣчениът̌ "народен сѫд".
    • Да, баща ми е бил репресиран при комунистическиът̌ тоталитаризъм, но аз - не.
    
    
    • Опазил ме Бог от школата за запасни офицери, както и от всѣ̋каква сержантска школа.
    • Изкарах чиста служба с чист пагон.
    
    
    • Да повторıѫ̨:
      • Имам магистърска степен по математика в областта "реален и функционален анализ".
      • Имам и правоспособност за учител по математика.
      • Обаче съм работил само като компютърен програмист и софту̌ерен инженер.
    
    
    • Когато завърших магистърската програма, се откри асистентско мѣ̋сто по математика във Висшиът̌ педагогически институт в Шумен.
    • Точно за мене. Кандидатствах.
    • Проучили сѫ минѫ̨лото ми и произходът̌ ми.
    • Не ме допуснѫ̨хѫ̨ до конкурсът̌.
    
    
    • Като човѣк от село без софийско жителство, можѣше да се установıѫ̨ в Шумен.
    • Можѣше да станѫ̨ шумналия.
    • Щѣ̋х да станѫ̨ добър даскал на даскали по математика.
    • И като даскал на даскали, едва щѣ̋х да свързвам двата края.
    
    
    • Но станѫ̨ много по-добрѣ.
    
    
    • Разбрах, че академичната кариера не е за мене.
    • За мене се намѣри много по-подходящо мѣ̋сто в компютърната индустрия и аз се скрих там.
    • С уредено врѣменно софийско жителство, подновявано редовно.
    
    
    • Срѣшнѫ̨х Тамара, с която създадохме сѣмейство и отгледахме син.
    • Нищо по-важно от това не е имало в моıът̌ живот.
    • Тритѣ ни черни пуделчета, които нашето сѣмейство бѣше осиновило, идват слѣд това.
    
    
    • Не съм бил репресиран!
    • Галеник на сѫдбата съм бил. (.. изповѣдта на един галеник на сѫдбата ıѫ̨ скрий ..)
  
  
  • (.. скрий ги щрихитѣ от биографията ми ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-15 11:55:: (.. покажи ..)  Спомени от 1972  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Спомени от 1972  (.. скрий ги ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
  • Прѣз 1972 завърших срѣдното си образование в търновската гимназия.
    Завърших 11-ти клас.
    На 1972-10-04 ме взехѫ̨ войник.
    
    
    • Нашиът̌ набор бѣше третиът̌ по ред, при който приетитѣ във висше учебно заведение първо на общо основание отслужвахѫ̨ двѣтѣ години редовна военна служба.
    • Прѣз прѣднитѣ години студентитѣ сѫ карали военна служба прѣз ваканциитѣ и като запасняци.
  
  
  • За кандидат-студентската кампания прѣз 1972 въведохѫ̨ изпит по "обща култура и политическа подготовка".
    
    
    • Нашиът̌ випуск щѣше да държи такъв изпит за сефте.
    • Както можѣше да се прѣдположи, всичкитѣ въпроси от конспектът̌ бѣ̋хѫ̨ политически.
    
    
    • Аз много се уплаших.
    • Послѣ се оказа, че изпитът̌ не бил толкова страшен, особено прѣд вид на четиритѣ политически изпита в университетът̌ прѣз слѣдващитѣ години.
    • Но аз много се уплаших.
  
  
  • Поставих си задача да влѣ̋зѫ̨ в университетът̌ от олимпиада, без да държѫ̨ такъв изпит.
    
    
    • Рѣшавах "тонове задачи" по математика и физика.
    • И изпълних програмата-максимум.
    • Приехѫ̨ ме за студент в софийскиът̌ университет и по математика, и по физика.
  
  
  • Бѣ̋х си дал зор повече от необходимото.
    
    
    • Класирах се на първо мѣ̋сто на републиканскиът̌ (подборниът̌) крѫг на олимпиадата по математика.
    
    
    • А това пък ми донесе отговорност - участие в међународната олимпиада по математика.
    • Тази отговорност не бѣше планирана - това, дѣто си го бѣ̋х поставил за цѣл, го бѣ̋х постигнѫ̨л - бѣ̋х вече без примка на вратът̌ - да става, каквото ще.
    
    
    • Това го пиша във връзка с информация, която видѣ̋х и сподѣлих днес - класирането на българскиът̌ отбор по математика на 16-то мѣ̋сто на олимпиадата с пет медала, един от които златен. Браво на сегашнитѣ дѣца!
  
  
  • Тазгодишната олимпиада се провела в Норвегия.
    
    
    • На сайтът̌ ӥ намѣрих нѣ̋какви данни за олимпиадата прѣз 1972, прѣди 50 години.
    • Дори условията на тогавашнитѣ задачи могѫ̨т да се изтеглıѫ̨т.
    
    
    • Тогава отборно сме се били класирали на 10-то мѣ̋сто, обаче странитѣ-участнички сѫ били много по-малко - без САЩ и Китай.
    • Сега прѣз 2022 е било без Русия. Украйна сега се е класирала 17-та, непосрѣдствено слѣд България.
    
    
    • По прѣпратката за 1972 ще видите нѣ̋кои числа и нѣ̋кои имена.
      Моето име го нѣ̋ма.
    
    
    • Бронзови медали сѫ спечелили Руско Шиков и Камен Иванов.
    • По мой спомен, медалът̌ на Руско бѣше срѣбърен, но явно грѣшѫ̨.
    • Името му на Руско е сгрѣшено.
    
    
    • Аз фигурирам в картинката на 3-то мѣ̋сто, със 17 точки от 40 възможни, като съм бил изпрѣварил 55 участника или 48% от участницитѣ.
    
    
    • С други думи, класирал съм се в златната срѣда̀, което съвпада със споменитѣ ми.
  
  
  • Прѣпратки (references):
    
    
    • Българскиът̌ отбор на олимпиадата по математика прѣз 1972 според сайтът̌ за олимпиадата прѣз 2022
    • П.Кендеров за олимпиадата по математика през 1972
    • Л.Карагьозов и Ив.Проданов за олимпиадата по математика през 1972
  
  
  • (.. скрий ги споменитѣ ми от 1972 ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: (.. покажи ..)  Критерии за истината  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Критерии за истината  (.. скрий ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
  • Компютърна програма.
    
    
    • Една компютърна програма трѣ̋бва да работи на компютър.
    
    
    • Ако програмата ти не работи, ако не можеш да отстраниш грѣшкитѣ си, така че програмата да заработи, тя е за изхвърляне, за боклукът̌.
    
    
    • Може в програмата да си вградил алгоритъм, взет от нѣ̋кой корифей в компютърнитѣ науки - това нѣ̋ма значение - твоята програма не работи, а авторът̌ на алгоритъмът̌ не е замѣсен в казусът̌.
    
    
    • Отклонение. Станѫ̨ дума, че прѣз 1986 спечелих голѣ̋мата награда от Вториът̌ национален конкурс по програмиране. Нѣ̋кои колеги сѫ си помислили, че това е състезание по математика, загубили сѫ си врѣмето да доказват вѣрността на своıът̌ алгоритъм, и така не им е останѫ̨ло врѣме да оформıѫ̨т самата програма. Аз не си губих врѣмето да доказвам нищо за алгоритъмът̌.
    • Програмата трѣ̋бва да се пусне на компютър и да се тества - само това може да е критериът̌.
    • Не може да се разчита на доказателство - в самото доказателство човѣк може да допусне грѣшка.
    • Разбира се, човѣк може да допусне грѣшка и в компютърната програма, но компютърът̌ ще ıѫ̨ покаже.
  
  
  • Математиката. Математиката в срѣдно училище.
    
    
    • Момче, докажи ми теоремата на Питагор!
    
    
    • Ама господин учителю, тази теорема е била доказана от Питагор още прѣди 2500 години! Защо аз сега трѣ̋бва да ıѫ̨ доказвам! Нима се съмнѣ̋вате, че Питагор ıѫ̨ е доказал!
    
    
    • Мимето от другата паралелка прѣдниът̌ час ıѫ̨ доказа теоремата и аз ӥ писах шестица. Ако ти не ми ıѫ̨ докажеш сега тука прѣд мене, на тебе ще ти пишѫ̨ двойка в бѣлѣжникът̌!
  
  
  • Математиката. Математиката във висше училище.
    
    
    • Колега, докажѣте твърдението XYZ!
    
    
    • Ама господин професоре! Твърдението XYZ е било доказано от John Doe, професор в Харвардскиът̌ университет и члѣн на четири академии на наукитѣ! Защо сега аз трѣ̋бва да го доказвам твърдението XYZ, слѣд като професор John Doe го е доказал! Нима се съмнѣ̋вате, че професор John Doe го е доказал това твърдение!
    
    
    • Защото, колега, ако Вие не ми докажете твърдението XYZ, сега ще Ви скѫсам и ще се видим с Вас на есенната поправителна сесия!
  
  
  • Диамат.
    
    
    • Забѣлѣжка_0. Едно врѣме всички студенти във висше учебно заведение държахме такъв изпит, обикновено във втори курс.
    
    
    • Колега, кажѣте що е то материя!
    
    
    • В книгата си "Материализъм и емпириокритицизъм" Ленин пише, че материята е обективна реалност, която ни е дадена .. [още около 50 думи]
    
    
    • Браво, колега, пишѫ̨ Ви отличен!
    
    
    • Забѣлѣжка_1. Едно врѣме можѣх да го изрецитирам какво бил писал Ленин. Сега не могѫ̨. Пък и не го намирам в мрѣжата. Едно врѣме учебницитѣ по диамат за студенти ги имаше в много-много екземпляри, и във всѣки един от тѣ̋х опрѣдѣлението на Ленин за материя може да се намѣри.
  
  
  • Богословие.
    
    
    • Забѣлѣжка. На такъв изпит не съм се явявал.
    
    
    • Кажѣте, колега, какво ще ни освободи!
    
    
    • Според глава 8 на Евангелието от Iоан, Iисус е казал, че като познаем истината, тя - истината - ще ни освободи!
    
    
    • Браво, колега, пишѫ̨ Ви отличен!
  
  
  • Заключение към текстът̌ относно критериитѣ за истината ..
    
    
    • .. въз основа на жизнениът̌ ми опит, въз основа на моıът̌ background.
    • Не съм вече срѣдношколец.
    
    
    • Твърдения, в истинността на които не могѫ̨ да се убѣдıѫ̨ със собствениът̌ си акъл, си остават за мене съмнителни. В този смисъл авторитети не признавам.
    • Става дума за твърдения от историята или лингвистиката.
    
    
    • Изключения сѫ само твърденията от религията - тѣ се приемат на вѣ̋ра, религията се основава на вѣ̋ра.
  
  
  • (.. скрий ги критериитѣ за истината ..)
  
  
• ►►  ::author.unknown, 2023-10-25 09:45:: (.. покажи ..)  Историческа справка за нашето поколѣние  (.. покажи ıѫ̨ във facebook: ..  Нѣжна е нощта ..  България ..)
  
  
• ▼▼  ::author.unknown, 2023-10-25 09:45:: Историческа справка за нашето поколѣние  (.. покажи ıѫ̨ във facebook: ..  Нѣжна е нощта ..  България ..) (.. скрий ıѫ̨ ..) 
  
  
  • Има хора, които сѫ родени прѣз 50-тѣ и 60-тѣ години.
    Отгледани сѫ прѣз 60-тѣ години.
    Учили сѫ прѣз 70-тѣ години.
    Тѣ сѫ се женили прѣз 80-тѣ години.
    Работили сѫ прѣз 80-тѣ и 90-тѣ,
    много работıѫ̨т и днес ...
  
  
  • Тѣ си промѣнихѫ̨ мирогледът̌ прѣз 90-тѣ.
    «Виђахѫ̨ свѣтлината» прѣз 2000-та.
    Бѣ̋хѫ̨ изненадани прѣз 2010.
    И неотказали се прѣз 2020!
  
  
  • Прѣживѣли почти
    седем различни десетилѣтия...
    два различни вѣка...
    двѣ различни хилядолѣтия...
  
  
  • От телефон на дълги разстояния до видео-разговори навсѣ̋къдѣ по свѣтът̌,
    от филмови ленти и slide-show-та до Youtube,
    от винилови плочи до online-музика,
    от рѫкописни писма до email, WhatsApp и социални мрѣжи.
    
    От слушане на мачове по радиото, гледане на черно-бѣ̋ла телевизия и след това телевизия с висока раздѣлителна способност.
    
    Тѣ ходѣхѫ̨ във видеотеката, а сега гледат Netflix.
    
    Знаѣхѫ̨ как да отпечатат фотокарта,
    имахѫ̨ първитѣ компютри, перфокарти, флопи дискове,
    а сега имат гигабайти и терабайти на мобилни телефони или iPad.
    
    Прѣз цѣ̋лото си дѣтство тѣ носıѫ̨т кѫси панталони, слѣд това дълги панталони, оксфордки, бермуди или мини поли, макси поли, клинове, харем и др.
    
    Обувахѫ̨ филцове, карахѫ̨ ролери, триколки и велосипеди, мотопеди, бензинови или дизелови коли, а сега карат хибриди или 100% електрически скутери, велосипеди, скутери и коли.
    
    Те избѣгнѫ̨хѫ̨ дѣтски паралич, менингит, едра шарка, грип H1N1 и западнонилска треска.
  
  
  • Да! Такива хора сѫ минѫ̨ли прѣз много, но какъв прѣкрасен и интересен живот имат!
  
  
  • Това поколѣние спокойно може да се нарече «бивши пенсионери»,
    които сѫ родени в онзи свѣ̋т на 50-тѣ и 60-тѣ години,
    имали сѫ аналогово дѣтство
    и дигитален живот на зрѣ̋ла възраст.
    Тѣ сѫ един вид «Абракадабра». В буквалниът̌ смисъл на думата.
  
  
  • Това поколѣние е живѣ̋ло и прѣживѣ̋ло повече от всѣ̋ко друго в историята на човѣчеството във всѣ̋ко измѣрение на животът̌.
  
  
  • Именно това поколѣние се адаптира към всѣ̋какви промѣни!
  
  
  • 👏 Аплодисменти 👏!
    За всички прѣдставители на особеното поколѣние,
    което бѣше и си остава уникално, независмо от всичко!
    Здраве, Радост, Късмет, Доброта и Щастие!💛🍀💜
  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-25 11:05::

    два различни вѣка...
    двѣ различни хилядолѣтия...

    Кое е нашето хилядолѣтие?
    
    
    • Дали това, прѣз което европейцитѣ сѫ открили Америка?
    • Или това, прѣз което американцитѣ ще заселıѫ̨т Луната?
  
  
  • (.. скрий ıѫ̨ историческата справка за нашето поколѣние ..)
  
  
• (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  

---

---

.. към препратките ..  .. към коментарите ..  .. to the bottom ..

Житейска програма

Работническо дело
5 февруари 1986
рубриката "Документален разказ"
записала Весела Цолова

"Работническо дело" беше единствения̌т официоз в България до появата на "Демокрация" през февруари 1990. В СССР имаше два официоза - "Правда" и "Известия".

В рубриката "Документален разказ" "Работническо дело" публикуваше разкази от първо лице на знатни строители, знатни комбайнери, и други такива.

Мене са̨ ме избрали, защото току-що бя̋х спечелил голя̋мата награда от Втория̌т национален конкурс по програмиране.

Журналистката Весела Цолова си е мислела, че тя тря̋бва да напише текстът. С мене обаче ня̋маше как да стане така. Текстът си е мой.

(.. покажи моите пресни коментари ..)   

От седем години работя̨ с компютри - ние ги наричаме просто машини.

С компютри съм се занимавал и преди това, като студент и ученик.

На работа постъ̨пих през 1979, а тази статия е от 1986 - затова седем години.

Пенсионирах се през 2019. Следователно, професионално с компютри съм се занимавал 40 години.

Компютър, който мога̨ да го вдигна̨ и да го преместя̨, го наричам компютърче.

Като кажа̨, че съм програмист, ме питат "И в какво се състои работата на програмистите?" Най-напред отговарям: да се учим. Поговорката, че човек се учи, докато е жив, за програмистите има съвсем конкретен смисъл. Изучаваме възможностите, начините и средствата за работа с машините, които твърде бързо се усъвършенстват. Вся̋ко изоставане може да те изхвърли "зад бордът" на професията.

Налага се да навлизаме и в предметната област, където ще се прилагат разработваните от нас програми. Та нали "за да научим компютърът" на нещо, най-напред тря̋бва да се научим самите ние. Защото компютрите са̨ си

машини

и като всички машини - автомобили, стругове, станове, не мога̨т да мисля̨т. Което и да е животно - куче, котка, даже мишка, е много по-интелигентно от машините. А това означава, че програмистите са̨ тези, които тря̋бва да мисля̨т и да премислят заради машините.

В публикувания̌т текст думата "даже" бе заместена с "дори":
куче, котка, дори мишка.

Разбира се, всички хора мисля̨т. Особеното при нас е, че целенасочената мисъл тря̋бва да се изрази, да се въплъти в програма за компютърът, която да решава дадена задача, и която се подлага на неумолима проверка на машината.

Самокритиката на събрание - общо или партийно, беше част от тогавашната корпоративна култура. А ця̋лата тогавашна държава тря̋бва да я̨ разглеждате като една корпорация. Това е разяснение към думите по-долу.

И така, да се учиш не е толкоз трудно, да създаваш е безспорно най-приятното. Но колкото и парадоксално да звучи за ня̋кого, най-често ни се налага да се "самокритикуваме" ... Е, не пред събрание, а пред машината. Това може би е най-тежкото в нашата професия, защото много изхабява. Представете си дни наред човек да се занимава само с откриване и отстраняване на собствените си грешки. Успокояваме се с мисълта на древните, че "човешко е да се греши". Дали са̨ подозирали до каква степен са̨ прави? И се учим от грешките си, разбира се.

Повечето от задачите, които се срещат на практика, не са̨ по силите на един програмист. С решаването на тези задачи се заема

колектив

от проектанти и програмисти. Създаването на една програмна система може да трае години. И не вина̨ги всичко върви гладко. Необходимо е в колективът да се поддържат добри отношения, хората да се разбират и да си вя̋рват. Тря̋бва да има и добър ръ̨ководител. А ако не успея̨т да се сработя̨т, едва ли ще се стигне до желания̌т краен резултат - програмния̌т продукт, въпреки че всеки поотделно може да е много добър специалист. Има случаи да пропадат разработки поради лош микроклимат в творческия̌т колектив.

Терминологията при днешната корпоративна култура е малко по-различна.

Разяснение на ня̋кои думи по-долу: За всеки професионалист удовлетворение от работата му носи високата заплата.

Има и поговорка: Браво се казва на магаре, на човек се дават пари.

Може би не ви става ясно какво представлява програмирането. То не се смя̋та за наука, не е и изкуство, още по-малко спорт (като шахматът например). Но без съмнение то е високоинтелектуална творческа дейност. И все пак, за мен е по-важна другата страна на въпросът: какво носи на програмистът удовлетворение от работата? Едва ли защита на дисертация. Още по-малко "шампионска титла". Според мене, това е да виждаш, че създадените от тебе програми се използват и потребителите са̨ доволни от тя̋х. Излиза, че програмирането е

производство

- то служи да удовлетвори съвсем конкретни потребности от програмни продукти. Тези потребности нарастват с все по-осезаемото навлизане на компютрите във всички сфери на обществено-икономическия̌т живот.

При създаването на програмния̌т продукт възникват редица проблеми. Доскоро всеобща беше практиката програмата да се пише от програмисти-професионалисти. Но те обикновено не познават достатъчно областта, в която тя ще се прилага. Специалистите пък в тази област слабо познават възможностите на изчислителната техника. Общ език лесно не се намира и резултатът е професионално написан програмен продукт без потребителска стойност. За пълното преодоляване на това разминаване ще допринесе всеобщото образование по информатика.

Аз самия̌т съм започна̨л да уча̨ програмиране от девети клас, но "на сухо". Имах възможност да изпробвам своя програма на компютър едва като студент. Сега е друго. Убеден съм, че програмирането вече е по силите на ученици от пети-шести клас. Нещо повече, те имат възможността да съставят и да изпълняват свои програми. Естествено е да овладея̨т професията на програмистът много по-рано от нас. И само след две-три години ще ни изпреваря̨т, защото общопризнато е, че програмирането е професия за млади. Човек може да бъ̨де продуктивен като програмист до определена възраст. Зависи от човекът. За себе си давам още пет години, най-много десет. Неизбежно ня̋кой ден ще ми се наложи да се откажа̨ и да се захвана̨ с нещо друго.

Четиридесет години издържа̀х. Излезе, че за друго не ме бива, а като кодировчик - в писането на програмен код - бя̋х много добър.

В търновската гимназия учихме програмиране на Алгол-60 и на машинен език за Минск-2. Само на сухо.

Когато писах горните думи, че програмирането е професия за млади и че скоро ще ми се наложи да се откажа̨ от програмирането, имах скрита мисъл - искаше ми се ня̋как си да се издейства по-ранно пенсиониране за програмистите, каквато привилегия имаха̨ миньорите и военните. Не се получи. Дал Бог да доживея̨ до необходимата възраст, и можах да представя̨ документи за над 40 години стаж - като програмист.

Програмирането, както вся̋ка творческа дейност, може да се доведе до изкуство. Стига в житейската ти програма да ня̋ма излишни преходи. Вина̨ги да продължаваш напред. Към по-доброто.

►► покажи карѐто отстрани

скрий
Христо Христов е роден на 9 юни 1954 г. в с. Кѐсарево, Великотърновски окръ̨г.
Завършва средното си образование със златен медал във Велико Търново.
Като първенец в републиканската олимпиада по математика през 1972 г.
е приет за студент по математика в Софийския̌т университет "Климент Охридски".
От 1979 г. работи като програмист в
Технологичния̌т институт за информационни системи "СИСТЕМИЗОТ" в София.
Носител на голя̋мата награда от Втория̌т национален конкурс по програмиране.

(.. покажи моите пресни коментари ..)  .. към началото ..

---

►►   Препратки (references)    (.. покажи ..)

(.. покажи препратките ..)  .. към началото ..

▼▼   Препратки (references)    (.. скрий ..)

