(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..
[Draft] Относно произходът на българския̌т етнос
In development: в процес на разработка
- 1. Преамбюл: общ раздѣл
- 2. Prerequisite/Прѣдпоставки: прѣди да продължите
- 3. Етимология (произход) на етнонимът "българи"
- 4. Българщината и пра-българщината
- 5. Събрано оттук-оттам
- 5.1. По слѣдитѣ на митохондриалната ми ДНК
- 5.2. По слѣдитѣ на моята Y-хромозома
- 5.3. Међу Y-хромозомата и митохондриалната ДНК
- 5.4. Молитва за душитѣ на стотината ми прѣдци от 9-ти вѣк
- 5.5. Заключителна бѣлѣжка и два въпроса за прѣпитване
- 5.6. Опорни точки - обща част
- 5.7. Опорни точки - специална част
- 5.8. Българитѣ не сѫ славяни по ген
- 5.9. От първо до пето
- 5.10. Приказка за цар Петър - най-великия̌т български цар
- 5.11. Относно пѣченѣзитѣ - кои сѫ и къдѣ се крия̨т тѣ
- 5.12. Бѣ̋ло, зелено, червено
- 5.13. Нима най-близкитѣ сѫ ни най-голѣмитѣ врагове? Май да.
- 6. Заключение
- 7. Прѣпратки (references)
- 8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)
►► 1. Преамбюл: общ раздѣл (.. покажи го преамбюлът ..) .. към началото ..
▼▼ 1. Преамбюл: общ раздѣл (.. скрий го преамбюлът ..) .. към началото ..
-
За да се изясни произходът на нас българския̌т етнос, задължително трѣ̋бва да се отговори на тритѣ прости въпроса
кога, къдѣ, как.
- Кога?
По врѣмето на най-великия̌т български Свети Цар Петър, както и на славния̌т му баща Цар Симеон, и на дѣ̋до му Покръстителя̌т Свети Цар Борис.
Десети вѣк слѣд Христа.
- Този, който наистина иска да си изясни нашия̌т произход, трѣ̋бва да осъзнае, че отговаряйки на въпросът кога, опрѣдѣляме кога нашия̌т български етнос е възникна̨л или кога нашата българска народност е възникна̨ла. Десети вѣк слѣд Христа: тогава е възникна̨л нашия̌т български етнос и той не може да се отъђестви с нищо сѫществувало прѣди това. За никой сѫществувал прѣди това етнос не може да се каже, че изцѣ̋ло се е влѣ̋л в ново-възникна̨лия̌т български етнос.
- Къдѣ? Тука по Нашенско. В България, Македония, и нѣ̋кои други прилѣжащи територии. Отговорът на въпросът кога, по врѣмето на българския̌т Цар Петър, опрѣдѣля и къдѣ - в царството на българския̌т Цар Петър.
- Как? Като сѫ се съчетали по Нашенско славяногласието и християнството.
- Кога?
По врѣмето на най-великия̌т български Свети Цар Петър, както и на славния̌т му баща Цар Симеон, и на дѣ̋до му Покръстителя̌т Свети Цар Борис.
Десети вѣк слѣд Христа.
- Изводи:
- Още при възникването си нашия̌т съврѣменен български етнос е бил християнски. А възникването му е стана̨ло прѣз 10-ти вѣк слѣд Христа.
- Още при възникването си нашия̌т съврѣменен български етнос е бил славяногласен. А възникването му е стана̨ло прѣз 10-ти вѣк слѣд Христа.
- Нашия̌т съврѣменен български етнос е възникна̨л като европейски християнски етнос прѣз 10-ти вѣк слѣд Христа.
- Малко от съврѣменнитѣ европейски етноси сѫ по-стари от нашия̌т, малко от тѣ̋х сѫ възникна̨ли прѣди 10-ти вѣк.
- Нашия̌т съврѣменен български етнос е най-стария̌т славяногласен християнски етнос.
- Нашия̌т български етнос нѣ̋ма роднински етноси, понеже той е възникна̨л, той нѣ̋ма етноси-родители, слѣдователно нѣ̋ма и братски или сестрински етноси. В частност, той нѣ̋ма роднини нито в Кавказ, нито по Волга, нито из просторитѣ на Азия.
- Имайте прѣд вид, че славяногласието задава роднинство међу езицитѣ, а не међу етноситѣ.
- Това е моята гледна точка.
- Други гледни точки:
- Мнозина се придържат към нелѣпи измислици за по-дрѣвен произход на българския̌т етнос.
- Не може нашия̌т етнос да произхођа от по-стари етноси, които нито сѫ християнски, нито сѫ славяногласни.
- Дори нѣ̋кои от тѣ̋х да сѫ били споменавани с името българи.
- С повече основания е гледната точка, че съврѣменния̌т български етнос в възникна̨л прѣз 19-ти вѣк. Тя е свързана с явлението русофения, на което е посветен подраздѣл.
- Мнозина се придържат към нелѣпи измислици за по-дрѣвен произход на българския̌т етнос.
- (.. скрий го преамбюлът ..) .. към началото ..
►► 2. Prerequisite/Прѣдпоставки: прѣди да продължите (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2. Prerequisite/Прѣдпоставки: прѣди да продължите (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
►► 2.1. Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2.1. Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..)
-
►►
Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
(.. покажи откѫси тука ..)
(.. покажи го текстът там ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
(.. скрий откѫситѣ ..)
(.. покажи го текстът там ..)
.. към началото ..
И най-важното: ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже.. Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.
Второ слѣдствие от принципитѣ на Еклесиаста:
Тоз, който не разбира настоящето, той не може да разбере и мина̨лото.
Ако не разбираме настоящето, което се развива прѣд очитѣ ни, как можем да се надѣ̋ваме, че ще можем да разберем мина̨лото, което отдавна е мъртво и не реагира на нашитѣ въпроси и на нашитѣ дѣйствия?Повечето събития сѫ случайни и скучни.
Тече, всичко тече, врѣмето нѣ̋ма брѣ̋г и ни влѣче. Нѣ̋ма как. (М.Башева)
Врѣмето си тече и историческитѣ събития изблѣдняват.
Платната на отдалечаващитѣ се към мина̨лото събития чезна̨т зад хоризонтът.
Колкото по-далече назад в мина̨лото е дадено събитие, толкова по-малко и по-нищожно е значението му точно за нас сега.
Нашия̌т (или Вашия̌т, на Вас младитѣ) 21-ви вѣк е плод на нашия̌т 20-ти вѣк, прѣди всичко. Да, 20-ти вѣк е плод на 19-ти вѣк, но събитията от 20-ти вѣк най-често засѣнчват, скриват, дори отмѣнят събитията от прѣднитѣ вѣкове.
В частност, събитията отпрѣди хилядолѣтия имат нищожно значение точно за нас сега. Нищожно. Никакво.Да, Римската империя има огромно значение за нас, но само защото сме и доколкото сме срѣдиземноморци и европейци. Не и специално за нас българитѣ.
В този дух, така нарѣченото "турско робство" има значение за нас, но само защото сме балкански християни и доколкото сме християни.
Нашия̌т 20-ти вѣк практически е заличил всички послѣдици от така нарѣченото "турско робство". Остана̨ли сѫ само послѣдици от събитието, нарѣчено "Освобођение на България", което е от 19-ти вѣк. Прѣдупрѣђавам Ви, че този или слѣдващия̌т вѣк мога̨т и тѣ̋х да залича̨т.
Слѣд като историческитѣ събития от по-далечното мина̨ло имат сега за нас нищожно значение, струва ли си изобщо да изучаваме история?
- Да. За да задоволим любопитството си. Да тѫрсим обяснения чрѣз анализ на събитията. Да си извличаме поуки, за да не повтаряме грѣшки.
- И не. Не за да си тѫрсим оправдания в мина̨лото за днешнитѣ си несрѣти. Не за да си го лѣкуваме комплексът за малоцѣнност с разкази за славно мина̨ло.
(.. скрий ги откѫситѣ ..) (.. покажи го текстът там ..) (.. скрий ми ги принципитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
-
►►
Съпоставка међу академичната история и чалга-историята
(.. покажи я̨ ..)
(.. покажи я̨ там ..)
(.. или там ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Съпоставка међу академичната история и чалга-историята
(.. скрий я̨ ..)
(.. покажи я̨ там ..)
(.. или там ..)
.. към началото ..
Обикновено академичнитѣ историци (не принадлежа̨ към тѣ̋х) сѫ почитатели на класическата академична история и се възмущават от чалга-историята.
От една страна, както в музиката, така и в историята, класиката е за малцина аристократи, докато простолюдието се развлича с чалгата.
Ама от друга страна, както класиката, така и чалгата, сѫ все музика. А пък музиката е субективно възприятие. В природата господства не музиката, а шумът.
Това, което дѣйствително се е случвало, не е точно това, което звучи в историческата класика, още по-малко това, за което чалгата върти задници.
Това, което дѣйствително се е случвало, сѫ разнообразнитѣ шумове. Да, може да се подочуе в шумоветѣ нѣщо подобно на музика, напримѣр пѣенето на птичкитѣ. Ама прѣобладават шумоветѣ: шумът от прибоя̌т на вълнитѣ, шумът от водопадът, лая̌т на кучетата, воя̌т на вълцитѣ, ревът на лъвът, писъкът на родилката, плѣ̋съкът на камшикът, и най-вече "грачи гарга грозно зловѣщо" - това е, което се е случвало.
"Гарга грачи грозно зловѣщо" над труповетѣ на мина̨лото.
"Гарга грачи грозно зловѣщо" - така с фанфари мина̨лото незапомнено бива изпращано в небитието.
Принципитѣ на моитѣ възгледи за мина̨лото: за скуката в историята. (.. скрий я̨ съпоставката ..) (.. покажи я̨ там ..) (.. или там ..) - ◄► (.. скрий ми ги принципитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
►► 2.2. Koe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът? (.. покажи ..) .. към началото ..
▼▼ 2.2. Македония - тя трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът (.. скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)
- Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
- Поне неявно. Но да я̨ има Македония в контекстът. (.. facebook ..)
- С всички наши балкански сѫсѣди - Сърбия, Румѫния, Турция и Гърция, проблеми вече нѣ̋маме.
- Всичко друго е пито-платено.
- Само проблемът с македониститѣ все още ни души.
- И във връзка с настоящата тема - етногенезата на на нас, българитѣ:
- Имайте прѣд вид етногенезата на македонцитѣ, която се е развила буквално прѣд очитѣ ни.
- И нашата етногенеза трѣ̋бва да бѫде обяснена с конкретен момент от историята.
- Никой етнос не е специално създаден от Бог или от биологичната еволюция.
- Всѣки етнос си има начало. Повечето имат и край.
-
(.. скрий я̨ Македония от екранът, но не и от контекстът ..)
(.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
.. към началото ..
►► 2.3. Славянщината като прѣдпоставка (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2.3. Славянщината като прѣдпоставка (.. скрий я̨ славянщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..)
-
►►
Славянщината е език и само език
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Славянщината е език и само език
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано
- "Славянски" и в частност "пра-славянски" сѫ лингвистични - езиковѣдски - термини. Тѣ не мога̨т да се отнасят за друго, освѣн за езикът. Нищо друго славянско не е имало и нѣ̋ма на свѣтът освѣн славянския̌т език. Материална култура или расови бѣлѣзи сѫ нерелевантни към (не мога̨т да имат нѣщо общо със) тѣзи термини.
- Да, има славянска бесѣда - когато бесѣдващитѣ говоря̨т на нѣ̋кой славянски език.
- Но славянска душа нѣ̋ма. Славянска кръв нѣ̋ма. Славянска раса нѣ̋ма. Славянски гени нѣ̋ма.
- Думата славяни винѫги и всѣ̋кога е означавала хора, говорещи на славянски език. Ако ние българитѣ сме славяни, това означава само това, че нашия̌т български език е славянски.
- Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано.
- Какво прѣдставлява славянщината? Език е.
- Допрѣди 11 вѣка е сѫществувал общ старославянски език, OCS*, OldCommonSlavic. Можем да го нарѣчем просто славянски език, ако допълнително означим историческото врѣме: напримѣр "славянския̌т език от 9-ти вѣк слѣд Христа".
- Тогава - 9-ти вѣк слѣд Христа - е имало само един славянски език, който е прѣдшественик на нѣ̋колко съврѣменни славянски езици, међу които е и нашия̌т български език.
- С други думи, съврѣменнитѣ славянски езици езици сѫ потомци на общия̌т старославянски език, на OCS*.
- Прѣди 7-ми вѣк слѣд Христа този език се е говорѣл на компактна територия - родината на славянщината, родината на славяногласието. Тя заемала територията на днешна Унгария и нѣ̋кои прилежащи територии.
- Слѣд 7-ми вѣк мигранти разнесли славянския̌т език на много по-обширни територии. По Нашенско той - нашия̌т език - дошъл тогава, прѣз 7-ми вѣк.
- Всѣки език е в непрѣстанна промѣ̋на, а на различнитѣ територии славянския̌т език се промѣнял различно. Така с течение на врѣмето се оформили нѣ̋колко славянски езика, међу които е и нашия̌т.
- Разпадът на общия̌ старославянски език на отдѣлни славянски езици (the split of OCS* into different Slavic languages) го датирам в 11-ти вѣк - тогава, когато маџарския̌т език дошъл и се настанил в родината на славяногласието.
- Славянщината е само език, но българщината не е само език.
- Разбира се, българщината включва нашия̌т български език, който е славянски език.
- Рзглеђана като език, българщината е прѣвъплъщение на славянщината на нашенската територия.
- Обаче българщината не е само език. Тя е нѣщо повече.
- Впрочем, балканщината сѫщо така има езикова съставка, нарѣчена Balkansprachbund. Но балканщината е нѣщо повече от Balkansprachbund-ът.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ славянщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано
-
►►
Славянщината е прѣдпоставена
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Славянщината е прѣдпоставена
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Както писах по-горѣ, славянщината е език и само език.
- Тя е естествен език.
- И като естествен език славянщината се изучава с обективни точни методи, каквито се прилагат в естественитѣ науки.
- При изучаването на славянщината нѣ̋ма мѣ̋сто за:
- субективизъм
- емоции
- съображения, свързани с понятията етнос и нация
- съображения, свързани с българския̌т етнос, в частност
- Езикът се е появил по естествен пѫт.
- Той сѫществува независимо от етносът.
- Той сѫществува отпрѣди етносът.
- Славянщината се е появила по естествен пѫт.
- Тя сѫществува отпрѣди българския̌т етнос.
- Тя сѫществува независимо от българския̌т етнос.
- Тя сѫществува независимо от нашия̌т българския̌т език.
- Така както майка ми се е родила отпрѣди мене и независимо от мене.
- Славянщината сѫществува отпрѣди българщината.
- Тя сѫществува независимо от българщината.
- В резюме́:
- Славянщината е прѣдпоставка за българщината.
- Като забѣлѣжка:
- Сигурно е, че споменаванитѣ в историята така нарѣчени траки не сѫ говорѣли на славянски или на пра-славянски език.
- Сигурно е, че нашия̌т език е донесен по Нашенско прѣз 7-ми вѣк откъм сѣверозапад.
- Когато нашия̌т език прѣз 7-ми вѣк дошъл по Нашенско, той не заварил тука никакъв "тракийски" език.
- Когато нашия̌т език прѣз 7-ми вѣк дошъл по Нашенско, той заварил тука само гръцки диалекти и влашки диалекти.
- "Славянството и православието сѫ двѣ овчи кожи върху гърбът на един хитър вълк" -
- така пише Яворов за Русия в прѣдговорът към биографията на Гоце Дѣлчев.
- Обаче и славянството и православието сѫ прѣдпоставки.
- Нѣ̋ма заради Русия да зарѣжем православието и да станем католици или мюсюлмани.
- Нѣ̋ма заради Русия да си го смѣним езикът.
- Славянщината и православието сѫ прѣдпоставки - не можем да избѣ̋гаме от тѣ̋х.
- Пък и защо да го правим?
- Сестрински на нашия̌т език сѫ не само руския̌т, но и украинския̌т, и полския̌т, и сръбския̌т.
- И при други народи, не само при руснацитѣ, мнозинството изповѣ̋два сѫщата православна вѣ̋ра: гърци, румѫнци, грузинци.
- Трѣбва обаче да се оттървем от русофилитѣ срѣд българитѣ.
- И това ще е достатъчно.
- Без русофилитѣ срѣд българитѣ Русия изобщо не е страшна.
- Може и да не харесваме славянщината или пък православното Християнство,
- но тѣ сѫ прѣдпоставки на българщината
- и се налага да ги приемем
- във видът им, в който тѣ сѫществуват.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ славянщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Както писах по-горѣ, славянщината е език и само език.
-
►►
Славянщината: прѣпратки (references)
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Славянщината: прѣпратки (references)
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Славянщината е добрѣ изучена, принос за което имат езиковѣди от цѣ̋л свѣ̋т.
- Ако нѣ̋кое твърдение в славистиката, в науката за славянскитѣ езици, "не Ви харесва", това е Ваш проблем, а не проблем на славистиката.
- Твърденията в славистиката трѣ̋бва да бѫда̨т обсѫђани с езикови (лингвистични) аргументи.
- Има много литература за славянскитѣ езици.
- Но не забравяйте, че славянщината е само език.
- Ако нѣ̋къдѣ се разказва за славянски бит и култура или за славянски езически божества, на такова четиво гледайте като на исторически фантазии за елфи, хобити и орки.
- Тука ще приведа̨ нѣ̋колко списъка с прѣпратки по славистика.
- Взети сѫ от различни мои публикации и естествено се припокриват.
- Нѣ̋кои сѫ дадени и в общия̌т раздѣл за прѣпратки.
- Първия̌т прѣпорѫчителен списък с прѣпратки относно славянщината:
(..
покажи го там ..)
- Мои публикации:
- The CV of Slavophonia
- Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
- The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езицитѣ
- Аксиомата за естественитѣ езици
- Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
- Диалектен континуум - що е то
- Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
- Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
- Очерк за краесловнитѣ ерове
- Етимологични етюди (оттук-оттам в езикознанието)
- Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
- Славянка ли е била робинята Изаура?
- Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
- Други публикации:
- Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
- Этимологический словарь русского языка Фасмера
- Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
- Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
- Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
- Кирил Мирчев: Старобългарски език
- БАН: Граматика на старобългарския език
- Иван Момчилов: Грамматика на старобългарскыя ıезык по сичко-то му развитııе, Виена 1865
- Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
- Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
- Мои публикации:
- Прѣпратки към други списъци с прѣпратки:
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ славянщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Славянщината е добрѣ изучена, принос за което имат езиковѣди от цѣ̋л свѣ̋т.
- ◄► (.. скрий я̨ славянщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) (.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
►► 2.4. Балканщината и българщината (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2.4. Балканщината и българщината (.. скрий я̨ балканщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..)
-
►►
Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Балканщината си има езикова компонента, нарѣчена Balkansprachbund: балкански езиков съюз.
- Можете да прочетете за него тука.
- Там Balkansprachbund-ът е разгледан подробно.
- Четири езика влизат в Balkansprachbund-ът:
- ново-гръцки,
- балкано-славянски (славяно-балкански, български),
- балкано-романски (романо-балкански, румѫнски: влашки, молдовански), и
- албански.
- Balkansprachbund-ът е балкански езиков съюз на Ромѣйската империя (на Рома̄ния), зародил се прѣз 10-ти вѣк и надживѣ̋л я̨ с нѣ̋колко вѣка.
- Понятието Balkansprachbund се въвеђа, за да се разясня̨т три въпроса:
- Мѣ̋стото на българския̌т език срѣд славянскитѣ езици. Българския̌т e балканизиран славянски език. Българския̌т език може да се означава като балкано-славянски (или славяно-балкански) език. Другитѣ съврѣменни славянски езици можем да ги наричаме ново-славянски.
- Мѣ̋стото на румѫнския̌т език срѣд романскитѣ езици. Румѫнския̌т e балканизиран романски език. Румѫнския̌т език може да се означава като балкано-романски (или романо-балкански) език. Другитѣ съврѣменни романски езици можем да ги наричаме ново-романски.
- Отношенията међу румѫнския̌т и албанския̌т.
- Balkansprachbund-ът е явление в живитѣ разговорни езици, а не в писмената традиция.
- Balkansprachbund-ът е явление от послѣдното току-що изтекло хилядолѣтие.
- (.. скрий го Balkansprachbund-ът ..) (.. скрий я̨ балканщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Балканщината си има езикова компонента, нарѣчена Balkansprachbund: балкански езиков съюз.
-
►►
Балканщината извън езикът
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Балканщината извън езикът
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Езиковата компонента на балканщината - Balkansprachbund-ът, е малка част от нея̨.
- Балканщината се изразява във:
- балканскитѣ бит и култура,
- балкански генотип,
- дълги вѣкове обща история под властта на Константинопол.
- Нашия̌т български етнос е възникна̨л, когато тука на Балканитѣ по Нашенско сѫ се съчетали славяногласието (славянщината) и Християнството.
- Той е възникна̨л тука на Балканитѣ.
- Възникна̨л е тука по Нашенско прѣз 9-ти вѣк.
- Не е дошъл от просторитѣ на Евразия, развѣ̋вайки конски опашки.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ балканщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Балканщината е европейщина
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Балканщината е европейщина
(.. скрий ..)
.. към началото ..
-
И най-важното: ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже..
Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.
- Българскитѣ бит и култура сѫ балкански. Слѣдователно - срѣдиземноморски. Слѣдователно - европейски.
- Ние от Балканитѣ сме наслѣдили битът и културата от Римската (Ромѣйската) империя.
- Както всички "срѣдиземноморци".
- Нашия̌т генотип е балкански. Слѣдователно - срѣдиземноморски. Слѣдователно - европейски.
- Той се е оформил в Римската (Ромѣйската) империя.
- Забѣлѣжѣте, че понятието "Балкани" е сравнително ново.
- Територията на Балканитѣ е територия от Европа и допрѣди нѣ̋колко вѣка не се е означавала с нѣ̋какъв специален термин.
- Терминът "Балкани" възникна̨л, за да означи европейската територия на Османската империя.
- В самата Османска империя европейската ӥ територия се е означавала с терминът "Румелия".
- Слушал съм изказване на знатен наш историк.
- Повечето европейски народи и държави водѣли потеклото си от Римската империя.
- А пък ние българитѣ сме били водѣли потеклото си от "Стара Велика България".
- И той говорѣше това като че ли с гордост.
- А бе, неразумни! И нашето потекло е от Римската империя!
- Е, потеклото на Русия не е от Римската империя, а е от Ордата на Чингизхан.
- А пък потеклото на сѣверно-македонцитѣ е от Александър Велики и сѫщо не е от Римската империя.
- На това мѣ̋сто е редно да си спомним кoe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът.
- Забѣлѣжѣте:
- Нашия̌т български етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк.
- Слѣдващитѣ два вѣка той е прѣкарал вѫтрѣ в Римската (Ромѣйската) империя,
- и прѣз това врѣме българския̌т етнос е укрѣпна̨л,
- а книжовността, развивана на нашия̌т език, е процъфтявала.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ балканщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
И най-важното: ние, българитѣ, сме най-обикновени и най-нормални европейци. Не сме изключителни, extraordinary, или пък extra-terrestrian, пази Боже..
Сѫщитѣ сме си като другитѣ балкански народи, досущ сме като тѣ̋х, тѣ с нищо не ни прѣвъзхођат, нито пък ние тѣ̋х с нѣщо ги прѣвъзхођаме.
-
►►
Балканщината: прѣпратки (references)
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Балканщината: прѣпратки (references)
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Тази моя публикация се занимава в детайли с Balkansprachbund-ът - езиковата страна на балканщината.
- По другитѣ проблеми четѣте, каквото намѣрите, по история на Римската (Ромѣйската) империя и по история на Османската империя,
- като съотнасяте прочетеното с извѣстното Ви от българската история.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ балканщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- ◄►
(.. скрий я̨ балканщината ..)
(.. свий я̨ ..)
(.. разгъни я̨ ..)
(.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
.. към началото ..
►► 2.5. Религията и етносът (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 2.5. Религията и етносът (.. скрий я̨ религията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..)
-
►►
Българщината и Християнството
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Българщината и Християнството
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Християнството е религия.
- Християнството сѫществува отпрѣди българщината и независимо от нея̨.
- Християнството нѣ̋ма нуђа от българщината за сѫществуването си.
- Нашата българщина е породена от Християнството.
- Когато тука по Нашенско
Християнството се съчетало със славяногласието (със славянщината),
това породило българщината
в това ӥ прѣвъплъщение,
в прѣвъплъщението ӥ, към което принадлѣжим.
- Когато тука по Нашенско
- Християнството има различни форми:
- православие, католицизъм, в по-ново врѣме и протестантство.
- По Нашенско католицизъмът има двѣ форми: павликянство и униатство.
- Споменатото павликянство си е чист католицизъм и нѣ̋ма връзка със срѣдновѣковни еретици със сходно название.
- Българщината нѣ̋ма проблеми с никоя форма на Християнството,
- нито пък нѣ̋коя форма на Християнството има нѣ̋какво специално отношение към българщината.
- православие, католицизъм, в по-ново врѣме и протестантство.
- Явно, Християнството е прѣдпоставка.
- Но дали Християнството е сѫществена компонента на българщината?
- В по-старо врѣме - да.
- В по-ново врѣме - не.
- Какво означава Християнството да прѣстане да бѫде сѫществена компонента на българщината?
- Означава безбожницитѣ да не ги изхвърляме от българския̌т етнос.
- Означава мюсюлманитѣ да ги приобщаваме към българския̌т етнос.
- Аналогия:
- Какво означава славянщината да прѣстане да бѫде компонента на българщината?
- Означава да си го смѣним езикът.
- Да проговорим на цигански, на гръцки, на турски, на английски.
- Ако ние българитѣ си смѣним езикът на цигански,
- езикът, който сега наричаме цигански, ще почнем да го наричаме български,
- и славянщината ще прѣстане да бѫде компонента на българщината.
- А дали славянщината е сѫществена компонента на българщината?
- Твърдо да.
- Какво означава славянщината да прѣстане да бѫде компонента на българщината?
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ религията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Християнството е религия.
-
►►
Българщината и безбожието
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Българщината и безбожието
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Безбожието има много форми и всѣ̋ка една от тѣ̋х е религия.
- Повечето форми на безбожие си имат своитѣ пророци, светци и мѫченици.
- Имат си храмове и гробници.
- И проповѣдници-пропагандисти-агитатори.
- Имат си и свои свети писания.
- Безбожието достатъчно е наврѣдило на българщината в мина̨лото - тя достатъчно е страдала от него.
- Най-видния̌т прѣдставител на срѣдновѣковното безбожие е богомилството.
- Богомилитѣ ги смѣ̋там за безбожници, понеже тѣ не включвали видимия̌т земен свѣ̋т в Царството Божие.
- В тази връзка богомилството дѣйствало разрушително към земнитѣ свѣтски институции.
- България е на пѫтя̌т от Близкия̌т изток към Западна Европа. Оттук минавали не само стоки, но и идеи. И разни ереси. И богомилството било срѣд тѣ̋х.
- Да, богомилството не се е зародило в България. Но то е продължило към Западна Европа под нашето име и така го е опетнило честното ни българско име.
- Пришествието на Ислямът по Нашенско турило край на богомилството -
всичкитѣ богомили мюсюлмани стана̨ли.
Отпива Настрадин хоџа от чашата каймаклия кафе и дума:
Дйе що богомил еретикь имълу, сиичкуту еретикь, сиичкуту богомил мюслюман станълу! Малку устанъхте гявурите, бре Петре!
Отговаря му Хитър Петър:
Ще знаеш, хоџа, че туй богомилитѣ от край врѣме си бѣ̋ха̨ еретици. Добрѣ сте направили, че сте ги върна̨ли в правата вѣ̋ра. - Установилото се прѣз 19-ти и 20-ти вѣк модерно безбожие въвело нѣ̋какъв култ към срѣдновѣковното богомилство.
- Даже го обявили със задна дата за характерна черта на българщината.
- Което си е чиста лъжа и измама.
- Модерното безбожие се появява прѣз 19-ти вѣк и идва на власт прѣз 20-ти вѣк в цѣ̋ла Европа.
- С установяването на модерното безбожие в България Християнството прѣстава да бѫде сѫществена компонента на българщината.
- Безбожницитѣ вече не биват изхвърляни от българския̌т етнос.
- Създава се възможност към българския̌т етнос да бѫда̨т приобщени и мюсюлманитѣ.
- Според мене, това е ненужна промѣ̋на.
- Има си друго понятие - българска нация.
- Понятието нация е тѣ̋сно свързано и формално свързано с държавата.
- Всички лоялни грађани на държавата България, независимо от родния̌т си език и от религията, принадлежа̨т към българската нация.
- Само това понятие - българската нация - има значение и във вѫтрешното българско законодателство, и в међународнитѣ отношения.
- От понятието български етнос (българщина) нѣ̋ма нуђа, особено слѣд като модерното безбожие го е размило това понятие.
- Откъдѣ накъдѣ аз трѣ̋бва да принадлѣжа̨ към един етнос с гласоподаватели на БСП!
- И все пак, българщината - принадлѣжността към българския̌т етнос - е прѣди всичко въпрос на самоопрѣдѣление.
- Аналогия: Принадлѣжността на българския̌т език към славянщината не е самоопрѣдѣление, а е диагноза.
- Марксизъмът-ленинизъмът и пролетарския̌т интернационализъм (сталинизъмът) е най-врѣдната форма на модерното безбожие.
- Знаем си го. Нѣ̋ма смисъл да го описвам, че ме е гнус.
- Обръщам Ви само внимание да различавате марксизъмът-ленинизъмът и пролетарския̌т интернационализъм, което е религия, от реалния̌т социализъм, което е обществен строй и вид тоталитаризъм.
- При реалния̌т социализъм една корпорация, самонарѣкла се Партия, самообявила се за авангард, взела на въорѫжение религията марксизъм-ленинизъм и пролетарски интернационализъм, е завладѣ̋ла обществото и държавата.
- Всѣ̋ка религия би могла да установи тоталитаризъм.
- Всѣки религиозен фанатизъм в склонен да установи тоталитаризъм.
- Безбожния̌т тоталитаризъм накратко може да бѫде нарѣчен фашизъм.
- (.. скрий го безбожието ..) (.. скрий я̨ религията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Безбожието има много форми и всѣ̋ка една от тѣ̋х е религия.
-
►►
Национализъмът като религия
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Национализъмът като религия
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Национализъмът е форма на модерното безбожие.
- Ако национализъмът е съсрѣдоточен върху нацията, нѣщата си остават в сферата на формалното, нормалното и законното.
- Но ако национализъмът слѣзе на равнището на етносът, възможни сѫ извращения.
- Българския̌т национализъм се натиска да стане сѫществена компонента на българщината, замѣняйки в тази му роля Християнството.
- Балканщината плюс славянщината плюс български национализъм дават модерната българщина.
- Сѫщата балканщина плюс сѫщата славянщина плюс македонистки национализъм дават модерната бюрмовщина.
- (.. скрий го национализъмът ..) (.. скрий я̨ религията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- ◄►
(.. скрий я̨ религията ..)
(.. свий я̨ ..)
(.. разгъни я̨ ..)
(.. скрий ги прѣдпоставкитѣ ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
.. към началото ..
►► 3. Етимология (произход) на етнонимът "българи" (.. покажи ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 3. Етимология (произход) на етнонимът "българи" (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) .. към началото ..
-
►►
Етимологията на етнонимът "българи" е прѣдпоставка.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Етимологията на етнонимът "българи" е прѣдпоставка.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Спрямо българщината, етимологията на етнонимът "българи" е прѣдпоставка, каквито сѫ славянщината (езикът) и християнството (вѣ̋рата).
- Прѣдпоставкитѣ сѫществуват отпрѣди българщината и независимо от нея̨.
- Етимологията на етнонимът "българи" трѣ̋бва да се приеме като прѣдпоставка, както езикът и вѣ̋рата.
- Рѣшението, което давам на този въпрос в това изложение, е най-вѣроятното између всички други многобройни прѣдположения.
Вѣроятността му я̨ оцѣнявам на над 80%. - Обаче рѣшението, което давам на този въпрос в това изложение, все още не е общоприето, и по тази причина не съм го включил в раздѣлът за прѣдпоставкитѣ, а съм му посветил специален раздѣл.
- За да го разберете по-лесно това рѣшение, би било добрѣ да се абстрахирате от всичко,
което сѫ пъхна̨ли в главитѣ Ви училища и мас-медии по този въпрос.
- Впрочем, това се отнася за цѣ̋лата тази публикация относно "българщината" и етногенезисът на българитѣ.
- Разсѫдѣте:
- Всичко се мѣни. И езикът се мѣни. И думитѣ в него се мѣня̨т. И другитѣ езици се мѣня̨т, не само нашия̌т език.
- А пък "българи" е просто една дума, прѣди всичко.
- (.. скрий я̨ етимологията като прѣдпоставка ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Народитѣ обикновено нѣ̋мат нуђа от собствен етноним.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Народитѣ обикновено нѣ̋мат нуђа от собствен етноним.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Имало е названия на селища, географски раıони, рѣки, но много рѣ̋дко собствени названия на етноси.
- Названията на етноси обикновено сѫ били използвани от другитѣ.
- Ние сме си ние и нѣ̋маме нуђа от собствен етноним.
- Имаме нуђа от етноними за гърци, власи, турци, нѣмци ..
- Примѣр. Има название на географски раıон Latio, има и град Roma (Рим).
Езикът се нарича латински, по названието на областта.
Държавата се нарича Рим по названието на градът.
Етноним собствен нѣ̋мат.
Имат етноним за гърцитѣ. - Нѣ̋маме нуђа от етноним за "нас", имаме нуђа от етноними за другитѣ.
- Прѣз 19-ти вѣк, когато се появяват националнитѣ държави, положението коренно се промѣнило.
- Но прѣди 19-ти вѣк нито е имало собствени етноними, нито пък населението е държало на етническото си самосъзнание.
- (.. скрий собственитѣ етноними ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Значението на гръцкия̌т език в Римската империя нарасна̨ло.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Значението на гръцкия̌т език в Римската империя нарасна̨ло.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Центърът на тежестта на Римската империя се измѣства на изток.
- Богати земи с дрѣвни цивилизации сѫ включени в империята.
- Цар Константин Велики мѣсти столицата в Константинопол, в новия̌т Рим.
- Християнството - една религия от Изтокът, става имперска религия.
- Значението на гръцкия̌т език в Римската империя нараства.
- Центърът на тежестта на Римската империя се измѣства на изток.
- Християнството, проповѣ̋двано в началото на гръцки, става имперска религия.
- (.. скрий го значението на гръцкия̌т език ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Центърът на тежестта на Римската империя се измѣства на изток.
-
►►
Линията "Иречек".
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Линията "Иречек".
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Алеко Константинов е разказал за
посѣщението на бай Ганя при Иречека в Прага.
- Константин Иречек (Jireček, 1854..1918) е чешки учен историк и езиковѣд.
- По нѣ̋кое врѣме е бил български министър на просвѣтата.
- Константин Иречек (Jireček, 1854..1918) го споменавам по повод на линията, която той е очертал.
- Два езика били основни в Римската империя: гръцки и латински.
- Поне в европейскитѣ територии на империята.
- Линията "Иречек" прѣсича Балканитѣ.
- На югоизток от нея населението говорѣло на гръцки, т.е. населението било елинофонско, гръкоезично.
- На сѣверозапад от Линията "Иречек" населението говорѣло на романс, на влашки език, т.е. населението било романофонско.
- Става дума за врѣмето от 3-ти до 6-ти вѣк слѣд Христа.
- Към 6-ти вѣк на нашата територия други езици освѣн гръцки и влашки на сѫ били говорени от мѣстното население.
- Разбира се, имат се прѣд вид гръцки и влашки разговорни диалекти.
- Линията "Иречек" е очертана въз основа на надписи върху камъни от археологически обекти - дали сѫ на гръцки или на латински.
- Забѣлѣжка: Линията "Иречек" нищо не значи за територията на сѣвер от Дунавът.
Тази територия е била изоставена при цар Аврелиан и границата на империята е била установена на Дунавът.
- (.. скрий я̨ линията "Иречек" ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Алеко Константинов е разказал за
посѣщението на бай Ганя при Иречека в Прага.
-
►►
Елинофони и романофони - гърци и власи.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Елинофони и романофони - гърци и власи.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Както вече стана̨ дума, да кажем по врѣмето на цар Теодосий Велики, края̌т на 4-ти вѣк, по Нашенско сѫ се говорѣли два езика: гръцки и влашки.
- Славяногласието още не било дошло насам.
- Очаква се да дойде в срѣдата на 7-ми вѣк, при цар Ираклѝ.
- Почти всички нашенци сѫ вече християни и римляни.
- Римляни и християни - това е била тѣ̋хната идентификация.
- Не етническа идентификация, а нѣщо като идентификация на нация.
- Национална и религиозна идентификация.
- "Римляни" означава не просто жители на градът Рим, както в по-далечното мина̨ло.
- "Римляни" означава грађани на Римската империя.
- Думата "римляни" на гръцки език звучи Ρωμαι̃οι (роме́и).
- Думата "римляни" на влашки език звучи Romāni (ромāни).
- Латинския̌т език в устата на мѣстното население го наричам влашки.
- Разбира се, по онова врѣме, края̌т на 4-ти вѣк, такава дума "влашки" по Нашенско още нѣ̋мало.
- Но аз пиша̨ на съврѣменен български език, в който има такава дума, и си позволявам да я̨ използвам.
- По Нашенско тази дума ще дойде със славяногласието.
- Власитѣ (романофонитѣ) имат дума, с която да наричат елинофонитѣ: думата гърци.
- В цѣ̋ла Европа елинофонитѣ ги наричаме с думата гърци, която сме заели от латинския̌т език.
- А езикът пък го наричаме гръцки.
- Елинофонитѣ (гърцитѣ) обаче нѣ̋мали дума, с която да наричат власитѣ.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Както вече стана̨ дума, да кажем по врѣмето на цар Теодосий Велики, края̌т на 4-ти вѣк, по Нашенско сѫ се говорѣли два езика: гръцки и влашки.
-
►►
Поява на думата "българи".
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Поява на думата "българи".
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Елинофонитѣ (гърцитѣ) нѣ̋мали дума, с която да наричат власитѣ.
- И това бил проблемът, довел до появата на думата "българи" в гръцкия̌т език.
- На гръцки тази дума звучи βούλγαροι (ву́лгари).
- В акузатив βουλγάρους (вулга́рус).
- В генитив βουλγάρων (вулга́рон).
- И тъй, става дума за една дума, за една гръцка дума.
- Това не е много стара гръцка дума.
- Нѣ̋ма я̨ в класическия̌т гръцки.
- Нѣ̋ма я̨ и в библейския̌т гръцки език.
- Това е заемка от латински в гръцки.
- Появила се е нѣ̋къдѣ прѣз вѣковетѣ 4-ти или 5-ти.
- В латински език има дума vulgares с приблизително значение "простолюдие".
- Всичко се мѣни. И езикът се мѣни. И езикът, който простолюдието на Рим говорѣло, се мѣнѣ̋л и той.
- Прѣз 1-ви вѣк прѣди Христа, по врѣмето на Юлий Цѣзар, простолюдието в Рим говорѣло на класически латински език.
- Три-четири вѣка мина̨ли и езикът, говорен от простолюдието в Римската империя, се измѣнил.
- Вече бил не класически латински, а "простонароден" латински, разговорен латински, Vulgar Latin.
- На самия̌т латински език, измѣнения̌т език на простолюдието се наричал Lingva Vulgaris, Lingva Vulgarum, Sermo Vulgaris.
- Както вече писах, аз прѣдпочитам да наричам този език "влашки".
- И тъй, елинофонитѣ - хората, говорещи на гръцки език,
заимствали от латинския̌т език думата βούλγαροι (ву́лгари),- за да означават с нея̨ населението, говорещо на "простонароден" латински език,
на Lingva Vulgaris, Lingva Vulgarum или Sermo Vulgaris. - или иначе казано, за да означават с нея̨ власитѣ.
- за да означават с нея̨ населението, говорещо на "простонароден" латински език,
- (.. скрий я̨ появата на думата ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Елинофонитѣ (гърцитѣ) нѣ̋мали дума, с която да наричат власитѣ.
-
►►
Отклонение към етимологията на друга дума - "погански".
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Отклонение към етимологията на друга дума - "погански".
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Думата "погански" е част от међународната лексика.
- На английски има думи от този корен: pagans, paganism, paganic.
- На съврѣменен български вмѣсто "погански" се казва "езически", вмѣсто "поганци" - "езичници".
- Понятие за "езичници" има в Библията.
- В библейскитѣ текстове това сѫ хората, които не вѣ̋рват в единия̌т Бог, творец на всичко видимо и невидимо.
- Но точно думата "поганци" в библейскитѣ текстове на гръцки и латински я̨ нѣ̋ма.
- В гръцкия̌т текст на Библията се използва думата έθνη.
- Тази гръцка дума обаче е влѣ̋зла в съврѣменната међународна лексика с друго значение.
- Християнството започва официално да се налага в Римската империя при цар Константин Велики.
- Процесът би трѣ̋бвало да е завършил при цар Теодосий Велики, но едва ли е било така.
- Прѣз врѣмето от цар Константин Велики до цар Теодосий Велики
- библейския̌т текст го имало само на гръцки.
- Било трудно да се проповѣ̋два Християнството на друг език освѣн на гръцки.
- Едва в началото на 5-ти вѣк се появили достатъчно копия (прѣписи) на Vulgata-та (Библията на латински език).
- Прѣз десетилѣтията от цар Константин до цар Теодосий и малко слѣд това
- Евангелизацията на влашкото население из Римската империя било затруднено
- (влашко означава говорещо на вулгарен латински).
- Особено в селата.
- Във влашкитѣ села ще да сѫ остана̨ли много непокръстени езичници.
- По този повод латинската дума pagani със старо значение "селяни" придобила ново значение "езичници".
- Това отклонение бѣше, за да съобразим, че
- по нѣ̋кое врѣме всички елинофони по Нашенско вече били покръстени,
- а част от влашкото население оставало непокръстено.
- И слѣдователно,
елинофонитѣ имали нѣ̋какво основание да омѣша̨т понятията- "власи" (говорещи на вулгарен латински)
- и "езичници" (невѣ̋рващи в Единия̌т Бог).
- И да се върнем към основното:
- По сѫщото врѣме в гръцкия̌т език се появила думата βούλγαροι, с която елинофонитѣ означавали власитѣ.
- И тази дума според обстоятелствата придобила подтекст "езичници".
- (.. скрий го отклонението ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Думата "погански" е част от међународната лексика.
-
►►
Значението на гръцката дума βούλγαροι (българи) се разширило.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Значението на гръцката дума βούλγαροι (българи) се разширило.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Всичко се мѣни. И езикът се мѣни. И думитѣ в него се мѣня̨т - мѣня̨т си и звученето. и значението.
- Бѣше споменато, че гръцката дума βούλγαροι (българи), заемка в гръцки от латински, с първоначално значение "население, говорещо на Lingva Vulgaris, Lingva Vulgarum, Sermo Vulgaris (на влашки език), придобила според обстоятелствата подтекст "езичници".
- Гръцкия̌т език е бил езикът за глобално общуване.
- Това обуславя слаб интерес у елинофонитѣ към чуђитѣ езици.
- Другитѣ уча̨т гръцки.
- Варваритѣ уча̨т гръцки език, а не елинофонитѣ да уча̨т разнитѣ варварски езици.
- В частност, едва ли елинофонитѣ сѫ можѣли да различават разнитѣ варварски езици.
- Едва ли елинофонитѣ сѫ можѣли да различа̨т влашки от славянски.
- Или славянски от нѣ̋какъв германски диалект.
- Или влашки от нѣ̋какъв келтски диалект.
- Или влашки от нѣ̋какъв тюркски език.
- Елинофонитѣ започна̨ли да наричат с думата βούλγαροι не само власитѣ,
- а и всички сѣверни варвари,
- които говорѣли на друг език, непознат на елинофонитѣ.
- А то на елинофонитѣ друг език освѣн гръцки не им бил познат.
- Особено ако били езичници, а не християни.
- Населението на териториитѣ на сѣвер от Хемус (Стара планина, Коџа-Балканът),
- ако не говорѣло на гръцки,
- на общо основание било наричано от елинофонитѣ βούλγαροι (българи).
- Не е ясно какво означавала думата βούλγαροι (българи) в текстове от онова старо врѣме.
- В различнитѣ текстове тази дума можѣла да означава различни хора.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Всичко се мѣни. И езикът се мѣни. И думитѣ в него се мѣня̨т - мѣня̨т си и звученето. и значението.
-
►►
Дрѣвния̌т башибозук.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Дрѣвния̌т башибозук.
(.. скрий го ..)
.. към началото ..
- Досега бѣ̋хме съсрѣдоточени върху гръцкия̌т език.
Сега ще обърнем повече внимание на латинския̌т. - В латински има дума, сѫществително име, vulgus със значение "тълпа".
- От тази дума се образува прилагателно vulgāris ..
- .. със значение "свойствен на тълпата", "свойствен на простолюдието", "простонароден".
- В единствено число е vulgāris, в множествено - vulgārеs.
- Друг примѣр за прилагателно, образувано от сѫществително:
- Angulus (ѫгъл) => angularis (ѫглов, свойствен на ѫгълът, ангуларен).
- Прилагателното vulgāris може да се употрѣбява и като сѫществително име,
- да стане субстантивирано прилагателно.
- Ето примѣр от българския̌т език за субстантивирано прилагателно:
- Обикновено прилагателно: Много болни хора сѫ били приети вчера в болницата.
- Субстантивирано прилагателно: За болнитѣ не се полагат достатъчно грижи.
- Като субстантивирано прилагателно, vulgāres има основно значение "простолюдие".
- Думата "башибозук", заемка от турски в български, бих я̨ прѣвел на латински като vulgāres.
- Редовната войска на Римската империя се придружавала от тълпа "свои хора".
- Тълпата се състояла от роднини на редовнитѣ войници,
- както и от разни авантюристи.
- Тълпата не била обучена войска за битки,
- но била въорѫжена и участвала в биткитѣ
- с цѣл да заслужи да я̨ оставя̨т послѣ
- да граби и да мародерства.
- Грабежитѣ и мародерствата сѫ съпѫтстващи явления
- във всѣ̋ка война, и в дрѣвността, и сега.
- Тази башибозушка тълпа се наричала vulgāres.
- А тази тълпа ще да е говорѣла на влашки език, нали?
