[Draft] Nashata slavjanqina - ot vekove za vekove

(.. покажи всичко ..)  (.. свий&скрий всичко ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Нашата славянщина - от вѣкове за вѣкове

In development: Не е написано още - това е само чернова.

• 1. Преамбюл: общ раздѣл
• 7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намѣри мѣ̋сто
• 8. Прѣпратки: references
• 9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)

---

►►   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. покажи го преамбюлът ..)  .. към началото ..

▼▼   1. Преамбюл: общ раздѣл   (.. скрий го ..)

• (.. скрий го преамбюлът ..)   .. към началото ..

---

►►  7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намѣри мѣ̋сто  (.. покажи го събраното ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..

▼▼  7. [Draft] Събрано оттук-оттам, докато му се намѣри мѣ̋сто  (.. скрий го ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)

• ►►  Сводка на терминологията в славистиката  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сводка на терминологията в славистиката  (.. скрий ..)  (.. покажи какво съм писал в quora ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)
  
  
  • Това е терминологията, към която аз се придържам. Не всички термини и дефиниции сѫ общоприети. Нѣ̋кои хора се придържат към други дефиниции. Основната причина за разнобоя̌т е националистическитѣ тежнения в различнитѣ страни.
  
  
  • Старо-славянски език (OCS*, Old Common Slavic). Може да се уточни: старо-общо-славянски език. Може да се опрѣдѣли и така: славянския̌т език от 9-ти и 10-ти вѣк слѣд Христа. Или пък така: общо-славянския̌т език от 9-ти и 10-ти вѣк слѣд Христа. Това е бил говорим език от онова врѣме, който миграцията на населението наскоро го е била разнесла на огромна територия. Както всѣки друг говорим език, който заема достатъчно обширна територия, така и старо-общо-славянския̌т език се е прѣдставял чрѣз своитѣ териториални диалекти. Старо-[общо]-славянския̌т език е общ прѣдшественик на всички съврѣменни славянски езици. Старо-славянския̌т се счита за извѣстен език.
  
  
  • Забѣлѣжка_1: Тука пиша̨ на съврѣменен български език. Терминитѣ си имат своитѣ дефиниции (опрѣдѣления). Да, думата "славянски" нѣ̋кога е звучала "словѣнски", но сега в нашия̌т език тази дума звучи "славянски", а с думата "словѣнски" сега означаваме един от съврѣменнитѣ славянски езици.
  
  
  • Забѣлѣжка_2: Нѣ̋кои се придържат към друга терминология. Това, което аз наричам старо-общо-славянски език, тѣ го наричат пра-славянски език. Или пък никак не го наричат.
  
  
  • Пра-славянски език (PS, Proto-Slavic). Това е прѣдшественикът на старо-славянския̌т. Този термин има двѣ дефиниции, като аз се придържам към първата.
    
    
    • Опрѣдѣление_1: Пра-славянския̌т език е прѣдшественикът на старо-славянския̌т отпрѣди първата и втората палатализации и отпрѣди отварянето на сричкитѣ. Слѣд отварянето на сричкитѣ и слѣд палатализациитѣ (1-вата и 2-рата) езикът не бива вече да се нарича пра-славянски, а просто славянски (или старо-славянски, или старо-общо-славянски). Носители на старо-славянски (или на старо-общо-славянски, от 9-ти или 10-ти вѣк) не биха̨ вече разбирали пра-славянския̌т език, но със съврѣменнитѣ славянски езици нѣ̋каква взаимна разбираемост (mutual intelligibility) би сѫществувала. Нѣ̋ма друг извѣстен наслѣдник на пра-славянския̌т език освѣн старо-[общо]-славянския̌т език. Пра-славянския̌т е връзката на [старо-общо-]славянския̌т език с балтийскитѣ езици и с пра-индоевропейския̌т език. Пра-славянския̌т език не е извѣстен, той е хипотетично реконструиран въз основа на наслѣдникът си старо-славянския̌т език и въз основа на сестринскитѣ си индо-европейски езици. Реконструкцията е с много висока степен на вѣроятност, по-висока от реконструкцията на пра-германския̌т език и разбира се, по-висока от реконструкцията на пра-индо-европейския̌т език.
    
    
    • Опрѣдѣление_2: Пра-славянския̌т език е прѣдшественикът на съврѣменнитѣ славянски езици от врѣмето непосрѣдствено прѣди split-ът (прѣди раздѣлянето им един от друг). Тъй като нѣ̋ма друг подходящ термин, налага се терминът пра-славянски език да се използва за цѣлия̌т дълъг период от балто-славянския̌т диалектен континуум до split-ът. В частност, нѣ̋ма отдѣлен термин за състоянието на езикът отпрѣди първата и втората палатализации и отпрѣди отварянето на сричкитѣ.
    
    
    • Забѣлѣжка_1: В разглеђаната терминологична система думата "славянски" не може да се замѣсти с думата "български", понеже терминът "пра-български" е натоварен с друго значение и "пра-български" не може да замѣсти "пра-славянски". Измислянето на понятието и терминът "пра-български" е факт, от който не можем да избѣ̋гаме. Ако не бѣ̋ха̨ го измислили, друго може би щѣше да е положението.
    
    
    • Забѣлѣжка_2: Оттук нататък ще привеђам само терминитѣ с опрѣдѣленията им, към които аз се придържам. Иначе текстът ще излѣзе много разхвърлян, пък и не ми е работа да разяснявам възгледитѣ на другитѣ, и то когато разликитѣ са прѣнебрѣжимо малки.
  
  
  • Старо-български език, старо-сръбски език, старо-руски (старо-източно-славянски) език, старо-полски език, .. Това сѫ териториални говорими диалекти на старо-общо-славянския̌т език, които послѣ сѫ се развили до съотвѣтния̌т съврѣменен славянски език. Добрѣ е винѫги тѣзи термини да сѫ придружени от врѣмево означение (напримѣр, старо-руски език от 12-ти вѣк). Диалектнитѣ черти се считат за извѣстни, т.е. сега може да се каже каква е била разликата међу старо-българския̌т и старо-руския̌т прѣз 9-ти и 10-ти вѣк. И е ясно, че това сѫ били разлики међу говорими диалекти на един и сѫщ език. И е ясно, че тѣзи разлики сѫ били по-малки напримѣр от разликитѣ међу териториалнитѣ диалекти на нашия̌т български език, както тѣ сѫ били засвидѣтелствани прѣз 19-ти вѣк.
  
  
  • Oбщо-славянски диалектен континуум (славянско море, Slavic Intermarium). Прѣз 9-ти и 10-ти вѣк по-голѣ̋мата част от територията, къдѣто се е говорѣл старо-[общо]-славянския̌т език (OCS*), е била свързана, и славянскитѣ диалекти върху тази територия сѫ прѣдставлявали диалектен континуум. Старо-[общо]-славянския̌т език (OCS*) е обвивката на този диалектен континуум.
  
  
  • Славянски mainstream. Абстрактно понятие. Когато се разглеђат характеристикитѣ на отдѣлнитѣ [старо-]славянски диалекти от 9-ти и 10-ти вѣк, тѣзи характеристики, които сѫ най-разпространени и абстрактно считани за правилни, съставят славянския̌т mainstream. Той може да служи за репер: всѣки отдѣлен старо-славянски диалект (старо-български, старо-сръбски, старо-руски, ..) да се сравнява със славянския̌т mainstream.
  
  
  • Старо-църковно-славянски език (OCS+, Old Church Slavonic). Това е езикът на първитѣ прѣводи на Светото Писание на славянски език (на старо-[общо]-славянски език, OCS*) от края̌т на 9-ти вѣк и от 10-ти вѣк слѣд Христа. Това е най-стария̌т засвидѣтелстван славянски език. Счита се, че OCS+ се основава на старо-българския̌т език, т.е. на този диалект на OCS*, който по-късно се е развил до нашия̌т съврѣменен български език.
  
  
  • Църковно-славянски език (CS, Church Slavonic). Това е сѫщия̌т език, както OCS+, но с произношението и с правописът на руснацитѣ слѣд 15-ти вѣк (напримѣр, от 18-ти вѣк).
  
  
  • Ново-църковно-славянски език. Това е сѫщия̌т език, както църковно-славянския̌т (CS), но с произношението и с правописът на руснацитѣ от 21-ви вѣк.
  
  
  • (.. скрий я̨ терминологията в славистиката ..)  (.. покажи какво съм писал в quora ..)


• ►►  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)

  Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Веднага да отбѣлѣжа̨, че глаголната форма "воскресе", макар на картинката да е означена за българска, в смисъл ново-българска, не е нито ново-българска ("възкръсна̨" е ново-българската форма), нито е руска ("воскрёс" е руската форма, "воскрес" - украинската). Формата "воскресе" е на църковно-славянски.
  
  Единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието - това е "църковно-славянския̌т" език (CS, Church Slavonic).
  
  За този език не може да се приеме терминът "старо-български", защото не е.
  
  На този език великденския̌т поздрав е "Христосъ воскресе!", а отговорът - "Воистиноу воскресе!"
  
  Църковно-славянски, CS, Church Slavonic: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Слѣд правописнитѣ реформи в Русия (1918) и в България (1945) за доста изрази на църковно-славянски се прилага осъврѣменен правопис и така езикът става "ново-църковно-славянски" - сѫщия̌т църковно-славянски, но с осъврѣменен правопис: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!". Незабѣлѣжими разлики само в правописът.
  
  Ново-църковно-славянски: checked out ✓.
  
  Резюме́ дотук: У нас по традиция великденския̌т поздрав се произнася на църковно-славянски и се пише на ново-църковно-славянски.
  
  Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Какво прѣдставлява "старо-славянската тайфа"?
  
  Един говорим език - в случая̌т старо-славянския̌т, или общо-старо-славянския̌т (OCS*, Old Common Slavic), без книжовност, ширна̨л се на огромна територия, сѫществува под формата на набор от регионални диалекти. Тѣзи диалекти помеђу си сѫ напълно взаимно разбираеми, както регионалнитѣ диалекти на българския̌т език в началото на 19-ти вѣк, и затова езикът е един и е "общ": Old Common Slavic, общо-старо-славянски.
  
  Общо-старо-славянски (OCS*, Old Common Slavic): checked out ✓.
  Старо-славянска тайфа: checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Става дума за 9-ти вѣк слѣд Христа. Тогава на един от старо-славянскитѣ диалекти сѫ прѣвели от гръцки на славянски (на OCS*) Светото Писание.
  
  На кой диалект? Ами според волята на прѣводачитѣ. Доколкото тѣзи прѣводачи сѫ били родом от Солун и сѫ се подвизавали в Цариград, това навѣ̋рно е било опрѣдѣлящото. От друга страна, прѣводачитѣ не сѫ имали на разположение нито един стандартизиран диалект - диалект с разработена норма, и тѣ биха̨ могли да вземат езикови елементи от кой да е старо-славянски диалект и да ги вложа̨т в езикът на прѣводът.
  
  Първитѣ Евангелски прѣводи на старо-славянски (на OCS*) опрѣдѣлят език от "старо-славянската тайфа". Този език се нарича "старо-църковно-славянски" (OCS+, Old Church Slavonic):
  

  
  
  • старо-: понеже е стар, вече не се използва в тази си стара форма.
  • църковно-: почти всички текстове на този език сѫ църковни.
  • славянски: разбираем е бил по онова врѣме за всички хора, говорещи на нѣ̋кой от диалектитѣ на общо-старо-славянския̌т (OCS*) език.

  
  И тъй, на този език, на старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), великденския̌т поздрав е бил "Хрıстосъ въскрьсе!", а отговорът - "Въистинѫ въскрьсе!"
  
  Малко книги, написани на OCS+, сѫ запазени. Тѣ сега сѫ музейна рѣ̋дкост. Малцина сѫ хората, знаещи езикът OCS+, и тѣ принадлѣжа̨т към академичната общност.
  
  Старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic): checked out ✓. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Time is running, and historical events fade away. The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.
  
  Доста пѫти съм писал, че послѣднитѣ вѣкове имат експоненциално по-голѣ̋мо значение за съврѣменността от по-старитѣ вѣкове.
  
  В далечното мина̨ло:
  

  
  
  • Много малко от хората сѫ били грамотни.
  
  
  • Книгитѣ - в това число Евангелията - сѫ били прѣписвани на рѫка.
  
  
  • Книгитѣ сѫ били скѫпи и малко хора сѫ имали книги на разположение.
    
    
    • Напримѣр, цар Иван Александър е притежавал лично копие на четиритѣ Евангелия (пази се на сигурно мѣ̋сто в Лондон), но и той едва ли е можѣл да си позволи лична Библия - копие на цѣ̋лото Свето Писание.
  
  
  • Текстоветѣ на старо-църковно-славянски (на OCS+, Old Church Slavonic), особено запазенитѣ досега, сѫ малко.

  
  Book-printing and education changed the world.
  Книгопечатането промѣня картинката. (.. скрий го коментарът ..)
  
  В Западна Европа книгопечатането осигурява Библия за всѣки дом. Въведено е всеобщо образование, за да има кой да чете наличнитѣ във всѣки дом копия на Библията.
  
  Около AD 1700 в Русия се въвеђа книгопечатането и образованието. Тѣ разцъфтяват прѣз 19-ти вѣк.
  
  Разпространяват се огромен брой копия на Евангелието, отпечатани в Русия. Разпространяват се не само в Русия, но и срѣд православнитѣ християни на Балканитѣ - българи и сърби.
  
  Отварят се семинарии - срѣдни училища за свещеници. Срѣд славяногласнитѣ християни на Балканитѣ особено популярни сѫ семинариитѣ на територията на днешна Украйна - Александровск (Запорожие) и Одеса.
  
  Обаче книжовния̌т език не е бил вече старо-църковно-славянски (OCS+, Old Church Slavonic), а силно модернизирана версия, с правописът и произношението на говоримия̌т руски език от 18-ти и 19-ти вѣк.
  
  Ако един славяногласен свещеник, живѣ̋л в България прѣз 10-ти вѣк, с машина на врѣмето посѣти Русия прѣз 19-ти вѣк и чуе езикът на църковното богослужение, нѣ̋ма да го разбере езикът. А уж бил сѫщия̌т.
  
  И тъй, прѣз 18-ти и 19-ти вѣк, в Русия, към старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic) сѫ били приложени руската фонетика (руското произношение) и руския̌т правопис, и така се е получил църковно-славянския̌т език (CS, just Church Slavonic, просто църковно-славянски, без старо-).
  
  За него писах, че той е единствения̌т език от тайфата "старо-славянски" езици, който се изучава масово в семинарии из православнитѣ страни, за който има издадени качествени практически учебници, на който се води богослужение, на който сѫ издадени огромен брой копия на Евангелието.
  
  Църковно-славянски (CS, Church Slavonic): checked out ✓ again. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Notes on the Terminology used.
  Уточнение на терминологията, към която се придържам и която добрѣ се вписва в међународно приетата терминология.
  
  Вече изясних слѣднитѣ термини:
  

  
  
  • Старо-църковно-славянски език (OCS+, Old Church Slavonic), езикът на първитѣ прѣводи, малко копия сѫ запазени, музейна рѣ̋дкост сѫ. [checked out ✓ ]
  
  
  • Църковно-славянски език (CS, Church Slavonic). [checked out ✓ ]
  
  
  • Ново-църковно-славянски език - почти сѫщия̌т като църковно-славянския̌т. [checked out ✓ ]
  
  
  • Забѣлѣжка: Това сѫ само книжовни езици. Говоримитѣ езици сѫ друго нѣщо.
  
  
  • Старо-славянски език (OCS*) - общо название на наборът говорими славянски диалекти от 9-ти и 10-ти вѣк. [𝐜𝐡𝐞𝐜𝐤𝐞𝐝 𝐨𝐮𝐭 as well] [checked out ✓ as well]

  
  Да напомня̨, че книжовността не е играѣла голѣ̋ма роля в мина̨лото, понеже повечето от хората били неграмотни.
  
  Какво означават терминитѣ старо-български, старо-сръбски, старо-руски?
  
  Старо-български е този диалект на OCS* (Old Common Slavic, общо-старо-славянския̌т език), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език. Аналогични сѫ опрѣдѣленията за старо-сръбски и старо-руски.
  
  Нататък, going on. (.. скрий го коментарът ..)
  
  Comment on Church Slavonic by Атанас Димитров.
  Налага се да отговоря̨ на слѣдния̌т коментар от Атанас Димитров относно църковно-славянския̌т език:
  

  Изучава се така защото такава е била политиката. "Църковно-славянски" е наложен термин, който прикрива фактът да се казва старобългарски. Не им звучи добре на руснаците да се пише, че говорят на старабългарски. Може "да се преме терминът" така, защото така казват методично и от десетилетия много добре просветени българисти, но те не водили горната антибългарска политика. Напротив - както горе са написали: щом знаеш старобългарски, то разбираш и руския, означава, че руският е възприет от руснаците старобългарски. Не е тайна. Явност е.

  В коментарът има два момента, на които слѣдва да се обърне внимание:

  
  
  • [𝐁𝐮𝐥𝐠𝐚𝐫𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞] Особеното положение на българския̌т език, и
  • [𝐑𝐮𝐬𝐬𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞.] особеното положение на руския̌т език.

  
  Разбира се, в коментарът се имат прѣд вид съврѣменнитѣ езици български и руски.
  
  Почти никой извън ограничена академична общност не знае старо-църковно-славянски (OCS+). Това, което се знае, най-вече от свещеницитѣ, е църковно-славянския̌т (CS).
  
  И както казах, това е език, възприел руското произношение и руския̌т правопис сравнително неотдавна. По тази слѣда е естествено CS (църковно-славянския̌т) да е близък до руския̌т.
  
  Сега обратната слѣда. Ако говорим не за езикът на Киев, а за езикът на Московията, за езикът сега наричан руски, то този език е занесен из Московията по-късно - славяногласието е завладѣ̋ло Московията вѣкове по-късно, вѣкове слѣд като то е завладѣ̋ло Киевска Русия. И там - из Московията - славяногласието е занесено заедно и едноврѣменно с Християнството. Занесено е от християнски мисионери. Така както испанския̌т език е бил занесен в Америка и във Филипинитѣ от католически мисионери заедно с Християнството. И по този начин на територията на Московията е възникна̨л езикът, който сега наричаме руски. Той е смѣс от говорими източно-славянски диалекти, носени от самитѣ свещеници и тѣхнитѣ сѣмейства, и от църковно-славянския̌т език на Евангелието. Тъй че езикът, който сега наричаме руски, по начало има южно-славянска съставяща, оставайки си източно-славянски език.
  
  Резюме́ във връзка с руския̌т език: (.. скрий го коментарът ..)
  

  
  
  • Той по рођение си има южно-славянска съставяща.
  
  
  • Именно неговото произношение и неговия̌т правопис сѫ оформили църковно-славянския̌т език, единствения̌т практически значим език от "старо-славянската тайфа".
  
  
  • Писах: значението на далечното мина̨ло е прѣнебрѣжимо малко в сравнение със значението на близкото мина̨ло.
  
  
  • До началото на 19-ти вѣк никой в Русия не подозира за сѫществуването на славяногласен християнски балкански народ, нарѣчен българи. Нѣ̋ма как руската политика да се съобразява с българския̌т народ, слѣд като там не подозират за него, за българския̌т народ. Ние сме били нераздѣлна част от рум-миллетът, и за Русия сме били гърци. Това се промѣня, когато военната кампания на Дибич Задбалкански от 1828 се натъква на такива хора. Слѣд това в Русия се появяват трудоветѣ на изслѣдователя̌т Юрий Венелин (Георги Гуца).
  
  
  • Старо-българския̌т език - този диалект на OCS* (Old Common Slavic), който прѣз вѣковетѣ слѣд 10-ти се е развил до съврѣменния̌т български език - именно той като разположен най-близо до Солун и Константинопол, именно той е най-близкия̌т говорим диалект до старо-църковно-славянския̌т език (OCS+, Old Church Slavonic), до езикът на първитѣ евангелски прѣводи.
  
  
  • Прѣз 19-ти вѣк, слѣд разтурването на Balkansprachbund-ът, съврѣменния̌т български език е бил до неузнаваемост изрусен. Това е констатация. Това е факт.
  
  
  • Ние, съврѣменнитѣ българи, нѣ̋маме право да се гордѣем със заслугитѣ на хора, живѣли прѣди хиляда години. Имам прѣд вид заслуги за славянската книжовност.
  
  
  • В сѫщност, никой съврѣменен човѣк не може да се гордѣе със заслуги на хора от далечното мина̨ло - тѣ сѫ били съвсѣм други хора.
    
    
    • В разглеђания̌т случай онѣзи хора сѫ мислѣли само за спасението на душитѣ на езичницитѣ. А в сегашнитѣ ни глави сѫ националността и езикът.
    
    
    • Освѣн това, в нашия̌т случай, цѣ̋лата срѣдновѣковна българска аристокрация слѣд 14-ти вѣк или се е потурчила, или е емигрирала. Никакви книжовни традиции тука не сме запазили.

  
  Резюме - Résumé. (.. скрий го коментарът ..)
  
  И тъй, има два езика от нашата тайфа, книгитѣ на които нe сѫ музейна рѣ̋дкост, за които има практически учебници и които сѫ извѣстни извън академичнитѣ срѣди - църковно-славянския̌т и българския̌т (ново-българския̌т).
  
  Да повторя̨ великденския̌т поздрав на [ново-]църковно-славянски: Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Този прѣвод е отдавна установен и именно той е получил грађанственост в България.
  
  В Гърция сѫщо така се използва старата форма на великденския̌т поздрав, формата от старо-гръцкия̌т език (κοινή): Χριστός ανέστη! Αληθώς ανέστη! На ново-гръцката норма (δημοτική) поздравът би имал видът: Ο Χριστός αναστήθηκε! Αληθινά αναστήθηκε! - В Гърция обаче не казват така.
  
  Сега да се върнем към [ново-]българския̌т език. Ако прѣведем прѣ̋ко (директно) великденския̌т поздрав от старо-гръцки (κοινή: Χριστός ανέστη! Αλιθώς ανέστη!) на [ново-]български, ще се получи:
  
  Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л!
  Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л! (.. скрий го коментарът ..)

• ►►  Каква е разликата међу старо-българския̌т език и старо-църковно-славянския̌т език  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Каква е разликата међу старо-българския̌т език и старо-църковно-славянския̌т език  (.. скрий ..) (.. свий го събраното оттук-оттам ..) (.. скрий го ..)
  
  
  • Българскитѣ слависти се чувстват задължени да не правя̨т разлика међу старо-българския̌т език и старо-[църковно]-славянския̌т език. Иначе ще бѫда̨т оплюти от националистическата конюнктура в България.
  
  
  • Но аз ще си позволя̨ да разглеђам двѣ различни понятия, означени с тѣзи два термина, както тѣ сѫ опрѣдѣлени по-горѣ в този текст.
  • Накратко:
    
    
    • Старо-българския̌т език е говорим диалект на старо-[общо]-славянския̌т език (OCS*, Old Common Slavic), който диалект по-късно се е развил до нашия̌т съврѣменен български език. Това е говорим език.
    • Старо-църковно-славянския̌т (OCS+, Old Church Slavonic) е езикът на първитѣ прѣводи на Светото Писание на старо-[общо]-славянски език (OCS*) от края̌т на 9-ти вѣк и от 10-ти вѣк слѣд Христа. Това е книжовен език.
  
  
  • Има единодушие в съврѣменната свѣтовна наука, че от всички извѣстни говорими диалекти на OCS*, най-близкия̌т до OCS+ е старо-българския̌т.
  
  
  • Първо ще покажа̨ южно-славянския̌т характер на OCS+:
    
    
    • Крава, глава, брѣгъ, млѣко. Това е славянския̌т mainstream. В източно-славянски е корова, голова, берегъ, молоко. В полски е *крова, *глова, *брегъ, *млеко.
    
    
    • Втората палатализация промѣня Х във С. Това е славянския̌т mainstream. В западно-славянски втората палатализация промѣня Х във Ш.
    
    
    • Втората палатализация е с разширен обхват: цвѣтъ, звѣзда. Това е славянския̌т mainstream. В западно-славянски втората палатализация в този случай не дѣйства: квѣтъ, гвѣзда.
    
    
    • Окончанието по мекия̌т вариант на склонението на имената с основа на *-А в единствено число родителен падеж (а и други съотвѣтстващи си окончания) е малък юс (-Я,-Ѧ). Славянския̌т mainstream прѣдпочита окончание -Ѣ.
  
  
  • Врѣме е да покажа̨ характеристикитѣ, свързващи OCS+ конкретно със старо-българския̌т:
    
    
    • -ШТ-/-ЖД- на мѣ̋стото на праславянското *-TJ-/-DJ-. Трудно може да се каже какво славянския̌т mainstream е прѣдпочитал. Може би сръбско-руския̌т вариант.
    
    
    • Думи с начално А без протеза: АЗЪ, АГНѦ. Според славянския̌т mainstream, трѣ̋бва да е IАЗЪ, IАГНѦ.
  
  
  • И накрая̌, какво не се връзва међу OCS+ и старо-българския̌т:
    
    
    • [BG-minus-1] Липсата на епентетично -Л- в български. В български казваме ЗЕМIA вмѣсто ЗЕМЛIA.
    
    
    • [BG-minus-2] Императивно глаголно окончание -ѢТЕ в български (идѣте и разберѣте).
  
  
  • И двѣтѣ характеристики на нашия̌т български език [BG-minus-1,2]:
    
    
    • Противорѣча̨т на славянския̌т mainstream, a пък OCS+ в тѣзи два случая се е придържал към него, към славянския̌т mainstream.
    
    
    • Разпространени сѫ в цѣ̋лата територия на балкано-славянския̌т език, от Битоля до Силистра и от Лозенград до Видин.
    
    
    • Прѣдоставят двѣ добавки към снопът изоглоси, отдѣлящи нашия̌т балкано-славянски (български + сѣв.-македонски) език от сръбския̌т. Нѣ̋колко пѫти съм изређал изоглоси от този сноп, но тѣзи двѣтѣ като че ли не съм ги споменавал досега.
    
    
    • И двѣтѣ тѣзи черти изглеђат да сѫ архаични. Тѣ ще да сѫ били характерни и за старо-българския̌т, за старото състояние на нашия̌т език от 9-ти вѣк.
    
    
    • Нѣ̋ма спор, че епентетичното -Л- е било иновация в славянски, и е по-вѣроятно тази иновация изобщо да не е засѣгнала старо-българския̌т диалект, отколкото да е била елиминирана по-късно без слѣда. Не вѣ̋рвам нашия̌т език ей-така навсѣ̋къдѣ по команда да се е отървал от епентетичното -Л-.
  
  
  • Как този проблем се рѣшава.
    
    
    • Да, от всички извѣстни говорими диалекти на OCS*, най-близкия̌т до OCS+ е старо-българския̌т.
    
    
    • Но, все пак в основата на OCS+ стои нѣ̋кой друг диалект на OCS*, който се е придържал към славянския̌т mainstream спрямо [BG-minus-1,2].
    
    
    • Обикновено се казва, че това е бил солунския̌т диалект, уж ро̀ден за светитѣ братя Методий и Кирил.
    
    
    • Аз не съм убѣден, че двамата братя сѫ били славяногласни по рођение, това от една страна. От друга страна, голѣ̋ма част от съзнателния̌т си живот прѣди моравската мисия тѣ сѫ прѣкарали в Цариград и в околноститѣ.
    
    
    • Затова аз бих замѣстил солунския̌т диалект със цариградския̌т диалект. Това е бил голѣ̋м град, може би милионен. Там ще да се е била събрала голѣ̋ма общност от славяногласни, която си е оформила свой нов диалект. Диалект, който с малко се е отличавал от обграђащия̌т го старо-български - само по характеристикитѣ [BG-minus-1,2].
  
  
  • Разбира се, солунския̌т диалект не може да се изключи ..  (.. покажи ..)
  • Разбира се, солунския̌т диалект не може да се изключи ..  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..)
    
    
    • Разбира се, солунския̌т диалект не може да се изключи, както и не може да се потвърди, понеже солунския̌т диалект е неизвѣстен - ако е сѫществувал с нѣ̋каква своя специфика, той не се е развил, а явно е умрѣ̋л, а славяногласнитѣ солуняни сѫ стана̨ли елинофони.
    
    
    • Става дума за това, че OCS+ не е точно старо-българския̌т диалект на OCS*, а се различава от него по двѣ характеристики с означение [BG-minus-1] и [BG-minus-2]. Това явно сѫ били двѣ специфики на старо-българския̌т диалект на OCS*, които OCS+ не е сподѣлял, а е прѣдпочел славянския̌т mainstream в тѣзи два случая.
    
    
    • Да, възможно е диалектът OCS+ да е изкуствена смѣс от старо-славянски диалекти с прѣобладаващ старобългарски в устата на светитѣ солунски братя и на тѣхнитѣ ученици. Т.е. OCS+ да не е териториален диалект, нито солунски, нито цариградски.
    
    
    • И все пак, ако приемем сѫществуването на цариградски диалект, сподѣлящ повечето от характеристикитѣ си със старо-българския̌т, не бива да ни учудва присѫствието в Цариград на славяногласни, за които старо-българския̌т диалект не им е присѫщ, и тѣ да сѫ били толкова многобройни, че да наложа̨т епентичното Л, както и императивното глаголно окончанието от славянския̌т mainstream.
  
  
  • (.. скрий я̨ разликата међу старо-българския̌т и старо-църковно-славянския̌т ..)


• ►►  Четиво: Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи изводитѣ тука ..)  (.. покажи ги там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото  (.. покажи четивото ..)  (.. скрий ги изводитѣ ..)  (.. покажи ги там ..)
  
  
  • Извод_1: Нашия̌т съврѣменен български етнос е откърмен в лоното на Римската (Ромѣйската) империя и по начало е един от европейскитѣ християнски етноси.
  
  
  • Извод_2: Славяногласието по Нашенско се е прихвана̨ло са̀мо под опеката на славянското Богослужение.
  
  
  • (.. скрий ги изводитѣ ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Четиво: Аксиомата за естественитѣ езици  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Четиво: Аксиомата за естественитѣ езици  (.. покажи четивото ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Всѣки естествен език има единствен език прѣдшественик за всѣки конкретен момент от мина̨лото.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ◄►  Четиво: Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ►►  Четиво: Диалектен континуум - що е то  (.. покажи четивото ..)  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Четиво: Диалектен континуум - що е то  (.. покажи четивото ..)  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Това е нужно за разбирането на:
    
    
    • Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум.
    
    
    • Общо-славянския̌т диалектен континуум, чиято обвивка прѣдставлява старо-общо-славянския̌т език (OCS*). Понѣ̋кога се нарича славянско море (Slavic intermarium).
    
    
    • Южно-славянския̌т диалектен континуум, от Любляна до Лозенград и от Битоля до Силистра, част от който е съврѣменния̌т български език.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ◄►  Четиво: The CV of Slavophonia (текстът е на английски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ►►  Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано  (.. скрий ..) (.. покажи там ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..) (.. скрий го ..)
  
  
  • "Славянски" и в частност "пра-славянски" сѫ лингвистични - езиковѣдски - термини. Тѣ не мога̨т да се отнасят за друго, освѣн за езикът. Нищо друго славянско не е имало и нѣ̋ма на свѣтът освѣн славянския̌т език. Материална култура или расови бѣлѣзи сѫ нерелевантни към (не мога̨т да имат нѣщо общо със) тѣзи термини.
  
  
  • Да, има славянска бесѣда - когато бесѣдващитѣ говоря̨т на нѣ̋кой славянски език.
  
  
  • Но славянска душа нѣ̋ма. Славянска кръв нѣ̋ма. Славянска раса нѣ̋ма. Славянски гени нѣ̋ма.
  
  
  • Думата славяни винѫги и всѣ̋кога е означавала хора, говорещи на славянски език. Ако ние българитѣ сме славяни, това означава само това, че нашия̌т български език е славянски.
  
  
  • Извън езикът нищо славянско не може да бѫде идентифицирано.


• ►►  Извън езикът нищо тюркско не може да бѫде идентифицирано  (.. покажи тук ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Извън езикът нищо тюркско не може да бѫде идентифицирано  (.. скрий ..) (.. покажи там ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..) (.. скрий го ..)
  
  
  • За пълнота, счетох за нужно да повторя̨ горния̌т си коментар, като замѣня̨ терминът славянски със тюркски, понеже и с двата тѣзи термина масово се злоупотрѣбява.
  
  
  • "Тюркски" е лингвистичен - езиковѣдски - термин. Той не може да се отнася за друго, освѣн за езикът. Нищо друго тюркско не е имало и нѣ̋ма на свѣтът освѣн тюркски език. Материална култура или расови бѣлѣзи сѫ нерелевантни към (не мога̨т да имат нѣщо общо със) терминът тюркски.
  
