Thursday, August 11, 2016

Balkansprachbund-ът: балканският езиков съюз

Balkansprachbund-ът: балканският езиков съюз

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..


Balkansprachbund-ът:
балканския̌т езиков съюз

.. към началото ..

▼▼   1. Balkansprachbund-ът: въведение в тематиката  (.. скрий въведението ..)  .. към началото ..


Първо отклонение: Когато говорим за индо-европейски, семитски, тюркски, славянски, романски, и т. н., то става дума за генеалогична класификация на езиците, основана на aксиомата за естествените езици, т.е. става дума за класификация на езиците по техния̌т произход. В този смисъл, един славянски език (например нашия̌т), ня̋ма как да престане да бъ̨де славянски, дори той да загуби в бъ̨деще славянските си черти, понеже класификацията му като славянски не е заради славянските му черти, а заради произходът му, проследен на основата на времевия̌т континуитет (на основата на непрекъ̨сна̨тото развитие във времето).

Второ отклонение: В лингвистиката поня̋кога се прави и типологична класификация на езиците, класификация според техни характеристики. Например, език може да се класифицира като флективен, аглутинативен, синтетичен, аналитичен, и т. н. За разлика от генеалогичната класификация, типологичната класификация е размита. При генеалогичната класификация, ако един език е славянски, той си остава вечно славянски, той не е примерно романски, и ня̋ма как ня̋кога да стане романски. При типологичната класификация, един език може ня̋кога да е бил например силно синтетичен, след това да започне да придобива все повече аналитични черти и дори да стане съвсем аналитичен. Ако един език е славянски, то той е славянски на 100%. Но ако се каже, че един език е аналитичен, вина̨ги стои въпросът до каква степен той е аналитичен.

Вече по темата: Езиковия̌т съюз (Sprachbund) е по-скоро явление в лингвистичната действителност и не толкова елемент на класификация. При това явление ня̋колко езика с различна генеалогична класификация (т.е. с различен произход) поради влияния помежду си осъ̨ществяват общи нововъведения (имплементират общи иновации) и придобиват общи характеристики, конкретно определени.
Балканския̌т езиков съюз (Balkansprachbund-ът, Балканшпрахбундът) е христоматиен пример за езиков съюз.

За да дефинираме една генеалогична група езици (например романската), вземаме един стар език (в този случай латинския̌т) и считаме по определение групата (романската) да е съставена от потомците на този език.

За да дефинираме езиков съюз, започваме от характеристиките, около които се завърта това явление.
(.. скрий въведението ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Balkansprachbund-ът: определящи характеристики и членуващи езици  (.. скрий ..)  .. към началото ..


Балканския̌т езиков съюз по определение се състои от езиците, които ги притежават изброените по-долу характеристики всичките.


Независимо от географията, само следните четири езика ги притежават:

{GR} ново-гръцки,
{BG} балкано-славянски или славяно-балкански (български +"македонски"),
{RO} балкано-романски или романо-балкански (румъ̨нски: влашки +молдовански), и
{AL} албански.

Не знам за други такива езици по светът и вероятно ня̋ма други.

Тукa в общата част на тази публикация характеристиките само се идентифицират и се означават. Вся̋ка от споменатите дотук или по-надолу характеристики, при проявен интерес, представлява отделна тема сама за себе си и заслужава отделна публикация.

В контекстът на балканския̌т езиков съюз се разглеждат само такива характеристики, които в повечето от езиците са̨ иновации (нововъведения). Общи характеристики, наследени от пра-индоевропейския̌т език (ПИЕ, PIE), ня̋ма как да са̨ от интерес в този контекст.

Доколкото взаимните влияния са̨ в основата на понятието езиков съюз, при определянето на Балканския̌т езиков съюз не може неявно да не присъ̨тства територията, върху която това явление се е осъ̨ществявало. Преди всичко става дума за днешната територия на четирите балкански езика. Но в темата ще стане дума съ̨що така за център (епицентър, огнище, фокус) на Балканския̌т езиков съюз, ще стане дума за изгубени територии, както и за ново-завоювани от нашия̌т sprachbund територии.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Balkansprachbund-ът: допълнителни характеристики  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..


Освен гореизброените пет основни характеристики {Балкан‑1}..{Балкан‑5}, мога̨т да се идентифицират и други такива, които има смисъл да се дискутират в контекстът на Балканския̌т езиков съюз, но без да се твърди, че ги има във всички балкански езици.

Този списък с допълнителни балкански характеристики остава отворен.

Иновации, имплементирани само в един от четирите балкански езика без влияние отвън, не следва да се разглеждат в контекстът на Балканския̌т езиков съюз. Например, уеднаквяването на окончанията на прилагателните в множествено число в повечето балкано-славянски (български) диалекти едва ли може да се изкара извън славянския̌т контекст. Освен това, верно е, че характеристиката {Балкан‑А4}{RenarrativeMood} я̨ има само в български и ако тя не се разглежда в балканския̌т контекст, трябва да се разглежда в ня̋какъв анатолийски контекст - затова я̨ оставям в балканския̌т контекст.

Процесът на придобиване на балканските езикови характеристики, основни и допълнителни, може да се нарече с лингвистичния̌т термин балканизация.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Balkansprachbund-ът и езиците на Балканите  (.. скрий ..)  .. към началото ..


Турския̌т език не притежава нито една от основните характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5} и не е повлиял за придобиването им (освен на {Балкан‑А4} и на {Балкан‑А3}, разбира се). Поради това турския̌т език не членува в Балканския̌т езиков съюз и в този контекст е твърде страничен фактор. Тря̋бва да се спомене и това, че турския̌т език е заел редица балканизирани преди това територии и на Балканите, и в Анадолът, както и самия̌т Цариград.

Циганския̌т език не членува в Балканския̌т езиков съюз, понеже от петте основни балкански характеристики той притежава само три: {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}. Тези три балкански характеристики циганския̌т ги е придобил вероятно пак от гръцкия̌т, но извън Балканския̌т езиков съюз в отделен процес, териториално разположен по-скоро в Анадолът и в хинтерландът на Цариград.

Сърбо-хърватския̌т език притежава ня̋кои от балканските езикови черти, но не всичките. Той (както и словенския̌т, както вероятно и унгарския̌т) са̨ се повлияли от Балканския̌т езиков съюз, но слабо, понеже са̨ били далече от епицентърът му.

Повечето от нововъведенията, представляващи част от балканизацията на гръцкия̌т език, се обясняват с въ̨трешни за гръцкия̌т език причини. Ня̋кои са̨ повлияни от романския̌т език. Влиянието откъм славянския̌т към гръцкия̌т го има, но е слабо. Влиянието откъм албанския̌т към гръцкия̌т не може да се идентифицира.

Та като стана дума за албанския̌т, да изясним неговото положение. Историята на албанския̌т език отпреди балканизацията му е неизвестна. Най-ранните текстове на този език (AD1462) го представят в напълно балканизиран вид. С други думи, всички балкански черти се срещат в "старо-албански", но ги ня̋ма в старо-гръцки или старо-български. Ня̋кой може да се изкуши да заключи, че именно албанския̌т език е източникът на балканските нововъведения. Но такова заключение би било погрешно: през петнадесети век (AD1462) и четирите балкaнски езика са̨ били вече напълно балканизирани. И да допълня: старо-албанския̌т език е неизвестен и за него нищо не може да се твърди. В частност, не може да се твърди, че е оказал ня̋какво влияние, нито пък че не е оказал.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Balkansprachbund-ът: датировка на явлението  (.. скрий ..)  .. към началото ..


  • Към края̌т на 10-ти век котелът (казанът) на Balkansprachbund-ът е сложен на огнището (на фокусът) и огъня̌т вече е разпален.
  • Към края̌т на 14-ти век котелът вече е завря̋л и докъм 18-ти век си къкри кротко.
  • През 18-ти век явления подобни на дейността на нашия̌т отец Паисий загасят огъня̌т и през 19-ти век явлението Balkansprachbund вече е затихна̨ло.

Доводи:
  • В известния̌т от края̌т на 9-ти век старо-български/старо-славянски език, основан на балкано-славянски говори, почти не присъ̨тстват балкански черти.
  • През 9-ти и 10-ти век деянията на царете Борис, Симеон и Петър, както и на цар Василий Българоубиец, приобщават всички жители на подопечните им територии към ромейската християнска култура.
  • Най-старите текстове на албански (AD1462) и балкано-романски (AD1521: влашки, румъ̨нски) представят тези езици в напълно балканизиран вид.
  • През 19-ти век в балканските езици (гръцки, български и румъ̨нски) започват "очистителни" (пуристични, καθαρεύουσα) процеси, целящи да върна̨т съответния̌т език към корените му, дори с цената на елиминиране на присъ̨щите му балкански черти. Българския̌т език се отдава на разгулна русофилия, румъ̨нския̌т - на разгулна франкофилия ("македонския̌т" през 20-ти век - на разгулна сърбомания).

Извод: Balkansprachbund-ът е балкански езиков съюз на Ромейската империя (на Романия), зародил се през 10-ти век и надживя̋л я̨ с ня̋колко века.

Отклонение (off-topic). Ако Ромейската империя беше доживя̋ла до наше време, тя накратко щеше да се нарича Романия. Романия щеше да е южната съседка на България, евентуално. Но действителността е друга. И когато през 19-ти век Дунавските княжества Влашко и Молдова узурпират името Ромъ̨ния, ня̋мало вече кой да протестира. Каква несправедливост - сега фиромляните не разбират защо гърците протестират срещу опитите на фиромляните да узурпират името Македония. Според мене, и двете названия, Романия и Македония, са̨ общо наследство на балканските народи и не бива да бъ̨да̨т узурпирани от никой от тя̋х. Е да де, ама Ромъ̨ния е вече узурпирано. Все пак, пишейки на български, можем да различим двете форми Романия и Румъ̨ния и да ги използваме в различен смисъл. Но на английски например така не може. Край на отклонението.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   6. Balkansprachbund-ът: с какви цели се въвежда това понятие  (.. скрий ..)  .. към началото ..


Понятието Balkansprachbund се въвежда заради румъ̨нския̌т и българския̌т, а не заради гръцкия̌т или албанския̌т.

Понятието Balkansprachbund се въвежда, за да се разясня̨т три въпроса:

  • Мя̋стото на българския̌т език сред славянските езици. Българския̌т e балканизиран славянски език. Българския̌т език може да се означава като балкано-славянски (или славяно-балкански) език. Другите съвременни славянски езици можем да ги наричаме ново-славянски.
  • Мя̋стото на румъ̨нския̌т език сред романските езици. Румъ̨нския̌т e балканизиран романски език. Румъ̨нския̌т език може да се означава като балкано-романски (или романо-балкански) език. Другите съвременни романски езици можем да ги наричаме ново-романски.
  • Отношенията между румъ̨нския̌т и албанския̌т. (Дали да се врем между шамарите?)
Нашия̌т балкано-славянски български език е славянски, но не е ново-славянски. Румъ̨нския̌т членува в романсът, той e романски език, но не е ново-романски.

Гръцкия̌т език ня̋ма нужда от понятието Balkansprachbund, защото всички нововъведения в гръцки от времето на Balkansprachbund-ът мога̨т да се обясня̨т или чрез въ̨трешни за гръцкия̌т език причини, или чрез влияние откъм романсът. Гръцкия̌т език и романсът били двата основни разговорни езика из европейските територии на Римската/Ромейската империя, особено преди времето на цар Ираклий, и без съмнение са̨ си оказвали взаимни влияния.

Албанския̌т език съ̨що така ня̋ма нужда от понятието Balkansprachbund, защото историята му е неизвестна. Ние не знаем какво точно да обясняваме. Кога албанския̌т език е придобил балканските си черти никой не може да каже. Например, не знаем (и никога ня̋ма да узнаем) кога албанския̌т език е придобил характеристиката {Балкан‑1} - дали още преди Balkansprachbund-ът (преди 10-ти век) или едва въ̨тре в неговия̌т котел.

Влиянието на албанския̌т върху гръцкия̌т и българския̌т е минимално: по ня̋колко думи с албанска етимология. Извън отделни лексикални единици, не се сещам за иновация в балкано-славянски или в гръцки, за обяснението на която да имаме нужда от албанския̌т език. Но албанския̌т език ня̋ма как да се игнорира, ня̋ма как да се пренебрегне, понеже той притежава всичките основни черти {Балкан‑1}..{Балкан‑5} и всичките допълнителни черти {Балкан‑А1}..{Балкан‑А8} и {Балкан‑AR1}..{Балкан‑AR4} без {Балкан‑А4}. Кога и как ги е прихвана̨л - за повечето от тя̋х - един Господ знае.

Извън отделни лексикални единици, не се сещам за иновация в балкано-славянски или в гръцки, за обяснението на която да имаме нужда от албанския̌т език. Обаче: Можем (и вероятно тря̋бва) да приемем, че тези балкански черти на балкано-романския̌т, които се споделят само с албанския̌т, става дума за {AlRoLex}{Балкан‑AR1} и {Балкан‑AR2}{AlRo}, са̨ резултат от албанско влияние върху балкано-романския̌т.

И тъй, албанския̌т език е нужен за обяснението на историята на румъ̨нския̌т език.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   7. Balkansprachbund-ът: характеристиките в първо приближение  (.. скрий ..)  .. към началото ..


Мисля, че все още е рано в тази тема да се навлиза в детайлите на отделните балкански характеристики.

Стана вече дума за това, че гръцкия̌т е заразил циганския̌т със {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}.

{Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}, а вероятно и {Балкан‑1}, са̨ се зародили в гръцки и оттам са̨ се разнесли из остана̨лите балкански езици. Да, когато през 10-ти век било разпалено огнището на Balkansprachbund-ът, гръцкия̌т вече ги притежавал свойствата {Балкан‑2}, {Балкан‑4} и {Балкан‑5}, а вероятно и {Балкан‑1}.

Артроманията {Балкан‑2} заслужава отделна тема. Гръцкия̌т език е заразил с артромания разговорния̌т романс доста отдавна - вероятно по време на християнизацията на Римската империя и в елиноромансът. Но как балкано-романския̌т (влашкия̌т) е съчетал артроманията {Балкан‑2}, присъ̨ща на целия̌т романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Balkansprachbund-ът: явление от последното току-що изтекло хилядолетие  (.. скрий ..)  .. към началото ..


На територията на Balkansprachbund-ът във вековете и хилядолетията преди 10-ти век може да е имало други Sprachbünde (езикови съюзи). Нас тук обаче ни интересува само тази инкарнация на Balkansprachbund-ът според изброените по-горе дефиниращи характеристики - основни {Балкан‑1}..{Балкан‑5} и допълнителни {Балкан‑А1}..{Балкан‑А9} и {Балкан‑AR1}..{Балкан‑AR4}, с изброените по-горе участници (GR,BG,RO,AL), с указаната по-горе датировка - от 10-ти до 19-ти век; става дума за последното току-що изтекло хилядолетие.

При тези параметри би било неоправдано да не останем на светло. Би било безсмислено да се забутаме в мракът, да се отклоним към зоната на здрачът.

Стремежът тук е да останем на светло. Да останем в реалността. Тук се работи с реални и познати езици, с езици, които са̨ част от лингвистичната действителност. В този контекст всичко е "материално".

Не се привличат имагинерни езици именно с цел да останем на светло и най-вече заради непотребността на имагинерните езици в контекстът на Balkansprachbund-ът. Не се привличат имагинерни езици като тракийски, илирийски, дакийски или пък пра-български. Тези езици са̨ имагинерни, понеже практически нищо не се знае за тя̋х и ня̋ма как да се узнае, а и дори идентификацията на тези езици е невъзможна, невъзможна е и класификацията им.

За имагинерните езици нищо не се знае и ня̋ма как да се узнае. Всичко за тя̋х е плод на въображението. Вся̋ко твърдение, зася̋гащо имагинерен език, нито може да се докаже, нито може да се опровeргае. Истинността на такова твърдение е предмет на вя̋ра, то има религиозен характер.

И, разбира се, вся̋ка връзка на реално с имагинерно е имагинерна.

В този контекст ня̋ма нужда от въображаеми елементи, такива като тракийски език, дакийски език или пък илирийски език. Нався̋къде вместо тя̋х тря̋бва да мислим албански език, понеже той е единствения̌т "материалeн" елемент извън познатите. А познатите са̨ елинофонията, славяногласието, романсът и туркофонията. Да не забравяме и циганията (циганофонията), и тя си е нашенска и съвсем материална.

Отклонение (off-topic). Любима тема на българските историци, и на ерудираните, и на любителите, са̨ така наречените пра-българи. Обект на остри полемики е "произходът" на тези така наречени пра-българи - дали е бил "тюркски" или пък "ирански" или пък друг ня̋какъв. Първо, понятието "произход на народ" не е дефинирано, или поне никой в дискусиите не започва от дефиницията, ако такава има. Негласно повечето от участниците в тези дискусии отъждествяват "произходът на народът" с "произходът на езикът". Ако е така, то излиза, че ние днешните българи имаме 100% славянски произход. В действителност, 100% славянски произход има нашия̌т език, а не "ние". ("Аз" произхождам 50% от майка си и 50% от баща си, за "Вас" не знам.) "Произходът на езикът" се дефинира точно от историческата лингвистика посредством генеалогичната класификация на езиците. На въпросът дали така наречени пра-българи са̨ били от "тюркски произход" или пък са̨ били от "ирански произход", отговор в крайна сметка тря̋бва да даде лингвистиката, понеже "тюркски" и "ирански" са̨ понятия от лингвистиката. Ако сега зададете този въпрос на лингвистиката, отговорът е следния̌т: не знаем нищо за пра-български език, не е дори сигурно, че такъв език ня̋кога е съ̨ществувал, той не може да се класифицира, дори не може да се идентифицира. Следователно, острите полемики относно произходът на тези така наречени пра-българи са̨ словоблудство. Това словоблудство не е ново - започна̨ло е още през 19-ти век. Край на отклонението.

Забележка. Balkansprachbund-ът е явление в живите разговорни езици, а не в писмената традиция. Ако ня̋кога ня̋кой се е учил да чете, то е било с основната цел да може да чете Евангелието. Хората са̨ чели предимно Евангелието. И езикът на Евангелието е бил възпроизвеждан в писмената традиция. А в Евангелските текстове ня̋мало балканизми - поради това ги гонели и от писмената традиция. Край на забележката.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Balkansprachbund-ът и глосотомията  (.. скрий ..)  .. към началото ..


Ще засегна и въпросът относно глосотомията. Цитат оттук:
В много от контекстите лингвистиката не различава термините език и диалект - всеки диалект може да се нарече език и всеки език може да се нарече диалект на ня̋кой език с по-широк обхват (ако има ня̋какъв смисъл, разбира се). ... точното разграничение между тези две понятия е извън лингвистиката, и то е политическо: езикът представлява диалект с армия и полиция, казано на шега. ... Ако става дума за лингвистиката, то тя за всеки два близки диалекта може да намери разлики, въз основа на които те да се обявя̨т за отделни езици в ня̋какъв контекст, например в контекстът на разликите, а съ̨що така и за всеки два близки езика лингвистиката може да намери прилики и в контекстът на тези прилики да ги обяви за диалекти на един език.
И тъй, в контекстът на Balkansprachbund-ът, в контекстът на тази тема, ня̋ма мя̋сто за повече от един славянски език, ня̋ма мя̋сто за повече от един романски език, ня̋ма мя̋сто за повече от един огузки тюркски език. В частност, известните балкано-романски (влашки) диалекти, разположени южно от Дунавът, са̨ диалекти на румъ̨нския̌т език, а гагаузкия̌т е диалект на турския̌т език.

Вече стана дума, че сръбския̌т език не членува в Balkansprachbund-ът, понеже не притежава всички негови основни характеристики - той е прихвана̨л само {Балкан‑5} и частично {Балкан‑4}. Излиза, че балканизацията на сръбския̌т език е по-слаба от балканизацията на циганския̌т език, например, който освен {Балкан‑5} притежава {Балкан‑2} и {Балкан‑4}. Как да е, това е основната разлика между българския̌т и сръбския̌т език. И двата езика български и сръбски са̨ славянски, и то южно-славянски, между тя̋х съ̨ществува диалектен континуум, обаче нашия̌т език е напълно балканизиран, а сръбския̌т не е.

Тук балканизацията се разбира в лингвистичен смисъл, както е дефинирана в контекстът. Широката публика може да се озадачи и да запита: нима Сърбия не е на Балканите? На Балканите е, естествено, но сръбския̌т език за разлика от българския̌т не е лингвистически балканизиран. Можем да сменим терминът за по-голя̋ма яснота: поради отдалечеността си сръбския̌т език за разлика от българския̌т не е е константинополитизиран.

Балкано-славянските диалекти на територията на БЮРМ са̨ напълно балканизирани-константинополитизирани. Ако не са̨ наши, със сигурност са̨ нашенски. А бе наши са̨ си, константинополски.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   10. Balkansprachbund-ът: членуващите езици и техните роли  (.. скрий ..)  .. към началото ..


Да изясним ролята, която играя̨т в Balkansprachbund-ът членуващите в него езици (GR,BG,RO,AL).

Вече беше казано, че влиянието на албанския̌т върху гръцкия̌т и българския̌т е минимално и пренебрежимо. Албанския̌т език е най-нископоставения̌т член на Balkansprachbund-ът. Има си ги всичките балканизми - основните {Балкан‑1}..{Балкан‑5} и повечето от допълнителните, ама гръцкия̌т и българския̌т нищо не са̨ прихвана̨ли от албанския̌т.

Гръцкия̌т език е най-високопоставения̌т член на Balkansprachbund-ът. Всички балканизми в гръцки биха̨ могли да се обясня̨т или чрез въ̨трешни за гръцкия̌т език причини, или чрез влияние откъм романсът. Това положение на гръцкия̌т език е естествено - той е бил имперския̌т език на Романия преди пришествието на туркофонията, той е бил през ця̋лото време на Balkansprachbund-ът предпочитания̌т език на православната църква и най-вече на константинополската патриаршия.

Ня̋кои лингвисти се придържат към друга терминология. Те лишават гръцкия̌т език от членство в Balkansprachbund-ът (например чрез причисляването на {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} към списъкът с основните балкански характеристики. За гръцкия̌т език е запазена друга роля: той е "готвачът" и държи бъркалката, с която бърка котелът на Balkansprachbund-ът.

В терминологията, към която аз се придържам, гръцкия̌т език играе и двете роли: той хем е най-високопоставения̌т член на Balkansprachbund-ът, хем държи бъркалката на котелът като готвач. Във втората си роля на готвач през 14-ти/15-ти век гръцкия̌т език е заменен от турския̌т език. Турския̌т език си остава извън котелът - въ̨тре ня̋ма мя̋сто за него.

Можем ли все пак да идентифицираме ня̋какво оказано влияние върху гръцкия̌т език от страна на балкано-романския̌т (румъ̨нския̌т) или балкано-славянския̌т (българския̌т)?

Целия̌т романс (френски, испански, италиански, португалски, ..) притежава характеристиката {Балкан‑А1}{LiA}. Може с основание да се предположи, {1} че балкано-романския̌т я̨ притежава характеристиката {Балкан‑А1}{LiA} отпреди (тази инкарнация на) Balkansprachbund-ът, и {2} че гръцкия̌т език я̨ е прихвана̨л тази характеристика от романсът, но пак отпреди Balkansprachbund-ът. Следователно, не може да се идентифицира влияние от балкано-романския̌т (румъ̨нския̌т) върху гръцкия̌т в рамките на Balkansprachbund-ът.

Макар това да не се признава, възможно е гръцкия̌т език да е прихвана̨л ня̋кои глаголни форми от славянския̌т. Това е означено като {Балкан‑А9}{GreekVerbalAspectAlaSlave}. Става дума за успоредни перфективни и имперфективни иновативни глаголни форми, които биха̨ могли да са̨ самостоятелно развитие в гръцки, но от друга страна са̨ особено характерни за славяногласието. Поради това тука не може да се изключи славянско влияние.

И тъй, как да подредим българския̌т и румъ̨нския̌т. Българския̌т е по-високопоставен от румъ̨нския̌т.
Доводи:
-> Възможно влияние върху най-високопоставения̌т член, гръцкия̌т език.
-> Славянското влияние върху румъ̨нски тежи повече от румъ̨нското влияние върху български.
-> По-дълга традиция на славянската книжнина и на славянската литургия.
-> Когато славяногласните на Балканите не се ползват от славянската книжнина и от славянската литургия, те си служа̨т с гръцката и никога с румъ̨нската.

Крайно класиране: GR,BG,RO,AL. Влиянията от ля̋во на дя̋сно са̨ суперстратни, влиянията от дя̋сно на ля̋во са̨ субстратни.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   11. Ядро на Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  .. към началото ..


Крайно класиране: ,,RO,AL. Какво става на дъното на котелът на Balkansprachbund-ът, там, където бъркалката на готвачът трудно достига, а огъня̌т пари най-силно.

Албанския̌т език и румъ̨нския̌т (балкано-романския̌т) език представляват сърцевината и ядрото на Balkansprachbund-ът. Степента на тя̋хната балканизация е най-висока, при балканизацията си тези езици са̨ най-уврели.

Ако ня̋кой се заеме да изброи и опише всички прилики и съответствия в Balkansprachbund-ът най-подробно и без обобщения, каквото тука не се прави, то вероятно половината по обем ще бъ̨да̨т прилики и съответствия между албански и румъ̨нски, които не се споделят от български и гръцки. Тук сред допълнителните балкански характеристики за тази цел бя̋ха̨ изброени две:

{Балкан‑AR2}. Румъ̨но-албански съответствия, несподелени от гръцки и български {AlRo}
{Балкан‑AR1}. Особена специфично балканска лексика в румъ̨нски и албански {AlRoLex}

И тъй, ядрото на Balkansprachbund-ът, съставено от румъ̨нски и албански, поставя важен проблем: как така най-увря̋лата балканщина се е разпространила на толкова обширна територия - от Албания до Молдова.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   12. Отклонение: периодизация на българския̌т език (.. скрий ..)  .. към началото ..


През познатата история на нашия̌т български език той е изпитвал масивни суперстратни влияния последователно от гръцки, от турски и от руски, както и масивно субстратно влияние от балкано-романски. Това твърдение е изчерпващо. За обяснението на историята на нашия̌т език тези езици стигат - ня̋маме нужда нито от албанския̌т, нито от ня̋какъв друг палеобалкански субстрат, нито от пра-български.

Историята на нашия̌т език може да се раздели на следните периоди:

-> Праисторически период: един Господ знае какво е било тогава.

-> Праиндоевропейски период: тогава езикът ни споделял битието си с остана̨лите индоевропейски езици.

