Принципи на моитѣ възгледи за миналото

.. to the bottom ..

Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото

Възгледитѣ ми за мина̨лото се основават на слѣднитѣ принципи:

• Имперско-цивилизационен принцип.
• Принцип за първостепенната роля на религията.
• Бръсначът на Окам:  Не бива да се привличат нови сѫщности без крайна необходимост.
• Принцип за състоятелността на лингвистическата археология.
• Принципи на Еклесиаста.
• Принципът "Ölmüşten haberi yok/От умрѣ̋лo хабер не чакай": На много въпроси от историята отговор нѣ̋ма и нѣ̋ма да има.
• Принцип за историческия̌т континуум: ако нищо не знаем за дѣдитѣ си, то за прадѣдитѣ си знаем още по-малко.
• Всички принципи на логиката.
• Всички принципи на криминалистиката.

Имперско-цивилизационния̌т принцип се явява традиционен. Опититѣ за прѣразглеђането му сѫ несъстоятелни. Съгласно с този принцип, дрѣвнитѣ Египет и Месопотамия, дрѣвна Гърция и мимолетната империя на Александър Велики, Римската/Ромѣйската империя и империята на Карл Велики имат за историята по-голѣ̋мо значение, отколкото всички остана̨ли събития от онѣзи врѣмена.

Първостепенната роля на религията винѫги трѣ̋бва да се отчита. Религията може да бѫде християнство или ислям, национализъм от 19-ти вѣк или национал-социализъм и интернационал-социализъм (комунизъм) от 20-ти вѣк. Във всички случаи ролята ѝ е огромна, важна, актуална, главна, генерална, животрептяща, жизнена, злободневна, знаменателна, историческа, капитална, кардинална, командна, крайна, коренна, крайѫгълна, крупномащабна, многозначителна, основна, принципиална, приоритетна, рѣшаваща, рѣшителна, сѫдбовна, сѫществена, вѫзлова, фундаментална, централна, епохална (написал съм това с помощта на синонимен рѣчник).

Принципът за състоятелността на лингвистическата археология се противопоставя на нѣ̋кои възгледи срѣд професионални историци за несъстоятелността на историческата лингвистика. Ако изводитѣ на лингвистическата археология противорѣча̨т нa нѣ̋кои твърдения на традиционната история, то по-скоро е нужно послѣднитѣ да се прѣразгледат. Даже ако в нѣ̋кой дрѣвен документ има само лъжливи твърдения, то и в този случай заключенията на лингвистиката въз основа на този документ ще бѫда̨т правдиви. Много добрѣ знам, напримѣр, че въз основа на днешната преса не бих могъл да си създам правилна прѣдстава за настоящето, на което съм свидѣтел, а пък какво остава за мина̨лото. С други думи, бѫдещитѣ поколѣния вѣроятно нѣ̋ма да мога̨т да си създада̨т правилна прѣдстава за нашето настояще въз основа на писменитѣ паметници, които ще им оставим.

Принципитѣ на Еклесиаста {1:9}

Каквото е стана̨ло, това е, което ще стане,
И каквото е било извършено,
това е, което ще се извърши;
И нѣ̋ма нищо ново под слънцето.
Има ли нѣщо, за което може да се каже:
Виж! Това е ново?
То е вече стана̨ло във вѣковетѣ,
които сѫ били прѣди нас.
Не се помня̨т прѣдишнитѣ поколѣния;
Нито ще се помня̨т послѣшнитѣ,
грядущитѣ, поколѣния,..

Първо слѣдствие от принципитѣ на Еклесиаста:

Прѣдцитѣ ни сѫ били сѫщитѣ като нас - нито по-умни, нито по-тѫпи.

Второ слѣдствие от принципитѣ на Еклесиаста:

Тоз, който не разбира настоящето, той не може да разбере и мина̨лото.
Ако не разбираме настоящето, което се развива прѣд очитѣ ни, как можем да се надѣ̋ваме, че ще можем да разберем мина̨лото, което отдавна е мъртво и не реагира на нашитѣ въпроси и на нашитѣ дѣйствия?

Отклонение от принципитѣ на Еклесиаста:

Нѣ̋мало нищо ново под слънцето - има, има ..

Според Еклесиаста,

".. нѣ̋ма нищо ново под слънцето. Има ли нѣщо, за което може да се каже: Виж! Това е ново?"

Има, има.

Ако има нѣщо ново под слънцето, това сѫ новитѣ технологии. Тѣ прѣобразяват свѣтът.

Въпрѣки принципът на Еклесиаста, аз изключвам сѫществуването на високо-технологични цивилизации в мина̨лото. Никога досега не е имало ядрено орѫжие. Никога досега не е имало компютри и глобални комуникации.

.. към началото ..

---

Повечето събития сѫ случайни и скучни.

Относителност има. Напримѣр Римската империя има абсолютно огромно значение за нас, за Срѣдиземноморието, за цѣ̋ла Европа, но никакво значение за Китай и Япония. Относителност има и в това, че голѣ̋ма част от историческия̌т разказ, който се индоктринира, е фантастичен и митологичен. Примѣрно такава е почти цѣ̋лата тематика с така нарѣченитѣ прабългари.

Оспорването на имперско-цивилизационния̌т принцип обикновено цѣли да лѣкува нѣчии комплекси на малоценност или да захранва нѣчии мании за величие. От такива нѣща, мисля̨, че не страдам.

Ако от тематиката за така нарѣченитѣ прабългари се абстрахираме, нищо от послѣдвалитѣ събития в нашата и в свѣтовната история нѣ̋ма нуђа да се промѣня. Накратко, така нарѣченитѣ прабългари фактически нѣ̋мат значение дори за българската история. Ако пък се абстрахираме от цѣ̋лата българска тематика в историята на свѣтът, какво би се промѣнило? Ами кой знае? Погледнато от високо, най-голѣмия̌т принос на България е при християнизацията на Русия. Ако я̨ нѣ̋маше България, не е сигурно, че Русия щѣше да има видът, в който я̨ познаваме. Накратко, България има значение само за Балканитѣ и за Русия. Погледнато от високо, нищожно значение.

Сега да видим какво щѣше да бѫде без Александър Велики и Юлий Цезар.

Да спомена̨ само една нишка:

• {1} Евангелията нѣ̋маше да сѫ на гръцки, а вѣроятно на арамейски,
• {2} Християнството едва ли щѣше да се нарича Християнство, а напримѣр Месианство, и
• {3} сега нѣ̋маше да пишем на познатата кирилица, а на нѣ̋каква писменост подобна на еврейската и арабската.

Александър Велики и Юлий Цезар сѫ оставили слѣди, без тѣ̋х свѣтът щѣше да е друг. Ираклий, царя̌т на ромѣитѣ, сѫщо е оставил слѣда - без Ираклий свѣтът щѣше да е друг. Докато за съврѣменникът му митичния̌т "хан" Кубрат може да се каже, че и без Кубрат свѣтът щѣше да си е сѫщия̌т, и то с нашата България в него. Трѣ̋бва да осъзнаем, че всички европейци сме наслѣдници на Александър Велики и на Юлий Цезар, не само гърцитѣ, фиромлянитѣ-монтешарци или пък италианцитѣ.

И най-важното: ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже.. Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.

И тъй, освѣн скучни, повечето събития сѫ и случайни.

Прѣдставѣте си бразда в земята слѣд силно земетресение. Такава бразда, такава слѣда е така нарѣчената българска история в свѣтовната история, плод на случайнитѣ гѫнки на историята на човѣчеството.

Не сме планина, бразда сме. Но и планина да бѣ̋хме, на стихиитѣ и планинитѣ не издържат.

.. към началото ..

---

Тече, всичко тече, врѣмето нѣ̋ма брѣ̋г и ни влѣче. Нѣ̋ма как. (М.Башева)

Врѣмето си тече и историческитѣ събития изблѣдняват.

Платната на отдалечаващитѣ се към мина̨лото събития чезна̨т зад хоризонтът.

Колкото по-далече назад в мина̨лото е дадено събитие, толкова по-малко и по-нищожно е значението му точно за нас сега.

Аналогия-съпоставка. Изслѣдва се ДНК, за да се докаже връзка међу дѣте и родител. Може да се изслѣдва ДНК, за да се докаже връзка међу внук-внучка и прародител (дѣ̋до-баба). Обаче ДНК-изслѣдването за връзка међу правнук-правнучка и прапрародител (прадѣ̈до-прабаба) най-често е безпрѣдмѣтно - надѣђни резултати нѣ̋ма да се получа̨т. Родството се отдалечава. Значението на такова далечно родство за генофондът на индивидът става все по-малко и по-нищожно. Всѣки индивид е плод на родителитѣ си, на майка си и на баща си, прѣди всичко.

Нашия̌т (или Вашия̌т, на Вас младитѣ) 21-ви вѣк е плод на нашия̌т 20-ти вѣк, прѣди всичко. Да, 20-ти вѣк е плод на 19-ти вѣк, но събитията от 20-ти вѣк най-често засѣнчват, скриват, дори отмѣнят събитията от прѣднитѣ вѣкове.

В частност, събитията отпрѣди хилядолѣтия имат нищожно значение точно за нас сега. Нищожно. Никакво. Нужно е уточнение все пак, понеже по-горѣ съм писал:

Напримѣр Римската империя има абсолютно огромно значение за нас, за Срѣдиземноморието, за цѣ̋ла Европа, ..

Да, Римската империя има огромно значение за нас, но само защото сме и доколкото сме срѣдиземноморци и европейци. Не и специално за нас българитѣ.

В този дух, така нарѣченото "турско робство" има значение за нас, но само защото сме балкански християни и доколкото сме християни.

Нашия̌т 20-ти вѣк практически е заличил всички послѣдици от така нарѣченото "турско робство". Останали сѫ само послѣдици от събитието, нарѣчено "Освобођение на България", което е от 19-ти вѣк. Прѣдупрѣђавам Ви, че този или слѣдващия̌т вѣк мога̨т и тѣ̋х да залича̨т.

Слѣд като историческитѣ събития от по-далечното мина̨ло имат сега за нас нищожно значение, струва ли си изобщо да изучаваме история?

• Да. За да задоволим любопитството си. Да тѫрсим обяснения чрѣз анализ на събитията. Да си извличаме поуки, за да не повтаряме грѣшки.
• И не. Не за да си тѫрсим оправдания в мина̨лото за днешнитѣ си несрѣти. Не за да си го лѣкуваме комплексът за малоцѣнност с разкази за славно мина̨ло.

.. към началото ..

---

Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18:: Прѣпратка: Още за мина̨лото, нашето.


• ►► ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Принципи за сътворяване на история за вѫтрeшна употрѣба (.. покажи ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Принципи за сътворяване на история за вѫтрeшна употрѣба (.. скрий ..)

  Тука давам извадка от статия на Александър Франгуланди, която показва до какви извращения може да се стигне, ако не се слѣдват принципитѣ, към които аз се придържам.

  Принципы построения "внутренней" истории
  
  Для понимания возникающих противоречий между "внешней" и "внутренней" историями, а также целей "внутренних" историков, перечислим основные принципы, которые лежат в основании "внутренней" истории Грузии (но не только Грузии):

  
  
  • 1. Все племена, жившие в древности на территории современной Грузии и вблизи её пределов, были грузинскими (причем грузинами считаются все племена, принадлежащие к картвельской языковой группе, даже если они не способны понимать друг друга).
  
  
  • 2. Грузинские племена на всех этапах исторического развития (начиная буквально с каменного века) всегда представляли собой некоторую осознанную культурную общность, называемую грузинским народом.
  
  
  • 3. В древности грузинские племена занимали гораздо большую территорию, чем территория современной Грузии, а затем были потеснены другими племенами, в частности, и теми, что живут здесь ныне (абхазами, осетинами, армянами, турками, русскими, азербайджанцами, дагестанцами и др.).
  
  
  • 4. Все памятники истории на территории современной Грузии, а также вблизи её пределов, в местах "прежнего" обитания грузинского племени, принадлежат грузинскому народу.
  
  
  • 5. Никто не оказывал на грузин культурного влияния; они всегда, изначально были совершенно самостоятельны в своём развитии и сами оказывали существенное и решающее влияние на все окружающие и более удаленные народы.
  
  
  • 6. С незапамятных времён грузины стремились к объединению в одно могучее государство.
  
  
  • 7. Исторической Грузией считается территория времени царицы Тамары, т.е. времени наибольшего расцвета Грузии, когда, благодаря успешным завоеваниям, Грузия недолгое время включала большую часть Закавказья и даже как будто выходила в районы Северного Кавказа.
  
  
  • 8. Если факты не укладываются в предыдущие принципы, то они не верны: их либо игнорируют, либо трактуют согласно требованиям этих принципов.

  Покажи прѣвод на български.    Принципы построения "внутренней" истории удалить.
  

  (Скрий го прѣводът) Принципи за построяване на "вѫтрeшна" история
  
  За да разберем възникващитѣ противорѣчия међу "външната" и "вѫтрeшната" истории, а така сѫщо да разберем цѣлитѣ на "вѫтрeшнитѣ" историци, ще изброим основнитѣ принципи, които лежа̨т в основата на "вѫтрeшната" история на Грузия (но не само на Грузия):

  
  
  • 1. Всички племена, живѣли в дрѣвността на територията на съврѣменна Грузия и в близост до границите ѝ, сѫ били грузински (като при това за грузинци се считат и всички племена, принадлежащи към картвелската езикова група, даже ако тѣ не мога̨т да се разбират едни други).
  
  
  • 2. Грузинскитѣ племена на всички етапи от историческото развитие (започвайки буквално от каменния̌т вѣк) винѫги сѫ прѣдставлявали нѣ̋каква осъзната културна общност, наричана грузински народ.
  
  
  • 3. В дрѣвността грузинскитѣ племена заемали територия, много по-обширна от територията на съврѣменна Грузия, но слѣд това сѫ били изтѣснени от други племена, в частност и от тѣзи, които живѣя̨т там сега (абхазци, осетинци, арменци, турци, руснаци, азѣрбайџанци, дагестанци и др.).
  
  
  • 4. Всички исторически паметници на територията на съврѣменна Грузия, а сѫщо така в близост до границите ѝ, в мѣстата, които грузинскитѣ племена обитавали "прѣди", принадлежа̨т на грузинския̌т народ.
  
  
  • 5. Никой не е оказвал културно влияние на грузинцитѣ; тѣ всѣ̋кога, изначално сѫ били съвършено самостоятелни в развитието си и сами сѫ оказвали сѫществено и рѣшаващо влияние на всички околни и по-далечни народи.
  
  
  • 6. От незапомнени врѣмена грузинцитѣ сѫ се стремили към обединение в една могѫща държава.
  
  
  • 7. За историческа Грузия се счита територията от врѣмето на царица Тамара, т.е. врѣмето на най-голѣ̋м разцвѣт на Грузия, когато благодарение на успѣшнитѣ завоевания Грузия за кратко врѣме е включвала голѣ̋ма част от Закавказието (Южен Кавказ) и даже като че ли е излизала и в районитѣ на Сѣверен Кавказ.
  
  
  • 8. Ако фактитѣ не се вмѣстват в прѣдишнитѣ принципи, то тѣ са̨ невѣрни. Такива факти или се игнорират, или се тълкуват съгласно с изискванията на тѣзи принципи.

  (Скрий го прѣводът на български)



• ►► ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • Стефан Кичев: Един различен поглед върху историята: история на иновацията
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
  • Стефан Кичев: Един различен поглед върху историята: история на иновацията
  
  
  • Историята, която ни се прѣподава в училище и която ни се прѣдставя от ежедневнитѣ медии, най-вече се състои от политически събития, процеси и лидери. Ходът на световната история се разглеђа прѣз цѣлия̌т низ от политически процеси, включващи декларации, революции и избори. Така напрѣдъкът в нея̨ се измѣрва прѣз призмата на дѣйствията на политическитѣ лица.
  
  
  • Тѣ заемат главна роля в нашето разглеђане на историята и в днешно врѣме нѣ̋ма да се намѣри човѣк, нечувал за Френската революция от 1789 г. или за Октомврийската революция от 1917 г., или пък за Вестфалския̌т мирен договор, който ги прѣдхођа. Все епизоди на историята, водени от политически лица с политическо значение. Общото међу тѣ̋х е, че сѫ значими събития в строежът и управлението на днешнитѣ държави. Тѣ сѫ историята на държавници, военни лидери и революционери, оглавяващи обществено-социални движения. Считаме тѣ̋х за двигателитѣ на историята, подтикващи ни към развитие, растеж и еволюция.

  • История не на политическата, а на икономическата иновация

  • Икономистът от австрийската икономическа школа Лудвиг Фон Мизес резюмира историята по следния̌т начин:
  
  
  • Историята прѣдставлява свѣдения за човѣшко дѣйствие. Човѣшкото дѣйствие е съзнателното усилие на човѣкът да замѣни неудовлетворителни обстоятелства с по-удовлетворителни. [1]
  
  
  • Човѣшкото дѣйствие се състои както от промѣни и движения, подети с цѣлта да се подобри общото състояние на хората в политическо отношение, така и от нововъведения и промѣни в икономическо отношение, подети от прѣдприемачи, изобрѣтатели и най-обикновени грађани. Тѣ бѣлѣжа̨т нашата история и, въпрѣки че не наблѣ̋гаме толкова върху тѣ̋х, все пак оставят своята слѣда в животът ни; често по начини, за които не подозираме.
  
  
  • Всички тѣзи обикновени грађани прѣз историята сѫ продължавали нормалния̌т си живот и работа, въпрѣки броженията в политическата сцена, и сѫ прѣдоставяли на обществото голѣ̋мо разнообразие от стоки и услуги, както и много нови работни мѣста. Срѣд тѣ̋х се открояват прѣдприемачи и изобрѣтатели, които със собствени срѣдства сѫ повлиявали на съграђанитѣ си и сѫ промѣняли тѣхния̌т живот. Нека разгледаме нѣ̋колко такива примѣри.

  • Три иновации с безпрецедентен ефект върху нашия̌т живот

  • На 08.05.1858 г. е проведен първия̌т успѣшен трансатлантически телеграф от кралица Виктория към президентът Џеймс Бюканън. Прѣз 1908 г. пък на пазарът е пуснат първия̌т модел Т FORD, изработен във фабрикитѣ на Хенри Форд в Детройт. Той е прѣдставлявал първия̌т автомобил, достѫпен за обикновения̌т човѣк.
  
  
  • Прѣз 1990 година британския̌т прѣдприемач Тим Бърнърс-Лий основава първия̌т World Wide Web (световната мрѣжа), който е прѣдставлявал наченкитѣ на интернетът, използван повсемѣстно от цѣлия̌т свѣ̋т днешно врѣме. Подобни събития сѫ непознати за повечето хора, както и не се наблѣ̋га толкова върху самитѣ дати в училище, въпрѣки поголовното влияние, което сѫ имали върху животитѣ ни. Нѣщо, което се забѣлѣ̋зва от лекциитѣ на Стивън Дейвис. [2] Той започва всѣ̋ка една с паралелно изређане на произволни дати (в хронологичен ред) от историята ни. Винѫги датитѣ, свързани с политически събития, получават отклик от ау̌диторията, докато тѣзи, свързани с изобрѣтения и прѣдприемачески успѣхи срѣщат мълчание.
  
  
  • Според американския̌т историк Стивън Дейвис подобни събития сѫ не само важни колкото и политическитѣ значими моменти в историята ни, но и в нѣ̋кои аспекти до много по-голѣ̋ма степен сѫ дали форма на свѣтът, в който живѣем. Въпрос на дебат е коя страна на историята заема по-важна роля, но си заслужава да разгледаме именно тази, посветена на частнитѣ усилия за прогрес, благоденствие и богатство, сподѣлено от всички потрѣбители. Нека вземем за примѣр първата дата:

  • Първата телекомуникационна революция

  • Прѣди появата на телеграфът най-бързия̌т начин, по който си можѣл да пратиш писмо на дълго разстояние, е било на гърбът на галопиращ кон или на бордът на кораб. За да пратиш писмо от Европа прѣз океанът до Америка е трѣ̋бвало да използваш кораб, което е отнемало най-малко 10 дни, както и е сѫществувал немалкия̌т шанс корабът да потъне. За това и хората допрѣди 19 вѣк сѫ били крайно внимателни на кои кораби се качват.
  
  
  • Изведнъж благодарение на телеграфът става възможно да пратиш съобщение, и то да бѫде получено на минутата, в която пожелаеш. Това води до изключителни промѣни, както и до появяването на нѣща, немислими в мина̨лото; позволява за първи пѫт в историята разгръщането на свѣтовни империи, управлявани от центърът си по бърз и ефикасен начин.
  
  
  • Според Стивън Дейвис голѣ̋ма роля за разширяването на Британската империя към Индия е имало именно създаването на телеграфът и несъизмѣримото намаляване на врѣмето, нужно за доставяне на съобщения при дълги разстояния.

  • Как евтинитѣ автомобили промѣнят животът на обикновения̌т човѣк

  • Другия̌т примѣр е началото на масовото производство на коли. Неописуемо е какво влияние е имала върху животът на повечето хора в градоветѣ възможността да си купуват коли на ниски и достѫпни цени. [3] Форд моделът към 1913 г. се е равнявал на четири работнически заплати. [4]
  
  
  • Допрѣди колата, хората, живѣещи в градоветѣ, сѫ били малко или много ограничени от разстояние, тъй като в повечето случаи единствената им опция е била да вървя̨т пеша, което е отнемало сериозна доза врѣме и енергия. [5] Можѣло е да се използва и кон (или карета), но то е било привилегия за богатитѣ, както и е оставяло слѣд себе си отпадък, което се е прѣвръщало в проблем за градското управление. [6]
  
  
  • Работни мѣста, които допрѣди това сѫ били възпрѣпятствани от дълго разстояние, започват да сѫ достѫпни и да прѣдоставят на населенията още по-голѣ̋мо разнообразие в печеленето на доход. По този начин свързаността на хората от различни части на градоветѣ, държавитѣ, че дори и континентитѣ, на които живѣя̨т, се е повишила драстично, позволявайки все по-надигащата се социална и икономическа интеграция. Не на послѣдно мѣ̋сто и появата на интернетът, която има революционен ефект върху потокът, складирането и обработката на информация, както и върху бизнес-индустрията; на практика прѣобразява животът ни във всѣки един аспект.

  • Какво е общото међу всички тѣзи събития?

  • На първо врѣме забѣлѣ̋зваме, че всички тѣзи събития прѣдставляват една или друга форма на иновация, при която прѣдприемчиви хора, подтикнати от желанието да улесня̨т и подобря̨т условията на живот, възобновяват различни наши всѣкидневни практики по необратими начини. Всички тѣзи събития бѣлѣжа̨т увеличаване на разнообразието от житейски прѣживявания, които хората мога̨т да изпитат, т.е. прави ги масово по-мобилни и по-свързани един с друг.
  
  
  • Допрѣди това социалнитѣ постройки на обществата сѫ се диктували от обстоятелства отвъд контролът на обикновения̌т човѣк. От главно значение е било къдѣ си се родил и кои сѫ ти родителитѣ – тѣзи фактори сѫ прѣдопределяли и значително ограничавали развитието на животът ти. Но с навлизането на всички тѣзи иновативни стоки и услуги изниква възможността хората да избѣ̋гат от прѣдѣлитѣ, поставени от прѣдопрѣдѣлени факти, и да реализират пълния̌т си потенциал.
  
  
  • Рѣшението как да протече животът им, както и изборът им на кариера все повече се прѣнася в рѫцетѣ на обикновенитѣ грађани и по този начин дава тласък на ново развитие на обществата, което започва отдолу-нагорѣ, вмѣсто да слѣдва диктовкитѣ на управленческа класа, притежаваща цѣлия̌т контрол върху социалната мобилност.
  
  
  • Постепенно нѣща, които в мина̨лото сѫ се считали за привилегия, с която сѫ удостоени малцина души, се прѣвръщат в стоки и услуги, достѫпни за всѣки, независимо от неговия̌т статут.
  
