Wednesday, September 14, 2016

Принципи на моитѣ възгледи за миналото

Принципи на моитѣ възгледи за миналото

.. to the bottom ..



Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото


Възгледитѣ ми за мина̨лото се основават на слѣднитѣ принципи:
Имперско-цивилизационния̌т принцип се явява традиционен. Опититѣ за прѣразглеђането му сѫ несъстоятелни. Съгласно с този принцип, дрѣвнитѣ Египет и Месопотамия, дрѣвна Гърция и мимолетната империя на Александър Велики, Римската/Ромѣйската империя и империята на Карл Велики имат за историята по-голѣ̋мо значение, отколкото всички остана̨ли събития от онѣзи врѣмена.
Първостепенната роля на религията винѫги трѣ̋бва да се отчита. Религията може да бѫде християнство или ислям, национализъм от 19-ти вѣк или национал-социализъм и интернационал-социализъм (комунизъм) от 20-ти вѣк. Във всички случаи ролята ѝ е огромна, важна, актуална, главна, генерална, животрептяща, жизнена, злободневна, знаменателна, историческа, капитална, кардинална, командна, крайна, коренна, крайѫгълна, крупномащабна, многозначителна, основна, принципиална, приоритетна, рѣшаваща, рѣшителна, сѫдбовна, сѫществена, вѫзлова, фундаментална, централна, епохална (написал съм това с помощта на синонимен рѣчник).
Принципът за състоятелността на лингвистическата археология се противопоставя на нѣ̋кои възгледи срѣд професионални историци за несъстоятелността на историческата лингвистика. Ако изводитѣ на лингвистическата археология противорѣча̨т нa нѣ̋кои твърдения на традиционната история, то по-скоро е нужно послѣднитѣ да се прѣразгледат. Даже ако в нѣ̋кой дрѣвен документ има само лъжливи твърдения, то и в този случай заключенията на лингвистиката въз основа на този документ ще бѫда̨т правдиви. Много добрѣ знам, напримѣр, че въз основа на днешната преса не бих могъл да си създам правилна прѣдстава за настоящето, на което съм свидѣтел, а пък какво остава за мина̨лото. С други думи, бѫдещитѣ поколѣния вѣроятно нѣ̋ма да мога̨т да си създада̨т правилна прѣдстава за нашето настояще въз основа на писменитѣ паметници, които ще им оставим.
Принципитѣ на Еклесиаста {1:9}
Каквото е стана̨ло, това е, което ще стане,
И каквото е било извършено,
това е, което ще се извърши;
И нѣ̋ма нищо ново под слънцето.
Има ли нѣщо, за което може да се каже:
Виж! Това е ново?
То е вече стана̨ло във вѣковетѣ,
които сѫ били прѣди нас.
Не се помня̨т прѣдишнитѣ поколѣния;
Нито ще се помня̨т послѣшнитѣ,
грядущитѣ, поколѣния,..
Първо слѣдствие от принципитѣ на Еклесиаста:
Прѣдцитѣ ни сѫ били сѫщитѣ като нас - нито по-умни, нито по-тѫпи.
Второ слѣдствие от принципитѣ на Еклесиаста:
Тоз, който не разбира настоящето, той не може да разбере и мина̨лото.
Ако не разбираме настоящето, което се развива прѣд очитѣ ни, как можем да се надѣ̋ваме, че ще можем да разберем мина̨лото, което отдавна е мъртво и не реагира на нашитѣ въпроси и на нашитѣ дѣйствия?
Отклонение от принципитѣ на Еклесиаста:
Нѣ̋мало нищо ново под слънцето - има, има ..

Според Еклесиаста,
".. нѣ̋ма нищо ново под слънцето. Има ли нѣщо, за което може да се каже: Виж! Това е ново?"
Има, има.

Ако има нѣщо ново под слънцето, това сѫ новитѣ технологии. Тѣ прѣобразяват свѣтът.

Въпрѣки принципът на Еклесиаста, аз изключвам сѫществуването на високо-технологични цивилизации в мина̨лото. Никога досега не е имало ядрено орѫжие. Никога досега не е имало компютри и глобални комуникации.

.. към началото ..


Повечето събития сѫ случайни и скучни.
Относителност има. Напримѣр Римската империя има абсолютно огромно значение за нас, за Срѣдиземноморието, за цѣ̋ла Европа, но никакво значение за Китай и Япония. Относителност има и в това, че голѣ̋ма част от историческия̌т разказ, който се индоктринира, е фантастичен и митологичен. Примѣрно такава е почти цѣ̋лата тематика с така нарѣченитѣ прабългари.

