[Draft] Несвязанные тексты по разным поводам

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Несвързани текстове оттук-оттам

Permanently in development.
Текстоветѣ заедно нѣ̋мат никакъв смисъл.
Всѣки текст е прѣдназначен да се показва отдѣлно.
Той присѫтства тука, за да се възползва от възможноститѣ на html.

• 1. Преамбюл: общ раздѣл
• 4. Прѣпратки: references
• 5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. покажи го преамбюлът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. скрий го ..)

• Текстоветѣ заедно нѣ̋мат никакъв смисъл.


• Всѣки текст е прѣдназначен да се показва отдѣлно.
• Той присѫтства тука, за да се възползва от възможноститѣ на html.


• (.. скрий го преамбюлът ..)   .. към началото ..

---

►►   4. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• christotamarin.blog: Списък на нѣ̋кои мои публикации, съотнесени по нѣ̋кои теми
• christotamarin.blog: My Spots On The Net
• christotamarin.blog: The CV of Slavophonia
• christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове: Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Клавиатури с разширена кирилица
• christotamarin.blog: Етимологични етюди (оттук-оттам в езикознанието)
• christotamarin.blog: За компютритѣ полиномиално
• christotamarin.blog: [Draft, this file] Несвързани текстове оттук-оттам

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Semantic shifts: Относно етимологията на нѣ̋кои думи (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Semantic shifts: Относно етимологията на нѣ̋кои думи (.. скрий ..) (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► Общи разсѫђения  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Общи разсѫђения  (.. скрий ..)
    
    
    • Лексиката е най-динамичния̌т езиков слой.
      Тя най-бързо и най-лесно се промѣня - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи промѣнят значението си..
    
    
    • Задачата ми е да дам примѣри на семантични шифтове - промѣ̋на на значението на думитѣ.
    
    
    • Първо общо съображение: Семантичнитѣ шифтове често пѫти се случват верижно. Ако в резултат на семантичен шифт остане семантическо нестабилно вакантно мѣ̋сто, друг семантичен шифт го запълва.
    
    
    • Второ общо съображение: Дѣцата сѫ основни участници в семантичнитѣ шифтове. Новитѣ значения на думитѣ често ги задават дѣцата. Тѣ сѫ новото поколѣние носители на езикът.
      
      
      • Първа илюстрация: Я̀ вдѣни, баби, на нишката конецът в ухото на иглата!
    
    
    • Ще употрѣбявам думитѣ в съврѣменния̌т им външен вид, но имайте прѣд вид, че значенията им може да сѫ различни.
  
  
  • ►► пазя̨ - храня̨  (.. покажи ..)
  • ▼▼ пазя̨ - храня̨  (.. скрий ..)
    
    
    • Този семантичен шифт е свойствен за нашия̌т български език. Но може да се срѣща и другадѣ.
    
    
    • Глаголът пазя̨ е производна дума от пазуха, която сега звучи пазва, и вече така се пише.
      
      
      • Я да си запазя̨ кесията с жълтицитѣ. Този израз първо означавал нѣщо конкретно: Я̀ да скрия̨ в пазвата си кесията с жълтицитѣ. Там жълтицитѣ ще сѫ на сигурно мѣ̋сто.
      
      
      • Майката си го пази дѣтето. Този израз сѫщо означавал нѣщо конкретно: Майката държала дѣтето притисна̨то към пазвата си. Дѣтето се чувствало по-сигурно и по-защитено до майчината пазва.
      
      
      • От подобни изрази възникна̨л нашия̌т глагол пазя̨ със съврѣменното си значение: охранявам.
      
      
      • Забѣлѣжка: Нѣма особен смисъл да се тѫрся̨т индо-европейски съотвѣтствия на българския̌т глагол пазя̨.
        
        
        • Макар думата пазвант (пазач) да е с персийски произход, и макар че персийския̌т език сѫщо като нашия̌т е индо-европейски, думитѣ пазвант и пазач не сѫ сродни по произход.
    
    
    • Старото значение на думитѣ храня̨ и храна било охранявам и охрана. Но когато се появила думата пазя̨, с която можѣло да се замѣни думата храня̨, езикът ни се почувствал свободен да измѣни значението на тази дума храня̨.
    
    
    • Майката си го храни дѣтето.
      Нѣ̋кога това означавало: Майката си го пази детето.
      Сега означава: дава му да яде.
    
    
    • Майката си го кърми дѣтето.
      Нѣ̋кога това означавало: Майката дава на дѣтето да яде, не непрѣмѣнно млѣ̋ко от гѫрдитѣ си.
      Сега означава: дава му да суче.
    
    
    • Едноврѣменно с глаголитѣ храня̨ и кърмя̨, съотвѣтно промѣнят значенията си и думитѣ храна и кърма.
      
      
      • Сравнѣте значенията на подобнитѣ думи в руски. Там глаголът хранить запазва старото си значение от църковно-славянски (старо-български), а в източно-славянската си пълногласна форма хоронить означава погребвам (запазвам мъртвото тѣ̋ло в земята да не се вмирише). В руски думата кормить има старото си значение, а на българското кърмя̨ би съотвѣтствал изразът кормить грудью.
    
    
    • А как да намѣсим дѣцата? Прѣдставѣте си ситуация, когато нѣ̋кой възрастен казвал майката си го храни дѣтето в момент, когато тя го кърми. Възрастния̌т имал прѣд вид нѣ̋каква конкретна опасност и употрѣбил думата храни в смисъл пази. Дѣцата разбирали изразът в смисъл кърми, дава му да яде, понеже дѣцата усѣщали повече гладът, а не съзнавали опасността, за която ставало дума.
    
    
    • ..  скрий ги и пазачитѣ, и охранителитѣ ..  (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►► Да не се караме на дѣцата, а да ги накараме да се смѣя̨т  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Да не се караме на дѣцата, а да ги накараме да се смѣя̨т  (.. скрий ..)
    
    
    • Да започнем с това, че думата кара на старо-славянски означавало наказание, както и сега е в руски. Оттам карам означавало най-напред наказвам.
    
    
    • Дѣца направили беля, пакост нѣ̋каква демекь.
    • Възрастнитѣ им се карат, което отначало трѣ̋бва да го разбирате, че ги наказват.
    
    
    • Нататък слѣдват двѣ нишки.
      
      
      • Първа нишка - нишката на неприятнитѣ караници.
        
        
        • Дѣца направили беля, пакост нѣ̋каква демекь.
        • Възрастнитѣ им се карат, което отначало - така трѣ̋бва да го разбирате - че ги наказват.
        
        
        • Дѣцата нищо не разбират. Това, че сѫ направили пакост, не разбират.
        
        
        • Виђат само, че възрастнитѣ им говоря̨т нѣщо сърдито на висок глас: карат им се.
        
        
        • Дѣцата виђат и това, че възрастнитѣ понѣ̋кога се карат помеђу си: говоря̨т си сърдито на висок глас.
        
        
        • За дѣцата това сѫ неприятни караници.
      
      
      • Втора нишка - нишката на приятнитѣ прѣкарвания.
        
        
        • Дѣте направило беля, пакост нѣ̋каква демекь.
        • Възрастнитѣ го карат - наказват го демекь.
        
        
        • Възрастнитѣ го карат - наказват го - да свърши нѣ̋каква работа, напримѣр да почисти оборът.
        
        
        • Дѣтето разбира, че сѫ го накарали да чисти оборът, но влага в тази дума нов смисъл - принуђава.
        • Дѣтето не е разбрало, че това е наказание.
        • То не е разбрало и това, че е направило беля.
        
        
        • Нататък, каруцар принуђава воловетѣ да тегля̨т каруцата, рѫгайки ги с остен.
        • Каруцаря̌т кара воловетѣ да тегля̨т колата.
        
        
        • Нататък, и шофıорът я̨ кара колата да се движи.
        • Шофıорът я̨ кара колата.
        
        
        • И ватманът го кара трамвая̌т. Не го наказва, както би си помисли жител на отдавна мина̨л вѣк, озовал се в настоящето чрѣз машина на врѣмето и опитващ се да разбере нашия̌т говор.
        
        
        • А пък ние сега сме благодарни на всѣки човѣк за приятно прѣкарано врѣме. Благодарни сме, че е накарал врѣмето да протече за нас приятно.
    
    
    • Нѣ̋къдѣ можете да прочетете, че глаголът карам бил остатък от езикът на така нарѣченитѣ пра-българи.
    • Цѣ̋лата пра-българска тематика е в зоната на здрачът. Тя е индоктринация на българското общество, която е напълно ненужна и дори врѣдна.
    
    
    • ..  скрий ги разнитѣ прѣкарвания .. (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►► Работата е мѫка  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Работата е мѫка  (.. скрий ..)
    
    
    • Дотук не сме прѣкрачвали границитѣ на славянщината, но сега ще го направим.
    
    
    • Славянската дума мѫка е заета в румѫнски (muncǎ) и в унгарски (munka), обаче с измѣстено значение: работа.
  
  
  • ►► Међу дѣтската работа и робството  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Међу дѣтската работа и робството  (.. скрий ..)
    
    
    • Тази подточка се отнася за пра-индо-европейската епоха, за врѣмето прѣди повече от четири хиляди години.
    • От онова врѣме в съврѣменнитѣ индо-европейски езици сѫ остана̨ли думи с различно значение, но с общ корен.
    
    
    • Значенията, за които ще стане дума, сѫ:
      
      
      • Сирак.
        
        
        • Производни и подчинени значения: онеправдан, обезнадѣђен, наслѣдник, наслѣдство.
        • Пра-индо-европейския̌т корен в двѣ отгласни степени: *orbh-, *erbh-.
        
        
        • Гръцки: ὀρφανός (сирак). Заето в латински, а оттам във френски и английски.
        • Нѣмски: Erbe (masc: наслѣдник, fem: наслѣдничка, neuter: наслѣдство).
      
      
      • Роб.
        
        
        • Производно значение: работа.
        • Гръцки: δου̃λος и δουλειά.
        • Славянски: раб и работа.
        • Пра-индо-европейския̌т корен в славянски: *orbh-.
        • Работата я̨ върша̨т робитѣ.
      
      
      • Дѣте.
        
        
        • Старо-руски: робя (дѣте).
        • Пра-индо-европейския̌т корен е: *orbh-.
        
        
        • Старо-гръцки: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, дѣте).
        • Старо-гръцки: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, роб).
        • Една и сѫща дума в двѣтѣ значения.
        
        
        • [Изход, 20:9]
          ..
          ἓξ ἡμέρας ἐργᾷ καὶ ποιήσεις πάντα τὰ ἔργα σου·
          τῇ δὲ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ σάββατα Κυρίῳ τῷ Θεῷ σου·
          οὐ ποιήσεις ἐν αὐτῇ πᾶν ἔργον,
          σὺ καὶ ὁ υἱός σου καὶ ἡ θυγάτηρ σου,
          ὁ παῖς σου καὶ ἡ παιδίσκη σου,
          ὁ βοῦς σου καὶ τὸ ὑποζύγιόν σου
          καὶ πᾶν κτῆνός σου καὶ ὁ προσήλυτος ὁ παροικῶν ἐν σοί.
          ..
          ВЪ ДЬNЬ СЕДЬМЪH, СѪББОТА ГОСПОДОY БОГОY ТВОЕМОY:
          ДА NЕ СЪТВОРHШH ВЬСѢКАГО ДѢΛА ВЪ ОNЪ
          ТЪI H СЪINЪ ТВОH H ДЪЩH ТВОIА
          H РАБЪ ТВОH H РАБА ТВОIА
          H ВОΛЪ ТВОH H ОСЬΛЯ ТВОЕ, H ВЬСѢКЪH СКОТЪ ТВОH
          И ПРИШЬΛЬЦЬ ОБЪIТАЯH ОY ТЕБЕ
          ..
          Шест дни да работиш и да вършиш всичкитѣ си дѣла;
          а на седмия̌т ден, който е сѫбота на Господа твоя̌т Бог,
          да не вършиш никаква работа,
          нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти,
          нито слугата ти, нито слугинята ти,
          нито волът, нито добитъкът ти,
          нито чуђенецът, който е отвѫтрѣ вратитѣ ти;
          ..
          Гръцката дума παι̃ς не означава нито син, нито дъщеря, нито вол, пази Боже, а значи роб или слуга.
          
          Но пък в редица думи от међународната лексика сѫщата гръцка дума значи дѣте:
          педагогика, педиатрия, енциклопедия, педофилия.
    
    
    • Щрихи от битът в пра-старо врѣме, които може би обясняват омѣсването на горѣ-изброенитѣ значения:
      
      
      • Срѣдната продължителност на животът в пра-старо врѣме е била малка.
      
      
      • При малка срѣдна продължителност на животът голѣ̋ма част от населението сѫ дѣца.
      • И съотвѣтно нѣ̋ма как дѣцата да не върша̨т голѣ̋ма част от работата.
      
      
      • При малка срѣдна продължителност на животът голѣ̋ма част от дѣцата сѫ сираци.
      
      
      • Дѣцата често сѫ били продавани в робство.
      • Особено ако сѫ сираци.
      
      
      • Бащата (или нѣ̋кой роднина на сираче) можѣл да продаде дѣте в робство.
      • Така то нѣ̋ма да умре от глад, защото новия̌т му собственик ще го храни.
      • Пък и ще види свѣ̋т.
      
      
      • А пък полученитѣ от тази продажба срѣдства ще помогна̨т за изхранването на остана̨лата челяд.
      • И така никой нѣ̋ма да умре от глад.
      
      
      • Да разгледаме голѣ̋мо патриархално фермерско сѣмейство.
      
      
      • Стария̌т стопанин е прѣстарѣ̋л или вече се е помина̨л.
      • Оставил е рояк дечурлига на различна възраст.
      
      
      • Най-голѣмия̌т му син отдавна е овладѣ̋л стопанството и движи бизнесът.
      
      
      • По-малкитѣ му братя, сестри и племенници имат слѣднитѣ възможности (опции):
        
        
        • Да се запилѣя̨т по свѣтът да си тѫрся̨т късметът.
        • Момата да хване окото на нѣ̋кого и да се ожени за стопанин.
        
        
        • В нѣ̋коя неплодородна година да бѫда̨т продадени в робство.
        
        
        • До края̌т на животът си да работя̨т в родното си стопанство.
        • Да работя̨т само за храна и подслон.
        • Което означава да работя̨т като роби.
        • Робята сущие.
        
        
        • Най-голѣмия̌т син на собственикът има най-голѣ̋м шанс да го наслѣди.
        • Тази чест може да се падне на най-добрия̌т фермер срѣд "робятата".
    
    
    • ..  скрий разсѫђенията за дѣцата и робството .. (.. свий всичко ..) 


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Източнитѣ диалекти тѫрсили, западнитѣ - набарали  (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Източнитѣ диалекти тѫрсили, западнитѣ - набарали  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  • ►► Общи разсѫђения  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Общи разсѫђения  (.. скрий ..)
    
    
    • Лексиката е най-динамичния̌т езиков слой.
      Тя най-бързо и най-лесно се промѣня - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи промѣнят значението си..
    
    
    • Промѣнитѣ на значенията на думитѣ (семантичнитѣ шифтове) често пѫти се случват верижно. Ако слѣд семантичен шифт остане семантическо нестабилно вакантно мѣ̋сто, друг семантичен шифт го запълва.
    
    
    • Да различаваме:
      
      
      • Думитѣ, които във врѣмето и пространството мога̨т да си мѣня̨т и формата, и значението.
      
      
      • Значенията, които във врѣмето и пространството мога̨т да бѫда̨т изразявани с различни думи.
    
    
    • Да означаваме:
      
      
      • Думитѣ в съврѣменната им форма в нормативния̌т български език, макар че във врѣмето и пространството тѣ мога̨т да си мѣня̨т и формата, и значението.
      
      
      • Значенията с думи, имащи това значение в съврѣменния̌т нормативен български език, въпрѣки че във врѣмето и пространството тѣзи значения мога̨т да бѫда̨т изразявани с различни думи. Морковен цвѣ̋т.
    
    
    • В този текст ще става дума не за индо-европейщината, не и за цѣ̋лата славянщина, а само за балканската славянщина, за нашия̌т български език.
    • В този текст ще става дума за послѣдното хилядолѣтие, за послѣднитѣ нѣ̋колко вѣка, а не за много дрѣвни или пра-стари врѣмена.
    • Ще става дума за ефект от прѣбиваването на нашия̌т балкано-славянски език в Balkansprachbund-ът (балканския̌т езиков съюз: това е прѣпратка).
    
    
    • Ще разгледаме какви ефекти е причинила характеристиката Balkan-5: GenericFutureTense.
    
    
    • Тѣзи ефекти може да сѫ различни в различнитѣ диалекти. (.. свий ..)  (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►►  Глаголът ща̨ не може повече сам да носи значението искам  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Глаголът ща̨ не може повече сам да носи значението искам  (.. скрий ..)
    
    
    • По русофилска традиция, водеща началото си от 19-ти вѣк, сега пишем ща̨, а не щѫ.
      
      
      • Обаче само се пише така. Правилното произношение си остава щѫ.
      
      
      • Старата форма на глаголът ща̨ е хъщѫ, в инфинитив хътѣти.
      • А в съврѣменния̌т руски тѣзи форми съотвѣтно сѫ хочу̀ и хотѐть.
      • В полски: chcę и chcieć.
    
    
    • Старото значение на глаголът ща̨ е искам.
      
      
      • Това е значението на този глагол не само в старо-български (старо-славянски), но и в съврѣменнитѣ руски и полски.
    
    
    • В съврѣменния̌т български глаголът ща̨ все още пази старото си значение искам в редица случаи.
      
      
      • Когато в контекстът присѫтства отрицание.
        
        
        • Дѣтето е злоядо - не ще да яде.
        
        
        • Не щеме ний богатство, не щеме ни пари,
          най искаме свобо̀да с човѣшки правдини! (Марш на Стефан Стамболов)
      
      
      • Когато в контекстът присѫтства условност.
        
        
        • Като не ще, ако ще!
      
      
      • Когато в контекстът присѫтства конюнктивност.
        
        
        • Без да ще ..
        • Без да иска ..
    
    
    • Обаче в повечето контексти по модел от Balkansprachbund-ът съврѣменния̌т български език използва глаголът ща̨ за образуване на бѫдеще врѣме.
      
      
      • О, налѣйте! Ще да пия̨!
        На душа ми да олекне,
        чувства трѣзви да убия̨,
        рѫка мѫжка да омекне!
        
        Ще да пия̨ на пук врагу,
        на пук и вам, патриоти,
        вече нѣ̋мам мило, драго,
        а вий... вий сте идиоти! (Христо Ботев, В механата)
      
      
      • пѣсента ще се пронесе
        по гори и по долища -
        горитѣ ще я̨ поема̨т,
        долища ще я̨ повторя̨т,
        и тѫгата ми ще мине, (Христо Ботев, Хайдути)
    
    
    • В отрицателни фрази българския̌т език прѣдпочита да образува бѫдеще врѣме чрѣз нѣ̋ма, и това е позволило на глаголът ща̨ да запази старото си значение искам, както бѣ отбѣлѣ̋зано по-горѣ.
      
      
      • Дѣтето нѣ̋ма да яде (бѫдеще врѣме).
      • Дѣтето не ще да яде (не иска).
      
      
      • Дѣтето ще да яде: Това обаче означава бѫдеще врѣме ..
    
    
    • .. и поради това езикът ни е изпитал необходимост да тѫрси замѣстители със значението иска.
    
    
    • ..  скрий го прѣтоварването на глаголът ща̨ .. (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►►  Езикът си тѫрси думи да му го нося̨т значението искам  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Езикът си тѫрси думи да му го нося̨т значението искам  (.. скрий ..)
    
    
    • .. понеже стария̌т глагол с това значение, глаголът ща̨, е прѣтоварен.
    
    
    • Когато искам да си купя̨ нѣщо в магазинът, особено ако съм в чужбина, често
      
      
      • посочвам какво искам,
      • соча̨ го,
      • сакам го.
      
      
      • Аналогия за измѣнението на гласнитѣ:
      • "Засѣданието се проточи, защото стария̌т прѣдсѣдател нарочно го протака."
      
      
      • Навсѣ̋къдѣ в балкано-славянски (български)
        думата сакам се възприема
        като замѣстител на глаголът ща̨
        със значението искам.
      
      
      • Но се употрѣбява прѣдимно в западнитѣ диалекти.
      
      
      • Семантична пустота не остава, понеже
        думата сакам в старото си значение
        може да се замѣни със соча̨.
    
    
    • Когато искам да си купя̨ нѣщо, ако е нѣщо специално,
      
      
      • аз го тѫрся̨ по магазинитѣ.
      
      
      • Въпрос: Коя е старата общо-славянска дума със значението тѫрся̨?
      • Отговор: искам.
      
      
      • По този начин глаголът искам,
        чието старо значение било тѫрся̨,
        се сдобил с новото си значение искам..
      
      
      • Навсѣ̋къдѣ в балкано-славянски (български)
        думата искам се разпознава
        като замѣстител на глаголът ща̨
        със значението искам.
      
      
      • Но се употрѣбява прѣдимно в източнитѣ диалекти.
      
      
      • Семантична пустота обаче остава: езикът ни
        изпитал нуђа от дума със значение тѫрся̨.
    
    
    • ..  скрий го значението искам  .. (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►►  Езикът си тѫрси думи да му го нося̨т значението тѫрся̨  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Езикът си тѫрси думи да му го нося̨т значението тѫрся̨  (.. скрий ..)
    
    
    • .. понеже стария̌т глагол с това значение, глаголът искам, придобил ново значение искам.
    
    
    • Тѫрси си тя нѣщо в торбата (разбирай в дамската си чанта) - я̀ червило, я̀ мазило, ама май ключоветѣ, и като си я̨ разтѫрси торбата, ключоветѣ издрънчаха̨.
      
      
      • Така глаголът тѫрся̨
        със старо значение трѫскам
        придобил ново значение тѫрся̨.
      
      
      • Глаголитѣ трѫскам, треса̨, разтрисам не позволяват да се усѣти семантична пустота.
    
    
    • Тѫрси си тя нѣщо в торбата (разбирай в дамската си чанта) - я̀ ключове, я̀ мазило, ама май червилото, бара с пръсти в торбата и си го напипва червилото.
      
      
      • Така глаголът барам
        със старо значение пипам,напипвам
        придобил ново значение тѫрся̨
        в редица западни диалекти.
      
      
      • Семантична пустота не остава.
    
    
    • В други западни диалекти със значение тѫрся̨ се употрѣбява глаголът тража̨.
      
      
      • Ще приведа̨ двѣ етимологии на тража̨.
      
      
      • ►►  Стара моя етимология на тража̨, която се оказва невѣ̋рна  (.. покажи ..)
      • ▼▼  Стара моя етимология на тража̨, която се оказва невѣ̋рна  (.. скрий ..)
        
        
        • Турската дума taras̨, съкращавана в български до траш, означава останкитѣ из нивята, лозята и градинитѣ слѣд прибиране на реколтата.
        
        
        • Бѣдни хора тѫрся̨т траш.
        
        
        • Така в езикът може би се е появил глаголът тража̨ със значение тѫрся̨.
      
      
      • ►►  Точната етимология на думата тража̨  (.. покажи ..)
      • ▼▼  Точната етимология на думата тража̨  (.. скрий ..)
        
        
        • Точната етимология на думата тража̨ ми бѣ подсказана във facebook от уважаемитѣ Robin Matéu и Lilia Ilieva.
        
        
        • Думата траг на сърбо-хърватски означава слѣда.
        
        
        • Така под влиянието на слѣдотѫрсачеството в западнитѣ диалекти се е появил глаголът тража̨ със значение тѫрся̨.
    
    
    • ..  скрий го значението тѫрся̨  .. (.. свий всичко ..) 
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: Етимологията на думата обич  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: Етимологията на думата обич  (.. скрий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • ◄► Нѣ̋кои погрѣшно я̨ причисляват към думитѣ с прабългарски произход, а тя си е чисто славянска.
  
  
  • ◄► Думата обич е сродна с обиквам и обичай.
    
    
    • Прѣдставката е об-, а коренът - -въıк-.
    
    
    • В позиция след <б> звукът <в> изчезвал, както се е случило и в думитѣ
      
      
      • облак <= *об-влак
      • облѣчен <= *об-влѣчен
      • област <= *об-власт
    
    
    • Коренът -въıк- е сѫщия̌т, както в навик.
      
      
      • Има дълга нулева огласовка (заради пра-стар ларингал отпрѣд).
      • При нормална о-огласовка се получава коренът -ук-, както в неук, наука, уча, обучение.
    
    
    • Звукът <к> преминава в <ч> по първата славянска палатализация.
  
  
  • ◄► И тъй, първоначалното значение на думата обич е привикване.
  
  
  • ◄► Вѣроятно думата обич си е промѣнила значението поради вѣчното неразбирателство међу поколѣнията.
    • За илюстрация ще приведа̨ слѣдната
  • ►► Приказка за обичта  (.. покажи ..)  (.. скрий я̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий всичко ..)
  • ▼▼ Приказка за обичта  (.. скрий ..)  (.. скрий я̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий всичко ..)
    
    
    • Жално хленчи прѣд майка си мома Грозданка:
    
    
    • Не го ща̨, ма мале, Стойка биволаря̌т, искам Стайка гѫдуларя̌т! Стайка гѫдуларя̌т любя̨ аз, ма мале!
    
    
    • Дума ӥ на мома Грозданка старата ӥ майка:
    
    
    • Тейко ти както е рекъл, дъще, тъй ще стане.
      Не иска и да чуе тейко ти за Стайка гѫдуларя̌т.
      И е дал вече дума - обѣщал те е на Стойка биволаря̌т.
      Пък ти недѣй да се кахъриш много -
      ще се обикнете със Стойка.
      Тя, обичта, с врѣмето си идва!
    
    
    • Прѣвод на послѣднитѣ думи на Грозданкината стара майка:
    
    
    • .. ще привикнете един към друг със Стойко. То, привикването, с врѣмето си идва
    • 
      Задомили Грозданка за Стойка.
      Родили им се дѣчица. Добрѣ се грижѣл за челядта си Стойко.
      Домилѣ̋л ӥ Стойко на Грозданка.
      Не се сѣщала тя вече за Стайка гѫдуларя̌т.
      И по едно врѣме си рекла:
    
    
    • Право думаше мама, че обичта с врѣмето си идва.
      Сега вече Стойка обичам, Стойка аз любя̨. (.. скрий я̨ приказката ..)  (.. скрий я̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: ЕГН-то отвѫтрѣ  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: ЕГН-то отвѫтрѣ  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► ЕГН-то отвън  (.. покажи ..)
  • ▼▼ ЕГН-то отвън  (.. скрий ..)
    
    
    • Когато прѣз годинитѣ 1993..98 работѣх в Банксервиз, знаѣх алгоритъмът за опрѣдѣляне на контролната цифра на ЕГН-то. Моя бѣше програмата, която я̨ провѣряваше. Сѫщия̌т алгоритъм се използваше и за контролната цифра на още два тогавашни банкови идентификатора.
    • Сега на стари години цѣлта ми е да си припомня̨ този алгоритъм.
    
    
    • Отклонение: Единния̌т грађански номер (ЕГН) е въведен прѣз 1977.
    • Знаете ли как изглеђаше точната идентификация на човѣкът-поданик прѣди 1977?
    • Ето така изглеђаше:
      • Жител на еди-кой си окрѫг и на еди-коя си община.
      • [Жител на еди-кое си населено мѣ̋сто.]
      • Забѣлѣжѣте: жител, не просто живущ или прѣбиваващ.
      • Име, презиме, фамилия.
      • Дата на рађане.
      • Том и страница - отбѣлѣ̋звани в тогавашнитѣ паспорти.
    • ЕГН-то бѣ въведено заради компютърнитѣ технологии.
    • В САЩ ролята на ЕГН-то изпълнява SSN (Social Securuty Number) - номерът за социално осигуряване.
    • Има правило от теорията за базитѣ данни, че
      • в идентификаторитѣ на обектитѣ не бива да се кодират други характеристики на тѣзи обекти.
    • ЕГН-то не спазва това правило.
      • В него сѫ кодирани: датата на рађане, полът - мѫжки или женски, и - едва сега научавам това - окрѫгът.
    
    
    • Google ме насочи към програма с автор Георги Чорбаџийски.
      • Ето го изходния̌т код на тази програма.
      • Ето я̨ в дѣйствие.
    
    
    • Програмата на Георги Чорбаџийски е написана на php, което означава, че тя се изпълнява на web-сървър.
    • Аз си нѣ̋мам мѣ̋сто на web-сървър, настоящия̌т мой текст е на blogspot.com, но това е само склад за текстове и картинки. Нѣ̋мам право да пиша̨ програми, които да се изпълняват на blogspot.com.
    • Имам право обаче вѫтрѣ в настоящия̌т текст да вмъкна̨ програма, която да се изпълни на Вашето устройство, на Вашия̌т лаптоп или на Вашия̌т смартфон.
    • Такава програма трѣ̋бва да бѫде написана на JavaScript.
    • Интерпретатор на JavaScript е вграден във всѣки съврѣменен browser, и на Вашето устройство със сигурност има browser, чрѣз който Вие ровите в мрѣжата internet.
    
    
    • И тъй, занимавката ми е да прѣпиша̨ от php на JavaScript тази част от програмата на Георги Чорбаџийски, която прави анализ на ЕГН-то.
    • Програмата на Георги Чорбаџийски има и друга част - генерация на ЕГН-та, тя сѫщо би могла да се прѣпише от php на JavaScript, но ще си спѣстя̨ тази тривиалност.
    
    
    •   .. скрий го ЕГН-то отвън ..  (.. скрий го ЕГН-то отвѫтрѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Изходен код на програмата за изчисляване на контролната цифра  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Изчисляването на контролната цифра в source на JavaScript  (.. скрий ..)
    
    
    • Изчисляването на контролната цифра по модул 11.
      Приема низ от цифри. Връща цифра или празно при невалидни данни.

    •   .. скрий я̨ функцията на JavaScript ..  (.. скрий го ЕГН-то отвѫтрѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Програмата за изчисляване на контролната цифра в дѣйствие  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼ Програмата за изчисляване на контролната цифра в дѣйствие  (.. скрий ..)

    Въведете нѣ̋колко цифри, напримѣр първитѣ девет цифри на ЕГН:
      
    Като натиснете , ще получите контролната цифра.

  • ►► Анализ на въведено ЕГН  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼ Анализ на въведено ЕГН  (.. скрий ..)

    Въведете десеттѣ цифри на ЕГН-то:
      
    

  • ◄►  (.. скрий го ЕГН-то отвѫтрѣ и отвън ..)  (.. свий го ..)  (.. свий всичко ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: О, мина̨ло бързозабравимо: 5-тѣ дупки на перфолентата  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: О, мина̨ло незапомнено: 5-тѣ дупки на перфолентата  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► Прѣдговор, който трѣ̋бва да се прочете първо  (.. покажи го ..)
  • ▼▼ Прѣдговор, който трѣ̋бва да се прочете първо  (.. скрий го ..)
    
    
    • Мина̨лото бива мина̨ло незапомнено и мина̨ло бързозабравимо.
    
    
    • Прогресът на човѣшкото общество се дължи само на напрѣдъкът на технологиитѣ.
      
      
      • Революциитѣ не мога̨т да водя̨т до прогрес.
      • Революциитѣ мога̨т да причиня̨т регрес в обществото, ако се прѣвърна̨т в спирачка на технологичното развитие.
      
      
      • А иначе революциитѣ сѫ най-обикновени актове на насилие, каквито човѣчеството познава открай врѣме:
        • братоубийства, грабежи, войни, масови убийства.
      • До напрѣдък тѣ на водя̨т.
    
    
    • Пенсионирал съм се слѣд 40 години стаж в компютърната индустрия - като компютърен програмист и софту̌ерен инженер.
    • И този текст тука е посветен на далечната история на компютърната индустрия,
      • далечната - отпрѣди аз да влѣ̋за̨ професионално в индустрията.
    
    
    • Иска ми се да материализирам споменитѣ си:
      
      
      • какво съм учил в девети клас в търновската гимназия прѣз 1969.
      
      
      • Да, в девети клас учѣхме за машинното кодиране на Минск-2.
      • Нѣ̋какви общи познания сѫ ни били прѣподавани в десети клас - схеми, алгоритми, кодировки, нотации.
      • А в единадесети клас учихме езикът за програмиране от високо ниво Алгол-60.
      
      
      • В дипломата ми за срѣдно образование има и нѣ̋каква професионална квалификация: изчислител-кодировчик.
        
        
        • Нашата паралелка 'Д' завършвахме като изчислители-кодировчици.
        • Други паралелки завършваха̨ като автомонтıори, електротехници, ..
        • Най завиђахме на шофıоритѣ от 'Г'-паралелка - завършваха̨ гимназия с шофıорска книжка.
      
      
      • Прѣз животът си никога не съм програмирал на Минск-2, нито за Минск-22 или Минск-32.
      • Нито пък съм виђал компилатор от Алгол-60.
      • Но програми на Алгол-60 съм писал.
    
    
    • Вѣроятно единственитѣ входно-изходни устройства на "дрѣвнитѣ" компютри Минск-2 сѫ били вход и изход на петпѫтечкова перфолента, заимствана от телеграфът.
    • Затова в двата раздѣла тука давам общи свѣдения за:
      • петбитовото кодиране и
      • "дрѣвнитѣ" компютри Минск-2.
    
    
    • Но да караме наред.
    
    
    • Идеитѣ на Charles Babbage и Ada Lovelace от 19-ти вѣк сѫ изпрѣварващи - врѣмето на компютърната техника още не било дошло.
    
    
    • Но доста технологични постижения от 19-ти вѣк и от първитѣ десетилѣтия на 20-ти вѣк сѫ допринесли за развитието на компютърнитѣ технологии:
      
      
      • жакардовитѣ станове
      • телеграфът
      • холеритовата техника на IBM
      • автоматичнитѣ телефонни централи
      •         и разбира се,
      • радиотехниката.
    
    
    • Напримѣр:
      
      
      • Елементната база на съврѣменнитѣ компютри е тръгна̨ла от радиотехниката.
      • Обаче първия̌т програмируем компютър на Konrad Zuse (1941) е бил построен с елементи на телефонията, на автоматичнитѣ телефонни централи.
    
    
    • Първо прочетѣте за 7-битовата срѣда̀, 7-битовата срѣда̀, 7-битовата среда̀, 7-битовата среда̀, 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, за 7-битовата бариера и за прѣодоляването ѝ в началото на 21-ви вѣк.
    
    
    • Тука ще стане дума за петбитовата кодировка, стандартизирана за петпѫтечковитѣ перфоленти, използвани в телеграфията, но и в "дрѣвнитѣ" компютри Минск-2.
    
    
    •   .. скрий го прѣдговорът ..  (.. скрий го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Кодировката на петпѫтечковитѣ перфоленти  (.. покажи я̨ ..)  (.. покажи я̨ в разгъна̨т вид ..)
  • ▼▼ Кодировката на петпѫтечковитѣ перфоленти  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..) 
    
    
    • ►► Телеграфът  (.. покажи го ..)
    • ▼▼ Телеграфът  (.. скрий го ..)
      
      
      • В тесен смисъл телеграфията прѣдставлява дистанционно прѣдаване на електрически импулси.
      
      
      • Важни сѫ съпѫтстващитѣ устройства.

        [A] Перфоратор с клавиатура

        Устройство с клавиатура, приличащо на пишеща машина, което вмѣсто да отпечатва буквитѣ, цифритѣ, точкитѣ и запетайкитѣ на хартия във вид, удобен за човѣк, дупчи кодоветѣ им на перфолента.

        [B] Пишеща машина без клавиатура

        Чете от перфолента кодоветѣ на букви, цифри, точки и запетайки, и ги отпечатва във вид, удобен за човѣк.

        [C] Четец на перфолента

        Чете кодове от перфолента и ги праща по телеграфна линия до отдалечено мѣ̋сто или пък ги подава на компютър - той да прави каквото иска с тѣ̋х.

        [D] Перфоратор без клавиатура

        Дупчи на перфолента или импулситѣ, получени по телеграфна линия от отдалечено мѣ̋сто, или кодоветѣ, получени от компютър.

      • В самата телеграфия чрѣз устройство A телеграмата се отпечатва на перфолента, която се подава на устройство C, за да бѫда̨т пратени кодоветѣ до дестинацията, къдѣто устройство D дупчи полученитѣ сигнали на перфолента, която се подава на устройство B, за да бѫде текстът отпечатан на хартия.
        Така получената телеграма се врѫчва на получателя̌т.
      • Тази услуга, която пощитѣ прѣдоставяха̨, е от 19-ти вѣк.
      
      
      • В началото на 21-ви вѣк телеграфията излѣзе от употрѣба, защото услугата "електронна поща" на интернет и услугата SMS на GSM-комуникациитѣ я̨ замѣстиха̨.
      • Българскитѣ пощи спрѣ̋ха̨ да пращат телеграми прѣз 2005.
      • Послѣдната телеграма в свѣтът е била пратена на 2013-07-14.
      
      
      • Устройствата, обслужващи телеграфията, сѫ били използвани при първитѣ компютри, включително и при Минск-2, за които ще стане дума.
      
      
      • Забѣлѣжка_1: Вѣроятно винѫги е имало хора, способни да чета̨т кодирани перфоленти и да записват на рѫка или да диктуват полученитѣ телеграми.
      • Забѣлѣжка_2: Разбира се, телеграфията от послѣднитѣ десетилѣтия е използвала по-съврѣменни електронни устройства с памет.
      
      
      • (.. скрий го телеграфът ..)
    
    
    • ►► Кодировката  (.. покажи я̨ ..)
    • ▼▼ Кодировката  (.. скрий я̨ ..)    Подредба на таблицата:  LittleEndianBigEndianQWERTYAlphabetical
      
      
      • Двата реда с десетични числа прѣдставят перфориранитѣ кодове в двѣ нотации: с младшия̌т бит отгоре (BigEndian) и с младшия̌т бит отдолу (LittleEndian).
      
      
      • Таблицата може да се покаже с три подредби на колонитѣ:
        • според горнитѣ битовѣ - тѣ сѫ най-значими: BigEndian
        • според долнитѣ битовѣ - тѣ сѫ най-значими: LittleEndian
        • според клавиатурата: QWERTY
        
        

        0

        2

        8

        4

        29

        25

        16

        10

        1

        21

        28

        12

        3

        13

        24

        20

        18

        22

        11

        5

        26

        30

        9

        17

        23

        14

        15

        19

        6

        7

        27

        31

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        0

        8

        2

        4

        23

        19

        1

        10

        16

        21

        7

        6

        24

        22

        3

        5

        9

        13

        26

        20

        11

        15

        18

        17

        29

        14

        30

        25

        12

        28

        27

        31

        NUL

        CR

        LF

        SP

        Q

        W

        E

        R

        T

        Y

        U

        I

        O

        P

        A

        S

        D

        F

        G

        H

        J

        K

        L

        Z

        X

        C

        V

        B

        N

        M

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        0

        1

        2

        3

        4

        5

        6

        7

        8

        9

        -

        '

        WRU

        !

        &

        #

        BEL

        (

        )

        +

        /

        :

        =

        ?

        ,

        .

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        Я

        В

        Е

        Р

        Т

        Ы

        У

        И

        О

        П

        А

        С

        Д

        Ф

        Г

        Х

        Й

        К

        Л

        З

        Ь

        Ц

        Ж

        Б

        Н

        М

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        0

        1

        2

        3

        4

        5

        6

        7

        8

        9

        -

        '

        WRU

        Э

        Ш

        Щ

        Ю

        (

        )

        +

        /

        :

        =

        ?

        ,

        .

        ESC

        DEL

      
      
      • Има два регистъра:
        
        
        • основен регистър - регистър на буквитѣ
        • алтернативен регистър - регистър на формитѣ - цифри, скоби, запетаи, ..
      
      
      • Има и два режима:
        
        
        • латиница
        • кирилица
        
        
        • Само в странитѣ с писменост на кирилица сѫществува режим кирилица.
        • Повечето страни се задоволяват само с режим латиница.
      
      
      • Четиритѣ реда в таблицата сѫ както слѣдва:
        
        
        • основен регистър - режим латиница
        • алтернативен регистър - режим латиница
        • основен регистър - режим кирилица
        • алтернативен регистър - режим кирилица
      
      
      • Контролнитѣ знаци NUL, LF, SP, CR, ESC, DEL се кодират еднакво в двата регистъра и двата режима.
      
      
      • От основен към алтернативен регистър се прѣминава със ESC.
      • А обратно от алтернативен към основен регистър се прѣминава със DEL.
      • Макар кодировката да е 5-битова, двата регистъра - основен и алтернативен - позволяват 52 знака, освѣн 6-тѣ контролни знака.
      
      
      • Ако сѫществува режим кирилица, то слѣд NUL се влиза в този режим, а слѣд DEL се прѣминава в режим латиница - основен регистър.
      
      
      • NUL означава непродупчена перфолента.
      • Ако режим кирилица не сѫществува, NUL не може да се срѣща вѫтрѣ в съобщение.
      • Иначе, ако режим кирилица сѫществува, то това е началния̌т режим. Повечето телеграми не налагат прѣвключване към режим латиница, но ако се наложи, това става с DEL.
      
      
      • (.. скрий я̨ петбитовата кодировката ..)
    
    
    • ►► Перфоленти с повече от пет пѫтечки  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Перфоленти с повече от пет пѫтечки  (.. скрий ..)
      
      
      • Петпѫтечковата перфолента с кодировката, показана по-горѣ, опрѣдѣля петбитовата бариера.
        Компютритѣ Минск-2, за които ще стане дума по-долу, сѫ били установени на тази бариера.
        Аз не съм работил с компютри на петбитовата бариера, нито с петпѫтечкови перфоленти.
      
      
      • Когато аз започна̨х работа, перфолентитѣ, използвани от индустрията, бѣ̋ха̨ осемпѫтечкови, а компютритѣ бѣ̋ха̨ установени на седембитовата бариера, в 7-битова срѣда̀.
        
        
        • За 7-битовата срѣда̀, 7-битовата бариера и за прѣодоляването ѝ в началото на 21-ви вѣк трѣ̋бва да сте прочели тука. тука. тука. тука. tyka. tyka.
        • В 7-битовата срѣда̀ основната кодировка бѣше ASCII-7.
        • 7-битовата бариера бѣ прѣодоляна с Unicode, който е разширение на ASCII-7.
      
      
      • Едно врѣме - в първитѣ мои години в индустрията - перфолентитѣ се използваха̨, за да се заређат тестови програми, или - рѣ̋дко - при начално заређане (boot).
        
        
        • [Q]Въпрос: А сега как се заређат тестови програми на полу-умрѣ̋л харду̌ер?
        • [A]Отговор: Сега цѣлия̌т чип се изхвърля и се замѣня с нов.
        
        
        • Едно врѣме любимата дрѣха на човѣк в течение на годинитѣ се сдобивала с кръпки.
        • Сега човѣк си изхвърля скѫсаната дрѣха, колкото и да му е любима, и си купува нова.
        
        
        • Това е технологичен прогрес.
        • Новото производство е достатъчно евтино и не си струва старото да се ремонтира.
      
      
      • Сега има реална възможност хартията да се изхвърли от информационнитѣ технологии.
        
        
        • Пластика, имплантирани чипове - какво му трѣ̋бва на човѣк ..
        • Даже любовни писма на хартия вече нѣ̋ма.
      
      
      • Лично аз имам богат опит с перфокарти, а не толкова с перфоленти.
        • Но перфокартитѣ сѫ извън обхватът на този разказ.
      
      
      • (.. скрий ги 8-пѫтечковитѣ перфоленти ..)
    
    
    • ◄►  .. скрий ги перфолентитѣ ..  (.. скрий го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Компютритѣ Минск-2 - в далечното мина̨ло на съвѣтската индустрия  (.. покажи ..)  (.. покажи в разгъна̨т вид ..)
  • ▼▼ Компютритѣ Минск-2 - в далечното мина̨ло на съвѣтската индустрия  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)
    
    
    • ►► И какво все пак е стана̨ло с компютритѣ Минск-2  (.. покажи ..)
    • ▼▼ И какво все пак е стана̨ло с компютритѣ Минск-2  (.. скрий ..)
      
      
      • Прѣз сѫщата година, когато в девети клас съм учил кодирането на Минск-2, заводът в град Минск бил спрѣ̋л производството на тѣзи компютри.
      • Слѣдващитѣ модели Минск-22 и Минск-32 донѣ̋къдѣ сѫ били програмно съвмѣстими с Минск-2.
      
      
      • Нѣ̋колко компютъра Минск-32 сѫ били инсталирани и експлоатирани в България.
      • При Минск-32 за приложно програмиране се използваше най-вече езикът COBOL.
      
      
      • Освѣн в град Минск, развойни центрове за компютърна техника в бившия̌т Съвѣтски съюз имаше в още нѣ̋колко града. На първо мѣ̋сто в Москва и в Киев. Но България е била клиент на заводът в Минск.
      
      
      • Както при всичко остана̨ло, и при компютритѣ съвѣтското производство отстѫпваше на западното - и по качество, и по цѣна, и по всичко.
      
      
      • В срѣдата на 60-тѣ години в индустрията на Запад голѣ̋м успѣх е постигна̨ла фирмата IBM със своята System/360. Донѣ̋къдѣ била стана̨ла индустриален стандарт, с развит пазар не само за харду̌ер, но и за софту̌ер.
      
      
      • Във връзка с това в Москва сѫ рѣшили да направя̨т "голѣ̋м скок".
      • Издадена е била командата всички стари проекти да се канцелират и всички ресурси да се впрегна̨т в reverse-engineering на IBM System/360 под означението ЕС ЭВМ.
      
      
      • Повече никакви странни модели със странни архитектури!
      • Равняваме се по първитѣ. Крадем от първитѣ.
      • Равняваме се по IBM. Крадем от IBM.
      
      
      • Слѣд години почна̨хме да крадем и от фирмата DEC.
      • В reverse-engineering-ът бѣ̋х добър.
      
      
      • Та това е сложило край на компютритѣ от серията Минск.
      • Специалиститѣ от град Минск и тамошния̌т завод успѣшно сѫ се прѣквалифицирали за IBM System/360, пардон за ЕС ЭВМ.
      
      
      • Само да отбѣлѣжа̨, че независимата държава Бѣлорусия е наслѣдила от бившия̌т Съвѣтски съюз сравнително развита компютърна индустрия.
      • По-развита от българската.
      • (.. скрий го края̌т на Минск-2 ..)
    
    
    • ►► Отклонение: Из "дрѣвноститѣ" на българската компютърна индустрия  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Отклонение: Из "дрѣвноститѣ" на българската компютърна индустрия  (.. скрий ..)
      
      
      • Като студент в университетът и в първитѣ години на професионалната ми кариера съм работил на IBM System/360 (т.е. на ЕС ЭВМ). На изложеното в това отклонение не съм свидѣтел.
      
      
      • Първо и Второ.
      
      
      • Първо. В годинитѣ 1960-63 български учени в един екземпляр сѫ разработили компютър Витоша.
      • Ето нѣ̋кои фрагментарни свѣдения за него.
        
        
        • В машинната инструкция се указват адреситѣ не само на операндитѣ, но и на слѣдващата инструкция. Ето защо.
        
        
        • Оперативната памет (RAMът) е бил[а] реализиран[а] на магнитен барабан.
        
        
        • Докато централния̌т процесор изпълнява текущата инструкция, барабанът се е завъртѣ̋л и е подмина̨л мѣ̋стото на слѣдващата по разположение инструкция. Затова се налага в машинната команда да се укаже адресът на само на операндитѣ, но и на слѣдващата инструкция за изпълнение.
      
      
      • Второ. Прѣз годинитѣ 1967-1971 в софийския̌т ЗИТ (заводът за изчислителна техника) се произвеђали компютри с означение ЗИТ-151, по лиценз за Facom-230–30 от японската фирма Facom.
        
        
        • Нѣ̋кои новосъздадени териториални изчислителни центрове, наред със съвѣтскитѣ компютри модѣл Минск-32, били оборудвани и с компютри ЗИТ-151 (Facom).
        
        
        • Kомпютритѣ ЗИТ-151 (Facom), както и компютритѣ Минск-32, нѣ̋мали дискова памет, т.е. външна енерго-независима (трайна) памет с бърз достѫп. Външната им памет е била на магнитни ленти, a оперативната им памет - на феромагнитни мрѣжички (core: connecting others reaching everyone).
        
        
        • Производството на ЗИТ-151 е било спрѣ̋но, когато свыше е дошла височайша заповѣд всичкитѣ усилия на компютърнитѣ специалисти в пространството от Бранденбургската врата до Владивосток да се включа̨т в reverse-engineering (разбирай крадене) на продуктовата линия System/360 на фирмата IBM. Не само ЗИТ-151 е бил спрѣ̋н от производство, сѫщото е сполетѣ̋ло и Минск-32, както и ред други съвѣтски разработки.
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че българската компютърна индустрия (а вѣроятно и съвѣтската) е била подтикна̨та към кражби на интелектуална собственост едва с височайшата заповѣд да се слѣдва IBM System/360.
      
      
      • Прѣз 80-тѣ в Чехословакия бѣ̋ха̨ разработили оригинална операционна система за IBM System/370. Дори фирмата IBM нѣ̋маше такава разработка. Да, като всѣки нов софту̌ер, чешката система бѣ доста бъгава, но другитѣ страни от СИВ можѣхме да помогнем в дебъгването. Нищо такова не стана̨. Чешката система бѣ изхвърлена.
      
      
      • Неусѣтно стигна̨х до събития, на които съм свидѣтел.
      • Общо наблюдение: Както и при всички остана̨ли продукти, компютритѣ западно производство по качество и надѣђност в пѫти надвишаваха̨ компютритѣ съвѣтско производство. Които пък от своя страна по качество и надѣђност надвишаваха̨ компютритѣ българско производство.
      
      
      • (.. скрий ги дрѣвноститѣ на българската компютърна индустрия ..)
    
    
    • ►► Пак отклонение: бит и байт  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Пак отклонение: бит и байт  (.. скрий ..)
      
      
      • В паметта на компютритѣ има битове, много битове.
      • Един бит има двѣ състояния.
      • Това означава, че в един бит от паметта на компютърът се записва един бит информация.
      • Битът е естествено понятие.
      
      
      • Един бит има двѣ състояния. Тѣ физически мога̨т да имат различно изражение.
      • Напримѣр на опрѣдѣлена позиция на перфолентата нѣ̋ма дупка или има дупка.
      • Обаче е прието хората да означават двѣтѣ състояния на бит с цифритѣ 0 и 1.
      
      
      • Най-често се използват не отдѣлни битове, а групи от сѫсѣдни битове, които прѣдставят нѣ̋какво число или код.
      • Когато централния̌т процесор чете данни от оперативната памет (от RAMът) или записва там данни, винѫги чете или пише наведнѫж група от сѫсѣдни битове.
      
      
      • Когато централния̌т процесор чете данни от оперативната памет (от RAMът) или записва там данни, той адресира мѣ̋стото.
      • Адресът прѣдставлява число, което обикновено се интерпретира като двоично число без знак.
      
      
      • Стѫпката на адреситѣ нѣ̋кога бѣше основна част от компютърната архитектура.
      • Прѣз колко бита адресът на мѣ̋стото в оперативната памет се промѣня с единица:
        
        
        • При Минск-2: прѣз 37 бита.
        • При ЗИТ-151 (Facom-230): прѣз 10 бита.
        • При ИЗОТ-310 (PDP-8): прѣз 12 бита.
      
      
      • При съврѣменнитѣ компютри тази стѫпка е винѫги осем (8).
      
      
      • Група от осем сѫсѣдни байта на общ адрес от паметта е била нарѣчена байт (byte).
        
        
        • Прѣдполага се, че терминът byte е измислен от служител на IBM, Werner Buchholz, родом от Германия.
      
      
      • Тази архитектурна черта на съврѣменнитѣ компютри се нарича байтова организация.
      
      
      • Тази мода се е установила вѣроятно заради доминирането на IBM System/360 в момент от мина̨лото.
      • У нас понятието байт и компютри с байтова организация се появиха̨ с IBM System/360 и ЕС ЭВМ.
      
      
      • Компютритѣ Витоша, Минск-2 и ЗИТ-151, за които стана̨ дума, нѣ̋мат байтова организация и понятието байт при тѣ̋х не се използва.
      
      
      • ◄►  Отклонение_1: Относно мѣркитѣ за количество информация.
        
        
        • Основната мѣ̋рка за количество информация, зададена от природата, е бит.
          
          
          • Обикновено скоростта на интернет се мѣри в "Мегабитове на секунда" - MegaBits per second - Mbps.
          • Мегабит - MegaBit - това сѫ (1024*1024=)1048576 бита.
          
          
          • Не се използва байт, понеже отдѣлнитѣ битове от един байт мога̨т да пѫтуват по различни пѫтища из дебритѣ на интернет.
        
        
        • Осем бита информация прѣдставляват един байт (byte).
        
        
        • 1024 байта прѣдставляват един килобайт (kilobyte, Kb).
        • 1024 килобайта прѣдставляват един мегабайт (megabyte, Mb, голѣ̋м байт).
        • 1024 мегабайта прѣдставляват един гигабайт (gigabyte, Gb, гигантски байт).
        • 1024 гигабайта прѣдставляват един терабайт (terabyte, Tb, звѣрски байт).
      
      
      • ►► Отклонение_2: Да обясня̨ терминитѣ 16-битови, 32-битови или 64-битови компютри  (.. покажи ..)
      • ▼▼ Отклонение_2: Да обясня̨ терминитѣ 16-битови, 32-битови или 64-битови компютри  (.. скрий ..)
        
        
        • И тъй, компютритѣ сѫ с байтова организация. В паметта им битоветѣ сѫ организирани в байтове.
        
        
        • В един байт може да се запише число (двоично без знак) от 0 до 255.
        • Ако адресът на байт от паметта се съдържаше само в един байт, то щѣше да е възможно да се адресират само 256 байта - твърдѣ малко за почти всѣ̋ко приложение.
        
        
        • Ето защо за адреси се използват по-голѣми числа (двоични без знак), записани в нѣ̋колко сѫсѣдни байта.
        
        
        • Ако адресът се съдържа в два сѫсѣдни байта, то компютърът ще може непосрѣдствено да адресира 65536 байта (с двоично беззнаково число међу 0 и 65535).
        • Такъв компютър се означава като 16-битов.
        
        
        • Ако адресът се съдържа в четири сѫсѣдни байта, то компютърът ще може непосрѣдствено да адресира 4294967296 байта или 4 GigaBytes (с двоично беззнаково число међу 0 и 4294967295).
        • Такъв компютър се означава като 32-битов.
        
        
        • Ако адресът се съдържа в осем сѫсѣдни байта, то компютърът ще може да има непосрѣдствен достѫп до адресно пространство с космически размѣри.
        • Такъв компютър се означава като 64-битов.
        
        
        • И тъй, компютърът е с байтова организация и използва за адреси беззнакови двоични числа, разположени в нѣ̋колко сѫсѣдни байта.
        
        
        • Всѣки от тѣзи нѣ̋колко сѫсѣдни байта, заедно прѣдставляващи беззнаково двоично число, използвано за адрес, всѣки от тѣ̋х си има свой адрес.
        • Но адреситѣ им сѫ сѫсѣдни числа. Най-малкото от тѣзи числа се използва за адрес на адресът.
        
        
        • Адресът на адресът адресира адрес - затова е адрес на адресът. Но това си е адрес, значи е и адрес на байт. Е, този байт каква позиция има в числото, в беззнаковото двоично число, прѣдставляващо адресът?
        
        
        • Ако това е младшия̌т байт - компютърът е LittleEndian.
        • Ако това е старшия̌т байт - компютърът е BigEndian.
        
        
        • Компютритѣ от серията ЕС ЭВМ (IBM System/360/370) сѫ BigEndian.
        • Компютритѣ с архитектури PDP-11 (DEC), VAX (DEC), X86 (Intel) сѫ LittleEndian.
        
        
        • Характеристиката LittleEndian/BigEndian има значение и при кодировкитѣ, когато различни компютри си обмѣнят кодове, понеже тя се отнася не само до адреситѣ, които сѫ двоични беззнакови числа, но и при всѣ̋какви числа.
        
        
        • (.. скрий го отклонението за 16-32-64-битовитѣ компютри ..)
      
      
      • (.. скрий го отклонението за бит и байт ..)
    
    
    • ►► Нѣ̋кои свѣдения за компютритѣ Минск-2  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Нѣ̋кои свѣдения за компютритѣ Минск-2  (.. скрий ..)
      
      
      • Наврѣмето знаѣх да пиша̨ машинни програми за Минск-2.
      • Сега съм забравил. Цѣлта на този текст е да си припомня̨, каквото мога̨.
      
      
      • Прѣз професионалната си кариера владѣѣх машинния̌т код на IBM/System/360/370, PDP-11 и VAX.
      • Но това бѣше прѣз първата половина на професионалната ми кариера.
      • Прѣз втората половина на професионалната ми кариера не ми се е налагало да слизам на това ниво.
      
      
      • Минск-2 бѣше 37-битов компютър.
      
      
      • Сѫсѣдни 37 бита от паметта образуваха̨ клѣтка (memory cell, ячейка памяти).
      
      
      • Всѣ̋ка клѣтка си има адрес.
      
      
      • Адресът прѣдставлява 12-битово двоично число без знак.
        
        
        • Слѣдователно, адресът прѣдставлява число от 0 до 4095.
        • При моделът Минск-22 адресът е 13-битово число от 0 до 8191.
        
        
        • Слѣдователно, при Минск-2 максималния̌т и реалния̌т размѣр на оперативната памет е 4096 37-битови клѣтки, или общо (4096*37=) 151552 бита, което е 18944 съврѣменни байта, 18.5 килобайта.
        • При моделът Минск-22 - двойно.
        
        
        • Когато с такива адреси работѣха̨ хора - програмисти и кодировчици, един 12-битов адрес се прѣдставяше чрѣз 4-цифрово беззнаково число в осмична система от 0000 до 7777 (което значи от 0 до 4095 десетично).
        
        
        • И тъй, размѣрът на оперативната памет при Минск-2 в съврѣменни мѣрки е 18 и половина килобайта.
        • За сравнение:
        • Когато завърших и постѫпих на работа, компютърът, с който си имах работа, имаше оперативната памет 128 килобайта. ЕС ЭВМ (IBM System/360).
        • Едно врѣме 32-битовото адресно пространство на VAX (4 гигабайта) ни изглеђаше огромно.
        • Личния̌т ми лаптоп, на който пиша̨ това, има 16 гигабайта оперативна памет.
        • Друго компютърче, лично мое, пак с нѣ̋колко гигабайта памет, си го нося̨ в џобът и го ползвам като телефонче.
        • Свидѣтел съм и на дрѣвнитѣ, и на модернитѣ врѣмена.
      
      
      • Клѣтката, както писах, прѣдставлява 37 сѫсѣдни бита.
        
        
        • Разбира се, такава клѣтка можѣше да съдържа 37-битово двоично число със или без знак.
        • Компютърът можѣше да извършва операции с такива числа.
        
        
        • Сѫщо така, една такава клѣтка можѣше да съдържа машинна команда за изпълнение.
        
        
        • Когато с такива 37-битови числа или машинни команди работѣха̨ хора - програмисти и кодировчици, една 37-битова клѣтка се прѣдставяше чрѣз 12-цифрово число в осмична система със знак отпрѣд.
          
          
          • Напримѣр, +100001770200.
          
          
          • Като двоично число (с фиксирана точка) това е числото 8590454912 в десетичен запис.
          
          
          • Като машинна команда, тази 37-битова клѣтка инструктира компютърът:
            
            
            • Да прочете в суматорът съдържанието на клѣтка на адрес 0177 осмично (десетично 127).
            • Да прибави към него съдържанието на клѣтка на адрес 0200 осмично (десетично 128).
            • Резултатът от суматорът (сумата на двѣтѣ числа) да запише обратно в паметта на адрес 0200 осмично (десетично 128).
      
      
      • Общия̌т формат на машинната команда при Минск-2 е слѣдния̌т:
        
        
        • Старшитѣ 7 бита сѫ кодът на операцията.
          
          
          • Остават 30 бита.
        
        
        • Слѣдващитѣ 6 бита задават индексния̌т регистър.
          
          
          • Остават 24 бита.
        
        
        • Слѣдват двата операнда, всѣки указан с 12-битов адрес.
          
          
          • Всичкитѣ битове в клѣтката влѣ̋зоха̨ в употрѣба.
      
      
      • Относно индексния̌т регистър.
        
        
        • Обикновено централния̌т процесор на един компютър има на свое разположение близо до себе си, "на една рѫка разстояние", нѣ̋колко регистъра, съдържащи данни, нужни в текущия̌т момент или пък в непосрѣдственото бѫдеще.
        
        
        • Броя̌т на тѣзи регистри не може да е много голѣ̋м, понеже програмиращитѣ на машинен език или на асемблер трѣ̋бва да държа̨т тѣзи регистри в човѣшката си памет.
        • 16 е прилично число за този брой.
        • Ако тѣ сѫ 16, такъв регистър се указва с число от 0 до 15.
        • Диапазонът от 0 до 15 е миниатюрно адресно пространство за тѣзи регистри, извън адресното пространство на оперативната памет.
        • Оперативната памет е "на един поглед разстояние", по-далече от регистритѣ.
        
        
        • В компютърът Минск-2 практически има само един такъв регистър - суматорът. Той винѫги се указва неявно и не се нуђае от адрес.
        • Той - суматорът - не може да служи за индексен регистър.
        
        
        • В машинната команда на Минск-2 за адрес на клѣтка от оперативната памет (за адрес на операнд) се задѣлят 12 бита, а за номер на индексен регистър се задѣлят 6 бита.
        
        
        • Възможнитѣ адреси на клѣтки от паметта осмично сѫ от 0000 до 7777, или десетично от 0 до 4095.
        
        
        • В 6-тѣ бита, задѣлени за номерът на индексния̌т регистър, може да се запише осмично число от 00 до 77, или десетично от 0 до 63.
        
        
        • В Минск-2 първитѣ 64 клѣтки от оперативната памет, клѣткитѣ с адреси от 00 до 77 осмично или 0 до 63 десетично, мога̨т да се използват като индексни регистри.
        • Адресирането на тѣзи клѣтки с 12-битов адрес на операнд си остава възможно.
        
        
        • В Минск-22 като индексни регистри мога̨т да се използват само първитѣ 16 клѣтки от паметта.
        • За адресирането им сѫ достатъчни 4 бита: от 00 до 17 осмично или от 0 до 15 десетично.
        • В Минск-22 за всѣки от двата операнда се взема един бит и се слага като старши бит на адресът на операндът.
        • Така в Минск-22 адреситѣ на операндитѣ стават 13-битови, което позволява максимален размѣр на оперативната памет 8192 37-битови клѣтки.
        
        
        • Как в Минск-2 се използва индексния̌т регистър.
          
          
          • От неговитѣ 37 бита, само 24-тѣ бита, разположени на позиция на адрес на операнд, се използват.
          • Остана̨литѣ битове трѣ̋бва да сѫ нули или се приемат за нули.
          
          
          • Съдържанието на индексния̌т регистър се добавя към машинната команда.
          • По този начин адреситѣ на двата операнда мога̨т да бѫда̨т модифицирани.
          
          
          • Тази техника е необходима при програмиране на цикли.
        
        
        • Помня̨, че в архитектурата IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ) да се укаже номер 0 (нула) за индексен или за базисен регистър означава да не се използва такъв регистър.
        • Не помня̨ дали подобно правило имаше и при Минск-2.
      
      
      • Заключение: Колко първобитно е било машинното програмиране за Минск-2.
        
        
        • В девети клас никой не ни е учил към какъв интерфейс да се придържаме при извикване на подпрограма.
        • Явно, при Минск-2 човѣк сам е трѣ̋бвало да си разработи такъв интерфейс.
        • За сравнение, при IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ) и при всички слѣдващи компютърни архитектури, ако не знаеш този интерфейс, значи не владѣеш машинното програмиране.
        
        
        • Изключително трудно е програмата да се направи relocatable.
        • Слѣдващитѣ компютърни архитектури прѣдоставят такива възможности.
        • Сега практически всѣки компилатор произвеђа позиционно-независим код (PIC: position-independent code).
        
        
        • Истински стек (stack) нѣ̋маше и в архитектурата IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ).
        • Не е оправдано в Минск-2 да очакваме улеснения за stack.
        
        
        • Има ли смисъл изобщо да се говори за sharable-програми, понеже нѣ̋ма много нишки (threads), нѣ̋ма много процеси, нѣ̋ма много пoтрѣбители.
        
        
        • Изключително трудно е програмата да се направи reentrant.
        • В частност, изключително трудно е да се програмира рекурсия.
        
        
        • Чудя̨ се дали за машинитѣ Минск е имало компилатор на Алгол.
        • Защо в единадесети клас учихме Алгол?
        • Експлоатацията на компютритѣ Минск-32 у нас се е основавала на Кобол.
        
        
        • И послѣдно: нѣ̋мам прѣдстава каква дѫлбочина на софту̌ерът е била достигна̨та при Минск-2.
      
      
      • (.. скрий ги свѣденията за компютритѣ Минск-2 ..)
    
    
    • ◄►  .. скрий ги Минск-2 ..  (.. скрий го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► References: прѣпратки  (.. покажи ги ..)
    
    
  • ▼▼ References: прѣпратки  (.. скрий ги ..)  (.. скрий го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
    
    
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата срѣда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата срѣда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата среда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата среда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    
    
    • wikipedia: Baudot code#ITA2
    • wikipedia: МТК-2
    • wikipedia: Punched tape
    
    
    • Виртуальный компьютерный музей: Серия ЭВМ «Минск»
    • Виртуальный компьютерный музей: Электронная цифровая вычислительная машина Минск-2
    
    
  • ◄►  (.. скрий го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи там ..)  (.. свий всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► За какво ще става дума тука?  (.. покажи ..)
  • ▼▼ За какво ще става дума тука?  (.. скрий ..)
    
    
    • Въ имя отьца и съıну и святаго духа, аминъ.
      Въ имя отьца и съıна и святаго духа, аминъ.
    
    
    • Въздадите Кесарева Кесареви и Божıа Богови.
      Въздайте Кесаревото Кесарю и Божието Богу.
    
    
    • Славянщината на нашия̌т език се доказва въз основа на врѣмевия̌т континуум, а не въз основата на славянизми (на славянски езикови черти).
    
    
    • Има обаче нѣ̋колко смайващи славянизма. Не знам онѣзи, дѣто понѣ̋кога твърдя̨т, че езикът ни не бил славянски, как си затварят очитѣ за тѣ̋х.
      
      
      • Езикът ни е славянски до мозъкът на коститѣ си.
    
    
    • Тѣзи смайващи славянизми сѫ такива черти, дѣто извън славянщината не се срѣщат.
      
      
      • Първия̌т е аспектологията на славянскитѣ глаголи -
        
        
        • имаме глаголи от свършен вид и глаголи от несвършен вид (перфективни и имперфективни глаголи).
      
      
      • Втори такъв славянизъм сѫ славянскитѣ възвратни мѣстоимения.
        
        
        • Ние (славянитѣ, ха-ха-ха) казваме: Обичам майка си. А на всѣки неславянски език се казва: Обичам майка ми.
    
    
    • Тук ще разгледам трети славянизъм: омѣсване на склоненията с основа на -O- и -U- при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род.
    
    
    •   .. скрий за какво ще става дума тука ..  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► За какво става дума тука?  (.. покажи ..)
  • ▼▼ За какво става дума тука?  (.. скрий ..)
    
    
    • В пра-славянския̌т и в старо-славянския̌т език сѫществителнитѣ се скланяли по схема в зависимост както от родът си (женски, мѫжки, срѣден), така и от завършъкът на основата си. Така било и в гръцки, и в латински, разбира се.
    
    
    • Особеното за славянщината било, че двѣ такива схеми се омѣсили: сѫществителнитѣ от мѫжки род с основа на -O- и сѫществителнитѣ от мѫжки род с основа на -U-.
    • Става дума все за сѫществителни имена от мѫжки род.
    • Омѣсването означава: хората слѣд нѣ̋кое врѣме вече не знаѣли едно сѫществително име от мѫжки род дали да го скланят по O-схемата или пък по U-схемата.
    • Дори в най-старитѣ текстове се намира омѣсване.
    • За такова омѣсване допринася фактът, че нѣ̋кои форми (напримѣр именителен падеж ед.ч.) съвпадат по двѣтѣ схеми.
    
    

    • Число и падеж			O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема
      Ед.	номинатив	(именителен)	Богъ	Богъ	Духъ	Духъ	Съıнъ	Съıнъ	Народъ	Народъ	Родъ	Родъ
      Ед.	генитив	(родителен)	Бога	Богу	Духа	Духу	Съıна	Съıну	Народа	Народу	Рода	Роду
      Ед.	датив	(дателен)	Богу	Богови	Духу	Духови	Съıну	Съıнови	Народу	Народови	Роду	Родови
      Ед.	локатив	(мѣстен)	Бозѣ	Богу	Дусѣ	Духу	Съıнѣ	Съıну	Народѣ	Народу	Родѣ	Роду
      Ед.	вокатив	(звателен)	Боже	Богу	Душе	Духу	Съıне	Съıну	Народе	Народу	Роде	Роду
      Мн.	номинатив	(именителен)	Бози	Богове	Дуси	Духове	-	Съıнове	Народи	-	Роди	Родове
      Мн.	генитив	(родителен)	Богъ	Боговъ	Духъ	Духовъ	-	Съıновъ	Народъ	Народовъ	Родъ	Родовъ

    
    
    •   .. скрий за какво става дума тука ..  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Послѣдствия (traces)  (.. покажи ги ..)
  • ▼▼ Послѣдствия (traces)  (.. скрий ги ..)
    
    
    • Първо послѣдствие: български език.
      
      
      • Множественото число на нѣ̋кои сѫществителни от мѫжки род завършва на -ове вмѣсто на -и
      
      
      • Народи, родове, вѣтрове, богове, залози, налози, кметове, депутати, ..
      
      
      • Езикът ни е намѣрил покой, като си е изработил правилото, че -ове се слага на едносричнитѣ сѫществителни. Обаче: лѫчи или лѫчове?
      
      
      • Аналогия: В руски сѫществителното "сын" има двѣ форми в множествено число: "сыновья" (неу̌трална форма) и "сыны" (възвишена форма).
    
    
    • Второ послѣдствие: български език.
      
      
      • Звателния̌т падеж при нѣ̋кои сѫществителни имена от мѫжки род
      
      
      • използва форми от старата О-схема (Боже! Народе! Отче! Отче Паисие! Старче! Човѣче! Иване! Драгане! Господине! Лейтенанте!),
      
      
      • а при други - форми от старата U-схема (Другарю! Простако!).
      
      
      • Аналогия с полски: Pane połkowniku! При двѣтѣ думи от мѫжки род, завършващи на съгласна, едната има вокатив по O-схемата, другата - по U-схемата.
    
    
    • Трето послѣдствие: руски език.
      
      
      • И двѣтѣ форми за родителен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциация, и фактически нов падеж.
      
      
      • Оригиналния̌т родителен падеж е по O-схемата ("Производство сахара"),
      • а нов падеж, партативен, използва формитѣ по U-схемата ("Тебе сколько сахару в кофе?").
    
    
    • Четвърто послѣдствие: руски език.
      
      
      • И двѣтѣ форми за мѣстен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциация, и фактически пак имаме два падежа.
      
      
      • Формите по O-схемата ("о Крыме идёт речь") представляват "реферативен" падеж,
      • а формите по U-схемата ("отдыхать в Крыму") - мѣстен падеж.
    
    
    • Пето послѣдствие: руски език.
      
      
      • Формите за родителен падеж мн. ч.
      • по-често слѣдват U-схемата ("депутатов, народов, сербов, .."),
      • но понѣ̋кога слѣдват O-схемата ("крестьян, болгар, турок, ..").
    
    
    • Шесто послѣдствие: полски език.
      
      
      • В единствено число повечето форми за дателен и звателен падеж сѫ по U-схемата (-owi), но има нѣ̋кои по O-схемата:
        
        
        • Полски: Panu połkownikowi (пану полковникови). Руски: "Господину полковнику".
        
        
        • Полски: Pane połkowniku (пане полковнику). Български: *"Господине полковнико".
      
      
      • Омесване в полски има и при родителен падеж ед.ч.:
        
        
        • Обикновено е по O-схемата (Pana połkownika),
        
        
        • но понѣ̋кога е по U-схемата (Banku Pocztowego: на руски "Почтового банка").
      
      
      • In Polish, the result of this confusion is that if you learn Polish, you must learn every single masculine noun, whether it has -owi or -u in dative.
      • Като резултат от това омѣсване, ако учите полски, трѣ̋бва за всѣ̋ко сѫществително от мѫжки род да запомните формата му за дателен падеж ед.ч.
    
    
    • Седмо послѣдствие: български език.
      
      
      • Нарѣчията долу и близу сѫ
      • стари форми за мѣстен падеж по U-схемата
      • съотвѣтно на сѫществителнитѣ имена от мѫжки род дол и *близ.
      
      
      • Нарѣчието долу си има диалектен вариант по O-схемата: долѣ.
      
      
      • За нарѣчието близу се е затвърдил правописът близо.
      • Но в Скопие си го пиша̨т близу.
    
    
    • Едва ли нѣ̋кой се съмнѣ̋ва, че такива послѣдствия мога̨т да се намѣря̨т и в другитѣ славянски езици.
    
    
    • Осмо послѣдствие: чешки език.
      
      
      • chlap (guy), gen. chlapa, dat. chlapovi, voc. chlape, ... plur. chlapi/chlapové
      • bůh (god), gen. boha, dat. bohu/bohovi, voc. bože, ... plur. bozi/bohové
      • syn (son), gen. syna, dat. synu/synovi, ... but voc. synu
      • dub (oak), gen. dubu (never duba), voc. dube, ... plur. duby (dubové is poetic and masc. animate)
      
      
      • Czech is really difficult in this respect.
      • В това отношение чешкия̌т език наистина е труден.
    
    
    •   .. скрий ги послѣдствията ..  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Още разсѫђения по темата: относно битието на българския̌т език  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Още разсѫђения по темата: относно битието на българския̌т език  (.. скрий ..)
    
    
    • Да се върнем 11 вѣка назад.
    
    
    • Разглеђаме двама славяногласни:
      Остромир е свикна̨л да скланя думата "Бог" по O-схемата,
      а Вълкашин - по U-схемата.
    
    
    • Нѣ̋кой славяногласен казва: "Слава Богови!".
      И двамата Остромир и Вълкашин го разбират напълно: "Glory To God".
      Остромир си казва на ум: В нашето село казват "Слава Богу!".
    
    
    • Нѣ̋кой славяногласен казва: "Слава Богу!".
      Остромир го разбира така: "Glory To God".
      Вълкашин го разбира така: "Glory Of God" или "God's Glory".
    
    
    • Да се върнем в съврѣменна България.
    
    
    • Всичките изрази "Glory To God", "Glory Of God" или "God's Glory"
      се прѣвеђат еднакво: "Слава на Бог" или "Слава на Бога" или "Слава Богу".
    
    
    • Езикът ни вече е балкански:
      
      
      • {Балкан-1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}.
    
    
    •   .. скрий го битието на българския̌т език ..  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Още по темата: Нов акузатив за одушевени сѫществителни имена в славянски  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Още по темата: Нов акузатив за одушевени сѫществителни имена в славянски  (.. скрий ..)
    
    
    • Поради звукови изменения, най-вече заради законът за отваряне на сричката, при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род в единствено число, както по O-схемата, така и по U-схемата, формитѣ на стария̌т винителен падеж (акузатив) съвпадна̨ли с формитѣ за именителен падеж (номинатив).
    
    
    • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
    
    
    • Не ставало ясно кой кого е чул (услышал).
    • За да разрѣши проблемът, славянския̌т език развил категорията "одушевени сѫществителни имена" и за "одушевени сѫществителни имена" създал нов винителен падеж, нов акузатив, с форми от генитивът (родителния̌т падеж).
    
    
    • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
    • Чьловѣка услъıша Богъ.
    • Чьловѣкъ услъıша Бога.
    
    
    • Интересното е, че новия̌т акузатив заимствал генитивната форма само по O-схемата.
    • Напримѣр: Думата "съıнъ" можѣла да има генитив както по O-схемата (съıна), така и по U-схемата (съıну).
      Обаче, новия̌т акузатив можѣл да бѫде само "съıна".
    
    
    •   .. скрий го новия̌т акузатив ..  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► References: прѣпратки  (.. покажи ги ..)
  • ▼▼ References: прѣпратки  (.. скрий ги ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
    
    
    • forumnauka.bg: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род
    • forum.wordreference.com: All Slavic: About the Confusion of O-declension and U-declension
    • christotamarin.blogspot.com: Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  
  
  • ◄►  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи там ..)  (.. свий всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: Интервю с изтъкна̨тия̌т български езиковѣд акад. Владимир Георгиев  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: Интервю с изтъкна̨тия̌т български езиковѣд акад. Владимир Георгиев  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ◄► Това интервю от 1985 е полезно четиво и го копирам да го има и тука при мене, в случай че изчезне оттам.
  • ◄► Копирам тука и коментари от facebook, мои и на други хора, във връзка с това интервю.
  • ◄► Не става ясно кой е интервюиращия̌т.
  
  
  • ◄► Четири теми от интервюто прѣдставляват интерес:
    
    
    • Дешифрирането на минойската писменост.
    • Самокритика защо той не е успѣ̋л да разчете Линеар_Б.
    • Как е бил прѣвъзмогна̨т "яфетизмът" на Мар.
    • Дешифрирането на етруската писменост.
  
  
  • ►► Текстът на интервюто  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)
    
    
  • ▼▼ Ето го интервюто или по-скоро спомен за него  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)

    През лѣ̋тото на 1985 трѣ̋бваше да направя̨ анкета с нашия̌т бѣлѣжит езиковѣд акад. Владимир Георгиев. Това бѣше задължително за дипломната ми работа в университетът в Пловдив. Курсовия̌т ми рѫководител проф. Борис Симеонов по този повод бѣ уредил да посѣтя̨ село Габаре, Врачанско, къдѣто акад. Георгиев щѣ̋л да прѣкара лѣ̋тото, в родната си кѫща.

    Анкетата ми бѣше за минойския̌т език и съвмѣстната работа на акад. Георгиев с англичанинът Майкъл Вентрис, който прѣз 1953 бѣ разчел минойската писменост Линеар_Б.

    Пътувах до Габаре с влак и автобус. В началото на селото се бѣлѣѣха̨ руинитѣ на "кале", т.е. останки от стара крѣпост. Природата бѣ живописна, никъдѣ не съм виђал толкова много бръмбари-рогачи. В полето имаше козар и той ме упѫти към кѫщата на професорът.

    Отворих широка порта към двор с много овощни дръвчета. В дъното до един сайвант имаше сѣнник, а под него маса с двѣ чаши и чайник. Владимир Георгиев бѣ облѣчен в разкошни западни дрехи, които придаваха̨ на старческата му осанка спортен вид. Той удряше бързо и увѣрено върху клавишитѣ на пишеща машина, а на бѣлия̌т лист се редѣ̋ха латински букви.

    Повечето от книгитѣ на свѣтовно известния̌т професор лингвист бѣ̋ха̨ написани на френски, немски, английски и руски. Дори издадената прѣз 1949 в сборникът "Годишник на Софийския̌т университет" монография "Дешифриране на минойскитѣ надписи", която бѣ̋х издирил в библиотеката, за да се подготвя̨, бѣ на френски.

    Като видях Владимир Георгиев в дворът, се стѫписах. Едва сега си дадох смѣтка, че прѣд мен стои не само човѣкът, който бе дешифрирал минойския̌т и етруския̌т, но който знаѣше дрѣвногръцки, латински, хетски, лувийски, фригийски, тракийски, лидийски, семитски, финикийски... Бѣ̋х на прагът на портата и рѣших да се върна̨, за да не прѣча̨ на работата, когато чух бодрото:

    - Ти ли си студентът на Боби Симеонов? Влизай, влѣз! Знаеш ли на какво викат по нашия̌т край "мюре"?

    - Не, - едвам отговорих и вече се чудѣх дали да му кажа̌, че имам интереси към сравнителното езикознание, а не толкова към лексикологията. Но си замълчах, щѣше да прозвучи тѫпо.

    - Ти си мюре, но не си виновен. Влизай, сипи си чай. Много сѫ любопитни… Боби те праща тук по зарѫка на Стефан Продев, гложди ги любопитството, пък и нали вече е "перестройка"… Сѣ̋дай, ще им утолим жађата за клюки…

    Нѣ̋мах прѣдстава за какво говори, но интуитивно схвана̨х, че професор Симеонов е имал основателна причина да фамилиарничи с мен. Всички състуденти ми завиђаха̨, Боби се славѣше в университетът с високомѣрието и прѣнебрѣжението си към тѣ̋х, а мен ме протежираше. Явно това е да си "мюре"?

    Прѣз 1985 свѣтът слѣдѣше със затихна̨л дъх прословутата "перестройка" на съвѣтския̌т президент Михаил Горбачов, с която той обѣщаваше "социализъм с човѣшко лице". В СССР настѫпваха̨ промѣни. Тѣ особено радваха̨ интелигенцията в България, която стана̨ смѣла и започна̨ да се опиянява от възможността за "гласност". Все повече се чуваха̨ критични думи, а тон за това в нашата страна се даваше от вѣстник "Култура" и неговия̌т главен редактор Стефан Продев. Както разбрах по-късно, Продев бѣ накарал Боби Симеонов да прати един студент, който под прѣдлог за "анкета" за дипломната си работа да накара великия̌т мълчаливец Владимир Георгиев да проговори. Обаче шефът на вѣстник "Антени" Веселин Йосифов, извѣстен с контактите си с Държавна сигурност, бѣше разбрал "планът" и дружески бѣ прѣдупрѣдил Владимир Георгиев каква е цѣлта на "анкетата" ми. От всички само аз не знаѣх, че съм "мюре" и че "анкетата" ми се слѣди от доста хора, които искаха̨ да разбера̨т една истина…

    Вгледах се в лицето на Владимир Георгиев, който довършваше статията си на немски, и установих, че това е лице на човѣк, затворен в себе си. То не излъчваше нищо простодушно и славянско, нѣ̋маше ги и типичнитѣ черти на българитѣ, сѣ̋каш прѣд мен бѣше западняк. Зад непосрѣдствената учтивост се криѣше талантът на индивидуалист.

    Още прѣз 1934, както разбрах по-късно, младия̌т учен Георгиев е имал срѣщи във Виена, къдѣто е специализирал, с учен-нацист, който се е опитал да го вербува за арийското езикознание.

    Прѣз 1933 и 1934 Георгиев специализира във Виена при най-добрия̌т езиковѣд по дрѣвни езици проф. Паул Кречмър. Прѣд него той сподѣля теорията си, че населението, което е живѣ̋ло на Балканитѣ и на Егея прѣди гърцитѣ, е говорило особен индоевропейски език. Георгиев дори смѣ̋тал, че е възможно създателитѣ на крито-минойската писменост да сѫ въодушевили финикийцитѣ да създада̨т своята азбука. Дарбата на младия̌т български учен и лекотата, с която усвоявал новитѣ и дрѣвни езици, е направила впечатление на Кречмър и един ден се появил този учен от Берлин, който се опитал да убѣди българинът, че в свѣтлината на новитѣ достижения на арийското езикознание на Шухард и Рейнерт, произходът на гръцкия̌т народ е германо-арийски и гърцитѣ сѫ първитѣ индогерманци на Егея, а ако е имало изобщо народи прѣди гръцката колонизация, тѣ не сѫ индоевропейски, а вѣроятно семити.

    Георгиев си замълчал. Той си спомни, че е мълчал по сѫщия̌т начин и нѣ̋колко години преди 1950, когато с типичния̌т си маниер на убѣђение, което не търпи неподчинение, съвѣтскитѣ езиковѣди проповѣ̋двали на българскитѣ си колеги, че марксисткото езикознание започва с яфетизмът на Н.Я.Мар…

    Прѣз 1985 нѣ̋маше леснодостѫпни записващи устройства (касетофони) и аз дращѣх по тетрадката с молив, а академик Георгиев е единствения̌т човѣк на свѣтът, който ме е успокоявал, че така и така ще прѣдам вѣ̋рно думите му, и да не се притѣснявам, ако пропусна̨ да запиша̨ нѣщо…

    Все пак съм записал немалко прѣ̋ка рѣч на моя̌т събесѣдник:

    - Нѣ̋ма нито "арийско езикознание", нито "марксистко езикознание". Има умни хора, учени, езиковѣди. Един от тѣ̋х е Роман Якобсон. Той напусна̨л болшевишка Русия слѣд революцията, но не се занимавал с политика и успѣ̋л да поддържа връзки с колеги от СССР. Якобсон ги утѣшавал, че е абсурд "яфетизмът" на Мар да замѣсти истинското сравнително езикознание, но Мар почина̨л прѣз 1934, а теорията му продължавала да ограничава научнитѣ методи на сравнителното езикознание в СССР. Ето защо Якобсон намѣрил връзки и един ден прѣз 1950 прѣстарѣлия̌т Сталин приел в кабинетът си един млад съвѣтски учен-езиковѣд, чието име никога нѣ̋ма да научим. Той разказал на Сталин, че учението на грузинецът Мар не е истинска наука за езикът. Не се знае какво още му е говорил, но много скоро Сталин написал езиковѣдска студия и стана̨л езиковѣд. Била публикувана във вѣстник „Правда“ на първа страница без име, но всички знаѣли, че това го е писал лично другаря̌т Сталин. За един ден Мар бил детрониран и от свѣтило на марксисткото езикознание бил изпратен посмъртно в Сибир, а Номер 1 на марксисткото езикознание стана̨л Сталин, който наблегна̨л на методологията. Сталин бил написал горѣ-долу слѣдното: дори Маркс и Енгелс се учѣха от диалектическия̌т метод на Хегел, а другаря̌т Мар отказа да се учи от постиженията на класическото индоевропейско езикознание… Якобсон веднага написал статия в западен свѣтовен езиковѣдски журнал, в която подкрѣпял езиковѣдът Сталин.
    Всѫщност, Сталин е направил добро прѣз животът си единствено на съвѣтското езикознание, и то от старческа жађа да е и езиковѣд…

    Георгиев замълча за миг, събра мислитѣ си и продължи:

    - Аз издадох на френски прѣз 1949 книжката си от 80 страници "Дешифриране на минойскитѣ надписи". Бѣше ме страх да я̨ издам на български, защото все щѣше да се намѣри нѣ̋кой, който услужливо да каже, че не е "яфетическа". Но слѣд статията на Сталин от 1950 нѣщата се промѣниха̨. Прѣз 1950 и аз се включих да хваля̨ Сталин и изнесох два доклада "Учението на Й.В.Сталин за езикът и проблемитѣ на българското езикознание" и "Значението на новитѣ трудове на Й.В.Сталин за развитието на българското езикознание". За мен 1950 година бѣше най-плодотворна като учен, понеже всичко, върху което бѣ̋х работил, под страх да не бѫда̨ обвинен, че не е "яфетическо", сега можѣх да го публикувам уж е в духът на марксисткото езикознание на Сталин. Така се появиха̨ работите ми, които ме направиха̨ не само извѣстен на запад, но и стана̨х свѣтило в СССР, при това по теми, които не бих могъл да издам нито когато бѣ̋хме приятели на Германия, нито по врѣмето от 1944 до 1950, когато можѣх да бѫда̨ обвинен, че не съм "яфетист". Аз бѣ̋х езиковѣд със свѣтовна извѣстност още тогава и можѣх да пиша̨ на какъвто си искам от европейскитѣ езици и да публикувам, където си искам. Прѣз 1950 издадох съкратен вид на книгата си за дешифриране на минойскитѣ надписи в брой 4 на съвѣтското научно списание "Вестник древней истории". Прѣз сѫщата година излѣзе в Годишникът на Софийския̌т университет трудът ми "Минойскитѣ двуезични надписи". Прѣз 1950 пусна̨х обстойна статия по тази тема и в английското списание "The Language" под надслов: "Разрѣшението на минойския̌т проблем". Все прѣз 1950 в кн. 2 на "Lingua Romanensis" публикувах "Към въпросът за тълкуването на четири минойски надписи", а в "Studi Etruschi" пусна̨х "Произходът на етруските", къдѣто доказвах, че името "етруски" води произходът си от "Троя". Прѣз 1950 в нѣмското Kleinasiatische Forschungen пусна̨х "За произходът и езикът на пеласгитѣ, данайцитѣ и ахейцитѣ", а в бр. 71 на "Списание на БАН" се появи пак прѣз 1950 статията ми "Към етногенезисът на гръцкия̌т народ". Как се казваш?

    Вдигна̨х глава от листът и си казах името и фамилията. Професорът кимна̨ гостоприемно, сѣ̋каш едва сега ме бѣ поканил вкѫщи, и попита:

    - Сигурно си влюбен в структурализмът на Сюсюр?

    - Да - усмихна̨х се аз. - Но чета̨ и структуралисти литератори, като Цвѣтан Тодоров от Париж.

    - Охо, - засмѣ̋ се Георгиев. - А изкушен ли си от историята?

    - Малко - уклончиво отговорих аз.

    Изведнѫж живия̌т поглед на учения̌т потъмнѣ̋ и сѣ̋каш увѣхна̨. Той каза повече на себе си:

    - Аз бѣ̋х много изкушен от историческата тема за прѣдгръцкото население на Егея и неговия̌т произход. За един историк е добрѣ да има филологическа подготовка, като моята. Но за един езиковѣд, който е тръгна̨л да дешифрира непознати писмености, е гибелно да изграђа априорна историко-културна теория. Тя може да го подведе при конкретната работа над дешифрирането. Това научих от Майкъл Вентрис, един англичанин, по професия архитект. Той никога не ми го е казвал, нито си го е мислѣл, очевидно. Аз просто го проумѣ̋х, слѣд като той разчете Линеар_Б… Вентрис бѣше любител, но с добра езикова подготовка, и се опитваше да разчете минойскитѣ надписи. Прѣди него неуспѣшно се бѣ опитал Хрозни, един чех, който в младитѣ си години разчете хетската писменост, но на стари години не успѣ̋ да се справи с минойската. През 1950 получих за първи пѫт писмо от Майкъл Вентрис, в което той ми съобщаваше, че слѣди моитѣ разработки по дешифриране на минойската писменост и е възхитен от опитът ми да пробия̨ чрѣз фонетичното значение на знацитѣ. Майкъл ми изпращаше резюме̒ от своя кореспонденция с другитѣ изслѣдователи по свѣтът, които правѣха̨ опит да дешифрират знацитѣ от Крит. Той ми прѣдложи да си сътрудничим и редовно изпращаше писма какво прѣдприема и докъдѣ е стигна̨л. За да ме улесни, прѣдложи сам да се съсрѣдоточи в морфологични опити, след като аз съм поел фонетичнитѣ, но американката Алиса Кобер му била писала, че е безсмислено да се води кореспонденция. А Кобер бе единствената, която се занимаваше с флексията и дали единственото и множественото числа при минойскитѣ надписи се различават от падежитѣ или не. Майкъл тръгна̨ по тоя пѫт и ми благодарѣше за проучванията ми над етруския̌т език, понеже бѣ убѣден, че минойскитѣ надписи сѫ на етруски. Както казах, той не бѣше филолог и ми пишѣше, че без помощта на човѣк като мен, който да познава дрѣвногръцкитѣ диалекти, нѣ̋ма да успѣе да направи таблица с повтарящи се минойски знаци, понеже има понятие само от класическия̌т гръцки на Омир и не знае как е звучал гръцкия̌т 500 години прѣди това.

    Всѫщност, знаеш ли какво е казал "Еклисиаст" в Библията? – този въпрос бе към мен: - Много познание не развива духът. Това е казал и го е казал за такива като мен…

    Владимир Георгиев се огледа. Бѣше хубав ден от края̌т на август, дълъг и топъл. Тишината попиваше в мислитѣ му и го прѣдразполагаше към откровение:

    - Ти нѣ̋ма да си ходиш, ще спиш в лѣ̋тната кухня. А сега ще ти кажа̨ най-важното. Когато в началото на 20-ти вѣк Евънс проучи минойскитѣ надписи, той установи и тритѣ вида минойско писмо. Първата писменост на дрѣвнитѣ хора от Крит, живѣли в столицата Кнос на легендарния̌т цар Минос през 3-то хилядолѣтие прѣди новата ера, е било йероглифното писмо. Но минойскитѣ йероглифи нѣ̋мат нищо общо с египетскитѣ. Приемник на критскитѣ йероглифи е писмото Линеар_А, което не е разчетено, но се знае, че не е на гръцки език. Слѣд това е Линеар_Б, което е на елински диалект от поне 800 години прѣди Омир. На Кипър има слогова писменост, която е от врѣмето на микенцитѣ. Всички тези писмености се засичат, дори не е ясно дали кноските йероглифи сѫ били употрѣбявани от сѫщия̌т народ, който е говорил Линеар_А. През 1972 във Варна бѣше открито халколитно селище от 4-то хилядолѣтие прѣди Христа, къдѣто е намѣрено най-старото технологично обработено злато в Европа и свѣтът. Сложи една права линия от Варна до Крит и прѣд теб е територията на загадката, нарѣчена "дрѣвни Балкани". Тук топонимите и днес са от времето на пеласгите и траките. Класическият древногръцки е пълен с такива думи, а Крит е бил робовладелческо общество, понеже минойските надписи са предимно инвентарни списъци, били са продавани и хора, не само жито и добитък. А в "Илиада" Омир ни прѣдставя една родова аристокрация, която тепърва ще става робовладелско общество. Моята идея, свързана с историческата картина на Балкано-егейския̌т свѣ̋т, бѣше, че "Илиада" и "Одисея", независимо, че се формират међу 10-ти и 6-ти в.в. пр.н.е., съдържат всѫщност спомен от края̌т на микенската епоха. Този спомен е мѫтен, понеже над него сѫ наслагвани по-късни елементи, но споменът може да бѫде реконструиран. Аз установих, че героитѣ, които водя̨т война против Троя в омировския̌т епос, сѫ наричани "ахейци, данайци и аргейци", но това очевидно не сѫ гърци, въпрѣки че като не-гърци сѫ били елинизирани. Чисто гръцкитѣ племена, а именно еолийци, дорийци и йонийци ги нѣ̋ма в "Илиада". В нея̨ името на йонийцитѣ се срѣща само един пѫт, в 13-та пѣсен, но това явно е по-късна добавка. Разбираш ли, тритѣ главни племена, от които е съставен гръцкия̌т народ, които сѫ дорийци, еолийци и йонийци, не сѫществуват за "Илиада". Според мен, микенската цивилизация е била унищожена прѣз 12-ти вѣк от гърцитѣ и аз бѣ̋х съгласен с Майкъл Вентрис, че Линеар_Б не е писменост на древногръцки език, а на етруския̌т, но сгрѣших. Вентрис все пак доказа, че Линеар_Б е писменост на древногръцки. И все пак, независимо, че Линеар_Б е била писменост на древногръцки език, той не е сѫщия̌т като дрѣвногръцкия̌т на Омир. Разбираш ли? За Чедуик това е стар диалект, а за мен ахейци, данайци и аргейци сѫ очевидно пра-гърци, тѣ говоря̨т койне, древногръцки, който не е точно езикът на Омир. Това явно сѫ първитѣ елинизирани микенци и тѣ̋хна писменост е Линеар_Б. По-късно, чиститѣ елини, каквито сѫ дорийци, еолийци и йонийци, приемат за писменост финикийската азбука.

    - Ако не са гърци, какви са? - попитах аз.

    - Тукидид пише: "До Троянската война Елада не бе направила нищо с общи усилия. На мен даже ми се струва, че Елада като съвкупност не е и носила това име и че това нейно обозначение дори не е сѫществувало прѣди Елин, синът на Девкалион, но че имената по нея̨ идвали от имената на отдѣлнитѣ племена, прѣдимно пеласгитѣ." А Херодот отбѣлѣ̋зва: "Населението на Атика бѣше пеласгийско, но с идването на елинитѣ то промѣни своя̌т език." Забѣлѣжи, името на данайцитѣ в класическия̌т период не е свързано нито с едно гръцко племе и нѣ̋ма връзка с гръцки диалект. Причината очевидно е слѣдната. Прѣз 1947 при разкопки в юго-източна Мала Азия бѣ̋ха̨ намѣрени билингви на йероглифния̌т "хетски" и на финикийски езици. Това даде възможност да се дешифрира йероглифния̌т "хетски" и стана̨ ясно, че той е език на народът "дануна". Отдавна се прѣдполагаше, че името "дануна", което се срѣща в египетски и семитски, е идентично с името на "данайцитѣ" от "Илиада". "Дануна" е семитското име на този народ, а самоназванието му е "аданава(на)". Тоест, на езикът на гърцитѣ е прѣтърпѣ̋ло съвсѣм незначително измѣнение. "Аргейци" значи "жители на Аргос". В класическия̌т период това сѫ елини, но какви сѫ били жителитѣ на Аргос прѣди това? В "Каталогът на корабитѣ", една късна част от "Илиада", все пак има данни за по-дрѣвни врѣмена. Там срѣщаме изразът "всеелини и ахейци". Тоест, очевидно изразът е спомен от врѣмето, когато етническото различие међу елини и ахейци, е сѫществувало. И ахейцитѣ не сѫ били още елинизирани. Във войната с Троя, елинитѣ не сѫ основната сила, тѣ както беотийци и етолийци сѫ викани от нѣ̋кой, който е рѫководил центърът. Негръцки народи тогава сѫ ахейци, данайци, ликийци, етруски, които по това врѣме сѫ живѣли в Егейската област. Други негръцки народи, населяващи тогава Егея, сѫ: етео-критянитѣ, пеласгитѣ, кидонитѣ, карийцитѣ, лелегитѣ, троянцитѣ, дарданцитѣ… Прѣз 13-ти вѣк пр.н.е. Егея е опустошена, а гръцкитѣ племена прѣз 12-ти вѣк пр.н.е колонизират и елинизират земитѣ на негръцкитѣ народи: Тукидид дава свѣдение, че Беотия, колонизирана от беотийци, прѣди това се е казвала Кадмея. Слѣд Троянската война, според Тукидид, дорийцитѣ завладѣ̋ват Пелопонес. Тесалийцитѣ прѣвземат Тесалия, етолийцитѣ земята, която става Етолия. Атиняните, които сѫ пеласги, сѫ елинизирани от йонийцитѣ. Пеласгитѣ в Атина, според Херодот, се самонаричали "кранеяи"… Ето това е моята историческа теория: носителитѣ на крито-микенската цивилизация сѫ били не-гърци. Окончателното колонизиране на тая цивилизация от гърци е завършило прѣз 12-ти вѣк пр.н.е. След 12-ти вѣк вече нѣ̋ма минойски писмености. Една част от ахейци, данайци, аргейци и кидонци остават на Егея и сѫ асимилирани, а друга се заселва по южния̌т брѣ̋г на Мала Азия. Тѣхнитѣ имена се срѣщат в хетски език и в йероглифния̌т "хетски", езикът на "дануна". Една част от пеласгитѣ и старо-критянитѣ се прѣселват от Крит в Палестина слѣд 12-ти вѣк пр.н.е. и имената им като пелистимци/филистимци и кафторийци (о. Кафтор в Библията е о. Крит) са известни в Библията, където се сочи, че са преселници от о. Кафтор. Тоест, според моята теория, произходът на гръцкия̌т народ и на гръцкия̌т език от класическата епоха, сѫ резултат от доста сложен синтез на негръцки и гръцки племена и диалекти. Грѣшката ми бѣше, че не допусна̨х, че този период започва още прѣз 15-ти вѣк пр.н.е. и че е възможно минойското писмо Линеар_Б да е част от този сложен синтез. И докато аз вѣ̋рвах на априорната си историческа теория, според която елинизацията датира след 13-ти вѣк пр.н.е. и не допусках, че Линеар_Б, който е от 15-ти вѣк пр.н.е., е форма на дрѣвногръцкия̌т, моя̌т приятел Майкъл Вентрис, необрѣменен от исторически хипотези, на базата на една таблица, направена по образец на военните системи да дешифровка, влѣзе в историята.

    - А как дешифрирахте етруската писменост?

    Владимир Георгиев се засмѣ̋:

    - Отказах се от историческите хипотези, загърбих взирането във фонетиката и използвах "морфологичния̌т метод" на Вентрис. Така разчетох етруското писмо. Майкъл щѣше да е щастлив от подходът ми, но нещастна автомобилна катастрофа отне животът му още прѣз септември 1956.

    ►  (.. скрий го текстът на интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)  (.. свий всичко ..)

  • ►► Дешифрирането на етруската писменост (мои коментари: .. покажи ги ..)
  • ▼▼ Дешифрирането на етруската писменост (мои коментари: .. скрий ги ..)
    
    
    • За дешифрирането на етруската писменост става дума в края̌т на интервюто.
    
