Tuesday, September 27, 2016

Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски

Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..


    Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски

  • ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.

Таблица на съдържанието:
  • ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката.

▼▼   1. Постановка на проблемът   (.. скрий го раздѣлът ..)  

  • Има двѣ български думи – колиба и кораб, които сѫ стари заемки от гръцки и притежават особеност – гръцката вита се прѣдава като бета.
    • Bulg. колиба <= Gr. καλύβη
    • Bulg. кораб <= OldSlav./Rus. корабль <= Gr. καράβιον => Port. caravela => It. caravella
  • Цитати от Иван Харалампиев (Малък етимологичен речник на българския език, издателство Слово, Велико Търново, 1998):
    колиба: Една от двете най-стари гръцки заемки в славянските езици заедно с кораб, сравни в старогръцки καλύβη, заета още преди настаняването на славяните на Балканския полуостров.
    кораб: Една от двете най-стари гръцки заемки в славянските езици, старогръцки κάραβος, заедно с колиба.
  • Цитати от Български етимологичен речник, том II (И – КРЕПЯ, Издателство на БАН, София 1979):
    кораб: Праслав. *karābjь. Стара заемка (с б < β и о < α в неударено положение) от гр. καράβιον, стгр. κάραβος ..

    Според Vasmer, REW, 1, 622 предположението за тракийско посредничество (Romanski, Brückner) е неубедително. Romanski изказва възможност и за връзка с кора, корито (прасл. *(s)ker-), което според Vasmer е неправдоподобно, понеже остава необяснена група –бль. Pokorny 943-944 вижда родство с бълг. коруба .., което е неправдоподобно. Обяснението на Perveden .., че гр. καράβιον е от славянски, е също неправдоподобно. Заето (от бълг.) в рум.
    колиба: От стгр. Καλύβη. Предаването на β с б и промяната α > о сочат, че е стара гръцка заемка, заета от славянските племена преди настаняването им на Балканския полуостров, заедно с кораб.

    Вж. К. Мирчев, Историческа граматика, 62, М. Филипова-Байрова, Гр. Заемки, 109.
    ..
    Неоснователно Miklosich .., Romansky, ..Berneker, .. смятат, че думата е дошла чрез тюркско посредничество. Обратно, тур. кoliba е от слав., вж. Vasmer, ИОРЯС, 12, 2, 243. Тракийско посредничество е неправдоподобно, вж. Krahe III, 116.
    ..
    Заето (от български, б.м.) и в рум. .., алб. ..
  • Прѣдаването на гръцката гласна А със славянско О не говори само по себе си за особена дрѣвност на заемкитѣ. Сѫщото напримѣр е стана̨ло и при славянскитѣ имена на градовете ТеСАЛОНики (Солун) и Адрианопол (Одрин), които едва ли сѫ възникна̨ли прѣди настаняването на славянскитѣ племена на Балканския̌т полуостров.

  • Обаче прѣдаването на витата със съгласната Б в славянски на пръв поглед е интригуващо и изисква особено обяснение. Традиционното обяснение е такова: тѣзи двѣ заемки сѫ много стари, още от времето, когато в гръцки витата е звучала като бета, т.е. отпрѣди 3-ти вѣк слѣд Христа, понеже прѣз 4-ти век гръцката бета вече е звучала като вита повсемѣстно и окончателно.

  • В "Этимологическом словаре славянских языков (праславянский лексический фонд)" думата колиба я̨ нѣ̋ма, но затова пък на думата кораб сѫ посветени нѣ̋колко страници, като се посочват много несъотвѣтствия, напримѣр:
    ..
    .. Но греч. καράβιον как обозначение морского судна засвидетельствовано лишь в византийскую эпоху, будучи уменьшительным производным от κάραβος..
    ..
  • Има още една българска дума, босилек, за която традиционно се приема, че е заемка от лат. basilicum, а не прѣ̋ко от гръцкото βασιλικόν, и така се обяснява прѣдаването на Витата със славянско Б. Вѣроятно за думата босилек това обяснение трѣ̋бва да се приеме.

  • (.. скрий го раздѣлът ..)   .. към началото ..

▼▼   3. Терминологично отклонение: класификация на съгласнитѣ в съврѣменния̌т български език 


Използвайки съврѣменния̌т български език за примѣр, тук ще въведа̨ за широката публика нѣ̋кои термини, с които се класифицират съгласнитѣ.
(.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

▼▼   3.1. Шумни и сонорни съгласни 

▼▼   3.1.1. Сонорната съгласна Й и статут на българскитѣ меки съгласни  (.. скрий я̨ съгласната Й ..)  .. към началото ..


  • Освѣн с буквата Й, сонорната съгласна Й се означава и като част от буквите Ю и Я. Монтешарцитѣ я̨ означават с буквата J.

  • Обикновено мекитѣ съгласни в нашия̌т език се разглеђат като фонеми, отдѣлни от съотвѣтнитѣ твърди съгласни. За руския̌т език това е наложително, а за нас е традиция под руско влияние.

