(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..
[Draft] Календари, календари, .. свѣ̋т отрупан с толкова примамливи нѣща
In development: Не е написано още - това е само чернова.
- 1. Преамбюл: общ раздѣл
- 2. Събрано оттук-оттам
- 3. Прѣпратки (references)
- 4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)
►► 1. Преамбюл: общ раздѣл (.. покажи го преамбюлът ..) .. към началото ..
▼▼ 1. Преамбюл: общ раздѣл (.. скрий го ..)
- (.. скрий го преамбюлът ..) .. към началото ..
https://en.wikipedia.org/wiki/Hebrew_calendar
Еврейский календарь// https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C
https://www.moongiant.com/calendar/march/2024/
https://www.moongiant.com/calendar/april/2024/
https://www.hebcal.com/converter?gd=23&gm=3&gy=2024&g2h=1
https://www.islamicfinder.org/islamic-calendar/
https://en.wikipedia.org/wiki/Islamic_calendar
https://tr.wikipedia.org/wiki/Hicr%C3%AE_takvim
https://tr.wikipedia.org/wiki/Hicr%C3%AE_takvim#Aylar //Aylar
/////////////////////////////////////////////////////////////
𝑨𝒃𝒐𝒖𝒕 𝒕𝒉𝒆 𝑬𝒂𝒔𝒕𝒆𝒓 𝑫𝒂𝒕𝒆 𝑫𝒊𝒔𝒑𝒖𝒕𝒆
<За датитѣ на Великден>
<Първо приближение към проблемът/>
<Първа забѣлѣжка по нѣ̋кои нелѣпи обяснения/>
<Четири исторически епохи/>
<Първо приближение към проблемът>
Тази година има голѣ̋ма разлика међу датитѣ на Великден. При източно-православнитѣ ще е на 5-ти май, а при остана̨литѣ - пет седмици по-рано - на 31-ви март.
Обяснението на разликата в датитѣ на Великден <не е свързано/> с григорианския̌т календар. Деня̌т, когато празднуваме Христовото Въскресение, не се опрѣдѣля нито по юлианския̌т, нито по григорианския̌т календар.
Обяснението е друго. Не знам дали сте готови да го разберете.
Засега разберѣте слѣдното. С григорианския̌т календар се обяснява фактът, че в България и в Сърбия празднуваме Коледа (Рођество Христово) в различни дни.
Но за Великден - за различнитѣ дати на Великден в Цариград и Рим - обяснението е съвсѣм друго.
Цариградската патриаршия е намѣрила рѣшение на проблемът с григорианския̌т календар, прѣкръстила го е на ново-юлиански (с уговорки казано - да не задѫлбавам в детайли), а пък българската патриаршия е послѣдвала цариградската. Вече празднуваме Коледа на 25-ти декември, както повечето християни. И това е добро дѣло, което още патриарх Кирил направи. <Отклонение> Прѣз моето дѣтство Коледа празднувахме на 7-ми януари, а Василювден (Сурваки) - на 14-ти януари.
Но на проблемът за Великден рѣшение не е намѣрено.
<Първа забѣлѣжка по нѣ̋кои нелѣпи обяснения>
Ако в нѣ̋кое обяснение прочетете, че датата на цариградския̌т Великден била СЛѢД датата на римския̌т Великден, защото трѣ̋бвало да се изчака да мине еврейската пасха, не вѣ̋рвайте. Абсолютно всички християни честват Великден СЛѢД еврейската пасха, винѫги в недѣля, в нѣ̋коя недѣля слѣд еврейската пасха. Никога това не е било нарушавано - нито на изток, нито на запад.
Цѣлта на църковнитѣ отци е била Великден да се празднува в първата недѣля слѣд еврейската пасха, както е писано в Евангелието за това кога се е случило свѣтлото Възкресение Христово. То се е случило в недѣля, а в прѣдния̌т ден - в сѫботата - прѣз оная година евреитѣ сѫ празднували пасхата.
<Четири исторически епохи>
Всѣ̋ка от тѣзи четири епохи се нуђае от различно свое обяснение за опрѣдѣлянето на датата на Великден.
■ От Константин Нишки до Дионисий Добруџански
■ От Дионисий Добруџански до папа Григорий Римски
■ От папа Григорий Римски до Карл Гаус Нѣмски
■ От Карл Гаус Нѣмски досега
<Слѣдва продължение, може би/>
facebook
facebook
Alexander Bozhilov Уважаеми господине, недѣйте спори по технически календарни въпроси, когато не сте навѫтрѣ в нѣщата. Източно-православнитѣ опрѣдѣлят дата на Великден по дионисиевитѣ таблици. Така сѫ правили и западнитѣ християни до папа Григорий, който отмѣнил дионисиевитѣ таблици. Отмѣнил ги, защото учени хора покрай него му казали, че дионисиевитѣ таблици не мога̨т да се поправя̨т. Юлианския̌т календар го поправили (поправения̌т юлиански календар сега се нарича григориански или ново-юлиански), но дионисиевитѣ таблици не подлѣжали на поправка. Едва прѣз 19-ти вѣк нѣмския̌т математик Гаус възложил на студентитѣ си за упражнение да се занимая̨т с дионисиевитѣ таблици. От втория̌т опит студентитѣ на Гаус намѣрили аналитично изражение на дионисиевитѣ таблици. Сега - прѣз 21-ви вѣк - източно-православнитѣ използват аналитичната формула на Гаус, а не непосрѣдствено самитѣ дионисиеви таблици. Това може да се нарѣче "проста формула на Гаус за Великден". Проблем нѣ̋ма, понеже е доказано, че простата формула на Гаус точно отговаря на дионисиевитѣ таблици. Нѣщо повече, докато самитѣ дионисиевитѣ таблици не подлѣжали на корекция, то простата аналитична формула на Гаус можѣло да се промѣни и да се настрои към григорианския̌т календар. Получила се "сложната формула на Гаус за Великден". Макар да я̨ наричам сложна, тя все пак е достатъчно проста и всѣки човѣк със срѣдно образование може да я̨ приложи. Сега именно тя замѣня дионисиевитѣ таблици в Западна Европа. Сводка за това как в градът Рим (и в Западна Европа) са опрѣдѣляли датата на Великден: => Прѣди 1582: по дионисиевитѣ таблици. => Слѣд 1582, но прѣди формулата на Гаус: ежегодно сѫ се консултирали с учени астрономи. => Слѣд 19-ти вѣк: по сложната формула на Гаус. Ако сложната формула на Гаус бѣше извѣстна още в края̌т на 16-ти вѣк, още по врѣмето на папа Григорий, то източно-православнитѣ вѣроятно нѣ̋маше да отхвърля̨т реформитѣ на папа Григорий, защото сами щѣ̋ха̨ да мога̨т да смѣ̋тат по сложната формула на Гаус. Обаче реално в Константинопол по онова врѣме нѣ̋мало учени хора, с които да се консултират ежегодно за датата на Великден, трѣ̋бвало ежегодно от Константинопол да питат Рим, което им се сторило унизително, и затова рѣшили да си карат по старому. Нѣщата стоя̨т така. Това сѫ технически въпроси и међуличностни врађи вѫтрѣ в християнската църква. Да се върнем на Вашия̌т коментар, уважаеми господин Божилов... Например за дата на пролетното равноденствие се приема 21 март според актуалния календар, а не истинското равноденствие.Да, ама не, както би казал Петко Бочаров. За да се запазя̨т дионисиевитѣ таблици, не само пролѣтното равноденствие трѣ̋бва да се върне по старому, а и пълнолунията. Как ще ги върнете пълнолунията по старому? Нѣ̋ма как. В дѣйствителност, и двѣтѣ нѣща - пролѣтното равноденствие и пълнолунието - сѫ астрономически събития, които сѫ изначални и от никакъв календар не завися̨т. Тази година е добър примѣр, че така не може. 21-ви март по юлианския̌т календар се пада на 3-ти април по свѣтския̌т календар. На 23-ти април - вторник - бѣше пълнолуние. Недѣлята 28-ми април мина̨, а ние празднувахме Цвѣтница, а не Великден. Дионисиевитѣ таблици (и съотвѣтната им проста формула на Гаус) сѫ сгрѣшили, понеже пълнолунията нѣ̋ма как да се поправя̨т. Когато умни хора сѫ казали на папа Григорий, че дионисиевитѣ таблици не мога̨т да се поправя̨т, прави сѫ били. Сѫщия̌т алгоритъм, който прѣз 5-ти вѣк Дионисий е въплътил в таблицитѣ си, е въплътен и в сложната формула на Гаус. Разбира се, с отчитане на послѣднитѣ новости в астрономията, които Дионисий не е знаѣл. Нито Дионисий, нито сложната формула на Гаус се занимават с датата на еврейската пасха. Сега източно-православни фанатици се хващат за старо правило, че християнския̌т Великден трѣ̋бва да е слѣд еврейската пасха. Тази година дава примѣр и за този казус. Сложната формула на Гаус за 2024 дава Великден на 31-ви март (пълнолуние на 25-ти март, понедѣлник). Обаче еврейската пасха прѣз 2024 е на 23-ти април. Излиза, че и еднитѣ, и другитѣ нарушават стари правила, и че такива нарушения сѫ се случвали отдавна. Освѣн може би, прѣди Дионисий. Има мегдан за ново рѣшение, удовлетворяващо всички стари правила и намѣрено съвмѣстно от всички християни.