-> Славянски период: тогава езикът ни споделял битието си с остана̨лите славянски езици.

-> Балкански период: периодът на Balkansprachbund-ът, за който става дума тука. Дели се на два подпериода: преди и след смя̋ната на готвачът.

-> Русофилски период: от около 1850 до около 1990 AD. Езикът ни до неузнаваемост е изрусен.

-> Циганско-глобализационен период: след 1990 AD. Езикът ни през този период ще цъфне и ще върже.

Забележка. Езикът ни да споделя битието си с остана̨лите славянски езици означава, че нашия̌т език в състоянието си от оня период практически съвпадал със състоянието на всеки един от остана̨лите славянски езици през съ̨щия̌т период.

Друга забележка. Българския̌т език представлява балкано-славянски език, т.е. той е хем славянски, хем балкански. Нашия̌т език обаче е първо славянски и после балкански. Славянщината на нашия̌т език ни позволява доня̋къде да се разбираме с други славяногласни (например сърби или руснаци), ама балканщината на нашия̌т език твърде малко ни помага да се разбираме с гърци, румъ̨нци или албанци.

Трета забележка. Тази публикация е посветена на балканския̌т период от историята на нашия̌т език. Индоевропейския̌т период и славянския̌т период заслужават отделни публикации.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   13. Balkansprachbund-ът: подходи към явлението  (.. скрий ..)  .. към началото ..


Из монографии и енциклопедии можете да срещнете и други изложения на темата за Balkansprachbund-ът.

С какво моето изложение се отличава.


Изложената тук фокусирана визия за Balkansprachbund-ът предполага имперски котел (имперски казан).
  • Първо, това налага периодът на Balkansprachbund-ът да се раздели на две: гръцки подпериод (когато готвачът е гръцкия̌т език) и турски подпериод (когато готвачът е турския̌т език, когато езиците в казанът вече са̨ уврели-балканизирани и когато казанът кротко си къкри на слаб огън).
  • Второ, това поставя въпросът къде е било огнището (къде е бил фокусът).

Алтернативата на изложената от мене фокусирана визия е дисперсната визия за Balkansprachbund-ът. Вместо огнище тя предполага голя̋мо пепелище, разпростря̋ло се от Албания до Молдова, остана̨ло от ня̋какви мако-трако-даки (и малко пеко-таки) и газено повече от две хилядолетия от нестинари. Ясно е, че при дисперсната визия навлизаме в зоната на здрачът. Това се прави най-вече заради политическата коректност.

Термините дисперсна и фокусирана визия се отнасят за Balkansprachbund-ът. На тези две визии съответстват две хипотези за произходът на румъ̨нския̌т език: хипотезата за континуитетът и миграционната хипотеза.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   14. Balkansprachbund-ът: критика на дисперсната визия  (.. скрий ..)  .. към началото ..


Критика на дисперсната визия за Balkansprachbund-ът и съответно на хипотезата за континуитетът.
  • По-голя̋мата част от територията на румъ̨нския̌т език на север от Дунавът, а това е по-голя̋мата част от Влашко и ця̋ла Молдова, ня̋ма как да е била засегна̨та от римската колонизация през периодът AD106-275, понеже никога не е влизала в Римската империя, не е била част от римската провинция Dacia Traiana. Следователно на тази територия - по-голя̋мата част от Влашко и ця̋ла Молдова, румъ̨нския̌т език по вся̋ка вероятност е бил занесен през последното хилядолетие във вече напълно увря̋ло балканизирано състояние.
  • Проблемът за балкано-романския̌т (румъ̨нския̌т) език е, че ня̋ма свидетелства за него през периодът AD275..1521. Къде се е криел, къде се е подвизавал, как се е развивал - не се знае. А тези неща за периодът на Balkansprachbund-ът общо взето се зная̨т за гръцкия̌т и балкано-славянския̌т.
  • Приликите и съответствията между албански и румъ̨нски - {AlRoLex}{Балкан‑AR1} и {Балкан‑AR2}{AlRo}, за които писах, че може би представляват половината от обемът на Balkansprachbund-ът, са̨ всеобхватни. Ако предположим, че трети (разбира се, имагинерен) език (например дакийски) е повлиял на албански и на румъ̨нски за прихващането им, то този език ще да е съ̨ществувал на твърде обширна територия дълго време, и то без да остави ясни следи, което е невероятно. Ако предположим, че ня̋ма трети език, а албанския̌т език е бил ня̋кога разпространен из ця̋лото пепелище, то това пак е невероятно: територията е прекалено голя̋ма, ясни следи ня̋ма.
  • Да повторя, приликите и съответствията между албански и румъ̨нски - {AlRoLex}{Балкан‑AR1} и {Балкан‑AR2}{AlRo}, са̨ всеобхватни. Дори да допуснем, че те са̨ ги прихвана̨ли от ня̋какъв палеобалкански субстрат, пак е редно да приемем, че влиянието на този палеобалкански субстрат върху албански и румъ̨нски ня̋ма как да бъ̨де териториално разпръсна̨то от Албания до Влашко (северно от Дунавът) - то тря̋бва ня̋къде да е концентрирано - концентрирано около фокусът, около огнището.
  • Ако един език е разпространен на такава обширна територия (територията на Balkansprachbund-ът) и се задържа на нея̨ дълго време, това тря̋бва да е обусловено от екстралингвистични причини. Да, елинофонията и романсът имали широк ареал, обаче това било обусловено от политика, религия, цивилизационни и обществени нагласи. Освен елинофонията и романсът, не се вижда подобно нещо за територията на Balkansprachbund-ът за последните две хилядолетия - след римското нашествие на Балканите.
  • Слабото диалектно разнообразие на румъ̨нския̌т език на север от Дунавът предполага по-кратък престой на тази територия. Романо-балканския̌т език придобива очакваното за него диалектно разнообразие, едва когато включим в него диалектите южно от Дунавът.
  • Ако приемем, че румъ̨нския̌т език е балканизиран върху територията си, където уж е възникна̨л - римската провинция Дакия (Dacia Traiana: западната част на Влашко и част от Трансилвания), то си остава въпросът защо не са̨ балканизирани другите езици, за които се знае, че са̨ се подвизавали на тази територия. Защо например не е балканизиран славянския̌т? Пламъците, които балканизират напълно българския̌т и частично сръбския̌т, идват от юг, и този процес не може да се датира отпреди 10-ти век.
  • Историческите извори споменават власи в Романия (Ромейската империя) след AD976, но северно от Дунавът - едва след 11-ти век.
  • Митът "Torna Fratre" не подкрепя нито една от двете визии и нито една от двете хипотези за произходът на румъ̨нския̌т език. Става дума за това, че по времето на цар Маврикий при поход срещу аварите един войник се обърна̨л към друг с думите "Torna, Fratre!", преведено на съвременен български "Назад, братò!". Никъде не е казано, че тези войници, явно романофони, произхождат от бившата Dacia Traiana и изобщо от територия северно от Дунавът. Често се забравя, че от времето на цар Константин (да не кажем от времето на пуническите войни) до ислямското нашествие през 9-ти и 10-ти век остров Сицилия и прилежащата територия на Апенинския̌т полуостров са̨ принадлежали на Романия, на Константинопол. Съвсем възможно било онези войници от случката "Torna, Fratre!" да са̨ били родом от Южна Италия - показали са̨ типично италиански боен дух. Но най-простото обяснение е такова: случило се е северно от линията Иречек, вижте по-долу, и преди нашествието на славяногласието.
  • Не е доказано, че романсът се е бил трайно закрепил в Dacia Traiana за 170-те години римска власт (от цар Траян до цар Аврелиан). Между другото, когато цар Аврелиан решил да изостави Dacia Traiana, той обявил нова провинция Dacia Aureliana с център Сердика (София), и може да се предположи, че цивилизованите граждани на Dacia Traiana са̨ я̨ напусна̨ли и са̨ се установили в Dacia Aureliana. По-нататък техните потомци на територията на Романия ще да са̨ били по религиозни причини елинизирани още преди имиграцията на славяногласните в Романия, или поне повечето от тя̋х.
  • Съпоставка. От една страна, Римската империя е владя̋ла ня̋каква територия северно от Дунавът (Dacia Traiana) само 170 години, и това е позволило на установилия̌т се там романс да се наложи тотално над славяногласието и над ред други езици, подвизавали се там, не само в Dacia Traiana, но и в ця̋ло Влашко и ця̋ла Молдова. От друга страна, Римската империя е владя̋ла територията южно от Дунавът повече от 500 години, нека впрочем да се ограничим само до територията северозападно от линията Иречек и южно от Дунавът, за която територия има сведения за стабилно присъ̨тствие на романсът, и въпреки това днес на тази територия от романсът виждаме само жалки остатъци. Това озадачава. Дисперсната визия (хипотезата за континуитетът) не дава отговор. Отговорът на фокусираната визия (на миграционната хипотеза) е следния̌т: романсът южно от реката е породил романсът на север от реката.
  • Около реката Дунав, северно и южно, ня̋кога се е подвизавал готския̌т език. В славянския̌т език си лича̨т влиянията откъм готския̌т език, в балкано-романския̌т такива влияния ня̋ма.
  • По-горе стана дума за приликите и съответствията между албански и румъ̨нски и липсата на адекватно обяснение за тя̋х. Нещо повече: има прилики и съответствия между италиански и балкано-романски, които не се разглеждат в контекстът на Balkansprachbund-ът, понеже не излизат от рамките на романсът, и които според признатата история на италианския̌т език се датират след 3-ти век. Например, фонетичното изменение в романсът, което съответства на 1-вата славянска палатализация и което е общо за балкано-романския̌т и за италианския̌т. Как ли това изменение се е добрало до изолирания̌т в бившата Dacia Traiana романс?
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   15. Кратка история на романсът на Балканите (.. скрий ..)  .. към началото ..


Изводи: Кратка история на романсът на Балканите, както и на обкръ̨жението му.
  • Романс се нарича ця̋лото потомство на латинския̌т език в действие. Носителите на романсът се наричат романофони. Ранния̌т романс - наричан още вулгарен латински - е все още един език докъм 5-ти век след Христа. След 4-ти век романсът се разпада на отделни романски езици. Освен балкано-романския̌т, други романски езици говорени днес са̨ френския̌т, италианския̌т, испанския̌т, португалския̌т.
  • Латинския̌т език и разговорния̌т романс идват на Балканите още преди Христа.
  • По-долу ще стане дума за елиноромансът, тъй че това не е последното по темата.
  • Линията Иречек се опитва да определи границата между романсът и елинофонията на Балканите. Значението ѝ надхвърля Балканите. На запад (и север) е зоната на романсът, на изток (и юг) е зоната на елинофонията. Линията Иречек оставя северната и западната част от днешната територия на България (София, Търново, ..) в зоната на романсът, а южната и източната (Пловдив, Варна) - в зоната на елинофонията.
  • Римските провинции Dacia Traiana (AD106..275) и Dacia Aureliana (вижте по-горе) са̨ в зоната на романсът.
  • Когато Dacia Traiana е изоставена, романсът изчезва оттам - ако не веднага, то за ня̋колко века. Във всеки случай, романсът от времето на Dacia Traiana ня̋ма никакъв принос към съвременния̌т румъ̨нски език. Съвременния̌т румъ̨нски език не произлиза от романсът на колонистите от Dacia Traiana. Най-вероятно, територията на изоставената Dacia Traiana става подвластна на славяногласието. Вероятно, това е било исконна територия на славяногласието, където романсът през римската колонизация (AD106..275) никога не е пускал дъ̨лбоки корени.
  • Всеобхватна промя̋на в Римската империя настъ̨пва с приемането на Християнството и излизането на западните територии изпод контролът на Константинопол. От времето на цар Теодосий до времето на цар Михаил, кръстникът Борисов, елинофонията почти напълно изтласква романсът от балканските територии на Романия. Причините са̨ преди всичко религиозни. Из балканските територии на Романия не се прилагала латинската литургия, а само гръцката. Примерно, Сердика (днешна София) ще да е премина̨ла от зоната на романсът (според линията на Иречек) към зоната на елинофонията, понеже в храмовете Света София, Свети Георги и многото други софийски църкви богослужението било на гръцки.
  • Случката "Torna Fratre" от времето на цар Маврикий не е нищо повече от потвърждение на линията Иречек. Този романс е бил пометен от двете вълни: от вълната на християнизацията откъм югоизток и от вълната на прииждащото славяногласие откъм северозапад.
  • От времето на цар Теодосий до времето на цар Михаил, кръстникът Борисов, елинофонията почти напълно изтласква романсът от балканските територии на Романия. Друга причина освен религията е пришествието на славяногласието.
  • Ако ня̋какъв романс е остана̨л на Балканите в Романия по времето на цар Михаил, кръстникът Борисов, този романс ще да е заемал ниска обществена ниша без представителство в аристокрацията и духовенството. Да не се бърка този романс с класическия̌т латински, използван поня̋кога в юриспруденцията в Романия.
  • Ако ня̋какъв романс е остана̨л на Балканите в Романия по времето на цар Михаил, кръстникът Борисов, този романс е бил изтикан на запад, по-далеко от Цариград, той там дочаква времето на цар Василий Българоубиец и разпалването на Balkansprachbund-ът, и именно този романс е породил целия̌т балкано-романски език, както го виждаме днес.
  • Ако никакъв романс не е бил остана̨л на Балканите в Романия по времето на цар Михаил, кръстникът Борисов, то нов романс се появил.
  • Второ пришествие на романсът на Балканите. Да не забравяме, че в Южна Италия (и Сицилия) имало територии, които векове наред принадлежали на Константинопол и влизали в Романия. През 9-ти, 10-ти, 11-ти век тези територии били сполетени от обществени бедствия: сарацинско нашествие, норманско нашествие, религиозни разпри и граждански войни между християните. В резултат Константинопол загубил контрол върху тези територии, но преди това мигрантстка вълна през проливът Отранто донесла пресен романс на Балканите и го изсипала точно в котелът на току-що разпаления̌т Balkansprachbund. Ако в котелът имало вече по-стар романс, при варенето разликите между тя̋х се заличили. Ако в котелът не е имало по-стар романс, то балкано-романския̌т език целия̌т е породен от новия̌т романс, този от второто пришествие.
  • Време е да отговорим на въпросът къде е бил фокусът на Balkansprachbund-ът, къде са̨ били огнището и казанът. Мя̋стото е днешна Македония, включвайки всичките ѝ части - гръцката, българската, монтешарската и албанската. На тази територия най-тя̋сно си взаимодействали четирите езика - пълноправни членове на Balkansprachbund-ът. Колкото до готвачът, той е обитавал сараите си в Цариград-Константинопол, разбира се.
  • За балкано-романсът по-горе беше казано, сега да го повторим и за албанския̌т език. Романсът и албанския̌т език заемали най-ниска обществена ниша без представителство в аристокрацията и духовенството. Балкано-славянския̌т език все пак се е ползвал с подкрепата на държавата България по времето на царете Борис, Симеон, Петър и Самуил, пък и богослужението било или на славянски, или на гръцки. Това обяснява и класацията {GR,BG,RO,AL}, дадена по-горе в изложението.
  • Езиците с най-ниска позиция падна̨ли на дъното на котелът, най-близо до огъня̌т, и уврели най-добре, и то за сравнително кратко време. Тези два езика си предали един на друг много свойства и характеристики, които по обем, както бе казано по-горе, достигат половината от пълнежът на Balkansprachbund-ът - {AlRoLex}{Балкан‑А6} и {Балкан‑AR2}{AlRo}. Разбира се, прихвана̨ли са̨ доста неща и от гръцкия̌т, и от балкано-славянския̌т - все пак всички са̨ се варили в казанът.
  • Езиците с най-ниска позиция - албански и румъ̨нски - остана̨ли безписмени през разглеждания̌т период. Писменост имали гръцкия̌т и славянския̌т (българския̌т). Ако ня̋кой се учил да чете по онова време, целта му е била една - да чете Светото Писание. Езикът на свещените текстове бил архаичен. Пишещите по онова време се придържали към архаичните езикови норми и избя̋гвали балканизмите.
  • Кръстоносните походи разбъркали историческата картина. Дало се начало на разпадът на ромейската нация и на залезът на Константинопол, където било обиталището на готвачът на Balkansprachbund-ът. Възстановени били българското царство и българската патриаршия. Значение придобили етносите (българи, власи, албанци), които все по-често се упоминавали в историческите извори. Но едва ли елинофоните добре са̨ различавали етносите - българи от власи и албанци, власи от албанци.
  • Етнонимът власи от векове преди това бил използван от славяногласните както за означаване на романофоните, така и за означаване на номадско население. Славяногласните го донесли на Балканите.
  • Романофонно население с пастирски номадски поминък, православни християни, напусна̨ло котелът и се отдалечило от огнището на Balkansprachbund-ът. За век-два мина̨ли Хемус, за век-два-три мина̨ли и Дунавът, за век-два-три стигна̨ли и Карпатите. Става дума за 11-ти, 12-ти, 13-ти век. Балканороманския̌т език се ширна̨л от Албания до Карпатите и даже отвъ̨д Карпатите.
  • На обширната територия от Македония до Молдова по онова време били разпространени и двата езика: балкано-славянския̌т (българския̌т) и балкано-романския̌т (румъ̨нския̌т). Населението се считало за един народ, все православни християни, обгрижвани духовно най-вече от българската патриаршия и в сферата на влияние предимно на българското царство.
  • Две явления от историческата действителност изискват обяснение - {RО_South} и {RО_North}. Първо, {RО_South} упадъкът на балкано-романския̌т език на територията южно от Дунавът, и второ, {RО_North} тоталната доминация на балкано-романския̌т северно от реката. Обясненията ще отложа̨ за по-надолу.
  • Османското нашествие подредило по коренно различен начин историческата картина. Гръцкия̌т език загубил имперския̌т си статут, отстъ̨пил бъркалката на казанът на Balkansprachbund-ът на новия̌т готвач - турския̌т език. Но гръцкия̌т език запазил и дори увеличил религиозното си влияние. Унищожени били и българското царство, и българската патриаршия, славянското богослужение постепенно било заменено с гръцко.
  • Но най-важното било, че османското нашествие в съ̨щност представлявало нашествие на ислямът на Балканите и в Анадолът. Ислямът, носен от туркофони, стана̨л господстваща религия. Римската/Ромейската империя била наследена от Османската империя. Царя̌т в Цариград-Константинопол вече не бил християнин, а бил мюсюлманин. Патриархът в Константинопол и ця̋лата църковна йерархия под него тря̋бвало да се моля̨т за здравето и дълголетието на новия̌т константинополски цар, на султанът, на падишахът.
  • Ислямското нашествие причинило много щети: най-много щети на елинофонията, доста щети на балкано-славянския̌т език, пострадал и балкано-романския̌т. Много християни, най-вече за келепир (заради изгодата), ставали мюсюлмани. Преди това и веднага мюсюлмани стана̨ли и вся̋какви еретици, необгрижвани духовно нито от константинополския̌т патриарх, нито от римския̌т папа. Колкото пò на изток и пò към Цариград, толкова повече мюсюлмани. Колкото повече еретици в мина̨лото, толкова повече мюсюлмани в настоящето.
  • Новите мюсюлмани при първа възможност изоставяли стария̌т си език - елинофонията, славяногласието или романсът, и преминавали на турски. Ставали турци-османлии. Потомците им днес са̨ турци.
  • Този процес не се разпространил северно от Дунавът. Докато романсът южно от реката понесъл ня̋какви щети от ислямизацията, северно от реката романсът не пострадал.
  • Елинофонията понесла огромни щети от ислямизацията. Частично била компенсирана с фактът, че гръцкото богослужение заменило славянското. По този начин елинофонията привличала православното население. Южно от Дунавът, романсът, както и славяногласието, понесли щети от този процес. И пак, романсът северно от реката не пострадал.
  • Пример за илюстрация. В Източна Стара планина има етнографска група, наречена каракачани. Те поня̋кога биват наричани и власи. Сега говоря̨т на български, но доскоро говорели на гръцки. Може да се предположи, че преди това са̨ били романофони.
  • След османското нашествие и след унищожаването на Търновското царство православното население северно от Дунавът било изолирано и лишено от старите си духовни центрове. То било принудено да се оправя самò. През следващите век-два била създадена писменост на балкано-романски (румъ̨нски) език, разработено било богослужение на румъ̨нски, което изместило постепенно славянското богослужение. Този процес обхвана̨л ця̋ло Влашко и ця̋ла Молдова. Така северно от Дунавът романсът постепенно изтиквал славяногласието.
  • Идва епохата на национализмът, загася се котелът на Balkansprachbund-ът, създават се съвременните национални държави - Гърция, Румъ̨ния и България, вся̋ка една от тя̋х превъзнасяща припознатите си етнически корени около съответния̌т национален език - гръцки, румъ̨нски и български.
  • В тези три съвременни национални държави на Балканите се реализира следния̌т процес: всички потомствени християни на територията на съответната държава до началото на 20-ти век (до след първата световна война) преминават на държавния̌т език. Всички потомствени християни на територията на Гърция я̨ възприемат елинофонията и стават гърци, всички потомствени християни в Румъ̨ния преминават към романсът и стават румъ̨нци, и всички потомствени християни в България стават славяногласни българи.
  • На територията на България ня̋ма вече гърци, власи и гагаузи, и ня̋ма защо да има. Повторете съответното твърдение за Румъ̨ния и Гърция и го осмислете. Всеки един от трите национални езика - гръцки, румъ̨нски и български - е напълно развит и може да обслужва всички сфери на обществения̌т живот. На населението това му стига, на населението не му тря̋бва етническо деление.
  • Струва ми се, че вече обясних явленията {RО_South} и {RО_North}, формулирани по-горе.
  • Днес романсът по разпространение отстъ̨пва само на Китай и на Индия. Тази експанзия на романсът е политически обусловена. Ако го ня̋маше Юлий Цезар, примерно, ако ги ня̋маше неговите предшественици и неговите последователи, експанзията на романсът ня̋маше да се случи, за романс ня̋маше да се говори, съ̨дбата на романсът можеше да прилича на съ̨дбата на езикът на етруските или на съ̨дбата на келтските езици.

  • И на края̌т на тази дълга поредица от твърдения, призовавам да осмислим следното.
    • Съ̨ществуването днес на българския̌т език и на българския̌т етнос е политически обусловено - обуславя се от създаването на българската държава през 19-ти век.
    • Ако до около AD1920 не беше създадена никаква българска държава, то:
      • {1} нашата територия щеше да е поделена между нашите съседи Турция, Румъ̨ния, Сърбия и Гърция,
      • {2} на територията на Турция българи щеше да има по-малко, отколкото днес там има арменци,
      • {3} българския̌т етнос на територията на Румъ̨ния, Сърбия и Гърция щеше да бъ̨де асимилиран на части съответно от румъ̨нци, сърби и гърци,
      • {4} славяногласието щеше да бъ̨де изгонено от Румъ̨ния и Гърция,
      • {5} балкано-славянския̌т (българския̌т) език щеше да се разглежда като източен сръбски диалект, каквато позиция сега има торлашкия̌т, и
      • {6} разбира се, никакви етнически македонци-монтешарци и никакъв македонски-монтешарски език ня̋маше да има.
    • Затова, да пазим българската държава и да се отнасяме към нея̨ отговорно.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   16. Пак за целите, с които се въвежда понятието Balkansprachbund  (.. скрий ..)  .. към началото ..


Целта определя средствата. Понятието Balkansprachbund се въвежда с цел да се изясня̨т три въпроса, изброени ня̋къде по-горе: мя̋стото на българския̌т език сред славянските езици, мя̋стото на румъ̨нския̌т език сред романските езици, и отношенията между румъ̨нския̌т и албанския̌т.

Да си припомним приведения̌т от мене списък с основни балкански характеристики:


Ако изключа {Балкан‑1} и {Балкан‑3} от списъкът, с пълноправно членство в Balkansprachbund-ът би се сдобил циганския̌т език. Ама от какъв зор да го правя това? С каква цел? Фокусиране върху циганския̌т не е сред целите ми.

Не мога̨ да изключа̨ {Балкан‑1}, понеже това е най-основната балканска характеристика. Само тя да остане - съ̨щия̌т резултат ще получим. С други думи, свойствата {Балкан‑2}..{Балкан‑5} са̨ редундантни, формално излишни.

Артроманията {Балкан‑2} е включена, за да се отдели по-ясно българския̌т език от сръбския̌т. Нали изясняването на мя̋стото на българския̌т език сред славянските езици е една от основните цели. {Балкан‑2} държи сръбския̌т език надалече. И все пак, сръбския̌т не тря̋бва да е толкова далече от българския̌т, колкото е руския̌т език. Затова се включва и характеристиката {Балкан‑5} сред основните - сръбския̌т език нея̨ я̨ притежава, а руския̌т език си остава без нищо балканско, което си е напълно естествено.

Ня̋кой, който съвсем не се интересува от българския̌т език или действа спрямо него злонамерено, би могъл да включи {Балкан‑AR3}{FactumHabet} в списъкът с основни балкански характеристики и така би лишил българския̌т език от пълноправно членство в Balkansprachbund-ът, би го разграничил ря̋зко от монтешарския̌т език, който така би заел мя̋стото на българския̌т в Balkansprachbund-ът, защото монтешарската езикова норма го има свойството {FactumHabet}.

Аз предпочитам имперското начало на Balkansprachbund-ът, имперския̌т подход към това явление. Ня̋кой обаче би могъл да си постави за цел да избя̋гва имперския̌т подход. Той би могъл да включи {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} или {Балкан‑А8}{MidCentralVowel} в списъкът с основни балкански характеристики, така той би лишил гръцкия̌т език от пълноправно членство в Balkansprachbund-ът. Именно историята на гръцкия̌т език, позната от три хилядолетия насам, хвърля най-много светлина върху ситуацията. Като се махне гръцкия̌т, оставаме на тъмно и включването на ня̋какъв палеобалкански субстрат в контекстът изглежда по-оправдано и става по-лесно.

Оставам си с предпочитанията към имперската елинофония пред ня̋какво си палеобалканско пепелище.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   17. ArthromaniaFactumHabetSprachbund-ът: елиноромансът (.. скрий ..)  .. към началото ..


Стана дума, че ня̋кои Balkansprachbund-членове във вековете и хилядолетията преди 10-ти век може да са̨ участвали и в други езикови съюзи (Sprachbünde).

Предлагам Sprachbund със следната датировка:
  • от моментът, когато Римската империя завладява ця̋ла Южна Европа включително Балканите, Анадолът, Сирия, Палестина, Либия
  • до разпадът на романсът на отделни романски езици след 5-ти век.
Предлаганите означения ArthromaniaFactumHabetSprachbund, HellenoRomanSprachbund и по-краткото елинороманс са̨ работни. Бих ги заменил с по-подходящо означение, ако ня̋кой се сети.