• {offline} Работническо дело, 1986-02-05, рубрика "Документален разказ"
• {offline} Списание "Компютър за вас", брой 3/1986, Форум - втори национален конкурс по програмиране - София ´86
• П.Кендеров за олимпиадата по математика през 1972
• Л.Карагьозов и Ив.Проданов за олимпиадата по математика през 1972
• За олимпиадата по математика през 1972 в Музея̌т на математиката и информатиката в България
• sandacite.bg: Историческа справка за СИСТЕМИЗОТ
• christotamarin.blog: За компютрите полиномиално

(.. скрий препратките ..)  .. към началото ..

---

►►   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги коментарите ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-02-05 17:11:: (.. покажи ..)  За тази публикация в "Работническо дело"
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-02-05 17:11:: За тази публикация в "Работническо дело" (.. скрий ..)
  
  
  • "Работническо дело" беше единствения̌т официоз в България до появата на "Демокрация" през февруари 1990. В СССР имаше два официоза - "Правда" и "Известия". Това бя̋ха̨ най-надеждните печатни легални източници на информация по онова време, преди 1990.
  
  
  • В рубриката "Документален разказ" вестникът "Работническо дело" публикуваше разкази от първо лице на знатни строители, знатни комбайнери, и други такива.
  • Мене са̨ ме избрали, защото току-що бя̋х спечелил голя̋мата награда от Втория̌т национален конкурс по програмиране.
  
  
  • Журналистката Весела Цолова си е мислела, че тя тря̋бва да напише текстът. С мене обаче ня̋маше как да стане така. Текстът си е мой.
    
    Текстът го писахме една вечер с една колежка.
    
    През деня̌ тази журналистка Весела Цолова донесе проекто-текст, аз го взех и обещах да го редактирам. Текстът беше ужасен, нищо от него не оставихме.
    
    На другия̌т ден занесох редактирания̌т вариант, в който не бе остана̨ло нищо от оригиналния̌т вариант. За вся̋ко изречение се борех. Заявих ѝ, че форматът на рубриката е да предава моите думи, и аз не съм съгласен думите ми да се изопачават. Казах ѝ, че ако иска, може да си напише друга статия в друг формат със свои думи.
    
    Нито една моя дума не бе сменена в публикувания̌т текст. По-горния̌т редактор явно се е бил съгласил с мене.
    
    Заглавието "Житейска програма" е на редакцията. Весела Цолова ми каза, че дори тя не можела да определи заглавието.
  
  
  • В спорът между нас Весела Цолова се наложи само ведна̨ж.
    
    Мое прeдложение: .. куче, котка, даже мишка ..
    Весела Цолова: "даже" е русизъм, да го заменим с "дори".
    Публикувано: .. куче, котка, дори мишка ..
    

    .. ку̀че, ко̀тка, да̀же мѝшка .. има си ритъм.
    .. ку̀че, ко̀тка, дорѝ мѝшка .. нарушен ритъм.
    .. коза̀, овца̀, дорѝ свиня̀ - възстановен ритъм.

  • (.. скрий го коментарът за тази публикация в "Работническо дело" ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-02-10 23:05:: (.. покажи ..)  За Втория̌т национален конкурс по програмиране
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-02-10 23:05:: За Втория̌т национален конкурс по програмиране (.. скрий ..)
  
  
  • Стана̨ дума за Втория̌т национален конкурс по програмиране. Публикацията ми в "Работническо дело" се дължи на това, че бя̋х лау̌реат от този конкурс.
  
  
  • Информация за конкурсът вече трудно може да се намери. А и аз много неща съм забравил. Това обаче ме мотивира да запиша̨ тук смъ̨тните си спомени. Става дума за Втория̌т национален конкурс по програмиране. Нищо не мога̨ да кажа̨ за Първия̌т, нито за следващи издания на конкурсът.
  
  
  • Конкурсът се проведе в два кръ̨га - задочен и присъ̨тствен, и в пет секции според използвания̌т език за програмиране. Всеки участник тря̋бваше да си избере с кой език ще участва. Не помня̨ кои бя̋ха̨ петте допустими езика за програмиране.
    
    
    • Аз участвах с PL/I. Това беше "родния̌т" ми език за програмиране. Като студент в Математическия̌т факултет на Софийския̌т университет бя̋х усвоил два езика: PL/I и Fortran.
  
  
  • Задочния̌т кръ̨г се проведе през 1985 с една задача за всички, която не я̨ помня̨.
    
    
    • Това бе моментът, когато участникът избира език за програмиране.
    • Решенията на задачата на избрания̌т език тря̋бваше да се изпратя̨т до журито на конкурсът, като задължително тря̋бваше да включват доказателство, че програмата, решаваща задачата, е пускана на компютър.
    
    
    • Задачата предполагаше разработка на алгоритъм, кодиране на алгоритъмът в програма и изпълнение на програмата на компютър, което да доведе до решение на задачата.
    
    
    • Алгоритъмът включваше рекурсия, а средата, където щя̋х да я̨ пускам програмата си, не допускаше рекурсия. Рекурсията тря̋бваше да я̨ симулирам.
  
  
  • Следващия̌т кръ̨г на конкурсът се проведе в 325-та ау̌дитория на Математическия̌т факултет с над сто участници.
  • Дадоха̨ ни две задачи.
  
  
  • Първата бе от типът на задачата от задочния̌т кръ̨г, но доста по-трудна. Предполагаше се разработка на алгоритъм и кодиране на алгоритъмът в програма, на ръ̨ка написана на хартия. Изпълнение на компютър ня̋маше как да се осигури.
    
    
    • Реших задачата. Ня̋маше нужда да симулирам рекурсията, понеже не се предвиждаше изпълнение на програмата. Журито щеше да оценява ръ̨кописни програмни текстове.
    • Спомням си, че условието на тази задача и моето решение бя̋ха̨ публикувани в ня̋какво списание.
  
  
  • Втората задача беше от друг тип. Получихме лист с напечатан откъ̨с от програмен текст. Тря̋бваше да намерим грешките в програмата, по възможност всичките.
    
    
    • Струва ми се, че всичките грешки ги бя̋х изловил.
    • Втората задача беше с различни версии за петте допустими езици за програмиране.
  
  
  • Помня̨, че голя̋мата награда беше парична, приблизително цената на цветен телевизор "Велико Търново", за какъвто си я̨ похарчих наградата.
  
  
  • (.. скрий го коментарът за втория̌т национален конкурс по програмиране ..)


• ►►  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: (.. покажи тука ..)  Истини за компютърното програмиране, които често се премълчават  (.. покажи там ..)
  
• ▼▼  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: Истини за компютърното програмиране, които често се премълчават (.. скрий ..) (.. покажи тука в оригинал на френски ..)  (.. покажи там ..)

  Компютърното програмиране, въпреки че е техническа и прецизна дисциплина, съ̨що има ня̋кои неща, остана̨ли недоизказани. Ето ня̋кои от тя̋х:

  
  
  1. Ня̋ма само един правилен начин за програмиране. Има много различни подходи за решаване на проблем в програмирането. Всеки програмист има свой собствен начин да прави нещата, стига крайния̌т резултат е правилен и ефективен. Универсален метод ня̋ма.
  
  
  2. Комуникационните умения имат значение. Програмирането не е само писане на код. Комуникацията с членовете на екипът, с клиентите и с потребителите е не по-малко от съ̨ществено значение. Често се пренебрегва способността да се обясняват ясно идеите, да се слуша внимателно и да се сътрудничи, но тя е от решаващо значение за успехът на един проект.
  
  
  3. Често проектите отнемат повече време от очакваното. Трудно е да се оцени колко време ще е необходимо за завършване на проект за програмиране. Непредвидени събития, грешки, проблеми със съвместимостта и други пречки мога̨т значително да забавят процесът на разработка. Важно е да планирате реалистични срокове и да сте гъвкави.
  
  
  4. Непрекъ̨сна̨тото обучение е от съ̨ществено значение: Програмирането се променя бързо. Постоянно се появяват нови технологии, нови езици, нови среди за програмиране (new frameworks). За да са̨ в крак с новостите и да остана̨ конкурентоспособни, програмистите тря̋бва да продължават да се уча̨т и да се образоват през ця̋лата си кариера.
  
  
  5. Дефектите в софту̌ерът (бъговете) са̨ неизбежни. Дори опитни програмисти правя̌т грешки и въвеждат бъгове в своя̌т код. Тъ̨рсенето на грешки (bugfixing-ът) е неразделна част от процесът на разработка и може да отнеме много време. Добра практика е да се извършват стриктни тестове и да се използват инструменти за отстраняване на бъгове, за да се минимизират грешките, но те никога не мога̨т да бъда̨т напълно елиминирани.
  
  
  6. Документацията често се пренебрегва. Ясната и пълна документация е от съ̨ществено значение, за да позволи на другите разработчици да разбера̨т и да работя̨т върху съ̨ществуващ код. За съжаление тя често се пренебрегва или се смя̋та за второстепенна задача. Инвестирането на време в документацията може да улесни поддръжката на кодът в дългосрочен план.
  
  
  7. Програмирането е творческа дисциплина. Въпреки че програмирането често се смя̋та за техническа дисциплина, то включва и елемент на творчество. Програмистите тря̋бва да намират иновативни решения на проблемите, да проектират удобни потребителски интерфейси и да разработват елегантни софту̌ерни архитектури.
  
  

  Имайте пред вид, че тези често премълчавани неща мога̨ да варират според индивидуалния̌т опит и гледните точки, но те дават представа за подценявани аспекти на компютърното програмиране.

  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи тука оригиналния̌т текст на френски ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  ▼▼  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: Истини за компютърното програмиране, които често се премълчават (.. скрий ..) (.. скрий го текстът на френски ..)  (.. покажи го там ..)

  Компютърното програмиране, въпреки че е техническа и прецизна дисциплина, съ̨що има ня̋кои неща, остана̨ли недоизказани. Ето ня̋кои от тя̋х:

  
  
  1. Ня̋ма само един правилен начин за програмиране. Има много различни подходи за решаване на проблем в програмирането. Всеки програмист има свой собствен начин да прави нещата, стига крайния̌т резултат е правилен и ефективен. Универсален метод ня̋ма.
  
  
  2. Комуникационните умения имат значение. Програмирането не е само писане на код. Комуникацията с членовете на екипът, с клиентите и с потребителите е не по-малко от съ̨ществено значение. Често се пренебрегва способността да се обясняват ясно идеите, да се слуша внимателно и да се сътрудничи, но тя е от решаващо значение за успехът на един проект.
  
  
  3. Често проектите отнемат повече време от очакваното. Трудно е да се оцени колко време ще е необходимо за завършване на проект за програмиране. Непредвидени събития, грешки, проблеми със съвместимостта и други пречки мога̨т значително да забавят процесът на разработка. Важно е да планирате реалистични срокове и да сте гъвкави.
  
  
  4. Непрекъ̨сна̨тото обучение е от съ̨ществено значение: Програмирането се променя бързо. Постоянно се появяват нови технологии, нови езици, нови среди за програмиране (new frameworks). За да са̨ в крак с новостите и да остана̨ конкурентоспособни, програмистите тря̋бва да продължават да се уча̨т и да се образоват през ця̋лата си кариера.
  
  
  5. Дефектите в софту̌ерът (бъговете) са̨ неизбежни. Дори опитни програмисти правя̌т грешки и въвеждат бъгове в своя̌т код. Тъ̨рсенето на грешки (bugfixing-ът) е неразделна част от процесът на разработка и може да отнеме много време. Добра практика е да се извършват стриктни тестове и да се използват инструменти за отстраняване на бъгове, за да се минимизират грешките, но те никога не мога̨т да бъда̨т напълно елиминирани.
  
  
  6. Документацията често се пренебрегва. Ясната и пълна документация е от съ̨ществено значение, за да позволи на другите разработчици да разбера̨т и да работя̨т върху съ̨ществуващ код. За съжаление тя често се пренебрегва или се смя̋та за второстепенна задача. Инвестирането на време в документацията може да улесни поддръжката на кодът в дългосрочен план.
  
  
  7. Програмирането е творческа дисциплина. Въпреки че програмирането често се смя̋та за техническа дисциплина, то включва и елемент на творчество. Програмистите тря̋бва да намират иновативни решения на проблемите, да проектират удобни потребителски интерфейси и да разработват елегантни софту̌ерни архитектури.
  
  

  Имайте пред вид, че тези често премълчавани неща мога̨ да варират според индивидуалния̌т опит и гледните точки, но те дават представа за подценявани аспекти на компютърното програмиране.

  La programmation en informatique, bien qu'elle soit une discipline technique et précise, comporte également quelques non-dits. Voici certains d'entre eux:

  
  
  1. Il n'y a pas qu'une seule bonne façon de programmer: Il existe de nombreuses approches différentes pour résoudre un problème de programmation. Chaque programmeur a sa propre façon de faire les choses, et tant que le résultat final est correct et efficace, il n'y a pas de méthode universelle.
  
  
  2. L'importance des compétences en communication: La programmation ne consiste pas seulement à écrire du code. La communication avec les membres de l'équipe, les clients et les utilisateurs est également essentielle. La capacité à expliquer clairement les idées, à écouter attentivement et à collaborer est souvent négligée, mais elle est cruciale pour le succès d'un projet.
  
  
  3. Les projets prennent souvent plus de temps que prévu: L'estimation du temps nécessaire pour achever un projet de programmation peut être difficile. Les imprévus, les bugs, les problèmes de compatibilité et d'autres obstacles peuvent ralentir considérablement le processus de développement. Il est important de prévoir des délais réalistes et de faire preuve de flexibilité.
  
  
  4. L'apprentissage continu est essentiel: La programmation évolue rapidement, de nouvelles technologies, langages et frameworks apparaissent constamment. Pour rester à jour et compétitif, les programmeurs doivent continuer à apprendre et à se former tout au long de leur carrière.
  
  
  5. Les bugs sont inévitables: Même les programmeurs expérimentés commettent des erreurs et introduisent des bugs dans leur code. La chasse aux bugs fait partie intégrante du processus de développement et peut prendre beaucoup de temps. Une bonne pratique consiste à effectuer des tests rigoureux et à utiliser des outils de débogage pour minimiser les bugs, mais ils ne peuvent jamais être complètement éliminés.
  
  
  6. La documentation est souvent négligée: La documentation claire et complète est essentielle pour permettre à d'autres développeurs de comprendre et de travailler sur un code existant. Malheureusement, elle est souvent négligée ou considérée comme une tâche secondaire. Investir du temps dans la documentation peut faciliter la maintenance du code à long terme.
  
  
  7. La programmation est une discipline créative: Bien que la programmation soit souvent considérée comme une discipline technique, elle implique également une part de créativité. Les programmeurs doivent trouver des solutions innovantes aux problèmes, concevoir des interfaces utilisateur conviviales et élaborer des architectures logicielles élégantes.
  
  

  Gardez à l'esprit que ces non-dits peuvent varier selon les expériences et les perspectives individuelles, mais ils fournissent un aperçu des aspects souvent sous-estimés de la programmation en informatique.

  (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий го оригиналния̌т текст на френски ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: (.. покажи ..)  Щрихи от биографията ми  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Щрихи от биографията ми  (.. скрий ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
  • По повод на мои публикации и постове във facebook на истoрически теми наскоро възникна̨ха̨ дискусии какъв съм аз, какво образование имам и имам ли право да се изказвам по въпроси от историята.
  • Подобни въпроси мога̨т да се поставя̨т и във връзка с публикациите ми по лингвистични теми.
  
  
  • По професия съм компютърен програмист и софту̌ерен инженер.
    Като такъв съм натрупал целия̌т изискващ се за пенсия стаж - над 40 години,
    и скоро след като навърших и възрастта за пенсия,
    отхвърлих професионалните си ангажименти
    и заживя̋х като щастлив пенсионер.
    
    
    • Все пак, да е ясно: в тази област работя̨ за пари.
    
    
    • И разбира се, вече отхвърлям вся̋какви ангажименти -
      а бе не ме бива вече, паметта ми отслабна̨.
  
  
  • Като щастлив пенсионер съм се отдал на любителски занимания,
    наричани поня̋кога хоби -
    занимания по лингвистика, история и
    най-вече историческа лингвистика, т.е. лингвистична археология.
    
    
    • Намирам време и да пиша̨ за далечната история на компютрите.
    
    
    • Това го правя̨ без пари.
      Правя̨ го като магаре, а не като човек,
      защото "браво" се казва на магаре, а на човек се дават пари.
  
  
  • Не писах какъв съм по образование. Математик съм.
    
    
    • Имам магистърска степен по математика в областта "реален и функционален анализ".
    
    
    • Имам и правоспособност за учител по математика.
    
    
    • Обаче както вече писах, работил съм само като компютърен програмист и софту̌ерен инженер.
  
  
  • И във връзка с любителските ми занимания - важно е основното и средното образование.
    
    
    • Учебния̌т материал по мое време бе впечатляващ и аз го владеех до подробности.
      По всички предмети, освен по основи на комунизмът.
    
    
    • Сега поня̋кога се чудя̨ как специалисти с висше образование, ерудити в своята област, не зная̨т елементарни неща.
    • Такива хора явно имат висше образование, ама основно и средно образование имат ли, ня̋мат ли?
    
    
    • Как да е.
    • Аз съм човек с основно образование, завършено в родното ми село,
      и със средно образование, завършено в търновска гимназия.
    
    
    • Като пример да дам обучението по руски език.
      От 5-ти до 9-ти клас в учебната програма влизаше всичко необходимо,
      за да постигна̨т учениците добър руски език, да не кажа̨ перфектен.
      И въпреки това имах колеги с висше математическо образование и с шестица по руски от средното училище, за които трудно можеше да се каже, че зная̨т руски.
    
    
    • Да припомня̨, че през 80-те почти ця̋лата българска индустрия работеше за съветския̌т пазар, а аз тогава работех в българската компютърна индустрия.
    • Руски език ни беше нужен. Английски - разбира се - съ̨що.
  
  
  • Бил ли съм репресиран през тоталитаризмът? Не. (.. покажи защо пък да съм бил репресиран и защо не съм бил ..)
  • Бил ли съм репресиран през тоталитаризмът? Не. (.. скрий дали съм бил репресиран ..)
    
    
    • Като студент във варненската академия баща ми е издавал легионерски вестник "Студентски глас".
    • За тази си дейност е получил двугодишна присъ̨да от така наречения̌т "народен съ̨д".
    • Да, баща ми е бил репресиран при комунистическия̌т тоталитаризъм, но аз - не.
    
    
    • Опазил ме Бог от школата за запасни офицери, както и от вся̋каква сержантска школа.
    • Изкарах чиста служба с чист пагон.
    
    
    • Да повторя̨:
      • Имам магистърска степен по математика в областта "реален и функционален анализ".
      • Имам и правоспособност за учител по математика.
      • Обаче съм работил само като компютърен програмист и софту̌ерен инженер.
    
    
    • Когато завърших магистърската програма, се откри асистентско мя̋сто по математика във Висшия̌т педагогически институт в Шумен.
    • Точно за мене. Кандидатствах.
    • Проучили са̨ мина̨лото ми и произходът ми.
    • Не ме допусна̨ха̨ до конкурсът.
    
    
    • Като човек от село без софийско жителство, можеше да се установя̨ в Шумен.
    • Можеше да стана̨ шумналия.
    • Щя̋х да стана̨ добър даскал на даскали по математика.
    • И като даскал на даскали, едва щя̋х да свързвам двата края.
    
    
    • Но стана̨ много по-добре.
    
    
    • Разбрах, че академичната кариера не е за мене.
    • За мене се намери много по-подходящо мя̋сто в компютърната индустрия и аз се скрих там.
    • С уредено временно софийско жителство, подновявано редовно.
    
    
    • Срешна̨х Тамара, с която създадохме семейство и отгледахме син.
    • Нищо по-важно от това не е имало в моя̌т живот.
    • Трите ни черни пуделчета, които нашето семейство беше осиновило, идват след това.
    
    
    • Не съм бил репресиран!
    • Галеник на съ̨дбата съм бил. (.. изповедта на един галеник на съ̨дбата я̨ скрий ..)
  
  
  • (.. скрий ги щрихите от биографията ми ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-15 11:55:: (.. покажи ..)  Спомени от 1972  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Спомени от 1972  (.. скрий ги ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
  • През 1972 завърших средното си образование в търновската гимназия.
    Завърших 11-ти клас.
    На 1972-10-04 ме взеха̨ войник.
    
    
    • Нашия̌т набор беше третия̌т по ред, при който приетите във висше учебно заведение първо на общо основание отслужваха̨ двете години редовна военна служба.
    • През предните години студентите са̨ карали военна служба през ваканциите и като запасняци.
  
  
  • За кандидат-студентската кампания през 1972 въведоха̨ изпит по "обща култура и политическа подготовка".
    
    
    • Нашия̌т випуск щеше да държи такъв изпит за сефте.
    • Както можеше да се предположи, всичките въпроси от конспектът бя̋ха̨ политически.
    
    
    • Аз много се уплаших.
    • После се оказа, че изпитът не бил толкова страшен, особено пред вид на четирите политически изпита в университетът през следващите години.
    • Но аз много се уплаших.
  
  
  • Поставих си задача да вля̋за̨ в университетът от олимпиада, без да държа̨ такъв изпит.
    
    
    • Решавах "тонове задачи" по математика и физика.
    • И изпълних програмата-максимум.
    • Приеха̨ ме за студент в софийския̌т университет и по математика, и по физика.
  
  
  • Бя̋х си дал зор повече от необходимото.
    
    
    • Класирах се на първо мя̋сто на републиканския̌т (подборния̌т) кръ̨г на олимпиадата по математика.
    
    
    • А това пък ми донесе отговорност - участие в международната олимпиада по математика.
    • Тази отговорност не беше планирана - това, дето си го бя̋х поставил за цел, го бя̋х постигна̨л - бя̋х вече без примка на вратът - да става, каквото ще.
    
    
    • Това го пиша във връзка с информация, която видя̋х и споделих днес - класирането на българския̌т отбор по математика на 16-то мя̋сто на олимпиадата с пет медала, един от които златен. Браво на сегашните деца!
  
  
  • Тазгодишната олимпиада се провела в Норвегия.
    
    
    • На сайтът ӥ намерих ня̋какви данни за олимпиадата през 1972, преди 50 години.
    • Дори условията на тогавашните задачи мога̨т да се изтегля̨т.
    
    
    • Тогава отборно сме се били класирали на 10-то мя̋сто, обаче страните-участнички са̨ били много по-малко - без САЩ и Китай.
    • Сега през 2022 е било без Русия. Украйна сега се е класирала 17-та, непосредствено след България.
    
