Tuesday, September 27, 2016

Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски

Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..


    Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски

  • ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.

Таблица на съдържанието:
  • ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.

▼▼   1. Постановка на проблемът   (.. скрий го раздѣлът ..)  

  • Има двѣ български думи – колиба и кораб, които сѫ стари заемки от гръцки и притежават особеност – гръцката вита се прѣдава като бета.
    • Bulg. колиба <= Gr. καλύβη
    • Bulg. кораб <= OldSlav./Rus. корабль <= Gr. καράβιον => Port. caravela => It. caravella
  • Цитати от Иван Харалампиев (Малък етимологичен речник на българския език, издателство Слово, Велико Търново, 1998):
    колиба: Една от двете най-стари гръцки заемки в славянските езици заедно с кораб, сравни в старогръцки καλύβη, заета още преди настаняването на славяните на Балканския полуостров.
    кораб: Една от двете най-стари гръцки заемки в славянските езици, старогръцки κάραβος, заедно с колиба.
  • Цитати от Български етимологичен речник, том II (И – КРЕПЯ, Издателство на БАН, София 1979):
    кораб: Праслав. *karābjь. Стара заемка (с б < β и о < α в неударено положение) от гр. καράβιον, стгр. κάραβος ..

    Според Vasmer, REW, 1, 622 предположението за тракийско посредничество (Romanski, Brückner) е неубедително. Romanski изказва възможност и за връзка с кора, корито (прасл. *(s)ker-), което според Vasmer е неправдоподобно, понеже остава необяснена група –бль. Pokorny 943-944 вижда родство с бълг. коруба .., което е неправдоподобно. Обяснението на Perveden .., че гр. καράβιον е от славянски, е също неправдоподобно. Заето (от бълг.) в рум.
    колиба: От стгр. Καλύβη. Предаването на β с б и промяната α > о сочат, че е стара гръцка заемка, заета от славянските племена преди настаняването им на Балканския полуостров, заедно с кораб.

    Вж. К. Мирчев, Историческа граматика, 62, М. Филипова-Байрова, Гр. Заемки, 109.
    ..
    Неоснователно Miklosich .., Romansky, ..Berneker, .. смятат, че думата е дошла чрез тюркско посредничество. Обратно, тур. кoliba е от слав., вж. Vasmer, ИОРЯС, 12, 2, 243. Тракийско посредничество е неправдоподобно, вж. Krahe III, 116.
    ..
    Заето (от български, б.м.) и в рум. .., алб. ..
  • Прѣдаването на гръцката гласна А със славянско О не говори само по себе си за особена дрѣвност на заемкитѣ. Сѫщото напримѣр е стана̨ло и при славянскитѣ имена на градовете ТеСАЛОНики (Солун) и Адрианопол (Одрин), които едва ли сѫ възникна̨ли прѣди настаняването на славянскитѣ племена на Балканския̌т полуостров.

  • Обаче прѣдаването на витата със съгласната Б в славянски на пръв поглед е интригуващо и изисква особено обяснение. Традиционното обяснение е такова: тѣзи двѣ заемки сѫ много стари, още от времето, когато в гръцки витата е звучала като бета, т.е. отпрѣди 3-ти вѣк слѣд Христа, понеже прѣз 4-ти век гръцката бета вече е звучала като вита повсемѣстно и окончателно.

  • В "Этимологическом словаре славянских языков (праславянский лексический фонд)" думата колиба я̨ нѣ̋ма, но затова пък на думата кораб сѫ посветени нѣ̋колко страници, като се посочват много несъотвѣтствия, напримѣр:
    ..
    .. Но греч. καράβιον как обозначение морского судна засвидетельствовано лишь в византийскую эпоху, будучи уменьшительным производным от κάραβος..
    ..
  • Има още една българска дума, босилек, за която традиционно се приема, че е заемка от лат. basilicum, а не прѣ̋ко от гръцкото βασιλικόν, и така се обяснява прѣдаването на Витата със славянско Б. Вѣроятно за думата босилек това обяснение трѣ̋бва да се приеме.

  • (.. скрий го раздѣлът ..)   .. към началото ..

▼▼   3. Терминологично отклонение: класификация на съгласнитѣ в съврѣменния̌т български език 


Използвайки съврѣменния̌т български език за примѣр, тук ще въведа̨ за широката публика нѣ̋кои термини, с които се класифицират съгласнитѣ.
(.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

▼▼   3.1. Шумни и сонорни съгласни 

▼▼   3.1.1. Сонорната съгласна Й и статут на българскитѣ меки съгласни  (.. скрий я̨ съгласната Й ..)  .. към началото ..


  • Освѣн с буквата Й, сонорната съгласна Й се означава и като част от буквите Ю и Я. Монтешарцитѣ я̨ означават с буквата J.

  • Обикновено мекитѣ съгласни в нашия̌т език се разглеђат като фонеми, отдѣлни от съотвѣтнитѣ твърди съгласни. За руския̌т език това е наложително, а за нас е традиция под руско влияние.

  • Алтернативно, всѣ̋ка мека съгласна в нашия̌т език може да се разглеђа не като отдѣлна фонема, а като дифтонг, съставен от съотвѣтната твърда съгласна, послѣдвана от сонорната съгласна Й.

  • В старо-гръцки сонорната съгласна Й и (дългия̌т и краткия̌т вариант на) гласната И се означавали с една и сѫща буква I (Йота). Буквата I (Йота) е била заета с тази функция от гръцката азбука в старата кирилица.

  • (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

▼▼   3.1.2. Сонорната съгласна W (У кратко)  (.. скрий я̨ съгласната У кратко ..)  .. към началото ..


  • Такава съгласна се появява напослѣдък в нѣ̋кои английски заемки, прѣдимно имена. Сравнѣте: в старитѣ заемки английската сонорна съгласна W се прѣдава с шумната съгласна В (Вашингтон), а в новитѣ – със сонорна съгласна У кратко (Уисконсин, Уол стрийт, хардуер, софтуер, уиндоуз). Заради многото турски заемки, сега се признава, че в българския̌т език има съгласна ДЖ (Џ). Заради многото английски заемки вѣроятно скоро ще се признае, че в нашия̌т език има и сонорна съгласна У кратко.

  • (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

▼▼   3.2. Звучни и беззвучни съгласни  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)


На звучни и беззвучни се дѣля̨т шумнитѣ (сѫщинскитѣ) съгласни. Ето всички шумни съгласни в българския̌т език, групирани по съотвѣтстващи си двойки беззвучна и звучна:
беззвучна  звучна
ПБ
ФВ
ТД
КГ
СЗ
ШЖ
ЧДЖ (Џ)
ЦДЗ
Х(Х има звучен алофон, но нѣ̋ма фонологично звучно съотвѣтствие)

▼▼   3.3. Прѣградни и проходни съгласни; африкати  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)


Освѣн на звучни и беззвучни, шумнитѣ (сѫщинскитѣ) съгласни в нашия̌т език мога̨т да се раздѣля̨т на слѣднитѣ три групи:
  • прѣградни: П, Б, Т, Д, К, Г
  • проходни: С, З, Х, Ф, В, Ш, Ж
  • африкати (слѣти съчетания на прѣградна с проходна съгласна): Ч(ТШ), Џ(ДЖ), Ц(ТС), ДЗ
В нашия̌т език слѣднитѣ съгласни си съотвѣтстват, различавайки се само по признакът прѣградност/проходност: П и Ф, Б и В, К и Х.

Прѣграднитѣ съгласни Т, Д, Г в нашия̌т език нѣ̋мат свои проходни съотвѣтствия, а пък проходнитѣ съгласни С, З, Ш, Ж си нѣ̋мат прѣградни съотвѣтствия.

Съотвѣтствията на шумнитѣ (сѫщинскитѣ) съгласни в нашия̌т език по признакът прѣградност/проходност сѫ обобщени в слѣдната таблица:
--
прѣградна  проходна
ПФ
БВ
КХ
Г-
Т-
Д-
-С
-З
-Ш
-Ж

▼▼   3.4. Придихателни съгласни 

▼▼   4. Шумнитѣ съгласни в гръцки   (.. скрий ги ..)   .. към началото ..