  
  • За американския̌т историк Стивън Дейвис тѣзи събития сѫ важни колкото политическитѣ процеси и строенето на държавитѣ прѣз историята. Тѣ изразяват вѣчния̌т стремеж към подобряване и усъвършенстване на човѣшкия̌т живот, чрѣз свободомислие и иновация. Всички подобни икономически напрѣдъци сѫ пробивали староврѣмски прѣдѣли, наложени от фактори като националност, раса или религия, и сѫ обединявали хората в свѣтовната търговия на стоки и услуги.
  
  
  • Прѣпратки:
    • [1] Лудвиг фон Мизес. Теория и История. 224 стр.
    • [2] https://www.youtube.com/watch?v=K460eqYBio4&t=2120s Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies
    • [3] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [4] Georgano, G. N. (2000). Vintage Cars 1886 to 1930.
    • [5] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [6] Waste and Want: A social History of Trash
  
  
  • .. скрий текстът на Стефан Кичев за историята на иновацията като различен поглед върху историята ..


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-01-14 21:10::
  • Прѣпратка: Съпоставка међу академичната история и чалга-историята.


• ►► ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • Христо Тамарин: Защо е важно изучаването на римската култура?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
  • Христо Тамарин: Защо е важно изучаването на римската култура?

  • А дали пък изобщо нѣ̋кой се съмнява във важността на изучаването на римската култура? Ако има такива, струва ми се, че лесно ще ги убѣдим, като покажем значението на римската култура за нас и посочим алтернативитѣ.
    
    Една от алтернативитѣ би била да изучаваме венян, общия̌т писмен език на Китай, Япония, Корея и Виетнам в близкото и по-далечното мина̨ло, и да зубрим цитатитѣ на Конфуций и Лао Цзъ. Интересно би било наистина, но това не е нашата цивилизация.
    
    Друга алтернатива би била да се занимаваме със староиндийския̌т език санскрит, и да изучаваме Махабхарата, Рамаяна и основитѣ на будизмът. Интересно - но и това не е нашата цивилизация.
    
    Трета алтернатива би била да си мислим, че нашата цивилизация започва от нас, че едва мама и тате сѫ излѣзли на полето и на широкия̌т друм, а дѣ̋до и баба сѫ живѣли още в гората.
    
    А кое е нашата цивилизация? Това е европейската християнска цивилизация. Към нея̨ принадлѣжим. Към нея̨ сѫ принадлѣжали прѣдцитѣ ни повече от двѣ хилядолѣтия.
    
    Римската цивилизация не само е прѣдтеча на нашата цивилизация, тя е нашата цивилизация. Тя е старата форма на нашата цивилизация. Нашата цивилизация е съврѣменната форма именно на римската цивилизация. Римската цивилизация става елинистична и попива всички напрѣдничави идеи. Римската цивилизация става Християнска и вече двѣ хилядолѣтия слави единия̌т Бог-творец. Римската, т.е. нашата, цивилизация разпространява Християнството и в Новия̌т свѣ̋т и се налага там.
    
    Налагайки римската култура и римското обществено устройство в по-голѣ̋мата част на Европа и Срѣдиземноморието, Римската (Ромейската) империя създава общност от европейци-християни. Тази общност не се е разпадна̨ла слѣд угасването на империята. Напротив, тази общност и досега е стопанин на нашата цивилизация. Към тази общност на европейцитѣ-християни принадлѣжим и ние, българитѣ.

  • .. скрий го текстът за важността на изучаването на римската култура ..

.. към началото ..

---

.. to the bottom ..

Принципи на моитe възгледи за миналото

Възгледите ми за мина̨лото се основават на следните принципи:

• Имперско-цивилизационен принцип.
• Принцип за първостепенната роля на религията.
• Бръсначът на Окам:  Не бива да се привличат нови съ̨щности без крайна необходимост.
• Принцип за състоятелността на лингвистическата археология.
• Принципи на Еклесиаста.
• Принципът "Ölmüşten haberi yok/От умря̋лo хабер не чакай": На много въпроси от историята отговор ня̋ма и ня̋ма да има.
• Принцип за историческия̌т континуум: ако нищо не знаем за дедите си, то за прадедите си знаем още по-малко.
• Всички принципи на логиката.
• Всички принципи на криминалистиката.

Имперско-цивилизационния̌т принцип се явява традиционен. Опитите за преразглеждането му са несъстоятелни. Съгласно с този принцип, древните Египет и Месопотамия, древна Гърция и мимолетната империя на Александър Велики, Римската/Ромейската империя и империята на Карл Велики имат за историята по-голя̋мо значение, отколкото всички остана̨ли събития от онези времена.

Първостепенната роля на религията винаги тря̋бва да се отчита. Религията може да бъ̨де християнство или ислям, национализъм от 19-ти век или национал-социализъм и интернационал-социализъм (комунизъм) от 20-ти век. Във всички случаи ролята ѝ е огромна, важна, актуална, главна, генерална, животрептяща, жизнена, злободневна, знаменателна, историческа, капитална, кардинална, командна, крайна, коренна, крайъ̨гълна, крупномащабна, многозначителна, основна, принципиална, приоритетна, решаваща, решителна, съ̨дбовна, съ̨ществена, въ̨злова, фундаментална, централна, епохална (написал съм това с помощта на синонимен речник).

Принципът за състоятелността на лингвистическата археология се противопоставя на ня̋кои възгледи сред професионални историци за несъстоятелността на историческата лингвистика. Ако изводите на лингвистическата археология противореча̨т нa ня̋кои твърдения на традиционната история, то по-скоро е нужно последните да се преразгледат. Даже ако в ня̋кой древен документ има само лъжливи твърдения, то и в този случай заключенията на лингвистиката въз основа на този документ ще бъ̨да̨т правдиви. Много добре знам, например, че въз основа на днешната преса не бих могъл да си създам правилна представа за настоящето, на което съм свидетел, а пък какво остава за мина̨лото. С други думи, бъ̨дещите поколения вероятно ня̋ма да мога̨т да си създада̨т правилна представа за нашето настояще въз основа на писмените паметници, които ще им оставим.

Принципите на Еклесиаста {1:9}

Каквото е стана̨ло, това е, което ще стане,
И каквото е било извършено,
това е, което ще се извърши;
И ня̋ма нищо ново под слънцето.
Има ли нещо, за което може да се каже:
Виж! Това е ново?
То е вече стана̨ло във вековете,
които са били преди нас.
Не се помня̨т предишните поколения;
Нито ще се помня̨т послешните,
грядущите, поколения,..

Първо следствие от принципите на Еклесиаста:

Предците ни са били съ̨щите като нас - нито по-умни, нито по-тъ̨пи.

Второ следствие от принципите на Еклесиаста:

Тоз, който не разбира настоящето, той не може да разбере и мина̨лото.
Ако не разбираме настоящето, което се развива пред очите ни, как можем да се надя̋ваме, че ще можем да разберем мина̨лото, което отдавна е мъртво и не реагира на нашите въпроси и на нашите действия?

Отклонение от принципите на Еклесиаста:

Ня̋мало нищо ново под слънцето - има, има ..

Според Еклесиаста,

".. ня̋ма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново?"

Има, има.

Ако има нещо ново под слънцето, това са новите технологии. Те преобразяват светът.

Въпреки принципът на Еклесиаста, аз изключвам съ̨ществуването на високо-технологични цивилизации в мина̨лото. Никога досега не е имало ядрено оръ̨жие. Никога досега не е имало компютри и глобални комуникации.

.. към началото ..

---

Повечето събития са̨ случайни и скучни.

Относителност има. Например Римската империя има абсолютно огромно значение за нас, за Средиземноморието, за ця̋ла Европа, но никакво значение за Китай и Япония. Относителност има и в това, че голя̋ма част от историческия̌т разказ, който се индоктринира, е фантастичен и митологичен. Примерно такава е почти ця̋лата тематика с така наречените прабългари.

Оспорването на имперско-цивилизационния̌т принцип обикновено цели да лекува нечии комплекси на малоценност или да захранва нечии мании за величие. От такива неща, мисля̨, че не страдам.

Ако от тематиката за така наречените прабългари се абстрахираме, нищо от последвалите събития в нашата и в световната история ня̋ма нужда да се променя. Накратко, така наречените прабългари фактически ня̋мат значение дори за българската история. Ако пък се абстрахираме от ця̋лата българска тематика в историята на светът, какво би се променило? Ами кой знае? Погледнато от високо, най-големия̌т принос на България е при християнизацията на Русия. Ако я̨ ня̋маше България, не е сигурно, че Русия щеше да има видът, в който я̨ познаваме. Накратко, България има значение само за Балканите и за Русия. Погледнато от високо, нищожно значение.

Сега да видим какво щеше да бъ̨де без Александър Велики и Юлий Цезар.

Да спомена̨ само една нишка:

• {1} Евангелията ня̋маше да са на гръцки, а вероятно на арамейски,
• {2} Християнството едва ли щеше да се нарича Християнство, а например Месианство, и
• {3} сега ня̋маше да пишем на познатата кирилица, а на ня̋каква писменост подобна на еврейската и арабската.

Александър Велики и Юлий Цезар са оставили следи, без тя̋х светът щеше да е друг. Ираклий, царя̌т на ромеите, съ̨що е оставил следа - без Ираклий светът щеше да е друг. Докато за съвременникът му митичния̌т "хан" Кубрат може да се каже, че и без Кубрат светът щеше да си е съ̨щия̌т, и то с нашата България в него. Тря̋бва да осъзнаем, че всички европейци сме наследници на Александър Велики и на Юлий Цезар, не само гърците, фиромляните-монтешарци или пък италианците.

И най-важното: ние, българите, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже.. Съ̨щите сме си като другите балкански народи, досущ сме като тя̋х, те с нищо не ни превъзхождат, нито пък ние тя̋х с нещо ги превъзхождаме.

И тъй, освен скучни, повечето събития са̨ и случайни.

Представете си бразда в земята след силно земетресение. Такава бразда, такава следа е така наречената българска история в световната история, плод на случайните гъ̨нки на историята на човечеството.

Не сме планина, бразда сме. Но и планина да бя̋хме, на стихиите и планините не издържат.

.. към началото ..

---

Тече, всичко тече, времето ня̋ма бря̋г и ни влече. Ня̋ма как. (М.Башева)

Времето си тече и историческите събития избледняват.

Платната на отдалечаващите се към мина̨лото събития чезна̨т зад хоризонтът.

Колкото по-далече назад в мина̨лото е дадено събитие, толкова по-малко и по-нищожно е значението му точно за нас сега.

Аналогия-съпоставка. Изследва се ДНК, за да се докаже връзка между дете и родител. Може да се изследва ДНК, за да се докаже връзка между внук-внучка и прародител (дя̋до-баба). Обаче ДНК-изследването за връзка между правнук-правнучка и прапрародител (прадя̋до-прабаба) най-често е безпредметно - надеждни резултати ня̋ма да се получа̨т. Родството се отдалечава. Значението на такова далечно родство за генофондът на индивидът става все по-малко и по-нищожно. Всеки индивид е плод на родителите си, на майка си и на баща си, преди всичко.

Нашия̌т (или Вашия̌т, на Вас младите) 21-ви век е плод на нашия̌т 20-ти век, преди всичко. Да, 20-ти век е плод на 19-ти век, но събитията от 20-ти век най-често засенчват, скриват, дори отменят събитията от предните векове.

В частност, събитията отпреди хилядолетия имат нищожно значение точно за нас сега. Нищожно. Никакво. Нужно е уточнение все пак, понеже по-горе съм писал:

Например Римската империя има абсолютно огромно значение за нас, за Средиземноморието, за ця̋ла Европа, ..

Да, Римската империя има огромно значение за нас, но само защото сме и доколкото сме средиземноморци и европейци. Не и специално за нас българите.

В този дух, така нареченото "турско робство" има значение за нас, но само защото сме балкански християни и доколкото сме християни.

Нашия̌т 20-ти век практически е заличил всички последици от така нареченото "турско робство". Останали са само последици от събитието, наречено "Освобождение на България", което е от 19-ти век. Предупреждавам Ви, че този или следващия̌т век мога̨т и тя̋х да залича̨т.

След като историческите събития от по-далечното мина̨ло имат сега за нас нищожно значение, струва ли си изобщо да изучаваме история?

• Да. За да задоволим любопитството си. Да тъ̨рсим обяснения чрез анализ на събитията. Да си извличаме поуки, за да не повтаряме грешки.
• И не. Не за да си тъ̨рсим оправдания в мина̨лото за днешните си несрети. Не за да си го лекуваме комплексът за малоценност с разкази за славно мина̨ло.

.. към началото ..

---

Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18:: Препратка: Още за мина̨лото, нашето.


• ►► ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Принципи за сътворяване на история за въ̨трешна употреба (.. покажи ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Принципи за сътворяване на история за въ̨трешна употреба (.. скрий ..)

  Тука давам извадка от статия на Александър Франгуланди, която показва до какви извращения може да се стигне, ако не се следват принципите, към които аз се придържам.

  Принципы построения "внутренней" истории
  
  Для понимания возникающих противоречий между "внешней" и "внутренней" историями, а также целей "внутренних" историков, перечислим основные принципы, которые лежат в основании "внутренней" истории Грузии (но не только Грузии):

  
  
  • 1. Все племена, жившие в древности на территории современной Грузии и вблизи её пределов, были грузинскими (причем грузинами считаются все племена, принадлежащие к картвельской языковой группе, даже если они не способны понимать друг друга).
  
  
  • 2. Грузинские племена на всех этапах исторического развития (начиная буквально с каменного века) всегда представляли собой некоторую осознанную культурную общность, называемую грузинским народом.
  
  
  • 3. В древности грузинские племена занимали гораздо большую территорию, чем территория современной Грузии, а затем были потеснены другими племенами, в частности, и теми, что живут здесь ныне (абхазами, осетинами, армянами, турками, русскими, азербайджанцами, дагестанцами и др.).
  
  
  • 4. Все памятники истории на территории современной Грузии, а также вблизи её пределов, в местах "прежнего" обитания грузинского племени, принадлежат грузинскому народу.
  
  
  • 5. Никто не оказывал на грузин культурного влияния; они всегда, изначально были совершенно самостоятельны в своём развитии и сами оказывали существенное и решающее влияние на все окружающие и более удаленные народы.
  
  
  • 6. С незапамятных времён грузины стремились к объединению в одно могучее государство.
  
  
  • 7. Исторической Грузией считается территория времени царицы Тамары, т.е. времени наибольшего расцвета Грузии, когда, благодаря успешным завоеваниям, Грузия недолгое время включала большую часть Закавказья и даже как будто выходила в районы Северного Кавказа.
  
  
  • 8. Если факты не укладываются в предыдущие принципы, то они не верны: их либо игнорируют, либо трактуют согласно требованиям этих принципов.
  
  

  Покажи превод на български.    Принципы построения "внутренней" истории удалить.
  

  (Скрий го преводът) Принципи за построяване на "въ̨трешна" история
  
  За да разберем възникващите противоречия между "външната" и "въ̨трешната" истории, а така съ̨що да разберем целите на "въ̨трешните" историци, ще изброим основните принципи, които лежа̨т в основата на "въ̨трешната" история на Грузия (но не само на Грузия):

  
  
  • 1. Всички племена, живели в древността на територията на съвременна Грузия и в близост до границите ѝ, са̨ били грузински (като при това за грузинци се считат и всички племена, принадлежащи към картвелската езикова група, даже ако те не мога̨т да се разбират едни други).
  
  
  • 2. Грузинските племена на всички етапи от историческото развитие (започвайки буквално от каменния̌т век) винаги са̨ представлявали ня̋каква осъзната културна общност, наричана грузински народ.
  
  
  • 3. В древността грузинските племена заемали територия, много по-обширна от територията на съвременна Грузия, но след това са̨ били изтеснени от други племена, в частност и от тези, които живея̨т там сега (абхазци, осетинци, арменци, турци, руснаци, азербайджанци, дагестанци и др.).
  
  
  • 4. Всички исторически паметници на територията на съвременна Грузия, а съ̨що така в близост до границите ѝ, в местата, които грузинските племена обитавали "преди", принадлежа̨т на грузинския̌т народ.
  
  
  • 5. Никой не е оказвал културно влияние на грузинците; те вся̋кога, изначално са̨ били съвършено самостоятелни в развитието си и сами са̨ оказвали съ̨ществено и решаващо влияние на всички околни и по-далечни народи.
  
  
  • 6. От незапомнени времена грузинците са̨ се стремили към обединение в една могъ̨ща държава.
  
  
  • 7. За историческа Грузия се счита територията от времето на царица Тамара, т.е. времето на най-голя̋м разцвет на Грузия, когато благодарение на успешните завоевания Грузия за кратко време е включвала голя̋ма част от Закавказието (Южен Кавказ) и даже като че ли е излизала и в районите на Северен Кавказ.
  
  
  • 8. Ако фактите не се вместват в предишните принципи, то те са̨ неверни. Такива факти или се игнорират, или се тълкуват съгласно с изискванията на тези принципи.

  (Скрий го преводът на български)



• ►► ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • Стефан Кичев: Един различен поглед върху историята: история на иновацията
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
  • Стефан Кичев: Един различен поглед върху историята: история на иновацията
  
  
  • Историята, която ни се преподава в училище и която ни се представя от ежедневните медии, най-вече се състои от политически събития, процеси и лидери. Ходът на световната история се разглежда през целият низ от политически процеси, включващи декларации, революции и избори. Така напредъкът в нея се измерва през призмата на действията на политическите лица.
  
  
  • Те заемат главна роля в нашето разглеждане на историята и в днешно време няма да се намери човек, нечувал за Френската революция от 1789 г. или Октомврийската революция от 1917 г., или пък Вестфалският мирен договор, който ги предхожда. Все епизоди на историята, водени от политически лица с политическо значение. Общото между тях е, че са значими събития в строежът и управлението на днешните държави. Те са историята на държавници, военни лидери и революционери, оглавяващи обществено-социални движения. Считаме тях за двигателите на историята, подтикващи ни към развитие, растеж и еволюция.

  • История не на политическата, а на икономическата иновация

  • Икономистът от австрийската икономическа школа Лудвиг Фон Мизес резюмира историята по следният начин:
  
  
  • Историята представлява сведения за човешко действие. Човешкото действие е съзнателното усилие на човекът да замени неудовлетворителни обстоятелства с по-удовлетворителни. [1]
  
  
  • Човешкото действие се състои както от промени и движения, подети с целта да се подобри общото състояние на хората в политическо отношение, така и от нововъведения и промени в икономическо отношение, подети от предприемачи, изобретатели и най-обикновени граждани. Те бележат нашата история и, въпреки че не наблягаме толкова върху тях, все пак оставят своята следа в животът ни; често по начини, за които не подозираме.
  
  
  • Всички тези обикновени граждани през историята са продължавали нормалният си живот и работа, въпреки броженията в политическата сцена, и са предоставяли на обществото голямо разнообразие от стоки и услуги, както и много нови работни места. Сред тях се открояват предприемачи и изобретатели, които със собствени средства са повлиявали на съгражданите си и са променяли техният живот. Нека разгледаме няколко такива примери.

  • Три иновации с безпрецедентен ефект върху нашият живот

  • На 08.05.1858 г. е проведен първият успешен трансатлантически телеграф от кралица Виктория към президентът Джеймс Бюканън. През 1908 г. пък на пазарът е пуснат първият модел Т FORD, изработен във фабриките на Хенри Форд в Детройт. Той е представлявал първият автомобил, достъпен за обикновеният човек.
  
  
  • През 1990 година британският предприемач Тим Бърнърс-Лий основава първият World Wide Web (световната мрежа), който е представлявал наченките на интернетът, използван повсеместно от целият свят днешно време. Подобни събития са непознати за повечето хора, както и не се набляга толкова върху самите дати в училище, въпреки поголовното влияние, което са имали върху животите ни. Нещо, което се забелязва от лекциите на Стивън Дейвис. [2] Той започва всяка една с паралелно изреждане на произволни дати (в хронологичен ред) от историята ни. Винаги датите, свързани с политически събития, получават отклик от ау̌диторията, докато тези, свързани с изобретения и предприемачески успехи срещат мълчание.
  
  
  • Според американският историк Стивън Дейвис подобни събития са не само важни колкото и политическите значими моменти в историята ни, но и в някои аспекти до много по-голяма степен са дали форма на светът, в който живеем. Въпрос на дебат е коя страна на историята заема по-важна роля, но си заслужава да разгледаме именно тази, посветена на частните усилия за прогрес, благоденствие и богатство, споделено от всички потребители. Нека вземем за пример първата дата:

  • Първата телекомуникационна революция

  • Преди появата на телеграфът най-бързият начин, по който си можел да пратиш писмо на дълго разстояние, е било на гърбът на галопиращ кон или на бордът на кораб. За да пратиш писмо от Европа през океанът до Америка е трябвало да използваш кораб, което е отнемало най-малко 10 дни, както и е съществувал немалкият шанс корабът да потъне. За това и хората допреди 19 век са били крайно внимателни на кои кораби се качват.
  
  
  • Изведнъж благодарение на телеграфът става възможно да пратиш съобщение, и то да бъде получено на минутата, в която пожелаеш. Това води до изключителни промени, както и до появяването на неща, немислими в миналото; позволява за първи път в историята разгръщането на световни империи, управлявани от центърът си по бърз и ефикасен начин.
  
  
  • Според Стивън Дейвис голяма роля за разширяването на Британската империя към Индия е имало именно създаването на телеграфът и несъизмеримото намаляване на времето, нужно за доставяне на съобщения при дълги разстояния.

  • Как евтините автомобили променят животът на обикновеният човек

  • Другият пример е началото на масовото производство на коли. Неописуемо е какво влияние е имала върху животът на повечето хора в градовете възможността да си купуват коли на ниски и достъпни цени. [3] Форд моделът към 1913 г. се е равнявал на четири работнически заплати. [4]
  
  
  • Допреди колата, хората, живеещи в градовете, са били малко или много ограничени от разстояние, тъй като в повечето случаи единствената им опция е била да вървят пеша, което е отнемало сериозна доза време и енергия. [5] Можело е да се използва и кон (или карета), но то е било привилегия за богатите, както и е оставяло след себе си отпадък, което се е превръщало в проблем за градското управление. [6]
  
  
  • Работни места, които допреди това са били възпрепятствани от дълго разстояние, започват да са достъпни и да предоставят на населенията още по-голямо разнообразие в печеленето на доход. По този начин свързаността на хората от различни части на градовете, държавите, че дори и континентите, на които живеят, се е повишила драстично, позволявайки все по-надигащата се социална и икономическа интеграция. Не на последно място и появата на интернетът, която има революционен ефект върху потокът, складирането и обработката на информация, както и върху бизнес-индустрията; на практика преобразява животът ни във всеки един аспект.

  • Какво е общото между всички тези събития?

  • На първо време забелязваме, че всички тези събития представляват една или друга форма на иновация, при която предприемчиви хора, подтикнати от желанието да улеснят и подобрят условията на живот, възобновяват различни наши всекидневни практики по необратими начини. Всички тези събития бележат увеличаване на разнообразието от житейски преживявания, които хората могат да изпитат, т.е. прави ги масово по-мобилни и по-свързани един с друг.
  
  
  • Допреди това социалните постройки на обществата са се диктували от обстоятелства отвъд контролът на обикновеният човек. От главно значение е било къде си се родил и кои са ти родителите – тези фактори са предопределяли и значително ограничавали развитието на животът ти. Но с навлизането на всички тези иновативни стоки и услуги изниква възможността хората да избягат от пределите, поставени от предопределени факти, и да реализират пълният си потенциал.
  
  
  • Решението как да протече животът им, както и изборът им на кариера все повече се пренася в ръцете на обикновените граждани и по този начин дава тласък на ново развитие на обществата, което започва отдолу-нагоре, вместо да следва диктовките на управленческа класа, притежаваща целият контрол върху социалната мобилност.
  