<Допълнение към основния̌т текст>
<Цитат>
Излиза, че и еднитѣ, и другитѣ нарушават стари правила, и че такива нарушения сѫ се случвали отдавна. Освѣн може би, прѣди Дионисий.
<Според Евангелието>
Възкресението се е случило в недѣля слѣд еврейската пасха, която прѣз онази година се падала в сѫбота. В петъкът, деня̌т прѣди пасхата, Iисус Христос бил разпна̨т и погребан.
В сѫботата, когато била пасхата, никой не е ходил на гробът.
Празния̌т гроб бил открит в недѣля, и този ден за християнитѣ е праздничен.
<Прѣди дионисиевитѣ таблици>
От Евангелието слѣдва правилото: Великден е в недѣля слѣд еврейската пасха. Ако еврейската пасха се случи да е в недѣля, християнската пасха ще е в слѣдващата недѣля.
Трудно можѣли да опрѣдѣля̨т кога е еврейската пасха. Трѣ̋бвало всѣ̋ка година да пита̨т евреитѣ. Със задачата бил натоварен патриархът на Александрия - в този мегаполис се намирали все още учени хора от елинистичнитѣ врѣмена, пък и имало голѣ̋ма еврейска община, които да кажа̨т кога е еврейската пасха. Слѣд това александрийския̌т патриарх трѣ̋бвало да съобщи датата на другитѣ християни.
<Правилото на Свети Константин>
Великден е в първата недѣля слѣд първото пълнолуние слѣд пролѣтното равноднествие.
Правилото идва да завоалира фактът, че дата на Великден се опрѣдѣля въз основа на еврейската пасха.
Но то не е достатъчно, тъй като датата на еврейската пасха тогава не е била прѣдсказуемна. Затова правилото на Свети Константин има продължение:
Ако в тази недѣля се пада и еврейската пасха, християнската пасха да се отложи за слѣдващата недѣля.
Дионисий игнорирал продължението на правилото на Свети Константин, защото това било единственото разумно рѣшение. Иначе трѣ̋бвало ежегодно да питат александрийскитѣ евреи.
►► 2. Събрано оттук-оттам (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2. Събрано оттук-оттам (.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)
►► 2.1. Компютърът отброява секундитѣ (.. покажи тука ..) .. към началото ..
▼▼ 2.1. Компютърът отброява секундитѣ (.. скрий ..) .. към началото ..
Seconds since midnight, January 1, 1970: 000 0 Секунди измина̨ли от полунощ на 1-ви януари 1970:
I'm not sure where you're getting 0xCD94416C0. A VMS quadword date/time is
a 64 bit number which represents the number of 100 nanoseconds ticks since
midnight November 18, 1858. An NT FILETIME is the same thing except it's
base is January 1, 1601. So, to convert a VMS date/time to an NT FILETIME
you would do:
nt_time = vms_time - 0x1211C7789534000;
You can then use NT system services to convert or format the FileTime.
/////////////////////////////////
/* timecvt.c 9-Apr-97 15:30:04 by Kevin D. Quitt
u2vtime Convert UNIX seconds to VMS clunks.
v2utime Convert VMS clunks to UNIX seconds
Unix time is a 32-bit count of seconds after midnight, January 1, 1970.
VMS time is a 64-bit count of 100 ns intervals since midnight, November
17, 1858
NOTE: These routines do NOT accomodate leap seconds that have been
inserted
for calendar accuracy.
*/
#define HIW(x) ((unsigned int)(((x) >> 16) & 0xFFFF))
#define LOW(x) ((unsigned int)( (x) & 0xFFFF))
/* Delta is the number of seconds from 17-Nov-1858 to 1-Jan-1970
Scale converts between seconds and clunks (100ns)
#define DELTA ((unsigned long long)3538252800L)
#define SCALE ((unsigned long)10000000L)
*/
#define SCALE1 ((unsigned short)10000)
#define SCALE2 ((unsigned short)1000)
#define DELTAH (0xD2E5)
#define DELTAL (0x7400)
static unsigned short Delta[4] = { DELTAL, DELTAH, 0, 0 };
/* Full 64+64 bit add
*/
static int add( from, to )
unsigned short *from, *to;
{
unsigned int partial, i;
for ( i = 0; i < 4; i++ )
{
partial = from[ i ] + to[ i ];
to[ i ] = LOW(partial);
partial = HIW(partial);
}
}
/* 64-64 bit subtract
*/
static int subtract( diminuend, subtrahend )
unsigned short *diminuend, *subtrahend;
{
unsigned int partial, i, j;
for ( i = 0; i < 2; i++ )
{
partial = subtrahend[ i ];
if ( subtrahend[ i ] < diminuend[ i ] )
{
for ( j = i + 1; j < 3 ; j++ )
{
if ( --subtrahend[ i ] != (unsigned short)0xFFFF )
break;
}
partial += 0x10000;
}
partial -= diminuend[ i ];
subtrahend[ i ] = LOW(partial);
}
}
/* 64*16 bit multiply
*/
static int multiply( multiplier, multiplicand )
unsigned short multiplier, *multiplicand;
{
unsigned int partial, carry, i;
carry = 0;
for ( i = 0; i < 4; i++ )
{
partial = multiplicand[ i ];
partial = partial * multiplier + carry;
multiplicand[ i ] = LOW(partial);
carry = HIW(partial);
}
}
/* 64/16 bit divide
*/
static int divide( divisor, dividend )
unsigned short divisor, *dividend;
{
unsigned int partial, borrow, i;
borrow;
for ( i = 3; i >-1; i-- )
{
partial = (borrow << 16) + dividend[ i ];
borrow = partial % divisor;
dividend[ i ] = partial / divisor;
}
}
/* Clunks are: SCALE * (seconds + DELTA)
*/
int u2vtime( seconds, clunk )
unsigned int seconds; unsigned short *clunk;
{
clunk[ 0 ] = LOW( seconds );
clunk[ 1 ] = HIW( seconds );
add( Delta, clunk );
multiply( SCALE1, clunk );
multiply( SCALE2, clunk );
}
/* Seconds are: clunks / SCALE - DELTA
*/
unsigned int v2utime( clunk )
unsigned short *clunk;
{
unsigned int seconds;
divide( SCALE1, clunk );
divide( SCALE2, clunk );
subtract( Delta, clunk );
seconds = clunk[ 1 ];
seconds = (seconds << 16) + clunk[ 0 ];
return seconds;
> QUESTION:
>
> Why is Wednesday, November 17, 1858 the base time for VAX/VMS?