    
    • По препратката за 1972 ще видите ня̋кои числа и ня̋кои имена.
      Моето име го ня̋ма.
    
    
    • Бронзови медали са̨ спечелили Руско Шиков и Камен Иванов.
    • По мой спомен, медалът на Руско беше сребърен, но явно греша̨.
    • Името му на Руско е сгрешено.
    
    
    • Аз фигурирам в картинката на 3-то мя̋сто, със 17 точки от 40 възможни, като съм бил изпреварил 55 участника или 48% от участниците.
    
    
    • С други думи, класирал съм се в златната среда̀, което съвпада със спомените ми.
  
  
  • Препратки (references):
    
    
    • Българския̌т отбор на олимпиадата по математика през 1972 според сайтът за олимпиадата през 2022
    • П.Кендеров за олимпиадата по математика през 1972
    • Л.Карагьозов и Ив.Проданов за олимпиадата по математика през 1972
  
  
  • (.. скрий ги спомените ми от 1972 ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: (.. покажи ..)  Критерии за истината  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Критерии за истината  (.. скрий ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
  • Компютърна програма.
    
    
    • Една компютърна програма тря̋бва да работи на компютър.
    
    
    • Ако програмата ти не работи, ако не можеш да отстраниш грешките си, така че програмата да заработи, тя е за изхвърляне, за боклукът.
    
    
    • Може в програмата да си вградил алгоритъм, взет от ня̋кой корифей в компютърните науки - това ня̋ма значение - твоята програма не работи, а авторът на алгоритъмът не е замесен в казусът.
    
    
    • Отклонение. Стана̨ дума, че през 1986 спечелих голя̋мата награда от Втория̌т национален конкурс по програмиране. Ня̋кои колеги са̨ си помислили, че това е състезание по математика, загубили са̨ си времето да доказват верността на своя̌т алгоритъм, и така не им е остана̨ло време да оформя̨т самата програма. Аз не си губих времето да доказвам нищо за алгоритъмът.
    • Програмата тря̋бва да се пусне на компютър и да се тества - само това може да е критерия̌т.
    • Не може да се разчита на доказателство - в самото доказателство човек може да допусне грешка.
    • Разбира се, човек може да допусне грешка и в компютърната програма, но компютърът ще я̨ покаже.
  
  
  • Математиката. Математиката в средно училище.
    
    
    • Момче, докажи ми теоремата на Питагор!
    
    
    • Ама господин учителю, тази теорема е била доказана от Питагор още преди 2500 години! Защо аз сега тря̋бва да я̨ доказвам! Нима се съмня̋вате, че Питагор я̨ е доказал!
    
    
    • Мимето от другата паралелка предния̌т час я̨ доказа теоремата и аз ӥ писах шестица. Ако ти не ми я̨ докажеш сега тука пред мене, на тебе ще ти пиша̨ двойка в бележникът!
  
  
  • Математиката. Математиката във висше училище.
    
    
    • Колега, докажете твърдението XYZ!
    
    
    • Ама господин професоре! Твърдението XYZ е било доказано от John Doe, професор в Харвардския̌т университет и член на четири академии на науките! Защо сега аз тря̋бва да го доказвам твърдението XYZ, след като професор John Doe го е доказал! Нима се съмня̋вате, че професор John Doe го е доказал това твърдение!
    
    
    • Защото, колега, ако Вие не ми докажете твърдението XYZ, сега ще Ви скъ̨сам и ще се видим с Вас на есенната поправителна сесия!
  
  
  • Диамат.
    
    
    • Забележка_0. Едно време всички студенти във висше учебно заведение държахме такъв изпит, обикновено във втори курс.
    
    
    • Колега, кажете що е то материя!
    
    
    • В книгата си "Материализъм и емпириокритицизъм" Ленин пише, че материята е обективна реалност, която ни е дадена .. [още около 50 думи]
    
    
    • Браво, колега, пиша̨ Ви отличен!
    
    
    • Забележка_1. Едно време можех да го изрецитирам какво бил писал Ленин. Сега не мога̨. Пък и не го намирам в мрежата. Едно време учебниците по диамат за студенти ги имаше в много-много екземпляри, и във всеки един от тя̋х определението на Ленин за материя може да се намери.
  
  
  • Богословие.
    
    
    • Забележка. На такъв изпит не съм се явявал.
    
    
    • Кажете, колега, какво ще ни освободи!
    
    
    • Според глава 8 на Евангелието от Йоан, Iисус е казал, че като познаем истината, тя - истината - ще ни освободи!
    
    
    • Браво, колега, пиша̨ Ви отличен!
  
  
  • Заключение към текстът относно критериите за истината ..
    
    
    • .. въз основа на жизнения̌т ми опит, въз основа на моя̌т background.
    • Не съм вече средношколец.
    
    
    • Твърдения, в истинността на които не мога̨ да се убедя̨ със собствения̌т си акъл, си остават за мене съмнителни. В този смисъл авторитети не признавам.
    • Става дума за твърдения от историята или лингвистиката.
    
    
    • Изключения са̨ само твърденията от религията - те се приемат на вя̋ра, религията се основава на вя̋ра.
  
  
  • (.. скрий ги критериите за истината ..)
  
  
• ►►  ::author.unknown, 2023-10-25 09:45:: (.. покажи ..)  Историческа справка за нашето поколение  (.. покажи я̨ във facebook: ..  Нежна е нощта ..  България ..)
  
  
• ▼▼  ::author.unknown, 2023-10-25 09:45:: Историческа справка за нашето поколение  (.. покажи я̨ във facebook: ..  Нежна е нощта ..  България ..) (.. скрий я̨ ..) 
  
  
  • Има хора, които са̨ родени през 50-те и 60-те години.
    Отгледани са̨ през 60-те години.
    Учили са̨ през 70-те години.
    Те са̨ се женили през 80-те години.
    Работили са̨ през 80-те и 90-те,
    много работя̨т и днес ...
  
  
  • Те си промениха̨ мирогледът през 90-те.
    «Виждаха̨ светлината» през 2000-та.
    Бя̋ха̨ изненадани през 2010.
    И неотказали се през 2020!
  
  
  • Преживели почти
    седем различни десетилетия...
    два различни века...
    две различни хилядолетия...
  
  
  • От телефон на дълги разстояния до видео-разговори нався̋къде по светът,
    от филмови ленти и slide-show-та до Youtube,
    от винилови плочи до online-музика,
    от ръ̨кописни писма до email, WhatsApp и социални мрежи.
    
    От слушане на мачове по радиото, гледане на черно-бя̋ла телевизия и след това телевизия с висока разделителна способност.
    
    Те ходеха̨ във видеотеката, а сега гледат Netflix.
    
    Знаеха̨ как да отпечатат фотокарта,
    имаха̨ първите компютри, перфокарти, флопи дискове,
    а сега имат гигабайти и терабайти на мобилни телефони или iPad.
    
    През ця̋лото си детство те нося̨т къ̨си панталони, след това дълги панталони, оксфордки, бермуди или мини поли, макси поли, клинове, харем и др.
    
    Обуваха̨ филцове, караха̨ ролери, триколки и велосипеди, мотопеди, бензинови или дизелови коли, а сега карат хибриди или 100% електрически скутери, велосипеди, скутери и коли.
    
    Те избегна̨ха̨ детски паралич, менингит, едра шарка, грип H1N1 и западнонилска треска.
  
  
  • Да! Такива хора са̨ мина̨ли през много, но какъв прекрасен и интересен живот имат!
  
  
  • Това поколение спокойно може да се нарече «бивши пенсионери»,
    които са̨ родени в онзи свя̋т на 50-те и 60-те години,
    имали са̨ аналогово детство
    и дигитален живот на зря̋ла възраст.
    Те са̨ един вид «Абракадабра». В буквалния̌т смисъл на думата.
  
  
  • Това поколение е живя̋ло и преживя̋ло повече от вся̋ко друго в историята на човечеството във вся̋ко измерение на животът.
  
  
  • Именно това поколение се адаптира към вся̋какви промени!
  
  
  • 👏 Аплодисменти 👏!
    За всички представители на особеното поколение,
    което беше и си остава уникално, независмо от всичко!
    Здраве, Радост, Късмет, Доброта и Щастие!💛🍀💜
  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-25 11:05::

    два различни века...
    две различни хилядолетия...

    Кое е нашето хилядолетие?
    
    
    • Дали това, през което европейците са̨ открили Америка?
    • Или това, през което американците ще заселя̨т Луната?
  
  
  • (.. скрий я̨ историческата справка за нашето поколение ..)
  
  
• (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  

---

---

.. към препратките ..  .. към коментарите ..  .. to the bottom ..

Житејска програма

Работническо дело
5 февруари 1986
рубриката "Документален разказ"
записала Весела Цолова

"Работническо дело" беше единственијът официоз в Българија до појавата на "Демокрација" през февруари 1990. В СССР имаше два официоза - "Правда" и "Известија".

В рубриката "Документален разказ" "Работническо дело" публикуваше разкази от първо лице на знатни строители, знатни комбајнери, и други такива.

Мене сѫ ме избрали, защото току-що бе̋х спечелил голе̋мата награда от Вторијът национален конкурс по програмиране.

Журналистката Весела Цолова си е мислела, че тја тре̋бва да напише текстът. С мене обаче не̋маше как да стане така. Текстът си е мој.

(.. покажи моите пресни коментари ..)   

От седем години работја̨ с компјутри - ние ги наричаме просто машини.

С компјутри съм се занимавал и преди това, като студент и ученик.

На работа постѫпих през 1979, а тази статија е от 1986 - затова седем години.

Пенсионирах се през 2019. Следователно, професионално с компјутри съм се занимавал 40 години.

Компјутър, којто мога̨ да го вдигна̨ и да го преместја̨, го наричам компјутърче.

Като кажа̨, че съм програмист, ме питат "И в какво се състои работата на програмистите?" Нај-напред отговарјам: да се учим. Поговорката, че човек се учи, докато е жив, за програмистите има съвсем конкретен смисъл. Изучаваме възможностите, начините и средствата за работа с машините, които твърде бързо се усъвършенстват. Все̋ко изоставане може да те изхвърли "зад бордът" на професијата.

Налага се да навлизаме и в предметната област, където ще се прилагат разработваните от нас програми. Та нали "за да научим компјутърът" на нещо, нај-напред тре̋бва да се научим самите ние. Защото компјутрите сѫ си

машини

и като всички машини - автомобили, стругове, станове, не мога̨т да мислја̨т. Което и да е животно - куче, котка, даже мишка, е много по-интелигентно от машините. А това означава, че програмистите сѫ тези, които тре̋бва да мислја̨т и да премислјат заради машините.

В публикуванијът текст думата "даже" бе заместена с "дори":
куче, котка, дори мишка.

Разбира се, всички хора мислја̨т. Особеното при нас е, че целенасочената мисъл тре̋бва да се изрази, да се въплъти в програма за компјутърът, којато да решава дадена задача, и којато се подлага на неумолима проверка на машината.

Самокритиката на събрание - общо или партијно, беше част от тогавашната корпоративна култура. А це̋лата тогавашна държава тре̋бва да ја̨ разглеђате като една корпорација. Това е разјаснение към думите по-долу.

И така, да се учиш не е толкоз трудно, да създаваш е безспорно нај-пријатното. Но колкото и парадоксално да звучи за не̋кого, нај-често ни се налага да се "самокритикуваме" ... Е, не пред събрание, а пред машината. Това може би е нај-тежкото в нашата професија, защото много изхабјава. Представете си дни наред човек да се занимава само с откриване и отстранјаване на собствените си грешки. Успокојаваме се с мисълта на древните, че "човешко е да се греши". Дали сѫ подозирали до каква степен сѫ прави? И се учим от грешките си, разбира се.

Повечето от задачите, които се срещат на практика, не сѫ по силите на един програмист. С решаването на тези задачи се заема

колектив

от проектанти и програмисти. Създаването на една програмна система може да трае години. И не винѫги всичко върви гладко. Необходимо е в колективът да се поддържат добри отношенија, хората да се разбират и да си ве̋рват. Тре̋бва да има и добър рѫководител. А ако не успеја̨т да се сработја̨т, едва ли ще се стигне до желанијът краен резултат - програмнијът продукт, въпреки че всеки поотделно може да е много добър специалист. Има случаи да пропадат разработки поради лош микроклимат в творческијът колектив.

Терминологијата при днешната корпоративна култура е малко по-различна.

Разјаснение на не̋кои думи по-долу: За всеки професионалист удовлетворение от работата му носи високата заплата.

Има и поговорка: Браво се казва на магаре, на човек се дават пари.

Може би не ви става јасно какво представлјава програмирането. То не се сме̋та за наука, не е и изкуство, още по-малко спорт (като шахматът например). Но без съмнение то е високоинтелектуална творческа дејност. И все пак, за мен е по-важна другата страна на въпросът: какво носи на програмистът удовлетворение от работата? Едва ли защита на дисертација. Още по-малко "шампионска титла". Според мене, това е да виђаш, че създадените от тебе програми се използват и потребителите сѫ доволни от те̋х. Излиза, че програмирането е

производство

- то служи да удовлетвори съвсем конкретни потребности от програмни продукти. Тези потребности нарастват с все по-осезаемото навлизане на компјутрите във всички сфери на обществено-икономическијът живот.

При създаването на програмнијът продукт възникват редица проблеми. Доскоро всеобща беше практиката програмата да се пише от програмисти-професионалисти. Но те обикновено не познават достатъчно областта, в којато тја ще се прилага. Специалистите пък в тази област слабо познават възможностите на изчислителната техника. Общ език лесно не се намира и резултатът е професионално написан програмен продукт без потребителска стојност. За пълното преодолјаване на това разминаване ще допринесе всеобщото образование по информатика.

Аз самијът съм започна̨л да уча̨ програмиране от девети клас, но "на сухо". Имах възможност да изпробвам своја програма на компјутър едва като студент. Сега е друго. Убеден съм, че програмирането вече е по силите на ученици от пети-шести клас. Нещо повече, те имат възможността да съставјат и да изпълнјават свои програми. Естествено е да овладеја̨т професијата на програмистът много по-рано от нас. И само след две-три години ще ни изпреварја̨т, защото общопризнато е, че програмирането е професија за млади. Човек може да бѫде продуктивен като програмист до определена възраст. Зависи от човекът. За себе си давам още пет години, нај-много десет. Неизбежно не̋кој ден ще ми се наложи да се откажа̨ и да се захвана̨ с нещо друго.

Четиридесет години издържа̀х. Излезе, че за друго не ме бива, а като кодировчик - в писането на програмен код - бе̋х много добър.

В търновската гимназија учихме програмиране на Алгол-60 и на машинен език за Минск-2. Само на сухо.

Когато писах горните думи, че програмирането е професија за млади и че скоро ще ми се наложи да се откажа̨ от програмирането, имах скрита мисъл - искаше ми се не̋как си да се издејства по-ранно пенсиониране за програмистите, каквато привилегија имаха̨ минјорите и военните. Не се получи. Дал Бог да доживеја̨ до необходимата възраст, и можах да представја̨ документи за над 40 години стаж - като програмист.

Програмирането, както все̋ка творческа дејност, може да се доведе до изкуство. Стига в житејската ти програма да не̋ма излишни преходи. Винѫги да продължаваш напред. Към по-доброто.

►► покажи карѐто отстрани

скриј
Христо Христов е роден на 9 јуни 1954 г. в с. Кѐсарево, Великотърновски окрѫг.
Завършва средното си образование със златен медал във Велико Търново.
Като първенец в републиканската олимпиада по математика през 1972 г.
е приет за студент по математика в Софијскијът университет "Климент Охридски".
От 1979 г. работи като програмист в
Технологичнијът институт за информационни системи "СИСТЕМИЗОТ" в Софија.
Носител на голе̋мата награда от Вторијът национален конкурс по програмиране.

(.. покажи моите пресни коментари ..)  .. към началото ..

---

►►   Препратки (references)    (.. покажи ..)

(.. покажи препратките ..)  .. към началото ..

▼▼   Препратки (references)    (.. скриј ..)

• {offline} Работническо дело, 1986-02-05, рубрика "Документален разказ"
• {offline} Списание "Компјутър за вас", број 3/1986, Форум - втори национален конкурс по програмиране - Софија ´86
• П.Кендеров за олимпиадата по математика през 1972
• Л.Карагьозов и Ив.Проданов за олимпиадата по математика през 1972
• За олимпиадата по математика през 1972 в Музејът на математиката и информатиката в Българија
• sandacite.bg: Историческа справка за СИСТЕМИЗОТ
• christotamarin.blog: За компјутрите полиномиално

(.. скриј препратките ..)  .. към началото ..

---

►►   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги коментарите ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-02-05 17:11:: (.. покажи ..)  За тази публикација в "Работническо дело"
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-02-05 17:11:: За тази публикација в "Работническо дело" (.. скриј ..)
  
  
  • "Работническо дело" беше единственијът официоз в Българија до појавата на "Демокрација" през февруари 1990. В СССР имаше два официоза - "Правда" и "Известија". Това бе̋ха̨ нај-надеђните печатни легални източници на информација по онова време, преди 1990.
  
  
  • В рубриката "Документален разказ" вестникът "Работническо дело" публикуваше разкази от първо лице на знатни строители, знатни комбајнери, и други такива.
  • Мене сѫ ме избрали, защото току-що бе̋х спечелил голе̋мата награда от Вторијът национален конкурс по програмиране.
  
  
  • Журналистката Весела Цолова си е мислела, че тја тре̋бва да напише текстът. С мене обаче не̋маше как да стане така. Текстът си е мој.
    
    Текстът го писахме една вечер с една колежка.
    
    През денја̌ тази журналистка Весела Цолова донесе проекто-текст, аз го взех и обещах да го редактирам. Текстът беше ужасен, нищо от него не оставихме.
    
    На другијът ден занесох редактиранијът вариант, в којто не бе остана̨ло нищо от оригиналнијът вариант. За все̋ко изречение се борех. Зајавих ѝ, че форматът на рубриката е да предава моите думи, и аз не съм съгласен думите ми да се изопачават. Казах ѝ, че ако иска, може да си напише друга статија в друг формат със свои думи.
    
    Нито една моја дума не бе сменена в публикуванијът текст. По-горнијът редактор јавно се е бил съгласил с мене.
    
    Заглавието "Житејска програма" е на редакцијата. Весела Цолова ми каза, че дори тја не можела да определи заглавието.
  
  
  • В спорът међу нас Весела Цолова се наложи само веднѫж.
    
    Мое прeдложение: .. куче, котка, даже мишка ..
    Весела Цолова: "даже" е русизъм, да го заменим с "дори".
    Публикувано: .. куче, котка, дори мишка ..
    

    .. ку̀че, ко̀тка, да̀же мѝшка .. има си ритъм.
    .. ку̀че, ко̀тка, дорѝ мѝшка .. нарушен ритъм.
    .. коза̀, овца̀, дорѝ свинја̀ - възстановен ритъм.

  • (.. скриј го коментарът за тази публикација в "Работническо дело" ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-02-10 23:05:: (.. покажи ..)  За Вторијът национален конкурс по програмиране
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-02-10 23:05:: За Вторијът национален конкурс по програмиране (.. скриј ..)
  
  
  • Стана̨ дума за Вторијът национален конкурс по програмиране. Публикацијата ми в "Работническо дело" се дължи на това, че бе̋х лау̌реат от този конкурс.
  
  
  • Информација за конкурсът вече трудно може да се намери. А и аз много неща съм забравил. Това обаче ме мотивира да запиша̨ тук смѫтните си спомени. Става дума за Вторијът национален конкурс по програмиране. Нищо не мога̨ да кажа̨ за Първијът, нито за следващи изданија на конкурсът.
  
  
  • Конкурсът се проведе в два крѫга - задочен и присѫтствен, и в пет секции според използванијът език за програмиране. Всеки участник тре̋бваше да си избере с кој език ще участва. Не помнја̨ кои бе̋ха̨ петте допустими езика за програмиране.
    
    
    • Аз участвах с PL/I. Това беше "роднијът" ми език за програмиране. Като студент в Математическијът факултет на Софијскијът университет бе̋х усвоил два езика: PL/I и Fortran.
  
  
  • Задочнијът крѫг се проведе през 1985 с една задача за всички, којато не ја̨ помнја̨.
    
    
    • Това бе моментът, когато участникът избира език за програмиране.
    • Решенијата на задачата на избранијът език тре̋бваше да се изпратја̨т до журито на конкурсът, като задължително тре̋бваше да вклјучват доказателство, че програмата, решаваща задачата, е пускана на компјутър.
    
    
    • Задачата предполагаше разработка на алгоритъм, кодиране на алгоритъмът в програма и изпълнение на програмата на компјутър, което да доведе до решение на задачата.
    
    
    • Алгоритъмът вклјучваше рекурсија, а средата, където ще̋х да ја̨ пускам програмата си, не допускаше рекурсија. Рекурсијата тре̋бваше да ја̨ симулирам.
  
  
  • Следващијът крѫг на конкурсът се проведе в 325-та ау̌диторија на Математическијът факултет с над сто участници.
  • Дадоха̨ ни две задачи.
  
  
  • Първата бе от типът на задачата от задочнијът крѫг, но доста по-трудна. Предполагаше се разработка на алгоритъм и кодиране на алгоритъмът в програма, на рѫка написана на хартија. Изпълнение на компјутър не̋маше как да се осигури.
    
    
    • Реших задачата. Не̋маше нуђа да симулирам рекурсијата, понеже не се предвиђаше изпълнение на програмата. Журито щеше да оценјава рѫкописни програмни текстове.
    • Спомнјам си, че условието на тази задача и моето решение бе̋ха̨ публикувани в не̋какво списание.
  
  
  • Втората задача беше от друг тип. Получихме лист с напечатан откѫс от програмен текст. Тре̋бваше да намерим грешките в програмата, по възможност всичките.
    
    
    • Струва ми се, че всичките грешки ги бе̋х изловил.
    • Втората задача беше с различни версии за петте допустими езици за програмиране.
  
  
  • Помнја̨, че голе̋мата награда беше парична, приблизително цената на цветен телевизор "Велико Търново", за какъвто си ја̨ похарчих наградата.
  
  
  • (.. скриј го коментарът за вторијът национален конкурс по програмиране ..)


• ►►  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: (.. покажи тука ..)  Истини за компјутърното програмиране, които често се премълчават  (.. покажи там ..)
  
• ▼▼  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: Истини за компјутърното програмиране, които често се премълчават (.. скриј ..) (.. покажи тука в оригинал на френски ..)  (.. покажи там ..)