Оспорването на имперско-цивилизационния̌т принцип обикновено цѣли да лѣкува нѣчии комплекси на малоценност или да захранва нѣчии мании за величие. От такива нѣща, мисля̨, че не страдам.

Ако от тематиката за така нарѣченитѣ прабългари се абстрахираме, нищо от послѣдвалитѣ събития в нашата и в свѣтовната история нѣ̋ма нуђа да се промѣня. Накратко, така нарѣченитѣ прабългари фактически нѣ̋мат значение дори за българската история. Ако пък се абстрахираме от цѣ̋лата българска тематика в историята на свѣтът, какво би се промѣнило? Ами кой знае? Погледнато от високо, най-голѣмия̌т принос на България е при християнизацията на Русия. Ако я̨ нѣ̋маше България, не е сигурно, че Русия щѣше да има видът, в който я̨ познаваме. Накратко, България има значение само за Балканитѣ и за Русия. Погледнато от високо, нищожно значение.

Сега да видим какво щѣше да бѫде без Александър Велики и Юлий Цезар.

Да спомена̨ само една нишка:
  • {1} Евангелията нѣ̋маше да сѫ на гръцки, а вѣроятно на арамейски,
  • {2} Християнството едва ли щѣше да се нарича Християнство, а напримѣр Месианство, и
  • {3} сега нѣ̋маше да пишем на познатата кирилица, а на нѣ̋каква писменост подобна на еврейската и арабската.
Александър Велики и Юлий Цезар сѫ оставили слѣди, без тѣ̋х свѣтът щѣше да е друг. Ираклий, царя̌т на ромѣитѣ, сѫщо е оставил слѣда - без Ираклий свѣтът щѣше да е друг. Докато за съврѣменникът му митичния̌т "хан" Кубрат може да се каже, че и без Кубрат свѣтът щѣше да си е сѫщия̌т, и то с нашата България в него. Трѣ̋бва да осъзнаем, че всички европейци сме наслѣдници на Александър Велики и на Юлий Цезар, не само гърцитѣ, фиромлянитѣ-монтешарци или пък италианцитѣ.

И най-важното: ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже.. Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.

И тъй, освѣн скучни, повечето събития сѫ и случайни.

Прѣдставѣте си бразда в земята слѣд силно земетресение. Такава бразда, такава слѣда е така нарѣчената българска история в свѣтовната история, плод на случайнитѣ гѫнки на историята на човѣчеството.

Не сме планина, бразда сме. Но и планина да бѣ̋хме, на стихиитѣ и планинитѣ не издържат.

.. към началото ..


Тече, всичко тече, врѣмето нѣ̋ма брѣ̋г и ни влѣче. Нѣ̋ма как. (М.Башева)
Врѣмето си тече и историческитѣ събития изблѣдняват.
Платната на отдалечаващитѣ се към мина̨лото събития чезна̨т зад хоризонтът.

Колкото по-далече назад в мина̨лото е дадено събитие, толкова по-малко и по-нищожно е значението му точно за нас сега.
Аналогия-съпоставка. Изслѣдва се ДНК, за да се докаже връзка међу дѣте и родител. Може да се изслѣдва ДНК, за да се докаже връзка међу внук-внучка и прародител (дѣ̋до-баба). Обаче ДНК-изслѣдването за връзка међу правнук-правнучка и прапрародител (прадѣ̈до-прабаба) най-често е безпрѣдмѣтно - надѣђни резултати нѣ̋ма да се получа̨т. Родството се отдалечава. Значението на такова далечно родство за генофондът на индивидът става все по-малко и по-нищожно. Всѣки индивид е плод на родителитѣ си, на майка си и на баща си, прѣди всичко.
Нашия̌т (или Вашия̌т, на Вас младитѣ) 21-ви вѣк е плод на нашия̌т 20-ти вѣк, прѣди всичко. Да, 20-ти вѣк е плод на 19-ти вѣк, но събитията от 20-ти вѣк най-често засѣнчват, скриват, дори отмѣнят събитията от прѣднитѣ вѣкове.