    
    • Текстоветѣ на етруски език сѫ записани с архаични гръцки букви и мога̨т да се чета̨т, без да се разбират.
      Езикът на етрускитѣ е неизвѣстен, или поне така се приемаше доскоро.
    
    
    • Оказва се, че Владимир Георгиев се е заблуђавал, че е разчел етруската писменост. За съжаление, опитът му се класифицира като неуспѣшен.
    • Основното заблуђение на Владимир Георгиев по този повод е прѣдположението, че езикът на етрускитѣ е бил индо-европейски. Мал-шанс. Това прѣдположение се оказва грѣшно.
    • Но все пак приносът му към разшифроването на етруската писменост се цѣни.
      Дори отрицателния̌т резултат е цѣ̒нен и цѣнѐн.
    
    
    • Едва в послѣднитѣ години се признава, че етруската писменост е разчетена.
      Приносът основно е на фамилията Bonfante, баща и дъщеря.
    • Оказва се, че етруския̌т език не е индо-европейски.
      Нѣщо повече, той не е сроден с никой познат език.
    • (.. скрий ги коментаритѣ за дешифрирането на етруската писменост ..)
  
  
  • ►► "Приносът" на Сталин за развѣнчаването на "яфетизмът" (коментари: .. покажи ги ..)
  • ▼▼ "Приносът" на Сталин за развѣнчаването на "яфетизмът" (коментари: .. скрий ги ..)
    
    
    • Ето тука в интервюто става дума за това.
    
    
    • Акад. Владимир Георгиев казал: Нѣ̋ма нито "арийско езикознание", нито "марксистко езикознание".
    • Така ни каза и прѣподавателя̌т ни по диамат в математическия̌т факултет на софийския̌т университет:
      Нѣ̋ма социалистически и капиталистически интеграл!
    
    
    • Lilia.Ilieva::2020-07-04 19:36: Откъдѣ е това интервю? Кога е давано?
      Впрочем, при Сталин сѫ влѣзли трима езиковѣди: Виноградов, аспирантът му Серебренников и Чикобава. Уредил ги е Чикобава по грузинска линия.
      
      Интервюто е от 1985. Не става ясно кой е интервюиращия̌т.
      Вѣроятно тогава Владимир Георгиев наистина не е знаѣл кой е налѣ̋л акъл на Сталин.
    
    
    • Vasil.Davidov::2020-07-04 14:23:
      Товарищ Сталин, Вы большой учёный —
      В языкознаньи знаете Вы толк,
      А я простой советский заключённый,
      И мне товарищ — серый брянский волк. ( текст Алешковски, пѣе Висоцки)
      
      Владимир Георгиев в интервюто:
      Всѫщност, Сталин е направил добро прѣз животът си единствено на съвѣтското езикознание, и то от старческа жађа да е и езиковѣд…
      Това е единственото добро нѣщо, което Сталин е правил прѣз животът си.
    
    
    • Яфетизмът на Мар, който е властвал нѣ̋колко десетилѣтия в съвѣтското езикознание, не признавал аксиомата за естественитѣ езици.
      Все още има доста пишман-лингвисти, които все гледат да я̨ заобиколя̨т.
    • (.. скрий ги коментаритѣ за развѣнчаването на яфетизмът ..)
  
  
  • ►► Дешифрирането на минойската писменост (коментари: .. покажи ги ..)
  • ▼▼ Дешифрирането на минойската писменост (коментари: .. скрий ги ..)
    
    
    • Интервюто с акад. Владимир Георгиев е публикувано в интернет под това заглавие.
    
    
    • Отклонение: Владимир Георгиев употрѣбява терминитѣ "хетски" и "йероглифен хетски".
      Мисля̨, че в по-ново врѣме сѫ стандартизирани терминитѣ "хетски" (Hittite) и "хатски" (Hattic).
      Хетския̌т език е индоевропейски. Клинописнитѣ текстове на хетски сѫ били разчетени от чешкия̨т лингвист Bedřich Hrozný прѣз 1915.
      Клинописнитѣ текстове на хетски сѫ най-старитѣ текстове на индоевропейски език, с които науката разполага.
      Хатския̌т език не е индоевропейски.
    
    
    • Сводка за минойската писменост (за незапознатитѣ с фактитѣ).
      
      Има три вида минойска писменост.
      
      
      • Йероглифна. Неразчетена. Подход към нея̨ нѣ̋ма. Минойскитѣ йероглифи не приличат на никакви други йероглифи. Текстоветѣ са малко.
      
      
      • Линеар_А. Фонетично сричково писмо. Още неразчетено. Владимир Георгиев има принос в изслѣдването на тази писменост. Не е ясно на какъв език е. Вѣроятно е на нѣ̋кой отдавна изчезна̨л език.
      
      
      • Линеар_Б. Фонетично сричково писмо на гръцки език от онова врѣме. Разчетено от Майкъл Вентрис.
      
      Текстоветѣ на Линеар_А мога̨т приблизително да се чета̨т на глас, но без да се разбират.
      Текстоветѣ на Линеар_Б се разбират, защото сѫ на гръцки.
      
      Не е ясно дали езикът на минойскитѣ йероглифи и езикът на Линеар_А е един и сѫщ.
      Писмеността Линеар_А вѣроятно е била разработена за този неизвѣстен език и не е била съвсем подходяща за гръцкия̌т език.
      Поради това гръцкитѣ текстове, записани на Линеар_Б, звуча̨т своеобразно и непривично.
    
    
    • В интервюто си Владимир Георгиев наблѣ̋га на оправданията за неуспѣхът си.
      Той е имал и подготовката, и възможността да разшифрова Линеар_Б, но поради прѣдубѣђения към гръцкия̌т език, успѣхът отишъл при Майкъл Вентрис.
    
    
    • Опит за аналогия:
      
      Линеар_А може да се чете на глас, но не може да се разбира - езикът е съвсем непознат. Нѣ̋ма изгледи да бѫде нѣ̋кога разшифрован.
      
      Етруската писменост прѣди фамилията Bonfante е била на сѫщото дереџе: чете се, понеже буквитѣ сѫ като гръцкитѣ, ама не се разбира какво пише - езикът е съвсѣм непознат.
      
      Каква е разликата? Защо в разчитането на етруското писмо все пак е имало успѣх?
      
      Заради огромния̌т брой запазени етруски надписи - около 10000.
      
      И сега вкарайте в тази схема тракийския̌т език с единствения̌т надпис - на пръстенът от Езерово.
      Никакъв шанс нѣ̋ма тракийския̌т език нѣ̋кога да ни стане извѣстен.
    • (.. скрий ги коментаритѣ за дешифрирането на минойската писменост ..)
  
  
  • ►► References: прѣпратки  (.. покажи ги ..)
  • ▼▼ References: прѣпратки  (.. скрий ги ..)  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
    
    
    • arhivar.blog.bg: Дешифриране на минойската писменост
    • Дешифриране на минойската писменост (интервю с акад. Владимир Георгиев)
    • wikipedia: Vladimir Georgiev
    • wikipedia: Michael Ventris
    • wikipedia: Борис Симеонов
    • wikipedia: Марр, Николай Яковлевич
    • wikipedia: Japhetic theory
    • wikipedia: Й.В.Сталин: Марксизм и вопросы языкознания
    • wikipedia: Roman Jakobson
    • wikipedia: Hittite language
    • wikipedia: Hattic language
    • wikipedia: Etruscan language
    • wikipedia: Giuliano Bonfante
    • wikipedia: Larissa_Bonfante
    • christotamarin.blogspot: Аксиомата за естественитѣ езици
    • christotamarin.blogspot: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
    • facebook/christo.tamarin::2019-04-10 09:27
    • facebook/ Даниел Николов ::2019-04-08 16:15
    • facebook/Lilia.Ilieva::2020-07-03 04:11
    • wikipedia: Товарищ Сталин, вы большой учёный
    • youtube: Товарищ Сталин, вы большой учёный (поёт Высоцкий)
  
  
  • ◄►  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) (.. покажи там ..)  (.. свий всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: Келтската езикова група  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: Келтската езикова група  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) 
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-11 09:53:: Келтската езикова група  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-11 09:53:: Келтската езикова група  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • The Celtic Language Group: wikipedia.
    
    
    • Тъй като аз кıорав келтски език не знам, тука ще пиша̨ само общи съображения.
      
      
      • Когато съм разсѫђавал за индо-европейщината, примѣри с келтски езици не съм давал - ограничавал съм се до славянски, гръцки, романски и германски.
      
      
      • В този подраздѣл ще се събира материал за съпоставката међу келтската езикова група и славянската езикова група.
    
    
    • [Факт] Има в най-западнитѣ части на Европа една група от 4 (четири) родствени езика, които сѫ доживѣли до нашето врѣме.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Повечето от езицитѣ, говорени нѣ̋кога прѣз мина̨литѣ хилядолѣтия, сѫ умрѣли. Думата "умрѣли" тука означава, че тѣ сѫ изчезна̨ли, без да оставя̨т потомство. В този смисъл, латинския̌т език не е умрѣ̋л, защото е оставил потомство. Той - латинския̌т език - е доживѣ̋л до нашето врѣме в разнообразни форми: френски език, италиански, испански, португалски, влашки, ..
    • [Факт] Прѣз 18-ти вѣк споменатата по-горѣ група от четири родствени езика била нарѣчена келтска.
    
    
    • [Забѣлѣжка] "Келти" е название на нѣ̋какви племена или народи от дрѣвността, споменавани в историческитѣ извори.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Думата "келти" в езиковѣдски смисъл и думата "келти" в смисъл от историята и археологията нѣ̋мат нищо общо. Така както думата "композиция" в смисълът ӥ от музиката и живописта и думата "композиция" в смисълът ӥ от желѣзопѫтния̌т транспорт нѣ̋мат нищо общо. Композиторитѣ композират музика - музикална композиция. Бургаскитѣ желѣзничари композират черен влак за София - влакова композиция.
    
    
    • [Факт] Келтската езикова група е част от индо-европейското езиково сѣмейство, наред с други езикови групи като романската, славянската, германската, иранската и индийската, наред с езици като гръцки, албански и арменски, всѣки от които сам образува група.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Лично аз разбирам по̀ от дѫлбоко принадлѣжността към индо-европейското езиково сѣмейство на славянската група, на германската група, на романсът и на гръцкия̌т език. Принадлѣжността на келтската група и на другитѣ горѣ-споменати езикови групи и езици към индо-европейското езиково сѣмейство я̨ приемам на довѣрие.
    
    
    • [Забѣлѣжка-резюме ] В Европа сѫ разпространени индо-европейски (ИЕ) езици от пет групи: романската, германската, славянската, келтската и индийската, а сѫщо така още два ИЕ езика - гръцки и албански, всѣки от които сам образува група. Арменския̌т не го включвам в Европа, за да не включа̨ и иранската група - нека тѣзи си остана̨т в Азия. Ама циганския̌т език нѣ̋ма как да го изключа̨ и затова споменах индийската група.
    
    
    • [Факт] От всичкитѣ споменати в горнитѣ забѣлѣжки езикови групи и езици, най-малко носители - най-малко хора, говорещи на тѣ̋х, има келтската езикова група.
    
    
    • [Забѣлѣжка] От всичкитѣ споменати в горнитѣ забѣлѣжки езикови групи и езици, можем да отдѣлим циганския̌т език и келтскитѣ езици. Тѣ имат особеност. Нѣ̋ма носител на циганския̌т език, който да знае само цигански. Нѣ̋ма носител на нѣ̋кой келтски език, който да не знае сѫщо така английски или френски.
    
    
    • [Факт] Четиритѣ келтски езика се дѣля̨т на двѣ групи - Brittonic u Goidelic, или P- и Q-:
      
      
      • {P:Brittonic languages} два източни келтски езика, означавани още като два P-езика или два езика от подгрупата на P-келтскитѣ езици.
      
      
      • {Q:Goidelic languages} два западни келтски езика, означавани още като два Q-езика или два езика от подгрупата на Q-келтскитѣ езици.
    
    
    • [Факт-P] Двата езика от подгрупата Brittonic сѫ:
      
      
      • Валийски (Welsh). Езикът на У̌елс (Wales). Дали принцът и принцесата на У̌елс го зная̨т този език? Понѣ̋кога в текстове на български този език може да се срѣщне и като галски. Според wikipedia-та, Welsh е ро̀ден за 562000 души. (.. чуй валийски как звучи ..) 
      
      
      • Бретонски (Breton). Говорен на полуостров Bretagne в Западна Франция. Според wikipedia-та, ро̀ден е за 206000 души. (.. чуй бретонски как звучи ..) 
      
      
      Общо около 800000 души имат нѣ̋кой P-келтски език за ро̀ден.
    
    
    • [Факт-Q] Двата езика от подгрупата Goidelic сѫ:
      
      
      • Ирландски (Irish). Говори се на остров Ирландия. Според wikipedia-та, ро̀ден е за около 80000 души. (.. чуй ирландски как звучи ..) 
      
      
      • Шотландско-гаелски (Scottish Gaelic). Говори се в Шотландия. Според wikipedia-та, ро̀ден е за около 60000 души. (.. чуй шотландско-гаелски ..) 
      
      
      • [Забѣлѣжка] Не бива да се бърка шотландско-гаелския̌т език (Scottish Gaelic), който е Q-келтски език, със шотландския̌т (Scottish) диалект на английския̌т език.
      
      
      Общо около 200000 души имат нѣ̋кой Q-келтски език за ро̀ден.
    
    
    • [Факт-PQ] (wikipedia) Общо около един милион души имат нѣ̋кой келтски език за ро̀ден. Това е много по-малко от албански, много по-малко от арменски. Но този брой е по-голѣ̋м от хората, имащи езикът на баскитѣ за ро̀ден.
    
    
    • [Факт-PQ] Във wikipedia-та се дават още два келтски езика, всѣки с по-малко от 2000 носители:
      
      
      • Корнуолски (Cornish). На полуостров Cornwall. Това е P-език, от подгрупата Brittonic, и вѣроятно може да мине за диалект на валийския̌т. (.. чуй как звучи Cornish ..) 
      
      
      • Мански (Manx). На остров Ман. Това е Q-език, от подгрупата Goidelic, и вѣроятно може да мине за диалект на ирландския̌т. (.. чуй как звучи Manx ..) 
    
    
    • [Забѣлѣжка] На въпроси дали нѣ̋кой език е диалект обикновено отговор дава политиката.
      
      Запазвам си правото да считам двата езика Cornish и Manx, езици с прѣнебрѣжимо малко носители, за диалекти.
      
      Прѣдпочитам броя̌т на келтскитѣ езици да си остане 2+2=4.
      А не 3+3=6.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Има два голѣми британски острова - остров Великобритания и остров Ирландия. Всичкото им население от над 80 милиона знае английски и в ежедневието си се оправя на английски. По-малко от милион мѣстни хора имат нѣ̋кой келтски език за ро̀ден, но и тѣ зная̨т и английски. Е, да - гастарбайтеритѣ от Полша зная̨т полски, а гастарбайтеритѣ от Пакистан - панџабски.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Смѣя̨ да прѣдположа̨ слѣдното.
      
      
      • Пра-келтския̌т език (Proto-Celtic), реконструирания̌т общ прѣдшественик на 4-тѣ келтски езика, се е говорѣл на остров Великобритания.
      
      
      • Послѣ - слѣд вѣк-два - и сѫсѣдния̌т остров Ирландия се е заразил с Proto-Celtic.
      
      
      • Прѣбиваващия̌т на остров Великобритания пра-келтски език се е развил до P-келтски език. Зараза с P-келтски език се е прѣхвърлила от островът на полуостров Bretagne. И така сега имаме два P-келтски езика или два езика от подгрупата Brittonic - един на островът (Welsh) и един на полуостровът (Breton).
      
      
      • Прѣбиваващия̌т на остров Ирландия пра-келтски език се е развил до Q-келтски език. Зараза с Q-келтски език се е прѣхвърлила от остров Ирландия към сѣвернитѣ части на остров Великобритания. И така сега имаме два Q-келтски езика от подгрупата Goidelic.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Територията на Западна Европа се изключва като възможна родина на ПИЕ (PIE, Proto-Indo-European, пра-индо-европейския̌т език). Двата британски острова сѫщо се изключват. Всички индо-европейски езици от германската, романската и келтската група, които сега се говоря̨т на териториитѣ на Западна Европа и британскитѣ острови, по нѣ̋кое врѣме сѫ били занесени там.
      
      Какви езици сѫ се говорѣли на тѣзи територии, прѣди там да се настани индо-европейщината - един Господ знае, а ние не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
      
      Не се знае и какви езици сѫ се говорѣли на нашенската територия, а за Западна Европа и британскитѣ острови нѣ̋ма как да се знае повече.
    
    
    • [Забѣлѣжка] По-горѣ писах, че реконструирания̌т общ прѣдшественик на 4-тѣ келтски езика - пра-келтския̌т език (Proto-Celtic), се е говорѣл на остров Великобритания. Може обаче той да се е говорѣл прѣди това на континентът, и вече в качеството си именно на пра-келтски да е прѣмина̨л от континентът на островът, а от континентът да е бил изгонен. Един Господ знае как е било, а ние не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Прѣдполагам, че келтскитѣ езици сѫ били първата индо-европейска вълна̀, залѣ̋ла Западна Европа и британскитѣ острови. И слѣдващата вълна̀, съставена от романскитѣ и германскитѣ езици, е изтикала келтскитѣ езици до крайния̌т, до екстремния̌т запад, и до екстремно западане.
      
      Но е възможно прѣди келтоезичната вълна̀ да е имало друга индо-европейска вълна̀, слѣдитѣ от която да сѫ били заличени от слѣдващитѣ индо-европейски вълнѝ. Един Господ знае как е било, а ние не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Как да е. Сега келтскитѣ езици ни се прѣдставят като "пионеритѣ", като първопроходцитѣ на индо-европейщината към Западна Европа и британскитѣ острови.
    
    
    • (.. скрий ги фактитѣ и забѣлѣжкитѣ ..)  (.. скрий го коментарът за келтскитѣ езици ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-14 15:30:: Съпоставка међу двѣтѣ езикови групи: славянската и келтската  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-14 15:30:: Съпоставка међу двѣтѣ езикови групи: славянската и келтската  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • The Slavic and Celtic Language Groups: Differences and Similarities.
    
    
    • [Разлика:Difference] Знанията ми за славянскитѣ езици сѫ дѫлбоки, на експертно ниво. Родния̌т ми език е славянски. Докато по сѫщество бѫкел не знам за келтскитѣ езици.
    
    
    • [Прилика:Similarity] И двѣтѣ тѣзи групи принадлѣжа̨т към индо-европейското езиково сѣмейство. И славянскитѣ езици, и келтскитѣ езици сѫ все индо-европейски. Тѣ имат общ прѣдшественик - пра-индо-европейския̌т език (ПИЕ, PIE, Proto-Indo-European), говорен прѣди повече от пет хиляди години.
    
    
    • [Разлика:Difference] Двѣтѣ групи сѫ от различни страни на изоглосата centum/satem. Славянскитѣ езици стоя̨т на страната satem, а келтскитѣ - на страната centum. Било е врѣме, когато значението на тази изоглоса се е прѣувеличавало от ученитѣ езиковѣди.
    
    
    • [Разлика:Difference] Келтскитѣ езици се говоря̨т от сравнително малко хора в "екстремния̌т" Запад на Европа. Хората с ро̀ден келтски език сѫ по-малко от два милиона.
      
      Хората с ро̀ден славянски език сѫ повече от двѣста милиона.
      Стотина пѫти повече.
      
      Нѣ̋колко славянски езика, в това число българския̌т, сѫ в състояние "напълно развити", fully developed. Едва ли нѣ̋кой келтски език е в такова състояние.
      
      Езикът е напълно развит - fully developed, когато той е достатъчен за всички нуђи в ежедневието, включително административни и образователни, когато на него има достатъчно литература - и художествена и научна, и когато той дава достѫп до свѣтовната литературна класика чрѣз качествени прѣводи.
    
    
    • [Прилика:Similarity] И двѣтѣ думи "славяни" и "келти" имат точни опрѣдѣления - точни дефиниции - в лингвистиката. Това сѫ хора, говорещи съотвѣтно на славянски или на келтски език.
      
      И двѣтѣ думи обаче се употрѣбяват и извън лингвистиката, къдѣто значенията им сѫ неясни. Употрѣбяват се в историята, археологията, етно-културнитѣ изслѣдвания, дори в генетиката.
      
      Лошото е, че широката публика не разбира, че тѣзи думи се употрѣбяват в различен смисъл.
      
      Напримѣр, хората, които в етно-културни или исторически изслѣдвания сѫ нарѣчени "келти", може да не сѫ били келтоезични.
      
      Археологията може да опрѣдѣля нѣ̋каква изкопана култура като "славянска", влагайки в думата "славянска" нѣ̋какъв непознат за мене смисъл, но археологията може да докаже, че хората сѫ били славяногласни, само ако изкопае надписи на славянски език.
    
    
    • [Разлика:Difference] Нѣ̋ма хора, говорещи на келтски език, които да наричат себе си "келти" и езикът си "келтски" с наслѣдена думи "келти" и "келтски". Думата "келтски" е езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
      
      Има два славянски народа - словѣнци и словаци, които наричат себе си "славяни", а езикът си - "славянски".
    
    
    • [Прилика:Similarity] Нѣ̋ма хора, говорещи на келтски език, които да наричат себе си "келти" и езикът си "келтски" с наслѣдена думи "келти" и "келтски". Думата "келтски" е научна езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
      
      За повечето славяногласни, включително и за нас българитѣ, думата "славяни" или "славянски" е научна езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
    
    
    • [Разлика:Difference] Исторически, археологически, етнокултурни изслѣдвания разширяват ареалът на "келтитѣ" в тѣхен смисъл на думата доста извън ареалът на езиковитѣ келти, както тѣ сѫ познати на съврѣменната наука за езицитѣ.
      
      В нашата съврѣменност ареалът на славяногласието в езиков смисъл е много голѣ̋м, и не се случва исторически, археологически, етнокултурни изслѣдвания да разширяват ареалът на "славянитѣ" в тѣхен смисъл на думата извън днешния̌т езиков ареал.
    
    
    • (.. скрий ги приликитѣ и разликитѣ ..)  (.. скрий го коментарът за келтскитѣ езици ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-05 18:00:: За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 13:10:: За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • Нѣ̋мам прѣд вид всичкитѣ източно-български диалекти, а само централно-балканскитѣ: Котел-Елена-Търново-Трѣ̋вна, за които се смѣ̋та, че сѫ в основата на новобългарския̌т книжовен език.
  
  
  • Нѣ̋ма да уточнявам ареалът на явлението - явно е, че той е доста по-широк.
  
  
  • Тази тема е във връзка с тази.
  
  
  • Kраткитѣ (клитичнитѣ) винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в разглеђанитѣ диалекти сѫ измѣнени и прѣструктурирани.
    
    
    • За сравнение, дателнитѣ клитични форми {ми, ти, си, ни, ви, му, й, им} сѫ си остана̨ли стабилни.
  
  
  • Нека да раздѣлим винителнитѣ клитични форми на три групи:
    
    
    • 1_{мѫ, тѫ, сѫ}
    • 2_{нѫ, вѫ}
    • 3_{го, я̨, ги}
  
  
  • Третата група 3_{го, я̨, ги} не показва особености в сравнение с остана̨лите български диалекти.
    
    
    • Формата {ги} е общо нововъведение в българския̌т (балкано-славянския̌т) език.
    
    
    • Формата {я̨} в източнитѣ диалекти се произнася йъ, но това в случая̌т е етимологичното ӥ произношение, а не е проява на характерната за тези диалекти вокална редукция.
    
    
    • Формата {го} обаче нормално се редуцира до {гу}, и то дори под ударение (не гу познавам), което може би показва, че ударението е измѣстено върху клитиката неотдавна или поне след появата на вокалната редукция.
  
  
  • За първата група 1_{мѫ, тѫ, сѫ} е характерна промѣ̋ната на етимологичната гласна Е (както в западно-българскитѣ {ме, те, се} във Ѫ(Ъ). Това не прилича да е проява на характерната редукция. По-скоро това е прѣструктуриране. Може да се тѫрси влашко влияние като обяснение на явлението. Ако пък държим да намѣрим обяснение в славянски, то възможно е малкия̌т юс в тѣзи форми да е прѣмина̨л в голѣ̋м юс (както има много подобни случаи в полски, макар там тѣ да сѫ систематични).
  
  
  • Втората група 2_{нѫ, вѫ} е най-интересната. Освен промяна на гласната в Ѫ(Ъ), подобно на първата група, важното в случая̌т е да отбѣлѣжим, че източно-българскитѣ диалекти различават винителнитѣ от дателнитѣ клитични форми:
    
    
    • винителнитѣ форми сѫ {нѫ, вѫ},
    • а дателнитѣ - {ни, ви}.
    
    
    • Примѣр:
    
    
    • Шъ ви дам да разберете!
    • Ако не слушате, шъ вѫ дам на Торбалан!
    
    
    • И тука най-вѣроятно е влашкото влияние.
    
    
    • Възможно е това да е остатък от старо двойствено число, но това е малко вѣроятно, понеже форми с -A- са невъзможни (Не нѫ оставяй! Не на оставяй!).
  
  
  • И тъй, диференцирането на винителнитѣ от дателнитѣ клитични форми на личнитѣ мѣстоимения е едно от най-важнитѣ нововъведения в източно-български, което не е влѣ̋зло в книжовния̌т ни език.
  
  
  • Защо не е влѣ̋зло? Двѣ причини виђам.
    
    
    • Първо, създателитѣ на книжовния̌т ни език чувствали неприязън към звукът Ъ.
    
    
    • Второ, по принципът на Марин Дринов, слѣдвало да се приеме западно-българския̌т вариант, понеже е по-близо до старо-българския̌т език.
  
  
  • (.. скрий ги краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2023-02-05 20:00:: Паразитно протетично Х в стандартния̌т български език (хурката на баба)  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-02-05 20:00:: Двѣ съображения за хурката на баба: общо и специално  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • ►►  Общо съображение: честно да си признаем, че почти нищо не знаем за мина̨лото  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Общо съображение: честно да си признаем, че почти нищо не знаем за мина̨лото  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Каква глупост само е сътворил "Google Translate".
      
      
      • ☺ Прѣвел е от български на руски
        "Баба ми предеше с хурка"
        така: "Бабушку унёс ураган". ☺
    
    
    • А можѣше "Google Translate" честно да си признае:
      
      
      • Не мога̨ да го прѣведа̨, interpretation not possible, перевести не удаётся.
    
    
    • Така правя̨т често и историцитѣ - и любителитѣ, и професионалиститѣ. Без да зная̨т как точно е било в мина̨лото, разказват нѣ̋какви приказки. И за тѣ̋хно щастие, нѣ̋ма кой да провѣри, ..
    
    
    • .. защото истината е:
      
      
      • Нищо не знаем за траки, маки, даки и пеко-таки!
      • И за така нарѣченитѣ пра-българи нищо не знаем!
      • Не знаем и нѣ̋ма никога да узнаем!
      • Мина̨лото е мъртво. От умрѣ̋ло хабер не чакай.
    
    
    • Ако нѣ̋кой е оставил нѣ̋какво свѣденийце, то това свѣденийце може да е чиста проба лъжа. То може да е получено "с Google Translate", напримѣр от пѫтуващ търговец, който таи професионалнитѣ си свѣдения от конкуренти. Знам, че бѫдещитѣ поколѣния нѣ̋ма да мога̨т правдиво да възпроизведа̨т в прѣдставитѣ си нашето врѣме въз основа на писменитѣ паметници, които ще им оставим. А пък ако тепърва се намѣри писмено свѣдение за мина̨лото - то с почти 100% сигурност ще е съврѣменен фалшификат. Навъдили сѫ се изобрѣтателни печалбари, навъдили сѫ се и нахъсани патриотари.
    
    
    • Свѣденията, които дава историята на езицитѣ - лингвистичната археология - сѫ достатъчно надѣђни, по-надѣђни от разказът на историцитѣ. Вече казах защо - старитѣ документи и надписи може да сѫ пълни с лъжи, но даннитѣ за езицитѣ, които лингвистиката извлича чрѣз анализ на текстоветѣ, сѫ достатъчно надѣђни.
    
    
    • Но само дотук. Само ако останем в областта на лингвистиката. Ако намѣсим генетика, археология или нѣщо подобно, тогава надѣђността на лингвистичнитѣ свѣдения, така интерпретирани прѣз извън-лингвистични филтри, пропада.
    
    
    • Писал съм и друг пѫт - археологията може да има принос към лингвистиката, само ако изкопае надписи (стари текстове, стари звукозаписи сѫщо така се приемат).
    
    
    • (.. скрий го общото съображение ..)  (.. скрий го коментарът за хурката ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Специално съображение: паразитно протетично Х в стандартния̌т български език  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Специално съображение  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Тръгвам от етимологията на думата хурка.
      
      
      • На турски този уред се нарича örke.
      • Първата гласна е непроизносима за българитѣ.
      • Обикновено се апроксимира с "ю".
      • Но този пѫт "ю"-то е стана̨ло на "у".
      • Както при хубав, ще стане дума по-долу.
      
      
      • Думата *юрке я̨ подвели по женски род и стана̨ла *урка.
    
    
    • И послѣ се проявило едно явление, което наричам
      
      
      • паразитно протетично Х в стандартния̌т български език.
      
      
      • Тук под "стандартен български език" разбирайте диалектитѣ, лѣгна̨ли в основата на стандартния̌т български език.
    
    
    • Примѣри за паразитно протетично Х:
      
      
      • харесах (гр. αρεσα)
      • хамбар (тур. ambar)
      • хвърлям (тур. fırlamak, fırlatmak)
      • хубав (влашки *iubav)
      • хурка (тур. örke)
      
      
      • *хат (тур. at): [Димчо Дебелянов]

        Хатоветѣ там се ритат,
        ний "магаретата" мрем!

    
    
    • Обяснение за паразитното протетично Х.
      
      
      • В повечето балкано-славянски (български) диалекти звукът Х е изпадна̨л.
      
      
      • В нѣ̋кои диалекти, къдѣто звкукът Х е бил изпадна̨л, послѣ се възстановил.
        Такива били диалектитѣ, които послѣ сѫ лѣгна̨ли в основата на стандартния̌т български език.
      
      
      • За славянскитѣ по произход думи имало нѣ̋какви опори,
        по които звукът Х да може да се възстанови правилно
        (хлѣ̋б, хрѣ̋н, хитър, храбър, мѫжки полов орган).
      
      
      • Но за чуђитѣ по произход думи хората прѣдстава си нѣ̋мали.
        И слагали паразитно протетично Х профилактично.
    
    
    • (.. скрий го специалното съображение ..)  (.. скрий го коментарът за хурката ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Несвързани текстове оттук-оттам

Permanently in development.
Текстоветѣ заедно нѣ̋мат никакъв смисъл.
Всѣки текст е прѣдназначен да се показва отдѣлно.
Той присѫтства тука, за да се възползва от възможноститѣ на html.

• 1. Преамбюл: общ раздѣл
• 4. Прѣпратки: references
• 5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. покажи го преамбюлът̌ ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. скрий го ..)

• Текстоветѣ заедно нѣ̋мат никакъв смисъл.


• Всѣки текст е прѣдназначен да се показва отдѣлно.
• Той присѫтства тука, за да се възползва от възможноститѣ на html.


• (.. скрий го преамбюлът̌ ..)   .. към началото ..

---

►►   4. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• christotamarin.blog: Списък на нѣ̋кои мои публикации, съотнесени по нѣ̋кои теми
• christotamarin.blog: My Spots On The Net
• christotamarin.blog: The CV of Slavophonia
• christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове: Прѣглед на старо-славянскиът̌ вокализъм
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканскиът̌ езиков съюз
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Клавиатури с разширена кирилица
• christotamarin.blog: Етимологични етюди (оттук-оттам в езикознанието)
• christotamarin.blog: За компютритѣ полиномиално
• christotamarin.blog: [Draft, this file] Несвързани текстове оттук-оттам

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги ..)  (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Semantic shifts: Относно етимологията на нѣ̋кои думи (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Semantic shifts: Относно етимологията на нѣ̋кои думи (.. скрий ..) (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► Общи разсѫђения  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Общи разсѫђения  (.. скрий ..)
    
    
    • Лексиката е най-динамичниът̌ езиков слой.
      Тя най-бързо и най-лесно се промѣня - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи промѣнят значението си..
    
    
    • Задачата ми е да дам примѣри на семантични шифтове - промѣ̋на на значението на думитѣ.
    
    
    • Първо общо съображение: Семантичнитѣ шифтове често пѫти се случват верижно. Ако в резултат на семантичен шифт остане семантическо нестабилно вакантно мѣ̋сто, друг семантичен шифт го запълва.
    
    
    • Второ общо съображение: Дѣцата сѫ основни участници в семантичнитѣ шифтове. Новитѣ значения на думитѣ често ги задават дѣцата. Тѣ сѫ новото поколѣние носители на езикът̌.
      
      
      • Първа илюстрация: Я̀ вдѣни, баби, на нишката конецът̌ в ухото на иглата!
    
    
    • Ще употрѣбявам думитѣ в съврѣменниът̌ им външен вид, но имайте прѣд вид, че значенията им може да сѫ различни.
  
  
  • ►► пазıѫ̨ - хранıѫ̨  (.. покажи ..)
  • ▼▼ пазıѫ̨ - хранıѫ̨  (.. скрий ..)
    
    
    • Този семантичен шифт е свойствен за нашиът̌ български език. Но може да се срѣща и другадѣ.
    
    
    • Глаголът̌ пазıѫ̨ е производна дума от пазуха, която сега звучи пазва, и вече така се пише.
      
      
      • Я да си запазıѫ̨ кесията с жълтицитѣ. Този израз първо означавал нѣщо конкретно: Я̀ да скриıѫ̨ в пазвата си кесията с жълтицитѣ. Там жълтицитѣ ще сѫ на сигурно мѣ̋сто.
      
      
      • Майката си го пази дѣтето. Този израз сѫщо означавал нѣщо конкретно: Майката държала дѣтето притиснѫ̨то към пазвата си. Дѣтето се чувствало по-сигурно и по-защитено до майчината пазва.
      
      
      • От подобни изрази възникнѫ̨л нашиът̌ глагол пазıѫ̨ със съврѣменното си значение: охранявам.
      
      
      • Забѣлѣжка: Нѣма особен смисъл да се тѫрсıѫ̨т индо-европейски съотвѣтствия на българскиът̌ глагол пазıѫ̨.
        
        
        • Макар думата пазвант (пазач) да е с персийски произход, и макар че персийскиът̌ език сѫщо като нашиът̌ е индо-европейски, думитѣ пазвант и пазач не сѫ сродни по произход.
    
    
    • Старото значение на думитѣ хранıѫ̨ и храна било охранявам и охрана. Но когато се появила думата пазıѫ̨, с която можѣло да се замѣни думата хранıѫ̨, езикът̌ ни се почувствал свободен да измѣни значението на тази дума хранıѫ̨.
    
    
    • Майката си го храни дѣтето.
      Нѣ̋кога това означавало: Майката си го пази детето.
      Сега означава: дава му да яде.
    
    
    • Майката си го кърми дѣтето.
      Нѣ̋кога това означавало: Майката дава на дѣтето да яде, не непрѣмѣнно млѣ̋ко от гѫрдитѣ си.
      Сега означава: дава му да суче.
    
    
    • Едноврѣменно с глаголитѣ хранıѫ̨ и кърмıѫ̨, съотвѣтно промѣнят значенията си и думитѣ храна и кърма.
      
      
      • Сравнѣте значенията на подобнитѣ думи в руски. Там глаголът̌ хранить запазва старото си значение от църковно-славянски (старо-български), а в източно-славянската си пълногласна форма хоронить означава погребвам (запазвам мъртвото тѣ̋ло в земята да не се вмирише). В руски думата кормить има старото си значение, а на българското кърмıѫ̨ би съотвѣтствал изразът̌ кормить грудью.
    
    
    • А как да намѣсим дѣцата? Прѣдставѣте си ситуация, когато нѣ̋кой възрастен казвал майката си го храни дѣтето в момент, когато тя го кърми. Възрастниът̌ имал прѣд вид нѣ̋каква конкретна опасност и употрѣбил думата храни в смисъл пази. Дѣцата разбирали изразът̌ в смисъл кърми, дава му да яде, понеже дѣцата усѣщали повече гладът̌, а не съзнавали опасността, за която ставало дума.
    
    
    • ..  скрий ги и пазачитѣ, и охранителитѣ ..  (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►► Да не се караме на дѣцата, а да ги накараме да се смѣıѫ̨т  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Да не се караме на дѣцата, а да ги накараме да се смѣıѫ̨т  (.. скрий ..)
    
    
    • Да започнем с това, че думата кара на старо-славянски означавало наказание, както и сега е в руски. Оттам карам означавало най-напред наказвам.
    
    
    • Дѣца направили беля, пакост нѣ̋каква демекь.
    • Възрастнитѣ им се карат, което отначало трѣ̋бва да го разбирате, че ги наказват.
    
    
    • Нататък слѣдват двѣ нишки.
      
      
      • Първа нишка - нишката на неприятнитѣ караници.
        
        
        • Дѣца направили беля, пакост нѣ̋каква демекь.
        • Възрастнитѣ им се карат, което отначало - така трѣ̋бва да го разбирате - че ги наказват.
        
        
        • Дѣцата нищо не разбират. Това, че сѫ направили пакост, не разбират.
        
        
        • Виђат само, че възрастнитѣ им говорıѫ̨т нѣщо сърдито на висок глас: карат им се.
        
        
        • Дѣцата виђат и това, че възрастнитѣ понѣ̋кога се карат помеђу си: говорıѫ̨т си сърдито на висок глас.
        
        
        • За дѣцата това сѫ неприятни караници.
      
      
      • Втора нишка - нишката на приятнитѣ прѣкарвания.
        
        
        • Дѣте направило беля, пакост нѣ̋каква демекь.
        • Възрастнитѣ го карат - наказват го демекь.
        
        
        • Възрастнитѣ го карат - наказват го - да свърши нѣ̋каква работа, напримѣр да почисти оборът̌.
        
        
        • Дѣтето разбира, че сѫ го накарали да чисти оборът̌, но влага в тази дума нов смисъл - принуђава.
        • Дѣтето не е разбрало, че това е наказание.
        • То не е разбрало и това, че е направило беля.
        
        
        • Нататък, каруцар принуђава воловетѣ да теглıѫ̨т каруцата, рѫгайки ги с остен.
        • Каруцарıът̌ кара воловетѣ да теглıѫ̨т колата.
        
        
        • Нататък, и шофıорът̌ ıѫ̨ кара колата да се движи.
        • Шофıорът̌ ıѫ̨ кара колата.
        
        
        • И ватманът̌ го кара трамваıът̌. Не го наказва, както би си помисли жител на отдавна минѫ̨л вѣк, озовал се в настоящето чрѣз машина на врѣмето и опитващ се да разбере нашиът̌ говор.
        
        
        • А пък ние сега сме благодарни на всѣки човѣк за приятно прѣкарано врѣме. Благодарни сме, че е накарал врѣмето да протече за нас приятно.
    
    
    • Нѣ̋къдѣ можете да прочетете, че глаголът̌ карам бил остатък от езикът̌ на така нарѣченитѣ пра-българи.
    • Цѣ̋лата пра-българска тематика е в зоната на здрачът̌. Тя е индоктринация на българското общество, която е напълно ненужна и дори врѣдна.
    
    
    • ..  скрий ги разнитѣ прѣкарвания .. (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►► Работата е мѫка  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Работата е мѫка  (.. скрий ..)
    
    
    • Дотук не сме прѣкрачвали границитѣ на славянщината, но сега ще го направим.
    
    
    • Славянската дума мѫка е заета в румѫнски (muncǎ) и в унгарски (munka), обаче с измѣстено значение: работа.
  
  
  • ►► Међу дѣтската работа и робството  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Међу дѣтската работа и робството  (.. скрий ..)
    
    
    • Тази подточка се отнася за пра-индо-европейската епоха, за врѣмето прѣди повече от четири хиляди години.
    • От онова врѣме в съврѣменнитѣ индо-европейски езици сѫ останѫ̨ли думи с различно значение, но с общ корен.
    
    
    • Значенията, за които ще стане дума, сѫ:
      
      
      • Сирак.
        
        
        • Производни и подчинени значения: онеправдан, обезнадѣђен, наслѣдник, наслѣдство.
        • Пра-индо-европейскиът̌ корен в двѣ отгласни степени: *orbh-, *erbh-.
        
        
        • Гръцки: ὀρφανός (сирак). Заето в латински, а оттам във френски и английски.
        • Нѣмски: Erbe (masc: наслѣдник, fem: наслѣдничка, neuter: наслѣдство).
      
      
      • Роб.
        
        
        • Производно значение: работа.
        • Гръцки: δου̃λος и δουλειά.
        • Славянски: раб и работа.
        • Пра-индо-европейскиът̌ корен в славянски: *orbh-.
        • Работата ıѫ̨ вършѫ̨т робитѣ.
      
      
      • Дѣте.
        
        
        • Старо-руски: робя (дѣте).
        • Пра-индо-европейскиът̌ корен е: *orbh-.
        
        
        • Старо-гръцки: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, дѣте).
        • Старо-гръцки: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, роб).
        • Една и сѫща дума в двѣтѣ значения.
        
        
        • [Изход, 20:9]
          ..
          ἓξ ἡμέρας ἐργᾷ καὶ ποιήσεις πάντα τὰ ἔργα σου·
          τῇ δὲ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ σάββατα Κυρίῳ τῷ Θεῷ σου·
          οὐ ποιήσεις ἐν αὐτῇ πᾶν ἔργον,
          σὺ καὶ ὁ υἱός σου καὶ ἡ θυγάτηρ σου,
          ὁ παῖς σου καὶ ἡ παιδίσκη σου,
          ὁ βοῦς σου καὶ τὸ ὑποζύγιόν σου
          καὶ πᾶν κτῆνός σου καὶ ὁ προσήλυτος ὁ παροικῶν ἐν σοί.
          ..
          ВЪ ДЬNЬ СЕДЬМЪH, СѪББОТА ГОСПОДОY БОГОY ТВОЕМОY:
          ДА NЕ СЪТВОРHШH ВЬСѢКАГО ДѢΛА ВЪ ОNЪ
          ТЪI H СЪINЪ ТВОH H ДЪЩH ТВОIА
          H РАБЪ ТВОH H РАБА ТВОIА
          H ВОΛЪ ТВОH H ОСЬΛЯ ТВОЕ, H ВЬСѢКЪH СКОТЪ ТВОH
          И ПРИШЬΛЬЦЬ ОБЪIТАЯH ОY ТЕБЕ
          ..
          Шест дни да работиш и да вършиш всичкитѣ си дѣла;
          а на седмиът̌ ден, който е сѫбота на Господа твоıът̌ Бог,
          да не вършиш никаква работа,
          нито ти, нито синът̌ ти, нито дъщеря ти,
          нито слугата ти, нито слугинята ти,
          нито волът̌, нито добитъкът̌ ти,
          нито чуђенецът̌, който е отвѫтрѣ вратитѣ ти;
          ..
          Гръцката дума παι̃ς не означава нито син, нито дъщеря, нито вол, пази Боже, а значи роб или слуга.
          
          Но пък в редица думи от међународната лексика сѫщата гръцка дума значи дѣте:
          педагогика, педиатрия, енциклопедия, педофилия.
    
    
    • Щрихи от битът̌ в пра-старо врѣме, които може би обясняват омѣсването на горѣ-изброенитѣ значения:
      
      
      • Срѣдната продължителност на животът̌ в пра-старо врѣме е била малка.
      
      
      • При малка срѣдна продължителност на животът̌ голѣ̋ма част от населението сѫ дѣца.
      • И съотвѣтно нѣ̋ма как дѣцата да не вършѫ̨т голѣ̋ма част от работата.
      
      
      • При малка срѣдна продължителност на животът̌ голѣ̋ма част от дѣцата сѫ сираци.
      
      
      • Дѣцата често сѫ били продавани в робство.
      • Особено ако сѫ сираци.
      
      
      • Бащата (или нѣ̋кой роднина на сираче) можѣл да продаде дѣте в робство.
      • Така то нѣ̋ма да умре от глад, защото новиът̌ му собственик ще го храни.
      • Пък и ще види свѣ̋т.
      
      
      • А пък полученитѣ от тази продажба срѣдства ще помогнѫ̨т за изхранването на останѫ̨лата челяд.
      • И така никой нѣ̋ма да умре от глад.
      
      
      • Да разгледаме голѣ̋мо патриархално фермерско сѣмейство.
      
      
      • Стариът̌ стопанин е прѣстарѣ̋л или вече се е поминѫ̨л.
      • Оставил е рояк дечурлига на различна възраст.
      
      
      • Най-голѣмиът̌ му син отдавна е овладѣ̋л стопанството и движи бизнесът̌.
      
      
      • По-малкитѣ му братя, сестри и племенници имат слѣднитѣ възможности (опции):
        
        
        • Да се запилѣıѫ̨т по свѣтът̌ да си тѫрсıѫ̨т късметът̌.
        • Момата да хване окото на нѣ̋кого и да се ожени за стопанин.
        
        
        • В нѣ̋коя неплодородна година да бѫдѫ̨т продадени в робство.
        
        
        • До краıът̌ на животът̌ си да работıѫ̨т в родното си стопанство.
        • Да работıѫ̨т само за храна и подслон.
        • Което означава да работıѫ̨т като роби.
        • Робята сущие.
        
        
        • Най-голѣмиът̌ син на собственикът̌ има най-голѣ̋м шанс да го наслѣди.
        • Тази чест може да се падне на най-добриът̌ фермер срѣд "робятата".
    
    
    • ..  скрий разсѫђенията за дѣцата и робството .. (.. свий всичко ..) 


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Източнитѣ диалекти тѫрсили, западнитѣ - набарали  (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Източнитѣ диалекти тѫрсили, западнитѣ - набарали  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  • ►► Общи разсѫђения  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Общи разсѫђения  (.. скрий ..)
    
    
    • Лексиката е най-динамичниът̌ езиков слой.
      Тя най-бързо и най-лесно се промѣня - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи промѣнят значението си..
    
    
    • Промѣнитѣ на значенията на думитѣ (семантичнитѣ шифтове) често пѫти се случват верижно. Ако слѣд семантичен шифт остане семантическо нестабилно вакантно мѣ̋сто, друг семантичен шифт го запълва.
    
    
    • Да различаваме:
      
      
      • Думитѣ, които във врѣмето и пространството могѫ̨т да си мѣнıѫ̨т и формата, и значението.
      
      
      • Значенията, които във врѣмето и пространството могѫ̨т да бѫдѫ̨т изразявани с различни думи.
    
    
    • Да означаваме:
      
      
      • Думитѣ в съврѣменната им форма в нормативниът̌ български език, макар че във врѣмето и пространството тѣ могѫ̨т да си мѣнıѫ̨т и формата, и значението.
      
      
      • Значенията с думи, имащи това значение в съврѣменниът̌ нормативен български език, въпрѣки че във врѣмето и пространството тѣзи значения могѫ̨т да бѫдѫ̨т изразявани с различни думи. Морковен цвѣ̋т.
    
    
    • В този текст ще става дума не за индо-европейщината, не и за цѣ̋лата славянщина, а само за балканската славянщина, за нашиът̌ български език.
    • В този текст ще става дума за послѣдното хилядолѣтие, за послѣднитѣ нѣ̋колко вѣка, а не за много дрѣвни или пра-стари врѣмена.
    • Ще става дума за ефект от прѣбиваването на нашиът̌ балкано-славянски език в Balkansprachbund-ът (балканскиът̌ езиков съюз: това е прѣпратка).
    
    
    • Ще разгледаме какви ефекти е причинила характеристиката Balkan-5: GenericFutureTense.
    
    
    • Тѣзи ефекти може да сѫ различни в различнитѣ диалекти. (.. свий ..)  (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►►  Глаголът̌ ща̨ не може повече сам да носи значението искам  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Глаголът̌ ща̨ не може повече сам да носи значението искам  (.. скрий ..)
    
    
    • По русофилска традиция, водеща началото си от 19-ти вѣк, сега пишем ща̨, а не щѫ.
      
      
      • Обаче само се пише така. Правилното произношение си остава щѫ.
      
      
      • Старата форма на глаголът̌ ща̨ е хъщѫ, в инфинитив хътѣти.
      • А в съврѣменниът̌ руски тѣзи форми съотвѣтно сѫ хочу̀ и хотѐть.
      • В полски: chcę и chcieć.
    
    
    • Старото значение на глаголът̌ ща̨ е искам.
      
      
      • Това е значението на този глагол не само в старо-български (старо-славянски), но и в съврѣменнитѣ руски и полски.
    
    
    • В съврѣменниът̌ български глаголът̌ ща̨ все още пази старото си значение искам в редица случаи.
      
      
      • Когато в контекстът̌ присѫтства отрицание.
        
        
        • Дѣтето е злоядо - не ще да яде.
        
        
        • Не щеме ний богатство, не щеме ни пари,
          най искаме свобо̀да с човѣшки правдини! (Марш на Стефан Стамболов)
      
      
      • Когато в контекстът̌ присѫтства условност.
        
        
        • Като не ще, ако ще!
      
      
      • Когато в контекстът̌ присѫтства конюнктивност.
        
        
        • Без да ще ..
        • Без да иска ..
    
    
    • Обаче в повечето контексти по модел от Balkansprachbund-ът съврѣменниът̌ български език използва глаголът̌ ща̨ за образуване на бѫдеще врѣме.
      
      
      • О, налѣйте! Ще да пиıѫ̨!
        На душа ми да олекне,
        чувства трѣзви да убиıѫ̨,
        рѫка мѫжка да омекне!
        
        Ще да пиıѫ̨ на пук врагу,
        на пук и вам, патриоти,
        вече нѣ̋мам мило, драго,
        а вий... вий сте идиоти! (Христо Ботев, В механата)
      
      
      • пѣсента ще се пронесе
        по гори и по долища -
        горитѣ ще ıѫ̨ поемѫ̨т,
        долища ще ıѫ̨ повторıѫ̨т,
        и тѫгата ми ще мине, (Христо Ботев, Хайдути)
    
    
    • В отрицателни фрази българскиът̌ език прѣдпочита да образува бѫдеще врѣме чрѣз нѣ̋ма, и това е позволило на глаголът̌ ща̨ да запази старото си значение искам, както бѣ отбѣлѣ̋зано по-горѣ.
      
      
      • Дѣтето нѣ̋ма да яде (бѫдеще врѣме).
      • Дѣтето не ще да яде (не иска).
      
      
      • Дѣтето ще да яде: Това обаче означава бѫдеще врѣме ..
    
    
    • .. и поради това езикът̌ ни е изпитал необходимост да тѫрси замѣстители със значението иска.
    
    
    • ..  скрий го прѣтоварването на глаголът̌ щѫ̨ .. (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►►  Езикът̌ си тѫрси думи да му го носıѫ̨т значението искам  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Езикът̌ си тѫрси думи да му го носıѫ̨т значението искам  (.. скрий ..)
    
    
    • .. понеже стариът̌ глагол с това значение, глаголът̌ щѫ̨, е прѣтоварен.
    
    
    • Когато искам да си купıѫ̨ нѣщо в магазинът̌, особено ако съм в чужбина, често
      
      
      • посочвам какво искам,
      • сочѫ̨ го,
      • сакам го.
      
      
      • Аналогия за измѣнението на гласнитѣ:
      • "Засѣданието се проточи, защото стариът̌ прѣдсѣдател нарочно го протака."
      
      
      • Навсѣ̋къдѣ в балкано-славянски (български)
        думата сакам се възприема
        като замѣстител на глаголът̌ щѫ̨
        със значението искам.
      
      
      • Но се употрѣбява прѣдимно в западнитѣ диалекти.
      
      
      • Семантична пустота не остава, понеже
        думата сакам в старото си значение
        може да се замѣни със сочѫ̨.
    
    
    • Когато искам да си купıѫ̨ нѣщо, ако е нѣщо специално,
      
      
      • аз го тѫрсıѫ̨ по магазинитѣ.
      
      
      • Въпрос: Коя е старата общо-славянска дума със значението тѫрсıѫ̨?
      • Отговор: искам.
      
      
      • По този начин глаголът̌ искам,
        чието старо значение било тѫрсıѫ̨,
        се сдобил с новото си значение искам..
      
      
      • Навсѣ̋къдѣ в балкано-славянски (български)
        думата искам се разпознава
        като замѣстител на глаголът̌ щѫ̨
        със значението искам.
      
      
      • Но се употрѣбява прѣдимно в източнитѣ диалекти.
      
      
      • Семантична пустота обаче остава: езикът̌ ни
        изпитал нуђа от дума със значение тѫрсıѫ̨.
    
    
    • ..  скрий го значението искам  .. (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►►  Езикът̌ си тѫрси думи да му го носıѫ̨т значението тѫрсıѫ̨  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Езикът̌ си тѫрси думи да му го носıѫ̨т значението тѫрсıѫ̨  (.. скрий ..)
    
    
    • .. понеже стариът̌ глагол с това значение, глаголът̌ искам, придобил ново значение искам.
    
    
    • Тѫрси си тя нѣщо в торбата (разбирай в дамската си чанта) - я̀ червило, я̀ мазило, ама май ключоветѣ, и като си ıѫ̨ разтѫрси торбата, ключоветѣ издрънчахѫ̨.
      
      
      • Така глаголът̌ тѫрсıѫ̨
        със старо значение трѫскам
        придобил ново значение тѫрсıѫ̨.
      
      
      • Глаголитѣ трѫскам, тресѫ̨, разтрисам не позволяват да се усѣти семантична пустота.
    
    
    • Тѫрси си тя нѣщо в торбата (разбирай в дамската си чанта) - я̀ ключове, я̀ мазило, ама май червилото, бара с пръсти в торбата и си го напипва червилото.
      
      
      • Така глаголът̌ барам
        със старо значение пипам,напипвам
        придобил ново значение тѫрсıѫ̨
        в редица западни диалекти.
      
      
      • Семантична пустота не остава.
    
    
    • В други западни диалекти със значение тѫрсıѫ̨ се употрѣбява глаголът̌ тражѫ̨.
      
      
      • Ще приведѫ̨ двѣ етимологии на тражѫ̨.
      
      
      • ►►  Стара моя етимология на тражѫ̨, която се оказва невѣ̋рна  (.. покажи ..)
      • ▼▼  Стара моя етимология на тражѫ̨, която се оказва невѣ̋рна  (.. скрий ..)
        
        
        • Турската дума taras̨, съкращавана в български до траш, означава останкитѣ из нивята, лозята и градинитѣ слѣд прибиране на реколтата.
        
        
        • Бѣдни хора тѫрсıѫ̨т траш.
        
        
        • Така в езикът̌ може би се е появил глаголът̌ тражѫ̨ със значение тѫрсıѫ̨.
      
      
      • ►►  Точната етимология на думата тражѫ̨  (.. покажи ..)
      • ▼▼  Точната етимология на думата тражѫ̨  (.. скрий ..)
        
        
        • Точната етимология на думата тражѫ̨ ми бѣ подсказана във facebook от уважаемитѣ Robin Matéu и Lilia Ilieva.
        
        
        • Думата траг на сърбо-хърватски означава слѣда.
        
        
        • Така под влиянието на слѣдотѫрсачеството в западнитѣ диалекти се е появил глаголът̌ тражѫ̨ със значение тѫрсıѫ̨.
    
    
    • ..  скрий го значението тѫрсıѫ̨  .. (.. свий всичко ..) 
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: Етимологията на думата обич  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: Етимологията на думата обич  (.. скрий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • ◄► Нѣ̋кои погрѣшно ıѫ̨ причисляват към думитѣ с прабългарски произход, а тя си е чисто славянска.
  
  
  • ◄► Думата обич е сродна с обиквам и обичай.
    
    
    • Прѣдставката е об-, а коренът̌ - -въıк-.
    
    
    • В позиция след <б> звукът̌ <в> изчезвал, както се е случило и в думитѣ
      
      
      • облак <= *об-влак
      • облѣчен <= *об-влѣчен
      • област <= *об-власт
    
    
    • Коренът̌ -въıк- е сѫщиът̌, както в навик.
      
      
      • Има дълга нулева огласовка (заради пра-стар ларингал отпрѣд).
      • При нормална о-огласовка се получава коренът̌ -ук-, както в неук, наука, уча, обучение.
    
    
    • Звукът̌ <к> преминава в <ч> по първата славянска палатализация.
  
  
  • ◄► И тъй, първоначалното значение на думата обич е привикване.
  
  
  • ◄► Вѣроятно думата обич си е промѣнила значението поради вѣчното неразбирателство међу поколѣнията.
    • За илюстрация ще приведѫ̨ слѣдната
  • ►► Приказка за обичта  (.. покажи ..)  (.. скрий ıѫ̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий всичко ..)
  • ▼▼ Приказка за обичта  (.. скрий ..)  (.. скрий ıѫ̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий всичко ..)
    
    
    • Жално хленчи прѣд майка си мома Грозданка:
    
    
    • Не го щѫ̨, ма мале, Стойка биволарıът̌, искам Стайка гѫдуларıът̌! Стайка гѫдуларıът̌ любıѫ̨ аз, ма мале!
    
    
    • Дума ӥ на мома Грозданка старата ӥ майка:
    
    
    • Тейко ти както е рекъл, дъще, тъй ще стане.
      Не иска и да чуе тейко ти за Стайка гѫдуларıът̌.
      И е дал вече дума - обѣщал те е на Стойка биволарıът̌.
      Пък ти недѣй да се кахъриш много -
      ще се обикнете със Стойка.
      Тя, обичта, с врѣмето си идва!
    
    
    • Прѣвод на послѣднитѣ думи на Грозданкината стара майка:
    
    
    • .. ще привикнете един към друг със Стойко. То, привикването, с врѣмето си идва
    • 
      Задомили Грозданка за Стойка.
      Родили им се дѣчица. Добрѣ се грижѣл за челядта си Стойко.
      Домилѣ̋л ӥ Стойко на Грозданка.
      Не се сѣщала тя вече за Стайка гѫдуларıът̌.
      И по едно врѣме си рекла:
    
    
    • Право думаше мама, че обичта с врѣмето си идва.
      Сега вече Стойка обичам, Стойка аз любıѫ̨. (.. скрий ıѫ̨ приказката ..)  (.. скрий ıѫ̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: ЕГН-то отвѫтрѣ  (.. покажи тука ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: ЕГН-то отвѫтрѣ  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► ЕГН-то отвън  (.. покажи ..)
  • ▼▼ ЕГН-то отвън  (.. скрий ..)
    
    
    • Когато прѣз годинитѣ 1993..98 работѣх в Банксервиз, знаѣх алгоритъмът̌ за опрѣдѣляне на контролната цифра на ЕГН-то. Моя бѣше програмата, която ıѫ̨ провѣряваше. Сѫщиът̌ алгоритъм се използваше и за контролната цифра на още два тогавашни банкови идентификатора.
    • Сега на стари години цѣлта ми е да си припомнıѫ̨ този алгоритъм.
    
    
    • Отклонение: Единниът̌ грађански номер (ЕГН) е въведен прѣз 1977.
    • Знаете ли как изглеђаше точната идентификация на човѣкът̌-поданик прѣди 1977?
    • Ето така изглеђаше:
      • Жител на еди-кой си окрѫг и на еди-коя си община.
      • [Жител на еди-кое си населено мѣ̋сто.]
      • Забѣлѣжѣте: жител, не просто живущ или прѣбиваващ.
      • Име, презиме, фамилия.
      • Дата на рађане.
      • Том и страница - отбѣлѣ̋звани в тогавашнитѣ паспорти.
    • ЕГН-то бѣ въведено заради компютърнитѣ технологии.
    • В САЩ ролята на ЕГН-то изпълнява SSN (Social Securuty Number) - номерът̌ за социално осигуряване.
    • Има правило от теорията за базитѣ данни, че
      • в идентификаторитѣ на обектитѣ не бива да се кодират други характеристики на тѣзи обекти.
    • ЕГН-то не спазва това правило.
      • В него сѫ кодирани: датата на рађане, полът̌ - мѫжки или женски, и - едва сега научавам това - окрѫгът̌.
    
    
    • Google ме насочи към програма с автор Георги Чорбаџийски.
      • Ето го изходниът̌ код на тази програма.
      • Ето ıѫ̨ в дѣйствие.
    
    
    • Програмата на Георги Чорбаџийски е написана на php, което означава, че тя се изпълнява на web-сървър.
    • Аз си нѣ̋мам мѣ̋сто на web-сървър, настоящиът̌ мой текст е на blogspot.com, но това е само склад за текстове и картинки. Нѣ̋мам право да пишѫ̨ програми, които да се изпълняват на blogspot.com.
    • Имам право обаче вѫтрѣ в настоящиът̌ текст да вмъкнѫ̨ програма, която да се изпълни на Вашето устройство, на Вашиът̌ лаптоп или на Вашиът̌ смартфон.
    • Такава програма трѣ̋бва да бѫде написана на JavaScript.
    • Интерпретатор на JavaScript е вграден във всѣки съврѣменен browser, и на Вашето устройство със сигурност има browser, чрѣз който Вие ровите в мрѣжата internet.
    
    
    • И тъй, занимавката ми е да прѣпишѫ̨ от php на JavaScript тази част от програмата на Георги Чорбаџийски, която прави анализ на ЕГН-то.
    • Програмата на Георги Чорбаџийски има и друга част - генерация на ЕГН-та, тя сѫщо би могла да се прѣпише от php на JavaScript, но ще си спѣстıѫ̨ тази тривиалност.
    
    
    •   .. скрий го ЕГН-то отвън ..  (.. скрий го ЕГН-то отвѫтрѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Изходен код на програмата за изчисляване на контролната цифра  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Изчисляването на контролната цифра в source на JavaScript  (.. скрий ..)
    
    
    • Изчисляването на контролната цифра по модул 11.
      Приема низ от цифри. Връща цифра или празно при невалидни данни.

    •   .. скрий ıѫ̨ функцията на JavaScript ..  (.. скрий го ЕГН-то отвѫтрѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Програмата за изчисляване на контролната цифра в дѣйствие  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼ Програмата за изчисляване на контролната цифра в дѣйствие  (.. скрий ..)

    Въведете нѣ̋колко цифри, напримѣр първитѣ девет цифри на ЕГН:
      
    Като натиснете , ще получите контролната цифра.

  • ►► Анализ на въведено ЕГН  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼ Анализ на въведено ЕГН  (.. скрий ..)

    Въведете десеттѣ цифри на ЕГН-то:
      
    

  • ◄►  (.. скрий го ЕГН-то отвѫтрѣ и отвън ..)  (.. свий го ..)  (.. свий всичко ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: О, минѫ̨ло бързозабравимо: 5-тѣ дупки на перфолентата  (.. покажи тука ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: О, минѫ̨ло незапомнено: 5-тѣ дупки на перфолентата  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► Прѣдговор, който трѣ̋бва да се прочете първо  (.. покажи го ..)
  • ▼▼ Прѣдговор, който трѣ̋бва да се прочете първо  (.. скрий го ..)
    
    
    • Минѫ̨лото бива минѫ̨ло незапомнено и минѫ̨ло бързозабравимо.
    
    
    • Прогресът̌ на човѣшкото общество се дължи само на напрѣдъкът̌ на технологиитѣ.
      
      
      • Революциитѣ не могѫ̨т да водıѫ̨т до прогрес.
      • Революциитѣ могѫ̨т да причинıѫ̨т регрес в обществото, ако се прѣвърнѫ̨т в спирачка на технологичното развитие.
      
      
      • А иначе революциитѣ сѫ най-обикновени актове на насилие, каквито човѣчеството познава открай врѣме:
        • братоубийства, грабежи, войни, масови убийства.
      • До напрѣдък тѣ на водıѫ̨т.
    
    
    • Пенсионирал съм се слѣд 40 години стаж в компютърната индустрия - като компютърен програмист и софту̌ерен инженер.
    • И този текст тука е посветен на далечната история на компютърната индустрия,
      • далечната - отпрѣди аз да влѣ̋зѫ̨ професионално в индустрията.
    
    
    • Иска ми се да материализирам споменитѣ си:
      
      
      • какво съм учил в девети клас в търновската гимназия прѣз 1969.
      
      
      • Да, в девети клас учѣхме за машинното кодиране на Минск-2.
      • Нѣ̋какви общи познания сѫ ни били прѣподавани в десети клас - схеми, алгоритми, кодировки, нотации.
      • А в единадесети клас учихме езикът̌ за програмиране от високо ниво Алгол-60.
      
      
      • В дипломата ми за срѣдно образование има и нѣ̋каква професионална квалификация: изчислител-кодировчик.
        
        
        • Нашата паралелка 'Д' завършвахме като изчислители-кодировчици.
        • Други паралелки завършвахѫ̨ като автомонтıори, електротехници, ..
        • Най завиђахме на шофıоритѣ от 'Г'-паралелка - завършвахѫ̨ гимназия с шофıорска книжка.
      
      
      • Прѣз животът̌ си никога не съм програмирал на Минск-2, нито за Минск-22 или Минск-32.
      • Нито пък съм виђал компилатор от Алгол-60.
      • Но програми на Алгол-60 съм писал.
    
    
    • Вѣроятно единственитѣ входно-изходни устройства на "дрѣвнитѣ" компютри Минск-2 сѫ били вход и изход на петпѫтечкова перфолента, заимствана от телеграфът̌.
    • Затова в двата раздѣла тука давам общи свѣдения за:
      • петбитовото кодиране и
      • "дрѣвнитѣ" компютри Минск-2.
    
    
    • Но да караме наред.
    
    
    • Идеитѣ на Charles Babbage и Ada Lovelace от 19-ти вѣк сѫ изпрѣварващи - врѣмето на компютърната техника още не било дошло.
    
    
    • Но доста технологични постижения от 19-ти вѣк и от първитѣ десетилѣтия на 20-ти вѣк сѫ допринесли за развитието на компютърнитѣ технологии:
      
      
      • жакардовитѣ станове
      • телеграфът̌
      • холеритовата техника на IBM
      • автоматичнитѣ телефонни централи
      •         и разбира се,
      • радиотехниката.
    
    
    • Напримѣр:
      
      
      • Елементната база на съврѣменнитѣ компютри е тръгнѫ̨ла от радиотехниката.
      • Обаче първиът̌ програмируем компютър на Konrad Zuse (1941) е бил построен с елементи на телефонията, на автоматичнитѣ телефонни централи.
    
    
    • Първо прочетѣте за 7-битовата срѣда̀, 7-битовата срѣда̀, 7-битовата среда̀, 7-битовата среда̀, 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, за 7-битовата бариера и за прѣодоляването ѝ в началото на 21-ви вѣк.
    
    
    • Тука ще стане дума за петбитовата кодировка, стандартизирана за петпѫтечковитѣ перфоленти, използвани в телеграфията, но и в "дрѣвнитѣ" компютри Минск-2.
    
    
    •   .. скрий го прѣдговорът̌ ..  (.. скрий го минѫ̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Кодировката на петпѫтечковитѣ перфоленти  (.. покажи ıѫ̨ ..)  (.. покажи ıѫ̨ в разгънѫ̨т вид ..)
  • ▼▼ Кодировката на петпѫтечковитѣ перфоленти  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..) 
    
    
    • ►► Телеграфът̌  (.. покажи го ..)
    • ▼▼ Телеграфът̌  (.. скрий го ..)
      
      
      • В тесен смисъл телеграфията прѣдставлява дистанционно прѣдаване на електрически импулси.
      
      
      • Важни сѫ съпѫтстващитѣ устройства.

        [A] Перфоратор с клавиатура

        Устройство с клавиатура, приличащо на пишеща машина, което вмѣсто да отпечатва буквитѣ, цифритѣ, точкитѣ и запетайкитѣ на хартия във вид, удобен за човѣк, дупчи кодоветѣ им на перфолента.

        [B] Пишеща машина без клавиатура

        Чете от перфолента кодоветѣ на букви, цифри, точки и запетайки, и ги отпечатва във вид, удобен за човѣк.

        [C] Четец на перфолента

        Чете кодове от перфолента и ги праща по телеграфна линия до отдалечено мѣ̋сто или пък ги подава на компютър - той да прави каквото иска с тѣ̋х.

        [D] Перфоратор без клавиатура

        Дупчи на перфолента или импулситѣ, получени по телеграфна линия от отдалечено мѣ̋сто, или кодоветѣ, получени от компютър.

      • В самата телеграфия чрѣз устройство A телеграмата се отпечатва на перфолента, която се подава на устройство C, за да бѫдѫ̨т пратени кодоветѣ до дестинацията, къдѣто устройство D дупчи полученитѣ сигнали на перфолента, която се подава на устройство B, за да бѫде текстът̌ отпечатан на хартия.
        Така получената телеграма се врѫчва на получателıът̌.
      • Тази услуга, която пощитѣ прѣдоставяхѫ̨, е от 19-ти вѣк.
      
      
      • В началото на 21-ви вѣк телеграфията излѣзе от употрѣба, защото услугата "електронна поща" на интернет и услугата SMS на GSM-комуникациитѣ ıѫ̨ замѣстихѫ̨.
      • Българскитѣ пощи спрѣ̋хѫ̨ да пращат телеграми прѣз 2005.
      • Послѣдната телеграма в свѣтът̌ е била пратена на 2013-07-14.
      
      
      • Устройствата, обслужващи телеграфията, сѫ били използвани при първитѣ компютри, включително и при Минск-2, за които ще стане дума.
      
      
      • Забѣлѣжка_1: Вѣроятно винѫги е имало хора, способни да четѫ̨т кодирани перфоленти и да записват на рѫка или да диктуват полученитѣ телеграми.
      • Забѣлѣжка_2: Разбира се, телеграфията от послѣднитѣ десетилѣтия е използвала по-съврѣменни електронни устройства с памет.
      
      
      • (.. скрий го телеграфът̌ ..)
    
    
    • ►► Кодировката  (.. покажи ıѫ̨ ..)
    • ▼▼ Кодировката  (.. скрий ıѫ̨ ..)    Подредба на таблицата:  LittleEndianBigEndianQWERTYAlphabetical
      
      
      • Двата реда с десетични числа прѣдставят перфориранитѣ кодове в двѣ нотации: с младшиът̌ бит отгоре (BigEndian) и с младшиът̌ бит отдолу (LittleEndian).
      
      
      • Таблицата може да се покаже с три подредби на колонитѣ:
        • според горнитѣ битовѣ - тѣ сѫ най-значими: BigEndian
        • според долнитѣ битовѣ - тѣ сѫ най-значими: LittleEndian
        • според клавиатурата: QWERTY
        
        

        0

        2

        8

        4

        29

        25

        16

        10

        1

        21

        28

        12

        3

        13

        24

        20

        18

        22

        11

        5

        26

        30

        9

        17

        23

        14

        15

        19

        6

        7

        27

        31

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        0

        8

        2

        4

        23

        19

        1

        10

        16

        21

        7

        6

        24

        22

        3

        5

        9

        13

        26

        20

        11

        15

        18

        17

        29

        14

        30

        25

        12

        28

        27

        31

        NUL

        CR

        LF

        SP

        Q

        W

        E

        R

        T

        Y

        U

        I

        O

        P

        A

        S

        D

        F

        G

        H

        J

        K

        L

        Z

        X

        C

        V

        B

        N

        M

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        0

        1

        2

        3

        4

        5

        6

        7

        8

        9

        -

        '

        WRU

        !

        &

        #

        BEL

        (

        )

        +

        /

        :

        =

        ?

        ,

        .

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        Я

        В

        Е

        Р

        Т

        Ы

        У

        И

        О

        П

        А

        С

        Д

        Ф

        Г

        Х

        Й

        К

        Л

        З

        Ь

        Ц

        Ж

        Б

        Н

        М

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        0

        1

        2

        3

        4

        5

        6

        7

        8

        9

        -

        '

        WRU

        Э

        Ш

        Щ

        Ю

        (

        )

        +

        /

        :

        =

        ?

        ,

        .

        ESC

        DEL

      
      
      • Има два регистъра:
        
        
        • основен регистър - регистър на буквитѣ
        • алтернативен регистър - регистър на формитѣ - цифри, скоби, запетаи, ..
      
      
      • Има и два режима:
        
        
        • латиница
        • кирилица
        
        
        • Само в странитѣ с писменост на кирилица сѫществува режим кирилица.
        • Повечето страни се задоволяват само с режим латиница.
      
      
      • Четиритѣ реда в таблицата сѫ както слѣдва:
        
        
        • основен регистър - режим латиница
        • алтернативен регистър - режим латиница
        • основен регистър - режим кирилица
        • алтернативен регистър - режим кирилица
      
      
      • Контролнитѣ знаци NUL, LF, SP, CR, ESC, DEL се кодират еднакво в двата регистъра и двата режима.
      
      
      • От основен към алтернативен регистър се прѣминава със ESC.
      • А обратно от алтернативен към основен регистър се прѣминава със DEL.
      • Макар кодировката да е 5-битова, двата регистъра - основен и алтернативен - позволяват 52 знака, освѣн 6-тѣ контролни знака.
      
      
      • Ако сѫществува режим кирилица, то слѣд NUL се влиза в този режим, а слѣд DEL се прѣминава в режим латиница - основен регистър.
      
      
      • NUL означава непродупчена перфолента.
      • Ако режим кирилица не сѫществува, NUL не може да се срѣща вѫтрѣ в съобщение.
      • Иначе, ако режим кирилица сѫществува, то това е началниът̌ режим. Повечето телеграми не налагат прѣвключване към режим латиница, но ако се наложи, това става с DEL.
      
      
      • (.. скрий ıѫ̨ петбитовата кодировката ..)
    
    
    • ►► Перфоленти с повече от пет пѫтечки  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Перфоленти с повече от пет пѫтечки  (.. скрий ..)
      
      
      • Петпѫтечковата перфолента с кодировката, показана по-горѣ, опрѣдѣля петбитовата бариера.
        Компютритѣ Минск-2, за които ще стане дума по-долу, сѫ били установени на тази бариера.
        Аз не съм работил с компютри на петбитовата бариера, нито с петпѫтечкови перфоленти.
      
      
      • Когато аз започнѫ̨х работа, перфолентитѣ, използвани от индустрията, бѣ̋хѫ̨ осемпѫтечкови, а компютритѣ бѣ̋хѫ̨ установени на седембитовата бариера, в 7-битова срѣда̀.
        
        
        • За 7-битовата срѣда̀, 7-битовата бариера и за прѣодоляването ѝ в началото на 21-ви вѣк трѣ̋бва да сте прочели тука. тука. тука. тука. tyka. tyka.
        • В 7-битовата срѣда̀ основната кодировка бѣше ASCII-7.
        • 7-битовата бариера бѣ прѣодоляна с Unicode, който е разширение на ASCII-7.
      
      
      • Едно врѣме - в първитѣ мои години в индустрията - перфолентитѣ се използвахѫ̨, за да се заређат тестови програми, или - рѣ̋дко - при начално заређане (boot).
        
        
        • [Q]Въпрос: А сега как се заређат тестови програми на полу-умрѣ̋л харду̌ер?
        • [A]Отговор: Сега цѣлиът̌ чип се изхвърля и се замѣня с нов.
        
        
        • Едно врѣме любимата дрѣха на човѣк в течение на годинитѣ се сдобивала с кръпки.
        • Сега човѣк си изхвърля скѫсаната дрѣха, колкото и да му е любима, и си купува нова.
        
        
        • Това е технологичен прогрес.
        • Новото производство е достатъчно евтино и не си струва старото да се ремонтира.
      
      
      • Сега има реална възможност хартията да се изхвърли от информационнитѣ технологии.
        
        
        • Пластика, имплантирани чипове - какво му трѣ̋бва на човѣк ..
        • Даже любовни писма на хартия вече нѣ̋ма.
      
      
      • Лично аз имам богат опит с перфокарти, а не толкова с перфоленти.
        • Но перфокартитѣ сѫ извън обхватът̌ на този разказ.
      
      
      • (.. скрий ги 8-пѫтечковитѣ перфоленти ..)
    
    
    • ◄►  .. скрий ги перфолентитѣ ..  (.. скрий го минѫ̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Компютритѣ Минск-2 - в далечното минѫ̨ло на съвѣтската индустрия  (.. покажи ..)  (.. покажи в разгънѫ̨т вид ..)
  • ▼▼ Компютритѣ Минск-2 - в далечното минѫ̨ло на съвѣтската индустрия  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)
    
    
    • ►► И какво все пак е станѫ̨ло с компютритѣ Минск-2  (.. покажи ..)
    • ▼▼ И какво все пак е станѫ̨ло с компютритѣ Минск-2  (.. скрий ..)
      
      
      • Прѣз сѫщата година, когато в девети клас съм учил кодирането на Минск-2, заводът̌ в град Минск бил спрѣ̋л производството на тѣзи компютри.
      • Слѣдващитѣ модели Минск-22 и Минск-32 донѣ̋къдѣ сѫ били програмно съвмѣстими с Минск-2.
      
      
      • Нѣ̋колко компютъра Минск-32 сѫ били инсталирани и експлоатирани в България.
      • При Минск-32 за приложно програмиране се използваше най-вече езикът̌ COBOL.
      
      
      • Освѣн в град Минск, развойни центрове за компютърна техника в бившиът̌ Съвѣтски съюз имаше в още нѣ̋колко града. На първо мѣ̋сто в Москва и в Киев. Но България е била клиент на заводът̌ в Минск.
      
      
      • Както при всичко останѫ̨ло, и при компютритѣ съвѣтското производство отстѫпваше на западното - и по качество, и по цѣна, и по всичко.
      
      
      • В срѣдата на 60-тѣ години в индустрията на Запад голѣ̋м успѣх е постигнѫ̨ла фирмата IBM със своята System/360. Донѣ̋къдѣ била станѫ̨ла индустриален стандарт, с развит пазар не само за харду̌ер, но и за софту̌ер.
      
      
      • Във връзка с това в Москва сѫ рѣшили да направıѫ̨т "голѣ̋м скок".
      • Издадена е била командата всички стари проекти да се канцелират и всички ресурси да се впрегнѫ̨т в reverse-engineering на IBM System/360 под означението ЕС ЭВМ.
      
      
      • Повече никакви странни модели със странни архитектури!
      • Равняваме се по първитѣ. Крадем от първитѣ.
      • Равняваме се по IBM. Крадем от IBM.
      
      
      • Слѣд години почнѫ̨хме да крадем и от фирмата DEC.
      • В reverse-engineering-ът бѣ̋х добър.
      
      
      • Та това е сложило край на компютритѣ от серията Минск.
      • Специалиститѣ от град Минск и тамошниът̌ завод успѣшно сѫ се прѣквалифицирали за IBM System/360, пардон за ЕС ЭВМ.
      
      
      • Само да отбѣлѣжѫ̨, че независимата държава Бѣлорусия е наслѣдила от бившиът̌ Съвѣтски съюз сравнително развита компютърна индустрия.
      • По-развита от българската.
      • (.. скрий го краıът̌ на Минск-2 ..)
    
    
    • ►► Отклонение: Из "дрѣвноститѣ" на българската компютърна индустрия  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Отклонение: Из "дрѣвноститѣ" на българската компютърна индустрия  (.. скрий ..)
      
      
      • Като студент в университетът̌ и в първитѣ години на професионалната ми кариера съм работил на IBM System/360 (т.е. на ЕС ЭВМ). На изложеното в това отклонение не съм свидѣтел.
      
      
      • Първо и Второ.
      
      
      • Първо. В годинитѣ 1960-63 български учени в един екземпляр сѫ разработили компютър Витоша.
      • Ето нѣ̋кои фрагментарни свѣдения за него.
        
        
        • В машинната инструкция се указват адреситѣ не само на операндитѣ, но и на слѣдващата инструкция. Ето защо.
        
        
        • Оперативната памет (RAMът̌) е бил[а] реализиран[а] на магнитен барабан.
        
        
        • Докато централниът̌ процесор изпълнява текущата инструкция, барабанът̌ се е завъртѣ̋л и е подминѫ̨л мѣ̋стото на слѣдващата по разположение инструкция. Затова се налага в машинната команда да се укаже адресът̌ на само на операндитѣ, но и на слѣдващата инструкция за изпълнение.
      
      
      • Второ. Прѣз годинитѣ 1967-1971 в софийскиът̌ ЗИТ (заводът̌ за изчислителна техника) се произвеђали компютри с означение ЗИТ-151, по лиценз за Facom-230–30 от японската фирма Facom.
        
        
        • Нѣ̋кои новосъздадени териториални изчислителни центрове, наред със съвѣтскитѣ компютри модѣл Минск-32, били оборудвани и с компютри ЗИТ-151 (Facom).
        
        
        • Kомпютритѣ ЗИТ-151 (Facom), както и компютритѣ Минск-32, нѣ̋мали дискова памет, т.е. външна енерго-независима (трайна) памет с бърз достѫп. Външната им памет е била на магнитни ленти, a оперативната им памет - на феромагнитни мрѣжички (core: connecting others reaching everyone).
        
        
        • Производството на ЗИТ-151 е било спрѣ̋но, когато свыше е дошла височайша заповѣд всичкитѣ усилия на компютърнитѣ специалисти в пространството от Бранденбургската врата до Владивосток да се включѫ̨т в reverse-engineering (разбирай крадене) на продуктовата линия System/360 на фирмата IBM. Не само ЗИТ-151 е бил спрѣ̋н от производство, сѫщото е сполетѣ̋ло и Минск-32, както и ред други съвѣтски разработки.
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че българската компютърна индустрия (а вѣроятно и съвѣтската) е била подтикнѫ̨та към кражби на интелектуална собственост едва с височайшата заповѣд да се слѣдва IBM System/360.
      
      
      • Прѣз 80-тѣ в Чехословакия бѣ̋хѫ̨ разработили оригинална операционна система за IBM System/370. Дори фирмата IBM нѣ̋маше такава разработка. Да, като всѣки нов софту̌ер, чешката система бѣ доста бъгава, но другитѣ страни от СИВ можѣхме да помогнем в дебъгването. Нищо такова не станѫ̨. Чешката система бѣ изхвърлена.
      
      
      • Неусѣтно стигнѫ̨х до събития, на които съм свидѣтел.
      • Общо наблюдение: Както и при всички останѫ̨ли продукти, компютритѣ западно производство по качество и надѣђност в пѫти надвишавахѫ̨ компютритѣ съвѣтско производство. Които пък от своя страна по качество и надѣђност надвишавахѫ̨ компютритѣ българско производство.
      
      
      • (.. скрий ги дрѣвноститѣ на българската компютърна индустрия ..)
    
    
    • ►► Пак отклонение: бит и байт  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Пак отклонение: бит и байт  (.. скрий ..)
      
      
      • В паметта на компютритѣ има битове, много битове.
      • Един бит има двѣ състояния.
      • Това означава, че в един бит от паметта на компютърът̌ се записва един бит информация.
      • Битът̌ е естествено понятие.
      
      
      • Един бит има двѣ състояния. Тѣ физически могѫ̨т да имат различно изражение.
      • Напримѣр на опрѣдѣлена позиция на перфолентата нѣ̋ма дупка или има дупка.
      • Обаче е прието хората да означават двѣтѣ състояния на бит с цифритѣ 0 и 1.
      
      
      • Най-често се използват не отдѣлни битове, а групи от сѫсѣдни битове, които прѣдставят нѣ̋какво число или код.
      • Когато централниът̌ процесор чете данни от оперативната памет (от RAMът̌) или записва там данни, винѫги чете или пише наведнѫж група от сѫсѣдни битове.
      
      
      • Когато централниът̌ процесор чете данни от оперативната памет (от RAMът̌) или записва там данни, той адресира мѣ̋стото.
      • Адресът̌ прѣдставлява число, което обикновено се интерпретира като двоично число без знак.
      
      
      • Стѫпката на адреситѣ нѣ̋кога бѣше основна част от компютърната архитектура.
      • Прѣз колко бита адресът̌ на мѣ̋стото в оперативната памет се промѣня с единица:
        
        
        • При Минск-2: прѣз 37 бита.
        • При ЗИТ-151 (Facom-230): прѣз 10 бита.
        • При ИЗОТ-310 (PDP-8): прѣз 12 бита.
      
      
      • При съврѣменнитѣ компютри тази стѫпка е винѫги осем (8).
      
      
      • Група от осем сѫсѣдни байта на общ адрес от паметта е била нарѣчена байт (byte).
        
        
        • Прѣдполага се, че терминът̌ byte е измислен от служител на IBM, Werner Buchholz, родом от Германия.
      
      
      • Тази архитектурна черта на съврѣменнитѣ компютри се нарича байтова организация.
      
      
      • Тази мода се е установила вѣроятно заради доминирането на IBM System/360 в момент от минѫ̨лото.
      • У нас понятието байт и компютри с байтова организация се появихѫ̨ с IBM System/360 и ЕС ЭВМ.
      
      
      • Компютритѣ Витоша, Минск-2 и ЗИТ-151, за които станѫ̨ дума, нѣ̋мат байтова организация и понятието байт при тѣ̋х не се използва.
      
      
      • ◄►  Отклонение_1: Относно мѣркитѣ за количество информация.
        
        
        • Основната мѣ̋рка за количество информация, зададена от природата, е бит.
          
          
          • Обикновено скоростта на интернет се мѣри в "Мегабитове на секунда" - MegaBits per second - Mbps.
          • Мегабит - MegaBit - това сѫ (1024*1024=)1048576 бита.
          
          
          • Не се използва байт, понеже отдѣлнитѣ битове от един байт могѫ̨т да пѫтуват по различни пѫтища из дебритѣ на интернет.
        
        
        • Осем бита информация прѣдставляват един байт (byte).
        
        
        • 1024 байта прѣдставляват един килобайт (kilobyte, Kb).
        • 1024 килобайта прѣдставляват един мегабайт (megabyte, Mb, голѣ̋м байт).
        • 1024 мегабайта прѣдставляват един гигабайт (gigabyte, Gb, гигантски байт).
        • 1024 гигабайта прѣдставляват един терабайт (terabyte, Tb, звѣрски байт).
      
      
      • ►► Отклонение_2: Да обяснıѫ̨ терминитѣ 16-битови, 32-битови или 64-битови компютри  (.. покажи ..)
      • ▼▼ Отклонение_2: Да обяснıѫ̨ терминитѣ 16-битови, 32-битови или 64-битови компютри  (.. скрий ..)
        
        
        • И тъй, компютритѣ сѫ с байтова организация. В паметта им битоветѣ сѫ организирани в байтове.
        
        
        • В един байт може да се запише число (двоично без знак) от 0 до 255.
        • Ако адресът̌ на байт от паметта се съдържаше само в един байт, то щѣше да е възможно да се адресират само 256 байта - твърдѣ малко за почти всѣ̋ко приложение.
        
        
        • Ето защо за адреси се използват по-голѣми числа (двоични без знак), записани в нѣ̋колко сѫсѣдни байта.
        
        
        • Ако адресът̌ се съдържа в два сѫсѣдни байта, то компютърът̌ ще може непосрѣдствено да адресира 65536 байта (с двоично беззнаково число међу 0 и 65535).
        • Такъв компютър се означава като 16-битов.
        
        
        • Ако адресът̌ се съдържа в четири сѫсѣдни байта, то компютърът̌ ще може непосрѣдствено да адресира 4294967296 байта или 4 GigaBytes (с двоично беззнаково число међу 0 и 4294967295).
        • Такъв компютър се означава като 32-битов.
        
        
        • Ако адресът̌ се съдържа в осем сѫсѣдни байта, то компютърът̌ ще може да има непосрѣдствен достѫп до адресно пространство с космически размѣри.
        • Такъв компютър се означава като 64-битов.
        
        
        • И тъй, компютърът̌ е с байтова организация и използва за адреси беззнакови двоични числа, разположени в нѣ̋колко сѫсѣдни байта.
        
        
        • Всѣки от тѣзи нѣ̋колко сѫсѣдни байта, заедно прѣдставляващи беззнаково двоично число, използвано за адрес, всѣки от тѣ̋х си има свой адрес.
        • Но адреситѣ им сѫ сѫсѣдни числа. Най-малкото от тѣзи числа се използва за адрес на адресът̌.
        
        
        • Адресът̌ на адресът̌ адресира адрес - затова е адрес на адресът̌. Но това си е адрес, значи е и адрес на байт. Е, този байт каква позиция има в числото, в беззнаковото двоично число, прѣдставляващо адресът̌?
        
        
        • Ако това е младшиът̌ байт - компютърът̌ е LittleEndian.
        • Ако това е старшиът̌ байт - компютърът̌ е BigEndian.
        
        
        • Компютритѣ от серията ЕС ЭВМ (IBM System/360/370) сѫ BigEndian.
        • Компютритѣ с архитектури PDP-11 (DEC), VAX (DEC), X86 (Intel) сѫ LittleEndian.
        
        
        • Характеристиката LittleEndian/BigEndian има значение и при кодировкитѣ, когато различни компютри си обмѣнят кодове, понеже тя се отнася не само до адреситѣ, които сѫ двоични беззнакови числа, но и при всѣ̋какви числа.
        
        
        • (.. скрий го отклонението за 16-32-64-битовитѣ компютри ..)
      
      
      • (.. скрий го отклонението за бит и байт ..)
    
    
    • ►► Нѣ̋кои свѣдения за компютритѣ Минск-2  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Нѣ̋кои свѣдения за компютритѣ Минск-2  (.. скрий ..)
      
      
      • Наврѣмето знаѣх да пишѫ̨ машинни програми за Минск-2.
      • Сега съм забравил. Цѣлта на този текст е да си припомнıѫ̨, каквото могѫ̨.
      
      
      • Прѣз професионалната си кариера владѣѣх машинниът̌ код на IBM/System/360/370, PDP-11 и VAX.
      • Но това бѣше прѣз първата половина на професионалната ми кариера.
      • Прѣз втората половина на професионалната ми кариера не ми се е налагало да слизам на това ниво.
      
      
      • Минск-2 бѣше 37-битов компютър.
      
      
      • Сѫсѣдни 37 бита от паметта образувахѫ̨ клѣтка (memory cell, ячейка памяти).
      
      
      • Всѣ̋ка клѣтка си има адрес.
      
      
      • Адресът̌ прѣдставлява 12-битово двоично число без знак.
        
        
        • Слѣдователно, адресът̌ прѣдставлява число от 0 до 4095.
        • При моделът̌ Минск-22 адресът̌ е 13-битово число от 0 до 8191.
        
        
        • Слѣдователно, при Минск-2 максималниът̌ и реалниът̌ размѣр на оперативната памет е 4096 37-битови клѣтки, или общо (4096*37=) 151552 бита, което е 18944 съврѣменни байта, 18.5 килобайта.
        • При моделът̌ Минск-22 - двойно.
        
        
        • Когато с такива адреси работѣхѫ̨ хора - програмисти и кодировчици, един 12-битов адрес се прѣдставяше чрѣз 4-цифрово беззнаково число в осмична система от 0000 до 7777 (което значи от 0 до 4095 десетично).
        
        
        • И тъй, размѣрът̌ на оперативната памет при Минск-2 в съврѣменни мѣрки е 18 и половина килобайта.
        • За сравнение:
        • Когато завърших и постѫпих на работа, компютърът̌, с който си имах работа, имаше оперативната памет 128 килобайта. ЕС ЭВМ (IBM System/360).
        • Едно врѣме 32-битовото адресно пространство на VAX (4 гигабайта) ни изглеђаше огромно.
        • Личниът̌ ми лаптоп, на който пишѫ̨ това, има 16 гигабайта оперативна памет.
        • Друго компютърче, лично мое, пак с нѣ̋колко гигабайта памет, си го носıѫ̨ в џобът̌ и го ползвам като телефонче.
        • Свидѣтел съм и на дрѣвнитѣ, и на модернитѣ врѣмена.
      
      
      • Клѣтката, както писах, прѣдставлява 37 сѫсѣдни бита.
        
        
        • Разбира се, такава клѣтка можѣше да съдържа 37-битово двоично число със или без знак.
        • Компютърът̌ можѣше да извършва операции с такива числа.
        
        
        • Сѫщо така, една такава клѣтка можѣше да съдържа машинна команда за изпълнение.
        
        
        • Когато с такива 37-битови числа или машинни команди работѣхѫ̨ хора - програмисти и кодировчици, една 37-битова клѣтка се прѣдставяше чрѣз 12-цифрово число в осмична система със знак отпрѣд.
          
          
          • Напримѣр, +100001770200.
          
          
          • Като двоично число (с фиксирана точка) това е числото 8590454912 в десетичен запис.
          
          
          • Като машинна команда, тази 37-битова клѣтка инструктира компютърът̌:
            
            
            • Да прочете в суматорът̌ съдържанието на клѣтка на адрес 0177 осмично (десетично 127).
            • Да прибави към него съдържанието на клѣтка на адрес 0200 осмично (десетично 128).
            • Резултатът̌ от суматорът̌ (сумата на двѣтѣ числа) да запише обратно в паметта на адрес 0200 осмично (десетично 128).
      
      
      • Общиът̌ формат на машинната команда при Минск-2 е слѣдниът̌:
        
        
        • Старшитѣ 7 бита сѫ кодът̌ на операцията.
          
          
          • Остават 30 бита.
        
        
        • Слѣдващитѣ 6 бита задават индексниът̌ регистър.
          
          
          • Остават 24 бита.
        
        
        • Слѣдват двата операнда, всѣки указан с 12-битов адрес.
          
          
          • Всичкитѣ битове в клѣтката влѣ̋зохѫ̨ в употрѣба.
      
      
      • Относно индексниът̌ регистър.
        
        
        • Обикновено централниът̌ процесор на един компютър има на свое разположение близо до себе си, "на една рѫка разстояние", нѣ̋колко регистъра, съдържащи данни, нужни в текущиът̌ момент или пък в непосрѣдственото бѫдеще.
        
        
        • Броıът̌ на тѣзи регистри не може да е много голѣ̋м, понеже програмиращитѣ на машинен език или на асемблер трѣ̋бва да държѫ̨т тѣзи регистри в човѣшката си памет.
        • 16 е прилично число за този брой.
        • Ако тѣ сѫ 16, такъв регистър се указва с число от 0 до 15.
        • Диапазонът̌ от 0 до 15 е миниатюрно адресно пространство за тѣзи регистри, извън адресното пространство на оперативната памет.
        • Оперативната памет е "на един поглед разстояние", по-далече от регистритѣ.
        
        
        • В компютърът̌ Минск-2 практически има само един такъв регистър - суматорът̌. Той винѫги се указва неявно и не се нуђае от адрес.
        • Той - суматорът̌ - не може да служи за индексен регистър.
        
        
        • В машинната команда на Минск-2 за адрес на клѣтка от оперативната памет (за адрес на операнд) се задѣлят 12 бита, а за номер на индексен регистър се задѣлят 6 бита.
        
        
        • Възможнитѣ адреси на клѣтки от паметта осмично сѫ от 0000 до 7777, или десетично от 0 до 4095.
        
        
        • В 6-тѣ бита, задѣлени за номерът̌ на индексниът̌ регистър, може да се запише осмично число от 00 до 77, или десетично от 0 до 63.
        
        
        • В Минск-2 първитѣ 64 клѣтки от оперативната памет, клѣткитѣ с адреси от 00 до 77 осмично или 0 до 63 десетично, могѫ̨т да се използват като индексни регистри.
        • Адресирането на тѣзи клѣтки с 12-битов адрес на операнд си остава възможно.
        
        
        • В Минск-22 като индексни регистри могѫ̨т да се използват само първитѣ 16 клѣтки от паметта.
        • За адресирането им сѫ достатъчни 4 бита: от 00 до 17 осмично или от 0 до 15 десетично.
        • В Минск-22 за всѣки от двата операнда се взема един бит и се слага като старши бит на адресът̌ на операндът̌.
        • Така в Минск-22 адреситѣ на операндитѣ стават 13-битови, което позволява максимален размѣр на оперативната памет 8192 37-битови клѣтки.
        
        
        • Как в Минск-2 се използва индексниът̌ регистър.
          
          
          • От неговитѣ 37 бита, само 24-тѣ бита, разположени на позиция на адрес на операнд, се използват.
          • Останѫ̨литѣ битове трѣ̋бва да сѫ нули или се приемат за нули.
          
          
          • Съдържанието на индексниът̌ регистър се добавя към машинната команда.
          • По този начин адреситѣ на двата операнда могѫ̨т да бѫдѫ̨т модифицирани.
          
          
          • Тази техника е необходима при програмиране на цикли.
        
        
        • Помнıѫ̨, че в архитектурата IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ) да се укаже номер 0 (нула) за индексен или за базисен регистър означава да не се използва такъв регистър.
        • Не помнıѫ̨ дали подобно правило имаше и при Минск-2.
      
      
      • Заключение: Колко първобитно е било машинното програмиране за Минск-2.
        
        
        • В девети клас никой не ни е учил към какъв интерфейс да се придържаме при извикване на подпрограма.
        • Явно, при Минск-2 човѣк сам е трѣ̋бвало да си разработи такъв интерфейс.
        • За сравнение, при IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ) и при всички слѣдващи компютърни архитектури, ако не знаеш този интерфейс, значи не владѣеш машинното програмиране.
        
        
        • Изключително трудно е програмата да се направи relocatable.
        • Слѣдващитѣ компютърни архитектури прѣдоставят такива възможности.
        • Сега практически всѣки компилатор произвеђа позиционно-независим код (PIC: position-independent code).
        
        
        • Истински стек (stack) нѣ̋маше и в архитектурата IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ).
        • Не е оправдано в Минск-2 да очакваме улеснения за stack.
        
        
        • Има ли смисъл изобщо да се говори за sharable-програми, понеже нѣ̋ма много нишки (threads), нѣ̋ма много процеси, нѣ̋ма много пoтрѣбители.
        
        
        • Изключително трудно е програмата да се направи reentrant.
        • В частност, изключително трудно е да се програмира рекурсия.
        
        
        • Чудıѫ̨ се дали за машинитѣ Минск е имало компилатор на Алгол.
        • Защо в единадесети клас учихме Алгол?
        • Експлоатацията на компютритѣ Минск-32 у нас се е основавала на Кобол.
        
        
        • И послѣдно: нѣ̋мам прѣдстава каква дѫлбочина на софту̌ерът̌ е била достигнѫ̨та при Минск-2.
      
      
      • (.. скрий ги свѣденията за компютритѣ Минск-2 ..)
    
    
    • ◄►  .. скрий ги Минск-2 ..  (.. скрий го минѫ̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► References: прѣпратки  (.. покажи ги ..)
    
    
  • ▼▼ References: прѣпратки  (.. скрий ги ..)  (.. скрий го минѫ̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
    
    
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата срѣда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата срѣда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата среда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата среда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    
    
    • wikipedia: Baudot code#ITA2
    • wikipedia: МТК-2
    • wikipedia: Punched tape
    
    
    • Виртуальный компьютерный музей: Серия ЭВМ «Минск»
    • Виртуальный компьютерный музей: Электронная цифровая вычислительная машина Минск-2
    
    
  • ◄►  (.. скрий го минѫ̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи там ..)  (.. свий всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род  (.. покажи тука ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► За какво ще става дума тука?  (.. покажи ..)
  • ▼▼ За какво ще става дума тука?  (.. скрий ..)
    
    
    • Въ имя отьца и съıну и святаго духа, аминъ.
      Въ имя отьца и съıна и святаго духа, аминъ.
    
    
    • Въздадите Кесарева Кесареви и Божıа Богови.
      Въздайте Кесаревото Кесарю и Божието Богу.
    
    
    • Славянщината на нашиът̌ език се доказва въз основа на врѣмевиът̌ континуум, а не въз основата на славянизми (на славянски езикови черти).
    
    
    • Има обаче нѣ̋колко смайващи славянизма. Не знам онѣзи, дѣто понѣ̋кога твърдıѫ̨т, че езикът̌ ни не бил славянски, как си затварят очитѣ за тѣ̋х.
      
      
      • Езикът̌ ни е славянски до мозъкът̌ на коститѣ си.
    
    
    • Тѣзи смайващи славянизми сѫ такива черти, дѣто извън славянщината не се срѣщат.
      
      
      • Първиът̌ е аспектологията на славянскитѣ глаголи -
        
        
        • имаме глаголи от свършен вид и глаголи от несвършен вид (перфективни и имперфективни глаголи).
      
      
      • Втори такъв славянизъм сѫ славянскитѣ възвратни мѣстоимения.
        
        
        • Ние (славянитѣ, ха-ха-ха) казваме: Обичам майка си. А на всѣки неславянски език се казва: Обичам майка ми.
    
    
    • Тук ще разгледам трети славянизъм: омѣсване на склоненията с основа на -O- и -U- при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род.
    
    
    •   .. скрий за какво ще става дума тука ..  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► За какво става дума тука?  (.. покажи ..)
  • ▼▼ За какво става дума тука?  (.. скрий ..)
    
