Apologia na bulgarskiut i meǧynarodniut avtoxtonizum [Блогът на Христо Тамарин][Christo Tamarin's blog]

Апология на българският и међународният автохтонизъм

Apologia na bulgarskiut i meǧynarodniut avtoxtonizum

.. kum komentarite .. .. to the bottom ..

Obiknoveno avtoxtoncite, t.e. privurženicite na xipotezi za avtoxtonniut balkanski proizxod na bulgarite, ne se priduržat kum dobre opredeleni ponätia i poradi tova pisaniata im su neäsni.

Tyk qe Vi ilÿstriram kak az razbiram avtoxtonnata teza, kato započnu ot sebe si i misleno se vruqam nazad kum predcite si primerno do vremeto, kogato su bili rodeni Metodij i Kiril, Svetite bratä ot Solyn, t.e. do okolo načaloto na deveti vek, AD 800.

No naj-napred vižte tyk principite na moite vuzgledi za minuloto.

Po sledite na mitoxondrialnata mi DNK.

Az, Xristo, sum bulgarin, xristianin, i za mene ròden mi e našiut ezik, kojto lingvistite klasificirat kato slavänski.

Majka mi Ivanka, Bog da ü prosti, beše xristianka i dryg ezik, osven našiut slavänski ezik, ne znaeše.
Mitoxondrialnata si DNK sum nasledil ot neü.

Nejnata majka, baba mi Marijka, Bog da ü prosti, beše xristianka i dryg ezik, osven našiut slavänski ezik, ne znaeše.
Mitoxondrialnata si DNK sum nasledil ot neü.

Nejnata majka, moäta prababa, vsički ü spomenavaxu kato Bylä Ivanica, koeto qe reče Gospoža Ivanova ili Mrs. John. Tä bila xristianka i dryg ezik, osven našiut slavänski ezik, ne znaela.
Mitoxondrialnata si DNK sum nasledil ot neü.

Ako moga da produlžu po sledite na mitoxondrialnata si DNK nazad vuv vremeto dokum 800AD, bix mogul da stignu do pra-pra-baba si Slavka (s okolo 50 predstavki "pra-"), za koäto mi se qe po-podrobno da razkažu.
Tä bila rodena ne̋kude v Avarsko, po Sredniut Dynav, i ròden za neü bil našiut slavänski ezik. S posredničestvoto na agencia za namirane na rabota v čyžbina, baba mi Slavka, oqe na mladi godini, si namerila rabota kato bavačka-gyvernantka ne̋kude po Našensko, po Rymelijsko. Stopaninut-romej vzel da ü zagleǧa i kokonata-romejka burzo-burzo yredila da ü zadomi. Baba mi Slavka naj-napred minula prez kypelut i priela Sveto Kruqenie, a posle minula pod venčilo s kalfa-romejče, za kogoto kokonata ü svatosala – pra-pra-de̋do mi Xristo (s okolo 50 predstavki "pra-").

Po sledite na moäta Y-xromozoma.

Az, Xristo, sum bulgarin, xristianin.

Baqa mi, Bog da go prosti, beše bulgarin i xristianin.
Ot nego sum nasledil svoäta Y-xromozoma.

Baqa my, moüt de̋do, Bog da go prosti, beše bulgarin i xristianin.
Ot nego sum nasledil svoäta Y-xromozoma.

Baqa my, moüt pra-de̋do, Bog da go prosti, bil bulgarin i xristianin.
Ot nego sum nasledil svoäta Y-xromozoma.

Ako moga da produlžu po sledite na svoäta Y-xromozoma vuv vremeto do kum 800AD, bix mogul da stignu do pra-pra-de̋do si Kyrti (s okolo 50 predstavki "pra-"), za kogoto mi se qe po-podrobno da razkažu.
De̋do mi Kyrti bil rodom bulgarin. Sega ne znaem kakuv e bil rodniut my ezik. Stotina godini predi tova, rodut na de̋da mi Kyrtä bil došul po Našensko ne̋kude otkum otvud Dynavut i si premestil duržavata tyk.

Zadomil se de̋do mi Kyrti za romejka-xristianka, koäto toj si xaresal, kogato bulgarskata armia gastrolirala ne̋kude na ÿg ot Balkana iz Trakia, togava naričana oqe i Makedonia. Xaresal si ü de̋do mi Kyrti baba mi Tamara, romejka-makedonka ot Trakia, xaresal si ü i si ü otnesul.

Na stari godini my se naložilo na de̋da mi Kyrtä da prieme i xristianstvoto, zaqoto vladetelüt, Svetiut ni Car Boris, taka zapove̋dal. A puk sinut na Car Boris, velikiut naš Car Simeon Purvi, si bil xristianin i polovin romej.

Qe̋lo my se na Car Simeon v samiut Carigrad ce̋l romej da stane i mnogo lÿde poginali zaradi tozi merak na Simeona Carä. Povečeto sinove na de̋da mi Kyrtä bili izklani pri Axeloj, no moüt pra-de̋do s 49 predstavki "pra-" ocele̋l. Toj suqo bil bulgarin i xristianin.
Ot nego sum nasledil svoäta Y-xromozoma.

Meǧy Y-xromozomata i mitoxondrialnata DNK.

Da razgledame vsički moi predci, koito su živeli v načaloto na deveti vek. Zaradi brakovete meǧy dalečni rodnini prez izminulite vekove ottogava, možem da redycirame texniut broj do okolo stotina dyši, ot de̋do mi Kyrti do baba mi Slavka.

Privurženicite na teoriata za slavänskiut proizxod na bulgarite su xora, vkopčili se v polite na baba mi Slavka.
Privurženicite na teoriata za aziatski (tÿrkski ili iranski) proizxod na bulgarite su xora, vtrenčili se v potyrite na de̋da mi Kyrtä.