  
  • Постепенно неща, които в миналото са се считали за привилегия, с която са удостоени малцина души, се превръщат в стоки и услуги, достъпни за всеки, независимо от неговият статут.
  
  
  • За американският историк Стивън Дейвис тези събития са важни колкото политическите процеси и строенето на държавите през историята. Те изразяват вечният стремеж към подобряване и усъвършенстване на човешкият живот, чрез свободомислие и иновация. Всички подобни икономически напредъци са пробивали старовремски предели, наложени от фактори като националност, раса или религия, и са обединявали хората в световната търговия на стоки и услуги.
  
  
  • Препратки:
    • [1] Лудвиг фон Мизес. Теория и История. 224 стр.
    • [2] https://www.youtube.com/watch?v=K460eqYBio4&t=2120s Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies
    • [3] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [4] Georgano, G. N. (2000). Vintage Cars 1886 to 1930.
    • [5] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [6] Waste and Want: A social History of Trash
  
  
  • .. скрий текстът на Стефан Кичев за историята на иновацията като различен поглед върху историята ..


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-01-14 21:10::
  • Препратка: Съпоставка между академичната история и чалга-историята.


• ►► ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • Христо Тамарин: Защо е важно изучаването на римската култура?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. покажи там ..) (.. скрий ..)
  • Христо Тамарин: Защо е важно изучаването на римската култура?

  • А дали пък изобщо някой се съмнява във важността на изучаването на римската култура? Ако има такива, струва ми се, че лесно ще ги убедим, като покажем значението на римската култура за нас и посочим алтернативите.
    
    Една от алтернативите би била да изучаваме венян, общия̌т писмен език на Китай, Япония, Корея и Виетнам в близкото и по-далечното минало, и да зубрим цитатите на Конфуций и Лао Цзъ. Интересно би било наистина, но това не е нашата цивилизация.
    
    Друга алтернатива би била да се занимаваме със староиндийския̌т език санскрит, и да изучаваме Махабхарата, Рамаяна и основите на будизмът. Интересно - но и това не е нашата цивилизация.
    
    Трета алтернатива би била да си мислим, че нашата цивилизация започва от нас, че едва мама и тате са излезли на полето и на широкия̌т друм, а дядо и баба са живели още в гората.
    
    А кое е нашата цивилизация? Това е европейската християнска цивилизация. Към нея принадлежим. Към нея са принадлежали предците ни повече от две хилядолетия.
    
    Римската цивилизация не само е предтеча на нашата цивилизация, тя е нашата цивилизация. Тя е старата форма на нашата цивилизация. Нашата цивилизация е съвременната форма именно на римската цивилизация. Римската цивилизация става елинистична и попива всички напредничави идеи. Римската цивилизация става Християнска и вече две хилядолетия слави единия̌т Бог-творец. Римската, т.е. нашата, цивилизация разпространява Християнството и в Новия̌т свят и се налага там.
    
    Налагайки римската култура и римското обществено устройство в по-голямата част на Европа и Средиземноморието, Римската (Ромейската) империя създава общност от европейци-християни. Тази общност не се е разпаднала след угасването на империята. Напротив, тази общност и досега е стопанин на нашата цивилизация. Към тази общност на европейците-християни принадлежим и ние, българите.

  • .. скрий го текстът за важността на изучаването на римската култура ..

.. към началото ..

---

.. to the bottom ..

Принципи на моитe възгледи за миналото

Възгледите ми за мина̨лото се основават на следните принципи:

• Имперско-цивилизационен принцип.
• Принцип за първостепенната ролjа на религиjата.
• Бръсначът на Окам:  Не бива да се привличат нови сѫщности без краjна необходимост.
• Принцип за състоjателността на лингвистическата археологиjа.
• Принципи на Еклесиаста.
• Принципът "Ölmüşten haberi yok/От умрёлo хабер не чакаj": На много въпроси от историjата отговор нёма и нёма да има.
• Принцип за историческиjът континуум: ако нищо не знаем за дедите си, то за прадедите си знаем още по-малко.
• Всички принципи на логиката.
• Всички принципи на криминалистиката.

Имперско-цивилизационниjът принцип се jавjава традиционен. Опитите за преразглеђането му сѫ несъстоjателни. Съгласно с този принцип, древните Египет и Месопотамиjа, древна Гърциjа и мимолетната империjа на Александър Велики, Римската/Ромеjската империjа и империjата на Карл Велики имат за историjата по-голёмо значение, отколкото всички остана̨ли събитиjа от онези времена.

Първостепенната ролjа на религиjата винаги трёбва да се отчита. Религиjата може да бѫде христиjанство или ислjам, национализъм от 19-ти век или национал-социализъм и интернационал-социализъм (комунизъм) от 20-ти век. Във всички случаи ролjата ѝ е огромна, важна, актуална, главна, генерална, животрептjаща, жизнена, злободневна, знаменателна, историческа, капитална, кардинална, командна, краjна, коренна, краjѫгълна, крупномащабна, многозначителна, основна, принципиална, приоритетна, решаваща, решителна, сѫдбовна, сѫществена, вѫзлова, фундаментална, централна, епохална (написал съм това с помощта на синонимен речник).

Принципът за състоjателността на лингвистическата археологиjа се противопоставjа на нёкои възгледи сред професионални историци за несъстоjателността на историческата лингвистика. Ако изводите на лингвистическата археологиjа противореча̨т нa нёкои твърдениjа на традиционната историjа, то по-скоро е нужно последните да се преразгледат. Даже ако в нёкоj древен документ има само лъжливи твърдениjа, то и в този случаj заклjучениjата на лингвистиката въз основа на този документ ще бѫда̨т правдиви. Много добре знам, например, че въз основа на днешната преса не бих могъл да си създам правилна представа за настоjащето, на което съм свидетел, а пък какво остава за мина̨лото. С други думи, бѫдещите поколениjа вероjатно нёма да мога̨т да си създада̨т правилна представа за нашето настоjаще въз основа на писменитѣ паметници, които ще им оставим.

Принципите на Еклесиаста {1:9}

Каквото е стана̨ло, това е, което ще стане,
И каквото е било извършено,
това е, което ще се извърши;
И нёма нищо ново под слънцето.
Има ли нещо, за което може да се каже:
Виж! Това е ново?
То е вече стана̨ло във вековете,
които сѫ били преди нас.
Не се помнjа̨т предишните поколениjа;
Нито ще се помнjа̨т послешните,
грjадущите, поколениjа,..

Първо следствие от принципите на Еклесиаста:

Предците ни сѫ били сѫщите като нас - нито по-умни, нито по-тѫпи.

Второ следствие от принципите на Еклесиаста:

Тоз, коjто не разбира настоjащето, тој не може да разбере и мина̨лото.
Ако не разбираме настоjащето, което се развива пред очите ни, как можем да се надёваме, че ще можем да разберем мина̨лото, което отдавна е мъртво и не реагира на нашите въпроси и на нашите деjствиjа?

Отклонение от принципите на Еклесиаста:

Нёмало нищо ново под слънцето - има, има ..

Според Еклесиаста,

".. нёма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново?"

Има, има.

Ако има нещо ново под слънцето, това сѫ новите технологии. Те преобразjават светът.

Въпреки принципът на Еклесиаста, аз изклjучвам сѫществуването на високо-технологични цивилизации в мина̨лото. Никога досега не е имало jадрено орѫжие. Никога досега не е имало компjутри и глобални комуникации.

.. към началото ..

---

Повечето събитиjа сѫ случаjни и скучни.

Относителност има. Например Римската империjа има абсолjутно огромно значение за нас, за Средиземноморието, за цёла Европа, но никакво значение за Китаj и Jапониjа. Относителност има и в това, че голёма част от историческиjът разказ, коjто се индоктринира, е фантастичен и митологичен. Примерно такава е почти цёлата тематика с така наречените прабългари.

Оспорването на имперско-цивилизационниjът принцип обикновено цели да лекува нечии комплекси на малоценност или да захранва нечии мании за величие. От такива неща, мислjа̨, че не страдам.

Ако от тематиката за така наречените прабългари се абстрахираме, нищо от последвалите събитиjа в нашата и в световната историjа нёма нуђа да се променjа. Накратко, така наречените прабългари фактически нёмат значение дори за българската историjа. Ако пък се абстрахираме от цёлата българска тематика в историjата на светът, какво би се променило? Ами коj знае? Погледнато от високо, наj-големиjът принос на Българиjа е при христиjанизациjата на Русиjа. Ако jа̨ нёмаше Българиjа, не е сигурно, че Русиjа щеше да има видът, в коjто jа̨ познаваме. Накратко, Българиjа има значение само за Балканите и за Русиjа. Погледнато от високо, нищожно значение.

Сега да видим какво щеше да бѫде без Александър Велики и Jулиj Цезар.

Да спомена̨ само една нишка:

• {1} Евангелиjата нёмаше да сѫ на гръцки, а вероjатно на арамеjски,
• {2} Христиjанството едва ли щеше да се нарича Христиjанство, а например Месианство, и
• {3} сега нёмаше да пишем на познатата кирилица, а на нёкаква писменост подобна на евреjската и арабската.

Александър Велики и Jулиj Цезар сѫ оставили следи, без тёх светът щеше да е друг. Ираклиj, царjът на ромеите, сѫщо е оставил следа - без Ираклиj светът щеше да е друг. Докато за съвременникът му митичниjът "хан" Кубрат може да се каже, че и без Кубрат светът щеше да си е сѫщиjът, и то с нашата Българиjа в него. Трёбва да осъзнаем, че всички европеjци сме наследници на Александър Велики и на Jулиj Цезар, не само гърците, фиромлjаните-монтешарци или пък италианците.

И наj-важното: ние, българите, сме наj-обикновени и наj-нормални европеjци. Не сме изклjучителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже.. Сѫщите сме си като другите балкански народи, досущ сме като тёх, те с нищо не ни превъзхођат, нито пък ние тёх с нещо ги превъзхођаме.

И тъj, освен скучни, повечето събитиjа сѫ и случаjни.

Представете си бразда в земjата след силно земетресение. Такава бразда, такава следа е така наречената българска историjа в световната историjа, плод на случаjните гѫнки на историjата на човечеството.

Не сме планина, бразда сме. Но и планина да бёхме, на стихиите и планините не издържат.

.. към началото ..

---

Тече, всичко тече, времето нёма брёг и ни влече. Нёма как. (М.Башева)

Времето си тече и историческите събитиjа избледнjават.

Платната на отдалечаващите се към мина̨лото събитиjа чезна̨т зад хоризонтът.

Колкото по-далече назад в мина̨лото е дадено събитие, толкова по-малко и по-нищожно е значението му точно за нас сега.

Аналогиjа-съпоставка. Изследва се ДНК, за да се докаже връзка међу дете и родител. Може да се изследва ДНК, за да се докаже връзка међу внук-внучка и прародител (дёдо-баба). Обаче ДНК-изследването за връзка међу правнук-правнучка и прапрародител (прадёдо-прабаба) наj-често е безпредметно - надеђни резултати нёма да се получа̨т. Родството се отдалечава. Значението на такова далечно родство за генофондът на индивидът става все по-малко и по-нищожно. Всеки индивид е плод на родителите си, на маjка си и на баща си, преди всичко.

Нашиjът (или Вашиjът, на Вас младите) 21-ви век е плод на нашиjът 20-ти век, преди всичко. Да, 20-ти век е плод на 19-ти век, но събитиjата от 20-ти век наj-често засенчват, скриват, дори отменjат събитиjата от предните векове.

В частност, събитиjата отпреди хилjадолетиjа имат нищожно значение точно за нас сега. Нищожно. Никакво. Нужно е уточнение все пак, понеже по-горе съм писал:

Например Римската империjа има абсолjутно огромно значение за нас, за Средиземноморието, за цёла Европа, ..

Да, Римската империjа има огромно значение за нас, но само защото сме и доколкото сме средиземноморци и европеjци. Не и специално за нас българите.

В този дух, така нареченото "турско робство" има значение за нас, но само защото сме балкански христиjани и доколкото сме христиjани.

Нашиjът 20-ти век практически е заличил всички последици от така нареченото "турско робство". Останали сѫ само последици от събитието, наречено "Освобођение на Българиjа", което е от 19-ти век. Предупређавам Ви, че този или следващиjът век мога̨т и тёх да залича̨т.

След като историческите събитиjа от по-далечното мина̨ло имат сега за нас нищожно значение, струва ли си изобщо да изучаваме историjа?

• Да. За да задоволим лjубопитството си. Да тѫрсим обjаснениjа чрез анализ на събитиjата. Да си извличаме поуки, за да не повтарjаме грешки.
• И не. Не за да си тѫрсим оправданиjа в мина̨лото за днешните си несрети. Не за да си го лекуваме комплексът за малоценност с разкази за славно мина̨ло.

.. към началото ..

---

Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

Ако има въпрос или коментар, на коjто трёбва да отговорjа̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговорjа̨ тука.

• ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18:: Препратка: Още за мина̨лото, нашето.


• ►► ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Принципи за сътворjаване на историja за вѫтрешна употреба (.. покажи ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Принципи за сътворjaване на историja за вѫтрешна употреба (.. скрий ..)

  Тука давам извадка от статиja на Александър Франгуланди, коjато показва до какви извращениjа може да се стигне, ако не се следват принципите, към които аз се придържам.

  Принципы построения "внутренней" истории
  
  Для понимания возникающих противоречий между "внешней" и "внутренней" историями, а также целей "внутренних" историков, перечислим основные принципы, которые лежат в основании "внутренней" истории Грузии (но не только Грузии):

  
  
  • 1. Все племена, жившие в древности на территории современной Грузии и вблизи её пределов, были грузинскими (причем грузинами считаются все племена, принадлежащие к картвельской языковой группе, даже если они не способны понимать друг друга).
  
  
  • 2. Грузинские племена на всех этапах исторического развития (начиная буквально с каменного века) всегда представляли собой некоторую осознанную культурную общность, называемую грузинским народом.
  
  
  • 3. В древности грузинские племена занимали гораздо большую территорию, чем территория современной Грузии, а затем были потеснены другими племенами, в частности, и теми, что живут здесь ныне (абхазами, осетинами, армянами, турками, русскими, азербайджанцами, дагестанцами и др.).
  
  
  • 4. Все памятники истории на территории современной Грузии, а также вблизи её пределов, в местах "прежнего" обитания грузинского племени, принадлежат грузинскому народу.
  
  
  • 5. Никто не оказывал на грузин культурного влияния; они всегда, изначально были совершенно самостоятельны в своём развитии и сами оказывали существенное и решающее влияние на все окружающие и более удаленные народы.
  
  
  • 6. С незапамятных времён грузины стремились к объединению в одно могучее государство.
  
  
  • 7. Исторической Грузией считается территория времени царицы Тамары, т.е. времени наибольшего расцвета Грузии, когда, благодаря успешным завоеваниям, Грузия недолгое время включала большую часть Закавказья и даже как будто выходила в районы Северного Кавказа.
  
  
  • 8. Если факты не укладываются в предыдущие принципы, то они не верны: их либо игнорируют, либо трактуют согласно требованиям этих принципов.

  Покажи превод на български.    Принципы построения "внутренней" истории удалить.
  

  (Скриj го преводът) Принципи за построjaване на "вѫтрешна" историja
  
  За да разберем възникващите противоречиja међу "външната" и "вътрешната" истории, а така сѫщо да разберем целите на "вѫтрешните" историци, ще изброим основните принципи, които лежа̨т в основата на "вътрешната" историja на Грузиja (но не само на Грузиja):

  
  
  • 1. Всички племена, живели в древността на териториjaта на съвременна Грузиja и в близост до границите ѝ, сѫ били грузински (като при това за грузинци се считат и всички племена, принадлежащи към картвелската езикова група, даже ако те не мога̨т да се разбират едни други).
  
  
  • 2. Грузинските племена на всички етапи от историческото развитие (започваjки буквално от каменниjът век) винаги сѫ представлjaвали не̋каква осъзната културна общност, наричана грузински народ.
  
  
  • 3. В древността грузинските племена заемали териториja, много по-обширна от териториjaта на съвременна Грузиja, но след това сѫ били изтеснени от други племена, в частност и от тези, които живеjąт там сега (абхазци, осетинци, арменци, турци, руснаци, азербайџанци, дагестанци и др.).
  
  
  • 4. Всички исторически паметници на териториjaта на съвременна Грузиja, а също така в близост до границите ѝ, в местата, които грузинските племена обитавали "преди", принадлежа̨т на грузинскиjът народ.
  
  
  • 5. Никой не е оказвал културно влиjaние на грузинците; те все̋кога, изначално сѫ били съвършено самостоjaтелни в развитието си и сами са̨ оказвали сѫществено и решаващо влиjaние на всички околни и по-далечни народи.
  
  
  • 6. От незапомнени времена грузинците сѫ се стремили към обединение в една могѫща държава.
  
  
  • 7. За историческа Грузиja се счита териториjaта от времето на царица Тамара, т.е. времето на наj-голе̋м разцвет на Грузиja, когато благодарение на успешните завоеваниja Грузиja за кратко време е вклjучвала голе̋ма част от Закавказието (Jужен Кавказ) и даже като че ли е излизала и в раjоните на Северен Кавказ.
  
  
  • 8. Ако фактите не се вместват в предишните принципи, то те сѫ неверни. Такива факти или се игнорират, или се тълкуват съгласно с изискваниjaта на тези принципи.

  (Скриj го преводът на български)



• ►► ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • Стефан Кичев: Един различен поглед върху историjaта: историja на иновациjaта
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. покажи там ..) (.. скриj ..)
  • Стефан Кичев: Един различен поглед върху историjaта: историja на иновациjaта
  
  
  • Историjaта, коjaто ни се преподава в училище и коjaто ни се представja от ежедневните медии, наj-вече се състои от политически събитиja, процеси и лидери. Ходът на световната историja се разглеђа през целиjът низ от политически процеси, вклjучващи декларации, револjуции и избори. Така напредъкът в неją се измерва през призмата на деjствиjaта на политическите лица.
  
  
  • Те заемат главна ролja в нашето разглеђане на историjaта и в днешно време не̋ма да се намери човек, нечувал за Френската револjуциja от 1789 г. или за Октомвриjската револjуциja от 1917 г., или пък за Вестфалскиjът мирен договор, коjто ги предхођа. Все епизоди на историjaта, водени от политически лица с политическо значение. Общото међу те̋х е, че сѫ значими събитиja в строежът и управлението на днешните държави. Те сѫ историjaта на държавници, военни лидери и револjуционери, оглавjaващи обществено-социални движениja. Считаме те̋х за двигателите на историjaта, подтикващи ни към развитие, растеж и еволjуциja.

  • Историja не на политическата, а на икономическата иновациja

  • Икономистът от австриjската икономическа школа Лудвиг Фон Мизес резjумира историjaта по следниjът начин:
  
  
  • Историjaта представлjaва сведениja за човешко деjствие. Човешкото деjствие е съзнателното усилие на човекът да замени неудовлетворителни обстоjaтелства с по-удовлетворителни. [1]
  
  
  • Човешкото деjствие се състои както от промени и движениja, подети с целта да се подобри общото състоjaние на хората в политическо отношение, така и от нововъведениja и промени в икономическо отношение, подети от предприемачи, изобретатели и наj-обикновени грађани. Те бележа̨т нашата историja и, въпреки че не набле̋гаме толкова върху те̋х, все пак оставjaт своjaта следа в животът ни; често по начини, за които не подозираме.
  
  
  • Всички тези обикновени грађани през историjaта сѫ продължавали нормалниjът си живот и работа, въпреки брожениjaта в политическата сцена, и сѫ предоставjaли на обществото голе̋мо разнообразие от стоки и услуги, както и много нови работни места. Сред те̋х се откроjaват предприемачи и изобретатели, които със собствени средства сѫ повлиjaвали на съграђаните си и сѫ променjaли техниjът живот. Нека разгледаме не̋колко такива примери.

  • Три иновации с безпрецедентен ефект върху нашиjът живот

  • На 08.05.1858 г. е проведен първиjът успешен трансатлантически телеграф от кралица Викториja към президентът Џеjмс Бюканън. През 1908 г. пък на пазарът е пуснат първиjът модел Т FORD, изработен във фабриките на Хенри Форд в Детроjт. Тоj е представлjaвал първиjът автомобил, достѫпен за обикновениjът човек.
  
  
  • През 1990 година британскиjът предприемач Тим Бърнърс-Ли основава първиjът World Wide Web (световната мрежа), коjто е представлjaвал наченките на интернетът, използван повсеместно от целиjът све̋т днешно време. Подобни събитиja сѫ непознати за повечето хора, както и не се набле̋га толкова върху самите дати в училище, въпреки поголовното влиjaние, което сѫ имали върху животите ни. Нещо, което се забеле̋зва от лекциите на Стивън Деjвис. [2] Тоj започва все̋ка една с паралелно изређане на произволни дати (в хронологичен ред) от историjaта ни. Винаги датите, свързани с политически събитиja, получават отклик от ау̌диториjaта, докато тези, свързани с изобретениja и предприемачески успехи срещат мълчание.
  
  
  • Според американскиjът историк Стивън Деjвис подобни събитиja сѫ не само важни колкото и политическите значими моменти в историjaта ни, но и в не̋кои аспекти до много по-голе̋ма степен сѫ дали форма на светът, в коjто живеем. Въпрос на дебат е коja страна на историjaта заема по-важна ролja, но си заслужава да разгледаме именно тази, посветена на частнитja усилиja за прогрес, благоденствие и богатство, споделено от всички потребители. Нека вземем за пример първата дата:

  • Първата телекомуникационна револjуциja

  • Преди поjaвата на телеграфът наj-бързиjът начин, по коjто си можел да пратиш писмо на дълго разстоjaние, е било на гърбът на галопиращ кон или на бордът на кораб. За да пратиш писмо от Европа през океанът до Америка е тре̋бвало да използваш кораб, което е отнемало наj-малко 10 дни, както и е сѫществувал немалкиjът шанс корабът да потъне. За това и хората допреди 19 век сѫ били краjно внимателни на кои кораби се качват.
  
  
  • Изведнъж благодарение на телеграфът става възможно да пратиш съобщение, и то да бѫде получено на минутата, в коjaто пожелаеш. Това води до изклjучителни промени, както и до поjaвjaването на неща, немислими в мина̨лото; позволjaва за първи пѫт в историjaта разгръщането на световни империи, управлjaвани от центърът си по бърз и ефикасен начин.
  
  
  • Според Стивън Деjвис голе̋ма ролja за разширjaването на Британската империja към Индиja е имало именно създаването на телеграфът и несъизмеримото намалjaване на времето, нужно за доставjaне на съобщениja при дълги разстоjaниja.

  • Как евтините автомобили променjaт животът на обикновениjът човек

  • Другиjът пример е началото на масовото производство на коли. Неописуемо е какво влиjaние е имала върху животът на повечето хора в градовете възможността да си купуват коли на ниски и достѫпни цени. [3] Форд моделът към 1913 г. се е равнjaвал на четири работнически заплати. [4]
  
  
  • Допреди колата, хората, живеещи в градоветѣ, сѫ били малко или много ограничени от разстоjaние, тъj като в повечето случаи единствената им опциja е била да вървjąт пеша, което е отнемало сериозна доза време и енергиja. [5] Можело е да се използва и кон (или карета), но то е било привилегиja за богатите, както и е оставjaло след себе си отпадък, което се е превръщало в проблем за градското управление. [6]
  
  
  • Работни места, които допреди това сѫ били възпрепjaтствани от дълго разстоjaние, започват да сѫ достѫпни и да предоставjaт на населениjaта още по-голе̋мо разнообразие в печеленето на доход. По този начин свързаността на хората от различни части на градовете, държавите, че дори и континентите, на които живеjąт, се е повишила драстично, позволjaваjки все по-надигащата се социална и икономическа интеграциja. Не на послѣдно ме̋сто и поjaвата на интернетът, коjaто има револjуционен ефект върху потокът, складирането и обработката на информациja, както и върху бизнес-индустриjaта; на практика преобразjaва животът ни във всеки един аспект.