Другите параметри на този Sprachbund освен датировката оставям недоопределени.

Сред пълноправните членове на елиноромансът задължително тря̋бва да присъ̨тстват елинофонията и романсът. Това са̨ били двата основни разговорни езика в Римската империя и те със сигурност са̨ си взаимодействали помежду си.

Сред характерстиките на елиноромансът, определящите или допълнителните, тря̋бва да влизат поне следните:

При влизането си в елиноромансът елинофонията притежава само артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, а романсът влиза без нито една от шестте гореизброени характеристики. И двата езика, елинофонията и романсът, при закриването на елиноромансът (5-6-ти век) излизат натоварени с всичките шест.

Периодът от 6-ти до 9-ти век след Христа не влиза в нито един от двата езикови съюза, нито в елиноромансът, нито в Balkansprachbund-ът. Това е период на хегемония на елинофонията на Балканите.

Кои други езици биха̨ могли да членуват в елиноромансът? Със сигурност ня̋ма как да знаем.

Първо, кандидат-член е албанския̌т език. В познатото си от 15-ти век състояние той притежава всичките шест гореизброени характеристики, но той би могъл да ги е придобил не в елиноромансът, а по-късно, едва в Balkansprachbund-ът. Как да е. Албанския̌т език е кандидат-член на елиноромансът. Ня̋кои други палеобалкански езици - тракийски, македонски, илирийски - съ̨що. Но реалното състояние не го знаем и ня̋ма как да го узнаем.

Нашия̌т език (славянския̌т, старо-славянския̌т, старо-българския̌т) е познат в състоянието си от края̌т на 9-ти век. Тогава той не притежавал нито една от характеристиките {Елинороманс‑1}..{Елинороманс‑5}. Ня̋ма как да е участвал в елиноромансът.

Нещо повече, славянския̌т език от 9-ти век не притежавал нито една от основните характеристики на Balkansprachbund-ът, a от допълнителните притежавал само {Балкан‑А8}{MidCentralVowel}, може би {Елинороманс‑6}{Балкан‑АЕ1}{RelativePhrases}, и формално погледна̨то {Балкан‑А9} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}.

И тъй, за славянския̌т език се знае, че не е членувал в елиноромансът, и следователно славянския̌т език не може да се отъждестви с ня̋кой палеобалкански език, който е кандидат-член на елиноромансът. В частност, славянския̌т език не може да се отъждестви с тракийски.

Кои други езици биха̨ могли да членуват в елиноромансът?

Всички засвидетелствани езици от германската група, древни или съвременни, я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania}. Предполага се, че и пра-германския̌т език, общия̌т предшественик на германските езици, съ̨що така е бил артроманиакален, доста преди такъв да стане романсът. И още нещо: повечето съвременни германски езици я̨ имат и характеристиките {Елинороманс‑2}{Балкан‑AR3}{FactumHabet} и {Елинороманс‑6}{Балкан‑АЕ1}{RelativePhrases}. Следователно, елиноромансът има кандидат-членове и от германската група езици. Това поставя интересен териториален проблем - къде пра-германските диалекти са̨ се срещна̨ли с елинофонията, и то след като самата тя прихвана̨ла артроманията. Най-близкия̌т до умът ми отговор е "по Нашенско".

Всички съвременни келтски езици я̨ имат артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania}. Вероятно, елиноромансът има кандидат-членове и от келтската група езици.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   18. Balkansprachbund-ът: потапяне в детайлите на отделните характеристики   (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..


Основни балкански характеристики:
Допълнителни балкански характеристики (списъкът е отворен): (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat} (.. скрий Балкан‑1 ..)  .. към началото ..


Както беше вече казано, това е най-основната балканска характеристика. Свойствата {Балкан‑2}..{Балкан‑5} от списъкът с основни балкански характеристики са̨ редундантни, формално излишни, биха̨ могли да бъ̨да̨т причислени към допълнителните балкански характеристики. В нашата част на светът ня̋ма други езици със свойството {Балкан‑1} {Gen=Dat} освен четирите пълноправни членове на Balkansprachbund-ът: GR,BG,RO,AL.

Тази балканска черта е може би първата проникна̨ла в старо-българската писменост: царь блъгаромъ вместо царь блъгаръ.

Ще приведа̨ примери на ня̋колко езика. Примерите са̨ от следния̌т вид:
  • Книгата на {Genitive, родителен падеж} Ангелина
    я̨ дадох на {Dative, дателен падеж} Елисавета.

Забележете, че само пълноправни членове на Balkansprachbund-ът, врели в котелът му, еднакво ги изразяват родителното и дателното отношение. У нас, носителите на балкански езици {GR,BG,RO,AL}, изобщо е притъ̨пено чувството, че родително и дателно отношение следва да се изразяват различно.

Характеристиката {Балкан‑1}{Gen=Dat} е реализирана в четирите балкански езици {GR,BG,RO,AL} по три различни начина.

  • BG:Български{Балкан‑1}: Книгата на Ангелина я̨ дадох на Елисавета.
  • SL:Старо-български/старо-славянски{Балкан‑1}:
        Аггелининъ̨ кънигъ̨ дадохъ Елıсавете.
  • SL:Старо-славянски/старо-български{Балкан‑1}:
        Кънигъ̨ Аггелинъı дадохъ Елıсавете.
  • RU:Руски{Балкан‑1}: Книгу Ангелины я отдал Елисавете.
  • SR:Сръбски{Балкан‑1}: Ангелинину книгу дао сам Елисавети.
  • PL:Полски{Балкан‑1}: Książkę Angeliny dałem Elisawete.
  • KN:Старо-гръцки{Балкан‑1}: Το βιβλίον [της] Αγγελίνας ̛έδωκα τῇ Ἐλισάβετ.
  • GR:Гръцки{Балкан‑1}: Το βιβλίο της Αγγελίνας το έδωσα της Ελίζας.
  • GR:Гръцки{Балкан‑1}: Το βιβλίο στην Αγγελίνα το έδωσα στην Ελίζα.
  • TR:Турски{Балкан‑1}: Kadirin kitabı Ahmede verdim.
  • BG:Български{Балкан‑1}: На Кадир книгата я̨ дадох на Ахмед.
  • LA:Латински{Балкан‑1}: Iohannis librum Petro dedi.
  • RO:Румъ̨нски{Балкан‑1}: Cartea lui Ioan i-am dat lui Petru.
  • AL:Албански{Балкан‑1}: Libri i Gjonit unë i dha Pjetrit.
  • EN:Английски{Балкан‑1}: I gave the book of John to Peter.
  • EN:Английски{Балкан‑1}: I gave John's book to Peter.
  • DE:Немски{Балкан‑1}: Ich gab Hans' Buch zu Peter.
  • DE:Немски{Балкан‑1}: Ich gab das Buch von Hans zu Peter.
  • FR:Френски{Балкан‑1}: J'ai donné le livre de Jean à Pierre.
  • FR:Френски{Балкан‑1}: Le livre de Jean je l'ai donné à Pierre.
  • GY:Цигански{Балкан‑1}: Ianeskoro e liles Petreske dinjom.

Със зелено са̨ означени примерите за езиците от Balkansprachbund-ът, където се вижда характеристиката {Балкан‑1}{Gen=Dat}.

В исторически план, нещата тръгват от гръцки, на който дателния̌т падеж взел да му убива. Най-честото окончание за дателния̌т падеж в единствено число в продуктивните склонения била ю̊та след дълга гласна, която изпадна̨ла доста рано от произношението, започна̨ли да я̨ пиша̨т отдолу под буквата за дълга гласна, и затова я̨ нарекли подписана йота. Добре, при писане я̨ пиша̨т под линия, ама като не се чува, какво да се прави. И заради тази йота гръцкия̌т език решил да се отърве от дателния̌т си падеж. В рамките на елиноромансът гръцкия̌т език предал този стремеж и на романсът. Това допринесло и за {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}{Елинороманс‑4}.

Гръцкия̌т език изпълнил решението си да се отърве от дателния̌т си падеж по два различни начина, илюстрирани с примерите по-горе:
  • {Балкан‑1‑GR‑1}: като заменил дателния̌т падеж с изразът за посока (направление) - предлог εις(=>σε) плюс акузатив (винителен падеж)
  • {Балкан‑1‑GR‑2}: като заменил дателния̌т падеж с родителен
Следващи стъ̨пки в гръцкия̌т език:
  • {Балкан‑1‑GR‑3}: като следствие от {Балкан‑1‑GR‑2}, притъ̨пява се способността да се различават родително и дателно отношение
  • {Балкан‑1‑GR‑4}: като следствие от {Балкан‑1‑GR‑3} и {Балкан‑1‑GR‑1}, конструкцията предлог εις(=>σε) плюс акузатив започна̨ла да заменя и родителния̌т падеж
  • {Балкан‑1‑GR‑5}: и така в гръцкия̌т език се появил универсалния̌т предлог σε, вървящ с акузатив, с който можело вече да се заменят и двата стари падежа, и дателния̌т, и родителния̌т
  • {Балкан‑1‑GR‑6}: и така гръцкия̌т език бил вече готов да се отърве и от родителния̌т си падеж, но не сварил да го направи: със всеобщата грамотност и литературните езици от 19-ти век насетне гръцкия̌т родителен падеж живна̨л и укрепна̨л.
Какво е стана̨ло в романсът:
  • {Балкан‑1-NRO-1}: нео-романсът (романсът без балкано-романсът) в рамките на елиноромансът възприел {Балкан‑1‑GR‑1}, но не и {Балкан‑1‑GR‑2}
  • {Балкан‑1-NRO-1}: в резултат не последвали {Балкан‑1‑GR‑3}:{Балкан‑1‑GR‑4}:{Балкан‑1‑GR‑5}
  • {Балкан‑1-NRO-1}: но все пак нео-романсът се отървал така от дателния̌т си падеж
  • {Балкан‑1-NRO-2}: по примерът на {Балкан‑1‑GR‑1}:{Балкан‑1‑RO‑1}, нео-романсът на своя глава решил да се отърве от родителния̌т си падеж, но хитро избрал за целта друг предлог
  • {Балкан‑1-NRO-2}: нео-романсът така и не стигна̨л до {Балкан‑1} и там разликата между родително и дателно отношение си остана̨ла
  • {Балкан‑1-RO-1}: балкано-романския̌т възприел {Балкан‑1‑GR‑2} и по примерът на гръцкия̌т заменил дателния̌т падеж с родителен
  • {Балкан‑1-RO-1}: така и балкано-романския̌т се отървал от дателния̌т си падеж
  • {Балкан‑1-RO-1}: така и в балкано-романския̌т като следствие от {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1} се притъ̨пила способността да се различават родително и дателно отношение
  • {Балкан‑1-RO-1}: с други думи, балкано-романския̌т придобил {Балкан‑1}
  • {Балкан‑1-RO-1}: балкано-романския̌т обаче не възприел (или забравил) {Балкан‑1‑GR‑1} и не последвало {Балкан‑1‑NRO‑2}, за разлика от нео-романсът
  • {Балкан‑1-RO-1}: в резултат, балкано-романския̌т, досущ като албанския̌т, има родително-дателен падеж (това е стария̌т му родителен), който еднакво може да изразява родително и дателно отношение
  • {Балкан‑1-RO}: балкано-романския̌т се развивал по начин различен от нео-романсът, което е довод против второто пришествие на романсът на Балканите
Балкано-славянския̌т, следвайки гръцкия̌т, съ̨що така тръгна̨л в две посоки.
  • {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т възприел {Балкан‑1‑GR‑2}, както бил направил и {Балкан‑1‑RO‑1} балкано-романския̌т
  • {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т възприел {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1} в котелът на Balkansprachbund-ът
  • {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т интерпретирал {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1} така: дателния̌т и родителния̌т падеж съвпадат
  • {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т не знаел остана̨лия̌т общ падеж в гръцки и балкано-романски дали е бил родителен, или е бил дателен, все едно му било
  • {Балкан‑1-BG-1}: балкано-славянския̌т решил и той да обедини родителния̌т и дателния̌т
  • {Балкан‑1-BG-1}: но балкано-славянския̌т заменил родителния̌т падеж с дателен, защото на балкано-славянския̌т родителния̌т му убивал, а дателния̌т пò му харесвал
  • {Балкан‑1-BG-1}: така и в балкано-славянския̌т като следствие от {Балкан‑1‑GR‑2}:{Балкан‑1‑RO‑1}:{Балкан‑1‑BG‑1} се притъ̨пила способността да се различават родително и дателно отношение
  • {Балкан‑1-BG-1}: с други думи, балкано-славянския̌т придобил {Балкан‑1}
  • {Балкан‑1-BG-2}: в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-славянския̌т език придобил свойството {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}{LiA}: еднакво изразяване на посока и местоположение
  • {Балкан‑1-BG-2}: балкано-славянския̌т език осмислил, че основния̌т предлог за посока (направление) е предлогът на (с акузатив)
  • {Балкан‑1-BG-2}: довод: "идъ̨ на смрьть" - "иду на смерть" - "отивам на смърт" (пример в по-абстрактна ситуация)
  • {Балкан‑1-BG-2}: в рамките на {Елинороманс‑3}{Балкан‑А1}{LiA} и {Балкан‑А7}{FittingPrepositions}, балкано-славянския̌т език отъждествил своя̌т си предлог на с гръцкия̌т предлог σε (и двата с акузатив)
  • {Балкан‑1-BG-2}: в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-славянския̌т език прихвана̨л идеята за {Балкан‑1‑GR‑5} универсалния̌т предлог
  • {Балкан‑1-BG-2}: в балкано-славянския̌т език предлогът на (с акузатив) стана̨л универсален
  • {Балкан‑1-BG-2}: универсалния̌т предлог на по гръцки пример можел да заменя дателния̌т падеж, а според {Балкан‑1‑BG‑1} и родителния̌т
  • {Балкан‑1-BG-2}: в резултат, балкано-славянския̌т език се отървал и от родителния̌т си падеж, и от дателния̌т
  • {Балкан‑1-BG-2}: от дателния̌т падеж днес има само архаични застина̨ли остатъци: "Гарван гарвану око не вади." => "Гарван на гарван око не вади."
(.. скрий Балкан‑1 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑2}. Категория определеност при имената {Артромания}{Arthromania} (.. скрий Балкан‑2 ..)  .. към началото ..


Артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania} я̨ има във всички балкански, във всички романски езици, във всички езици от германската група, във всички съвременни келтски езици, и нався̋къде е нововъведение.

Артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}{Arthromania} е най-важната характеристика на елиноромансът. Най-важната характеристика на Balkansprachbund-ът е {Балкан‑1}{Gen=Dat}. Артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} се числи към основните балкански характеристики заради българския̌т език, да го отдели от сръбския̌т.

Балкано-романския̌т и гръцкия̌т вероятно са̨ я̨ притежавали артроманията отпреди Balkansprachbund-ът (и поради това артроманията е включена в списъкът на определящите характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑1}).

Нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1} въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът. Нашия̌т език е имплементирал артроманията при втория̌т си опит след неуспешен първи опит от времето на славянския̌т си период.

Kак балкано-романския̌т (влашкия̌т) е съчетал артроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2}, присъ̨ща на целия̌т романс, със {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}, е интересен проблем.

Това беше първо приближение. Вече писах, че артроманията заслужава отделна тема. Тук ня̋ма да се впускам да обяснявам какво е това артроманията - от изложението на тази тема тук рускоезичен например ня̋ма да може да се научи да слага членовете правилно. Но все пак ще продължа.

Има езици, на които артроманията им е чужда. Например, тя е чужда на руския̌т, на полския̌т, на латинския̌т, на старо-индийския̌т (санскрит), на финския̌т и естонския̌т, на китайския̌т, японския̌т и монголския̌т. В съ̨щност, на повечето езици по светът артроманията им е чужда, повечето езици по светът са̨ артронеутрални.

Чужда е била артроманията и на предполагаемия̌т пра-индо-европейски език, общия̌т предшественик на индо-европейските езици.

Има езици, на които артроманията им е частично позната. Например, такива са̨ сръбския̌т, словенския̌т, турския̌т, може би литовския̌т и латвийския̌т.

Eзиците с пълна имплементация на артроманията можем да ги наречем артроманиакални (arthromaniac). Както беше казано по-горе, всички балкански и всички романски и всички германски езици и всички келтски езици са̨ артроманиакални.

Артроманията има свързан (contiguous) ареал на разпространение - Средиземноморието, Европа, Близкия̌т и Средния̌т Изток. Този факт ни навежда на мисълта, че артроманията се е разнесла като зараза (като инфекция) из този ареал.

Може би първия̌т познат артроманиакален език (и предполагаем източник на тази инфекция) е бил египетския̌т. Цитат оттук:
The Egyptian language may have the longest documented history of any language, from Old Egyptian that appeared just before 3200 BC to its final phases as Coptic in the Middle Ages. Coptic belongs to the Later Egyptian phase, which started to be written in the New Kingdom of Egypt. Later Egyptian represented colloquial speech of the later periods. It had analytic features like definite and indefinite articles and periphrastic verb conjugation. Coptic, therefore, is a reference to both the most recent stage of Egyptian after Demotic and the new writing system that was adapted from the Greek alphabet.
Други отдавна инфектирани с артроманията езици са̨ западно-семитските: финикийски, еврейски, арабски, все съ̨седи на египетския̌т. Или те са̨ породили артроманията и са̨ заразили с нея̨ египетския̌т, или обратното - те са̨ се заразили от египетския̌т. Как да е.

Преди гръцкия̌т и после латинския̌т да стана̨т основните езици на Средиземноморието, в предкласическата епоха, ня̋колко века преди Александър Македонски и преди пуническите войни, над Средиземноморието властвал финикийския̌т език. Гръцкия̌т език много неща попил от финикийския̌т. Едно от тя̋х било писмеността, буквите. Другото било артроманията. Забележете, че най-старите текстове на гръцки са̨ отпреди тази зараза - Илиадата и Одисеята на Омир не са̨ артроманиакални. Класическия̌т гръцки език - след инфекцията - вече е артроманиакален.

От гръцкия̌т език чрез елиноромансът, чрез Balkansprachbund-ът и чрез други влияния, заразени с артромания се оказали романските, германските, келтските. Инфекцията се предавала нататък: унгарския̌т вероятно се заразил от немския̌т, а езикът на баските - от романсът.

От своя страна, арабския̌т език заразил с артромания персийския̌т и кюрдския̌т. Циганския̌т език я̨ прихвана̨л артроманията по-скоро от гръцкия̌т.

Подробности за имплементацията на артроманията ще намерите при допълнителната балканска характеристика {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
(.. скрий Балкан‑2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑3}. Удвояване на допълненията {редупликация} (.. скрий Балкан‑3 ..)  .. към началото ..


Всеки балкански език би могъл да бъ̨де източникът на този балканизъм. Наистина, гръцкия̌т се нуждае от него най-малко, но не може да бъ̨де изключен като възможен негов източник. И тъй като {Балкан‑3} частично го има в романсът, то романсът съ̨що така би могъл да бъ̨де източник на този балканизъм и {Балкан‑3} би могъл да се добави и към характеристиките на елиноромансът.

И тъй, какво става в случаите, когато формите за именителен и винителен падеж (номинатив и акузатив) съвпадат? Как да отличим подлогът от пря̋кото допълнение? Ще изброя̨ ня̋колко механизма, като {Балкан‑3} ще бъ̨де един от тя̋х.

Такава ситуация може да се случи във всеки индоевропейски език.

Масов пример от повечето индоевропейски езици: Коте погна̨ куче. И подлогът, и пря̋кото допълнение са̨ съ̨ществителни от среден род в едно и съ̨що число.

Пример от руски: Мать любит дочь.

В балканските езици такава ситуация се случва много по-често, отколкото в руски или в остана̨лите славянски езици.

Първия̌т механизъм е наследство от ПИЕ (праиндоевропейския̌т език): сказуемото (глаголът) се съгласува с подлогът, а не с пря̋кото допълнение.

Например: Настроението определя мненията. Настроението определят мненията. (Mood makes opinions. Opinions make mood. В английски словоредът е съ̨ществен.)

Втория̌т механизъм - наследство от ПИЕ: ако може, фразата се изменя така, че номинативът и акузативът да се различават.

Пример от руски: Свою мать любит дочь. Мать любит свою дочь.

Третия̌т механизъм е наследство от ПИЕ: контекстът и смисълът.

Пример: Болестта лекува доброто настроение. Храбро коте погна̨ страхливо куче.

Четвъртия̌т механизъм - наследство от ПИЕ: словоредът. Подлогът предшества пря̋кото допълнение. Мать любит дочь. Коте погна куче. Това е основния̌т механизъм в английски и френски - там има фиксиран словоред.

Balkansprachbund-ът запазва свободния̌т словоред, както в руски и остана̨лите славянски езици. Но там (например в руски) именителен и винителен падеж се различават в повечето случаи: в повече случаи, отколкото в балканските езици, отколкото например в гръцки, и в много повече случаи, отколкото в български, румъ̨нски или албански.

За да компенсира, Balkansprachbund-ът е развил
Пети механизъм: дупликация на допълнението {Балкан‑3}.

Пря̋кото допълнение се дублира с лично местоимение във винителен падеж, обикновено в кратка форма. Винителните форми на личните местоимения добре се различават.

Пример: Болестта я̨ лекува настроението. Болестта го лекува настроението. Настроението го лекува болестта. Настроението я̨ лекува болестта.

Разбира се, дупликацията не решава напълно проблемът. Например, не помага в случая̌т Коте погна куче. Четвъртия̌т механизъм - словоредът - си остава последната инстанция в този случай.

{Балкан‑3} Дупликацията я̨ има във всички диалекти от Balkansprachbund-ът. Обаче, заради влияния от старо-гръцки, от катаревуса, от църковно-славянски и от руски, във високите стилове на гръцки и български дупликацията е подтисна̨та. Това е и една от разликите между българската и монтешарската норма на балкано-славянския̌т език: българския̌т литературен език, отдал се на разгулна русофилия, балканската дупликация често я̨ забравя.

Дателните форми на личните местоимения съ̨що така се използват за дупликация на непря̋кото допълнение. Казах му го това на Иван. Του το είπα αυτό του Γιάννη.

Примери от френския̌т романс, където {Балкан‑3} го има отчасти: Le livre de Jean je l'ai donné à Pierre. La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му я̨ дадох на Стефан.

Друг поглед върху {Балкан‑3}.

В спрежението на индоевропейските глаголи влиза съгласуване на глаголните форми по лице и число с подлогът: глаголната форма получава окончание, съгласувано с подлогът: Аз дадох. [Хората] говоря̨т.

{Балкан‑3} въвежда нещо като съгласуване на глаголните форми по род и число с допълненията, с пря̋кото и с непря̋кото. Към глаголната форма се добавят кратки местоименни форми, които реализират това съгласуване: Бутилката му я̨ дадох на Стефан. Τη φιάλη του την έδωσα στο Στέφανο.

Свойството {Балкан‑3} би могло съ̨що така да се интерпретира като приглаголна артромания, а артроманията {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}, изведена като друга основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът, би тря̋бвало в такъв случай да се класифицира като приименна артромания.
(.. скрий Балкан‑3 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑4}. Изпадане или избя̋гване на инфинитивът при глаголите {InfinitiveLostOrAvoided} (.. скрий Балкан‑4 ..)  .. към началото ..


Накратко.
  • В старо-гръцкия̌т език,
  • в старо-славянския̌т език и в ново-славянските езици,
  • в латинския̌т и в ново-романските езици
има безлична глаголна форма, наречена инфинитив.
  • В ново-гръцки инфинитивът е изчезна̨л. Гръцкия̌т език въвежда в Balkansprachbund-ът балканския̌т модел на замя̋на на инфинитивът.
  • В балкано-славянски инфинитивът е изчезна̨л и е възприет балканския̌т модел.
  • В балкано-романски инфинитивът има архаичен статут и се предпочита замя̋ната му по балканския̌т модел.
  • В албански инфинитивът има архаичен и диалектен статут и се предпочита замя̋ната му по балканския̌т модел.
  • В цигански инфинитив ня̋ма - заменя се по балканския̌т модел.
  • В сръбски инфинитивът и замя̋ната му по балканския̌т модел равноправно съжителстват. При движението откъм София към Любляна инфинитивът все повече укрепва.
Най-напред от инфинитивът си се е отървал гръцкия̌т език - той е придобил свойството {Балкан‑4}{InfinitiveLost..} дълго преди наклаждането на огъня̌т на Balkansprachbund-ът.

Гръцкия̌т език е заразил с това свойство остана̨лите балкански езици: GR => {,BG,RO,?[AL]?}.

Уточнение: Макар балканските езици да са̨ си го загубили инфинитивът, те съдържат следи от него.
  • В гръцки има безлична глаголна форма съкратен инфинитив, която се използва при образуване на аналитичните глаголни времена перфект и плусквамперфект: Έχετε γράψει. Είχατε γράψει. (Написали сте. Бя̋хте написали.)
  • В източните балкано-славянски диалекти има безлична глаголна форма съкратен инфинитив, която може да се използва на мя̋стото на стария̌т инфинитив само в ограничен малък брой случаи: Недей плака! Недейте плака! Жените можеш ли ги разбра?
  • Балкано-романския̌т единствен от романсът пази следи от старата латинска безлична глаголна форма супин: Cartea este de citit. (Книгата е за четене.)
  • В нашенските диалекти на турския̌т език има тенденция към избя̋гване на инфинитивът. Все пак, тази тенденция прилича да е съвременна, придобита е след загасянето на огъня̌т на Balkansprachbund-ът, в диалекти, всичките носители на които владея̨т български или гръцки.
    • В стандартния̌т турски език: yazmak istiyorum (Искам да напиша̨. Буквално на руски: писать хочу.)
    • В турски диалект, прихвана̨л {InfinitiveLostOrAvoided}: isterim [de] yazayım (Буквално: искам и пиша̨.)
Примери:
  • С инфинитив:
    • Старо-славянски/старо-български: не хощъ̨ писати.
    • Руски: не хочу писать
    • Сръбски: не хоћу писати
    • Полски: nie chcę pisać
    • Френски: je ne veux pas écrire
    • Италиански: non voglio scrivere
    • Испански: no quiero escribir
    • Румъ̨нски: nu vreau a scrie
    • Турски: yazmak istemiyorum
  • По балканския̌т модел:
    • Български: не щъ̨ да пиша̨
    • Гръцки: δεν θέλω να γράφω
    • Румъ̨нски: nu vreau să scriu
    • Албански: nuk dua të shkruaj
    • Цигански: na kamav te xramosarav
    • Сръбски: не хоћу да пишем
    • Deliormanlı турски: istemerim [de] yazmayım

Балканския̌т модел {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided} в балканските езици не само е способен напълно да замени инфинтивът и го е направил в гръцки и български, но е приложим в много други случаи, при които в другите езици не може да се приложи инфинитив. Примери в български и гръцки:
  • не щъ̨ да пиша̨ - δεν θέλω να γράφω
  • не щъ̨ да пишеш - δεν θέλω να γράφεις
  • не щем да пишете - δεν θέλουμε να γράφετε
  • не щем да пиша̨т - δεν θέλουμε να γράφουν
  • не щете да пиша̨ - δεν θέλετε να γράφω
  • не щете да пишете - δεν θέλετε να γράφετε
  • не щете да пишем - δεν θέλετε να γράφουμε
  • и т.н.