  • Алтернативно, всѣ̋ка мека съгласна в нашия̌т език може да се разглеђа не като отдѣлна фонема, а като дифтонг, съставен от съотвѣтната твърда съгласна, послѣдвана от сонорната съгласна Й.

  • В старо-гръцки сонорната съгласна Й и (дългия̌т и краткия̌т вариант на) гласната И се означавали с една и сѫща буква I (Йота). Буквата I (Йота) е била заета с тази функция от гръцката азбука в старата кирилица.

  • (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

▼▼   3.1.2. Сонорната съгласна W (У кратко)  (.. скрий я̨ съгласната У кратко ..)  .. към началото ..


  • Такава съгласна се появява напослѣдък в нѣ̋кои английски заемки, прѣдимно имена. Сравнѣте: в старитѣ заемки английската сонорна съгласна W се прѣдава с шумната съгласна В (Вашингтон), а в новитѣ – със сонорна съгласна У кратко (Уисконсин, Уол стрийт, хардуер, софтуер, уиндоуз). Заради многото турски заемки, сега се признава, че в българския̌т език има съгласна ДЖ (Џ). Заради многото английски заемки вѣроятно скоро ще се признае, че в нашия̌т език има и сонорна съгласна У кратко.

  • (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
    (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 

▼▼   3.2. Звучни и беззвучни съгласни  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)


На звучни и беззвучни се дѣля̨т шумнитѣ (сѫщинскитѣ) съгласни. Ето всички шумни съгласни в българския̌т език, групирани по съотвѣтстващи си двойки беззвучна и звучна:
беззвучна  звучна
ПБ
ФВ
ТД
КГ
СЗ
ШЖ
ЧДЖ (Џ)
ЦДЗ
Х(Х има звучен алофон, но нѣ̋ма фонологично звучно съотвѣтствие)

▼▼   3.3. Прѣградни и проходни съгласни; африкати  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)


Освѣн на звучни и беззвучни, шумнитѣ (сѫщинскитѣ) съгласни в нашия̌т език мога̨т да се раздѣля̨т на слѣднитѣ три групи:
  • прѣградни: П, Б, Т, Д, К, Г
  • проходни: С, З, Х, Ф, В, Ш, Ж
  • африкати (слѣти съчетания на прѣградна с проходна съгласна): Ч(ТШ), Џ(ДЖ), Ц(ТС), ДЗ
В нашия̌т език слѣднитѣ съгласни си съотвѣтстват, различавайки се само по признакът прѣградност/проходност: П и Ф, Б и В, К и Х.

Прѣграднитѣ съгласни Т, Д, Г в нашия̌т език нѣ̋мат свои проходни съотвѣтствия, а пък проходнитѣ съгласни С, З, Ш, Ж си нѣ̋мат прѣградни съотвѣтствия.

Съотвѣтствията на шумнитѣ (сѫщинскитѣ) съгласни в нашия̌т език по признакът прѣградност/проходност сѫ обобщени в слѣдната таблица:
--
прѣградна  проходна
ПФ
БВ
КХ
Г-
Т-
Д-
-С
-З
-Ш
-Ж

▼▼   3.4. Придихателни съгласни 

▼▼   4. Шумнитѣ съгласни в гръцки   (.. скрий ги ..)   .. към началото ..


Слѣдната GR-таблица илюстрира шумнитѣ съгласни в гръцки: (show the old image)

Основна матрица с нѣ̋кои съгласни фонеми в гръцки Колона Неутрални съгласни фонеми Π_Τ_Κ Колона Звучни съгласни фонеми Β_Δ_Γ Колона Генерални съгласни фонеми Φ_Θ_Χ
Ред Лабиални съгласни фонеми Π (Pi) [p] Β (Beta) [b] => [v] Φ (Phi) [ph] => [f]
Ред Дентални съгласни фонеми Τ (Tau) [t] Δ (Delta) [d] => [δ] Θ (Theta) [th] => [θ]
Ред Веларни съгласни фонеми Κ (Kappa) [k] Γ (Gamma) [g] => [γ] Χ (Chi) [ch] => [χ]
Старо звучене (прѣди 300BCE) Беззвучно, прѣградно Звучно, прѣградно Беззвучно, прѣградно, с придихание
Ново звучене (слѣд 400CE) Беззвучно, прѣградно Звучно, проходно Беззвучно, проходно
Прѣход от старото звучене към новото звучене Стабилност От прѣградност към проходност От прѣградност към проходност, елиминиране на придиханието
Легенда Звукове, налични и в славянския̌т език прѣз 9-10-ти вѣк Разглеђания̌т случай Проходни съгласни, липсващи в славянски прѣз 9-10-ти вѣк и апроксимирани чрѣз съотвѣтнитѣ прѣградни съгласни

В таблицата сѫ изброени всички шумни съгласни в гръцки език освѣн Σ (Sigma) и Ζ (Zeta).

В сѫщност, в таблицата сѫ изброени всички прѣградни шумни съгласни в старо-гръцки. Виђа се, че двѣ трети от тѣ̋х се промѣнят от прѣградни в проходни докъм 3/4-ти вѣк. Доколкото в славянски ги нѣ̋мало повечето от тѣзи проходни съгласни, то при заемане на гръцки думи тѣ се апроксимират със съотвѣтните прѣградни съгласни (Иосип, театро, Георги, Димитър).

