Ako iskame da vuzstanovim bykvite Ѣ i Ѫ, kak da gi ypotrebjavame

(.. свий&скрий всичко ..)  (.. покажи всичко ..)  .. to the bottom ..

Ако искаме да възстановим буквитѣ Ѣ и Ѫ, как да ги употрѣбяваме

• 1. Преамбюл: общ раздѣл
• 2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)
• 3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)
• 4. Прѣпратки: references
• 5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

• ►► Цъкнѣте, за да се покаже картинката. (.. свий&скрий всичко ..)  (.. покажи всичко ..)  .. to the bottom ..

• 

  ▼▼ Цъкнѣте, за да се скрие картинката. (.. свий&скрий всичко ..)  (.. покажи всичко ..)  .. to the bottom ..

---

►►   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. скрий го преамбюлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

• Прѣд буквитѣ Ѣ (ят, е двойно), Ѫ (юс голѣ̋м), Ъ (ер голѣ̋м) - най-българскитѣ букви - трѣ̋бва да благоговѣете, а не да ги пишете къдѣ да е.
  
  
  • Тѣзи букви е по-добрѣ изобщо да не се пиша̨т, ако не се пиша̨т правилно.
  • И не пишѣте глухо Ъ в края̌т на думитѣ. Нека да не Ви привличат баналнитѣ нѣща.


• Двата раздѣла 2 и 3 - "Кога се пише буквата Ѣ" и "Кога се пише буквата Ѫ" - сѫ независими един от друг и мога̨т да се чета̨т в произволен ред.
  
  
  • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѣ, можете да пропуснете раздѣл 3.
  • Ако се интересувате само от писането на буквата Ѫ, можете да пропуснете раздѣл 2.
  • Но във всѣки случай трѣ̋бва да започнете с този общ раздѣл, прѣди да продължите с раздѣл 2 или 3.
  
  
  • И в двата раздѣла се разчита читателитѣ да зная̨т нормативното произношение в стандартния̌т български език, ..
  • .. както и писането на гласнитѣ според валидния̌т в моментът отечествено-фронтовски правопис.


• Прѣди 1945, когато в сила е бил така нарѣчения̌т Иванчевски правопис, буквитѣ Ѣ и Ѫ сѫ се пишѣли редовно.
  
  
  • Обаче с достѫпен правописен рѣчник от онова врѣме не разполагам.
  • А пък и тогава, както и сега, в печатнитѣ издания е било пълно с правописни грѣшки.
  • Поради това, твърдението, че буквитѣ Ѣ и Ѫ слѣдва да се пиша̨т както в Иванчевския̌т правопис, е само приблизително и пожелателно.
  • При спорен случай, обикновен печатен текст от онова врѣме не е достатъчен за рѣшение на казусът.


• При възстановяване на употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ основни сѫ етимологичния̌т принцип и морфологичния̌т принцип.


• Морфологичния̌т принцип е основен при всички официални български правописи.
  
  
  • Аз сѫщо така се придържам към него.
  • Морфологичния̌т принцип означава, че всѣ̋ка морфема - корен, прѣдставка, наставка, окончание - по възможност - слѣдва да се пише по един и сѫщ начин и да е лесно разпознаваема, независимо от отклоненията в произношението.
  • Приложението на морфологичния̌т принцип се покрива от тази публикация, както и от други мои публикации.


• За да се прилага етимологичния̌т принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, слѣдва да си служим с рѣчници, най-вече етимологични рѣчници:
  
  
  • Български етимологичен речник
  • Рѣчникът на Найден Геров
    • Макар да не е етимологичен рѣчник, той е полезен, понеже Найден Геров се е придържал към етимологичен правопис.
  • Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
    • Етимологичен рѣчник на кой да е славянски език може да бѫде полезен.


• Сѫщо така, за прилагането на етимологичния̌т принцип при писането на възстановенитѣ букви Ѣ и Ѫ, изключително полезно би било знанието на друг славянски език.
  
  
  • Руски, сръбски, украински, полски, ..
  • В раздѣлитѣ 2 и 3 този метод се обсѫђа, най-вече въз основа на руския̌т език.
  
  
  • Тука слѣдва да се спомена̨т и разнообразнитѣ български диалекти.
  • Проблемът при тѣ̋х е оскѫдицата на систематични свѣдения в сравнение със стандартнитѣ езици.


• Прѣдлагам плавно подобрение на правописът, така че всичко старо да си остане правилно. Не искам реформа а-ла-комуниста или а-ла-ататюрк.
  
  
  • Просто трѣ̋бва буквитѣ Ѣ и Ѫ да се възстановя̨т в азбуката и употрѣбата им според етимологичния̌т и морфологичния̌т принцип да се разрѣши.
  • Употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ да бѫде разрѣшена, но не и задължителна.


• Свѣдѣнията, дадени в двата раздѣла 2 и 3 - кога се пиша̨т буквитѣ Ѣ и Ѫ, нѣ̋ма да се уча̨т в срѣднитѣ и в началнитѣ училища.
  
  
  • Това е материя за студенти по българска или славянска филология.
  
  
  • В началнитѣ и срѣднитѣ училища ще се учи слѣдното:

    • Буквитѣ Ѣ и Ѫ влизат в съставът на българската азбука.
    • Писането им не е задължително.
    • Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
    • Буквата Ѫ се чете Ъ, но не всѣки звук Ъ може да се запише с буквата Ѫ.
    • Буквата Ѣ се чете Е или IA (Я) според говорнитѣ навици. Не всѣки звук Е може да се пише с буквата Ѣ. Нито пък всѣ̋ко Я може да се замѣсти с Ѣ.

• Буквитѣ Ѣ и Ѫ не сѫ толкова архаични. Нима Ботев, Вазов, Славейкови баща и син, Яворов, Йовков, .. сѫ архаични. А всичкитѣ тѣзи хора не сѫ си прѣдставяли българския̌т език без буквитѣ Ѣ и Ѫ.


• С точност до подробности, буквитѣ Ѣ и Ѫ се пиша̨т само в думи със славянски произход.


• Усвояването на правописът на възстановенитѣ български букви Ѣ и Ѫ не се постига с уроци, а с четене на текстове, къдѣто тѣзи букви сѫ употрѣбени правилно.
  
  
  • Kолкото човѣк е по-начетен, толкова по-грамотен става - такава е практиката при доста езици по свѣтът.


• Текстът в очеркът е актуалииран.  (.. разясни update-ът ..)
• Текстът в очеркът е актуалииран.  (.. скрий го разяснението на update-ът ..)
  
  
  • И тъй, међуврѣменно ..
    
    
    • .. завърших трактатът си Мистерията на българскитѣ глаголи, и
    
    
    • .. дефинирах така нарѣчения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.
      
      
      • Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ. В моментът е така.
      • Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант. В моментът е така.
  
  
  • Това наложи промѣни в текстът на този очерк.
    
    
    • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.
  
  
  • Очеркът е написан в така нарѣчения̌т пост-модерен правопис ..
    • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първия̌т коментар.
    • Eстествения̌т правопис е послѣдния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.
    
    
    • До въвеђането на естествения̌т правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋ха̨ налични.
    • Вече не е така.
    • Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.
    
    
    • Досега примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
    • Сега, ако е избран естествения̌т правопис, примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
    
    
    • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
    • Слѣдователно, раздѣлът Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.
    
    
    • Обаче раздѣлът Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерния̌т правопис.
    • В естествения̌т правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:
      
      
      • В окончанията на силнитѣ глаголи за индикативно сегашно врѣме в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:
        
        
        • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..
      
      
      • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативнитѣ мина̨ли врѣмена имперфект и перфект (мина̨ло несвършено и мина̨ло свършено):
        
        
        • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..
      
      
      • В наставката -нѫ-:
        
        
        • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
        • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..
      
      
      • Мѣстоименнитѣ форми неıѫ̨ и ıѫ̨.
  
  
  • (.. скрий го разяснението на update-ът ..)


• Ако в моментът Ви интересува само правописът на буквата Ѫ (но не и на Ѣ), натиснѣте тука.
  
  
  • Ако пък искате да продължите с правилата за буквата Ѣ, то продължѣте надолу, слѣд като натиснѣте тука.


• (.. скрий го преамбюлът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)   (.. покажи го раздѣлът за Ѣ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   2. Кога се пише буквата Ѣ (ят, Е двойно)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• ◄► Ако не сте прочели общия̌т раздѣл (преамбюлът), върнѣте се първо на него.


• ◄► Буквата Ѣ се чете или като Е, или като JA (Я).
  
  
  • Когато според правоговорът буквата Ѣ се произнася като JA (Я), пиша̨ я̨ с диакритичен знак: Ѣ̋.
  
  
  • Буквата Ѣ може винѫги да се произнася като Е: ѐкавското произношение е естествено за много български говори и не бива да бѫде забранявано.


• ◄► Правилата за писане на буквата Ѣ ще бѫда̨т разгледани според позицията в думата.
  
  
  • Буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки
  • Буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена
  • Буквата Ѣ в наставки (афикси)
  • Буквата Ѣ в окончания
  • Буквата Ѣ в коренитѣ


• ►►  Писане на буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки (.. покажи ..)
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в прѣдлози и прѣдставки (.. скрий ..)
  
  
  * Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ: * Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ:
  * Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ:
  
  • прѣ- (прѣ̋-)
  • прѣд-, прѣд, прѣди
  • слѣд-, слѣд
  • срѣд-, срѣд
  • чрѣз-, чрѣз
  
  
  • Обаче: перестройка


• ►►  Писане на буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена  (.. покажи ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в мѣстоимения, опрѣдѣлителни члѣнове и числителни имена  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • Този подраздѣл би трѣ̋бвало да е изчерпателен.
  
  
  • Числителнитѣ двѣ и двѣста (както и архаичното двѣстѣ) се пиша̨т с буквата Ѣ.
  
  
  • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    
    
    • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
    • Десеттѣ Божи заповѣди
    • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
    
    
    • Истинското правило за опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
    • Истинското правило за опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
    • Истинското правило за опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т и слѣднитѣ форми на лични мѣстоимения:
    
    
    • Номинативни форми (именителен падеж): тѣ
    • Акузативни форми (винителен падеж): тѣ̋х
    • Дателни форми: тѣ̋м/тѣм, менѣ, тебѣ
      • .. Горице ле люлякова .. стори менѣ пѫт да мина̨ ..
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т нѣ̋кои форми на показателнитѣ мѣстоимения:
    
    
    • тѣзи, онѣзи, тѣз, онѣз
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т формитѣ на неопрѣдѣлителнитѣ мѣстоимения:
    
    
    • нѣ̋кой, нѣ̋какъв, нѣ̋къдѣ, нѣ̋кога, нѣ̋как
    • нѣщо, нѣчий
  
  
  • С буквата Ѣ се пиша̨т формитѣ на обобщителнитѣ мѣстоимения:
    
    
    • всѣ̋кой, всѣ̋какъв, всѣ̋как, всѣ̋кога, всѣ̋къдѣ, навсѣ̋къдѣ
    • всѣки (.. скрий я̨ буквата Ѣ при числителни имена, члѣнове и мѣстоимения ..) 


• ►►  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси)  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в наставки (афикси)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Наставката -ение/-ѣние (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Наставката -ение/-ѣние (.. скрий ..)

    Да, има думи прѣзрѣние, мнѣние, рѣшение.
    
    Но има и събрание, зловоние, униние.
    
    За наставка слѣдва да се счита само частта -ние.
    Гласната прѣд нея̨ слѣдва да се счита за част от коренът.
    
    А за коренитѣ правила нѣ̋ма.

  • ►►  Глаголната наставка -Ѣ- (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Глаголната наставка -Ѣ-  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  Има много глаголи с наставка -Ѣ-.  (.. покажи ..)
      
      
    • ▼▼  Има много глаголи с наставка -Ѣ-:  (.. скрий ..)
      
      
      • живѣя̨, жалѣя̨, милѣя̨, копнѣя̨, старѣя̨, младѣя̨
      • да прѣживѣя̨, да оглупѣя̨, да поумнѣя̨, да овдовѣя̨, да осиротѣя̨, да успѣя̨
      • да ослѣпѣя̨, да се разболѣя̨, да оздравѣя̨, да оцѣлѣя̨
      • пѣя̨, вѣя̨, грѣя̨, сѣя̨, зѣя̨, лѣя̨, люлѣя̨, блѣя̨
      • бѣлѣя̨ се, чернѣя̨ се, синѣя̨ се, зеленѣя̨ се, жълтѣя̨ се
      
      
      • Да отбѣлѣжим, че всички глаголи с наставка -Ѣ- сѫ силни, и конкретно - тѣ сѫ от първо спрежение.
      
      
    • ►►  Особености на глаголната наставка -Ѣ- слѣд Ж-Ш-Ч.  (.. покажи ..)
      
      
    • ▼▼  Особености на глаголната наставка -Ѣ- слѣд Ж-Ш-Ч:  (.. скрий ..)
      
      
      • Понѣ̋кога слѣд Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- се измѣня в -А-: скучая̨, величая̨.
      • Понѣ̋кога слѣд Ж-Ш-Ч наставката -Ѣ- не се измѣня: да оглушѣя̨, да възмѫжѣя̨.
      • А понѣ̋кога в езикът ни има колѣбание: да закопчая̨/закопчѣя̨.
      
      
    • ►►  Глаголитѣ с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми.  (.. .. покажи ..)
    • ▼▼  Глаголитѣ с наставка -Ѣ- запазват тази наставка във всички свои форми.  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      
      

      	Сегашно врѣме	Перфект (мина̨ло свършено врѣме)	Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме)	Императив (заповѣдно наклонение)
      аз	живѣя̨ и се смѣя̨, докато възмѫжѣя̨, и не скучая̨	живѣ̋х и се смѣ̋х, докато възмѫжах, и не скучах	живѣѣх и се смѣѣх, докато възмѫжѣѣх, и не скучаѣх
      ти	живѣеш и се смѣеш, докато възмѫжѣеш, и не скучаеш	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше	живѣй и се смѣй, възмѫжѣй и не скучай!
      той-тя-то	живѣе и се смѣе, докато възмѫжѣе, и не скучае	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше
      ние	живѣем и се смѣем, докато възмѫжѣем, и не скучаем	живѣ̋хме и се смѣ̋хме, докато възмѫжахме, и не скучахме	живѣѣхме и се смѣѣхме, докато възмѫжѣѣхме, и не скучаѣхме
      вие	живѣете и се смѣете, докато възмѫжѣете, и не скучаете	живѣ̋хте и се смѣ̋хте, докато възмѫжахте, и не скучахте	живѣѣхте и се смѣѣхте, докато възмѫжѣѣхте, и не скучаѣхте	живѣйте и се смѣйте, възмѫжѣйте и не скучайте!
      тѣ	живѣя̨т и се смѣя̨т, докато възмѫжѣя̨т, и не скучая̨т	живѣ̋ха̨ и се смѣ̋ха̨, докато възмѫжаха̨, и не скучаха̨	живѣѣха̨ и се смѣѣха̨, докато възмѫжѣѣха̨, и не скучаѣха̨
      активно причастие	живѣещ смѣещ се - нескучаещ	живѣ̋л и се смѣ̋л, докато възмѫжал, и не скучал	живѣѣл и се смѣѣл, докато възмѫжѣѣл, и не скучаѣл
      дѣепричастие - остатъчен инфинитив	живѣейки смѣейки се - не скучаейки	[можеш ли] живѣ̋? [недѣй] се смѣ̋! [можеш ли] възмѫжа? [недѣй] скуча!
      отглаголно сѫществително	живѣене - - скучаене
      пасивно причастие		живѣ̋н - - -

      
      
      • В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освѣн тѣ̋х, българскитѣ глаголи имат аналитични форми: ще живѣя̨т, бѣ̋ха̨ живѣли и възмѫжѣли, ..
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че глаголът скучая̨ запазва гласната -А- от наставката си във всичкитѣ си форми, така както глаголът живѣя̨ запазва гласната -Ѣ- от наставката си във всичкитѣ си форми.
      
      
      • Обърнѣте внимание на глаголът възмѫжѣя̨, като го сравните със живѣя̨.
        Формитѣ, при които промѣнливото Ѣ прѣглася в JA (Я), на глаголът живѣя̨
        се пиша̨т с ѣ̋ (живѣ̋х, живѣ̋, живѣ̋хме, живѣ̋хте, живѣ̋ха̨, живѣ̋л),
        докато сѫщитѣ форми на глаголът възмѫжѣя̨ се пиша̨т с А
        (възмѫжах, възмѫжа, възмѫжахме, възмѫжахте, възмѫжаха̨, възмѫжал).
        Обаче: възмѫжѣли.
        Това е отстѫпление от морфологичния̌т принцип на правописът, но го изисква традицията.
        Алтернативата - да се пише с ѣ̋
        (възмѫжѣ̋х, възмѫжѣ̋, възмѫжѣ̋хме, възмѫжѣ̋хте, възмѫжѣ̋ха̨, възмѫжѣ̋л),
        разчита на диакритичен знак, обаче диакритичнитѣ знаци не винѫги се употрѣбяват и не винѫги се изобразяват.
      
      
      • Перфективнитѣ глаголи (тѣзи от свършен вид) нѣ̋мат форми за отглаголно сѫществително, дѣепричастие и сегашно активно причастие.
      
      
      • Мина̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
        От показанитѣ в таблицата, само глаголът живѣя̨ е прѣходен.
        От друга страна, између глаголитѣ с наставка ѣ има много прѣходни,
        и тѣ си имат форми за мина̨ло пасивно причастие:
        
        
        • да изживѣя̨: изживѣ̋н, изживѣ̋на, изживѣ̋но, изживѣни
        • люлѣя̨: люлѣ̋н, люлѣ̋на, люлѣ̋но, люлѣни
        • грѣя̨: грѣ̋т, грѣ̋та, грѣ̋то, грѣти
        • да нагрѣя̨: нагрѣ̋т, нагрѣ̋та, нагрѣ̋то, нагрѣти
      
      
      • Архаичната форма за остатъчен инфинитив винѫги съвпада - и по изговор, и по правопис - с формата на перфектът за 2-ро и 3-то лице в единствено число (ти-той-тя-то).
      
      
      • (.. скрий ги глаголнитѣ форми ..)  (.. скрий го правописът на глаголната наставка -Ѣ- ..)  (.. свий го ..)  (.. разгуни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Наставка -Ѣ̋- при глаголнитѣ основи на перфектът  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Наставка -Ѣ̋- при глаголнитѣ основи на перфектът  (.. скрий ..)
    
    
    • Глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ- във всичкитѣ си форми, сѫ разгледани в прѣдишния̌т подраздѣл.
    
    
    • Тук се разглеђат глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ̋- само в основата си на перфектът, т.е. в мина̨ло свършено врѣме (перфект) и в причастията, образувани от тази основа, активното и пасивното.
    
    
    • Става дума само за силнитѣ глаголи.
      Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) имат основа, завършваща на А или Я, и завършъцитѣ им не се пиша̨т с буквата Ѣ (напримѣр, събирам, раздѣлям).
    
    
    • Завършък на основата на перфектът на силен глагол може да бѫде всѣ̋коя гласна:
      
      

      Рѣчникова форма на глаголът: сегашно врѣме, аз	Завършък на основата на перфектът	Основа на перфектът	Перфект: аз	Перфект: ти той,тя,то Остатъчен инфинитив	Перфект: ние	Перфект: вие	Перфект: тѣ	Активно причастие	Пасивно причастие
      пиша̨	А	писа-	писах	писа	писахме	писахте	писаха̨	писал,-а,-о писали	писан,-а,-о писани
      бера̨	А	бра-	брах	бра	брахме	брахте	браха̨	брал,-а,-о брали	бран,-а,-о брани
      да върна̨	А̨	върна̨-	върна̨х	върна̨	върна̨хме	върна̨хте	върна̨ха̨	върна̨л,-а,-о върна̨ли	върна̨т,-а,-о върна̨ти
      пека̨	О	пеко-	пекох	пече	пекохме	пекохте	пекоха̨	пекъл пекла,-о пекли	печен,-а,-о печени
      сѣка̨	О	сѣ̋ко-	сѣ̋кох	сѣче	сѣ̋кохме	сѣ̋кохте	сѣ̋коха̨	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли	сѣчен,-а,-о сѣчени
      да чуя̨	У	чу-	чух	чу	чухме	чухте	чуха̨	чул,-а,-о чули	чут,-а,-о чути
      плюя̨	Ю	плю-	плюх	плю	плюхме	плюхте	плюха̨	плюл,-а,-о плюли	плют,-а,-о плюти
      гоня̨	И	гони-	гоних	гони	гонихме	гонихте	гониха̨	гонил,-а,-о гонили	гонен,-а,-о гонени
      мая̨ се	Я	мая-	маях се	мая се	маяхме се	маяхте се	маяха̨ се	маял,-а,-о се маяли се
      да взема̨	Е̨	взе̨-	взех	взе	взехме	взехте	взеха̨	взел,-а,-о взели	взет,-а,-о взети
      да видя̨	Ѣ̋	видѣ̋-	видѣ̋х	видѣ̋	видѣ̋хме	видѣ̋хте	видѣ̋ха̨	видѣ̋л,-а,-о видѣли	видѣ̋н,-а,-о видѣни
      горя̨	Ѣ̋	горѣ̋-	горѣ̋х	горѣ̋	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о горѣли	горѣ̋н,-а,-о горѣни
      вървя̨	Ѣ̋	вървѣ̋-	вървѣ̋х	вървѣ̋	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о вървѣли	вървѣ̋н,-а,-о вървѣни
      да умра̨	Ѣ̋	умрѣ̋-	умрѣ̋х	умрѣ̋	умрѣ̋хме	умрѣ̋хте	умрѣ̋ха̨	умрѣ̋л,-а,-о горѣли
      пѣя̨	Ѣ̋	пѣ̋-	пѣ̋х	пѣ̋	пѣ̋хме	пѣ̋хте	пѣ̋ха̨	пѣ̋л,-а,-о пѣли	пѣ̋т,-а,-о пѣти

      
      
      • Глаголитѣ, които имат наставка -Ѣ- във всичкитѣ си форми и които сѫ разгледани в прѣдишния̌т подраздѣл, попадат в послѣдния̌т ред на горната таблица, маркиран в зелено.
      
      
      • В този подраздѣл ни интересуват редоветѣ, маркирани в жълто. Макар да нѣ̋мат буква Ѣ в завършъцитѣ за сегашно врѣме, във формитѣ, свързани с основата на перфектът (и показани в таблицата), тѣ имат буква Ѣ като завършък на основата (не като окончание). В повечето от тѣзи случаи буквата Ѣ е написана Ѣ̋, понеже звучи JA под ударение (Я, но не JЪ).
      
      
      • На редът в розово (мая̨ сe, кая̨ сe, лая̨) писането с буква Ѣ се запазва за формитѣ на имперфектът (мина̨лото несвършено врѣме): маѣше се, каѣше се, лаѣше. Формитѣ на перфектът (мина̨лото свършено врѣме) се пиша̨т с Я, както е показано в таблицата.
      
      
      • Историческитѣ гласни Е,Ъ,Ь не мога̨т да бѫда̨т завършък на глаголната основа на перфектът.
      • Малкия̌т юс е показан в таблицата като Е̨, а голѣмия̌т - като А̨.
      
      
      • Когато завършъкът на основата на перфектът е О, наблюдава се пра-славянски отглас (Ablaut) О-Е-Ъ.
      
      
      • Мина̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
      
      
      • (.. скрий го перфектът ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в наставки ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Писане на буквата Ѣ в окончания  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончания  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Ако нѣ̋кой счита опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за окончания, то да напомня̨:
    
    
    • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    • 
      
      • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
      • Десеттѣ Божи заповѣди
      • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
  
  
  • ◄► Буквата Ѣ не участва в окончания на прилагателни имена.
  
  
  • ►►  Нарѣчия, завършващи със звуковетѣ Е или Я (JA), обикновено се пиша̨т с буквата Ѣ.  (.. покажи ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Нарѣчия, завършващи със звуковетѣ Е или Я (JA), обикновено се пиша̨т с буквата Ѣ:  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • горѣ, послѣ, вѫтрѣ, подирѣ, зимѣ, лѣтѣ, денѣ̋ и нощѣ̋ (това сѫ стари локативни форми)
    • добрѣ, злѣ, твърдѣ, сетнѣ, блазѣ̋ [им] (това сѫ стари компаративни форми)
    • А сѫщо така: по-добрѣ, най-добрѣ, най-злѣ, най-сетнѣ, по-горѣ, най-горѣ, най-послѣ
    • Обаче: не, още,въобще
  
  
  • ►►  Писане на буквата Ѣ в окончания на сѫществителни имена (.. покажи ..)
  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в окончания на сѫществителни имена (.. скрий ..)
    
    
    • С буква Ѣ се пиша̨т само форми за множествено число, произлизащи от стари форми за двойствено число:
      • рѫцѣ, нозѣ, раменѣ, колѣнѣ, мѫдѣ
    
    
    • Обаче: мѫже, коне, свине
    • Обаче: знания, поля̀
    • Обаче: даскаля̀, женуря̀
  
  
  • ►►  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончания  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Писане на буквата Ѣ в глаголни окончания  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • • ◄► Случаитѣ на писане на буквата Ѣ в глаголнитѣ завършъци,
        • разгледани в прѣдишния̌т подраздѣл тук и тук,
        • се отнасят за основитѣ, а не за окончанията на думитѣ.
        • Тук ще обърнем внимание на глаголнитѣ окончания.
    • • ◄► Забѣлѣжѣте и запомнѣте, че да не бъркате:
        • за разлика от опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за множествено число -тѣ,
        • завършъцитѣ -те на личнитѣ глаголни форми
        • за 2-ро лице множествено число ("вие") се пиша̨т -тe:
        • стойтe си в кѫщи по врѣме на епидемия,
        • че да не Ви хвана̨т вируситѣ
        • и да бѫдетe здрави;
        • и бѫдѣтe здрави!
    • • ◄► Има само два случая, при които буквата Ѣ
        • може да се пише в глаголно окончание,
        • и то все при силни глаголи:
          
          
          • Императив (заповѣдно наклонение) в множествено число
          • Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме) в индикатив и имперфективно (мина̨ло несвършено) активно причастие
    
    
    • ►►  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончания  (.. покажи ..)  (.. скрий го правописът на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  Буквата Ѣ в императивни глаголни окончания  (.. скрий ..)  (.. скрий го правописът на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      
      
      • Глаголитѣ имат двѣ форми в императив (заповѣдно или повелително наклонение): една за единствено число ("ти") и една за множествено ("вие").
      
      
      • Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) и много от силнитѣ глаголи образуват императивнитѣ си форми с окончанията -Й и -ЙТЕ:
        • Раздѣляй и владѣй! Раздѣляйте и владѣйте!
        • Имай, давай, вземай! Имайте, давайте, вземайте!
        • Живѣй, смѣй се, пѣй! Живѣйте, смѣйте се, пѣйте!
      
      
      • Нѣ̋кои силни глаголи образуват усѣчени императивни форми:
        • Влѣз, дръж, яж, виж! Влѣзте, дръжте, яжте, вижте!
      
      
      • Остана̨литѣ силни глаголи образуват императивнитѣ си форми с окончанията -И и -ѢТЕ:
        • Събери, извади, умножи, раздѣли!
        • Съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
        • Чети, пиши, рѣши, запомни!
        • Четѣте, пишѣте, рѣшѣте, запомнѣте!
        
        
        • Формитѣ за множествено число ("вие") имат буквата Ѣ в окончанието си.
        • Забѣлѣжѣте, че буквата Ѣ може да се пише дори слѣд съгласнитѣ Ж,Ш,Ч.
      • (.. скрий правописът на императивнитѣ глаголни окончания ..)
    
    
    • ►►  Буквата Ѣ в глаголни окончания на имперфектът  (.. покажи ..)  (.. скрий го правописът на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • ▼▼  Буквата Ѣ в глаголни окончания на имперфектът  (.. скрий ..)  (.. скрий го правописът на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      
      

      	Перфект (мина̨ло свършено врѣме)	Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме)					Активно причастие на имперфектът	Активно причастие на перфектът
      	ти той-тя-то [аз]	аз	ти той-тя-то	ние	вие	тѣ	Мина̨ло несвършено активно причастие	Мина̨ло свършено активно причастие
      живѣя̨ смѣя̨ се пѣя̨	живѣ̋[х]; смѣ̋[х]; се пѣ̋[х]	живѣѣх смѣѣх се пѣѣх	живѣѣше смѣѣше се пѣѣше	живѣѣхме смѣѣхме се пѣѣхме	живѣѣхте смѣѣхте се пѣѣхте	живѣѣха̨ смѣѣха̨ се пѣѣха̨	живѣѣл,-а,-о,-и смѣѣл,-а,-о,-и се пѣѣл,-а,-о,-и	живѣ̋л,-а,-о живѣли смѣ̋л,-а,-о се смѣли се пѣ̋л,-а,-о пѣли
      мая̨ се	мая[х] се	маѣх се	маѣше се	маѣхме се	маѣхте се	маѣха̨ се	маѣл,-а,-о,-и се	маял,-а,-о,-и се
      пиша̨	писа[х]	пишѣх	пишѣше	пишѣхме	пишѣхте	пишѣха̨	пишѣл,-а,-о,-и	писал,-а,-о,-и
      бера̨	бра[х]	берѣ̋х	берѣше	берѣ̋хме	берѣ̋хте	берѣ̋ха̨	берѣ̋л,-а,-о,берѣли	брал,-а,-о,-и
      мо̀га̨	можа̀[х]	мо̀жѣх	мо̀жѣше	мо̀жѣхме	мо̀жѣхте	мо̀жѣха̨	мо̀жѣл,-а,-о,-и	можа̀л,-а,-о,-и
      да върна̨	върна̨[х]	ако върнѣх	ако върнѣше	ако върнѣхме	ако върнѣхте	ако върнѣха̨	ако върнѣл,-а,-о,-и	върна̨л,-а,-о,-и
      пека̨	пече [пекох]	печах	печѣше	печахме	печахте	печаха̨	печал,-а,-о печѣли	пекъл пекла,-о,-и
      сѣка̨	сѣче [сѣ̋кох]	сѣчах	сѣчѣше	сѣчахме	сѣчахте	сѣчаха̨	сѣчал,-а,-о сѣчѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      суша̨	суши[х]	сушах	сушѣше	сушахме	сушахте	сушаха̨	сушал,-а,-о сушѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      лѣжа̨	суши[х]	лѣжах	лѣжѣше	лѣжахме	лѣжахте	лѣжаха̨	лѣжал,-а,-о лѣжѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      да чуя̨	чу[х]	ако чуѣх	ако чуѣше	ако чуѣхме	ако чуѣхте	ако чуѣха̨	ако чуѣл,-а,-о,-и	чул,-а,-о,-и
      гоня̨	гони[х]	гонѣх	гонѣше	гонѣхме	гонѣхте	гонѣха̨	гонѣл,-а,-о,-и	гонил,-а,-о,-и
      да взема̨	взе[х]	ако вземѣх	ако вземѣше	ако вземѣхме	ако вземѣхте	ако вземѣха̨	ако вземѣл,-а,-о,-и	взел,-а,-о,-и
      да видя̨	видѣ̋[х]	ако вѝдѣх	ако вѝдѣше	ако вѝдѣхме	ако вѝдхте	ако вѝдѣха̨	ако вѝдѣл,-а,-о,-и	видѣ̋л,-а,-о, видѣли
      да горя̨	гори[х]	горѣ̋х	горѣше	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о, горѣли	горил,-а,-о,-и
      вървя̨	вървѣ̋[х]	вървѣ̋х	вървѣше	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли
      да умра̨	умрѣ̋[х]	ако умрѣ̋х	ако умрѣше	ако умрѣ̋хме	ако умрѣ̋хте	ако умрѣ̋ха̨	ако умрѣ̋л,-а,-о, ако умрѣли	умрѣ̋л,-а,-о, умрѣли

      
      
      • Този подраздѣл е посветен на формитѣ, които сѫ дадени в горната таблица под жълтата шапка. Тѣ сѫ образувани от сегашната основа на глаголитѣ.
      
      
      • За сравнение, в червеникаво сѫ дадени нѣ̋кои форми, образувани от основата на перфектът.
        • При вървѣ̋х и умрѣ̋х съвпадат.
      
      
      • Навсѣ̋къдѣ под жълтата шапка в окончанията присѫтства буквата Ѣ,
        • освѣн когато окончанието е ударено
        • и слѣд съгласна Ж-Ш-Ч то звучи А
        • и по традиция се пише с буквата А.
        
        
        • Такива сѫ случаитѣ печах, сѣчах, сушах, лѣжах.
      • (.. скрий правописът на имперфектът ..)
    • • ◄► Забѣлѣжѣте, че ако буквата Ѣ участва в глаголно окончание, (.. скрий го правописът на глаголни окончания с Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
        • то по силата на морфологичния̌т принцип на правописът
        • тя се пише дори слѣд съгласнитѣ Ж,Ш,Ч,
        • стига да не е ударена. (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. покажи ..)
  • ▼▼  Кое се счита за окончание и кое е наставка (афикс)? (.. скрий ..)
    
    
    • С различни окончания по правилата на морфологията се образуват различни словоформи на една дума (на една лексема). В рѣчницитѣ обикновено се дават само думитѣ (лексемитѣ), но не и словоформитѣ.
      • Напримѣр, в рѣчникът се дава само глаголът (глаголната лексема) живѣя̨ чрѣз една от словоформитѣ си, но не и другитѣ словоформи живѣеш, живѣ̋ха̨, и т.н.
    
    
    • С наставки мога̨т да се образуват сродни думи, думи с един корен. Всѣ̋ка такава дума се дава в рѣчникът отдѣлно.
      • Напримѣр, в рѣчникът се дават както глаголът живѣя̨, образуван от коренът жив- с наставка -ѣ-, така и прилагателното жив- от сѫщия̌т корен.
  
  
  • ◄►  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в окончания ..)  (.. скрий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Сводка-обобщение на глаголнитѣ завършъци във връзка с правописът на буквата Ѣ  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)
• ▼▼  Сводка-обобщение на глаголнитѣ завършъци във връзка с правописът на буквата Ѣ 
  • (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) (.. покажи ..)
  • ▼▼  Слабитѣ глаголи (тѣзи от 3-то спрежение) (.. скрий ..)
    
    
    • Основата на всѣки слаб глагол завършва на гласната А: имам да вземам и да давам.
      • Обаче заради русофилския̌т ни правопис при слабитѣ глаголи с меки основи се появява буквата Я: смѣням.
      • Ако правописът ни бѣше сърбомански, то просто щѣ̋хме да пишем буква йот J прѣд буквата А: сменjам.
    
