Принципи на моитѣ възгледи за миналото

.. към коментаритѣ ..  .. to the bottom ..

Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото

Възгледитѣ ми за мина̨лото се основават на слѣднитѣ принципи:

• Имперско-цивилизационен принцип.
• Принцип за първостепенната роля на религията.
• Бръсначът на Окам:  Не бива да се привличат нови сѫщности без крайна необходимост.
• Принцип за състоятелността на лингвистическата археология.
• Принципи на Еклесиаста.
• Принципът "Ölmüşten haberi yok/От умрѣ̋лo хабер не чакай": На много въпроси от историята отговор нѣ̋ма и нѣ̋ма да има.
• Принцип за историческия̌т континуум: ако нищо не знаем за дѣдитѣ си, то за прадѣдитѣ си знаем още по-малко.
• Всички принципи на логиката.
• Всички принципи на криминалистиката.

Имперско-цивилизационния̌т принцип се явява традиционен. Опититѣ за прѣразглеђането му сѫ несъстоятелни. Съгласно с този принцип, дрѣвнитѣ Египет и Месопотамия, дрѣвна Гърция и мимолетната империя на Александър Велики, Римската/Ромѣйската империя и империята на Карл Велики имат за историята по-голѣ̋мо значение, отколкото всички остана̨ли събития от онѣзи врѣмена.

Първостепенната роля на религията винѫги трѣ̋бва да се отчита. Религията може да бѫде християнство или ислям, национализъм от 19-ти вѣк или национал-социализъм и интернационал-социализъм (комунизъм) от 20-ти вѣк. Във всички случаи ролята ѝ е огромна, важна, актуална, главна, генерална, животрептяща, жизнена, злободневна, знаменателна, историческа, капитална, кардинална, командна, крайна, коренна, крайѫгълна, крупномащабна, многозначителна, основна, принципиална, приоритетна, рѣшаваща, рѣшителна, сѫдбовна, сѫществена, вѫзлова, фундаментална, централна, епохална (написал съм това с помощта на синонимен рѣчник).

Принципът за състоятелността на лингвистическата археология се противопоставя на нѣ̋кои възгледи срѣд професионални историци за несъстоятелността на историческата лингвистика. Ако изводитѣ на лингвистическата археология противорѣча̨т нa нѣ̋кои твърдения на традиционната история, то по-скоро е нужно послѣднитѣ да се прѣразгледат. Даже ако в нѣ̋кой дрѣвен документ има само лъжливи твърдения, то и в този случай заключенията на лингвистиката въз основа на този документ ще бѫда̨т правдиви. Много добрѣ знам, напримѣр, че въз основа на днешната преса не бих могъл да си създам правилна прѣдстава за настоящето, на което съм свидѣтел, а пък какво остава за мина̨лото. С други думи, бѫдещитѣ поколѣния вѣроятно нѣ̋ма да мога̨т да си създада̨т правилна прѣдстава за нашето настояще въз основа на писменитѣ паметници, които ще им оставим.

Принципитѣ на Еклесиаста {1:9}

Каквото е стана̨ло, това е, което ще стане,
И каквото е било извършено,
това е, което ще се извърши;
И нѣ̋ма нищо ново под слънцето.
Има ли нѣщо, за което може да се каже:
Виж! Това е ново?
То е вече стана̨ло във вѣковетѣ,
които сѫ били прѣди нас.
Не се помня̨т прѣдишнитѣ поколѣния;
Нито ще се помня̨т послѣшнитѣ,
грядущитѣ, поколѣния,..

Първо слѣдствие от принципитѣ на Еклесиаста:

Прѣдцитѣ ни сѫ били сѫщитѣ като нас - нито по-умни, нито по-тѫпи.

Второ слѣдствие от принципитѣ на Еклесиаста:

Тоз, който не разбира настоящето, той не може да разбере и мина̨лото.
Ако не разбираме настоящето, което се развива прѣд очитѣ ни, как можем да се надѣ̋ваме, че ще можем да разберем мина̨лото, което отдавна е мъртво и не реагира на нашитѣ въпроси и на нашитѣ дѣйствия?

Отклонение от принципитѣ на Еклесиаста:

Нѣ̋мало нищо ново под слънцето - има, има ..

Според Еклесиаста,

".. нѣ̋ма нищо ново под слънцето. Има ли нѣщо, за което може да се каже: Виж! Това е ново?"

Има, има.

Ако има нѣщо ново под слънцето, това сѫ новитѣ технологии. Тѣ прѣобразяват свѣтът.

Въпрѣки принципът на Еклесиаста, аз изключвам сѫществуването на високо-технологични цивилизации в мина̨лото. Никога досега не е имало ядрено орѫжие. Никога досега не е имало компютри и глобални комуникации.

.. към началото ..

---

Повечето събития сѫ случайни и скучни.

Относителност има. Напримѣр Римската империя има абсолютно огромно значение за нас, за Срѣдиземноморието, за цѣ̋ла Европа, но никакво значение за Китай и Япония. Относителност има и в това, че голѣ̋ма част от историческия̌т разказ, който се индоктринира, е фантастичен и митологичен. Примѣрно такава е почти цѣ̋лата тематика с така нарѣченитѣ прабългари.

Оспорването на имперско-цивилизационния̌т принцип обикновено цѣли да лѣкува нѣчии комплекси на малоценност или да захранва нѣчии мании за величие. От такива нѣща, мисля̨, че не страдам.

Ако от тематиката за така нарѣченитѣ прабългари се абстрахираме, нищо от послѣдвалитѣ събития в нашата и в свѣтовната история нѣ̋ма нуђа да се промѣня. Накратко, така нарѣченитѣ прабългари фактически нѣ̋мат значение дори за българската история. Ако пък се абстрахираме от цѣ̋лата българска тематика в историята на свѣтът, какво би се промѣнило? Ами кой знае? Погледнато от високо, най-голѣмия̌т принос на България е при християнизацията на Русия. Ако я̨ нѣ̋маше България, не е сигурно, че Русия щѣше да има видът, в който я̨ познаваме. Накратко, България има значение само за Балканитѣ и за Русия. Погледнато от високо, нищожно значение.

Сега да видим какво щѣше да бѫде без Александър Велики и Юлий Цезар.

Да спомена̨ само една нишка:

• {1} Евангелията нѣ̋маше да сѫ на гръцки, а вѣроятно на арамейски,
• {2} Християнството едва ли щѣше да се нарича Християнство, а напримѣр Месианство, и
• {3} сега нѣ̋маше да пишем на познатата кирилица, а на нѣ̋каква писменост подобна на еврейската и арабската.

Александър Велики и Юлий Цезар сѫ оставили слѣди, без тѣ̋х свѣтът щѣше да е друг. Ираклий, царя̌т на ромѣитѣ, сѫщо е оставил слѣда - без Ираклий свѣтът щѣше да е друг. Докато за съврѣменникът му митичния̌т "хан" Кубрат може да се каже, че и без Кубрат свѣтът щѣше да си е сѫщия̌т, и то с нашата България в него. Трѣ̋бва да осъзнаем, че всички европейци сме наслѣдници на Александър Велики и на Юлий Цезар, не само гърцитѣ, фиромлянитѣ-монтешарци или пък италианцитѣ.

И най-важното: ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже.. Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.

И тъй, освѣн скучни, повечето събития сѫ и случайни.

Прѣдставѣте си бразда в земята слѣд силно земетресение. Такава бразда, такава слѣда е така нарѣчената българска история в свѣтовната история, плод на случайнитѣ гѫнки на историята на човѣчеството.

Не сме планина, бразда сме. Но и планина да бѣ̋хме, на стихиитѣ и планинитѣ не издържат.

.. към началото ..

---

Тече, всичко тече, врѣмето нѣ̋ма брѣ̋г и ни влѣче. Нѣ̋ма как. (М.Башева)

Врѣмето си тече и историческитѣ събития изблѣдняват.

Платната на отдалечаващитѣ се към мина̨лото събития чезна̨т зад хоризонтът.

Колкото по-далече назад в мина̨лото е дадено събитие, толкова по-малко и по-нищожно е значението му точно за нас сега.

Аналогия-съпоставка. Изслѣдва се ДНК, за да се докаже връзка међу дѣте и родител. Може да се изслѣдва ДНК, за да се докаже връзка међу внук-внучка и прародител (дѣ̋до-баба). Обаче ДНК-изслѣдването за връзка међу правнук-правнучка и прапрародител (прадѣ̈до-прабаба) най-често е безпрѣдмѣтно - надѣђни резултати нѣ̋ма да се получа̨т. Родството се отдалечава. Значението на такова далечно родство за генофондът на индивидът става все по-малко и по-нищожно. Всѣки индивид е плод на родителитѣ си, на майка си и на баща си, прѣди всичко.

Нашия̌т (или Вашия̌т, на Вас младитѣ) 21-ви вѣк е плод на нашия̌т 20-ти вѣк, прѣди всичко. Да, 20-ти вѣк е плод на 19-ти вѣк, но събитията от 20-ти вѣк най-често засѣнчват, скриват, дори отмѣнят събитията от прѣднитѣ вѣкове.

В частност, събитията отпрѣди хилядолѣтия имат нищожно значение точно за нас сега. Нищожно. Никакво. Нужно е уточнение все пак, понеже по-горѣ съм писал:

Напримѣр Римската империя има абсолютно огромно значение за нас, за Срѣдиземноморието, за цѣ̋ла Европа, ..

Да, Римската империя има огромно значение за нас, но само защото сме и доколкото сме срѣдиземноморци и европейци. Не и специално за нас българитѣ.

В този дух, така нарѣченото "турско робство" има значение за нас, но само защото сме балкански християни и доколкото сме християни.

Нашия̌т 20-ти вѣк практически е заличил всички послѣдици от така нарѣченото "турско робство". Останали сѫ само послѣдици от събитието, нарѣчено "Освобођение на България", което е от 19-ти вѣк. Прѣдупрѣђавам Ви, че този или слѣдващия̌т вѣк мога̨т и тѣ̋х да залича̨т.

Слѣд като историческитѣ събития от по-далечното мина̨ло имат сега за нас нищожно значение, струва ли си изобщо да изучаваме история?

• Да. За да задоволим любопитството си. Да тѫрсим обяснения чрѣз анализ на събитията. Да си извличаме поуки, за да не повтаряме грѣшки.
• И не. Не за да си тѫрсим оправдания в мина̨лото за днешнитѣ си несрѣти. Не за да си го лѣкуваме комплексът за малоцѣнност с разкази за славно мина̨ло.

.. към началото ..