Тук се показва, че звукът [v] (Витата) сѫщо така го е нѣ̋мало в славянския̌т език докъм 700/800AD. А ако е било така, то проходната шумна съгласна [v] (Витата) при заемане би се апроксимирала със съотвѣтната прѣградната шумна съгласна [b] (Бетата).

▼▼   5. Популярна история на индоевропейскитѣ съгласни  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..



▼▼   5.1. Общ прѣглед  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)


Базисен модел на фонологията на пра-индоевропейския̌т език (ПИЕ, PIE) е този на младо-граматицитѣ (NG, NeoGrammarians) от 19-ти вѣк. Прѣз 20-ти вѣк този модел се допълва от ларингалната хипотеза и от глоталната хипотеза.

Според базисния̌т модел в ПИЕ имало:
  • шумни съгласни
  • десет гласни ([a], [o], [e], [i], [u] – с кратки и дълги варианти, както в латински)
  • двугласни ([ai], [oi], [ei], [au], [ou], [eu])
  • сонорни съгласни [m], [n], [l], [r], [j] (И кратко), [w] (У кратко)
Сонорнитѣ съгласни [m], [n], [l], [r] можѣло да бѫда̨т сричкотворни. В сѫщност, всичкитѣ шест сонорни съгласни можѣло да бѫда̨т сричкотворни - И кратко и У кратко се прѣвръщали в гласни И и У, когато били сричкотворни. Този факт се използва от ларингалната хипотеза, според която:
  • в ПИЕ имало шумни (сѫщински) съгласни, разбира се
  • имало и шест сонорни съгласни/полугласни/гласни [i], [u], [m], [n], [l], [r], като всѣ̋ка от от тѣ̋х имала по три алофона:
    • сричкотворен алофон
    • алофон прѣд гласна
    • алофон слѣд гласна, с която се образувала двугласна (дифтонг)
  • [+] в ПИЕ се прѣдполагат и нѣ̋колко ларингални съгласни (обикновено се прѣдполагат три)
  • [+] изброенитѣ дотук фонеми образували скелетът на думитѣ, като ПИЕ-коренитѣ се състоѣли обикновено от три такива фонеми
  • [+] скелетът на думата се допълвал от огласовка
  • [+] прѣдполагат се нѣ̋колко (обикновено шест) степени на огласовката:
    • нулева степен – нормална и дълга
    • E-степен – нормална и дълга
    • O-степен – нормална и дълга
  • [+] ларингалнитѣ съгласни се прѣдполагат такива, че моделитѣ на огласовката да изглеђат най-прости.

▼▼   5.2. Шумнитѣ (сѫщинскитѣ) съгласни в ПИЕ (пра-индоевропейския̌т език) и пѫтя̌т им към славянски  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)


Всички шумни (сѫщински) съгласни в ПИЕ (освѣн s) сѫ изброени в слѣдната PIE-таблица: (show the old image)

Основна матрица на шумнитѣ съгласни фонеми в пра‑индоевропейски (ПИЕ,PIE,pie) Колона Неутрални съгласни фонеми
Π_Τ_Κ		 Колона Звучни/глотални съгласни фонеми
Β_Δ_Γ		 Колона Генерални съгласни фонеми
Φ_Θ_Χ
Ред Лабиални съгласни фонеми Π (piePi) [NG:p][Grimm:f] Β (pieBeta) [NG:b][Grimm:p] Φ (piePhi) [NG:bh][Grimm:b]
Ред Дентални съгласни фонеми Τ (pieTau) [NG:t][Grimm:θ] Δ (pieDelta) [NG:d][Grimm:t] Θ (pieTheta) [NG:dh][Grimm:d]
Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук Κ (pieKappa) [NG:k][Grimm:h] Γ (pieGamma) [NG:g][Grimm:k] Χ (pieChi) [NG:gh][Grimm:g]
Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j Κj (pieKappa+j) [NG:kj][Grimm:h] Γj (pieGamma+j) [NG:gj][Grimm:k] Χj (pieChi+j) [NG:ghj][Grimm:g]
Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +w Κw (pieKappa+w) [NG:kw][Grimm:hw] Γw (pieGamma+w) [NG:gw][Grimm:kw] Χw (pieChi+w) [NG:ghw][Grimm:gw]
Ред Веларни съгласни фонеми с двата призвука +jw Κjw (pieKappa+jw) [NG:kjw][Grimm:hw] Γjw (pieGamma+jw) [NG:gjw][Grimm:kw] Χjw (pieChi+jw) [NG:ghjw][Grimm:gw]
[NG‑интерпретация] Прѣдполагаемо звучене според базисния̌т модел на младо-граматицитѣ (веларнитѣ съгласни с призвуци се разглеђат отдѣлно извън таблицата) Беззвучно, прѣградно (както в гръцки, латински и славянски) Звучно, прѣградно (както в старо-гръцки, латински и славянски) Звучно, прѣградно, с придихание (звучно както в санскрит, за разлика от беззвучното в старо-гръцки)
[Grimm] Звучене в пра-германски според законът на Грим Беззвучно, проходно Беззвучно, прѣградно Звучно, прѣградно
[Глотална интерпретация] Прѣдполагаемо звучене според глоталната хипотеза Беззвучно, прѣградно, с придихание Глотално, прѣградно, без придихание (звучност-беззвучност без значение) Звучно, прѣградно, с придихание
От глоталната интерпретация към NG‑интерпретацията Елиминиране на придиханието Елиминиране на глоталността, назначаване на звучност Стабилност

  • Двѣ интерпретации на шумнитѣ прѣградни ПИЕ-съгласни сѫ приведени в таблицата: NG-интерпретация и глотална интерпретация.