    
    • В завършъцитѣ на формитѣ на слабитѣ глаголи нѣ̋ма буквата Ѣ.
      • Но в основитѣ на слабитѣ глаголи буквата Ѣ може да се срѣща:
      • срѣщам, заповѣ̋двам, загрѣ̋вам, успѣ̋вам, надѣ̋вам се
      • смѣням, опрѣдѣлям, стрѣлям
    
    
    • Всичкитѣ форми на един слаб глагол сѫ дадени в слѣдната таблица:
      
      

      	Сегашно врѣме	Перфект (мина̨ло свършено врѣме)	Имперфект (мина̨ло несвършено врѣме)	Императив (заповѣдно наклонение)
      аз	имам смѣням	имах смѣнях	имах смѣнях
      ти	имаш смѣняш	има смѣня	имаше смѣняше	имай смѣняй
      той-тя-то	има смѣня	има смѣня	имаше смѣняше
      ние	имаме смѣняме	имахме смѣняхме	имахме смѣняхме
      вие	имате смѣняте	имахте смѣняхте	имахте смѣняхте	имайте смѣняйте
      тѣ	имат смѣнят	имаха̨ смѣняха̨	имаха̨ смѣняха̨
      активно причастие	имащ смѣнящ	имал смѣнял	имал смѣнял
      дѣепричастие остатъчен инфинитив	имайки смѣняйки	[недѣй] му има довѣрие! [недѣй] смѣня стилът си!
      отглаголно сѫществително	имане смѣняне
      пасивно причастие		иман смѣнян

    
    
    • В горната таблица сѫ дадени всички синтетични глаголни форми. Освѣн тѣ̋х, българскитѣ глаголи имат аналитични форми: ще имат, ще сѫ имали, биха̨ смѣняли, ..
    • Перфективнитѣ глаголи (тѣзи от свършен вид) нѣ̋мат форми за отглаголно сѫществително, дѣепричастие и сегашно активно причастие.
    • Мина̨ло пасивно причастие имат само прѣходнитѣ (транзитивнитѣ) глаголи.
    • (.. скрий го обяснението за слабитѣ глаголи ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Буква Ѣ в завършъцитѣ си мога̨т да имат само форми на силни глаголи.
  
  
  • ◄► Окончанията за 1-во и 2-ро лице в множествено число ("ние" и "вие") се пиша̨т с крайна буква Е:
    • имаме, имахме, сме, бѣ̋хме, взехме
    • имате, имахте, сте, бѣ̋хте, взехте, ще вземете
  
  
  • ◄► Основата на силнитѣ глаголи от 1-во спрежение завършва на Е, а на на Ѣ:
    • ще бѫдеш, ще бѫде, ще бѫдем, ще бѫдете, [то] е
    • береш, бере, берем, берете
  
  
  • ◄► При силнитѣ глаголи,
    • ако заповѣдната форма за 2-ро лице единствено число ("ти") има окончание -И,
    • то заповѣдната форма за 2-ро лице множествено число ("вие") има окончание -ѢТЕ:
    • чети, пиши! => четѣте, пишѣте!
    • събери, извади, умножи, раздѣли! =>
    •    => съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
    
    
    • Според иванчевския̌т правопис, буквата Ѣ не се пише слѣд Ж-Ш-Ч.
    • Но според мене, писането на умножете при съберѣте, извадѣте, - , раздѣлѣте
    • противорѣчи на морфологичния̌т принцип, основен за правописът.
  
  
  • ◄► В окончанията за имперфект (мина̨ло несвършено врѣме) при силнитѣ глаголи
    • има буква Ѣ, която може да мине в А.
    • Върнѣте се за повече подробности.
  
  
  • ◄► Основата на перфектът при много глаголи (силни, естествено) може да завършва на буква Ѣ.
    • Върнѣте се за повече подробности.
  
  
  • ◄► Нѣ̋кои силни глаголи имат основа, завършваща на гласна Ѣ, във всичкитѣ си форми.
    • живѣя̨, смѣя̨ се, пѣя̨
    • Върнѣте се за повече подробности.
  
  
  • ◄►  (.. скрий я̨ сводката за глаголитѣ ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Явлението "промѣнливо Ѣ" в българския̌т език осмисля възстановяването на буквата Ѣ  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)
• ▼▼  Явлението "промѣнливо Ѣ" в българския̌т език осмисля възстановяването на буквата Ѣ 
  • (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Отражението на старата гласна Ѣ в съврѣменния̌т български език се нарича "промѣнливо Ѣ".
  • ◄► Българския̌т вокализъм (системата от гласнитѣ звукове в езикът) има двѣ отдѣлни различни части:
    • вокализъм в ударена сричка (под ударение)
    • вокализъм в неударена позиция
  
  
  • ►►  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позиция  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в неударена позиция  (.. скрий ..)
    
    
    • На запад от ятовата граница властва екавизмът.
    
    
    • Екавизмът е възприет в нормативния̌т правоговор на българския̌т език.
      • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция се чува звук Е.
    
    
    • Екавизмът е възприет и в отечествено-фронтовския̌т правопис.
      • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция се пише буква Е.
    
    
    • На изток от ятовата граница вокализмът в неударена позиция по-често е размит.
      
      
      • На мѣ̋стото на старата гласна Ѣ в неударена позиция
      • може да се чуе както звукът Е,
      • със срѣдно до силно смекчение на прѣдната съгласна,
      • така и всѣки звук међу JЪ и JА
      • със силно смекчение на прѣдната съгласна.
      
      
      • Заповѣд: за̀повед, за̀повьъд, за̀повьад
      • Убѣђение: убеждѐние, убьъждѐние, убьаждѐние (.. скрий отражението на старата гласна Ѣ в позиция без ударение ..)
  
  
  • ►►  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):
    • я̀кавско правило  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отражението на старата гласна Ѣ в ударена сричка (под ударение):  (.. скрий го обяснението на явлението "промѣнливо Ѣ" ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    • я̀кавско правило  (.. скрий ..)
    
    
    • На запад от ятовата граница е властвал екавизмът.  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
      • На мѣ̋стото на старото Ѣ се чува звук Е както в неударена позиция, така и под ударение.
    
    
    • Обаче в нормативния̌т правоговор на българския̌т език възприето от основнитѣ източни диалекти е слѣдното я̀кавско правило:
      
      
      • Под ударение на мѣ̋стото на старата гласна Ѣ звучи JA/Я,
      • и то наистина като JA, а не като JЪ,
      • освѣн ако слѣдва мека съгласна или прѣдна гласна.
      
      
      • Прѣдна гласна е една от И, Е, Ѣ, като е добрѣ тука да се добавя̨т Я и Ю.
      • Примѣри, когато заради прѣдна гласна в слѣдващата сричка на думата ударената гласна Ѣ звучи Е:
        • живѣя̨, живѣеш, живѣе, живѣем, живѣете, живѣя̨т, живѣйте, живѣейки, живѣѣх, живѣѣше, .., живѣѣха̨
        • голѣми, бѣли, лѣви, дѣсни, прѣсни, желѣзен, желѣзни, зрѣли, лѣтен, лѣтни, излѣзе
        • мѣрки, нѣми, нѣмец, нѣмкиня, нѣмци, пѣсен, цвѣте
      • Примѣри на изключения, когато въпрѣки прѣдната гласна в слѣдващата сричка, ударената гласна Ѣ звучи JA/Я:
        • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Мека съгласна е Й,Ж,Ш,Щ,Ч, както и всѣ̋ка съгласна прѣди Я, Ю и Ь.
      • Примѣри, когато заради послѣдваща мека съгласна ударената гласна Ѣ звучи Е:
        • грѣшка, грѣшна, грѣшно, снѣжна, снѣжно
        • нѣщо, нѣчий, вѣщ, прѣчка
      
      
      • Примѣри, когато ударена гласна Ѣ звучи JA/Я, понеже нито слѣдва прѣдна гласна, нито мека съгласна:
        • грѣ̋х, снѣ̋г, вѣ̋тър
        • нѣ̋м, нѣ̋ма, нѣ̋мо, желѣ̋зо, желѣ̋зна, желѣ̋зно
        • нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋как
        • [аз] пѣ̋х, видѣ̋х, засмѣ̋х се, щѣ̋х, бѣ̋х
        • [ти,той,тя,то] пѣ̋, видѣ̋, засмѣ̋ се, дощѣ̋ [ти,му,ѝ,му] се
        • [тѣ] пѣ̋ха̨, видѣ̋х̨, засмѣ̋х̨ се, щѣ̋х̨, бѣ̋х̨
      • Примѣри на изключения, когато ударена гласна Ѣ звучи Е, макар че не слѣдва нито прѣдна гласна, нито мека съгласна:
        • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
    
    
    • Примѣри за приложение на я̀кавското правило за промѣнливото Ѣ в ударена сричка:
      
      
      • бѣ̋л, голѣ̋м, цѣ̋л, бѣ̋ла, голѣ̋ма, цѣ̋ла, бѣ̋ло, голѣ̋мо, цѣ̋ло, бѣли, голѣми, цѣли
      • дѣсен, прѣсен, лѣтен, дѣ̋сна, прѣ̋сна, лѣ̋тна, дѣ̋сно, прѣ̋сно, лѣ̋тно, дѣсни, прѣсни, лѣтни, пѣсен, пѣсни, лѣ̋то
      • нѣ̋кой, нѣ̋коя, нѣ̋кое, нѣ̋кои, нѣ̋какъв, .., нѣщо, нѣчий
      • всѣ̋кой, всѣ̋коя, всѣ̋кое, всѣ̋кои, всѣ̋какъв, .., всѣки, всѣ̋ка, всѣ̋ко
      • влѣ̋зох, влѣзе, сѣ̋кох, сѣче, сѣчѣ̀ше, сѣчѣ̀те, четѣ̀те
      • смѣ̋на, смѣни, смѣням, промѣ̋на, промѣни, промѣням
    
    
    • Примѣри на изключения от я̀кавското правило за промѣнливото Ѣ в ударена сричка:
      
      
      • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Заемки от руски, църковно-славянски или западно-български, или пък новообразувания:
        
        
        • бесѣда, блѣд, бѣдна, бѣдно, побѣда, неимовѣрна-неимовѣрно, вѣст, извѣстна-извѣстно
        • завѣса, отвѣсна-отвѣсно, прѣвѣс, вѣк, съвѣт, привѣт, завѣт, обѣт, съотвѣтна-съотвѣтно
        • гнѣвна-гнѣвно, прѣдѣл, дѣло, дрѣзгав, дѣва, жлѣб, крѣпост, клѣтка, малолѣтна-малолѣтно
        • лѣк, лѣкар, нелѣпост, прилѣпвам, лицемѣр, смѣс, непрѣмѣнно, прѣдмѣт, смѣт, (войнишка) мѣшка
        • мѣд-мѣдна-мѣдно, освѣн, плѣн, напрѣд, просвѣта, свѣтъл, послѣдна-послѣдно, смѣл
        • смѣтка, успѣх, срѣдна-срѣдно, срѣдство, сѫсѣд, сѣмка, многостѣн, свирѣп, съвсѣм
        • мекотѣло, тлѣнна-тлѣнно, потрѣбна-потрѣбно-потрѣбност, употрѣба, утѣха, оцѣнка
        • цѣдка, цѣпка, човѣк, члѣн, чрѣвна-чрѣвно
    
    
    • Навѣ̋рно сте забѣлѣ̋зали, че когато старата гласна Ѣ под ударение звучи като JA/Я, пиша̨ я̨ с диакритичен знак Ѣ̋.
    • Можете и да не обръщате внимание на този диакритичен знак. Той е само за утѣшение на любителитѣ на отечествено-фронтовския̌т правопис.
    • (.. скрий отражението на старата гласна Ѣ под ударение ..)
  
  
  • ◄► Нѣ̋кои хора, в родния̌т говор на които го нѣ̋ма я̀кавското правило, понѣ̋кога изпадат в хипер-якавизъм и произнасят, а дори и пиша̨т бяли и голями.
    
    
    • Редно е ѐкавското произношение (екавизмът) да се разрѣши като допустим вариант на правоговорът.
    • Не прави чест на хора, усвоили я̀кавското правило още в дѣтството си като част от родния̌т си говор, да се присмиват или да правя̨т забѣлѣжка на хора с ѐкавско произношение.
    • Тази отечествено-фронтовщина трѣ̋бва рѣшително да се отхвърли, за да се отвори мѣ̋сто за българщината.
    
    
    • Как да е, това бѣше отклонение, темата тука е правописът, а не правоговорът.  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Възможни способи да се отрази "промѣнливото Ѣ" в правописът  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)
  • ▼▼  Възможни способи да се отрази "промѣнливото Ѣ" в правописът  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
    
    
    • ◄► При разсѫђенията тук от значение сѫ само буквитѣ. Диакритичнитѣ знаци ги ползвам само за уточнение на произношението и етимологията и мога̨т да се пропускат.
    
    
    • ►►  Слѣднитѣ три принципа мога̨т да се поставя̨т в основата на правописът (.. покажи ..)
    • ►►  Слѣднитѣ три принципа мога̨т да се поставя̨т в основата на правописът: (.. скрий ..)
      
      
      • Фонетичен. Най-важни сѫ фонемитѣ (звуковетѣ). Пише се така, както се произнася.
      • Морфологичен. Най-важното е морфемитѣ - прѣдставки, корени, наставки, окончания - да сѫ добрѣ разпознаваеми.
      • Исторически. Най-важното е да се пише така, както сѫ писали и в мина̨лото.
      
      
      • Редно е един от тѣзи три принципа да се сложи в основата на правописът и необосновани отклонения от избрания̌т принцип да не се допускат.
      
      
      • Ако това не е така, правописът се отдава на еклектика и субективизъм.
      
      
      • За българския̌т официален правопис винѫги се е считало, че той е основан на морфологичния̌т принцип.
      • Така и трѣ̋бва да си остане. Отклоненията от морфологичния̌т принцип слѣдва да се окастря̨т и обезсиля̨т.
      
      
      • Освѣн при български, морфологичния̌т принцип е в основата на правописът при руски и нѣмски. Фонетичния̌т - при сръбски и турски. Историческия̌т - при гръцки и английски.
    
    
    • ►►  Мога̨ да набѣлѣжа̨ три способа, по които явлението "промѣнливо Ѣ" да се отрази в правописът  (.. покажи ..)
      
    • ►►  Мога̨ да набѣлѣжа̨ три способа, по които явлението "промѣнливо Ѣ" да се отрази в правописът:  (.. скрий ..)
      
      
      • Я̀кавски Такъв е валидния̌т в моментъ отечествено-фронтовски правопис. В текстът, който четете, е приложен този я̀кавски способ. Я̀кавския̌т способ е израз на фонетичния̌т принцип на правописът. Той е отстѫпление от основния̌т за българския̌т правопис морфологичен принцип. Това отстѫпление е било наложено прѣз 1945 прѣдимно по политически причини, като част от "борбата" с така нарѣчения̌т "велико-български шовинизъм", а сѫщо така с цѣл да се отвори мѣ̋сто за новосъздаващия̌т се македонски литературен jазик. При отечествено-фронтовския̌т правопис се прѣтоварва буквата Я (малкия̌т юс), чието звучене като JА е придобито под руско влияние.
        • Примѣр: хляб, хлебен, място, местен
      
      
      • Ѐкавски. При екавския̌т способ "промѣнливото Ѣ" се означава само с буквата Е, а звученето ѝ като JА би могло да се маркира с диакритичен знак. В текстът, който четете, е приложен този ѐкавски способ. Ако ятовия̌т способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" в правописът, способ валиден до 1945, бѣше замѣнен с ѐкавски, а не с я̀кавски, то състоятелността на българския̌т правопис и съотвѣтствието му с възприетия̌т основен за него морфологичен принцип нѣ̋маше да бѫда̨т нарушени. Имало е условия прѣз 1945 да се направи това. В руски буквата Е сѫщо така има вариант с диакритичен знак - Ё, при който тя звучи JО, срѣща се само под ударение и може да се замѣсти с обикновено Е. Тази руска практика е добър примѣр и би могла лесно да бѫде побългарена. Но това е било в противорѣчие с политическата порѫчка. Аз сега нѣ̋маше да се сѣщам за буквата Ѣ, ако прѣз 1945 бѣ̋ха̨ въвели ѐкавски правопис.
        • Примѣр: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
      
      
      • Ятов. Ятовия̌т способ за отразяване на "промѣнливото Ѣ" е бил възприет в българския̌т правопис прѣди 1945. Той съотвѣтства както на основния̌т морфологичен принцип на правописът, така и на историческия̌т принцип. Историческата буква Ѣ се използва за "промѣнливото Ѣ". Явлението "промѣнливо Ѣ" в българския̌т език осмисля запазването на старата буква Ѣ и в нашитѣ модерни врѣмена, за разлика от други стари букви, които сѫ вече непотрѣбни. В текстът, който четете, е приложен този ятов способ. Звученето като JА е маркирано с незадължителен диакритичен знак.
        • Примѣр: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен
      
      
      • Този очерк се дава в шест правописни варианта:
        • Ѣ-БЪ Пост-модерен правопис и ѢѪ-БЪ естествен правопис.
          • Два правописни варианта, при които се прилага ятовия̌т способ.
          • Прѣдпочитани от мене.
          • В моментът четете този текст в пост-модерен правопис.
          • В моментът четете този текст в естествен правопис.
        • ОФ-БЪ Отечествено-фронтовски правопис.
          • Това е официалния̌т правопис. Той е якавски.
          • В моментът четете този текст в ОФ-правопис.
        • J-БЪ Ѐкавско-сърбомански правопис.
          • Естествено, екавски.
          • В моментът четете този текст в ѐкавско-сърбомански правопис.
        • BG BGD Два варианта на романизация (българска латиница) - без и със диакритични знаци.
          • Ѐкавски.
          • В моментът четете този текст на латиница без диакритични знаци.
          • В моментът четете този текст на латиница със диакритични знаци.
      • (.. скрий обяснението за я̀кавски, ѐкавски, ятов правопис ..)
    
    
    • ◄►  (.. скрий разсѫђенията за правописът на "промѣнливото Ѣ" ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий го обяснението на явлението "промѣнливо Ѣ" ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Писане на буквата Ѣ в коренитѣ  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Писане на буквата Ѣ в коренитѣ  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► За писането на буквата Ѣ в коренитѣ нѣ̋ма общо правило.
    
    
    • Нѣ̋кога Ѣ и Е сѫ били различни гласни звукове, така както сега А и О сѫ различни гласни звукове.
    • Пишѣли сѫ Ѣ или Е (или пък А или О) според това, което се чува, а не според нѣ̋какво правило.
    
    
    • И затова сега случаитѣ на буква Ѣ в коренитѣ трѣ̋бва просто да се запомня̨т.
    • Или да се прави справка в рѣчник.
    • По-долу в този раздѣл е даден списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ.
  
  
  • ◄► И все пак, има случаи, когато произношението може да подскаже буквата Ѣ.
    • Тѣзи случаи ги дава явлението "промѣнливо Ѣ".
    • Примѣри:
      • хлѣб-: хлѣ̋б, хлѣбар, хлѣбарница, хлѣбен
      • гнѣв-: гнѣ̋в, гнѣвът, гнѣвен, разгнѣвен
      • брѣг-: брѣ̋г, брѣгът, крайбрѣжие
      • вѣр-: вѣ̋ра, вѣрен, довѣрие, повѣрие, вѣ̋рвам
      • .. и много други.
  
  
  • ►►  Отражението на пра-славянския̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ  (.. покажи ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Отражението на пра-славянския̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • Ablaut-ът (о̀тгласът) е наслѣден от ПИЕ (пра-индо-европейски) и в пра-славянски вѣроятно е бил все още осмислен. Затова го наричам пра-славянски Ablaut.
      
      
      • Ablaut-ът прѣдставлява промѣ̋на на коренната гласна в различнитѣ думи и в различнитѣ словоформи.
      • Слѣди от него има и в други индо-европейски езици, ако не в повечето от тѣ̋х.
        • Слѣди в английски: give - gave; speak - spoke
        • Слѣди в гръцки: βροχή (дъђ) - βρέχει (вали дъђ); λόγος (слово) - λέγω (казвам)
        • Слѣди в български: ложе - лежа̨; свѣщта ще догори - свѣщта догаря
      • Ablaut-ът може да прѣдставлява промѣ̋на на гласната в гласна с друго качество ..
      • .. или пък с друго количество - промѣ̋на на кратка гласна в дълга или обратно.
      • Но все си е Ablaut.
      • В никой съврѣменен индо-европейски език Ablaut-ът не е вече осмислен. Не е бил осмислен в старо-славянски (старо-български). Ablaut-ът обаче си остава осмислен в семитскитѣ езици (напримѣр в арабски).
    
    
    • Имало в старо-славянски (старо-български) доста случаи на Ablaut међу гласнитѣ Ѣ и Е. Сега ние трудно различаваме дали е било Ѣ или Е. Понѣ̋кога явлението "промѣнливо Ѣ" помага.
      • Примѣри: ще легна̨ - лѣ̋гам; ще седна̨ - сѣ̋дам
    
    
    • Сега обаче ние не можем да разберем защо в един и сѫщ корен се пиша̨т различни гласни букви, освѣн ако не знаем говоримо старо-български език:
      • Защо една част на рѣчта е наречена нарѣчие?
      • А пък рѣчта се състои от изречения.
    
    
    • В съгласие с морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис,
      и прѣд вид на това, че при този проект за правописна реформа
      писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
      то приемам, че в случаитѣ на пра-славянски Ablaut
      е разрѣшено да се пише буква Ѣ,
      стига тази гласна да се срѣща поне в една словоформа.
      • В частност, разрѣшено е да се пише Ѣ във:
      • ще лѣгна̨, ще сѣдна̨, нарѣчен, изрѣчение, рѣкох, [ти-той-тя-то] рѣче
    
    
    • (.. скрий отражението на пра-стария̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Въвличането на малкия̌т юс в явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Въвличането на малкия̌т юс в явлението "промѣнливо Ѣ"  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • ►►  Малкия̌т юс е прѣдна носова гласна в старо-славянски (старо-български). (. покажи ..)
    • ▼▼  Малкия̌т юс е прѣдна носова гласна в старо-славянски (старо-български). (.. скрий ..)
      • Така се нарича и кирилската буква за тази гласна (Я,Ѧ).
      
      
      • В старо-български (старо-славянски) малкия̌т юс се е произнасял като носово Е.
      • Гласна с такова звучене има в съврѣменния̌т полски език,
      • къдѣто се означава с опашата буква Е̨.
      • Тази гласна се срѣща в името на бившия̌т полски президент:
      • [Лех] Валенса: Wałęsa.
      
      
      • Прѣз 13-ти и 14-ти вѣк малкия̌т юс в български все още
      • звучал като носово Е, както и досега той звучи в полски,
      • но послѣ езикът ни прѣнебрѣгна̨л носовия̌т призвук
      • и малкия̌т юс се влѣ̋л в гласната Е, съвпадайки с нея̨.
      • Това е стана̨ло прѣди разпространението на екавизмът.
    
    
    • ◄►  При нормално развитие на стария̌т малък юс в български език той прѣминава в Е и се пише с буквата Е.
      • Примѣри: ред, често, чедо, агне, момче, пет, девет, десет
      • Забѣлѣжка: Найден Геров в рѣчникът си означава стария̌т малък юс с буквата Я.
      • Забѣлѣжка: Когато буквата Е произхођа от малкия̌т юс, може да ѝ се сложи опашлę.
      • Примѣри: ре̨д, че̨сто, че̨до, агне̨, момче̨, пе̨т, деве̨т, десе̨т
    
    
    • ◄►  Българския̌т език изобилства със заемки от руски и църковно-славянски, в които стария̌т малък юс звучи като JА.
      • Това е единия̌т проблем.
      • Примѣри: порядък, част, участник, чадо, княз, девятка, десятка, зиспятка
      • Забѣлѣжка: В този случай не върви диакритичния̌т знак опашлę, защото опашлęто показва произход на буквата Я̨ от йотиран голѣ̋м юс и звучене като JЪ.
    
    
    • ◄►  Понѣ̋кога в българския̌т език се случва гласната Е,
      • независимо дали произхођа от по-старо Е или от малък юс,
      • да прѣмине в Ѣ и да симулира
      • явлението "промѣнливо Ѣ" или пък
      • явлението "пра-славянски Ablaut".
      • Това е другия̌т проблем.
      • Примѣри:
        
        
        • Под влиянието на думата "лѣ̋в", гласната Е в коренът на думата "десен" се е промѣнила в Ѣ и сега се пише с буквата Ѣ: дѣсен, дѣ̋сна, дѣ̋сно, дѣсни.
        
        
        • Под влиянието на думата "свѣ̋т" (свѣтът, бѣлия̌т свѣ̋т) малкия̌т юс в коренът све̨т е прѣминал в Ѣ: свѣ̋т човѣк, майчице свѣ̋та.
          Това може да се е случило и под влиянието на църковно-славянски.
        
        
        • Под влиянието на случаи като "ще седне - сѣ̋да" и "ще легне - лѣ̋га", се е промѣнил във Ѣ малкия̌т юс в нѣ̋кои думи.
          
          Примѣри:
          
          ще впре̨гне - впрѣ̨̋га
          ще сте̨гне - стѣ̨̋га
          ще зате̨гне - затѣ̨̋га
          
          Много е съмнително как се пише думата "тѣ̨̋га" - може би "тяга" като русизъм?
    
    
    • ◄►  В съгласие с морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис,
      • и прѣд вид на това, че при този проект за правописна реформа
      • писането на буквата Ѣ никога не е задължително,
      • то приемам, че в случаитѣ на стар малък юс, прѣминал в Ѣ,
      • е разрѣшено в този корен да се пише буква Ѣ,
      • стига тази гласна да се срѣща поне в една словоформа.
      • В частност, разрѣшено е да се пише Ѣ във:
      • ще впрѣ̨гна̨, ще затѣ̨гна̨, тѣ̨гло, тѣ̨жък.
      • Макар че прѣдпочитам "те̨гло, те̨жък", и това сѫщо е разрѣшено.
      • Наличен е и диакритичния̌т знак "опашлѐ̨", за да покаже юсов произход.
    
    
    • (.. скрий го въвличането на малкия̌т юс в явлението "промѣнливо Ѣ" ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Руското пълногласие и правописът на буквата Ѣ в български  (.. покажи ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Руското пълногласие и правописът на буквата Ѣ в български  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
    • Пълногласие се наблюдава в слѣднитѣ руски (източно-славянски) форми:
      берег, середина, переход, селезенка
      {нормален гласеж: брѣ̋г, срѣда̀, прѣход, слѣзка (далак)}
      Пълногласието се характеризира с допълнителна сричка.
    
    
    • Когато в Русия възприели старо-църковно-славянския̌т език за писмен,
      произношението и правописът му
      били пригодени към мѣстния̌т изговор.
      В нѣ̋кои случаи били съчетани
      мѣстнитѣ пълногласни форми със
      старо-славянскитѣ (старо-българскитѣ),
      при което допълнителната пълногласна сричка отпадала,
      но пък гласната Е от пълногласната форма
      замѣняла старо-славянското Ѣ.
      
      
      • Това се отразило и в стария̌т (до 1918) руски правопис.
    
    
    • Когато в края̌т на 19-ти вѣк разработвали ново-българския̌т правопис,
      за основа служѣл стария̌т (до 1918) руски правопис.
      Видѣ̋но било несъотвѣтствието с българскитѣ говори.
      Правописът бил поправен:
      въпрѣки че на руски се пишѣло "среда",
      приело се на български да се пише "срѣда".
      
      
      • Пропусна̨то било побългаряването на нѣ̋кои думи.
      • Напримѣр, члѣн.
    
    
    • (.. скрий го влиянието на руското пълногласие ..)  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий го правописът на буквата Ѣ в коренитѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Стихотворѣние като помагало за рускитѣ ученици при усвояване на буквата Ѣ  (.. покажи ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Стихотворѣние като помагало за рускитѣ ученици при усвояване на буквата Ѣ  (.. скрий ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  Бѣлый, блѣдный, бѣдный бѣсъ
  Убѣжалъ голодный въ лѣсъ.
  Лѣшимъ по лѣсу онъ бѣгалъ,
  Рѣдькой съ хрѣномъ пообѣдалъ
  И за горькiй тотъ обѣдъ
  Далъ обѣтъ надѣлать бѣдъ.
  Вѣдай, братъ, что клѣть и клѣтка,
  Рѣшето, рѣшетка, сѣтка,
  Вѣжа и желѣзо съ ять, --
  Такъ и надобно писать.
  Наши вѣки и рѣсницы
  Защищаютъ глазъ зѣницы,
  Вѣки жмуритъ цѣлый вѣкъ
  Ночью каждый человѣкъ...
  Вѣтеръ вѣтки поломалъ,
  Нѣмецъ вѣники связалъ,
  Свѣсилъ вѣрно при промѣнѣ,
  За двѣ гривны продалъ въ Вѣнѣ.
  Днѣпръ и Днѣстръ, какъ всѣмъ извѣстно,
  Двѣ рѣки въ сосѣдствѣ тѣсномъ,
  Дѣлитъ области ихъ Бугъ,
  Рѣжетъ съ сѣвера на югъ.
  Кто тамъ гнѣвно свирѣпѣетъ?
  Крѣпко сѣтовать такъ смѣетъ?
  Надо мирно споръ рѣшить
  И другъ друга убѣдить...
  Птичьи гнѣзда грѣхъ зорить,
  Грѣхъ напрасно хлѣбъ сорить,
  Надъ калѣкой грѣхъ смѣяться,
  Надъ увѣчнымъ издѣваться...

• ►►  Списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ.  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..) 
• ▼▼  Списък на нѣ̋кои корени с буквата Ѣ.  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  Подредбата е само по първата буква.
  Трѣ̋бва да тѫрсите коренитѣ.
  Напримѣр, за думата "залѣсявам" трѣ̋бва да тѫрсите на буквата Л думата "лѣс".
  Ако не намѣрите нѣ̋кой корен, пишѣте го с Е, а не с Ѣ, понеже така нѣ̋ма как да сбъркате.

  • Б
  • Б (.. скрий ..)
    • бѣ̋л, бесѣда, бдѣние, блѣд, блѣ̋н, брѣ̋г, бѣ̋с, брѣза, брѣме, брѣ̋ст, бѣ̋г, бѣден, побѣда, убѣден, бѣдя̨, да набѣдя̨, бѣлѣг, блѣ̋сък, обѣт, обѣщание, изобрѣтение, обѣсен, бѣся̨, бѣсило
    • Обаче: бера̨
  • В
  • В (.. скрий ..)
    • вѣ̋ра, вѣрен, неимовѣрен, да влѣ̋за̨, влѣка̨, врѣда, врѣ̋ва, врѣ̋кам, врѣ̋сък, врѣме, врѣтено, всѣки, всѣ̋кога, вѣдѣние, вѣдомост, свѣдение, заповѣд, проповѣд, вѣщ, прѣдвѣщавам, вѣст, повѣст, съвѣст, свѣстен, извѣстен, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, вѣдро (кофа), вѣђа, вѣжлив, вѣйка, вѣнец, вѣся̨, равновѣсие, прѣвѣс, завѣса, отвѣсен, обѣсен, бѣся̨, бѣсило, вѣя̨, вѣ̋тър, за̀вѣт, вѣк, съвѣт, съвѣщание, привѣт, завѣ̀т, завѣщание, обѣт, обѣщание, обѣтован, отвѣтник, съотвѣтен, съотвѣтствие, вѫтрѣ
    • Обаче: везна, ведър, наведен, сведен
  • Г
  • Г (.. скрий ..)
    • гнѣ̋в, гнѣ̋здо, грѣ̋х, грѣшка, голѣ̋м, говѣя̨, заговѣзни, грѣя̨, изгрѣв, (дърва за) огрѣв, (Слънце Тракия) огрѣ̋ва, гибѣл, [що-]годѣ
    • Обаче: греба̨, глезя̨
  • Д
  • Д (.. скрий ..)
    • дѣте, дѣсен, дѣ̋до, дѣ̋л, дѣля̨, прѣдѣл, опрѣдѣление, дѣло, земедѣлец, добродѣтел, дѣлник, понедѣлник, недѣля, дѣ̋лам, дѣятел, дѣец, свидѣтел, радѣтел, дѣйност, дрѣмя̨, дрѣзгав, дрѣ̋н, дѣва, дѣвер, дѣ̋вам, да дѣ̋на̨
    • Обаче: ден, днес, дера̨, дреха
  • Ж
  • Ж (.. скрий ..)
    • желѣ̋зо, жлѣб, жлѣза, жрѣбий, жрѣбец
    • Обаче: жена, желание
  • З
  • З (.. скрий ..)
    • звѣзда, звѣ̋р, зрѣлище, зрѣние, прѣзрѣние, зрѣ̋л, зѣница, зѣя̨, прозѣ̋вка, зѣ̋пам, запрѣщение
    • Обаче: земя
  • К
  • К (.. скрий ..)
    • крѣхък, крѣпък, крѣпя̨, крѣпост, крѣсло, крѣ̋сък, крѣщя̨, крѣ̋кам, колѣ̋но, поколѣние, клѣщи, заклѣщен, клѣтка, клѣй, клѣймо, клѣк, клѣ̋кам, кѫдѣ, кѫдѣля, клѣн, колѣбание
    • Обаче: кмет
  • Л
  • Л (.. скрий ..)
    • лѣ̋в, лѣ̋то, пролѣт, малолѣтен, лѣ̋гам, лѣжа̨, прилѣжен, полѣгат, облѣ̋гам се, да влѣ̋за̨, да излѣ̋за̨, прѣлѣз, лѣкар, лѣк, лѣчение, лелѣя̨, люлѣя̨, лѣя̨, лѣнив, великолѣпен, роболѣпен, нелѣп, нелѣпост, лѣс, лѣсничей, залѣсявам, лѣха, лѣщник, Лѣ̋сковец, лѣпя̨, лѣпило, прилѣп, прилѣпвам
    • Обаче: лек, лесен, ленен, летя̨, леща, прѣлест
  • М
  • М (.. скрий ..)
    • мѣ̋ра, мѣ̋рка, мѣря̨, лицемѣр, размѣр, умѣрен, мѣ̋ркам се, мѣрник, примѣр, млѣ̋ко, мнѣние, съмнѣние, мрѣжа, мрѣна, мѣсец, мѣ̋сто, мѣся̨, смѣс, мѣшан, мѣня̨, замѣ̋на, промѣ̋на, отмѣ̋на, непрѣмѣнно, мѣ̋там, прѣдмѣт, смѣт, смѣтище, мѣ̋х, мѣхур, (войнишка) мѣшка, мѣд-мѣдта, мѣдник, мрѣне
    • Обаче: метър, месо, меля̨, мед-медът, (общоселска) мера̀
  • Н
  • Н (.. скрий ..)
    • нѣщо, нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋кѫдѣ, нѣ̋как, нѣчий, нѣ̋мам, нѣмай [къдѣ], надѣђа, надѣ̋вам се, ненадѣен, небрѣжен, прѣнебрѣжение, невѣж, невѣста, невѣстулка, недѣй, недѣля, нѣдра̀, нѣжен, нѣга̀, нѣ̋м, нѣмец
    • Обаче: не, да донеса̨, надменен
  • О
  • О (.. скрий ..)
    • орѣх, освѣн, осѣнява, осѣнен, облѣкло, облѣчен, обѣт, обѣщание, обѣтован, обѣд
    • Обаче: орел, остен, още
  • П
  • П (.. скрий ..)
    • плѣ̋ва, плѣвня, Плѣвен, плѣвя̨, плѣвел, плѣн, плѣнявам, плѣнителен, плѣсен, плѣ̋сък, пилѣя̨, плѣшив, побѣда, посѣ̋гам, посѣщение, да посѣтя̨, потрѣбление, привѣт, прилѣп, примѣр, припрѣ̋н, запрѣ̋н, прищѣ̋вка, пролѣт, проповѣд, просвѣта, просвѣщение, протѣ̋гам, прѣ̋кор, прѣвѣс, прѣдвѣщавам, прѣдмѣт, прѣдсѣдател, прѣдѣл, прѣлѣз, прѣди, прѣден, напрѣд, на̀прѣки, прѣ̋к, прѣние, прѣсен, прѣчка, пѣ̋на, пѣстя̨, пѣстелив, пѣ̋сък, пѣша, пѣш, пѣшком, пѣхота, спѣшавам, пѣя̨, пѣсен, пѣвец, пѣтел, прѣние, запрѣщение
    • Обаче: пређа, пека̨, Петър
  • Р
  • Р (.. скрий ..)
    • рѣжа̨, срѣ̋звам, рѣ̋зък, рѣзен, рѣзка, прорѣз, рѣка, рѣчен, порѣчие, да рѣка̨, рѣч, изрѣчение, нарѣчие, сирѣч, да обрѣка̨, обрѣчен, рѣ̋па, рѣпей, рѣ̋дък, да разрѣдя̨, рѣдѣя̨, рѣша̨, срѣсвам, да рѣша̨, рѣшение, разрѣшавам, рѣшителен, разтѣ̋гам
    • Обаче: ред, рев, ревност
  • С
  • С (.. скрий ..) (.. разгъни ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение, свѣж, освѣжавам, свѣжест, свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив, слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден, скрѣж, заскрѣжен, слѣ̋п, слѣпец, слѣпок, смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх, смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се, сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо, смѣ̋там, смѣтка, смѣтало, смѣт, смѣтище, снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен, спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам, срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд, срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане, стрѣла, стрѣлям, изстрѣл, сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд, сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви, сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен, сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨, стѣна, многостѣн, сѣно, сѣнокос, свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сѣпна̨т, сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина, смѣ̋на, смѣням, смѣс, стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха, свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство, съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨, съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен, сѣ̋ра, сѣрен
    • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
    С (.. скрий ..) (.. свий ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение
    • свѣж, освѣжавам, свѣжест
    • свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив
    • слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден
    • скрѣж, заскрѣжен
    • слѣ̋п, слѣпец, слѣпок
    • смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх
    • смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се
    • сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо
    • смѣ̋там, смѣтка, смѣтало
    • смѣт, смѣтище
    • снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен
    • спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам
    • срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд
    • срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане
    • стрѣла, стрѣлям, изстрѣл
    • сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд
    • сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви
    • сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен
    • сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨
    • стѣна, многостѣн
    • сѣно, сѣнокос
    • свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сѣпна̨т
    • сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина
    • смѣ̋на, смѣням, смѣс
    • стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха
    • свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство
    • съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨
    • съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен
    • сѣ̋ра, сѣрен
    • Обаче: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
  • Т
  • Т (.. скрий ..)
    • тѣ̋ло, тѣлесен, мекотѣло, тлѣя̨, тлѣнен, трѣ̋бвам, потрѣбен, непотрѣбен, потрѣбление, употрѣба, трѣбник, изтрѣбление, трѣва, трѣвист, трѣвен, трѣзвен, трѣ̋сък, тѣсен, стѣснение, притѣснение, утѣха, утѣшавам, тѣша̨, тѫдѣ̋ва, телѣга, обтѣ̋гам, протѣ̋гам, разтѣ̋гам, стѣ̋гам
    • Обаче: тека̨
  • Х
  • Х (.. скрий ..)
    • хлѣ̋б, хлѣбар, хрѣ̋н
    • Обаче: хребет
  • Ц
  • Ц (.. скрий ..)
    • цѣ̋л, цѣ̋лост, цѣлина, цѣля̨̀, цѣря̨̀, цѣ̋р, изцѣление, цѣлувка, цѣл, прицѣл, цѣ̀ля̨, цѣна, оцѣнка, цѣня̨, цѣ̋р (дърво), цѣдя̨, цѣдка, цвѣ̋т, цвѣте, цвѣтар, цѣпя̨, цѣпеница, цѣпка, процѣп, отцѣпление
    • Обаче: цех
  • Ч
  • Ч (.. скрий ..)
    • човѣк, чрѣз, члѣн, чрѣвен, чрѣсла
    • Обаче: чело
  • Щ
  • Щ (.. скрий ..)
    • прищѣ̋вка, щѣние, дощѣ̋ва ми се
    • Обаче: дъщеря
  • Ѣ
  • Ѣ (.. скрий ..)
    • обѣд, обѣ̋двам, доѣ̋ђам, прѣѣ̋ђам
    • Обаче: ям, да прѣям, да доям
  • (.. скрий го списъкът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) 
  