---

Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18:: Прѣпратка: Още за мина̨лото, нашето.


• ►► ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Принципи за сътворяване на история за вѫтрeшна употрѣба (.. покажи ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Принципи за сътворяване на история за вѫтрeшна употрѣба (.. скрий ..)

  Тука давам извадка от статия на Александър Франгуланди, която показва до какви извращения може да се стигне, ако не се слѣдват принципитѣ, към които аз се придържам.

  Принципы построения "внутренней" истории
  
  Для понимания возникающих противоречий между "внешней" и "внутренней" историями, а также целей "внутренних" историков, перечислим основные принципы, которые лежат в основании "внутренней" истории Грузии (но не только Грузии):

  
  
  • 1. Все племена, жившие в древности на территории современной Грузии и вблизи её пределов, были грузинскими (причем грузинами считаются все племена, принадлежащие к картвельской языковой группе, даже если они не способны понимать друг друга).
  
  
  • 2. Грузинские племена на всех этапах исторического развития (начиная буквально с каменного века) всегда представляли собой некоторую осознанную культурную общность, называемую грузинским народом.
  
  
  • 3. В древности грузинские племена занимали гораздо большую территорию, чем территория современной Грузии, а затем были потеснены другими племенами, в частности, и теми, что живут здесь ныне (абхазами, осетинами, армянами, турками, русскими, азербайджанцами, дагестанцами и др.).
  
  
  • 4. Все памятники истории на территории современной Грузии, а также вблизи её пределов, в местах "прежнего" обитания грузинского племени, принадлежат грузинскому народу.
  
  
  • 5. Никто не оказывал на грузин культурного влияния; они всегда, изначально были совершенно самостоятельны в своём развитии и сами оказывали существенное и решающее влияние на все окружающие и более удаленные народы.
  
  
  • 6. С незапамятных времён грузины стремились к объединению в одно могучее государство.
  
  
  • 7. Исторической Грузией считается территория времени царицы Тамары, т.е. времени наибольшего расцвета Грузии, когда, благодаря успешным завоеваниям, Грузия недолгое время включала большую часть Закавказья и даже как будто выходила в районы Северного Кавказа.
  
  
  • 8. Если факты не укладываются в предыдущие принципы, то они не верны: их либо игнорируют, либо трактуют согласно требованиям этих принципов.

  Покажи прѣвод на български.    Принципы построения "внутренней" истории  удалить.
  

  (Скрий го прѣводът) Принципи за построяване на "вѫтрeшна" история
  
  За да разберем възникващитѣ противорѣчия међу "външната" и "вѫтрeшната" истории, а така сѫщо да разберем цѣлитѣ на "вѫтрeшнитѣ" историци, ще изброим основнитѣ принципи, които лежа̨т в основата на "вѫтрeшната" история на Грузия (но не само на Грузия):

  
  
  • 1. Всички племена, живѣли в дрѣвността на територията на съврѣменна Грузия и в близост до границите ѝ, сѫ били грузински (като при това за грузинци се считат и всички племена, принадлѣжащи към картвелската езикова група, даже ако тѣ не мога̨т да се разбират едни други).
  
  
  • 2. Грузинскитѣ племена на всички етапи от историческото развитие (започвайки буквално от каменния̌т вѣк) винѫги сѫ прѣдставлявали нѣ̋каква осъзната културна общност, наричана грузински народ.
  
  
  • 3. В дрѣвността грузинскитѣ племена заемали територия, много по-обширна от територията на съврѣменна Грузия, но слѣд това сѫ били изтѣснени от други племена, в частност и от тѣзи, които живѣя̨т там сега (абхазци, осетинци, арменци, турци, руснаци, азѣрбайџанци, дагестанци и др.).
  
  
  • 4. Всички исторически паметници на територията на съврѣменна Грузия, а сѫщо така в близост до границите ѝ, в мѣстата, които грузинскитѣ племена обитавали "прѣди", принадлѣжа̨т на грузинския̌т народ.
  
  
  • 5. Никой не е оказвал културно влияние на грузинцитѣ; тѣ всѣ̋кога, изначално сѫ били съвършено самостоятелни в развитието си и сами сѫ оказвали сѫществено и рѣшаващо влияние на всички околни и по-далечни народи.
  
  
  • 6. От незапомнени врѣмена грузинцитѣ сѫ се стремили към обединение в една могѫща държава.
  
  
  • 7. За историческа Грузия се счита територията от врѣмето на царица Тамара, т.е. врѣмето на най-голѣ̋м разцвѣт на Грузия, когато благодарение на успѣшнитѣ завоевания Грузия за кратко врѣме е включвала голѣ̋ма част от Закавказието (Южен Кавказ) и даже като че ли е излизала и в районитѣ на Сѣверен Кавказ.
  
  
  • 8. Ако фактитѣ не се вмѣстват в прѣдишнитѣ принципи, то тѣ са̨ невѣрни. Такива факти или се игнорират, или се тълкуват съгласно с изискванията на тѣзи принципи.

  (Скрий го прѣводът на български)



• ►► ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • Стефан Кичев: Един различен поглед върху историята: история на иновацията
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
  • Стефан Кичев: Един различен поглед върху историята: история на иновацията
  
  
  • Историята, която ни се прѣподава в училище и която ни се прѣдставя от ежедневнитѣ медии, най-вече се състои от политически събития, процеси и лидери. Ходът на световната история се разглеђа прѣз цѣлия̌т низ от политически процеси, включващи декларации, революции и избори. Така напрѣдъкът в нея̨ се измѣрва прѣз призмата на дѣйствията на политическитѣ лица.
  
  
  • Тѣ заемат главна роля в нашето разглеђане на историята и в днешно врѣме нѣ̋ма да се намѣри човѣк, нечувал за Френската революция от 1789 г. или за Октомврийската революция от 1917 г., или пък за Вестфалския̌т мирен договор, който ги прѣдхођа. Все епизоди на историята, водени от политически лица с политическо значение. Общото међу тѣ̋х е, че сѫ значими събития в строежът и управлението на днешнитѣ държави. Тѣ сѫ историята на държавници, военни лидери и революционери, оглавяващи обществено-социални движения. Считаме тѣ̋х за двигателитѣ на историята, подтикващи ни към развитие, растеж и еволюция.

  • История не на политическата, а на икономическата иновация

  • Икономистът от австрийската икономическа школа Лудвиг Фон Мизес резюмира историята по следния̌т начин:
  
  
  • Историята прѣдставлява свѣдения за човѣшко дѣйствие. Човѣшкото дѣйствие е съзнателното усилие на човѣкът да замѣни неудовлетворителни обстоятелства с по-удовлетворителни. [1]
  
  
  • Човѣшкото дѣйствие се състои както от промѣни и движения, подети с цѣлта да се подобри общото състояние на хората в политическо отношение, така и от нововъведения и промѣни в икономическо отношение, подети от прѣдприемачи, изобрѣтатели и най-обикновени грађани. Тѣ бѣлѣжа̨т нашата история и, въпрѣки че не наблѣ̋гаме толкова върху тѣ̋х, все пак оставят своята слѣда в животът ни; често по начини, за които не подозираме.
  
  
  • Всички тѣзи обикновени грађани прѣз историята сѫ продължавали нормалния̌т си живот и работа, въпрѣки броженията в политическата сцена, и сѫ прѣдоставяли на обществото голѣ̋мо разнообразие от стоки и услуги, както и много нови работни мѣста. Срѣд тѣ̋х се открояват прѣдприемачи и изобрѣтатели, които със собствени срѣдства сѫ повлиявали на съграђанитѣ си и сѫ промѣняли тѣхния̌т живот. Нека разгледаме нѣ̋колко такива примѣри.

  • Три иновации с безпрецедентен ефект върху нашия̌т живот

  • На 08.05.1858 г. е проведен първия̌т успѣшен трансатлантически телеграф от кралица Виктория към президентът Џеймс Бюканън. Прѣз 1908 г. пък на пазарът е пуснат първия̌т модел Т FORD, изработен във фабрикитѣ на Хенри Форд в Детройт. Той е прѣдставлявал първия̌т автомобил, достѫпен за обикновения̌т човѣк.
  
  
  • Прѣз 1990 година британския̌т прѣдприемач Тим Бърнърс-Лий основава първия̌т World Wide Web (световната мрѣжа), който е прѣдставлявал наченкитѣ на интернетът, използван повсемѣстно от цѣлия̌т свѣ̋т днешно врѣме. Подобни събития сѫ непознати за повечето хора, както и не се наблѣ̋га толкова върху самитѣ дати в училище, въпрѣки поголовното влияние, което сѫ имали върху животитѣ ни. Нѣщо, което се забѣлѣ̋зва от лекциитѣ на Стивън Дейвис. [2] Той започва всѣ̋ка една с паралелно изређане на произволни дати (в хронологичен ред) от историята ни. Винѫги датитѣ, свързани с политически събития, получават отклик от ау̌диторията, докато тѣзи, свързани с изобрѣтения и прѣдприемачески успѣхи срѣщат мълчание.
  
  
  • Според американския̌т историк Стивън Дейвис подобни събития сѫ не само важни колкото и политическитѣ значими моменти в историята ни, но и в нѣ̋кои аспекти до много по-голѣ̋ма степен сѫ дали форма на свѣтът, в който живѣем. Въпрос на дебат е коя страна на историята заема по-важна роля, но си заслужава да разгледаме именно тази, посветена на частнитѣ усилия за прогрес, благоденствие и богатство, сподѣлено от всички потрѣбители. Нека вземем за примѣр първата дата:

  • Първата телекомуникационна революция

  • Прѣди появата на телеграфът най-бързия̌т начин, по който си можѣл да пратиш писмо на дълго разстояние, е било на гърбът на галопиращ кон или на бордът на кораб. За да пратиш писмо от Европа прѣз океанът до Америка е трѣ̋бвало да използваш кораб, което е отнемало най-малко 10 дни, както и е сѫществувал немалкия̌т шанс корабът да потъне. За това и хората допрѣди 19 вѣк сѫ били крайно внимателни на кои кораби се качват.
  
  
  • Изведнъж благодарение на телеграфът става възможно да пратиш съобщение, и то да бѫде получено на минутата, в която пожелаеш. Това води до изключителни промѣни, както и до появяването на нѣща, немислими в мина̨лото; позволява за първи пѫт в историята разгръщането на свѣтовни империи, управлявани от центърът си по бърз и ефикасен начин.
  
  
  • Според Стивън Дейвис голѣ̋ма роля за разширяването на Британската империя към Индия е имало именно създаването на телеграфът и несъизмѣримото намаляване на врѣмето, нужно за доставяне на съобщения при дълги разстояния.