  • Забѣлѣжѣте, че всички съгласни в PIE-таблицата се прѣдполага да сѫ били прѣградни както в NG-интерпретацията, така и в глоталната интерпретация.

  • Слѣднитѣ шумни (сѫщински) съгласни, които сѫ проходни или африкати и ги има в българския̌т език, ги нѣ̋мало в ПИЕ: В, Ж, З, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, ДЖ, ДЗ.

  • PIE-таблицата се основава на подобната GR-таблица. Послѣдния̌т (веларния̌т) ред от GR-таблицата е раздѣлен на четири подреда в зависимост от наличието на призвуцитѣ +j и +w. Като изключим призвуцитѣ, клеткитѣ от двѣтѣ таблици общо взето си съотвѣтстват (Бетата/Витата пак си е особена, и това си е).

  • Забѣлѣжка: Добавих прѣпратка към публикацията на Биляна Михайлова "Очерк по индоевропейска фонетика" и Ви я̨ прѣпорѫчвам. Добавил съм и коментари. Очеркът на Биляна Михайлова се прѣсича с тази моя публикация именно в настоящата глава: Популярна история на индоевропейскитѣ съгласни.

  • (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

►►   5.2.1. Глоталната хипотеза  (.. покажи я̨ ..)  .. към началото ..


▼▼   5.2.2. Призвукът +w към веларния̌т ред на съгласнитѣ в PIE-таблицата  (.. скрий го призвукът ..)  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)


  • Има три типа ИЕ-езици спрѣ̋мо призвукът +w:

    • пазещи призвукът (латински, прагермански)
    • елиминирали призвукът (славянски)
    • пазещи слѣди от призвукът (гръцки)

  • Призвукът +w се виђа в латински и прагермански. Напримѣр, съгласната [k+w] в латински се означава с буквосъчетанието qu, а в прагермански според законът на Грим преминава във hw, което в днешния̌т английски се означава с буквосъчетанието wh.

  • В гръцки призвукът +w измѣня веларнитѣ съгласни дотам, че губя̨т веларността си и се получава Π, Τ, Β или Ζ в зависимост от обкрѫжението и от колоната в PIE-таблицата.

  • В [пра-]славянски призвукът +w е напълно елиминиран.

  • (.. скрий го призвукът ..)  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

▼▼   5.2.3. Призвукът +j към веларния̌т ред на съгласнитѣ в PIE-таблицата  (.. скрий го призвукът ..)  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)


  • Има два типа ИЕ-езици спрѣ̋мо призвукът +j:

    • елиминирали призвукът (езици от групата kentum)
    • пазещи слѣди от призвукът (езици от групата satem)

  • Не се намират ИЕ-езици, пазещи този призвук.

  • Гръцкия̌т, латинския̌т, пра-германския̌т сѫ езици от групата kentum. В тѣ̋х нѣ̋ма никакви слѣди от призвукът +j.

  • При езицитѣ от групата satem (славянския̌т е от тѣ̋х) призвукът +j измѣня веларнитѣ съгласни дотам, че губя̨т веларността си. В славянски се получава С[s] от PIE [k+j] и З[z] от PIE [g+j]. Спомнѣте си, че призвукът +w е елиминиран в славянски.

  • (.. скрий го призвукът ..)  (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Популярна история на сонорната съгласна (на полугласната) У [w] в нѣ̋кои индоевропейски езици  (.. скрий ..)  


Вижте пак т. т. 3.1.2, както и т. 5.1.

Да припомним, че в ПИЕ единствената проходна съгласна е [s].

Това означава, че в ПИЕ нѣ̋мало проходна съгласна [v], но имало сонорна съгласна (полугласна) [w], алофон на [u].

Как отдѣлнитѣ PIE-езици придобили проходната съгласна [v] срѣд звуковия̌т си репертоар?

Още в прѣдкласическия̌т период на гръцкия̌т език PIE-полугласната [w] стана̨ла на проходна шумна съгласна [v], означавана с буквата F (digamma), но послѣ изчезна̨ла, оставяйки слѣд себе си придихание, сѫщо изчезна̨ло в послѣдствие. Старо-гръцката буква F (digamma) отпадна̨ла от азбуката, понѣ̋кога я̨ употрѣбявали само като цифра 6. За нашитѣ цѣли можем да считаме, че в класическия̌т старо-гръцки нѣ̋мало проходна съгласна [v]. Тя се появила, едва когато Бетата започна̨ла да се произнася проходно като Вита (вижте т. 4).