  


• ◄► Забѣлѣжка. (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѣ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  • И в двата правописни варианта - пост-модерния̌т и естествения̌т, в които се ползва буквата Ѣ, правилата за писането на тази буква сѫ едни и сѫщи.
  • С други думи, в тѣзи два правописни варианта прилагат описания̌т в настоящия̌т раздѣл я̀тов правопис.

---

►►   3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)  (.. покажи го раздѣлът за Ѫ ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼   3. Кога се пише буквата Ѫ (голѣ̋м юс, голѣ̋ма носовка, широко Ъ)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..

• Ако не сте прочели общия̌т раздѣл (преамбюлът), върнѣте се първо на него.


• Буквата Ѫ се пише само в думи със славянски произход.  (.. подробности от историята ..)
• Буквата Ѫ се пише само в думи със славянски произход.  (.. скрий ги подробноститѣ ..)
  
  
  • По стария̌т иванчевски правопис, валиден до 1945, буквата Ѫ се е пишѣла и в думи с турски произход.
  • Не одобрявам българската буква Ѫ да се пише в думи с турски произход.
    • Слѣдва да се пише: "имам баялдъ", "акъл", "аслъ", "ханъма", "џанъм", ..
    • Прѣди 1945, писането с Ѫ се налагало, понеже буквата Ъ в края̌т на думитѣ била глуха.
    • Не пишѣте глухо Ъ в края̌т на думитѣ.
    • Практиката да се пише глух ер в края̌т на думитѣ е нанесла много врѣди на българския̌т правопис.
  
  
  • В старата кирилица буквата Ъ е била въведена, за да означава именно звукът Ъ, сѫщия̌т звук, който тя означава и днес.
  
  
  • А пък буквата Ѫ е била въведена в старата кирилска азбука, за да означава специфичен заден носов гласен звук.
  • Най-напрѣд той приличал на нѣщо като [УН].
    • Както в думата "пункт", но без да опирате езикът до зѫбитѣ при буквата Н.
    • В руски и сръбски, както и в нѣ̋кои български диалекти, този заден носов гласен звук изгубил носовия̌т си призвук и се изравнил със звукът [У].
  • А в български език, в основнитѣ му диалекти, този специфичен заден носов гласен звук послѣ се измѣнил от [УН] във [ЪН],
  • .. прѣди да изгуби носовия̌т си призвук и да се изравни със звукът [Ъ].
  
  
  • Почти прѣз цѣлия̌т 19-ти вѣк хората в България - имам прѣд вид само грамотнитѣ, разбира се - не знаѣли с коя буква да означа̨т звукът Ъ.
  • Наслѣдство от онова врѣме е писането на буква А в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове, когато истинския̌т звук там е Ъ.
  
  
  • А пък звукът Ъ с йотация или слѣд мека съгласна винѫги го означаваме с руската буква Я.
    • Звук Ъ с йотация или слѣд мека съгласна се срѣща само в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
  • Тази руска буква Я в български има двѣ различни стойности - или означава JA, или означава JЪ.
  • Когато буквата Я означава JЪ, аз пиша̨ Я̨-я̨ или Я̌-я̌.
  • А когато буквата А означава Ъ, аз пиша̨ А̨-а̨ или А̌-а̌.
  
  
  • И тъй, към срѣдата на 19-ти вѣк български книжовници заимствали от румѫнската кирилица старата българска буква Ѫ, за да означават с нея̨ звукът Ъ.
  • Означавали с тази буква всѣки звук Ѫ. Такава била практиката на Каравелов и Ботев, напримѣр.
  • Послѣ нѣ̋кои (Найден Геров, Марин Дринов, ..) разбрали, че буквата Ъ, която дотогава се използвала само като знак за твърдост, както в руски, в сѫщност е била прѣдназначена за звукът Ъ.
  
  
  • И към края̌т на 19-ти вѣк изкристализирала практиката, утвърдена прѣз 1899 с иванчевския̌т правопис, до отмѣ̋ната ѝ прѣз 1945 с отечествено-фронтовския̌т правопис.
  
  
  • Тази практика се мѫча̨ да възстановя̨ в приблизителен вид.
  
  
  • Като съм писал, че буквата Ѫ слѣдва да се пише само в думи със славянски произход, редно е да уточня̨.
    • Буквата Ѫ не може да се пише в чуђи думи, заети слѣд като нашия̌т език прѣстана̨л да различава звукът Ѫ от звукът Ъ.
    • Обаче буквата Ѫ може да се пише в по-стари заемки: "бѫбрек", "румѫнски", ..
  
  
  • Слѣд като имаме двѣ букви за звукът Ъ - Ъ и Ѫ, на нѣ̋кои може да им се хареса идеята да въведем диференциация при транслитерация на английски имена.
    • Напримѣр, да пишем: "Рѣката Хѫдсън", "президентът Трѫмп", "Пърл Харбър", "Дѫнди Крокодила̌", ..
    • Аз се въздържам да прѣпорѫчам това, защото прѣдпочитам и в текстове на български да се пише: "Рѣката Hudson", "президентът Trump", "Pearl Harbor", "Dundee КрокодилъКрокодила̌", ..
  
  
  •  .. скрий ги подробноститѣ от историята ..  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• Буквата Ѫ се употрѣбява само като означение на звукът Ъ.
  • Ако в съврѣменния̌т нормативен български език не се чува звук Ъ, то буквата Ѫ не може да се употрѣби, ..
  • .. дори в старо-славянски (старо-български) там да е бил звукът Ѫ.
  • Напримѣр, пише се "звук", защото така се произнася сега, независимо че е било "звѫкъ".
  • Или, пише се "сѫпруг", защото така се произнася сега, независимо че е било "сѫпрѫгъ".


• Забѣлѣжка. Началото на този раздѣл, който е посветен на буквата Ѫ,
  покрива само пост-модерния̌т и екавско-сърбоманския̌т правопис.
  Естествения̌т правопис се въвеђа към края̌т на раздѣлът.


• Буквата Ѫ се употрѣбява като алтернатива на буквата Ъ.


• Но далеч не всѣ̋ка буква Ъ от валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис може да се замѣсти с възстановената буква Ѫ.
  • При съмнѣние оставѣте си я̨ буквата Ъ.


• Буквата Ъ, употрѣбена според валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис,
  • може да се замѣсти с възстановената буква Ѫ, само ако прѣди вѣкове там се е чувал звук Ѫ.
  • Иначе си остава буквата Ъ.


• За да опрѣдѣлите дали прѣди вѣкове на това мѣ̋сто се е чувал звук Ѫ, ..
  • .. на мѣ̋сто, къдѣто в съврѣменния̌т нормативен български език се чува звук Ъ ..
  • .. и се пише буква Ъ според валидния̌т сега отечествено-фронтовски правопис,
  
  
  • или направѣте справка в етимологичен рѣчник,
  • или съпоставѣте звученето на тази дума (или на нейна сродна дума) в други славянски езици или в други български диалекти.
    • Ако в руски, сръбски, словашки или в нѣ̋кои български диалекти на това мѣ̋сто се чува звук У, ..
    • .. то нѣ̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употрѣби буква Ѫ.
    
    
    • Ако в полски на това мѣ̋сто има носова гласна, ..
    • .. то нѣ̋кога се е чувал звук Ѫ и може да се употрѣби буква Ѫ.
    
    
    • Примѣри:
      • зѫб, дѫб, мѫж, гѫз: защото на руски е зуб, дуб, муж, гуз.
      • мѫка, дѫга, лѫч: защото на руски е мука, дуга, луч.
      • ѫгъл, гълѫб, прѣстѫпление: на руски е угол, голубь, преступление.
      • грѫд, гѫрди, прѣгрѫдка: понеже на руски е грудь.
      • Обаче ..
      • сън, вън, пън, дъно: на руски е сон, вон, пень, дно.
      • скръб, кръст, гръм: на руски е скорбь, крест, гром.
    
    
    • Ако вече е опрѣдѣлено, че буквата Ѫ е допустима, то тя е допустима и в сроднитѣ думи:
      • зѫб: зѫбат, зѫбчат, зѫбен, озѫбен, назѫбен, зѫболѣкар, беззѫб, ..


• Буквата Ѫ не може да се пише в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
  • Такава е традицията ни още от 19-ти вѣк, която е била официализирана прѣз 1899 с иванчевския̌т правопис.
  
  
  • На такива мѣста се пиша̨т буквитѣ А или Я.
  • Примѣри:
    • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
    • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".


• Има нѣ̋кои случаи, при които буквата Ѫ е допустима на мѣ̋стото на буква А според отечествено-фронтовския̌т правопис:
  • "сѫ" <= "са̨"; "винѫги" <= "вина̨ги".


• Списък на нѣ̋кои корени със Ѫ и Ъ.  (.. покажи го ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• Списък на нѣ̋кои корени със Ѫ и Ъ.  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  Подредбата е само по първата буква.
  Трѣ̋бва да тѫрсите коренитѣ.
  Напримѣр, за думата "закъснявам" трѣ̋бва да тѫрсите на буквата К думата "късен".
  Съвсѣм не се поставя за цѣл коренитѣ с Ъ да се изброя̨т изчерпателно.
  Ако не намѣрите нѣ̋кой корен, пишѣте го с Ъ, а не с Ѫ, понеже така нѣ̋ма как да сбъркате.
  
  
  • Б
  • Б (.. скрий ..)
    • да бѫда̨, бѫдеще, бѫден (бѫднитѣ дни), бѫбна̨, набѫбвам, бѫкел (не знае)
    • български, бъклица, Бъдни вечер
  • В
  • В (.. скрий ..)
    • вѫдица, вѫглен, вѫтрѣ, вѫтък, вѫже, вѫзел, всѫдѣ, вѫся̨ се, навѫсен, винѫги
    • въдя̨-развъђам, връзвам
  • Г
  • Г (.. скрий ..)
    • гѫба, гѫска, гълѫб, гѫз, гѫрди, грѫд, прѣгрѫдка, гѫст, гѫдулка, гѫгна̨, гѫсѣница
    • гръм, гъдел, гъмжа̨, гъна̨, гръб
  • Д
  • Д (.. скрий ..)
    • дѫб, дѫга, дѫлбок, дѫлбая̨
    • дъх, дъно, дрънча̨
  • Ж
  • Ж (.. скрий ..)
    • жълѫд
    • жълт
  • З
  • З (.. скрий ..)
    • зѫб
    • зъл
  • К
  • К (.. скрий ..)
    • кѫща, кѫт, кѫтам, кѫтник, кѫс, кѫшей, закѫсвам, крѫг, кѫдѣ, кѫдѣля, кѫдрав, кѫлбо, кѫпя̨, кѫпина
    • късен, (нѣщо да е) кът
  • Л
  • Л (.. скрий ..)
    • лѫч, лѫк, разлѫка, отлѫчвам, {лѫг,лѫка:в имена на мѣстности:Лѫкатник},лѫкатуша̨
    • лъжа, лъв
  • М
  • М (.. скрий ..)
    • мѫж, мѫдѣ, мѫдър, мѫка, мѫча̨, мѫтен, мѫтя̨, могѫщ
    • мъкна̨
  • Н
  • Н (.. скрий ..)
    • недѫг
  • О
  • О (.. скрий ..)
    • орѫдие, орѫжие, отвѫд
    • Онгълът
  • П
  • П (.. скрий ..)
    • пѫдя̨, пѫдар, пѫт, пѫти, пѫп, пѫпка, напѫпил, пѫпеш, пѫргав, прѫт, пѫча̨, изпѫквам
    • пръст
  • Р
  • Р (.. скрий ..)
    • рѫб, рѫгам, рѫка, порѫчка, рѫмжа̨, румѫнски
    • ръст, ръж
  • С
  • С (.. скрий ..)
    • сѫ, сѫд, сѫдомиялна, сѫдилище, сѫдба, сѫђение, сѫбота, сѫщ, сѫщина, сѫщество, стѫпка, смѫдене, достѫп, скѫп, сѫпруг, сѫсѣд, сѫсел, сѫчка, присѫтствие, оскѫден
    • сън
  • Т
  • Т (.. скрий ..)
    • тѫп, трѫскам, тѫрся̨, тѫга, трѫба, тѫтен, трѫтка, тѫртей, тѫртя̨, тѫдѣ̋ва
    • търпя̨, тъпча̨, стъпквам
  • Ѫ
  • Ѫ (.. скрий ..)
    • ѫгъл
  • (.. скрий го списъкът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  


• Естествения̌т правопис.  (.. покажи го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
• Естествения̌т правопис.  (.. скрий го ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • И тъй, међуврѣменно ..
    
    
    • .. завърших трактатът си Мистерията на българскитѣ глаголи, и
    
    
    • .. дефинирах така нарѣчения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.
      
      
      • Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ. В моментът е така.
      • Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант. В моментът е така.
  
  
  • Това наложи промѣни в текстът на този очерк.
    
    
    • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.
  
  
  • Очеркът е написан в така нарѣчения̌т пост-модерен правопис ..
    • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първия̌т коментар.
    • Eстествения̌т правопис е послѣдния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.
    
    
    • До въвеђането на естествения̌т правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋ха̨ налични.
    • Вече не е така.
    • Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.
    
    
    • Досега примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
    • Сега, ако е избран естествения̌т правопис, примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
    
    
    • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
    • Слѣдователно, раздѣлът Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.
    
    
    • Обаче раздѣлът Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерния̌т правопис.
    • В естествения̌т правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:
      
      
      • В окончанията на силнитѣ глаголи за индикативно сегашно врѣме в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:
        
        
        • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..
      
      
      • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативнитѣ мина̨ли врѣмена имперфект и перфект (мина̨ло несвършено и мина̨ло свършено):
        
        
        • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..
      
      
      • В наставката -нѫ-:
        
        
        • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
        • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..
      
      
      • Мѣстоименнитѣ форми неıѫ̨ и ıѫ̨.
  
  
  • (.. скрий го естествения̌т правопис ..)  (.. скрий го раздѣлът за буквата Ѫ ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

---

►►   4. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   4. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• christotamarin.blog: Работен проект за езикова реформа
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Клавиатури с разширена кирилица
• christotamarin.blog: Мистерията на българскитѣ гласни
• christotamarin.blog: Мистерията на българскитѣ глаголи
• christotamarin.blog: Очерк за краесловнитѣ ерове: Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм
• christotamarin.blog: Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове
• Български етимологичен речник
• Рѣчникът на Найден Геров
• Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
• wikipedia: Буквата Ѣ
• wikipedia: Буквата Ѫ
• ѣ Ѫ – За стария български правописъ
• Упѫтване за общо правописание, Министерство на народното просвѣщение, София, 1899, министър: Иван Вазов [Архив на Тодор Червенков]
• Упѫтване за общо правописание, Министерство на народното просвѣщение, София, 1899, министър: Тодор Иванчов [Архив на Тодор Червенков]
• Василъ Василевъ, Правописенъ рѣчникъ, Самоковъ, 1920 [Архив на Тодор Червенков]
• Словарь дореволюціонной орѳографіи съ удареніями. 1914 годъ.
• Благой Шклифов: За разширението на диалектната основа на българския̌т книжовен език и неговото обновление

(.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   5. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)  (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бѣлѣжки по използвания̌т в този очерк правопис  (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Бѣлѣжки по използвания̌т в този очерк правопис  (.. скрий ..)
  
  
  • Този очерк се дава в шест правописни варианта:
    
    
    • Пост-модерен правопис
    • Отечествено-фронтовски правопис
    • Екавско-сърбомански правопис
    • Естествен правопис
    • Романизация (българска латиница)
    
    
    • Всички тѣзи правописни варианти се основават на стандартното произношение на нормативния̌т български език.
    • Међу тѣзи четири варианта може да се прѣвключва с бутони, които сѫ дадени малко по-горѣ, както и най-горѣ в дѣ̋сно.
    
    
    • .. към описанието на българската латиница ..
  
  
  • Избран е пост-модерния̌т правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено се придържам.
  
  
  • Бѣлѣжки по пост-модерния̌т правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено се придържам:
    
    
    • Това е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
    • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява, както е описано в раздѣл 2 на този очерк.
    
    
    • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
    • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.
    
    
    • Възстановена е буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява, както е описано в раздѣл 3 на този очерк.
    
    
    • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
    
    
    • За разлика от стария̌т иванчевски правопис, глухитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
  
  
  • Избран е естествения̌т правопис.
  
  
  • Бѣлѣжки по естествения̌т правопис, който прѣдпочитам и към който обикновено ще се придържам в бѫдеще:
    
    
    • Естествения̌т правопис, подобно на пост-модерния̌т правопис,
      
      
      • .. е ятов правопис. Той не е екавски или якавски, а ятов.
      • Това е ятов правопис. Буквата ят ѣ се употрѣбява, както е описано в раздѣл 2 на този очерк.
      
      
      • За разлика от стария̌т иванчевски правопис, глухитѣ краесловни ерове сѫ забранени.
      • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
      
      
      • Възстановена е буквата голѣ̋м юс ѫ.
    
    
    • За разлика от пост-модерния̌т правопис, който е русофилски,
      • естествения̌т правопис, макар да е на кирилица, нито е русофилски, нито сърбомански.
      
      
      • Възстановена е буквата ıота-без-точка.
      • Тя може да замѣсти буквитѣ Й и Ь.
      • Особено е полезна прѣд О, прѣд Ѫ, прѣд Ъ, прѣд А.
      • Създава условия за елиминирането на рускитѣ букви Й и Я.
    
    
    • Възстановената буква голѣ̋м юс ѫ в естествения̌т правопис се употрѣбява много по-често, отколкото в пост-модерния̌т правопис.
      • Раздѣл 3 на този очерк се отнася само за пост-модерния̌т правопис.
      • В естествения̌т правопис буквата голѣ̋м юс ѫ се употрѣбява за означаване на звукът Ъ навсѣ̋къдѣ на етимологичното си мѣ̋сто, включително в глаголнитѣ завършъци.
    
    
    • При естествения̌т правопис не остават случаи, когато звукът Ъ се означава с буква Я или А.
      • В глаголнитѣ завършъци се пише -Ѫ̨- или -IѪ̨-.
      • Опрѣдѣлителния̌т члѣн за мѫжки род единствено число се пише -ЪТ̌, или -IЪТ̌, или -ЬТ̌.
  
  
  • Избрали сте отечествено-фронтовския̌т правопис.
  
  
  • Бѣлѣжки по отечествено-фронтовския̌т правопис:
    
    
    • Това е якавски правопис. Той не е екавски или ятов, а якавски.
    • Това е якавски правопис. Вмѣсто буквата ят ѣ се пише или е или я според сегашната якавска норма на звучене.
    
    
    • Това е русофилски правопис. Той не е сърбомански и не е латиница.
    • Това е русофилски правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я се използват.
    
    
    • Това е официалния̌т правопис в България от 1945 насам.
    • Все пак, използва се негова модификация:
      • Правилото за така нарѣчените пълен и непълен член в българския̌т език демонстративно не се спазва, за да се покаже неговата неадекватност.
  
  
  • Избрали сте екавско-сърбоманския̌т правопис.
  
  
  • Бѣлѣжки по екавско-сърбоманския̌т правопис:
    
    
    • Това е екавски правопис. Той не е якавски или ятов, а екавски.
    • Това е екавски правопис. Вмѣсто буквата ят ѣ винѫги се пише е или пък ё, когато по сегашната норма звучи като jа и съотвѣтно се пише я в отечествено-фронтовския̌т правопис.
    
    
    • Това е сърбомански правопис. Той не е русофилски и не е латиница.
    • Това е сърбомански правопис и слѣдователно буквитѣ Й, Ю и Я не се използват. Не се използват и Ь и Ѣ.
    • Буквитѣ Й, Ю и Я се замѣстват съотвѣтно със J, JУ и JА.
    • Буквата Я се замѣства със JЪ, когато звучи така и има еров произход.
    
    
    • Въведени сѫ буквитѣ џ/Џ и ђ/Ђ съотвѣтно за дж и жд.
    • Въвеђа се и буквата голѣ̋м юс ѫ, която се употрѣбява, както е описано в раздѣл 3 на този очерк.
  
  
  • Избрали сте българска латиница (романизация).
  • Izbrali ste bulgarska latinica (romanizacia).
  • Избрали сте българска латиница (романизация). С диакритични знаци.
  • Izbrali ste bulgarska latinica (romanizacia). S diakritični znaci.
  
  
  • Правописни правила за българската латиница (.. покажи ги ..)
  • Правописни правила за българската латиница (.. скрий ги ..)
    
    
    • Това не е транскрипция на латиница.
    • Това не е транскрипция на латиница.
    
    
    • Това е романизация - нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
    • Това е романизация - нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
      
      
      • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът.
      • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът.
      
      
    • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
    • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
      
      
      • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
      • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
      
      
      • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
      • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
      
      
      • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
      • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
      
      
    • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
    • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
      
      

      • A

        a

        А

        Я ≠ Ѣ̋

        JA

        Ja

        ja

        Ä

        ä

        B

        b

        Б

        C

        c

        Ц

        Ч

        CH

        Ch

        ch

        Č

        č

        D

        d

        Д

        E

        e

        Е

        Я = Ѣ̋

        EH

        Eh

        eh

        E̋

        e̋

        F

        f

        Ф

        G

        g

        Г

        Ђ = ЖД

        GH

        Gh

        gh

        Ǧ

        ǧ

        I

        i

        И

        Ѝ

        IH

        Ih

        ih

        Ï

        ï

        J

        j

        Й

        K

        k

        К

        L

        l

        Л

        M

        m

        М

        N

        n

        Н

        O

        o

        О

        ЙО,ЬО

        JO

        Jo

        jo

        Ö

        ö

        P

        p

        П

        Q

        q

        Щ

        R

        r

        Р

        S

        s

        С

        Ш

        SH

        Sh

        sh

        Š

        š

        T

        t

        Т

        U

        u

        Ъ

        Я̌,Я̨,ЙЪ,ЬЪ

        JU

        Ju

        ju

        Ü

        ü

        V

        v

        В

        W

        w

        Ў

        X

        x

        Х

        Џ = ДЖ

        XH

        Xh

        xh

        X̌

        x̌

        Y

        y

        У

        Ю

        JY

        Jy

        jy

        Ÿ

        ÿ

        Z

        z

        З

        Ж

        ZH

        Zh

        zh

        Ž

        ž

      
      
      • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
      • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
      
      
      • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
      • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
      
      
      • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я/JA/IА.
      • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я/JA/IА.
      
      
      • В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
      • В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
        
        
        • Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
        • Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
        
        
        • Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
        • Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
        
        
        • Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
        • Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
    
    
    • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
    • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
      
      
      • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
      • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
      
      
      • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
      • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
      
      
      • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
      • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
    
    
    • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
    • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
      
      
      • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
      • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
      • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
      • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
      • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
      • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
      • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
      • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
      • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
      
      
      • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
      • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    
    
    • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    
    
    • .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..
    • .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..  .. към  началото ..
  
  
  • .. Скрий бѣлѣжкитѣ по използвания̌т в този очерк правопис ..  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 22:11:: Списък на нѣ̋кои корени на думи със Ѫ и Ъ


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бѣлѣжки по иванчевския̌т правопис на буквата Ѫ  (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Бѣлѣжки по иванчевския̌т правопис на буквата Ѫ  (.. скрий ..)
  
  
  • Съпоставка на правописът на възстановената буква Ѫ, както се описва в раздѣл 3 на този очерк, с валидния̌т до 1945 иванчевски правопис на тази буква:
    
    
    • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ (или в основитѣ) на думитѣ, но не в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове.
    
    
    • И в двата варианта буквата Ѫ може да се пише само в коренитѣ според етимологията.
    
    
    • И в двата варианта писането на буквата Ѫ без подкрѣпа от етимологията не е разрѣшено.
    • И в двата варианта писането на буквата Ѫ в окончания или в опрѣдѣлителни члѣнове не е разрѣшено.
    
    
    • Иванчевския̌т правопис допуска отстѫпление от общия̌т етимологичен принцип в случаитѣ, когато гласния̌т звук участва в казусът "подвижно Ъ":
      
      
      • Според пост-модерния̌т правопис, без отстѫпление от етимологичния̌т принцип: гѫрди, тѫрся̨
      • Според иванчевския̌т правопис: гърди, търся̨
      
      
      • Доводитѣ за това отстѫпление ги оцѣнявам като нелогични и неоснователни.
    
    
    • При пост-модерния̌т правопис, употрѣбата на възстановената буква Ѫ по начинът, описан в раздѣл 3 на този очерк, е само разрѣшена, а не е задължителна.
      • Сирѣч, нѣ̋ма проблем да се пише гърди и търся̨, а не гѫрди и тѫрся̨.
    
    
    • Докато при иванчевския̌т правопис, къдѣто употрѣбата на буквата Ѫ е разрѣшена, то там тя е и задължителна.
  
  
  • Проблемът с "подвижното Ъ" е скрит под дебела замазка и в иванчевския̌т, и в отечествено-фронтовския̌т правопис.
    
    
    • В проектът за пост-модерния̌т правопис нѣ̋мам намѣрение да свалям тази замазка.
    • Допълнение: С проектът за естествения̌т правопис окончателно съм се отказал да я̨ свалям.
    
    
    • Адекватно третиране на проблемът с "подвижното Ъ" е прѣдлагал Найден Геров при своя̌т етимологически издържан правопис.
    
    
    • Споменаването на проблемът с "подвижното Ъ" във връзка с буквата Ѫ при иванчевския̌т правопис с нищо не допринася за рѣшаването на този проблем.
    • Намекът, че звукът Ѫ, намиращ се в казус "подвижно Ъ", се прѣвръщал в звук Ъ, е несъстоятелен, понеже всѣ̋ко Ѫ се прѣвръща в Ъ.
  
  
  • Има два взаимно-свързани проблема, за които в настоящия̌т си проект за пост-модерен правопис не прѣдлагам рѣшение.
    • Двата проблема сѫ:
      • Правописът на глаголнитѣ окончания с юсов произход
      • Правописът на звукът Ъ в окончания и опрѣдѣлителни члѣнове
    • Бих приел и прѣдложил само цѣ̋лостно рѣшение на тѣзи два взаимно-свързани проблема.
    • Такова рѣшение още никой не е дал.
    
    
    • Но фактът, че все още нѣ̋ма задоволително рѣшение на горнитѣ два проблема, не бива да бави възстановяването на буквата Ѫ и разрѣшаването на употрѣбата ѝ в коренитѣ (и в основитѣ) на думитѣ според етимологията.
    
    
    • Допълнение: С проектът за така нарѣчения̌т естествен правопис вече се дава рѣшение на тѣзи проблеми.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бѣлѣжки по правописът на министър Иван Вазов  (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Бѣлѣжки по правописът на министър Иван Вазов  (.. скрий ..)
  
  
  • Според проучванията на Тодор Червенков, Иван Вазов е авторът на първото официално правописно упѫтване, издадено в послѣднитѣ дни на Вазов като министър на просвѣщението. То остава в сила по-малко от мѣсец, прѣди слѣдващия̌т министър Тодор Иванчов да издаде ново официално правописно упѫтване.
  
  
  • Новото упѫтване се основавало на старото, с нѣ̋кои поправки, нѣ̋кои от тѣ̋х - сѫществени.
  
  
  • В упѫтването на министър Иванчов се намалил броя̌т на случаитѣ, когато се употрѣбявали буквитѣ Ѣ и Ѫ.
    
    
    • В частност, било отмѣнено писането на голѣмия̌т юс Ѫ в глаголнитѣ окончания.
      
      
      • Според упѫтването на Вазов, много от глаголнитѣ окончания с етимологичен голѣ̋м юс, макар и не всички такива, се пишѣли с буква Ѫ.
      
      
      • За глаголнитѣ окончания, аз засега се придържам и прѣпорѫчвам практиката на иванчевския̌т правопис - без буквата Ѫ в глаголнитѣ окончания.
      • Допълнение: С проектът за така нарѣчения̌т естествен правопис се връща писането на буквата Ѫ навсѣ̋къдѣ според етимологията, включително в глаголнитѣ завършъци.
    
    
    • Но за остана̨литѣ случаи, в коренитѣ (и основитѣ) на думитѣ, не се съобразявам с упѫтването на министър Иванчов.
      
      
      • За буквата Ѫ приемам писане според етимологията.
      
      
      • А за буквата Ѣ, освѣн етимологията, прилагам и морфологичния̌т принцип.
      
      
      • И все пак, да припомня̨, че по моя̌т проект употрѣбата на буквитѣ Ѣ и Ѫ не е задължителна и всѣки е свободен да се придържа към ограниченията, въведени за тѣзи букви в упѫтването на министър Иванчев.
  
  
  • Списъкът на корени на думи със Ѫ и Ъ от раздѣл 3 е сравнен с таблицата в двѣтѣ министерски упѫтвания.
  
  
  • А пък списъкът на корени на думи със Ѣ от раздѣл 2 е съставен въз основа на двѣтѣ министерски упѫтвания.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-11 18:23:: Списък на нѣ̋кои корени на думи с буквата Ѣ


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: отричане от отговорност  (.. покажи ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: отричане от отговорност  (.. скрий ..)
  • Става дума за:
    
    
    • Списъкът на нѣ̋кои корени на думи с буквата Ѣ
    • Списъкът на нѣ̋кои корени на думи със Ѫ и Ъ
  
  
  • Мѣродавни сѫ не тѣзи два списъка, а етимологичнитѣ рѣчници.
  • Спор по правописен въпрос, засѣ̋гащ нѣ̋кой от тѣзи списъци, слѣдва да се измѣни на спор за етимологията на разглеђаната дума.
  
  
  • Напримѣр, спорът дали да се разрѣши писането на думата дѫлбок със Ѫ или дълбок да остане единствен допустим вариант, трѣ̋бва да се сведе до етимологията на тази дума: дали тя произлиза от глѫбок със случайно звуково измѣнение г=>д, или (по мнѣнието на А.Т.Балан) тя произлиза от думата дълъг, като е взела завършъкът си от думата глѫбок.
  