  • Как евтинитѣ автомобили промѣнят животът на обикновения̌т човѣк

  • Другия̌т примѣр е началото на масовото производство на коли. Неописуемо е какво влияние е имала върху животът на повечето хора в градоветѣ възможността да си купуват коли на ниски и достѫпни цени. [3] Форд моделът към 1913 г. се е равнявал на четири работнически заплати. [4]
  
  
  • Допрѣди колата, хората, живѣещи в градоветѣ, сѫ били малко или много ограничени от разстояние, тъй като в повечето случаи единствената им опция е била да вървя̨т пеша, което е отнемало сериозна доза врѣме и енергия. [5] Можѣло е да се използва и кон (или карета), но то е било привилегия за богатитѣ, както и е оставяло слѣд себе си отпадък, което се е прѣвръщало в проблем за градското управление. [6]
  
  
  • Работни мѣста, които допрѣди това сѫ били възпрѣпятствани от дълго разстояние, започват да сѫ достѫпни и да прѣдоставят на населенията още по-голѣ̋мо разнообразие в печеленето на доход. По този начин свързаността на хората от различни части на градоветѣ, държавитѣ, че дори и континентитѣ, на които живѣя̨т, се е повишила драстично, позволявайки все по-надигащата се социална и икономическа интеграция. Не на послѣдно мѣ̋сто и появата на интернетът, която има революционен ефект върху потокът, складирането и обработката на информация, както и върху бизнес-индустрията; на практика прѣобразява животът ни във всѣки един аспект.

  • Какво е общото међу всички тѣзи събития?

  • На първо врѣме забѣлѣ̋зваме, че всички тѣзи събития прѣдставляват една или друга форма на иновация, при която прѣдприемчиви хора, подтикнати от желанието да улесня̨т и подобря̨т условията на живот, възобновяват различни наши всѣкидневни практики по необратими начини. Всички тѣзи събития бѣлѣжа̨т увеличаване на разнообразието от житейски прѣживявания, които хората мога̨т да изпитат, т.е. прави ги масово по-мобилни и по-свързани един с друг.
  
  
  • Допрѣди това социалнитѣ постройки на обществата сѫ се диктували от обстоятелства отвъд контролът на обикновения̌т човѣк. От главно значение е било къдѣ си се родил и кои сѫ ти родителитѣ – тѣзи фактори сѫ прѣдопределяли и значително ограничавали развитието на животът ти. Но с навлизането на всички тѣзи иновативни стоки и услуги изниква възможността хората да избѣ̋гат от прѣдѣлитѣ, поставени от прѣдопрѣдѣлени факти, и да реализират пълния̌т си потенциал.
  
  
  • Рѣшението как да протече животът им, както и изборът им на кариера все повече се прѣнася в рѫцетѣ на обикновенитѣ грађани и по този начин дава тласък на ново развитие на обществата, което започва отдолу-нагорѣ, вмѣсто да слѣдва диктовкитѣ на управленческа класа, притежаваща цѣлия̌т контрол върху социалната мобилност.
  
  
  • Постепенно нѣща, които в мина̨лото сѫ се считали за привилегия, с която сѫ удостоени малцина души, се прѣвръщат в стоки и услуги, достѫпни за всѣки, независимо от неговия̌т статут.
  
  
  • За американския̌т историк Стивън Дейвис тѣзи събития сѫ важни колкото политическитѣ процеси и строенето на държавитѣ прѣз историята. Тѣ изразяват вѣчния̌т стремеж към подобряване и усъвършенстване на човѣшкия̌т живот, чрѣз свободомислие и иновация. Всички подобни икономически напрѣдъци сѫ пробивали староврѣмски прѣдѣли, наложени от фактори като националност, раса или религия, и сѫ обединявали хората в свѣтовната търговия на стоки и услуги.
  
  
  • Прѣпратки:
    • [1] Лудвиг фон Мизес. Теория и История. 224 стр.
    • [2] https://www.youtube.com/watch?v=K460eqYBio4&t=2120s Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies
    • [3] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [4] Georgano, G. N. (2000). Vintage Cars 1886 to 1930.
    • [5] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [6] Waste and Want: A social History of Trash
  
  
  • .. скрий текстът на Стефан Кичев за историята на иновацията като различен поглед върху историята ..


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-01-14 21:10::
  • Прѣпратка: Съпоставка међу академичната история и чалга-историята.


• ►► ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • Христо Тамарин: Защо е важно изучаването на римската култура?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
  • Христо Тамарин: Защо е важно изучаването на римската култура?

  • А дали пък изобщо нѣ̋кой се съмнява във важността на изучаването на римската култура? Ако има такива, струва ми се, че лесно ще ги убѣдим, като покажем значението на римската култура за нас и посочим алтернативитѣ.
    
    Една от алтернативитѣ би била да изучаваме венян, общия̌т писмен език на Китай, Япония, Корея и Виетнам в близкото и по-далечното мина̨ло, и да зубрим цитатитѣ на Конфуций и Лао Цзъ. Интересно би било наистина, но това не е нашата цивилизация.
    
    Друга алтернатива би била да се занимаваме със староиндийския̌т език санскрит, и да изучаваме Махабхарата, Рамаяна и основитѣ на будизмът. Интересно - но и това не е нашата цивилизация.
    
    Трета алтернатива би била да си мислим, че нашата цивилизация започва от нас, че едва мама и тате сѫ излѣзли на полето и на широкия̌т друм, а дѣ̋до и баба сѫ живѣли още в гората.
    
    А кое е нашата цивилизация? Това е европейската християнска цивилизация. Към нея̨ принадлѣжим. Към нея̨ сѫ принадлѣжали прѣдцитѣ ни повече от двѣ хилядолѣтия.
    
    Римската цивилизация не само е прѣдтеча на нашата цивилизация, тя е нашата цивилизация. Тя е старата форма на нашата цивилизация. Нашата цивилизация е съврѣменната форма именно на римската цивилизация. Римската цивилизация става елинистична и попива всички напрѣдничави идеи. Римската цивилизация става Християнска и вече двѣ хилядолѣтия слави единия̌т Бог-творец. Римската, т.е. нашата, цивилизация разпространява Християнството и в Новия̌т свѣ̋т и се налага там.
    
    Налагайки римската култура и римското обществено устройство в по-голѣ̋мата част на Европа и Срѣдиземноморието, Римската (Ромейската) империя създава общност от европейци-християни. Тази общност не се е разпадна̨ла слѣд угасването на империята. Напротив, тази общност и досега е стопанин на нашата цивилизация. Към тази общност на европейцитѣ-християни принадлѣжим и ние, българитѣ.

  • .. скрий го текстът за важността на изучаването на римската култура ..


• ►► ::christo.tamarin, 2022-08-02 20:26::  История или пропаганда? (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2022-08-02 20:26::  История или пропаганда? (.. скрий ..) (.. покажи там ..)

  Ако всичката история, която четете, Ви стопля душата, създава Ви приятни усѣщания и Ви изпълва с гордост, то Вие четете пропаганда, а не история.
  
  Истинската история често Ви носи болка. Тя е сурова и грозна.
  

  If all the history you're reading makes you feel warm and cozy and proud, you're not reading history. You're reading propaganda.
  
  History should hurt sometimes. Because it's ugly & harch.

.. към началото ..

---

• ►► ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: (.. pokazhi ..) Pravopisni pravila za bulgarskata latinica
• ►► ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: (.. skrij gi ..) Pravopisni pravila za bulgarskata latinica
  
  
  • Това не е транскрипция на латиница.
  • Tova ne e transkripcia na latinica.
  
  
  • Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
  • Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
    
    
    • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
    • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
    
    
  • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
  • Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.
    
    
    • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
    • Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.
    
    
    • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
    • Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.
    
    
    • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
    • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.
    
    
  • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
  • Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
    
    

    • A

      a

      А

      Я ≠ Ѣ̋

      JA

      Ja

      ja

      Ä

      ä

      B

      b

      Б

      C

      c

      Ц

      Ч

      CH

      Ch

      ch

      Č

      č

      D

      d

      Д

      E

      e

      Е

      Я = Ѣ̋

      EH

      Eh

      eh

      E̋

      e̋

      F

      f

      Ф

      G

      g

      Г

      Ђ = ЖД

      GH

      Gh

      gh

      Ǧ

      ǧ

      I

      i

      И

      Ѝ

      IH

      Ih

      ih

      Ï

      ï

      J

      j

      Й

      K

      k

      К

      L

      l

      Л

      M

      m

      М

      N

      n

      Н

      O

      o

      О

      ЙО,ЬО

      JO

      Jo

      jo

      Ö

      ö

      P

      p

      П

      Q

      q

      Щ

      R

      r

      Р

      S

      s

      С

      Ш

      SH

      Sh

      sh

      Š

      š

      T

      t

      Т

      U

      u

      Ъ

      Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

      JU

      Ju

      ju

      Ü

      ü

      V

      v

      В

      W

      w

      Ў

      X

      x

      Х

      Џ = ДЖ

      XH

      Xh

      xh

      X̌

      x̌

      Y

      y

      У

      Ю

      JY

      Jy

      jy

      Ÿ

      ÿ

      Z

      z

      З

      Ж

      ZH

      Zh

      zh

      Ž

      ž

    
    
    • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
    • Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.
    
    
    • Модифицираната латинска буква eh се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
    • Modificiranata latinska bykva eh se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA.
    
    
    • Модифицираната латинска буква ih се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
    • Modificiranata latinska bykva ih se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.
  
  
  • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
  • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
    
    
    • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
    • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
    
    
    • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
    • Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.
  
  
  • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
  • Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.
    
    
    • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
    • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
    • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
    • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
    • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
    • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
    • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
    • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
    
    
    • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
    • Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
  
  
  • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.
  
  
  • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Ako vse pak predpochitate po-stegnat tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.

• ►► ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: (.. pokaži ..) Pravopisni pravila za bulgarskata latinica
• ►► ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: (.. skrij gi ..) Pravopisni pravila za bulgarskata latinica
  
  
  • Това не е транскрипция на латиница.
  • Tova ne e transkripcia na latinica.
  
  
  • Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
  • Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
    
    
    • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
    • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otečestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
    
    
  • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
  • Vse̋ka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvyčene, bez varianti na proiznošenieto.
    
    
    • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
    • Ne̋koi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveče ot edin.
    
    
    • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
    • Latinskata bykva H (h, xaš, ejč) ne̋ma sobstveno zvyčene, a se izpolzva samo za modificirane na predišnata bykva.
    
