Wednesday, September 21, 2016

Досѣжно артроманията

Досѣжно артроманията

(.. покажи всичко ..) (.. свий&скрий всичко ..) .. to the bottom ..


Досѣжно артроманията


▼▼   1. Aртроманията: прѣдисловие (.. скрий го прѣдисловието ..)


Тематиката за артроманията {cArthromania}{Елинороманс‑1}{Балкан‑2} бѣше изложена изцѣло в публикацията за Balkansprachbund-ът, наред с многото други засѣ̋гащи Balkansprachbund-ът въпроси.

Настоящата публикация повтаря обсѫђането на артроманията, без да прѣдполага балкански контекст.

Специалния̌т удобен термин артромания (αρθρομανία, arthromania) за означаване на понятието за граматическата категория за опрѣдѣленост при имената се въвеђа, за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, както в контекстът на лингвистичната археология, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.

▼▼   2. Aртроманията: oпрѣдѣление (дефиниция) (.. скрий oпрѣдѣлението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


Aртроманията (граматическата категория за опрѣдѣленост) изисква за всѣки упоменат в рѣчта обект морфологически (формално) да бѫде ясно дали той (упоменатия̌т обект) е вече вѫтрѣ в контекстът на рѣчта (тогава обектът е опрѣдѣлен) или едва сега влиза в него (тогава обектът е неопрѣдѣлен).
В езицитѣ, на които артроманията им е чуђа, т.е. в артронеутралнитѣ езици, се разчита в подобни случаи просто на контекстът - разчита се контекстът сам да се опрѣдѣля. Там сѫщо така може да се маркира опрѣдѣленост (напримѣр, с показателни мѣстоимения) или неопрѣдѣленост (напримѣр, с неопрѣдѣлителни мѣстоимения), но това не се изисква, не е задължително.

Примѣр - начало на примѣрът: Куче ме залая. Куче ме ухапа.

Ако езикът ни бѣше артронеутрален - ако артроманията му бѣше чуђа, то изразът не би бил съвсѣм ясен, но бихме могли, разбира се, да го уточним:
  • Куче ме залая. И ме ухапа.
  • Куче ме залая. Това куче ме ухапа.
  • Куче ме залая. Сѫщото куче ме ухапа.
  • Куче ме залая. Друго куче ме ухапа.
  • Едно куче ме залая. Едно куче ме ухапа.
  • Едно куче ме залая. Нѣ̋какво куче ме ухапа.
  •   и т.н.
Нашия̌т език обаче е артроманиакален. Ако второто куче е сѫщото, то то вече е в контекстът (споменато е, че ме е залаяло) и при повторно упоменаване трѣ̋бва да е в опрѣдѣлена форма.
  • Куче ме залая. Куче ме ухапа. => Друго куче ме е ухапало.
  • Куче ме залая. Кучето ме ухапа. => Сѫщото куче ме е ухапало.
Край на примѣрът.
(.. скрий oпрѣдѣлението ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Aртроманията: разпространение (.. скрий разпространението ..)  .. към началото ..

Има езици, на които артроманията им е чуђа. Напримѣр, тя е чуђа на руския̌т, на полския̌т, на латинския̌т, на старо-индийския̌т (санскрит), на финския̌т и естонския̌т, на китайския̌т, японския̌т и монголския̌т. В сѫщност, на повечето езици по свѣтът артроманията им е чуђа, повечето езици по свѣтът сѫ артронеутрални.

Чуђа е била артроманията и на прѣдполагаемия̌т пра-индо-европейски език, общия̌т прѣдшественик на индо-европейскитѣ езици.

Има езици, на които артроманията им е частично позната. Напримѣр, такива сѫ сръбския̌т, словѣнския̌т, турския̌т, може би литовския̌т и латвийския̌т.

Eзицитѣ с пълна имплементация на артроманията {Arthromania}{Елинороманс‑1}{Балкан‑2} (категорията за опрѣдѣленост при имената) можем да ги нарѣчем артроманиакални (arthromaniac).

Артроманиакални сѫ всички балкански, всички романски езици, всички езици от германската група, всички съврѣменни келтски езици. Това сѫ все индо-европейски езици и при тѣх артроманията е нововъведение.

Артроманията има свързан (contiguous) ареал на разпространение - Срѣдиземноморието, Европа, Близкия̌т и Срѣдния̌т Изток. Този факт ни навеђа на мисълта, че артроманията се е разнесла като зараза (като инфекция) из този ареал.

Може би първия̌т познат артроманиакален език (и прѣдполагаем източник на тази инфекция) е бил египетския̌т. Цитат оттук:
The Egyptian language may have the longest documented history of any language, from Old Egyptian that appeared just before 3200 BC to its final phases as Coptic in the Middle Ages. Coptic belongs to the Later Egyptian phase, which started to be written in the New Kingdom of Egypt. Later Egyptian represented colloquial speech of the later periods. It had analytic features like definite and indefinite articles and periphrastic verb conjugation. Coptic, therefore, is a reference to both the most recent stage of Egyptian after Demotic and the new writing system that was adapted from the Greek alphabet.
Други отдавна инфектирани с артроманията езици сѫ западно-семитскитѣ: финикийски, еврейски, арабски, все сѫсѣди на египетския̌т. Или тѣ сѫ породили артроманията и сѫ заразили с нея̨ египетския̌т, или обратното - тѣ сѫ се заразили от египетския̌т. Как да е.