I ednite, i drygite ne obruqat vnimanie na stotinata dyši, naredeni meǧy te̋x,
ot de̋do mi Xristo do baba mi Tamara:
romej do romejka, romejka do romej.
I vse xristiani.

Imenno avtoxtonnata teza ne prenebregva tezi xora.

Izvod purvi. Ot pamtiveka po Našensko su živeli moi predci.

Izvod vtori. Ot pamtiveka po Našensko su živeli moi civilizovani predci, nositeli na evropejskata kyltyra.

Izvod treti. Oqe ot Apostolski vremena po Našensko su živeli moi predci - xristiani.

Purvi vupros za prepitvane: Kakvi su bili rodom Svetite Solynski bratä Metodij i Kiril i otkude su nayčili slavänskiut ezik?

Vtori vupros za prepitvane: Kak može da se nareče klaneto pri Axeloj, pri yslovie, če tam bili izklani kakto sinove na baba mi Tamara, taka i sinove na baba mi Slavka?

Pisal sum:
- Privurženicite na teoriata za slavänskiut proizxod na bulgarite su xora, vkopčili se v polite na baba mi Slavka.
- Privurženicite na teoriata za aziatski (tÿrkski ili iranski) proizxod na bulgarite su xora, vtrenčili se v potyrite na de̋da mi Kyrtä.
- I ednite, i drygite ne obruqat vnimanie na stotinata dyši, naredeni meǧy te̋x,
- ot de̋do mi Xristo do baba mi Tamara:
- romej do romejka, romejka do romej.
- I vse xristiani.

Molitva za dyšite na stotinata mi predci ot 9-ti vek, ot de̋do mi Xristo do baba mi Tamara.
Bože na dyxovete i na vse̋ka plut, Kojto stupka smurtta, susipa dävolu i podari život na Tvoüt sve̋t!
Sam Ti, Gospodi, ypokoj dyšite na počinalite Tvoi rabi
```
Xristo
Slavka
Vasil
Stefanka
Serafim
Anastasia(Sijka)
Ördan
Savka(Savina)
Ivan
Xristina
Gavril
Evgenia
Andon
Ÿlia
Atanas
Nikolina
Evtim
Varvara
Grigor
Klimentina
Trifon
Katerina
Xaralampi
Aleksandra
Evstati(Stati)
Minka
Todor
Angelina
Gerasim
Paraskeva
Aleksi
Dimitrina
Äkov
Elisaveta
Zaxari
Zaxarina
Avram
Natalia
Lazar
Maria
Georgi
Magda
Kiril
Ana
Kosta
Pavlina
Sotir
Petrana
Panaöt
Äna
Petur
Elena
Pavel
Irina
Apostol
Gergana
Damän
Zoä
Ilia
Dafina
Aleksandur
Lidia
Simeon
Dora
Stavri
Evdokia
Paraskev
Agata
Dimitur
Aksinia
Nestor
Atanaska
Angel
Donka
Mixail
Ivanka(Öana)
Rangel
Tatäna
Rafail
Ördanka
Minčo(Mina)
Silvana
Matej
Vasilka
Kliment
Lazarina
Andrej
Eva
Sava
Rajna
Spiro
Sofia
Ignat
Stiliana
Anastas
Teofana
Naym
Marta
Stefan
Kostadinka
Stamat
Iliana
Kyrti
Tamara
```
v me̋sto svetlo, v me̋sto zlačno, v me̋sto proxladno,
kudeto ne̋ma nikakva bolka, skrub i vuzdiška.

Vse̋ko sugrešenie, koeto su storili
s dymi, ili delo, ili misul,
prosti, kato blag i čovekolÿbiv Bog,
tuj kato ne̋ma čovek, kojto da živee i da ne sugreši.
Edin Ti, Gospodi, si bez gre̋x:
Tvoäta pravda e pravda večna, i
Tvoeto slovo e istina.

Zaqoto Ti si vuzkresenieto,
životut i pokoüt na počinalite Tvoi rabi,
Xriste Bože naš, i zatova
na Tebe otdavame slava
s beznačalniut Tvoj Otec i
presvetiut, blag i životvoräq Tvoj Dyx,
sega i vse̋koga i vu veki vekov.

Amin.

.. kum načaloto ..

▼▼ Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As) (.. skrij gi komentarite ..) (.. razguni gi ..) (.. svij gi ..) .. kum načaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.
Naj-napred qe otgovorü na dvata vuprosa za prepitvane.

◄► ::christo.tamarin, 2016-09-23 20:21::

{Q} Purvi vupros za prepitvane: Kakvi su bili rodom Svetite Solynski bratä Metodij i Kiril i otkude su nayčili slavänskiut ezik?
{A} Otgovor: Romei-xristiani su bili. Slavänski ezik su nayčili ot bavačkata si, koäto qe da e bila zemläčka i koležka na baba mi Slavka.

◄► ::christo.tamarin, 2016-09-23 21:21::

{Q} Vtori vupros za prepitvane: Kak može da se nareče klaneto pri Axeloj, pri yslovie, če tam bili izklani kakto sinove na baba mi Tamara, taka i sinove na baba mi Slavka?
{A} Otgovor: Svada meǧy svatove. Počti kato svada na svatba. Sinovete na baba mi Tamara, izklani pri Axeloj, i sinovete na de̋do mi Xristo, izklani pri Axeloj, kato ednite klali drygite i obratnoto, su bili faktičeski svatove, qom sum se rodil az.