Слѣдната GR-таблица илюстрира шумнитѣ съгласни в гръцки: (show the old image)

Основна матрица с нѣ̋кои съгласни фонеми в гръцки Колона Неутрални съгласни фонеми Π_Τ_Κ Колона Звучни съгласни фонеми Β_Δ_Γ Колона Генерални съгласни фонеми Φ_Θ_Χ
Ред Лабиални съгласни фонеми Π (Pi) [p] Β (Beta) [b] => [v] Φ (Phi) [ph] => [f]
Ред Дентални съгласни фонеми Τ (Tau) [t] Δ (Delta) [d] => [δ] Θ (Theta) [th] => [θ]
Ред Веларни съгласни фонеми Κ (Kappa) [k] Γ (Gamma) [g] => [γ] Χ (Chi) [ch] => [χ]
Старо звучене (прѣди 300BCE) Беззвучно, прѣградно Звучно, прѣградно Беззвучно, прѣградно, с придихание
Ново звучене (слѣд 400CE) Беззвучно, прѣградно Звучно, проходно Беззвучно, проходно
Прѣход от старото звучене към новото звучене Стабилност От прѣградност към проходност От прѣградност към проходност, елиминиране на придиханието
Легенда Звукове, налични и в славянския̌т език прѣз 9-10-ти вѣк Разглеђания̌т случай Проходни съгласни, липсващи в славянски прѣз 9-10-ти вѣк и апроксимирани чрѣз съотвѣтнитѣ прѣградни съгласни

В таблицата сѫ изброени всички шумни съгласни в гръцки език освѣн Σ (Sigma) и Ζ (Zeta).

В сѫщност, в таблицата сѫ изброени всички прѣградни шумни съгласни в старо-гръцки. Виђа се, че двѣ трети от тѣ̋х се промѣнят от прѣградни в проходни докъм 3/4-ти вѣк. Доколкото в славянски ги нѣ̋мало повечето от тѣзи проходни съгласни, то при заемане на гръцки думи тѣ се апроксимират със съотвѣтните прѣградни съгласни (Иосип, театро, Георги, Димитър).

Тук се показва, че звукът [v] (Витата) сѫщо така го е нѣ̋мало в славянския̌т език докъм 700/800AD. А ако е било така, то проходната шумна съгласна [v] (Витата) при заемане би се апроксимирала със съотвѣтната прѣградната шумна съгласна [b] (Бетата).

▼▼   5. Популярна история на индоевропейскитѣ съгласни  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..



▼▼   5.1. Общ прѣглед  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)


Базисен модел на фонологията на пра-индоевропейския̌т език (ПИЕ, PIE) е този на младо-граматицитѣ (NG, NeoGrammarians) от 19-ти вѣк. Прѣз 20-ти вѣк този модел се допълва от ларингалната хипотеза и от глоталната хипотеза.

Според базисния̌т модел в ПИЕ имало:
  • шумни съгласни
  • десет гласни ([a], [o], [e], [i], [u] – с кратки и дълги варианти, както в латински)
  • двугласни ([ai], [oi], [ei], [au], [ou], [eu])
  • сонорни съгласни [m], [n], [l], [r], [j] (И кратко), [w] (У кратко)
Сонорнитѣ съгласни [m], [n], [l], [r] можѣло да бѫда̨т сричкотворни. В сѫщност, всичкитѣ шест сонорни съгласни можѣло да бѫда̨т сричкотворни - И кратко и У кратко се прѣвръщали в гласни И и У, когато били сричкотворни. Този факт се използва от ларингалната хипотеза, според която:
  • в ПИЕ имало шумни (сѫщински) съгласни, разбира се
  • имало и шест сонорни съгласни/полугласни/гласни [i], [u], [m], [n], [l], [r], като всѣ̋ка от от тѣ̋х имала по три алофона:
    • сричкотворен алофон
    • алофон прѣд гласна
    • алофон слѣд гласна, с която се образувала двугласна (дифтонг)
  • [+] в ПИЕ се прѣдполагат и нѣ̋колко ларингални съгласни (обикновено се прѣдполагат три)
  • [+] изброенитѣ дотук фонеми образували скелетът на думитѣ, като ПИЕ-коренитѣ се състоѣли обикновено от три такива фонеми
  • [+] скелетът на думата се допълвал от огласовка
  • [+] прѣдполагат се нѣ̋колко (обикновено шест) степени на огласовката:
    • нулева степен – нормална и дълга
    • E-степен – нормална и дълга
    • O-степен – нормална и дълга
  • [+] ларингалнитѣ съгласни се прѣдполагат такива, че моделитѣ на огласовката да изглеђат най-прости.

▼▼   5.2. Шумнитѣ (сѫщинскитѣ) съгласни в ПИЕ (пра-индоевропейския̌т език) и пѫтя̌т им към славянски  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)


Всички шумни (сѫщински) съгласни в ПИЕ (освѣн s) сѫ изброени в слѣдната PIE-таблица: (show the old image)

Основна матрица на шумнитѣ съгласни фонеми в пра‑индоевропейски (ПИЕ,PIE,pie) Колона Неутрални съгласни фонеми
Π_Τ_Κ		 Колона Звучни/глотални съгласни фонеми
Β_Δ_Γ		 Колона Генерални съгласни фонеми
Φ_Θ_Χ
Ред Лабиални съгласни фонеми Π (piePi) [NG:p][Grimm:f] Β (pieBeta) [NG:b][Grimm:p] Φ (piePhi) [NG:bh][Grimm:b]
Ред Дентални съгласни фонеми Τ (pieTau) [NG:t][Grimm:θ] Δ (pieDelta) [NG:d][Grimm:t] Θ (pieTheta) [NG:dh][Grimm:d]
Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук Κ (pieKappa) [NG:k][Grimm:h] Γ (pieGamma) [NG:g][Grimm:k] Χ (pieChi) [NG:gh][Grimm:g]
Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j Κj (pieKappa+j) [NG:kj][Grimm:h] Γj (pieGamma+j) [NG:gj][Grimm:k] Χj (pieChi+j) [NG:ghj][Grimm:g]
Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +w Κw (pieKappa+w) [NG:kw][Grimm:hw] Γw (pieGamma+w) [NG:gw][Grimm:kw] Χw (pieChi+w) [NG:ghw][Grimm:gw]
Ред Веларни съгласни фонеми с двата призвука +jw Κjw (pieKappa+jw) [NG:kjw][Grimm:hw] Γjw (pieGamma+jw) [NG:gjw][Grimm:kw] Χjw (pieChi+jw) [NG:ghjw][Grimm:gw]
[NG‑интерпретация] Прѣдполагаемо звучене според базисния̌т модел на младо-граматицитѣ (веларнитѣ съгласни с призвуци се разглеђат отдѣлно извън таблицата) Беззвучно, прѣградно (както в гръцки, латински и славянски) Звучно, прѣградно (както в старо-гръцки, латински и славянски) Звучно, прѣградно, с придихание (звучно както в санскрит, за разлика от беззвучното в старо-гръцки)
[Grimm] Звучене в пра-германски според законът на Грим Беззвучно, проходно Беззвучно, прѣградно Звучно, прѣградно
[Глотална интерпретация] Прѣдполагаемо звучене според глоталната хипотеза Беззвучно, прѣградно, с придихание Глотално, прѣградно, без придихание (звучност-беззвучност без значение) Звучно, прѣградно, с придихание
От глоталната интерпретация към NG‑интерпретацията Елиминиране на придиханието Елиминиране на глоталността, назначаване на звучност Стабилност

  • Двѣ интерпретации на шумнитѣ прѣградни ПИЕ-съгласни сѫ приведени в таблицата: NG-интерпретация и глотална интерпретация.

  • Забѣлѣжѣте, че всички съгласни в PIE-таблицата се прѣдполага да сѫ били прѣградни както в NG-интерпретацията, така и в глоталната интерпретация.

  • Слѣднитѣ шумни (сѫщински) съгласни, които сѫ проходни или африкати и ги има в българския̌т език, ги нѣ̋мало в ПИЕ: В, Ж, З, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, ДЖ, ДЗ.

  • PIE-таблицата се основава на подобната GR-таблица. Послѣдния̌т (веларния̌т) ред от GR-таблицата е раздѣлен на четири подреда в зависимост от наличието на призвуцитѣ +j и +w. Като изключим призвуцитѣ, клеткитѣ от двѣтѣ таблици общо взето си съотвѣтстват (Бетата/Витата пак си е особена, и това си е).

  • Забѣлѣжка: Добавих прѣпратка към публикацията на Биляна Михайлова "Очерк по индоевропейска фонетика" и Ви я̨ прѣпорѫчвам. Добавил съм и коментари. Очеркът на Биляна Михайлова се прѣсича с тази моя публикация именно в настоящата глава: Популярна история на индоевропейскитѣ съгласни.

  • (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

►►   5.2.1. Глоталната хипотеза  (.. покажи я̨ ..)  .. към началото ..