В частност, събитията отпрѣди хилядолѣтия имат нищожно значение точно за нас сега. Нищожно. Никакво. Нужно е уточнение все пак, понеже по-горѣ съм писал:
Напримѣр Римската империя има абсолютно огромно значение за нас, за Срѣдиземноморието, за цѣ̋ла Европа, ..
Да, Римската империя има огромно значение за нас, но само защото сме и доколкото сме срѣдиземноморци и европейци. Не и специално за нас българитѣ.

В този дух, така нарѣченото "турско робство" има значение за нас, но само защото сме балкански християни и доколкото сме християни.

Нашия̌т 20-ти вѣк практически е заличил всички послѣдици от така нарѣченото "турско робство". Останали сѫ само послѣдици от събитието, нарѣчено "Освобођение на България", което е от 19-ти вѣк. Прѣдупрѣђавам Ви, че този или слѣдващия̌т вѣк мога̨т и тѣ̋х да залича̨т.

Слѣд като историческитѣ събития от по-далечното мина̨ло имат сега за нас нищожно значение, струва ли си изобщо да изучаваме история?
  • Да. За да задоволим любопитството си. Да тѫрсим обяснения чрѣз анализ на събитията. Да си извличаме поуки, за да не повтаряме грѣшки.
  • И не. Не за да си тѫрсим оправдания в мина̨лото за днешнитѣ си несрѣти. Не за да си го лѣкуваме комплексът за малоцѣнност с разкази за славно мина̨ло.

.. към началото ..


Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18:: Прѣпратка: Още за мина̨лото, нашето.

  • ►► ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Нарочно не придумаеш ..
    • Принципи за сътворяване на история за вѫтрeшна употрѣба (.. покажи ..)

  • ►► ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)

  • ◄► ::christo.tamarin, 2018-01-14 21:10::

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. покажи там ..) (.. покажи тук ..)

.. към началото ..





.. to the bottom ..



Principi na moite vuzgledi za minuloto


Vuzgledite mi za minuloto se osnovavat na slednite principi:
Impersko-civilizacionniut princip se äväva tradicionen. Opitite za prerazgleǧaneto my su nesustoätelni. Suglasno s tozi princip, drevnite Egipet i Mesopotamia, drevna Gurcia i mimoletnata imperia na Aleksandur Veliki, Rimskata/Romejskata imperia i imperiata na Karl Veliki imat za istoriata po-gole̋mo značenie, otkolkoto vsički ostanuli subitia ot onezi vremena.
Purvostepennata rolä na religiata vinugi tre̋bva da se otčita. Religiata može da bude xristianstvo ili isläm, nacionalizum ot 19-ti vek ili nacional-socializum i internacional-socializum (komynizum) ot 20-ti vek. Vuv vsički slyčai roläta ï e ogromna, važna, aktyalna, glavna, generalna, životreptäqa, žiznena, zlobodnevna, znamenatelna, istoričeska, kapitalna, kardinalna, komandna, krajna, korenna, krajugulna, krypnomaqabna, mnogoznačitelna, osnovna, principialna, prioritetna, rešavaqa, rešitelna, sudbovna, suqestvena, vuzlova, fyndamentalna, centralna, epoxalna (napisal sum tova s pomoqta na sinonimen rečnik).
Principut za sustoätelnostta na lingvističeskata arxeologia se protivopostavä na ne̋koi vuzgledi sred profesionalni istorici za nesustoätelnostta na istoričeskata lingvistika. Ako izvodite na lingvističeskata arxeologia protivorečut na ne̋koi tvurdenia na tradicionnata istoria, to po-skoro e nyžno poslednite da se prerazgledat. Daže ako v ne̋koj dreven dokyment ima samo lužlivi tvurdenia, to i v tozi slyčaj zaklÿčeniata na lingvistikata vuz osnova na tozi dokyment qe budut pravdivi. Mnogo dobre znam, naprimer, če vuz osnova na dnešnata presa ne bix mogul da si suzdam pravilna predstava za nastoäqeto, na koeto sum svidetel, a puk kakvo ostava za minuloto. S drygi dymi, budeqite pokolenia veroätno ne̋ma da mogut da si suzdadut pravilna predstava za našeto nastoäqe vuz osnova na pismenite pametnici, koito qe im ostavim.
Principite na Eklesiasta {1:9}
Kakvoto e stanulo, tova e, koeto qe stane,
I kakvoto e bilo izvuršeno,
tova e, koeto qe se izvurši;
I ne̋ma niqo novo pod slunceto.
Ima li neqo, za koeto može da se kaže:
Viž! Tova e novo?
To e veče stanulo vuv vekovete,
koito su bili predi nas.
Ne se pomnüt predišnite pokolenia;
Nito qe se pomnüt poslešnite,
grädyqite, pokolenia,..
Purvo sledstvie ot principite na Eklesiasta:
Predcite ni su bili suqite kato nas - nito po-ymni, nito po-tupi.
Vtoro sledstvie ot principite na Eklesiasta:
Toz, kojto ne razbira nastoäqeto, toj ne može da razbere i minuloto.
Ako ne razbirame nastoäqeto, koeto se razviva pred očite ni, kak možem da se nade̋vame, če qe možem da razberem minuloto, koeto otdavna e murtvo i ne reagira na našite vuprosi i na našite dejstvia?
Otklonenie ot principite na Eklesiasta:
Ne̋malo niqo novo pod slunceto - ima, ima ..