В класическия̌т латински език всички алофони на фонемата u (и като гласна, и в дифтонг, и като съгласна [w]) се пишѣли с една и сѫща буква U-V. Разлика међу буквитѣ U и V започна̨ли да правя̨т едва прѣз Срѣдновѣковието. Това означава, че когато буквата U-V означавала съгласна, в класическия̌т латински език тя все още ще да се е произнасяла като сонорна съгласна (полугласна) [w]. Но скоро слѣд това в латински се осѫществил прѣходът от [w] във [v], доколкото в романскитѣ езици се срѣща вече проходната съгласна [v] на мѣ̋стото на полугласната [w]. Можем да прѣдположим, че появата на проходната съгласна [v] в латински-романски и в гръцки, двата основни езика на Римската империя, е стана̨ло синхронно. С други думи, към 400AD в латински/романски вече имало проходна съгласна [v] на мѣ̋стото на старата полугласна [w], означавана по новому с буквата V.

Английския̌т език пази и досега старата сонорна съгласна [w] от ПИЕ.

В нѣмския̌т език (High German) обаче се е осъществил сѫщия̌т прѣход, както в латински-романски, а именно прѣходът от сонорна съгласна [w] към проходната съгласна [v]. Кога? Със сигурност слѣд латински-романски. Но прѣди или слѣд славянски? Това е въпросът. Вѣроятно слѣд славянски.

В славянски трѣ̋бва по нѣ̋кое врѣме да се е осѫществил сѫщия̌т прѣход, както в латински-романски и както в нѣмски, а именно прѣходът от сонорна съгласна [w] към проходната шумна съгласна [v], за която вече в кирилицата е прѣдназначена буквата В. Според традиционното допускане този прѣход се датира още в памтивѣка, понеже е осѫществен във всички диалекти. Точно това допускане повдига въпросът с двѣтѣ думи – колиба и кораб, заемки от гръцки в български. Според традиционното допускане славянския̌т език от памтивѣка е разполагал с проходната съгласна [v], с която да прѣдаде Витата в тѣзи двѣ гръцки заемки.

И тъй, и в двата езика, в романски-латински и в славянски, прѣходът от сонорна съгласна [w] към проходната съгласна [v] е осѫществен във всички езици-потомци. Как да го датираме? И за романски-латински бихме могли да допуснем датиране от памтивѣка, ако не бѣше съображението за общата буква U-V.

Е, за славянски пък проблемът с двѣтѣ заемки от гръцки в български колиба и кораб е достатъчно основание да датираме въпросния̌т прѣход около 700AD (±50). Така има достатъчно врѣме гръцкитѣ заемки да сѫ отпрѣди въпросния̌т прѣход, както и достатъчно врѣме до около 800AD за доставка на славяногласието по Днепър и на сѣвер от Карпатитѣ.

Според мене, славяногласието се е оформило на Срѣдния̌т Дунав. Прѣз 6-ти вѣк и слѣд това славяногласието се инфилтрира на територията на Римската/Ромейската империя (т. е. на нашата територия). Около 800AD славяногласието е мина̨ло Карпатите и е стигна̨ло рѣка Днѣпър.

И тъй, прѣз периодът 500AD-700AD в гръцки, а и в латински-романски, вече имало Вита (проходна шумна съгласна [v]), а в славянски още нѣ̋мало такава проходна шумна съгласна. Поради това в славянскитѣ заемки от гръцки и от латински-романски проходната шумна съгласна [v] (Витата) редовно се апроксимирала със съотвѣтната прѣградна шумна съгласна Б (с Бетата), както се правѣло и с другитѣ проходни шумни съгласни, липсващи в славянски (Gamma, Delta, Phi, Theta).

Освѣн при двѣтѣ думи колиба и кораб, се намират и още три-четири етнонима, в които оригиналната проходна шумна съгласна [v] се прѣдава на славянски с прѣградна шумна съгласна Б:
  • обръ – сравнѣте с латинското avarus и гръцкото άβαρος (аварин)
  • блъгаринъ – от латинското vulgaris (човѣк от простолюдието)
  • срьбъ – от латинското servus (слуга, роб)
  • доулѣбъ – от гръцкото δουλεύων (трудящ се)
В свѣтлината на това, че от собствения̌т етноним на славяните се е получила думата за роб в међународната лексика, може да се допусне, че е стана̨ло омѣсване на значенията на думите. Чуђи думи със значение слуга (или трудящ се) се възприели като етноними от нѣ̋кои славяногласни. Вѣроятно, и четиритѣ етнонима - словѣне, българи, сърби и дулеби, сѫ имали потенциалът да се възприема̨т навсѣ̋къдѣ срѣд славяногласнитѣ.

А думата босилек вече би могла да е прѣ̋ка заемка от гръцкото βασιλικόν, а не непрѣмѣнно от латинското basilicum.

▼▼   7. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)  

▼▼   8. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..


Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-26 21:11:: Стари версии на тази публикация:

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-27 19:08:: Спрѣ̋мо думата босилек:

    • Слѣдва да се приеме традиционната етимология:
    • че е заемка от лат. basilicum, а не прѣ̋ко от гръцкото βασιλικόν, понеже тази дума се срѣща в романсът и ударението в български слѣдва романсът.

  • ◄► ::christo.tamarin, 2016-09-27 19:25:: Можем да забравим за думата доулѣбъ.

  • ▼▼ ::christo.tamarin, 2016-09-27 22:41:: Относно прѣдполагаемата тук етимология на българския̌т етноним. (..скрий коментаритѣ..)

    • Христо Тодоров-Бемберски в книгата си "Името българи – история и същност" разглеђа стотина хипотези за етимологията на етнонимът българи, които той класифицира в нѣ̋колко групи. Всички тѣзи хипотези авторът ги оспорва и аз съм съгласен с него.
    • Прѣдполагаемата тук етимология на българския̌т етноним изобщо не е спомена̨та от Христо Бемберски в книгата му.
    • За най-вѣроятна Христо Бемберски счита слѣдната хипотеза:
      • В Сѣверен Кавказ, в Кубан и по Долна Волга била разположена Старата Велика България.
      • Усѣдна̨лото население на тази територия се наричали българи, което означавало грађани, дума сродна с нѣмското Bürger.
      • Номадското население на тази територия се наричали хазари, дума с тюркски произход, сродна с турския̌т глагол gezmek.
      • Слѣд това, казано шеговито, хазаритѣ вдигна̨ли "антибуржоазна революция", изгонили българитѣ оттам, и сами се заселили в градоветѣ.
      • Както "знаем от историята", част от изгоненитѣ българи мигрирала към Балканитѣ, друга част - към Срѣдна Волга.
    • И тази версия аз не мога̨ да приема̨.
    • От формализъм, ще ѝ назнача̨ вѣроятност около 1%.
    • На остана̨литѣ разгледани от Христо Бемберски варианти, около стотина на брой, ще им назнача̨ вѣроятност по около половин процент, ..
    • ..така че за моята хипотеза, неспомената от Бемберски, ще остане около 50% вѣроятност, ..
    • ..понеже това е най-вѣроятната хипотеза.
    • Етимологията на думата българи не е важен проблем за свѣтовната наука и тя не се задѫлбочава.
    • Приема се без особена критика това, което дава и Фасмер:
      ..Это название являлось первонач. тюрк. племенным именем, др.-тюрк. bulɣar «смешанного происхождения, метис» от bulɣamak «мешать»; см. Томашек, Zschr. österr. Gymn., 1872, 156; 1877, 683; Паули — Виссова 3, 1040; Немет, Symb. Rozwadowski 2, 219; Младенов, RES 1, 44.
    • Напримѣр, в Etymologische Karte Europa - Atlas der Wahren Nahmen България е означена като Gemischtes Land.

    • Прѣдполагаемата тук етимология на българския̌т етноним може да бѫде подкрѣпена от слѣднитѣ доводи, взети от историята и лингвистиката:

      • Латинската дума vulgaris е имала широка употрѣба в изразът "вулгарна рѣч" (sermo vulgaris, lingua vulgaris), както се означавал разговорния̌т романс.
        The term "common speech" (sermo vulgaris), which later became "Vulgar Latin", was used by inhabitants of the Roman Empire.
      • В срѣда̀ от романофони нѣ̋ма начин от тази употрѣба да възникне етноним - в такава срѣда етнонимът е твърдо romani.
      • Обаче в елинофонска срѣда̀ това е съвсѣм възможно.
      • Елинофонитѣ нѣ̋мат друга дума за означаване на разговорния̌т романс.
      • В елинофонска срѣда̀ може да възникне етноним, с който елинофонитѣ да означават населението, говорещо на lingua vulgaris.
      • Такова население се намира в сѣверозападнитѣ територии на Балканитѣ, според линията Иречек.
      • От друга страна, елинофонитѣ едва ли сѫ можѣли добрѣ да различават разговорния̌т романс (lingua vulgaris) от другитѣ "варварски" езици.
      • А в сѣверозападнитѣ територии на Балканитѣ, освѣн романсът, сѫ се говорѣли поне още два езика: славянски и аварски (тюркски).
      • Тамошното население на общо основание го получило етнонимът българи, независимо от говорения̌т език.
      • Част от тамошното население го прихвана̨ло етнонимът българи.
      • Въобще, във вѣковетѣ от 5-ти докъм 11-ти, не може да ни е съвсѣм ясно какво означава етнонимът българи, ако той се появява в писменитѣ паметници - населението, означено с него, би могло да е славяногласно, романофонско или пък тюркофонско.
      • Липсата на споменавания за власи и албанци на Балканитѣ в течение на дълги вѣкове може да се обясни с това, че тѣ може би сѫ се "криѣли" под етнонимът българи.
      • И тъй, съвсѣм възможно е нашия̌т етноним да е бил донесен по Нашенско не само от наши прѣдци-тюркофони (така нарѣченитѣ пра-българи), както е прието в официалната история, но и от славяногласни наши прѣдци.
      • Както се загатва в нѣ̋кои исторически извори, част от аваритѣ, подвизаващи се под етнонимът българи, въстана̨ли срѣщу аварския̌т хаган и напуснали Авария.
      • Тѣ ще сѫ се поселили на територия, която за нѣ̋колко десетилѣтия стана̨ла извѣстна като Старата Велика България.
      • Оттам нѣ̋кои мигрирали към Срѣдна Волга и занесли там въпросния̌т етноним.
      • Други дошли по Нашенско и основали държавата България, по сѫщество втора държава (слѣд Аварския̌т хаганат) с тюркофонски елит и славяногласно население.

