Thursday, September 15, 2016

Аксиомата за естествените езици

Аксиомата за естественитѣ езици

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..


Аксиомата за естествените езици


▼▼   1. Формулировка на аксиомата за естествените езици  (.. скрий я̨ ..)   (.. покажи всичко ..)


  • Следното твърдение може да се счита за постулат (аксиома) в сравнително-историческото езикознание:

    • Нека имаме момент от времето T_0, предшестващ друг момент от времето T_1. Нека имаме и език L_1, говорен в моментът T_1.
    • Тогава съ̨ществува точно един език L_0, говорен в моментът T_0, който е предшественик на езикът L_1.

  • Естествено, за изкуствените езици горния̌т постулат не важи.

  • Ролята на този постулат е да дефинира понятията  естествен език и  континуитет на естествените езици във времето.

  • (.. скрий я̨ формулировка на аксиомата ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Обосновка на приложимостта на аксиомата за естествените езици  (.. скрий го подразделът ..)   .. към началото ..


Ако моментите от времето T_0 и T_1 са̨ твърде близки, то и езиците L_0 и L_1 ще бъ̨да̨т толкова близки, че фактът  L_1 да произлиза от L_0 нема да подлежи на съмнение.  Ако това не е вя̋рно, езикът ще излезе да е изкуствен.

Да си представим ситуация, когато за езикът L_1, говорен в моментът T_1, се намират два езика L_0_1 и L_0_2, и двата говорени в моментът T_0, и двата - предшественици на L_1. Ако доближим достатъчно един до друг моментите T_0 и T_1, то двата езика L_0_1 и L_0_2 като очевидни предшественици на L_1  ще бъ̨да̨т достатъчно близки до него, а значи и достатъчно близки помежду си, т.е. излиза, че двата езика L_0_1 и L_0_2 са̨ близки диалекти на един език, с което се връщаме към формулировката на постулатът. И тъй, според постулатът за естествените езици, сливане (merge) на два езика се изключва, но сливане на диалекти на един език остава напълно възможно. В частност, постулатът въвежда едно лингвистично разграничение между понятията език и диалект.  Както знаем, точното разграничение между тези две понятия е политическо: езикът представлява диалект с армия и полиция.

И тъй, постулатът изключва възможността чрез сливане на два естествени езика да се получи нов естествен език. Доколко това е ограничително?

Да си представим следната ситуация. Имаме последователни моменти във времето T_0, T_1, T_2, .., T_9. В най-стария̌т момент T_0 в некаква относително изолирана популация на Homo Sapiens се говоря̨т два различни езика L_0_1 и L_0_2. В най-скорошния̌т момент T_9 в съ̨щата популация се говори само на един език L_9. Според постулатът, L_9 е наследник или на езикът L_0_1, или на L_0_2, но не и на двата езика. Нека в моментите  T_0, T_1, T_2, .. единия̌т език да приема съответно формите  L_0_1, L_1_1, L_2_1, .., а другия̌т език -  L_0_2, L_1_2, L_2_2, ... Да приемем, че двата езика при развитието си сe влияя̨т помежду си и се доближават един към друг. Е, постулатът твърди, че задължително единия̌т език ще бъ̨де изоставен в ня̋какъв момент  T_1, T_2, ..,T_8 и неговата линия на развитие ще прекъ̨сне. Ами ако те се доближа̨т дотолкова, че функциите им да съвпадна̨т, то единия̌т "ще се предаде", ще бъде изоставен например поради безполезност. Постулатът още твърди, че ако всичките спомена̨ти езици са̨ известни, то ще е ясно кой език е бил изоставен и кой е оставил наследник.

Виждаме, че постулатът не въвежда особени ограничения в лингвистичната действителност. Той представлява конструктивно и позитивно твърдение. Без него сравнително-историческото езикознание би се обезсмислило, би се обезсмислила и генеалогичната класификация на езиците (класификацията на езиците по произход).
(.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Времевия̌т континуитет на естествените езици в светлината на аксиомата  (.. скрий го подразделът ..)   .. към началото ..