  • Какво е общото међу всички тези събитиja?

  • На първо време забеле̋зваме, че всички тези събитиja представлjaват една или друга форма на иновациja, при коjaто предприемчиви хора, подтикнати от желанието да улеснjąт и подобрjąт условиjaта на живот, възобновjaват различни наши всекидневни практики по необратими начини. Всички тези събитиja бележа̨т увеличаване на разнообразието от житеjски преживjaваниja, които хората мога̨т да изпитат, т.е. прави ги масово по-мобилни и по-свързани един с друг.
  
  
  • Допреди това социалните построjки на обществата сѫ се диктували от обстоjaтелства отвъд контролът на обикновениjът човек. От главно значение е било къде си се родил и кои сѫ ти родителите – тези фактори сѫ предопределjaли и значително ограничавали развитието на животът ти. Но с навлизането на всички тези иновативни стоки и услуги изниква възможността хората да избе̋гат от пределите, поставени от предопределени факти, и да реализират пълниjът си потенциал.
  
  
  • Решението как да протече животът им, както и изборът им на кариера все повече се пренасja в рѫцете на обикновените грађани и по този начин дава тласък на ново развитие на обществата, което започва отдолу-нагоре, вместо да следва диктовките на управленческа класа, притежаваща целиjът контрол върху социалната мобилност.
  
  
  • Постепенно неща, които в мина̨лото сѫ се считали за привилегиja, с коjaто сѫ удостоени малцина души, се превръщат в стоки и услуги, достѫпни за всеки, независимо от неговиjът статут.
  
  
  • За американскиjът историк Стивън Деjвис тези събитиja сѫ важни колкото политическите процеси и строенето на държавите през историjaта. Те изразjaват вечниjът стремеж към подобрjaване и усъвършенстване на човешкиjът живот, чрез свободомислие и иновациja. Всички подобни икономически напредъци сѫ пробивали старовремски предели, наложени от фактори като националност, раса или религиja, и сѫ обединjaвали хората в световната търговиja на стоки и услуги.
  
  
  • Препратки:
    • [1] Лудвиг фон Мизес. Теория и История. 224 стр.
    • [2] https://www.youtube.com/watch?v=K460eqYBio4&t=2120s Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies
    • [3] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [4] Georgano, G. N. (2000). Vintage Cars 1886 to 1930.
    • [5] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [6] Waste and Want: A social History of Trash
  
  
  • .. скриj текстът на Стефан Кичев за историjaта на иновациjaта като различен поглед върху историjaта ..


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-01-14 21:10::
  • Прeпратка: Съпоставка међу академичната историjа и чалга-историjата.


• ►► ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)
  • Христо Тамарин: Защо е важно изучаването на римската култура?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. покажи там ..) (.. скриj ..)
  • Христо Тамарин: Защо е важно изучаването на римската култура?

  • А дали пък изобщо не̋коj се съмнjава във важността на изучаването на римската култура? Ако има такива, струва ми се, че лесно ще ги убедим, като покажем значението на римската култура за нас и посочим алтернативите.
    
    Една от алтернативите би била да изучаваме венjан, общиjът писмен език на Китаj, Jапониjа, Кореjа и Виетнам в близкото и по-далечното мина̨ло, и да зубрим цитатите на Конфуциj и Лао Цзъ. Интересно би било наистина, но това не е нашата цивилизациjа.
    
    Друга алтернатива би била да се занимаваме със староиндиjскиjът език санскрит, и да изучаваме Махабхарата, Рамаjана и основите на будизмът. Интересно - но и това не е нашата цивилизациja.
    
    Трета алтернатива би била да си мислим, че нашата цивилизациjа започва от нас, че едва мама и тате са излезли на полето и на широкиjът друм, а де̋до и баба са̨ живели още в гората.
    
    А кое е нашата цивилизациjа? Това е европеjската христиjанска цивилизациjа. Към неjа̨ принадлежим. Към неją са̨ принадлежали предците ни повече от две хилjадолетиjа.
    
    Римската цивилизациjа не само е предтеча на нашата цивилизациjа, тjа е нашата цивилизациjа. Тjа е старата форма на нашата цивилизациjа. Нашата цивилизациjа е съвременната форма именно на римската цивилизациjа. Римската цивилизациjа става елинистична и попива всички напредничави идеи. Римската цивилизациjа става Христиjанска и вече две хилjадолетиjа слави единиjът Бог-творец. Римската, т.е. нашата, цивилизациjа разпространjава Христиjанството и в Новиjът све̋т и се налага там.
    
    Налагаjки римската култура и римското обществено устроjство в по-голе̋мата част на Европа и Средиземноморието, Римската (Ромеjската) империjа създава общност от европеjци-христиjани. Тази общност не се е разпадна̨ла след угасването на империjата. Напротив, тази общност и досега е стопанин на нашата цивилизациjа. Към тази общност на европеjците-христиjани принадлежим и ние, българите.

  • .. скриj го текстът за важността на изучаването на римската култура ..

.. към началото ..

---

.. to the bottom ..

Principi na moite vuzgledi za minuloto

Vuzgledite mi za minuloto se osnovavat na slednite principi:

• Impersko-civilizacionen princip.
• Princip za purvostepennata rolja na religiata.
• Brusnachut na Occam (Okam):  Ne biva da se privlichat novi suqnosti bez krajna neobxodimost.
• Princip za sustojatelnostta na lingvistichnata arxeologia.
• Principi na Eklesiasta.
• Principut "Ölmüşten haberi yok/Ot ymrehlo xaber ne chakaj": Na mnogo vuprosi ot istoriata otgovor nehma i nehma da ima.
• Princip za istoricheskiut kontinyym: ako niqo ne znaem za dedite si, to za pradedite si znaem oqe po-malko.
• Vsichki principi na logikata.
• Vsichki principi na kriminalistikata.

Impersko-civilizacionniut princip se javjava tradicionen. Opitite za prerazgleghaneto my su nesustojatelni. Suglasno s tozi princip, drevnite Egipet i Mesopotamia, drevna Gurcia i mimoletnata imperia na Aleksandur Veliki, Rimskata/Romejskata imperia i imperiata na Karl Veliki imat za istoriata po-golehmo znachenie, otkolkoto vsichki ostanali subitia ot onezi vremena.

Purvostepennata rolja na religiata vinagi trehbva da se otchita. Religiata mozhe da bude xristianstvo ili isljam, nationalizum ot 19-ti vek ili national-socializum ili international-socializum ot 20-ti vek. Vuv vsichki slychai roljata ih e ogromna, vazhna, aktualna, glavna, generalna, zhivotreptjaqa, zhiznena, zlobodnevna, znamenatelna, istoricheska, kapitalna, kardinalna, komandna, krajna, korenna, krajugulna, krypnomaqabna, mnogoznachitelna, osnovna, principialna, prioritetna, reshavaqa, reshitelna, sudbovna, suqestvena, vuzlova, fyndamentalna, centralna, epoxalna (napisal sum tova s pomoqta na sinonimen rechnik).

Principut za sustojatelnostta na lingvistichnata arxeologia se protivopostavja na nehkoi vuzgledi sred profecionalni istorici za nesustojatelnostta na istoricheskata lingvistika. Ako izvodite na lingvistichnata arxeologia protivorechut na nehkoi tvurdenia na tradicionnata istoria, to po-skoro e nyzhno poslednite da se prerazgledat. Dazhe ako v nehkoj dreven dokyment ima samo luzhlivi tvurdenia, to i v tozi slychaj zakljycheniata na lingvistikata vuz osnova na tozi dokyment qe budut pravdivi. Mnogo dobre znam, naprimer, che vuz osnova na dneshnata presa ne bix mogul da si suzdam pravilna predstava za nastojaqeto, na koeto sum svidetel, a puk kakvo ostava za minuloto. S drygi dymi, budeqite pokolenia verojatno nehma da mogut da si suzdadut pravilna predstava za nasheto nastojaqe vuz osnova na pismenite pametnici, koito qe im ostavim.

Principite na Eklesiasta {1:9}

Kakvoto e stanalo, tova e, koeto qe stane,
I kakvoto e bilo izvursheno,
tova e, koeto qe se izvurshi;
I nehma niqo novo pod slunceto.
Ima li neqo, za koeto mozhe da se kazhe:
Vizh! Tova e novo?
To e veche stanalo vuv vekovete,
koito su bili predi nas.
Ne se pomnjut predishnite pokolenia;
Nito qe se pomnjut posleshnite,
grjadyqite, pokolenia,..

Purvo sledstvie ot principite na Eklesiasta:

Predcite ni su bili suqite kato nas - nito po-ymni, nito po-tupi.

Vtoro sledstvie ot principite na Eklesiasta:

Toz, kojto ne razbira nastojaqeto, toj ne mozhe da razbere i minuloto.
Ako ne razbirame nastojaqeto, koeto se razviva pred ochite ni, kak mozhem da se nadehvame, che qe mozhem da razberem minuloto, koeto otdavna e murtvo i ne reagira na nashite vuprosi i na nashite dejstvia?

Otklonenie ot principite na Eklesiasta:

Nehmalo niqo novo pod slunceto - ima, ima ..

Spored Eklesiasta,

".. nehma niqo novo pod slunceto. Ima li neqo, za koeto mozhe da se kazhe: Vizh! Tova e novo?"

Ima, ima.

Ako ima neqo novo pod slunceto, tova su novite texnologii. Te preobrazjavat svetut.

Vupreki principut na Eklesiasta, az izkljychvam suqestvyvaneto na visoko-texnologichni civilizacii v minuloto. Nikoga dosega ne e imalo jadreno oruzhie. Nikoga dosega ne e imalo kompjytri i globalni komynikacii.

.. kum nachaloto ..

---

Povecheto subitia su slychajni i skychni.

Otnositelnost ima. Naprimer Rimskata imperia ima absoljytno ogromno znachenie za nas, za Sredizemnomorieto, za cehla Evropa, no nikakvo znachenie za Kitaj i Japonia. Otnositelnost ima i v tova, che golehma chast ot istoricheskiut razkaz, kojto se indoktinira, e fantastichen i mitologichen. Primerno takava e pochti cehlata tematika s taka narechenite prabulgari.

Osporvaneto na impersko-civilizacionniut princip obiknoveno celi da lekyva nechii kompleksi na malocennost ili da zaxranva nechii manii za velichie. Ot takiva neqa, mislju, che ne stradam.

Ako ot tematikata za taka narechenite prabulgari se abstraxirame, niqo ot posledvalite subitia v nashata i v svetovnata istoria nehma nygha da se promenja. Nakratko, taka narechenite prabulgai fakticheski nehmat znachenie dori za bulgarskata istoria. Ako puk se abstraxirame ot cehlata bulgarska tematika v istoriata na svetut, kakvo bi se promenilo? Ami koj znae? Poglednato ot visoko, naj-golemiut prinos na Bulgaria e pri xristianizaciata na Rysia. Ako ju nehmashe Bulgaria, ne e sigyrno, che Rysia qeshe da ima vidut, v kojto ju poznavame. Nakratko, Bulgaria ima znachenie samo za Balkanite i za Rysia. Poglednato ot visoko, niqozhno znachenie.

Sega da vidim kakvo qeshe da bude bez Aleksandur Veliki i Jylij Cezar.

Da spomenu samo edna nishka:

• {1} Evangeliata nehmashe da su na grucki, a verojatno na aramejski,
• {2} Xristianstvoto edva li qeshe da se naricha xristianstvo, a naprimer Mesianstvo, i
• {3} sega nehmashe da pishem na poznatata kirilica, a na nehkakva pismenost podobna na evrejskata i arabskata.

Aleksandur Veliki i Jylij Cezar su ostavili sledi, bez tehx svetut qeshe da e dryg. Iraklij, carjut na romeite, suqo e ostavil sleda - bez Iraklij svetut qeshe da e dryg. Dokato za suvremennikut my mitichniut "xan" Kybrat mozhe da se kazhe, che i bez Kybrat svetut qeshe da si e suqiut, i to s nashata Bulgaria v nego. Ytehbva da isuznaem, che vsichki evropejci sme naslednici na Aleksandur Veliki i na Jylij Cezar, ne samo gurcite, firomljanite-montesharci ili puk italiancite.

I naj-vazhnoto: nie, bulgarite, sme naj-obiknoveni i naj-normalni evropejci. Ne sme izkljychitelni, extraordinary, ili puk extra-terrestrian, pazi Bozhe. Suqite sme si kato drygite balkanski narodi, dosyq sme kato tehx, te s niqo ne ni prevuzxoghat, nito puk nie tehx s neqo gi prevuzxoghame.

I tuj, osven skychni, povecheto subitia su i slychajni.

Predstavete si brazda v zemjata sled silno zemetresenie. Takava brazda, takava sleda e taka narechenata bulgarska istoria v svetovnata istoria, plod na slychajnite gunki na istoriata na chovechestvoto.

Ne sme planina, brazda sme. No i planina da behxme, na stixiite i planinite ne izdurzhat.

.. kum nachaloto ..

---

Teche, vsichko teche, vremeto nehma brehg i ni vleche. Nehma kak. (M.Basheva)

Vremeto si teche i istoricheskite subitia izblednjavat.

Platnata na otdalechavaqite se kum minuloto subitia cheznut zad xorizontut.

Kolkoto po-daleche nazad v minuloto e dadeno subitie, tolkova po-malko i po-niqozhno e znachenieto my tochmo za nas sega.

Analogia-supostavka. Izsledva se DNK, za da se dokazhe vruzka meghy dete i roditel. Mozhe da se izsledva DNK, za da se dokazhe vruzka meghy vnyk-vnychka i praroditel (dehdo-baba). Obache DNK-izsledvaneto za vruzka meghy pravnyk-pravnychka i prapraroditel (pradehdo-prababa) naj-chesto e bezpredmetno - nadeghni rezyltati nehma da se polychut. Rodstvoto se otdalechava. Znachenieto na takova dalechno rodstvo za genofondut na individut stava vse po-malko i po-niqozhno. Vseki individ e plod na roditelite si, na majka si i na baqa si, predi vsichko.

Nashiut (ili Vashiut, na Vas mladite) 21-vi vek e plod na nashiut 20-ti vek, predi vsichko. Da, 20-ti vek e plod na 19-ti vek, no subitiata ot 20-ti vek naj-chesto zasenchvat, skrivat, dori otmeniat subitiata ot prednite vekove.

V chastnost, subitiata otpredi xiljadoletia imat niqozhno znachenie tochno za nas sega. Niqozhno. Nikakvo. Nyzhno e ytochnenie vse pak, ponezhe po-gore sum pisal:

Naprimer Rimskata imperia ima absoljytno ogromno znachenie za nas, za Sredizemnomorieto, za cehla Evropa, ..

Da, Rimskata imperia ima ogromno znachenie za nas, no samo zaqoto sme i dokolkoto sme sredizemnomorci i evropejci. Да, Римската империя има огромно значение за нас, но само защото сме и доколкото сме срѣдиземноморци и европейци. Ne i specialno za nas bulgarite.

V tozi dyx, taka narechenoto "tyrsko robstvo" ima znachenie za nas, no samo zaqoto sme balkanski xristiani i dokolkoto sme xristiani.

Nashiut 20-ti vek prakticheski e zalichil vsichki posledici ot taka narechenoto "tyrsko robstvo". Ostanali su samo posledici ot subitieto, narecheno "Ocvoboghenie na Bulgaria", koeto e ot 19-ti vek. Predypreghavam Vi, che tozi ili sledvaqiut vek mogut i tehx da zalichut.

Sled kato istoricheskite subitia ot po-dalechnoto minulo imat sega za nas niqozhno znachenie, stryva li si izobqo da izychavame istoria?

• Da. Za da zadovolim ljybopitstvoto si. Da tursim objasnenia chrez analiz na subitiata. Da si izvlichame poyki, za da ne povtarjame greshki.
• I ne. Ne za da si tursim opravdania v minuloto za dneshnite si nesreti. Ne za da si go lekyvame kompleksut za malocennost s razkazi za slavno minulo.

.. kum nachaloto ..

---

Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

Ako ima vupros ili komentar, na kojto trehbva da otgovorju, qe prepishu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorju tyka.

• ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18:: Prepratka: Oqe za minuloto, nasheto.


• ►► ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Principi za sutvorjavane na istoria za vutreshna ypotreba (.. pokazhi ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Principi za sutvorjavane na istoria za vutreshna ypotreba (.. skrij ..)

  Tyka davam izvadka ot statia na Aleksandur Frangylandi, kojato pokazva do kakvi izvraqenia mozhe da se stigne, ako ne se sledvat principite, kum koito az se pridurzham.

  Принципы построения "внутренней" истории
  
  Для понимания возникающих противоречий между "внешней" и "внутренней" историями, а также целей "внутренних" историков, перечислим основные принципы, которые лежат в основании "внутренней" истории Грузии (но не только Грузии):

  
  
  • 1. Все племена, жившие в древности на территории современной Грузии и вблизи её пределов, были грузинскими (причем грузинами считаются все племена, принадлежащие к картвельской языковой группе, даже если они не способны понимать друг друга).
  
  
  • 2. Грузинские племена на всех этапах исторического развития (начиная буквально с каменного века) всегда представляли собой некоторую осознанную культурную общность, называемую грузинским народом.
  
  
  • 3. В древности грузинские племена занимали гораздо большую территорию, чем территория современной Грузии, а затем были потеснены другими племенами, в частности, и теми, что живут здесь ныне (абхазами, осетинами, армянами, турками, русскими, азербайджанцами, дагестанцами и др.).
  
  
  • 4. Все памятники истории на территории современной Грузии, а также вблизи её пределов, в местах "прежнего" обитания грузинского племени, принадлежат грузинскому народу.
  
  
  • 5. Никто не оказывал на грузин культурного влияния; они всегда, изначально были совершенно самостоятельны в своём развитии и сами оказывали существенное и решающее влияние на все окружающие и более удаленные народы.
  
  
  • 6. С незапамятных времён грузины стремились к объединению в одно могучее государство.
  
  
  • 7. Исторической Грузией считается территория времени царицы Тамары, т.е. времени наибольшего расцвета Грузии, когда, благодаря успешным завоеваниям, Грузия недолгое время включала большую часть Закавказья и даже как будто выходила в районы Северного Кавказа.
  
  
  • 8. Если факты не укладываются в предыдущие принципы, то они не верны: их либо игнорируют, либо трактуют согласно требованиям этих принципов.

  Pokazhi prevod na bulgarski.    Принципы построения "внутренней" истории удалить.
  

  (Skrij go prevodut) Principi za postrojavane na "vutreshna" istoria
  
  Za da razberem vuznikvaqite protivorechia meghy "vunshnata" i "vutreshnata" istoria, a taka suqo da razberem celite na "vutreshnite" istorici, qe izbroim osnovnite principi, koito lezhut v osnovata na "vutreshnata" istoria na Gryzia (no ne samo na Gryzia):

  
  
  • 1. Vsichki plemena, zhiveli v drevnostta na teritoriata na suvremenna Gryzia i v blizost do granicite ih, su bili gryzinski (kato pri tova za gryzinci se schitat i vsichki plemena, prinadlezhaqi kum kartvelskata ezikova grypa, dazhe ako te ne mogut da se razbirat edni drygi).
  
  
  • 2. Gryzinskite plemena na vsichki etapi ot istoricheskoto razvitie (zapochvajki bykvalno ot kamenniut vek) vinagi su predstavljavali nehkakva osuznata kyltyrna obqnost, narichana gryzinski narod.
  
  
  • 3. V drevnostta gryzinskite plemena zaemali teritoria, mnogo po-obshirna ot teritoriata na suvremenna Gryzia, no sled tova su bili iztesneni ot drygi plemena, v chastnost i ot tezi, koito zhivejut tam sega (abxazci, osetinci, armenci, tyrci, rysnaci, azerbajxhanci, dagestanci i dr.).
  
  
  • 4. Vsichki istoricheski pametnici na teritoriata suvremenna Gryzia, a suqo taka v blizost do granicite ih, v mestata, koito gryzinskite plemena obitavali "predi", prinadlezhut na gryzinskiut narod.
  
  
  • 5. Nikoj ne e okazval kyltyrno vlijanie na gryzincite; te vsehkoga, iznachalno su bili suvursheno samostojatelni v razvitieto si i sami su okazvali suqestveno i reshavaqo vlijanie na vsichki okolni i po-dalechni narodi.
  
  
  • 6. Ot nezapomneni vremena gryzincite su se stremili kum obedinenie v edna moguqa durzhava.
  
  
  • 7. Za istoricheska Gryzia se schita teritoriata ot vremeto na carica Tamara, t.e. vremeto na naj-golehm razcvet na Gryzia, kogato blagodarenie na yspeshnite zavoevania Gryzia za kratko vreme e vkljychvala golehma chast ot Zakavkazieto (Jyzhen Kavkaz) i dazhe kato che li e izlizala i v rajonite na Severen Kavkaz.
  
  
  • 8. Ako faktite ne se vmestvat v predishnite principi, to te su neverni. Takiva fakti ili se ignorirat, ili se tulkyvat suglasno s iziskvaniata na tezi principi.

  (Skrij go prevodut na bulgarski)



• ►► ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. pokazhi tam ..) (.. pokazhi tyk ..) (tekstut ne e prepisan na latinica)
  • Stefan Kichev: Edin razlichen pogled vurxy istoriata: istoria na inovaciata
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. pokazhi tam ..) (.. skrij ..) (tekstut ne e prepisan na latinica)
  • Stefan Kichev: Edin razlichen pogled vurxy istoriata: istoria na inovaciata
  
  
  • Istoriata, kojato ni se prepodava v ychiliqe i kojato ni se predstavja ot ezhednevnite medii, naj-veche se sustoi ot politicheski subitia, procesi i lideri. Xodut na svetovnata istoria se razglegha prez celiut niz ot politicheski procesi, vkljychvaqi deklaracii, revoljycii i izbori. Taka napredukut v neju se izmerva prez prizmata na dejstviata na politicheskite lica.
  
  
  • Te zaemat glavna rolja v nasheto razgleghane na istoriata i v dneshno vreme nehma da se nameri chovek, nechyval za Frenskata revoljycia ot 1789 g. ili za Oktomvrijskata revoljycia ot 1917 g., ili puk za Vestfalskiut miren dogovor, kojto gi predxogha. Vse epizodi na istoriata, vodeni ot politicheski lica s politichesko znachenie. Obqoto meghy tehx e, che su znachimi subitia v stroezhut i ypravlenieto na dneshnite durzhavi. Te su istoriata na durzhavnici, voenni lideri i revoljycioneri, oglavjavaqi obqestveno-socialni dvizhenia. Schitame tehx za dvigatelite na istoriata, podtikvaqi ni kum razvitie, rastezh i evoljycia.

  • Istoria ne na politicheskata, a na ikonomicheskata inovacia

  • Ikonomistut ot avstrijskata ikonomicheska shkola Lydvig Fon Mizes rezjymira istoriata po sledniut nachin:
  
  
  • Istoriata predstavljava svedenia za choveshko dejstvie. Choveshkoto dejstvie e suznatelnoto ysilie na chovekut da zameni neydovletvoritelni obstojatelstva s po-ydovletvoritelni. [1]
  
  
  • Choveshkoto dejstvie se sustoi kakto ot promeni i dvizhenia, podeti s celta da se podobri obqoto sustojanie na xorata v politichesko otnoshenie, taka i ot novovuvedenia i promeni v ikonomichesko otnoshenie, podeti ot predpriemachi, izobretateli i naj-obiknoveni graghani. Te belezhut nashata istoria i, vupreki che ne nablehgame tolkova vurxy tehx, vse pak ostavjat svojata sleda v zhivotut ni; chesto po nachini, za koito ne podozirame.
  