  
  • Тюркска кръв нѣ̋ма. Тюркска раса нѣ̋ма. Тюркски гени нѣ̋ма.
  
  
  • Ако турцитѣ-гагаузитѣ-чувашитѣ-татаритѣ-якутитѣ сѫ тюрки, това означава само това, че тѣхния̌т език е тюркски. Ако така нарѣченитѣ пра-българи сѫ били тюрки, това означава само това, че тѣхния̌т език е бил тюркски.
  
  
  • Може да има номадски бит, но не и тюркски бит или пък славянски бит.
  
  
  • Извън езикът нищо тюркско не може да бѫде идентифицирано.


• ►►  Славяногласие: царское и королевское  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Balkano-Slavic and Neo-Slavic  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  
  
  • Славяногласие: царское и королевское
  
  
  • The branching of Slavic into South-East-West is based on ancient isoglosses, more than 12 centuries old.
  
  
  • A more recent branching of Slavic should be so:
    
    
    • Balkano-Slavic branch (Bulgarian+Macedonian, Slavic in the Balkansprachbund, Slavic in the former Roma̍nia, a.k.a. Byzantium, a.k.a. Eastern Roman Empire). [[Славяногласие царское, Caesar's Slavophonia]]
    
    
    • Neo-Slavic branch (the rest of Slavic, Russian, Ukrainian, Polish, .., Serbo-Croatian, ..). [[Славяногласие королевское, Carolingian Slavophonia]]
  
  
  • So, for a person native to Neo-Slavic, Balkano-Slavic is harder than any other Neo-Slavic language. However, for a person which is not native Slav and whose native language is arthromaniac, Balkano-Slavic is easier than any Neo-Slavic language.
  
  
  • Please note that Balkano-Slavic - although not Neo-Slavic - is still Slavic. And Balkano-Slavic has the main Slavic feature in its full extent - the Slavic verbal aspectology. This feature of Slavic is the most difficult one for any non-Slav person.
  
  
  • The differences between those two branches are as follows.
    
    
    • The main difference - the first one - between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the arthromania of Balkano-Slavic. Besides Balkano-Slavic, arthromaniac are: all other Balkansprachbund languages (Greek, Albanian, Romanian), all Germanic languages (English, German, ..), all the Romance (French, Italian, Spanish, Romanian, ..), Arabic and Hebrew and Gypsy. Neo-Slavic, Turkish, Finnish, .. are not arthromaniac. Arthromania means using definite (and indefinite) articles.
    
    
    • The 2nd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic are the past tenses. Balkano-Slavic has retained the three past tenses of OCS* (Old Common Slavic): perfect, imperfect, aorist. Balkano-Slavic (e.g. Bulgarian) cannot be spoken with the perfect tense only. In contrast, Serbo-Croatian can be spoken with perfect only. Moreover, Russian and Polish have perfect as the only past tense.
    
    
    • The 3rd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the Renarrative mood of Balkano-Slavic. Balkano-Slavic developed the Renarrative mood under the influence of Turkish. The old forms of aorist and imperfect were changed to additionally express evidentiality. Other verbal forms are to be used in the conditions of missing evidentiality - otherwise the speaker would just lie.
    
    
    • The 4th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish Genitive and Dative. This is a feature shared with the other Balkansprachbund languages. Balkano-Slavic makes use of the universal preposition "na" (with Accusative) for both Genitive and Dative.
    
    
    • The 5th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish location and direction. This is a feature it shares with the other Balkansprachbund languages and with the entire Romance (French, Italian, ..).
    
    
    • The 6th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish noun cases anymore. A common form of nouns stands for Nominative-Accusative-Dative-Genitive-Instrumental-Locative. Balkano-Slavic uses prepositions more extensively than Neo-Slavic, and all the prepositions go with Accusative. By the way, Balkano-Slavic keeps its Vocative case. By the way, Balkano-Slavic has Nominative-Accusative-Dative still distinguished for pronouns.
    
    
    • The following differences are less important.
      
      
      • (7th) Balkano-Slavic has fully lost its synthetic comparative forms of the adjectives.
      • (8th) Balkano-Slavic has lost its infinitive form of verbs. The "da" conjunction is commonly used.
      • (9th) Balkano-Slavic (and Serbo-Croatian) has a generic future tense shared with the other Balkansprachbund languages.
      
      
      • and so on.
  
  
  • .. покажи прѣводът на български ..
  • .. скрий го прѣводът на български .. 
    
    
    • Славяногласие: царское и королевское: Balkano-Slavic and Neo-Slavic
    • Царско и кралско славяногласие: балкано-славянски клон и ново-славянски клон на славянскитѣ езици
    
    
    • Класификацията на славянскитѣ езици на южни, източни и западни е основана на дрѣвни изоглоси - изоглоси отпрѣди повече от 12 вѣка.
    
    
    • Може да се направи по-скорошна класификация, раздѣляйки славяногласието на два клона така:
      
      
      • Балкано-славянски (български плюс сѣв.македонски, славянщината в Balkansprachbund-ът, славянския̌т език в Романия, извѣстна и като Византия, извѣстна и като Източната Римска империя). [[Царско славяногласие, Caesar's Slavophonia]]
      
      
      • Ново-славянски (остана̨лото славяногласие: руски, украински, полски, .., сърбо-хърватски, ..). [[Кралско славяногласие, Carolingian Slavophonia]]
    
    
    • За човѣк с ро̀ден ново-славянски език, всѣки друг ново-славянски език ще му е по-лесен от балкано-славянски. Но за човѣк, чийто ро̀ден език я̨ има артроманията и изобщо не е славянски, балкано-славянския̌т ще му е по-лесен от всѣки ново-славянски език.
    
    
    • Забѣлѣжѣте, че балкано-славянския̌т език, макар да не е ново-славянски, си остава славянски. Балкано-славянския̌т в пълен обем притежава основната славянска езикова характеристика - аспектологията на глаголитѣ. Тази езикова особеност на славяногласието е най-трудната за всѣки човѣк, родния̌т език на когото не е славянски.
    
    
    • Разликитѣ међу двата клона - балкано-славянския̌т и ново-славянския̌т - сѫ както слѣдва.
      
      
      • Първата и основната разлика е артроманията на балкано-славянския̌т. Освѣн в балкано-славянски, артроманията я̨ има в другитѣ езици от Balkansprachbund-ът (гръцки, албански, румѫнски), всички (Germanic) езици от германската група (английски, нѣмски, ..), цѣлия̌т романс (френски, италиански, испански, румѫнски), а сѫщо така арабски, еврейски (иврит) и цигански. Нѣ̋ма артромания в ново-славянски, в турски, във фински и др. "Артромания" означава граматическа категория опрѣдѣленост, изразявана с опрѣдѣлителни (и неопрѣдѣлителни) члѣнове.
      
      
      • Втората разлика међу балкано-славянския̌т и ново-славянскитѣ езици сѫ мина̨литѣ глаголни врѣмена. Балкано-славянския̌т е запазил тритѣ мина̨ли врѣмена от старо-общо-славянския̌т език - мина̨ло свършено, мина̨ло несвършено и мина̨ло неопрѣдѣлено. Балкано-славянския̌т (напримѣр българския̌т) не може да бѫде говорен само с мина̨ло неопрѣдѣлено врѣме, без мина̨ло свършено и без мина̨ло несвършено. А сръбския̌т може. Нѣщо повече, в руски и в полски мина̨лото неопрѣдѣлено врѣме е единственото мина̨ло врѣме.
      
      
      • Третата разлика е прѣизказното глаголно наклонение на балкано-славянския̌т. То се е развило под турско влияние. Старитѣ форми на мина̨лото свършено и на мина̨ло несвършено врѣме сѫ придобили допълнително значение на евиденциалност, свидѣтелско отношение на говорещия̌т. Той трѣ̋бва да използва други форми при несвидѣтелско отношение - иначе би изрѣкъл лъжа.
      
      
      • Четвъртата разлика: балкано-славянския̌т, както и другитѣ езици от Balkansprachbund-ът, не различава граматически родително отношение от дателно отношение. Балкано-славянския̌т език използва универсалния̌т прѣдлог "на" (с винителен падеж), за да замѣства както родителен, така и дателен падеж.
      
      
      • Петата разлика: балкано-славянския̌т език не различава граматически мѣстоположение и посока. Това е черта на цѣлия̌т Balkansprachbund, както и на цѣлия̌т романс (френски, италиански, ..).
      
      
      • Шестата разлика: балкано-славянския̌т език вече не различава падежитѣ при имената, а използва обща форма. Балкано-славянския̌т по-често употрѣбява прѣдлози. Впрочем, звателния̌т падеж се пази в балкано-славянски. Пазя̨т се и формни за три падежа при мѣстоименията: именителен, винителен и дателен.
      
      
      • Слѣдващитѣ разлики не сѫ толкова важни.
        
        
        • (7) Балкано-славянския̌т е загубил всѣ̋какви синтетични форми за степенуване на прилагателнитѣ.
        • (8) Балкано-славянския̌т е загубил инфинитивът (наопрѣдѣленото наклонение при глаголитѣ). Ползва се съюзът "да".
        • (9) Балкано-славянския̌т (както и сърбо-хърватския̌т) ползва общия̌т прост и ефективен начин за образуване на бѫдеще врѣме, характерен за Balkansprachbund-ът.
        
        
        • и така нататък.
  
  
  • (.. скрий ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..) 
  
  
  • Изоглосса артромании. Употребление артиклей. Категория определенности.
  
  
  • Изоглосса ренарратива. Пересказательное наклонение глагола.
  
  
  • Изоглосса локатива. Отсутствие/наличие местного падежа. Живѣя̨ в Бѣлград. (вин.п.) Живим у Београду. (местный.п.)
  
  
  • Изоглосса генитива. Отсутствие/наличие родительного падежа. К востоку, родительный падеж заменяется дательным.
  
  
  • Изоглосса универсального предлога НА. К востоку, дательный падеж можно заменить винительным с предлогом НА.
  
  
  • Изоглосса родов в множественном числе. К востоку, категория рода существует только в единственном числе.
  
  
  • Изоглосса большого ера. К западу, большой ер перешёл в А, даже под ударением. СОН: СЪН vs САН
  
  
  • Изоглосса малого ера. К западу, малый ер перешёл в большой, а потом в А. ДЕН vs ДАН
  
  
  • Отсутствие/наличие эпентетической Лямбды. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
  
  
  • Глагольное окончание императива -ѢТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ
  
  
  • Расширенное употребление клитик. К востоку клитик больше. К востоку: Върни ми ги паритѣ! Верни мне деньги!
  
  
  • Сохранен/утрачен звук -Т в глагольном окончании мн. ч. Они идут: ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
  
  
  • Оглушение конечных шумных звонких согласных. К востоку, конечные шумные звонкие согласные оглушаются. К востоку, как в русском.
  
  
  • Глагольная форма инфинитива отсутствует/существует. К востоку, инфинитива вообще нет.
  
  
  • Синтетические формы сравнения прилагательных отсутствуют/существуют. К востоку, таких форм нет.
  
  
  • Архаичные окончания прошедшего совершенного времени к западу сохраняются. К востоку, подверглись обобщению.
  
  
  • По спряжению на -И-, к востоку, окончание настоящего времени множественного числа 3-го лица подверглось обобщению, заменив малый юс на большой.
  
  
  • Список открыт для дополнений, исправлений и уточнений.
  
  
  • (.. скрий го снопът ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  Сноп изоглоси међу български и сръбски  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там на английски ..)  (.. покажи го там на руски ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Сноп изоглоси међу български и сръбски  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там на английски ..)  (.. покажи го там на руски ..) 
  
  
  • По-горѣ списъкът на тѣзи изоглоси бѣ даден на руски, по-долу ще бѫде даден на английски, а тука го прѣвеђам на български.
  
  
  • Темата за изоглоситѣ међу български и сръбски е свързана с темата за балкано-славянския̌т език - за царското и кралското славяногласие.
  
  
  • Това сѫ изоглоси не просто међу българския̌т и сръбския̌т. Това сѫ изоглоси међу един балкано-славянски език и един ново-славянски език.
  
  
  • От друга страна, двата езика български и сръбски сѫ част от южно-славянския̌т диалектен континуум, а тѫрсенето на граници међу езици в диалектен континуум е "суета на суетитѣ". Затова тука не става дума за граница, а за сноп изоглоси.
  
  
  • Нѣ̋кои сръбски езиковѣди с националистически уклон слагат ятовата граница в този сноп. В разглеђания̌т контекст обаче това е невъзможно - на запад от ятовата граница е разположена поне половината от славяногласието на Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Изоглоситѣ от снопът сѫ три вида:
    
    
    • Изоглоси, свързани с езикови характеристики от Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Стари изоглоси в рамкитѣ на славянщината, отпрѣди Balkansprachbund-ът.
    
    
    • Нови изоглоси в рамкитѣ на славянщината, без връзка с Balkansprachbund-ът.
  
  
  • Ето го и самия̌т списък на изоглоситѣ от снопът. Той остава отворен за допълнения, корекции и уточнения.
    
    
    • Изоглоса на артроманията. На изток се употрѣбяват члѣнове, изразяващи граматическата категория опрѣдѣленост.
    
    
    • Изоглоса на ренаративът, на прѣизказното глаголно наклонение. На запад го нѣ̋ма..
    
    
    • Изоглоса на локативът. Мѣстен падеж на запад има, на изток нѣ̋ма. Живѣя̨ в Бѣлград. (вин.п.) Живим у Београду. (мѣстен.п.).
    
    
    • Изоглоса на генитивът. Родителен падеж на запад има, на изток нѣ̋ма. На изток родителния̌т падеж се замѣня с дателен.
    
    
    • Изоглоса на универсалния̌т прѣдлог НА. На изток, дателния̌т падеж може да се замѣни с винителен слѣд прѣдлог НА.
    
    
    • Изоглоса на категорията род в множествено число. На изток, категорията род сѫществува само в единственно число.
    
    
    • Изоглоса на голѣмия̌т ер Ъ. На запад, голѣмия̌т ер е прѣмина̨л в А, даже под ударение. СЪН vs САН.
    
    
    • Изоглоса на малкия̌т ер Ъ. На запад, малкия̌т ер е прѣмина̨л в голѣ̋м, а послѣ в А. ДЕН vs ДАН.
    
    
    • Изоглоса на епентетическата ΛΑΜБΔΑ: на запад има, на изток нѣ̋ма. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
    
    
    • Императивно глаголно окончание: на изток -ѢТЕ, на запад -ИТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ.
    
    
    • Честа употрѣба на клитики на изток. Върни ми ги паритѣ!
    
    
    • Крайния̌т звук Т в глаголното окончание за мн.ч. на изток се пази. На запад се губи. ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
    
    
    • Крайнитѣ шумни звучни съгласни на изток се оглушават. На запад си остават звучни.
    
    
    • Изоглоса на инфинитивът. На изток такава глаголна форма нѣ̋ма.
    
    
    • Синтетични форми за степенуване на прилагателнитѣ на запад се срѣщат, на изток изобщо нѣ̋ма.
    
    
    • Архаичнитѣ окончания за мина̨ло свършено врѣме се пазя̨т на запад, а на изток сѫ стана̨ли обект на обобщение.
    
    
    • Окончанието за сегашно врѣме 3-то лице мн.ч. по спрежението на -И- на изток е обобщено към голѣ̋м юс, а на запад се пази малкия̌т юс.
  
  
  • (.. скрий го снопът ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. покажи го тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. скрий го ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • Bulgarian and Serbian are part of the South Slavic dialect continuum.
    
    
    • The South Slavic dialect continuum was spread from Ljubljana to Lozengrad.
    • The division of Slavic into South-East-West is based on very old features, more than 11 centuries old.
    • So, both Bulgarian and Serbian are South Slavic languages.
    • The CV of Slavophonia.
  
  
  • Serbian is a Neo-Slavic language while Bulgarian is Balkano-Slavic.
    
    
    • This is according to some political division which is about 11 centuries old.
    • The CV of Slavophonia: Milestone_4.
    • Serbian belongs to the Carolingian Slavophonia (королевское славяногласие).
    • Bulgarian belongs to the Ceasar’s Slavophonia (царское славяногласие).
  
  
  • Bulgarian participated in the Balkansprachbund (the text there is in Bulgarian).
    
    
    • Serbian has some Balkansprachbund features but it had not full Balkansprachbund membership.
    
    
    • The following languages were assigned Balkansprachbund membership:
      
      
      • Greek
      • Bulgarian (Balkano-Slavic)
      • Romanian (Balkano-Romance)
      • Albanian
    
    
    • The Balkansprachbund lasted in the centuries 11th to 19th.
  
  
  • The 19th century:
    
    
    • Serbian focused to Vienna (1850 Vienna agreement, Vuk Karadžić).
    • Serbian joined Croatian to form a common Serbo-Croatian language.
    • Bulgarian focused to Moscow.
    • Bulgarian and Russian are the only modern Slavic languages which still keep their ties to OCS+ (the Old Church Slavonic language).
      • Not Ukrainian. Not Serbian anymore.
    • Huge number of Turkish loanwords in Bulgarian were replaced by Russian words.
  
  
  • Torlakian: a bunch of transitional dialects between Bulgarian and Serbian.
    
    
    • Part of the South Slavic dialect continuum.
  
  
  • There cannot be borders in a dialect continuum.
    
    
    • Therefore, I am presenting a bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian.
    • And thus, I am making a compare of real linguistic features of Bulgarian and Serbian.
    
    
    • [-] Isoglosses inside the Slavophonia older than the Balkansprachbund.
    • [+] Newer isoglosses inside the Slavophonia.
    • [B] Isoglosses related to the Balkansprachbund.
  
  
  • A bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian:
    
    
    • [B] The isogloss of the Arthromania
      • Definite articles are used on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The isogloss of the Renarrative mood
      • Renarrative mood present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Locative case
      • Locative case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Genitive case
      • Genitive case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the universal preposition NA
      • The universal preposition NA present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [+] The isogloss of the Gender in Plural
      • On the Bulgarian side, there are no genders in Plural.
    
    
    • [+] The big Yer (Ъ) Isogloss
      • On the Serbian side, Ъ merged into A, even when stressed.
    
    
    • [-] The little Yer (Ь) isogloss
      • On the Serbian side, Ь merged into Ъ, and then into A.
    
    
    • [-] Epenthetic Lambda Isogloss
      • Epenthetic Lambda present on the Serbian side only.
    
    
    • [-] Imperative Plural ending
      • -ѢТЕ on the Bulgarian side.
      • -ИТЕ on the Serbian side.
    
    
    • [B] Extended Usage of Clitics:
      • Present on the Bulgarian side.
    
    
    • [+] 3rd person Plural Present Ending:
      • On the Bulgarian side, -T is preserved.
    
    
    • [+] Voiced Obstruents in Final position
      • Devoiced on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The Isogloss of the Infinitive:
      • On the Bulgarian side, no such form exists.
    
    
    • [B] Comparative forms of the Adjectives:
      • On the Bulgarian side, only analytic forms exist.
    
    
    • [+] Verbal Endings of Simple Past Tenses:
      • Archaic forms on the Serbian side.
    
    
    • [+] Verbal I-conjugation Ending of Present Plural 3rd p.:
      • Archaic front nasal on the Serbian side.
      • Generalized to back nasal on the Bulgarian side.
    
    
    • [This list remains open]
  
  
  • (.. hide the list of isoglosses and the comparison ..) 
    
  • (.. скрий го снопът ..)  (.. свий го събраното оттук-оттам ..)  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    


• ►►  В старо-славянски имало само отворени срички  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  В старо-славянски имало само отворени срички  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 

  В старо-славянски (старо-български, старо-сръбски, старо-руски) буквата Ъ винѫги е звучала, звучала e дори и в края̌т на думата (в краесловна позиция). Сѫщото може да се каже и за буквата Ь.
  
  Примѣри на думи, раздѣлени на срички, според това как сѫ се произнасяли:
  

  БО-ГЪ,
  КРА-КЪ,
  ПО-ДЪ,
  ПО-ПЪ,
  ПО-ТЬ,
  КО-NЬ,
  ДЬ-NЬ (ден),
  ПЬ-СЪ (пес),
  ЛѢ-СЪ,
  ХЛѢ-БЪ,
  СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
  БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
  ПРѢ-СЛА-ВЪ,
  ГО-СТЬ-БА (гозба),
  СВА-ТЪ-БА,
  ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (понедѣлник),
  ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (вторник),
  и т.н.

  О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
  ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
  ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
  ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
  IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
  ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
  ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
  И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
  ..

  Off-topic/терминологично отклонение: Текстът от Божията молитва е на старо-църковно-славянски (OCS+, OldChurchSlavonic), който е първия̌т книжовно обработен славянски език, имащ за основа старо-българския̌т (OldBulgarian) диалект на старо-славянския̌т език (на старо-общо-славянския̌т език, OCS*, OldCommonSlavic).
  
  Как би звучал този текст на друг диалект на старо-славянския̌т език (напримѣр на старо-руски или на старо-сръбски) може да се напише, но ще е отклонение от темата. Край на отклонението

  Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.
  
  Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
  
  Гласнитѣ Ъ и Ь се наричат ерове - голѣ̋м Ъ и малък Ь ер, заден Ъ и прѣден Ь ер.
  
  Продължаваме. Моля̨, наблюдавайте.
  
  Всички срички завършват на гласна. Всички звучни шумни съгласни Б,В,Г,Д,Ж,З се произнасят звучно - нѣ̋ма условия за обеззвучаването им (съотвѣтно в П,Ф,К,Т,Ш,С). Тѣ и затова се пишат с буквитѣ за звучни съгласни. Освѣн това, нѣ̋ма условия за озвучаването на беззвучнитѣ съгласни, както ние правим сега (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).
  
  Наблюдението показа, че в старо-славянски (старо-български, старо-руски, старо-сръбски) нѣ̋мало условия за асимилация по звучност при шумнитѣ съгласни. Нито пък е имало условия за обеззвучаване на краесловнитѣ съгласни. (.. скрий за отворенитѣ срички ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..



• ►►  Силни и слаби ерове в старо-славянски  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Силни и слаби ерове в старо-славянски  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 

  В старо-славянски всѣки ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, можѣло да бѫде в силна или в слаба позиция, т.е. да бѫде силен или слаб.
  
  Един ер, голѣ̋м Ъ или малък Ь, бивал силен, ако бил ударен или ако бил послѣдван от слаб ер в слѣдващата сричка на думата или на устойчивия̌т израз. Иначе ерът бивал слаб.
  

  За да опрѣдѣли ероветѣ като силни и слаби, старо-славянския̌т език слѣдвал слѣдния̌т алгоритъм:

  • Разглеђа се всѣ̋ка сричка, сричка по сричка, започвайки от края̌т на думата или на устойчивото словосъчетание.
  • Всѣки ер в послѣдната сричка е слаб. В старо-славянски ударението не можѣло да пада на ер в послѣдна сричка.
  • Ако в поредната (текущата) сричка има ударен ер, то той е силен.
  • Ако в текущата сричка има ер, а в слѣдващата сричка има слаб ер (ер вече опрѣдѣлен като слаб), то ерът в текущата сричка е силен, дори да е неударен.
  • Иначе, ако в текущата сричка има ер, който е неударен, и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, то този неударен ер в текущата сричка е слаб.

  В края̌т на 9-ти вѣк, врѣмето на първитѣ текстове на старо-славянски език, всички ерове - и силни и слаби - все още се чували. И съотвѣтно се пишѣли. Затова и знаем за тѣ̋х. Може би слабитѣ ерове сѫ звучали по-кратко от силнитѣ, но това не се отбѣлѣ̋звало в текстоветѣ.
  
  Обаче в слѣдващитѣ вѣкове славяногласнитѣ по цѣ̋л свѣ̋т, включително и по Нашенско, съвсѣм занемарили произношението на слабитѣ ерове и тѣ изпадна̨ли. А пък силнитѣ ерове си остана̨ли като нормални сричкотворни гласни.
  

  Примѣри:

  • ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): развитие в български, къдѣто ударението е на сричката -NЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в ударената сричка -NЬ- е стана̨л нормална гласна Е. Ерът в сричката ДЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка нѣ̋ма слаб ер, така че този ер, бидейки слаб, е изпадна̨л. Получава се ДНЕС. От трисрична думата става едносрична.
  
  
  • ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): развитие в сръбски и български, когато ударението е на първата сричка -ДЬ-. Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в прѣдпослѣдната сричка -NЬ- е силен, понеже в слѣдващата сричка има слаб ер. Ерът в сричката ДЬ- е силен, понеже е ударен. Получава се ДЕ̒НЕС в западно-български диалекти и ДА̒НАС в сръбски.
  
  
  • ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е И, а не слаб ер. Ерът в сричката -ВЪ- също така е слаб и изпадна̨л - слаб е, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка гласната е О, а не слаб ер. Получава се ВТО̒РНИК. От петсрична думата става двусрична. Освѣн това, в новитѣ условия, звучната шумна съгласна В застава точно прѣд беззвучната шумна съгласна Т и сама се обеззвучава: чува се ФТОРНИК. Впрочем, това е моментът, когато славяногласнитѣ се научили да произнасят съгласната Ф.
  
  
  • ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Ерът в послѣдната сричка е слаб и изпадна̨л. Ерът в сричката -РЬ- е ударен и става нормална гласна. Получава се ОРЕ̒Л.
  • ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Ерът в сричката -РЬ- е слаб, понеже не е ударен и в слѣдващата сричка има гласна И или дифтонг ЪI. Получава се ОРЛИ̒.

  (.. скрий ги силнитѣ и слабитѣ ерове ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..

  
  
  
• ►►  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици  (.. покажи тука ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Изпадането на слабитѣ ерове - основен момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ нови славянски езици  (.. скрий ..)  (.. покажи там ..) 
  

  • Отварянето на всички срички - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на пра-славянския̌т език в славянски (старо-славянски) език.
  • А пък изпадането на слабитѣ ерове - това е бил основния̌т момент при прѣструктурирането на старо-славянския̌т език в разнитѣ съврѣменни славянски езици.

  • Новитѣ славянски езици в повечето случаи по различен начин сѫ се справили с послѣдицитѣ от изпадането на слабитѣ ерове.
  
  
  • Мекитѣ съгласни получават фонематичен статут.

    Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много е засѣгна̨т руския̌т език, най-малко - българския̌т.

  • Слѣд нѣ̋колко-вѣковно отсѫтствие в езикът се появяват затворени срички.

    Лесно ли езикът ги прѣглъща? Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам. Най-много сѫ засѣгна̨ти чешкия̌т, полския̌т, украинския̌т език, най-малко - българския̌т.

  • Силнитѣ ерове остана̨ли в произношението, но загубили качеството си на ерове, превръщайки се в пълноцѣнни гласни. Това е дълга отдѣлна тема, която тук само ще я̨ маркирам.

    		Ъ		Ь
    Източно-славянски (руски, ..)		О		Е
    Западно-славянски (чешки, полски, ..)		Е		Е
    Сръбски&словѣнски		А		А
    Български		Ъ		Е

    Макар и като пълноцѣнна гласна, голѣмия̌т ер Ъ запазил качеството си в голѣ̋ма част от българскитѣ диалекти. В други български диалекти прѣмина̨л в О.

  • Появяват се условия за асимилация на шумнитѣ съгласни по звучност/беззвучност.

    ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА се произнасят вече ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.

  • Появяват се условия за обеззвучаване на шумнитѣ съгласни в края̌т на думитѣ.
  (.. скрий го изпадането на слабитѣ ерове ..)  (.. покажи там ..)  .. към началото ..
  
  
• ►►  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи там ..)  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи там ..)  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Произход на ероветѣ  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Произход на ероветѣ  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..)  .. към началото ..
    
    
    • И двата ера произхођат от кратки несѫщински гласни в ПИЕ (пра-индо-европейския̌т език).
    
    
    • Голѣмия̌т ер Ъ произхођа от пра-индо-европейското кратко У [ǔ].

      Пра-индо-европейското кратко У [ǔ] да не се бърка със съгласната [w] в английски.

    • Малкия̌т ер Ь произхођа от пра-индо-европейското кратко И [ǐ].

      Пра-индо-европейското кратко И [ǐ] да не се бърка със съгласната Й [j].

    • Малкия̌т ер Ь може да произхођа и от пра-индо-европейската шва, ако това има нѣ̋какво значение за славянщината.

      В сѫщност, пра-индо-европейската шва по пѫтя̌т си към славянщината първо става на кратко И [ǐ], което послѣ на общо основание минава в малък ер Ь.

    • Пра-индо-европейскитѣ гласни, от които произхођат двата славянски ера, сѫ несѫщински гласни. Според ларингалната хипотеза тѣ не сѫ част от огласовката на думата, а сѫ част от скелетът ѝ. Това сѫ били сонорни съгласни или полугласни или глайдове или апроксиманти, като всички тѣзи термини означават приблизително едно и сѫщо.
    • Според ларингалната хипотеза истинскитѣ гласни в ПИЕ сѫ били Е и О.
    • В пра-славянски, всички кратки гласни, които не произхођат от истински пра-индо-европейски гласни, придобиват поведение на ерове.
    • Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.
    
    
    • Според ларингалната хипотеза, ларингалитѣ придавали дължина на несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i].
    • В пра-славянски, несѫщинскитѣ пра-индо-европейски гласни У [u] и И [i] можѣло да продобия̨т дължина и като маркировка на итеративна глаголна форма.
    • В пра-славянски, дългитѣ гласни У [ū] и И [ī] не ги постигна̨ла сѫдбата да стана̨т на ерове.
      
      
      • Дългата гласна И [ī] си остана̨ла в качеството на славянско И.
      • Дългата гласна У [ū] се дифтонгизирала в славянското ЪI, което послѣ в български и сръбски (и чешки и словашки) се опростило на И.
      
      
      • Забѣлѣжѣте, че първата част на славянския̌т дифтонг ЪI е именно гласната Ъ.
      • И в глаголицата, и в кирилиацата този звук се е означавал с диграфът ЪI (или ЪИ) и слѣдователно си е бил такъв дифтонг.
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за произходът на ероветѣ ..
  
  
  • ►►  Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Гласеж на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..) .. към началото ..
    
    
    • В текст по-горѣ е написано:
      
      

      Гласната Ъ звучала като сегашното наше Ъ. Това е задна гласна.

    
    
    • Струва си да се спрем по-подробно на произношението на голѣмия̌т ер Ъ в съврѣменния̌т български език.
      
      
      • В съврѣменния̌т български език гласнитѣ А и Ъ се различават само в силна позиция.
        
        
        • В съврѣменния̌т български език една гласна е в силна позиция, ако е под ударение или ако е в краесловието на вокативна форма.
        • Отклонение. Съврѣменния̌т български език е развил иновативни (новаторски) вокативни форми на тази основа.
        • Напримѣр, моето име Христо в номинатив-акузатив звучи Христу, а във вокатив - Христо.
        • "Христо, изкарай ги говедата!" Христу ги изкара говедата. Край на отклонението.
      
      
      • В слаба позиция българскитѣ гласни А и Ъ не се различават една от друга на слух.
      • В слаба позиция, ако гласната е А или Ъ, всѣки гласеж међу А и Ъ (включително) е приемлив, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      • Този факт - сливането на българскитѣ гласни А и Ъ в слаба позиция - ни кара да обърнем поглед към сръбския̌т език и да отчетем, че там голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в гласната А и не се различава вече от А в никоя позиция.
      
      
      • В силна позиция българскитѣ гласни А и Ъ се различават, разбира се.
      
      
      • В съсѣднитѣ нам езици има гласни Ъ:
        • турско Ъ (ı)
        • албанско Ъ (ë)
        • румѫнско отворено Ъ (ă) и затворено Ъ (î,â), които в рѣчта на нѣ̋кои румѫнци не се различават.
      
      
      • Макар българскитѣ гласни А и Ъ да се различават в силна позиция, за гласната Ъ (голѣмия̌т ер) има широк допустим диапазон на звучене.
      • Звученето на коя да е от гласнитѣ Ъ на съсѣдитѣ (турско Ъ, румѫнско Ъ отворено или затворено, албанско Ъ) е приемливо за българската гласна Ъ в силна позиция, без да се забѣлѣ̋зва чуђ акцент.
      
      
      • Навѣ̋рно и голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е имал широк допустим диапазон на звучене.
    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • В праезикът тази гласна е звучала като У [u].
      • Сега в български език голѣмия̌т ер звучи като Ъ.
      • Сега тази гласна в сръбски език звучи А, а в руски и в нѣ̋кои нашенски диалекти тя звучи като О.
      • На съврѣменното звученето на тази гласна като Е в чешки, словашки и полски нѣ̋ма сега да му обръщаме внимание, понеже ще бѫде обяснено по-късно.
      • Звучението на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на малкия̌т ер Ь.
        • Но и на това сега нѣ̋ма да му обръщаме внимание, понеже със звученето на малкия̌т ер Ь ще се занимаем по-долу.
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната в праезикът като У[u] и звученето ѝ в руски като О[o], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
      • Голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу О[o] и У[u].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Качеството на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      • Това съображение изключва гласнитѣ А[a], О[o] и У[u].
      • Пък и в старо-славянски такива гласни А[a], О[o] и У[u] си е имало.
    