- (.. скрий го башибозукът ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Досега бѣ̋хме съсрѣдоточени върху гръцкия̌т език.
-
►►
Ранни извори, споменаващи "българи".
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Ранни извори, споменаващи "българи".
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- От изложеното дотук става ясно, че думата "българи" може да се срѣща в историческитѣ извори от 4-то вѣк слѣд Христа насетнѣ.
- Забѣлѣжѣте:
- Пиша̨ "Ранни извори, споменаващи българи",
- а не "Ранни извори, споменаващи българи
тѣ".
- Дори и слѣд 10-ти вѣк, споменаванитѣ като "българи"
- може в дѣйствителност да сѫ били власи или албанци,
- или пък нѣ̋какви еретици от различни краища на Европа.
- Спомнѣте си, че прѣз Срѣдновѣковието еретици опетнили честното ни българско име.
- Най провървѣ̋ло на споменаванията на "българи"
- във връзка с "Аспарух" и баща му "Кубрат".
- Това влѣ̋зло в българскитѣ учебници, както и в официалната академична история.
- (.. скрий ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Ролята на славяногласието.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Ролята на славяногласието.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- До послѣдно държах славяногласието настрани.
- Ролята на славяногласието в казусът се състои в слѣдното:
- Част от славяногласнитѣ (това сме ние) възприели думата "българи" за свой етноним.
- Славяногласието наложило етнонимът βούλγαροι да се разпространи по свѣтът със съгласния̌т звук Б (лат. B) отпрѣд, а не с В (лат. V).
- Сега славяногласието е един от най-разпространенитѣ клонове на индо-европейскитѣ езици.
- Промоция на славяногласието направил Аварския̌т хаганат.
- Така както в слѣдващитѣ вѣкове Ордата на Чингиз Хан направила промоция на руския̌т език.
- Славяногласни мигранти, които дошли откъм сѣверозапад и езикът на които ние сега говорим, се заселили по Нашенско в срѣдата на 7-ми вѣк.
- При цар Ираклѝ в тѫрсене на работа и благини на цивилизацията славяногласно население миграрало в посока Константинопол и Солун.
- Константинопол стана̨л Цариград.
- Славяногласното население међу Цариград и бѫдещата Виена
имало на свое разположение поне три думи,
които то можѣло да възприеме за свои етноними.
Всѣ̋ка от тѣзи три думи имала потенциалът
да стане общ етноним на всички славяногласни,
но никоя дума не успѣ̋ла.
Всѣ̋ка се наложила само върху част от славяногласнитѣ.- Славяни.
- На самия̌т славянски език от онова врѣме тази дума звучала "словѣне".
- Означава словесни хора - хора, чиято рѣч е разбираема, които "мога̨т да говоря̨т".
- Сега това е етнонимът на жителитѣ на Словѣния и Словакия.
- Българи.
- На самия̌т славянски език от онова врѣме тази дума звучала "блъгаре".
- Тя идва от гръцката дума βούλγαροι, за която ставаше дума досега.
- Сега това е нашия̌т етноним.
- Сърби.
- На самия̌т славянски език от онова врѣме тази дума звучала "срьби".
- Тя идва от латинската дума servi, която означава слуги или роби.
- Сега това е етнонимът на славяногласнитѣ от Сърбия и от Лужица.
- Славяни.
- Нашитѣ прѣдци, като сѫ възприели гръцката дума βούλγαροι за свой етноним и сѫ се нарѣкли българи, кога сѫ го направили?
- Дали още прѣди цар Иракли, прѣди миграцията на славяногласието към Цариград и Солун?
- Или едва когато Паисий Хилендарски ни е напомнил? (Има принцип на континуумът в историята, нали си спомняте?)
- Придържам се към мнѣние, разположено по срѣдата:
по врѣмето на Българския̌т цар Петър.
Именно тогава
славяногласното
християнско
население на Нашенската територия
е възприело за свой етноним
думата българи (βούλγαροι). - Разбира се, не изключвам думата "българи" да е означавала славяногласни и прѣди цар Петър.
- Както не изключвам и възможността и слѣд цар Петър думата "българи" да не означава непрѣмѣнно нашия̌т славяногласен християнски етнос.
- (.. скрий я̨ ролята на славяногласието ..) (.. скрий я̨ етимологията ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Началния̌т съгласен звук на думата българи/βούλγαροι.
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Началния̌т съгласен звук на думата българи/βούλγαροι.
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Б или В (лат. B или V) - кое е било първо?
- Думата българи нищо не значи в нашия̌т славянски език.
- Слѣдователно, тази дума е заемка в нашия̌т език.
- Въпросът е откъдѣ сме я̨ заели.
- Според официално приетата версия:
- Първо е било Б в нѣ̋какъв етноним булгар/bulgar
с тюркски произход и с прѣдполагаемо значение "омѣшани". - Оттам лингвистиката лесно обяснява звуковитѣ промѣни
- и към нашето българи,
- и към гръцкото βούλγαροι.
- Не мисля̨, че науката за тюркскитѣ езици подкрѣпя тази версия.
По-скоро се въздържа да възрази.
- Първо е било Б в нѣ̋какъв етноним булгар/bulgar
- Според версията, която прѣдлагам и доказвам тука:
- Първо е било V в латинската дума vulgāres
с основно значение "простолюдие". - Оттук непосрѣдствено се получава гръцката форма βούλγαροι
която обстойно бѣ обсѫдена в този раздѣл. - Прѣходът от гръцкото βούλγαροι (ву́лгари) към славянското българи
сѫщо така може да бѫде обяснен.- Подробно обяснение на прѣходът от В към Б (V => B) може да се намѣри по тази прѣпратка.
- Тука само ще спомена̨, че този прѣход е регулярен.
- Той се срѣща и в други думи.
- Напримѣр и в думата (servi =>) сърби.
- Напримѣр и в думата обри, старо-славянското название на аваритѣ.
- Напримѣр и в словѣнското име Benetke на градът Венеция.
- Първо е било V в латинската дума vulgāres
- Спомнѣте си, че в срѣдата на 19-ти вѣк у нас е имало хора, които ..
- прѣходът от В към Б не ги е притѣснявал.
- Подобно на мене, и тѣ сѫ мислѣли, че нашата дума българи произлиза от гръцката дума βούλγαροι (ву́лгари).
- Тѣ обаче сѫ смѣ̋тали, че гръцката дума βούλγαροι (ву́лгари) идвала от името на рѣка Волга.
- Което, разбира се, не е вѣ̋рно.
- Вече никой не поддържа прѣдположението, че нашия̌т етноним произхођал от името на рѣката Волга.
- Забѣлѣжѣте, че повечето етноними, използвани по Нашенско, произхођат от латинския̌т език.
- Такива сѫ:
- българи, сърби, гърци, румѫнци,
- шкиптари (собствения̌т етноним на албанцитѣ).
- А изключенията сѫ:
- елини (собствения̌т етноним на гърцитѣ),
- турци (от турски),
- цигани (от гръцки),
- власи (от славянски),
- албанци и арнаути (не ми е ясна етимологията).
- (.. скрий ..) .. към началото ..
-
►►
Прѣпратки към противни мнѣния относно етимологията на етнонимът ни.
(.. покажи ги ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Прѣпратки към противни мнѣния относно етимологията на етнонимът ни.
(.. скрий ги ..)
.. към началото ..
- Етимологията на думата българи не е важен проблем за свѣтовната наука и тя не се задѫлбочава.
- Приема се без особена критика това, което дава и
Фасмер:
..Это название являлось первонач. тюрк. племенным именем, др.-тюрк. bulɣar «смешанного происхождения, метис» от bulɣamak «мешать»; см. Томашек, Zschr. österr. Gymn., 1872, 156; 1877, 683; Паули — Виссова 3, 1040; Немет, Symb. Rozwadowski 2, 219; Младенов, RES 1, 44.
- Напримѣр, в Etymologische Karte Europa - Atlas der Wahren Nahmen България е означена като Gemischtes Land.
- Христо Тодоров-Бемберски в книгата си " Името българи – история и същност " разглеђа стотина хипотези за етимологията на етнонимът българи, които той класифицира в нѣ̋колко групи. Всички тѣзи хипотези авторът ги оспорва и аз съм съгласен с него.
- Прѣдполагаемата тук етимология на българския̌т етноним изобщо не е спомена̨та от Христо Бемберски в книгата му.
- За най-вѣроятна Христо Бемберски счита слѣдната хипотеза:
- В Сѣверен Кавказ, в Кубан и по Долна Волга била разположена Старата Велика България.
- Усѣдна̨лото население на тази територия се наричали българи, което означавало грађани, дума сродна с нѣмското Bürger.
- Номадското население на тази територия се наричали хазари, дума с тюркски произход, сродна с турския̌т глагол gezmek.
- Слѣд това, казано шеговито, хазаритѣ вдигна̨ли "антибуржоазна революция", изгонили българитѣ оттам, и сами се заселили в градоветѣ.
- Както "знаем от историята", част от изгоненитѣ българи мигрирала към Балканитѣ, друга част - към Срѣдна Волга.
- И тази версия аз не мога̨ да приема̨.
- От формализъм, ще ӥ назнача̨ вѣроятност около 1%.
- На остана̨литѣ разгледани от Христо Бемберски варианти, около стотина на брой, ще им назнача̨ вѣроятност по около половин процент, ..
- ..така че за моята хипотеза, неспомената от Бемберски, ще остане около 50% вѣроятност, ..
- ..понеже това е най-вѣроятната хипотеза.
- Тюркологът Иван Добрев сѫщо се е помѫчил да даде своя̌т принос: "Етимон и апелатив на българското народностно название".
- Той започва така:
Осемтѣ най-претенциозно-убѣдителнитѣ и извѣстно-разпространенитѣ етимологии на българското народностно название българи в прѣдѣлно синтезиран вид
..
може да се видя̨т на слѣдната таблица (.. покажи я̨ ..)
- Той започва така:
Осемтѣ най-претенциозно-убѣдителнитѣ и извѣстно-разпространенитѣ етимологии на българското народностно название българи в прѣдѣлно синтезиран вид
..
може да се видя̨т на слѣдната таблица (.. скрий я̨ ..)
- Нататък можете да прослѣдите как Иван Добрев се рѣе из просторитѣ на Евразия.
- (.. скрий ги прѣпратки към противни мнѣния ..) .. към началото ..
- ◄►
(.. скрий я̨ етимологията ..)
(.. свий я̨ ..)
(.. разгъни я̨ ..)
.. към началото ..
►► 4. Българщината и пра-българщината (.. покажи я̨ пра-българщината ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 4. Българщината и пра-българщината (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Раздумка
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Раздумка
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Как искате БЮРМовцитѣ-монтешарци-сѣв.македонци да си ги поправя̨т историческитѣ митове, когато ние си ги влачим нашитѣ?
- Разводът међу България и Сѣв.Македония до голѣ̋ма степен се дължи на изневѣ̋рата на България с нѣ̋какви си там степни и волжски номади, уж наши роднини.
- Шизофренично е България да поддържа митът за пра-българитѣ в доктрината за историята си.
- Koe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът?
По тази прѣпратка можете да се върнете и да осмислите подраздѣлът там.
- Ако сте прочели раздѣлът за прѣдпоставкитѣ, вѣроятно сте разбрали,
че ние, съврѣменнитѣ българи, по произход не сме нищо друго освѣн
балкански славяногласни християни.
-
- Нашенски славяногласни християни.
- Нашенски християнизирани славяни.
- Славяногласни християнизирани нашенци.
- Славяногласни нашенски християни.
- Християнизирани нашенски славяни.
- Християнизирани славяногласни нашенци.
- Както и да го кажете, все едно.
- Накратко: ние, съврѣменнитѣ българи, по произход
не сме нищо друго освѣн славяногласни ромеи. - А пък онѣзи пра-българи, за които се разказва в официалната историческа доктрина,
- нито сѫ били нашенци -
домъкна̨ли се били нѣ̋къдѣ от степитѣ на Евразия и дошли били отсам Дунавът, - нито сѫ били славяногласни -
не е ясно на какъв език сѫ говорѣли, - нито сѫ били християни -
не е ясно каква им е била религията.
- нито сѫ били нашенци -
-
- Етимологията на етнонимът "българи"
е четвъртата прѣдпоставка.
- Да, онѣзи пра-българи, за които се разказва в официалната историческа доктрина,
- нито сѫ били нашенци,
- нито сѫ били славяногласни като нас,
- нито сѫ били християни като нас,
- обаче и тѣ̋х като нас елинофонитѣ (гърцитѣ) сѫ ги наричали с думата българи.
- Това е просто една гръцка дума, заемка от латински в гръцки.
- С тази дума елинофонитѣ може да сѫ наричали всѣ̋какви сѣверни варвари.
- Думата варвари тука означава хора, говорещи на език, различен от гръцкия̌т.
- Нашия̌т етнос, съставен от нашенски славяногласни християни, е възприел тази гръцка дума за свой етноним.
- Да, онѣзи пра-българи, за които се разказва в официалната историческа доктрина,
- В слѣдващия̌т подраздѣл
темата за така нарѣченитѣ пра-българи ще бѫде разгледана от лингвистичен аспект.
- Тъй като езикът на така нарѣченитѣ пра-българи е неизвѣстен, там друго освѣн празни приказки нѣ̋ма как да има.
- Фикцията "Балкария" в Сѣверен Кавказ е разяснена в
специален подраздѣл.
- Разбира се, нищо общо нѣ̋мат така нарѣченитѣ "балкарци" с нас, българитѣ.
- Думата "Балкария" е била измислена едва слѣд болшевишката революция в Русия.
- Дотогава на картитѣ тази географска област в Сѣверен Кавказ била означавана като "Кабарда̀".
- Ако по Срѣдна Волга и Кама нѣ̋кога сѫ живѣли хора, наричащи се българи или наричани българи, ние, българитѣ от Балканитѣ, нѣ̋маме нищо общо с тѣ̋х.
- И името си "българи" не бива да им го даваме!
- Нѣщо повече. Нищо общо нѣ̋ма међу тѣ̋х и пра-българитѣ на Кубрат и Аспарух, одумвани в нашата лъжлива официална историческа доктрина.
- Просто това е звуково съвпадение, разяснено в специален подраздѣл.
- (.. скрий я̨ раздумката ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- Как искате БЮРМовцитѣ-монтешарци-сѣв.македонци да си ги поправя̨т историческитѣ митове, когато ние си ги влачим нашитѣ?
-
►►
Лингвистични аспекти
(.. покажи ги ..)
(.. разгъна̨то ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Лингвистични аспекти
(.. скрий ги ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
.. към началото ..
- ►► Мой стар коментар относно езикът на така нарѣченитѣ пра-българи [2011-03-09] (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..) .. към началото ..
-
▼▼
Мой стар коментар относно езикът на така нарѣченитѣ пра-българи [2011-03-09]
(.. скрий го ..)
(.. покажи го там ..)
.. към началото ..
- Писал съм, че така нарѣченитѣ пра-българи ги нѣ̋ма в лингвистичната дѣйствителност
и лингвистиката нѣ̋ма какво да се занимава с тѣ̋х.
- По-точно, доколкото лингвистиката се занимава с езици, то нѣ̋ма данни за специфичен, с уникална идентификация пра-български език.
- В лингвистичната дѣйствителност влизат всички днешни езици, езицитѣ от близкото мина̨ло, както и езицитѣ, на които сѫ запазени стари текстове.
- Разбира се, може да се прѣдполага наличието на безброй много езици, които сѫ умрѣли, без да оставя̨т нито наслѣдник, нито текстове, и за тѣзи езици трѣ̋бва да се признае, че нищо не знаем и нѣ̋ма как да узнаем.
- Историята твърди, че в края̌т на 7-ми вѣк население, назоваващо се българи, прѣминало Дунавът,
заселило се на ромейска земя и основало тук държава.
- Историята иска да се идентифицира езикът на това население, но не дава никакви езикови данни.
- Лингвистиката нѣ̋ма никакви данни, с които да борави.
- Нѣ̋колко израза от видът ZENTIASOE доникъдѣ не водя̨т.
- Тривиално обяснение прѣд вид на послѣдвалото развитие би било, че това население е било славяногласно,
- макар че имената му не били съвсѣм славянски.
- Напримѣр ославянчени авари - авари наскоро стана̨ли славяни.
- Макар да говорѣли все славянски, по Нашенско "българитѣ" се отличавали от "славянитѣ" по личнитѣ си имена.
- Сравнѣте: гагаузитѣ езиково сѫ се потурчили, но сѫ си запазили българскитѣ имена, различават се от нашенскитѣ турци по личнитѣ си имена, по обичаитѣ си, [по религията] и т.н.
- Е, ако това население е било вече славяногласно, това обяснява липсата на особен пра-български език в лингвистичната дѣйствителност: такъв език по Нашенско не е идвал.
- Сега да изоставим горното тривиално обяснение и да прѣдложим друго тривиално обяснение.
- Ако е имало някакъв особен неславянски пра-български език, той би могъл да бѫде прѣдшественикът на днешния̌т албански.
- За да изкажем [тази странна хипотеза], използваме това, че нищо не знаем за историята на албанския̌т език.
- Е, ако е така - ако тази странна хипотеза е вѣ̋рна, то
- този език ще да е бил разпространен из цѣ̋лата територия на Българската държава, от сѣверна Добруджа до днешна Албания,
- той ще да е врѣ̋л е в котелът на Балканския̌т езиков съюз, бидейки постоянно негов пълноправен члѣн,
- името му ще да е било узурпирано от нашия̌т славянски език.
- Носителитѣ му ще да сѫ се отличавали с разколѣбана християнска вѣ̋ра и склонност към ереси, понеже ревностнитѣ християни систематично минавали на богослужебни езици, славянски или гръцки.
- Оцѣлѣ̋л е само на територията на днешна Албания и Косово.
- В източна България носителитѣ му поголовно приемали ислямът и прѣминавали на турски, понеже и без това не били ревностни християни.
- Дори и сега мнозинството от носителите му не са християни.
- Как Ви се струва? Фантазии, нали? Цѣ̋лата лингвистична тематика, свързана с пра-българитѣ, е фантастична.
- Да изоставим и второто тривиално обяснение и да се спрем на нетривиално, а слѣдователно още по-фантастично прѣдположение.
- Нѣ̋кои считат, че онова население е говорѣло на език, сроден с днешния̌т чувашки,
- и разпѣнено споря̨т с онѣзи, дѣто пък считат, че онова население говорѣло на език, сроден с днешния̌т осетински.
- Все ми е едно. Нѣ̋ма да различавам тѣзи двѣ хипотези.
- Ако е било така, то по Нашенско този език е изчезнал, без да остави почти никакви слѣди в лингвистичната дѣйствителност.
- Обаче сега ми се налага да наричам този неизвѣстен имагинерен фантастичен език с терминът пра-български, за да нѣ̋ма двусмислия.
- Нѣ̋кои се питат за броя̌т на населението, говорещо на пра-български,
и за съотношението му към броя̌т на славяногласното население.
- Отговарям: нѣ̋ма значение.
- Дори населението, говорещо на пра-български, да е било по-многобройно от славяногласнитѣ,
- когато в дворът на Цар Борис се е взело рѣшение за прѣминаване към Богослужение на славянски,
- то само това рѣшение би било достатъчно да прѣдизвика безслѣдното изчезване на пра-българския̌т от лингвистичната дѣйствителност.
- Примѣр от сѫщата епоха:
- Aрабоезичнитѣ мюсюлмани, прѣминали прѣз Синай в Египет, наложили езикът си на по-многобройното мѣстно население, само защото това бил езикът на новата религия.
- (.. скрий го коментарът ми от 2011-03-09 ..) (.. покажи го там ..)
- Писал съм, че така нарѣченитѣ пра-българи ги нѣ̋ма в лингвистичната дѣйствителност
и лингвистиката нѣ̋ма какво да се занимава с тѣ̋х.
- ◄►
- ◄►
- ◄► (.. скрий ги лингвистичнитѣ аспекти ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Кабардино-Балкария и карачаево-балкарски език
(.. покажи тука ..)
(.. разгъна̨то ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Кабардино-Балкария и карачаево-балкарски език
(.. скрий ..)
(.. свий ..)
(.. разгъни ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
.. към началото ..
-
►►
Накратко за татаритѣ от Кабарда̀
(.. покажи тука ..)
(.. покажи там ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Накратко за татаритѣ от Кабарда̀
(.. скрий ..)
(.. покажи там ..)
.. към началото ..
Това е развѣнчаване на прѣсен мит, от врѣмето слѣд дѣянията на съвѣтскитѣ комисари по националноститѣ.
Този мит не е сѫществувал прѣз 19-ти вѣк, прѣди руската революция, понеже думата "балкарци" още не e била измислена.
Според номенклатурата, разработена от съвѣтския̌т комисариат по националноститѣ, с думата "балкарци" сѫ нарѣчени кабардинскитѣ татари. Географската област Кабарда̀ е била оформена като "Кабардино-балкарска АССР", "Кабардино-Балкария".
В сѫщност, в географската област Кабарда̀ живѣѣли черкези и татари. На кабардинскитѣ черкези комисаритѣ дали името "кабардинци", а на кабардинскитѣ татари измислили ново име "балкарци" по името на най-голѣ̋мата рѣка, течаща прѣз Кабарда̀ - рѣката Балка.
Приликата међу думитѣ "Балкария" (дума, измислена от комисаритѣ) и "Балгария" (руското произношение на България) е чиста случайност, pure coincidence.
Извод: Сега и в близкото мина̨ло нѣ̋ма и не е имало никакви българи в Сѣверен Кавказ. На по-далечното мина̨ло - на митът за "Стара Велика България" - ще се спра̨ нататък.- (.. скрий го краткото изложение за татаритѣ от Кабарда̀ ..) (.. скрий ги балкарцитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
- ◄► Међу балкарцитѣ и българитѣ нѣ̋ма нищо общо.
- ◄► Приликата међу думитѣ Балкария и Болгария е повърхностна.
- Тя е недоразумѣние.
- Прѣз 19-ти вѣк никой историк не я̨ е виђал тази прилика, понеже думата Балкария още не е била измислена.
- ◄► Caution:И още нѣщо,
- имайте прѣд вид, че по тѣзи въпроси във всички енциклопедии източницитѣ обикновено сѫ съвѣтски.
- Това сѫ въпроси, по които свѣтовната наука не демонстрира интерес.
-
►►
Прѣглед на послѣднитѣ стотина години
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Прѣглед на послѣднитѣ стотина години
(.. скрий ..)
.. към началото ..
Балкарци е измислен наскоро етноним, с който се означават кабардинскитѣ татари. Съчинен е бил по името на рѣката Балка, която тече прѣз Кабарда̀.
С други думи, прѣз съвѣтско врѣме сѫ измислили тази дума, за да означа̨т жителитѣ на Кабарда̀, които говоря̨т на къпчакски (татарски) език. Това сѫ около половината от населението на Кабарда̀. Останѫлитѣ мѣстни жители на Кабарда̀ говоря̨т на черкезки език, т.е. тѣ не сѫ татари (като балкарцитѣ), а сѫ черкези. За тѣ̋х, за кабардинскитѣ черкези, по съвѣтската номенклатура на националноститѣ е запазено названието кабардинци.
Географската област Кабарда̀ на политически жаргон още от съвѣтско врѣме се нарича Кабардино-Балкария. Сега Кабардино-Балкария е република в съставът на Руската федерация.
Сега в Кабарда̀ (т.е. в Кабардино-Балкария) живѣя̨т около 900 хиляди души, една трета от тѣ̋х - в административния̌т център град Налчик. Половината от населението сѫ кабардинци (т.е. черкези), останѫ̨литѣ сѫ руснаци и балкарци (т.е. татари).
В сѫсѣдната географска област Кара̀-ча̀й живѣе практически сѫщото население - черкези и татари. По съвѣтската номенклатура на националноститѣ карачаевскитѣ черкези сѫ си черкези, а карачаевскитѣ татари - карачаевци. Географската област Карачай на политически жаргон още от съвѣтско врѣме се нарича Карачаево-Черкезка република, която сега е друга република в съставът на Руската федерация.
Сега в Кара̀-ча̀й (т.е. в Карачаево-Черкезката република) живѣя̨т около 500 хиляди души, една четвърт от тѣ̋х - в административния̌т център град Черкеск. Татаритѣ (т.е. карачаевцитѣ) сѫ около 40%, почти толкова сѫ и руснацитѣ, и остана̨литѣ сѫ черкези.
Нашитѣ русофили искат наред с република Кабардино-Балкария и наред с Карачаево-Черкезката република (и разбира се наред с така нарѣчената република Крим), в съставът на Руската федерация да влѣзе и република България.
Затова все натам отправят взор.- (.. скрий ги послѣднитѣ стотина години ..) (.. скрий ги балкарцитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
-
►►
Екскурзия по-назад във врѣмето
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Екскурзия по-назад във врѣмето
(.. скрий ..)
.. към началото ..
За да разберем естественото състояние на нѣщата, прѣдлагам екскурзия по-назад във врѣмето - прѣди двѣста-триста години. Прѣди руското пришествие, прѣди руския̌т мечок да ги е нагазил.
Двѣте съсѣдни планински области в Сѣверен Кавказ Кабарда̀ и Кара̀-ча̀й имат еднородно население. Сѫщото население живѣе и по цѣ̋лата полоса от Кабарда̀ и Кара̀-ча̀й в Сѣверен Кавказ до Таманския̌т полуостров и Азовско море и до Черноморското крайбрѣжие.
Всички сѫ мюсюлмани.
Това население при цѣ̋лата си еднородност говори на два езика.
Единия̌т език е черкезкия̌т. Другия̌т език е татарския̌т.
Черкезкия̌т език заедно с абхазкия̌т език сами само тѣ образуват езиково сѣмейство. Черкезкия̌т език нѣ̋ма други сродни езици освѣн абхазкия̌т. Черкезкия̌т се говори сѣверно от кавказкия̌т хребет, абхазкия̌т - южно. И никъдѣ другадѣ по свѣтът нѣ̋ма сродни езици с тѣзи два езика, и тѣ понѣ̋кога се означават като западно-кавказко езиково сѣмейство. Слѣдователно, това сѣмейство е с мѣстен кавказки произход, и тѣзи езици или общия̌т им прѣдшественик сѫ се говорѣли по онѣзи мѣста от хилядолѣтия. И веднага се налага да се направи уговорката, че както сѣверно от кавказкия̌т хребет, така и южно от него се говоря̨т много други разнообразни езици от различни други езикови сѣмейства.
Татарския̌т език е един от най-разпространенитѣ в Сѣверен Кавказ и из територията на Русия и Казахстан. Това е език от тюркското езиково сѣмейство, той произлиза от старо-тюркския̌т език, говорен нѣ̋кога в Западен Сибир. Към Европа го докарват куманитѣ, т.е. това е езикът на куманитѣ. Понѣ̋кога този език се означава като къпчакски. Или пък къпчакска се нарича групата тюркски езици, към която куманския̌т (татарския̌т) принадлѣжи. Обикновено, тюркскитѣ езици, които произлизат от старо-тюркския̌т език, се разпрѣдѣлят в три групи: къпчакска (татарски, казахски, киргизки), карлукска (или чагатайска: узбекски, уйгурски) и огузка (туркменски, турски). Забѣлѣжѣте, че тѣзи три групи не обхващат всички тюркски езици (не обхващат напримѣр чувашкия̌т), а само потомството на старо-тюркския̌т език. Цѣ̋лото тюркско езиково сѣмейство прѣдставлява потомството на прѣдполагаемия̌т пра-тюркски език, който тюрколозитѣ се опитват да възстановя̨т и го правя̨т с надѣђност, близка до надѣђността на възстановката на пра-индо-европейския̌т език.
Езикът на куманитѣ (къпчакския̌т език, татарския̌т език) стана̨л имперския̌т език на западния̌т клон на Ордата и като такъв получил разпространение в Източна Европа, включително в Кабарда̀ и Кара-Чай, но сѫщо така в Крим и Кубан, по Срѣдна Волга и в Урал. Именно тогава се появил и етнонимът татари. Дотогава това си бил просто езикът на куманитѣ. Впрочем, имперския̌т език на южния̌т клон на Ордата бил чагатайския̌т, а на източния̌т - китайския̌т.
Как да е. Ясно става, че прѣди Ордата населението на Кабарда̀ и Кара-чай сѫ говорѣли най-вѣроятно на черкезки, а послѣ част от населението е мина̨ло на татарски, на имперския̌т език на Ордата.
Населението на Кабарда̀ и Кара-чай си нѣ̋мало свои истински етноними, което е съвсѣм нормално. Наричали сѫ се "планинци" на своя̌т си език. На татарски - тау̌лу̀. На турски - даалъ̀. На руски - горцы. В царска Русия мѣстното население на Кавказ било все горцы, планинци. Не сѫ обръщали внимание на езикът им.- (.. скрий я̨ екскурзията назад във врѣмето ..) (.. скрий ги балкарцитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
-
►►
Да се върнем пак в новото врѣме, във врѣмето съвѣтско
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Да се върнем пак в новото врѣме, във врѣмето съвѣтско
(.. скрий ..)
.. към началото ..
Защо разглеђам Кабарда̀ и Кара-чай заедно?
- Вече писах, че мѣстното население практически е едно и сѫщо - черкези и татари.
- Това сѫ сѫсѣдни области.
- И двѣте от юг сѫ ограничени от кавказкия̌т хребет.
- Западната граница на Кабарда̀ е с Кара-чай, а източната - със Сѣверна Осетия.
- На юг и двѣтѣ тѣзи области гранича̨т със Ставрополския̌т край на Русия.
Щом Кабарда̀ и Кара-чай сѫ в рамкитѣ на руската федерация, това обикновено значи, че мнозинството от населението вече сѫ руснаци. В Ставрополския̌т край напримѣр руснацитѣ сѫ 80%, в Кабарда̀ - 32%, в Кара-чай - 33%.
Съвѣтския̌т комисариат по националноститѣ считал за свой дълг да измисли националности и езици и названия за тѣ̋х за всичкото мѣстно население.
Можѣло е да се разработи единна книжовна норма за всичкия̌т татарски език в европейска Русия.
Но не постѫпили така, а разработили нѣ̋колко норми, които ги нарѣкли езици:- татарски (казанско-татарски, волжско-татарски),
- башкирски (в Урал),
- кримско-татарски,
- карачаево-балкарски.
- И тъй, в съвѣтско врѣме на кабардинскитѣ татари чичко Сталин им дал не само етноним - балкарцы, дал им и език - карачаево-балкарски.
- Все пак, съвѣтскитѣ бюрократи успѣли да схвана̨т, че татарския̌ език в сѫсѣднитѣ райони Кабарда̀ и Кара-чай е съвсѣм един и сѫщ.
За черкезкия̌т език в Кабарда̀ и Кара-чай сѫщо така била разработена обща книжовна норма, нарѣчена кабардино-черкезки език.
За черкезитѣ в равнината (в Кубан) била разработена друга книжовна норма - адыгейски език.
Из руската wikipedia: "В диаспоре же адыгейский и кабардино-черкесский считаются одним языком, называемый черкесским языком."
Ако на нѣ̋кого това му заприлича на практиката на Коминтернът, то да - това е сѫщата практика, но вѫтрѣ във великия̌т и могуч Съвѣтски съюз Коминтернът не важи - там сѫ си имали комисариат по националноститѣ.
Може би този комисариат е спускал директиви и на Коминтернът. Може би. Реално, Коминтернът е бил подраздѣление на комисариатът по външнитѣ работи, Коминтернът е бил подраздѣление на Коминделът. Как да е.
Та ставаше дума за балкарцитѣ. Ако ги смѣ̋тате за народ, то този народ е формиран прѣз съвѣтско врѣме. Това сѫ част от "горцитѣ" - в руската класическа литература за тѣ̋х и за другитѣ мѣстни хора в Кавказ се употрѣбявало това название - "горцы". Както е съвсѣм нормално, хората си нѣ̋мали свои истински етноними, което улеснило комисариатът по националноститѣ да им измисли етноними, както се полага.- За карачаевскитѣ татари - карачаевци.
- За карачаевскитѣ черкези - черкези.
- За кабардинскитѣ черкези - кабардинци.
- За кабардинскитѣ татари - балкарци.
- (.. скрий го врѣмето съвѣтско ..) (.. скрий ги балкарцитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
- ◄► (.. скрий ги балкарцитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Накратко за татаритѣ от Кабарда̀
(.. покажи тука ..)
(.. покажи там ..)
.. към началото ..
-
►►
Митът за България по Срѣдна Волга
(.. покажи го ..)
(.. разгъна̨то ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Митът за България по Срѣдна Волга
(.. скрий го ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
- ◄► Ако по Срѣдна Волга нѣ̋кога сѫ живѣли хора,
- наричащи се българи или наричани българи,
- ние, българитѣ от Балканитѣ, нѣ̋маме нищо общо с тѣ̋х.
- И името си "българи" не бива да им го даваме!
- ◄► Нѣщо повече. Нищо общо нѣ̋ма
- међу тѣ̋х и пра-българитѣ на Кубрат и Аспарух,
- одумвани в нашата лъжлива официална историческа доктрина.
- Просто звуково съвпадение. Pure coincidence.
-
►►
Пълната титла на рускитѣ царе
(.. покажи я̨ тука ..)
(.. покажи я̨ там ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Пълната титла на рускитѣ царе
(.. скрий я̨ ..)
(.. покажи я̨ там ..)
.. към началото ..
Това е пълната титла на руския̌т цар Николай Павлович Романов, цар Николай Първи, бащата на Царя̌т-Освободител Александър Николаевич, Александър Втори.
Божиею поспѣшествующею милостию Мы НИКОЛАЙ Первый,
Император и Самодержец Всероссийский,
Московский, Киевский, Владимирский, Новгородский,
Царь Казанский, Царь Астраханский,
Царь Польский, Царь Сибирский, Царь Херсониса-Таврическаго,
Государь Псковский и Великий Князь Смоленский, Литовский, Волынский, Подольский и Финляндский,
Князь ..
Эстляндский, Лифляндский, Курляндский и Семигальский, Самогитский, Бѣлостокский, Корельский,
Тверский, Югорский, Пермский, Вятский,
Болгарский и иных;
Государь и Великий Князь Новагорода Низовския земли, Черниговский, Рязанский, Полотский, Ростовский, Ярославский, Бѣлозерский, Удорский, Обдорский, Кондийский, Витебский, Мстиславский и всея Сѣверныя стороны.
Повелитель и Государь
Иверския, Карталинския, Грузинския и Кабардинския земли,
и Армянския Области;
Черкасских и Горских Князей и иных.
Наслѣдный Государь и Обладатель; Наслѣдник Норвежский, Герцог Шлезвиг-Голстинский, Стормарнский, Дитмарский и Ольденбургский
и прочая, и прочая, и прочая.
Тази титла е засвидѣтелствана прѣз 1828 по повод на присъединяването на част от Армения - в сѫщност територията на днешната независима държава Армения - към Руската империя.
Не само старинния̌т език на титлата показва, че тя е била редовно използвана и допълвана прѣз прѣдишния̌т 17-ти вѣк.
Това слѣдва да е най-сигурния̌т източник за историята земитѣ по рѣката Волга и међу Волга и планината Урал, а не писанията и измислицитѣ на дворцови историци от 19-ти вѣк.- (.. скрий я̨ титлата на рускитѣ царе ..) (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
-
►►
Анализ на пълната титла на рускитѣ царе
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Анализ на пълната титла на рускитѣ царе
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Знаѣл ли e Царя̌т (Николай Първи) всичкитѣ градове и страни, споменати в дългата му титла?
- Не, разбира се.
- Имало ли е срѣд приближенитѣ на царя̌т човѣк, който да е знаѣл всичкитѣ градове и страни, споменати в дългата царска титла?
- Едва ли.
- Колко души в Русия сѫ знаѣли всичкитѣ градове и страни, споменати в дългата царска титла?
- Най-вѣроятно, по-малко от пет.
- Сега има интернет, Google, wikipedia, Яndex - при желание всѣки би могъл да научи какво означава всѣки елемент от тази дълга титла.
- Но прѣди 30 години това не бѣше възможно.
- Трѣ̋бваше човѣк да отиде в Народната библиотека Кирил и Методий и да потѫрси в нѣ̋коя голѣ̋ма енциклопедия, напримѣр Большая Советская Энциклопедия или Encyclopaedia Britannica.
- Дългата титла на руския̌т цар има много елементи,
като всѣки елемент си има степен и обхват. - Един елемент на титлата може да обхваща страна или град.
- За обхватът на един елемент може да се сѫди по обхватитѣ на другитѣ елементи.
- Напримѣр, Московский, Владимирский и Новгородский сѫ успоредни обхвати.
- В частност, обхватът Болгарский е сѫсѣден на Казанский, Пермский, Вятский, Астраханский и Нижне-Новгородский.
- Болгарский е обхват на град.
- Елементитѣ на титлата мога̨т да се класифицират по степен.
- Висша степен: Царь, Самодержец, Император.
Всероссийский, Московский, Казанский, Астраханский, Польский, Сибирский, .. - Срѣдна степен: Великий Князь.
Смоленский, Литовский, Волынский, Подольский, Финляндский, Нижне-Новгородский, Ростовский, Ярославский, .. - Ниска степен: Князь.
Тверский, Пермский, Вятский, Болгарский, Бѣлостокский, .. - Неопрѣдѣлена степен: Наслѣдный Государь, Обладатель, Повелитель.
Разни райони на Кавказ сѫ упоменати.
- Висша степен: Царь, Самодержец, Император.
- Казан и Астрахан сѫ сѣверната и южната столица на Ордата, на западния̌т ӥ клон.
- Източния̌т клон на Ордата - това е Китай.
- Китай сѫщо така исторически има двѣ столици - сѣверна и южна: Пекин и Нанкин.
- За руския̌т цар наслѣдството на Ордата е особено важно и той го цѣни.
- Обявил се е за Казански и Астрахански цар.
- Прѣз 19-ти вѣк едва ли нѣ̋кои е оспорвал това.
- Важни царски титли сѫ и таврическата, и сибирската - все наслѣдство от Ордата.
- (.. скрий го анализът на титлата ..) (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- Знаѣл ли e Царя̌т (Николай Първи) всичкитѣ градове и страни, споменати в дългата му титла?
-
►►
Руския̌т цар е и "Князь Болгарский"
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Руския̌т цар е и "Князь Болгарский"
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Off-topic/Отклонение:
- В срѣдитѣ на българската псевдо-интелигенция понѣ̋кога се задава въпросът защо Русия не била освободила България по-рано, напримѣр по врѣмето, когато сѫ били освободени гърцитѣ и сърбитѣ.
- Отговорът е: никой в Русия не е подозирал за сѫществуването на славяногласни християни нарѣчени българи в земитѣ южно от Дунавът.
- Военната кампания на Дибич Забалкански прѣз 1828-29 се натъква на такова население - славяногласни задунайски християни, нарѣчени българи.
- Юрий Венелин (Георги Гуца) пѫтува срѣд българитѣ, изучава ги и публикува книги в Русия.
Първата му книга е от 1829. Той умира прѣз 1839. - Русия губи Кримската война (1853-1856).
- Войната 1877-78 е нѣщо като реванш за Русия.
- Вниманието ни е съсрѣдоточено на титлата Князь Болгарский, къдѣ другадѣ.
- Нѣ̋кои от титлитѣ се отнасят за страни и региони:
- Князь .. Финляндский, .. Эстляндский (съвр. Естония), Лифляндский (съвр. Латвия), Курляндский (част от Латвия), Семигальский (част от Латвия), Самогитский (съвр. Литва), Корельский, .. Югорский ..
- Повечето се отнасят до градове:
- Москва, Киев, Владимир, Новгород,
- Казан, Астрахан, Херсон,
- Псков, Смоленск, Подолск, ..
- Тверь, Пермь, Вятка,
- Болгар, Нижний Новгород,
- Чернигов, Рязан, По̀лоцк, Ростов, Ярославл, ..
- Просто княз е една от нискитѣ по ранг титли на руския̌т цар.
- Титлата, свързана с Нижний Новгород, напримѣр, е велик княз.
- А пък титлитѣ, свързани с Казан и Астрахан, сѫ цар.
- Има защо.
- Оттам руския̌т цар се води наслѣдник на Чингиз хан.
- Нѣ̋кои от титлитѣ се отнасят за страни и региони:
- И тъй, руския̌т цар е и "Князь Болгарский".
- Да обърнем допълнително внимание на тази титла.
- Подчертал съм я̨ в bold.
- Още наблюдения и твърдения, свързани с нея̨.
- Прѣдишнитѣ двѣ титли сѫ "Князь Вятский" и "Князь Пермский".
- И двата града Вятка и Перм сѫ нагорѣ в порѣчието на рѣка Кама.
- Кама е най-голѣмия̌т приток на рѣка Волга.
- Тя е лѣ̋в приток на Волга и тече от планината Урал.
- Влива се във Волга на около 60 км южно от град Казан.
- Вятка е рѣка, но е и град, който все още носи болшевишкото си име Киров.
- Разположен е на около 900 км сѣвероизточно от Москва и на около 300 км от Казан.
- Перм е град с население около милион, разположен на рѣка Кама,
- на около 500 км от Казан нагорѣ по течението на Кама.
- Прѣдишната титла е "Князь Юго̀рский".
- Югра̀ е наименование, използвано за сѣвернитѣ части на планината Урал.
- Слѣдващата титла е "Государь и Великий Князь" на Нижний Новгород.
- Сега това е град голѣ̋м, колкото София.
- Разположен на изток от Москва, при вливането на рѣка Ока във Волга.
- Приблизително по срѣдата на пѫтя̌т међу Москва и Казан.
- И тъй, какво може да значи "Князь Болгарский".
- Болгар е град, разположен на лѣвия̌т брѣ̋г на Волга,
- на стотина километра южно от Казан.
- Сега това е малко селище, но в околността има археологически находки.
- По-голѣ̋мата част от дрѣвния̌т град е на дъното на язовир.
- Дълго врѣме този град е носил и руското име Спасск.
- Разбрахте ли какво значи "Князь Болгарский" в пълната титла на руския̌т цар Николай Първи?
- Титла с ниска степен на важност.
- По-ниско от Цар и от Велик Княз.
- Отнася се за нѣ̋какъв нѣ̋когашен град с име Болгар, разположен на рѣка Волга близо до устието на рѣка Кама.
- С Балканитѣ нѣ̋ма нищо общо.
- Нито с районът на Кавказ.
- Off-topic/Отклонение:
- Пълната титла на рускитѣ царе
завършва с изразът
и прочая, и прочая, и прочая.
- Може би маловажни елементи сѫ били изпусна̨ти прѣз 1828.
- На 1877-04-12, в
Манифестът за обявяване на войната,
е използвана силно съкратена форма на царската титла.
БОЖИЕЙ МИЛОСТИЮ, МЫ АЛЕКСАНДР ВТОРЫЙ, ИМПЕРАТОР и САМОДЕРЖЕЦ ВСЕРОССИЙСКИЙ, ЦАРЬ ПОЛЬСКИЙ, ВЕЛИКИЙ КНЯЗЬ ФИНЛЯНДСКИЙ
и прочая, и прочая, и прочая.
- Много елементи от пълната титла, уточняващи на кои градове Царя̌т е княз, сѫ изпусна̨ти като маловажни.
- Пълната титла на рускитѣ царе
завършва с изразът
- (.. скрий го князът болгарский ..) (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- Off-topic/Отклонение:
-
►►
Правдива история на Срѣдното Поволжие
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Правдива история на Срѣдното Поволжие
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Сѣвернитѣ територии и на Евразия, и на Америка, в мина̨лото, пък и сега, сѫ рѣ̋дко населени.
- Част от населението е номадско.
- Мигрира заради сезонитѣ.
- При рѣхаво или мигриращо население може да се случи дадена територия изцѣ̋ло да смѣни населението си.
- Ако населението на сѣвернитѣ територии е от европеидната раса, значи че прѣз послѣднитѣ хилядолѣтия е приело мигранти от юг.
- Волга е била и важен търговски пѫт от Сѣверо-източна Европа до Каспийско море, а оттам до Персия, Месопотамия и Константинопол.
- Дрѣвнитѣ търговци сѫ пазѣли географскитѣ свѣдения като търговски тайни.
- Сега може да ни учудва колко изкривена е била прѣдставата на дрѣвнитѣ хора за географията.
- Обаче тѣзи от дрѣвнитѣ хора, които сѫ имали точна прѣдстава, сѫ пазѣли търговска тайна и не сѣ оповѣстявали свѣденията си публично.
- Кама е голѣ̋ма рѣка, най-голѣмия̌т приток на най-голѣ̋мата рѣка в Европа.
- Порѣчието на Кама, както и другитѣ околни територии, в дрѣвността сѫ били покрити с гори.
- Това е било територия на ловци, територия за лов.
- Обект на ловцитѣ били звѣрчета, именувани на турски самури, на руски соболи, а на английски sables.
- Кожитѣ на тѣзи звѣрчета били много цѣнени.
- При устието на Кама, на лѣвия̌т брѣ̋г на Волга, възникна̨ло селище.
- От това селище се въртѣ̋ла търговията със самурени кожи.
- В селището работѣли и много майстори кожари.
- Самуренитѣ кожуси и другитѣ кожени издѣлия били много тѫрсени по свѣтът.
- Жителитѣ на градът се замогна̨ли.
- Градът се разрасна̨л.
- Името на градът било Булгар или Болгар.
- Името идвало или от името на онова звѣрче с цѣнна кожа, или от друго нѣ̋какво звѣрче, или от нѣщо от кожарския̌т занаят.
- Името се прочуло по свѣтът заради самуренитѣ кожуси и другитѣ кожени издѣлия, произвеђани там.
- Толкова се прочуло, че до 19-ти вѣк изразът "Князь Болгарский" присѫтствал в пълната титла на рускитѣ царе.
- Езиковѣдски аспекти и миграции.
- В крайния̌т сѣвероизток на Европа се говори език-изолат - ненецки или самоѣдски, който не прилича на никой друг език и сам образува езиково сѣмейство.
- Друг език-изолат е езикът на баскитѣ, който се говори от двѣтѣ страни на Пиренеитѣ покрай Бискайския̌т залив.
- За тѣзи два езика не може да се каже, че отнѣ̋къдѣ другадѣ сѫ дошли, че сѫ донесени от скорошни мигранти.
- Поне прѣди три хилядолѣтия, а може би доста по-рано, в Сѣверна Европа - Сѣверо-западна Евразия, мигранти от юг сѫ занесли езици от угро-финското сѣмейство.
- Фински, естонски, мордовски, удмуртски, марийски, коми, сами, хантийски, мансийски, ..