    
    • В пра-славянскиът̌ и в старо-славянскиът̌ език сѫществителнитѣ се скланяли по схема в зависимост както от родът̌ си (женски, мѫжки, срѣден), така и от завършъкът̌ на основата си. Така било и в гръцки, и в латински, разбира се.
    
    
    • Особеното за славянщината било, че двѣ такива схеми се омѣсили: сѫществителнитѣ от мѫжки род с основа на -O- и сѫществителнитѣ от мѫжки род с основа на -U-.
    • Става дума все за сѫществителни имена от мѫжки род.
    • Омѣсването означава: хората слѣд нѣ̋кое врѣме вече не знаѣли едно сѫществително име от мѫжки род дали да го скланят по O-схемата или пък по U-схемата.
    • Дори в най-старитѣ текстове се намира омѣсване.
    • За такова омѣсване допринася фактът̌, че нѣ̋кои форми (напримѣр именителен падеж ед.ч.) съвпадат по двѣтѣ схеми.
    
    

    • Число и падеж			O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема
      Ед.	номинатив	(именителен)	Богъ	Богъ	Духъ	Духъ	Съıнъ	Съıнъ	Народъ	Народъ	Родъ	Родъ
      Ед.	генитив	(родителен)	Бога	Богу	Духа	Духу	Съıна	Съıну	Народа	Народу	Рода	Роду
      Ед.	датив	(дателен)	Богу	Богови	Духу	Духови	Съıну	Съıнови	Народу	Народови	Роду	Родови
      Ед.	локатив	(мѣстен)	Бозѣ	Богу	Дусѣ	Духу	Съıнѣ	Съıну	Народѣ	Народу	Родѣ	Роду
      Ед.	вокатив	(звателен)	Боже	Богу	Душе	Духу	Съıне	Съıну	Народе	Народу	Роде	Роду
      Мн.	номинатив	(именителен)	Бози	Богове	Дуси	Духове	-	Съıнове	Народи	-	Роди	Родове
      Мн.	генитив	(родителен)	Богъ	Боговъ	Духъ	Духовъ	-	Съıновъ	Народъ	Народовъ	Родъ	Родовъ

    
    
    •   .. скрий за какво става дума тука ..  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Послѣдствия (traces)  (.. покажи ги ..)
  • ▼▼ Послѣдствия (traces)  (.. скрий ги ..)
    
    
    • Първо послѣдствие: български език.
      
      
      • Множественото число на нѣ̋кои сѫществителни от мѫжки род завършва на -ове вмѣсто на -и
      
      
      • Народи, родове, вѣтрове, богове, залози, налози, кметове, депутати, ..
      
      
      • Езикът̌ ни е намѣрил покой, като си е изработил правилото, че -ове се слага на едносричнитѣ сѫществителни. Обаче: лѫчи или лѫчове?
      
      
      • Аналогия: В руски сѫществителното "сын" има двѣ форми в множествено число: "сыновья" (неу̌трална форма) и "сыны" (възвишена форма).
    
    
    • Второ послѣдствие: български език.
      
      
      • Звателниът̌ падеж при нѣ̋кои сѫществителни имена от мѫжки род
      
      
      • използва форми от старата О-схема (Боже! Народе! Отче! Отче Паисие! Старче! Човѣче! Иване! Драгане! Господине! Лейтенанте!),
      
      
      • а при други - форми от старата U-схема (Другарю! Простако!).
      
      
      • Аналогия с полски: Pane połkowniku! При двѣтѣ думи от мѫжки род, завършващи на съгласна, едната има вокатив по O-схемата, другата - по U-схемата.
    
    
    • Трето послѣдствие: руски език.
      
      
      • И двѣтѣ форми за родителен падеж ед.ч. се използват, но езикът̌ е разработил диференциация, и фактически нов падеж.
      
      
      • Оригиналниът̌ родителен падеж е по O-схемата ("Производство сахара"),
      • а нов падеж, партативен, използва формитѣ по U-схемата ("Тебе сколько сахару в кофе?").
    
    
    • Четвърто послѣдствие: руски език.
      
      
      • И двѣтѣ форми за мѣстен падеж ед.ч. се използват, но езикът̌ е разработил диференциация, и фактически пак имаме два падежа.
      
      
      • Формите по O-схемата ("о Крыме идёт речь") представляват "реферативен" падеж,
      • а формите по U-схемата ("отдыхать в Крыму") - мѣстен падеж.
    
    
    • Пето послѣдствие: руски език.
      
      
      • Формите за родителен падеж мн. ч.
      • по-често слѣдват U-схемата ("депутатов, народов, сербов, .."),
      • но понѣ̋кога слѣдват O-схемата ("крестьян, болгар, турок, ..").
    
    
    • Шесто послѣдствие: полски език.
      
      
      • В единствено число повечето форми за дателен и звателен падеж сѫ по U-схемата (-owi), но има нѣ̋кои по O-схемата:
        
        
        • Полски: Panu połkownikowi (пану полковникови). Руски: "Господину полковнику".
        
        
        • Полски: Pane połkowniku (пане полковнику). Български: *"Господине полковнико".
      
      
      • Омесване в полски има и при родителен падеж ед.ч.:
        
        
        • Обикновено е по O-схемата (Pana połkownika),
        
        
        • но понѣ̋кога е по U-схемата (Banku Pocztowego: на руски "Почтового банка").
      
      
      • In Polish, the result of this confusion is that if you learn Polish, you must learn every single masculine noun, whether it has -owi or -u in dative.
      • Като резултат от това омѣсване, ако учите полски, трѣ̋бва за всѣ̋ко сѫществително от мѫжки род да запомните формата му за дателен падеж ед.ч.
    
    
    • Седмо послѣдствие: български език.
      
      
      • Нарѣчията долу и близу сѫ
      • стари форми за мѣстен падеж по U-схемата
      • съотвѣтно на сѫществителнитѣ имена от мѫжки род дол и *близ.
      
      
      • Нарѣчието долу си има диалектен вариант по O-схемата: долѣ.
      
      
      • За нарѣчието близу се е затвърдил правописът̌ близо.
      • Но в Скопие си го пишѫ̨т близу.
    
    
    • Едва ли нѣ̋кой се съмнѣ̋ва, че такива послѣдствия могѫ̨т да се намѣрıѫ̨т и в другитѣ славянски езици.
    
    
    • Осмо послѣдствие: чешки език.
      
      
      • chlap (guy), gen. chlapa, dat. chlapovi, voc. chlape, ... plur. chlapi/chlapové
      • bůh (god), gen. boha, dat. bohu/bohovi, voc. bože, ... plur. bozi/bohové
      • syn (son), gen. syna, dat. synu/synovi, ... but voc. synu
      • dub (oak), gen. dubu (never duba), voc. dube, ... plur. duby (dubové is poetic and masc. animate)
      
      
      • Czech is really difficult in this respect.
      • В това отношение чешкиът̌ език наистина е труден.
    
    
    •   .. скрий ги послѣдствията ..  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Още разсѫђения по темата: относно битието на българскиът̌ език  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Още разсѫђения по темата: относно битието на българскиът̌ език  (.. скрий ..)
    
    
    • Да се върнем 11 вѣка назад.
    
    
    • Разглеђаме двама славяногласни:
      Остромир е свикнѫ̨л да скланя думата "Бог" по O-схемата,
      а Вълкашин - по U-схемата.
    
    
    • Нѣ̋кой славяногласен казва: "Слава Богови!".
      И двамата Остромир и Вълкашин го разбират напълно: "Glory To God".
      Остромир си казва на ум: В нашето село казват "Слава Богу!".
    
    
    • Нѣ̋кой славяногласен казва: "Слава Богу!".
      Остромир го разбира така: "Glory To God".
      Вълкашин го разбира така: "Glory Of God" или "God's Glory".
    
    
    • Да се върнем в съврѣменна България.
    
    
    • Всичките изрази "Glory To God", "Glory Of God" или "God's Glory"
      се прѣвеђат еднакво: "Слава на Бог" или "Слава на Бога" или "Слава Богу".
    
    
    • Езикът̌ ни вече е балкански:
      
      
      • {Балкан-1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}.
    
    
    •   .. скрий го битието на българскиът̌ език ..  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Още по темата: Нов акузатив за одушевени сѫществителни имена в славянски  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Още по темата: Нов акузатив за одушевени сѫществителни имена в славянски  (.. скрий ..)
    
    
    • Поради звукови изменения, най-вече заради законът̌ за отваряне на сричката, при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род в единствено число, както по O-схемата, така и по U-схемата, формитѣ на стариът̌ винителен падеж (акузатив) съвпаднѫ̨ли с формитѣ за именителен падеж (номинатив).
    
    
    • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
    
    
    • Не ставало ясно кой кого е чул (услышал).
    • За да разрѣши проблемът̌, славянскиът̌ език развил категорията "одушевени сѫществителни имена" и за "одушевени сѫществителни имена" създал нов винителен падеж, нов акузатив, с форми от генитивът̌ (родителниът̌ падеж).
    
    
    • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
    • Чьловѣка услъıша Богъ.
    • Чьловѣкъ услъıша Бога.
    
    
    • Интересното е, че новиът̌ акузатив заимствал генитивната форма само по O-схемата.
    • Напримѣр: Думата "съıнъ" можѣла да има генитив както по O-схемата (съıна), така и по U-схемата (съıну).
      Обаче, новиът̌ акузатив можѣл да бѫде само "съıна".
    
    
    •   .. скрий го новиът̌ акузатив ..  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► References: прѣпратки  (.. покажи ги ..)
  • ▼▼ References: прѣпратки  (.. скрий ги ..)  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
    
    
    • forumnauka.bg: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род
    • forum.wordreference.com: All Slavic: About the Confusion of O-declension and U-declension
    • christotamarin.blogspot.com: Относно Balkansprachbund-ът: балканскиът̌ езиков съюз
  
  
  • ◄►  (.. скрий го омѣсването на славянскитѣ склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи там ..)  (.. свий всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: Интервю с изтъкнѫ̨тиът̌ български езиковѣд акад. Владимир Георгиев  (.. покажи тука ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: Интервю с изтъкнѫ̨тиът̌ български езиковѣд акад. Владимир Георгиев  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ◄► Това интервю от 1985 е полезно четиво и го копирам да го има и тука при мене, в случай че изчезне оттам.
  • ◄► Копирам тука и коментари от facebook, мои и на други хора, във връзка с това интервю.
  • ◄► Не става ясно кой е интервюиращиът̌.
  
  
  • ◄► Четири теми от интервюто прѣдставляват интерес:
    
    
    • Дешифрирането на минойската писменост.
    • Самокритика защо той не е успѣ̋л да разчете Линеар_Б.
    • Как е бил прѣвъзмогнѫ̨т "яфетизмът̌" на Мар.
    • Дешифрирането на етруската писменост.
  
  
  • ►► Текстът̌ на интервюто  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)
    
    
  • ▼▼ Ето го интервюто или по-скоро спомен за него  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)

    През лѣ̋тото на 1985 трѣ̋бваше да направıѫ̨ анкета с нашиът̌ бѣлѣжит езиковѣд акад. Владимир Георгиев. Това бѣше задължително за дипломната ми работа в университетът̌ в Пловдив. Курсовиът̌ ми рѫководител проф. Борис Симеонов по този повод бѣ уредил да посѣтıѫ̨ село Габаре, Врачанско, къдѣто акад. Георгиев щѣ̋л да прѣкара лѣ̋тото, в родната си кѫща.

    Анкетата ми бѣше за минойскиът̌ език и съвмѣстната работа на акад. Георгиев с англичанинът̌ Майкъл Вентрис, който прѣз 1953 бѣ разчел минойската писменост Линеар_Б.

    Пътувах до Габаре с влак и автобус. В началото на селото се бѣлѣѣхѫ̨ руинитѣ на "кале", т.е. останки от стара крѣпост. Природата бѣ живописна, никъдѣ не съм виђал толкова много бръмбари-рогачи. В полето имаше козар и той ме упѫти към кѫщата на професорът̌.

    Отворих широка порта към двор с много овощни дръвчета. В дъното до един сайвант имаше сѣнник, а под него маса с двѣ чаши и чайник. Владимир Георгиев бѣ облѣчен в разкошни западни дрехи, които придавахѫ̨ на старческата му осанка спортен вид. Той удряше бързо и увѣрено върху клавишитѣ на пишеща машина, а на бѣлиът̌ лист се редѣ̋ха латински букви.

    Повечето от книгитѣ на свѣтовно известниът̌ професор лингвист бѣ̋хѫ̨ написани на френски, немски, английски и руски. Дори издадената прѣз 1949 в сборникът̌ "Годишник на Софийскиът̌ университет" монография "Дешифриране на минойскитѣ надписи", която бѣ̋х издирил в библиотеката, за да се подготвıѫ̨, бѣ на френски.

    Като видях Владимир Георгиев в дворът̌, се стѫписах. Едва сега си дадох смѣтка, че прѣд мен стои не само човѣкът̌, който бе дешифрирал минойскиът̌ и етрускиът̌, но който знаѣше дрѣвногръцки, латински, хетски, лувийски, фригийски, тракийски, лидийски, семитски, финикийски... Бѣ̋х на прагът̌ на портата и рѣших да се върнѫ̨, за да не прѣчѫ̨ на работата, когато чух бодрото:

    - Ти ли си студентът̌ на Боби Симеонов? Влизай, влѣз! Знаеш ли на какво викат по нашиът̌ край "мюре"?

    - Не, - едвам отговорих и вече се чудѣх дали да му кажъ, че имам интереси към сравнителното езикознание, а не толкова към лексикологията. Но си замълчах, щѣше да прозвучи тѫпо.

    - Ти си мюре, но не си виновен. Влизай, сипи си чай. Много сѫ любопитни… Боби те праща тук по зарѫка на Стефан Продев, гложди ги любопитството, пък и нали вече е "перестройка"… Сѣ̋дай, ще им утолим жађата за клюки…

    Нѣ̋мах прѣдстава за какво говори, но интуитивно схванѫ̨х, че професор Симеонов е имал основателна причина да фамилиарничи с мен. Всички състуденти ми завиђахѫ̨, Боби се славѣше в университетът̌ с високомѣрието и прѣнебрѣжението си към тѣ̋х, а мен ме протежираше. Явно това е да си "мюре"?

    Прѣз 1985 свѣтът̌ слѣдѣше със затихнѫ̨л дъх прословутата "перестройка" на съвѣтскиът̌ президент Михаил Горбачов, с която той обѣщаваше "социализъм с човѣшко лице". В СССР настѫпвахѫ̨ промѣни. Тѣ особено радвахѫ̨ интелигенцията в България, която станѫ̨ смѣла и започнѫ̨ да се опиянява от възможността за "гласност". Все повече се чувахѫ̨ критични думи, а тон за това в нашата страна се даваше от вѣстник "Култура" и неговиът̌ главен редактор Стефан Продев. Както разбрах по-късно, Продев бѣ накарал Боби Симеонов да прати един студент, който под прѣдлог за "анкета" за дипломната си работа да накара великиът̌ мълчаливец Владимир Георгиев да проговори. Обаче шефът̌ на вѣстник "Антени" Веселин Йосифов, извѣстен с контактите си с Държавна сигурност, бѣше разбрал "планът̌" и дружески бѣ прѣдупрѣдил Владимир Георгиев каква е цѣлта на "анкетата" ми. От всички само аз не знаѣх, че съм "мюре" и че "анкетата" ми се слѣди от доста хора, които искахѫ̨ да разберѫ̨т една истина…

    Вгледах се в лицето на Владимир Георгиев, който довършваше статията си на немски, и установих, че това е лице на човѣк, затворен в себе си. То не излъчваше нищо простодушно и славянско, нѣ̋маше ги и типичнитѣ черти на българитѣ, сѣ̋каш прѣд мен бѣше западняк. Зад непосрѣдствената учтивост се криѣше талантът̌ на индивидуалист.

    Още прѣз 1934, както разбрах по-късно, младиът̌ учен Георгиев е имал срѣщи във Виена, къдѣто е специализирал, с учен-нацист, който се е опитал да го вербува за арийското езикознание.

    Прѣз 1933 и 1934 Георгиев специализира във Виена при най-добриът̌ езиковѣд по дрѣвни езици проф. Паул Кречмър. Прѣд него той сподѣля теорията си, че населението, което е живѣ̋ло на Балканитѣ и на Егея прѣди гърцитѣ, е говорило особен индоевропейски език. Георгиев дори смѣ̋тал, че е възможно създателитѣ на крито-минойската писменост да сѫ въодушевили финикийцитѣ да създадѫ̨т своята азбука. Дарбата на младиът̌ български учен и лекотата, с която усвоявал новитѣ и дрѣвни езици, е направила впечатление на Кречмър и един ден се появил този учен от Берлин, който се опитал да убѣди българинът̌, че в свѣтлината на новитѣ достижения на арийското езикознание на Шухард и Рейнерт, произходът̌ на гръцкиът̌ народ е германо-арийски и гърцитѣ сѫ първитѣ индогерманци на Егея, а ако е имало изобщо народи прѣди гръцката колонизация, тѣ не сѫ индоевропейски, а вѣроятно семити.

    Георгиев си замълчал. Той си спомни, че е мълчал по сѫщиът̌ начин и нѣ̋колко години преди 1950, когато с типичниът̌ си маниер на убѣђение, което не търпи неподчинение, съвѣтскитѣ езиковѣди проповѣ̋двали на българскитѣ си колеги, че марксисткото езикознание започва с яфетизмът̌ на Н.Я.Мар…

    Прѣз 1985 нѣ̋маше леснодостѫпни записващи устройства (касетофони) и аз дращѣх по тетрадката с молив, а академик Георгиев е единствениът̌ човѣк на свѣтът̌, който ме е успокоявал, че така и така ще прѣдам вѣ̋рно думите му, и да не се притѣснявам, ако пропуснѫ̨ да запишѫ̨ нѣщо…

    Все пак съм записал немалко прѣ̋ка рѣч на моıът̌ събесѣдник:

    - Нѣ̋ма нито "арийско езикознание", нито "марксистко езикознание". Има умни хора, учени, езиковѣди. Един от тѣ̋х е Роман Якобсон. Той напуснѫ̨л болшевишка Русия слѣд революцията, но не се занимавал с политика и успѣ̋л да поддържа връзки с колеги от СССР. Якобсон ги утѣшавал, че е абсурд "яфетизмът̌" на Мар да замѣсти истинското сравнително езикознание, но Мар починѫ̨л прѣз 1934, а теорията му продължавала да ограничава научнитѣ методи на сравнителното езикознание в СССР. Ето защо Якобсон намѣрил връзки и един ден прѣз 1950 прѣстарѣлиът̌ Сталин приел в кабинетът̌ си един млад съвѣтски учен-езиковѣд, чието име никога нѣ̋ма да научим. Той разказал на Сталин, че учението на грузинецът̌ Мар не е истинска наука за езикът̌. Не се знае какво още му е говорил, но много скоро Сталин написал езиковѣдска студия и станѫ̨л езиковѣд. Била публикувана във вѣстник „Правда“ на първа страница без име, но всички знаѣли, че това го е писал лично другарıът̌ Сталин. За един ден Мар бил детрониран и от свѣтило на марксисткото езикознание бил изпратен посмъртно в Сибир, а Номер 1 на марксисткото езикознание станѫ̨л Сталин, който наблегнѫ̨л на методологията. Сталин бил написал горѣ-долу слѣдното: дори Маркс и Енгелс се учѣха от диалектическиът̌ метод на Хегел, а другарıът̌ Мар отказа да се учи от постиженията на класическото индоевропейско езикознание… Якобсон веднага написал статия в западен свѣтовен езиковѣдски журнал, в която подкрѣпял езиковѣдът̌ Сталин.
    Всѫщност, Сталин е направил добро прѣз животът̌ си единствено на съвѣтското езикознание, и то от старческа жађа да е и езиковѣд…

    Георгиев замълча за миг, събра мислитѣ си и продължи:

    - Аз издадох на френски прѣз 1949 книжката си от 80 страници "Дешифриране на минойскитѣ надписи". Бѣше ме страх да ıѫ̨ издам на български, защото все щѣше да се намѣри нѣ̋кой, който услужливо да каже, че не е "яфетическа". Но слѣд статията на Сталин от 1950 нѣщата се промѣнихѫ̨. Прѣз 1950 и аз се включих да хвалıѫ̨ Сталин и изнесох два доклада "Учението на Й.В.Сталин за езикът̌ и проблемитѣ на българското езикознание" и "Значението на новитѣ трудове на Й.В.Сталин за развитието на българското езикознание". За мен 1950 година бѣше най-плодотворна като учен, понеже всичко, върху което бѣ̋х работил, под страх да не бѫдѫ̨ обвинен, че не е "яфетическо", сега можѣх да го публикувам уж е в духът̌ на марксисткото езикознание на Сталин. Така се появихѫ̨ работите ми, които ме направихѫ̨ не само извѣстен на запад, но и станѫ̨х свѣтило в СССР, при това по теми, които не бих могъл да издам нито когато бѣ̋хме приятели на Германия, нито по врѣмето от 1944 до 1950, когато можѣх да бѫдѫ̨ обвинен, че не съм "яфетист". Аз бѣ̋х езиковѣд със свѣтовна извѣстност още тогава и можѣх да пишѫ̨ на какъвто си искам от европейскитѣ езици и да публикувам, където си искам. Прѣз 1950 издадох съкратен вид на книгата си за дешифриране на минойскитѣ надписи в брой 4 на съвѣтското научно списание "Вестник древней истории". Прѣз сѫщата година излѣзе в Годишникът̌ на Софийскиът̌ университет трудът̌ ми "Минойскитѣ двуезични надписи". Прѣз 1950 пуснѫ̨х обстойна статия по тази тема и в английското списание "The Language" под надслов: "Разрѣшението на минойскиът̌ проблем". Все прѣз 1950 в кн. 2 на "Lingua Romanensis" публикувах "Към въпросът̌ за тълкуването на четири минойски надписи", а в "Studi Etruschi" пуснѫ̨х "Произходът̌ на етруските", къдѣто доказвах, че името "етруски" води произходът̌ си от "Троя". Прѣз 1950 в нѣмското Kleinasiatische Forschungen пуснѫ̨х "За произходът̌ и езикът̌ на пеласгитѣ, данайцитѣ и ахейцитѣ", а в бр. 71 на "Списание на БАН" се появи пак прѣз 1950 статията ми "Към етногенезисът̌ на гръцкиът̌ народ". Как се казваш?

    Вдигнѫ̨х глава от листът̌ и си казах името и фамилията. Професорът̌ кимнѫ̨ гостоприемно, сѣ̋каш едва сега ме бѣ поканил вкѫщи, и попита:

    - Сигурно си влюбен в структурализмът̌ на Сюсюр?

    - Да - усмихнѫ̨х се аз. - Но четѫ̨ и структуралисти литератори, като Цвѣтан Тодоров от Париж.

    - Охо, - засмѣ̋ се Георгиев. - А изкушен ли си от историята?

    - Малко - уклончиво отговорих аз.

    Изведнѫж живиът̌ поглед на учениът̌ потъмнѣ̋ и сѣ̋каш увѣхнѫ̨. Той каза повече на себе си:

    - Аз бѣ̋х много изкушен от историческата тема за прѣдгръцкото население на Егея и неговиът̌ произход. За един историк е добрѣ да има филологическа подготовка, като моята. Но за един езиковѣд, който е тръгнѫ̨л да дешифрира непознати писмености, е гибелно да изграђа априорна историко-културна теория. Тя може да го подведе при конкретната работа над дешифрирането. Това научих от Майкъл Вентрис, един англичанин, по професия архитект. Той никога не ми го е казвал, нито си го е мислѣл, очевидно. Аз просто го проумѣ̋х, слѣд като той разчете Линеар_Б… Вентрис бѣше любител, но с добра езикова подготовка, и се опитваше да разчете минойскитѣ надписи. Прѣди него неуспѣшно се бѣ опитал Хрозни, един чех, който в младитѣ си години разчете хетската писменост, но на стари години не успѣ̋ да се справи с минойската. През 1950 получих за първи пѫт писмо от Майкъл Вентрис, в което той ми съобщаваше, че слѣди моитѣ разработки по дешифриране на минойската писменост и е възхитен от опитът̌ ми да пробиıѫ̨ чрѣз фонетичното значение на знацитѣ. Майкъл ми изпращаше резюме̒ от своя кореспонденция с другитѣ изслѣдователи по свѣтът̌, които правѣхѫ̨ опит да дешифрират знацитѣ от Крит. Той ми прѣдложи да си сътрудничим и редовно изпращаше писма какво прѣдприема и докъдѣ е стигнѫ̨л. За да ме улесни, прѣдложи сам да се съсрѣдоточи в морфологични опити, след като аз съм поел фонетичнитѣ, но американката Алиса Кобер му била писала, че е безсмислено да се води кореспонденция. А Кобер бе единствената, която се занимаваше с флексията и дали единственото и множественото числа при минойскитѣ надписи се различават от падежитѣ или не. Майкъл тръгнѫ̨ по тоя пѫт и ми благодарѣше за проучванията ми над етрускиът̌ език, понеже бѣ убѣден, че минойскитѣ надписи сѫ на етруски. Както казах, той не бѣше филолог и ми пишѣше, че без помощта на човѣк като мен, който да познава дрѣвногръцкитѣ диалекти, нѣ̋ма да успѣе да направи таблица с повтарящи се минойски знаци, понеже има понятие само от класическиът̌ гръцки на Омир и не знае как е звучал гръцкиът̌ 500 години прѣди това.

    Всѫщност, знаеш ли какво е казал "Еклисиаст" в Библията? – този въпрос бе към мен: - Много познание не развива духът̌. Това е казал и го е казал за такива като мен…

    Владимир Георгиев се огледа. Бѣше хубав ден от краıът̌ на август, дълъг и топъл. Тишината попиваше в мислитѣ му и го прѣдразполагаше към откровение:

    - Ти нѣ̋ма да си ходиш, ще спиш в лѣ̋тната кухня. А сега ще ти кажѫ̨ най-важното. Когато в началото на 20-ти вѣк Евънс проучи минойскитѣ надписи, той установи и тритѣ вида минойско писмо. Първата писменост на дрѣвнитѣ хора от Крит, живѣли в столицата Кнос на легендарниът̌ цар Минос през 3-то хилядолѣтие прѣди новата ера, е било йероглифното писмо. Но минойскитѣ йероглифи нѣ̋мат нищо общо с египетскитѣ. Приемник на критскитѣ йероглифи е писмото Линеар_А, което не е разчетено, но се знае, че не е на гръцки език. Слѣд това е Линеар_Б, което е на елински диалект от поне 800 години прѣди Омир. На Кипър има слогова писменост, която е от врѣмето на микенцитѣ. Всички тези писмености се засичат, дори не е ясно дали кноските йероглифи сѫ били употрѣбявани от сѫщиът̌ народ, който е говорил Линеар_А. През 1972 във Варна бѣше открито халколитно селище от 4-то хилядолѣтие прѣди Христа, къдѣто е намѣрено най-старото технологично обработено злато в Европа и свѣтът̌. Сложи една права линия от Варна до Крит и прѣд теб е територията на загадката, нарѣчена "дрѣвни Балкани". Тук топонимите и днес са от времето на пеласгите и траките. Класическият древногръцки е пълен с такива думи, а Крит е бил робовладелческо общество, понеже минойските надписи са предимно инвентарни списъци, били са продавани и хора, не само жито и добитък. А в "Илиада" Омир ни прѣдставя една родова аристокрация, която тепърва ще става робовладелско общество. Моята идея, свързана с историческата картина на Балкано-егейскиът̌ свѣ̋т, бѣше, че "Илиада" и "Одисея", независимо, че се формират међу 10-ти и 6-ти в.в. пр.н.е., съдържат всѫщност спомен от краıът̌ на микенската епоха. Този спомен е мѫтен, понеже над него сѫ наслагвани по-късни елементи, но споменът̌ може да бѫде реконструиран. Аз установих, че героитѣ, които водıѫ̨т война против Троя в омировскиът̌ епос, сѫ наричани "ахейци, данайци и аргейци", но това очевидно не сѫ гърци, въпрѣки че като не-гърци сѫ били елинизирани. Чисто гръцкитѣ племена, а именно еолийци, дорийци и йонийци ги нѣ̋ма в "Илиада". В неıѫ̨ името на йонийцитѣ се срѣща само един пѫт, в 13-та пѣсен, но това явно е по-късна добавка. Разбираш ли, тритѣ главни племена, от които е съставен гръцкиът̌ народ, които сѫ дорийци, еолийци и йонийци, не сѫществуват за "Илиада". Според мен, микенската цивилизация е била унищожена прѣз 12-ти вѣк от гърцитѣ и аз бѣ̋х съгласен с Майкъл Вентрис, че Линеар_Б не е писменост на древногръцки език, а на етрускиът̌, но сгрѣших. Вентрис все пак доказа, че Линеар_Б е писменост на древногръцки. И все пак, независимо, че Линеар_Б е била писменост на древногръцки език, той не е сѫщиът̌ като дрѣвногръцкиът̌ на Омир. Разбираш ли? За Чедуик това е стар диалект, а за мен ахейци, данайци и аргейци сѫ очевидно пра-гърци, тѣ говорıѫ̨т койне, древногръцки, който не е точно езикът̌ на Омир. Това явно сѫ първитѣ елинизирани микенци и тѣ̋хна писменост е Линеар_Б. По-късно, чиститѣ елини, каквито сѫ дорийци, еолийци и йонийци, приемат за писменост финикийската азбука.

    - Ако не са гърци, какви са? - попитах аз.

    - Тукидид пише: "До Троянската война Елада не бе направила нищо с общи усилия. На мен даже ми се струва, че Елада като съвкупност не е и носила това име и че това нейно обозначение дори не е сѫществувало прѣди Елин, синът̌ на Девкалион, но че имената по неıѫ̨ идвали от имената на отдѣлнитѣ племена, прѣдимно пеласгитѣ." А Херодот отбѣлѣ̋зва: "Населението на Атика бѣше пеласгийско, но с идването на елинитѣ то промѣни своıът̌ език." Забѣлѣжи, името на данайцитѣ в класическиът̌ период не е свързано нито с едно гръцко племе и нѣ̋ма връзка с гръцки диалект. Причината очевидно е слѣдната. Прѣз 1947 при разкопки в юго-източна Мала Азия бѣ̋хѫ̨ намѣрени билингви на йероглифниът̌ "хетски" и на финикийски езици. Това даде възможност да се дешифрира йероглифниът̌ "хетски" и станѫ̨ ясно, че той е език на народът̌ "дануна". Отдавна се прѣдполагаше, че името "дануна", което се срѣща в египетски и семитски, е идентично с името на "данайцитѣ" от "Илиада". "Дануна" е семитското име на този народ, а самоназванието му е "аданава(на)". Тоест, на езикът̌ на гърцитѣ е прѣтърпѣ̋ло съвсѣм незначително измѣнение. "Аргейци" значи "жители на Аргос". В класическиът̌ период това сѫ елини, но какви сѫ били жителитѣ на Аргос прѣди това? В "Каталогът̌ на корабитѣ", една късна част от "Илиада", все пак има данни за по-дрѣвни врѣмена. Там срѣщаме изразът̌ "всеелини и ахейци". Тоест, очевидно изразът̌ е спомен от врѣмето, когато етническото различие међу елини и ахейци, е сѫществувало. И ахейцитѣ не сѫ били още елинизирани. Във войната с Троя, елинитѣ не сѫ основната сила, тѣ както беотийци и етолийци сѫ викани от нѣ̋кой, който е рѫководил центърът̌. Негръцки народи тогава сѫ ахейци, данайци, ликийци, етруски, които по това врѣме сѫ живѣли в Егейската област. Други негръцки народи, населяващи тогава Егея, сѫ: етео-критянитѣ, пеласгитѣ, кидонитѣ, карийцитѣ, лелегитѣ, троянцитѣ, дарданцитѣ… Прѣз 13-ти вѣк пр.н.е. Егея е опустошена, а гръцкитѣ племена прѣз 12-ти вѣк пр.н.е колонизират и елинизират земитѣ на негръцкитѣ народи: Тукидид дава свѣдение, че Беотия, колонизирана от беотийци, прѣди това се е казвала Кадмея. Слѣд Троянската война, според Тукидид, дорийцитѣ завладѣ̋ват Пелопонес. Тесалийцитѣ прѣвземат Тесалия, етолийцитѣ земята, която става Етолия. Атиняните, които сѫ пеласги, сѫ елинизирани от йонийцитѣ. Пеласгитѣ в Атина, според Херодот, се самонаричали "кранеяи"… Ето това е моята историческа теория: носителитѣ на крито-микенската цивилизация сѫ били не-гърци. Окончателното колонизиране на тая цивилизация от гърци е завършило прѣз 12-ти вѣк пр.н.е. След 12-ти вѣк вече нѣ̋ма минойски писмености. Една част от ахейци, данайци, аргейци и кидонци остават на Егея и сѫ асимилирани, а друга се заселва по южниът̌ брѣ̋г на Мала Азия. Тѣхнитѣ имена се срѣщат в хетски език и в йероглифниът̌ "хетски", езикът̌ на "дануна". Една част от пеласгитѣ и старо-критянитѣ се прѣселват от Крит в Палестина слѣд 12-ти вѣк пр.н.е. и имената им като пелистимци/филистимци и кафторийци (о. Кафтор в Библията е о. Крит) са известни в Библията, където се сочи, че са преселници от о. Кафтор. Тоест, според моята теория, произходът̌ на гръцкиът̌ народ и на гръцкиът̌ език от класическата епоха, сѫ резултат от доста сложен синтез на негръцки и гръцки племена и диалекти. Грѣшката ми бѣше, че не допуснѫ̨х, че този период започва още прѣз 15-ти вѣк пр.н.е. и че е възможно минойското писмо Линеар_Б да е част от този сложен синтез. И докато аз вѣ̋рвах на априорната си историческа теория, според която елинизацията датира след 13-ти вѣк пр.н.е. и не допусках, че Линеар_Б, който е от 15-ти вѣк пр.н.е., е форма на дрѣвногръцкиът̌, моıът̌ приятел Майкъл Вентрис, необрѣменен от исторически хипотези, на базата на една таблица, направена по образец на военните системи да дешифровка, влѣзе в историята.

    - А как дешифрирахте етруската писменост?

    Владимир Георгиев се засмѣ̋:

    - Отказах се от историческите хипотези, загърбих взирането във фонетиката и използвах "морфологичниът̌ метод" на Вентрис. Така разчетох етруското писмо. Майкъл щѣше да е щастлив от подходът̌ ми, но нещастна автомобилна катастрофа отне животът̌ му още прѣз септември 1956.

    ►  (.. скрий го текстът̌ на интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)  (.. свий всичко ..)

  • ►► Дешифрирането на етруската писменост (мои коментари: .. покажи ги ..)
  • ▼▼ Дешифрирането на етруската писменост (мои коментари: .. скрий ги ..)
    
    
    • За дешифрирането на етруската писменост става дума в краıът̌ на интервюто.
    
    
    • Текстоветѣ на етруски език сѫ записани с архаични гръцки букви и могѫ̨т да се четѫ̨т, без да се разбират.
      Езикът̌ на етрускитѣ е неизвѣстен, или поне така се приемаше доскоро.
    
    
    • Оказва се, че Владимир Георгиев се е заблуђавал, че е разчел етруската писменост. За съжаление, опитът̌ му се класифицира като неуспѣшен.
    • Основното заблуђение на Владимир Георгиев по този повод е прѣдположението, че езикът̌ на етрускитѣ е бил индо-европейски. Мал-шанс. Това прѣдположение се оказва грѣшно.
    • Но все пак приносът̌ му към разшифроването на етруската писменост се цѣни.
      Дори отрицателниът̌ резултат е цѣ̒нен и цѣнѐн.
    
    
    • Едва в послѣднитѣ години се признава, че етруската писменост е разчетена.
      Приносът̌ основно е на фамилията Bonfante, баща и дъщеря.
    • Оказва се, че етрускиът̌ език не е индо-европейски.
      Нѣщо повече, той не е сроден с никой познат език.
    • (.. скрий ги коментаритѣ за дешифрирането на етруската писменост ..)
  
  
  • ►► "Приносът̌" на Сталин за развѣнчаването на "яфетизмът̌" (коментари: .. покажи ги ..)
  • ▼▼ "Приносът̌" на Сталин за развѣнчаването на "яфетизмът̌" (коментари: .. скрий ги ..)
    
    
    • Ето тука в интервюто става дума за това.
    
    
    • Акад. Владимир Георгиев казал: Нѣ̋ма нито "арийско езикознание", нито "марксистко езикознание".
    • Така ни каза и прѣподавателıът̌ ни по диамат в математическиът̌ факултет на софийскиът̌ университет:
      Нѣ̋ма социалистически и капиталистически интеграл!
    
    
    • Lilia.Ilieva::2020-07-04 19:36: Откъдѣ е това интервю? Кога е давано?
      Впрочем, при Сталин сѫ влѣзли трима езиковѣди: Виноградов, аспирантът̌ му Серебренников и Чикобава. Уредил ги е Чикобава по грузинска линия.
      
      Интервюто е от 1985. Не става ясно кой е интервюиращиът̌.
      Вѣроятно тогава Владимир Георгиев наистина не е знаѣл кой е налѣ̋л акъл на Сталин.
    
    
    • Vasil.Davidov::2020-07-04 14:23:
      Товарищ Сталин, Вы большой учёный —
      В языкознаньи знаете Вы толк,
      А я простой советский заключённый,
      И мне товарищ — серый брянский волк. ( текст Алешковски, пѣе Висоцки)
      
      Владимир Георгиев в интервюто:
      Всѫщност, Сталин е направил добро прѣз животът̌ си единствено на съвѣтското езикознание, и то от старческа жађа да е и езиковѣд…
      Това е единственото добро нѣщо, което Сталин е правил прѣз животът̌ си.
    
    
    • Яфетизмът̌ на Мар, който е властвал нѣ̋колко десетилѣтия в съвѣтското езикознание, не признавал аксиомата за естественитѣ езици.
      Все още има доста пишман-лингвисти, които все гледат да ıѫ̨ заобиколıѫ̨т.
    • (.. скрий ги коментаритѣ за развѣнчаването на яфетизмът̌ ..)
  
  
  • ►► Дешифрирането на минойската писменост (коментари: .. покажи ги ..)
  • ▼▼ Дешифрирането на минойската писменост (коментари: .. скрий ги ..)
    
    
    • Интервюто с акад. Владимир Георгиев е публикувано в интернет под това заглавие.
    
    
    • Отклонение: Владимир Георгиев употрѣбява терминитѣ "хетски" и "йероглифен хетски".
      Мислıѫ̨, че в по-ново врѣме сѫ стандартизирани терминитѣ "хетски" (Hittite) и "хатски" (Hattic).
      Хетскиът̌ език е индоевропейски. Клинописнитѣ текстове на хетски сѫ били разчетени от чешкиıѫ̨т лингвист Bedřich Hrozný прѣз 1915.
      Клинописнитѣ текстове на хетски сѫ най-старитѣ текстове на индоевропейски език, с които науката разполага.
      Хатскиът̌ език не е индоевропейски.
    
    
    • Сводка за минойската писменост (за незапознатитѣ с фактитѣ).
      
      Има три вида минойска писменост.
      
      
      • Йероглифна. Неразчетена. Подход към неıѫ̨ нѣ̋ма. Минойскитѣ йероглифи не приличат на никакви други йероглифи. Текстоветѣ са малко.
      
      
      • Линеар_А. Фонетично сричково писмо. Още неразчетено. Владимир Георгиев има принос в изслѣдването на тази писменост. Не е ясно на какъв език е. Вѣроятно е на нѣ̋кой отдавна изчезнѫ̨л език.
      
      
      • Линеар_Б. Фонетично сричково писмо на гръцки език от онова врѣме. Разчетено от Майкъл Вентрис.
      
      Текстоветѣ на Линеар_А могѫ̨т приблизително да се четѫ̨т на глас, но без да се разбират.
      Текстоветѣ на Линеар_Б се разбират, защото сѫ на гръцки.
      
      Не е ясно дали езикът̌ на минойскитѣ йероглифи и езикът̌ на Линеар_А е един и сѫщ.
      Писмеността Линеар_А вѣроятно е била разработена за този неизвѣстен език и не е била съвсем подходяща за гръцкиът̌ език.
      Поради това гръцкитѣ текстове, записани на Линеар_Б, звучѫ̨т своеобразно и непривично.
    
    
    • В интервюто си Владимир Георгиев наблѣ̋га на оправданията за неуспѣхът̌ си.
      Той е имал и подготовката, и възможността да разшифрова Линеар_Б, но поради прѣдубѣђения към гръцкиът̌ език, успѣхът̌ отишъл при Майкъл Вентрис.
    
    
    • Опит за аналогия:
      
      Линеар_А може да се чете на глас, но не може да се разбира - езикът̌ е съвсем непознат. Нѣ̋ма изгледи да бѫде нѣ̋кога разшифрован.
      
      Етруската писменост прѣди фамилията Bonfante е била на сѫщото дереџе: чете се, понеже буквитѣ сѫ като гръцкитѣ, ама не се разбира какво пише - езикът̌ е съвсѣм непознат.
      
      Каква е разликата? Защо в разчитането на етруското писмо все пак е имало успѣх?
      
      Заради огромниът̌ брой запазени етруски надписи - около 10000.
      
      И сега вкарайте в тази схема тракийскиът̌ език с единствениът̌ надпис - на пръстенът̌ от Езерово.
      Никакъв шанс нѣ̋ма тракийскиът̌ език нѣ̋кога да ни стане извѣстен.
    • (.. скрий ги коментаритѣ за дешифрирането на минойската писменост ..)
  
  
  • ►► References: прѣпратки  (.. покажи ги ..)
  • ▼▼ References: прѣпратки  (.. скрий ги ..)  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
    
    
    • arhivar.blog.bg: Дешифриране на минойската писменост
    • Дешифриране на минойската писменост (интервю с акад. Владимир Георгиев)
    • wikipedia: Vladimir Georgiev
    • wikipedia: Michael Ventris
    • wikipedia: Борис Симеонов
    • wikipedia: Марр, Николай Яковлевич
    • wikipedia: Japhetic theory
    • wikipedia: Й.В.Сталин: Марксизм и вопросы языкознания
    • wikipedia: Roman Jakobson
    • wikipedia: Hittite language
    • wikipedia: Hattic language
    • wikipedia: Etruscan language
    • wikipedia: Giuliano Bonfante
    • wikipedia: Larissa_Bonfante
    • christotamarin.blogspot: Аксиомата за естественитѣ езици
    • christotamarin.blogspot: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
    • facebook/christo.tamarin::2019-04-10 09:27
    • facebook/ Даниел Николов ::2019-04-08 16:15
    • facebook/Lilia.Ilieva::2020-07-03 04:11
    • wikipedia: Товарищ Сталин, вы большой учёный
    • youtube: Товарищ Сталин, вы большой учёный (поёт Высоцкий)
  
  
  • ◄►  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) (.. покажи там ..)  (.. свий всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: Келтската езикова група  (.. покажи тука ..)  (.. разгънѫ̨то ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: Келтската езикова група  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) 
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-11 09:53:: Келтската езикова група  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-11 09:53:: Келтската езикова група  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • The Celtic Language Group: wikipedia.
    
    
    • Тъй като аз кıорав келтски език не знам, тука ще пишѫ̨ само общи съображения.
      
      
      • Когато съм разсѫђавал за индо-европейщината, примѣри с келтски езици не съм давал - ограничавал съм се до славянски, гръцки, романски и германски.
      
      
      • В този подраздѣл ще се събира материал за съпоставката међу келтската езикова група и славянската езикова група.
    
    
    • [Факт] Има в най-западнитѣ части на Европа една група от 4 (четири) родствени езика, които сѫ доживѣли до нашето врѣме.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Повечето от езицитѣ, говорени нѣ̋кога прѣз минѫ̨литѣ хилядолѣтия, сѫ умрѣли. Думата "умрѣли" тука означава, че тѣ сѫ изчезнѫ̨ли, без да оставıѫ̨т потомство. В този смисъл, латинскиът̌ език не е умрѣ̋л, защото е оставил потомство. Той - латинскиът̌ език - е доживѣ̋л до нашето врѣме в разнообразни форми: френски език, италиански, испански, португалски, влашки, ..
    • [Факт] Прѣз 18-ти вѣк споменатата по-горѣ група от четири родствени езика била нарѣчена келтска.
    
    
    • [Забѣлѣжка] "Келти" е название на нѣ̋какви племена или народи от дрѣвността, споменавани в историческитѣ извори.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Думата "келти" в езиковѣдски смисъл и думата "келти" в смисъл от историята и археологията нѣ̋мат нищо общо. Така както думата "композиция" в смисълът̌ ӥ от музиката и живописта и думата "композиция" в смисълът̌ ӥ от желѣзопѫтниът̌ транспорт нѣ̋мат нищо общо. Композиторитѣ композират музика - музикална композиция. Бургаскитѣ желѣзничари композират черен влак за София - влакова композиция.
    
    
    • [Факт] Келтската езикова група е част от индо-европейското езиково сѣмейство, наред с други езикови групи като романската, славянската, германската, иранската и индийската, наред с езици като гръцки, албански и арменски, всѣки от които сам образува група.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Лично аз разбирам по̀ от дѫлбоко принадлѣжността към индо-европейското езиково сѣмейство на славянската група, на германската група, на романсът̌ и на гръцкиът̌ език. Принадлѣжността на келтската група и на другитѣ горѣ-споменати езикови групи и езици към индо-европейското езиково сѣмейство ıѫ̨ приемам на довѣрие.
    
    
    • [Забѣлѣжка-резюме ] В Европа сѫ разпространени индо-европейски (ИЕ) езици от пет групи: романската, германската, славянската, келтската и индийската, а сѫщо така още два ИЕ езика - гръцки и албански, всѣки от които сам образува група. Арменскиът̌ не го включвам в Европа, за да не включѫ̨ и иранската група - нека тѣзи си останѫ̨т в Азия. Ама циганскиът̌ език нѣ̋ма как да го изключѫ̨ и затова споменах индийската група.
    
    
    • [Факт] От всичкитѣ споменати в горнитѣ забѣлѣжки езикови групи и езици, най-малко носители - най-малко хора, говорещи на тѣ̋х, има келтската езикова група.
    
    
    • [Забѣлѣжка] От всичкитѣ споменати в горнитѣ забѣлѣжки езикови групи и езици, можем да отдѣлим циганскиът̌ език и келтскитѣ езици. Тѣ имат особеност. Нѣ̋ма носител на циганскиът̌ език, който да знае само цигански. Нѣ̋ма носител на нѣ̋кой келтски език, който да не знае сѫщо така английски или френски.
    
    
    • [Факт] Четиритѣ келтски езика се дѣлıѫ̨т на двѣ групи - Brittonic u Goidelic, или P- и Q-:
      
      
      • {P:Brittonic languages} два източни келтски езика, означавани още като два P-езика или два езика от подгрупата на P-келтскитѣ езици.
      
      
      • {Q:Goidelic languages} два западни келтски езика, означавани още като два Q-езика или два езика от подгрупата на Q-келтскитѣ езици.
    
    
    • [Факт-P] Двата езика от подгрупата Brittonic сѫ:
      
      
      • Валийски (Welsh). Езикът̌ на У̌елс (Wales). Дали принцът̌ и принцесата на У̌елс го знаıѫ̨т този език? Понѣ̋кога в текстове на български този език може да се срѣщне и като галски. Според wikipedia-та, Welsh е ро̀ден за 562000 души. (.. чуй валийски как звучи ..) 
      
      
      • Бретонски (Breton). Говорен на полуостров Bretagne в Западна Франция. Според wikipedia-та, ро̀ден е за 206000 души. (.. чуй бретонски как звучи ..) 
      
      
      Общо около 800000 души имат нѣ̋кой P-келтски език за ро̀ден.
    
    
    • [Факт-Q] Двата езика от подгрупата Goidelic сѫ:
      
      
      • Ирландски (Irish). Говори се на остров Ирландия. Според wikipedia-та, ро̀ден е за около 80000 души. (.. чуй ирландски как звучи ..) 
      
      
      • Шотландско-гаелски (Scottish Gaelic). Говори се в Шотландия. Според wikipedia-та, ро̀ден е за около 60000 души. (.. чуй шотландско-гаелски ..) 
      
      
      • [Забѣлѣжка] Не бива да се бърка шотландско-гаелскиът̌ език (Scottish Gaelic), който е Q-келтски език, със шотландскиът̌ (Scottish) диалект на английскиът̌ език.
      
      
      Общо около 200000 души имат нѣ̋кой Q-келтски език за ро̀ден.
    
    
    • [Факт-PQ] (wikipedia) Общо около един милион души имат нѣ̋кой келтски език за ро̀ден. Това е много по-малко от албански, много по-малко от арменски. Но този брой е по-голѣ̋м от хората, имащи езикът̌ на баскитѣ за ро̀ден.
    
    
    • [Факт-PQ] Във wikipedia-та се дават още два келтски езика, всѣки с по-малко от 2000 носители:
      
      
      • Корнуолски (Cornish). На полуостров Cornwall. Това е P-език, от подгрупата Brittonic, и вѣроятно може да мине за диалект на валийскиът̌. (.. чуй как звучи Cornish ..) 
      
      
      • Мански (Manx). На остров Ман. Това е Q-език, от подгрупата Goidelic, и вѣроятно може да мине за диалект на ирландскиът̌. (.. чуй как звучи Manx ..) 
    
    
    • [Забѣлѣжка] На въпроси дали нѣ̋кой език е диалект обикновено отговор дава политиката.
      
      Запазвам си правото да считам двата езика Cornish и Manx, езици с прѣнебрѣжимо малко носители, за диалекти.
      
      Прѣдпочитам броıът̌ на келтскитѣ езици да си остане 2+2=4.
      А не 3+3=6.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Има два голѣми британски острова - остров Великобритания и остров Ирландия. Всичкото им население от над 80 милиона знае английски и в ежедневието си се оправя на английски. По-малко от милион мѣстни хора имат нѣ̋кой келтски език за ро̀ден, но и тѣ знаıѫ̨т и английски. Е, да - гастарбайтеритѣ от Полша знаıѫ̨т полски, а гастарбайтеритѣ от Пакистан - панџабски.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Смѣıѫ̨ да прѣдположѫ̨ слѣдното.
      
      
      • Пра-келтскиът̌ език (Proto-Celtic), реконструираниът̌ общ прѣдшественик на 4-тѣ келтски езика, се е говорѣл на остров Великобритания.
      
      
      • Послѣ - слѣд вѣк-два - и сѫсѣдниът̌ остров Ирландия се е заразил с Proto-Celtic.
      
      
      • Прѣбиваващиът̌ на остров Великобритания пра-келтски език се е развил до P-келтски език. Зараза с P-келтски език се е прѣхвърлила от островът̌ на полуостров Bretagne. И така сега имаме два P-келтски езика или два езика от подгрупата Brittonic - един на островът̌ (Welsh) и един на полуостровът̌ (Breton).
      
      
      • Прѣбиваващиът̌ на остров Ирландия пра-келтски език се е развил до Q-келтски език. Зараза с Q-келтски език се е прѣхвърлила от остров Ирландия към сѣвернитѣ части на остров Великобритания. И така сега имаме два Q-келтски езика от подгрупата Goidelic.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Територията на Западна Европа се изключва като възможна родина на ПИЕ (PIE, Proto-Indo-European, пра-индо-европейскиът̌ език). Двата британски острова сѫщо се изключват. Всички индо-европейски езици от германската, романската и келтската група, които сега се говорıѫ̨т на териториитѣ на Западна Европа и британскитѣ острови, по нѣ̋кое врѣме сѫ били занесени там.
      
      Какви езици сѫ се говорѣли на тѣзи територии, прѣди там да се настани индо-европейщината - един Господ знае, а ние не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
      
      Не се знае и какви езици сѫ се говорѣли на нашенската територия, а за Западна Европа и британскитѣ острови нѣ̋ма как да се знае повече.
    
    
    • [Забѣлѣжка] По-горѣ писах, че реконструираниът̌ общ прѣдшественик на 4-тѣ келтски езика - пра-келтскиът̌ език (Proto-Celtic), се е говорѣл на остров Великобритания. Може обаче той да се е говорѣл прѣди това на континентът̌, и вече в качеството си именно на пра-келтски да е прѣминѫ̨л от континентът̌ на островът̌, а от континентът̌ да е бил изгонен. Един Господ знае как е било, а ние не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Прѣдполагам, че келтскитѣ езици сѫ били първата индо-европейска вълна̀, залѣ̋ла Западна Европа и британскитѣ острови. И слѣдващата вълна̀, съставена от романскитѣ и германскитѣ езици, е изтикала келтскитѣ езици до крайниът̌, до екстремниът̌ запад, и до екстремно западане.
      
      Но е възможно прѣди келтоезичната вълна̀ да е имало друга индо-европейска вълна̀, слѣдитѣ от която да сѫ били заличени от слѣдващитѣ индо-европейски вълнѝ. Един Господ знае как е било, а ние не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
    
    
    • [Забѣлѣжка] Как да е. Сега келтскитѣ езици ни се прѣдставят като "пионеритѣ", като първопроходцитѣ на индо-европейщината към Западна Европа и британскитѣ острови.
    
    
    • (.. скрий ги фактитѣ и забѣлѣжкитѣ ..)  (.. скрий го коментарът̌ за келтскитѣ езици ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-14 15:30:: Съпоставка међу двѣтѣ езикови групи: славянската и келтската  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-14 15:30:: Съпоставка међу двѣтѣ езикови групи: славянската и келтската  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • The Slavic and Celtic Language Groups: Differences and Similarities.
    
    
    • [Разлика:Difference] Знанията ми за славянскитѣ езици сѫ дѫлбоки, на експертно ниво. Родниът̌ ми език е славянски. Докато по сѫщество бѫкел не знам за келтскитѣ езици.
    
    
    • [Прилика:Similarity] И двѣтѣ тѣзи групи принадлѣжѫ̨т към индо-европейското езиково сѣмейство. И славянскитѣ езици, и келтскитѣ езици сѫ все индо-европейски. Тѣ имат общ прѣдшественик - пра-индо-европейскиът̌ език (ПИЕ, PIE, Proto-Indo-European), говорен прѣди повече от пет хиляди години.
    
    
    • [Разлика:Difference] Двѣтѣ групи сѫ от различни страни на изоглосата centum/satem. Славянскитѣ езици стоıѫ̨т на страната satem, а келтскитѣ - на страната centum. Било е врѣме, когато значението на тази изоглоса се е прѣувеличавало от ученитѣ езиковѣди.
    
    
    • [Разлика:Difference] Келтскитѣ езици се говорıѫ̨т от сравнително малко хора в "екстремниът̌" Запад на Европа. Хората с ро̀ден келтски език сѫ по-малко от два милиона.
      
      Хората с ро̀ден славянски език сѫ повече от двѣста милиона.
      Стотина пѫти повече.
      
      Нѣ̋колко славянски езика, в това число българскиът̌, сѫ в състояние "напълно развити", fully developed. Едва ли нѣ̋кой келтски език е в такова състояние.
      
      Езикът̌ е напълно развит - fully developed, когато той е достатъчен за всички нуђи в ежедневието, включително административни и образователни, когато на него има достатъчно литература - и художествена и научна, и когато той дава достѫп до свѣтовната литературна класика чрѣз качествени прѣводи.
    
    
    • [Прилика:Similarity] И двѣтѣ думи "славяни" и "келти" имат точни опрѣдѣления - точни дефиниции - в лингвистиката. Това сѫ хора, говорещи съотвѣтно на славянски или на келтски език.
      
      И двѣтѣ думи обаче се употрѣбяват и извън лингвистиката, къдѣто значенията им сѫ неясни. Употрѣбяват се в историята, археологията, етно-културнитѣ изслѣдвания, дори в генетиката.
      
      Лошото е, че широката публика не разбира, че тѣзи думи се употрѣбяват в различен смисъл.
      
      Напримѣр, хората, които в етно-културни или исторически изслѣдвания сѫ нарѣчени "келти", може да не сѫ били келтоезични.
      
      Археологията може да опрѣдѣля нѣ̋каква изкопана култура като "славянска", влагайки в думата "славянска" нѣ̋какъв непознат за мене смисъл, но археологията може да докаже, че хората сѫ били славяногласни, само ако изкопае надписи на славянски език.
    
    
    • [Разлика:Difference] Нѣ̋ма хора, говорещи на келтски език, които да наричат себе си "келти" и езикът̌ си "келтски" с наслѣдена думи "келти" и "келтски". Думата "келтски" е езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
      
      Има два славянски народа - словѣнци и словаци, които наричат себе си "славяни", а езикът̌ си - "славянски".
    
    
    • [Прилика:Similarity] Нѣ̋ма хора, говорещи на келтски език, които да наричат себе си "келти" и езикът̌ си "келтски" с наслѣдена думи "келти" и "келтски". Думата "келтски" е научна езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
      
      За повечето славяногласни, включително и за нас българитѣ, думата "славяни" или "славянски" е научна езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
    
    
    • [Разлика:Difference] Исторически, археологически, етнокултурни изслѣдвания разширяват ареалът̌ на "келтитѣ" в тѣхен смисъл на думата доста извън ареалът̌ на езиковитѣ келти, както тѣ сѫ познати на съврѣменната наука за езицитѣ.
      
      В нашата съврѣменност ареалът̌ на славяногласието в езиков смисъл е много голѣ̋м, и не се случва исторически, археологически, етнокултурни изслѣдвания да разширяват ареалът̌ на "славянитѣ" в тѣхен смисъл на думата извън днешниът̌ езиков ареал.
    
    
    • (.. скрий ги приликитѣ и разликитѣ ..)  (.. скрий го коментарът̌ за келтскитѣ езици ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-05 18:00:: За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 13:10:: За краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • Нѣ̋мам прѣд вид всичкитѣ източно-български диалекти, а само централно-балканскитѣ: Котел-Елена-Търново-Трѣ̋вна, за които се смѣ̋та, че сѫ в основата на новобългарскиът̌ книжовен език.
  
  
  • Нѣ̋ма да уточнявам ареалът̌ на явлението - явно е, че той е доста по-широк.
  
  
  • Тази тема е във връзка с тази.
  
  
  • Kраткитѣ (клитичнитѣ) винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в разглеђанитѣ диалекти сѫ измѣнени и прѣструктурирани.
    
    
    • За сравнение, дателнитѣ клитични форми {ми, ти, си, ни, ви, му, й, им} сѫ си останѫ̨ли стабилни.
  
  
  • Нека да раздѣлим винителнитѣ клитични форми на три групи:
    
    
    • 1_{мѫ, тѫ, сѫ}
    • 2_{нѫ, вѫ}
    • 3_{го, ıѫ̨, ги}
  
  
  • Третата група 3_{го, ıѫ̨, ги} не показва особености в сравнение с останѫ̨лите български диалекти.
    
    
    • Формата {ги} е общо нововъведение в българскиът̌ (балкано-славянскиът̌) език.
    
    
    • Формата {ıѫ̨} в източнитѣ диалекти се произнася йъ, но това в случаıът̌ е етимологичното ӥ произношение, а не е проява на характерната за тези диалекти вокална редукция.
    
    
    • Формата {го} обаче нормално се редуцира до {гу}, и то дори под ударение (не гу познавам), което може би показва, че ударението е измѣстено върху клитиката неотдавна или поне след появата на вокалната редукция.
  
  
  • За първата група 1_{мѫ, тѫ, сѫ} е характерна промѣ̋ната на етимологичната гласна Е (както в западно-българскитѣ {ме, те, се} във Ѫ(Ъ). Това не прилича да е проява на характерната редукция. По-скоро това е прѣструктуриране. Може да се тѫрси влашко влияние като обяснение на явлението. Ако пък държим да намѣрим обяснение в славянски, то възможно е малкиът̌ юс в тѣзи форми да е прѣминѫ̨л в голѣ̋м юс (както има много подобни случаи в полски, макар там тѣ да сѫ систематични).
  
  
  • Втората група 2_{нѫ, вѫ} е най-интересната. Освен промяна на гласната в Ѫ(Ъ), подобно на първата група, важното в случаıът̌ е да отбѣлѣжим, че източно-българскитѣ диалекти различават винителнитѣ от дателнитѣ клитични форми:
    
    
    • винителнитѣ форми сѫ {нѫ, вѫ},
    • а дателнитѣ - {ни, ви}.
    
    
    • Примѣр:
    
    
    • Шъ ви дам да разберете!
    • Ако не слушате, шъ вѫ дам на Торбалан!
    
    
    • И тука най-вѣроятно е влашкото влияние.
    
    
    • Възможно е това да е остатък от старо двойствено число, но това е малко вѣроятно, понеже форми с -A- са невъзможни (Не нѫ оставяй! Не на оставяй!).
  
  
  • И тъй, диференцирането на винителнитѣ от дателнитѣ клитични форми на личнитѣ мѣстоимения е едно от най-важнитѣ нововъведения в източно-български, което не е влѣ̋зло в книжовниът̌ ни език.
  
  
  • Защо не е влѣ̋зло? Двѣ причини виђам.
    
    
    • Първо, създателитѣ на книжовниът̌ ни език чувствали неприязън към звукът̌ Ъ.
    
    
    • Второ, по принципът̌ на Марин Дринов, слѣдвало да се приеме западно-българскиът̌ вариант, понеже е по-близо до старо-българскиът̌ език.
  
  
  • (.. скрий ги краткитѣ винителни форми на личнитѣ мѣстоимения в източно-българскитѣ диалекти ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2023-02-05 20:00:: Паразитно протетично Х в стандартниът̌ български език (хурката на баба)  (.. покажи тука ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-02-05 20:00:: Двѣ съображения за хурката на баба: общо и специално  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • ►►  Общо съображение: честно да си признаем, че почти нищо не знаем за минѫ̨лото  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Общо съображение: честно да си признаем, че почти нищо не знаем за минѫ̨лото  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Каква глупост само е сътворил "Google Translate".
      
      
      • ☺ Прѣвел е от български на руски
        "Баба ми предеше с хурка"
        така: "Бабушку унёс ураган". ☺
    
    
    • А можѣше "Google Translate" честно да си признае:
      
      
      • Не могѫ̨ да го прѣведѫ̨, interpretation not possible, перевести не удаётся.
    
    
    • Така правıѫ̨т често и историцитѣ - и любителитѣ, и професионалиститѣ. Без да знаıѫ̨т как точно е било в минѫ̨лото, разказват нѣ̋какви приказки. И за тѣ̋хно щастие, нѣ̋ма кой да провѣри, ..
    
    
    • .. защото истината е:
      
      
      • Нищо не знаем за траки, маки, даки и пеко-таки!
      • И за така нарѣченитѣ пра-българи нищо не знаем!
      • Не знаем и нѣ̋ма никога да узнаем!
      • Минѫ̨лото е мъртво. От умрѣ̋ло хабер не чакай.
    
    
    • Ако нѣ̋кой е оставил нѣ̋какво свѣденийце, то това свѣденийце може да е чиста проба лъжа. То може да е получено "с Google Translate", напримѣр от пѫтуващ търговец, който таи професионалнитѣ си свѣдения от конкуренти. Знам, че бѫдещитѣ поколѣния нѣ̋ма да могѫ̨т правдиво да възпроизведѫ̨т в прѣдставитѣ си нашето врѣме въз основа на писменитѣ паметници, които ще им оставим. А пък ако тепърва се намѣри писмено свѣдение за минѫ̨лото - то с почти 100% сигурност ще е съврѣменен фалшификат. Навъдили сѫ се изобрѣтателни печалбари, навъдили сѫ се и нахъсани патриотари.
    
    
    • Свѣденията, които дава историята на езицитѣ - лингвистичната археология - сѫ достатъчно надѣђни, по-надѣђни от разказът̌ на историцитѣ. Вече казах защо - старитѣ документи и надписи може да сѫ пълни с лъжи, но даннитѣ за езицитѣ, които лингвистиката извлича чрѣз анализ на текстоветѣ, сѫ достатъчно надѣђни.
    
    
    • Но само дотук. Само ако останем в областта на лингвистиката. Ако намѣсим генетика, археология или нѣщо подобно, тогава надѣђността на лингвистичнитѣ свѣдения, така интерпретирани прѣз извън-лингвистични филтри, пропада.
    
    
    • Писал съм и друг пѫт - археологията може да има принос към лингвистиката, само ако изкопае надписи (стари текстове, стари звукозаписи сѫщо така се приемат).
    
    
    • (.. скрий го общото съображение ..)  (.. скрий го коментарът̌ за хурката ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Специално съображение: паразитно протетично Х в стандартниът̌ български език  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Специално съображение  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Тръгвам от етимологията на думата хурка.
      
      
      • На турски този уред се нарича örke.
      • Първата гласна е непроизносима за българитѣ.
      • Обикновено се апроксимира с "ю".
      • Но този пѫт "ю"-то е станѫ̨ло на "у".
      • Както при хубав, ще стане дума по-долу.
      
      
      • Думата *юрке ıѫ̨ подвели по женски род и станѫ̨ла *урка.
    
    
    • И послѣ се проявило едно явление, което наричам
      
      
      • паразитно протетично Х в стандартниът̌ български език.
      
      
      • Тук под "стандартен български език" разбирайте диалектитѣ, лѣгнѫ̨ли в основата на стандартниът̌ български език.
    
    
    • Примѣри за паразитно протетично Х:
      
      
      • харесах (гр. αρεσα)
      • хамбар (тур. ambar)
      • хвърлям (тур. fırlamak, fırlatmak)
      • хубав (влашки *iubav)
      • хурка (тур. örke)
      
      
      • *хат (тур. at): [Димчо Дебелянов]

        Хатоветѣ там се ритат,
        ний "магаретата" мрем!

    
    
    • Обяснение за паразитното протетично Х.
      
      
      • В повечето балкано-славянски (български) диалекти звукът̌ Х е изпаднѫ̨л.
      
      
      • В нѣ̋кои диалекти, къдѣто звкукът̌ Х е бил изпаднѫ̨л, послѣ се възстановил.
        Такива били диалектитѣ, които послѣ сѫ лѣгнѫ̨ли в основата на стандартниът̌ български език.
      
      
      • За славянскитѣ по произход думи имало нѣ̋какви опори,
        по които звукът̌ Х да може да се възстанови правилно
        (хлѣ̋б, хрѣ̋н, хитър, храбър, мѫжки полов орган).
      
      
      • Но за чуђитѣ по произход думи хората прѣдстава си нѣ̋мали.
        И слагали паразитно протетично Х профилактично.
    
    
    • (.. скрий го специалното съображение ..)  (.. скрий го коментарът̌ за хурката ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Несвързани текстове оттук-оттам

Permanently in development.
Текстовете заедно ня̋мат никакъв смисъл.
Всеки текст е предназначен да се показва отделно.
Той присъ̨тства тука, за да се възползва от възможностите на html.

• 1. Преамбюл: общ раздел
• 4. Препратки: references
• 5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Преамбюл: общ раздел   (.. покажи го преамбюлът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбюл: общ раздел   (.. скрий го ..)

• Текстовете заедно ня̋мат никакъв смисъл.


• Всеки текст е предназначен да се показва отделно.
• Той присъ̨тства тука, за да се възползва от възможностите на html.


• (.. скрий го преамбюлът ..)   .. към началото ..

---

►►   4. Препратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Препратки (references)   (.. скрий ги ..)

• christotamarin.blog: Списък на нѣ̋кои мои публикации, съотнесени по нѣ̋кои теми
• christotamarin.blog: My Spots On The Net
• christotamarin.blog: The CV of Slavophonia
• christotamarin.blog: Очерк за краесловните ерове: Преглед на старо-славянския̌т вокализъм
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Клавиатури с разширена кирилица
• christotamarin.blog: Етимологични етюди (оттук-оттам в езикознанието)
• christotamarin.blog: За компютрите полиномиално
• christotamarin.blog: [Draft, this file] Несвързани текстове оттук-оттам

(.. скрий ги препратките ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Semantic shifts: Относно етимологията на ня̋кои думи (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Semantic shifts: Относно етимологията на ня̋кои думи (.. скрий ..) (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► Общи разсъ̨ждения  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Общи разсъ̨ждения  (.. скрий ..)
    
    
    • Лексиката е най-динамичния̌т езиков слой.
      Тя най-бързо и най-лесно се променя - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи променят значението си..
    
    
    • Задачата ми е да дам примери на семантични шифтове - промя̋на на значението на думите.
    
    
    • Първо общо съображение: Семантичните шифтове често пъ̨ти се случват верижно. Ако в резултат на семантичен шифт остане семантическо нестабилно вакантно мя̋сто, друг семантичен шифт го запълва.
    
    
    • Второ общо съображение: Децата са̨ основни участници в семантичните шифтове. Новите значения на думите често ги задават децата. Те са̨ новото поколение носители на езикът.
      
      
      • Първа илюстрация: Я̀ вдени, баби, на нишката конецът в ухото на иглата!
    
    
    • Ще употребявам думите в съвременния̌т им външен вид, но имайте пред вид, че значенията им може да са̨ различни.
  
  
  • ►► пазя̨ - храня̨  (.. покажи ..)
  • ▼▼ пазя̨ - храня̨  (.. скрий ..)
    
    
    • Този семантичен шифт е свойствен за нашия̌т български език. Но може да се среща и другаде.
    
    
    • Глаголът пазя̨ е производна дума от пазуха, която сега звучи пазва, и вече така се пише.
      
      
      • Я да си запазя̨ кесията с жълтиците. Този израз първо означавал нещо конкретно: Я̀ да скрия̨ в пазвата си кесията с жълтиците. Там жълтиците ще са̨ на сигурно мя̋сто.
      
      
      • Майката си го пази детето. Този израз съ̨що означавал нещо конкретно: Майката държала детето притисна̨то към пазвата си. Детето се чувствало по-сигурно и по-защитено до майчината пазва.
      
      
      • От подобни изрази възникна̨л нашия̌т глагол пазя̨ със съвременното си значение: охранявам.
      
      
      • Забележка: Нема особен смисъл да се тъ̨рся̨т индо-европейски съответствия на българския̌т глагол пазя̨.
        
        
        • Макар думата пазвант (пазач) да е с персийски произход, и макар че персийския̌т език съ̨що като нашия̌т е индо-европейски, думите пазвант и пазач не са̨ сродни по произход.
    
    
    • Старото значение на думите храня̨ и храна било охранявам и охрана. Но когато се появила думата пазя̨, с която можело да се замени думата храня̨, езикът ни се почувствал свободен да измени значението на тази дума храня̨.
    
    
    • Майката си го храни детето.
      Ня̋кога това означавало: Майката си го пази детето.
      Сега означава: дава му да яде.
    
    
    • Майката си го кърми детето.
      Ня̋кога това означавало: Майката дава на детето да яде, не непременно мля̋ко от гъ̨рдите си.
      Сега означава: дава му да суче.
    
    
    • Едновременно с глаголите храня̨ и кърмя̨, съответно променят значенията си и думите храна и кърма.
      
      
      • Сравнете значенията на подобните думи в руски. Там глаголът хранить запазва старото си значение от църковно-славянски (старо-български), а в източно-славянската си пълногласна форма хоронить означава погребвам (запазвам мъртвото тя̋ло в земята да не се вмирише). В руски думата кормить има старото си значение, а на българското кърмя̨ би съответствал изразът кормить грудью.
    
    
    • А как да намесим децата? Представете си ситуация, когато ня̋кой възрастен казвал майката си го храни детето в момент, когато тя го кърми. Възрастния̌т имал пред вид ня̋каква конкретна опасност и употребил думата храни в смисъл пази. Децата разбирали изразът в смисъл кърми, дава му да яде, понеже децата усещали повече гладът, а не съзнавали опасността, за която ставало дума.
    
    
    • ..  скрий ги и пазачите, и охранителите ..  (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►► Да не се караме на децата, а да ги накараме да се смея̨т  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Да не се караме на децата, а да ги накараме да се смея̨т  (.. скрий ..)
    
    
    • Да започнем с това, че думата кара на старо-славянски означавало наказание, както и сега е в руски. Оттам карам означавало най-напред наказвам.
    
    
    • Деца направили беля, пакост ня̋каква демекь.
    • Възрастните им се карат, което отначало тря̋бва да го разбирате, че ги наказват.
    
    
    • Нататък следват две нишки.
      
      
      • Първа нишка - нишката на неприятните караници.
        
        
        • Деца направили беля, пакост ня̋каква демекь.
        • Възрастните им се карат, което отначало - така тря̋бва да го разбирате - че ги наказват.
        
        
        • Децата нищо не разбират. Това, че са̨ направили пакост, не разбират.
        
        
        • Виждат само, че възрастните им говоря̨т нещо сърдито на висок глас: карат им се.
        
        
        • Децата виждат и това, че възрастните поня̋кога се карат помежду си: говоря̨т си сърдито на висок глас.
        
        
        • За децата това са̨ неприятни караници.
      
      
      • Втора нишка - нишката на приятните прекарвания.
        
        
        • Дете направило беля, пакост ня̋каква демекь.
        • Възрастните го карат - наказват го демекь.
        
        
        • Възрастните го карат - наказват го - да свърши ня̋каква работа, например да почисти оборът.
        
        
        • Детето разбира, че са̨ го накарали да чисти оборът, но влага в тази дума нов смисъл - принуждава.
        • Детето не е разбрало, че това е наказание.
        • То не е разбрало и това, че е направило беля.
        
        
        • Нататък, каруцар принуждава воловете да тегля̨т каруцата, ръ̨гайки ги с остен.
        • Каруцаря̌т кара воловете да тегля̨т колата.
        
        
        • Нататък, и шофьорът я̨ кара колата да се движи.
        • Шофьорът я̨ кара колата.
        
        
        • И ватманът го кара трамвая̌т. Не го наказва, както би си помисли жител на отдавна мина̨л век, озовал се в настоящето чрез машина на времето и опитващ се да разбере нашия̌т говор.
        
        
        • А пък ние сега сме благодарни на всеки човек за приятно прекарано време. Благодарни сме, че е накарал времето да протече за нас приятно.
    
    
    • Ня̋къде можете да прочетете, че глаголът карам бил остатък от езикът на така наречените пра-българи.
    • Ця̋лата пра-българска тематика е в зоната на здрачът. Тя е индоктринация на българското общество, която е напълно ненужна и дори вредна.
    
    
    • ..  скрий ги разните прекарвания .. (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►► Работата е мъ̨ка  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Работата е мъ̨ка  (.. скрий ..)
    
    
    • Дотук не сме прекрачвали границите на славянщината, но сега ще го направим.
    
    
    • Славянската дума мъ̨ка е заета в румъ̨нски (muncǎ) и в унгарски (munka), обаче с изместено значение: работа.
  
  
  • ►► Между детската работа и робството  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Между детската работа и робството  (.. скрий ..)
    
    
    • Тази подточка се отнася за пра-индо-европейската епоха, за времето преди повече от четири хиляди години.
    • От онова време в съвременните индо-европейски езици са̨ остана̨ли думи с различно значение, но с общ корен.
    
    
    • Значенията, за които ще стане дума, са̨:
      
      
      • Сирак.
        
        
        • Производни и подчинени значения: онеправдан, обезнадежден, наследник, наследство.
        • Пра-индо-европейския̌т корен в две отгласни степени: *orbh-, *erbh-.
        
        
        • Гръцки: ὀρφανός (сирак). Заето в латински, а оттам във френски и английски.
        • Немски: Erbe (masc: наследник, fem: наследничка, neuter: наследство).
      
      
      • Роб.
        
        
        • Производно значение: работа.
        • Гръцки: δου̃λος и δουλειά.
        • Славянски: раб и работа.
        • Пра-индо-европейския̌т корен в славянски: *orbh-.
        • Работата я̨ върша̨т робите.
      
      
      • Дете.
        
        
        • Старо-руски: робя (дете).
        • Пра-индо-европейския̌т корен е: *orbh-.
        
        
        • Старо-гръцки: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, дете).
        • Старо-гръцки: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, роб).
        • Една и съ̨ща дума в двете значения.
        
        
        • [Изход, 20:9]
          ..
          ἓξ ἡμέρας ἐργᾷ καὶ ποιήσεις πάντα τὰ ἔργα σου·
          τῇ δὲ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ σάββατα Κυρίῳ τῷ Θεῷ σου·
          οὐ ποιήσεις ἐν αὐτῇ πᾶν ἔργον,
          σὺ καὶ ὁ υἱός σου καὶ ἡ θυγάτηρ σου,
          ὁ παῖς σου καὶ ἡ παιδίσκη σου,
          ὁ βοῦς σου καὶ τὸ ὑποζύγιόν σου
          καὶ πᾶν κτῆνός σου καὶ ὁ προσήλυτος ὁ παροικῶν ἐν σοί.
          ..
          ВЪ ДЬNЬ СЕДЬМЪH, СѪББОТА ГОСПОДОY БОГОY ТВОЕМОY:
          ДА NЕ СЪТВОРHШH ВЬСѢКАГО ДѢΛА ВЪ ОNЪ
          ТЪI H СЪINЪ ТВОH H ДЪЩH ТВОIА
          H РАБЪ ТВОH H РАБА ТВОIА
          H ВОΛЪ ТВОH H ОСЬΛЯ ТВОЕ, H ВЬСѢКЪH СКОТЪ ТВОH
          И ПРИШЬΛЬЦЬ ОБЪIТАЯH ОY ТЕБЕ
          ..
          Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
          а на седмия̌т ден, който е съ̨бота на Господа твоя̌т Бог,
          да не вършиш никаква работа,
          нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти,
          нито слугата ти, нито слугинята ти,
          нито волът, нито добитъкът ти,
          нито чужденецът, който е отвъ̨тре вратите ти;
          ..
          Гръцката дума παι̃ς не означава нито син, нито дъщеря, нито вол, пази Боже, а значи роб или слуга.
          
          Но пък в редица думи от международната лексика съ̨щата гръцка дума значи дете:
          педагогика, педиатрия, енциклопедия, педофилия.
    
    
    • Щрихи от битът в пра-старо време, които може би обясняват омесването на горе-изброените значения:
      
      
      • Средната продължителност на животът в пра-старо време е била малка.
      
      
      • При малка средна продължителност на животът голя̋ма част от населението са̨ деца.
      • И съответно ня̋ма как децата да не върша̨т голя̋ма част от работата.
      
      
      • При малка средна продължителност на животът голя̋ма част от децата са̨ сираци.
      
      
      • Децата често са̨ били продавани в робство.
      • Особено ако са̨ сираци.
      
      
      • Бащата (или ня̋кой роднина на сираче) можел да продаде дете в робство.
      • Така то ня̋ма да умре от глад, защото новия̌т му собственик ще го храни.
      • Пък и ще види свя̋т.
      
      
      • А пък получените от тази продажба средства ще помогна̨т за изхранването на остана̨лата челяд.
      • И така никой ня̋ма да умре от глад.
      
      
      • Да разгледаме голя̋мо патриархално фермерско семейство.
      
      
      • Стария̌т стопанин е престаря̋л или вече се е помина̨л.
      • Оставил е рояк дечурлига на различна възраст.
      
      
      • Най-големия̌т му син отдавна е овладя̋л стопанството и движи бизнесът.
      
      
      • По-малките му братя, сестри и племенници имат следните възможности (опции):
        
        
        • Да се запилея̨т по светът да си тъ̨рся̨т късметът.
        • Момата да хване окото на ня̋кого и да се ожени за стопанин.
        
        
        • В ня̋коя неплодородна година да бъ̨да̨т продадени в робство.
        
        
        • До края̌т на животът си да работя̨т в родното си стопанство.
        • Да работя̨т само за храна и подслон.
        • Което означава да работя̨т като роби.
        • Робята сущие.
        
        
        • Най-големия̌т син на собственикът има най-голя̋м шанс да го наследи.
        • Тази чест може да се падне на най-добрия̌т фермер сред "робятата".
    
    
    • ..  скрий разсъ̨жденията за децата и робството .. (.. свий всичко ..) 


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Източните диалекти тъ̨рсили, западните - набарали  (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Източните диалекти тъ̨рсили, западните - набарали  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  • ►► Общи разсъ̨ждения  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Общи разсъ̨ждения  (.. скрий ..)
    
    
    • Лексиката е най-динамичния̌т езиков слой.
      Тя най-бързо и най-лесно се променя - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи променят значението си..
    
    
    • Промените на значенията на думите (семантичните шифтове) често пъ̨ти се случват верижно. Ако след семантичен шифт остане семантическо нестабилно вакантно мя̋сто, друг семантичен шифт го запълва.
    
    
    • Да различаваме:
      
      
      • Думите, които във времето и пространството мога̨т да си меня̨т и формата, и значението.
      
      
      • Значенията, които във времето и пространството мога̨т да бъ̨да̨т изразявани с различни думи.
    
    
    • Да означаваме:
      
      
      • Думите в съвременната им форма в нормативния̌т български език, макар че във времето и пространството те мога̨т да си меня̨т и формата, и значението.
      
      
      • Значенията с думи, имащи това значение в съвременния̌т нормативен български език, въпреки че във времето и пространството тези значения мога̨т да бъ̨да̨т изразявани с различни думи. Морковен цвя̋т.
    
    
    • В този текст ще става дума не за индо-европейщината, не и за ця̋лата славянщина, а само за балканската славянщина, за нашия̌т български език.
    • В този текст ще става дума за последното хилядолетие, за последните ня̋колко века, а не за много древни или пра-стари времена.
    • Ще става дума за ефект от пребиваването на нашия̌т балкано-славянски език в Balkansprachbund-ът (балканския̌т езиков съюз: това е препратка).
    
    
    • Ще разгледаме какви ефекти е причинила характеристиката Balkan-5: GenericFutureTense.
    
    
    • Тези ефекти може да са̨ различни в различните диалекти. (.. свий ..)  (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►►  Глаголът ща̨ не може повече сам да носи значението искам  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Глаголът ща̨ не може повече сам да носи значението искам  (.. скрий ..)
    
    
    • По русофилска традиция, водеща началото си от 19-ти век, сега пишем ща̨, а не щѫ.
      
      
      • Обаче само се пише така. Правилното произношение си остава щъ̨.
      
      
      • Старата форма на глаголът ща̨ е хъщѫ, в инфинитив хътѣти.
      • А в съвременния̌т руски тези форми съответно са̨ хочу̀ и хотѐть.
      • В полски: chcę и chcieć.
    
    
    • Старото значение на глаголът ща̨ е искам.
      
      
      • Това е значението на този глагол не само в старо-български (старо-славянски), но и в съвременните руски и полски.
    
    
    • В съвременния̌т български глаголът ща̨ все още пази старото си значение искам в редица случаи.
      
      
      • Когато в контекстът присъ̨тства отрицание.
        
        
        • Детето е злоядо - не ще да яде.
        
        
        • Не щеме ний богатство, не щеме ни пари,
          най искаме свобо̀да с човешки правдини! (Марш на Стефан Стамболов)
      
      
      • Когато в контекстът присъ̨тства условност.
        
        
        • Като не ще, ако ще!
      
      
      • Когато в контекстът присъ̨тства конюнктивност.
        
        
        • Без да ще ..
        • Без да иска ..
    
    
    • Обаче в повечето контексти по модел от Balkansprachbund-ът съвременния̌т български език използва глаголът ща̨ за образуване на бъ̨деще време.
      
      
      • О, налейте! Ще да пия̨!
        На душа ми да олекне,
        чувства трезви да убия̨,
        ръ̨ка мъ̨жка да омекне!
        
        Ще да пия̨ на пук врагу,
        на пук и вам, патриоти,
        вече ня̋мам мило, драго,
        а вий... вий сте идиоти! (Христо Ботев, В механата)
      
      
      • песента ще се пронесе
        по гори и по долища -
        горите ще я̨ поема̨т,
        долища ще я̨ повторя̨т,
        и тъ̨гата ми ще мине, (Христо Ботев, Хайдути)
    
    
    • В отрицателни фрази българския̌т език предпочита да образува бъ̨деще време чрез ня̋ма, и това е позволило на глаголът ща̨ да запази старото си значение искам, както бе отбеля̋зано по-горе.
      
      
      • Детето ня̋ма да яде (бъ̨деще време).
      • Детето не ще да яде (не иска).
      
      
      • Детето ще да яде: Това обаче означава бъ̨деще време ..
    
    
    • .. и поради това езикът ни е изпитал необходимост да тъ̨рси заместители със значението иска.
    
    
    • ..  скрий го претоварването на глаголът ща̨ .. (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►►  Езикът си тъ̨рси думи да му го нося̨т значението искам  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Езикът си тъ̨рси думи да му го нося̨т значението искам  (.. скрий ..)
    
    
    • .. понеже стария̌т глагол с това значение, глаголът ща̨, е претоварен.
    
    
    • Когато искам да си купя̨ нещо в магазинът, особено ако съм в чужбина, често
      
      
      • посочвам какво искам,
      • соча̨ го,
      • сакам го.
      
      
      • Аналогия за изменението на гласните:
      • "Заседанието се проточи, защото стария̌т председател нарочно го протака."
      
      
      • Нався̋къде в балкано-славянски (български)
        думата сакам се възприема
        като заместител на глаголът ща̨
        със значението искам.
      
      
      • Но се употребява предимно в западните диалекти.
      
      
      • Семантична пустота не остава, понеже
        думата сакам в старото си значение
        може да се замени със соча̨.
    
    
    • Когато искам да си купя̨ нещо, ако е нещо специално,
      
      
      • аз го тъ̨рся̨ по магазините.
      
      
      • Въпрос: Коя е старата общо-славянска дума със значението тъ̨рся̨?
      • Отговор: искам.
      
      
      • По този начин глаголът искам,
        чието старо значение било тъ̨рся̨,
        се сдобил с новото си значение искам..
      
      
      • Нався̋къде в балкано-славянски (български)
        думата искам се разпознава
        като заместител на глаголът ща̨
        със значението искам.
      
      
      • Но се употребява предимно в източните диалекти.
      
      
      • Семантична пустота обаче остава: езикът ни
        изпитал нужда от дума със значение тъ̨рся̨.
    
    
    • ..  скрий го значението искам  .. (.. свий всичко ..) 
  
  
  • ►►  Езикът си тъ̨рси думи да му го нося̨т значението тъ̨рся̨  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Езикът си тъ̨рси думи да му го нося̨т значението тъ̨рся̨  (.. скрий ..)
    
    
    • .. понеже стария̌т глагол с това значение, глаголът искам, придобил ново значение искам.
    
    
    • Тъ̨рси си тя нещо в торбата (разбирай в дамската си чанта) - я̀ червило, я̀ мазило, ама май ключовете, и като си я̨ разтъ̨рси торбата, ключовете издрънчаха̨.
      
      
      • Така глаголът тъ̨рся̨
        със старо значение тръ̨скам
        придобил ново значение тъ̨рся̨.
      
      
      • Глаголите тръ̨скам, треса̨, разтрисам не позволяват да се усети семантична пустота.
    
    
    • Тъ̨рси си тя нещо в торбата (разбирай в дамската си чанта) - я̀ ключове, я̀ мазило, ама май червилото, бара с пръсти в торбата и си го напипва червилото.
      
      
      • Така глаголът барам
        със старо значение пипам,напипвам
        придобил ново значение тъ̨рся̨
        в редица западни диалекти.
      
      
      • Семантична пустота не остава.
    
    
    • В други западни диалекти със значение тъ̨рся̨ се употребява глаголът тража̨.
      
      
      • Ще приведа̨ две етимологии на тража̨.
      
      
      • ►►  Стара моя етимология на тража̨, която се оказва невя̋рна  (.. покажи ..)
      • ▼▼  Стара моя етимология на тража̨, която се оказва невя̋рна  (.. скрий ..)
        
        
        • Турската дума taras̨, съкращавана в български до траш, означава останките из нивята, лозята и градините след прибиране на реколтата.
        
        
        • Бедни хора тъ̨рся̨т траш.
        
        
        • Така в езикът може би се е появил глаголът тража̨ със значение тъ̨рся̨.
      
      
      • ►►  Точната етимология на думата тража̨  (.. покажи ..)
      • ▼▼  Точната етимология на думата тража̨  (.. скрий ..)
        
        
        • Точната етимология на думата тража̨ ми бе подсказана във facebook от уважаемите Robin Matéu и Lilia Ilieva.
        
        
        • Думата траг на сърбо-хърватски означава следа.
        
        
        • Така под влиянието на следотъ̨рсачеството в западните диалекти се е появил глаголът тража̨ със значение тъ̨рся̨.
    
    
    • ..  скрий го значението тъ̨рся̨  .. (.. свий всичко ..) 
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: Етимологията на думата обич  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: Етимологията на думата обич  (.. скрий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • ◄► Ня̋кои погрешно я̨ причисляват към думите с прабългарски произход, а тя си е чисто славянска.
  
  
  • ◄► Думата обич е сродна с обиквам и обичай.
    
    
    • Представката е об-, а коренът - -въıк-.
    
    
    • В позиция след <б> звукът <в> изчезвал, както се е случило и в думите
      
      
      • облак <= *об-влак
      • облечен <= *об-влѣчен
      • област <= *об-власт
    
    
    • Коренът -въıк- е съ̨щия̌т, както в навик.
      
      
      • Има дълга нулева огласовка (заради пра-стар ларингал отпред).
      • При нормална о-огласовка се получава коренът -ук-, както в неук, наука, уча, обучение.
    
    
    • Звукът <к> преминава в <ч> по първата славянска палатализация.
  
  
  • ◄► И тъй, първоначалното значение на думата обич е привикване.
  
  
  • ◄► Вероятно думата обич си е променила значението поради вечното неразбирателство между поколенията.
    • За илюстрация ще приведа̨ следната
  • ►► Приказка за обичта  (.. покажи ..)  (.. скрий я̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий всичко ..)
  • ▼▼ Приказка за обичта  (.. скрий ..)  (.. скрий я̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий всичко ..)
    
    
    • Жално хленчи пред майка си мома Грозданка:
    
    
    • Не го ща̨, ма мале, Стойка биволаря̌т, искам Стайка гъ̨дуларя̌т! Стайка гъ̨дуларя̌т любя̨ аз, ма мале!
    
    
    • Дума ӥ на мома Грозданка старата ӥ майка:
    
    
    • Тейко ти както е рекъл, дъще, тъй ще стане.
      Не иска и да чуе тейко ти за Стайка гъ̨дуларя̌т.
      И е дал вече дума - обещал те е на Стойка биволаря̌т.
      Пък ти недей да се кахъриш много -
      ще се обикнете със Стойка.
      Тя, обичта, с времето си идва!
    
    
    • Превод на последните думи на Грозданкината стара майка:
    
    
    • .. ще привикнете един към друг със Стойко. То, привикването, с времето си идва
    • 
      Задомили Грозданка за Стойка.
      Родили им се дечица. Добре се грижел за челядта си Стойко.
      Домиля̋л ӥ Стойко на Грозданка.
      Не се сещала тя вече за Стайка гъ̨дуларя̌т.
      И по едно време си рекла:
    
    
    • Право думаше мама, че обичта с времето си идва.
      Сега вече Стойка обичам, Стойка аз любя̨. (.. скрий я̨ приказката ..)  (.. скрий я̨ етимологията на думата обич ..)  (.. свий всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: ЕГН-то отвъ̨тре  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: ЕГН-то отвъ̨тре  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► ЕГН-то отвън  (.. покажи ..)
  • ▼▼ ЕГН-то отвън  (.. скрий ..)
    
    
    • Когато през годините 1993..98 работех в Банксервиз, знаех алгоритъмът за определяне на контролната цифра на ЕГН-то. Моя беше програмата, която я̨ проверяваше. Съ̨щия̌т алгоритъм се използваше и за контролната цифра на още два тогавашни банкови идентификатора.
    • Сега на стари години целта ми е да си припомня̨ този алгоритъм.
    
    
    • Отклонение: Единния̌т граждански номер (ЕГН) е въведен през 1977.
    • Знаете ли как изглеждаше точната идентификация на човекът-поданик преди 1977?
    • Ето така изглеждаше:
      • Жител на еди-кой си окръ̨г и на еди-коя си община.
      • [Жител на еди-кое си населено мя̋сто.]
      • Забележете: жител, не просто живущ или пребиваващ.
      • Име, презиме, фамилия.
      • Дата на раждане.
      • Том и страница - отбеля̋звани в тогавашните паспорти.
    • ЕГН-то бе въведено заради компютърните технологии.
    • В САЩ ролята на ЕГН-то изпълнява SSN (Social Securuty Number) - номерът за социално осигуряване.
    • Има правило от теорията за базите данни, че
      • в идентификаторите на обектите не бива да се кодират други характеристики на тези обекти.
    • ЕГН-то не спазва това правило.
      • В него са̨ кодирани: датата на раждане, полът - мъ̨жки или женски, и - едва сега научавам това - окръ̨гът.
    
    
    • Google ме насочи към програма с автор Георги Чорбаджийски.
      • Ето го изходния̌т код на тази програма.
      • Ето я̨ в действие.
    
    
    • Програмата на Георги Чорбаджийски е написана на php, което означава, че тя се изпълнява на web-сървър.
    • Аз си ня̋мам мя̋сто на web-сървър, настоящия̌т мой текст е на blogspot.com, но това е само склад за текстове и картинки. Ня̋мам право да пиша̨ програми, които да се изпълняват на blogspot.com.
    • Имам право обаче въ̨тре в настоящия̌т текст да вмъкна̨ програма, която да се изпълни на Вашето устройство, на Вашия̌т лаптоп или на Вашия̌т смартфон.
    • Такава програма тря̋бва да бъ̨де написана на JavaScript.
    • Интерпретатор на JavaScript е вграден във всеки съвременен browser, и на Вашето устройство със сигурност има browser, чрез който Вие ровите в мрежата internet.
    
    
    • И тъй, занимавката ми е да препиша̨ от php на JavaScript тази част от програмата на Георги Чорбаджийски, която прави анализ на ЕГН-то.
    • Програмата на Георги Чорбаджийски има и друга част - генерация на ЕГН-та, тя съ̨що би могла да се препише от php на JavaScript, но ще си спестя̨ тази тривиалност.
    
    
    •   .. скрий го ЕГН-то отвън ..  (.. скрий го ЕГН-то отвъ̨тре ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Изходен код на програмата за изчисляване на контролната цифра  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Изчисляването на контролната цифра в source на JavaScript  (.. скрий ..)
    
    
    • Изчисляването на контролната цифра по модул 11.
      Приема низ от цифри. Връща цифра или празно при невалидни данни.

    •   .. скрий я̨ функцията на JavaScript ..  (.. скрий го ЕГН-то отвъ̨тре ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Програмата за изчисляване на контролната цифра в действие  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼ Програмата за изчисляване на контролната цифра в действие  (.. скрий ..)

    Въведете ня̋колко цифри, например първите девет цифри на ЕГН:
      
    Като натиснете , ще получите контролната цифра.

  • ►► Анализ на въведено ЕГН  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼ Анализ на въведено ЕГН  (.. скрий ..)

    Въведете десетте цифри на ЕГН-то:
      
    

  • ◄►  (.. скрий го ЕГН-то отвъ̨тре и отвън ..)  (.. свий го ..)  (.. свий всичко ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: О, мина̨ло бързозабравимо: 5-те дупки на перфолентата  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: О, мина̨ло незапомнено: 5-те дупки на перфолентата  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► Предговор, който тря̋бва да се прочете първо  (.. покажи го ..)
  • ▼▼ Предговор, който тря̋бва да се прочете първо  (.. скрий го ..)
    
    
    • Мина̨лото бива мина̨ло незапомнено и мина̨ло бързозабравимо.
    
    
    • Прогресът на човешкото общество се дължи само на напредъкът на технологиите.
      
      
      • Революциите не мога̨т да водя̨т до прогрес.
      • Революциите мога̨т да причиня̨т регрес в обществото, ако се превърна̨т в спирачка на технологичното развитие.
      
      
      • А иначе революциите са̨ най-обикновени актове на насилие, каквито човечеството познава открай време:
        • братоубийства, грабежи, войни, масови убийства.
      • До напредък те на водя̨т.
    
    
    • Пенсионирал съм се след 40 години стаж в компютърната индустрия - като компютърен програмист и софту̌ерен инженер.
    • И този текст тука е посветен на далечната история на компютърната индустрия,
      • далечната - отпреди аз да вля̋за̨ професионално в индустрията.
    
    
    • Иска ми се да материализирам спомените си:
      
      
      • какво съм учил в девети клас в търновската гимназия през 1969.
      
      
      • Да, в девети клас учехме за машинното кодиране на Минск-2.
      • Ня̋какви общи познания са̨ ни били преподавани в десети клас - схеми, алгоритми, кодировки, нотации.
      • А в единадесети клас учихме езикът за програмиране от високо ниво Алгол-60.
      
      
      • В дипломата ми за средно образование има и ня̋каква професионална квалификация: изчислител-кодировчик.
        
        
        • Нашата паралелка 'Д' завършвахме като изчислители-кодировчици.
        • Други паралелки завършваха̨ като автомонтьори, електротехници, ..
        • Най завиждахме на шофьорите от 'Г'-паралелка - завършваха̨ гимназия с шофьорска книжка.
      
      
      • През животът си никога не съм програмирал на Минск-2, нито за Минск-22 или Минск-32.
      • Нито пък съм виждал компилатор от Алгол-60.
      • Но програми на Алгол-60 съм писал.
    
    
    • Вероятно единствените входно-изходни устройства на "древните" компютри Минск-2 са̨ били вход и изход на петпъ̨течкова перфолента, заимствана от телеграфът.
    • Затова в двата раздела тука давам общи сведения за:
      • петбитовото кодиране и
      • "древните" компютри Минск-2.
    
    
    • Но да караме наред.
    
    
    • Идеите на Charles Babbage и Ada Lovelace от 19-ти век са̨ изпреварващи - времето на компютърната техника още не било дошло.
    
    
    • Но доста технологични постижения от 19-ти век и от първите десетилетия на 20-ти век са̨ допринесли за развитието на компютърните технологии:
      
      
      • жакардовите станове
      • телеграфът
      • холеритовата техника на IBM
      • автоматичните телефонни централи
      •         и разбира се,
      • радиотехниката.
    
    
    • Например:
      
      
      • Елементната база на съвременните компютри е тръгна̨ла от радиотехниката.
      • Обаче първия̌т програмируем компютър на Konrad Zuse (1941) е бил построен с елементи на телефонията, на автоматичните телефонни централи.
    
    
    • Първо прочетете за 7-битовата среда̀, 7-битовата среда̀, 7-битовата среда̀, 7-битовата среда̀, 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, за 7-битовата бариера и за преодоляването ѝ в началото на 21-ви век.
    
    
    • Тука ще стане дума за петбитовата кодировка, стандартизирана за петпъ̨течковите перфоленти, използвани в телеграфията, но и в "древните" компютри Минск-2.
    
    
    •   .. скрий го предговорът ..  (.. скрий го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Кодировката на петпъ̨течковите перфоленти  (.. покажи я̨ ..)  (.. покажи я̨ в разгъна̨т вид ..)
  • ▼▼ Кодировката на петпъ̨течковите перфоленти  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..) 
    
    
    • ►► Телеграфът  (.. покажи го ..)
    • ▼▼ Телеграфът  (.. скрий го ..)
      
      
      • В тесен смисъл телеграфията представлява дистанционно предаване на електрически импулси.
      
      
      • Важни са̨ съпъ̨тстващите устройства.

        [A] Перфоратор с клавиатура

        Устройство с клавиатура, приличащо на пишеща машина, което вместо да отпечатва буквите, цифрите, точките и запетайките на хартия във вид, удобен за човек, дупчи кодовете им на перфолента.

        [B] Пишеща машина без клавиатура

        Чете от перфолента кодовете на букви, цифри, точки и запетайки, и ги отпечатва във вид, удобен за човек.

        [C] Четец на перфолента

        Чете кодове от перфолента и ги праща по телеграфна линия до отдалечено мя̋сто или пък ги подава на компютър - той да прави каквото иска с тя̋х.

        [D] Перфоратор без клавиатура

        Дупчи на перфолента или импулсите, получени по телеграфна линия от отдалечено мя̋сто, или кодовете, получени от компютър.

      • В самата телеграфия чрез устройство A телеграмата се отпечатва на перфолента, която се подава на устройство C, за да бъ̨да̨т пратени кодовете до дестинацията, където устройство D дупчи получените сигнали на перфолента, която се подава на устройство B, за да бъ̨де текстът отпечатан на хартия.
        Така получената телеграма се връ̨чва на получателя̌т.
      • Тази услуга, която пощите предоставяха̨, е от 19-ти век.
      
      
      • В началото на 21-ви век телеграфията излезе от употреба, защото услугата "електронна поща" на интернет и услугата SMS на GSM-комуникациите я̨ заместиха̨.
      • Българските пощи спря̋ха̨ да пращат телеграми през 2005.
      • Последната телеграма в светът е била пратена на 2013-07-14.
      
      
      • Устройствата, обслужващи телеграфията, са̨ били използвани при първите компютри, включително и при Минск-2, за които ще стане дума.
      
      
      • Забележка_1: Вероятно вина̨ги е имало хора, способни да чета̨т кодирани перфоленти и да записват на ръ̨ка или да диктуват получените телеграми.
      • Забележка_2: Разбира се, телеграфията от последните десетилетия е използвала по-съвременни електронни устройства с памет.
      