    
    • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
    • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva može da se polyči i s diakritičen znak xaček nad bykvata, kakto v xurvatski, slovaški i češki.
    
    
  • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
  • Eto zvyčeneto na vse̋ka bykva ot latinicata i na modificiraniut ï variant, ako ima takuv. Zvyčeneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
    
    

    • A

      a

      А

      Я ≠ Ѣ̋

      JA

      Ja

      ja

      Ä

      ä

      B

      b

      Б

      C

      c

      Ц

      Ч

      CH

      Ch

      ch

      Č

      č

      D

      d

      Д

      E

      e

      Е

      Я = Ѣ̋

      EH

      Eh

      eh

      E̋

      e̋

      F

      f

      Ф

      G

      g

      Г

      Ђ = ЖД

      GH

      Gh

      gh

      Ǧ

      ǧ

      I

      i

      И

      Ѝ

      IH

      Ih

      ih

      Ï

      ï

      J

      j

      Й

      K

      k

      К

      L

      l

      Л

      M

      m

      М

      N

      n

      Н

      O

      o

      О

      ЙО,ЬО

      JO

      Jo

      jo

      Ö

      ö

      P

      p

      П

      Q

      q

      Щ

      R

      r

      Р

      S

      s

      С

      Ш

      SH

      Sh

      sh

      Š

      š

      T

      t

      Т

      U

      u

      Ъ

      Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

      JU

      Ju

      ju

      Ü

      ü

      V

      v

      В

      W

      w

      Ў

      X

      x

      Х

      Џ = ДЖ

      XH

      Xh

      xh

      X̌

      x̌

      Y

      y

      У

      Ю

      JY

      Jy

      jy

      Ÿ

      ÿ

      Z

      z

      З

      Ж

      ZH

      Zh

      zh

      Ž

      ž

    
    
    • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
    • Molü zabeležete zvyčeneto na pokazanite v červeno latinski bykvi X/Y/U/Q.
    
    
    • Модифицираната латинска буква e̋ (eh) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
    • Modificiranata latinska bykva e̋ (eh) se piše na me̋stoto na starata bykva Ѣ, kogato tä zvyči JA.
    
    
    • Модифицираната латинска буква ï (ih) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
    • Modificiranata latinska bykva ï (ih) se piše samo za kratkoto lično mestoimenie Ѝ.
  
  
  • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
  • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, koäto po niqo ne otstupva na vse̋ka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
    
    
    • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
    • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegašnite oficialno preporučvani transkripcii su prednaznačeni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tä durži smetka za ydobstvoto pri pisane i četene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
    
    
    • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
    • Edinstvenata prečka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e našata tradicia, koäto se osnovava na kirilskata azbyka i s koäto ne možem da skusame.
  
  
  • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
  • Možete lesno da se ybedite, če izmeǧy slavänskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleǧat naj-prilično. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovaški, češki, polski.
    
    
    • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
    • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
    • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
    • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
    • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
    • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
    • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
    • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
    • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
    
    
    • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
    • Posledniut red može bi qe Vi ybedi, če tekstovete na polski ezik bixu izgleǧali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obače e dryga.
  
  
  • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golěmo texničesko predimstvo. Vsički bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, koäto e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Ne̋ma nyǧa ot sme̋na na klaviatyrata.
  
  
  • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Ako vse pak predpočitate po-stegnat tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritičen znak. No qe imate nyǧa ot sme̋na na klaviatyrata.

.. к комментариям ..  .. to the bottom ..

Принципы моих взглядов на прошлое

Мои взгляды на прошлое основаны на следующие принципы:

• Имперско-цивилизационный принцип.
• Принцип  первенствующей роли религии.
• Бритва Оккама:  Не следует привлекать новые сущности без самой крайней на то необходимости
• Принцип состоятельности лингвистической археологии.
• Принципы Еклесиаста.
• Принцип "Ölmüşten haberi yok": На многие вопросы истории ответа нет и не будет. Вести от умерших не бывает..
• Принцип исторического континуума: если мы ничего не знаем о своих дедах, то тем менее о прадедах своих не знаем мы ничего.
• Все принципы  логики.
• Все принципы  криминалистики.

Имперско-цивилизационный принцип  является традиционным. Попытки его пересмотра не состоятельны. Согласно этому принципу, Древние Египет и Месопотамия, древняя Греция и мимолетная империя Александра Великого, Римская/Ромейская империя и империя Карла Великого имеют для истории значение больше, чем всех остальных событий тех времен.

Первенствующую роль религии всегда надо учитивать. Религия может быть християнство или ислам, национализм 19-го века или националь-социализм и интернациональ-социализм (коммунизм) 20-го века. Во всех случаях ее роль является огромной, важной, актуальной, главенствующей, генеральной, главенствующей, животрепещущей, жизненной, злободневной, знаменательной, исторической, капитальной, кардинальной, командной, конечной, коренной, краеугольной, крупномасштабной, многозначительной, основной, первоочередной, первостепенной, принципиальной, приоритетной, решающей, решительной, роковой, старшей, стержневой, существенной, узловой, фундаментальной, центральной, эпохальной (здесь я пользовался словарем синонимов).

Принцип состоятельности лингвистической археологии противопоставляется некоторым взглядам некоторых профессиональных историков о несостоятельности  исторической лингвистики. Если выводы лингвистической археологии противоречат некоторым утверждениям традиционной истории, то скорее всего нужен пересмотр этих утверждений. Даже если в каком-либо древнем документе только ложьные утверждения, то и в том случае заключения лингвистики от того документа будут правдивыми. Хорошо знаю, что на основе сегодняшней прессы я, являясь свидетелем настоящего, не мог бы например получить правильное представление о настоящем, а тем менее о прошлом. Иными словами, у будущих поколений наверно не будет правильное представление о нашем настоящем на основе письменных свидетельств, оставленных им нами.

Принципы Еклесиаста {1:9}

Что было, то и будет;
и что делалось, то и будет делаться,
и нет ничего нового под солнцем.
Бывает нечто, о чем говорят:
"смотри, вот это новое";
но это было уже в веках, бывших прежде нас.
Нет памяти о прежнем,
да и о том, что будет,
не останется памяти у тех,
которые будут после.

Первое следствие от принципов Еклесиаста:

Наши предки были такие как мы: не умнее и не тупее нас.

Второе следствие от принципов Еклесиаста:

Тот, кто настоящего не понимает, он и прошлого не поймет.
Если не понимаем настоящего, которое у нас перед глазами, то нельзя надеяться, что можем понять прошлое, которое уже давно мертвое, на наши вопросы не отвечает, на наши действия не реагирует.

Отклонение от принципов Еклесиаста:

Что-то новое под солнцем все таки есть ..

По Еклесиасту,

".. нет ничего нового под солнцем. Бывает нечто, о чем говорят: "смотри, вот это новое"; но это было уже в веках, бывших прежде нас."

И что-то новое под солнцем все таки есть.

Если под солнцем что-то новое, то это новые технологии. Они преображают мир.

Вопреки принципам Еклесиаста, существование высоко-технологичных цивилизаций в прошлом я исключаю. Ядерного оружия до сих пор никогда не было. Компютеров и глобальных коммуникаций до сих пор никогда не было.

.. в начало ..

---

События истории обычно бывают случайными и скучными.

Есть относителность. Римская империя например имеет абсолютно огромное значение для нас, для Средиземномория, для всей Европы, но никакое значение для Китая или Японии. Есть относителность и в том, че больша̀я часть индоктринируемого исторического повествования является фантастической и мифологической. Примерно такой является почти вся тематика о так называемых прото-болгарах.

Оспаривание имперско-цивилизационного принципа обычно направлено на лечение комплексов малоценности или на питание маний величия. Думаю, что у меня таких страданий нет.

Если бы от тематики о так называемых прото-болгарах абстрагироваться, то в цепях последующих событий болгарской и мировой истории можно ничего не изменять. Вкратце, так называемые прото-болгары даже для болгарской истории фактически не важны. А если бы абстрагироваться от всей болгарской тематики в мировой истории, что променилось бы тогда? А кто же знает? Из высока смотря, больший вклад Болгарии в мировую историю это участие Болгарии в християнизации России. Если бы Болгарии не было, то Россия выглядела бы иначе. Из высока смотря, значение ничтожное.

Пусть сейчас посмотрим что бы было без Александра Великого или без Юлия Цезаря.

Упоминание лишь одной нити достаточно:

• {1} Евангелия были бы не на греческом, а наверно на арамейском,
• {2} Християнство называлось бы не Християнством, а например Мессианством, и
• {3} сейчас писали бы мы не на знакомой нам кириллице, а на какой-то письмености подобной еврейской и арабской.

Александр Великий и Юлий Цезарь оставили за собой следы, без них мир был бы иным. Ираклий, царь ромеев, следы тоже оставил слѣда - без Ираклия мир был бы иным. Однако о его современнике, о мифическом "хане" Кубрате, можно сказать, что и без Кубрата мир бы таким же, как он сейчас, и та же наша Болгария была бы в нем. Нужно осознать, что все мы - все европейцы - являемся наследниками Александра Великого и Юлия Цезаря, а не только греки, фиромляне-монтешарцы или италианцы.

И самое важное: мы болгары - самые обыкновенные, совсем обычные, рядовые и нормальные европейцы. Не являемся мы исключительными, экстраординарными (extraordinary), или extra-terrestrian, да хранит нас Господь.. От других балкансих народов мы - болгары - не отличаемся, мы совсем на них похожи, мы ничем их не превосходим, и они нас не превосходят ничем.

И так, скучными и случайными - такими обычно являются исторические события.

Представьте себе борозду в земли после сильного землетрясения. Такой бороздой, таким следом является болгарская история в истории моровой, плод случайных изгибаний истории человечества.

Мы борозда, а не гора. Но и горой бы мы были, против стихий и горы не выдерживают.

.. в начало ..

---

Тече, всичко тече, врѣмето нѣма брѣг и ни влѣче. Нѣма как. (М.Башева)
Течение времени уносит всё .. берега у времени нет .. выйти нельзя ..

Время проходит и исторические события бледнеют.

Паруса удаляющихся минувших событий исчезают за хоризонтами прошлого.

Чем дальше в прошлом данное событие, тем меньше у него значение прямо для нас сейчас.