- Вѣроятно тѣзи мигранти сѫ занесли на сѣвер и гени на европеидната раса.
- Според нѣ̋кои езиковѣди, самоѣдския̌т език сѫщо се родѣе с угро-финското езиково сѣмейство, за да образуват сѣмейството на уралскитѣ езици.
- Ако е така, то излиза, че всички извѣстни езици, говорени сега в Сѣверна Европа, сѫ били занесени натам от юг.
- Два индоевропейски езика имат сега господстващо положение в Сѣверна Европа.
- Скандинавския̌т език от германската езикова група мигрира на сѣвер прѣди малко повече от двѣ хилядолѣтия.
- Руския̌т език от славянската група се е разширил на сѣвер прѣз послѣдното хилядолѣтие.
- Сега едва ли има жител на територията на руската федерация, който да не владѣе руски език.
- И стигна̨хме до най-интересното. Два езика от тюркското езиково сѣмейство.
- Съврѣменнитѣ названия на тѣзи езици сѫ чувашки и татарски.
- Според лингвистичната класификация, двата езика сѫ огурски (чувашкия̌т) и къпчакски (татарския̌т).
- Чувашкия̌т език е единствения̌т засвидѣтелстван и извѣстен прѣдставител на огурската група на тюркското езиково сѣмейство.
- Татарския̌т език е езикът на куманитѣ. Той е "баш-тюркски" език.
- Нѣ̋ма взаимна разбираемост међу двата езика.
- Чувашитѣ сѫ потомствени християни, а татаритѣ - мюсюлмани.
- Чувашки език (огурско-тюркски) се говори само по Срѣдна Волга,
- а татарски (къпчакски) - на много мѣста из Евразия.
- Естествено е в басейнът на Срѣдна Волга и из порѣчието на Кама да се говоря̨т угро-фински езици.
- Двата тюркски езика - чувашки и татарски - сѫ изключение.
- Тѣ сѫ били занесени натам сравнително наскоро - прѣз послѣднитѣ двѣ хилядолѣтия.
- Тѣ сѫ били занесени натам поотдѣлно и в различно врѣме.
- В крайния̌т сѣвероизток на Европа се говори език-изолат - ненецки или самоѣдски, който не прилича на никой друг език и сам образува езиково сѣмейство.
- (.. скрий я̨ правдивата история ..) (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- Сѣвернитѣ територии и на Евразия, и на Америка, в мина̨лото, пък и сега, сѫ рѣ̋дко населени.
-
►►
Поява на митът за България по Срѣдна Волга
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Поява на митът за България по Срѣдна Волга
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Митът за пра-българитѣ, надошли по Срѣдна Волга от юг под водачеството на хан Котраг, втория̌т син на хан Кубрат,
не се е прихвана̨л в Русия, нито срѣд чувашитѣ, нито срѣд татаритѣ.
- За татаритѣ си е донѣ̋къдѣ ясно - тѣ говоря̨т на имперския̌т език на Ордата.
- Това е езикът на куманитѣ.
- Проблемът е там, че той е бил занесен натам отпрѣди Ордата.
- Вѣроятно той е бил занесен натам в пакет с ислямът.
- За чувашитѣ се прѣдпочита друг исторически разказ.
- Нѣ̋какъв народ или племе сабири или савири, уж христианизирани още по врѣмето, когато живѣѣли в Сѣверен Кавказ, в Дагестан, бѣ̋гайки от насилствената ислямизация, се прѣселили по Срѣдна Волга, и те занесли там огурско-тюркския̌т език.
- Митът за пра-българитѣ, надошли по Срѣдна Волга от юг под водачеството на хан Котраг, втория̌т син на хан Кубрат,
е измислица на руски историци от началото на 19-ти вѣк.
- Тѣ знаѣли, че пълната титла на рускитѣ царе съдържа изразът "Князь Болгарский".
- Рускитѣ историци намѣрили срѣд ромейскитѣ лѣтописи двѣ свѣдения.
- От патриарх Никифор и от Теофан Изповѣдник.
- И двамата родени стотина години слѣд прѣдполагаемия̌т хан Кубрат.
- Единия̌т вѣроятно е прѣписвал от другия̌т.
- На гръцки бил употрѣбен изразът "Стара Велика България" ("Παλaι̃α Mεγάλη Βουlγaρία").
- Тогава нѣ̋мало кой да съобрази, че гръцката дума "Βούlγaροι" се ползвала да се означават всѣ̋какви сѣверни варвари.
- По врѣмето на патриарх Никифор и от Теофан Изповѣдник вече имало България (Βουlγaρία) в Подунавието (в Парѝстрио, εν Παρίστριω).
- И тази България в Подунавието била по-близо, и затова онази оттатък морето била "Велика" ("Mεγάλη").
- И онази България оттатък морето била стара - вече я̨ нѣ̋мало.
- Та затова "Стара Велика България" ("Παλaι̃α Mεγάλη Βουlγaρία").
- В началото на 19-ти вѣк никой не е оспорвал на руския̌т цар правото му над титлата "Князь Болгарский".
- Руската империя наскоро била завоювала обширни територия в Сѣверен Кавказ.
- Рускитѣ историци подмазвачи се надѣ̋вали, че с митът за хан Кубрат и за синът му Котраг подсигуряват наслѣдствени права на руския̌т цар върху територията на "Стара Велика България".
- Това се крѣпи само върху звуковата прилика међу името на градът Болгар и думата Болгария в руски правопис.
- Митът за пра-българитѣ, надошли по Срѣдна Волга от юг под водачеството на хан Котраг, втория̌т син на хан Кубрат,
се поддържа само от маргинални крѫгове по Срѣдна Волга.
- Да, може би жителитѣ на град Болгар първоначално сѫ оказали отпор на Ордата.
- Но впослѣдствие това там си е стана̨ло територия на Ордата.
- Градът Болгар западна̨л за смѣтка на град Казан, който стана̨л сѣверната столица на западния̌т клон на Ордата.
- (.. скрий я̨ появата на митът на титлата ..) (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- Митът за пра-българитѣ, надошли по Срѣдна Волга от юг под водачеството на хан Котраг, втория̌т син на хан Кубрат,
не се е прихвана̨л в Русия, нито срѣд чувашитѣ, нито срѣд татаритѣ.
-
►►
Как този мит стига до истинската България
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Как този мит стига до истинската България
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- Митът за пра-българитѣ, надошли по Срѣдна Волга от юг под водачеството на хан Котраг, втория̌т син на хан Кубрат, може да не се е прихвана̨л в Русия - нито срѣд чувашитѣ, нито срѣд татаритѣ, обаче се е прихвана̨л в истинската България, в нашата България.
- Трудоветѣ на рускитѣ историци подмазвачи, които искали само да докажа̨т нѣ̋какво наслѣдствено право на руския̌т цар към териториитѣ в Сѣверен Кавказ по линията на хановетѣ Кубрат и Котраг, били прочетени и харесани от българския̌т учен Марин Дринов.
- По онова врѣме със систематизацията на българската история тъкмо се бил заел чешкия̌т учен Константин Иречек.
- Марин Дринов запознал Константин Иречек с трудоветѣ на рускитѣ историци подмазвачи за "Стара Велика България".
- Марин Дринов даже посѣтил Константин Иречек във Виена или Прага, за да му прѣвеђа, понеже Иречек не разбирал руски.
- И така се родил митът за пра-българитѣ, който влѣ̋зъл в официалната българска историческа доктрина.
- Оттогава насетнѣ този мит е разработван и разкрасяван от поколѣния казионни български историци.
- Нѣ̋кои измислици сѫ оттеглени като несъстоятелни, напримѣр баснята за снопът пръчки.
- Но повечето измислици твърдо си стоя̨т.
- Дори годината 681 стоѣше на гербът на България по нѣ̋кое врѣме.
- (.. скрий как този мит стига до България анализът на титлата ..) (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- ◄► Caution/Disclaimer.
- Каквото и да пиша̨ в този подраздѣл за Волжска България,
- каквото и да пише по темата из разни учебници по история,
- това нѣ̋ма връзка с нашата България.
- ◄► (.. скрий го митът за Волжска България ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
- ◄► Ако по Срѣдна Волга нѣ̋кога сѫ живѣли хора,
-
►►
Продължение на раздумката
(.. покажи го ..)
(.. разгъна̨то ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Продължение на раздумката
(.. скрий го ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
-
►►
Първо си я̨ припомнѣте раздумката
(.. покажи я̨ там ..)
(.. покажи я̨ тука накратко ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Първо си я̨ припомнѣте раздумката
(.. скрий я̨ оттука ..)
(.. покажи я̨ там ..)
.. към началото ..
- Припомнѣте си кoe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът.
- Важно е да се разбере истинската
етимология на етнонимът "българи".
- Да, онѣзи пра-българи, за които се разказва в официалната историческа доктрина,
- нито сѫ били нашенци,
- нито сѫ били славяногласни като нас,
- нито сѫ били християни като нас,
- обаче и тѣ̋х като нас елинофонитѣ (гърцитѣ) сѫ ги наричали с думата българи.
- Това е просто една гръцка дума, заемка от латински в гръцки.
- С тази дума елинофонитѣ може да сѫ наричали всѣ̋какви сѣверни варвари.
- Думата варвари тука означава хора, говорещи на език, различен от гръцкия̌т.
- Нашия̌т етнос, съставен от нашенски славяногласни християни, е възприел тази гръцка дума за свой етноним.
- Да, онѣзи пра-българи, за които се разказва в официалната историческа доктрина,
- Ние, съврѣменнитѣ българи, по произход не сме нищо друго освѣн балкански славяногласни християни.
- Или накратко: ние, съврѣменнитѣ българи, по произход не сме нищо друго освѣн славяногласни ромеи.
- А онѣзи пра-българи, за които се разказва в официалната историческа доктрина, не сѫ били като нас.
- Разбира се, нищо общо нѣ̋мат така нарѣченитѣ "балкарци" с нас, българитѣ.
- Думата "Балкария" е била измислена едва слѣд болшевишката революция в Русия.
- Дотогава на картитѣ тази географска област в Сѣверен Кавказ била означавана като "Кабарда̀".
- Фикцията "Балкария" в Сѣверен Кавказ е разяснена в специален подраздѣл.
- Ако по Срѣдна Волга и Кама нѣ̋кога сѫ живѣли хора, наричащи се българи или наричани българи, ние, българитѣ от Балканитѣ, нѣ̋маме нищо общо с тѣ̋х.
- И името си "българи" не бива да им го даваме!
- Нѣщо повече. Нищо общо нѣ̋ма међу тѣ̋х и пра-българитѣ на Кубрат и Аспарух, одумвани в нашата лъжлива официална историческа доктрина.
- Просто това е звуково съвпадение, разяснено в специален подраздѣл.
- (.. скрий го припомнянето на раздумката ..) (.. скрий го продължението на раздумката ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
-
►►
Ако не знаем какво не знаем, значи нищо нищо не знаем
(.. покажи ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Ако не знаем какво не знаем, значи нищо нищо не знаем
(.. скрий ..)
.. към началото ..
- (.. скрий я̨ прѣдставата за неизвѣстното ..) (.. скрий го продължението на раздумката ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
- ◄► В
слѣдващия̌т подраздѣл
се обсѫђа
- ролята на Русия за оформянето на
- официалната българска историческа доктрина.
- Отговор в аванс: ролята на Русия е никаква.
- ◄► Опит за повърхностна сводка на алтернативитѣ
- на официалната българска историческа доктрина
- се прави в слѣдващ подраздѣл.
- ◄► (.. скрий го продължението на раздумката ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Първо си я̨ припомнѣте раздумката
(.. покажи я̨ там ..)
(.. покажи я̨ тука накратко ..)
.. към началото ..
-
►►
Приносът на Русия за официалната българска историческа доктрина
(.. покажи ..)
(.. разгъна̨то ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Приносът на Русия за официалната българска историческа доктрина
(.. скрий ..)
(.. свий ..)
(.. разгъни ..)
.. към началото ..
- ◄►
- ◄►
- ◄►
Ето как Русия още от 1842 г. излъга, че прабългаритѣ на Аспарух били една орда хора
< Мой коментар към статията по горната прѣпратка
Научих от Вас как българския̌т прѣвод на Манасиевата хроника е влѣ̋зъл в обръщение - благодарение на руския̌т историк А.Д.Чертков.
В историята на Паисий, както и в ползванитѣ от Паисий източници, не се споменават Кубрат и Аспарух.
Моля̨ за разяснение. Как и кога историцитѣ от 19-ти вѣк - българскитѣ, рускитѣ и западно-европейскитѣ, научават за Кубрат и Аспарух?
Впрочем, самия̌т А.Д.Чертков знаѣл ли е за тѣх, за Кубрат и Аспарух? Ако не е знаѣл, то заглавието на публикацията е подвеђащо: "Ето как Русия още от 1842 г. излъга, че прабългаритѣ на Аспарух били една орда хора".
Във всѣки случай, подвеђащ е намекът, че Русия имала нѣ̋какво мнѣние по въпросът и това било мнѣнието на Чертков. Разберѣте - на Русия не ӥ пука за България и за българитѣ. - ◄►
- ◄► (.. скрий го подраздѣлът ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Напъни за алтернативи на официалната българска историческа доктрина
(.. покажи ги ..)
(.. разгъна̨то ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Напъни за алтернативи на официалната българска историческа доктрина
(.. скрий ги ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
.. към началото ..
- ◄►
- ◄►
- ◄► (.. скрий ги алтернативитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
-
►►
Хан Аспарух край Босфора̌: Иванчо дума Марийки
(.. покажи тука ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
.. към началото ..
◄► (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото .. -
▼▼
Хан Аспарух край Босфора̌: Иванчо дума Марийки
(.. скрий ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
.. към началото ..
Иванчо дума Марийки:
Хан Аспарух да бѣше отишъл малко по̀ на запад!
Сега щѣ̋хме да сме истински европейци и нѣ̋маше да попаднем под турско робство!
Иванчо е отличник по история и я̨ знае пѣсента "Край Босфора̌ шум се вдига".
Марийка е отличничка по математика.
Марийка дума Иванчу:
Ех, Иванчо, къдѣто и да бѣше отишъл хан Аспарух,
тука по Нашенско пак щѣ̋ха̨ да живѣя̨т хора
и това пак щѣ̋хме да сме ние.
А ти, Иванчо, сѫщата пѣсен щѣше да пѣеш.
(.. скрий какво си думат Марийка и Иванчо ..) (.. скрий я̨ пра-българщината ..) (.. свий я̨ ..) (.. разгъни я̨ ..) .. към началото ..
►► 5. Събрано оттук-оттам (.. покажи го ..) (.. разгъна̨то ..) .. към началото ..
▼▼ 5. Събрано оттук-оттам (.. скрий го ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..)
Най-напрѣд вижте тук принципитѣ на моитѣ възгледи за мина̨лото.►► 5.1. По слѣдитѣ на митохондриалната ми ДНК (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.1. По слѣдитѣ на митохондриалната ми ДНК (.. скрий ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
Мислено ще се връщам назад към прѣдцитѣ си примѣрно до врѣмето, когато сѫ били родени Методий и Кирил, Светитѣ братя от Солун, т.е. до около началото на девети вѣк, AD 800.
- Аз, Христо, съм българин, християнин, и за мене ро̀ден ми е нашия̌т език, който лингвиститѣ класифицират като славянски.
- Майка ми Иванка, Бог да я̨ прости, бѣше християнка и друг език, освѣн нашия̌т славянски език, не знаѣше.
Митохондриалната си ДНК съм наслѣдил от нея̨. - Нейната майка, баба ми Марийка, Бог да я̨ прости, бѣше християнка и друг език, освѣн нашия̌т славянски език, не знаѣше.
Митохондриалната си ДНК съм наслѣдил от нея̨. - Нейната майка, моята прабаба, всички я̨ споменаваха̨ като Буля Иваница, което ще рѣче Госпожа Иванова или Mrs. John.
Тя била християнка и друг език, освѣн нашия̌т славянски език, не знаѣла.
Митохондриалната си ДНК съм наслѣдил от нея̨. - Ако мога да продължа̨ по слѣдите на митохондриалната си ДНК назад във врѣмето докъм 800AD,
бих могъл да стигна̨ до пра-пра-баба си Славка (с около 50 прѣдставки "пра-"), за която ми се ще по-подробно да разкажа̨.
Тя била родена нѣ̋къдѣ в Аварско, по Срѣдния̌т Дунав, и ро̀ден за нея̨ бил нашия̌т славянски език. С посрѣдничеството на агенция за намиране на работа в чужбина, баба ми Славка, още на млади години, си намѣрила работа като бавачка-гувернантка нѣ̋къдѣ по Нашенско, по Румелийско. Стопанинът-ромѣй взел да я̨ заглеђа и коконата-ромѣйка бързо-бързо уредила да я̨ задоми. Баба ми Славка най-напрѣд мина̨ла прѣз купелът и приела Свето Кръщение, а послѣ мина̨ла под венчило с калфа-ромѣйче, за когото коконата я̨ сватосала – пра-пра-дѣ̋до ми Христо (с около 50 прѣдставки "пра-").
►► 5.2. По слѣдитѣ на моята Y-хромозома (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.2. По слѣдитѣ на моята Y-хромозома (.. скрий ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
Мислено ще се връщам назад към прѣдцитѣ си примѣрно до врѣмето, когато сѫ били родени Методий и Кирил, Светитѣ братя от Солун, т.е. до около началото на девети вѣк, AD 800.
- Аз, Христо, съм българин, християнин.
- Баща ми, Бог да го прости, бѣше българин и християнин.
От него съм наслѣдил свoята Y-хромозома. - Баща му, моя̌т дѣ̋до, Бог да го прости, бѣше българин и християнин.
От него съм наслѣдил свoята Y-хромозома. - Баща му, моя̌т пра-дѣ̋до, Бог да го прости, бил българин и християнин.
От него съм наслѣдил свoята Y-хромозома. - Ако мога да продължа̨ по следитѣ на свoята Y-хромозома във врѣмето до към 800AD, бих могъл да стигна̨ до пра-пра-дѣ̋до си Курти (с около 50 прѣдставки "пра-"),
за когото ми се ще по-подробно да разкажа̨.
Дѣ̋до ми Курти бил родом българин. Сега не знаем какъв е бил родния̌т му език. Стотина години прѣди това, родът на дѣ̋да ми Куртя бил дошъл по Нашенско нѣ̋къдѣ откъм отвъд Дунавът и си прѣмѣстил държавата тук.
Задомил се дѣ̋до ми Курти за ромѣйка-християнка, която той си харесал, когато българската армия гастролирала нѣ̋къдѣ на юг от Балкана из Тракия, тогава наричана още и Македония. Харесал си я̨ дѣ̋до ми Курти баба ми Тамара, ромѣйка-македонка от Тракия, харесал си я̨ и си я̨ отнесъл.
На стари години му се наложило на дѣ̋да ми Куртя да приеме и християнството, защото владѣтеля̌т, Светия̌т ни Цар Борис, така заповѣ̋дал. А пък синът на Цар Борис, великия̌т наш Цар Симеон Първи, си бил християнин и половин ромѣй.
Щѣ̋ло му се на Цар Симеон в самия̌т Цариград цѣ̋л ромѣй да стане и много люде погинали заради този мерак на Симеона Царя. Повечето синове на дѣ̋да ми Куртя били изклани при Ахелой, но моя̌т пра-дѣ̋до с 49 прѣдставки "пра-" оцѣлѣ̋л. Той също бил българин и християнин.
От него съм наслѣдил свoята Y-хромозома.
►► 5.3. Међу Y-хромозомата и митохондриалната ДНК (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.3. Међу Y-хромозомата и митохондриалната ДНК (.. скрий ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
- Да разгледаме всички мои прѣдци, които сѫ живѣли в началото на девети вѣк. Заради браковете међу далечни роднини прѣз измина̨литѣ вѣкове оттогава, можем да редуцираме тѣхния̌т брой до около стотина души, от дѣ̋до ми Курти до баба ми Славка.
- Привърженицитѣ на теорията за славянския̌т произход на българитѣ сѫ хора, вкопчили се в политѣ на баба ми Славка.
- Привърженицитѣ на теорията за азиатски (тюркски или ирански) произход на българитѣ сѫ хора, втренчили се в потуритѣ на дѣ̋да ми Куртя.
- И еднитѣ, и другитѣ не обръщат внимание на стотината души, наредени међу тѣ̋х,
- от дѣ̋до ми Христо до баба ми Тамара:
- ромѣй до ромѣйка, ромѣйка до ромѣй.
- И все християни.
- Именно автохтонната теза не прѣнебрѣгва тѣзи хора.
(.. скрий ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
- Извод първи. От памтивѣка по Нашенско сѫ живѣли мои прѣдци.
- Извод втори. От памтивѣка по Нашенско сѫ живѣли мои цивилизовани прѣдци, носители на европейската култура.
- Извод трети. Още от Апостолски врѣмена по Нашенско сѫ живѣли мои прѣдци - християни.
►► 5.4. Молитва за душитѣ на стотината ми прѣдци от 9-ти вѣк (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.4. Молитва за душитѣ на стотината ми прѣдци от 9-ти вѣк, от дѣ̋до ми Христо до баба ми Тамара (.. скрий ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
(.. скрий ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
- Писал съм:
- Привърженицитѣ на теорията за славянския̌т произход на българитѣ сѫ хора, вкопчили се в политѣ на баба ми Славка.
- Привърженицитѣ на теорията за азиатски (тюркски или ирански) произход на българитѣ сѫ хора, втренчили се в потуритѣ на дѣ̋да ми Куртя.
- И еднитѣ, и другитѣ не обръщат внимание на стотината души, наредени међу тѣ̋х,
- от дѣ̋до ми Христо до баба ми Тамара:
- ромѣй до ромѣйка, ромѣйка до ромѣй.
- И все християни.
- Молитва за душитѣ на стотината ми прѣдци от 9-ти вѣк, от дѣ̋до ми Христо до баба ми Тамара.
Боже на духоветѣ и на всѣ̋ка плът, Който стѫпка смъртта, съсипа дявола̌ и подари живот на Твоя̌т свѣ̋т!
Сам Ти, Господи, упокой душитѣ на починалитѣ Твои рабиХристо Славка Васил Стефанкa Серафим Анастасия(Сийка) Йордан Савка(Савина) Иван Христина Гаврил Евгения Андон Юлия Атанас Николина Евтим Варвара Григор Климентина Трифон Катерина Харалампи Александра Евстати(Стати) Минка Тодор Ангелина Герасим Параскева Алекси Димитрина Яков Елисавета Захари Захарина Аврам Наталия Лазар Мария Георги Магда Кирил Ана Коста Павлина Сотир Петрана Панайот Яна Петър Елена Павел Ирина Апостол Гергана Дамян Зоя Илия Дафина Александър Лидия Симеон Дора Ставри Евдокия Параскев Агата Димитър Аксиния Нестор Атанаска Ангел Донка Михаил Иванка(Йоана) Рангел Татяна Рафаил Йорданка Минчо(Мина) Силвана Матей Василка Климент Лазарина Андрей Ева Сава Райна Спиро София Игнат Стилияна Анастас Теофана Наум Марта Стефан Костадинка Стамат Илияна Курти Тамарав мѣ̋сто свѣтло, в мѣ̋сто злачно, в мѣ̋сто прохладно,
къдѣто нѣ̋ма никаква болка, скръб и въздишка.
Всѣ̋ко съгрѣшение, което сѫ сторили
с думи, или дѣло, или мисъл,
прости, като благ и човѣколюбив Бог,
тъй като нѣ̋ма човѣк, който да живѣе и да не съгрѣши.
Един Ти, Господи, си без грѣ̋х:
Твоята правда е правда вѣчна, и
Твоето слово е истина.
Защото Ти си възкресението,
животът и покоя̌т на починалитѣ Твои раби,
Христе Боже наш, и затова
на Тебе отдаваме слава
с безначалния̌т Твой Отец и
прѣсветия̌т, благ и животворящ Твой Дух,
сeга и всѣ̋кога и въ вѣки вѣков.
Амин.
►► 5.5. Заключителна бѣлѣжка и два въпроса за прѣпитване (.. покажи ги тука ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.5. Заключителна бѣлѣжка и два въпроса за прѣпитване (.. скрий ги ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
-
Писал съм:
- Привърженицитѣ на теорията за славянския̌т произход на българитѣ сѫ хора, вкопчили се в политѣ на баба ми Славка.
- Привърженицитѣ на теорията за азиатски (тюркски или ирански) произход на българитѣ сѫ хора, втренчили се в потуритѣ на дѣ̋да ми Куртя.
- И еднитѣ, и другитѣ не обръщат внимание на стотината души, наредени међу тѣ̋х,
- от дѣ̋до ми Христо до баба ми Тамара:
- ромѣй до ромѣйка, ромѣйка до ромѣй.
- И все християни.
-
Писал съм:
Молитва за душитѣ на стотината ми прѣдци от 9-ти вѣк, от дѣ̋до ми Христо до баба ми Тамара.
- Заключителна бѣлѣжка по този повод:
- Заедно с мене, сестра ми и родата, днес по свѣтът живѣя̨т около милион потомци на изброенитѣ мои прѣдци от 9-ти вѣк. Те сѫ мои братовчеди, далечни или близки.
- От тѣ̋х, 65% сега сѫ турци, 10% сѫ българи, 10% сѫ гърци, 10% сѫ румънци. Остана̨литѣ 5% сѫ най-различни: араби, сърби, унгарци, италианци, ..
- {Q} Първи въпрос за прѣпитване: Какви сѫ били родом Светите Солунски братя Методий и Кирил и откъдѣ сѫ научили славянския̌т език?
- {A} Отговор: Ромѣи-християни сѫ били. Славянски език сѫ научили от бавачката си, която ще да е била землячка и колежка на баба ми Славка.
- {Q} Втори въпрос за прѣпитване: Как може да се нарѣче клането при Ахелой, при условие, че там били изклани както синове на баба ми Тамара, така и синове на баба ми Славка?
- {A} Отговор: Свада међу сватове. Почти като свада на сватба. Синоветѣ на баба ми Тамара, изклани при Ахелой, и синоветѣ на дѣ̋до ми Христо, изклани при Ахелой, като еднитѣ клали другитѣ и обратното, сѫ били фактически сватове, щом съм се родил аз.
►► 5.6. Опорни точки - обща част (.. покажи ги тука ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.6. Опорни точки - обща част (.. скрий ги ..) (.. покажи ги там ..) (.. покажи я̨ русофенията ..) .. към началото ..
Българщината, автентичната българщина без русофилска закваска, се състои от три равностойни елемента:(.. покажи я̨ русофенията ..) (.. скрий ги опорнитѣ точки ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..Редът, в който ги изброяваме, нѣ̋ма значение.
- християнство (нашата вѣ̋ра)
- славянщина (славяногласие, нашия̌т славянски език)
- балканщина (нашата европейска балканска култура и нашия̌т балкано-славянски език)
Нѣ̋ма друго. Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ, че сме били дошли от сѣвероизток и само натам трѣ̋бва да гледаме и да чакаме нашитѣ по-голѣми братя оттам пак да дойда̨т. И да забравим, че имаме истински братя на югозапад, точно в противната посока. Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ да се откажем от християнството, да загърбим Божия̌т ред и да застроим социализъм-комунизъм-алабализъм. Май сѫ успѣли да ни промия̨т мозъцитѣ.
- християнство, славянщина, балканщина
- християнство, балканщина, славянщина
- славянщина, християнство, балканщина
- славянщина, балканщина, християнство
- балканщина, християнство, славянщина
- балканщина, славянщина, християнство
Нашата славянщина е дошла от сѣверозапад. Нищо трайно и цѣнно не е дошло от сѣвероизток - нито християнството, нито балканщината ни, нито славяногласието.
▼▼ 5.6. Опорни точки - обща част (.. скрий ги ..) (.. покажи ги там ..) (.. скрий я̨ русофенията ..) .. към началото ..
Българщината, автентичната българщина без русофилска закваска, се състои от три равностойни елемента:Редът, в който ги изброяваме, нѣ̋ма значение.
- християнство (нашата вѣ̋ра)
- славянщина (славяногласие, нашия̌т славянски език)
- балканщина (нашата европейска балканска култура и нашия̌т балкано-славянски език)
Нѣ̋ма друго. Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ, че сме били дошли от сѣвероизток и само натам трѣ̋бва да гледаме и да чакаме нашитѣ по-голѣми братя оттам пак да дойда̨т. И да забравим, че имаме истински братя на югозапад, точно в противната посока. Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ да се откажем от християнството, да загърбим Божия̌т ред и да застроим социализъм-комунизъм-алабализъм. Май сѫ успѣли да ни промия̨т мозъцитѣ.
- християнство, славянщина, балканщина
- християнство, балканщина, славянщина
- славянщина, християнство, балканщина
- славянщина, балканщина, християнство
- балканщина, християнство, славянщина
- балканщина, славянщина, християнство
Нашата славянщина е дошла от сѣверозапад. Нищо трайно и цѣнно не е дошло от сѣвероизток - нито християнството, нито балканщината ни, нито славяногласието.
Явно има хора, които много държа̨т наред с християнството, балканщината и славянщината да включа̨ и четвърта компонента на българщината. Всичкитѣ тѣзи три или четири компоненти сѫ обективно наблюдаеми. Винѫги съм мислѣл, че четвъртата компонента може да се прѣнебрѣгне, да се игнорира, но се намират хора, държащи на нея̨.(.. скрий я̨ русофенията ..) (.. скрий ги опорнитѣ точки ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
Четвъртата компонента ще я̨ нарека̨ русофения (rosophaenia).
Нѣ̋кои държа̨т русофенията да се нареди до християнството, балканщината и славянщината като съставка на българщината.
В какво се изразява русофенията? Да повторя̨, че всички нѣща сѫ обективни, обективно наблюдаеми.
- В политически аспект русофенията се изразява във фактът, че държавата България е създадена от Русия и по случайност е избѣ̋гна̨ла сѫдбата да стане руска губерния, и то само защото западнитѣ страни не сѫ позволили.
- В политически аспект русофенията се изразява и във фактът, че в периодът 1944-1989 България се управляваше от Съвѣтския̌т съюз - СССР управляваше България като своя военна плячка от WW2, като е набирал колаборационисти из мѣстния̌т криминален контингент.
- В етнологичен аспект русофенията се изразява чрѣз русофилията на голѣ̋ма част от българитѣ. От създаването на държавата България в края̌т на 19-ти вѣк до сега винѫги сѫ се намирали българи-русофили, които сѫ прѣдавали българскитѣ интереси, които сѫ се чувствали повече руснаци, отколкото българи.
- Тука е нужно уточнение. "Любовта" на българитѣ-русофили към Русия ни най-малко не е сподѣлена.
- Тука е нужно и допълнение. Русофилията на голѣ̋ма част от българитѣ, напълно неадекватна и несъстоятелна по сѫщността си, срѣща отпор от друга част от българитѣ чрѣз русофобията, сѫщо така неадекватна и несъстоятелна.
- Стигаме до лингвистичния̌т аспект. Тука съм най-компетентен.
- В лингвистичен аспект русофенията се изразява в тоталната русификация на нашия̌т балкано-славянски език. Русификацията е извършена прѣз 19-ти и 20-ти вѣк. Да се борим с езиковата русификация със задна дата би било самоубийствено. Трѣ̋бва да се приеме, че прѣз 19-ти вѣк българския̌т език е напусна̨л Balkansprachbund-ът и е прѣтърпѣ̋л пълно изрусяване. Богатството на днешния̌т ни език до голѣ̋ма степен се дължи на русификацията му.
- Напримѣр, в нашия̌т език старата дума "словѣне" е била забравена и в ново-български е била възприета сѫщата дума, която е била възприета и в руски. И да бѣше само думата "славяни" - такива думи сѫ десетки хиляди.
- Стана̨ дума и за буквитѣ. Практически сега пишем с руската азбука. Единствената ни буква, която не сме я̨ взели от Русия (а от румѫнците) - буквата "Ѫ" - отечественофронтовцитѣ сѫ я̨ отмѣнили прѣз 1945. Сега пишем с чисто руски букви - не ползваме само двѣ тѣхни букви - "Ы" и "Э", от които нѣ̋маме нуђа.
- Да, буквата "Я" е взета от руската азбука, и на практика алтернатива не е имало. Алтернативата е била да се слѣдва сръбския̌т книжовник Вук Караџич, но не знам той да е имал у нас послѣдователи.
- Нѣщо като резюме́: на съврѣменен български език се казва и се пише "славяни". На старо-български език се е казвало и се е пишѣло "словѣне". И какво от това? Много други думи сѫ измѣнили и произношението си, и правописът си, че даже и смисълът си. Напримѣр, трѣ̋бва ли да пишем "блъгаре" вмѣсто "българи", защото на старо-български е било "блъгаре".
►► 5.7. Опорни точки - специална част (.. покажи ги тука ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.7. Опорни точки - специална част (.. скрий ги ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
Тук ще съчетая̨ лингвистиката с историята, за да поставя̨ някои жалони в историята на нашия̌т език. Да повторя̨ - ще става дума за историята на нашия̌т език, а не за историята на нашия̌т народ. За историята на нашия̌т народ вижте по-горѣ Опорни точки - обща част.(.. скрий ги ..) (.. покажи ги там ..) .. към началото ..
- Забиваме жалонът в 5-ти вѣк слѣд Христа.
Нашия̌т език в битността си на славянски език е бил естествения̌т език на европейцитѣ от басейнът на Срѣдния̌т Дунав - там, къдѣто сега е Унгария, плюс нѣ̋кои прилежащи територии от съврѣменнитѣ Словакия, Румѫния, Сърбия, Хърватско, Словѣния, Австрия. Това население е издържа̀ло разбойнически нашествия на хуни, готи, гепиди, авари, това население е издъ̀ржало тѣзи разбойнически армии, това население всичкитѣ ги е асимилирало.
- Забиваме жалонът в 11-ти вѣк слѣд Христа.
Прѣз 11-ти вѣк това население се провалило с асимилацията на маџаритѣ. Защо? Защото маџаритѣ побързали да се покръстя̨т. Ако бяха̨ се забавили с покръстването, и маџаритѣ щѣ̋ха̨ да бѫда̨т асимилирани.
Обаче међу 5-ти и 11-ти вѣк това население излѫчило такава емиграция, в резултат на която славянския̌т език бил разнесен от басейнът на Срѣдния̌т Дунав на огромна територия, от нашето Бѣ̋ло море до сѣверното Бѣ̋ло море.
Докъм 10-ти вѣк славянския̌т език бил един език със своитѣ териториални диалекти. Той обаче не можѣл да запази единството си на огромната територия, която вече бил заел, не можѣл да запази единството си на толкова голѣ̋ма територия без имперска сплав, без мас-медии. След 10-ти вѣк славянския̌т език започна̨л да се рои на отдѣлни славянски езици. Това роене продължило и прѣз слѣдващитѣ вѣкове - прѣз 20-ти вѣк се отроили белоруския̌т и македонския̌т.
- Забиваме жалонът пак в 5-ти вѣк слѣд Христа.
Славянския̌т език се говорѣл на компактна територия на басейнът на Срѣдния̌т Дунав, както бе описано по-горѣ. На тази територия славянския̌т език прѣтърпѣ̋л три прѣобразования - първа палатализация, отваряне на сричката, и втора-трета палатализация. Първата палатализация завършила още прѣди 5-ти вѣк. При другитѣ два процеса - отварянето на сричките и втора-трета палатализация - се наблюдават диалектни различия, което разбира се е нормално.
- Забиваме жалонът в 7-ми вѣк слѣд Христа.
Цариград-Константинопол бил центърът на тогавашния̌т свѣ̋т. Славяногласни мигранти от Срѣдния̌т Дунав дошли насам, към Нашенско, към Балканитѣ, към хинтерландът на Цариград, в търсене на работа и цивилизационни благини. По сѫщите причини, в търсене на работа и цивилизационни благини, в края̌т на 20-ти вѣк стотици хиляди българогласни-славяногласни мигрираха̨ към Чикаго, Ню-Йорк и еЛ-ей.
Миграцията в посока Романия вѣроятно е първата по врѣме миграция на славяногласни. Романия е кратко име за Източната Римска империя, по-точно име от възприетото Византия. Как да е, Романия означава Византия.
- Забиваме жалонът в 8-ми/9-ти вѣк слѣд Христа.
Оформени сѫ два масива от славяногласни. Аз ги наричам "царско славяногласие" и "кралско славяногласие". Това е и най-старото политическо раздѣление на славяногласието.
Царското славяногласие се подвизавало в Романия, т.е. по Нашенско, срѣд поданицитѣ на ромейския̌т цар. Царското славяногласие било занесено в Романия от мигранти, които сѫ срѣд нашитѣ прѣдци. Царското славяногласие дало начало на нашия̌т балкано-славянски български език (и на така нарѣчения̌т македонски jазик, разбира се).
Кралското славяногласие все още живѣѣло в басейнът на Срѣдния̌т Дунав, в родината на славяногласието. Там славяногласнитѣ станали за нѣ̋какво врѣме поданици на Карл Велики и на неговитѣ наслѣдници. Всички останали славянски езици (без балкано-славянския̌т/българския̌т) произлизат от кралското славяногласие. Империята на Карл Велики стимулирала миграцията на славяногласни в посока сѣвер-сѣвероизток-изток с цѣл завладяване на нови територии - Drang nach Osten, Drang nach Norden.
- Забиваме жалонът в 9-ти/10-ти вѣк слѣд Христа.
Всички славяногласни по Нашенско били покръстени, станали християни. В държавата България било прието Богослужение на славянски език, което разпространило славянския̌т език извън крѫговетѣ на потомственитѣ имигранти. Всички възприели мѣстната балканска култура. Съчетанието християнство плюс балканщина плюс славянщина дало начало на нашия̌т съврѣменен етнос, дало началото на българщината.
- Вижте пак Опорни точки - обща част.
►► 5.8. Българитѣ не сѫ славяни по ген (.. покажи тука ..) (.. разгъна̨то ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.8. Българитѣ не сѫ славяни по ген (.. скрий ..) (.. разгъни ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
-
►►
Из дали в даль .. Via Istrum
(.. покажи тук ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
-
▼▼
Из дали в даль .. Via Istrum
(.. скрий ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
Люди же есме
Прѣдставѣте си слѣдната картинка.
Седми или осми вѣк слѣд Христа. По стария̌т римски пѫт Via Istrum два чифта волове тегля̨т двѣ каруци.
В първата се возя̨т куп дѣчурлига, кара я̨ майка им. Втората я̨ кара баба им. На втората сѫ натоварени кокошки в клѣтки, хранителни запаси, сѣмена, рало и други земедѣлски сѣчива, мѣ̋хове с вода.
Стопанинът и голѣмия̌т му син вървя̨т пѣша. Двѣ кучета им помага̨т да карат по пѫтя̌т малко стадо от овцѣ и кози. Крава и теле сѫ вързани за втората кола и я̨ слѣдват.
Прѣдставѣте си, че машина на врѣмето Ви отведе при тѣ̋х. Заслушайте се в разговорът им. Тѣ сѫ славяногласни! Припомняте си знанията по старославянски език и питате: "На какъв език си говорите?". Ще Ви отговоря̨т: "На нашия̌т си". "А какви сте Вие? Словѣне ли сте? Или блъгаре?" - продължавате да питате. "Люди же есме." - ще отговоря̨т.
Пѫтуват хората към ново мѣстожителство с надѣђата за по-добър живот.
Въпросът за произходът на българитѣ никак не ги вълнува.(.. Оригиналния̌т ми текст от август 2011 бѣше на руски - покажи го ..) (.. скрий го коментарът Via Istrum ..)
(.. скрий го текстът на руски ..) (.. скрий го коментарът Via Istrum ..)
Представьте себе следующую картину.
Идет 7-ой или 8-ой век. Из дали в даль по старой римской дороге Via Istrum, две пары волов тащат две телеги. На первой сидят старуха, невеста, трое детей. На второй несколько куриц, запасы пищи и семен, топоры, лопаты, меха воды ... Пешком идут хозяин и его сын. Две собаки им помагают загонять в путь стадо: пять овец, две козы. Корова и два телята следуют телегу, к которой привязаны.
Представьте себе, что машина времени Вас отведет к ним. Заслушаетесь к их разговору. Они же славяногласные. Припоминаете свои знания о старославянском языке и спрашиваeте: "На каком языке разговариваете?". Ответят Вам: "На нашем же". "А кто Вы? Словене?" - опять спрашиваете. "Люди же мы." - ответят.
Едут люди на новое местожительство, надеясь на лучшую жизнь. Дискутируемые здесь и сейчас проблемы их совершенно не волнуют. (.. скрий го текстът на руски ..) (.. скрий го коментарът Via Istrum ..)
-
►►
"Българитѣ не сѫ славяни по ген" ..
(.. покажи тук ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
(.. покажи коментираната статия ..)
-
▼▼
"Българитѣ не сѫ славяни по ген" ..
(.. скрий ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
(.. покажи коментираната статия ..)
"Българитѣ не сѫ славяни по ген".
"Столът не е голѣ̋м на цвѣ̋т".
И двѣтѣ тѣзи твърдения са еднакво неадекватни.
- Столът не е голѣ̋м на цвѣ̋т, понеже "голѣ̋м цвѣ̋т" нѣ̋ма.
- Има бѣ̋л, зелен, червен, син цвѣ̋т, ама голѣ̋м цвѣ̋т нѣ̋ма.
- И в дѣйствителност, столът, на който сега сѣдя̨, е сив на цвѣ̋т и срѣден по размѣр.
- Българитѣ не сѫ славяни по ген, защото славянски ген нѣ̋ма.
- Славяни по ген никъдѣ нѣ̋ма.
- Има славянски език.
- Ние българитѣ сме славяни по език.
По ген сме си балканци, балканџии, или по-наедро казано, срѣдиземноморци и европейци.(.. скрий го коментарът ..)
-
►►
.. стига с тѣзи славянофобски комплекси ..
(.. покажи тук ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
-
▼▼
.. стига с тѣзи славянофобски комплекси ..
(.. скрий ..)
(.. покажи там ..)
(.. или там ..)
Славяногласен по Нашенско означава човѣк с ро̀ден български език.
Славяногласен в Чехия означава човѣк с с ро̀ден чешки език.
..
Не сме били славяни - стига с тѣзи славянофобски комплекси. Хора с такива комплекси приличат на тийнейџъри, дѣто не искат да сѫ синове и дъщери на майка си и на баща си, а не съзнават, че от генитѣ си не мога̨т да избѣ̋гат.
Българщината, автентичната българщина без русофилска закваска, се състои от три равностойни елемента: християнство, балканщина (европейска балканска култура), и славяногласие (славянщина).
Нѣ̋ма друго.
Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ, че сме били дошли от сѣвероизток и само натам трѣ̋бва да гледаме и да чакаме нашитѣ по-голѣми братя оттам пак да дойда̨т.
Ако е имало друго, то е за да ни промие нѣ̋кой мозъцитѣ да се откажем от християнството, да загърбим Божия̌т ред и да застроим социализъм-комунизъм-алабализъм. Май сѫ успѣли да ни промия̨т мозъцитѣ.
Нашата славянщина е дошла от сѣверозапад. Нищо трайно и цѣнно не е дошло от сѣвероизток - нито християнството, нито балканщината ни, нито славяногласието.(.. покажи дискусията тука ..) (.. покажи я̨ там ..) (.. или там ..) (.. скрий го коментарът ..)
(.. скрий я̨ дискусията ..) (.. покажи я̨ там ..) (.. или там ..) (.. скрий го коментарът ..)
- Васил Давидов::2016-12-16 21:06::
Сам казваш, че от гените не може да се избяга. Интересно ми е след като специалистите по генетика твърдят, че няма общо в гените между славяногласните българи и останалите славяногласни, на кое трябва да отдаваме по-голямо значение. Езикът може случайно да се посее сред определени групи хора, но това толкова ли е важно, след като гените са сходни със съвсем други народи, всичките все не-славяногласни?
- Христо Тамарин::2016-12-16 23:08::
Не разбирам много от генетика, но доколкото разбирам, нѣ̋ма понятие какво е това славянски гени, или гени на славяногласни, както казваш ти. В дѣйствителност, всѣ̋ка територия от Европа си има своя специфика на генофондът. И то без връзка с езикът, без корелация с езикът.
- Васил Давидов::2016-12-16 23:13::
Аз още по-малко разбирам, но навсякъде чета как споменатите специалисти боравят с проценти, изразяващи някакви еднаквости или съвпадения в гените, напр. 50% тракийски, 18% славянски и т.н. Нямам представа доколко това е достоверно и какво точно се крие зад него, но и ти си ги виждал такива публикации.
- Христо Тамарин::2016-12-16 23:27::
Празни приказки сѫ.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:02::
Е празни, празни, но като кажат най-изявените ни учени в областта, че генетично приличаме на гърци и италианци, а не на руснаци, турци или чехи, вече не са толкова празни.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:06::
Нашия̌т генофонд, или по-точно генофондът на населението на нашата територия е формиран в основни линии по врѣме на Римската империя. Имало е инфраструктура, имало е свободно движение на стоки и хора из цѣ̋лата територия на империята. Срѣдиземноморска "раса". Или "расата" на сѣверното Срѣдиземноморие. "Раса" не е в биологичен смисъл.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:09::
Това не обяснява защо в следващите 2000 години той не се е променил, след като движенията не са преставали, а нашата територия си е сменяла сайбиите няколко пъти.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:16::
Сигурно се е промѣнял непрѣстанно и много се е промѣнил генофондът. Но слѣд Римската империя винѫги мѣстния̌т генофонд е бивал по-як и е асимилирал пришълцитѣ.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:22::
"Асимилирал е пришълците" означава, че древните народи, ако не са избити до крак, което едва ли някъде се е случвало, си съществуват и сега, макар че много от тях се водят за изчезнали. Всъщност изчезнали са езиците им, които са били замествани с езиците на завоеватели.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:25::
Нѣ̋ма такова нѣщо като "народ". Има население, което в тѣлесата си има нѣ̋какви си гени, но не само гени, а и белтъци, сланини, кокали, и т.н. Нѣ̋ма български или славянски гени, отличими по някакъв особен начин, така както нѣ̋ма и специално отличими български сланини или кокали.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:26::
Така е било във вѣковетѣ прѣди 19-ти.