(.. скрий Балкан‑4 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бъ̨деще време {GenericFutureTense} (.. скрий Балкан‑5 ..)  .. към началото ..


С цел по-голя̋ма стегна̨тост на изказът, само за този подраздел, ще въведа̨ терминът футур за означаване на бъ̨деще време. И тъй, накратко за балканския̌т футур {Балкан‑5}{GenericFutureTense}.

Освен четирите пълноправни членове на Balkansprachbund-ът {GR,BG,RO,AL}, в пълна мя̋ра балканския̌т футур {Балкан‑5}{GenericFutureTense} го притежават сръбския̌т и циганския̌т.

Гръцкия̌т език и романсът са̨ се отървали от старите си футури отдавна, още отпреди Balkansprachbund-ът, може би в елиноромансът.

По времето, когато гръцкия̌т език и романсът все още са̨ влачели старите си футури, т.е. много отдавна, може и славянския̌т език да е имал ня̋какъв свой стар футур, но ако е имал, и той се е отървал от него. Как да е, сега не знаем за никакъв стар славянски футур.

В съвременните славянски езици се използват два модела за футурът: балкански модел (в български и сръбски) и ново-славянски модел (в словенски, словашки, руски, полски, чешки, ..).

Ново-славянския̌т модел облага със значение на футур индикативните форми за сегашно време на перфективните глаголи. Това важи и за старо-славянския̌т език, както е запазен в най-старите текстове. Сравнете:
  • {От Матея, 24:29}
    • .. по скръби дьний техъ, слънце помрькънетъ, и луна не дастъ света своего, и звездъı съпадъ̨тъ съ небесе, и силъı небесьнъıя подвигънъ̨тъ ся .. (старо-славянски)
    • .. после скорби тех дней, солнце померкнет, и луна не даст света своего, и звезды спадут с неба, и силы небесные поколеблются .. (руски)
    • .. po ucisku tych dni słońce się zaćmi i księżyc nie da swego blasku, gwiazdy będą spadać z nieba i moce niebieskie zostaną poruszone .. (полски)
    • .. po tomto veľkom utrpení sa zatmie slnko, pohasne svit mesiaca, hviezdy začnú padať z neba a zachvejú sa nebeské mocnosti .. (словашки)
    • .. след скръбта на онези дни слънцето ще помръкне, луната [ ня̋ма да | не ще] даде светлината си, звездите ще падна̨т от небето и силите небесни ще се раздвижа̨т ..
    • .. после невоље тих дана, сунце ће потамнети и месец више неће сјати, падаће звезде са неба и небеске силе биће уздрмане .. (сръбски)
    • и т.н.
  • В горните текстове са̨ удебелени формите на перфективни глаголи в сегашно време.
  • В текстовете на старо-славянски/руски/полски/словашки удебелените форми за сегашно време на перфективни глаголи означават бъ̨деще време (футур) вместо сегашно.
  • В сръбския̌т език, който е имплементирал балканския̌т модел на футурът, се откроява частицата ће за бъ̨деще време.
  • В българския̌т език тази частица е ще.
  • Да се опитаме да прочетем българския̌т текст без частицата ще:
    • .. слънцето помръкне, луната не дадѐ светлината си, звездите падна̨т от небето и силите небесни се раздвижа̨т ..,
  • Убеждаваме се, че той не звучи добре в реален индикатив, ..
  • нито пък има в нашия̌т език ня̋каква конотация за футур, както би било например в старо-славянски/руски/полски.
  • Ето как би звучал добре:
    • .. Когато слънцето помръкне, луната не дадѐ светлината си, звездите падна̨т от небето и силите небесни се раздвижа̨т ..
    • .. Ако слънцето помръкне, луната не даде светлината си, звездите падна̨т от небето и силите небесни се раздвижа̨т ..
    • .. Дано слънцето да помръкне, луната да не дадѐ светлината си, звездите да падна̨т от небето и силите небесни да се раздвижа̨т ..
  • Да си спомним и безсмъртния̌т стих на Ботев:
    • .. настане вечер .. месец изгрее ..
    • .. звезди обсипя̨т сводът небесен ..
    • .. гора зашуми .. вя̋тър повее ..
  • Не звучи добре в реален индикатив, но затова пък в "нереален" индикатив звучи страхотно.
  • Ако заменим перфективните глаголи с имперфективни, в "реален" индикатив ще звучи банално добре:
    • .. настава вечер .. месец изгря̋ва ..
    • .. звезди обсипват сводът небесен ..
    • .. гора зашумя̋ва .. вя̋тър повя̋ва ..
  • И за да приключим с ново-славянския̌т модел на футурът, т.е. извън балканския̌т контекст, да споменем, че аналитични форми за футур се използват за имперфективните глаголи. Ето ня̋кои примери на руски:
    • Луна даст свой свет (Луната ще даде светлината си) - глаголът е перфективен.
    • Луна дает свой свет (Луната дава светлината си) - глаголът е имперфективен - това е индикативно (реално) сегашно време.
    • Луна будет давать свой свет (Луната ще дава светлината си) - аналитичен ново-славянски футур за имперфективен глагол.
Ще разгледаме още два модела на футур: ново-романски и балкански. Но преди това да видим как е в английски.
  • I shall write: ще пиша̨ (защото така тря̋бва)
  • I will write: ще пиша̨ (защото така искам)
  • I'll write: ще пиша̨ (без специална конотация)
  • I have to write: тря̋бва да пиша̨ (в английски това не е футур, но именно тази схема я̨ експлоатира ново-романския̌т модел на футурът)
Ново-романския̌т модел на футурът започва от scribere habeo (έχω να γράψω, имам да [на]пиша̨). Може би този модел датира още от времето на елиноромансът. Преди векове (преди около хиляда години) и гръцкия̌т израз "έχω να γράψω" е имал значение на футур, но сега вече ня̋ма. В старобългарски/старославянски този модел съ̨що се среща: "писати имамь", вероятно под гръцко влияние.

В съвременния̌т български език изразите "имам да пиша̨", "има да пиша̨" и "ня̋мам да пиша̨" ня̋мат значение на футур, обаче изразът "ня̋ма да пиша̨" си е чист футур по ново-романския̌т модел.

Сравнете двата израза:
  • Ня̋мам да пиша̨ домашно.
  • Ня̋ма да пиша̨ домашно.
И тъй, ново-романския̌т модел на футурът в български се използва само при отрицание.

В румъ̨нски език ново-романския̌т модел на футурът се използва наред с балканския̌т модел:
  • am să scriu (ново-романски модел)
  • o să scriu (балкански модел)
  • voi scrie (пак балкански модел)
Означават "ще пиша̨" или "ще напиша̨".

В ново-романските езици ново-романския̌т модел на футурът "scribere habeo" се използва, но за разлика от румъ̨нски, формите на спомагателния̌т глагол "habeo" са̨ се стегна̨ли и са̨ се превърна̨ли в глаголни окончания:
  • френски: J'écrirai
  • испански: Escribiré
  • италиански: Scriverò
Балканския̌т модел на футурът е възникна̨л в гръцкия̌т език и там той сега е единствения̌т модел за футур. Това е единствения̌т модел и в сръбски. Българския̌т език при отрицания предпочита ново-романския̌т модел, макар че и балканския̌т модел е възможен.
  • Θα γράφω [< θέλω να γράφω] - ще да пиша̨ - ще пиша̨ - писати ћу - ће пишем
  • Θα γράψω [< θέλω να γράψω] - ще да напиша̨ - ще напиша̨ - написати ћу - ће напишем
  • Θα γράφεις [< θέλεις να γράφεις] - ще да пишеш - ще пишеш - писати ћеш - ће пишеш
  • Θα γράφει [< θέλει να γράφει] - ще да пише - ще пише - писати ће - ће пише
  • Θα γράφουμε [< θέλουμε να γράφουμε] - ще да пишем - ще пишем - писати ћемо - ће пишемо
  • Θα γράφετε [< θέλετε να γράφετε] - ще да пишете - ще пишете - писати ћете - ће пишете
Футур в гръцки се образува само с частицата Θα. Спрегаемите форми на глаголът "θέλω", откъдето тази частица е произля̋зла, означават "искам".

Сръбския̌т език има разнообразни форми на футур все по балканския̌т модел. Подобни форми и българския̌т език е използвал докъм 19-ти век:
  • С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи .. (Раковски)
  • Тъ̨жно щеш, майко, да гледаш .. на туй хоро весело .. (Ботев)
  • .. че голя̋м е той бил и пак ще да стане .. (Вазов)
Балканския̌т модел на футурът е допринесъл за появата и на други аналитични глаголни времена в балканските езици. Например в български:
  • Ще пиша̨ (бъ̨деще време)
  • Щя̋х да пиша̨ (бъ̨деще време в мина̨лото)
  • Ще съм писал (бъ̨деще предварително време)
  • Щя̋х да съм писал (бъ̨деще предварително време в мина̨лото)
Балканския̌т модел на футурът е причинил и семантичен шифт в българския̌т език.
  • Моделът използва глаголът "щъ̨", значението на който е "искам".
  • Без отрицание глаголът "щъ̨" участва в балканския̌т футур и ря̋дко може да се използва с оригиналното си значение ("ако щете" - това беше ря̋дък пример).
  • Тъй като нашия̌т език предпочита ново-романския̌т модел за отрицателния̌т футур ("ня̋ма да пиша̨"), ..
  • ..то с отрицание глаголът "щъ̨" може свободно да се употребява в основното си значение: "не щъ̨ да пиша̨" (това не е футур - това означава "не искам да пиша̨" - футурът е "ня̋ма да пиша̨" или "не ще пиша̨").
  • Възниква в езикът необходимост от глагол със значение "искам", понеже стария̌т глагол "щъ̨" е претоварен.
  • Решението на проблемът по диалектите се различава - искам, сакам, ..
  • И тъй, глаголът "искам" със старо значение "тъ̨рся̨" придобива новото си значение "щъ̨".
  • Възниква в езикът необходимост от глагол със значение "тъ̨рся̨", понеже стария̌т глагол с това значение "искам" си е изменил значението.
  • Решението на проблемът по диалектите се различава - тъ̨рся̨, барам, тража̨, ..
  • .. по-подробно за това ..

(.. скрий Балкан‑5 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А1}. Еднакво изразяване на местоположение и посока {LiA}{LocativusInAccusativo} (.. скрий Балкан‑A1 ..)  .. към началото ..


Свойството {Балкан‑А1}{LiA} го има във всички балкански и романски езици, и нався̋къде е нововъведение. Балкано-романския̌т и гръцкия̌т вероятно са̨ притежавали {LiA} отпреди Balkansprachbund-ът (и поради това {Балкан‑А1} е включено в списъкът на определящите характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑3}), но нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л {Балкан‑А1}{Елинороманс‑3}{LiA} въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът.

У нас носителите на балкански или романски езици изобщо е притъ̨пено чувството, че местоположение и посока следва да се изразяват различно.

Английския̌т, немския̌т, руския̌т, сръбския̌т и турския̌т, които нито са̨ романски, нито пък балкански, не притежават свойството {LiA}, за разлика от български и гръцки:

I am in London. I am going to London.
В Лондон съм. В Лондон отивам.
Είμαι στο Λονδίνο. Πάω στο Λονδίνο.

Ich wohne im Dorf. Ich gehe ins Dorf.
Живея в селото. Отивам в селото.
Ζω στο χωριό. Πάω στο χωριό.

Живу в Москве. Еду в Москву.
Живея в Москва. Отивам в Москва.
Ζω στη Μόσχα. Πάω στη Μόσχα.

Живим у Београду. Идем у Београд.
Живея в Белград. Отивам в Белград.
Ζω στο Βελιγράδι. Πάω στο Βελιγράδι.

İstanbul'da yaşıyorum. İstanbul'a gidiyorum.
Живея в Цариград. Отивам в Цариград.
Ζω στην Κωνσταντινούπολη. Πάω στην Κωνσταντινούπολη.
Ζῶ ἐν [τῇ] Κωνσταντινούπολει. Πάω [ὑπάγω] εἰς [τὴν] Κωνσταντινούπολιν (καθαρεύουσα).

Виждате, че в καθαρεύουσα-та балканските черти на ново-гръцкия̌т език се гоня̨т.

Френския̌т език и италианския̌т език като част от романсът го имат свойството {LiA}, но не и латинския̌т:

Je suis à Rome. Je vais à Rome.
Io sono a Roma. Io vado a Roma.
В Рим съм. В Рим отивам.
Romae sum. Romam vado.

В исторически план, и в гръцки, и в романсът, и в български, начинът за изразяване на посока (направление) - предлог с акузатив - започва да се прилага и за изразяване на местоположение.

За българския̌т език {Балкан‑А1}{LiA}, както и {Балкан‑А7}{FittingPrepositions}, причиняват изчезването на локативът (на местния̌т падеж) и допринасят за {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}. За гръцкия̌т език и за романсът свойството {Балкан‑А1}{LiA}{Елинороманс‑3} съ̨що така допринася за {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}{Елинороманс‑4}.
(.. скрий Балкан‑A1 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}. Задпоставен определителен член {PostPositionedArticles} (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..


Aртроманията {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} бе разгледана по-горе като основна характеристика на елиноромансът и на Balkansprachbund-ът. Там на артроманията се гледаше като на инфекция (като на зараза) и се набля̋гаше върху разпространението й.

Тук ще се съсредоточим върху имплементацията на артроманията. (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.1. Определение (дефиниция) на артроманията (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


Реших все пак да дам такава дефиниция.
Aртроманията (граматическата категория за определеност) изисква за всеки упоменат в речта обект морфологически (формално) да бъ̨де ясно дали той (упоменатия̌т обект) е вече въ̨тре в контекстът на речта (тогава обектът е определен) или едва сега влиза в него (тогава обектът е неопределен).
В езиците, на които артроманията им е чужда, т.е. в артронеутралните езици, се разчита в подобни случаи просто на контекстът - разчита се контекстът сам да се определя. Там съ̨що така може да се маркира определеност (например, с показателни местоимения) или неопределеност (например, с неопределителни местоимения), но това не се изисква, не е задължително.

Пример - начало на примерът: Куче ме залая. Куче ме ухапа.

Ако езикът ни беше артронеутрален - ако артроманията му беше чужда, то изразът не би бил съвсем ясен, но бихме могли, разбира се, да го уточним:
  • Куче ме залая. И ме ухапа.
  • Куче ме залая. Това куче ме ухапа.
  • Куче ме залая. Съ̨щото куче ме ухапа.
  • Куче ме залая. Друго куче ме ухапа.
  • Едно куче ме залая. Едно куче ме ухапа.
  • Едно куче ме залая. Ня̋какво куче ме ухапа.
  •   и т.н.
Нашия̌т език обаче е артроманиакален. Ако второто куче е съ̨щото, то то вече е в контекстът (споменато е, че ме е залаяло) и при повторно упоменаване тря̋бва да е в определена форма.
  • Куче ме залая. Куче ме ухапа. => Друго куче ме е ухапало.
  • Куче ме залая. Кучето ме ухапа. => Съ̨щото куче ме е ухапало.
Край на примерът.
(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.2. Елементи на имплементацията на артроманията (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


Обикновено артроманията се имплементира чрез определителни и неопределителни членове (definite and indefinite articles, οριστικά και αόριστα άρθρα => αρθρομανία, arthromania).

Oпределителните членове обикновено произхождат от показателни местоимения - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формите им са̨ изтъркани от употреба: например в български крайното Т в членните форми обикновено се пропуска: пъ̨тя̌т към градът. Определителния̌т член може да се замести с ня̋какво местоимение (например показателно), за което се знае, че маркира определеност. Ако в ня̋каква ситуация определителния̌т член може да се пропусне, без да е заместен, то в тази ситуация неопределителния̌т член става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален.

Неопределителните членове обикновено произхождат от числителното едно - така е в гръцки, романски, славянски, германски. Често формите им са̨ изтъркани от употреба: например в английски. Неопределителния̌т член може да се замести с ня̋какво местоимение (например неопределително). Ако в ня̋каква ситуация неопределителния̌т член може да се пропусне, без да е заместен, то в тази ситуация определителния̌т член става задължителен - иначе езикът не би бил артроманиакален. Обикновено в българския̌т език е така: неопределителните членове се пропускат, дори за тя̋х не се говори в българската граматика, а определителните членове са̨ задължителни и в българската граматика се наричат просто членове.

Забележка за романски, славянски и гръцки.
  • На тези езици ня̋кога артроманията им е била чужда (за гръцки - доста отдавна, в предкласическия̌т период). Т.е. ня̋мало определителни членове ня̋кога в тези езици.
  • В тези езици ня̋кога ня̋мало и лични местоимения в 3-то лице (това ня̋ма връзка с артроманията).
  • Тези езици по-късно развили и лични местоимения в 3-то лице, и определителни членове, изхождайки все от показателните си местоимения.
  • Уточнение_1: Само балкано-славянския̌т (българския̌т) език развил определителни членове, ново-славянските езици (руски, полски, сръбски, ..) не успели да я̨ имплементират артроманията.
  • Уточнение_2: Гръцкия̌т език и досега ги ня̋ма номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице.
  • Следствие_1: В гръцкия̌т език съвпадат акузативните форми (формите за винителен падеж) на определителния̌т член и на личното местоимение в 3-то лице.
  • Следствие_2: Съ̨щото е вя̋рно и за френския̌т език:
    • Le livre de Jean je le donne à Pierre. Книгата на Иван я̨ давам на Петър.
    • La bouteille je la lui ai donnée à Étienne. Бутилката му я̨ дадох на Стефан.
  • Следствие_3: В именителен падеж заради акцентуването романсът е развил форми на личното местоимение за 3-то лице, различни от формите на определителния̌т член:
    • От латинските illud, illum, illus, illa[m], illes във френски от една страна се получават номинативни форми на личното местоимение il[s] и elle[s], а от друга страна форми на определителния̌т член le, la, les, съвпадащи с акузативните форми на личното местоимение за 3-то лице.
  • Следствие_4: Славянския̌т език е развил форми на личното местоимение за 3-то лице, отличаващи се по диалектите: той-тя-то-те в стандартния̌т български, он-она-оно-они по диалектите. Това са̨ номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице, които в славянски са̨ иновативни (и затова са̨ диалектно зависими), а в гръцки ги ня̋ма.
Край на забележката.
(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.3. Показателни местоимения в старо-славянски (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


Целия̌т този подраздел е отклонение от основната тема (off-topic). По-добре прочетете учебник по старо-български/старо-славянски език.

Склонение се нарича схемата на изменение на дума (име - съ̨ществително, прилагателно, числително, или местоимение) по число, по падеж и по род. Детайли на склонението в даден език мога̨т да се намеря̨т в съответните учебници и справочници.

В ред индоевропейски езици (славянски, германски, и т.н.) мога̨т да се отделя̨т два типа склонение: именно склонение и местоименно склонение.

В старо-славянския̌т език имало пет показателни местоимения, вся̋ко от тя̋х с една от три възможни конотации - неутрална, за близост или за отдалеченост, вся̋ко от тя̋х със следи в съвременния̌т ни език. В долната таблица са̨ изброени номинативно-акузативните им форми за среден род в единствено число:
  • местоимение е: анафорично местоимение, неутрална конотация
  • местоимение то: неутрална конотация
  • местоимение се: конотация за близост
  • местоимение ово: конотация за близост
  • местоимение оно: конотация за отдалеченост
Относно анафоричното местоимение е:
  • В този контекст гледайте на думата анафорично като на име, като на идентификация, а не като на класификация.
  • Номинативните форми не се употребявали самостоятелно - срещали се например в относителните местоимения: "е-же" значело "което".
  • Във всички съвременни славянски езици, както и в нашия̌т, косвените форми на анафоричното местоимение са̨ дали косвените форми на личното местоимение за 3-ти лице: го, я̨, ги (их), му, ѝ, им.
  • Понеже старите форми на предлозите {ВЪ,СЪ,КЪ} били {ВЪН,СЪН,КЪН}, когато след такъв предлог {ВЪ,СЪ,КЪ} било употребени анафорично местоимение, крайната съгласна Н от старата форма на предлогът полепна̨ла по анафоричното местоимение и така се получили днешните пълни форми на личното местоимение: него, нему, нея̨(, них). Така стана̨ло във всички съвременни славянски езици, не само в нашия̌т.
  • При първия̌т неуспешен опит на славянския̌т език да я̨ имплементира артроманията било използвано именно анафоричното местоимение.
  • В съвременните славянски езици анафоричното местоимение е не се е запазило като показателно местоимение, каквото то е било в старо-славянския̌т език.
Остана̨лите показателни местоимения то-се-ово-оно са̨ се запазили като показателни местоимения, разбира се в променена форма и не вся̋ко едно от тя̋х нався̋къде. Например, българския̌т език е добавил -ва, за да се получи това и онова.

От номинативните форми на показателните местоимения то или оно са̨ се получили номинативните форми на личното местоимение за 3-ти лице. Във всички съвременни славянски езици, не само в нашия̌т.

Нашия̌т балкано-славянски език е използвал показателните местоимения то-се-ово-оно и най-вече местоимението то при имплементацията на артроманията.
(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.4. Неуспешен опит за имплементация на артроманията (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


Ако ня̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвийски и славянски, бихме могли да използваме терминът балто-славянски. Ако добавим и езиците от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славяно-германски.

И тъй, има една балто-славяно-германска характеристика, която е съвършено чужда на романсът и на елинофонията: съ̨ществителните и прилагателните да се скланят различно. В следния̌т пример, при романсът и елинофонията, прилагателното "обединени" не се третира различно от съ̨ществителното "нации":
  • Organisation des Nations Unies
  • Organización de las Naciones Unidas
  • Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών
Докато в английски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и съ̨ществителното "нации" получават различни окончания:
  • United Nations Organization
  • Организация Объединённых Наций
  • Organizacja Narodów Zjednoczonych
  • Организација уједињених нација
Стартираме подразделът с това наблюдение.

Стана вече дума, че обикновено в индоевропейските езици се наблюдават два типа склонение: именно склонение и местоименно склонение: именното склонение за съ̨ществителните и прилагателните имена, и местоименното склонение за местоименията. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателните следват именното склонение, досущ като съ̨ществителните.

В балто-славяно-германски обаче местоименното склонение се е разпространило и при прилагателните имена. Преди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблюдение.

Елинофонията и нео-романсът имплементират артроманията по идентичен начин - с предпоставен определителен член, произхождащ от старо показателно местоимение, и с числителното едно като неопределителен член. Това положение вероятно е оформено още в рамките на елиноромансът. Обаче в съвременните германските езици се наблюдават два модела: единия̌т модел е съ̨щия̌т, както при нео-романсът и елинофонията (немски, английски), а другия̌т е моделът на скандинавските езици.

Стигаме до предполагаемия̌т ход на събитията:
  • Пра-германския̌т език въ̨тре във или под влиянието на елиноромансът я̨ прихваща артроманията.
  • Поради силното си диалектно членение по онова време пра-германския̌т език тръгва по различни пъ̨тища и пробва различни модели за имплементация на артроманията.
  • Единия̌т от използваните модели е бил добавяне на ня̋какво показателно местоимение след прилагателното име, за да се изрази определеност.
  • Това не бил единствения̌т модел за имплементация на артроманията в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
  • Поради влияние откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от ня̋какъв тогавашен централно-европейски Sprachbund, балто-славянските диалекти прихващат този модел.
  • Балто-славянските диалекти и в частност славянския̌т език по моделът, заимстван от германски, частично я̨ имплементират артроманията.
  • Имплементацията е частична, защото обхваща само случая̌т, когато името има атрибут, т.е. когато съ̨ществителното име се съпровожда от прилагателно.
  • Имплементацията е частична, защото когато съ̨ществителното име е употребено самостоятелно, без прилагателно, маркирането на определеност или неопределеност си остана̨ло факултативно (незадължително, с местоимение).
  • Такова е положението поне в следните съвременни езици: литовски, латвийски, сръбски, словенски.
  • Славянския̌т език използвал формите на анафоричното местоимение е за тази си частична имплементация на артроманията.
  • В резултат, във всички съвременни балто-славянски езици, включително в български, прилагателните имена имат две форми - пълна и кратка.
  • За пълната форма се прилага местоименното склонение, понеже тя е образувана с добавяне на анафоричното местоимение е към кратката форма.
  • Пълната форма на прилагателните имена и досега изразява определеност в следните езици: литовски, латвийски, сръбски, словенски.
  • Когато нашия̌т балкано-славянски (български) език въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът успя̋ва да я̨ имплементира напълно артроманията, той прави това, като надгражда пълната форма на прилагателните имена.
  • Балкано-славянския̌т език надгражда пълната форма на прилагателните имена при имплементация на артроманията въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надгражда стария̌т модел на имплементация.
  • Ново-славянските езици (руски, полски, сръбски, ..) не са̨ правили втори опит за имплементацията на артроманията, за разлика от балкано-славянския̌т.
  • В езици като руски и полски частичната имплементация на артроманията се е загубила. При тя̋х обикновено пълната форма на прилагателните се използва с атрибутивна функция, а кратката форма - с предикативна функция.
  • Опитът за имплементация на артроманията в балто-славянски по този модел се счита за неуспешен, понеже
    • имплементацията била само частична,
    • тя никъде (освен в балкано-славянски) не е била надградена до пълна
    • и даже е била съвсем загубена в руски и полски.
  • В севременния̌т немски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланят съ̨ществителните имена, прилагателните имена с атрибутивна функция и прилагателните имена с предикативна функция. То и в английски е така, но там разнообразието е минимално.
  • В немски и английски стария̌т модел за имплементация на артроманията е бил забравен, и е възтържествувал съ̨щия̌т модел, който се използва от нео-романсът и елинофонията.
  • Стария̌т германски модел, който балто-славянските езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементация на артроманията в скандинавските езици.
  • И в нашия̌т балкано-славянски език стана̨ло нещо подобно, но събитията в Balkansprachbund-ът са̨ съвсем независими от събитията в скандинавските езици.