◄► ::christo.tamarin, 2016-09-23 22:21::

Pisal sum:
Privurženicite na teoriata za slavänskiut proizxod na bulgarite su xora, vkopčili se v polite na baba mi Slavka. Privurženicite na teoriata za aziatski (tÿrkski ili iranski) proizxod na bulgarite su xora, vtrenčili se v potyrite na de̋da mi Kyrtä. I ednite, i drygite ne obruqat vnimanie na stotinata dyši, naredeni meǧy te̋x, ot de̋do mi Xristo do baba mi Tamara: romej do romejka, romejka do romej.
I vse xristiani..
Pisal sum:
Molitva za dyšite na stotinata mi predci ot 9-ti vek, ot de̋do mi Xristo do baba mi Tamara.
Zaklÿčitelna beležka po tozi povod:
- Zaedno s mene, sestra mi i rodata, dnes po svetut živeüt okolo milion potomci na izbroenite moi predci ot 9-ti vek. Te su moi bratovčedi, dalečni ili blizki.
- Ot te̋x, 65% sega su tyrci, 10% su bulgari, 10% su gurci, 10% su rymunci. Ostanulite 5% su naj-različni: arabi, surbi, yngarci, italianci, ..

◄► ::demograph, 2014-02-24 22:12::

Mnogo interesen pogled vurxy sveta ni. Sega si otgovaräm na vuprosa:- Zaqo moäta majka, koäto znaeše predcite mi po dvete linii do deseto koläno, no počina predi da mi dojde na ym da gi zapiša, kazvaše "Nie sine, sme tyk ot sutvorenieto na sveta"? Blagodarä.

►► ::christo.tamarin, 2014-09-25 16:27:: Supostavka meǧy akademičnata istoria i čalga-istoriata (.. pokaži tyk ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..

►► ::christo.tamarin, 2017-12-16 18:36:: Manol Glišev:

Osobenosti na istoričeskiut avtoxtonizum (.. pokaži tyk ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..

▼▼ ::christo.tamarin, 2017-12-16 18:36:: Manol Glišev:

Osobenosti na istoričeskiut avtoxtonizum (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..

Докато си говорим в блоговете (и на още няколко места с други събеседници), забелязвам някои общи характеристики на автохтонисткия "дискурс", както биха го казали в "Литературен вестник". Доста показателни. Тези харатеристики се отнасят до отношението към темите на разговор и към опонентите на автохтонизма. Без особена подредба ще нахвърля наблюденията си тук. Това са само фактите, без коментар към тях. Смятам ги за интересни, доколкото автохтонизмът вече е доста силно убеждение по исторически въпроси. Тук не разглеждам вероятните причини за появата и разцвета на това относително ново течение в историческите представи на част от българите за далечното минало на страната и народа им. Може би си струва да отбележа, че един от първопроходците на българския автохтонизъм е журналистът Стоян Шангов, работил в началото на ХХ в. И Ганчо Ценов, разбира се.

Основното автохтонистко убеждение е, че българите са генетично, езиково и културно-исторически потомци и наследници на античните траки.

Автохтонизмът отхвърля демографското и културно значение на варварските миграции на Балканите и в цяла Европа в ІІІ-VІІ в.

Повечето автохтонисти са убедени, че славянско нашествие в VІ-VІІ в. няма, а някои вярват, че цялата славянска езикова група е рожба на руска пропаганда.

Автохтонистите смятат езикознанието като наука за несъстоятелно и средновековните източници за фалшификати. По този начин се разграничават рязко от конвенционалните научни методи на изследване. Същевременно сами често прибягват до така наречените "народни етимологии".

Автохтонистите са убедени в съществуването на заговор срещу българското минало. Това прави убежденията им повече теория на конспирацията отколкото хипотеза за произхода на конкретен народ.

Склонни са да смятат опонентите си за част от заговора. Всяко изказване против автохтонизма е схващано като проява на противобългарски убеждения.

По принцип изпитват недоверие и към античните автори, но с двоен стандарт - някои от античните все пак казват по нещо вярно там, където се появи бегла възможност за тълкуване на техен текст в полза на родството между траки и други народи (като предположението винаги е в полза на тракийското влияние над съседа).

Убедени са, че траките/българите са едновременно автохтонни и че са пътували много (като номадите, но... без да са номади).

Смятат, че "номад" и "варварин" са оценъчни термини.

Автохтонистите са убедени, че траките са имали своя писменост, различна от гръцката, линеарната, финикийската и фригийската. Често обаче допускат, че тези графични системи са повлияни от тракийската.

Отъждествяват всички неавтохтонни теории за произхода една с друга. За автохтонистите остава общо взето неизвестно, че иранската, полиетничната степна и тюрко-алтайската теории са в спор помежду си.

Автохтонистите често преминават в забележки на лична основа по време на спор. По това донякъде напомнят някои фундаментаристки социалистически позиции - като отхвърлянето на обективизма в историографията.

За тях патриотизмът е водещо убеждение, а не толкова търсенето на фактите.

Те смятат, че патриотизмът е достатъчно основание за всяко едро заявление.

За тях автохтонизмът е по-скоро кауза отколкото научна теза.

Автохтонистите имат предпоставена теза, в чиято полза търсят доказателства. Този подход ги отличава силно от конвенционалните учени, които първо натрупват маса от факти, а чак след това я тълкуват.

Имената на историци като Васил Златарски и Петър Мутафчиев са анатема за автохтонистите. В тези автори те виждатпроводници на чужди интереси, а не учени.

Автохтонистите обикновено не познават най-новата историческа и археологическа литература на специалистите и се борят с твърдения отпреди двайсетина-трийсет години.

Автохтонистите са склонни да омаловажават, а в някои случаи - и да отхвърлят Великото преселение на народите като демографски фактор в историята на Европа.

Периодичните нахлувания на нови индоевропейски народи са terra incognita за автохтонистите. Според мнозинството от тях траките са автохтонно балканско население, родствено с предгръцките пеласги и критски минойци, а не с индоевропейци като ахейските гърци.

Автохтонистката хипотеза за произхода на българите не се изчерпва само с етногенетичните процеси. Тя обхваща историята на Средиземноморието, Черноморието, северна Африка и Средна Азия и я тълкува неизменно в полза на твърдението, че в предантичните периоди, Античността, а защо не и Средновековието българите/траките са (единен) етнос, доминирал политически, демографски и културно над огромни територии.