    
    • И тъй, имаме на разположение гласен звук Ъ.
      • Той е непознат на елинофонитѣ.
      • Така звучи голѣмия̌т ер Ъ в българския̌т език, в един от потомцитѣ на старо-славянския̌т език.
      • Звукът съвсѣм не е рѣ̋дък. Између съсѣднитѣ нам езици, той се срѣща в три (турски, румѫнски, албански) и в други три липсва (гръцки, сръбски, цигански).
      • Гласежът му е нѣ̋къдѣ међу О[o] и У[u].
      • Гласежът му е заден и по този признак би могъл да се противопоставя на малкия̌т ер Ь.
      • При тѣзи обстоятелства, в отговор на въпросът как е звучал голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски от какъв зор трѣ̋бва да се тѫрси друг звук.
      • Голѣмия̌т ер Ъ е старо-славянски е звучал като гласния̌т звук Ъ в съврѣменния̌т български език.
      • Или ако щете, като съотвѣтниттѣ гласни звуци в румѫнски (ă), албански и турски.
    
    
    • Във всѣки случай, сигурно е, че:
      • Ако трѣ̋бва да се апроксимира старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ чрѣз съврѣменния̌т български вокализъм, то апроксимацията ще е именно Ъ.
      • И обратно, ако трѣ̋бва да се апроксимира съврѣменния̌т български вокал Ъ чрѣз старо-славянския̌т вокализъм, то пак апроксимацията ще е Ъ.
      
      
      • Ами ние повече от това не бихме могли да знаем.
        
        

        Не бихме могли да знаем дали би се усѣщал чуђ акцент, ако машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-славянски и на съврѣменен български и всѣки произнася Ъ-то по своя̌т си начин.

    
    
    • Прѣпорѫчвам да направите слѣднитѣ фонетични упражнения.
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
        • Руж е нѣ̋какво козметично срѣдство.
        • Муш крачето в чорапчето!
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
      
      
      • Фонетичнитѣ упражнения продължават.
      
      
      • От лък, дъш, ръш, мъш с лека промѣ̋на на положението на челюститѣ и езикът (малко по-отворено, малко по-напрѣд) може да се получи лак, даш, раш, маш (да не тѫрсим смисъл във всѣ̋ка дума).
      • А това показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в сръбски и словѣнски.
      • И със съвсѣм леко закрѫгляне на устнитѣ (налага се да ги включите пак в произношението) може да се получи лок, дош, рош, мош.
      • А това пък показва измѣнението на старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ в руски.
      • Имайте прѣд вид, че закрѫглянето на устнитѣ при старо-славянското О било толкова слабо и самото старо-славянско О било толкова отворено, че елинофонитѣ го чували като А.
      • Пък и ние сега чуваме руското ВОДА като ВАДА. Старо-славянското О си е било близо до А и това е извѣстно.
    
    
    • Ето какво бѣ написано по-горѣ в подраздѣлът за произходът на ероветѣ:
      
      

      Поведение на ерове - това означава "мързеливо" (lazy) произношение (без участие на устнитѣ) в двѣ степени - силна и слаба позиция.

    
    
    • Фонетичното упражнение демонстрира ефектът lazy lips (лѣниви устни) при прѣходът на гласната в ПИЕ към старо-славянския̌т голѣ̋м ер Ъ.
    
    
    • По-нататък по пѫтя̌т към съврѣменнитѣ славянски езици слабитѣ ерове сѫ изпаднали, а силнитѣ ерове сѫ се излѣкували от синдромът lazy lips и сѫ се прѣвърнали в пълноцѣнни гласни.
    
    
    • Ефектът (синдромът) lazy lips е имал аналогично дѣйствие и в случая̌т на малкия̌т ер Ь, което ще бѫде показано по-долу.
    
    
    • Старо-славянския̌т възходящ дифтонг ЪI, запазен в руски и записван точно така с диграф на кирилица, сѫщо така показва, че старо-славянския̌т голѣ̋м ер е звучал като българското Ъ.
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски ..
  
  
  • ►►  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..)  .. към началото ..
    
    
    • Прѣди да се занимаем с гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски, струва си да се направи кратък прѣглед на старо-славянския̌т вокализъм, кратък прѣглед на старо-славянскитѣ гласни.
    
    
    • Нека полугласната йот (Й, J) да се разглеђа в контекстът на съгласнитѣ и тука да я̨ пропуснем. С нея̨ започват думи като "ягода", "яре", "юнак", и др.
    
    
    • Ще започнем с кратък прѣглед на вокализмът на съврѣменния̌т български език.
      
      
      • Вече стана дума, че в съврѣменния̌т български език вокализмът в силна позиция се различава от вокализмът в слаба позиция.
        
        
        • Тука ще разглеђаме само вокализмът в силна позиция, понеже явлението "вокализъм в слаба позиция", наричано още "редукция на неударенитѣ гласни", е иновация (нововъдение).
          • Подобно нововъведение - различен вокализъм в неударена позиция - е развил и руския̌т език.
      
      
      • В съврѣменния̌т български език, в силна позиция, има слѣднитѣ шест гласни, означени на съврѣменна кирилица:
        • Е, И, О, У, А, Ъ.
      
      
      • Сѫщитѣ тѣзи шест гласни ги е имало и в старо-славянски, и в частност, в старо-български.
        
        
        • Обаче в старо-български език е имало повече от тѣзи шест гласни.
        • Старо-славянскитѣ гласни Ь (малък ер), Ѣ (ят), Ѫ (голѣ̋м юс), Я (малък юс), както и дифтонгът ЪI, ги нѣ̋ма в съврѣменния̌т български език.
        
        
        • Как да е. Да се съсрѣдоточим върху тѣзи шест гласни: Е, И, О, У, А, Ъ.
        • Aко машина на врѣмето позволи контакт на носители на старо-български и на съврѣменен български и всѣки произнася тѣзи щест гласни по своя̌т си начин, то най-вѣроятно разбирателство ще има и чуђ акцент нѣ̋ма да се забѣлѣ̋зва.
        • Ами че първитѣ пет от тѣзи гласни (конвенционалния̌т пакет) ги има в повечето съврѣменни славянски езици и произношението им е идентично.
    
    
    • И тъй, в старо-славянски, и в частност в старо-български, имало десет гласни и един дифтонг, общо единадесет:
      
      
      • Дифтонгът ЪI.
      • Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А.
      • Ятовата гласна Ѣ.
      • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
    • Конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А е част от вокализмът на повечето европейски езици, дрѣвни и съврѣменни.
      
      
      • В частност, конвенционалния̌т пакет е част от вокализмът на повечето съврѣменни славянски езици, ако не на всички.
      • А пък вокализмът на нѣ̋кои европейски езици като сръбски, гръцки и испански се задоволява само с петтѣ гласни от конвенционалния̌т пакет.
      
      
      • Белѣжки за гласната У [u]:
        • Гласната У [u] в старата кирилица се е пишѣла с диграф ОУ, както в гръцки.
        • Както и в гръцкия̌т рѫкопис, за този диграф се е развила лигатура, която при въвеђането на книгопечатането в Русия е получила статут на буква в новата кирилица.
      
      
      • Белѣжки за гласната И [i]:
        • Както в гръцки, в старата кирилица гласната И [i] се е означавала с двѣ букви, Ита или Iота.
          • Правила кога коя от двѣтѣ букви да се пише нѣ̋мало.
          • При въвеђането на книгопечатането в Русия буквата Ита получила днешната си форма И, различна от фо̀рмата на гръцката Ита.
          • Българскитѣ книжовници изоставили буквата Iота около срѣда̀та на 19-ти вѣк.
          • Буквата Iота била прѣмахна̨та от руския̌т правопис прѣз 1918.
    
    
    • Дифтонгът ЪI.
      
      
      • Старо-славянския̌т дифтонг ЪI е възходящ и поради това той образувал отворена сричка.
      • Повечето дифтонги в други езици (ПИЕ, латински, старо-гръцки, нѣмски, английски, пра-славянски, ..) сѫ низходящи и затварят сричката.
      • При прѣходът от пра-славянски към старо-славянски всички низходящи дифтонги сѫ се монофтонгизирали - прѣмина̨ли сѫ в Ѣ, И, У, Ю - и сричкитѣ сѫ се отворили.
      • Възходящия̌т дифтонг ЪI, който произхођа от пра-старото дълго Ӯ [ū], не затварял сричката, остана̨л в старо-славянски, пази се и в съврѣменния̌т руски.
      • Подобни възходящи дифтонги се срѣщат в романсът (испански: bueno, puerto, .., италиански: buono, cuore, uomo, .., френски: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
      • В повечето съврѣменни славянски езици (български, сръбски, чешки, словашки, словѣнски) дифтонгът ЪI се е опростил (монофтонгизирал се е) в И.
      • И в полски този дифтонг е на пѫт да се опрости, но все още се различава от И.
      
      
      • Резюме за дифтонгът ЪI: в старо-славянски (и в частност в старо-български) той е звучал така, както сега в руски.
      
      
      • В старо-славянски (и на кирилица, и на глаголица) за дифтонгът ЪI нѣ̋мало отдѣлна буква и той се е обозначавал с диграф ЪI или ЪИ.
      • При въвеђането на печатнитѣ шрифтове в Русия и появата на новата кирилица този диграф е получил статут на буква Ы.
      • По недоразумѣние във формата на тази нова буква е вплетена буквата малък ер Ь вмѣсто голѣмия̌т ер Ъ.
      • Прѣз 19-ти вѣк нашитѣ книжовници понѣ̋кога сѫ употрѣбявали тази буква Ы на етимологичното ѝ мѣ̋сто вмѣсто И.
    
    
    • Ятовата гласна Ѣ.
      
      
      • Общо рѣшение за гласежът на ятовата гласна Ѣ в старо-славянски не сѫществува.
      • Тя е звучала различно в различнитѣ старо-славянски диалекти.
      • В старо-български тя е звучала [æ], както гласната в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      
      
      • За повечето съврѣменни славянски езици проблемът за наслѣдницитѣ на старо-славянската ятова гласна Ѣ е труден.
      
      
      • В сръбския̌т език сѫ допустими нѣ̋колко произносителни варианта и съотвѣтно толкова варианта на правопис.
        • вѢра: vera, vjera, vijera и дори vira.
        
        
        • По-голѣ̋мата част от Сърбия е заета от зоната на екавизмът.
        • Това е прѣпратка към карта, на която зоната на екавизмът е означена със синıо..
        • Тази синя зона на екавизмът е в сѫсѣдство с подобна зона в балкано-славянския̌т език (български +сѣверомакедонски) на запад от нашенската ятова граница.
        • В сѫщност, това е обща зона на екавизъм в южно-славянския̌т диалектен континуум, западната част от която принадлежи на сръбския̌т език, а източната - на нашия̌т балкано-славянски език.
      
      
      • За нашенската ятова граница можете да прочетете тука.
      • Ятовата граница дѣли българския̌т език на двѣ нарѣчия: източно и западно.
      
      
      • Традицията в България и Русия позволява и подсказва перфектно рѣшение на проблемът с ятовата граница и с начертанитѣ от нея̨ двѣ нарѣчия на българския̌т език.
      
      
      • Перфектното рѣшение - буквата ят Ѣ с двояко звучене като Е или IА - е било част от официалния̌т иванчевски правопис, в сила до 1945, когато е бил отмѣнен от отечествено-фронтовцитѣ.
      
      
      • Нѣ̋кои хора все още сѫ на мнѣние, че отечествено-фронтовската езикова реформа от 1945 е била научно-обоснована.
      • Зависи какво се разбира под "наука". Ако на "науката" сѫ спусна̨ли задачата да се бори с "велико-българския̌т шовинизъм", то "науката" се е справила с тази задача перфектно.
      • Забѣлѣжѣте, че и двата пѫти, когато буквата ят Ѣ е бивала изхвърлена от правописът - при реформата на Омарчевки (1921) и (1945) от отечествено-фронтовцитѣ - все е бил в сила политическия̌т контекст за борба с "велико-българския̌т шовинизъм". Александър Стамболийски казал на сърбитѣ "Халал да Ви е Македония" (за което ВМРО го осѫдила на смърт), а Георги Димитров се съгласил да подари на "интернационалистът" Тито и Пиринския̌т край.
      
      
      • В настоящия̌т момент перфектното рѣшение все още може да бѫде възстановено с отчитане на сегашнитѣ реалности.
        
        
        • Възстановява се буквата ят Ѣ в нашата азбука и се разрѣшава употрѣбата ѝ (както до 1945) на етимологичното (историческото) мѣ̋сто на старо-българската ятова гласна Ѣ.
        • Отечествено-фронтовския̌т двояк правопис на промѣнливото Ѣ с буквитѣ Е и Я не се забранява.
        • Разрѣшава се и екавски правопис. Екавски правопис означава навсѣ̋къдѣ вмѣсто буквата Ѣ да се пише буква Е.
        • Разрѣшава се и екавски правоговор. Екавски правоговор означава произношението западно от ятовата граница.
        • Примѣр: Ще можем да пишем хлѢб, хляб или хлеб. Ще можем да казваме хлıап или хлеп.
        
        
        • Спомнѣте си (вижте по-горѣ), че по отношение на старата ятова гласна Ѣ сръбския̌т правопис сѫщо така допуска варианти.
        
        
        • Възстановяването на буквата ят Ѣ в азбуката не означава, че в началното и срѣдното училище ще се учи кога точно се пише тази буква.
        • Пази, Боже! Само на студентитѣ по българска или славянска филология ще се прѣподава това.
        • В дѣйствителност, ще се разработя̨т специални компютърни програми от видът на spell-checker-итѣ, които ще разставят правилно буквитѣ Ѣ в селектирания̌т текст.
    
    
    • Два юса, голѣ̋м Ѫ и малък Я.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ и малкия̌т юс Я се наричат още голѣ̋ма и малка носовка или задна и прѣдна носовка или задна и прѣдна носова гласна, защото така сѫ звучали в старо-славянски.
      
      
      • Задна и прѣдна носова гласна има в съврѣменния̌т полски език.
        • Означават се съотвѣтно с А̨ и Ę. Диакритичния̌т знак се нарича огънче (ogonek, опашчица).
      
      
      • Освѣн в полски език, юсоветѣ в другитѣ славянски езици сѫ прѣтърпѣли деназализация (елиминиране на носовия̌т призвук).
      
      
      • Трѣ̋бва да имаме прѣд вид особеното развитие на юсоветѣ в полския̌т език, къдѣто деназализацията не се е случила, но пък сѫ стана̨ли други нѣща.
      
      
      • Деназализацията на юсоветѣ в български се е случила по-късно, отколкото в остана̨литѣ славянски езици. Ако приемем, че българскитѣ юсове сѫ се деназализирали прѣди около 500 години, а в сръбски и руски - прѣди около 1000 години, то в продължение на нѣ̋колко вѣка између славянскитѣ езици носови гласни е имало само в български и полски.
      
      
      • Друга прилика међу българския̌т и полския̌т вокализъм е широкото произношение на ятовата гласна Ѣ в двата езика.
      • Това може би е свидѣтелство за по-раннитѣ миграции на славяногласни първо в посока към Константинопол и Солун в тѫрсене на работа и цивилизационни благини и послѣ на сѣвер по рѣка Висла в тѫрсене на свободни необработени земи.
      • Славяногласнитѣ, които остана̨ли в басейнът на Срѣдния̌т Дунав, в родината на славяногласието, стѣснили произношението на ятовата гласна и деназализирали юсоветѣ си.
      • Славяногласието стигна̨ло рѣка Днепър вече без юсове.
      
      
      • Голѣмия̌т юс Ѫ (задната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ОN [on] или УN [un] или нѣщо срѣдно међу тѣ̋х.
        
        
        • Гласежът ОN [on] наподобява днешната полска задна носовка А̨.
        • Гласежът УN [un] лесно обяснява на измѣнението на голѣмия̌т юс Ѫ в сръбски, словѣнски, чешки, словашки и руски, както и в нѣ̋кои български диалекти, къдѣто голѣмия̌т юс Ѫ се прѣвръща в У [u] слѣд деназализацията.
        • В повечето български диалекти прѣди деназализацията на голѣмия̌т юс Ѫ той е прѣтърпѣ̋л делабиализация и е придобил звучене ЪN [ъn], което послѣ в нѣ̋кои диалекти се е отворило до АN [an].
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски: зѫбъ, рѫка} {полски: ząb, ręka} {сръбски,руски: зуб, рука} {български: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
      
      
      • Малкия̌т юс Я (прѣдната носова гласна) най-вѣроятно е звучал като ЕN [en].
        
        
        • Гласежът ЕN [en] наподобява днешната полска прѣдна носовка Ę.
        • Гласежът ЕN [en] лесно обяснява измѣнението на малкия̌т юс Я в български, сръбски, словѣнски, къдѣто малкия̌т юс Я се деназализирал до Е.
        • В руски, словашки, чешки, слѣд стѣсняването на ятовата гласна Ѣ в тѣзи езици и прѣди деназализацията, малкия̌т юс Я се отворил към IA.
        • Когато савяногласието стигна̨ло рѣка Днепър, малкия̌т юс Я вече звучал там като IA.
        • Това се отразило на звученето на буквата Я в съврѣменната кирилица.
        
        
        • Примѣр: {старо-славянски,руски: пять, девять, десять} {полски: pięć, dziewięć, dziesięć} {български,сръбски: пет, девет, десет}.
    
    
    • Два ера, голѣ̋м Ъ и малък Ь.
      
      
      • Доколкото този очерк е посветен на ероветѣ, почти всичко за тѣ̋х вече е казано.
        
        
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за произходът на ероветѣ.
        • Тука по-горѣ можете да прочетете за гласежът на голѣмия̌т ер Ъ.
        • А пък за гласежът на малкия̌т ер Ь можете да прочетете по-долу.
      
      
      • Остана само да се упомене, че в езици като сръбски, словѣнски, словашки и чешки двата ера сѫ се слѣли.
        
        
        • В сръбски и словѣнски малкия̌т ер Ь се е влѣ̋л в голѣмия̌т ер Ъ, който послѣ е измѣнил гласежът си на А.
        • В словашки и чешки голѣмия̌т ер Ъ се е влѣ̋л в малкия̌т ер Ь, който послѣ е измѣнил гласежът си на Е.
        • Сѫщото е стана̨ло и в полски, но малко по-късно, отколкото в словашки и чешки.
        
        
        • Двата ера се пазя̨т най-добрѣ в руски, без да има случаи на сливане на единия̌т в другия̌т.
    
    
    • Резюме за старо-славянския̌т вокализъм:
      
      
      • Гласежът на конвенционалния̌т пакет Е, И, О, У, А се пази навсѣ̋къдѣ в славяногласието.
      • Гласежът на дифтонгът ЪI се пази в руски.
      • Гласежът на двата юса, голѣмия̌т Ѫ и малкия̌т Я, се възпроизвеђа в полски.
      • Гласежът на голѣмия̌т ер Ъ се пази в български.
      
      
      • Остават двѣ гласни - ятовата гласна Ѣ и малкия̌т ер Ь, старо-славянския̌т гласеж на които трѣ̋бва да се тѫрси извън днешната славянщина. Но не много далече. В Европа.
      
      
      • Ятовата гласна Ѣ звучала както гласната [æ] в английскитѣ думи back (гръб), bag (чанта), bad (лош), bat (прилѣп).
      • Малкия̌т ер Ь звучал така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).
    
    
    • .. Скрий ги общитѣ ми коментари за старо-славянския̌т вокализъм ..
  
  
  • ►►  Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Гласеж на малкия̌т ер Ь в старо-славянски  (.. чуй ..)  (.. покажи го там ..)  (.. скрий го оттука ..) .. към началото ..
    
    
    • В текст по-горѣ е написано:
      
      

      Гласната Ь била прѣдна и звучала така, както звучи френското нѣ̋мо е, когато французитѣ си правя̨т трудът да го произнасят, или както звучи гласната във френскитѣ думи heure (час) или oeuf (яйце).

    
    
    • При отговорът на въпросът как е звучал малкия̌т ер Ь е старо-славянски, трѣ̋бва да се има прѣд вид слѣдното:
      
      
      • Качеството на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ще да е било непознато на елинофонитѣ, щом за този звук е била измислена отдѣлна буква.
      
      
      • Малкия̌т ер Ь, както и голѣмия̌т ер Ъ, вѣроятно е имал широк допустим диапазон на звучене, което е позволило двата ера да се слѣя̨т в сръбски, словѣнски, словашки, чешки.
      • В праезикът тази гласна е звучала като И[i].
      • Старо-славянския̌т гласеж на малкия̌т ер Ь не е запазен в нито един съврѣменен славянски език.
      • Звучението на малкия̌т ер Ь в старо-славянски трѣ̋бва да е било близо до звучението на голѣмия̌т ер Ъ.
      
      
      • Основния̌т елемент от произношението на кой да е от двата ера е ефектът "lazy lips" (лѣниви устни).
      
      
      • В съврѣменнитѣ славянски езици малкия̌т ер Ь в силна позиция е стана̨л на Е [e].
    
    
    • Като се има прѣд вид звученето на гласната Ь в праезикът като И[i] и звученето ѝ сега като Е[e], понѣ̋кога непрѣдѣлено на въпросът се отговаря така:
      
      
      • Малкия̌т ер Ь в старо-славянски е звучал като нѣщо срѣдно међу Е[e] и И[i].
      • Ще се помѫчим да дадем по-опрѣдѣлен отговор.
      • По-опрѣдѣлен отговор значи на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
    
    
    • Прѣпорѫчвам да повторите фонетичнитѣ упражнения от подраздѣлът за голѣмия̌т ер Ъ:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласната У[u]: лук, душ, руж, муш.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук У[u].
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция. Това е позиция на задна гласна.
      
      
      • Устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът,
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Вѣроятно ще се получа̨т думитѣ лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на се нарича делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението.
      • Тази фонетична промѣ̋на е прѣтърпѣ̋л пра-индо-европейското кратко У[u] прѣз пра-славянски до голѣмия̌т ер Ъ в старо-славянски, и съотвѣтно в старо-български, а оттам и в ново-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • А сега да допълним фонетичнитѣ упражнения, цѣлейки се в малкия̌т ер Ь:
      
      
      • Избираме нѣ̋колко едносрични думи с гласнитѣ У[u] и И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
      • Произнасят се така: лук, душ, руш, муш, дини.
      
      
      • На обръщайте внимание на съгласнитѣ и на влиянието им върху гласния̌т звук.
      • Съсрѣдочѣте се върху произношението на самия̌т гласен звук.
      
      
      • Запомнѣте позицията на челюститѣ и на езикът. Гледайте да фиксирате тази позиция.
      • При У[u] това е позиция на задна гласна.
      • При И[i] това е позиция на прѣдна гласна.
      
      
      • При У[u] устнитѣ сѫ Ви леко закръглени, леко напрегна̨ти и леко изтеглени напрѣд.
      • При И[i] устнитѣ сѫ Ви леко напрегна̨ти и леко изтеглени встрани.
      
      
      • Сега, без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът, и при У[u], и при И[i],
      • съвсѣм отпуснѣте устнитѣ, освободѣте ги от всѣ̋какво напрежение, оставѣте ги да заемат нѣ̋каква естествена позиция,
      • но без да промѣняте позицията на челюститѣ и на езикът.
      
      
      • Вѣроятно ще чуете лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
      
      
      • Фонетичната промѣ̋на може да се нарѣче делабиализация: изключване на устнитѣ от произношението, lazy lips, лѣниви устни.
      • Тази фонетична промѣ̋на сѫ прѣтърпѣли пра-индо-европейскитѣ кратко У[u] и кратко И[i] прѣз пра-славянски съотвѣтно до голѣмия̌т ер Ъ и до малкия̌т ер Ь в старо-славянски, и в частност в старо-български.
      • Делабиализацията е стана̨ла вѣроятно в пра-славянския̌т период и в старо-славянски е била вече факт.
    
    
    • И тъй, нуђаем се от по-опрѣдѣлен отговор. Старо-славянския̌т малък ер Ь на кой гласен звук от кой съврѣменен език най прилича.
      
      
      • Най-близко е френското така нарѣчено нѣ̋мо Е.
      • В силна позиция може да се доближи до друга френска прѣдна отворена гласна [œ]: heure (час), oeuf (яйце), jeune (млад).
        • Затворения̌т вариант на френската гласна (oeufs: яйца) е далече от произношението на малкия̌т ер.
      • И в нѣмски се срѣща тази гласна, но рѣ̋дко: Göttin (богиня). В повечето случаи в нѣмски гласната ö е затворена.
      
      
      • Може би най-подходящия̌т примѣр ще се намѣри в унгарския̌т език: köszönöm (КЬСЬNЬМ, благодаря̨).
        
        
        • Google translate service озвучава. Чуйте го.
        • Това напримѣр е огласовката на старо-славянската дума ДЬНЬСЬ (денес, днес). Чуйте го пак: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
        • Под дѣсния̌т правоъгѫлник, къдѣто пише Köszönöm, цъкнѣте на високоговорителчето.
        
        
        • Струва си да се отбѣлѣжи, че славянщината е прѣдоставила мощен субстрат на унгарския̌т език.
        • Унгарския̌т език е имал и тюркски субстрат (остатъчен аварски или печенежки).
      
      
      • Като се спомена тюркски език, слѣдва да се упомене и това, че вокализмът на повечето тюркски езици съдържа и двѣтѣ гласни, които тук прѣдполагам да сѫ прѣдставлявали голѣмия̌т и малкия̌т ер.
        • В частност, в турски я̨ има сѫщата гласна, както в унгарското köszönöm, но тя може да се срѣща само в първата сричка и по правилата на вокалната хармония прѣминава в Е в слѣдваща сричка.
          • dört: четири. köfte: кюфте.
      
      
      • Резюмѐ:
        • Малкия̌т ер Ь се прѣдполага да е звучал като гласна, която сега се срѣща в много европейски езици.
        • Голѣмия̌т ер Ъ се прѣдполага да е звучал като гласна, която я̨ има в съврѣменния̌т български език, както и в съсѣдни езици.
    
    
    • Остава да се изясни прѣходът на старо-славянския̌т малък ер Ь, когато е в силна позиция, в гласна Е.
      
      
      • Да си спомним как в сръбски и словѣнски голѣмия̌т ер Ъ се отваря в А.
      • По сѫщия̌т начин малкия̌т ер Ь се отваря в Е и това се е случило повсемѣстно.
      
      
      • От друга страна, гласната [œ], която е прѣдполагаемото звучене на старо-славянския̌т малък ер Ь, често се апроксимира с Е:
        • Това е редовна практика в руски.
        • Peugeot: Пежо
        • Général De Gaulle: Генерал Де Гол
        • Турското köfte (кюфте) на гръцки е с Е: κεφτές
    
    
    • .. Скрий го коментарът ми за гласежът на малкия̌т ер Ь в старо-славянски ..
  
  
  • ►►  Стар мой коментар за произношението на старо-славянскитѣ ерови гласни  (.. покажи го тука ..)
  • ▼▼  Стар мой коментар за произношението на старо-славянскитѣ ерови гласни  (.. скрий го ..)
    
    
    • Въпроси:

      как ТОЧНО са се произнасяли звуците,обозначени с "ъ" и"ь"... Та въпроса ми е дали в праславянския това "небрежно произношение на гласната "у"" е звучало точно по начина по който звучи сега в българския или това е интерпретация само на славянските племена живеещи около Солун?
      
      И другият въпрос е как точно е звучал "ь",тоест как е звучал на праславянски "львъ"?

    • Как е звучало на старо-славянски "сънъ"?

      Най-старата прѣдполагаема форма на тази дума в праезикът е "*supnus", която по тамошнитѣ пѫтища е прѣмина̨ла в латинското "sоmnus" и гръцкото "hypnos".
      
      А "по пѫтя̌т насам" в пра-славянски тази дума се е опростила на "*sunu" ("*суну"). Буквата "u" тук означава кратък звук.
      
      А пък в старо-славянски (старо-български) думата се e опростила още повече и e стана̨ла "сЪнъ".
      
      Гласната "Ъ" е небрѣжно произнесено "У" в смисъл, че тя се произнася почти като "У", но без участие на устнитѣ.

    • Как е звучало на старо-славянски "львъ"?

      Прѣдполага се, че на пра-славянски тази дума е звучала "*Livu" (възможно и "*Liu", сравнѣте с латинското "Leo"). В "*Livu" буквитѣ "i" и "u" означават кратки гласни. Ударението е на "i".
      
      Произнесѣте го това "*Livu"/"*ливу", и то, ако можете, по френски маниер, със силно опънати устни, и го запомнѣте.
      
      След това произнесѣте "*Levo"/"*лeвo" и сравнѣте от една страна "и" с "е", а от друга "у" с "о". Обърнѣте внимание на положението на устнитѣ и на езикът.
      
      Устнитѣ при "е" и "о" са по-слабо напрегна̨ти, отколкото при "и" и "у" съотвѣтно.
      
      И тъй, произнесѣте "ЛЕВО", послѣ "ЛИВУ", послѣ "ЛЬВЪ". Ударението - на първата сричка.
      
      За да произнесете "Ъ", нагласѣте говорния̌т апарат за "У", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги закрѫгляйте.
      Ще се получи нѣщо като сегашното ни "Ъ" - гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "О" и "У".
      
      За да произнесете "Ь", нагласѣте говорния̌т апарат за "И", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги разтягайте.
      Ще се получи гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "Е" и "И".

    • По тази прѣпратка ще намѣрите таблица на гласнитѣ звукове, построена по правилата:
      • прѣднитѣ гласни налѣ̋во, заднитѣ - надѣ̋сно;
      • затворенитѣ гласни нагорѣ, отворенитѣ - надолу по таблицата.
    
    
    • Звукът "u"/"у" e показан в горния̌т дѣсен ѫгъл като Close_back_rounded_vowel (затворено, задно, закрѫглено).
      
      Под него е звукът "о" (нѣмското "ah so!"), показан като Close-mid_back_rounded_vowel (полузатворено, задно, закрѫглено).
      
      Под него е славянския̌т звук "o" Open-mid_back_rounded_vowel (полуотворено, задно, закрѫглено).
      
      Турското "ъ" (хатър, сатър, и т.н.) е поставено отляво до "u" като Close_back_unrounded_vowel (затворено, задно, незакрѫглено).
      
      Днешното българско "ъ" е поставено с уговорки на позиция отляво до "о" като Close-mid_back_unrounded_vowel (полузатворено, задно, незакрѫглено). А би трѣ̋бвало да се постави на несѫществуващата позиция Near-close_near-back_unrounded_vowel отлѣ̋во до Near-close_near-back_rounded_vowel.
      
      Старо-славянското "ъ" най-вѣроятно е било на позицията на днешното българско "ъ": нѣ̋къдѣ међу "о" и "у", малко влѣ̋во, но незакрѫглено (unrounded).
      
      По диалектитѣ сѫ били възможни и други unrounded-позиции (напримѣр, Close_back_unrounded_vowel, или Close-mid_back_unrounded_vowel, или Open-mid_back_unrounded_vowel, или Schwa, но колкото по-далече и бил звукът "ъ" от горния̌т дѣсен ѫгъл на таблицата, толкова е бил по-малко диференциран и по-малко стабилен. Напримѣр, в редица диалекти звукът "ъ" е "тръгна̨л надолу" по таблицата и така в западно-български и руски е стигна̨л до позицията на славянското "о", а в сръбски - до "а". В полски и чешки е "тръгнал налѣ̋во" и се е изравнил със звукът "ь" и послѣ с "е".
    
    
    • Сега да погледнем към лѣ̋вата част на таблицата - към прѣднитѣ гласни. Игнорирайте закрѫгленитѣ (rounded) гласни.
      
      Славянското (дълго) "i"/"и" е горѣ влѣ̋во, на позиция Close_front_unrounded_vowel, или Near-close_near-front_unrounded_vowel.
      
      Славянското (кратко) "е" е на позиция Open-mid_front_unrounded_vowel.
      
      Нѣ̋къдѣ међу тѣ̋х е било старо-славянското "ь", най-вѣроятно на позиция Close-mid_central_unrounded_vowel.
    
    
    • .. Скрий го стария̌т ми коментар за старо-славянскитѣ ерове ..
  
  
• ►►  Относно така нарѣченитѣ протези в славянски  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
• ▼▼  Относно така нарѣченитѣ протези в славянски  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Зададен бѣ въпрос за славянски думи, започващи с А  (.. покажи го тука ..) (.. покажи го там ..) 
    
    
  • ▼▼  Въпрос за славянски думи, започващи с А  (.. скрий го ..) (.. покажи го там ..) 