>
>
> ANSWER:
>
> November 17, 1858 is the base of the Modified Julian Day system.
>
> The original Julian Day (JD) is used by astronomers and expressed in days
> since noon January 1, 4713 B.C. This measure of time was introduced by
> Joseph Scaliger in the 16th century. It is named in honor of his father,
> Julius Caesar Scaliger (note that this Julian Day is different from the
> Julian calendar named for the Roman Emperor Julius Caesar!).
>
> Why 4713 BC? Scaliger traced three time cycles and found that they were
> all in the first year of their cyle in 4713 B.C. The three cycles are 15,
> 19, and 28 years long. By multiplying these three numbers (15 * 19 * 28
> = 7980), he was able to represent any date from 4713 B.C. through 3267 A.D.
> The starting year was before any historical event known to him. In fact,
> the Jewish calendar marks the start of the world as 3761 B.C. Today his
> numbering scheme is still used by astronomers to avoid the difficulties of
> converting the months of different calendars in use during different eras.
>
> So why 1858? The Julian Day 2,400,000 just happens to be November 17, 1858.
> The Modified Julian Day uses the following formula:
>
> MJD = JD - 2,400,000.5
>
> The .5 changed when the day starts. Astronomers had considered it more
> convenient to have their day start at noon so that nighttime observation times
> fall in the middle. But they changed to conform to the commercial day.
>
> The Modified Julian Day was adopted by the Smithsonian Astrophysical Obser-
> vatory (SAO) in 1957 for satellite tracking. SAO started tracking satellites
> with an 8K (non-virtual) 36-bit IBM 704 computer in 1957, when Sputnik was
> launched. The Julian day was 2,435,839 on January 1, 1957. This is
> 11,225,377 in octal notation, which was too big to fit into an 18-bit field
> (half of its standard 36-bit word). And, with only 8K of memory, no one
> wanted to waste the 14 bits left over by keeping the Julian Day in its own
> 36-bit word. However, they also needed to track hours and minutes, for which
> 18 bits gave enough accuracy. So, they decided to keep the number of days in
> the left 18 bits and the hours and minutes in the right 18 bits of a word.
>
> Eighteen bits would allow the Modified Julian Day (the SAO day) to grow as
> large as 262,143 ((2 ** 18) - 1). From Nov. 17, 1858, this allowed for seven
> centuries. Using only 17 bits, the date could possibly grow only as large as
> 131,071, but this still covers 3 centuries, as well as leaving the possibility
> of representing negative time. The year 1858 preceded the oldest star catalog
> in use at SAO, which also avoided having to use negative time in any of the
> satellite tracking calculations.
>
> This base time of Nov. 17, 1858 has since been used by TOPS-10, TOPS-20, and
> VAX/VMS. Given this base date, the 100 nanosecond granularity implemented
> within VAX/VMS, and the 63-bit absolute time representation (the sign bit must
> be clear), VMS should have no trouble with time until:
>
> 31-JUL-31086 02:48:05.47
>
> At this time, all clocks and time-keeping operations within VMS will suddenly
> stop, as system time values go negative.
>
> Note that all time display and manipulation routines within VMS allow for
> only 4 digits within the 'YEAR' field. We expect this to be corrected in
> a future release of VAX/VMS sometime prior to 31-DEC-9999.
>
> ►► 2.2. Прѣсмѣ̋тане на датата на Великден (.. покажи тука ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2.2. Прѣсмѣ̋тане на датата на Великден (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
-
Year: Old Style Easter Date: New Style Easter Date: --- Gregorian Easter Date: --- -
►►
Прѣсмѣ̋тане на датата на Великден при православнитѣ:
- програма на javascript (.. покажи ..) .. към началото ..
-
▼▼
Прѣсмѣ̋тане на датата на Великден при православнитѣ:
- програма на javascript (.. скрий ..) .. към началото ..
-
function orthodoxEaster(y) { let a = y % 19; let b = y % 4; let c = y % 7; let d = (19 * a + 15) % 30; let e = ((2 * b) + (4 * c) + (6 * d) + 6) % 7; return d + e; }
-
►►
Прѣсмѣ̋тане на григорианската дата на Великден:
- програма на javascript (.. покажи ..) .. към началото ..
-
▼▼
Прѣсмѣ̋тане на григорианската дата на Великден:
- програма на javascript (.. скрий ..) .. към началото ..
-
function gregEaster(y) { let a = y % 19; let b = y % 4; let c = y % 7; let k = ( y / 100 ) >> 0; let p = (( 13 + (8 * k)) / 25 ) >> 0; let q = ( k / 4 ) >> 0; let m = ( 15 + k - p - q ) % 30; let n = ( 4 + k - q ) % 7; let d = (19 * a + m) % 30; // orthodox: m=15 let e = ((2 * b) + (4 * c) + (6 * d) + n) % 7; // orthodox: n=6 let f = d + e; if (f < 10) { return -(22 + f); } f -= 9; if ((e < 6) || (d < 28)) { return f; } if (d == 29) { return f - 7; } // d == 28 let m0 = ((11 * m) + 11) % 30; if (m0 < 19) { return f - 7; } return f; }
►► 2.3. Григориански календар (.. покажи тука ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2.3. Григориански календар (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
Прѣз 19-ти вѣк вѣстницитѣ у нас излизали с три дати.
Светия̌т цар Константин, когото честваме на 21 май заедно с майка му Света Елена, е опрѣдѣлил правилото, по което сега се водя̨т католицитѣ и протестантитѣ. Свети Константин е царувал до AD337.
Православнитѣ имат двѣ възражения.
Първо. Светитѣ отци на църквата били рѣшили датата на Въскресението Христово да се опрѣдѣля от патриархът на Александрия. Римския̌т архиепископ (папата) уж нѣ̋мал правомощия.
Второ. Светия̌т цар Константин уж бил задал само условието на задачата. С тази задача се заел астрономът-математик Дионисий (AD 470..544), който наистина дал блѣстящо рѣшение. Отцитѣ на църквата (включително тогавашния̌т папа) уж били осветили таблицитѣ на Дионисий. Православнитѣ и досега се водя̨т по алгоритъмът на Дионисий.
Самия̌т Дионисий нѣ̋ма как да е подозирал, че слънчевия̨т календар, разработен в дрѣвен Египет и въведен в империята от Юлий Цезар, е неточен. Неточността на юлианския̌т календар слѣд нѣ̋колко вѣка довела до разминаване међу алгоритъмът на Дионисий и условието на Свети Константин.
Прѣз 16-ти вѣк разминаването се виђало и с просто око. Папа Григорий заповѣ̋дал три нѣща:
=> Годинитѣ, които се дѣля̨т на сто, да не сѫ високосни.
=> Горното правило да се въведе със задна дата, врѣмето на Рођество Христово и на Юлий Цезар, въвеђането на слънчевия̌т календар, и в резултат се добавя̨т нѣ̋колко празни дни.
=> Алгоритъмът на Дионисий да се изостави и непосрѣдствено да се прилагат условията на Светия̌т цар Константин.
Ако трѣ̋бва аз да сѫдя̨. папата добрѣ е рѣшил.
https://en.wikipedia.org/wiki/Dionysius_Exiguus
////////////////////////////////////////////////////
Правилото за датата на Великден при католицитѣ и протестантитѣ е слѣдното:
=> Първата недѣля
==> СЛѢД
=> Първото пълнолуние
==> СЛѢД
=> Пролѣтното равнодвнствие
Или обратно:
=> Да мине пролѣтното равноденствие
=> Да мине пълнолуние
=> В недѣля
Правилото е изказано от Свети Константин, римския̌т цар Константин Велики.