Прѣди гръцкия̌т и послѣ латинския̌т да стана̨т основнитѣ езици на Срѣдиземноморието, в прѣдкласическата епоха, нѣ̋колко вѣка прѣди Александър Македонски и прѣди пуническитѣ войни, над Срѣдиземноморието властвал финикийския̌т език. Гръцкия̌т език много нѣща попил от финикийския̌т. Едно от тѣ̋х било писмеността, буквитѣ. Другото било артроманията. Забѣлѣжѣте, че най-старите текстове на гръцки сѫ отпрѣди тази зараза - Илиадата и Одисеята на Омир не сѫ артроманиакални. Класическия̌т гръцки език - слѣд инфекцията - вече е артроманиакален.

От гръцкия̌т език, вѣроятно чрѣз елиноромансът, заразени с артромания се оказали романскитѣ, германскитѣ, келтскитѣ. Инфекцията се прѣдавала нататък: унгарския̌т вѣроятно се заразил от нѣмския̌т, а езикът на баскитѣ - от романсът.

Нашия̌т български език я̨ прихвана̨л артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.

От своя страна, арабския̌т език заразил с артромания персийския̌т и кюрдския̌т. Циганския̌т език я̨ е прихвана̨л артроманията по-скоро от гръцкия̌т.
(.. скрий го разпространението на артроманията ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Aртроманията и Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Балкано-романския̌т език и гръцкия̌т език сѫ я̨ притежавали артроманията отпрѣди Balkansprachbund-ът и поради това артроманията е включена в списъкът на опрѣдѣлящитѣ характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑1}, като най-важната му характеристика.

Нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1} вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът. Нашия̌т език е имплементирал артроманията при втория̌т си опит слѣд неуспешен първи опит от врѣмето на славянския̌т си период.

Най-важната характеристика на Balkansprachbund-ът е {Балкан‑1}{Gen=Dat}.

Артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} се числи към основнитѣ балкански характеристики заради българския̌т език, да го отдѣли от сръбския̌т.

Срѣд допълнителнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът е причислена {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, задпоставения̌т опрѣдѣлителен члѣн.

Kак балкано-романския̌т (влашкия̌т) е съчетал артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, присѫща на цѣлия̌т романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем в контекстът на Balkansprachbund-ът.
(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Aртроманията и елиноромансът (.. скрий го елиноромансът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Прѣдполага се, че механизмът, по който романскитѣ, германскитѣ и келтскитѣ езици сѫ я̨ прихвана̨ли артроманията, е пак езиков съюз - сѫщия̌т механизъм, по който и нашия̌т език я̨ е прихвана̨л.

Прѣдлагам Sprachbund със слѣдната датировка:
  • от моментът, когато Римската империя завладява цѣ̋ла Южна Европа включително Балканитѣ, Анадолът, Сирия, Палестина, Либия
  • до разпадът на романсът на отдѣлни романски езици слѣд 5-ти вѣк.
Прѣдлаганитѣ означения ArthromaniaFactumHabetSprachbund, HellenoRomanSprachbund и по-краткото елинороманс сѫ работни. Бих ги замѣнил с по-подходящо означение, ако нѣ̋кой се сѣти.

Другитѣ параметри на този Sprachbund освѣн датировката оставям недоопрѣдѣлени.

Срѣд пълноправнитѣ члѣнове на елиноромансът задължително трѣ̋бва да присѫтстват елинофонията и романсът. Това сѫ били двата основни разговорни езика в Римската империя и тѣ със сигурност сѫ си взаимодѣйствали помеђу си.

Срѣд характерстикитѣ на елиноромансът, опрѣдѣлящитѣ или допълнителнитѣ, трѣ̋бва да влизат поне слѣднитѣ:
При влизането си в елиноромансът елинофонията притежава само артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, а романсът влиза без нито една от шесттѣ горѣизброени характеристики. И двата езика, елинофонията и романсът, при закриването на елиноромансът (5-6-ти вѣк) излизат натоварени с всичкитѣ шест.

Периодът от 6-ти до 9-ти вѣк слѣд Христа не влиза в нито един от двата езикови съюза, нито в елиноромансът, нито в Balkansprachbund-ът. Това е период на хегемония на елинофонията на Балканитѣ.

Кои други езици биха̨ могли да члѣнуват в елиноромансът? Със сигурност нѣ̋ма как да знаем.

Първо, кандидат-члѣн е албанския̌т език. В познатото си от 15-ти вѣк състояние той притежава всичкитѣ шест горѣизброени характеристики, но той би могъл да ги е придобил не в елиноромансът, а по-късно, едва в Balkansprachbund-ът. Как да е. Албанския̌т език е кандидат-члѣн на елиноромансът. Нѣ̋кои други палеобалкански езици - тракийски, македонски, илирийски - сѫщо. Но реалното състояние не го знаем и нѣ̋ма как да го узнаем.