▼▼   5.2.2. Призвукът +w към веларния̌т ред на съгласнитѣ в PIE-таблицата  (.. скрий го призвукът ..)  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)


  • Има три типа ИЕ-езици спрѣ̋мо призвукът +w:

    • пазещи призвукът (латински, прагермански)
    • елиминирали призвукът (славянски)
    • пазещи слѣди от призвукът (гръцки)

  • Призвукът +w се виђа в латински и прагермански. Напримѣр, съгласната [k+w] в латински се означава с буквосъчетанието qu, а в прагермански според законът на Грим преминава във hw, което в днешния̌т английски се означава с буквосъчетанието wh.

  • В гръцки призвукът +w измѣня веларнитѣ съгласни дотам, че губя̨т веларността си и се получава Π, Τ, Β или Ζ в зависимост от обкрѫжението и от колоната в PIE-таблицата.

  • В [пра-]славянски призвукът +w е напълно елиминиран.

  • (.. скрий го призвукът ..)  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

▼▼   5.2.3. Призвукът +j към веларния̌т ред на съгласнитѣ в PIE-таблицата  (.. скрий го призвукът ..)  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)


  • Има два типа ИЕ-езици спрѣ̋мо призвукът +j:

    • елиминирали призвукът (езици от групата kentum)
    • пазещи слѣди от призвукът (езици от групата satem)

  • Не се намират ИЕ-езици, пазещи този призвук.

  • Гръцкия̌т, латинския̌т, пра-германския̌т сѫ езици от групата kentum. В тѣ̋х нѣ̋ма никакви слѣди от призвукът +j.

  • При езицитѣ от групата satem (славянския̌т е от тѣ̋х) призвукът +j измѣня веларнитѣ съгласни дотам, че губя̨т веларността си. В славянски се получава С[s] от PIE [k+j] и З[z] от PIE [g+j]. Спомнѣте си, че призвукът +w е елиминиран в славянски.

  • (.. скрий го призвукът ..)  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Популярна история на сонорната съгласна (на полугласната) У [w] в нѣ̋кои индоевропейски езици  (.. скрий ..)  


Вижте пак т. т. 3.1.2, както и т. 5.1.

Да припомним, че в ПИЕ единствената проходна съгласна е [s].

Това означава, че в ПИЕ нѣ̋мало проходна съгласна [v], но имало сонорна съгласна (полугласна) [w], алофон на [u].

Как отдѣлнитѣ PIE-езици придобили проходната съгласна [v] срѣд звуковия̌т си репертоар?

Още в прѣдкласическия̌т период на гръцкия̌т език PIE-полугласната [w] стана̨ла на проходна шумна съгласна [v], означавана с буквата F (digamma), но послѣ изчезна̨ла, оставяйки слѣд себе си придихание, сѫщо изчезна̨ло в послѣдствие. Старо-гръцката буква F (digamma) отпадна̨ла от азбуката, понѣ̋кога я̨ употрѣбявали само като цифра 6. За нашитѣ цѣли можем да считаме, че в класическия̌т старо-гръцки нѣ̋мало проходна съгласна [v]. Тя се появила, едва когато Бетата започна̨ла да се произнася проходно като Вита (вижте т. 4).

В класическия̌т латински език всички алофони на фонемата u (и като гласна, и в дифтонг, и като съгласна [w]) се пишѣли с една и сѫща буква U-V. Разлика међу буквитѣ U и V започна̨ли да правя̨т едва прѣз Срѣдновѣковието. Това означава, че когато буквата U-V означавала съгласна, в класическия̌т латински език тя все още ще да се е произнасяла като сонорна съгласна (полугласна) [w]. Но скоро слѣд това в латински се осѫществил прѣходът от [w] във [v], доколкото в романскитѣ езици се срѣща вече проходната съгласна [v] на мѣ̋стото на полугласната [w]. Можем да прѣдположим, че появата на проходната съгласна [v] в латински-романски и в гръцки, двата основни езика на Римската империя, е стана̨ло синхронно. С други думи, към 400AD в латински/романски вече имало проходна съгласна [v] на мѣ̋стото на старата полугласна [w], означавана по новому с буквата V.

Английския̌т език пази и досега старата сонорна съгласна [w] от ПИЕ.

В нѣмския̌т език (High German) обаче се е осъществил сѫщия̌т прѣход, както в латински-романски, а именно прѣходът от сонорна съгласна [w] към проходната съгласна [v]. Кога? Със сигурност слѣд латински-романски. Но прѣди или слѣд славянски? Това е въпросът. Вѣроятно слѣд славянски.

В славянски трѣ̋бва по нѣ̋кое врѣме да се е осѫществил сѫщия̌т прѣход, както в латински-романски и както в нѣмски, а именно прѣходът от сонорна съгласна [w] към проходната шумна съгласна [v], за която вече в кирилицата е прѣдназначена буквата В. Според традиционното допускане този прѣход се датира още в памтивѣка, понеже е осѫществен във всички диалекти. Точно това допускане повдига въпросът с двѣтѣ думи – колиба и кораб, заемки от гръцки в български. Според традиционното допускане славянския̌т език от памтивѣка е разполагал с проходната съгласна [v], с която да прѣдаде Витата в тѣзи двѣ гръцки заемки.

И тъй, и в двата езика, в романски-латински и в славянски, прѣходът от сонорна съгласна [w] към проходната съгласна [v] е осѫществен във всички езици-потомци. Как да го датираме? И за романски-латински бихме могли да допуснем датиране от памтивѣка, ако не бѣше съображението за общата буква U-V.

Е, за славянски пък проблемът с двѣтѣ заемки от гръцки в български колиба и кораб е достатъчно основание да датираме въпросния̌т прѣход около 700AD (±50). Така има достатъчно врѣме гръцкитѣ заемки да сѫ отпрѣди въпросния̌т прѣход, както и достатъчно врѣме до около 800AD за доставка на славяногласието по Днепър и на сѣвер от Карпатитѣ.

Според мене, славяногласието се е оформило на Срѣдния̌т Дунав. Прѣз 6-ти вѣк и слѣд това славяногласието се инфилтрира на територията на Римската/Ромейската империя (т. е. на нашата територия). Около 800AD славяногласието е мина̨ло Карпатите и е стигна̨ло рѣка Днѣпър.

И тъй, прѣз периодът 500AD-700AD в гръцки, а и в латински-романски, вече имало Вита (проходна шумна съгласна [v]), а в славянски още нѣ̋мало такава проходна шумна съгласна. Поради това в славянскитѣ заемки от гръцки и от латински-романски проходната шумна съгласна [v] (Витата) редовно се апроксимирала със съотвѣтната прѣградна шумна съгласна Б (с Бетата), както се правѣло и с другитѣ проходни шумни съгласни, липсващи в славянски (Gamma, Delta, Phi, Theta).

Освѣн при двѣтѣ думи колиба и кораб, се намират и още три-четири етнонима, в които оригиналната проходна шумна съгласна [v] се прѣдава на славянски с прѣградна шумна съгласна Б:
  • обръ – сравнѣте с латинското avarus и гръцкото άβαρος (аварин)
  • блъгаринъ – от латинското vulgaris (човѣк от простолюдието)
  • срьбъ – от латинското servus (слуга, роб)
  • доулѣбъ – от гръцкото δουλεύων (трудящ се)
В свѣтлината на това, че от собствения̌т етноним на славяните се е получила думата за роб в међународната лексика, може да се допусне, че е стана̨ло омѣсване на значенията на думите. Чуђи думи със значение слуга (или трудящ се) се възприели като етноними от нѣ̋кои славяногласни. Вѣроятно, и четиритѣ етнонима - словѣне, българи, сърби и дулеби, сѫ имали потенциалът да се възприема̨т навсѣ̋къдѣ срѣд славяногласнитѣ.

А думата босилек вече би могла да е прѣ̋ка заемка от гръцкото βασιλικόν, а не непрѣмѣнно от латинското basilicum.

▼▼   7. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)  

▼▼   8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-26 21:11:: Стари версии на тази публикация:

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-27 19:08:: Спрѣ̋мо думата босилек:

    • Слѣдва да се приеме традиционната етимология:
    • че е заемка от лат. basilicum, а не прѣ̋ко от гръцкото βασιλικόν, понеже тази дума се срѣща в романсът и ударението в български слѣдва романсът.

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-27 19:25:: Можем да забравим за думата доулѣбъ.

  • ▼▼ ::christo.tamarin, 2016-09-27 22:41:: Относно прѣдполагаемата тук етимология на българския̌т етноним. (..скрий коментаритѣ..)