  
  • И все пак, за буквата Ѣ има два спорни общи проблема, разгледани в раздѣл 2 на този очерк:
    
    
    • Отражението на пра-славянския̌т Ablaut върху правописът на буквата Ѣ
    • Въвличането на малкия̌т юс в явлението промѣнливо Ѣ
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Правописен рѣчник от 1920 с автор Васил Василев бѣ добавен към
  • прѣпраткитѣ.      (.. покажи го коментарът ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Правописен рѣчник от 1920 с автор Васил Василев бѣ добавен към
  • прѣпраткитѣ.  (.. скрий го коментарът ..)
  • .. благодарение на Тодор Червенков.
  
  
  • Вече разполагам с правописен рѣчник за иванчевския̌т правопис.
  
  
  • Добра характеристика на този рѣчник е това, че буквитѣ Е и Ѣ се подређат заедно, независимо от редът им в азбуката.
  • Прѣдговорът на рѣчникът съдържа добрѣ структурирани правила.
  
  
  • Тъй като това е само правописен рѣчник, я̀кането - произношението на буквата Ѣ като JА - не е отразено.
  • То и в моя̌т текст правоговорът не е отразен, слѣд като не пиша̨ ударения.
  
  
  • Понѣ̋кога правилата за писане на буквата Ѣ се различават от тѣзи, които аз давам.
    
    
    • Аз гледам да не правя̨ отстѫпки от морфологичния̌т принцип, основен за нашия̌т правопис.
    • При моя̌т подход буквата Ѣ може да се пише по-често, отколкото при иванчевския̌т правопис.
    
    
    • Но пък при моя̌т подход писането на буквата Ѣ изобщо не е задължително - тя може във всѣки конкретен случай да се замѣня с Е или Я.
  
  
  • (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Два обезсърдчителни коментара: единия̌т за буквата Ѣ, а другия̌т - за Ѫ 
  • (.. покажи ги тѣзи два коментара ..)  (.. разгъна̨ти ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Два обезсърдчителни коментара: единия̌т за буквата Ѣ, а другия̌т - за Ѫ 
  • (.. скрий ги тѣзи два коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  Преамбюлче: общи думи за двѣтѣ букви  (.. покажи го ..)
  • ▼▼  Преамбюлче: общи думи за двѣтѣ букви  (.. скрий го преамбюлчето ..)
    
    
    • Писал съм:
      Компютърни програми (по лаптопи и смартфони) ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
    
    
    • Обаче тѣзи компютърни програми ще бѫда̨т много сложни.
    • Тѣ трѣ̋бва да имат сложността на програмитѣ за прѣвод от един език на друг.
    • Тѣ не сѫ по силитѣ на любители-ентусиасти.
    
    
    • Нѣщо повече: правописът ни е такъв, че позволява да има случаи, когато само авторът може да опрѣдѣли точния̌т смисъл на написания̌т текст, а на дикторът да му се наложи да го интерпретира.
  
  
  • ►►  Коментар за буквата Ѣ  (.. покажи го ..)
  • ▼▼  Коментар за буквата Ѣ  (.. скрий го коментарчето ..)
    
    
    • Ще дам прост примѣр.
    • Има двѣ думи: тѣ и тę.
      
      
      • Прѣди 1945 тѣ сѫ се пишѣли различно: тѣ и те.
      • Никой грамотен човѣк не ги е бъркал.
      • Всѣки е знаѣл да ги пише правилно:
        ".. ако тѣ те познаваха̨ .."
    
    
    • Това сѫ двѣ различни думички, които и в рѣчта се различават на слух.
      
      
      • тѣ е номинативната форма (формата за именителен падеж) на личното мѣстоимение за трето лице в множествено число.
      • тѣ не е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в силна позиция, така както и гласния̨т звук А в мѣстоимението аз.
      
      
      • тę е акузативната форма (формата за винителен падеж) на личното мѣстоимение за второ лице в единствено число.
      • тę е клитика. Гласния̌т звук Е, който се чува в нея̨, е в слаба позиция и не е стабилен.
      • В нашето село тази клитика се произнася тѫ - чува се Ъ или А.
    
    
    • Сега си прѣдставѣте, че компютърна програма трѣ̋бва да прѣгледа текст на български език, на кирилица, но без буквата ѣ, и програмата трѣ̋бва да постави буквата ѣ на правилнитѣ мѣста.
    • Тази програма трѣ̋бва да направи синтактичен анализ на текстът, за да опрѣдѣли написаното те коя думичка прѣдставя: тѣ или тę.
    • Сѫщия̌т анализ се прави, за да се опрѣдѣли как да се прѣведе на английски написаната думичка те: дали като they или като you.
    
    
    • На ОФ-правопис: Ако те подозираха̨ за нещо, ня̋маше да си затрая̨т.
    • Къдѣ да сложим буквата ѣ?
    • Така ли: .. Ако тę подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
      Или така: .. Ако тѣ подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
    
    
    • В единия̌т случай "ти" си замѣсен, в другия̌т случай не си.
    • Ако изрѣчението бѣше произнесено, точния̌т му смисъл щѣше да си проличи в зависимост от това дали те е произнесено като клитика или като знаменателна думичка.
    • Но ако е написано на отечествено-фронтовския̌т правопис без буквата ѣ, тогава само авторът може да каже точния̌т смисъл на изрѣчението.
    • Никой друг. Още по-малко компютърна програма.
    • Е, да. В доста случаи контекстът може да помогне.
    
    
    • Забѣлѣжѣте, че посоченото в горния̌т примѣр не е проблем на естествения̌т говорим език.
    • Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точния̌т смисъл се изяснява от контекстът.
    • Но ако правописът въвеђа нови такива случаи, несѫществуващи в живата рѣч, то този правопис е дефектен.
    
    
    • Чел съм, че семитскитѣ писмености изобилствали с такива случаи.
    • Специални мѣрки сѫ били взети - допълнителни диакритични знаци, за да не се губи смисълът на арабския̌т текст на Куранът.
    • Оригиналната огласовката на Ветхия̌т завѣт е била загубена прѣз вѣковетѣ, но има достатъчно стари прѣводи на гръцки и латински.
    
    
    • Компютърнитѣ програни за прѣвод от един език на друг трудно се справят с контекстът, и това е естествено.
    
    
    • Специално за българския̌т правопис - той би се подобрил, ако редовно се отбѣлѣ̋зваха̨ ударенията.
    • Но пък така бихме стѣснили диалектната му база.
    
    
    • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѣ ..) 
      (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..) .. към началото ..
  
  
  • ►►  Коментар за буквата Ѫ  (.. покажи го ..)
  • ▼▼  Коментар за буквата Ѫ  (.. скрий го коментарчето ..)
    
    
    • Това обезсърдчително коментарче за буквата Ѫ   Забѣлѣжка/Remark/Прѣдупрѣђение/Caution/Update 
      • се отнася само до пост-модерния̌т и до екавско-сърбоманския̌т правопис.
      
      
      • То обяснява защо традицията повелява в глаголнитѣ завършъци вмѣсто буквата Ѫ да се пише А или Я.
      • То обяснява защо традицията налага ограничението буквата Ѫ да се пише само в коренитѣ ма думитѣ.
      
      
      • Естествения̌т правопис отмѣня това ограничение.
      • Този очерк е прѣработен във връзка с въвеђането на естествения̌т правопис.
      
      
      • Изразитѣ, отбѣлѣ̋зани по-долу със звѣздичка, в сѫщност сѫ в естествен правопис.
      • Досега съм се придържал към пост-модерния̌т правопис. но прѣдвиђам да мина̨ към естествения̌т.
    
    
    • В раздѣлът за буквата Ѫ съм приел ограничението:
      Буквата Ѫ не може да се пише в окончания и в опрѣдѣлителни члѣнове.
      • Такава е традицията ни още от 19-ти вѣк, която е била официализирана прѣз 1899 с иванчевския̌т правопис.
      
      
      • На такива мѣста се пиша̨т буквитѣ А или Я.
      • Примѣри:
        • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
        • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".
    
    
    • При това ограничение, т.е. ако буквата Ѫ се пише само в коренитѣ на думитѣ, рѣдки сѫ случаитѣ, когато компютърна програма ще се затрудни да замѣсти буквата Ъ със Ѫ на правилнитѣ мѣста.
    • Но все пак за такъв случай се сѣщам:
      • Сега това е кѫт за дѣцата да си играя̨т.
      • Сега това е кът - нѣ̋ма вече такива нѣща.
    
    
    • Сега нека само в това коментарче да прѣнебрѣгнем ограничението - нека да пишем буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, спазвайки тритѣ основни правописни принципа: морфологичния̌т, етимологическия̌т и фонетичния̌т.
      • *Когато пишѫ буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, ще слагам звѣздичка отпрѣд.
      
      
    • Горнитѣ примѣри:
      
      
      • *"щѫ не щѫ", "рѫмжѫ", "ще донесѫ"
      • *"вървıѫ", "вървıѫт си по пѫтя̌т", "спıѫ", "стоıѫ".
      
      
      •   Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
      • *Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще могѫт да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
      
      
      • В избрания̌т правописен вариант:
        • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
        • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".
        • Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
    
    
    • Истината е, че компютърът лесно ще се научи да слага буквата Ѫ в думата *могѫт и да оставя буквата А в думата слагат.
    • *Доколко хората бихѫ могли да се научѫт на това.
      
      
      • Глаголът *могѫ е силен глагол.
      • В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз *могѫ, той може, тѣ *могѫт.
      • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) *могѫт махнете крайното Т, ще остане (аз) *могѫ - формата за първо лице ед.ч.
      
      
      • Глаголът слагам е слаб глагол.
      • В сегашно врѣме той се спрѣ̋га така: аз слагам, той слага, тѣ слагат.
      • Ако във формата за 3-то лице мн.ч. (тѣ) слагат махнете крайното Т, ще остане (той) слага - формата за трето лице ед.ч.
      
      
      • В традиционната училищна терминология слабитѣ глаголи се наричат глаголи от 3-то спрежение, а пък силнитѣ глаголи сѫ от 1-во и 2-ро спрежение.
    
    
    • Хората трѣ̋бва да прилагат слѣдното правило:
      
      
      • Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще), която в официалния̌т правопис завършва на -а или -я:
        
        
        • Ако се отнася до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫ или -ıѫ.
          • Това е силен глагол.
        • Ако се отнася до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
          • Това е слаб глагол.
      
      
      • Глаголна форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще), която в официалния̌т правопис завършва на -ат или -ят, мислено махаме крайното -т:
        
        
        • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫт или -ıѫт.
          • Това е силен глагол.
        • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
          • Това е слаб глагол.
      
      
      • Ако глаголната форма за сегашно врѣме (или пък за бѫдеще врѣме слѣд ще) в официалния̌т правопис завършва на -а/-ат или -я/-ят, като ударението пада на това окончание и то звучи -Ъ/-ЪТ или -IЪ/-IЪТ, то това е силен глагол и смѣло слагайте буквата Ѫ: -ѫ/-ѫт или -ıѫ/-ıѫт,
    
    
    • В края̌т на 19-ти вѣк просвѣтния̌т министър Тодор Иванчев е прѣцѣнил, че горното правило е твърдѣ сложно, и затова не е разрѣшил писането на буквата Ѫ в глаголнитѣ завършъци.
      
      
      • Оставена е била само в глаголната форма сѫ, ..
      • .. правописът на която прѣз 1945 отечествено-фронтовцитѣ смѣнили на са.
    
    
    • Примѣри (.. покажи ги ..).
    • Примѣри (силен глагол, слаб глагол)  (.. скрий ги ..):
      
      
      • .. то окончанието се замѣня ..
      • .. аз го замѣням окончанието ..
      • .. тѣ го замѣнят окончанието ..
      • .. *не могѫ да го замѣнıѫ ..
      • .. *не могѫт да го замѣнıѫт ..
      • .. не може да го замѣни ..
      • (В този случай формитѣ се различават по ударението)
      
      
      • .. какъв члѣн слагат слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
      • .. какъв члѣн слага тя слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
      • .. аз винѫги слагам пълен члѣн, дори и слѣд прѣдлог ..
      • .. тѣ се *колебаıѫт какъв члѣн да сложѫт ..
      • .. аз не се *колебаıѫ какъв члѣн да сложѫ - слагам винѫги пълен..
      • .. тя се *колебае какъв члѣн да сложи - слага ту пълен, ту кратък..
      • В избрания̌т правописен вариант:
        • .. тѣ се колебая̨т какъв члѣн да сложа̨т - слагат ту пълен, ту кратък..
        • .. аз не се колебая̨ какъв члѣн да сложа̨ - слагам винѫги пълен..
      
      
      • Написано е на официалния̌т правопис и не зная̨ как да го оцвѣтя̨:
      • .. ще вземат участие ..
      • Дори да се чуе произнесено от авторът, пак не може да се разбере коя е точната глаголна форма.
      • Дали така:
        • .. аз ще вземѫ участие, ти ще вземеш участие, тя ще вземе участие,
        • .. ние ще вземем участие, вие ще вземете участие, тѣ ще вземѫт участие ..
      • Или така:
        • .. аз ще вземам участие, ти ще вземаш участие, тя ще взема участие,
        • .. ние ще вземаме участие, вие ще вземате участие, тѣ ще вземат участие ..
      • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както правя̨ аз, ще може формата да се укаже точно.
      
      
      • В много случаи контекстът помага:
        • .. ще имат да вземат ..
        • .. аз ще имам да вземам ..
          .. той ще има да взема ..
        • .. Еднократна коледна добавка ще *вземѫт всички пенсионери.
        • .. И аз ще *вземѫ еднократна коледна добавка.
        • .. Пенсионерът бай Христо и той ще вземе еднократна коледна добавка.
      
      
      • Естествено е в естественитѣ говорими езици да има случаи, когато точния̌т смисъл се изяснява от контекстът.
      
      
    • Разгледахте ли горнитѣ примѣри? (.. НЕ ..)
    
    
    • Макар че аз се придържам към традиционното ограничение да не пиша̨ буквата Ѫ в завършъцитѣ на думитѣ, все пак отбѣлѣ̋звам с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek) буквитѣ а̨ и я̨, когато тѣ замѣстват ѫ или ıѫ.
      
      
      • От друга страна, текстоветѣ си във blogspot.com обикновено ги прѣдлагам в пет правописни варианта.
      • Този, на който пиша̨, го наричам пост-модерен.
      • Остана̨литѣ четири варианта се получават от него чрѣз автоматично конвертиране.
      
      
      • При двата правописни варианта, които се основават на латиница, а не на кирилица, не се спѣстява звукът Ъ в завършъцитѣ на думитѣ.
      • Маркировката с диакритичния̌т знак опашлѐ (ogonek) помага на автоматичния̌т конвертор.
      
      
      • Забѣлѣ̋зал съм, че при тази маркировка правя̨ повече грѣшки, отколкото с буквитѣ ѣ и ѫ.
      • Моля̨ да съобщавате, ако забѣлѣжите такива.
    
    
    • Разбира се, за всѣки славянски език като нашия̌т най-важното при глаголитѣ е раздѣлянето им по вид (по аспект): свършен (перфективни глаголи) и несвършен (имперфективни глаголи).
    • На това се обръща достатъчно внимание в училище и тука нѣ̋ма смисъл да се задѫлбава.
    • Раздѣлянето на глаголитѣ на перфективни и имперфективни е според значението им, според семантиката, която се отразява на морфологията и синтаксисът.
    
    
    • Дѣлението на глаголитѣ на слаби и силни е според тѣ̋хната морфология.
    • Това дѣление е явление, специфично за българския̌т език.
    • Двѣтѣ дѣлби на българскитѣ глаголи - на перфективни и имперфективни от една страна и на слаби и силни от друга страна сѫ независими една от друга.
    
    
    • Формитѣ за 3-то лице множествено число сегашно врѣме на слабия̌т имперфективен глагол вземам и на силния̌т перфективен глагол (да) взема̨ звуча̨т еднакво - тѣ сѫ омоними в естествения̌т български език.
    • За един естествен език е естествено да има омонимия.
    • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както стана̨ дума досега, ще разрѣшим тази омонимия по морфологичен начин.
    • Други способи за разрѣшаване на омонимията, използвани в писменоститѣ по свѣтът, сѫ йероглифния̌т принцип и историческия̌т традиционен правопис (френски, английски, гръцки).
    
    
    • Ако двѣ словоформи звуча̨т различно, т.е. тѣ не сѫ омоними, но се пиша̨т еднакво, то тѣ сѫ омографи.
    • Омографитѣ сѫ дефект на писмеността
    
    
    • Традиционния̌т български правопис създава условия за много омографи.
    • Особено когато се прѣнебрѣгва възможността омографията да се разрѣши с поставяне на ударения.
    • Поради този факт сѫществуват доста написани текстове на български, в които и контекстът не може да помогне да се разрѣши омографията.
    
    
    • Ако маркираме завършъцитѣ на силнитѣ глаголи, както стана̨ дума досега, това би разрѣшило много от омографитѣ по морфологичен начин.
    
    
    • Отечествено-фронтовския̌т правопис създава условия за омография, която и ударенията не мога̨т да разрѣша̨т.
    • Нужни сѫ други диакритични знаци или пък нѣ̋коя възстановена буква Ѣ или Ѫ.
      
      
      • [ОФ-правопис] Вървя пет часа по тясна пътека.
      • [Текущ правопис] Кой? Кога? Аз, той, или тя?
      • [Текущ правопис] Вървя̨ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - аз сега.
      • [Текущ правопис] Вървѣ̋ пет часа по тѣ̋сна пѫтека - тя или той вчера.
    
    
    • (.. скрий го коментарчето за буквата Ѫ ..)
  
  
  • ◄►   (.. скрий ги двата обезсърдчителни коментара ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
    (.. скрий ги всички коментари ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Терминологични неразбории  (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Терминологични неразбории  (.. скрий ..)
  
  
  • Този коментар изцѣ̋ло е извън темата за буквитѣ Ѣ и Ѫ.
  
  
  • В раздѣлът за буквата Ѣ ми се наложи да използвам съмнителна терминология.
  
  
  • Терминитѣ "мина̨ло свършено-несвършено-неопрѣдѣлено врѣме", които се използват в началнитѣ и срѣднитѣ училища, сѫ правилни. С тѣ̋х проблеми нѣ̋ма. Или ако има, то е че сѫ дълги, тромави и неудобни.
  
  
  • В научната литература на тѣ̋хно мѣ̋сто се използвт три кратки термина: "перфект" (означава "свършемо"),"имперфект" (означава "несвършемо") и "ао̀рист" (означава "неопрѣдѣлено").
  
  
  • Обаче според установената научна терминология, с думата "перфект" се означава мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме, а с думата "ао̀рист" - мина̨лото свършено врѣме.
  
  
  • В по-нови мои текстове се стрѣмя̨ да изправя̨ това несъотвѣтствие.
  • Но в тази публикация съм се придържал към установената в науката терминология.
  
  
  • Допълнение: Тази публикация е поправена и неправилния̌т термин "ао̀рист" вече не се използва.
  • Допълнение: В частност, този коментар е вече напълно неадекватен.
  • (.. скрий го този неадекватен коментар ..)
  
  


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-07-15 11:00:: Модификации във връзка с естествения̌т правопис  (.. покажи ..) 
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Модификации във връзка с естествения̌т правопис  (.. скрий ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..
  
  
  • И тъй, међуврѣменно ..
    
    
    • .. завърших трактатът си Мистерията на българскитѣ глаголи, и
    
    
    • .. дефинирах така нарѣчения̌т естествен правопис и имплементирах софту̌ерът по поддръжката му.
      
      
      • Текстът се показва в естествен правопис, ако се натисне бутончето с етикет ѢѪ-БЪ. В моментът е така.
      • Текстът се показва в пост-модерен правопис, ако се натисне бутончето с етикет Ѣ-БЪ или без да се натиска бутонче за правописен вариант. В моментът е така.
  
  
  • Това наложи промѣни в текстът на този очерк.
    
    
    • В почти всички раздѣли и в старитѣ коментари.
  
  
  • Очеркът е написан в така нарѣчения̌т пост-модерен правопис ..
    • .. и чрѣз софту̌ерно конвертиране може да се показва в още пет правописни варианта, както е изяснено в първия̌т коментар.
    • Eстествения̌т правопис е послѣдния̌т дефиниран и имплементиран правописен вариант.
    
    
    • До въвеђането на естествения̌т правопис този очерк се отнасяше само за пост-модерния̌т правопис, а не за другитѣ четири правописни варианти, които бѣ̋ха̨ налични.
    • Вече не е така.
    • Сега очеркът се отнася и за двата правописни варианта: пост-модерния̌т и естествения̌т.
    
    
    • Досега примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показваха̨ все във пост-модерен правопис.
    • Сега, ако е избран естествения̌т правопис, примѣритѣ и пълнежът на таблицитѣ се показват в естествен правопис, а не в пост-модерен.
    
    
    • Тък като и двата варианта пост-модерен и естествен прѣдполагат я̀тов правопис, тѣ не се различават по писането на възстановената буква Ѣ.
    • Слѣдователно, раздѣлът Кога се пише буквата Ѣ в еднаква степен важи за пост-модерния̌т и за естествения̌т правописен вариант.
    
    
    • Обаче раздѣлът Кога се пише буквата Ѫ в точност описва пост-модерния̌т правопис.
    • В естествения̌т правопис буквата Ѫ се пише на много повече мѣста:
      
      
      • В окончанията на силнитѣ глаголи за индикативно сегашно врѣме в 1-во лице ед.ч. и в 3-то лице мн.ч.:
        
        
        • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..
      
      
      • В глаголното окончанието за 3-то лице мн.ч. при индикативнитѣ мина̨ли врѣмена имперфект и перфект (мина̨ло несвършено и мина̨ло свършено):
        
        
        • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..
      
      
      • В наставката -нѫ-:
        
        
        • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
        • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..
      
      
      • Мѣстоименнитѣ форми неıѫ̨ и ıѫ̨.
  
  
  • (.. скрий ги послѣднитѣ модификации ..)


• (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. svij&skrij vsičko ..)  (.. pokaži vsičko ..)  .. to the bottom ..

Ako iskame da vuzstanovim bykvite Ѣ i Ѫ, kak da gi ypotrebävame

• 1. Preambÿl: obq razdel
• 2. Koga se piše bykvata Ѣ (ät, E dvojno)
• 3. Koga se piše bykvata Ѫ (gole̋m ÿs, gole̋ma nosovka, široko U)
• 4. Prepratki: references
• 5. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

• ►► Cuknete, za da se pokaže kartinkata. (.. svij&skrij vsičko ..)  (.. pokaži vsičko ..)  .. to the bottom ..

• 

  ▼▼ Cuknete, za da se skrie kartinkata. (.. svij&skrij vsičko ..)  (.. pokaži vsičko ..)  .. to the bottom ..

---

►►   1. Preambÿl: obq razdel   (.. pokaži go ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   1. Preambÿl: obq razdel   (.. skrij go preambÿlut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

• Pred bykvite Ѣ (ät, e dvojno), Ѫ (ÿs gole̋m), Ъ (er gole̋m) - naj-bulgarskite bykvi - tre̋bva da blagogoveete, a ne da gi pišete kude da e.
  
  
  • Tezi bykvi e po-dobre izobqo da ne se pišut, ako ne se pišut pravilno.
  • I ne pišete glyxo Ъ v kraüt na dymite. Neka da ne Vi privličat banalnite neqa.


• Dvata razdela 2 i 3 - "Koga se piše bykvata Ѣ" i "Koga se piše bykvata Ѫ" - su nezavisimi edin ot dryg i mogut da se četut v proizvolen red.
  
  
  • Ako se interesyvate samo ot pisaneto na bykvata Ѣ, možete da propysnete razdel 3.
  • Ako se interesyvate samo ot pisaneto na bykvata Ѫ, možete da propysnete razdel 2.
  • No vuv vseki slyčaj tre̋bva da započnete s tozi obq razdel, predi da produlžite s razdel 2 ili 3.
  
  
  • I v dvata razdela se razčita čitatelite da znaüt normativnoto proiznošenie v standartniut bulgarski ezik, ..
  • .. kakto i pisaneto na glasnite spored validniut v momentut otečestveno-frontovski pravopis.


• Predi 1945, kogato v sila e bil taka narečeniut Ivančevski pravopis, bykvite Ѣ i Ѫ su se pišeli redovno.
  
  
  • Obače s dostupen pravopisen rečnik ot onova vreme ne razpolagam.
  • A puk i togava, kakto i sega, v pečatnite izdania e bilo pulno s pravopisni greški.
  • Poradi tova, tvurdenieto, če bykvite Ѣ i Ѫ sledva da se pišut kakto v Ivančevskiut pravopis, e samo priblizitelno i poželatelno.
  • Pri sporen slyčaj, obiknoven pečaten tekst ot onova vreme ne e dostatučen za rešenie na kazysut.


• Pri vuzstanovävane na ypotrebata na bykvite Ѣ i Ѫ osnovni su etimologičniut princip i morfologičniut princip.


• Morfologičniut princip e osnoven pri vsički oficialni bulgarski pravopisi.
  
  
  • Az suqo taka se priduržam kum nego.
  • Morfologičniut princip označava, če vse̋ka morfema - koren, predstavka, nastavka, okončanie - po vuzmožnost - sledva da se piše po edin i suq način i da e lesno razpoznavaema, nezavisimo ot otkloneniata v proiznošenieto.
  • Priloženieto na morfologičniut princip se pokriva ot tazi pyblikacia, kakto i ot drygi moi pyblikacii.


• Za da se prilaga etimologičniut princip pri pisaneto na vuzstanovenite bykvi Ѣ i Ѫ, sledva da si slyžim s rečnici, naj-veče etimologični rečnici:
  
  
  • Bulgarski etimologičen rečnik
  • Rečnikut na Najden Gerov
    • Makar da ne e etimologičen rečnik, toj e polezen, poneže Najden Gerov se e priduržal kum etimologičen pravopis.
  • Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
    • Etimologičen rečnik na koj da e slavänski ezik može da bude polezen.


• Suqo taka, za prilaganeto na etimologičniut princip pri pisaneto na vuzstanovenite bykvi Ѣ i Ѫ, izklÿčitelno polezno bi bilo znanieto na dryg slavänski ezik.
  
  
  • Ryski, srubski, ykrainski, polski, ..
  • V razdelite 2 i 3 tozi metod se obsuǧa, naj-veče vuz osnova na ryskiut ezik.
  
  
  • Tyka sledva da se spomenut i raznoobraznite bulgarski dialekti.
  • Problemut pri te̋x e oskudicata na sistematični svedenia v sravnenie sus standartnite ezici.


• Predlagam plavno podobrenie na pravopisut, taka če vsičko staro da si ostane pravilno. Ne iskam reforma a-la-komynista ili a-la-atatÿrk.
  
  
  • Prosto tre̋bva bykvite Ѣ i Ѫ da se vuzstanovüt v azbykata i ypotrebata im spored etimologičniut i morfologičniut princip da se razreši.
  • Ypotrebata na bykvite Ѣ i Ѫ da bude razrešena, no ne i zadulžitelna.


• Svedeniata, dadeni v dvata razdela 2 i 3 - koga se pišut bykvite Ѣ i Ѫ, ne̋ma da se yčut v srednite i v načalnite yčiliqa.
  
  
  • Tova e materia za stydenti po bulgarska ili slavänska filologia.
  
  
  • V načalnite i srednite yčiliqa qe se yči slednoto:

    • Bykvite Ѣ i Ѫ vlizat v sustavut na bulgarskata azbyka.
    • Pisaneto im ne e zadulžitelno.
    • Kompÿturni programi (po laptopi i smartfoni) qe mogut da slagat tezi bykvi na pravilnoto im me̋sto.
    • Bykvata Ѫ se čete Ъ, no ne vseki zvyk Ъ može da se zapiše s bykvata Ѫ.
    • Bykvata Ѣ se čete E ili IA (Я) spored govornite navici. Ne vseki zvyk E može da se piše s bykvata Ѣ. Nito puk vse̋ko Я može da se zamesti s Ѣ.

• Bykvite Ѣ i Ѫ ne su tolkova arxaični. Nima Botev, Vazov, Slavejkovi baqa i sin, Ävorov, Övkov, .. su arxaični. A vsičkite tezi xora ne su si predstaväli bulgarskiut ezik bez bykvite Ѣ i Ѫ.


• S točnost do podrobnosti, bykvite Ѣ i Ѫ se pišut samo v dymi sus slavänski proizxod.


• Ysvoävaneto na pravopisut na vuzstanovenite bulgarski bykvi Ѣ i Ѫ ne se postiga s yroci, a s četene na tekstove, kudeto tezi bykvi su ypotrebeni pravilno.
  
  
  • Kolkoto čovek e po-načeten, tolkova po-gramoten stava - takava e praktikata pri dosta ezici po svetut.


• Tekstut v očerkut e aktyaliiran.  (.. razäsni update-ut ..)
• Tekstut v očerkut e aktyaliiran.  (.. skrij go razäsnenieto na update-ut ..)
  
  
  • I tuj, meǧyvremenno ..
    
    
    • .. zavuršix traktatut si Misteriata na bulgarskite glagoli, i
    
    
    • .. definirax taka narečeniut estestven pravopis i implementirax softwerut po poddružkata my.
      
      
      • Tekstut se pokazva v estestven pravopis, ako se natisne bytončeto s etiket ѢѪ-БЪ. V momentut e taka.
      • Tekstut se pokazva v post-moderen pravopis, ako se natisne bytončeto s etiket Ѣ-БЪ ili bez da se natiska bytonče za pravopisen variant. V momentut e taka.
  
  
  • Tova naloži promeni v tekstut na tozi očerk.
    
    
    • V počti vsički razdeli i v starite komentari.
  
  
  • Očerkut e napisan v taka narečeniut post-moderen pravopis ..
    • .. i črez softwerno konvertirane može da se pokazva v oqe pet pravopisni varianta, kakto e izäsneno v purviut komentar.
    • Estestveniut pravopis e posledniut definiran i implementiran pravopisen variant.
    
    
    • Do vuveǧaneto na estestveniut pravopis tozi očerk se otnasäše samo za post-moderniut pravopis, a ne za drygite četiri pravopisni varianti, koito be̋xu nalični.
    • Veče ne e taka.
    • Sega očerkut se otnasä i za dvata pravopisni varianta: post-moderniut i estestveniut.
    
    
    • Dosega primerite i pulnežut na tablicite se pokazvaxu vse vuv post-moderen pravopis.
    • Sega, ako e izbran estestveniut pravopis, primerite i pulnežut na tablicite se pokazvat v estestven pravopis, a ne v post-moderen.
    
    
    • Tuk kato i dvata varianta post-moderen i estestven predpolagat a̋tov pravopis, te ne se različavat po pisaneto na vuzstanovenata bykva Ѣ.
    • Sledovatelno, razdelut Koga se piše bykvata Ѣ v ednakva stepen važi za post-moderniut i za estestveniut pravopisen variant.
    
    
    • Obače razdelut Koga se piše bykvata Ѫ v točnost opisva post-moderniut pravopis.
    • V estestveniut pravopis bykvata Ѫ se piše na mnogo poveče mesta:
      
      
      • V okončaniata na silnite glagoli za indikativno segašno vreme v 1-vo lice ed.č. i v 3-to lice mn.č.:
        
        
        • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..
      
      
      • V glagolnoto okončanieto za 3-to lice mn.č. pri indikativnite minuli vremena imperfekt i perfekt (minulo nesvuršeno i minulo svuršeno):
        
        
        • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..
      
      
      • V nastavkata -нѫ-:
        
        
        • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
        • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..
      
      
      • Mestoimennite formi неıѫ̨ i ıѫ̨.
  
  
  • (.. skrij go razäsnenieto na update-ut ..)


• Ako v momentut Vi interesyva samo pravopisut na bykvata Ѫ (no ne i na Ѣ), natisnete tyka.
  
  
  • Ako puk iskate da produlžite s pravilata za bykvata Ѣ, to produlžete nadoly, sled kato natisnete tyka.


• (.. skrij go preambÿlut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   2. Koga se piše bykvata Ѣ (ät, E dvojno)   (.. pokaži go razdelut za Ѣ ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   2. Koga se piše bykvata Ѣ (ät, E dvojno)  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• ◄► Ako ne ste pročeli obqiut razdel (preambÿlut), vurnete se purvo na nego.


• ◄► Bykvata Ѣ se čete ili kato E, ili kato JA (Я).
  
  
  • Kogato spored pravogovorut bykvata Ѣ se proiznasä kato JA (Я), pišu я̨ s diakritičen znak: Ѣ̋.
  
  
  • Bykvata Ѣ može vinugi da se proiznasä kato E: èkavskoto proiznošenie e estestveno za mnogo bulgarski govori i ne biva da bude zabranävano.


• ◄► Pravilata za pisane na bykvata Ѣ qe budut razgledani spored poziciata v dymata.
  
  
  • Bykvata Ѣ v predlozi i predstavki
  • Bykvata Ѣ v mestoimenia, opredelitelni členove i čislitelni imena
  • Bykvata Ѣ v nastavki (afiksi)
  • Bykvata Ѣ v okončania
  • Bykvata Ѣ v korenite


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v predlozi i predstavki (.. pokaži ..)
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v predlozi i predstavki (.. skrij ..)
  
  
  * Slednite predstavki i predlozi se pišut črez bykvata E: * Slednite predstavki i predlozi se pišut črez bykvata Ѣ:
  * Слѣднитѣ прѣдставки и прѣдлози се пиша̨т чрѣз буквата Ѣ:
  
  • прѣ- (прѣ̋-)
  • прѣд-, прѣд, прѣди
  • слѣд-, слѣд
  • срѣд-, срѣд
  • чрѣз-, чрѣз
  
  
  • Obače: перестройка


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v mestoimenia, opredelitelni členove i čislitelni imena  (.. pokaži ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v mestoimenia, opredelitelni členove i čislitelni imena  (.. skrij ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Tozi podrazdel bi tre̋bvalo da e izčerpatelen.
  
  
  • Čislitelnite двѣ i двѣста (kakto i arxaičnoto двѣстѣ) se pišut s bykvata Ѣ.
  
  
  • Opredelitelniтѣ členove -тѣ i -тѣ̋х se pišut s bykvata Ѣ.
    
    
    • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
    • Десеттѣ Божи заповѣди
    • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
    
    
    • Istinskoto pravilo za opredelitelniтѣ členove v bulgarskiut ezik
    • Istinskoto pravilo za opredelitelnite členove v bulgarskiut ezik
    • Истинското правило за опрѣдѣлителнитѣ члѣнове в българския̌т език
  
  
  • S bykvata Ѣ se pišut i slednite formi na lični mestoimenia:
    
    
    • Nominativni formi (imenitelen padež): тѣ
    • Akyzativni formi (vinitelen padež): тѣ̋х
    • Datelni formi: тѣ̋м/тѣм, менѣ, тебѣ
      • .. Горице ле люлякова .. стори менѣ пѫт да мина̨ ..
  