     Георги Валериев Спасов,  2019-01-08 11:08  Моля за помощ! Получих въпрос, дали мога да кажа три български думи, които да започват с буквата А.

    Въпросът за славянски думи, започващи с А, е упражнение върху славянската историческа фонетика.

  • ►►  Закон за отворената сричка  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Закон за отворената сричка  (.. скрий ..)

    Знаете, че в старо-славянския̌т език, както той е засвидѣтелстван в края̌т на 9-ти вѣк, нѣ̋мало затворени срички. Всѣ̋ка сричка трѣ̋бвало да завършва на гласен звук. Да нарѣчем това закон за отворената сричка. Този закон бил изцѣ̋ло имплементиран, имало врѣме, когато този закон нѣ̋мал изключения. Това е много важен закон. За врѣмето, когато този закон e бил в сила, може да се употрѣбява терминът старо-славянски език. За врѣмето отпрѣди влизането на този закон в сила, за врѣмето отпрѣди повсемѣстното отваряне на сричкитѣ, се употрѣбява терминът пра-славянски език.

  • ►►  Закон за нарастващата звучност в сричката  (.. покажи ..)
    
    
  • ▼▼  Закон за нарастващата звучност в сричката  (.. скрий ..)

    Първото обобщение на законът за отворената сричка е законът за нарастващата звучност. И този закон бил изцѣ̋ло имплементиран, имало врѣме, когато този закон нѣ̋мал изключения. Пак става дума за строежът на сричката. Сричката завършвала на гласен звук, прѣд който може да има съгласни, една или нѣ̋колко. Но ако сѫ повече от една, тѣзи съгласни трѣ̋бвало да сѫ подредени с нарастваща звучност, не можѣло да се слагат в произволен ред.

    Ето примѣри на допустими срички:
    
    ТВО- СТА- СТВО- СТРА- МЛА- ГРА- ДРА-

    Ето пък примѣри, когато без ерът сричката би стана̨ла недопустима:
    
    ПЪ-ТИЦА (птица) БЪ-ЧЕЛА (пчела) ВЬ-СѢКЪИ (всѣки) ВЪ-ТОРЬНИКЪ (вторник)

  • ►►  Стремежът да нѣ̋ма сричка без съгласна докарва протезитѣ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Стремежът да нѣ̋ма сричка без съгласна докарва протезитѣ  (.. скрий ..)
    
    
    • Слѣд формулиранитѣ горѣ два безапелационни закона езикът взел инерция и развил стремеж нарастващата звучност в сричката да се проявява. Този стремеж не сварил да се "узакони", понеже двата закона, които го подхранили, с врѣмето изгубили сила и вече не дѣйстват в съврѣменнитѣ славянски езици.
    
    
    • И тъй, всѣ̋ка сричка била отворена - завършвала на гласен звук. Ако имало съгласни прѣд гласния̌т звук, тогава намирал проявление законът за нарастващата звучност в сричката. Ама ако прѣд гласния̌т звук нѣ̋мало никаква съгласна, ако сричката се състояла само от една гласна? Напримѣр, А-ГНЯ (агне). На езикът му се дощѣ̋ло и тогава да се проявява нѣ̋каква нарастваща звучност.
    
    
    • За цѣлта езикът в началото на сричка, съставена от самотна гласна, понѣ̋кога поставял съгласна - протетична съгласна или накратко протеза. В ролята на такива протези можѣли да се изявяват само двѣ съгласни - И̌ (I, J, и кратко) и В (у̌, у кратко). Като протези слагали И̌ кратко или У̌ кратко.
    
    
    • Общо взето, протезитѣ се слагали нередовно и всѣки славяногласен вѣроятно е бил чувал в рѣчта на други славяногласни друга постановка на протезитѣ, различна от тая, с която той е бил свикна̨л. Общо взето, славяногласнитѣ ще да сѫ имали нагласата да не обръщат голѣ̋мо внимание на протезитѣ.
  
  
  • ►►  Как се протезирали отдѣлнитѣ гласни в старо-славянски  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Как се протезирали отдѣлнитѣ гласни в старо-славянски  (.. скрий ..)
    
    
    За да завършим темата за протезитѣ, остава да разгледаме всѣки гласен звук в пра-славянски и старо-славянски и да покажем как се е протезирал той, ако останѣл самотен в сричката.
    
    
    • Ъ: голѣ̋м ер. В този случай попада и дифтонгът ЪI. В този случай "стремежът" се е прѣвърна̨л в закон без изключения. В този случай винѫги сѫ слагали протеза "у̌ кратко", т.е. В. Подчертал съм в този абзац нѣ̋колко такива протези. Спомнѣте си, че прѣдлогът В се е пишѣл нѣ̋кога ВЪ и той се е пишѣл така, защото така се е и произнасял. И в този прѣдлог съгласната В е протеза. Този случай, случая̌т Ъ - голѣ̋м ер, прѣдставя гласната У (U) от праезикът, кратка или дълга. Можем да кажем, че всѣ̋ка праезична гласна У (U) е получавала за протеза съгласната у̌ кратко. Забѣлѣжѣте, че в праезикът е имало дълга гласна У, кратка гласна У и съгласна у̌ кратко (както сега в английски). Не бива да се бъркат тѣзи три звука.
    
    
    • Ь: малък ер. Малкия̌т ер самотен в сричка получавал протеза И̌ (и̌ кратко) и заедно с нея̨ се прѣвръщал в гласна И. Изключения се срѣщат в западно-славянски (полски, чешки, ..), къдѣто малкия̌т ер можѣл да си остане самотен без протеза и послѣ в тази слаба самотна позиция той изпадал от произношението. Примѣри: (бълг.) имам, игра, (полски) mam, gra, (чешки) mám, hra.
    
    
    • А: По правило, ако гласната А останѣла самотна в сричката, тя получавала протеза И̌ (и̌ кратко) и така се прѣвръщала в IA. Изключения от това правило имало в старо-български и съотвѣтно в ново-български. Изключения сѫ АГНЕ и АЗ. За АЗ ще стане дума по-долу. Има и други изключения в български. В другитѣ славянски езици нѣ̋ма изключения: там всички думи, започващи с А, сѫ заемки или пък сѫ нови звукоподражателни деривати.
    
    
    • Ѣ: ятова гласна. По правило, ако ятовата гласна останѣла самотна в сричката, тя получавала протеза И̌ (и̌ кратко) и заедно с нея̨ се прѣвръщала в IA. Забѣлѣжѣте, че слѣд протезирането в подобна позиция вече не се разбирало дали оригиналната гласна е била А или Ѣ. Примѣри: яд, ям, .. Правилото има изключения и в български, и в другитѣ славянски езици. Показателен примѣр е мѣстоимението "аз". Пра-старата му форма е *ēǵo. Слѣд сатемизацията и редукцията на крайната гласна се получило *ēzŭ. Записано на "кирилица", това става *ѣзъ. Слѣд протезирането се получава IAЗЪ, което вече може да се счита за засвидѣтелствана форма. Във всички славянски езици, освѣн в източно-български, сега имаме IАЗ, съкратено до IА. Записано на руска кирилица, това е ЯЗ или Я. В български се проявява несигурния̌т характер на протезата, в български протезата се изоставя и се получава старо-българското АЗЪ и ново-българското АЗ.
    
    
    • И: Протезата И̌ практически нищо не промѣняла в гласната И. Дали на тази протеза ще се наблѣгне в произношението - това никога не е имало значение.
    
    
    • Е: Протезата И̌ винѫги присѫтства в руски, но в български на нея̨ никога не ѝ се е обръщало внимание - и с нея̨, и без нея̨ - все тая. Дори името на градът "Йерусалим" на български може да се произнесе "Ерусалим", макар че началното Й в случая̌т не е славянска протеза.
    
    
    • Малък юс (Я): В български малкия̌т юс прѣминал в Е и за неговото протезиране важи написаното по-горѣ за Е. В източно-славянски (руски, украински) обаче малкия̌т юс винѫги (не само в самотна позиция) получил протеза И̌, а самия̌т малък юс се отворил и се деназализирал до А. В резултат, малкия̌т юс стана̨л на IA в руски, което води в руски до смѣсване на буквата малък юс (Я) и дифтонгът IA - в руски тѣ прѣстана̨ли да се различават. Оттам и ние сега ползваме буквата Я като руснацитѣ.
    
    
    • О: О-о-особен случай. При гласна О, самотна в сричка, не само се колѣбаѣли дали изобщо да ѝ сложа̨т протеза, но се колѣбаѣли коя протеза да ѝ сложа̌т - И̌ кратко или У̌ кратко. Примѣри: (бълг.диал.) йоще, (рус.) восемь, (укр.) вона, ..
    
    
    • У: Ухо, учи, ум, .. Става дума за славянското У, което на оригиналната кирилица се означавало с диграфът OY, но само поради това, че този гласен звук и на гръцки се означава със сѫщия̌т диграф OY. В прѣдкласическия̌т гръцки диграфът OY е звучал като дифтонг OY, послѣ се монофтонгизирал в обикновено У (лат. U), но писането с диграф OY си остана̨ло и досега. Оттам било заимствано и в славянската писменост. Обаче случайно - да повторя̨ по случайност - и в историята на нашия̌т славянски език се случило подобно нѣщо: дифтонгът OY (лат. OU) от пра-езикът се монофтонгизирал в У (лат. U). Това го пиша̨, за да схванете, че славянскитѣ Ухо, уча, ум .. в пра-славянски сѫ звучали приблизително така: *ouxo, *ouкjiti, *oumŭ, .. Това го пиша̨, за да мога̨ да сведа̨ този случай до прѣдишния̌т. Както при О, така и при У, не само се колѣбаѣли дали изобщо да слагат протеза, но се колѣбаѣли коя протеза да сложа̨т. Примѣр: юнак.
    
    
    • Ѫ: голѣ̋м юс. Имало колѣбание дали голѣмия̌т юс заслужавал протеза, но при положително рѣшение за протезиране слагали му винѫги У̌ кратко. Това показва, че голѣмия̌т юс не е бил точно носово О, както обикновено се прѣдполага въз основа на съврѣменния̌т полски, а е бил по-скоро носово У. Примѣри със и без протеза: (бълг.) вѫглища, (рус.) уголь, (бълг.) вѫзел, (рус.) узел, (бълг.) вѫтък, (бълг./рус.) ѫгъл/угол, (рус.) усы, (бълг.) навѫсен.
    
    
    • (.. скрий го протезирането по гласни ..) 
  
  
  • ►►  Нѣкои изводи за голѣмия̌т юс Ѫ в старо-славянски  (.. покажи тука ..) (.. покажи там ..) 
  • ▼▼  Нѣкои изводи за голѣмия̌т юс Ѫ в старо-славянски  (.. скрий ..) (.. покажи там ..) 
    
    
    • Прѣдпоставки:
      
      
      • Голѣмия̌т ер Ъ винѫги е получавал протеза "у̌ кратко", т.е. В.
      • В българския̌т език голѣмия̌т юс Ѫ почти винѫги получава протеза "у̌ кратко", т.е. В.
      
      
      • Българския̌т език пази старо-славянското звучене на голѣмия̌т ер Ъ.
      • Старо-славянския̌т голѣ̋м юс Ѫ в български е прѣмина̨л в голѣ̋м ер Ъ.
      
      
      • По принцип, старо-славянския̌т голѣ̋м юс Ѫ трѣ̋бва да се разглеђа като задна носова гласна с неопрѣдѣлено качество.
      • За задни гласни мога̨т да мина̨т У, О и А.
      
      
      • Родината на славяногласието е днешна Унгария и нѣ̋кои прилѣжащи територии.
    
    
    • Изводи:
      
      
      • Двѣтѣ първи миграции на славяногласни сѫ: на югоизток към Цариград-Константинопол и на сѣвер надолу по Висла.
      
      
      • Славяногласнитѣ, мигрирали на сѣвер и надолу по Висла ..
        
        
        • .. и досега не сѫ извършили деназализация на юсоветѣ, за разлика от остана̨лото славяногласие.
        • .. в крайна смѣтка качеството на тѣхния̌т голѣ̋м юс се е установило на О, носово О.
      
      
      • Славяногласнитѣ, които не сѫ послѣдвали мигрантитѣ по Висла, а сѫ остана̨ли в родината на славяногласието ..
        
        
        • .. установили качеството на голѣмия̌т юс Ѫ на У, носово У.
      
      
      • Славяногласнитѣ, мигрирали на югоизток към Цариград-Константинопол:
        
        
        • Подложили голѣмия̌т юс Ѫ - носовото У - на делабиализация,
        • сѫщата делабиализация, която прѣтърпѣ̋ла праславянската гласна У,
          делабиализация от У към Ъ.
        
        
        • Така тѣ затвърдили качеството Ъ срѣд своя̌т репертоар от гласни.
        
        
        • Дълго врѣме произнасяли голѣмия̌т юс Ѫ като носово Ъ.
        • Макар и късно, извършили деназализация и в крайна смѣтка голѣмия̌т юс Ѫ се изравнил с голѣмия̌т ер Ъ.
      
      
      • Славяногласнитѣ, остана̨ли в родината на славяногласието ..
        
        
        • .. скоро извършили деназализация на голѣмия̌т юс Ѫ
        • и в крайна смѣтка при тѣ̋х той се изравнил с У.
        
        
        • Славяногласието се добрало до Днѣпър вече без носови гласни, без юсове.
    
    
    • Още доводи.
      
      
      • Прѣдпоставки:
        
        
        • Протеза на У(U) и съотвѣтно на голѣмия̌т юс в руски се слага много рѣ̋дко.
        • Рѣ̋дко се слага протеза на У(U) и в български: ухо, уста, ум, уча̨.
        
        
        • Обаче протеза на голѣмия̌т юс Ѫ в български се слага почти винѫги.
        • Протеза на голѣмия̌т юс Ѫ се слага често и в полски: węzel (BG: вѫзeл), Węgry (OCS: ѫгръı).
      
      
      • Потвърђават се изводитѣ, че:
        
        
        • Голѣмия̌т юс Ѫ дълго врѣме се е произнасял в български като носово Ъ, прѣди да се деназализира, прѣди да загуби носовия̌т си призвук.
        
        
        • Освѣн в български и полски, в остана̨лата част от славяногласието голѣмия̌т юс Ѫ се е деназализирал твърдѣ рано,
        • а вѣроятно и малкия̌т юс.
  
  
  • ►►  Още за нарастващата (или възходящата) звучност  (.. покажи ..) (.. покажи в руската википедия ..) 
  • ▼▼  Още за нарастващата (или възходящата) звучност  (.. скрий ..) (.. покажи в руската википедия ..) 
    
    
    • Законът за отворената сричка е частен случай на по-общия̌т закон за възходящата (нарастващата) звучност.
    
    
    • Статията във википедията подређа звучността така:

      В целом: фрикативные → аффрикаты → смычные → носовые → плавные → гласные.

      
      
      • фрикативные: проходни шумни съгласни (С,Ш,З,Ж,Х).
      • аффрикаты: Ц, Ч
      • смычные: прѣградни шумни съгласни (П,Б,Т,Д,К,Г).
      • носовые: Н, M.
      • плавные: Л, Р.
      • гласные: Ъ,ЪI,Ь,А,Ѣ,И,Е,Я,О,У,Ѫ.

    • Забѣлѣжѣте, че статията във википедията пропуска полугласнитѣ У̌ и Й. Но не знам по-добро изложение.
    
    
    • Статията във википедията нарича това тенденция, понеже се има прѣд вид пра-славянския̌т език.
    • За пра-славянския̌т език това все още е тенденция, но за старо-славянския̌т вече е закон.
    
    
    • Разбира се, статията във википедията е права да поставя стрeмежът към възходяща звучност в началото на нѣщата.
    • Това е всеобхватното явление.
    • Законът за отворената сричка и по-общия̌т закон за нарастващата звучност в сричката сѫ проява на този стремеж, докарана докрай.
    • Протезитѣ сѫ проява на сѫщия̌т стремеж, но не сѫ успѣли да получа̨т статутът на закон.
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги протезитѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. покажи там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: About the vowels [ъ] and [ь] in Slavic. (текстът е на английски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Some considerations about the Slavic motherland .. (текстът е на английски)  (.. покажи четивото ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Some considerations about the Old Common Slavic language and the ethnonyms .. (текстът е на английски)  (.. покажи четивото там ..)  (.. или там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Общославянското омѣсване на склоненията при сѫществителнитѣ имена от мѫжки род  (.. покажи четивото там ..)  .. към началото ..


• ◄►  Четиво: Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум  (.. покажи четивото там ..)  .. към началото ..


• ►►  Четири важни езикови явления в далечната история на славянщината  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Четири важни езикови явления в далечната история на славянщината  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  
  • ◄►  .. Бѣше публикувано във facebook ..  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Постановка и хронология  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Постановка и хронология  (.. скрий ..)
    
    
    • Поводът е наличието на двѣ отдѣлни букви за двата вида З(Z) и в кирилицата, и в глаголицата.
    • Става дума за двата вида звук З(Z) в старо-славянски:
      
      
      • сатемно З(Z) - старо, и
      • второ-палатализационно З(Z) - ново.
    
    
    • Така че цѣлта ми е да разясня̨ понятията - явленията - сатемизация и палатализация (първа и втора).
    
    
    • Слѣдователно, ще става дума за веларнитѣ съгласни.
      
      
      • Веларнитѣ съгласни сѫ вид дорсални съгласни.
      
      
      • Свѣдение в аванс: в днешния̌т ни език веларнитѣ съгласни сѫ К-Г-Х (Кора̀-Гора̀-Хора̀).
    
    
    • Епохитѣ. Нашия̌т език е прѣживѣ̋л слѣднитѣ исторически епохи, както можем да си ги прѣдставим сега:
      
      
      • Праисторическа епоха - нищо нищичко не знаем.
      • ПИЕ: Пра-индо-европейска епоха - нашия̌т език е битувал в качеството си на пра-индо-европейски език (ПИЕ) и е сподѣлял това свое битие с остана̨литѣ индо-европейски (ИЕ) езици.
      • Пра-славянска епоха (Proto-Slavic) - да кажем от 5-ти вѣк прѣди Христа до 8-ми вѣк слѣд Христа.
      • Славянска епоха - вѣковетѣ 9-ти и 10-ти. Тогава нашия̌т език е бил писмено засвидѣтелстван и минава в категорията на извѣстнитѣ езици.
      • Балканска епоха - вѣковетѣ от 11-ти до 19-ти.
      • Русофилска епоха - от около 1870 до около 1990.
      • Циганско-глобализационна епоха - слѣд 1990. (.. още за епохитѣ тука ..)
    
    
    • Явленията, за които ще става дума. Явления, засягащи веларнитѣ съгласни.
      
      
      • Сатемизацията. Случила се е в епохата на ПИЕ по пѫтя̌т към славянщината.
      
      
      • Явлението, описано в законът на Педерсен. Случило се е в епохата на ПИЕ по пѫтя̌т към славянщината.
      
      
      • Първа палатализация. Случила се е в пра-славянската епоха.
      
      
      • Втора палатализация. Случила се е в пра-славянската епоха.
      
      
      • Първитѣ двѣ являния се сподѣлят с балтийскитѣ езици (латвийски, литовски, пруски).
      • Това дава основания за балто-славянската езикова група и за нѣ̋когашния̌т балтославянски диалектен континуум.
      • Двѣте палатализации сѫ си чиста славянщина и не се сподѣлят с балтийскитѣ езици.
      
      
      • Никое от тѣзи явления в славянщината не се сподѣля с германщината.
      • Влиянията међу славянщината и германщината сѫ били от тип "езиков съюз" (Sprachbund), а не от тип "генетическо родство".
    
    
    • (.. скрий го подраздѣлът ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Сатемизацията  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Сатемизацията  (.. скрий я̨ ..)
    
    
    • За да се обясни сатемизацията, трѣ̋бва да върнем в епохата на ПИЕ (пра-индо-европейския̌т език).
    
    
    • Тази прѣпратка води ди таблица, озаглавена "Шумнитѣ съгласни в ПИЕ и пѫтя̌т им към славянски".
    • Шумнитѣ съгласни, без съгласната С, както сѫ реконструирани за ПИЕ, в тази таблица сѫ подредени:
      
      
      • в три колони:
        
        
        • неу̌трална колона,
        • глотална колона, и
        • генерална колона,
      
      
      • и в пет реда:
        
        
        • ред лабиални съгласни,
        • ред дентални съгласни, и
        • три реда веларни съгласни.
    
    
    • Ако в моментът само веларнитѣ съгласни сѫ от интерес, то за ПИЕ сѫ реконструирани девет такива, подредени
      
      
      • в три колони на таблицата:
        
        
        • неу̌трална колона,
        • глотална колона, и
        • генерална колона,
      
      
      • и в три реда:
        
        
        • ред плоски (обикновени) велари,
        • ред палатовелари (с ıотов призвук +j), и
        • ред лабиовелари (с лабиален призвук +w).
      
      
      • Ето как изглеђа таблицата с прѣдполагаемитѣ веларни съгласни в ПИЕ:
        
        

        Основна матрица на веларнитѣ съгласни в ПИЕ	Колона Неутрални съгласни фонеми Π_Τ_Κ	Колона Звучни/глотални съгласни фонеми Β_Δ_Γ	Колона Генерални съгласни фонеми Φ_Θ_Χ
        Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук (плоски велари)	Κ	Γ	Χ (pieChi)
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j (палатовелари)	Ќ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)	Χ́ (Χj:pieChi+j)
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +w (лабиовелари)	Κw (pieKappa+w)	Γw (pieGamma+w)	Χw (pieChi+w)

    
    
    • Прѣдполагаемитѣ девет веларни съгласни за ПИЕ сѫ твърдѣ много за един език.
      
      
      • Малко езици по свѣтът имат толкова много велари.
      • Съврѣменния̌т български език има три (К-Г-Х), [ново-]гръцкия̌т - четири, френския̌т - два.
      
      
      • В пра-славянската епоха по пѫтя̌т си към славянщината езикът ни е намалил броя̌т на веларитѣ от девет на два.
      
      
      • За това става дума в този подраздѣл, озаглавен "сатемизацията".
    
    
    • Три явления сѫ допринесли за процесът за намаляване на броя̌т на веларитѣ в нашия̌т език от девет на два.
      
      
      • Хронологичния̌т им ред нѣ̋ма как да се установи сега.
      • Процесът е траял хилядолѣтия.
    
    
    • Едното явление е обединението на глоталната и генералната колона от таблицата.
      
      
      • Онѣзи диалекти на ПИЕ, които сѫ тръгна̨ли по пѫтя̌т към славянщината, сѫ обединили глоталната и генералната колона.
        
        
        • При всички шумни съгласни, не само при веларитѣ.
      
      
      • Обединението на глоталната и генералната колона фонетично се изразява чрѣз елиминиране на придиханието.
      
      
      • Ако диалектитѣ на ПИЕ извън славянщината не ни интересуват, то без ограничение на общността можем да считаме, че шумнитѣ съгласни сѫ подредени в двѣ колони:
        
        
        • беззвучни съгласни (неу̌трална колона) и
        • звучни съгласни (глотално-генерална колона).
    
    
    • Другото явление е елиминирането на лабиалния̌т призвук (+w) при веларитѣ.
      
      
      • В онѣзи диалекти на ПИЕ, които сѫ тръгна̨ли по пѫтя̌т към славянщината, лабиовеларитѣ сѫ стана̨ли обикновени (плоски) велари.
      
      
      • Ако латински-гръцки-нѣмски не ни интересуват, можем да забравим за лабиовеларитѣ.
    
    
    • Слѣд тѣзи двѣ явления таблицата на веларнитѣ съгласни остава с двѣ колони и с два реда
      • и изглеђа така:
        
        

        Примѣрна матрица на веларнитѣ съгласни в диалектитѣ на ПИЕ по пѣтя̌т към славянщината	Колона беззвучни съгласни фонеми Π_Τ_Κ (неутрална колона)	Колона звучни съгласни фонеми Β_Δ_Γ (глотално-генерална колона)
        Ред Веларни съгласни фонеми без никакъв призвук (плоски велари)	Κ	Γ
        Ред Веларни съгласни фонеми с призвук +j (палатовелари)	Ќ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)

      
      
      • В езикът остават четири велара:
        
        
        • два плоски велара (Κ-Γ) и
        • два палатовелара (Κ́-Γ́).
      
      
      • На това мѣ̋сто да направим почивка, прѣз която можете да обсѫђате възможността буквитѣ Κ́ и Γ́ от сѣверно-македонската азбука да отразяват онова пра-старо положение от пра-индо-европейската епоха.
    
    
    • Третото явление е сатемизацията.
      
      
      • Стигна̨хме и до нея̨.
      
      
      • Никъдѣ в засвидѣтелстванитѣ и в съврѣменнитѣ ИЕ езици палатовеларитѣ не сѫ запазени.
      
      
      • В част от ИЕ-тѣ езици палатовеларитѣ (Κ́ и Γ́) сѫ се прѣвърна̨ли в обикновени плоски велари Κ и Γ.
        Това сѫ езицитѣ от "страната кентум".
      
      
      • В другитѣ ИЕ-тѣ езици палатовеларитѣ (Κ́ и Γ́) сѫ се прѣвърна̨ли в съскави или шушкави съгласни и така сѫ прѣстана̨ли да бѫда̨т велари.
        Това сѫ езицитѣ от "страната сатем".
      
      
      • Изоглосата кентум-сатем раздѣля ИЕ-тѣ езици на двѣ:
        кентум-езици и сатем-езици.
      
      
      • Славянщината е на сатемната страна. Измѣненията на палатовеларитѣ съм го нарѣкъл сатемизация.
      
      
      • По пѫтя̌т към славянщината сатемизацията промѣня двата остана̨ли палатовелара така:
        
        
        • Κ́ => С(S)
        • Γ́ => З(Z)
      
      
      • Така се е получило сатемното З(Z), за което стана̨ дума и което бѣше нарѣчено старо З(Z).
      • Съгласната З(Z) се е появила в езикът ни в резултат на сатемизацията.
      • Прѣди сатемизацията такава съгласна не е имало.
      
      
      • Сатемизацията е произвела и съгласни С(S), но такава съгласна С(S) е имало в езикът и прѣди сатемизацията.
      • Езикът ни отдавна е прѣстана̨л да различава сатемното С(S) (в думитѣ деСет и сто) от пра-старото С(S) (в думата седем).
    
    
    • Слѣд тѣзи три явления в езикът ни остават само два велара Κ и Γ.
    
    
    • (.. скрий я̨ сатемизацията ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Закон на Педерсен: от два към три велара  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Закон на Педерсен: от два към три велара  (.. скрий го ..)  .. към началото ..
    
    
    • Както бѣ показано в прѣдишния̌т подраздѣл, диалектитѣ на пра-индо-европейския̌т език, които сѫ били поели по пѫтя̌т към славянщината, сѫ остана̨ли само с два велара - Κ и Γ.
    
    
    • Прѣди хилядолѣтия веларитѣ сѫ били прѣкалено много (матрица три на три - девет велара), послѣ пък сѫ остана̨ли твърдѣ малко - само два - Κ и Γ.
    
    
    • Езиково явление, което се описва чрѣз законът на Педерсен, промѣнило нѣ̋кои звукове С(S) на звук Χ, проходен беззвучен велар.
    • Прѣди това в езикът ни нѣ̋мало такъв звук.
    • Той се появил по законът на Педерсен.
    
    
    • Езикът вече разполагал с три велара: Κ-Γ-Χ.
    • Това е положението в съврѣменния̌т ни език.
    
    
    • За законът на Педерсен можете да прочетете по тази прѣпратка. Тука нѣ̋ма да го коментирам.
    
    
    • Всѣ̋ко Χ в съврѣменния̌т български език, което е славянско наслѣдство, е получено прѣди хилядолѣтия по законът на Педерсен.
      
      
      • ухо, чух, кожух, хитър, ..
    
    
    • Слѣд като звукът Χ се е появил в нашия̌т език, а това е стана̨ло по законът на Педерсен, той - езикът ни - вече можѣл да заема думи от други езици, съдържащи този звук:
      
      
      • хлѣ̋б, хора, хоро, ..
    
    
    • (.. скрий го законът на Педерсен ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Първа палатализация: славянщината тръгва по своя̌т си пѫт  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Първа палатализация: славянщината тръгва по своя̌т си пѫт  (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • Врѣмето си течало, а вѣковетѣ летѣли.
      
      
      • За нашия̌т език настѫпила пра-славянската епоха.
      • Вѣк, два, най-много три оставали до Рођество Христово.
      
      
      • Славянщината напусна̨ла балто-славянския̌т диалектен континуум и поела по своя̌т си пѫт.
    
    
    • Общо за славянскитѣ палатализации - първата и втората.
      
      
      • Така нарѣченитѣ славянски палатализации сѫ езикови явления, които при нѣ̋какви условия промѣнят веларнитѣ съгласни така, че тѣ прѣстават да бѫда̨т веларни съгласни.
      • Тѣзи явления сѫ протичали в пра-славянската епоха.
      
      
      • Да си спомним, че в славянски има три веларни съгласни: Κ-Γ-Χ.
      • Когато палатализация промѣня веларна съгласна, тя го прави така:
        

        Велар	Първа палатализация	Втора палатализация
        Κ	Ч (ТШ)	Ц (ТС,TS)
        Γ	Ж	З
        Χ	Ш	С

      
      
      • Прѣз послѣдното хилядолѣтие в славянскитѣ езици не се е наблюдавало подобно явление.
      • Подобно явление е чуђо на германщината и на гръцкия̌т език.
      
      
      • Обаче романсът е прѣживѣ̋л такова нѣщо.
        
        
        • В класическия̌т латински буквитѣ C и G винѫги сѫ звучали K и Γ съотвѣтно.
        • Обаче прѣз слѣдващитѣ вѣкове в разговорния̌т латински език, от който произлизат съврѣменнитѣ романски езици, веларитѣ K и Γ прѣд прѣдна гласна се промѣнят и сега буквитѣ C и G звучат различно прѣд прѣдна гласна.
        
        
        • На видеото папа Йоан Павел 2-ри изговаря латинското К, означавано с буквата C, като Ч, все едно, че първата славянска палатализация се е вихрила и на Апенинитѣ.  (.. покажи го видеото ..)
        
        
        • Това явление в романсът много прилича на славянскитѣ палатализации.
      
      
      • Възможно е славянскитѣ палатализации и подобното явление в романсът взаимно да сѫ си повлияли и да сѫ дѣйствали в синхрон.
    
    
    • Първата славянска палатализация е явление в пра-славянския̌т език, проведено еднообразно повсемѣстно безцеремонно още по врѣмето, когато пра-славянския̌т език е заемал компактна територия в своята пра-родина.
      
      
      • Забѣлѣжка: Пра-родината на славянщината е басейнът на Срѣдния̌т Дунав.
    
    
    • Кога дѣйствала - кога се прилагала - първата палатализация? Прѣд прѣдна гласна, общо казано.
      
      
      • Прѣд Й(ıот, полугласна И).
      • Прѣд гласна И, кратка или дълга.
      • Прѣд гласна Е, кратка или дълга.
      • Прѣд дифтонг ЕЙ (стана̨л послѣ на И).
      • Прѣд дифтонг ЕУ̌ (стана̨л послѣ на Ю).
      • Прѣд малката носовка.
    
    
    • Когато се прилагала, как първата палатализация промѣняла тритѣ велара?
      
      
      • Κ => Ч (ТШ)
      • Γ => Ж (*ДЖ)
      • Χ => Ш
    
    
    • В нѣ̋кои случаи и досега промѣ̋ната на веларитѣ по първата палатализация си личи:
      
      
      • ще река̨ - ще рече, пекоха̨ - печаха̨, рак - рачешката, крак - крачи, ..
      • бѣглец - бѣжанец, мога̨ - може, брѣ̋г - крайбрѣжие, слуга - служи, ..
      • ухо - уши, слухти - слуша, муха - мушица, разруха - разрушавам, ..
    
    
    • В други случаи думи, пазещи стария̌т велар в коренът, нѣ̋ма:
      
      
      • ЧЕ̨ДО <= КЕНДО (Сравнѣте с нѣмското Kind)
    
    
    • И тъй, когато първата палатализация дѣйствала, тя произвеђала звукове Ч-Ж-Ш.
      
      
      • Всѣ̋ко славянско Ч е получено по първата палатализация от по-старо К.
        
        
        • Прѣди първата палатализация африкатът Ч не е сѫществувал в нашия̌т език.
      
      
      • Освѣн по първата палатализация, славянско Ж може да е било получено от З(Z) прѣд Iот.
        
        
        • КОЗА => КОЖА, КАЗА => ще КАЖЕ, ..
        • Да си спомним, че славянщината се сдобила със звукът З(Z) при сатемизацията.
        
        
        • Може да се прѣдположи, че първоначално първата палатализация е произвеђала африкат ДЖ, който в послѣдствие се е упростил на Ж.
        • Как да е, слѣди от такова ДЖ в славянскитѣ езици нѣ̋ма.
      