Spored Eklesiasta,
".. ne̋ma niqo novo pod slunceto. Ima li neqo, za koeto može da se kaže: Viž! Tova e novo?"
Ima, ima.

Ako ima neqo novo pod slunceto, tova su novite texnologii. Te preobrazävat svetut.

Vupreki principut na Eklesiasta, az izklÿčvam suqestvyvaneto na visoko-texnologični civilizacii v minuloto. Nikoga dosega ne e imalo ädreno oružie. Nikoga dosega ne e imalo kompÿtri i globalni komynikacii.

.. kum načaloto ..


Povečeto subitia su slyčajni i skyčni.
Otnositelnost ima. Naprimer Rimskata imperia ima absolÿtno ogromno značenie za nas, za Sredizemnomorieto, za ce̋la Evropa, no nikakvo značenie za Kitaj i Äponia. Otnositelnost ima i v tova, če gole̋ma čast ot istoričeskiut razkaz, kojto se indoktrinira, e fantastičen i mitologičen. Primerno takava e počti ce̋lata tematika s taka narečenite prabulgari.

Osporvaneto na impersko-civilizacionniut princip obiknoveno celi da lekyva nečii kompleksi na malocennost ili da zaxranva nečii manii za veličie. Ot takiva neqa, mislü, če ne stradam.

Ako ot tematikata za taka narečenite prabulgari se abstraxirame, niqo ot posledvalite subitia v našata i v svetovnata istoria ne̋ma nyǧa da se promenä. Nakratko, taka narečenite prabulgari faktičeski ne̋mat značenie dori za bulgarskata istoria. Ako puk se abstraxirame ot ce̋lata bulgarska tematika v istoriata na svetut, kakvo bi se promenilo? Ami koj znae? Poglednato ot visoko, naj-golemiut prinos na Bulgaria e pri xristianizaciata na Rysia. Ako ü ne̋maše Bulgaria, ne e sigyrno, če Rysia qeše da ima vidut, v kojto ü poznavame. Nakratko, Bulgaria ima značenie samo za Balkanite i za Rysia. Poglednato ot visoko, niqožno značenie.

Sega da vidim kakvo qeše da bude bez Aleksandur Veliki i Ÿlij Cezar.

Da spomenu samo edna niška:
  • {1} Evangeliata ne̋maše da su na grucki, a veroätno na aramejski,
  • {2} Xristianstvoto edva li qeše da se nariča Xristianstvo, a naprimer Mesianstvo, i
  • {3} sega ne̋maše da pišem na poznatata kirilica, a na ne̋kakva pismenost podobna na evrejskata i arabskata.
Aleksandur Veliki i Ÿlij Cezar su ostavili sledi, bez te̋x svetut qeše da e dryg. Iraklij, carüt na romeite, suqo e ostavil sleda - bez Iraklij svetut qeše da e dryg. Dokato za suvremennikut my mitičniut "xan" Kybrat može da se kaže, če i bez Kybrat svetut qeše da si e suqiut, i to s našata Bulgaria v nego. Tre̋bva da osuznaem, če vsički evropejci sme naslednici na Aleksandur Veliki i na Ÿlij Cezar, ne samo gurcite, firomlänite-montešarci ili puk italiancite.

I naj-važnoto: nie, bulgarite, sme naj-obiknoveni i naj-normalni evropejci. Ne sme izklÿčitelni, extraordinary, ili puk extra-terrestrian, pazi Bože.. Suqite sme si kato drygite balkanski narodi, dosyq sme kato te̋x, te s niqo ne ni prevuzxoǧat, nito puk nie te̋x s neqo gi prevuzxoǧame.