    • Христо Тодоров-Бемберски в книгата си "Името българи – история и същност" разглеђа стотина хипотези за етимологията на етнонимът българи, които той класифицира в нѣ̋колко групи. Всички тѣзи хипотези авторът ги оспорва и аз съм съгласен с него.
    • Прѣдполагаемата тук етимология на българския̌т етноним изобщо не е спомена̨та от Христо Бемберски в книгата му.
    • За най-вѣроятна Христо Бемберски счита слѣдната хипотеза:
      • В Сѣверен Кавказ, в Кубан и по Долна Волга била разположена Старата Велика България.
      • Усѣдна̨лото население на тази територия се наричали българи, което означавало грађани, дума сродна с нѣмското Bürger.
      • Номадското население на тази територия се наричали хазари, дума с тюркски произход, сродна с турския̌т глагол gezmek.
      • Слѣд това, казано шеговито, хазаритѣ вдигна̨ли "антибуржоазна революция", изгонили българитѣ оттам, и сами се заселили в градоветѣ.
      • Както "знаем от историята", част от изгоненитѣ българи мигрирала към Балканитѣ, друга част - към Срѣдна Волга.
    • И тази версия аз не мога̨ да приема̨.
    • От формализъм, ще ѝ назнача̨ вѣроятност около 1%.
    • На остана̨литѣ разгледани от Христо Бемберски варианти, около стотина на брой, ще им назнача̨ вѣроятност по около половин процент, ..
    • ..така че за моята хипотеза, неспомената от Бемберски, ще остане около 50% вѣроятност, ..
    • ..понеже това е най-вѣроятната хипотеза.
    • Етимологията на думата българи не е важен проблем за свѣтовната наука и тя не се задѫлбочава.
    • Приема се без особена критика това, което дава и Фасмер:
      ..Это название являлось первонач. тюрк. племенным именем, др.-тюрк. bulɣar «смешанного происхождения, метис» от bulɣamak «мешать»; см. Томашек, Zschr. österr. Gymn., 1872, 156; 1877, 683; Паули — Виссова 3, 1040; Немет, Symb. Rozwadowski 2, 219; Младенов, RES 1, 44.
    • Напримѣр, в Etymologische Karte Europa - Atlas der Wahren Nahmen България е означена като Gemischtes Land.

    • Прѣдполагаемата тук етимология на българския̌т етноним може да бѫде подкрѣпена от слѣднитѣ доводи, взети от историята и лингвистиката:

      • Латинската дума vulgaris е имала широка употрѣба в изразът "вулгарна рѣч" (sermo vulgaris, lingua vulgaris), както се означавал разговорния̌т романс.
        The term "common speech" (sermo vulgaris), which later became "Vulgar Latin", was used by inhabitants of the Roman Empire.
      • В срѣда̀ от романофони нѣ̋ма начин от тази употрѣба да възникне етноним - в такава срѣда етнонимът е твърдо romani.
      • Обаче в елинофонска срѣда̀ това е съвсѣм възможно.
      • Елинофонитѣ нѣ̋мат друга дума за означаване на разговорния̌т романс.
      • В елинофонска срѣда̀ може да възникне етноним, с който елинофонитѣ да означават населението, говорещо на lingua vulgaris.
      • Такова население се намира в сѣверозападнитѣ територии на Балканитѣ, според линията Иречек.
      • От друга страна, елинофонитѣ едва ли сѫ можѣли добрѣ да различават разговорния̌т романс (lingua vulgaris) от другитѣ "варварски" езици.
      • А в сѣверозападнитѣ територии на Балканитѣ, освѣн романсът, сѫ се говорѣли поне още два езика: славянски и аварски (тюркски).
      • Тамошното население на общо основание го получило етнонимът българи, независимо от говорения̌т език.
      • Част от тамошното население го прихвана̨ло етнонимът българи.
      • Въобще, във вѣковетѣ от 5-ти докъм 11-ти, не може да ни е съвсѣм ясно какво означава етнонимът българи, ако той се появява в писменитѣ паметници - населението, означено с него, би могло да е славяногласно, романофонско или пък тюркофонско.
      • Липсата на споменавания за власи и албанци на Балканитѣ в течение на дълги вѣкове може да се обясни с това, че тѣ може би сѫ се "криѣли" под етнонимът българи.
      • И тъй, съвсѣм възможно е нашия̌т етноним да е бил донесен по Нашенско не само от наши прѣдци-тюркофони (така нарѣченитѣ пра-българи), както е прието в официалната история, но и от славяногласни наши прѣдци.
      • Както се загатва в нѣ̋кои исторически извори, част от аваритѣ, подвизаващи се под етнонимът българи, въстана̨ли срѣщу аварския̌т хаган и напуснали Авария.
      • Тѣ ще сѫ се поселили на територия, която за нѣ̋колко десетилѣтия стана̨ла извѣстна като Старата Велика България.
      • Оттам нѣ̋кои мигрирали към Срѣдна Волга и занесли там въпросния̌т етноним.
      • Други дошли по Нашенско и основали държавата България, по сѫщество втора държава (слѣд Аварския̌т хаганат) с тюркофонски елит и славяногласно население.

    • Тук се дискутира етимологията на етнонимът българи, а не произходът на българския̌т етнос. (.. скрий ги коментаритѣ за етимологията на етнонимът българи ..)

    • На произходът на българския̌т етнос може би ще посветя̨ отдѣлна публикация. (.. към началото ..)

  • ▼▼ ::christo.tamarin, 2016-11-03 21:11:: Добавих прѣпратка към публикацията на Биляна Михайлова "Очерк по индоевропейска фонетика" и Ви я̨ прѣпорѫчвам. (..скрий коментаритѣ..)

    • Очеркът на Биляна Михайлова се прѣсича с тази моя публикация в глава 5: Популярна история на индоевропейскитѣ съгласни.

    • Вмѣсто терминът "веларни" съгласни Биляна Михайлова ползва по-общия̌т термин "дорсални" съгласни и това е по-правилно.

    • В моята таблица (5.2) на шумнитѣ съгласни в ПИЕ се дават четири веларни-дорсални реда, което е прѣкалено много и може би излишно усложнено:
      • Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук ("чисти велари" в терминологията на Биляна Михайлова)
      • Веларни съгласни фонеми с призвук +j ("палатовелари" или "палатали" в другата терминология)
      • Веларни съгласни фонеми с призвук +w ("лабиовелари" в другата терминология)
      • Веларни съгласни фонеми с двата призвука +jw (този ред не трѣ̋бваше да го има в таблицата, нѣ̋ма го във версията на английски)

    • Даденитѣ на отделен ред в таблицата (5.2) "веларни съгласни фонеми с двата призвука +jw" в сѫщност трѣ̋бва да се разглеђат като съчетание от двѣ фонеми:
      • веларна съгласна фонеми с призвук +j ("палатовелар") ..
      • .. плюс полугласна w

    • В моето изложение изоглосата centum-satem се отнася само до палатовеларнитѣ съгласни, тѣзи с призвукът +j.
    • В очеркът на Биляна Михайлова изоглосата centum-satem се отнася както до палатовеларнитѣ, така и до лабиовеларнитѣ съгласни, тѣзи с призвукът +w.
      • Изказано във възприетата от мене терминология, според очеркът на Биляна Михайлова, ..
      • centum-езицитѣ сѫ елиминирали призвукът +j към веларнитѣ-дорсалнитѣ съгласни, а ..
      • satem-езицитѣ сѫ елиминирали призвукът +w към веларнитѣ-дорсалнитѣ съгласни.
      • Това не противорѣчи на истината, но води до противорѣчиви разсѫђения, които Биляна Михайлова прилѣжно привеђа.
      • Става дума до свеђането (редуцирането) на броят на редоветѣ веларни-дорсални съгласни в таблицата (5.2) на шумнитѣ съгласни в ПИЕ от три на два.
      • Авторката показва, че такова редуциране би било чисто умозрително занимание.
      • Редоветѣ си остават три: чисти велари, палатовелари и лабиовелари.
      • И е редно изоглосата centum-satem да се отнася само до палатовеларнитѣ съгласни, ..
      • .. а други двѣ изоглоси да се асоциират с лабиовеларнитѣ, за едната от които се наблюдава териториална близост с изоглосата centum-satem.
      • От двѣтѣ изоглоси, асоциирани с лабиовеларнитѣ съгласни, едната отдѣля езицитѣ, елиминирали призвукът +w (като нашият), от езицитѣ, пазещи призвукът +w или поне слѣди от него.
      • Другата изоглоса, асоциирана с лабиовеларнитѣ съгласни, отдѣля езицитѣ, пазещи призвукът +w, като германски и латински, от останалитѣ езици, които сѫ го елиминирали или най-много да сѫ запазили слѣди от него.
      • С палатовеларитѣ е асоциирана само една изоглоса от този тип - изоглосата centum-satem, понеже призвукът +j никъдѣ не се пази, а се наблюдават само слѣди от него.