Днес (2021-03-28, недѣля) е първото пълнолуние слѣд пролѣтното равноденствие. Католическия̌т Великден е в другата недѣля, 2021-04-04.
Проблемът с еврейската пасха се състои само в това: Колко дена да смѣ̋таме, че тя трае? Нима е нужно християнитѣ да чакат поне 10 дена слѣд пълнолунието. Отговорът на католицитѣ е: даваме им на евреитѣ само ден-два, и в никакъв случай десет дена.
Още повече че и православнитѣ не дават на евреитѣ 10 дена - пак им дават само ден-два.
Еврейската пасха тази година е от 27-ми март до 4-ти април. Но не им се дава право на евреитѣ да резервират толкова дати. 27-ми и 28-ми им стигат.
////////////////////////////////////////////////////
По-горѣ съм го написал правилото, източник на което е Свети Константин. Написал съм го два пъти - веднѫж отзад напрѣд и още веднѫж отпрѣд назад.
Това правило било зададено на дрѣвен математик, може би името му бѣше Дионисий. Той бил много способен математик, и въпрѣки че тогава нѣ̋мало компютри, успѣ̋л по блѣстящ начин да въплъти правилото на Свети Константин в табличен алгоритъм. По този алгоритъм се опрѣдѣляла датата на Великден по юлианския̌т календар. Този алгоритъм и досега се използва от православнитѣ християни. Не съм обаче в състояние сега да навлѣ̋за̨ в детайлитѣ на алгоритъмът. Толкова за него.
В края̌т на 16-ти вѣк, по врѣмето на папа Григорий, забѣлѣ̋зали, че алгоритъмът на Дионисий (да го нарѣчем така) грѣши. Прѣз нѣ̋коя година в края̌т на 16-ти вѣк се случило да мина̨т двѣ пълнолуния слѣд пролѣтното равноденствие, прѣди опрѣдѣлената от алгоритъмът дата на Великден. Отклонение: Сегашната 2021 е пак такава. Православния̌т Великден е чак на 2-ри май, и дотогава има двѣ пълнолуния - днес е пълнолуние и слѣд 28 дена прѣз април пак ще е пълнолуние. Край на отклонението.
Вече имало учени-астрономи, анализирали ситуацията, открили причината. Юлианския̌т календар избързвал срѣдно с три дена на 400 години. С натрупването на тази грѣшка таблицата на Дионисий се развалила.
Поправили календарът. Макар поправката да е много малка, поправения̌т календар получил ново име - григориански календар.
Методът на Дионисий, приложен за поправения̌т календар, не дал използваема на практика таблица. Но вече на Запад имало учени-астрономи, и тѣ можѣли прѣ̋ко да прилагат правилото на Свети Константин, без да имат нуђа от таблица. На Изток, при православнитѣ, не било така. Учени-астрономи нѣ̋мало. Или трѣ̋бвало да разчитат на "папиститѣ" - всѣ̋ка година да ги питат кога е Великден, или да продължават по-старому. Избрали второто.
////////////////////////////////////////////////////
Васил Давидов :
Защо сега новата година е на 1-ви януари.
Нека лѣ̋то да означава Енювден, а пасха - Великден.
Имаме лѣтоброене, имаме и пасхоброене. Имаме и смѣ̋на на денонощията, като срѣдата на денонощието без съмнѣние е пладнѣ, пол-дьнѣ.
Нашата модерна цивилизация е стигна̨ла до изводът, че смѣ̋ната - отброяването - слѣдва да се извършва в най-отдалечената точка, за да бѫде то най-надѣђно и устойчиво на грѣшки.
Денонощието се смѣня е полунощ, най-далече от пладнѣ.
Лѣтоброенето отброява прѣз зимата, най-далече от Енювден.
Пасхоброенето отброява прѣз есента, най-далече от Пасхата.
Папа Григорий прѣз 16-ти вѣк отмѣня пасхоброенето в Западна Европа. Остава лѣтоброенето и съотвѣтно 1-ви януари за Нова година.
Отмѣненото пасхоброене се замѣства от текущи астрономични наблюдения и текущи астрономични прѣсмѣ̋тания.
////////////////////////////////////////////////////
Доколкото уважаемата Lilia Ilieva разрѣши да развия̨ темата на стѣната ѝ, то продължавам.
По-горѣ съм го написал правилото, източник на което е Свети Константин. Написал съм го два пъти - веднѫж отзад напрѣд и още веднѫж отпрѣд назад.
Това правило било зададено на дрѣвен математик, може би името му бѣше Дионисий. Той бил много способен математик, и въпрѣки че тогава нѣ̋мало компютри, успѣ̋л по блѣстящ начин да въплъти правилото на Свети Константин в табличен алгоритъм. По този алгоритъм се опрѣдѣляла датата на Великден по юлианския̌т календар. Този алгоритъм и досега се използва от православнитѣ християни. Не съм обаче в състояние сега да навлѣ̋за̨ в детайлитѣ на алгоритъмът. Толкова за него.
В края̌т на 16-ти вѣк, по врѣмето на папа Григорий, забѣлѣ̋зали, че алгоритъмът на Дионисий (да го нарѣчем така) грѣши. Прѣз нѣ̋коя година в края̌т на 16-ти вѣк се случило да мина̨т двѣ пълнолуния слѣд пролѣтното равноденствие, прѣди опрѣдѣлената от алгоритъмът дата на Великден. Отклонение: Сегашната 2021 е пак такава. Православния̌т Великден е чак на 2-ри май, и дотогава има двѣ пълнолуния - днес е пълнолуние и слѣд 28 дена прѣз април пак ще е пълнолуние. Край на отклонението.
Вече имало учени-астрономи, анализирали ситуацията, открили причината. Юлианския̌т календар избързвал срѣдно с три дена на 400 години. С натрупването на тази грѣшка таблицата на Дионисий се развалила.
Поправили календарът. Макар поправката да е много малка, поправения̌т календар получил ново име - григориански календар.
Методът на Дионисий, приложен за поправения̌т календар, не дал използваема на практика таблица. Но вече на Запад имало учени-астрономи, и тѣ можѣли прѣ̋ко да прилагат правилото на Свети Константин, без да имат нуђа от таблица. На Изток, при православнитѣ, не било така. Учени-астрономи нѣ̋мало. Или трѣ̋бвало да разчитат на "папиститѣ" - всѣ̋ка година да ги питат кога е Великден, или да продължават по-старому. Избрали второто.
////////////////////////////////////////////////////
https://planetcalc.com/4213/
https://planetcalc.com/search/?pattern=&operation=§ion=526#
////////////////////////////////////////////////////
https://en.wikipedia.org/wiki/Dionysius_Exiguus
Дионисий бил добруџанец, т.е. нашенец.
////////////////////////////////////////////////////
Правилото за датата на Великден при католицитѣ и протестантитѣ е слѣдното:
=> Първата недѣля
==> СЛѢД
=> Първото пълнолуние
==> СЛѢД
=> Пролѣтното равнодвнствие
Или обратно:
=> Да мине пролѣтното равноденствие
=> Да мине пълнолуние
=> В недѣля
Правилото е изказано от Свети Константин, римския̌т цар Константин Велики.
Днес (2021-03-28, недѣля) е първото пълнолуние слѣд пролѣтното равноденствие. Католическия̌т Великден е в другата недѣля, 2021-04-04.
Проблемът с еврейската пасха се състои само в това: Колко дена да смѣ̋таме, че тя трае? Нима е нужно християнитѣ да чакат поне 10 дена слѣд пълнолунието. Отговорът на католицитѣ е: даваме им на евреитѣ само ден-два, и в никакъв случай десет дена.
Още повече че и православнитѣ не дават на евреитѣ 10 дена - пак им дават само ден-два.