      
      • (.. скрий го телеграфът ..)
    
    
    • ►► Кодировката  (.. покажи я̨ ..)
    • ▼▼ Кодировката  (.. скрий я̨ ..)    Подредба на таблицата:  LittleEndianBigEndianQWERTYAlphabetical
      
      
      • Двата реда с десетични числа представят перфорираните кодове в две нотации: с младшия̌т бит отгоре (BigEndian) и с младшия̌т бит отдолу (LittleEndian).
      
      
      • Таблицата може да се покаже с три подредби на колоните:
        • според горните битове - те са̨ най-значими: BigEndian
        • според долните битове - те са̨ най-значими: LittleEndian
        • според клавиатурата: QWERTY
        
        

        0

        2

        8

        4

        29

        25

        16

        10

        1

        21

        28

        12

        3

        13

        24

        20

        18

        22

        11

        5

        26

        30

        9

        17

        23

        14

        15

        19

        6

        7

        27

        31

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        0

        8

        2

        4

        23

        19

        1

        10

        16

        21

        7

        6

        24

        22

        3

        5

        9

        13

        26

        20

        11

        15

        18

        17

        29

        14

        30

        25

        12

        28

        27

        31

        NUL

        CR

        LF

        SP

        Q

        W

        E

        R

        T

        Y

        U

        I

        O

        P

        A

        S

        D

        F

        G

        H

        J

        K

        L

        Z

        X

        C

        V

        B

        N

        M

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        0

        1

        2

        3

        4

        5

        6

        7

        8

        9

        -

        '

        WRU

        !

        &

        #

        BEL

        (

        )

        +

        /

        :

        =

        ?

        ,

        .

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        Я

        В

        Е

        Р

        Т

        Ы

        У

        И

        О

        П

        А

        С

        Д

        Ф

        Г

        Х

        Й

        К

        Л

        З

        Ь

        Ц

        Ж

        Б

        Н

        М

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        0

        1

        2

        3

        4

        5

        6

        7

        8

        9

        -

        '

        WRU

        Э

        Ш

        Щ

        Ю

        (

        )

        +

        /

        :

        =

        ?

        ,

        .

        ESC

        DEL

      
      
      • Има два регистъра:
        
        
        • основен регистър - регистър на буквите
        • алтернативен регистър - регистър на формите - цифри, скоби, запетаи, ..
      
      
      • Има и два режима:
        
        
        • латиница
        • кирилица
        
        
        • Само в страните с писменост на кирилица съ̨ществува режим кирилица.
        • Повечето страни се задоволяват само с режим латиница.
      
      
      • Четирите реда в таблицата са̨ както следва:
        
        
        • основен регистър - режим латиница
        • алтернативен регистър - режим латиница
        • основен регистър - режим кирилица
        • алтернативен регистър - режим кирилица
      
      
      • Контролните знаци NUL, LF, SP, CR, ESC, DEL се кодират еднакво в двата регистъра и двата режима.
      
      
      • От основен към алтернативен регистър се преминава със ESC.
      • А обратно от алтернативен към основен регистър се преминава със DEL.
      • Макар кодировката да е 5-битова, двата регистъра - основен и алтернативен - позволяват 52 знака, освен 6-те контролни знака.
      
      
      • Ако съ̨ществува режим кирилица, то след NUL се влиза в този режим, а след DEL се преминава в режим латиница - основен регистър.
      
      
      • NUL означава непродупчена перфолента.
      • Ако режим кирилица не съ̨ществува, NUL не може да се среща въ̨тре в съобщение.
      • Иначе, ако режим кирилица съ̨ществува, то това е началния̌т режим. Повечето телеграми не налагат превключване към режим латиница, но ако се наложи, това става с DEL.
      
      
      • (.. скрий я̨ петбитовата кодировката ..)
    
    
    • ►► Перфоленти с повече от пет пъ̨течки  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Перфоленти с повече от пет пъ̨течки  (.. скрий ..)
      
      
      • Петпъ̨течковата перфолента с кодировката, показана по-горе, определя петбитовата бариера.
        Компютрите Минск-2, за които ще стане дума по-долу, са̨ били установени на тази бариера.
        Аз не съм работил с компютри на петбитовата бариера, нито с петпъ̨течкови перфоленти.
      
      
      • Когато аз започна̨х работа, перфолентите, използвани от индустрията, бя̋ха̨ осемпъ̨течкови, а компютрите бя̋ха̨ установени на седембитовата бариера, в 7-битова среда̀.
        
        
        • За 7-битовата среда̀, 7-битовата бариера и за преодоляването ѝ в началото на 21-ви век тря̋бва да сте прочели тука. тука. тука. тука. tyka. tyka.
        • В 7-битовата среда̀ основната кодировка беше ASCII-7.
        • 7-битовата бариера бе преодоляна с Unicode, който е разширение на ASCII-7.
      
      
      • Едно време - в първите мои години в индустрията - перфолентите се използваха̨, за да се зареждат тестови програми, или - ря̋дко - при начално зареждане (boot).
        
        
        • [Q]Въпрос: А сега как се зареждат тестови програми на полу-умря̋л харду̌ер?
        • [A]Отговор: Сега целия̌т чип се изхвърля и се заменя с нов.
        
        
        • Едно време любимата дреха на човек в течение на годините се сдобивала с кръпки.
        • Сега човек си изхвърля скъ̨саната дреха, колкото и да му е любима, и си купува нова.
        
        
        • Това е технологичен прогрес.
        • Новото производство е достатъчно евтино и не си струва старото да се ремонтира.
      
      
      • Сега има реална възможност хартията да се изхвърли от информационните технологии.
        
        
        • Пластика, имплантирани чипове - какво му тря̋бва на човек ..
        • Даже любовни писма на хартия вече ня̋ма.
      
      
      • Лично аз имам богат опит с перфокарти, а не толкова с перфоленти.
        • Но перфокартите са̨ извън обхватът на този разказ.
      
      
      • (.. скрий ги 8-пъ̨течковите перфоленти ..)
    
    
    • ◄►  .. скрий ги перфолентите ..  (.. скрий го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Компютрите Минск-2 - в далечното мина̨ло на съветската индустрия  (.. покажи ..)  (.. покажи в разгъна̨т вид ..)
  • ▼▼ Компютрите Минск-2 - в далечното мина̨ло на съветската индустрия  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)
    
    
    • ►► И какво все пак е стана̨ло с компютрите Минск-2  (.. покажи ..)
    • ▼▼ И какво все пак е стана̨ло с компютрите Минск-2  (.. скрий ..)
      
      
      • През съ̨щата година, когато в девети клас съм учил кодирането на Минск-2, заводът в град Минск бил спря̋л производството на тези компютри.
      • Следващите модели Минск-22 и Минск-32 доня̋къде са̨ били програмно съвместими с Минск-2.
      
      
      • Ня̋колко компютъра Минск-32 са̨ били инсталирани и експлоатирани в България.
      • При Минск-32 за приложно програмиране се използваше най-вече езикът COBOL.
      
      
      • Освен в град Минск, развойни центрове за компютърна техника в бившия̌т Съветски съюз имаше в още ня̋колко града. На първо мя̋сто в Москва и в Киев. Но България е била клиент на заводът в Минск.
      
      
      • Както при всичко остана̨ло, и при компютрите съветското производство отстъ̨пваше на западното - и по качество, и по цена, и по всичко.
      
      
      • В средата на 60-те години в индустрията на Запад голя̋м успех е постигна̨ла фирмата IBM със своята System/360. Доня̋къде била стана̨ла индустриален стандарт, с развит пазар не само за харду̌ер, но и за софту̌ер.
      
      
      • Във връзка с това в Москва са̨ решили да направя̨т "голя̋м скок".
      • Издадена е била командата всички стари проекти да се канцелират и всички ресурси да се впрегна̨т в reverse-engineering на IBM System/360 под означението ЕС ЭВМ.
      
      
      • Повече никакви странни модели със странни архитектури!
      • Равняваме се по първите. Крадем от първите.
      • Равняваме се по IBM. Крадем от IBM.
      
      
      • След години почна̨хме да крадем и от фирмата DEC.
      • В reverse-engineering-ът бя̋х добър.
      
      
      • Та това е сложило край на компютрите от серията Минск.
      • Специалистите от град Минск и тамошния̌т завод успешно са̨ се преквалифицирали за IBM System/360, пардон за ЕС ЭВМ.
      
      
      • Само да отбележа̨, че независимата държава Белорусия е наследила от бившия̌т Съветски съюз сравнително развита компютърна индустрия.
      • По-развита от българската.
      • (.. скрий го края̌т на Минск-2 ..)
    
    
    • ►► Отклонение: Из "древностите" на българската компютърна индустрия  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Отклонение: Из "древностите" на българската компютърна индустрия  (.. скрий ..)
      
      
      • Като студент в университетът и в първите години на професионалната ми кариера съм работил на IBM System/360 (т.е. на ЕС ЭВМ). На изложеното в това отклонение не съм свидетел.
      
      
      • Първо и Второ.
      
      
      • Първо. В годините 1960-63 български учени в един екземпляр са̨ разработили компютър Витоша.
      • Ето ня̋кои фрагментарни сведения за него.
        
        
        • В машинната инструкция се указват адресите не само на операндите, но и на следващата инструкция. Ето защо.
        
        
        • Оперативната памет (RAMът) е бил[а] реализиран[а] на магнитен барабан.
        
        
        • Докато централния̌т процесор изпълнява текущата инструкция, барабанът се е завъртя̋л и е подмина̨л мя̋стото на следващата по разположение инструкция. Затова се налага в машинната команда да се укаже адресът на само на операндите, но и на следващата инструкция за изпълнение.
      
      
      • Второ. През годините 1967-1971 в софийския̌т ЗИТ (заводът за изчислителна техника) се произвеждали компютри с означение ЗИТ-151, по лиценз за Facom-230–30 от японската фирма Facom.
        
        
        • Ня̋кои новосъздадени териториални изчислителни центрове, наред със съветските компютри модел Минск-32, били оборудвани и с компютри ЗИТ-151 (Facom).
        
        
        • Kомпютрите ЗИТ-151 (Facom), както и компютрите Минск-32, ня̋мали дискова памет, т.е. външна енерго-независима (трайна) памет с бърз достъ̨п. Външната им памет е била на магнитни ленти, a оперативната им памет - на феромагнитни мрежички (core: connecting others reaching everyone).
        
        
        • Производството на ЗИТ-151 е било спря̋но, когато свыше е дошла височайша заповед всичките усилия на компютърните специалисти в пространството от Бранденбургската врата до Владивосток да се включа̨т в reverse-engineering (разбирай крадене) на продуктовата линия System/360 на фирмата IBM. Не само ЗИТ-151 е бил спря̋н от производство, съ̨щото е сполетя̋ло и Минск-32, както и ред други съветски разработки.
      
      
      • Забележете, че българската компютърна индустрия (а вероятно и съветската) е била подтикна̨та към кражби на интелектуална собственост едва с височайшата заповед да се следва IBM System/360.
      
      
      • През 80-те в Чехословакия бя̋ха̨ разработили оригинална операционна система за IBM System/370. Дори фирмата IBM ня̋маше такава разработка. Да, като всеки нов софту̌ер, чешката система бе доста бъгава, но другите страни от СИВ можехме да помогнем в дебъгването. Нищо такова не стана̨. Чешката система бе изхвърлена.
      
      
      • Неусетно стигна̨х до събития, на които съм свидетел.
      • Общо наблюдение: Както и при всички остана̨ли продукти, компютрите западно производство по качество и надеждност в пъ̨ти надвишаваха̨ компютрите съветско производство. Които пък от своя страна по качество и надеждност надвишаваха̨ компютрите българско производство.
      
      
      • (.. скрий ги древностите на българската компютърна индустрия ..)
    
    
    • ►► Пак отклонение: бит и байт  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Пак отклонение: бит и байт  (.. скрий ..)
      
      
      • В паметта на компютрите има битове, много битове.
      • Един бит има две състояния.
      • Това означава, че в един бит от паметта на компютърът се записва един бит информация.
      • Битът е естествено понятие.
      
      
      • Един бит има две състояния. Те физически мога̨т да имат различно изражение.
      • Например на определена позиция на перфолентата ня̋ма дупка или има дупка.
      • Обаче е прието хората да означават двете състояния на бит с цифрите 0 и 1.
      
      
      • Най-често се използват не отделни битове, а групи от съ̨седни битове, които представят ня̋какво число или код.
      • Когато централния̌т процесор чете данни от оперативната памет (от RAMът) или записва там данни, вина̨ги чете или пише наведна̨ж група от съ̨седни битове.
      
      
      • Когато централния̌т процесор чете данни от оперативната памет (от RAMът) или записва там данни, той адресира мя̋стото.
      • Адресът представлява число, което обикновено се интерпретира като двоично число без знак.
      
      
      • Стъ̨пката на адресите ня̋кога беше основна част от компютърната архитектура.
      • През колко бита адресът на мя̋стото в оперативната памет се променя с единица:
        
        
        • При Минск-2: през 37 бита.
        • При ЗИТ-151 (Facom-230): през 10 бита.
        • При ИЗОТ-310 (PDP-8): през 12 бита.
      
      
      • При съвременните компютри тази стъ̨пка е вина̨ги осем (8).
      
      
      • Група от осем съ̨седни байта на общ адрес от паметта е била наречена байт (byte).
        
        
        • Предполага се, че терминът byte е измислен от служител на IBM, Werner Buchholz, родом от Германия.
      
      
      • Тази архитектурна черта на съвременните компютри се нарича байтова организация.
      
      
      • Тази мода се е установила вероятно заради доминирането на IBM System/360 в момент от мина̨лото.
      • У нас понятието байт и компютри с байтова организация се появиха̨ с IBM System/360 и ЕС ЭВМ.
      
      
      • Компютрите Витоша, Минск-2 и ЗИТ-151, за които стана̨ дума, ня̋мат байтова организация и понятието байт при тя̋х не се използва.
      
      
      • ◄►  Отклонение_1: Относно мерките за количество информация.
        
        
        • Основната мя̋рка за количество информация, зададена от природата, е бит.
          
          
          • Обикновено скоростта на интернет се мери в "Мегабитове на секунда" - MegaBits per second - Mbps.
          • Мегабит - MegaBit - това са̨ (1024*1024=)1048576 бита.
          
          
          • Не се използва байт, понеже отделните битове от един байт мога̨т да пъ̨туват по различни пъ̨тища из дебрите на интернет.
        
        
        • Осем бита информация представляват един байт (byte).
        
        
        • 1024 байта представляват един килобайт (kilobyte, Kb).
        • 1024 килобайта представляват един мегабайт (megabyte, Mb, голя̋м байт).
        • 1024 мегабайта представляват един гигабайт (gigabyte, Gb, гигантски байт).
        • 1024 гигабайта представляват един терабайт (terabyte, Tb, зверски байт).
      
      
      • ►► Отклонение_2: Да обясня̨ термините 16-битови, 32-битови или 64-битови компютри  (.. покажи ..)
      • ▼▼ Отклонение_2: Да обясня̨ термините 16-битови, 32-битови или 64-битови компютри  (.. скрий ..)
        
        
        • И тъй, компютрите са̨ с байтова организация. В паметта им битовете са̨ организирани в байтове.
        
        
        • В един байт може да се запише число (двоично без знак) от 0 до 255.
        • Ако адресът на байт от паметта се съдържаше само в един байт, то щеше да е възможно да се адресират само 256 байта - твърде малко за почти вся̋ко приложение.
        
        
        • Ето защо за адреси се използват по-големи числа (двоични без знак), записани в ня̋колко съ̨седни байта.
        
        
        • Ако адресът се съдържа в два съ̨седни байта, то компютърът ще може непосредствено да адресира 65536 байта (с двоично беззнаково число между 0 и 65535).
        • Такъв компютър се означава като 16-битов.
        
        
        • Ако адресът се съдържа в четири съ̨седни байта, то компютърът ще може непосредствено да адресира 4294967296 байта или 4 GigaBytes (с двоично беззнаково число между 0 и 4294967295).
        • Такъв компютър се означава като 32-битов.
        
        
        • Ако адресът се съдържа в осем съ̨седни байта, то компютърът ще може да има непосредствен достъ̨п до адресно пространство с космически размери.
        • Такъв компютър се означава като 64-битов.
        
        
        • И тъй, компютърът е с байтова организация и използва за адреси беззнакови двоични числа, разположени в ня̋колко съ̨седни байта.
        
        
        • Всеки от тези ня̋колко съ̨седни байта, заедно представляващи беззнаково двоично число, използвано за адрес, всеки от тя̋х си има свой адрес.
        • Но адресите им са̨ съ̨седни числа. Най-малкото от тези числа се използва за адрес на адресът.
        
        
        • Адресът на адресът адресира адрес - затова е адрес на адресът. Но това си е адрес, значи е и адрес на байт. Е, този байт каква позиция има в числото, в беззнаковото двоично число, представляващо адресът?
        
        
        • Ако това е младшия̌т байт - компютърът е LittleEndian.
        • Ако това е старшия̌т байт - компютърът е BigEndian.
        
        
        • Компютрите от серията ЕС ЭВМ (IBM System/360/370) са̨ BigEndian.
        • Компютрите с архитектури PDP-11 (DEC), VAX (DEC), X86 (Intel) са̨ LittleEndian.
        
        
        • Характеристиката LittleEndian/BigEndian има значение и при кодировките, когато различни компютри си обменят кодове, понеже тя се отнася не само до адресите, които са̨ двоични беззнакови числа, но и при вся̋какви числа.
        
        
        • (.. скрий го отклонението за 16-32-64-битовите компютри ..)
      
      
      • (.. скрий го отклонението за бит и байт ..)
    
    
    • ►► Ня̋кои сведения за компютрите Минск-2  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Ня̋кои сведения за компютрите Минск-2  (.. скрий ..)
      
      
      • Навремето знаех да пиша̨ машинни програми за Минск-2.
      • Сега съм забравил. Целта на този текст е да си припомня̨, каквото мога̨.
      
      
      • През професионалната си кариера владеех машинния̌т код на IBM/System/360/370, PDP-11 и VAX.
      • Но това беше през първата половина на професионалната ми кариера.
      • През втората половина на професионалната ми кариера не ми се е налагало да слизам на това ниво.
      
      
      • Минск-2 беше 37-битов компютър.
      
      
      • Съ̨седни 37 бита от паметта образуваха̨ клетка (memory cell, ячейка памяти).
      
      
      • Вся̋ка клетка си има адрес.
      
      
      • Адресът представлява 12-битово двоично число без знак.
        
        
        • Следователно, адресът представлява число от 0 до 4095.
        • При моделът Минск-22 адресът е 13-битово число от 0 до 8191.
        
        
        • Следователно, при Минск-2 максималния̌т и реалния̌т размер на оперативната памет е 4096 37-битови клетки, или общо (4096*37=) 151552 бита, което е 18944 съвременни байта, 18.5 килобайта.
        • При моделът Минск-22 - двойно.
        
        
        • Когато с такива адреси работеха̨ хора - програмисти и кодировчици, един 12-битов адрес се представяше чрез 4-цифрово беззнаково число в осмична система от 0000 до 7777 (което значи от 0 до 4095 десетично).
        
        
        • И тъй, размерът на оперативната памет при Минск-2 в съвременни мерки е 18 и половина килобайта.
        • За сравнение:
        • Когато завърших и постъ̨пих на работа, компютърът, с който си имах работа, имаше оперативната памет 128 килобайта. ЕС ЭВМ (IBM System/360).
        • Едно време 32-битовото адресно пространство на VAX (4 гигабайта) ни изглеждаше огромно.
        • Личния̌т ми лаптоп, на който пиша̨ това, има 16 гигабайта оперативна памет.
        • Друго компютърче, лично мое, пак с ня̋колко гигабайта памет, си го нося̨ в джобът и го ползвам като телефонче.
        • Свидетел съм и на древните, и на модерните времена.
      
      
      • Клетката, както писах, представлява 37 съ̨седни бита.
        
        
        • Разбира се, такава клетка можеше да съдържа 37-битово двоично число със или без знак.
        • Компютърът можеше да извършва операции с такива числа.
        
        
        • Съ̨що така, една такава клетка можеше да съдържа машинна команда за изпълнение.
        
        
        • Когато с такива 37-битови числа или машинни команди работеха̨ хора - програмисти и кодировчици, една 37-битова клетка се представяше чрез 12-цифрово число в осмична система със знак отпред.
          
          
          • Например, +100001770200.
          
          
          • Като двоично число (с фиксирана точка) това е числото 8590454912 в десетичен запис.
          
          
          • Като машинна команда, тази 37-битова клетка инструктира компютърът:
            
            
            • Да прочете в суматорът съдържанието на клетка на адрес 0177 осмично (десетично 127).
            • Да прибави към него съдържанието на клетка на адрес 0200 осмично (десетично 128).
            • Резултатът от суматорът (сумата на двете числа) да запише обратно в паметта на адрес 0200 осмично (десетично 128).
      
      
      • Общия̌т формат на машинната команда при Минск-2 е следния̌т:
        
        
        • Старшите 7 бита са̨ кодът на операцията.
          
          
          • Остават 30 бита.
        
        
        • Следващите 6 бита задават индексния̌т регистър.
          
          
          • Остават 24 бита.
        
        
        • Следват двата операнда, всеки указан с 12-битов адрес.
          
          
          • Всичките битове в клетката вля̋зоха̨ в употреба.
      
      
      • Относно индексния̌т регистър.
        
        
        • Обикновено централния̌т процесор на един компютър има на свое разположение близо до себе си, "на една ръ̨ка разстояние", ня̋колко регистъра, съдържащи данни, нужни в текущия̌т момент или пък в непосредственото бъ̨деще.
        
        
        • Броя̌т на тези регистри не може да е много голя̋м, понеже програмиращите на машинен език или на асемблер тря̋бва да държа̨т тези регистри в човешката си памет.
        • 16 е прилично число за този брой.
        • Ако те са̨ 16, такъв регистър се указва с число от 0 до 15.
        • Диапазонът от 0 до 15 е миниатюрно адресно пространство за тези регистри, извън адресното пространство на оперативната памет.
        • Оперативната памет е "на един поглед разстояние", по-далече от регистрите.
        
        
        • В компютърът Минск-2 практически има само един такъв регистър - суматорът. Той вина̨ги се указва неявно и не се нуждае от адрес.
        • Той - суматорът - не може да служи за индексен регистър.
        
        
        • В машинната команда на Минск-2 за адрес на клетка от оперативната памет (за адрес на операнд) се заделят 12 бита, а за номер на индексен регистър се заделят 6 бита.
        
        
        • Възможните адреси на клетки от паметта осмично са̨ от 0000 до 7777, или десетично от 0 до 4095.
        
        
        • В 6-те бита, заделени за номерът на индексния̌т регистър, може да се запише осмично число от 00 до 77, или десетично от 0 до 63.
        
        
        • В Минск-2 първите 64 клетки от оперативната памет, клетките с адреси от 00 до 77 осмично или 0 до 63 десетично, мога̨т да се използват като индексни регистри.
        • Адресирането на тези клетки с 12-битов адрес на операнд си остава възможно.
        
        
        • В Минск-22 като индексни регистри мога̨т да се използват само първите 16 клетки от паметта.
        • За адресирането им са̨ достатъчни 4 бита: от 00 до 17 осмично или от 0 до 15 десетично.
        • В Минск-22 за всеки от двата операнда се взема един бит и се слага като старши бит на адресът на операндът.
        • Така в Минск-22 адресите на операндите стават 13-битови, което позволява максимален размер на оперативната памет 8192 37-битови клетки.
        
        
        • Как в Минск-2 се използва индексния̌т регистър.
          
          
          • От неговите 37 бита, само 24-те бита, разположени на позиция на адрес на операнд, се използват.
          • Остана̨лите битове тря̋бва да са̨ нули или се приемат за нули.
          
          
          • Съдържанието на индексния̌т регистър се добавя към машинната команда.
          • По този начин адресите на двата операнда мога̨т да бъ̨да̨т модифицирани.
          
          
          • Тази техника е необходима при програмиране на цикли.
        
        
        • Помня̨, че в архитектурата IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ) да се укаже номер 0 (нула) за индексен или за базисен регистър означава да не се използва такъв регистър.
        • Не помня̨ дали подобно правило имаше и при Минск-2.
      
      
      • Заключение: Колко първобитно е било машинното програмиране за Минск-2.
        
        
        • В девети клас никой не ни е учил към какъв интерфейс да се придържаме при извикване на подпрограма.
        • Явно, при Минск-2 човек сам е тря̋бвало да си разработи такъв интерфейс.
        • За сравнение, при IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ) и при всички следващи компютърни архитектури, ако не знаеш този интерфейс, значи не владееш машинното програмиране.
        
        
        • Изключително трудно е програмата да се направи relocatable.
        • Следващите компютърни архитектури предоставят такива възможности.
        • Сега практически всеки компилатор произвежда позиционно-независим код (PIC: position-independent code).
        
        
        • Истински стек (stack) ня̋маше и в архитектурата IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ).
        • Не е оправдано в Минск-2 да очакваме улеснения за stack.
        
        
        • Има ли смисъл изобщо да се говори за sharable-програми, понеже ня̋ма много нишки (threads), ня̋ма много процеси, ня̋ма много пoтребители.
        
        
        • Изключително трудно е програмата да се направи reentrant.
        • В частност, изключително трудно е да се програмира рекурсия.
        
        
        • Чудя̨ се дали за машините Минск е имало компилатор на Алгол.
        • Защо в единадесети клас учихме Алгол?
        • Експлоатацията на компютрите Минск-32 у нас се е основавала на Кобол.
        
        
        • И последно: ня̋мам представа каква дъ̨лбочина на софту̌ерът е била достигна̨та при Минск-2.
      
      
      • (.. скрий ги сведенията за компютрите Минск-2 ..)
    
    
    • ◄►  .. скрий ги Минск-2 ..  (.. скрий го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► References: препратки  (.. покажи ги ..)
    
    
  • ▼▼ References: препратки  (.. скрий ги ..)  (.. скрий го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
    
    
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата среда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата среда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата среда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата среда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    
    
    • wikipedia: Baudot code#ITA2
    • wikipedia: МТК-2
    • wikipedia: Punched tape
    
    
    • Виртуальный компьютерный музей: Серия ЭВМ «Минск»
    • Виртуальный компьютерный музей: Электронная цифровая вычислительная машина Минск-2
    
    
  • ◄►  (.. скрий го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи там ..)  (.. свий всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: Общославянското омесване на склоненията при съ̨ществителните имена от мъ̨жки род  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: Общославянското омесване на склоненията при съ̨ществителните имена от мъ̨жки род  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► За какво ще става дума тука?  (.. покажи ..)
  • ▼▼ За какво ще става дума тука?  (.. скрий ..)
    
    
    • Въ имя отьца и съıну и святаго духа, аминъ.
      Въ имя отьца и съıна и святаго духа, аминъ.
    
    
    • Въздадите Кесарева Кесареви и Божıа Богови.
      Въздайте Кесаревото Кесарю и Божието Богу.
    
    
    • Славянщината на нашия̌т език се доказва въз основа на времевия̌т континуум, а не въз основата на славянизми (на славянски езикови черти).
    
    
    • Има обаче ня̋колко смайващи славянизма. Не знам онези, дето поня̋кога твърдя̨т, че езикът ни не бил славянски, как си затварят очите за тя̋х.
      
      
      • Езикът ни е славянски до мозъкът на костите си.
    
    
    • Тези смайващи славянизми са̨ такива черти, дето извън славянщината не се срещат.
      
      
      • Първия̌т е аспектологията на славянските глаголи -
        
        
        • имаме глаголи от свършен вид и глаголи от несвършен вид (перфективни и имперфективни глаголи).
      
      
      • Втори такъв славянизъм са̨ славянските възвратни местоимения.
        
        
        • Ние (славяните, ха-ха-ха) казваме: Обичам майка си. А на всеки неславянски език се казва: Обичам майка ми.
    
    
    • Тук ще разгледам трети славянизъм: омесване на склоненията с основа на -O- и -U- при съ̨ществителните имена от мъ̨жки род.
    
    
    •   .. скрий за какво ще става дума тука ..  (.. скрий го омесването на славянските склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► За какво става дума тука?  (.. покажи ..)
  • ▼▼ За какво става дума тука?  (.. скрий ..)
    
    
    • В пра-славянския̌т и в старо-славянския̌т език съ̨ществителните се скланяли по схема в зависимост както от родът си (женски, мъ̨жки, среден), така и от завършъкът на основата си. Така било и в гръцки, и в латински, разбира се.
    
    
    • Особеното за славянщината било, че две такива схеми се омесили: съ̨ществителните от мъ̨жки род с основа на -O- и съ̨ществителните от мъ̨жки род с основа на -U-.
    • Става дума все за съ̨ществителни имена от мъ̨жки род.
    • Омесването означава: хората след ня̋кое време вече не знаели едно съ̨ществително име от мъ̨жки род дали да го скланят по O-схемата или пък по U-схемата.
    • Дори в най-старите текстове се намира омесване.
    • За такова омесване допринася фактът, че ня̋кои форми (например именителен падеж ед.ч.) съвпадат по двете схеми.
    
    

    • Число и падеж			O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема
      Ед.	номинатив	(именителен)	Богъ	Богъ	Духъ	Духъ	Съıнъ	Съıнъ	Народъ	Народъ	Родъ	Родъ
      Ед.	генитив	(родителен)	Бога	Богу	Духа	Духу	Съıна	Съıну	Народа	Народу	Рода	Роду
      Ед.	датив	(дателен)	Богу	Богови	Духу	Духови	Съıну	Съıнови	Народу	Народови	Роду	Родови
      Ед.	локатив	(местен)	Бозѣ	Богу	Дусѣ	Духу	Съıнѣ	Съıну	Народѣ	Народу	Родѣ	Роду
      Ед.	вокатив	(звателен)	Боже	Богу	Душе	Духу	Съıне	Съıну	Народе	Народу	Роде	Роду
      Мн.	номинатив	(именителен)	Бози	Богове	Дуси	Духове	-	Съıнове	Народи	-	Роди	Родове
      Мн.	генитив	(родителен)	Богъ	Боговъ	Духъ	Духовъ	-	Съıновъ	Народъ	Народовъ	Родъ	Родовъ

    
    
    •   .. скрий за какво става дума тука ..  (.. скрий го омесването на славянските склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Последствия (traces)  (.. покажи ги ..)
  • ▼▼ Последствия (traces)  (.. скрий ги ..)
    
    
    • Първо последствие: български език.
      
      
      • Множественото число на ня̋кои съ̨ществителни от мъ̨жки род завършва на -ове вместо на -и
      
      
      • Народи, родове, ветрове, богове, залози, налози, кметове, депутати, ..
      
      
      • Езикът ни е намерил покой, като си е изработил правилото, че -ове се слага на едносричните съ̨ществителни. Обаче: лъ̨чи или лъ̨чове?
      
      
      • Аналогия: В руски съ̨ществителното "сын" има две форми в множествено число: "сыновья" (неу̌трална форма) и "сыны" (възвишена форма).
    
    
    • Второ последствие: български език.
      
      
      • Звателния̌т падеж при ня̋кои съ̨ществителни имена от мъ̨жки род
      
      
      • използва форми от старата О-схема (Боже! Народе! Отче! Отче Паисие! Старче! Човече! Иване! Драгане! Господине! Лейтенанте!),
      
      
      • а при други - форми от старата U-схема (Другарю! Простако!).
      
      
      • Аналогия с полски: Pane połkowniku! При двете думи от мъ̨жки род, завършващи на съгласна, едната има вокатив по O-схемата, другата - по U-схемата.
    
    
    • Трето последствие: руски език.
      
      
      • И двете форми за родителен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциация, и фактически нов падеж.
      
      
      • Оригиналния̌т родителен падеж е по O-схемата ("Производство сахара"),
      • а нов падеж, партативен, използва формите по U-схемата ("Тебе сколько сахару в кофе?").
    
    
    • Четвърто последствие: руски език.
      
      
      • И двете форми за местен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциация, и фактически пак имаме два падежа.
      
      
      • Формите по O-схемата ("о Крыме идёт речь") представляват "реферативен" падеж,
      • а формите по U-схемата ("отдыхать в Крыму") - местен падеж.
    
    
    • Пето последствие: руски език.
      
      
      • Формите за родителен падеж мн. ч.
      • по-често следват U-схемата ("депутатов, народов, сербов, .."),
      • но поня̋кога следват O-схемата ("крестьян, болгар, турок, ..").
    
    
    • Шесто последствие: полски език.
      
      
      • В единствено число повечето форми за дателен и звателен падеж са̨ по U-схемата (-owi), но има ня̋кои по O-схемата:
        
        
        • Полски: Panu połkownikowi (пану полковникови). Руски: "Господину полковнику".
        
        
        • Полски: Pane połkowniku (пане полковнику). Български: *"Господине полковнико".
      
      
      • Омесване в полски има и при родителен падеж ед.ч.:
        
        
        • Обикновено е по O-схемата (Pana połkownika),
        
        
        • но поня̋кога е по U-схемата (Banku Pocztowego: на руски "Почтового банка").
      
      
      • In Polish, the result of this confusion is that if you learn Polish, you must learn every single masculine noun, whether it has -owi or -u in dative.
      • Като резултат от това омесване, ако учите полски, тря̋бва за вся̋ко съ̨ществително от мъ̨жки род да запомните формата му за дателен падеж ед.ч.
    
    
    • Седмо последствие: български език.
      
      
      • Наречията долу и близу са̨
      • стари форми за местен падеж по U-схемата
      • съответно на съ̨ществителните имена от мъ̨жки род дол и *близ.
      
      
      • Наречието долу си има диалектен вариант по O-схемата: долѣ.
      
      
      • За наречието близу се е затвърдил правописът близо.
      • Но в Скопие си го пиша̨т близу.
    
    
    • Едва ли ня̋кой се съмня̋ва, че такива последствия мога̨т да се намеря̨т и в другите славянски езици.
    
    
    • Осмо последствие: чешки език.
      
      
      • chlap (guy), gen. chlapa, dat. chlapovi, voc. chlape, ... plur. chlapi/chlapové
      • bůh (god), gen. boha, dat. bohu/bohovi, voc. bože, ... plur. bozi/bohové
      • syn (son), gen. syna, dat. synu/synovi, ... but voc. synu
      • dub (oak), gen. dubu (never duba), voc. dube, ... plur. duby (dubové is poetic and masc. animate)
      
      
      • Czech is really difficult in this respect.
      • В това отношение чешкия̌т език наистина е труден.
    
    
    •   .. скрий ги последствията ..  (.. скрий го омесването на славянските склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Още разсъ̨ждения по темата: относно битието на българския̌т език  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Още разсъ̨ждения по темата: относно битието на българския̌т език  (.. скрий ..)
    
    
    • Да се върнем 11 века назад.
    
    
    • Разглеждаме двама славяногласни:
      Остромир е свикна̨л да скланя думата "Бог" по O-схемата,
      а Вълкашин - по U-схемата.
    
    
    • Ня̋кой славяногласен казва: "Слава Богови!".
      И двамата Остромир и Вълкашин го разбират напълно: "Glory To God".
      Остромир си казва на ум: В нашето село казват "Слава Богу!".
    
    
    • Ня̋кой славяногласен казва: "Слава Богу!".
      Остромир го разбира така: "Glory To God".
      Вълкашин го разбира така: "Glory Of God" или "God's Glory".
    
    
    • Да се върнем в съвременна България.
    
    
    • Всичките изрази "Glory To God", "Glory Of God" или "God's Glory"
      се превеждат еднакво: "Слава на Бог" или "Слава на Бога" или "Слава Богу".
    
    
    • Езикът ни вече е балкански:
      
      
      • {Балкан-1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}.
    
    
    •   .. скрий го битието на българския̌т език ..  (.. скрий го омесването на славянските склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Още по темата: Нов акузатив за одушевени съ̨ществителни имена в славянски  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Още по темата: Нов акузатив за одушевени съ̨ществителни имена в славянски  (.. скрий ..)
    
    
    • Поради звукови изменения, най-вече заради законът за отваряне на сричката, при съ̨ществителните имена от мъ̨жки род в единствено число, както по O-схемата, така и по U-схемата, формите на стария̌т винителен падеж (акузатив) съвпадна̨ли с формите за именителен падеж (номинатив).
    
    
    • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
    
    
    • Не ставало ясно кой кого е чул (услышал).
    • За да разреши проблемът, славянския̌т език развил категорията "одушевени съ̨ществителни имена" и за "одушевени съ̨ществителни имена" създал нов винителен падеж, нов акузатив, с форми от генитивът (родителния̌т падеж).
    
    
    • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
    • Чьловѣка услъıша Богъ.
    • Чьловѣкъ услъıша Бога.
    
    
    • Интересното е, че новия̌т акузатив заимствал генитивната форма само по O-схемата.
    • Например: Думата "съıнъ" можела да има генитив както по O-схемата (съıна), така и по U-схемата (съıну).
      Обаче, новия̌т акузатив можел да бъ̨де само "съıна".
    
    
    •   .. скрий го новия̌т акузатив ..  (.. скрий го омесването на славянските склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► References: препратки  (.. покажи ги ..)
  • ▼▼ References: препратки  (.. скрий ги ..)  (.. скрий го омесването на славянските склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
    
    
    • forumnauka.bg: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род
    • forum.wordreference.com: All Slavic: About the Confusion of O-declension and U-declension
    • christotamarin.blogspot.com: Относно Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  
  
  • ◄►  (.. скрий го омесването на славянските склонения ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи там ..)  (.. свий всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: Интервю с изтъкна̨тия̌т български езиковед акад. Владимир Георгиев  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: Интервю с изтъкна̨тия̌т български езиковед акад. Владимир Георгиев  (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ◄► Това интервю от 1985 е полезно четиво и го копирам да го има и тука при мене, в случай че изчезне оттам.
  • ◄► Копирам тука и коментари от facebook, мои и на други хора, във връзка с това интервю.
  • ◄► Не става ясно кой е интервюиращия̌т.
  
  
  • ◄► Четири теми от интервюто представляват интерес:
    
    
    • Дешифрирането на минойската писменост.
    • Самокритика защо той не е успя̋л да разчете Линеар_Б.
    • Как е бил превъзмогна̨т "яфетизмът" на Мар.
    • Дешифрирането на етруската писменост.
  
  
  • ►► Текстът на интервюто  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)
    
    
  • ▼▼ Ето го интервюто или по-скоро спомен за него  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)

    През ля̋тото на 1985 тря̋бваше да направя̨ анкета с нашия̌т бележит езиковед акад. Владимир Георгиев. Това беше задължително за дипломната ми работа в университетът в Пловдив. Курсовия̌т ми ръ̨ководител проф. Борис Симеонов по този повод бе уредил да посетя̨ село Габаре, Врачанско, където акад. Георгиев щя̋л да прекара ля̋тото, в родната си къ̨ща.

    Анкетата ми беше за минойския̌т език и съвместната работа на акад. Георгиев с англичанинът Майкъл Вентрис, който през 1953 бе разчел минойската писменост Линеар_Б.

    Пътувах до Габаре с влак и автобус. В началото на селото се белееха̨ руините на "кале", т.е. останки от стара крепост. Природата бе живописна, никъде не съм виждал толкова много бръмбари-рогачи. В полето имаше козар и той ме упъ̨ти към къ̨щата на професорът.

    Отворих широка порта към двор с много овощни дръвчета. В дъното до един сайвант имаше сенник, а под него маса с две чаши и чайник. Владимир Георгиев бе облечен в разкошни западни дрехи, които придаваха̨ на старческата му осанка спортен вид. Той удряше бързо и уверено върху клавишите на пишеща машина, а на белия̌т лист се редя̋ха латински букви.

    Повечето от книгите на световно известния̌т професор лингвист бя̋ха̨ написани на френски, немски, английски и руски. Дори издадената през 1949 в сборникът "Годишник на Софийския̌т университет" монография "Дешифриране на минойските надписи", която бя̋х издирил в библиотеката, за да се подготвя̨, бе на френски.

    Като видях Владимир Георгиев в дворът, се стъ̨писах. Едва сега си дадох сметка, че пред мен стои не само човекът, който бе дешифрирал минойския̌т и етруския̌т, но който знаеше древногръцки, латински, хетски, лувийски, фригийски, тракийски, лидийски, семитски, финикийски... Бя̋х на прагът на портата и реших да се върна̨, за да не преча̨ на работата, когато чух бодрото:

    - Ти ли си студентът на Боби Симеонов? Влизай, влез! Знаеш ли на какво викат по нашия̌т край "мюре"?

    - Не, - едвам отговорих и вече се чудех дали да му кажа̌, че имам интереси към сравнителното езикознание, а не толкова към лексикологията. Но си замълчах, щеше да прозвучи тъ̨по.

    - Ти си мюре, но не си виновен. Влизай, сипи си чай. Много са̨ любопитни… Боби те праща тук по заръ̨ка на Стефан Продев, гложди ги любопитството, пък и нали вече е "перестройка"… Ся̋дай, ще им утолим жаждата за клюки…

    Ня̋мах представа за какво говори, но интуитивно схвана̨х, че професор Симеонов е имал основателна причина да фамилиарничи с мен. Всички състуденти ми завиждаха̨, Боби се славеше в университетът с високомерието и пренебрежението си към тя̋х, а мен ме протежираше. Явно това е да си "мюре"?

    През 1985 светът следеше със затихна̨л дъх прословутата "перестройка" на съветския̌т президент Михаил Горбачов, с която той обещаваше "социализъм с човешко лице". В СССР настъ̨пваха̨ промени. Те особено радваха̨ интелигенцията в България, която стана̨ смела и започна̨ да се опиянява от възможността за "гласност". Все повече се чуваха̨ критични думи, а тон за това в нашата страна се даваше от вестник "Култура" и неговия̌т главен редактор Стефан Продев. Както разбрах по-късно, Продев бе накарал Боби Симеонов да прати един студент, който под предлог за "анкета" за дипломната си работа да накара великия̌т мълчаливец Владимир Георгиев да проговори. Обаче шефът на вестник "Антени" Веселин Йосифов, известен с контактите си с Държавна сигурност, беше разбрал "планът" и дружески бе предупредил Владимир Георгиев каква е целта на "анкетата" ми. От всички само аз не знаех, че съм "мюре" и че "анкетата" ми се следи от доста хора, които искаха̨ да разбера̨т една истина…

    Вгледах се в лицето на Владимир Георгиев, който довършваше статията си на немски, и установих, че това е лице на човек, затворен в себе си. То не излъчваше нищо простодушно и славянско, ня̋маше ги и типичните черти на българите, ся̋каш пред мен беше западняк. Зад непосредствената учтивост се криеше талантът на индивидуалист.

    Още през 1934, както разбрах по-късно, младия̌т учен Георгиев е имал срещи във Виена, където е специализирал, с учен-нацист, който се е опитал да го вербува за арийското езикознание.

    През 1933 и 1934 Георгиев специализира във Виена при най-добрия̌т езиковед по древни езици проф. Паул Кречмър. Пред него той споделя теорията си, че населението, което е живя̋ло на Балканите и на Егея преди гърците, е говорило особен индоевропейски език. Георгиев дори смя̋тал, че е възможно създателите на крито-минойската писменост да са̨ въодушевили финикийците да създада̨т своята азбука. Дарбата на младия̌т български учен и лекотата, с която усвоявал новите и древни езици, е направила впечатление на Кречмър и един ден се появил този учен от Берлин, който се опитал да убеди българинът, че в светлината на новите достижения на арийското езикознание на Шухард и Рейнерт, произходът на гръцкия̌т народ е германо-арийски и гърците са̨ първите индогерманци на Егея, а ако е имало изобщо народи преди гръцката колонизация, те не са̨ индоевропейски, а вероятно семити.

    Георгиев си замълчал. Той си спомни, че е мълчал по съ̨щия̌т начин и ня̋колко години преди 1950, когато с типичния̌т си маниер на убеждение, което не търпи неподчинение, съветските езиковеди проповя̋двали на българските си колеги, че марксисткото езикознание започва с яфетизмът на Н.Я.Мар…

    През 1985 ня̋маше леснодостъ̨пни записващи устройства (касетофони) и аз дращех по тетрадката с молив, а академик Георгиев е единствения̌т човек на светът, който ме е успокоявал, че така и така ще предам вя̋рно думите му, и да не се притеснявам, ако пропусна̨ да запиша̨ нещо…

    Все пак съм записал немалко пря̋ка реч на моя̌т събеседник:

    - Ня̋ма нито "арийско езикознание", нито "марксистко езикознание". Има умни хора, учени, езиковеди. Един от тя̋х е Роман Якобсон. Той напусна̨л болшевишка Русия след революцията, но не се занимавал с политика и успя̋л да поддържа връзки с колеги от СССР. Якобсон ги утешавал, че е абсурд "яфетизмът" на Мар да замести истинското сравнително езикознание, но Мар почина̨л през 1934, а теорията му продължавала да ограничава научните методи на сравнителното езикознание в СССР. Ето защо Якобсон намерил връзки и един ден през 1950 престарелия̌т Сталин приел в кабинетът си един млад съветски учен-езиковед, чието име никога ня̋ма да научим. Той разказал на Сталин, че учението на грузинецът Мар не е истинска наука за езикът. Не се знае какво още му е говорил, но много скоро Сталин написал езиковедска студия и стана̨л езиковед. Била публикувана във вестник „Правда“ на първа страница без име, но всички знаели, че това го е писал лично другаря̌т Сталин. За един ден Мар бил детрониран и от светило на марксисткото езикознание бил изпратен посмъртно в Сибир, а Номер 1 на марксисткото езикознание стана̨л Сталин, който наблегна̨л на методологията. Сталин бил написал горе-долу следното: дори Маркс и Енгелс се учеха от диалектическия̌т метод на Хегел, а другаря̌т Мар отказа да се учи от постиженията на класическото индоевропейско езикознание… Якобсон веднага написал статия в западен световен езиковедски журнал, в която подкрепял езиковедът Сталин.
    Всъ̨щност, Сталин е направил добро през животът си единствено на съветското езикознание, и то от старческа жажда да е и езиковед…

    Георгиев замълча за миг, събра мислите си и продължи:

    - Аз издадох на френски през 1949 книжката си от 80 страници "Дешифриране на минойските надписи". Беше ме страх да я̨ издам на български, защото все щеше да се намери ня̋кой, който услужливо да каже, че не е "яфетическа". Но след статията на Сталин от 1950 нещата се промениха̨. През 1950 и аз се включих да хваля̨ Сталин и изнесох два доклада "Учението на Й.В.Сталин за езикът и проблемите на българското езикознание" и "Значението на новите трудове на Й.В.Сталин за развитието на българското езикознание". За мен 1950 година беше най-плодотворна като учен, понеже всичко, върху което бя̋х работил, под страх да не бъ̨да̨ обвинен, че не е "яфетическо", сега можех да го публикувам уж е в духът на марксисткото езикознание на Сталин. Така се появиха̨ работите ми, които ме направиха̨ не само известен на запад, но и стана̨х светило в СССР, при това по теми, които не бих могъл да издам нито когато бя̋хме приятели на Германия, нито по времето от 1944 до 1950, когато можех да бъ̨да̨ обвинен, че не съм "яфетист". Аз бя̋х езиковед със световна известност още тогава и можех да пиша̨ на какъвто си искам от европейските езици и да публикувам, където си искам. През 1950 издадох съкратен вид на книгата си за дешифриране на минойските надписи в брой 4 на съветското научно списание "Вестник древней истории". През съ̨щата година излезе в Годишникът на Софийския̌т университет трудът ми "Минойските двуезични надписи". През 1950 пусна̨х обстойна статия по тази тема и в английското списание "The Language" под надслов: "Разрешението на минойския̌т проблем". Все през 1950 в кн. 2 на "Lingua Romanensis" публикувах "Към въпросът за тълкуването на четири минойски надписи", а в "Studi Etruschi" пусна̨х "Произходът на етруските", където доказвах, че името "етруски" води произходът си от "Троя". През 1950 в немското Kleinasiatische Forschungen пусна̨х "За произходът и езикът на пеласгите, данайците и ахейците", а в бр. 71 на "Списание на БАН" се появи пак през 1950 статията ми "Към етногенезисът на гръцкия̌т народ". Как се казваш?

    Вдигна̨х глава от листът и си казах името и фамилията. Професорът кимна̨ гостоприемно, ся̋каш едва сега ме бе поканил вкъ̨щи, и попита:

    - Сигурно си влюбен в структурализмът на Сюсюр?

    - Да - усмихна̨х се аз. - Но чета̨ и структуралисти литератори, като Цветан Тодоров от Париж.

    - Охо, - засмя̋ се Георгиев. - А изкушен ли си от историята?

    - Малко - уклончиво отговорих аз.

    Изведна̨ж живия̌т поглед на учения̌т потъмня̋ и ся̋каш увехна̨. Той каза повече на себе си:

    - Аз бя̋х много изкушен от историческата тема за предгръцкото население на Егея и неговия̌т произход. За един историк е добре да има филологическа подготовка, като моята. Но за един езиковед, който е тръгна̨л да дешифрира непознати писмености, е гибелно да изгражда априорна историко-културна теория. Тя може да го подведе при конкретната работа над дешифрирането. Това научих от Майкъл Вентрис, един англичанин, по професия архитект. Той никога не ми го е казвал, нито си го е мислел, очевидно. Аз просто го проумя̋х, след като той разчете Линеар_Б… Вентрис беше любител, но с добра езикова подготовка, и се опитваше да разчете минойските надписи. Преди него неуспешно се бе опитал Хрозни, един чех, който в младите си години разчете хетската писменост, но на стари години не успя̋ да се справи с минойската. През 1950 получих за първи пъ̨т писмо от Майкъл Вентрис, в което той ми съобщаваше, че следи моите разработки по дешифриране на минойската писменост и е възхитен от опитът ми да пробия̨ чрез фонетичното значение на знаците. Майкъл ми изпращаше резюме̒ от своя кореспонденция с другите изследователи по светът, които правеха̨ опит да дешифрират знаците от Крит. Той ми предложи да си сътрудничим и редовно изпращаше писма какво предприема и докъде е стигна̨л. За да ме улесни, предложи сам да се съсредоточи в морфологични опити, след като аз съм поел фонетичните, но американката Алиса Кобер му била писала, че е безсмислено да се води кореспонденция. А Кобер бе единствената, която се занимаваше с флексията и дали единственото и множественото числа при минойските надписи се различават от падежите или не. Майкъл тръгна̨ по тоя пъ̨т и ми благодареше за проучванията ми над етруския̌т език, понеже бе убеден, че минойските надписи са̨ на етруски. Както казах, той не беше филолог и ми пишеше, че без помощта на човек като мен, който да познава древногръцките диалекти, ня̋ма да успее да направи таблица с повтарящи се минойски знаци, понеже има понятие само от класическия̌т гръцки на Омир и не знае как е звучал гръцкия̌т 500 години преди това.

    Всъ̨щност, знаеш ли какво е казал "Еклисиаст" в Библията? – този въпрос бе към мен: - Много познание не развива духът. Това е казал и го е казал за такива като мен…

    Владимир Георгиев се огледа. Беше хубав ден от края̌т на август, дълъг и топъл. Тишината попиваше в мислите му и го предразполагаше към откровение:

    - Ти ня̋ма да си ходиш, ще спиш в ля̋тната кухня. А сега ще ти кажа̨ най-важното. Когато в началото на 20-ти век Евънс проучи минойските надписи, той установи и трите вида минойско писмо. Първата писменост на древните хора от Крит, живели в столицата Кнос на легендарния̌т цар Минос през 3-то хилядолетие преди новата ера, е било йероглифното писмо. Но минойските йероглифи ня̋мат нищо общо с египетските. Приемник на критските йероглифи е писмото Линеар_А, което не е разчетено, но се знае, че не е на гръцки език. След това е Линеар_Б, което е на елински диалект от поне 800 години преди Омир. На Кипър има слогова писменост, която е от времето на микенците. Всички тези писмености се засичат, дори не е ясно дали кноските йероглифи са̨ били употребявани от съ̨щия̌т народ, който е говорил Линеар_А. През 1972 във Варна беше открито халколитно селище от 4-то хилядолетие преди Христа, където е намерено най-старото технологично обработено злато в Европа и светът. Сложи една права линия от Варна до Крит и пред теб е територията на загадката, наречена "древни Балкани". Тук топонимите и днес са от времето на пеласгите и траките. Класическият древногръцки е пълен с такива думи, а Крит е бил робовладелческо общество, понеже минойските надписи са предимно инвентарни списъци, били са продавани и хора, не само жито и добитък. А в "Илиада" Омир ни представя една родова аристокрация, която тепърва ще става робовладелско общество. Моята идея, свързана с историческата картина на Балкано-егейския̌т свя̋т, беше, че "Илиада" и "Одисея", независимо, че се формират между 10-ти и 6-ти в.в. пр.н.е., съдържат всъ̨щност спомен от края̌т на микенската епоха. Този спомен е мъ̨тен, понеже над него са̨ наслагвани по-късни елементи, но споменът може да бъ̨де реконструиран. Аз установих, че героите, които водя̨т война против Троя в омировския̌т епос, са̨ наричани "ахейци, данайци и аргейци", но това очевидно не са̨ гърци, въпреки че като не-гърци са̨ били елинизирани. Чисто гръцките племена, а именно еолийци, дорийци и йонийци ги ня̋ма в "Илиада". В нея̨ името на йонийците се среща само един пъ̨т, в 13-та песен, но това явно е по-късна добавка. Разбираш ли, трите главни племена, от които е съставен гръцкия̌т народ, които са̨ дорийци, еолийци и йонийци, не съ̨ществуват за "Илиада". Според мен, микенската цивилизация е била унищожена през 12-ти век от гърците и аз бя̋х съгласен с Майкъл Вентрис, че Линеар_Б не е писменост на древногръцки език, а на етруския̌т, но сгреших. Вентрис все пак доказа, че Линеар_Б е писменост на древногръцки. И все пак, независимо, че Линеар_Б е била писменост на древногръцки език, той не е съ̨щия̌т като древногръцкия̌т на Омир. Разбираш ли? За Чедуик това е стар диалект, а за мен ахейци, данайци и аргейци са̨ очевидно пра-гърци, те говоря̨т койне, древногръцки, който не е точно езикът на Омир. Това явно са̨ първите елинизирани микенци и тя̋хна писменост е Линеар_Б. По-късно, чистите елини, каквито са̨ дорийци, еолийци и йонийци, приемат за писменост финикийската азбука.

    - Ако не са гърци, какви са? - попитах аз.

    - Тукидид пише: "До Троянската война Елада не бе направила нищо с общи усилия. На мен даже ми се струва, че Елада като съвкупност не е и носила това име и че това нейно обозначение дори не е съ̨ществувало преди Елин, синът на Девкалион, но че имената по нея̨ идвали от имената на отделните племена, предимно пеласгите." А Херодот отбеля̋зва: "Населението на Атика беше пеласгийско, но с идването на елините то промени своя̌т език." Забележи, името на данайците в класическия̌т период не е свързано нито с едно гръцко племе и ня̋ма връзка с гръцки диалект. Причината очевидно е следната. През 1947 при разкопки в юго-източна Мала Азия бя̋ха̨ намерени билингви на йероглифния̌т "хетски" и на финикийски езици. Това даде възможност да се дешифрира йероглифния̌т "хетски" и стана̨ ясно, че той е език на народът "дануна". Отдавна се предполагаше, че името "дануна", което се среща в египетски и семитски, е идентично с името на "данайците" от "Илиада". "Дануна" е семитското име на този народ, а самоназванието му е "аданава(на)". Тоест, на езикът на гърците е претърпя̋ло съвсем незначително изменение. "Аргейци" значи "жители на Аргос". В класическия̌т период това са̨ елини, но какви са̨ били жителите на Аргос преди това? В "Каталогът на корабите", една късна част от "Илиада", все пак има данни за по-древни времена. Там срещаме изразът "всеелини и ахейци". Тоест, очевидно изразът е спомен от времето, когато етническото различие между елини и ахейци, е съ̨ществувало. И ахейците не са̨ били още елинизирани. Във войната с Троя, елините не са̨ основната сила, те както беотийци и етолийци са̨ викани от ня̋кой, който е ръ̨ководил центърът. Негръцки народи тогава са̨ ахейци, данайци, ликийци, етруски, които по това време са̨ живели в Егейската област. Други негръцки народи, населяващи тогава Егея, са̨: етео-критяните, пеласгите, кидоните, карийците, лелегите, троянците, дарданците… През 13-ти век пр.н.е. Егея е опустошена, а гръцките племена през 12-ти век пр.н.е колонизират и елинизират земите на негръцките народи: Тукидид дава сведение, че Беотия, колонизирана от беотийци, преди това се е казвала Кадмея. След Троянската война, според Тукидид, дорийците завладя̋ват Пелопонес. Тесалийците превземат Тесалия, етолийците земята, която става Етолия. Атиняните, които са̨ пеласги, са̨ елинизирани от йонийците. Пеласгите в Атина, според Херодот, се самонаричали "кранеяи"… Ето това е моята историческа теория: носителите на крито-микенската цивилизация са̨ били не-гърци. Окончателното колонизиране на тая цивилизация от гърци е завършило през 12-ти век пр.н.е. След 12-ти век вече ня̋ма минойски писмености. Една част от ахейци, данайци, аргейци и кидонци остават на Егея и са̨ асимилирани, а друга се заселва по южния̌т бря̋г на Мала Азия. Техните имена се срещат в хетски език и в йероглифния̌т "хетски", езикът на "дануна". Една част от пеласгите и старо-критяните се преселват от Крит в Палестина след 12-ти век пр.н.е. и имената им като пелистимци/филистимци и кафторийци (о. Кафтор в Библията е о. Крит) са известни в Библията, където се сочи, че са преселници от о. Кафтор. Тоест, според моята теория, произходът на гръцкия̌т народ и на гръцкия̌т език от класическата епоха, са̨ резултат от доста сложен синтез на негръцки и гръцки племена и диалекти. Грешката ми беше, че не допусна̨х, че този период започва още през 15-ти век пр.н.е. и че е възможно минойското писмо Линеар_Б да е част от този сложен синтез. И докато аз вя̋рвах на априорната си историческа теория, според която елинизацията датира след 13-ти век пр.н.е. и не допусках, че Линеар_Б, който е от 15-ти век пр.н.е., е форма на древногръцкия̌т, моя̌т приятел Майкъл Вентрис, необременен от исторически хипотези, на базата на една таблица, направена по образец на военните системи да дешифровка, влезе в историята.

    - А как дешифрирахте етруската писменост?

    Владимир Георгиев се засмя̋:

    - Отказах се от историческите хипотези, загърбих взирането във фонетиката и използвах "морфологичния̌т метод" на Вентрис. Така разчетох етруското писмо. Майкъл щеше да е щастлив от подходът ми, но нещастна автомобилна катастрофа отне животът му още през септември 1956.

    ►  (.. скрий го текстът на интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)  (.. свий всичко ..)

  • ►► Дешифрирането на етруската писменост (мои коментари: .. покажи ги ..)
  • ▼▼ Дешифрирането на етруската писменост (мои коментари: .. скрий ги ..)
    
    
    • За дешифрирането на етруската писменост става дума в края̌т на интервюто.
    
    
    • Текстовете на етруски език са̨ записани с архаични гръцки букви и мога̨т да се чета̨т, без да се разбират.
      Езикът на етруските е неизвестен, или поне така се приемаше доскоро.
    
    
    • Оказва се, че Владимир Георгиев се е заблуждавал, че е разчел етруската писменост. За съжаление, опитът му се класифицира като неуспешен.
    • Основното заблуждение на Владимир Георгиев по този повод е предположението, че езикът на етруските е бил индо-европейски. Мал-шанс. Това предположение се оказва грешно.
    • Но все пак приносът му към разшифроването на етруската писменост се цени.
      Дори отрицателния̌т резултат е це̒нен и ценѐн.
    
    
    • Едва в последните години се признава, че етруската писменост е разчетена.
      Приносът основно е на фамилията Bonfante, баща и дъщеря.
    • Оказва се, че етруския̌т език не е индо-европейски.
      Нещо повече, той не е сроден с никой познат език.
    • (.. скрий ги коментарите за дешифрирането на етруската писменост ..)
  
  
  • ►► "Приносът" на Сталин за развенчаването на "яфетизмът" (коментари: .. покажи ги ..)
  • ▼▼ "Приносът" на Сталин за развенчаването на "яфетизмът" (коментари: .. скрий ги ..)
    
    
    • Ето тука в интервюто става дума за това.
    
    
    • Акад. Владимир Георгиев казал: Ня̋ма нито "арийско езикознание", нито "марксистко езикознание".
    • Така ни каза и преподавателя̌т ни по диамат в математическия̌т факултет на софийския̌т университет:
      Ня̋ма социалистически и капиталистически интеграл!
    
    
    • Lilia.Ilieva::2020-07-04 19:36: Откъде е това интервю? Кога е давано?
      Впрочем, при Сталин са̨ влезли трима езиковеди: Виноградов, аспирантът му Серебренников и Чикобава. Уредил ги е Чикобава по грузинска линия.
      
      Интервюто е от 1985. Не става ясно кой е интервюиращия̌т.
      Вероятно тогава Владимир Георгиев наистина не е знаел кой е наля̋л акъл на Сталин.
    
    
    • Vasil.Davidov::2020-07-04 14:23:
      Товарищ Сталин, Вы большой учёный —
      В языкознаньи знаете Вы толк,
      А я простой советский заключённый,
      И мне товарищ — серый брянский волк. ( текст Алешковски, пее Висоцки)
      
      Владимир Георгиев в интервюто:
      Всъ̨щност, Сталин е направил добро през животът си единствено на съветското езикознание, и то от старческа жажда да е и езиковед…
      Това е единственото добро нещо, което Сталин е правил през животът си.
    
    
    • Яфетизмът на Мар, който е властвал ня̋колко десетилетия в съветското езикознание, не признавал аксиомата за естествените езици.
      Все още има доста пишман-лингвисти, които все гледат да я̨ заобиколя̨т.
    • (.. скрий ги коментарите за развенчаването на яфетизмът ..)
  
  
  • ►► Дешифрирането на минойската писменост (коментари: .. покажи ги ..)
  • ▼▼ Дешифрирането на минойската писменост (коментари: .. скрий ги ..)
    
    
    • Интервюто с акад. Владимир Георгиев е публикувано в интернет под това заглавие.
    
    
    • Отклонение: Владимир Георгиев употребява термините "хетски" и "йероглифен хетски".
      Мисля̨, че в по-ново време са̨ стандартизирани термините "хетски" (Hittite) и "хатски" (Hattic).
      Хетския̌т език е индоевропейски. Клинописните текстове на хетски са̨ били разчетени от чешкия̨т лингвист Bedřich Hrozný през 1915.
      Клинописните текстове на хетски са̨ най-старите текстове на индоевропейски език, с които науката разполага.
      Хатския̌т език не е индоевропейски.
    
    
    • Сводка за минойската писменост (за незапознатите с фактите).
      
      Има три вида минойска писменост.
      
      
      • Йероглифна. Неразчетена. Подход към нея̨ ня̋ма. Минойските йероглифи не приличат на никакви други йероглифи. Текстовете са малко.
      
      
      • Линеар_А. Фонетично сричково писмо. Още неразчетено. Владимир Георгиев има принос в изследването на тази писменост. Не е ясно на какъв език е. Вероятно е на ня̋кой отдавна изчезна̨л език.
      
      
      • Линеар_Б. Фонетично сричково писмо на гръцки език от онова време. Разчетено от Майкъл Вентрис.
      
      Текстовете на Линеар_А мога̨т приблизително да се чета̨т на глас, но без да се разбират.
      Текстовете на Линеар_Б се разбират, защото са̨ на гръцки.
      
      Не е ясно дали езикът на минойските йероглифи и езикът на Линеар_А е един и съ̨щ.
      Писмеността Линеар_А вероятно е била разработена за този неизвестен език и не е била съвсем подходяща за гръцкия̌т език.
      Поради това гръцките текстове, записани на Линеар_Б, звуча̨т своеобразно и непривично.
    
    
    • В интервюто си Владимир Георгиев набля̋га на оправданията за неуспехът си.
      Той е имал и подготовката, и възможността да разшифрова Линеар_Б, но поради предубеждения към гръцкия̌т език, успехът отишъл при Майкъл Вентрис.
    
    
    • Опит за аналогия:
      
      Линеар_А може да се чете на глас, но не може да се разбира - езикът е съвсем непознат. Ня̋ма изгледи да бъ̨де ня̋кога разшифрован.
      
      Етруската писменост преди фамилията Bonfante е била на съ̨щото дередже: чете се, понеже буквите са̨ като гръцките, ама не се разбира какво пише - езикът е съвсем непознат.
      
      Каква е разликата? Защо в разчитането на етруското писмо все пак е имало успех?
      
      Заради огромния̌т брой запазени етруски надписи - около 10000.
      
      И сега вкарайте в тази схема тракийския̌т език с единствения̌т надпис - на пръстенът от Езерово.
      Никакъв шанс ня̋ма тракийския̌т език ня̋кога да ни стане известен.
    • (.. скрий ги коментарите за дешифрирането на минойската писменост ..)
  
  
  • ►► References: препратки  (.. покажи ги ..)
  • ▼▼ References: препратки  (.. скрий ги ..)  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)
    
    
    • arhivar.blog.bg: Дешифриране на минойската писменост
    • Дешифриране на минойската писменост (интервю с акад. Владимир Георгиев)
    • wikipedia: Vladimir Georgiev
    • wikipedia: Michael Ventris
    • wikipedia: Борис Симеонов
    • wikipedia: Марр, Николай Яковлевич
    • wikipedia: Japhetic theory
    • wikipedia: Й.В.Сталин: Марксизм и вопросы языкознания
    • wikipedia: Roman Jakobson
    • wikipedia: Hittite language
    • wikipedia: Hattic language
    • wikipedia: Etruscan language
    • wikipedia: Giuliano Bonfante
    • wikipedia: Larissa_Bonfante
    • christotamarin.blogspot: Аксиомата за естествените езици
    • christotamarin.blogspot: Естествените езици в непрестанна промя̋на
    • facebook/christo.tamarin::2019-04-10 09:27
    • facebook/ Даниел Николов ::2019-04-08 16:15
    • facebook/Lilia.Ilieva::2020-07-03 04:11
    • wikipedia: Товарищ Сталин, вы большой учёный
    • youtube: Товарищ Сталин, вы большой учёный (поёт Высоцкий)
  
  
  • ◄►  (.. скрий го интервюто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) (.. покажи там ..)  (.. свий всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: Келтската езикова група  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: Келтската езикова група  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) 
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-11 09:53:: Келтската езикова група  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-11 09:53:: Келтската езикова група  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • The Celtic Language Group: wikipedia.
    
    
    • Тъй като аз кьорав келтски език не знам, тука ще пиша̨ само общи съображения.
      
      
      • Когато съм разсъ̨ждавал за индо-европейщината, примери с келтски езици не съм давал - ограничавал съм се до славянски, гръцки, романски и германски.
      
      
      • В този подраздел ще се събира материал за съпоставката между келтската езикова група и славянската езикова група.
    
    
    • [Факт] Има в най-западните части на Европа една група от 4 (четири) родствени езика, които са̨ доживели до нашето време.
    
    
    • [Забележка] Повечето от езиците, говорени ня̋кога през мина̨лите хилядолетия, са̨ умрели. Думата "умрели" тука означава, че те са̨ изчезна̨ли, без да оставя̨т потомство. В този смисъл, латинския̌т език не е умря̋л, защото е оставил потомство. Той - латинския̌т език - е доживя̋л до нашето време в разнообразни форми: френски език, италиански, испански, португалски, влашки, ..
    • [Факт] През 18-ти век споменатата по-горе група от четири родствени езика била наречена келтска.
    
    
    • [Забележка] "Келти" е название на ня̋какви племена или народи от древността, споменавани в историческите извори.
    
    
    • [Забележка] Думата "келти" в езиковедски смисъл и думата "келти" в смисъл от историята и археологията ня̋мат нищо общо. Така както думата "композиция" в смисълът ӥ от музиката и живописта и думата "композиция" в смисълът ӥ от железопъ̨тния̌т транспорт ня̋мат нищо общо. Композиторите композират музика - музикална композиция. Бургаските железничари композират черен влак за София - влакова композиция.
    
    
    • [Факт] Келтската езикова група е част от индо-европейското езиково семейство, наред с други езикови групи като романската, славянската, германската, иранската и индийската, наред с езици като гръцки, албански и арменски, всеки от които сам образува група.
    
    
    • [Забележка] Лично аз разбирам по̀ от дъ̨лбоко принадлежността към индо-европейското езиково семейство на славянската група, на германската група, на романсът и на гръцкия̌т език. Принадлежността на келтската група и на другите горе-споменати езикови групи и езици към индо-европейското езиково семейство я̨ приемам на доверие.
    
    
    • [Забележка-резюме ] В Европа са̨ разпространени индо-европейски (ИЕ) езици от пет групи: романската, германската, славянската, келтската и индийската, а съ̨що така още два ИЕ езика - гръцки и албански, всеки от които сам образува група. Арменския̌т не го включвам в Европа, за да не включа̨ и иранската група - нека тези си остана̨т в Азия. Ама циганския̌т език ня̋ма как да го изключа̨ и затова споменах индийската група.
    
    
    • [Факт] От всичките споменати в горните забележки езикови групи и езици, най-малко носители - най-малко хора, говорещи на тя̋х, има келтската езикова група.
    
    
    • [Забележка] От всичките споменати в горните забележки езикови групи и езици, можем да отделим циганския̌т език и келтските езици. Те имат особеност. Ня̋ма носител на циганския̌т език, който да знае само цигански. Ня̋ма носител на ня̋кой келтски език, който да не знае съ̨що така английски или френски.
    
    
    • [Факт] Четирите келтски езика се деля̨т на две групи - Brittonic u Goidelic, или P- и Q-:
      
      
      • {P:Brittonic languages} два източни келтски езика, означавани още като два P-езика или два езика от подгрупата на P-келтските езици.
      
      
      • {Q:Goidelic languages} два западни келтски езика, означавани още като два Q-езика или два езика от подгрупата на Q-келтските езици.
    
    
    • [Факт-P] Двата езика от подгрупата Brittonic са̨:
      
      
      • Валийски (Welsh). Езикът на У̌елс (Wales). Дали принцът и принцесата на У̌елс го зная̨т този език? Поня̋кога в текстове на български този език може да се срещне и като галски. Според wikipedia-та, Welsh е ро̀ден за 562000 души. (.. чуй валийски как звучи ..) 
      
      
      • Бретонски (Breton). Говорен на полуостров Bretagne в Западна Франция. Според wikipedia-та, ро̀ден е за 206000 души. (.. чуй бретонски как звучи ..) 
      
      
      Общо около 800000 души имат ня̋кой P-келтски език за ро̀ден.
    
    
    • [Факт-Q] Двата езика от подгрупата Goidelic са̨:
      
      
      • Ирландски (Irish). Говори се на остров Ирландия. Според wikipedia-та, ро̀ден е за около 80000 души. (.. чуй ирландски как звучи ..) 
      
      
      • Шотландско-гаелски (Scottish Gaelic). Говори се в Шотландия. Според wikipedia-та, ро̀ден е за около 60000 души. (.. чуй шотландско-гаелски ..) 
      
      
      • [Забележка] Не бива да се бърка шотландско-гаелския̌т език (Scottish Gaelic), който е Q-келтски език, със шотландския̌т (Scottish) диалект на английския̌т език.
      
      
      Общо около 200000 души имат ня̋кой Q-келтски език за ро̀ден.
    
    
    • [Факт-PQ] (wikipedia) Общо около един милион души имат ня̋кой келтски език за ро̀ден. Това е много по-малко от албански, много по-малко от арменски. Но този брой е по-голя̋м от хората, имащи езикът на баските за ро̀ден.
    
    
    • [Факт-PQ] Във wikipedia-та се дават още два келтски езика, всеки с по-малко от 2000 носители:
      
      
      • Корнуолски (Cornish). На полуостров Cornwall. Това е P-език, от подгрупата Brittonic, и вероятно може да мине за диалект на валийския̌т. (.. чуй как звучи Cornish ..) 
      
      
      • Мански (Manx). На остров Ман. Това е Q-език, от подгрупата Goidelic, и вероятно може да мине за диалект на ирландския̌т. (.. чуй как звучи Manx ..) 
    
    
    • [Забележка] На въпроси дали ня̋кой език е диалект обикновено отговор дава политиката.
      
      Запазвам си правото да считам двата езика Cornish и Manx, езици с пренебрежимо малко носители, за диалекти.
      
      Предпочитам броя̌т на келтските езици да си остане 2+2=4.
      А не 3+3=6.
    
    
    • [Забележка] Има два големи британски острова - остров Великобритания и остров Ирландия. Всичкото им население от над 80 милиона знае английски и в ежедневието си се оправя на английски. По-малко от милион местни хора имат ня̋кой келтски език за ро̀ден, но и те зная̨т и английски. Е, да - гастарбайтерите от Полша зная̨т полски, а гастарбайтерите от Пакистан - панджабски.
    
    
    • [Забележка] Смея̨ да предположа̨ следното.
      
      
      • Пра-келтския̌т език (Proto-Celtic), реконструирания̌т общ предшественик на 4-те келтски езика, се е говорел на остров Великобритания.
      
      
      • После - след век-два - и съ̨седния̌т остров Ирландия се е заразил с Proto-Celtic.
      
      
      • Пребиваващия̌т на остров Великобритания пра-келтски език се е развил до P-келтски език. Зараза с P-келтски език се е прехвърлила от островът на полуостров Bretagne. И така сега имаме два P-келтски езика или два езика от подгрупата Brittonic - един на островът (Welsh) и един на полуостровът (Breton).
      
      
      • Пребиваващия̌т на остров Ирландия пра-келтски език се е развил до Q-келтски език. Зараза с Q-келтски език се е прехвърлила от остров Ирландия към северните части на остров Великобритания. И така сега имаме два Q-келтски езика от подгрупата Goidelic.
    
    
    • [Забележка] Територията на Западна Европа се изключва като възможна родина на ПИЕ (PIE, Proto-Indo-European, пра-индо-европейския̌т език). Двата британски острова съ̨що се изключват. Всички индо-европейски езици от германската, романската и келтската група, които сега се говоря̨т на териториите на Западна Европа и британските острови, по ня̋кое време са̨ били занесени там.
      
      Какви езици са̨ се говорели на тези територии, преди там да се настани индо-европейщината - един Господ знае, а ние не знаем и ня̋ма как да узнаем.
      
      Не се знае и какви езици са̨ се говорели на нашенската територия, а за Западна Европа и британските острови ня̋ма как да се знае повече.
    
    
    • [Забележка] По-горе писах, че реконструирания̌т общ предшественик на 4-те келтски езика - пра-келтския̌т език (Proto-Celtic), се е говорел на остров Великобритания. Може обаче той да се е говорел преди това на континентът, и вече в качеството си именно на пра-келтски да е премина̨л от континентът на островът, а от континентът да е бил изгонен. Един Господ знае как е било, а ние не знаем и ня̋ма как да узнаем.
    
    
    • [Забележка] Предполагам, че келтските езици са̨ били първата индо-европейска вълна̀, заля̋ла Западна Европа и британските острови. И следващата вълна̀, съставена от романските и германските езици, е изтикала келтските езици до крайния̌т, до екстремния̌т запад, и до екстремно западане.
      
      Но е възможно преди келтоезичната вълна̀ да е имало друга индо-европейска вълна̀, следите от която да са̨ били заличени от следващите индо-европейски вълнѝ. Един Господ знае как е било, а ние не знаем и ня̋ма как да узнаем.
    
    
    • [Забележка] Как да е. Сега келтските езици ни се представят като "пионерите", като първопроходците на индо-европейщината към Западна Европа и британските острови.
    
    
    • (.. скрий ги фактите и забележките ..)  (.. скрий го коментарът за келтските езици ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-14 15:30:: Съпоставка между двете езикови групи: славянската и келтската  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-14 15:30:: Съпоставка между двете езикови групи: славянската и келтската  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • The Slavic and Celtic Language Groups: Differences and Similarities.
    
    
    • [Разлика:Difference] Знанията ми за славянските езици са̨ дъ̨лбоки, на експертно ниво. Родния̌т ми език е славянски. Докато по съ̨щество бъ̨кел не знам за келтските езици.
    
    
    • [Прилика:Similarity] И двете тези групи принадлежа̨т към индо-европейското езиково семейство. И славянските езици, и келтските езици са̨ все индо-европейски. Те имат общ предшественик - пра-индо-европейския̌т език (ПИЕ, PIE, Proto-Indo-European), говорен преди повече от пет хиляди години.
    
    
    • [Разлика:Difference] Двете групи са̨ от различни страни на изоглосата centum/satem. Славянските езици стоя̨т на страната satem, а келтските - на страната centum. Било е време, когато значението на тази изоглоса се е преувеличавало от учените езиковеди.
    
    
    • [Разлика:Difference] Келтските езици се говоря̨т от сравнително малко хора в "екстремния̌т" Запад на Европа. Хората с ро̀ден келтски език са̨ по-малко от два милиона.
      
      Хората с ро̀ден славянски език са̨ повече от двеста милиона.
      Стотина пъ̨ти повече.
      
      Ня̋колко славянски езика, в това число българския̌т, са̨ в състояние "напълно развити", fully developed. Едва ли ня̋кой келтски език е в такова състояние.
      
      Езикът е напълно развит - fully developed, когато той е достатъчен за всички нужди в ежедневието, включително административни и образователни, когато на него има достатъчно литература - и художествена и научна, и когато той дава достъ̨п до световната литературна класика чрез качествени преводи.
    
    
    • [Прилика:Similarity] И двете думи "славяни" и "келти" имат точни определения - точни дефиниции - в лингвистиката. Това са̨ хора, говорещи съответно на славянски или на келтски език.
      
      И двете думи обаче се употребяват и извън лингвистиката, където значенията им са̨ неясни. Употребяват се в историята, археологията, етно-културните изследвания, дори в генетиката.
      
      Лошото е, че широката публика не разбира, че тези думи се употребяват в различен смисъл.
      
      Например, хората, които в етно-културни или исторически изследвания са̨ наречени "келти", може да не са̨ били келтоезични.
      
      Археологията може да определя ня̋каква изкопана култура като "славянска", влагайки в думата "славянска" ня̋какъв непознат за мене смисъл, но археологията може да докаже, че хората са̨ били славяногласни, само ако изкопае надписи на славянски език.
    
    
    • [Разлика:Difference] Ня̋ма хора, говорещи на келтски език, които да наричат себе си "келти" и езикът си "келтски" с наследена думи "келти" и "келтски". Думата "келтски" е езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
      
      Има два славянски народа - словенци и словаци, които наричат себе си "славяни", а езикът си - "славянски".
    
    
    • [Прилика:Similarity] Ня̋ма хора, говорещи на келтски език, които да наричат себе си "келти" и езикът си "келтски" с наследена думи "келти" и "келтски". Думата "келтски" е научна езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
      
      За повечето славяногласни, включително и за нас българите, думата "славяни" или "славянски" е научна езикова класификация, тя е диагноза, а не самоназвание.
    
    
    • [Разлика:Difference] Исторически, археологически, етнокултурни изследвания разширяват ареалът на "келтите" в техен смисъл на думата доста извън ареалът на езиковите келти, както те са̨ познати на съвременната наука за езиците.
      
      В нашата съвременност ареалът на славяногласието в езиков смисъл е много голя̋м, и не се случва исторически, археологически, етнокултурни изследвания да разширяват ареалът на "славяните" в техен смисъл на думата извън днешния̌т езиков ареал.
    
    
    • (.. скрий ги приликите и разликите ..)  (.. скрий го коментарът за келтските езици ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-05 18:00:: За кратките винителни форми на личните местоимения в източно-българските диалекти  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 13:10:: За кратките винителни форми на личните местоимения в източно-българските диалекти  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • Ня̋мам пред вид всичките източно-български диалекти, а само централно-балканските: Котел-Елена-Търново-Тря̋вна, за които се смя̋та, че са̨ в основата на новобългарския̌т книжовен език.
  
  
  • Ня̋ма да уточнявам ареалът на явлението - явно е, че той е доста по-широк.
  
  
  • Тази тема е във връзка с тази.
  
  
  • Kратките (клитичните) винителни форми на личните местоимения в разглежданите диалекти са̨ изменени и преструктурирани.
    
    
    • За сравнение, дателните клитични форми {ми, ти, си, ни, ви, му, й, им} са̨ си остана̨ли стабилни.
  
  
  • Нека да разделим винителните клитични форми на три групи:
    
    
    • 1_{мъ̨, тъ̨, са̨}
    • 2_{нъ̨, въ̨}
    • 3_{го, я̨, ги}
  
  
  • Третата група 3_{го, я̨, ги} не показва особености в сравнение с остана̨лите български диалекти.
    
    
    • Формата {ги} е общо нововъведение в българския̌т (балкано-славянския̌т) език.
    
    
    • Формата {я̨} в източните диалекти се произнася йъ, но това в случая̌т е етимологичното ӥ произношение, а не е проява на характерната за тези диалекти вокална редукция.
    
    
    • Формата {го} обаче нормално се редуцира до {гу}, и то дори под ударение (не гу познавам), което може би показва, че ударението е изместено върху клитиката неотдавна или поне след появата на вокалната редукция.
  
  
  • За първата група 1_{мъ̨, тъ̨, са̨} е характерна промя̋ната на етимологичната гласна Е (както в западно-българските {ме, те, се} във Ѫ(Ъ). Това не прилича да е проява на характерната редукция. По-скоро това е преструктуриране. Може да се тъ̨рси влашко влияние като обяснение на явлението. Ако пък държим да намерим обяснение в славянски, то възможно е малкия̌т юс в тези форми да е премина̨л в голя̋м юс (както има много подобни случаи в полски, макар там те да са̨ систематични).
  
  
  • Втората група 2_{нъ̨, въ̨} е най-интересната. Освен промяна на гласната в Ѫ(Ъ), подобно на първата група, важното в случая̌т е да отбележим, че източно-българските диалекти различават винителните от дателните клитични форми:
    
    
    • винителните форми са̨ {нъ̨, въ̨},
    • а дателните - {ни, ви}.
    
    
    • Пример:
    
    
    • Шъ ви дам да разберете!
    • Ако не слушате, шъ въ̨ дам на Торбалан!
    
    
    • И тука най-вероятно е влашкото влияние.
    
    
    • Възможно е това да е остатък от старо двойствено число, но това е малко вероятно, понеже форми с -A- са невъзможни (Не нъ̨ оставяй! Не на оставяй!).
  
  
  • И тъй, диференцирането на винителните от дателните клитични форми на личните местоимения е едно от най-важните нововъведения в източно-български, което не е вля̋зло в книжовния̌т ни език.
  
  
  • Защо не е вля̋зло? Две причини виждам.
    
    
    • Първо, създателите на книжовния̌т ни език чувствали неприязън към звукът Ъ.
    
    
    • Второ, по принципът на Марин Дринов, следвало да се приеме западно-българския̌т вариант, понеже е по-близо до старо-българския̌т език.
  
  
  • (.. скрий ги кратките винителни форми на личните местоимения в източно-българските диалекти ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2023-02-05 20:00:: Паразитно протетично Х в стандартния̌т български език (хурката на баба)  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-02-05 20:00:: Две съображения за хурката на баба: общо и специално  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • ►►  Общо съображение: честно да си признаем, че почти нищо не знаем за мина̨лото  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Общо съображение: честно да си признаем, че почти нищо не знаем за мина̨лото  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Каква глупост само е сътворил "Google Translate".
      
      
      • ☺ Превел е от български на руски
        "Баба ми предеше с хурка"
        така: "Бабушку унёс ураган". ☺
    
    
    • А можеше "Google Translate" честно да си признае:
      
      
      • Не мога̨ да го преведа̨, interpretation not possible, перевести не удаётся.
    
    
    • Така правя̨т често и историците - и любителите, и професионалистите. Без да зная̨т как точно е било в мина̨лото, разказват ня̋какви приказки. И за тя̋хно щастие, ня̋ма кой да провери, ..
    
    
    • .. защото истината е:
      
      
      • Нищо не знаем за траки, маки, даки и пеко-таки!
      • И за така наречените пра-българи нищо не знаем!
      • Не знаем и ня̋ма никога да узнаем!
      • Мина̨лото е мъртво. От умря̋ло хабер не чакай.
    
    
    • Ако ня̋кой е оставил ня̋какво сведенийце, то това сведенийце може да е чиста проба лъжа. То може да е получено "с Google Translate", например от пъ̨туващ търговец, който таи професионалните си сведения от конкуренти. Знам, че бъ̨дещите поколения ня̋ма да мога̨т правдиво да възпроизведа̨т в представите си нашето време въз основа на писмените паметници, които ще им оставим. А пък ако тепърва се намери писмено сведение за мина̨лото - то с почти 100% сигурност ще е съвременен фалшификат. Навъдили са̨ се изобретателни печалбари, навъдили са̨ се и нахъсани патриотари.
    
    
    • Сведенията, които дава историята на езиците - лингвистичната археология - са̨ достатъчно надеждни, по-надеждни от разказът на историците. Вече казах защо - старите документи и надписи може да са̨ пълни с лъжи, но данните за езиците, които лингвистиката извлича чрез анализ на текстовете, са̨ достатъчно надеждни.
    
    
    • Но само дотук. Само ако останем в областта на лингвистиката. Ако намесим генетика, археология или нещо подобно, тогава надеждността на лингвистичните сведения, така интерпретирани през извън-лингвистични филтри, пропада.
    
    
    • Писал съм и друг пъ̨т - археологията може да има принос към лингвистиката, само ако изкопае надписи (стари текстове, стари звукозаписи съ̨що така се приемат).
    
    
    • (.. скрий го общото съображение ..)  (.. скрий го коментарът за хурката ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Специално съображение: паразитно протетично Х в стандартния̌т български език  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Специално съображение  (.. скрий го ..) 
    
    
    • Тръгвам от етимологията на думата хурка.
      
      
      • На турски този уред се нарича örke.
      • Първата гласна е непроизносима за българите.
      • Обикновено се апроксимира с "ю".
      • Но този пъ̨т "ю"-то е стана̨ло на "у".
      • Както при хубав, ще стане дума по-долу.
      
      
      • Думата *юрке я̨ подвели по женски род и стана̨ла *урка.
    
    
    • И после се проявило едно явление, което наричам
      
      
      • паразитно протетично Х в стандартния̌т български език.
      
      
      • Тук под "стандартен български език" разбирайте диалектите, легна̨ли в основата на стандартния̌т български език.
    
    
    • Примери за паразитно протетично Х:
      
      
      • харесах (гр. αρεσα)
      • хамбар (тур. ambar)
      • хвърлям (тур. fırlamak, fırlatmak)
      • хубав (влашки *iubav)
      • хурка (тур. örke)
      
      
      • *хат (тур. at): [Димчо Дебелянов]

        Хатовете там се ритат,
        ний "магаретата" мрем!

    
    
    • Обяснение за паразитното протетично Х.
      
      
      • В повечето балкано-славянски (български) диалекти звукът Х е изпадна̨л.
      
      
      • В ня̋кои диалекти, където звкукът Х е бил изпадна̨л, после се възстановил.
        Такива били диалектите, които после са̨ легна̨ли в основата на стандартния̌т български език.
      
      
      • За славянските по произход думи имало ня̋какви опори,
        по които звукът Х да може да се възстанови правилно
        (хля̋б, хря̋н, хитър, храбър, мъ̨жки полов орган).
      
      
      • Но за чуждите по произход думи хората представа си ня̋мали.
        И слагали паразитно протетично Х профилактично.
    
    
    • (.. скрий го специалното съображение ..)  (.. скрий го коментарът за хурката ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. свиј&скриј всичко ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Несвързани текстове оттук-оттам

Permanently in development.
Текстовете заедно не̋мат никакъв смисъл.
Всеки текст е предназначен да се показва отделно.
Тој присѫтства тука, за да се възползва от възможностите на html.

• 1. Преамбјул: общ раздел
• 4. Препратки: references
• 5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Преамбјул: общ раздел   (.. покажи го преамбјулът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбјул: общ раздел   (.. скриј го ..)

• Текстовете заедно не̋мат никакъв смисъл.


• Всеки текст е предназначен да се показва отделно.
• Тој присѫтства тука, за да се възползва от възможностите на html.


• (.. скриј го преамбјулът ..)   .. към началото ..

---

►►   4. Препратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Препратки (references)   (.. скриј ги ..)

• christotamarin.blog: Списък на нѣ̋кои мои публикации, съотнесени по нѣ̋кои теми
• christotamarin.blog: My Spots On The Net
• christotamarin.blog: The CV of Slavophonia
• christotamarin.blog: Очерк за краесловните ерове: Преглед на старо-славјанскијът вокализъм
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканскијът езиков съјуз
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Клавиатури с разширена кирилица
• christotamarin.blog: Етимологични етјуди (оттук-оттам в езикознанието)
• christotamarin.blog: За компјутрите полиномиално
• christotamarin.blog: [Draft, this file] Несвързани текстове оттук-оттам

(.. скриј ги препратките ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скриј ги ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на којто тре̋бва да отговорја̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорја̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Semantic shifts: Относно етимологијата на не̋кои думи (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Semantic shifts: Относно етимологијата на не̋кои думи (.. скриј ..) (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► Общи разсѫђенија  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Общи разсѫђенија  (.. скриј ..)
    
    
    • Лексиката е нај-динамичнијът езиков слој.
      Тја нај-бързо и нај-лесно се променја - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравјат, думи променјат значението си..
    
    
    • Задачата ми е да дам примери на семантични шифтове - проме̋на на значението на думите.
    
    
    • Първо общо съображение: Семантичните шифтове често пѫти се случват верижно. Ако в резултат на семантичен шифт остане семантическо нестабилно вакантно ме̋сто, друг семантичен шифт го запълва.
    
    
    • Второ общо съображение: Децата сѫ основни участници в семантичните шифтове. Новите значенија на думите често ги задават децата. Те сѫ новото поколение носители на езикът.
      
      
      • Първа илјустрација: Ја̀ вдени, баби, на нишката конецът в ухото на иглата!
    
    
    • Ще употребјавам думите в съвременнијът им външен вид, но имајте пред вид, че значенијата им може да сѫ различни.
  
  
  • ►► пазја̨ - хранја̨  (.. покажи ..)
  • ▼▼ пазја̨ - хранја̨  (.. скриј ..)
    
    
    • Този семантичен шифт е својствен за нашијът български език. Но може да се среща и другаде.
    
    
    • Глаголът пазја̨ е производна дума от пазуха, којато сега звучи пазва, и вече така се пише.
      
      
      • Ја да си запазја̨ кесијата с жълтиците. Този израз първо означавал нещо конкретно: Ја̀ да скрија̨ в пазвата си кесијата с жълтиците. Там жълтиците ще сѫ на сигурно ме̋сто.
      
      
      • Мајката си го пази детето. Този израз сѫщо означавал нещо конкретно: Мајката държала детето притисна̨то към пазвата си. Детето се чувствало по-сигурно и по-защитено до мајчината пазва.
      
      
      • От подобни изрази възникна̨л нашијът глагол пазја̨ със съвременното си значение: охранјавам.
      
      
      • Забележка: Нема особен смисъл да се тѫрсја̨т индо-европејски съответствија на българскијът глагол пазја̨.
        
        
        • Макар думата пазвант (пазач) да е с персијски произход, и макар че персијскијът език сѫщо като нашијът е индо-европејски, думите пазвант и пазач не сѫ сродни по произход.
    
    
    • Старото значение на думите хранја̨ и храна било охранјавам и охрана. Но когато се појавила думата пазја̨, с којато можело да се замени думата хранја̨, езикът ни се почувствал свободен да измени значението на тази дума хранја̨.
    
    
    • Мајката си го храни детето.
      Не̋кога това означавало: Мајката си го пази детето.
      Сега означава: дава му да јаде.
    
    
    • Мајката си го кърми детето.
      Не̋кога това означавало: Мајката дава на детето да јаде, не непременно мле̋ко от гѫрдите си.
      Сега означава: дава му да суче.
    
    
    • Едновременно с глаголите хранја̨ и кърмја̨, съответно променјат значенијата си и думите храна и кърма.
      
      
      • Сравнете значенијата на подобните думи в руски. Там глаголът хранить запазва старото си значение от църковно-славјански (старо-български), а в източно-славјанската си пълногласна форма хоронить означава погребвам (запазвам мъртвото те̋ло в земјата да не се вмирише). В руски думата кормить има старото си значение, а на българското кърмја̨ би съответствал изразът кормить грудью.
    
    
    • А как да намесим децата? Представете си ситуација, когато не̋кој възрастен казвал мајката си го храни детето в момент, когато тја го кърми. Възрастнијът имал пред вид не̋каква конкретна опасност и употребил думата храни в смисъл пази. Децата разбирали изразът в смисъл кърми, дава му да јаде, понеже децата усещали повече гладът, а не съзнавали опасността, за којато ставало дума.
    
    
    • ..  скриј ги и пазачите, и охранителите ..  (.. свиј всичко ..) 
  
  
  • ►► Да не се караме на децата, а да ги накараме да се смеја̨т  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Да не се караме на децата, а да ги накараме да се смеја̨т  (.. скриј ..)
    
    
    • Да започнем с това, че думата кара на старо-славјански означавало наказание, както и сега е в руски. Оттам карам означавало нај-напред наказвам.
    
    
    • Деца направили белја, пакост не̋каква демекь.
    • Възрастните им се карат, което отначало тре̋бва да го разбирате, че ги наказват.
    
    
    • Нататък следват две нишки.
      
      
      • Първа нишка - нишката на непријатните караници.
        
        
        • Деца направили белја, пакост не̋каква демекь.
        • Възрастните им се карат, което отначало - така тре̋бва да го разбирате - че ги наказват.
        
        
        • Децата нищо не разбират. Това, че сѫ направили пакост, не разбират.
        
        
        • Виђат само, че възрастните им говорја̨т нещо сърдито на висок глас: карат им се.
        
        
        • Децата виђат и това, че възрастните поне̋кога се карат помеђу си: говорја̨т си сърдито на висок глас.
        
        
        • За децата това сѫ непријатни караници.
      
      
      • Втора нишка - нишката на пријатните прекарванија.
        
        
        • Дете направило белја, пакост не̋каква демекь.
        • Възрастните го карат - наказват го демекь.
        
        
        • Възрастните го карат - наказват го - да свърши не̋каква работа, например да почисти оборът.
        
        
        • Детето разбира, че сѫ го накарали да чисти оборът, но влага в тази дума нов смисъл - принуђава.
        • Детето не е разбрало, че това е наказание.
        • То не е разбрало и това, че е направило белја.
        
        
        • Нататък, каруцар принуђава воловете да теглја̨т каруцата, рѫгајки ги с остен.
        • Каруцарјът кара воловете да теглја̨т колата.
        
        
        • Нататък, и шофјорът ја̨ кара колата да се движи.
        • Шофјорът ја̨ кара колата.
        
        
        • И ватманът го кара трамвајът. Не го наказва, както би си помисли жител на отдавна мина̨л век, озовал се в настојащето чрез машина на времето и опитващ се да разбере нашијът говор.
        
        
        • А пък ние сега сме благодарни на всеки човек за пријатно прекарано време. Благодарни сме, че е накарал времето да протече за нас пријатно.
    
    
    • Не̋къде можете да прочетете, че глаголът карам бил остатък от езикът на така наречените пра-българи.
    • Це̋лата пра-българска тематика е в зоната на здрачът. Тја е индоктринација на българското общество, којато е напълно ненужна и дори вредна.
    
    
    • ..  скриј ги разните прекарванија .. (.. свиј всичко ..) 
  
  
  • ►► Работата е мѫка  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Работата е мѫка  (.. скриј ..)
    
    
    • Дотук не сме прекрачвали границите на славјанщината, но сега ще го направим.
    
    
    • Славјанската дума мѫка е заета в румѫнски (muncǎ) и в унгарски (munka), обаче с изместено значение: работа.
  
  
  • ►► Међу детската работа и робството  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Међу детската работа и робството  (.. скриј ..)
    
    
    • Тази подточка се отнасја за пра-индо-европејската епоха, за времето преди повече от четири хилјади години.
    • От онова време в съвременните индо-европејски езици сѫ остана̨ли думи с различно значение, но с общ корен.
    
    
    • Значенијата, за които ще стане дума, сѫ:
      
      
      • Сирак.
        
        
        • Производни и подчинени значенија: онеправдан, обезнадеђен, наследник, наследство.
        • Пра-индо-европејскијът корен в две отгласни степени: *orbh-, *erbh-.
        
        
        • Гръцки: ὀρφανός (сирак). Заето в латински, а оттам във френски и англијски.
        • Немски: Erbe (masc: наследник, fem: наследничка, neuter: наследство).
      
      
      • Роб.
        
        
        • Производно значение: работа.
        • Гръцки: δου̃λος и δουλειά.
        • Славјански: раб и работа.
        • Пра-индо-европејскијът корен в славјански: *orbh-.
        • Работата ја̨ върша̨т робите.
      
      
      • Дете.
        
        
        • Старо-руски: робя (дете).
        • Пра-индо-европејскијът корен е: *orbh-.
        
        
        • Старо-гръцки: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, дете).
        • Старо-гръцки: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, роб).
        • Една и сѫща дума в двете значенија.
        
        
        • [Изход, 20:9]
          ..
          ἓξ ἡμέρας ἐργᾷ καὶ ποιήσεις πάντα τὰ ἔργα σου·
          τῇ δὲ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ σάββατα Κυρίῳ τῷ Θεῷ σου·
          οὐ ποιήσεις ἐν αὐτῇ πᾶν ἔργον,
          σὺ καὶ ὁ υἱός σου καὶ ἡ θυγάτηρ σου,
          ὁ παῖς σου καὶ ἡ παιδίσκη σου,
          ὁ βοῦς σου καὶ τὸ ὑποζύγιόν σου
          καὶ πᾶν κτῆνός σου καὶ ὁ προσήλυτος ὁ παροικῶν ἐν σοί.
          ..
          ВЪ ДЬNЬ СЕДЬМЪH, СѪББОТА ГОСПОДОY БОГОY ТВОЕМОY:
          ДА NЕ СЪТВОРHШH ВЬСѢКАГО ДѢΛА ВЪ ОNЪ
          ТЪI H СЪINЪ ТВОH H ДЪЩH ТВОIА
          H РАБЪ ТВОH H РАБА ТВОIА
          H ВОΛЪ ТВОH H ОСЬΛЯ ТВОЕ, H ВЬСѢКЪH СКОТЪ ТВОH
          И ПРИШЬΛЬЦЬ ОБЪIТАЯH ОY ТЕБЕ
          ..
          Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
          а на седмијът ден, којто е сѫбота на Господа твојът Бог,
          да не вършиш никаква работа,
          нито ти, нито синът ти, нито дъщерја ти,
          нито слугата ти, нито слугинјата ти,
          нито волът, нито добитъкът ти,
          нито чуђенецът, којто е отвѫтре вратите ти;
          ..
          Гръцката дума παι̃ς не означава нито син, нито дъщерја, нито вол, пази Боже, а значи роб или слуга.
          
          Но пък в редица думи от међународната лексика сѫщата гръцка дума значи дете:
          педагогика, педиатрија, енциклопедија, педофилија.
    
    
    • Щрихи от битът в пра-старо време, които може би објаснјават омесването на горе-изброените значенија:
      
      
      • Средната продължителност на животът в пра-старо време е била малка.
      
      
      • При малка средна продължителност на животът голе̋ма част от населението сѫ деца.
      • И съответно не̋ма как децата да не върша̨т голе̋ма част от работата.
      
      
      • При малка средна продължителност на животът голе̋ма част от децата сѫ сираци.
      
      
      • Децата често сѫ били продавани в робство.
      • Особено ако сѫ сираци.
      
      
      • Бащата (или не̋кој роднина на сираче) можел да продаде дете в робство.
      • Така то не̋ма да умре от глад, защото новијът му собственик ще го храни.
      • Пък и ще види све̋т.
      
      
      • А пък получените от тази продажба средства ще помогна̨т за изхранването на остана̨лата челјад.
      • И така никој не̋ма да умре от глад.
      
      
      • Да разгледаме голе̋мо патриархално фермерско семејство.
      
      
      • Старијът стопанин е престаре̋л или вече се е помина̨л.
      • Оставил е ројак дечурлига на различна възраст.
      
      
      • Нај-големијът му син отдавна е овладе̋л стопанството и движи бизнесът.
      
      
      • По-малките му братја, сестри и племенници имат следните възможности (опции):
        
        
        • Да се запилеја̨т по светът да си тѫрсја̨т късметът.
        • Момата да хване окото на не̋кого и да се ожени за стопанин.
        
        
        • В не̋која неплодородна година да бѫда̨т продадени в робство.
        
        
        • До крајът на животът си да работја̨т в родното си стопанство.
        • Да работја̨т само за храна и подслон.
        • Което означава да работја̨т като роби.
        • Робята сущие.
        