И тъй, езикът се мени в пространството (популационното) и във времето. Във вся̋ка точка на пространството и времето съ̨ществува ня̋какъв език, който тря̋бва ня̋как си да се означава.  Как? Ня̋маме толкова много термини.

Примери за веригата на езиците предшественици:
  • Гръцки език от 21-ви век, гръцки език от 19-ти век, ... , гръцки език от 9-ти век, гръцки език от 4-ти век, гръцки език от 1-ви век след Христа, гръцки език от 1-ви век преди Христа, гръцки език от 4-ти век преди Христа, ..., гръцки език 30 века преди Христа, гръцки език 50 века преди Христа, гръцки език 80 века преди Христа, ..

  • Български език от 21-ви век, български език от 19-ти век, ... , български език от 9-ти век, български език от 4-ти век, български език от 1-ви век след Христа, български език от 1-ви век преди Христа, български език от 4-ти век преди Христа, ..., български език 30 века преди Христа, български език 50 века преди Христа, български език 80 века преди Христа, ..
Класифицирайки българския̌т и гръцкия̌т език като индоевропейски езици, в съ̨щност твърдим, че термините "български език 80 века преди Христа" и "гръцки език 80 века преди Христа" означават едно и съ̨що нещо: пра-индоевропейския̌т език (ПИЕ, PIE, Proto-Indo-European). Можем ли този език, говорен 80 века преди Христа, да го наричаме български или гръцки?

Ако отговорът е НЕ, ще възникна̨т усложнения. Ще требва да се отговаря на множество несъ̨ществени и досадни терминологични въпроси: Докога назад езикът по веригата може да се нарича български? Или пък гръцки?

По-добре отговорът да е ДА. Пра-индоевропейския̌т език, говорен 80 века преди Христа, можем да го наричаме и български, и гръцки, и английски, и цигански, стига да не изпуснем да означим моментът от времето. В този случай остават само съ̨ществени въпроси: двете вериги, а именно веригата от предшествениците на българския̌т език и веригата от предшествениците на гръцкия̌т език, които са̨ все още слети 80 века преди Христа, кога се разделят? Такъв въпрос е съ̨ществен, а не просто терминологичен.

Изводи:
  • Българския̌т език от 9-ти век (старо-българския̌т език) представлява съ̨що така сръбски език от 9-ти век, руски език от 9-ти век, и т.н.

  • Отношението на ново-гръцкия̌т език (гръцкия̌т език от 21-ви век) към старо-гръцкия̌т език (гръцкия̌т език от 1-ви век преди Христа) е съ̨щото, както отношението на италианския̌т език (италианския̌т език от 21-ви век) към латинския̌т език (италианския̌т език от 1-ви век преди Христа), и е съ̨щото, както отношението на испанския̌т език (испанския̌т език от 21-ви век) към латинския̌т език (испанския̌т език от 1-ви век преди Христа), и т.н. Т.е. латинския̌т език може да се нарече както италиански език от 1-ви век преди Христа, така и испански от 1-ви век преди Христа, така и френски (румъ̨нски, португалски, ..) от 1-ви век преди Христа. Забележка от съвременна гледна точка: Сега има много ново-латински езици (италиански, испански, португалски, френски, румъ̨нски, ..), но само един ново-гръцки език. Това не противоречи на аксиомата за естествените езици.

  • Всички естествени езици са̨ възникна̨ли едновременно (според постулатът) и после са̨ се нароили. Дали нашия̌т език в моментът се рои, зависи от нас. В частност, македонскиот jазик не е възникна̨л през 1944г. Просто ясно тря̋бва да се заяви, че термините "македонски jазик от 19-ти век" и "български език от 19-ти век" означават един и съ̨щ език.

  • Понеже етнонимите (българи, македонци, албанци, ..) се наследяват независимо от езикът, то могат да възникна̨т колизии. Например, хората, говорещи на "гръцки език 80 века преди Христа", едва ли са̨ се наричали гърци или елини. Хората, говорещи на "македонски jазик от 17-ти век", едва ли са̨ се наричали македонци. И т.н. Важното в лингвистиката е точната идентификация на езикът в пространството и времето. Как хората са̨ наричали езикът си не е толкова важно, често никак не са̨ го наричали или не знаем как са̨ го наричали.