Нашия̌т език (славянския̌т, старо-славянския̌т, старо-българския̌т) е познат в състоянието си от края̌т на 9-ти вѣк. Тогава той не притежавал нито една от характеристикитѣ {Елинороманс‑1}..{Елинороманс‑5}. Нѣ̋ма как да е участвал в елиноромансът.

Нѣщо повече, славянския̌т език от 9-ти вѣк не притежавал нито една от основнитѣ характеристикитѣ на Balkansprachbund-ът, a от допълнителнитѣ притежавал само {Балкан‑А8}{MidCentralVowel}, може би {Елинороманс‑6}{Балкан‑АЕ1}{RelativePhrases}, и формално погледна̨то {Балкан‑А9} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}.

И тъй, за славянския̌т език се знае, че не е члѣнувал в елиноромансът, и слѣдователно славянския̌т език не може да се отъђестви с нѣ̋кой палеобалкански език, който е кандидат-члѣн на елиноромансът. В частност, славянския̌т език не може да се отъђестви с тракийски.

Кои други езици биха̨ могли да члѣнуват в елиноромансът?

Всички засвидѣтелствани езици от германската група, дрѣвни или съврѣменни, я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania}. Прѣдполага се, че и пра-германския̌т език, общия̌т прѣдшественик на германскитѣ езици, сѫщо така е бил артроманиакален, доста прѣди такъв да стане романсът. И още нѣщо: повечето съврѣменни германски езици я̨ имат и характеристиката {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}{FactumHabet}. Слѣдователно, елиноромансът има кандидат-члѣнове и от германската група езици. Това поставя интересен териториален проблем - къдѣ пра-германскитѣ диалекти сѫ се срѣщна̨ли с елинофонията, и то слѣд като самата тя прихвана̨ла артроманията. Най-близкия̌т до умът ми отговор е "по Нашенско".

Всички съврѣменни келтски езици я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania}. Вѣроятно, елиноромансът има кандидат-члѣнове и от келтската група езици.
(.. скрий го елиноромансът ..)  (.. покажи го там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Елементи на имплементацията на артроманията (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Обикновено артроманията се имплементира чрѣз опрѣдѣлителни и неопрѣдѣлителни члѣнове (definite and indefinite articles, οριστικά και αόριστα άρθρα => αρθρομανία, arthromania).

Oпрѣдѣлителнитѣ члѣнове обикновено произхођат от показателни мѣстоимения - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формитѣ им сѫ изтъркани от употрѣба: напримѣр в български крайното Т в члѣннитѣ форми обикновено се пропуска: пѫтя̌т към градът. Опрѣдѣлителния̌т члѣн може да се замѣсти с нѣ̋какво мѣстоимение (напримѣр показателно), за което се знае, че маркира опрѣдѣленост. Ако в нѣ̋каква ситуация опрѣдѣлителния̌т члѣн може да се пропусне, без да е замѣстен, то в тази ситуация неопрѣдѣлителния̌т члѣн става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален.

Неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове обикновено произхођат от числителното едно - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формитѣ им сѫ изтъркани от употрѣба: напримѣр в английски. Неопрѣдѣлителния̌т члѣн може да се замѣсти с нѣ̋какво мѣстоимение (напримѣр неопрѣдѣлително). Ако в нѣ̋каква ситуация неопрѣдѣлителния̌т члѣн може да се пропусне, без да е замѣстен, то в тази ситуация опрѣдѣлителния̌т члѣн става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален. Обикновено в българския̌т език е така: неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове се пропускат, дори за тѣ̋х не се говори в българската граматика, а опрѣдѣлителнитѣ члѣнове сѫ задължителни и в българската граматика се наричат просто члѣнове.

Забѣлѣжка за романски, славянски и гръцки.
  • На тѣзи езици нѣ̋кога артроманията им е била чуђа (за гръцки - доста отдавна, в прѣдкласическия̌т период). Т.е. нѣ̋мало опрѣдѣлителни члѣнове нѣ̋кога в тѣзи езици.
  • В тѣзи езици нѣ̋кога нѣ̋мало и лични мѣстоимения в 3-то лице (това нѣ̋ма връзка с артроманията).
  • Тѣзи езици по-късно развили и лични мѣстоимения в 3-то лице, и опрѣдѣлителни члѣнове, изхођайки все от показателнитѣ си мѣстоимения.
  • Уточнение_1: Само балкано-славянския̌т (българския̌т) език развил опрѣдѣлителни члѣнове, ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не успѣли да я̨ имплементират артроманията.
  • Уточнение_2: Гръцкия̌т език и досега ги нѣ̋ма номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице.
  • Слѣдствие_1: В гръцкия̌т език съвпадат акузативнитѣ форми (формитѣ за винителен падеж) на опрѣдѣлителния̌т члѣн и на личното мѣстоимение в 3-то лице.
  • Слѣдствие_2: Сѫщото е вѣрно и за френския̌т език:
    • Le livre de Jean je le donne à Pierre. Книгата на Иван я̨ давам на Петър.
    • La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му я̨ дадох на Стефан.
  • Слѣдствие_3: В именителен падеж заради акцентуването романсът е развил форми на личното мѣстоимение за 3-то лице, различни от формитѣ на опрѣдѣлителния̌т члѣн:
    • От латинскитѣ illud, illum, illus, illa[m], illes във френски от една страна се получават номинативни форми на личното мѣстоимение il[s] и elle[s], а от друга страна форми на опрѣдѣлителния̌т члѣн le, la, les, съвпадащи с акузативнитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-то лице.
  • Слѣдствие_4: Славянския̌т език е развил форми на личното мѣстоимение за 3-то лице, отличаващи се по диалектитѣ: той-тя-то-тѣ в стандартния̌т български, он-она-оно-они по диалектитѣ. Това сѫ номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице, които в славянски сѫ иновативни (и затова сѫ диалектно зависими), а в гръцки ги нѣ̋ма.
Край на забѣлѣжката.
(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Показателни мѣстоимения в старо-славянски (.. скрий ги ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..