(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.5. Правило за второто мя̋сто на енклитиката в словосъчетанието (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


Целия̌т този подраздел е отклонение от основната тема (off-topic).

За този контекст най-подходящо би било следното определение: енклитика е думичка (обикновено едносрична), която не може да стои най-отпред в словосъчетанието.

Много едносрични думички мога̨т да заемат в словосъчетанието първото мя̋сто и те не са̨ енклитики, проклитики са̨: аз, ти, той, .., не, ще, .., най-различни предлози (на, по, от, ..) и съюзи (и, а, но).

Правилото е следното: енклитиките заемат второто мя̋сто в словосъчетанието. С други думи, ако една едносрична думичка не може да заема в словосъчетанието първото мя̋сто, то тя [е енклитика и] заема второто мя̋сто.

Поня̋кога това правило се нарича закон на Wackernagel.

Примери за енклитики в българския̌т език:
  • Обичам те. Мразя̨ те. Моля̨ се.
  • Аз те обичам. Аз те мразя̨. Аз се моля̨.
  • Не те обичам. Не те мразя̨. Не се моля̨.
  • Много те обичам. Силно те мразя̨. Горещо се моля̨.
  • Виждам те. Гледам те.
  • Ясно те виждам. Внимателно те гледам.
  • Не те виждам. Не те гледам.
  • Хубава си, моя горо. Колко си хубава!
  • Пожелавам ти го. От сърдце ти го пожелавам.
  • Старци се моля̨т Богу горещо. Моля̨т се старци Богу горещо.
  • Полное решение задачи. Частичное решение задачи. (Това бя̋ха̨ примери на руски - старото анафорично показателно местоимение е е на второ мя̋сто - било е енклитика.)
  • Пълното решение на задачата. Частичното решение на задачата. Решението на задачата е частично. (Това вече е на български - формите на определителния̌т член са̨ енклитики.)

И при първия̌т опит на славянщината да имплементира артроманията, и при успешния̌т втори опит на балкано-славянския̌т, използваните форми на показателните местоимения са̨ имали статут на енклитики.
(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.6. Имплементация на артроманията в балкано-славянски (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


При толкова много артромания въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език ня̋мало как да не я̨ прихване, още повече че артроманията се оказва силно заразна в Европа и Средиземноморието. В съ̨щност, само гръцкия̌т език стигал, за да се предаде артроманията на нашия̌т език. Когато през 14-ти/15-ти век по Нашенско дошъл турския̌т език, той заварил и четирите балкански езика, включително нашия̌т, в напълно увря̋ло артроманиакално състояние.

Въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език виждал моделът на артроманията, който гръцкия̌т език използвал - старо показателно местоимение като определителен член и числителното едно като неопределителен член. Освен това, нашия̌т език носел и споменът за първия̌т си неуспешен опит за имплементация на артроманията.

Въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т балкано-славянски език успя̋л да я̨ имплементира артроманията, като комбинирал горните две неща, прилагайки творчески подход.

Нашия̌т език използвал за определителен член формите на едно от показателните местоимения то-се-ово-оно и най-вече на местоимението то, което имало неутрална конотация. Използваните форми имали статут на енклитики. Ако една такава форма, най-често номинативна, се употребявала като проклитика, тя се развила в лично местоимение за 3-то лице (той, тя, то, те, оно, ..), а не в определителен член. Да си спомним, че гръцкия̌т език и досега ги ня̋ма номинативните форми на личното местоимение в 3-то лице.

Защо не било използвано анафоричното показателно местоимение е, съ̨що с неутрална конотация, както при първия̌т опит? Защото при стартът на Balkansprachbund-ът то вече не било показателно местоимение, каквото е било в старо-славянския̌т език.

А използвани ли са̨ били като определителни членове показателните местоимения се-ово-оно с конотация за близост или отдалеченост? Да, и досега се използват в ня̋кои диалекти в Родопите и оттатък Вардарът. Пример:
  • Селото отсам реката е патриаршистко, а селото оттатък реката е екзархийско.
  • Селово е патриаршистко, а селоно е екзархийско.
Все пак, в повечето диалекти са̨ остана̨ли само определителни членове, произхождащи от показателното местоимение с неутрална конотация то.

Да си припомним тук и важното правило за мя̋стото на енклитиката в устойчивото словосъчетание.
Става дума за правилото за второто мя̋сто на енклитиката в словосъчетанието.
Гледайте на това като на пример за мя̋стото на определителния̌т член в българския̌т език, в нашия̌т български език, в родния̌т ни български език, в езикът ни рòден. Мя̋стото е второто.

По принцип, когато новия̌т определителен член в българския̌т език тря̋бвало да се сложи след прилагателно име, то определителния̌т член се добавял към пълната форма на прилагателното име. Но заради фонетически опростявания в повечето случаи пълните и кратките форми на прилагателните престана̨ли да се различават, освен в мъ̨жки род единствено число. Именно в този случай и досега е видно, че езикът ни използва (надгражда) старата пълна форма на прилагателното име при членуването му. Освен това, виден е и процес на обобщаване (на генерализация).
  • От старите форми градъ и градъ-тъ, където членът е -тъ, което именно е старата форма на показателното местоимение то за мъ̨жки род ..
  • .. след изпадане на слабите ерове ..
  • се получава град и град-ът, където се преосмисля членът да е -ът, ..
  • който член се обобщава и се прилага и към пълната форма на прилагателното старий, ..
  • за да се получи съвременното старийът град, ..
  • което според възприетия̌т в България русофилски правопис е стария̌т град.

Струва си да се отбележи, че езикът ни в много случаи е престана̨л да съгласува определителния̌т член по род, и е отдал предпочитание на вокалната хармония. Например, всички имена (съ̨ществителни, прилагателни, числителни), независимо от род и число, ако завършват на А или Я, получават определителен член -та: селата, полята, реката, ръ̨ката, краката, крачетата, бащата, слугата, съ̨дията, хилядата, бояджията. Аналогично, всички имена (съ̨ществителни, прилагателни, числителни) от единствено число, независимо от родът си, ако завършват на О или Е, получават определителен член -то: селото, полето, решението, дедото, чичото, аташето, крачето, едното. Единственото особено в това явление е това, че формата за мъ̨жки род единствено число -ът, явно слаба и неспособна да заема позицията си след гласна А/О/Е, се замества с -та или -то.
(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А2}.7. Задпоставен определителен член в Balkansprachbund-ът (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


Две балкански характеристики се отнасят за артроманията: При разглеждането на {Елинороманс‑1}{Балкан‑2} на артроманията се гледаше като на идея, като на инфекция (като на зараза), и се набля̋гаше върху разпространението й. Определение на артроманията беше дадено тук.

Досега в разделът относно допълнителната характеристика {Балкан‑А2} беше изяснен въпросът как нашия̌т балкано-славянски език я̨ е имплементирал артроманията.
    • Ня̋кои изследователи на Balkansprachbund-ът може би не се интересуват от славянщината.
    • Те може би считат артроманията за естествено присъ̨ща на съвременните европейски езици.
    • Те вероятно не биха̨ ѝ посветили отделен балканизъм ..
    • и единствения̌т набиващ се на очи свързан с артроманията балканизъм би бил задпоставеността на определителния̌т член, т.е. {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles}.
    • В това изложение не можем да избя̋гаме от славянщината.
    • Именно за славянщината артроманията не е характерна.
    • Именно нашия̌т балкано-славянски език я̨ е прихвана̨л артроманията въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът.
    • Точно заради нашия̌т балкано-славянски език ..
    • артроманията {Балкан‑2} беше причислена към основните характеристики на Balkansprachbund-ът.
    • Дори специален удобен термин - артромания - се въвежда, ..
    • .. за да се подчертае важността на това понятие, на тази идея, ..
    • .. както в контекстът на лингвистичната археология, така и в контекстът на дескриптивната лингвистика.
При стартът на Balkansprachbund-ът гръцкия̌т бил отдавна артроманиакален, такива вероятно били албанския̌т и балкано-романския̌т по онова време. Следователно, имало откъде нашия̌т език да я̨ прихване идеята за артромания - на първо мя̋сто от гръцкия̌т език, може би ня̋какво влияние в тази посока е оказал и балкано-романския̌т, а за албанския̌т - както си е ясно - нищо не е ясно и ня̋ма да ни стане ясно.

И тъй, артроманиакалността на нашия̌т балкано-славянски език е балканщина, обаче начинът на имплементацията на артроманията {Балкан‑А2} в нашия̌т език е славянщина.

Възможността нашия̌т език да е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на определителния̌т член като чуждоезично влияние (дори в Balkansprachbund-ът) се изключва, понеже това е по-сложно обяснение, а обяснението като славянско наследство е по-просто. Конкретно, изключва се възможността нашия̌т език да е прихвана̨л {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} задпоставеността на определителния̌т член от албанския̌т език (със или без румъ̨нско посредничество).

Задпоставеността на определителния̌т член {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} в българския̌т език е славянщина. При наличие на артромания {Балкан‑2}, задпоставеността на определителния̌т член {Балкан‑А2} в български си има обяснение в славянския̌т контекст.

Отклонение_1: Освен в балканските езици {,BG,RO,AL}, задпоставеност на определителния̌т член {PostPositionedArticles} съ̨ществува в скандинавските езици, в кюрдски и във фарси.

Отклонение_2: За задпоставеността на определителния̌т член в германските езици и по-специално в скандинавските стана дума тук. Обаче германското влияние си е част от славянщината, то е един от факторите, които са̨ я̨ изваяли.

Доколкото в другите романски езици свойството {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} го ня̋ма, то това свойство в балкано-романски (румъ̨нски) по вся̋ка вероятност е чуждо влияние в Balkansprachbund-ът: от български (балкано-славянски) и може би от албански. Вероятно въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът балкано-романския̌т език е преструктурирал своя̌т механизъм на определителните членове. Може това да е стана̨ло под албанско влияние още преди стартът Balkansprachbund-ът.

А доколкото историята на албанския̌т език е неизвестна, то за него има две възможности:
  • задпоставеността на определителния̌т член {Балкан‑А2} или е собствена характеристика на албански,
  • или е влияние от български и румъ̨нски въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът.

(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A2/PostPositionedArticles ..)  .. към началото ..

◄►   (.. Балкан‑A2/PostPositionedArticles:  .. скрий ..  .. свий ..  .. разгъни ..)  .. към началото ..


▼▼   18.{Балкан‑А3}. Множество заемки от турския̌т език {Turcophenia} (.. скрий Балкан‑A3 ..)  .. към началото ..


Това свойство е банално. Банално би било и да давам примери.

Балканските езици ня̋колко века са̨ живели в държава, където имперския̌т език е бил турския̌т. Ня̋ма нищо чудно, че в балканските езици е пълно със заемки от турски (или през турски).

Много от тези думи са̨ в съ̨щност заемки от арабски и персийски в турски. Но от гледна точка на българския̌т или на гръцкия̌т език те представляват заемки от турски. Ние не ги различаваме - не различаваме коя дума има персийски произход (перде), коя дума - арабски (китаб), и коя - тюркски (дюшеме).

Българския̌т и гръцкия̌т език през 19-ти век са̨ преживели пурификационни кампании. В резултат, броя̌т на турските заемки сега е редуциран (намален), особено в гръцкия̌т език.

Кемалистка пурификационна кампания е преживя̋л и самия̌т турски език. Много от заемките в нашия̌т език през турски не се употребяват в съвременния̌т турски език.
(.. скрий Балкан‑A3 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А4}. Преизказно наклонение при глаголите {RenarrativeMood} (.. скрий Балкан‑A4 ..)  .. към началото ..


Измежду пълноправните членове на Balkansprachbund-ът (GR,BG,RO,AL), това свойство {Балкан‑А4}{RenarrativeMood} го притежава само балкано-славянския̌т (българския̌т) език. То е включено в балканския̌т контекст като една от допълнителните балкански характеристики, понеже нашия̌т език е придобил тази характеристика, докато се е варил в котелът на Balkansprachbund-ът. Новия̌т готвач - турския̌т език - е поръсил казанът със {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}, но само балкано-славянския̌т език е прихвана̨л това свойство.

И тъй, свойството {Балкан‑А4} го притежават само балкано-славянския̌т и турския̌т.

Турския̌т език си го носи това свойство със себе си от туркестанската си родина.

При тези обстоятелства се налага изводът, че нашия̌т език е придобил {Балкан‑А4} под турско влияние. Вероятността да е независимо нововъведение в български е нищожна.

Балкано-славянския̌т език е прихвана̨л от турския̌т само идеята за {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}. Имплементацията се основава изця̋ло на славянски елементи.

За целта най-напред ще направим преглед на славянското наследство, което има отношение към имплементацията на {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}:
  • Двете мина̨ли времена аористът и имперфектът се пазя̨т в балкано-славянския̌т език непокътна̨ти, докато в ново-славянските езици те са̨ заменени от перфектът.
  • Самия̌т перфект в балкано-славянски съ̨що така е непокътна̨т - той не може да заменя аористът и имперфектът, както това става в ново-славянските езици.
  • Формите на перфектът са̨ аналитични, непокътна̨ти, както в старо-славянски.
  • Образуват се от формите на спомагателния̌т глагол съм, съгласувани с подлогът по лице и число, и формите на ламбда-причастието, съгласувани с подлогът по род и число.
  • Пример: писал съм.
  • В контекстът на характеристиката {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}, ламбда-причастието ще го наричаме ламбда-причастие на перфектът.
  • Ламбда-причастието на перфектът, освен за образуване на аналитични глаголни форми, такива като перфектът, може да се употребява и като прилагателно, т.е. с атрибутивна или предикативна функция.
  • Пример: "От умря̋ло хабер не чакай."
Събитията в процесът на имплементацията на {Балкан‑А4}{RenarrativeMood} се развиват така:
  • Индикативните форми на аористът и имперфектът, тези наследени по славянска линия, придобиват допълнително значение на евиденциалност.
  • С други думи, само очевидец би могъл вече да употреби индикативни форми на аористът и имперфектът. "Той написа писмото", "Тя пишеше нещо" - това би могъл да го каже само очевидец.
  • От друга страна, перфект би могъл да бъ̨де употребен и без наличие на евиденциалност, а въз основа на резултатът от действието. "Той е написал писмото. Ето го писмото."
  • Перфектът започва да замества аористът при липса на евиденциалност.
  • Езикът се чуди как при липса на евиденциалност да изрази имперфектът.
  • За целта балкано-славянския̌т език изобретява ламбда-причастието на имперфектът.
  • Ламбда-причастието на имперфектът се образува от основата на имперфектът: пишел (< пишех).
  • Ламбда-причастието на имперфектът не може да се употребява като прилагателно в атрибутивна или предикативна функция.
  • Ламбда-причастието на имперфектът се използва само в аналитични глаголни форми за преизказване на имперфектът.
  • Липсата на евиденциалност ще я̨ наричаме ренаративност или преизказност.
  • И тъй, аористът и имперфектът се преизказват по сходен начин.
  • Имперфектът се преизказва както аористът, но вместо старото ламбда-причастие на перфектът се използва новото ламбда-причастие на имперфектът.
  • Пример с аорист. Думите на очевидец "Той написа писмото" се преизказват така: "Той [е] написал писмото".
  • Пример с имперфект. Думите на очевидец "Тя пишеше нещо" се преизказват така: "Тя [е] пишела нещо".
  • Езикът разработва преизказни форми за всички индикативни времена.
  • Сегашно време се преизказва с имперфект. Думите на очевидец "Тя пише нещо" се преизказват както по-горе: "Тя [е] пишела нещо".
  • Сложните глаголни времена се преизказват, като се преизказва спомагателния̌т глагол.
  • Пример с перфект: Думите на очевидец "Той е написал писмото" се преизказват така: "Той [е] бил написал писмото".
  • Пример с бъ̨деще време: Думите на очевидец "Той ще напише писмото" се преизказват така: "Той щя̋л да напише писмото".
  • Езикът започва да си играе и с отсъ̨тствието или наличието на глаголната форма е или са̨ на спомагателния̌т глагол в 3-то лице, което умножава броя̌т на глаголните наклонения.
  • Примери с имперфектът:
    • Имперфект в индикатив: "Тя пишеше нещо" "Там пишеше нещо".
    • Имперфект в ренаратив: "Тя пишела нещо" "Там пишело нещо".
    • Имперфект в конклузив: "Тя е пишела нещо" "Там е пишело нещо".
    • Имперфект в дубитатив: "Тя била пишела нещо" "Там било пишело нещо".
  • Конклузивът се отличава от ренаративът по това, че формата на спомагателния̌т глагол в 3-то лице не се пропуска.
  • Дубитативът представлява повторен (двоен) ренаратив. Пример с перфект в дубитатив:
    • Перфект в индикатив: "Напил съм се"
    • Перфект в ренаратив: "Напил съм се бил" или "Бил съм се напил"
    • Перфект в дубитатив: "Бил съм се бил напил"

От една страна, аспектологията на славянските глаголи е на порядък по-сложна от глаголните системи в германските езици, в гръцки или в романсът.

От друга страна, нашия̌т балкано-славянски език нищо не е опростил в наследената си глаголна система, аспектологията на славянските глаголи влиза в нашето наследство.

От трета страна, балканизмът {Балкан‑5}{GenericFutureTense} умножава броя̌т на глаголните времена в нашия̌т език.

И сега пред нас са̨ трите нови наклонения - ренаратив, конклузив, дубитатив.

Всичко това прави морфологията на глаголите в българския̌т език най-сложната сред всички европейски езици.

Отклонение: бегъл поглед към турските мина̨ли времена.
    Turkish   English   Comments
--
Geliyor. She is coming. You (the speaker) know it first hand.
Идва. Видя̋х я̨, че идва.
--
Geldi. She came. You know it first hand.
Дойде. Видя̋х я̨, че дойде.
--
Gelmişti. She had come. You know it first hand.
Беше дошла. Видя̋х я̨, че беше дошла.
--
Geliyormuş. I heard that she is coming. Was your source any good? Who told you?
Идвала. Чух, че идвала.
--
Gelmiş. Reportedly, she has come. Reportedly? That sounds pretty official. I guess I should believe you.
Дошла. Чух, че дошла. Да вя̋рваме ли?
--
Gelmişmiş. She had supposedly come.    Are you being sarcastic with me? What you say sounds like a baseless rumor.
Дошла била. Според слуховете.

(.. скрий Балкан‑A4 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}. Разпадане на падежите при имената {CaseSystemDeclined} (.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..


(.. разгъни ..)  (.. свий ..)  (.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.1. Разпадане на падежите при имената: постановка на проблемът (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


Свойството {Балкан‑А5}{Елинороманс‑4}{CaseSystemDeclined} го има във всички балкански, във всички романски езици, във всички езици от германската група, и нався̋къде е нововъведение. Балкано-романския̌т и гръцкия̌т вероятно са̨ го притежавали това свойство отпреди Balkansprachbund-ът и поради това то е включено в списъкът на характеристиките на елиноромансът като {Елинороманс‑4}.

Нашия̌т език (балкано-славянския̌т) е прихвана̨л свойството {Балкан‑А5}{Елинороманс‑4}{CaseSystemDeclined} въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът. Именно поради тая причина това свойство е изброено сред допълнителните характеристики на Balkansprachbund-ът.

Целта е да се отговори на въпросът: защо в българския̌т език, за разлика от другите славянски езици, падежната система се е разпадна̨ла.

Този въпрос е причинявал "комплекс за малоценност" у ня̋кои гръкомани, русофили и славянофили през 19-ти век и те са̨ се мъ̨чили по изкуствен, грозен и насилнически начин да въвеждат в нашия̌т език падежи. Такова изкуствено и грозно нещо е добре известното "правило за пълния̌т и краткия̌т член".

А пък опакото на този въпрос, едното опако, е: славянски ли е българския̌т език, след като в него "ня̋ма падежи".

Отговаря се общо взето така:
  • Прочетете пак какво пише тук:
    Когато говорим за .. славянски .., то става дума за генеалогична класификация на езиците, основана на aксиомата за естествените езици, т.е. става дума за класификация на езиците по техния̌т произход. В този смисъл, един славянски език (например нашия̌т), ня̋ма как да престане да бъ̨де славянски, дори той да загуби в бъ̨деще славянските си черти, понеже класификацията му като славянски не е заради славянските му черти, а заради произходът му, проследен на основата на времевия̌т континуитет (на основата на непрекъ̨сна̨тото развитие във времето).
  • Това че в нашия̌т език "ня̋мало падежи" е далеч от истината. В нашия̌т език има достатъчно много остатъци от старата славянска падежна система. Много повече, отколкото остатъци от латинската падежна система има в ново-романските езици.
  • Нашия̌т балкано-славянски език първи се е отделил от ново-славянските езици, както аз наричам остана̨лите славянски езици.
  • Нашия̌т балкано-славянски език е пълноправен член на Balkansprachbund-ът, един имперски езиков съюз.
  • Бидейки славянски, нашия̌т език е и индо-европейски, а разпадът на падежната система е свойство на повечето съвременни индо-европейски езици.
  • Проблемът по-скоро е при ново-славянските езици: как те са̨ успели да опазя̨т падежната си система. Отговаря се така:
    • Те не са̨ имали в съседство атрактивна имперска култура. Християнството при тя̋х било донесено от мисионери, и то в по-късно време, докато нашия̌т език идва на мя̋сто, където от векове били разпространени елинофонията и романсът, които вече били напредна̨ли в разпадът на падежната система.
    • Падежната система на езиците в съседство не показва склонност към разпад. Балтийските езици в това отношение са̨ консервативни като ново-славянските, а пък тюркските езици, финските езици и унгарския̌т език са̨ аглутинативни и имат стабилна падежна система.
А другото опако на този въпрос е: защо румъ̨нския̌т език, за разлика от другите романски езици, е съхранил ня̋кой друг падеж.

Отговаря се така:
  • Румъ̨нския̌т (балкано-романския̌т) език е пълноправен член на Balkansprachbund-ът, един имперски езиков съюз.
  • В него падежната система съ̨що така се е разпадна̨ла, но само до степента, до която се е разпадна̨ла падежната система в гръцки и албански.
  • С други думи, падежната система в балкано-романски (румъ̨нски) не се е разпадна̨ла съвсем, както е стана̨ло в ново-романските езици (например в италиански), защото гръцкия̌т език (пък и албанския̌т) му пречел.
  • А пък гръцкия̌т език бил твърде инертен да се раздели съвсем с падежите си - говорел се на голя̋ма територия, християнската литургия на гръцки имала архaизиращо и сдържащо промените действие.
(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.2. Синтетичност и аналитичност при индо-европейските езици (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


По-горе, отговаряйки на въпросът защо в българския̌т език, за разлика от другите славянски езици, падежната система се е разпадна̨ла, стигна̨хме до следния̌т извод:
  • Бидейки славянски, нашия̌т език е и индо-европейски, а разпадът на падежната система е свойство на повечето съвременни индо-европейски езици. Проблемът по-скоро е при ново-славянските езици: как те са̨ успели да опазя̨т падежната си система.
И тъй, налага ни се да слезем назад в историята до индо-европейския̌т период или да се качим нагоре в йерархията до индо-европейското ниво.

По типология всички познати индо-европейски езици са̨ флективни. Те не са̨ аглутинативни (като например турския̌т), не са̨ полисинтетични (като черкезкия̌т) или пък изолиращи (като китайския̌т) по тип. Можем да предположим, че пра-индоевропейския̌т език, общия̌т предшественик на индо-европейските езици, съ̨що така е бил флективен.

При флективните езици, една лексема (една лексикална единица, една дума от речникът) приема различни словоформи, изменяйки се по число, по род (ако е прилагателно име), по падеж, по време (ако е глагол), и т.н. Словоформите на една лексема се получават с помощта на приложими към тази лексема морфеми.

За разлика от аглутинативните езици, при флективните езици морфемите са̨ ця̋лостни и неделими. Например, има морфема за сегашно време 2-ро лице единствено число, но тя е ця̋лостна - ня̋ма отделни морфеми за сегашно време и за 2-ро лице единствено число. Съ̨що така, има морфема за дателен падеж множествено число при съ̨ществителните, но ня̋ма отделни морфеми за дателен падеж и за множествено число.

Средния̌т брой на словоформите за една лексема е важен показател за флективните езици и се нарича ниво на аналитичност или ниво на синтетичност или пък показател синтетичност-аналитичност. Колкото по-голя̋мо е това число, толкова по-синтетичен е езикът. И обратното, колкото по-малък е средния̌т брой на словоформите за една лексема, толкова по-аналитичен е езикът.

При индо-европейските езици (а може би при всички флективни езици) има тенденция това число (средния̌т брой на словоформите за една лексема) да намалява. Това ня̋кои наричат движение от синтетичност към аналитичност. Ако показателя̌т синтетичност-аналитичност намалява, то старите форми на езикът са̨ "по-синтетични" от новите, а новите форми са̨ по-аналитични от старите.

Например, латинския̌т език е синтетичен, той е синтетичен в сравнение със съвременните романски езици, а пък съвременните романски езици са̨ аналитични - аналитични са̨ в сравнение с предшественикът си - латинския̌т език.

Съ̨щото се наблюдава и при гръцкия̌т език. През хилядолетията позната история на гръцкия̌т език средния̌т брой на словоформите за една лексема (показателя̌т синтетичност-аналитичност) силно е намаля̋л и езикът се е придвижил от синтетичност към аналитичност, което се счита за нормално развитие.

Нормално е, понеже намаляването на средния̌т брой на словоформите за една лексема се дължи на танденцията към обобщение (генерализация), която пък е част от стремежът към "икономия на усилията" (мързелът). Разнообразните падежни флексии се заменят с еднообразни аналитични конструкции с предлог, без да страда възможността за изразяване.

Не е много смислено да се сравняват по този показател например латинския̌т, старо-гръцкия̌т и старо-славянския̌т, и да се питаме кой от тя̋х трите е най-синтетичен и кой е най-аналитичен. Съ̨що така не е съвсем смислено да си ги мерим показателите на синтетичност-аналитичност за съвременните английски, български и цигански, например. Сравнението тря̋бва да е по-скоро относително.

Има смисъл да сравним старо-българския̌т/старо-славянския̌т, съвременния̌т руски и съвременния̌т български. Българския̌т и руския̌т и двата са̨ потомци на старо-славянския̌т и при двата се наблюдава намаляване на показателя̌т за синтетичност, като при българския̌т език тази разлика е доста по-голя̋ма от разликата при руския̌т език. Нашия̌т език е измина̨л по-дълъг пъ̨т към аналитичност, отколкото е измина̨л руския̌т език. Ще илюстрираме разликите и ще се види, че и двата езика са̨ се изменили силно през последното хилядолетие, но те са̨ се изменяли по различен начин и са̨ вървели по различен пъ̨т.