Аналогия-сопоставление. Можно исследовать ДНК, чтобы показать родственную связь между ребенком и родителем. Можно также исследовать ДНК, чтобы показать родственную связь между внуком-внучкой и дедушкой-бабушкой. Однако исследовать ДНК, чтобы показать родственную связь между правнуком и прадедушкой скорее всего будет безпредметным - надежных резултатов не будет. Удаляется уже родство. Значение так удаленного родства для генофонда индивида становится меньше и меньше с каждым поколением. Каждый индивид прежде всего плод своих родителей, отца и матери.

Наш 21-й век (или Ваш, Вам молодым принадлежащий, 21-й век) - плод нашего 20-го века, прежде всего. Да, 20-й же век - плод 19-ого, но события 20-ого века часто бросают тень на события прошлых веков, их скрывают, даже отменяют.

В частности, события тысячелетней давности имеют ничтожное значение прямо для нас сейчас. Ничтожное. Никакое. Все таки здесь нужно уточнение, так как я выше писал:

Римская империя например имеет абсолютно огромное значение для нас, для Средиземномория, для всей Европы, ..

Да, Римская империя имеет для нас огромное значение, но только из-за того, что мы являемся средиземноморцами и европейцами, и поскольку мы такими являемся. Значения специального для нас болгар в этом нет.

В том же духе, так называемое "турецкое иго" имеет значение для нас болгар, но только из-за того, что мы являемся балканскими християнами, и поскольку мы такими являемся.

Наш 20-й век практически стер все последствия так называемого "турецкого ига". Остались лишь следствия события, называемого "Освобождение Болгарии", случившегося в 19-м веке. Предупреждаю я Вас, что настоящее или следующее столетие могут стереть их тоже.

А если у исторических событий дальнего прошлого ничтожное значение прямо для нас сейчас, то стоит ли вообще изучать историю?

• Да. Чтобы задоволить любопытство свое. Чтобы искать объяснений путем анализа событий. Уроки извлечь, ошибок не повтарять.
• И не. Не, чтобы в прошлом искать оправдания для сегодняшних невзгод. Не для лечения комплекса малоценности рассказами про славное прошлое.

.. в начало ..

---

Комментарии, вопросы, ответы (comments, Q&As)

Если будет комментарий или вопрос, требующие моего ответа, перепишу вопрос или комментарий сюда и отвечу здесь.

• ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18:: Ссылка: Еще о нашем прошлом: про болгар на болгарском.


• ►► ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Принципы построения истории для "внутреннего" употребления (.. показать ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Принципы построения истории для "внутреннего" употребления (.. удалить ..)

  Привожу цитату из статьи Александра Франгуланди, показывающую до каких отклонений можно достичь, если не придерживаться принципов, перечисленных мною.

  Принципы построения "внутренней" истории
  
  Для понимания возникающих противоречий между "внешней" и "внутренней" историями, а также целей "внутренних" историков, перечислим основные принципы, которые лежат в основании "внутренней" истории Грузии (но не только Грузии):

  
  
  • 1. Все племена, жившие в древности на территории современной Грузии и вблизи её пределов, были грузинскими (причем грузинами считаются все племена, принадлежащие к картвельской языковой группе, даже если они не способны понимать друг друга).
  
  
  • 2. Грузинские племена на всех этапах исторического развития (начиная буквально с каменного века) всегда представляли собой некоторую осознанную культурную общность, называемую грузинским народом.
  
  
  • 3. В древности грузинские племена занимали гораздо большую территорию, чем территория современной Грузии, а затем были потеснены другими племенами, в частности, и теми, что живут здесь ныне (абхазами, осетинами, армянами, турками, русскими, азербайджанцами, дагестанцами и др.).
  
  
  • 4. Все памятники истории на территории современной Грузии, а также вблизи её пределов, в местах "прежнего" обитания грузинского племени, принадлежат грузинскому народу.
  
  
  • 5. Никто не оказывал на грузин культурного влияния; они всегда, изначально были совершенно самостоятельны в своём развитии и сами оказывали существенное и решающее влияние на все окружающие и более удаленные народы.
  
  
  • 6. С незапамятных времён грузины стремились к объединению в одно могучее государство.
  
  
  • 7. Исторической Грузией считается территория времени царицы Тамары, т.е. времени наибольшего расцвета Грузии, когда, благодаря успешным завоеваниям, Грузия недолгое время включала большую часть Закавказья и даже как будто выходила в районы Северного Кавказа.
  
  
  • 8. Если факты не укладываются в предыдущие принципы, то они не верны: их либо игнорируют, либо трактуют согласно требованиям этих принципов.
  
  



• ►► ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: Текст только на болгарском языке, видео на английском (.. показать там ..) (.. показать здесь ..)
  • Стефан Кичев: Един различен поглед върху историята: история на иновацията
  • Стефан Кичев: Другой взгляд на историю: история иноваций
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: Текст только на болгарском языке, видео на английском (.. показать там ..) (.. текст на болгарском удалить ..)
  • Видео-презентация: Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies.
    
  • Стефан Кичев: Един различен поглед върху историята: история на иновацията
  • Стефан Кичев: Другой взгляд на историю: история иноваций
  
  
  • Историята, която ни се прѣподава в училище и която ни се прѣдставя от ежедневнитѣ медии, най-вече се състои от политически събития, процеси и лидери. Ходът на световната история се разглеђа прѣз цѣлия̌т низ от политически процеси, включващи декларации, революции и избори. Така напрѣдъкът в нея̨ се измѣрва прѣз призмата на дѣйствията на политическитѣ лица.
  
  
  • Тѣ заемат главна роля в нашето разглеђане на историята и в днешно врѣме нѣ̋ма да се намѣри човѣк, нечувал за Френската революция от 1789 г. или за Октомврийската революция от 1917 г., или пък за Вестфалския̌т мирен договор, който ги прѣдхођа. Все епизоди на историята, водени от политически лица с политическо значение. Общото међу тѣ̋х е, че сѫ значими събития в строежът и управлението на днешнитѣ държави. Тѣ сѫ историята на държавници, военни лидери и революционери, оглавяващи обществено-социални движения. Считаме тѣ̋х за двигателитѣ на историята, подтикващи ни към развитие, растеж и еволюция.

  • История не на политическата, а на икономическата иновация

  • Икономистът от австрийската икономическа школа Лудвиг Фон Мизес резюмира историята по следния̌т начин:
  
  
  • Историята прѣдставлява свѣдения за човѣшко дѣйствие. Човѣшкото дѣйствие е съзнателното усилие на човѣкът да замѣни неудовлетворителни обстоятелства с по-удовлетворителни. [1]
  
  
  • Човѣшкото дѣйствие се състои както от промѣни и движения, подети с цѣлта да се подобри общото състояние на хората в политическо отношение, така и от нововъведения и промѣни в икономическо отношение, подети от прѣдприемачи, изобрѣтатели и най-обикновени грађани. Тѣ бѣлѣжа̨т нашата история и, въпрѣки че не наблѣ̋гаме толкова върху тѣ̋х, все пак оставят своята слѣда в животът ни; често по начини, за които не подозираме.
  
  
  • Всички тѣзи обикновени грађани прѣз историята сѫ продължавали нормалния̌т си живот и работа, въпрѣки броженията в политическата сцена, и сѫ прѣдоставяли на обществото голѣ̋мо разнообразие от стоки и услуги, както и много нови работни мѣста. Срѣд тѣ̋х се открояват прѣдприемачи и изобрѣтатели, които със собствени срѣдства сѫ повлиявали на съграђанитѣ си и сѫ промѣняли тѣхния̌т живот. Нека разгледаме нѣ̋колко такива примѣри.

  • Три иновации с безпрецедентен ефект върху нашия̌т живот

  • На 08.05.1858 г. е проведен първия̌т успѣшен трансатлантически телеграф от кралица Виктория към президентът Џеймс Бюканън. Прѣз 1908 г. пък на пазарът е пуснат първия̌т модел Т FORD, изработен във фабрикитѣ на Хенри Форд в Детройт. Той е прѣдставлявал първия̌т автомобил, достѫпен за обикновения̌т човѣк.
  
  
  • Прѣз 1990 година британския̌т прѣдприемач Тим Бърнърс-Лий основава първия̌т World Wide Web (световната мрѣжа), който е прѣдставлявал наченкитѣ на интернетът, използван повсемѣстно от цѣлия̌т свѣ̋т днешно врѣме. Подобни събития сѫ непознати за повечето хора, както и не се наблѣ̋га толкова върху самитѣ дати в училище, въпрѣки поголовното влияние, което сѫ имали върху животитѣ ни. Нѣщо, което се забѣлѣ̋зва от лекциитѣ на Стивън Дейвис. [2] Той започва всѣ̋ка една с паралелно изређане на произволни дати (в хронологичен ред) от историята ни. Винаги датитѣ, свързани с политически събития, получават отклик от ау̌диторията, докато тѣзи, свързани с изобрѣтения и прѣдприемачески успѣхи срѣщат мълчание.
  
  
  • Според американския̌т историк Стивън Дейвис подобни събития сѫ не само важни колкото и политическитѣ значими моменти в историята ни, но и в нѣ̋кои аспекти до много по-голѣ̋ма степен сѫ дали форма на свѣтът, в който живѣем. Въпрос на дебат е коя страна на историята заема по-важна роля, но си заслужава да разгледаме именно тази, посветена на частнитѣ усилия за прогрес, благоденствие и богатство, сподѣлено от всички потрѣбители. Нека вземем за примѣр първата дата:

  • Първата телекомуникационна революция

  • Прѣди появата на телеграфът най-бързия̌т начин, по който си можѣл да пратиш писмо на дълго разстояние, е било на гърбът на галопиращ кон или на бордът на кораб. За да пратиш писмо от Европа прѣз океанът до Америка е трѣ̋бвало да използваш кораб, което е отнемало най-малко 10 дни, както и е сѫществувал немалкия̌т шанс корабът да потъне. За това и хората допрѣди 19 вѣк сѫ били крайно внимателни на кои кораби се качват.
  
  
  • Изведнъж благодарение на телеграфът става възможно да пратиш съобщение, и то да бѫде получено на минутата, в която пожелаеш. Това води до изключителни промѣни, както и до появяването на нѣща, немислими в мина̨лото; позволява за първи пѫт в историята разгръщането на свѣтовни империи, управлявани от центърът си по бърз и ефикасен начин.
  
  
  • Според Стивън Дейвис голѣ̋ма роля за разширяването на Британската империя към Индия е имало именно създаването на телеграфът и несъизмѣримото намаляване на врѣмето, нужно за доставяне на съобщения при дълги разстояния.