Цѣлия̌т този подраздѣл е отклонение от основната тема (off-topic). По-добрѣ прочетѣте учебник по старо-български/старо-славянски език.

Склонение се нарича схемата на измѣнение на дума (име - сѫществително, прилагателно, числително, или мѣстоимение) по число, по падеж и по род. Детайли на склонението в даден език мога̨т да се намѣря̨т в съотвѣтнитѣ учебници и справочници.

В ред индоевропейски езици (славянски, германски, и т.н.) мога̨т да се отдѣля̨т два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение.

В старо-славянския̌т език имало пет показателни мѣстоимения, всѣ̋ко от тѣ̋х с една от три възможни конотации - неутрална, за близост или за отдалеченост, всѣ̋ко от тѣ̋х със слѣди в съврѣменния̌т ни език. В долната таблица сѫ изброени номинативно-акузативнитѣ им форми за срѣден род в единствено число:
  • мѣстоимение е: анафорично мѣстоимение, неутрална конотация
  • мѣстоимение то: неутрална конотация
  • мѣстоимение се: конотация за близост
  • мѣстоимение ово: конотация за близост
  • мѣстоимение оно: конотация за отдалеченост
Относно анафоричното мѣстоимение е:
  • В този контекст гледайте на думата анафорично като на име, като на идентификация, а не като на класификация.
  • Номинативнитѣ форми не се употрѣбявали самостоятелно - срѣщали се напримѣр в относителнитѣ мѣстоимения: "е-же" значѣло "което".
  • Във всички съврѣменни славянски езици, както и в нашия̌т, косвенитѣ форми на анафоричното мѣстоимение сѫ дали косвенитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-ти лице: го, я̨, ги (их), му, ѝ, им.
  • Понеже старитѣ форми на прѣдлозитѣ {ВЪ,СЪ,КЪ} били {ВЪН,СЪН,КЪН}, когато слѣд такъв прѣдлог {ВЪ,СЪ,КЪ} било употрѣбени анафорично мѣстоимение, крайната съгласна Н от старата форма на прѣдлогът полѣпна̨ла по анафоричното мѣстоимение и така се получили днешнитѣ пълни форми на личното мѣстоимение: него, нему, нея̨(, них). Така стана̨ло във всички съврѣменни славянски езици, не само в нашия̌т.
  • При първия̌т неуспѣшен опит на славянския̌т език да я̨ имплементира артроманията било използвано именно анафоричното мѣстоимение.
  • В съврѣменнитѣ славянски езици анафоричното мѣстоимение е не се е запазило като показателно мѣстоимение, каквото то е било в старо-славянския̌т език.
Остана̨литѣ показателни мѣстоимения то-се-ово-оно сѫ се запазили като показателни мѣстоимения, разбира се в промѣнена форма и не всѣ̋ко едно от тѣ̋х навсѣ̋къдѣ. Напримѣр, българския̌т език е добавил -ва, за да се получи това и онова.

От номинативнитѣ форми на показателнитѣ мѣстоимения то или оно сѫ се получили номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение за 3-ти лице. Във всички съврѣменни славянски езици, не само в нашия̌т.

Нашия̌т балкано-славянски език е използвал показателнитѣ мѣстоимения то-се-ово-оно и най-вече мѣстоимението то при имплементацията на артроманията.
(.. скрий ги ..)  (.. покажи ги там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Неуспѣшен опит за имплементация на артроманията (.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

Ако нѣ̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвийски и славянски, бихме могли да използваме терминът балто-славянски. Ако добавим и езицитѣ от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славяно-германски.

И тъй, има една балто-славяно-германска характеристика, която е съвършено чуђа на романсът и на елинофонията: сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ да се скланят различно. В слѣдния̌т примѣр, при романсът и елинофонията, прилагателното "обединени" не се третира различно от сѫществителното "нации":
  • Organisation des Nations Unies
  • Organización de las Naciones Unidas
  • Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών
Докато в английски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и сѫществителното "нации" получават различни окончания:
  • United Nations Organization
  • Организация Объединённых Наций
  • Organizacja Narodów Zjednoczonych
  • Организација уједињених нација
Стартираме подраздѣлът с това наблюдение.