  • В тази връзка, ако приемем, че нашата държава преди повече от 13 века е била основана от хора, които се наричали българи, но езикът, на който те говорели, не е предшественик на днешния̌т ни български език, то в лингвистиката техния̌т език задължително тря̋бва да се означава с друг термин, например пра-български.

  • В съ̨щата връзка, ако се приеме терминът македонски език за съвременния̌т скопски сърбомански, и ако се приеме, че древните македонци са̨ си имали свой македонски език, който не е предшественик на съвременния̌т скопски сърбомански, се получава колизия на термините (не знаем какво би означавал терминът "македонски език от 5-ти век преди Христа"). Гърците с основание протестират.
(.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Глобалния̌т континуитет на естествените езици в светлината на аксиомата  (.. скрий го подразделът ..)   .. към началото ..


Да поясня̨, че се имат пред вид говоримите езици преди всичко. Всеки говорим език, разглеждан в определен момент от времето, т.е. разглеждан синхронно, се състои от диалекти с различно териториално, конфесионално, професионално, стратификационно и т.н. разположение. Накратко, всеки говорим език се състои от диалекти. Всеки диалект - от поддиалекти, и т. н. Понекога вместо думата диалект казваме наречие, говор, жаргон и, разбира се, никак не е странно, език.

В много от контекстите лингвистиката не различава термините език и диалект - всеки диалект може да се нарече език и всеки език може да се нарече диалект на ня̋кой език с по-широк обхват (ако има ня̋какъв смисъл, разбира се).

Вече писах, че точното разграничение между тези две понятия е извън лингвистиката, и то е политическо: езикът представлява диалект с армия и полиция, казано на шега. Ако сега има отделен македонски език, то е заради съ̨ществуването на отделна македонска полиция (и на македонска държава, разбира се).

Ако става дума за лингвистиката, то тя за всеки два близки диалекта може да намери разлики, въз основа на които те да се обявя̨т за отделни езици в ня̋какъв контекст, например в контекстът на разликите, а съ̨що така и за всеки два близки езика лингвистиката може да намери прилики и в контекстът на тези прилики да ги обяви за диалекти на един език. 

Специално тази аксиома, аксиомата за естествените езици, въвежда едно лингвистическо разграничение между понятията език и диалект: "Господ не дава" два или повече езика да се смеся̨т, за да се получи нов език, обаче смес на два или повече диалекта се разрешава. 

Примери за смес на диалекти има много. 
  • Когато Александър Велики повел "към Азия" войници от ця̋ла Гърция, а и не само от Гърция, възникна̨л общия̌т старо-гръцки разговорен диалект, наречен койне (κοινή). Преминавайки от родния̌т си диалект на койне, един елинофон ня̋мал чувството, че преминава на друг език. Повечето съвременни гръцки диалекти произлизат именно от койне (освен цаконския̌т, за който се приема да произлиза от дорийски).

  • В съвременна България вече се е появил общобългарски разговорен език, който се отличава от всички разговорни диалекти в мина̨лото. Вече малко хора зная̨т добре старите териториални диалекти, например. Подобни процеси стават във вся̋ка друга държава, разбира се.

  • В края̌т на 10-ти век от България в Русия бил занесен старобългарския̌т славянски език. Съвременния̌т руски език е негов наследник. Обаче съвременния̌т руски език е наследник и на източно-славянския̌т диалект (старо-руския̌т). Ако приемем тези две твърдения за верни, аз ги считам за верни, то според аксиомата старо-българския̌т език от 10-ти век и старо-руския̌т език от 10-ти век са̨ два диалекта на един език, на славянския̌т език от 10-ти век.
(.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


Тука ще добавям коментари. Ако има въпрос или коментар, на който тря̋бва да отговоря̨, ще препиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2016-09-15 20:06::  Отклонение_1:  (.. скрий го отклонението ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)