Еврейската пасха тази година е от 27-ми март до 4-ти април. Но не им се дава право на евреитѣ да резервират толкова дати. 27-ми и 28-ми им стигат.
////////////////////////////////////////////////////
►► 3. Прѣпратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..
▼▼ 3. Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..)
- christotamarin.blog: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
- wikipedia: Julian day
- facebook.com/christo.tamarin, 2019-03-13 14:15
►► 4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги коментаритѣ ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..
▼▼ 4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
-
►►
::Етимологичен просвѣтител, 2020-02-29 09:00:: Етимология на думата "високосна"
(.. покажи я̨ тука ..)
(.. покажи я̨ във facebook ..)
.. към началото ..
(.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото .. -
▼▼
::Етимологичен просвѣтител, 2020-02-29 09:00:: Етимология на думата високосна
(.. скрий я̨ ..)
(.. покажи я̨ във facebook ..)
.. към началото ..
- Думата високосен произлиза по дълъг пѫт от латинското bisextus, което е съставено от bis ("два пѫти") и sextus ("шести").
- За да разберем защо съставкитѣ на bisextus сѫ тѣзи, е нужно да се запознаем накратко с въведения̌т от Гай Юлий Цезар прѣз 46 г. пр. н.е. календар (Юлианския̌т календар).
- В рамкитѣ на мѣсецът има три дена -
календи,
нони и
иди,
служещи като опорни точки, според които се отбѣлѣ̋зват днитѣ,
като е важна идващата опорна точка (вж. примѣрът по-долу).
- Календитѣ сѫ 1-вия̌т ден на съотвѣтния̌т мѣсец.
- Идитѣ сѫ 15-ия̌т ден от мѣсецитѣ март, май, юли и октомври, а от остана̨литѣ - 13-ия̌т.
- Нонитѣ (от nonus "девет") са деветия̌т ден прѣди идитѣ - 7-ия̌т или 5-ия̌т ден.
- Нужно е да се спомене, че римлянитѣ
броя̨т инклузивно,
което означава, че когато броя̨т днитѣ, включват и самия̌ ден, от който броя̨т.
- Затова деветия̌т ден (нонитѣ) прѣди мартенскитѣ иди (15 март) е 7 март.
- Ето как би се преброило от 15-и до 7-и март с инклузивно броене: {1: 15-и март, иди}, {2: 14-и март},{3: 13},{4: 12},{5: 11},{6: 10},{7: 9},{8: 8},{9: 7-и март, нони}.
- Примѣр:
В мѣсец януари днитѣ се отбѣлѣ̋зват със слѣднитѣ формули (показан е и краткия̌т, и пълния̌т им вариант):
- 1 януари: Kal. Ian.: Kalendis Ianuariis (януарскитѣ календи)
- 2 януари: a.d. IV Non. Ian.: ante diem quartum Nonas Ianuarias (четвъртия̌т ден прѣди януарскитѣ нони)
- 3 януари: a.d. III Non. Ian.: ante diem tertium Nonas Ianuarias (третия̌т ден прѣди януарскитѣ нони)
- 5 януари: Non. Ian.: Nonis Ianuariis (януарскитѣ нони)
- 6 януари: a.d. VIII Id. Ian:/ ante diem octavum Idus Ianuarias (осмия̌т ден прѣди януарскитѣ иди)
- 13 януари: Id. Ian.: Idibus Ianuariis (януарскитѣ иди)
- 14 януари: a.d. XIX Kal. Feb.: ante diem undevicesimum Kalendas Februarias (деветнадесетия̌т ден прѣди февруарскитѣ календи)
- 23 януари: a.d. X Kal. Feb.: ante diem decimum Kalendas Februarias (десетия̌т ден прѣди февруарскитѣ календи)
- 31 януари: Prid. Kal. Feb.: pridie Kalendas Februarias (деня̌т прѣди февруарскитѣ календи)
- На всѣ̋ка четвърта година се вмъква още един ден.
- Допълнителния̌т ден се изразява в удвояването на 24 февруари,
който по този начин продължава 48 часа. - 24 февруари се отбѣлѣ̋зва така:
a.d. VI Kal. Mart.: ante diem sextum Kalendas Martias (шестия̌т ден прѣди мартенскитѣ календи). - А когато има високосна година, втория̌т 24 февруари, изпълняващ функцията на съврѣменния̌т 29 февруари, се отбѣлѣ̋зва така:
a.d. bis VI Kal. Mart.: ante diem bis sextum Kalendas Martias (втори пѫт шестия̌т ден прѣди мартенскитѣ календи). - От тази формула самия̌т вмъкна̨т ден започва да се нарича bisextus (dies), което с немалко пѫтуване достига и до българския̌т език като високосен.
- От картинката: лат. bisextus => гр. βίσεξτος => староруски високостъ => руски високосный.
- .. скрий я̨ етимологията на думата високосна .. (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
(.. pokaži vsičko ..) (.. svij&skrij vsičko ..) .. to the bottom ..
[Draft] Kalendari, kalendari, .. sve̋t otrypan s tolkova primamlivi neqa
In development: Ne e napisano oqe - tova e samo černova.
- 1. Preambÿl: obq razdel
- 2. Subrano ottyk-ottam
- 3. Prepratki (references)
- 4. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)
►► 1. Preambÿl: obq razdel (.. pokaži go preambÿlut ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 1. Preambÿl: obq razdel (.. skrij go ..)
- (.. skrij go preambÿlut ..) .. kum načaloto ..
►► 2. Subrano ottyk-ottam (.. pokaži go ..) (.. razgunuto ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 2. Subrano ottyk-ottam (.. skrij go ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..)
►► 2.1. Kompÿturut otbroäva sekyndite (.. pokaži tyka ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 2.1. Kompÿturut otbroäva sekyndite (.. skrij ..) .. kum načaloto ..
Seconds since midnight, January 1, 1970: 000 0 Sekyndi izminuli ot polynoq na 1-vi änyari 1970:
I'm not sure where you're getting 0xCD94416C0. A VMS quadword date/time is
a 64 bit number which represents the number of 100 nanoseconds ticks since
midnight November 18, 1858. An NT FILETIME is the same thing except it's
base is January 1, 1601. So, to convert a VMS date/time to an NT FILETIME
you would do:
nt_time = vms_time - 0x1211C7789534000;
You can then use NT system services to convert or format the FileTime.
/////////////////////////////////
/* timecvt.c 9-Apr-97 15:30:04 by Kevin D. Quitt
u2vtime Convert UNIX seconds to VMS clunks.
v2utime Convert VMS clunks to UNIX seconds
Unix time is a 32-bit count of seconds after midnight, January 1, 1970.
VMS time is a 64-bit count of 100 ns intervals since midnight, November
17, 1858
NOTE: These routines do NOT accomodate leap seconds that have been
inserted
for calendar accuracy.