      
      • Освѣн по първата палатализация, славянско Ш може да е било получено от С(S) прѣд Iот.
        
        
        • Жертва принасят - жертвоприношение, писах - пишѣх, ..
    
    
    • Врѣмето си течало, а вѣковетѣ летѣли.
      
      
      • Римската империя стана̨ла християнска..
    
    
    • В езикът - пра-славянския̌т - велари Κ-Γ-Χ в положение прѣд прѣдни гласни не остана̨ли.
    • Първата палатализация се закрѣпила както в думитѣ, така и в схемитѣ (парадигмитѣ) за разнитѣ словоформи.
    
    
    • Но иначе първата палатализация се деактивирала, понеже случаи тя да се прилага не остана̨ли.
    
    
    • (.. скрий я̨ първата палатализация ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Втора палатализация: славянщината се развихря  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Втора палатализация: славянщината се развихря  (.. скрий я̨ ..)  .. към началото ..
    
    
    • Врѣмето течало, вѣковетѣ летѣли, един-два-три.
    
    
    • Езикът засмуквал думи от други езици.
      
      
      • Нѣ̋кои от тѣзи нови думи съдържали велар Κ-Γ-Χ в позиция прѣд прѣдна гласна.
    
    
    • Освѣн това, в стрeмежът си да отвори всички срички, славянщината монофтонгизирала дифтонзитѣ.
      
      
      • В частност стария̌т дифтонг ОЙ(OI), може би с вариант УЙ(UI)),
        който в този си вид не прѣдизвиквал първата палатализация, се измѣнил в Ѣ или в И,
        които вече сѫ прѣдни гласни.
    
    
    • И тъй, в езикът се понатрупали велари прѣд прѣдни гласни.
    
    
    • Славянщината рѣшила да извърши втора палатализация, да организира нов отстрѣл на велари прѣд прѣдни гласни.
    
    
    • По това врѣме славянщината вече се била разнесла на обширни територии.
      Славяногласни мигранти я̨ разнесли като зараза.
    • Славянския̌т език започна̨л да се разпада на териториални диалекти.
    • Поради това втората палатализация не протекла еднообразно.
      Напротив, имало диалектни особености.
    
    
    • Втората палатализация, както и първата, промѣняла веларитѣ Κ-Γ-Χ и тѣ прѣставали да бѫда̨т велари.
      
      
      • Κ => Ц (ТС)
      • Γ => З (*ДЗ)
      • Χ => С (*)
      
      
      • (*) Забѣлѣжка. Диалектна особеност.
        В западно-славянскитѣ езици (полски-чешки-словашки) втората палатализация измѣняла веларът Χ във Ш, а не във С.
    
    
    • И тъй, когато втората палатализация дѣйствала, тя произвеђала звукове Ц-З-С.
      
      
      • Всѣ̋ко славянско Ц е получено по втората палатализация от по-старо К.
        
        
        • Прѣди втората палатализация африкатът Ц не е сѫществувал в нашия̌т език.
        
        
        • Примѣри: РѪКА => РѪЦѢ, ЧОВѢК => ЧОВѢЦИ, *qwoina => ЦѢНА, ЦЪРКВА, ЦАР, ..
      
      
      • Звукът З(Z) в славянски:
        
        
        • Може да е старо З(Z), получено по сатемизацията от по-старо Г(G).
          
          
          • Примѣри: АЗ, ЗЛАТО, ЗЪРНО, ..
        
        
        • Или може да е ново З(Z), получено по втората палатализация, пак от прѣдишно Г(G).
          
          
          • Примѣри: НОГА => НОЗѢ, ЗАЛОГ => ЗАЛОЗИ, КНЯЗ, ..
          
          
          • Може да се прѣдположи, че първоначално втората палатализация е произвеђала африкат ДЗ, който в послѣдствие се е упростил на З, ново З.
          
          
          • Слѣди от различното произношение на старото и новото З сѫ една буква в кирилицата и една в глаголицата.
          • Слѣд 10-вѣк старото и новото З вече сѫ се произнасяли еднакво.
      
      
      • Звукът С(S) в славянски:
        
        
        • Може да е пра-стар, отпрѣди сатемизацията,
          
          
          • Този звук е срѣд първоначалния̌т реконструиран звуков инвентар на ПИЕ.
          
          
          • Примѣри: СЕДЕМ, СЪМ, СЕБЕ СИ, ..
        
        
        • Може да е бил получен при сатемизацията.
          
          
          • Примѣри: ОСЕМ, СТО, СЪРДЦЕ, ..
        
        
        • Или може да е получен по втората палатализация.
          
          
          • Примѣри: КОЖУХ => КОЖУСИ, ..
    
    
    • И тъй, втората палатализация е източникът на новото, второ-палатализационното славянско З(Z) - за това стана̨ дума. Старото славянско З(Z) е получено по сатемизацията.
    
    
    • Разбира се, и звукът C(S), и звукът З(Z) мога̨т да сѫ част от дума, заета "зор-заман" от чуђ език.
    
    
    • Кога втората палатализация се прилага?
    • Ще посоча̨ три области на приложение на втората палатализация, като съм длъжен да направя̨ уговорката, че и в тритѣ случая приложението ѝ не е сигурно.
      В приложението на втората палатализация има много диалектни особености.
      
      
      • =1=> Прѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Тази област на приложение е сѫщата, както при първата палатализация.
        
        
        • В [старо-]български винѫги се случва.
        
        
        • Примѣри: цѣ̋л, рѫцѣ, раци, ..
      
      
      • =2=> Прѣд -В-, което пък е прѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Първата палатализация в този случай не е дѣйствала, втората дѣйства.
        
        
        • В български - винѫги се случва. В западно-славянски (полски-чешки-словашки) не дѣйства.
        
        
        • Примѣри: цвѣ̋т, звѣзда, ..
      
      
      • =3=> Слѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Sometimes win, sometimes - люн.
        • Нѣ̋ма правило кога втората палатализация се прилага слѣд прѣдна гласна.
        
        
        • Примѣри: старец, княз, ..
        • Контра-примѣри: лик, брѣ̋г, ..
    
    
    • Слѣд като промѣнила, каквото могла, в думитѣ и в схемитѣ на словоизмѣненията (в склонението и спрежението), втората палатализация и тя по редът си се деактивирала.
    
    
    • Славянската писменост заварила положение с наскоро деактивирала се втора палатализация.
      
      
      • И може би африкат ДЗ като резултат от втората палатализация.
    
    
    • Терминологична забѣлѣжка: Нѣ̋кои говоря̨т за втора и трета палатализация.
      
      
      • Прѣдпочитам да говоря̨ само за една палатализация - втората, да използвам само един термин - втора палатализация.
      
      
      • Ако се възприеме алтернатива, то се нуђаем от три термина, по един за всѣ̋ка област на приложение, както сѫ изброени по-горѣ.
      
      
      • Но никой не прѣдлага три термина. Нѣ̋кои прѣдлагат два, но тѣ не стигат.
      
      
      • По-добрѣ е само да се ползва един термин, още повече че втората палатализация се е провеђала едноврѣменно в тритѣ ѝ области на приложение.
    
    
    • Сега нашия̌т език е пълен с велари Κ-Γ-Χ прѣд прѣдна гласна. Палатализациитѣ вече не ни хващат.
    
    
    • (.. скрий я̨ втората палатализация ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги четиритѣ явления ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Славянщината и германщината - добри сѫсѣди  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
  
• ▼▼  Славянщината и германщината - добри сѫсѣди  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум и германщината  (.. покажи ..) (.. покажи там четивото за континуумът ..) 
  • ▼▼  Хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум и германщината  (.. скрий ..) (.. покажи там четивото за континуумът ..) 
    
    
    • Пра-славянския̌т език е участвал в прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум.
    • Сигурни участници в хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум сѫ прѣдшественицитѣ от онова врѣме на слѣднитѣ езици:
      
      
      • славянски
      • старо-пруски
      • литовски
      • латвийски
    
    
    • Възможни участници в хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум сѫ напълно неизвѣстни сега нам езици, на нѣ̋кои от които историята прѣдлага названия:
      
      
      • тракийски
      • дакийски
      • илирийски
    
    
    • Прагерманския̌т език се изключва като възможен участник в прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум.
    • Изключват се и всички езици и диалекти от германската група.
    
    
    • И все пак ..
      • езици и диалекти от германската група сѫ били сѫсѣди на прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум от запад и от юг.
  
  
  • ►►  Пра-славянския̌т в хипотетичен езиков съюз с германщината  (.. покажи ..) .. към началото ..
  • ▼▼  Пра-славянския̌т в хипотетичен езиков съюз с германщината  (.. скрий ..) .. към началото ..
    
    
    • Тъй като прѣдполагаемия̌т балто-славянски диалектен континуум
      
      
      • е имал германщина в сѫсѣдство,
      • която е оказвала влияние върху езицитѣ в континуумът,
    
    
    • то е възможно сѫществуването на езиков съюз међу:
      
      
      • германщината или част от нея̨, от една страна,
      • хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум или поне пра-славянския̌т език, от друга страна,
      • и възможни други участници, от трета страна.
    
    
    • Този прѣдполагаем езиков съюз се изразява както в лексикални заемки, така и в общи иновации.
  
  
  • ►►  Лексикални заемки от германщината в пра-славянски и старо-славянски  (.. покажи тука ..)  (.. покажи в руската википедия ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Лексикални заемки от германщината в пра-славянски и старо-славянски  (.. скрий ги ..)  (.. покажи в руската википедия ..)  .. към началото ..
    
    
    • В руската википедия тѣзи заемки сѫ класифицирани в три групи:
      • заемки от готски
      • заемки от западно-германски
      • заемки от неустановен германски източник
    
    
    • Част от тѣ̋х се привеђат тука накуп във формата им от съврѣменния̌т български език.
      
      
      • блюдо
      • Дунав
      • готов
      • хлѣ̋б
      • купувам
      • лихва
      • [из]кушение
      • [прѣ]лест
      • полк
      • стъкло
      • ужас
      • чедо
      • църква
      • художник
      • хижа
      • изба
      • княз
      • лук
      • ракла
      • овошка
      • шлѣм
      • трѫба
      • важен
      • бук
      • хълм
      • кладенец
      • кръст
      • пост
      • ликувам
      • млѣ̋ко
      • мито
      • влах
      (.. скрий ги лексикални заемки ..)
  
  
  • ►►  Съвмѣстен опит за имплементация на артроманията и слѣди от него  (.. покажи тука ..)  (.. покажи при Balkansprachbund-ът ..)

    ◄►  (.. скрий го добросѫсѣдството с германщината ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..

  • ▼▼  Съвмѣстен опит за имплементация на артроманията и слѣди от него  (.. скрий ..)  (.. покажи при Balkansprachbund-ът ..)  .. към началото ..
    

    Ако нѣ̋кое твърдение го изказваме за литовски, латвийски и славянски, бихме могли да използваме терминът балто-славянски. Ако добавим и езицитѣ от германската група, тогава бихме могли да използваме терминът балто-славяно-германски.
    
    И тъй, има една балто-славяно-германска характеристика, която е съвършено чуђа на романсът и на елинофонията: сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ да се скланят различно. В слѣдния̌т примѣр, при романсът и елинофонията, прилагателното "обединени" не се третира различно от сѫществителното "нации":

    • Organisation des Nations Unies
    • Organización de las Naciones Unidas
    • Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

    Докато в английски-руски-полски-сръбски, прилагателното "обединени" и сѫществителното "нации" получават различни окончания:

    • United Nations Organization
    • Организация Объединённых Наций
    • Organizacja Narodów Zjednoczonych
    • Организација уједињених нација

    Стартираме подраздѣлът с това наблюдение.
    
    Стана вече дума, че обикновено в индоевропейскитѣ езици се наблюдават два типа склонение: именно склонение и мѣстоименно склонение: именното склонение за сѫществителнитѣ и прилагателнитѣ имена, и мѣстоименното склонение за мѣстоименията. В гръцки език и в романските езици е така: прилагателнитѣ слѣдват именното склонение, досущ като сѫществителнитѣ.
    
    В балто-славяно-германски обаче мѣстоименното склонение се е разпространило и при прилагателнитѣ имена. Прѣди да си отговорим на въпросът как е стана̨ло това, да формулираме още едно наблюдение.
    
    Елинофонията и нео-романсът имплементират артроманията по идентичен начин - с прѣдпоставен опрѣдѣлителен члѣн, произхођащ от старо показателно мѣстоимение, и с числителното едно като неопрѣдѣлителен члѣн. Това положение вѣроятно е оформено още в рамкитѣ на елиноромансът. Обаче в съврѣменните германските езици се наблюдават два модела: единия̌т модел е сѫщия̌т, както при нео-романсът и елинофонията (немски, английски), а другия̌т е моделът на скандинавскитѣ езици.
    
    Стигаме до прѣдполагаемия̌т ход на събитията:
    

    • Пра-германския̌т език вѫтрѣ във или под влиянието на елиноромансът я̨ прихваща артроманията.
    • Поради силното си диалектно члѣнение по онова врѣме пра-германския̌т език тръгва по различни пѫтища и пробва различни модели за имплементация на артроманията.
    • Единия̌т от използванитѣ модели е бил добавяне на нѣ̋какво показателно мѣстоимение слѣд прилагателното име, за да се изрази опрѣдѣленост.
    • Това не бил единствения̌т модел за имплементация на артроманията в германски, но за моментът само този модел ще ни интересува.
    • Поради влияние откъм германски, териториално разположено в централна Европа, може би като част от нѣ̋какъв тогавашен централно-европейски Sprachbund, балто-славянскитѣ диалекти прихващат този модел.
    • Балто-славянскитѣ диалекти и в частност славянския̌т език по моделът, заимстван от германски, частично я̨ имплементират артроманията.
    • Имплементацията е частична, защото обхваща само случая̌т, когато името има атрибут, т.е. когато сѫществителното име се съпровођа от прилагателно.
    • Имплементацията е частична, защото когато сѫществителното име е употрѣбено самостоятелно, без прилагателно, маркирането на опрѣдѣленост или неопрѣдѣленост си остана̨ло факултативно (незадължително, с мѣстоимение).
    • Такова е положението поне в слѣднитѣ съврѣменни езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
    • Славянския̌т език използвал формитѣ на анафоричното мѣстоимение е за тази си частична имплементация на артроманията.
    • В резултат, във всички съврѣменни балто-славянски езици, включително в български, прилагателнитѣ имена имат двѣ форми - пълна и кратка.
    • За пълната форма се прилага мѣстоименното склонение, понеже тя е образувана с добавяне на анафоричното мѣстоимение е към кратката форма.
    • Пълната форма на прилагателнитѣ имена и досега изразява опрѣдѣленост в слѣднитѣ езици: литовски, латвийски, сръбски, словѣнски.
    • Когато нашия̌т балкано-славянски (български) език вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът успѣ̋ва да я̨ имплементира напълно артроманията той прави това, като надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена.
    • Балкано-славянския̌т език надграђа пълната форма на прилагателнитѣ имена при имплементация на артроманията вѫтрѣ в котелът на Balkansprachbund-ът, но не надграђа стария̌т модел на имплементация.
    • Ново-славянскитѣ езици (руски, полски, сръбски, ..) не сѫ правили втори опит за имплементацията на артроманията, за разлика от балкано-славянския̌т.
    • В езици като руски и полски частичната имплементация на артроманията се е загубила. При тѣ̋х обикновено пълната форма на прилагателнитѣ се използва с атрибутивна функция, а кратката форма - с предикативна функция.
    • Опитът за имплементация на артроманията в балто-славянски по този модел се счита за неуспѣшен, понеже
      • имплементацията била само частична,
      • тя никъдѣ (освѣн в балкано-славянски) не е била надградена до пълна
      • и даже е била съвсѣм загубена в руски и полски.
    • В сѣврѣменния̌т нѣмски положението прилича на това в руски и полски: различно се скланят сѫществителнитѣ имена, прилагателнитѣ имена с атрибутивна функция и прилагателнитѣ имена с предикативна функция. То и в английски е така, но там разнообразието е минимално.
    • В нѣмски и английски стария̌т модел за имплементация на артроманията е бил забравен, и е възтържествувал сѫщия̌т модел, който се използва от нео-романсът и елинофонията.
    • Стария̌т германски модел, който балто-славянскитѣ езици нещастно заимствали, бил доразвит до пълна имплементация на артроманията в скандинавскитѣ езици.
    • И в нашия̌т балкано-славянски език стана̨ло нѣщо подобно, но събитията в Balkansprachbund-ът сѫ съвсѣм независими от събитията в скандинавскитѣ езици.

    ◄►  .. скрий го съвмѣстния̌т опит за артромания ..  (.. скрий го добросѫсѣдството с германщината ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
    
    
• ►►  Важни езикови черти на славянщината  (.. покажи ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Важни езикови черти на славянщината  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ►►  Общ прѣглед  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Общ прѣглед  (.. скрий ..)
    
    
    • Списъкът с важнитѣ езикови черти и явления на славянщината остава отворен.
      
      
      • Първата палатализация
      • Глаголната аспектология
      • Разширената себичност
      • Отварянето на сричкитѣ
      • Втората палатализация
    
    
    • Тука се разглеђат в различна дѫлбочина - от никаква до екстремна подробност.
    
    
    • Езикови характеристики, които славянщината сподѣля с балтийски или с германски езици, не сѫ включени в този списък.
    
    
    • Когато славянщината започна̨ла да имплеметира тѣзи черти и когато в нея̨ започна̨ли да се случват тѣзи являния, тя напусна̨ла хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум, понеже стана̨ла вече неразбираема за сѫсѣднитѣ диалекти от континуумът.
    
    
    • Изброяването нѣ̋ма как да е в хронологичен ред.
      
      
      • Но все пак втората палатализация е послѣдната.
      • Когато тя се е задѣйствала, вѣроятно другитѣ черти сѫ били вече налицѣ.
      
      
      • Когато и втората палатализация е завършена, езикът прѣминава от стадий пра-славянски в стадий славянски.
      • В този си стадий - като славянски език - в края̌т на 9-ти вѣк нашия̌т език е бил писмено засвидѣтелстван.
    
    
    • (.. скрий го списъкът с важнитѣ езикови черти на славянщината ..) 
  
  
  • ►►  Първата палатализация  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Първата палатализация  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ първата палатализация ..) 
  
  
  • ►►  Глаголната аспектология  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Глаголната аспектология  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ глаголната аспектология ..) 
  
  
  • ►►  Extended Reflexivity: разширената себичност  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Extended Reflexivity: разширената себичност  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ разширената себичност ..) 
  
  
  • ►►  Отварянето на сричкитѣ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Отварянето на сричкитѣ  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий го отварянето на сричкитѣ ..) 
  
  
  • ►►  Втората палатализация  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Втората палатализация  (.. скрий ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. скрий я̨ втората палатализация ..) 
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги важнитѣ черти на славянщината ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  Тайнственитѣ сѫсѣди на славянщината: хуни и авари  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Тайнственитѣ сѫсѣди на славянщината: хуни и авари  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  
  • ◄► Първо прочетѣте за германщината, добрия̌т сѫсѣд на славянщината.
    
    
    • Там има подраздѣл, посветен на хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум. Прочетѣте и него.
  
  
  • ►►  Славянщината в родината си  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Славянщината в родината си  (.. скрий ..)
    
    
    • Нашия̌т български език е славянски.
      
      
      • И други съврѣменни езици сѫ славянски.
      
      
      • Ако се върнем единадесет вѣка назад,
        тогавашното състояние на езицитѣ,
        които днес се класифицират като славянски
        (български, сръбски, полски, ..),
        ги прѣдставя като диалекти на един и сѫщ език,
        наричан обикновено старо-славянски език или
        старо-общо-славянски език (OCS*, Old Common Slavic).
    
    
    • Родината на този език (на OCS*, Old Common Slavic)
      е басейнът на Срѣдния̌т Дунав -
      там, къдѣто историцитѣ поставят Аварския̌т хаганат.
      
      
      • Оттам - откъм Срѣдния̌т Дунав - славянския̌т език се е разнесъл
      • и на юг към Цариград и Солун (тоест насам),
      
      
      • и на сѣвер по рѣка Висла,
      
      
      • и на сѣвер по рѣка Елба (Лаба),
      
      
      • и на изток към рѣка Днѣпър.
    
    
    • Донѣ̋къдѣ може да се каже, че
      Аварския̌т хаганат е направил промоция на славяногласието - на славянския̌т език,
      съдѣйствал е за неговото разпространение и за устойчивото му развитие.
      
      
      • По подобен начин в слѣдващитѣ вѣкове Ордата е направила промоция на руския̌т език, съдѣйствала е за неговото разпространение и развитие.
    
    
    • Нашия̌т език - славянския̌т - е бил езикът на усѣдна̨лото население в родината на славяногласието.
      
      
      • На сѫщата територия върлували влиятелни номади - влиятелни в политическо и военно отношение.
      
      
      • Тѣ паразитирали върху мѣстното славяногласно население.
      
      
      • Много от тѣ̋х ще да сѫ знаѣли славянски език.
    
    
    • Нѣ̋кои от тѣзи влиятелни номади историята назовава с името авари.
    • Друго название, което историята употрѣбява за влиятелнитѣ номади, властвали над родината на славяногласието, е хуни.
    
    
    • (.. скрий я̨ родината на славянщината ..) 
  
  
  • ►►  Тайнствеността на хуни и авари  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Тайнствеността на хуни и авари  (.. скрий ..)
    
    
    • Докато нашия̌т език - славянския̌т - е извѣстен, практически нищичко не се знае за езикът нито на хунитѣ, нито на аваритѣ.
    • И в това се състои тайнствеността.
    
    
    • Иначе историята ни залива с разкази за хуни и авари.
    • Военнитѣ им "подвизи" сѫ били разказани от лѣтописцитѣ и сѫ прѣразказани в учебницитѣ по история.
    
    
    • Прѣдполага се, че никой от тѣзи езици - нито този на хунитѣ, нито този на аваритѣ - не е бил индо-европейски, не е принадлѣжал към (ИЕ-)индо-европейското езиково сѣмейство.
      
      
      • Към ИЕ-то езиково сѣмейство принадлѣжа̨т славянския̌т език, гръцкия̌т език, романсът (потомството на латинския̌т език), езицитѣ и диалектитѣ от германската група.
    
    
    • Прѣдполага се, че езикът на аваритѣ е принадлѣжал към тюркското езиково сѣмейство.
      
      
      • Прѣдупрѣђение:
        
        
        • Това твърдение не прѣдполага расова или културна близост на аваритѣ със съврѣменнитѣ турци.
        • Не се прѣдполага, че аваритѣ или тѣхнитѣ прѣдци нѣ̋кога сѫ се наричали турци.
        
        
        • Просто по названието на съврѣменния̌т народ, говорещ на турски език, езиковѣдитѣ от 19-ти вѣк сѫ нарѣкли цѣ̋лото сѣмейство от родствени езици.
      
      
      • Прѣдположение за езикът на хунитѣ не се прави.
    
    
    • Аз не виђам и друга разлика међу хуни и авари освѣн врѣмевата линия:
      
      
      • Прѣди 6-ти вѣк става дума за хуни, а слѣд това за авари.
      
      
      • Но и еднитѣ и другитѣ сѫ влиятелни номади, властвали над родината на славяногласието, над родината на нашия̌т език.
    
    
    • (.. скрий я̨ тайнственосттата ..) 
  
  
  • ►►  Влияния върху славянщината в родината ѝ  (.. покажи ..)
  • ▼▼  Влияния върху славянщината в родината ѝ  (.. скрий ..)
    
    
    • От незапомнени врѣмена езикът на усѣдна̨лото население на родината на славяногласието (басейнът на Срѣдния̌т Дунав) е бил част от хипотетичния̌т балто-славянски диалектен континуум, съставен от близки ИЕ езици и диалекти.
      
      
      • До модернитѣ врѣмена от тѣ̋х оцѣляват четири езика: латвийски, литовски, пруски и славянски.
    
    
    • Родината на славяногласието (басейнът на Срѣдния̌т Дунав) е разположена в югозападния̌т ѫгъл на горѣ-споменатия̌т диалектен континуум.
    • На това провѣтриво мѣ̋сто пра-славянския̌т език е бил изложен на масивни влияния:
      
      
      • откъм романсът (откъм влашкия̌т език),
      • откъм германски езици и диалекти, и
      • откъм езици на властващи номади хуни и авари.
    
    
    • По този начин е бил изваян пра-славянския̌т език.
    
    
    • Слѣднитѣ езикови характеристики и явления отличават пра-славянския̌т език от остана̨литѣ езици и диалекти от прѣдишния̌т балто-славянски диалектен континуум и го обособяват като отдѣлен език:
      
      
      • Първата палатализация
      • Глаголната аспектология
      • Разширената себичност
      • Отварянето на сричкитѣ
      • Втората палатализация
      
      
      • Изброяването нѣ̋ма как да е в хронологичен ред, но все пак втората палатализация е послѣдната.
      • Когато тя се е задѣйствала, вѣроятно другитѣ черти сѫ били вече налицѣ.
      
      
      • Когато и втората палатализация е завършена, езикът прѣминава от стадий пра-славянски в стадий славянски.
      • В този си стадий - като славянски език - в края̌т на 9-ти вѣк нашия̌т език е бил писмено засвидѣтелстван.
    
    
    • Повечето от горѣ-изброенитѣ пет славянски черти вѣроятно сѫ повлияни от романсът.
      
      
      • Обаче двѣ от тѣ̋х - глаголната аспектология и отварянето на сричкитѣ - сѫ странни явления за един ИЕ език.
      • Особено пък глаголната аспектология.
      
      
      • Имам право да прѣдположа̨, че пра-славянския̌т език е развил глаголната си аспектология под влиянието на езикът на хунитѣ или на аваритѣ.
        
        
        • Разбира се, нито аз мога̨ да докажа̨ това твърдение, нито нѣ̋кой може да го опровергае, понеже езикът на влиятелнитѣ номади е неизвѣстен.
      
      
      • Частично отваряне на сричкитѣ се наблюдава в романсът, но в пълнота то е реализирано само в славянски.
    
    
    • Влиянието откъм езицитѣ на хуни и авари най-често се демонстрира с многото думи в славянския̌т език, които имат "азиатски" произход.
      
      
      • Имат се прѣд вид стари думи, а не нови заемки от разни тюркски езици в слѣдващитѣ вѣкове.
      • Думи като книга, стопанин, слон, товар, и доста други.
    
    
    •   (.. покажи ..)  Посоката на асимилацията на звуковетѣ  (.. скрий ги влиянията върху славянщината ..) 
    • Посоката на асимилацията на звуковетѣ  (.. скрий я̨ посоката на асимилация ..) 
      
      
      • Звуковата асимилация - това е уподобяване на звуковетѣ с цѣл по-лесно произношение.
      
      
      • При нндо-европейскитѣ езици звуковата асимилация обикновено е регресивна - подравняването дѣйства назад.
        Текущо произнасяния̌т звук се промѣня в подготовката за слѣдващитѣ звуци.
      
      
      • При тюркскитѣ езици звуковата асимилация обикновено е прогресивна -
        текущо произнасяния̌т звук се промѣня според вече произнесения̌т звук.
      
      
      • Примѣри:
        
        
        • Вокалната хармония в турски е прогресивна асимилация.
          Слѣдващитѣ гласни се подравняват по вече произнесената:
          кутсуз => кутсузлук (липса на късмет),
          пара => парасъз => парасъзлък (безпаричие).
        
        
        • Вижте, че в български е обратното: монастир => манастир.
        
        
        • При асимилацията на съгласнитѣ по звучност се наблюдават сѫщитѣ посоки:
          
          сбогом: произнася се збогом,
          вторник: произнася се фторник.
          
          чорбаџия, гайтанџия, бозаџия,
          обаче: занаятчия, зарзаватчия.
      
      
      • Славянскитѣ палатализации - първата и втората, сѫ резултат от звукови асимилации.
        
        
        • И както подхођа на индо-европейски езици, палатализациитѣ сѫ регресивни.
        
        
        • С едно изключение.
        • Както там е описана втората палатализация, тя има три обхвата.
        • При третия̌т ӥ обхват дѣйствието ӥ е прогресивно.
        
        
        • Има основания да се прѣдполага влияние откъм не-индо-европейски език за случаитѣ, когато втората палатализация дѣйства прогресивно.
      
      
      • Има и други примѣри на прогресивна асимилация в индо-европейски езици, но сѫ рѣдки.
        
        
        • Сега не се сѣщам. Ще допълня̨, щом се сѣтя̨.
      
      
      • (.. скрий я̨ посоката на асимилация ..)  (.. скрий ги влиянията върху славянщината ..) 
  
  
  • ◄►  (.. скрий го тайнственото сѫсѣдство ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..


• ►►  Славянщината и европейщината: славянщината е европейщина  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  .. към началото ..
  
• ▼▼  Славянщината и европейщината: славянщината е европейщина  (.. скрий ..)  (.. свий ..)  (.. разгъни ..)
  
  
  
  • ►►  Западно-европейския̌т езиков съюз (SAE)  (.. покажи тука ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Западно-европейския̌т езиков съюз (SAE)  (.. скрий ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
    
    
    • Попадна̨х на четиво за кашубския̌т език.
      
      
      • Кашубския̌т е славянски език, близък до полския̌т.
      • Говорещитѣ кашубски живѣя̨т в днешна Полша.
      • Огромно влияние върху кашубски в мина̨лото е оказвал нѣмския̌т език.
      
      
      • Автор на четивото за кашубския̌т език е Motoki Nomachi.
      • Aвторът иска да покаже доколко кашубския̌т език е попил от SAE,
        от западно-европейския̌т езиков съюз.
      
      
      • Доколкото влиянието върху кашубския̌т език е само от нѣмски, не може да става дума за члѣнство на кашубския̌т в западно-европейския̌т езиков съюз.
    
    
    • Западно-европейския̌т езиков съюз,
      Standard Average European, или съкратено SAE,
      има за члѣнове поне
      
      
      • френския̌т език,
      • английския̌т език,
      • нѣмския̌т език, и
      • нидерландския̌т език.
      
      
      • Условно и на шега бих го нарѣкъл Merde-Scheiße-Shit-Sprachbund.
      • или съкратено MSS-Sprachbund.
    
    
    • Авторът на четивото за кашубския̌т език Motoki Nomachi
      се позовава на Martin Haspelmath (2001: 1492–1510).
    
    
    • Прѣпратки/References:
      
      
      • Standard Average European
      • Martin Haspelmath
      • M.Haspelmath: The European linguistic area: Standard Average European
      • Motoki Nomachi. Placing Kashubian on the language map of Europe
    
    
    • (.. скрий го езиковия̌т съюз SAE ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►  Езикови характеристики на SAE  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Езикови характеристики на SAE  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Според Martin Haspelmath (2001: 1492–1510),
      SAE се опрѣдѣля чрѣз
      
      
      • 12 основни характеристики и
      • 5 допълнителни характеристики.
    
    
    • Основнитѣ характеристики:
      
      
      • a-SAE.  definite and indefinite articles,
      • b-SAE.  relative clauses with relative pronouns,
      • c-SAE.  the ‘have’-perfect,
      • d-SAE.  nominative experiencers,
      • e-SAE.  the participial passive,
      • f-SAE.  anticausative prominence,
      • g-SAE.  dative external possessors,
      • h-SAE.  negative pronouns and lack of verbal negation,
      • i-SAE.  particles in comparative constructions,
      • j-SAE.  relative-based equative constructions,
      • k-SAE.  subject person affixes as strict agreement markers, and
      • l-SAE.  intensifier-reflexive differentiation.
    
    
    • Допълнителнитѣ характеристики:
      
      
      • m-SAE.  verbal fronting in polar interrogatives,
      • n-SAE.  comparative marking of adjectives,
      • o-SAE.  “A-and-B” conjunction,
      • p-SAE.  comitative–instrumental syncretism, and
      • q-SAE.  a suppletive second ordinal.
    
    
    • Martin Haspelmath е формулирал 26 SAE-характеристики, от a-SAE до z-SAE.
      Motoki Nomachi е оставил само първитѣ 17, вѣроятно защото за послѣднитѣ 9 не е намѣрил как да ги впише в славянщината.
    • Опасявам се, че при прѣводът от английски ще внеса̨ още повече неясноти.
    
    
    • (.. скрий ги езиковитѣ характеристики на SAE ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►  Сравнение на SAE с Balkansprachbund-ът в моето изложение  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Сравнение на SAE с Balkansprachbund-ът в моето изложение  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Имам обстойна публикация за Balkansprachbund-ът.
      
      
      • Там съм оформил пет основни и 14 допълнителни езикови характеристики.
      
      
      • При моето изложение за Balkansprachbund-ът, негови пълноправни члѣнове сѫ само 4-тѣ езика, които притежават и петтѣ основни характеристики:
        
        
        • гръцки,
        • български (балкано-славянски),
        • румѫнски (балкано-романски), и
        • албански.
        