        
        • Нај-големијът син на собственикът има нај-голе̋м шанс да го наследи.
        • Тази чест може да се падне на нај-добријът фермер сред "робятата".
    
    
    • ..  скриј разсѫђенијата за децата и робството .. (.. свиј всичко ..) 


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Източните диалекти тѫрсили, западните - набарали  (.. покажи ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Източните диалекти тѫрсили, западните - набарали  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  • ►► Общи разсѫђенија  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Общи разсѫђенија  (.. скриј ..)
    
    
    • Лексиката е нај-динамичнијът езиков слој.
      Тја нај-бързо и нај-лесно се променја - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравјат, думи променјат значението си..
    
    
    • Промените на значенијата на думите (семантичните шифтове) често пѫти се случват верижно. Ако след семантичен шифт остане семантическо нестабилно вакантно ме̋сто, друг семантичен шифт го запълва.
    
    
    • Да различаваме:
      
      
      • Думите, които във времето и пространството мога̨т да си менја̨т и формата, и значението.
      
      
      • Значенијата, които във времето и пространството мога̨т да бѫда̨т изразјавани с различни думи.
    
    
    • Да означаваме:
      
      
      • Думите в съвременната им форма в нормативнијът български език, макар че във времето и пространството те мога̨т да си менја̨т и формата, и значението.
      
      
      • Значенијата с думи, имащи това значение в съвременнијът нормативен български език, въпреки че във времето и пространството тези значенија мога̨т да бѫда̨т изразјавани с различни думи. Морковен цве̋т.
    
    
    • В този текст ще става дума не за индо-европејщината, не и за це̋лата славјанщина, а само за балканската славјанщина, за нашијът български език.
    • В този текст ще става дума за последното хилјадолетие, за последните не̋колко века, а не за много древни или пра-стари времена.
    • Ще става дума за ефект от пребиваването на нашијът балкано-славјански език в Balkansprachbund-ът (балканскијът езиков съјуз: това е препратка).
    
    
    • Ще разгледаме какви ефекти е причинила характеристиката Balkan-5: GenericFutureTense.
    
    
    • Тези ефекти може да сѫ различни в различните диалекти. (.. свиј ..)  (.. свиј всичко ..) 
  
  
  • ►►  Глаголът ща̨ не може повече сам да носи значението искам  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Глаголът ща̨ не може повече сам да носи значението искам  (.. скриј ..)
    
    
    • По русофилска традиција, водеща началото си от 19-ти век, сега пишем ща̨, а не щѫ.
      
      
      • Обаче само се пише така. Правилното произношение си остава щѫ.
      
      
      • Старата форма на глаголът ща̨ е хъщѫ, в инфинитив хътѣти.
      • А в съвременнијът руски тези форми съответно сѫ хочу̀ и хотѐть.
      • В полски: chcę и chcieć.
    
    
    • Старото значение на глаголът ща̨ е искам.
      
      
      • Това е значението на този глагол не само в старо-български (старо-славјански), но и в съвременните руски и полски.
    
    
    • В съвременнијът български глаголът ща̨ все още пази старото си значение искам в редица случаи.
      
      
      • Когато в контекстът присѫтства отрицание.
        
        
        • Детето е злојадо - не ще да јаде.
        
        
        • Не щеме ниј богатство, не щеме ни пари,
          нај искаме свобо̀да с човешки правдини! (Марш на Стефан Стамболов)
      
      
      • Когато в контекстът присѫтства условност.
        
        
        • Като не ще, ако ще!
      
      
      • Когато в контекстът присѫтства конјунктивност.
        
        
        • Без да ще ..
        • Без да иска ..
    
    
    • Обаче в повечето контексти по модел от Balkansprachbund-ът съвременнијът български език използва глаголът ща̨ за образуване на бѫдеще време.
      
      
      • О, налејте! Ще да пија̨!
        На душа ми да олекне,
        чувства трезви да убија̨,
        рѫка мѫжка да омекне!
        
        Ще да пија̨ на пук врагу,
        на пук и вам, патриоти,
        вече не̋мам мило, драго,
        а виј... виј сте идиоти! (Христо Ботев, В механата)
      
      
      • песента ще се пронесе
        по гори и по долища -
        горите ще ја̨ поема̨т,
        долища ще ја̨ повторја̨т,
        и тѫгата ми ще мине, (Христо Ботев, Хајдути)
    
    
    • В отрицателни фрази българскијът език предпочита да образува бѫдеще време чрез не̋ма, и това е позволило на глаголът ща̨ да запази старото си значение искам, както бе отбеле̋зано по-горе.
      
      
      • Детето не̋ма да јаде (бѫдеще време).
      • Детето не ще да јаде (не иска).
      
      
      • Детето ще да јаде: Това обаче означава бѫдеще време ..
    
    
    • .. и поради това езикът ни е изпитал необходимост да тѫрси заместители със значението иска.
    
    
    • ..  скриј го претоварването на глаголът ща̨ .. (.. свиј всичко ..) 
  
  
  • ►►  Езикът си тѫрси думи да му го носја̨т значението искам  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Езикът си тѫрси думи да му го носја̨т значението искам  (.. скриј ..)
    
    
    • .. понеже старијът глагол с това значение, глаголът ща̨, е претоварен.
    
    
    • Когато искам да си купја̨ нещо в магазинът, особено ако съм в чужбина, често
      
      
      • посочвам какво искам,
      • соча̨ го,
      • сакам го.
      
      
      • Аналогија за изменението на гласните:
      • "Заседанието се проточи, защото старијът председател нарочно го протака."
      
      
      • Навсе̋къде в балкано-славјански (български)
        думата сакам се възприема
        като заместител на глаголът ща̨
        със значението искам.
      
      
      • Но се употребјава предимно в западните диалекти.
      
      
      • Семантична пустота не остава, понеже
        думата сакам в старото си значение
        може да се замени със соча̨.
    
    
    • Когато искам да си купја̨ нещо, ако е нещо специално,
      
      
      • аз го тѫрсја̨ по магазините.
      
      
      • Въпрос: Која е старата общо-славјанска дума със значението тѫрсја̨?
      • Отговор: искам.
      
      
      • По този начин глаголът искам,
        чието старо значение било тѫрсја̨,
        се сдобил с новото си значение искам..
      
      
      • Навсе̋къде в балкано-славјански (български)
        думата искам се разпознава
        като заместител на глаголът ща̨
        със значението искам.
      
      
      • Но се употребјава предимно в източните диалекти.
      
      
      • Семантична пустота обаче остава: езикът ни
        изпитал нуђа от дума със значение тѫрсја̨.
    
    
    • ..  скриј го значението искам  .. (.. свиј всичко ..) 
  
  
  • ►►  Езикът си тѫрси думи да му го носја̨т значението тѫрсја̨  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Езикът си тѫрси думи да му го носја̨т значението тѫрсја̨  (.. скриј ..)
    
    
    • .. понеже старијът глагол с това значение, глаголът искам, придобил ново значение искам.
    
    
    • Тѫрси си тја нещо в торбата (разбирај в дамската си чанта) - ја̀ червило, ја̀ мазило, ама мај клјучовете, и като си ја̨ разтѫрси торбата, клјучовете издрънчаха̨.
      
      
      • Така глаголът тѫрсја̨
        със старо значение трѫскам
        придобил ново значение тѫрсја̨.
      
      
      • Глаголите трѫскам, треса̨, разтрисам не позволјават да се усети семантична пустота.
    
    
    • Тѫрси си тја нещо в торбата (разбирај в дамската си чанта) - ја̀ клјучове, ја̀ мазило, ама мај червилото, бара с пръсти в торбата и си го напипва червилото.
      
      
      • Така глаголът барам
        със старо значение пипам,напипвам
        придобил ново значение тѫрсја̨
        в редица западни диалекти.
      
      
      • Семантична пустота не остава.
    
    
    • В други западни диалекти със значение тѫрсја̨ се употребјава глаголът тража̨.
      
      
      • Ще приведа̨ две етимологии на тража̨.
      
      
      • ►►  Стара моја етимологија на тража̨, којато се оказва неве̋рна  (.. покажи ..)
      • ▼▼  Стара моја етимологија на тража̨, којато се оказва неве̋рна  (.. скриј ..)
        
        
        • Турската дума taras̨, съкращавана в български до траш, означава останките из нивјата, лозјата и градините след прибиране на реколтата.
        
        
        • Бедни хора тѫрсја̨т траш.
        
        
        • Така в езикът може би се е појавил глаголът тража̨ със значение тѫрсја̨.
      
      
      • ►►  Точната етимологија на думата тража̨  (.. покажи ..)
      • ▼▼  Точната етимологија на думата тража̨  (.. скриј ..)
        
        
        • Точната етимологија на думата тража̨ ми бе подсказана във facebook от уважаемите Robin Matéu и Lilia Ilieva.
        
        
        • Думата траг на сърбо-хърватски означава следа.
        
        
        • Така под влијанието на следотѫрсачеството в западните диалекти се е појавил глаголът тража̨ със значение тѫрсја̨.
    
    
    • ..  скриј го значението тѫрсја̨  .. (.. свиј всичко ..) 
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: Етимологијата на думата обич  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: Етимологијата на думата обич  (.. скриј ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • ◄► Не̋кои погрешно ја̨ причислјават към думите с прабългарски произход, а тја си е чисто славјанска.
  
  
  • ◄► Думата обич е сродна с обиквам и обичај.
    
    
    • Представката е об-, а коренът - -въıк-.
    
    
    • В позиција след <б> звукът <в> изчезвал, както се е случило и в думите
      
      
      • облак <= *об-влак
      • облечен <= *об-влѣчен
      • област <= *об-власт
    
    
    • Коренът -въıк- е сѫщијът, както в навик.
      
      
      • Има дълга нулева огласовка (заради пра-стар ларингал отпред).
      • При нормална о-огласовка се получава коренът -ук-, както в неук, наука, уча, обучение.
    
    
    • Звукът <к> преминава в <ч> по първата славјанска палатализација.
  
  
  • ◄► И тъј, първоначалното значение на думата обич е привикване.
  
  
  • ◄► Веројатно думата обич си е променила значението поради вечното неразбирателство међу поколенијата.
    • За илјустрација ще приведа̨ следната
  • ►► Приказка за обичта  (.. покажи ..)  (.. скриј ја̨ етимологијата на думата обич ..)  (.. свиј всичко ..)
  • ▼▼ Приказка за обичта  (.. скриј ..)  (.. скриј ја̨ етимологијата на думата обич ..)  (.. свиј всичко ..)
    
    
    • Жално хленчи пред мајка си мома Грозданка:
    
    
    • Не го ща̨, ма мале, Стојка биволарјът, искам Стајка гѫдуларјът! Стајка гѫдуларјът лјубја̨ аз, ма мале!
    
    
    • Дума ӥ на мома Грозданка старата ӥ мајка:
    
    
    • Тејко ти както е рекъл, дъще, тъј ще стане.
      Не иска и да чуе тејко ти за Стајка гѫдуларјът.
      И е дал вече дума - обещал те е на Стојка биволарјът.
      Пък ти недеј да се кахъриш много -
      ще се обикнете със Стојка.
      Тја, обичта, с времето си идва!
    
    
    • Превод на последните думи на Грозданкината стара мајка:
    
    
    • .. ще привикнете един към друг със Стојко. То, привикването, с времето си идва
    • 
      Задомили Грозданка за Стојка.
      Родили им се дечица. Добре се грижел за челјадта си Стојко.
      Домиле̋л ӥ Стојко на Грозданка.
      Не се сещала тја вече за Стајка гѫдуларјът.
      И по едно време си рекла:
    
    
    • Право думаше мама, че обичта с времето си идва.
      Сега вече Стојка обичам, Стојка аз лјубја̨. (.. скриј ја̨ приказката ..)  (.. скриј ја̨ етимологијата на думата обич ..)  (.. свиј всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: ЕГН-то отвѫтре  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: ЕГН-то отвѫтре  (.. разгъни ..)  (.. свиј ..)  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► ЕГН-то отвън  (.. покажи ..)
  • ▼▼ ЕГН-то отвън  (.. скриј ..)
    
    
    • Когато през годините 1993..98 работех в Банксервиз, знаех алгоритъмът за определјане на контролната цифра на ЕГН-то. Моја беше програмата, којато ја̨ проверјаваше. Сѫщијът алгоритъм се използваше и за контролната цифра на още два тогавашни банкови идентификатора.
    • Сега на стари години целта ми е да си припомнја̨ този алгоритъм.
    
    
    • Отклонение: Единнијът грађански номер (ЕГН) е въведен през 1977.
    • Знаете ли как изглеђаше точната идентификација на човекът-поданик преди 1977?
    • Ето така изглеђаше:
      • Жител на еди-кој си окрѫг и на еди-која си община.
      • [Жител на еди-кое си населено ме̋сто.]
      • Забележете: жител, не просто живущ или пребиваващ.
      • Име, презиме, фамилија.
      • Дата на рађане.
      • Том и страница - отбеле̋звани в тогавашните паспорти.
    • ЕГН-то бе въведено заради компјутърните технологии.
    • В САЩ ролјата на ЕГН-то изпълнјава SSN (Social Securuty Number) - номерът за социално осигурјаване.
    • Има правило от теоријата за базите данни, че
      • в идентификаторите на обектите не бива да се кодират други характеристики на тези обекти.
    • ЕГН-то не спазва това правило.
      • В него сѫ кодирани: датата на рађане, полът - мѫжки или женски, и - едва сега научавам това - окрѫгът.
    
    
    • Google ме насочи към програма с автор Георги Чорбаџијски.
      • Ето го изходнијът код на тази програма.
      • Ето ја̨ в дејствие.
    
    
    • Програмата на Георги Чорбаџијски е написана на php, което означава, че тја се изпълнјава на web-сървър.
    • Аз си не̋мам ме̋сто на web-сървър, настојащијът мој текст е на blogspot.com, но това е само склад за текстове и картинки. Не̋мам право да пиша̨ програми, които да се изпълнјават на blogspot.com.
    • Имам право обаче вѫтре в настојащијът текст да вмъкна̨ програма, којато да се изпълни на Вашето устројство, на Вашијът лаптоп или на Вашијът смартфон.
    • Такава програма тре̋бва да бѫде написана на JavaScript.
    • Интерпретатор на JavaScript е вграден във всеки съвременен browser, и на Вашето устројство със сигурност има browser, чрез којто Вие ровите в мрежата internet.
    
    
    • И тъј, занимавката ми е да препиша̨ от php на JavaScript тази част от програмата на Георги Чорбаџијски, којато прави анализ на ЕГН-то.
    • Програмата на Георги Чорбаџијски има и друга част - генерација на ЕГН-та, тја сѫщо би могла да се препише от php на JavaScript, но ще си спестја̨ тази тривиалност.
    
    
    •   .. скриј го ЕГН-то отвън ..  (.. скриј го ЕГН-то отвѫтре ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Изходен код на програмата за изчислјаване на контролната цифра  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Изчислјаването на контролната цифра в source на JavaScript  (.. скриј ..)
    
    
    • Изчислјаването на контролната цифра по модул 11.
      Приема низ от цифри. Връща цифра или празно при невалидни данни.

    •   .. скриј ја̨ функцијата на JavaScript ..  (.. скриј го ЕГН-то отвѫтре ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Програмата за изчислјаване на контролната цифра в дејствие  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼ Програмата за изчислјаване на контролната цифра в дејствие  (.. скриј ..)

    Въведете не̋колко цифри, например първите девет цифри на ЕГН:
      
    Като натиснете , ще получите контролната цифра.

  • ►► Анализ на въведено ЕГН  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼ Анализ на въведено ЕГН  (.. скриј ..)

    Въведете десетте цифри на ЕГН-то:
      
    

  • ◄►  (.. скриј го ЕГН-то отвѫтре и отвън ..)  (.. свиј го ..)  (.. свиј всичко ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: О, мина̨ло бързозабравимо: 5-те дупки на перфолентата  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: О, мина̨ло незапомнено: 5-те дупки на перфолентата  (.. разгъни ..)  (.. свиј ..)  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► Предговор, којто тре̋бва да се прочете първо  (.. покажи го ..)
  • ▼▼ Предговор, којто тре̋бва да се прочете първо  (.. скриј го ..)
    
    
    • Мина̨лото бива мина̨ло незапомнено и мина̨ло бързозабравимо.
    
    
    • Прогресът на човешкото общество се дължи само на напредъкът на технологиите.
      
      
      • Револјуциите не мога̨т да водја̨т до прогрес.
      • Револјуциите мога̨т да причинја̨т регрес в обществото, ако се превърна̨т в спирачка на технологичното развитие.
      
      
      • А иначе револјуциите сѫ нај-обикновени актове на насилие, каквито човечеството познава открај време:
        • братоубијства, грабежи, војни, масови убијства.
      • До напредък те на водја̨т.
    
    
    • Пенсионирал съм се след 40 години стаж в компјутърната индустрија - като компјутърен програмист и софту̌ерен инженер.
    • И този текст тука е посветен на далечната историја на компјутърната индустрија,
      • далечната - отпреди аз да вле̋за̨ професионално в индустријата.
    
    
    • Иска ми се да материализирам спомените си:
      
      
      • какво съм учил в девети клас в търновската гимназија през 1969.
      
      
      • Да, в девети клас учехме за машинното кодиране на Минск-2.
      • Не̋какви общи познанија сѫ ни били преподавани в десети клас - схеми, алгоритми, кодировки, нотации.
      • А в единадесети клас учихме езикът за програмиране от високо ниво Алгол-60.
      
      
      • В дипломата ми за средно образование има и не̋каква професионална квалификација: изчислител-кодировчик.
        
        
        • Нашата паралелка 'Д' завършвахме като изчислители-кодировчици.
        • Други паралелки завършваха̨ като автомонтјори, електротехници, ..
        • Нај завиђахме на шофјорите от 'Г'-паралелка - завършваха̨ гимназија с шофјорска книжка.
      
      
      • През животът си никога не съм програмирал на Минск-2, нито за Минск-22 или Минск-32.
      • Нито пък съм виђал компилатор от Алгол-60.
      • Но програми на Алгол-60 съм писал.
    
    
    • Веројатно единствените входно-изходни устројства на "древните" компјутри Минск-2 сѫ били вход и изход на петпѫтечкова перфолента, заимствана от телеграфът.
    • Затова в двата раздела тука давам общи сведенија за:
      • петбитовото кодиране и
      • "древните" компјутри Минск-2.
    
    
    • Но да караме наред.
    
    
    • Идеите на Charles Babbage и Ada Lovelace от 19-ти век сѫ изпреварващи - времето на компјутърната техника още не било дошло.
    
    
    • Но доста технологични постиженија от 19-ти век и от първите десетилетија на 20-ти век сѫ допринесли за развитието на компјутърните технологии:
      
      
      • жакардовите станове
      • телеграфът
      • холеритовата техника на IBM
      • автоматичните телефонни централи
      •         и разбира се,
      • радиотехниката.
    
    
    • Например:
      
      
      • Елементната база на съвременните компјутри е тръгна̨ла от радиотехниката.
      • Обаче първијът програмируем компјутър на Konrad Zuse (1941) е бил построен с елементи на телефонијата, на автоматичните телефонни централи.
    
    
    • Първо прочетете за 7-битовата среда̀, 7-битовата среда̀, 7-битовата среда̀, 7-битовата среда̀, 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, за 7-битовата бариера и за преодолјаването ѝ в началото на 21-ви век.
    
    
    • Тука ще стане дума за петбитовата кодировка, стандартизирана за петпѫтечковите перфоленти, използвани в телеграфијата, но и в "древните" компјутри Минск-2.
    
    
    •   .. скриј го предговорът ..  (.. скриј го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Кодировката на петпѫтечковите перфоленти  (.. покажи ја̨ ..)  (.. покажи ја̨ в разгъна̨т вид ..)
  • ▼▼ Кодировката на петпѫтечковите перфоленти  (.. разгъни ..)  (.. свиј ..)  (.. скриј ..) 
    
    
    • ►► Телеграфът  (.. покажи го ..)
    • ▼▼ Телеграфът  (.. скриј го ..)
      
      
      • В тесен смисъл телеграфијата представлјава дистанционно предаване на електрически импулси.
      
      
      • Важни сѫ съпѫтстващите устројства.

        [A] Перфоратор с клавиатура

        Устројство с клавиатура, приличащо на пишеща машина, което вместо да отпечатва буквите, цифрите, точките и запетајките на хартија във вид, удобен за човек, дупчи кодовете им на перфолента.

        [B] Пишеща машина без клавиатура

        Чете от перфолента кодовете на букви, цифри, точки и запетајки, и ги отпечатва във вид, удобен за човек.

        [C] Четец на перфолента

        Чете кодове от перфолента и ги праща по телеграфна линија до отдалечено ме̋сто или пък ги подава на компјутър - тој да прави каквото иска с те̋х.

        [D] Перфоратор без клавиатура

        Дупчи на перфолента или импулсите, получени по телеграфна линија от отдалечено ме̋сто, или кодовете, получени от компјутър.

      • В самата телеграфија чрез устројство A телеграмата се отпечатва на перфолента, којато се подава на устројство C, за да бѫда̨т пратени кодовете до дестинацијата, където устројство D дупчи получените сигнали на перфолента, којато се подава на устројство B, за да бѫде текстът отпечатан на хартија.
        Така получената телеграма се врѫчва на получателјът.
      • Тази услуга, којато пощите предоставјаха̨, е от 19-ти век.
      
      
      • В началото на 21-ви век телеграфијата излезе от употреба, защото услугата "електронна поща" на интернет и услугата SMS на GSM-комуникациите ја̨ заместиха̨.
      • Българските пощи спре̋ха̨ да пращат телеграми през 2005.
      • Последната телеграма в светът е била пратена на 2013-07-14.
      
      
      • Устројствата, обслужващи телеграфијата, сѫ били използвани при първите компјутри, вклјучително и при Минск-2, за които ще стане дума.
      
      
      • Забележка_1: Веројатно винѫги е имало хора, способни да чета̨т кодирани перфоленти и да записват на рѫка или да диктуват получените телеграми.
      • Забележка_2: Разбира се, телеграфијата от последните десетилетија е използвала по-съвременни електронни устројства с памет.
      
      
      • (.. скриј го телеграфът ..)
    
    
    • ►► Кодировката  (.. покажи ја̨ ..)
    • ▼▼ Кодировката  (.. скриј ја̨ ..)    Подредба на таблицата:  LittleEndianBigEndianQWERTYAlphabetical
      
      
      • Двата реда с десетични числа представјат перфорираните кодове в две нотации: с младшијът бит отгоре (BigEndian) и с младшијът бит отдолу (LittleEndian).
      
      
      • Таблицата може да се покаже с три подредби на колоните:
        • според горните битове - те сѫ нај-значими: BigEndian
        • според долните битове - те сѫ нај-значими: LittleEndian
        • според клавиатурата: QWERTY
        
        

        0

        2

        8

        4

        29

        25

        16

        10

        1

        21

        28

        12

        3

        13

        24

        20

        18

        22

        11

        5

        26

        30

        9

        17

        23

        14

        15

        19

        6

        7

        27

        31

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        0

        8

        2

        4

        23

        19

        1

        10

        16

        21

        7

        6

        24

        22

        3

        5

        9

        13

        26

        20

        11

        15

        18

        17

        29

        14

        30

        25

        12

        28

        27

        31

        NUL

        CR

        LF

        SP

        Q

        W

        E

        R

        T

        Y

        U

        I

        O

        P

        A

        S

        D

        F

        G

        H

        J

        K

        L

        Z

        X

        C

        V

        B

        N

        M

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        0

        1

        2

        3

        4

        5

        6

        7

        8

        9

        -

        '

        WRU

        !

        &

        #

        BEL

        (

        )

        +

        /

        :

        =

        ?

        ,

        .

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        Ја

        В

        Е

        Р

        Т

        Ы

        У

        И

        О

        П

        А

        С

        Д

        Ф

        Г

        Х

        Ј

        К

        Л

        З

        Ь

        Ц

        Ж

        Б

        Н

        М

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        0

        1

        2

        3

        4

        5

        6

        7

        8

        9

        -

        '

        WRU

        Э

        Ш

        Щ

        Ју

        (

        )

        +

        /

        :

        =

        ?

        ,

        .

        ESC

        DEL

      
      
      • Има два регистъра:
        
        
        • основен регистър - регистър на буквите
        • алтернативен регистър - регистър на формите - цифри, скоби, запетаи, ..
      
      
      • Има и два режима:
        
        
        • латиница
        • кирилица
        
        
        • Само в страните с писменост на кирилица сѫществува режим кирилица.
        • Повечето страни се задоволјават само с режим латиница.
      
      
      • Четирите реда в таблицата сѫ както следва:
        
        
        • основен регистър - режим латиница
        • алтернативен регистър - режим латиница
        • основен регистър - режим кирилица
        • алтернативен регистър - режим кирилица
      
      
      • Контролните знаци NUL, LF, SP, CR, ESC, DEL се кодират еднакво в двата регистъра и двата режима.
      
      
      • От основен към алтернативен регистър се преминава със ESC.
      • А обратно от алтернативен към основен регистър се преминава със DEL.
      • Макар кодировката да е 5-битова, двата регистъра - основен и алтернативен - позволјават 52 знака, освен 6-те контролни знака.
      
      
      • Ако сѫществува режим кирилица, то след NUL се влиза в този режим, а след DEL се преминава в режим латиница - основен регистър.
      
      
      • NUL означава непродупчена перфолента.
      • Ако режим кирилица не сѫществува, NUL не може да се среща вѫтре в съобщение.
      • Иначе, ако режим кирилица сѫществува, то това е началнијът режим. Повечето телеграми не налагат превклјучване към режим латиница, но ако се наложи, това става с DEL.
      
      
      • (.. скриј ја̨ петбитовата кодировката ..)
    
    
    • ►► Перфоленти с повече от пет пѫтечки  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Перфоленти с повече от пет пѫтечки  (.. скриј ..)
      
      
      • Петпѫтечковата перфолента с кодировката, показана по-горе, определја петбитовата бариера.
        Компјутрите Минск-2, за които ще стане дума по-долу, сѫ били установени на тази бариера.
        Аз не съм работил с компјутри на петбитовата бариера, нито с петпѫтечкови перфоленти.
      
      
      • Когато аз започна̨х работа, перфолентите, използвани от индустријата, бе̋ха̨ осемпѫтечкови, а компјутрите бе̋ха̨ установени на седембитовата бариера, в 7-битова среда̀.
        
        
        • За 7-битовата среда̀, 7-битовата бариера и за преодолјаването ѝ в началото на 21-ви век тре̋бва да сте прочели тука. тука. тука. тука. tyka. tyka.
        • В 7-битовата среда̀ основната кодировка беше ASCII-7.
        • 7-битовата бариера бе преодолјана с Unicode, којто е разширение на ASCII-7.
      
      
      • Едно време - в първите мои години в индустријата - перфолентите се използваха̨, за да се заређат тестови програми, или - ре̋дко - при начално заређане (boot).
        
        
        • [Q]Въпрос: А сега как се заређат тестови програми на полу-умре̋л харду̌ер?
        • [A]Отговор: Сега целијът чип се изхвърлја и се заменја с нов.
        
        
        • Едно време лјубимата дреха на човек в течение на годините се сдобивала с кръпки.
        • Сега човек си изхвърлја скѫсаната дреха, колкото и да му е лјубима, и си купува нова.
        
        
        • Това е технологичен прогрес.
        • Новото производство е достатъчно евтино и не си струва старото да се ремонтира.
      
      
      • Сега има реална възможност хартијата да се изхвърли от информационните технологии.
        
        
        • Пластика, имплантирани чипове - какво му тре̋бва на човек ..
        • Даже лјубовни писма на хартија вече не̋ма.
      
      
      • Лично аз имам богат опит с перфокарти, а не толкова с перфоленти.
        • Но перфокартите сѫ извън обхватът на този разказ.
      
      
      • (.. скриј ги 8-пѫтечковите перфоленти ..)
    
    
    • ◄►  .. скриј ги перфолентите ..  (.. скриј го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Компјутрите Минск-2 - в далечното мина̨ло на съветската индустрија  (.. покажи ..)  (.. покажи в разгъна̨т вид ..)
  • ▼▼ Компјутрите Минск-2 - в далечното мина̨ло на съветската индустрија  (.. разгъни ..)  (.. свиј ..)  (.. скриј ..)
    
    
    • ►► И какво все пак е стана̨ло с компјутрите Минск-2  (.. покажи ..)
    • ▼▼ И какво все пак е стана̨ло с компјутрите Минск-2  (.. скриј ..)
      
      
      • През сѫщата година, когато в девети клас съм учил кодирането на Минск-2, заводът в град Минск бил спре̋л производството на тези компјутри.
      • Следващите модели Минск-22 и Минск-32 доне̋къде сѫ били програмно съвместими с Минск-2.
      
      
      • Не̋колко компјутъра Минск-32 сѫ били инсталирани и експлоатирани в Българија.
      • При Минск-32 за приложно програмиране се използваше нај-вече езикът COBOL.
      
      
      • Освен в град Минск, развојни центрове за компјутърна техника в бившијът Съветски съјуз имаше в още не̋колко града. На първо ме̋сто в Москва и в Киев. Но Българија е била клиент на заводът в Минск.
      
      
      • Както при всичко остана̨ло, и при компјутрите съветското производство отстѫпваше на западното - и по качество, и по цена, и по всичко.
      
      
      • В средата на 60-те години в индустријата на Запад голе̋м успех е постигна̨ла фирмата IBM със својата System/360. Доне̋къде била стана̨ла индустриален стандарт, с развит пазар не само за харду̌ер, но и за софту̌ер.
      
      
      • Във връзка с това в Москва сѫ решили да направја̨т "голе̋м скок".
      • Издадена е била командата всички стари проекти да се канцелират и всички ресурси да се впрегна̨т в reverse-engineering на IBM System/360 под означението ЕС ЭВМ.
      
      
      • Повече никакви странни модели със странни архитектури!
      • Равнјаваме се по първите. Крадем от първите.
      • Равнјаваме се по IBM. Крадем от IBM.
      
      
      • След години почна̨хме да крадем и от фирмата DEC.
      • В reverse-engineering-ът бе̋х добър.
      
      
      • Та това е сложило крај на компјутрите от серијата Минск.
      • Специалистите от град Минск и тамошнијът завод успешно сѫ се преквалифицирали за IBM System/360, пардон за ЕС ЭВМ.
      
      
      • Само да отбележа̨, че независимата държава Белорусија е наследила от бившијът Съветски съјуз сравнително развита компјутърна индустрија.
      • По-развита от българската.
      • (.. скриј го крајът на Минск-2 ..)
    
    
    • ►► Отклонение: Из "древностите" на българската компјутърна индустрија  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Отклонение: Из "древностите" на българската компјутърна индустрија  (.. скриј ..)
      
      
      • Като студент в университетът и в първите години на професионалната ми кариера съм работил на IBM System/360 (т.е. на ЕС ЭВМ). На изложеното в това отклонение не съм свидетел.
      
      
      • Първо и Второ.
      
      
      • Първо. В годините 1960-63 български учени в един екземплјар сѫ разработили компјутър Витоша.
      • Ето не̋кои фрагментарни сведенија за него.
        
        
        • В машинната инструкција се указват адресите не само на операндите, но и на следващата инструкција. Ето защо.
        
        
        • Оперативната памет (RAMът) е бил[а] реализиран[а] на магнитен барабан.
        
        
        • Докато централнијът процесор изпълнјава текущата инструкција, барабанът се е завърте̋л и е подмина̨л ме̋стото на следващата по разположение инструкција. Затова се налага в машинната команда да се укаже адресът на само на операндите, но и на следващата инструкција за изпълнение.
      
      
      • Второ. През годините 1967-1971 в софијскијът ЗИТ (заводът за изчислителна техника) се произвеђали компјутри с означение ЗИТ-151, по лиценз за Facom-230–30 от јапонската фирма Facom.
        
        
        • Не̋кои новосъздадени териториални изчислителни центрове, наред със съветските компјутри модел Минск-32, били оборудвани и с компјутри ЗИТ-151 (Facom).
        
        
        • Kомпјутрите ЗИТ-151 (Facom), както и компјутрите Минск-32, не̋мали дискова памет, т.е. външна енерго-независима (трајна) памет с бърз достѫп. Външната им памет е била на магнитни ленти, a оперативната им памет - на феромагнитни мрежички (core: connecting others reaching everyone).
        
        
        • Производството на ЗИТ-151 е било спре̋но, когато свыше е дошла височајша заповед всичките усилија на компјутърните специалисти в пространството от Бранденбургската врата до Владивосток да се вклјуча̨т в reverse-engineering (разбирај крадене) на продуктовата линија System/360 на фирмата IBM. Не само ЗИТ-151 е бил спре̋н от производство, сѫщото е сполете̋ло и Минск-32, както и ред други съветски разработки.
      
      
      • Забележете, че българската компјутърна индустрија (а веројатно и съветската) е била подтикна̨та към кражби на интелектуална собственост едва с височајшата заповед да се следва IBM System/360.
      
      
      • През 80-те в Чехословакија бе̋ха̨ разработили оригинална операционна система за IBM System/370. Дори фирмата IBM не̋маше такава разработка. Да, като всеки нов софту̌ер, чешката система бе доста бъгава, но другите страни от СИВ можехме да помогнем в дебъгването. Нищо такова не стана̨. Чешката система бе изхвърлена.
      
      
      • Неусетно стигна̨х до събитија, на които съм свидетел.
      • Общо наблјудение: Както и при всички остана̨ли продукти, компјутрите западно производство по качество и надеђност в пѫти надвишаваха̨ компјутрите съветско производство. Които пък от своја страна по качество и надеђност надвишаваха̨ компјутрите българско производство.
      
      
      • (.. скриј ги древностите на българската компјутърна индустрија ..)
    
    
    • ►► Пак отклонение: бит и бајт  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Пак отклонение: бит и бајт  (.. скриј ..)
      
      
      • В паметта на компјутрите има битове, много битове.
      • Един бит има две състојанија.
      • Това означава, че в един бит от паметта на компјутърът се записва един бит информација.
      • Битът е естествено понјатие.
      
      
      • Един бит има две състојанија. Те физически мога̨т да имат различно изражение.
      • Например на определена позиција на перфолентата не̋ма дупка или има дупка.
      • Обаче е прието хората да означават двете състојанија на бит с цифрите 0 и 1.
      
      
      • Нај-често се използват не отделни битове, а групи от сѫседни битове, които представјат не̋какво число или код.
      • Когато централнијът процесор чете данни от оперативната памет (от RAMът) или записва там данни, винѫги чете или пише наведнѫж група от сѫседни битове.
      
      
      • Когато централнијът процесор чете данни от оперативната памет (от RAMът) или записва там данни, тој адресира ме̋стото.
      • Адресът представлјава число, което обикновено се интерпретира като двоично число без знак.
      
      
      • Стѫпката на адресите не̋кога беше основна част от компјутърната архитектура.
      • През колко бита адресът на ме̋стото в оперативната памет се променја с единица:
        
        
        • При Минск-2: през 37 бита.
        • При ЗИТ-151 (Facom-230): през 10 бита.
        • При ИЗОТ-310 (PDP-8): през 12 бита.
      
      
      • При съвременните компјутри тази стѫпка е винѫги осем (8).
      
      
      • Група от осем сѫседни бајта на общ адрес от паметта е била наречена бајт (byte).
        
        
        • Предполага се, че терминът byte е измислен от служител на IBM, Werner Buchholz, родом от Германија.
      
      
      • Тази архитектурна черта на съвременните компјутри се нарича бајтова организација.
      
      
      • Тази мода се е установила веројатно заради доминирането на IBM System/360 в момент от мина̨лото.
      • У нас понјатието бајт и компјутри с бајтова организација се појавиха̨ с IBM System/360 и ЕС ЭВМ.
      
      
      • Компјутрите Витоша, Минск-2 и ЗИТ-151, за които стана̨ дума, не̋мат бајтова организација и понјатието бајт при те̋х не се използва.
      
      
      • ◄►  Отклонение_1: Относно мерките за количество информација.
        
        
        • Основната ме̋рка за количество информација, зададена от природата, е бит.
          
          
          • Обикновено скоростта на интернет се мери в "Мегабитове на секунда" - MegaBits per second - Mbps.
          • Мегабит - MegaBit - това сѫ (1024*1024=)1048576 бита.
          
          
          • Не се използва бајт, понеже отделните битове от един бајт мога̨т да пѫтуват по различни пѫтища из дебрите на интернет.
        
        
        • Осем бита информација представлјават един бајт (byte).
        
        
        • 1024 бајта представлјават един килобајт (kilobyte, Kb).
        • 1024 килобајта представлјават един мегабајт (megabyte, Mb, голе̋м бајт).
        • 1024 мегабајта представлјават един гигабајт (gigabyte, Gb, гигантски бајт).
        • 1024 гигабајта представлјават един терабајт (terabyte, Tb, зверски бајт).
      
      
      • ►► Отклонение_2: Да објаснја̨ термините 16-битови, 32-битови или 64-битови компјутри  (.. покажи ..)
      • ▼▼ Отклонение_2: Да објаснја̨ термините 16-битови, 32-битови или 64-битови компјутри  (.. скриј ..)
        
        
        • И тъј, компјутрите сѫ с бајтова организација. В паметта им битовете сѫ организирани в бајтове.
        
        
        • В един бајт може да се запише число (двоично без знак) от 0 до 255.
        • Ако адресът на бајт от паметта се съдържаше само в един бајт, то щеше да е възможно да се адресират само 256 бајта - твърде малко за почти все̋ко приложение.
        
        
        • Ето защо за адреси се използват по-големи числа (двоични без знак), записани в не̋колко сѫседни бајта.
        
        
        • Ако адресът се съдържа в два сѫседни бајта, то компјутърът ще може непосредствено да адресира 65536 бајта (с двоично беззнаково число међу 0 и 65535).
        • Такъв компјутър се означава като 16-битов.
        
        
        • Ако адресът се съдържа в четири сѫседни бајта, то компјутърът ще може непосредствено да адресира 4294967296 бајта или 4 GigaBytes (с двоично беззнаково число међу 0 и 4294967295).
        • Такъв компјутър се означава като 32-битов.
        
        
        • Ако адресът се съдържа в осем сѫседни бајта, то компјутърът ще може да има непосредствен достѫп до адресно пространство с космически размери.
        • Такъв компјутър се означава като 64-битов.
        
        
        • И тъј, компјутърът е с бајтова организација и използва за адреси беззнакови двоични числа, разположени в не̋колко сѫседни бајта.
        
        
        • Всеки от тези не̋колко сѫседни бајта, заедно представлјаващи беззнаково двоично число, използвано за адрес, всеки от те̋х си има свој адрес.
        • Но адресите им сѫ сѫседни числа. Нај-малкото от тези числа се използва за адрес на адресът.
        
        
        • Адресът на адресът адресира адрес - затова е адрес на адресът. Но това си е адрес, значи е и адрес на бајт. Е, този бајт каква позиција има в числото, в беззнаковото двоично число, представлјаващо адресът?
        
        
        • Ако това е младшијът бајт - компјутърът е LittleEndian.
        • Ако това е старшијът бајт - компјутърът е BigEndian.
        
        
        • Компјутрите от серијата ЕС ЭВМ (IBM System/360/370) сѫ BigEndian.
        • Компјутрите с архитектури PDP-11 (DEC), VAX (DEC), X86 (Intel) сѫ LittleEndian.
        
        
        • Характеристиката LittleEndian/BigEndian има значение и при кодировките, когато различни компјутри си обменјат кодове, понеже тја се отнасја не само до адресите, които сѫ двоични беззнакови числа, но и при все̋какви числа.
        
        
        • (.. скриј го отклонението за 16-32-64-битовите компјутри ..)
      
      
      • (.. скриј го отклонението за бит и бајт ..)
    
    
    • ►► Не̋кои сведенија за компјутрите Минск-2  (.. покажи ..)
    • ▼▼ Не̋кои сведенија за компјутрите Минск-2  (.. скриј ..)
      
      
      • Навремето знаех да пиша̨ машинни програми за Минск-2.
      • Сега съм забравил. Целта на този текст е да си припомнја̨, каквото мога̨.
      
      
      • През професионалната си кариера владеех машиннијът код на IBM/System/360/370, PDP-11 и VAX.
      • Но това беше през първата половина на професионалната ми кариера.
      • През втората половина на професионалната ми кариера не ми се е налагало да слизам на това ниво.
      
      
      • Минск-2 беше 37-битов компјутър.
      
      
      • Сѫседни 37 бита от паметта образуваха̨ клетка (memory cell, ячейка памяти).
      
      
      • Все̋ка клетка си има адрес.
      
      
      • Адресът представлјава 12-битово двоично число без знак.
        
        
        • Следователно, адресът представлјава число от 0 до 4095.
        • При моделът Минск-22 адресът е 13-битово число от 0 до 8191.
        
        
        • Следователно, при Минск-2 максималнијът и реалнијът размер на оперативната памет е 4096 37-битови клетки, или общо (4096*37=) 151552 бита, което е 18944 съвременни бајта, 18.5 килобајта.
        • При моделът Минск-22 - двојно.
        
        
        • Когато с такива адреси работеха̨ хора - програмисти и кодировчици, един 12-битов адрес се представјаше чрез 4-цифрово беззнаково число в осмична система от 0000 до 7777 (което значи от 0 до 4095 десетично).
        
        
        • И тъј, размерът на оперативната памет при Минск-2 в съвременни мерки е 18 и половина килобајта.
        • За сравнение:
        • Когато завърших и постѫпих на работа, компјутърът, с којто си имах работа, имаше оперативната памет 128 килобајта. ЕС ЭВМ (IBM System/360).
        • Едно време 32-битовото адресно пространство на VAX (4 гигабајта) ни изглеђаше огромно.
        • Личнијът ми лаптоп, на којто пиша̨ това, има 16 гигабајта оперативна памет.
        • Друго компјутърче, лично мое, пак с не̋колко гигабајта памет, си го носја̨ в џобът и го ползвам като телефонче.
        • Свидетел съм и на древните, и на модерните времена.
      
      
      • Клетката, както писах, представлјава 37 сѫседни бита.
        
        
        • Разбира се, такава клетка можеше да съдържа 37-битово двоично число със или без знак.
        • Компјутърът можеше да извършва операции с такива числа.
        
        
        • Сѫщо така, една такава клетка можеше да съдържа машинна команда за изпълнение.
        
        
        • Когато с такива 37-битови числа или машинни команди работеха̨ хора - програмисти и кодировчици, една 37-битова клетка се представјаше чрез 12-цифрово число в осмична система със знак отпред.
          
          
          • Например, +100001770200.
          
          
          • Като двоично число (с фиксирана точка) това е числото 8590454912 в десетичен запис.
          
          
          • Като машинна команда, тази 37-битова клетка инструктира компјутърът:
            
            
            • Да прочете в суматорът съдържанието на клетка на адрес 0177 осмично (десетично 127).
            • Да прибави към него съдържанието на клетка на адрес 0200 осмично (десетично 128).
            • Резултатът от суматорът (сумата на двете числа) да запише обратно в паметта на адрес 0200 осмично (десетично 128).
      
      
      • Общијът формат на машинната команда при Минск-2 е следнијът:
        
        
        • Старшите 7 бита сѫ кодът на операцијата.
          
          
          • Остават 30 бита.
        
        
        • Следващите 6 бита задават индекснијът регистър.
          
          
          • Остават 24 бита.
        
        
        • Следват двата операнда, всеки указан с 12-битов адрес.
          
          
          • Всичките битове в клетката вле̋зоха̨ в употреба.
      
      
      • Относно индекснијът регистър.
        
        
        • Обикновено централнијът процесор на един компјутър има на свое разположение близо до себе си, "на една рѫка разстојание", не̋колко регистъра, съдържащи данни, нужни в текущијът момент или пък в непосредственото бѫдеще.
        
        
        • Бројът на тези регистри не може да е много голе̋м, понеже програмиращите на машинен език или на асемблер тре̋бва да държа̨т тези регистри в човешката си памет.
        • 16 е прилично число за този број.
        • Ако те сѫ 16, такъв регистър се указва с число от 0 до 15.
        • Диапазонът от 0 до 15 е миниатјурно адресно пространство за тези регистри, извън адресното пространство на оперативната памет.
        • Оперативната памет е "на един поглед разстојание", по-далече от регистрите.
        
        
        • В компјутърът Минск-2 практически има само един такъв регистър - суматорът. Тој винѫги се указва нејавно и не се нуђае от адрес.
        • Тој - суматорът - не може да служи за индексен регистър.
        
        
        • В машинната команда на Минск-2 за адрес на клетка от оперативната памет (за адрес на операнд) се заделјат 12 бита, а за номер на индексен регистър се заделјат 6 бита.
        
        
        • Възможните адреси на клетки от паметта осмично сѫ от 0000 до 7777, или десетично от 0 до 4095.
        
        
        • В 6-те бита, заделени за номерът на индекснијът регистър, може да се запише осмично число от 00 до 77, или десетично от 0 до 63.
        
        
        • В Минск-2 първите 64 клетки от оперативната памет, клетките с адреси от 00 до 77 осмично или 0 до 63 десетично, мога̨т да се използват като индексни регистри.
        • Адресирането на тези клетки с 12-битов адрес на операнд си остава възможно.
        
        
        • В Минск-22 като индексни регистри мога̨т да се използват само първите 16 клетки от паметта.
        • За адресирането им сѫ достатъчни 4 бита: от 00 до 17 осмично или от 0 до 15 десетично.
        • В Минск-22 за всеки от двата операнда се взема един бит и се слага като старши бит на адресът на операндът.
        • Така в Минск-22 адресите на операндите стават 13-битови, което позволјава максимален размер на оперативната памет 8192 37-битови клетки.
        
        
        • Как в Минск-2 се използва индекснијът регистър.
          
          
          • От неговите 37 бита, само 24-те бита, разположени на позиција на адрес на операнд, се използват.
          • Остана̨лите битове тре̋бва да сѫ нули или се приемат за нули.
          
          
          • Съдържанието на индекснијът регистър се добавја към машинната команда.
          • По този начин адресите на двата операнда мога̨т да бѫда̨т модифицирани.
          
          
          • Тази техника е необходима при програмиране на цикли.
        
        
        • Помнја̨, че в архитектурата IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ) да се укаже номер 0 (нула) за индексен или за базисен регистър означава да не се използва такъв регистър.
        • Не помнја̨ дали подобно правило имаше и при Минск-2.
      
      
      • Заклјучение: Колко първобитно е било машинното програмиране за Минск-2.
        
        
        • В девети клас никој не ни е учил към какъв интерфејс да се придържаме при извикване на подпрограма.
        • Јавно, при Минск-2 човек сам е тре̋бвало да си разработи такъв интерфејс.
        • За сравнение, при IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ) и при всички следващи компјутърни архитектури, ако не знаеш този интерфејс, значи не владееш машинното програмиране.
        
        
        • Изклјучително трудно е програмата да се направи relocatable.
        • Следващите компјутърни архитектури предоставјат такива възможности.
        • Сега практически всеки компилатор произвеђа позиционно-независим код (PIC: position-independent code).
        
        
        • Истински стек (stack) не̋маше и в архитектурата IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ).
        • Не е оправдано в Минск-2 да очакваме улесненија за stack.
        
        
        • Има ли смисъл изобщо да се говори за sharable-програми, понеже не̋ма много нишки (threads), не̋ма много процеси, не̋ма много пoтребители.
        
        
        • Изклјучително трудно е програмата да се направи reentrant.
        • В частност, изклјучително трудно е да се програмира рекурсија.
        
        
        • Чудја̨ се дали за машините Минск е имало компилатор на Алгол.
        • Защо в единадесети клас учихме Алгол?
        • Експлоатацијата на компјутрите Минск-32 у нас се е основавала на Кобол.
        
        
        • И последно: не̋мам представа каква дѫлбочина на софту̌ерът е била достигна̨та при Минск-2.
      
      
      • (.. скриј ги сведенијата за компјутрите Минск-2 ..)
    
    
    • ◄►  .. скриј ги Минск-2 ..  (.. скриј го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► References: препратки  (.. покажи ги ..)
    
    
  • ▼▼ References: препратки  (.. скриј ги ..)  (.. скриј го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
    
    
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата среда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата среда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата среда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-битовата среда̀
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    
    
    • wikipedia: Baudot code#ITA2
    • wikipedia: МТК-2
    • wikipedia: Punched tape
    
    
    • Виртуальный компьютерный музей: Серия ЭВМ «Минск»
    • Виртуальный компьютерный музей: Электронная цифровая вычислительная машина Минск-2
    
    
  • ◄►  (.. скриј го мина̨лото незапомнено ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи там ..)  (.. свиј всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: Общославјанското омесване на склоненијата при сѫществителните имена от мѫжки род  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: Общославјанското омесване на склоненијата при сѫществителните имена от мѫжки род  (.. разгъни ..)  (.. свиј ..)  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ►► За какво ще става дума тука?  (.. покажи ..)
  • ▼▼ За какво ще става дума тука?  (.. скриј ..)
    
    
    • Въ имя отьца и съıну и святаго духа, аминъ.
      Въ имя отьца и съıна и святаго духа, аминъ.
    
    
    • Въздадите Кесарева Кесареви и Божıа Богови.
      Въздайте Кесаревото Кесарю и Божието Богу.
    
    
    • Славјанщината на нашијът език се доказва въз основа на времевијът континуум, а не въз основата на славјанизми (на славјански езикови черти).
    
    
    • Има обаче не̋колко смајващи славјанизма. Не знам онези, дето поне̋кога твърдја̨т, че езикът ни не бил славјански, как си затварјат очите за те̋х.
      
      
      • Езикът ни е славјански до мозъкът на костите си.
    
    
    • Тези смајващи славјанизми сѫ такива черти, дето извън славјанщината не се срещат.
      
      
      • Първијът е аспектологијата на славјанските глаголи -
        
        
        • имаме глаголи от свършен вид и глаголи от несвършен вид (перфективни и имперфективни глаголи).
      
      
      • Втори такъв славјанизъм сѫ славјанските възвратни местоименија.
        
        
        • Ние (славјаните, ха-ха-ха) казваме: Обичам мајка си. А на всеки неславјански език се казва: Обичам мајка ми.
    
    
    • Тук ще разгледам трети славјанизъм: омесване на склоненијата с основа на -O- и -U- при сѫществителните имена от мѫжки род.
    
    
    •   .. скриј за какво ще става дума тука ..  (.. скриј го омесването на славјанските склоненија ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► За какво става дума тука?  (.. покажи ..)
  • ▼▼ За какво става дума тука?  (.. скриј ..)
    
    
    • В пра-славјанскијът и в старо-славјанскијът език сѫществителните се скланјали по схема в зависимост както от родът си (женски, мѫжки, среден), така и от завършъкът на основата си. Така било и в гръцки, и в латински, разбира се.
    
    
    • Особеното за славјанщината било, че две такива схеми се омесили: сѫществителните от мѫжки род с основа на -O- и сѫществителните от мѫжки род с основа на -U-.
    • Става дума все за сѫществителни имена от мѫжки род.
    • Омесването означава: хората след не̋кое време вече не знаели едно сѫществително име от мѫжки род дали да го скланјат по O-схемата или пък по U-схемата.
    • Дори в нај-старите текстове се намира омесване.
    • За такова омесване допринасја фактът, че не̋кои форми (например именителен падеж ед.ч.) съвпадат по двете схеми.
    
    

    • Число и падеж			O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема	O-схема	U-схема
      Ед.	номинатив	(именителен)	Богъ	Богъ	Духъ	Духъ	Съıнъ	Съıнъ	Народъ	Народъ	Родъ	Родъ
      Ед.	генитив	(родителен)	Бога	Богу	Духа	Духу	Съıна	Съıну	Народа	Народу	Рода	Роду
      Ед.	датив	(дателен)	Богу	Богови	Духу	Духови	Съıну	Съıнови	Народу	Народови	Роду	Родови
      Ед.	локатив	(местен)	Бозѣ	Богу	Дусѣ	Духу	Съıнѣ	Съıну	Народѣ	Народу	Родѣ	Роду
      Ед.	вокатив	(звателен)	Боже	Богу	Душе	Духу	Съıне	Съıну	Народе	Народу	Роде	Роду
      Мн.	номинатив	(именителен)	Бози	Богове	Дуси	Духове	-	Съıнове	Народи	-	Роди	Родове
      Мн.	генитив	(родителен)	Богъ	Боговъ	Духъ	Духовъ	-	Съıновъ	Народъ	Народовъ	Родъ	Родовъ

    
    
    •   .. скриј за какво става дума тука ..  (.. скриј го омесването на славјанските склоненија ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Последствија (traces)  (.. покажи ги ..)
  • ▼▼ Последствија (traces)  (.. скриј ги ..)
    
    
    • Първо последствие: български език.
      
      
      • Множественото число на не̋кои сѫществителни от мѫжки род завършва на -ове вместо на -и
      
      
      • Народи, родове, ветрове, богове, залози, налози, кметове, депутати, ..
      
      
      • Езикът ни е намерил покој, като си е изработил правилото, че -ове се слага на едносричните сѫществителни. Обаче: лѫчи или лѫчове?
      
      
      • Аналогија: В руски сѫществителното "сын" има две форми в множествено число: "сыновья" (неу̌трална форма) и "сыны" (възвишена форма).
    
    
    • Второ последствие: български език.
      
      
      • Звателнијът падеж при не̋кои сѫществителни имена от мѫжки род
      
      
      • използва форми от старата О-схема (Боже! Народе! Отче! Отче Паисие! Старче! Човече! Иване! Драгане! Господине! Лејтенанте!),
      
      
      • а при други - форми от старата U-схема (Другарју! Простако!).
      
      
      • Аналогија с полски: Pane połkowniku! При двете думи от мѫжки род, завършващи на съгласна, едната има вокатив по O-схемата, другата - по U-схемата.
    
    
    • Трето последствие: руски език.
      
      
      • И двете форми за родителен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциација, и фактически нов падеж.
      
      
      • Оригиналнијът родителен падеж е по O-схемата ("Производство сахара"),
      • а нов падеж, партативен, използва формите по U-схемата ("Тебе сколько сахару в кофе?").
    
    
    • Четвърто последствие: руски език.
      
      
      • И двете форми за местен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциација, и фактически пак имаме два падежа.
      
      
      • Формите по O-схемата ("о Крыме идёт речь") представлјават "реферативен" падеж,
      • а формите по U-схемата ("отдыхать в Крыму") - местен падеж.
    
    
    • Пето последствие: руски език.
      
      
      • Формите за родителен падеж мн. ч.
      • по-често следват U-схемата ("депутатов, народов, сербов, .."),
      • но поне̋кога следват O-схемата ("крестьян, болгар, турок, ..").
    
    
    • Шесто последствие: полски език.
      
      
      • В единствено число повечето форми за дателен и звателен падеж сѫ по U-схемата (-owi), но има не̋кои по O-схемата:
        
        
        • Полски: Panu połkownikowi (пану полковникови). Руски: "Господину полковнику".
        
        
        • Полски: Pane połkowniku (пане полковнику). Български: *"Господине полковнико".
      
      
      • Омесване в полски има и при родителен падеж ед.ч.:
        
        
        • Обикновено е по O-схемата (Pana połkownika),
        
        
        • но поне̋кога е по U-схемата (Banku Pocztowego: на руски "Почтового банка").
      
      
      • In Polish, the result of this confusion is that if you learn Polish, you must learn every single masculine noun, whether it has -owi or -u in dative.
      • Като резултат от това омесване, ако учите полски, тре̋бва за все̋ко сѫществително от мѫжки род да запомните формата му за дателен падеж ед.ч.
    
    
    • Седмо последствие: български език.
      
      
      • Наречијата долу и близу сѫ
      • стари форми за местен падеж по U-схемата
      • съответно на сѫществителните имена от мѫжки род дол и *близ.
      
      
      • Наречието долу си има диалектен вариант по O-схемата: долѣ.
      
      
      • За наречието близу се е затвърдил правописът близо.
      • Но в Скопие си го пиша̨т близу.
    
    
    • Едва ли не̋кој се съмне̋ва, че такива последствија мога̨т да се намерја̨т и в другите славјански езици.
    
    
    • Осмо последствие: чешки език.
      
      
      • chlap (guy), gen. chlapa, dat. chlapovi, voc. chlape, ... plur. chlapi/chlapové
      • bůh (god), gen. boha, dat. bohu/bohovi, voc. bože, ... plur. bozi/bohové
      • syn (son), gen. syna, dat. synu/synovi, ... but voc. synu
      • dub (oak), gen. dubu (never duba), voc. dube, ... plur. duby (dubové is poetic and masc. animate)
      
      
      • Czech is really difficult in this respect.
      • В това отношение чешкијът език наистина е труден.
    
    
    •   .. скриј ги последствијата ..  (.. скриј го омесването на славјанските склоненија ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Още разсѫђенија по темата: относно битието на българскијът език  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Още разсѫђенија по темата: относно битието на българскијът език  (.. скриј ..)
    
    
    • Да се върнем 11 века назад.
    
    
    • Разглеђаме двама славјаногласни:
      Остромир е свикна̨л да скланја думата "Бог" по O-схемата,
      а Вълкашин - по U-схемата.
    
    
    • Не̋кој славјаногласен казва: "Слава Богови!".
      И двамата Остромир и Вълкашин го разбират напълно: "Glory To God".
      Остромир си казва на ум: В нашето село казват "Слава Богу!".
    
    
    • Не̋кој славјаногласен казва: "Слава Богу!".
      Остромир го разбира така: "Glory To God".
      Вълкашин го разбира така: "Glory Of God" или "God's Glory".
    
    
    • Да се върнем в съвременна Българија.
    
    
    • Всичките изрази "Glory To God", "Glory Of God" или "God's Glory"
      се превеђат еднакво: "Слава на Бог" или "Слава на Бога" или "Слава Богу".
    
    
    • Езикът ни вече е балкански:
      
      
      • {Балкан-1}. Еднакво изразјаване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}.
    
    
    •   .. скриј го битието на българскијът език ..  (.. скриј го омесването на славјанските склоненија ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► Още по темата: Нов акузатив за одушевени сѫществителни имена в славјански  (.. покажи ..)
  • ▼▼ Още по темата: Нов акузатив за одушевени сѫществителни имена в славјански  (.. скриј ..)
    
    
    • Поради звукови измененија, нај-вече заради законът за отварјане на сричката, при сѫществителните имена от мѫжки род в единствено число, както по O-схемата, така и по U-схемата, формите на старијът винителен падеж (акузатив) съвпадна̨ли с формите за именителен падеж (номинатив).
    
    
    • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
    
    
    • Не ставало јасно кој кого е чул (услышал).
    • За да разреши проблемът, славјанскијът език развил категоријата "одушевени сѫществителни имена" и за "одушевени сѫществителни имена" създал нов винителен падеж, нов акузатив, с форми от генитивът (родителнијът падеж).
    
    
    • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
    • Чьловѣка услъıша Богъ.
    • Чьловѣкъ услъıша Бога.
    
    
    • Интересното е, че новијът акузатив заимствал генитивната форма само по O-схемата.
    • Например: Думата "съıнъ" можела да има генитив както по O-схемата (съıна), така и по U-схемата (съıну).
      Обаче, новијът акузатив можел да бѫде само "съıна".
    
    
    •   .. скриј го новијът акузатив ..  (.. скриј го омесването на славјанските склоненија ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
  
  
  • ►► References: препратки  (.. покажи ги ..)
  • ▼▼ References: препратки  (.. скриј ги ..)  (.. скриј го омесването на славјанските склоненија ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
    
    
    • forumnauka.bg: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род
    • forum.wordreference.com: All Slavic: About the Confusion of O-declension and U-declension
    • christotamarin.blogspot.com: Относно Balkansprachbund-ът: балканскијът езиков съјуз
  
  
  • ◄►  (.. скриј го омесването на славјанските склоненија ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. покажи там ..)  (.. свиј всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: Интервју с изтъкна̨тијът български езиковед акад. Владимир Георгиев  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: Интервју с изтъкна̨тијът български езиковед акад. Владимир Георгиев  (.. разгъни ..)  (.. свиј ..)  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • ◄► Това интервју от 1985 е полезно четиво и го копирам да го има и тука при мене, в случај че изчезне оттам.
  • ◄► Копирам тука и коментари от facebook, мои и на други хора, във връзка с това интервју.
  • ◄► Не става јасно кој е интервјуиращијът.
  
  
  • ◄► Четири теми от интервјуто представлјават интерес:
    
    
    • Дешифрирането на минојската писменост.
    • Самокритика защо тој не е успе̋л да разчете Линеар_Б.
    • Как е бил превъзмогна̨т "јафетизмът" на Мар.
    • Дешифрирането на етруската писменост.
  
  
  • ►► Текстът на интервјуто  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)
    
    
  • ▼▼ Ето го интервјуто или по-скоро спомен за него  (.. скриј го ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)

    През ле̋тото на 1985 тре̋бваше да направја̨ анкета с нашијът бележит езиковед акад. Владимир Георгиев. Това беше задължително за дипломната ми работа в университетът в Пловдив. Курсовијът ми рѫководител проф. Борис Симеонов по този повод бе уредил да посетја̨ село Габаре, Врачанско, където акад. Георгиев ще̋л да прекара ле̋тото, в родната си кѫща.

    Анкетата ми беше за минојскијът език и съвместната работа на акад. Георгиев с англичанинът Мајкъл Вентрис, којто през 1953 бе разчел минојската писменост Линеар_Б.

    Пътувах до Габаре с влак и автобус. В началото на селото се белееха̨ руините на "кале", т.е. останки от стара крепост. Природата бе живописна, никъде не съм виђал толкова много бръмбари-рогачи. В полето имаше козар и тој ме упѫти към кѫщата на професорът.

    Отворих широка порта към двор с много овощни дръвчета. В дъното до един сајвант имаше сенник, а под него маса с две чаши и чајник. Владимир Георгиев бе облечен в разкошни западни дрехи, които придаваха̨ на старческата му осанка спортен вид. Тој удрјаше бързо и уверено върху клавишите на пишеща машина, а на белијът лист се реде̋ха латински букви.

    Повечето от книгите на световно известнијът професор лингвист бе̋ха̨ написани на френски, немски, англијски и руски. Дори издадената през 1949 в сборникът "Годишник на Софијскијът университет" монографија "Дешифриране на минојските надписи", којато бе̋х издирил в библиотеката, за да се подготвја̨, бе на френски.

    Като видјах Владимир Георгиев в дворът, се стѫписах. Едва сега си дадох сметка, че пред мен стои не само човекът, којто бе дешифрирал минојскијът и етрускијът, но којто знаеше древногръцки, латински, хетски, лувијски, фригијски, тракијски, лидијски, семитски, финикијски... Бе̋х на прагът на портата и реших да се върна̨, за да не преча̨ на работата, когато чух бодрото:

    - Ти ли си студентът на Боби Симеонов? Влизај, влез! Знаеш ли на какво викат по нашијът крај "мјуре"?

    - Не, - едвам отговорих и вече се чудех дали да му кажа̌, че имам интереси към сравнителното езикознание, а не толкова към лексикологијата. Но си замълчах, щеше да прозвучи тѫпо.

    - Ти си мјуре, но не си виновен. Влизај, сипи си чај. Много сѫ лјубопитни… Боби те праща тук по зарѫка на Стефан Продев, гложди ги лјубопитството, пък и нали вече е "перестројка"… Се̋дај, ще им утолим жађата за клјуки…

    Не̋мах представа за какво говори, но интуитивно схвана̨х, че професор Симеонов е имал основателна причина да фамилиарничи с мен. Всички състуденти ми завиђаха̨, Боби се славеше в университетът с високомерието и пренебрежението си към те̋х, а мен ме протежираше. Јавно това е да си "мјуре"?

    През 1985 светът следеше със затихна̨л дъх прословутата "перестројка" на съветскијът президент Михаил Горбачов, с којато тој обещаваше "социализъм с човешко лице". В СССР настѫпваха̨ промени. Те особено радваха̨ интелигенцијата в Българија, којато стана̨ смела и започна̨ да се опијанјава от възможността за "гласност". Все повече се чуваха̨ критични думи, а тон за това в нашата страна се даваше от вестник "Култура" и неговијът главен редактор Стефан Продев. Както разбрах по-късно, Продев бе накарал Боби Симеонов да прати един студент, којто под предлог за "анкета" за дипломната си работа да накара великијът мълчаливец Владимир Георгиев да проговори. Обаче шефът на вестник "Антени" Веселин Јосифов, известен с контактите си с Държавна сигурност, беше разбрал "планът" и дружески бе предупредил Владимир Георгиев каква е целта на "анкетата" ми. От всички само аз не знаех, че съм "мјуре" и че "анкетата" ми се следи от доста хора, които искаха̨ да разбера̨т една истина…

    Вгледах се в лицето на Владимир Георгиев, којто довършваше статијата си на немски, и установих, че това е лице на човек, затворен в себе си. То не излъчваше нищо простодушно и славјанско, не̋маше ги и типичните черти на българите, се̋каш пред мен беше западнјак. Зад непосредствената учтивост се криеше талантът на индивидуалист.

    Още през 1934, както разбрах по-късно, младијът учен Георгиев е имал срещи във Виена, където е специализирал, с учен-нацист, којто се е опитал да го вербува за аријското езикознание.

    През 1933 и 1934 Георгиев специализира във Виена при нај-добријът езиковед по древни езици проф. Паул Кречмър. Пред него тој споделја теоријата си, че населението, което е живе̋ло на Балканите и на Егеја преди гърците, е говорило особен индоевропејски език. Георгиев дори сме̋тал, че е възможно създателите на крито-минојската писменост да сѫ въодушевили финикијците да създада̨т својата азбука. Дарбата на младијът български учен и лекотата, с којато усвојавал новите и древни езици, е направила впечатление на Кречмър и един ден се појавил този учен от Берлин, којто се опитал да убеди българинът, че в светлината на новите достиженија на аријското езикознание на Шухард и Рејнерт, произходът на гръцкијът народ е германо-аријски и гърците сѫ първите индогерманци на Егеја, а ако е имало изобщо народи преди гръцката колонизација, те не сѫ индоевропејски, а веројатно семити.

    Георгиев си замълчал. Тој си спомни, че е мълчал по сѫщијът начин и не̋колко години преди 1950, когато с типичнијът си маниер на убеђение, което не търпи неподчинение, съветските езиковеди пропове̋двали на българските си колеги, че марксисткото езикознание започва с јафетизмът на Н.Ја.Мар…

    През 1985 не̋маше леснодостѫпни записващи устројства (касетофони) и аз дращех по тетрадката с молив, а академик Георгиев е единственијът човек на светът, којто ме е успокојавал, че така и така ще предам ве̋рно думите му, и да не се притеснјавам, ако пропусна̨ да запиша̨ нещо…

    Все пак съм записал немалко пре̋ка реч на мојът събеседник:

    - Не̋ма нито "аријско езикознание", нито "марксистко езикознание". Има умни хора, учени, езиковеди. Един от те̋х е Роман Јакобсон. Тој напусна̨л болшевишка Русија след револјуцијата, но не се занимавал с политика и успе̋л да поддържа връзки с колеги от СССР. Јакобсон ги утешавал, че е абсурд "јафетизмът" на Мар да замести истинското сравнително езикознание, но Мар почина̨л през 1934, а теоријата му продължавала да ограничава научните методи на сравнителното езикознание в СССР. Ето защо Јакобсон намерил връзки и един ден през 1950 престарелијът Сталин приел в кабинетът си един млад съветски учен-езиковед, чието име никога не̋ма да научим. Тој разказал на Сталин, че учението на грузинецът Мар не е истинска наука за езикът. Не се знае какво още му е говорил, но много скоро Сталин написал езиковедска студија и стана̨л езиковед. Била публикувана във вестник „Правда“ на първа страница без име, но всички знаели, че това го е писал лично другарјът Сталин. За един ден Мар бил детрониран и от светило на марксисткото езикознание бил изпратен посмъртно в Сибир, а Номер 1 на марксисткото езикознание стана̨л Сталин, којто наблегна̨л на методологијата. Сталин бил написал горе-долу следното: дори Маркс и Енгелс се учеха от диалектическијът метод на Хегел, а другарјът Мар отказа да се учи от постиженијата на класическото индоевропејско езикознание… Јакобсон веднага написал статија в западен световен езиковедски журнал, в којато подкрепјал езиковедът Сталин.
    Всѫщност, Сталин е направил добро през животът си единствено на съветското езикознание, и то от старческа жађа да е и езиковед…

    Георгиев замълча за миг, събра мислите си и продължи:

    - Аз издадох на френски през 1949 книжката си от 80 страници "Дешифриране на минојските надписи". Беше ме страх да ја̨ издам на български, защото все щеше да се намери не̋кој, којто услужливо да каже, че не е "јафетическа". Но след статијата на Сталин от 1950 нещата се промениха̨. През 1950 и аз се вклјучих да хвалја̨ Сталин и изнесох два доклада "Учението на Ј.В.Сталин за езикът и проблемите на българското езикознание" и "Значението на новите трудове на Ј.В.Сталин за развитието на българското езикознание". За мен 1950 година беше нај-плодотворна като учен, понеже всичко, върху което бе̋х работил, под страх да не бѫда̨ обвинен, че не е "јафетическо", сега можех да го публикувам уж е в духът на марксисткото езикознание на Сталин. Така се појавиха̨ работите ми, които ме направиха̨ не само известен на запад, но и стана̨х светило в СССР, при това по теми, които не бих могъл да издам нито когато бе̋хме пријатели на Германија, нито по времето от 1944 до 1950, когато можех да бѫда̨ обвинен, че не съм "јафетист". Аз бе̋х езиковед със световна известност още тогава и можех да пиша̨ на какъвто си искам от европејските езици и да публикувам, където си искам. През 1950 издадох съкратен вид на книгата си за дешифриране на минојските надписи в број 4 на съветското научно списание "Вестник древней истории". През сѫщата година излезе в Годишникът на Софијскијът университет трудът ми "Минојските двуезични надписи". През 1950 пусна̨х обстојна статија по тази тема и в англијското списание "The Language" под надслов: "Разрешението на минојскијът проблем". Все през 1950 в кн. 2 на "Lingua Romanensis" публикувах "Към въпросът за тълкуването на четири минојски надписи", а в "Studi Etruschi" пусна̨х "Произходът на етруските", където доказвах, че името "етруски" води произходът си от "Троја". През 1950 в немското Kleinasiatische Forschungen пусна̨х "За произходът и езикът на пеласгите, данајците и ахејците", а в бр. 71 на "Списание на БАН" се појави пак през 1950 статијата ми "Към етногенезисът на гръцкијът народ". Как се казваш?

    Вдигна̨х глава от листът и си казах името и фамилијата. Професорът кимна̨ гостоприемно, се̋каш едва сега ме бе поканил вкѫщи, и попита:

    - Сигурно си влјубен в структурализмът на Сјусјур?

    - Да - усмихна̨х се аз. - Но чета̨ и структуралисти литератори, като Цветан Тодоров от Париж.

    - Охо, - засме̋ се Георгиев. - А изкушен ли си от историјата?

    - Малко - уклончиво отговорих аз.

    Изведнѫж живијът поглед на ученијът потъмне̋ и се̋каш увехна̨. Тој каза повече на себе си:

    - Аз бе̋х много изкушен от историческата тема за предгръцкото население на Егеја и неговијът произход. За един историк е добре да има филологическа подготовка, като мојата. Но за един езиковед, којто е тръгна̨л да дешифрира непознати писмености, е гибелно да изграђа априорна историко-културна теорија. Тја може да го подведе при конкретната работа над дешифрирането. Това научих от Мајкъл Вентрис, един англичанин, по професија архитект. Тој никога не ми го е казвал, нито си го е мислел, очевидно. Аз просто го проуме̋х, след като тој разчете Линеар_Б… Вентрис беше лјубител, но с добра езикова подготовка, и се опитваше да разчете минојските надписи. Преди него неуспешно се бе опитал Хрозни, един чех, којто в младите си години разчете хетската писменост, но на стари години не успе̋ да се справи с минојската. През 1950 получих за първи пѫт писмо от Мајкъл Вентрис, в което тој ми съобщаваше, че следи моите разработки по дешифриране на минојската писменост и е възхитен от опитът ми да пробија̨ чрез фонетичното значение на знаците. Мајкъл ми изпращаше резјуме̒ от своја кореспонденција с другите изследователи по светът, които правеха̨ опит да дешифрират знаците от Крит. Тој ми предложи да си сътрудничим и редовно изпращаше писма какво предприема и докъде е стигна̨л. За да ме улесни, предложи сам да се съсредоточи в морфологични опити, след като аз съм поел фонетичните, но американката Алиса Кобер му била писала, че е безсмислено да се води кореспонденција. А Кобер бе единствената, којато се занимаваше с флексијата и дали единственото и множественото числа при минојските надписи се различават от падежите или не. Мајкъл тръгна̨ по тоја пѫт и ми благодареше за проучванијата ми над етрускијът език, понеже бе убеден, че минојските надписи сѫ на етруски. Както казах, тој не беше филолог и ми пишеше, че без помощта на човек като мен, којто да познава древногръцките диалекти, не̋ма да успее да направи таблица с повтарјащи се минојски знаци, понеже има понјатие само от класическијът гръцки на Омир и не знае как е звучал гръцкијът 500 години преди това.

    Всѫщност, знаеш ли какво е казал "Еклисиаст" в Библијата? – този въпрос бе към мен: - Много познание не развива духът. Това е казал и го е казал за такива като мен…

    Владимир Георгиев се огледа. Беше хубав ден от крајът на август, дълъг и топъл. Тишината попиваше в мислите му и го предразполагаше към откровение:

    - Ти не̋ма да си ходиш, ще спиш в ле̋тната кухнја. А сега ще ти кажа̨ нај-важното. Когато в началото на 20-ти век Евънс проучи минојските надписи, тој установи и трите вида минојско писмо. Първата писменост на древните хора от Крит, живели в столицата Кнос на легендарнијът цар Минос през 3-то хилјадолетие преди новата ера, е било јероглифното писмо. Но минојските јероглифи не̋мат нищо общо с египетските. Приемник на критските јероглифи е писмото Линеар_А, което не е разчетено, но се знае, че не е на гръцки език. След това е Линеар_Б, което е на елински диалект от поне 800 години преди Омир. На Кипър има слогова писменост, којато е от времето на микенците. Всички тези писмености се засичат, дори не е јасно дали кноските јероглифи сѫ били употребјавани от сѫщијът народ, којто е говорил Линеар_А. През 1972 във Варна беше открито халколитно селище от 4-то хилјадолетие преди Христа, където е намерено нај-старото технологично обработено злато в Европа и светът. Сложи една права линија от Варна до Крит и пред теб е територијата на загадката, наречена "древни Балкани". Тук топонимите и днес са от времето на пеласгите и траките. Класическијат древногръцки е пълен с такива думи, а Крит е бил робовладелческо общество, понеже минојските надписи са предимно инвентарни списъци, били са продавани и хора, не само жито и добитък. А в "Илиада" Омир ни представја една родова аристокрација, којато тепърва ще става робовладелско общество. Мојата идеја, свързана с историческата картина на Балкано-егејскијът све̋т, беше, че "Илиада" и "Одисеја", независимо, че се формират међу 10-ти и 6-ти в.в. пр.н.е., съдържат всѫщност спомен от крајът на микенската епоха. Този спомен е мѫтен, понеже над него сѫ наслагвани по-късни елементи, но споменът може да бѫде реконструиран. Аз установих, че героите, които водја̨т војна против Троја в омировскијът епос, сѫ наричани "ахејци, данајци и аргејци", но това очевидно не сѫ гърци, въпреки че като не-гърци сѫ били елинизирани. Чисто гръцките племена, а именно еолијци, доријци и јонијци ги не̋ма в "Илиада". В неја̨ името на јонијците се среща само един пѫт, в 13-та песен, но това јавно е по-късна добавка. Разбираш ли, трите главни племена, от които е съставен гръцкијът народ, които сѫ доријци, еолијци и јонијци, не сѫществуват за "Илиада". Според мен, микенската цивилизација е била унищожена през 12-ти век от гърците и аз бе̋х съгласен с Мајкъл Вентрис, че Линеар_Б не е писменост на древногръцки език, а на етрускијът, но сгреших. Вентрис все пак доказа, че Линеар_Б е писменост на древногръцки. И все пак, независимо, че Линеар_Б е била писменост на древногръцки език, тој не е сѫщијът като древногръцкијът на Омир. Разбираш ли? За Чедуик това е стар диалект, а за мен ахејци, данајци и аргејци сѫ очевидно пра-гърци, те говорја̨т којне, древногръцки, којто не е точно езикът на Омир. Това јавно сѫ първите елинизирани микенци и те̋хна писменост е Линеар_Б. По-късно, чистите елини, каквито сѫ доријци, еолијци и јонијци, приемат за писменост финикијската азбука.

    - Ако не са гърци, какви са? - попитах аз.

    - Тукидид пише: "До Тројанската војна Елада не бе направила нищо с общи усилија. На мен даже ми се струва, че Елада като съвкупност не е и носила това име и че това нејно обозначение дори не е сѫществувало преди Елин, синът на Девкалион, но че имената по неја̨ идвали от имената на отделните племена, предимно пеласгите." А Херодот отбеле̋зва: "Населението на Атика беше пеласгијско, но с идването на елините то промени својът език." Забележи, името на данајците в класическијът период не е свързано нито с едно гръцко племе и не̋ма връзка с гръцки диалект. Причината очевидно е следната. През 1947 при разкопки в југо-източна Мала Азија бе̋ха̨ намерени билингви на јероглифнијът "хетски" и на финикијски езици. Това даде възможност да се дешифрира јероглифнијът "хетски" и стана̨ јасно, че тој е език на народът "дануна". Отдавна се предполагаше, че името "дануна", което се среща в египетски и семитски, е идентично с името на "данајците" от "Илиада". "Дануна" е семитското име на този народ, а самоназванието му е "аданава(на)". Тоест, на езикът на гърците е претърпе̋ло съвсем незначително изменение. "Аргејци" значи "жители на Аргос". В класическијът период това сѫ елини, но какви сѫ били жителите на Аргос преди това? В "Каталогът на корабите", една късна част от "Илиада", все пак има данни за по-древни времена. Там срещаме изразът "всеелини и ахејци". Тоест, очевидно изразът е спомен от времето, когато етническото различие међу елини и ахејци, е сѫществувало. И ахејците не сѫ били още елинизирани. Във војната с Троја, елините не сѫ основната сила, те както беотијци и етолијци сѫ викани от не̋кој, којто е рѫководил центърът. Негръцки народи тогава сѫ ахејци, данајци, ликијци, етруски, които по това време сѫ живели в Егејската област. Други негръцки народи, населјаващи тогава Егеја, сѫ: етео-критјаните, пеласгите, кидоните, каријците, лелегите, тројанците, дарданците… През 13-ти век пр.н.е. Егеја е опустошена, а гръцките племена през 12-ти век пр.н.е колонизират и елинизират земите на негръцките народи: Тукидид дава сведение, че Беотија, колонизирана от беотијци, преди това се е казвала Кадмеја. След Тројанската војна, според Тукидид, доријците завладе̋ват Пелопонес. Тесалијците превземат Тесалија, етолијците земјата, којато става Етолија. Атинјаните, които сѫ пеласги, сѫ елинизирани от јонијците. Пеласгите в Атина, според Херодот, се самонаричали "кранејаи"… Ето това е мојата историческа теорија: носителите на крито-микенската цивилизација сѫ били не-гърци. Окончателното колонизиране на таја цивилизација от гърци е завършило през 12-ти век пр.н.е. След 12-ти век вече не̋ма минојски писмености. Една част от ахејци, данајци, аргејци и кидонци остават на Егеја и сѫ асимилирани, а друга се заселва по јужнијът бре̋г на Мала Азија. Техните имена се срещат в хетски език и в јероглифнијът "хетски", езикът на "дануна". Една част от пеласгите и старо-критјаните се преселват от Крит в Палестина след 12-ти век пр.н.е. и имената им като пелистимци/филистимци и кафторијци (о. Кафтор в Библијата е о. Крит) са известни в Библијата, където се сочи, че са преселници от о. Кафтор. Тоест, според мојата теорија, произходът на гръцкијът народ и на гръцкијът език от класическата епоха, сѫ резултат от доста сложен синтез на негръцки и гръцки племена и диалекти. Грешката ми беше, че не допусна̨х, че този период започва още през 15-ти век пр.н.е. и че е възможно минојското писмо Линеар_Б да е част от този сложен синтез. И докато аз ве̋рвах на априорната си историческа теорија, според којато елинизацијата датира след 13-ти век пр.н.е. и не допусках, че Линеар_Б, којто е от 15-ти век пр.н.е., е форма на древногръцкијът, мојът пријател Мајкъл Вентрис, необременен от исторически хипотези, на базата на една таблица, направена по образец на военните системи да дешифровка, влезе в историјата.

    - А как дешифрирахте етруската писменост?

    Владимир Георгиев се засме̋:

    - Отказах се от историческите хипотези, загърбих взирането във фонетиката и използвах "морфологичнијът метод" на Вентрис. Така разчетох етруското писмо. Мајкъл щеше да е щастлив от подходът ми, но нещастна автомобилна катастрофа отне животът му още през септември 1956.

    ►  (.. скриј го текстът на интервјуто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или пък там ..)  (.. свиј всичко ..)

  • ►► Дешифрирането на етруската писменост (мои коментари: .. покажи ги ..)
  • ▼▼ Дешифрирането на етруската писменост (мои коментари: .. скриј ги ..)
    
    
    • За дешифрирането на етруската писменост става дума в крајът на интервјуто.
    
    
    • Текстовете на етруски език сѫ записани с архаични гръцки букви и мога̨т да се чета̨т, без да се разбират.
      Езикът на етруските е неизвестен, или поне така се приемаше доскоро.
    
    
    • Оказва се, че Владимир Георгиев се е заблуђавал, че е разчел етруската писменост. За съжаление, опитът му се класифицира като неуспешен.
    • Основното заблуђение на Владимир Георгиев по този повод е предположението, че езикът на етруските е бил индо-европејски. Мал-шанс. Това предположение се оказва грешно.
    • Но все пак приносът му към разшифроването на етруската писменост се цени.
      Дори отрицателнијът резултат е це̒нен и ценѐн.
    
    
    • Едва в последните години се признава, че етруската писменост е разчетена.
      Приносът основно е на фамилијата Bonfante, баща и дъщерја.
    • Оказва се, че етрускијът език не е индо-европејски.
      Нещо повече, тој не е сроден с никој познат език.
    • (.. скриј ги коментарите за дешифрирането на етруската писменост ..)
  
  
  • ►► "Приносът" на Сталин за развенчаването на "јафетизмът" (коментари: .. покажи ги ..)
  • ▼▼ "Приносът" на Сталин за развенчаването на "јафетизмът" (коментари: .. скриј ги ..)
    
    
    • Ето тука в интервјуто става дума за това.
    
    
    • Акад. Владимир Георгиев казал: Не̋ма нито "аријско езикознание", нито "марксистко езикознание".
    • Така ни каза и преподавателјът ни по диамат в математическијът факултет на софијскијът университет:
      Не̋ма социалистически и капиталистически интеграл!
    
    
    • Lilia.Ilieva::2020-07-04 19:36: Откъде е това интервју? Кога е давано?
      Впрочем, при Сталин сѫ влезли трима езиковеди: Виноградов, аспирантът му Серебренников и Чикобава. Уредил ги е Чикобава по грузинска линија.
      
      Интервјуто е от 1985. Не става јасно кој е интервјуиращијът.
      Веројатно тогава Владимир Георгиев наистина не е знаел кој е нале̋л акъл на Сталин.
    
    
    • Vasil.Davidov::2020-07-04 14:23:
      Товарищ Сталин, Вы большой учёный —
      В языкознаньи знаете Вы толк,
      А я простой советский заключённый,
      И мне товарищ — серый брянский волк. ( текст Алешковски, пее Висоцки)
      
      Владимир Георгиев в интервјуто:
      Всѫщност, Сталин е направил добро през животът си единствено на съветското езикознание, и то от старческа жађа да е и езиковед…
      Това е единственото добро нещо, което Сталин е правил през животът си.
    
    
    • Јафетизмът на Мар, којто е властвал не̋колко десетилетија в съветското езикознание, не признавал аксиомата за естествените езици.
      Все още има доста пишман-лингвисти, които все гледат да ја̨ заобиколја̨т.
    • (.. скриј ги коментарите за развенчаването на јафетизмът ..)
  
  
  • ►► Дешифрирането на минојската писменост (коментари: .. покажи ги ..)
  • ▼▼ Дешифрирането на минојската писменост (коментари: .. скриј ги ..)
    
    
    • Интервјуто с акад. Владимир Георгиев е публикувано в интернет под това заглавие.
    
    
    • Отклонение: Владимир Георгиев употребјава термините "хетски" и "јероглифен хетски".
      Мислја̨, че в по-ново време сѫ стандартизирани термините "хетски" (Hittite) и "хатски" (Hattic).
      Хетскијът език е индоевропејски. Клинописните текстове на хетски сѫ били разчетени от чешкија̨т лингвист Bedřich Hrozný през 1915.
      Клинописните текстове на хетски сѫ нај-старите текстове на индоевропејски език, с които науката разполага.
      Хатскијът език не е индоевропејски.
    
    
    • Сводка за минојската писменост (за незапознатите с фактите).
      
      Има три вида минојска писменост.
      
      
      • Јероглифна. Неразчетена. Подход към неја̨ не̋ма. Минојските јероглифи не приличат на никакви други јероглифи. Текстовете са малко.
      
      
      • Линеар_А. Фонетично сричково писмо. Още неразчетено. Владимир Георгиев има принос в изследването на тази писменост. Не е јасно на какъв език е. Веројатно е на не̋кој отдавна изчезна̨л език.
      
      
      • Линеар_Б. Фонетично сричково писмо на гръцки език от онова време. Разчетено от Мајкъл Вентрис.
      
      Текстовете на Линеар_А мога̨т приблизително да се чета̨т на глас, но без да се разбират.
      Текстовете на Линеар_Б се разбират, защото сѫ на гръцки.
      
      Не е јасно дали езикът на минојските јероглифи и езикът на Линеар_А е един и сѫщ.
      Писмеността Линеар_А веројатно е била разработена за този неизвестен език и не е била съвсем подходјаща за гръцкијът език.
      Поради това гръцките текстове, записани на Линеар_Б, звуча̨т своеобразно и непривично.
    
    
    • В интервјуто си Владимир Георгиев набле̋га на оправданијата за неуспехът си.
      Тој е имал и подготовката, и възможността да разшифрова Линеар_Б, но поради предубеђенија към гръцкијът език, успехът отишъл при Мајкъл Вентрис.
    
    
    • Опит за аналогија:
      
      Линеар_А може да се чете на глас, но не може да се разбира - езикът е съвсем непознат. Не̋ма изгледи да бѫде не̋кога разшифрован.
      
      Етруската писменост преди фамилијата Bonfante е била на сѫщото дереџе: чете се, понеже буквите сѫ като гръцките, ама не се разбира какво пише - езикът е съвсем непознат.
      
      Каква е разликата? Защо в разчитането на етруското писмо все пак е имало успех?
      
      Заради огромнијът број запазени етруски надписи - около 10000.
      
      И сега вкарајте в тази схема тракијскијът език с единственијът надпис - на пръстенът от Езерово.
      Никакъв шанс не̋ма тракијскијът език не̋кога да ни стане известен.
    • (.. скриј ги коментарите за дешифрирането на минојската писменост ..)
  
  
  • ►► References: препратки  (.. покажи ги ..)
  • ▼▼ References: препратки  (.. скриј ги ..)  (.. скриј го интервјуто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)
    
    
    • arhivar.blog.bg: Дешифриране на минојската писменост
    • Дешифриране на минојската писменост (интервју с акад. Владимир Георгиев)
    • wikipedia: Vladimir Georgiev
    • wikipedia: Michael Ventris
    • wikipedia: Борис Симеонов
    • wikipedia: Марр, Николај Јаковлевич
    • wikipedia: Japhetic theory
    • wikipedia: Ј.В.Сталин: Марксизм и вопросы јазыкознанија
    • wikipedia: Roman Jakobson
    • wikipedia: Hittite language
    • wikipedia: Hattic language
    • wikipedia: Etruscan language
    • wikipedia: Giuliano Bonfante
    • wikipedia: Larissa_Bonfante
    • christotamarin.blogspot: Аксиомата за естествените езици
    • christotamarin.blogspot: Естествените езици в непрестанна проме̋на
    • facebook/christo.tamarin::2019-04-10 09:27
    • facebook/ Даниел Николов ::2019-04-08 16:15
    • facebook/Lilia.Ilieva::2020-07-03 04:11
    • wikipedia: Товарищ Сталин, вы большој учёныј
    • youtube: Товарищ Сталин, вы большој учёныј (поёт Высоцкиј)
  
  
  • ◄►  (.. скриј го интервјуто с акад. Владимир Георгиев ..)  (.. свиј го ..) (.. разгъни го ..) (.. покажи там ..)  (.. свиј всичко ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: Келтската езикова група  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: Келтската езикова група  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..) 
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-11 09:53:: Келтската езикова група  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-11 09:53:: Келтската езикова група  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • The Celtic Language Group: wikipedia.
    
    
    • Тъј като аз кјорав келтски език не знам, тука ще пиша̨ само общи съображенија.
      
      
      • Когато съм разсѫђавал за индо-европејщината, примери с келтски езици не съм давал - ограничавал съм се до славјански, гръцки, романски и германски.
      
      
      • В този подраздел ще се събира материал за съпоставката међу келтската езикова група и славјанската езикова група.
    
    
    • [Факт] Има в нај-западните части на Европа една група от 4 (четири) родствени езика, които сѫ доживели до нашето време.
    
    
    • [Забележка] Повечето от езиците, говорени не̋кога през мина̨лите хилјадолетија, сѫ умрели. Думата "умрели" тука означава, че те сѫ изчезна̨ли, без да оставја̨т потомство. В този смисъл, латинскијът език не е умре̋л, защото е оставил потомство. Тој - латинскијът език - е доживе̋л до нашето време в разнообразни форми: френски език, италиански, испански, португалски, влашки, ..
    • [Факт] През 18-ти век споменатата по-горе група от четири родствени езика била наречена келтска.
    
    
    • [Забележка] "Келти" е название на не̋какви племена или народи от древността, споменавани в историческите извори.
    
    
    • [Забележка] Думата "келти" в езиковедски смисъл и думата "келти" в смисъл от историјата и археологијата не̋мат нищо общо. Така както думата "композиција" в смисълът ӥ от музиката и живописта и думата "композиција" в смисълът ӥ от железопѫтнијът транспорт не̋мат нищо общо. Композиторите композират музика - музикална композиција. Бургаските железничари композират черен влак за Софија - влакова композиција.
    
    
    • [Факт] Келтската езикова група е част от индо-европејското езиково семејство, наред с други езикови групи като романската, славјанската, германската, иранската и индијската, наред с езици като гръцки, албански и арменски, всеки от които сам образува група.
    
    
    • [Забележка] Лично аз разбирам по̀ от дѫлбоко принадлежността към индо-европејското езиково семејство на славјанската група, на германската група, на романсът и на гръцкијът език. Принадлежността на келтската група и на другите горе-споменати езикови групи и езици към индо-европејското езиково семејство ја̨ приемам на доверие.
    
    
    • [Забележка-резјуме ] В Европа сѫ разпространени индо-европејски (ИЕ) езици от пет групи: романската, германската, славјанската, келтската и индијската, а сѫщо така още два ИЕ езика - гръцки и албански, всеки от които сам образува група. Арменскијът не го вклјучвам в Европа, за да не вклјуча̨ и иранската група - нека тези си остана̨т в Азија. Ама циганскијът език не̋ма как да го изклјуча̨ и затова споменах индијската група.
    
    
    • [Факт] От всичките споменати в горните забележки езикови групи и езици, нај-малко носители - нај-малко хора, говорещи на те̋х, има келтската езикова група.
    
    
    • [Забележка] От всичките споменати в горните забележки езикови групи и езици, можем да отделим циганскијът език и келтските езици. Те имат особеност. Не̋ма носител на циганскијът език, којто да знае само цигански. Не̋ма носител на не̋кој келтски език, којто да не знае сѫщо така англијски или френски.
    
    
    • [Факт] Четирите келтски езика се делја̨т на две групи - Brittonic u Goidelic, или P- и Q-:
      
      
      • {P:Brittonic languages} два източни келтски езика, означавани още като два P-езика или два езика от подгрупата на P-келтските езици.
      
      
      • {Q:Goidelic languages} два западни келтски езика, означавани още като два Q-езика или два езика от подгрупата на Q-келтските езици.
    
    
    • [Факт-P] Двата езика от подгрупата Brittonic сѫ:
      
      
      • Валијски (Welsh). Езикът на У̌елс (Wales). Дали принцът и принцесата на У̌елс го знаја̨т този език? Поне̋кога в текстове на български този език може да се срещне и като галски. Според wikipedia-та, Welsh е ро̀ден за 562000 души. (.. чуј валијски как звучи ..) 
      
      
      • Бретонски (Breton). Говорен на полуостров Bretagne в Западна Франција. Според wikipedia-та, ро̀ден е за 206000 души. (.. чуј бретонски как звучи ..) 
      
      
      Общо около 800000 души имат не̋кој P-келтски език за ро̀ден.
    
    
    • [Факт-Q] Двата езика от подгрупата Goidelic сѫ:
      
      
      • Ирландски (Irish). Говори се на остров Ирландија. Според wikipedia-та, ро̀ден е за около 80000 души. (.. чуј ирландски как звучи ..) 
      
      
      • Шотландско-гаелски (Scottish Gaelic). Говори се в Шотландија. Според wikipedia-та, ро̀ден е за около 60000 души. (.. чуј шотландско-гаелски ..) 
      
      
      • [Забележка] Не бива да се бърка шотландско-гаелскијът език (Scottish Gaelic), којто е Q-келтски език, със шотландскијът (Scottish) диалект на англијскијът език.
      
      
      Общо около 200000 души имат не̋кој Q-келтски език за ро̀ден.
    
    
    • [Факт-PQ] (wikipedia) Общо около един милион души имат не̋кој келтски език за ро̀ден. Това е много по-малко от албански, много по-малко от арменски. Но този број е по-голе̋м от хората, имащи езикът на баските за ро̀ден.
    
    
    • [Факт-PQ] Във wikipedia-та се дават още два келтски езика, всеки с по-малко от 2000 носители:
      
      
      • Корнуолски (Cornish). На полуостров Cornwall. Това е P-език, от подгрупата Brittonic, и веројатно може да мине за диалект на валијскијът. (.. чуј как звучи Cornish ..) 
      
      
      • Мански (Manx). На остров Ман. Това е Q-език, от подгрупата Goidelic, и веројатно може да мине за диалект на ирландскијът. (.. чуј как звучи Manx ..) 
    
    
    • [Забележка] На въпроси дали не̋кој език е диалект обикновено отговор дава политиката.
      
      Запазвам си правото да считам двата езика Cornish и Manx, езици с пренебрежимо малко носители, за диалекти.
      
      Предпочитам бројът на келтските езици да си остане 2+2=4.
      А не 3+3=6.
    
    
    • [Забележка] Има два големи британски острова - остров Великобританија и остров Ирландија. Всичкото им население от над 80 милиона знае англијски и в ежедневието си се оправја на англијски. По-малко от милион местни хора имат не̋кој келтски език за ро̀ден, но и те знаја̨т и англијски. Е, да - гастарбајтерите от Полша знаја̨т полски, а гастарбајтерите от Пакистан - панџабски.
    
    
    • [Забележка] Смеја̨ да предположа̨ следното.
      
      
      • Пра-келтскијът език (Proto-Celtic), реконструиранијът общ предшественик на 4-те келтски езика, се е говорел на остров Великобританија.
      
      
      • После - след век-два - и сѫседнијът остров Ирландија се е заразил с Proto-Celtic.
      
      
      • Пребиваващијът на остров Великобританија пра-келтски език се е развил до P-келтски език. Зараза с P-келтски език се е прехвърлила от островът на полуостров Bretagne. И така сега имаме два P-келтски езика или два езика от подгрупата Brittonic - един на островът (Welsh) и един на полуостровът (Breton).
      
      
      • Пребиваващијът на остров Ирландија пра-келтски език се е развил до Q-келтски език. Зараза с Q-келтски език се е прехвърлила от остров Ирландија към северните части на остров Великобританија. И така сега имаме два Q-келтски езика от подгрупата Goidelic.
    
    
    • [Забележка] Територијата на Западна Европа се изклјучва като възможна родина на ПИЕ (PIE, Proto-Indo-European, пра-индо-европејскијът език). Двата британски острова сѫщо се изклјучват. Всички индо-европејски езици от германската, романската и келтската група, които сега се говорја̨т на териториите на Западна Европа и британските острови, по не̋кое време сѫ били занесени там.
      
      Какви езици сѫ се говорели на тези територии, преди там да се настани индо-европејщината - един Господ знае, а ние не знаем и не̋ма как да узнаем.
      
      Не се знае и какви езици сѫ се говорели на нашенската територија, а за Западна Европа и британските острови не̋ма как да се знае повече.
    
    
    • [Забележка] По-горе писах, че реконструиранијът общ предшественик на 4-те келтски езика - пра-келтскијът език (Proto-Celtic), се е говорел на остров Великобританија. Може обаче тој да се е говорел преди това на континентът, и вече в качеството си именно на пра-келтски да е премина̨л от континентът на островът, а от континентът да е бил изгонен. Един Господ знае как е било, а ние не знаем и не̋ма как да узнаем.
    
    
    • [Забележка] Предполагам, че келтските езици сѫ били първата индо-европејска вълна̀, зале̋ла Западна Европа и британските острови. И следващата вълна̀, съставена от романските и германските езици, е изтикала келтските езици до крајнијът, до екстремнијът запад, и до екстремно западане.
      
      Но е възможно преди келтоезичната вълна̀ да е имало друга индо-европејска вълна̀, следите от којато да сѫ били заличени от следващите индо-европејски вълнѝ. Един Господ знае как е било, а ние не знаем и не̋ма как да узнаем.
    
    
    • [Забележка] Как да е. Сега келтските езици ни се представјат като "пионерите", като първопроходците на индо-европејщината към Западна Европа и британските острови.
    
    
    • (.. скриј ги фактите и забележките ..)  (.. скриј го коментарът за келтските езици ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-14 15:30:: Съпоставка међу двете езикови групи: славјанската и келтската  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-14 15:30:: Съпоставка међу двете езикови групи: славјанската и келтската  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • The Slavic and Celtic Language Groups: Differences and Similarities.
    
    
    • [Разлика:Difference] Знанијата ми за славјанските езици сѫ дѫлбоки, на експертно ниво. Роднијът ми език е славјански. Докато по сѫщество бѫкел не знам за келтските езици.
    
    
    • [Прилика:Similarity] И двете тези групи принадлежа̨т към индо-европејското езиково семејство. И славјанските езици, и келтските езици сѫ все индо-европејски. Те имат общ предшественик - пра-индо-европејскијът език (ПИЕ, PIE, Proto-Indo-European), говорен преди повече от пет хилјади години.
    
    
    • [Разлика:Difference] Двете групи сѫ от различни страни на изоглосата centum/satem. Славјанските езици стоја̨т на страната satem, а келтските - на страната centum. Било е време, когато значението на тази изоглоса се е преувеличавало от учените езиковеди.
    
    
    • [Разлика:Difference] Келтските езици се говорја̨т от сравнително малко хора в "екстремнијът" Запад на Европа. Хората с ро̀ден келтски език сѫ по-малко от два милиона.
      
      Хората с ро̀ден славјански език сѫ повече от двеста милиона.
      Стотина пѫти повече.
      
      Не̋колко славјански езика, в това число българскијът, сѫ в състојание "напълно развити", fully developed. Едва ли не̋кој келтски език е в такова състојание.
      
      Езикът е напълно развит - fully developed, когато тој е достатъчен за всички нуђи в ежедневието, вклјучително административни и образователни, когато на него има достатъчно литература - и художествена и научна, и когато тој дава достѫп до световната литературна класика чрез качествени преводи.
    
    
    • [Прилика:Similarity] И двете думи "славјани" и "келти" имат точни определенија - точни дефиниции - в лингвистиката. Това сѫ хора, говорещи съответно на славјански или на келтски език.
      
      И двете думи обаче се употребјават и извън лингвистиката, където значенијата им сѫ нејасни. Употребјават се в историјата, археологијата, етно-културните изследванија, дори в генетиката.
      
      Лошото е, че широката публика не разбира, че тези думи се употребјават в различен смисъл.
      
      Например, хората, които в етно-културни или исторически изследванија сѫ наречени "келти", може да не сѫ били келтоезични.
      
      Археологијата може да определја не̋каква изкопана култура като "славјанска", влагајки в думата "славјанска" не̋какъв непознат за мене смисъл, но археологијата може да докаже, че хората сѫ били славјаногласни, само ако изкопае надписи на славјански език.
    