  
  • S bykvata Ѣ se pišut ne̋koi formi na pokazatelnite mestoimenia:
    
    
    • тѣзи, онѣзи, тѣз, онѣз
  
  
  • S bykvata Ѣ se pišut formite na neopredelitelnite mestoimenia:
    
    
    • нѣ̋кой, нѣ̋какъв, нѣ̋къдѣ, нѣ̋кога, нѣ̋как
    • нѣщо, нѣчий
  
  
  • S bykvata Ѣ se pišut formite na obobqitelnite mestoimenia:
    
    
    • всѣ̋кой, всѣ̋какъв, всѣ̋как, всѣ̋кога, всѣ̋къдѣ, навсѣ̋къдѣ
    • всѣки (.. скрий я̨ буквата Ѣ при числителни имена, члѣнове и мѣстоимения ..) 


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v nastavki (afiksi)  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v nastavki (afiksi)  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Nastavkata -ение/-ѣние (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Nastavkata -ение/-ѣние (.. скрий ..)

    Да, има думи прѣзрѣние, мнѣние, рѣшение.
    
    Но има и събрание, зловоние, униние.
    
    За наставка слѣдва да се счита само частта -ние.
    Гласната прѣд нея̨ слѣдва да се счита за част от коренът.
    
    А за коренитѣ правила нѣ̋ма.

  • ►►  Glagolnata nastavka -Ѣ- (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Glagolnata nastavka -Ѣ-  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • ►►  Ima mnogo glagoli s nastavka -Ѣ-.  (.. pokaži ..)
      
      
    • ▼▼  Ima mnogo glagoli s nastavka -Ѣ-:  (.. skrij ..)
      
      
      • живѣя̨, жалѣя̨, милѣя̨, копнѣя̨, старѣя̨, младѣя̨
      • да прѣживѣя̨, да оглупѣя̨, да поумнѣя̨, да овдовѣя̨, да осиротѣя̨, да успѣя̨
      • да ослѣпѣя̨, да се разболѣя̨, да оздравѣя̨, да оцѣлѣя̨
      • пѣя̨, вѣя̨, грѣя̨, сѣя̨, зѣя̨, лѣя̨, люлѣя̨, блѣя̨
      • бѣлѣя̨ се, чернѣя̨ се, синѣя̨ се, зеленѣя̨ се, жълтѣя̨ се
      
      
      • Da otbeležim, če vsički glagoli s nastavka -Ѣ- su silni, i konkretno - te su ot purvo spreženie.
      
      
    • ►►  Osobenosti na glagolnata nastavka -Ѣ- sled Ж-Ш-Ч.  (.. pokaži ..)
      
      
    • ▼▼  Osobenosti na glagolnata nastavka -Ѣ- sled Ж-Ш-Ч:  (.. skrij ..)
      
      
      • Pone̋koga sled Ж-Ш-Ч nastavkata -Ѣ- se izmenä v -A-: скучая̨, величая̨.
      • Pone̋koga sled Ж-Ш-Ч nastavkata -Ѣ- ne se izmenä: да оглушѣя̨, да възмѫжѣя̨.
      • A pone̋koga v ezikut ni ima kolebanie: да закопчая̨/закопчѣя̨.
      
      
    • ►►  Glagolite s nastavka -Ѣ- zapazvat tazi nastavka vuv vsički svoi formi.  (.. .. pokaži ..)
    • ▼▼  Glagolite s nastavka -Ѣ- zapazvat tazi nastavka vuv vsički svoi formi.  (.. skrij ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
      
      

      	Segašno vreme	Perfekt (minulo svuršeno vreme)	Imperfekt (minulo nesvuršeno vreme)	Imperativ (zapovedno naklonenie)
      аз	живѣя̨ и се смѣя̨, докато възмѫжѣя̨, и не скучая̨	живѣ̋х и се смѣ̋х, докато възмѫжах, и не скучах	живѣѣх и се смѣѣх, докато възмѫжѣѣх, и не скучаѣх
      ти	живѣеш и се смѣеш, докато възмѫжѣеш, и не скучаеш	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше	живѣй и се смѣй, възмѫжѣй и не скучай!
      той-тя-то	живѣе и се смѣе, докато възмѫжѣе, и не скучае	живѣ̋ и се смѣ̋, докато възмѫжа, и не скуча	живѣѣше и се смѣѣше, докато възмѫжѣѣше, и не скучаѣше
      ние	живѣем и се смѣем, докато възмѫжѣем, и не скучаем	живѣ̋хме и се смѣ̋хме, докато възмѫжахме, и не скучахме	живѣѣхме и се смѣѣхме, докато възмѫжѣѣхме, и не скучаѣхме
      вие	живѣете и се смѣете, докато възмѫжѣете, и не скучаете	живѣ̋хте и се смѣ̋хте, докато възмѫжахте, и не скучахте	живѣѣхте и се смѣѣхте, докато възмѫжѣѣхте, и не скучаѣхте	живѣйте и се смѣйте, възмѫжѣйте и не скучайте!
      тѣ	живѣя̨т и се смѣя̨т, докато възмѫжѣя̨т, и не скучая̨т	живѣ̋ха̨ и се смѣ̋ха̨, докато възмѫжаха̨, и не скучаха̨	живѣѣха̨ и се смѣѣха̨, докато възмѫжѣѣха̨, и не скучаѣха̨
      aktivno pričastie	живѣещ смѣещ се - нескучаещ	живѣ̋л и се смѣ̋л, докато възмѫжал, и не скучал	живѣѣл и се смѣѣл, докато възмѫжѣѣл, и не скучаѣл
      deepričastie - ostatučen infinitiv	живѣейки смѣейки се - не скучаейки	[можеш ли] живѣ̋? [недѣй] се смѣ̋! [можеш ли] възмѫжа? [недѣй] скуча!
      otglagolno suqestvitelno	живѣене - - скучаене
      pasivno pričastie		живѣ̋н - - -

      
      
      • V gornata tablica su dadeni vsički sintetični glagolni formi. Osven te̋x, bulgarskite glagoli imat analitični formi: ще живѣя̨т, бѣ̋ха̨ живѣли и възмѫжѣли, ..
      
      
      • Zabeležete, če glagolut скучая̨ zapazva glasnata -A- ot nastavkata si vuv vsičkite si formi, taka kakto glagolut живѣя̨ zapazva glasnata -Ѣ- ot nastavkata si vuv vsičkite si formi.
      
      
      • Oburnete vnimanie na glagolut възмѫжѣя̨, kato go sravnite sus живѣя̨.
        Formite, pri koito promenlivoto Ѣ preglasä v JA (Я), na glagolut живѣя̨
        se pišut s ѣ̋ (живѣ̋х, живѣ̋, живѣ̋хме, живѣ̋хте, живѣ̋ха̨, живѣ̋л),
        dokato suqite formi na glagolut възмѫжѣя̨ se pišut s A
        (възмѫжах, възмѫжа, възмѫжахме, възмѫжахте, възмѫжаха̨, възмѫжал).
        Obače: възмѫжѣли.
        Tova e otstuplenie ot morfologičniut princip na pravopisut, no go iziskva tradiciata.
        Alternativata - da se piše s ѣ̋
        (възмѫжѣ̋х, възмѫжѣ̋, възмѫжѣ̋хме, възмѫжѣ̋хте, възмѫжѣ̋ха̨, възмѫжѣ̋л),
        razčita na diakritičen znak, obače diakritičnite znaci ne vinugi se ypotrebävat i ne vinugi se izobrazävat.
      
      
      • Perfektivnite glagoli (tezi ot svuršen vid) ne̋mat formi za otglagolno suqestvitelno, deepričastie i segašno aktivno pričastie.
      
      
      • Minulo pasivno pričastie imat samo prexodnite (tranzitivnite) glagoli.
        Ot pokazanite v tablicata, samo glagolut живѣя̨ e prexoden.
        Ot dryga strana, izmeǧy glagolite s nastavka ѣ ima mnogo prexodni,
        i te si imat formi za minulo pasivno pričastie:
        
        
        • да изживѣя̨: изживѣ̋н, изживѣ̋на, изживѣ̋но, изживѣни
        • люлѣя̨: люлѣ̋н, люлѣ̋на, люлѣ̋но, люлѣни
        • грѣя̨: грѣ̋т, грѣ̋та, грѣ̋то, грѣти
        • да нагрѣя̨: нагрѣ̋т, нагрѣ̋та, нагрѣ̋то, нагрѣти
      
      
      • Arxaičnata forma za ostatučen infinitiv vinugi suvpada - i po izgovor, i po pravopis - s formata na perfektut za 2-ro i 3-to lice v edinstveno čislo (ти-той-тя-то).
      
      
      • (.. skrij gi glagolnite formi ..)  (.. skrij go pravopisut na glagolnata nastavka -Ѣ- ..)  (.. svij go ..)  (.. razgyni go ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Nastavka -Ѣ̋- pri glagolnite osnovi na perfektut  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Nastavka -Ѣ̋- pri glagolnite osnovi na perfektut  (.. skrij ..)
    
    
    • Glagolite, koito imat nastavka -Ѣ- vuv vsičkite si formi, su razgledani v predišniut podrazdel.
    
    
    • Tyk se razgleǧat glagolite, koito imat nastavka -Ѣ̋- samo v osnovata si na perfektut, t.e. v minulo svuršeno vreme (perfekt) i v pričastiata, obrazyvani ot tazi osnova, aktivnoto i pasivnoto.
    
    
    • Stava dyma samo za silnite glagoli.
      Slabite glagoli (tezi ot 3-to spreženie) imat osnova, zavuršvaqa na A ili Я, i zavuršucite im ne se pišut s bykvata Ѣ (naprimer, събирам, раздѣлям).
    
    
    • Zavuršuk na osnovata na perfektut na silen glagol može da bude vse̋koä glasna:
      
      

      Rečnikova forma na glagolut: segašno vreme, az	Zavuršuk na osnovata na perfektut	Osnova na perfektut	Perfekt: аз	Perfekt: ти той,тя,то Ostatučen infinitiv	Perfekt: ние	Perfekt: вие	Perfekt: тѣ	Aktivno pričastie	Pasivno pričastie
      пиша̨	А	писа-	писах	писа	писахме	писахте	писаха̨	писал,-а,-о писали	писан,-а,-о писани
      бера̨	А	бра-	брах	бра	брахме	брахте	браха̨	брал,-а,-о брали	бран,-а,-о брани
      да върна̨	А̨	върна̨-	върна̨х	върна̨	върна̨хме	върна̨хте	върна̨ха̨	върна̨л,-а,-о върна̨ли	върна̨т,-а,-о върна̨ти
      пека̨	О	пеко-	пекох	пече	пекохме	пекохте	пекоха̨	пекъл пекла,-о пекли	печен,-а,-о печени
      сѣка̨	О	сѣ̋ко-	сѣ̋кох	сѣче	сѣ̋кохме	сѣ̋кохте	сѣ̋коха̨	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли	сѣчен,-а,-о сѣчени
      да чуя̨	У	чу-	чух	чу	чухме	чухте	чуха̨	чул,-а,-о чули	чут,-а,-о чути
      плюя̨	Ю	плю-	плюх	плю	плюхме	плюхте	плюха̨	плюл,-а,-о плюли	плют,-а,-о плюти
      гоня̨	И	гони-	гоних	гони	гонихме	гонихте	гониха̨	гонил,-а,-о гонили	гонен,-а,-о гонени
      мая̨ се	Я	мая-	маях се	мая се	маяхме се	маяхте се	маяха̨ се	маял,-а,-о се маяли се
      да взема̨	Е̨	взе̨-	взех	взе	взехме	взехте	взеха̨	взел,-а,-о взели	взет,-а,-о взети
      да видя̨	Ѣ̋	видѣ̋-	видѣ̋х	видѣ̋	видѣ̋хме	видѣ̋хте	видѣ̋ха̨	видѣ̋л,-а,-о видѣли	видѣ̋н,-а,-о видѣни
      горя̨	Ѣ̋	горѣ̋-	горѣ̋х	горѣ̋	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о горѣли	горѣ̋н,-а,-о горѣни
      вървя̨	Ѣ̋	вървѣ̋-	вървѣ̋х	вървѣ̋	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о вървѣли	вървѣ̋н,-а,-о вървѣни
      да умра̨	Ѣ̋	умрѣ̋-	умрѣ̋х	умрѣ̋	умрѣ̋хме	умрѣ̋хте	умрѣ̋ха̨	умрѣ̋л,-а,-о горѣли
      пѣя̨	Ѣ̋	пѣ̋-	пѣ̋х	пѣ̋	пѣ̋хме	пѣ̋хте	пѣ̋ха̨	пѣ̋л,-а,-о пѣли	пѣ̋т,-а,-о пѣти

      
      
      • Glagolite, koito imat nastavka -Ѣ- vuv vsičkite si formi i koito su razgledani v predišniut podrazdel, popadat v posledniut red na gornata tablica, markiran v zeleno.
      
      
      • V tozi podrazdel ni interesyvat redovete, markirani v žulto. Makar da ne̋mat bykva Ѣ v zavuršucite za segašno vreme, vuv formite, svurzani s osnovata na perfektut (i pokazani v tablicata), te imat bykva Ѣ kato zavuršuk na osnovata (ne kato okončanie). V povečeto ot tezi slyčai bykvata Ѣ e napisana E̋, poneže zvyči JA pod ydarenie (Я, no ne JЪ).
      
      
      • Na redut v rozovo (мая̨ сe, кая̨ сe, лая̨) pisaneto s bykva Ѣ se zapazva za formite na imperfektut (minuloto nesvuršeno vreme): маѣше се, каѣше се, лаѣше. Formite na perfektut (minuloto svuršeno vreme) se pišut s Я, kakto e pokazano v tablicata.
      
      
      • Istoričeskite glasni Е,Ъ,Ь ne mogut da budut zavuršuk na glagolnata osnova na perfektut.
      • Malkiut ÿs e pokazan v tablicata kato Е̨, a golemiut - kato А̨.
      
      
      • Kogato zavuršukut na osnovata na perfektut e O, nablÿdava se pra-slavänski otglas (Ablaut) О-Е-Ъ.
      
      
      • Minulo pasivno pričastie imat samo prexodnite (tranzitivnite) glagoli.
      
      
      • (.. skrij go perfektut ..)  (.. skrij go pravopisut na bykvata Ѣ v nastavki ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v okončania  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v okončania  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄► Ako ne̋koj sčita opredelitelnite členove za okončania, to da napomnü:
    
    
    • Opredelitelniтѣ členove -тѣ i -тѣ̋х se pišut s bykvata Ѣ.
    • Opredelitelnite členove -тѣ i -тѣ̋х se pišut s bykvata Ѣ.
    • Опрѣдѣлителнитѣ члѣнове -тѣ и -тѣ̋х се пиша̨т с буквата Ѣ.
    • 
      
      • Свѣтлинитѣ на фароветѣ
      • Десеттѣ Божи заповѣди
      • Десеттѣ̋х Божи заповѣди
  
  
  • ◄► Bykvata Ѣ ne yčastva v okončania na prilagatelni imena.
  
  
  • ►►  Narečia, zavuršvaqi sus zvykovete E ili Я (JA), obiknoveno se pišut s bykvata Ѣ.  (.. pokaži ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Narečia, zavuršvaqi sus zvykovete E ili Я (JA), obiknoveno se pišut s bykvata Ѣ:  (.. skrij ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • горѣ, послѣ, вѫтрѣ, подирѣ, zime, лѣтѣ, денѣ̋ i нощѣ̋ (tova su stari lokativni formi)
    • добрѣ, злѣ, твърдѣ, сетнѣ, блазѣ̋ [им] (tova su stari komparativni formi)
    • A suqo taka: по-добрѣ, най-добрѣ, най-злѣ, най-сетнѣ, по-горѣ, най-горѣ, най-послѣ
    • Obače: не, още,въобще
  
  
  • ►►  Pisane na bykvata Ѣ v okončania na suqestvitelni imena (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v okončania na suqestvitelni imena (.. skrij ..)
    
    
    • S bykva Ѣ se pišut samo formi za množestveno čislo, proizlizaqi ot stari formi za dvojstveno čislo:
      • рѫцѣ, нозѣ, раменѣ, колѣнѣ, мѫдѣ
    
    
    • Obače: мѫже, коне, свине
    • Obače: знания, поля̀
    • Obače: даскаля̀, женуря̀
  
  
  • ►►  Pisane na bykvata Ѣ v glagolni okončania  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v glagolni okončania  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
    • • ◄► Slyčaite na pisane na bykvata Ѣ v glagolnite zavuršuci,
        • razgledani v predišniut podrazdel tyk i tyk,
        • se otnasät za osnovite, a ne za okončaniata na dymite.
        • Tyk qe oburnem vnimanie na glagolnite okončania.
    • • ◄► Забѣлѣжѣте и запомнѣте, че да не бъркате:
        • за разлика от опрѣдѣлителнитѣ члѣнове за множествено число -тѣ,
        • завършъцитѣ -те на личнитѣ глаголни форми
        • за 2-ро лице множествено число ("вие") се пиша̨т -тe:
        • стойтe си в кѫщи по врѣме на епидемия,
        • че да не Ви хвана̨т вируситѣ
        • и да бѫдетe здрави;
        • и бѫдѣтe здрави!
    • • ◄► Ima samo dva slyčaä, pri koito bykvata Ѣ
        • može da se piše v glagolno okončanie,
        • i to vse pri silni glagoli:
          
          
          • Imperativ (zapovedno naklonenie) v množestveno čislo
          • Imperfekt (minulo nesvuršeno vreme) v indikativ i imperfektivno (minulo nesvuršeno) aktivno pričastie
    
    
    • ►►  Bykvata Ѣ v imperativni glagolni okončania  (.. pokaži ..)  (.. skrij go pravopisut na glagolni okončania s Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
    • ▼▼  Bykvata Ѣ v imperativni glagolni okončania  (.. skrij ..)  (.. skrij go pravopisut na glagolni okončania s Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
      
      
      • Glagolite imat dve formi v imperativ (zapovedno ili povelitelno naklonenie): edna za edinstveno čislo ("ти") i edna za množestveno ("вие").
      
      
      • Slabite glagoli (tezi ot 3-to spreženie) i mnogo ot silnite glagoli obrazyvat imperativnite si formi s okončaniata -Й i -ЙТЕ:
        • Раздѣляй и владѣй! Раздѣляйте и владѣйте!
        • Имай, давай, вземай! Имайте, давайте, вземайте!
        • Живѣй, смѣй се, пѣй! Живѣйте, смѣйте се, пѣйте!
      
      
      • Ne̋koi silni glagoli obrazyvat ysečeni imperativni formi:
        • Влѣз, дръж, яж, виж! Влѣзте, дръжте, яжте, вижте!
      
      
      • Ostanulite silni glagoli obrazyvat imperativnite si formi s okončaniata -И i -ѢТЕ:
        • Събери, извади, умножи, раздѣли!
        • Съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
        • Чети, пиши, рѣши, запомни!
        • Четѣте, пишѣте, рѣшѣте, запомнѣте!
        
        
        • Formite za množestveno čislo ("vie") imat bykvata Ѣ v okončanieto si.
        • Забѣлѣжѣте, če bykvata Ѣ može da se piše dori sled suglasnite Ж,Ш,Ч.
      • (.. skrij pravopisut na imperativnite glagolni okončania ..)
    
    
    • ►►  Bykvata Ѣ v glagolni okončania na imperfektut  (.. pokaži ..)  (.. skrij go pravopisut na glagolni okončania s Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
    • ▼▼  Bykvata Ѣ v glagolni okončania na imperfektut  (.. skrij ..)  (.. skrij go pravopisut na glagolni okončania s Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
      
      

      	Perfekt (minulo svuršeno vreme)	Imperfekt (minulo nesvuršeno vreme)					Aktivno pričastie na imperfektut	Aktivno pričastie na perfektut
      	ти той-тя-то [аз]	аз	ти той-тя-то	ние	вие	тѣ	Minulo nesvuršeno aktivno pričastie	Minulo svuršeno aktivno pričastie
      живѣя̨ смѣя̨ се пѣя̨	живѣ̋[х]; смѣ̋[х]; се пѣ̋[х]	живѣѣх смѣѣх се пѣѣх	живѣѣше смѣѣше се пѣѣше	живѣѣхме смѣѣхме се пѣѣхме	живѣѣхте смѣѣхте се пѣѣхте	живѣѣха̨ смѣѣха̨ се пѣѣха̨	живѣѣл,-а,-о,-и смѣѣл,-а,-о,-и се пѣѣл,-а,-о,-и	живѣ̋л,-а,-о живѣли смѣ̋л,-а,-о се смѣли се пѣ̋л,-а,-о пѣли
      мая̨ се	мая[х] се	маѣх се	маѣше се	маѣхме се	маѣхте се	маѣха̨ се	маѣл,-а,-о,-и се	маял,-а,-о,-и се
      пиша̨	писа[х]	пишѣх	пишѣше	пишѣхме	пишѣхте	пишѣха̨	пишѣл,-а,-о,-и	писал,-а,-о,-и
      бера̨	бра[х]	берѣ̋х	берѣше	берѣ̋хме	берѣ̋хте	берѣ̋ха̨	берѣ̋л,-а,-о,берѣли	брал,-а,-о,-и
      мо̀га̨	можа̀[х]	мо̀жѣх	мо̀жѣше	мо̀жѣхме	мо̀жѣхте	мо̀жѣха̨	мо̀жѣл,-а,-о,-и	можа̀л,-а,-о,-и
      да върна̨	върна̨[х]	ако върнѣх	ако върнѣше	ако върнѣхме	ако върнѣхте	ако върнѣха̨	ако върнѣл,-а,-о,-и	върна̨л,-а,-о,-и
      пека̨	пече [пекох]	печах	печѣше	печахме	печахте	печаха̨	печал,-а,-о печѣли	пекъл пекла,-о,-и
      сѣка̨	сѣче [сѣ̋кох]	сѣчах	сѣчѣше	сѣчахме	сѣчахте	сѣчаха̨	сѣчал,-а,-о сѣчѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      суша̨	суши[х]	сушах	сушѣше	сушахме	сушахте	сушаха̨	сушал,-а,-о сушѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      лѣжа̨	суши[х]	лѣжах	лѣжѣше	лѣжахме	лѣжахте	лѣжаха̨	лѣжал,-а,-о лѣжѣли	сѣ̋къл сѣ̋кла,-о сѣкли
      да чуя̨	чу[х]	ако чуѣх	ако чуѣше	ако чуѣхме	ако чуѣхте	ако чуѣха̨	ако чуѣл,-а,-о,-и	чул,-а,-о,-и
      гоня̨	гони[х]	гонѣх	гонѣше	гонѣхме	гонѣхте	гонѣха̨	гонѣл,-а,-о,-и	гонил,-а,-о,-и
      да взема̨	взе[х]	ако вземѣх	ако вземѣше	ако вземѣхме	ако вземѣхте	ако вземѣха̨	ако вземѣл,-а,-о,-и	взел,-а,-о,-и
      да видя̨	видѣ̋[х]	ако вѝдѣх	ако вѝдѣше	ако вѝдѣхме	ако вѝдхте	ако вѝдѣха̨	ако вѝдѣл,-а,-о,-и	видѣ̋л,-а,-о, видѣли
      да горя̨	гори[х]	горѣ̋х	горѣше	горѣ̋хме	горѣ̋хте	горѣ̋ха̨	горѣ̋л,-а,-о, горѣли	горил,-а,-о,-и
      вървя̨	вървѣ̋[х]	вървѣ̋х	вървѣше	вървѣ̋хме	вървѣ̋хте	вървѣ̋ха̨	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли	вървѣ̋л,-а,-о, вървѣли
      да умра̨	умрѣ̋[х]	ако умрѣ̋х	ако умрѣше	ако умрѣ̋хме	ако умрѣ̋хте	ако умрѣ̋ха̨	ако умрѣ̋л,-а,-о, ако умрѣли	умрѣ̋л,-а,-о, умрѣли

      
      
      • Tozi podrazdel e posveten na formite, koito su dadeni v gornata tablica pod žultata šapka. Te su obrazyvani ot segašnata osnova na glagolite.
      
      
      • Za sravnenie, v červenikavo su dadeni ne̋koi formi, obrazyvani ot osnovata na perfektut.
        • Pri вървѣ̋х i умрѣ̋х suvpadat.
      
      
      • Navse̋kude pod žultata šapka v okončaniata prisutstva bykvata Ѣ,
        • osven kogato okončanieto e ydareno
        • i sled suglasna Ж-Ш-Ч to zvyči A
        • i po tradicia se piše s bykvata A.
        
        
        • Takiva su slyčaite печах, сѣчах, сушах, лѣжах.
      • (.. skrij pravopisut na imperfektut ..)
    • • ◄► Zabeležete, če ako bykvata Ѣ yčastva v glagolno okončanie, (.. skrij go pravopisut na glagolni okončania s Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
        • to po silata na morfologičniut princip na pravopisut
        • tä se piše dori sled suglasnite Ж,Ш,Ч,
        • stiga da ne e ydarena. (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Koe se sčita za okončanie i koe e nastavka (afiks)? (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Koe se sčita za okončanie i koe e nastavka (afiks)? (.. skrij ..)
    
    
    • S različni okončania po pravilata na morfologiata se obrazyvat različni slovoformi na edna dyma (na edna leksema). V rečnicite obiknoveno se davat samo dymite (leksemite), no ne i slovoformite.
      • Naprimer, v rečnikut se dava samo glagolut (glagolnata leksema) живѣя̨ črez edna ot slovoformite si, no ne i drygite slovoformi живѣеш, живѣ̋ха̨, и т.н.
    
    
    • S nastavki mogut da se obrazyvat srodni dymi, dymi s edin koren. Vse̋ka takava dyma se dava v rečnikut otdelno.
      • Naprimer, v rečnikut se davat kakto glagolut живѣя̨, obrazyvan ot korenut жив- s nastavka -ѣ-, taka i prilagatelnoto жив- ot suqiut koren.
  
  
  • ◄►  (.. skrij go pravopisut na bykvata E v okončania ..)  (.. skrij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Svodka-obobqenie na glagolnite zavuršuci vuv vruzka s pravopisut na bykvata Ѣ  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)
• ▼▼  Svodka-obobqenie na glagolnite zavuršuci vuv vruzka s pravopisut na bykvata Ѣ 
  • (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Slabite glagoli (tezi ot 3-to spreženie) (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Slabite glagoli (tezi ot 3-to spreženie) (.. skrij ..)
    
    
    • Osnovata na vseki slab glagol zavuršva na glasnata A: имам да вземам и да давам.
      • Obače zaradi rysofilskiut ni pravopis pri slabite glagoli s meki osnovi se poäväva bykvata Я: смѣням.
      • Ako pravopisut ni beše surbomanski, to prosto qe̋xme da pišem bykva öt J pred bykvata A: сменjам.
    
    
    • V zavuršucite na formite na slabite glagoli ne̋ma bykvata Ѣ.
      • No v osnovite na slabite glagoli bykvata Ѣ može da se срѣща:
      • срѣщам, заповѣ̋двам, загрѣ̋вам, успѣ̋вам, надѣ̋вам се
      • смѣням, опрѣдѣлям, стрѣлям
    
    
    • Vsičkite formi na edin slab glagol su dadeni v slednata tablica:
      
      

      	Segašno vreme	Perfekt (minulo svuršeno vreme)	Imperfekt (minulo nesvuršeno vreme)	Imperativ (zapovedno naklonenie)
      аз	имам смѣням	имах смѣнях	имах смѣнях
      ти	имаш смѣняш	има смѣня	имаше смѣняше	имай смѣняй
      той-тя-то	има смѣня	има смѣня	имаше смѣняше
      ние	имаме смѣняме	имахме смѣняхме	имахме смѣняхме
      вие	имате смѣняте	имахте смѣняхте	имахте смѣняхте	имайте смѣняйте
      тѣ	имат смѣнят	имаха̨ смѣняха̨	имаха̨ смѣняха̨
      aktivno pričastie	имащ смѣнящ	имал смѣнял	имал смѣнял
      deepričastie ostatučen infinitiv	имайки смѣняйки	[недѣй] му има довѣрие! [недѣй] смѣня стилът си!
      otglagolno suqestvitelno	имане смѣняне
      pasivno pričastie		иман смѣнян

    
    
    • V gornata tablica su dadeni vsički sintetični glagolni formi. Osven te̋x, bulgarskite glagoli imat analitični formi: qe imat, qe su imali, bixu smenäli, ..
    • Perfektivnite glagoli (tezi ot svuršen vid) ne̋mat formi za otglagolno suqestvitelno, deepričastie i segašno aktivno pričastie.
    • Minulo pasivno pričastie imat samo prexodnite (tranzitivnite) glagoli.
    • (.. skrij go obäsnenieto za slabite glagoli ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄► Bykva Ѣ v zavuršucite si mogut da imat samo formi na silni glagoli.
  
  
  • ◄► Okončaniata za 1-vo i 2-ro lice v množestveno čislo ("nie" i "vie") se pišut s krajna bykva E:
    • имаме, имахме, сме, бѣ̋хме, взехме
    • имате, имахте, сте, бѣ̋хте, взехте, ще вземете
  
  
  • ◄► Osnovata na silnite glagoli ot 1-vo spreženie zavuršva na E, a na na Ѣ:
    • ще бѫдеш, ще бѫде, ще бѫдем, ще бѫдете, [то] е
    • береш, бере, берем, берете
  
  
  • ◄► Pri silnite glagoli,
    • ako zapovednata forma za 2-ro lice edinstveno čislo ("ти") ima okončanie -И,
    • to zapovednata forma za 2-ro lice množestveno čislo ("вие") ima okončanie -ѢТЕ:
    • чети, пиши! => четѣте, пишѣте!
    • събери, извади, умножи, раздѣли! =>
    •    => съберѣте, извадѣте, умножѣте, раздѣлѣте!
    
    
    • Spored ivančevskiut pravopis, bykvata Ѣ ne se piše sled Ж-Ш-Ч.
    • No spored mene, pisaneto na умножете pri съберѣте, извадѣте, - , раздѣлѣте
    • protivoreči na morfologičniut princip, osnoven za pravopisut.
  
  
  • ◄► V okončaniata za imperfekt (minulo nesvuršeno vreme) pri silnite glagoli
    • ima bykva Ѣ, koäto može da mine v A.
    • Vurnete se za poveče podrobnosti.
  
  
  • ◄► Osnovata na perfektut pri mnogo glagoli (silni, estestveno) može da zavuršva na bykva Ѣ.
    • Vurnete se za poveče podrobnosti.
  
  
  • ◄► Ne̋koi silni glagoli imat osnova, zavuršvaqa na glasna Ѣ, vuv vsičkite si formi.
    • живѣя̨, смѣя̨ се, пѣя̨
    • Vurnete se za poveče podrobnosti.
  
  
  • ◄►  (.. skrij ü svodkata za glagolite ..)  (.. svij ü ..)  (.. razguni ü ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Ävlenieto "promenlivo Ѣ" v bulgarskiut ezik osmislä vuzstanovävaneto na bykvata Ѣ  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)
• ▼▼  Ävlenieto "promenlivo Ѣ" v bulgarskiut ezik osmislä vuzstanovävaneto na bykvata Ѣ 
  • (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄► Otraženieto na starata glasna Ѣ v suvremenniut bulgarski ezik se nariča "promenlivo Ѣ".
  • ◄► Bulgarskiut vokalizum (sistemata ot glasnite zvykove v ezikut) ima dve otdelni različni časti:
    • vokalizum v ydarena srička (pod ydarenie)
    • vokalizum v neydarena pozicia
  
  
  • ►►  Otraženieto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Otraženieto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia  (.. skrij ..)
    
    
    • Na zapad ot ätovata granica vlastva ekavizmut.
    
    
    • Ekavizmut e vuzpriet v normativniut pravogovor na bulgarskiut ezik.
      • Na me̋stoto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia se čyva zvyk E.
    
    
    • Ekavizmut e vuzpriet i v otečestveno-frontovskiut pravopis.
      • Na me̋stoto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia se piše bykva E.
    
    
    • Na iztok ot ätovata granica vokalizmut v neydarena pozicia po-često e razmit.
      
      
      • Na me̋stoto na starata glasna Ѣ v neydarena pozicia
      • može da se čye kakto zvykut E,
      • sus sredno do silno smekčenie na prednata suglasna,
      • taka i vseki zvyk meǧy JЪ i JА
      • sus silno smekčenie na prednata suglasna.
      
      
      • Заповѣд: за̀повед, за̀повьъд, за̀повьад
      • Убѣђение: убеждѐние, убьъждѐние, убьаждѐние (.. скрий отражението на старата гласна Ѣ в позиция без ударение ..)
  
  
  • ►►  Otraženieto na starata glasna Ѣ v ydarena srička (pod ydarenie):
    • a̋kavsko pravilo  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Otraženieto na starata glasna Ѣ v ydarena srička (pod ydarenie):  (.. skrij go obäsnenieto na ävlenieto "promenlivo Ѣ" ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
    • a̋kavsko pravilo  (.. skrij ..)
    
    
    • Na zapad ot ätovata granica e vlastval ekavizmut.  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
      • Na me̋stoto na staroto Ѣ se čyva zvyk E kakto v neydarena pozicia, taka i pod ydarenie.
    
    
    • Obače v normativniut pravogovor na bulgarskiut ezik vuzprieto ot osnovnite iztočni dialekti e slednoto a̋kavsko pravilo:
      
      
      • Pod ydarenie na me̋stoto na starata glasna Ѣ zvyči JA/Я,
      • i to naistina kato JA, a ne kato JЪ,
      • osven ako sledva meka suglasna ili predna glasna.
      