        
        • Сръбския̌т има само 2 от 5-тѣ и слѣдователно не влиза в Balkansprachbund-ът.
        • Циганския̌т (със 3 от 5-тѣ) и турския̌т (с нула от 5) сѫщо не влизат.
    
    
    • При изложението на Haspelmath относно MSS-Sprachbund-ът явно подходът е друг.
      
      
      • 12-тѣ основни (major) характеристики не сѫ задължителни.
      
      
      • Члѣнството в MSS-Sprachbund-ът е степенувано
      • и се мѣри с броя̌т на характеристикитѣ (колко от 12-тѣ) езикът притежава.
      
      
      • Напримѣр, френския̌т и нѣмския̌т влизали в MSS-Sprachbund-ът с най-висок резултат:
      • 9 от 12 (a-SAE, b-SAE, c-SAE, e-SAE, f-SAE, h-SAE, j-SAE, k-SAE, l-SAE).
      • т.е. без d-SAE, g-SAE, i-SAE.
    
    
    • Повечето славянски езици - български, сърбо-хърватски, словѣнски, руски, украински, полски -
      
      
      • имат резултат 5 от 12:.
      • b-SAE, e-SAE, f-SAE, j-SAE, l-SAE).
    
    
    • В обстойната си публикация за Balkansprachbund-ът съм добавил коментар за SAE.
    
    
    • (.. скрий го сравнението на SAE с Balkansprachbund-ът ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ►►  Сравнение на славянщината със SAE  (.. покажи ги ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Сравнение на славянщината със SAE  (.. скрий ги ..)  .. към началото ..
    
    
    • Пет от 12-тѣ основни (major) характеристики на SAE ги има във всички славянски езици:
      
      
      • b-SAE. relative clauses with relative pronouns
      • e-SAE. the participial passive
      • f-SAE. anticausative prominence
      • j-SAE. relative-based equative constructions
      • l-SAE. intensifier-reflexive differentiation
    
    
    • Авторът на четивото за кашубския̌т език Motoki Nomachi се концентрира върху четири SAE-характеристики, които липсват в повечето слѣавянски езици:
      
      
      • a-SAE. definite and indefinite articles
        
        
        • В публикацията ми за Balkansprachbund-ът тази характеристика c-SAE e означена като
          {Балкан‑2} {Елинороманс‑1} Артромания.
        
        
        • Харесвам, че самата артромания - характеристиката a-SAE - се разглеђа отдѣлно от пост-позицията на опрѣдѣлителния̌т члѣн.
        
        
        • Авторът се опитва да покаже, че кашубския̌т език я̨ имал артроманията, в което аз се съмнѣ̋вам.
      
      
      • c-SAE. the ‘have’-perfect
        
        
        • Чешкия̌т е набѣден, че имал това свойство. За чешкия̌т това е съмнително.
        
        
        • Но е сигурно, че го има стандартния̌т сѣверно-македонски.
        
        
        • В публикацията ми за Balkansprachbund-ът тази характеристика c-SAE e означена като
          {Балкан‑AR3} {Елинороманс‑2} Аналитичен перфект по моделът FactumHabet.
      
      
      • h-SAE. negative pronouns and lack of verbal negation
        
        
        • Банално за славянщината е да я̨ нѣ̋ма тази характеристика.
        • Не прѣдставлява интерес в контекстът на славянщината.
      
      
      • k-SAE. subject person affixes as strict agreement markers
        
        
        • Банално за славянщината е да я̨ нѣ̋ма тази характеристика.
        • Не прѣдставлява интерес в контекстът на славянщината.
    
    
    • (.. скрий го сравнението на славянщината със SAE ..)  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)
  
  
  • ◄►  (.. скрий я̨ европейщината на славянщината ..)  (.. свий я̨ ..)  (.. разгъни я̨ ..)  .. към началото ..


• ◄►  (.. скрий го събраното ..)  (.. свий го ..)  .. към началото ..

---

---

►►   8. Прѣпратки (references)   (.. покажи ги ..)  .. към началото ..

▼▼   8. Прѣпратки (references)   (.. скрий ги ..)

• Мои публикации:
  • The CV of Slavophonia
  • Balkansprachbund-ът: балканския̌т езиков съюз
  • The Genealogy of Languages: Генеалогична класификация на езицитѣ
  • Аксиомата за естественитѣ езици
  • Perpetual Mutation: Естественитѣ езици в непрѣстанна промѣ̋на
  • Диалектен континуум - що е то
  • Принципи на моитѣ възгледи за мина̨лото
  • Относно апроксимирането на проходнитѣ съгласни при заемки в славянски
  • Очерк за краесловнитѣ ерове
  • Етимологични етюди (оттук-оттам в езикознанието)
  • Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
  • Славянка ли е била робинята Изаура?
  • Съчинението "За буквитѣ"/"О письменьхъ" на Черноризец Храбър: опит за пространен анализ на цѣ̋лата тематика
• Други публикации:
  • Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Кирил Мирчев: Старобългарски език
  • БАН: Граматика на старобългарския език
  • Иван Момчилов: Грамматика на старобългарскыя ıезык по сичко-то му развитııе, Виена 1865
  • Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
  • Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
• (.. скрий ги прѣпраткитѣ ..)  .. към началото ..

---

►►   9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. покажи ги коментаритѣ ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..

▼▼   9. Коментари, въпроси и отговори (comments, Q&As)    (.. скрий ги ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

Ако има въпрос или коментар, на който трѣ̋бва да отговоря̨, ще прѣпиша̨ въпросът или коментарът тука и ще отговоря̨ тука.

• ►►  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Мои коментари във facebook по темата  (.. покажи ги ..)  (.. разгъна̨ти ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Мои коментари във facebook по темата  (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Два вида звук З(Z) в старо-славянски  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Два вида звук З(Z) в старо-славянски  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Прѣди 1100 години е сѫществувал старо-славянски език с териториалнитѣ си диалекти. Тѣзи диалекти сега можем да ги означаваме като старо-български, старо-сръбски, старо-сръбски, но аз ще наричам езикът старо-славянски, независимо от "протестов псевдо-патриотов всех стран".
    
    Точно по онова врѣме - в края̌т на 9-ти вѣк - се появила славянската писменост. Дори двѣ славянски писмености се появили независимо една от друга, които сега ги наричаме глаголица и кирилица.
    
    Но прѣди да обсѫђаме писменоститѣ, да се върнем на самия̌т говорим език, старо-славянския̌т език. Това е старата форма отпрѣди 11 вѣка на съврѣменния̌т български език, на съврѣменния̌т сѣверно-македонски език, както и на съврѣменнитѣ сръбски и руски, и на ред други съврѣменни езици.
    
    На този език имало два вида З(Z): старо З(Z) и ново З(Z). И двата вида славянско З(Z) сѫ се появили слѣд измѣнение на по-стар звук Г(G).
    
    Старото З(Z) се появило много много отдавна - в пра-исторически врѣмена - при сатемизацията, и то се срѣща в думи като АЗ, ЗЛАТО, ЗЪРНО, ЗЕМЯ, ЗНАЯ̨. Прѣз 9-ти вѣк слѣд Христа старото З(Z) е звучало както сегашното З(Z), както сега то звучи във всички славянски езици или както сега звучи тази буква в гръцки.
    
    Довод_1. В беззвучния̌т случай сатемизацията дава С(Σ) в славянски. Напримѣр: сто, десет, осем, слама, слово, слава, свѣ̋т, свѣтъл. Естествено е да се очаква, че звучната версия на сатемизацията ще даде З(Z).
    
    Довод_2. Тъй като на кирилица този звук се означава с гръцката буква З(Z), то се приема, че и прѣди 11 вѣка този звук е звучал така, както и сега звучи той на съврѣменнитѣ славянски езици (български, руски, сръбски, ..) и както звучи той на гръцки.
    
    Новото З(Z) се появило нѣ̋къдѣ във вѣковетѣ 4-ти, 5-ти, 6-ти или 7-ми слѣд Христа, по втората славянска палатализация.
    

    Нѣ̋къдѣ става дума за отдѣлни 2-ра и 3-та палатализация, но е по-удобно да се разглеђат заедно като една палатализация, втора палатализация.

    Тъй като по врѣмето на втората палатализация славянския̌т език се бил вече разнесъл на обширни пространства и се бил вече разпадна̨л на териториални диалекти, то в провеђането на втората палатализация се наблюдават непослѣдователности и диалектни особености. Непослѣдователности има навсѣ̋къдѣ, диалектни особености в тази връзка на Балканитѣ нѣ̋ма. При сравнение с източното и със западното славяногласие - тогава има.
    
    В беззвучната си версия втората славянска палатализация промѣня звукът К във Ц(ТС). Редно е да се очаква, че в звучната си версия втората палатализация е промѣняла звукът Г(G) в ДЗ(DZ). И вѣроятно такъв е бил случая̌т.
    
    Новото славянско З(Z), получено по втората палатализация, вѣроятно е звучало като ДЗ(DZ), различно от звученето на старото З(Z). Вѣроятно точно такова е било положението в края̌т на 9-ти вѣк, когато сѫ възникна̨ли и двѣтѣ славянски азбуки. И в двѣтѣ азбуки има по двѣ букви за З(Z) - една за старото З(Z) и една за новото З(Z).
    
    Обаче.
    
    Старитѣ надписи на камък не съдържат ново З(Z). А пък толкова стари книги нѣ̋ма. В нито една стара книга не е спазено различието старото З(Z) и новото З(Z) да се означават с различни букви. Двѣтѣ букви се употрѣбяват съвсѣм произволно, както хрумне на писаря̌т, все едно че двѣтѣ букви се чета̨т еднакво. То и така си е било в слѣдващитѣ вѣкове, слѣд 10-ти вѣк.
    
    Има и друг случай, когато в азбуката има двѣ букви, които звуча̨т еднакво и употрѣбата им е произволна - това сѫ двѣтѣ букви за гласния̌т звук И - буквата И (ита, с числова стойност осем) и буквата I (ıота, с числова стойност десет).
    
    Така че и за съгласния̌т звук З(Z) имало двѣ букви в старата кирилица - буквата З(Z, земя, зита, с числова стойност седем) и буквата S (зѣло, sѣло, с числова стойност шест).
    
    Забѣлѣжѣте, че нѣ̋кога сѫ използвали букви за означение на числата.

    Напримѣр: 'B' на степен 'H' прави 'CNS' - записано е 2 на степен 8 прави 256.

    Когато само арабскитѣ цифри остават в употрѣба, кирилската буква S, прѣдназначена за новото З(Z), сѫщо така излиза от употрѣба и остава само буквата за старото З(Z), която прѣдставлява оригиналната гръцка буква за този звук.
    
    Ето примѣри на

    
    
    • ново З(Z): нозѣ, княз, диалози, звѣ̋р, звѣзда.
    • старо З(Z): аз, злато, зърно, земя, зная̨.

    
    Забѣлѣжѣте, че за старото З(Z) сега знаем по-добрѣ как е звучало прѣз 9-ти вѣк, отколкото знаем това за новото З(Z). Прѣдположението, че е звучало като ДЗ(DZ) е основателно, но не е сигурно.
    
    Включването на буквата S в сѣверно-македонската азбука има само една дребнава цѣл - да покаже езикова особеност, искат да сѫ чешити, не друго.
    
    Както и нѣ̋ма никаква приемственост међу църковно-славянския̌т език и съврѣменния̌т сѣверно-македонски език във връзка с тази буква, пък и изобщо.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Славянския̌т език пази беззвучнитѣ африкати Ч и Ц, но не търпи звучнитѣ  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Славянския̌т език пази беззвучнитѣ африкати Ч и Ц, но не търпи звучнитѣ  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Славянския̌т език търпи и си пази беззвучнитѣ африкати Ч и Ц, които сѫ резултат съотвѣтно на първата и на втората палатализация, но не търпи звучни африкати.
    
    Звучния̌т африкат ДЖ(Џ), вѣроятно резултат от първата палатализация, се е опростил до проходна съгласна Ж още прѣди 10-ти вѣк, прѣди възникването на славянската писменост. Слѣди от африкатът ДЖ(Џ) в славянски нѣ̋ма.
    
    Звучния̌т африкат ДЗ(S), вѣроятно резултат от втората палатализация, сѫщо се е опростил до проходна съгласна >З(Z), но слѣди от него сѫ една буква в кирилицата и една в глаголицата. Други слѣди според мене нѣ̋ма.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЖ(Џ) в съврѣменния̌т български език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЖ(Џ) в съврѣменния̌т български език  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Според учебницитѣ в съврѣменния̌т български език има звучен африкат ДЖ(Џ). Аз даже съм възприел и употрѣбявам прѣдназначената за него буква Џ-џ.
    

    џоб, џебчия, чорбаџия, хаџия, џам, џезве, џунџурия,
    Џонсън (премиер, президент, баскетболист),
    Џакомо Пучини, Џани Родари, Џузепе Верди,
    Добри Џуров, Иван Хаџиниколов,
    џаз, џентълмен, џойстик, чичо Скруџ.

    Българския̌т език има нуђа от тази буква в сѫщата степен, както сръбския̌т, и ако тази буква я̨ нѣ̋ма в официалната българска азбука, то е защото я̨ нѣ̋ма в руската. А пък руския̌т език наистина нѣ̋ма нуђа от нея̨.
    
    И все пак, съмнителен е фонемния̌т статут на този африкат в българския̌т език. Всички думи, съдържащи този звук, сѫ заемки или пък - рѣ̋дко - звукоподражателни новообразования.
    
    Практически навсѣ̋къдѣ аз в устната си рѣч мога̨ да упростя̨ африкатът ДЖ(Џ) до фрикатив Ж:
    

    жоб, жебчия, чорбажия, ..

    Фонемен статус може да се докаже, ако се намѣря̨т двѣ думи, звучащи почти еднакво и различаващи се само по звук Џ<>Ж. Напримѣр, ако имаше дума жам с различно значение от џам (стъкло), и звуковата разлика међу тѣ̋х се спазва в устната рѣч. Но аз не се сѣщам за такова доказателство.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЗ в съврѣменния̌т български език  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Звучния̌т африкат ДЗ в съврѣменния̌т български език  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Звучния̌т африкат ДЗ се игнорира - не се споменава - в учебницитѣ за съврѣменния̌т български език.
    
    Старата кирилска буква (S) за него не я̨ употрѣбявам, защото:

    
    
    • нѣ̋ма нуђа, и
    • приликата ѝ с важна буква от латинската азбука е проблем.
    
    

    Дори и за примѣри с този африкат не се сѣщам. Може би гръцки фамилни имена, които би трѣ̋бвало да съдържат непроизносимия̌т за гърцитѣ африкат ДЖ(Џ): Никос Хадзиникола̀у̌ (Хаџиниколов).
    
    Прѣцѣнено е било, че и сръбския̌т език нѣ̋ма нуђа от буква за африкатът ДЗ в азбуката си.
    
    Топката я̨ оставям в полето на сѣверно-македонцитѣ да покажа̨т нуђата от тази буква при тѣ̋х, освѣн неистовото им желание да се прѣдставят като чешити.
    
    Допълнение: Формата "дзид", диалектен вариант на думата "зид", в която началното З(Z) е старо, показва, че това диалектно "дз" е нововъведение.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Лексикални разстояния вѫтрѣ в славянската група, вѫтрѣ в балтийската група и међу тѣ̋х  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Лексикални разстояния вѫтрѣ в славянската група, вѫтрѣ в балтийската група и међу тѣ̋х  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    [Via Красимир Беров] Лексикостатистически анализ на Балто-Славянскитѣ езици
    

    Забѣлѣжка:2023-05-19. Прѣпратката към изслѣдването на литовскитѣ лингвисти вече не е валидна. Числата, които се даваха̨ там, сѫ получени чрѣз лексикостатистически анализ и изразяват близостта међу езицитѣ.
    
    Тука коментирам тѣзи числа.
    
    Давам прѣпратка, валидна в моментът - A Map of Lexical Distances Between Europe’s Languages, към друга статия, къдѣто сѫ дадени числа, които по подобен начин изразяват разстоянието међу езицитѣ (не близостта, а разстоянието). Въз основа на тѣзи разстояния мога̨т да се направя̨т сѫщитѣ изводи, както по-долу.

    Авторитѣ на изслѣдването сѫ литовски лингвисти и цѣлта им е била да измѣря̨т лингвистичното разстояние между славянската и балтийската езикова група, както и вѫтрѣ в балтийската група и вѫтрѣ в славянската група. Заглавието едва ли е тѣ̋хно. То е некоректно.
    
    Заглавието би трѣ̋бвало да бѫде The Baltic & Slavic Languages или The Balto-Slavic Languages.
    
    Даннитѣ не ни показват нищо ново.
    
    Близостта међу всѣ̋ка двойка славянски езици е над 70.
    
    Близостта међу литовски и латвийски е 68.
    Това се тълкува така:
    

    По врѣмето, когато литовския̌т и латвийския̌т сѫ се отдѣлили един от друг, все още е имало един славянски език, който слѣдва да се нарича просто славянски език от онова врѣме (или OCS*: Old Common Slavic).

    Близостта међу литовски и латвийски от една страна и пруски от друга страна се дава 49-44, числа близки до числата на литовския̌т и латвийския̌т за славянскитѣ езици.
    Това се тълкува така:

    Ако е имало балто-славянска езикова група, то в нея̨ е имало три подгрупи или три езика, които сѫ оставили слѣди:

    
    
    • пруски език,
    • източно-балтийски език (впослѣдствие раздѣлил се на литовски и латвийски),
    • и славянски език.

    Ако разгледаме числата вѫтрѣ в славянската група, виђа се близостта на източно-славянскитѣ езици помеђу си. Руския̌т е на 86 [от украински и бѣлоруски] (по-малко от 90, близостта међу украински и бѣлоруски). Обяснението е църковно-славянска съставка на руския̌т.
    
    Вѫтрѣ в славянската група, най-малкото число 70 е близостта међу руски и сѣв.-македонски.
    Вѫтрѣ в славянската група, на най-голѣ̋мо разстояние един от друг сѫ руския̌т и сѣв.-македонския̌т.
    В сѫщото врѣме, българския̌т и руския̌т имат нормалната за два славянски езика близост 74.
    Слѣднитѣ фактори сѫ довели до това:

    
    
    • Масивни влияния откъм гръцки и турски върху балкано-славянския̌т.
    • Русофилскитѣ измѣнения в българския̌т език прѣз 19-ти вѣк възстановяват близостта му до руския̌т.
    • Изкуствената дебългаризация на сѣв.-македонския̌т прѣз 20-ти вѣк го отдалечила не само от българския̌т, но и от руския̌т.

    Забѣлѣжка: В моя̌т текст по прѣпратката сѫ разгледани или сѫ само споменати слѣднитѣ явления в славянщината, подредени в хронологичен ред:

    
    
    • Сатемизацията
    • Законът на Педерсен
    • Първата славянска палатализация
    • Втората славянска палатализация и отварянето на сричкитѣ
    
    

    Славянщината сподѣля с пруски-литовски-балтийски само първитѣ двѣ явления - сатемизацията и законът на Педерсен. И за двѣтѣ датировката им е от "памтивѣка", отпрѣди пра-славянската епоха.

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Бѣгло сравнение на нѣ̋кои славянски езици  (.. покажи го коментарът тука ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Бѣгло сравнение на нѣ̋кои славянски езици  (.. скрий го коментарът ..)  (.. покажи го там ..)  .. към началото ..

    Всички славянски езици сѫ сестрински езици. Допрѣди единадесет вѣка тѣ сѫ били един език, старо-общо-славянски език, OCS*, OldCommonSlavic.
    
    Да разгледаме три групи европейски езици: славянската, романската и германската.

    
    
    • Старо-общо-славянския̌т език (OCS*) се е разпадна̨л на отдѣлни езици само прѣди 11 вѣка. Близостта међу славянскитѣ езици все още е видима. Цѣли изрази от друг език мога̨т да бѫда̨т разбрани. В нѣ̋какъв смисъл и в нѣ̋какъв контекст може да се каже, че съврѣменнитѣ славянски езици все още сѫ диалекти на общо-славянския̌т език.
    
    
    • Ранния̌т романс или късния̌т разговорен латински се е разпадна̨л на отдѣлни романски езици прѣди около 15 вѣка. Едва ли може да се намѣри израз, който да бѫде разбираем и за румѫнец, и за французин, извън модерната међународна лексика.
    
    
    • Пра-германския̌т език се е разпадна̨л на отдѣлни германски езици прѣди повече от 20 вѣка, може доста повече от 20 вѣка.

    
    При това бѣгло сравнение на тѣзи три групи европейски (ИЕ) езици проличава близостта на славянскитѣ езици помеђу им.
    
    Сега да се ограничим със славянскитѣ езици.
    

    Међу двѣ точки има една отсѣчка.
    Међу три точки има три (1+2) отсѣчки.
    Међу четири точки има 6 (1+2+3) отсѣчки.
    Међу пет точки има 10 (1+2+3+4) отсѣчки.

    Да разгледаме три точки: украинския̌т език, руския̌т език и още един трети славянски език. Ако третия̌т език е полски, български, руски, сръбски, чешки, словашки или словенски, то най-кѫсата от тритѣ отсѣчки - най-кѫсото разстояние е това међу руски и украински.
    
    Да разгледаме четири точки: украински език, руски, полски и български. Има шест отсѣчки међу тѣ̋х. Най-кѫсата пак е тази међу украински и руски. Слѣдва отсѣчката међу български и руски.
    
    Да разгледаме други четири точки: украински език, руски, български и сѣверно-македонски. От 6-тѣ отсѣчки међу тѣ̋х, най-кѫсата е тази међу български и сѣверно-македонски. Слѣдва тази међу украински и руски.
    
    Да разгледаме пет точки: украински език, руски, полски, български и сръбски. Има десет отсѣчки међу тѣ̋х. Най-кѫсата пак е тази међу украински и руски. Слѣдва отсѣчката међу български и сръбски. Отсѣчката међу български и руски остава на трето мѣ̋сто.
    

    • Извод_1. Украинския̌т език е по-близък до руски, отколкото до полски.
    
    
    • Извод_2. Българския̌т език е по-близък до руски, отколкото до украински.
    
    
    • Извод_3. Међу руски и украински нѣ̋ма различия, които да сѫ по-стари от хиляда години. Међу български и сръбски има такива различия.

    Български и руски
    
    Прѣз 19-ти вѣк българския̌т език е бил до неузнаваемост изрусен. Въпрѣки това български и руски си остават различни езици. Баща ми не разбираше руски. Аз разбирам, защото нашето поколѣние сме го учили дълги години в училище.
    
    Прѣз 1990 имаше нѣ̋какво мѣроприятия в България, на което бѣ̋ха̨ поканени компютърен специалист от Великобритания и компютърни специалисти от СССР. Мнозинството от участницитѣ бѣ̋хме от България.
    
    На англичанинът му направи впечатление, че рѣчта на руснацитѣ не се прѣвеђа на български, а пък руснацитѣ сѫ сѣдна̨ли наблизо един до друг и нѣ̋кой им прѣвеђа.
    
    Отговорих, че всички български участници разбират руски. За онова поколѣние това бѣше истина. В сѫщото врѣме руснацитѣ не разбират български и на тѣ̋х трѣ̋бва да им се превеђа, както прѣвеђахме и на него. Ако мѣроприятието бѣше сега, ще трѣ̋бва да се прѣвеђа и от руски. Младитѣ ми колеги обикновено не разбират руски.
    
    На англичанинът тогава по този начин обобщено му формулирах отношението међу български и руски:

    The Bulgarian language combines the vocabulary of Russian and the grammar of modern Greek.

    Погледна̨то отдалече, това е вѣ̋рно обобщение. Ако не навлизаме в детайлитѣ.

    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-14 18:48:: Съпоставка међу славянскитѣ и келтскитѣ езици  (.. покажи я̨ в blogspot ..)  (.. или във facebook ..)  .. към началото ..
    
  
  
  • ◄►  (.. скрий ги коментаритѣ ми във facebook по темата ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2025-02-24 11:37:: Панславизъмът  (.. покажи тука ..)  (.. разгъна̨то ..)  (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2025-02-24 11:37:: Панславизъмът  (.. скрий го коментарът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..) (.. покажи във facebook ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄► Този коментар е по-скоро политически, а не езиковѣдски.
  
  
  • ►►  Великото дѣло на светитѣ братя Кирил и Меθодий  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Великото дѣло на светитѣ братя Кирил и Меθодий  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • На 869-02-14 в Рим се е помина̨л Свети Кирил Константин Философ.
      По-голѣмия̌т му брат свети Меθодий се е помина̨л на 885-04-06.
      Датитѣ, дори годинитѣ на рађане на двамата братя сега нѣ̋ма как да ги знаем.
    
    
    • Великото дѣло на двамата братя е прѣводът на Евангелието на славянски език.
      
      
      • За цѣлитѣ на този прѣвод тѣ сѫ установили
        книжовен или литературен славянски език,
        сега наричан старо-църковно-славянски език
        (OCS+: Old Church Slavonic),
        който е първия̌т засвидѣтелстван славянски език.
        
        За основа сѫ взети най-близкитѣ до Цариград говорими славянски диалекти,
        които прѣдставляват старо-български диалекти,
        понеже от тѣ̋х се е развил нашия̌т български език.
        
        А пък Цариград по онова врѣме е бил центърът на свѣтът
        и двамата братя сѫ прѣбивавали дълго врѣме в този град и в околноститѣ му.
    
    
    • Да повторя̨: Великото дѣло на двамата братя е прѣводът на Евангелието на славянски език.
    
    
    • (.. скрий го великото дѣло н братята Кирил и Меθодий ..)  (.. скрий ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Панславизъмът  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Панславизъмът  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • Панславизъмът се е зародил срѣд интелигенцията в Хабсбургската империя
      или по-общо казано срѣд славяногласната католическа нтелигенция.
    
    
    • Цѣлта е била еманципация на славяногласнитѣ от нѣмци, маџари и италианци.
    
    
    • Движението на католическитѣ панслависти е далече от всѣ̋какъв вид тероризъм.
      
      
      • То не прѣдставлява и национално-освободително движение, понеже прѣдшества появата на нациитѣ.
      
      
      • Но може би способства за тази поява - за появата на нациитѣ на словѣнци, хървати, словаци и чехи.
    
    
    • Панславиститѣ не сѫ се свѣнѣли и не сѫ се гнусѣли да си служа̨т с фалшификати.
      
      
      • Може да има тѣхни творения, които още не сѫ разобличени като фалшиви.
      
      
      • Митът, че имената на Светитѣ братя Кирил и Методий били Църхо и Страхота, е разобличен фалшификат.
    
    
    • Панславиститѣ - католици сѫ били прави да смѣ̋тат, че славяногласнитѣ от Централна Европа имат общ генетически произход и обща култура.
    
    
    • Но не сѫ били прави да смѣ̋тат, че маџаритѣ се различават от тѣ̋х по нѣщо друго, освѣн по езикът.
      
      
      • Езикът на маџаритѣ е дошъл откъм планината Урал, но нищо уралско в културата и в генитѣ на маџаритѣ от Централна Европа нѣ̋ма.
    
    
    • Панславиститѣ от това поколѣние сѫ знаѣли по-добрѣ нѣмски или италиански.
      
      
      • Но тѣ сѫ творцитѣ на сетнешнитѣ словѣнски, сърбо-хърватски, словашки и чешки езици.
      • Напримѣр, славянскитѣ имена на мѣсецитѣ вѣроятно сѫ тѣ̋хна измислица.
    
    
    • Панславиститѣ католици имат заслуга за съживѣ̋ването на глаголицата.
      
      
      • Ако не бѣ̋ха̨ тѣ, сега може би нѣ̋маше да се сѣщаме за тази азбука.
    
    
    • (.. скрий го панславизъмът ..)  (.. скрий ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Панславизъмът на въорѫжение в Русия  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Панславизъмът на въорѫжение в Русия  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    
    • На вълна̀та на просвѣщението панславизъмът достига Русия и руската империя го взема на въорѫжение.
    
    
    • Русия се обявява за закрилник на всички славяногласни европейци.
    
    
    • Да, руснацитѣ сѫ славяногласни, но генетично и културно сѫ далече от славяногласнитѣ католици от Централна Европа.
    
    
    • (.. скрий го панславизъмът в Русия ..)  (.. скрий ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ►►  Панславизъмът: разсѣйкитѣ му в България  (.. покажи ..)  .. към началото ..
  • ▼▼  Панславизъмът: разсѣйкитѣ му в България  (.. скрий ..)  .. към началото ..
    
    

    		Разсѣйкитѣ на панславизъмът в България биват:
    	+	доброкачествени, положителни, на плюс, позитивни, полезни,
    		или пък
    	-	злокачествени, отрицателни, на минус, негативни, врѣдни.
    +	Много славяногласни жители на Австроунгарската империя, прѣдимно чехи, се прѣселват в България, и дават голѣмия̌т си принос за прѣвръщането ӥ в европейска страна. Бирата на братята Прошек, стенографията на Безеншек, археологическитѣ разкопки на братята Шкорпил, Иречек - историк и етнограф, и много други. Раз-два-три, раз-два-три: терминологията в гимнастиката е от чешки, не е от руски.
    +	Изрусяване на българския̌т език. Сега нашия̌т език е един от най-богатитѣ в свѣтът, но богатството му се дължи на отварянето му към руския̌т език. Заемкитѣ от руски (или прѣз руски, което е сѫщото, пак от сѫ от руски) съставляват около половината от рѣчниковия̌т състав на съврѣменния̌т български език.
    +	Обстоятелствата около създаването на българската държава прѣз 1878 мога̨т да намѣря̨т и своитѣ панславистки обяснения. Панславиститѣ в Русия застават в подкрѣпа на царското рѣшение за война. А пък създаването на българската държава укрѣпва и спасява от изчезване българската народност и българския̌т език.
    -	Слѣ̋по подражание на Русия и на всичко руско. Подражателитѣ сѫ били донѣ̋къдѣ слѣпи за това какво е нужно на България и на българския̌т език.
    -	Вѣрноподаничество към Русия. За създаването на българската държава прѣз 1878 трѣ̋бва да сме благодарни и признателни на руския̌т цар и на неговото христолюбиво воинство. Благодарни сме им и сме им признателни лично. Не дължим благодарност и признателност на Русия и на слѣдващитѣ поколѣния руснаци. На Русия и на слѣдващитѣ поколѣния руснаци нищо не им дължим. Дѣйствителността обаче е различна. Поколѣния българи сѫ били възпитани в обич и вѣрноподаничество към Русия. Тѣзи хора, българитѣ русофили, сѫ повече руснаци, отколкото българи. Тѣ се подчиняват на интереситѣ на Русия. Не мога̨т и да си прѣдставят, че България може да има и други интереси.
    -	Митът за братскитѣ народи. Макар българския̌т и руския̌т да сѫ сестрински езици в славянската група на индо-европейското езиково сѣмейство, българския̌т народ и руския̌т народ не сѫ братски народи. Възгласът "Здравствуйте, братушки!" ще прѣдизвика у повечето руснаци прѣзрѣние към нас, българитѣ.
    	Списъкът остава отворен.

    
    
    • (.. скрий ги разсѣйкитѣ на панславизъмът в България ..)  (.. скрий ги коментарът ми за панславизъмът ..)  (.. свий го ..)  (.. разгъни го ..)  .. към началото ..
  
  
  • ◄►  (.. скрий го коментарът ми за Панславизъмът ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  (.. покажи го във facebook ..)  .. към началото ..


• ◄► (.. скрий ги коментаритѣ ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

---

---

(.. pokaži vsičko ..)  (.. svij&skrij vsičko ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Našata slavänqina - ot vekove za vekove

In development: Ne e napisano oqe - tova e samo černova.

• 1. Preambÿl: obq razdel
• 7. [Draft] Subrano ottyk-ottam, dokato my se nameri me̋sto
• 8. Prepratki: references
• 9. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)

---

►►   1. Preambÿl: obq razdel   (.. pokaži go preambÿlut ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   1. Preambÿl: obq razdel   (.. skrij go ..)

• (.. skrij go preambÿlut ..)   .. kum načaloto ..

---

►►  7. [Draft] Subrano ottyk-ottam, dokato my se nameri me̋sto  (.. pokaži go subranoto ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..

▼▼  7. [Draft] Subrano ottyk-ottam, dokato my se nameri me̋sto  (.. skrij go ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)

• ►►  Svodka na terminologiata v slavistikata  (.. pokaži tyk ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Svodka na terminologiata v slavistikata  (.. skrij ..)  (.. pokaži kakvo sum pisal v quora ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)
  
  
  • Tova e terminologiata, kum koäto az se priduržam. Ne vsički termini i definicii su obqoprieti. Ne̋koi xora se priduržat kum drygi definicii. Osnovnata pričina za raznoboüt e nacionalističeskite težnenia v različnite strani.
  