  • Как евтинитѣ автомобили промѣнят животът на обикновения̌т човѣк

  • Другия̌т примѣр е началото на масовото производство на коли. Неописуемо е какво влияние е имала върху животът на повечето хора в градоветѣ възможността да си купуват коли на ниски и достѫпни цени. [3] Форд моделът към 1913 г. се е равнявал на четири работнически заплати. [4]
  
  
  • Допрѣди колата, хората, живѣещи в градоветѣ, сѫ били малко или много ограничени от разстояние, тъй като в повечето случаи единствената им опция е била да вървя̨т пеша, което е отнемало сериозна доза врѣме и енергия. [5] Можѣло е да се използва и кон (или карета), но то е било привилегия за богатитѣ, както и е оставяло слѣд себе си отпадък, което се е прѣвръщало в проблем за градското управление. [6]
  
  
  • Работни мѣста, които допрѣди това сѫ били възпрѣпятствани от дълго разстояние, започват да сѫ достѫпни и да прѣдоставят на населенията още по-голѣ̋мо разнообразие в печеленето на доход. По този начин свързаността на хората от различни части на градоветѣ, държавитѣ, че дори и континентитѣ, на които живѣя̨т, се е повишила драстично, позволявайки все по-надигащата се социална и икономическа интеграция. Не на послѣдно мѣ̋сто и появата на интернетът, която има революционен ефект върху потокът, складирането и обработката на информация, както и върху бизнес-индустрията; на практика прѣобразява животът ни във всѣки един аспект.

  • Какво е общото међу всички тѣзи събития?

  • На първо врѣме забѣлѣ̋зваме, че всички тѣзи събития прѣдставляват една или друга форма на иновация, при която прѣдприемчиви хора, подтикнати от желанието да улесня̨т и подобря̨т условията на живот, възобновяват различни наши всѣкидневни практики по необратими начини. Всички тѣзи събития бѣлѣжа̨т увеличаване на разнообразието от житейски прѣживявания, които хората мога̨т да изпитат, т.е. прави ги масово по-мобилни и по-свързани един с друг.
  
  
  • Допрѣди това социалнитѣ постройки на обществата сѫ се диктували от обстоятелства отвъд контролът на обикновения̌т човѣк. От главно значение е било къдѣ си се родил и кои сѫ ти родителитѣ – тѣзи фактори сѫ прѣдопределяли и значително ограничавали развитието на животът ти. Но с навлизането на всички тѣзи иновативни стоки и услуги изниква възможността хората да избѣ̋гат от прѣдѣлитѣ, поставени от прѣдопрѣдѣлени факти, и да реализират пълния̌т си потенциал.
  
  
  • Рѣшението как да протече животът им, както и изборът им на кариера все повече се прѣнася в рѫцетѣ на обикновенитѣ грађани и по този начин дава тласък на ново развитие на обществата, което започва отдолу-нагорѣ, вмѣсто да слѣдва диктовкитѣ на управленческа класа, притежаваща цѣлия̌т контрол върху социалната мобилност.
  
  
  • Постепенно нѣща, които в мина̨лото сѫ се считали за привилегия, с която сѫ удостоени малцина души, се прѣвръщат в стоки и услуги, достѫпни за всѣки, независимо от неговия̌т статут.
  
  
  • За американския̌т историк Стивън Дейвис тѣзи събития сѫ важни колкото политическитѣ процеси и строенето на държавитѣ прѣз историята. Тѣ изразяват вѣчния̌т стремеж към подобряване и усъвършенстване на човѣшкия̌т живот, чрѣз свободомислие и иновация. Всички подобни икономически напрѣдъци сѫ пробивали староврѣмски прѣдѣли, наложени от фактори като националност, раса или религия, и сѫ обединявали хората в свѣтовната търговия на стоки и услуги.
  
  
  • Ссылки:
    • [1] Лудвиг фон Мизес. Теория и История. 224 стр.
    • [2] https://www.youtube.com/watch?v=K460eqYBio4&t=2120s Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies
    • [3] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [4] Georgano, G. N. (2000). Vintage Cars 1886 to 1930.
    • [5] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [6] Waste and Want: A social History of Trash
  
  
  • .. текст на болгарском удалить ..


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-01-14 21:10::
  • Ссылка: Съпоставка между академичната история и чалга-историята (на болгарском).


• ►► ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. показать там ..) (.. показать здесь ..)
  • Христо Тамарин: Почему изучение римской культуры так важно?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. показать там ..) (.. текст отсюда удалить ..)
  • Христо Тамарин: Почему изучение римской культуры так важно?

  • А разве кто-то сомневается в важности изучения римской культуры? Если такие люди есть, мне кажется, что разубедить их будет легко, показав значение римской культуры для нас и указав на альтернативы.
    
    Одна из альтернатив была бы изучать веньян, общий письменный язык Китая, Японии, Кореи и Вьетнама в близком и давнейшем прошлом, и зубрить цитаты Конфуция и Лао Цзы. Правда, было бы очень интересно - но это не наша цивилизация.
    
    Другой альтернативой была бы заниматься староиндийским языком санскрит, изучать Махабхарату, Рамаяну и основы буддизма. Интересно это - но оно тоже не наша цивилизация.
    
    Третья альтернатива - это думать, что наша цивилизация с нас и начинается, что едва мама и папа вышли в поле и на дорогу широкую, а дедушка и бабушка ещё в лесу и жили.
    
    А наша цивилизация - что это такое? Это европейская християнская цивилизация. Мы к ней принадлежим. Более двух тысячелетий наши предки к ней принадлежали.
    
    Римская цивилизация - не только предтеча нашей цивилизации, она и есть наша цивилизация. Она является старой формой нашей цивилизации. Наша цивилизация - это современная форма римской именно цивилизации. Римская цивилизация стала эллинистической, абсорбируя все передовые идеи. Римская цивилизация стала Християнской и вот уже два тысячелетия славит она единого Бога-творца. Римская цивилизация - наша цивилизация - распространяла Християнство и в Новом мире и стала там доминировать.
    
    Наложив римскую культуру и римское общественное устройство на бо̀льшую часть Европы и Средиземномория, Римская (Ромейская) империя создала общность европейцев-християн. Империя угасла, но созданная ею общность европейцев-християн не распалась. Напротив, эта общность является хозяином нашей цивилизации и до сих пор. К этой общности европейцев-християн принадлежим и мы - болгары.

  • .. текст о важности изучения римской культуры удалить ..


• ►► ::christo.tamarin, 2022-08-02 20:26::  История или пропаганда? (.. показать здесь ..) (.. показать там ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2022-08-02 20:26::  История или пропаганда? (.. отсюда удалить ..) (.. показать там ..)

  Если вся история, которую вы читаете, согревает душу, вызывает приятные ощущения и наполняет гордостью, то вы не читаете историю. Вы читаете пропаганду.
  
  История должна иногда причинять боль. Потому что она некрасивая. И грубая.
  

  If all the history you're reading makes you feel warm and cozy and proud, you're not reading history. You're reading propaganda.
  
  History should hurt sometimes. Because it's ugly & harch.

.. в начало ..

---

.. to the comments ..  .. to the bottom ..

Principles of My Outlook to the Past

My views on the past are based on the following principles:

• The Imperial Principle Of Civilization.
• Religion is always of Primary Principal Importance.
• Occam's razor: 
  • Entities must not be multiplied beyond necessity.
  • Among competing hypotheses, the one with the fewest assumptions should be selected.
  • Simpler theories are preferable to more complex ones.
• Consistency of Linguistic Archeology.
• The Principles of Ecclesiastes.
• The principle "Ölmüşten haberi yok": Many of the questions in history have not been answered and will never be answered. There are no news from the dead..
• The principle of the Continuum in History : If we know nothing about our grandfathers, then we know less than nothing about our great-grandfathers..
• The principles of Logic.
• The principles of Criminalistics.

Historians cling on the imperial-civilizational principle, or to the Imperial Principle Of Civilization, by tradition. Attempts to revise it are not consistent. According to this principle, Ancient Egypt and Mesopotamia, ancient Greece and the fleeting empire of Alexander the Great, the Roman Empire and the empire of Charlemagne have more significance for history than all other events of those times.

Religion is always of Primary Principal Importance. The primary role of religion is something we should always think about. Religion can be Christianity or Islam, nationalism of the 19th century or national socialism and international socialism (communism) of the 20th century. In all cases, its role is immense, important, relevant, dominant, general, vital, topical, significant, historical, capital, cardinal, command, ultimate, fundamental, large-scale, basic, paramount, decisive, fatal, senior, core, essential, nodal, central, epochal. (Here, I used a Russian synonym dictionary first and then submitted to Google translate service).

The principle of the consistency of linguistic archeology is opposed to some views of some professional historians about the inconsistency of historical linguistics. If the conclusions of linguistic archeology contradict some of the claims of traditional history, then most likely we need a review of those traditional statements. Even if there are only false statements in some ancient document, then in that case the conclusion of linguistics from that document will anyway be true. As a witness of the present, I know well that on the basis of today's press, I could not get a correct idea about ​​the present, for instance, and even less about the past. In other words, future generations probably will not have a correct idea of ​​our present on the basis of written testimonies left by us to them.

The Principles of Ecclesiastes {1:9}

The thing that has been, it is that which shall be;
and that which is done is that which shall be done:
and there is no new thing under the sun.
Is there any thing whereof it may be said, See, this is new?
it has been already of old time, which was before us.
There is no remembrance of former things;
neither shall there be any remembrance of things
that are to come with those that shall come after.

First conclusion of the Principles of Ecclesiastes:

Our ancestors were the same as us: not any smarter and not any duller.

Second conclusion of the Principles of Ecclesiastes:

Those who do not understand the present cannot understand the past.
If one cannot understand the present that is acting among us, then there is no hope for understanding the past that is already dead and does not react and does not answer our questions.

Deviation of the Principles of Ecclesiastes:

Anyway, there are some new things under the sun ..

According to Ecclesiastes,

".. there is no new thing under the sun. Is there any thing whereof it may be said, See, this is new? it has been already of old time, which was before us."

Anyway, there are some new things under the sun.

These are the new technologies which are the new things under the sun. They are changing the world.

Despite of the principles of Ecclesiastes, nuclear weapons, computers and global communications never before existed.

.. to the top ..

---

Most events are casual and boring.

There is relativity. The Roman Empire, for instance, is of utmost importance to us, to the Mediterranean, to the whole of Europe, but is irrelevant to the history of China and Japan. There is relativity also in the fact that much of the indoctrinated historical narrative is fictional and mythological. For example, almost the whole subject about the so-called Proto-Bulgarians is like that.

Impugning the imperial principle of civilization is usually intended to heal someone's inferiority complexes or to fuel someone's megalomania. My intentions are nothing of the sort.