      
      • Predna glasna e edna ot И, E, Ѣ, kato e dobre tyka da se dobavüt Я i Ю.
      • Primeri, kogato zaradi predna glasna v sledvaqata srička na dymata ydarenata glasna Ѣ zvyči E:
        • живѣя̨, живѣеш, живѣе, живѣем, живѣете, живѣя̨т, живѣйте, живѣейки, живѣѣх, живѣѣше, .., живѣѣха̨
        • голѣми, бѣли, лѣви, дѣсни, прѣсни, желѣзен, желѣзни, зрѣли, лѣтен, лѣтни, излѣзе
        • мѣрки, нѣми, нѣмец, нѣмкиня, нѣмци, пѣсен, цвѣте
      • Primeri na izklÿčenia, kogato vupreki prednata glasna v sledvaqata srička, ydarenata glasna Ѣ zvyči JA/Ä:
        • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Meka suglasna e Й,Ж,Ш,Щ,Ч, kakto i vse̋ka suglasna predi Я, Ю i Ь.
      • Primeri, kogato zaradi posledvaqa meka suglasna ydarenata glasna Ѣ zvyči E:
        • грѣшка, грѣшна, грѣшно, снѣжна, снѣжно
        • нѣщо, нѣчий, вѣщ, прѣчка
      
      
      • Primeri, kogato ydarena glasna Ѣ zvyči JA/Я, poneže nito sledva predna glasna, nito meka suglasna:
        • грѣ̋х, снѣ̋г, вѣ̋тър
        • нѣ̋м, нѣ̋ма, нѣ̋мо, желѣ̋зо, желѣ̋зна, желѣ̋зно
        • нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋как
        • [аз] пѣ̋х, видѣ̋х, засмѣ̋х се, щѣ̋х, бѣ̋х
        • [ти,той,тя,то] пѣ̋, видѣ̋, засмѣ̋ се, дощѣ̋ [ти,му,ѝ,му] се
        • [тѣ] пѣ̋ха̨, видѣ̋х̨, засмѣ̋х̨ се, щѣ̋х̨, бѣ̋х̨
      • Primeri na izklÿčenia, kogato ydarena glasna Ѣ zvyči E, makar če ne sledva nito predna glasna, nito meka suglasna:
        • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
    
    
    • Primeri za priloženie na a̋kavskoto pravilo za promenlivoto Ѣ v ydarena srička:
      
      
      • бѣ̋л, голѣ̋м, цѣ̋л, бѣ̋ла, голѣ̋ма, цѣ̋ла, бѣ̋ло, голѣ̋мо, цѣ̋ло, бѣли, голѣми, цѣли
      • дѣсен, прѣсен, лѣтен, дѣ̋сна, прѣ̋сна, лѣ̋тна, дѣ̋сно, прѣ̋сно, лѣ̋тно, дѣсни, прѣсни, лѣтни, пѣсен, пѣсни, лѣ̋то
      • нѣ̋кой, нѣ̋коя, нѣ̋кое, нѣ̋кои, нѣ̋какъв, .., нѣщо, нѣчий
      • всѣ̋кой, всѣ̋коя, всѣ̋кое, всѣ̋кои, всѣ̋какъв, .., всѣки, всѣ̋ка, всѣ̋ко
      • влѣ̋зох, влѣзе, сѣ̋кох, сѣче, сѣчѣ̀ше, сѣчѣ̀те, четѣ̀те
      • смѣ̋на, смѣни, смѣням, промѣ̋на, промѣни, промѣням
    
    
    • Primeri na izklÿčenia ot a̋kavskoto pravilo za promenlivoto Ѣ v ydarena srička:
      
      
      • тѣ, бѣ, -тѣ [петтѣ, десеттѣ, .., стотѣ]
      • бѣ̋хме, бѣ̋хте, щѣ̋хме, щѣ̋хте, живѣ̋хме, живѣ̋хте, видѣ̋хме, видѣ̋хте
      
      
      • Zaemki ot ryski, curkovno-slavänski ili zapadno-bulgarski, ili puk novoobrazyvania:
        
        
        • бесѣда, блѣд, бѣдна, бѣдно, побѣда, неимовѣрна-неимовѣрно, вѣст, извѣстна-извѣстно
        • завѣса, отвѣсна-отвѣсно, прѣвѣс, вѣк, съвѣт, привѣт, завѣт, обѣт, съотвѣтна-съотвѣтно
        • гнѣвна-гнѣвно, прѣдѣл, дѣло, дрѣзгав, дѣва, жлѣб, крѣпост, клѣтка, малолѣтна-малолѣтно
        • лѣк, лѣкар, нелѣпост, прилѣпвам, лицемѣр, смѣс, непрѣмѣнно, прѣдмѣт, смѣт, (войнишка) мѣшка
        • мѣд-мѣдна-мѣдно, освѣн, плѣн, напрѣд, просвѣта, свѣтъл, послѣдна-послѣдно, смѣл
        • смѣтка, успѣх, срѣдна-срѣдно, срѣдство, сѫсѣд, сѣмка, многостѣн, свирѣп, съвсѣм
        • мекотѣло, тлѣнна-тлѣнно, потрѣбна-потрѣбно-потрѣбност, употрѣба, утѣха, оцѣнка
        • цѣдка, цѣпка, човѣк, члѣн, чрѣвна-чрѣвно
    
    
    • Nave̋rno ste zabele̋zali, če kogato starata glasna Ѣ pod ydarenie zvyči kato JA/Я, pišu ü s diakritičen znak Ѣ̋.
    • Možete i da ne obruqate vnimanie na tozi diakritičen znak. Toj e samo za ytešenie na lÿbitelite na otečestveno-frontovskiut pravopis.
    • (.. skrij otraženieto na starata glasna Ѣ pod ydarenie ..)
  
  
  • ◄► Ne̋koi xora, v rodniut govor na koito go ne̋ma a̋kavskoto pravilo, pone̋koga izpadat v xiper-äkavizum i proiznasät, a dori i pišut бяли i голями.
    
    
    • Redno e èkavskoto proiznošenie (ekavizmut) da se razreši kato dopystim variant na pravogovorut.
    • Ne pravi čest na xora, ysvoili a̋kavskoto pravilo oqe v detstvoto si kato čast ot rodniut si govor, da se prismivat ili da pravüt zabeležka na xora s èkavsko proiznošenie.
    • Tazi otečestveno-frontovqina tre̋bva rešitelno da se otxvurli, za da se otvori me̋sto za bulgarqinata.
    
    
    • Kak da e, tova beše otklonenie, temata tyka e pravopisut, a ne pravogovorut.  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Vuzmožni sposobi da se otrazi "promenlivoto Ѣ" v pravopisut  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)
  • ▼▼  Vuzmožni sposobi da se otrazi "promenlivoto Ѣ" v pravopisut  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)
    
    
    • ◄► Pri razsuǧeniata tyk ot značenie su samo bykvite. Diakritičnite znaci gi polzvam samo za ytočnenie na proiznošenieto i etimologiata i mogut da se propyskat.
    
    
    • ►►  Slednite tri principa mogut da se postavüt v osnovata na pravopisut (.. pokaži ..)
    • ►►  Slednite tri principa mogut da se postavüt v osnovata na pravopisut: (.. skrij ..)
      
      
      • Fonetičen. Naj-važni su fonemite (zvykovete). Piše se taka, kakto se proiznasä.
      • Morfologičen. Naj-važnoto e morfemite - predstavki, koreni, nastavki, okončania - da su dobre razpoznavaemi.
      • Istoričeski. Naj-važnoto e da se piše taka, kakto su pisali i v minuloto.
      
      
      • Redno e edin ot tezi tri principa da se složi v osnovata na pravopisut i neobosnovani otklonenia ot izbraniut princip da ne se dopyskat.
      
      
      • Ako tova ne e taka, pravopisut se otdava na eklektika i sybektivizum.
      
      
      • Za bulgarskiut oficialen pravopis vinugi se e sčitalo, če toj e osnovan na morfologičniut princip.
      • Taka i tre̋bva da si ostane. Otkloneniata ot morfologičniut princip sledva da se okastrüt i obezsilüt.
      
      
      • Osven pri bulgarski, morfologičniut princip e v osnovata na pravopisut pri ryski i nemski. Fonetičniut - pri srubski i tyrski. Istoričeskiut - pri grucki i anglijski.
    
    
    • ►►  Mogu da nabeležu tri sposoba, po koito ävlenieto "promenlivo Ѣ" da se otrazi v pravopisut  (.. pokaži ..)
      
    • ►►  Mogu da nabeležu tri sposoba, po koito ävlenieto "promenlivo Ѣ" da se otrazi v pravopisut:  (.. skrij ..)
      
      
      • A̋kavski Takuv e validniut v momentu otečestveno-frontovski pravopis. V tekstut, kojto četete, e priložen tozi a̋kavski sposob. A̋kavskiut sposob e izraz na fonetičniut princip na pravopisut. Toj e otstuplenie ot osnovniut za bulgarskiut pravopis morfologičen princip. Tova otstuplenie e bilo naloženo prez 1945 predimno po političeski pričini, kato čast ot "borbata" s taka narečeniut "veliko-bulgarski šovinizum", a suqo taka s cel da se otvori me̋sto za novosuzdavaqiut se makedonski literatyren jazik. Pri otečestveno-frontovskiut pravopis se pretovarva bykvata Я (malkiut ÿs), čieto zvyčene kato JА e pridobito pod rysko vlianie.
        • Primer: хляб, хлебен, място, местен
      
      
      • Èkavski. Pri ekavskiut sposob "promenlivoto Ѣ" se označava samo s bykvata E, a zvyčeneto ï kato JА bi moglo da se markira s diakritičen znak. V tekstut, kojto četete, e priložen tozi èkavski sposob. Ako ätoviut sposob za otrazävane na "promenlivoto Ѣ" v pravopisut, sposob validen do 1945, beše zamenen s èkavski, a ne s a̋kavski, to sustoätelnostta na bulgarskiut pravopis i suotvetstvieto my s vuzprietiut osnoven za nego morfologičen princip ne̋maše da budut naryšeni. Imalo e yslovia prez 1945 da se napravi tova. V ryski bykvata E suqo taka ima variant s diakritičen znak - Ё, pri kojto tä zvyči JО, sreqa se samo pod ydarenie i može da se zamesti s obiknoveno E. Tazi ryska praktika e dobur primer i bi mogla lesno da bude pobulgarena. No tova e bilo v protivorečie s političeskata poručka. Az sega ne̋maše da se seqam za bykvata Ѣ, ako prez 1945 be̋xu vuveli èkavski pravopis.
        • Primer: хле̋б, хлебен, ме̋сто, местен
      
      
      • Ätov. Ätoviut sposob za otrazävane na "promenlivoto Ѣ" e bil vuzpriet v bulgarskiut pravopis predi 1945. Toj suotvetstva kakto na osnovniut morfologičen princip na pravopisut, taka i na istoričeskiut princip. Istoričeskata bykva Ѣ se izpolzva za "promenlivoto Ѣ". Ävlenieto "promenlivo Ѣ" v bulgarskiut ezik osmislä zapazvaneto na starata bykva Ѣ i v našite moderni vremena, za razlika ot drygi stari bykvi, koito su veče nepotrebni. V tekstut, kojto četete, e priložen tozi ätov sposob. Zvyčeneto kato JА e markirano s nezadulžitelen diakritičen znak.
        • Primer: хлѣ̋б, хлѣбен, мѣ̋сто, мѣстен
      
      
      • Tozi očerk se dava v šest pravopisni varianta:
        • E-BU Post-moderen pravopis i EU-BU estestven pravopis.
          • Dva pravopisni varianta, pri koito se prilaga ätoviut sposob.
          • Predpočitani ot mene.
          • V momentut četete tozi tekst v post-moderen pravopis.
          • V momentut četete tozi tekst v estestven pravopis.
        • OF-BU Otečestveno-frontovski pravopis.
          • Tova e oficialniut pravopis. Toj e äkavski.
          • V momentut četete tozi tekst v OF-pravopis.
        • J-BU Èkavsko-surbomanski pravopis.
          • Estestveno, ekavski.
          • V momentut četete tozi tekst v èkavsko-surbomanski pravopis.
        • BG BGD Dva varianta na romanizacia (bulgarska latinica) - bez i sus diakritični znaci.
          • Èkavski.
          • V momentut četete tozi tekst na latinica bez diakritični znaci.
          • V momentut četete tozi tekst na latinica sus diakritični znaci.
      • (.. skrij obäsnenieto za a̋kavski, èkavski, ätov pravopis ..)
    
    
    • ◄►  (.. skrij razsuǧeniata za pravopisut na "promenlivoto Ѣ" ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄►  (.. skrij go obäsnenieto na ävlenieto "promenlivo Ѣ" ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Pisane na bykvata Ѣ v korenite  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Pisane na bykvata Ѣ v korenite  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄► Za pisaneto na bykvata Ѣ v korenite ne̋ma obqo pravilo.
    
    
    • Ne̋koga Ѣ i E su bili različni glasni zvykove, taka kakto sega A i O su različni glasni zvykove.
    • Pišeli su Ѣ ili E (ili puk A ili O) spored tova, koeto se čyva, a ne spored ne̋kakvo pravilo.
    
    
    • I zatova sega slyčaite na bykva Ѣ v korenite tre̋bva prosto da se zapomnüt.
    • Ili da se pravi spravka v rečnik.
    • Po-doly v tozi razdel e daden spisuk na ne̋koi koreni s bykvata Ѣ.
  
  
  • ◄► I vse pak, ima slyčai, kogato proiznošenieto može da podskaže bykvata Ѣ.
    • Tezi slyčai gi dava ävlenieto "promenlivo Ѣ".
    • Primeri:
      • хлѣб-: хлѣ̋б, хлѣбар, хлѣбарница, хлѣбен
      • гнѣв-: гнѣ̋в, гнѣвът, гнѣвен, разгнѣвен
      • брѣг-: брѣ̋г, брѣгът, крайбрѣжие
      • вѣр-: вѣ̋ра, вѣрен, довѣрие, повѣрие, вѣ̋рвам
      • .. i mnogo drygi.
  
  
  • ►►  Otraženieto na pra-slavänskiut Ablaut vurxy pravopisut na bykvata Ѣ  (.. pokaži ..)  (.. skrij go pravopisut na bykvata Ѣ v korenite ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Otraženieto na pra-slavänskiut Ablaut vurxy pravopisut na bykvata Ѣ  (.. skrij ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Ablaut-ut (òtglasut) e nasleden ot PIE (pra-indo-evropejski) i v pra-slavänski veroätno e bil vse oqe osmislen. Zatova go naričam pra-slavänski Ablaut.
      
      
      • Ablaut-ut predstavläva prome̋na na korennata glasna v različnite dymi i v različnite slovoformi.
      • Sledi ot nego ima i v drygi indo-evropejski ezici, ako ne v povečeto ot te̋x.
        • Sledi v anglijski: give - gave; speak - spoke
        • Sledi v grucki: βροχή (duǧ) - βρέχει (vali duǧ); λόγος (slovo) - λέγω (kazvam)
        • Sledi v bulgarski: ложе - лежа̨; свѣщта ще догори - свѣщта догаря
      • Ablaut-ut može da predstavläva prome̋na na glasnata v glasna s drygo kačestvo ..
      • .. ili puk s drygo količestvo - prome̋na na kratka glasna v dulga ili obratno.
      • No vse si e Ablaut.
      • V nikoj suvremenen indo-evropejski ezik Ablaut-ut ne e veče osmislen. Ne e bil osmislen v staro-slavänski (staro-bulgarski). Ablaut-ut obače si ostava osmislen v semitskite ezici (naprimer v arabski).
    
    
    • Imalo v staro-slavänski (staro-bulgarski) dosta slyčai na Ablaut meǧy glasnite Ѣ i E. Sega nie trydno različavame dali e bilo Ѣ ili E. Pone̋koga ävlenieto "promenlivo Ѣ" pomaga.
      • Primeri: ще легна̨ - лѣ̋гам; ще седна̨ - сѣ̋дам
    
    
    • Sega obače nie ne možem da razberem zaqo v edin i suq koren se pišut različni glasni bykvi, osven ako ne znaem govorimo staro-bulgarski ezik:
      • Защо една част на рѣчта е наречена нарѣчие?
      • А пък рѣчта се състои от изречения.
    
    
    • V suglasie s morfologičniut princip, osnoven za našiut pravopis,
      i pred vid na tova, če pri tozi proekt za pravopisna reforma
      pisaneto na bykvata Ѣ nikoga ne e zadulžitelno,
      to priemam, če v slyčaite na pra-slavänski Ablaut
      e razrešeno da se piše bykva Ѣ,
      stiga tazi glasna da se sreqa pone v edna slovoforma.
      • V častnost, razrešeno e da se piše Ѣ vuv:
      • ще лѣгна̨, ще сѣдна̨, нарѣчен, изрѣчение, рѣкох, [ти-той-тя-то] рѣче
    
    
    • (.. skrij otraženieto na pra-stariut Ablaut vurxy pravopisut na bykvata Ѣ ..)  (.. skrij go pravopisut na bykvata Ѣ v korenite ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Vuvličaneto na malkiut ÿs v ävlenieto "promenlivo Ѣ"  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  (.. skrij go pravopisut na bykvata Ѣ v korenite ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Vuvličaneto na malkiut ÿs v ävlenieto "promenlivo Ѣ"  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • ►►  Malkiut ÿs e predna nosova glasna v staro-slavänski (staro-bulgarski). (. pokaži ..)
    • ▼▼  Malkiut ÿs e predna nosova glasna v staro-slavänski (staro-bulgarski). (.. skrij ..)
      • Taka se nariča i kirilskata bykva za tazi glasna (Я,Ѧ).
      
      
      • V staro-bulgarski (staro-slavänski) malkiut ÿs se e proiznasäl kato nosovo E.
      • Glasna s takova zvyčene ima v suvremenniut polski ezik,
      • kudeto se označava s opašata bykva Е̨.
      • Tazi glasna se sreqa v imeto na bivšiut polski prezident:
      • [Lex] Valensa: Wałęsa.
      
      
      • Prez 13-ti i 14-ti vek malkiut ÿs v bulgarski vse oqe
      • zvyčal kato nosovo E, kakto i dosega toj zvyči v polski,
      • no posle ezikut ni prenebregnul nosoviut prizvyk
      • i malkiut ÿs se vle̋l v glasnata E, suvpadajki s neü.
      • Tova e stanulo predi razprostranenieto na ekavizmut.
    
    
    • ◄►  Pri normalno razvitie na stariut maluk ÿs v bulgarski ezik toj preminava v E i se piše s bykvata E.
      • Primeri: ред, често, чедо, агне, момче, пет, девет, десет
      • Zabeležka: Najden Gerov v rečnikut si označava stariut maluk ÿs s bykvata Я.
      • Zabeležka: Kogato bykvata E proizxoǧa ot malkiut ÿs, može da ï se složi opašlę.
      • Primeri: ре̨д, че̨сто, че̨до, агне̨, момче̨, пе̨т, деве̨т, десе̨т
    
    
    • ◄►  Bulgarskiut ezik izobilstva sus zaemki ot ryski i curkovno-slavänski, v koito stariut maluk ÿs zvyči kato JА.
      • Tova e ediniut problem.
      • Primeri: порядък, част, участник, чадо, княз, девятка, десятка, зиспятка
      • Zabeležka: V tozi slyčaj ne vurvi diakritičniut znak opašlę, zaqoto opašlęto pokazva proizxod na bykvata Я̨ ot ötiran gole̋m ÿs i zvyčene kato JЪ.
    
    
    • ◄►  Pone̋koga v bulgarskiut ezik se slyčva glasnata E,
      • nezavisimo dali proizxoǧa ot po-staro E ili ot maluk ÿs,
      • da premine v Ѣ i da simylira
      • ävlenieto "promenlivo Ѣ" ili puk
      • ävlenieto "pra-slavänski Ablaut".
      • Tova e drygiut problem.
      • Primeri:
        
        
        • Pod vlianieto na dymata "лѣ̋в", glasnata E v korenut na dymata "десен" se e promenila v Ѣ i sega se piše s bykvata Ѣ: дѣсен, дѣ̋сна, дѣ̋сно, дѣсни.
        
        
        • Pod vlianieto na dymata "свѣ̋т" (свѣтът, бѣлия̌т свѣ̋т) malkiut ÿs v korenut све̨т e preminal v Ѣ: свѣ̋т човѣк, майчице свѣ̋та.
          Tova može da se e slyčilo i pod vlianieto na curkovno-slavänski.
        
        
        • Pod vlianieto na slyčai kato "ще седне - сѣ̋да" i "ще легне - лѣ̋га", se e promenil vuv Ѣ malkiut ÿs v ne̋koi dymi.
          
          Primeri:
          
          ще впре̨гне - впрѣ̨̋га
          ще сте̨гне - стѣ̨̋га
          ще зате̨гне - затѣ̨̋га
          
          Mnogo e sumnitelno kak se piše dymata "тѣ̨̋га" - može bi "тяга" kato rysizum?
    
    
    • ◄►  V suglasie s morfologičniut princip, osnoven za našiut pravopis,
      • i pred vid na tova, če pri tozi proekt za pravopisna reforma
      • pisaneto na bykvata Ѣ nikoga ne e zadulžitelno,
      • to priemam, če v slyčaite na star maluk ÿs, preminal v Ѣ,
      • e razrešeno v tozi koren da se piše bykva Ѣ,
      • stiga tazi glasna da se sreqa pone v edna slovoforma.
      • V častnost, razrešeno e da se piše Ѣ vuv:
      • ще впрѣ̨гна̨, ще затѣ̨гна̨, тѣ̨гло, тѣ̨жък.
      • Makar če predpočitam "те̨гло, те̨жък", i tova suqo e razrešeno.
      • Naličen e i diakritičniut znak "опашлѐ̨", za da pokaže ÿsov proizxod.
    
    
    • (.. skrij go vuvličaneto na malkiut ÿs v ävlenieto "promenlivo Ѣ" ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. skrij go pravopisut na bykvata Ѣ v korenite ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Ryskoto pulnoglasie i pravopisut na bykvata Ѣ v bulgarski  (.. pokaži ..)  (.. skrij go pravopisut na bykvata Ѣ v korenite ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Ryskoto pulnoglasie i pravopisut na bykvata Ѣ v bulgarski  (.. skrij ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Pulnoglasie se nablÿdava v slednite ryski (iztočno-slavänski) formi:
      берег, середина, переход, селезенка
      {normalen glasež: брѣ̋г, срѣда̀, прѣход, слѣзка (dalak)}
      Pulnoglasieto se xarakterizira s dopulnitelna srička.
    
    
    • Kogato v Rysia vuzprieli staro-curkovno-slavänskiut ezik za pismen,
      proiznošenieto i pravopisut my
      bili prigodeni kum mestniut izgovor.
      V ne̋koi slyčai bili sučetani
      mestnite pulnoglasni formi sus
      staro-slavänskite (staro-bulgarskite),
      pri koeto dopulnitelnata pulnoglasna srička otpadala,
      no puk glasnata E ot pulnoglasnata forma
      zamenäla staro-slavänskoto Ѣ.
      
      
      • Tova se otrazilo i v stariut (do 1918) ryski pravopis.
    
    
    • Kogato v kraüt na 19-ti vek razrabotvali novo-bulgarskiut pravopis,
      za osnova slyžel stariut (do 1918) ryski pravopis.
      Vide̋no bilo nesuotvetstvieto s bulgarskite govori.
      Pravopisut bil popraven:
      vupreki če na ryski se pišelo "среда",
      prielo se na bulgarski da se piše "срѣда".
      
      
      • Propysnuto bilo pobulgarävaneto na ne̋koi dymi.
      • Naprimer, члѣн.
    
    
    • (.. skrij go vlianieto na ryskoto pulnoglasie ..)  (.. skrij go pravopisut na bykvata Ѣ v korenite ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄►  (.. skrij go pravopisut na bykvata Ѣ v korenite ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Stixotvorenie kato pomagalo za ryskite yčenici pri ysvoävane na bykvata Ѣ  (.. pokaži ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
• ▼▼  Stixotvorenie kato pomagalo za ryskite yčenici pri ysvoävane na bykvata Ѣ  (.. skrij ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

  Бѣлый, блѣдный, бѣдный бѣсъ
  Убѣжалъ голодный въ лѣсъ.
  Лѣшимъ по лѣсу онъ бѣгалъ,
  Рѣдькой съ хрѣномъ пообѣдалъ
  И за горькiй тотъ обѣдъ
  Далъ обѣтъ надѣлать бѣдъ.
  Вѣдай, братъ, что клѣть и клѣтка,
  Рѣшето, рѣшетка, сѣтка,
  Вѣжа и желѣзо съ ять, --
  Такъ и надобно писать.
  Наши вѣки и рѣсницы
  Защищаютъ глазъ зѣницы,
  Вѣки жмуритъ цѣлый вѣкъ
  Ночью каждый человѣкъ...
  Вѣтеръ вѣтки поломалъ,
  Нѣмецъ вѣники связалъ,
  Свѣсилъ вѣрно при промѣнѣ,
  За двѣ гривны продалъ въ Вѣнѣ.
  Днѣпръ и Днѣстръ, какъ всѣмъ извѣстно,
  Двѣ рѣки въ сосѣдствѣ тѣсномъ,
  Дѣлитъ области ихъ Бугъ,
  Рѣжетъ съ сѣвера на югъ.
  Кто тамъ гнѣвно свирѣпѣетъ?
  Крѣпко сѣтовать такъ смѣетъ?
  Надо мирно споръ рѣшить
  И другъ друга убѣдить...
  Птичьи гнѣзда грѣхъ зорить,
  Грѣхъ напрасно хлѣбъ сорить,
  Надъ калѣкой грѣхъ смѣяться,
  Надъ увѣчнымъ издѣваться...

• ►►  Spisuk na ne̋koi koreni s bykvata Ѣ.  (.. pokaži go ..)  (.. razgunuto ..) 
• ▼▼  Spisuk na ne̋koi koreni s bykvata Ѣ.  (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

  Podredbata e samo po purvata bykva.
  Tre̋bva da tursite korenite.
  Naprimer, za dymata "zalesävam" tre̋bva da tursite na bykvata L dymata "les".
  Ako ne namerite ne̋koj koren, pišete go s E, a ne s Ѣ, poneže taka ne̋ma kak da sburkate.

  • Б
  • Б (.. skrij ..)
    • бѣ̋л, бесѣда, бдѣние, блѣд, блѣ̋н, брѣ̋г, бѣ̋с, брѣза, брѣме, брѣ̋ст, бѣ̋г, бѣден, побѣда, убѣден, бѣдя̨, да набѣдя̨, бѣлѣг, блѣ̋сък, обѣт, обѣщание, изобрѣтение, обѣсен, бѣся̨, бѣсило
    • Obače: бера̨
  • В
  • В (.. skrij ..)
    • вѣ̋ра, вѣрен, неимовѣрен, да влѣ̋за̨, влѣка̨, врѣда, врѣ̋ва, врѣ̋кам, врѣ̋сък, врѣме, врѣтено, всѣки, всѣ̋кога, вѣдѣние, вѣдомост, свѣдение, заповѣд, проповѣд, вѣщ, прѣдвѣщавам, вѣст, повѣст, съвѣст, свѣстен, извѣстен, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, вѣдро (кофа), вѣђа, вѣжлив, вѣйка, вѣнец, вѣся̨, равновѣсие, прѣвѣс, завѣса, отвѣсен, обѣсен, бѣся̨, бѣсило, вѣя̨, вѣ̋тър, за̀вѣт, вѣк, съвѣт, съвѣщание, привѣт, завѣ̀т, завѣщание, обѣт, обѣщание, обѣтован, отвѣтник, съотвѣтен, съотвѣтствие, вѫтрѣ
    • Obače: везна, ведър, наведен, сведен
  • Г
  • Г (.. skrij ..)
    • гнѣ̋в, гнѣ̋здо, грѣ̋х, грѣшка, голѣ̋м, говѣя̨, заговѣзни, грѣя̨, изгрѣв, (дърва за) огрѣв, (Слънце Тракия) огрѣ̋ва, гибѣл, [що-]годѣ
    • Obače: греба̨, глезя̨
  • Д
  • Д (.. skrij ..)
    • дѣте, дѣсен, дѣ̋до, дѣ̋л, дѣля̨, прѣдѣл, опрѣдѣление, дѣло, земедѣлец, добродѣтел, дѣлник, понедѣлник, недѣля, дѣ̋лам, дѣятел, дѣец, свидѣтел, радѣтел, дѣйност, дрѣмя̨, дрѣзгав, дрѣ̋н, дѣва, дѣвер, дѣ̋вам, да дѣ̋на̨
    • Obače: ден, днес, дера̨, дреха
  • Ж
  • Ж (.. skrij ..)
    • желѣ̋зо, жлѣб, жлѣза, жрѣбий, жрѣбец
    • Obače: жена, желание
  • З
  • З (.. skrij ..)
    • звѣзда, звѣ̋р, зрѣлище, зрѣние, прѣзрѣние, зрѣ̋л, зѣница, зѣя̨, прозѣ̋вка, зѣ̋пам, запрѣщение
    • Obače: земя
  • К
  • К (.. skrij ..)
    • крѣхък, крѣпък, крѣпя̨, крѣпост, крѣсло, крѣ̋сък, крѣщя̨, крѣ̋кам, колѣ̋но, поколѣние, клѣщи, заклѣщен, клѣтка, клѣй, клѣймо, клѣк, клѣ̋кам, кѫдѣ, кѫдѣля, клѣн, колѣбание
    • Obače: кмет
  • Л
  • Л (.. skrij ..)
    • лѣ̋в, лѣ̋то, пролѣт, малолѣтен, лѣ̋гам, лѣжа̨, прилѣжен, полѣгат, облѣ̋гам се, да влѣ̋за̨, да излѣ̋за̨, прѣлѣз, лѣкар, лѣк, лѣчение, лелѣя̨, люлѣя̨, лѣя̨, лѣнив, великолѣпен, роболѣпен, нелѣп, нелѣпост, лѣс, лѣсничей, залѣсявам, лѣха, лѣщник, Лѣ̋сковец, лѣпя̨, лѣпило, прилѣп, прилѣпвам
    • Obače: лек, лесен, ленен, летя̨, леща, прѣлест
  • М
  • М (.. skrij ..)
    • мѣ̋ра, мѣ̋рка, мѣря̨, лицемѣр, размѣр, умѣрен, мѣ̋ркам се, мѣрник, примѣр, млѣ̋ко, мнѣние, съмнѣние, мрѣжа, мрѣна, мѣсец, мѣ̋сто, мѣся̨, смѣс, мѣшан, мѣня̨, замѣ̋на, промѣ̋на, отмѣ̋на, непрѣмѣнно, мѣ̋там, прѣдмѣт, смѣт, смѣтище, мѣ̋х, мѣхур, (войнишка) мѣшка, мѣд-мѣдта, мѣдник, мрѣне
    • Obače: метър, месо, меля̨, мед-медът, (общоселска) мера̀
  • Н
  • Н (.. skrij ..)
    • нѣщо, нѣ̋кой, нѣ̋кога, нѣ̋кѫдѣ, нѣ̋как, нѣчий, нѣ̋мам, нѣмай [къдѣ], надѣђа, надѣ̋вам се, ненадѣен, небрѣжен, прѣнебрѣжение, невѣж, невѣста, невѣстулка, недѣй, недѣля, нѣдра̀, нѣжен, нѣга̀, нѣ̋м, нѣмец
    • Obače: не, да донеса̨, надменен
  • О
  • О (.. skrij ..)
    • орѣх, освѣн, осѣнява, осѣнен, облѣкло, облѣчен, обѣт, обѣщание, обѣтован, обѣд
    • Obače: орел, остен, още
  • П
  • П (.. skrij ..)
    • плѣ̋ва, плѣвня, Плѣвен, плѣвя̨, плѣвел, плѣн, плѣнявам, плѣнителен, плѣсен, плѣ̋сък, пилѣя̨, плѣшив, побѣда, посѣ̋гам, посѣщение, да посѣтя̨, потрѣбление, привѣт, прилѣп, примѣр, припрѣ̋н, запрѣ̋н, прищѣ̋вка, пролѣт, проповѣд, просвѣта, просвѣщение, протѣ̋гам, прѣ̋кор, прѣвѣс, прѣдвѣщавам, прѣдмѣт, прѣдсѣдател, прѣдѣл, прѣлѣз, прѣди, прѣден, напрѣд, на̀прѣки, прѣ̋к, прѣние, прѣсен, прѣчка, пѣ̋на, пѣстя̨, пѣстелив, пѣ̋сък, пѣша, пѣш, пѣшком, пѣхота, спѣшавам, пѣя̨, пѣсен, пѣвец, пѣтел, прѣние, запрѣщение
    • Obače: пређа, пека̨, Петър
  • Р
  • Р (.. skrij ..)
    • рѣжа̨, срѣ̋звам, рѣ̋зък, рѣзен, рѣзка, прорѣз, рѣка, рѣчен, порѣчие, да рѣка̨, рѣч, изрѣчение, нарѣчие, сирѣч, да обрѣка̨, обрѣчен, рѣ̋па, рѣпей, рѣ̋дък, да разрѣдя̨, рѣдѣя̨, рѣша̨, срѣсвам, да рѣша̨, рѣшение, разрѣшавам, рѣшителен, разтѣ̋гам
    • Obače: ред, рев, ревност
  • С
  • С (.. skrij ..) (.. razguni ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение, свѣж, освѣжавам, свѣжест, свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив, слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден, скрѣж, заскрѣжен, слѣ̋п, слѣпец, слѣпок, смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх, смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се, сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо, смѣ̋там, смѣтка, смѣтало, смѣт, смѣтище, снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен, спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам, срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд, срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане, стрѣла, стрѣлям, изстрѣл, сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд, сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви, сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен, сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨, стѣна, многостѣн, сѣно, сѣнокос, свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сѣпна̨т, сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина, смѣ̋на, смѣням, смѣс, стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха, свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство, съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨, съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен, сѣ̋ра, сѣрен
    • Obače: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
    С (.. skrij ..) (.. svij ..)
    • свѣ̋т-свѣтовен, свѣ̋т свѣтува, свѣщ, свѣтлина, свѣтъл, свѣтя̨, свѣ̋ткам, свѣткавица, свѣтилник, освѣтяване, просвѣта, просвѣщение
    • свѣж, освѣжавам, свѣжест
    • свѣ̋н, свѣня̨ се, свѣнлив
    • слѣд, слѣда, слѣдвам, слѣдя̨, наслѣдник, слѣдствие, послѣден
    • скрѣж, заскрѣжен
    • слѣ̋п, слѣпец, слѣпок
    • смѣя̨ се, смѣ̋х, смѣшен, присмѣх
    • смѣл, смѣлост, смѣя̨, осмѣлявам се
    • сѣка̨, сѣкач, просѣка, сѣкира, сѣчиво, отсѣчка, насѣкомо
    • смѣ̋там, смѣтка, смѣтало
    • смѣт, смѣтище
    • снѣ̋г, снѣжен, заснѣжен
    • спѣшен, спѣшност, успѣх, успѣшен, успѣ̋вам
    • срѣ̋да, срѣда̀, срѣден, срѣдство, посрѣдник, насрѣд, посрѣдством, посрѣд
    • срѣща, насрѣща, насрѣщен, посрѣщане
    • стрѣла, стрѣлям, изстрѣл
    • сѣдя̨, сѣ̋дам, сѣдалище, прѣдсѣдател, сѫсѣд
    • сѣя̨, сѣитба, сѣме, сѣмка, сѣмейство, отсѣ̋вам, прѣсѣ̋вам, засѣ̋вам, разсѣйка, по̀сѣви
    • сѣ̋нка, сѣнчест, засѣнчен, осѣнен
    • сѣтива, да се сѣтя̨, усѣт, усѣщане, подсѣщане, досѣщам се, посѣщение, да посѣтя̨
    • стѣна, многостѣн
    • сѣно, сѣнокос
    • свирѣп, сѣвер, съвсѣм, сѣпна̨т
    • сврѣдел, сирѣч, да слѣ̋за, старѣйшина, сѣдина
    • смѣ̋на, смѣням, смѣс
    • стрѣ̋скам, стѣ̋гам, стрѣ̋ха
    • свѣдѣние, свидѣтел, свидѣтелство
    • съвѣст, свѣ̋ст, несвѣ̋ст, свѣстен, да се свѣстя̨
    • съвѣт, съвѣщание, съотвѣтствие, съотвѣтен
    • сѣ̋ра, сѣрен
    • Obače: село, светия, освещаване, посвещение, посветен, сетен, сера̨
  • Т
  • Т (.. skrij ..)
    • тѣ̋ло, тѣлесен, мекотѣло, тлѣя̨, тлѣнен, трѣ̋бвам, потрѣбен, непотрѣбен, потрѣбление, употрѣба, трѣбник, изтрѣбление, трѣва, трѣвист, трѣвен, трѣзвен, трѣ̋сък, тѣсен, стѣснение, притѣснение, утѣха, утѣшавам, тѣша̨, тѫдѣ̋ва, телѣга, обтѣ̋гам, протѣ̋гам, разтѣ̋гам, стѣ̋гам
    • Obače: тека̨
  • Х
  • Х (.. skrij ..)
    • хлѣ̋б, хлѣбар, хрѣ̋н
    • Obače: хребет
  • Ц
  • Ц (.. skrij ..)
    • цѣ̋л, цѣ̋лост, цѣлина, цѣля̨̀, цѣря̨̀, цѣ̋р, изцѣление, цѣлувка, цѣл, прицѣл, цѣ̀ля̨, цѣна, оцѣнка, цѣня̨, цѣ̋р (дърво), цѣдя̨, цѣдка, цвѣ̋т, цвѣте, цвѣтар, цѣпя̨, цѣпеница, цѣпка, процѣп, отцѣпление
    • Obače: цех
  • Ч
  • Ч (.. skrij ..)
    • човѣк, чрѣз, члѣн, чрѣвен, чрѣсла
    • Obače: чело
  • Щ
  • Щ (.. skrij ..)
    • прищѣ̋вка, щѣние, дощѣ̋ва ми се
    • Obače: дъщеря
  • Ѣ
  • Ѣ (.. skrij ..)
    • обѣд, обѣ̋двам, доѣ̋ђам, прѣѣ̋ђам
    • Obače: ям, да прѣям, да доям
  • (.. skrij go spisukut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..) 
  