Автохтонистките идеи не са формирали стройна хипотеза.

Различните автохтонисти имат различни представи и частни насоки на интерес, където се задълбочават. За едни е привлекателна епохата на Константин Велики, за други - древният Египет, за трети - шумеро-акадската, вавилонската и асирийската цивилизация, а четвърти се интересуват от въпроси на кирило-методиевистиката докато пети четат основно Херодот. Всички те имат значителни противоречия едни спрямо други, но ги пренебрегват.

Автохтонистите често си служат с понятия като "укриване" и "разкриване".

Водени са от нещо като чувство за мисия към българщината.

Обичат да смайват публиката със смели и несъмнено патриотични твърдения.

Не се интересуват от история на комуникациите, дипломатическа история, история на ежедневието.

Предпочитат да се задълбочават във въпроси, които схващат като политическа теория и един вид фолклористика на древните общества.

Археологията ги интересува сравнително слабо.

Автохтонистите са привлечени предимно от изводи; пътят на достигането им ги интересува относително малко.

Няма застъпници на автохтонизма сред историците, класическите филолози и археолозите.

Обикновено става дума за лица от така наречената техническа интелигенция, юристи, журналисти, писатели или лекари, за които историята е вид хоби.

В писането си автохтонистите често използват изобилие от главни букви, гръмка реторика и удивителни, което отново ги отличава от принципно сдържаната конвенционална научна проза.

Автохтонистите не се влияят от опонираща аргументация.

Възможно е с времето да добавя още бележки към този кратък списък. Ще се радвам, ако и други го направят.

Горните наблюдения се отнасят преди всичко до автохтонистите в България. Доколкото знам, автохтонни исторически идеи има у руснаци, турци, французи и британци.

В Русия те свързват днешното население на европейските части от страната със скити и сармати. Като и руските автохтонисти са любители на бомбастични твърдения.

В Турция става дума за произхода на днешните жители от античните фригийци, лидийци и кари. Крайните предположения и липсата наинтерес към твърденията на конвенционалните университетски учени са налице и там.

Във Великобритания автохтонизмът е от по-различен. Там представителите му са университетско течение учени-историци като Дейвид Рос от Абърдийн, които смятат, че келтско нашествие в Британия не е имало, а езикът и културата на Шотландия, Уелс и Ирландия се дължат на мощното влияние на галски търговци и друиди в Британия в периода VІ-І в. пр. Хр. Спорът им с мнозинството техни колеги с конвенционални убеждения тече в рамките на академичния дискурс.

Във Франция автохтонизмът е донякъде институционализиран. Без да отхвърля Великото преселение на народите и нашествията на франки, бургунди и готи, френската образователна система отдава най-голямо значение на галския субстрат в етногенезиса на съвременните французи.

Разбира се, най-безумен е другият български автохтонизъм - този на Македонската Академиjа на Науките и Уметноста. Няма нормален българин, който да не се отнася с насмешка към претенциите на братовчедите ни за античен произход. Същевременно обаче мнозина нормални българи се гордеят със своя собствен античен произход. Явно не си дават сметка, че едно официализиране на автохтонизма тук би дало легитимност и на БJРМ-овските претенции и би утвърдило моралното право на македонските комшии да твърдят, че не са българи. Древните македони все пак не са траки, пък и в БJРМ все пак признават някакъв славянски елемент в етногенезиса си, докато родните автохтонисти тук смятат "славянин" едва ли не за мръсна дума. На това отгоре траки и македони често са били във вражда помежду си (още от преди времената на Филип и Александър, а и по времето на войните на Диадохите и Епигоните), така че евентуален успех на автохтонната хипотеза в България и въвеждането й в образователната система биха доказали в очите на публиката, че всъщност македонците и българите не просто са два отделни народа, а и врагове от хиляди години насам (защото публиката на Балканите все още вярва в такива неща като "братски народ" и "изконен враг").

Дотук с патриотизма на автохтонистите. Привържениците на тракийския ни произход уж искат да възвеличават България, а де факто работят против българската кауза в Македония. Ако в МАНУ се усетят, първото задгранично признание на автохтонната българска хипотеза ще дойде от Скопие :)

(.. skrij tekstut na Manol Glišev za istoričeskiut avtoxtonizum ..) (.. skrij vsički komentari ..) .. kum načaloto ..

►► ::christo.tamarin, 2017-12-16 20:50:: Tekstut na Manol Glišev za ..

osobenostite na istoričeskiut avtoxtonizum
v moj pravopis i s moi komentari (.. pokaži ..) .. kum načaloto ..

▼▼ ::christo.tamarin, 2017-12-16 20:50:: Tekstut na Manol Glišev za ..

osobenostite na istoričeskiut avtoxtonizum
v moj pravopis i s moi komentari (.. skrij ..) (.. skrij vsički komentari ..) .. kum načaloto ..

Ottyk kum tekstut v mglishev.blog.bg s diskysia otdoly.
Ottyk kum tekstut na Manol Glišev bez komentari.

Dokato si govorim v blogovete (i na oqe ne̋kolko mesta s drygi subesednici), zabele̋zvam ne̋koi obqi xarakteristiki na avtoxtonistkiut "diskyrs", kakto bixu go kazali v "Literatyren vestnik". Dosta pokazatelni. Tezi xarateristiki se otnasät do otnošenieto kum temite na razgovor i kum oponentite na avtoxtonizmut. Bez osobena podredba qe naxvurlü nablÿdeniata si tyk. Tova su samo faktite, bez komentar kum te̋x.
Az vuznamerävam da komentiram tyka v tozi cvet. V suqnost, sega ne̋mam vreme za komentari.
Komentari ima i tam (mglishev.blog.bg) v diskysia otdoly.

Sme̋tam gi za interesni, dokolkoto avtoxtonizmut veče e dosta silno ybeǧenie po istoričeski vuprosi.
Ami da. Qom i az sum my se otdal na avtoxtonizmut.