Putting the topic of the so-called Proto-Bulgarians aside, perhaps nothing is to be changed in the chains of the subsequent events in our (Bulgarian) history and in the world history. In short, the so-called Proto-Bulgarians do not really matter even for the Bulgarian history. Putting the whole Bulgarian theme in the world history aside, what would change? Well, who knows? If we adopt a more worldly view, Bulgaria's greater contribution to the world history is Bulgaria's participation in the Christianization of Russia. If there were not Bulgaria, then Russia would look different. In short, Bulgaria only matters to the Balkans and to Russia. Insignificant contribution, from a worldly perspective.

Now let's imagine what it might have looked like without Alexander the Great or without Julius Caesar. Let me mention just one thread.

• {1} The Gospels would not be in Greek, but probably in Aramaic,
• {2} Christianity would not be called Christianity, but for example Messianism, and
• {3} Instead of the Cyrillic alphabet, we would use another kind of writing similar to the Hebrew and Arabic ones.

Without Alexander the Great the world would be very different. Without Julius Caesar the world would be very different. Without Heraclius, the Roman emperor, the world would be very different. What about his contemporary, the mythical "Khan" Kubrat? One can say that without Kubrat the world would be the same as it is now, and our same Bulgaria would be in it. We have to realize that all of us - all Europeans - are the heirs of Alexander the Great and Julius Caesar, and not just the Greeks, the Firomians-Montesciarians or the Italians.

And most importantly: we, the Bulgarians, are quite ordinary and quite normal Europeans. We are not exceptional, extraordinary, or extra-terrestrian, God save us. We are the same as the other Balkan peoples, we are exactly like them, they do not exceed us, nor do we exceed them.

And so, besides boring, most events in history are also random and casual.

Please imagine a furrow in the ground after a strong earthquake. The Bulgarian history is such a furrow, such a trace, in the history of mankind.

We are not a mountain, we are rather a furrow. But were we a mountain - even maintains cannot stand against the elements.

.. to the top ..

---

Тече, всичко тече, врѣмето нѣма брѣг и ни влѣче. Нѣма как. (М.Башева)
It is running, time is running, everything is running, time has no coast, it gets us. No way to get out. (M.Basheva)

Time is running, and historical events fade away.

The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.

The farther in the past an event of history is, the less value it has just for us now.

Analogy. DNA is investigated to show the relationship between the child and the parent. DNA can also be investigated to show the relationship between the grandson-granddaughter and the grandfather-grandmother. However, investigating DNA in order to show the relationship between great-grandson and great-grandfather will most likely be non-objective - there will be no reliable results. The family relations are moving away. The significance of such distant kinship for the individual's gene pool becomes less and less. Every individual is the fruit of his parents, his mother and his father, first of all.

Our 21st century (or your 21st century, belonging to you the young people) is a result of our 20th century, first of all. Yes, the 20th century itself is a result of the 19th century, but the events of the 20th century most often overshadow, hide, and even override the events of the previous centuries.

In particular, the events of millennia ago are of little importance to us right now. Insignificant importance. Null importance. It needs clarification however, because I wrote above:

The Roman Empire, for instance, is of utmost importance to us, to the Mediterranean, to the whole of Europe, ..

Yes, the Roman Empire is of great importance to us, the Bulgarians, but only because we are and as far as we are Mediterranean and European. There is no specific importance just to us.

In this spirit, the so-called "Turkish yoke" still matters to us, but only because we are Balkan Christians and as far as we are Christians.

Our 20th century has practically eliminated all the consequences of the so-called "Turkish yoke". There are still consequences of the event called "Liberation of Bulgaria" which happened in the 19th century. I warn you that this century or the next one may erase them, too.

And if the historical events of the distant past have an little value for us right now, then is it worth studying history at all?

• Yes, it is. Satisfying our curiosity. Getting explanations by analyzing events. Lessons learned preventing mistakes.
• And no, it isn't. It isn't worth studying history in order to look in the past for excuses for our today's misfortunes. It isn't worth studying history in order to cure the inferiority complex with stories of a glorious past.

.. to the top ..

---

Comments, Q&As

If a question or a comment appears or my reply is necessary, I shall copy the question or the reply in this section here and my reply will go also here.

• ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18::
  • Reference: More about our past: About Bulgarians, in Bulgarian.


• ►► ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01::
  • Principles of Construction of History for Internal Use (.. show ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01::
  • Principles of Construction of History for Internal Use (.. hide ..)

  The quote given below is an excerpt taken from an article of Alexander Frangulandi (Александр Франгуланди). It is to show what deviations can be achieved if the principles listed by me are not followed.

  The Principles of Construction of History for Internal Use
  
  In order to understand the emerging contradictions between the "external" and "internal" stories, as well as the goals of "internal" historians, we list the main principles that lie at the base of the "internal" history of Georgia ( and not only Georgia):

  
  
  • 1. All the tribes that lived in ancient times on the territory of modern Georgia and near its borders were Georgian (and Georgians are all tribes belonging to the Kartvelian language group, even if they are not able to understand each other).
  
  
  • 2. Georgian tribes at all stages of historical development (beginning literally from the Stone Age) have always been some kind of conscious cultural community, called the Georgian people.
  
  
  • 3. In ancient times, Georgian tribes occupied a much larger territory than the territory of modern Georgia, and then they were pressed by other tribes, in particular by those who live here today (Abkhazians, Ossetians, Armenians, Turks, Russians, Azerbaijanis, Dagestanis, etc.).
  
  
  • 4. All the historical monuments on the territory of modern Georgia as well as near its borders in the places of the "former" habitat of the Georgian tribe, belong to the Georgian people.
  
  
  • 5. Nobody exerted cultural influence on Georgians; they always, initially were completely independent in their development and themselves exerted a significant and decisive influence on all surrounding and more remote peoples.
  
  
  • 6. Since time immemorial, Georgians have sought to unite in one powerful state.
  
  
  • 7. Historical territory of Georgia is the territory of the time of Queen Tamara, ie. the time of the greatest prosperity of Georgia, when, thanks to successful gains, Georgia briefly included most of the Transcaucasus and even seemed to go out into the North Caucasus.
  
  
  • 8. If the facts do not fit into the previous principles, then they are not true facts: they are either ignored or interpreted according to the requirements of these principles.
  
  

  Display the original text in Russian.    Hide the Principles of Construction of History for Internal Use.
  

  Принципы построения "внутренней" истории   (.. Hide the Russian text ..)
  
  Для понимания возникающих противоречий между "внешней" и "внутренней" историями, а также целей "внутренних" историков, перечислим основные принципы, которые лежат в основании "внутренней" истории Грузии (но не только Грузии):
  

  
  
  • 1. Все племена, жившие в древности на территории современной Грузии и вблизи её пределов, были грузинскими (причем грузинами считаются все племена, принадлежащие к картвельской языковой группе, даже если они не способны понимать друг друга).
  
  
  • 2. Грузинские племена на всех этапах исторического развития (начиная буквально с каменного века) всегда представляли собой некоторую осознанную культурную общность, называемую грузинским народом.
  
  
  • 3. В древности грузинские племена занимали гораздо большую территорию, чем территория современной Грузии, а затем были потеснены другими племенами, в частности, и теми, что живут здесь ныне (абхазами, осетинами, армянами, турками, русскими, азербайджанцами, дагестанцами и др.).
  
  
  • 4. Все памятники истории на территории современной Грузии, а также вблизи её пределов, в местах "прежнего" обитания грузинского племени, принадлежат грузинскому народу.
  
  
  • 5. Никто не оказывал на грузин культурного влияния; они всегда, изначально были совершенно самостоятельны в своём развитии и сами оказывали существенное и решающее влияние на все окружающие и более удаленные народы.
  
  
  • 6. С незапамятных времён грузины стремились к объединению в одно могучее государство.
  
  
  • 7. Исторической Грузией считается территория времени царицы Тамары, т.е. времени наибольшего расцвета Грузии, когда, благодаря успешным завоеваниям, Грузия недолгое время включала большую часть Закавказья и даже как будто выходила в районы Северного Кавказа.
  
  
  • 8. Если факты не укладываются в предыдущие принципы, то они не верны: их либо игнорируют, либо трактуют согласно требованиям этих принципов.

  (.. Hide the Russian text ..)



• ►► ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: Text in English not available (.. Go there ..) (.. Display here in Bulgarian ..)
  • Video available: Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies.
    
  • Stefan Kitchev: History of Innovations: a Different Approach to the History (text in Bulgarian)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: Text in English not available (.. Go there ..) (.. Hide the text ..)
  • Video available: Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies.
    
  • Stefan Kitchev: History of Innovations: a Different Approach to the History (text in Bulgarian)
  
  
  • Историята, която ни се прѣподава в училище и която ни се прѣдставя от ежедневнитѣ медии, най-вече се състои от политически събития, процеси и лидери. Ходът на световната история се разглеђа прѣз цѣлия̌т низ от политически процеси, включващи декларации, революции и избори. Така напрѣдъкът в нея̨ се измѣрва прѣз призмата на дѣйствията на политическитѣ лица.
  
  
  • Тѣ заемат главна роля в нашето разглеђане на историята и в днешно врѣме нѣ̋ма да се намѣри човѣк, нечувал за Френската революция от 1789 г. или за Октомврийската революция от 1917 г., или пък за Вестфалския̌т мирен договор, който ги прѣдхођа. Все епизоди на историята, водени от политически лица с политическо значение. Общото међу тѣ̋х е, че сѫ значими събития в строежът и управлението на днешнитѣ държави. Тѣ сѫ историята на държавници, военни лидери и революционери, оглавяващи обществено-социални движения. Считаме тѣ̋х за двигателитѣ на историята, подтикващи ни към развитие, растеж и еволюция.

  • История не на политическата, а на икономическата иновация

  • Икономистът от австрийската икономическа школа Лудвиг Фон Мизес резюмира историята по следния̌т начин:
  
  
  • Историята прѣдставлява свѣдения за човѣшко дѣйствие. Човѣшкото дѣйствие е съзнателното усилие на човѣкът да замѣни неудовлетворителни обстоятелства с по-удовлетворителни. [1]
  
  
  • Човѣшкото дѣйствие се състои както от промѣни и движения, подети с цѣлта да се подобри общото състояние на хората в политическо отношение, така и от нововъведения и промѣни в икономическо отношение, подети от прѣдприемачи, изобрѣтатели и най-обикновени грађани. Тѣ бѣлѣжа̨т нашата история и, въпрѣки че не наблѣ̋гаме толкова върху тѣ̋х, все пак оставят своята слѣда в животът ни; често по начини, за които не подозираме.
  