    
    • [Разлика:Difference] Не̋ма хора, говорещи на келтски език, които да наричат себе си "келти" и езикът си "келтски" с наследена думи "келти" и "келтски". Думата "келтски" е езикова класификација, тја е диагноза, а не самоназвание.
      
      Има два славјански народа - словенци и словаци, които наричат себе си "славјани", а езикът си - "славјански".
    
    
    • [Прилика:Similarity] Не̋ма хора, говорещи на келтски език, които да наричат себе си "келти" и езикът си "келтски" с наследена думи "келти" и "келтски". Думата "келтски" е научна езикова класификација, тја е диагноза, а не самоназвание.
      
      За повечето славјаногласни, вклјучително и за нас българите, думата "славјани" или "славјански" е научна езикова класификација, тја е диагноза, а не самоназвание.
    
    
    • [Разлика:Difference] Исторически, археологически, етнокултурни изследванија разширјават ареалът на "келтите" в техен смисъл на думата доста извън ареалът на езиковите келти, както те сѫ познати на съвременната наука за езиците.
      
      В нашата съвременност ареалът на славјаногласието в езиков смисъл е много голе̋м, и не се случва исторически, археологически, етнокултурни изследванија да разширјават ареалът на "славјаните" в техен смисъл на думата извън днешнијът езиков ареал.
    
    
    • (.. скриј ги приликите и разликите ..)  (.. скриј го коментарът за келтските езици ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-05 18:00:: За кратките винителни форми на личните местоименија в източно-българските диалекти  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 13:10:: За кратките винителни форми на личните местоименија в източно-българските диалекти  (.. скриј ..)  (.. покажи там ..)
  
  
  • Не̋мам пред вид всичките източно-български диалекти, а само централно-балканските: Котел-Елена-Търново-Тре̋вна, за които се сме̋та, че сѫ в основата на новобългарскијът книжовен език.
  
  
  • Не̋ма да уточнјавам ареалът на јавлението - јавно е, че тој е доста по-широк.
  
  
  • Тази тема е във връзка с тази.
  
  
  • Kратките (клитичните) винителни форми на личните местоименија в разглеђаните диалекти сѫ изменени и преструктурирани.
    
    
    • За сравнение, дателните клитични форми {ми, ти, си, ни, ви, му, ј, им} сѫ си остана̨ли стабилни.
  
  
  • Нека да разделим винителните клитични форми на три групи:
    
    
    • 1_{мѫ, тѫ, сѫ}
    • 2_{нѫ, вѫ}
    • 3_{го, ја̨, ги}
  
  
  • Третата група 3_{го, ја̨, ги} не показва особености в сравнение с остана̨лите български диалекти.
    
    
    • Формата {ги} е общо нововъведение в българскијът (балкано-славјанскијът) език.
    
    
    • Формата {ја̨} в източните диалекти се произнасја йъ, но това в случајът е етимологичното ӥ произношение, а не е пројава на характерната за тези диалекти вокална редукција.
    
    
    • Формата {го} обаче нормално се редуцира до {гу}, и то дори под ударение (не гу познавам), което може би показва, че ударението е изместено върху клитиката неотдавна или поне след појавата на вокалната редукција.
  
  
  • За първата група 1_{мѫ, тѫ, сѫ} е характерна проме̋ната на етимологичната гласна Е (както в западно-българските {ме, те, се} във Ѫ(Ъ). Това не прилича да е пројава на характерната редукција. По-скоро това е преструктуриране. Може да се тѫрси влашко влијание като објаснение на јавлението. Ако пък държим да намерим објаснение в славјански, то възможно е малкијът јус в тези форми да е премина̨л в голе̋м јус (както има много подобни случаи в полски, макар там те да сѫ систематични).
  
  
  • Втората група 2_{нѫ, вѫ} е нај-интересната. Освен промјана на гласната в Ѫ(Ъ), подобно на първата група, важното в случајът е да отбележим, че източно-българските диалекти различават винителните от дателните клитични форми:
    
    
    • винителните форми сѫ {нѫ, вѫ},
    • а дателните - {ни, ви}.
    
    
    • Пример:
    
    
    • Шъ ви дам да разберете!
    • Ако не слушате, шъ вѫ дам на Торбалан!
    
    
    • И тука нај-веројатно е влашкото влијание.
    
    
    • Възможно е това да е остатък от старо двојствено число, но това е малко веројатно, понеже форми с -A- са невъзможни (Не нѫ оставјај! Не на оставјај!).
  
  
  • И тъј, диференцирането на винителните от дателните клитични форми на личните местоименија е едно от нај-важните нововъведенија в източно-български, което не е вле̋зло в книжовнијът ни език.
  
  
  • Защо не е вле̋зло? Две причини виђам.
    
    
    • Първо, създателите на книжовнијът ни език чувствали непријазън към звукът Ъ.
    
    
    • Второ, по принципът на Марин Дринов, следвало да се приеме западно-българскијът вариант, понеже е по-близо до старо-българскијът език.
  
  
  • (.. скриј ги кратките винителни форми на личните местоименија в източно-българските диалекти ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2023-02-05 20:00:: Паразитно протетично Х в стандартнијът български език (хурката на баба)  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-02-05 20:00:: Две съображенија за хурката на баба: общо и специално  (.. скриј ..)  (.. свиј ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • ►►  Общо съображение: честно да си признаем, че почти нищо не знаем за мина̨лото  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Общо съображение: честно да си признаем, че почти нищо не знаем за мина̨лото  (.. скриј го ..) 
    
    
    • Каква глупост само е сътворил "Google Translate".
      
      
      • ☺ Превел е от български на руски
        "Баба ми предеше с хурка"
        така: "Бабушку унёс ураган". ☺
    
    
    • А можеше "Google Translate" честно да си признае:
      
      
      • Не мога̨ да го преведа̨, interpretation not possible, перевести не удаётся.
    
    
    • Така правја̨т често и историците - и лјубителите, и професионалистите. Без да знаја̨т как точно е било в мина̨лото, разказват не̋какви приказки. И за те̋хно щастие, не̋ма кој да провери, ..
    
    
    • .. защото истината е:
      
      
      • Нищо не знаем за траки, маки, даки и пеко-таки!
      • И за така наречените пра-българи нищо не знаем!
      • Не знаем и не̋ма никога да узнаем!
      • Мина̨лото е мъртво. От умре̋ло хабер не чакај.
    
    
    • Ако не̋кој е оставил не̋какво сведенијце, то това сведенијце може да е чиста проба лъжа. То може да е получено "с Google Translate", например от пѫтуващ търговец, којто таи професионалните си сведенија от конкуренти. Знам, че бѫдещите поколенија не̋ма да мога̨т правдиво да възпроизведа̨т в представите си нашето време въз основа на писмените паметници, които ще им оставим. А пък ако тепърва се намери писмено сведение за мина̨лото - то с почти 100% сигурност ще е съвременен фалшификат. Навъдили сѫ се изобретателни печалбари, навъдили сѫ се и нахъсани патриотари.
    
    
    • Сведенијата, които дава историјата на езиците - лингвистичната археологија - сѫ достатъчно надеђни, по-надеђни от разказът на историците. Вече казах защо - старите документи и надписи може да сѫ пълни с лъжи, но данните за езиците, които лингвистиката извлича чрез анализ на текстовете, сѫ достатъчно надеђни.
    
    
    • Но само дотук. Само ако останем в областта на лингвистиката. Ако намесим генетика, археологија или нещо подобно, тогава надеђността на лингвистичните сведенија, така интерпретирани през извън-лингвистични филтри, пропада.
    
    
    • Писал съм и друг пѫт - археологијата може да има принос към лингвистиката, само ако изкопае надписи (стари текстове, стари звукозаписи сѫщо така се приемат).
    
    
    • (.. скриј го общото съображение ..)  (.. скриј го коментарът за хурката ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Специално съображение: паразитно протетично Х в стандартнијът български език  (.. покажи го ..) 
  • ▼▼  Специално съображение  (.. скриј го ..) 
    
    
    • Тръгвам от етимологијата на думата хурка.
      
      
      • На турски този уред се нарича örke.
      • Първата гласна е непроизносима за българите.
      • Обикновено се апроксимира с "ју".
      • Но този пѫт "ју"-то е стана̨ло на "у".
      • Както при хубав, ще стане дума по-долу.
      
      
      • Думата *јурке ја̨ подвели по женски род и стана̨ла *урка.
    
    
    • И после се пројавило едно јавление, което наричам
      
      
      • паразитно протетично Х в стандартнијът български език.
      
      
      • Тук под "стандартен български език" разбирајте диалектите, легна̨ли в основата на стандартнијът български език.
    
    
    • Примери за паразитно протетично Х:
      
      
      • харесах (гр. αρεσα)
      • хамбар (тур. ambar)
      • хвърлјам (тур. fırlamak, fırlatmak)
      • хубав (влашки *iubav)
      • хурка (тур. örke)
      
      
      • *хат (тур. at): [Димчо Дебелјанов]

        Хатовете там се ритат,
        ниј "магаретата" мрем!

    
    
    • Објаснение за паразитното протетично Х.
      
      
      • В повечето балкано-славјански (български) диалекти звукът Х е изпадна̨л.
      
      
      • В не̋кои диалекти, където звкукът Х е бил изпадна̨л, после се възстановил.
        Такива били диалектите, които после сѫ легна̨ли в основата на стандартнијът български език.
      
      
      • За славјанските по произход думи имало не̋какви опори,
        по които звукът Х да може да се възстанови правилно
        (хле̋б, хре̋н, хитър, храбър, мѫжки полов орган).
      
      
      • Но за чуђите по произход думи хората представа си не̋мали.
        И слагали паразитно протетично Х профилактично.
    
    
    • (.. скриј го специалното съображение ..)  (.. скриј го коментарът за хурката ..)  (.. свиј го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скриј ги всички коментари ..)  (.. свиј ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. pokazhi vsichko ..)  (.. svij&skrij vsichko ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Nesvurzani tekstove ottyk-ottam

Permanently in development.
Tekstovete zaedno nehmat nikakuv smisul.
Vseki tekst e prednaznachen da se pokazva otdelno.
Toj prisutstva tyka, za da se vuzpolzva ot vuzmozhnostite na html.

• 1. Preambjyl: obq razdel
• 4. Prepratki: references
• 5. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

---

►►   1. Preambjyl: obq razdel   (.. pokazhi go preambjylut ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   1. Preambjyl: obq razdel   (.. skrij go ..)

• Tekstovete zaedno nehmat nikakuv smisul.


• Vseki tekst e prednaznachen da se pokazva otdelno.
• Toj prisutstva tyka, za da se vuzpolzva ot vuzmozhnostite na html.


• (.. skrij go preambjylut ..)   .. kum nachaloto ..

---

►►   4. Prepratki (references)   (.. pokazhi gi ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   4. Prepratki (references)   (.. skrij gi ..)

• christotamarin.blog: Списък на нѣ̋кои мои публикации, съотнесени по нѣ̋кои теми
• christotamarin.blog: My Spots On The Net
• christotamarin.blog: The CV of Slavophonia
• christotamarin.blog: Ocherk za kraeslovnite erove: Pregled na staro-slavjanskiut vokalizum
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Klaviatyri s razshirena kirilica
• christotamarin.blog: Etimologichni etjydi (ottyk-ottam v ezikoznanieto)
• christotamarin.blog: Za kompjytrite polinomialno
• christotamarin.blog: [Draft, this file] Nesvurzani tekstove ottyk-ottam

(.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum nachaloto ..

---

►►   5. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)    (.. pokazhi gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum nachaloto ..

▼▼   5. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)    (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto trehbva da otgovorjų, qe prepishu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorjų tyka.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Semantic shifts: Otnosno etimologiata na nehkoi dymi (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Semantic shifts: Otnosno etimologiata na nehkoi dymi (.. skrij ..) (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. pokazhi tam ..)
  
  
  • ►► Obqi razsughenia  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼ Obqi razsughenia  (.. skrij ..)
    
    
    • Leksikata e naj-dinamichniut ezikov sloj.
      Tja naj-burzo i naj-lesno se promenja - vuznikvat ili se zaimstvat novi dymi, stari dymi se zabravjat, dymi promenjat znachenieto si..
    
    
    • Zadachata mi e da dam primeri na semantichni shiftove - promehna na znachenieto na dymite.
    
    
    • Purvo obqo suobrazhenie: Semantichnite shiftove chesto puti se slychvat verizhno. Ako v rezyltat na semantichen shift ostane semantichesko nestabilno vakantno mehsto, dryg semantichen shift go zapulva.
    
    
    • Vtoro obqo suobrazhenie: Decata su osnovni ychastnici v semantichnite shiftove. Novite znachenia na dymite chesto gi zadavat decata. Te su novoto pokolenie nositeli na ezikut.
      
      
      • Purva iljystracia: Jà vdeni, babi, na nishkata konecut v yxoto na iglata!
    
    
    • Qe ypotrebjavam dymite v suvremenniut im vunshen vid, no imajte pred vid, che znacheniata im mozhe da su razlichni.
  
  
  • ►► pazjų - xranjų  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼ pazjų - xranjų  (.. skrij ..)
    
    
    • Tozi semantichen shift e svojstven za nashiut bulgarski ezik. No mozhe da se sreqa i drygade.
    
    
    • Glagolut pazjų e proizvodna dyma ot pazyxa, kojato sega zvychi pazva, i veche taka se pishe.
      
      
      • Ja da si zapazjų kesiata s zhulticite. Tozi izraz purvo oznachaval neqo konkretno: Jà da skrijų v pazvata si kesiata s zhulticite. Tam zhulticite qe su na sigyrno mehsto.
      
      
      • Majkata si go pazi deteto. Tozi izraz suqo oznachaval neqo konkretno: Majkata durzhala deteto pritisnuto kum pazvata si. Deteto se chyvstvalo po-sigyrno i po-zaqiteno do majchinata pazva.
      
      
      • Ot podobni izrazi vuzniknul nashiut glagol pazjų sus suvremennoto si znachenie: oxranjavam.
      
      
      • Zabelezhka: Nema osoben smisul da se tursjųt indo-evropejski suotvetstvia na bulgarskiut glagol pazjų.
        
        
        • Makar dymata pazvant (pazach) da e s persijski proizxod, i makar che persijskiut ezik suqo kato nashiut e indo-evropejski, dymite pazvant i pazach ne su srodni po proizxod.
    
    
    • Staroto znachenie na dymite xranjų i xrana bilo oxranjavam i oxrana. No kogato se pojavila dymata pazjų, s kojato mozhelo da se zameni dymata xranjų, ezikut ni se pochyvstval svoboden da izmeni znachenieto na tazi dyma xranjų.
    
    
    • Majkata si go xrani deteto.
      Nehkoga tova oznachavalo: Majkata si go pazi deteto.
      Sega oznachava: dava my da jade.
    
    
    • Majkata si go kurmi deteto.
      Nehkoga tova oznachavalo: Majkata dava na deteto da jade, ne nepremenno mlehko ot gurdite si.
      Sega oznachava: dava my da syche.
    
    
    • Ednovremenno s glagolite xranjų i kurmjų, suotvetno promenjat znacheniata si i dymite xrana i kurma.
      
      
      • Sravnete znacheniata na podobnite dymi v ryski. Tam glagolut хранить zapazva staroto si znachenie ot curkovno-slavjanski (staro-bulgarski), a v iztochno-slavjanskata si pulnoglasna forma хоронить oznachava pogrebvam (zapazvam murtvoto tehlo v zemjata da ne se vmirishe). V ryski dymata кормить ima staroto si znachenie, a na bulgarskoto kurmjų bi suotvetstval izrazut кормить грудью.
    
    
    • A kak da namesim decata? Predstavete si sityacia, kogato nehkoj vuzrasten kazval majkata si go xrani deteto v moment, kogato tja go kurmi. Vuzrastniut imal pred vid nehkakva konkretna opasnost i ypotrebil dymata xrani v smisul pazi. Decata razbirali izrazut v smisul kurmi, dava my da jade, ponezhe decata yseqali poveche gladut, a ne suznavali opasnostta, za kojato stavalo dyma.
    
    
    • ..  skrij gi i pazachite, i oxranitelite ..  (.. svij vsichko ..) 
  
  
  • ►► Da ne se karame na decata, a da gi nakarame da se smejųt  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Da ne se karame na decata, a da gi nakarame da se smejųt  (.. skrij ..)
    
    
    • Da zapochnem s tova, che dymata kara na staro-slavjanski oznachavalo nakazanie, kakto i sega e v ryski. Ottam karam oznachavalo naj-napred nakazvam.
    
    
    • Deca napravili belja, pakost nehkakva demekj.
    • Vuzrastnite im se karat, koeto otnachalo trehbva da go razbirate, che gi nakazvat.
    
    
    • Natatuk sledvat dve nishki.
      
      
      • Purva nishka - nishkata na nepriatnite karanici.
        
        
        • Deca napravili belja, pakost nehkakva demekj.
        • Vuzrastnite im se karat, koeto otnachalo - taka trehbva da go razbirate - che gi nakazvat.
        
        
        • Decata niqo ne razbirat. Tova, che su napravili pakost, ne razbirat.
        
        
        • Vighat samo, che vuzrastnite im govorjųt neqo surdito na visok glas: karat im se.
        
        
        • Decata vighat i tova, che vuzrastnite ponehkoga se karat pomeghy si: govorjųt si surdito na visok glas.
        
        
        • Za decata tova su nepriatni karanici.
      
      
      • Vtora nishka - nishkata na priatnite prekarvania.
        
        
        • Dete napravilo belja, pakost nehkakva demekj.
        • Vuzrastnite go karat - nakazvat go demekj.
        
        
        • Vuzrastnite go karat - nakazvat go - da svurshi nehkakva rabota, naprimer da pochisti oborut.
        
        
        • Deteto razbira, che su go nakarali da chisti oborut, no vlaga v tazi dyma nov smisul - prinyghava.
        • Deteto ne e razbralo, che tova e nakazanie.
        • To ne e razbralo i tova, che e napravilo belja.
        
        
        • Natatuk, karycar prinyghava volovete da tegljųt karycata, rugajki gi s osten.
        • Karycarjut kara volovete da tegljųt kolata.
        
        
        • Natatuk, i shofjorut jų kara kolata da se dvizhi.
        • Shofjorut jų kara kolata.
        
        
        • I vatmanut go kara tramvajut. Ne go nakazva, kakto bi si pomisli zhitel na otdavna minul vek, ozoval se v nastojaqeto chrez mashina na vremeto i opitvaq se da razbere nashiut govor.
        
        
        • A puk nie sega sme blagodarni na vseki chovek za priatno prekarano vreme. Blagodarni sme, che e nakaral vremeto da proteche za nas priatno.
    
    
    • Nehkude mozhete da prochetete, che glagolut karam bil ostatuk ot ezikut na taka narechenite pra-bulgari.
    • Cehlata pra-bulgarska tematika e v zonata na zdrachut. Tja e indoktrinacia na bulgarskoto obqestvo, kojato e napulno nenyzhna i dori vredna.
    
    
    • ..  skrij gi raznite prekarvania .. (.. svij vsichko ..) 
  
  
  • ►► Rabotata e muka  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Rabotata e muka  (.. skrij ..)
    
    
    • Dotyk ne sme prekrachvali granicite na slavjanqinata, no sega qe go napravim.
    
    
    • Slavjanskata dyma muka e zaeta v rymunski (muncǎ) i v yngarski (munka), obache s izmesteno znachenie: rabota.
  
  
  • ►► Meghy detskata rabota i robstvoto  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Meghy detskata rabota i robstvoto  (.. skrij ..)
    
    
    • Tazi podtochka se otnasja za pra-indo-evropejskata epoxa, za vremeto predi poveche ot chetiri xiljadi godini.
    • Ot onova vreme v suvremennite indo-evropejski ezici su ostanuli dymi s razlichno znachenie, no s obq koren.
    
    
    • Znacheniata, za koito qe stane dyma, su:
      
      
      • Sirak.
        
        
        • Proizvodni i podchineni znachenia: onepravdan, obeznadeghen, naslednik, nasledstvo.
        • Pra-indo-evropejskiut koren v dve otglasni stepeni: *orbh-, *erbh-.
        
        
        • Grucki: ὀρφανός (sirak). Zaeto v latinski, a ottam vuv frenski i anglijski.
        • Nemski: Erbe (masc: naslednik, fem: naslednichka, neuter: nasledstvo).
      
      
      • Rob.
        
        
        • Proizvodno znachenie: rabota.
        • Grucki: δου̃λος i δουλεjά.
        • Slavjanski: rab i rabota.
        • Pra-indo-evropejskiut koren v slavjanski: *orbh-.
        • Rabotata jų vurshut robite.
      
      
      • Dete.
        
        
        • Staro-ryski: робя (dete).
        • Pra-indo-evropejskiut koren e: *orbh-.
        
        
        • Staro-grucki: παj̃ς (gen: παj̃δος, acc: παj̃δα, dete).
        • Staro-grucki: παj̃ς (gen: παj̃δος, acc: παj̃δα, rob).
        • Edna i suqa dyma v dvete znachenia.
        
        
        • [Izxod, 20:9]
          ..
          ἓξ ἡμέρας ἐργᾷ καὶ ποjήσεjς πάντα τὰ ἔργα σου·
          τῇ δὲ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ σάββατα Κυρίῳ τῷ Θεῷ σου·
          οὐ ποjήσεjς ἐν αὐτῇ πᾶν ἔργον,
          σὺ καὶ ὁ υἱός σου καὶ ἡ θυγάτηρ σου,
          ὁ παῖς σου καὶ ἡ παjδίσκη σου,
          ὁ βοῦς σου καὶ τὸ ὑποζύγjόν σου
          καὶ πᾶν κτῆνός σου καὶ ὁ προσήλυτος ὁ παροjκῶν ἐν σοί.
          ..
          ВЪ ДЬNЬ СЕДЬМЪH, СѪББОТА ГОСПОДОY БОГОY ТВОЕМОY:
          ДА NЕ СЪТВОРHШH ВЬСѢКАГО ДѢΛА ВЪ ОNЪ
          ТЪI H СЪINЪ ТВОH H ДЪЩH ТВОIА
          H РАБЪ ТВОH H РАБА ТВОIА
          H ВОΛЪ ТВОH H ОСЬΛЯ ТВОЕ, H ВЬСѢКЪH СКОТЪ ТВОH
          И ПРИШЬΛЬЦЬ ОБЪIТАЯH ОY ТЕБЕ
          ..
          Shest dni da rabotish i da vurshish vsichkite si dela;
          a na sedmiut den, kojto e subota na Gospoda tvojut Bog,
          da ne vurshish nikakva rabota,
          nito ti, nito sinut ti, nito duqerja ti,
          nito slygata ti, nito slyginjata ti,
          nito volut, nito dobitukut ti,
          nito chyghenecut, kojto e otvutre vratite ti;
          ..
          Gruckata dyma παj̃ς ne oznachava nito sin, nito duqerja, nito vol, pazi Bozhe, a znachi rob ili slyga.
          
          No puk v redica dymi ot meghynarodnata leksika suqata grucka dyma znachi dete:
          pedagogika, pediatria, enciklopedia, pedofilia.
    
    
    • Qrixi ot bitut v pra-staro vreme, koito mozhe bi objasnjavat omesvaneto na gore-izbroenite znachenia:
      
      
      • Srednata produlzhitelnost na zhivotut v pra-staro vreme e bila malka.
      
      
      • Pri malka sredna produlzhitelnost na zhivotut golehma chast ot naselenieto su deca.
      • I suotvetno nehma kak decata da ne vurshut golehma chast ot rabotata.
      
      
      • Pri malka sredna produlzhitelnost na zhivotut golehma chast ot decata su siraci.
      
      
      • Decata chesto su bili prodavani v robstvo.
      • Osobeno ako su siraci.
      
      
      • Baqata (ili nehkoj rodnina na sirache) mozhel da prodade dete v robstvo.
      • Taka to nehma da ymre ot glad, zaqoto noviut my sobstvenik qe go xrani.
      • Puk i qe vidi sveht.
      
      
      • A puk polychenite ot tazi prodazhba sredstva qe pomognut za izxranvaneto na ostanulata cheljad.
      • I taka nikoj nehma da ymre ot glad.
      
      
      • Da razgledame golehmo patriarxalno fermersko semejstvo.
      
      
      • Stariut stopanin e prestarehl ili veche se e pominul.
      • Ostavil e rojak dechyrliga na razlichna vuzrast.
      
      
      • Naj-golemiut my sin otdavna e ovladehl stopanstvoto i dvizhi biznesut.
      
      
      • Po-malkite my bratja, sestri i plemennici imat slednite vuzmozhnosti (opcii):
        
        
        • Da se zapilejųt po svetut da si tursjųt kusmetut.
        • Momata da xvane okoto na nehkogo i da se ozheni za stopanin.
        
        
        • V nehkoja neplodorodna godina da budut prodadeni v robstvo.
        
        
        • Do krajut na zhivotut si da rabotjųt v rodnoto si stopanstvo.
        • Da rabotjųt samo za xrana i podslon.
        • Koeto oznachava da rabotjųt kato robi.
        • Робята сущие.
        
        
        • Naj-golemiut sin na sobstvenikut ima naj-golehm shans da go nasledi.
        • Tazi chest mozhe da se padne na naj-dobriut fermer sred "робятата".
    
    
    • ..  skrij razsugheniata za decata i robstvoto .. (.. svij vsichko ..) 


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Iztochnite dialekti tursili, zapadnite - nabarali  (.. pokazhi ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Iztochnite dialekti tursili, zapadnite - nabarali  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)
  
  
  • ►► Obqi razsughenia  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼ Obqi razsughenia  (.. skrij ..)
    
    
    • Leksikata e naj-dinamichniut ezikov sloj.
      Tja naj-burzo i naj-lesno se promenja - vuznikvat ili se zaimstvat novi dymi, stari dymi se zabravjat, dymi promenjat znachenieto si..
    
    
    • Promenite na znacheniata na dymite (semantichnite shiftove) chesto puti se slychvat verizhno. Ako sled semantichen shift ostane semantichesko nestabilno vakantno mehsto, dryg semantichen shift go zapulva.
    
    
    • Da razlichavame:
      
      
      • Dymite, koito vuv vremeto i prostranstvoto mogut da si menjųt i formata, i znachenieto.
      
      
      • Znacheniata, koito vuv vremeto i prostranstvoto mogut da budut izrazjavani s razlichni dymi.
    
    
    • Da oznachavame:
      
      
      • Dymite v suvremennata im forma v normativniut bulgarski ezik, makar che vuv vremeto i prostranstvoto te mogut da si menjųt i formata, i znachenieto.
      
      
      • Znacheniata s dymi, imaqi tova znachenie v suvremenniut normativen bulgarski ezik, vupreki che vuv vremeto i prostranstvoto tezi znachenia mogut da budut izrazjavani s razlichni dymi. Morkoven cveht.
    
    
    • V tozi tekst qe stava dyma ne za indo-evropejqinata, ne i za cehlata slavjanqina, a samo za balkanskata slavjanqina, za nashiut bulgarski ezik.
    • V tozi tekst qe stava dyma za poslednoto xiljadoletie, za poslednite nehkolko veka, a ne za mnogo drevni ili pra-stari vremena.
    • Qe stava dyma za efekt ot prebivavaneto na nashiut balkano-slavjanski ezik v Balkansprachbund-ut (balkanskiut ezikov sujyz: tova e prepratka).
    
    
    • Qe razgledame kakvi efekti e prichinila xarakteristikata Balkan-5: GenericFutureTense.
    
    
    • Tezi efekti mozhe da su razlichni v razlichnite dialekti. (.. svij ..)  (.. svij vsichko ..) 
  
  
  • ►►  Glagolut ща̨ ne mozhe poveche sam da nosi znachenieto iskam  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Glagolut ща̨ ne mozhe poveche sam da nosi znachenieto iskam  (.. skrij ..)
    
    
    • Po rysofilska tradicia, vodeqa nachaloto si ot 19-ti vek, sega pishem ща̨, a ne щѫ.
      
      
      • Obache samo se pishe taka. Pravilnoto proiznoshenie si ostava qu.
      
      
      • Starata forma na glagolut ща̨ e хъщѫ, v infinitiv хътѣти.
      • A v suvremenniut ryski tezi formi suotvetno su хочу̀ i хотѐть.
      • V polski: chcę i chcieć.
    
    
    • Staroto znachenie na glagolut ща̨ e iskam.
      
      
      • Tova e znachenieto na tozi glagol ne samo v staro-bulgarski (staro-slavjanski), no i v suvremennite ryski i polski.
    
    
    • V suvremenniut bulgarski glagolut ща̨ vse oqe pazi staroto si znachenie iskam v redica slychai.
      
      
      • Kogato v kontekstut prisutstva otricanie.
        
        
        • Deteto e zlojado - ne qe da jade.
        
        
        • Ne qeme nij bogatstvo, ne qeme ni pari,
          naj iskame svobòda s choveshki pravdini! (Marsh na Stefan Stambolov)
      
      
      • Kogato v kontekstut prisutstva yslovnost.
        
        
        • Kato ne qe, ako qe!
      
      
      • Kogato v kontekstut prisutstva konjynktivnost.
        
        
        • Bez da qe ..
        • Bez da iska ..
    
    
    • Obache v povecheto konteksti po model ot Balkansprachbund-ut suvremenniut bulgarski ezik izpolzva glagolut ща̨ za obrazyvane na budeqe vreme.
      
      
      • O, nalejte! Qe da pijų!
        Na dysha mi da olekne,
        chyvstva trezvi da ybijų,
        ruka muzhka da omekne!
        
        Qe da pijų na pyk vragy,
        na pyk i vam, patrioti,
        veche nehmam milo, drago,
        a vij... vij ste idioti! (Xristo Botev, V mexanata)
      
      
      • pesenta qe se pronese
        po gori i po doliqa -
        gorite qe jų poemut,
        doliqa qe jų povtorjųt,
        i tugata mi qe mine, (Xristo Botev, Xajdyti)
    
    
    • V otricatelni frazi bulgarskiut ezik predpochita da obrazyva budeqe vreme chrez nehma, i tova e pozvolilo na glagolut ща̨ da zapazi staroto si znachenie iskam, kakto be otbelehzano po-gore.
      
      
      • Deteto nehma da jade (budeqe vreme).
      • Deteto ne qe da jade (ne iska).
      
      
      • Deteto qe da jade: Tova obache oznachava budeqe vreme ..
    
    
    • .. i poradi tova ezikut ni e izpital neobxodimost da tursi zamestiteli sus znachenieto iska.
    
    
    • ..  skrij go pretovarvaneto na glagolut qu .. (.. svij vsichko ..) 
  
  
  • ►►  Ezikut si tursi dymi da my go nosjųt znachenieto iskam  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Ezikut si tursi dymi da my go nosjųt znachenieto iskam  (.. skrij ..)
    
    
    • .. ponezhe stariut glagol s tova znachenie, glagolut qu, e pretovaren.
    
    
    • Kogato iskam da si kypjų neqo v magazinut, osobeno ako sum v chyzhbina, chesto
      
      
      • posochvam kakvo iskam,
      • sochu go,
      • sakam go.
      
      
      • Analogia za izmenenieto na glasnite:
      • "Zasedanieto se protochi, zaqoto stariut predsedatel narochno go protaka."
      
      
      • Navsehkude v balkano-slavjanski (bulgarski)
        dymata sakam se vuzpriema
        kato zamestitel na glagolut qu
        sus znachenieto iskam.
      
      
      • No se ypotrebjava predimno v zapadnite dialekti.
      
      
      • Semantichna pystota ne ostava, ponezhe
        dymata sakam v staroto si znachenie
        mozhe da se zameni sus sochu.
    
    
    • Kogato iskam da si kypjų neqo, ako e neqo specialno,
      
      
      • az go tursjų po magazinite.
      
      
      • Vupros: Koja e starata obqo-slavjanska dyma sus znachenieto tursjų?
      • Otgovor: iskam.
      
      
      • Po tozi nachin glagolut iskam,
        chieto staro znachenie bilo tursjų,
        se sdobil s novoto si znachenie iskam..
      
      
      • Navsehkude v balkano-slavjanski (bulgarski)
        dymata iskam se razpoznava
        kato zamestitel na glagolut qu
        sus znachenieto iskam.
      
      
      • No se ypotrebjava predimno v iztochnite dialekti.
      
      
      • Semantichna pystota obache ostava: ezikut ni
        izpital nygha ot dyma sus znachenie tursjų.
    
    
    • ..  skrij go znachenieto iskam  .. (.. svij vsichko ..) 
  
  
  • ►►  Ezikut si tursi dymi da my go nosjųt znachenieto tursjų  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼  Ezikut si tursi dymi da my go nosjųt znachenieto tursjų  (.. skrij ..)
    
    
    • .. ponezhe stariut glagol s tova znachenie, glagolut iskam, pridobil novo znachenie iskam.
    
    
    • Tursi si tja neqo v torbata (razbiraj v damskata si chanta) - jà chervilo, jà mazilo, ama maj kljychovete, i kato si jų raztursi torbata, kljychovete izdrunchaxu.
      
      
      • Taka glagolut tursjų
        sus staro znachenie truskam
        pridobil novo znachenie tursjų.
      
      
      • Glagolite truskam, tresu, raztrisam ne pozvoljavat da se yseti semantichna pystota.
    
    
    • Tursi si tja neqo v torbata (razbiraj v damskata si chanta) - jà kljychove, jà mazilo, ama maj cherviloto, bara s prusti v torbata i si go napipva cherviloto.
      
      
      • Taka glagolut baram
        sus staro znachenie pipam,napipvam
        pridobil novo znachenie tursjų
        v redica zapadni dialekti.
      
      
      • Semantichna pystota ne ostava.
    
    
    • V drygi zapadni dialekti sus znachenie tursjų se ypotrebjava glagolut trazhu.
      
      
      • Qe privedu dve etimologii na trazhu.
      
      
      • ►►  Stara moja etimologia na trazhu, kojato se okazva nevehrna  (.. pokazhi ..)
      • ▼▼  Stara moja etimologia na trazhu, kojato se okazva nevehrna  (.. skrij ..)
        
        
        • Tyrskata dyma taras̨, sukraqavana v bulgarski do trash, oznachava ostankite iz nivjata, lozjata i gradinite sled pribirane na rekoltata.
        
        
        • Bedni xora tursjųt trash.
        
        
        • Taka v ezikut mozhe bi se e pojavil glagolut trazhu sus znachenie tursjų.
      
      
      • ►►  Tochnata etimologia na dymata trazhu  (.. pokazhi ..)
      • ▼▼  Tochnata etimologia na dymata trazhu  (.. skrij ..)
        
        
        • Tochnata etimologia na dymata trazhu mi be podskazana vuv facebook ot yvazhaemite Robin Matéu i Lilia Ilieva.
        
        
        • Dymata trag na surbo-xurvatski oznachava sleda.
        
        
        • Taka pod vlianieto na sledotursachestvoto v zapadnite dialekti se e pojavil glagolut trazhu sus znachenie tursjų.
    
    
    • ..  skrij go znachenieto tursjų  .. (.. svij vsichko ..) 
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: Etimologiata na dymata obich  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: Etimologiata na dymata obich  (.. skrij ..)  (.. razguni ..)  (.. pokazhi tam ..) 
  
  
  • ◄► Nehkoi pogreshno jų prichisljavat kum dymite s prabulgarski proizxod, a tja si e chisto slavjanska.
  
  
  • ◄► Dymata obich e srodna s obikvam i obichaj.
    
    
    • Predstavkata e об-, a korenut - -въıк-.
    
    
    • V pozicia sled <б> zvykut <v> izchezval, kakto se e slychilo i v dymite
      
      
      • oblak <= *об-влак
      • oblechen <= *об-влѣчен
      • oblast <= *об-власт
    
    
    • Korenut -въıк- e suqiut, kakto v navik.
      
      
      • Ima dulga nyleva oglasovka (zaradi pra-star laringal otpred).
      • Pri normalna o-oglasovka se polychava korenut -ук-, kakto v neyk, nayka, ycha, obychenie.
    
    
    • Zvykut <k> preminava v <ч> po purvata slavjanska palatalizacia.
  
  
  • ◄► I tuj, purvonachalnoto znachenie na dymata obich e privikvane.
  
  
  • ◄► Verojatno dymata obich si e promenila znachenieto poradi vechnoto nerazbiratelstvo meghy pokoleniata.
    • Za iljystracia qe privedu slednata
  • ►► Prikazka za obichta  (.. pokazhi ..)  (.. skrij jų etimologiata na dymata obich ..)  (.. svij vsichko ..)
  • ▼▼ Prikazka za obichta  (.. skrij ..)  (.. skrij jų etimologiata na dymata obich ..)  (.. svij vsichko ..)
    
    
    • Zhalno xlenchi pred majka si moma Grozdanka:
    
    
    • Ne go qu, ma male, Stojka bivolarjut, iskam Stajka gudylarjut! Stajka gudylarjut ljybjų az, ma male!
    
    
    • Dyma ï na moma Grozdanka starata ï majka:
    
    
    • Tejko ti kakto e rekul, duqe, tuj qe stane.
      Ne iska i da chye tejko ti za Stajka gudylarjut.
      I e dal veche dyma - obeqal te e na Stojka bivolarjut.
      Puk ti nedej da se kaxurish mnogo -
      qe se obiknete sus Stojka.
      Tja, obichta, s vremeto si idva!
    
    
    • Prevod na poslednite dymi na Grozdankinata stara majka:
    
    
    • .. qe priviknete edin kum dryg sus Stojko. To, privikvaneto, s vremeto si idva
    • 
      Zadomili Grozdanka za Stojka.
      Rodili im se dechica. Dobre se grizhel za cheljadta si Stojko.
      Domilehl ï Stojko na Grozdanka.
      Ne se seqala tja veche za Stajka gudylarjut.
      I po edno vreme si rekla:
    
    
    • Pravo dymashe mama, che obichta s vremeto si idva.
      Sega veche Stojka obicham, Stojka az ljybjų. (.. skrij jų prikazkata ..)  (.. skrij jų etimologiata na dymata obich ..)  (.. svij vsichko ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: EGN-to otvutre  (.. pokazhi tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokazhi tam ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: EGN-to otvutre  (.. razguni ..)  (.. svij ..)  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)
  
  
  • ►► EGN-to otvun  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼ EGN-to otvun  (.. skrij ..)
    
    
    • Kogato prez godinite 1993..98 rabotex v Bankserviz, znaex algoritumut za opredeljane na kontrolnata cifra na EGN-to. Moja beshe programata, kojato jų proverjavashe. Suqiut algoritum se izpolzvashe i za kontrolnata cifra na oqe dva togavashni bankovi identifikatora.
    • Sega na stari godini celta mi e da si pripomnjų tozi algoritum.
    
    
    • Otklonenie: Edinniut graghanski nomer (EGN) e vuveden prez 1977.
    • Znaete li kak izgleghashe tochnata identifikacia na chovekut-podanik predi 1977?
    • Eto taka izgleghashe:
      • Zhitel na edi-koj si okrug i na edi-koja si obqina.
      • [Zhitel na edi-koe si naseleno mehsto.]
      • Zabelezhete: zhitel, ne prosto zhivyq ili prebivavaq.
      • Ime, prezime, familia.
      • Data na raghane.
      • Tom i stranica - otbelehzvani v togavashnite pasporti.
    • EGN-to be vuvedeno zaradi kompjyturnite texnologii.
    • V SAQ roljata na EGN-to izpulnjava SSN (Social Securuty Number) - nomerut za socialno osigyrjavane.
    • Ima pravilo ot teoriata za bazite danni, che
      • v identifikatorite na obektite ne biva da se kodirat drygi xarakteristiki na tezi obekti.
    • EGN-to ne spazva tova pravilo.
      • V nego su kodirani: datata na raghane, polut - muzhki ili zhenski, i - edva sega naychavam tova - okrugut.
    
    
    • Google me nasochi kum programa s avtor Georgi Chorbaxhijski.
      • Eto go izxodniut kod na tazi programa.
      • Eto jų v dejstvie.
    
    
    • Programata na Georgi Chorbaxhijski e napisana na php, koeto oznachava, che tja se izpulnjava na web-survur.
    • Az si nehmam mehsto na web-survur, nastojaqiut moj tekst e na blogspot.com, no tova e samo sklad za tekstove i kartinki. Nehmam pravo da pishu programi, koito da se izpulnjavat na blogspot.com.
    • Imam pravo obache vutre v nastojaqiut tekst da vmuknu programa, kojato da se izpulni na Vasheto ystrojstvo, na Vashiut laptop ili na Vashiut smartfon.
    • Takava programa trehbva da bude napisana na JavaScript.
    • Interpretator na JavaScript e vgraden vuv vseki suvremenen browser, i na Vasheto ystrojstvo sus sigyrnost ima browser, chrez kojto Vie rovite v mrezhata internet.
    
    
    • I tuj, zanimavkata mi e da prepishu ot php na JavaScript tazi chast ot programata na Georgi Chorbaxhijski, kojato pravi analiz na EGN-to.
    • Programata na Georgi Chorbaxhijski ima i dryga chast - generacia na EGN-ta, tja suqo bi mogla da se prepishe ot php na JavaScript, no qe si spestjų tazi trivialnost.
    
    
    •   .. skrij go EGN-to otvun ..  (.. skrij go EGN-to otvutre ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Izxoden kod na programata za izchisljavane na kontrolnata cifra  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼ Izchisljavaneto na kontrolnata cifra v source na JavaScript  (.. skrij ..)
    
    
    • Izchisljavaneto na kontrolnata cifra po modyl 11.
      Priema niz ot cifri. Vruqa cifra ili prazno pri nevalidni danni.

    •   .. skrij jų fynkciata na JavaScript ..  (.. skrij go EGN-to otvutre ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Programata za izchisljavane na kontrolnata cifra v dejstvie  (.. pokazhi ..)
    
    
  • ▼▼ Programata za izchisljavane na kontrolnata cifra v dejstvie  (.. skrij ..)

    Vuvedete nehkolko cifri, naprimer purvite devet cifri na EGN:
      
    Kato natisnete , qe polychite kontrolnata cifra.

  • ►► Analiz na vuvedeno EGN  (.. pokazhi ..)
    
    
  • ▼▼ Analiz na vuvedeno EGN  (.. skrij ..)

    Vuvedete desette cifri na EGN-to:
      
    

  • ◄►  (.. skrij go EGN-to otvutre i otvun ..)  (.. svij go ..)  (.. svij vsichko ..)  (.. razguni ..)  (.. pokazhi tam ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: O, minulo burzozabravimo: 5-te dypki na perfolentata  (.. pokazhi tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokazhi tam ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: O, minulo nezapomneno: 5-te dypki na perfolentata  (.. razguni ..)  (.. svij ..)  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)
  
  
  • ►► Predgovor, kojto trehbva da se prochete purvo  (.. pokazhi go ..)
  • ▼▼ Predgovor, kojto trehbva da se prochete purvo  (.. skrij go ..)
    
    
    • Minuloto biva minulo nezapomneno i minulo burzozabravimo.
    
    
    • Progresut na choveshkoto obqestvo se dulzhi samo na napredukut na texnologiite.
      
      
      • Revoljyciite ne mogut da vodjųt do progres.
      • Revoljyciite mogut da prichinjųt regres v obqestvoto, ako se prevurnut v spirachka na texnologichnoto razvitie.
      
      
      • A inache revoljyciite su naj-obiknoveni aktove na nasilie, kakvito chovechestvoto poznava otkraj vreme:
        • bratoybijstva, grabezhi, vojni, masovi ybijstva.
      • Do napreduk te na vodjųt.
    
    
    • Pensioniral sum se sled 40 godini stazh v kompjyturnata indystria - kato kompjyturen programist i softweren inzhener.
    • I tozi tekst tyka e posveten na dalechnata istoria na kompjyturnata indystria,
      • dalechnata - otpredi az da vlehzu profesionalno v indystriata.
    
    
    • Iska mi se da materializiram spomenite si:
      
      
      • kakvo sum ychil v deveti klas v turnovskata gimnazia prez 1969.
      
      
      • Da, v deveti klas ychexme za mashinnoto kodirane na Minsk-2.
      • Nehkakvi obqi poznania su ni bili prepodavani v deseti klas - sxemi, algoritmi, kodirovki, notacii.
      • A v edinadeseti klas ychixme ezikut za programirane ot visoko nivo Algol-60.
      
      
      • V diplomata mi za sredno obrazovanie ima i nehkakva profesionalna kvalifikacia: izchislitel-kodirovchik.
        
        
        • Nashata paralelka 'D' zavurshvaxme kato izchisliteli-kodirovchici.
        • Drygi paralelki zavurshvaxu kato avtomontjori, elektrotexnici, ..
        • Naj zavighaxme na shofjorite ot 'G'-paralelka - zavurshvaxu gimnazia s shofjorska knizhka.
      
      
      • Prez zhivotut si nikoga ne sum programiral na Minsk-2, nito za Minsk-22 ili Minsk-32.
      • Nito puk sum vighal kompilator ot Algol-60.
      • No programi na Algol-60 sum pisal.
    
    
    • Verojatno edinstvenite vxodno-izxodni ystrojstva na "drevnite" kompjytri Minsk-2 su bili vxod i izxod na petputechkova perfolenta, zaimstvana ot telegrafut.
    • Zatova v dvata razdela tyka davam obqi svedenia za:
      • petbitovoto kodirane i
      • "drevnite" kompjytri Minsk-2.
    
    
    • No da karame nared.
    
    
    • Ideite na Charles Babbage i Ada Lovelace ot 19-ti vek su izprevarvaqi - vremeto na kompjyturnata texnika oqe ne bilo doshlo.
    
    
    • No dosta texnologichni postizhenia ot 19-ti vek i ot purvite desetiletia na 20-ti vek su doprinesli za razvitieto na kompjyturnite texnologii:
      
      
      • zhakardovite stanove
      • telegrafut
      • xoleritovata texnika na IBM
      • avtomatichnite telefonni centrali
      •         i razbira se,
      • radiotexnikata.
    
    
    • Naprimer:
      
      
      • Elementnata baza na suvremennite kompjytri e trugnula ot radiotexnikata.
      • Obache purviut programiryem kompjytur na Konrad Zuse (1941) e bil postroen s elementi na telefoniata, na avtomatichnite telefonni centrali.
    
    
    • Purvo prochetete za 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, za 7-bitovata bariera i za preodoljavaneto ih v nachaloto na 21-vi vek.
    
    
    • Tyka qe stane dyma za petbitovata kodirovka, standartizirana za petputechkovite perfolenti, izpolzvani v telegrafiata, no i v "drevnite" kompjytri Minsk-2.
    
    
    •   .. skrij go predgovorut ..  (.. skrij go minuloto nezapomneno ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Kodirovkata na petputechkovite perfolenti  (.. pokazhi jų ..)  (.. pokazhi jų v razgunut vid ..)
  • ▼▼ Kodirovkata na petputechkovite perfolenti  (.. razguni ..)  (.. svij ..)  (.. skrij ..) 
    
    
    • ►► Telegrafut  (.. pokazhi go ..)
    • ▼▼ Telegrafut  (.. skrij go ..)
      
      
      • V tesen smisul telegrafiata predstavljava distancionno predavane na elektricheski impylsi.
      
      
      • Vazhni su suputstvaqite ystrojstva.

        [A] Perforator s klaviatyra

        Ystrojstvo s klaviatyra, prilichaqo na pisheqa mashina, koeto vmesto da otpechatva bykvite, cifrite, tochkite i zapetajkite na xartia vuv vid, ydoben za chovek, dypchi kodovete im na perfolenta.

        [B] Pisheqa mashina bez klaviatyra

        Chete ot perfolenta kodovete na bykvi, cifri, tochki i zapetajki, i gi otpechatva vuv vid, ydoben za chovek.

        [C] Chetec na perfolenta

        Chete kodove ot perfolenta i gi praqa po telegrafna linia do otdalecheno mehsto ili puk gi podava na kompjytur - toj da pravi kakvoto iska s tehx.

        [D] Perforator bez klaviatyra

        Dypchi na perfolenta ili impylsite, polycheni po telegrafna linia ot otdalecheno mehsto, ili kodovete, polycheni ot kompjytur.

      • V samata telegrafia chrez ystrojstvo A telegramata se otpechatva na perfolenta, kojato se podava na ystrojstvo C, za da budut prateni kodovete do destinaciata, kudeto ystrojstvo D dypchi polychenite signali na perfolenta, kojato se podava na ystrojstvo B, za da bude tekstut otpechatan na xartia.
        Taka polychenata telegrama se vruchva na polychateljut.
      • Tazi yslyga, kojato poqite predostavjaxu, e ot 19-ti vek.
      
      
      • V nachaloto na 21-vi vek telegrafiata izleze ot ypotreba, zaqoto yslygata "elektronna poqa" na internet i yslygata SMS na GSM-komynikaciite jų zamestixu.
      • Bulgarskite poqi sprehxu da praqat telegrami prez 2005.
      • Poslednata telegrama v svetut e bila pratena na 2013-07-14.
      
      
      • Ystrojstvata, obslyzhvaqi telegrafiata, su bili izpolzvani pri purvite kompjytri, vkljychitelno i pri Minsk-2, za koito qe stane dyma.
      
      
      • Zabelezhka_1: Verojatno vinugi e imalo xora, sposobni da chetut kodirani perfolenti i da zapisvat na ruka ili da diktyvat polychenite telegrami.
      • Zabelezhka_2: Razbira se, telegrafiata ot poslednite desetiletia e izpolzvala po-suvremenni elektronni ystrojstva s pamet.
      
      
      • (.. skrij go telegrafut ..)
    
    
    • ►► Kodirovkata  (.. pokazhi jų ..)
    • ▼▼ Kodirovkata  (.. skrij jų ..)    Podredba na tablicata:  LittleEndianBigEndianQWERTYAlphabetical
      
      
      • Dvata reda s desetichni chisla predstavjat perforiranite kodove v dve notacii: s mladshiut bit otgore (BigEndian) i s mladshiut bit otdoly (LittleEndian).
      
      
      • Tablicata mozhe da se pokazhe s tri podredbi na kolonite:
        • spored gornite bitove - te su naj-znachimi: BigEndian
        • spored dolnite bitove - te su naj-znachimi: LittleEndian
        • spored klaviatyrata: QWERTY
        
        

        0

        2

        8

        4

        29

        25

        16

        10

        1

        21

        28

        12

        3

        13

        24

        20

        18

        22

        11

        5

        26

        30

        9

        17

        23

        14

        15

        19

        6

        7

        27

        31

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        0

        8

        2

        4

        23

        19

        1

        10

        16

        21

        7

        6

        24

        22

        3

        5

        9

        13

        26

        20

        11

        15

        18

        17

        29

        14

        30

        25

        12

        28

        27

        31

        NUL

        CR

        LF

        SP

        Q

        W

        E

        R

        T

        Y

        U

        I

        O

        P

        A

        S

        D

        F

        G

        H

        J

        K

        L

        Z

        X

        C

        V

        B

        N

        M

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        0

        1

        2

        3

        4

        5

        6

        7

        8

        9

        -

        '

        WRU

        !

        &

        #

        BEL

        (

        )

        +

        /

        :

        =

        ?

        ,

        .

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        Ja

        V

        E

        R

        T

        Ы

        Y

        I

        O

        P

        A

        S

        D

        F

        G

        X

        J

        K

        L

        Z

        J

        C

        Zh

        B

        N

        M

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        0

        1

        2

        3

        4

        5

        6

        7

        8

        9

        -

        '

        WRU

        Э

        Sh

        Q

        Jy

        (

        )

        +

        /

        :

        =

        ?

        ,

        .

        ESC

        DEL

      
      
      • Ima dva registura:
        
        
        • osnoven registur - registur na bykvite
        • alternativen registur - registur na formite - cifri, skobi, zapetai, ..
      
      
      • Ima i dva rezhima:
        
        
        • latinica
        • kirilica
        
        
        • Samo v stranite s pismenost na kirilica suqestvyva rezhim kirilica.
        • Povecheto strani se zadovoljavat samo s rezhim latinica.
      
      
      • Chetirite reda v tablicata su kakto sledva:
        
        
        • osnoven registur - rezhim latinica
        • alternativen registur - rezhim latinica
        • osnoven registur - rezhim kirilica
        • alternativen registur - rezhim kirilica
      
      
      • Kontrolnite znaci NUL, LF, SP, CR, ESC, DEL se kodirat ednakvo v dvata registura i dvata rezhima.
      
      
      • Ot osnoven kum alternativen registur se preminava sus ESC.
      • A obratno ot alternativen kum osnoven registur se preminava sus DEL.
      • Makar kodirovkata da e 5-bitova, dvata registura - osnoven i alternativen - pozvoljavat 52 znaka, osven 6-te kontrolni znaka.
      
      
      • Ako suqestvyva rezhim kirilica, to sled NUL se vliza v tozi rezhim, a sled DEL se preminava v rezhim latinica - osnoven registur.
      
      
      • NUL oznachava neprodypchena perfolenta.
      • Ako rezhim kirilica ne suqestvyva, NUL ne mozhe da se sreqa vutre v suobqenie.
      • Inache, ako rezhim kirilica suqestvyva, to tova e nachalniut rezhim. Povecheto telegrami ne nalagat prevkljychvane kum rezhim latinica, no ako se nalozhi, tova stava s DEL.
      
      
      • (.. skrij jų petbitovata kodirovkata ..)
    
    
    • ►► Perfolenti s poveche ot pet putechki  (.. pokazhi ..)
    • ▼▼ Perfolenti s poveche ot pet putechki  (.. skrij ..)
      
      
      • Petputechkovata perfolenta s kodirovkata, pokazana po-gore, opredelja petbitovata bariera.
        Kompjytrite Minsk-2, za koito qe stane dyma po-doly, su bili ystanoveni na tazi bariera.
        Az ne sum rabotil s kompjytri na petbitovata bariera, nito s petputechkovi perfolenti.
      
      
      • Kogato az zapochnux rabota, perfolentite, izpolzvani ot indystriata, behxu osemputechkovi, a kompjytrite behxu ystanoveni na sedembitovata bariera, v 7-bitova sredà.
        
        
        • Za 7-bitovata sredà, 7-bitovata bariera i za preodoljavaneto ih v nachaloto na 21-vi vek trehbva da ste procheli tyka. tyka. tyka. tyka. tyka. tyka.
        • V 7-bitovata sredà osnovnata kodirovka beshe ASCII-7.
        • 7-bitovata bariera be preodoljana s Unicode, kojto e razshirenie na ASCII-7.
      
      
      • Edno vreme - v purvite moi godini v indystriata - perfolentite se izpolzvaxu, za da se zareghat testovi programi, ili - rehdko - pri nachalno zareghane (boot).
        
        
        • [Q]Vupros: A sega kak se zareghat testovi programi na poly-ymrehl xardwer?
        • [A]Otgovor: Sega celiut chip se izxvurlja i se zamenja s nov.
        
        
        • Edno vreme ljybimata drexa na chovek v techenie na godinite se sdobivala s krupki.
        • Sega chovek si izxvurlja skusanata drexa, kolkoto i da my e ljybima, i si kypyva nova.
        
        
        • Tova e texnologichen progres.
        • Novoto proizvodstvo e dostatuchno evtino i ne si stryva staroto da se remontira.
      
      
      • Sega ima realna vuzmozhnost xartiata da se izxvurli ot informacionnite texnologii.
        
        
        • Plastika, implantirani chipove - kakvo my trehbva na chovek ..
        • Dazhe ljybovni pisma na xartia veche nehma.
      
      
      • Lichno az imam bogat opit s perfokarti, a ne tolkova s perfolenti.
        • No perfokartite su izvun obxvatut na tozi razkaz.
      
      
      • (.. skrij gi 8-putechkovite perfolenti ..)
    
    
    • ◄►  .. skrij gi perfolentite ..  (.. skrij go minuloto nezapomneno ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Kompjytrite Minsk-2 - v dalechnoto minulo na suvetskata indystria  (.. pokazhi ..)  (.. pokazhi v razgunut vid ..)
  • ▼▼ Kompjytrite Minsk-2 - v dalechnoto minulo na suvetskata indystria  (.. razguni ..)  (.. svij ..)  (.. skrij ..)
    
    
    • ►► I kakvo vse pak e stanulo s kompjytrite Minsk-2  (.. pokazhi ..)
    • ▼▼ I kakvo vse pak e stanulo s kompjytrite Minsk-2  (.. skrij ..)
      
      
      • Prez suqata godina, kogato v deveti klas sum ychil kodiraneto na Minsk-2, zavodut v grad Minsk bil sprehl proizvodstvoto na tezi kompjytri.
      • Sledvaqite modeli Minsk-22 i Minsk-32 donehkude su bili programno suvmestimi s Minsk-2.
      
      
      • Nehkolko kompjytura Minsk-32 su bili instalirani i eksploatirani v Bulgaria.
      • Pri Minsk-32 za prilozhno programirane se izpolzvashe naj-veche ezikut COBOL.
      
      
      • Osven v grad Minsk, razvojni centrove za kompjyturna texnika v bivshiut Suvetski sujyz imashe v oqe nehkolko grada. Na purvo mehsto v Moskva i v Kiev. No Bulgaria e bila klient na zavodut v Minsk.
      
      
      • Kakto pri vsichko ostanulo, i pri kompjytrite suvetskoto proizvodstvo otstupvashe na zapadnoto - i po kachestvo, i po cena, i po vsichko.
      
      
      • V sredata na 60-te godini v indystriata na Zapad golehm yspex e postignula firmata IBM sus svojata System/360. Donehkude bila stanula indystrialen standart, s razvit pazar ne samo za xardwer, no i za softwer.
      
      
      • Vuv vruzka s tova v Moskva su reshili da napravjųt "golehm skok".
      • Izdadena e bila komandata vsichki stari proekti da se kancelirat i vsichki resyrsi da se vpregnut v reverse-engineering na IBM System/360 pod oznachenieto ЕС ЭВМ.
      
      
      • Poveche nikakvi stranni modeli sus stranni arxitektyri!
      • Ravnjavame se po purvite. Kradem ot purvite.
      • Ravnjavame se po IBM. Kradem ot IBM.
      
      
      • Sled godini pochnuxme da kradem i ot firmata DEC.
      • V reverse-engineering-ut behx dobur.
      
      
      • Ta tova e slozhilo kraj na kompjytrite ot seriata Minsk.
      • Specialistite ot grad Minsk i tamoshniut zavod yspeshno su se prekvalificirali za IBM System/360, pardon za ЕС ЭВМ.
      
      
      • Samo da otbelezhu, che nezavisimata durzhava Belorysia e nasledila ot bivshiut Suvetski sujyz sravnitelno razvita kompjyturna indystria.
      • Po-razvita ot bulgarskata.
      • (.. skrij go krajut na Minsk-2 ..)
    
    
    • ►► Otklonenie: Iz "drevnostite" na bulgarskata kompjyturna indystria  (.. pokazhi ..)
    • ▼▼ Otklonenie: Iz "drevnostite" na bulgarskata kompjyturna indystria  (.. skrij ..)
      
      
      • Kato stydent v yniversitetut i v purvite godini na profesionalnata mi kariera sum rabotil na IBM System/360 (t.e. na ЕС ЭВМ). Na izlozhenoto v tova otklonenie ne sum svidetel.
      
      
      • Purvo i Vtoro.
      
      
      • Purvo. V godinite 1960-63 bulgarski ycheni v edin ekzempljar su razrabotili kompjytur Vitosha.
      • Eto nehkoi fragmentarni svedenia za nego.
        
        
        • V mashinnata instrykcia se ykazvat adresite ne samo na operandite, no i na sledvaqata instrykcia. Eto zaqo.
        
        
        • Operativnata pamet (RAMut) e bil[a] realiziran[a] na magniten baraban.
        
        
        • Dokato centralniut procesor izpulnjava tekyqata instrykcia, barabanut se e zavurtehl i e podminul mehstoto na sledvaqata po razpolozhenie instrykcia. Zatova se nalaga v mashinnata komanda da se ykazhe adresut na samo na operandite, no i na sledvaqata instrykcia za izpulnenie.
      
      
      • Vtoro. Prez godinite 1967-1971 v sofijskiut ZIT (zavodut za izchislitelna texnika) se proizveghali kompjytri s oznachenie ZIT-151, po licenz za Facom-230–30 ot japonskata firma Facom.
        
        
        • Nehkoi novosuzdadeni teritorialni izchislitelni centrove, nared sus suvetskite kompjytri model Minsk-32, bili oborydvani i s kompjytri ZIT-151 (Facom).
        
        
        • Kompjytrite ZIT-151 (Facom), kakto i kompjytrite Minsk-32, nehmali diskova pamet, t.e. vunshna energo-nezavisima (trajna) pamet s burz dostup. Vunshnata im pamet e bila na magnitni lenti, a operativnata im pamet - na feromagnitni mrezhichki (core: connecting others reaching everyone).
        
        
        • Proizvodstvoto na ZIT-151 e bilo sprehno, kogato svыshe e doshla visochajsha zapoved vsichkite ysilia na kompjyturnite specialisti v prostranstvoto ot Brandenbyrgskata vrata do Vladivostok da se vkljychut v reverse-engineering (razbiraj kradene) na prodyktovata linia System/360 na firmata IBM. Ne samo ZIT-151 e bil sprehn ot proizvodstvo, suqoto e spoletehlo i Minsk-32, kakto i red drygi suvetski razrabotki.
      
      
      • Zabelezhete, che bulgarskata kompjyturna indystria (a verojatno i suvetskata) e bila podtiknuta kum krazhbi na intelektyalna sobstvenost edva s visochajshata zapoved da se sledva IBM System/360.
      
      
      • Prez 80-te v Chexoslovakia behxu razrabotili originalna operacionna sistema za IBM System/370. Dori firmata IBM nehmashe takava razrabotka. Da, kato vseki nov softwer, cheshkata sistema be dosta bugava, no drygite strani ot SIV mozhexme da pomognem v debugvaneto. Niqo takova ne stanu. Cheshkata sistema be izxvurlena.
      
      
      • Neysetno stignux do subitia, na koito sum svidetel.
      • Obqo nabljydenie: Kakto i pri vsichki ostanuli prodykti, kompjytrite zapadno proizvodstvo po kachestvo i nadeghnost v puti nadvishavaxu kompjytrite suvetsko proizvodstvo. Koito puk ot svoja strana po kachestvo i nadeghnost nadvishavaxu kompjytrite bulgarsko proizvodstvo.
      
      
      • (.. skrij gi drevnostite na bulgarskata kompjyturna indystria ..)
    
    
    • ►► Pak otklonenie: bit i bajt  (.. pokazhi ..)
    • ▼▼ Pak otklonenie: bit i bajt  (.. skrij ..)
      
      
      • V pametta na kompjytrite ima bitove, mnogo bitove.
      • Edin bit ima dve sustojania.
      • Tova oznachava, che v edin bit ot pametta na kompjyturut se zapisva edin bit informacia.
      • Bitut e estestveno ponjatie.
      
      
      • Edin bit ima dve sustojania. Te fizicheski mogut da imat razlichno izrazhenie.
      • Naprimer na opredelena pozicia na perfolentata nehma dypka ili ima dypka.
      • Obache e prieto xorata da oznachavat dvete sustojania na bit s cifrite 0 i 1.
      
      
      • Naj-chesto se izpolzvat ne otdelni bitove, a grypi ot susedni bitove, koito predstavjat nehkakvo chislo ili kod.
      • Kogato centralniut procesor chete danni ot operativnata pamet (ot RAMut) ili zapisva tam danni, vinugi chete ili pishe navednuzh grypa ot susedni bitove.
      
      
      • Kogato centralniut procesor chete danni ot operativnata pamet (ot RAMut) ili zapisva tam danni, toj adresira mehstoto.
      • Adresut predstavljava chislo, koeto obiknoveno se interpretira kato dvoichno chislo bez znak.
      
      
      • Stupkata na adresite nehkoga beshe osnovna chast ot kompjyturnata arxitektyra.
      • Prez kolko bita adresut na mehstoto v operativnata pamet se promenja s edinica:
        
        
        • Pri Minsk-2: prez 37 bita.
        • Pri ZIT-151 (Facom-230): prez 10 bita.
        • Pri IZOT-310 (PDP-8): prez 12 bita.
      
      
      • Pri suvremennite kompjytri tazi stupka e vinugi osem (8).
      
      
      • Grypa ot osem susedni bajta na obq adres ot pametta e bila narechena bajt (byte).
        
        
        • Predpolaga se, che terminut byte e izmislen ot slyzhitel na IBM, Werner Buchholz, rodom ot Germania.
      
      
      • Tazi arxitektyrna cherta na suvremennite kompjytri se naricha bajtova organizacia.
      
      
      • Tazi moda se e ystanovila verojatno zaradi dominiraneto na IBM System/360 v moment ot minuloto.
      • Y nas ponjatieto bajt i kompjytri s bajtova organizacia se pojavixu s IBM System/360 i ЕС ЭВМ.
      
      
      • Kompjytrite Vitosha, Minsk-2 i ZIT-151, za koito stanu dyma, nehmat bajtova organizacia i ponjatieto bajt pri tehx ne se izpolzva.
      
      
      • ◄►  Otklonenie_1: Otnosno merkite za kolichestvo informacia.
        
        
        • Osnovnata mehrka za kolichestvo informacia, zadadena ot prirodata, e bit.
          
          
          • Obiknoveno skorostta na internet se meri v "Megabitove na sekynda" - MegaBits per second - Mbps.
          • Megabit - MegaBit - tova su (1024*1024=)1048576 bita.
          
          
          • Ne se izpolzva bajt, ponezhe otdelnite bitove ot edin bajt mogut da putyvat po razlichni putiqa iz debrite na internet.
        
        
        • Osem bita informacia predstavljavat edin bajt (byte).
        
        
        • 1024 bajta predstavljavat edin kilobajt (kilobyte, Kb).
        • 1024 kilobajta predstavljavat edin megabajt (megabyte, Mb, golehm bajt).
        • 1024 megabajta predstavljavat edin gigabajt (gigabyte, Gb, gigantski bajt).
        • 1024 gigabajta predstavljavat edin terabajt (terabyte, Tb, zverski bajt).
      
      
      • ►► Otklonenie_2: Da objasnjų terminite 16-bitovi, 32-bitovi ili 64-bitovi kompjytri  (.. pokazhi ..)
      • ▼▼ Otklonenie_2: Da objasnjų terminite 16-bitovi, 32-bitovi ili 64-bitovi kompjytri  (.. skrij ..)
        
        
        • I tuj, kompjytrite su s bajtova organizacia. V pametta im bitovete su organizirani v bajtove.
        
        
        • V edin bajt mozhe da se zapishe chislo (dvoichno bez znak) ot 0 do 255.
        • Ako adresut na bajt ot pametta se sudurzhashe samo v edin bajt, to qeshe da e vuzmozhno da se adresirat samo 256 bajta - tvurde malko za pochti vsehko prilozhenie.
        
        
        • Eto zaqo za adresi se izpolzvat po-golemi chisla (dvoichni bez znak), zapisani v nehkolko susedni bajta.
        
        
        • Ako adresut se sudurzha v dva susedni bajta, to kompjyturut qe mozhe neposredstveno da adresira 65536 bajta (s dvoichno bezznakovo chislo meghy 0 i 65535).
        • Takuv kompjytur se oznachava kato 16-bitov.
        
        
        • Ako adresut se sudurzha v chetiri susedni bajta, to kompjyturut qe mozhe neposredstveno da adresira 4294967296 bajta ili 4 GigaBytes (s dvoichno bezznakovo chislo meghy 0 i 4294967295).
        • Takuv kompjytur se oznachava kato 32-bitov.
        
        
        • Ako adresut se sudurzha v osem susedni bajta, to kompjyturut qe mozhe da ima neposredstven dostup do adresno prostranstvo s kosmicheski razmeri.
        • Takuv kompjytur se oznachava kato 64-bitov.
        
        
        • I tuj, kompjyturut e s bajtova organizacia i izpolzva za adresi bezznakovi dvoichni chisla, razpolozheni v nehkolko susedni bajta.
        
        
        • Vseki ot tezi nehkolko susedni bajta, zaedno predstavljavaqi bezznakovo dvoichno chislo, izpolzvano za adres, vseki ot tehx si ima svoj adres.
        • No adresite im su susedni chisla. Naj-malkoto ot tezi chisla se izpolzva za adres na adresut.
        
        
        • Adresut na adresut adresira adres - zatova e adres na adresut. No tova si e adres, znachi e i adres na bajt. E, tozi bajt kakva pozicia ima v chisloto, v bezznakovoto dvoichno chislo, predstavljavaqo adresut?
        
        
        • Ako tova e mladshiut bajt - kompjyturut e LittleEndian.
        • Ako tova e starshiut bajt - kompjyturut e BigEndian.
        
        
        • Kompjytrite ot seriata ЕС ЭВМ (IBM System/360/370) su BigEndian.
        • Kompjytrite s arxitektyri PDP-11 (DEC), VAX (DEC), X86 (Intel) su LittleEndian.
        
        
        • Xarakteristikata LittleEndian/BigEndian ima znachenie i pri kodirovkite, kogato razlichni kompjytri si obmenjat kodove, ponezhe tja se otnasja ne samo do adresite, koito su dvoichni bezznakovi chisla, no i pri vsehkakvi chisla.
        
        
        • (.. skrij go otklonenieto za 16-32-64-bitovite kompjytri ..)
      
      
      • (.. skrij go otklonenieto za bit i bajt ..)
    
    
    • ►► Nehkoi svedenia za kompjytrite Minsk-2  (.. pokazhi ..)
    • ▼▼ Nehkoi svedenia za kompjytrite Minsk-2  (.. skrij ..)
      
      
      • Navremeto znaex da pishu mashinni programi za Minsk-2.
      • Sega sum zabravil. Celta na tozi tekst e da si pripomnjų, kakvoto mogu.
      
      
      • Prez profesionalnata si kariera vladeex mashinniut kod na IBM/System/360/370, PDP-11 i VAX.
      • No tova beshe prez purvata polovina na profesionalnata mi kariera.
      • Prez vtorata polovina na profesionalnata mi kariera ne mi se e nalagalo da slizam na tova nivo.
      
      
      • Minsk-2 beshe 37-bitov kompjytur.
      
      
      • Susedni 37 bita ot pametta obrazyvaxu kletka (memory cell, ячейка памяти).
      
      
      • Vsehka kletka si ima adres.
      
      
      • Adresut predstavljava 12-bitovo dvoichno chislo bez znak.
        
        
        • Sledovatelno, adresut predstavljava chislo ot 0 do 4095.
        • Pri modelut Minsk-22 adresut e 13-bitovo chislo ot 0 do 8191.
        
        
        • Sledovatelno, pri Minsk-2 maksimalniut i realniut razmer na operativnata pamet e 4096 37-bitovi kletki, ili obqo (4096*37=) 151552 bita, koeto e 18944 suvremenni bajta, 18.5 kilobajta.
        • Pri modelut Minsk-22 - dvojno.
        
        
        • Kogato s takiva adresi rabotexu xora - programisti i kodirovchici, edin 12-bitov adres se predstavjashe chrez 4-cifrovo bezznakovo chislo v osmichna sistema ot 0000 do 7777 (koeto znachi ot 0 do 4095 desetichno).
        
        
        • I tuj, razmerut na operativnata pamet pri Minsk-2 v suvremenni merki e 18 i polovina kilobajta.
        • Za sravnenie:
        • Kogato zavurshix i postupix na rabota, kompjyturut, s kojto si imax rabota, imashe operativnata pamet 128 kilobajta. ЕС ЭВМ (IBM System/360).
        • Edno vreme 32-bitovoto adresno prostranstvo na VAX (4 gigabajta) ni izgleghashe ogromno.
        • Lichniut mi laptop, na kojto pishu tova, ima 16 gigabajta operativna pamet.
        • Drygo kompjyturche, lichno moe, pak s nehkolko gigabajta pamet, si go nosjų v xhobut i go polzvam kato telefonche.
        • Svidetel sum i na drevnite, i na modernite vremena.
      
      
      • Kletkata, kakto pisax, predstavljava 37 susedni bita.
        
        
        • Razbira se, takava kletka mozheshe da sudurzha 37-bitovo dvoichno chislo sus ili bez znak.
        • Kompjyturut mozheshe da izvurshva operacii s takiva chisla.
        
        
        • Suqo taka, edna takava kletka mozheshe da sudurzha mashinna komanda za izpulnenie.
        
        
        • Kogato s takiva 37-bitovi chisla ili mashinni komandi rabotexu xora - programisti i kodirovchici, edna 37-bitova kletka se predstavjashe chrez 12-cifrovo chislo v osmichna sistema sus znak otpred.
          
          
          • Naprimer, +100001770200.
          
          
          • Kato dvoichno chislo (s fiksirana tochka) tova e chisloto 8590454912 v desetichen zapis.
          
          
          • Kato mashinna komanda, tazi 37-bitova kletka instryktira kompjyturut:
            
            
            • Da prochete v symatorut sudurzhanieto na kletka na adres 0177 osmichno (desetichno 127).
            • Da pribavi kum nego sudurzhanieto na kletka na adres 0200 osmichno (desetichno 128).
            • Rezyltatut ot symatorut (symata na dvete chisla) da zapishe obratno v pametta na adres 0200 osmichno (desetichno 128).
      
      
      • Obqiut format na mashinnata komanda pri Minsk-2 e sledniut:
        
        
        • Starshite 7 bita su kodut na operaciata.
          
          
          • Ostavat 30 bita.
        
        
        • Sledvaqite 6 bita zadavat indeksniut registur.
          
          
          • Ostavat 24 bita.
        
        
        • Sledvat dvata operanda, vseki ykazan s 12-bitov adres.
          
          
          • Vsichkite bitove v kletkata vlehzoxu v ypotreba.
      
      
      • Otnosno indeksniut registur.
        
        
        • Obiknoveno centralniut procesor na edin kompjytur ima na svoe razpolozhenie blizo do sebe si, "na edna ruka razstojanie", nehkolko registura, sudurzhaqi danni, nyzhni v tekyqiut moment ili puk v neposredstvenoto budeqe.
        
        
        • Brojut na tezi registri ne mozhe da e mnogo golehm, ponezhe programiraqite na mashinen ezik ili na asembler trehbva da durzhut tezi registri v choveshkata si pamet.
        • 16 e prilichno chislo za tozi broj.
        • Ako te su 16, takuv registur se ykazva s chislo ot 0 do 15.
        • Diapazonut ot 0 do 15 e miniatjyrno adresno prostranstvo za tezi registri, izvun adresnoto prostranstvo na operativnata pamet.
        • Operativnata pamet e "na edin pogled razstojanie", po-daleche ot registrite.
        
        
        • V kompjyturut Minsk-2 prakticheski ima samo edin takuv registur - symatorut. Toj vinugi se ykazva nejavno i ne se nyghae ot adres.
        • Toj - symatorut - ne mozhe da slyzhi za indeksen registur.
        
        
        • V mashinnata komanda na Minsk-2 za adres na kletka ot operativnata pamet (za adres na operand) se zadeljat 12 bita, a za nomer na indeksen registur se zadeljat 6 bita.
        
        
        • Vuzmozhnite adresi na kletki ot pametta osmichno su ot 0000 do 7777, ili desetichno ot 0 do 4095.
        
        
        • V 6-te bita, zadeleni za nomerut na indeksniut registur, mozhe da se zapishe osmichno chislo ot 00 do 77, ili desetichno ot 0 do 63.
        
        
        • V Minsk-2 purvite 64 kletki ot operativnata pamet, kletkite s adresi ot 00 do 77 osmichno ili 0 do 63 desetichno, mogut da se izpolzvat kato indeksni registri.
        • Adresiraneto na tezi kletki s 12-bitov adres na operand si ostava vuzmozhno.
        
        
        • V Minsk-22 kato indeksni registri mogut da se izpolzvat samo purvite 16 kletki ot pametta.
        • Za adresiraneto im su dostatuchni 4 bita: ot 00 do 17 osmichno ili ot 0 do 15 desetichno.
        • V Minsk-22 za vseki ot dvata operanda se vzema edin bit i se slaga kato starshi bit na adresut na operandut.
        • Taka v Minsk-22 adresite na operandite stavat 13-bitovi, koeto pozvoljava maksimalen razmer na operativnata pamet 8192 37-bitovi kletki.
        
        
        • Kak v Minsk-2 se izpolzva indeksniut registur.
          
          
          • Ot negovite 37 bita, samo 24-te bita, razpolozheni na pozicia na adres na operand, se izpolzvat.
          • Ostanulite bitove trehbva da su nyli ili se priemat za nyli.
          
          
          • Sudurzhanieto na indeksniut registur se dobavja kum mashinnata komanda.
          • Po tozi nachin adresite na dvata operanda mogut da budut modificirani.
          
          
          • Tazi texnika e neobxodima pri programirane na cikli.
        
        
        • Pomnjų, che v arxitektyrata IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ) da se ykazhe nomer 0 (nyla) za indeksen ili za bazisen registur oznachava da ne se izpolzva takuv registur.
        • Ne pomnjų dali podobno pravilo imashe i pri Minsk-2.
      
      
      • Zakljychenie: Kolko purvobitno e bilo mashinnoto programirane za Minsk-2.
        
        
        • V deveti klas nikoj ne ni e ychil kum kakuv interfejs da se pridurzhame pri izvikvane na podprograma.
        • Javno, pri Minsk-2 chovek sam e trehbvalo da si razraboti takuv interfejs.
        • Za sravnenie, pri IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ) i pri vsichki sledvaqi kompjyturni arxitektyri, ako ne znaesh tozi interfejs, znachi ne vladeesh mashinnoto programirane.
        
        
        • Izkljychitelno trydno e programata da se napravi relocatable.
        • Sledvaqite kompjyturni arxitektyri predostavjat takiva vuzmozhnosti.
        • Sega prakticheski vseki kompilator proizvegha pozicionno-nezavisim kod (PIC: position-independent code).
        
        
        • Istinski stek (stack) nehmashe i v arxitektyrata IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ).
        • Ne e opravdano v Minsk-2 da ochakvame ylesnenia za stack.
        
        
        • Ima li smisul izobqo da se govori za sharable-programi, ponezhe nehma mnogo nishki (threads), nehma mnogo procesi, nehma mnogo potrebiteli.
        
        
        • Izkljychitelno trydno e programata da se napravi reentrant.
        • V chastnost, izkljychitelno trydno e da se programira rekyrsia.
        
        
        • Chydjų se dali za mashinite Minsk e imalo kompilator na Algol.
        • Zaqo v edinadeseti klas ychixme Algol?
        • Eksploataciata na kompjytrite Minsk-32 y nas se e osnovavala na Kobol.
        
        
        • I posledno: nehmam predstava kakva dulbochina na softwerut e bila dostignuta pri Minsk-2.
      
      
      • (.. skrij gi svedeniata za kompjytrite Minsk-2 ..)
    
    
    • ◄►  .. skrij gi Minsk-2 ..  (.. skrij go minuloto nezapomneno ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► References: prepratki  (.. pokazhi gi ..)
    
    
  • ▼▼ References: prepratki  (.. skrij gi ..)  (.. skrij go minuloto nezapomneno ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
    
    
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    
    
    • wikipedia: Baudot code#ITA2
    • wikipedia: MTK-2
    • wikipedia: Punched tape
    
    
    • Виртуальный компьютерный музей: Серия ЭВМ «Минск»
    • Виртуальный компьютерный музей: Электронная цифровая вычислительная машина Минск-2
    
    
  • ◄►  (.. skrij go minuloto nezapomneno ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. pokazhi tam ..)  (.. svij vsichko ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: Obqoslavjanskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot muzhki rod  (.. pokazhi tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokazhi tam ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: Obqoslavjanskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot muzhki rod  (.. razguni ..)  (.. svij ..)  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)
  
  
  • ►► Za kakvo qe stava dyma tyka?  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼ Za kakvo qe stava dyma tyka?  (.. skrij ..)
    
    
    • Въ имя отьца и съıну и святаго духа, аминъ.
      Въ имя отьца и съıна и святаго духа, аминъ.
    
    
    • Въздадите Кесарева Кесареви и Божıа Богови.
      Въздайте Кесаревото Кесарю и Божието Богу.
    
    
    • Slavjanqinata na nashiut ezik se dokazva vuz osnova na vremeviut kontinyym, a ne vuz osnovata na slavjanizmi (na slavjanski ezikovi cherti).
    
    
    • Ima obache nehkolko smajvaqi slavjanizma. Ne znam onezi, deto ponehkoga tvurdjųt, che ezikut ni ne bil slavjanski, kak si zatvarjat ochite za tehx.
      
      
      • Ezikut ni e slavjanski do mozukut na kostite si.
    
    
    • Tezi smajvaqi slavjanizmi su takiva cherti, deto izvun slavjanqinata ne se sreqat.
      
      
      • Purviut e aspektologiata na slavjanskite glagoli -
        
        
        • imame glagoli ot svurshen vid i glagoli ot nesvurshen vid (perfektivni i imperfektivni glagoli).
      
      
      • Vtori takuv slavjanizum su slavjanskite vuzvratni mestoimenia.
        
        
        • Nie (slavjanite, xa-xa-xa) kazvame: Obicham majka si. A na vseki neslavjanski ezik se kazva: Obicham majka mi.
    
    
    • Tyk qe razgledam treti slavjanizum: omesvane na skloneniata s osnova na -O- i -U- pri suqestvitelnite imena ot muzhki rod.
    
    
    •   .. skrij za kakvo qe stava dyma tyka ..  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Za kakvo stava dyma tyka?  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼ Za kakvo stava dyma tyka?  (.. skrij ..)
    
    
    • V pra-slavjanskiut i v staro-slavjanskiut ezik suqestvitelnite se sklanjali po sxema v zavisimost kakto ot rodut si (zhenski, muzhki, sreden), taka i ot zavurshukut na osnovata si. Taka bilo i v grucki, i v latinski, razbira se.
    
    
    • Osobenoto za slavjanqinata bilo, che dve takiva sxemi se omesili: suqestvitelnite ot muzhki rod s osnova na -O- i suqestvitelnite ot muzhki rod s osnova na -U-.
    • Stava dyma vse za suqestvitelni imena ot muzhki rod.
    • Omesvaneto oznachava: xorata sled nehkoe vreme veche ne znaeli edno suqestvitelno ime ot muzhki rod dali da go sklanjat po O-sxemata ili puk po U-sxemata.
    • Dori v naj-starite tekstove se namira omesvane.
    • Za takova omesvane doprinasja faktut, che nehkoi formi (naprimer imenitelen padezh ed.ch.) suvpadat po dvete sxemi.
    
    

    • Chislo i padezh			O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema
      Ed.	nominativ	(imenitelen)	Богъ	Богъ	Духъ	Духъ	Съıнъ	Съıнъ	Народъ	Народъ	Родъ	Родъ
      Ed.	genitiv	(roditelen)	Бога	Богу	Духа	Духу	Съıна	Съıну	Народа	Народу	Рода	Роду
      Ed.	dativ	(datelen)	Богу	Богови	Духу	Духови	Съıну	Съıнови	Народу	Народови	Роду	Родови
      Ed.	lokativ	(mesten)	Бозѣ	Богу	Дусѣ	Духу	Съıнѣ	Съıну	Народѣ	Народу	Родѣ	Роду
      Ed.	vokativ	(zvatelen)	Боже	Богу	Душе	Духу	Съıне	Съıну	Народе	Народу	Роде	Роду
      Mn.	nominativ	(imenitelen)	Бози	Богове	Дуси	Духове	-	Съıнове	Народи	-	Роди	Родове
      Mn.	genitiv	(roditelen)	Богъ	Боговъ	Духъ	Духовъ	-	Съıновъ	Народъ	Народовъ	Родъ	Родовъ

    
    
    •   .. skrij za kakvo stava dyma tyka ..  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Posledstvia (traces)  (.. pokazhi gi ..)
  • ▼▼ Posledstvia (traces)  (.. skrij gi ..)
    
    
    • Purvo posledstvie: bulgarski ezik.
      
      
      • Mnozhestvenoto chislo na nehkoi suqestvitelni ot muzhki rod zavurshva na -ove vmesto na -i
      
      
      • Narodi, rodove, vetrove, bogove, zalozi, nalozi, kmetove, depytati, ..
      
      
      • Ezikut ni e nameril pokoj, kato si e izrabotil praviloto, che -ove se slaga na ednosrichnite suqestvitelni. Obache: luchi ili luchove?
      
      
      • Analogia: V ryski suqestvitelnoto "сын" ima dve formi v mnozhestveno chislo: "сыновья" (newtralna forma) i "сыны" (vuzvishena forma).
    
    
    • Vtoro posledstvie: bulgarski ezik.
      
      
      • Zvatelniut padezh pri nehkoi suqestvitelni imena ot muzhki rod
      
      
      • izpolzva formi ot starata O-sxema (Bozhe! Narode! Otche! Otche Paisie! Starche! Choveche! Ivane! Dragane! Gospodine! Lejtenante!),
      
      
      • a pri drygi - formi ot starata U-sxema (Drygarjy! Prostako!).
      
      
      • Analogia s polski: Pane połkowniku! Pri dvete dymi ot muzhki rod, zavurshvaqi na suglasna, ednata ima vokativ po O-sxemata, drygata - po U-sxemata.
    
    
    • Treto posledstvie: ryski ezik.
      
      
      • I dvete formi za roditelen padezh ed.ch. se izpolzvat, no ezikut e razrabotil diferenciacia, i fakticheski nov padezh.
      
      
      • Originalniut roditelen padezh e po O-sxemata ("Производство сахара"),
      • a nov padezh, partativen, izpolzva formite po U-sxemata ("Тебе сколько сахару в кофе?").
    
    
    • Chetvurto posledstvie: ryski ezik.
      
      
      • I dvete formi za mesten padezh ed.ch. se izpolzvat, no ezikut e razrabotil diferenciacia, i fakticheski pak imame dva padezha.
      
      
      • Formite po O-sxemata ("о Крыме идёт речь") predstavljavat "referativen" padezh,
      • a formite po U-sxemata ("отдыхать в Крыму") - mesten padezh.
    
    
    • Peto posledstvie: ryski ezik.
      
      
      • Formite za roditelen padezh mn. ch.
      • po-chesto sledvat U-sxemata ("депутатов, народов, сербов, .."),
      • no ponehkoga sledvat O-sxemata ("крестьян, болгар, турок, ..").
    
    
    • Shesto posledstvie: polski ezik.
      
      
      • V edinstveno chislo povecheto formi za datelen i zvatelen padezh su po U-sxemata (-owi), no ima nehkoi po O-sxemata:
        
        
        • Polski: Panu połkownikowi (pany polkovnikovi). Ryski: "Gospodiny polkovniky".
        
        
        • Polski: Pane połkowniku (pane polkovniky). Bulgarski: *"Gospodine polkovniko".
      
      
      • Omesvane v polski ima i pri roditelen padezh ed.ch.:
        
        
        • Obiknoveno e po O-sxemata (Pana połkownika),
        
        
        • no ponehkoga e po U-sxemata (Banku Pocztowego: na ryski "Почтового банка").
      
      
      • In Polish, the result of this confusion is that if you learn Polish, you must learn every single masculine noun, whether it has -owi or -u in dative.
      • Kato rezyltat ot tova omesvane, ako ychite polski, trehbva za vsehko suqestvitelno ot muzhki rod da zapomnite formata my za datelen padezh ed.ch.
    
    
    • Sedmo posledstvie: bulgarski ezik.
      
      
      • Narechiata долу i близу su
      • stari formi za mesten padezh po U-sxemata
      • suotvetno na suqestvitelnite imena ot muzhki rod дол i *близ.
      
      
      • Narechieto долу si ima dialekten variant po O-sxemata: долѣ.
      
      
      • Za narechieto близу se e zatvurdil pravopisut близо.
      • No v Skopie si go pishut близу.
    
    
    • Edva li nehkoj se sumnehva, che takiva posledstvia mogut da se namerjųt i v drygite slavjanski ezici.
    
    
    • Osmo posledstvie: cheshki ezik.
      
      
      • chlap (guy), gen. chlapa, dat. chlapovi, voc. chlape, ... plur. chlapi/chlapové
      • bůh (god), gen. boha, dat. bohu/bohovi, voc. bože, ... plur. bozi/bohové
      • syn (son), gen. syna, dat. synu/synovi, ... but voc. synu
      • dub (oak), gen. dubu (never duba), voc. dube, ... plur. duby (dubové is poetic and masc. animate)
      
      
      • Czech is really difficult in this respect.
      • V tova otnoshenie cheshkiut ezik naistina e tryden.
    
    
    •   .. skrij gi posledstviata ..  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Oqe razsughenia po temata: otnosno bitieto na bulgarskiut ezik  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼ Oqe razsughenia po temata: otnosno bitieto na bulgarskiut ezik  (.. skrij ..)
    
    
    • Da se vurnem 11 veka nazad.
    
    
    • Razgleghame dvama slavjanoglasni:
      Ostromir e sviknul da sklanja dymata "Бог" po O-sxemata,
      a Vulkashin - po U-sxemata.
    
    
    • Nehkoj slavjanoglasen kazva: "Слава Богови!".
      I dvamata Ostromir i Vulkashin go razbirat napulno: "Glory To God".
      Ostromir si kazva na ym: V nasheto selo kazvat "Слава Богу!".
    
    
    • Nehkoj slavjanoglasen kazva: "Слава Богу!".
      Ostromir go razbira taka: "Glory To God".
      Vulkashin go razbira taka: "Glory Of God" ili "God's Glory".
    
    
    • Da se vurnem v suvremenna Bulgaria.
    
    
    • Vsichkite izrazi "Glory To God", "Glory Of God" ili "God's Glory"
      se preveghat ednakvo: "Slava na Bog" ili "Slava na Boga" ili "Slava Bogy".
    
    
    • Ezikut ni veche e balkanski:
      
      
      • {Balkan-1}. Ednakvo izrazjavane na roditelno i datelno otnoshenie {Gen=Dat}.
    
    
    •   .. skrij go bitieto na bulgarskiut ezik ..  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Oqe po temata: Nov akyzativ za odysheveni suqestvitelni imena v slavjanski  (.. pokazhi ..)
  • ▼▼ Oqe po temata: Nov akyzativ za odysheveni suqestvitelni imena v slavjanski  (.. skrij ..)
    
    
    • Poradi zvykovi izmenenia, naj-veche zaradi zakonut za otvarjane na srichkata, pri suqestvitelnite imena ot muzhki rod v edinstveno chislo, kakto po O-sxemata, taka i po U-sxemata, formite na stariut vinitelen padezh (akyzativ) suvpadnuli s formite za imenitelen padezh (nominativ).
    
    
    • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
    
    
    • Ne stavalo jasno koj kogo e chyl (услышал).
    • Za da razreshi problemut, slavjanskiut ezik razvil kategoriata "odysheveni suqestvitelni imena" i za "odysheveni suqestvitelni imena" suzdal nov vinitelen padezh, nov akyzativ, s formi ot genitivut (roditelniut padezh).
    
    
    • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
    • Чьловѣка услъıша Богъ.
    • Чьловѣкъ услъıша Бога.
    
    
    • Interesnoto e, che noviut akyzativ zaimstval genitivnata forma samo po O-sxemata.
    • Naprimer: Dymata "съıнъ" mozhela da ima genitiv kakto po O-sxemata (съıна), taka i po U-sxemata (съıну).
      Obache, noviut akyzativ mozhel da bude samo "съıна".
    
    
    •   .. skrij go noviut akyzativ ..  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► References: prepratki  (.. pokazhi gi ..)
  • ▼▼ References: prepratki  (.. skrij gi ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
    
    
    • forumnauka.bg: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род
    • forum.wordreference.com: All Slavic: About the Confusion of O-declension and U-declension
    • christotamarin.blogspot.com: Otnosno Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov sujyz
  
  
  • ◄►  (.. skrij go omesvaneto na slavjanskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. pokazhi tam ..)  (.. svij vsichko ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: Intervjy s iztuknutiut bulgarski ezikoved akad. Vladimir Georgiev  (.. pokazhi tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokazhi tam ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: Intervjy s iztuknutiut bulgarski ezikoved akad. Vladimir Georgiev  (.. razguni ..)  (.. svij ..)  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)
  
  
  • ◄► Tova intervjy ot 1985 e polezno chetivo i go kopiram da go ima i tyka pri mene, v slychaj che izchezne ottam.
  • ◄► Kopiram tyka i komentari ot facebook, moi i na drygi xora, vuv vruzka s tova intervjy.
  • ◄► Ne stava jasno koj e intervjyiraqiut.
  
  
  • ◄► Chetiri temi ot intervjyto predstavljavat interes:
    
    
    • Deshifriraneto na minojskata pismenost.
    • Samokritika zaqo toj ne e yspehl da razchete Linear_B.
    • Kak e bil prevuzmognut "jafetizmut" na Mar.
    • Deshifriraneto na etryskata pismenost.
  
  
  • ►► Tekstut na intervjyto  (.. pokazhi go tyka ..)  (.. pokazhi go tam ..)  (.. ili puk tam ..)
    
    
  • ▼▼ Eto go intervjyto ili po-skoro spomen za nego  (.. skrij go ..)  (.. pokazhi go tam ..)  (.. ili puk tam ..)

    Prez lehtoto na 1985 trehbvashe da napravjų anketa s nashiut belezhit ezikoved akad. Vladimir Georgiev. Tova beshe zadulzhitelno za diplomnata mi rabota v yniversitetut v Plovdiv. Kyrsoviut mi rukovoditel prof. Boris Simeonov po tozi povod be yredil da posetjų selo Gabare, Vrachansko, kudeto akad. Georgiev qehl da prekara lehtoto, v rodnata si kuqa.

    Anketata mi beshe za minojskiut ezik i suvmestnata rabota na akad. Georgiev s anglichaninut Majkul Ventris, kojto prez 1953 be razchel minojskata pismenost Linear_B.

    Putyvax do Gabare s vlak i avtobys. V nachaloto na seloto se beleexu ryinite na "kale", t.e. ostanki ot stara krepost. Prirodata be zhivopisna, nikude ne sum vighal tolkova mnogo brumbari-rogachi. V poleto imashe kozar i toj me yputi kum kuqata na profesorut.

    Otvorix shiroka porta kum dvor s mnogo ovoqni druvcheta. V dunoto do edin sajvant imashe sennik, a pod nego masa s dve chashi i chajnik. Vladimir Georgiev be oblechen v razkoshni zapadni drexi, koito pridavaxu na starcheskata my osanka sporten vid. Toj ydrjashe burzo i yvereno vurxy klavishite na pisheqa mashina, a na beliut list se redehxa latinski bykvi.

    Povecheto ot knigite na svetovno izvestniut profesor lingvist behxu napisani na frenski, nemski, anglijski i ryski. Dori izdadenata prez 1949 v sbornikut "Godishnik na Sofijskiut yniversitet" monografia "Deshifrirane na minojskite nadpisi", kojato behx izdiril v bibliotekata, za da se podgotvjų, be na frenski.

    Kato vidjax Vladimir Georgiev v dvorut, se stupisax. Edva sega si dadox smetka, che pred men stoi ne samo chovekut, kojto be deshifriral minojskiut i etryskiut, no kojto znaeshe drevnogrucki, latinski, xetski, lyvijski, frigijski, trakijski, lidijski, semitski, finikijski... Behx na pragut na portata i reshix da se vurnu, za da ne prechu na rabotata, kogato chyx bodroto:

    - Ti li si stydentut na Bobi Simeonov? Vlizaj, vlez! Znaesh li na kakvo vikat po nashiut kraj "mjyre"?

    - Ne, - edvam otgovorix i veche se chydex dali da my kazhu, che imam interesi kum sravnitelnoto ezikoznanie, a ne tolkova kum leksikologiata. No si zamulchax, qeshe da prozvychi tupo.

    - Ti si mjyre, no ne si vinoven. Vlizaj, sipi si chaj. Mnogo su ljybopitni… Bobi te praqa tyk po zaruka na Stefan Prodev, glozhdi gi ljybopitstvoto, puk i nali veche e "perestrojka"… Sehdaj, qe im ytolim zhaghata za kljyki…

    Nehmax predstava za kakvo govori, no intyitivno sxvanux, che profesor Simeonov e imal osnovatelna prichina da familiarnichi s men. Vsichki sustydenti mi zavighaxu, Bobi se slaveshe v yniversitetut s visokomerieto i prenebrezhenieto si kum tehx, a men me protezhirashe. Javno tova e da si "mjyre"?

    Prez 1985 svetut sledeshe sus zatixnul dux proslovytata "perestrojka" na suvetskiut prezident Mixail Gorbachov, s kojato toj obeqavashe "socializum s choveshko lice". V SSSR nastupvaxu promeni. Te osobeno radvaxu inteligenciata v Bulgaria, kojato stanu smela i zapochnu da se opianjava ot vuzmozhnostta za "glasnost". Vse poveche se chyvaxu kritichni dymi, a ton za tova v nashata strana se davashe ot vestnik "Kyltyra" i negoviut glaven redaktor Stefan Prodev. Kakto razbrax po-kusno, Prodev be nakaral Bobi Simeonov da prati edin stydent, kojto pod predlog za "anketa" za diplomnata si rabota da nakara velikiut mulchalivec Vladimir Georgiev da progovori. Obache shefut na vestnik "Anteni" Veselin Josifov, izvesten s kontaktite si s Durzhavna sigyrnost, beshe razbral "planut" i dryzheski be predypredil Vladimir Georgiev kakva e celta na "anketata" mi. Ot vsichki samo az ne znaex, che sum "mjyre" i che "anketata" mi se sledi ot dosta xora, koito iskaxu da razberut edna istina…

    Vgledax se v liceto na Vladimir Georgiev, kojto dovurshvashe statiata si na nemski, i ystanovix, che tova e lice na chovek, zatvoren v sebe si. To ne izluchvashe niqo prostodyshno i slavjansko, nehmashe gi i tipichnite cherti na bulgarite, sehkash pred men beshe zapadnjak. Zad neposredstvenata ychtivost se krieshe talantut na individyalist.

    Oqe prez 1934, kakto razbrax po-kusno, mladiut ychen Georgiev e imal sreqi vuv Viena, kudeto e specializiral, s ychen-nacist, kojto se e opital da go verbyva za arijskoto ezikoznanie.

    Prez 1933 i 1934 Georgiev specializira vuv Viena pri naj-dobriut ezikoved po drevni ezici prof. Payl Krechmur. Pred nego toj spodelja teoriata si, che naselenieto, koeto e zhivehlo na Balkanite i na Egeja predi gurcite, e govorilo osoben indoevropejski ezik. Georgiev dori smehtal, che e vuzmozhno suzdatelite na krito-minojskata pismenost da su vuodyshevili finikijcite da suzdadut svojata azbyka. Darbata na mladiut bulgarski ychen i lekotata, s kojato ysvojaval novite i drevni ezici, e napravila vpechatlenie na Krechmur i edin den se pojavil tozi ychen ot Berlin, kojto se opital da ybedi bulgarinut, che v svetlinata na novite dostizhenia na arijskoto ezikoznanie na Shyxard i Rejnert, proizxodut na gruckiut narod e germano-arijski i gurcite su purvite indogermanci na Egeja, a ako e imalo izobqo narodi predi gruckata kolonizacia, te ne su indoevropejski, a verojatno semiti.