  
  • Vsichki tezi obiknoveni graghani prez istoriata su produlzhavali normalniut si zhivot i rabota, vupreki brozheniata v politicheskata scena, i su predostavjali na obqestvoto golehmo raznoobrazie ot stoki i yslygi, kakto i mnogo novi rabotni mesta. Sred tehx se otkrojavat predpriemachi i izobretateli, koito sus sobstveni sredstva su povliavali na sugraghanite si i su promenjali texniut zhivot. Neka razgledame nehkolko takiva primeri.

  • Tri inovacii s bezprecedenten efekt vurxy nashiut zhivot

  • Na 08.05.1858 g. e proveden purviut yspeshen transatlanticheski telegraf ot kralica Viktoria kum prezidentut Xhejms Bjykanun. Prez 1908 g. puk na pazarut e pysnat purviut model T FORD, izraboten vuv fabrikite na Xenri Ford v Detrojt. Toj e predstavljaval purviut avtomobil, dostupen za obiknoveniut chovek.
  
  
  • Prez 1990 godina britanskiut predpriemach Tim Burnurs-Lij osnovava purviut World Wide Web (svetovnata mrezha), kojto e predstavljaval nachenkite na internetut, izpolzvan povsemestno ot celiut sveht dneshno vreme. Podobni subitia su nepoznati za povecheto xora, kakto i ne se nablehga tolkova vurxy samite dati v ychiliqe, vupreki pogolovnoto vlianie, koeto su imali vurxy zhivotite ni. Neqo, koeto se zabelehzva ot lekciite na Steven Davies. [2] Toj zapochva vsehka edna s paralelno izreghane na proizvolni dati (v xronologichen red) ot istoriata ni. Vinagi datite, svurzani s politicheski subitia, polychavat otklik ot ay̌ditoriata, dokato tezi, svurzani s izobretenia i predpriemacheski yspexi sreqat mulchanie.
  
  
  • Spored amerikanskiut istorik Steven Davies podobni subitia su ne samo vazhni kolkoto i politicheskite znachimi momenti v istoriata ni, no i v nehkoi aspekti do mnogo po-golehma stepen su dali forma na svetut, v kojto zhiveem. Vupros na debat e koja strana na istoriata zaema po-vazhna rolja, no si zaslyzhava da razgledame imenno tazi, posvetena na chastnite ysilia za progres, blagodenstvie i bogatstvo, spodeleno ot vsichki potrebiteli. Neka vzemem za primer purvata data:

  • Purvata telekomynikacionna revoljycia

  • Predi pojavata na telegrafut naj-burziut nachin, po kojto si mozhel da pratish pismo na dulgo razstojanie, e bilo na gurbut na galopiraq kon ili na bordut na korab. Za da pratish pismo ot Evropa prez okeanut do Amerika e trehbvalo da izpolzvash korab, koeto e otnemalo naj-malko 10 dni, kakto i e suqestvyval nemalkiut shans korabut da potune. Za tova i xorata dopredi 19 vek su bili krajno vnimatelni na koi korabi se kachvat.
  
  
  • Izvednuzh blagodarenie na telegrafut stava vuzmozhno da pratish suobqenie, i to da bude polycheno na minytata, v kojato pozhelaesh. Tova vodi do izkljychitelni promeni, kakto i do pojavjavaneto na neqa, nemislimi v minuloto; pozvoljava za purvi put v istoriata razgruqaneto na svetovni imperii, ypravljavani ot centurut si po burz i efikasen nachin.
  
  
  • Spored Steven Davies golehma rolja za razshirjavaneto na Britanskata imperia kum India e imalo imenno suzdavaneto na telegrafut i nesuizmerimoto namaljavane na vremeto, nyzhno za dostavjane na suobqenia pri dulgi razstojania.

  • Kak evtinite avtomobili promenjat zhivotut na obiknoveniut chovek

  • Drygiut primer e nachaloto na masovoto proizvodstvo na koli. Neopisyemo e kakvo vlianie e imala vurxy zhivotut na povecheto xora v gradovete vuzmozhnostta da si kypyvat koli na niski i dostupni ceni. [3] Ford modelut kum 1913 g. se e ravnjaval na chetiri rabotnicheski zaplati. [4]
  
  
  • Dopredi kolata, xorata, zhiveeqi v gradovete, su bili malko ili mnogo ogranicheni ot razstojanie, tuj kato v povecheto slychai edinstvenata im opcia e bila da vurvjut pesha, koeto e otnemalo seriozna doza vreme i energia. [5] Mozhelo e da se izpolzva i kon (ili kareta), no to e bilo privilegia za bogatite, kakto i e ostavjalo sled sebe si otpaduk, koeto se e prevruqalo v problem za gradskoto ypravlenie. [6]
  
  
  • Rabotni mesta, koito dopredi tova su bili vuzprepjatstvani ot dulgo razstojanie, zapochvat da su dostupni i da predostavjat na naseleniata oqe po-golehmo raznoobrazie v pecheleneto na doxod. Po tozi nachin svurzanostta na xorata ot razlichni chasti na gradovete, durzhavite, che dori i kontinentite, na koito zhivejut, se e povishila drastichno, pozvoljavajki vse po-nadigaqata se socialna i ikonomicheska integracia. Ne na posledno mehsto i pojavata na internetut, kojato ima revoljycionen efekt vurxy potokut, skladiraneto i obrabotkata na informacia, kakto i vurxy biznes-indystriata; na praktika preobrazjava zhivotut ni vuv vseki edin aspekt.

  • Kakvo e obqoto meghy vsichki tezi subitia?

  • Na purvo vreme zabelehzvame, che vsichki tezi subitia predstavljavat edna ili dryga forma na inovacia, pri kojato predpriemchivi xora, podtiknati ot zhelanieto da ylesnjut i podobrjut ysloviata na zhivot, vuzobnovjavat razlichni nashi vsekidnevni praktiki po neobratimi nachini. Vsichki tezi subitia belezhut yvelichavane na raznoobrazieto ot zhitejski prezhivjavania, koito xorata mogut da izpitat, t.e. pravi gi masovo po-mobilni i po-svurzani edin s dryg.
  
  
  • Dopredi tova socialnite postrojki na obqestvata su se diktyvali ot obstojatelstva otvud kontrolut na obiknoveniut chovek. Ot glavno znachenie e bilo kude si se rodil i koi su ti roditelite – tezi faktori su predopredeljali i znachitelno ogranichavali razvitieto na zhivotut ti. No s navlizaneto na vsichki tezi inovativni stoki i yslygi iznikva vuzmozhnostta xorata da izbehgat ot predelite, postaveni ot predopredeleni fakti, i da realizirat pulniut si potencial.
  
  
  • Reshenieto kak da proteche zhivotut im, kakto i izborut im na kariera vse poveche se prenasja v rucete na obiknovenite graghani i po tozi nachin dava tlasuk na novo razvitie na obqestvata, koeto zapochva otdoly-nagore, vmesto da sledva diktovkite na ypravlencheska klasa, pritezhavaqa celiut kontrol vurxy socialnata mobilnost.
  
  
  • Postepenno neqa, koito v minuloto su se schitali za privilegia, s kojato su ydostoeni malcina dyshi, se prevruqat v stoki i yslygi, dostupni za vseki, nezavisimo ot negoviut statyt.
  
  
  • Za amerikanskiut istorik Steven Davies tezi subitia su vazhni kolkoto politicheskite procesi i stroeneto na durzhavite prez istoriata. Te izrazjavat vechniut stremezh kum podobrjavane i ysuvurshenstvane na choveshkiut zhivot, chrez svobodomislie i inovacia. Vsichki podobni ikonomicheski napreduci su probivali starovremski predeli, nalozheni ot faktori kato nacionalnost, rasa ili religia, i su obedinjavali xorata v svetovnata turgovia na stoki i yslygi.
  
  
  • Prepratki:
    • [1] Лудвиг фон Мизес. Теория и История. 224 стр.
    • [2] https://www.youtube.com/watch?v=K460eqYBio4&t=2120s Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies
    • [3] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [4] Georgano, G. N. (2000). Vintage Cars 1886 to 1930.
    • [5] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [6] Waste and Want: A social History of Trash
  
  
  • .. skrij tekstut na Stefan Kichev za istoriata na inovaciata kato razlichen pogled vurxy istoriata ..


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-01-14 21:10::
  • Prepratka: Supostavka meghy akademichnata istoria i chalga-istoriata.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: (.. pokazhi ..) Pravopisni pravila za bulgarskata latinica
• ►► ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: (.. skrij gi ..) Pravopisni pravila za bulgarskata latinica
  
  
  • Това не е транскрипция на латиница.
  • Tova ne e transkripcia na latinica.
  
  
  • Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
  • Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
    
    
    • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
    • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otechestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
    
    
  • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
  • Vsehka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvychene, bez varianti na proiznoshenieto.
    
    
    • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
    • Nehkoi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveche ot edin.
    
    
    • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
    • Latinskata bykva H (h, xash, ejch) nehma sobstveno zvychene, a se izpolzva samo za modificirane na predishnata bykva.
    
    
    • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
    • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva mozhe da se polychi i s diakritichen znak xachek nad bykvata, kakto v xurvatski, slovashki i cheshki.
    
    
  • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
  • Eto zvycheneto na vsehka bykva ot latinicata i na modificiraniut ih variant, ako ima takuv. Zvycheneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
    
    

    • A

      a

      А

      Я ≠ Ѣ̋

      JA

      Ja

      ja

      Ä

      ä

      B

      b

      Б

      C

      c

      Ц

      Ч

      CH

      Ch

      ch

      Č

      č

      D

      d

      Д

      E

      e

      Е

      Я = Ѣ̋

      EH

      Eh

      eh

      E̋

      e̋

      F

      f

      Ф

      G

      g

      Г

      Ђ = ЖД

      GH

      Gh

      gh

      Ǧ

      ǧ

      I

      i

      И

      Ѝ

      IH

      Ih

      ih

      Ï

      ï

      J

      j

      Й

      K

      k

      К

      L

      l

      Л

      M

      m

      М

      N

      n

      Н

      O

      o

      О

      ЙО,ЬО

      JO

      Jo

      jo

      Ö

      ö

      P

      p

      П

      Q

      q

      Щ

      R

      r

      Р

      S

      s

      С

      Ш

      SH

      Sh

      sh

      Š

      š

      T

      t

      Т

      U

      u

      Ъ

      Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

      JU

      Ju

      ju

      Ü

      ü

      V

      v

      В

      W

      w

      Ў

      X

      x

      Х

      Џ = ДЖ

      XH

      Xh

      xh

      X̌

      x̌

      Y

      y

      У

      Ю

      JY

      Jy

      jy

      Ÿ

      ÿ

      Z

      z

      З

      Ж

      ZH

      Zh

      zh

      Ž

      ž

    
    
    • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
    • Molju zabelezhete zvycheneto na pokazanite v cherveno latinski bykvi X/Y/U/Q.
    
    
    • Модифицираната латинска буква eh се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
    • Modificiranata latinska bykva eh se pishe na mehstoto na starata bykva Ѣ, kogato tja zvychi JA.
    
    
    • Модифицираната латинска буква ih се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
    • Modificiranata latinska bykva ih se pishe samo za kratkoto lichno mestoimenie Ѝ.
  
  
  • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
  • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, kojato po niqo ne otstupva na vsehka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
    
    
    • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
    • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegashnite oficialno preporuchvani transkripcii su prednaznacheni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tja durzhi smetka za ydobstvoto pri pisane i chetene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
    
    
    • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
    • Edinstvenata prechka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e nashata tradicia, kojato se osnovava na kirilskata azbyka i s kojato ne mozhem da skusame.
  
  
  • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
  • Mozhete lesno da se ybedite, che izmeghy slavjanskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleghat naj-prilichno. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovashki, cheshki, polski.
    
    
    • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
    • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
    • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
    • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
    • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
    • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
    • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
    • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
    
    
    • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
    • Posledniut red mozhe bi qe Vi ybedi, che tekstovete na polski ezik bixu izgleghali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obache e dryga.
  
  
  • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golehmo texnichesko predimstvo. Vsichki bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, kojato e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Nehma nygha ot smehna na klaviatyrata.
  
  
  • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Ako vse pak predpochitate po-stegnat tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritichen znak. No qe imate nygha ot smehna na klaviatyrata.


• ►► ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. pokazhi tam ..) (.. pokazhi tyk ..)
  • Xristo Tamarin: Zaqo e vazhno izychavaneto na rimskata kyltyra?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. pokazhi tam ..) (.. skrij ..)
  • Xristo Tamarin: Zaqo e vazhno izychavaneto na rimskata kyltyra?

  • A dali puk izobqo nehkoj se sumnjava vuv vazhnostta na izychavaneto na rimskata kyltyra? Ako ima takiva, stryva mi se, che lesno qe gi ybedim, kato pokazhem znachenieto na rimskata kyltyra za nas i posochim alternativite.
    
    Esna ot alternativite bi bila da izychavame venjan, obqiut pismen ezik na Kitaj, Japonia, Korea i Vietnam v blizkoto i po-dalechnoto minulo, i da zybrim citatite na Konfycij i Lao Czu. Interesno bi bilo naistina, no tova ne e nashata civilizacia.
    
    Dryga alternativa bi bila da se zanimavame sus staroindijskiut ezik sanskrit, i da izychavame Maxabxarata, Ramajana i osnovite na bydizmut. Interesno - no i tova ne e nashata civilizacia.
    
    Treta alternativa bi bila da si mislim, che nashata civilizacia zapochva ot nas, che edva mama i tate su izlezli na poleto i na shirokiut drym, a dehdo i baba su zhiveli oqe v gorata.
    
    A koe e nashata civilizacia? Tova e evropejskata xristianska civilizacia. Kum neu prinadlezhim. Kum neu su prinadlezhali predcite ni poveche ot dve xiljadoletia.
    
    Rimskata civilizacia ne samo e predtecha na nashata civilizacia, tja e nashata civilizacia. Tja e starata forma na nashata civilizacia. Nashata civilizacia e suvremennata forma imenno na rimskata civilizacia. Rimskata civilizacia stava elinistichna i popiva vsichki naprednichavi idei. Rimskata civilizacia stava Xristianska i veche dve xiljadoletia slavi ediniut Bog-tvorec. Rimskata, t.e. nashata, civilizacia razprostranjava Xristianstvoto i v Noviut sveht i se nalaga tam.
    
    Nalagajki rimskata kyltyra i rimskoto obqestveno ystrojstvo v po-golehmata chast na Evropa i Sredizemnomorieto, Rimskata (Romejskata) imperia suzdava obqnost ot evropejci-xristiani. Tazi obqnost ne se e razpadnula sled ygasvaneto na imperiata. Naprotiv, tazi obqnost i dosega e stopanin na nashata civilizacia. Kum tazi obqnost na evropejcite-xristiani prinadlezhim i nie, bulgarite.

  • .. skrij go tekstut za vazhnostta na izychavaneto na rimskata kyltyra ..

.. kum nachaloto ..

---

.. to the bottom ..

Principi na moite vuzgledi za minuloto

Vuzgledite mi za minuloto se osnovavat na slednite principi:

• Impersko-civilizacionen princip.
• Princip za purvostepennata rolä na religiata.
• Brusnačut na Okam:  Ne biva da se privličat novi suqnosti bez krajna neobxodimost.
• Princip za sustoätelnostta na lingvističeskata arxeologia.
• Principi na Eklesiasta.
• Principut "Ölmüşten haberi yok/Ot ymre̋lo xaber ne čakaj": Na mnogo vuprosi ot istoriata otgovor ne̋ma i ne̋ma da ima.
• Princip za istoričeskiut kontinyym: ako niqo ne znaem za dedite si, to za pradedite si znaem oqe po-malko.
• Vsički principi na logikata.
• Vsički principi na kriminalistikata.

Impersko-civilizacionniut princip se äväva tradicionen. Opitite za prerazgleǧaneto my su nesustoätelni. Suglasno s tozi princip, drevnite Egipet i Mesopotamia, drevna Gurcia i mimoletnata imperia na Aleksandur Veliki, Rimskata/Romejskata imperia i imperiata na Karl Veliki imat za istoriata po-gole̋mo značenie, otkolkoto vsički ostanuli subitia ot onezi vremena.

Purvostepennata rolä na religiata vinugi tre̋bva da se otčita. Religiata može da bude xristianstvo ili isläm, nacionalizum ot 19-ti vek ili nacional-socializum i internacional-socializum (komynizum) ot 20-ti vek. Vuv vsički slyčai roläta ï e ogromna, važna, aktyalna, glavna, generalna, životreptäqa, žiznena, zlobodnevna, znamenatelna, istoričeska, kapitalna, kardinalna, komandna, krajna, korenna, krajugulna, krypnomaqabna, mnogoznačitelna, osnovna, principialna, prioritetna, rešavaqa, rešitelna, sudbovna, suqestvena, vuzlova, fyndamentalna, centralna, epoxalna (napisal sum tova s pomoqta na sinonimen rečnik).

Principut za sustoätelnostta na lingvističeskata arxeologia se protivopostavä na ne̋koi vuzgledi sred profesionalni istorici za nesustoätelnostta na istoričeskata lingvistika. Ako izvodite na lingvističeskata arxeologia protivorečut na ne̋koi tvurdenia na tradicionnata istoria, to po-skoro e nyžno poslednite da se prerazgledat. Daže ako v ne̋koj dreven dokyment ima samo lužlivi tvurdenia, to i v tozi slyčaj zaklÿčeniata na lingvistikata vuz osnova na tozi dokyment qe budut pravdivi. Mnogo dobre znam, naprimer, če vuz osnova na dnešnata presa ne bix mogul da si suzdam pravilna predstava za nastoäqeto, na koeto sum svidetel, a puk kakvo ostava za minuloto. S drygi dymi, budeqite pokolenia veroätno ne̋ma da mogut da si suzdadut pravilna predstava za našeto nastoäqe vuz osnova na pismenite pametnici, koito qe im ostavim.

Principite na Eklesiasta {1:9}

Kakvoto e stanulo, tova e, koeto qe stane,
I kakvoto e bilo izvuršeno,
tova e, koeto qe se izvurši;
I ne̋ma niqo novo pod slunceto.
Ima li neqo, za koeto može da se kaže:
Viž! Tova e novo?
To e veče stanulo vuv vekovete,
koito su bili predi nas.
Ne se pomnüt predišnite pokolenia;
Nito qe se pomnüt poslešnite,
grädyqite, pokolenia,..

Purvo sledstvie ot principite na Eklesiasta:

Predcite ni su bili suqite kato nas - nito po-ymni, nito po-tupi.

Vtoro sledstvie ot principite na Eklesiasta:

Toz, kojto ne razbira nastoäqeto, toj ne može da razbere i minuloto.
Ako ne razbirame nastoäqeto, koeto se razviva pred očite ni, kak možem da se nade̋vame, če qe možem da razberem minuloto, koeto otdavna e murtvo i ne reagira na našite vuprosi i na našite dejstvia?

Otklonenie ot principite na Eklesiasta:

Ne̋malo niqo novo pod slunceto - ima, ima ..

Spored Eklesiasta,

".. ne̋ma niqo novo pod slunceto. Ima li neqo, za koeto može da se kaže: Viž! Tova e novo?"

Ima, ima.

Ako ima neqo novo pod slunceto, tova su novite texnologii. Te preobrazävat svetut.

Vupreki principut na Eklesiasta, az izklÿčvam suqestvyvaneto na visoko-texnologični civilizacii v minuloto. Nikoga dosega ne e imalo ädreno oružie. Nikoga dosega ne e imalo kompÿtri i globalni komynikacii.

.. kum načaloto ..

---

Povečeto subitia su slyčajni i skyčni.

Otnositelnost ima. Naprimer Rimskata imperia ima absolÿtno ogromno značenie za nas, za Sredizemnomorieto, za ce̋la Evropa, no nikakvo značenie za Kitaj i Äponia. Otnositelnost ima i v tova, če gole̋ma čast ot istoričeskiut razkaz, kojto se indoktrinira, e fantastičen i mitologičen. Primerno takava e počti ce̋lata tematika s taka narečenite prabulgari.

Osporvaneto na impersko-civilizacionniut princip obiknoveno celi da lekyva nečii kompleksi na malocennost ili da zaxranva nečii manii za veličie. Ot takiva neqa, mislü, če ne stradam.

Ako ot tematikata za taka narečenite prabulgari se abstraxirame, niqo ot posledvalite subitia v našata i v svetovnata istoria ne̋ma nyǧa da se promenä. Nakratko, taka narečenite prabulgari faktičeski ne̋mat značenie dori za bulgarskata istoria. Ako puk se abstraxirame ot ce̋lata bulgarska tematika v istoriata na svetut, kakvo bi se promenilo? Ami koj znae? Poglednato ot visoko, naj-golemiut prinos na Bulgaria e pri xristianizaciata na Rysia. Ako ü ne̋maše Bulgaria, ne e sigyrno, če Rysia qeše da ima vidut, v kojto ü poznavame. Nakratko, Bulgaria ima značenie samo za Balkanite i za Rysia. Poglednato ot visoko, niqožno značenie.

Sega da vidim kakvo qeše da bude bez Aleksandur Veliki i Ÿlij Cezar.

Da spomenu samo edna niška:

• {1} Evangeliata ne̋maše da su na grucki, a veroätno na aramejski,
• {2} Xristianstvoto edva li qeše da se nariča Xristianstvo, a naprimer Mesianstvo, i
• {3} sega ne̋maše da pišem na poznatata kirilica, a na ne̋kakva pismenost podobna na evrejskata i arabskata.

Aleksandur Veliki i Ÿlij Cezar su ostavili sledi, bez te̋x svetut qeše da e dryg. Iraklij, carüt na romeite, suqo e ostavil sleda - bez Iraklij svetut qeše da e dryg. Dokato za suvremennikut my mitičniut "xan" Kybrat može da se kaže, če i bez Kybrat svetut qeše da si e suqiut, i to s našata Bulgaria v nego. Tre̋bva da osuznaem, če vsički evropejci sme naslednici na Aleksandur Veliki i na Ÿlij Cezar, ne samo gurcite, firomlänite-montešarci ili puk italiancite.

I naj-važnoto: nie, bulgarite, sme naj-obiknoveni i naj-normalni evropejci. Ne sme izklÿčitelni, extraordinary, ili puk extra-terrestrian, pazi Bože.. Suqite sme si kato drygite balkanski narodi, dosyq sme kato te̋x, te s niqo ne ni prevuzxoǧat, nito puk nie te̋x s neqo gi prevuzxoǧame.

I tuj, osven skyčni, povečeto subitia su i slyčajni.

Predstavete si brazda v zemäta sled silno zemetresenie. Takava brazda, takava sleda e taka narečenata bulgarska istoria v svetovnata istoria, plod na slyčajnite gunki na istoriata na čovečestvoto.

Ne sme planina, brazda sme. No i planina da be̋xme, na stixiite i planinite ne izduržat.

.. kum načaloto ..

---

Teče, vsičko teče, vremeto ne̋ma bre̋g i ni vleče. Ne̋ma kak. (M.Baševa)

Vremeto si teče i istoričeskite subitia izblednävat.

Platnata na otdalečavaqite se kum minuloto subitia čeznut zad xorizontut.

Kolkoto po-daleče nazad v minuloto e dadeno subitie, tolkova po-malko i po-niqožno e značenieto my točno za nas sega.

Analogia-supostavka. Izsledva se DNK, za da se dokaže vruzka meǧy dete i roditel. Može da se izsledva DNK, za da se dokaže vruzka meǧy vnyk-vnyčka i praroditel (de̋do-baba). Obače DNK-izsledvaneto za vruzka meǧy pravnyk-pravnyčka i prapraroditel (pradëdo-prababa) naj-često e bezpredmetno - nadeǧni rezyltati ne̋ma da se polyčut. Rodstvoto se otdalečava. Značenieto na takova dalečno rodstvo za genofondut na individut stava vse po-malko i po-niqožno. Vseki individ e plod na roditelite si, na majka si i na baqa si, predi vsičko.