    • Доколкото моето изложение се основава на таблица, таблицата (5.2) на шумнитѣ съгласни в ПИЕ, то съм се стремил да различавам терминитѣ ред и колона, което не би слѣдвало да се очаква от Биляна Михайлова в нейния̌т очерк.

    • Очеркът на Биляна Михайлова съдържа добро пространно изложение на ларингалната хипотеза, за която споменах накратко в 5.1.
    • Очеркът на Биляна Михайлова съдържа добро изложение и на глоталната хипотеза, за която споменах накратко в 5.2 и 5.2.1.

    • Очеркът на Биляна Михайлова е прѣдназначен по-скоро за професионалисти, а не за любители. Нѣ̋кои части по задълбочеността си в детайлитѣ сѫ далече от популярно четиво. Но нека това да не Ви спира. Ако нѣщо не разбирате, или питайте, или не му обръщайте внимание.

    • Като че ли единствения̌т хипотетичен език в изложението на Биляна Михайлова е ПИЕ - пра-индо-европейския̌т. Всички други споменати в очеркът й езикови форми сѫ засвидѣтелствани.
    • Напримѣр, в таблицата "Отражения на лабиовеларите и чистите велари в езиците satеm" прилежно се привеђат старо-българскитѣ К-Ч-Ц-Г-Ж-З, ..
    • ..но от такова изложение на любител би му убѣгна̨л фактът, че в прото-славянски просто лабиовеларитѣ прѣминават в чисти велари, които изтрайват като такива може би хиляда години, а може би и повече.
    • От такова изложение любител трудно би стигна̨л напримѣр до изводът, че међу славянскитѣ палатализации и албанскитѣ палатализации нѣ̋ма нищо общо.

    • Очеркът на Биляна Михайлова съдържа сводка на основнитѣ звукови закони в индо-европейскитѣ езици.
    • Остава за читателитѣ тѣзи закони да се систематизират по обхват и в хронологичен ред, за да можем примѣрно да разберем кои звукови закони сѫ изваяли нашия̌т език.

      •      (.. скрий ги коментаритѣ за очеркът на Биляна Михайлова ..) (.. към началото ..)

  • ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-12-12 14:22:: [..Скрий..] Опит за популярно обяснение на тезата

    • Проблемът не е в гръцки или латински, а в славянския̌т език.
      • Проблемът не е бил, че елинофонитѣ не можѣли да казват Българи със Б, и затова казвали Вулгари със В.
      • Проблемът е бил в това, че славяногласнитѣ нѣ̋кога - още в дописмената епоха - не можѣли да казват Вулгари със В, и го замѣствали с Б.

    • Дори сега ние славяногласнитѣ не можем да произнасяме слѣднитѣ гръцки проходни съгласни и затова ги апроксимираме (замѣстваме ги) със съотвѣтнитѣ прѣградни съгласни:
      • проходна Гама (напримѣр в името Йорго)
      • проходна Делта (Тодор)
      • проходна Тета (пак Тодор)
    • От гледна точка на елинофонитѣ (на гърцитѣ), ние замѣняме една съгласна с друга в думитѣ Йорго и Тодор.

    • Ако не го осъзнаете това, да разберете остана̨лото е безнадѣђно.
    • Тъй че спрѣте дотук и размислѣте дали да продължите.

    • Нататък. Прѣди около хиляда и двѣста години - в онова врѣме отиваме.
    • Гръцкитѣ съгласни тогава сѫ сѫщитѣ като сега, нашитѣ славянскитѣ - почти сѫщитѣ.

    • За тогавашнитѣ славяногласни непроизносими сѫ били:
      • проходна Гама (както и за нас сега)
      • проходна Делта (както и за нас сега)
      • проходна Тета (както и за нас сега)
      • проходното Фи
      • проходната Вита (каливи, каравио, вулгари)
    • Сега ние днешнитѣ славяногласни можем вече да казваме Ф и В, но тогава славяногласнитѣ не сѫ можѣли.

    • И при заемки тогавашнитѣ славяногласни по естествен начин правѣли като нас: апроксимирали (замѣствали) гръцкитѣ проходни съгласни, както мога̨т:
      • проходното Фи го замѣняли с П (Йосип)
      • проходната Вита я̨ замѣняли с Б (колиба, кораб, българи)

    • И тъй, тук трѣ̋бва да осъзнаете, че в тогавашния̌т славянски език нѣ̋мало проходна Вита
      • т.е. думата ВОДА напримѣр се е произнасяла WODA, като първата съгласна е като в английската дума WATER.

    • Да, ама проходна Вита по онова врѣме имало не само в гръцки, а и в романсът (в латински).

    • Тогавашнитѣ славяногласни не можѣли да произнеса̨т правилно и думата servi, казвали я̨ serbi.

    • Та такваз била работата. (..Скрий обясненията..) (.. към началото ..)

  • ►► ::christo.tamarin, 2018-07-09 19:12:: [..Покажи тук..] [..Покажи там..]
    • Текстът е на английски.
    • PIE reconstructions: Laryngeal Theory and Glottalic Theory [Brian Collins on Quora]
    •
  • ►► ::christo.tamarin, 2019-03-16 16:48:: [..Покажи в newscientist.com..]

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-04-23 22:36:: Към кораб и колиба можем да добавим бунище.

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-10-09 21:33:: Нова прѣпратка бѣ добавена към Глава 7:

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-10-15 11:45:: За името на град Венеция в нѣ̋кои славянски езици.

  • (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..





    About the Approximation of Fricatives in Slavic Loanwords


Table of Contents:

.. to the bottom ..

1. Defining the problem

Note: The problem is approached through Bulgarian perspective. It can be easily aligned to any other Slavic perspective.
Two Bulgarian words - old loanwords from Greek into Slavic - колиба and кораб - have a peculiarity: the Greek beta appears as б[b] instead of в[v] as expected since the Greek pronunciation at the time of borrowing was already в[v] and not б[b] anymore.
  • Bulg. колиба <= Gr. καλύβη
  • Bulg. кораб <= OldSlav./Rus. корабль <= Gr. καράβιον => Port. caravela => It. caravella
Quotes from Ivan Charalampiev (Bulgarian Etymological Dictionary: school edition, Slovo, Turnovo, 1998):
колиба: Една от двете най-стари гръцки заемки в славянските езици заедно с кораб, сравни в старогръцки καλύβη, заета още преди настаняването на славяните на Балканския полуостров.
One of the two oldest loanwords from Greek into Slavic along with кораб, see Ancient Greek καλύβη, borrowed before the Slavic migration to the Balkans.
кораб: Една от двете най-стари гръцки заемки в славянските езици, старогръцки κάραβος, заедно с колиба.
One of the two oldest loanwords from Greek into Slavic, Ancient Greek κάραβος, along with колиба
Quotes from Bulgarian Etymological Dictionary, Vol. II (И – КРЕПЯ, Bulgarian Academy of Science, Sofia 1979):
кораб: Праслав. *karābjь. Стара заемка (с б < β и о < α в неударено положение) от гр. καράβιον, стгр. κάραβος ..

Според Vasmer, REW, 1, 622 предположението за тракийско посредничество (Romanski, Brückner) е неубедително. Romanski изказва възможност и за връзка с кора, корито (прасл. *(s)ker-), което според Vasmer е неправдоподобно, понеже остава необяснена група –бль. Pokorny 943-944 вижда родство с бълг. коруба .., което е неправдоподобно. Обяснението на Perveden .., че гр. καράβιον е от славянски, е също неправдоподобно. Заето (от бълг.) в рум.
Proto-Slavic *karābjь. An old loanword (having б[b] <= β and о <= α unstressed) from Gr. καράβιον, Ancient Greek κάραβος ..

According Vasmer, REW, 1, 622, the hypothesis about Thracian mediation (Romanski, Brückner) is unconvincing. Romanski suggests possible connection to кора, корито (Proto-Slavic *(s)ker-), which Vasmer considers improbable because the cluster –бль cannot be explained in that way. Pokorny 943-944 sees a cognation with Bulg. коруба .., which is unlikely. Perveden's opinion .. that Gr. καράβιον is from Slavic, is improbable as well. Borrowed (from Bulg.) to Rumanian.
колиба: От стгр. Καλύβη. Предаването на β с б и промяната α > о сочат, че е стара гръцка заемка, заета от славянските племена преди настаняването им на Балканския полуостров, заедно с кораб.

Вж. К. Мирчев, Историческа граматика, 62, М. Филипова-Байрова, Гр. Заемки, 109.
..
Неоснователно Miklosich .., Romansky, ..Berneker, .. смятат, че думата е дошла чрез тюркско посредничество. Обратно, тур. кoliba е от слав., вж. Vasmer, ИОРЯС, 12, 2, 243. Тракийско посредничество е неправдоподобно, вж. Krahe III, 116.
..
Заето (от български, б.м.) и в рум. .., алб. ..
From AncientGreek Καλύβη. Passing β as б[b] and the change α => о show that it is an old loanword from Greek, borrowed by the Slavic tribes before they migrated to the Balkans, along with кораб.

