В помощ на учителя̌т по български език:
какво е това подлог в изрѣчението
Първата тема в помощ на учителя̌т по български език ще е такава: какво е това подлог в изрѣчението.
Видѣх, че много хора се затрудняват да идентифицират коя дума е подлогът. Темата е важна във връзка с така нарѣченото правило за пълния̌т и краткия̌т члѣн, но доколкото това правило никак не e важно, а от гледна точка на нашия̌т език е по-скоро врѣдно и гнусно, то и тази тема не е толкова важна, но пък поне не е гнусна. Истината е, че нашия̌т балкано-славянски език не различава подлог - прѣко допълнение - сказуемно опрѣделение при имената.
Подходът ми ще е: хем нестандартен, хем формален. Основава се прѣди всичко на примѣри.
Неслучайно се говори, че изрѣчението има двѣ основни части: сказуемо и подлог. В този ред.
Първо трѣбва да се идентифицира сказуемото. Не може да се идентифицира подлогът, без прѣди това да е идентифицирано сказуемото.
Прѣдполагам, че можете да идентифицирате сказуемото. Ако не, това е друга тема - сега тука дискутираме как да се идентифицира подлогът.
Подлогът е тази дума, с която сказуемото (което вече сте го идентифицирали) се съгласува по число, по лице и евентуално по род. В примѣритѣ, които давам, сказуемитѣ, проблеми с идентифицирането на които не би трѣбвало да имате, сѫ изписани с голѣми букви.
Пример_1:
ГЛЕДАМ дѣте.
ГЛЕДАМ дѣца.
ГЛЕДАМ жена.
ГЛЕДАМ болни.
ГЛЕДАМ стари хора.
ГЛЕДАМ ви вас.
ГЛЕДАМ те тебе.
ГЛЕДАМ я̨ нея̨.
ГЛЕДАМ го него.
ГЛЕДАМ ги тѣх.
Това, дѣто го гледам, не е подлог, понеже сказуемото ГЛЕДАМ не се съгласува с него.
ГЛЕДАШ дѣте.
ГЛЕДАШ дѣца.
ГЛЕДАШ жена.
ГЛЕДАШ болни.
ГЛЕДАШ стари хора.
ГЛЕДАШ ви вас.
ГЛЕДАШ те тебе.
ГЛЕДАШ я̨ нея̨.
ГЛЕДАШ го него.
ГЛЕДАШ ги тѣх.
Това, дето го гледаш, не е подлог, понеже сказуемото ГЛЕДАШ не се съгласува с него.
Комшията ГЛЕДА дѣте.
Комшията ГЛЕДА дѣца.
Комшията ГЛЕДА жена.
Комшията ГЛЕДА болни.
Комшията ГЛЕДА стари хора.
Комшията ви ГЛЕДА вас.
Комшията те ГЛЕДА тебе.
Комшията я̨ ГЛЕДА нея̨.
Комшията го ГЛЕДА него.
Комшията ги ГЛЕДА тѣх.
Това, дето комшията го гледа, не е подлог, понеже сказуемото ГЛЕДА не се съгласува с него.
Комшиитѣ ГЛЕДАТ дѣте.
Комшиитѣ ГЛЕДАТ дѣца.
Комшиитѣ ГЛЕДАТ жена.
Комшиитѣ ГЛЕДАТ болни.
Комшиитѣ ГЛЕДАТ стари хора.
Комшиитѣ ви ГЛЕДАТ вас.
Комшиитѣ те ГЛЕДАТ тебе.
Комшиитѣ я̨ ГЛЕДАТ нея̨.
Комшиитѣ го ГЛЕДАТ него.
Комшиитѣ ги ГЛЕДАТ тѣх.
Това, което комшиитѣ го гледат, не е подлог, понеже сказуемото ГЛЕДАТ не се съгласува с него.
Сега да изберем нѣщо за гледане, напримѣр жена.
ГЛЕДАМ жена.
ГЛЕДАШ жена.
Комшията ГЛЕДА жена.
Комшиитѣ ГЛЕДАТ жена.
Подлог е тази дума с която се съгласува сказуемото. Ето ги подлозитѣ:
ГЛЕДАМ - аз.
ГЛЕДАШ - ти.