    • Тук се дискутира етимологията на етнонимът българи, а не произходът на българския̌т етнос. (.. скрий ги коментаритѣ за етимологията на етнонимът българи ..)

    • На произходът на българския̌т етнос може би ще посветя̨ отдѣлна публикация. (.. към началото ..)

  • ▼▼ ::christo.tamarin, 2016-11-03 21:11:: Добавих прѣпратка към публикацията на Биляна Михайлова "Очерк по индоевропейска фонетика" и Ви я̨ прѣпорѫчвам. (..скрий коментаритѣ..)

    • Очеркът на Биляна Михайлова се прѣсича с тази моя публикация в глава 5: Популярна история на индоевропейскитѣ съгласни.

    • Вмѣсто терминът "веларни" съгласни Биляна Михайлова ползва по-общия̌т термин "дорсални" съгласни и това е по-правилно.

    • В моята таблица (5.2) на шумнитѣ съгласни в ПИЕ се дават четири веларни-дорсални реда, което е прѣкалено много и може би излишно усложнено:
      • Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук ("чисти велари" в терминологията на Биляна Михайлова)
      • Веларни съгласни фонеми с призвук +j ("палатовелари" или "палатали" в другата терминология)
      • Веларни съгласни фонеми с призвук +w ("лабиовелари" в другата терминология)
      • Веларни съгласни фонеми с двата призвука +jw (този ред не трѣ̋бваше да го има в таблицата, нѣ̋ма го във версията на английски)

    • Даденитѣ на отделен ред в таблицата (5.2) "веларни съгласни фонеми с двата призвука +jw" в сѫщност трѣ̋бва да се разглеђат като съчетание от двѣ фонеми:
      • веларна съгласна фонеми с призвук +j ("палатовелар") ..
      • .. плюс полугласна w

    • В моето изложение изоглосата centum-satem се отнася само до палатовеларнитѣ съгласни, тѣзи с призвукът +j.
    • В очеркът на Биляна Михайлова изоглосата centum-satem се отнася както до палатовеларнитѣ, така и до лабиовеларнитѣ съгласни, тѣзи с призвукът +w.
      • Изказано във възприетата от мене терминология, според очеркът на Биляна Михайлова, ..
      • centum-езицитѣ сѫ елиминирали призвукът +j към веларнитѣ-дорсалнитѣ съгласни, а ..
      • satem-езицитѣ сѫ елиминирали призвукът +w към веларнитѣ-дорсалнитѣ съгласни.
      • Това не противорѣчи на истината, но води до противорѣчиви разсѫђения, които Биляна Михайлова прилѣжно привеђа.
      • Става дума до свеђането (редуцирането) на броят на редоветѣ веларни-дорсални съгласни в таблицата (5.2) на шумнитѣ съгласни в ПИЕ от три на два.
      • Авторката показва, че такова редуциране би било чисто умозрително занимание.
      • Редоветѣ си остават три: чисти велари, палатовелари и лабиовелари.
      • И е редно изоглосата centum-satem да се отнася само до палатовеларнитѣ съгласни, ..
      • .. а други двѣ изоглоси да се асоциират с лабиовеларнитѣ, за едната от които се наблюдава териториална близост с изоглосата centum-satem.
      • От двѣтѣ изоглоси, асоциирани с лабиовеларнитѣ съгласни, едната отдѣля езицитѣ, елиминирали призвукът +w (като нашият), от езицитѣ, пазещи призвукът +w или поне слѣди от него.
      • Другата изоглоса, асоциирана с лабиовеларнитѣ съгласни, отдѣля езицитѣ, пазещи призвукът +w, като германски и латински, от останалитѣ езици, които сѫ го елиминирали или най-много да сѫ запазили слѣди от него.
      • С палатовеларитѣ е асоциирана само една изоглоса от този тип - изоглосата centum-satem, понеже призвукът +j никъдѣ не се пази, а се наблюдават само слѣди от него.

    • Доколкото моето изложение се основава на таблица, таблицата (5.2) на шумнитѣ съгласни в ПИЕ, то съм се стремил да различавам терминитѣ ред и колона, което не би слѣдвало да се очаква от Биляна Михайлова в нейния̌т очерк.

    • Очеркът на Биляна Михайлова съдържа добро пространно изложение на ларингалната хипотеза, за която споменах накратко в 5.1.
    • Очеркът на Биляна Михайлова съдържа добро изложение и на глоталната хипотеза, за която споменах накратко в 5.2 и 5.2.1.