See K. Mirchev, Historical Grammar of Bulgarian, 62, М. Филипова-Байрова, Гр. Заемки, 109.
..
Miklosich .., Romansky, ..Berneker, .. consider a Turkic mediation for this word which is baseless. On the contrary, Turkish кoliba is a borrowing from Slavic, see Vasmer, ИОРЯС, 12, 2, 243. Thracian mediation is unlikely, see Krahe III, 116.
..
Borrowed (from Bulgarian, ChrTam) to Rumanian .. and .. Albanian.
Passing the Greek vowel A to the Slavic O by itself does not imply any particular or peculiar antiquity of those loanwords. The same is observed for instance in some placenames like {TheSALONiki=>} Солун [Solun] and {Adrianopolis=>} Одрин [Odrin], for which it is hardly to say that they were borrowed before the Slavic migration to the Balkans.

However, passing the Greek βῆτα as Slavic Б[B], at first glance, is intriguing and requires a particular explanation. Traditionally, this is explained in this way: those two borrowings, колиба and кораб, are too old, from the time when the Greek βῆτα still sounded as b, i.e. before the 3rd century AD, because in the 4th century AD the Greek βῆτα already sounded as [v], everywhere and forever.

The Etymological dictionary of Slavic Languages (Proto-Slavic lexical fond) misses the word колиба. However, it contains a several page entry for кораб, demonstrating many inconsistencies, e.g.:
..
.. Но греч. καράβιον как обозначение морского судна засвидетельствовано лишь в византийскую эпоху, будучи уменьшительным производным от κάραβος..
..
..
.. However, Gr. καράβιον as a denotation of a naval vessel has been attested since Byzantine times only, being a diminutive of κάραβος..
..

For another Bulgarian word, босилек[bosilek], it is conventionally assumed to be borrowed from Lat. basilicum and not directly from Gr. βασιλικόν, which can explain the [b] sound. For this word, босилек[bosilek], this explanation should be accepted, most probably.

.. to the top ..

2. The Anticipated Result in Brief


It shall be demonstrated that passing an original [v] sound as [b] in Slavic loanwords which were borrowed before the 8th century AD can be consider normal and regular rather than peculiar. And, of course, this phenomenon can be observed in other loanwords, too, besides колиба and кораб.

In addition, I shall use this problem as defined above to make a popular introduction into the Indo-European comparativistics. Those familiar with the latter can skip the chapters 3, 4 and 5, and go to the chapter 6 directly.

.. to the top ..

3. Excursus in Terminology: Classification of the Consonants in the modern Bulgarian Language


Based on the modern Bulgarian language, this is an attempt to provide the public with the classification of consonants and the related terminology as necessary for the issue.


3.1. Two Types of Consonants: Obstruents and Sonorants


In the modern Bulgarian language, the following are sonorant consonants: Λ[l], М[m], Н[n], Р[r], Й[j].

The rest of consonants are obstruent consonants or just obstruents.

Obstruents can be considered as true consonants while sonorant consonants can be considered as semi-vowels.


3.1.1. The Sonorant Consonant Й[J] and the Statute of the Soft Consonants in Bulgarian

In the official Bulgarian orthography, the sonorant consonant (semi-vowel) Й[J], is denoted not only by the letter Й but also as a part of the letters Ю and Я. Fyromians use the letter J to denote it.

Usually, the soft consonants and hard consonants in Bulgarian are considered as separate phonemes. This is a tradition that came from the other Slavic languages, primarily from Russian.

In an alternative way, any soft consonant in Bulgarian can be considered as a diphthong rather than as a separate phoneme. That diphthong consists of the corresponding hard consonant followed by the sonorant consonant Й[J].

In ancient Greek, for both the the sonorant consonant (semi-vowel) Й[J] and for the И[I] vowel in its both short and long versions, the same letter I (ἰῶτα) was used. That letter I (ἰῶτα) was borrowed from the Greek alphabet to (the Roman alphabet and) to the old Cyrillic alphabet with those functions: for both the vowel and the semi-vowel.


3.1.2. The Sonorant Consonant W (semi-vowel U)

In Bulgarian, the sonorant consonant (or the semi-vowel) W appeared recently in some loanwords from English, primarily names. Please compare. In the older loanwords, the English semi-vowel W appears as a consonant В[v]: Вашингтон (<=Washington). In most loanwords, however, the English semi-vowel W stays: Уисконсин (<=Wisconsin), Уол стрийт (<=Wall Street), хардуер (<=hardware), софтуер (<=software), уиндоуз (<=windows). Because of the many loanwords from Turkish, it has been recognized that there is a consonant ДЖ(Џ)[dʒ] in Bulgarian. Now, because of the many loanwords from English, it should be recognized that there is a sonorant consonant (a semi-vowel) W in Bulgarian. For it, the letter Ў, existing in the Belorussian version of the Cyrillic alphabet and analogous to the letter Й, could be adopted.


3.2. Obstruent Consonants: Voiced and Voiceless


Those are the obstruents that are divided into these two groups: voiced and voiceless.

Below, all obstruents in Bulgarian are listed and grouped as voiced and voiceless:
voiceless  voiced
П[p]Б[b]
Ф[F]В[v]
Т[t]Д[d]
К[k]Г[g]
С[s]З[z]
Ш[ʃ]Ж[ʒ]
Ч[tʃ]ДЖ(Џ)[dʒ] (the phonemic status of [dʒ] is suspicious)
Ц[ts]ДЗ[dz] (the phonemic status of [dz] is more than suspicious)
Х[x](Х has a voiced alophone but has not a related voiced phoneme)


3.3. Obstruent Consonants: Plosives (Stops), Fricatives, Affricates


In addition to the voiceless-voiced division, the obstruents are classified in the following three categories:
  • Plosives (Stops): П[p], Б[b], Т[t], Д[d], К[k], Г[g]
  • Fricatives: С[s], З[z], Х[x], Ф[f], В[v], Ш[ʃ], Ж[ʒ]
  • Affricates (a combined consonant that begins with a plosive and ends with a fricative): Ч(ТШ)[tʃ], Џ(ДЖ)[dʒ], Ц(ТС)[ts], ДЗ[dz]
In Bulgarian, the following consonants are mutually related and differ by the plosive-fricative characteristic only: {П[p] and Ф[f]}, {Б[b] and В[v]}, {К[k] and Х[x]}.

In Bulgarian, the plosives Т[t], Д[d], Г[g] have no corresponding fricatives and the fricatives С[s], З[z], Ш[ʃ], Ж[ʒ] have no corresponding plosives.

The following table summarizes the correspondence of obstruents in Bulgarian according to their plosive-fricative characteristic:
--
Plosive(Stop)  Fricative
П[p]Ф[f]
Б[b]В[v]
К[k]Х[x]
Г[g]-
Т[t]-
Д[d]-
-С[s]
-З[z]
-Ш[ʃ]
-Ж[ʒ]


3.4. Aspirated Obstruent Consonants


In Bulgarian, there are no aspirated obstruents. If an aspirated consonant from Chinese speach, e.g., somehow enters Bulgarian ears, the Bulgarian mind in the background would not notice the aspiration.

.. to the top ..

4. Obstruents in Greek


The following GR-table shows the obstruent consonants in Greek: (show the old image)

Basic matrix of some consonant phonemes in Greek Column: Neutral consonant phonemes Π_Τ_Κ Column: Voiced consonant phonemes Β_Δ_Γ Column: General consonant phonemes Φ_Θ_Χ
Row: Labial consonant phonemes Π (Pi) [p] Β (Beta) [b] => [v] Φ (Phi) [ph] => [f]
Row: Dental consonant phonemes Τ (Tau) [t] Δ (Delta) [d] => [δ] Θ (Theta) [th] => [θ]
Row: Velar consonant phonemes Κ (Kappa) [k] Γ (Gamma) [g] => [γ] Χ (Chi) [ch] => [χ]
Old sounding (before 300BCE) Voiceless, Plosive Voiced, Plosive Voiceless, Plosive, Aspirated
New sounding (after 400CE) Voiceless, Plosive Voiced, Fricative Voiceless, Fricative
Tracing from the old to the new Stability Plosives to Fricatives Plosives to Fricatives, Aspiration eliminated
Legend for the colors of cells Sounds existing also in Slavic in the 9-10th centuries The case being discussed in the topic Fricatives missing in Slavic in the 9-10th centuries and approximated by the corresponding plosives


All obstruents in Greek except Σ (Sigma) and Ζ (Zeta) are listed in the GR-table above.