Да започнем с прост пример - местоимението аз. В старо-славянски то има 6 словоформи (азъ, мене, мьне, мьноя̨, мя, ми), в руски двете кратки форми са̨ изгубени и са̨ остана̨ли 4, в български са̨ загубени двете падежни форми (мьне и мьноя̨) и пак са̨ остана̨ли 4.

По-сложен пример - съ̨ществителното има град. В старо-славянски то има 14 словоформи (6+3+5 за единствено, двойствено и множествено число), в руски са̨ изгубени двойственото число и вокативът и са̨ остана̨ли 10 словоформи, а от старите форми в български са̨ остана̨ли само три (град, градове, граде), но се появяват две нови членувани форми (градът и градовете), и така общия̌т брой на словоформите става 5. И тъй, 14:10:5 - това е резултатът при съ̨ществителните.

Още един сложен пример - ня̋какъв глагол.

    Словоформи       Старо-славянски   Руски   Български  
--
Инфинитив, супин 2 1 0
Императив 5 2 2
Сегашно причастие именно склонение 31 1 5
Сегашно причастие местоименно склонение 31 22 4
Сигма-причастие именно склонение 31 1 0
Сигма-причастие местоименно склонение 31 22 0
Ламбда-причастие именно склонение 30 4 8
Ламбда-причастие местоименно склонение 30 0 4
Пасивно причастие именно склонение 30 4 4
Пасивно причастия местоименно склонение 30 22 4
Сегашно време 9 6 6
Аорист, имперфект 16 0 10
--
Общ резултат 276 85 47

И тъй, за глагол резултатът е 276:85:47, а за съ̨ществително - 14:10:5. В руски показателя̌т за синтетичност съ̨що така е намаля̋л, но в български е намаля̋л повече. И руския̌т език се е придвижил към аналитичност, но българския̌т се е придвижил повече.
(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.3. Падежната система в индо-европейските езици (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


Да видим кое е това, дето се било разпадна̨ло.

В морфологията на всеки индо-европейски език съ̨ществуват определен брой падежи. В най-аналитичния̌т случай - при ново-романските езици - е остана̨л един падеж, което означава, че там падежната система се е разпадна̨ла напълно. Разглеждаме нетривиалните случаи - с повече от един падеж.

В морфологията на всеки индо-европейски език за всеки съ̨ществуващ падеж са̨ определени форми за вся̋ко местоимение, за вся̋ко съ̨ществително име във вся̋ко число и за вся̋ко прилагателно име във всеки род и във вся̋ко число.

Изменението на имената и местоименията по падежи се нарича склонение. Моделът, по който определено име се скланя, съ̨що така се нарича склонение. В долната таблица са̨ изброени основните падежи:

Падеж   Case     Ст.Гр.         Ст.Слав.       Руски      
ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч.
Именителен Номинатив ἄνθρωπος ἄνθρωποι человекъ человеци человек человеки
Родителен Генитив ἀνθρώπου ἀνθρώπων человека человекъ человека человек
Дателен Датив ἀνθρώπῳ ἀνθρώποις человекоу человекомъ человеку человекам
Винителен Акузатив ἄνθρωπον ἀνθρώπους человека человекъı человека человек
Звателен Вокатив ἄνθρωπε ἄνθρωποι человече человеци (человек) (человеки)

Съ̨ществителното ἄνθρωπος в старо-гръцки е от мъ̨жки род и се скланя по второ склонение, по склонението на имената с основа на о.
Съ̨ществителното человекъ в старо-славянски пак е от мъ̨жки род и се скланя пак по склонението на имената с основа на о.

В морфологията на индо-европейските езици, освен местоименното склонение, се открояват:
  • склонение с основа на а (първо склонение в гръцки и латински), където влизат имена от женски и мъ̨жки род
  • склонение с основа на о (второ склонение в гръцки и латински), където влизат имена от мъ̨жки, среден или женски род
  • всички остана̨ли (в гръцки се водя̨т за 3-то сконение), където влизат имена пак от трите рода
"Всички остана̨ли" се обединяват в трето склонение само в описанието на старо-гръцки. В описанието на старо-славянски например, освен за основите на а и о, се говори за:
  • склонение с основа на кратко у/u (мед)
  • склонение с основа на дълго у/u (тиква)
  • склонение с основа на с/s (чудо)
  • склонение с основа на нт/nt (агне)
  • склонение с основа на н/n (име)
  • и други
Изводи:
  • Вся̋ко съ̨ществително име, разбира се, тря̋бва да бъ̨де отнесено към един от трите рода, и да се съгласува по род с прилагателно или местоимение, което се отнася към него.
  • Вся̋ко име тря̋бва да бъ̨де отнесено към едно от десетината съ̨ществуващи в езикът склонения (или модели на склонение).
  • За вся̋ко число (единствено, множествено, двойствено) и за всеки падеж (номинатив, .., вокатив), моделът на склонение тря̋бва да назначи съответна словоформа за вся̋ко име, което се скланя по този модел.
  • Моделът не се ограничава с определяне на окончанието, поня̋кога се мени основата или се мести ударението.
  • Да сравним положението с един аглутинативен език като турския̌т, където има отделни морфеми (наставки) за дателен падеж и за множествено число и тези две морфеми се комбинират, за да се получи формата за "дателен падеж множествено число".
  • В индо-европейските езици ня̋ма отделно окончание за дателен падеж в множествено число, например.
  • В индо-европейските езици има отделни окончания за дателен падеж в единствено число и за дателен падеж в множествено число, както и за дателен падеж в двойствено число, ако в езикът се пази това число.
  • В индо-европейските езици има съзвездия от морфеми, които образуват падежната система.
  • За такава сложна система повече от естествено е да се разпада.
  • Целта е да се намали броя̌т на морфемите и словоформите.
  • Това става чрез обобщение или замя̋на.
(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.4. Преглед на падежите в индо-европейските езици (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


Преглед на основните падежи:
  • Абсолютен падеж:
    • Този падеж реално не е засвидетелстван в никой индо-европейски език, той е фиктивен, той е place-holder.
    • Имената от среден род ня̋мат специални форми за акузатив, номинатив и вокатив, а имат форми за фиктивния̌т абсолютен падеж, които се употребяват вместо акузативът, номинативът и вокативът.
    • С други думи, ня̋кои имена имат форми за абсолютен падеж и тогава те ня̋мат специални форми за акузатив, номинатив и вокатив, а формите им за абсолютния̌т падеж се употребяват за акузатив, номинатив и вокатив.
    • За тези имена се казва, че са̨ от среден род.
    • Остана̨лите имена са̨ от мъ̨жки или женски род и те ня̋мат форми за абсолютен падеж, а си имат форми за акузатив, номинатив и вокатив.
    • За акузативът, номинативът и вокативът можем да мислим като за трите превъплъщения на абсолютния̌т падеж при имената от мъ̨жки и женски род.
    • Средния̌т род е особено крепък в германските и в славянските езици. В северно-германските (скандинавските) езици даже се е оформила опозиция среден род срещу общ мъ̨жко-женски род. В английски средния̌т род се е наместил при всички неодушевени имена и така е обезсмислил самото понятие за граматически род.
    • Средния̌т род и фиктивния̌т абсолютен падеж, който го дефинира, са̨ изходна точка за разпад на падежната система при този клас имена - формите за абсолютния̌т падеж изместват всички остана̨ли падежи при имената от среден род.
    • В руски средния̌т род е сдал ня̋кои свои позиции: среден род в руски има само в единствено число и само за неодушевени съ̨ществителни.
  • Акузатив:
    • Акузативът (винителния̌т падеж) е падежът на пря̋кото допълнение. Той е в опозиция с номинативът при имената от мъ̨жки и женски род.
    • Освен това, формите за акузатив вървя̨т с доста предлози, ако не с повечето от тя̋х. Акузативът е единствен от превъплъщенията на абсолютния̌т падеж, който върви с предлози - номинативът и вокативът с предлози не вървя̨т.
    • Поради това, акузативът е може би най-важния̌т падеж и именно той има склонността да измества остана̨лите падежи при разпад на падежната система при имената.
    • При местоименията акузативът се пази и в гръцки, и в славянски, и в романсът, и в германски.
    • По фонетични и морфологични причини акузативът в старо-славянски е доня̋къде дефектен - много от формите на акузативът съвпадат с номинативът.
    • Поради тази причина старо-славянския̌т език е разработил механизъм за укрепване и спасяване на акузативът - това е категорията на одушевените имена.
    • В гръцки опозицията акузатив-номинатив при мъ̨жко-женския̌т род се пази заради фонетични причини - формите звуча̨т различно, особено с определителен член.
    • В романсът акузативът и номинативът при имената са̨ съвпадна̨ли, след като фонетичните разлики са̨ се размили. В ново-романските езици падежната система при имената се е разпадна̨ла напълно.
    • Акузативът в нашия̌т балкано-славянски език е взел всички предлози за себе си.
    • В нашия̌т балкано-славянски език има прокарана силна тенденция към съвпадане на акузативът и номинативът.
    • В съвременния̌т ни език акузативът и номинативът при имената практически са̨ съвпадна̨ли, макар че акузативът се е пазел по диалектите през 19-ти век.
    • Има архаични остатъци от акузативът при одушевени имена от мъ̨жки род: "На Господа Бога се уповаваме." "Дя̋да си Христа слушайте." "Ний с бай Ганя вля̋зохме в бюфетъ."
    • В съвременния̌т ни език акузативът при местоименията боледува. "Тука ня̋ма никой." вместо правилното "Тука ня̋ма никого."
  • Номинатив:
    • В индо-европейските езици, номинативът (именителния̌т падеж) е падежът на подлогът и на предикатът (на сказуемното определение). Той е в опозиция с акузативът при имената от мъ̨жки и женски род. При имената от среден род номинативът съвпада с акузативът.
    • Номинативът не върви с предлози - aко е чист номинатив, разбира се, ако не се е сля̋л с друг падеж междувременно в процесът на разпад на падежната система.
    • В старо-славянски, при склонението с основа на а, стария̌т номинатив в множествено число, наследен от пра-индо-европейски, се е затрил и е бил заменен с акузатив още в дописмената епоха. Съ̨щото може би е стана̨ло и в пра-германски.
    • В ново-славянските езици поня̋кога предикатът се слага в творителен падеж вместо в номинатив.
    • В гръцки опозицията акузатив-номинатив при мъ̨жко-женския̌т род се пази заради фонетични причини - формите звуча̨т различно, особено с определителен член.
    • В романсът номинативът и акузативът при имената нався̋къде съвпадна̨ли.
    • В съвременния̌т ни език номинативът и акузативът при имената практически са̨ съвпадна̨ли, макар че акузативът все още се пазел по диалектите през 19-ти век.
  • Вокатив:
    • Вокативът (звателния̌т падеж) е падежът на обръщението.
    • Вокативът не върви с предлози.
    • Имената от среден род ня̋мат специална форма за вокатив - при тя̋х вокативът съвпада с номинативът и в крайна сметка с абсолютния̌т падеж.
    • Имената в множествено число съ̨що така ня̋мат специална форма за вокатив - и при тя̋х вокативът съвпада с номинативът.
    • Специална форма за вокатив имат само имената от мъ̨жки и женски род в единствено число.
    • Вокативът се пази във всички балкански езици и в повечето славянски езици.
    • В нашия̌т балкано-славянски език вокативът си стои, макар и в недобро здравословно състояние.
    • В ново-романските и в германските езици вокативът е загубен.
  • Генитив:
    • Генитивът (родителния̌т падеж) е падежът на "притежателя̌т". Генитивът е извън контекстът на абсолютния̌т падеж - имената от всеки род си имат генитивни форми.
    • Генитивът върви и с ня̋кои предлози.
    • Ня̋кои германски езици пазя̨т генитивът. Балтийските езици пазя̨т генитивът.
    • Ново-славянските езици пазя̨т генитивът.
    • Гръцкия̌т, балкано-романския̌т и албанския̌т пазя̨т генитивът, който в тези езици е поел и функциите на дателния̌т падеж.
    • Славянския̌т генитив е хилав, понеже в славянски много често се казва "Драгановата нива" вместо "Нивата на Драган".
    • Поради хилавостта на славянския̌т генитив нашия̌т балкано-славянски език при имплементацията на {Балкан‑1}{Gen=Dat} е избрал да загърби генитивът и да го замести с дателен падеж.
    • В нашия̌т език сред наречията има остатъци от генитивни форми, все след предлози: "Иде му отръ̨ки." "Кланям се доземи."
  • Датив:
    • Дативът (дателния̌т падеж) е падежът на "получателя̌т". Дативът е извън контекстът на абсолютния̌т падеж - имената от всеки род си имат дателни форми.
    • Дателния̌т падеж върви и с ня̋кои предлози.
    • Славянските езици си го пазя̨т дателния̌т падеж. Дори в нашия̌т балкано-славянски език има остатъци от дативът: "Гарван гарвану око не вади."
    • Балтийските езици си го пазя̨т дателния̌т падеж. Немския̌т език си го пази.
    • Нашия̌т балкано-славянски език при имплементацията на {Балкан‑1}{Gen=Dat} е избрал да замести хилавия̌т славянски генитив с дателен падеж.
  • Генитивът и дативът в контекстът на Balkansprachbund-ът:
    • Генитивът (родителния̌т падеж) е падежът на "притежателя̌т". Родителното отношение - това е отношението на притежателя̌т, на породителя̌т.
    • Дативът (дателния̌т падеж) е падежът на "получателя̌т". Дателното отношение - това е отношението на получателя̌т, на слушателя̌т.
    • Най-основната балканска характеристика е {Балкан‑1}{Gen=Dat}: Еднакво изразяване на родително и дателно отношение.
    • В съответния̌т подраздел {Балкан‑1}{Gen=Dat} тази характеристика се разглежда в детайли.
    • Нашия̌т балкано-славянски език при имплементацията на {Балкан‑1}{Gen=Dat} първо е загърбил генитивът и го е заместил с дателен падеж, а после е заместил "родително-дателното отношение", изразявано от дателния̌т падеж, с универсалния̌т предлог плюс акузатив.
Петте гореизброени основни индо-европейски падежи - акузатив, номинатив, вокатив, генитив, датив - всичките ги има във:
  • санскрит (старо-индийски)
  • старо-гръцки (както и в ново-гръцки, но без датив)
  • балтийски (литовски и латвийски)
  • старо-славянски (както и в ново-славянските езици, без вокативът в руски)
  • латински
  • готски (най-стария̌т засвидетелстван германски език)
Освен петте гореизброени основни падежи - акузатив, номинатив, вокатив, генитив, датив - в индо-европейските езици се наблюдават и ня̋кои допълнителни падежи:
  • Творителен падеж (инструментал):
    • Това е падежът на инструментът и на деятеля̌т. Върви и с ня̋кои предлози.
    • Засвидетелстван е в санскрит, в славянски и в балтийски. Архаични форми се намират и в езикът на Омир.
    • Пази се в ново-славянски и в балтийски.
    • В ня̋кои ново-славянски езици може да замества номинативът при изразяване на предикат.
    • В нашия̌т балкано-славянски език, както и на гръцки, се замества с предлог плюс акузатив.
    • Остатъчните архаични форми сега се възприемат като наречия: "денем и нощем", "числом и словом", "тя̋лом и духом".
  • Местен падеж (локатив):
    • Това е падежът на "местоположението". Обикновено върви с предлози.
    • Засвидетелстван е в санскрит, в славянски и в балтийски. Остатъчни форми от него са̨ засвидетелствани в латински.
    • Пази се в ново-славянски и в балтийски.
    • В съвременните славянски езици безпредложната употреба на локативът е елиминирана. Той се употребява вече само с предлог и затова обикновено се нарича предложен падеж.
    • След като всички предлози минават под управлението на акузативът, в нашия̌т балкано-славянски език локативът е елиминиран "автоматично".
    • Остатъчните архаични форми сега се възприемат като наречия: "в къ̨щи" "горе и долу" "деня̋ и нощя̋".
  • Отделителен падеж (аблатив):
    • Това е падежът на "обстоятелството". Обикновено върви с предлози.
    • Засвидетелстван е в санскрит и в латински.
    • Латинския̌т аблатив е обединение на пра-индо-европейските аблатив, локатив и инструментал.
    • Романсът лесно елиминирал аблативът, като го е заместил с предлог плюс акузатив.
    • Подобно нещо ще да е направил и гръцкия̌т език, но още в памтивека, в дописмената епоха. Ще да го е направил или по пра-славянския̌т модел, или по моделът на романсът.
    • Пра-славянския̌т аблатив се е вля̋л в генитивът още в дописмената епоха - това е споменатия̌т по-горе пра-славянски модел.
(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.5. Предпоставки за разпадане на падежната система при имената в индо-европейските езици (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


Сводка на предпоставките:
  • Наследената от пра-индо-европейския̌т език падежна система е прекалено сложна.
    • За такава сложна система повече от естествено е да се разпада.
    • Целта е да се намали броя̌т на морфемите и словоформите.
    • Това става чрез обобщение или замя̋на.
  • Модели и механизми за обобщаване, опростяване и замя̋на на падежната система са̨ сред индо-европейското наследство.
    • Такъв механизъм е например словоредът. В изразът "куче погна̨ коте" подлогът и пря̋кото допълнение не се различават морфологически и само словоредът или контекстът може да ни помогне да разберем кой кого е погна̨л. След като словоредът така и така тря̋бва да си остане последната инстанция, защо ни е необходимо да поддържаме два различни падежа - акузатив и номинатив, когато те не върша̨т работа във всички случаи? Така си е мислел например английския̌т език и взел решение да обедини акузативът и номинативът.
    • Колкото и много падежи да има (по-горе бя̋ха̨ изброени осем падежа), те не мога̨т да обхвана̨т всички отношения.
    • Наличен е общ и продуктивен алтернативен модел: предлог, който е отделна лексема със свое значение, плюс ня̋каква словоформа на името. Броя̌т на използваните по този повод словоформи може без проблем да се редуцира до една.
    • Този модел е използван от нашия̌т балкано-славянски език и от ново-романските езици, за да опростя̨т падежната си система до възможния̌т минимум.
  • Падежната система в индо-европейските езици се е опростявала през всичките хилядолетия, още в памтивека, още в дописмената епоха.
    • Латинския̌т език още в дописмената епоха се отървал от творителния̌т и от местния̌т падеж, сливайки ги с аблативът, който по-късно романсът го вля̋л в акузативът.
    • Гръцкия̌т език още в дописмената епоха се отървал от творителния̌т, местния̌т и отделителния̌т падеж, разпръсквайки техните функции по предлози, вървящи с акузатив, генитив или датив.
    • Славянския̌т език още в дописмената епоха се отървал от отделителния̌т падеж, сливайки го с генитивът.
    • В най-стария̌т писмено засвидетелстван език от германската група - готския̌т (4-ти век след Христа) - ня̋ма творителен, местен или отделителен падеж. Езикът се е отървал от тя̋х преди това.
    • В съвременните езици от германската група най-много падежи при имената е съхранил немския̌т - акузатив, генитив, датив, номинатив. Английския̌т е е съхранил два - акузатив и генитив.
    • Опростяването на склонението при имената довело и до опростяването на склонението при местоименията. Като се отърве например езикът от творителния̌т си падеж, този падеж изчезва и от местоименното склонение.
  • Ня̋кои балкaнски характеристики допринасят за разпадът на падежната система.
(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.6. Процесът на разпадане на падежите при имената в балканските езици (.. скрий го подразделът ..)  .. към началото ..


Текущо положение:
По пъ̨тя̌т от старо-славянски към текущото положение в балкано-славянски.
Тенденции в български:
  • Трите падежа акузатив, номинатив и датив се пазя̨т само при кратките форми на личните местоимения.
  • Дателните форми в останалите случаи (и при имената, и при местоименията) са̨ архаични.
  • Винителните форми при имената са̨ архаични.
  • Винителните форми при местоименията се пренебрегват.
  • Звателния̌т падеж (вокативът) все по-често се пренебрегва. Такъв процес се наблюдава и в останалите славянски и балкански езици.
(.. скрий го подразделът ..)  (.. скрий Балкан‑A5/CaseSystemDeclined ..)  .. към началото ..

◄►   (.. Балкан‑A5/CaseSystemDeclined:  .. скрий ..  .. свий ..  .. разгъни ..)  .. към началото ..


▼▼   18.{Балкан‑А6}. Сравнителна степен на прилагателните {PioMai} (.. скрий Балкан‑A6 ..)  .. към началото ..


В латинския̌т език, в германските езици, в старо-славянския̌т и в ново-славянските езици се използват синтетични форми за степенуване на прилагателните (форми със специални окончания):
  • Латински: Citius, Altius, Fortius! (мотото на олимпийските игри)
  • Английски: Faster, Higher, Stronger!
  • Немски: Schneller, höher, stärker!
  • Руски: Быстрее, выше, сильнее!
  • Руски преди 1918: Быстрее, выше, сильнее!
  • Полски: Szybciej, wyżej, silniej!
  • Сръбски: Брже, више, jаче!
  • Гръцки: Γρηγορότερα Ψηλότερα Δυνατότερα!
Романсът, може би в сътрудничество с елинофонията въ̨тре в елиноромансът, е разработил аналитични форми на степенуване на прилагателните:
  • Френски: Plus vite, plus haut, plus fort!
  • Италиански: Più veloce, più in alto, più forte!
  • Испански: Más rápido, más alto, más fuerte!
  • Португалски: Мais rápido, mais alto, mais forte!
  • Румъ̨нски: Mai repede, mai sus, mai puternic!
  • Ново-гръцки: Πιό γρήγορα! Πιό Ψηλά! Πιό Δυνατά!
  • Български: По-бързо, по-високо, по-силно!
Усвояването на този модел от балканските езици и най-вече от нашия̌т балкано-славянски език налага причисляването на {Балкан‑А6}{PioMai} към допълнителните балкански характеристики.

Забележка_1: Ново-романските езици и гръцкия̌т пазя̨т и старите си синтетични форми за сравнителна и превъзходна степен на най-употребяваните прилагателни (френски: mieux, pire, ..; за гръцки по-горе има пример). Балкано-славянския̌т ги е загубил напълно. Ня̋кои стари форми от такъв тип (висш, нисш, добре, бърже, ..) вече не се разпознават като такива и сами мога̨т да се подлагат на новите аналитични степени (най-висш, по-нисш, най-добре, по-бърже, ..).

Забележка_2: При аналитичния̌т модел в ново-романски, наред с нормалната сравнителна степен, образувана във френски-италиански-испански-португалски съответно със plus-più-más-mais, съ̨ществува и диминутивна сравнителна степен, образувана във френски-италиански-испански-португалски съответно със moins-meno-menos-menos.

Забележка_3: При аналитичния̌т модел в гръцки и романски, превъзходната степен се образува чрез добавяне на определителен член към сравнителната степен. При тя̋х не се различават изразите "по-хубавата" и "най-хубавата". В румъ̨нски не е съвсем така.

Забележка_4: В балкано-славянския̌т език превъзходната степен се образува с частицата най-. В румъ̨нски - със "cel mai".

Забележка_5: В балкано-славянския̌т език частиците по̀ и най мога̨т да се прилагат не само към прилагателните, но и към съ̨ществителните и глаголите, а и към други изрази. Примери: Той излезе по̀ човек от мене. Най обичам луди жаби .. дето са̨ се навъдили малко по̀ на припек.
(.. скрий Балкан‑A6 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А7}. Напасване на предлозите {FittingPrepositions} (.. скрий Балкан‑A7 ..)  .. към началото ..


Обикновено дори в близко-родствени езици употребата на предлозите се различава.

Затова е учудващо как са̨ се изравнили в доста случаи предлозите в гръцки и български, например.
  • σε - на
  • με - с
  • για - за
  • από - от

Важнo е това, че всичките предлози изискват винителен падеж (акузатив). Това допринася за разпадането на падежната система {CaseSystemDeclined}.

Важен и уникален е случая̌т с универсалния̌т предлог σε = на, който в добавка към пространственото си значение, служи да замени родителния̌т и дателния̌т падеж {Балкан‑1}{Gen=Dat}.
(.. скрий Балкан‑A7 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А8}. Наличие на гласен звук Ъ {MidCentralVowel} (.. скрий Балкан‑A8 ..)  .. към началото ..


Включването на {Балкан‑А8} в списъкът на допълнителните балкански характеристики е проява на повърхностност, понеже това изобщо не е балканизъм. {Балкан‑А8} е включено в този списък с цел привличане на по-широка публика.

Не мога̨ да причисля̨ наличието на гласен звук Ъ {MidCentralVowel} към списъкът на основните балкански характеристики, понеже гръцкия̌т език не притежава това свойство.

Притежават го българския̌т, румъ̨нския̌т и албанския̌т. Притежава го и турския̌т език.

За никой от тези езици не може да се докаже, че са̨ прихвана̨ли звукът Ъ в контекстът на Balkansprachbund-ът.

Турския̌т език си го носи този звук със себе си от туркестанската си родина.

Нашия̌т език съ̨що така си го носи този звук със себе си, носи си го от родината на славяногласието. Звукът Ъ в българския̌т език е славянщина, той е наше славянско наследство.

Звукът Ъ в българския̌т език е многострадален. Много борци против този звук са̨ се изявявали.

Наличието на звукът Ъ едновременно в български и турски е съвпадение и не бива да ни учудва, така както не бива да ни учудва, че едновременно в български и турски има и други общи гласни и съгласни (А,О,Е,К,Л,М,и т.н.).

Това го пиша̨ като разяснение, понеже през 19-ти век по Нашенско се ширело мнението, че българския̌т език бил придобил звукът Ъ под турско влияние. А на монтешарски този звук го наричат "темната самогласка" и считат, че "jазикот" им ня̋мал нужда от нея̨.

През първата половина на 19-ти век по Нашенско даже не знаели как да пиша̨т звукът Ъ. Книжовната традиция у нас била прекъ̨сна̨та и заменена с руската. И за мнозина буквата Ъ била просто знак за твърдост на предната съгласна.

И тъй, звукът Ъ в нашия̌т език го е имало още през 9-ти век и точно за него била измислена буквата Ъ, една от буквите, с които допълнили гръцката азбука, за да се получи така наречената кирилица.

Звукът Ъ се е появил в славянски след делабиализация на звукът U(У) от пра-езикът. Краткия̌т звук U от пра-езикът дал в славянски Ъ, а дългия̌т звук U от пра-езикът се дифтонгизирал, като първата част остана̨ла Ъ, а втората мина̨ла в I(И). По този начин се получил дифтонгът ЪI, който се пази в руски и полски и досега, а в български и сръбски се опростил в И.