Tyk ne razgleǧam veroätnite pričini za poävata i razcvetut na tova otnositelno novo tečenie v istoričeskite predstavi na čast ot bulgarite za dalečnoto minulo na stranata i narodut im.

Može bi si stryva da otbeležu, če edin ot purvoproxodcite na bulgarskiut avtoxtonizum e žyrnalistut Stoän Šangov, rabotil v načaloto na 20-ti vek. I Gančo Cenov, razbira se.

Osnovnoto avtoxtonistko ybeǧenie e, če bulgarite su genetično, ezikovo i kyltyrno-istoričeski potomci i naslednici na antičnite traki.

Avtoxtonizmut otxvurlä demografskoto i kyltyrno značenie na varvarskite migracii na Balkanite i v ce̋la Evropa v ІІІ-VІІ v.

Povečeto avtoxtonisti su ybedeni, če slavänsko našestvie v VІ-VІІ v. ne̋ma, a ne̋koi vervat, če ce̋lata slavänska ezikova grypa e rožba na ryska propaganda.

Avtoxtonistite sme̋tat ezikoznanieto kato nayka za nesustoätelno i srednovekovnite iztočnici za falšifikati. Po tozi način se razgraničavat re̋zko ot konvencionalnite nayčni metodi na izsledvane. Suqevremenno sami često pribe̋gvat do taka narečenite "narodni etimologii".

Avtoxtonistite su ybedeni v suqestvyvaneto na zagovor sreqy bulgarskoto minulo. Tova pravi ybeǧeniata im poveče teoria na konspiraciata, otkolkoto xipoteza za proizxodut na konkreten narod.

Sklonni su da sme̋tat oponentite si za čast ot zagovorut. Vse̋ko izkazvane protiv avtoxtonizmut e sxvaqano kato proäva na protivobulgarski ybeǧenia.

Po princip izpitvat nedoverie i kum antičnite avtori, no s dvoen standart - ne̋koi ot antičnite vse pak kazvat po neqo ve̋rno tam, kudeto se poävi begla vuzmožnost za tulkyvane na texen tekst v polza na rodstvoto meǧy traki i drygi narodi (kato predpoloženieto vinugi e v polza na trakijskoto vlianie nad susedut).

Ybedeni su, če trakite/bulgarite su ednovremenno avtoxtonni i če su putyvali mnogo (kato nomadite, no... bez da su nomadi).

Sme̋tat, če "nomad" i "varvarin" su ocenučni termini.

Avtoxtonistite su ybedeni, če trakite su imali svoä pismenost, različna ot gruckata, linearnata, finikijskata i frigijskata. Često obače dopyskat, če tezi grafični sistemi su povliani ot trakijskata.

Otuǧestvävat vsički neavtoxtonni teorii za proizxodut edna s dryga. Za avtoxtonistite ostava obqo vzeto neizvestno, če iranskata, polietničnata stepna i tÿrko-altajskata teorii sa v spor pomeǧy si.

Avtoxtonistite često preminavat v zabeležki na lična osnova po vreme na spor. Po tova done̋kude napomnät ne̋koi fyndamentaristki socialističeski pozicii - kato otxvurläneto na obektivizma v istoriografiata.

Za te̋x patriotizmut e vodeqo ybeǧenie, a ne tolkova turseneto na faktite.

Te sme̋tat, če patriotizmut e dostatučno osnovanie za vse̋ko edro zaävlenie.

Za te̋x avtoxtonizmut e po-skoro kayza otkolkoto nayčna teza.

Avtoxtonistite imat predpostavena teza, v čiato polza tursüt dokazatelstva. Tozi podxod gi otličava silno ot konvencionalnite yčeni, koito purvo natrypvat masa ot fakti, a čak sled tova ü tulkyvat.

Imenata na istorici kato Vasil Zlatarski i Petur Mytafčiev sa anatema za avtoxtonistite. V tezi avtori te viǧat provodnici na čyǧi interesi, a ne yčeni.

Avtoxtonistite obiknoveno ne poznavat naj-novata istoričeska i arxeologičeska literatyra na specialistite i se borüt s tvurdenia otpredi dvajsetina-trijset godini.

Avtoxtonistite su sklonni da omalovažavat, a v ne̋koi slyčai - i da otxvurlät Velikoto preselenie na narodite kato demografski faktor v istoriata na Evropa.

Periodičnite naxlyvania na novi indoevropejski narodi su terra incognita za avtoxtonistite. Spored mnozinstvoto ot te̋x trakite su avtoxtonno balkansko naselenie, rodstveno s predgruckite pelasgi i kritski minojci, a ne s indoevropejci kato axejskite gurci.

Avtoxtonistkata xipoteza za proizxodut na bulgarite ne se izčerpva samo s etnogenetičnite procesi. Tä obxvaqa istoriata na Sredizemnomorieto, Černomorieto, Severna Afrika i Sredna Azia i ü tulkyva neizmenno v polza na tvurdenieto, če v predantičnite periodi, Antičnostta, a zaqo ne i Srednovekovieto, bulgarite/trakite su (edinen) etnos, dominiral političeski, demografski i kyltyrno nad ogromni teritorii.

Avtoxtonistkite idei ne su formirali strojna xipoteza.

Različnite avtoxtonisti imat različni predstavi i častni nasoki na interes, kudeto se zadulbočavat. Za edni e privlekatelna epoxata na Konstantin Veliki, za drygi - drevniut Egipet, za treti - šymero-akadskata, vavilonskata i asirijskata civilizacia, a četvurti se interesyvat ot vuprosi na kirilo-metodievistikata, dokato peti četut osnovno Xerodot. Vsički te imat značitelni protivorečia edni sprämo drygi, no gi prenebregvat.

Avtoxtonistite često si slyžut s ponätia kato "ykrivane" i "razkrivane".