  Компјутърното програмиране, въпреки че е техническа и прецизна дисциплина, сѫщо има не̋кои неща, остана̨ли недоизказани. Ето не̋кои от те̋х:

  
  
  1. Не̋ма само един правилен начин за програмиране. Има много различни подходи за решаване на проблем в програмирането. Всеки програмист има свој собствен начин да прави нещата, стига крајнијът резултат е правилен и ефективен. Универсален метод не̋ма.
  
  
  2. Комуникационните уменија имат значение. Програмирането не е само писане на код. Комуникацијата с членовете на екипът, с клиентите и с потребителите е не по-малко от сѫществено значение. Често се пренебрегва способността да се објаснјават јасно идеите, да се слуша внимателно и да се сътрудничи, но тја е от решаващо значение за успехът на един проект.
  
  
  3. Често проектите отнемат повече време от очакваното. Трудно е да се оцени колко време ще е необходимо за завършване на проект за програмиране. Непредвидени събитија, грешки, проблеми със съвместимостта и други пречки мога̨т значително да забавјат процесът на разработка. Важно е да планирате реалистични срокове и да сте гъвкави.
  
  
  4. Непрекѫсна̨тото обучение е от сѫществено значение: Програмирането се променја бързо. Постојанно се појавјават нови технологии, нови езици, нови среди за програмиране (new frameworks). За да сѫ в крак с новостите и да остана̨ конкурентоспособни, програмистите тре̋бва да продължават да се уча̨т и да се образоват през це̋лата си кариера.
  
  
  5. Дефектите в софту̌ерът (бъговете) сѫ неизбежни. Дори опитни програмисти правјът грешки и въвеђат бъгове в својът код. Тѫрсенето на грешки (bugfixing-ът) е неразделна част от процесът на разработка и може да отнеме много време. Добра практика е да се извършват стриктни тестове и да се използват инструменти за отстранјаване на бъгове, за да се минимизират грешките, но те никога не мога̨т да бъда̨т напълно елиминирани.
  
  
  6. Документацијата често се пренебрегва. Јасната и пълна документација е от сѫществено значение, за да позволи на другите разработчици да разбера̨т и да работја̨т върху сѫществуващ код. За съжаление тја често се пренебрегва или се сме̋та за второстепенна задача. Инвестирането на време в документацијата може да улесни поддръжката на кодът в дългосрочен план.
  
  
  7. Програмирането е творческа дисциплина. Въпреки че програмирането често се сме̋та за техническа дисциплина, то вклјучва и елемент на творчество. Програмистите тре̋бва да намират иновативни решенија на проблемите, да проектират удобни потребителски интерфејси и да разработват елегантни софту̌ерни архитектури.
  
  

  Имајте пред вид, че тези често премълчавани неща мога̨ да варират според индивидуалнијът опит и гледните точки, но те дават представа за подценјавани аспекти на компјутърното програмиране.

  (.. скриј го коментарът ..)  (.. покажи тука оригиналнијът текст на френски ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  ▼▼  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: Истини за компјутърното програмиране, които често се премълчават (.. скриј ..) (.. скриј го текстът на френски ..)  (.. покажи го там ..)

  Компјутърното програмиране, въпреки че е техническа и прецизна дисциплина, сѫщо има не̋кои неща, остана̨ли недоизказани. Ето не̋кои от те̋х:

  
  
  1. Не̋ма само един правилен начин за програмиране. Има много различни подходи за решаване на проблем в програмирането. Всеки програмист има свој собствен начин да прави нещата, стига крајнијът резултат е правилен и ефективен. Универсален метод не̋ма.
  
  
  2. Комуникационните уменија имат значение. Програмирането не е само писане на код. Комуникацијата с членовете на екипът, с клиентите и с потребителите е не по-малко от сѫществено значение. Често се пренебрегва способността да се објаснјават јасно идеите, да се слуша внимателно и да се сътрудничи, но тја е от решаващо значение за успехът на един проект.
  
  
  3. Често проектите отнемат повече време от очакваното. Трудно е да се оцени колко време ще е необходимо за завършване на проект за програмиране. Непредвидени събитија, грешки, проблеми със съвместимостта и други пречки мога̨т значително да забавјат процесът на разработка. Важно е да планирате реалистични срокове и да сте гъвкави.
  
  
  4. Непрекѫсна̨тото обучение е от сѫществено значение: Програмирането се променја бързо. Постојанно се појавјават нови технологии, нови езици, нови среди за програмиране (new frameworks). За да сѫ в крак с новостите и да остана̨ конкурентоспособни, програмистите тре̋бва да продължават да се уча̨т и да се образоват през це̋лата си кариера.
  
  
  5. Дефектите в софту̌ерът (бъговете) сѫ неизбежни. Дори опитни програмисти правјът грешки и въвеђат бъгове в својът код. Тѫрсенето на грешки (bugfixing-ът) е неразделна част от процесът на разработка и може да отнеме много време. Добра практика е да се извършват стриктни тестове и да се използват инструменти за отстранјаване на бъгове, за да се минимизират грешките, но те никога не мога̨т да бъда̨т напълно елиминирани.
  
  
  6. Документацијата често се пренебрегва. Јасната и пълна документација е от сѫществено значение, за да позволи на другите разработчици да разбера̨т и да работја̨т върху сѫществуващ код. За съжаление тја често се пренебрегва или се сме̋та за второстепенна задача. Инвестирането на време в документацијата може да улесни поддръжката на кодът в дългосрочен план.
  
  
  7. Програмирането е творческа дисциплина. Въпреки че програмирането често се сме̋та за техническа дисциплина, то вклјучва и елемент на творчество. Програмистите тре̋бва да намират иновативни решенија на проблемите, да проектират удобни потребителски интерфејси и да разработват елегантни софту̌ерни архитектури.
  
  

  Имајте пред вид, че тези често премълчавани неща мога̨ да варират според индивидуалнијът опит и гледните точки, но те дават представа за подценјавани аспекти на компјутърното програмиране.

  La programmation en informatique, bien qu'elle soit une discipline technique et précise, comporte également quelques non-dits. Voici certains d'entre eux:

  
  
  1. Il n'y a pas qu'une seule bonne façon de programmer: Il existe de nombreuses approches différentes pour résoudre un problème de programmation. Chaque programmeur a sa propre façon de faire les choses, et tant que le résultat final est correct et efficace, il n'y a pas de méthode universelle.
  
  
  2. L'importance des compétences en communication: La programmation ne consiste pas seulement à écrire du code. La communication avec les membres de l'équipe, les clients et les utilisateurs est également essentielle. La capacité à expliquer clairement les idées, à écouter attentivement et à collaborer est souvent négligée, mais elle est cruciale pour le succès d'un projet.
  
  
  3. Les projets prennent souvent plus de temps que prévu: L'estimation du temps nécessaire pour achever un projet de programmation peut être difficile. Les imprévus, les bugs, les problèmes de compatibilité et d'autres obstacles peuvent ralentir considérablement le processus de développement. Il est important de prévoir des délais réalistes et de faire preuve de flexibilité.
  
  
  4. L'apprentissage continu est essentiel: La programmation évolue rapidement, de nouvelles technologies, langages et frameworks apparaissent constamment. Pour rester à jour et compétitif, les programmeurs doivent continuer à apprendre et à se former tout au long de leur carrière.
  
  
  5. Les bugs sont inévitables: Même les programmeurs expérimentés commettent des erreurs et introduisent des bugs dans leur code. La chasse aux bugs fait partie intégrante du processus de développement et peut prendre beaucoup de temps. Une bonne pratique consiste à effectuer des tests rigoureux et à utiliser des outils de débogage pour minimiser les bugs, mais ils ne peuvent jamais être complètement éliminés.
  
  
  6. La documentation est souvent négligée: La documentation claire et complète est essentielle pour permettre à d'autres développeurs de comprendre et de travailler sur un code existant. Malheureusement, elle est souvent négligée ou considérée comme une tâche secondaire. Investir du temps dans la documentation peut faciliter la maintenance du code à long terme.
  
  
  7. La programmation est une discipline créative: Bien que la programmation soit souvent considérée comme une discipline technique, elle implique également une part de créativité. Les programmeurs doivent trouver des solutions innovantes aux problèmes, concevoir des interfaces utilisateur conviviales et élaborer des architectures logicielles élégantes.
  
  

  Gardez à l'esprit que ces non-dits peuvent varier selon les expériences et les perspectives individuelles, mais ils fournissent un aperçu des aspects souvent sous-estimés de la programmation en informatique.

  (.. скриј го коментарът ..)  (.. скриј го оригиналнијът текст на френски ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: (.. покажи ..)  Щрихи от биографијата ми  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Щрихи от биографијата ми  (.. скриј ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
  • По повод на мои публикации и постове във facebook на истoрически теми наскоро възникна̨ха̨ дискусии какъв съм аз, какво образование имам и имам ли право да се изказвам по въпроси от историјата.
  • Подобни въпроси мога̨т да се поставја̨т и във връзка с публикациите ми по лингвистични теми.
  
  
  • По професија съм компјутърен програмист и софту̌ерен инженер.
    Като такъв съм натрупал целијът изискващ се за пенсија стаж - над 40 години,
    и скоро след като навърших и възрастта за пенсија,
    отхвърлих професионалните си ангажименти
    и заживе̋х като щастлив пенсионер.
    
    
    • Все пак, да е јасно: в тази област работја̨ за пари.
    
    
    • И разбира се, вече отхвърлјам все̋какви ангажименти -
      а бе не ме бива вече, паметта ми отслабна̨.
  
  
  • Като щастлив пенсионер съм се отдал на лјубителски заниманија,
    наричани поне̋кога хоби -
    заниманија по лингвистика, историја и
    нај-вече историческа лингвистика, т.е. лингвистична археологија.
    
    
    • Намирам време и да пиша̨ за далечната историја на компјутрите.
    
    
    • Това го правја̨ без пари.
      Правја̨ го като магаре, а не като човек,
      защото "браво" се казва на магаре, а на човек се дават пари.
  
  
  • Не писах какъв съм по образование. Математик съм.
    
    
    • Имам магистърска степен по математика в областта "реален и функционален анализ".
    
    
    • Имам и правоспособност за учител по математика.
    
    
    • Обаче както вече писах, работил съм само като компјутърен програмист и софту̌ерен инженер.
  
  
  • И във връзка с лјубителските ми заниманија - важно е основното и средното образование.
    
    
    • Учебнијът материал по мое време бе впечатлјаващ и аз го владеех до подробности.
      По всички предмети, освен по основи на комунизмът.
    
    
    • Сега поне̋кога се чудја̨ как специалисти с висше образование, ерудити в својата област, не знаја̨т елементарни неща.
    • Такива хора јавно имат висше образование, ама основно и средно образование имат ли, не̋мат ли?
    
    
    • Как да е.
    • Аз съм човек с основно образование, завършено в родното ми село,
      и със средно образование, завършено в търновска гимназија.
    
    
    • Като пример да дам обучението по руски език.
      От 5-ти до 9-ти клас в учебната програма влизаше всичко необходимо,
      за да постигна̨т учениците добър руски език, да не кажа̨ перфектен.
      И въпреки това имах колеги с висше математическо образование и с шестица по руски от средното училище, за които трудно можеше да се каже, че знаја̨т руски.
    
    
    • Да припомнја̨, че през 80-те почти це̋лата българска индустрија работеше за съветскијът пазар, а аз тогава работех в българската компјутърна индустрија.
    • Руски език ни беше нужен. Англијски - разбира се - сѫщо.
  
  
  • Бил ли съм репресиран през тоталитаризмът? Не. (.. покажи защо пък да съм бил репресиран и защо не съм бил ..)
  • Бил ли съм репресиран през тоталитаризмът? Не. (.. скриј дали съм бил репресиран ..)
    
    
    • Като студент във варненската академија баща ми е издавал легионерски вестник "Студентски глас".
    • За тази си дејност е получил двугодишна присѫда от така нареченијът "народен сѫд".
    • Да, баща ми е бил репресиран при комунистическијът тоталитаризъм, но аз - не.
    
    
    • Опазил ме Бог от школата за запасни офицери, както и от все̋каква сержантска школа.
    • Изкарах чиста служба с чист пагон.
    
    
    • Да повторја̨:
      • Имам магистърска степен по математика в областта "реален и функционален анализ".
      • Имам и правоспособност за учител по математика.
      • Обаче съм работил само като компјутърен програмист и софту̌ерен инженер.
    
    
    • Когато завърших магистърската програма, се откри асистентско ме̋сто по математика във Висшијът педагогически институт в Шумен.
    • Точно за мене. Кандидатствах.
    • Проучили сѫ мина̨лото ми и произходът ми.
    • Не ме допусна̨ха̨ до конкурсът.
    
    
    • Като човек от село без софијско жителство, можеше да се установја̨ в Шумен.
    • Можеше да стана̨ шумналија.
    • Ще̋х да стана̨ добър даскал на даскали по математика.
    • И като даскал на даскали, едва ще̋х да свързвам двата краја.
    
    
    • Но стана̨ много по-добре.
    
    
    • Разбрах, че академичната кариера не е за мене.
    • За мене се намери много по-подходјащо ме̋сто в компјутърната индустрија и аз се скрих там.
    • С уредено временно софијско жителство, подновјавано редовно.
    
    
    • Срешна̨х Тамара, с којато създадохме семејство и отгледахме син.
    • Нищо по-важно от това не е имало в мојът живот.
    • Трите ни черни пуделчета, които нашето семејство беше осиновило, идват след това.
    
    
    • Не съм бил репресиран!
    • Галеник на сѫдбата съм бил. (.. изповедта на един галеник на сѫдбата ја̨ скриј ..)
  
  
  • (.. скриј ги щрихите от биографијата ми ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-15 11:55:: (.. покажи ..)  Спомени от 1972  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Спомени от 1972  (.. скриј ги ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
  • През 1972 завърших средното си образование в търновската гимназија.
    Завърших 11-ти клас.
    На 1972-10-04 ме взеха̨ војник.
    
    
    • Нашијът набор беше третијът по ред, при којто приетите във висше учебно заведение първо на общо основание отслужваха̨ двете години редовна военна служба.
    • През предните години студентите сѫ карали военна служба през ваканциите и като запаснјаци.
  
  
  • За кандидат-студентската кампанија през 1972 въведоха̨ изпит по "обща култура и политическа подготовка".
    
    
    • Нашијът випуск щеше да държи такъв изпит за сефте.
    • Както можеше да се предположи, всичките въпроси от конспектът бе̋ха̨ политически.
    
    
    • Аз много се уплаших.
    • После се оказа, че изпитът не бил толкова страшен, особено пред вид на четирите политически изпита в университетът през следващите години.
    • Но аз много се уплаших.
  
  
  • Поставих си задача да вле̋за̨ в университетът от олимпиада, без да държа̨ такъв изпит.
    
    
    • Решавах "тонове задачи" по математика и физика.
    • И изпълних програмата-максимум.
    • Приеха̨ ме за студент в софијскијът университет и по математика, и по физика.
  
  
  • Бе̋х си дал зор повече от необходимото.
    
    
    • Класирах се на първо ме̋сто на републиканскијът (подборнијът) крѫг на олимпиадата по математика.
    
    
    • А това пък ми донесе отговорност - участие в међународната олимпиада по математика.
    • Тази отговорност не беше планирана - това, дето си го бе̋х поставил за цел, го бе̋х постигна̨л - бе̋х вече без примка на вратът - да става, каквото ще.
    
    
    • Това го пиша във връзка с информација, којато виде̋х и споделих днес - класирането на българскијът отбор по математика на 16-то ме̋сто на олимпиадата с пет медала, един от които златен. Браво на сегашните деца!
  
  
  • Тазгодишната олимпиада се провела в Норвегија.
    
    
    • На сајтът ӥ намерих не̋какви данни за олимпиадата през 1972, преди 50 години.
    • Дори условијата на тогавашните задачи мога̨т да се изтеглја̨т.
    
    
    • Тогава отборно сме се били класирали на 10-то ме̋сто, обаче страните-участнички сѫ били много по-малко - без САЩ и Китај.
    • Сега през 2022 е било без Русија. Украјна сега се е класирала 17-та, непосредствено след Българија.
    
    
    • По препратката за 1972 ще видите не̋кои числа и не̋кои имена.
      Моето име го не̋ма.
    
    
    • Бронзови медали сѫ спечелили Руско Шиков и Камен Иванов.
    • По мој спомен, медалът на Руско беше сребърен, но јавно греша̨.
    • Името му на Руско е сгрешено.
    
    
    • Аз фигурирам в картинката на 3-то ме̋сто, със 17 точки от 40 възможни, като съм бил изпреварил 55 участника или 48% от участниците.
    
    
    • С други думи, класирал съм се в златната среда̀, което съвпада със спомените ми.
  
  
  • Препратки (references):
    
    
    • Българскијът отбор на олимпиадата по математика през 1972 според сајтът за олимпиадата през 2022
    • П.Кендеров за олимпиадата по математика през 1972
    • Л.Карагьозов и Ив.Проданов за олимпиадата по математика през 1972
  
  
  • (.. скриј ги спомените ми от 1972 ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: (.. покажи ..)  Критерии за истината  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Критерии за истината  (.. скриј ..)  (.. покажи във facebook ..) 
  
  
  • Компјутърна програма.
    
    
    • Една компјутърна програма тре̋бва да работи на компјутър.
    
    
    • Ако програмата ти не работи, ако не можеш да отстраниш грешките си, така че програмата да заработи, тја е за изхвърлјане, за боклукът.
    
    
    • Може в програмата да си вградил алгоритъм, взет от не̋кој корифеј в компјутърните науки - това не̋ма значение - твојата програма не работи, а авторът на алгоритъмът не е замесен в казусът.
    
    
    • Отклонение. Стана̨ дума, че през 1986 спечелих голе̋мата награда от Вторијът национален конкурс по програмиране. Не̋кои колеги сѫ си помислили, че това е състезание по математика, загубили сѫ си времето да доказват верността на својът алгоритъм, и така не им е остана̨ло време да оформја̨т самата програма. Аз не си губих времето да доказвам нищо за алгоритъмът.
    • Програмата тре̋бва да се пусне на компјутър и да се тества - само това може да е критеријът.
    • Не може да се разчита на доказателство - в самото доказателство човек може да допусне грешка.
    • Разбира се, човек може да допусне грешка и в компјутърната програма, но компјутърът ще ја̨ покаже.
  
  
  • Математиката. Математиката в средно училище.
    
    
    • Момче, докажи ми теоремата на Питагор!
    
    
    • Ама господин учителју, тази теорема е била доказана от Питагор още преди 2500 години! Защо аз сега тре̋бва да ја̨ доказвам! Нима се съмне̋вате, че Питагор ја̨ е доказал!
    
    
    • Мимето от другата паралелка преднијът час ја̨ доказа теоремата и аз ӥ писах шестица. Ако ти не ми ја̨ докажеш сега тука пред мене, на тебе ще ти пиша̨ двојка в бележникът!
  
  
  • Математиката. Математиката във висше училище.
    
    
    • Колега, докажете твърдението XYZ!
    
    
    • Ама господин професоре! Твърдението XYZ е било доказано от John Doe, професор в Харвардскијът университет и член на четири академии на науките! Защо сега аз тре̋бва да го доказвам твърдението XYZ, след като професор John Doe го е доказал! Нима се съмне̋вате, че професор John Doe го е доказал това твърдение!
    
    
    • Защото, колега, ако Вие не ми докажете твърдението XYZ, сега ще Ви скѫсам и ще се видим с Вас на есенната поправителна сесија!
  
  
  • Диамат.
    
    
    • Забележка_0. Едно време всички студенти във висше учебно заведение държахме такъв изпит, обикновено във втори курс.
    
    
    • Колега, кажете що е то материја!
    
    
    • В книгата си "Материализъм и емпириокритицизъм" Ленин пише, че материјата е обективна реалност, којато ни е дадена .. [още около 50 думи]
    
    
    • Браво, колега, пиша̨ Ви отличен!
    
    
    • Забележка_1. Едно време можех да го изрецитирам какво бил писал Ленин. Сега не мога̨. Пък и не го намирам в мрежата. Едно време учебниците по диамат за студенти ги имаше в много-много екземплјари, и във всеки един от те̋х определението на Ленин за материја може да се намери.
  
  
  • Богословие.
    
    
    • Забележка. На такъв изпит не съм се јавјавал.
    
    
    • Кажете, колега, какво ще ни освободи!
    
    
    • Според глава 8 на Евангелието от Јоан, Iисус е казал, че като познаем истината, тја - истината - ще ни освободи!
    
    
    • Браво, колега, пиша̨ Ви отличен!
  
  
  • Заклјучение към текстът относно критериите за истината ..
    
    
    • .. въз основа на жизненијът ми опит, въз основа на мојът background.
    • Не съм вече средношколец.
    
    
    • Твърденија, в истинността на които не мога̨ да се убедја̨ със собственијът си акъл, си остават за мене съмнителни. В този смисъл авторитети не признавам.
    • Става дума за твърденија от историјата или лингвистиката.
    
    
    • Изклјученија сѫ само твърденијата от религијата - те се приемат на ве̋ра, религијата се основава на ве̋ра.
  
  
  • (.. скриј ги критериите за истината ..)
  
  
• ►►  ::author.unknown, 2023-10-25 09:45:: (.. покажи ..)  Историческа справка за нашето поколение  (.. покажи ја̨ във facebook: ..  Нежна е нощта ..  Българија ..)
  
  
• ▼▼  ::author.unknown, 2023-10-25 09:45:: Историческа справка за нашето поколение  (.. покажи ја̨ във facebook: ..  Нежна е нощта ..  Българија ..) (.. скриј ја̨ ..) 
  
  
  • Има хора, които сѫ родени през 50-те и 60-те години.
    Отгледани сѫ през 60-те години.
    Учили сѫ през 70-те години.
    Те сѫ се женили през 80-те години.
    Работили сѫ през 80-те и 90-те,
    много работја̨т и днес ...
  
  
  • Те си промениха̨ мирогледът през 90-те.
    «Виђаха̨ светлината» през 2000-та.
    Бе̋ха̨ изненадани през 2010.
    И неотказали се през 2020!
  
  
  • Преживели почти
    седем различни десетилетија...
    два различни века...
    две различни хилјадолетија...
  