  


• ◄► Zabeležka. (.. skrij go razdelut za bykvata Ѣ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  • I v dvata pravopisni varianta - post-moderniut i estestveniut, v koito se polzva bykvata Ѣ, pravilata za pisaneto na tazi bykva su edni i suqi.
  • S drygi dymi, v tezi dva pravopisni varianta prilagat opisaniut v nastoäqiut razdel a̋tov pravopis.

---

►►   3. Koga se piše bykvata Ѫ (gole̋m ÿs, gole̋ma nosovka, široko Ъ)  (.. pokaži go razdelut za Ѫ ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   3. Koga se piše bykvata Ѫ (gole̋m ÿs, gole̋ma nosovka, široko Ъ)  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..

• Ako ne ste pročeli obqiut razdel (preambÿlut), vurnete se purvo na nego.


• Bykvata Ѫ se piše samo v dymi sus slavänski proizxod.  (.. podrobnosti ot istoriata ..)
• Bykvata Ѫ se piše samo v dymi sus slavänski proizxod.  (.. skrij gi podrobnostite ..)
  
  
  • Po stariut ivančevski pravopis, validen do 1945, bykvata Ѫ se e pišela i v dymi s tyrski proizxod.
  • Ne odobrävam bulgarskata bykva Ѫ da se piše v dymi s tyrski proizxod.
    • Sledva da se piše: "имам баялдъ", "акъл", "аслъ", "ханъма", "џанъм", ..
    • Predi 1945, pisaneto s Ѫ se nalagalo, poneže bykvata Ъ v kraüt na dymite bila glyxa.
    • Ne pišete glyxo Ъ v kraüt na dymite.
    • Praktikata da se piše glyx er v kraüt na dymite e nanesla mnogo vredi na bulgarskiut pravopis.
  
  
  • V starata kirilica bykvata Ъ e bila vuvedena, za da označava imenno zvykut Ъ, suqiut zvyk, kojto tä označava i dnes.
  
  
  • A puk bykvata Ѫ e bila vuvedena v starata kirilska azbyka, za da označava specifičen zaden nosov glasen zvyk.
  • Naj-napred toj priličal na neqo kato [УН].
    • Kakto v dymata "pynkt", no bez da opirate ezikut do zubite pri bykvata N.
    • V ryski i srubski, kakto i v ne̋koi bulgarski dialekti, tozi zaden nosov glasen zvyk izgybil nosoviut si prizvyk i se izravnil sus zvykut [Y].
  • A v bulgarski ezik, v osnovnite my dialekti, tozi specifičen zaden nosov glasen zvyk posle se izmenil ot [УН] vuv [ЪН],
  • .. predi da izgybi nosoviut si prizvyk i da se izravni sus zvykut [Ъ].
  
  
  • Počti prez celiut 19-ti vek xorata v Bulgaria - imam pred vid samo gramotnite, razbira se - ne znaeli s koä bykva da označut zvykut Ъ.
  • Nasledstvo ot onova vreme e pisaneto na bykva A v okončania i opredelitelni členove, kogato istinskiut zvyk tam e Ъ.
  
  
  • A puk zvykut Ъ s ötacia ili sled meka suglasna vinugi go označavame s ryskata bykva Я.
    • Zvyk Ъ s ötacia ili sled meka suglasna se sreqa samo v okončania i v opredelitelni členove.
  • Tazi ryska bykva Я v bulgarski ima dve različni stojnosti - ili označava JA, ili označava JЪ.
  • Kogato bykvata Я označava JЪ, az pišu Я̨-я̨ ili Я̌-я̌.
  • A kogato bykvata A označava Ъ, az pišu А̨-а̨ ili А̌-а̌.
  
  
  • I tuj, kum sredata na 19-ti vek bulgarski knižovnici zaimstvali ot rymunskata kirilica starata bulgarska bykva Ѫ, za da označavat s neü zvykut Ъ.
  • Označavali s tazi bykva vseki zvyk Ѫ. Takava bila praktikata na Karavelov i Botev, naprimer.
  • Posle ne̋koi (Najden Gerov, Marin Drinov, ..) razbrali, če bykvata Ъ, koäto dotogava se izpolzvala samo kato znak za tvurdost, kakto v ryski, v suqnost e bila prednaznačena za zvykut Ъ.
  
  
  • I kum kraüt na 19-ti vek izkristalizirala praktikata, ytvurdena prez 1899 s ivančevskiut pravopis, do otme̋nata ï prez 1945 s otečestveno-frontovskiut pravopis.
  
  
  • Tazi praktika se muču da vuzstanovü v priblizitelen vid.
  
  
  • Kato sum pisal, če bykvata Ѫ sledva da se piše samo v dymi sus slavänski proizxod, redno e da ytočnü.
    • Bykvata Ѫ ne može da se piše v čyǧi dymi, zaeti sled kato našiut ezik prestanul da različava zvykut Ѫ ot zvykut Ъ.
    • Obače bykvata Ѫ može da se piše v po-stari zaemki: "бѫбрек", "румѫнски", ..
  
  
  • Sled kato imame dve bykvi za zvykut Ъ - Ъ i Ѫ, na ne̋koi može da im se xaresa ideäta da vuvedem diferenciacia pri transliteracia na anglijski imena.
    • Naprimer, da pišem: "Рѣката Хѫдсън", "президентът Трѫмп", "Пърл Харбър", "Дѫнди Крокодила̌", ..
    • Az se vuzduržam da preporučam tova, zaqoto predpočitam i v tekstove na bulgarski da se piše: "Рѣката Hudson", "президентът Trump", "Pearl Harbor", "Dundee КрокодилъКрокодила̌", ..
  
  
  •  .. skrij gi podrobnostite ot istoriata ..  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѫ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• Bykvata Ѫ se ypotrebäva samo kato označenie na zvykut Ъ.
  • Ako v suvremenniut normativen bulgarski ezik ne se čyva zvyk Ъ, to bykvata Ѫ ne može da se ypotrebi, ..
  • .. dori v staro-slavänski (staro-bulgarski) tam da e bil zvykut Ѫ.
  • Naprimer, piše se "звук", zaqoto taka se proiznasä sega, nezavisimo če e bilo "звѫкъ".
  • Ili, piše se "сѫпруг", zaqoto taka se proiznasä sega, nezavisimo če e bilo "сѫпрѫгъ".


• Zabeležka. Načaloto na tozi razdel, kojto e posveten na bykvata Ѫ,
  pokriva samo post-moderniut i ekavsko-surbomanskiut pravopis.
  Estestveniut pravopis se vuveǧa kum kraüt na razdelut.


• Bykvata Ѫ se ypotrebäva kato alternativa na bykvata Ъ.


• No daleč ne vse̋ka bykva Ъ ot validniut sega otečestveno-frontovski pravopis može da se zamesti s vuzstanovenata bykva Ѫ.
  • Pri sumnenie ostavete si ü bykvata Ъ.


• Bykvata Ъ, ypotrebena spored validniut sega otečestveno-frontovski pravopis,
  • može da se zamesti s vuzstanovenata bykva Ѫ, samo ako predi vekove tam se e čyval zvyk Ѫ.
  • Inače si ostava bykvata Ъ.


• Za da opredelite dali predi vekove na tova me̋sto se e čyval zvyk Ѫ, ..
  • .. na me̋sto, kudeto v suvremenniut normativen bulgarski ezik se čyva zvyk Ъ ..
  • .. i se piše bykva Ъ spored validniut sega otečestveno-frontovski pravopis,
  
  
  • ili napravete spravka v etimologičen rečnik,
  • ili supostavete zvyčeneto na tazi dyma (ili na nejna srodna dyma) v drygi slavänski ezici ili v drygi bulgarski dialekti.
    • Ako v ryski, srubski, slovaški ili v ne̋koi bulgarski dialekti na tova me̋sto se čyva zvyk Y, ..
    • .. to ne̋koga se e čyval zvyk Ѫ i može da se ypotrebi bykva Ѫ.
    
    
    • Ako v polski na tova me̋sto ima nosova glasna, ..
    • .. to ne̋koga se e čyval zvyk Ѫ i može da se ypotrebi bykva Ѫ.
    
    
    • Primeri:
      • зѫб, дѫб, мѫж, гѫз: zaqoto na ryski e зуб, дуб, муж, гуз.
      • мѫка, дѫга, лѫч: zaqoto na ryski e мука, дуга, луч.
      • ѫгъл, гълѫб, прѣстѫпление: na ryski e угол, голубь, преступление.
      • грѫд, гѫрди, прѣгрѫдка: poneže na ryski e грудь.
      • Obače ..
      • сън, вън, пън, дъно: na ryski e сон, вон, пень, дно.
      • скръб, кръст, гръм: na ryski e скорбь, крест, гром.
    
    
    • Ako veče e opredeleno, če bykvata Ѫ e dopystima, to tä e dopystima i v srodnite dymi:
      • зѫб: зѫбат, зѫбчат, зѫбен, озѫбен, назѫбен, зѫболѣкар, беззѫб, ..


• Bykvata Ѫ ne može da se piše v okončania i v opredelitelni členove.
  • Takava e tradiciata ni oqe ot 19-ti vek, koäto e bila oficializirana prez 1899 s ivančevskiut pravopis.
  
  
  • Na takiva mesta se pišut bykvite A ili Я.
  • Primeri:
    • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
    • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".


• Ima ne̋koi slyčai, pri koito bykvata Ѫ e dopystima na me̋stoto na bykva A spored otečestveno-frontovskiut pravopis:
  • "сѫ" <= "са̨"; "винѫги" <= "вина̨ги".


• Spisuk na ne̋koi koreni sus Ѫ i Ъ.  (.. pokaži go ..)  (.. razgunuto ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѫ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
• Spisuk na ne̋koi koreni sus Ѫ i Ъ.  (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѫ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  Podredbata e samo po purvata bykva.
  Tre̋bva da tursite korenite.
  Naprimer, za dymata "закъснявам" tre̋bva da tursite na bykvata K dymata "късен".
  Suvsem ne se postavä za cel korenite s Ъ da se izbroüt izčerpatelno.
  Ako ne namerite ne̋koj koren, pišete go s Ъ, a ne s Ѫ, poneže taka ne̋ma kak da sburkate.
  
  
  • Б
  • Б (.. skrij ..)
    • да бѫда̨, бѫдеще, бѫден (бѫднитѣ дни), бѫбна̨, набѫбвам, бѫкел (не знае)
    • български, бъклица, Бъдни вечер
  • В
  • В (.. skrij ..)
    • вѫдица, вѫглен, вѫтрѣ, вѫтък, вѫже, вѫзел, всѫдѣ, вѫся̨ се, навѫсен, винѫги
    • въдя̨-развъђам, връзвам
  • Г
  • Г (.. skrij ..)
    • гѫба, гѫска, гълѫб, гѫз, гѫрди, грѫд, прѣгрѫдка, гѫст, гѫдулка, гѫгна̨, гѫсѣница
    • гръм, гъдел, гъмжа̨, гъна̨, гръб
  • Д
  • Д (.. skrij ..)
    • дѫб, дѫга, дѫлбок, дѫлбая̨
    • дъх, дъно, дрънча̨
  • Ж
  • Ж (.. skrij ..)
    • жълѫд
    • жълт
  • З
  • З (.. skrij ..)
    • зѫб
    • зъл
  • K
  • K (.. skrij ..)
    • кѫща, кѫт, кѫтам, кѫтник, кѫс, кѫшей, закѫсвам, крѫг, кѫдѣ, кѫдѣля, кѫдрав, кѫлбо, кѫпя̨, кѫпина
    • късен, (нѣщо да е) кът
  • Л
  • Л (.. skrij ..)
    • лѫч, лѫк, разлѫка, отлѫчвам, {лѫг,лѫка:в имена на мѣстности:Лѫкатник},лѫкатуша̨
    • лъжа, лъв
  • M
  • M (.. skrij ..)
    • мѫж, мѫдѣ, мѫдър, мѫка, мѫча̨, мѫтен, мѫтя̨, могѫщ
    • мъкна̨
  • Н
  • Н (.. skrij ..)
    • недѫг
  • O
  • O (.. skrij ..)
    • орѫдие, орѫжие, отвѫд
    • Онгълът
  • П
  • П (.. skrij ..)
    • пѫдя̨, пѫдар, пѫт, пѫти, пѫп, пѫпка, напѫпил, пѫпеш, пѫргав, прѫт, пѫча̨, изпѫквам
    • пръст
  • Р
  • Р (.. skrij ..)
    • рѫб, рѫгам, рѫка, порѫчка, рѫмжа̨, румѫнски
    • ръст, ръж
  • С
  • С (.. skrij ..)
    • сѫ, сѫд, сѫдомиялна, сѫдилище, сѫдба, сѫђение, сѫбота, сѫщ, сѫщина, сѫщество, стѫпка, смѫдене, достѫп, скѫп, сѫпруг, сѫсѣд, сѫсел, сѫчка, присѫтствие, оскѫден
    • сън
  • T
  • T (.. skrij ..)
    • тѫп, трѫскам, тѫрся̨, тѫга, трѫба, тѫтен, трѫтка, тѫртей, тѫртя̨, тѫдѣ̋ва
    • търпя̨, тъпча̨, стъпквам
  • Ѫ
  • Ѫ (.. skrij ..)
    • ѫгъл
  • (.. skrij go spisukut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѫ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  


• Estestveniut pravopis.  (.. pokaži go ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѫ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
• Estestveniut pravopis.  (.. skrij go ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѫ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • I tuj, meǧyvremenno ..
    
    
    • .. zavuršix traktatut si Misteriata na bulgarskite glagoli, i
    
    
    • .. definirax taka narečeniut estestven pravopis i implementirax softwerut po poddružkata my.
      
      
      • Tekstut se pokazva v estestven pravopis, ako se natisne bytončeto s etiket ѢѪ-БЪ. V momentut e taka.
      • Tekstut se pokazva v post-moderen pravopis, ako se natisne bytončeto s etiket Ѣ-БЪ ili bez da se natiska bytonče za pravopisen variant. V momentut e taka.
  
  
  • Tova naloži promeni v tekstut na tozi očerk.
    
    
    • V počti vsički razdeli i v starite komentari.
  
  
  • Očerkut e napisan v taka narečeniut post-moderen pravopis ..
    • .. i črez softwerno konvertirane može da se pokazva v oqe pet pravopisni varianta, kakto e izäsneno v purviut komentar.
    • Estestveniut pravopis e posledniut definiran i implementiran pravopisen variant.
    
    
    • Do vuveǧaneto na estestveniut pravopis tozi očerk se otnasäše samo za post-moderniut pravopis, a ne za drygite četiri pravopisni varianti, koito be̋xu nalični.
    • Veče ne e taka.
    • Sega očerkut se otnasä i za dvata pravopisni varianta: post-moderniut i estestveniut.
    
    
    • Dosega primerite i pulnežut na tablicite se pokazvaxu vse vuv post-moderen pravopis.
    • Sega, ako e izbran estestveniut pravopis, primerite i pulnežut na tablicite se pokazvat v estestven pravopis, a ne v post-moderen.
    
    
    • Tuk kato i dvata varianta post-moderen i estestven predpolagat a̋tov pravopis, te ne se različavat po pisaneto na vuzstanovenata bykva Ѣ.
    • Sledovatelno, razdelut Koga se piše bykvata Ѣ v ednakva stepen važi za post-moderniut i za estestveniut pravopisen variant.
    
    
    • Obače razdelut Koga se piše bykvata Ѫ v točnost opisva post-moderniut pravopis.
    • V estestveniut pravopis bykvata Ѫ se piše na mnogo poveče mesta:
      
      
      • V okončaniata na silnite glagoli za indikativno segašno vreme v 1-vo lice ed.č. i v 3-to lice mn.č.:
        
        
        • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..
      
      
      • V glagolnoto okončanieto za 3-to lice mn.č. pri indikativnite minuli vremena imperfekt i perfekt (minulo nesvuršeno i minulo svuršeno):
        
        
        • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..
      
      
      • V nastavkata -нѫ-:
        
        
        • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
        • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..
      
      
      • Mestoimennite formi неıѫ̨ i ıѫ̨.
  
  
  • (.. skrij go estestveniut pravopis ..)  (.. skrij go razdelut za bykvata Ѫ ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   4. Prepratki (references)   (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   4. Prepratki (references)   (.. skrij gi ..)

• christotamarin.blog: Работен проект за езикова реформа
• christotamarin.blog: XT Keyboard Layouts Reference: Klaviatyri s razširena kirilica
• christotamarin.blog: Misteriata na bulgarskite glasni
• christotamarin.blog: Misteriata na bulgarskite glagoli
• christotamarin.blog: Očerk za kraeslovnite erove: Pregled na staro-slavänskiut vokalizum
• christotamarin.blog: Našata slavänqina - ot vekove za vekove
• Български етимологичен речник
• Рѣчникът на Найден Геров
• Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
• wikipedia: Буквата Ѣ
• wikipedia: Буквата Ѫ
• ѣ Ѫ – За стария български правописъ
• Упѫтване за общо правописание, Министерство на народното просвѣщение, София, 1899, министър: Иван Вазов [Arxiv na Todor Červenkov]
• Упѫтване за общо правописание, Министерство на народното просвѣщение, София, 1899, министър: Тодор Иванчов [Arxiv na Todor Červenkov]
• Василъ Василевъ, Правописенъ рѣчникъ, Самоковъ, 1920 [Arxiv na Todor Červenkov]
• Словарь дореволюціонной орѳографіи съ удареніями. 1914 годъ.
• Благой Шклифов: За разширението на диалектната основа на българския̌т книжовен език и неговото обновление

(.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   5. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)  (.. pokaži gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   5. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)  (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Beležki po izpolzvaniut v tozi očerk pravopis  (.. pokaži ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-03 20:40:: Beležki po izpolzvaniut v tozi očerk pravopis  (.. skrij ..)
  
  
  • Tozi očerk se dava v šest pravopisni varianta:
    
    
    • Post-moderen pravopis
    • Otečestveno-frontovski pravopis
    • Ekavsko-surbomanski pravopis
    • Estestven pravopis
    • Romanizacia (bulgarska latinica)
    
    
    • Vsički tezi pravopisni varianti se osnovavat na standartnoto proiznošenie na normativniut bulgarski ezik.
    • Meǧy tezi četiri varianta može da se prevklÿčva s bytoni, koito su dadeni malko po-gore, kakto i naj-gore v de̋sno.
    
    
    • .. kum opisanieto na bulgarskata latinica ..
  
  
  • Izbran e post-moderniut pravopis, kojto predpočitam i kum kojto obiknoveno se priduržam.
  
  
  • Beležki po post-moderniut pravopis, kojto predpočitam i kum kojto obiknoveno se priduržam:
    
    
    • Tova e ätov pravopis. Toj ne e ekavski ili äkavski, a ätov.
    • Tova e ätov pravopis. Bykvata ät ѣ se ypotrebäva, kakto e opisano v razdel 2 na tozi očerk.
    
    
    • Tova e rysofilski pravopis. Toj ne e surbomanski i ne e latinica.
    • Tova e rysofilski pravopis i sledovatelno bykvite Й, Ю i Я se izpolzvat.
    
    
    • Vuzstanovena e bykvata gole̋m ÿs ѫ, koäto se ypotrebäva, kakto e opisano v razdel 3 na tozi očerk.
    
    
    • Vuvedeni su bykvite џ/Џ i ђ/Ђ suotvetno za дж i жд.
    
    
    • Za razlika ot stariut ivančevski pravopis, glyxite kraeslovni erove su zabraneni.
  
  
  • Izbran e estestveniut pravopis.
  
  
  • Beležki po estestveniut pravopis, kojto predpočitam i kum kojto obiknoveno qe se priduržam v budeqe:
    
    
    • Estestveniut pravopis, podobno na post-moderniut pravopis,
      
      
      • .. e ätov pravopis. Toj ne e ekavski ili äkavski, a ätov.
      • Tova e ätov pravopis. Bykvata ät ѣ se ypotrebäva, kakto e opisano v razdel 2 na tozi očerk.
      
      
      • Za razlika ot stariut ivančevski pravopis, glyxite kraeslovni erove su zabraneni.
      • Vuvedeni su bykvite џ/Џ i ђ/Ђ suotvetno za дж i жд.
      
      
      • Vuzstanovena e bykvata gole̋m ÿs ѫ.
    
    
    • Za razlika ot post-moderniut pravopis, kojto e rysofilski,
      • estestveniut pravopis, makar da e na kirilica, nito e rysofilski, nito surbomanski.
      
      
      • Vuzstanovena e bykvata ıota-bez-točka.
      • Tä može da zamesti bykvite Й i Ь.
      • Osobeno e polezna pred O, pred Ѫ, pred Ъ, pred A.
      • Suzdava yslovia za eliminiraneto na ryskite bykvi Й i Я.
    
    
    • Vuzstanovenata bykva gole̋m ÿs ѫ v estestveniut pravopis se ypotrebäva mnogo po-često, otkolkoto v post-moderniut pravopis.
      • Razdel 3 na tozi očerk se otnasä samo za post-moderniut pravopis.
      • V estestveniut pravopis bykvata gole̋m ÿs ѫ se ypotrebäva za označavane na zvykut Ъ navse̋kude na etimologičnoto si me̋sto, vklÿčitelno v glagolnite zavuršuci.
    
    
    • Pri estestveniut pravopis ne ostavat slyčai, kogato zvykut Ъ se označava s bykva Я ili A.
      • V glagolnite zavuršuci se piše -Ѫ̨- ili -IѪ̨-.
      • Opredelitelniut člen za mužki rod edinstveno čislo se piše -ЪТ̌, ili -IЪТ̌, ili -ЬТ̌.
  
  
  • Izbrali ste otečestveno-frontovskiut pravopis.
  
  
  • Beležki po otečestveno-frontovskiut pravopis:
    
    
    • Tova e äkavski pravopis. Toj ne e ekavski ili ätov, a äkavski.
    • Tova e äkavski pravopis. Vmesto bykvata ät ѣ se piše ili e ili я spored segašnata äkavska norma na zvyčene.
    
    
    • Tova e rysofilski pravopis. Toj ne e surbomanski i ne e latinica.
    • Tova e rysofilski pravopis i sledovatelno bykvite Й, Ю i Я se izpolzvat.
    
    
    • Tova e oficialniut pravopis v Bulgaria ot 1945 nasam.
    • Vse pak, izpolzva se negova modifikacia:
      • Praviloto za taka narečenite pulen i nepulen člen v bulgarskiut ezik demonstrativno ne se spazva, za da se pokaže negovata neadekvatnost.
  
  
  • Izbrali ste ekavsko-surbomanskiut pravopis.
  
  
  • Beležki po ekavsko-surbomanskiut pravopis:
    
    
    • Tova e ekavski pravopis. Toj ne e äkavski ili ätov, a ekavski.
    • Tova e ekavski pravopis. Vmesto bykvata ät ѣ vinugi se piše e ili puk ё, kogato po segašnata norma zvyči kato jа i suotvetno se piše я v otečestveno-frontovskiut pravopis.
    
    
    • Tova e surbomanski pravopis. Toj ne e rysofilski i ne e latinica.
    • Tova e surbomanski pravopis i sledovatelno bykvite Й, Ю i Я ne se izpolzvat. Ne se izpolzvat i Ь i Ѣ.
    • Bykvite Й, Ю i Я se zamestvat suotvetno sus J, JУ i JА.
    • Bykvata Я se zamestva sus JЪ, kogato zvyči taka i ima erov proizxod.
    
    
    • Vuvedeni su bykvite џ/Џ i ђ/Ђ suotvetno za дж i жд.
    • Vuveǧa se i bykvata gole̋m ÿs ѫ, koäto se ypotrebäva, kakto e opisano v razdel 3 na tozi očerk.
  
  
  • Избрали сте българска латиница (романизация).
  • Izbrali ste bulgarska latinica (romanizacia).
  • Избрали сте българска латиница (романизация). С диакритични знаци.
  • Izbrali ste bulgarska latinica (romanizacia). S diakritični znaci.
  
  
  • Правописни правила за българската латиница (.. pokaži gi ..)
  • Правописни правила за българската латиница (.. skrij gi ..)
    
    
    • Това не е транскрипция на латиница.
    • Tova ne e transkripcia na latinica.
    
    
    • Това е романизация - нова правописна система за българския̌т език, основана на латинската азбука.
    • Tova e romanizacia - nova pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinskata azbyka.
      
      
      • Не бива да се влияете от сѫществуващия̌т отечествено-фронтовски (ОФ-)правопис, основан на кирилицата, валиден в моментът.
      • Ne biva da se vliaete ot suqestvyvaqiut otečestveno-frontovski (OF-)pravopis, osnovan na kirilicata, validen v momentut.
      
      
    • Всѣ̋ка буква от латиницата има само едно основно звучене, без варианти на произношението.
    • Vse̋ka bykva ot latinicata ima samo edno osnovno zvyčene, bez varianti na proiznošenieto.
      
      
      • Нѣ̋кои латински букви имат и модифициран вариант, не повече от един.
      • Ne̋koi latinski bykvi imat i modificiran variant, ne poveče ot edin.
      
      
      • Латинската буква H (h, хаш, ейч) нѣ̋ма собствено звучене, а се използва само за модифициране на прѣдишната буква.
      • Latinskata bykva H (h, xaš, ejč) ne̋ma sobstveno zvyčene, a se izpolzva samo za modificirane na predišnata bykva.
      
      
      • Освѣн с буквата H, модифицирания̌т вариант на една буква може да се получи и с диакритичен знак хачек или диерезис над буквата, както в хърватски, словашки и чешки.
      • Osven s bykvata H, modificiraniut variant na edna bykva može da se polyči i s diakritičen znak xaček ili dierezis nad bykvata, kakto v xurvatski, slovaški i češki.
      
      
    • Ето звученето на всѣ̋ка буква от латиницата и на модифицирания̌т ѝ вариант, ако има такъв. Звученето е показано с буква от кирилицата.
    • Eto zvyčeneto na vse̋ka bykva ot latinicata i na modificiraniut ï variant, ako ima takuv. Zvyčeneto e pokazano s bykva ot kirilicata.
      
      

      • A

        a

        A

        Ä ≠ E̋

        JA

        Ja

        ja

        Ä

        ä

        B

        b

        B

        C

        c

        C

        Č

        CH

        Ch

        ch

        Č

        č

        D

        d

        D

        E

        e

        E

        Ä = E̋

        EH

        Eh

        eh

        E̋

        e̋

        F

        f

        F

        G

        g

        G

        Ǧ = ŽD

        GH

        Gh

        gh

        Ǧ

        ǧ

        I

        i

        I

        Ï

        IH

        Ih

        ih

        Ï

        ï

        J

        j

        J

        K

        k

        K

        L

        l

        L

        M

        m

        M

        N

        n

        N

        O

        o

        O

        Ö,JO

        JO

        Jo

        jo

        Ö

        ö

        P

        p

        P

        Q

        q

        Q

        R

        r

        R

        S

        s

        S

        Š

        SH

        Sh

        sh

        Š

        š

        T

        t

        T

        U

        u

        U

        Ü,Ü,Ü,Ü

        JU

        Ju

        ju

        Ü

        ü

        V

        v

        V

        W

        w

        Ў

        X

        x

        X

        X̌ = DŽ

        XH

        Xh

        xh

        X̌

        x̌

        Y

        y

        Y

        Ÿ

        JY

        Jy

        jy

        Ÿ

        ÿ

        Z

        z

        Z

        Ž

        ZH

        Zh

        zh

        Ž

        ž

      
      
      • Моля забѣлѣжѣте звученето на показанитѣ в червено латински букви X/Y/U/Q.
      • Molä zabeležete zvyčeneto na pokazanite v červeno latinski bykvi X/Y/U/Q.
      
      
      • Модифицираната латинска буква ih (ï) се пише само за краткото лично мѣстоимение Ѝ.
      • Modificiranata latinska bykva ih (ï) se piše samo za kratkoto lično mestoimenie Ѝ.
      
      
      • Модифицираната латинска буква eh (e̋) се пише на мѣстото на старата буква Ѣ, когато тя звучи Я/JA/IА.
      • Modificiranata latinska bykva eh (e̋) se piše na mestoto na starata bykva Ѣ, kogato tä zvyči Я/JA/IA.
      
      
      • В русофилскитѣ правописи за българския̌т език - и в отечествено-фронтовския̌т, и в пост-модерния̌т, буквата Я е многозначна.
      • V rysofilskite pravopisi za bulgarskiut ezik - i v otečestveno-frontovskiut, i v post-moderniut, bykvata Я e mnogoznačna.
        
        
        • Тя може да звучи JЪ и тогава на латиница се пише ju или ü.
        • Tä može da zvyči JЪ i togava na latinica se piše ju ili ü.
        
        
        • Тя може да звучи JA, намирайки се на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише eh или e̋.
        • Tä može da zvyči JA, namirajki se na me̋stoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se piše eh ili e̋.
        
        
        • Тя може да звучи JA, без да е на мѣ̋стото на стар звук Ѣ, и тогава на латиница се пише ja или ä.
        • Tä može da zvyči JA, bez da e na me̋stoto na star zvyk Ѣ, i togava na latinica se piše ja ili ä.
    
    
    • Макар да е основана на латиницата, а не на кирилицата, това е пълноцѣнна правописна система за българския̌т език, която по нищо не отстѫпва на всѣ̋ка друга правописна система за българския̌т език, дори на валидния̌т в моментъ ОФ-правопис.
    • Makar da e osnovana na latinicata, a ne na kirilicata, tova e pulnocenna pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, koäto po niqo ne otstupva na vse̋ka dryga pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, dori na validniut v momentu OF-pravopis.
      
      
      • Това не е просто транскрипция на латиница. Досегашнитѣ официално прѣпорѫчвани транскрипции сѫ прѣдназначени само за имена на хора, селища, улици, но не и за по-дълги текстове, и сѫ пригодени или към френския̌т, или към английския̌т правопис.
      • Tova ne e prosto transkripcia na latinica. Dosegašnite oficialno preporučvani transkripcii su prednaznačeni samo za imena na xora, seliqa, ylici, no ne i za po-dulgi tekstove, i su prigodeni ili kum frenskiut, ili kum anglijskiut pravopis.
      
      
      • Прѣдлаганата тук правописна система е пригодена за българския̌т език. Тя държи смѣтка за удобството при писане и четене на текстове на български език, а не на френски или английски текстове.
      • Predlaganata tyk pravopisna sistema e prigodena za bulgarskiut ezik. Tä durži smetka za ydobstvoto pri pisane i četene na tekstove na bulgarski ezik, a ne na frenski ili anglijski tekstove.
      
      
      • Единствената прѣчка прѣд възприемането на тази правописна система е нашата традиция, която се основава на кирилската азбука и с която не можем да скѫсаме.
      • Edinstvenata prečka pred vuzpriemaneto na tazi pravopisna sistema e našata tradicia, koäto se osnovava na kirilskata azbyka i s koäto ne možem da skusame.
    
    
    • Можете лесно да се убѣдите, че између славянскитѣ езици българскитѣ текстове на латиница изглеђат най-прилично. Просто сравнѣте български, хърватски, словѣнски, словашки, чешки, полски.
    • Možete lesno da se ybedite, če izmeǧy slavänskite ezici bulgarskite tekstove na latinica izgleǧat naj-prilično. Prosto sravnete bulgarski, xurvatski, slovenski, slovaški, češki, polski.
      
      
      • [БГ] Bсички хора се рађат свободни и равни по достоинство и права. Tѣ сѫ надарени с разум и съвѣст и слѣдва да се отнасят помеђу си в дух на братство.
      • [BG] Vsichki xora se raghat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasjat pomeghy si v dyx na bratstvo.
      • [BGD] Vsički xora se raǧat svobodni i ravni po dostoinstvo i prava. Te su nadareni s razym i suvest i sledva da se otnasät pomeǧy si v dyx na bratstvo.
      • [CRO] Sva ljudska bića rađaju se slobodna i jednaka u dostojanstvu i pravima. Ona su obdarena razumom i savješću pa jedna prema drugima trebaju postupati u duhu bratstva.
      • [SL] Vsi ljudje se rodijo svobodni in imajo enako dostojanstvo in enake pravice. Obdarjeni so z razumom in vestjo in bi morali ravnati drug z drugim kakor bratje.
      • [SK] Všetci ľudia sa rodia slobodní a sebe rovní, čo sa týka ich dostojnosti a práv. Sú obdarení rozumom a majú navzájom jednať v bratskom duchu.
      • [CZ] Všichni lidé rodí se svobodní a sobě rovní co do důstojnosti a práv. Jsou nadáni rozumem a svědomím a mají spolu jednat v duchu bratrství.
      • [POL] Wszyscy ludzie rodzą się wolni i równi pod względem swej godności i swych praw. Są oni obdarzeni rozumem i sumieniem i powinni postępować wobec innych w duchu braterstwa.
      • [ПОЛ] Вшисцъи луде роsѫ ся волни и рóвни под взглядъем свъей годносци и свъих прав. Сѫ они обдаржени розумъем и суменем и повинни постяповац вобецъ иннъих в духу братъерства.
      
      
      • Послѣдния̌т ред може би ще Ви убѣди, че текстоветѣ на полски език биха̨ изглеђали по-добрѣ на кирилица. Полската традиция обаче е друга.
      • Posledniut red može bi qe Vi ybedi, če tekstovete na polski ezik bixu izgleǧali po-dobre na kirilica. Polskata tradicia obače e dryga.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има голѣ̋мо прѣдимство. Звукът Ъ винѫги се означава с буквата U - и в глаголнитѣ окончания, и в опрѣдѣлителнитѣ члѣнове. Така лошото наслѣдство, породено от нѣ̋когашната ни традиция да пишем глухонѣ̋мо Ъ в краесловието, е прѣодолѣ̋но.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima gole̋mo predimstvo. Zvykut Ъ vinugi se označava s bykvata U - i v glagolnite okončania, i v opredelitelnite členove. Taka lošoto nasledstvo, porodeno ot ne̋kogašnata ni tradicia da pišem glyxone̋mo Ъ v kraeslovieto, e preodole̋no.
    