    • Съпоставка между ..
      • "жизнения̌т цикъл" на естествен език ..
      • "жизнения̌т цикъл" на етнос ..
      • жизнения̌т цикъл на индивид от гръбначен животински вид, например човек.
    • [Разлика]
      • Началото на жизнения̌т цикъл на всеки естествен език се родее с началото, с генезисът на биологичния̌т вид, Homo Sapiens в случая̌т.
      • Началото на жизнения̌т цикъл на всеки индивид е неговото зачатие, около 9 месеца преди неговото раждане.
      • Началото на жизнения̌т цикъл на етнос - възникването на етносът - етногенезисът, е събитие, случило се в ня̋какъв исторически момент от времето.
    • [Прилика]
      • Края̌т на жизнения̌т цикъл (смъртта) на всеки естествен език може да настъ̨пи всеки момент.
      • Края̌т на жизнения̌т цикъл (смъртта) на всеки индивид може да настъ̨пи всеки момент.
      • Края̌т на жизнения̌т цикъл (смъртта) на всеки етнос може да настъ̨пи всеки момент.
    • [Прилика-разлика]
      • Края̌т на жизнения̌т цикъл (смъртта) на естествен език може и да не настъ̨пи в обозримото бъ̨деще.
      • Края̌т на жизнения̌т цикъл (смъртта) на етнос може и да не настъ̨пи в обозримото бъ̨деще.
      • Края̌т на жизнения̌т цикъл (смъртта) на всеки индивид задължително ще настъ̨пи в обозримото бъ̨деще.
    • [Разлика]
      • Ня̋кои от днешните естествени езици ще дочакат края̌т на светът. Всички естествени езици, които ще го дочакат края̌т на светът, съ̨ществуват в моментът.
      • Ня̋кои от днешните етноси може и да дочакат края̌т на светът, заедно с други етноси, които междувременно ще възникна̨т.
      • Никой от днес живите ня̋ма да дочака края̌т на светът, освен ако самия̌т край на светът предстои в обозримото бъ̨деще.
    • [Прилика]
      • В течение на жизнения̌т си цикъл всеки естествен език непрестанно се променя. Носители на един и съ̨щ език, разделени във времето с около хиляда години примерно, ня̋ма да мога̨т да се разбират помежду си.
      • В течение на жизнения̌т си цикъл всеки етнос непрестанно се променя. Езикът му се мени, обстоятелствата се меня̨т, светът се изменя.
      • В течение на жизнения̌т си цикъл всеки индивид непрестанно се променя. Аз например хем съм съ̨щия̌т човек, както по времето, когато съм прохождал и съм проговарял първите си думи, хем едва ли съм съ̨щия̌т.
    • [Разлика]
      • Съгласно с аксиомата за естествените езици, всеки естествен език има точно един предшественик, с който той може да се отъждестви.
      • При етногенезисът, процесът на възникването на етнос, е трудно да се идентифицират етносите-предшественици. Такива може и да нема, може да има и повече от един. Ако етносът може да се отъждестви със свой предшественик, значи това не е нов етнос и процесът не бива да бъ̨де класифициран като етногенезис.
      • Всеки индивид има точно двама предшественици - майка и баща - и не може да се отъждестви с никого от тя̋х.
    • [Прилика]
      • Всеки език може да има ня̋колко наследника.
      • Проблемът с наследниците на етнос е сложен и заплетен. При анализът на етногенезисът може и да се идентифицират "живи" етноси-предшественици, на които новия̌т етнос да е наследник, може и такива да не се намеря̨т.
      • Всеки индивид може да има ня̋колко наследника.

    • Край на отклонението  (.. скрий го ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2016-09-15 21:26::  Отклонение_2:  (.. скрий го отклонението ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
    За "мъртвите", "наистина мъртвите" и "съвсем мъртвите" езици..

    По повод на коментар на kostas към leonleonovpom2.blog.bg/history/2014/04/26/Магията на българския език.
    kostas: Латински и старогръцки и днес се считат за мъртви езици. Аз и досега не мога да разбера това понятие — мъртви езици.
    Понятията тря̋бва да се изясня̨т наистина. На специалистите-лингвисти нещата са̨ повече от ясни, но може би има нужда и от популярно обяснение.

    "Мъртъв" език може да означава различни неща.