  
  • От телефон на дълги разстојанија до видео-разговори навсе̋къде по светът,
    от филмови ленти и slide-show-та до Youtube,
    от винилови плочи до online-музика,
    от рѫкописни писма до email, WhatsApp и социални мрежи.
    
    От слушане на мачове по радиото, гледане на черно-бе̋ла телевизија и след това телевизија с висока разделителна способност.
    
    Те ходеха̨ във видеотеката, а сега гледат Netflix.
    
    Знаеха̨ как да отпечатат фотокарта,
    имаха̨ първите компјутри, перфокарти, флопи дискове,
    а сега имат гигабајти и терабајти на мобилни телефони или iPad.
    
    През це̋лото си детство те носја̨т кѫси панталони, след това дълги панталони, оксфордки, бермуди или мини поли, макси поли, клинове, харем и др.
    
    Обуваха̨ филцове, караха̨ ролери, триколки и велосипеди, мотопеди, бензинови или дизелови коли, а сега карат хибриди или 100% електрически скутери, велосипеди, скутери и коли.
    
    Те избегна̨ха̨ детски паралич, менингит, едра шарка, грип H1N1 и западнонилска треска.
  
  
  • Да! Такива хора сѫ мина̨ли през много, но какъв прекрасен и интересен живот имат!
  
  
  • Това поколение спокојно може да се нарече «бивши пенсионери»,
    които сѫ родени в онзи све̋т на 50-те и 60-те години,
    имали сѫ аналогово детство
    и дигитален живот на зре̋ла възраст.
    Те сѫ един вид «Абракадабра». В буквалнијът смисъл на думата.
  
  
  • Това поколение е живе̋ло и преживе̋ло повече от все̋ко друго в историјата на човечеството във все̋ко измерение на животът.
  
  
  • Именно това поколение се адаптира към все̋какви промени!
  
  
  • 👏 Аплодисменти 👏!
    За всички представители на особеното поколение,
    което беше и си остава уникално, независмо от всичко!
    Здраве, Радост, Късмет, Доброта и Щастие!💛🍀💜
  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-25 11:05::

    два различни века...
    две различни хилјадолетија...

    Кое е нашето хилјадолетие?
    
    
    • Дали това, през което европејците сѫ открили Америка?
    • Или това, през което американците ще заселја̨т Луната?
  
  
  • (.. скриј ја̨ историческата справка за нашето поколение ..)
  
  
• (.. скриј ги коментарите ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  

---

---

.. kum prepratkite ..  .. kum komentarite ..  .. to the bottom ..

Zhitejska programa

Rabotnichesko delo
5 fevryari 1986
rybrikata "Dokymentalen razkaz"
zapisala Vesela Colova

"Rabotnichesko delo" beshe edinstveniut oficioz v Bulgaria do pojavata na "Demokracia" prez fevryari 1990. V SSSR imashe dva oficioza - "Pravda" i "Izvestia".

V rybrikata "Dokymentalen razkaz" "Rabotnichesko delo" pyblikyvashe razkazi ot purvo lice na znatni stroiteli, znatni kombajneri, i drygi takiva.

Mene su me izbrali, zaqoto toky-qo behx spechelil golehmata nagrada ot Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane.

Zhyrnalistkata Vesela Colova si e mislela, che tja trehbva da napishe tekstut. S mene obache nehmashe kak da stane taka. Tekstut si e moj.

(.. pokazhi moite presni komentari ..)   

Ot sedem godini rabotjų s kompjytri - nie gi narichame prosto mashini.

S kompjytri sum se zanimaval i predi tova, kato stydent i ychenik.

Na rabota postupix prez 1979, a tazi statia e ot 1986 - zatova sedem godini.

Pensionirax se prez 2019. Sledovatelno, profesionalno s kompjytri sum se zanimaval 40 godini.

Kompjytur, kojto mogu da go vdignu i da go premestjų, go naricham kompjyturche.

Kato kazhu, che sum programist, me pitat "I v kakvo se sustoi rabotata na programistite?" Naj-napred otgovarjam: da se ychim. Pogovorkata, che chovek se ychi, dokato e zhiv, za programistite ima suvsem konkreten smisul. Izychavame vuzmozhnostite, nachinite i sredstvata za rabota s mashinite, koito tvurde burzo se ysuvurshenstvat. Vsehko izostavane mozhe da te izxvurli "zad bordut" na profesiata.

Nalaga se da navlizame i v predmetnata oblast, kudeto qe se prilagat razrabotvanite ot nas programi. Ta nali "za da naychim kompjyturut" na neqo, naj-napred trehbva da se naychim samite nie. Zaqoto kompjytrite su si

mashini

i kato vsichki mashini - avtomobili, strygove, stanove, ne mogut da misljųt. Koeto i da e zhivotno - kyche, kotka, dazhe mishka, e mnogo po-inteligentno ot mashinite. A tova oznachava, che programistite su tezi, koito trehbva da misljųt i da premisljat zaradi mashinite.

V pyblikyvaniut tekst dymata "dazhe" be zamestena s "dori":
kyche, kotka, dori mishka.

Razbira se, vsichki xora misljųt. Osobenoto pri nas e, che celenasochenata misul trehbva da se izrazi, da se vupluti v programa za kompjyturut, kojato da reshava dadena zadacha, i kojato se podlaga na neymolima proverka na mashinata.

Samokritikata na subranie - obqo ili partijno, beshe chast ot togavashnata korporativna kyltyra. A cehlata togavashna durzhava trehbva da jų razgleghate kato edna korporacia. Tova e razjasnenie kum dymite po-doly.

I taka, da se ychish ne e tolkoz trydno, da suzdavash e bezsporno naj-priatnoto. No kolkoto i paradoksalno da zvychi za nehkogo, naj-chesto ni se nalaga da se "samokritikyvame" ... E, ne pred subranie, a pred mashinata. Tova mozhe bi e naj-tezhkoto v nashata profesia, zaqoto mnogo izxabjava. Predstavete si dni nared chovek da se zanimava samo s otkrivane i otstranjavane na sobstvenite si greshki. Yspokojavame se s misulta na drevnite, che "choveshko e da se greshi". Dali su podozirali do kakva stepen su pravi? I se ychim ot greshkite si, razbira se.

Povecheto ot zadachite, koito se sreqat na praktika, ne su po silite na edin programist. S reshavaneto na tezi zadachi se zaema

kolektiv

ot proektanti i programisti. Suzdavaneto na edna programna sistema mozhe da trae godini. I ne vinugi vsichko vurvi gladko. Neobxodimo e v kolektivut da se poddurzhat dobri otnoshenia, xorata da se razbirat i da si vehrvat. Trehbva da ima i dobur rukovoditel. A ako ne yspejųt da se srabotjųt, edva li qe se stigne do zhelaniut kraen rezyltat - programniut prodykt, vupreki che vseki pootdelno mozhe da e mnogo dobur specialist. Ima slychai da propadat razrabotki poradi losh mikroklimat v tvorcheskiut kolektiv.

Terminologiata pri dneshnata korporativna kyltyra e malko po-razlichna.

Razjasnenie na nehkoi dymi po-doly: Za vseki profesionalist ydovletvorenie ot rabotata my nosi visokata zaplata.

Ima i pogovorka: Bravo se kazva na magare, na chovek se davat pari.

Mozhe bi ne vi stava jasno kakvo predstavljava programiraneto. To ne se smehta za nayka, ne e i izkystvo, oqe po-malko sport (kato shaxmatut naprimer). No bez sumnenie to e visokointelektyalna tvorcheska dejnost. I vse pak, za men e po-vazhna drygata strana na vuprosut: kakvo nosi na programistut ydovletvorenie ot rabotata? Edva li zaqita na disertacia. Oqe po-malko "shampionska titla". Spored mene, tova e da vighash, che suzdadenite ot tebe programi se izpolzvat i potrebitelite su dovolni ot tehx. Izliza, che programiraneto e

proizvodstvo

- to slyzhi da ydovletvori suvsem konkretni potrebnosti ot programni prodykti. Tezi potrebnosti narastvat s vse po-osezaemoto navlizane na kompjytrite vuv vsichki sferi na obqestveno-ikonomicheskiut zhivot.

Pri suzdavaneto na programniut prodykt vuznikvat redica problemi. Doskoro vseobqa beshe praktikata programata da se pishe ot programisti-profesionalisti. No te obiknoveno ne poznavat dostatuchno oblastta, v kojato tja qe se prilaga. Specialistite puk v tazi oblast slabo poznavat vuzmozhnostite na izchislitelnata texnika. Obq ezik lesno ne se namira i rezyltatut e profesionalno napisan programen prodykt bez potrebitelska stojnost. Za pulnoto preodoljavane na tova razminavane qe doprinese vseobqoto obrazovanie po informatika.

Az samiut sum zapochnul da ychu programirane ot deveti klas, no "na syxo". Imax vuzmozhnost da izprobvam svoja programa na kompjytur edva kato stydent. Sega e drygo. Ybeden sum, che programiraneto veche e po silite na ychenici ot peti-shesti klas. Neqo poveche, te imat vuzmozhnostta da sustavjat i da izpulnjavat svoi programi. Estestveno e da ovladejųt profesiata na programistut mnogo po-rano ot nas. I samo sled dve-tri godini qe ni izprevarjųt, zaqoto obqopriznato e, che programiraneto e profesia za mladi. Chovek mozhe da bude prodyktiven kato programist do opredelena vuzrast. Zavisi ot chovekut. Za sebe si davam oqe pet godini, naj-mnogo deset. Neizbezhno nehkoj den qe mi se nalozhi da se otkazhu i da se zaxvanu s neqo drygo.

Chetirideset godini izdurzhàx. Izleze, che za drygo ne me biva, a kato kodirovchik - v pisaneto na programen kod - behx mnogo dobur.

V turnovskata gimnazia ychixme programirane na Algol-60 i na mashinen ezik za Minsk-2. Samo na syxo.

Kogato pisax gornite dymi, che programiraneto e profesia za mladi i che skoro qe mi se nalozhi da se otkazhu ot programiraneto, imax skrita misul - iskashe mi se nehkak si da se izdejstva po-ranno pensionirane za programistite, kakvato privilegia imaxu minjorite i voennite. Ne se polychi. Dal Bog da dozhivejų do neobxodimata vuzrast, i mozhax da predstavjų dokymenti za nad 40 godini stazh - kato programist.

Programiraneto, kakto vsehka tvorcheska dejnost, mozhe da se dovede do izkystvo. Stiga v zhitejskata ti programa da nehma izlishni prexodi. Vinugi da produlzhavash napred. Kum po-dobroto.

►► pokazhi karèto otstrani

skrij
Xristo Xristov e roden na 9 jyni 1954 g. v s. Kèsarevo, Velikoturnovski okrug.
Zavurshva srednoto si obrazovanie sus zlaten medal vuv Veliko Turnovo.
Kato purvenec v repyblikanskata olimpiada po matematika prez 1972 g.
e priet za stydent po matematika v Sofijskiut yniversitet "Kliment Oxridski".
Ot 1979 g. raboti kato programist v
Texnologichniut instityt za informacionni sistemi "SISTEMIZOT" v Sofia.
Nositel na golehmata nagrada ot Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane.

(.. pokazhi moite presni komentari ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   Prepratki (references)    (.. pokazhi ..)

(.. pokazhi prepratkite ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   Prepratki (references)    (.. skrij ..)

• {offline} Rabotnichesko delo, 1986-02-05, rybrika "Dokymentalen razkaz"
• {offline} Spisanie "Kompjytur za vas", broj 3/1986, Forym - vtori nacionalen konkyrs po programirane - Sofia ´86
• P.Kenderov za olimpiadata po matematika prez 1972
• L.Karagjozov i Iv.Prodanov za olimpiadata po matematika prez 1972
• Za olimpiadata po matematika prez 1972 v Myzejut na matematikata i informatikata v Bulgaria
• sandacite.bg: Istoricheska spravka za SISTEMIZOT
• christotamarin.blog: Za kompjytrite polinomialno

(.. skrij prepratkite ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)    (.. pokazhi gi komentarite ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)    (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto trehbva da otgovorjų, qe prepishu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorjų tyka.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-02-05 17:11:: (.. pokazhi ..)  Za tazi pyblikacia v "Rabotnichesko delo"
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-02-05 17:11:: Za tazi pyblikacia v "Rabotnichesko delo" (.. skrij ..)
  
  
  • "Rabotnichesko delo" beshe edinstveniut oficioz v Bulgaria do pojavata na "Demokracia" prez fevryari 1990. V SSSR imashe dva oficioza - "Pravda" i "Izvestia". Tova behxu naj-nadeghnite pechatni legalni iztochnici na informacia po onova vreme, predi 1990.
  
  
  • V rybrikata "Dokymentalen razkaz" vestnikut "Rabotnichesko delo" pyblikyvashe razkazi ot purvo lice na znatni stroiteli, znatni kombajneri, i drygi takiva.
  • Mene su me izbrali, zaqoto toky-qo behx spechelil golehmata nagrada ot Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane.
  
  
  • Zhyrnalistkata Vesela Colova si e mislela, che tja trehbva da napishe tekstut. S mene obache nehmashe kak da stane taka. Tekstut si e moj.
    
    Tekstut go pisaxme edna vecher s edna kolezhka.
    
    Prez denju tazi zhyrnalistka Vesela Colova donese proekto-tekst, az go vzex i obeqax da go redaktiram. Tekstut beshe yzhasen, niqo ot nego ne ostavixme.
    
    Na drygiut den zanesox redaktiraniut variant, v kojto ne be ostanulo niqo ot originalniut variant. Za vsehko izrechenie se borex. Zajavix ih, che formatut na rybrikata e da predava moite dymi, i az ne sum suglasen dymite mi da se izopachavat. Kazax ih, che ako iska, mozhe da si napishe dryga statia v dryg format sus svoi dymi.
    
    Nito edna moja dyma ne be smenena v pyblikyvaniut tekst. Po-gorniut redaktor javno se e bil suglasil s mene.
    
    Zaglavieto "Zhitejska programa" e na redakciata. Vesela Colova mi kaza, che dori tja ne mozhela da opredeli zaglavieto.
  
  
  • V sporut meghy nas Vesela Colova se nalozhi samo vednuzh.
    
    Moe predlozhenie: .. kyche, kotka, dazhe mishka ..
    Vesela Colova: "dazhe" e rysizum, da go zamenim s "dori".
    Pyblikyvano: .. kyche, kotka, dori mishka ..
    

    .. kỳche, kòtka, dàzhe mìshka .. ima si ritum.
    .. kỳche, kòtka, dorì mìshka .. naryshen ritum.
    .. kozà, ovcà, dorì svinjà - vuzstanoven ritum.

  • (.. skrij go komentarut za tazi pyblikacia v "Rabotnichesko delo" ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-02-10 23:05:: (.. pokazhi ..)  Za Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-02-10 23:05:: Za Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane (.. skrij ..)
  
  
  • Stanu dyma za Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane. Pyblikaciata mi v "Rabotnichesko delo" se dulzhi na tova, che behx lawreat ot tozi konkyrs.
  
  
  • Informacia za konkyrsut veche trydno mozhe da se nameri. A i az mnogo neqa sum zabravil. Tova obache me motivira da zapishu tyk smutnite si spomeni. Stava dyma za Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane. Niqo ne mogu da kazhu za Purviut, nito za sledvaqi izdania na konkyrsut.
  
  
  • Konkyrsut se provede v dva kruga - zadochen i prisutstven, i v pet sekcii spored izpolzvaniut ezik za programirane. Vseki ychastnik trehbvashe da si izbere s koj ezik qe ychastva. Ne pomnjų koi behxu pette dopystimi ezika za programirane.
    
    
    • Az ychastvax s PL/I. Tova beshe "rodniut" mi ezik za programirane. Kato stydent v Matematicheskiut fakyltet na Sofijskiut yniversitet behx ysvoil dva ezika: PL/I i Fortran.
  
  
  • Zadochniut krug se provede prez 1985 s edna zadacha za vsichki, kojato ne jų pomnjų.
    
    
    • Tova be momentut, kogato ychastnikut izbira ezik za programirane.
    • Resheniata na zadachata na izbraniut ezik trehbvashe da se izpratjųt do zhyrito na konkyrsut, kato zadulzhitelno trehbvashe da vkljychvat dokazatelstvo, che programata, reshavaqa zadachata, e pyskana na kompjytur.
    
    
    • Zadachata predpolagashe razrabotka na algoritum, kodirane na algoritumut v programa i izpulnenie na programata na kompjytur, koeto da dovede do reshenie na zadachata.
    
    
    • Algoritumut vkljychvashe rekyrsia, a sredata, kudeto qehx da jų pyskam programata si, ne dopyskashe rekyrsia. Rekyrsiata trehbvashe da jų simyliram.
  
  
  • Sledvaqiut krug na konkyrsut se provede v 325-ta awditoria na Matematicheskiut fakyltet s nad sto ychastnici.
  • Dadoxu ni dve zadachi.
  
  
  • Purvata be ot tiput na zadachata ot zadochniut krug, no dosta po-trydna. Predpolagashe se razrabotka na algoritum i kodirane na algoritumut v programa, na ruka napisana na xartia. Izpulnenie na kompjytur nehmashe kak da se osigyri.
    
    
    • Reshix zadachata. Nehmashe nygha da simyliram rekyrsiata, ponezhe ne se predvighashe izpulnenie na programata. Zhyrito qeshe da ocenjava rukopisni programni tekstove.
    • Spomnjam si, che yslovieto na tazi zadacha i moeto reshenie behxu pyblikyvani v nehkakvo spisanie.
  
  
  • Vtorata zadacha beshe ot dryg tip. Polychixme list s napechatan otkus ot programen tekst. Trehbvashe da namerim greshkite v programata, po vuzmozhnost vsichkite.
    
    
    • Stryva mi se, che vsichkite greshki gi behx izlovil.
    • Vtorata zadacha beshe s razlichni versii za pette dopystimi ezici za programirane.
  
  
  • Pomnjų, che golehmata nagrada beshe parichna, priblizitelno cenata na cveten televizor "Veliko Turnovo", za kakuvto si jų poxarchix nagradata.
  
  
  • (.. skrij go komentarut za vtoriut nacionalen konkyrs po programirane ..)


• ►►  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: (.. pokazhi tyka ..)  Istini za kompjyturnoto programirane, koito chesto se premulchavat  (.. pokazhi tam ..)
  
• ▼▼  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: Istini za kompjyturnoto programirane, koito chesto se premulchavat (.. skrij ..) (.. pokazhi tyka v original na frenski ..)  (.. pokazhi tam ..)

  Kompjyturnoto programirane, vupreki che e texnicheska i precizna disciplina, suqo ima nehkoi neqa, ostanuli nedoizkazani. Eto nehkoi ot tehx:

  
  
  1. Nehma samo edin pravilen nachin za programirane. Ima mnogo razlichni podxodi za reshavane na problem v programiraneto. Vseki programist ima svoj sobstven nachin da pravi neqata, stiga krajniut rezyltat e pravilen i efektiven. Yniversalen metod nehma.
  
  
  2. Komynikacionnite ymenia imat znachenie. Programiraneto ne e samo pisane na kod. Komynikaciata s chlenovete na ekiput, s klientite i s potrebitelite e ne po-malko ot suqestveno znachenie. Chesto se prenebregva sposobnostta da se objasnjavat jasno ideite, da se slysha vnimatelno i da se sutrydnichi, no tja e ot reshavaqo znachenie za yspexut na edin proekt.
  
  
  3. Chesto proektite otnemat poveche vreme ot ochakvanoto. Trydno e da se oceni kolko vreme qe e neobxodimo za zavurshvane na proekt za programirane. Nepredvideni subitia, greshki, problemi sus suvmestimostta i drygi prechki mogut znachitelno da zabavjat procesut na razrabotka. Vazhno e da planirate realistichni srokove i da ste guvkavi.
  
  
  4. Neprekusnutoto obychenie e ot suqestveno znachenie: Programiraneto se promenja burzo. Postojanno se pojavjavat novi texnologii, novi ezici, novi sredi za programirane (new frameworks). Za da su v krak s novostite i da ostanu konkyrentosposobni, programistite trehbva da produlzhavat da se ychut i da se obrazovat prez cehlata si kariera.
  
  
  5. Defektite v softwerut (bugovete) su neizbezhni. Dori opitni programisti pravjut greshki i vuveghat bugove v svojut kod. Turseneto na greshki (bugfixing-ut) e nerazdelna chast ot procesut na razrabotka i mozhe da otneme mnogo vreme. Dobra praktika e da se izvurshvat striktni testove i da se izpolzvat instrymenti za otstranjavane na bugove, za da se minimizirat greshkite, no te nikoga ne mogut da budut napulno eliminirani.
  
  
  6. Dokymentaciata chesto se prenebregva. Jasnata i pulna dokymentacia e ot suqestveno znachenie, za da pozvoli na drygite razrabotchici da razberut i da rabotjųt vurxy suqestvyvaq kod. Za suzhalenie tja chesto se prenebregva ili se smehta za vtorostepenna zadacha. Investiraneto na vreme v dokymentaciata mozhe da ylesni poddruzhkata na kodut v dulgosrochen plan.
  
  
  7. Programiraneto e tvorcheska disciplina. Vupreki che programiraneto chesto se smehta za texnicheska disciplina, to vkljychva i element na tvorchestvo. Programistite trehbva da namirat inovativni reshenia na problemite, da proektirat ydobni potrebitelski interfejsi i da razrabotvat elegantni softwerni arxitektyri.
  
  

  Imajte pred vid, che tezi chesto premulchavani neqa mogu da varirat spored individyalniut opit i glednite tochki, no te davat predstava za podcenjavani aspekti na kompjyturnoto programirane.

  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokazhi tyka originalniut tekst na frenski ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..
  ▼▼  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: Istini za kompjyturnoto programirane, koito chesto se premulchavat (.. skrij ..) (.. skrij go tekstut na frenski ..)  (.. pokazhi go tam ..)

  Kompjyturnoto programirane, vupreki che e texnicheska i precizna disciplina, suqo ima nehkoi neqa, ostanuli nedoizkazani. Eto nehkoi ot tehx:

  
  
  1. Nehma samo edin pravilen nachin za programirane. Ima mnogo razlichni podxodi za reshavane na problem v programiraneto. Vseki programist ima svoj sobstven nachin da pravi neqata, stiga krajniut rezyltat e pravilen i efektiven. Yniversalen metod nehma.
  