Našiut (ili Vašiut, na Vas mladite) 21-vi vek e plod na našiut 20-ti vek, predi vsičko. Da, 20-ti vek e plod na 19-ti vek, no subitiata ot 20-ti vek naj-često zasenčvat, skrivat, dori otmenät subitiata ot prednite vekove.

V častnost, subitiata otpredi xilädoletia imat niqožno značenie točno za nas sega. Niqožno. Nikakvo. Nyžno e ytočnenie vse pak, poneže po-gore sum pisal:

Naprimer Rimskata imperia ima absolÿtno ogromno značenie za nas, za Sredizemnomorieto, za ce̋la Evropa, ..

Da, Rimskata imperia ima ogromno značenie za nas, no samo zaqoto sme i dokolkoto sme sredizemnomorci i evropejci. Ne i specialno za nas bulgarite.

V tozi dyx, taka narečenoto "tyrsko robstvo" ima značenie za nas, no samo zaqoto sme balkanski xristiani i dokolkoto sme xristiani.

Našiut 20-ti vek praktičeski e zaličil vsički posledici ot taka narečenoto "tyrsko robstvo". Ostanali su samo posledici ot subitieto, narečeno "Osvoboǧenie na Bulgaria", koeto e ot 19-ti vek. Predypreǧavam Vi, če tozi ili sledvaqiut vek mogut i te̋x da zaličut.

Sled kato istoričeskite subitia ot po-dalečnoto minulo imat sega za nas niqožno značenie, stryva li si izobqo da izyčavame istoria?

• Da. Za da zadovolim lÿbopitstvoto si. Da tursim obäsnenia črez analiz na subitiata. Da si izvličame poyki, za da ne povtaräme greški.
• I ne. Ne za da si tursim opravdania v minuloto za dnešnite si nesreti. Ne za da si go lekyvame kompleksut za malocennost s razkazi za slavno minulo.

.. kum načaloto ..

---

Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

• ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18:: Prepratka: Oqe za minuloto, našeto.


• ►► ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Naročno ne pridymaeš ..
  • Principi za sutvorävane na istoria za vutrešna ypotreba (.. pokaži ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Naročno ne pridymaeš ..
  • Principi za sutvorävane na istoria za vutrešna ypotreba (.. skrij ..)

  Tyka davam izvadka ot statia na Aleksandur Frangylandi, koäto pokazva do kakvi izvraqenia može da se stigne, ako ne se sledvat principite, kum koito az se priduržam.

  Принципы построения "внутренней" истории
  
  Для понимания возникающих противоречий между "внешней" и "внутренней" историями, а также целей "внутренних" историков, перечислим основные принципы, которые лежат в основании "внутренней" истории Грузии (но не только Грузии):

  
  
  • 1. Все племена, жившие в древности на территории современной Грузии и вблизи её пределов, были грузинскими (причем грузинами считаются все племена, принадлежащие к картвельской языковой группе, даже если они не способны понимать друг друга).
  
  
  • 2. Грузинские племена на всех этапах исторического развития (начиная буквально с каменного века) всегда представляли собой некоторую осознанную культурную общность, называемую грузинским народом.
  
  
  • 3. В древности грузинские племена занимали гораздо большую территорию, чем территория современной Грузии, а затем были потеснены другими племенами, в частности, и теми, что живут здесь ныне (абхазами, осетинами, армянами, турками, русскими, азербайджанцами, дагестанцами и др.).
  
  
  • 4. Все памятники истории на территории современной Грузии, а также вблизи её пределов, в местах "прежнего" обитания грузинского племени, принадлежат грузинскому народу.
  
  
  • 5. Никто не оказывал на грузин культурного влияния; они всегда, изначально были совершенно самостоятельны в своём развитии и сами оказывали существенное и решающее влияние на все окружающие и более удаленные народы.
  
  
  • 6. С незапамятных времён грузины стремились к объединению в одно могучее государство.
  
  
  • 7. Исторической Грузией считается территория времени царицы Тамары, т.е. времени наибольшего расцвета Грузии, когда, благодаря успешным завоеваниям, Грузия недолгое время включала большую часть Закавказья и даже как будто выходила в районы Северного Кавказа.
  
  
  • 8. Если факты не укладываются в предыдущие принципы, то они не верны: их либо игнорируют, либо трактуют согласно требованиям этих принципов.

  Pokaži prevod na bulgarski.    Principы postroenia "vnytrennej" istorii ydalitj.
  

  (Skrij go prevodut) Principi za postroävane na "vutrešna" istoria
  
  Za da razberem vuznikvaqite protivorečia meǧy "vunšnata" i "vutrešnata" istorii, a taka suqo da razberem celite na "vutrešnite" istorici, qe izbroim osnovnite principi, koito ležut v osnovata na "vutrešnata" istoria na Gryzia (no ne samo na Gryzia):

  
  
  • 1. Vsički plemena, živeli v drevnostta na teritoriata na suvremenna Gryzia i v blizost do granicite ï, su bili gryzinski (kato pri tova za gryzinci se sčitat i vsički plemena, prinadležaqi kum kartvelskata ezikova grypa, daže ako te ne mogut da se razbirat edni drygi).
  
  
  • 2. Gryzinskite plemena na vsički etapi ot istoričeskoto razvitie (započvajki bykvalno ot kamenniut vek) vinugi su predstavlävali ne̋kakva osuznata kyltyrna obqnost, naričana gryzinski narod.
  
  
  • 3. V drevnostta gryzinskite plemena zaemali teritoria, mnogo po-obširna ot teritoriata na suvremenna Gryzia, no sled tova su bili iztesneni ot drygi plemena, v častnost i ot tezi, koito živeüt tam sega (abxazci, osetinci, armenci, tyrci, rysnaci, azerbajx̌anci, dagestanci i dr.).
  
  
  • 4. Vsički istoričeski pametnici na teritoriata na suvremenna Gryzia, a suqo taka v blizost do granicite ï, v mestata, koito gryzinskite plemena obitavali "predi", prinadležut na gryzinskiut narod.
  
  
  • 5. Nikoj ne e okazval kyltyrno vlianie na gryzincite; te vse̋koga, iznačalno su bili suvuršeno samostoätelni v razvitieto si i sami su okazvali suqestveno i rešavaqo vlianie na vsički okolni i po-dalečni narodi.
  
  
  • 6. Ot nezapomneni vremena gryzincite su se stremili kum obedinenie v edna moguqa duržava.
  
  
  • 7. Za istoričeska Gryzia se sčita teritoriata ot vremeto na carica Tamara, t.e. vremeto na naj-gole̋m razcvet na Gryzia, kogato blagodarenie na yspešnite zavoevania Gryzia za kratko vreme e vklÿčvala gole̋ma čast ot Zakavkazieto (Ÿžen Kavkaz) i daže kato če li e izlizala i v rajonite na Severen Kavkaz.
  
  
  • 8. Ako faktite ne se vmestvat v predišnite principi, to te su neverni. Takiva fakti ili se ignorirat, ili se tulkyvat suglasno s iziskvaniata na tezi principi.

  (Skrij go prevodut na bulgarski)



• ►► ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. pokaži tam ..) (.. pokaži tyk ..)
  • Stefan Kičev: Edin različen pogled vurxy istoriata: istoria na inovaciata
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. pokaži tam ..) (.. skrij ..)
  • Stefan Kičev: Edin različen pogled vurxy istoriata: istoria na inovaciata
  
  
  • Istoriata, koäto ni se prepodava v yčiliqe i koäto ni se predstavä ot ežednevnite medii, naj-veče se sustoi ot političeski subitia, procesi i lideri. Xodut na svetovnata istoria se razgleǧa prez celiut niz ot političeski procesi, vklÿčvaqi deklaracii, revolÿcii i izbori. Taka napredukut v neü se izmerva prez prizmata na dejstviata na političeskite lica.
  
  
  • Te zaemat glavna rolä v našeto razgleǧane na istoriata i v dnešno vreme ne̋ma da se nameri čovek, nečyval za Frenskata revolÿcia ot 1789 g. ili za Oktomvrijskata revolÿcia ot 1917 g., ili puk za Vestfalskiut miren dogovor, kojto gi predxoǧa. Vse epizodi na istoriata, vodeni ot političeski lica s političesko značenie. Obqoto meǧy te̋x e, če su značimi subitia v stroežut i ypravlenieto na dnešnite duržavi. Te su istoriata na duržavnici, voenni lideri i revolÿcioneri, oglavävaqi obqestveno-socialni dviženia. Sčitame te̋x za dvigatelite na istoriata, podtikvaqi ni kum razvitie, rastež i evolÿcia.

  • Istoria ne na političeskata, a na ikonomičeskata inovacia

  • Ikonomistut ot avstrijskata ikonomičeska škola Lydvig Fon Mizes rezÿmira istoriata po sledniut način:
  
  
  • Istoriata predstavläva svedenia za čoveško dejstvie. Čoveškoto dejstvie e suznatelnoto ysilie na čovekut da zameni neydovletvoritelni obstoätelstva s po-ydovletvoritelni. [1]
  
  
  • Čoveškoto dejstvie se sustoi kakto ot promeni i dviženia, podeti s celta da se podobri obqoto sustoänie na xorata v političesko otnošenie, taka i ot novovuvedenia i promeni v ikonomičesko otnošenie, podeti ot predpriemači, izobretateli i naj-obiknoveni graǧani. Te beležut našata istoria i, vupreki če ne nable̋game tolkova vurxy te̋x, vse pak ostavät svoäta sleda v životut ni; često po načini, za koito ne podozirame.
  
  
  • Vsički tezi obiknoveni graǧani prez istoriata su produlžavali normalniut si život i rabota, vupreki broženiata v političeskata scena, i su predostaväli na obqestvoto gole̋mo raznoobrazie ot stoki i yslygi, kakto i mnogo novi rabotni mesta. Sred te̋x se otkroävat predpriemači i izobretateli, koito sus sobstveni sredstva su povliavali na sugraǧanite si i su promenäli texniut život. Neka razgledame ne̋kolko takiva primeri.

  • Tri inovacii s bezprecedenten efekt vurxy našiut život

  • Na 08.05.1858 g. e proveden purviut yspešen transatlantičeski telegraf ot kralica Viktoria kum prezidentut X̌ejms Bÿkanun. Prez 1908 g. puk na pazarut e pysnat purviut model T FORD, izraboten vuv fabrikite na Xenri Ford v Detrojt. Toj e predstavläval purviut avtomobil, dostupen za obiknoveniut čovek.
  
  
  • Prez 1990 godina britanskiut predpriemač Tim Burnurs-Lij osnovava purviut World Wide Web (svetovnata mreža), kojto e predstavläval načenkite na internetut, izpolzvan povsemestno ot celiut sve̋t dnešno vreme. Podobni subitia su nepoznati za povečeto xora, kakto i ne se nable̋ga tolkova vurxy samite dati v yčiliqe, vupreki pogolovnoto vlianie, koeto su imali vurxy životite ni. Neqo, koeto se zabele̋zva ot lekciite na Steven Davies. [2] Toj započva vse̋ka edna s paralelno izreǧane na proizvolni dati (v xronologičen red) ot istoriata ni. Vinugi datite, svurzani s političeski subitia, polyčavat otklik ot ay̌ditoriata, dokato tezi, svurzani s izobretenia i predpriemačeski yspexi sreqat mulčanie.
  
  
  • Spored amerikanskiut istorik Steven Davies podobni subitia su ne samo važni kolkoto i političeskite značimi momenti v istoriata ni, no i v ne̋koi aspekti do mnogo po-gole̋ma stepen su dali forma na svetut, v kojto živeem. Vupros na debat e koä strana na istoriata zaema po-važna rolä, no si zaslyžava da razgledame imenno tazi, posvetena na častnite ysilia za progres, blagodenstvie i bogatstvo, spodeleno ot vsički potrebiteli. Neka vzemem za primer purvata data:

  • Purvata telekomynikacionna revolÿcia

  • Predi poävata na telegrafut naj-burziut način, po kojto si možel da pratiš pismo na dulgo razstoänie, e bilo na gurbut na galopiraq kon ili na bordut na korab. Za da pratiš pismo ot Evropa prez okeanut do Amerika e tre̋bvalo da izpolzvaš korab, koeto e otnemalo naj-malko 10 dni, kakto i e suqestvyval nemalkiut šans korabut da potune. Za tova i xorata dopredi 19 vek su bili krajno vnimatelni na koi korabi se kačvat.
  
  
  • Izvednuž blagodarenie na telegrafut stava vuzmožno da pratiš suobqenie, i to da bude polyčeno na minytata, v koäto poželaeš. Tova vodi do izklÿčitelni promeni, kakto i do poävävaneto na neqa, nemislimi v minuloto; pozvoläva za purvi put v istoriata razgruqaneto na svetovni imperii, ypravlävani ot centurut si po burz i efikasen način.
  
  
  • Spored Steven Davies gole̋ma rolä za razširävaneto na Britanskata imperia kum India e imalo imenno suzdavaneto na telegrafut i nesuizmerimoto namalävane na vremeto, nyžno za dostaväne na suobqenia pri dulgi razstoänia.

  • Kak evtinite avtomobili promenät životut na obiknoveniut čovek

  • Drygiut primer e načaloto na masovoto proizvodstvo na koli. Neopisyemo e kakvo vlianie e imala vurxy životut na povečeto xora v gradovete vuzmožnostta da si kypyvat koli na niski i dostupni ceni. [3] Ford modelut kum 1913 g. se e ravnäval na četiri rabotničeski zaplati. [4]
  
  
  • Dopredi kolata, xorata, živeeqi v gradovete, su bili malko ili mnogo ograničeni ot razstoänie, tuj kato v povečeto slyčai edinstvenata im opcia e bila da vurvüt peša, koeto e otnemalo seriozna doza vreme i energia. [5] Moželo e da se izpolzva i kon (ili kareta), no to e bilo privilegia za bogatite, kakto i e ostavälo sled sebe si otpaduk, koeto se e prevruqalo v problem za gradskoto ypravlenie. [6]
  
  
  • Rabotni mesta, koito dopredi tova su bili vuzprepätstvani ot dulgo razstoänie, započvat da su dostupni i da predostavät na naseleniata oqe po-gole̋mo raznoobrazie v pečeleneto na doxod. Po tozi način svurzanostta na xorata ot različni časti na gradovete, duržavite, če dori i kontinentite, na koito živeüt, se e povišila drastično, pozvolävajki vse po-nadigaqata se socialna i ikonomičeska integracia. Ne na posledno me̋sto i poävata na internetut, koäto ima revolÿcionen efekt vurxy potokut, skladiraneto i obrabotkata na informacia, kakto i vurxy biznes-indystriata; na praktika preobrazäva životut ni vuv vseki edin aspekt.

  • Kakvo e obqoto meǧy vsički tezi subitia?

  • Na purvo vreme zabele̋zvame, če vsički tezi subitia predstavlävat edna ili dryga forma na inovacia, pri koäto predpriemčivi xora, podtiknati ot želanieto da ylesnüt i podobrüt ysloviata na život, vuzobnovävat različni naši vsekidnevni praktiki po neobratimi načini. Vsički tezi subitia beležut yveličavane na raznoobrazieto ot žitejski preživävania, koito xorata mogut da izpitat, t.e. pravi gi masovo po-mobilni i po-svurzani edin s dryg.
  
  
  • Dopredi tova socialnite postrojki na obqestvata su se diktyvali ot obstoätelstva otvud kontrolut na obiknoveniut čovek. Ot glavno značenie e bilo kude si se rodil i koi su ti roditelite – tezi faktori su predopredeläli i značitelno ograničavali razvitieto na životut ti. No s navlizaneto na vsički tezi inovativni stoki i yslygi iznikva vuzmožnostta xorata da izbe̋gat ot predelite, postaveni ot predopredeleni fakti, i da realizirat pulniut si potencial.
  
  
  • Rešenieto kak da proteče životut im, kakto i izborut im na kariera vse poveče se prenasä v rucete na obiknovenite graǧani i po tozi način dava tlasuk na novo razvitie na obqestvata, koeto započva otdoly-nagore, vmesto da sledva diktovkite na ypravlenčeska klasa, pritežavaqa celiut kontrol vurxy socialnata mobilnost.
  
  
  • Postepenno neqa, koito v minuloto su se sčitali za privilegia, s koäto su ydostoeni malcina dyši, se prevruqat v stoki i yslygi, dostupni za vseki, nezavisimo ot negoviut statyt.
  
  
  • Za amerikanskiut istorik Steven Davies tezi subitia su važni kolkoto političeskite procesi i stroeneto na duržavite prez istoriata. Te izrazävat večniut stremež kum podobrävane i ysuvuršenstvane na čoveškiut život, črez svobodomislie i inovacia. Vsički podobni ikonomičeski napreduci su probivali starovremski predeli, naloženi ot faktori kato nacionalnost, rasa ili religia, i su obedinävali xorata v svetovnata turgovia na stoki i yslygi.
  
  
  • Prepratki:
    • [1] Lydvig fon Mizes. Teoria i Istoria. 224 str.
    • [2] https://www.youtube.com/watch?v=K460eqYBio4&t=2120s Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies
    • [3] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [4] Georgano, G. N. (2000). Vintage Cars 1886 to 1930.
    • [5] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [6] Waste and Want: A social History of Trash
  
  
  • .. skrij tekstut na Stefan Kičev za istoriata na inovaciata kato različen pogled vurxy istoriata ..


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-01-14 21:10::
  • Prepratka: Supostavka meǧy akademičnata istoria i čalga-istoriata.


• ►► ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: (.. pokaži ..) Pravopisni pravila za bulgarskata latinica
• ►► ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: (.. skrij gi ..) Pravopisni pravila za bulgarskata latinica
  
  
  • Това не е транскрипция на латиница.
  • Tova ne e transkripcia na latinica.
  
  
  • Това е нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
  • Tova e nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
    
    
    • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментъ.
    • Ne biva da se vlijaete ot suqestvyvaqiut otečestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentu.
    
    
  • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
  • Vse̋ka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvyčene, bez varianti na proiznošenieto.
    
    
    • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
    • Ne̋koi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveče ot edin.
    
    
    • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
    • Latinskata bykva H (h, xaš, ejč) ne̋ma sobstveno zvyčene, a se izpolzva samo za modificirane na predišnata bykva.
    
    
    • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
    • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva može da se polyči i s diakritičen znak xaček nad bykvata, kakto v xurvatski, slovaški i češki.
    
    
  • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
  • Eto zvyčeneto na vse̋ka bykva ot latinicata i na modificiraniut ï variant, ako ima takuv. Zvyčeneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
    
    

    • A

      a

      А

      Я ≠ Ѣ̋

      JA

      Ja

      ja

      Ä

      ä

      B

      b

      Б

      C

      c

      Ц

      Ч

      CH

      Ch

      ch

      Č

      č

      D

      d

      Д

      E

      e

      Е

      Я = Ѣ̋

      EH

      Eh

      eh

      E̋

      e̋

      F

      f

      Ф

      G

      g

      Г

      Ђ = ЖД

      GH

      Gh

      gh

      Ǧ

      ǧ

      I

      i

      И

      Ѝ

      IH

      Ih

      ih

      Ï

      ï

      J

      j

      Й

      K

      k

      К

      L

      l

      Л

      M

      m

      М

      N

      n

      Н

      O

      o

      О

      ЙО,ЬО

      JO

      Jo

      jo

      Ö

      ö

      P

      p

      П

      Q

      q

      Щ

      R

      r

      Р

      S

      s

      С

      Ш

      SH

      Sh

      sh

      Š

      š

      T

      t

      Т

      U

      u

      Ъ

      Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

      JU

      Ju

      ju

      Ü

      ü

      V

      v

      В

      W

      w

      Ў

      X

      x

      Х

      Џ = ДЖ

      XH

      Xh

      xh

      X̌

      x̌

      Y

      y

      У

      Ю

      JY

      Jy

      jy

      Ÿ

      ÿ

      Z

      z

      З

      Ж

      ZH

      Zh

      zh

      Ž

      ž

    
    
    • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
    • Molü zabeležete zvyčeneto na pokazanite v červeno latinski bykvi X/Y/U/Q.
    
    
    • Модифицираната латинска буква e̋ (eh) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я.
    • Modificiranata latinska bykva e̋ (eh) se piše na me̋stoto na starata bykva Ѣ, kogato tä zvyči JA.
    
    
    • Модифицираната латинска буква ï (ih) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
    • Modificiranata latinska bykva ï (ih) se piše samo za kratkoto lično mestoimenie Ѝ.
  
  
  • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
  • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, koäto po niqo ne otstupva na vse̋ka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu ОФ-pravopis.
    
    
    • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
    • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegašnite oficialno preporučvani transkripcii su prednaznačeni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tä durži smetka za ydobstvoto pri pisane i četene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
    
    
    • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
    • Edinstvenata prečka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e našata tradicia, koäto se osnovava na kirilskata azbyka i s koäto ne možem da skusame.
  
  
  • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
  • Možete lesno da se ybedite, če izmeǧy slavänskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleǧat naj-prilično. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovaški, češki, polski.
    
    
    • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
    • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
    • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
    • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
    • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
    • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
    • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
    • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
    • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
    
    
    • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
    • Posledniut red može bi qe Vi ybedi, če tekstovete na polski ezik bixu izgleǧali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obače e dryga.
  
  
  • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima golěmo texničesko predimstvo. Vsički bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, koäto e rodna za vseki kompjytur, tablet ili smartfon. Ne̋ma nyǧa ot sme̋na na klaviatyrata.
  
  
  • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
  • Ako vse pak predpočitate po-stegnat tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritičen znak. No qe imate nyǧa ot sme̋na na klaviatyrata.


• ►► ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. pokaži tam ..) (.. pokaži tyk ..)
  • Xristo Tamarin: Zaqo e važno izyčavaneto na rimskata kyltyra?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. pokaži tam ..) (.. skrij ..)
  • Xristo Tamarin: Zaqo e važno izyčavaneto na rimskata kyltyra?

  • A dali puk izobqo ne̋koj se sumnäva vuv važnostta na izyčavaneto na rimskata kyltyra? Ako ima takiva, stryva mi se, če lesno qe gi ybedim, kato pokažem značenieto na rimskata kyltyra za nas i posočim alternativite.
    
    Edna ot alternativite bi bila da izyčavame venän, obqiut pismen ezik na Kitaj, Äponia, Koreä i Vietnam v blizkoto i po-dalečnoto minulo, i da zybrim citatite na Konfycij i Lao Czu. Interesno bi bilo naistina, no tova ne e našata civilizacia.
    
    Dryga alternativa bi bila da se zanimavame sus staroindijskiut ezik sanskrit, i da izyčavame Maxabxarata, Ramaäna i osnovite na bydizmut. Interesno - no i tova ne e našata civilizacia.
    
    Treta alternativa bi bila da si mislim, če našata civilizacia započva ot nas, če edva mama i tate su izlezli na poleto i na širokiut drym, a de̋do i baba su živeli oqe v gorata.
    
    A koe e našata civilizacia? Tova e evropejskata xristianska civilizacia. Kum neü prinadležim. Kum neü su prinadležali predcite ni poveče ot dve xilädoletia.
    
    Rimskata civilizacia ne samo e predteča na našata civilizacia, tä e našata civilizacia. Tä e starata forma na našata civilizacia. Našata civilizacia e suvremennata forma imenno na rimskata civilizacia. Rimskata civilizacia stava elinistična i popiva vsički napredničavi idei. Rimskata civilizacia stava Xristianska i veče dve xilädoletia slavi ediniut Bog-tvorec. Rimskata, t.e. našata, civilizacia razprostranäva Xristianstvoto i v Noviut sve̋t i se nalaga tam.
    
    Nalagajki rimskata kyltyra i rimskoto obqestveno ystrojstvo v po-gole̋mata čast na Evropa i Sredizemnomorieto, Rimskata (Romejskata) imperia suzdava obqnost ot evropejci-xristiani. Tazi obqnost ne se e razpadnula sled ygasvaneto na imperiata. Naprotiv, tazi obqnost i dosega e stopanin na našata civilizacia. Kum tazi obqnost na evropejcite-xristiani prinadležim i nie, bulgarite.