Vodeni su ot neqo kato čyvstvo za misia kum bulgarqinata.

Običat da smajvat pyblikata sus smeli i nesumneno patriotični tvurdenia.

Ne se interesyvat ot istoria na komynikaciite, diplomatičeska istoria, istoria na ežednevieto.

Predpočitat da se zadulbočavat vuv vuprosi, koito sxvaqat kato političeska teoria i edin vid folkloristika na drevnite obqestva.

Arxeologiata gi interesyva sravnitelno slabo.

Avtoxtonistite su privlečeni predimno ot izvodi; putüt na dostiganeto im gi interesyva otnositelno malko.

Ne̋ma zastupnici na avtoxtonizmut sred istoricite, klasičeskite filolozi i arxeolozite.

Obiknoveno stava dyma za lica ot taka narečenata texničeska inteligencia, ÿristi, žyrnalisti, pisateli ili lekari, za koito istoriata e vid xobi.

V pisaneto si avtoxtonistite često izpolzvat izobilie ot glavni bykvi, grumka retorika i ydivitelni, koeto otnovo gi otličava ot principno sduržanata konvencionalna nayčna proza.

Avtoxtonistite ne se vliaüt ot oponiraqa argymentacia.

Vuzmožno e s vremeto da dobavü oqe beležki kum tozi kratuk spisuk. Qe se radvam, ako i drygi go napravüt.

Gornite nablÿdenia se otnasät predi vsičko do avtoxtonistite v Bulgaria. Dokolkoto znam, avtoxtonni istoričeski idei ima y rysnaci, tyrci, francyzi i britanci.

V Rysia te svurzvat dnešnoto naselenie na evropejskite časti ot stranata sus skiti i sarmati. Kato i ryskite avtoxtonisti su lÿbiteli na bombastični tvurdenia.

V Tyrcia stava dyma za proizxodut na dnešnite žiteli ot antičnite frigijci, lidijci i kari. Krajnite predpoloženia i lipsata na interes kum tvurdeniata na konvencionalnite yniversitetski yčeni su nalice i tam.

Vuv Velikobritania avtoxtonizmut e po-različen. Tam predstavitelite my su yniversitetsko tečenie yčeni-istorici kato Dejvid Ros ot Aburdijn, koito sme̋tat, če keltsko našestvie v Britania ne e imalo, a ezikut i kyltyrata na Šotlandia, Yels i Irlandia se dulžut na moqnoto vlianie na galski turgovci i dryidi v Britania v periodut VІ-І v. pr. Xr. Sporut im s mnozinstvoto texni kolegi s konvencionalni ybeǧenia teče v ramkite na akademičniut diskyrs.

Vuv Francia avtoxtonizmut e done̋kude institycionaliziran. Bez da otxvurlä Velikoto preselenie na narodite i našestviata na franki, byrgyndi i goti, frenskata obrazovatelna sistema otdava naj-gole̋mo značenie na galskiut sybstrat v etnogenezisut na suvremennite francyzi.

Razbira se, naj-bezymen e drygiut bulgarski avtoxtonizum - tozi na Makedonskata Akademija na Naykite i Ymetnosta. Ne̋ma normalen bulgarin, kojto da ne se otnasä s nasmeška kum pretenciite na bratovčedite ni za antičen proizxod. Suqevremenno obače mnozina normalni bulgari se gordeüt sus svoüt sobstven antičen proizxod. Ävno ne si davat smetka, če edno oficializirane na avtoxtonizmut tyk bi dalo legitimnost i na BJRM-ovskite pretencii i bi ytvurdilo moralnoto pravo na makedonskite komšii da tvurdüt, če ne su bulgari. Drevnite makedoni vse pak ne su traki, puk i v BJRM vse pak priznavat ne̋kakuv slavänski element v etnogenezisut si, dokato rodnite avtoxtonisti tyk sme̋tat "slavänin" edva li ne za mrusna dyma. Na tova otgore traki i makedoni često su bili vuv vraǧa pomeǧy si (oqe ot predi vremenata na Filip i Aleksandur, a i po vremeto na vojnite na Diadoxite i Epigonite), taka če eventyalen yspex na avtoxtonnata xipoteza v Bulgaria i vuveǧaneto ï v obrazovatelnata sistema bixu dokazali v očite na pyblikata, če v suqnost makedoncite i bulgarite ne prosto su dva otdelni naroda, a i vragove ot xilädi godini nasam (zaqoto pyblikata na Balkanite vse oqe ve̋rva v takiva neqa kato "bratski narod" i "izkonen vrag").

Dotyk s patriotizmut na avtoxtonistite. Privurženicite na trakijskiut ni proizxod yž iskat da vuzveličavat Bulgaria, a de fakto rabotüt protiv bulgarskata kayza v Makedonia. Ako v MANY se ysetüt, purvoto zadgranično priznanie na avtoxtonnata bulgarska xipoteza qe dojde ot Skopie :)

(.. skrij tekstut na Manol Glišev za istoričeskiut avtoxtonizum ..) (.. skrij vsički komentari ..) .. kum načaloto ..

◄► ::christo.tamarin, 2020-01-19 22:09::

Oporni točki - obqa čast
Oporni točki - specialna čast (.. skrij vsički komentari ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..

►► ::christo.tamarin, 2020-01-21 21:44:: Bulgarite ne su slaväni po gen (.. pokaži za slavänskiut gen ..) (.. razgunuto ..)

▼▼ ::christo.tamarin, 2020-01-21 21:44:: Bulgarite ne su slaväni po gen (.. skrij go slavänskiut gen ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..)

►► ::christo.tamarin, 2016-02-19 19:23:: Из дали в даль .. Via Istrum (.. pokaži tyk ..) (.. pokaži tam ..)
▼▼ ::christo.tamarin, 2016-02-19 19:23:: Из дали в даль .. Via Istrum (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..)
Люди же есме

Predstavete si slednata kartinka.