  
  2. Komynikacionnite ymenia imat znachenie. Programiraneto ne e samo pisane na kod. Komynikaciata s chlenovete na ekiput, s klientite i s potrebitelite e ne po-malko ot suqestveno znachenie. Chesto se prenebregva sposobnostta da se objasnjavat jasno ideite, da se slysha vnimatelno i da se sutrydnichi, no tja e ot reshavaqo znachenie za yspexut na edin proekt.
  
  
  3. Chesto proektite otnemat poveche vreme ot ochakvanoto. Trydno e da se oceni kolko vreme qe e neobxodimo za zavurshvane na proekt za programirane. Nepredvideni subitia, greshki, problemi sus suvmestimostta i drygi prechki mogut znachitelno da zabavjat procesut na razrabotka. Vazhno e da planirate realistichni srokove i da ste guvkavi.
  
  
  4. Neprekusnutoto obychenie e ot suqestveno znachenie: Programiraneto se promenja burzo. Postojanno se pojavjavat novi texnologii, novi ezici, novi sredi za programirane (new frameworks). Za da su v krak s novostite i da ostanu konkyrentosposobni, programistite trehbva da produlzhavat da se ychut i da se obrazovat prez cehlata si kariera.
  
  
  5. Defektite v softwerut (bugovete) su neizbezhni. Dori opitni programisti pravjut greshki i vuveghat bugove v svojut kod. Turseneto na greshki (bugfixing-ut) e nerazdelna chast ot procesut na razrabotka i mozhe da otneme mnogo vreme. Dobra praktika e da se izvurshvat striktni testove i da se izpolzvat instrymenti za otstranjavane na bugove, za da se minimizirat greshkite, no te nikoga ne mogut da budut napulno eliminirani.
  
  
  6. Dokymentaciata chesto se prenebregva. Jasnata i pulna dokymentacia e ot suqestveno znachenie, za da pozvoli na drygite razrabotchici da razberut i da rabotjųt vurxy suqestvyvaq kod. Za suzhalenie tja chesto se prenebregva ili se smehta za vtorostepenna zadacha. Investiraneto na vreme v dokymentaciata mozhe da ylesni poddruzhkata na kodut v dulgosrochen plan.
  
  
  7. Programiraneto e tvorcheska disciplina. Vupreki che programiraneto chesto se smehta za texnicheska disciplina, to vkljychva i element na tvorchestvo. Programistite trehbva da namirat inovativni reshenia na problemite, da proektirat ydobni potrebitelski interfejsi i da razrabotvat elegantni softwerni arxitektyri.
  
  

  Imajte pred vid, che tezi chesto premulchavani neqa mogu da varirat spored individyalniut opit i glednite tochki, no te davat predstava za podcenjavani aspekti na kompjyturnoto programirane.

  La programmation en informatique, bien qu'elle soit une discipline technique et précise, comporte également quelques non-dits. Voici certains d'entre eux:

  
  
  1. Il n'y a pas qu'une seule bonne façon de programmer: Il existe de nombreuses approches différentes pour résoudre un problème de programmation. Chaque programmeur a sa propre façon de faire les choses, et tant que le résultat final est correct et efficace, il n'y a pas de méthode universelle.
  
  
  2. L'importance des compétences en communication: La programmation ne consiste pas seulement à écrire du code. La communication avec les membres de l'équipe, les clients et les utilisateurs est également essentielle. La capacité à expliquer clairement les idées, à écouter attentivement et à collaborer est souvent négligée, mais elle est cruciale pour le succès d'un projet.
  
  
  3. Les projets prennent souvent plus de temps que prévu: L'estimation du temps nécessaire pour achever un projet de programmation peut être difficile. Les imprévus, les bugs, les problèmes de compatibilité et d'autres obstacles peuvent ralentir considérablement le processus de développement. Il est important de prévoir des délais réalistes et de faire preuve de flexibilité.
  
  
  4. L'apprentissage continu est essentiel: La programmation évolue rapidement, de nouvelles technologies, langages et frameworks apparaissent constamment. Pour rester à jour et compétitif, les programmeurs doivent continuer à apprendre et à se former tout au long de leur carrière.
  
  
  5. Les bugs sont inévitables: Même les programmeurs expérimentés commettent des erreurs et introduisent des bugs dans leur code. La chasse aux bugs fait partie intégrante du processus de développement et peut prendre beaucoup de temps. Une bonne pratique consiste à effectuer des tests rigoureux et à utiliser des outils de débogage pour minimiser les bugs, mais ils ne peuvent jamais être complètement éliminés.
  
  
  6. La documentation est souvent négligée: La documentation claire et complète est essentielle pour permettre à d'autres développeurs de comprendre et de travailler sur un code existant. Malheureusement, elle est souvent négligée ou considérée comme une tâche secondaire. Investir du temps dans la documentation peut faciliter la maintenance du code à long terme.
  
  
  7. La programmation est une discipline créative: Bien que la programmation soit souvent considérée comme une discipline technique, elle implique également une part de créativité. Les programmeurs doivent trouver des solutions innovantes aux problèmes, concevoir des interfaces utilisateur conviviales et élaborer des architectures logicielles élégantes.
  
  

  Gardez à l'esprit que ces non-dits peuvent varier selon les expériences et les perspectives individuelles, mais ils fournissent un aperçu des aspects souvent sous-estimés de la programmation en informatique.

  (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij go originalniut tekst na frenski ..)  (.. pokazhi go tam ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: (.. pokazhi ..)  Qrixi ot biografiata mi  (.. pokazhi vuv facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Qrixi ot biografiata mi  (.. skrij ..)  (.. pokazhi vuv facebook ..) 
  
  
  • Po povod na moi pyblikacii i postove vuv facebook na istoricheski temi naskoro vuzniknuxu diskysii kakuv sum az, kakvo obrazovanie imam i imam li pravo da se izkazvam po vuprosi ot istoriata.
  • Podobni vuprosi mogut da se postavjųt i vuv vruzka s pyblikaciite mi po lingvistichni temi.
  
  
  • Po profesia sum kompjyturen programist i softweren inzhener.
    Kato takuv sum natrypal celiut iziskvaq se za pensia stazh - nad 40 godini,
    i skoro sled kato navurshix i vuzrastta za pensia,
    otxvurlix profesionalnite si angazhimenti
    i zazhivehx kato qastliv pensioner.
    
    
    • Vse pak, da e jasno: v tazi oblast rabotjų za pari.
    
    
    • I razbira se, veche otxvurljam vsehkakvi angazhimenti -
      a be ne me biva veche, pametta mi otslabnu.
  
  
  • Kato qastliv pensioner sum se otdal na ljybitelski zanimania,
    narichani ponehkoga xobi -
    zanimania po lingvistika, istoria i
    naj-veche istoricheska lingvistika, t.e. lingvistichna arxeologia.
    
    
    • Namiram vreme i da pishu za dalechnata istoria na kompjytrite.
    
    
    • Tova go pravjų bez pari.
      Pravjų go kato magare, a ne kato chovek,
      zaqoto "bravo" se kazva na magare, a na chovek se davat pari.
  
  
  • Ne pisax kakuv sum po obrazovanie. Matematik sum.
    
    
    • Imam magisturska stepen po matematika v oblastta "realen i fynkcionalen analiz".
    
    
    • Imam i pravosposobnost za ychitel po matematika.
    
    
    • Obache kakto veche pisax, rabotil sum samo kato kompjyturen programist i softweren inzhener.
  
  
  • I vuv vruzka s ljybitelskite mi zanimania - vazhno e osnovnoto i srednoto obrazovanie.
    
    
    • Ychebniut material po moe vreme be vpechatljavaq i az go vladeex do podrobnosti.
      Po vsichki predmeti, osven po osnovi na komynizmut.
    
    
    • Sega ponehkoga se chydjų kak specialisti s visshe obrazovanie, eryditi v svojata oblast, ne znajųt elementarni neqa.
    • Takiva xora javno imat visshe obrazovanie, ama osnovno i sredno obrazovanie imat li, nehmat li?
    
    
    • Kak da e.
    • Az sum chovek s osnovno obrazovanie, zavursheno v rodnoto mi selo,
      i sus sredno obrazovanie, zavursheno v turnovska gimnazia.
    
    
    • Kato primer da dam obychenieto po ryski ezik.
      Ot 5-ti do 9-ti klas v ychebnata programa vlizashe vsichko neobxodimo,
      za da postignut ychenicite dobur ryski ezik, da ne kazhu perfekten.
      I vupreki tova imax kolegi s visshe matematichesko obrazovanie i s shestica po ryski ot srednoto ychiliqe, za koito trydno mozheshe da se kazhe, che znajųt ryski.
    
    
    • Da pripomnjų, che prez 80-te pochti cehlata bulgarska indystria raboteshe za suvetskiut pazar, a az togava rabotex v bulgarskata kompjyturna indystria.
    • Ryski ezik ni beshe nyzhen. Anglijski - razbira se - suqo.
  
  
  • Bil li sum represiran prez totalitarizmut? Ne. (.. pokazhi zaqo puk da sum bil represiran i zaqo ne sum bil ..)
  • Bil li sum represiran prez totalitarizmut? Ne. (.. skrij dali sum bil represiran ..)
    
    
    • Kato stydent vuv varnenskata akademia baqa mi e izdaval legionerski vestnik "Stydentski glas".
    • Za tazi si dejnost e polychil dvygodishna prisuda ot taka narecheniut "naroden sud".
    • Da, baqa mi e bil represiran pri komynisticheskiut totalitarizum, no az - ne.
    
    
    • Opazil me Bog ot shkolata za zapasni oficeri, kakto i ot vsehkakva serzhantska shkola.
    • Izkarax chista slyzhba s chist pagon.
    
    
    • Da povtorjų:
      • Imam magisturska stepen po matematika v oblastta "realen i fynkcionalen analiz".
      • Imam i pravosposobnost za ychitel po matematika.
      • Obache sum rabotil samo kato kompjyturen programist i softweren inzhener.
    
    
    • Kogato zavurshix magisturskata programa, se otkri asistentsko mehsto po matematika vuv Visshiut pedagogicheski instityt v Shymen.
    • Tochno za mene. Kandidatstvax.
    • Proychili su minuloto mi i proizxodut mi.
    • Ne me dopysnuxu do konkyrsut.
    
    
    • Kato chovek ot selo bez sofijsko zhitelstvo, mozheshe da se ystanovjų v Shymen.
    • Mozheshe da stanu shymnalia.
    • Qehx da stanu dobur daskal na daskali po matematika.
    • I kato daskal na daskali, edva qehx da svurzvam dvata kraja.
    
    
    • No stanu mnogo po-dobre.
    
    
    • Razbrax, che akademichnata kariera ne e za mene.
    • Za mene se nameri mnogo po-podxodjaqo mehsto v kompjyturnata indystria i az se skrix tam.
    • S yredeno vremenno sofijsko zhitelstvo, podnovjavano redovno.
    
    
    • Sreshnux Tamara, s kojato suzdadoxme semejstvo i otgledaxme sin.
    • Niqo po-vazhno ot tova ne e imalo v mojut zhivot.
    • Trite ni cherni pydelcheta, koito nasheto semejstvo beshe osinovilo, idvat sled tova.
    
    
    • Ne sum bil represiran!
    • Galenik na sudbata sum bil. (.. izpovedta na edin galenik na sudbata jų skrij ..)
  
  
  • (.. skrij gi qrixite ot biografiata mi ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-15 11:55:: (.. pokazhi ..)  Spomeni ot 1972  (.. pokazhi vuv facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Spomeni ot 1972  (.. skrij gi ..)  (.. pokazhi vuv facebook ..) 
  
  
  • Prez 1972 zavurshix srednoto si obrazovanie v turnovskata gimnazia.
    Zavurshix 11-ti klas.
    Na 1972-10-04 me vzexu vojnik.
    
    
    • Nashiut nabor beshe tretiut po red, pri kojto prietite vuv visshe ychebno zavedenie purvo na obqo osnovanie otslyzhvaxu dvete godini redovna voenna slyzhba.
    • Prez prednite godini stydentite su karali voenna slyzhba prez vakanciite i kato zapasnjaci.
  
  
  • Za kandidat-stydentskata kampania prez 1972 vuvedoxu izpit po "obqa kyltyra i politicheska podgotovka".
    
    
    • Nashiut vipysk qeshe da durzhi takuv izpit za sefte.
    • Kakto mozheshe da se predpolozhi, vsichkite vuprosi ot konspektut behxu politicheski.
    
    
    • Az mnogo se yplashix.
    • Posle se okaza, che izpitut ne bil tolkova strashen, osobeno pred vid na chetirite politicheski izpita v yniversitetut prez sledvaqite godini.
    • No az mnogo se yplashix.
  
  
  • Postavix si zadacha da vlehzu v yniversitetut ot olimpiada, bez da durzhu takuv izpit.
    
    
    • Reshavax "tonove zadachi" po matematika i fizika.
    • I izpulnix programata-maksimym.
    • Priexu me za stydent v sofijskiut yniversitet i po matematika, i po fizika.
  
  
  • Behx si dal zor poveche ot neobxodimoto.
    
    
    • Klasirax se na purvo mehsto na repyblikanskiut (podborniut) krug na olimpiadata po matematika.
    
    
    • A tova puk mi donese otgovornost - ychastie v meghynarodnata olimpiada po matematika.
    • Tazi otgovornost ne beshe planirana - tova, deto si go behx postavil za cel, go behx postignul - behx veche bez primka na vratut - da stava, kakvoto qe.
    
    
    • Tova go pisha vuv vruzka s informacia, kojato videhx i spodelix dnes - klasiraneto na bulgarskiut otbor po matematika na 16-to mehsto na olimpiadata s pet medala, edin ot koito zlaten. Bravo na segashnite deca!
  
  
  • Tazgodishnata olimpiada se provela v Norvegia.
    
    
    • Na sajtut ï namerix nehkakvi danni za olimpiadata prez 1972, predi 50 godini.
    • Dori ysloviata na togavashnite zadachi mogut da se iztegljųt.
    
    
    • Togava otborno sme se bili klasirali na 10-to mehsto, obache stranite-ychastnichki su bili mnogo po-malko - bez SAQ i Kitaj.
    • Sega prez 2022 e bilo bez Rysia. Ykrajna sega se e klasirala 17-ta, neposredstveno sled Bulgaria.
    
    
    • Po prepratkata za 1972 qe vidite nehkoi chisla i nehkoi imena.
      Moeto ime go nehma.
    
    
    • Bronzovi medali su spechelili Rysko Shikov i Kamen Ivanov.
    • Po moj spomen, medalut na Rysko beshe sreburen, no javno greshu.
    • Imeto my na Rysko e sgresheno.
    
    
    • Az figyriram v kartinkata na 3-to mehsto, sus 17 tochki ot 40 vuzmozhni, kato sum bil izprevaril 55 ychastnika ili 48% ot ychastnicite.
    
    
    • S drygi dymi, klasiral sum se v zlatnata sredà, koeto suvpada sus spomenite mi.
  
  
  • Prepratki (references):
    
    
    • Bulgarskiut otbor na olimpiadata po matematika prez 1972 spored sajtut za olimpiadata prez 2022
    • P.Kenderov za olimpiadata po matematika prez 1972
    • L.Karagjozov i Iv.Prodanov za olimpiadata po matematika prez 1972
  
  
  • (.. skrij gi spomenite mi ot 1972 ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: (.. pokazhi ..)  Kriterii za istinata  (.. pokazhi vuv facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Kriterii za istinata  (.. skrij ..)  (.. pokazhi vuv facebook ..) 
  
  
  • Kompjyturna programa.
    
    
    • Edna kompjyturna programa trehbva da raboti na kompjytur.
    
    
    • Ako programata ti ne raboti, ako ne mozhesh da otstranish greshkite si, taka che programata da zaraboti, tja e za izxvurljane, za boklykut.
    
    
    • Mozhe v programata da si vgradil algoritum, vzet ot nehkoj korifej v kompjyturnite nayki - tova nehma znachenie - tvojata programa ne raboti, a avtorut na algoritumut ne e zamesen v kazysut.
    
    
    • Otklonenie. Stanu dyma, che prez 1986 spechelix golehmata nagrada ot Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane. Nehkoi kolegi su si pomislili, che tova e sustezanie po matematika, zagybili su si vremeto da dokazvat vernostta na svojut algoritum, i taka ne im e ostanulo vreme da oformjųt samata programa. Az ne si gybix vremeto da dokazvam niqo za algoritumut.
    • Programata trehbva da se pysne na kompjytur i da se testva - samo tova mozhe da e kriteriut.
    • Ne mozhe da se razchita na dokazatelstvo - v samoto dokazatelstvo chovek mozhe da dopysne greshka.
    • Razbira se, chovek mozhe da dopysne greshka i v kompjyturnata programa, no kompjyturut qe jų pokazhe.
  
  
  • Matematikata. Matematikata v sredno ychiliqe.
    
    
    • Momche, dokazhi mi teoremata na Pitagor!
    
    
    • Ama gospodin ychiteljy, tazi teorema e bila dokazana ot Pitagor oqe predi 2500 godini! Zaqo az sega trehbva da jų dokazvam! Nima se sumnehvate, che Pitagor jų e dokazal!
    
    
    • Mimeto ot drygata paralelka predniut chas jų dokaza teoremata i az ï pisax shestica. Ako ti ne mi jų dokazhesh sega tyka pred mene, na tebe qe ti pishu dvojka v belezhnikut!
  
  
  • Matematikata. Matematikata vuv visshe ychiliqe.
    
    
    • Kolega, dokazhete tvurdenieto XYZ!
    
    
    • Ama gospodin profesore! Tvurdenieto XYZ e bilo dokazano ot John Doe, profesor v Xarvardskiut yniversitet i chlen na chetiri akademii na naykite! Zaqo sega az trehbva da go dokazvam tvurdenieto XYZ, sled kato profesor John Doe go e dokazal! Nima se sumnehvate, che profesor John Doe go e dokazal tova tvurdenie!
    
    
    • Zaqoto, kolega, ako Vie ne mi dokazhete tvurdenieto XYZ, sega qe Vi skusam i qe se vidim s Vas na esennata popravitelna sesia!
  
  
  • Diamat.
    
    
    • Zabelezhka_0. Edno vreme vsichki stydenti vuv visshe ychebno zavedenie durzhaxme takuv izpit, obiknoveno vuv vtori kyrs.
    
    
    • Kolega, kazhete qo e to materia!
    
    
    • V knigata si "Materializum i empiriokriticizum" Lenin pishe, che materiata e obektivna realnost, kojato ni e dadena .. [oqe okolo 50 dymi]
    
    
    • Bravo, kolega, pishu Vi otlichen!
    
    
    • Zabelezhka_1. Edno vreme mozhex da go izrecitiram kakvo bil pisal Lenin. Sega ne mogu. Puk i ne go namiram v mrezhata. Edno vreme ychebnicite po diamat za stydenti gi imashe v mnogo-mnogo ekzempljari, i vuv vseki edin ot tehx opredelenieto na Lenin za materia mozhe da se nameri.
  
  
  • Bogoslovie.
    
    
    • Zabelezhka. Na takuv izpit ne sum se javjaval.
    
    
    • Kazhete, kolega, kakvo qe ni osvobodi!
    
    
    • Spored glava 8 na Evangelieto ot Ioan, Iisys e kazal, che kato poznaem istinata, tja - istinata - qe ni osvobodi!
    
    
    • Bravo, kolega, pishu Vi otlichen!
  
  
  • Zakljychenie kum tekstut otnosno kriteriite za istinata ..
    
    
    • .. vuz osnova na zhizneniut mi opit, vuz osnova na mojut background.
    • Ne sum veche srednoshkolec.
    
    
    • Tvurdenia, v istinnostta na koito ne mogu da se ybedjų sus sobstveniut si akul, si ostavat za mene sumnitelni. V tozi smisul avtoriteti ne priznavam.
    • Stava dyma za tvurdenia ot istoriata ili lingvistikata.
    
    
    • Izkljychenia su samo tvurdeniata ot religiata - te se priemat na vehra, religiata se osnovava na vehra.
  
  
  • (.. skrij gi kriteriite za istinata ..)
  
  
• ►►  ::author.unknown, 2023-10-25 09:45:: (.. pokazhi ..)  Istoricheska spravka za nasheto pokolenie  (.. pokazhi jų vuv facebook: ..  Nezhna e noqta ..  Bulgaria ..)
  
  
• ▼▼  ::author.unknown, 2023-10-25 09:45:: Istoricheska spravka za nasheto pokolenie  (.. pokazhi jų vuv facebook: ..  Nezhna e noqta ..  Bulgaria ..) (.. skrij jų ..) 
  
  
  • Ima xora, koito su rodeni prez 50-te i 60-te godini.
    Otgledani su prez 60-te godini.
    Ychili su prez 70-te godini.
    Te su se zhenili prez 80-te godini.
    Rabotili su prez 80-te i 90-te,
    mnogo rabotjųt i dnes ...
  
  
  • Te si promenixu mirogledut prez 90-te.
    «Vighaxu svetlinata» prez 2000-ta.
    Behxu iznenadani prez 2010.
    I neotkazali se prez 2020!
  
  
  • Prezhiveli pochti
    sedem razlichni desetiletia...
    dva razlichni veka...
    dve razlichni xiljadoletia...
  
  
  • Ot telefon na dulgi razstojania do video-razgovori navsehkude po svetut,
    ot filmovi lenti i slide-show-ta do Youtube,
    ot vinilovi plochi do online-myzika,
    ot rukopisni pisma do email, WhatsApp i socialni mrezhi.
    
    Ot slyshane na machove po radioto, gledane na cherno-behla televizia i sled tova televizia s visoka razdelitelna sposobnost.
    
    Te xodexu vuv videotekata, a sega gledat Netflix.
    
    Znaexu kak da otpechatat fotokarta,
    imaxu purvite kompjytri, perfokarti, flopi diskove,
    a sega imat gigabajti i terabajti na mobilni telefoni ili iPad.
    
    Prez cehloto si detstvo te nosjųt kusi pantaloni, sled tova dulgi pantaloni, oksfordki, bermydi ili mini poli, maksi poli, klinove, xarem i dr.
    
    Obyvaxu filcove, karaxu roleri, trikolki i velosipedi, motopedi, benzinovi ili dizelovi koli, a sega karat xibridi ili 100% elektricheski skyteri, velosipedi, skyteri i koli.
    
    Te izbegnuxu detski paralich, meningit, edra sharka, grip H1N1 i zapadnonilska treska.
  