Actually, all plosives in Ancient Greek are listed in the GR-table. It is shown that two thirds of them changed from plosives to fricatives by the 3rd-4th century. Since Slavic missed most of those fricatives, in loanwords from Greek into Slavic, the missing fricatives were replaced by the corresponding plosives: Иосип[Josip](<=Ἰωσήφ), театро[teatro](<=θέατρο), Георги[Georgi](<=Γεώργιος), Димитър[Dimitъr](<=Δημήτριος).

It is demonstrated in this article that the fricative [v], the new sounding of Β(Beta), see the red cell above in the GR-table, was also missing in Slavic by 700/800AD. If so, then the voiced fricative [v] would be regularly approximated by the corresponding voiced plosive [b].

.. to the top ..

5. Popular History of the Indo-European Consonants



5.1. Introductory Review


The basic model of the phonology of the Proto-Indo-European (PIE) language is that of the NeoGrammarians (NG), elaborated in the 19th century. In the 20th century, two complements to the NG model were introduced: the Laryngeal theory and the Glottalic hypothesis.

According to the basic NG model, PIE had:
  • obstruents (obstruent consonants, true consonants)
  • ten vowels ([a], [o], [e], [i], [u] – with short and long variants, same as in Latin)
  • diphthongs ([ai], [oi], [ei], [au], [ou], [eu])
  • sonorant consonants [m], [n], [l], [r], [j] (I semi-vowel), [w] (U semi-vowel)
In PIE, the sonorants [m], [n], [l], [r] could be syllabic (syllabopoetic) or non-syllabic. Actually, all the six sonorant consonants could be syllabic (syllabopoetic) or non-syllabic: in a syllabic position, the semi-vowels [j] and [w] became true vowels [i] and [u]. The Laryngeal theory uses that fact and postulates the following:
  • PIE had obstruents (obstruent consonants, true consonants), of course
  • PIE had also the following six sonorants: [i], [u], [m], [n], [l], [r], and each of them had three allophones:
    • a syllabic allophone
    • an allophone before a vowel
    • an allophone after a vowel, forming a diphthong in this way
  • [+] PIE is supposed to have also some (usually three) laryngeals: consonants whose exact phonetic values cannot be now discovered
  • [+] The PIE phonemes listed so far formed the skeleton of a word. Usually, a PIE-root contained three such phonemes.
  • [+] As a complement to the word skeleton, PIE had an ablaut (apophony)
  • [+] PIE is supposed to have some (usually six) ablaut grades:
    • zero grade – normal and long
    • E-grade – normal and long
    • O-grade – normal and long
  • [+] In the model, the laryngeals are defined in such a way that the ablaut rules seem as simple as possible.

.. to the top ..

5.2. The Obstruents in PIE (Proto-Indo-European) and Tracking Them to Slavic


All obstruents (obstruent consonants, true consonants) in PIE {except [s]} are listed in the following PIE-table: (show the old image)


Basic matrix of PIE obstruents Column: Neutral consonant phonemes Π_Τ_Κ Column: Voiced/Glottalic consonant phonemes Β_Δ_Γ Column: General consonant phonemes Φ_Θ_Χ
Row: Labial consonant phonemes Π (piePi) [NG:p][Grimm:f] Β (pieBeta) [NG:b][Grimm:p] Φ (piePhi) [NG:bh][Grimm:b]
Row: Dental consonant phonemes Τ (pieTau) [NG:t][Grimm:θ] Δ (pieDelta) [NG:d][Grimm:t] Θ (pieTheta) [NG:dh][Grimm:d]
Row: Velar consonant phonemes with no para‑sound Κ (pieKappa) [NG:k][Grimm:h] Γ (pieGamma) [NG:g][Grimm:k] Χ (pieChi) [NG:gh][Grimm:g]
Row: Velar consonant phonemes with +j para‑sound Κj (pieKappa+j) [NG:kj][Grimm:h] Γj (pieGamma+j) [NG:gj][Grimm:k] Χj (pieChi+j) [NG:ghj][Grimm:g]
Row: Velar consonant phonemes with +w para‑sound Κw (pieKappa+w) [NG:kw][Grimm:hw] Γw (pieGamma+w) [NG:gw][Grimm:kw] Χw (pieChi+w) [NG:ghw][Grimm:gw]
[NG‑interpretation] Sounding as supposed by the basic NG model (The velar consonants with a para-sound are discussed separately outside this table) Voiceless, Plosive (as in Greek, Latin and Slavic) Voiced, Plosive (as in AncientGreek, Latin and Slavic) Voiced, Plosive, Aspirated (Voiced as in Sanskrit, despite Voiceless in Greek)
[Grimm] Sounding in Proto-Germanic according to the Grimm's law Voiceless, Fricative Voiceless, Plosive Voiced, Plosive
[Glottalic interpretation] Sounding as supposed by the Glottalic hypothesis Voiceless, Plosive, Aspirated Glottalic, Plosive, no aspiration (no matter Voiceless/Voiced) Voiced, Plosive, Aspirated
Tracing from the Glottalic interpretation to the NG‑interpretation Aspiration eliminated Glottality eliminated, Voice assigned Stability


Two interpretations of PIE plosives are given in the PIE-table above: the NG-interpretation and the Glottalic interpretation.

Please note that all consonants listed in the above PIE-table are supposed to be plosives by both the NG-interpretation and the Glottalic interpretation.

The following obstruents (true consonants) which exist in Bulgarian and are fricatives or affricates were missing in PIE: В[v], Ж[ʒ], З[z], Ф[f], Х[x], Ц(ТС)[ts], Ч(ТШ)[tʃ], Ш[ʃ], Џ(ДЖ)[dʒ], ДЗ[dz].

The above PIE-table is based on the similar GR-table. The last row of the GR-table, the velar one, was now divided into three rows: pure velars, palatovelars (having a para-sound +j), and labiovelars (having a para-sound +w). Ignoring the para-sounds would reduce the PIE-table cells to the corresponding GR-table cells (with the peculiarity still at the pieBeta cell).

Note: I added a reference to the article of Biliana Mihaylova "An Outline of Indo-European Phonetics" and I recommend it. It is in Bulgarian. I added also some comments about that article, also in Bulgarian. The intersection of this article and the referenced article of Biliana Mihaylova is in this section: Popular History of the Indo-European Consonants.

.. to the top ..

5.2.1. Glottalic hypothesis
  • The plosives are traced to Proto-Slavic directly from the NG-interpretation. So, Slavic does not need the glottalic hypothesis.

  • The glottalic interpretation was introduced just some decades ago. It helps in explaining the following:

    • Proto-Germanic obstruents (Grimm's law) can be easily explained in this way:
      • In the Glottalic column: No Voice was assigned
      • In the Neutral column: due to the Aspiration, plosives changed to fricatives
      • In all the three columns: Aspiration and "Glotality" were eliminated

    • A typological problem can be solved by the glottalic hypothesis. It was shown that world-wide there are no languages having voiced aspirated consonants and no voiceless aspirated consonants. According the NG-interpretation, the PIE language would be atypical and unique. The glottalic hypothesis introduces aspiration to the neutral column thus discontinuing the uniqueness of PIE.

    • If we accept the assertion that the glottalic pieBeta was very hard to pronounce, then the rarety of pieBeta in the PIE-roots could be explained.

  • As far as Greek was involved in the topic, tracing from the glottalic interpretation to the GR-table would be appropriate:

    • In the Glottalic column: Voice was assigned (different than Proto-Germanic) and "Glotality" was eliminated as expected
    • In the Neutral column: the Aspiration was eliminated
    • And at the end, in the General column: Voice was eliminated

  • And of course, Slavic cannot be bypassed here. Tracing from the glottalic interpretation to Proto-Slavic could be as follows:

    • In the Glottalic column: Voice was assigned (similar to Greek-Latin-Sanskrit, and different than Proto-Germanic)
    • In the Glottalic column: "Glotality" was eliminated (as everywhere in the PIE-world)
    • In both the Neutral and the General columns: the Aspiration was eliminated
      • causing the merger of these columns in Slavic:
      • a similar table for Proto-Slavic would have just two columns: voiceless (PIE-neutral) and voiced (PIE-glottalic-general)

We are now at that point in the PIE-table: the velar rows with para-sounds.

.. to the top ..