Sedmi ili osmi vek sled Xrista. Po stariut rimski put Via Istrum dva čifta volove teglüt dve karyci.

V purvata se vozüt kyp dečyrliga, kara ü majka im. Vtorata ü kara baba im. Na vtorata su natovareni kokoški v kletki, xranitelni zapasi, semena, ralo i drygi zemedelski sečiva, me̋xove s voda.

Stopaninut i golemiut my sin vurvüt peša. Dve kyčeta im pomagut da karat po putüt malko stado ot ovce i kozi. Krava i tele su vurzani za vtorata kola i ü sledvat.

Predstavete si, če mašina na vremeto Vi otvede pri te̋x. Zaslyšajte se v razgovorut im. Te su slavänoglasni! Pripomnäte si znaniata po staroslavänski ezik i pitate: "Na kakuv ezik si govorite?". Qe Vi otgovorüt: "Na našiut si". "A kakvi ste Vie? Slovene li ste? Ili blugare?" - produlžavate da pitate. "Lÿdi že esme." - qe otgovorüt.

Putyvat xorata kum novo mestožitelstvo s nadeǧata za po-dobur život.

Vuprosut za proizxodut na bulgarite nikak ne gi vulnyva.

(.. Originalniut mi tekst ot avgyst 2011 beše na ryski - pokaži go ..)

(.. Skrij go tekstut na ryski ..)
Представьте себе следующую картину.

Идет 7-ой или 8-ой век. Из дали в даль по старой римской дороге Via Istrum, две пары волов тащат две телеги. На первой сидят старуха, невеста, трое детей. На второй несколько куриц, запасы пищи и семен, топоры, лопаты, меха воды ... Пешком идут хозяин и его сын. Две собаки им помагают загонять в путь стадо: пять овец, две козы. Корова и два телята следуют телегу, к которой привязаны.

Представьте себе, что машина времени Вас отведет к ним. Заслушаетесь к их разговору. Они же славяногласные. Припоминаете свои знания о старославянском языке и спрашиваeте: "На каком языке разговариваете?". Ответят Вам: "На нашем же". "А кто Вы? Словене?" - опять спрашиваете. "Люди же мы." - ответят.

Едут люди на новое местожительство, надеясь на лучшую жизнь. Дискутируемые здесь и сейчас проблемы их совершенно не волнуют.

(.. Skrij go komentarut Via Istrum ..)
►► ::christo.tamarin, 2016-05-27 13:03:: "Bulgarite ne su slaväni po gen" .. (.. pokaži tyk ..) (.. pokaži tam ..) (.. pokaži komentiranata statia ..)
▼▼ ::christo.tamarin, 2016-05-27 13:03:: "Bulgarite ne su slaväni po gen" .. (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..) (.. pokaži komentiranata statia ..)
"Bulgarite ne su slaväni po gen".
"Stolut ne e gole̋m na cve̋t".

I dvete tezi tvurdenia sa ednakvo neadekvatni.
- Stolut ne e gole̋m na cve̋t, poneže "gole̋m cve̋t" ne̋ma.
- Ima be̋l, zelen, červen, sin cve̋t, ama gole̋m cve̋t ne̋ma.
- I v dejstvitelnost, stolut, na kojto sega sedü, e siv na cve̋t i sreden po razmer.
- Bulgarite ne su slaväni po gen, zaqoto slavänski gen ne̋ma.
- Slaväni po gen nikude ne̋ma.
- Ima slavänski ezik.
- Nie bulgarite sme slaväni po ezik.
Po gen sme si balkanci, balkanx̌ii, ili po-naedro kazano, sredizemnomorci i evropejci.
(.. skrij go komentarut ..)
►► ::christo.tamarin, 2017-01-26 11:02:: .. stiga s tezi slavänofobski kompleksi .. (.. pokaži tyk ..) (.. pokaži tam ..)
▼▼ ::christo.tamarin, 2017-01-26 11:02:: .. stiga s tezi slavänofobski kompleksi .. (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..)
Slavänoglasen po Našensko označava čovek s ròden bulgarski ezik.
Slavänoglasen v Čexia označava čovek s s ròden češki ezik.
..

Ne sme bili slaväni - stiga s tezi slavänofobski kompleksi. Xora s takiva kompleksi priličat na tijnejx̌uri, deto ne iskat da su sinove i duqeri na majka si i na baqa si, a ne suznavat, če ot genite si ne mogut da izbe̋gat.

Bulgarqinata, avtentičnata bulgarqina bez rysofilska zakvaska, se sustoi ot tri ravnostojni elementa: xristianstvo, balkanqina (evropejska balkanska kyltyra), i slavänoglasie (slavänqina).

Ne̋ma drygo.

Ako e imalo drygo, to e za da ni promie ne̋koj mozucite, če sme bili došli ot severoiztok i samo natam tre̋bva da gledame i da čakame našite po-golemi bratä ottam pak da dojdut.

Ako e imalo drygo, to e za da ni promie ne̋koj mozucite da se otkažem ot xristianstvoto, da zagurbim Božiut red i da zastroim socializum-komynizum-alabalizum. Maj su yspeli da ni promiut mozucite.