Забележка: Делабиализация означава, че при произношението намалява или изчезва ролята на устните. Сравнете думите "лък" и "лук". Забележете, че при произношението на Ъ устните не участват, докато при У(U) участват. Забележете, че и при двете думи положението на езикът е идентично.

Отклонение: През 9-ти век в нашия̌т език имало още един гласен звук, за който била измислена буквата Ь (ер малък). Звукът Ь се е появил в славянски след делабиализация на звукът И(I) от пра-езикът. Краткия̌т звук И(I) от пра-езикът дал в славянски Ь, а дългия̌т звук И(I) дал гласната И, поня̋кога изявяваща се като дифтонг. Делабиализация и тук означава, че при произношението намалява или изчезва ролята на устните. В нашия̌т език звукът Ь не се запазил - премина̨л или в Ъ, или в Е. В резултат, ние сега не можем да произнесем старо-славянското Ь. Все пак може да се даде ня̋какъв образец: френската дума monsieur (господин) в днешното ѝ произношение на кирилица от 9-ти век биха̨ я̨ записали МЬСЬ. Край на отклонението.

За звукът Ъ (ë) в албански нищо не може да се каже. Историята на албанския̌т език е неизвестна.

Звукът Ъ в румъ̨нски може да си е романско развитие (сравнете с португалски), но може да е и влияние и от славянски (български). В съ̨щност в румъ̨нски има два такива звука, които дори ня̋кои румъ̨нци не мога̨т да различават: мid-central vowel ă и close-central vowel â/î.

Два звука имало ня̋кога и в български, Ъ и Ъ̨ (голя̋м ер и голя̋м юс), но после звукът Ъ̨ в повечето диалекти премина̨л в Ъ.
(.. скрий Балкан‑A8 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑А9}. .. {GreekVerbalAspectAlaSlave} (.. скрий Балкан‑A9 ..)  .. към началото ..


Става дума за успоредни перфективни и имперфективни иновативни глаголни форми като:
Γράφετε!(Пишете!)
Γράψετε!(Напишете!)
Θα γράφετε.(Ще пишете.)
Θα γράψετε.(Ще напишете.)
Έχετε γράψει.(Написали сте.)
Έχετε γράφει.(Писали сте.) - Тази форма е извън стандартът на δημοτική.
Тези форми използват гръцки съставки и биха̨ могли да са̨ самостоятелно развитие в гръцки. Но такива форми са̨ особено характерни за ця̋лото славяногласие, те са̨ основна част от духът на славянщината и поради това не може тука да се изключи славянско влияние.
(.. скрий Балкан‑A9 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AE1}. Синтаксис с относителни изрази вместо с причастия {RelativePhrases} (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..) 


  • ▼▼   Структурно въведение: {Елинороманс‑6} (.. скрий ..)

    • Тази характеристика я̨ притежават всички членове на Balkansprachbund-ът.
    • Нещо повече, всички съвременни индо-европейски езици в Европа, както и други езици в Европа, я̨ притежават.
    • Тя не се явява ясна разграничителна характеристика сред европейските езици.
    • Бя̋х я̨ изпусна̨л в първото издание на тази публикация за Balkansprachbund-ът.

    • Тъй като характеристиката {Балкан‑AE1} я̨ притежават всички членове на Balkansprachbund-ът, бих могъл да я̨ включа при основните балкански характеристики. Но би било банално.

    • В тази публикация се предлага хипотеза за елиноромансът.
    • А пък на тази характеристика много ѝ подхожда да се включи там, при елиноромансът.
    • Включил съм я̨ там като {Елинороманс‑6}.

    • Структурата на тази публикация обаче изисква да я̨ включа тази характеристика и при допълнителните балкански характеристики, за да се намери мя̋сто, където да се опише - тука.

    • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 

  • ▼▼   Лични и нелични глаголни форми (.. скрий ..)

    • Термините и понятията, дефинирани тука по общ начин, си имат конкретни проявления във всеки отделен индо-европейски език.

    • Глаголните форми биват три или четири вида:

      • Лични глаголни форми. Изменят се по лице и число. Те се съгласуват по лице и число. Думата, с която такава форма се съгласува, е граматическия̌т подлог на изречението. Изменението на личните глаголни форми по лице и число се нарича спрежение. На тези форми се отделя най-голя̋мо внимание в учебниците по граматика.

      • Причастия - отглаголни прилагателни. Изменят се по падеж, число и род. В изречението определят ня̋кое име, с което се съгласуват.

      • Отглаголни съ̨ществителни.

      • Неизменяеми глаголни форми. Такива са̨ например инфинитивът и деепричастието. Деепричастието е отглаголно наречие.

    • Всички глаголните форми - и неизменяемите, и личните, и неличните - мога̨т да се изменят по време, залог, аспект.

    • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 

  • ▼▼   Древен и съвременен синтаксис (.. скрий ..)

    • Термините древен и съвременен синтаксис са̨ условни.

    • При древния̌т синтаксис се предпочитат причастията.

    • При съвременния̌т синтаксис се предпочитат относителните изрази, относителните местоимения и относителните наречия.

    • Пример за съвременен синтаксис:

      • Иванчо, който спечели шестица от тотото, се ожени за Марийка, която плакнеше очите на старците от махалата.

    • Пример за "древен" синтаксис:

      • Иванчо, спечелил шестица от тотото, се ожени за Марийка, плакнеща очите на старците от махалата.
      • Спечелилия̌т шестица от тотото Иванчо се ожени за плакнещата очите на старците от махалата Марийка.

    • В древните текстове на старо-гръцки и латински преобладава древния̌т синтаксис.

    • Драстична промя̋на е стана̨ла в синтаксисът на европейските езици (елинофония, романс, славяногласие).

    • Във всички съвременни индо-европейски езици в Европа се предпочита съвременния̌т синтаксис.

    • Това изменение в синтаксисът на езикът е формулирано и означено като {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}.

    • Навя̋рно то се е случило в рамките и по времето на предполагаемия̌т елинороманс.

    • Измежду езиците от Balkansprachbund-ът, последен в реализацията на тази характеристика е бил българския̌т.

    • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 

  • ▼▼   Причастията в съвременните езици (.. скрий ..)

    • Съвременните индо-европейски езици от Европа са̨ загубили повечето от причастията си.

      • Загубили са̨ ги, за да реализират тази характеристика, {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}.
      • Или им се е наложило да я̨ имплементират тази характеристика, защото са̨ загубили повечето от причастията си.

    • От друга страна, конструирания̌т език Есперанто предлага съвършена система от причастия, позволяващи да се избя̋гват относителните клаузи. Ня̋мам конкретни наблюдения, но мисля̨, че въпреки това есперантистие под влияние на родния̌т си език предпочитат относителните клаузи.

    • Как да е, загубата на повечето от причастията в съвременните индо-европейски езици от Европа е проява на стремежът на флективните езици да се придвижват от синтетичност към аналитичност.

    • В ново-гръцката димо̀тика

      • има само едно причастие - мина̨ло пасивно причастие,
      • и едно деепричастие, което е остатък от старото сегашно активно причастие - номинативната форма за мъ̨жки род единствено число по първо склонение.

    • В славянските езици положението като че ли е съ̨щото.

      • Мина̨лото пасивно причастие се пази нався̋къде.
      • Сегашните активни причастия ги ня̋ма в разговорните български и руски, а са̨ възстановени в книжовните езици от църковно-славянски.
      • В разговорните езици съ̨ществува деепричастие, което е остатък от старото сегашно активно причастие, както в димо̀тиката.
      • В книжовния̌т руски от църковно-славянски са̨ възстановени сегашното пасивно причастие и мина̨лото активно причастие.

    • В румъ̨нски и албански положението прилича на това в романсът.

      • Има мина̨ло причастие, което за разлика от български, не може да се определи дали е активно или пасивно.

    • Българския̌т език е особен и сред славянските, и сред балканските езици.

    • Той има активно мина̨ло причастие, за което подозирам влияние откъм турски.
    • Примери:

      • От умря̋ло хабер не чакай
      • (Който е умря̋л, от него хабер не чакай.)

      • Не питай старо, питай патило.
      • (Питай този, който е патил.)

      • Родилите се след 1990 ня̋ма как да помня̨т тоталитаризмът.
      • (Тези, които са̨ се родили след 1990, ..)

    • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 

  • ▼▼   Древни примери (.. скрий ги ..) (.. свий ги ..) (.. разгъни ги ..) 

    • Великденския̌т тропар   (.. покажи негов анализ тука ..)  (.. покажи го тропарът във wikipedia-та ..)
      Χριστὸς ἀνέστη ἐκ νεκρῶν,
      θανάτῳ θάνατον πατήσας,
      καὶ τοῖς ἐν τοῖς μνήμασι,
      ζωὴν χαρισάμενος!

    • Евангелието От Лука, 3:11.   (.. покажи ..)
      .. Имащия̌т две ризи, да даде на ня̋мащия̌т ..

    • Известни фрази на латински      (.. покажи тука ..) (.. покажи във wikipedia-та ..)
      Timeo Danaos et dona ferentes.
      Lupus non timet canem latrantem.
      ..
    • (.. скрий ги древните примери ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 

  • ▼▼   Примери от турския̌т език (.. скрий ..)

    • Рѣ̋дък примѣр за Европа е турския̌т език.
    • Турския̌т език не притежава характеристиката {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}.

    • Все пак, турския̌т език нито е индо-европейски по произход, нито е флективен по тип.
    • Той е тюркски по произход и аглутинативен по тип.
    • И движението от синтетизъм към аналитизъм не му е присѫщо.

    • Дѣте турче падне, удари се и се разплаче. Майка му го утѣшава:

      • Kendi düs̨en aǧlamaz!
      • Който падне сам, не плаче!

    • Allahın dediǧi olur.
      • Буквален прѣвод: От Бог казаното става.
      • Свободен прѣвод: Както е рѣкъл Бог, тъй става..

    • Dışarıda oturan kız iş arıyor.
      • Буквален прѣвод: Отвън сѣдящото момиче работа тѫрси.
      • Свободен прѣвод: Момичето, което сѣди отвън, тѫрси работа.

    • Момичето и училището.
      • Kız mektebe gider.
      • Момичето на училище ходи.

      • Kızın gittiǧi mektep yeni deǧildir.
      • Училището, в което момичето ходи, не е ново.

    • İki mintanı olan, birini hiç mintanı olmayana versin.

      • Двѣ ризи имащия̌т на нѣ̋кой хич ризи нѣ̋мащ да даде.
      • [Лука 3:11]

    • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 

  • ▼▼   Относителни местоимения и относителни наречия (.. скрий ..)

    • В повечето европейски езици, реализирали характеристиката {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}, въпросителните местоимения и въпросителните наречия мога̨т да служа̨т като относителни местоимения и наречия.

      • Пример от западно-български:

        • От дека си?
        • Писмото, дека ми ги сакаш парите, не съм го получил.

      • На гръцки:

        • Από που είσαι?
        • Το γραμμα που μου τα ζητούσες τα χρήματα δεν το έλαβα.

      • На английски:

        • Where do you come from?
        • I haven't received the letter where you are asking the money.

    • Повечето европейски езици обаче са̨ развили относителни местоимения и относителни наречия, които са̨ полезни при реализацията на характеристиката {Елинороманс‑6}{Балкан‑AE1}{RelativePhrases}.

      • Гръцки: όποιος, όποια, .., όπως, όπου, όποτε, ..
      • Френски: lequel, laquelle, lesquels, lesquelles.

    • В стандартния̌т български език от източни български говори

      • е бил възприет гръцкия̌т модел -
      • въпросително местоимение или наречие плюс
      • неизменна форма на определителен член.

      • В български този модел е бил приложен, за да се изгради
      • съвършена система на относителни местоимения и относителни наречия:

      • който, която, което, които, когото, комуто,
      • какъвто, каквато, каквото, каквито,
      • чийто, чиято, чието, чиито,
      • където, когато, както,
      • откъдето, откогато, откакто, докъдето, докогато, ..

    • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 

  • ▼▼   Българския̌т език и характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases} (.. скрий ..)

    • Това е заключителния̌т параграф на подразделът относно характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}.

    • Първата причина за добавянето на този подраздел {Балкан‑AE1} беше да се намери мя̋сто, където характеристиката {Елинороманс‑6}{RelativePhrases} да се опише.

    • Понеже това е важна характеристика от елиноромансът.

    • В самия̌т елинороманс, вероятно романсът я̨ е наложил тази характеристи, а гръцкия̌т език е последвал романсът.

    • Втората причина за добавянето на този подраздел {Балкан‑AE1} е нашия̌т български език.

      • Той вероятно е реализирал характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases} едва въ̨тре в Balkansprachbund-ът.

      • Заради българския̌т език си заслужава {Елинороманс‑6}{RelativePhrases} да се добави към допълнителните характеристики на Balkansprachbund-ът.

    • В евангелските преводи на старо-славянски (старо-български) език от края̌т на 9-ти век се използват причастия нався̋къде, където такива има в гръцкия̌т оригинал.

      • Да, може би преводачите нарочно са̨ следвали оригиналния̌т текст.
      • Ако преводачите са̨ превеждали по-близо до разговорния̌т език от онова време, може би ня̋маше да слагат толкова много причастия.

      • Обаче: изключено е преводачите да са̨ си измислили славянските причастия.
      • Щом преводачите са̨ знаели формите на славянските причастия, значи тези причастия са̨ се употребявали в речта.
      • И то в устната реч, защото дотогава славянска писмена традиция не е имало.

    • Как да е, нашия̌т български език е имплементирал характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases} въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът.

    • При това, се наблюдават две особености на българския̌т език, както при сравнението с другите славянски езици, така и при сравнението с другите балкански езици.

      • В стандартния̌т български език съ̨ществува съвършена - брилянтна - система на относителни местоимения и относителни наречия.

        • Голя̋м плюс по пъ̨тя̌т към {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}.

      • В българския̌т език - и в разговорния̌т, и в книжовния̌т - съ̨ществува активно мина̨ло причастие.

        • С основание може да се заподозре турско влияние.
        • От гледна точка на характеристиката {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}, това е минус.

    • (.. скрий ..)  (.. свий Балкан‑AE1 ..) 

  • ►►  {Балкан‑AE1}{Елинороманс‑6}{RelativePhrases}:  .. разгъни ..  .. свий ..  .. скрий ..  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AR1}. Особена специфично балканска лексика в румъ̨нски и албански {AlRoLex} (.. скрий Балкан‑AR1 ..)  .. към началото ..


Албанския̌т език, както всеки друг балкански език, е заимствал много думи от другите балкански езици.
  • През последните шест века албанския̌т език е заимствал много думи от турския̌т език {Балкан‑А3}{Turcophenia}.
  • Албанския̌т език е заимствал много думи и от славянския̌т език, и то през различни периоди, и то още преди Balkansprachbund-ът.
  • Албанския̌т език е заимствал много думи от гръцкия̌т език, и то през различни периоди, и то още преди Balkansprachbund-ът.
  • Албанския̌т език е заимствал много думи от латинския̌т език и от романсът, и то през различни периоди, и то още преди Balkansprachbund-ът.
  • Албанския̌т език е важен кандидат-член на елиноромансът.
За илюстрация да вземем първите два стиха на Божията молитва "Отче наш" на албански във варианти tosk и gheg, на румъ̨нски и на италиански (на славянски би тря̋бвало да знаем текстът наизуст):

      Ati ynë që je në qiell,
u shënjtëroftë emri yt.
arthtë mbretëria jote;
u bëftë dëshira jote,
si në qiell, edhe mbi dhe. 		   Ati ynë që je në qiell,
shejtnue kjoftë emni yt.
ardhtë mbretnia jote;
u baftë vullnesa jote,
si në qiell ashtu në dhe.
        
      Tatăl nostru care eşti în ceruri,
sfinţească-se numele Tău,
vie împărăţia Ta,
facă-se voia Ta,
precum în cer aşa şi pe pământ. 		   Padre nostro che sei nei cieli,
sia santificato il tuo Nome,
venga il tuo Regno,
sia fatta la tua Volontà
come in cielo così in terra.
        
Коментари:
  • Първата дума и на албански, и на румъ̨нски, изглежда да е славянска. За румъ̨нски е сигурно. Славянската дума "Отьче" е във вокатив и в стар диминутив. В албански и румъ̨нски думата е съ̨що така във вокатив, както и в гръцкия̌т оригинал. И в готски език тук слагали съ̨щата дума - atta.
  • Формите на притежателните местоимения ynë-yt-jote изглежда да са̨ си албански. Предлозите në и mbi - съ̨що.
  • Относителното местоимение që, ако не е албанско, изглежда да е романска заемка.
  • Албанската дума за "небе" qiell изглежда да е романска заемка.
  • Румъ̨нското sfinţească-se е от славянски, а албанските думи на това мя̋сто в двата диалекта са̨ заемки от романсът.
  • Думата emri-emni "името" в албански, ако не е албанска, изглежда да е славянска заемка. Тук се вижда, че в албански се случва диалектен, но вече канонизиран преход от N=>R, който наред с други подобни преходи, изкривява звуковия̌т облик на думите.
  • Глаголът ardhtë, ако не е с албански произход, изглежда да е гръцка заемка.
  • Глаголът bëftë си е с албански произход, най-вероятно. Но се родее със славянския̌т глагол бъıвати - все пак албанския̌т го класифицират като индо-европейски език.
  • И двете думи за "воля", употребени в албански - dëshira и vullnesa, са̨ заемки от романсът. Румъ̨нската дума voia е със славянски произход.
  • Думата за "земя" dhe си е с албански произход, най-вероятно.
  • Съюзът ashtu, употребен във вариантът gheg, ако не е с албански произход, може да е славянска заемка, понеже напомня за нашата дума още (оште).
  • Обобщение за румъ̨нския̌т текст. Има само три думи със славянски произход, но със сигурен славянски произход (tatăl, sfinţească, voia). Остана̨лите думи са̨ си романски, ня̋ма думи с гръцки или албански произход. (Дали?)
  • Обобщение за албанския̌т текст. Има четири-пет думи със сигурен романски произход (qiell, shejtnue, mbretëria, dëshira, vullnesa), една дума (që) има предполагаем романски произход, друга една дума (ardhtë) има предполагаем гръцки произход. Три думи имат предполагаем славянски произход. Освен предлози, съюзи, местоимения, сигурен "албански" произход имат две думи (bëftë и dhe).
  • Да отбележим, че и на старо-славянски, и на балкано-славянски всичките думи в този текст са̨ със славянски произход.
  • Изводът, който можем да си направим за албанския̌т език от този текст, е, че в албанската лексика преобладават заемките, и то заемките от романсът.
  • Чрез албанския̌т език трудно може да се стигне до палеобалканска лексика, различна от гръцката. С други думи, до палеобалканската лексика не може да се стигне и през албанския̌т език, тя е просто загубена. Обаче тъ̨рсенето на такава лексика е важна политическа задача, поставена от магнодачисти и траковъди.
Този подраздел е посветен на общата лексика в румъ̨нски и албански, която липсва в гръцки и български.

Първо, има много такива думи, заемки в албански от романски, понеже в балкано-славянски и в гръцки има по-малко заемки от романски, отколкото в албански. Например, и петте изброени по-горе албански думи със сигурен романски произход ги ня̋ма в гръцки и български, но две от тя̋х ги има в румъ̨нски (qiell, mbretëria). Този резултат е само въз основа на един кратък текст. Сигурно има още много такива думи.

Едната от тези две думи може да ни заинтригува. Това е думата "империя" - mbretëria/mbretnia/împărăţia. Оказва се, че жителите на Романия наричат Царя̌т Небесен и царството небесно, както и земния̌т цар в Цариград-Константинопол и държавата му, по три различни начина:
  • Елинофоните използват думите василевс и василия.
  • Славяногласните - цар и царство.
  • А пък на албански и балкано-романски се използват думите император и империя.
В съ̨щност, от най-голя̋м интерес са̨ заемките от албански в румъ̨нски. На тя̋х е посветен този подраздел {Балкан‑AR1}{AlRoLex}.

Предполага се, че ако за една румъ̨нска дума не може да се намери нито романска, нито гръцка, нито славянска, нито ня̋каква друга известна етимология, и ако тази дума я̨ има и в албански, то тази дума има албанска етимология.

Такава например е думата "буза" - има я̨ в албански, румъ̨нски и български - предполага се, че е с албански произход. Ня̋къде може би пише, че тази дума имала "субстратен" произход. Ами да, ако тя е с албански произход, то този произход е субстратен. Ня̋къде може би пише, че тази дума имала дакийски (или тракийски) произход. Този проблем беше вече пространно изяснен, например тук, тук или тук.
(.. скрий Балкан‑AR1 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AR2}. Румъ̨но-албански съответствия, несподелени от гръцки и български {AlRo} (.. скрий Балкан‑AR2 ..)  .. към началото ..


Прочетете първо предния̌т подраздел {Балкан‑AR1}{AlRoLex}, както и разделът за ядрото на Balkansprachbund-ът.

За албански и румъ̨нски вече беше изписано много. Например тук, тук, тук, тук или тук. Важността на тази характеристика {Балкан‑AR2}{AlRo} беше изяснена, но не се чувствам компетентен да развия подразделът {Балкан‑AR2}{AlRo} в детайли.

Ще повторя само две от основните балкански характеристики:
  • Начинът на имплементация на {Балкан‑1}{Gen=Dat} в албански и румъ̨нски е сходен. Запазен е един общ родително-дателен падеж, а идеята с универсалния̌т предлог е непозната.
  • Начинът на имплементация на {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided} в румъ̨нски и в единия̌т диалект на албанския̌т е сходен. Румъ̨нския̌т език пази глаголното наклонение конюнктив (conjunctive-subjunctive), една чисто романска характеристика. Именно личните форми на конюнктивът се използват при {InfinitiveLostOrAvoided} в румъ̨нски и албански. Забележка: Славянския̌т език отдавна (преди 6-ти век) се е отървал от конюнктивът в процесът на разработка на славянската глаголна аспектология. Ново-гръцкия̌т език е преосмислил стария̌т си конюнктив вероятно в рамките на {Балкан‑А9}{GreekVerbalAspectAlaSlave}.

Историята на албанския̌т език отпреди балканизацията му е неизвестна. Най-ранните текстове на този език (AD1462) го представят в напълно балканизиран вид. Ня̋кой може да се изкуши да заключи, че именно албанския̌т език е източникът на балканските нововъведения. Но такова заключение би било погрешно: през петнадесети век (AD1462) и четирите балкaнски езика са̨ били вече напълно балканизирани. Аз пък мога̨ да предположа, че и албанския̌т език, както балкано-славянския̌т, е балканизиран едва въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът. А истината е просто: старо-албанския̌т език е неизвестен, не знаем кои балкански характеристики е притежавал той преди Balkansprachbund-ът.
(.. скрий Балкан‑AR2 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AR3}. Аналитичен перфект по моделът FactumHabet {FactumHabet} (.. скрий Балкан‑AR3 ..)  .. към началото ..


Свойството {Балкан‑AR3}{Елинороманс‑2}{FactumHabet} го има във всички балкански езици освен в български, във всички романски езици, и в повечето от съвременните германски езици, и нався̋къде е нововъведение. Балкано-романския̌т и гръцкия̌т вероятно са̨ го притежавали това свойство отпреди Balkansprachbund-ът, и поради това то е включено в списъкът на определящите характеристики на елиноромансът като {Елинороманс‑2}.

Моделът FactumHabet без проблеми се прилага при преходните глаголи и показва особености и отклонения при непреходните.
  • При преходните глаголи - "направил съм":
    • J'ai fait (френски)
    • Ho fatto (италиански)
    • He hecho (испански)
    • Hei feito (португалски)
    • I have done (английски)
    • Ich habe getan (немски)
    • Έχω καμμένο (гръцки, перфект с пасивно причастие, възможен само с преходен глагол)
    • Έχω κάνει (гръцки, перфект с остатъчен инфинитив, възможен вина̨ги)
    • Am făcut (румъ̨нски)
    • Kam bërë (албански)
    • Имам направено (монтешарски, по моделът FactumHabet)
    • Направил сум (монтешарски, по славянски модел)
  • При непреходните глаголи - "дошъл съм":
    • Je suis venu (френски)
    • Sono venuto (италиански)
    • He venido (испански)
    • I have come (английски)
    • Ich bin gekommen (немски)
    • Έχω έρθει (гръцки, перфект с остатъчен инфинитив)
    • Am venit (румъ̨нски)
    • Кam ardhur (албански)
    • Имам дојдено (монтешарски, по моделът FactumHabet)
Виждаме, че ня̋кои езици (испански, английски, румъ̨нски, албански, монтешарски) не се притесняват от непреходността на глаголът.

Славянския̌т перфект притежава изключителна сила. В ново-славянските езици той е изместил аористът и имперфектът и там той е стана̨л единственото ново-славянско мина̨ло време. В нашия̌т език славянския̌т перфект не се е дал на моделът FactumHabet да го измести, освен в ня̋кои диалекти, разположени точно във фокусът на Balkansprachbund-ът.
(.. скрий Балкан‑AR3 ..)  .. към началото ..

▼▼   18.{Балкан‑AR4}. Единадесет, дванадесет, .., деветнадесет {Unsprezece} (.. скрий Балкан‑AR4 ..)  .. към началото ..


Това свойство е чиста славянщина. Всички славянски езици го притежават по наследство, без да има нужда по този повод да се казва за тя̋х, че имат нещо балканско.

За нашия̌т език това е славянско наследство. Въ̨тре в котелът на Balkansprachbund-ът нашия̌т славянски език е предал това свойство на балкано-романския̌т (понеже това свойство е чуждо на романсът) и вероятно на албанския̌т, но не е бил в позиция да го предаде на гръцкия̌т.

Става дума за начинът на образуване на числителните имена от 11 до 19.
  • Български: единадесет, два-на-десет, .. , девет-на-десет.
  • Румъ̨нски: unsprezece (un-spre-zece), doisprezece (douăsprezece), treisprezece, .., șaptesprezece, optsprezece, nouăsprezece.
  • Албански: njëmbëdhjetë (një-mbë-dhjetë), .. , nëntëmbëdhjetë.

(.. скрий Балкан‑AR4 ..)  .. към началото ..

▼▼   19. Турския̌т език и Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  .. към началото ..


Когато през 14-ти/15-ти век по Нашенско дошъл турския̌т език, той заварил и четирите балкански езика, включително нашия̌т, в напълно увря̋ло балканизирано състояние, притежаващи и петте основни характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5}.

Самия̌т турски език не притежава нито една от основните балкански характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5} и ня̋ма как да е повлиял за придобиването им. Поради това турския̌т език не членува в Balkansprachbund-ът.

Тря̋бва да се спомене и това, че турския̌т език е заел редица балканизирани преди това територии и на Балканите, и в Анадолът, както и самия̌т Цариград. Когато през 14-ти/15-ти век по Нашенско дошъл турския̌т език, той взел бъркалката от ръ̨цете на гръцкия̌т език и почна̨л той да бърка казанът на Balkansprachbund-ът, той стана̨л готвачът. Турския̌т език си остава обаче извън казанът - въ̨тре ня̋ма мя̋сто за него.

Османското нашествие подредило по коренно различен начин историческата картина. Гръцкия̌т език, макар че запазил и дори увеличил религиозното си влияние, загубил имперския̌т си статут. Но най-важното било, че османското нашествие в съ̨щност представлявало нашествие на ислямът на Балканите и в Анадолът. Ислямът, носен от туркофони, стана̨л господстваща религия. Римската/Ромейската империя била наследена от Османската империя. Царя̌т в Цариград-Константинопол вече не бил християнин, а бил мюсюлманин. Патриархът в Константинопол и ця̋лата църковна йерархия под него тря̋бвало да се моля̨т за здравето и дълголетието на новия̌т константинополски цар, на султанът, на падишахът.

Ислямското нашествие причинило много щети на балканските езици. Много християни, най-вече за келепир (заради изгодата), ставали мюсюлмани. Преди това и веднага мюсюлмани стана̨ли и вся̋какви еретици, необгрижвани духовно нито от константинополския̌т патриарх, нито от римския̌т папа. Колкото по̀ на изток и по̀ към Цариград, толкова повече мюсюлмани. Колкото повече еретици в мина̨лото, толкова повече мюсюлмани в настоящето.

Новите мюсюлмани при първа възможност изоставяли стария̌т си език - елинофонията, славяногласието или романсът, и преминавали на турски. Ставали турци-османлии. Потомците им днес са̨ турци.

Турския̌т език е оказал суперстратно влияние върху всички балкански езици, но най-силно и най-масивно то е било върху нашия̌т балкано-славянски език.
  • Във всички балкански езици има множество заемки от турския̌т език {Turcophenia}{Балкан‑А3}.
  • Многото турски заемки в нашия̌т език в ня̋кои случаи са̨ си извоювали привилегията да не спазват граматичните правила. Има доста прилагателни, които не се изменят по род и число (ербап, пишман, и др.)
  • В допълнение към балканската характеристика {Балкан‑А3} множество заемки от турски {Turcophenia}, струва си да споменем много общи пословици и поговорки, които вероятно оказват влияние и върху строежът на изречението в балканските езици.
  • Преизказното наклонение при глаголите {RenarrativeMood}{Балкан‑А4} е било придобито от нашия̌т балкано-славянски език под турско влияние.
  • Източните български говори са̨ повлияни от турския̌т език в по-голя̋ма степен, отколкото западните.
  • Вижда се, че турските влияния са̨ на следващ повърхностен пласт, основните балкански характеристики {Балкан‑1} .. {Балкан‑5} са̨ на по-дъ̨лбок пласт, а славянския̌т пласт, разбира се, е още по-дъ̨лбок.
  • Езикът ни може би е изпитал турско влияние и във фонетиката. Формата "испечела" (спечеля), която Васил Левски използва, според мене може би издава такова влияние.
  • Звукът Ъ {Балкан‑А8}{MidCentralVowel} в нашия̌т език е славянско наследство и не е придобит под турско влияние.
  • През последните век-два нашенските диалекти на турския̌т език под влиянието на нашия̌т език може би прихващат ня̋кои балкански черти. Вижте дискусията за {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided}.

Отклонение: Кратка история на турския̌т език. Ще става дума само за турския̌т език.
  • Турския̌т език по произход е тюркски език. Той е език от тюркското езиково семейство, а не от индо-европейското езиково семейство.
    • Доскоро се считаше, че групата на тюркските езици е част от по-голя̋мо езиково семейство - алтайското, като така се обявяваше, че тюркските езици били далечни родственици на монголския̌т език.
    • Сега се счита, че родство между тюркските езици и монголския̌т ня̋ма.
  • Турския̌т език по произход е тюркски език и следователно произлиза от предполагаемия̌т пра-тюркски език, общия̌т предшественик на всички тюркски езици. Предполагаемия̌т пра-тюркски език се е разпадна̨л на отделни тюркски езици поне преди около 2500 години.
  • Турския̌т език произлиза от старо-тюркския̌т език, който е засвидетелстван в рунически текстове от 7-ми век след Христа. Отклонение относно хипотетичния̌т пра-български език: никой не предполага за него, че произлиза от старо-тюркския̌т език.
  • Преди около хиляда години със старо-тюркския̌т език се случили следните събития:
    • Повечето от носителите му били ислямизирани. Само тя̋х разглеждаме, остана̨лите игнорираме.
    • Във връзка с това в него навлезли много заемки от персийски и арабски.
    • Той се разпадна̨л на отделни тюркски езици, групирани основно в три подгрупи: къпчакска, карлукска и огузка.
    • Всички съвременни негови потомци - езиците от къпчакската, карлукската и огузката подгрупа - са̨ разбираеми помежду си в съ̨щата степен, както славянските езици.
  • Турския̌т език е тюркски език от огузката подгрупа. Родината му е в Средна Азия, в Туркестан, в Туркмения. Туркменския̌т език, който сега се говори там, съ̨що е от огузката подгрупа и е близък роднина на турския̌т.
  • Други езици от огузката подгрупа, ако такива има, практически прилежа̨т или към туркменския̌т, или към турския̌т.
  • От Туркестан през Персия турския̌т език заобиколил Каспийско море от юг и достигна̨л Анадолът.
  • Пъ̨тьом остана̨л огузки тюркски диалект в Азербайджан, наречен азербайджански език, напълно разбираем с турския̌т отпреди кемалистката реформа.
  • Огузкия̌т тюркски език, който достигна̨л Анадолът, се нарича турски език. Този език премина̨л проливите и завладя̋л Балканите. За него става дума в контекстът на Balkansprachbund-ът.
  • В Източна България векове наред турския̌т в качеството си на имперски език доминирал. Всички мюсюлмани премина̨ли на турски. На турски премина̨ли и част от християните, в резултат на което се появил гагаузкия̌т етнос.
  • Около AD1800 на ня̋колко вълни християни от Източна България, както гагаузи, така и славяногласни, били преселени в новите територии на Русия.
  • 200 години оттогава - достатъчно време етническата картина да се измени. И то на територия, където се е вихрел комисариат по националните въпроси. Напъните да се докаже гагаузка автохтонност северно от Дунава игнорирам и подминавам, понеже ня̋ма начин да се докаже.
  • Само там - в Бесарабия - сега са̨ остана̨ли истински гагаузи, понеже гагаузите в България, Гърция и Румъ̨ния са̨ премина̨ли на съответния̌т държавен език.
  • Турския̌т диалект на гагаузите в Бесарабия е обявен за отделен език. Той не е преживя̋л кемалистката реформа и вече е трудно разбираем със съвременния̌т турски език.
  • Азербайджанския̌т се счита за отделен език от турския̌т най-вече по политически и религиозни причини. Азерите са̨ били под влиянието на Персия и на Москва и по-малко под влиянието на Цариград.
  • Азербайджанския̌т може да се счита за отделен език от турския̌т, понеже той не е извървя̋л пъ̨тя̌т през Анадола до Цариград. Гагаузкия̌т обаче го е извървя̋л.
  • Следователно, генетически гагаузкия̌т е по-близо до турския̌т, отколкото до азербайджанския̌т. Родството на гагаузкия̌т с азербайджанския̌т е опосредствано от турския̌т език - когато гагаузкия̌т език е минавал проливите, той е бил турски език в ушите и устата на турци-мюсюлмани. Ня̋ма причина и сега да не го считаме за турски диалект.
  • През първата половина на 20-ти век във светска кемалистка Турция се провела езикова реформа.
    • Изоставена била арабската графика и била възприета нова графика въз основа на латинската.
    • Новите поколения не можели вече да чета̨т старите текстове на арабица.
    • Изхвърлени били много персийски и арабски заемки. Заместени били с думи с тюркски произход или с френски заемки или пък с думи от международната лексика.
    • Новите поколения вече не разбирали старите думи.
    • Целта на кемалистката езикова реформа била да се скъ̨са със старите традиции в името на модернизацията.
    • Забележка: Подобни езикови реформи още през 19-ти век стана̨ли и в Румъ̨ния, и в България.
  • Турските диалекти на територията на България ня̋мат изолацията на гагаузкия̌т в Бесарабия, те имали възможността да наблюдават какво става в Турция, и си остават диалекти на турския̌т език.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   20. Сръбския̌т език и Balkansprachbund-ът (.. скрий ..)  .. към началото ..


Сърбо-хърватския̌т е един език. Наричам го просто сръбски, понеже го гледам откъм София. Ако го гледах откъм Виена, може би щя̋х да го наричам хърватски. За лингвистиката ня̋ма значение как един език ще се нарича. Важното е да е ясно за какво става дума.

Сръбския̌т език притежава ня̋кои от балканските езикови черти, но не всичките, и поради това не членува в Balkansprachbund-ът. Той се е повлиял от Балканския̌т езиков съюз, но слабо, понеже е по-далече от епицентърът му и по-далече от Цариград-Константинопол.

От основни балкански характеристики сръбския̌т език е прихвана̨л само {Балкан‑5} и частично {Балкан‑4}, а от допълнителните - само {Балкан‑А3}{Turcophenia}, както естествено и {Балкан‑А9}{GreekVerbalAspectAlaSlave} и {Балкан‑AR4}{Unsprezece}, които са̨ си чиста славянщина.

И двата езика български и сръбски са̨ славянски, и то южно-славянски, между тя̋х съ̨ществува диалектен континуум, обаче нашия̌т език е напълно балканизиран, а сръбския̌т не е. Това е основната разлика между българския̌т и сръбския̌т език. Докато сръбския̌т е редови ново-славянски език със запазена система от седем падежа при имената и възтържествувал перфект при глаголите, нашия̌т български език е балкано-славянски с минимум остатъци от падежната система при имената и непокътна̨та глаголна система.
Тук балканизацията се разбира в лингвистичен смисъл, както е дефинирана в контекстът. Широката публика може да се озадачи и да запита: нима Сърбия не е на Балканите? На Балканите е, естествено, но сръбския̌т език за разлика от българския̌т не е лингвистически балканизиран. Можем да сменим терминът за по-голя̋ма яснота: поради отдалечеността си сръбския̌т език за разлика от българския̌т не е е константинополитизиран.
И все пак, проблемът с идентификацията и класификацията си остава. Постановка на проблемът:
  • На територията на Balkansprachbund-ът, освен нашия̌т балкано-славянски език, се говоря̨т още:
    • албански (с два основни диалекта: tosk и gheg)
    • гръцки
    • балкано-романски
    • турски
    • цигански
  • На ограничената територия на Balkansprachbund-ът ня̋ма мя̋сто
    • за повече от един албански език
    • за повече от един гръцки език
    • за повече от един романски език
    • за повече от един цигански език
    • за повече от един огузски тюркски език
    • нито пък за повече от един славянски език.
  • Албанския̌т език с двата си основни диалекта си е обективно отделен език, отличен от гръцкия̌т, от циганския̌т, от славянските, романските, тюркските езици. Този факт е истина независимо от съ̨ществуването на независима държава Албания.
  • Въобще, съвременните политически реалности на Балканите имат твърде малко и по-скоро никакво отношение към темата за Balkansprachbund-ът.
  • Значение за Balkansprachbund-ът имат политическите реалности на Балканите преди ня̋колко века, преди петстотин или хиляда години.
  • Обективно отделни езици са̨ и гръцкия̌т, и циганския̌т, и турския̌т.
  • Балкано-романския̌т (румъ̨нския̌т) език е лесно отличим от ново-романските езици, например от италианския̌т. Балкано-романския̌т съ̨що така е обективно отделен език.
  • Проблемът е, че българския̌т (балкано-славянския̌т) език е трудно отличим от сръбския̌т.
  • Това не е кой знае какъв проблем все пак: ня̋ма ря̋зка граница и между немски и нидерландски, например. Това е позната ситуация в лингвистиката.
  • И тук на Балканите проблемът е по-малък, понеже понятието Balkansprachbund идва на помощ.
  • Ако се отдадем на суетата да тъ̨рсим граница между двата езика български и сръбски в южно-славянския̌т диалектен континуум, то тря̋бва да тъ̨рсим не една, а много граници.
  • Тря̋бва да тъ̨рсим изоглоси.
Този раздел ще бъ̨де посветен на изоглоси между българския̌т и сръбския̌т. Ще се стремя̨ да класифицирам вся̋ка изоглоса по възраст, по предмет и местоположение така:
  • {SL} Стари изоглоси, отпреди Balkansprachbund-ът, отнасящи се до славянщината.
  • {BS} Изоглоси от времето на Balkansprachbund-ът, но отнасящи се пак до славянщината.
  • {BК} Изоглоси, отнасящи се само до Balkansprachbund-ът и до балканщината.
  • {SR} Изоглоси, разположени изця̋ло извън териториите на България и Монтешаро (т.е в Сърбия или Косово).
  • {BG} Изоглоси, разположени изця̋ло на територията на България.
Забележка_1: Интересува ни положението от 19-ти век след загасянето на огъня̌т на Balkansprachbund-ът.

Забележка_2: Повечето от тези изоглоси ня̋ма вече кой да ги начертае на картата. Мина̨лото е умря̋ло, хабер от него ня̋ма и ня̋ма да има.

Преглед на ня̋кои изоглоси между българския̌т и сръбския̌т език:
  • {BS}{BG} Ятовата граница.
    • Тази изоглоса е добре известна. Имала е щастието да бъ̨де очертана още преди повече от сто години.
    • Тъй като е добре известна, давам я̨ преди всичко като илюстрация на понятието изоглоса.
    • Плевен, Карлово, Панагюрище, Пловдив, Неврокоп и Ся̋р са̨ на изток от ятовата граница, а Враца, София, Самоков, Разлог - на запад.
    • Ятовата граница очертава произношението на старо-славянския̌т преден гласен звук ят, означаван с кирилската буква Е.
    • На запад от ятовата граница изразите "бя̋л хля̋б" и "пря̋сно мля̋ко" звуча̨т "бел хлеб" и "пресно млеко".
    • На изток от ятовата граница изразите "бя̋л хля̋б" и "пря̋сно мля̋ко" звуча̨т "бял хляб" и "прясно мляко".
    • Генезис на ятовата граница:
      • Неправилно се счита, че ятовата граница е ня̋какво отражение на стари миграции на славяногласни "племена", придвижващи се от север и североизток на юг.
      • В съ̨щност ятовата граница маркира отдалечеността от Константинопол. Източните български говори са̨ се пекли на по-силно "цариградско слънце".
      • В Източна България поне всички мъ̨же, освен че си пийвали повечко цариградско вино, владеели турски език, което сдържало влиянието откъм северозапад, откъм Сърбия.
      • Преди хиляда години пак имала ня̋каква ятова граница, но тя била разположена доста по̀ на запад.
      • Ятовата граница отделя широкото якавско (на изток) от тя̋сното екавско (на запад) произношение на старата ятова гласна.
      • След падането на търновското царство екавизмът започна̨л да настъ̨пва и ятовата граница взела да се мести на изток.
      • В турския̌т език вся̋ко Е е широко и турското влияние било пречка за движението на екавизмът на изток.
      • Достигнатия̌т през 19-век баланс е документиран.
    • За да пазим единството на нашия̌т български език, тря̋бва да пишем просто "бел хлеб" и "пресно млеко" и да не обръщаме внимание на произношението.
    • Ако караме хората с роден западен диалект да пиша̨т и да изговарят "бял хляб" и "прясно мляко", то все едно им казваме: "я си ходете при сърбите и монтешарците".
    • Ня̋колко препратки към статията за ятовата граница във wikipedia-та бя̋ха̨ дадени по-горе. Обърна̨хте ли внимание на сръбската версия?
    • Цитат оттам (подчертаването е мое):
      Многи угледни научници (попут Јована Цвијића, Тихомира ЖДорждевића, Александра Белића, Аполона Мајкова) сматрају да дијалекти западно од јатове границе припадају српском језику. У бугарској дијалектологији се сматра да ова граница дели такозване западне бугарске говоре од источних.
    • Върнете се да прочетете още веднъж коментарът ми за българската кауза, помислете и за клетите монтешарци, и продължавайте да пишете "бял хляб" и "прясно мляко".

  • {BК}{SR} Изоглоса на артроманията.
    • Това е най-важната изоглоса и именно тя следва да се счита за границата между българския̌т език като балкано-славянски и сръбския̌т език като ново-славянски.
    • Едва ли има артроманиакални славянски диалекти, които освен {Балкан‑2}{Елинороманс‑1}{Arthromania} артроманията да не притежават и основните балкански характеристики {Балкан‑1}{Gen=Dat} и {Балкан‑3}{редупликация} (Балканските характеристики {Балкан‑5}{GenericFutureTense} и {Балкан‑4}{InfinitiveLostOrAvoided} сръбския̌т език ги притежава).

    • Докато разликите по предната изоглоса - ятовата граница - са̨ само фонетични и лесно преодолими само чрез една буква е, артроманията е залегна̨ла надъ̨лбоко в структурата на езикът и в третирането на контекстът на речта.
    • Докато разлики по предна изоглоса - ятова граница - са̨ само фонетични и лесно преодолими само чрез една буква е, артромания е залегна̨ла надъ̨лбоко в структура на език и в третиране на контекст на реч.

    • Едва ли човек с ро̀ден ново-славянски език ще може да възстанови пропуснатите в горното изречение определителни членове. Той не би усетил и разликата.

    • От друга страна, това дълго изречение илюстрира излишеството (редундантността) на артроманията, в което не би тря̋бвало да се съмнявате, след като на повечето езици по светът артроманията им е чужда.

    • Тъ̨рси се очертание на изоглосата на артроманията!

  • {BS}{SR} Сноп изоглоси, свързани със славянските мина̨ли времена. Мощния̌т перфект е основна черта на ново-славянските езици.
    • Изоглоса на аористът: на запад от нея̨ ня̋ма аорист, а само перфект.
    • Изоглоса на имперфектът: на запад от нея̨ ня̋ма имперфект, а само перфект.
    • Изоглоса на имперфективния̌т перфект: на изток от нея̨ перфектът не може да замества имперфектът.
    • Изоглоса на перфективния̌т перфект: на изток от нея̨ перфектът не може да замества аористът.

  • {BК}{SR} Изоглоса на ренаративът: {Балкан‑А4}{RenarrativeMood}.
    • На изток от нея̨ индикативните форми на аористът и имперфектът изискват свидетелско отношение.
    • На запад от нея̨ индикативните форми на аористът и имперфектът не предполагат свидетелско отношение и следователно ня̋ма ренаратив (преизказно наклонение).
    • След изоглосата на артроманията, това е втората по важност измежду изоглосите, разделящи сръбския̌т от българския̌т език.
    • Тъ̨рси се очертание на изоглосата на ренаративът!

  • {BК}{SR} Изоглоса на инфинитивът: на изток от нея̨ славянския̌т инфинитив на -ти не се употребява и дори не се разпознава.

  • {BК}{SR} Изоглоса на локативът:

  • {BК}{SR} Сноп изоглоси, свързани с универсалния̌т предлог и със свойството {Балкан‑1}{Gen=Dat}.
    • Изоглоса на безпредложния̌т генитивът: на изток от нея̨ безпредложния̌т генитив не се употребява: "крило голуба" се замества с "крило голубу" или "крило на голуба".
    • Изоглоса на универсалния̌т предлог: на изток от нея̨ безпредложния̌т генитив и безпредложния̌т датив се заместват с универсален предлог плюс акузатив: "крило на голуба" вместо "крило голуба", "даjу храну на краве" вместо "даjу храну кравама".

  • {BК}{SR} Изоглоса на редупликацията: на изток от нея̨ върви редупликацията {Балкан‑3} (удвояване на допълненията).

  • {BК}{SR} Изоглоса по-по-най: на изток от нея̨ се употребяват само аналитичните степени на прилагателните {Балкан‑А6}{PioMai}.

  • {BК}{SR} Сноп изоглоси, свързани с разпадането на падежите при имената {Балкан‑А5}{CaseSystemDeclined}.
    • Изоглоса на творителния̌т падеж: на изток от нея̨ такъв ня̋ма.
    • Изоглоса на генитивът: на изток от нея̨ такъв ня̋ма.
    • Изоглоса на акузативът в множествено число: на изток от нея̨ акузативът и номинативът в множествено число съвпадат.
    • Изоглоса на акузативът в женски род: на изток от нея̨ акузативът и номинативът в женски род единствено число съвпадат. Тази изоглоса може би закача територията на България.
    • Изоглоса на акузативът в мъ̨жко-личен род: на запад от нея̨ акузативът и номинативът за одушевените имена от мъ̨жки род в единствено число се различават.

  • {BS} Изоглоса на родът в множествено число: на изток от нея̨ имената в множествено число ня̋мат род.

  • {SL} Изоглоса на малкия̌т ер: на запад от нея̨ вместо "ден" и "пес" се казва "дан" и "пас".

  • {SL} Изоглоса на големия̌т ер: на запад от нея̨ вместо "сън" и "бъчва" се казва "сан" и "бачва".
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   21. Balkansprachbund-ът: заключителни разсъ̨ждения  (.. скрий ..)  .. към началото ..


  • Q. Въпрос: Защо толкова последователно се говори за прихващания, зарази и външни влияния? Защо тря̋бва да е външно влияние, а не нещо, до което балканските народи сами са̨ стигна̨ли?
  • R. Забележка:
    • Въпросът ми дава възможност да направя важна забележка. Става дума за езици, а не за народи.
    • Понятието народ не е добре определено в този лингвистичен контекст и затова го избя̋гвам.
    • Понятието народ е от по-високо ниво, отколкото понятията език и религия например, и затова то е по-трудно за дефиниране.
    • Нека първо явленията да се изясня̨т въз основа на добре определени понятия като население, език, религия, държава.
  • А0. Отговор_0:
    • Според мене има ня̋каква степен на двойнственост в тези неща..
    • Всеки език, от една страна, следва да се разглежда като отделен обект със своите си качества и тенденции и със своята си съ̨дба (Habent fatam suam .. linguaeque).
    • От друга страна, съ̨ществуването на влияния на един език върху друг не може да се отрече.
    • Ако ня̋кое изменение в езикът може да се обясни с въ̨трешни за езикът фактори, то това обяснение се предпочита.
    • Иначе, ако ня̋маме такова "въ̨трешно" обяснение, а имаме обяснения с влияние отвън (от друг език) и то е "приемливо", то се приема.
    • Иначе, ако ня̋маме никакво обяснение, това не е "болка за умиране", а приемаме, че просто така се е случило.
    • Но и в първите два случая, когато имаме ня̋какви обяснения, то това са̨ просто приемливи обяснения, но съвсем не сме сигурни, че те наистина са̨ се реализирали.
  • А1. Отговор_1:
    • Това е публикация, посветена на Balkansprachbund-ът и на неговия̌т казан.
    • Повече от естествено е тук да става дума предимно за външни влияния, външни от гледните точки на отделните езици, макар тези влияния да са̨ въ̨трешни от гледна точка на казанът.
  • А2. Отговор_2:
    • Въпреки контекстът на Balkansprachbund-ът, важи следното правило:
    • Ако ня̋кое изменение в езикът може да се обясни с въ̨трешни за езикът фактори, то това обяснение се предпочита.
    • Това правило беше приложено например при обяснението на {Балкан‑А2}{PostPositionedArticles} и на {MidCentralVowel}{Балкан‑А8}
    • Това правило е следствие от Бръсначът на Окам: Не бива да се привличат нови съ̨щности без крайна необходимост.

Тази публикация, посветена на Balkansprachbund-ът, в съ̨щност се отнася за историята на нашия̌т език.

Разглежда се само балканския̌т период от историята на нашия̌т език. Обхвана̨ти са̨ обаче не всички явления през този период, а предимно тези свързани със самия̌т Balkansprachbund. Много от явленията, които не излизат от рамките на славянщината, не се споменават.

Добре би било човек да се запознае с постиженията на лингвистиката при изясняване на индо-европейския̌т период от историята на нашите езици. Тук "нашите" означава "индо-европейските". Без това може би ня̋кои неща в тази публикация ня̋ма да бъ̨да̨т разбрани. Но човек вина̨ги може и да пита.

Написаното по-горе в още по-голя̋ма степен важи и за славянския̌т период. Славянщината на нашия̌т език заслужава отделна публикация.

И все пак, има много-много публикации посветени на индо-европейщината или на славянщината. За балканщината има по-малко.

Добре - индо-европейщина, славянщина, балканщина. Ами къде остана българщината?

Ами нали все за нея̨ става дума.

Българщината, автентичната българщина без русофилска закваска, се състои от три равностойни елемента:
  • християнство (нашата вя̋ра)
  • славянщина (славяногласие, нашия̌т славянски език)
  • балканщина (нашата европейска балканска култура и нашия̌т балкано-славянски език)
Редът, в който ги изброяваме, ня̋ма значение.
  • християнство, славянщина, балканщина
  • християнство, балканщина, славянщина
  • славянщина, християнство, балканщина
  • славянщина, балканщина, християнство
  • балканщина, християнство, славянщина
  • балканщина, славянщина, християнство
Ня̋ма друго. Ако е имало друго, то е за да ни промие ня̋кой мозъците, че сме били дошли от североизток и само натам тря̋бва да гледаме и да чакаме нашите по-големи братя оттам пак да дойда̨т. И да забравим, че имаме истински братя на югозапад, точно в противната посока. Пък и те да ни забравя̨т. Ако е имало друго, то е за да ни промие ня̋кой мозъците да се откажем от християнството, да загърбим Божия̌т ред и да застроим социализъм-комунизъм-алабализъм. Май са̨ успели да ни промия̨т мозъците.

Нашата славянщина е дошла от северозапад. Нищо трайно и ценно не е дошло от североизток - нито християнството, нито балканщината ни, нито славяногласието.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

▼▼   22. Balkansprachbund-ът: сводка на забележките и отклоненията  (.. скрий ..)  .. към началото ..


Горния̌т списък беше в допълнение към таблицата на съдържанието.
(.. скрий ..)  .. към началото ..

►►   23. Balkansprachbund-ът: препратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..


►►   24. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)   (.. покажи ги коментарите ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..






Posted by at
Labels: , , , , ,
Last changed at 2024-12-30T16:18:44Z

No comments:

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)