5.2.2. The Para-Sound +w at the Velar Row in the Table of PIE Obstruents

According to the +w para-sound, the IE-languages can be divided into three groups:
  • With the +w para-sound preserved (Latin, [Proto-]Germanic)
  • With the +w para-sound eliminated ([Proto-]Slavic)
  • With some traces (vestiges, remnants) of the +w para-sound (Greek)
The +w para-sound can be seen in Latin and [Proto-]Germanic. For instance, in Latin, the [k+w] consonant is denoted as qu. In [Proto-]Germanic, according to the Grimm's law, [k+w] changed to hw, which is denoted as wh in the modern English.

In Greek, the +w para-sound modified the velars so that their "velarity" was lost giving Π, Τ, Β or Ζ according to the phonetic environment and to the column in the PIE-table.

In [Proto-]Slavic, the +w para-sound has been eliminated completely.

.. to the top ..

5.2.3. The Para-Sound +j at the Velar Row in the Table of PIE Obstruents

According to the +j para-sound, the IE-languages can be divided into two groups:
  • With the +j para-sound eliminated (kentum group of IE-languages)
  • With some traces of the +j para-sound (satem group of IE-languages)

IE-languages having preserved the +j para-sound are not attested.

Greek, Latin, and [Proto-]Germanic belong to the kentum group. They have no traces of the +j para-sound.

[Proto-]Slavic belongs to the satem group. In the satem IE-languages, the +j para-sound modified the velars so that their "velarity" was lost. [Proto-]Slavic has С[s] from PIE [k+j] and З[z] from PIE [g+j]. Please remember that the other para-sound, +w, has been eliminated in [Proto-]Slavic.

.. to the top ..

6. Popular History of the Sonorant Consonant W in Some IE Languages


Please have a look at chapters 3.1.2 and 5.1 again.

Please remember that PIE is supposed to have a single fricative, [s]. All the other obstruents in PIE are supposed to be plosives.

This means that the fricative [v] was missing in PIE. PIE, however, had a sonorant consonant (a semi-vowel) [w] as an allophone of [u].

For each PIE-language having the [v] fricative now, the following question could be asked: in which way that language got that fricative in its phonetic repertory.
  • {Greek} Already in pre-classical Greek, the old [w] PIE sonorant consonant became a fricative, probably voiced and aspirated, denoted by the F (digamma) letter. Later, that Greek fricative, digamma, disappeared, leaving an aspiration which also disappeared. The F (digamma) letter fell off the Greek alphabet; it has been still used to denote the number 6. We may consider appropriate here to think that there was no [v] fricative in classical Ancient Greek. The [v] fricative appeared in Greek only when [pieBeta] changed from [b] to [v] (please see the chapter 4).

  • {Latin:Romance} In classical Latin, all the three allophones of the [u] phoneme (as a vowel, as a part of a diphthong, and as a [w] consonant) were denoted by the same letter U-V. Please note that the letters U и V were not distinguished until the Middle Ages. In particular, this means that when the U-V letter denoted a consonant in classical Latin, it still sounded as a sonorant consonant (as a semi-vowel) [w]. And soon after the classical times, the change from [w] to [v] in that case happened in Latin-Romance as we find now [v] all over the Romance. We may assume that both Latin-Romance and Greek, the two main languages of the Roman Empire, obtained the [v] fricative synchronously, at the same time approximately. In brief, by 400AD, Latin-Romance already had the [v] fricative which had replaced the old [w] semi-vowel and which was denoted in a new way by the V letter distinguished from U.

  • English has been preserving the old [w] PIE sonorant consonant.

  • {High German} In High German, however, the same change from [w] to [v] happened as in Latin-Romance. When? Most probably, after Romance. Probably, after Slavic as well.

  • {Slavic} In Slavic, at some time, the change from the [w] semi-vowel to the [v] fricative must also have happened, the same change as in Latin-Romance and as in High German. By the end of the 9th century, the [v] fricative already existed in Slavic, and that fricative was denoted by the Greek or Cyrillic letter В. By the traditional assumption, in Slavic, that change is dated at times immemorial because it happened all over the Slavophonia, in all Slavic dialects. This is that assumption which creates the peculiarity of the etymologies of the two Bulgarian words - колиба and кораб, two loanwords from Greek into Slavic, please see the chapter 1 again. By the traditional assumption, Slavic has ever had the [v] fricative, the same fricative as in the Greek originals - καλήβη and καράβιον.
On the one hand, in both languages, Latin-Romance and Slavic, the change from the [w] semi-vowel to the [v] fricative has been implemented in all the descendent languages and dialects. In which way could that change be dated (or antedated)? Times immemorial could be assumed for Latin-Romance, too. However, the considerations about the common letter U-V implies a real dating for Latin-Romance.

On the other hand, the peculiarity of the etymologies of the two loanwords from Greek into Slavic - колиба and кораб, could be enough as an argument to give a real date to that sound change in Slavic: about 700AD (±50). Thus, there is enough time for borrowing those two words from Greek into Slavic before that change and also, there is enough time to 800AD approximately to deliver the Slavophonia to the Dneper river and to the North of Carpathian Mountains.

Please see The CV of Slavophonia. I think that the Slavophonia originated in the basin of the Middle Danube. After the 6th century, the Slavophonia was infiltrated into the territory of the Roman Empire on the Balkans (i.e. the terrritory of present-day Bulgaria). About 800AD, the Slavophonia passed the Carpathian Mountains and reached the Dneper river.

In summary, during the centuries 500AD-700AD, the [v] fricative already existed in both Greek and Romance and was still missing in Slavic. By that reason, in the loanwords from Greak and Latin-Romance into Slavic, the original [v] fricative was approximated by the corresponding plosive Б[b] in a regular base, in the same way as happened with other fricatives missing in Slavic (Gamma, Delta, Phi, Theta).

Besides the two words mentioned so far, колиба and кораб, there are also some ethnonyms in which the original [v] fricative was approximated by the [b] plosive in Slavic:
  • обръ – please compare to Latin avarus and Gr. άβαρος (avar)
  • блъгаринъ – from Lat. vulgaris commoner (Bulgarian)
  • срьбъ – from Lat. servus servant, slave (Serb)
  • доулѣбъ – from Gr. δουλεύων working (Dulebe)
In light of the fact that the international word for slave has its origins from the Slavic own ethnonym, some confusion of the meanings of words may be assumed to have happened. Loanwords originally meaning servant or working could be re-interpreted and perceived as ethnonyms by some Slavophones. Probably, any of these four ethnonyms - Slovene, Bulgarian, Serbs and Dulebes, had the potential to be perceived as an ethnonym all over the Slavophonia - no one succeeded. There is not any common ethnonym for all the Slavophones and there has never been such an ethnonym. And it is normal: there has never been a common ethnonym for people speaking a Germanic language, too.

In relation to the word босилек: it could be now a direct borrowing from Gr. βασιλικόν rather than from Lat. basilicum; we have now an explanation for the [b] plosive at the place of the original [v] fricative. Anyway, the traditional etymology is to be accepted here: that word was borrowed from Lat. basilicum and not directly from Gr. βασιλικόν since Romance knows that word and the stress position in Bulgarian follows Romance.

.. to the top ..

7. References



.. to the top ..

8. Comments, Q&As


Comments and questions will be copied into this section. My comments and answers will appear in this section, too.

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-26 21:11:: Old versions of this article:

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-27 19:08:: About the word босилек[bosilek]:

    • The traditional etymology is to be accepted here:
    • That word was borrowed from Lat. basilicum and not directly from Gr. βασιλικόν since Romance knows that word and the stress position in Bulgarian follows Romance.

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-27 19:25:: We can merely forget about the word доулѣбъ.

  • ►► ::christo.tamarin, 2016-09-27 22:41:: An alternative etymology of the Bulgarian ethnonym was suggested here. My comments about it are in Bulgarian. Show my comments about the etymology of the Bulgarian ethnonym.

  • ►► ::christo.tamarin, 2016-11-03 21:11:: I added a reference to the article of Biliana Mihaylova "An Outline of Indo-European Phonetics" and I recommend it. It is in Bulgarian. My comments about it are also in Bulgarian. Show them.

  • ►► ::christo.tamarin, 2017-12-12 14:22:: An Essay on the Popular Explanation of the Thesis [..Show it..]

  • ►► ::christo.tamarin, 2018-07-09 19:12:: [..Show here..] [..Show there..]

    • PIE reconstructions: Laryngeal Theory and Glottalic Theory [Brian Collins on Quora]

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-03-16 16:48:: [..Show there in newscientist.com..]

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-04-23 22:36:: Besides кораб and колиба, another example appeared:
    • бунище.

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-10-09 21:33:: A new link has been added to the References, Chapter 7:

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-10-15 11:45:: About the name of Venice in some Slavic languages.

.. to the top ..








Posted by at
Labels: , , , , ,
Last changed at 2024-09-14T12:23:58Z

No comments:

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)