Našata slavänqina e došla ot severozapad. Niqo trajno i cenno ne e došlo ot severoiztok - nito xristianstvoto, nito balkanqinata ni, nito slavänoglasieto.
(.. pokaži diskysiata tyk ..) (.. pokaži diskysiata tam ..) (.. skrij go komentarut ..)
(.. skrij ü diskysiata ..) (.. pokaži diskysiata tam ..) (.. skrij go komentarut ..)
- Васил Давидов::2016-12-16 21:06::
  Сам казваш, че от гените не може да се избяга. Интересно ми е след като специалистите по генетика твърдят, че няма общо в гените между славяногласните българи и останалите славяногласни, на кое трябва да отдаваме по-голямо значение. Езикът може случайно да се посее сред определени групи хора, но това толкова ли е важно, след като гените са сходни със съвсем други народи, всичките все не-славяногласни?
- Христо Тамарин::2016-12-16 23:08::
  Не разбирам много от генетика, но доколкото разбирам, нѣ̋ма понятие какво е това славянски гени, или гени на славяногласни, както казваш ти. В дѣйствителност, всѣ̋ка територия от Европа си има своя специфика на генофондът. И то без връзка с езикът, без корелация с езикът.
- Васил Давидов::2016-12-16 23:13::
  Аз още по-малко разбирам, но навсякъде чета как споменатите специалисти боравят с проценти, изразяващи някакви еднаквости или съвпадения в гените, напр. 50% тракийски, 18% славянски и т.н. Нямам представа доколко това е достоверно и какво точно се крие зад него, но и ти си ги виждал такива публикации.
- Христо Тамарин::2016-12-16 23:27::
  Празни приказки сѫ.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:02::
  Е празни, празни, но като кажат най-изявените ни учени в областта, че генетично приличаме на гърци и италианци, а не на руснаци, турци или чехи, вече не са толкова празни.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:06::
  Нашия̌т генофонд, или по-точно генофондът на населението на нашата територия е формиран в основни линии по врѣме на Римската империя. Имало е инфраструктура, имало е свободно движение на стоки и хора из цѣ̋лата територия на империята. Срѣдиземноморска "раса". Или "расата" на сѣверното Срѣдиземноморие. "Раса" не е в биологичен смисъл.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:09::
  Това не обяснява защо в следващите 2000 години той не се е променил, след като движенията не са преставали, а нашата територия си е сменяла сайбиите няколко пъти.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:16::
  Сигурно се е промѣнял непрѣстанно и много се е промѣнил генофондът. Но слѣд Римската империя винѫги мѣстния̌т генофонд е бивал по-як и е асимилирал пришълцитѣ.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:22::
  "Асимилирал е пришълците" означава, че древните народи, ако не са избити до крак, което едва ли някъде се е случвало, си съществуват и сега, макар че много от тях се водят за изчезнали. Всъщност изчезнали са езиците им, които са били замествани с езиците на завоеватели.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:25::
  Нѣ̋ма такова нѣщо като "народ". Има население, което в тѣлесата си има нѣ̋какви си гени, но не само гени, а и белтъци, сланини, кокали, и т.н. Нѣ̋ма български или славянски гени, отличими по някакъв особен начин, така както нѣ̋ма и специално отличими български сланини или кокали.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:26::
  Така е било във вѣковетѣ прѣди 19-ти.
  
  Сега вѣче има народи.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:32::
  Казах "народ" за краткост. Ставаше въпрос за населението на определена държава, но не империя, говорещо един език, с едни обичаи и традиции, или това, което сега се нарича етнос. Такива държави е имало винаги и винаги е имало народи в тоя смисъл. А през 19 век нищо не се е случило, за да се каже, че народите съществуват от тогава.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:42::
  От 19-ти вѣк насетнѣ има народи или етноси по собствени субективни възприятия, което е и съврѣменното понятие. Прѣди народитѣ (етноситѣ) сѫ били плод на обективна класификация. Примѣр: Сега съм българин, защото аз казвам, че съм такъв. Прѣди 19-ти вѣк моитѣ прѣдшественици сѫ били българи, защото сѫ били християни (гяури) и сѫ говорѣли на балкано-славянски (български) език.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:48::
  Именно де. Дали ще се употреби "народ" или не, е ясно за какво говорим. Съвкупности от хора с общ език и общи традиции, вкл. и религия. След 19-ти век има такава възможност за самоопределяне, но предишното дефиниране не е отпаднало, а и не са много тия, дето биха казали, че са французи, само защото се възприемат за такива, ако са румънци да речем.
  
  Всъщност спорим ли за нещо?
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:49::
  Това означава, че за по-старото врѣме трѣ̋бва да се разглеђат и анализират поотдѣлно езицитѣ и религиитѣ, и това е напълно достатъчно за врѣмето прѣди 19-ти вѣк.
  
  Не спорим.
- (.. skrij ü diskysiata ..) (.. pokaži ü diskysiata tam ..) (.. skrij go komentarut ..)
◄► (.. skrij komentarite za slavänskiut gen na bulgarite ..) (.. svij gi ..) (.. skrij vsički komentari ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..

►► ::D-r Mladenov, 2021-02-27 12:54:: Čydesno kazano! (.. pokaži ..) (.. skrij gi vsički komentari ..) (.. svij gi ..) .. kum načaloto ..

►► ::christo.tamarin, 2021-03-02 11:14:: Xan Asparyx kraj Bosforu (.. pokaži tyk ..) (.. pokaži tam ..)

◄► ::christo.tamarin, 2022-07-12 12:44:: christotamarin.blog: [Draft] Otnosno proizxodut na bulgarskiut etnos

◄► (.. skrij gi vsički komentari ..) (.. svij gi ..) .. kum načaloto ..

2 comments:

Christo TamarinSeptember 15, 2016 at 12:45 PM
Д-р Младенов May 28, 2016 at 5:06 PM

- !!
Д-р МладеновFebruary 27, 2021 at 12:54 AM
- Чудесно казано ! И това също:"
Заедно с мене, сестра ми и родата, днес по свѣтът живѣя̨т около милион потомци на изброенитѣ мои прѣдци от 9-ти вѣк. Те сѫ мои братовчеди, далечни или близки..."
САМО ЧЕ ЗАЩО - "От тѣх, 65% сега сѫ турци, 10% сѫ българи, 10% сѫ гърци, 10% сѫ румънци... " Не са ли 40 % българи, 20% гърци, 20 турци, 20 румънци ?

Блогът на Христо Тамарин [Christo Tamarin's blog]

Thursday, September 15, 2016