    Georgiev si zamulchal. Toj si spomni, che e mulchal po suqiut nachin i nehkolko godini predi 1950, kogato s tipichniut si manier na ybeghenie, koeto ne turpi nepodchinenie, suvetskite ezikovedi propovehdvali na bulgarskite si kolegi, che marksistkoto ezikoznanie zapochva s jafetizmut na N.Ja.Mar…

    Prez 1985 nehmashe lesnodostupni zapisvaqi ystrojstva (kasetofoni) i az draqex po tetradkata s moliv, a akademik Georgiev e edinstveniut chovek na svetut, kojto me e yspokojaval, che taka i taka qe predam vehrno dymite my, i da ne se pritesnjavam, ako propysnu da zapishu neqo…

    Vse pak sum zapisal nemalko prehka rech na mojut subesednik:

    - Nehma nito "arijsko ezikoznanie", nito "marksistko ezikoznanie". Ima ymni xora, ycheni, ezikovedi. Edin ot tehx e Roman Jakobson. Toj napysnul bolshevishka Rysia sled revoljyciata, no ne se zanimaval s politika i yspehl da poddurzha vruzki s kolegi ot SSSR. Jakobson gi yteshaval, che e absyrd "jafetizmut" na Mar da zamesti istinskoto sravnitelno ezikoznanie, no Mar pochinul prez 1934, a teoriata my produlzhavala da ogranichava naychnite metodi na sravnitelnoto ezikoznanie v SSSR. Eto zaqo Jakobson nameril vruzki i edin den prez 1950 prestareliut Stalin priel v kabinetut si edin mlad suvetski ychen-ezikoved, chieto ime nikoga nehma da naychim. Toj razkazal na Stalin, che ychenieto na gryzinecut Mar ne e istinska nayka za ezikut. Ne se znae kakvo oqe my e govoril, no mnogo skoro Stalin napisal ezikovedska stydia i stanul ezikoved. Bila pyblikyvana vuv vestnik „Pravda“ na purva stranica bez ime, no vsichki znaeli, che tova go e pisal lichno drygarjut Stalin. Za edin den Mar bil detroniran i ot svetilo na marksistkoto ezikoznanie bil izpraten posmurtno v Sibir, a Nomer 1 na marksistkoto ezikoznanie stanul Stalin, kojto nablegnul na metodologiata. Stalin bil napisal gore-doly slednoto: dori Marks i Engels se ychexa ot dialekticheskiut metod na Xegel, a drygarjut Mar otkaza da se ychi ot postizheniata na klasicheskoto indoevropejsko ezikoznanie… Jakobson vednaga napisal statia v zapaden svetoven ezikovedski zhyrnal, v kojato podkrepjal ezikovedut Stalin.
    Vsuqnost, Stalin e napravil dobro prez zhivotut si edinstveno na suvetskoto ezikoznanie, i to ot starcheska zhagha da e i ezikoved…

    Georgiev zamulcha za mig, subra mislite si i produlzhi:

    - Az izdadox na frenski prez 1949 knizhkata si ot 80 stranici "Deshifrirane na minojskite nadpisi". Beshe me strax da jų izdam na bulgarski, zaqoto vse qeshe da se nameri nehkoj, kojto yslyzhlivo da kazhe, che ne e "jafeticheska". No sled statiata na Stalin ot 1950 neqata se promenixu. Prez 1950 i az se vkljychix da xvaljų Stalin i iznesox dva doklada "Ychenieto na J.V.Stalin za ezikut i problemite na bulgarskoto ezikoznanie" i "Znachenieto na novite trydove na J.V.Stalin za razvitieto na bulgarskoto ezikoznanie". Za men 1950 godina beshe naj-plodotvorna kato ychen, ponezhe vsichko, vurxy koeto behx rabotil, pod strax da ne budu obvinen, che ne e "jafetichesko", sega mozhex da go pyblikyvam yzh e v dyxut na marksistkoto ezikoznanie na Stalin. Taka se pojavixu rabotite mi, koito me napravixu ne samo izvesten na zapad, no i stanux svetilo v SSSR, pri tova po temi, koito ne bix mogul da izdam nito kogato behxme priateli na Germania, nito po vremeto ot 1944 do 1950, kogato mozhex da budu obvinen, che ne sum "jafetist". Az behx ezikoved sus svetovna izvestnost oqe togava i mozhex da pishu na kakuvto si iskam ot evropejskite ezici i da pyblikyvam, kudeto si iskam. Prez 1950 izdadox sukraten vid na knigata si za deshifrirane na minojskite nadpisi v broj 4 na suvetskoto naychno spisanie "Вестник древней истории". Prez suqata godina izleze v Godishnikut na Sofijskiut yniversitet trydut mi "Minojskite dvyezichni nadpisi". Prez 1950 pysnux obstojna statia po tazi tema i v anglijskoto spisanie "The Language" pod nadslov: "Razreshenieto na minojskiut problem". Vse prez 1950 v kn. 2 na "Lingua Romanensis" pyblikyvax "Kum vuprosut za tulkyvaneto na chetiri minojski nadpisi", a v "Studi Etruschi" pysnux "Proizxodut na etryskite", kudeto dokazvax, che imeto "etryski" vodi proizxodut si ot "Troja". Prez 1950 v nemskoto Kleinasiatische Forschungen pysnux "Za proizxodut i ezikut na pelasgite, danajcite i axejcite", a v br. 71 na "Spisanie na BAN" se pojavi pak prez 1950 statiata mi "Kum etnogenezisut na gruckiut narod". Kak se kazvash?

    Vdignux glava ot listut i si kazax imeto i familiata. Profesorut kimnu gostopriemno, sehkash edva sega me be pokanil vkuqi, i popita:

    - Sigyrno si vljyben v stryktyralizmut na Sjysjyr?

    - Da - ysmixnux se az. - No chetu i stryktyralisti literatori, kato Cvetan Todorov ot Parizh.

    - Oxo, - zasmeh se Georgiev. - A izkyshen li si ot istoriata?

    - Malko - yklonchivo otgovorix az.

    Izvednuzh zhiviut pogled na ycheniut potumneh i sehkash yvexnu. Toj kaza poveche na sebe si:

    - Az behx mnogo izkyshen ot istoricheskata tema za predgruckoto naselenie na Egeja i negoviut proizxod. Za edin istorik e dobre da ima filologicheska podgotovka, kato mojata. No za edin ezikoved, kojto e trugnul da deshifrira nepoznati pismenosti, e gibelno da izgragha apriorna istoriko-kyltyrna teoria. Tja mozhe da go podvede pri konkretnata rabota nad deshifriraneto. Tova naychix ot Majkul Ventris, edin anglichanin, po profesia arxitekt. Toj nikoga ne mi go e kazval, nito si go e mislel, ochevidno. Az prosto go proymehx, sled kato toj razchete Linear_B… Ventris beshe ljybitel, no s dobra ezikova podgotovka, i se opitvashe da razchete minojskite nadpisi. Predi nego neyspeshno se be opital Xrozni, edin chex, kojto v mladite si godini razchete xetskata pismenost, no na stari godini ne yspeh da se spravi s minojskata. Prez 1950 polychix za purvi put pismo ot Majkul Ventris, v koeto toj mi suobqavashe, che sledi moite razrabotki po deshifrirane na minojskata pismenost i e vuzxiten ot opitut mi da probijų chrez fonetichnoto znachenie na znacite. Majkul mi izpraqashe rezjyme̒ ot svoja korespondencia s drygite izsledovateli po svetut, koito pravexu opit da deshifrirat znacite ot Krit. Toj mi predlozhi da si sutrydnichim i redovno izpraqashe pisma kakvo predpriema i dokude e stignul. Za da me ylesni, predlozhi sam da se susredotochi v morfologichni opiti, sled kato az sum poel fonetichnite, no amerikankata Alisa Kober my bila pisala, che e bezsmisleno da se vodi korespondencia. A Kober be edinstvenata, kojato se zanimavashe s fleksiata i dali edinstvenoto i mnozhestvenoto chisla pri minojskite nadpisi se razlichavat ot padezhite ili ne. Majkul trugnu po toja put i mi blagodareshe za proychvaniata mi nad etryskiut ezik, ponezhe be ybeden, che minojskite nadpisi su na etryski. Kakto kazax, toj ne beshe filolog i mi pisheshe, che bez pomoqta na chovek kato men, kojto da poznava drevnogruckite dialekti, nehma da yspee da napravi tablica s povtarjaqi se minojski znaci, ponezhe ima ponjatie samo ot klasicheskiut grucki na Omir i ne znae kak e zvychal gruckiut 500 godini predi tova.

    Vsuqnost, znaesh li kakvo e kazal "Eklisiast" v Bibliata? – tozi vupros be kum men: - Mnogo poznanie ne razviva dyxut. Tova e kazal i go e kazal za takiva kato men…

    Vladimir Georgiev se ogleda. Beshe xybav den ot krajut na avgyst, dulug i topul. Tishinata popivashe v mislite my i go predrazpolagashe kum otkrovenie:

    - Ti nehma da si xodish, qe spish v lehtnata kyxnja. A sega qe ti kazhu naj-vazhnoto. Kogato v nachaloto na 20-ti vek Evuns proychi minojskite nadpisi, toj ystanovi i trite vida minojsko pismo. Purvata pismenost na drevnite xora ot Krit, zhiveli v stolicata Knos na legendarniut car Minos prez 3-to xiljadoletie predi novata era, e bilo jeroglifnoto pismo. No minojskite jeroglifi nehmat niqo obqo s egipetskite. Priemnik na kritskite jeroglifi e pismoto Linear_A, koeto ne e razcheteno, no se znae, che ne e na grucki ezik. Sled tova e Linear_B, koeto e na elinski dialekt ot pone 800 godini predi Omir. Na Kipur ima slogova pismenost, kojato e ot vremeto na mikencite. Vsichki tezi pismenosti se zasichat, dori ne e jasno dali knoskite jeroglifi su bili ypotrebjavani ot suqiut narod, kojto e govoril Linear_A. Prez 1972 vuv Varna beshe otkrito xalkolitno seliqe ot 4-to xiljadoletie predi Xrista, kudeto e namereno naj-staroto texnologichno obraboteno zlato v Evropa i svetut. Slozhi edna prava linia ot Varna do Krit i pred teb e teritoriata na zagadkata, narechena "drevni Balkani". Tyk toponimite i dnes sa ot vremeto na pelasgite i trakite. Klasicheskiat drevnogrucki e pulen s takiva dymi, a Krit e bil robovladelchesko obqestvo, ponezhe minojskite nadpisi sa predimno inventarni spisuci, bili sa prodavani i xora, ne samo zhito i dobituk. A v "Iliada" Omir ni predstavja edna rodova aristokracia, kojato tepurva qe stava robovladelsko obqestvo. Mojata ideja, svurzana s istoricheskata kartina na Balkano-egejskiut sveht, beshe, che "Iliada" i "Odiseja", nezavisimo, che se formirat meghy 10-ti i 6-ti v.v. pr.n.e., sudurzhat vsuqnost spomen ot krajut na mikenskata epoxa. Tozi spomen e muten, ponezhe nad nego su naslagvani po-kusni elementi, no spomenut mozhe da bude rekonstryiran. Az ystanovix, che geroite, koito vodjųt vojna protiv Troja v omirovskiut epos, su narichani "axejci, danajci i argejci", no tova ochevidno ne su gurci, vupreki che kato ne-gurci su bili elinizirani. Chisto gruckite plemena, a imenno eolijci, dorijci i jonijci gi nehma v "Iliada". V nejų imeto na jonijcite se sreqa samo edin put, v 13-ta pesen, no tova javno e po-kusna dobavka. Razbirash li, trite glavni plemena, ot koito e sustaven gruckiut narod, koito su dorijci, eolijci i jonijci, ne suqestvyvat za "Iliada". Spored men, mikenskata civilizacia e bila yniqozhena prez 12-ti vek ot gurcite i az behx suglasen s Majkul Ventris, che Linear_B ne e pismenost na drevnogrucki ezik, a na etryskiut, no sgreshix. Ventris vse pak dokaza, che Linear_B e pismenost na drevnogrucki. I vse pak, nezavisimo, che Linear_B e bila pismenost na drevnogrucki ezik, toj ne e suqiut kato drevnogruckiut na Omir. Razbirash li? Za Chedyik tova e star dialekt, a za men axejci, danajci i argejci su ochevidno pra-gurci, te govorjųt kojne, drevnogrucki, kojto ne e tochno ezikut na Omir. Tova javno su purvite elinizirani mikenci i tehxna pismenost e Linear_B. Po-kusno, chistite elini, kakvito su dorijci, eolijci i jonijci, priemat za pismenost finikijskata azbyka.

    - Ako ne sa gurci, kakvi sa? - popitax az.

    - Tykidid pishe: "Do Trojanskata vojna Elada ne be napravila niqo s obqi ysilia. Na men dazhe mi se stryva, che Elada kato suvkypnost ne e i nosila tova ime i che tova nejno oboznachenie dori ne e suqestvyvalo predi Elin, sinut na Devkalion, no che imenata po nejų idvali ot imenata na otdelnite plemena, predimno pelasgite." A Xerodot otbelehzva: "Naselenieto na Atika beshe pelasgijsko, no s idvaneto na elinite to promeni svojut ezik." Zabelezhi, imeto na danajcite v klasicheskiut period ne e svurzano nito s edno grucko pleme i nehma vruzka s grucki dialekt. Prichinata ochevidno e slednata. Prez 1947 pri razkopki v jygo-iztochna Mala Azia behxu namereni bilingvi na jeroglifniut "xetski" i na finikijski ezici. Tova dade vuzmozhnost da se deshifrira jeroglifniut "xetski" i stanu jasno, che toj e ezik na narodut "danyna". Otdavna se predpolagashe, che imeto "danyna", koeto se sreqa v egipetski i semitski, e identichno s imeto na "danajcite" ot "Iliada". "Danyna" e semitskoto ime na tozi narod, a samonazvanieto my e "adanava(na)". Toest, na ezikut na gurcite e preturpehlo suvsem neznachitelno izmenenie. "Argejci" znachi "zhiteli na Argos". V klasicheskiut period tova su elini, no kakvi su bili zhitelite na Argos predi tova? V "Katalogut na korabite", edna kusna chast ot "Iliada", vse pak ima danni za po-drevni vremena. Tam sreqame izrazut "vseelini i axejci". Toest, ochevidno izrazut e spomen ot vremeto, kogato etnicheskoto razlichie meghy elini i axejci, e suqestvyvalo. I axejcite ne su bili oqe elinizirani. Vuv vojnata s Troja, elinite ne su osnovnata sila, te kakto beotijci i etolijci su vikani ot nehkoj, kojto e rukovodil centurut. Negrucki narodi togava su axejci, danajci, likijci, etryski, koito po tova vreme su zhiveli v Egejskata oblast. Drygi negrucki narodi, naseljavaqi togava Egeja, su: eteo-kritjanite, pelasgite, kidonite, karijcite, lelegite, trojancite, dardancite… Prez 13-ti vek pr.n.e. Egeja e opystoshena, a gruckite plemena prez 12-ti vek pr.n.e kolonizirat i elinizirat zemite na negruckite narodi: Tykidid dava svedenie, che Beotia, kolonizirana ot beotijci, predi tova se e kazvala Kadmeja. Sled Trojanskata vojna, spored Tykidid, dorijcite zavladehvat Pelopones. Tesalijcite prevzemat Tesalia, etolijcite zemjata, kojato stava Etolia. Atinjanite, koito su pelasgi, su elinizirani ot jonijcite. Pelasgite v Atina, spored Xerodot, se samonarichali "kranejai"… Eto tova e mojata istoricheska teoria: nositelite na krito-mikenskata civilizacia su bili ne-gurci. Okonchatelnoto kolonizirane na taja civilizacia ot gurci e zavurshilo prez 12-ti vek pr.n.e. Sled 12-ti vek veche nehma minojski pismenosti. Edna chast ot axejci, danajci, argejci i kidonci ostavat na Egeja i su asimilirani, a dryga se zaselva po jyzhniut brehg na Mala Azia. Texnite imena se sreqat v xetski ezik i v jeroglifniut "xetski", ezikut na "danyna". Edna chast ot pelasgite i staro-kritjanite se preselvat ot Krit v Palestina sled 12-ti vek pr.n.e. i imenata im kato pelistimci/filistimci i kaftorijci (o. Kaftor v Bibliata e o. Krit) sa izvestni v Bibliata, kudeto se sochi, che sa preselnici ot o. Kaftor. Toest, spored mojata teoria, proizxodut na gruckiut narod i na gruckiut ezik ot klasicheskata epoxa, su rezyltat ot dosta slozhen sintez na negrucki i grucki plemena i dialekti. Greshkata mi beshe, che ne dopysnux, che tozi period zapochva oqe prez 15-ti vek pr.n.e. i che e vuzmozhno minojskoto pismo Linear_B da e chast ot tozi slozhen sintez. I dokato az vehrvax na apriornata si istoricheska teoria, spored kojato elinizaciata datira sled 13-ti vek pr.n.e. i ne dopyskax, che Linear_B, kojto e ot 15-ti vek pr.n.e., e forma na drevnogruckiut, mojut priatel Majkul Ventris, neobremenen ot istoricheski xipotezi, na bazata na edna tablica, napravena po obrazec na voennite sistemi da deshifrovka, vleze v istoriata.

    - A kak deshifriraxte etryskata pismenost?

    Vladimir Georgiev se zasmeh:

    - Otkazax se ot istoricheskite xipotezi, zagurbix vziraneto vuv fonetikata i izpolzvax "morfologichniut metod" na Ventris. Taka razchetox etryskoto pismo. Majkul qeshe da e qastliv ot podxodut mi, no neqastna avtomobilna katastrofa otne zhivotut my oqe prez septemvri 1956.

    ►  (.. skrij go tekstut na intervjyto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. pokazhi go tam ..)  (.. ili puk tam ..)  (.. svij vsichko ..)

  • ►► Deshifriraneto na etryskata pismenost (moi komentari: .. pokazhi gi ..)
  • ▼▼ Deshifriraneto na etryskata pismenost (moi komentari: .. skrij gi ..)
    
    
    • Za deshifriraneto na etryskata pismenost stava dyma v krajut na intervjyto.
    
    
    • Tekstovete na etryski ezik su zapisani s arxaichni grucki bykvi i mogut da se chetut, bez da se razbirat.
      Ezikut na etryskite e neizvesten, ili pone taka se priemashe doskoro.
    
    
    • Okazva se, che Vladimir Georgiev se e zablyghaval, che e razchel etryskata pismenost. Za suzhalenie, opitut my se klasificira kato neyspeshen.
    • Osnovnoto zablyghenie na Vladimir Georgiev po tozi povod e predpolozhenieto, che ezikut na etryskite e bil indo-evropejski. Mal-shans. Tova predpolozhenie se okazva greshno.
    • No vse pak prinosut my kum razshifrovaneto na etryskata pismenost se ceni.
      Dori otricatelniut rezyltat e ce̒nen i cenèn.
    
    
    • Edva v poslednite godini se priznava, che etryskata pismenost e razchetena.
      Prinosut osnovno e na familiata Bonfante, baqa i duqerja.
    • Okazva se, che etryskiut ezik ne e indo-evropejski.
      Neqo poveche, toj ne e sroden s nikoj poznat ezik.
    • (.. skrij gi komentarite za deshifriraneto na etryskata pismenost ..)
  
  
  • ►► "Prinosut" na Stalin za razvenchavaneto na "jafetizmut" (komentari: .. pokazhi gi ..)
  • ▼▼ "Prinosut" na Stalin za razvenchavaneto na "jafetizmut" (komentari: .. skrij gi ..)
    
    
    • Eto tyka v intervjyto stava dyma za tova.
    
    
    • Akad. Vladimir Georgiev kazal: Nehma nito "arijsko ezikoznanie", nito "marksistko ezikoznanie".
    • Taka ni kaza i prepodavateljut ni po diamat v matematicheskiut fakyltet na sofijskiut yniversitet:
      Nehma socialisticheski i kapitalisticheski integral!
    
    
    • Lilia.Ilieva::2020-07-04 19:36: Otkude e tova intervjy? Koga e davano?
      Vprochem, pri Stalin su vlezli trima ezikovedi: Vinogradov, aspirantut my Serebrennikov i Chikobava. Yredil gi e Chikobava po gryzinska linia.
      
      Intervjyto e ot 1985. Ne stava jasno koj e intervjyiraqiut.
      Verojatno togava Vladimir Georgiev naistina ne e znael koj e nalehl akul na Stalin.
    
    
    • Vasil.Davidov::2020-07-04 14:23:
      Товарищ Сталин, Вы большой учёный —
      В языкознаньи знаете Вы толк,
      А я простой советский заключённый,
      И мне товарищ — серый брянский волк. ( tekst Aleshkovski, pee Visocki)
      
      Vladimir Georgiev v intervjyto:
      Vsuqnost, Stalin e napravil dobro prez zhivotut si edinstveno na suvetskoto ezikoznanie, i to ot starcheska zhagha da e i ezikoved…
      Tova e edinstvenoto dobro neqo, koeto Stalin e pravil prez zhivotut si.
    
    
    • Jafetizmut na Mar, kojto e vlastval nehkolko desetiletia v suvetskoto ezikoznanie, ne priznaval aksiomata za estestvenite ezici.
      Vse oqe ima dosta pishman-lingvisti, koito vse gledat da jų zaobikoljųt.
    • (.. skrij gi komentarite za razvenchavaneto na jafetizmut ..)
  
  
  • ►► Deshifriraneto na minojskata pismenost (komentari: .. pokazhi gi ..)
  • ▼▼ Deshifriraneto na minojskata pismenost (komentari: .. skrij gi ..)
    
    
    • Intervjyto s akad. Vladimir Georgiev e pyblikyvano v internet pod tova zaglavie.
    
    
    • Otklonenie: Vladimir Georgiev ypotrebjava terminite "xetski" i "jeroglifen xetski".
      Misljų, che v po-novo vreme su standartizirani terminite "xetski" (Hittite) i "xatski" (Hattic).
      Xetskiut ezik e indoevropejski. Klinopisnite tekstove na xetski su bili razcheteni ot cheshkijųt lingvist Bedřich Hrozný prez 1915.
      Klinopisnite tekstove na xetski su naj-starite tekstove na indoevropejski ezik, s koito naykata razpolaga.
      Xatskiut ezik ne e indoevropejski.
    
    
    • Svodka za minojskata pismenost (za nezapoznatite s faktite).
      
      Ima tri vida minojska pismenost.
      
      
      • Jeroglifna. Nerazchetena. Podxod kum nejų nehma. Minojskite jeroglifi ne prilichat na nikakvi drygi jeroglifi. Tekstovete sa malko.
      
      
      • Linear_A. Fonetichno srichkovo pismo. Oqe nerazcheteno. Vladimir Georgiev ima prinos v izsledvaneto na tazi pismenost. Ne e jasno na kakuv ezik e. Verojatno e na nehkoj otdavna izcheznul ezik.
      
      
      • Linear_B. Fonetichno srichkovo pismo na grucki ezik ot onova vreme. Razcheteno ot Majkul Ventris.
      
      Tekstovete na Linear_A mogut priblizitelno da se chetut na glas, no bez da se razbirat.
      Tekstovete na Linear_B se razbirat, zaqoto su na grucki.
      
      Ne e jasno dali ezikut na minojskite jeroglifi i ezikut na Linear_A e edin i suq.
      Pismenostta Linear_A verojatno e bila razrabotena za tozi neizvesten ezik i ne e bila suvsem podxodjaqa za gruckiut ezik.
      Poradi tova gruckite tekstove, zapisani na Linear_B, zvychut svoeobrazno i neprivichno.
    
    
    • V intervjyto si Vladimir Georgiev nablehga na opravdaniata za neyspexut si.
      Toj e imal i podgotovkata, i vuzmozhnostta da razshifrova Linear_B, no poradi predybeghenia kum gruckiut ezik, yspexut otishul pri Majkul Ventris.
    
    
    • Opit za analogia:
      
      Linear_A mozhe da se chete na glas, no ne mozhe da se razbira - ezikut e suvsem nepoznat. Nehma izgledi da bude nehkoga razshifrovan.
      
      Etryskata pismenost predi familiata Bonfante e bila na suqoto derexhe: chete se, ponezhe bykvite su kato gruckite, ama ne se razbira kakvo pishe - ezikut e suvsem nepoznat.
      
      Kakva e razlikata? Zaqo v razchitaneto na etryskoto pismo vse pak e imalo yspex?
      
      Zaradi ogromniut broj zapazeni etryski nadpisi - okolo 10000.
      
      I sega vkarajte v tazi sxema trakijskiut ezik s edinstveniut nadpis - na prustenut ot Ezerovo.
      Nikakuv shans nehma trakijskiut ezik nehkoga da ni stane izvesten.
    • (.. skrij gi komentarite za deshifriraneto na minojskata pismenost ..)
  
  
  • ►► References: prepratki  (.. pokazhi gi ..)
  • ▼▼ References: prepratki  (.. skrij gi ..)  (.. skrij go intervjyto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
    
    
    • arhivar.blog.bg: Deshifrirane na minojskata pismenost
    • Deshifrirane na minojskata pismenost (intervjy s akad. Vladimir Georgiev)
    • wikipedia: Vladimir Georgiev
    • wikipedia: Michael Ventris
    • wikipedia: Boris Simeonov
    • wikipedia: Marr, Nikolaj Jakovlevich
    • wikipedia: Japhetic theory
    • wikipedia: J.V.Stalin: Marksizm i voprosы jazыkoznania
    • wikipedia: Roman Jakobson
    • wikipedia: Hittite language
    • wikipedia: Hattic language
    • wikipedia: Etruscan language
    • wikipedia: Giuliano Bonfante
    • wikipedia: Larissa_Bonfante
    • christotamarin.blogspot: Aksiomata za estestvenite ezici
    • christotamarin.blogspot: Estestvenite ezici v neprestanna promehna
    • facebook/christo.tamarin::2019-04-10 09:27
    • facebook/ Daniel Nikolov ::2019-04-08 16:15
    • facebook/Lilia.Ilieva::2020-07-03 04:11
    • wikipedia: Tovariq Stalin, vы boljshoj ychёnыj
    • youtube: Tovariq Stalin, vы boljshoj ychёnыj (poёt Vыsockij)
  
  
  • ◄►  (.. skrij go intervjyto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..) (.. razguni go ..) (.. pokazhi tam ..)  (.. svij vsichko ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: Keltskata ezikova grypa  (.. pokazhi tyka ..)  (.. razgunuto ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: Keltskata ezikova grypa  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..) 
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-11 09:53:: Keltskata ezikova grypa  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-11 09:53:: Keltskata ezikova grypa  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)
    
    
    • The Celtic Language Group: wikipedia.
    
    
    • Tuj kato az kjorav keltski ezik ne znam, tyka qe pishu samo obqi suobrazhenia.
      
      
      • Kogato sum razsughaval za indo-evropejqinata, primeri s keltski ezici ne sum daval - ogranichaval sum se do slavjanski, grucki, romanski i germanski.
      
      
      • V tozi podrazdel qe se subira material za supostavkata meghy keltskata ezikova grypa i slavjanskata ezikova grypa.
    
    
    • [Fakt] Ima v naj-zapadnite chasti na Evropa edna grypa ot 4 (chetiri) rodstveni ezika, koito su dozhiveli do nasheto vreme.
    
    
    • [Zabelezhka] Povecheto ot ezicite, govoreni nehkoga prez minulite xiljadoletia, su ymreli. Dymata "ymreli" tyka oznachava, che te su izcheznuli, bez da ostavjųt potomstvo. V tozi smisul, latinskiut ezik ne e ymrehl, zaqoto e ostavil potomstvo. Toj - latinskiut ezik - e dozhivehl do nasheto vreme v raznoobrazni formi: frenski ezik, italianski, ispanski, portygalski, vlashki, ..
    • [Fakt] Prez 18-ti vek spomenatata po-gore grypa ot chetiri rodstveni ezika bila narechena keltska.
    
    
    • [Zabelezhka] "Kelti" e nazvanie na nehkakvi plemena ili narodi ot drevnostta, spomenavani v istoricheskite izvori.
    
    
    • [Zabelezhka] Dymata "kelti" v ezikovedski smisul i dymata "kelti" v smisul ot istoriata i arxeologiata nehmat niqo obqo. Taka kakto dymata "kompozicia" v smisulut ï ot myzikata i zhivopista i dymata "kompozicia" v smisulut ï ot zhelezoputniut transport nehmat niqo obqo. Kompozitorite kompozirat myzika - myzikalna kompozicia. Byrgaskite zheleznichari kompozirat cheren vlak za Sofia - vlakova kompozicia.
    
    
    • [Fakt] Keltskata ezikova grypa e chast ot indo-evropejskoto ezikovo semejstvo, nared s drygi ezikovi grypi kato romanskata, slavjanskata, germanskata, iranskata i indijskata, nared s ezici kato grucki, albanski i armenski, vseki ot koito sam obrazyva grypa.
    
    
    • [Zabelezhka] Lichno az razbiram pò ot dulboko prinadlezhnostta kum indo-evropejskoto ezikovo semejstvo na slavjanskata grypa, na germanskata grypa, na romansut i na gruckiut ezik. Prinadlezhnostta na keltskata grypa i na drygite gore-spomenati ezikovi grypi i ezici kum indo-evropejskoto ezikovo semejstvo jų priemam na doverie.
    
    
    • [Zabelezhka-rezjyme ] V Evropa su razprostraneni indo-evropejski (IE) ezici ot pet grypi: romanskata, germanskata, slavjanskata, keltskata i indijskata, a suqo taka oqe dva IE ezika - grucki i albanski, vseki ot koito sam obrazyva grypa. Armenskiut ne go vkljychvam v Evropa, za da ne vkljychu i iranskata grypa - neka tezi si ostanut v Azia. Ama ciganskiut ezik nehma kak da go izkljychu i zatova spomenax indijskata grypa.
    
    
    • [Fakt] Ot vsichkite spomenati v gornite zabelezhki ezikovi grypi i ezici, naj-malko nositeli - naj-malko xora, govoreqi na tehx, ima keltskata ezikova grypa.
    
    
    • [Zabelezhka] Ot vsichkite spomenati v gornite zabelezhki ezikovi grypi i ezici, mozhem da otdelim ciganskiut ezik i keltskite ezici. Te imat osobenost. Nehma nositel na ciganskiut ezik, kojto da znae samo ciganski. Nehma nositel na nehkoj keltski ezik, kojto da ne znae suqo taka anglijski ili frenski.
    
    
    • [Fakt] Chetirite keltski ezika se deljųt na dve grypi - Brittonic u Goidelic, ili P- i Q-:
      
      
      • {P:Brittonic languages} dva iztochni keltski ezika, oznachavani oqe kato dva P-ezika ili dva ezika ot podgrypata na P-keltskite ezici.
      
      
      • {Q:Goidelic languages} dva zapadni keltski ezika, oznachavani oqe kato dva Q-ezika ili dva ezika ot podgrypata na Q-keltskite ezici.
    
    
    • [Fakt-P] Dvata ezika ot podgrypata Brittonic su:
      
      
      • Valijski (Welsh). Ezikut na Wels (Wales). Dali princut i princesata na Wels go znajųt tozi ezik? Ponehkoga v tekstove na bulgarski tozi ezik mozhe da se sreqne i kato galski. Spored wikipedia-ta, Welsh e ròden za 562000 dyshi. (.. chyj valijski kak zvychi ..) 
      
      
      • Bretonski (Breton). Govoren na polyostrov Bretagne v Zapadna Francia. Spored wikipedia-ta, ròden e za 206000 dyshi. (.. chyj bretonski kak zvychi ..) 
      
      
      Obqo okolo 800000 dyshi imat nehkoj P-keltski ezik za ròden.
    
    
    • [Fakt-Q] Dvata ezika ot podgrypata Goidelic su:
      
      
      • Irlandski (Irish). Govori se na ostrov Irlandia. Spored wikipedia-ta, ròden e za okolo 80000 dyshi. (.. chyj irlandski kak zvychi ..) 
      
      
      • Shotlandsko-gaelski (Scottish Gaelic). Govori se v Shotlandia. Spored wikipedia-ta, ròden e za okolo 60000 dyshi. (.. chyj shotlandsko-gaelski ..) 
      
      
      • [Zabelezhka] Ne biva da se burka shotlandsko-gaelskiut ezik (Scottish Gaelic), kojto e Q-keltski ezik, sus shotlandskiut (Scottish) dialekt na anglijskiut ezik.
      
      
      Obqo okolo 200000 dyshi imat nehkoj Q-keltski ezik za ròden.
    
    
    • [Fakt-PQ] (wikipedia) Obqo okolo edin milion dyshi imat nehkoj keltski ezik za ròden. Tova e mnogo po-malko ot albanski, mnogo po-malko ot armenski. No tozi broj e po-golehm ot xorata, imaqi ezikut na baskite za ròden.
    
    
    • [Fakt-PQ] Vuv wikipedia-ta se davat oqe dva keltski ezika, vseki s po-malko ot 2000 nositeli:
      
      
      • Kornyolski (Cornish). Na polyostrov Cornwall. Tova e P-ezik, ot podgrypata Brittonic, i verojatno mozhe da mine za dialekt na valijskiut. (.. chyj kak zvychi Cornish ..) 
      
      
      • Manski (Manx). Na ostrov Man. Tova e Q-ezik, ot podgrypata Goidelic, i verojatno mozhe da mine za dialekt na irlandskiut. (.. chyj kak zvychi Manx ..) 
    
    
    • [Zabelezhka] Na vuprosi dali nehkoj ezik e dialekt obiknoveno otgovor dava politikata.
      
      Zapazvam si pravoto da schitam dvata ezika Cornish i Manx, ezici s prenebrezhimo malko nositeli, za dialekti.
      
      Predpochitam brojut na keltskite ezici da si ostane 2+2=4.
      A ne 3+3=6.
    
    
    • [Zabelezhka] Ima dva golemi britanski ostrova - ostrov Velikobritania i ostrov Irlandia. Vsichkoto im naselenie ot nad 80 miliona znae anglijski i v ezhednevieto si se opravja na anglijski. Po-malko ot milion mestni xora imat nehkoj keltski ezik za ròden, no i te znajųt i anglijski. E, da - gastarbajterite ot Polsha znajųt polski, a gastarbajterite ot Pakistan - panxhabski.
    
    
    • [Zabelezhka] Smejų da predpolozhu slednoto.
      
      
      • Pra-keltskiut ezik (Proto-Celtic), rekonstryiraniut obq predshestvenik na 4-te keltski ezika, se e govorel na ostrov Velikobritania.
      
      
      • Posle - sled vek-dva - i susedniut ostrov Irlandia se e zarazil s Proto-Celtic.
      
      
      • Prebivavaqiut na ostrov Velikobritania pra-keltski ezik se e razvil do P-keltski ezik. Zaraza s P-keltski ezik se e prexvurlila ot ostrovut na polyostrov Bretagne. I taka sega imame dva P-keltski ezika ili dva ezika ot podgrypata Brittonic - edin na ostrovut (Welsh) i edin na polyostrovut (Breton).
      
      
      • Prebivavaqiut na ostrov Irlandia pra-keltski ezik se e razvil do Q-keltski ezik. Zaraza s Q-keltski ezik se e prexvurlila ot ostrov Irlandia kum severnite chasti na ostrov Velikobritania. I taka sega imame dva Q-keltski ezika ot podgrypata Goidelic.
    
    
    • [Zabelezhka] Teritoriata na Zapadna Evropa se izkljychva kato vuzmozhna rodina na PIE (PIE, Proto-Indo-European, pra-indo-evropejskiut ezik). Dvata britanski ostrova suqo se izkljychvat. Vsichki indo-evropejski ezici ot germanskata, romanskata i keltskata grypa, koito sega se govorjųt na teritoriite na Zapadna Evropa i britanskite ostrovi, po nehkoe vreme su bili zaneseni tam.
      
      Kakvi ezici su se govoreli na tezi teritorii, predi tam da se nastani indo-evropejqinata - edin Gospod znae, a nie ne znaem i nehma kak da yznaem.
      
      Ne se znae i kakvi ezici su se govoreli na nashenskata teritoria, a za Zapadna Evropa i britanskite ostrovi nehma kak da se znae poveche.
    
    
    • [Zabelezhka] Po-gore pisax, che rekonstryiraniut obq predshestvenik na 4-te keltski ezika - pra-keltskiut ezik (Proto-Celtic), se e govorel na ostrov Velikobritania. Mozhe obache toj da se e govorel predi tova na kontinentut, i veche v kachestvoto si imenno na pra-keltski da e preminul ot kontinentut na ostrovut, a ot kontinentut da e bil izgonen. Edin Gospod znae kak e bilo, a nie ne znaem i nehma kak da yznaem.
    
    
    • [Zabelezhka] Predpolagam, che keltskite ezici su bili purvata indo-evropejska vulnà, zalehla Zapadna Evropa i britanskite ostrovi. I sledvaqata vulnà, sustavena ot romanskite i germanskite ezici, e iztikala keltskite ezici do krajniut, do ekstremniut zapad, i do ekstremno zapadane.
      
      No e vuzmozhno predi keltoezichnata vulnà da e imalo dryga indo-evropejska vulnà, sledite ot kojato da su bili zalicheni ot sledvaqite indo-evropejski vulnì. Edin Gospod znae kak e bilo, a nie ne znaem i nehma kak da yznaem.
    
    
    • [Zabelezhka] Kak da e. Sega keltskite ezici ni se predstavjat kato "pionerite", kato purvoproxodcite na indo-evropejqinata kum Zapadna Evropa i britanskite ostrovi.
    
    
    • (.. skrij gi faktite i zabelezhkite ..)  (.. skrij go komentarut za keltskite ezici ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-14 15:30:: Supostavka meghy dvete ezikovi grypi: slavjanskata i keltskata  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-14 15:30:: Supostavka meghy dvete ezikovi grypi: slavjanskata i keltskata  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)
    
    
    • The Slavic and Celtic Language Groups: Differences and Similarities.
    
    
    • [Razlika:Difference] Znaniata mi za slavjanskite ezici su dulboki, na ekspertno nivo. Rodniut mi ezik e slavjanski. Dokato po suqestvo bukel ne znam za keltskite ezici.
    
    
    • [Prilika:Similarity] I dvete tezi grypi prinadlezhut kum indo-evropejskoto ezikovo semejstvo. I slavjanskite ezici, i keltskite ezici su vse indo-evropejski. Te imat obq predshestvenik - pra-indo-evropejskiut ezik (PIE, PIE, Proto-Indo-European), govoren predi poveche ot pet xiljadi godini.
    
    
    • [Razlika:Difference] Dvete grypi su ot razlichni strani na izoglosata centum/satem. Slavjanskite ezici stojųt na stranata satem, a keltskite - na stranata centum. Bilo e vreme, kogato znachenieto na tazi izoglosa se e preyvelichavalo ot ychenite ezikovedi.
    
    
    • [Razlika:Difference] Keltskite ezici se govorjųt ot sravnitelno malko xora v "ekstremniut" Zapad na Evropa. Xorata s ròden keltski ezik su po-malko ot dva miliona.
      
      Xorata s ròden slavjanski ezik su poveche ot dvesta miliona.
      Stotina puti poveche.
      
      Nehkolko slavjanski ezika, v tova chislo bulgarskiut, su v sustojanie "napulno razviti", fully developed. Edva li nehkoj keltski ezik e v takova sustojanie.
      
      Ezikut e napulno razvit - fully developed, kogato toj e dostatuchen za vsichki nyghi v ezhednevieto, vkljychitelno administrativni i obrazovatelni, kogato na nego ima dostatuchno literatyra - i xydozhestvena i naychna, i kogato toj dava dostup do svetovnata literatyrna klasika chrez kachestveni prevodi.
    
    
    • [Prilika:Similarity] I dvete dymi "slavjani" i "kelti" imat tochni opredelenia - tochni definicii - v lingvistikata. Tova su xora, govoreqi suotvetno na slavjanski ili na keltski ezik.
      
      I dvete dymi obache se ypotrebjavat i izvun lingvistikata, kudeto znacheniata im su nejasni. Ypotrebjavat se v istoriata, arxeologiata, etno-kyltyrnite izsledvania, dori v genetikata.
      
      Loshoto e, che shirokata pyblika ne razbira, che tezi dymi se ypotrebjavat v razlichen smisul.
      
      Naprimer, xorata, koito v etno-kyltyrni ili istoricheski izsledvania su narecheni "kelti", mozhe da ne su bili keltoezichni.
      
      Arxeologiata mozhe da opredelja nehkakva izkopana kyltyra kato "slavjanska", vlagajki v dymata "slavjanska" nehkakuv nepoznat za mene smisul, no arxeologiata mozhe da dokazhe, che xorata su bili slavjanoglasni, samo ako izkopae nadpisi na slavjanski ezik.
    
    
    • [Razlika:Difference] Nehma xora, govoreqi na keltski ezik, koito da narichat sebe si "kelti" i ezikut si "keltski" s nasledena dymi "kelti" i "keltski". Dymata "keltski" e ezikova klasifikacia, tja e diagnoza, a ne samonazvanie.
      
      Ima dva slavjanski naroda - slovenci i slovaci, koito narichat sebe si "slavjani", a ezikut si - "slavjanski".
    
    
    • [Prilika:Similarity] Nehma xora, govoreqi na keltski ezik, koito da narichat sebe si "kelti" i ezikut si "keltski" s nasledena dymi "kelti" i "keltski". Dymata "keltski" e naychna ezikova klasifikacia, tja e diagnoza, a ne samonazvanie.
      
      Za povecheto slavjanoglasni, vkljychitelno i za nas bulgarite, dymata "slavjani" ili "slavjanski" e naychna ezikova klasifikacia, tja e diagnoza, a ne samonazvanie.
    
    
    • [Razlika:Difference] Istoricheski, arxeologicheski, etnokyltyrni izsledvania razshirjavat arealut na "keltite" v texen smisul na dymata dosta izvun arealut na ezikovite kelti, kakto te su poznati na suvremennata nayka za ezicite.
      
      V nashata suvremennost arealut na slavjanoglasieto v ezikov smisul e mnogo golehm, i ne se slychva istoricheski, arxeologicheski, etnokyltyrni izsledvania da razshirjavat arealut na "slavjanite" v texen smisul na dymata izvun dneshniut ezikov areal.
    
    
    • (.. skrij gi prilikite i razlikite ..)  (.. skrij go komentarut za keltskite ezici ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-05 18:00:: Za kratkite vinitelni formi na lichnite mestoimenia v iztochno-bulgarskite dialekti  (.. pokazhi tyka ..)  (.. pokazhi tam ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 13:10:: Za kratkite vinitelni formi na lichnite mestoimenia v iztochno-bulgarskite dialekti  (.. skrij ..)  (.. pokazhi tam ..)
  
  
  • Nehmam pred vid vsichkite iztochno-bulgarski dialekti, a samo centralno-balkanskite: Kotel-Elena-Turnovo-Trehvna, za koito se smehta, che su v osnovata na novobulgarskiut knizhoven ezik.
  
  
  • Nehma da ytochnjavam arealut na javlenieto - javno e, che toj e dosta po-shirok.
  
  
  • Tazi tema e vuv vruzka s tazi.
  
  
  • Kratkite (klitichnite) vinitelni formi na lichnite mestoimenia v razgleghanite dialekti su izmeneni i prestryktyrirani.
    
    
    • Za sravnenie, datelnite klitichni formi {mi, ti, si, ni, vi, my, j, im} su si ostanuli stabilni.
  
  
  • Neka da razdelim vinitelnite klitichni formi na tri grypi:
    
    
    • 1_{mu, tu, su}
    • 2_{nu, vu}
    • 3_{go, jų, gi}
  
  
  • Tretata grypa 3_{go, jų, gi} ne pokazva osobenosti v sravnenie s ostanulite bulgarski dialekti.
    
    
    • Formata {gi} e obqo novovuvedenie v bulgarskiut (balkano-slavjanskiut) ezik.
    
    
    • Formata {jų} v iztochnite dialekti se proiznasja йъ, no tova v slychajut e etimologichnoto ï proiznoshenie, a ne e projava na xarakternata za tezi dialekti vokalna redykcia.
    
    
    • Formata {go} obache normalno se redycira do {gy}, i to dori pod ydarenie (ne gy poznavam), koeto mozhe bi pokazva, che ydarenieto e izmesteno vurxy klitikata neotdavna ili pone sled pojavata na vokalnata redykcia.
  
  
  • Za purvata grypa 1_{mu, tu, su} e xarakterna promehnata na etimologichnata glasna E (kakto v zapadno-bulgarskite {me, te, se} vuv Ѫ(Ъ). Tova ne prilicha da e projava na xarakternata redykcia. Po-skoro tova e prestryktyrirane. Mozhe da se tursi vlashko vlianie kato objasnenie na javlenieto. Ako puk durzhim da namerim objasnenie v slavjanski, to vuzmozhno e malkiut jys v tezi formi da e preminul v golehm jys (kakto ima mnogo podobni slychai v polski, makar tam te da su sistematichni).
  
  
  • Vtorata grypa 2_{nu, vu} e naj-interesnata. Osven promjana na glasnata v Ѫ(Ъ), podobno na purvata grypa, vazhnoto v slychajut e da otbelezhim, che iztochno-bulgarskite dialekti razlichavat vinitelnite ot datelnite klitichni formi:
    
    
    • vinitelnite formi su {nu, vu},
    • a datelnite - {ni, vi}.
    
    
    • Primer:
    
    
    • Shu vi dam da razberete!
    • Ako ne slyshate, shu vu dam na Torbalan!
    
    
    • I tyka naj-verojatno e vlashkoto vlianie.
    
    
    • Vuzmozhno e tova da e ostatuk ot staro dvojstveno chislo, no tova e malko verojatno, ponezhe formi s -A- sa nevuzmozhni (Ne nu ostavjaj! Ne na ostavjaj!).
  
  
  • I tuj, diferenciraneto na vinitelnite ot datelnite klitichni formi na lichnite mestoimenia e edno ot naj-vazhnite novovuvedenia v iztochno-bulgarski, koeto ne e vlehzlo v knizhovniut ni ezik.
  
  
  • Zaqo ne e vlehzlo? Dve prichini vigham.
    
    
    • Purvo, suzdatelite na knizhovniut ni ezik chyvstvali nepriazun kum zvykut Ъ.
    
    
    • Vtoro, po principut na Marin Drinov, sledvalo da se prieme zapadno-bulgarskiut variant, ponezhe e po-blizo do staro-bulgarskiut ezik.
  
  
  • (.. skrij gi kratkite vinitelni formi na lichnite mestoimenia v iztochno-bulgarskite dialekti ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2023-02-05 20:00:: Parazitno protetichno X v standartniut bulgarski ezik (xyrkata na baba)  (.. pokazhi tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokazhi tam ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-02-05 20:00:: Dve suobrazhenia za xyrkata na baba: obqo i specialno  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. pokazhi tam ..) 
  
  
  • ►►  Obqo suobrazhenie: chestno da si priznaem, che pochti niqo ne znaem za minuloto  (.. pokazhi go ..) 
  • ▼▼  Obqo suobrazhenie: chestno da si priznaem, che pochti niqo ne znaem za minuloto  (.. skrij go ..) 
    
    
    • Kakva glypost samo e sutvoril "Google Translate".
      
      
      • ☺ Prevel e ot bulgarski na ryski
        "Baba mi predeshe s xyrka"
        taka: "Бабушку унёс ураган". ☺
    
    
    • A mozheshe "Google Translate" chestno da si priznae:
      
      
      • Ne mogu da go prevedu, interpretation not possible, перевести не удаётся.
    
    
    • Taka pravjųt chesto i istoricite - i ljybitelite, i profesionalistite. Bez da znajųt kak tochno e bilo v minuloto, razkazvat nehkakvi prikazki. I za tehxno qastie, nehma koj da proveri, ..
    
    
    • .. zaqoto istinata e:
      
      
      • Niqo ne znaem za traki, maki, daki i peko-taki!
      • I za taka narechenite pra-bulgari niqo ne znaem!
      • Ne znaem i nehma nikoga da yznaem!
      • Minuloto e murtvo. Ot ymrehlo xaber ne chakaj.
    
    
    • Ako nehkoj e ostavil nehkakvo svedenijce, to tova svedenijce mozhe da e chista proba luzha. To mozhe da e polycheno "s Google Translate", naprimer ot putyvaq turgovec, kojto tai profesionalnite si svedenia ot konkyrenti. Znam, che budeqite pokolenia nehma da mogut pravdivo da vuzproizvedut v predstavite si nasheto vreme vuz osnova na pismenite pametnici, koito qe im ostavim. A puk ako tepurva se nameri pismeno svedenie za minuloto - to s pochti 100% sigyrnost qe e suvremenen falshifikat. Navudili su se izobretatelni pechalbari, navudili su se i naxusani patriotari.
    
    
    • Svedeniata, koito dava istoriata na ezicite - lingvistichnata arxeologia - su dostatuchno nadeghni, po-nadeghni ot razkazut na istoricite. Veche kazax zaqo - starite dokymenti i nadpisi mozhe da su pulni s luzhi, no dannite za ezicite, koito lingvistikata izvlicha chrez analiz na tekstovete, su dostatuchno nadeghni.
    
    
    • No samo dotyk. Samo ako ostanem v oblastta na lingvistikata. Ako namesim genetika, arxeologia ili neqo podobno, togava nadeghnostta na lingvistichnite svedenia, taka interpretirani prez izvun-lingvistichni filtri, propada.
    
    
    • Pisal sum i dryg put - arxeologiata mozhe da ima prinos kum lingvistikata, samo ako izkopae nadpisi (stari tekstove, stari zvykozapisi suqo taka se priemat).
    
    
    • (.. skrij go obqoto suobrazhenie ..)  (.. skrij go komentarut za xyrkata ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..
  
  
  • ►►  Specialno suobrazhenie: parazitno protetichno X v standartniut bulgarski ezik  (.. pokazhi go ..) 
  • ▼▼  Specialno suobrazhenie  (.. skrij go ..) 
    
    
    • Trugvam ot etimologiata na dymata xyrka.
      
      
      • Na tyrski tozi yred se naricha örke.
      • Purvata glasna e neproiznosima za bulgarite.
      • Obiknoveno se aproksimira s "jy".
      • No tozi put "jy"-to e stanulo na "y".
      • Kakto pri xybav, qe stane dyma po-doly.
      
      
      • Dymata *jyrke jų podveli po zhenski rod i stanula *yrka.
    
    
    • I posle se projavilo edno javlenie, koeto naricham
      
      
      • parazitno protetichno X v standartniut bulgarski ezik.
      
      
      • Tyk pod "standarten bulgarski ezik" razbirajte dialektite, legnuli v osnovata na standartniut bulgarski ezik.
    
    
    • Primeri za parazitno protetichno X:
      
      
      • xaresax (gr. αρεσα)
      • xambar (tyr. ambar)
      • xvurljam (tyr. fjrlamak, fjrlatmak)
      • xybav (vlashki *iubav)
      • xyrka (tyr. örke)
      
      
      • *xat (tyr. at): [Dimcho Debeljanov]

        Xatovete tam se ritat,
        nij "magaretata" mrem!

    
    
    • Objasnenie za parazitnoto protetichno X.
      
      
      • V povecheto balkano-slavjanski (bulgarski) dialekti zvykut X e izpadnul.
      
      
      • V nehkoi dialekti, kudeto zvkykut X e bil izpadnul, posle se vuzstanovil.
        Takiva bili dialektite, koito posle su legnuli v osnovata na standartniut bulgarski ezik.
      
      
      • Za slavjanskite po proizxod dymi imalo nehkakvi opori,
        po koito zvykut X da mozhe da se vuzstanovi pravilno
        (xlehb, xrehn, xitur, xrabur, muzhki polov organ).
      
      
      • No za chyghite po proizxod dymi xorata predstava si nehmali.
        I slagali parazitno protetichno X profilaktichno.
    
    
    • (.. skrij go specialnoto suobrazhenie ..)  (.. skrij go komentarut za xyrkata ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum nachaloto ..


• ►► ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: Pravopisni pravila za bulgarskata latinica (.. pokazhi gi ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: Pravopisni pravila za bulgarskata latinica (.. skrij gi ..)
  
  
  • Това не е транскрипция на латиница.
  • Tova ne e transkripcia na latinica.
  
  
  • Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
  • Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
    
    
    • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
    • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
    
    
  • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
  • Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.
    
    
    • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
    • Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.
    
    
    • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
    • Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.
    
    
    • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
    • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.
    
    
  • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
  • Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
    
    

    • A

      a

      А

      Я ≠ Ѣ̋

      JA

      Ja

      ja

      Ä

      ä

      B

      b

      Б

      C

      c

      Ц

      Ч

      CH

      Ch

      ch

      Č

      č

      D

      d

      Д

      E

      e

      Е

      Я = Ѣ̋

      EH

      Eh

      eh

      E̋

      e̋

      F

      f

      Ф

      G

      g

      Г

      Ђ = ЖД

      GH

      Gh

      gh

      Ǧ

      ǧ

      I

      i

      И

      Ѝ

      IH

      Ih

      ih

      Ï

      ï

      J

      j

      Й

      K

      k

      К

      L

      l

      Л

      M

      m

      М

      N

      n

      Н

      O

      o

      О

      ЙО,ЬО

      JO

      Jo

      jo

      Ö

      ö

      P

      p

      П

      Q

      q

      Щ

      R

      r

      Р

      S

      s

      С

      Ш

      SH

      Sh

      sh

      Š

      š

      T

      t

      Т

      U

      u

      Ъ

      Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

      JU

      Ju

      ju

      Ü

      ü

      V

      v

      В

      W

      w

      Ў

      X

      x

      Х

      Џ = ДЖ

      XH

      Xh

      xh

      X̌

      x̌

      Y

      y

      У

      Ю

      JY

      Jy

      jy

      Ÿ

      ÿ

      Z

      z

      З

      Ж

      ZH

      Zh

      zh

      Ž

      ž

    
    
    • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
    • Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.
    
    
    • Модифицираната латинска буква eh се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
    • Modificiranata latinska bykva eh se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA.
    
    
    • Модифицираната латинска буква ih се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
    • Modificiranata latinska bykva ih se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.
  
  
  • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
  • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
    
    
    • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
    • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
    
    
    • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
    • Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.
  
  
  • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
  • Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.
    
    
    • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
    • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
    • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
    • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
    • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
    • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
    • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
    • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
    
    
    • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
    • Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
  
  
  • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.
  
  
  • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Ako vse pak predpochitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.


• ◄►  (.. skrij gi vsichki komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum nachaloto ..

---

---

(.. pokaži vsičko ..)  (.. svij&skrij vsičko ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Nesvurzani tekstove ottyk-ottam

Permanently in development.
Tekstovete zaedno ne̋mat nikakuv smisul.
Vseki tekst e prednaznačen da se pokazva otdelno.
Toj prisutstva tyka, za da se vuzpolzva ot vuzmožnostite na html.

• 1. Preambÿl: obq razdel
• 4. Prepratki: references
• 5. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

---

►►   1. Preambÿl: obq razdel   (.. pokaži go preambÿlut ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   1. Preambÿl: obq razdel   (.. skrij go ..)

• Tekstovete zaedno ne̋mat nikakuv smisul.


• Vseki tekst e prednaznačen da se pokazva otdelno.
• Toj prisutstva tyka, za da se vuzpolzva ot vuzmožnostite na html.


• (.. skrij go preambÿlut ..)   .. kum načaloto ..

---

►►   4. Prepratki (references)   (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   4. Prepratki (references)   (.. skrij gi ..)

• christotamarin.blog: Списък на нѣ̋кои мои публикации, съотнесени по нѣ̋кои теми
• christotamarin.blog: My Spots On The Net
• christotamarin.blog: The CV of Slavophonia
• christotamarin.blog: Očerk za kraeslovnite erove: Pregled na staro-slavänskiut vokalizum
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Klaviatyri s razširena kirilica
• christotamarin.blog: Etimologični etÿdi (ottyk-ottam v ezikoznanieto)
• christotamarin.blog: Za kompÿtrite polinomialno
• christotamarin.blog: [Draft, this file] Nesvurzani tekstove ottyk-ottam

(.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   5. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)    (.. pokaži gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   5. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)    (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Semantic shifts: Otnosno etimologiata na ne̋koi dymi (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Semantic shifts: Otnosno etimologiata na ne̋koi dymi (.. skrij ..) (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. pokaži tam ..)
  
  
  • ►► Obqi razsuǧenia  (.. pokaži ..)
  • ▼▼ Obqi razsuǧenia  (.. skrij ..)
    
    
    • Leksikata e naj-dinamičniut ezikov sloj.
      Tä naj-burzo i naj-lesno se promenä - vuznikvat ili se zaimstvat novi dymi, stari dymi se zabravät, dymi promenät značenieto si..
    
    
    • Zadačata mi e da dam primeri na semantični šiftove - prome̋na na značenieto na dymite.
    
    
    • Purvo obqo suobraženie: Semantičnite šiftove često puti se slyčvat verižno. Ako v rezyltat na semantičen šift ostane semantičesko nestabilno vakantno me̋sto, dryg semantičen šift go zapulva.
    
    
    • Vtoro obqo suobraženie: Decata su osnovni yčastnici v semantičnite šiftove. Novite značenia na dymite često gi zadavat decata. Te su novoto pokolenie nositeli na ezikut.
      
      
      • Purva ilÿstracia: A̋ vdeni, babi, na niškata konecut v yxoto na iglata!
    
    
    • Qe ypotrebävam dymite v suvremenniut im vunšen vid, no imajte pred vid, če značeniata im može da su različni.
  
  
  • ►► pazü - xranü  (.. pokaži ..)
  • ▼▼ pazü - xranü  (.. skrij ..)
    
    
    • Tozi semantičen šift e svojstven za našiut bulgarski ezik. No može da se sreqa i drygade.
    
    
    • Glagolut pazü e proizvodna dyma ot pazyxa, koäto sega zvyči pazva, i veče taka se piše.
      
      
      • Ä da si zapazü kesiata s žulticite. Tozi izraz purvo označaval neqo konkretno: A̋ da skriu v pazvata si kesiata s žulticite. Tam žulticite qe su na sigyrno me̋sto.
      
      
      • Majkata si go pazi deteto. Tozi izraz suqo označaval neqo konkretno: Majkata duržala deteto pritisnuto kum pazvata si. Deteto se čyvstvalo po-sigyrno i po-zaqiteno do majčinata pazva.
      
      
      • Ot podobni izrazi vuzniknul našiut glagol pazü sus suvremennoto si značenie: oxranävam.
      
      
      • Zabeležka: Nema osoben smisul da se tursüt indo-evropejski suotvetstvia na bulgarskiut glagol pazü.
        
        
        • Makar dymata pazvant (pazač) da e s persijski proizxod, i makar če persijskiut ezik suqo kato našiut e indo-evropejski, dymite pazvant i pazač ne su srodni po proizxod.
    
    
    • Staroto značenie na dymite xranü i xrana bilo oxranävam i oxrana. No kogato se poävila dymata pazü, s koäto moželo da se zameni dymata xranü, ezikut ni se počyvstval svoboden da izmeni značenieto na tazi dyma xranü.
    
    
    • Majkata si go xrani deteto.
      Ne̋koga tova označavalo: Majkata si go pazi deteto.
      Sega označava: dava my da äde.
    
    
    • Majkata si go kurmi deteto.
      Ne̋koga tova označavalo: Majkata dava na deteto da äde, ne nepremenno mle̋ko ot gurdite si.
      Sega označava: dava my da syče.
    
    
    • Ednovremenno s glagolite xranü i kurmü, suotvetno promenät značeniata si i dymite xrana i kurma.
      
      
      • Sravnete značeniata na podobnite dymi v ryski. Tam glagolut хранить zapazva staroto si značenie ot curkovno-slavänski (staro-bulgarski), a v iztočno-slavänskata si pulnoglasna forma хоронить označava pogrebvam (zapazvam murtvoto te̋lo v zemäta da ne se vmiriše). V ryski dymata кормить ima staroto si značenie, a na bulgarskoto kurmü bi suotvetstval izrazut кормить грудью.
    
    
    • A kak da namesim decata? Predstavete si sityacia, kogato ne̋koj vuzrasten kazval majkata si go xrani deteto v moment, kogato tä go kurmi. Vuzrastniut imal pred vid ne̋kakva konkretna opasnost i ypotrebil dymata xrani v smisul pazi. Decata razbirali izrazut v smisul kurmi, dava my da äde, poneže decata yseqali poveče gladut, a ne suznavali opasnostta, za koäto stavalo dyma.
    
    
    • ..  skrij gi i pazačite, i oxranitelite ..  (.. svij vsičko ..) 
  
  
  • ►► Da ne se karame na decata, a da gi nakarame da se smeüt  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Da ne se karame na decata, a da gi nakarame da se smeüt  (.. skrij ..)
    
    
    • Da započnem s tova, če dymata kara na staro-slavänski označavalo nakazanie, kakto i sega e v ryski. Ottam karam označavalo naj-napred nakazvam.
    
    
    • Deca napravili belä, pakost ne̋kakva demekj.
    • Vuzrastnite im se karat, koeto otnačalo tre̋bva da go razbirate, če gi nakazvat.
    
    
    • Natatuk sledvat dve niški.
      
      
      • Purva niška - niškata na nepriatnite karanici.
        
        
        • Deca napravili belä, pakost ne̋kakva demekj.
        • Vuzrastnite im se karat, koeto otnačalo - taka tre̋bva da go razbirate - če gi nakazvat.
        
        
        • Decata niqo ne razbirat. Tova, če su napravili pakost, ne razbirat.
        
        
        • Viǧat samo, če vuzrastnite im govorüt neqo surdito na visok glas: karat im se.
        
        
        • Decata viǧat i tova, če vuzrastnite pone̋koga se karat pomeǧy si: govorüt si surdito na visok glas.
        
        
        • Za decata tova su nepriatni karanici.
      
      
      • Vtora niška - niškata na priatnite prekarvania.
        
        
        • Dete napravilo belä, pakost ne̋kakva demekj.
        • Vuzrastnite go karat - nakazvat go demekj.
        
        
        • Vuzrastnite go karat - nakazvat go - da svurši ne̋kakva rabota, naprimer da počisti oborut.
        
        
        • Deteto razbira, če su go nakarali da čisti oborut, no vlaga v tazi dyma nov smisul - prinyǧava.
        • Deteto ne e razbralo, če tova e nakazanie.
        • To ne e razbralo i tova, če e napravilo belä.
        
        
        • Natatuk, karycar prinyǧava volovete da teglüt karycata, rugajki gi s osten.
        • Karycarüt kara volovete da teglüt kolata.
        
        
        • Natatuk, i šoförut ü kara kolata da se dviži.
        • Šoförut ü kara kolata.
        
        
        • I vatmanut go kara tramvaüt. Ne go nakazva, kakto bi si pomisli žitel na otdavna minul vek, ozoval se v nastoäqeto črez mašina na vremeto i opitvaq se da razbere našiut govor.
        
        
        • A puk nie sega sme blagodarni na vseki čovek za priatno prekarano vreme. Blagodarni sme, če e nakaral vremeto da proteče za nas priatno.
    
    
    • Ne̋kude možete da pročetete, če glagolut karam bil ostatuk ot ezikut na taka narečenite pra-bulgari.
    • Ce̋lata pra-bulgarska tematika e v zonata na zdračut. Tä e indoktrinacia na bulgarskoto obqestvo, koäto e napulno nenyžna i dori vredna.
    
    
    • ..  skrij gi raznite prekarvania .. (.. svij vsičko ..) 
  
  
  • ►► Rabotata e muka  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Rabotata e muka  (.. skrij ..)
    
    
    • Dotyk ne sme prekračvali granicite na slavänqinata, no sega qe go napravim.
    
    
    • Slavänskata dyma muka e zaeta v rymunski (muncǎ) i v yngarski (munka), obače s izmesteno značenie: rabota.
  
  
  • ►► Meǧy detskata rabota i robstvoto  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Meǧy detskata rabota i robstvoto  (.. skrij ..)
    
    
    • Tazi podtočka se otnasä za pra-indo-evropejskata epoxa, za vremeto predi poveče ot četiri xilädi godini.
    • Ot onova vreme v suvremennite indo-evropejski ezici su ostanuli dymi s različno značenie, no s obq koren.
    
    
    • Značeniata, za koito qe stane dyma, su:
      
      
      • Sirak.
        
        
        • Proizvodni i podčineni značenia: onepravdan, obeznadeǧen, naslednik, nasledstvo.
        • Pra-indo-evropejskiut koren v dve otglasni stepeni: *orbh-, *erbh-.
        
        
        • Grucki: ὀρφανός (sirak). Zaeto v latinski, a ottam vuv frenski i anglijski.
        • Nemski: Erbe (masc: naslednik, fem: naslednička, neuter: nasledstvo).
      
      
      • Rob.
        
        
        • Proizvodno značenie: rabota.
        • Grucki: δου̃λος i δουλειά.
        • Slavänski: rab i rabota.
        • Pra-indo-evropejskiut koren v slavänski: *orbh-.
        • Rabotata ü vuršut robite.
      
      
      • Dete.
        
        
        • Staro-ryski: робя (dete).
        • Pra-indo-evropejskiut koren e: *orbh-.
        
        
        • Staro-grucki: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, dete).
        • Staro-grucki: παι̃ς (gen: παι̃δος, acc: παι̃δα, rob).
        • Edna i suqa dyma v dvete značenia.
        
        
        • [Izxod, 20:9]
          ..
          ἓξ ἡμέρας ἐργᾷ καὶ ποιήσεις πάντα τὰ ἔργα σου·
          τῇ δὲ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ σάββατα Κυρίῳ τῷ Θεῷ σου·
          οὐ ποιήσεις ἐν αὐτῇ πᾶν ἔργον,
          σὺ καὶ ὁ υἱός σου καὶ ἡ θυγάτηρ σου,
          ὁ παῖς σου καὶ ἡ παιδίσκη σου,
          ὁ βοῦς σου καὶ τὸ ὑποζύγιόν σου
          καὶ πᾶν κτῆνός σου καὶ ὁ προσήλυτος ὁ παροικῶν ἐν σοί.
          ..
          ВЪ ДЬNЬ СЕДЬМЪH, СѪББОТА ГОСПОДОY БОГОY ТВОЕМОY:
          ДА NЕ СЪТВОРHШH ВЬСѢКАГО ДѢΛА ВЪ ОNЪ
          ТЪI H СЪINЪ ТВОH H ДЪЩH ТВОIА
          H РАБЪ ТВОH H РАБА ТВОIА
          H ВОΛЪ ТВОH H ОСЬΛЯ ТВОЕ, H ВЬСѢКЪH СКОТЪ ТВОH
          И ПРИШЬΛЬЦЬ ОБЪIТАЯH ОY ТЕБЕ
          ..
          Šest dni da rabotiš i da vuršiš vsičkite si dela;
          a na sedmiut den, kojto e subota na Gospoda tvoüt Bog,
          da ne vuršiš nikakva rabota,
          nito ti, nito sinut ti, nito duqerä ti,
          nito slygata ti, nito slyginäta ti,
          nito volut, nito dobitukut ti,
          nito čyǧenecut, kojto e otvutre vratite ti;
          ..
          Gruckata dyma παι̃ς ne označava nito sin, nito duqerä, nito vol, pazi Bože, a znači rob ili slyga.
          
          No puk v redica dymi ot meǧynarodnata leksika suqata grucka dyma znači dete:
          pedagogika, pediatria, enciklopedia, pedofilia.
    
    
    • Qrixi ot bitut v pra-staro vreme, koito može bi obäsnävat omesvaneto na gore-izbroenite značenia:
      
      
      • Srednata produlžitelnost na životut v pra-staro vreme e bila malka.
      
      
      • Pri malka sredna produlžitelnost na životut gole̋ma čast ot naselenieto su deca.
      • I suotvetno ne̋ma kak decata da ne vuršut gole̋ma čast ot rabotata.
      
      
      • Pri malka sredna produlžitelnost na životut gole̋ma čast ot decata su siraci.
      
      
      • Decata često su bili prodavani v robstvo.
      • Osobeno ako su siraci.
      
      
      • Baqata (ili ne̋koj rodnina na sirače) možel da prodade dete v robstvo.
      • Taka to ne̋ma da ymre ot glad, zaqoto noviut my sobstvenik qe go xrani.
      • Puk i qe vidi sve̋t.
      
      
      • A puk polyčenite ot tazi prodažba sredstva qe pomognut za izxranvaneto na ostanulata čeläd.
      • I taka nikoj ne̋ma da ymre ot glad.
      
      
      • Da razgledame gole̋mo patriarxalno fermersko semejstvo.
      
      
      • Stariut stopanin e prestare̋l ili veče se e pominul.
      • Ostavil e roäk dečyrliga na različna vuzrast.
      
      
      • Naj-golemiut my sin otdavna e ovlade̋l stopanstvoto i dviži biznesut.
      
      
      • Po-malkite my bratä, sestri i plemennici imat slednite vuzmožnosti (opcii):
        
        
        • Da se zapileüt po svetut da si tursüt kusmetut.
        • Momata da xvane okoto na ne̋kogo i da se oženi za stopanin.
        
        
        • V ne̋koä neplodorodna godina da budut prodadeni v robstvo.
        
        
        • Do kraüt na životut si da rabotüt v rodnoto si stopanstvo.
        • Da rabotüt samo za xrana i podslon.
        • Koeto označava da rabotüt kato robi.
        • Робята сущие.
        
        
        • Naj-golemiut sin na sobstvenikut ima naj-gole̋m šans da go nasledi.
        • Tazi čest može da se padne na naj-dobriut fermer sred "робятата".
    
    
    • ..  skrij razsuǧeniata za decata i robstvoto .. (.. svij vsičko ..) 


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Iztočnite dialekti tursili, zapadnite - nabarali  (.. pokaži ..)
  
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: Iztočnite dialekti tursili, zapadnite - nabarali  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)
  
  
  • ►► Obqi razsuǧenia  (.. pokaži ..)
  • ▼▼ Obqi razsuǧenia  (.. skrij ..)
    
    
    • Leksikata e naj-dinamičniut ezikov sloj.
      Tä naj-burzo i naj-lesno se promenä - vuznikvat ili se zaimstvat novi dymi, stari dymi se zabravät, dymi promenät značenieto si..
    
    
    • Promenite na značeniata na dymite (semantičnite šiftove) često puti se slyčvat verižno. Ako sled semantičen šift ostane semantičesko nestabilno vakantno me̋sto, dryg semantičen šift go zapulva.
    
    
    • Da različavame:
      
      
      • Dymite, koito vuv vremeto i prostranstvoto mogut da si menüt i formata, i značenieto.
      
      
      • Značeniata, koito vuv vremeto i prostranstvoto mogut da budut izrazävani s različni dymi.
    
    
    • Da označavame:
      
      
      • Dymite v suvremennata im forma v normativniut bulgarski ezik, makar če vuv vremeto i prostranstvoto te mogut da si menüt i formata, i značenieto.
      
      
      • Značeniata s dymi, imaqi tova značenie v suvremenniut normativen bulgarski ezik, vupreki če vuv vremeto i prostranstvoto tezi značenia mogut da budut izrazävani s različni dymi. Morkoven cve̋t.
    
    
    • V tozi tekst qe stava dyma ne za indo-evropejqinata, ne i za ce̋lata slavänqina, a samo za balkanskata slavänqina, za našiut bulgarski ezik.
    • V tozi tekst qe stava dyma za poslednoto xilädoletie, za poslednite ne̋kolko veka, a ne za mnogo drevni ili pra-stari vremena.
    • Qe stava dyma za efekt ot prebivavaneto na našiut balkano-slavänski ezik v Balkansprachbund-ut (balkanskiut ezikov suÿz: tova e prepratka).
    
    
    • Qe razgledame kakvi efekti e pričinila xarakteristikata Balkan-5: GenericFutureTense.
    
    
    • Tezi efekti može da su različni v različnite dialekti. (.. svij ..)  (.. svij vsičko ..) 
  
  
  • ►►  Glagolut ща̨ ne može poveče sam da nosi značenieto iskam  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Glagolut ща̨ ne može poveče sam da nosi značenieto iskam  (.. skrij ..)
    
    
    • Po rysofilska tradicia, vodeqa načaloto si ot 19-ti vek, sega pišem ща̨, a ne щѫ.
      
      
      • Obače samo se piše taka. Pravilnoto proiznošenie si ostava qu.
      
      
      • Starata forma na glagolut ща̨ e хъщѫ, v infinitiv хътѣти.
      • A v suvremenniut ryski tezi formi suotvetno su хочу̀ i хотѐть.
      • V polski: chcę i chcieć.
    
    
    • Staroto značenie na glagolut ща̨ e iskam.
      
      
      • Tova e značenieto na tozi glagol ne samo v staro-bulgarski (staro-slavänski), no i v suvremennite ryski i polski.
    
    
    • V suvremenniut bulgarski glagolut ща̨ vse oqe pazi staroto si značenie iskam v redica slyčai.
      
      
      • Kogato v kontekstut prisutstva otricanie.
        
        
        • Deteto e zloädo - ne qe da äde.
        
        
        • Ne qeme nij bogatstvo, ne qeme ni pari,
          naj iskame svobòda s čoveški pravdini! (Marš na Stefan Stambolov)
      
      
      • Kogato v kontekstut prisutstva yslovnost.
        
        
        • Kato ne qe, ako qe!
      
      
      • Kogato v kontekstut prisutstva konÿnktivnost.
        
        
        • Bez da qe ..
        • Bez da iska ..
    
    
    • Obače v povečeto konteksti po model ot Balkansprachbund-ut suvremenniut bulgarski ezik izpolzva glagolut ща̨ za obrazyvane na budeqe vreme.
      
      
      • O, nalejte! Qe da piu!
        Na dyša mi da olekne,
        čyvstva trezvi da ybiu,
        ruka mužka da omekne!
        
        Qe da piu na pyk vragy,
        na pyk i vam, patrioti,
        veče ne̋mam milo, drago,
        a vij... vij ste idioti! (Xristo Botev, V mexanata)
      
      
      • pesenta qe se pronese
        po gori i po doliqa -
        gorite qe ü poemut,
        doliqa qe ü povtorüt,
        i tugata mi qe mine, (Xristo Botev, Xajdyti)
    
    
    • V otricatelni frazi bulgarskiut ezik predpočita da obrazyva budeqe vreme črez ne̋ma, i tova e pozvolilo na glagolut ща̨ da zapazi staroto si značenie iskam, kakto be otbele̋zano po-gore.
      
      
      • Deteto ne̋ma da äde (budeqe vreme).
      • Deteto ne qe da äde (ne iska).
      
      
      • Deteto qe da äde: Tova obače označava budeqe vreme ..
    
    
    • .. i poradi tova ezikut ni e izpital neobxodimost da tursi zamestiteli sus značenieto iska.
    
    
    • ..  skrij go pretovarvaneto na glagolut qu .. (.. svij vsičko ..) 
  
  
  • ►►  Ezikut si tursi dymi da my go nosüt značenieto iskam  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Ezikut si tursi dymi da my go nosüt značenieto iskam  (.. skrij ..)
    
    
    • .. poneže stariut glagol s tova značenie, glagolut qu, e pretovaren.
    
    
    • Kogato iskam da si kypü neqo v magazinut, osobeno ako sum v čyžbina, često
      
      
      • posočvam kakvo iskam,
      • soču go,
      • sakam go.
      
      
      • Analogia za izmenenieto na glasnite:
      • "Zasedanieto se protoči, zaqoto stariut predsedatel naročno go protaka."
      
      
      • Navse̋kude v balkano-slavänski (bulgarski)
        dymata sakam se vuzpriema
        kato zamestitel na glagolut qu
        sus značenieto iskam.
      
      
      • No se ypotrebäva predimno v zapadnite dialekti.
      
      
      • Semantična pystota ne ostava, poneže
        dymata sakam v staroto si značenie
        može da se zameni sus soču.
    
    
    • Kogato iskam da si kypü neqo, ako e neqo specialno,
      
      
      • az go tursü po magazinite.
      
      
      • Vupros: Koä e starata obqo-slavänska dyma sus značenieto tursü?
      • Otgovor: iskam.
      
      
      • Po tozi način glagolut iskam,
        čieto staro značenie bilo tursü,
        se sdobil s novoto si značenie iskam..
      
      
      • Navse̋kude v balkano-slavänski (bulgarski)
        dymata iskam se razpoznava
        kato zamestitel na glagolut qu
        sus značenieto iskam.
      
      
      • No se ypotrebäva predimno v iztočnite dialekti.
      
      
      • Semantična pystota obače ostava: ezikut ni
        izpital nyǧa ot dyma sus značenie tursü.
    
    
    • ..  skrij go značenieto iskam  .. (.. svij vsičko ..) 
  
  
  • ►►  Ezikut si tursi dymi da my go nosüt značenieto tursü  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Ezikut si tursi dymi da my go nosüt značenieto tursü  (.. skrij ..)
    
    
    • .. poneže stariut glagol s tova značenie, glagolut iskam, pridobil novo značenie iskam.
    
    
    • Tursi si tä neqo v torbata (razbiraj v damskata si čanta) - a̋ červilo, a̋ mazilo, ama maj klÿčovete, i kato si ü raztursi torbata, klÿčovete izdrunčaxu.
      
      
      • Taka glagolut tursü
        sus staro značenie truskam
        pridobil novo značenie tursü.
      
      
      • Glagolite truskam, tresu, raztrisam ne pozvolävat da se yseti semantična pystota.
    
    
    • Tursi si tä neqo v torbata (razbiraj v damskata si čanta) - a̋ klÿčove, a̋ mazilo, ama maj červiloto, bara s prusti v torbata i si go napipva červiloto.
      
      
      • Taka glagolut baram
        sus staro značenie pipam,napipvam
        pridobil novo značenie tursü
        v redica zapadni dialekti.
      
      
      • Semantična pystota ne ostava.
    
    
    • V drygi zapadni dialekti sus značenie tursü se ypotrebäva glagolut tražu.
      
      
      • Qe privedu dve etimologii na tražu.
      
      
      • ►►  Stara moä etimologia na tražu, koäto se okazva neve̋rna  (.. pokaži ..)
      • ▼▼  Stara moä etimologia na tražu, koäto se okazva neve̋rna  (.. skrij ..)
        
        
        • Tyrskata dyma taras̨, sukraqavana v bulgarski do traš, označava ostankite iz niväta, lozäta i gradinite sled pribirane na rekoltata.
        
        
        • Bedni xora tursüt traš.
        
        
        • Taka v ezikut može bi se e poävil glagolut tražu sus značenie tursü.
      
      
      • ►►  Točnata etimologia na dymata tražu  (.. pokaži ..)
      • ▼▼  Točnata etimologia na dymata tražu  (.. skrij ..)
        
        
        • Točnata etimologia na dymata tražu mi be podskazana vuv facebook ot yvažaemite Robin Matéu i Lilia Ilieva.
        
        
        • Dymata trag na surbo-xurvatski označava sleda.
        
        
        • Taka pod vlianieto na sledotursačestvoto v zapadnite dialekti se e poävil glagolut tražu sus značenie tursü.
    
    
    • ..  skrij go značenieto tursü  .. (.. svij vsičko ..) 
  
  
• ►►  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: Etimologiata na dymata obič  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: Etimologiata na dymata obič  (.. skrij ..)  (.. razguni ..)  (.. pokaži tam ..) 
  
  
  • ◄► Ne̋koi pogrešno ü pričislävat kum dymite s prabulgarski proizxod, a tä si e čisto slavänska.
  
  
  • ◄► Dymata obič e srodna s obikvam i običaj.
    
    
    • Predstavkata e об-, a korenut - -въıк-.
    
    
    • V pozicia sled <б> zvykut <v> izčezval, kakto se e slyčilo i v dymite
      
      
      • oblak <= *об-влак
      • oblečen <= *об-влѣчен
      • oblast <= *об-власт
    
    
    • Korenut -въıк- e suqiut, kakto v navik.
      
      
      • Ima dulga nyleva oglasovka (zaradi pra-star laringal otpred).
      • Pri normalna o-oglasovka se polyčava korenut -ук-, kakto v neyk, nayka, yča, obyčenie.
    
    
    • Zvykut <k> preminava v <ч> po purvata slavänska palatalizacia.
  
  
  • ◄► I tuj, purvonačalnoto značenie na dymata obič e privikvane.
  
  
  • ◄► Veroätno dymata obič si e promenila značenieto poradi večnoto nerazbiratelstvo meǧy pokoleniata.
    • Za ilÿstracia qe privedu slednata
  • ►► Prikazka za običta  (.. pokaži ..)  (.. skrij ü etimologiata na dymata obič ..)  (.. svij vsičko ..)
  • ▼▼ Prikazka za običta  (.. skrij ..)  (.. skrij ü etimologiata na dymata obič ..)  (.. svij vsičko ..)
    
    
    • Žalno xlenči pred majka si moma Grozdanka:
    
    
    • Ne go qu, ma male, Stojka bivolarüt, iskam Stajka gudylarüt! Stajka gudylarüt lÿbü az, ma male!
    
    
    • Dyma ï na moma Grozdanka starata ï majka:
    
    
    • Tejko ti kakto e rekul, duqe, tuj qe stane.
      Ne iska i da čye tejko ti za Stajka gudylarüt.
      I e dal veče dyma - obeqal te e na Stojka bivolarüt.
      Puk ti nedej da se kaxuriš mnogo -
      qe se obiknete sus Stojka.
      Tä, običta, s vremeto si idva!
    
    
    • Prevod na poslednite dymi na Grozdankinata stara majka:
    
    
    • .. qe priviknete edin kum dryg sus Stojko. To, privikvaneto, s vremeto si idva
    • 
      Zadomili Grozdanka za Stojka.
      Rodili im se dečica. Dobre se grižel za čelädta si Stojko.
      Domile̋l ï Stojko na Grozdanka.
      Ne se seqala tä veče za Stajka gudylarüt.
      I po edno vreme si rekla:
    
    
    • Pravo dymaše mama, če običta s vremeto si idva.
      Sega veče Stojka običam, Stojka az lÿbü. (.. skrij ü prikazkata ..)  (.. skrij ü etimologiata na dymata obič ..)  (.. svij vsičko ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: EGN-to otvutre  (.. pokaži tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokaži tam ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: EGN-to otvutre  (.. razguni ..)  (.. svij ..)  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)
  
  
  • ►► EGN-to otvun  (.. pokaži ..)
  • ▼▼ EGN-to otvun  (.. skrij ..)
    
    
    • Kogato prez godinite 1993..98 rabotex v Bankserviz, znaex algoritumut za opredeläne na kontrolnata cifra na EGN-to. Moä beše programata, koäto ü proverävaše. Suqiut algoritum se izpolzvaše i za kontrolnata cifra na oqe dva togavašni bankovi identifikatora.
    • Sega na stari godini celta mi e da si pripomnü tozi algoritum.
    
    
    • Otklonenie: Edinniut graǧanski nomer (EGN) e vuveden prez 1977.
    • Znaete li kak izgleǧaše točnata identifikacia na čovekut-podanik predi 1977?
    • Eto taka izgleǧaše:
      • Žitel na edi-koj si okrug i na edi-koä si obqina.
      • [Žitel na edi-koe si naseleno me̋sto.]
      • Zabeležete: žitel, ne prosto živyq ili prebivavaq.
      • Ime, prezime, familia.
      • Data na raǧane.
      • Tom i stranica - otbele̋zvani v togavašnite pasporti.
    • EGN-to be vuvedeno zaradi kompÿturnite texnologii.
    • V SAQ roläta na EGN-to izpulnäva SSN (Social Securuty Number) - nomerut za socialno osigyrävane.
    • Ima pravilo ot teoriata za bazite danni, če
      • v identifikatorite na obektite ne biva da se kodirat drygi xarakteristiki na tezi obekti.
    • EGN-to ne spazva tova pravilo.
      • V nego su kodirani: datata na raǧane, polut - mužki ili ženski, i - edva sega nayčavam tova - okrugut.
    
    
    • Google me nasoči kum programa s avtor Georgi Čorbax̌ijski.
      • Eto go izxodniut kod na tazi programa.
      • Eto ü v dejstvie.
    
    
    • Programata na Georgi Čorbax̌ijski e napisana na php, koeto označava, če tä se izpulnäva na web-survur.
    • Az si ne̋mam me̋sto na web-survur, nastoäqiut moj tekst e na blogspot.com, no tova e samo sklad za tekstove i kartinki. Ne̋mam pravo da pišu programi, koito da se izpulnävat na blogspot.com.
    • Imam pravo obače vutre v nastoäqiut tekst da vmuknu programa, koäto da se izpulni na Vašeto ystrojstvo, na Vašiut laptop ili na Vašiut smartfon.
    • Takava programa tre̋bva da bude napisana na JavaScript.
    • Interpretator na JavaScript e vgraden vuv vseki suvremenen browser, i na Vašeto ystrojstvo sus sigyrnost ima browser, črez kojto Vie rovite v mrežata internet.
    
    
    • I tuj, zanimavkata mi e da prepišu ot php na JavaScript tazi čast ot programata na Georgi Čorbax̌ijski, koäto pravi analiz na EGN-to.
    • Programata na Georgi Čorbax̌ijski ima i dryga čast - generacia na EGN-ta, tä suqo bi mogla da se prepiše ot php na JavaScript, no qe si spestü tazi trivialnost.
    
    
    •   .. skrij go EGN-to otvun ..  (.. skrij go EGN-to otvutre ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Izxoden kod na programata za izčislävane na kontrolnata cifra  (.. pokaži ..)
  • ▼▼ Izčislävaneto na kontrolnata cifra v source na JavaScript  (.. skrij ..)
    
    
    • Izčislävaneto na kontrolnata cifra po modyl 11.
      Priema niz ot cifri. Vruqa cifra ili prazno pri nevalidni danni.

    •   .. skrij ü fynkciata na JavaScript ..  (.. skrij go EGN-to otvutre ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Programata za izčislävane na kontrolnata cifra v dejstvie  (.. pokaži ..)
    
    
  • ▼▼ Programata za izčislävane na kontrolnata cifra v dejstvie  (.. skrij ..)

    Vuvedete ne̋kolko cifri, naprimer purvite devet cifri na EGN:
      
    Kato natisnete , qe polyčite kontrolnata cifra.

  • ►► Analiz na vuvedeno EGN  (.. pokaži ..)
    
    
  • ▼▼ Analiz na vuvedeno EGN  (.. skrij ..)

    Vuvedete desette cifri na EGN-to:
      
    

  • ◄►  (.. skrij go EGN-to otvutre i otvun ..)  (.. svij go ..)  (.. svij vsičko ..)  (.. razguni ..)  (.. pokaži tam ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: O, minulo burzozabravimo: 5-te dypki na perfolentata  (.. pokaži tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokaži tam ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: O, minulo nezapomneno: 5-te dypki na perfolentata  (.. razguni ..)  (.. svij ..)  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)
  
  
  • ►► Predgovor, kojto tre̋bva da se pročete purvo  (.. pokaži go ..)
  • ▼▼ Predgovor, kojto tre̋bva da se pročete purvo  (.. skrij go ..)
    
    
    • Minuloto biva minulo nezapomneno i minulo burzozabravimo.
    
    
    • Progresut na čoveškoto obqestvo se dulži samo na napredukut na texnologiite.
      
      
      • Revolÿciite ne mogut da vodüt do progres.
      • Revolÿciite mogut da pričinüt regres v obqestvoto, ako se prevurnut v spiračka na texnologičnoto razvitie.
      
      
      • A inače revolÿciite su naj-obiknoveni aktove na nasilie, kakvito čovečestvoto poznava otkraj vreme:
        • bratoybijstva, grabeži, vojni, masovi ybijstva.
      • Do napreduk te na vodüt.
    
    
    • Pensioniral sum se sled 40 godini staž v kompÿturnata indystria - kato kompÿturen programist i softweren inžener.
    • I tozi tekst tyka e posveten na dalečnata istoria na kompÿturnata indystria,
      • dalečnata - otpredi az da vle̋zu profesionalno v indystriata.
    
    
    • Iska mi se da materializiram spomenite si:
      
      
      • kakvo sum yčil v deveti klas v turnovskata gimnazia prez 1969.
      
      
      • Da, v deveti klas yčexme za mašinnoto kodirane na Minsk-2.
      • Ne̋kakvi obqi poznania su ni bili prepodavani v deseti klas - sxemi, algoritmi, kodirovki, notacii.
      • A v edinadeseti klas yčixme ezikut za programirane ot visoko nivo Algol-60.
      
      
      • V diplomata mi za sredno obrazovanie ima i ne̋kakva profesionalna kvalifikacia: izčislitel-kodirovčik.
        
        
        • Našata paralelka 'D' zavuršvaxme kato izčisliteli-kodirovčici.
        • Drygi paralelki zavuršvaxu kato avtomontöri, elektrotexnici, ..
        • Naj zaviǧaxme na šoförite ot 'G'-paralelka - zavuršvaxu gimnazia s šoförska knižka.
      
      
      • Prez životut si nikoga ne sum programiral na Minsk-2, nito za Minsk-22 ili Minsk-32.
      • Nito puk sum viǧal kompilator ot Algol-60.
      • No programi na Algol-60 sum pisal.
    
    
    • Veroätno edinstvenite vxodno-izxodni ystrojstva na "drevnite" kompÿtri Minsk-2 su bili vxod i izxod na petputečkova perfolenta, zaimstvana ot telegrafut.
    • Zatova v dvata razdela tyka davam obqi svedenia za:
      • petbitovoto kodirane i
      • "drevnite" kompÿtri Minsk-2.
    
    
    • No da karame nared.
    
    
    • Ideite na Charles Babbage i Ada Lovelace ot 19-ti vek su izprevarvaqi - vremeto na kompÿturnata texnika oqe ne bilo došlo.
    
    
    • No dosta texnologični postiženia ot 19-ti vek i ot purvite desetiletia na 20-ti vek su doprinesli za razvitieto na kompÿturnite texnologii:
      
      
      • žakardovite stanove
      • telegrafut
      • xoleritovata texnika na IBM
      • avtomatičnite telefonni centrali
      •         i razbira se,
      • radiotexnikata.
    
    
    • Naprimer:
      
      
      • Elementnata baza na suvremennite kompÿtri e trugnula ot radiotexnikata.
      • Obače purviut programiryem kompÿtur na Konrad Zuse (1941) e bil postroen s elementi na telefoniata, na avtomatičnite telefonni centrali.
    
    
    • Purvo pročetete za 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, 7-bitovata sredà, za 7-bitovata bariera i za preodolävaneto ï v načaloto na 21-vi vek.
    
    
    • Tyka qe stane dyma za petbitovata kodirovka, standartizirana za petputečkovite perfolenti, izpolzvani v telegrafiata, no i v "drevnite" kompÿtri Minsk-2.
    
    
    •   .. skrij go predgovorut ..  (.. skrij go minuloto nezapomneno ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Kodirovkata na petputečkovite perfolenti  (.. pokaži ü ..)  (.. pokaži ü v razgunut vid ..)
  • ▼▼ Kodirovkata na petputečkovite perfolenti  (.. razguni ..)  (.. svij ..)  (.. skrij ..) 
    
    
    • ►► Telegrafut  (.. pokaži go ..)
    • ▼▼ Telegrafut  (.. skrij go ..)
      
      
      • V tesen smisul telegrafiata predstavläva distancionno predavane na električeski impylsi.
      
      
      • Važni su suputstvaqite ystrojstva.

        [A] Perforator s klaviatyra

        Ystrojstvo s klaviatyra, priličaqo na pišeqa mašina, koeto vmesto da otpečatva bykvite, cifrite, točkite i zapetajkite na xartia vuv vid, ydoben za čovek, dypči kodovete im na perfolenta.

        [B] Pišeqa mašina bez klaviatyra

        Čete ot perfolenta kodovete na bykvi, cifri, točki i zapetajki, i gi otpečatva vuv vid, ydoben za čovek.

        [C] Četec na perfolenta

        Čete kodove ot perfolenta i gi praqa po telegrafna linia do otdalečeno me̋sto ili puk gi podava na kompÿtur - toj da pravi kakvoto iska s te̋x.

        [D] Perforator bez klaviatyra

        Dypči na perfolenta ili impylsite, polyčeni po telegrafna linia ot otdalečeno me̋sto, ili kodovete, polyčeni ot kompÿtur.

      • V samata telegrafia črez ystrojstvo A telegramata se otpečatva na perfolenta, koäto se podava na ystrojstvo C, za da budut prateni kodovete do destinaciata, kudeto ystrojstvo D dypči polyčenite signali na perfolenta, koäto se podava na ystrojstvo B, za da bude tekstut otpečatan na xartia.
        Taka polyčenata telegrama se vručva na polyčatelüt.
      • Tazi yslyga, koäto poqite predostaväxu, e ot 19-ti vek.
      
      
      • V načaloto na 21-vi vek telegrafiata izleze ot ypotreba, zaqoto yslygata "elektronna poqa" na internet i yslygata SMS na GSM-komynikaciite ü zamestixu.
      • Bulgarskite poqi spre̋xu da praqat telegrami prez 2005.
      • Poslednata telegrama v svetut e bila pratena na 2013-07-14.
      
      
      • Ystrojstvata, obslyžvaqi telegrafiata, su bili izpolzvani pri purvite kompÿtri, vklÿčitelno i pri Minsk-2, za koito qe stane dyma.
      
      
      • Zabeležka_1: Veroätno vinugi e imalo xora, sposobni da četut kodirani perfolenti i da zapisvat na ruka ili da diktyvat polyčenite telegrami.
      • Zabeležka_2: Razbira se, telegrafiata ot poslednite desetiletia e izpolzvala po-suvremenni elektronni ystrojstva s pamet.
      
      
      • (.. skrij go telegrafut ..)
    
    
    • ►► Kodirovkata  (.. pokaži ü ..)
    • ▼▼ Kodirovkata  (.. skrij ü ..)    Podredba na tablicata:  LittleEndianBigEndianQWERTYAlphabetical
      
      
      • Dvata reda s desetični čisla predstavät perforiranite kodove v dve notacii: s mladšiut bit otgore (BigEndian) i s mladšiut bit otdoly (LittleEndian).
      
      
      • Tablicata može da se pokaže s tri podredbi na kolonite:
        • spored gornite bitove - te su naj-značimi: BigEndian
        • spored dolnite bitove - te su naj-značimi: LittleEndian
        • spored klaviatyrata: QWERTY
        
        

        0

        2

        8

        4

        29

        25

        16

        10

        1

        21

        28

        12

        3

        13

        24

        20

        18

        22

        11

        5

        26

        30

        9

        17

        23

        14

        15

        19

        6

        7

        27

        31

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        ●

        0

        8

        2

        4

        23

        19

        1

        10

        16

        21

        7

        6

        24

        22

        3

        5

        9

        13

        26

        20

        11

        15

        18

        17

        29

        14

        30

        25

        12

        28

        27

        31

        NUL

        CR

        LF

        SP

        Q

        W

        E

        R

        T

        Y

        U

        I

        O

        P

        A

        S

        D

        F

        G

        H

        J

        K

        L

        Z

        X

        C

        V

        B

        N

        M

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        0

        1

        2

        3

        4

        5

        6

        7

        8

        9

        -

        '

        WRU

        !

        &

        #

        BEL

        (

        )

        +

        /

        :

        =

        ?

        ,

        .

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        Ä

        V

        E

        R

        T

        Ы

        Y

        I

        O

        P

        A

        S

        D

        F

        G

        X

        J

        K

        L

        Z

        J

        C

        Ž

        B

        N

        M

        ESC

        DEL

        NUL

        CR

        LF

        SP

        0

        1

        2

        3

        4

        5

        6

        7

        8

        9

        -

        '

        WRU

        Э

        Š

        Q

        Ÿ

        (

        )

        +

        /

        :

        =

        ?

        ,

        .

        ESC

        DEL

      
      
      • Ima dva registura:
        
        
        • osnoven registur - registur na bykvite
        • alternativen registur - registur na formite - cifri, skobi, zapetai, ..
      
      
      • Ima i dva režima:
        
        
        • latinica
        • kirilica
        
        
        • Samo v stranite s pismenost na kirilica suqestvyva režim kirilica.
        • Povečeto strani se zadovolävat samo s režim latinica.
      
      
      • Četirite reda v tablicata su kakto sledva:
        
        
        • osnoven registur - režim latinica
        • alternativen registur - režim latinica
        • osnoven registur - režim kirilica
        • alternativen registur - režim kirilica
      
      
      • Kontrolnite znaci NUL, LF, SP, CR, ESC, DEL se kodirat ednakvo v dvata registura i dvata režima.
      
      
      • Ot osnoven kum alternativen registur se preminava sus ESC.
      • A obratno ot alternativen kum osnoven registur se preminava sus DEL.
      • Makar kodirovkata da e 5-bitova, dvata registura - osnoven i alternativen - pozvolävat 52 znaka, osven 6-te kontrolni znaka.
      
      
      • Ako suqestvyva režim kirilica, to sled NUL se vliza v tozi režim, a sled DEL se preminava v režim latinica - osnoven registur.
      
      
      • NUL označava neprodypčena perfolenta.
      • Ako režim kirilica ne suqestvyva, NUL ne može da se sreqa vutre v suobqenie.
      • Inače, ako režim kirilica suqestvyva, to tova e načalniut režim. Povečeto telegrami ne nalagat prevklÿčvane kum režim latinica, no ako se naloži, tova stava s DEL.
      
      
      • (.. skrij ü petbitovata kodirovkata ..)
    
    
    • ►► Perfolenti s poveče ot pet putečki  (.. pokaži ..)
    • ▼▼ Perfolenti s poveče ot pet putečki  (.. skrij ..)
      
      
      • Petputečkovata perfolenta s kodirovkata, pokazana po-gore, opredelä petbitovata bariera.
        Kompÿtrite Minsk-2, za koito qe stane dyma po-doly, su bili ystanoveni na tazi bariera.
        Az ne sum rabotil s kompÿtri na petbitovata bariera, nito s petputečkovi perfolenti.
      
      
      • Kogato az započnux rabota, perfolentite, izpolzvani ot indystriata, be̋xu osemputečkovi, a kompÿtrite be̋xu ystanoveni na sedembitovata bariera, v 7-bitova sredà.
        
        
        • Za 7-bitovata sredà, 7-bitovata bariera i za preodolävaneto ï v načaloto na 21-vi vek tre̋bva da ste pročeli tyka. tyka. tyka. tyka. tyka. tyka.
        • V 7-bitovata sredà osnovnata kodirovka beše ASCII-7.
        • 7-bitovata bariera be preodoläna s Unicode, kojto e razširenie na ASCII-7.
      
      
      • Edno vreme - v purvite moi godini v indystriata - perfolentite se izpolzvaxu, za da se zareǧat testovi programi, ili - re̋dko - pri načalno zareǧane (boot).
        
        
        • [Q]Vupros: A sega kak se zareǧat testovi programi na poly-ymre̋l xardwer?
        • [A]Otgovor: Sega celiut čip se izxvurlä i se zamenä s nov.
        
        
        • Edno vreme lÿbimata drexa na čovek v tečenie na godinite se sdobivala s krupki.
        • Sega čovek si izxvurlä skusanata drexa, kolkoto i da my e lÿbima, i si kypyva nova.
        
        
        • Tova e texnologičen progres.
        • Novoto proizvodstvo e dostatučno evtino i ne si stryva staroto da se remontira.
      
      
      • Sega ima realna vuzmožnost xartiata da se izxvurli ot informacionnite texnologii.
        
        
        • Plastika, implantirani čipove - kakvo my tre̋bva na čovek ..
        • Daže lÿbovni pisma na xartia veče ne̋ma.
      
      
      • Lično az imam bogat opit s perfokarti, a ne tolkova s perfolenti.
        • No perfokartite su izvun obxvatut na tozi razkaz.
      
      
      • (.. skrij gi 8-putečkovite perfolenti ..)
    
    
    • ◄►  .. skrij gi perfolentite ..  (.. skrij go minuloto nezapomneno ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Kompÿtrite Minsk-2 - v dalečnoto minulo na suvetskata indystria  (.. pokaži ..)  (.. pokaži v razgunut vid ..)
  • ▼▼ Kompÿtrite Minsk-2 - v dalečnoto minulo na suvetskata indystria  (.. razguni ..)  (.. svij ..)  (.. skrij ..)
    
    
    • ►► I kakvo vse pak e stanulo s kompÿtrite Minsk-2  (.. pokaži ..)
    • ▼▼ I kakvo vse pak e stanulo s kompÿtrite Minsk-2  (.. skrij ..)
      
      
      • Prez suqata godina, kogato v deveti klas sum yčil kodiraneto na Minsk-2, zavodut v grad Minsk bil spre̋l proizvodstvoto na tezi kompÿtri.
      • Sledvaqite modeli Minsk-22 i Minsk-32 done̋kude su bili programno suvmestimi s Minsk-2.
      
      
      • Ne̋kolko kompÿtura Minsk-32 su bili instalirani i eksploatirani v Bulgaria.
      • Pri Minsk-32 za priložno programirane se izpolzvaše naj-veče ezikut COBOL.
      
      
      • Osven v grad Minsk, razvojni centrove za kompÿturna texnika v bivšiut Suvetski suÿz imaše v oqe ne̋kolko grada. Na purvo me̋sto v Moskva i v Kiev. No Bulgaria e bila klient na zavodut v Minsk.
      
      
      • Kakto pri vsičko ostanulo, i pri kompÿtrite suvetskoto proizvodstvo otstupvaše na zapadnoto - i po kačestvo, i po cena, i po vsičko.
      
      
      • V sredata na 60-te godini v indystriata na Zapad gole̋m yspex e postignula firmata IBM sus svoäta System/360. Done̋kude bila stanula indystrialen standart, s razvit pazar ne samo za xardwer, no i za softwer.
      
      
      • Vuv vruzka s tova v Moskva su rešili da napravüt "gole̋m skok".
      • Izdadena e bila komandata vsički stari proekti da se kancelirat i vsički resyrsi da se vpregnut v reverse-engineering na IBM System/360 pod označenieto ЕС ЭВМ.
      
      
      • Poveče nikakvi stranni modeli sus stranni arxitektyri!
      • Ravnävame se po purvite. Kradem ot purvite.
      • Ravnävame se po IBM. Kradem ot IBM.
      
      
      • Sled godini počnuxme da kradem i ot firmata DEC.
      • V reverse-engineering-ut be̋x dobur.
      
      
      • Ta tova e složilo kraj na kompÿtrite ot seriata Minsk.
      • Specialistite ot grad Minsk i tamošniut zavod yspešno su se prekvalificirali za IBM System/360, pardon za ЕС ЭВМ.
      
      
      • Samo da otbeležu, če nezavisimata duržava Belorysia e nasledila ot bivšiut Suvetski suÿz sravnitelno razvita kompÿturna indystria.
      • Po-razvita ot bulgarskata.
      • (.. skrij go kraüt na Minsk-2 ..)
    