ГЛЕДА - комшията.
ГЛЕДАТ - комшиитѣ.
Пример_2:
ЯВЯВАМ СЕ за втори пѫт.
ЯВЯВАМ СЕ на изпит по физика.
ЯВЯВАМ СЕ на изпит за трети пѫт.
ЯВЯВАМ СЕ на изпит по физика за трети пѫт.
ЯВЯВАМ СЕ на срѣща с хубавица.
ЯВЯВАМ СЕ на срѣщата с букет от рози.
ЯВЯВАМ СЕ на шофю̄рски изпит.
ЯВЯВАМ СЕ по принуда.
ЯВЯВАМ СЕ доброволно.
Това, на което се явявам, не е подлог, понеже сказуемото ЯВЯВАМ СЕ не се съгласува с него.
ЯВЯВАШ СЕ за втори пѫт.
ЯВЯВАШ СЕ на изпит по физика.
ЯВЯВАШ СЕ на изпит за трети пѫт.
ЯВЯВАШ СЕ на изпит по физика за трети пѫт.
ЯВЯВАШ СЕ на срѣща с хубавица.
ЯВЯВАШ СЕ на срѣщата с букет от рози.
ЯВЯВАШ СЕ на шофю̄рски изпит.
ЯВЯВАШ СЕ по принуда.
ЯВЯВАШ СЕ доброволно.
Това, на което се явяваш, не е подлог, понеже сказуемото ЯВЯВАШ СЕ не се съгласува с него.
Комшията СЕ ЯВЯВА за втори пѫт.
Комшията СЕ ЯВЯВА на изпит по физика.
Комшията СЕ ЯВЯВА на изпит за трети пѫт.
Комшията СЕ ЯВЯВА на изпит по физика за трети пѫт.
Комшията СЕ ЯВЯВА на срѣща с хубавица.
Комшията СЕ ЯВЯВА на срѣщата с букет от рози.
Комшията СЕ ЯВЯВА на шофю̄рски изпит.
Комшията СЕ ЯВЯВА по принуда.
Комшията СЕ ЯВЯВА доброволно.
Това, на което комшията се явява, не е подлог, понеже сказуемото ЯВЯВА СЕ не се съгласува с него.
Комшиитѣ СЕ ЯВЯВАТ за втори пѫт.
Комшиитѣ СЕ ЯВЯВАТ на срѣщата с букет от рози.
Комшиитѣ СЕ ЯВЯВАТ по принуда.
Комшиитѣ СЕ ЯВЯВАТ доброволно.
Това, на което комшиитѣ се явяват, не е подлог, понеже сказуемото ЯВЯВАТ СЕ не се съгласува с него.
Сега да изберем нѣкакъв начин за явяване.
ЯВЯВАМ СЕ на срѣщата с букет от рози.
ЯВЯВАШ СЕ на срѣщата с букет от рози.
Комшията СЕ ЯВЯВА на срѣщата с букет от рози.
Комшиитѣ СЕ ЯВЯВАТ на срѣщата с букет от рози.
Подлог е тази дума с която се съгласува сказуемото. Ето ги подлозитѣ:
ЯВЯВАМ СЕ - аз.
ЯВЯВАШ СЕ - ти.
ЯВЯВА СЕ - комшията.
ЯВЯВАТ СЕ - комшиитѣ.
Пример_3:
ЧОПЛЯ̨ си носът.
ЧОПЛЯ̨ си пѫпкитѣ.
ЧОПЛИШ си носът.
ЧОПЛИШ си пѫпкитѣ.
Комшийката си ЧОПЛИ носът.
Комшийката си ЧОПЛИ пѫпкитѣ.
Комшийкитѣ си ЧОПЛЯ̨Т носът.
Комшийкитѣ си ЧОПЛЯ̨Т пѫпкитѣ.
Подлозитѣ сѫ, както слѣдва:
ЧОПЛЯ̨ - аз.
ЧОПЛИШ - ти.
ЧОПЛИ - комшийката.
ЧОПЛЯ̨Т - комшийкитѣ.
Пример_4: Подлогът е изтъкнат в bold.
Черен влак СЕ КОМПОЗИРА от Бургас за София.