  
  • Da! Takiva xora su minuli prez mnogo, no kakuv prekrasen i interesen zhivot imat!
  
  
  • Tova pokolenie spokojno mozhe da se nareche «bivshi pensioneri»,
    koito su rodeni v onzi sveht na 50-te i 60-te godini,
    imali su analogovo detstvo
    i digitalen zhivot na zrehla vuzrast.
    Te su edin vid «Abrakadabra». V bykvalniut smisul na dymata.
  
  
  • Tova pokolenie e zhivehlo i prezhivehlo poveche ot vsehko drygo v istoriata na chovechestvoto vuv vsehko izmerenie na zhivotut.
  
  
  • Imenno tova pokolenie se adaptira kum vsehkakvi promeni!
  
  
  • 👏 Aplodismenti 👏!
    Za vsichki predstaviteli na osobenoto pokolenie,
    koeto beshe i si ostava ynikalno, nezavismo ot vsichko!
    Zdrave, Radost, Kusmet, Dobrota i Qastie!💛🍀💜
  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-25 11:05::

    dva razlichni veka...
    dve razlichni xiljadoletia...

    Koe e nasheto xiljadoletie?
    
    
    • Dali tova, prez koeto evropejcite su otkrili Amerika?
    • Ili tova, prez koeto amerikancite qe zaseljųt Lynata?
  
  
  • (.. skrij jų istoricheskata spravka za nasheto pokolenie ..)
  
  
• (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..
  

---

---

.. kum prepratkite ..  .. kum komentarite ..  .. to the bottom ..

Žitejska programa

Rabotničesko delo
5 fevryari 1986
rybrikata "Dokymentalen razkaz"
zapisala Vesela Colova

"Rabotničesko delo" beše edinstveniut oficioz v Bulgaria do poävata na "Demokracia" prez fevryari 1990. V SSSR imaše dva oficioza - "Pravda" i "Izvestia".

V rybrikata "Dokymentalen razkaz" "Rabotničesko delo" pyblikyvaše razkazi ot purvo lice na znatni stroiteli, znatni kombajneri, i drygi takiva.

Mene su me izbrali, zaqoto toky-qo be̋x spečelil gole̋mata nagrada ot Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane.

Žyrnalistkata Vesela Colova si e mislela, če tä tre̋bva da napiše tekstut. S mene obače ne̋maše kak da stane taka. Tekstut si e moj.

(.. pokaži moite presni komentari ..)   

Ot sedem godini rabotü s kompÿtri - nie gi naričame prosto mašini.

S kompÿtri sum se zanimaval i predi tova, kato stydent i yčenik.

Na rabota postupix prez 1979, a tazi statia e ot 1986 - zatova sedem godini.

Pensionirax se prez 2019. Sledovatelno, profesionalno s kompÿtri sum se zanimaval 40 godini.

Kompÿtur, kojto mogu da go vdignu i da go premestü, go naričam kompÿturče.

Kato kažu, če sum programist, me pitat "I v kakvo se sustoi rabotata na programistite?" Naj-napred otgovaräm: da se yčim. Pogovorkata, če čovek se yči, dokato e živ, za programistite ima suvsem konkreten smisul. Izyčavame vuzmožnostite, načinite i sredstvata za rabota s mašinite, koito tvurde burzo se ysuvuršenstvat. Vse̋ko izostavane može da te izxvurli "zad bordut" na profesiata.

Nalaga se da navlizame i v predmetnata oblast, kudeto qe se prilagat razrabotvanite ot nas programi. Ta nali "za da nayčim kompÿturut" na neqo, naj-napred tre̋bva da se nayčim samite nie. Zaqoto kompÿtrite su si

mašini

i kato vsički mašini - avtomobili, strygove, stanove, ne mogut da mislüt. Koeto i da e životno - kyče, kotka, daže miška, e mnogo po-inteligentno ot mašinite. A tova označava, če programistite su tezi, koito tre̋bva da mislüt i da premislät zaradi mašinite.

V pyblikyvaniut tekst dymata "daže" be zamestena s "dori":
kyče, kotka, dori miška.

Razbira se, vsički xora mislüt. Osobenoto pri nas e, če celenasočenata misul tre̋bva da se izrazi, da se vupluti v programa za kompÿturut, koäto da rešava dadena zadača, i koäto se podlaga na neymolima proverka na mašinata.

Samokritikata na subranie - obqo ili partijno, beše čast ot togavašnata korporativna kyltyra. A ce̋lata togavašna duržava tre̋bva da ü razgleǧate kato edna korporacia. Tova e razäsnenie kum dymite po-doly.

I taka, da se yčiš ne e tolkoz trydno, da suzdavaš e bezsporno naj-priatnoto. No kolkoto i paradoksalno da zvyči za ne̋kogo, naj-često ni se nalaga da se "samokritikyvame" ... E, ne pred subranie, a pred mašinata. Tova može bi e naj-težkoto v našata profesia, zaqoto mnogo izxabäva. Predstavete si dni nared čovek da se zanimava samo s otkrivane i otstranävane na sobstvenite si greški. Yspokoävame se s misulta na drevnite, če "čoveško e da se greši". Dali su podozirali do kakva stepen su pravi? I se yčim ot greškite si, razbira se.

Povečeto ot zadačite, koito se sreqat na praktika, ne su po silite na edin programist. S rešavaneto na tezi zadači se zaema

kolektiv

ot proektanti i programisti. Suzdavaneto na edna programna sistema može da trae godini. I ne vinugi vsičko vurvi gladko. Neobxodimo e v kolektivut da se podduržat dobri otnošenia, xorata da se razbirat i da si ve̋rvat. Tre̋bva da ima i dobur rukovoditel. A ako ne yspeüt da se srabotüt, edva li qe se stigne do želaniut kraen rezyltat - programniut prodykt, vupreki če vseki pootdelno može da e mnogo dobur specialist. Ima slyčai da propadat razrabotki poradi loš mikroklimat v tvorčeskiut kolektiv.

Terminologiata pri dnešnata korporativna kyltyra e malko po-različna.

Razäsnenie na ne̋koi dymi po-doly: Za vseki profesionalist ydovletvorenie ot rabotata my nosi visokata zaplata.

Ima i pogovorka: Bravo se kazva na magare, na čovek se davat pari.

Može bi ne vi stava äsno kakvo predstavläva programiraneto. To ne se sme̋ta za nayka, ne e i izkystvo, oqe po-malko sport (kato šaxmatut naprimer). No bez sumnenie to e visokointelektyalna tvorčeska dejnost. I vse pak, za men e po-važna drygata strana na vuprosut: kakvo nosi na programistut ydovletvorenie ot rabotata? Edva li zaqita na disertacia. Oqe po-malko "šampionska titla". Spored mene, tova e da viǧaš, če suzdadenite ot tebe programi se izpolzvat i potrebitelite su dovolni ot te̋x. Izliza, če programiraneto e

proizvodstvo

- to slyži da ydovletvori suvsem konkretni potrebnosti ot programni prodykti. Tezi potrebnosti narastvat s vse po-osezaemoto navlizane na kompÿtrite vuv vsički sferi na obqestveno-ikonomičeskiut život.

Pri suzdavaneto na programniut prodykt vuznikvat redica problemi. Doskoro vseobqa beše praktikata programata da se piše ot programisti-profesionalisti. No te obiknoveno ne poznavat dostatučno oblastta, v koäto tä qe se prilaga. Specialistite puk v tazi oblast slabo poznavat vuzmožnostite na izčislitelnata texnika. Obq ezik lesno ne se namira i rezyltatut e profesionalno napisan programen prodykt bez potrebitelska stojnost. Za pulnoto preodolävane na tova razminavane qe doprinese vseobqoto obrazovanie po informatika.

Az samiut sum započnul da yču programirane ot deveti klas, no "na syxo". Imax vuzmožnost da izprobvam svoä programa na kompÿtur edva kato stydent. Sega e drygo. Ybeden sum, če programiraneto veče e po silite na yčenici ot peti-šesti klas. Neqo poveče, te imat vuzmožnostta da sustavät i da izpulnävat svoi programi. Estestveno e da ovladeüt profesiata na programistut mnogo po-rano ot nas. I samo sled dve-tri godini qe ni izprevarüt, zaqoto obqopriznato e, če programiraneto e profesia za mladi. Čovek može da bude prodyktiven kato programist do opredelena vuzrast. Zavisi ot čovekut. Za sebe si davam oqe pet godini, naj-mnogo deset. Neizbežno ne̋koj den qe mi se naloži da se otkažu i da se zaxvanu s neqo drygo.

Četirideset godini izduržàx. Izleze, če za drygo ne me biva, a kato kodirovčik - v pisaneto na programen kod - be̋x mnogo dobur.

V turnovskata gimnazia yčixme programirane na Algol-60 i na mašinen ezik za Minsk-2. Samo na syxo.

Kogato pisax gornite dymi, če programiraneto e profesia za mladi i če skoro qe mi se naloži da se otkažu ot programiraneto, imax skrita misul - iskaše mi se ne̋kak si da se izdejstva po-ranno pensionirane za programistite, kakvato privilegia imaxu minörite i voennite. Ne se polyči. Dal Bog da doživeü do neobxodimata vuzrast, i možax da predstavü dokymenti za nad 40 godini staž - kato programist.

Programiraneto, kakto vse̋ka tvorčeska dejnost, može da se dovede do izkystvo. Stiga v žitejskata ti programa da ne̋ma izlišni prexodi. Vinugi da produlžavaš napred. Kum po-dobroto.

►► pokaži karèto otstrani

skrij
Xristo Xristov e roden na 9 ÿni 1954 g. v s. Kèsarevo, Velikoturnovski okrug.
Zavuršva srednoto si obrazovanie sus zlaten medal vuv Veliko Turnovo.
Kato purvenec v repyblikanskata olimpiada po matematika prez 1972 g.
e priet za stydent po matematika v Sofijskiut yniversitet "Kliment Oxridski".
Ot 1979 g. raboti kato programist v
Texnologičniut instityt za informacionni sistemi "SISTEMIZOT" v Sofia.
Nositel na gole̋mata nagrada ot Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane.

(.. pokaži moite presni komentari ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   Prepratki (references)    (.. pokaži ..)

(.. pokaži prepratkite ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   Prepratki (references)    (.. skrij ..)

• {offline} Rabotničesko delo, 1986-02-05, rybrika "Dokymentalen razkaz"
• {offline} Spisanie "Kompÿtur za vas", broj 3/1986, Forym - vtori nacionalen konkyrs po programirane - Sofia ´86
• P.Kenderov za olimpiadata po matematika prez 1972
• L.Karagözov i Iv.Prodanov za olimpiadata po matematika prez 1972
• Za olimpiadata po matematika prez 1972 v Myzeüt na matematikata i informatikata v Bulgaria
• sandacite.bg: Istoričeska spravka za SISTEMIZOT
• christotamarin.blog: Za kompÿtrite polinomialno

(.. skrij prepratkite ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)    (.. pokaži gi komentarite ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)    (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-02-05 17:11:: (.. pokaži ..)  Za tazi pyblikacia v "Rabotničesko delo"
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-02-05 17:11:: Za tazi pyblikacia v "Rabotničesko delo" (.. skrij ..)
  
  
  • "Rabotničesko delo" beše edinstveniut oficioz v Bulgaria do poävata na "Demokracia" prez fevryari 1990. V SSSR imaše dva oficioza - "Pravda" i "Izvestia". Tova be̋xu naj-nadeǧnite pečatni legalni iztočnici na informacia po onova vreme, predi 1990.
  
  
  • V rybrikata "Dokymentalen razkaz" vestnikut "Rabotničesko delo" pyblikyvaše razkazi ot purvo lice na znatni stroiteli, znatni kombajneri, i drygi takiva.
  • Mene su me izbrali, zaqoto toky-qo be̋x spečelil gole̋mata nagrada ot Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane.
  
  
  • Žyrnalistkata Vesela Colova si e mislela, če tä tre̋bva da napiše tekstut. S mene obače ne̋maše kak da stane taka. Tekstut si e moj.
    
    Tekstut go pisaxme edna večer s edna koležka.
    
    Prez denü tazi žyrnalistka Vesela Colova donese proekto-tekst, az go vzex i obeqax da go redaktiram. Tekstut beše yžasen, niqo ot nego ne ostavixme.
    
    Na drygiut den zanesox redaktiraniut variant, v kojto ne be ostanulo niqo ot originalniut variant. Za vse̋ko izrečenie se borex. Zaävix ï, če formatut na rybrikata e da predava moite dymi, i az ne sum suglasen dymite mi da se izopačavat. Kazax ï, če ako iska, može da si napiše dryga statia v dryg format sus svoi dymi.
    
    Nito edna moä dyma ne be smenena v pyblikyvaniut tekst. Po-gorniut redaktor ävno se e bil suglasil s mene.
    
    Zaglavieto "Žitejska programa" e na redakciata. Vesela Colova mi kaza, če dori tä ne možela da opredeli zaglavieto.
  
  
  • V sporut meǧy nas Vesela Colova se naloži samo vednuž.
    
    Moe predloženie: .. kyče, kotka, daže miška ..
    Vesela Colova: "daže" e rysizum, da go zamenim s "dori".
    Pyblikyvano: .. kyče, kotka, dori miška ..
    

    .. kỳče, kòtka, dàže mìška .. ima si ritum.
    .. kỳče, kòtka, dorì mìška .. naryšen ritum.
    .. kozà, ovcà, dorì svina̋ - vuzstanoven ritum.

  • (.. skrij go komentarut za tazi pyblikacia v "Rabotničesko delo" ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-02-10 23:05:: (.. pokaži ..)  Za Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-02-10 23:05:: Za Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane (.. skrij ..)
  
  
  • Stanu dyma za Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane. Pyblikaciata mi v "Rabotničesko delo" se dulži na tova, če be̋x lawreat ot tozi konkyrs.
  
  
  • Informacia za konkyrsut veče trydno može da se nameri. A i az mnogo neqa sum zabravil. Tova obače me motivira da zapišu tyk smutnite si spomeni. Stava dyma za Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane. Niqo ne mogu da kažu za Purviut, nito za sledvaqi izdania na konkyrsut.
  
  
  • Konkyrsut se provede v dva kruga - zadočen i prisutstven, i v pet sekcii spored izpolzvaniut ezik za programirane. Vseki yčastnik tre̋bvaše da si izbere s koj ezik qe yčastva. Ne pomnü koi be̋xu pette dopystimi ezika za programirane.
    
    
    • Az yčastvax s PL/I. Tova beše "rodniut" mi ezik za programirane. Kato stydent v Matematičeskiut fakyltet na Sofijskiut yniversitet be̋x ysvoil dva ezika: PL/I i Fortran.
  
  
  • Zadočniut krug se provede prez 1985 s edna zadača za vsički, koäto ne ü pomnü.
    
    
    • Tova be momentut, kogato yčastnikut izbira ezik za programirane.
    • Rešeniata na zadačata na izbraniut ezik tre̋bvaše da se izpratüt do žyrito na konkyrsut, kato zadulžitelno tre̋bvaše da vklÿčvat dokazatelstvo, če programata, rešavaqa zadačata, e pyskana na kompÿtur.
    
    
    • Zadačata predpolagaše razrabotka na algoritum, kodirane na algoritumut v programa i izpulnenie na programata na kompÿtur, koeto da dovede do rešenie na zadačata.
    
    
    • Algoritumut vklÿčvaše rekyrsia, a sredata, kudeto qe̋x da ü pyskam programata si, ne dopyskaše rekyrsia. Rekyrsiata tre̋bvaše da ü simyliram.
  
  
  • Sledvaqiut krug na konkyrsut se provede v 325-ta awditoria na Matematičeskiut fakyltet s nad sto yčastnici.
  • Dadoxu ni dve zadači.
  
  
  • Purvata be ot tiput na zadačata ot zadočniut krug, no dosta po-trydna. Predpolagaše se razrabotka na algoritum i kodirane na algoritumut v programa, na ruka napisana na xartia. Izpulnenie na kompÿtur ne̋maše kak da se osigyri.
    
    
    • Rešix zadačata. Ne̋maše nyǧa da simyliram rekyrsiata, poneže ne se predviǧaše izpulnenie na programata. Žyrito qeše da ocenäva rukopisni programni tekstove.
    • Spomnäm si, če yslovieto na tazi zadača i moeto rešenie be̋xu pyblikyvani v ne̋kakvo spisanie.
  
  
  • Vtorata zadača beše ot dryg tip. Polyčixme list s napečatan otkus ot programen tekst. Tre̋bvaše da namerim greškite v programata, po vuzmožnost vsičkite.
    
    
    • Stryva mi se, če vsičkite greški gi be̋x izlovil.
    • Vtorata zadača beše s različni versii za pette dopystimi ezici za programirane.
  
  
  • Pomnü, če gole̋mata nagrada beše parična, priblizitelno cenata na cveten televizor "Veliko Turnovo", za kakuvto si ü poxarčix nagradata.
  
  
  • (.. skrij go komentarut za vtoriut nacionalen konkyrs po programirane ..)


• ►►  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: (.. pokaži tyka ..)  Istini za kompÿturnoto programirane, koito često se premulčavat  (.. pokaži tam ..)
  
• ▼▼  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: Istini za kompÿturnoto programirane, koito često se premulčavat (.. skrij ..) (.. pokaži tyka v original na frenski ..)  (.. pokaži tam ..)

  Kompÿturnoto programirane, vupreki če e texničeska i precizna disciplina, suqo ima ne̋koi neqa, ostanuli nedoizkazani. Eto ne̋koi ot te̋x:

  
  
  1. Ne̋ma samo edin pravilen način za programirane. Ima mnogo različni podxodi za rešavane na problem v programiraneto. Vseki programist ima svoj sobstven način da pravi neqata, stiga krajniut rezyltat e pravilen i efektiven. Yniversalen metod ne̋ma.
  
  
  2. Komynikacionnite ymenia imat značenie. Programiraneto ne e samo pisane na kod. Komynikaciata s členovete na ekiput, s klientite i s potrebitelite e ne po-malko ot suqestveno značenie. Često se prenebregva sposobnostta da se obäsnävat äsno ideite, da se slyša vnimatelno i da se sutrydniči, no tä e ot rešavaqo značenie za yspexut na edin proekt.
  
  
  3. Često proektite otnemat poveče vreme ot očakvanoto. Trydno e da se oceni kolko vreme qe e neobxodimo za zavuršvane na proekt za programirane. Nepredvideni subitia, greški, problemi sus suvmestimostta i drygi prečki mogut značitelno da zabavät procesut na razrabotka. Važno e da planirate realistični srokove i da ste guvkavi.
  
  
  4. Neprekusnutoto obyčenie e ot suqestveno značenie: Programiraneto se promenä burzo. Postoänno se poävävat novi texnologii, novi ezici, novi sredi za programirane (new frameworks). Za da su v krak s novostite i da ostanu konkyrentosposobni, programistite tre̋bva da produlžavat da se yčut i da se obrazovat prez ce̋lata si kariera.
  
  
  5. Defektite v softwerut (bugovete) su neizbežni. Dori opitni programisti pravüt greški i vuveǧat bugove v svoüt kod. Turseneto na greški (bugfixing-ut) e nerazdelna čast ot procesut na razrabotka i može da otneme mnogo vreme. Dobra praktika e da se izvuršvat striktni testove i da se izpolzvat instrymenti za otstranävane na bugove, za da se minimizirat greškite, no te nikoga ne mogut da budut napulno eliminirani.
  
  
  6. Dokymentaciata često se prenebregva. Äsnata i pulna dokymentacia e ot suqestveno značenie, za da pozvoli na drygite razrabotčici da razberut i da rabotüt vurxy suqestvyvaq kod. Za sužalenie tä često se prenebregva ili se sme̋ta za vtorostepenna zadača. Investiraneto na vreme v dokymentaciata može da ylesni poddružkata na kodut v dulgosročen plan.
  
  
  7. Programiraneto e tvorčeska disciplina. Vupreki če programiraneto često se sme̋ta za texničeska disciplina, to vklÿčva i element na tvorčestvo. Programistite tre̋bva da namirat inovativni rešenia na problemite, da proektirat ydobni potrebitelski interfejsi i da razrabotvat elegantni softwerni arxitektyri.
  
  

  Imajte pred vid, če tezi često premulčavani neqa mogu da varirat spored individyalniut opit i glednite točki, no te davat predstava za podcenävani aspekti na kompÿturnoto programirane.

  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži tyka originalniut tekst na frenski ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
  ▼▼  ::Santhosh, 2023-07-17 11:23:: Istini za kompÿturnoto programirane, koito često se premulčavat (.. skrij ..) (.. skrij go tekstut na frenski ..)  (.. pokaži go tam ..)

  Kompÿturnoto programirane, vupreki če e texničeska i precizna disciplina, suqo ima ne̋koi neqa, ostanuli nedoizkazani. Eto ne̋koi ot te̋x:

  
  
  1. Ne̋ma samo edin pravilen način za programirane. Ima mnogo različni podxodi za rešavane na problem v programiraneto. Vseki programist ima svoj sobstven način da pravi neqata, stiga krajniut rezyltat e pravilen i efektiven. Yniversalen metod ne̋ma.
  
  
  2. Komynikacionnite ymenia imat značenie. Programiraneto ne e samo pisane na kod. Komynikaciata s členovete na ekiput, s klientite i s potrebitelite e ne po-malko ot suqestveno značenie. Često se prenebregva sposobnostta da se obäsnävat äsno ideite, da se slyša vnimatelno i da se sutrydniči, no tä e ot rešavaqo značenie za yspexut na edin proekt.
  
  
  3. Često proektite otnemat poveče vreme ot očakvanoto. Trydno e da se oceni kolko vreme qe e neobxodimo za zavuršvane na proekt za programirane. Nepredvideni subitia, greški, problemi sus suvmestimostta i drygi prečki mogut značitelno da zabavät procesut na razrabotka. Važno e da planirate realistični srokove i da ste guvkavi.
  
  
  4. Neprekusnutoto obyčenie e ot suqestveno značenie: Programiraneto se promenä burzo. Postoänno se poävävat novi texnologii, novi ezici, novi sredi za programirane (new frameworks). Za da su v krak s novostite i da ostanu konkyrentosposobni, programistite tre̋bva da produlžavat da se yčut i da se obrazovat prez ce̋lata si kariera.
  