    Всеки човек, живя̋л например преди 200 години, днес е мъртъв. Защото всеки човек остарява и умира, дори и "добре да живее".

    Аналогично, всеки стар език, примерно на повече от 1500 години, днес е в ня̋какъв смисъл мъртъв - мъртъв просто защото е стар.

    Да разгледаме например два езика, съвременния̌т гръцки език и гръцкия̌т език от времето на Аристотел. Да кажем, Вие, уважаеми kosta, знаете съвременния̌т гръцки и с машина на времето се върнете 2400 години назад. Нищо ня̋ма да разберете от речта на Аристотел, нито пък той ще разбере нещо от Вашата реч - за Аристотел Вие ще сте най-обикновен варварин. Положението би се подобрило, ако сте изучавали старо-гръцки език. Но пак, Аристотел ще усети чужд варварски акцент у Вас, а Вас неговата реч ще Ви изненада - доста далече ще е от "речта" на Вашия̌т учител по старо-гръцки. Ясно е, че обучението по стари езици има за цел четене на стари текстове, а не разговор с носители, понеже живи носители и без това ня̋ма.

    Какво свързва сегашния̌т гръцки език със старо-гръцкия̌т език от времето на Аристотел? Това е фактът, че старо-гръцкия̌т език от времето на Аристотел е единствения̌т предшественик на сегашния̌т гръцки език, т.е. сегашния̌т гръцки език е наследник на старо-гръцкия̌т език.

    И тъй, старо-гръцкия̌т език от времето на Аристотел днес е мъртъв, понеже е стар и живи носители ня̋ма. Но не е съвсем мъртъв - в ня̋какъв смисъл той продължава да живее чрез своя̌т потомък - съвременния̌т гръцки език.

    Резюме дотук: всеки език, по-стар примерно от 1500 години, е мъртъв. Живи носители ня̋ма, времето не прощава нито на хората, нито на езиците, езикът силно се е изменил и вече не е съ̨щия̌т.

    Обаче, старо-гръцкия̌т език не е "наистина мъртъв" или "съвсем мъртъв". Той живее чрез своя̌т наследник, ново-гръцкия̌т език. Разбира се, влиянието му силно е намаля̋ло - от огромно до незначително, най-вече заради експанзията на турския̌т и арабския̌т чрез ислямът. Друг стар език, латинския̌т, уж е мъртъв, но не е "наистина мъртъв" или "съвсем мъртъв". И той живее чрез своите наследници, които и днес са̨ сред най-разпространените езици: испанския̌т, френския̌т, португалския̌т, италианския̌т, румъ̨нския̌т, т.е. влиянието на латинския̌т език не е намаля̋ло през вековете.

    Има и "наистина мъртви" езици. Това са̨ стари езици, които ня̋мат съвременни наследници. Например: шумерският, египетският и много други. Все пак, специално шумерският и египетският са̨ запазени чрез стари текстове и сега са̨ доня̋къде известни. Но има и други езици, които нито са̨ оставили наследници, нито пък стари текстове (още по-малко звукозаписи). Такива езици са̨ "съвсем мъртви" - все едно, че ги е ня̋мало.

    Повечето "съвсем мъртви" езици изобщо ня̋ма как да ги изброим - нищо не знаем за тя̋х. Съ̨ществуването на ня̋кои "съвсем мъртви" езици се предполага от историята и ня̋какви имена на такива езици са̨ в употреба.

    Да се върнем мислено в ня̋какъв момент, разположен повече от 1500 години назад във времето. Както вече бе казано, всеки език, говорен тогава, се е изменил до неузнаваемост и тъй като живи носители ня̋ма, всеки език, говорен тогава, в този смисъл е мъртъв. Обаче повечето от тези езици са̨ повече от мъртви - повечето от тези езици не са̨ оставили и наследници. Вероятно и повечето от сега говорените езици ня̋ма да оставя̨т наследници.

  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-12-16 13:46::  Коментар от facebook по злободневни въпроси  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  (.. или там ..) 

  • ◄►  (.. скрий ги коментарите ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..





Posted by at
Labels: ,
Last changed at 2024-06-16T10:36:20Z

No comments:

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)