Черен влак СЕ КОМПОЗИРА на пети глух коловоз.
Черния̌т влак СЕ КОМПОЗИРА на пети глух коловоз.
Черен влак СЕ КОМПОЗИРА за долната земя.
КОМПОЗИРА СЕ черен влак за долната земя.
КОМПОЗИРА СЕ черния̌т влак за долната земя.
КОМПОЗИРА СЕ влакът за долната земя.
Влакът за долната земя СЕ КОМПОЗИРА на пети глух коловоз.
КОМПОЗИРАТ СЕ черни влакове от Бургас за София всѣки петък по пладнѣ.
КОМПОЗИРАТ СЕ черни влакове за долната земя всѣки петък по пладнѣ.
Черния̌т влак от Бургас за София го КОМПОЗИРАТ на пети глух коловоз. (Подлогът формално е тѣ.)
Черния̌т влак за долната земя Бог го КОМПОЗИРА.
Черния̌т влак за долната земя го КОМПОЗИРА дяволът.
И тъй, цѣлта е да се откажете да казвате, че подлогът означавал извършителя̌т на дѣйствието.
Първи контрапримѣр:
Дѣлото се гледа от Върховния̌т сѫд.
- Кой е извършителя̌т на дѣйствието?
- Върховния̌т сѫд.
- Нима? -
- Върховния̌т сѫд го гледа дѣлото.
- Добрѣ. А кое е подлогът в изрѣчението?
- Върховния̌т сѫд.
- Нима? -
- Върховния̌т сѫд извършва дѣйствието - той го гледа дѣлото.
- Я да го измѣним малко изрѣчението:
Дѣлата от такъв характер се гледат от Върховния̌т сѫд.
- Кое е сказуемото?
- .. гледат се ..
- И кое е подлогът?
- Върховния̌т сѫд - той извършва дѣйствието - той ги гледа дѣлата.
- Ако ако подлогът е Върховния̌т сѫд, защо тогава сказуемото не е съгласувано по число с подлогът? С какво е съгласувано сказуемото?
- .. с дѣлата ..
- И кое е подлогът?
- .. дѣлата ..
- А в прѣдното изрѣчение кое е подлогът?
- .. дѣлото ..
Втори контрапримѣр:
Вивиан харесва Едуард. (Забѣлѣжка: това сѫ чести имена срѣд днешнитѣ ученици.)
Кой кого харесва? Кой на кого се харесва? Не е съвсѣм ясно. Би било добрѣ да се изясни.
- Вивиан го харесва Едуард. Подлогът е Вивиан, тя, понеже Едуард е прѣко допълнение и не може да бѫде подлог.
- Вивиан я̨ харесва Едуард. Подлогът е Едуард, той, понеже Вивиан е прѣко допълнение и не може да бѫде подлог.
- Вивиан му харесва на Едуард. Подлогът е Вивиан, понеже Едуард е непрѣко допълнение и не може да бѫде подлог.
- На Вивиан ѝ харесва Едуард. Подлогът е Едуард, понеже Вивиан е непрѣко допълнение и не може да бѫде подлог.
Поздравявам българскитѣ учители с началото на учебната година.
ReplyDeleteОт уважение към публиката гледам крайнитѣ букви Т от члѣнуванитѣ форми за мѫжки род в единствено число, които обикновено в рѣчта се пропускат, винаги да ги пиша̨. С други думи, гледам да употрѣбявам само така нарѣченият пълен члѣн. Но ако нѣкъдѣ сгрѣша̨ и се изпусна да напиша̨ така нарѣчения кратък члѣн, това съвсем не е болка за умиране.
ReplyDeleteМнѣнието опрѣдѣля настроението. Кой какво опрѣдѣля?
ReplyDeleteПравилно мнѣние прѣдполага добро настроение. Кой какво прѣдполага?
Нѣма как да се разбере - такъв ни е езикът. За прѣдѣлна яснота, прѣправѣте изрѣченията в пасив:
Мнѣнието се опрѣдѣля от настроението.
От мнѣнието се опрѣдѣля настроението.
От правилно мнѣние се прѣдполага добро настроение.
Правилно мнѣние се прѣдполага от добро настроение.
И не си губѣте чувството за хумор. И доброто настроение.