Стана вече дума, че обикновено в индоевропейскитѣ езици се наблюдават два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение: именното склонение за сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ имена, и мѣстоименното склонение за мѣстоименията. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателнитѣ слѣдват именното склонение, досущ като сѫществителнитѣ.

В балто-славяно-германски обаче мѣстоименното склонение се е разпространило и при прилагателнитѣ имена. Прѣди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблюдение.

Елинофонията и нео-романсът имплементират артроманията по идентичен начин - с прѣдпоставен опрѣдѣлителен члѣн, произхођащ от старо показателно мѣстоимение, и с числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Това положение вѣроятно е оформено още в рамкитѣ на елиноромансът. Обаче в съврѣменните германските езици се наблюдават два модела: единия̌т модел е сѫщия̌т, както при нео-романсът и елинофонията (немски, английски), а другия̌т е моделът на скандинавскитѣ езици.

Стигаме до прѣдполагаемия̌т ход на събитията:
  • Пра-германския̌т език вѫтрѣ във или под влиянието на елиноромансът я̨ прихваща артроманията.
  • Поради силното си диалектно члѣнение по онова врѣме пра-германския̌т език тръгва по различни пѫтища и пробва различни модели за имплементация на артроманията.
  • Единия̌т от използванитѣ модели е бил добавяне на нѣ̋какво показателно мѣстоимение слѣд прилагателното име, за да се изрази опрѣдѣленост.
  • Това не бил единствения̌т модел за имплементация на артроманията в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
  • Поради влияние откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от нѣ̋какъв тогавашен централно-европейски Sprachbund, балто-славянскитѣ диалекти прихващат този модел.
  • Балто-славянскитѣ диалекти и в частност славянския̌т език по моделът, заимстван от германски, частично я̨ имплементират артроманията.
  • Имплементацията е частична, защото обхваща само случая̌т, когато името има атрибут, т.е. когато сѫществителното име се съпровођа от прилагателно.
  • Имплементацията е частична, защото когато сѫществителното име е употрѣбено самостоятелно, без прилагателно, маркирането на опрѣдѣленост или неопрѣдѣленост си остана̨ло факултативно (незадължително, с мѣстоимение).
  • Такова е положението поне в слѣднитѣ съврѣменни езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
  • Славянския̌т език използвал формитѣ на анафоричното мѣстоимение е за тази си частична имплементация на артроманията.
  • В резултат, във всички съврѣменни балто-славянски езици, включително в български, прилагателнитѣ имена имат двѣ форми - пълна и кратка.
  • За пълната форма се прилага мѣстоименното склонение, понеже тя е образувана с добавяне на анафоричното мѣстоимение е към кратката форма.
  • Пълната форма на прилагателнитѣ имена и досега изразява опрѣдѣленост в слѣднитѣ езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
  • Когато нашия̌т балкано-славянски (български) език вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът успѣ̋ва да я̨ имплементира напълно артроманията, той прави това, като надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена.
  • Балкано-славянския̌т език надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена при имплементация на артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надграђа стария̌т модел на имплементация.
  • Ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не сѫ правили втори опит за имплементацията на артроманията, за разлика от балкано-славянския̌т.
  • В езици като руски и полски частичната имплементация на артроманията се е загубила. При тѣ̋х обикновено пълната форма на прилагателнитѣ се използва с атрибутивна функция, а кратката форма - с предикативна функция.
  • Опитът за имплементация на артроманията в балто-славянски по този модел се счита за неуспѣшен, понеже
    • имплементацията била само частична,
    • тя никъдѣ (освѣн в балкано-славянски) не е била надградена до пълна
    • и даже е била съвсѣм загубена в руски и полски.
  • В сѣврѣменния̌т нѣмски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланят сѫществителнитѣ имена, прилагателнитѣ имена с атрибутивна функция и прилагателнитѣ имена с предикативна функция. То и в английски е така, но там разнообразието е минимално.
  • В нѣмски и английски стария̌т модел за имплементация на артроманията е бил забравен, и е възтържествувал сѫщия̌т модел, който се използва от нео-романсът и елинофонията.
  • Стария̌т германски модел, който балто-славянскитѣ езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементация на артроманията в скандинавскитѣ езици.
  • И в нашия̌т балкано-славянски език стана̨ло нѣщо подобно, но събитията в Balkansprachbund-ът сѫ съвсѣм независими от събитията в скандинавскитѣ езици.
(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Правило за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. скрий правилото ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

Цѣлия̌т този подраздѣл е отклонение от основната тема (off-topic).

За този контекст най-подходящо би било слѣдното опрѣдѣление: енклитика е думичка (обикновено едносрична), която не може да стои най-отпрѣд в словосъчетанието.

Много едносрични думички мога̨т да заемат в словосъчетанието първото мѣ̋сто и тѣ не сѫ енклитики, проклитики сѫ: аз, ти, той, .., не, ще, .., най-различни прѣдлози (на, по, от, ..) и съюзи (и, а, но).

Правилото е слѣдното: енклитикитѣ заемат второто мѣ̋сто в словосъчетанието. С други думи, ако една едносрична думичка не може да заема в словосъчетанието първото мѣ̋сто, то тя [е енклитика и] заема второто мѣ̋сто.