Сега вѣче има народи. - Васил Давидов::2016-12-17 09:32::
Казах "народ" за краткост. Ставаше въпрос за населението на определена държава, но не империя, говорещо един език, с едни обичаи и традиции, или това, което сега се нарича етнос. Такива държави е имало винаги и винаги е имало народи в тоя смисъл. А през 19 век нищо не се е случило, за да се каже, че народите съществуват от тогава.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:42::
От 19-ти вѣк насетнѣ има народи или етноси по собствени субективни възприятия, което е и съврѣменното понятие. Прѣди народитѣ (етноситѣ) сѫ били плод на обективна класификация. Примѣр: Сега съм българин, защото аз казвам, че съм такъв. Прѣди 19-ти вѣк моитѣ прѣдшественици сѫ били българи, защото сѫ били християни (гяури) и сѫ говорѣли на балкано-славянски (български) език.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:48::
Именно де. Дали ще се употреби "народ" или не, е ясно за какво говорим. Съвкупности от хора с общ език и общи традиции, вкл. и религия. След 19-ти век има такава възможност за самоопределяне, но предишното дефиниране не е отпаднало, а и не са много тия, дето биха казали, че са французи, само защото се възприемат за такива, ако са румънци да речем.
Всъщност спорим ли за нещо? - Христо Тамарин::2016-12-17 09:49::
Това означава, че за по-старото врѣме трѣ̋бва да се разглеђат и анализират поотдѣлно езицитѣ и религиитѣ, и това е напълно достатъчно за врѣмето прѣди 19-ти вѣк.
Не спорим.
- Васил Давидов::2016-12-16 21:06::
- ◄► (.. скрий коментаритѣ за славянския̌т ген на българитѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
►► 5.9. От първо до пето (.. покажи тука ..) (.. разгъна̨то ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.9. От първо до пето (.. скрий ..) (.. свий ..) (.. разгъни ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
-
►►
Първо.
(.. покажи го първото ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Първо.
(.. скрий го първото ..)
.. към началото ..
Понятията "славянски", "индо-европейски", "тюркски" сѫ чисто лингвистични, чисто езиковѣдски. Това сѫ понятия от науката за езицитѣ "лингвистика", а тя е възникна̨ла едва прѣз 19-ти вѣк. Тъй че това сѫ научни понятия от 19-ти вѣк.
Забѣлѣжка: "Славянски" прѣдполага "индо-европейски", разбира се.
Само езикът, който е бил говорен в дадена популация от мина̨лото, може да опрѣдѣли тази популация като "славянска", "индо-европейска", "тюркска". Само езикът, и нищо друго. И тѣзи атрибути - "славянски", "индо-европейски", "тюркски", сѫ атрибути не на популацията, а на нейния̌т език.
Прѣз 19-ти вѣк възникна̨ла науката лингвистика и тя с методитѣ на естественитѣ науки разработила точна генеалогична класификация на естественитѣ езици.
По това врѣме в много други науки ученитѣ само си "чешѣли езицитѣ". В историята напримѣр и досега така правя̨т.
Възникна̨ла практика точната естествено-научна генеалогична класификация на езицитѣ да я̨ прилагат по неправомѣрен и понѣ̋кога прѣстѫпен начин и към други нѣща - към народи, към бит и култура, към гени, към политиката.
А това е осѫдително.(.. скрий го първото ..) (.. скрий ги от първото до петото ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи ги там ..)
-
►►
Второ
(.. покажи го второто ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Второ
(.. скрий го второто ..)
.. към началото ..
Много хора не осъзнават, че међу езицитѣ и генитѣ има голѣ̋ма и сѫществена разлика:
Генитѣ се смѣсват, езицитѣ - не!
Генитѣ се мѣшат, езицитѣ - не!
Това, че не е възможно два (или повече) естествени езика да се смѣся̨т, за да се получи нов език, е основен постулат на историческата лингвистика, аксиома за естественитѣ езици.
Точната естествено-научна генеалогична класификация на езицитѣ се основава на тази аксиома, на този постулат.
Но този постулат - тази аксиома - важи само за езицитѣ, и никак не важи за други нѣща като гени, бит и култура, народностно съзнание.(.. скрий го второто ..) (.. скрий ги от първото до петото ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи ги там ..)
-
►►
Трето.
(.. покажи го третото ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Трето.
(.. скрий го третото ..)
.. към началото ..
Вълкът си е вълк - това е идентификация на неговия̌т биологичен вид. Но той още се класифицира като хищник, още като бозайник, още като гръбначно животно. Гръбначно животно, бозайник, хищник - това сѫ естествено-научнитѣ класификации на вълкът.
Българския̌т език си е български език - това е неговата идентификация. Но освѣн това българския̌т език се класифицира като славянски, а слѣдователно и индо-европейски.
Българския̌т език е славянски на 100%, защото по опрѣдѣление не може един език да е частично славянски - той или е славянски, или не е. Българския̌т език е славянски, румѫнския̌т не е.
Но българския̌т народ да е славянски? Българитѣ да сме славяни? Какво означава това?
Да, българския̌т език е славянски език.
Ако се възприеме опрѣдѣлението, че един народ е славянски (съотвѣтно индо-европеиски или тюркски), когато езикът на този народ е славянски (съотвѣтно индо-европейски или тюркски), то да - в този смисъл българския̌т народ е един славянски народ.
За два славянски народа не може да се каже, че това сѫ два братски народа - това би било перверзия.
Езицитѣ, говорени от два народа, може да сѫ сестрински съгласно с точната естествено-научна генеалогична класификация на езицитѣ, но нѣ̋ма никакви основания тѣзи народи да ги считаме братски. В най-добрия̌т случай тѣ сѫ "баџанашки".(.. скрий го третото ..) (.. скрий ги от първото до петото ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи ги там ..)
-
►►
Четвърто.
(.. покажи го четвъртото ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Четвърто.
(.. скрий го четвъртото ..)
.. към началото ..
Това е извън темата. Ще ми се да илюстрирам поведението на човѣшкитѣ общности.
"Червени боклуци!", "Червени боклуци!" - едната група митингуващи скандира срѣщу другата група митингуващи.
Червенитѣ боклуци сами не се смѣ̋тат за червени боклуци, макар обективно да сѫ такива. Тѣ може би се смѣ̋тат за анти-фашисти, макар че не сѫ такива. Никой не ги нарича анти-фашисти. Зная̨т ги като "червени боклуци".
С врѣмето общността на червенитѣ боклуци се консолидира под лозунгът "Червен боклук - това звучи гордо!".
А дали червенитѣ боклуци от 90-тѣ сѫ сѫщитѣ като сегашнитѣ? Дали е вѣ̋рно, че доста от днешнитѣ червени боклуци прѣз 90-тѣ сѫ скандирали "Червени боклуци!" - "Червени боклуци!" срѣщу тогавашнитѣ червени боклуци?
"Червен боклук - това звучи гордо!"
Историцитѣ, обслужващи митологията на червенитѣ боклуци, намират коренитѣ на названието "червени боклуци" далече назад в мина̨лото, в 60-тѣ години. Тѣ обясняват, че то идвало от червения̌т цвѣ̋т на заставката на официозът "Работническо дѣло" и от името на дългогодишния̌т му главен редактор доблестния̌т Георги Боков - пръв червен боклук, отец-основател на кланът на червенитѣ боклуци, прѣживѣ̋л три прѣврата и пет пленума.
И сега си прѣдставѣте, че цѣ̋лата тази фантасмагория има друг обхват и официален статут.(.. скрий го четвъртото ..) (.. скрий ги от първото до петото ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи ги там ..)
-
►►
Пето.
(.. покажи го петото ..)
.. към началото ..
-
▼▼
Пето.
(.. скрий го петото ..)
.. към началото ..
Принципът за историческия̨т континуум е един от принципитѣ на моитѣ възгледи за мина̨лото.
..
Да се опитам да изложа̨ своята гледна точка.
Ние, българитѣ, сме християнското славяногласно население на нашенската балканска територия, което се самоопрѣдѣля като българи.
Но това е сега.
И забѣлѣжѣте: прѣди "българщината" и независимо от нея̨ сѫществуват християнската религия и балкано-славянския̌т (нашия̌т) език.
Това е толкова важно, че заслужава да се повтори: християнската религия и балкано-славянския̌т (нашия̌т) език сѫществуват отпрѣди "българщината" и независимо от нея̨. Християнската религия може да се описва и изучава без намек за "българщина". Балкано-славянския̌т (нашия̌т) език и той може да се описва и изучава без намек за "българщина".
Ако се абстрахираме от априори сѫществуващитѣ християнска религия и балкано-славянски език, какво остава като съдържание на "българщината"? Остава една дума - думата българи.
С етимологията на тази дума Ви занимавам в отдѣлна глава.
Тука да съобразим още нѣ̋колко нѣща.
Езикът и религията - и двѣтѣ сѫществуват априори, и двѣтѣ едно от друго сѫ независими. Езикът ни може да обслужва и мюсюлмани, и безбожници. Сѫщия̌т език. Религията може да се изповѣ̋два и на български, и на румѫнски и на турски, и на гръцки. Сѫщата религия.
И пак: ако ги махнем религията и езикът, от българщината остава една дума. И може ли една дума да е по-важно за населението (за популацията) от религията и от езикът? Едва ли. Виђаме колко лесно на югозапад от нас се отказаха̨ от тази дума - там друга дума по̀ им хареса и тѣ я̨ открадна̨ха̨ тази друга дума.
И с нѣ̋каква популация от мина̨лото, с която ние, днешнитѣ българи, не сме били сподѣляли нито религия, нито език, и уж сме сподѣляли тази дума българи, какво общо можем да имаме? Почти нищо.
А пък популации от мина̨лото, с които ние, днешнитѣ българи, не сме сподѣляли нито религия, нито език, а сме сподѣляли само тази дума, може да има повече от една-двѣ - такива, че тѣ и помеђу си почти нищо общо нѣ̋мат.(.. скрий го петото ..) (.. скрий ги от първото до петото ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи ги там ..)
- ◄► (.. скрий ги от първото до петото ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) (.. покажи ги там ..) (.. скрий го събраното оттук-оттам ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
►► 5.10. Приказка за цар Петър - най-великия̌т български цар (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.10. Приказка за цар Петър - най-великия̌т български цар (.. скрий ..) (.. покажи там ..)
Ето Ви друга версия на историята за българскитѣ царе Симеон и Петър, този пѫт от гледна точка на Романия.
Романия - така се наричала Римската империя (a.k.a. Ромейска империя, a.k.a. Византия).
Първо за цар Симеон.
И тъй, цар Симеон, третия̌т син на цар Борис (Борис с кръщелно име Михаил), бил християнин по рођение,
роден от баща (новопокръстен) християнин и от майка християнка.
Батковцитѣ му се казвали Владимир (по-голѣмия̌т; чудно име - вѣроятно майка му е била славянка) и Гавриил.
Обучавал се цар Симеон за висш духовник, десетина години прѣкарал в Цариград,
и то точно в периодът на възмѫжаването и осъзнаването на човѣкът.
Тъй като го гласѣли за епископ, замонашил се цар Симеон, докато живѣѣл в Цариград, и приел името Симеон.
СТОП! А какво е било рођеното му име? Ами не знаем. Не знаем бе, хора.
Имайте прѣд вид, че за старата българска история знаем само откѫслечни нѣща. Да приемем, че се казвал Рафаил.
Десетина години прѣкарал Рафаилчо-Симеончо в Цариград-Константинопол.
Замина̨л там на възраст около 13 години, върна̨л се на около 23 години. Учил се за епископ.
Както и всѣки тиинейџър на неговото мѣ̋сто, израсна̨л Рафаилчо-Симеончо като истински ромей.
Усвоил гръцкия̌т език като ро̀ден и вѣроятно се изразявал по-добрѣ на гръцки, отколкото на родния̌т си славянски.
Цариград бил по онова врѣме най-голѣмия̌т град в нашия̌т свѣ̋т, центърът на свѣтът. Близо милион жители.
Дворци, църкви, стадиони, пазари, таверни, бордеи - всичко това Рафаилчо-Симеончо ще да го е опознал.
Цариградски моми почна̨л да задѣ̋ва, в цариградски таверни или в цариградски бордеи се случвало да осъмва.
Е, какво можѣло да се каже за един 23-годишен момък, прѣкарал последнитѣ десетина години от животът си в Цариград?
Ами не половин ромей, както пиша̨т лѣтописитѣ, цѣ̋л ромей ще да е стана̨л Рафаилчо-Симеончо.
Човѣк не помни кога и къдѣ е първо млѣ̋ко засукал, но добрѣ помни кога и къдѣ е първо либе цѣлуна̨л.
И какъв ужас. Трѣ̋бвало да се връща в глухата провинция, нѣ̋къдѣ в Парѝстрио (в Подунавието),
къдѣто баща му "работѣл цар" (в дѣйствителност, архонт или княз). Истински ужас за порасна̨лия̌т Рафаил-Симеон.
Сѫдбата го поставила начело на автономното княжество България - баща му му отстѫпил прѣстолът.
И се видѣ̋л княз Симеон начело на войска, която можѣла да изколи 50000-на ромейска армия.
Ама меракът му бил в Цариград, при тамошнитѣ палати, таверни и бордеи, там къдѣто бил първо либе цѣлуна̨л, там искал той да се върне.
И меракът му бил по-голѣ̋м. Без да изпуска властта над България, искал да стане ромейски цар в Цариград.
Добрѣ знаѣл, че имал нужнитѣ качества за такъв пост, нищо не му липсвало, вѣче имал и собствена армия, способна да изколи 50000-на ромейска армия.
И тъй, като се оказал начело на автономното княжество България и начело на армия, способна да изколи 50000-на ромейска армия,
Симеон рѣшил да се върне в Цариград триумфално, придружен от армията си, и там да бѫде провъзгласен за цар-василевс.
Така се било случвало нѣ̋колко пѫти в историята на Цариград-Константинопол.
Напримѣр великия̌т цар Ираклѝ (приятел с хан Кубрат, вѣроятно митичен) влѣ̋зъл в Цариград начело на войска,
и така бил обявен за цар. Прѣдишния̌т цар Фока бил обезглавен лично от Ираклѝ,
който слѣд горната глава на Фока му отрѣ̋зал и долната. Народът ликувал.
Ей така си прѣдставял и Симеон влизането си в Цариград.
Обявил се княз Симеон за цар. Изисквал от поданицитѣ си елинофони да го величая̨т като василевс,
а от славяногласнитѣ си поданици да го величая̨т като цар.
И събитията ескалирали. Разполагал Симеон с армия, способна да изколи 50000-на ромейска армия, и тази армия взела, че
наистина изклала 50000-на ромейска армия, ама .. ама и ромеитѣ изклали 50000 от армията на Симеон.
Симеон така и не успѣ̋л да влѣзе в Цариград, нито да стане истински цар.
Понеже и според него, и според другитѣ, истинския̌т цар трѣ̋бва да е в Цариград.
И добрѣ е стана̨ло. Ако цар Симеон бѣше стана̨л истински цар,
то щѣше да има българска династия в поредицата ромейски царе-императори (както напримѣр има македонска династия),
но нѣ̋маше да има етнически българи. Е, слѣд хиляда години нѣ̋какъв си Коминтерн можѣше да се сѣти да създаде българска нация,
ама можѣше и да не се сѣти.
Резюме за цар Симеон: Той хем си бил ромей, хем им взел страхът на ромеитѣ. Десетилѣтия наред в цариградскитѣ таверни се говорѣло за него.
Продължавам с другата версия на историята за българскитѣ царе Симеон и Петър от гледна точка на Романия.
Романия - така се наричала Римската империя (a.k.a. Ромейска империя, a.k.a. Византия).
Писах вѣче за цар Симеон.
Резюме за цар Симеон: Той хем си бил ромей, хем им взел страхът на ромеитѣ. Десетилѣтия наред в цариградскитѣ таверни се говорѣло за него.
Сега за цар Петър.
Писах по-горѣ, че за мене цар Петър, наслѣдникът на тронът на цар Симеон, е най-великия̌т срѣд българскитѣ царе.
Това, дѣто Ви го разказвах като приказка, може и да е мит. Сами рѣшѣте. А сега ще почне истинска приказка. Пак сами рѣшѣте дали е мит.
Принцът (Петър, синът на цар Симеон) стана̨л царски зет (оженил се за внучката на ромейския̌т цар)
и получил за зестра половин Романия, къдѣто да царува. Признали го ромеитѣ за цар.
Признали го за съвладѣтел на Романия, за съвладѣтел успоредно на ромейския̌т цар, признали го за истински цар, за ромейски цар,
понеже други царе освен ромейски не се допускало да има.
Разбира се, ромеитѣ били хитри. Изхитрили се да дада̨т за зестра на цар Петър тази част от Романия,
която прѣдцитѣ на цар Петър били вѣче завладѣли. Дали му България.
Мислѣли си ромеитѣ да си прибера̨т зестрата веднага слѣд смъртта на цар Петър.
То така и стана̨ло, ама имало нежелан за ромеитѣ страничен ефект.
Както се казва, човѣк прѣдполага, ама Господ разполага.
Дал Господ дълъг живот на цар Петър. Царувал той в мир 42 години.
Царувал в държава, нарѣчена България. Християнска държава. Със субсидирано от държавата Богослужение на славянски език.
По Божията воля 42 години в мир и с Богослужение на славянски език при царуването на цар Петър.
Прибавѣте и годинитѣ на баща му и на дѣдо му - все християнска държава, нарѣчена България,
със субсидирано от държавата Богослужение на славянски език.
Ефектът бил, че се появил нов европейски етнос - ние.
Под името българи, по религия християни, по език славяни. Ние сме един от най-старитѣ европейски етноси и сме оцѣлѣли и до днес.
Да, успѣли сѫ ромеитѣ да си прибера̨т зестрата, макар че на нѣ̋кои територии се намѣрили голѣмци (Комитопулитѣ) да се съпротивляват.
Но българския̌т етнос вече си сѫществувал и оттогава досега е оцѣлѣ̋л.
(.. скрий я̨ приказката за цар Петър ..)
(.. покажи там ..)
(.. скрий го събраното оттук-оттам ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
►► 5.11. Относно пѣченѣзитѣ - кои сѫ и къдѣ се крия̨т тѣ (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.11. Относно пѣченѣзитѣ - кои сѫ и къдѣ се крия̨т тѣ (.. скрий ..) (.. покажи там ..)
Живѣли били нѣ̋кога си така нарѣченитѣ пра-българи. Във всички български учебници по история за тѣ̋х пише много, прѣдимно измишлıотини.
Не знаем на какъв език сѫ говорѣли така нарѣченитѣ пра-българи.
Не знаем и как тѣ сами себе си сѫ се наричали. Я̀ кутригури, я̀ оногондури, я̀ нѣ̋как си другояче.
Със сигурност, наричали сѫ се "ние" на своя̌т си език, както и ние сега така си се наричаме на нашия̌т си език.
Българи сѫ ги наричали елинофонитѣ, т.е. хората, говорещи на гръцки.
Гръцкия̌т е бил имперския̌т език, гръцкия̌т е бил међународния̌т език на епохата,
и всичко писано по онова врѣме е прѣдимно на гръцки, и
в почти всички стари писания, къдѣто онѣзи така нарѣчени пра-българи уж се споменават, се използва думата българи,
която сѫ я̨ научили от елинофонитѣ.
Нататък. Дошъл 9-ти вѣк слѣд Христа. Послѣ 10-ти вѣк.
Прѣз тѣзи вѣкове 9-ти и 10-ти ромеитѣ си върна̨ли територията,
която онѣзи така нарѣчени пра-българи откѫсна̨ли от империята в края̌т на 7-ми вѣк,
и империята я̨ държала тази територия прѣз слѣдващитѣ два вѣка, до края̌т на 12-ти вѣк.
Цар Борис приел или бил принуден да приеме християнството. Заедно с цѣлия̌т си народ.
Дали наистина Цар Борис e успѣ̋л да покръсти цѣлия̌т си народ?
Как да е. Оттук нататък слѣдва да разглеђаме двѣ нишки в историята: християнска и шаманска.
Християнската нишка е добрѣ позната. С усилията на царетѣ Борис, Симеон, Петър и Василий Българоубиец,
населението на Нашенско било приобщено към ромейската християнска цивилизация и
основната част от това население мина̨ла на славянски език заради литургията на славянски в църквитѣ.
Това население - славяногласни нашенци християни - било нарѣчено българи.
Това сме били ние, нашия̌т български етнос, нашата българска националност - балкански славяногласни християни.
Тогава нашата българска националност се е появила - при царетѣ Борис, Симеон, Петър и Василий Българоубиец.
Ако нѣ̋кои други сѫ били наричани българи прѣди това, това сѫ били други хора.
Други хора, които сѫ били наричани от елинофонитѣ със сѫщата дума българи,
с която елинофонитѣ прѣз слѣдващитѣ вѣкове вече означавали нашата националност и
която дума ние българитѣ сме я̨ прихвана̨ли за свой етноним.
Шаманската нишка се изпуска от историцитѣ.
Прѣсилено е да прѣдполагаме, че прѣз 9-ти вѣк властта в Плиска и Прѣслав е контролирала териториитѣ сѣверно от Дунавът.
И че цар Борис е успѣ̋л да наложи християнството и по териториитѣ сѣверно от Дунавът.
Най-вѣроятно из онѣзи територии сѣверно от Дунавът е било остана̨ло население,
етнически идентично с така нарѣченитѣ пра-българи от 7-ми и 8-ми вѣк,
население, говорещо на непознатия̌т сега нам език на така нарѣченитѣ пра-българи,
непокръстено население, остана̨ло си със шаманизмът, с езичеството.
Елинофонитѣ (говорещитѣ на гръцки) прѣз 7-ми и 8-ми вѣк наричали това население с думата българи.
Но прѣз 10-ти вѣк думата българи вече означавала друго - балкански славяногласни християни.
И нѣ̋мало как прѣз 10-ти и 11-ти вѣк да бѫда̨т наричани онѣзи, на които прѣз 7-ми и 8-ми вѣк било лѣпна̨то името българи.
Е, за тѣзи хора се появила нова дума, с която да бѫда̨т наричани - пѣченѣзи.
Пѣченѣзитѣ били съюзници на царетѣ Симеон и Петър. Все пак, свои хора били.
Прѣз 11-ти вѣк пѣченѣзитѣ попадна̨ли на пѫтя̌т на маџарското нашествие.
Нѣ̋кои се омаџарили, други се куманизирали (проговорили на къпчакски),
трети дошли отсам Дунавът да тѫрся̨т спасение от маџаритѣ.
Тѣзи послѣднитѣ - прѣз 11-ти вѣк - не били разпознати като роднини от мѣстното население - вече християнско и славяногласно,
и били екстерминирани, стана̨ли тѣзи пѣченѣзи обект на геноцид, до крак били избити.
Не се плашѣте, подобни геноциди в историята сѫ ставали много,
и ние сме потомци не на племената, обект на геноцид, не на кланитѣ в геноцидът, а на клалитѣ.
(.. скрий за пѣченѣзитѣ ..)
(.. покажи там ..)
(.. скрий го събраното оттук-оттам ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
►► 5.12. Бѣ̋ло, зелено, червено (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..) .. към началото ..
▼▼ 5.12. Бѣ̋ло, зелено, червено (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..) .. към началото ..
-
- Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
- Поне неявно. Но да я̨ има Македония в контекстът. (.. facebook ..)
- С всички наши балкански сѫсѣди - Сърбия, Румѫния, Турция и Гърция, проблеми вече нѣ̋маме.
- Всичко друго е пито-платено.
- Само проблемът с македониститѣ все още ни души.
- Когато се обсѫђат теми от историята или от езикознанието, нека винѫги Македония да присѫтства в контекстът.
-
- Осъзнайте се, озаптѣте се.
- Нашия̌т народ е стар, за Нашенско той е по-стар от турцитѣ, българския̌т етнос е възникна̨л прѣз 10-ти вѣк, омразата към турцитѣ не е част от нашата национална идентичност. За сравнение: сѣверно-македонския̌т етнос е млад, сто години още нѣ̋ма, и затова омразата към нас е част от тѣ̋хната национална идентичност.
- Умилкването около Русия или пък лаенето против Русия сѫщо така не сѫ част от нашата национална идентичност. Излѣкувайте си ги комплекситѣ, свързани с Русия. Или поне не ги подхранвайте.
- Свързването на Русия и конкретно на руския̌т посланик в Цариград граф Игнатиев със смъртта на Левски е подхранване на русофобски комплекси. Това е толкова тѫпо, понеже не се осъзнава, че така се възвеличава Русия - тя демекь била толкова велика, че можѣла да се мѣси във вѫтрешнитѣ работи и в сѫдебната система на Османската империя.
- Осъзнайте се: Русия и граф Игнатиев нѣ̋мат нищо общо със смъртта на Левски и не мога̨т да имат.
- Левски е човѣк от плът и кръв и не е икона. Левски не може да бѫде икона. Икона напримѣр може да бѫде Свети Иван Рилски.
- Левски е борец за независима българска държава и е отдал животът си в тази борба. За това го тачим.
-
- Култът към Левски в България не го възприемам.
- Патриотизмът не бива да се израђа в религия.
- Да, Левски се е жертвал за България.
- Но за България сѫ се жертвали стотици хиляди.
- И в национално-освободителната борба, и прѣз войнитѣ.
- И на Шипка, и край Драва.
- И на Арабаконак, и в Марсилия.
- За България сѫ се жертвали стотици хиляди. Левски е един от тѣ̋х. И брат му Петър се е жертвал за България, и съратникът му Димитър Общи.
- Всички сѫ достойни за почит.
- Бог да ги прости и да ги удостои с царството небесно.
-
(.. скрий го бѣ̋ло-зелено-червеното ..)
(.. покажи го там ..)
(.. скрий го събраното оттук-оттам ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
►►
5.13. Нима най-близкитѣ сѫ ни най-голѣмитѣ врагове? Май да.
(.. покажи го тука ..)
(.. покажи във facebook
там или
там ..)
(.. скрий го събраното оттук-оттам ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
▼▼ 5.13. Нима най-близкитѣ сѫ ни най-голѣмитѣ врагове? Май да. (.. скрий го ..) (.. покажи във facebook там или там ..) .. към началото ..
- Откѫс от публикация на Ivan Delcheff във facebook:
(.. вижте
там или
там ..)
В хилядолѣтната българска история от основополагането на държавата до учрѣдяването на българската екзархия главен враг на българитѣ сѫ ромѣитѣ, най-напрѣд като Византийска империя, а по-късно като Вселенска патриаршия. В този многовѣковен конфликт, в който прѣобладават пораженията, има и знакови за българитѣ побѣди.
- Спомнѣте си кoe трѣ̋бва винѫги да присѫтства в контекстът.
За кое никога не бива да забравяме.- Ако не си спомняте, върнѣте се да прочетете.
- И сега да дадем думата не на пловдивчанинът Ivan Delcheff, когото цитирах, а на въображаем *Иван Делчески от бѫдещето:
В хилядолѣтната македонска история от xxxxxxxxxx до ..xxxxxxxxxx главен враг на македонцитѣ сѫ бугаритѣ, най-напрѣд като татарско племе, а по-късно като путинофилско блато. В този многовѣковен конфликт прѣобладават знакови за македонцитѣ побѣди, но има и поражения.
- Никой не се интересува от истината за произходът на етносът - българския̌т или сѣверно-македонския̌т.
- Всѣки иска да се разграничи.
- "А бащиното имане да се подѣли."
- А голата истина е тази:
- Не сме нищо друго освѣн славяногласни ромѣи.
- (.. скрий го подраздѣлът ..) (.. покажи във facebook там или там ..) (.. скрий го събраното оттук-оттам ..) (.. свий го ..) (.. разгъни го ..) .. към началото ..
(.. скрий го събраното оттук-оттам ..)
(.. свий го ..)
(.. разгъни го ..)
.. към началото ..
►► 6. Заключение (.. покажи го заключението ..) .. към началото ..
▼▼ 6. Заключение (.. скрий го заключението ..) .. към началото ..
- (.. скрий го заключението ..) .. към началото ..
►► 7. Прѣпратки (references) (.. покажи ги ..) .. към началото ..
▼▼ 7. Прѣпратки (references) (.. скрий ги ..) .. към началото ..
- Мои публикации:
- christotamarin.blog: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
- Относно значението на принципът за континуитетът в историята
- Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
- Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
- The CV of Slavophonia
- Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
- Аксиомата за естественитѣ езици
- Апология на българския̌т и међународния̌т автохтонизъм
- Славянка ли е била робинята Изаура?
- Бѣлѣжки по писмото на Нѣ̋кшу от Дългополе
- Само Левски!
- Разходки по хребетитѣ на врѣмето
- Робство за начинаещи: 50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години
- Бесѣди против "триђипроклетата и богоомразна" богомилска ерес и против дръвникопоклонничеството, към което тя води
- [Draft] Сѣверно сияние огрѣ̋ва дрѣвна Тракия
- [Draft] Тюрлю гювеч от приглушени футболни страсти
- Други публикации:
- ГИБИ, т.1 (Гръцки Извори за Българската История)
- ГИБИ, т.2
- ГИБИ, т.3
- ГИБИ, т.4
- ГИБИ, т.5
- ГИБИ, т.6
- ГИБИ, т.7
- ГИБИ, т.8
- ГИБИ, т.9, ч.1
- ГИБИ, т.9, ч.2
- ГИБИ, т.10
- ГИБИ, т.11
- ЛИБИ, т.1 (Латински Извори за Българската История)
- ЛИБИ, т.2
- ЛИБИ, т.3
- ЛИБИ, т.4
- ЛИБИ, т.5
- Погледъ врьхъ происхожданье-то на блъгарскıи народъ и начало-то на блъгарска-та исторıя, отъ М.Дринова, Пловдивъ, Русчукъ, Велесъ, 1869
- (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..) .. към началото ..
►► 8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. покажи ги коментаритѣ ..) (.. разгъна̨ти ..) .. към началото ..
▼▼ 8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As) (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
-
►►
::christo.tamarin, 2021-11-22 11:43:: Относно един филтър, прѣз който българския̌т народ е мина̨л.
(.. покажи го тука ..)
(.. покажи го там ..)
.. към началото ..
-
▼▼
::christo.tamarin, 2021-11-22 11:43:: Относно един филтър, прѣз който българския̌т народ е мина̨л.
(.. скрий го ..)
(.. покажи го там ..)
.. към началото ..
Това, дето ще го напиша̨, не е етногенезата на българския̌т народ. За етногенезата съм писал достатъчно, тя е ясна: нашия̌т български народ е ВЪЗНИКНА̨Л - появил се е, когато
{1} на Нашенската територия - сѣверно от Цариград и Солун,
{2} славяногласието се е съчетало - славянския̌т език се е комбинирал със
{3} Християнството.
Историята обаче е наложила българския̌т народ да мине прѣз филтър. Индоктринирания̌т в училище исторически разказ обича да нарича този филтър "рѣ̋зане на стърчащитѣ глави".
Историческата дѣйствителност е била по-проста и по-прозаична. Тука по Нашенско се установила властта на ислямът. Мюсюлманитѣ - изповѣ̋дващитѣ ислямът - имали привилегии - ползвали икономически благини - по-малък данък и дѣ̋л от военната плячка. Адаптивнитѣ хора - опортюниститѣ - нѣ̋мали никакъв проблем да приема̨т ислямът и да стана̨т мюсюлмани. Ако всички наши сънародници бѣ̋ха̨ адаптивни, българската народност нѣ̋маше да оцѣлѣе. Българската народност е оцѣлѣ̋ла заради "инатлиитѣ". Тѣ сѫ я̨ прѣкарали прѣз филтърът на историята.
Нѣ̋ма пък!
Искам си СОЦът!
Искам си дѣ̋да Ивана! -
►►
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Два текста на Александър Стоянов.
(.. покажи ги ..)
(.. и двата ..)
(.. с мои коментари ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Два текста на Александър Стоянов.
(.. скрий ги ..)
(.. свий ги ..)
(.. разгъни ги ..)
Тѣзи два текста на Александър Стоянов, публикувани във facebook, ме подтикна̨ха̨ да стартирам проектът си за този документ: "Относно произходът на българския̌т етнос".
Все още е чернова, Still Draft version.- ►► ::aleksandar.stoyanov, 2022-07-06 17:46:: Какъв е произходът на българитѣ? (.. покажи го тука ..) (.. с мой коментар ..) (.. покажи го там ..)
-
▼▼
::aleksandar.stoyanov, 2022-07-06 17:46:: Какъв е произходът на българитѣ?
(.. скрий го ..)
(.. свий го ..)
(.. покажи го там ..)
Една от голѣмитѣ драми в българската историческа памет е въпросът "Какъв е произходът на българитѣ?".
Теории има всѣ̋какви - от mainstream като тюркската и индоевропейската, до такива, свързани с космически кораби и међузвѣздни портали.
Има обаче един прост отговор, който всѣки, имащ базова идея (10-ти клас) какво прѣдставлява срѣдновѣковното общество, би слѣдвало да разбира и приема - "Нѣ̋ма значение какъв е".
Прѣз Срѣднитѣ вѣкове идеитѣ за общност се базират на сподѣлен административен език, религия, закони и признаването на единна политическа власт. Нѣща като етнически произход и дори етнически език сѫ несѫществени.
Така че какви са били българитѣ и от къдѣ сѫ дошли може и никога да не разберем със сигурност, но това всѫщност не е важно.
Важното е, че са живѣѣли в Европа поне 60 години прѣди идването на хунитѣ, имали сѫ своя степна конфедерация (даже нѣ̋колко) и сѫ промѣнили историята на Европа и Свѣтът, биейки, раздавайки писменост и покръствайки.►► .. покажи мой коментар .. (.. скрий го коментарът на Александър Стоянов ..)
▼▼ .. скрий го моя̌т коментар .. (.. скрий го коментарът на Александър Стоянов ..)
- С голѣ̋ма част от текстът - с подчертаното в bold, съм напълно съгласен. Но в остана̨лото се разминаваме.
- Първо, като че ли авторът прѣдполага сѫществуването на нашия̌т етнос от памтивѣка̌. Щом не сме мѣстни, значи от нѣ̋къдѣ трѣ̋бва да сме дошли. Авторът май не допуска възможността нашия̌т етнос да е възникна̨л тука.
- Авторът прѣдполага, че живѣлитѣ в Европа поне 60 години прѣди идването на хунитѣ и покръствалитѣ сѫ едни и сѫщи хора.
- Авторът допуска приемственост с лека рѫка.
- Но нѣ̋ма какво да споря̨ точно с Александър Стоянов, слѣд като това е официалната гледна точка.
- Прѣд очитѣ ни в послѣднитѣ десетилѣтия на югоизток от нас възниква нов етнос. И той се мисли за много много стар. И тѣ с лека рѫка прѣдполагат приемственост от Александър Велики.
- (.. скрий го моя̌т коментар ..) (.. скрий го коментарът на Александър Стоянов ..)
- ►► ::aleksandar.stoyanov, 2022-07-07 06:52:: Отново по темата за произходът на българитѣ. (.. покажи го тука ..) (.. с мой коментар ..) (.. покажи го там ..)
-
▼▼
::aleksandar.stoyanov, 2022-07-07 06:52:: Отново по темата за произходът на българитѣ.
(.. скрий го ..)
(.. свий го ..)
(.. покажи го там ..)
Вмѣсто да се мѫчим с нѣща като "тюрки" и "индоевропейци", които не сѫ сѫществували като понятия прѣз III-IV вѣк, далеч по-сигурно е да се заложи на науката.
Чрез маркеритѣ на Y хромозомитѣ може най-лесно да се установи физическото родство и произход на опрѣдѣлени групи хора. По-долу виђате разбивка на това как се промѣня генетичния̌т фонд на Балканитѣ међу Срѣднокаменната епоха и 1500 г. слѣд Христа.
Ако ви е любопитно, потѫрсѣте отдѣлните маркери в Мрѣжата и вижте в кои части на свѣтът сѫ разпространени хората, които сѫ тѣхни носители.►► .. покажи мой коментар ..
▼▼ .. скрий го моя̌т коментар ..
- Нѣща като "тюрки" и "индоевропейци" сѫ научни понятия, възникна̨ли прѣз 19-ти вѣк. Това сѫ научни понятия от науката лингвистика.
- Смѣя̨ да прѣдположа, че науката лингвистика е по-развита от науката генетика. Втората е от 20-ти вѣк и е имала по-малко врѣме да се развива.
- Научни понятия от лингвистиката, от науката за езицитѣ, такива като като "тюрки", "индоевропейци" или "славяни", да се използват извън лингвистиката - в политиката, в историята, и т.н., е нелѣпо, неадекватно, осѫдително и понѣ̋кога дори прѣстѫпно. Най-малкото, това е злоупотрѣба.
- Маркеритѣ на Y-хромозомата може би най-лесно се изслѣдват, но значението на всѣ̋ка една от остана̨литѣ хромозоми или на митохондриалната ДНК е съпоставимо със значението на Y-хромозомата.
- Напримѣр, данни, подобни на показанитѣ за Y-хромозомата, но по женска линия - по митохондриалната ДНК, мога̨т да дада̨т друга картинка.
- Оставам скептичен за даннитѣ от генетиката.
- Съврѣменнитѣ държавни граници изкривяват картината.
- Скорошнитѣ миграции на населението, огромни по мащаб, сѫщо така изкривяват картината.
- Съмнителна е прѣдставителността на статистическитѣ извадки.
- Да не дава Господ злоупотрѣбата с генетиката в историята и политиката да не се изроди.
- Според мене, даннитѣ от генетиката ще покажа̨т това, до което мога̨т да доведа̨т общи съображения.
- Нашенския̨т генофонд е бил формиран по врѣмето на Римската империя, когато тука дошла цивилизацията със своята инфраструктура.
- Нашенския̨т генофонд е подобен на този в сѫсѣднитѣ страни и подобен на този от Сѣверното Срѣдиземноморие.
- Напримѣр, сигурен съм, че ще се намѣри 7-милионна извадка от наслението на Република Турция, която има идентичен генофонд със този на 7-тѣ милиона българи.
- (.. скрий го моя̌т коментар ..)
►► .. .. покажи я̨ картинката .. (.. скрий го коментарът на Александър Стоянов ..)
▼▼ .. .. скрий я̨ картинката .. (.. скрий го коментарът на Александър Стоянов ..)
скрий я̨ картинката ..
(.. скрий го коментарът на Александър Стоянов ..)
- ◄►
(.. Петър Дочев ..)
Националистичната трактовка за тотално автентично самодостатъчно развитие на българското общество е чудовищно извращение на истината. -
►►
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Работата по тази публикация е замразена.
(.. покажи ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Работата по тази публикация е замразена.
(.. скрий ..)
- От оформенитѣ според шаблонът раздѣли:
- заключението остава засега празно,
- а раздѣлът за прѣпраткитѣ може да се смѣ̋та за готов.
- Завършени сѫ раздѣлитѣ:
- Общата структура на документът не е още опрѣдѣлена.
- В раздѣлът събрано оттук-оттам
сѫ нахвърляне разни текстове, но мѣ̋стото на всѣки от тѣ̋х в структурата на документът остава неясно.
- Този раздѣл може да се допълва с нови текстове, без да се счита, че документът е размразен.
- Защото работата по този документ е замразена.
- Въпрѣки това, прѣдложения, забѣлѣжки и коментари се приемат с благодарност.
- (.. скрий го коментарът ..)
- От оформенитѣ според шаблонът раздѣли:
- ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
(.. pokaži vsičko ..) (.. svij&skrij vsičko ..) .. to the bottom ..
[Draft] Otnosno proizxodut na bulgarskiut etnos
In development: v proces na razrabotka
- 1. Preambÿl: obq razdel
- 2. Prerequisite/Predpostavki: predi da produlžite
- 3. Etimologia (proizxod) na etnonimut "bulgari"
- 4. Bulgarqinata i pra-bulgarqinata
- 5. Subrano ottyk-ottam
- 5.1. Po sledite na mitoxondrialnata mi DNK
- 5.2. Po sledite na moäta Y-xromozoma
- 5.3. Meǧy Y-xromozomata i mitoxondrialnata DNK
- 5.4. Molitva za dyšite na stotinata mi predci ot 9-ti vek
- 5.5. Zaklÿčitelna beležka i dva vuprosa za prepitvane
- 5.6. Oporni točki - obqa čast
- 5.7. Oporni točki - specialna čast
- 5.8. Bulgarite ne su slaväni po gen
- 5.9. Ot purvo do peto
- 5.10. Prikazka za car Petur - naj-velikiut bulgarski car
- 5.11. Otnosno pečenezite - koi su i kude se kriut te
- 5.12. Be̋lo, zeleno, červeno
- 5.13. Nima naj-blizkite su ni naj-golemite vragove? Maj da.
- 6. Zaklÿčenie
- 7. Prepratki (references)
- 8. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)
►► 1. Preambÿl: obq razdel (.. pokaži go preambÿlut ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 1. Preambÿl: obq razdel (.. skrij go preambÿlut ..) .. kum načaloto ..
-
Za da se izäsni proizxodut na nas bulgarskiut etnos, zadulžitelno tre̋bva da se otgovori na trite prosti vuprosa
koga, kude, kak.
- Koga?
Po vremeto na naj-velikiut bulgarski Sveti Car Petur, kakto i na slavniut my baqa Car Simeon, i na de̋do my Pokrustitelüt Sveti Car Boris.
Deseti vek sled Xrista.
- Tozi, kojto naistina iska da si izäsni našiut proizxod, tre̋bva da osuznae, če otgovaräjki na vuprosut koga, opredeläme koga našiut bulgarski etnos e vuzniknul ili koga našata bulgarska narodnost e vuzniknula. Deseti vek sled Xrista: togava e vuzniknul našiut bulgarski etnos i toj ne može da se otuǧestvi s niqo suqestvyvalo predi tova. Za nikoj suqestvyval predi tova etnos ne može da se kaže, če izce̋lo se e vle̋l v novo-vuzniknuliut bulgarski etnos.
- Kude? Tyka po Našensko. V Bulgaria, Makedonia, i ne̋koi drygi priležaqi teritorii. Otgovorut na vuprosut koga, po vremeto na bulgarskiut Car Petur, opredelä i kude - v carstvoto na bulgarskiut Car Petur.
- Kak? Kato su se sučetali po Našensko slavänoglasieto i xristianstvoto.
- Koga?
Po vremeto na naj-velikiut bulgarski Sveti Car Petur, kakto i na slavniut my baqa Car Simeon, i na de̋do my Pokrustitelüt Sveti Car Boris.
Deseti vek sled Xrista.
- Izvodi:
- Oqe pri vuznikvaneto si našiut suvremenen bulgarski etnos e bil xristianski. A vuznikvaneto my e stanulo prez 10-ti vek sled Xrista.
- Oqe pri vuznikvaneto si našiut suvremenen bulgarski etnos e bil slavänoglasen. A vuznikvaneto my e stanulo prez 10-ti vek sled Xrista.
- Našiut suvremenen bulgarski etnos e vuzniknul kato evropejski xristianski etnos prez 10-ti vek sled Xrista.
- Malko ot suvremennite evropejski etnosi su po-stari ot našiut, malko ot te̋x su vuzniknuli predi 10-ti vek.
- Našiut suvremenen bulgarski etnos e naj-stariut slavänoglasen xristianski etnos.
- Našiut bulgarski etnos ne̋ma rodninski etnosi, poneže toj e vuzniknul, toj ne̋ma etnosi-roditeli, sledovatelno ne̋ma i bratski ili sestrinski etnosi. V častnost, toj ne̋ma rodnini nito v Kavkaz, nito po Volga, nito iz prostorite na Azia.
- Imajte pred vid, če slavänoglasieto zadava rodninstvo meǧy ezicite, a ne meǧy etnosite.
- Tova e moäta gledna točka.
- Drygi gledni točki:
- Mnozina se priduržat kum nelepi izmislici za po-dreven proizxod na bulgarskiut etnos.
- Ne može našiut etnos da proizxoǧa ot po-stari etnosi, koito nito su xristianski, nito su slavänoglasni.
- Dori ne̋koi ot te̋x da su bili spomenavani s imeto bulgari.
- S poveče osnovania e glednata točka, če suvremenniut bulgarski etnos v vuzniknul prez 19-ti vek. Tä e svurzana s ävlenieto rysofenia, na koeto e posveten podrazdel.
- Mnozina se priduržat kum nelepi izmislici za po-dreven proizxod na bulgarskiut etnos.
- (.. skrij go preambÿlut ..) .. kum načaloto ..
►► 2. Prerequisite/Predpostavki: predi da produlžite (.. pokaži ..) (.. razgunuto ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 2. Prerequisite/Predpostavki: predi da produlžite (.. skrij ..) (.. svij ..) (.. razguni ..) .. kum načaloto ..
►► 2.1. Principi na moite vuzgledi za minuloto (.. pokaži ..) (.. razgunuto ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 2.1. Principi na moite vuzgledi za minuloto (.. skrij ..) (.. svij ..) (.. razguni ..)
-
►►
Principi na moite vuzgledi za minuloto
(.. pokaži otkusi tyka ..)
(.. pokaži go tekstut tam ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Principi na moite vuzgledi za minuloto
(.. skrij otkusite ..)
(.. pokaži go tekstut tam ..)
.. kum načaloto ..
I naj-važnoto: nie, bulgarite, sme naj-obiknoveni i naj-normalni evropejci. Ne sme izklÿčitelni, extraordinary, ili puk extra-terrestrian, pazi Bože.. Suqite sme si kato drygite balkanski narodi, dosyq sme kato te̋x, te s niqo ne ni prevuzxoǧat, nito puk nie te̋x s neqo gi prevuzxoǧame.
Vtoro sledstvie ot principite na Eklesiasta:
Toz, kojto ne razbira nastoäqeto, toj ne može da razbere i minuloto.
Ako ne razbirame nastoäqeto, koeto se razviva pred očite ni, kak možem da se nade̋vame, če qe možem da razberem minuloto, koeto otdavna e murtvo i ne reagira na našite vuprosi i na našite dejstvia?Povečeto subitia su slyčajni i skyčni.
Teče, vsičko teče, vremeto ne̋ma bre̋g i ni vleče. Ne̋ma kak. (M.Baševa)
Vremeto si teče i istoričeskite subitia izblednävat.
Platnata na otdalečavaqite se kum minuloto subitia čeznut zad xorizontut.
Kolkoto po-daleče nazad v minuloto e dadeno subitie, tolkova po-malko i po-niqožno e značenieto my točno za nas sega.
Našiut (ili Vašiut, na Vas mladite) 21-vi vek e plod na našiut 20-ti vek, predi vsičko. Da, 20-ti vek e plod na 19-ti vek, no subitiata ot 20-ti vek naj-često zasenčvat, skrivat, dori otmenät subitiata ot prednite vekove.