*/
#define HIW(x) ((unsigned int)(((x) >> 16) & 0xFFFF))
#define LOW(x) ((unsigned int)( (x) & 0xFFFF))
/* Delta is the number of seconds from 17-Nov-1858 to 1-Jan-1970
Scale converts between seconds and clunks (100ns)
#define DELTA ((unsigned long long)3538252800L)
#define SCALE ((unsigned long)10000000L)
*/
#define SCALE1 ((unsigned short)10000)
#define SCALE2 ((unsigned short)1000)
#define DELTAH (0xD2E5)
#define DELTAL (0x7400)
static unsigned short Delta[4] = { DELTAL, DELTAH, 0, 0 };
/* Full 64+64 bit add
*/
static int add( from, to )
unsigned short *from, *to;
{
unsigned int partial, i;
for ( i = 0; i < 4; i++ )
{
partial = from[ i ] + to[ i ];
to[ i ] = LOW(partial);
partial = HIW(partial);
}
}
/* 64-64 bit subtract
*/
static int subtract( diminuend, subtrahend )
unsigned short *diminuend, *subtrahend;
{
unsigned int partial, i, j;
for ( i = 0; i < 2; i++ )
{
partial = subtrahend[ i ];
if ( subtrahend[ i ] < diminuend[ i ] )
{
for ( j = i + 1; j < 3 ; j++ )
{
if ( --subtrahend[ i ] != (unsigned short)0xFFFF )
break;
}
partial += 0x10000;
}
partial -= diminuend[ i ];
subtrahend[ i ] = LOW(partial);
}
}
/* 64*16 bit multiply
*/
static int multiply( multiplier, multiplicand )
unsigned short multiplier, *multiplicand;
{
unsigned int partial, carry, i;
carry = 0;
for ( i = 0; i < 4; i++ )
{
partial = multiplicand[ i ];
partial = partial * multiplier + carry;
multiplicand[ i ] = LOW(partial);
carry = HIW(partial);
}
}
/* 64/16 bit divide
*/
static int divide( divisor, dividend )
unsigned short divisor, *dividend;
{
unsigned int partial, borrow, i;
borrow;
for ( i = 3; i >-1; i-- )
{
partial = (borrow << 16) + dividend[ i ];
borrow = partial % divisor;
dividend[ i ] = partial / divisor;
}
}
/* Clunks are: SCALE * (seconds + DELTA)
*/
int u2vtime( seconds, clunk )
unsigned int seconds; unsigned short *clunk;
{
clunk[ 0 ] = LOW( seconds );
clunk[ 1 ] = HIW( seconds );
add( Delta, clunk );
multiply( SCALE1, clunk );
multiply( SCALE2, clunk );
}
/* Seconds are: clunks / SCALE - DELTA
*/
unsigned int v2utime( clunk )
unsigned short *clunk;
{
unsigned int seconds;
divide( SCALE1, clunk );
divide( SCALE2, clunk );
subtract( Delta, clunk );
seconds = clunk[ 1 ];
seconds = (seconds << 16) + clunk[ 0 ];
return seconds;
> QUESTION:
>
> Why is Wednesday, November 17, 1858 the base time for VAX/VMS?
>
>
> ANSWER:
>
> November 17, 1858 is the base of the Modified Julian Day system.
>
> The original Julian Day (JD) is used by astronomers and expressed in days
> since noon January 1, 4713 B.C. This measure of time was introduced by
> Joseph Scaliger in the 16th century. It is named in honor of his father,
> Julius Caesar Scaliger (note that this Julian Day is different from the
> Julian calendar named for the Roman Emperor Julius Caesar!).
>
> Why 4713 BC? Scaliger traced three time cycles and found that they were
> all in the first year of their cyle in 4713 B.C. The three cycles are 15,
> 19, and 28 years long. By multiplying these three numbers (15 * 19 * 28
> = 7980), he was able to represent any date from 4713 B.C. through 3267 A.D.
> The starting year was before any historical event known to him. In fact,
> the Jewish calendar marks the start of the world as 3761 B.C. Today his
> numbering scheme is still used by astronomers to avoid the difficulties of
> converting the months of different calendars in use during different eras.
>
> So why 1858? The Julian Day 2,400,000 just happens to be November 17, 1858.
> The Modified Julian Day uses the following formula:
>
> MJD = JD - 2,400,000.5
>
> The .5 changed when the day starts. Astronomers had considered it more
> convenient to have their day start at noon so that nighttime observation times
> fall in the middle. But they changed to conform to the commercial day.
>
> The Modified Julian Day was adopted by the Smithsonian Astrophysical Obser-
> vatory (SAO) in 1957 for satellite tracking. SAO started tracking satellites
> with an 8K (non-virtual) 36-bit IBM 704 computer in 1957, when Sputnik was
> launched. The Julian day was 2,435,839 on January 1, 1957. This is
> 11,225,377 in octal notation, which was too big to fit into an 18-bit field
> (half of its standard 36-bit word). And, with only 8K of memory, no one
> wanted to waste the 14 bits left over by keeping the Julian Day in its own
> 36-bit word. However, they also needed to track hours and minutes, for which
> 18 bits gave enough accuracy. So, they decided to keep the number of days in
> the left 18 bits and the hours and minutes in the right 18 bits of a word.
>
> Eighteen bits would allow the Modified Julian Day (the SAO day) to grow as
> large as 262,143 ((2 ** 18) - 1). From Nov. 17, 1858, this allowed for seven
> centuries. Using only 17 bits, the date could possibly grow only as large as
> 131,071, but this still covers 3 centuries, as well as leaving the possibility
> of representing negative time. The year 1858 preceded the oldest star catalog
> in use at SAO, which also avoided having to use negative time in any of the
> satellite tracking calculations.
>
> This base time of Nov. 17, 1858 has since been used by TOPS-10, TOPS-20, and
> VAX/VMS. Given this base date, the 100 nanosecond granularity implemented
> within VAX/VMS, and the 63-bit absolute time representation (the sign bit must
> be clear), VMS should have no trouble with time until:
>
> 31-JUL-31086 02:48:05.47
>
> At this time, all clocks and time-keeping operations within VMS will suddenly
> stop, as system time values go negative.
>
> Note that all time display and manipulation routines within VMS allow for
> only 4 digits within the 'YEAR' field. We expect this to be corrected in
> a future release of VAX/VMS sometime prior to 31-DEC-9999.
>
> ►► 2.2. Presme̋tane na datata na Velikden (.. pokaži tyka ..) (.. razgunuto ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 2.2. Presme̋tane na datata na Velikden (.. skrij ..) (.. svij ..) (.. razguni ..) .. kum načaloto ..
-
Year: Old Style Easter Date: New Style Easter Date: --- Gregorian Easter Date: --- -
►►
Presme̋tane na datata na Velikden pri pravoslavnite:
- programa na javascript (.. pokaži ..) .. kum načaloto ..
-
▼▼
Presme̋tane na datata na Velikden pri pravoslavnite:
- programa na javascript (.. skrij ..) .. kum načaloto ..
-
function orthodoxEaster(y) { let a = y % 19; let b = y % 4; let c = y % 7; let d = (19 * a + 15) % 30; let e = ((2 * b) + (4 * c) + (6 * d) + 6) % 7; return d + e; }
-
►►
Presme̋tane na grigorianskata data na Velikden:
- programa na javascript (.. pokaži ..) .. kum načaloto ..
-
▼▼
Presme̋tane na grigorianskata data na Velikden:
- programa na javascript (.. skrij ..) .. kum načaloto ..
-
function gregEaster(y) { let a = y % 19; let b = y % 4; let c = y % 7; let k = ( y / 100 ) >> 0; let p = (( 13 + (8 * k)) / 25 ) >> 0; let q = ( k / 4 ) >> 0; let m = ( 15 + k - p - q ) % 30; let n = ( 4 + k - q ) % 7; let d = (19 * a + m) % 30; // orthodox: m=15 let e = ((2 * b) + (4 * c) + (6 * d) + n) % 7; // orthodox: n=6 let f = d + e; if (f < 10) { return -(22 + f); } f -= 9; if ((e < 6) || (d < 28)) { return f; } if (d == 29) { return f - 7; } // d == 28 let m0 = ((11 * m) + 11) % 30; if (m0 < 19) { return f - 7; } return f; }
►► 2.3. Grigorianski kalendar (.. pokaži tyka ..) (.. razgunuto ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 2.3. Grigorianski kalendar (.. skrij ..) (.. svij ..) (.. razguni ..) .. kum načaloto ..
Prez 19-ti vek vestnicite y nas izlizali s tri dati.
Svetiut car Konstantin, kogoto čestvame na 21 maj zaedno s majka my Sveta Elena, e opredelil praviloto, po koeto sega se vodüt katolicite i protestantite. Sveti Konstantin e caryval do AD337.
Pravoslavnite imat dve vuzraženia.
Purvo. Svetite otci na curkvata bili rešili datata na Vuskresenieto Xristovo da se opredelä ot patriarxut na Aleksandria. Rimskiut arxiepiskop (papata) yž ne̋mal pravomoqia.
Vtoro. Svetiut car Konstantin yž bil zadal samo yslovieto na zadačata. S tazi zadača se zael astronomut-matematik Dionisij (AD 470..544), kojto naistina dal blestäqo rešenie. Otcite na curkvata (vklÿčitelno togavašniut papa) yž bili osvetili tablicite na Dionisij. Pravoslavnite i dosega se vodüt po algoritumut na Dionisij.
Samiut Dionisij ne̋ma kak da e podoziral, če slunčeviut kalendar, razraboten v dreven Egipet i vuveden v imperiata ot Ÿlij Cezar, e netočen. Netočnostta na ÿlianskiut kalendar sled ne̋kolko veka dovela do razminavane meǧy algoritumut na Dionisij i yslovieto na Sveti Konstantin.
Prez 16-ti vek razminavaneto se viǧalo i s prosto oko. Papa Grigorij zapove̋dal tri neqa:
=> Godinite, koito se delüt na sto, da ne su visokosni.
=> Gornoto pravilo da se vuvede sus zadna data, vremeto na Roǧestvo Xristovo i na Ÿlij Cezar, vuveǧaneto na slunčeviut kalendar, i v rezyltat se dobavüt ne̋kolko prazni dni.
=> Algoritumut na Dionisij da se izostavi i neposredstveno da se prilagat ysloviata na Svetiut car Konstantin.
Ako tre̋bva az da sudü. papata dobre e rešil.
https://en.wikipedia.org/wiki/Dionysius_Exiguus
////////////////////////////////////////////////////
Praviloto za datata na Velikden pri katolicite i protestantite e slednoto:
=> Purvata nedelä
==> SLED
=> Purvoto pulnolynie
==> SLED
=> Proletnoto ravnodvnstvie
Ili obratno:
=> Da mine proletnoto ravnodenstvie
=> Da mine pulnolynie
=> V nedelä
Praviloto e izkazano ot Sveti Konstantin, rimskiut car Konstantin Veliki.
Dnes (2021-03-28, nedelä) e purvoto pulnolynie sled proletnoto ravnodenstvie. Katoličeskiut Velikden e v drygata nedelä, 2021-04-04.
Problemut s evrejskata pasxa se sustoi samo v tova: Kolko dena da sme̋tame, če tä trae? Nima e nyžno xristianite da čakat pone 10 dena sled pulnolynieto. Otgovorut na katolicite e: davame im na evreite samo den-dva, i v nikakuv slyčaj deset dena.
Oqe poveče če i pravoslavnite ne davat na evreite 10 dena - pak im davat samo den-dva.
Evrejskata pasxa tazi godina e ot 27-mi mart do 4-ti april. No ne im se dava pravo na evreite da rezervirat tolkova dati. 27-mi i 28-mi im stigat.
////////////////////////////////////////////////////
Po-gore sum go napisal praviloto, iztočnik na koeto e Sveti Konstantin. Napisal sum go dva puti - vednuž otzad napred i oqe vednuž otpred nazad.
Tova pravilo bilo zadadeno na dreven matematik, može bi imeto my beše Dionisij. Toj bil mnogo sposoben matematik, i vupreki če togava ne̋malo kompÿtri, yspe̋l po blestäq način da vupluti praviloto na Sveti Konstantin v tabličen algoritum. Po tozi algoritum se opredeläla datata na Velikden po ÿlianskiut kalendar. Tozi algoritum i dosega se izpolzva ot pravoslavnite xristiani. Ne sum obače v sustoänie sega da navle̋zu v detajlite na algoritumut. Tolkova za nego.
V kraüt na 16-ti vek, po vremeto na papa Grigorij, zabele̋zali, če algoritumut na Dionisij (da go narečem taka) greši. Prez ne̋koä godina v kraüt na 16-ti vek se slyčilo da minut dve pulnolynia sled proletnoto ravnodenstvie, predi opredelenata ot algoritumut data na Velikden. Otklonenie: Segašnata 2021 e pak takava. Pravoslavniut Velikden e čak na 2-ri maj, i dotogava ima dve pulnolynia - dnes e pulnolynie i sled 28 dena prez april pak qe e pulnolynie. Kraj na otklonenieto.
Veče imalo yčeni-astronomi, analizirali sityaciata, otkrili pričinata. Ÿlianskiut kalendar izburzval sredno s tri dena na 400 godini. S natrypvaneto na tazi greška tablicata na Dionisij se razvalila.
Popravili kalendarut. Makar popravkata da e mnogo malka, popraveniut kalendar polyčil novo ime - grigorianski kalendar.
Metodut na Dionisij, priložen za popraveniut kalendar, ne dal izpolzvaema na praktika tablica. No veče na Zapad imalo yčeni-astronomi, i te moželi pre̋ko da prilagat praviloto na Sveti Konstantin, bez da imat nyǧa ot tablica. Na Iztok, pri pravoslavnite, ne bilo taka. Yčeni-astronomi ne̋malo. Ili tre̋bvalo da razčitat na "papistite" - vse̋ka godina da gi pitat koga e Velikden, ili da produlžavat po-staromy. Izbrali vtoroto.
////////////////////////////////////////////////////
Vasil Davidov :
Zaqo sega novata godina e na 1-vi änyari.
Neka le̋to da označava Enÿvden, a pasxa - Velikden.
Imame letobroene, imame i pasxobroene. Imame i sme̋na na denonoqiata, kato sredata na denonoqieto bez sumnenie e pladne, pol-djne.
Našata moderna civilizacia e stignula do izvodut, če sme̋nata - otbroävaneto - sledva da se izvuršva v naj-otdalečenata točka, za da bude to naj-nadeǧno i ystojčivo na greški.
Denonoqieto se smenä e polynoq, naj-daleče ot pladne.
Letobroeneto otbroäva prez zimata, naj-daleče ot Enÿvden.
Pasxobroeneto otbroäva prez esenta, naj-daleče ot Pasxata.
Papa Grigorij prez 16-ti vek otmenä pasxobroeneto v Zapadna Evropa. Ostava letobroeneto i suotvetno 1-vi änyari za Nova godina.
Otmenenoto pasxobroene se zamestva ot tekyqi astronomični nablÿdenia i tekyqi astronomični presme̋tania.
////////////////////////////////////////////////////
Dokolkoto yvažaemata Lilia Ilieva razreši da razviu temata na stenata ï, to produlžavam.
Po-gore sum go napisal praviloto, iztočnik na koeto e Sveti Konstantin. Napisal sum go dva puti - vednuž otzad napred i oqe vednuž otpred nazad.
Tova pravilo bilo zadadeno na dreven matematik, može bi imeto my beše Dionisij. Toj bil mnogo sposoben matematik, i vupreki če togava ne̋malo kompÿtri, yspe̋l po blestäq način da vupluti praviloto na Sveti Konstantin v tabličen algoritum. Po tozi algoritum se opredeläla datata na Velikden po ÿlianskiut kalendar. Tozi algoritum i dosega se izpolzva ot pravoslavnite xristiani. Ne sum obače v sustoänie sega da navle̋zu v detajlite na algoritumut. Tolkova za nego.
V kraüt na 16-ti vek, po vremeto na papa Grigorij, zabele̋zali, če algoritumut na Dionisij (da go narečem taka) greši. Prez ne̋koä godina v kraüt na 16-ti vek se slyčilo da minut dve pulnolynia sled proletnoto ravnodenstvie, predi opredelenata ot algoritumut data na Velikden. Otklonenie: Segašnata 2021 e pak takava. Pravoslavniut Velikden e čak na 2-ri maj, i dotogava ima dve pulnolynia - dnes e pulnolynie i sled 28 dena prez april pak qe e pulnolynie. Kraj na otklonenieto.