  
  • Всички тѣзи обикновени грађани прѣз историята сѫ продължавали нормалния̌т си живот и работа, въпрѣки броженията в политическата сцена, и сѫ прѣдоставяли на обществото голѣ̋мо разнообразие от стоки и услуги, както и много нови работни мѣста. Срѣд тѣ̋х се открояват прѣдприемачи и изобрѣтатели, които със собствени срѣдства сѫ повлиявали на съграђанитѣ си и сѫ промѣняли тѣхния̌т живот. Нека разгледаме нѣ̋колко такива примѣри.

  • Три иновации с безпрецедентен ефект върху нашия̌т живот

  • На 08.05.1858 г. е проведен първия̌т успѣшен трансатлантически телеграф от кралица Виктория към президентът Џеймс Бюканън. Прѣз 1908 г. пък на пазарът е пуснат първия̌т модел Т FORD, изработен във фабрикитѣ на Хенри Форд в Детройт. Той е прѣдставлявал първия̌т автомобил, достѫпен за обикновения̌т човѣк.
  
  
  • Прѣз 1990 година британския̌т прѣдприемач Тим Бърнърс-Лий основава първия̌т World Wide Web (световната мрѣжа), който е прѣдставлявал наченкитѣ на интернетът, използван повсемѣстно от цѣлия̌т свѣ̋т днешно врѣме. Подобни събития сѫ непознати за повечето хора, както и не се наблѣ̋га толкова върху самитѣ дати в училище, въпрѣки поголовното влияние, което сѫ имали върху животитѣ ни. Нѣщо, което се забѣлѣ̋зва от лекциитѣ на Стивън Дейвис. [2] Той започва всѣ̋ка една с паралелно изређане на произволни дати (в хронологичен ред) от историята ни. Винаги датитѣ, свързани с политически събития, получават отклик от ау̌диторията, докато тѣзи, свързани с изобрѣтения и прѣдприемачески успѣхи срѣщат мълчание.
  
  
  • Според американския̌т историк Стивън Дейвис подобни събития сѫ не само важни колкото и политическитѣ значими моменти в историята ни, но и в нѣ̋кои аспекти до много по-голѣ̋ма степен сѫ дали форма на свѣтът, в който живѣем. Въпрос на дебат е коя страна на историята заема по-важна роля, но си заслужава да разгледаме именно тази, посветена на частнитѣ усилия за прогрес, благоденствие и богатство, сподѣлено от всички потрѣбители. Нека вземем за примѣр първата дата:

  • Първата телекомуникационна революция

  • Прѣди появата на телеграфът най-бързия̌т начин, по който си можѣл да пратиш писмо на дълго разстояние, е било на гърбът на галопиращ кон или на бордът на кораб. За да пратиш писмо от Европа прѣз океанът до Америка е трѣ̋бвало да използваш кораб, което е отнемало най-малко 10 дни, както и е сѫществувал немалкия̌т шанс корабът да потъне. За това и хората допрѣди 19 вѣк сѫ били крайно внимателни на кои кораби се качват.
  
  
  • Изведнъж благодарение на телеграфът става възможно да пратиш съобщение, и то да бѫде получено на минутата, в която пожелаеш. Това води до изключителни промѣни, както и до появяването на нѣща, немислими в мина̨лото; позволява за първи пѫт в историята разгръщането на свѣтовни империи, управлявани от центърът си по бърз и ефикасен начин.
  
  
  • Според Стивън Дейвис голѣ̋ма роля за разширяването на Британската империя към Индия е имало именно създаването на телеграфът и несъизмѣримото намаляване на врѣмето, нужно за доставяне на съобщения при дълги разстояния.

  • Как евтинитѣ автомобили промѣнят животът на обикновения̌т човѣк

  • Другия̌т примѣр е началото на масовото производство на коли. Неописуемо е какво влияние е имала върху животът на повечето хора в градоветѣ възможността да си купуват коли на ниски и достѫпни цени. [3] Форд моделът към 1913 г. се е равнявал на четири работнически заплати. [4]
  
  
  • Допрѣди колата, хората, живѣещи в градоветѣ, сѫ били малко или много ограничени от разстояние, тъй като в повечето случаи единствената им опция е била да вървя̨т пеша, което е отнемало сериозна доза врѣме и енергия. [5] Можѣло е да се използва и кон (или карета), но то е било привилегия за богатитѣ, както и е оставяло слѣд себе си отпадък, което се е прѣвръщало в проблем за градското управление. [6]
  
  
  • Работни мѣста, които допрѣди това сѫ били възпрѣпятствани от дълго разстояние, започват да сѫ достѫпни и да прѣдоставят на населенията още по-голѣ̋мо разнообразие в печеленето на доход. По този начин свързаността на хората от различни части на градоветѣ, държавитѣ, че дори и континентитѣ, на които живѣя̨т, се е повишила драстично, позволявайки все по-надигащата се социална и икономическа интеграция. Не на послѣдно мѣ̋сто и появата на интернетът, която има революционен ефект върху потокът, складирането и обработката на информация, както и върху бизнес-индустрията; на практика прѣобразява животът ни във всѣки един аспект.

  • Какво е общото међу всички тѣзи събития?

  • На първо врѣме забѣлѣ̋зваме, че всички тѣзи събития прѣдставляват една или друга форма на иновация, при която прѣдприемчиви хора, подтикнати от желанието да улесня̨т и подобря̨т условията на живот, възобновяват различни наши всѣкидневни практики по необратими начини. Всички тѣзи събития бѣлѣжа̨т увеличаване на разнообразието от житейски прѣживявания, които хората мога̨т да изпитат, т.е. прави ги масово по-мобилни и по-свързани един с друг.
  
  
  • Допрѣди това социалнитѣ постройки на обществата сѫ се диктували от обстоятелства отвъд контролът на обикновения̌т човѣк. От главно значение е било къдѣ си се родил и кои сѫ ти родителитѣ – тѣзи фактори сѫ прѣдопределяли и значително ограничавали развитието на животът ти. Но с навлизането на всички тѣзи иновативни стоки и услуги изниква възможността хората да избѣ̋гат от прѣдѣлитѣ, поставени от прѣдопрѣдѣлени факти, и да реализират пълния̌т си потенциал.
  
  
  • Рѣшението как да протече животът им, както и изборът им на кариера все повече се прѣнася в рѫцетѣ на обикновенитѣ грађани и по този начин дава тласък на ново развитие на обществата, което започва отдолу-нагорѣ, вмѣсто да слѣдва диктовкитѣ на управленческа класа, притежаваща цѣлия̌т контрол върху социалната мобилност.
  
  
  • Постепенно нѣща, които в мина̨лото сѫ се считали за привилегия, с която сѫ удостоени малцина души, се прѣвръщат в стоки и услуги, достѫпни за всѣки, независимо от неговия̌т статут.
  
  
  • За американския̌т историк Стивън Дейвис тѣзи събития сѫ важни колкото политическитѣ процеси и строенето на държавитѣ прѣз историята. Тѣ изразяват вѣчния̌т стремеж към подобряване и усъвършенстване на човѣшкия̌т живот, чрѣз свободомислие и иновация. Всички подобни икономически напрѣдъци сѫ пробивали староврѣмски прѣдѣли, наложени от фактори като националност, раса или религия, и сѫ обединявали хората в свѣтовната търговия на стоки и услуги.
  
  
  • References:
    • [1] Лудвиг фон Мизес. Теория и История. 224 стр.
    • [2] https://www.youtube.com/watch?v=K460eqYBio4&t=2120s Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies
    • [3] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [4] Georgano, G. N. (2000). Vintage Cars 1886 to 1930.
    • [5] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [6] Waste and Want: A social History of Trash
  
  
  • .. Hide the text of Stefan Kitchev in Bulgarian ..


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-01-14 21:10::
  • Reference: Съпоставка међу академичната история и чалга-историята (in Bulgarian).


• ►► ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. Go there ..) (.. Display here ..) (in Bulgarian)
  • Christo Tamarin: Studying the Roman culture - why this is important?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. Go there ..) (.. Hide the text ..) (in Bulgarian)
  • Christo Tamarin: Studying the Roman culture - why this is important?

  • А дали пък изобщо някой се съмнява във важността на изучаването на римската култура? Ако има такива, струва ми се, че лесно ще ги убедим, като покажем значението на римската култура за нас и посочим алтернативите.
    
    Една от алтернативите би била да изучаваме венян, общия̌т писмен език на Китай, Япония, Корея и Виетнам в близкото и по-далечното минало, и да зубрим цитатите на Конфуций и Лао Цзъ. Интересно би било наистина, но това не е нашата цивилизация.
    
    Друга алтернатива би била да се занимаваме със староиндийския̌т език санскрит, и да изучаваме Махабхарата, Рамаяна и основите на будизмът. Интересно - но и това не е нашата цивилизация.
    
    Трета алтернатива би била да си мислим, че нашата цивилизация започва от нас, че едва мама и тате са излезли на полето и на широкия̌т друм, а дядо и баба са живели още в гората.
    
    А кое е нашата цивилизация? Това е европейската християнска цивилизация. Към нея принадлежим. Към нея са принадлежали предците ни повече от две хилядолетия.
    
    Римската цивилизация не само е предтеча на нашата цивилизация, тя е нашата цивилизация. Тя е старата форма на нашата цивилизация. Нашата цивилизация е съвременната форма именно на римската цивилизация. Римската цивилизация става елинистична и попива всички напредничави идеи. Римската цивилизация става Християнска и вече две хилядолетия слави единия̌т Бог-творец. Римската, т.е. нашата, цивилизация разпространява Християнството и в Новия̌т свят и се налага там.
    
    Налагайки римската култура и римското обществено устройство в по-голямата част на Европа и Средиземноморието, Римската (Ромейската) империя създава общност от европейци-християни. Тази общност не се е разпаднала след угасването на империята. Напротив, тази общност и досега е стопанин на нашата цивилизация. Към тази общност на европейците-християни принадлежим и ние, българите.

  • .. Hide the text ..


• ►► ::christo.tamarin, 2022-08-02 20:26::  History or Propaganda? (.. Display here ..) (.. Show there ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2022-08-02 20:26::  History or Propaganda? (.. Hide ..) (.. Show there ..)

  If all the history you're reading makes you feel warm and cozy and proud, you're not reading history. You're reading propaganda.
  
  History should hurt sometimes. Because it's ugly & harch.

.. to the top ..

---