  • .. skrij go tekstut za važnostta na izyčavaneto na rimskata kyltyra ..

.. kum načaloto ..

---

.. to the bottom ..

Принципы моих взглядов на прошлое

Мои взгляды на прошлое основаны на следующие принципы:

• Имперско-цивилизационный принцип.
• Принцип  первенствующей роли религии.
• Бритва Оккама:  Не следует привлекать новые сущности без самой крайней на то необходимости
• Принцип состоятельности лингвистической археологии.
• Принципы Еклесиаста.
• Принцип "Ölmüşten haberi yok": На многие вопросы истории ответа нет и не будет. Вести от умерших не бывает..
• Принцип исторического континуума: если мы ничего не знаем о своих дедах, то тем менее о прадедах своих не знаем мы ничего.
• Все принципы  логики.
• Все принципы  криминалистики.

Имперско-цивилизационный принцип  является традиционным. Попытки его пересмотра не состоятельны. Согласно этому принципу, Древние Египет и Месопотамия, древняя Греция и мимолетная империя Александра Великого, Римская/Ромейская империя и империя Карла Великого имеют для истории значение больше, чем всех остальных событий тех времен.

Первенствующую роль религии всегда надо учитивать. Религия может быть християнство или ислам, национализм 19-го века или националь-социализм и интернациональ-социализм (коммунизм) 20-го века. Во всех случаях ее роль является огромной, важной, актуальной, главенствующей, генеральной, главенствующей, животрепещущей, жизненной, злободневной, знаменательной, исторической, капитальной, кардинальной, командной, конечной, коренной, краеугольной, крупномасштабной, многозначительной, основной, первоочередной, первостепенной, принципиальной, приоритетной, решающей, решительной, роковой, старшей, стержневой, существенной, узловой, фундаментальной, центральной, эпохальной (здесь я пользовался словарем синонимов).

Принцип состоятельности лингвистической археологии противопоставляется некоторым взглядам некоторых профессиональных историков о несостоятельности  исторической лингвистики. Если выводы лингвистической археологии противоречат некоторым утверждениям традиционной истории, то скорее всего нужен пересмотр этих утверждений. Даже если в каком-либо древнем документе только ложьные утверждения, то и в том случае заключения лингвистики от того документа будут правдивыми. Хорошо знаю, что на основе сегодняшней прессы я, являясь свидетелем настоящего, не мог бы например получить правильное представление о настоящем, а тем менее о прошлом. Иными словами, у будущих поколений наверно не будет правильное представление о нашем настоящем на основе письменных свидетельств, оставленных им нами.

Принципы Еклесиаста {1:9}

Что было, то и будет;
и что делалось, то и будет делаться,
и нет ничего нового под солнцем.
Бывает нечто, о чем говорят:
"смотри, вот это новое";
но это было уже в веках, бывших прежде нас.
Нет памяти о прежнем,
да и о том, что будет,
не останется памяти у тех,
которые будут после.

Первое следствие от принципов Еклесиаста:

Наши предки были такие как мы: не умнее и не тупее нас.

Второе следствие от принципов Еклесиаста:

Тот, кто настоящего не понимает, он и прошлого не поймет.
Если не понимаем настоящего, которое у нас перед глазами, то нельзя надеяться, что можем понять прошлое, которое уже давно мертвое, на наши вопросы не отвечает, на наши действия не реагирует.

Отклонение от принципов Еклесиаста:

Что-то новое под солнцем все таки есть ..

По Еклесиасту,

".. нет ничего нового под солнцем. Бывает нечто, о чем говорят: "смотри, вот это новое"; но это было уже в веках, бывших прежде нас."

И что-то новое под солнцем все таки есть.

Если под солнцем что-то новое, то это новые технологии. Они преображают мир.

Вопреки принципам Еклесиаста, существование высоко-технологичных цивилизаций в прошлом я исключаю. Ядерного оружия до сих пор никогда не было. Компютеров и глобальных коммуникаций до сих пор никогда не было.

.. в начало ..

---

События истории обычно бывают случайными и скучными.

Есть относителность. Римская империя например имеет абсолютно огромное значение для нас, для Средиземномория, для всей Европы, но никакое значение для Китая или Японии. Есть относителность и в том, че больша̀я часть индоктринируемого исторического повествования является фантастической и мифологической. Примерно такой является почти вся тематика о так называемых прото-болгарах.

Оспаривание имперско-цивилизационного принципа обычно направлено на лечение комплексов малоценности или на питание маний величия. Думаю, что у меня таких страданий нет.

Если бы от тематики о так называемых прото-болгарах абстрагироваться, то в цепях последующих событий болгарской и мировой истории можно ничего не изменять. Вкратце, так называемые прото-болгары даже для болгарской истории фактически не важны. А если бы абстрагироваться от всей болгарской тематики в мировой истории, что променилось бы тогда? А кто же знает? Из высока смотря, больший вклад Болгарии в мировую историю это участие Болгарии в християнизации России. Если бы Болгарии не было, то Россия выглядела бы иначе. Из высока смотря, значение ничтожное.

Пусть сейчас посмотрим что бы было без Александра Великого или без Юлия Цезаря.

Упоминание лишь одной нити достаточно:

• {1} Евангелия были бы не на греческом, а наверно на арамейском,
• {2} Християнство называлось бы не Християнством, а например Мессианством, и
• {3} сейчас писали бы мы не на знакомой нам кириллице, а на какой-то письмености подобной еврейской и арабской.

Александр Великий и Юлий Цезарь оставили за собой следы, без них мир был бы иным. Ираклий, царь ромеев, следы тоже оставил слѣда - без Ираклия мир был бы иным. Однако о его современнике, о мифическом "хане" Кубрате, можно сказать, что и без Кубрата мир бы таким же, как он сейчас, и та же наша Болгария была бы в нем. Нужно осознать, что все мы - все европейцы - являемся наследниками Александра Великого и Юлия Цезаря, а не только греки, фиромляне-монтешарцы или италианцы.

И самое важное: мы болгары - самые обыкновенные, совсем обычные, рядовые и нормальные европейцы. Не являемся мы исключительными, экстраординарными (extraordinary), или extra-terrestrian, да хранит нас Господь.. От других балкансих народов мы - болгары - не отличаемся, мы совсем на них похожи, мы ничем их не превосходим, и они нас не превосходят ничем.

И так, скучными и случайными - такими обычно являются исторические события.

Представьте себе борозду в земли после сильного землетрясения. Такой бороздой, таким следом является болгарская история в истории моровой, плод случайных изгибаний истории человечества.

Мы борозда, а не гора. Но и горой бы мы были, против стихий и горы не выдерживают.

.. в начало ..

---

Тече, всичко тече, врѣмето нѣма брѣг и ни влѣче. Нѣма как. (М.Башева)
Течение времени уносит всё .. берега у времени нет .. выйти нельзя ..

Время проходит и исторические события бледнеют.

Паруса удаляющихся минувших событий исчезают за хоризонтами прошлого.

Чем дальше в прошлом данное событие, тем меньше у него значение прямо для нас сейчас.

Аналогия-сопоставление. Можно исследовать ДНК, чтобы показать родственную связь между ребенком и родителем. Можно также исследовать ДНК, чтобы показать родственную связь между внуком-внучкой и дедушкой-бабушкой. Однако исследовать ДНК, чтобы показать родственную связь между правнуком и прадедушкой скорее всего будет безпредметным - надежных резултатов не будет. Удаляется уже родство. Значение так удаленного родства для генофонда индивида становится меньше и меньше с каждым поколением. Каждый индивид прежде всего плод своих родителей, отца и матери.

Наш 21-й век (или Ваш, Вам молодым принадлежащий, 21-й век) - плод нашего 20-го века, прежде всего. Да, 20-й же век - плод 19-ого, но события 20-ого века часто бросают тень на события прошлых веков, их скрывают, даже отменяют.

В частности, события тысячелетней давности имеют ничтожное значение прямо для нас сейчас. Ничтожное. Никакое. Все таки здесь нужно уточнение, так как я выше писал:

Римская империя например имеет абсолютно огромное значение для нас, для Средиземномория, для всей Европы, ..

Да, Римская империя имеет для нас огромное значение, но только из-за того, что мы являемся средиземноморцами и европейцами, и поскольку мы такими являемся. Значения специального для нас болгар в этом нет.

В том же духе, так называемое "турецкое иго" имеет значение для нас болгар, но только из-за того, что мы являемся балканскими християнами, и поскольку мы такими являемся.

Наш 20-й век практически стер все последствия так называемого "турецкого ига". Остались лишь следствия события, называемого "Освобождение Болгарии", случившегося в 19-м веке. Предупреждаю я Вас, что настоящее или следующее столетие могут стереть их тоже.

А если у исторических событий дальнего прошлого ничтожное значение прямо для нас сейчас, то стоит ли вообще изучать историю?

• Да. Чтобы задоволить любопытство свое. Чтобы искать объяснений путем анализа событий. Уроки извлечь, ошибок не повтарять.
• И не. Не, чтобы в прошлом искать оправдания для сегодняшних невзгод. Не для лечения комплекса малоценности рассказами про славное прошлое.

.. в начало ..

---

Комментарии, вопросы, ответы (comments, Q&As)

Если будет комментарий или вопрос, требующие моего ответа, перепишу вопрос или комментарий сюда и отвечу здесь.

• ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18:: Ссылка: Еще о нашем прошлом: про болгар на болгарском.


• ►► ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Принципы построения истории для "внутреннего" употребления (.. показать ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
  • Принципы построения истории для "внутреннего" употребления (.. удалить ..)

  Привожу цитату из статьи Александра Франгуланди, показывающую до каких отклонений можно достичь, если не придерживаться принципов, перечисленных мною.

  Принципы построения "внутренней" истории
  
  Для понимания возникающих противоречий между "внешней" и "внутренней" историями, а также целей "внутренних" историков, перечислим основные принципы, которые лежат в основании "внутренней" истории Грузии (но не только Грузии):

  
  
  • 1. Все племена, жившие в древности на территории современной Грузии и вблизи её пределов, были грузинскими (причем грузинами считаются все племена, принадлежащие к картвельской языковой группе, даже если они не способны понимать друг друга).
  
  
  • 2. Грузинские племена на всех этапах исторического развития (начиная буквально с каменного века) всегда представляли собой некоторую осознанную культурную общность, называемую грузинским народом.
  
  
  • 3. В древности грузинские племена занимали гораздо большую территорию, чем территория современной Грузии, а затем были потеснены другими племенами, в частности, и теми, что живут здесь ныне (абхазами, осетинами, армянами, турками, русскими, азербайджанцами, дагестанцами и др.).
  
  
  • 4. Все памятники истории на территории современной Грузии, а также вблизи её пределов, в местах "прежнего" обитания грузинского племени, принадлежат грузинскому народу.
  
  
  • 5. Никто не оказывал на грузин культурного влияния; они всегда, изначально были совершенно самостоятельны в своём развитии и сами оказывали существенное и решающее влияние на все окружающие и более удаленные народы.
  
  
  • 6. С незапамятных времён грузины стремились к объединению в одно могучее государство.
  
  
  • 7. Исторической Грузией считается территория времени царицы Тамары, т.е. времени наибольшего расцвета Грузии, когда, благодаря успешным завоеваниям, Грузия недолгое время включала большую часть Закавказья и даже как будто выходила в районы Северного Кавказа.
  
  
  • 8. Если факты не укладываются в предыдущие принципы, то они не верны: их либо игнорируют, либо трактуют согласно требованиям этих принципов.
  
  



• ►► ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: Текст только на болгарском языке, видео на английском (.. показать там ..) (.. показать здесь ..)
  • Стефан Кичев: Един различен поглед върху историята: история на иновацията
  • Стефан Кичев: Другой взгляд на историю: история иноваций
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: Текст только на болгарском языке, видео на английском (.. показать там ..) (.. текст на болгарском удалить ..)
  • Видео-презентация: Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies.
    
  • Стефан Кичев: Един различен поглед върху историята: история на иновацията
  • Стефан Кичев: Другой взгляд на историю: история иноваций
  
  
  • Историята, която ни се прѣподава в училище и която ни се прѣдставя от ежедневнитѣ медии, най-вече се състои от политически събития, процеси и лидери. Ходът на световната история се разглеђа прѣз цѣлия̌т низ от политически процеси, включващи декларации, революции и избори. Така напрѣдъкът в нея̨ се измѣрва прѣз призмата на дѣйствията на политическитѣ лица.
  
  
  • Тѣ заемат главна роля в нашето разглеђане на историята и в днешно врѣме нѣ̋ма да се намѣри човѣк, нечувал за Френската революция от 1789 г. или за Октомврийската революция от 1917 г., или пък за Вестфалския̌т мирен договор, който ги прѣдхођа. Все епизоди на историята, водени от политически лица с политическо значение. Общото међу тѣ̋х е, че сѫ значими събития в строежът и управлението на днешнитѣ държави. Тѣ сѫ историята на държавници, военни лидери и революционери, оглавяващи обществено-социални движения. Считаме тѣ̋х за двигателитѣ на историята, подтикващи ни към развитие, растеж и еволюция.

  • История не на политическата, а на икономическата иновация

  • Икономистът от австрийската икономическа школа Лудвиг Фон Мизес резюмира историята по следния̌т начин:
  
  
  • Историята прѣдставлява свѣдения за човѣшко дѣйствие. Човѣшкото дѣйствие е съзнателното усилие на човѣкът да замѣни неудовлетворителни обстоятелства с по-удовлетворителни. [1]
  
  
  • Човѣшкото дѣйствие се състои както от промѣни и движения, подети с цѣлта да се подобри общото състояние на хората в политическо отношение, така и от нововъведения и промѣни в икономическо отношение, подети от прѣдприемачи, изобрѣтатели и най-обикновени грађани. Тѣ бѣлѣжа̨т нашата история и, въпрѣки че не наблѣ̋гаме толкова върху тѣ̋х, все пак оставят своята слѣда в животът ни; често по начини, за които не подозираме.
  
  
  • Всички тѣзи обикновени грађани прѣз историята сѫ продължавали нормалния̌т си живот и работа, въпрѣки броженията в политическата сцена, и сѫ прѣдоставяли на обществото голѣ̋мо разнообразие от стоки и услуги, както и много нови работни мѣста. Срѣд тѣ̋х се открояват прѣдприемачи и изобрѣтатели, които със собствени срѣдства сѫ повлиявали на съграђанитѣ си и сѫ промѣняли тѣхния̌т живот. Нека разгледаме нѣ̋колко такива примѣри.

  • Три иновации с безпрецедентен ефект върху нашия̌т живот

  • На 08.05.1858 г. е проведен първия̌т успѣшен трансатлантически телеграф от кралица Виктория към президентът Џеймс Бюканън. Прѣз 1908 г. пък на пазарът е пуснат първия̌т модел Т FORD, изработен във фабрикитѣ на Хенри Форд в Детройт. Той е прѣдставлявал първия̌т автомобил, достѫпен за обикновения̌т човѣк.
  
  
  • Прѣз 1990 година британския̌т прѣдприемач Тим Бърнърс-Лий основава първия̌т World Wide Web (световната мрѣжа), който е прѣдставлявал наченкитѣ на интернетът, използван повсемѣстно от цѣлия̌т свѣ̋т днешно врѣме. Подобни събития сѫ непознати за повечето хора, както и не се наблѣ̋га толкова върху самитѣ дати в училище, въпрѣки поголовното влияние, което сѫ имали върху животитѣ ни. Нѣщо, което се забѣлѣ̋зва от лекциитѣ на Стивън Дейвис. [2] Той започва всѣ̋ка една с паралелно изређане на произволни дати (в хронологичен ред) от историята ни. Винаги датитѣ, свързани с политически събития, получават отклик от ау̌диторията, докато тѣзи, свързани с изобрѣтения и прѣдприемачески успѣхи срѣщат мълчание.
  
  
  • Според американския̌т историк Стивън Дейвис подобни събития сѫ не само важни колкото и политическитѣ значими моменти в историята ни, но и в нѣ̋кои аспекти до много по-голѣ̋ма степен сѫ дали форма на свѣтът, в който живѣем. Въпрос на дебат е коя страна на историята заема по-важна роля, но си заслужава да разгледаме именно тази, посветена на частнитѣ усилия за прогрес, благоденствие и богатство, сподѣлено от всички потрѣбители. Нека вземем за примѣр първата дата:

  • Първата телекомуникационна революция

  • Прѣди появата на телеграфът най-бързия̌т начин, по който си можѣл да пратиш писмо на дълго разстояние, е било на гърбът на галопиращ кон или на бордът на кораб. За да пратиш писмо от Европа прѣз океанът до Америка е трѣ̋бвало да използваш кораб, което е отнемало най-малко 10 дни, както и е сѫществувал немалкия̌т шанс корабът да потъне. За това и хората допрѣди 19 вѣк сѫ били крайно внимателни на кои кораби се качват.
  
  
  • Изведнъж благодарение на телеграфът става възможно да пратиш съобщение, и то да бѫде получено на минутата, в която пожелаеш. Това води до изключителни промѣни, както и до появяването на нѣща, немислими в мина̨лото; позволява за първи пѫт в историята разгръщането на свѣтовни империи, управлявани от центърът си по бърз и ефикасен начин.
  
  
  • Според Стивън Дейвис голѣ̋ма роля за разширяването на Британската империя към Индия е имало именно създаването на телеграфът и несъизмѣримото намаляване на врѣмето, нужно за доставяне на съобщения при дълги разстояния.

  • Как евтинитѣ автомобили промѣнят животът на обикновения̌т човѣк

  • Другия̌т примѣр е началото на масовото производство на коли. Неописуемо е какво влияние е имала върху животът на повечето хора в градоветѣ възможността да си купуват коли на ниски и достѫпни цени. [3] Форд моделът към 1913 г. се е равнявал на четири работнически заплати. [4]
  
  
  • Допрѣди колата, хората, живѣещи в градоветѣ, сѫ били малко или много ограничени от разстояние, тъй като в повечето случаи единствената им опция е била да вървя̨т пеша, което е отнемало сериозна доза врѣме и енергия. [5] Можѣло е да се използва и кон (или карета), но то е било привилегия за богатитѣ, както и е оставяло слѣд себе си отпадък, което се е прѣвръщало в проблем за градското управление. [6]
  
  
  • Работни мѣста, които допрѣди това сѫ били възпрѣпятствани от дълго разстояние, започват да сѫ достѫпни и да прѣдоставят на населенията още по-голѣ̋мо разнообразие в печеленето на доход. По този начин свързаността на хората от различни части на градоветѣ, държавитѣ, че дори и континентитѣ, на които живѣя̨т, се е повишила драстично, позволявайки все по-надигащата се социална и икономическа интеграция. Не на послѣдно мѣ̋сто и появата на интернетът, която има революционен ефект върху потокът, складирането и обработката на информация, както и върху бизнес-индустрията; на практика прѣобразява животът ни във всѣки един аспект.

  • Какво е общото међу всички тѣзи събития?

  • На първо врѣме забѣлѣ̋зваме, че всички тѣзи събития прѣдставляват една или друга форма на иновация, при която прѣдприемчиви хора, подтикнати от желанието да улесня̨т и подобря̨т условията на живот, възобновяват различни наши всѣкидневни практики по необратими начини. Всички тѣзи събития бѣлѣжа̨т увеличаване на разнообразието от житейски прѣживявания, които хората мога̨т да изпитат, т.е. прави ги масово по-мобилни и по-свързани един с друг.
  
  
  • Допрѣди това социалнитѣ постройки на обществата сѫ се диктували от обстоятелства отвъд контролът на обикновения̌т човѣк. От главно значение е било къдѣ си се родил и кои сѫ ти родителитѣ – тѣзи фактори сѫ прѣдопределяли и значително ограничавали развитието на животът ти. Но с навлизането на всички тѣзи иновативни стоки и услуги изниква възможността хората да избѣ̋гат от прѣдѣлитѣ, поставени от прѣдопрѣдѣлени факти, и да реализират пълния̌т си потенциал.
  
  
  • Рѣшението как да протече животът им, както и изборът им на кариера все повече се прѣнася в рѫцетѣ на обикновенитѣ грађани и по този начин дава тласък на ново развитие на обществата, което започва отдолу-нагорѣ, вмѣсто да слѣдва диктовкитѣ на управленческа класа, притежаваща цѣлия̌т контрол върху социалната мобилност.
  
  
  • Постепенно нѣща, които в мина̨лото сѫ се считали за привилегия, с която сѫ удостоени малцина души, се прѣвръщат в стоки и услуги, достѫпни за всѣки, независимо от неговия̌т статут.
  
  
  • За американския̌т историк Стивън Дейвис тѣзи събития сѫ важни колкото политическитѣ процеси и строенето на държавитѣ прѣз историята. Тѣ изразяват вѣчния̌т стремеж към подобряване и усъвършенстване на човѣшкия̌т живот, чрѣз свободомислие и иновация. Всички подобни икономически напрѣдъци сѫ пробивали староврѣмски прѣдѣли, наложени от фактори като националност, раса или религия, и сѫ обединявали хората в свѣтовната търговия на стоки и услуги.
  
  
  • Ссылки:
    • [1] Лудвиг фон Мизес. Теория и История. 224 стр.
    • [2] https://www.youtube.com/watch?v=K460eqYBio4&t=2120s Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies
    • [3] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [4] Georgano, G. N. (2000). Vintage Cars 1886 to 1930.
    • [5] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [6] Waste and Want: A social History of Trash
  
  
  • .. текст на болгарском удалить ..


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-01-14 21:10::
  • Ссылка: Съпоставка между академичната история и чалга-историята (на болгарском).


• ►► ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. показать там ..) (.. показать здесь ..)
  • Христо Тамарин: Почему изучение римской культуры так важно?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. показать там ..) (.. текст отсюда удалить ..)
  • Христо Тамарин: Почему изучение римской культуры так важно?

  • А разве кто-то сомневается в важности изучения римской культуры? Если такие люди есть, мне кажется, что разубедить их будет легко, показав значение римской культуры для нас и указав на альтернативы.
    
    Одна из альтернатив была бы изучать веньян, общий письменный язык Китая, Японии, Кореи и Вьетнама в близком и давнейшем прошлом, и зубрить цитаты Конфуция и Лао Цзы. Правда, было бы очень интересно - но это не наша цивилизация.
    
    Другой альтернативой была бы заниматься староиндийским языком санскрит, изучать Махабхарату, Рамаяну и основы буддизма. Интересно это - но оно тоже не наша цивилизация.
    
    Третья альтернатива - это думать, что наша цивилизация с нас и начинается, что едва мама и папа вышли в поле и на дорогу широкую, а дедушка и бабушка ещё в лесу и жили.
    
    А наша цивилизация - что это такое? Это европейская християнская цивилизация. Мы к ней принадлежим. Более двух тысячелетий наши предки к ней принадлежали.
    
    Римская цивилизация - не только предтеча нашей цивилизации, она и есть наша цивилизация. Она является старой формой нашей цивилизации. Наша цивилизация - это современная форма римской именно цивилизации. Римская цивилизация стала эллинистической, абсорбируя все передовые идеи. Римская цивилизация стала Християнской и вот уже два тысячелетия славит она единого Бога-творца. Римская цивилизация - наша цивилизация - распространяла Християнство и в Новом мире и стала там доминировать.
    
    Наложив римскую культуру и римское общественное устройство на бо̀льшую часть Европы и Средиземномория, Римская (Ромейская) империя создала общность европейцев-християн. Империя угасла, но созданная ею общность европейцев-християн не распалась. Напротив, эта общность является хозяином нашей цивилизации и до сих пор. К этой общности европейцев-християн принадлежим и мы - болгары.

  • .. текст о важности изучения римской культуры удалить ..

.. в начало ..

---

.. to the bottom ..