I tuj, osven skyčni, povečeto subitia su i slyčajni.

Predstavete si brazda v zemäta sled silno zemetresenie. Takava brazda, takava sleda e taka narečenata bulgarska istoria v svetovnata istoria, plod na slyčajnite gunki na istoriata na čovečestvoto.

Ne sme planina, brazda sme. No i planina da be̋xme, na stixiite i planinite ne izduržat.

.. kum načaloto ..


Teče, vsičko teče, vremeto ne̋ma bre̋g i ni vleče. Ne̋ma kak. (M.Baševa)
Vremeto si teče i istoričeskite subitia izblednävat.
Platnata na otdalečavaqite se kum minuloto subitia čeznut zad xorizontut.

Kolkoto po-daleče nazad v minuloto e dadeno subitie, tolkova po-malko i po-niqožno e značenieto my točno za nas sega.
Analogia-supostavka. Izsledva se DNK, za da se dokaže vruzka meǧy dete i roditel. Može da se izsledva DNK, za da se dokaže vruzka meǧy vnyk-vnyčka i praroditel (de̋do-baba). Obače DNK-izsledvaneto za vruzka meǧy pravnyk-pravnyčka i prapraroditel (pradëdo-prababa) naj-često e bezpredmetno - nadeǧni rezyltati ne̋ma da se polyčut. Rodstvoto se otdalečava. Značenieto na takova dalečno rodstvo za genofondut na individut stava vse po-malko i po-niqožno. Vseki individ e plod na roditelite si, na majka si i na baqa si, predi vsičko.
Našiut (ili Vašiut, na Vas mladite) 21-vi vek e plod na našiut 20-ti vek, predi vsičko. Da, 20-ti vek e plod na 19-ti vek, no subitiata ot 20-ti vek naj-često zasenčvat, skrivat, dori otmenät subitiata ot prednite vekove.

V častnost, subitiata otpredi xilädoletia imat niqožno značenie točno za nas sega. Niqožno. Nikakvo. Nyžno e ytočnenie vse pak, poneže po-gore sum pisal:
Naprimer Rimskata imperia ima absolÿtno ogromno značenie za nas, za Sredizemnomorieto, za ce̋la Evropa, ..
Da, Rimskata imperia ima ogromno značenie za nas, no samo zaqoto sme i dokolkoto sme sredizemnomorci i evropejci. Ne i specialno za nas bulgarite.

V tozi dyx, taka narečenoto "tyrsko robstvo" ima značenie za nas, no samo zaqoto sme balkanski xristiani i dokolkoto sme xristiani.

Našiut 20-ti vek praktičeski e zaličil vsički posledici ot taka narečenoto "tyrsko robstvo". Ostanali su samo posledici ot subitieto, narečeno "Osvoboǧenie na Bulgaria", koeto e ot 19-ti vek. Predypreǧavam Vi, če tozi ili sledvaqiut vek mogut i te̋x da zaličut.

Sled kato istoričeskite subitia ot po-dalečnoto minulo imat sega za nas niqožno značenie, stryva li si izobqo da izyčavame istoria?
  • Da. Za da zadovolim lÿbopitstvoto si. Da tursim obäsnenia črez analiz na subitiata. Da si izvličame poyki, za da ne povtaräme greški.
  • I ne. Ne za da si tursim opravdania v minuloto za dnešnite si nesreti. Ne za da si go lekyvame kompleksut za malocennost s razkazi za slavno minulo.

.. kum načaloto ..


Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-21 18:18:: Prepratka: Oqe za minuloto, našeto.

  • ►► ::christo.tamarin, 2017-07-24 06:01:: .. Naročno ne pridymaeš ..
    • Principi za sutvorävane na istoria za vutrešna ypotreba (.. pokaži ..)

  • ►► ::christo.tamarin, 2017-11-25 09:31:: (.. pokaži tam ..) (.. pokaži tyk ..)

  • ◄► ::christo.tamarin, 2018-01-14 21:10::

  • ►► ::christo.tamarin, 2018-05-26 20:14:: (.. pokaži ..) Pravopisni pravila za bulgarskata latinica

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-12-31 11:25:: (.. pokaži tam ..) (.. pokaži tyk ..)

.. kum načaloto ..







1 comment: