Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣна

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на

• 1. Прѣдисловие
• 2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)
  • 2.1. Движещи сили на непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици
  • 2.2. Плавен характер на езиковитѣ измѣнения (smoothness)
  • 2.3. Измѣнения на лексиката
  • 2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние међу езицитѣ
  • 2.5. Относителна стабилност на коренитѣ и словообразувателнитѣ модели
  • 2.6. Измѣнения в морфологията и синтаксисът
  • 2.7. Фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения
  • 2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици
  • 2.9. Послѣдици от форсирани езикови измѣнения
• 3. Прѣпратки (references)
• 4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Прѣдисловие   (.. покажи го ..)   (.. покажи всичко ..)

▼▼   1. Прѣдисловие   (.. скрий го ..)   (.. покажи всичко ..)

• Прѣди да продължите, слѣдва да се запознаете с аксиомата за естественитѣ езици, която донѣ̋къдѣ дефинира понятието естествен език.


• Прочетохте ли за аксиомата за естественитѣ езици? Според нея̨, всѣки език спрямо даден момент от мина̨лото има единствен прѣдшественик, с който той може да се идентифицира. Прѣдшественикът прѣдставлява старото състояние на сѫщия̌т език.


• От езикът-прѣдшественик (старото състояние) до новото състояние на сѫщия̌т език се достига чрез измѣнения, нововъведения, иновации (тритѣ думи означават едно и сѫщо). Езикът се мѣни, той осѫществява нововъведения, той имплементира иновации. Чрѣз този процес на непрѣстанна промѣ̋на във врѣмето езикът прѣминава от старо свое състояние в ново свое състояние.


• Един език може да бѫде разнесен на по-обширна популационна територия напримѣр чрѣз миграция (прѣселване), чрѣз политическо или религиозно влияние.


• Ако међуврѣменно езикът е разнесен на по-обширна популационна територия, то в различнитѣ точки от популационното пространство той обикновено се мѣни по различен начин (осѫществява различни нововъведения, имплементира различни иновации). В различнитѣ точки от популационното пространство езикът може да достигне до различни нови свои състояния. Тѣзи различни нови състояния отначало прѣдставляват различни диалекти на езикът, но слѣд врѣме мога̨т да се оформя̨т като отдѣлни езици с общ език-прѣдшественик, които сѫ се от-роили от него (language split).


• В тази публикация тук се твърди, че всѣки естествен език се намира в процес на непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation). От една страна, това е явление, което се наблюдава в дѣйствителността. От друга страна, това е твърдение, което сѫщо така може да се приеме за аксиома в лингвистиката.


• И двѣтѣ публикации, онази за аксиомата за естественитѣ езици и тази за непрѣстанната промѣ̋на, се отнасят до естественитѣ говорими езици.


• (.. скрий го прѣдисловието ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)  (.. покажи ..)   (.. разгъна̨то ..)

▼▼   2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)  (.. скрий го раздѣлът ..)   (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.1. Движещи сили на непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. покажи ..) 

▼▼   2.1. Движещи сили на непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Движещитѣ сили на измѣнението на естественитѣ езици, факторитѣ, допринасящи за непрѣстанната им промѣ̋на, мога̨т да се отдѣля̨т в три групи:
  
  
  • Екстралингвистични фактори: мѣни се срѣдата на обитание.
    • Населението мигрира.
      • Напримѣр, на старото мѣ̋сто имало пустини и оазиси, на новото има гори и рѣки.
    • Технологиитѣ се развиват.
      • Напримѣр, вече нѣ̋ма сърпове и паламарки, има компютри и смартфони.
    • Обществото се промѣня.
      • Едно врѣме единия̌т ми чичо работѣше в дапа̌, другия̌т ми чичо работѣше в метесето, а вуйчо ми - в родопа.
  
  
  • Транслингвистични фактори: влияние от други езици.
    • Суперстратни влияния - влияния откъм по-престижни езици.
      • Напримѣр, прѣз послѣдното хилядолѣтие нашия̌т език е изпитал суперстратни влияния послѣдователно от гръцки, от турски и от руски.
    • Субстратни влияния - влияния откъм по-слабо престижни езици.
      • Напримѣр, прѣз послѣдното хилядолѣтие нашия̌т език е изпитал субстратни влияния от балкано-романски (румѫнски, влашки) и от цигански.
    • Адстратни влияния. Ако има затруднение влиянието да се класифицира като суперстратно или субстратно, то може да се остави като адстратно.
  
  
  • Интралингвистични фактори: дори да не се мѣни срѣдата на обитание, дори да нѣ̋ма никакви влияния от други езици, то пак езикът се мѣни сам по себе си.
    • Смѣ̋ната на поколѣнията. Новото поколѣние усвоява езикът в промѣнено състояние.
      • Илюзия би било да се мисли, че новото поколѣние ще усвои езикът в съвършено сѫщото състояние.
      • На дѣцата често им се говори на промѣнен и опростен език, особено от майкитѣ и бабитѣ им, дѣцата не винѫги успѣ̋ват да се очистя̨т от дѣтския̌т си говор, и той им остава за цѣ̋л живот.
    • Икономия на усилията (мързелът).
      • Улесняване на произношението.
      • Опростяване на морфологията и синтаксисът.
      • Аналогия и обобщение вмѣсто сложни правила и купища изключения.
    • Изглађане на диалектни различия. Това го слагам при интралингвистичнитѣ фактори, макар че обикновено изисква екстралингвистична подкрѣпа.
      • При подходяща срѣда (обществена, религиозна) изглађането на диалектнитѣ различия може да прѣдотврати роенето на езикът. Така напримѣр е стана̨ло със съврѣменния̌т гръцки език.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.2. Плавен характер на езиковитѣ измѣнения (smoothness)  (.. покажи ..) 

▼▼   2.2. Плавен характер на езиковитѣ измѣнения (smoothness)  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Измѣненията в естественитѣ езици не сѫ рѣзки и поради това често остават неосъзнати.
  
  
  • Фаза 0: Сѫществуват само старитѣ езикови форми.
  
  
  • Фаза 1: Появяват се новитѣ форми в рѣчта на младото поколѣние. Старитѣ форми обаче все още се осъзнават като правилни и се прѣдпочитат от всички.
    
    
    • Минават и си заминават поколѣния, може би вѣкове.
  
  
  • Фаза 2: Новопоявилитѣ се форми се прѣдпочитат от младото поколѣние. Младото поколѣние все още разбира старитѣ форми, но вече не ги употрѣбява. В рѣчта на старото поколѣние старитѣ форми все още се срѣщат, но все по-рѣ̋дко.
    
    
    • Минават и си заминават поколѣния, може би вѣкове.
  
  
  • Фаза 3: Старитѣ форми изчезват от езикът. Никой не ги употрѣбява вече. Установени сѫ новитѣ форми.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.3. Измѣнения на лексиката  (.. покажи ..) 

▼▼   2.3. Измѣнения на лексиката  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Лексиката е най-динамичната, най-бързо измѣнящата се част на езикът. При това, лексическитѣ измѣнения често сѫ много трудни за обяснение и класификация.


• Всѣ̋ка отдѣлна дума, всѣ̋ка лексическа единица, слѣдва да се разглеђа отдѣлно и това се прави в етимологичнитѣ рѣчници. Въпрѣки всички усилия, произходът на много думи си остава неизяснен.


• Отклонение: Ще Ви покажа̨ колко малко значение има лексиката при въпросът за идентификацията и класификацията на езикът. Да се основавате на лексиката с такава цѣл е хлъзгаво и несигурно. Без четливи текстове идентификацията и класификацията на езикът по принцип е невъзможна.
  
  
  • Ако кажа̨ на дѣ̋до си, Бог да го прости, "Компютърът крѣ̋шна.", той нѣ̋ма да ме разбере, ама ще може съвсѣм адекватно да попита: "Кой какво направил?". Изразът "Компютърът крѣ̋шна." е на български, макар че всички думи сѫ от английски и дѣ̋до ми, Бог да го прости, нѣ̋ма как да ги е знаѣл. Бих могъл и да му кажа̨ "Разфрендих ги всичкитѣ атакисти." И пак, дѣ̋до ми, Бог да го прости, нѣ̋ма да ме разбере, ама ще може съвсѣм адекватно да попита: "Какво си ги направил?"
  
  
  • Ако дѣ̋до ми, Бог да го прости, каже на моя̌т внук, дето нѣ̋кога ще се роди, "Милиционерът бая се озори да го кандърдисва и оня кандиса чак сабахлаим.", внукът ми едва ли ще разбере думитѣ. Ще разбере обаче структурата на фразата. Ще разбере структурата, която идентифицира езикът като български.
  
  
  • Макар и съвсѣм безсмислени, долнитѣ текстове нося̨т структурата на съответния̌т език и се идентифицират като безсмислени текстове именно на този език (български, руски, английски съотвѣтно).

    Отмрѣни сѫ и щръкбелитѣ тука.
    Вислунгитѣ сѫ още назландени. 
    Цурунговетѣ искат още цлуква.
    Но цлуквитѣ сѫ вече осводрени.
    Глокая куздра штеко будланула бокра и курдячит бокрёнка.
    'Twas brillig, and the slithy toves
    Did gyre and gimble in the wabe;
    All mimsy were the borogoves,
    And the mome raths outgrabe.
    ..

  • Прѣдставѣте си, че нѣ̋какъв катаклизъм внезапно унищожи нашата цивилизация. Слѣд хилядолѣтия археолози изслѣдват останки на територията на днешна София примѣрно. Останкитѣ се оказват ресторант. Срѣд останкитѣ намират два текста на непознат за тѣ̋х език. Оказват се два списъка - опис на кухненско имущество и менюто на ресторантът:

    тенджери - 20, тави - 9, чинии - 300, леген - 3, казан - 4, черпак - 25, .. 
    шкембе чорба - 2.50, кюфте - 1.00, кебап - 3.00, сач - 3.80, джолан - 4.30, .. 

    Нека изслѣдователитѣ от бѫдещето криво-лѣ̋во разчета̨т тѣзи списъци. Ако гледат само лексиката, а тѣ с друго да кажем не разполагат, нима тѣ трѣ̋бва да заключат, че езикът е турски, сѫщия̌т език, както в многото намѣрени и разчетени текстове срѣд останкитѣ на мегаполисът Истанбул само на нѣ̋какви си 500 километра разстояние?
  
  
  • Това го написах с цѣл да обезкуража̨ опититѣ за класификация на разни стари неизвѣстни езици като тракийски, скитски, илирийски, дакийски, и т.н., за които практически нищо не се знае освѣн евентуално по нѣ̋колко думи, записани в стари гръцки или латински текстове, авторитѣ на които едва ли сѫ знаѣли съотвѣтния̌т език. Ако нѣ̋ма четливи текстове на този език, нито класификацията му, нито идентификацията му е възможна. Под идентификация тук се разбира да може да се каже евентуално, че тѣзи езици - тракийски, скитски, илирийски, дакийски, да добавим пра-славянски и пра-албански - сѫ все различни или кой с кой съвпада, или евентуално само един тракийски език ли има.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние међу езицитѣ  (.. покажи ..) 

▼▼   2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние међу езицитѣ  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Генеалогическото разстояние међу два естествени езика сѫщеврѣменно изразява генеалогическата близост међу тѣзи езици.
  
  За генеалогическото разстояние међу естествени езици се ползват мѣркитѣ за врѣме, напримѣр вѣкове.
  
  Генеалогическото разстояние (или синхронното генеалогическо разстояние) међу два съврѣменни естествени езика се опрѣдѣля по слѣдния̌т начин:
  • Опрѣдѣля се общ прѣдшественик на двата езика.
    • Ако не се намира общ прѣдшественик на двата езика, то никаква близост међу тѣ̋х нѣ̋ма, но за пълнота на моделът може да се приеме, че разстоянието (или близостта) е примѣрно сто вѣка (десет хилядолѣтия).
  • Опрѣдѣля се най-близкия̌т във врѣмето общ прѣдшественик на двата езика. Така сѫщеврѣменно се опрѣдѣля врѣмето на роене.
  • Колко вѣка сѫ мина̨ли оттогава - това е мѣ̋рката за генеалогическото разстояние међу тѣзи два езика или за генеалогическата им близост.
  Примѣри:
  • Днешния̌т български език и днешния̌т така нарѣчен македонски jазик сѫ много близки: намират се само на един (1) вѣк разстояние, закрѫглено нагорѣ.
  • Днешния̌т български език и днешния̌т руски език сѫщо така сѫ близки - отстоя̨т приблизително на десет (10) вѣка разстояние един от друг.
  • Днешния̌т италиански език и днешния̌т френски език отстоя̨т приблизително на петнадесет (15) вѣка разстояние един от друг.
  • Днешния̌т нѣмски език и днешния̌т датски език отстоя̨т поне на двадесет (20) вѣка разстояние един от друг.
  • Днешния̌т нѣмски език и днешния̌т български език отстоя̨т поне на тридесет (30) вѣка разстояние един от друг, а вѣроятно доста повече.
  Горнитѣ резултати сѫ плод на разсѫђения и анализ на съврѣменното състояние на езицитѣ и на запазенитѣ стари текстове.
  
  Разработени сѫ методи от лабораторен характер за прѣсмѣ̋тане на генеалогическата близост (или разстоянието) међу езицитѣ:
  • Списъцитѣ на Сводеш
  • Глотохронологията
  Редно е веднага да отбѣлѣжа̨, че тѣзи методи сѫ неприложими към индо-европейскитѣ езици, слѣд като самитѣ индо-европейски езици се използват за калибровка на тѣзи лабораторни методи, които в сѫщност се разработват, за да се прилагат към езицитѣ на кореннитѣ жители на Америка, към езицитѣ на аборигенитѣ от Австралия, към езицитѣ на тихоокеанскитѣ острови, т.е. там, къдѣто изслѣдователитѣ не разполагат с нищо друго.
  
  Дотук бѣше дефинирано понятието синхронно генеалогическо разстояние међу естествени езици и тази дефиниция може да се прилага само към съврѣменни езици. Но тази дефиниция може да се обобщи.
  
  Нека имаме два естествени езика, разположени къдѣ да е по ска̀лата на врѣмето. Диахронното генеалогическо разстояние међу тѣ̋х се опрѣдѣля по слѣдния̌т начин:
  • Пак се опрѣдѣля общ прѣдшественик на двата езика.
    • И пак, ако не се намира общ прѣдшественик на двата езика, то никаква близост међу тѣ̋х нѣ̋ма, но за пълнота на моделът може да се приеме, че разстоянието (или близостта) е двеста вѣка (двадесет хилядолѣтия).
  • Пак се опрѣдѣля се най-близкия̌т във врѣмето общ прѣдшественик на двата езика. Така сѫщеврѣменно се опрѣдѣля врѣмето на роене.
  
  
  • Събираме двѣтѣ отсѣчки по врѣмевата ска̀ла от врѣмето на роене до позициитѣ на двата разглеђани езика.
    • Получения̋т сбор е диахронното генеалогическо разстояние међу тѣ̋х.
  • .. Или пък ..
    • Тръгваме от позицията на единия̌т език върху врѣмевата ска̀ла.
    • Връщаме се до врѣмето на роене.
    • Тръгваме по врѣмевата ска̀ла обратно до позицията на другия̌т език.
    • Изминатия̌т по врѣмевата ска̀ла пѫт назад и насам дава диахронното генеалогическо разстояние међу двата разглеђани езика.
  
  
  • Слѣдствие: Ако двата разглеђани езика сѫ съврѣменни, то синхронното генеалогическо разстояние међу тѣзи два езика е половината от диахронното генеалогическо разстояние међу тѣ̋х.
  Примѣри:
  • Днешния̌т български език и българския̌т език от 10-ти вѣк (старо-българския̌т език) се намират на 11 вѣка диахронно разстояние помеђу си.
  • Днешния̌т така нарѣчен македонски jазик се намира на един вѣк диахронно разстояние от българския̌т език от 19-ти вѣк и на два вѣка диахронно разстояние от съврѣменния̌т български език.
  • Ако приемем, че врѣмето на роене е 21-ви вѣк прѣди Христа, то диахронното генеалогическо разстояние међу латинския̌т език от врѣмето на Цицерон (1-ви вѣк прѣди Христа) и старо-славянския̌т (старо-българския̌т) език от 10-вѣк слѣд Христа е 51 (20+31) вѣка.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.5. Относителна стабилност на коренитѣ и словообразувателнитѣ модели  (.. покажи ..) 

▼▼   2.5. Относителна стабилност на коренитѣ и словообразувателнитѣ модели  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Kоренитѣ и словообразувателнитѣ модели показват относителна стабилност само при сравнение с твърдѣ динамично измѣнящата се лексика.


• Иначе, както всички елементи на езикът, коренитѣ на думитѣ и словообразувателнитѣ модели сѫщо така подлежа̨т на непрѣстанна промѣ̋на:
  • Корени се заимстват от други езици като част от заимстването на лексика
  • Заимстват се и словообразувателни модели:
    • Напримѣр, в българския̌т език слѣднитѣ продуктивни наставки сѫ заимствани:
      • -чия/-џия от турски: катаџия, компютърџия
      • -ция от руски: излагация


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.6. Измѣнения в морфологията и синтаксисът  (.. покажи ..) 

▼▼   2.6. Измѣнения в морфологията и синтаксисът  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Mорфологията и синтаксисът подлежа̨т на непрѣстанна промѣ̋на както всички остана̨ли елементи на езикът.
  
  
  • Достатъчно примѣри за измѣнения в морфологията и синтаксисът в нашия̌т език само за послѣдното хилядолѣтие сѫ дадени в моята публикация за Balkansprachbund-ът (балканския̌т езиков съюз):
    
    
    • {Балкан‑А5}: Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined}
    • {Балкан‑1}:  Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
    • {Балкан‑А1}: Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}
    • {Балкан‑2}:  Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}{Arthromania}
    • {Балкан‑А2}: Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн {PostPositionedArticles}
    • {Балкан‑3}:  Удвояване на допълненията {редупликация}
    • {Балкан‑4}:  Изпадане или избѣ̋гване на инфинитивът при глаголитѣ {InfinitiveLostOrAvoided}
    • {Балкан‑5}:  Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме {GenericFutureTense}
    • {Балкан‑А4}: Прѣизказно наклонение при глаголитѣ {RenarrativeMood}
    • {Балкан‑А6}: Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai}
    
    
    .. и това не сѫ всичкитѣ измѣнения в морфологията и синтаксисът на нашия̌т език за послѣднитѣ десет вѣка, а само тѣзи, които има смисъл да се разглеђат в контекстът на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Бѣгло сравнение на класическия̌т латински език и съврѣменния̌т италиански език би показало драстичнитѣ измѣнения, които сѫ стана̨ли в езикът на градът Рим само за петнадесет-двадесет вѣка. Нѣ̋кои от изброенитѣ по-горѣ точки сѫ напълно приложими и при италианския̌т:
    
    
    • {Балкан‑А5}: Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined}
    • {Балкан‑А1}: Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}
    • {Балкан‑2}:  Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}{Arthromania}
    • {Балкан‑А6}: Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai}
  
  
  • И двата примѣра по-горѣ, и примѣрът с българския̌т език, и примѣрът с италианския̌т език, показват
    
    
    • движение от синтетичност към аналитичност, свойствено на повечето съврѣменни индо-европейски езици


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.7. Фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения  (.. покажи ..) 

▼▼   2.7. Фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• По-горѣ бѣше казано, че лексиката е най-динамичната, най-бързо измѣнящата се част на езикът, и че лексическитѣ измѣнения често сѫ много трудни за обяснение и класификация и често изглеђат хаотични.
  
  Оказва се, че за разлика от лексическитѣ измѣнения, звуковитѣ измѣнения подлежа̨т на анализ и класификация. Систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения стоя̨т в основата на историческата лингвистика като наука.
  
  Въз основа на систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения в разглеђанитѣ естествени езици прѣз 19-ти вѣк е разработен инструментариум на историческата лингвистика, включващ понятията пра-индо-европейски език и индо-европейски езици. С помощта на този инструментариум е доказано, че германскитѣ езици (нѣмския̌т, английския̌т, датския̌т, ..) сѫ индо-европейски езици в сѫщата степен, както гръцкия̌т, латинския̌т, авестийския̌т и санскритът.
  
  Слѣд като този инструментариум е разработен и приложен за германскитѣ езици, без особени проблеми е показана и принадлежността на славянскитѣ езици към индо-европейското сѣмейство.
  
  Разработеният за индо-европейскитѣ езици инструментариум се прилага и за други езикови сѣмейства: за семитскитѣ езици, за алтайскитѣ езици, и т.н. Както бѣше казано, този инструментариум се основава на систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения в разглеђанитѣ естествени езици. В този смисъл, прѣдполага се, че звуковитѣ измѣнения сѫ закономѣрни, и това на фонът на привидно хаотичния̌т характер на лексическитѣ измѣнения.
  
  Изисква се обясненията на измѣненията в другитѣ езикови слоеве да съотвѣтстват на систематизиранитѣ и класифициранитѣ звукови измѣнения. Това се прѣдполага от тѣхния̌т фундаментален характер.
  
  Христоматийни примѣри за систематизирани и класифицирани звукови измѣнения сѫ двата закона на Грим, първия̌т и втория̌т. Всѣки такъв закон си има обхват. Втория̌т закон на Грим напримѣр обхваща горно-нѣмския̌т език (High German, Hoch Deutsch) във врѣмето прѣди 15-10 вѣка, и този закон нѣ̋ма никакво отношение към други езици или към друг врѣмеви интервал. Ако нѣ̋какво звуково измѣнение е систематизирано и класифицирано за даден естествен език за опрѣдѣлен интервал от врѣмето, то от този факт нищо не произтича за друг език или за друг врѣмеви интервал.
  
  Много любители на историческата лингвистика започват от етимологичнитѣ рѣчници, къдѣто се разглеђа произходът на думитѣ. Доколкото лексическитѣ измѣнения сѫ много трудни за обяснение и класификация и изглеђат хаотични, то всѣ̋ка отдѣлна дума се разглеђа в етимологичния̌т рѣчник отдѣлно.
  
  Обаче за да се разбират даннитѣ от етимологическитѣ рѣчници, човѣк първо трѣ̋бва да се запознае с основитѣ на историческата лингвистика, а това сѫ систематизиранитѣ и класифицирани звукови измѣнения.
  
  Специално, ако човѣк се интересува от историята на нашия̌т език и би желал да разбере какво казва по въпросът истинската наука, която винѫги е наднационална, то човѣк би трѣ̋бвало да започне със звуковитѣ измѣнения:
  • първо, да се запознае с прѣдполагаемия̌т звуков репертоар на реконструирания̌т пра-индо-европейски език
  • второ, да се запознае със звуковия̌т репертоар на извѣстният старославянски език, което прѣдставлява състоянието на нашия̌т език в края̌т на 9-ти вѣк
  • трето, да се запознае със звуковитѣ репертоари на съврѣменнитѣ славянски езици, на нашия̌т, на руския̌т, на сръбския̌т, на полския̌т, и т.н.
  • нататък, да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения от пра-индо-европейски към старославянски
    • по възможност, да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения от пра-индо-европейски към други индо-европейски езици, доколкото свързани с това данни присѫстват в етимологическитѣ рѣчници
  • да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения от старославянски към съврѣменнитѣ славянски езици: към български, към руски, към сръбски и т.н.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. покажи ..) 

▼▼   2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Всѣки естествен език се намира в процес на непрѣстанна промѣ̋на - това бѣше показано в тази публикация.


• От една страна, това е явление, което се наблюдава в дѣйствителността.


• От друга страна, това е твърдение, което може да се приеме за аксиома в лингвистиката.


• Аксиоматичния̌т ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици цѣли да се филтрират и шкартират псевдо-научни упражнения, в които непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици се прѣнебрѣгва.


• Напримѣр, твърдение, че прѣди хиляда и повече години нашия̌т език е изглеђал почти както сега, се шкартира веднага като псевдо-научно и недостойно да му се обръща нѣ̋какво внимание. Състоянието на нашия̌т език прѣди хиляда години е извѣстно - това е така нарѣчения̌т старо-славянски език (наричан у нас и старо-български език). Нашия̌т език е доведен до днешното си състояние чрѣз езикови измѣнения, систематизирани, класифицирани и прошнуровани в научната лингвистична литература.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.9. Послѣдици от форсирани езикови измѣнения  (.. покажи ..) 

▼▼   2.9. Послѣдици от форсирани езикови измѣнения  (.. скрий го подраздѣлът ..) 

• Понѣ̋кога особени обстоятелства налагат форсирани измѣнения в езикът, в резултат на които мога̨т да се получа̨т пиџин-езици или креолски езици.


• Така напримѣр френският език от 16-ти вѣк се е разроил поне на два клона: клон на съврѣменния̌т френски език и хаитянския̌т креолски език. В частност, хаитянския̌т креолски език, както и другитѣ основани на френски креолски езици, сѫ срѣд потомцитѣ на латинския̌т език.


• (.. скрий го подраздѣлът ..)  (.. скрий го раздѣлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)   .. към началото ..

▼▼   3. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)   .. към началото ..

• Аксиомата за естественитѣ езици
• Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
• Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
• Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
• The CV of Slavophonia
• Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
• Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
• Wikipedia: Language change (езикови измѣнения)
• Wikipedia: πάντα ῥεῖ
• Wikipedia: Indo-European_languages
• Wikipedia: Grimm's_law (първи закон на Грим)
• Wikipedia: High German consonant shift (втори закон на Грим)
• Wikipedia: Swadesh list (Списъци на Сводеш)
• Wikipedia: Glottochronology (Глотохронология)
• Wikipedia: Impermanence (будисткото понятие за постоянната промѣ̋на)
• Wikipedia: Pidgin (пиџин-езици)
• Wikipedia: Creole languages
• Wikipedia: Haitian Creole
• Wikipedia: Джаберуоки (Jabberwocky)
• Български етимологичен речник, Институт за български език към БАН
• Макс Фасмер: Этимологический словарь русского языка

---

►►   4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги коментаритѣ ..)   (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..

Тука ще добавям коментари. Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Общ коментар  (.. покажи го ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Общ коментар:  (.. скрий го коментарът ..) 
  
  
  • Щом потърсих с Google публикации по историята на българския̌т език, за съжаление повечето се оказаха̨ псевдо-научни.
  • За щастие, факултетитѣ по българска и славянска филология във водещитѣ български университети не сѫ заразени с "чалгаџийство". Публикациитѣ и лекциитѣ в университетитѣ по тази тематика се прѣпорѫчват.
  • Публикациитѣ на Институтът по български език по тази тематика сѫщо така се прѣпорѫчват.
  • Текстоветѣ във Wikipedia-та, особено на български и руски, трѣ̋бва да се чета̨т с най-висока степен на критичност.
  • Разбира се, прѣпорѫчвам своитѣ публикации по лингвистика, изброени тук. Много от тѣ̋х сѫ по тази тематика. Към нѣ̋кои от тѣ̋х по-горѣ сѫ дадени прѣпратки.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:36:: В тази си публикация съм включил
  • части от дискусия във forum.boinaslava.net, в която съм участвал. [като че ли мѣ̋стото вече е недостѫпно]


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: Why did Latin, the mother of many widely used languages today, disappear?
    
    A.: Latin did not disappear. It has just changed. It is the time that has changed it. The time changes everything. The time changes languages as well.
    
    Let us consider the city of Rome. In Rome, the same language is spoken now as two millennia ago. The language spoken in Rome two millennia ago was called Latin. The language spoken in Rome now is called Italian. Italian is the same language as Latin, however Latin is two millennia older, or Italian is two millennia younger.
    
    Me also: I am the same person as several decades ago, however I am several decades older and that person who lived several decades ago and was identical to me, was several decades younger than me, and much stronger than me, and less sage than me.
    
    Latin spread over the territory of the Roman Empire. And, the language was changing all the time.
    
    While the western part of the Roman Empire was functioning (e.g. recruiting military forces), the language changes also propagated through the wide territory. Anyway, the language was changing all the time. It was Classical Latin first, then it became late Latin, then it became Vulgar Latin, then it became early Romance.
    
    When the western part of the Roman Empire was not functioning anymore, the language changes did not propagated through the entire territory of Romance. Local variants of the language appeared. The local variants were to be raised in rang to languages. The old language (Classical Latin .. late Latin .. Vulgar Latin ..early Romance) did not disappear, it split.
    
    If it did not split, it would change anyway, it is the time that would change it.
    
    Greek, e.g., did not split, but Greek changed anyway, the same way as Latin did.
  
  
  • Въпрос: Защо латинския̌т език, езикът-майка на едни от най-разпространенитѣ днес езици, е изчезнал?
    
    Отговор: Латинския̌т език изобщо не е изчезвал. Той просто се е промѣнил. С врѣмето се е промѣнил. Врѣмето всичко промѣня. И езицитѣ ги промѣня.
    
    Да разгледаме градът Рим. В този град, и сега, и прѣди двѣ хилядолѣтия се е говорѣл един и сѫщ език. Езикът, говорен в Рим прѣди двѣ хилядолѣтия, се нарича латински език. Езикът, говорен в Рим сега, се нарича италиански език. Италианския̌т е сѫщия̌т език като латинския̌т, но латинския̌т е с двѣ хилядолѣтия по-стар, или, което е сѫщото, италианския̌т е с двѣ хилядолѣтия по-млад (по-нов).
    
    Ами и аз така. Сега съм си сѫщия̌т човѣк както прѣди нѣ̋колко десетилѣтия. Обаче сега съм с нѣ̋колко десетилѣтия по-стар, а пък "оня човѣк", който е живѣ̋л прѣди нѣ̋колко десетилѣтия и е бил идентичен с мене, е бил с нѣ̋колко десетилѣтия по-млад от мене, бил е все още пълен със сили, и с по-малко акъл от мене сега.
    
    Латинския̌т език бил разпространен на територията на Римската империя. И се е промѣнял прѣз всичкото врѣме.
    
    Докато западната част на Римската империя функционирала (напримѣр, докато набирала войски), езиковитѣ промѣни се разпространявали по цѣ̋лата обширна територия. Но езикът се е промѣнял прѣз всичкото врѣме: първо е бил класическия̌т латински, слѣд това той е станал на късен латински, който пък с врѣмето се прѣвърнал на "вулгарен латински", послѣ - "ранен романс".
    
    Когато западната част на Римската империя спрѣ̋ла да функционира, езиковитѣ промѣни не се разпространявали вече из цѣ̋лата територия и си оставали локални. Появили се локални варианти на езикът. Тѣзи локални варианти трѣ̋бвало да се повишат в ранг на отдѣлни езици. Обаче стария̌т език - класическия̌т латински .. късния̌т латински .. вулгарния̌т латински .. ранния̌т романс - този език не изчезнал, той се е разроил.
    
    Ако не бѣше се разроил, пак щѣше да се промѣня, врѣмето пак щѣше да го промѣни.
    
    Гръцкия̌т напримѣр не се е роил, но сѫществено се е промѣнил с врѣмето, по сѫщия̌т начин, както латинския̌т.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..) (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: What were Slavs doing in the BC times?
    
    A.: The CV of Slavophonia.
    
    
    Some points:
    
    
    • Q1.: What were Portuguese people doing in the BC times?
    • A1.: There were no Portuguese people at that time. However, the Portuguese language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q2.: What were Romanian (Wallachian+Moldovan) people doing in the BC times?
    • A2.: There were no Romanian (Wallachian+Moldovan) people at that time. However, the Romanian language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q3.: In the BC times, is it possible that Portuguese was spoken in the western suburbs of Rome and Romanian was spoken in the eastern suburbs of Rome?
    • A3.: No. All over the city of Rome and the suburbs, the same language was spoken. Now, we may call that language Portuguese or Wallachian or Italian or French or Spanish. At that times, that language was called Latin.
    
    
    • Q4.: Is that true that, in the BC times, Portuguese and Spanish peoples lived in Rome and its suburbs?
    • A4.: No. Just the Latin language was expanded. The local people of Portugal and Spain were infected by the Latin language.
    
    
    • Q5.: If Italian and Portuguese and Romanian were the same language 2500 years ago, why are they so different now?
    • A5_1.: The time changes everything. I am the same person as that living half a century ago, although I am much wiser than him and he was much stronger than me. Thus, in the city of Rome, the same language was spoken during the last 2500 years, and that language was continuously mutated by the time.
    • A5_2.: The Latin language, the language of Rome, was expanded to wide territories, and the time caused different and various mutations in the language on those territories, and as centuries passed, the mutual intelligibility was lost and thus different languages evolved (Italian, Spanish, Portuguese, French, ..) on those territories.
    
    
    • Q6.: What about Slavs.
    • A6.: There has never been Slavs as an entity. There was the Slavic language and there are Slavic languages only. The word Slavs means just people speaking a Slavic language. Therefore, the question “What were Slavs doing in the BC times?” is incorrect. The question should be: what was the Slavic language in the BC times.
    
    
    • Q7.: What about the Slavic language in the BC times.
    • A7.: In those times, the Slavic language was an unidentifiable part of the Balto-Slavic dialect-continuum.
    
    
    And again: A.: The CV of Slavophonia.
  
  
  • Q<Въпрос>: Славянитѣ във врѣмето прѣди Христа - какво се знае за тѣ̋х?
    
    A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
    
    
    Съображения:
    
    
    • Q1.: Какво се знае за португалцитѣ във врѣмето прѣди Христа?
    • A1.: По онова врѣме португалци не е имало, но португалския̌т език си е сѫществувал - говорѣл си е в градът Рим и в околноститѣ.
    
    
    • Q2.: Какво се знае за румѫнцитѣ (власитѣ и молдованитѣ) във врѣмето прѣди Христа?
    • A2.: По онова врѣме румѫнци не е имало (нито власи, нито молдовани), но румѫнския̌т език си е сѫществувал - говорѣл си е в градът Рим и в околноститѣ.
    
    
    • Q3.: Възможно ли е във врѣмето прѣди Христа португалския̌т език да се е говорѣл в западнитѣ прѣдградия на Рим, а румѫнския̌т - в източнитѣ?
    • A3.: Не. Из цѣлия̌т град, както и из прѣдградията, се е говорѣл един и сѫщ език. Бихме могли сега да наричаме този език португалски или влашки или италиански, но по онова врѣме този език сѫ го наричали латински.
    
    
    • Q4. Вѣ̋рно ли е, че във врѣмето прѣди Христа португалцитѣ и испанцитѣ сѫ живѣѣли в Рим и в прѣдградията на Рим?
    • A4. Не. Просто латинския̌т език се е разпространил из нови земи. Мѣстното население на Португалия и Испания се е заразило - инфектирало се е - с латинския̌т език.
    
    
    • Q5. Ако прѣди 2500 години италианския̌т, португалския̌т и румѫнския̌т сѫ били един и сѫщ език, защо тѣ сега сѫ толкова различни?
    • A5_1. Врѣмето промѣня всичко. Аз съм сѫщия̌т човѣк като оня живѣ̋л прѣди половин вѣк - ЕГН-то ни е едно и сѫщо, но съм много по-мѫдър от него, а той пък бѣше много по-силен от мене. Тъй че и в градът Рим един и сѫщ език се е говорѣл прѣз послѣднитѣ 2500 години, и този език постоянно се е промѣнял с врѣмето.
    • A5_2. Латинския̌т език, езикът на градът Рим, е бил разнесен на огромни територии, и врѣмето е причинило различаващи се и разнообразни измѣнения на езикът из тѣзи територии. С течение на вѣковетѣ, взаимната разбираемост е била загубена и така сѫ възникна̨ли различни езици (италиански, испански, португалски, френски, румѫнски, ..) из тѣзи територии
    
    
    • Q6. Да се върнем все пак на славянитѣ.
    • A6. Никога не е имало славяни като общност. Имало е само славянски език, а сега има само славянски езици. Думата "славяни" означава просто хора, говорещи на славянски език. Слѣдователно въпросът "What were Slavs doing in the BC times?" е зададен неправилно. Правилния̌т въпрос слѣдва да бѫде: какво знаем за славянския̌т език във врѣмето прѣди Христа.
    
    
    • Q7. Ами славянския̌т език във врѣмето прѣди Христа? Какво се знае за него?
    • A7. В онѣзи врѣмена славянския̌т език прѣдставлявал неидентифицируема част от балто-славянския̌т диалектен континуум.
    
    
    И пак: A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Врѣмето ..  (.. покажи за врѣмето тука ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Врѣмето ..  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..) (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Както е извѣстно, Зѐнон (около 490 пр.н.е. – около 430 пр.н.е) е дрѣвногръцки философ, извѣстен със своитѣ апории, логически парадокси. Тѣ сѫ прѣдназначени за нѣщо като гимнастика на умът.
  
  
  • Една от най-извѣстнитѣ апории е “Ахил и костенурката”. Тя “показва”, че бързоногия̌т Ахил никога нѣ̋ма да догони една костенурка, ако тя е тръгна̨ла прѣди него. Защото когато той стигне до мѣ̋стото, къдѣто тя е била, тя ще се е придвижила още малко напрѣд. Когато пак той стигне до мѣ̋стото, къдѣто е била костенурката, тя ще се е придвижила още малко напрѣд. И така -- до безкрайност, колкото и да тича, Ахил нѣ̋ма да може да догони костенурката!
  
  
  • Съврѣменното рѣшение на този парадокс е постигна̨то слѣд вѣковни размишления. Стигна̨ло се е до изводът, че в тази апория не се взема прѣдвид фактор като врѣмето. Има се прѣдвид само пространството. Но тъй като врѣмето непрѣкѫсна̨то тече, Ахил все пак бързо догонва костенурката.
  
  
  • Защо толкова вѣкове толѣми философи сѫ си били главата с този парадокс? Защото ни е трудно да приемем врѣмето. Имаме чувството, че нѣщата винѫги сѫ си едни и сѫщи. А тѣ никак не сѫ.
  
  
  • Това -- и по повод на езикът.
  • Защо еди-кой си прѣз 17-ти вѣк не е писал на чист български език?
  • Че по това врѣме езикът е бил друг. И се е пишѣло по друг начин.
  
  
  • Прѣдставѣте си, нѣщата се мѣня̨т!  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Който не знае къдѣ отива, винѫги стига другадѣ  (.. покажи там ..)  (.. или тука ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Който не знае къдѣ отива, винѫги стига другадѣ  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там цѣлия̌т ..)
  
  
  • 老子: Lao Zi: Лао Дзъ: Който не знае къдѣ отива, винѫги стига другадѣ.
  
  
  • Това с пълна сила важи за езиковото развитие. Езикът нѣ̋ма крайна цѣл в своето движение, нѣ̋ма и опрѣдѣлен маршрут.
  
  
  • Резултатитѣ от развитието му мога̨т да ни изненадат. Думитѣ драстично мога̨т да промѣнят [и да промѣня̨т] значението си.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там цѣлия̌т ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: тѫрся̨т се правила  (.. покажи го коментарът другадѣ ..)  (.. покажи го тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: тѫрся̨т се правила  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► В тази публикация съм обърна̨л внимание на
    • фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения.

      Оказва се, че за разлика от лексическитѣ измѣнения, звуковитѣ измѣнения подлежа̨т на анализ и класификация. Систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения стоя̨т в основата на историческата лингвистика като наука.

  • ◄► 

    В този коментар ще се спра̨ на три звукови измѣнения,
    случили се в два различни езика в различни моменти от мина̨лото.
    За тѣзи три звукови измѣнения нѣ̋ма добро систематично обяснение
    кога се случват и кога не се случват.
    Понѣ̋кога се случват, понѣ̋кога не се случват.
    Sometimes win, sometimes люн. .. остана̨лото е каша .. (Dimitar Iliev)

  • ►►   Тѫрсено правило при източнитѣ пра-славянски диалекти  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило при източнитѣ пра-славянски диалекти  (.. скрий ..) 
    
    
    • Прѣходът от [Е] към [О].
      
      
      • Става дума за прѣходът от звукът [Е] към звукът [О],
        който се е случил в източнитѣ диалекти на пра-славянския̌т език.
      
      
      • Това е много стар прѣход, отпрѣди повече от 12 вѣка.
      • Но не се знае колко стар е той по-точно.
      
      
      • Съврѣменни примѣри от руски и украински:
        один, осень, олень, молоко (млѣ̋ко), полон (плѣн на украински).
      
      
      • В източно-славянски има много думи с [Е]: ясно е, че съвсѣм не всѣ̋ко [Е] е стана̨ло на [О].
      
      
      • Не се знае кога - при какви условия - този прѣход е бил осѫществен и кога той не се е случил.
      • Поне аз не зная̨ това. Ако нѣ̋кой знае, да пише.
      
      
      • Прѣдупрѣђение:Прѣходът от [Е] (или по-точно от [JE]) към [JO],
        • който се наблюдава в руски и бѣлоруски, а и в полски,
          е от много по-късно врѣме и
          нѣ̋ма нищо общо с обсѫђания̌т тука стар прѣход.
        
        
        • Примѣри в руски за относително новия̌т прѣход:
          лёд (звучи льот), шёл (звучи шол), и т.н.
        
        
        • Впрочем, има правило кога този относително нов прѣход се случва в руски.
        • Личи си, че е нов, понеже в руския̌т правопис е запазено старото произношение.
      
      
      • Безполезна подсказка: За пра-индо-европейския̌т език и съотвѣтно за индо-европейскитѣ езици
        • се прѣдполага явление, нарѣчено Ablaut или отглас, при което гласнитѣ [Е] и [О] си съотвѣтстват, като [Е] обикновено се слага в глаголнитѣ основи, а [О] - в основитѣ на сѫществителнитѣ.
        
        
        • Примѣри от нашия̌т език.
          
          
          • На поднос поднесох кафе на гоститѣ.
          • Съселянитѣ ще се съберем на сбор на Димитровден.
        
        
        • Ablaut-ът е много старо явление, но и обсѫђания̌т тука прѣход може да е толкова стар.
    
    
    • Опрѣдѣление на източната славянщина. EastSlavic VS MainstreamSlavic
      Двѣ езикови характеристики обособяват източно-славянскитѣ диалекти
      от остана̨лата част на славяногласието.
      
      
      • Пълногласието.
      • Прѣходът от [Е] към [О], за който стана̨ дума по-горѣ.
      
      Въпрос, на който не зная̨ отговорът:
      
      
      • Има ли славянски диалект, който да е източно-славянски само наполовина?
        Т.е. да притежава само една от горнитѣ двѣ езикови характеристики?
      
      
      • Приемам, че нѣ̋ма.
      • Ако нѣ̋кой знае, да пише.
    
    
    • (.. скрий ги източнитѣ пра-славянски диалекти ..)  (.. скрий го коментарът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. скрий ..) 
    
    
    • Изпадане на звукът [S] в срѣдата на думитѣ.
    
    
    • Има много френски думи, по срѣдата на които в мина̨лото се е чувал звук [S], а сега този звук вече го нѣ̋ма, защото прѣди нѣ̋колко вѣка изпадна̨л.
    
    
    • Въпрѣки че вече не се чуваала, буквата S я̨ пишѣли до началото на 19-ти вѣк.
    
    
    • И тъй, по онова врѣме само хора знаещи френски можѣли да кажа̨т буквата S в срѣда̀та на нѣ̋коя дума дали се чувала в произношението или е била изпадна̨ла.
    
    
    • Нѣ̋мало правило кога една такава буква звучи и кога не се чува.
    • Ако нѣ̋кой знае подобно правило, да пише.
    
    
    • Послѣ рѣшили в случаитѣ, когато тя не звучи, да не я̨ пиша̨т.
      Обаче отсѫтствието ӥ започна̨ли да го отбѣлѣ̋зват с ударение над прѣдната гласна, най-често сиркумфлекс.
    
    
    • Примѣри:
      
      
      • forest => forêt (гора)
      • feste => fête (праздник)
      • coste => côte (брѣ̋г, ребро)
      • isle =>île (остров)
    
    
    • Контра-примѣри:
      
      
      • forestier (лѣсничей)
      • festival
      • costal (ребрен)
    
    
    • Глухо S във фамилни имена.
      
      
      • Доста фамилни имена по наслѣдство пазя̨т стар правопис.
      • При тѣ̋х се срѣща глухо S, както и други правописни особености.
      
      
      • Примѣр: Henri Lebesgue (извѣстен френски математик).
    
    
    • (.. скрий го изчезващото S в старо-френски ..)  (.. скрий го коментарът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
  
  
  • ►►   Тѫрсено правило за дифтонгът OI в старо-френски  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило за дифтонгът OI в старо-френски  (.. скрий ..) 
    
    
    • Става дума за френския̌т дифтонг ‑oi‑.
    
    
    • Съпѫтстващо явление: френския̌т дифтонг ‑ai‑.
      
      
      • И прѣди вѣкове във френския̌т език дифтонгът ‑ai‑ се срѣщал често, но не толкова често, колкото сега.
      • Тогава той се произнасял [ài] (на кирилица [а̀й]) и затова така се и пишѣл.
      
      
      • В произношението на този френски дифтонг прѣз вѣковетѣ се случили плавни послѣдователни промѣни:
        
        
        • [ài] => [àe] => [aè] =>[aɛ̀] =>[ɛ́]
          (на кирилица: [а̀й] => [а̀е] => [аѐ] =>[ѐ]).
        
        
        • Сега френския̌т дифтонг ‑ai‑ се срѣща много често и звучи [ɛ] (отворено е).
    
    
    • Отправната точка.
      
      
      • Прѣди вѣкове във френския̌т език дифтонгът ‑oi‑ се срѣщал много често, по-често от сега.
      • Тогава той се произнасял [òi] (на кирилица [о̀й]) и затова така се и пишѣл.
      
      
      • В произношението на този френски дифтонг прѣз вѣковетѣ се случили плавни послѣдователни промѣни:
        
        
        • [òi] => [òe] => [oè] => [wɛ́]
          (на кирилица: [о̀й] => [о̀е] => [оѐ] =>[у̌ѐ]).
      
      
      • Това ще бѫде отправната ни точка:
        френския̌т дифтонг ‑oi‑ се срѣщал доста по-често от сега и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • В сричка прѣд носова съгласна това произношение се пази и досега.
    
    
    • Случайното поведение на дифтонгът ‑oi‑.
      • Слѣд отправната точка, но доста прѣди 19-ти вѣк.
      
      
      • И тъй, френския̌т дифтонг ‑oi‑ се срѣщал доста често и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • Но при нѣ̋кои срѣщания на този дифтонг -
        може би в половината, може би в по-малко от половината -
        призвукът [w] изчезвал и дифтонгът ‑oi‑ започвал да звучи [ɛ] (отворено е).
      • В остана̨литѣ случаи той запазвал звученето си [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • Настѫпил момент, когато ако човѣк не знаѣл френски като ро̀ден,
        то той не знаѣл и как да прочете дифтонгът ‑oi‑:
        дали като [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]) или като [ɛ].
    
    
    • Утежняващо обстоятелство.
      
      
      • Вѣроятно към края̌т на 18-ти вѣк, а може би едва в 19-ти вѣк,
        дифтонгът ‑oi‑, когато той звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ])
        и слѣдващата съгласна в сричката не била носова,
        промѣнил звученето си на [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
      
      
      • Това е звученето сега.
      
      
      • Държавата това съм аз! - казал краля̌т.
      
      
      • Тогава: L'estat c'est moy! - dit le roy.
      • Чувало се: Лета сɛ му̌ɛ! - ди ль ру̌ɛ.
      
      
      • Сега: L'état c'est moi! - dit le roi.
      • Чува се: Лета сɛ му̌а! - ди ль ру̌а.
    
    
    • Френския̌т дифтонг ‑oi‑ сега.
      
      
      • В началото на 19-ти вѣк започна̨ли да пиша̨т ‑ai‑ вмѣсто ‑oi‑,
        когато това ‑oi‑ звучало [ɛ] (отворено е), а не [wa].
      
      
      • Сега дифтонгът, който според френския̌т правопис се отбѣлѣ̋зва с буквитѣ ‑oi‑,
        звучи [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
      
      
      • Обаче ако има носов призвук, запазва се по-архаично произношение [wɛ̃̃].
      
      
      • Стана̨ дума, че френски фамилни имена често пазя̨т стар правопис.
        Не намирам френски фамилни имена, в които дифтонгът ‑oi‑ да звучи [ɛ].
        Вѣроятно не се е случвало призвукът [w] да е изпадал във фамилни имена.
    
    
    • Примѣри със запазено ‑oi‑.
      
      
      • Franc̨ois [frãswɛ => frãswa] (Франсоа: лично име)
      • Franc̨oise [frãswɛ:z => frãswa:z] (Франсоаз: лично име)
      • turqois [tyrkwɛ => tyrkwa] (тюркоазено, турски цвѣ̋т)
      • chinois [ʃinwɛ => ʃinwa] (китайски), gallois [galwɛ => galwa] (галски)
      • moy, toy, loy, roy [mwɛ,twɛ,lwɛ,rwɛ] =>
        moi, toi, loi, roi [mwa,twa,lwa,rwa]
      
      
      • и много други.
    
    
    • Примѣри с ново ‑ai‑ вмѣсто старо ‑oi‑.
      
      
      • franc̨ois [frãswɛ] => franc̨ais [frãsɛ] (френски)
      • anglois [ãglwɛ] => anglais [ãglɛ] (английски)
      • avoit [avwɛ] => avait [avɛ] (имаше)
      • connoissoit [konwɛswɛ] => connaissait [konɛsɛ] (познаваше)
      
      
      • и много други.
    
    
    • (.. скрий го дифтонгът OI в старо-френски ..)  (.. скрий го коментарът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. покажи във facebook  тука или  тука ..)  (.. скрий го коментарът за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. покажи всичко ..)  (.. скрий&свий всичко ..)  .. to the bottom ..

Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на

• 1. Прѣдисловие
• 2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)
  • 2.1. Движещи сили на непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици
  • 2.2. Плавен характер на езиковитѣ измѣнения (smoothness)
  • 2.3. Измѣнения на лексиката
  • 2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние међу езицитѣ
  • 2.5. Относителна стабилност на коренитѣ и словообразувателнитѣ модели
  • 2.6. Измѣнения в морфологията и синтаксисът̌
  • 2.7. Фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения
  • 2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици
  • 2.9. Послѣдици от форсирани езикови измѣнения
• 3. Прѣпратки (references)
• 4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Прѣдисловие   (.. покажи го ..)   (.. покажи всичко ..)

▼▼   1. Прѣдисловие   (.. скрий го ..)   (.. покажи всичко ..)

• Прѣди да продължите, слѣдва да се запознаете с аксиомата за естественитѣ езици, която донѣ̋къдѣ дефинира понятието естествен език.


• Прочетохте ли за аксиомата за естественитѣ езици? Според неıѫ̨, всѣки език спрямо даден момент от минѫ̨лото има единствен прѣдшественик, с който той може да се идентифицира. Прѣдшественикът̌ прѣдставлява старото състояние на сѫщиът̌ език.


• От езикът̌-прѣдшественик (старото състояние) до новото състояние на сѫщиът̌ език се достига чрез измѣнения, нововъведения, иновации (тритѣ думи означават едно и сѫщо). Езикът̌ се мѣни, той осѫществява нововъведения, той имплементира иновации. Чрѣз този процес на непрѣстанна промѣ̋на във врѣмето езикът̌ прѣминава от старо свое състояние в ново свое състояние.


• Един език може да бѫде разнесен на по-обширна популационна територия напримѣр чрѣз миграция (прѣселване), чрѣз политическо или религиозно влияние.


• Ако међуврѣменно езикът̌ е разнесен на по-обширна популационна територия, то в различнитѣ точки от популационното пространство той обикновено се мѣни по различен начин (осѫществява различни нововъведения, имплементира различни иновации). В различнитѣ точки от популационното пространство езикът̌ може да достигне до различни нови свои състояния. Тѣзи различни нови състояния отначало прѣдставляват различни диалекти на езикът̌, но слѣд врѣме могѫ̨т да се оформıѫ̨т като отдѣлни езици с общ език-прѣдшественик, които сѫ се от-роили от него (language split).


• В тази публикация тук се твърди, че всѣки естествен език се намира в процес на непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation). От една страна, това е явление, което се наблюдава в дѣйствителността. От друга страна, това е твърдение, което сѫщо така може да се приеме за аксиома в лингвистиката.


• И двѣтѣ публикации, онази за аксиомата за естественитѣ езици и тази за непрѣстанната промѣ̋на, се отнасят до естественитѣ говорими езици.


• (.. скрий го прѣдисловието ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)  (.. покажи ..)   (.. разгънѫ̨то ..)

▼▼   2. Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (perpetual mutation)  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)   (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.1. Движещи сили на непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. покажи ..) 

▼▼   2.1. Движещи сили на непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..) 

• Движещитѣ сили на измѣнението на естественитѣ езици, факторитѣ, допринасящи за непрѣстанната им промѣ̋на, могѫ̨т да се отдѣлıѫ̨т в три групи:
  
  
  • Екстралингвистични фактори: мѣни се срѣдата на обитание.
    • Населението мигрира.
      • Напримѣр, на старото мѣ̋сто имало пустини и оазиси, на новото има гори и рѣки.
    • Технологиитѣ се развиват.
      • Напримѣр, вече нѣ̋ма сърпове и паламарки, има компютри и смартфони.
    • Обществото се промѣня.
      • Едно врѣме единиът̌ ми чичо работѣше в дапъ, другиът̌ ми чичо работѣше в метесето, а вуйчо ми - в родопа.
  
  
  • Транслингвистични фактори: влияние от други езици.
    • Суперстратни влияния - влияния откъм по-престижни езици.
      • Напримѣр, прѣз послѣдното хилядолѣтие нашиът̌ език е изпитал суперстратни влияния послѣдователно от гръцки, от турски и от руски.
    • Субстратни влияния - влияния откъм по-слабо престижни езици.
      • Напримѣр, прѣз послѣдното хилядолѣтие нашиът̌ език е изпитал субстратни влияния от балкано-романски (румѫнски, влашки) и от цигански.
    • Адстратни влияния. Ако има затруднение влиянието да се класифицира като суперстратно или субстратно, то може да се остави като адстратно.
  
  
  • Интралингвистични фактори: дори да не се мѣни срѣдата на обитание, дори да нѣ̋ма никакви влияния от други езици, то пак езикът̌ се мѣни сам по себе си.
    • Смѣ̋ната на поколѣнията. Новото поколѣние усвоява езикът̌ в промѣнено състояние.
      • Илюзия би било да се мисли, че новото поколѣние ще усвои езикът̌ в съвършено сѫщото състояние.
      • На дѣцата често им се говори на промѣнен и опростен език, особено от майкитѣ и бабитѣ им, дѣцата не винѫги успѣ̋ват да се очистıѫ̨т от дѣтскиът̌ си говор, и той им остава за цѣ̋л живот.
    • Икономия на усилията (мързелът̌).
      • Улесняване на произношението.
      • Опростяване на морфологията и синтаксисът̌.
      • Аналогия и обобщение вмѣсто сложни правила и купища изключения.
    • Изглађане на диалектни различия. Това го слагам при интралингвистичнитѣ фактори, макар че обикновено изисква екстралингвистична подкрѣпа.
      • При подходяща срѣда (обществена, религиозна) изглађането на диалектнитѣ различия може да прѣдотврати роенето на езикът̌. Така напримѣр е станѫ̨ло със съврѣменниът̌ гръцки език.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.2. Плавен характер на езиковитѣ измѣнения (smoothness)  (.. покажи ..) 

▼▼   2.2. Плавен характер на езиковитѣ измѣнения (smoothness)  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..) 

• Измѣненията в естественитѣ езици не сѫ рѣзки и поради това често остават неосъзнати.
  
  
  • Фаза 0: Сѫществуват само старитѣ езикови форми.
  
  
  • Фаза 1: Появяват се новитѣ форми в рѣчта на младото поколѣние. Старитѣ форми обаче все още се осъзнават като правилни и се прѣдпочитат от всички.
    
    
    • Минават и си заминават поколѣния, може би вѣкове.
  
  
  • Фаза 2: Новопоявилитѣ се форми се прѣдпочитат от младото поколѣние. Младото поколѣние все още разбира старитѣ форми, но вече не ги употрѣбява. В рѣчта на старото поколѣние старитѣ форми все още се срѣщат, но все по-рѣ̋дко.
    
    
    • Минават и си заминават поколѣния, може би вѣкове.
  
  
  • Фаза 3: Старитѣ форми изчезват от езикът̌. Никой не ги употрѣбява вече. Установени сѫ новитѣ форми.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.3. Измѣнения на лексиката  (.. покажи ..) 

▼▼   2.3. Измѣнения на лексиката  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..) 

• Лексиката е най-динамичната, най-бързо измѣнящата се част на езикът̌. При това, лексическитѣ измѣнения често сѫ много трудни за обяснение и класификация.


• Всѣ̋ка отдѣлна дума, всѣ̋ка лексическа единица, слѣдва да се разглеђа отдѣлно и това се прави в етимологичнитѣ рѣчници. Въпрѣки всички усилия, произходът̌ на много думи си остава неизяснен.


• Отклонение: Ще Ви покажѫ̨ колко малко значение има лексиката при въпросът̌ за идентификацията и класификацията на езикът̌. Да се основавате на лексиката с такава цѣл е хлъзгаво и несигурно. Без четливи текстове идентификацията и класификацията на езикът̌ по принцип е невъзможна.
  
  
  • Ако кажѫ̨ на дѣ̋до си, Бог да го прости, "Компютърът̌ крѣ̋шна.", той нѣ̋ма да ме разбере, ама ще може съвсѣм адекватно да попита: "Кой какво направил?". Изразът̌ "Компютърът̌ крѣ̋шна." е на български, макар че всички думи сѫ от английски и дѣ̋до ми, Бог да го прости, нѣ̋ма как да ги е знаѣл. Бих могъл и да му кажѫ̨ "Разфрендих ги всичкитѣ атакисти." И пак, дѣ̋до ми, Бог да го прости, нѣ̋ма да ме разбере, ама ще може съвсѣм адекватно да попита: "Какво си ги направил?"
  
  
  • Ако дѣ̋до ми, Бог да го прости, каже на моıът̌ внук, дето нѣ̋кога ще се роди, "Милиционерът̌ бая се озори да го кандърдисва и оня кандиса чак сабахлаим.", внукът̌ ми едва ли ще разбере думитѣ. Ще разбере обаче структурата на фразата. Ще разбере структурата, която идентифицира езикът̌ като български.
  
  
  • Макар и съвсѣм безсмислени, долнитѣ текстове носıѫ̨т структурата на съответниът̌ език и се идентифицират като безсмислени текстове именно на този език (български, руски, английски съотвѣтно).

    Отмрѣни сѫ и щръкбелитѣ тука.
    Вислунгитѣ сѫ още назландени. 
    Цурунговетѣ искат още цлуква.
    Но цлуквитѣ сѫ вече осводрени.
    Глокая куздра штеко будланула бокра и курдячит бокрёнка.
    'Twas brillig, and the slithy toves
    Did gyre and gimble in the wabe;
    All mimsy were the borogoves,
    And the mome raths outgrabe.
    ..

  • Прѣдставѣте си, че нѣ̋какъв катаклизъм внезапно унищожи нашата цивилизация. Слѣд хилядолѣтия археолози изслѣдват останки на територията на днешна София примѣрно. Останкитѣ се оказват ресторант. Срѣд останкитѣ намират два текста на непознат за тѣ̋х език. Оказват се два списъка - опис на кухненско имущество и менюто на ресторантът̌:

    тенджери - 20, тави - 9, чинии - 300, леген - 3, казан - 4, черпак - 25, .. 
    шкембе чорба - 2.50, кюфте - 1.00, кебап - 3.00, сач - 3.80, джолан - 4.30, .. 

    Нека изслѣдователитѣ от бѫдещето криво-лѣ̋во разчетѫ̨т тѣзи списъци. Ако гледат само лексиката, а тѣ с друго да кажем не разполагат, нима тѣ трѣ̋бва да заключат, че езикът̌ е турски, сѫщиът̌ език, както в многото намѣрени и разчетени текстове срѣд останкитѣ на мегаполисът̌ Истанбул само на нѣ̋какви си 500 километра разстояние?
  
  
  • Това го написах с цѣл да обезкуражѫ̨ опититѣ за класификация на разни стари неизвѣстни езици като тракийски, скитски, илирийски, дакийски, и т.н., за които практически нищо не се знае освѣн евентуално по нѣ̋колко думи, записани в стари гръцки или латински текстове, авторитѣ на които едва ли сѫ знаѣли съотвѣтниът̌ език. Ако нѣ̋ма четливи текстове на този език, нито класификацията му, нито идентификацията му е възможна. Под идентификация тук се разбира да може да се каже евентуално, че тѣзи езици - тракийски, скитски, илирийски, дакийски, да добавим пра-славянски и пра-албански - сѫ все различни или кой с кой съвпада, или евентуално само един тракийски език ли има.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние међу езицитѣ  (.. покажи ..) 

▼▼   2.4. Отклонение: генеалогическо разстояние међу езицитѣ  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..) 

• Генеалогическото разстояние међу два естествени езика сѫщеврѣменно изразява генеалогическата близост међу тѣзи езици.
  
  За генеалогическото разстояние међу естествени езици се ползват мѣркитѣ за врѣме, напримѣр вѣкове.
  
  Генеалогическото разстояние (или синхронното генеалогическо разстояние) међу два съврѣменни естествени езика се опрѣдѣля по слѣдниът̌ начин:
  • Опрѣдѣля се общ прѣдшественик на двата езика.
    • Ако не се намира общ прѣдшественик на двата езика, то никаква близост међу тѣ̋х нѣ̋ма, но за пълнота на моделът̌ може да се приеме, че разстоянието (или близостта) е примѣрно сто вѣка (десет хилядолѣтия).
  • Опрѣдѣля се най-близкиът̌ във врѣмето общ прѣдшественик на двата езика. Така сѫщеврѣменно се опрѣдѣля врѣмето на роене.
  • Колко вѣка сѫ минѫ̨ли оттогава - това е мѣ̋рката за генеалогическото разстояние међу тѣзи два езика или за генеалогическата им близост.
  Примѣри:
  • Днешниът̌ български език и днешниът̌ така нарѣчен македонски jазик сѫ много близки: намират се само на един (1) вѣк разстояние, закрѫглено нагорѣ.
  • Днешниът̌ български език и днешниът̌ руски език сѫщо така сѫ близки - отстоıѫ̨т приблизително на десет (10) вѣка разстояние един от друг.
  • Днешниът̌ италиански език и днешниът̌ френски език отстоıѫ̨т приблизително на петнадесет (15) вѣка разстояние един от друг.
  • Днешниът̌ нѣмски език и днешниът̌ датски език отстоıѫ̨т поне на двадесет (20) вѣка разстояние един от друг.
  • Днешниът̌ нѣмски език и днешниът̌ български език отстоıѫ̨т поне на тридесет (30) вѣка разстояние един от друг, а вѣроятно доста повече.
  Горнитѣ резултати сѫ плод на разсѫђения и анализ на съврѣменното състояние на езицитѣ и на запазенитѣ стари текстове.
  
  Разработени сѫ методи от лабораторен характер за прѣсмѣ̋тане на генеалогическата близост (или разстоянието) међу езицитѣ:
  • Списъцитѣ на Сводеш
  • Глотохронологията
  Редно е веднага да отбѣлѣжѫ̨, че тѣзи методи сѫ неприложими към индо-европейскитѣ езици, слѣд като самитѣ индо-европейски езици се използват за калибровка на тѣзи лабораторни методи, които в сѫщност се разработват, за да се прилагат към езицитѣ на кореннитѣ жители на Америка, към езицитѣ на аборигенитѣ от Австралия, към езицитѣ на тихоокеанскитѣ острови, т.е. там, къдѣто изслѣдователитѣ не разполагат с нищо друго.
  
  Дотук бѣше дефинирано понятието синхронно генеалогическо разстояние међу естествени езици и тази дефиниция може да се прилага само към съврѣменни езици. Но тази дефиниция може да се обобщи.
  
  Нека имаме два естествени езика, разположени къдѣ да е по ска̀лата на врѣмето. Диахронното генеалогическо разстояние међу тѣ̋х се опрѣдѣля по слѣдниът̌ начин:
  • Пак се опрѣдѣля общ прѣдшественик на двата езика.
    • И пак, ако не се намира общ прѣдшественик на двата езика, то никаква близост међу тѣ̋х нѣ̋ма, но за пълнота на моделът̌ може да се приеме, че разстоянието (или близостта) е двеста вѣка (двадесет хилядолѣтия).
  • Пак се опрѣдѣля се най-близкиът̌ във врѣмето общ прѣдшественик на двата езика. Така сѫщеврѣменно се опрѣдѣля врѣмето на роене.
  
  
  • Събираме двѣтѣ отсѣчки по врѣмевата ска̀ла от врѣмето на роене до позициитѣ на двата разглеђани езика.
    • Получения̋т сбор е диахронното генеалогическо разстояние међу тѣ̋х.
  • .. Или пък ..
    • Тръгваме от позицията на единиът̌ език върху врѣмевата ска̀ла.
    • Връщаме се до врѣмето на роене.
    • Тръгваме по врѣмевата ска̀ла обратно до позицията на другиът̌ език.
    • Изминатиът̌ по врѣмевата ска̀ла пѫт назад и насам дава диахронното генеалогическо разстояние међу двата разглеђани езика.
  
  
  • Слѣдствие: Ако двата разглеђани езика сѫ съврѣменни, то синхронното генеалогическо разстояние међу тѣзи два езика е половината от диахронното генеалогическо разстояние међу тѣ̋х.
  Примѣри:
  • Днешниът̌ български език и българскиът̌ език от 10-ти вѣк (старо-българскиът̌ език) се намират на 11 вѣка диахронно разстояние помеђу си.
  • Днешниът̌ така нарѣчен македонски jазик се намира на един вѣк диахронно разстояние от българскиът̌ език от 19-ти вѣк и на два вѣка диахронно разстояние от съврѣменниът̌ български език.
  • Ако приемем, че врѣмето на роене е 21-ви вѣк прѣди Христа, то диахронното генеалогическо разстояние међу латинскиът̌ език от врѣмето на Цицерон (1-ви вѣк прѣди Христа) и старо-славянскиът̌ (старо-българскиът̌) език от 10-вѣк слѣд Христа е 51 (20+31) вѣка.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.5. Относителна стабилност на коренитѣ и словообразувателнитѣ модели  (.. покажи ..) 

▼▼   2.5. Относителна стабилност на коренитѣ и словообразувателнитѣ модели  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..) 

• Kоренитѣ и словообразувателнитѣ модели показват относителна стабилност само при сравнение с твърдѣ динамично измѣнящата се лексика.


• Иначе, както всички елементи на езикът̌, коренитѣ на думитѣ и словообразувателнитѣ модели сѫщо така подлежѫ̨т на непрѣстанна промѣ̋на:
  • Корени се заимстват от други езици като част от заимстването на лексика
  • Заимстват се и словообразувателни модели:
    • Напримѣр, в българскиът̌ език слѣднитѣ продуктивни наставки сѫ заимствани:
      • -чия/-џия от турски: катаџия, компютърџия
      • -ция от руски: излагация


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.6. Измѣнения в морфологията и синтаксисът̌  (.. покажи ..) 

▼▼   2.6. Измѣнения в морфологията и синтаксисът̌  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..) 

• Mорфологията и синтаксисът̌ подлежѫ̨т на непрѣстанна промѣ̋на както всички останѫ̨ли елементи на езикът̌.
  
  
  • Достатъчно примѣри за измѣнения в морфологията и синтаксисът̌ в нашиът̌ език само за послѣдното хилядолѣтие сѫ дадени в моята публикация за Balkansprachbund-ът (балканскиът̌ езиков съюз):
    
    
    • {Балкан‑А5}: Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined}
    • {Балкан‑1}:  Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}
    • {Балкан‑А1}: Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}
    • {Балкан‑2}:  Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}{Arthromania}
    • {Балкан‑А2}: Задпоставен опрѣдѣлителен члѣн {PostPositionedArticles}
    • {Балкан‑3}:  Удвояване на допълненията {редупликация}
    • {Балкан‑4}:  Изпадане или избѣ̋гване на инфинитивът̌ при глаголитѣ {InfinitiveLostOrAvoided}
    • {Балкан‑5}:  Общ, прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме {GenericFutureTense}
    • {Балкан‑А4}: Прѣизказно наклонение при глаголитѣ {RenarrativeMood}
    • {Балкан‑А6}: Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai}
    
    
    .. и това не сѫ всичкитѣ измѣнения в морфологията и синтаксисът̌ на нашиът̌ език за послѣднитѣ десет вѣка, а само тѣзи, които има смисъл да се разглеђат в контекстът̌ на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Бѣгло сравнение на класическиът̌ латински език и съврѣменниът̌ италиански език би показало драстичнитѣ измѣнения, които сѫ станѫ̨ли в езикът̌ на градът̌ Рим само за петнадесет-двадесет вѣка. Нѣ̋кои от изброенитѣ по-горѣ точки сѫ напълно приложими и при италианскиът̌:
    
    
    • {Балкан‑А5}: Разпадане на падежитѣ при имената {CaseSystemDeclined}
    • {Балкан‑А1}: Еднакво изразяване на мѣстоположение и посока {LiA}
    • {Балкан‑2}:  Категория опрѣдѣленост при имената {Артромания}{Arthromania}
    • {Балкан‑А6}: Сравнителна степен на прилагателнитѣ {PioMai}
  
  
  • И двата примѣра по-горѣ, и примѣрът̌ с българскиът̌ език, и примѣрът̌ с италианскиът̌ език, показват
    
    
    • движение от синтетичност към аналитичност, свойствено на повечето съврѣменни индо-европейски езици


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.7. Фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения  (.. покажи ..) 

▼▼   2.7. Фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..) 

• По-горѣ бѣше казано, че лексиката е най-динамичната, най-бързо измѣнящата се част на езикът̌, и че лексическитѣ измѣнения често сѫ много трудни за обяснение и класификация и често изглеђат хаотични.
  
  Оказва се, че за разлика от лексическитѣ измѣнения, звуковитѣ измѣнения подлежѫ̨т на анализ и класификация. Систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения стоıѫ̨т в основата на историческата лингвистика като наука.
  
  Въз основа на систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения в разглеђанитѣ естествени езици прѣз 19-ти вѣк е разработен инструментариум на историческата лингвистика, включващ понятията пра-индо-европейски език и индо-европейски езици. С помощта на този инструментариум е доказано, че германскитѣ езици (нѣмскиът̌, английскиът̌, датскиът̌, ..) сѫ индо-европейски езици в сѫщата степен, както гръцкиът̌, латинскиът̌, авестийскиът̌ и санскритът̌.
  
  Слѣд като този инструментариум е разработен и приложен за германскитѣ езици, без особени проблеми е показана и принадлежността на славянскитѣ езици към индо-европейското сѣмейство.
  
  Разработеният за индо-европейскитѣ езици инструментариум се прилага и за други езикови сѣмейства: за семитскитѣ езици, за алтайскитѣ езици, и т.н. Както бѣше казано, този инструментариум се основава на систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения в разглеђанитѣ естествени езици. В този смисъл, прѣдполага се, че звуковитѣ измѣнения сѫ закономѣрни, и това на фонът̌ на привидно хаотичниът̌ характер на лексическитѣ измѣнения.
  
  Изисква се обясненията на измѣненията в другитѣ езикови слоеве да съотвѣтстват на систематизиранитѣ и класифициранитѣ звукови измѣнения. Това се прѣдполага от тѣхниът̌ фундаментален характер.
  
  Христоматийни примѣри за систематизирани и класифицирани звукови измѣнения сѫ двата закона на Грим, първиът̌ и вториът̌. Всѣки такъв закон си има обхват. Вториът̌ закон на Грим напримѣр обхваща горно-нѣмскиът̌ език (High German, Hoch Deutsch) във врѣмето прѣди 15-10 вѣка, и този закон нѣ̋ма никакво отношение към други езици или към друг врѣмеви интервал. Ако нѣ̋какво звуково измѣнение е систематизирано и класифицирано за даден естествен език за опрѣдѣлен интервал от врѣмето, то от този факт нищо не произтича за друг език или за друг врѣмеви интервал.
  
  Много любители на историческата лингвистика започват от етимологичнитѣ рѣчници, къдѣто се разглеђа произходът̌ на думитѣ. Доколкото лексическитѣ измѣнения сѫ много трудни за обяснение и класификация и изглеђат хаотични, то всѣ̋ка отдѣлна дума се разглеђа в етимологичниът̌ рѣчник отдѣлно.
  
  Обаче за да се разбират даннитѣ от етимологическитѣ рѣчници, човѣк първо трѣ̋бва да се запознае с основитѣ на историческата лингвистика, а това сѫ систематизиранитѣ и класифицирани звукови измѣнения.
  
  Специално, ако човѣк се интересува от историята на нашиът̌ език и би желал да разбере какво казва по въпросът̌ истинската наука, която винѫги е наднационална, то човѣк би трѣ̋бвало да започне със звуковитѣ измѣнения:
  • първо, да се запознае с прѣдполагаемиът̌ звуков репертоар на реконструираниът̌ пра-индо-европейски език
  • второ, да се запознае със звуковиът̌ репертоар на извѣстният старославянски език, което прѣдставлява състоянието на нашиът̌ език в краıът̌ на 9-ти вѣк
  • трето, да се запознае със звуковитѣ репертоари на съврѣменнитѣ славянски езици, на нашиът̌, на рускиът̌, на сръбскиът̌, на полскиът̌, и т.н.
  • нататък, да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения от пра-индо-европейски към старославянски
    • по възможност, да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения от пра-индо-европейски към други индо-европейски езици, доколкото свързани с това данни присѫстват в етимологическитѣ рѣчници
  • да се запознае със систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения от старославянски към съврѣменнитѣ славянски езици: към български, към руски, към сръбски и т.н.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. покажи ..) 

▼▼   2.8. Аксиоматичен ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..) 

• Всѣки естествен език се намира в процес на непрѣстанна промѣ̋на - това бѣше показано в тази публикация.


• От една страна, това е явление, което се наблюдава в дѣйствителността.


• От друга страна, това е твърдение, което може да се приеме за аксиома в лингвистиката.


• Аксиоматичниът̌ ранг на твърдението за непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици цѣли да се филтрират и шкартират псевдо-научни упражнения, в които непрѣстанната промѣ̋на на естественитѣ езици се прѣнебрѣгва.


• Напримѣр, твърдение, че прѣди хиляда и повече години нашиът̌ език е изглеђал почти както сега, се шкартира веднага като псевдо-научно и недостойно да му се обръща нѣ̋какво внимание. Състоянието на нашиът̌ език прѣди хиляда години е извѣстно - това е така нарѣчениът̌ старо-славянски език (наричан у нас и старо-български език). Нашиът̌ език е доведен до днешното си състояние чрѣз езикови измѣнения, систематизирани, класифицирани и прошнуровани в научната лингвистична литература.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2.9. Послѣдици от форсирани езикови измѣнения  (.. покажи ..) 

▼▼   2.9. Послѣдици от форсирани езикови измѣнения  (.. скрий го подраздѣлът̌ ..) 

• Понѣ̋кога особени обстоятелства налагат форсирани измѣнения в езикът̌, в резултат на които могѫ̨т да се получѫ̨т пиџин-езици или креолски езици.


• Така напримѣр френският език от 16-ти вѣк се е разроил поне на два клона: клон на съврѣменниът̌ френски език и хаитянскиът̌ креолски език. В частност, хаитянскиът̌ креолски език, както и другитѣ основани на френски креолски езици, сѫ срѣд потомцитѣ на латинскиът̌ език.


• (.. скрий го подраздѣлът̌ ..)  (.. скрий го раздѣлът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   3. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)   .. към началото ..

▼▼   3. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)   .. към началото ..

• Аксиомата за естественитѣ езици
• Balkansprachbund-ът: балканскиът̌ езиков съюз
• Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
• Принципи на моитѣ възгледи за минѫ̨лото
• The CV of Slavophonia
• Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
• Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашиът̌ славянски език в частност
• Wikipedia: Language change (езикови измѣнения)
• Wikipedia: πάντα ῥεῖ
• Wikipedia: Indo-European_languages
• Wikipedia: Grimm's_law (първи закон на Грим)
• Wikipedia: High German consonant shift (втори закон на Грим)
• Wikipedia: Swadesh list (Списъци на Сводеш)
• Wikipedia: Glottochronology (Глотохронология)
• Wikipedia: Impermanence (будисткото понятие за постоянната промѣ̋на)
• Wikipedia: Pidgin (пиџин-езици)
• Wikipedia: Creole languages
• Wikipedia: Haitian Creole
• Wikipedia: Джаберуоки (Jabberwocky)
• Български етимологичен речник, Институт за български език към БАН
• Макс Фасмер: Этимологический словарь русского языка

---

►►   4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги коментаритѣ ..)   (.. разгънѫ̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. свий ги ..)  .. към началото ..

Тука ще добавям коментари. Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговорıѫ̨, ще прѣпишѫ̨ въпросът̌ или коментарът̌ тука и ще отговорıѫ̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Общ коментар  (.. покажи го ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:18::  Общ коментар:  (.. скрий го коментарът̌ ..) 
  
  
  • Щом потърсих с Google публикации по историята на българскиът̌ език, за съжаление повечето се оказахѫ̨ псевдо-научни.
  • За щастие, факултетитѣ по българска и славянска филология във водещитѣ български университети не сѫ заразени с "чалгаџийство". Публикациитѣ и лекциитѣ в университетитѣ по тази тематика се прѣпорѫчват.
  • Публикациитѣ на Институтът̌ по български език по тази тематика сѫщо така се прѣпорѫчват.
  • Текстоветѣ във Wikipedia-та, особено на български и руски, трѣ̋бва да се четѫ̨т с най-висока степен на критичност.
  • Разбира се, прѣпорѫчвам своитѣ публикации по лингвистика, изброени тук. Много от тѣ̋х сѫ по тази тематика. Към нѣ̋кои от тѣ̋х по-горѣ сѫ дадени прѣпратки.
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2017-01-11 21:36:: В тази си публикация съм включил
  • части от дискусия във forum.boinaslava.net, в която съм участвал. [като че ли мѣ̋стото вече е недостѫпно]


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-04-02 18:09:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: Why did Latin, the mother of many widely used languages today, disappear?
    
    A.: Latin did not disappear. It has just changed. It is the time that has changed it. The time changes everything. The time changes languages as well.
    
    Let us consider the city of Rome. In Rome, the same language is spoken now as two millennia ago. The language spoken in Rome two millennia ago was called Latin. The language spoken in Rome now is called Italian. Italian is the same language as Latin, however Latin is two millennia older, or Italian is two millennia younger.
    
    Me also: I am the same person as several decades ago, however I am several decades older and that person who lived several decades ago and was identical to me, was several decades younger than me, and much stronger than me, and less sage than me.
    
    Latin spread over the territory of the Roman Empire. And, the language was changing all the time.
    
    While the western part of the Roman Empire was functioning (e.g. recruiting military forces), the language changes also propagated through the wide territory. Anyway, the language was changing all the time. It was Classical Latin first, then it became late Latin, then it became Vulgar Latin, then it became early Romance.
    
    When the western part of the Roman Empire was not functioning anymore, the language changes did not propagated through the entire territory of Romance. Local variants of the language appeared. The local variants were to be raised in rang to languages. The old language (Classical Latin .. late Latin .. Vulgar Latin ..early Romance) did not disappear, it split.
    
    If it did not split, it would change anyway, it is the time that would change it.
    
    Greek, e.g., did not split, but Greek changed anyway, the same way as Latin did.
  
  
  • Въпрос: Защо латинскиът̌ език, езикът̌-майка на едни от най-разпространенитѣ днес езици, е изчезнал?
    
    Отговор: Латинскиът̌ език изобщо не е изчезвал. Той просто се е промѣнил. С врѣмето се е промѣнил. Врѣмето всичко промѣня. И езицитѣ ги промѣня.
    
    Да разгледаме градът̌ Рим. В този град, и сега, и прѣди двѣ хилядолѣтия се е говорѣл един и сѫщ език. Езикът̌, говорен в Рим прѣди двѣ хилядолѣтия, се нарича латински език. Езикът̌, говорен в Рим сега, се нарича италиански език. Италианскиът̌ е сѫщиът̌ език като латинскиът̌, но латинскиът̌ е с двѣ хилядолѣтия по-стар, или, което е сѫщото, италианскиът̌ е с двѣ хилядолѣтия по-млад (по-нов).
    
    Ами и аз така. Сега съм си сѫщиът̌ човѣк както прѣди нѣ̋колко десетилѣтия. Обаче сега съм с нѣ̋колко десетилѣтия по-стар, а пък "оня човѣк", който е живѣ̋л прѣди нѣ̋колко десетилѣтия и е бил идентичен с мене, е бил с нѣ̋колко десетилѣтия по-млад от мене, бил е все още пълен със сили, и с по-малко акъл от мене сега.
    
    Латинскиът̌ език бил разпространен на територията на Римската империя. И се е промѣнял прѣз всичкото врѣме.
    
    Докато западната част на Римската империя функционирала (напримѣр, докато набирала войски), езиковитѣ промѣни се разпространявали по цѣ̋лата обширна територия. Но езикът̌ се е промѣнял прѣз всичкото врѣме: първо е бил класическиът̌ латински, слѣд това той е станал на късен латински, който пък с врѣмето се прѣвърнал на "вулгарен латински", послѣ - "ранен романс".
    
    Когато западната част на Римската империя спрѣ̋ла да функционира, езиковитѣ промѣни не се разпространявали вече из цѣ̋лата територия и си оставали локални. Появили се локални варианти на езикът̌. Тѣзи локални варианти трѣ̋бвало да се повишат в ранг на отдѣлни езици. Обаче стариът̌ език - класическиът̌ латински .. късниът̌ латински .. вулгарниът̌ латински .. ранниът̌ романс - този език не изчезнал, той се е разроил.
    
    Ако не бѣше се разроил, пак щѣше да се промѣня, врѣмето пак щѣше да го промѣни.
    
    Гръцкиът̌ напримѣр не се е роил, но сѫществено се е промѣнил с врѣмето, по сѫщиът̌ начин, както латинскиът̌.
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. покажи ..) (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2018-11-29 00:00:: Отговарям на въпрос във Quora.com. (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Q.: What were Slavs doing in the BC times?
    
    A.: The CV of Slavophonia.
    
    
    Some points:
    
    
    • Q1.: What were Portuguese people doing in the BC times?
    • A1.: There were no Portuguese people at that time. However, the Portuguese language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q2.: What were Romanian (Wallachian+Moldovan) people doing in the BC times?
    • A2.: There were no Romanian (Wallachian+Moldovan) people at that time. However, the Romanian language existed at that time: it was spoken in the city of Rome and in the suburbs.
    
    
    • Q3.: In the BC times, is it possible that Portuguese was spoken in the western suburbs of Rome and Romanian was spoken in the eastern suburbs of Rome?
    • A3.: No. All over the city of Rome and the suburbs, the same language was spoken. Now, we may call that language Portuguese or Wallachian or Italian or French or Spanish. At that times, that language was called Latin.
    
    
    • Q4.: Is that true that, in the BC times, Portuguese and Spanish peoples lived in Rome and its suburbs?
    • A4.: No. Just the Latin language was expanded. The local people of Portugal and Spain were infected by the Latin language.
    
    
    • Q5.: If Italian and Portuguese and Romanian were the same language 2500 years ago, why are they so different now?
    • A5_1.: The time changes everything. I am the same person as that living half a century ago, although I am much wiser than him and he was much stronger than me. Thus, in the city of Rome, the same language was spoken during the last 2500 years, and that language was continuously mutated by the time.
    • A5_2.: The Latin language, the language of Rome, was expanded to wide territories, and the time caused different and various mutations in the language on those territories, and as centuries passed, the mutual intelligibility was lost and thus different languages evolved (Italian, Spanish, Portuguese, French, ..) on those territories.
    
    
    • Q6.: What about Slavs.
    • A6.: There has never been Slavs as an entity. There was the Slavic language and there are Slavic languages only. The word Slavs means just people speaking a Slavic language. Therefore, the question “What were Slavs doing in the BC times?” is incorrect. The question should be: what was the Slavic language in the BC times.
    
    
    • Q7.: What about the Slavic language in the BC times.
    • A7.: In those times, the Slavic language was an unidentifiable part of the Balto-Slavic dialect-continuum.
    
    
    And again: A.: The CV of Slavophonia.
  
  
  • Q<Въпрос>: Славянитѣ във врѣмето прѣди Христа - какво се знае за тѣ̋х?
    
    A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
    
    
    Съображения:
    
    
    • Q1.: Какво се знае за португалцитѣ във врѣмето прѣди Христа?
    • A1.: По онова врѣме португалци не е имало, но португалскиът̌ език си е сѫществувал - говорѣл си е в градът̌ Рим и в околноститѣ.
    
    
    • Q2.: Какво се знае за румѫнцитѣ (власитѣ и молдованитѣ) във врѣмето прѣди Христа?
    • A2.: По онова врѣме румѫнци не е имало (нито власи, нито молдовани), но румѫнскиът̌ език си е сѫществувал - говорѣл си е в градът̌ Рим и в околноститѣ.
    
    
    • Q3.: Възможно ли е във врѣмето прѣди Христа португалскиът̌ език да се е говорѣл в западнитѣ прѣдградия на Рим, а румѫнскиът̌ - в източнитѣ?
    • A3.: Не. Из цѣлиът̌ град, както и из прѣдградията, се е говорѣл един и сѫщ език. Бихме могли сега да наричаме този език португалски или влашки или италиански, но по онова врѣме този език сѫ го наричали латински.
    
    
    • Q4. Вѣ̋рно ли е, че във врѣмето прѣди Христа португалцитѣ и испанцитѣ сѫ живѣѣли в Рим и в прѣдградията на Рим?
    • A4. Не. Просто латинскиът̌ език се е разпространил из нови земи. Мѣстното население на Португалия и Испания се е заразило - инфектирало се е - с латинскиът̌ език.
    
    
    • Q5. Ако прѣди 2500 години италианскиът̌, португалскиът̌ и румѫнскиът̌ сѫ били един и сѫщ език, защо тѣ сега сѫ толкова различни?
    • A5_1. Врѣмето промѣня всичко. Аз съм сѫщиът̌ човѣк като оня живѣ̋л прѣди половин вѣк - ЕГН-то ни е едно и сѫщо, но съм много по-мѫдър от него, а той пък бѣше много по-силен от мене. Тъй че и в градът̌ Рим един и сѫщ език се е говорѣл прѣз послѣднитѣ 2500 години, и този език постоянно се е промѣнял с врѣмето.
    • A5_2. Латинскиът̌ език, езикът̌ на градът̌ Рим, е бил разнесен на огромни територии, и врѣмето е причинило различаващи се и разнообразни измѣнения на езикът̌ из тѣзи територии. С течение на вѣковетѣ, взаимната разбираемост е била загубена и така сѫ възникнѫ̨ли различни езици (италиански, испански, португалски, френски, румѫнски, ..) из тѣзи територии
    
    
    • Q6. Да се върнем все пак на славянитѣ.
    • A6. Никога не е имало славяни като общност. Имало е само славянски език, а сега има само славянски езици. Думата "славяни" означава просто хора, говорещи на славянски език. Слѣдователно въпросът̌ "What were Slavs doing in the BC times?" е зададен неправилно. Правилниът̌ въпрос слѣдва да бѫде: какво знаем за славянскиът̌ език във врѣмето прѣди Христа.
    
    
    • Q7. Ами славянскиът̌ език във врѣмето прѣди Христа? Какво се знае за него?
    • A7. В онѣзи врѣмена славянскиът̌ език прѣдставлявал неидентифицируема част от балто-славянскиът̌ диалектен континуум.
    
    
    И пак: A<Отговор>: The CV of Slavophonia.
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Врѣмето ..  (.. покажи за врѣмето тука ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::lilia.ilieva, 2022-07-24 23:27:: Врѣмето ..  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. покажи го там ..) (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • Както е извѣстно, Зѐнон (около 490 пр.н.е. – около 430 пр.н.е) е дрѣвногръцки философ, извѣстен със своитѣ апории, логически парадокси. Тѣ сѫ прѣдназначени за нѣщо като гимнастика на умът̌.
  
  
  • Една от най-извѣстнитѣ апории е “Ахил и костенурката”. Тя “показва”, че бързоногиът̌ Ахил никога нѣ̋ма да догони една костенурка, ако тя е тръгнѫ̨ла прѣди него. Защото когато той стигне до мѣ̋стото, къдѣто тя е била, тя ще се е придвижила още малко напрѣд. Когато пак той стигне до мѣ̋стото, къдѣто е била костенурката, тя ще се е придвижила още малко напрѣд. И така -- до безкрайност, колкото и да тича, Ахил нѣ̋ма да може да догони костенурката!
  
  
  • Съврѣменното рѣшение на този парадокс е постигнѫ̨то слѣд вѣковни размишления. Стигнѫ̨ло се е до изводът̌, че в тази апория не се взема прѣдвид фактор като врѣмето. Има се прѣдвид само пространството. Но тъй като врѣмето непрѣкѫснѫ̨то тече, Ахил все пак бързо догонва костенурката.
  
  
  • Защо толкова вѣкове толѣми философи сѫ си били главата с този парадокс? Защото ни е трудно да приемем врѣмето. Имаме чувството, че нѣщата винѫги сѫ си едни и сѫщи. А тѣ никак не сѫ.
  
  
  • Това -- и по повод на езикът̌.
  • Защо еди-кой си прѣз 17-ти вѣк не е писал на чист български език?
  • Че по това врѣме езикът̌ е бил друг. И се е пишѣло по друг начин.
  
  
  • Прѣдставѣте си, нѣщата се мѣнıѫ̨т!  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..


• ►►  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Който не знае къдѣ отива, винѫги стига другадѣ  (.. покажи там ..)  (.. или тука ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::Ilya.Zlatanov, 2023-07-29 19:58:: Lao Zi: Който не знае къдѣ отива, винѫги стига другадѣ  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. покажи го там цѣлиът̌ ..)
  
  
  • 老子: Lao Zi: Лао Дзъ: Който не знае къдѣ отива, винѫги стига другадѣ.
  
  
  • Това с пълна сила важи за езиковото развитие. Езикът̌ нѣ̋ма крайна цѣл в своето движение, нѣ̋ма и опрѣдѣлен маршрут.
  
  
  • Резултатитѣ от развитието му могѫ̨т да ни изненадат. Думитѣ драстично могѫ̨т да промѣнят [и да промѣнıѫ̨т] значението си.
  
  
  • (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. покажи го там цѣлиът̌ ..)


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: тѫрсıѫ̨т се правила  (.. покажи го коментарът̌ другадѣ ..)  (.. покажи го тука ..)  (.. разгънѫ̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2024-11-07 20:38::  Call for Rules, Rules Wanted: тѫрсıѫ̨т се правила  (.. скрий го коментарът̌ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► В тази публикация съм обърнѫ̨л внимание на
    • фундаменталното значение на звуковитѣ измѣнения.

      Оказва се, че за разлика от лексическитѣ измѣнения, звуковитѣ измѣнения подлежѫ̨т на анализ и класификация. Систематизацията и класификацията на звуковитѣ измѣнения стоıѫ̨т в основата на историческата лингвистика като наука.

  • ◄► 

    В този коментар ще се спрѫ̨ на три звукови измѣнения,
    случили се в два различни езика в различни моменти от минѫ̨лото.
    За тѣзи три звукови измѣнения нѣ̋ма добро систематично обяснение
    кога се случват и кога не се случват.
    Понѣ̋кога се случват, понѣ̋кога не се случват.
    Sometimes win, sometimes люн. .. останѫ̨лото е каша .. (Dimitar Iliev)

  • ►►   Тѫрсено правило при източнитѣ пра-славянски диалекти  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило при източнитѣ пра-славянски диалекти  (.. скрий ..) 
    
    
    • Прѣходът̌ от [Е] към [О].
      
      
      • Става дума за прѣходът̌ от звукът̌ [Е] към звукът̌ [О],
        който се е случил в източнитѣ диалекти на пра-славянскиът̌ език.
      
      
      • Това е много стар прѣход, отпрѣди повече от 12 вѣка.
      • Но не се знае колко стар е той по-точно.
      
      
      • Съврѣменни примѣри от руски и украински:
        один, осень, олень, молоко (млѣ̋ко), полон (плѣн на украински).
      
      
      • В източно-славянски има много думи с [Е]: ясно е, че съвсѣм не всѣ̋ко [Е] е станѫ̨ло на [О].
      
      
      • Не се знае кога - при какви условия - този прѣход е бил осѫществен и кога той не се е случил.
      • Поне аз не знаıѫ̨ това. Ако нѣ̋кой знае, да пише.
      
      
      • Прѣдупрѣђение:Прѣходът̌ от [Е] (или по-точно от [JE]) към [JO],
        • който се наблюдава в руски и бѣлоруски, а и в полски,
          е от много по-късно врѣме и
          нѣ̋ма нищо общо с обсѫђаниът̌ тука стар прѣход.
        
        
        • Примѣри в руски за относително новиът̌ прѣход:
          лёд (звучи льот), шёл (звучи шол), и т.н.
        
        
        • Впрочем, има правило кога този относително нов прѣход се случва в руски.
        • Личи си, че е нов, понеже в рускиът̌ правопис е запазено старото произношение.
      
      
      • Безполезна подсказка: За пра-индо-европейскиът̌ език и съотвѣтно за индо-европейскитѣ езици
        • се прѣдполага явление, нарѣчено Ablaut или отглас, при което гласнитѣ [Е] и [О] си съотвѣтстват, като [Е] обикновено се слага в глаголнитѣ основи, а [О] - в основитѣ на сѫществителнитѣ.
        
        
        • Примѣри от нашиът̌ език.
          
          
          • На поднос поднесох кафе на гоститѣ.
          • Съселянитѣ ще се съберем на сбор на Димитровден.
        
        
        • Ablaut-ът е много старо явление, но и обсѫђаниът̌ тука прѣход може да е толкова стар.
    
    
    • Опрѣдѣление на източната славянщина. EastSlavic VS MainstreamSlavic
      Двѣ езикови характеристики обособяват източно-славянскитѣ диалекти
      от останѫ̨лата част на славяногласието.
      
      
      • Пълногласието.
      • Прѣходът̌ от [Е] към [О], за който станѫ̨ дума по-горѣ.
      
      Въпрос, на който не знаıѫ̨ отговорът̌:
      
      
      • Има ли славянски диалект, който да е източно-славянски само наполовина?
        Т.е. да притежава само една от горнитѣ двѣ езикови характеристики?
      
      
      • Приемам, че нѣ̋ма.
      • Ако нѣ̋кой знае, да пише.
    
    
    • (.. скрий ги източнитѣ пра-славянски диалекти ..)  (.. скрий го коментарът̌ за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило за изчезващо S в старо-френски  (.. скрий ..) 
    
    
    • Изпадане на звукът̌ [S] в срѣдата на думитѣ.
    
    
    • Има много френски думи, по срѣдата на които в минѫ̨лото се е чувал звук [S], а сега този звук вече го нѣ̋ма, защото прѣди нѣ̋колко вѣка изпаднѫ̨л.
    
    
    • Въпрѣки че вече не се чуваала, буквата S ıѫ̨ пишѣли до началото на 19-ти вѣк.
    
    
    • И тъй, по онова врѣме само хора знаещи френски можѣли да кажѫ̨т буквата S в срѣда̀та на нѣ̋коя дума дали се чувала в произношението или е била изпаднѫ̨ла.
    
    
    • Нѣ̋мало правило кога една такава буква звучи и кога не се чува.
    • Ако нѣ̋кой знае подобно правило, да пише.
    
    
    • Послѣ рѣшили в случаитѣ, когато тя не звучи, да не ıѫ̨ пишѫ̨т.
      Обаче отсѫтствието ӥ започнѫ̨ли да го отбѣлѣ̋зват с ударение над прѣдната гласна, най-често сиркумфлекс.
    
    
    • Примѣри:
      
      
      • forest => forêt (гора)
      • feste => fête (праздник)
      • coste => côte (брѣ̋г, ребро)
      • isle =>île (остров)
    
    
    • Контра-примѣри:
      
      
      • forestier (лѣсничей)
      • festival
      • costal (ребрен)
    
    
    • Глухо S във фамилни имена.
      
      
      • Доста фамилни имена по наслѣдство пазıѫ̨т стар правопис.
      • При тѣ̋х се срѣща глухо S, както и други правописни особености.
      
      
      • Примѣр: Henri Lebesgue (извѣстен френски математик).
    
    
    • (.. скрий го изчезващото S в старо-френски ..)  (.. скрий го коментарът̌ за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
  
  
  • ►►   Тѫрсено правило за дифтонгът̌ OI в старо-френски  (.. покажи ..) 
  • ▼▼   Тѫрсено правило за дифтонгът̌ OI в старо-френски  (.. скрий ..) 
    
    
    • Става дума за френскиът̌ дифтонг ‑oi‑.
    
    
    • Съпѫтстващо явление: френскиът̌ дифтонг ‑ai‑.
      
      
      • И прѣди вѣкове във френскиът̌ език дифтонгът̌ ‑ai‑ се срѣщал често, но не толкова често, колкото сега.
      • Тогава той се произнасял [ài] (на кирилица [а̀й]) и затова така се и пишѣл.
      
      
      • В произношението на този френски дифтонг прѣз вѣковетѣ се случили плавни послѣдователни промѣни:
        
        
        • [ài] => [àe] => [aè] =>[aɛ̀] =>[ɛ́]
          (на кирилица: [а̀й] => [а̀е] => [аѐ] =>[ѐ]).
        
        
        • Сега френскиът̌ дифтонг ‑ai‑ се срѣща много често и звучи [ɛ] (отворено е).
    
    
    • Отправната точка.
      
      
      • Прѣди вѣкове във френскиът̌ език дифтонгът̌ ‑oi‑ се срѣщал много често, по-често от сега.
      • Тогава той се произнасял [òi] (на кирилица [о̀й]) и затова така се и пишѣл.
      
      
      • В произношението на този френски дифтонг прѣз вѣковетѣ се случили плавни послѣдователни промѣни:
        
        
        • [òi] => [òe] => [oè] => [wɛ́]
          (на кирилица: [о̀й] => [о̀е] => [оѐ] =>[у̌ѐ]).
      
      
      • Това ще бѫде отправната ни точка:
        френскиът̌ дифтонг ‑oi‑ се срѣщал доста по-често от сега и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • В сричка прѣд носова съгласна това произношение се пази и досега.
    
    
    • Случайното поведение на дифтонгът̌ ‑oi‑.
      • Слѣд отправната точка, но доста прѣди 19-ти вѣк.
      
      
      • И тъй, френскиът̌ дифтонг ‑oi‑ се срѣщал доста често и звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • Но при нѣ̋кои срѣщания на този дифтонг -
        може би в половината, може би в по-малко от половината -
        призвукът̌ [w] изчезвал и дифтонгът̌ ‑oi‑ започвал да звучи [ɛ] (отворено е).
      • В останѫ̨литѣ случаи той запазвал звученето си [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]).
      
      
      • Настѫпил момент, когато ако човѣк не знаѣл френски като ро̀ден,
        то той не знаѣл и как да прочете дифтонгът̌ ‑oi‑:
        дали като [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ]) или като [ɛ].
    
    
    • Утежняващо обстоятелство.
      
      
      • Вѣроятно към краıът̌ на 18-ти вѣк, а може би едва в 19-ти вѣк,
        дифтонгът̌ ‑oi‑, когато той звучал [wɛ] (на кирилица [у̌ѐ])
        и слѣдващата съгласна в сричката не била носова,
        промѣнил звученето си на [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
      
      
      • Това е звученето сега.
      
      
      • Държавата това съм аз! - казал кралıът̌.
      
      
      • Тогава: L'estat c'est moy! - dit le roy.
      • Чувало се: Лета сɛ му̌ɛ! - ди ль ру̌ɛ.
      
      
      • Сега: L'état c'est moi! - dit le roi.
      • Чува се: Лета сɛ му̌а! - ди ль ру̌а.
    
    
    • Френскиът̌ дифтонг ‑oi‑ сега.
      
      
      • В началото на 19-ти вѣк започнѫ̨ли да пишѫ̨т ‑ai‑ вмѣсто ‑oi‑,
        когато това ‑oi‑ звучало [ɛ] (отворено е), а не [wa].
      
      
      • Сега дифтонгът̌, който според френскиът̌ правопис се отбѣлѣ̋зва с буквитѣ ‑oi‑,
        звучи [wa] (на кирилица [у̌а̀]).
      
      
      • Обаче ако има носов призвук, запазва се по-архаично произношение [wɛ̃̃].
      
      
      • Станѫ̨ дума, че френски фамилни имена често пазıѫ̨т стар правопис.
        Не намирам френски фамилни имена, в които дифтонгът̌ ‑oi‑ да звучи [ɛ].
        Вѣроятно не се е случвало призвукът̌ [w] да е изпадал във фамилни имена.
    
    
    • Примѣри със запазено ‑oi‑.
      
      
      • Franc̨ois [frãswɛ => frãswa] (Франсоа: лично име)
      • Franc̨oise [frãswɛ:z => frãswa:z] (Франсоаз: лично име)
      • turqois [tyrkwɛ => tyrkwa] (тюркоазено, турски цвѣ̋т)
      • chinois [ʃinwɛ => ʃinwa] (китайски), gallois [galwɛ => galwa] (галски)
      • moy, toy, loy, roy [mwɛ,twɛ,lwɛ,rwɛ] =>
        moi, toi, loi, roi [mwa,twa,lwa,rwa]
      
      
      • и много други.
    
    
    • Примѣри с ново ‑ai‑ вмѣсто старо ‑oi‑.
      
      
      • franc̨ois [frãswɛ] => franc̨ais [frãsɛ] (френски)
      • anglois [ãglwɛ] => anglais [ãglɛ] (английски)
      • avoit [avwɛ] => avait [avɛ] (имаше)
      • connoissoit [konwɛswɛ] => connaissait [konɛsɛ] (познаваше)
      
      
      • и много други.
    
    
    • (.. скрий го дифтонгът̌ OI в старо-френски ..)  (.. скрий го коментарът̌ за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. покажи във facebook  тука или  тука ..)  (.. скрий го коментарът̌ за тритѣ тѫрсени правила ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---