V častnost, subitiata otpredi xilädoletia imat niqožno značenie točno za nas sega. Niqožno. Nikakvo.Da, Rimskata imperia ima ogromno značenie za nas, no samo zaqoto sme i dokolkoto sme sredizemnomorci i evropejci. Ne i specialno za nas bulgarite.
V tozi dyx, taka narečenoto "tyrsko robstvo" ima značenie za nas, no samo zaqoto sme balkanski xristiani i dokolkoto sme xristiani.
Našiut 20-ti vek praktičeski e zaličil vsički posledici ot taka narečenoto "tyrsko robstvo". Ostanuli su samo posledici ot subitieto, narečeno "Osvoboǧenie na Bulgaria", koeto e ot 19-ti vek. Predypreǧavam Vi, če tozi ili sledvaqiut vek mogut i te̋x da zaličut.
Sled kato istoričeskite subitia ot po-dalečnoto minulo imat sega za nas niqožno značenie, stryva li si izobqo da izyčavame istoria?
- Da. Za da zadovolim lÿbopitstvoto si. Da tursim obäsnenia črez analiz na subitiata. Da si izvličame poyki, za da ne povtaräme greški.
- I ne. Ne za da si tursim opravdania v minuloto za dnešnite si nesreti. Ne za da si go lekyvame kompleksut za malocennost s razkazi za slavno minulo.
(.. skrij gi otkusite ..) (.. pokaži go tekstut tam ..) (.. skrij mi gi principite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Supostavka meǧy akademičnata istoria i čalga-istoriata
(.. pokaži ü ..)
(.. pokaži ü tam ..)
(.. ili tam ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Supostavka meǧy akademičnata istoria i čalga-istoriata
(.. skrij ü ..)
(.. pokaži ü tam ..)
(.. ili tam ..)
.. kum načaloto ..
Obiknoveno akademičnite istorici (ne prinadležu kum te̋x) su počitateli na klasičeskata akademična istoria i se vuzmyqavat ot čalga-istoriata.
Ot edna strana, kakto v myzikata, taka i v istoriata, klasikata e za malcina aristokrati, dokato prostolÿdieto se razvliča s čalgata.
Ama ot dryga strana, kakto klasikata, taka i čalgata, su vse myzika. A puk myzikata e sybektivno vuzpriatie. V prirodata gospodstva ne myzikata, a šymut.
Tova, koeto dejstvitelno se e slyčvalo, ne e točno tova, koeto zvyči v istoričeskata klasika, oqe po-malko tova, za koeto čalgata vurti zadnici.
Tova, koeto dejstvitelno se e slyčvalo, su raznoobraznite šymove. Da, može da se podočye v šymovete neqo podobno na myzika, naprimer peeneto na ptičkite. Ama preobladavat šymovete: šymut ot priboüt na vulnite, šymut ot vodopadut, laüt na kyčetata, voüt na vulcite, revut na luvut, pisukut na rodilkata, ple̋sukut na kamšikut, i naj-veče "grači garga grozno zloveqo" - tova e, koeto se e slyčvalo.
"Garga grači grozno zloveqo" nad trypovete na minuloto.
"Garga grači grozno zloveqo" - taka s fanfari minuloto nezapomneno biva izpraqano v nebitieto.
Principite na moite vuzgledi za minuloto: za skykata v istoriata. (.. skrij ü supostavkata ..) (.. pokaži ü tam ..) (.. ili tam ..) - ◄► (.. skrij mi gi principite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. skrij gi predpostavkite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
►► 2.2. Koe tre̋bva vinugi da prisutstva v kontekstut? (.. pokaži ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 2.2. Makedonia - tä tre̋bva vinugi da prisutstva v kontekstut (.. skrij ü Makedonia ot ekranut, no ne i ot kontekstut ..)
- Kogato se obsuǧat temi ot istoriata ili ot ezikoznanieto, neka vinugi Makedonia da prisutstva v kontekstut.
- Pone neävno. No da ü ima Makedonia v kontekstut. (.. facebook ..)
- S vsički naši balkanski susedi - Surbia, Rymunia, Tyrcia i Gurcia, problemi veče ne̋mame.
- Vsičko drygo e pito-plateno.
- Samo problemut s makedonistite vse oqe ni dyši.
- I vuv vruzka s nastoäqata tema - etnogenezata na na nas, bulgarite:
- Imajte pred vid etnogenezata na makedoncite, koäto se e razvila bykvalno pred očite ni.
- I našata etnogeneza tre̋bva da bude obäsnena s konkreten moment ot istoriata.
- Nikoj etnos ne e specialno suzdaden ot Bog ili ot biologičnata evolÿcia.
- Vseki etnos si ima načalo. Povečeto imat i kraj.
-
(.. skrij ü Makedonia ot ekranut, no ne i ot kontekstut ..)
(.. skrij gi predpostavkite ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
.. kum načaloto ..
►► 2.3. Slavänqinata kato predpostavka (.. pokaži ..) (.. razgunuto ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 2.3. Slavänqinata kato predpostavka (.. skrij ü slavänqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..)
-
►►
Slavänqinata e ezik i samo ezik
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Slavänqinata e ezik i samo ezik
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Izvun ezikut niqo slavänsko ne može da bude identificirano
- "Slavänski" i v častnost "pra-slavänski" su lingvistični - ezikovedski - termini. Te ne mogut da se otnasät za drygo, osven za ezikut. Niqo drygo slavänsko ne e imalo i ne̋ma na svetut osven slavänskiut ezik. Materialna kyltyra ili rasovi belezi su nerelevantni kum (ne mogut da imat neqo obqo sus) tezi termini.
- Da, ima slavänska beseda - kogato besedvaqite govorüt na ne̋koj slavänski ezik.
- No slavänska dyša ne̋ma. Slavänska kruv ne̋ma. Slavänska rasa ne̋ma. Slavänski geni ne̋ma.
- Dymata slaväni vinugi i vse̋koga e označavala xora, govoreqi na slavänski ezik. Ako nie bulgarite sme slaväni, tova označava samo tova, če našiut bulgarski ezik e slavänski.
- Izvun ezikut niqo slavänsko ne može da bude identificirano.
- Kakvo predstavläva slavänqinata? Ezik e.
- Dopredi 11 veka e suqestvyval obq staroslavänski ezik, OCS*, OldCommonSlavic. Možem da go narečem prosto slavänski ezik, ako dopulnitelno označim istoričeskoto vreme: naprimer "slavänskiut ezik ot 9-ti vek sled Xrista".
- Togava - 9-ti vek sled Xrista - e imalo samo edin slavänski ezik, kojto e predšestvenik na ne̋kolko suvremenni slavänski ezici, meǧy koito e i našiut bulgarski ezik.
- S drygi dymi, suvremennite slavänski ezici ezici su potomci na obqiut staroslavänski ezik, na OCS*.
- Predi 7-mi vek sled Xrista tozi ezik se e govorel na kompaktna teritoria - rodinata na slavänqinata, rodinata na slavänoglasieto. Tä zaemala teritoriata na dnešna Yngaria i ne̋koi priležaqi teritorii.
- Sled 7-mi vek migranti raznesli slavänskiut ezik na mnogo po-obširni teritorii. Po Našensko toj - našiut ezik - došul togava, prez 7-mi vek.
- Vseki ezik e v neprestanna prome̋na, a na različnite teritorii slavänskiut ezik se promenäl različno. Taka s tečenie na vremeto se oformili ne̋kolko slavänski ezika, meǧy koito e i našiut.
- Razpadut na obqiu staroslavänski ezik na otdelni slavänski ezici (the split of OCS* into different Slavic languages) go datiram v 11-ti vek - togava, kogato max̌arskiut ezik došul i se nastanil v rodinata na slavänoglasieto.
- Slavänqinata e samo ezik, no bulgarqinata ne e samo ezik.
- Razbira se, bulgarqinata vklÿčva našiut bulgarski ezik, kojto e slavänski ezik.
- Rzgleǧana kato ezik, bulgarqinata e prevupluqenie na slavänqinata na našenskata teritoria.
- Obače bulgarqinata ne e samo ezik. Tä e neqo poveče.
- Vpročem, balkanqinata suqo taka ima ezikova sustavka, narečena Balkansprachbund. No balkanqinata e neqo poveče ot Balkansprachbund-ut.
- (.. skrij ..) (.. skrij ü slavänqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Izvun ezikut niqo slavänsko ne može da bude identificirano
-
►►
Slavänqinata e predpostavena
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Slavänqinata e predpostavena
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Kakto pisax po-gore, slavänqinata e ezik i samo ezik.
- Tä e estestven ezik.
- I kato estestven ezik slavänqinata se izyčava s obektivni točni metodi, kakvito se prilagat v estestvenite nayki.
- Pri izyčavaneto na slavänqinata ne̋ma me̋sto za:
- sybektivizum
- emocii
- suobraženia, svurzani s ponätiata etnos i nacia
- suobraženia, svurzani s bulgarskiut etnos, v častnost
- Ezikut se e poävil po estestven put.
- Toj suqestvyva nezavisimo ot etnosut.
- Toj suqestvyva otpredi etnosut.
- Slavänqinata se e poävila po estestven put.
- Tä suqestvyva otpredi bulgarskiut etnos.
- Tä suqestvyva nezavisimo ot bulgarskiut etnos.
- Tä suqestvyva nezavisimo ot našiut bulgarskiut ezik.
- Taka kakto majka mi se e rodila otpredi mene i nezavisimo ot mene.
- Slavänqinata suqestvyva otpredi bulgarqinata.
- Tä suqestvyva nezavisimo ot bulgarqinata.
- V rezÿmé:
- Slavänqinata e predpostavka za bulgarqinata.
- Kato zabeležka:
- Sigyrno e, če spomenavanite v istoriata taka narečeni traki ne su govoreli na slavänski ili na pra-slavänski ezik.
- Sigyrno e, če našiut ezik e donesen po Našensko prez 7-mi vek otkum severozapad.
- Kogato našiut ezik prez 7-mi vek došul po Našensko, toj ne zavaril tyka nikakuv "trakijski" ezik.
- Kogato našiut ezik prez 7-mi vek došul po Našensko, toj zavaril tyka samo grucki dialekti i vlaški dialekti.
- "Slavänstvoto i pravoslavieto su dve ovči koži vurxy gurbut na edin xitur vulk" -
- taka piše Ävorov za Rysia v predgovorut kum biografiata na Goce Delčev.
- Obače i slavänstvoto i pravoslavieto su predpostavki.
- Ne̋ma zaradi Rysia da zarežem pravoslavieto i da stanem katolici ili mÿsÿlmani.
- Ne̋ma zaradi Rysia da si go smenim ezikut.
- Slavänqinata i pravoslavieto su predpostavki - ne možem da izbe̋game ot te̋x.
- Puk i zaqo da go pravim?
- Sestrinski na našiut ezik su ne samo ryskiut, no i ykrainskiut, i polskiut, i srubskiut.
- I pri drygi narodi, ne samo pri rysnacite, mnozinstvoto izpove̋dva suqata pravoslavna ve̋ra: gurci, rymunci, gryzinci.
- Trebva obače da se otturvem ot rysofilite sred bulgarite.
- I tova qe e dostatučno.
- Bez rysofilite sred bulgarite Rysia izobqo ne e strašna.
- Može i da ne xaresvame slavänqinata ili puk pravoslavnoto Xristianstvo,
- no te su predpostavki na bulgarqinata
- i se nalaga da gi priemem
- vuv vidut im, v kojto te suqestvyvat.
- (.. skrij ..) (.. skrij ü slavänqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Kakto pisax po-gore, slavänqinata e ezik i samo ezik.
-
►►
Slavänqinata: prepratki (references)
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Slavänqinata: prepratki (references)
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Slavänqinata e dobre izyčena, prinos za koeto imat ezikovedi ot ce̋l sve̋t.
- Ako ne̋koe tvurdenie v slavistikata, v naykata za slavänskite ezici, "ne Vi xaresva", tova e Vaš problem, a ne problem na slavistikata.
- Tvurdeniata v slavistikata tre̋bva da budut obsuǧani s ezikovi (lingvistični) argymenti.
- Ima mnogo literatyra za slavänskite ezici.
- No ne zabraväjte, če slavänqinata e samo ezik.
- Ako ne̋kude se razkazva za slavänski bit i kyltyra ili za slavänski ezičeski božestva, na takova četivo gledajte kato na istoričeski fantazii za elfi, xobiti i orki.
- Tyka qe privedu ne̋kolko spisuka s prepratki po slavistika.
- Vzeti su ot različni moi pyblikacii i estestveno se pripokrivat.
- Ne̋koi su dadeni i v obqiut razdel za prepratki.
- Purviut preporučitelen spisuk s prepratki otnosno slavänqinata:
(..
pokaži go tam ..)
- Moi pyblikacii:
- The CV of Slavophonia
- Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz
- The Genealogy of Languages: Genealogična klasifikacia na ezicite
- Aksiomata za estestvenite ezici
- Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna prome̋na
- Dialekten kontinyym - qo e to
- Principi na moite vuzgledi za minuloto
- Otnosno aproksimiraneto na proxodnite suglasni pri zaemki v slavänski
- Očerk za kraeslovnite erove
- Etimologični etÿdi (ottyk-ottam v ezikoznanieto)
- Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
- Славянка ли е била робинята Изаура?
- Sučinenieto "Za bykvite"/"O pisjmenjxu" na Černorizec Xrabur: opit za prostranen analiz na ce̋lata tematika
- Drygi pyblikacii:
- Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
- Этимологический словарь русского языка Фасмера
- Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
- Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
- Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
- Кирил Мирчев: Старобългарски език
- БАН: Граматика на старобългарския език
- Иван Момчилов: Грамматика на старобългарскыя ıезык по сичко-то му развитııе, Виена 1865
- Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
- Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
- Moi pyblikacii:
- Prepratki kum drygi spisuci s prepratki:
- (.. skrij ..) (.. skrij ü slavänqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Slavänqinata e dobre izyčena, prinos za koeto imat ezikovedi ot ce̋l sve̋t.
- ◄► (.. skrij ü slavänqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) (.. skrij gi predpostavkite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
►► 2.4. Balkanqinata i bulgarqinata (.. pokaži ..) (.. razgunuto ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 2.4. Balkanqinata i bulgarqinata (.. skrij ü balkanqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..)
-
►►
Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Balkanqinata si ima ezikova komponenta, narečena Balkansprachbund: balkanski ezikov suÿz.
- Možete da pročetete za nego tyka.
- Tam Balkansprachbund-ut e razgledan podrobno.
- Četiri ezika vlizat v Balkansprachbund-ut:
- novo-grucki,
- balkano-slavänski (slaväno-balkanski, bulgarski),
- balkano-romanski (romano-balkanski, rymunski: vlaški, moldovanski), i
- albanski.
- Balkansprachbund-ut e balkanski ezikov suÿz na Romejskata imperia (na Romānia), zarodil se prez 10-ti vek i nadžive̋l ü s ne̋kolko veka.
- Ponätieto Balkansprachbund se vuveǧa, za da se razäsnüt tri vuprosa:
- Me̋stoto na bulgarskiut ezik sred slavänskite ezici. Bulgarskiut e balkaniziran slavänski ezik. Bulgarskiut ezik može da se označava kato balkano-slavänski (ili slaväno-balkanski) ezik. Drygite suvremenni slavänski ezici možem da gi naričame novo-slavänski.
- Me̋stoto na rymunskiut ezik sred romanskite ezici. Rymunskiut e balkaniziran romanski ezik. Rymunskiut ezik može da se označava kato balkano-romanski (ili romano-balkanski) ezik. Drygite suvremenni romanski ezici možem da gi naričame novo-romanski.
- Otnošeniata meǧy rymunskiut i albanskiut.
- Balkansprachbund-ut e ävlenie v živite razgovorni ezici, a ne v pismenata tradicia.
- Balkansprachbund-ut e ävlenie ot poslednoto toky-qo izteklo xilädoletie.
- (.. skrij go Balkansprachbund-ut ..) (.. skrij ü balkanqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Balkanqinata si ima ezikova komponenta, narečena Balkansprachbund: balkanski ezikov suÿz.
-
►►
Balkanqinata izvun ezikut
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Balkanqinata izvun ezikut
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Ezikovata komponenta na balkanqinata - Balkansprachbund-ut, e malka čast ot neü.
- Balkanqinata se izrazäva vuv:
- balkanskite bit i kyltyra,
- balkanski genotip,
- dulgi vekove obqa istoria pod vlastta na Konstantinopol.
- Našiut bulgarski etnos e vuzniknul, kogato tyka na Balkanite po Našensko su se sučetali slavänoglasieto (slavänqinata) i Xristianstvoto.
- Toj e vuzniknul tyka na Balkanite.
- Vuzniknul e tyka po Našensko prez 9-ti vek.
- Ne e došul ot prostorite na Evrazia, razve̋vajki konski opaški.
- (.. skrij ..) (.. skrij ü balkanqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Balkanqinata e evropejqina
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Balkanqinata e evropejqina
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
-
I naj-važnoto: nie, bulgarite, sme naj-obiknoveni i naj-normalni evropejci. Ne sme izklÿčitelni, extraordinary, ili puk extra-terrestrian, pazi Bože..
Suqite sme si kato drygite balkanski narodi, dosyq sme kato te̋x, te s niqo ne ni prevuzxoǧat, nito puk nie te̋x s neqo gi prevuzxoǧame.
- Bulgarskite bit i kyltyra su balkanski. Sledovatelno - sredizemnomorski. Sledovatelno - evropejski.
- Nie ot Balkanite sme nasledili bitut i kyltyrata ot Rimskata (Romejskata) imperia.
- Kakto vsički "sredizemnomorci".
- Našiut genotip e balkanski. Sledovatelno - sredizemnomorski. Sledovatelno - evropejski.
- Toj se e oformil v Rimskata (Romejskata) imperia.
- Zabeležete, če ponätieto "Balkani" e sravnitelno novo.
- Teritoriata na Balkanite e teritoria ot Evropa i dopredi ne̋kolko veka ne se e označavala s ne̋kakuv specialen termin.
- Terminut "Balkani" vuzniknul, za da označi evropejskata teritoria na Osmanskata imperia.
- V samata Osmanska imperia evropejskata ï teritoria se e označavala s terminut "Rymelia".
- Slyšal sum izkazvane na znaten naš istorik.
- Povečeto evropejski narodi i duržavi vodeli potekloto si ot Rimskata imperia.
- A puk nie bulgarite sme bili vodeli potekloto si ot "Stara Velika Bulgaria".
- I toj govoreše tova kato če li s gordost.
- A be, nerazymni! I našeto poteklo e ot Rimskata imperia!
- E, potekloto na Rysia ne e ot Rimskata imperia, a e ot Ordata na Čingizxan.
- A puk potekloto na severno-makedoncite e ot Aleksandur Veliki i suqo ne e ot Rimskata imperia.
- Na tova me̋sto e redno da si spomnim koe tre̋bva vinugi da prisutstva v kontekstut.
- Zabeležete:
- Našiut bulgarski etnos e vuzniknul prez 10-ti vek.
- Sledvaqite dva veka toj e prekaral vutre v Rimskata (Romejskata) imperia,
- i prez tova vreme bulgarskiut etnos e ykrepnul,
- a knižovnostta, razvivana na našiut ezik, e procuftävala.
- (.. skrij ..) (.. skrij ü balkanqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
-
I naj-važnoto: nie, bulgarite, sme naj-obiknoveni i naj-normalni evropejci. Ne sme izklÿčitelni, extraordinary, ili puk extra-terrestrian, pazi Bože..
Suqite sme si kato drygite balkanski narodi, dosyq sme kato te̋x, te s niqo ne ni prevuzxoǧat, nito puk nie te̋x s neqo gi prevuzxoǧame.
-
►►
Balkanqinata: prepratki (references)
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Balkanqinata: prepratki (references)
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Tazi moä pyblikacia se zanimava v detajli s Balkansprachbund-ut - ezikovata strana na balkanqinata.
- Po drygite problemi četete, kakvoto namerite, po istoria na Rimskata (Romejskata) imperia i po istoria na Osmanskata imperia,
- kato suotnasäte pročetenoto s izvestnoto Vi ot bulgarskata istoria.
- (.. skrij ..) (.. skrij ü balkanqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- ◄►
(.. skrij ü balkanqinata ..)
(.. svij ü ..)
(.. razguni ü ..)
(.. skrij gi predpostavkite ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
.. kum načaloto ..
►► 2.5. Religiata i etnosut (.. pokaži ..) (.. razgunuto ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 2.5. Religiata i etnosut (.. skrij ü religiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..)
-
►►
Bulgarqinata i Xristianstvoto
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Bulgarqinata i Xristianstvoto
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Xristianstvoto e religia.
- Xristianstvoto suqestvyva otpredi bulgarqinata i nezavisimo ot neü.
- Xristianstvoto ne̋ma nyǧa ot bulgarqinata za suqestvyvaneto si.
- Našata bulgarqina e porodena ot Xristianstvoto.
- Kogato tyka po Našensko
Xristianstvoto se sučetalo sus slavänoglasieto (sus slavänqinata),
tova porodilo bulgarqinata
v tova ï prevupluqenie,
v prevupluqenieto ï, kum koeto prinadležim.
- Kogato tyka po Našensko
- Xristianstvoto ima različni formi:
- pravoslavie, katolicizum, v po-novo vreme i protestantstvo.
- Po Našensko katolicizumut ima dve formi: pavlikänstvo i yniatstvo.
- Spomenatoto pavlikänstvo si e čist katolicizum i ne̋ma vruzka sus srednovekovni eretici sus sxodno nazvanie.
- Bulgarqinata ne̋ma problemi s nikoä forma na Xristianstvoto,
- nito puk ne̋koä forma na Xristianstvoto ima ne̋kakvo specialno otnošenie kum bulgarqinata.
- pravoslavie, katolicizum, v po-novo vreme i protestantstvo.
- Ävno, Xristianstvoto e predpostavka.
- No dali Xristianstvoto e suqestvena komponenta na bulgarqinata?
- V po-staro vreme - da.
- V po-novo vreme - ne.
- Kakvo označava Xristianstvoto da prestane da bude suqestvena komponenta na bulgarqinata?
- Označava bezbožnicite da ne gi izxvurläme ot bulgarskiut etnos.
- Označava mÿsÿlmanite da gi priobqavame kum bulgarskiut etnos.
- Analogia:
- Kakvo označava slavänqinata da prestane da bude komponenta na bulgarqinata?
- Označava da si go smenim ezikut.
- Da progovorim na ciganski, na grucki, na tyrski, na anglijski.
- Ako nie bulgarite si smenim ezikut na ciganski,
- ezikut, kojto sega naričame ciganski, qe počnem da go naričame bulgarski,
- i slavänqinata qe prestane da bude komponenta na bulgarqinata.
- A dali slavänqinata e suqestvena komponenta na bulgarqinata?
- Tvurdo da.
- Kakvo označava slavänqinata da prestane da bude komponenta na bulgarqinata?
- (.. skrij ..) (.. skrij ü religiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Xristianstvoto e religia.
-
►►
Bulgarqinata i bezbožieto
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Bulgarqinata i bezbožieto
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Bezbožieto ima mnogo formi i vse̋ka edna ot te̋x e religia.
- Povečeto formi na bezbožie si imat svoite proroci, svetci i mučenici.
- Imat si xramove i grobnici.
- I propovednici-propagandisti-agitatori.
- Imat si i svoi sveti pisania.
- Bezbožieto dostatučno e navredilo na bulgarqinata v minuloto - tä dostatučno e stradala ot nego.
- Naj-vidniut predstavitel na srednovekovnoto bezbožie e bogomilstvoto.
- Bogomilite gi sme̋tam za bezbožnici, poneže te ne vklÿčvali vidimiut zemen sve̋t v Carstvoto Božie.
- V tazi vruzka bogomilstvoto dejstvalo razryšitelno kum zemnite svetski institycii.
- Bulgaria e na putüt ot Blizkiut iztok kum Zapadna Evropa. Ottyk minavali ne samo stoki, no i idei. I razni eresi. I bogomilstvoto bilo sred te̋x.
- Da, bogomilstvoto ne se e zarodilo v Bulgaria. No to e produlžilo kum Zapadna Evropa pod našeto ime i taka go e opetnilo čestnoto ni bulgarsko ime.
- Prišestvieto na Islämut po Našensko tyrilo kraj na bogomilstvoto -
vsičkite bogomili mÿsÿlmani stanuli.
Otpiva Nastradin xox̌a ot čašata kajmaklia kafe i dyma:
Dje qo bogomil eretikj imuly, siičkyty eretikj, siičkyty bogomil mÿslÿman stanuly! Malky ystanuxte gävyrite, bre Petre!
Otgovarä my Xitur Petur:
Qe znaeš, xox̌a, če tyj bogomilite ot kraj vreme si be̋xu eretici. Dobre ste napravili, če ste gi vurnuli v pravata ve̋ra. - Ystanoviloto se prez 19-ti i 20-ti vek moderno bezbožie vuvelo ne̋kakuv kylt kum srednovekovnoto bogomilstvo.
- Daže go obävili sus zadna data za xarakterna čerta na bulgarqinata.
- Koeto si e čista luža i izmama.
- Modernoto bezbožie se poäväva prez 19-ti vek i idva na vlast prez 20-ti vek v ce̋la Evropa.
- S ystanovävaneto na modernoto bezbožie v Bulgaria Xristianstvoto prestava da bude suqestvena komponenta na bulgarqinata.
- Bezbožnicite veče ne bivat izxvurläni ot bulgarskiut etnos.
- Suzdava se vuzmožnost kum bulgarskiut etnos da budut priobqeni i mÿsÿlmanite.
- Spored mene, tova e nenyžna prome̋na.
- Ima si drygo ponätie - bulgarska nacia.
- Ponätieto nacia e te̋sno svurzano i formalno svurzano s duržavata.
- Vsički loälni graǧani na duržavata Bulgaria, nezavisimo ot rodniut si ezik i ot religiata, prinadležut kum bulgarskata nacia.
- Samo tova ponätie - bulgarskata nacia - ima značenie i vuv vutrešnoto bulgarsko zakonodatelstvo, i v meǧynarodnite otnošenia.
- Ot ponätieto bulgarski etnos (bulgarqina) ne̋ma nyǧa, osobeno sled kato modernoto bezbožie go e razmilo tova ponätie.
- Otkude nakude az tre̋bva da prinadležu kum edin etnos s glasopodavateli na BSP!
- I vse pak, bulgarqinata - prinadležnostta kum bulgarskiut etnos - e predi vsičko vupros na samoopredelenie.
- Analogia: Prinadležnostta na bulgarskiut ezik kum slavänqinata ne e samoopredelenie, a e diagnoza.
- Marksizumut-leninizumut i proletarskiut internacionalizum (stalinizumut) e naj-vrednata forma na modernoto bezbožie.
- Znaem si go. Ne̋ma smisul da go opisvam, če me e gnys.
- Obruqam Vi samo vnimanie da različavate marksizumut-leninizumut i proletarskiut internacionalizum, koeto e religia, ot realniut socializum, koeto e obqestven stroj i vid totalitarizum.
- Pri realniut socializum edna korporacia, samonarekla se Partia, samoobävila se za avangard, vzela na vuoruženie religiata marksizum-leninizum i proletarski internacionalizum, e zavlade̋la obqestvoto i duržavata.
- Vse̋ka religia bi mogla da ystanovi totalitarizum.
- Vseki religiozen fanatizum v sklonen da ystanovi totalitarizum.
- Bezbožniut totalitarizum nakratko može da bude narečen fašizum.
- (.. skrij go bezbožieto ..) (.. skrij ü religiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Bezbožieto ima mnogo formi i vse̋ka edna ot te̋x e religia.
-
►►
Nacionalizumut kato religia
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Nacionalizumut kato religia
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Nacionalizumut e forma na modernoto bezbožie.
- Ako nacionalizumut e susredotočen vurxy naciata, neqata si ostavat v sferata na formalnoto, normalnoto i zakonnoto.
- No ako nacionalizumut sleze na ravniqeto na etnosut, vuzmožni su izvraqenia.
- Bulgarskiut nacionalizum se natiska da stane suqestvena komponenta na bulgarqinata, zamenäjki v tazi my rolä Xristianstvoto.
- Balkanqinata plÿs slavänqinata plÿs bulgarski nacionalizum davat modernata bulgarqina.
- Suqata balkanqina plÿs suqata slavänqina plÿs makedonistki nacionalizum davat modernata bÿrmovqina.
- (.. skrij go nacionalizumut ..) (.. skrij ü religiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- ◄►
(.. skrij ü religiata ..)
(.. svij ü ..)
(.. razguni ü ..)
(.. skrij gi predpostavkite ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
.. kum načaloto ..
►► 3. Etimologia (proizxod) na etnonimut "bulgari" (.. pokaži ..) (.. razgunuto ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 3. Etimologia (proizxod) na etnonimut "bulgari" (.. skrij ..) (.. svij ..) (.. razguni ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Etimologiata na etnonimut "bulgari" e predpostavka.
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Etimologiata na etnonimut "bulgari" e predpostavka.
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Sprämo bulgarqinata, etimologiata na etnonimut "bulgari" e predpostavka, kakvito su slavänqinata (ezikut) i xristianstvoto (ve̋rata).
- Predpostavkite suqestvyvat otpredi bulgarqinata i nezavisimo ot neü.
- Etimologiata na etnonimut "bulgari" tre̋bva da se prieme kato predpostavka, kakto ezikut i ve̋rata.
- Rešenieto, koeto davam na tozi vupros v tova izloženie, e naj-veroätnoto izmeǧy vsički drygi mnogobrojni predpoloženia.
Veroätnostta my ü ocenävam na nad 80%. - Obače rešenieto, koeto davam na tozi vupros v tova izloženie, vse oqe ne e obqoprieto, i po tazi pričina ne sum go vklÿčil v razdelut za predpostavkite, a sum my posvetil specialen razdel.
- Za da go razberete po-lesno tova rešenie, bi bilo dobre da se abstraxirate ot vsičko,
koeto su puxnuli v glavite Vi yčiliqa i mas-medii po tozi vupros.
- Vpročem, tova se otnasä za ce̋lata tazi pyblikacia otnosno "bulgarqinata" i etnogenezisut na bulgarite.
- Razsudete:
- Vsičko se meni. I ezikut se meni. I dymite v nego se menüt. I drygite ezici se menüt, ne samo našiut ezik.
- A puk "bulgari" e prosto edna dyma, predi vsičko.
- (.. skrij ü etimologiata kato predpostavka ..) (.. skrij ü etimologiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Narodite obiknoveno ne̋mat nyǧa ot sobstven etnonim.
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Narodite obiknoveno ne̋mat nyǧa ot sobstven etnonim.
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Imalo e nazvania na seliqa, geografski raöni, reki, no mnogo re̋dko sobstveni nazvania na etnosi.
- Nazvaniata na etnosi obiknoveno su bili izpolzvani ot drygite.
- Nie sme si nie i ne̋mame nyǧa ot sobstven etnonim.
- Imame nyǧa ot etnonimi za gurci, vlasi, tyrci, nemci ..
- Primer. Ima nazvanie na geografski raön Latio, ima i grad Roma (Rim).
Ezikut se nariča latinski, po nazvanieto na oblastta.
Duržavata se nariča Rim po nazvanieto na gradut.
Etnonim sobstven ne̋mat.
Imat etnonim za gurcite. - Ne̋mame nyǧa ot etnonim za "nas", imame nyǧa ot etnonimi za drygite.
- Prez 19-ti vek, kogato se poävävat nacionalnite duržavi, položenieto korenno se promenilo.
- No predi 19-ti vek nito e imalo sobstveni etnonimi, nito puk naselenieto e duržalo na etničeskoto si samosuznanie.
- (.. skrij sobstvenite etnonimi ..) (.. skrij ü etimologiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Značenieto na gruckiut ezik v Rimskata imperia narasnulo.
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Značenieto na gruckiut ezik v Rimskata imperia narasnulo.
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Centurut na težestta na Rimskata imperia se izmestva na iztok.
- Bogati zemi s drevni civilizacii su vklÿčeni v imperiata.
- Car Konstantin Veliki mesti stolicata v Konstantinopol, v noviut Rim.
- Xristianstvoto - edna religia ot Iztokut, stava imperska religia.
- Značenieto na gruckiut ezik v Rimskata imperia narastva.
- Centurut na težestta na Rimskata imperia se izmestva na iztok.
- Xristianstvoto, propove̋dvano v načaloto na grucki, stava imperska religia.
- (.. skrij go značenieto na gruckiut ezik ..) (.. skrij ü etimologiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Centurut na težestta na Rimskata imperia se izmestva na iztok.
-
►►
Liniata "Ireček".
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Liniata "Ireček".
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Aleko Konstantinov e razkazal za
poseqenieto na baj Ganä pri Irečeka v Praga.
- Konstantin Ireček (Jireček, 1854..1918) e češki yčen istorik i ezikoved.
- Po ne̋koe vreme e bil bulgarski ministur na prosvetata.
- Konstantin Ireček (Jireček, 1854..1918) go spomenavam po povod na liniata, koäto toj e očertal.
- Dva ezika bili osnovni v Rimskata imperia: grucki i latinski.
- Pone v evropejskite teritorii na imperiata.
- Liniata "Ireček" presiča Balkanite.
- Na ÿgoiztok ot neä naselenieto govorelo na grucki, t.e. naselenieto bilo elinofonsko, grukoezično.
- Na severozapad ot Liniata "Ireček" naselenieto govorelo na romans, na vlaški ezik, t.e. naselenieto bilo romanofonsko.
- Stava dyma za vremeto ot 3-ti do 6-ti vek sled Xrista.
- Kum 6-ti vek na našata teritoria drygi ezici osven grucki i vlaški na su bili govoreni ot mestnoto naselenie.
- Razbira se, imat se pred vid grucki i vlaški razgovorni dialekti.
- Liniata "Ireček" e očertana vuz osnova na nadpisi vurxy kamuni ot arxeologičeski obekti - dali su na grucki ili na latinski.
- Zabeležka: Liniata "Ireček" niqo ne znači za teritoriata na sever ot Dynavut.
Tazi teritoria e bila izostavena pri car Avrelian i granicata na imperiata e bila ystanovena na Dynavut.
- (.. skrij ü liniata "Ireček" ..) (.. skrij ü etimologiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Aleko Konstantinov e razkazal za
poseqenieto na baj Ganä pri Irečeka v Praga.
-
►►
Elinofoni i romanofoni - gurci i vlasi.
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Elinofoni i romanofoni - gurci i vlasi.
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Kakto veče stanu dyma, da kažem po vremeto na car Teodosij Veliki, kraüt na 4-ti vek, po Našensko su se govoreli dva ezika: grucki i vlaški.
- Slavänoglasieto oqe ne bilo došlo nasam.
- Očakva se da dojde v sredata na 7-mi vek, pri car Iraklì.
- Počti vsički našenci su veče xristiani i rimläni.
- Rimläni i xristiani - tova e bila te̋xnata identifikacia.
- Ne etničeska identifikacia, a neqo kato identifikacia na nacia.
- Nacionalna i religiozna identifikacia.
- "Rimläni" označava ne prosto žiteli na gradut Rim, kakto v po-dalečnoto minulo.
- "Rimläni" označava graǧani na Rimskata imperia.
- Dymata "rimläni" na grucki ezik zvyči Ρωμαι̃οι (roméi).
- Dymata "rimläni" na vlaški ezik zvyči Romāni (romāni).
- Latinskiut ezik v ystata na mestnoto naselenie go naričam vlaški.
- Razbira se, po onova vreme, kraüt na 4-ti vek, takava dyma "vlaški" po Našensko oqe ne̋malo.
- No az pišu na suvremenen bulgarski ezik, v kojto ima takava dyma, i si pozvolävam da ü izpolzvam.
- Po Našensko tazi dyma qe dojde sus slavänoglasieto.
- Vlasite (romanofonite) imat dyma, s koäto da naričat elinofonite: dymata gurci.
- V ce̋la Evropa elinofonite gi naričame s dymata gurci, koäto sme zaeli ot latinskiut ezik.
- A ezikut puk go naričame grucki.
- Elinofonite (gurcite) obače ne̋mali dyma, s koäto da naričat vlasite.
- (.. skrij ..) (.. skrij ü etimologiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Kakto veče stanu dyma, da kažem po vremeto na car Teodosij Veliki, kraüt na 4-ti vek, po Našensko su se govoreli dva ezika: grucki i vlaški.
-
►►
Poäva na dymata "bulgari".
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Poäva na dymata "bulgari".
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Elinofonite (gurcite) ne̋mali dyma, s koäto da naričat vlasite.
- I tova bil problemut, dovel do poävata na dymata "bulgari" v gruckiut ezik.
- Na grucki tazi dyma zvyči βούλγαροι (výlgari).
- V akyzativ βουλγάρους (vylgárys).
- V genitiv βουλγάρων (vylgáron).
- I tuj, stava dyma za edna dyma, za edna grucka dyma.
- Tova ne e mnogo stara grucka dyma.
- Ne̋ma ü v klasičeskiut grucki.
- Ne̋ma ü i v biblejskiut grucki ezik.
- Tova e zaemka ot latinski v grucki.
- Poävila se e ne̋kude prez vekovete 4-ti ili 5-ti.
- V latinski ezik ima dyma vulgares s priblizitelno značenie "prostolÿdie".
- Vsičko se meni. I ezikut se meni. I ezikut, kojto prostolÿdieto na Rim govorelo, se mene̋l i toj.
- Prez 1-vi vek predi Xrista, po vremeto na Ÿlij Cezar, prostolÿdieto v Rim govorelo na klasičeski latinski ezik.
- Tri-četiri veka minuli i ezikut, govoren ot prostolÿdieto v Rimskata imperia, se izmenil.
- Veče bil ne klasičeski latinski, a "prostonaroden" latinski, razgovoren latinski, Vulgar Latin.
- Na samiut latinski ezik, izmeneniut ezik na prostolÿdieto se naričal Lingva Vulgaris, Lingva Vulgarum, Sermo Vulgaris.
- Kakto veče pisax, az predpočitam da naričam tozi ezik "vlaški".
- I tuj, elinofonite - xorata, govoreqi na grucki ezik,
zaimstvali ot latinskiut ezik dymata βούλγαροι (výlgari),- za da označavat s neü naselenieto, govoreqo na "prostonaroden" latinski ezik,
na Lingva Vulgaris, Lingva Vulgarum ili Sermo Vulgaris. - ili inače kazano, za da označavat s neü vlasite.
- za da označavat s neü naselenieto, govoreqo na "prostonaroden" latinski ezik,
- (.. skrij ü poävata na dymata ..) (.. skrij ü etimologiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Elinofonite (gurcite) ne̋mali dyma, s koäto da naričat vlasite.
-
►►
Otklonenie kum etimologiata na dryga dyma - "poganski".
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Otklonenie kum etimologiata na dryga dyma - "poganski".
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Dymata "poganski" e čast ot meǧynarodnata leksika.
- Na anglijski ima dymi ot tozi koren: pagans, paganism, paganic.
- Na suvremenen bulgarski vmesto "poganski" se kazva "ezičeski", vmesto "poganci" - "ezičnici".
- Ponätie za "ezičnici" ima v Bibliata.
- V biblejskite tekstove tova su xorata, koito ne ve̋rvat v ediniut Bog, tvorec na vsičko vidimo i nevidimo.
- No točno dymata "poganci" v biblejskite tekstove na grucki i latinski ü ne̋ma.
- V gruckiut tekst na Bibliata se izpolzva dymata έθνη.
- Tazi grucka dyma obače e vle̋zla v suvremennata meǧynarodna leksika s drygo značenie.
- Xristianstvoto započva oficialno da se nalaga v Rimskata imperia pri car Konstantin Veliki.
- Procesut bi tre̋bvalo da e zavuršil pri car Teodosij Veliki, no edva li e bilo taka.
- Prez vremeto ot car Konstantin Veliki do car Teodosij Veliki
- biblejskiut tekst go imalo samo na grucki.
- Bilo trydno da se propove̋dva Xristianstvoto na dryg ezik osven na grucki.
- Edva v načaloto na 5-ti vek se poävili dostatučno kopia (prepisi) na Vulgata-ta (Bibliata na latinski ezik).
- Prez desetiletiata ot car Konstantin do car Teodosij i malko sled tova
- Evangelizaciata na vlaškoto naselenie iz Rimskata imperia bilo zatrydneno
- (vlaško označava govoreqo na vylgaren latinski).
- Osobeno v selata.
- Vuv vlaškite sela qe da su ostanuli mnogo nepokrusteni ezičnici.
- Po tozi povod latinskata dyma pagani sus staro značenie "seläni" pridobila novo značenie "ezičnici".
- Tova otklonenie beše, za da suobrazim, če
- po ne̋koe vreme vsički elinofoni po Našensko veče bili pokrusteni,
- a čast ot vlaškoto naselenie ostavalo nepokrusteno.
- I sledovatelno,
elinofonite imali ne̋kakvo osnovanie da omešut ponätiata- "vlasi" (govoreqi na vylgaren latinski)
- i "ezičnici" (neve̋rvaqi v Ediniut Bog).
- I da se vurnem kum osnovnoto:
- Po suqoto vreme v gruckiut ezik se poävila dymata βούλγαροι, s koäto elinofonite označavali vlasite.
- I tazi dyma spored obstoätelstvata pridobila podtekst "ezičnici".
- (.. skrij go otklonenieto ..) (.. skrij ü etimologiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Dymata "poganski" e čast ot meǧynarodnata leksika.
-
►►
Značenieto na gruckata dyma βούλγαροι (bulgari) se razširilo.
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Značenieto na gruckata dyma βούλγαροι (bulgari) se razširilo.
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Vsičko se meni. I ezikut se meni. I dymite v nego se menüt - menüt si i zvyčeneto. i značenieto.
- Beše spomenato, če gruckata dyma βούλγαροι (bulgari), zaemka v grucki ot latinski, s purvonačalno značenie "naselenie, govoreqo na Lingva Vulgaris, Lingva Vulgarum, Sermo Vulgaris (na vlaški ezik), pridobila spored obstoätelstvata podtekst "ezičnici".
- Gruckiut ezik e bil ezikut za globalno obqyvane.
- Tova obyslavä slab interes y elinofonite kum čyǧite ezici.
- Drygite yčut grucki.
- Varvarite yčut grucki ezik, a ne elinofonite da yčut raznite varvarski ezici.
- V častnost, edva li elinofonite su moželi da različavat raznite varvarski ezici.
- Edva li elinofonite su moželi da različut vlaški ot slavänski.
- Ili slavänski ot ne̋kakuv germanski dialekt.
- Ili vlaški ot ne̋kakuv keltski dialekt.
- Ili vlaški ot ne̋kakuv tÿrkski ezik.
- Elinofonite započnuli da naričat s dymata βούλγαροι ne samo vlasite,
- a i vsički severni varvari,
- koito govoreli na dryg ezik, nepoznat na elinofonite.
- A to na elinofonite dryg ezik osven grucki ne im bil poznat.
- Osobeno ako bili ezičnici, a ne xristiani.
- Naselenieto na teritoriite na sever ot Xemys (Stara planina, Kox̌a-Balkanut),
- ako ne govorelo na grucki,
- na obqo osnovanie bilo naričano ot elinofonite βούλγαροι (bulgari).
- Ne e äsno kakvo označavala dymata βούλγαροι (bulgari) v tekstove ot onova staro vreme.
- V različnite tekstove tazi dyma možela da označava različni xora.
- (.. skrij ..) (.. skrij ü etimologiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Vsičko se meni. I ezikut se meni. I dymite v nego se menüt - menüt si i zvyčeneto. i značenieto.
-
►►
Drevniut bašibozyk.
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Drevniut bašibozyk.
(.. skrij go ..)
.. kum načaloto ..
- Dosega be̋xme susredotočeni vurxy gruckiut ezik.
Sega qe oburnem poveče vnimanie na latinskiut. - V latinski ima dyma, suqestvitelno ime, vulgus sus značenie "tulpa".
- Ot tazi dyma se obrazyva prilagatelno vulgāris ..
- .. sus značenie "svojstven na tulpata", "svojstven na prostolÿdieto", "prostonaroden".
- V edinstveno čislo e vulgāris, v množestveno - vulgāres.
- Dryg primer za prilagatelno, obrazyvano ot suqestvitelno:
- Angulus (ugul) => angularis (uglov, svojstven na ugulut, angylaren).
- Prilagatelnoto vulgāris može da se ypotrebäva i kato suqestvitelno ime,
- da stane sybstantivirano prilagatelno.
- Eto primer ot bulgarskiut ezik za sybstantivirano prilagatelno:
- Obiknoveno prilagatelno: Mnogo bolni xora su bili prieti včera v bolnicata.
- Sybstantivirano prilagatelno: Za bolnite ne se polagat dostatučno griži.
- Kato sybstantivirano prilagatelno, vulgāres ima osnovno značenie "prostolÿdie".
- Dymata "bašibozyk", zaemka ot tyrski v bulgarski, bix ü prevel na latinski kato vulgāres.
- Redovnata vojska na Rimskata imperia se pridryžavala ot tulpa "svoi xora".
- Tulpata se sustoäla ot rodnini na redovnite vojnici,
- kakto i ot razni avantÿristi.
- Tulpata ne bila obyčena vojska za bitki,
- no bila vuoružena i yčastvala v bitkite
- s cel da zaslyži da ü ostavüt posle
- da grabi i da maroderstva.
- Grabežite i maroderstvata su suputstvaqi ävlenia
- vuv vse̋ka vojna, i v drevnostta, i sega.
- Tazi bašibozyška tulpa se naričala vulgāres.
- A tazi tulpa qe da e govorela na vlaški ezik, nali?
- (.. skrij go bašibozykut ..) (.. skrij ü etimologiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Dosega be̋xme susredotočeni vurxy gruckiut ezik.
-
►►
Ranni izvori, spomenavaqi "bulgari".
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Ranni izvori, spomenavaqi "bulgari".
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Ot izloženoto dotyk stava äsno, če dymata "bulgari" može da se sreqa v istoričeskite izvori ot 4-to vek sled Xrista nasetne.
- Zabeležete:
- Pišu "Ranni izvori, spomenavaqi bulgari",
- a ne "Ranni izvori, spomenavaqi bulgari
te".
- Dori i sled 10-ti vek, spomenavanite kato "bulgari"
- može v dejstvitelnost da su bili vlasi ili albanci,
- ili puk ne̋kakvi eretici ot različni kraiqa na Evropa.
- Spomnete si, če prez Srednovekovieto eretici opetnili čestnoto ni bulgarsko ime.
- Naj provurve̋lo na spomenavaniata na "bulgari"
- vuv vruzka s "Asparyx" i baqa my "Kybrat".
- Tova vle̋zlo v bulgarskite yčebnici, kakto i v oficialnata akademična istoria.