Понѣ̋кога това правило се нарича закон на Wackernagel.

Примѣри за енклитики в българския̌т език:
  • Обичам те. Мразя̨ те. Моля̨ се.
  • Аз те обичам. Аз те мразя̨. Аз се моля̨.
  • Не те обичам. Не те мразя̨. Не се моля̨.
  • Много те обичам. Силно те мразя̨. Горещо се моля̨.
  • Виђам те. Гледам те.
  • Ясно те виђам. Внимателно те гледам.
  • Не те виђам. Не те гледам.
  • Хубава си, моя горо. Колко си хубава!
  • Пожелавам ти го. От сърдце ти го пожелавам.
  • Старци се моля̨т Богу горещо. Моля̨т се старци Богу горещо.
  • Полное рѣшение задачи. Частичное рѣшение задачи. (Това бѣ̋ха̨ примѣри на руски - старото анафорично показателно мѣстоимение е е на второ мѣ̋сто - било е енклитика.)
  • Пълното рѣшение на задачата. Частичното рѣшение на задачата. Рѣшението на задачата е частично. (Това вече е на български - формитѣ на опрѣдѣлителния̌т члѣн сѫ енклитики.)

И при първия̌т опит на славянщината да имплементира артроманията, и при успѣшния̌т втори опит на балкано-славянския̌т, използванитѣ форми на показателнитѣ мѣстоимения сѫ имали статут на енклитики.
(.. скрий го правилото ..)  (.. покажи го там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Имплементация на артроманията в балкано-славянски (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

При толкова много артромания вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език нѣмало как да не я̨ прихване, още повече че артроманията се оказва силно заразна в Европа и Срѣдиземноморието. В сѫщност, само гръцкия̌т език стигал, за да се прѣдаде артроманията на нашия̌т език. Когато прѣз 14-ти/15-ти вѣк по Нашенско дошъл турския̌т език, той заварил и четиритѣ балкански езика, включително нашия̌т, в напълно уврѣло артроманиакално състояние.

Вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език виђал моделът на артроманията, който гръцкия̌т език използвал - старо показателно мѣстоимение като опрѣдѣлителен члѣн и числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Освѣн това, нашия̌т език носѣл и споменът за първия̌т си неуспѣшен опит за имплементация на артроманията.

Вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език успѣ̋л да я̨ имплементира артроманията, като комбинирал горнитѣ двѣ нѣща, прилагайки творчески подход.

Нашия̌т език използвал за опрѣдѣлителен члѣн формите на едно от показателнитѣ мѣстоимения то-се-ово-оно и най-вече на мѣстоимението то, което имало неутрална конотация. Използванитѣ форми имали статут на енклитики. Ако една такава форма, най-често номинативна, се употрѣбявала като проклитика, тя се развила в лично мѣстоимение за 3-то лице (той, тя, то, тѣ, оно, ..), а не в опрѣдѣлителен члѣн. Да си спомним, че гръцкия̌т език и досега ги нѣма номинативнитѣ форми на личното мѣстоимение в 3-то лице.

Защо не било използвано анафоричното показателно мѣстоимение е, сѫщо с неутрална конотация, както при първия̌т опит? Защото при стартът на Balkansprachbund-ът то вече не било показателно мѣстоимение, каквото е било в старо-славянския̌т език.

А използвани ли сѫ били като опрѣдѣлителни члѣнове показателнитѣ мѣстоимения се-ово-оно с конотация за близост или отдалеченост? Да, и досега се използват в нѣкои диалекти в Родопитѣ и оттатък Вардарът. Пример:
  • Селото отсам рѣката е патриаршистко, а селото оттатък рѣката е екзархийско.
  • Селово е патриаршистко, а селоно е екзархийско.
Все пак, в повечето диалекти сѫ остана̨ли само опрѣдѣлителни члѣнове, произхођащи от показателното мѣстоимение с неутрална конотация то.

Да си припомним тук и важното правило за мѣ̋стото на енклитиката в устойчивото словосъчетание. Става дума за правилото за второто мѣ̋сто на енклитиката в словосъчетанието.

Гледайте на това като на примѣр за мѣ̋стото на опрѣдѣлителния̌т члѣн в българския̌т език, в нашия̌т български език, в родния̌т ни български език, в езикът ни рòден. Мѣ̋стото е второто.

По принцип, когато новия̌т опрѣдѣлителен члѣн в българския̌т език трѣ̋бвало да се сложи слѣд прилагателно име, то опрѣдѣлителния̌т члѣн се добавял към пълната форма на прилагателното име. Но заради фонетически опростявания в повечето случаи пълнитѣ и краткитѣ форми на прилагателнитѣ прѣстана̨ли да се различават, освѣн в мъжки род единствено число. Именно в този случай и досега е видно, че езикът ни използва (надграђа) старата пълна форма на прилагателното име при члѣнуването му. Освѣн това, виден е и процес на обобщаване (на генерализация).
  • От старитѣ форми градъ и градъ-тъ, къдѣто члѣнът е -тъ, което именно е старата форма на показателното мѣстоимение то за мѫжки род ..
  • .. слѣд изпадане на слабитѣ ерове ..
  • се получава град и град-ът, къдѣто се прѣосмисля члѣнът да е -ът, ..
  • който члѣн се обобщава и се прилага и към пълната форма на прилагателното старий, ..
  • за да се получи съврѣменното старийът град, ..
  • което според възприетия̌т в България русофилски правопис е стария̌т град.