  
  • Staro-slavänski ezik (OCS*, Old Common Slavic). Može da se ytočni: staro-obqo-slavänski ezik. Može da se opredeli i taka: slavänskiut ezik ot 9-ti i 10-ti vek sled Xrista. Ili puk taka: obqo-slavänskiut ezik ot 9-ti i 10-ti vek sled Xrista. Tova e bil govorim ezik ot onova vreme, kojto migraciata na naselenieto naskoro go e bila raznesla na ogromna teritoria. Kakto vseki dryg govorim ezik, kojto zaema dostatučno obširna teritoria, taka i staro-obqo-slavänskiut ezik se e predstaväl črez svoite teritorialni dialekti. Staro-[obqo]-slavänskiut ezik e obq predšestvenik na vsički suvremenni slavänski ezici. Staro-slavänskiut se sčita za izvesten ezik.
  
  
  • Zabeležka_1: Tyka pišu na suvremenen bulgarski ezik. Terminite si imat svoite definicii (opredelenia). Da, dymata "slavänski" ne̋koga e zvyčala "slovenski", no sega v našiut ezik tazi dyma zvyči "slavänski", a s dymata "slovenski" sega označavame edin ot suvremennite slavänski ezici.
  
  
  • Zabeležka_2: Ne̋koi se priduržat kum dryga terminologia. Tova, koeto az naričam staro-obqo-slavänski ezik, te go naričat pra-slavänski ezik. Ili puk nikak ne go naričat.
  
  
  • Pra-slavänski ezik (PS, Proto-Slavic). Tova e predšestvenikut na staro-slavänskiut. Tozi termin ima dve definicii, kato az se priduržam kum purvata.
    
    
    • Opredelenie_1: Pra-slavänskiut ezik e predšestvenikut na staro-slavänskiut otpredi purvata i vtorata palatalizacii i otpredi otvaräneto na sričkite. Sled otvaräneto na sričkite i sled palatalizaciite (1-vata i 2-rata) ezikut ne biva veče da se nariča pra-slavänski, a prosto slavänski (ili staro-slavänski, ili staro-obqo-slavänski). Nositeli na staro-slavänski (ili na staro-obqo-slavänski, ot 9-ti ili 10-ti vek) ne bixu veče razbirali pra-slavänskiut ezik, no sus suvremennite slavänski ezici ne̋kakva vzaimna razbiraemost (mutual intelligibility) bi suqestvyvala. Ne̋ma dryg izvesten naslednik na pra-slavänskiut ezik osven staro-[obqo]-slavänskiut ezik. Pra-slavänskiut e vruzkata na [staro-obqo-]slavänskiut ezik s baltijskite ezici i s pra-indoevropejskiut ezik. Pra-slavänskiut ezik ne e izvesten, toj e xipotetično rekonstryiran vuz osnova na naslednikut si staro-slavänskiut ezik i vuz osnova na sestrinskite si indo-evropejski ezici. Rekonstrykciata e s mnogo visoka stepen na veroätnost, po-visoka ot rekonstrykciata na pra-germanskiut ezik i razbira se, po-visoka ot rekonstrykciata na pra-indo-evropejskiut ezik.
    
    
    • Opredelenie_2: Pra-slavänskiut ezik e predšestvenikut na suvremennite slavänski ezici ot vremeto neposredstveno predi split-ut (predi razdeläneto im edin ot dryg). Tuj kato ne̋ma dryg podxodäq termin, nalaga se terminut pra-slavänski ezik da se izpolzva za celiut dulug period ot balto-slavänskiut dialekten kontinyym do split-ut. V častnost, ne̋ma otdelen termin za sustoänieto na ezikut otpredi purvata i vtorata palatalizacii i otpredi otvaräneto na sričkite.
    
    
    • Zabeležka_1: V razgleǧanata terminologična sistema dymata "slavänski" ne može da se zamesti s dymata "bulgarski", poneže terminut "pra-bulgarski" e natovaren s drygo značenie i "pra-bulgarski" ne može da zamesti "pra-slavänski". Izmisläneto na ponätieto i terminut "pra-bulgarski" e fakt, ot kojto ne možem da izbe̋game. Ako ne be̋xu go izmislili, drygo može bi qeše da e položenieto.
    
    
    • Zabeležka_2: Ottyk natatuk qe priveǧam samo terminite s opredeleniata im, kum koito az se priduržam. Inače tekstut qe izleze mnogo razxvurlän, puk i ne mi e rabota da razäsnävam vuzgledite na drygite, i to kogato razlikite sa prenebrežimo malki.
  
  
  • Staro-bulgarski ezik, staro-srubski ezik, staro-ryski (staro-iztočno-slavänski) ezik, staro-polski ezik, .. Tova su teritorialni govorimi dialekti na staro-obqo-slavänskiut ezik, koito posle su se razvili do suotvetniut suvremenen slavänski ezik. Dobre e vinugi tezi termini da su pridryženi ot vremevo označenie (naprimer, staro-ryski ezik ot 12-ti vek). Dialektnite čerti se sčitat za izvestni, t.e. sega može da se kaže kakva e bila razlikata meǧy staro-bulgarskiut i staro-ryskiut prez 9-ti i 10-ti vek. I e äsno, če tova su bili razliki meǧy govorimi dialekti na edin i suq ezik. I e äsno, če tezi razliki su bili po-malki naprimer ot razlikite meǧy teritorialnite dialekti na našiut bulgarski ezik, kakto te su bili zasvidetelstvani prez 19-ti vek.
  
  
  • Obqo-slavänski dialekten kontinyym (slavänsko more, Slavic Intermarium). Prez 9-ti i 10-ti vek po-gole̋mata čast ot teritoriata, kudeto se e govorel staro-[obqo]-slavänskiut ezik (OCS*), e bila svurzana, i slavänskite dialekti vurxy tazi teritoria su predstavlävali dialekten kontinyym. Staro-[obqo]-slavänskiut ezik (OCS*) e obvivkata na tozi dialekten kontinyym.
  
  
  • Slavänski mainstream. Abstraktno ponätie. Kogato se razgleǧat xarakteristikite na otdelnite [staro-]slavänski dialekti ot 9-ti i 10-ti vek, tezi xarakteristiki, koito su naj-razprostraneni i abstraktno sčitani za pravilni, sustavät slavänskiut mainstream. Toj može da slyži za reper: vseki otdelen staro-slavänski dialekt (staro-bulgarski, staro-srubski, staro-ryski, ..) da se sravnäva sus slavänskiut mainstream.
  
  
  • Staro-curkovno-slavänski ezik (OCS+, Old Church Slavonic). Tova e ezikut na purvite prevodi na Svetoto Pisanie na slavänski ezik (na staro-[obqo]-slavänski ezik, OCS*) ot kraüt na 9-ti vek i ot 10-ti vek sled Xrista. Tova e naj-stariut zasvidetelstvan slavänski ezik. Sčita se, če OCS+ se osnovava na staro-bulgarskiut ezik, t.e. na tozi dialekt na OCS*, kojto po-kusno se e razvil do našiut suvremenen bulgarski ezik.
  
  
  • Curkovno-slavänski ezik (CS, Church Slavonic). Tova e suqiut ezik, kakto OCS+, no s proiznošenieto i s pravopisut na rysnacite sled 15-ti vek (naprimer, ot 18-ti vek).
  
  
  • Novo-curkovno-slavänski ezik. Tova e suqiut ezik, kakto curkovno-slavänskiut (CS), no s proiznošenieto i s pravopisut na rysnacite ot 21-vi vek.
  
  
  • (.. skrij ü terminologiata v slavistikata ..)  (.. pokaži kakvo sum pisal v quora ..)


• ►►  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. pokaži tyk ..)  (.. pokaži tam ..)  (.. ili tam ..)  .. kum načaloto ..
  
  
• ▼▼  Христос воскресе! Воистину воскресе!  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)  (.. ili tam ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)

  Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Vednaga da otbeležu, če glagolnata forma "воскресе", makar na kartinkata da e označena za bulgarska, v smisul novo-bulgarska, ne e nito novo-bulgarska ("възкръсна̨" e novo-bulgarskata forma), nito e ryska ("воскрёс" e ryskata forma, "воскрес" - ykrainskata). Formata "воскресе" e na curkovno-slavänski.
  
  Edinstveniut ezik ot tajfata "staro-slavänski" ezici, kojto se izyčava masovo v seminarii iz pravoslavnite strani, za kojto ima izdadeni kačestveni praktičeski yčebnici, na kojto se vodi bogoslyženie, na kojto su izdadeni ogromen broj kopia na Evangelieto - tova e "curkovno-slavänskiut" ezik (CS, Church Slavonic).
  
  Za tozi ezik ne može da se prieme terminut "staro-bulgarski", zaqoto ne e.
  
  Na tozi ezik velikdenskiut pozdrav e "Христосъ воскресе!", a otgovorut - "Воистиноу воскресе!"
  
  Curkovno-slavänski, CS, Church Slavonic: checked out ✓. (.. skrij go komentarut ..)
  
  Sled pravopisnite reformi v Rysia (1918) i v Bulgaria (1945) za dosta izrazi na curkovno-slavänski se prilaga osuvremenen pravopis i taka ezikut stava "novo-curkovno-slavänski" - suqiut curkovno-slavänski, no s osuvremenen pravopis: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!". Nezabeležimi razliki samo v pravopisut.
  
  Novo-curkovno-slavänski: checked out ✓.
  
  Rezÿmé dotyk: Y nas po tradicia velikdenskiut pozdrav se proiznasä na curkovno-slavänski i se piše na novo-curkovno-slavänski.
  
  Natatuk, going on. (.. skrij go komentarut ..)
  
  Kakvo predstavläva "staro-slavänskata tajfa"?
  
  Edin govorim ezik - v slyčaüt staro-slavänskiut, ili obqo-staro-slavänskiut (OCS*, Old Common Slavic), bez knižovnost, širnul se na ogromna teritoria, suqestvyva pod formata na nabor ot regionalni dialekti. Tezi dialekti pomeǧy si su napulno vzaimno razbiraemi, kakto regionalnite dialekti na bulgarskiut ezik v načaloto na 19-ti vek, i zatova ezikut e edin i e "obq": Old Common Slavic, obqo-staro-slavänski.
  
  Obqo-staro-slavänski (OCS*, Old Common Slavic): checked out ✓.
  Staro-slavänska tajfa: checked out ✓. (.. skrij go komentarut ..)
  
  Stava dyma za 9-ti vek sled Xrista. Togava na edin ot staro-slavänskite dialekti su preveli ot grucki na slavänski (na OCS*) Svetoto Pisanie.
  
  Na koj dialekt? Ami spored voläta na prevodačite. Dokolkoto tezi prevodači su bili rodom ot Solyn i su se podvizavali v Carigrad, tova nave̋rno e bilo opredeläqoto. Ot dryga strana, prevodačite ne su imali na razpoloženie nito edin standartiziran dialekt - dialekt s razrabotena norma, i te bixu mogli da vzemat ezikovi elementi ot koj da e staro-slavänski dialekt i da gi vložut v ezikut na prevodut.
  
  Purvite Evangelski prevodi na staro-slavänski (na OCS*) opredelät ezik ot "staro-slavänskata tajfa". Tozi ezik se nariča "staro-curkovno-slavänski" (OCS+, Old Church Slavonic):
  

  
  
  • staro-: poneže e star, veče ne se izpolzva v tazi si stara forma.
  • curkovno-: počti vsički tekstove na tozi ezik su curkovni.
  • slavänski: razbiraem e bil po onova vreme za vsički xora, govoreqi na ne̋koj ot dialektite na obqo-staro-slavänskiut (OCS*) ezik.

  
  I tuj, na tozi ezik, na staro-curkovno-slavänski (OCS+, Old Church Slavonic), velikdenskiut pozdrav e bil "Хрıстосъ въскрьсе!", a otgovorut - "Въистинѫ въскрьсе!"
  
  Malko knigi, napisani na OCS+, su zapazeni. Te sega su myzejna re̋dkost. Malcina su xorata, znaeqi ezikut OCS+, i te prinadležut kum akademičnata obqnost.
  
  Staro-curkovno-slavänski (OCS+, Old Church Slavonic): checked out ✓. (.. skrij go komentarut ..)
  
  Time is running, and historical events fade away. The sails of retreating events disappear behind the horizons of the past.
  
  Dosta puti sum pisal, če poslednite vekove imat eksponencialno po-gole̋mo značenie za suvremennostta ot po-starite vekove.
  
  V dalečnoto minulo:
  

  
  
  • Mnogo malko ot xorata su bili gramotni.
  
  
  • Knigite - v tova čislo Evangeliata - su bili prepisvani na ruka.
  
  
  • Knigite su bili skupi i malko xora su imali knigi na razpoloženie.
    
    
    • Naprimer, car Ivan Aleksandur e pritežaval lično kopie na četirite Evangelia (pazi se na sigyrno me̋sto v London), no i toj edva li e možel da si pozvoli lična Biblia - kopie na ce̋loto Sveto Pisanie.
  
  
  • Tekstovete na staro-curkovno-slavänski (na OCS+, Old Church Slavonic), osobeno zapazenite dosega, su malko.

  
  Book-printing and education changed the world.
  Knigopečataneto promenä kartinkata. (.. skrij go komentarut ..)
  
  V Zapadna Evropa knigopečataneto osigyräva Biblia za vseki dom. Vuvedeno e vseobqo obrazovanie, za da ima koj da čete naličnite vuv vseki dom kopia na Bibliata.
  
  Okolo AD 1700 v Rysia se vuveǧa knigopečataneto i obrazovanieto. Te razcuftävat prez 19-ti vek.
  
  Razprostranävat se ogromen broj kopia na Evangelieto, otpečatani v Rysia. Razprostranävat se ne samo v Rysia, no i sred pravoslavnite xristiani na Balkanite - bulgari i surbi.
  
  Otvarät se seminarii - sredni yčiliqa za sveqenici. Sred slavänoglasnite xristiani na Balkanite osobeno popylärni su seminariite na teritoriata na dnešna Ykrajna - Aleksandrovsk (Zaporožie) i Odesa.
  
  Obače knižovniut ezik ne e bil veče staro-curkovno-slavänski (OCS+, Old Church Slavonic), a silno modernizirana versia, s pravopisut i proiznošenieto na govorimiut ryski ezik ot 18-ti i 19-ti vek.
  
  Ako edin slavänoglasen sveqenik, žive̋l v Bulgaria prez 10-ti vek, s mašina na vremeto poseti Rysia prez 19-ti vek i čye ezikut na curkovnoto bogoslyženie, ne̋ma da go razbere ezikut. A yž bil suqiut.
  
  I tuj, prez 18-ti i 19-ti vek, v Rysia, kum staro-curkovno-slavänskiut ezik (OCS+, Old Church Slavonic) su bili priloženi ryskata fonetika (ryskoto proiznošenie) i ryskiut pravopis, i taka se e polyčil curkovno-slavänskiut ezik (CS, just Church Slavonic, prosto curkovno-slavänski, bez staro-).
  
  Za nego pisax, če toj e edinstveniut ezik ot tajfata "staro-slavänski" ezici, kojto se izyčava masovo v seminarii iz pravoslavnite strani, za kojto ima izdadeni kačestveni praktičeski yčebnici, na kojto se vodi bogoslyženie, na kojto su izdadeni ogromen broj kopia na Evangelieto.
  
  Curkovno-slavänski (CS, Church Slavonic): checked out ✓ again. (.. skrij go komentarut ..)
  
  Notes on the Terminology used.
  Ytočnenie na terminologiata, kum koäto se priduržam i koäto dobre se vpisva v meǧynarodno prietata terminologia.
  
  Veče izäsnix slednite termini:
  

  
  
  • Staro-curkovno-slavänski ezik (OCS+, Old Church Slavonic), ezikut na purvite prevodi, malko kopia su zapazeni, myzejna re̋dkost su. [checked out ✓ ]
  
  
  • Curkovno-slavänski ezik (CS, Church Slavonic). [checked out ✓ ]
  
  
  • Novo-curkovno-slavänski ezik - počti suqiut kato curkovno-slavänskiut. [checked out ✓ ]
  
  
  • Zabeležka: Tova su samo knižovni ezici. Govorimite ezici su drygo neqo.
  
  
  • Staro-slavänski ezik (OCS*) - obqo nazvanie na naborut govorimi slavänski dialekti ot 9-ti i 10-ti vek. [𝐜𝐡𝐞𝐜𝐤𝐞𝐝 𝐨𝐮𝐭 as well] [checked out ✓ as well]

  
  Da napomnü, če knižovnostta ne e igraela gole̋ma rolä v minuloto, poneže povečeto ot xorata bili negramotni.
  
  Kakvo označavat terminite staro-bulgarski, staro-srubski, staro-ryski?
  
  Staro-bulgarski e tozi dialekt na OCS* (Old Common Slavic, obqo-staro-slavänskiut ezik), kojto prez vekovete sled 10-ti se e razvil do suvremenniut bulgarski ezik. Analogični su opredeleniata za staro-srubski i staro-ryski.
  
  Natatuk, going on. (.. skrij go komentarut ..)
  
  Comment on Church Slavonic by Atanas Dimitrov.
  Nalaga se da otgovorü na sledniut komentar ot Atanas Dimitrov otnosno curkovno-slavänskiut ezik:
  

  Izyčava se taka zaqoto takava e bila politikata. "Curkovno-slavänski" e naložen termin, kojto prikriva faktut da se kazva starobulgarski. Ne im zvyči dobre na rysnacite da se piše, če govorät na starabulgarski. Može "da se preme terminut" taka, zaqoto taka kazvat metodično i ot desetiletia mnogo dobre prosveteni bulgaristi, no te ne vodili gornata antibulgarska politika. Naprotiv - kakto gore sa napisali: qom znaeš starobulgarski, to razbiraš i ryskia, označava, če ryskiat e vuzpriet ot rysnacite starobulgarski. Ne e tajna. Ävnost e.

  V komentarut ima dva momenta, na koito sledva da se oburne vnimanie:

  
  
  • [𝐁𝐮𝐥𝐠𝐚𝐫𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞] Osobenoto položenie na bulgarskiut ezik, i
  • [𝐑𝐮𝐬𝐬𝐢𝐚𝐧 𝐩𝐥𝐚𝐲𝐬 𝐚 𝐬𝐩𝐞𝐜𝐢𝐚𝐥 𝐫𝐨𝐥𝐞.] osobenoto položenie na ryskiut ezik.

  
  Razbira se, v komentarut se imat pred vid suvremennite ezici bulgarski i ryski.
  
  Počti nikoj izvun ograničena akademična obqnost ne znae staro-curkovno-slavänski (OCS+). Tova, koeto se znae, naj-veče ot sveqenicite, e curkovno-slavänskiut (CS).
  
  I kakto kazax, tova e ezik, vuzpriel ryskoto proiznošenie i ryskiut pravopis sravnitelno neotdavna. Po tazi sleda e estestveno CS (curkovno-slavänskiut) da e blizuk do ryskiut.
  
  Sega obratnata sleda. Ako govorim ne za ezikut na Kiev, a za ezikut na Moskoviata, za ezikut sega naričan ryski, to tozi ezik e zanesen iz Moskoviata po-kusno - slavänoglasieto e zavlade̋lo Moskoviata vekove po-kusno, vekove sled kato to e zavlade̋lo Kievska Rysia. I tam - iz Moskoviata - slavänoglasieto e zaneseno zaedno i ednovremenno s Xristianstvoto. Zaneseno e ot xristianski misioneri. Taka kakto ispanskiut ezik e bil zanesen v Amerika i vuv Filipinite ot katoličeski misioneri zaedno s Xristianstvoto. I po tozi način na teritoriata na Moskoviata e vuzniknul ezikut, kojto sega naričame ryski. Toj e smes ot govorimi iztočno-slavänski dialekti, noseni ot samite sveqenici i texnite semejstva, i ot curkovno-slavänskiut ezik na Evangelieto. Tuj če ezikut, kojto sega naričame ryski, po načalo ima ÿžno-slavänska sustaväqa, ostavajki si iztočno-slavänski ezik.
  
  Rezÿmé vuv vruzka s ryskiut ezik: (.. skrij go komentarut ..)
  

  
  
  • Toj po roǧenie si ima ÿžno-slavänska sustaväqa.
  
  
  • Imenno negovoto proiznošenie i negoviut pravopis su oformili curkovno-slavänskiut ezik, edinstveniut praktičeski značim ezik ot "staro-slavänskata tajfa".
  
  
  • Pisax: značenieto na dalečnoto minulo e prenebrežimo malko v sravnenie sus značenieto na blizkoto minulo.
  
  
  • Do načaloto na 19-ti vek nikoj v Rysia ne podozira za suqestvyvaneto na slavänoglasen xristianski balkanski narod, narečen bulgari. Ne̋ma kak ryskata politika da se suobrazäva s bulgarskiut narod, sled kato tam ne podozirat za nego, za bulgarskiut narod. Nie sme bili nerazdelna čast ot rym-milletut, i za Rysia sme bili gurci. Tova se promenä, kogato voennata kampania na Dibič Zadbalkanski ot 1828 se natukva na takiva xora. Sled tova v Rysia se poävävat trydovete na izsledovatelüt Ÿrij Venelin (Georgi Gyca).
  
  
  • Staro-bulgarskiut ezik - tozi dialekt na OCS* (Old Common Slavic), kojto prez vekovete sled 10-ti se e razvil do suvremenniut bulgarski ezik - imenno toj kato razpoložen naj-blizo do Solyn i Konstantinopol, imenno toj e naj-blizkiut govorim dialekt do staro-curkovno-slavänskiut ezik (OCS+, Old Church Slavonic), do ezikut na purvite evangelski prevodi.
  
  
  • Prez 19-ti vek, sled raztyrvaneto na Balkansprachbund-ut, suvremenniut bulgarski ezik e bil do neyznavaemost izrysen. Tova e konstatacia. Tova e fakt.
  
  
  • Nie, suvremennite bulgari, ne̋mame pravo da se gordeem sus zaslygite na xora, živeli predi xiläda godini. Imam pred vid zaslygi za slavänskata knižovnost.
  
  
  • V suqnost, nikoj suvremenen čovek ne može da se gordee sus zaslygi na xora ot dalečnoto minulo - te su bili suvsem drygi xora.
    
    
    • V razgleǧaniut slyčaj onezi xora su misleli samo za spasenieto na dyšite na ezičnicite. A v segašnite ni glavi su nacionalnostta i ezikut.
    
    
    • Osven tova, v našiut slyčaj, ce̋lata srednovekovna bulgarska aristokracia sled 14-ti vek ili se e potyrčila, ili e emigrirala. Nikakvi knižovni tradicii tyka ne sme zapazili.

  
  Rezÿme - Résumé. (.. skrij go komentarut ..)
  
  I tuj, ima dva ezika ot našata tajfa, knigite na koito ne su myzejna re̋dkost, za koito ima praktičeski yčebnici i koito su izvestni izvun akademičnite sredi - curkovno-slavänskiut i bulgarskiut (novo-bulgarskiut).
  
  Da povtorü velikdenskiut pozdrav na [novo-]curkovno-slavänski: Христос воскресе! Воистину воскресе!
  
  Tozi prevod e otdavna ystanoven i imenno toj e polyčil graǧanstvenost v Bulgaria.
  
  V Gurcia suqo taka se izpolzva starata forma na velikdenskiut pozdrav, formata ot staro-gruckiut ezik (κοινή): Χριστός ανέστη! Αληθώς ανέστη! Na novo-gruckata norma (δημοτική) pozdravut bi imal vidut: Ο Χριστός αναστήθηκε! Αληθινά αναστήθηκε! - V Gurcia obače ne kazvat taka.
  
  Sega da se vurnem kum [novo-]bulgarskiut ezik. Ako prevedem pre̋ko (direktno) velikdenskiut pozdrav ot staro-grucki (κοινή: Χριστός ανέστη! Αλιθώς ανέστη!) na [novo-]bulgarski, qe se polyči:
  
  Vuzkrusnul e Xristos! Naistina e vuzkrusnul!
  Възкръсна̨л е Христос! Наистина е възкръсна̨л! (.. skrij go komentarut ..)

• ►►  Kakva e razlikata meǧy staro-bulgarskiut ezik i staro-curkovno-slavänskiut ezik  (.. pokaži tyk ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Kakva e razlikata meǧy staro-bulgarskiut ezik i staro-curkovno-slavänskiut ezik  (.. skrij ..) (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..) (.. skrij go ..)
  
  
  • Bulgarskite slavisti se čyvstvat zadulženi da ne pravüt razlika meǧy staro-bulgarskiut ezik i staro-[curkovno]-slavänskiut ezik. Inače qe budut oplÿti ot nacionalističeskata konÿnktyra v Bulgaria.
  
  
  • No az qe si pozvolü da razgleǧam dve različni ponätia, označeni s tezi dva termina, kakto te su opredeleni po-gore v tozi tekst.
  • Nakratko:
    
    
    • Staro-bulgarskiut ezik e govorim dialekt na staro-[obqo]-slavänskiut ezik (OCS*, Old Common Slavic), kojto dialekt po-kusno se e razvil do našiut suvremenen bulgarski ezik. Tova e govorim ezik.
    • Staro-curkovno-slavänskiut (OCS+, Old Church Slavonic) e ezikut na purvite prevodi na Svetoto Pisanie na staro-[obqo]-slavänski ezik (OCS*) ot kraüt na 9-ti vek i ot 10-ti vek sled Xrista. Tova e knižoven ezik.
  
  
  • Ima edinodyšie v suvremennata svetovna nayka, če ot vsički izvestni govorimi dialekti na OCS*, naj-blizkiut do OCS+ e staro-bulgarskiut.
  
  
  • Purvo qe pokažu ÿžno-slavänskiut xarakter na OCS+:
    
    
    • Крава, глава, брѣгъ, млѣко. Tova e slavänskiut mainstream. V iztočno-slavänski e корова, голова, берегъ, молоко. V polski e *крова, *глова, *брегъ, *млеко.
    
    
    • Vtorata palatalizacia promenä Х vuv С. Tova e slavänskiut mainstream. V zapadno-slavänski vtorata palatalizacia promenä Х vuv Ш.
    
    
    • Vtorata palatalizacia e s razširen obxvat: цвѣтъ, звѣзда. Tova e slavänskiut mainstream. V zapadno-slavänski vtorata palatalizacia v tozi slyčaj ne dejstva: квѣтъ, гвѣзда.
    
    
    • Okončanieto po mekiut variant na sklonenieto na imenata s osnova na *-A v edinstveno čislo roditelen padež (a i drygi suotvetstvaqi si okončania) e maluk ÿs (-Я,-Ѧ). Slavänskiut mainstream predpočita okončanie -Ѣ.
  
  
  • Vreme e da pokažu xarakteristikite, svurzvaqi OCS+ konkretno sus staro-bulgarskiut:
    
    
    • -ШТ-/-ЖД- na me̋stoto na praslavänskoto *-TJ-/-DJ-. Trydno može da se kaže kakvo slavänskiut mainstream e predpočital. Može bi srubsko-ryskiut variant.
    
    
    • Dymi s načalno A bez proteza: АЗЪ, АГНѦ. Spored slavänskiut mainstream, tre̋bva da e IАЗЪ, IАГНѦ.
  
  
  • I nakraü, kakvo ne se vruzva meǧy OCS+ i staro-bulgarskiut:
    
    
    • [BG-minus-1] Lipsata na epentetično -Л- v bulgarski. V bulgarski kazvame ЗЕМIA vmesto ЗЕМЛIA.
    
    
    • [BG-minus-2] Imperativno glagolno okončanie -ѢТЕ v bulgarski (идѣте i разберѣте).
  
  
  • I dvete xarakteristiki na našiut bulgarski ezik [BG-minus-1,2]:
    
    
    • Protivorečut na slavänskiut mainstream, a puk OCS+ v tezi dva slyčaä se e priduržal kum nego, kum slavänskiut mainstream.
    
    
    • Razprostraneni su v ce̋lata teritoria na balkano-slavänskiut ezik, ot Bitolä do Silistra i ot Lozengrad do Vidin.
    
    
    • Predostavät dve dobavki kum snoput izoglosi, otdeläqi našiut balkano-slavänski (bulgarski + sev.-makedonski) ezik ot srubskiut. Ne̋kolko puti sum izreǧal izoglosi ot tozi snop, no tezi dvete kato če li ne sum gi spomenaval dosega.
    
    
    • I dvete tezi čerti izgleǧat da su arxaični. Te qe da su bili xarakterni i za staro-bulgarskiut, za staroto sustoänie na našiut ezik ot 9-ti vek.
    
    
    • Ne̋ma spor, če epentetičnoto -Л- e bilo inovacia v slavänski, i e po-veroätno tazi inovacia izobqo da ne e zasegnala staro-bulgarskiut dialekt, otkolkoto da e bila eliminirana po-kusno bez sleda. Ne ve̋rvam našiut ezik ej-taka navse̋kude po komanda da se e oturval ot epentetičnoto -Л-.
  
  
  • Kak tozi problem se rešava.
    
    
    • Da, ot vsički izvestni govorimi dialekti na OCS*, naj-blizkiut do OCS+ e staro-bulgarskiut.
    
    
    • No, vse pak v osnovata na OCS+ stoi ne̋koj dryg dialekt na OCS*, kojto se e priduržal kum slavänskiut mainstream sprämo [BG-minus-1,2].
    
    
    • Obiknoveno se kazva, če tova e bil solynskiut dialekt, yž ròden za svetite bratä Metodij i Kiril.
    
    
    • Az ne sum ybeden, če dvamata bratä su bili slavänoglasni po roǧenie, tova ot edna strana. Ot dryga strana, gole̋ma čast ot suznatelniut si život predi moravskata misia te su prekarali v Carigrad i v okolnostite.
    
    
    • Zatova az bix zamestil solynskiut dialekt sus carigradskiut dialekt. Tova e bil gole̋m grad, može bi milionen. Tam qe da se e bila subrala gole̋ma obqnost ot slavänoglasni, koäto si e oformila svoj nov dialekt. Dialekt, kojto s malko se e otličaval ot obgraǧaqiut go staro-bulgarski - samo po xarakteristikite [BG-minus-1,2].
  
  
  • Razbira se, solynskiut dialekt ne može da se izklÿči ..  (.. pokaži ..)
  • Razbira se, solynskiut dialekt ne može da se izklÿči ..  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..)
    
    
    • Razbira se, solynskiut dialekt ne može da se izklÿči, kakto i ne može da se potvurdi, poneže solynskiut dialekt e neizvesten - ako e suqestvyval s ne̋kakva svoä specifika, toj ne se e razvil, a ävno e ymre̋l, a slavänoglasnite solynäni su stanuli elinofoni.
    
    
    • Stava dyma za tova, če OCS+ ne e točno staro-bulgarskiut dialekt na OCS*, a se različava ot nego po dve xarakteristiki s označenie [BG-minus-1] i [BG-minus-2]. Tova ävno su bili dve specifiki na staro-bulgarskiut dialekt na OCS*, koito OCS+ ne e spodeläl, a e predpočel slavänskiut mainstream v tezi dva slyčaä.
    
    
    • Da, vuzmožno e dialektut OCS+ da e izkystvena smes ot staro-slavänski dialekti s preobladavaq starobulgarski v ystata na svetite solynski bratä i na texnite yčenici. T.e. OCS+ da ne e teritorialen dialekt, nito solynski, nito carigradski.
    
    
    • I vse pak, ako priemem suqestvyvaneto na carigradski dialekt, spodeläq povečeto ot xarakteristikite si sus staro-bulgarskiut, ne biva da ni yčydva prisustvieto v Carigrad na slavänoglasni, za koito staro-bulgarskiut dialekt ne im e prisuq, i te da su bili tolkova mnogobrojni, če da naložut epentičnoto Л, kakto i imperativnoto glagolno okončanieto ot slavänskiut mainstream.
  
  
  • (.. skrij ü razlikata meǧy staro-bulgarskiut i staro-curkovno-slavänskiut ..)


• ►►  Četivo: Principi na moite vuzgledi za minuloto  (.. pokaži četivoto ..)  (.. pokaži izvodite tyka ..)  (.. pokaži gi tam ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Principi na moite vuzgledi za minuloto  (.. pokaži četivoto ..)  (.. skrij gi izvodite ..)  (.. pokaži gi tam ..)
  
  
  • Izvod_1: Našiut suvremenen bulgarski etnos e otkurmen v lonoto na Rimskata (Romejskata) imperia i po načalo e edin ot evropejskite xristianski etnosi.
  
  
  • Izvod_2: Slavänoglasieto po Našensko se e prixvanulo sàmo pod opekata na slavänskoto Bogoslyženie.
  
  
  • (.. skrij gi izvodite ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum načaloto ..
    


• ►►  Četivo: Aksiomata za estestvenite ezici  (.. pokaži četivoto ..)  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Četivo: Aksiomata za estestvenite ezici  (.. pokaži četivoto ..)  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..) 
  