- (.. skrij ..) (.. skrij ü etimologiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Roläta na slavänoglasieto.
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Roläta na slavänoglasieto.
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Do posledno duržax slavänoglasieto nastrani.
- Roläta na slavänoglasieto v kazysut se sustoi v slednoto:
- Čast ot slavänoglasnite (tova sme nie) vuzprieli dymata "bulgari" za svoj etnonim.
- Slavänoglasieto naložilo etnonimut βούλγαροι da se razprostrani po svetut sus suglasniut zvyk B (lat. B) otpred, a ne s V (lat. V).
- Sega slavänoglasieto e edin ot naj-razprostranenite klonove na indo-evropejskite ezici.
- Promocia na slavänoglasieto napravil Avarskiut xaganat.
- Taka kakto v sledvaqite vekove Ordata na Čingiz Xan napravila promocia na ryskiut ezik.
- Slavänoglasni migranti, koito došli otkum severozapad i ezikut na koito nie sega govorim, se zaselili po Našensko v sredata na 7-mi vek.
- Pri car Iraklì v tursene na rabota i blagini na civilizaciata slavänoglasno naselenie migraralo v posoka Konstantinopol i Solyn.
- Konstantinopol stanul Carigrad.
- Slavänoglasnoto naselenie meǧy Carigrad i budeqata Viena
imalo na svoe razpoloženie pone tri dymi,
koito to moželo da vuzprieme za svoi etnonimi.
Vse̋ka ot tezi tri dymi imala potencialut
da stane obq etnonim na vsički slavänoglasni,
no nikoä dyma ne yspe̋la.
Vse̋ka se naložila samo vurxy čast ot slavänoglasnite.- Slaväni.
- Na samiut slavänski ezik ot onova vreme tazi dyma zvyčala "slovene".
- Označava slovesni xora - xora, čiato reč e razbiraema, koito "mogut da govorüt".
- Sega tova e etnonimut na žitelite na Slovenia i Slovakia.
- Bulgari.
- Na samiut slavänski ezik ot onova vreme tazi dyma zvyčala "blugare".
- Tä idva ot gruckata dyma βούλγαροι, za koäto stavaše dyma dosega.
- Sega tova e našiut etnonim.
- Surbi.
- Na samiut slavänski ezik ot onova vreme tazi dyma zvyčala "srjbi".
- Tä idva ot latinskata dyma servi, koäto označava slygi ili robi.
- Sega tova e etnonimut na slavänoglasnite ot Surbia i ot Lyžica.
- Slaväni.
- Našite predci, kato su vuzprieli gruckata dyma βούλγαροι za svoj etnonim i su se narekli bulgari, koga su go napravili?
- Dali oqe predi car Irakli, predi migraciata na slavänoglasieto kum Carigrad i Solyn?
- Ili edva kogato Paisij Xilendarski ni e napomnil? (Ima princip na kontinyymut v istoriata, nali si spomnäte?)
- Priduržam se kum mnenie, razpoloženo po sredata:
po vremeto na Bulgarskiut car Petur.
Imenno togava
slavänoglasnoto
xristiansko
naselenie na Našenskata teritoria
e vuzprielo za svoj etnonim
dymata bulgari (βούλγαροι). - Razbira se, ne izklÿčvam dymata "bulgari" da e označavala slavänoglasni i predi car Petur.
- Kakto ne izklÿčvam i vuzmožnostta i sled car Petur dymata "bulgari" da ne označava nepremenno našiut slavänoglasen xristianski etnos.
- (.. skrij ü roläta na slavänoglasieto ..) (.. skrij ü etimologiata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Načalniut suglasen zvyk na dymata bulgari/βούλγαροι.
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Načalniut suglasen zvyk na dymata bulgari/βούλγαροι.
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- B ili V (lat. B ili V) - koe e bilo purvo?
- Dymata bulgari niqo ne znači v našiut slavänski ezik.
- Sledovatelno, tazi dyma e zaemka v našiut ezik.
- Vuprosut e otkude sme ü zaeli.
- Spored oficialno prietata versia:
- Purvo e bilo B v ne̋kakuv etnonim bylgar/bulgar
s tÿrkski proizxod i s predpolagaemo značenie "omešani". - Ottam lingvistikata lesno obäsnäva zvykovite promeni
- i kum našeto bulgari,
- i kum gruckoto βούλγαροι.
- Ne mislü, če naykata za tÿrkskite ezici podkrepä tazi versia.
Po-skoro se vuzdurža da vuzrazi.
- Purvo e bilo B v ne̋kakuv etnonim bylgar/bulgar
- Spored versiata, koäto predlagam i dokazvam tyka:
- Purvo e bilo V v latinskata dyma vulgāres
s osnovno značenie "prostolÿdie". - Ottyk neposredstveno se polyčava gruckata forma βούλγαροι
koäto obstojno be obsudena v tozi razdel. - Prexodut ot gruckoto βούλγαροι (výlgari) kum slavänskoto bulgari
suqo taka može da bude obäsnen.- Podrobno obäsnenie na prexodut ot V kum B (V => B) može da se nameri po tazi prepratka.
- Tyka samo qe spomenu, če tozi prexod e regylären.
- Toj se sreqa i v drygi dymi.
- Naprimer i v dymata (servi =>) surbi.
- Naprimer i v dymata obri, staro-slavänskoto nazvanie na avarite.
- Naprimer i v slovenskoto ime Benetke na gradut Venecia.
- Purvo e bilo V v latinskata dyma vulgāres
- Spomnete si, če v sredata na 19-ti vek y nas e imalo xora, koito ..
- prexodut ot V kum B ne gi e pritesnäval.
- Podobno na mene, i te su misleli, če našata dyma bulgari proizliza ot gruckata dyma βούλγαροι (výlgari).
- Te obače su sme̋tali, če gruckata dyma βούλγαροι (výlgari) idvala ot imeto na reka Volga.
- Koeto, razbira se, ne e ve̋rno.
- Veče nikoj ne poddurža predpoloženieto, če našiut etnonim proizxoǧal ot imeto na rekata Volga.
- Zabeležete, če povečeto etnonimi, izpolzvani po Našensko, proizxoǧat ot latinskiut ezik.
- Takiva su:
- bulgari, surbi, gurci, rymunci,
- škiptari (sobstveniut etnonim na albancite).
- A izklÿčeniata su:
- elini (sobstveniut etnonim na gurcite),
- tyrci (ot tyrski),
- cigani (ot grucki),
- vlasi (ot slavänski),
- albanci i arnayti (ne mi e äsna etimologiata).
- (.. skrij ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Prepratki kum protivni mnenia otnosno etimologiata na etnonimut ni.
(.. pokaži gi ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Prepratki kum protivni mnenia otnosno etimologiata na etnonimut ni.
(.. skrij gi ..)
.. kum načaloto ..
- Etimologiata na dymata bulgari ne e važen problem za svetovnata nayka i tä ne se zadulbočava.
- Priema se bez osobena kritika tova, koeto dava i
Fasmer:
..Это название являлось первонач. тюрк. племенным именем, др.-тюрк. bulɣar «смешанного происхождения, метис» от bulɣamak «мешать»; см. Томашек, Zschr. österr. Gymn., 1872, 156; 1877, 683; Паули — Виссова 3, 1040; Немет, Symb. Rozwadowski 2, 219; Младенов, RES 1, 44.
- Naprimer, v Etymologische Karte Europa - Atlas der Wahren Nahmen Bulgaria e označena kato Gemischtes Land.
- Христо Тодоров-Бемберски v knigata si " Името българи – история и същност " razgleǧa stotina xipotezi za etimologiata na etnonimut bulgari, koito toj klasificira v ne̋kolko grypi. Vsički tezi xipotezi avtorut gi osporva i az sum suglasen s nego.
- Predpolagaemata tyk etimologia na bulgarskiut etnonim izobqo ne e spomenuta ot Христо Бемберски v knigata my.
- Za naj-veroätna Xristo Bemberski sčita slednata xipoteza:
- V Severen Kavkaz, v Kyban i po Dolna Volga bila razpoložena Starata Velika Bulgaria.
- Ysednuloto naselenie na tazi teritoria se naričali bulgari, koeto označavalo graǧani, dyma srodna s nemskoto Bürger.
- Nomadskoto naselenie na tazi teritoria se naričali xazari, dyma s tÿrkski proizxod, srodna s tyrskiut glagol gezmek.
- Sled tova, kazano šegovito, xazarite vdignuli "antibyržoazna revolÿcia", izgonili bulgarite ottam, i sami se zaselili v gradovete.
- Kakto "znaem ot istoriata", čast ot izgonenite bulgari migrirala kum Balkanite, dryga čast - kum Sredna Volga.
- I tazi versia az ne mogu da priemu.
- Ot formalizum, qe ï naznaču veroätnost okolo 1%.
- Na ostanulite razgledani ot Xristo Bemberski varianti, okolo stotina na broj, qe im naznaču veroätnost po okolo polovin procent, ..
- ..taka če za moäta xipoteza, nespomenata ot Bemberski, qe ostane okolo 50% veroätnost, ..
- ..poneže tova e naj-veroätnata xipoteza.
- Tÿrkologut Ivan Dobrev suqo se e pomučil da dade svoüt prinos: "Етимон и апелатив на българското народностно название".
- Toj započva taka:
Osemte naj-pretenciozno-ybeditelnite i izvestno-razprostranenite etimologii na bulgarskoto narodnostno nazvanie bulgari v predelno sinteziran vid
..
može da se vidüt na slednata tablica (.. pokaži ü ..)
- Toj započva taka:
Osemte naj-pretenciozno-ybeditelnite i izvestno-razprostranenite etimologii na bulgarskoto narodnostno nazvanie bulgari v predelno sinteziran vid
..
može da se vidüt na slednata tablica (.. skrij ü ..)
- Natatuk možete da prosledite kak Ivan Dobrev se ree iz prostorite na Evrazia.
- (.. skrij gi prepratki kum protivni mnenia ..) .. kum načaloto ..
- ◄►
(.. skrij ü etimologiata ..)
(.. svij ü ..)
(.. razguni ü ..)
.. kum načaloto ..
►► 4. Bulgarqinata i pra-bulgarqinata (.. pokaži ü pra-bulgarqinata ..) (.. razgunuto ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 4. Bulgarqinata i pra-bulgarqinata (.. skrij ü pra-bulgarqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Razdymka
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Razdymka
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Kak iskate BŸRMovcite-montešarci-sev.makedonci da si gi popravüt istoričeskite mitove, kogato nie si gi vlačim našite?
- Razvodut meǧy Bulgaria i Sev.Makedonia do gole̋ma stepen se dulži na izneve̋rata na Bulgaria s ne̋kakvi si tam stepni i volžski nomadi, yž naši rodnini.
- Šizofrenično e Bulgaria da poddurža mitut za pra-bulgarite v doktrinata za istoriata si.
- Koe tre̋bva vinugi da prisutstva v kontekstut?
Po tazi prepratka možete da se vurnete i da osmislite podrazdelut tam.
- Ako ste pročeli razdelut za predpostavkite, veroätno ste razbrali,
če nie, suvremennite bulgari, po proizxod ne sme niqo drygo osven
balkanski slavänoglasni xristiani.
-
- Našenski slavänoglasni xristiani.
- Našenski xristianizirani slaväni.
- Slavänoglasni xristianizirani našenci.
- Slavänoglasni našenski xristiani.
- Xristianizirani našenski slaväni.
- Xristianizirani slavänoglasni našenci.
- Kakto i da go kažete, vse edno.
- Nakratko: nie, suvremennite bulgari, po proizxod
ne sme niqo drygo osven slavänoglasni romei. - A puk onezi pra-bulgari, za koito se razkazva v oficialnata istoričeska doktrina,
- nito su bili našenci -
domuknuli se bili ne̋kude ot stepite na Evrazia i došli bili otsam Dynavut, - nito su bili slavänoglasni -
ne e äsno na kakuv ezik su govoreli, - nito su bili xristiani -
ne e äsno kakva im e bila religiata.
- nito su bili našenci -
-
- Etimologiata na etnonimut "bulgari"
e četvurtata predpostavka.
- Da, onezi pra-bulgari, za koito se razkazva v oficialnata istoričeska doktrina,
- nito su bili našenci,
- nito su bili slavänoglasni kato nas,
- nito su bili xristiani kato nas,
- obače i te̋x kato nas elinofonite (gurcite) su gi naričali s dymata bulgari.
- Tova e prosto edna grucka dyma, zaemka ot latinski v grucki.
- S tazi dyma elinofonite može da su naričali vse̋kakvi severni varvari.
- Dymata varvari tyka označava xora, govoreqi na ezik, različen ot gruckiut.
- Našiut etnos, sustaven ot našenski slavänoglasni xristiani, e vuzpriel tazi grucka dyma za svoj etnonim.
- Da, onezi pra-bulgari, za koito se razkazva v oficialnata istoričeska doktrina,
- V sledvaqiut podrazdel
temata za taka narečenite pra-bulgari qe bude razgledana ot lingvističen aspekt.
- Tuj kato ezikut na taka narečenite pra-bulgari e neizvesten, tam drygo osven prazni prikazki ne̋ma kak da ima.
- Fikciata "Balkaria" v Severen Kavkaz e razäsnena v
specialen podrazdel.
- Razbira se, niqo obqo ne̋mat taka narečenite "balkarci" s nas, bulgarite.
- Dymata "Balkaria" e bila izmislena edva sled bolševiškata revolÿcia v Rysia.
- Dotogava na kartite tazi geografska oblast v Severen Kavkaz bila označavana kato "Kabardà".
- Ako po Sredna Volga i Kama ne̋koga su živeli xora, naričaqi se bulgari ili naričani bulgari, nie, bulgarite ot Balkanite, ne̋mame niqo obqo s te̋x.
- I imeto si "bulgari" ne biva da im go davame!
- Neqo poveče. Niqo obqo ne̋ma meǧy te̋x i pra-bulgarite na Kybrat i Asparyx, odymvani v našata lužliva oficialna istoričeska doktrina.
- Prosto tova e zvykovo suvpadenie, razäsneno v specialen podrazdel.
- (.. skrij ü razdymkata ..) (.. skrij ü pra-bulgarqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- Kak iskate BŸRMovcite-montešarci-sev.makedonci da si gi popravüt istoričeskite mitove, kogato nie si gi vlačim našite?
-
►►
Lingvistični aspekti
(.. pokaži gi ..)
(.. razgunuto ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Lingvistični aspekti
(.. skrij gi ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
.. kum načaloto ..
- ►► Moj star komentar otnosno ezikut na taka narečenite pra-bulgari [2011-03-09] (.. pokaži go tyka ..) (.. pokaži go tam ..) .. kum načaloto ..
-
▼▼
Moj star komentar otnosno ezikut na taka narečenite pra-bulgari [2011-03-09]
(.. skrij go ..)
(.. pokaži go tam ..)
.. kum načaloto ..
- Pisal sum, če taka narečenite pra-bulgari gi ne̋ma v lingvističnata dejstvitelnost
i lingvistikata ne̋ma kakvo da se zanimava s te̋x.
- Po-točno, dokolkoto lingvistikata se zanimava s ezici, to ne̋ma danni za specifičen, s ynikalna identifikacia pra-bulgarski ezik.
- V lingvističnata dejstvitelnost vlizat vsički dnešni ezici, ezicite ot blizkoto minulo, kakto i ezicite, na koito su zapazeni stari tekstove.
- Razbira se, može da se predpolaga naličieto na bezbroj mnogo ezici, koito su ymreli, bez da ostavüt nito naslednik, nito tekstove, i za tezi ezici tre̋bva da se priznae, če niqo ne znaem i ne̋ma kak da yznaem.
- Istoriata tvurdi, če v kraüt na 7-mi vek naselenie, nazovavaqo se bulgari, preminalo Dynavut,
zaselilo se na romejska zemä i osnovalo tyk duržava.
- Istoriata iska da se identificira ezikut na tova naselenie, no ne dava nikakvi ezikovi danni.
- Lingvistikata ne̋ma nikakvi danni, s koito da boravi.
- Ne̋kolko izraza ot vidut ZENTIASOE donikude ne vodüt.
- Trivialno obäsnenie pred vid na posledvaloto razvitie bi bilo, če tova naselenie e bilo slavänoglasno,
- makar če imenata my ne bili suvsem slavänski.
- Naprimer oslavänčeni avari - avari naskoro stanuli slaväni.
- Makar da govoreli vse slavänski, po Našensko "bulgarite" se otličavali ot "slavänite" po ličnite si imena.
- Sravnete: gagayzite ezikovo su se potyrčili, no su si zapazili bulgarskite imena, različavat se ot našenskite tyrci po ličnite si imena, po običaite si, [po religiata] i t.n.
- E, ako tova naselenie e bilo veče slavänoglasno, tova obäsnäva lipsata na osoben pra-bulgarski ezik v lingvističnata dejstvitelnost: takuv ezik po Našensko ne e idval.
- Sega da izostavim gornoto trivialno obäsnenie i da predložim drygo trivialno obäsnenie.
- Ako e imalo näkakuv osoben neslavänski pra-bulgarski ezik, toj bi mogul da bude predšestvenikut na dnešniut albanski.
- Za da izkažem [tazi stranna xipoteza], izpolzvame tova, če niqo ne znaem za istoriata na albanskiut ezik.
- E, ako e taka - ako tazi stranna xipoteza e ve̋rna, to
- tozi ezik qe da e bil razprostranen iz ce̋lata teritoria na Bulgarskata duržava, ot severna Dobrydža do dnešna Albania,
- toj qe da e vre̋l e v kotelut na Balkanskiut ezikov suÿz, bidejki postoänno negov pulnopraven člen,
- imeto my qe da e bilo yzyrpirano ot našiut slavänski ezik.
- Nositelite my qe da su se otličavali s razkolebana xristianska ve̋ra i sklonnost kum eresi, poneže revnostnite xristiani sistematično minavali na bogoslyžebni ezici, slavänski ili grucki.
- Ocele̋l e samo na teritoriata na dnešna Albania i Kosovo.
- V iztočna Bulgaria nositelite my pogolovno priemali islämut i preminavali na tyrski, poneže i bez tova ne bili revnostni xristiani.
- Dori i sega mnozinstvoto ot nositelite my ne sa xristiani.
- Kak Vi se stryva? Fantazii, nali? Ce̋lata lingvistična tematika, svurzana s pra-bulgarite, e fantastična.
- Da izostavim i vtoroto trivialno obäsnenie i da se sprem na netrivialno, a sledovatelno oqe po-fantastično predpoloženie.
- Ne̋koi sčitat, če onova naselenie e govorelo na ezik, sroden s dnešniut čyvaški,
- i razpeneno sporüt s onezi, deto puk sčitat, če onova naselenie govorelo na ezik, sroden s dnešniut osetinski.
- Vse mi e edno. Ne̋ma da različavam tezi dve xipotezi.
- Ako e bilo taka, to po Našensko tozi ezik e izčeznal, bez da ostavi počti nikakvi sledi v lingvističnata dejstvitelnost.
- Obače sega mi se nalaga da naričam tozi neizvesten imagineren fantastičen ezik s terminut pra-bulgarski, za da ne̋ma dvysmislia.
- Ne̋koi se pitat za broüt na naselenieto, govoreqo na pra-bulgarski,
i za suotnošenieto my kum broüt na slavänoglasnoto naselenie.
- Otgovaräm: ne̋ma značenie.
- Dori naselenieto, govoreqo na pra-bulgarski, da e bilo po-mnogobrojno ot slavänoglasnite,
- kogato v dvorut na Car Boris se e vzelo rešenie za preminavane kum Bogoslyženie na slavänski,
- to samo tova rešenie bi bilo dostatučno da predizvika bezslednoto izčezvane na pra-bulgarskiut ot lingvističnata dejstvitelnost.
- Primer ot suqata epoxa:
- Araboezičnite mÿsÿlmani, preminali prez Sinaj v Egipet, naložili ezikut si na po-mnogobrojnoto mestno naselenie, samo zaqoto tova bil ezikut na novata religia.
- (.. skrij go komentarut mi ot 2011-03-09 ..) (.. pokaži go tam ..)
- Pisal sum, če taka narečenite pra-bulgari gi ne̋ma v lingvističnata dejstvitelnost
i lingvistikata ne̋ma kakvo da se zanimava s te̋x.
- ◄►
- ◄►
- ◄► (.. skrij gi lingvističnite aspekti ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. skrij ü pra-bulgarqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Kabardino-Balkaria i karačaevo-balkarski ezik
(.. pokaži tyka ..)
(.. razgunuto ..)
(.. pokaži tam ..)
(.. ili tam ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Kabardino-Balkaria i karačaevo-balkarski ezik
(.. skrij ..)
(.. svij ..)
(.. razguni ..)
(.. pokaži tam ..)
(.. ili tam ..)
.. kum načaloto ..
-
►►
Nakratko za tatarite ot Kabardà
(.. pokaži tyka ..)
(.. pokaži tam ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Nakratko za tatarite ot Kabardà
(.. skrij ..)
(.. pokaži tam ..)
.. kum načaloto ..
Tova e razvenčavane na presen mit, ot vremeto sled deäniata na suvetskite komisari po nacionalnostite.
Tozi mit ne e suqestvyval prez 19-ti vek, predi ryskata revolÿcia, poneže dymata "balkarci" oqe ne e bila izmislena.
Spored nomenklatyrata, razrabotena ot suvetskiut komisariat po nacionalnostite, s dymata "balkarci" su narečeni kabardinskite tatari. Geografskata oblast Kabardà e bila oformena kato "Kabardino-balkarska ASSR", "Kabardino-Balkaria".
V suqnost, v geografskata oblast Kabardà živeeli čerkezi i tatari. Na kabardinskite čerkezi komisarite dali imeto "kabardinci", a na kabardinskite tatari izmislili novo ime "balkarci" po imeto na naj-gole̋mata reka, tečaqa prez Kabardà - rekata Balka.
Prilikata meǧy dymite "Balkaria" (dyma, izmislena ot komisarite) i "Balgaria" (ryskoto proiznošenie na Bulgaria) e čista slyčajnost, pure coincidence.
Izvod: Sega i v blizkoto minulo ne̋ma i ne e imalo nikakvi bulgari v Severen Kavkaz. Na po-dalečnoto minulo - na mitut za "Stara Velika Bulgaria" - qe se spru natatuk.- (.. skrij go kratkoto izloženie za tatarite ot Kabardà ..) (.. skrij gi balkarcite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
- ◄► Meǧy balkarcite i bulgarite ne̋ma niqo obqo.
- ◄► Prilikata meǧy dymite Balkaria i Bolgaria e povurxnostna.
- Tä e nedorazymenie.
- Prez 19-ti vek nikoj istorik ne ü e viǧal tazi prilika, poneže dymata Balkaria oqe ne e bila izmislena.
- ◄► Caution:I oqe neqo,
- imajte pred vid, če po tezi vuprosi vuv vsički enciklopedii iztočnicite obiknoveno su suvetski.
- Tova su vuprosi, po koito svetovnata nayka ne demonstrira interes.
-
►►
Pregled na poslednite stotina godini
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Pregled na poslednite stotina godini
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
Balkarci e izmislen naskoro etnonim, s kojto se označavat kabardinskite tatari. Sučinen e bil po imeto na rekata Balka, koäto teče prez Kabardà.
S drygi dymi, prez suvetsko vreme su izmislili tazi dyma, za da označut žitelite na Kabardà, koito govorüt na kupčakski (tatarski) ezik. Tova su okolo polovinata ot naselenieto na Kabardà. Ostanulite mestni žiteli na Kabardà govorüt na čerkezki ezik, t.e. te ne su tatari (kato balkarcite), a su čerkezi. Za te̋x, za kabardinskite čerkezi, po suvetskata nomenklatyra na nacionalnostite e zapazeno nazvanieto kabardinci.
Geografskata oblast Kabardà na političeski žargon oqe ot suvetsko vreme se nariča Kabardino-Balkaria. Sega Kabardino-Balkaria e repyblika v sustavut na Ryskata federacia.
Sega v Kabardà (t.e. v Kabardino-Balkaria) živeüt okolo 900 xilädi dyši, edna treta ot te̋x - v administrativniut centur grad Nalčik. Polovinata ot naselenieto su kabardinci (t.e. čerkezi), ostanulite su rysnaci i balkarci (t.e. tatari).
V susednata geografska oblast Karà-čàj živee praktičeski suqoto naselenie - čerkezi i tatari. Po suvetskata nomenklatyra na nacionalnostite karačaevskite čerkezi su si čerkezi, a karačaevskite tatari - karačaevci. Geografskata oblast Karačaj na političeski žargon oqe ot suvetsko vreme se nariča Karačaevo-Čerkezka repyblika, koäto sega e dryga repyblika v sustavut na Ryskata federacia.
Sega v Karà-čàj (t.e. v Karačaevo-Čerkezkata repyblika) živeüt okolo 500 xilädi dyši, edna četvurt ot te̋x - v administrativniut centur grad Čerkesk. Tatarite (t.e. karačaevcite) su okolo 40%, počti tolkova su i rysnacite, i ostanulite su čerkezi.
Našite rysofili iskat nared s repyblika Kabardino-Balkaria i nared s Karačaevo-Čerkezkata repyblika (i razbira se nared s taka narečenata repyblika Krim), v sustavut na Ryskata federacia da vleze i repyblika Bulgaria.
Zatova vse natam otpravät vzor.- (.. skrij gi poslednite stotina godini ..) (.. skrij gi balkarcite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Ekskyrzia po-nazad vuv vremeto
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Ekskyrzia po-nazad vuv vremeto
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
Za da razberem estestvenoto sustoänie na neqata, predlagam ekskyrzia po-nazad vuv vremeto - predi dvesta-trista godini. Predi ryskoto prišestvie, predi ryskiut mečok da gi e nagazil.
Dvete susedni planinski oblasti v Severen Kavkaz Kabardà i Karà-čàj imat ednorodno naselenie. Suqoto naselenie živee i po ce̋lata polosa ot Kabardà i Karà-čàj v Severen Kavkaz do Tamanskiut polyostrov i Azovsko more i do Černomorskoto krajbrežie.
Vsički su mÿsÿlmani.
Tova naselenie pri ce̋lata si ednorodnost govori na dva ezika.
Ediniut ezik e čerkezkiut. Drygiut ezik e tatarskiut.
Čerkezkiut ezik zaedno s abxazkiut ezik sami samo te obrazyvat ezikovo semejstvo. Čerkezkiut ezik ne̋ma drygi srodni ezici osven abxazkiut. Čerkezkiut se govori severno ot kavkazkiut xrebet, abxazkiut - ÿžno. I nikude drygade po svetut ne̋ma srodni ezici s tezi dva ezika, i te pone̋koga se označavat kato zapadno-kavkazko ezikovo semejstvo. Sledovatelno, tova semejstvo e s mesten kavkazki proizxod, i tezi ezici ili obqiut im predšestvenik su se govoreli po onezi mesta ot xilädoletia. I vednaga se nalaga da se napravi ygovorkata, če kakto severno ot kavkazkiut xrebet, taka i ÿžno ot nego se govorüt mnogo drygi raznoobrazni ezici ot različni drygi ezikovi semejstva.
Tatarskiut ezik e edin ot naj-razprostranenite v Severen Kavkaz i iz teritoriata na Rysia i Kazaxstan. Tova e ezik ot tÿrkskoto ezikovo semejstvo, toj proizliza ot staro-tÿrkskiut ezik, govoren ne̋koga v Zapaden Sibir. Kum Evropa go dokarvat kymanite, t.e. tova e ezikut na kymanite. Pone̋koga tozi ezik se označava kato kupčakski. Ili puk kupčakska se nariča grypata tÿrkski ezici, kum koäto kymanskiut (tatarskiut) prinadleži. Obiknoveno, tÿrkskite ezici, koito proizlizat ot staro-tÿrkskiut ezik, se razpredelät v tri grypi: kupčakska (tatarski, kazaxski, kirgizki), karlykska (ili čagatajska: yzbekski, yjgyrski) i ogyzka (tyrkmenski, tyrski). Zabeležete, če tezi tri grypi ne obxvaqat vsički tÿrkski ezici (ne obxvaqat naprimer čyvaškiut), a samo potomstvoto na staro-tÿrkskiut ezik. Ce̋loto tÿrksko ezikovo semejstvo predstavläva potomstvoto na predpolagaemiut pra-tÿrkski ezik, kojto tÿrkolozite se opitvat da vuzstanovüt i go pravüt s nadeǧnost, blizka do nadeǧnostta na vuzstanovkata na pra-indo-evropejskiut ezik.
Ezikut na kymanite (kupčakskiut ezik, tatarskiut ezik) stanul imperskiut ezik na zapadniut klon na Ordata i kato takuv polyčil razprostranenie v Iztočna Evropa, vklÿčitelno v Kabardà i Kara-Čaj, no suqo taka v Krim i Kyban, po Sredna Volga i v Yral. Imenno togava se poävil i etnonimut tatari. Dotogava tova si bil prosto ezikut na kymanite. Vpročem, imperskiut ezik na ÿžniut klon na Ordata bil čagatajskiut, a na iztočniut - kitajskiut.
Kak da e. Äsno stava, če predi Ordata naselenieto na Kabardà i Kara-čaj su govoreli naj-veroätno na čerkezki, a posle čast ot naselenieto e minulo na tatarski, na imperskiut ezik na Ordata.
Naselenieto na Kabardà i Kara-čaj si ne̋malo svoi istinski etnonimi, koeto e suvsem normalno. Naričali su se "planinci" na svoüt si ezik. Na tatarski - tawlỳ. Na tyrski - daalù. Na ryski - gorcы. V carska Rysia mestnoto naselenie na Kavkaz bilo vse gorcы, planinci. Ne su obruqali vnimanie na ezikut im.- (.. skrij ü ekskyrziata nazad vuv vremeto ..) (.. skrij gi balkarcite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Da se vurnem pak v novoto vreme, vuv vremeto suvetsko
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Da se vurnem pak v novoto vreme, vuv vremeto suvetsko
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
Zaqo razgleǧam Kabardà i Kara-čaj zaedno?
- Veče pisax, če mestnoto naselenie praktičeski e edno i suqo - čerkezi i tatari.
- Tova su susedni oblasti.
- I dvete ot ÿg su ograničeni ot kavkazkiut xrebet.
- Zapadnata granica na Kabardà e s Kara-čaj, a iztočnata - sus Severna Osetia.
- Na ÿg i dvete tezi oblasti graničut sus Stavropolskiut kraj na Rysia.
Qom Kabardà i Kara-čaj su v ramkite na ryskata federacia, tova obiknoveno znači, če mnozinstvoto ot naselenieto veče su rysnaci. V Stavropolskiut kraj naprimer rysnacite su 80%, v Kabardà - 32%, v Kara-čaj - 33%.
Suvetskiut komisariat po nacionalnostite sčital za svoj dulg da izmisli nacionalnosti i ezici i nazvania za te̋x za vsičkoto mestno naselenie.
Moželo e da se razraboti edinna knižovna norma za vsičkiut tatarski ezik v evropejska Rysia.
No ne postupili taka, a razrabotili ne̋kolko normi, koito gi narekli ezici:- tatarski (kazansko-tatarski, volžsko-tatarski),
- baškirski (v Yral),
- krimsko-tatarski,
- karačaevo-balkarski.
- I tuj, v suvetsko vreme na kabardinskite tatari čičko Stalin im dal ne samo etnonim - balkarcы, dal im i ezik - karačaevo-balkarski.
- Vse pak, suvetskite bÿrokrati yspeli da sxvanut, če tatarskiu ezik v susednite raöni Kabardà i Kara-čaj e suvsem edin i suq.
Za čerkezkiut ezik v Kabardà i Kara-čaj suqo taka bila razrabotena obqa knižovna norma, narečena kabardino-čerkezki ezik.
Za čerkezite v ravninata (v Kyban) bila razrabotena dryga knižovna norma - adыgejski ezik.
Iz ryskata wikipedia: "V diaspore že adыgejskij i kabardino-čerkesskij sčitaÿtsä odnim äzыkom, nazыvaemыj čerkesskim äzыkom."
Ako na ne̋kogo tova my zapriliča na praktikata na Kominternut, to da - tova e suqata praktika, no vutre vuv velikiut i mogyč Suvetski suÿz Kominternut ne važi - tam su si imali komisariat po nacionalnostite.
Može bi tozi komisariat e spyskal direktivi i na Kominternut. Može bi. Realno, Kominternut e bil podrazdelenie na komisariatut po vunšnite raboti, Kominternut e bil podrazdelenie na Komindelut. Kak da e.
Ta stavaše dyma za balkarcite. Ako gi sme̋tate za narod, to tozi narod e formiran prez suvetsko vreme. Tova su čast ot "gorcite" - v ryskata klasičeska literatyra za te̋x i za drygite mestni xora v Kavkaz se ypotrebävalo tova nazvanie - "gorcы". Kakto e suvsem normalno, xorata si ne̋mali svoi istinski etnonimi, koeto ylesnilo komisariatut po nacionalnostite da im izmisli etnonimi, kakto se polaga.- Za karačaevskite tatari - karačaevci.
- Za karačaevskite čerkezi - čerkezi.
- Za kabardinskite čerkezi - kabardinci.
- Za kabardinskite tatari - balkarci.
- (.. skrij go vremeto suvetsko ..) (.. skrij gi balkarcite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
- ◄► (.. skrij gi balkarcite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. skrij ü pra-bulgarqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Nakratko za tatarite ot Kabardà
(.. pokaži tyka ..)
(.. pokaži tam ..)
.. kum načaloto ..
-
►►
Mitut za Bulgaria po Sredna Volga
(.. pokaži go ..)
(.. razgunuto ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Mitut za Bulgaria po Sredna Volga
(.. skrij go ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum načaloto ..
- ◄► Ako po Sredna Volga ne̋koga su živeli xora,
- naričaqi se bulgari ili naričani bulgari,
- nie, bulgarite ot Balkanite, ne̋mame niqo obqo s te̋x.
- I imeto si "bulgari" ne biva da im go davame!
- ◄► Neqo poveče. Niqo obqo ne̋ma
- meǧy te̋x i pra-bulgarite na Kybrat i Asparyx,
- odymvani v našata lužliva oficialna istoričeska doktrina.
- Prosto zvykovo suvpadenie. Pure coincidence.
-
►►
Pulnata titla na ryskite care
(.. pokaži ü tyka ..)
(.. pokaži ü tam ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Pulnata titla na ryskite care
(.. skrij ü ..)
(.. pokaži ü tam ..)
.. kum načaloto ..
Tova e pulnata titla na ryskiut car Nikolaj Pavlovič Romanov, car Nikolaj Purvi, baqata na Carüt-Osvoboditel Aleksandur Nikolaevič, Aleksandur Vtori.
Божиею поспѣшествующею милостию Мы НИКОЛАЙ Первый,
Император и Самодержец Всероссийский,
Московский, Киевский, Владимирский, Новгородский,
Царь Казанский, Царь Астраханский,
Царь Польский, Царь Сибирский, Царь Херсониса-Таврическаго,
Государь Псковский и Великий Князь Смоленский, Литовский, Волынский, Подольский и Финляндский,
Князь ..
Эстляндский, Лифляндский, Курляндский и Семигальский, Самогитский, Бѣлостокский, Корельский,
Тверский, Югорский, Пермский, Вятский,
Болгарский и иных;
Государь и Великий Князь Новагорода Низовския земли, Черниговский, Рязанский, Полотский, Ростовский, Ярославский, Бѣлозерский, Удорский, Обдорский, Кондийский, Витебский, Мстиславский и всея Сѣверныя стороны.
Повелитель и Государь
Иверския, Карталинския, Грузинския и Кабардинския земли,
и Армянския Области;
Черкасских и Горских Князей и иных.
Наслѣдный Государь и Обладатель; Наслѣдник Норвежский, Герцог Шлезвиг-Голстинский, Стормарнский, Дитмарский и Ольденбургский
и прочая, и прочая, и прочая.
Tazi titla e zasvidetelstvana prez 1828 po povod na prisuedinävaneto na čast ot Armenia - v suqnost teritoriata na dnešnata nezavisima duržava Armenia - kum Ryskata imperia.
Ne samo starinniut ezik na titlata pokazva, če tä e bila redovno izpolzvana i dopulvana prez predišniut 17-ti vek.
Tova sledva da e naj-sigyrniut iztočnik za istoriata zemite po rekata Volga i meǧy Volga i planinata Yral, a ne pisaniata i izmislicite na dvorcovi istorici ot 19-ti vek.- (.. skrij ü titlata na ryskite care ..) (.. skrij go mitut za Volžska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Analiz na pulnata titla na ryskite care
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Analiz na pulnata titla na ryskite care
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Znael li e Carüt (Nikolaj Purvi) vsičkite gradove i strani, spomenati v dulgata my titla?
- Ne, razbira se.
- Imalo li e sred približenite na carüt čovek, kojto da e znael vsičkite gradove i strani, spomenati v dulgata carska titla?
- Edva li.
- Kolko dyši v Rysia su znaeli vsičkite gradove i strani, spomenati v dulgata carska titla?
- Naj-veroätno, po-malko ot pet.
- Sega ima internet, Google, wikipedia, Яndex - pri želanie vseki bi mogul da nayči kakvo označava vseki element ot tazi dulga titla.
- No predi 30 godini tova ne beše vuzmožno.
- Tre̋bvaše čovek da otide v Narodnata biblioteka Kiril i Metodij i da potursi v ne̋koä gole̋ma enciklopedia, naprimer Большая Советская Энциклопедия ili Encyclopaedia Britannica.
- Dulgata titla na ryskiut car ima mnogo elementi,
kato vseki element si ima stepen i obxvat. - Edin element na titlata može da obxvaqa strana ili grad.
- Za obxvatut na edin element može da se sudi po obxvatite na drygite elementi.
- Naprimer, Московский, Владимирский i Новгородский su ysporedni obxvati.
- V častnost, obxvatut Болгарский e suseden na Казанский, Пермский, Вятский, Астраханский i Нижне-Новгородский.
- Болгарский e obxvat na grad.
- Elementite na titlata mogut da se klasificirat po stepen.
- Visša stepen: Царь, Самодержец, Император.
Всероссийский, Московский, Казанский, Астраханский, Польский, Сибирский, .. - Sredna stepen: Великий Князь.
Смоленский, Литовский, Волынский, Подольский, Финляндский, Нижне-Новгородский, Ростовский, Ярославский, .. - Niska stepen: Князь.
Тверский, Пермский, Вятский, Болгарский, Бѣлостокский, .. - Neopredelena stepen: Наслѣдный Государь, Обладатель, Повелитель.
Razni raöni na Kavkaz su ypomenati.
- Visša stepen: Царь, Самодержец, Император.
- Kazan i Astraxan su severnata i ÿžnata stolica na Ordata, na zapadniut ï klon.
- Iztočniut klon na Ordata - tova e Kitaj.
- Kitaj suqo taka istoričeski ima dve stolici - severna i ÿžna: Pekin i Nankin.
- Za ryskiut car nasledstvoto na Ordata e osobeno važno i toj go ceni.
- Obävil se e za Kazanski i Astraxanski car.
- Prez 19-ti vek edva li ne̋koi e osporval tova.
- Važni carski titli su i tavričeskata, i sibirskata - vse nasledstvo ot Ordata.
- (.. skrij go analizut na titlata ..) (.. skrij go mitut za Volžska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum načaloto ..
- Znael li e Carüt (Nikolaj Purvi) vsičkite gradove i strani, spomenati v dulgata my titla?
-
►►
Ryskiut car e i "Knäzj Bolgarskij"
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Ryskiut car e i "Knäzj Bolgarskij"
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Off-topic/Otklonenie:
- V sredite na bulgarskata psevdo-inteligencia pone̋koga se zadava vuprosut zaqo Rysia ne bila osvobodila Bulgaria po-rano, naprimer po vremeto, kogato su bili osvobodeni gurcite i surbite.
- Otgovorut e: nikoj v Rysia ne e podoziral za suqestvyvaneto na slavänoglasni xristiani narečeni bulgari v zemite ÿžno ot Dynavut.
- Voennata kampania na Dibič Zabalkanski prez 1828-29 se natukva na takova naselenie - slavänoglasni zadynajski xristiani, narečeni bulgari.
- Ÿrij Venelin (Georgi Gyca) putyva sred bulgarite, izyčava gi i pyblikyva knigi v Rysia.
Purvata my kniga e ot 1829. Toj ymira prez 1839. - Rysia gybi Krimskata vojna (1853-1856).
- Vojnata 1877-78 e neqo kato revanš za Rysia.
- Vnimanieto ni e susredotočeno na titlata Князь Болгарский, kude drygade.
- Ne̋koi ot titlite se otnasät za strani i regioni:
- Князь .. Финляндский, .. Эстляндский (suvr. Estonia), Лифляндский (suvr. Latvia), Курляндский (čast ot Latvia), Семигальский (čast ot Latvia), Самогитский (suvr. Litva), Корельский, .. Югорский ..
- Povečeto se otnasät do gradove:
- Moskva, Kiev, Vladimir, Novgorod,
- Kazan, Astraxan, Xerson,
- Pskov, Smolensk, Podolsk, ..
- Тверь, Пермь, Вятка,
- Bolgar, Nižnij Novgorod,
- Černigov, Räzan, Pòlock, Rostov, Äroslavl, ..
- Prosto knäz e edna ot niskite po rang titli na ryskiut car.
- Titlata, svurzana s Nižnij Novgorod, naprimer, e velik knäz.
- A puk titlite, svurzani s Kazan i Astraxan, su car.
- Ima zaqo.
- Ottam ryskiut car se vodi naslednik na Čingiz xan.
- Ne̋koi ot titlite se otnasät za strani i regioni:
- I tuj, ryskiut car e i "Князь Болгарский".
- Da oburnem dopulnitelno vnimanie na tazi titla.
- Podčertal sum ü v bold.
- Oqe nablÿdenia i tvurdenia, svurzani s neü.
- Predišnite dve titli su "Князь Вятский" i "Knäzj Пермский".
- I dvata grada Vätka i Perm su nagore v porečieto na reka Kama.
- Kama e naj-golemiut pritok na reka Volga.
- Tä e le̋v pritok na Volga i teče ot planinata Yral.
- Vliva se vuv Volga na okolo 60 km ÿžno ot grad Kazan.
- Vätka e reka, no e i grad, kojto vse oqe nosi bolševiškoto si ime Kirov.
- Razpoložen e na okolo 900 km severoiztočno ot Moskva i na okolo 300 km ot Kazan.
- Perm e grad s naselenie okolo milion, razpoložen na reka Kama,
- na okolo 500 km ot Kazan nagore po tečenieto na Kama.
- Predišnata titla e "Князь Юго̀рский".
- Югра̀ e naimenovanie, izpolzvano za severnite časti na planinata Yral.
- Sledvaqata titla e "Государь и Великий Князь" na Нижний Новгород.
- Sega tova e grad gole̋m, kolkoto Sofia.
- Razpoložen na iztok ot Moskva, pri vlivaneto na reka Oka vuv Volga.
- Priblizitelno po sredata na putüt meǧy Moskva i Kazan.
- I tuj, kakvo može da znači "Князь Болгарский".
- Болгар e grad, razpoložen na leviut bre̋g na Volga,
- na stotina kilometra ÿžno ot Kazan.
- Sega tova e malko seliqe, no v okolnostta ima arxeologičeski naxodki.
- Po-gole̋mata čast ot drevniut grad e na dunoto na äzovir.
- Dulgo vreme tozi grad e nosil i ryskoto ime Spassk.
- Razbraxte li kakvo znači "Князь Болгарский" v pulnata titla na ryskiut car Nikolaj Purvi?
- Titla s niska stepen na važnost.
- Po-nisko ot Car i ot Velik Knäz.
- Otnasä se za ne̋kakuv ne̋kogašen grad s ime Болгар, razpoložen na reka Volga blizo do ystieto na reka Kama.
- S Balkanite ne̋ma niqo obqo.
- Nito s raönut na Kavkaz.
- Off-topic/Otklonenie:
- Pulnata titla na ryskite care
zavuršva s izrazut
и прочая, и прочая, и прочая.
- Može bi malovažni elementi su bili izpysnuti prez 1828.
- Na 1877-04-12, v
Manifestut za obävävane na vojnata,
e izpolzvana silno sukratena forma na carskata titla.
БОЖИЕЙ МИЛОСТИЮ, МЫ АЛЕКСАНДР ВТОРЫЙ, ИМПЕРАТОР и САМОДЕРЖЕЦ ВСЕРОССИЙСКИЙ, ЦАРЬ ПОЛЬСКИЙ, ВЕЛИКИЙ КНЯЗЬ ФИНЛЯНДСКИЙ
и прочая, и прочая, и прочая.
- Mnogo elementi ot pulnata titla, ytočnävaqi na koi gradove Carüt e knäz, su izpysnuti kato malovažni.
- Pulnata titla na ryskite care
zavuršva s izrazut
- (.. skrij go knäzut bolgarskij ..) (.. skrij go mitut za Volžska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum načaloto ..
- Off-topic/Otklonenie:
-
►►
Pravdiva istoria na Srednoto Povolžie
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Pravdiva istoria na Srednoto Povolžie
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Severnite teritorii i na Evrazia, i na Amerika, v minuloto, puk i sega, su re̋dko naseleni.
- Čast ot naselenieto e nomadsko.
- Migrira zaradi sezonite.
- Pri rexavo ili migriraqo naselenie može da se slyči dadena teritoria izce̋lo da smeni naselenieto si.
- Ako naselenieto na severnite teritorii e ot evropeidnata rasa, znači če prez poslednite xilädoletia e prielo migranti ot ÿg.
- Volga e bila i važen turgovski put ot Severo-iztočna Evropa do Kaspijsko more, a ottam do Persia, Mesopotamia i Konstantinopol.
- Drevnite turgovci su pazeli geografskite svedenia kato turgovski tajni.
- Sega može da ni yčydva kolko izkrivena e bila predstavata na drevnite xora za geografiata.
- Obače tezi ot drevnite xora, koito su imali točna predstava, su pazeli turgovska tajna i ne se opovestävali svedeniata si pyblično.
- Kama e gole̋ma reka, naj-golemiut pritok na naj-gole̋mata reka v Evropa.
- Porečieto na Kama, kakto i drygite okolni teritorii, v drevnostta su bili pokriti s gori.
- Tova e bilo teritoria na lovci, teritoria za lov.
- Obekt na lovcite bili zverčeta, imenyvani na tyrski samyri, na ryski soboli, a na anglijski sables.
- Kožite na tezi zverčeta bili mnogo ceneni.