Струва си да се отбѣлѣжи, че езикът ни в много случаи е прѣстана̨л да съгласува опрѣдѣлителния̌т члѣн по род, и е отдал прѣдпочитание на вокалната хармония. Напримѣр, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни), независимо от род и число, ако завършват на А или Я, получават опрѣдѣлителен члѣн -та: селата, полята, рѣката, рѫката, краката, крачетата, бащата, слугата, сѫдията, хилядата, бояџията. Аналогично, всички имена (сѫществителни, прилагателни, числителни) от единствено число, независимо от родът си, ако завършват на О или Е, получават опрѣдѣлителен члѣн -то: селото, полето, рѣшението, дѣдото, чичото, аташето, крачето, едното. Единственото особено в това явление е това, че формата за мѫжки род единствено число -ът, явно слаба и неспособна да заема позицията си слѣд гласна А/О/Е, се замѣства с -та или -то.

По-подробно относно правилото за члѣнуване на имената в българския̌т език можете да прочетете тук.

Забѣлѣжка относно неопрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език. В езикът ни има и неопрѣдѣлителни члѣнове един-една-едно-едни, но тѣ в повечето случаи мога̨т да се пропускат. В българския̌т език е в сила правило, че ако името е нечлѣнувано, то името е неопрѣдѣлено и члѣнът, който е изпуснат, е неопрѣдѣлителен. Има обаче изключения от това правило. Напримѣр:
Татко, защо снощи забλави да ме вземеш от дѣтската гλадина, че тλѣ̋бваше госпожица Петλова да ме доведе до в кѫщи? Един татко не пλави така!
В този случай неопрѣдѣлителния̌т члѣн един е задължителен.
(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   11. Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн в Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

Двѣ балкански характеристики се отнасят за артроманията: При разглеждането на {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} на артроманията се гледаше като на идея, като на инфекция (като на зараза), и се наблѣгаше върху разпространението й. Опрѣдѣление на артроманията бѣше дадено тук.

Досега в раздѣлът относно допълнителната характеристика {Балкан‑А2} бѣше изяснен въпросът как нашия̌т балкано-славянски език я̨ е имплементирал артроманията.
    • Нѣ̋кои изслѣдователи на Balkansprachbund-ът може би не се интересуват от славянщината.
    • Тѣ може би считат артроманията за естествено присѫща на съврѣменнитѣ европейски езици.
    • Тѣ вѣроятно не биха̨ ѝ посветили отдѣлен балканизъм ..
    • и единственият набиващ се на очи свързан с артроманията балканизъм би бил задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн, т.е. {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
    • В това изложение не можем да избѣ̋гаме от славянщината.
    • Именно за славянщината артроманията не е характерна.
    • Именно нашия̌т балкано-славянски език я̨ е прихвана̨л артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.
    • Точно заради нашия̌т балкано-славянски език ..
    • артроманията {Балкан‑2} бѣше причислена към основнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът.
    • Дори специален удобен термин - артромания - се въвеђа, ..
    • .. за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, ..
    • .. както в контекстът на лингвистичната археология, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.
При стартът на Balkansprachbund-ът гръцкия̌т бил отдавна артроманиакален, такива вѣроятно били албанския̌т и балкано-романския̌т по онова врѣме. Слѣдователно, имало откъдѣ нашия̌т език да я̨ прихване идеята за артромания - на първо мѣсто от гръцкия̌т език, може би нѣкакво влияние в тази посока е оказал и балкано-романския̌т, а за албанския̌т - както си е ясно - нищо не е ясно и нѣма да ни стане ясно.

И тъй, артроманиакалността на нашия̌т балкано-славянски език е балканщина, обаче начинът на имплементацията на артроманията {Балкан‑А2} в нашия̌т език е славянщина.

Възможността нашия̌т език да я̨ е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн като чуђоезично влияние (дори в Balkansprachbund-ът) се изключва, понеже това е по-сложно обяснение, а обяснението като славянско наслѣдство е по-просто. Конкретно, изключва се възможността нашия̌т език да я̨ е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн от албанския̌т език (със или без румѫнско посрѣдничество).

Задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} в българския̌т език е славянщина. При наличие на артромания {Балкан‑2}, задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн {Балкан‑А2} в български си има обяснение в славянския̌т контекст.

Отклонение_1: Освѣн в балканскитѣ езици {,BG,RO,AL}, задпоставеност на опрѣдѣлителния̌т члѣн {PostPositionedArticles} сѫществува в скандинавскитѣ езици, в кюрдски и във фарси.

Отклонение_2: За задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн в германскитѣ езици и по-специално в скандинавскитѣ стана дума тук. Обаче германското влияние си е част от славянщината, то е един от факторитѣ, които сѫ я̨ изваяли.