Veče imalo yčeni-astronomi, analizirali sityaciata, otkrili pričinata. Ÿlianskiut kalendar izburzval sredno s tri dena na 400 godini. S natrypvaneto na tazi greška tablicata na Dionisij se razvalila.
Popravili kalendarut. Makar popravkata da e mnogo malka, popraveniut kalendar polyčil novo ime - grigorianski kalendar.
Metodut na Dionisij, priložen za popraveniut kalendar, ne dal izpolzvaema na praktika tablica. No veče na Zapad imalo yčeni-astronomi, i te moželi pre̋ko da prilagat praviloto na Sveti Konstantin, bez da imat nyǧa ot tablica. Na Iztok, pri pravoslavnite, ne bilo taka. Yčeni-astronomi ne̋malo. Ili tre̋bvalo da razčitat na "papistite" - vse̋ka godina da gi pitat koga e Velikden, ili da produlžavat po-staromy. Izbrali vtoroto.
////////////////////////////////////////////////////
https://planetcalc.com/4213/
https://planetcalc.com/search/?pattern=&operation=§ion=526#
////////////////////////////////////////////////////
https://en.wikipedia.org/wiki/Dionysius_Exiguus
Dionisij bil dobryx̌anec, t.e. našenec.
////////////////////////////////////////////////////
Praviloto za datata na Velikden pri katolicite i protestantite e slednoto:
=> Purvata nedelä
==> SLED
=> Purvoto pulnolynie
==> SLED
=> Proletnoto ravnodvnstvie
Ili obratno:
=> Da mine proletnoto ravnodenstvie
=> Da mine pulnolynie
=> V nedelä
Praviloto e izkazano ot Sveti Konstantin, rimskiut car Konstantin Veliki.
Dnes (2021-03-28, nedelä) e purvoto pulnolynie sled proletnoto ravnodenstvie. Katoličeskiut Velikden e v drygata nedelä, 2021-04-04.
Problemut s evrejskata pasxa se sustoi samo v tova: Kolko dena da sme̋tame, če tä trae? Nima e nyžno xristianite da čakat pone 10 dena sled pulnolynieto. Otgovorut na katolicite e: davame im na evreite samo den-dva, i v nikakuv slyčaj deset dena.
Oqe poveče če i pravoslavnite ne davat na evreite 10 dena - pak im davat samo den-dva.
Evrejskata pasxa tazi godina e ot 27-mi mart do 4-ti april. No ne im se dava pravo na evreite da rezervirat tolkova dati. 27-mi i 28-mi im stigat.
////////////////////////////////////////////////////
►► 3. Prepratki (references) (.. pokaži gi ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 3. Prepratki (references) (.. skrij gi ..)
- christotamarin.blog: Principi na moite vuzgledi za minuloto
- wikipedia: Julian day
- facebook.com/christo.tamarin, 2019-03-13 14:15
►► 4. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As) (.. pokaži gi komentarite ..) (.. razgunuti ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 4. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As) (.. skrij gi ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.
-
►►
::Etimologičen prosvetitel, 2020-02-29 09:00:: Etimologia na dymata "visokosna"
(.. pokaži ü tyka ..)
(.. pokaži ü vuv facebook ..)
.. kum načaloto ..
(.. skrij gi komentarite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto .. -
▼▼
::Etimologičen prosvetitel, 2020-02-29 09:00:: Etimologia na dymata visokosna
(.. skrij ü ..)
(.. pokaži ü vuv facebook ..)
.. kum načaloto ..
- Dymata visokosen proizliza po dulug put ot latinskoto bisextus, koeto e sustaveno ot bis ("dva puti") i sextus ("šesti").
- Za da razberem zaqo sustavkite na bisextus su tezi, e nyžno da se zapoznaem nakratko s vuvedeniut ot Gaj Ÿlij Cezar prez 46 g. pr. n.e. kalendar (Ÿlianskiut kalendar).
- V ramkite na mesecut ima tri dena -
kalendi,
noni i
idi,
slyžeqi kato oporni točki, spored koito se otbele̋zvat dnite,
kato e važna idvaqata oporna točka (vž. primerut po-doly).
- Kalendite su 1-viut den na suotvetniut mesec.
- Idite su 15-iut den ot mesecite mart, maj, ÿli i oktomvri, a ot ostanulite - 13-iut.
- Nonite (ot nonus "devet") sa devetiut den predi idite - 7-iut ili 5-iut den.
- Nyžno e da se spomene, če rimlänite
broüt inklyzivno,
koeto označava, če kogato broüt dnite, vklÿčvat i samiu den, ot kojto broüt.
- Zatova devetiut den (nonite) predi martenskite idi (15 mart) e 7 mart.
- Eto kak bi se prebroilo ot 15-i do 7-i mart s inklyzivno broene: {1: 15-i mart, idi}, {2: 14-i mart},{3: 13},{4: 12},{5: 11},{6: 10},{7: 9},{8: 8},{9: 7-i mart, noni}.
- Primer:
V mesec änyari dnite se otbele̋zvat sus slednite formyli (pokazan e i kratkiut, i pulniut im variant):
- 1 änyari: Kal. Ian.: Kalendis Ianuariis (änyarskite kalendi)
- 2 änyari: a.d. IV Non. Ian.: ante diem quartum Nonas Ianuarias (četvurtiut den predi änyarskite noni)
- 3 änyari: a.d. III Non. Ian.: ante diem tertium Nonas Ianuarias (tretiut den predi änyarskite noni)
- 5 änyari: Non. Ian.: Nonis Ianuariis (änyarskite noni)
- 6 änyari: a.d. VIII Id. Ian:/ ante diem octavum Idus Ianuarias (osmiut den predi änyarskite idi)
- 13 änyari: Id. Ian.: Idibus Ianuariis (änyarskite idi)
- 14 änyari: a.d. XIX Kal. Feb.: ante diem undevicesimum Kalendas Februarias (devetnadesetiut den predi fevryarskite kalendi)
- 23 änyari: a.d. X Kal. Feb.: ante diem decimum Kalendas Februarias (desetiut den predi fevryarskite kalendi)
- 31 änyari: Prid. Kal. Feb.: pridie Kalendas Februarias (denüt predi fevryarskite kalendi)
- Na vse̋ka četvurta godina se vmukva oqe edin den.
- Dopulnitelniut den se izrazäva v ydvoävaneto na 24 fevryari,
kojto po tozi način produlžava 48 časa. - 24 fevryari se otbele̋zva taka:
a.d. VI Kal. Mart.: ante diem sextum Kalendas Martias (šestiut den predi martenskite kalendi). - A kogato ima visokosna godina, vtoriut 24 fevryari, izpulnävaq fynkciata na suvremenniut 29 fevryari, se otbele̋zva taka:
a.d. bis VI Kal. Mart.: ante diem bis sextum Kalendas Martias (vtori put šestiut den predi martenskite kalendi). - Ot tazi formyla samiut vmuknut den započva da se nariča bisextus (dies), koeto s nemalko putyvane dostiga i do bulgarskiut ezik kato visokosen.
- Ot kartinkata: lat. bisextus => gr. βίσεξτος => staroryski visokostu => ryski visokosnыj.
- .. skrij ü etimologiata na dymata visokosna .. (.. skrij gi komentarite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
(.. развернуть все̇ ..) (.. свернуть все̇ ..) .. to the bottom ..
[Draft] Заголовок
Перевода на русский не будет.
.. в начало ..
(.. show all ..) (.. collapse all ..) .. to the bottom ..
[Draft] Sample's Title
Not available yet - still in development.
.. to the top ..
No comments:
Post a Comment