    
    • ►► Otklonenie: Iz "drevnostite" na bulgarskata kompÿturna indystria  (.. pokaži ..)
    • ▼▼ Otklonenie: Iz "drevnostite" na bulgarskata kompÿturna indystria  (.. skrij ..)
      
      
      • Kato stydent v yniversitetut i v purvite godini na profesionalnata mi kariera sum rabotil na IBM System/360 (t.e. na ЕС ЭВМ). Na izloženoto v tova otklonenie ne sum svidetel.
      
      
      • Purvo i Vtoro.
      
      
      • Purvo. V godinite 1960-63 bulgarski yčeni v edin ekzemplär su razrabotili kompÿtur Vitoša.
      • Eto ne̋koi fragmentarni svedenia za nego.
        
        
        • V mašinnata instrykcia se ykazvat adresite ne samo na operandite, no i na sledvaqata instrykcia. Eto zaqo.
        
        
        • Operativnata pamet (RAMut) e bil[a] realiziran[a] na magniten baraban.
        
        
        • Dokato centralniut procesor izpulnäva tekyqata instrykcia, barabanut se e zavurte̋l i e podminul me̋stoto na sledvaqata po razpoloženie instrykcia. Zatova se nalaga v mašinnata komanda da se ykaže adresut na samo na operandite, no i na sledvaqata instrykcia za izpulnenie.
      
      
      • Vtoro. Prez godinite 1967-1971 v sofijskiut ZIT (zavodut za izčislitelna texnika) se proizveǧali kompÿtri s označenie ZIT-151, po licenz za Facom-230–30 ot äponskata firma Facom.
        
        
        • Ne̋koi novosuzdadeni teritorialni izčislitelni centrove, nared sus suvetskite kompÿtri model Minsk-32, bili oborydvani i s kompÿtri ZIT-151 (Facom).
        
        
        • Kompÿtrite ZIT-151 (Facom), kakto i kompÿtrite Minsk-32, ne̋mali diskova pamet, t.e. vunšna energo-nezavisima (trajna) pamet s burz dostup. Vunšnata im pamet e bila na magnitni lenti, a operativnata im pamet - na feromagnitni mrežički (core: connecting others reaching everyone).
        
        
        • Proizvodstvoto na ZIT-151 e bilo spre̋no, kogato svыše e došla visočajša zapoved vsičkite ysilia na kompÿturnite specialisti v prostranstvoto ot Brandenbyrgskata vrata do Vladivostok da se vklÿčut v reverse-engineering (razbiraj kradene) na prodyktovata linia System/360 na firmata IBM. Ne samo ZIT-151 e bil spre̋n ot proizvodstvo, suqoto e spolete̋lo i Minsk-32, kakto i red drygi suvetski razrabotki.
      
      
      • Zabeležete, če bulgarskata kompÿturna indystria (a veroätno i suvetskata) e bila podtiknuta kum kražbi na intelektyalna sobstvenost edva s visočajšata zapoved da se sledva IBM System/360.
      
      
      • Prez 80-te v Čexoslovakia be̋xu razrabotili originalna operacionna sistema za IBM System/370. Dori firmata IBM ne̋maše takava razrabotka. Da, kato vseki nov softwer, češkata sistema be dosta bugava, no drygite strani ot SIV možexme da pomognem v debugvaneto. Niqo takova ne stanu. Češkata sistema be izxvurlena.
      
      
      • Neysetno stignux do subitia, na koito sum svidetel.
      • Obqo nablÿdenie: Kakto i pri vsički ostanuli prodykti, kompÿtrite zapadno proizvodstvo po kačestvo i nadeǧnost v puti nadvišavaxu kompÿtrite suvetsko proizvodstvo. Koito puk ot svoä strana po kačestvo i nadeǧnost nadvišavaxu kompÿtrite bulgarsko proizvodstvo.
      
      
      • (.. skrij gi drevnostite na bulgarskata kompÿturna indystria ..)
    
    
    • ►► Pak otklonenie: bit i bajt  (.. pokaži ..)
    • ▼▼ Pak otklonenie: bit i bajt  (.. skrij ..)
      
      
      • V pametta na kompÿtrite ima bitove, mnogo bitove.
      • Edin bit ima dve sustoänia.
      • Tova označava, če v edin bit ot pametta na kompÿturut se zapisva edin bit informacia.
      • Bitut e estestveno ponätie.
      
      
      • Edin bit ima dve sustoänia. Te fizičeski mogut da imat različno izraženie.
      • Naprimer na opredelena pozicia na perfolentata ne̋ma dypka ili ima dypka.
      • Obače e prieto xorata da označavat dvete sustoänia na bit s cifrite 0 i 1.
      
      
      • Naj-često se izpolzvat ne otdelni bitove, a grypi ot susedni bitove, koito predstavät ne̋kakvo čislo ili kod.
      • Kogato centralniut procesor čete danni ot operativnata pamet (ot RAMut) ili zapisva tam danni, vinugi čete ili piše navednuž grypa ot susedni bitove.
      
      
      • Kogato centralniut procesor čete danni ot operativnata pamet (ot RAMut) ili zapisva tam danni, toj adresira me̋stoto.
      • Adresut predstavläva čislo, koeto obiknoveno se interpretira kato dvoično čislo bez znak.
      
      
      • Stupkata na adresite ne̋koga beše osnovna čast ot kompÿturnata arxitektyra.
      • Prez kolko bita adresut na me̋stoto v operativnata pamet se promenä s edinica:
        
        
        • Pri Minsk-2: prez 37 bita.
        • Pri ZIT-151 (Facom-230): prez 10 bita.
        • Pri IZOT-310 (PDP-8): prez 12 bita.
      
      
      • Pri suvremennite kompÿtri tazi stupka e vinugi osem (8).
      
      
      • Grypa ot osem susedni bajta na obq adres ot pametta e bila narečena bajt (byte).
        
        
        • Predpolaga se, če terminut byte e izmislen ot slyžitel na IBM, Werner Buchholz, rodom ot Germania.
      
      
      • Tazi arxitektyrna čerta na suvremennite kompÿtri se nariča bajtova organizacia.
      
      
      • Tazi moda se e ystanovila veroätno zaradi dominiraneto na IBM System/360 v moment ot minuloto.
      • Y nas ponätieto bajt i kompÿtri s bajtova organizacia se poävixu s IBM System/360 i ЕС ЭВМ.
      
      
      • Kompÿtrite Vitoša, Minsk-2 i ZIT-151, za koito stanu dyma, ne̋mat bajtova organizacia i ponätieto bajt pri te̋x ne se izpolzva.
      
      
      • ◄►  Otklonenie_1: Otnosno merkite za količestvo informacia.
        
        
        • Osnovnata me̋rka za količestvo informacia, zadadena ot prirodata, e bit.
          
          
          • Obiknoveno skorostta na internet se meri v "Megabitove na sekynda" - MegaBits per second - Mbps.
          • Megabit - MegaBit - tova su (1024*1024=)1048576 bita.
          
          
          • Ne se izpolzva bajt, poneže otdelnite bitove ot edin bajt mogut da putyvat po različni putiqa iz debrite na internet.
        
        
        • Osem bita informacia predstavlävat edin bajt (byte).
        
        
        • 1024 bajta predstavlävat edin kilobajt (kilobyte, Kb).
        • 1024 kilobajta predstavlävat edin megabajt (megabyte, Mb, gole̋m bajt).
        • 1024 megabajta predstavlävat edin gigabajt (gigabyte, Gb, gigantski bajt).
        • 1024 gigabajta predstavlävat edin terabajt (terabyte, Tb, zverski bajt).
      
      
      • ►► Otklonenie_2: Da obäsnü terminite 16-bitovi, 32-bitovi ili 64-bitovi kompÿtri  (.. pokaži ..)
      • ▼▼ Otklonenie_2: Da obäsnü terminite 16-bitovi, 32-bitovi ili 64-bitovi kompÿtri  (.. skrij ..)
        
        
        • I tuj, kompÿtrite su s bajtova organizacia. V pametta im bitovete su organizirani v bajtove.
        
        
        • V edin bajt može da se zapiše čislo (dvoično bez znak) ot 0 do 255.
        • Ako adresut na bajt ot pametta se suduržaše samo v edin bajt, to qeše da e vuzmožno da se adresirat samo 256 bajta - tvurde malko za počti vse̋ko priloženie.
        
        
        • Eto zaqo za adresi se izpolzvat po-golemi čisla (dvoični bez znak), zapisani v ne̋kolko susedni bajta.
        
        
        • Ako adresut se sudurža v dva susedni bajta, to kompÿturut qe može neposredstveno da adresira 65536 bajta (s dvoično bezznakovo čislo meǧy 0 i 65535).
        • Takuv kompÿtur se označava kato 16-bitov.
        
        
        • Ako adresut se sudurža v četiri susedni bajta, to kompÿturut qe može neposredstveno da adresira 4294967296 bajta ili 4 GigaBytes (s dvoično bezznakovo čislo meǧy 0 i 4294967295).
        • Takuv kompÿtur se označava kato 32-bitov.
        
        
        • Ako adresut se sudurža v osem susedni bajta, to kompÿturut qe može da ima neposredstven dostup do adresno prostranstvo s kosmičeski razmeri.
        • Takuv kompÿtur se označava kato 64-bitov.
        
        
        • I tuj, kompÿturut e s bajtova organizacia i izpolzva za adresi bezznakovi dvoični čisla, razpoloženi v ne̋kolko susedni bajta.
        
        
        • Vseki ot tezi ne̋kolko susedni bajta, zaedno predstavlävaqi bezznakovo dvoično čislo, izpolzvano za adres, vseki ot te̋x si ima svoj adres.
        • No adresite im su susedni čisla. Naj-malkoto ot tezi čisla se izpolzva za adres na adresut.
        
        
        • Adresut na adresut adresira adres - zatova e adres na adresut. No tova si e adres, znači e i adres na bajt. E, tozi bajt kakva pozicia ima v čisloto, v bezznakovoto dvoično čislo, predstavlävaqo adresut?
        
        
        • Ako tova e mladšiut bajt - kompÿturut e LittleEndian.
        • Ako tova e staršiut bajt - kompÿturut e BigEndian.
        
        
        • Kompÿtrite ot seriata ЕС ЭВМ (IBM System/360/370) su BigEndian.
        • Kompÿtrite s arxitektyri PDP-11 (DEC), VAX (DEC), X86 (Intel) su LittleEndian.
        
        
        • Xarakteristikata LittleEndian/BigEndian ima značenie i pri kodirovkite, kogato različni kompÿtri si obmenät kodove, poneže tä se otnasä ne samo do adresite, koito su dvoični bezznakovi čisla, no i pri vse̋kakvi čisla.
        
        
        • (.. skrij go otklonenieto za 16-32-64-bitovite kompÿtri ..)
      
      
      • (.. skrij go otklonenieto za bit i bajt ..)
    
    
    • ►► Ne̋koi svedenia za kompÿtrite Minsk-2  (.. pokaži ..)
    • ▼▼ Ne̋koi svedenia za kompÿtrite Minsk-2  (.. skrij ..)
      
      
      • Navremeto znaex da pišu mašinni programi za Minsk-2.
      • Sega sum zabravil. Celta na tozi tekst e da si pripomnü, kakvoto mogu.
      
      
      • Prez profesionalnata si kariera vladeex mašinniut kod na IBM/System/360/370, PDP-11 i VAX.
      • No tova beše prez purvata polovina na profesionalnata mi kariera.
      • Prez vtorata polovina na profesionalnata mi kariera ne mi se e nalagalo da slizam na tova nivo.
      
      
      • Minsk-2 beše 37-bitov kompÿtur.
      
      
      • Susedni 37 bita ot pametta obrazyvaxu kletka (memory cell, ячейка памяти).
      
      
      • Vse̋ka kletka si ima adres.
      
      
      • Adresut predstavläva 12-bitovo dvoično čislo bez znak.
        
        
        • Sledovatelno, adresut predstavläva čislo ot 0 do 4095.
        • Pri modelut Minsk-22 adresut e 13-bitovo čislo ot 0 do 8191.
        
        
        • Sledovatelno, pri Minsk-2 maksimalniut i realniut razmer na operativnata pamet e 4096 37-bitovi kletki, ili obqo (4096*37=) 151552 bita, koeto e 18944 suvremenni bajta, 18.5 kilobajta.
        • Pri modelut Minsk-22 - dvojno.
        
        
        • Kogato s takiva adresi rabotexu xora - programisti i kodirovčici, edin 12-bitov adres se predstaväše črez 4-cifrovo bezznakovo čislo v osmična sistema ot 0000 do 7777 (koeto znači ot 0 do 4095 desetično).
        
        
        • I tuj, razmerut na operativnata pamet pri Minsk-2 v suvremenni merki e 18 i polovina kilobajta.
        • Za sravnenie:
        • Kogato zavuršix i postupix na rabota, kompÿturut, s kojto si imax rabota, imaše operativnata pamet 128 kilobajta. ЕС ЭВМ (IBM System/360).
        • Edno vreme 32-bitovoto adresno prostranstvo na VAX (4 gigabajta) ni izgleǧaše ogromno.
        • Ličniut mi laptop, na kojto pišu tova, ima 16 gigabajta operativna pamet.
        • Drygo kompÿturče, lično moe, pak s ne̋kolko gigabajta pamet, si go nosü v x̌obut i go polzvam kato telefonče.
        • Svidetel sum i na drevnite, i na modernite vremena.
      
      
      • Kletkata, kakto pisax, predstavläva 37 susedni bita.
        
        
        • Razbira se, takava kletka možeše da sudurža 37-bitovo dvoično čislo sus ili bez znak.
        • Kompÿturut možeše da izvuršva operacii s takiva čisla.
        
        
        • Suqo taka, edna takava kletka možeše da sudurža mašinna komanda za izpulnenie.
        
        
        • Kogato s takiva 37-bitovi čisla ili mašinni komandi rabotexu xora - programisti i kodirovčici, edna 37-bitova kletka se predstaväše črez 12-cifrovo čislo v osmična sistema sus znak otpred.
          
          
          • Naprimer, +100001770200.
          
          
          • Kato dvoično čislo (s fiksirana točka) tova e čisloto 8590454912 v desetičen zapis.
          
          
          • Kato mašinna komanda, tazi 37-bitova kletka instryktira kompÿturut:
            
            
            • Da pročete v symatorut suduržanieto na kletka na adres 0177 osmično (desetično 127).
            • Da pribavi kum nego suduržanieto na kletka na adres 0200 osmično (desetično 128).
            • Rezyltatut ot symatorut (symata na dvete čisla) da zapiše obratno v pametta na adres 0200 osmično (desetično 128).
      
      
      • Obqiut format na mašinnata komanda pri Minsk-2 e sledniut:
        
        
        • Staršite 7 bita su kodut na operaciata.
          
          
          • Ostavat 30 bita.
        
        
        • Sledvaqite 6 bita zadavat indeksniut registur.
          
          
          • Ostavat 24 bita.
        
        
        • Sledvat dvata operanda, vseki ykazan s 12-bitov adres.
          
          
          • Vsičkite bitove v kletkata vle̋zoxu v ypotreba.
      
      
      • Otnosno indeksniut registur.
        
        
        • Obiknoveno centralniut procesor na edin kompÿtur ima na svoe razpoloženie blizo do sebe si, "na edna ruka razstoänie", ne̋kolko registura, suduržaqi danni, nyžni v tekyqiut moment ili puk v neposredstvenoto budeqe.
        
        
        • Broüt na tezi registri ne može da e mnogo gole̋m, poneže programiraqite na mašinen ezik ili na asembler tre̋bva da duržut tezi registri v čoveškata si pamet.
        • 16 e prilično čislo za tozi broj.
        • Ako te su 16, takuv registur se ykazva s čislo ot 0 do 15.
        • Diapazonut ot 0 do 15 e miniatÿrno adresno prostranstvo za tezi registri, izvun adresnoto prostranstvo na operativnata pamet.
        • Operativnata pamet e "na edin pogled razstoänie", po-daleče ot registrite.
        
        
        • V kompÿturut Minsk-2 praktičeski ima samo edin takuv registur - symatorut. Toj vinugi se ykazva neävno i ne se nyǧae ot adres.
        • Toj - symatorut - ne može da slyži za indeksen registur.
        
        
        • V mašinnata komanda na Minsk-2 za adres na kletka ot operativnata pamet (za adres na operand) se zadelät 12 bita, a za nomer na indeksen registur se zadelät 6 bita.
        
        
        • Vuzmožnite adresi na kletki ot pametta osmično su ot 0000 do 7777, ili desetično ot 0 do 4095.
        
        
        • V 6-te bita, zadeleni za nomerut na indeksniut registur, može da se zapiše osmično čislo ot 00 do 77, ili desetično ot 0 do 63.
        
        
        • V Minsk-2 purvite 64 kletki ot operativnata pamet, kletkite s adresi ot 00 do 77 osmično ili 0 do 63 desetično, mogut da se izpolzvat kato indeksni registri.
        • Adresiraneto na tezi kletki s 12-bitov adres na operand si ostava vuzmožno.
        
        
        • V Minsk-22 kato indeksni registri mogut da se izpolzvat samo purvite 16 kletki ot pametta.
        • Za adresiraneto im su dostatučni 4 bita: ot 00 do 17 osmično ili ot 0 do 15 desetično.
        • V Minsk-22 za vseki ot dvata operanda se vzema edin bit i se slaga kato starši bit na adresut na operandut.
        • Taka v Minsk-22 adresite na operandite stavat 13-bitovi, koeto pozvoläva maksimalen razmer na operativnata pamet 8192 37-bitovi kletki.
        
        
        • Kak v Minsk-2 se izpolzva indeksniut registur.
          
          
          • Ot negovite 37 bita, samo 24-te bita, razpoloženi na pozicia na adres na operand, se izpolzvat.
          • Ostanulite bitove tre̋bva da su nyli ili se priemat za nyli.
          
          
          • Suduržanieto na indeksniut registur se dobavä kum mašinnata komanda.
          • Po tozi način adresite na dvata operanda mogut da budut modificirani.
          
          
          • Tazi texnika e neobxodima pri programirane na cikli.
        
        
        • Pomnü, če v arxitektyrata IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ) da se ykaže nomer 0 (nyla) za indeksen ili za bazisen registur označava da ne se izpolzva takuv registur.
        • Ne pomnü dali podobno pravilo imaše i pri Minsk-2.
      
      
      • Zaklÿčenie: Kolko purvobitno e bilo mašinnoto programirane za Minsk-2.
        
        
        • V deveti klas nikoj ne ni e yčil kum kakuv interfejs da se priduržame pri izvikvane na podprograma.
        • Ävno, pri Minsk-2 čovek sam e tre̋bvalo da si razraboti takuv interfejs.
        • Za sravnenie, pri IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ) i pri vsički sledvaqi kompÿturni arxitektyri, ako ne znaeš tozi interfejs, znači ne vladeeš mašinnoto programirane.
        
        
        • Izklÿčitelno trydno e programata da se napravi relocatable.
        • Sledvaqite kompÿturni arxitektyri predostavät takiva vuzmožnosti.
        • Sega praktičeski vseki kompilator proizveǧa pozicionno-nezavisim kod (PIC: position-independent code).
        
        
        • Istinski stek (stack) ne̋maše i v arxitektyrata IBM/System/360/370 (ЕС ЭВМ).
        • Ne e opravdano v Minsk-2 da očakvame ylesnenia za stack.
        
        
        • Ima li smisul izobqo da se govori za sharable-programi, poneže ne̋ma mnogo niški (threads), ne̋ma mnogo procesi, ne̋ma mnogo potrebiteli.
        
        
        • Izklÿčitelno trydno e programata da se napravi reentrant.
        • V častnost, izklÿčitelno trydno e da se programira rekyrsia.
        
        
        • Čydü se dali za mašinite Minsk e imalo kompilator na Algol.
        • Zaqo v edinadeseti klas yčixme Algol?
        • Eksploataciata na kompÿtrite Minsk-32 y nas se e osnovavala na Kobol.
        
        
        • I posledno: ne̋mam predstava kakva dulbočina na softwerut e bila dostignuta pri Minsk-2.
      
      
      • (.. skrij gi svedeniata za kompÿtrite Minsk-2 ..)
    
    
    • ◄►  .. skrij gi Minsk-2 ..  (.. skrij go minuloto nezapomneno ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► References: prepratki  (.. pokaži gi ..)
    
    
  • ▼▼ References: prepratki  (.. skrij gi ..)  (.. skrij go minuloto nezapomneno ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
    
    
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    • christotamarin.blogspot.com: 7-bitovata sredà
    • christotamarin.blogspot.com: The JCUKEN keyboard layout
    
    
    • wikipedia: Baudot code#ITA2
    • wikipedia: MTK-2
    • wikipedia: Punched tape
    
    
    • Виртуальный компьютерный музей: Серия ЭВМ «Минск»
    • Виртуальный компьютерный музей: Электронная цифровая вычислительная машина Минск-2
    
    
  • ◄►  (.. skrij go minuloto nezapomneno ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. pokaži tam ..)  (.. svij vsičko ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: Obqoslavänskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot mužki rod  (.. pokaži tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokaži tam ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: Obqoslavänskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot mužki rod  (.. razguni ..)  (.. svij ..)  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)
  
  
  • ►► Za kakvo qe stava dyma tyka?  (.. pokaži ..)
  • ▼▼ Za kakvo qe stava dyma tyka?  (.. skrij ..)
    
    
    • Въ имя отьца и съıну и святаго духа, аминъ.
      Въ имя отьца и съıна и святаго духа, аминъ.
    
    
    • Въздадите Кесарева Кесареви и Божıа Богови.
      Въздайте Кесаревото Кесарю и Божието Богу.
    
    
    • Slavänqinata na našiut ezik se dokazva vuz osnova na vremeviut kontinyym, a ne vuz osnovata na slavänizmi (na slavänski ezikovi čerti).
    
    
    • Ima obače ne̋kolko smajvaqi slavänizma. Ne znam onezi, deto pone̋koga tvurdüt, če ezikut ni ne bil slavänski, kak si zatvarät očite za te̋x.
      
      
      • Ezikut ni e slavänski do mozukut na kostite si.
    
    
    • Tezi smajvaqi slavänizmi su takiva čerti, deto izvun slavänqinata ne se sreqat.
      
      
      • Purviut e aspektologiata na slavänskite glagoli -
        
        
        • imame glagoli ot svuršen vid i glagoli ot nesvuršen vid (perfektivni i imperfektivni glagoli).
      
      
      • Vtori takuv slavänizum su slavänskite vuzvratni mestoimenia.
        
        
        • Nie (slavänite, xa-xa-xa) kazvame: Običam majka si. A na vseki neslavänski ezik se kazva: Običam majka mi.
    
    
    • Tyk qe razgledam treti slavänizum: omesvane na skloneniata s osnova na -O- i -U- pri suqestvitelnite imena ot mužki rod.
    
    
    •   .. skrij za kakvo qe stava dyma tyka ..  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Za kakvo stava dyma tyka?  (.. pokaži ..)
  • ▼▼ Za kakvo stava dyma tyka?  (.. skrij ..)
    
    
    • V pra-slavänskiut i v staro-slavänskiut ezik suqestvitelnite se sklanäli po sxema v zavisimost kakto ot rodut si (ženski, mužki, sreden), taka i ot zavuršukut na osnovata si. Taka bilo i v grucki, i v latinski, razbira se.
    
    
    • Osobenoto za slavänqinata bilo, če dve takiva sxemi se omesili: suqestvitelnite ot mužki rod s osnova na -O- i suqestvitelnite ot mužki rod s osnova na -U-.
    • Stava dyma vse za suqestvitelni imena ot mužki rod.
    • Omesvaneto označava: xorata sled ne̋koe vreme veče ne znaeli edno suqestvitelno ime ot mužki rod dali da go sklanät po O-sxemata ili puk po U-sxemata.
    • Dori v naj-starite tekstove se namira omesvane.
    • Za takova omesvane doprinasä faktut, če ne̋koi formi (naprimer imenitelen padež ed.č.) suvpadat po dvete sxemi.
    
    

    • Čislo i padež			O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema	O-sxema	U-sxema
      Ed.	nominativ	(imenitelen)	Богъ	Богъ	Духъ	Духъ	Съıнъ	Съıнъ	Народъ	Народъ	Родъ	Родъ
      Ed.	genitiv	(roditelen)	Бога	Богу	Духа	Духу	Съıна	Съıну	Народа	Народу	Рода	Роду
      Ed.	dativ	(datelen)	Богу	Богови	Духу	Духови	Съıну	Съıнови	Народу	Народови	Роду	Родови
      Ed.	lokativ	(mesten)	Бозѣ	Богу	Дусѣ	Духу	Съıнѣ	Съıну	Народѣ	Народу	Родѣ	Роду
      Ed.	vokativ	(zvatelen)	Боже	Богу	Душе	Духу	Съıне	Съıну	Народе	Народу	Роде	Роду
      Mn.	nominativ	(imenitelen)	Бози	Богове	Дуси	Духове	-	Съıнове	Народи	-	Роди	Родове
      Mn.	genitiv	(roditelen)	Богъ	Боговъ	Духъ	Духовъ	-	Съıновъ	Народъ	Народовъ	Родъ	Родовъ

    
    
    •   .. skrij za kakvo stava dyma tyka ..  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Posledstvia (traces)  (.. pokaži gi ..)
  • ▼▼ Posledstvia (traces)  (.. skrij gi ..)
    
    
    • Purvo posledstvie: bulgarski ezik.
      
      
      • Množestvenoto čislo na ne̋koi suqestvitelni ot mužki rod zavuršva na -ove vmesto na -i
      
      
      • Narodi, rodove, vetrove, bogove, zalozi, nalozi, kmetove, depytati, ..
      
      
      • Ezikut ni e nameril pokoj, kato si e izrabotil praviloto, če -ove se slaga na ednosričnite suqestvitelni. Obače: luči ili lučove?
      
      
      • Analogia: V ryski suqestvitelnoto "сын" ima dve formi v množestveno čislo: "сыновья" (newtralna forma) i "сыны" (vuzvišena forma).
    
    
    • Vtoro posledstvie: bulgarski ezik.
      
      
      • Zvatelniut padež pri ne̋koi suqestvitelni imena ot mužki rod
      
      
      • izpolzva formi ot starata O-sxema (Bože! Narode! Otče! Otče Paisie! Starče! Čoveče! Ivane! Dragane! Gospodine! Lejtenante!),
      
      
      • a pri drygi - formi ot starata U-sxema (Drygarÿ! Prostako!).
      
      
      • Analogia s polski: Pane połkowniku! Pri dvete dymi ot mužki rod, zavuršvaqi na suglasna, ednata ima vokativ po O-sxemata, drygata - po U-sxemata.
    
    
    • Treto posledstvie: ryski ezik.
      
      
      • I dvete formi za roditelen padež ed.č. se izpolzvat, no ezikut e razrabotil diferenciacia, i faktičeski nov padež.
      
      
      • Originalniut roditelen padež e po O-sxemata ("Производство сахара"),
      • a nov padež, partativen, izpolzva formite po U-sxemata ("Тебе сколько сахару в кофе?").
    
    
    • Četvurto posledstvie: ryski ezik.
      
      
      • I dvete formi za mesten padež ed.č. se izpolzvat, no ezikut e razrabotil diferenciacia, i faktičeski pak imame dva padeža.
      
      
      • Formite po O-sxemata ("о Крыме идёт речь") predstavlävat "referativen" padež,
      • a formite po U-sxemata ("отдыхать в Крыму") - mesten padež.
    
    
    • Peto posledstvie: ryski ezik.
      
      
      • Formite za roditelen padež mn. č.
      • po-često sledvat U-sxemata ("депутатов, народов, сербов, .."),
      • no pone̋koga sledvat O-sxemata ("крестьян, болгар, турок, ..").
    
    
    • Šesto posledstvie: polski ezik.
      
      
      • V edinstveno čislo povečeto formi za datelen i zvatelen padež su po U-sxemata (-owi), no ima ne̋koi po O-sxemata:
        
        
        • Polski: Panu połkownikowi (pany polkovnikovi). Ryski: "Gospodiny polkovniky".
        
        
        • Polski: Pane połkowniku (pane polkovniky). Bulgarski: *"Gospodine polkovniko".
      
      
      • Omesvane v polski ima i pri roditelen padež ed.č.:
        
        
        • Obiknoveno e po O-sxemata (Pana połkownika),
        
        
        • no pone̋koga e po U-sxemata (Banku Pocztowego: na ryski "Почтового банка").
      
      
      • In Polish, the result of this confusion is that if you learn Polish, you must learn every single masculine noun, whether it has -owi or -u in dative.
      • Kato rezyltat ot tova omesvane, ako yčite polski, tre̋bva za vse̋ko suqestvitelno ot mužki rod da zapomnite formata my za datelen padež ed.č.
    
    
    • Sedmo posledstvie: bulgarski ezik.
      
      
      • Narečiata долу i близу su
      • stari formi za mesten padež po U-sxemata
      • suotvetno na suqestvitelnite imena ot mužki rod дол i *близ.
      
      
      • Narečieto долу si ima dialekten variant po O-sxemata: долѣ.
      
      
      • Za narečieto близу se e zatvurdil pravopisut близо.
      • No v Skopie si go pišut близу.
    
    
    • Edva li ne̋koj se sumne̋va, če takiva posledstvia mogut da se namerüt i v drygite slavänski ezici.
    
    
    • Osmo posledstvie: češki ezik.
      
      
      • chlap (guy), gen. chlapa, dat. chlapovi, voc. chlape, ... plur. chlapi/chlapové
      • bůh (god), gen. boha, dat. bohu/bohovi, voc. bože, ... plur. bozi/bohové
      • syn (son), gen. syna, dat. synu/synovi, ... but voc. synu
      • dub (oak), gen. dubu (never duba), voc. dube, ... plur. duby (dubové is poetic and masc. animate)
      
      
      • Czech is really difficult in this respect.
      • V tova otnošenie češkiut ezik naistina e tryden.
    
    
    •   .. skrij gi posledstviata ..  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Oqe razsuǧenia po temata: otnosno bitieto na bulgarskiut ezik  (.. pokaži ..)
  • ▼▼ Oqe razsuǧenia po temata: otnosno bitieto na bulgarskiut ezik  (.. skrij ..)
    
    
    • Da se vurnem 11 veka nazad.
    
    
    • Razgleǧame dvama slavänoglasni:
      Ostromir e sviknul da sklanä dymata "Бог" po O-sxemata,
      a Vulkašin - po U-sxemata.
    
    
    • Ne̋koj slavänoglasen kazva: "Слава Богови!".
      I dvamata Ostromir i Vulkašin go razbirat napulno: "Glory To God".
      Ostromir si kazva na ym: V našeto selo kazvat "Слава Богу!".
    
    
    • Ne̋koj slavänoglasen kazva: "Слава Богу!".
      Ostromir go razbira taka: "Glory To God".
      Vulkašin go razbira taka: "Glory Of God" ili "God's Glory".
    
    
    • Da se vurnem v suvremenna Bulgaria.
    
    
    • Vsičkite izrazi "Glory To God", "Glory Of God" ili "God's Glory"
      se preveǧat ednakvo: "Slava na Bog" ili "Slava na Boga" ili "Slava Bogy".
    
    
    • Ezikut ni veče e balkanski:
      
      
      • {Balkan-1}. Ednakvo izrazävane na roditelno i datelno otnošenie {Gen=Dat}.
    
    
    •   .. skrij go bitieto na bulgarskiut ezik ..  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► Oqe po temata: Nov akyzativ za odyševeni suqestvitelni imena v slavänski  (.. pokaži ..)
  • ▼▼ Oqe po temata: Nov akyzativ za odyševeni suqestvitelni imena v slavänski  (.. skrij ..)
    
    
    • Poradi zvykovi izmenenia, naj-veče zaradi zakonut za otvaräne na sričkata, pri suqestvitelnite imena ot mužki rod v edinstveno čislo, kakto po O-sxemata, taka i po U-sxemata, formite na stariut vinitelen padež (akyzativ) suvpadnuli s formite za imenitelen padež (nominativ).
    
    
    • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
    
    
    • Ne stavalo äsno koj kogo e čyl (услышал).
    • Za da razreši problemut, slavänskiut ezik razvil kategoriata "odyševeni suqestvitelni imena" i za "odyševeni suqestvitelni imena" suzdal nov vinitelen padež, nov akyzativ, s formi ot genitivut (roditelniut padež).
    
    
    • Чьловѣкъ услъıша Богъ.
    • Чьловѣка услъıша Богъ.
    • Чьловѣкъ услъıша Бога.
    
    
    • Interesnoto e, če noviut akyzativ zaimstval genitivnata forma samo po O-sxemata.
    • Naprimer: Dymata "съıнъ" možela da ima genitiv kakto po O-sxemata (съıна), taka i po U-sxemata (съıну).
      Obače, noviut akyzativ možel da bude samo "съıна".
    
    
    •   .. skrij go noviut akyzativ ..  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
  
  
  • ►► References: prepratki  (.. pokaži gi ..)
  • ▼▼ References: prepratki  (.. skrij gi ..)  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
    
    
    • forumnauka.bg: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род
    • forum.wordreference.com: All Slavic: About the Confusion of O-declension and U-declension
    • christotamarin.blogspot.com: Otnosno Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz
  
  
  • ◄►  (.. skrij go omesvaneto na slavänskite sklonenia ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. pokaži tam ..)  (.. svij vsičko ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: Intervÿ s iztuknutiut bulgarski ezikoved akad. Vladimir Georgiev  (.. pokaži tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokaži tam ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: Intervÿ s iztuknutiut bulgarski ezikoved akad. Vladimir Georgiev  (.. razguni ..)  (.. svij ..)  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)
  
  
  • ◄► Tova intervÿ ot 1985 e polezno četivo i go kopiram da go ima i tyka pri mene, v slyčaj če izčezne ottam.
  • ◄► Kopiram tyka i komentari ot facebook, moi i na drygi xora, vuv vruzka s tova intervÿ.
  • ◄► Ne stava äsno koj e intervÿiraqiut.
  
  
  • ◄► Četiri temi ot intervÿto predstavlävat interes:
    
    
    • Dešifriraneto na minojskata pismenost.
    • Samokritika zaqo toj ne e yspe̋l da razčete Linear_B.
    • Kak e bil prevuzmognut "äfetizmut" na Mar.
    • Dešifriraneto na etryskata pismenost.
  
  
  • ►► Tekstut na intervÿto  (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  (.. ili puk tam ..)
    
    
  • ▼▼ Eto go intervÿto ili po-skoro spomen za nego  (.. skrij go ..)  (.. pokaži go tam ..)  (.. ili puk tam ..)

    Prez le̋toto na 1985 tre̋bvaše da napravü anketa s našiut beležit ezikoved akad. Vladimir Georgiev. Tova beše zadulžitelno za diplomnata mi rabota v yniversitetut v Plovdiv. Kyrsoviut mi rukovoditel prof. Boris Simeonov po tozi povod be yredil da posetü selo Gabare, Vračansko, kudeto akad. Georgiev qe̋l da prekara le̋toto, v rodnata si kuqa.

    Anketata mi beše za minojskiut ezik i suvmestnata rabota na akad. Georgiev s angličaninut Majkul Ventris, kojto prez 1953 be razčel minojskata pismenost Linear_B.

    Putyvax do Gabare s vlak i avtobys. V načaloto na seloto se beleexu ryinite na "kale", t.e. ostanki ot stara krepost. Prirodata be živopisna, nikude ne sum viǧal tolkova mnogo brumbari-rogači. V poleto imaše kozar i toj me yputi kum kuqata na profesorut.

    Otvorix široka porta kum dvor s mnogo ovoqni druvčeta. V dunoto do edin sajvant imaše sennik, a pod nego masa s dve čaši i čajnik. Vladimir Georgiev be oblečen v razkošni zapadni drexi, koito pridavaxu na starčeskata my osanka sporten vid. Toj ydräše burzo i yvereno vurxy klavišite na pišeqa mašina, a na beliut list se rede̋xa latinski bykvi.

    Povečeto ot knigite na svetovno izvestniut profesor lingvist be̋xu napisani na frenski, nemski, anglijski i ryski. Dori izdadenata prez 1949 v sbornikut "Godišnik na Sofijskiut yniversitet" monografia "Dešifrirane na minojskite nadpisi", koäto be̋x izdiril v bibliotekata, za da se podgotvü, be na frenski.

    Kato vidäx Vladimir Georgiev v dvorut, se stupisax. Edva sega si dadox smetka, če pred men stoi ne samo čovekut, kojto be dešifriral minojskiut i etryskiut, no kojto znaeše drevnogrucki, latinski, xetski, lyvijski, frigijski, trakijski, lidijski, semitski, finikijski... Be̋x na pragut na portata i rešix da se vurnu, za da ne preču na rabotata, kogato čyx bodroto:

    - Ti li si stydentut na Bobi Simeonov? Vlizaj, vlez! Znaeš li na kakvo vikat po našiut kraj "mÿre"?

    - Ne, - edvam otgovorix i veče se čydex dali da my kažu, če imam interesi kum sravnitelnoto ezikoznanie, a ne tolkova kum leksikologiata. No si zamulčax, qeše da prozvyči tupo.

    - Ti si mÿre, no ne si vinoven. Vlizaj, sipi si čaj. Mnogo su lÿbopitni… Bobi te praqa tyk po zaruka na Stefan Prodev, gloždi gi lÿbopitstvoto, puk i nali veče e "perestrojka"… Se̋daj, qe im ytolim žaǧata za klÿki…

    Ne̋max predstava za kakvo govori, no intyitivno sxvanux, če profesor Simeonov e imal osnovatelna pričina da familiarniči s men. Vsički sustydenti mi zaviǧaxu, Bobi se slaveše v yniversitetut s visokomerieto i prenebreženieto si kum te̋x, a men me protežiraše. Ävno tova e da si "mÿre"?

    Prez 1985 svetut sledeše sus zatixnul dux proslovytata "perestrojka" na suvetskiut prezident Mixail Gorbačov, s koäto toj obeqavaše "socializum s čoveško lice". V SSSR nastupvaxu promeni. Te osobeno radvaxu inteligenciata v Bulgaria, koäto stanu smela i započnu da se opianäva ot vuzmožnostta za "glasnost". Vse poveče se čyvaxu kritični dymi, a ton za tova v našata strana se davaše ot vestnik "Kyltyra" i negoviut glaven redaktor Stefan Prodev. Kakto razbrax po-kusno, Prodev be nakaral Bobi Simeonov da prati edin stydent, kojto pod predlog za "anketa" za diplomnata si rabota da nakara velikiut mulčalivec Vladimir Georgiev da progovori. Obače šefut na vestnik "Anteni" Veselin Ösifov, izvesten s kontaktite si s Duržavna sigyrnost, beše razbral "planut" i dryžeski be predypredil Vladimir Georgiev kakva e celta na "anketata" mi. Ot vsički samo az ne znaex, če sum "mÿre" i če "anketata" mi se sledi ot dosta xora, koito iskaxu da razberut edna istina…

    Vgledax se v liceto na Vladimir Georgiev, kojto dovuršvaše statiata si na nemski, i ystanovix, če tova e lice na čovek, zatvoren v sebe si. To ne izlučvaše niqo prostodyšno i slavänsko, ne̋maše gi i tipičnite čerti na bulgarite, se̋kaš pred men beše zapadnäk. Zad neposredstvenata yčtivost se krieše talantut na individyalist.

    Oqe prez 1934, kakto razbrax po-kusno, mladiut yčen Georgiev e imal sreqi vuv Viena, kudeto e specializiral, s yčen-nacist, kojto se e opital da go verbyva za arijskoto ezikoznanie.

    Prez 1933 i 1934 Georgiev specializira vuv Viena pri naj-dobriut ezikoved po drevni ezici prof. Payl Krečmur. Pred nego toj spodelä teoriata si, če naselenieto, koeto e žive̋lo na Balkanite i na Egeä predi gurcite, e govorilo osoben indoevropejski ezik. Georgiev dori sme̋tal, če e vuzmožno suzdatelite na krito-minojskata pismenost da su vuodyševili finikijcite da suzdadut svoäta azbyka. Darbata na mladiut bulgarski yčen i lekotata, s koäto ysvoäval novite i drevni ezici, e napravila vpečatlenie na Krečmur i edin den se poävil tozi yčen ot Berlin, kojto se opital da ybedi bulgarinut, če v svetlinata na novite dostiženia na arijskoto ezikoznanie na Šyxard i Rejnert, proizxodut na gruckiut narod e germano-arijski i gurcite su purvite indogermanci na Egeä, a ako e imalo izobqo narodi predi gruckata kolonizacia, te ne su indoevropejski, a veroätno semiti.

    Georgiev si zamulčal. Toj si spomni, če e mulčal po suqiut način i ne̋kolko godini predi 1950, kogato s tipičniut si manier na ybeǧenie, koeto ne turpi nepodčinenie, suvetskite ezikovedi propove̋dvali na bulgarskite si kolegi, če marksistkoto ezikoznanie započva s äfetizmut na N.Ä.Mar…

    Prez 1985 ne̋maše lesnodostupni zapisvaqi ystrojstva (kasetofoni) i az draqex po tetradkata s moliv, a akademik Georgiev e edinstveniut čovek na svetut, kojto me e yspokoäval, če taka i taka qe predam ve̋rno dymite my, i da ne se pritesnävam, ako propysnu da zapišu neqo…

    Vse pak sum zapisal nemalko pre̋ka reč na moüt subesednik:

    - Ne̋ma nito "arijsko ezikoznanie", nito "marksistko ezikoznanie". Ima ymni xora, yčeni, ezikovedi. Edin ot te̋x e Roman Äkobson. Toj napysnul bolševiška Rysia sled revolÿciata, no ne se zanimaval s politika i yspe̋l da poddurža vruzki s kolegi ot SSSR. Äkobson gi ytešaval, če e absyrd "äfetizmut" na Mar da zamesti istinskoto sravnitelno ezikoznanie, no Mar počinul prez 1934, a teoriata my produlžavala da ograničava nayčnite metodi na sravnitelnoto ezikoznanie v SSSR. Eto zaqo Äkobson nameril vruzki i edin den prez 1950 prestareliut Stalin priel v kabinetut si edin mlad suvetski yčen-ezikoved, čieto ime nikoga ne̋ma da nayčim. Toj razkazal na Stalin, če yčenieto na gryzinecut Mar ne e istinska nayka za ezikut. Ne se znae kakvo oqe my e govoril, no mnogo skoro Stalin napisal ezikovedska stydia i stanul ezikoved. Bila pyblikyvana vuv vestnik „Pravda“ na purva stranica bez ime, no vsički znaeli, če tova go e pisal lično drygarüt Stalin. Za edin den Mar bil detroniran i ot svetilo na marksistkoto ezikoznanie bil izpraten posmurtno v Sibir, a Nomer 1 na marksistkoto ezikoznanie stanul Stalin, kojto nablegnul na metodologiata. Stalin bil napisal gore-doly slednoto: dori Marks i Engels se yčexa ot dialektičeskiut metod na Xegel, a drygarüt Mar otkaza da se yči ot postiženiata na klasičeskoto indoevropejsko ezikoznanie… Äkobson vednaga napisal statia v zapaden svetoven ezikovedski žyrnal, v koäto podkrepäl ezikovedut Stalin.
    Vsuqnost, Stalin e napravil dobro prez životut si edinstveno na suvetskoto ezikoznanie, i to ot starčeska žaǧa da e i ezikoved…

    Georgiev zamulča za mig, subra mislite si i produlži:

    - Az izdadox na frenski prez 1949 knižkata si ot 80 stranici "Dešifrirane na minojskite nadpisi". Beše me strax da ü izdam na bulgarski, zaqoto vse qeše da se nameri ne̋koj, kojto yslyžlivo da kaže, če ne e "äfetičeska". No sled statiata na Stalin ot 1950 neqata se promenixu. Prez 1950 i az se vklÿčix da xvalü Stalin i iznesox dva doklada "Yčenieto na J.V.Stalin za ezikut i problemite na bulgarskoto ezikoznanie" i "Značenieto na novite trydove na J.V.Stalin za razvitieto na bulgarskoto ezikoznanie". Za men 1950 godina beše naj-plodotvorna kato yčen, poneže vsičko, vurxy koeto be̋x rabotil, pod strax da ne budu obvinen, če ne e "äfetičesko", sega možex da go pyblikyvam yž e v dyxut na marksistkoto ezikoznanie na Stalin. Taka se poävixu rabotite mi, koito me napravixu ne samo izvesten na zapad, no i stanux svetilo v SSSR, pri tova po temi, koito ne bix mogul da izdam nito kogato be̋xme priateli na Germania, nito po vremeto ot 1944 do 1950, kogato možex da budu obvinen, če ne sum "äfetist". Az be̋x ezikoved sus svetovna izvestnost oqe togava i možex da pišu na kakuvto si iskam ot evropejskite ezici i da pyblikyvam, kudeto si iskam. Prez 1950 izdadox sukraten vid na knigata si za dešifrirane na minojskite nadpisi v broj 4 na suvetskoto nayčno spisanie "Вестник древней истории". Prez suqata godina izleze v Godišnikut na Sofijskiut yniversitet trydut mi "Minojskite dvyezični nadpisi". Prez 1950 pysnux obstojna statia po tazi tema i v anglijskoto spisanie "The Language" pod nadslov: "Razrešenieto na minojskiut problem". Vse prez 1950 v kn. 2 na "Lingua Romanensis" pyblikyvax "Kum vuprosut za tulkyvaneto na četiri minojski nadpisi", a v "Studi Etruschi" pysnux "Proizxodut na etryskite", kudeto dokazvax, če imeto "etryski" vodi proizxodut si ot "Troä". Prez 1950 v nemskoto Kleinasiatische Forschungen pysnux "Za proizxodut i ezikut na pelasgite, danajcite i axejcite", a v br. 71 na "Spisanie na BAN" se poävi pak prez 1950 statiata mi "Kum etnogenezisut na gruckiut narod". Kak se kazvaš?

    Vdignux glava ot listut i si kazax imeto i familiata. Profesorut kimnu gostopriemno, se̋kaš edva sega me be pokanil vkuqi, i popita:

    - Sigyrno si vlÿben v stryktyralizmut na Sÿsÿr?

    - Da - ysmixnux se az. - No četu i stryktyralisti literatori, kato Cvetan Todorov ot Pariž.

    - Oxo, - zasme̋ se Georgiev. - A izkyšen li si ot istoriata?

    - Malko - yklončivo otgovorix az.

    Izvednuž živiut pogled na yčeniut potumne̋ i se̋kaš yvexnu. Toj kaza poveče na sebe si:

    - Az be̋x mnogo izkyšen ot istoričeskata tema za predgruckoto naselenie na Egeä i negoviut proizxod. Za edin istorik e dobre da ima filologičeska podgotovka, kato moäta. No za edin ezikoved, kojto e trugnul da dešifrira nepoznati pismenosti, e gibelno da izgraǧa apriorna istoriko-kyltyrna teoria. Tä može da go podvede pri konkretnata rabota nad dešifriraneto. Tova nayčix ot Majkul Ventris, edin angličanin, po profesia arxitekt. Toj nikoga ne mi go e kazval, nito si go e mislel, očevidno. Az prosto go proyme̋x, sled kato toj razčete Linear_B… Ventris beše lÿbitel, no s dobra ezikova podgotovka, i se opitvaše da razčete minojskite nadpisi. Predi nego neyspešno se be opital Xrozni, edin čex, kojto v mladite si godini razčete xetskata pismenost, no na stari godini ne yspe̋ da se spravi s minojskata. Prez 1950 polyčix za purvi put pismo ot Majkul Ventris, v koeto toj mi suobqavaše, če sledi moite razrabotki po dešifrirane na minojskata pismenost i e vuzxiten ot opitut mi da probiu črez fonetičnoto značenie na znacite. Majkul mi izpraqaše rezÿme̒ ot svoä korespondencia s drygite izsledovateli po svetut, koito pravexu opit da dešifrirat znacite ot Krit. Toj mi predloži da si sutrydničim i redovno izpraqaše pisma kakvo predpriema i dokude e stignul. Za da me ylesni, predloži sam da se susredotoči v morfologični opiti, sled kato az sum poel fonetičnite, no amerikankata Alisa Kober my bila pisala, če e bezsmisleno da se vodi korespondencia. A Kober be edinstvenata, koäto se zanimavaše s fleksiata i dali edinstvenoto i množestvenoto čisla pri minojskite nadpisi se različavat ot padežite ili ne. Majkul trugnu po toä put i mi blagodareše za proyčvaniata mi nad etryskiut ezik, poneže be ybeden, če minojskite nadpisi su na etryski. Kakto kazax, toj ne beše filolog i mi pišeše, če bez pomoqta na čovek kato men, kojto da poznava drevnogruckite dialekti, ne̋ma da yspee da napravi tablica s povtaräqi se minojski znaci, poneže ima ponätie samo ot klasičeskiut grucki na Omir i ne znae kak e zvyčal gruckiut 500 godini predi tova.

    Vsuqnost, znaeš li kakvo e kazal "Eklisiast" v Bibliata? – tozi vupros be kum men: - Mnogo poznanie ne razviva dyxut. Tova e kazal i go e kazal za takiva kato men…

    Vladimir Georgiev se ogleda. Beše xybav den ot kraüt na avgyst, dulug i topul. Tišinata popivaše v mislite my i go predrazpolagaše kum otkrovenie:

    - Ti ne̋ma da si xodiš, qe spiš v le̋tnata kyxnä. A sega qe ti kažu naj-važnoto. Kogato v načaloto na 20-ti vek Evuns proyči minojskite nadpisi, toj ystanovi i trite vida minojsko pismo. Purvata pismenost na drevnite xora ot Krit, živeli v stolicata Knos na legendarniut car Minos prez 3-to xilädoletie predi novata era, e bilo jeroglifnoto pismo. No minojskite jeroglifi ne̋mat niqo obqo s egipetskite. Priemnik na kritskite jeroglifi e pismoto Linear_A, koeto ne e razčeteno, no se znae, če ne e na grucki ezik. Sled tova e Linear_B, koeto e na elinski dialekt ot pone 800 godini predi Omir. Na Kipur ima slogova pismenost, koäto e ot vremeto na mikencite. Vsički tezi pismenosti se zasičat, dori ne e äsno dali knoskite jeroglifi su bili ypotrebävani ot suqiut narod, kojto e govoril Linear_A. Prez 1972 vuv Varna beše otkrito xalkolitno seliqe ot 4-to xilädoletie predi Xrista, kudeto e namereno naj-staroto texnologično obraboteno zlato v Evropa i svetut. Složi edna prava linia ot Varna do Krit i pred teb e teritoriata na zagadkata, narečena "drevni Balkani". Tyk toponimite i dnes sa ot vremeto na pelasgite i trakite. Klasičeskiat drevnogrucki e pulen s takiva dymi, a Krit e bil robovladelčesko obqestvo, poneže minojskite nadpisi sa predimno inventarni spisuci, bili sa prodavani i xora, ne samo žito i dobituk. A v "Iliada" Omir ni predstavä edna rodova aristokracia, koäto tepurva qe stava robovladelsko obqestvo. Moäta ideä, svurzana s istoričeskata kartina na Balkano-egejskiut sve̋t, beše, če "Iliada" i "Odiseä", nezavisimo, če se formirat meǧy 10-ti i 6-ti v.v. pr.n.e., suduržat vsuqnost spomen ot kraüt na mikenskata epoxa. Tozi spomen e muten, poneže nad nego su naslagvani po-kusni elementi, no spomenut može da bude rekonstryiran. Az ystanovix, če geroite, koito vodüt vojna protiv Troä v omirovskiut epos, su naričani "axejci, danajci i argejci", no tova očevidno ne su gurci, vupreki če kato ne-gurci su bili elinizirani. Čisto gruckite plemena, a imenno eolijci, dorijci i önijci gi ne̋ma v "Iliada". V neü imeto na önijcite se sreqa samo edin put, v 13-ta pesen, no tova ävno e po-kusna dobavka. Razbiraš li, trite glavni plemena, ot koito e sustaven gruckiut narod, koito su dorijci, eolijci i önijci, ne suqestvyvat za "Iliada". Spored men, mikenskata civilizacia e bila yniqožena prez 12-ti vek ot gurcite i az be̋x suglasen s Majkul Ventris, če Linear_B ne e pismenost na drevnogrucki ezik, a na etryskiut, no sgrešix. Ventris vse pak dokaza, če Linear_B e pismenost na drevnogrucki. I vse pak, nezavisimo, če Linear_B e bila pismenost na drevnogrucki ezik, toj ne e suqiut kato drevnogruckiut na Omir. Razbiraš li? Za Čedyik tova e star dialekt, a za men axejci, danajci i argejci su očevidno pra-gurci, te govorüt kojne, drevnogrucki, kojto ne e točno ezikut na Omir. Tova ävno su purvite elinizirani mikenci i te̋xna pismenost e Linear_B. Po-kusno, čistite elini, kakvito su dorijci, eolijci i önijci, priemat za pismenost finikijskata azbyka.

    - Ako ne sa gurci, kakvi sa? - popitax az.

    - Tykidid piše: "Do Troänskata vojna Elada ne be napravila niqo s obqi ysilia. Na men daže mi se stryva, če Elada kato suvkypnost ne e i nosila tova ime i če tova nejno oboznačenie dori ne e suqestvyvalo predi Elin, sinut na Devkalion, no če imenata po neü idvali ot imenata na otdelnite plemena, predimno pelasgite." A Xerodot otbele̋zva: "Naselenieto na Atika beše pelasgijsko, no s idvaneto na elinite to promeni svoüt ezik." Zabeleži, imeto na danajcite v klasičeskiut period ne e svurzano nito s edno grucko pleme i ne̋ma vruzka s grucki dialekt. Pričinata očevidno e slednata. Prez 1947 pri razkopki v ÿgo-iztočna Mala Azia be̋xu namereni bilingvi na jeroglifniut "xetski" i na finikijski ezici. Tova dade vuzmožnost da se dešifrira jeroglifniut "xetski" i stanu äsno, če toj e ezik na narodut "danyna". Otdavna se predpolagaše, če imeto "danyna", koeto se sreqa v egipetski i semitski, e identično s imeto na "danajcite" ot "Iliada". "Danyna" e semitskoto ime na tozi narod, a samonazvanieto my e "adanava(na)". Toest, na ezikut na gurcite e preturpe̋lo suvsem neznačitelno izmenenie. "Argejci" znači "žiteli na Argos". V klasičeskiut period tova su elini, no kakvi su bili žitelite na Argos predi tova? V "Katalogut na korabite", edna kusna čast ot "Iliada", vse pak ima danni za po-drevni vremena. Tam sreqame izrazut "vseelini i axejci". Toest, očevidno izrazut e spomen ot vremeto, kogato etničeskoto različie meǧy elini i axejci, e suqestvyvalo. I axejcite ne su bili oqe elinizirani. Vuv vojnata s Troä, elinite ne su osnovnata sila, te kakto beotijci i etolijci su vikani ot ne̋koj, kojto e rukovodil centurut. Negrucki narodi togava su axejci, danajci, likijci, etryski, koito po tova vreme su živeli v Egejskata oblast. Drygi negrucki narodi, naselävaqi togava Egeä, su: eteo-kritänite, pelasgite, kidonite, karijcite, lelegite, troäncite, dardancite… Prez 13-ti vek pr.n.e. Egeä e opystošena, a gruckite plemena prez 12-ti vek pr.n.e kolonizirat i elinizirat zemite na negruckite narodi: Tykidid dava svedenie, če Beotia, kolonizirana ot beotijci, predi tova se e kazvala Kadmeä. Sled Troänskata vojna, spored Tykidid, dorijcite zavlade̋vat Pelopones. Tesalijcite prevzemat Tesalia, etolijcite zemäta, koäto stava Etolia. Atinänite, koito su pelasgi, su elinizirani ot önijcite. Pelasgite v Atina, spored Xerodot, se samonaričali "kraneäi"… Eto tova e moäta istoričeska teoria: nositelite na krito-mikenskata civilizacia su bili ne-gurci. Okončatelnoto kolonizirane na taä civilizacia ot gurci e zavuršilo prez 12-ti vek pr.n.e. Sled 12-ti vek veče ne̋ma minojski pismenosti. Edna čast ot axejci, danajci, argejci i kidonci ostavat na Egeä i su asimilirani, a dryga se zaselva po ÿžniut bre̋g na Mala Azia. Texnite imena se sreqat v xetski ezik i v jeroglifniut "xetski", ezikut na "danyna". Edna čast ot pelasgite i staro-kritänite se preselvat ot Krit v Palestina sled 12-ti vek pr.n.e. i imenata im kato pelistimci/filistimci i kaftorijci (o. Kaftor v Bibliata e o. Krit) sa izvestni v Bibliata, kudeto se soči, če sa preselnici ot o. Kaftor. Toest, spored moäta teoria, proizxodut na gruckiut narod i na gruckiut ezik ot klasičeskata epoxa, su rezyltat ot dosta složen sintez na negrucki i grucki plemena i dialekti. Greškata mi beše, če ne dopysnux, če tozi period započva oqe prez 15-ti vek pr.n.e. i če e vuzmožno minojskoto pismo Linear_B da e čast ot tozi složen sintez. I dokato az ve̋rvax na apriornata si istoričeska teoria, spored koäto elinizaciata datira sled 13-ti vek pr.n.e. i ne dopyskax, če Linear_B, kojto e ot 15-ti vek pr.n.e., e forma na drevnogruckiut, moüt priatel Majkul Ventris, neobremenen ot istoričeski xipotezi, na bazata na edna tablica, napravena po obrazec na voennite sistemi da dešifrovka, vleze v istoriata.

    - A kak dešifriraxte etryskata pismenost?

    Vladimir Georgiev se zasme̋:

    - Otkazax se ot istoričeskite xipotezi, zagurbix vziraneto vuv fonetikata i izpolzvax "morfologičniut metod" na Ventris. Taka razčetox etryskoto pismo. Majkul qeše da e qastliv ot podxodut mi, no neqastna avtomobilna katastrofa otne životut my oqe prez septemvri 1956.

    ►  (.. skrij go tekstut na intervÿto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. pokaži go tam ..)  (.. ili puk tam ..)  (.. svij vsičko ..)

  • ►► Dešifriraneto na etryskata pismenost (moi komentari: .. pokaži gi ..)
  • ▼▼ Dešifriraneto na etryskata pismenost (moi komentari: .. skrij gi ..)
    
    
    • Za dešifriraneto na etryskata pismenost stava dyma v kraüt na intervÿto.
    
    
    • Tekstovete na etryski ezik su zapisani s arxaični grucki bykvi i mogut da se četut, bez da se razbirat.
      Ezikut na etryskite e neizvesten, ili pone taka se priemaše doskoro.
    
    
    • Okazva se, če Vladimir Georgiev se e zablyǧaval, če e razčel etryskata pismenost. Za sužalenie, opitut my se klasificira kato neyspešen.
    • Osnovnoto zablyǧenie na Vladimir Georgiev po tozi povod e predpoloženieto, če ezikut na etryskite e bil indo-evropejski. Mal-šans. Tova predpoloženie se okazva grešno.
    • No vse pak prinosut my kum razšifrovaneto na etryskata pismenost se ceni.
      Dori otricatelniut rezyltat e ce̒nen i cenèn.
    
    
    • Edva v poslednite godini se priznava, če etryskata pismenost e razčetena.
      Prinosut osnovno e na familiata Bonfante, baqa i duqerä.
    • Okazva se, če etryskiut ezik ne e indo-evropejski.
      Neqo poveče, toj ne e sroden s nikoj poznat ezik.
    • (.. skrij gi komentarite za dešifriraneto na etryskata pismenost ..)
  
  
  • ►► "Prinosut" na Stalin za razvenčavaneto na "äfetizmut" (komentari: .. pokaži gi ..)
  • ▼▼ "Prinosut" na Stalin za razvenčavaneto na "äfetizmut" (komentari: .. skrij gi ..)
    
    
    • Eto tyka v intervÿto stava dyma za tova.
    
    
    • Akad. Vladimir Georgiev kazal: Ne̋ma nito "arijsko ezikoznanie", nito "marksistko ezikoznanie".
    • Taka ni kaza i prepodavatelüt ni po diamat v matematičeskiut fakyltet na sofijskiut yniversitet:
      Ne̋ma socialističeski i kapitalističeski integral!
    
    
    • Lilia.Ilieva::2020-07-04 19:36: Otkude e tova intervÿ? Koga e davano?
      Vpročem, pri Stalin su vlezli trima ezikovedi: Vinogradov, aspirantut my Serebrennikov i Čikobava. Yredil gi e Čikobava po gryzinska linia.
      
      Intervÿto e ot 1985. Ne stava äsno koj e intervÿiraqiut.
      Veroätno togava Vladimir Georgiev naistina ne e znael koj e nale̋l akul na Stalin.
    
    
    • Vasil.Davidov::2020-07-04 14:23:
      Товарищ Сталин, Вы большой учёный —
      В языкознаньи знаете Вы толк,
      А я простой советский заключённый,
      И мне товарищ — серый брянский волк. ( tekst Aleškovski, pee Visocki)
      
      Vladimir Georgiev v intervÿto:
      Vsuqnost, Stalin e napravil dobro prez životut si edinstveno na suvetskoto ezikoznanie, i to ot starčeska žaǧa da e i ezikoved…
      Tova e edinstvenoto dobro neqo, koeto Stalin e pravil prez životut si.
    
    
    • Äfetizmut na Mar, kojto e vlastval ne̋kolko desetiletia v suvetskoto ezikoznanie, ne priznaval aksiomata za estestvenite ezici.
      Vse oqe ima dosta pišman-lingvisti, koito vse gledat da ü zaobikolüt.
    • (.. skrij gi komentarite za razvenčavaneto na äfetizmut ..)
  
  
  • ►► Dešifriraneto na minojskata pismenost (komentari: .. pokaži gi ..)
  • ▼▼ Dešifriraneto na minojskata pismenost (komentari: .. skrij gi ..)
    
    
    • Intervÿto s akad. Vladimir Georgiev e pyblikyvano v internet pod tova zaglavie.
    
    
    • Otklonenie: Vladimir Georgiev ypotrebäva terminite "xetski" i "jeroglifen xetski".
      Mislü, če v po-novo vreme su standartizirani terminite "xetski" (Hittite) i "xatski" (Hattic).
      Xetskiut ezik e indoevropejski. Klinopisnite tekstove na xetski su bili razčeteni ot češkiut lingvist Bedřich Hrozný prez 1915.
      Klinopisnite tekstove na xetski su naj-starite tekstove na indoevropejski ezik, s koito naykata razpolaga.
      Xatskiut ezik ne e indoevropejski.
    
    
    • Svodka za minojskata pismenost (za nezapoznatite s faktite).
      
      Ima tri vida minojska pismenost.
      
      
      • Jeroglifna. Nerazčetena. Podxod kum neü ne̋ma. Minojskite jeroglifi ne priličat na nikakvi drygi jeroglifi. Tekstovete sa malko.
      
      
      • Linear_A. Fonetično sričkovo pismo. Oqe nerazčeteno. Vladimir Georgiev ima prinos v izsledvaneto na tazi pismenost. Ne e äsno na kakuv ezik e. Veroätno e na ne̋koj otdavna izčeznul ezik.
      
      
      • Linear_B. Fonetično sričkovo pismo na grucki ezik ot onova vreme. Razčeteno ot Majkul Ventris.
      
      Tekstovete na Linear_A mogut priblizitelno da se četut na glas, no bez da se razbirat.
      Tekstovete na Linear_B se razbirat, zaqoto su na grucki.
      
      Ne e äsno dali ezikut na minojskite jeroglifi i ezikut na Linear_A e edin i suq.
      Pismenostta Linear_A veroätno e bila razrabotena za tozi neizvesten ezik i ne e bila suvsem podxodäqa za gruckiut ezik.
      Poradi tova gruckite tekstove, zapisani na Linear_B, zvyčut svoeobrazno i neprivično.
    
    
    • V intervÿto si Vladimir Georgiev nable̋ga na opravdaniata za neyspexut si.
      Toj e imal i podgotovkata, i vuzmožnostta da razšifrova Linear_B, no poradi predybeǧenia kum gruckiut ezik, yspexut otišul pri Majkul Ventris.
    
    
    • Opit za analogia:
      
      Linear_A može da se čete na glas, no ne može da se razbira - ezikut e suvsem nepoznat. Ne̋ma izgledi da bude ne̋koga razšifrovan.
      
      Etryskata pismenost predi familiata Bonfante e bila na suqoto derex̌e: čete se, poneže bykvite su kato gruckite, ama ne se razbira kakvo piše - ezikut e suvsem nepoznat.
      
      Kakva e razlikata? Zaqo v razčitaneto na etryskoto pismo vse pak e imalo yspex?
      
      Zaradi ogromniut broj zapazeni etryski nadpisi - okolo 10000.
      
      I sega vkarajte v tazi sxema trakijskiut ezik s edinstveniut nadpis - na prustenut ot Ezerovo.
      Nikakuv šans ne̋ma trakijskiut ezik ne̋koga da ni stane izvesten.
    • (.. skrij gi komentarite za dešifriraneto na minojskata pismenost ..)
  
  
  • ►► References: prepratki  (.. pokaži gi ..)
  • ▼▼ References: prepratki  (.. skrij gi ..)  (.. skrij go intervÿto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)
    
    
    • arhivar.blog.bg: Dešifrirane na minojskata pismenost
    • Dešifrirane na minojskata pismenost (intervÿ s akad. Vladimir Georgiev)
    • wikipedia: Vladimir Georgiev
    • wikipedia: Michael Ventris
    • wikipedia: Boris Simeonov
    • wikipedia: Marr, Nikolaj Äkovlevič
    • wikipedia: Japhetic theory
    • wikipedia: J.V.Stalin: Marksizm i voprosы äzыkoznania
    • wikipedia: Roman Jakobson
    • wikipedia: Hittite language
    • wikipedia: Hattic language
    • wikipedia: Etruscan language
    • wikipedia: Giuliano Bonfante
    • wikipedia: Larissa_Bonfante
    • christotamarin.blogspot: Aksiomata za estestvenite ezici
    • christotamarin.blogspot: Estestvenite ezici v neprestanna prome̋na
    • facebook/christo.tamarin::2019-04-10 09:27
    • facebook/ Daniel Nikolov ::2019-04-08 16:15
    • facebook/Lilia.Ilieva::2020-07-03 04:11
    • wikipedia: Tovariq Stalin, vы boljšoj yčёnыj
    • youtube: Tovariq Stalin, vы boljšoj yčёnыj (poёt Vыsockij)
  
  
  • ◄►  (.. skrij go intervÿto s akad. Vladimir Georgiev ..)  (.. svij go ..) (.. razguni go ..) (.. pokaži tam ..)  (.. svij vsičko ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: Keltskata ezikova grypa  (.. pokaži tyka ..)  (.. razgunuto ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: Keltskata ezikova grypa  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..) 
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-11 09:53:: Keltskata ezikova grypa  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-11 09:53:: Keltskata ezikova grypa  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)
    
    
    • The Celtic Language Group: wikipedia.
    
    
    • Tuj kato az körav keltski ezik ne znam, tyka qe pišu samo obqi suobraženia.
      
      
      • Kogato sum razsuǧaval za indo-evropejqinata, primeri s keltski ezici ne sum daval - ograničaval sum se do slavänski, grucki, romanski i germanski.
      
      
      • V tozi podrazdel qe se subira material za supostavkata meǧy keltskata ezikova grypa i slavänskata ezikova grypa.
    
    
    • [Fakt] Ima v naj-zapadnite časti na Evropa edna grypa ot 4 (četiri) rodstveni ezika, koito su doživeli do našeto vreme.
    
    
    • [Zabeležka] Povečeto ot ezicite, govoreni ne̋koga prez minulite xilädoletia, su ymreli. Dymata "ymreli" tyka označava, če te su izčeznuli, bez da ostavüt potomstvo. V tozi smisul, latinskiut ezik ne e ymre̋l, zaqoto e ostavil potomstvo. Toj - latinskiut ezik - e dožive̋l do našeto vreme v raznoobrazni formi: frenski ezik, italianski, ispanski, portygalski, vlaški, ..
    • [Fakt] Prez 18-ti vek spomenatata po-gore grypa ot četiri rodstveni ezika bila narečena keltska.
    
    
    • [Zabeležka] "Kelti" e nazvanie na ne̋kakvi plemena ili narodi ot drevnostta, spomenavani v istoričeskite izvori.
    
    
    • [Zabeležka] Dymata "kelti" v ezikovedski smisul i dymata "kelti" v smisul ot istoriata i arxeologiata ne̋mat niqo obqo. Taka kakto dymata "kompozicia" v smisulut ï ot myzikata i živopista i dymata "kompozicia" v smisulut ï ot železoputniut transport ne̋mat niqo obqo. Kompozitorite kompozirat myzika - myzikalna kompozicia. Byrgaskite železničari kompozirat čeren vlak za Sofia - vlakova kompozicia.
    
    
    • [Fakt] Keltskata ezikova grypa e čast ot indo-evropejskoto ezikovo semejstvo, nared s drygi ezikovi grypi kato romanskata, slavänskata, germanskata, iranskata i indijskata, nared s ezici kato grucki, albanski i armenski, vseki ot koito sam obrazyva grypa.
    
    
    • [Zabeležka] Lično az razbiram pò ot dulboko prinadležnostta kum indo-evropejskoto ezikovo semejstvo na slavänskata grypa, na germanskata grypa, na romansut i na gruckiut ezik. Prinadležnostta na keltskata grypa i na drygite gore-spomenati ezikovi grypi i ezici kum indo-evropejskoto ezikovo semejstvo ü priemam na doverie.
    
    
    • [Zabeležka-rezÿme ] V Evropa su razprostraneni indo-evropejski (IE) ezici ot pet grypi: romanskata, germanskata, slavänskata, keltskata i indijskata, a suqo taka oqe dva IE ezika - grucki i albanski, vseki ot koito sam obrazyva grypa. Armenskiut ne go vklÿčvam v Evropa, za da ne vklÿču i iranskata grypa - neka tezi si ostanut v Azia. Ama ciganskiut ezik ne̋ma kak da go izklÿču i zatova spomenax indijskata grypa.
    
    
    • [Fakt] Ot vsičkite spomenati v gornite zabeležki ezikovi grypi i ezici, naj-malko nositeli - naj-malko xora, govoreqi na te̋x, ima keltskata ezikova grypa.
    
    
    • [Zabeležka] Ot vsičkite spomenati v gornite zabeležki ezikovi grypi i ezici, možem da otdelim ciganskiut ezik i keltskite ezici. Te imat osobenost. Ne̋ma nositel na ciganskiut ezik, kojto da znae samo ciganski. Ne̋ma nositel na ne̋koj keltski ezik, kojto da ne znae suqo taka anglijski ili frenski.
    
    
    • [Fakt] Četirite keltski ezika se delüt na dve grypi - Brittonic u Goidelic, ili P- i Q-:
      
      
      • {P:Brittonic languages} dva iztočni keltski ezika, označavani oqe kato dva P-ezika ili dva ezika ot podgrypata na P-keltskite ezici.
      
      
      • {Q:Goidelic languages} dva zapadni keltski ezika, označavani oqe kato dva Q-ezika ili dva ezika ot podgrypata na Q-keltskite ezici.
    
    
    • [Fakt-P] Dvata ezika ot podgrypata Brittonic su:
      
      
      • Valijski (Welsh). Ezikut na Wels (Wales). Dali princut i princesata na Wels go znaüt tozi ezik? Pone̋koga v tekstove na bulgarski tozi ezik može da se sreqne i kato galski. Spored wikipedia-ta, Welsh e ròden za 562000 dyši. (.. čyj valijski kak zvyči ..) 
      
      
      • Bretonski (Breton). Govoren na polyostrov Bretagne v Zapadna Francia. Spored wikipedia-ta, ròden e za 206000 dyši. (.. čyj bretonski kak zvyči ..) 
      
      
      Obqo okolo 800000 dyši imat ne̋koj P-keltski ezik za ròden.
    
    
    • [Fakt-Q] Dvata ezika ot podgrypata Goidelic su:
      
      
      • Irlandski (Irish). Govori se na ostrov Irlandia. Spored wikipedia-ta, ròden e za okolo 80000 dyši. (.. čyj irlandski kak zvyči ..) 
      
      
      • Šotlandsko-gaelski (Scottish Gaelic). Govori se v Šotlandia. Spored wikipedia-ta, ròden e za okolo 60000 dyši. (.. čyj šotlandsko-gaelski ..) 
      
      
      • [Zabeležka] Ne biva da se burka šotlandsko-gaelskiut ezik (Scottish Gaelic), kojto e Q-keltski ezik, sus šotlandskiut (Scottish) dialekt na anglijskiut ezik.
      
      
      Obqo okolo 200000 dyši imat ne̋koj Q-keltski ezik za ròden.
    
    
    • [Fakt-PQ] (wikipedia) Obqo okolo edin milion dyši imat ne̋koj keltski ezik za ròden. Tova e mnogo po-malko ot albanski, mnogo po-malko ot armenski. No tozi broj e po-gole̋m ot xorata, imaqi ezikut na baskite za ròden.
    
    
    • [Fakt-PQ] Vuv wikipedia-ta se davat oqe dva keltski ezika, vseki s po-malko ot 2000 nositeli:
      
      
      • Kornyolski (Cornish). Na polyostrov Cornwall. Tova e P-ezik, ot podgrypata Brittonic, i veroätno može da mine za dialekt na valijskiut. (.. čyj kak zvyči Cornish ..) 
      
      
      • Manski (Manx). Na ostrov Man. Tova e Q-ezik, ot podgrypata Goidelic, i veroätno može da mine za dialekt na irlandskiut. (.. čyj kak zvyči Manx ..) 
    
    
    • [Zabeležka] Na vuprosi dali ne̋koj ezik e dialekt obiknoveno otgovor dava politikata.
      
      Zapazvam si pravoto da sčitam dvata ezika Cornish i Manx, ezici s prenebrežimo malko nositeli, za dialekti.
      
      Predpočitam broüt na keltskite ezici da si ostane 2+2=4.
      A ne 3+3=6.
    
    
    • [Zabeležka] Ima dva golemi britanski ostrova - ostrov Velikobritania i ostrov Irlandia. Vsičkoto im naselenie ot nad 80 miliona znae anglijski i v ežednevieto si se opravä na anglijski. Po-malko ot milion mestni xora imat ne̋koj keltski ezik za ròden, no i te znaüt i anglijski. E, da - gastarbajterite ot Polša znaüt polski, a gastarbajterite ot Pakistan - panx̌abski.
    
    
    • [Zabeležka] Smeü da predpoložu slednoto.
      
      
      • Pra-keltskiut ezik (Proto-Celtic), rekonstryiraniut obq predšestvenik na 4-te keltski ezika, se e govorel na ostrov Velikobritania.
      
      
      • Posle - sled vek-dva - i susedniut ostrov Irlandia se e zarazil s Proto-Celtic.
      
      
      • Prebivavaqiut na ostrov Velikobritania pra-keltski ezik se e razvil do P-keltski ezik. Zaraza s P-keltski ezik se e prexvurlila ot ostrovut na polyostrov Bretagne. I taka sega imame dva P-keltski ezika ili dva ezika ot podgrypata Brittonic - edin na ostrovut (Welsh) i edin na polyostrovut (Breton).
      
      
      • Prebivavaqiut na ostrov Irlandia pra-keltski ezik se e razvil do Q-keltski ezik. Zaraza s Q-keltski ezik se e prexvurlila ot ostrov Irlandia kum severnite časti na ostrov Velikobritania. I taka sega imame dva Q-keltski ezika ot podgrypata Goidelic.
    
    
    • [Zabeležka] Teritoriata na Zapadna Evropa se izklÿčva kato vuzmožna rodina na PIE (PIE, Proto-Indo-European, pra-indo-evropejskiut ezik). Dvata britanski ostrova suqo se izklÿčvat. Vsički indo-evropejski ezici ot germanskata, romanskata i keltskata grypa, koito sega se govorüt na teritoriite na Zapadna Evropa i britanskite ostrovi, po ne̋koe vreme su bili zaneseni tam.
      
      Kakvi ezici su se govoreli na tezi teritorii, predi tam da se nastani indo-evropejqinata - edin Gospod znae, a nie ne znaem i ne̋ma kak da yznaem.
      
      Ne se znae i kakvi ezici su se govoreli na našenskata teritoria, a za Zapadna Evropa i britanskite ostrovi ne̋ma kak da se znae poveče.
    
    
    • [Zabeležka] Po-gore pisax, če rekonstryiraniut obq predšestvenik na 4-te keltski ezika - pra-keltskiut ezik (Proto-Celtic), se e govorel na ostrov Velikobritania. Može obače toj da se e govorel predi tova na kontinentut, i veče v kačestvoto si imenno na pra-keltski da e preminul ot kontinentut na ostrovut, a ot kontinentut da e bil izgonen. Edin Gospod znae kak e bilo, a nie ne znaem i ne̋ma kak da yznaem.
    
    
    • [Zabeležka] Predpolagam, če keltskite ezici su bili purvata indo-evropejska vulnà, zale̋la Zapadna Evropa i britanskite ostrovi. I sledvaqata vulnà, sustavena ot romanskite i germanskite ezici, e iztikala keltskite ezici do krajniut, do ekstremniut zapad, i do ekstremno zapadane.
      
      No e vuzmožno predi keltoezičnata vulnà da e imalo dryga indo-evropejska vulnà, sledite ot koäto da su bili zaličeni ot sledvaqite indo-evropejski vulnì. Edin Gospod znae kak e bilo, a nie ne znaem i ne̋ma kak da yznaem.
    
    
    • [Zabeležka] Kak da e. Sega keltskite ezici ni se predstavät kato "pionerite", kato purvoproxodcite na indo-evropejqinata kum Zapadna Evropa i britanskite ostrovi.
    
    
    • (.. skrij gi faktite i zabeležkite ..)  (.. skrij go komentarut za keltskite ezici ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-10-14 15:30:: Supostavka meǧy dvete ezikovi grypi: slavänskata i keltskata  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-10-14 15:30:: Supostavka meǧy dvete ezikovi grypi: slavänskata i keltskata  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)
    
    
    • The Slavic and Celtic Language Groups: Differences and Similarities.
    
    
    • [Razlika:Difference] Znaniata mi za slavänskite ezici su dulboki, na ekspertno nivo. Rodniut mi ezik e slavänski. Dokato po suqestvo bukel ne znam za keltskite ezici.
    
    
    • [Prilika:Similarity] I dvete tezi grypi prinadležut kum indo-evropejskoto ezikovo semejstvo. I slavänskite ezici, i keltskite ezici su vse indo-evropejski. Te imat obq predšestvenik - pra-indo-evropejskiut ezik (PIE, PIE, Proto-Indo-European), govoren predi poveče ot pet xilädi godini.
    
    
    • [Razlika:Difference] Dvete grypi su ot različni strani na izoglosata centum/satem. Slavänskite ezici stoüt na stranata satem, a keltskite - na stranata centum. Bilo e vreme, kogato značenieto na tazi izoglosa se e preyveličavalo ot yčenite ezikovedi.
    
    
    • [Razlika:Difference] Keltskite ezici se govorüt ot sravnitelno malko xora v "ekstremniut" Zapad na Evropa. Xorata s ròden keltski ezik su po-malko ot dva miliona.
      
      Xorata s ròden slavänski ezik su poveče ot dvesta miliona.
      Stotina puti poveče.
      
      Ne̋kolko slavänski ezika, v tova čislo bulgarskiut, su v sustoänie "napulno razviti", fully developed. Edva li ne̋koj keltski ezik e v takova sustoänie.
      
      Ezikut e napulno razvit - fully developed, kogato toj e dostatučen za vsički nyǧi v ežednevieto, vklÿčitelno administrativni i obrazovatelni, kogato na nego ima dostatučno literatyra - i xydožestvena i nayčna, i kogato toj dava dostup do svetovnata literatyrna klasika črez kačestveni prevodi.
    
    
    • [Prilika:Similarity] I dvete dymi "slaväni" i "kelti" imat točni opredelenia - točni definicii - v lingvistikata. Tova su xora, govoreqi suotvetno na slavänski ili na keltski ezik.
      
      I dvete dymi obače se ypotrebävat i izvun lingvistikata, kudeto značeniata im su neäsni. Ypotrebävat se v istoriata, arxeologiata, etno-kyltyrnite izsledvania, dori v genetikata.
      
      Lošoto e, če širokata pyblika ne razbira, če tezi dymi se ypotrebävat v različen smisul.
      
      Naprimer, xorata, koito v etno-kyltyrni ili istoričeski izsledvania su narečeni "kelti", može da ne su bili keltoezični.
      
      Arxeologiata može da opredelä ne̋kakva izkopana kyltyra kato "slavänska", vlagajki v dymata "slavänska" ne̋kakuv nepoznat za mene smisul, no arxeologiata može da dokaže, če xorata su bili slavänoglasni, samo ako izkopae nadpisi na slavänski ezik.
    
    
    • [Razlika:Difference] Ne̋ma xora, govoreqi na keltski ezik, koito da naričat sebe si "kelti" i ezikut si "keltski" s nasledena dymi "kelti" i "keltski". Dymata "keltski" e ezikova klasifikacia, tä e diagnoza, a ne samonazvanie.
      
      Ima dva slavänski naroda - slovenci i slovaci, koito naričat sebe si "slaväni", a ezikut si - "slavänski".
    
    
    • [Prilika:Similarity] Ne̋ma xora, govoreqi na keltski ezik, koito da naričat sebe si "kelti" i ezikut si "keltski" s nasledena dymi "kelti" i "keltski". Dymata "keltski" e nayčna ezikova klasifikacia, tä e diagnoza, a ne samonazvanie.
      
      Za povečeto slavänoglasni, vklÿčitelno i za nas bulgarite, dymata "slaväni" ili "slavänski" e nayčna ezikova klasifikacia, tä e diagnoza, a ne samonazvanie.
    
    
    • [Razlika:Difference] Istoričeski, arxeologičeski, etnokyltyrni izsledvania razširävat arealut na "keltite" v texen smisul na dymata dosta izvun arealut na ezikovite kelti, kakto te su poznati na suvremennata nayka za ezicite.
      
      V našata suvremennost arealut na slavänoglasieto v ezikov smisul e mnogo gole̋m, i ne se slyčva istoričeski, arxeologičeski, etnokyltyrni izsledvania da razširävat arealut na "slavänite" v texen smisul na dymata izvun dnešniut ezikov areal.
    
    
    • (.. skrij gi prilikite i razlikite ..)  (.. skrij go komentarut za keltskite ezici ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-05 18:00:: Za kratkite vinitelni formi na ličnite mestoimenia v iztočno-bulgarskite dialekti  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2011-03-29 13:10:: Za kratkite vinitelni formi na ličnite mestoimenia v iztočno-bulgarskite dialekti  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)
  
  
  • Ne̋mam pred vid vsičkite iztočno-bulgarski dialekti, a samo centralno-balkanskite: Kotel-Elena-Turnovo-Tre̋vna, za koito se sme̋ta, če su v osnovata na novobulgarskiut knižoven ezik.
  
  
  • Ne̋ma da ytočnävam arealut na ävlenieto - ävno e, če toj e dosta po-širok.
  
  
  • Tazi tema e vuv vruzka s tazi.
  
  
  • Kratkite (klitičnite) vinitelni formi na ličnite mestoimenia v razgleǧanite dialekti su izmeneni i prestryktyrirani.
    
    
    • Za sravnenie, datelnite klitični formi {mi, ti, si, ni, vi, my, j, im} su si ostanuli stabilni.
  
  
  • Neka da razdelim vinitelnite klitični formi na tri grypi:
    
    
    • 1_{mu, tu, su}
    • 2_{nu, vu}
    • 3_{go, ü, gi}
  
  
  • Tretata grypa 3_{go, ü, gi} ne pokazva osobenosti v sravnenie s ostanulite bulgarski dialekti.
    
    
    • Formata {gi} e obqo novovuvedenie v bulgarskiut (balkano-slavänskiut) ezik.
    
    
    • Formata {ü} v iztočnite dialekti se proiznasä йъ, no tova v slyčaüt e etimologičnoto ï proiznošenie, a ne e proäva na xarakternata za tezi dialekti vokalna redykcia.
    
    
    • Formata {go} obače normalno se redycira do {gy}, i to dori pod ydarenie (ne gy poznavam), koeto može bi pokazva, če ydarenieto e izmesteno vurxy klitikata neotdavna ili pone sled poävata na vokalnata redykcia.
  
  
  • Za purvata grypa 1_{mu, tu, su} e xarakterna prome̋nata na etimologičnata glasna E (kakto v zapadno-bulgarskite {me, te, se} vuv Ѫ(Ъ). Tova ne priliča da e proäva na xarakternata redykcia. Po-skoro tova e prestryktyrirane. Može da se tursi vlaško vlianie kato obäsnenie na ävlenieto. Ako puk duržim da namerim obäsnenie v slavänski, to vuzmožno e malkiut ÿs v tezi formi da e preminul v gole̋m ÿs (kakto ima mnogo podobni slyčai v polski, makar tam te da su sistematični).
  
  
  • Vtorata grypa 2_{nu, vu} e naj-interesnata. Osven promäna na glasnata v Ѫ(Ъ), podobno na purvata grypa, važnoto v slyčaüt e da otbeležim, če iztočno-bulgarskite dialekti različavat vinitelnite ot datelnite klitični formi:
    
    
    • vinitelnite formi su {nu, vu},
    • a datelnite - {ni, vi}.
    
    
    • Primer:
    
    
    • Šu vi dam da razberete!
    • Ako ne slyšate, šu vu dam na Torbalan!
    
    
    • I tyka naj-veroätno e vlaškoto vlianie.
    
    
    • Vuzmožno e tova da e ostatuk ot staro dvojstveno čislo, no tova e malko veroätno, poneže formi s -A- sa nevuzmožni (Ne nu ostaväj! Ne na ostaväj!).
  
  
  • I tuj, diferenciraneto na vinitelnite ot datelnite klitični formi na ličnite mestoimenia e edno ot naj-važnite novovuvedenia v iztočno-bulgarski, koeto ne e vle̋zlo v knižovniut ni ezik.
  
  
  • Zaqo ne e vle̋zlo? Dve pričini viǧam.
    
    
    • Purvo, suzdatelite na knižovniut ni ezik čyvstvali nepriazun kum zvykut Ъ.
    
    
    • Vtoro, po principut na Marin Drinov, sledvalo da se prieme zapadno-bulgarskiut variant, poneže e po-blizo do staro-bulgarskiut ezik.
  
  
  • (.. skrij gi kratkite vinitelni formi na ličnite mestoimenia v iztočno-bulgarskite dialekti ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2023-02-05 20:00:: Parazitno protetično X v standartniut bulgarski ezik (xyrkata na baba)  (.. pokaži tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokaži tam ..) 
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-02-05 20:00:: Dve suobraženia za xyrkata na baba: obqo i specialno  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. pokaži tam ..) 
  
  
  • ►►  Obqo suobraženie: čestno da si priznaem, če počti niqo ne znaem za minuloto  (.. pokaži go ..) 
  • ▼▼  Obqo suobraženie: čestno da si priznaem, če počti niqo ne znaem za minuloto  (.. skrij go ..) 
    
    
    • Kakva glypost samo e sutvoril "Google Translate".
      
      
      • ☺ Prevel e ot bulgarski na ryski
        "Baba mi predeše s xyrka"
        taka: "Бабушку унёс ураган". ☺
    
    
    • A možeše "Google Translate" čestno da si priznae:
      
      
      • Ne mogu da go prevedu, interpretation not possible, перевести не удаётся.
    
    
    • Taka pravüt često i istoricite - i lÿbitelite, i profesionalistite. Bez da znaüt kak točno e bilo v minuloto, razkazvat ne̋kakvi prikazki. I za te̋xno qastie, ne̋ma koj da proveri, ..
    
    
    • .. zaqoto istinata e:
      
      
      • Niqo ne znaem za traki, maki, daki i peko-taki!
      • I za taka narečenite pra-bulgari niqo ne znaem!
      • Ne znaem i ne̋ma nikoga da yznaem!
      • Minuloto e murtvo. Ot ymre̋lo xaber ne čakaj.
    
    
    • Ako ne̋koj e ostavil ne̋kakvo svedenijce, to tova svedenijce može da e čista proba luža. To može da e polyčeno "s Google Translate", naprimer ot putyvaq turgovec, kojto tai profesionalnite si svedenia ot konkyrenti. Znam, če budeqite pokolenia ne̋ma da mogut pravdivo da vuzproizvedut v predstavite si našeto vreme vuz osnova na pismenite pametnici, koito qe im ostavim. A puk ako tepurva se nameri pismeno svedenie za minuloto - to s počti 100% sigyrnost qe e suvremenen falšifikat. Navudili su se izobretatelni pečalbari, navudili su se i naxusani patriotari.
    
    
    • Svedeniata, koito dava istoriata na ezicite - lingvističnata arxeologia - su dostatučno nadeǧni, po-nadeǧni ot razkazut na istoricite. Veče kazax zaqo - starite dokymenti i nadpisi može da su pulni s luži, no dannite za ezicite, koito lingvistikata izvliča črez analiz na tekstovete, su dostatučno nadeǧni.
    
    
    • No samo dotyk. Samo ako ostanem v oblastta na lingvistikata. Ako namesim genetika, arxeologia ili neqo podobno, togava nadeǧnostta na lingvističnite svedenia, taka interpretirani prez izvun-lingvistični filtri, propada.
    
    
    • Pisal sum i dryg put - arxeologiata može da ima prinos kum lingvistikata, samo ako izkopae nadpisi (stari tekstove, stari zvykozapisi suqo taka se priemat).
    
    
    • (.. skrij go obqoto suobraženie ..)  (.. skrij go komentarut za xyrkata ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Specialno suobraženie: parazitno protetično X v standartniut bulgarski ezik  (.. pokaži go ..) 
  • ▼▼  Specialno suobraženie  (.. skrij go ..) 
    
    
    • Trugvam ot etimologiata na dymata xyrka.
      
      
      • Na tyrski tozi yred se nariča örke.
      • Purvata glasna e neproiznosima za bulgarite.
      • Obiknoveno se aproksimira s "ÿ".
      • No tozi put "ÿ"-to e stanulo na "y".
      • Kakto pri xybav, qe stane dyma po-doly.
      
      
      • Dymata *ÿrke ü podveli po ženski rod i stanula *yrka.
    
    
    • I posle se proävilo edno ävlenie, koeto naričam
      
      
      • parazitno protetično X v standartniut bulgarski ezik.
      
      
      • Tyk pod "standarten bulgarski ezik" razbirajte dialektite, legnuli v osnovata na standartniut bulgarski ezik.
    
    
    • Primeri za parazitno protetično X:
      
      
      • xaresax (gr. αρεσα)
      • xambar (tyr. ambar)
      • xvurläm (tyr. fjrlamak, fjrlatmak)
      • xybav (vlaški *iubav)
      • xyrka (tyr. örke)
      
      
      • *xat (tyr. at): [Dimčo Debelänov]

        Xatovete tam se ritat,
        nij "magaretata" mrem!

    
    
    • Obäsnenie za parazitnoto protetično X.
      
      
      • V povečeto balkano-slavänski (bulgarski) dialekti zvykut X e izpadnul.
      
      
      • V ne̋koi dialekti, kudeto zvkykut X e bil izpadnul, posle se vuzstanovil.
        Takiva bili dialektite, koito posle su legnuli v osnovata na standartniut bulgarski ezik.
      
      
      • Za slavänskite po proizxod dymi imalo ne̋kakvi opori,
        po koito zvykut X da može da se vuzstanovi pravilno
        (xle̋b, xre̋n, xitur, xrabur, mužki polov organ).
      
      
      • No za čyǧite po proizxod dymi xorata predstava si ne̋mali.
        I slagali parazitno protetično X profilaktično.
    
    
    • (.. skrij go specialnoto suobraženie ..)  (.. skrij go komentarut za xyrkata ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►► ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: Pravopisni pravila za bulgarskata latinica (.. pokaži gi ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: Pravopisni pravila za bulgarskata latinica (.. skrij gi ..)
  
  
  • Това не е транскрипция на латиница.
  • Tova ne e transkripcia na latinica.
  
  
  • Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
  • Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
    
    
    • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
    • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otečestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
    
    
  • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
  • Vse̋ka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvyčene, bez varianti na proiznošenieto.
    
    
    • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
    • Ne̋koi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveče ot edin.
    
    
    • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
    • Latinskata bykva H (h, xaš, ejč) ne̋ma sobstveno zvyčene, a se izpolzva samo za modificirane na predišnata bykva.
    
    
    • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
    • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva može da se polyči i s diakritičen znak xaček nad bykvata, kakto v xurvatski, slovaški i češki.
    
    
  • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
  • Eto zvyčeneto na vse̋ka bykva ot latinicata i na modificiraniut ï variant, ako ima takuv. Zvyčeneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
    
    

    • A

      a

      А

      Я ≠ Ѣ̋

      JA

      Ja

      ja

      Ä

      ä

      B

      b

      Б

      C

      c

      Ц

      Ч

      CH

      Ch

      ch

      Č

      č

      D

      d

      Д

      E

      e

      Е

      Я = Ѣ̋

      EH

      Eh

      eh

      E̋

      e̋

      F

      f

      Ф

      G

      g

      Г

      Ђ = ЖД

      GH

      Gh

      gh

      Ǧ

      ǧ

      I

      i

      И

      Ѝ

      IH

      Ih

      ih

      Ï

      ï

      J

      j

      Й

      K

      k

      К

      L

      l

      Л

      M

      m

      М

      N

      n

      Н

      O

      o

      О

      ЙО,ЬО

      JO

      Jo

      jo

      Ö

      ö

      P

      p

      П

      Q

      q

      Щ

      R

      r

      Р

      S

      s

      С

      Ш

      SH

      Sh

      sh

      Š

      š

      T

      t

      Т

      U

      u

      Ъ

      Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

      JU

      Ju

      ju

      Ü

      ü

      V

      v

      В

      W

      w

      Ў

      X

      x

      Х

      Џ = ДЖ

      XH

      Xh

      xh

      X̌

      x̌

      Y

      y

      У

      Ю

      JY

      Jy

      jy

      Ÿ

      ÿ

      Z

      z

      З

      Ж

      ZH

      Zh

      zh

      Ž

      ž

    
    
    • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
    • Molü zabeležete zvyčeneto na pokazanite v červeno latinski bykvi X/Y/U/Q.
    
    
    • Модифицираната латинска буква e̋ (eh) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
    • Modificiranata latinska bykva e̋ (eh) se piše na me̋stoto na starata bykva Ѣ, kogato tä zvyči JA.
    
    
    • Модифицираната латинска буква ï (ih) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
    • Modificiranata latinska bykva ï (ih) se piše samo za kratkoto lično mestoimenie Ѝ.
  
  
  • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
  • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, koäto po niqo ne otstupva na vse̋ka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
    
    
    • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
    • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegašnite oficialno preporučvani transkripcii su prednaznačeni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tä durži smetka za ydobstvoto pri pisane i četene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
    
    
    • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
    • Edinstvenata prečka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e našata tradicia, koäto se osnovava na kirilskata azbyka i s koäto ne možem da skusame.
  
  
  • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
  • Možete lesno da se ybedite, če izmeǧy slavänskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleǧat naj-prilično. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovaški, češki, polski.
    
    
    • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
    • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
    • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
    • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
    • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
    • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
    • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
    • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
    • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
    
    
    • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
    • Posledniut red može bi qe Vi ybedi, če tekstovete na polski ezik bixu izgleǧali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obače e dryga.
  
  
  • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golěmo texničesko predimstvo. Vsički bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, koäto e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Ne̋ma nyǧa ot sme̋na na klaviatyrata.
  
  
  • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Ako vse pak predpočitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritičen znak. No qe imate nyǧa ot sme̋na na klaviatyrata.


• ◄►  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

---

---

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Несвязанные тексты по разным поводам

Permanently in development.
Вместе эти тексты смысла не имеют.
Каждый текст следует показывать и читать отдельно.
Текст присутствует здесь, чтобы воспользоваться возможностями HTML.

• 1. Преамбула: общий раздел
• 4. Ссылки
• 5. Комментарии, вопросы, ответы (comments, Q&As)

---

►►   1. Преамбула: общий раздел   (.. преамбулу показать ..)  .. в начало ..

▼▼   1. Преамбула: общий раздел   (.. удалить ..)

• Вместе эти тексты смысла не имеют.


• Каждый текст следует показывать и читать в отдельности.
• Текст присутствует здесь, чтобы воспользоваться возможностями языка HTML.


• (.. преамбулу удалить ..)  .. в начало ..

---

►►   4. Ссылки    (.. показать ..)  .. в начало ..

▼▼   4. Ссылки    (.. удалить ..)

• christotamarin.blog: Списък на нѣ̋кои мои публикации, съотнесени по нѣ̋кои теми
• christotamarin.blog: My Spots On The Net
• christotamarin.blog: The CV of Slavophonia
• christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове: Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Клавиатури с разширена кирилица
• christotamarin.blog: [Draft, this file] Несвязанные тексты по разным поводам

(.. ссылки удалить ..)  .. в начало ..

---

►►   5. Комментарии, вопросы, ответы (comments, Q&As)    (.. показать ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

▼▼   5. Комментарии, вопросы, ответы (comments, Q&As)    (.. удалить ..)  (.. свернуть ..)  (.. развернуть ..)  .. в начало ..

Если будет комментарий или вопрос, требующие моего ответа, перепишу вопрос или комментарий сюда и отвечу здесь.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: (болг.) Semantic shifts: Относно етимологията на някои думи Перевода на русский нет
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: (болг.) Източните диалекти тъ̨рсили, западните - набарали Перевода на русский нет
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: (болг.) Етимологията на думата обич Перевода на русский нет
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: (болг.) ЕГН-то отвъ̨тре Перевода на русский нет
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: (болг.) О, мина̨ло незапомнено: 5-те дупки на перфолентата Перевода на русский нет
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: (болг.) Общославянското омесване на склоненията при съ̨ществителните имена от мъ̨жки род Перевода на русский нет
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: (болг.) Интервю с изтъкна̨тия̌т български езиковед акад. Владимир Георгиев Перевода на русский нет
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: (болг.) Кельтская группа языков Перевода на русский нет
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: (in Bulgarian) Болгарский язык латинским алфавитом Перевода на русский нет
  
  
• ◄►  (.. комментарии удалить ..)  (.. комментарии свернуть ..)  (.. комментарии развернуть ..)  .. в начало ..

---

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Unrelated texts here and there

Permanently in development.
The texts placed here make no sense together.
Each text is intended to be displayed separately.
Each text is placed here to take advantage of html.

• 1. Preamble: abstract
• 4. References
• 5. Comments, Q&As

---

►►   1. Preamble: abstract   (.. show the preamble ..)  .. to the top ..

▼▼   1. Preamble: abstract   (.. hide ..)

• The texts placed here make no sense together.


• Each text is intended to be displayed separately.
• Each text is placed here to take advantage of html.


• (.. hide the preamble ..)  .. to the top ..

---

►►   4. References    (.. show them ..)  .. to the top ..

▼▼   4. References    (.. hide them ..)

• christotamarin.blog: Списък на нѣ̋кои мои публикации, съотнесени по нѣ̋кои теми
• christotamarin.blog: My Spots On The Net
• christotamarin.blog: The CV of Slavophonia
• christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове: Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм
• christotamarin.blog: Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Cyrillic Extended Keyboard Layouts
• christotamarin.blog: [Draft, this file] Unrelated texts here and there

(.. hide the references ..)  .. to the top ..

---

►►   5. Comments, Q&As    (.. show them ..)  (.. show them all ..)  .. to the top ..

▼▼   5. Comments, Q&As    (.. hide ..)  (.. hide the comments ..)  (.. show all the comments ..)  .. to the top ..

If a question or a comment appears or my reply is necessary, I shall copy the question or the reply in this section here and my reply will go also here.

• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: (in Bulgarian) Semantic shifts: Otnosno etimologiata na ne̋koi dymi Not available in English
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-07-28 17:13:: (in Bulgarian) Iztočnite dialekti tursili, zapadnite - nabarali Not available in English
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-08-03 11:27:: (in Bulgarian) Etimologiata na dymata obič Not available in English
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-10-30 11:13:: (in Bulgarian) EGN-to otvutre Not available in English
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-11-05 13:10:: (in Bulgarian) O, minulo nezapomneno: 5-te dypki na perfolentata Not available in English
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2021-11-26 11:52:: (in Bulgarian) Obqoslavänskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot mužki rod Not available in English
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2022-01-23 16:03:: (in Bulgarian) Intervÿ s iztuknutiut bulgarski ezikoved akad. Vladimir Georgiev Not available in English
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2022-10-dd mm:ss:: (in Bulgarian) The Celtic Language Group Not available in English
  
  
• ◄►  ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: (in Bulgarian) Romanization of Bulgarian Not available in English
  
  
• ◄►  (.. hide all the comments ..)  (.. contract ..)  (.. show all the comments ..)  .. to the top ..

---

---