Доколкото в другите романски езици свойството {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} го нѣ̋ма, то това свойство в балкано-романски (румѫнски) по всѣка вѣроятност е чуђо влияние в Balkansprachbund-ът: от български (балкано-славянски) и може би от албански. Вѣроятно вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-романския̌т език е прѣструктурирал своя̌т механизъм на опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Може това да е стана̨ло под албанско влияние още прѣди стартът Balkansprachbund-ът.

А доколкото историята на албанския̌т език е неизвѣстна, то за него има двѣ възможности:
  • задпоставеността на опрѣдѣлителния̌т члѣн {Балкан‑А2} или е собствена характеристика на албански,
  • или е влияние от български и румѫнски вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът.
(.. скрий ..)  (.. покажи там при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Изоглосата на артроманията в южно-славянския̌т диалектен континуум (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..

Темата е развита в разделът за сръбския̌т език и Balkansprachbund-ът.

Привеждам откѫс оттам:
  • {BК}{SR} Изоглоса на артроманията.
    • Това е най-важната изоглоса и именно тя слѣдва да се счита за границата међу българския̌т език като балкано-славянски и сръбския̌т език като ново-славянски.
    • ..
    • Докато разликитѣ по прѣдната изоглоса - ятовата граница - сѫ само фонетични и лесно прѣодолими само чрѣз една буква ѣ, артроманията е залѣгна̨ла надѫлбоко в структурата на езикът и в третирането на контекстът на рѣчта.
    • Докато разлики по прѣдна изоглоса - ятова граница - сѫ само фонетични и лесно прѣодолими само чрѣз една буква ѣ, артромания е залѣгна̨ла надѫлбоко в структура на език и в третиране на контекст на рѣч.

    • Едва ли човѣк с ро̀ден ново-славянски език ще може да възстанови пропуснатитѣ в горното изрѣчение опрѣдѣлителни члѣнове. Той не би усѣтил и разликата.

    • От друга страна, това дълго изрѣчение илюстрира излишеството (редундантността) на артроманията, в което не би трѣбвало да се съмнявате, слѣд като на повечето езици по свѣтът артроманията им е чуђа.

    • Тѫрси се очертание на изоглосата на артроманията!
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   13. Aртроманията и разпадът на падежната система в индо-европейскитѣ езици (.. скрий ..)  .. към началото ..

Разпадане на падежитѣ при имената {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined} бѣше причислено към допълнителнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът и бѣ разгледано в детайли там.

Общ поглед накратко. От една страна, общия̌т стремеж при индо-европейскитѣ езици е броя̌т на словоформитѣ да намалява. От друга страна, артроманията ги увеличава броя̌т на словоформитѣ при имената. За да наддѣлѣе общия̌т стремеж, броя̌т на словоформитѣ при имената в случая̌т със артромания трѣбва да намалѣе повече, отколкото в случая̌т без артромания.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   14. Принос на артроманията към глаголната система (.. скрий ..)  .. към началото ..

Към основнитѣ характеристики на Balkansprachbund-ът бѣше причислено свойството {Балкан‑3} (удвояване на допълненията) и бѣ разгледано в детайли там.

Цитат оттам:
Свойството {Балкан‑3} би могло сѫщо така да се интерпретира като приглаголна артромания, а артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}, изведена като друга основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът би трѣбвало в такъв случай да се класифицира като приименна артромания.
Съгласно с oпрѣдѣлението на артроманията, артроманиакалнитѣ езици се стремя̨т да не разчитат на контекстът на рѣчта, докато при артронеутралнитѣ езици за разшифроване на смисълът контекстът има голѣмо значение.

Да разгледаме слѣдния̌т примѣр: Осамотена влюбена двойка, младеж и дѣвойка. Младежът казва просто "обичам"-"αγαπώ"-"люблю".
  • В артронеутралния̌т случай, виђайки, че само тя е в контекстът, дѣвойката приема, че именно тя е обичаната, и се чувства щастлива.
  • В артроманиакалния̌т случай, дѣвойката не може да приеме, че личното мѣстоимение "те"-"σε"-"тебя" е просто пропуснато, и избухва в сълзи: "нима обичаш друга".
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   16. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

  • ◄►  ::christo.tamarin, 2016-09-21 20:21::
    • Q: Нѣщо за самата дума артромания?
    • A: Думата е измислена и прѣдложена като термин от мене. Вижте напримѣр тук. Етимологически произлиза от гръцката дума άρθρα, която означава члѣнове. На английски терминът трѣбва да е Arthromania.

  • ◄►  ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21::
    • Q: ::В. Кандимиров, 2017-05-27 23:49:: Страшно интересно. Твърдението, че артроманията е зараза, ваше мнение ли е, или се среща в литературата?
    • A: ::christo.tamarin, 2017-07-12 20:21:: Думитѣ зараза или инфекция ги употрѣбявам за по-голѣма изразителност и нагледност. Не съм ги срѣщал другадѣ в този контекст. Обикновено се говори за међуезикови влияния. Става дума и за areal features. Освѣн с думитѣ зараза и инфекция, међуезикови влияния във Balkansprachbund-ът съм ги онагледил с "варене в казан".

  • ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..



Posted by at
Labels: , , ,
Last changed at 2024-06-16T13:59:00Z

No comments:

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)