Principles of My Outlook to the Past

My views on the past are based on the following principles:

• The Imperial Principle Of Civilization.
• Religion is always of Primary Principal Importance.
• Occam's razor: 
  • Entities must not be multiplied beyond necessity.
  • Among competing hypotheses, the one with the fewest assumptions should be selected.
  • Simpler theories are preferable to more complex ones.
• Consistency of Linguistic Archeology.
• The Principles of Ecclesiastes.
• The principle "Ölmüşten haberi yok": Many of the questions in history have not been answered and will never be answered. There are no news from the dead..
• The principle of the Continuum in History : If we know nothing about our grandfathers, then we know less than nothing about our great-grandfathers..
• The principles of Logic.
• The principles of Criminalistics.

Historians cling on the imperial-civilizational principle, or to the Imperial Principle Of Civilization, by tradition. Attempts to revise it are not consistent. According to this principle, Ancient Egypt and Mesopotamia, ancient Greece and the fleeting empire of Alexander the Great, the Roman Empire and the empire of Charlemagne have more significance for history than all other events of those times.

Religion is always of Primary Principal Importance. The primary role of religion is something we should always think about. Religion can be Christianity or Islam, nationalism of the 19th century or national socialism and international socialism (communism) of the 20th century. In all cases, its role is immense, important, relevant, dominant, general, vital, topical, significant, historical, capital, cardinal, command, ultimate, fundamental, large-scale, basic, paramount, decisive, fatal, senior, core, essential, nodal, central, epochal. (Here, I used a Russian synonym dictionary first and then submitted to Google translate service).

The principle of the consistency of linguistic archeology is opposed to some views of some professional historians about the inconsistency of historical linguistics. If the conclusions of linguistic archeology contradict some of the claims of traditional history, then most likely we need a review of those traditional statements. Even if there are only false statements in some ancient document, then in that case the conclusion of linguistics from that document will anyway be true. As a witness of the present, I know well that on the basis of today's press, I could not get a correct idea about ​​the present, for instance, and even less about the past. In other words, future generations probably will not have a correct idea of ​​our present on the basis of written testimonies left by us to them.

The Principles of Ecclesiastes {1:9}

The thing that has been, it is that which shall be;
and that which is done is that which shall be done:
and there is no new thing under the sun.
Is there any thing whereof it may be said, See, this is new?
it has been already of old time, which was before us.
There is no remembrance of former things;
neither shall there be any remembrance of things
that are to come with those that shall come after.

First conclusion of the Principles of Ecclesiastes:

Our ancestors were the same as us: not any smarter and not any duller.

Second conclusion of the Principles of Ecclesiastes:

Those who do not understand the present cannot understand the past.
If one cannot understand the present that is acting among us, then there is no hope for understanding the past that is already dead and does not react and does not answer our questions.

Deviation of the Principles of Ecclesiastes:

Anyway, there are some new things under the sun ..

According to Ecclesiastes,

".. there is no new thing under the sun. Is there any thing whereof it may be said, See, this is new? it has been already of old time, which was before us."

Anyway, there are some new things under the sun.

These are the new technologies which are the new things under the sun. They are changing the world.

Despite of the principles of Ecclesiastes, nuclear weapons, computers and global communications never before existed.

.. to the top ..

---

Most events are casual and boring.

There is relativity. The Roman Empire, for instance, is of utmost importance to us, to the Mediterranean, to the whole of Europe, but is irrelevant to the history of China and Japan. There is relativity also in the fact that much of the indoctrinated historical narrative is fictional and mythological. For example, almost the whole subject about the so-called Proto-Bulgarians is like that.

Impugning the imperial principle of civilization is usually intended to heal someone's inferiority complexes or to fuel someone's megalomania. My intentions are nothing of the sort.

Putting the topic of the so-called Proto-Bulgarians aside, perhaps nothing is to be changed in the chains of the subsequent events in our (Bulgarian) history and in the world history. In short, the so-called Proto-Bulgarians do not really matter even for the Bulgarian history. Putting the whole Bulgarian theme in the world history aside, what would change? Well, who knows? If we adopt a more worldly view, Bulgaria's greater contribution to the world history is Bulgaria's participation in the Christianization of Russia. If there were not Bulgaria, then Russia would look different. In short, Bulgaria only matters to the Balkans and to Russia. Insignificant contribution, from a worldly perspective.

Now let's imagine what it might have looked like without Alexander the Great or without Julius Caesar. Let me mention just one thread.

• {1} The Gospels would not be in Greek, but probably in Aramaic,
• {2} Christianity would not be called Christianity, but for example Messianism, and
• {3} Instead of the Cyrillic alphabet, we would use another kind of writing similar to the Hebrew and Arabic ones.

Without Alexander the Great the world would be very different. Without Julius Caesar the world would be very different. Without Heraclius, the Roman emperor, the world would be very different. What about his contemporary, the mythical "Khan" Kubrat? One can say that without Kubrat the world would be the same as it is now, and our same Bulgaria would be in it. We have to realize that all of us - all Europeans - are the heirs of Alexander the Great and Julius Caesar, and not just the Greeks, the Firomians-Montesciarians or the Italians.

And most importantly: we, the Bulgarians, are quite ordinary and quite normal Europeans. We are not exceptional, extraordinary, or extra-terrestrian, God save us. We are the same as the other Balkan peoples, we are exactly like them, they do not exceed us, nor do we exceed them.

And so, besides boring, most events in history are also random and casual.

Please imagine a furrow in the ground after a strong earthquake. The Bulgarian history is such a furrow, such a trace, in the history of mankind.

We are not a mountain, we are rather a furrow. But were we a mountain - even maintains cannot stand against the elements.

.. to the top ..

---

Тече, всичко тече, врѣмето нѣма брѣг и ни влѣче. Нѣма как. (М.Башева)
It is running, time is running, everything is running, time has no coast, it gets us. No way to get out. (M.Basheva)

Time is running, and historical events fade away.

The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.

The farther in the past an event of history is, the less value it has just for us now.

Analogy. DNA is investigated to show the relationship between the child and the parent. DNA can also be investigated to show the relationship between the grandson-granddaughter and the grandfather-grandmother. However, investigating DNA in order to show the relationship between great-grandson and great-grandfather will most likely be non-objective - there will be no reliable results. The family relations are moving away. The significance of such distant kinship for the individual's gene pool becomes less and less. Every individual is the fruit of his parents, his mother and his father, first of all.

Our 21st century (or your 21st century, belonging to you the young people) is a result of our 20th century, first of all. Yes, the 20th century itself is a result of the 19th century, but the events of the 20th century most often overshadow, hide, and even override the events of the previous centuries.

In particular, the events of millennia ago are of little importance to us right now. Insignificant importance. Null importance. It needs clarification however, because I wrote above:

The Roman Empire, for instance, is of utmost importance to us, to the Mediterranean, to the whole of Europe, ..

Yes, the Roman Empire is of great importance to us, the Bulgarians, but only because we are and as far as we are Mediterranean and European. There is no specific importance just to us.

In this spirit, the so-called "Turkish yoke" still matters to us, but only because we are Balkan Christians and as far as we are Christians.

Our 20th century has practically eliminated all the consequences of the so-called "Turkish yoke". There are still consequences of the event called "Liberation of Bulgaria" which happened in the 19th century. I warn you that this century or the next one may erase them, too.

And if the historical events of the distant past have an little value for us right now, then is it worth studying history at all?

• Yes, it is. Satisfying our curiosity. Getting explanations by analyzing events. Lessons learned preventing mistakes.
• And no, it isn't. It isn't worth studying history in order to look in the past for excuses for our today's misfortunes. It isn't worth studying history in order to cure the inferiority complex with stories of a glorious past.

.. to the top ..

---

Comments, Q&As

If a question or a comment appears or my reply is necessary, I shall copy the question or the reply in this section here and my reply will go also here.

• ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18::
  • Reference: More about our past: About Bulgarians, in Bulgarian.


• ►► ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01::
  • Principles of Construction of History for Internal Use (.. show ..)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01::
  • Principles of Construction of History for Internal Use (.. hide ..)

  The quote given below is an excerpt taken from an article of Alexander Frangulandi (Александр Франгуланди). It is to show what deviations can be achieved if the principles listed by me are not followed.

  The Principles of Construction of History for Internal Use
  
  In order to understand the emerging contradictions between the "external" and "internal" stories, as well as the goals of "internal" historians, we list the main principles that lie at the base of the "internal" history of Georgia ( and not only Georgia):

  
  
  • 1. All the tribes that lived in ancient times on the territory of modern Georgia and near its borders were Georgian (and Georgians are all tribes belonging to the Kartvelian language group, even if they are not able to understand each other).
  
  
  • 2. Georgian tribes at all stages of historical development (beginning literally from the Stone Age) have always been some kind of conscious cultural community, called the Georgian people.
  
  
  • 3. In ancient times, Georgian tribes occupied a much larger territory than the territory of modern Georgia, and then they were pressed by other tribes, in particular by those who live here today (Abkhazians, Ossetians, Armenians, Turks, Russians, Azerbaijanis, Dagestanis, etc.).
  
  
  • 4. All the historical monuments on the territory of modern Georgia as well as near its borders in the places of the "former" habitat of the Georgian tribe, belong to the Georgian people.
  
  
  • 5. Nobody exerted cultural influence on Georgians; they always, initially were completely independent in their development and themselves exerted a significant and decisive influence on all surrounding and more remote peoples.
  
  
  • 6. Since time immemorial, Georgians have sought to unite in one powerful state.
  
  
  • 7. Historical territory of Georgia is the territory of the time of Queen Tamara, ie. the time of the greatest prosperity of Georgia, when, thanks to successful gains, Georgia briefly included most of the Transcaucasus and even seemed to go out into the North Caucasus.
  
  
  • 8. If the facts do not fit into the previous principles, then they are not true facts: they are either ignored or interpreted according to the requirements of these principles.
  
  

  Display the original text in Russian.    Hide the Principles of Construction of History for Internal Use.
  

  Принципы построения "внутренней" истории   (.. Hide the Russian text ..)
  
  Для понимания возникающих противоречий между "внешней" и "внутренней" историями, а также целей "внутренних" историков, перечислим основные принципы, которые лежат в основании "внутренней" истории Грузии (но не только Грузии):
  

  
  
  • 1. Все племена, жившие в древности на территории современной Грузии и вблизи её пределов, были грузинскими (причем грузинами считаются все племена, принадлежащие к картвельской языковой группе, даже если они не способны понимать друг друга).
  
  
  • 2. Грузинские племена на всех этапах исторического развития (начиная буквально с каменного века) всегда представляли собой некоторую осознанную культурную общность, называемую грузинским народом.
  
  
  • 3. В древности грузинские племена занимали гораздо большую территорию, чем территория современной Грузии, а затем были потеснены другими племенами, в частности, и теми, что живут здесь ныне (абхазами, осетинами, армянами, турками, русскими, азербайджанцами, дагестанцами и др.).
  
  
  • 4. Все памятники истории на территории современной Грузии, а также вблизи её пределов, в местах "прежнего" обитания грузинского племени, принадлежат грузинскому народу.
  
  
  • 5. Никто не оказывал на грузин культурного влияния; они всегда, изначально были совершенно самостоятельны в своём развитии и сами оказывали существенное и решающее влияние на все окружающие и более удаленные народы.
  
  
  • 6. С незапамятных времён грузины стремились к объединению в одно могучее государство.
  
  
  • 7. Исторической Грузией считается территория времени царицы Тамары, т.е. времени наибольшего расцвета Грузии, когда, благодаря успешным завоеваниям, Грузия недолгое время включала большую часть Закавказья и даже как будто выходила в районы Северного Кавказа.
  
  
  • 8. Если факты не укладываются в предыдущие принципы, то они не верны: их либо игнорируют, либо трактуют согласно требованиям этих принципов.

  (.. Hide the Russian text ..)



• ►► ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: Text in English not available (.. Go there ..) (.. Display here in Bulgarian ..)
  • Video available: Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies.
    
  • Stefan Kitchev: History of Innovations: a Different Approach to the History (text in Bulgarian)
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: Text in English not available (.. Go there ..) (.. Hide the text ..)
  • Video available: Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies.
    
  • Stefan Kitchev: History of Innovations: a Different Approach to the History (text in Bulgarian)
  
  
  • Историята, която ни се прѣподава в училище и която ни се прѣдставя от ежедневнитѣ медии, най-вече се състои от политически събития, процеси и лидери. Ходът на световната история се разглеђа прѣз цѣлия̌т низ от политически процеси, включващи декларации, революции и избори. Така напрѣдъкът в нея̨ се измѣрва прѣз призмата на дѣйствията на политическитѣ лица.
  
  
  • Тѣ заемат главна роля в нашето разглеђане на историята и в днешно врѣме нѣ̋ма да се намѣри човѣк, нечувал за Френската революция от 1789 г. или за Октомврийската революция от 1917 г., или пък за Вестфалския̌т мирен договор, който ги прѣдхођа. Все епизоди на историята, водени от политически лица с политическо значение. Общото међу тѣ̋х е, че сѫ значими събития в строежът и управлението на днешнитѣ държави. Тѣ сѫ историята на държавници, военни лидери и революционери, оглавяващи обществено-социални движения. Считаме тѣ̋х за двигателитѣ на историята, подтикващи ни към развитие, растеж и еволюция.

  • История не на политическата, а на икономическата иновация

  • Икономистът от австрийската икономическа школа Лудвиг Фон Мизес резюмира историята по следния̌т начин:
  
  
  • Историята прѣдставлява свѣдения за човѣшко дѣйствие. Човѣшкото дѣйствие е съзнателното усилие на човѣкът да замѣни неудовлетворителни обстоятелства с по-удовлетворителни. [1]
  
  
  • Човѣшкото дѣйствие се състои както от промѣни и движения, подети с цѣлта да се подобри общото състояние на хората в политическо отношение, така и от нововъведения и промѣни в икономическо отношение, подети от прѣдприемачи, изобрѣтатели и най-обикновени грађани. Тѣ бѣлѣжа̨т нашата история и, въпрѣки че не наблѣ̋гаме толкова върху тѣ̋х, все пак оставят своята слѣда в животът ни; често по начини, за които не подозираме.
  
  
  • Всички тѣзи обикновени грађани прѣз историята сѫ продължавали нормалния̌т си живот и работа, въпрѣки броженията в политическата сцена, и сѫ прѣдоставяли на обществото голѣ̋мо разнообразие от стоки и услуги, както и много нови работни мѣста. Срѣд тѣ̋х се открояват прѣдприемачи и изобрѣтатели, които със собствени срѣдства сѫ повлиявали на съграђанитѣ си и сѫ промѣняли тѣхния̌т живот. Нека разгледаме нѣ̋колко такива примѣри.

  • Три иновации с безпрецедентен ефект върху нашия̌т живот

  • На 08.05.1858 г. е проведен първия̌т успѣшен трансатлантически телеграф от кралица Виктория към президентът Џеймс Бюканън. Прѣз 1908 г. пък на пазарът е пуснат първия̌т модел Т FORD, изработен във фабрикитѣ на Хенри Форд в Детройт. Той е прѣдставлявал първия̌т автомобил, достѫпен за обикновения̌т човѣк.
  
  
  • Прѣз 1990 година британския̌т прѣдприемач Тим Бърнърс-Лий основава първия̌т World Wide Web (световната мрѣжа), който е прѣдставлявал наченкитѣ на интернетът, използван повсемѣстно от цѣлия̌т свѣ̋т днешно врѣме. Подобни събития сѫ непознати за повечето хора, както и не се наблѣ̋га толкова върху самитѣ дати в училище, въпрѣки поголовното влияние, което сѫ имали върху животитѣ ни. Нѣщо, което се забѣлѣ̋зва от лекциитѣ на Стивън Дейвис. [2] Той започва всѣ̋ка една с паралелно изређане на произволни дати (в хронологичен ред) от историята ни. Винаги датитѣ, свързани с политически събития, получават отклик от ау̌диторията, докато тѣзи, свързани с изобрѣтения и прѣдприемачески успѣхи срѣщат мълчание.
  
  
  • Според американския̌т историк Стивън Дейвис подобни събития сѫ не само важни колкото и политическитѣ значими моменти в историята ни, но и в нѣ̋кои аспекти до много по-голѣ̋ма степен сѫ дали форма на свѣтът, в който живѣем. Въпрос на дебат е коя страна на историята заема по-важна роля, но си заслужава да разгледаме именно тази, посветена на частнитѣ усилия за прогрес, благоденствие и богатство, сподѣлено от всички потрѣбители. Нека вземем за примѣр първата дата:

  • Първата телекомуникационна революция

  • Прѣди появата на телеграфът най-бързия̌т начин, по който си можѣл да пратиш писмо на дълго разстояние, е било на гърбът на галопиращ кон или на бордът на кораб. За да пратиш писмо от Европа прѣз океанът до Америка е трѣ̋бвало да използваш кораб, което е отнемало най-малко 10 дни, както и е сѫществувал немалкия̌т шанс корабът да потъне. За това и хората допрѣди 19 вѣк сѫ били крайно внимателни на кои кораби се качват.
  
  
  • Изведнъж благодарение на телеграфът става възможно да пратиш съобщение, и то да бѫде получено на минутата, в която пожелаеш. Това води до изключителни промѣни, както и до появяването на нѣща, немислими в мина̨лото; позволява за първи пѫт в историята разгръщането на свѣтовни империи, управлявани от центърът си по бърз и ефикасен начин.
  
  
  • Според Стивън Дейвис голѣ̋ма роля за разширяването на Британската империя към Индия е имало именно създаването на телеграфът и несъизмѣримото намаляване на врѣмето, нужно за доставяне на съобщения при дълги разстояния.

  • Как евтинитѣ автомобили промѣнят животът на обикновения̌т човѣк

  • Другия̌т примѣр е началото на масовото производство на коли. Неописуемо е какво влияние е имала върху животът на повечето хора в градоветѣ възможността да си купуват коли на ниски и достѫпни цени. [3] Форд моделът към 1913 г. се е равнявал на четири работнически заплати. [4]
  
  
  • Допрѣди колата, хората, живѣещи в градоветѣ, сѫ били малко или много ограничени от разстояние, тъй като в повечето случаи единствената им опция е била да вървя̨т пеша, което е отнемало сериозна доза врѣме и енергия. [5] Можѣло е да се използва и кон (или карета), но то е било привилегия за богатитѣ, както и е оставяло слѣд себе си отпадък, което се е прѣвръщало в проблем за градското управление. [6]
  
  
  • Работни мѣста, които допрѣди това сѫ били възпрѣпятствани от дълго разстояние, започват да сѫ достѫпни и да прѣдоставят на населенията още по-голѣ̋мо разнообразие в печеленето на доход. По този начин свързаността на хората от различни части на градоветѣ, държавитѣ, че дори и континентитѣ, на които живѣя̨т, се е повишила драстично, позволявайки все по-надигащата се социална и икономическа интеграция. Не на послѣдно мѣ̋сто и появата на интернетът, която има революционен ефект върху потокът, складирането и обработката на информация, както и върху бизнес-индустрията; на практика прѣобразява животът ни във всѣки един аспект.

  • Какво е общото међу всички тѣзи събития?

  • На първо врѣме забѣлѣ̋зваме, че всички тѣзи събития прѣдставляват една или друга форма на иновация, при която прѣдприемчиви хора, подтикнати от желанието да улесня̨т и подобря̨т условията на живот, възобновяват различни наши всѣкидневни практики по необратими начини. Всички тѣзи събития бѣлѣжа̨т увеличаване на разнообразието от житейски прѣживявания, които хората мога̨т да изпитат, т.е. прави ги масово по-мобилни и по-свързани един с друг.
  
  
  • Допрѣди това социалнитѣ постройки на обществата сѫ се диктували от обстоятелства отвъд контролът на обикновения̌т човѣк. От главно значение е било къдѣ си се родил и кои сѫ ти родителитѣ – тѣзи фактори сѫ прѣдопределяли и значително ограничавали развитието на животът ти. Но с навлизането на всички тѣзи иновативни стоки и услуги изниква възможността хората да избѣ̋гат от прѣдѣлитѣ, поставени от прѣдопрѣдѣлени факти, и да реализират пълния̌т си потенциал.
  
  
  • Рѣшението как да протече животът им, както и изборът им на кариера все повече се прѣнася в рѫцетѣ на обикновенитѣ грађани и по този начин дава тласък на ново развитие на обществата, което започва отдолу-нагорѣ, вмѣсто да слѣдва диктовкитѣ на управленческа класа, притежаваща цѣлия̌т контрол върху социалната мобилност.
  
  
  • Постепенно нѣща, които в мина̨лото сѫ се считали за привилегия, с която сѫ удостоени малцина души, се прѣвръщат в стоки и услуги, достѫпни за всѣки, независимо от неговия̌т статут.
  
  
  • За американския̌т историк Стивън Дейвис тѣзи събития сѫ важни колкото политическитѣ процеси и строенето на държавитѣ прѣз историята. Тѣ изразяват вѣчния̌т стремеж към подобряване и усъвършенстване на човѣшкия̌т живот, чрѣз свободомислие и иновация. Всички подобни икономически напрѣдъци сѫ пробивали староврѣмски прѣдѣли, наложени от фактори като националност, раса или религия, и сѫ обединявали хората в свѣтовната търговия на стоки и услуги.
  
  
  • References:
    • [1] Лудвиг фон Мизес. Теория и История. 224 стр.
    • [2] https://www.youtube.com/watch?v=K460eqYBio4&t=2120s Visions of History: Ways of Seeing the Past: presented by Dr. Steve Davies
    • [3] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [4] Georgano, G. N. (2000). Vintage Cars 1886 to 1930.
    • [5] Crabgrass Frontier: The Suburbanization of the United States
    • [6] Waste and Want: A social History of Trash
  
  
  • .. Hide the text of Stefan Kitchev in Bulgarian ..


• ◄► ::christo.tamarin, 2018-01-14 21:10::
  • Reference: Съпоставка међу академичната история и чалга-историята (in Bulgarian).


• ►► ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. Go there ..) (.. Display here ..) (In Bulgarian)
  • Christo Tamarin: Studying the Roman culture - why this is important?
• ▼▼ ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. Go there ..) (.. Hide the text ..) (In Bulgarian)
  • Christo Tamarin: Studying the Roman culture - why this is important?

  • А дали пък изобщо някой се съмнява във важността на изучаването на римската култура? Ако има такива, струва ми се, че лесно ще ги убедим, като покажем значението на римската култура за нас и посочим алтернативите.
    
    Една от алтернативите би била да изучаваме венян, общия̌т писмен език на Китай, Япония, Корея и Виетнам в близкото и по-далечното минало, и да зубрим цитатите на Конфуций и Лао Цзъ. Интересно би било наистина, но това не е нашата цивилизация.
    
    Друга алтернатива би била да се занимаваме със староиндийския̌т език санскрит, и да изучаваме Махабхарата, Рамаяна и основите на будизмът. Интересно - но и това не е нашата цивилизация.
    
    Трета алтернатива би била да си мислим, че нашата цивилизация започва от нас, че едва мама и тате са излезли на полето и на широкия̌т друм, а дядо и баба са живели още в гората.
    
    А кое е нашата цивилизация? Това е европейската християнска цивилизация. Към нея принадлежим. Към нея са принадлежали предците ни повече от две хилядолетия.
    
    Римската цивилизация не само е предтеча на нашата цивилизация, тя е нашата цивилизация. Тя е старата форма на нашата цивилизация. Нашата цивилизация е съвременната форма именно на римската цивилизация. Римската цивилизация става елинистична и попива всички напредничави идеи. Римската цивилизация става Християнска и вече две хилядолетия слави единия̌т Бог-творец. Римската, т.е. нашата, цивилизация разпространява Християнството и в Новия̌т свят и се налага там.
    
    Налагайки римската култура и римското обществено устройство в по-голямата част на Европа и Средиземноморието, Римската (Ромейската) империя създава общност от европейци-християни. Тази общност не се е разпаднала след угасването на империята. Напротив, тази общност и досега е стопанин на нашата цивилизация. Към тази общност на европейците-християни принадлежим и ние, българите.

  • .. Hide the text ..

.. to the top ..

---