    • Очеркът на Биляна Михайлова е прѣдназначен по-скоро за професионалисти, а не за любители. Нѣ̋кои части по задълбочеността си в детайлитѣ сѫ далече от популярно четиво. Но нека това да не Ви спира. Ако нѣщо не разбирате, или питайте, или не му обръщайте внимание.

    • Като че ли единствения̌т хипотетичен език в изложението на Биляна Михайлова е ПИЕ - пра-индо-европейския̌т. Всички други споменати в очеркът й езикови форми сѫ засвидѣтелствани.
    • Напримѣр, в таблицата "Отражения на лабиовеларите и чистите велари в езиците satеm" прилежно се привеђат старо-българскитѣ К-Ч-Ц-Г-Ж-З, ..
    • ..но от такова изложение на любител би му убѣгна̨л фактът, че в прото-славянски просто лабиовеларитѣ прѣминават в чисти велари, които изтрайват като такива може би хиляда години, а може би и повече.
    • От такова изложение любител трудно би стигна̨л напримѣр до изводът, че међу славянскитѣ палатализации и албанскитѣ палатализации нѣ̋ма нищо общо.

    • Очеркът на Биляна Михайлова съдържа сводка на основнитѣ звукови закони в индо-европейскитѣ езици.
    • Остава за читателитѣ тѣзи закони да се систематизират по обхват и в хронологичен ред, за да можем примѣрно да разберем кои звукови закони сѫ изваяли нашия̌т език.

      •      (.. скрий ги коментаритѣ за очеркът на Биляна Михайлова ..) (.. към началото ..)

  • ▼▼ ::christo.tamarin, 2017-12-12 14:22:: [..Скрий..] Опит за популярно обяснение на тезата

    • Проблемът не е в гръцки или латински, а в славянския̌т език.
      • Проблемът не е бил, че елинофонитѣ не можѣли да казват Българи със Б, и затова казвали Вулгари със В.
      • Проблемът е бил в това, че славяногласнитѣ нѣ̋кога - още в дописмената епоха - не можѣли да казват Вулгари със В, и го замѣствали с Б.

    • Дори сега ние славяногласнитѣ не можем да произнасяме слѣднитѣ гръцки проходни съгласни и затова ги апроксимираме (замѣстваме ги) със съотвѣтнитѣ прѣградни съгласни:
      • проходна Гама (напримѣр в името Йорго)
      • проходна Делта (Тодор)
      • проходна Тета (пак Тодор)
    • От гледна точка на елинофонитѣ (на гърцитѣ), ние замѣняме една съгласна с друга в думитѣ Йорго и Тодор.

    • Ако не го осъзнаете това, да разберете остана̨лото е безнадѣђно.
    • Тъй че спрѣте дотук и размислѣте дали да продължите.

    • Нататък. Прѣди около хиляда и двѣста години - в онова врѣме отиваме.
    • Гръцкитѣ съгласни тогава сѫ сѫщитѣ като сега, нашитѣ славянскитѣ - почти сѫщитѣ.

    • За тогавашнитѣ славяногласни непроизносими сѫ били:
      • проходна Гама (както и за нас сега)
      • проходна Делта (както и за нас сега)
      • проходна Тета (както и за нас сега)
      • проходното Фи
      • проходната Вита (каливи, каравио, вулгари)
    • Сега ние днешнитѣ славяногласни можем вече да казваме Ф и В, но тогава славяногласнитѣ не сѫ можѣли.

    • И при заемки тогавашнитѣ славяногласни по естествен начин правѣли като нас: апроксимирали (замѣствали) гръцкитѣ проходни съгласни, както мога̨т:
      • проходното Фи го замѣняли с П (Йосип)
      • проходната Вита я̨ замѣняли с Б (колиба, кораб, българи)

    • И тъй, тук трѣ̋бва да осъзнаете, че в тогавашния̌т славянски език нѣ̋мало проходна Вита
      • т.е. думата ВОДА напримѣр се е произнасяла WODA, като първата съгласна е като в английската дума WATER.

    • Да, ама проходна Вита по онова врѣме имало не само в гръцки, а и в романсът (в латински).

    • Тогавашнитѣ славяногласни не можѣли да произнеса̨т правилно и думата servi, казвали я̨ serbi.

    • Та такваз била работата. (..Скрий обясненията..) (.. към началото ..)

  • ►► ::christo.tamarin, 2018-07-09 19:12:: [..Покажи тук..] [..Покажи там..]
    • Текстът е на английски.
    • PIE reconstructions: Laryngeal Theory and Glottalic Theory [Brian Collins on Quora]
    •
  • ►► ::christo.tamarin, 2019-03-16 16:48:: [..Покажи в newscientist.com..]

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-04-23 22:36:: Към кораб и колиба можем да добавим бунище.

  • ►► ::christo.tamarin, 2019-10-09 21:33:: Нова прѣпратка бѣ добавена към Глава 7:

  • ►► ::christo.tamarin, 2020-10-15 11:45:: За името на град Венеция в нѣ̋кои славянски езици.

  • (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..






Posted by at
Labels: , , , , ,
Last changed at 2024-09-14T12:23:58Z

No comments:

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)