    
    • Прѣдлаганата тук правописна система за българския̌т език, основана на латиница, има и голѣ̋мо техническо прѣдимство. Всички букви сѫ от наборът ASCII-7 и ги има на американо-английската клавиатура, която е родна за всѣки компютър, таблет или смартфон. Нѣ̋ма нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    • Predlaganata tyk pravopisna sistema za bulgarskiut ezik, osnovana na latinica, ima i gole̋mo texničesko predimstvo. Vsički bykvi su ot naborut ASCII-7 i gi ima na amerikano-anglijskata klaviatyra, koäto e rodna za vseki kompÿtur, tablet ili smartfon. Ne̋ma nyǧa ot sme̋na na klaviatyrata.
    
    
    • Ако все пак прѣдпочитате по-стегна̨т текст, то вмѣсто модифициращата буква H бихте могли да използвате буквитѣ с диакритичен знак. Но ще имате нуђа от смѣ̋на на клавиатурата.
    • Ako vse pak predpočitate po-stegnut tekst, to vmesto modificiraqata bykva H bixte mogli da izpolzvate bykvite s diakritičen znak. No qe imate nyǧa ot sme̋na na klaviatyrata.
    
    
    • .. Скрий ги правописнитѣ правила за българската латиница ..
    • .. Skrij gi pravopisnite pravila za bulgarskata latinica ..  .. kum  načaloto ..
  
  
  • .. Skrij beležkite po izpolzvaniut v tozi očerk pravopis ..  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-03 22:11:: Spisuk na ne̋koi koreni na dymi sus Ѫ i Ъ


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Beležki po ivančevskiut pravopis na bykvata Ѫ  (.. pokaži ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-06 16:57:: Beležki po ivančevskiut pravopis na bykvata Ѫ  (.. skrij ..)
  
  
  • Supostavka na pravopisut na vuzstanovenata bykva Ѫ, kakto se opisva v razdel 3 na tozi očerk, s validniut do 1945 ivančevski pravopis na tazi bykva:
    
    
    • I v dvata varianta bykvata Ѫ može da se piše samo v korenite (ili v osnovite) na dymite, no ne v okončania ili v opredelitelni členove.
    
    
    • I v dvata varianta bykvata Ѫ može da se piše samo v korenite spored etimologiata.
    
    
    • I v dvata varianta pisaneto na bykvata Ѫ bez podkrepa ot etimologiata ne e razrešeno.
    • I v dvata varianta pisaneto na bykvata Ѫ v okončania ili v opredelitelni členove ne e razrešeno.
    
    
    • Ivančevskiut pravopis dopyska otstuplenie ot obqiut etimologičen princip v slyčaite, kogato glasniut zvyk yčastva v kazysut "podvižno Ъ":
      
      
      • Spored post-moderniut pravopis, bez otstuplenie ot etimologičniut princip: гѫрди, тѫрся̨
      • Spored ivančevskiut pravopis: гърди, търся̨
      
      
      • Dovodite za tova otstuplenie gi ocenävam kato nelogični i neosnovatelni.
    
    
    • Pri post-moderniut pravopis, ypotrebata na vuzstanovenata bykva Ѫ po načinut, opisan v razdel 3 na tozi očerk, e samo razrešena, a ne e zadulžitelna.
      • Sireč, ne̋ma problem da se piše гърди i търся̨, a ne гѫрди i тѫрся̨.
    
    
    • Dokato pri ivančevskiut pravopis, kudeto ypotrebata na bykvata Ѫ e razrešena, to tam tä e i zadulžitelna.
  
  
  • Problemut s "podvižnoto Ъ" e skrit pod debela zamazka i v ivančevskiut, i v otečestveno-frontovskiut pravopis.
    
    
    • V proektut za post-moderniut pravopis ne̋mam namerenie da svaläm tazi zamazka.
    • Dopulnenie: S proektut za estestveniut pravopis okončatelno sum se otkazal da ü svaläm.
    
    
    • Adekvatno tretirane na problemut s "podvižnoto Ъ" e predlagal Najden Gerov pri svoüt etimologičeski izduržan pravopis.
    
    
    • Spomenavaneto na problemut s "podvižnoto Ъ" vuv vruzka s bykvata Ѫ pri ivančevskiut pravopis s niqo ne doprinasä za rešavaneto na tozi problem.
    • Namekut, če zvykut Ѫ, namiraq se v kazys "podvižno Ъ", se prevruqal v zvyk Ъ, e nesustoätelen, poneže vse̋ko Ѫ se prevruqa v Ъ.
  
  
  • Ima dva vzaimno-svurzani problema, za koito v nastoäqiut si proekt za post-moderen pravopis ne predlagam rešenie.
    • Dvata problema su:
      • Pravopisut na glagolnite okončania s ÿsov proizxod
      • Pravopisut na zvykut Ъ v okončania i opredelitelni členove
    • Bix priel i predložil samo ce̋lostno rešenie na tezi dva vzaimno-svurzani problema.
    • Takova rešenie oqe nikoj ne e dal.
    
    
    • No faktut, če vse oqe ne̋ma zadovolitelno rešenie na gornite dva problema, ne biva da bavi vuzstanovävaneto na bykvata Ѫ i razrešavaneto na ypotrebata ï v korenite (i v osnovite) na dymite spored etimologiata.
    
    
    • Dopulnenie: S proektut za taka narečeniut estestven pravopis veče se dava rešenie na tezi problemi.
  
  
  • (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Beležki po pravopisut na ministur Ivan Vazov  (.. pokaži ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-09 17:26:: Beležki po pravopisut na ministur Ivan Vazov  (.. skrij ..)
  
  
  • Spored proyčvaniata na Todor Červenkov, Ivan Vazov e avtorut na purvoto oficialno pravopisno yputvane, izdadeno v poslednite dni na Vazov kato ministur na prosveqenieto. To ostava v sila po-malko ot mesec, predi sledvaqiut ministur Todor Ivančov da izdade novo oficialno pravopisno yputvane.
  
  
  • Novoto yputvane se osnovavalo na staroto, s ne̋koi popravki, ne̋koi ot te̋x - suqestveni.
  
  
  • V yputvaneto na ministur Ivančov se namalil broüt na slyčaite, kogato se ypotrebävali bykvite Ѣ i Ѫ.
    
    
    • V častnost, bilo otmeneno pisaneto na golemiut ÿs Ѫ v glagolnite okončania.
      
      
      • Spored yputvaneto na Vazov, mnogo ot glagolnite okončania s etimologičen gole̋m ÿs, makar i ne vsički takiva, se pišeli s bykva Ѫ.
      
      
      • Za glagolnite okončania, az zasega se priduržam i preporučvam praktikata na ivančevskiut pravopis - bez bykvata Ѫ v glagolnite okončania.
      • Dopulnenie: S proektut za taka narečeniut estestven pravopis se vruqa pisaneto na bykvata Ѫ navse̋kude spored etimologiata, vklÿčitelno v glagolnite zavuršuci.
    
    
    • No za ostanulite slyčai, v korenite (i osnovite) na dymite, ne se suobrazävam s yputvaneto na ministur Ivančov.
      
      
      • Za bykvata Ѫ priemam pisane spored etimologiata.
      
      
      • A za bykvata Ѣ, osven etimologiata, prilagam i morfologičniut princip.
      
      
      • I vse pak, da pripomnü, če po moüt proekt ypotrebata na bykvite Ѣ i Ѫ ne e zadulžitelna i vseki e svoboden da se pridurža kum ograničeniata, vuvedeni za tezi bykvi v yputvaneto na ministur Ivančev.
  
  
  • Spisukut na koreni na dymi sus Ѫ i Ъ ot razdel 3 e sravnen s tablicata v dvete ministerski yputvania.
  
  
  • A puk spisukut na koreni na dymi sus Ѣ ot razdel 2 e sustaven vuz osnova na dvete ministerski yputvania.
  
  
  • (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  ::christo.tamarin, 2020-03-11 18:23:: Spisuk na ne̋koi koreni na dymi s bykvata Ѣ


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: otričane ot otgovornost  (.. pokaži ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-19 11:12:: Disclaimer: otričane ot otgovornost  (.. skrij ..)
  • Stava dyma za:
    
    
    • Spisukut na ne̋koi koreni na dymi s bykvata Ѣ
    • Spisukut na ne̋koi koreni na dymi sus Ѫ i Ъ
  
  
  • Merodavni su ne tezi dva spisuka, a etimologičnite rečnici.
  • Spor po pravopisen vupros, zase̋gaq ne̋koj ot tezi spisuci, sledva da se izmeni na spor za etimologiata na razgleǧanata dyma.
  
  
  • Naprimer, sporut dali da se razreši pisaneto na dymata дѫлбок sus Ѫ ili дълбок da ostane edinstven dopystim variant, tre̋bva da se svede do etimologiata na tazi dyma: dali tä proizliza ot глѫбок sus slyčajno zvykovo izmenenie г=>д, ili (po mnenieto na A.T.Balan) tä proizliza ot dymata дълъг, kato e vzela zavuršukut si ot dymata глѫбок.
  
  
  • I vse pak, za bykvata Ѣ ima dva sporni obqi problema, razgledani v razdel 2 na tozi očerk:
    
    
    • Otraženieto na pra-slavänskiut Ablaut vurxy pravopisut na bykvata Ѣ
    • Vuvličaneto na malkiut ÿs v ävlenieto promenlivo Ѣ
  • (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Pravopisen rečnik ot 1920 s avtor Vasil Vasilev be dobaven kum
  • prepratkite.      (.. pokaži go komentarut ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2020-03-30 21:01:: Pravopisen rečnik ot 1920 s avtor Vasil Vasilev be dobaven kum
  • prepratkite.  (.. skrij go komentarut ..)
  • .. blagodarenie na Todor Červenkov.
  
  
  • Veče razpolagam s pravopisen rečnik za ivančevskiut pravopis.
  
  
  • Dobra xarakteristika na tozi rečnik e tova, če bykvite E i Ѣ se podreǧat zaedno, nezavisimo ot redut im v azbykata.
  • Predgovorut na rečnikut sudurža dobre stryktyrirani pravila.
  
  
  • Tuj kato tova e samo pravopisen rečnik, a̋kaneto - proiznošenieto na bykvata Ѣ kato JA - ne e otrazeno.
  • To i v moüt tekst pravogovorut ne e otrazen, sled kato ne pišu ydarenia.
  
  
  • Pone̋koga pravilata za pisane na bykvata Ѣ se različavat ot tezi, koito az davam.
    
    
    • Az gledam da ne pravü otstupki ot morfologičniut princip, osnoven za našiut pravopis.
    • Pri moüt podxod bykvata Ѣ može da se piše po-često, otkolkoto pri ivančevskiut pravopis.
    
    
    • No puk pri moüt podxod pisaneto na bykvata Ѣ izobqo ne e zadulžitelno - tä može vuv vseki konkreten slyčaj da se zamenä s E ili Я.
  
  
  • (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Dva obezsurdčitelni komentara: ediniut za bykvata Ѣ, a drygiut - za Ѫ 
  • (.. pokaži gi tezi dva komentara ..)  (.. razgunuti ..)
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-17 20:29:: Dva obezsurdčitelni komentara: ediniut za bykvata Ѣ, a drygiut - za Ѫ 
  • (.. skrij gi tezi dva komentara ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)
  
  
  • ►►  Preambÿlče: obqi dymi za dvete bykvi  (.. pokaži go ..)
  • ▼▼  Preambÿlče: obqi dymi za dvete bykvi  (.. skrij go preambÿlčeto ..)
    
    
    • Pisal sum:
      Kompÿturni programi (po laptopi i smartfoni) qe mogut da slagat tezi bykvi na pravilnoto im me̋sto.
    
    
    • Obače tezi kompÿturni programi qe budut mnogo složni.
    • Te tre̋bva da imat složnostta na programite za prevod ot edin ezik na dryg.
    • Te ne su po silite na lÿbiteli-entysiasti.
    
    
    • Neqo poveče: pravopisut ni e takuv, če pozvoläva da ima slyčai, kogato samo avtorut može da opredeli točniut smisul na napisaniut tekst, a na diktorut da my se naloži da go interpretira.
  
  
  • ►►  Komentar za bykvata Ѣ  (.. pokaži go ..)
  • ▼▼  Komentar za bykvata Ѣ  (.. skrij go komentarčeto ..)
    
    
    • Qe dam prost primer.
    • Ima dve dymi: тѣ i тę.
      
      
      • Predi 1945 te su se pišeli različno: тѣ i те.
      • Nikoj gramoten čovek ne gi e burkal.
      • Vseki e znael da gi piše pravilno:
        ".. ако тѣ те познаваха̨ .."
    
    
    • Tova su dve različni dymički, koito i v rečta se različavat na slyx.
      
      
      • тѣ e nominativnata forma (formata za imenitelen padež) na ličnoto mestoimenie za treto lice v množestveno čislo.
      • тѣ ne e klitika. Glasniut zvyk E, kojto se čyva v neü, e v silna pozicia, taka kakto i glasniut zvyk A v mestoimenieto аз.
      
      
      • тę e akyzativnata forma (formata za vinitelen padež) na ličnoto mestoimenie za vtoro lice v edinstveno čislo.
      • тę e klitika. Glasniut zvyk E, kojto se čyva v neü, e v slaba pozicia i ne e stabilen.
      • V našeto selo tazi klitika se proiznasä тѫ - čyva se Ъ ili A.
    
    
    • Sega si predstavete, če kompÿturna programa tre̋bva da pregleda tekst na bulgarski ezik, na kirilica, no bez bykvata ѣ, i programata tre̋bva da postavi bykvata ѣ na pravilnite mesta.
    • Tazi programa tre̋bva da napravi sintaktičen analiz na tekstut, za da opredeli napisanoto те koä dymička predstavä: тѣ ili тę.
    • Suqiut analiz se pravi, za da se opredeli kak da se prevede na anglijski napisanata dymička те: dali kato they ili kato you.
    
    
    • Na OF-pravopis: Ако те подозираха̨ за нещо, ня̋маше да си затрая̨т.
    • Kude da složim bykvata ѣ?
    • Taka li: .. Ако тę подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
      Ili taka: .. Ако тѣ подозираха̨ за нѣщо, нѣ̋маше да си затрая̨т ..?
    
    
    • V ediniut slyčaj "ti" si zamesen, v drygiut slyčaj ne si.
    • Ako izrečenieto beše proizneseno, točniut my smisul qeše da si proliči v zavisimost ot tova dali те e proizneseno kato klitika ili kato znamenatelna dymička.
    • No ako e napisano na otečestveno-frontovskiut pravopis bez bykvata ѣ, togava samo avtorut može da kaže točniut smisul na izrečenieto.
    • Nikoj dryg. Oqe po-malko kompÿturna programa.
    • E, da. V dosta slyčai kontekstut može da pomogne.
    
    
    • Zabeležete, če posočenoto v gorniut primer ne e problem na estestveniut govorim ezik.
    • Estestveno e v estestvenite govorimi ezici da ima slyčai, kogato točniut smisul se izäsnäva ot kontekstut.
    • No ako pravopisut vuveǧa novi takiva slyčai, nesuqestvyvaqi v živata reč, to tozi pravopis e defekten.
    
    
    • Čel sum, če semitskite pismenosti izobilstvali s takiva slyčai.
    • Specialni merki su bili vzeti - dopulnitelni diakritični znaci, za da ne se gybi smisulut na arabskiut tekst na Kyranut.
    • Originalnata oglasovkata na Vetxiut zavet e bila zagybena prez vekovete, no ima dostatučno stari prevodi na grucki i latinski.
    
    
    • Kompÿturnite prograni za prevod ot edin ezik na dryg trydno se spravät s kontekstut, i tova e estestveno.
    
    
    • Specialno za bulgarskiut pravopis - toj bi se podobril, ako redovno se otbele̋zvaxu ydareniata.
    • No puk taka bixme stesnili dialektnata my baza.
    
    
    • (.. skrij go komentarčeto za bykvata Ѣ ..) 
      (.. skrij gi dvata obezsurdčitelni komentara ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..) .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Komentar za bykvata Ѫ  (.. pokaži go ..)
  • ▼▼  Komentar za bykvata Ѫ  (.. skrij go komentarčeto ..)
    
    
    • Tova obezsurdčitelno komentarče za bykvata Ѫ   Zabeležka/Remark/Predypreǧenie/Caution/Update 
      • se otnasä samo do post-moderniut i do ekavsko-surbomanskiut pravopis.
      
      
      • To obäsnäva zaqo tradiciata poveläva v glagolnite zavuršuci vmesto bykvata Ѫ da se piše A ili Я.
      • To obäsnäva zaqo tradiciata nalaga ograničenieto bykvata Ѫ da se piše samo v korenite ma dymite.
      
      
      • Estestveniut pravopis otmenä tova ograničenie.
      • Tozi očerk e preraboten vuv vruzka s vuveǧaneto na estestveniut pravopis.
      
      
      • Izrazite, otbele̋zani po-doly sus zvezdička, v suqnost su v estestven pravopis.
      • Dosega sum se priduržal kum post-moderniut pravopis. no predviǧam da minu kum estestveniut.
    
    
    • V razdelut za bykvata Ѫ sum priel ograničenieto:
      Bykvata Ѫ ne može da se piše v okončania i v opredelitelni členove.
      • Takava e tradiciata ni oqe ot 19-ti vek, koäto e bila oficializirana prez 1899 s ivančevskiut pravopis.
      
      
      • Na takiva mesta se pišut bykvite A ili Я.
      • Primeri:
        • "ща̨ не ща̨", "рѫмжа̨", "ще донеса̨",.
        • "вървя̨", "вървя̨т си по пѫтя̌т", "спя̨", "стоя̨".
    
    
    • Pri tova ograničenie, t.e. ako bykvata Ѫ se piše samo v korenite na dymite, redki su slyčaite, kogato kompÿturna programa qe se zatrydni da zamesti bykvata Ъ sus Ѫ na pravilnite mesta.
    • No vse pak za takuv slyčaj se seqam:
      • Сега това е кѫт за дѣцата да си играя̨т.
      • Сега това е кът - нѣ̋ма вече такива нѣща.
    
    
    • Sega neka samo v tova komentarče da prenebregnem ograničenieto - neka da pišem bykvata Ѫ i v zavuršucite na dymite, spazvajki trite osnovni pravopisni principa: morfologičniut, etimologičeskiut i fonetičniut.
      • *Когато пишѫ буквата Ѫ и в завършъцитѣ на думитѣ, ще слагам звѣздичка отпрѣд.
      
      
    • Gornite primeri:
      
      
      • *"щѫ не щѫ", "рѫмжѫ", "ще донесѫ"
      • *"вървıѫ", "вървıѫт си по пѫтя̌т", "спıѫ", "стоıѫ".
      
      
      •   Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще мога̨т да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
      • *Компютърни програми по лаптопи и смартфони ще могѫт да слагат тѣзи букви на правилното им мѣ̋сто.
      
      
      • V izbraniut pravopisen variant:
        • "qu ne qu", "rumžu", "qe donesu",.
        • "vurvü", "vurvüt si po putüt", "spü", "stoü".
        • Kompÿturni programi po laptopi i smartfoni qe mogut da slagat tezi bykvi na pravilnoto im me̋sto.
    
    
    • Istinata e, če kompÿturut lesno qe se nayči da slaga bykvata Ѫ v dymata *могѫт i da ostavä bykvata A v dymata слагат.
    • *Доколко хората бихѫ могли да се научѫт на това.
      
      
      • Glagolut *могѫ e silen glagol.
      • V segašno vreme toj se spre̋ga taka: аз *могѫ, той може, тѣ *могѫт.
      • Ako vuv formata za 3-to lice mn.č. (тѣ) *могѫт maxnete krajnoto T, qe ostane (аз) *могѫ - formata za purvo lice ed.č.
      
      
      • Glagolut слагам e slab glagol.
      • V segašno vreme toj se spre̋ga taka: аз слагам, той слага, тѣ слагат.
      • Ako vuv formata za 3-to lice mn.č. (тѣ) слагат maxnete krajnoto T, qe ostane (той) слага - formata za treto lice ed.č.
      
      
      • V tradicionnata yčiliqna terminologia slabite glagoli se naričat glagoli ot 3-to spreženie, a puk silnite glagoli su ot 1-vo i 2-ro spreženie.
    
    
    • Xorata tre̋bva da prilagat slednoto pravilo:
      
      
      • Glagolna forma za segašno vreme (ili puk za budeqe vreme sled qe), koäto v oficialniut pravopis zavuršva na -а ili -я:
        
        
        • Ako se otnasä do az (purvo lice ed.č.), to okončanieto se zamenä na -ѫ ili -ıѫ.
          • Това е силен глагол.
        • Ako se otnasä do to,tä,toj (treto lice ed.č.), to okončanieto ne se izmenä.
          • Tova e slab glagol.
      
      
      • Glagolna forma za segašno vreme (ili puk za budeqe vreme sled qe), koäto v oficialniut pravopis zavuršva na -ат ili -ят, misleno maxame krajnoto -т:
        
        
        • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до аз (първо лице ед.ч.), то окончанието се замѣня на -ѫт или -ıѫт.
          • Това е силен глагол.
        • Ако се получи форма за сегашно врѣме, отнасяща се до то,тя,той (трето лице ед.ч.), то окончанието не се измѣня.
          • Това е слаб глагол.
      
      
      • Ako glagolnata forma za segašno vreme (ili puk za budeqe vreme sled qe) v oficialniut pravopis zavuršva na -а/-ат ili -я/-ят, kato ydarenieto pada na tova okončanie i to zvyči -Ъ/-ЪТ ili -IЪ/-IЪТ, to tova e silen glagol i smelo slagajte bykvata Ѫ: -ѫ/-ѫт ili -ıѫ/-ıѫт,
    
    
    • V kraüt na 19-ti vek prosvetniut ministur Todor Ivančev e precenil, če gornoto pravilo e tvurde složno, i zatova ne e razrešil pisaneto na bykvata Ѫ v glagolnite zavuršuci.
      
      
      • Ostavena e bila samo v glagolnata forma сѫ, ..
      • .. pravopisut na koäto prez 1945 otečestveno-frontovcite smenili na са.
    
    
    • Primeri (.. pokaži gi ..).
    • Primeri (silen glagol, slab glagol)  (.. skrij gi ..):
      
      
      • .. то окончанието се замѣня ..
      • .. аз го замѣням окончанието ..
      • .. тѣ го замѣнят окончанието ..
      • .. *не могѫ да го замѣнıѫ ..
      • .. *не могѫт да го замѣнıѫт ..
      • .. не може да го замѣни ..
      • (V tozi slyčaj formite se različavat po ydarenieto)
      
      
      • .. какъв члѣн слагат слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
      • .. какъв члѣн слага тя слѣд прѣдлог - пълен или кратък? ..
      • .. аз винѫги слагам пълен члѣн, дори и слѣд прѣдлог ..
      • .. тѣ се *колебаıѫт какъв члѣн да сложѫт ..
      • .. аз не се *колебаıѫ какъв члѣн да сложѫ - слагам винѫги пълен..
      • .. тя се *колебае какъв члѣн да сложи - слага ту пълен, ту кратък..
      • V izbraniut pravopisen variant:
        • .. te se kolebaüt kakuv člen da složut - slagat ty pulen, ty kratuk..
        • .. az ne se kolebaü kakuv člen da složu - slagam vinugi pulen..
      
      
      • Napisano e na oficialniut pravopis i ne znaü kak da go ocvetü:
      • .. ще вземат участие ..
      • Dori da se čye proizneseno ot avtorut, pak ne može da se razbere koä e točnata glagolna forma.
      • Dali taka:
        • .. az qe vzemu yčastie, ti qe vzemeš yčastie, tä qe vzeme yčastie,
        • .. nie qe vzemem yčastie, vie qe vzemete yčastie, te qe vzemut yčastie ..
      • Ili taka:
        • .. az qe vzemam yčastie, ti qe vzemaš yčastie, tä qe vzema yčastie,
        • .. nie qe vzemame yčastie, vie qe vzemate yčastie, te qe vzemat yčastie ..
      • Ako markirame zavuršucite na silnite glagoli, kakto pravü az, qe može formata da se ykaže točno.
      
      
      • V mnogo slyčai kontekstut pomaga:
        • .. ще имат да вземат ..
        • .. аз ще имам да вземам ..
          .. той ще има да взема ..
        • .. Еднократна коледна добавка ще *вземѫт всички пенсионери.
        • .. И аз ще *вземѫ еднократна коледна добавка.
        • .. Пенсионерът бай Христо и той ще вземе еднократна коледна добавка.
      
      
      • Estestveno e v estestvenite govorimi ezici da ima slyčai, kogato točniut smisul se izäsnäva ot kontekstut.
      
      
    • Razgledaxte li gornite primeri? (.. NE ..)
    
    
    • Makar če az se priduržam kum tradicionnoto ograničenie da ne pišu bykvata Ѫ v zavuršucite na dymite, vse pak otbele̋zvam s diakritičniut znak opašlè (ogonek) bykvite а̨ i я̨, kogato te zamestvat ѫ ili ıѫ.
      
      
      • Ot dryga strana, tekstovete si vuv blogspot.com obiknoveno gi predlagam v pet pravopisni varianta.
      • Tozi, na kojto pišu, go naričam post-moderen.
      • Ostanulite četiri varianta se polyčavat ot nego črez avtomatično konvertirane.
      
      
      • Pri dvata pravopisni varianta, koito se osnovavat na latinica, a ne na kirilica, ne se spestäva zvykut Ъ v zavuršucite na dymite.
      • Markirovkata s diakritičniut znak opašlè (ogonek) pomaga na avtomatičniut konvertor.
      
      
      • Zabele̋zal sum, če pri tazi markirovka pravü poveče greški, otkolkoto s bykvite ѣ i ѫ.
      • Molü da suobqavate, ako zabeležite takiva.
    
    
    • Razbira se, za vseki slavänski ezik kato našiut naj-važnoto pri glagolite e razdeläneto im po vid (po aspekt): svuršen (perfektivni glagoli) i nesvuršen (imperfektivni glagoli).
    • Na tova se obruqa dostatučno vnimanie v yčiliqe i tyka ne̋ma smisul da se zadulbava.
    • Razdeläneto na glagolite na perfektivni i imperfektivni e spored značenieto im, spored semantikata, koäto se otrazäva na morfologiata i sintaksisut.
    
    
    • Delenieto na glagolite na slabi i silni e spored te̋xnata morfologia.
    • Tova delenie e ävlenie, specifično za bulgarskiut ezik.
    • Dvete delbi na bulgarskite glagoli - na perfektivni i imperfektivni ot edna strana i na slabi i silni ot dryga strana su nezavisimi edna ot dryga.
    
    
    • Formite za 3-to lice množestveno čislo segašno vreme na slabiut imperfektiven glagol vzemam i na silniut perfektiven glagol (da) vzemu zvyčut ednakvo - te su omonimi v estestveniut bulgarski ezik.
    • Za edin estestven ezik e estestveno da ima omonimia.
    • Ako markirame zavuršucite na silnite glagoli, kakto stanu dyma dosega, qe razrešim tazi omonimia po morfologičen način.
    • Drygi sposobi za razrešavane na omonimiata, izpolzvani v pismenostite po svetut, su jeroglifniut princip i istoričeskiut tradicionen pravopis (frenski, anglijski, grucki).
    
    
    • Ako dve slovoformi zvyčut različno, t.e. te ne su omonimi, no se pišut ednakvo, to te su omografi.
    • Omografite su defekt na pismenostta
    
    
    • Tradicionniut bulgarski pravopis suzdava yslovia za mnogo omografi.
    • Osobeno kogato se prenebregva vuzmožnostta omografiata da se razreši s postaväne na ydarenia.
    • Poradi tozi fakt suqestvyvat dosta napisani tekstove na bulgarski, v koito i kontekstut ne može da pomogne da se razreši omografiata.
    
    
    • Ako markirame zavuršucite na silnite glagoli, kakto stanu dyma dosega, tova bi razrešilo mnogo ot omografite po morfologičen način.
    
    
    • Otečestveno-frontovskiut pravopis suzdava yslovia za omografia, koäto i ydareniata ne mogut da razrešut.
    • Nyžni su drygi diakritični znaci ili puk ne̋koä vuzstanovena bykva Ѣ ili Ѫ.
      
      
      • [OF-pravopis] Вървя пет часа по тясна пътека.
      • [Tekyq pravopis] Koj? Koga? Az, toj, ili tä?
      • [Tekyq pravopis] Vurvü pet časa po te̋sna puteka - az sega.
      • [Tekyq pravopis] Vurve̋ pet časa po te̋sna puteka - tä ili toj včera.
    
    
    • (.. skrij go komentarčeto za bykvata Ѫ ..)
  
  
  • ◄►   (.. skrij gi dvata obezsurdčitelni komentara ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)
    (.. skrij gi vsički komentari ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Terminologični nerazborii  (.. pokaži ..) 
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Terminologični nerazborii  (.. skrij ..)
  
  
  • Tozi komentar izce̋lo e izvun temata za bykvite Ѣ i Ѫ.
  
  
  • V razdelut za bykvata Ѣ mi se naloži da izpolzvam sumnitelna terminologia.
  
  
  • Terminite "minulo svuršeno-nesvuršeno-neopredeleno vreme", koito se izpolzvat v načalnite i srednite yčiliqa, su pravilni. S te̋x problemi ne̋ma. Ili ako ima, to e če su dulgi, tromavi i neydobni.
  
  
  • V nayčnata literatyra na te̋xno me̋sto se izpolzvt tri kratki termina: "perfekt" (označava "svuršemo"),"imperfekt" (označava "nesvuršemo") i "aòrist" (označava "neopredeleno").
  
  
  • Obače spored ystanovenata nayčna terminologia, s dymata "perfekt" se označava minuloto neopredeleno vreme, a s dymata "aòrist" - minuloto svuršeno vreme.
  
  
  • V po-novi moi tekstove se stremü da izpravü tova nesuotvetstvie.
  • No v tazi pyblikacia sum se priduržal kum ystanovenata v naykata terminologia.
  
  
  • Dopulnenie: Tazi pyblikacia e popravena i nepravilniut termin "aòrist" veče ne se izpolzva.
  • Dopulnenie: V častnost, tozi komentar e veče napulno neadekvaten.
  • (.. skrij go tozi neadekvaten komentar ..)
  
  


• ►►  ::christo.tamarin, 2024-07-15 11:00:: Modifikacii vuv vruzka s estestveniut pravopis  (.. pokaži ..) 
  
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-03-24 13:30:: Modifikacii vuv vruzka s estestveniut pravopis  (.. skrij ..)  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • I tuj, meǧyvremenno ..
    
    
    • .. zavuršix traktatut si Misteriata na bulgarskite glagoli, i
    
    
    • .. definirax taka narečeniut estestven pravopis i implementirax softwerut po poddružkata my.
      
      
      • Tekstut se pokazva v estestven pravopis, ako se natisne bytončeto s etiket ѢѪ-БЪ. V momentut e taka.
      • Tekstut se pokazva v post-moderen pravopis, ako se natisne bytončeto s etiket Ѣ-БЪ ili bez da se natiska bytonče za pravopisen variant. V momentut e taka.
  
  
  • Tova naloži promeni v tekstut na tozi očerk.
    
    
    • V počti vsički razdeli i v starite komentari.
  
  
  • Očerkut e napisan v taka narečeniut post-moderen pravopis ..
    • .. i črez softwerno konvertirane može da se pokazva v oqe pet pravopisni varianta, kakto e izäsneno v purviut komentar.
    • Estestveniut pravopis e posledniut definiran i implementiran pravopisen variant.
    
    
    • Do vuveǧaneto na estestveniut pravopis tozi očerk se otnasäše samo za post-moderniut pravopis, a ne za drygite četiri pravopisni varianti, koito be̋xu nalični.
    • Veče ne e taka.
    • Sega očerkut se otnasä i za dvata pravopisni varianta: post-moderniut i estestveniut.
    
    
    • Dosega primerite i pulnežut na tablicite se pokazvaxu vse vuv post-moderen pravopis.
    • Sega, ako e izbran estestveniut pravopis, primerite i pulnežut na tablicite se pokazvat v estestven pravopis, a ne v post-moderen.
    
    
    • Tuk kato i dvata varianta post-moderen i estestven predpolagat a̋tov pravopis, te ne se različavat po pisaneto na vuzstanovenata bykva Ѣ.
    • Sledovatelno, razdelut Koga se piše bykvata Ѣ v ednakva stepen važi za post-moderniut i za estestveniut pravopisen variant.
    
    
    • Obače razdelut Koga se piše bykvata Ѫ v točnost opisva post-moderniut pravopis.
    • V estestveniut pravopis bykvata Ѫ se piše na mnogo poveče mesta:
      
      
      • V okončaniata na silnite glagoli za indikativno segašno vreme v 1-vo lice ed.č. i v 3-to lice mn.č.:
        
        
        • .. четѫ̨-четѫ̨т, пишѫ̨-пишѫ̨т, вървıѫ̨-вървıѫ̨т, стоıѫ̨-стоıѫ̨т, говорıѫ̨-говорıѫ̨т, ..
      
      
      • V glagolnoto okončanieto za 3-to lice mn.č. pri indikativnite minuli vremena imperfekt i perfekt (minulo nesvuršeno i minulo svuršeno):
        
        
        • .. четѣ̋хѫ̨-четохѫ̨, пишѣхѫ̨-писахѫ̨, вървѣ̋хѫ̨, стоѣ̋хѫ̨, спѣ̋хѫ̨-спахѫ̨ ..
      
      
      • V nastavkata -нѫ-:
        
        
        • .. лѣгнѫ̨л, станѫ̨л, минѫ̨л, паднѫ̨л, ..
        • .. ще върнѫ̨, ще върнѫ̨т, върнѫ̨л съм се, върнѫ̨т ми бѣше откраднѫ̨тиът̌ паспорт ..
      
      
      • Mestoimennite formi неıѫ̨ i ıѫ̨.
  
  
  • (.. skrij gi poslednite modifikacii ..)


• (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

---

---

(.. развернуть всё ..)  (.. свернуть всё ..)  .. to the bottom ..

Восстанавливая буквы Ѣ и Ѫ, как их употреблять в болгарском языке

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

Bulgarian Letters Revival: how to use the re-established letters Ѣ and Ѫ

Not available in English yet.

.. to the top ..

---

http://christotamarin.blogspot.com/2020/01/HowToUseYatAndJus.html?expand=list&show0=HowToUseYatAndJusJusText&show=HowToUseYatAndJusJusReference http://christotamarin.blogspot.com/2020/01/HowToUseYatAndJus.html?expand=list&show=HowToUseYatAndJusJusText#HowToUseYatAndJusJusReference