  
  5. Defektite v softwerut (bugovete) su neizbežni. Dori opitni programisti pravüt greški i vuveǧat bugove v svoüt kod. Turseneto na greški (bugfixing-ut) e nerazdelna čast ot procesut na razrabotka i može da otneme mnogo vreme. Dobra praktika e da se izvuršvat striktni testove i da se izpolzvat instrymenti za otstranävane na bugove, za da se minimizirat greškite, no te nikoga ne mogut da budut napulno eliminirani.
  
  
  6. Dokymentaciata često se prenebregva. Äsnata i pulna dokymentacia e ot suqestveno značenie, za da pozvoli na drygite razrabotčici da razberut i da rabotüt vurxy suqestvyvaq kod. Za sužalenie tä često se prenebregva ili se sme̋ta za vtorostepenna zadača. Investiraneto na vreme v dokymentaciata može da ylesni poddružkata na kodut v dulgosročen plan.
  
  
  7. Programiraneto e tvorčeska disciplina. Vupreki če programiraneto često se sme̋ta za texničeska disciplina, to vklÿčva i element na tvorčestvo. Programistite tre̋bva da namirat inovativni rešenia na problemite, da proektirat ydobni potrebitelski interfejsi i da razrabotvat elegantni softwerni arxitektyri.
  
  

  Imajte pred vid, če tezi često premulčavani neqa mogu da varirat spored individyalniut opit i glednite točki, no te davat predstava za podcenävani aspekti na kompÿturnoto programirane.

  La programmation en informatique, bien qu'elle soit une discipline technique et précise, comporte également quelques non-dits. Voici certains d'entre eux:

  
  
  1. Il n'y a pas qu'une seule bonne façon de programmer: Il existe de nombreuses approches différentes pour résoudre un problème de programmation. Chaque programmeur a sa propre façon de faire les choses, et tant que le résultat final est correct et efficace, il n'y a pas de méthode universelle.
  
  
  2. L'importance des compétences en communication: La programmation ne consiste pas seulement à écrire du code. La communication avec les membres de l'équipe, les clients et les utilisateurs est également essentielle. La capacité à expliquer clairement les idées, à écouter attentivement et à collaborer est souvent négligée, mais elle est cruciale pour le succès d'un projet.
  
  
  3. Les projets prennent souvent plus de temps que prévu: L'estimation du temps nécessaire pour achever un projet de programmation peut être difficile. Les imprévus, les bugs, les problèmes de compatibilité et d'autres obstacles peuvent ralentir considérablement le processus de développement. Il est important de prévoir des délais réalistes et de faire preuve de flexibilité.
  
  
  4. L'apprentissage continu est essentiel: La programmation évolue rapidement, de nouvelles technologies, langages et frameworks apparaissent constamment. Pour rester à jour et compétitif, les programmeurs doivent continuer à apprendre et à se former tout au long de leur carrière.
  
  
  5. Les bugs sont inévitables: Même les programmeurs expérimentés commettent des erreurs et introduisent des bugs dans leur code. La chasse aux bugs fait partie intégrante du processus de développement et peut prendre beaucoup de temps. Une bonne pratique consiste à effectuer des tests rigoureux et à utiliser des outils de débogage pour minimiser les bugs, mais ils ne peuvent jamais être complètement éliminés.
  
  
  6. La documentation est souvent négligée: La documentation claire et complète est essentielle pour permettre à d'autres développeurs de comprendre et de travailler sur un code existant. Malheureusement, elle est souvent négligée ou considérée comme une tâche secondaire. Investir du temps dans la documentation peut faciliter la maintenance du code à long terme.
  
  
  7. La programmation est une discipline créative: Bien que la programmation soit souvent considérée comme une discipline technique, elle implique également une part de créativité. Les programmeurs doivent trouver des solutions innovantes aux problèmes, concevoir des interfaces utilisateur conviviales et élaborer des architectures logicielles élégantes.
  
  

  Gardez à l'esprit que ces non-dits peuvent varier selon les expériences et les perspectives individuelles, mais ils fournissent un aperçu des aspects souvent sous-estimés de la programmation en informatique.

  (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij go originalniut tekst na frenski ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: (.. pokaži ..)  Qrixi ot biografiata mi  (.. pokaži vuv facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Qrixi ot biografiata mi  (.. skrij ..)  (.. pokaži vuv facebook ..) 
  
  
  • Po povod na moi pyblikacii i postove vuv facebook na istoričeski temi naskoro vuzniknuxu diskysii kakuv sum az, kakvo obrazovanie imam i imam li pravo da se izkazvam po vuprosi ot istoriata.
  • Podobni vuprosi mogut da se postavüt i vuv vruzka s pyblikaciite mi po lingvistični temi.
  
  
  • Po profesia sum kompÿturen programist i softweren inžener.
    Kato takuv sum natrypal celiut iziskvaq se za pensia staž - nad 40 godini,
    i skoro sled kato navuršix i vuzrastta za pensia,
    otxvurlix profesionalnite si angažimenti
    i zažive̋x kato qastliv pensioner.
    
    
    • Vse pak, da e äsno: v tazi oblast rabotü za pari.
    
    
    • I razbira se, veče otxvurläm vse̋kakvi angažimenti -
      a be ne me biva veče, pametta mi otslabnu.
  
  
  • Kato qastliv pensioner sum se otdal na lÿbitelski zanimania,
    naričani pone̋koga xobi -
    zanimania po lingvistika, istoria i
    naj-veče istoričeska lingvistika, t.e. lingvistična arxeologia.
    
    
    • Namiram vreme i da pišu za dalečnata istoria na kompÿtrite.
    
    
    • Tova go pravü bez pari.
      Pravü go kato magare, a ne kato čovek,
      zaqoto "bravo" se kazva na magare, a na čovek se davat pari.
  
  
  • Ne pisax kakuv sum po obrazovanie. Matematik sum.
    
    
    • Imam magisturska stepen po matematika v oblastta "realen i fynkcionalen analiz".
    
    
    • Imam i pravosposobnost za yčitel po matematika.
    
    
    • Obače kakto veče pisax, rabotil sum samo kato kompÿturen programist i softweren inžener.
  
  
  • I vuv vruzka s lÿbitelskite mi zanimania - važno e osnovnoto i srednoto obrazovanie.
    
    
    • Yčebniut material po moe vreme be vpečatlävaq i az go vladeex do podrobnosti.
      Po vsički predmeti, osven po osnovi na komynizmut.
    
    
    • Sega pone̋koga se čydü kak specialisti s visše obrazovanie, eryditi v svoäta oblast, ne znaüt elementarni neqa.
    • Takiva xora ävno imat visše obrazovanie, ama osnovno i sredno obrazovanie imat li, ne̋mat li?
    
    
    • Kak da e.
    • Az sum čovek s osnovno obrazovanie, zavuršeno v rodnoto mi selo,
      i sus sredno obrazovanie, zavuršeno v turnovska gimnazia.
    
    
    • Kato primer da dam obyčenieto po ryski ezik.
      Ot 5-ti do 9-ti klas v yčebnata programa vlizaše vsičko neobxodimo,
      za da postignut yčenicite dobur ryski ezik, da ne kažu perfekten.
      I vupreki tova imax kolegi s visše matematičesko obrazovanie i s šestica po ryski ot srednoto yčiliqe, za koito trydno možeše da se kaže, če znaüt ryski.
    
    
    • Da pripomnü, če prez 80-te počti ce̋lata bulgarska indystria raboteše za suvetskiut pazar, a az togava rabotex v bulgarskata kompÿturna indystria.
    • Ryski ezik ni beše nyžen. Anglijski - razbira se - suqo.
  
  
  • Bil li sum represiran prez totalitarizmut? Ne. (.. pokaži zaqo puk da sum bil represiran i zaqo ne sum bil ..)
  • Bil li sum represiran prez totalitarizmut? Ne. (.. skrij dali sum bil represiran ..)
    
    
    • Kato stydent vuv varnenskata akademia baqa mi e izdaval legionerski vestnik "Stydentski glas".
    • Za tazi si dejnost e polyčil dvygodišna prisuda ot taka narečeniut "naroden sud".
    • Da, baqa mi e bil represiran pri komynističeskiut totalitarizum, no az - ne.
    
    
    • Opazil me Bog ot školata za zapasni oficeri, kakto i ot vse̋kakva seržantska škola.
    • Izkarax čista slyžba s čist pagon.
    
    
    • Da povtorü:
      • Imam magisturska stepen po matematika v oblastta "realen i fynkcionalen analiz".
      • Imam i pravosposobnost za yčitel po matematika.
      • Obače sum rabotil samo kato kompÿturen programist i softweren inžener.
    
    
    • Kogato zavuršix magisturskata programa, se otkri asistentsko me̋sto po matematika vuv Visšiut pedagogičeski instityt v Šymen.
    • Točno za mene. Kandidatstvax.
    • Proyčili su minuloto mi i proizxodut mi.
    • Ne me dopysnuxu do konkyrsut.
    
    
    • Kato čovek ot selo bez sofijsko žitelstvo, možeše da se ystanovü v Šymen.
    • Možeše da stanu šymnalia.
    • Qe̋x da stanu dobur daskal na daskali po matematika.
    • I kato daskal na daskali, edva qe̋x da svurzvam dvata kraä.
    
    
    • No stanu mnogo po-dobre.
    
    
    • Razbrax, če akademičnata kariera ne e za mene.
    • Za mene se nameri mnogo po-podxodäqo me̋sto v kompÿturnata indystria i az se skrix tam.
    • S yredeno vremenno sofijsko žitelstvo, podnovävano redovno.
    
    
    • Srešnux Tamara, s koäto suzdadoxme semejstvo i otgledaxme sin.
    • Niqo po-važno ot tova ne e imalo v moüt život.
    • Trite ni černi pydelčeta, koito našeto semejstvo beše osinovilo, idvat sled tova.
    
    
    • Ne sum bil represiran!
    • Galenik na sudbata sum bil. (.. izpovedta na edin galenik na sudbata ü skrij ..)
  
  
  • (.. skrij gi qrixite ot biografiata mi ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-15 11:55:: (.. pokaži ..)  Spomeni ot 1972  (.. pokaži vuv facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Spomeni ot 1972  (.. skrij gi ..)  (.. pokaži vuv facebook ..) 
  
  
  • Prez 1972 zavuršix srednoto si obrazovanie v turnovskata gimnazia.
    Zavuršix 11-ti klas.
    Na 1972-10-04 me vzexu vojnik.
    
    
    • Našiut nabor beše tretiut po red, pri kojto prietite vuv visše yčebno zavedenie purvo na obqo osnovanie otslyžvaxu dvete godini redovna voenna slyžba.
    • Prez prednite godini stydentite su karali voenna slyžba prez vakanciite i kato zapasnäci.
  
  
  • Za kandidat-stydentskata kampania prez 1972 vuvedoxu izpit po "obqa kyltyra i političeska podgotovka".
    
    
    • Našiut vipysk qeše da durži takuv izpit za sefte.
    • Kakto možeše da se predpoloži, vsičkite vuprosi ot konspektut be̋xu političeski.
    
    
    • Az mnogo se yplašix.
    • Posle se okaza, če izpitut ne bil tolkova strašen, osobeno pred vid na četirite političeski izpita v yniversitetut prez sledvaqite godini.
    • No az mnogo se yplašix.
  
  
  • Postavix si zadača da vle̋zu v yniversitetut ot olimpiada, bez da duržu takuv izpit.
    
    
    • Rešavax "tonove zadači" po matematika i fizika.
    • I izpulnix programata-maksimym.
    • Priexu me za stydent v sofijskiut yniversitet i po matematika, i po fizika.
  
  
  • Be̋x si dal zor poveče ot neobxodimoto.
    
    
    • Klasirax se na purvo me̋sto na repyblikanskiut (podborniut) krug na olimpiadata po matematika.
    
    
    • A tova puk mi donese otgovornost - yčastie v meǧynarodnata olimpiada po matematika.
    • Tazi otgovornost ne beše planirana - tova, deto si go be̋x postavil za cel, go be̋x postignul - be̋x veče bez primka na vratut - da stava, kakvoto qe.
    
    
    • Tova go piša vuv vruzka s informacia, koäto vide̋x i spodelix dnes - klasiraneto na bulgarskiut otbor po matematika na 16-to me̋sto na olimpiadata s pet medala, edin ot koito zlaten. Bravo na segašnite deca!
  
  
  • Tazgodišnata olimpiada se provela v Norvegia.
    
    
    • Na sajtut ï namerix ne̋kakvi danni za olimpiadata prez 1972, predi 50 godini.
    • Dori ysloviata na togavašnite zadači mogut da se izteglüt.
    
    
    • Togava otborno sme se bili klasirali na 10-to me̋sto, obače stranite-yčastnički su bili mnogo po-malko - bez SAQ i Kitaj.
    • Sega prez 2022 e bilo bez Rysia. Ykrajna sega se e klasirala 17-ta, neposredstveno sled Bulgaria.
    
    
    • Po prepratkata za 1972 qe vidite ne̋koi čisla i ne̋koi imena.
      Moeto ime go ne̋ma.
    
    
    • Bronzovi medali su spečelili Rysko Šikov i Kamen Ivanov.
    • Po moj spomen, medalut na Rysko beše sreburen, no ävno grešu.
    • Imeto my na Rysko e sgrešeno.
    
    
    • Az figyriram v kartinkata na 3-to me̋sto, sus 17 točki ot 40 vuzmožni, kato sum bil izprevaril 55 yčastnika ili 48% ot yčastnicite.
    
    
    • S drygi dymi, klasiral sum se v zlatnata sredà, koeto suvpada sus spomenite mi.
  
  
  • Prepratki (references):
    
    
    • Bulgarskiut otbor na olimpiadata po matematika prez 1972 spored sajtut za olimpiadata prez 2022
    • P.Kenderov za olimpiadata po matematika prez 1972
    • L.Karagözov i Iv.Prodanov za olimpiadata po matematika prez 1972
  
  
  • (.. skrij gi spomenite mi ot 1972 ..)
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: (.. pokaži ..)  Kriterii za istinata  (.. pokaži vuv facebook ..) 
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-04-20 10:39:: Kriterii za istinata  (.. skrij ..)  (.. pokaži vuv facebook ..) 
  
  
  • Kompÿturna programa.
    
    
    • Edna kompÿturna programa tre̋bva da raboti na kompÿtur.
    
    
    • Ako programata ti ne raboti, ako ne možeš da otstraniš greškite si, taka če programata da zaraboti, tä e za izxvurläne, za boklykut.
    
    
    • Može v programata da si vgradil algoritum, vzet ot ne̋koj korifej v kompÿturnite nayki - tova ne̋ma značenie - tvoäta programa ne raboti, a avtorut na algoritumut ne e zamesen v kazysut.
    
    
    • Otklonenie. Stanu dyma, če prez 1986 spečelix gole̋mata nagrada ot Vtoriut nacionalen konkyrs po programirane. Ne̋koi kolegi su si pomislili, če tova e sustezanie po matematika, zagybili su si vremeto da dokazvat vernostta na svoüt algoritum, i taka ne im e ostanulo vreme da oformüt samata programa. Az ne si gybix vremeto da dokazvam niqo za algoritumut.
    • Programata tre̋bva da se pysne na kompÿtur i da se testva - samo tova može da e kriteriut.
    • Ne može da se razčita na dokazatelstvo - v samoto dokazatelstvo čovek može da dopysne greška.
    • Razbira se, čovek može da dopysne greška i v kompÿturnata programa, no kompÿturut qe ü pokaže.
  
  
  • Matematikata. Matematikata v sredno yčiliqe.
    
    
    • Momče, dokaži mi teoremata na Pitagor!
    
    
    • Ama gospodin yčitelÿ, tazi teorema e bila dokazana ot Pitagor oqe predi 2500 godini! Zaqo az sega tre̋bva da ü dokazvam! Nima se sumne̋vate, če Pitagor ü e dokazal!
    
    
    • Mimeto ot drygata paralelka predniut čas ü dokaza teoremata i az ï pisax šestica. Ako ti ne mi ü dokažeš sega tyka pred mene, na tebe qe ti pišu dvojka v beležnikut!
  
  
  • Matematikata. Matematikata vuv visše yčiliqe.
    
    
    • Kolega, dokažete tvurdenieto XYZ!
    
    
    • Ama gospodin profesore! Tvurdenieto XYZ e bilo dokazano ot John Doe, profesor v Xarvardskiut yniversitet i člen na četiri akademii na naykite! Zaqo sega az tre̋bva da go dokazvam tvurdenieto XYZ, sled kato profesor John Doe go e dokazal! Nima se sumne̋vate, če profesor John Doe go e dokazal tova tvurdenie!
    
    
    • Zaqoto, kolega, ako Vie ne mi dokažete tvurdenieto XYZ, sega qe Vi skusam i qe se vidim s Vas na esennata popravitelna sesia!
  
  
  • Diamat.
    
    
    • Zabeležka_0. Edno vreme vsički stydenti vuv visše yčebno zavedenie duržaxme takuv izpit, obiknoveno vuv vtori kyrs.
    
    
    • Kolega, kažete qo e to materia!
    
    
    • V knigata si "Materializum i empiriokriticizum" Lenin piše, če materiata e obektivna realnost, koäto ni e dadena .. [oqe okolo 50 dymi]
    
    
    • Bravo, kolega, pišu Vi otličen!
    
    
    • Zabeležka_1. Edno vreme možex da go izrecitiram kakvo bil pisal Lenin. Sega ne mogu. Puk i ne go namiram v mrežata. Edno vreme yčebnicite po diamat za stydenti gi imaše v mnogo-mnogo ekzempläri, i vuv vseki edin ot te̋x opredelenieto na Lenin za materia može da se nameri.
  
  
  • Bogoslovie.
    
    
    • Zabeležka. Na takuv izpit ne sum se äväval.
    
    
    • Kažete, kolega, kakvo qe ni osvobodi!
    
    
    • Spored glava 8 na Evangelieto ot Ioan, Iisys e kazal, če kato poznaem istinata, tä - istinata - qe ni osvobodi!
    
    
    • Bravo, kolega, pišu Vi otličen!
  
  
  • Zaklÿčenie kum tekstut otnosno kriteriite za istinata ..
    
    
    • .. vuz osnova na žizneniut mi opit, vuz osnova na moüt background.
    • Ne sum veče srednoškolec.
    
    
    • Tvurdenia, v istinnostta na koito ne mogu da se ybedü sus sobstveniut si akul, si ostavat za mene sumnitelni. V tozi smisul avtoriteti ne priznavam.
    • Stava dyma za tvurdenia ot istoriata ili lingvistikata.
    
    
    • Izklÿčenia su samo tvurdeniata ot religiata - te se priemat na ve̋ra, religiata se osnovava na ve̋ra.
  
  
  • (.. skrij gi kriteriite za istinata ..)
  
  
• ►►  ::author.unknown, 2023-10-25 09:45:: (.. pokaži ..)  Istoričeska spravka za našeto pokolenie  (.. pokaži ü vuv facebook: ..  Nežna e noqta ..  Bulgaria ..)
  
  
• ▼▼  ::author.unknown, 2023-10-25 09:45:: Istoričeska spravka za našeto pokolenie  (.. pokaži ü vuv facebook: ..  Nežna e noqta ..  Bulgaria ..) (.. skrij ü ..) 
  
  
  • Ima xora, koito su rodeni prez 50-te i 60-te godini.
    Otgledani su prez 60-te godini.
    Yčili su prez 70-te godini.
    Te su se ženili prez 80-te godini.
    Rabotili su prez 80-te i 90-te,
    mnogo rabotüt i dnes ...
  
  
  • Te si promenixu mirogledut prez 90-te.
    «Viǧaxu svetlinata» prez 2000-ta.
    Be̋xu iznenadani prez 2010.
    I neotkazali se prez 2020!
  
  
  • Preživeli počti
    sedem različni desetiletia...
    dva različni veka...
    dve različni xilädoletia...
  
  
  • Ot telefon na dulgi razstoänia do video-razgovori navse̋kude po svetut,
    ot filmovi lenti i slide-show-ta do Youtube,
    ot vinilovi ploči do online-myzika,
    ot rukopisni pisma do email, WhatsApp i socialni mreži.
    
    Ot slyšane na mačove po radioto, gledane na černo-be̋la televizia i sled tova televizia s visoka razdelitelna sposobnost.
    
    Te xodexu vuv videotekata, a sega gledat Netflix.
    
    Znaexu kak da otpečatat fotokarta,
    imaxu purvite kompÿtri, perfokarti, flopi diskove,
    a sega imat gigabajti i terabajti na mobilni telefoni ili iPad.
    
    Prez ce̋loto si detstvo te nosüt kusi pantaloni, sled tova dulgi pantaloni, oksfordki, bermydi ili mini poli, maksi poli, klinove, xarem i dr.
    
    Obyvaxu filcove, karaxu roleri, trikolki i velosipedi, motopedi, benzinovi ili dizelovi koli, a sega karat xibridi ili 100% električeski skyteri, velosipedi, skyteri i koli.
    
    Te izbegnuxu detski paralič, meningit, edra šarka, grip H1N1 i zapadnonilska treska.
  
  
  • Da! Takiva xora su minuli prez mnogo, no kakuv prekrasen i interesen život imat!
  
  
  • Tova pokolenie spokojno može da se nareče «bivši pensioneri»,
    koito su rodeni v onzi sve̋t na 50-te i 60-te godini,
    imali su analogovo detstvo
    i digitalen život na zre̋la vuzrast.
    Te su edin vid «Abrakadabra». V bykvalniut smisul na dymata.
  
  
  • Tova pokolenie e žive̋lo i prežive̋lo poveče ot vse̋ko drygo v istoriata na čovečestvoto vuv vse̋ko izmerenie na životut.
  
  
  • Imenno tova pokolenie se adaptira kum vse̋kakvi promeni!
  
  
  • 👏 Aplodismenti 👏!
    Za vsički predstaviteli na osobenoto pokolenie,
    koeto beše i si ostava ynikalno, nezavismo ot vsičko!
    Zdrave, Radost, Kusmet, Dobrota i Qastie!💛🍀💜
  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-25 11:05::

    dva različni veka...
    dve različni xilädoletia...

    Koe e našeto xilädoletie?
    
    
    • Dali tova, prez koeto evropejcite su otkrili Amerika?
    • Ili tova, prez koeto amerikancite qe zaselüt Lynata?
  
  
  • (.. skrij ü istoričeskata spravka za našeto pokolenie ..)
  
  
• (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
  

---

---

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

Программа житейская

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

Program Of Life

Not available in English yet.

.. to the top ..

---

---