- Pri ystieto na Kama, na leviut bre̋g na Volga, vuzniknulo seliqe.
- Ot tova seliqe se vurte̋la turgoviata sus samyreni koži.
- V seliqeto raboteli i mnogo majstori kožari.
- Samyrenite kožysi i drygite koženi izdelia bili mnogo turseni po svetut.
- Žitelite na gradut se zamognuli.
- Gradut se razrasnul.
- Imeto na gradut bilo Bylgar ili Bolgar.
- Imeto idvalo ili ot imeto na onova zverče s cenna koža, ili ot drygo ne̋kakvo zverče, ili ot neqo ot kožarskiut zanaät.
- Imeto se pročylo po svetut zaradi samyrenite kožysi i drygite koženi izdelia, proizveǧani tam.
- Tolkova se pročylo, če do 19-ti vek izrazut "Князь Болгарский" prisutstval v pulnata titla na ryskite care.
- Ezikovedski aspekti i migracii.
- V krajniut severoiztok na Evropa se govori ezik-izolat - nenecki ili samoedski, kojto ne priliča na nikoj dryg ezik i sam obrazyva ezikovo semejstvo.
- Dryg ezik-izolat e ezikut na baskite, kojto se govori ot dvete strani na Pireneite pokraj Biskajskiut zaliv.
- Za tezi dva ezika ne može da se kaže, če otne̋kude drygade su došli, če su doneseni ot skorošni migranti.
- Pone predi tri xilädoletia, a može bi dosta po-rano, v Severna Evropa - Severo-zapadna Evrazia, migranti ot ÿg su zanesli ezici ot ygro-finskoto semejstvo.
- Finski, estonski, mordovski, ydmyrtski, marijski, komi, sami, xantijski, mansijski, ..
- Veroätno tezi migranti su zanesli na sever i geni na evropeidnata rasa.
- Spored ne̋koi ezikovedi, samoedskiut ezik suqo se rodee s ygro-finskoto ezikovo semejstvo, za da obrazyvat semejstvoto na yralskite ezici.
- Ako e taka, to izliza, če vsički izvestni ezici, govoreni sega v Severna Evropa, su bili zaneseni natam ot ÿg.
- Dva indoevropejski ezika imat sega gospodstvaqo položenie v Severna Evropa.
- Skandinavskiut ezik ot germanskata ezikova grypa migrira na sever predi malko poveče ot dve xilädoletia.
- Ryskiut ezik ot slavänskata grypa se e razširil na sever prez poslednoto xilädoletie.
- Sega edva li ima žitel na teritoriata na ryskata federacia, kojto da ne vladee ryski ezik.
- I stignuxme do naj-interesnoto. Dva ezika ot tÿrkskoto ezikovo semejstvo.
- Suvremennite nazvania na tezi ezici su čyvaški i tatarski.
- Spored lingvističnata klasifikacia, dvata ezika su ogyrski (čyvaškiut) i kupčakski (tatarskiut).
- Čyvaškiut ezik e edinstveniut zasvidetelstvan i izvesten predstavitel na ogyrskata grypa na tÿrkskoto ezikovo semejstvo.
- Tatarskiut ezik e ezikut na kymanite. Toj e "baš-tÿrkski" ezik.
- Ne̋ma vzaimna razbiraemost meǧy dvata ezika.
- Čyvašite su potomstveni xristiani, a tatarite - mÿsÿlmani.
- Čyvaški ezik (ogyrsko-tÿrkski) se govori samo po Sredna Volga,
- a tatarski (kupčakski) - na mnogo mesta iz Evrazia.
- Estestveno e v basejnut na Sredna Volga i iz porečieto na Kama da se govorüt ygro-finski ezici.
- Dvata tÿrkski ezika - čyvaški i tatarski - su izklÿčenie.
- Te su bili zaneseni natam sravnitelno naskoro - prez poslednite dve xilädoletia.
- Te su bili zaneseni natam pootdelno i v različno vreme.
- V krajniut severoiztok na Evropa se govori ezik-izolat - nenecki ili samoedski, kojto ne priliča na nikoj dryg ezik i sam obrazyva ezikovo semejstvo.
- (.. skrij ü pravdivata istoria ..) (.. skrij go mitut za Volžska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum načaloto ..
- Severnite teritorii i na Evrazia, i na Amerika, v minuloto, puk i sega, su re̋dko naseleni.
-
►►
Poäva na mitut za Bulgaria po Sredna Volga
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Poäva na mitut za Bulgaria po Sredna Volga
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Mitut za pra-bulgarite, nadošli po Sredna Volga ot ÿg pod vodačestvoto na xan Kotrag, vtoriut sin na xan Kybrat,
ne se e prixvanul v Rysia, nito sred čyvašite, nito sred tatarite.
- Za tatarite si e done̋kude äsno - te govorüt na imperskiut ezik na Ordata.
- Tova e ezikut na kymanite.
- Problemut e tam, če toj e bil zanesen natam otpredi Ordata.
- Veroätno toj e bil zanesen natam v paket s islämut.
- Za čyvašite se predpočita dryg istoričeski razkaz.
- Ne̋kakuv narod ili pleme sabiri ili saviri, yž xristianizirani oqe po vremeto, kogato živeeli v Severen Kavkaz, v Dagestan, be̋gajki ot nasilstvenata islämizacia, se preselili po Sredna Volga, i te zanesli tam ogyrsko-tÿrkskiut ezik.
- Mitut za pra-bulgarite, nadošli po Sredna Volga ot ÿg pod vodačestvoto na xan Kotrag, vtoriut sin na xan Kybrat,
e izmislica na ryski istorici ot načaloto na 19-ti vek.
- Te znaeli, če pulnata titla na ryskite care sudurža izrazut "Князь Болгарский".
- Ryskite istorici namerili sred romejskite letopisi dve svedenia.
- Ot patriarx Nikifor i ot Teofan Izpovednik.
- I dvamata rodeni stotina godini sled predpolagaemiut xan Kybrat.
- Ediniut veroätno e prepisval ot drygiut.
- Na grucki bil ypotreben izrazut "Stara Velika Bulgaria" ("Παλaι̃α Mεγάλη Βουlγaρία").
- Togava ne̋malo koj da suobrazi, če gruckata dyma "Βούlγaροι" se polzvala da se označavat vse̋kakvi severni varvari.
- Po vremeto na patriarx Nikifor i ot Teofan Izpovednik veče imalo Bulgaria (Βουlγaρία) v Podynavieto (v Parìstrio, εν Παρίστριω).
- I tazi Bulgaria v Podynavieto bila po-blizo, i zatova onazi ottatuk moreto bila "Velika" ("Mεγάλη").
- I onazi Bulgaria ottatuk moreto bila stara - veče ü ne̋malo.
- Ta zatova "Stara Velika Bulgaria" ("Παλaι̃α Mεγάλη Βουlγaρία").
- V načaloto na 19-ti vek nikoj ne e osporval na ryskiut car pravoto my nad titlata "Князь Болгарский".
- Ryskata imperia naskoro bila zavoÿvala obširni teritoria v Severen Kavkaz.
- Ryskite istorici podmazvači se nade̋vali, če s mitut za xan Kybrat i za sinut my Kotrag podsigyrävat nasledstveni prava na ryskiut car vurxy teritoriata na "Stara Velika Bulgaria".
- Tova se krepi samo vurxy zvykovata prilika meǧy imeto na gradut Болгар i dymata Болгария v ryski pravopis.
- Mitut za pra-bulgarite, nadošli po Sredna Volga ot ÿg pod vodačestvoto na xan Kotrag, vtoriut sin na xan Kybrat,
se poddurža samo ot marginalni krugove po Sredna Volga.
- Da, može bi žitelite na grad Bolgar purvonačalno su okazali otpor na Ordata.
- No vposledstvie tova tam si e stanulo teritoria na Ordata.
- Gradut Bolgar zapadnul za smetka na grad Kazan, kojto stanul severnata stolica na zapadniut klon na Ordata.
- (.. skrij ü poävata na mitut na titlata ..) (.. skrij go mitut za Volžska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum načaloto ..
- Mitut za pra-bulgarite, nadošli po Sredna Volga ot ÿg pod vodačestvoto na xan Kotrag, vtoriut sin na xan Kybrat,
ne se e prixvanul v Rysia, nito sred čyvašite, nito sred tatarite.
-
►►
Kak tozi mit stiga do istinskata Bulgaria
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Kak tozi mit stiga do istinskata Bulgaria
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- Mitut za pra-bulgarite, nadošli po Sredna Volga ot ÿg pod vodačestvoto na xan Kotrag, vtoriut sin na xan Kybrat, može da ne se e prixvanul v Rysia - nito sred čyvašite, nito sred tatarite, obače se e prixvanul v istinskata Bulgaria, v našata Bulgaria.
- Trydovete na ryskite istorici podmazvači, koito iskali samo da dokažut ne̋kakvo nasledstveno pravo na ryskiut car kum teritoriite v Severen Kavkaz po liniata na xanovete Kybrat i Kotrag, bili pročeteni i xaresani ot bulgarskiut yčen Marin Drinov.
- Po onova vreme sus sistematizaciata na bulgarskata istoria tukmo se bil zael češkiut yčen Konstantin Ireček.
- Marin Drinov zapoznal Konstantin Ireček s trydovete na ryskite istorici podmazvači za "Stara Velika Bulgaria".
- Marin Drinov daže posetil Konstantin Ireček vuv Viena ili Praga, za da my preveǧa, poneže Ireček ne razbiral ryski.
- I taka se rodil mitut za pra-bulgarite, kojto vle̋zul v oficialnata bulgarska istoričeska doktrina.
- Ottogava nasetne tozi mit e razrabotvan i razkrasävan ot pokolenia kazionni bulgarski istorici.
- Ne̋koi izmislici su ottegleni kato nesustoätelni, naprimer basnäta za snoput pručki.
- No povečeto izmislici tvurdo si stoüt.
- Dori godinata 681 stoeše na gerbut na Bulgaria po ne̋koe vreme.
- (.. skrij kak tozi mit stiga do Bulgaria analizut na titlata ..) (.. skrij go mitut za Volžska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum načaloto ..
- ◄► Caution/Disclaimer.
- Kakvoto i da pišu v tozi podrazdel za Volžska Bulgaria,
- kakvoto i da piše po temata iz razni yčebnici po istoria,
- tova ne̋ma vruzka s našata Bulgaria.
- ◄► (.. skrij go mitut za Volžska Bulgaria ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) (.. skrij ü pra-bulgarqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
- ◄► Ako po Sredna Volga ne̋koga su živeli xora,
-
►►
Produlženie na razdymkata
(.. pokaži go ..)
(.. razgunuto ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Produlženie na razdymkata
(.. skrij go ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum načaloto ..
-
►►
Purvo si ü pripomnete razdymkata
(.. pokaži ü tam ..)
(.. pokaži ü tyka nakratko ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Purvo si ü pripomnete razdymkata
(.. skrij ü ottyka ..)
(.. pokaži ü tam ..)
.. kum načaloto ..
- Pripomnete si koe tre̋bva vinugi da prisutstva v kontekstut.
- Važno e da se razbere istinskata
etimologia na etnonimut "bulgari".
- Da, onezi pra-bulgari, za koito se razkazva v oficialnata istoričeska doktrina,
- nito su bili našenci,
- nito su bili slavänoglasni kato nas,
- nito su bili xristiani kato nas,
- obače i te̋x kato nas elinofonite (gurcite) su gi naričali s dymata bulgari.
- Tova e prosto edna grucka dyma, zaemka ot latinski v grucki.
- S tazi dyma elinofonite može da su naričali vse̋kakvi severni varvari.
- Dymata varvari tyka označava xora, govoreqi na ezik, različen ot gruckiut.
- Našiut etnos, sustaven ot našenski slavänoglasni xristiani, e vuzpriel tazi grucka dyma za svoj etnonim.
- Da, onezi pra-bulgari, za koito se razkazva v oficialnata istoričeska doktrina,
- Nie, suvremennite bulgari, po proizxod ne sme niqo drygo osven balkanski slavänoglasni xristiani.
- Ili nakratko: nie, suvremennite bulgari, po proizxod ne sme niqo drygo osven slavänoglasni romei.
- A onezi pra-bulgari, za koito se razkazva v oficialnata istoričeska doktrina, ne su bili kato nas.
- Razbira se, niqo obqo ne̋mat taka narečenite "balkarci" s nas, bulgarite.
- Dymata "Balkaria" e bila izmislena edva sled bolševiškata revolÿcia v Rysia.
- Dotogava na kartite tazi geografska oblast v Severen Kavkaz bila označavana kato "Kabardà".
- Fikciata "Balkaria" v Severen Kavkaz e razäsnena v specialen podrazdel.
- Ako po Sredna Volga i Kama ne̋koga su živeli xora, naričaqi se bulgari ili naričani bulgari, nie, bulgarite ot Balkanite, ne̋mame niqo obqo s te̋x.
- I imeto si "bulgari" ne biva da im go davame!
- Neqo poveče. Niqo obqo ne̋ma meǧy te̋x i pra-bulgarite na Kybrat i Asparyx, odymvani v našata lužliva oficialna istoričeska doktrina.
- Prosto tova e zvykovo suvpadenie, razäsneno v specialen podrazdel.
- (.. skrij go pripomnäneto na razdymkata ..) (.. skrij go produlženieto na razdymkata ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Ako ne znaem kakvo ne znaem, znači niqo niqo ne znaem
(.. pokaži ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Ako ne znaem kakvo ne znaem, znači niqo niqo ne znaem
(.. skrij ..)
.. kum načaloto ..
- (.. skrij ü predstavata za neizvestnoto ..) (.. skrij go produlženieto na razdymkata ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum načaloto ..
- ◄► V
sledvaqiut podrazdel
se obsuǧa
- roläta na Rysia za oformäneto na
- oficialnata bulgarska istoričeska doktrina.
- Otgovor v avans: roläta na Rysia e nikakva.
- ◄► Opit za povurxnostna svodka na alternativite
- na oficialnata bulgarska istoričeska doktrina
- se pravi v sledvaq podrazdel.
- ◄► (.. skrij go produlženieto na razdymkata ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) (.. skrij ü pra-bulgarqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Purvo si ü pripomnete razdymkata
(.. pokaži ü tam ..)
(.. pokaži ü tyka nakratko ..)
.. kum načaloto ..
-
►►
Prinosut na Rysia za oficialnata bulgarska istoričeska doktrina
(.. pokaži ..)
(.. razgunuto ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Prinosut na Rysia za oficialnata bulgarska istoričeska doktrina
(.. skrij ..)
(.. svij ..)
(.. razguni ..)
.. kum načaloto ..
- ◄►
- ◄►
- ◄►
Eto kak Rysia oqe ot 1842 g. izluga, če prabulgarite na Asparyx bili edna orda xora
< Moj komentar kum statiata po gornata prepratka
Nayčix ot Vas kak bulgarskiut prevod na Manasievata xronika e vle̋zul v obruqenie - blagodarenie na ryskiut istorik A.D.Čertkov.
V istoriata na Paisij, kakto i v polzvanite ot Paisij iztočnici, ne se spomenavat Kybrat i Asparyx.
Molü za razäsnenie. Kak i koga istoricite ot 19-ti vek - bulgarskite, ryskite i zapadno-evropejskite, nayčavat za Kybrat i Asparyx?
Vpročem, samiut A.D.Čertkov znael li e za tex, za Kybrat i Asparyx? Ako ne e znael, to zaglavieto na pyblikaciata e podveǧaqo: "Eto kak Rysia oqe ot 1842 g. izluga, če prabulgarite na Asparyx bili edna orda xora".
Vuv vseki slyčaj, podveǧaq e namekut, če Rysia imala ne̋kakvo mnenie po vuprosut i tova bilo mnenieto na Čertkov. Razberete - na Rysia ne ï pyka za Bulgaria i za bulgarite. - ◄►
- ◄► (.. skrij go podrazdelut ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) (.. skrij ü pra-bulgarqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Napuni za alternativi na oficialnata bulgarska istoričeska doktrina
(.. pokaži gi ..)
(.. razgunuto ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Napuni za alternativi na oficialnata bulgarska istoričeska doktrina
(.. skrij gi ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
.. kum načaloto ..
- ◄►
- ◄►
- ◄► (.. skrij gi alternativite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. skrij ü pra-bulgarqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Xan Asparyx kraj Bosforu: Ivančo dyma Marijki
(.. pokaži tyka ..)
(.. pokaži tam ..)
(.. ili tam ..)
.. kum načaloto ..
◄► (.. skrij ü pra-bulgarqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto .. -
▼▼
Xan Asparyx kraj Bosforu: Ivančo dyma Marijki
(.. skrij ..)
(.. pokaži tam ..)
(.. ili tam ..)
.. kum načaloto ..
Ivančo dyma Marijki:
Xan Asparyx da beše otišul malko pò na zapad!
Sega qe̋xme da sme istinski evropejci i ne̋maše da popadnem pod tyrsko robstvo!
Ivančo e otličnik po istoria i ü znae pesenta "Kraj Bosforu šym se vdiga".
Marijka e otličnička po matematika.
Marijka dyma Ivančy:
Ex, Ivančo, kudeto i da beše otišul xan Asparyx,
tyka po Našensko pak qe̋xu da živeüt xora
i tova pak qe̋xme da sme nie.
A ti, Ivančo, suqata pesen qeše da peeš.
(.. skrij kakvo si dymat Marijka i Ivančo ..) (.. skrij ü pra-bulgarqinata ..) (.. svij ü ..) (.. razguni ü ..) .. kum načaloto ..
►► 5. Subrano ottyk-ottam (.. pokaži go ..) (.. razgunuto ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5. Subrano ottyk-ottam (.. skrij go ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..)
Naj-napred vižte tyk principite na moite vuzgledi za minuloto.►► 5.1. Po sledite na mitoxondrialnata mi DNK (.. pokaži tyka ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5.1. Po sledite na mitoxondrialnata mi DNK (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
Misleno qe se vruqam nazad kum predcite si primerno do vremeto, kogato su bili rodeni Metodij i Kiril, Svetite bratä ot Solyn, t.e. do okolo načaloto na deveti vek, AD 800.
- Az, Xristo, sum bulgarin, xristianin, i za mene ròden mi e našiut ezik, kojto lingvistite klasificirat kato slavänski.
- Majka mi Ivanka, Bog da ü prosti, beše xristianka i dryg ezik, osven našiut slavänski ezik, ne znaeše.
Mitoxondrialnata si DNK sum nasledil ot neü. - Nejnata majka, baba mi Marijka, Bog da ü prosti, beše xristianka i dryg ezik, osven našiut slavänski ezik, ne znaeše.
Mitoxondrialnata si DNK sum nasledil ot neü. - Nejnata majka, moäta prababa, vsički ü spomenavaxu kato Bylä Ivanica, koeto qe reče Gospoža Ivanova ili Mrs. John.
Tä bila xristianka i dryg ezik, osven našiut slavänski ezik, ne znaela.
Mitoxondrialnata si DNK sum nasledil ot neü. - Ako moga da produlžu po sledite na mitoxondrialnata si DNK nazad vuv vremeto dokum 800AD,
bix mogul da stignu do pra-pra-baba si Slavka (s okolo 50 predstavki "pra-"), za koäto mi se qe po-podrobno da razkažu.
Tä bila rodena ne̋kude v Avarsko, po Sredniut Dynav, i ròden za neü bil našiut slavänski ezik. S posredničestvoto na agencia za namirane na rabota v čyžbina, baba mi Slavka, oqe na mladi godini, si namerila rabota kato bavačka-gyvernantka ne̋kude po Našensko, po Rymelijsko. Stopaninut-romej vzel da ü zagleǧa i kokonata-romejka burzo-burzo yredila da ü zadomi. Baba mi Slavka naj-napred minula prez kypelut i priela Sveto Kruqenie, a posle minula pod venčilo s kalfa-romejče, za kogoto kokonata ü svatosala – pra-pra-de̋do mi Xristo (s okolo 50 predstavki "pra-").
►► 5.2. Po sledite na moäta Y-xromozoma (.. pokaži tyka ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5.2. Po sledite na moäta Y-xromozoma (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
Misleno qe se vruqam nazad kum predcite si primerno do vremeto, kogato su bili rodeni Metodij i Kiril, Svetite bratä ot Solyn, t.e. do okolo načaloto na deveti vek, AD 800.
- Az, Xristo, sum bulgarin, xristianin.
- Baqa mi, Bog da go prosti, beše bulgarin i xristianin.
Ot nego sum nasledil svoäta Y-xromozoma. - Baqa my, moüt de̋do, Bog da go prosti, beše bulgarin i xristianin.
Ot nego sum nasledil svoäta Y-xromozoma. - Baqa my, moüt pra-de̋do, Bog da go prosti, bil bulgarin i xristianin.
Ot nego sum nasledil svoäta Y-xromozoma. - Ako moga da produlžu po sledite na svoäta Y-xromozoma vuv vremeto do kum 800AD, bix mogul da stignu do pra-pra-de̋do si Kyrti (s okolo 50 predstavki "pra-"),
za kogoto mi se qe po-podrobno da razkažu.
De̋do mi Kyrti bil rodom bulgarin. Sega ne znaem kakuv e bil rodniut my ezik. Stotina godini predi tova, rodut na de̋da mi Kyrtä bil došul po Našensko ne̋kude otkum otvud Dynavut i si premestil duržavata tyk.
Zadomil se de̋do mi Kyrti za romejka-xristianka, koäto toj si xaresal, kogato bulgarskata armia gastrolirala ne̋kude na ÿg ot Balkana iz Trakia, togava naričana oqe i Makedonia. Xaresal si ü de̋do mi Kyrti baba mi Tamara, romejka-makedonka ot Trakia, xaresal si ü i si ü otnesul.
Na stari godini my se naložilo na de̋da mi Kyrtä da prieme i xristianstvoto, zaqoto vladetelüt, Svetiut ni Car Boris, taka zapove̋dal. A puk sinut na Car Boris, velikiut naš Car Simeon Purvi, si bil xristianin i polovin romej.
Qe̋lo my se na Car Simeon v samiut Carigrad ce̋l romej da stane i mnogo lÿde poginali zaradi tozi merak na Simeona Carä. Povečeto sinove na de̋da mi Kyrtä bili izklani pri Axeloj, no moüt pra-de̋do s 49 predstavki "pra-" ocele̋l. Toj suqo bil bulgarin i xristianin.
Ot nego sum nasledil svoäta Y-xromozoma.
►► 5.3. Meǧy Y-xromozomata i mitoxondrialnata DNK (.. pokaži tyka ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5.3. Meǧy Y-xromozomata i mitoxondrialnata DNK (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
- Da razgledame vsički moi predci, koito su živeli v načaloto na deveti vek. Zaradi brakovete meǧy dalečni rodnini prez izminulite vekove ottogava, možem da redycirame texniut broj do okolo stotina dyši, ot de̋do mi Kyrti do baba mi Slavka.
- Privurženicite na teoriata za slavänskiut proizxod na bulgarite su xora, vkopčili se v polite na baba mi Slavka.
- Privurženicite na teoriata za aziatski (tÿrkski ili iranski) proizxod na bulgarite su xora, vtrenčili se v potyrite na de̋da mi Kyrtä.
- I ednite, i drygite ne obruqat vnimanie na stotinata dyši, naredeni meǧy te̋x,
- ot de̋do mi Xristo do baba mi Tamara:
- romej do romejka, romejka do romej.
- I vse xristiani.
- Imenno avtoxtonnata teza ne prenebregva tezi xora.
(.. skrij ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
- Izvod purvi. Ot pamtiveka po Našensko su živeli moi predci.
- Izvod vtori. Ot pamtiveka po Našensko su živeli moi civilizovani predci, nositeli na evropejskata kyltyra.
- Izvod treti. Oqe ot Apostolski vremena po Našensko su živeli moi predci - xristiani.
►► 5.4. Molitva za dyšite na stotinata mi predci ot 9-ti vek (.. pokaži tyka ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5.4. Molitva za dyšite na stotinata mi predci ot 9-ti vek, ot de̋do mi Xristo do baba mi Tamara (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
(.. skrij ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
- Pisal sum:
- Privurženicite na teoriata za slavänskiut proizxod na bulgarite su xora, vkopčili se v polite na baba mi Slavka.
- Privurženicite na teoriata za aziatski (tÿrkski ili iranski) proizxod na bulgarite su xora, vtrenčili se v potyrite na de̋da mi Kyrtä.
- I ednite, i drygite ne obruqat vnimanie na stotinata dyši, naredeni meǧy te̋x,
- ot de̋do mi Xristo do baba mi Tamara:
- romej do romejka, romejka do romej.
- I vse xristiani.
- Molitva za dyšite na stotinata mi predci ot 9-ti vek, ot de̋do mi Xristo do baba mi Tamara.
Bože na dyxovete i na vse̋ka plut, Kojto stupka smurtta, susipa dävolu i podari život na Tvoüt sve̋t!
Sam Ti, Gospodi, ypokoj dyšite na počinalite Tvoi rabiXristo Slavka Vasil Stefanka Serafim Anastasia(Sijka) Ördan Savka(Savina) Ivan Xristina Gavril Evgenia Andon Ÿlia Atanas Nikolina Evtim Varvara Grigor Klimentina Trifon Katerina Xaralampi Aleksandra Evstati(Stati) Minka Todor Angelina Gerasim Paraskeva Aleksi Dimitrina Äkov Elisaveta Zaxari Zaxarina Avram Natalia Lazar Maria Georgi Magda Kiril Ana Kosta Pavlina Sotir Petrana Panaöt Äna Petur Elena Pavel Irina Apostol Gergana Damän Zoä Ilia Dafina Aleksandur Lidia Simeon Dora Stavri Evdokia Paraskev Agata Dimitur Aksinia Nestor Atanaska Angel Donka Mixail Ivanka(Öana) Rangel Tatäna Rafail Ördanka Minčo(Mina) Silvana Matej Vasilka Kliment Lazarina Andrej Eva Sava Rajna Spiro Sofia Ignat Stiliana Anastas Teofana Naym Marta Stefan Kostadinka Stamat Iliana Kyrti Tamarav me̋sto svetlo, v me̋sto zlačno, v me̋sto proxladno,
kudeto ne̋ma nikakva bolka, skrub i vuzdiška.
Vse̋ko sugrešenie, koeto su storili
s dymi, ili delo, ili misul,
prosti, kato blag i čovekolÿbiv Bog,
tuj kato ne̋ma čovek, kojto da živee i da ne sugreši.
Edin Ti, Gospodi, si bez gre̋x:
Tvoäta pravda e pravda večna, i
Tvoeto slovo e istina.
Zaqoto Ti si vuzkresenieto,
životut i pokoüt na počinalite Tvoi rabi,
Xriste Bože naš, i zatova
na Tebe otdavame slava
s beznačalniut Tvoj Otec i
presvetiut, blag i životvoräq Tvoj Dyx,
sega i vse̋koga i vu veki vekov.
Amin.
►► 5.5. Zaklÿčitelna beležka i dva vuprosa za prepitvane (.. pokaži gi tyka ..) (.. pokaži gi tam ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5.5. Zaklÿčitelna beležka i dva vuprosa za prepitvane (.. skrij gi ..) (.. pokaži gi tam ..) .. kum načaloto ..
-
Pisal sum:
- Privurženicite na teoriata za slavänskiut proizxod na bulgarite su xora, vkopčili se v polite na baba mi Slavka.
- Privurženicite na teoriata za aziatski (tÿrkski ili iranski) proizxod na bulgarite su xora, vtrenčili se v potyrite na de̋da mi Kyrtä.
- I ednite, i drygite ne obruqat vnimanie na stotinata dyši, naredeni meǧy te̋x,
- ot de̋do mi Xristo do baba mi Tamara:
- romej do romejka, romejka do romej.
- I vse xristiani.
-
Pisal sum:
Molitva za dyšite na stotinata mi predci ot 9-ti vek, ot de̋do mi Xristo do baba mi Tamara.
- Zaklÿčitelna beležka po tozi povod:
- Zaedno s mene, sestra mi i rodata, dnes po svetut živeüt okolo milion potomci na izbroenite moi predci ot 9-ti vek. Te su moi bratovčedi, dalečni ili blizki.
- Ot te̋x, 65% sega su tyrci, 10% su bulgari, 10% su gurci, 10% su rymunci. Ostanulite 5% su naj-različni: arabi, surbi, yngarci, italianci, ..
- {Q} Purvi vupros za prepitvane: Kakvi su bili rodom Svetite Solynski bratä Metodij i Kiril i otkude su nayčili slavänskiut ezik?
- {A} Otgovor: Romei-xristiani su bili. Slavänski ezik su nayčili ot bavačkata si, koäto qe da e bila zemläčka i koležka na baba mi Slavka.
- {Q} Vtori vupros za prepitvane: Kak može da se nareče klaneto pri Axeloj, pri yslovie, če tam bili izklani kakto sinove na baba mi Tamara, taka i sinove na baba mi Slavka?
- {A} Otgovor: Svada meǧy svatove. Počti kato svada na svatba. Sinovete na baba mi Tamara, izklani pri Axeloj, i sinovete na de̋do mi Xristo, izklani pri Axeloj, kato ednite klali drygite i obratnoto, su bili faktičeski svatove, qom sum se rodil az.
►► 5.6. Oporni točki - obqa čast (.. pokaži gi tyka ..) (.. pokaži gi tam ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5.6. Oporni točki - obqa čast (.. skrij gi ..) (.. pokaži gi tam ..) (.. pokaži ü rysofeniata ..) .. kum načaloto ..
Bulgarqinata, avtentičnata bulgarqina bez rysofilska zakvaska, se sustoi ot tri ravnostojni elementa:(.. pokaži ü rysofeniata ..) (.. skrij gi opornite točki ..) (.. pokaži gi tam ..) .. kum načaloto ..Redut, v kojto gi izbroävame, ne̋ma značenie.
- xristianstvo (našata ve̋ra)
- slavänqina (slavänoglasie, našiut slavänski ezik)
- balkanqina (našata evropejska balkanska kyltyra i našiut balkano-slavänski ezik)
Ne̋ma drygo. Ako e imalo drygo, to e za da ni promie ne̋koj mozucite, če sme bili došli ot severoiztok i samo natam tre̋bva da gledame i da čakame našite po-golemi bratä ottam pak da dojdut. I da zabravim, če imame istinski bratä na ÿgozapad, točno v protivnata posoka. Ako e imalo drygo, to e za da ni promie ne̋koj mozucite da se otkažem ot xristianstvoto, da zagurbim Božiut red i da zastroim socializum-komynizum-alabalizum. Maj su yspeli da ni promiut mozucite.
- xristianstvo, slavänqina, balkanqina
- xristianstvo, balkanqina, slavänqina
- slavänqina, xristianstvo, balkanqina
- slavänqina, balkanqina, xristianstvo
- balkanqina, xristianstvo, slavänqina
- balkanqina, slavänqina, xristianstvo
Našata slavänqina e došla ot severozapad. Niqo trajno i cenno ne e došlo ot severoiztok - nito xristianstvoto, nito balkanqinata ni, nito slavänoglasieto.
▼▼ 5.6. Oporni točki - obqa čast (.. skrij gi ..) (.. pokaži gi tam ..) (.. skrij ü rysofeniata ..) .. kum načaloto ..
Bulgarqinata, avtentičnata bulgarqina bez rysofilska zakvaska, se sustoi ot tri ravnostojni elementa:Redut, v kojto gi izbroävame, ne̋ma značenie.
- xristianstvo (našata ve̋ra)
- slavänqina (slavänoglasie, našiut slavänski ezik)
- balkanqina (našata evropejska balkanska kyltyra i našiut balkano-slavänski ezik)
Ne̋ma drygo. Ako e imalo drygo, to e za da ni promie ne̋koj mozucite, če sme bili došli ot severoiztok i samo natam tre̋bva da gledame i da čakame našite po-golemi bratä ottam pak da dojdut. I da zabravim, če imame istinski bratä na ÿgozapad, točno v protivnata posoka. Ako e imalo drygo, to e za da ni promie ne̋koj mozucite da se otkažem ot xristianstvoto, da zagurbim Božiut red i da zastroim socializum-komynizum-alabalizum. Maj su yspeli da ni promiut mozucite.
- xristianstvo, slavänqina, balkanqina
- xristianstvo, balkanqina, slavänqina
- slavänqina, xristianstvo, balkanqina
- slavänqina, balkanqina, xristianstvo
- balkanqina, xristianstvo, slavänqina
- balkanqina, slavänqina, xristianstvo
Našata slavänqina e došla ot severozapad. Niqo trajno i cenno ne e došlo ot severoiztok - nito xristianstvoto, nito balkanqinata ni, nito slavänoglasieto.
Ävno ima xora, koito mnogo duržut nared s xristianstvoto, balkanqinata i slavänqinata da vklÿču i četvurta komponenta na bulgarqinata. Vsičkite tezi tri ili četiri komponenti su obektivno nablÿdaemi. Vinugi sum mislel, če četvurtata komponenta može da se prenebregne, da se ignorira, no se namirat xora, duržaqi na neü.(.. skrij ü rysofeniata ..) (.. skrij gi opornite točki ..) (.. pokaži gi tam ..) .. kum načaloto ..
Četvurtata komponenta qe ü nareku rysofenia (rosophaenia).
Ne̋koi duržut rysofeniata da se naredi do xristianstvoto, balkanqinata i slavänqinata kato sustavka na bulgarqinata.
V kakvo se izrazäva rysofeniata? Da povtorü, če vsički neqa su obektivni, obektivno nablÿdaemi.
- V političeski aspekt rysofeniata se izrazäva vuv faktut, če duržavata Bulgaria e suzdadena ot Rysia i po slyčajnost e izbe̋gnula sudbata da stane ryska gybernia, i to samo zaqoto zapadnite strani ne su pozvolili.
- V političeski aspekt rysofeniata se izrazäva i vuv faktut, če v periodut 1944-1989 Bulgaria se ypravlävaše ot Suvetskiut suÿz - SSSR ypravlävaše Bulgaria kato svoä voenna pläčka ot WW2, kato e nabiral kolaboracionisti iz mestniut kriminalen kontingent.
- V etnologičen aspekt rysofeniata se izrazäva črez rysofiliata na gole̋ma čast ot bulgarite. Ot suzdavaneto na duržavata Bulgaria v kraüt na 19-ti vek do sega vinugi su se namirali bulgari-rysofili, koito su predavali bulgarskite interesi, koito su se čyvstvali poveče rysnaci, otkolkoto bulgari.
- Tyka e nyžno ytočnenie. "Lÿbovta" na bulgarite-rysofili kum Rysia ni naj-malko ne e spodelena.
- Tyka e nyžno i dopulnenie. Rysofiliata na gole̋ma čast ot bulgarite, napulno neadekvatna i nesustoätelna po suqnostta si, sreqa otpor ot dryga čast ot bulgarite črez rysofobiata, suqo taka neadekvatna i nesustoätelna.
- Stigame do lingvističniut aspekt. Tyka sum naj-kompetenten.
- V lingvističen aspekt rysofeniata se izrazäva v totalnata rysifikacia na našiut balkano-slavänski ezik. Rysifikaciata e izvuršena prez 19-ti i 20-ti vek. Da se borim s ezikovata rysifikacia sus zadna data bi bilo samoybijstveno. Tre̋bva da se prieme, če prez 19-ti vek bulgarskiut ezik e napysnul Balkansprachbund-ut i e preturpe̋l pulno izrysävane. Bogatstvoto na dnešniut ni ezik do gole̋ma stepen se dulži na rysifikaciata my.
- Naprimer, v našiut ezik starata dyma "slovene" e bila zabravena i v novo-bulgarski e bila vuzprieta suqata dyma, koäto e bila vuzprieta i v ryski. I da beše samo dymata "slaväni" - takiva dymi su desetki xilädi.
- Stanu dyma i za bykvite. Praktičeski sega pišem s ryskata azbyka. Edinstvenata ni bykva, koäto ne sme ü vzeli ot Rysia (a ot rymuncite) - bykvata "Ѫ" - otečestvenofrontovcite su ü otmenili prez 1945. Sega pišem s čisto ryski bykvi - ne polzvame samo dve texni bykvi - "Ы" i "Э", ot koito ne̋mame nyǧa.
- Da, bykvata "Я" e vzeta ot ryskata azbyka, i na praktika alternativa ne e imalo. Alternativata e bila da se sledva srubskiut knižovnik Vyk Karax̌ič, no ne znam toj da e imal y nas posledovateli.
- Neqo kato rezÿmé: na suvremenen bulgarski ezik se kazva i se piše "славяни". Na staro-bulgarski ezik se e kazvalo i se e pišelo "словѣне". I kakvo ot tova? Mnogo drygi dymi su izmenili i proiznošenieto si, i pravopisut si, če daže i smisulut si. Naprimer, tre̋bva li da pišem "блъгаре" vmesto "българи", zaqoto na staro-bulgarski e bilo "блъгаре".
►► 5.7. Oporni točki - specialna čast (.. pokaži gi tyka ..) (.. pokaži gi tam ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5.7. Oporni točki - specialna čast (.. skrij gi ..) (.. pokaži gi tam ..) .. kum načaloto ..
Tyk qe sučetaü lingvistikata s istoriata, za da postavü näkoi žaloni v istoriata na našiut ezik. Da povtorü - qe stava dyma za istoriata na našiut ezik, a ne za istoriata na našiut narod. Za istoriata na našiut narod vižte po-gore Oporni točki - obqa čast.(.. skrij gi ..) (.. pokaži gi tam ..) .. kum načaloto ..
- Zabivame žalonut v 5-ti vek sled Xrista.
Našiut ezik v bitnostta si na slavänski ezik e bil estestveniut ezik na evropejcite ot basejnut na Sredniut Dynav - tam, kudeto sega e Yngaria, plÿs ne̋koi priležaqi teritorii ot suvremennite Slovakia, Rymunia, Surbia, Xurvatsko, Slovenia, Avstria. Tova naselenie e izduržàlo razbojničeski našestvia na xyni, goti, gepidi, avari, tova naselenie e izdùržalo tezi razbojničeski armii, tova naselenie vsičkite gi e asimiliralo.
- Zabivame žalonut v 11-ti vek sled Xrista.
Prez 11-ti vek tova naselenie se provalilo s asimilaciata na max̌arite. Zaqo? Zaqoto max̌arite poburzali da se pokrustüt. Ako bäxu se zabavili s pokrustvaneto, i max̌arite qe̋xu da budut asimilirani.
Obače meǧy 5-ti i 11-ti vek tova naselenie izlučilo takava emigracia, v rezyltat na koäto slavänskiut ezik bil raznesen ot basejnut na Sredniut Dynav na ogromna teritoria, ot našeto Be̋lo more do severnoto Be̋lo more.
Dokum 10-ti vek slavänskiut ezik bil edin ezik sus svoite teritorialni dialekti. Toj obače ne možel da zapazi edinstvoto si na ogromnata teritoria, koäto veče bil zael, ne možel da zapazi edinstvoto si na tolkova gole̋ma teritoria bez imperska splav, bez mas-medii. Sled 10-ti vek slavänskiut ezik započnul da se roi na otdelni slavänski ezici. Tova roene produlžilo i prez sledvaqite vekove - prez 20-ti vek se otroili beloryskiut i makedonskiut.
- Zabivame žalonut pak v 5-ti vek sled Xrista.
Slavänskiut ezik se govorel na kompaktna teritoria na basejnut na Sredniut Dynav, kakto be opisano po-gore. Na tazi teritoria slavänskiut ezik preturpe̋l tri preobrazovania - purva palatalizacia, otvaräne na sričkata, i vtora-treta palatalizacia. Purvata palatalizacia zavuršila oqe predi 5-ti vek. Pri drygite dva procesa - otvaräneto na sričkite i vtora-treta palatalizacia - se nablÿdavat dialektni različia, koeto razbira se e normalno.
- Zabivame žalonut v 7-mi vek sled Xrista.
Carigrad-Konstantinopol bil centurut na togavašniut sve̋t. Slavänoglasni migranti ot Sredniut Dynav došli nasam, kum Našensko, kum Balkanite, kum xinterlandut na Carigrad, v tursene na rabota i civilizacionni blagini. Po suqite pričini, v tursene na rabota i civilizacionni blagini, v kraüt na 20-ti vek stotici xilädi bulgaroglasni-slavänoglasni migriraxu kum Čikago, Nÿ-Örk i eL-ej.
Migraciata v posoka Romania veroätno e purvata po vreme migracia na slavänoglasni. Romania e kratko ime za Iztočnata Rimska imperia, po-točno ime ot vuzprietoto Vizantia. Kak da e, Romania označava Vizantia.
- Zabivame žalonut v 8-mi/9-ti vek sled Xrista.
Oformeni su dva masiva ot slavänoglasni. Az gi naričam "carsko slavänoglasie" i "kralsko slavänoglasie". Tova e i naj-staroto političesko razdelenie na slavänoglasieto.
Carskoto slavänoglasie se podvizavalo v Romania, t.e. po Našensko, sred podanicite na romejskiut car. Carskoto slavänoglasie bilo zaneseno v Romania ot migranti, koito su sred našite predci. Carskoto slavänoglasie dalo načalo na našiut balkano-slavänski bulgarski ezik (i na taka narečeniut makedonski jazik, razbira se).
Kralskoto slavänoglasie vse oqe živeelo v basejnut na Sredniut Dynav, v rodinata na slavänoglasieto. Tam slavänoglasnite stanali za ne̋kakvo vreme podanici na Karl Veliki i na negovite naslednici. Vsički ostanali slavänski ezici (bez balkano-slavänskiut/bulgarskiut) proizlizat ot kralskoto slavänoglasie. Imperiata na Karl Veliki stimylirala migraciata na slavänoglasni v posoka sever-severoiztok-iztok s cel zavladävane na novi teritorii - Drang nach Osten, Drang nach Norden.
- Zabivame žalonut v 9-ti/10-ti vek sled Xrista.
Vsički slavänoglasni po Našensko bili pokrusteni, stanali xristiani. V duržavata Bulgaria bilo prieto Bogoslyženie na slavänski ezik, koeto razprostranilo slavänskiut ezik izvun krugovete na potomstvenite imigranti. Vsički vuzprieli mestnata balkanska kyltyra. Sučetanieto xristianstvo plÿs balkanqina plÿs slavänqina dalo načalo na našiut suvremenen etnos, dalo načaloto na bulgarqinata.
- Vižte pak Oporni točki - obqa čast.
►► 5.8. Bulgarite ne su slaväni po gen (.. pokaži tyka ..) (.. razgunuto ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5.8. Bulgarite ne su slaväni po gen (.. skrij ..) (.. razguni ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Из дали в даль .. Via Istrum
(.. pokaži tyk ..)
(.. pokaži tam ..)
(.. ili tam ..)
-
▼▼
Из дали в даль .. Via Istrum
(.. skrij ..)
(.. pokaži tam ..)
(.. ili tam ..)
Люди же есме
Predstavete si slednata kartinka.
Sedmi ili osmi vek sled Xrista. Po stariut rimski put Via Istrum dva čifta volove teglüt dve karyci.
V purvata se vozüt kyp dečyrliga, kara ü majka im. Vtorata ü kara baba im. Na vtorata su natovareni kokoški v kletki, xranitelni zapasi, semena, ralo i drygi zemedelski sečiva, me̋xove s voda.
Stopaninut i golemiut my sin vurvüt peša. Dve kyčeta im pomagut da karat po putüt malko stado ot ovce i kozi. Krava i tele su vurzani za vtorata kola i ü sledvat.
Predstavete si, če mašina na vremeto Vi otvede pri te̋x. Zaslyšajte se v razgovorut im. Te su slavänoglasni! Pripomnäte si znaniata po staroslavänski ezik i pitate: "Na kakuv ezik si govorite?". Qe Vi otgovorüt: "Na našiut si". "A kakvi ste Vie? Slovene li ste? Ili blugare?" - produlžavate da pitate. "Lÿdi že esme." - qe otgovorüt.
Putyvat xorata kum novo mestožitelstvo s nadeǧata za po-dobur život.
Vuprosut za proizxodut na bulgarite nikak ne gi vulnyva.(.. Originalniut mi tekst ot avgyst 2011 beše na ryski - pokaži go ..) (.. skrij go komentarut Via Istrum ..)
(.. skrij go tekstut na ryski ..) (.. skrij go komentarut Via Istrum ..)
Представьте себе следующую картину.
Идет 7-ой или 8-ой век. Из дали в даль по старой римской дороге Via Istrum, две пары волов тащат две телеги. На первой сидят старуха, невеста, трое детей. На второй несколько куриц, запасы пищи и семен, топоры, лопаты, меха воды ... Пешком идут хозяин и его сын. Две собаки им помагают загонять в путь стадо: пять овец, две козы. Корова и два телята следуют телегу, к которой привязаны.
Представьте себе, что машина времени Вас отведет к ним. Заслушаетесь к их разговору. Они же славяногласные. Припоминаете свои знания о старославянском языке и спрашиваeте: "На каком языке разговариваете?". Ответят Вам: "На нашем же". "А кто Вы? Словене?" - опять спрашиваете. "Люди же мы." - ответят.
Едут люди на новое местожительство, надеясь на лучшую жизнь. Дискутируемые здесь и сейчас проблемы их совершенно не волнуют. (.. skrij go tekstut na ryski ..) (.. skrij go komentarut Via Istrum ..)
-
►►
"Bulgarite ne su slaväni po gen" ..
(.. pokaži tyk ..)
(.. pokaži tam ..)
(.. ili tam ..)
(.. pokaži komentiranata statia ..)
-
▼▼
"Bulgarite ne su slaväni po gen" ..
(.. skrij ..)
(.. pokaži tam ..)
(.. ili tam ..)
(.. pokaži komentiranata statia ..)
"Bulgarite ne su slaväni po gen".
"Stolut ne e gole̋m na cve̋t".
I dvete tezi tvurdenia sa ednakvo neadekvatni.
- Stolut ne e gole̋m na cve̋t, poneže "gole̋m cve̋t" ne̋ma.
- Ima be̋l, zelen, červen, sin cve̋t, ama gole̋m cve̋t ne̋ma.
- I v dejstvitelnost, stolut, na kojto sega sedü, e siv na cve̋t i sreden po razmer.
- Bulgarite ne su slaväni po gen, zaqoto slavänski gen ne̋ma.
- Slaväni po gen nikude ne̋ma.
- Ima slavänski ezik.
- Nie bulgarite sme slaväni po ezik.
Po gen sme si balkanci, balkanx̌ii, ili po-naedro kazano, sredizemnomorci i evropejci.(.. skrij go komentarut ..)
-
►►
.. stiga s tezi slavänofobski kompleksi ..
(.. pokaži tyk ..)
(.. pokaži tam ..)
(.. ili tam ..)
-
▼▼
.. stiga s tezi slavänofobski kompleksi ..
(.. skrij ..)
(.. pokaži tam ..)
(.. ili tam ..)
Slavänoglasen po Našensko označava čovek s ròden bulgarski ezik.
Slavänoglasen v Čexia označava čovek s s ròden češki ezik.
..
Ne sme bili slaväni - stiga s tezi slavänofobski kompleksi. Xora s takiva kompleksi priličat na tijnejx̌uri, deto ne iskat da su sinove i duqeri na majka si i na baqa si, a ne suznavat, če ot genite si ne mogut da izbe̋gat.
Bulgarqinata, avtentičnata bulgarqina bez rysofilska zakvaska, se sustoi ot tri ravnostojni elementa: xristianstvo, balkanqina (evropejska balkanska kyltyra), i slavänoglasie (slavänqina).
Ne̋ma drygo.
Ako e imalo drygo, to e za da ni promie ne̋koj mozucite, če sme bili došli ot severoiztok i samo natam tre̋bva da gledame i da čakame našite po-golemi bratä ottam pak da dojdut.
Ako e imalo drygo, to e za da ni promie ne̋koj mozucite da se otkažem ot xristianstvoto, da zagurbim Božiut red i da zastroim socializum-komynizum-alabalizum. Maj su yspeli da ni promiut mozucite.
Našata slavänqina e došla ot severozapad. Niqo trajno i cenno ne e došlo ot severoiztok - nito xristianstvoto, nito balkanqinata ni, nito slavänoglasieto.(.. pokaži diskysiata tyka ..) (.. pokaži ü tam ..) (.. ili tam ..) (.. skrij go komentarut ..)
(.. skrij ü diskysiata ..) (.. pokaži ü tam ..) (.. ili tam ..) (.. skrij go komentarut ..)
- Васил Давидов::2016-12-16 21:06::
Сам казваш, че от гените не може да се избяга. Интересно ми е след като специалистите по генетика твърдят, че няма общо в гените между славяногласните българи и останалите славяногласни, на кое трябва да отдаваме по-голямо значение. Езикът може случайно да се посее сред определени групи хора, но това толкова ли е важно, след като гените са сходни със съвсем други народи, всичките все не-славяногласни?
- Христо Тамарин::2016-12-16 23:08::
Не разбирам много от генетика, но доколкото разбирам, нѣ̋ма понятие какво е това славянски гени, или гени на славяногласни, както казваш ти. В дѣйствителност, всѣ̋ка територия от Европа си има своя специфика на генофондът. И то без връзка с езикът, без корелация с езикът.
- Васил Давидов::2016-12-16 23:13::
Аз още по-малко разбирам, но навсякъде чета как споменатите специалисти боравят с проценти, изразяващи някакви еднаквости или съвпадения в гените, напр. 50% тракийски, 18% славянски и т.н. Нямам представа доколко това е достоверно и какво точно се крие зад него, но и ти си ги виждал такива публикации.
- Христо Тамарин::2016-12-16 23:27::
Празни приказки сѫ.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:02::
Е празни, празни, но като кажат най-изявените ни учени в областта, че генетично приличаме на гърци и италианци, а не на руснаци, турци или чехи, вече не са толкова празни.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:06::
Нашия̌т генофонд, или по-точно генофондът на населението на нашата територия е формиран в основни линии по врѣме на Римската империя. Имало е инфраструктура, имало е свободно движение на стоки и хора из цѣ̋лата територия на империята. Срѣдиземноморска "раса". Или "расата" на сѣверното Срѣдиземноморие. "Раса" не е в биологичен смисъл.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:09::
Това не обяснява защо в следващите 2000 години той не се е променил, след като движенията не са преставали, а нашата територия си е сменяла сайбиите няколко пъти.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:16::
Сигурно се е промѣнял непрѣстанно и много се е промѣнил генофондът. Но слѣд Римската империя винѫги мѣстния̌т генофонд е бивал по-як и е асимилирал пришълцитѣ.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:22::
"Асимилирал е пришълците" означава, че древните народи, ако не са избити до крак, което едва ли някъде се е случвало, си съществуват и сега, макар че много от тях се водят за изчезнали. Всъщност изчезнали са езиците им, които са били замествани с езиците на завоеватели.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:25::
Нѣ̋ма такова нѣщо като "народ". Има население, което в тѣлесата си има нѣ̋какви си гени, но не само гени, а и белтъци, сланини, кокали, и т.н. Нѣ̋ма български или славянски гени, отличими по някакъв особен начин, така както нѣ̋ма и специално отличими български сланини или кокали.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:26::
Така е било във вѣковетѣ прѣди 19-ти.
Сега вѣче има народи. - Васил Давидов::2016-12-17 09:32::
Казах "народ" за краткост. Ставаше въпрос за населението на определена държава, но не империя, говорещо един език, с едни обичаи и традиции, или това, което сега се нарича етнос. Такива държави е имало винаги и винаги е имало народи в тоя смисъл. А през 19 век нищо не се е случило, за да се каже, че народите съществуват от тогава.
- Христо Тамарин::2016-12-17 09:42::
От 19-ти вѣк насетнѣ има народи или етноси по собствени субективни възприятия, което е и съврѣменното понятие. Прѣди народитѣ (етноситѣ) сѫ били плод на обективна класификация. Примѣр: Сега съм българин, защото аз казвам, че съм такъв. Прѣди 19-ти вѣк моитѣ прѣдшественици сѫ били българи, защото сѫ били християни (гяури) и сѫ говорѣли на балкано-славянски (български) език.
- Васил Давидов::2016-12-17 09:48::
Именно де. Дали ще се употреби "народ" или не, е ясно за какво говорим. Съвкупности от хора с общ език и общи традиции, вкл. и религия. След 19-ти век има такава възможност за самоопределяне, но предишното дефиниране не е отпаднало, а и не са много тия, дето биха казали, че са французи, само защото се възприемат за такива, ако са румънци да речем.
Всъщност спорим ли за нещо? - Христо Тамарин::2016-12-17 09:49::
Това означава, че за по-старото врѣме трѣ̋бва да се разглеђат и анализират поотдѣлно езицитѣ и религиитѣ, и това е напълно достатъчно за врѣмето прѣди 19-ти вѣк.
Не спорим.
- Васил Давидов::2016-12-16 21:06::
- ◄► (.. skrij komentarite za slavänskiut gen na bulgarite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
►► 5.9. Ot purvo do peto (.. pokaži tyka ..) (.. razgunuto ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5.9. Ot purvo do peto (.. skrij ..) (.. svij ..) (.. razguni ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
-
►►
Purvo.
(.. pokaži go purvoto ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Purvo.
(.. skrij go purvoto ..)
.. kum načaloto ..
Ponätiata "slavänski", "indo-evropejski", "tÿrkski" su čisto lingvistični, čisto ezikovedski. Tova su ponätia ot naykata za ezicite "lingvistika", a tä e vuzniknula edva prez 19-ti vek. Tuj če tova su nayčni ponätia ot 19-ti vek.
Zabeležka: "Slavänski" predpolaga "indo-evropejski", razbira se.
Samo ezikut, kojto e bil govoren v dadena popylacia ot minuloto, može da opredeli tazi popylacia kato "slavänska", "indo-evropejska", "tÿrkska". Samo ezikut, i niqo drygo. I tezi atribyti - "slavänski", "indo-evropejski", "tÿrkski", su atribyti ne na popylaciata, a na nejniut ezik.
Prez 19-ti vek vuzniknula naykata lingvistika i tä s metodite na estestvenite nayki razrabotila točna genealogična klasifikacia na estestvenite ezici.
Po tova vreme v mnogo drygi nayki yčenite samo si "češeli ezicite". V istoriata naprimer i dosega taka pravüt.
Vuzniknula praktika točnata estestveno-nayčna genealogična klasifikacia na ezicite da ü prilagat po nepravomeren i pone̋koga prestupen način i kum drygi neqa - kum narodi, kum bit i kyltyra, kum geni, kum politikata.
A tova e osuditelno.(.. skrij go purvoto ..) (.. skrij gi ot purvoto do petoto ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokaži gi tam ..)
-
►►
Vtoro
(.. pokaži go vtoroto ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Vtoro
(.. skrij go vtoroto ..)
.. kum načaloto ..
Mnogo xora ne osuznavat, če meǧy ezicite i genite ima gole̋ma i suqestvena razlika:
Genite se smesvat, ezicite - ne!
Genite se mešat, ezicite - ne!
Tova, če ne e vuzmožno dva (ili poveče) estestveni ezika da se smesüt, za da se polyči nov ezik, e osnoven postylat na istoričeskata lingvistika, aksioma za estestvenite ezici.
Točnata estestveno-nayčna genealogična klasifikacia na ezicite se osnovava na tazi aksioma, na tozi postylat.
No tozi postylat - tazi aksioma - važi samo za ezicite, i nikak ne važi za drygi neqa kato geni, bit i kyltyra, narodnostno suznanie.(.. skrij go vtoroto ..) (.. skrij gi ot purvoto do petoto ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokaži gi tam ..)
-
►►
Treto.
(.. pokaži go tretoto ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Treto.
(.. skrij go tretoto ..)
.. kum načaloto ..
Vulkut si e vulk - tova e identifikacia na negoviut biologičen vid. No toj oqe se klasificira kato xiqnik, oqe kato bozajnik, oqe kato grubnačno životno. Grubnačno životno, bozajnik, xiqnik - tova su estestveno-nayčnite klasifikacii na vulkut.
Bulgarskiut ezik si e bulgarski ezik - tova e negovata identifikacia. No osven tova bulgarskiut ezik se klasificira kato slavänski, a sledovatelno i indo-evropejski.
Bulgarskiut ezik e slavänski na 100%, zaqoto po opredelenie ne može edin ezik da e častično slavänski - toj ili e slavänski, ili ne e. Bulgarskiut ezik e slavänski, rymunskiut ne e.
No bulgarskiut narod da e slavänski? Bulgarite da sme slaväni? Kakvo označava tova?
Da, bulgarskiut ezik e slavänski ezik.
Ako se vuzprieme opredelenieto, če edin narod e slavänski (suotvetno indo-evropeiski ili tÿrkski), kogato ezikut na tozi narod e slavänski (suotvetno indo-evropejski ili tÿrkski), to da - v tozi smisul bulgarskiut narod e edin slavänski narod.
Za dva slavänski naroda ne može da se kaže, če tova su dva bratski naroda - tova bi bilo perverzia.
Ezicite, govoreni ot dva naroda, može da su sestrinski suglasno s točnata estestveno-nayčna genealogična klasifikacia na ezicite, no ne̋ma nikakvi osnovania tezi narodi da gi sčitame bratski. V naj-dobriut slyčaj te su "bax̌anaški".(.. skrij go tretoto ..) (.. skrij gi ot purvoto do petoto ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokaži gi tam ..)
-
►►
Četvurto.
(.. pokaži go četvurtoto ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Četvurto.
(.. skrij go četvurtoto ..)
.. kum načaloto ..
Tova e izvun temata. Qe mi se da ilÿstriram povedenieto na čoveškite obqnosti.
"Červeni boklyci!", "Červeni boklyci!" - ednata grypa mitingyvaqi skandira sreqy drygata grypa mitingyvaqi.
Červenite boklyci sami ne se sme̋tat za červeni boklyci, makar obektivno da su takiva. Te može bi se sme̋tat za anti-fašisti, makar če ne su takiva. Nikoj ne gi nariča anti-fašisti. Znaüt gi kato "červeni boklyci".
S vremeto obqnostta na červenite boklyci se konsolidira pod lozyngut "Červen boklyk - tova zvyči gordo!".
A dali červenite boklyci ot 90-te su suqite kato segašnite? Dali e ve̋rno, če dosta ot dnešnite červeni boklyci prez 90-te su skandirali "Červeni boklyci!" - "Červeni boklyci!" sreqy togavašnite červeni boklyci?
"Červen boklyk - tova zvyči gordo!"
Istoricite, obslyžvaqi mitologiata na červenite boklyci, namirat korenite na nazvanieto "červeni boklyci" daleče nazad v minuloto, v 60-te godini. Te obäsnävat, če to idvalo ot červeniut cve̋t na zastavkata na oficiozut "Rabotničesko delo" i ot imeto na dulgogodišniut my glaven redaktor doblestniut Georgi Bokov - pruv červen boklyk, otec-osnovatel na klanut na červenite boklyci, prežive̋l tri prevrata i pet plenyma.
I sega si predstavete, če ce̋lata tazi fantasmagoria ima dryg obxvat i oficialen statyt.(.. skrij go četvurtoto ..) (.. skrij gi ot purvoto do petoto ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokaži gi tam ..)
-
►►
Peto.
(.. pokaži go petoto ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
Peto.
(.. skrij go petoto ..)
.. kum načaloto ..
Principut za istoričeskiut kontinyym e edin ot principite na moite vuzgledi za minuloto.
..
Da se opitam da izložu svoäta gledna točka.
Nie, bulgarite, sme xristianskoto slavänoglasno naselenie na našenskata balkanska teritoria, koeto se samoopredelä kato bulgari.
No tova e sega.
I zabeležete: predi "bulgarqinata" i nezavisimo ot neü suqestvyvat xristianskata religia i balkano-slavänskiut (našiut) ezik.
Tova e tolkova važno, če zaslyžava da se povtori: xristianskata religia i balkano-slavänskiut (našiut) ezik suqestvyvat otpredi "bulgarqinata" i nezavisimo ot neü. Xristianskata religia može da se opisva i izyčava bez namek za "bulgarqina". Balkano-slavänskiut (našiut) ezik i toj može da se opisva i izyčava bez namek za "bulgarqina".
Ako se abstraxirame ot apriori suqestvyvaqite xristianska religia i balkano-slavänski ezik, kakvo ostava kato suduržanie na "bulgarqinata"? Ostava edna dyma - dymata bulgari.
S etimologiata na tazi dyma Vi zanimavam v otdelna glava.
Tyka da suobrazim oqe ne̋kolko neqa.
Ezikut i religiata - i dvete suqestvyvat apriori, i dvete edno ot drygo su nezavisimi. Ezikut ni može da obslyžva i mÿsÿlmani, i bezbožnici. Suqiut ezik. Religiata može da se izpove̋dva i na bulgarski, i na rymunski i na tyrski, i na grucki. Suqata religia.
I pak: ako gi maxnem religiata i ezikut, ot bulgarqinata ostava edna dyma. I može li edna dyma da e po-važno za naselenieto (za popylaciata) ot religiata i ot ezikut? Edva li. Viǧame kolko lesno na ÿgozapad ot nas se otkazaxu ot tazi dyma - tam dryga dyma pò im xaresa i te ü otkradnuxu tazi dryga dyma.
I s ne̋kakva popylacia ot minuloto, s koäto nie, dnešnite bulgari, ne sme bili spodeläli nito religia, nito ezik, i yž sme spodeläli tazi dyma bulgari, kakvo obqo možem da imame? Počti niqo.
A puk popylacii ot minuloto, s koito nie, dnešnite bulgari, ne sme spodeläli nito religia, nito ezik, a sme spodeläli samo tazi dyma, može da ima poveče ot edna-dve - takiva, če te i pomeǧy si počti niqo obqo ne̋mat.(.. skrij go petoto ..) (.. skrij gi ot purvoto do petoto ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokaži gi tam ..)
- ◄► (.. skrij gi ot purvoto do petoto ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) (.. pokaži gi tam ..) (.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum načaloto ..
►► 5.10. Prikazka za car Petur - naj-velikiut bulgarski car (.. pokaži tyka ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5.10. Prikazka za car Petur - naj-velikiut bulgarski car (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..)
Eto Vi dryga versia na istoriata za bulgarskite care Simeon i Petur, tozi put ot gledna točka na Romania.
Romania - taka se naričala Rimskata imperia (a.k.a. Romejska imperia, a.k.a. Vizantia).
Purvo za car Simeon.
I tuj, car Simeon, tretiut sin na car Boris (Boris s kruqelno ime Mixail), bil xristianin po roǧenie,
roden ot baqa (novopokrusten) xristianin i ot majka xristianka.
Batkovcite my se kazvali Vladimir (po-golemiut; čydno ime - veroätno majka my e bila slavänka) i Gavriil.
Obyčaval se car Simeon za visš dyxovnik, desetina godini prekaral v Carigrad,
i to točno v periodut na vuzmužavaneto i osuznavaneto na čovekut.
Tuj kato go glaseli za episkop, zamonašil se car Simeon, dokato živeel v Carigrad, i priel imeto Simeon.
STOP! A kakvo e bilo roǧenoto my ime? Ami ne znaem. Ne znaem be, xora.
Imajte pred vid, če za starata bulgarska istoria znaem samo otkuslečni neqa. Da priemem, če se kazval Rafail.
Desetina godini prekaral Rafailčo-Simeončo v Carigrad-Konstantinopol.
Zaminul tam na vuzrast okolo 13 godini, vurnul se na okolo 23 godini. Yčil se za episkop.
Kakto i vseki tiinejx̌ur na negovoto me̋sto, izrasnul Rafailčo-Simeončo kato istinski romej.
Ysvoil gruckiut ezik kato ròden i veroätno se izrazäval po-dobre na grucki, otkolkoto na rodniut si slavänski.
Carigrad bil po onova vreme naj-golemiut grad v našiut sve̋t, centurut na svetut. Blizo milion žiteli.
Dvorci, curkvi, stadioni, pazari, taverni, bordei - vsičko tova Rafailčo-Simeončo qe da go e opoznal.
Carigradski momi počnul da zade̋va, v carigradski taverni ili v carigradski bordei se slyčvalo da osumva.
E, kakvo moželo da se kaže za edin 23-godišen momuk, prekaral poslednite desetina godini ot životut si v Carigrad?
Ami ne polovin romej, kakto pišut letopisite, ce̋l romej qe da e stanul Rafailčo-Simeončo.
Čovek ne pomni koga i kude e purvo mle̋ko zasykal, no dobre pomni koga i kude e purvo libe celynul.
I kakuv yžas. Tre̋bvalo da se vruqa v glyxata provincia, ne̋kude v Parìstrio (v Podynavieto),
kudeto baqa my "rabotel car" (v dejstvitelnost, arxont ili knäz). Istinski yžas za porasnuliut Rafail-Simeon.
Sudbata go postavila načelo na avtonomnoto knäžestvo Bulgaria - baqa my my otstupil prestolut.
I se vide̋l knäz Simeon načelo na vojska, koäto možela da izkoli 50000-na romejska armia.
Ama merakut my bil v Carigrad, pri tamošnite palati, taverni i bordei, tam kudeto bil purvo libe celynul, tam iskal toj da se vurne.
I merakut my bil po-gole̋m. Bez da izpyska vlastta nad Bulgaria, iskal da stane romejski car v Carigrad.
Dobre znael, če imal nyžnite kačestva za takuv post, niqo ne my lipsvalo, veče imal i sobstvena armia, sposobna da izkoli 50000-na romejska armia.
I tuj, kato se okazal načelo na avtonomnoto knäžestvo Bulgaria i načelo na armia, sposobna da izkoli 50000-na romejska armia,
Simeon rešil da se vurne v Carigrad triymfalno, pridryžen ot armiata si, i tam da bude provuzglasen za car-vasilevs.
Taka se bilo slyčvalo ne̋kolko puti v istoriata na Carigrad-Konstantinopol.
Naprimer velikiut car Iraklì (priatel s xan Kybrat, veroätno mitičen) vle̋zul v Carigrad načelo na vojska,
i taka bil obäven za car. Predišniut car Foka bil obezglaven lično ot Iraklì,
kojto sled gornata glava na Foka my otre̋zal i dolnata. Narodut likyval.
Ej taka si predstaväl i Simeon vlizaneto si v Carigrad.
Obävil se knäz Simeon za car. Iziskval ot podanicite si elinofoni da go veličaüt kato vasilevs,
a ot slavänoglasnite si podanici da go veličaüt kato car.
I subitiata eskalirali. Razpolagal Simeon s armia, sposobna da izkoli 50000-na romejska armia, i tazi armia vzela, če
naistina izklala 50000-na romejska armia, ama .. ama i romeite izklali 50000 ot armiata na Simeon.
Simeon taka i ne yspe̋l da vleze v Carigrad, nito da stane istinski car.
Poneže i spored nego, i spored drygite, istinskiut car tre̋bva da e v Carigrad.
I dobre e stanulo. Ako car Simeon beše stanul istinski car,
to qeše da ima bulgarska dinastia v poredicata romejski care-imperatori (kakto naprimer ima makedonska dinastia),
no ne̋maše da ima etničeski bulgari. E, sled xiläda godini ne̋kakuv si Komintern možeše da se seti da suzdade bulgarska nacia,
ama možeše i da ne se seti.
Rezÿme za car Simeon: Toj xem si bil romej, xem im vzel straxut na romeite. Desetiletia nared v carigradskite taverni se govorelo za nego.
Produlžavam s drygata versia na istoriata za bulgarskite care Simeon i Petur ot gledna točka na Romania.
Romania - taka se naričala Rimskata imperia (a.k.a. Romejska imperia, a.k.a. Vizantia).
Pisax veče za car Simeon.
Rezÿme za car Simeon: Toj xem si bil romej, xem im vzel straxut na romeite. Desetiletia nared v carigradskite taverni se govorelo za nego.
Sega za car Petur.
Pisax po-gore, če za mene car Petur, naslednikut na tronut na car Simeon, e naj-velikiut sred bulgarskite care.
Tova, deto Vi go razkazvax kato prikazka, može i da e mit. Sami rešete. A sega qe počne istinska prikazka. Pak sami rešete dali e mit.
Princut (Petur, sinut na car Simeon) stanul carski zet (oženil se za vnyčkata na romejskiut car)
i polyčil za zestra polovin Romania, kudeto da caryva. Priznali go romeite za car.
Priznali go za suvladetel na Romania, za suvladetel ysporedno na romejskiut car, priznali go za istinski car, za romejski car,
poneže drygi care osven romejski ne se dopyskalo da ima.
Razbira se, romeite bili xitri. Izxitrili se da dadut za zestra na car Petur tazi čast ot Romania,
koäto predcite na car Petur bili veče zavladeli. Dali my Bulgaria.
Misleli si romeite da si priberut zestrata vednaga sled smurtta na car Petur.
To taka i stanulo, ama imalo neželan za romeite straničen efekt.
Kakto se kazva, čovek predpolaga, ama Gospod razpolaga.
Dal Gospod dulug život na car Petur. Caryval toj v mir 42 godini.
Caryval v duržava, narečena Bulgaria. Xristianska duržava. Sus sybsidirano ot duržavata Bogoslyženie na slavänski ezik.
Po Božiata volä 42 godini v mir i s Bogoslyženie na slavänski ezik pri caryvaneto na car Petur.
Pribavete i godinite na baqa my i na dedo my - vse xristianska duržava, narečena Bulgaria,
sus sybsidirano ot duržavata Bogoslyženie na slavänski ezik.
Efektut bil, če se poävil nov evropejski etnos - nie.
Pod imeto bulgari, po religia xristiani, po ezik slaväni. Nie sme edin ot naj-starite evropejski etnosi i sme oceleli i do dnes.
Da, yspeli su romeite da si priberut zestrata, makar če na ne̋koi teritorii se namerili golemci (Komitopylite) da se suprotivlävat.
No bulgarskiut etnos veče si suqestvyval i ottogava dosega e ocele̋l.
(.. skrij ü prikazkata za car Petur ..)
(.. pokaži tam ..)
(.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum načaloto ..
►► 5.11. Otnosno pečenezite - koi su i kude se kriut te (.. pokaži tyka ..) (.. pokaži tam ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5.11. Otnosno pečenezite - koi su i kude se kriut te (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..)
Živeli bili ne̋koga si taka narečenite pra-bulgari. Vuv vsički bulgarski yčebnici po istoria za te̋x piše mnogo, predimno izmišlötini.
Ne znaem na kakuv ezik su govoreli taka narečenite pra-bulgari.
Ne znaem i kak te sami sebe si su se naričali. A̋ kytrigyri, a̋ onogondyri, a̋ ne̋kak si drygoäče.
Sus sigyrnost, naričali su se "nie" na svoüt si ezik, kakto i nie sega taka si se naričame na našiut si ezik.
Bulgari su gi naričali elinofonite, t.e. xorata, govoreqi na grucki.
Gruckiut e bil imperskiut ezik, gruckiut e bil meǧynarodniut ezik na epoxata,
i vsičko pisano po onova vreme e predimno na grucki, i
v počti vsički stari pisania, kudeto onezi taka narečeni pra-bulgari yž se spomenavat, se izpolzva dymata bulgari,
koäto su ü nayčili ot elinofonite.
Natatuk. Došul 9-ti vek sled Xrista. Posle 10-ti vek.
Prez tezi vekove 9-ti i 10-ti romeite si vurnuli teritoriata,
koäto onezi taka narečeni pra-bulgari otkusnuli ot imperiata v kraüt na 7-mi vek,
i imperiata ü duržala tazi teritoria prez sledvaqite dva veka, do kraüt na 12-ti vek.
Car Boris priel ili bil prinyden da prieme xristianstvoto. Zaedno s celiut si narod.
Dali naistina Car Boris e yspe̋l da pokrusti celiut si narod?
Kak da e. Ottyk natatuk sledva da razgleǧame dve niški v istoriata: xristianska i šamanska.
Xristianskata niška e dobre poznata. S ysiliata na carete Boris, Simeon, Petur i Vasilij Bulgaroybiec,
naselenieto na Našensko bilo priobqeno kum romejskata xristianska civilizacia i
osnovnata čast ot tova naselenie minula na slavänski ezik zaradi lityrgiata na slavänski v curkvite.
Tova naselenie - slavänoglasni našenci xristiani - bilo narečeno bulgari.
Tova sme bili nie, našiut bulgarski etnos, našata bulgarska nacionalnost - balkanski slavänoglasni xristiani.
Togava našata bulgarska nacionalnost se e poävila - pri carete Boris, Simeon, Petur i Vasilij Bulgaroybiec.
Ako ne̋koi drygi su bili naričani bulgari predi tova, tova su bili drygi xora.
Drygi xora, koito su bili naričani ot elinofonite sus suqata dyma bulgari,
s koäto elinofonite prez sledvaqite vekove veče označavali našata nacionalnost i
koäto dyma nie bulgarite sme ü prixvanuli za svoj etnonim.
Šamanskata niška se izpyska ot istoricite.
Presileno e da predpolagame, če prez 9-ti vek vlastta v Pliska i Preslav e kontrolirala teritoriite severno ot Dynavut.
I če car Boris e yspe̋l da naloži xristianstvoto i po teritoriite severno ot Dynavut.
Naj-veroätno iz onezi teritorii severno ot Dynavut e bilo ostanulo naselenie,
etničeski identično s taka narečenite pra-bulgari ot 7-mi i 8-mi vek,
naselenie, govoreqo na nepoznatiut sega nam ezik na taka narečenite pra-bulgari,
nepokrusteno naselenie, ostanulo si sus šamanizmut, s ezičestvoto.
Elinofonite (govoreqite na grucki) prez 7-mi i 8-mi vek naričali tova naselenie s dymata bulgari.
No prez 10-ti vek dymata bulgari veče označavala drygo - balkanski slavänoglasni xristiani.
I ne̋malo kak prez 10-ti i 11-ti vek da budut naričani onezi, na koito prez 7-mi i 8-mi vek bilo lepnuto imeto bulgari.
E, za tezi xora se poävila nova dyma, s koäto da budut naričani - pečenezi.
Pečenezite bili suÿznici na carete Simeon i Petur. Vse pak, svoi xora bili.
Prez 11-ti vek pečenezite popadnuli na putüt na max̌arskoto našestvie.
Ne̋koi se omax̌arili, drygi se kymanizirali (progovorili na kupčakski),
treti došli otsam Dynavut da tursüt spasenie ot max̌arite.
Tezi poslednite - prez 11-ti vek - ne bili razpoznati kato rodnini ot mestnoto naselenie - veče xristiansko i slavänoglasno,
i bili eksterminirani, stanuli tezi pečenezi obekt na genocid, do krak bili izbiti.
Ne se plašete, podobni genocidi v istoriata su stavali mnogo,
i nie sme potomci ne na plemenata, obekt na genocid, ne na klanite v genocidut, a na klalite.
(.. skrij za pečenezite ..)
(.. pokaži tam ..)
(.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum načaloto ..
►► 5.12. Be̋lo, zeleno, červeno (.. pokaži go tyka ..) (.. pokaži go tam ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 5.12. Be̋lo, zeleno, červeno (.. skrij go ..) (.. pokaži go tam ..) .. kum načaloto ..
-
- Kogato se obsuǧat temi ot istoriata ili ot ezikoznanieto, neka vinugi Makedonia da prisutstva v kontekstut.
- Pone neävno. No da ü ima Makedonia v kontekstut. (.. facebook ..)
- S vsički naši balkanski susedi - Surbia, Rymunia, Tyrcia i Gurcia, problemi veče ne̋mame.
- Vsičko drygo e pito-plateno.
- Samo problemut s makedonistite vse oqe ni dyši.
- Kogato se obsuǧat temi ot istoriata ili ot ezikoznanieto, neka vinugi Makedonia da prisutstva v kontekstut.
-
- Osuznajte se, ozaptete se.
- Našiut narod e star, za Našensko toj e po-star ot tyrcite, bulgarskiut etnos e vuzniknul prez 10-ti vek, omrazata kum tyrcite ne e čast ot našata nacionalna identičnost. Za sravnenie: severno-makedonskiut etnos e mlad, sto godini oqe ne̋ma, i zatova omrazata kum nas e čast ot te̋xnata nacionalna identičnost.
- Ymilkvaneto okolo Rysia ili puk laeneto protiv Rysia suqo taka ne su čast ot našata nacionalna identičnost. Izlekyvajte si gi kompleksite, svurzani s Rysia. Ili pone ne gi podxranvajte.
- Svurzvaneto na Rysia i konkretno na ryskiut poslanik v Carigrad graf Ignatiev sus smurtta na Levski e podxranvane na rysofobski kompleksi. Tova e tolkova tupo, poneže ne se osuznava, če taka se vuzveličava Rysia - tä demekj bila tolkova velika, če možela da se mesi vuv vutrešnite raboti i v sudebnata sistema na Osmanskata imperia.
- Osuznajte se: Rysia i graf Ignatiev ne̋mat niqo obqo sus smurtta na Levski i ne mogut da imat.
- Levski e čovek ot plut i kruv i ne e ikona. Levski ne može da bude ikona. Ikona naprimer može da bude Sveti Ivan Rilski.
- Levski e borec za nezavisima bulgarska duržava i e otdal životut si v tazi borba. Za tova go tačim.
-
- Kyltut kum Levski v Bulgaria ne go vuzpriemam.
- Patriotizmut ne biva da se izraǧa v religia.
- Da, Levski se e žertval za Bulgaria.
- No za Bulgaria su se žertvali stotici xilädi.
- I v nacionalno-osvoboditelnata borba, i prez vojnite.
- I na Šipka, i kraj Drava.
- I na Arabakonak, i v Marsilia.
- Za Bulgaria su se žertvali stotici xilädi. Levski e edin ot te̋x. I brat my Petur se e žertval za Bulgaria, i suratnikut my Dimitur Obqi.
- Vsički su dostojni za počit.
- Bog da gi prosti i da gi ydostoi s carstvoto nebesno.
-
(.. skrij go be̋lo-zeleno-červenoto ..)
(.. pokaži go tam ..)
(.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum načaloto ..
►►
5.13. Nima naj-blizkite su ni naj-golemite vragove? Maj da.
(.. pokaži go tyka ..)
(.. pokaži vuv facebook
tam ili
tam ..)
(.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum načaloto ..
▼▼ 5.13. Nima naj-blizkite su ni naj-golemite vragove? Maj da. (.. skrij go ..) (.. pokaži vuv facebook tam ili tam ..) .. kum načaloto ..
- Otkus ot pyblikacia na Ivan Delcheff vuv facebook:
(.. vižte
tam ili
tam ..)
V xilädoletnata bulgarska istoria ot osnovopolaganeto na duržavata do yčredävaneto na bulgarskata ekzarxia glaven vrag na bulgarite su romeite, naj-napred kato Vizantijska imperia, a po-kusno kato Vselenska patriaršia. V tozi mnogovekoven konflikt, v kojto preobladavat poraženiata, ima i znakovi za bulgarite pobedi.
- Spomnete si koe tre̋bva vinugi da prisutstva v kontekstut.
Za koe nikoga ne biva da zabraväme.- Ako ne si spomnäte, vurnete se da pročetete.
- I sega da dadem dymata ne na plovdivčaninut Ivan Delcheff, kogoto citirax, a na vuobražaem *Ivan Delčeski ot budeqeto:
V xilädoletnata makedonska istoria ot xxxxxxxxxx do ..xxxxxxxxxx glaven vrag na makedoncite su bygarite, naj-napred kato tatarsko pleme, a po-kusno kato pytinofilsko blato. V tozi mnogovekoven konflikt preobladavat znakovi za makedoncite pobedi, no ima i poraženia.
- Nikoj ne se interesyva ot istinata za proizxodut na etnosut - bulgarskiut ili severno-makedonskiut.
- Vseki iska da se razgraniči.
- "A baqinoto imane da se podeli."
- A golata istina e tazi:
- Ne sme niqo drygo osven slavänoglasni romei.
- (.. skrij go podrazdelut ..) (.. pokaži vuv facebook tam ili tam ..) (.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..) (.. svij go ..) (.. razguni go ..) .. kum načaloto ..
(.. skrij go subranoto ottyk-ottam ..)
(.. svij go ..)
(.. razguni go ..)
.. kum načaloto ..
►► 6. Zaklÿčenie (.. pokaži go zaklÿčenieto ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 6. Zaklÿčenie (.. skrij go zaklÿčenieto ..) .. kum načaloto ..
- (.. skrij go zaklÿčenieto ..) .. kum načaloto ..
►► 7. Prepratki (references) (.. pokaži gi ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 7. Prepratki (references) (.. skrij gi ..) .. kum načaloto ..
- Moi pyblikacii:
- christotamarin.blog: Principi na moite vuzgledi za minuloto
- Otnosno značenieto na principut za kontinyitetut v istoriata
- Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
- Našata slavänqina - ot vekove za vekove
- The CV of Slavophonia
- Otnosno aproksimiraneto na proxodnite suglasni pri zaemki v slavänski
- Aksiomata za estestvenite ezici
- Apologia na bulgarskiut i meǧynarodniut avtoxtonizum
- Slavänka li e bila robinäta Izayra?
- Beležki po pismoto na Ne̋kšy ot Dulgopole
- Samo Levski!
- Razxodki po xrebetite na vremeto
- Robstvo za načinaeqi: 50 äsni otgovora na 50 važni vuprosa za onia 500 godini
- Besedi protiv "triǧiprokletata i bogoomrazna" bogomilska eres i protiv druvnikopoklonničestvoto, kum koeto tä vodi
- [Draft] Severno sianie ogre̋va drevna Trakia
- [Draft] Tÿrlÿ gÿveč ot priglyšeni fytbolni strasti
- Drygi pyblikacii:
- ГИБИ, т.1 (Гръцки Извори за Българската История)
- ГИБИ, т.2
- ГИБИ, т.3
- ГИБИ, т.4
- ГИБИ, т.5
- ГИБИ, т.6
- ГИБИ, т.7
- ГИБИ, т.8
- ГИБИ, т.9, ч.1
- ГИБИ, т.9, ч.2
- ГИБИ, т.10
- ГИБИ, т.11
- ЛИБИ, т.1 (Латински Извори за Българската История)
- ЛИБИ, т.2
- ЛИБИ, т.3
- ЛИБИ, т.4
- ЛИБИ, т.5
- Погледъ врьхъ происхожданье-то на блъгарскıи народъ и начало-то на блъгарска-та исторıя, отъ М.Дринова, Пловдивъ, Русчукъ, Велесъ, 1869
- (.. skrij gi prepratkite ..) .. kum načaloto ..
►► 8. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As) (.. pokaži gi komentarite ..) (.. razgunuti ..) .. kum načaloto ..
▼▼ 8. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As) (.. skrij gi ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.
-
►►
::christo.tamarin, 2021-11-22 11:43:: Otnosno edin filtur, prez kojto bulgarskiut narod e minul.
(.. pokaži go tyka ..)
(.. pokaži go tam ..)
.. kum načaloto ..
-
▼▼
::christo.tamarin, 2021-11-22 11:43:: Otnosno edin filtur, prez kojto bulgarskiut narod e minul.
(.. skrij go ..)
(.. pokaži go tam ..)
.. kum načaloto ..
Tova, deto qe go napišu, ne e etnogenezata na bulgarskiut narod. Za etnogenezata sum pisal dostatučno, tä e äsna: našiut bulgarski narod e VUZNIKNUL - poävil se e, kogato
{1} na Našenskata teritoria - severno ot Carigrad i Solyn,
{2} slavänoglasieto se e sučetalo - slavänskiut ezik se e kombiniral sus
{3} Xristianstvoto.
Istoriata obače e naložila bulgarskiut narod da mine prez filtur. Indoktriniraniut v yčiliqe istoričeski razkaz običa da nariča tozi filtur "re̋zane na sturčaqite glavi".
Istoričeskata dejstvitelnost e bila po-prosta i po-prozaična. Tyka po Našensko se ystanovila vlastta na islämut. Mÿsÿlmanite - izpove̋dvaqite islämut - imali privilegii - polzvali ikonomičeski blagini - po-maluk danuk i de̋l ot voennata pläčka. Adaptivnite xora - oportÿnistite - ne̋mali nikakuv problem da priemut islämut i da stanut mÿsÿlmani. Ako vsički naši sunarodnici be̋xu adaptivni, bulgarskata narodnost ne̋maše da ocelee. Bulgarskata narodnost e ocele̋la zaradi "inatliite". Te su ü prekarali prez filturut na istoriata.
Ne̋ma puk!
Iskam si SOCut!
Iskam si de̋da Ivana! -
►►
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Dva teksta na Aleksandur Stoänov.
(.. pokaži gi ..)
(.. i dvata ..)
(.. s moi komentari ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Dva teksta na Aleksandur Stoänov.
(.. skrij gi ..)
(.. svij gi ..)
(.. razguni gi ..)
Tezi dva teksta na Aleksandur Stoänov, pyblikyvani vuv facebook, me podtiknuxu da startiram proektut si za tozi dokyment: "Otnosno proizxodut na bulgarskiut etnos".
Vse oqe e černova, Still Draft version.- ►► ::aleksandar.stoyanov, 2022-07-06 17:46:: Kakuv e proizxodut na bulgarite? (.. pokaži go tyka ..) (.. s moj komentar ..) (.. pokaži go tam ..)
-
▼▼
::aleksandar.stoyanov, 2022-07-06 17:46:: Kakuv e proizxodut na bulgarite?
(.. skrij go ..)
(.. svij go ..)
(.. pokaži go tam ..)
Edna ot golemite drami v bulgarskata istoričeska pamet e vuprosut "Kakuv e proizxodut na bulgarite?".
Teorii ima vse̋kakvi - ot mainstream kato tÿrkskata i indoevropejskata, do takiva, svurzani s kosmičeski korabi i meǧyzvezdni portali.
Ima obače edin prost otgovor, kojto vseki, imaq bazova ideä (10-ti klas) kakvo predstavläva srednovekovnoto obqestvo, bi sledvalo da razbira i priema - "Ne̋ma značenie kakuv e".
Prez Srednite vekove ideite za obqnost se bazirat na spodelen administrativen ezik, religia, zakoni i priznavaneto na edinna političeska vlast. Neqa kato etničeski proizxod i dori etničeski ezik su nesuqestveni.
Taka če kakvi sa bili bulgarite i ot kude su došli može i nikoga da ne razberem sus sigyrnost, no tova vsuqnost ne e važno.
Važnoto e, če sa živeeli v Evropa pone 60 godini predi idvaneto na xynite, imali su svoä stepna konfederacia (daže ne̋kolko) i su promenili istoriata na Evropa i Svetut, biejki, razdavajki pismenost i pokrustvajki.►► .. pokaži moj komentar .. (.. skrij go komentarut na Aleksandur Stoänov ..)
▼▼ .. skrij go moüt komentar .. (.. skrij go komentarut na Aleksandur Stoänov ..)
- S gole̋ma čast ot tekstut - s podčertanoto v bold, sum napulno suglasen. No v ostanuloto se razminavame.
- Purvo, kato če li avtorut predpolaga suqestvyvaneto na našiut etnos ot pamtiveku. Qom ne sme mestni, znači ot ne̋kude tre̋bva da sme došli. Avtorut maj ne dopyska vuzmožnostta našiut etnos da e vuzniknul tyka.
- Avtorut predpolaga, če živelite v Evropa pone 60 godini predi idvaneto na xynite i pokrustvalite su edni i suqi xora.
- Avtorut dopyska priemstvenost s leka ruka.
- No ne̋ma kakvo da sporü točno s Aleksandur Stoänov, sled kato tova e oficialnata gledna točka.
- Pred očite ni v poslednite desetiletia na ÿgoiztok ot nas vuznikva nov etnos. I toj se misli za mnogo mnogo star. I te s leka ruka predpolagat priemstvenost ot Aleksandur Veliki.
- (.. skrij go moüt komentar ..) (.. skrij go komentarut na Aleksandur Stoänov ..)
- ►► ::aleksandar.stoyanov, 2022-07-07 06:52:: Otnovo po temata za proizxodut na bulgarite. (.. pokaži go tyka ..) (.. s moj komentar ..) (.. pokaži go tam ..)
-
▼▼
::aleksandar.stoyanov, 2022-07-07 06:52:: Otnovo po temata za proizxodut na bulgarite.
(.. skrij go ..)
(.. svij go ..)
(.. pokaži go tam ..)
Vmesto da se mučim s neqa kato "tÿrki" i "indoevropejci", koito ne su suqestvyvali kato ponätia prez III-IV vek, daleč po-sigyrno e da se založi na naykata.
Črez markerite na Y xromozomite može naj-lesno da se ystanovi fizičeskoto rodstvo i proizxod na opredeleni grypi xora. Po-doly viǧate razbivka na tova kak se promenä genetičniut fond na Balkanite meǧy Srednokamennata epoxa i 1500 g. sled Xrista.
Ako vi e lÿbopitno, potursete otdelnite markeri v Mrežata i vižte v koi časti na svetut su razprostraneni xorata, koito su texni nositeli.►► .. pokaži moj komentar ..
▼▼ .. skrij go moüt komentar ..
- Neqa kato "tÿrki" i "indoevropejci" su nayčni ponätia, vuzniknuli prez 19-ti vek. Tova su nayčni ponätia ot naykata lingvistika.
- Smeü da predpoloža, če naykata lingvistika e po-razvita ot naykata genetika. Vtorata e ot 20-ti vek i e imala po-malko vreme da se razviva.
- Nayčni ponätia ot lingvistikata, ot naykata za ezicite, takiva kato kato "tÿrki", "indoevropejci" ili "slaväni", da se izpolzvat izvun lingvistikata - v politikata, v istoriata, i t.n., e nelepo, neadekvatno, osuditelno i pone̋koga dori prestupno. Naj-malkoto, tova e zloypotreba.
- Markerite na Y-xromozomata može bi naj-lesno se izsledvat, no značenieto na vse̋ka edna ot ostanulite xromozomi ili na mitoxondrialnata DNK e supostavimo sus značenieto na Y-xromozomata.
- Naprimer, danni, podobni na pokazanite za Y-xromozomata, no po ženska linia - po mitoxondrialnata DNK, mogut da dadut dryga kartinka.
- Ostavam skeptičen za dannite ot genetikata.
- Suvremennite duržavni granici izkrivävat kartinata.
- Skorošnite migracii na naselenieto, ogromni po maqab, suqo taka izkrivävat kartinata.
- Sumnitelna e predstavitelnostta na statističeskite izvadki.
- Da ne dava Gospod zloypotrebata s genetikata v istoriata i politikata da ne se izrodi.
- Spored mene, dannite ot genetikata qe pokažut tova, do koeto mogut da dovedut obqi suobraženia.
- Našenskiut genofond e bil formiran po vremeto na Rimskata imperia, kogato tyka došla civilizaciata sus svoäta infrastryktyra.
- Našenskiut genofond e podoben na tozi v susednite strani i podoben na tozi ot Severnoto Sredizemnomorie.
- Naprimer, sigyren sum, če qe se nameri 7-milionna izvadka ot naslenieto na Repyblika Tyrcia, koäto ima identičen genofond sus tozi na 7-te miliona bulgari.
- (.. skrij go moüt komentar ..)
►► .. .. pokaži ü kartinkata .. (.. skrij go komentarut na Aleksandur Stoänov ..)
▼▼ .. .. skrij ü kartinkata .. (.. skrij go komentarut na Aleksandur Stoänov ..)
skrij ü kartinkata ..
(.. skrij go komentarut na Aleksandur Stoänov ..)
- ◄►
(.. Petur Dočev ..)
Nacionalističnata traktovka za totalno avtentično samodostatučno razvitie na bulgarskoto obqestvo e čydoviqno izvraqenie na istinata. -
►►
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Rabotata po tazi pyblikacia e zamrazena.
(.. pokaži ..)
-
▼▼
::christo.tamarin, 2022-08-14 12:50:: Rabotata po tazi pyblikacia e zamrazena.
(.. skrij ..)
- Ot oformenite spored šablonut razdeli:
- zaklÿčenieto ostava zasega prazno,
- a razdelut za prepratkite može da se sme̋ta za gotov.
- Zavuršeni su razdelite:
- Obqata stryktyra na dokymentut ne e oqe opredelena.
- V razdelut subrano ottyk-ottam
su naxvurläne razni tekstove, no me̋stoto na vseki ot te̋x v stryktyrata na dokymentut ostava neäsno.
- Tozi razdel može da se dopulva s novi tekstove, bez da se sčita, če dokymentut e razmrazen.
- Zaqoto rabotata po tozi dokyment e zamrazena.
- Vupreki tova, predloženia, zabeležki i komentari se priemat s blagodarnost.
- (.. skrij go komentarut ..)
- Ot oformenite spored šablonut razdeli:
- ◄► (.. skrij gi komentarite ..) (.. svij gi ..) (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
(.. развернуть все̇ ..) (.. свернуть все̇ ..) .. to the bottom ..
[Draft] Этногенез болгар
Перевода на русский не будет.
(.. show all ..) (.. collapse all ..) .. to the bottom ..
[Draft] Bulgarian Ethnogenesis
Not available yet - still in development.
No comments:
Post a Comment