  
  • Vseki estestven ezik ima edinstven ezik predšestvenik za vseki konkreten moment ot minuloto.
  
  
  • (.. skrij ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum načaloto ..
    


• ◄►  Četivo: Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna prome̋na (.. pokaži četivoto ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Četivo: Dialekten kontinyym - qo e to  (.. pokaži četivoto ..)  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Četivo: Dialekten kontinyym - qo e to  (.. pokaži četivoto ..)  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..) 
  
  
  • Tova e nyžno za razbiraneto na:
    
    
    • Xipotetičniut balto-slavänski dialekten kontinyym.
    
    
    • Obqo-slavänskiut dialekten kontinyym, čiato obvivka predstavläva staro-obqo-slavänskiut ezik (OCS*). Pone̋koga se nariča slavänsko more (Slavic intermarium).
    
    
    • Ÿžno-slavänskiut dialekten kontinyym, ot Lÿbläna do Lozengrad i ot Bitolä do Silistra, čast ot kojto e suvremenniut bulgarski ezik.
  
  
  • (.. skrij ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum načaloto ..
    


• ◄►  Četivo: The CV of Slavophonia (tekstut e na anglijski)  (.. pokaži četivoto ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Izvun ezikut niqo slavänsko ne može da bude identificirano  (.. pokaži tyk ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Izvun ezikut niqo slavänsko ne može da bude identificirano  (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..) (.. skrij go ..)
  
  
  • "Slavänski" i v častnost "pra-slavänski" su lingvistični - ezikovedski - termini. Te ne mogut da se otnasät za drygo, osven za ezikut. Niqo drygo slavänsko ne e imalo i ne̋ma na svetut osven slavänskiut ezik. Materialna kyltyra ili rasovi belezi su nerelevantni kum (ne mogut da imat neqo obqo sus) tezi termini.
  
  
  • Da, ima slavänska beseda - kogato besedvaqite govorüt na ne̋koj slavänski ezik.
  
  
  • No slavänska dyša ne̋ma. Slavänska kruv ne̋ma. Slavänska rasa ne̋ma. Slavänski geni ne̋ma.
  
  
  • Dymata slaväni vinugi i vse̋koga e označavala xora, govoreqi na slavänski ezik. Ako nie bulgarite sme slaväni, tova označava samo tova, če našiut bulgarski ezik e slavänski.
  
  
  • Izvun ezikut niqo slavänsko ne može da bude identificirano.


• ►►  Izvun ezikut niqo tÿrksko ne može da bude identificirano  (.. pokaži tyk ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Izvun ezikut niqo tÿrksko ne može da bude identificirano  (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..) (.. skrij go ..)
  
  
  • Za pulnota, sčetox za nyžno da povtorü gorniut si komentar, kato zamenü terminut slavänski sus tÿrkski, poneže i s dvata tezi termina masovo se zloypotrebäva.
  
  
  • "Tÿrkski" e lingvističen - ezikovedski - termin. Toj ne može da se otnasä za drygo, osven za ezikut. Niqo drygo tÿrksko ne e imalo i ne̋ma na svetut osven tÿrkski ezik. Materialna kyltyra ili rasovi belezi su nerelevantni kum (ne mogut da imat neqo obqo sus) terminut tÿrkski.
  
  
  • Tÿrkska kruv ne̋ma. Tÿrkska rasa ne̋ma. Tÿrkski geni ne̋ma.
  
  
  • Ako tyrcite-gagayzite-čyvašite-tatarite-äkytite su tÿrki, tova označava samo tova, če texniut ezik e tÿrkski. Ako taka narečenite pra-bulgari su bili tÿrki, tova označava samo tova, če texniut ezik e bil tÿrkski.
  
  
  • Može da ima nomadski bit, no ne i tÿrkski bit ili puk slavänski bit.
  
  
  • Izvun ezikut niqo tÿrksko ne može da bude identificirano.


• ►►  Славяногласие: царское и королевское  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Balkano-Slavic and Neo-Slavic  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..) 
  
  
  • Славяногласие: царское и королевское
  
  
  • The branching of Slavic into South-East-West is based on ancient isoglosses, more than 12 centuries old.
  
  
  • A more recent branching of Slavic should be so:
    
    
    • Balkano-Slavic branch (Bulgarian+Macedonian, Slavic in the Balkansprachbund, Slavic in the former Roma̍nia, a.k.a. Byzantium, a.k.a. Eastern Roman Empire). [[Slavänoglasie carskoe, Caesar's Slavophonia]]
    
    
    • Neo-Slavic branch (the rest of Slavic, Russian, Ukrainian, Polish, .., Serbo-Croatian, ..). [[Slavänoglasie korolevskoe, Carolingian Slavophonia]]
  
  
  • So, for a person native to Neo-Slavic, Balkano-Slavic is harder than any other Neo-Slavic language. However, for a person which is not native Slav and whose native language is arthromaniac, Balkano-Slavic is easier than any Neo-Slavic language.
  
  
  • Please note that Balkano-Slavic - although not Neo-Slavic - is still Slavic. And Balkano-Slavic has the main Slavic feature in its full extent - the Slavic verbal aspectology. This feature of Slavic is the most difficult one for any non-Slav person.
  
  
  • The differences between those two branches are as follows.
    
    
    • The main difference - the first one - between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the arthromania of Balkano-Slavic. Besides Balkano-Slavic, arthromaniac are: all other Balkansprachbund languages (Greek, Albanian, Romanian), all Germanic languages (English, German, ..), all the Romance (French, Italian, Spanish, Romanian, ..), Arabic and Hebrew and Gypsy. Neo-Slavic, Turkish, Finnish, .. are not arthromaniac. Arthromania means using definite (and indefinite) articles.
    
    
    • The 2nd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic are the past tenses. Balkano-Slavic has retained the three past tenses of OCS* (Old Common Slavic): perfect, imperfect, aorist. Balkano-Slavic (e.g. Bulgarian) cannot be spoken with the perfect tense only. In contrast, Serbo-Croatian can be spoken with perfect only. Moreover, Russian and Polish have perfect as the only past tense.
    
    
    • The 3rd difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is the Renarrative mood of Balkano-Slavic. Balkano-Slavic developed the Renarrative mood under the influence of Turkish. The old forms of aorist and imperfect were changed to additionally express evidentiality. Other verbal forms are to be used in the conditions of missing evidentiality - otherwise the speaker would just lie.
    
    
    • The 4th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish Genitive and Dative. This is a feature shared with the other Balkansprachbund languages. Balkano-Slavic makes use of the universal preposition "na" (with Accusative) for both Genitive and Dative.
    
    
    • The 5th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish location and direction. This is a feature it shares with the other Balkansprachbund languages and with the entire Romance (French, Italian, ..).
    
    
    • The 6th difference between Balkano-Slavic and Neo-Slavic is that Balkano-Slavic does not distinguish noun cases anymore. A common form of nouns stands for Nominative-Accusative-Dative-Genitive-Instrumental-Locative. Balkano-Slavic uses prepositions more extensively than Neo-Slavic, and all the prepositions go with Accusative. By the way, Balkano-Slavic keeps its Vocative case. By the way, Balkano-Slavic has Nominative-Accusative-Dative still distinguished for pronouns.
    
    
    • The following differences are less important.
      
      
      • (7th) Balkano-Slavic has fully lost its synthetic comparative forms of the adjectives.
      • (8th) Balkano-Slavic has lost its infinitive form of verbs. The "da" conjunction is commonly used.
      • (9th) Balkano-Slavic (and Serbo-Croatian) has a generic future tense shared with the other Balkansprachbund languages.
      
      
      • and so on.
  
  
  • .. pokaži prevodut na bulgarski ..
  • .. skrij go prevodut na bulgarski .. 
    
    
    • Славяногласие: царское и королевское: Balkano-Slavic and Neo-Slavic
    • Carsko i kralsko slavänoglasie: balkano-slavänski klon i novo-slavänski klon na slavänskite ezici
    
    
    • Klasifikaciata na slavänskite ezici na ÿžni, iztočni i zapadni e osnovana na drevni izoglosi - izoglosi otpredi poveče ot 12 veka.
    
    
    • Može da se napravi po-skorošna klasifikacia, razdeläjki slavänoglasieto na dva klona taka:
      
      
      • Balkano-slavänski (bulgarski plÿs sev.makedonski, slavänqinata v Balkansprachbund-ut, slavänskiut ezik v Romania, izvestna i kato Vizantia, izvestna i kato Iztočnata Rimska imperia). [[Carsko slavänoglasie, Caesar's Slavophonia]]
      
      
      • Novo-slavänski (ostanuloto slavänoglasie: ryski, ykrainski, polski, .., surbo-xurvatski, ..). [[Kralsko slavänoglasie, Carolingian Slavophonia]]
    
    
    • Za čovek s ròden novo-slavänski ezik, vseki dryg novo-slavänski ezik qe my e po-lesen ot balkano-slavänski. No za čovek, čijto ròden ezik ü ima artromaniata i izobqo ne e slavänski, balkano-slavänskiut qe my e po-lesen ot vseki novo-slavänski ezik.
    
    
    • Zabeležete, če balkano-slavänskiut ezik, makar da ne e novo-slavänski, si ostava slavänski. Balkano-slavänskiut v pulen obem pritežava osnovnata slavänska ezikova xarakteristika - aspektologiata na glagolite. Tazi ezikova osobenost na slavänoglasieto e naj-trydnata za vseki čovek, rodniut ezik na kogoto ne e slavänski.
    
    
    • Razlikite meǧy dvata klona - balkano-slavänskiut i novo-slavänskiut - su kakto sledva.
      
      
      • Purvata i osnovnata razlika e artromaniata na balkano-slavänskiut. Osven v balkano-slavänski, artromaniata ü ima v drygite ezici ot Balkansprachbund-ut (grucki, albanski, rymunski), vsički (Germanic) ezici ot germanskata grypa (anglijski, nemski, ..), celiut romans (frenski, italianski, ispanski, rymunski), a suqo taka arabski, evrejski (ivrit) i ciganski. Ne̋ma artromania v novo-slavänski, v tyrski, vuv finski i dr. "Artromania" označava gramatičeska kategoria opredelenost, izrazävana s opredelitelni (i neopredelitelni) členove.
      
      
      • Vtorata razlika meǧy balkano-slavänskiut i novo-slavänskite ezici su minulite glagolni vremena. Balkano-slavänskiut e zapazil trite minuli vremena ot staro-obqo-slavänskiut ezik - minulo svuršeno, minulo nesvuršeno i minulo neopredeleno. Balkano-slavänskiut (naprimer bulgarskiut) ne može da bude govoren samo s minulo neopredeleno vreme, bez minulo svuršeno i bez minulo nesvuršeno. A srubskiut može. Neqo poveče, v ryski i v polski minuloto neopredeleno vreme e edinstvenoto minulo vreme.
      
      
      • Tretata razlika e preizkaznoto glagolno naklonenie na balkano-slavänskiut. To se e razvilo pod tyrsko vlianie. Starite formi na minuloto svuršeno i na minulo nesvuršeno vreme su pridobili dopulnitelno značenie na evidencialnost, svidetelsko otnošenie na govoreqiut. Toj tre̋bva da izpolzva drygi formi pri nesvidetelsko otnošenie - inače bi izrekul luža.
      
      
      • Četvurtata razlika: balkano-slavänskiut, kakto i drygite ezici ot Balkansprachbund-ut, ne različava gramatičeski roditelno otnošenie ot datelno otnošenie. Balkano-slavänskiut ezik izpolzva yniversalniut predlog "na" (s vinitelen padež), za da zamestva kakto roditelen, taka i datelen padež.
      
      
      • Petata razlika: balkano-slavänskiut ezik ne različava gramatičeski mestopoloženie i posoka. Tova e čerta na celiut Balkansprachbund, kakto i na celiut romans (frenski, italianski, ..).
      
      
      • Šestata razlika: balkano-slavänskiut ezik veče ne različava padežite pri imenata, a izpolzva obqa forma. Balkano-slavänskiut po-često ypotrebäva predlozi. Vpročem, zvatelniut padež se pazi v balkano-slavänski. Pazüt se i formni za tri padeža pri mestoimeniata: imenitelen, vinitelen i datelen.
      
      
      • Sledvaqite razliki ne su tolkova važni.
        
        
        • (7) Balkano-slavänskiut e zagybil vse̋kakvi sintetični formi za stepenyvane na prilagatelnite.
        • (8) Balkano-slavänskiut e zagybil infinitivut (naopredelenoto naklonenie pri glagolite). Polzva se suÿzut "da".
        • (9) Balkano-slavänskiut (kakto i surbo-xurvatskiut) polzva obqiut prost i efektiven način za obrazyvane na budeqe vreme, xarakteren za Balkansprachbund-ut.
        
        
        • i taka natatuk.
  
  
  • (.. skrij ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum načaloto ..
    


• ►►  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Сноп изоглосс между болгарским и сербским: перечень, попытка  (.. skrij go ..)  (.. pokaži go tam ..) 
  
  
  • Изоглосса артромании. Употребление артиклей. Категория определенности.
  
  
  • Изоглосса ренарратива. Пересказательное наклонение глагола.
  
  
  • Изоглосса локатива. Отсутствие/наличие местного падежа. Живѣя̨ в Бѣлград. (вин.п.) Живим у Београду. (местный.п.)
  
  
  • Изоглосса генитива. Отсутствие/наличие родительного падежа. К востоку, родительный падеж заменяется дательным.
  
  
  • Изоглосса универсального предлога НА. К востоку, дательный падеж можно заменить винительным с предлогом НА.
  
  
  • Изоглосса родов в множественном числе. К востоку, категория рода существует только в единственном числе.
  
  
  • Изоглосса большого ера. К западу, большой ер перешёл в А, даже под ударением. СОН: СЪН vs САН
  
  
  • Изоглосса малого ера. К западу, малый ер перешёл в большой, а потом в А. ДЕН vs ДАН
  
  
  • Отсутствие/наличие эпентетической Лямбды. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
  
  
  • Глагольное окончание императива -ѢТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ
  
  
  • Расширенное употребление клитик. К востоку клитик больше. К востоку: Върни ми ги паритѣ! Верни мне деньги!
  
  
  • Сохранен/утрачен звук -Т в глагольном окончании мн. ч. Они идут: ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
  
  
  • Оглушение конечных шумных звонких согласных. К востоку, конечные шумные звонкие согласные оглушаются. К востоку, как в русском.
  
  
  • Глагольная форма инфинитива отсутствует/существует. К востоку, инфинитива вообще нет.
  
  
  • Синтетические формы сравнения прилагательных отсутствуют/существуют. К востоку, таких форм нет.
  
  
  • Архаичные окончания прошедшего совершенного времени к западу сохраняются. К востоку, подверглись обобщению.
  
  
  • По спряжению на -И-, к востоку, окончание настоящего времени множественного числа 3-го лица подверглось обобщению, заменив малый юс на большой.
  
  
  • Список открыт для дополнений, исправлений и уточнений.
  
  
  • (.. skrij go snoput ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum načaloto ..
    


• ►►  Snop izoglosi meǧy bulgarski i srubski  (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam na anglijski ..)  (.. pokaži go tam na ryski ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Snop izoglosi meǧy bulgarski i srubski  (.. skrij go ..)  (.. pokaži go tam na anglijski ..)  (.. pokaži go tam na ryski ..) 
  
  
  • Po-gore spisukut na tezi izoglosi be daden na ryski, po-doly qe bude daden na anglijski, a tyka go preveǧam na bulgarski.
  
  
  • Temata za izoglosite meǧy bulgarski i srubski e svurzana s temata za balkano-slavänskiut ezik - za carskoto i kralskoto slavänoglasie.
  
  
  • Tova su izoglosi ne prosto meǧy bulgarskiut i srubskiut. Tova su izoglosi meǧy edin balkano-slavänski ezik i edin novo-slavänski ezik.
  
  
  • Ot dryga strana, dvata ezika bulgarski i srubski su čast ot ÿžno-slavänskiut dialekten kontinyym, a turseneto na granici meǧy ezici v dialekten kontinyym e "syeta na syetite". Zatova tyka ne stava dyma za granica, a za snop izoglosi.
  
  
  • Ne̋koi srubski ezikovedi s nacionalističeski yklon slagat ätovata granica v tozi snop. V razgleǧaniut kontekst obače tova e nevuzmožno - na zapad ot ätovata granica e razpoložena pone polovinata ot slavänoglasieto na Balkansprachbund-ut.
  
  
  • Izoglosite ot snoput su tri vida:
    
    
    • Izoglosi, svurzani s ezikovi xarakteristiki ot Balkansprachbund-ut.
    
    
    • Stari izoglosi v ramkite na slavänqinata, otpredi Balkansprachbund-ut.
    
    
    • Novi izoglosi v ramkite na slavänqinata, bez vruzka s Balkansprachbund-ut.
  
  
  • Eto go i samiut spisuk na izoglosite ot snoput. Toj ostava otvoren za dopulnenia, korekcii i ytočnenia.
    
    
    • Izoglosa na artromaniata. Na iztok se ypotrebävat členove, izrazävaqi gramatičeskata kategoria opredelenost.
    
    
    • Izoglosa na renarativut, na preizkaznoto glagolno naklonenie. Na zapad go ne̋ma..
    
    
    • Izoglosa na lokativut. Mesten padež na zapad ima, na iztok ne̋ma. Живѣя̨ в Бѣлград. (vin.p.) Живим у Београду. (mesten.p.).
    
    
    • Izoglosa na genitivut. Roditelen padež na zapad ima, na iztok ne̋ma. Na iztok roditelniut padež se zamenä s datelen.
    
    
    • Izoglosa na yniversalniut predlog NA. Na iztok, datelniut padež može da se zameni s vinitelen sled predlog NA.
    
    
    • Izoglosa na kategoriata rod v množestveno čislo. Na iztok, kategoriata rod suqestvyva samo v edinstvenno čislo.
    
    
    • Izoglosa na golemiut er Ъ. Na zapad, golemiut er e preminul v A, daže pod ydarenie. СЪН vs САН.
    
    
    • Izoglosa na malkiut er Ъ. Na zapad, malkiut er e preminul v gole̋m, a posle v A. ДЕН vs ДАН.
    
    
    • Izoglosa na epentetičeskata ΛΑΜBΔΑ: na zapad ima, na iztok ne̋ma. ЗЕМIА vs ЗЕМΛIА
    
    
    • Imperativno glagolno okončanie: na iztok -ѢТЕ, na zapad -ИТЕ. ИДѢТЕ vs ИДИТЕ.
    
    
    • Česta ypotreba na klitiki na iztok. Върни ми ги паритѣ!
    
    
    • Krajniut zvyk T v glagolnoto okončanie za mn.č. na iztok se pazi. Na zapad se gybi. ИДА̨Т (ИДѪТ) vs ИДУ
    
    
    • Krajnite šymni zvyčni suglasni na iztok se oglyšavat. Na zapad si ostavat zvyčni.
    
    
    • Izoglosa na infinitivut. Na iztok takava glagolna forma ne̋ma.
    
    
    • Sintetični formi za stepenyvane na prilagatelnite na zapad se sreqat, na iztok izobqo ne̋ma.
    
    
    • Arxaičnite okončania za minulo svuršeno vreme se pazüt na zapad, a na iztok su stanuli obekt na obobqenie.
    
    
    • Okončanieto za segašno vreme 3-to lice mn.č. po spreženieto na -I- na iztok e obobqeno kum gole̋m ÿs, a na zapad se pazi malkiut ÿs.
  
  
  • (.. skrij go snoput ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum načaloto ..
    


• ►►  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. pokaži go tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  How does Bulgarian compare to Serbian? A bundle of Isoglosses  (.. skrij go ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • Bulgarian and Serbian are part of the South Slavic dialect continuum.
    
    
    • The South Slavic dialect continuum was spread from Ljubljana to Lozengrad.
    • The division of Slavic into South-East-West is based on very old features, more than 11 centuries old.
    • So, both Bulgarian and Serbian are South Slavic languages.
    • The CV of Slavophonia.
  
  
  • Serbian is a Neo-Slavic language while Bulgarian is Balkano-Slavic.
    
    
    • This is according to some political division which is about 11 centuries old.
    • The CV of Slavophonia: Milestone_4.
    • Serbian belongs to the Carolingian Slavophonia (korolevskoe slavänoglasie).
    • Bulgarian belongs to the Ceasar’s Slavophonia (carskoe slavänoglasie).
  
  
  • Bulgarian participated in the Balkansprachbund (the text there is in Bulgarian).
    
    
    • Serbian has some Balkansprachbund features but it had not full Balkansprachbund membership.
    
    
    • The following languages were assigned Balkansprachbund membership:
      
      
      • Greek
      • Bulgarian (Balkano-Slavic)
      • Romanian (Balkano-Romance)
      • Albanian
    
    
    • The Balkansprachbund lasted in the centuries 11th to 19th.
  
  
  • The 19th century:
    
    
    • Serbian focused to Vienna (1850 Vienna agreement, Vuk Karadžić).
    • Serbian joined Croatian to form a common Serbo-Croatian language.
    • Bulgarian focused to Moscow.
    • Bulgarian and Russian are the only modern Slavic languages which still keep their ties to OCS+ (the Old Church Slavonic language).
      • Not Ukrainian. Not Serbian anymore.
    • Huge number of Turkish loanwords in Bulgarian were replaced by Russian words.
  
  
  • Torlakian: a bunch of transitional dialects between Bulgarian and Serbian.
    
    
    • Part of the South Slavic dialect continuum.
  
  
  • There cannot be borders in a dialect continuum.
    
    
    • Therefore, I am presenting a bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian.
    • And thus, I am making a compare of real linguistic features of Bulgarian and Serbian.
    
    
    • [-] Isoglosses inside the Slavophonia older than the Balkansprachbund.
    • [+] Newer isoglosses inside the Slavophonia.
    • [B] Isoglosses related to the Balkansprachbund.
  
  
  • A bundle of isoglosses between Bulgarian and Serbian:
    
    
    • [B] The isogloss of the Arthromania
      • Definite articles are used on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The isogloss of the Renarrative mood
      • Renarrative mood present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Locative case
      • Locative case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the Genitive case
      • Genitive case present on the Serbian side only.
    
    
    • [B] The isogloss of the universal preposition NA
      • The universal preposition NA present on the Bulgarian side only.
    
    
    • [+] The isogloss of the Gender in Plural
      • On the Bulgarian side, there are no genders in Plural.
    
    
    • [+] The big Yer (U) Isogloss
      • On the Serbian side, U merged into A, even when stressed.
    
    
    • [-] The little Yer (J) isogloss
      • On the Serbian side, J merged into U, and then into A.
    
    
    • [-] Epenthetic Lambda Isogloss
      • Epenthetic Lambda present on the Serbian side only.
    
    
    • [-] Imperative Plural ending
      • -ETE on the Bulgarian side.
      • -ITE on the Serbian side.
    
    
    • [B] Extended Usage of Clitics:
      • Present on the Bulgarian side.
    
    
    • [+] 3rd person Plural Present Ending:
      • On the Bulgarian side, -T is preserved.
    
    
    • [+] Voiced Obstruents in Final position
      • Devoiced on the Bulgarian side.
    
    
    • [B] The Isogloss of the Infinitive:
      • On the Bulgarian side, no such form exists.
    
    
    • [B] Comparative forms of the Adjectives:
      • On the Bulgarian side, only analytic forms exist.
    
    
    • [+] Verbal Endings of Simple Past Tenses:
      • Archaic forms on the Serbian side.
    
    
    • [+] Verbal I-conjugation Ending of Present Plural 3rd p.:
      • Archaic front nasal on the Serbian side.
      • Generalized to back nasal on the Bulgarian side.
    
    
    • [This list remains open]
  
  
  • (.. hide the list of isoglosses and the comparison ..) 
    
  • (.. skrij go snoput ..)  (.. svij go subranoto ottyk-ottam ..)  (.. skrij go ..)  .. kum načaloto ..
    


• ►►  V staro-slavänski imalo samo otvoreni srički  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..
  
  
• ▼▼  V staro-slavänski imalo samo otvoreni srički  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..) 

  V staro-slavänski (staro-bulgarski, staro-srubski, staro-ryski) bykvata Ъ vinugi e zvyčala, zvyčala e dori i v kraüt na dymata (v kraeslovna pozicia). Suqoto može da se kaže i za bykvata Ь.
  
  Primeri na dymi, razdeleni na srički, spored tova kak su se proiznasäli:
  

  БО-ГЪ,
  КРА-КЪ,
  ПО-ДЪ,
  ПО-ПЪ,
  ПО-ТЬ,
  КО-NЬ,
  ДЬ-NЬ (den),
  ПЬ-СЪ (pes),
  ЛѢ-СЪ,
  ХЛѢ-БЪ,
  СРЬ-БЪ-КЪI-NIA,
  БЛЪ-ГА-РЪ-КА,
  ПРѢ-СЛА-ВЪ,
  ГО-СТЬ-БА (gozba),
  СВА-ТЪ-БА,
  ПО-NЕ-ДѢ-ЛЬ-NИ-КЪ (ponedelnik),
  ВЪ-ТО-РЬ-NИ-КЪ (vtornik),
  i t.n.

  О-ТЬ-ЧЕ NА-ШЬ И-ЖЕ Е-СИ NА NЕ-БЕ-СѢ-ХЪ
  ДА СВЯ-ТИ-ТЪ-СЯ И-МЯ ТВО-Е
  ДА ПРИ-И-ДЕ-ТЪ Цѣ-СА-РЬ-СТВIЕ ТВО-Е
  ДА БѪ-ДЕ-ТЪ ВО-ЛIА ТВО-IА
  IА-КО NА NЕ-БЕ-СИ И NА ЗЕ-МЛИ
  ХЛѢ-БЪ NA-ШЬ NA-СѪ-ШТЬ-NЪI
  ДА-ЖДЬ NА-МЪ ДЬ-NЬ-СЬ
  И О-СТА-ВИ NА-МЪ ДЛЪ-ГЪI NA-ШЯ
  ..

  Off-topic/terminologično otklonenie: Tekstut ot Božiata molitva e na staro-curkovno-slavänski (OCS+, OldChurchSlavonic), kojto e purviut knižovno obraboten slavänski ezik, imaq za osnova staro-bulgarskiut (OldBulgarian) dialekt na staro-slavänskiut ezik (na staro-obqo-slavänskiut ezik, OCS*, OldCommonSlavic).
  
  Kak bi zvyčal tozi tekst na dryg dialekt na staro-slavänskiut ezik (naprimer na staro-ryski ili na staro-srubski) može da se napiše, no qe e otklonenie ot temata. Kraj na otklonenieto

  Glasnata Ъ zvyčala kato segašnoto naše Ъ. Tova e zadna glasna.
  
  Glasnata Ь bila predna i zvyčala taka, kakto zvyči frenskoto ne̋mo e, kogato francyzite si pravüt trydut da go proiznasät, ili kakto zvyči glasnata vuv frenskite dymi heure (čas) ili oeuf (äjce).
  
  Glasnite Ъ i Ь se naričat erove - gole̋m Ъ i maluk Ь er, zaden Ъ i preden Ь er.
  
  Produlžavame. Molü, nablÿdavajte.
  
  Vsički srički zavuršvat na glasna. Vsički zvyčni šymni suglasni Б,В,Г,Д,Ж,З se proiznasät zvyčno - ne̋ma yslovia za obezzvyčavaneto im (suotvetno v П,Ф,К,Т,Ш,С). Te i zatova se pišat s bykvite za zvyčni suglasni. Osven tova, ne̋ma yslovia za ozvyčavaneto na bezzvyčnite suglasni, kakto nie pravim sega (СВАТЪБА => СВАДБА, ГОСТЬБА => ГОЗДБА => ГОЗБА).
  
  Nablÿdenieto pokaza, če v staro-slavänski (staro-bulgarski, staro-ryski, staro-srubski) ne̋malo yslovia za asimilacia po zvyčnost pri šymnite suglasni. Nito puk e imalo yslovia za obezzvyčavane na kraeslovnite suglasni. (.. skrij za otvorenite srički ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..



• ►►  Silni i slabi erove v staro-slavänski  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..
  
  
• ▼▼  Silni i slabi erove v staro-slavänski  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..) 

  V staro-slavänski vseki er, gole̋m Ъ ili maluk Ь, moželo da bude v silna ili v slaba pozicia, t.e. da bude silen ili slab.
  
  Edin er, gole̋m Ъ ili maluk Ь, bival silen, ako bil ydaren ili ako bil posledvan ot slab er v sledvaqata srička na dymata ili na ystojčiviut izraz. Inače erut bival slab.
  

  Za da opredeli erovete kato silni i slabi, staro-slavänskiut ezik sledval sledniut algoritum:

  • Razgleǧa se vse̋ka srička, srička po srička, započvajki ot kraüt na dymata ili na ystojčivoto slovosučetanie.
  • Vseki er v poslednata srička e slab. V staro-slavänski ydarenieto ne moželo da pada na er v posledna srička.
  • Ako v porednata (tekyqata) srička ima ydaren er, to toj e silen.
  • Ako v tekyqata srička ima er, a v sledvaqata srička ima slab er (er veče opredelen kato slab), to erut v tekyqata srička e silen, dori da e neydaren.
  • Inače, ako v tekyqata srička ima er, kojto e neydaren, i v sledvaqata srička ne̋ma slab er, to tozi neydaren er v tekyqata srička e slab.

  V kraüt na 9-ti vek, vremeto na purvite tekstove na staro-slavänski ezik, vsički erove - i silni i slabi - vse oqe se čyvali. I suotvetno se pišeli. Zatova i znaem za te̋x. Može bi slabite erove su zvyčali po-kratko ot silnite, no tova ne se otbele̋zvalo v tekstovete.
  
  Obače v sledvaqite vekove slavänoglasnite po ce̋l sve̋t, vklÿčitelno i po Našensko, suvsem zanemarili proiznošenieto na slabite erove i te izpadnuli. A puk silnite erove si ostanuli kato normalni sričkotvorni glasni.
  

  Primeri:

  • ДЬNЬСЬ (ДЬ-NЬ̒-СЬ): razvitie v bulgarski, kudeto ydarenieto e na sričkata -NЬ-. Erut v poslednata srička e slab i izpadnul. Erut v ydarenata srička -NЬ- e stanul normalna glasna E. Erut v sričkata ДЬ- e slab, poneže ne e ydaren i v sledvaqata srička ne̋ma slab er, taka če tozi er, bidejki slab, e izpadnul. Polyčava se ДНЕС. Ot trisrična dymata stava ednosrična.
  
  
  • ДЬNЬСЬ (ДЬ̒-NЬ-СЬ): razvitie v srubski i bulgarski, kogato ydarenieto e na purvata srička -ДЬ-. Erut v poslednata srička e slab i izpadnul. Erut v predposlednata srička -NЬ- e silen, poneže v sledvaqata srička ima slab er. Erut v sričkata ДЬ- e silen, poneže e ydaren. Polyčava se ДЕ̒НЕС v zapadno-bulgarski dialekti i ДА̒НАС v srubski.
  
  
  • ВЪТОРЬNИКЪ (ВЪ-ТО̒-РЬ-NИ-КЪ): Erut v poslednata srička e slab i izpadnul. Erut v sričkata -РЬ- e slab i izpadnul - slab e, poneže ne e ydaren i v sledvaqata srička glasnata e И, a ne slab er. Erut v sričkata -ВЪ- suqo taka e slab i izpadnul - slab e, poneže ne e ydaren i v sledvaqata srička glasnata e O, a ne slab er. Polyčava se ВТО̒РНИК. Ot petsrična dymata stava dvysrična. Osven tova, v novite yslovia, zvyčnata šymna suglasna V zastava točno pred bezzvyčnata šymna suglasna T i sama se obezzvyčava: čyva se ФТОРНИК. Vpročem, tova e momentut, kogato slavänoglasnite se nayčili da proiznasät suglasnata Ф.
  
  
  • ОРЬЛЪ (О-РЬ̒-ЛЪ): Erut v poslednata srička e slab i izpadnul. Erut v sričkata -РЬ- e ydaren i stava normalna glasna. Polyčava se ОРЕ̒Л.
  • ОРЬЛИ/ОРЬЛЪI (О-РЬ-ЛИ̒/О-РЬ-ЛЪI̒): Erut v sričkata -РЬ- e slab, poneže ne e ydaren i v sledvaqata srička ima glasna И ili diftong ЪI. Polyčava se ОРЛИ̒.

  (.. skrij gi silnite i slabite erove ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..

  
  
  
• ►►  Izpadaneto na slabite erove - osnoven moment pri prestryktyriraneto na staro-slavänskiut ezik v raznite novi slavänski ezici  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..
  
  
• ▼▼  Izpadaneto na slabite erove - osnoven moment pri prestryktyriraneto na staro-slavänskiut ezik v raznite novi slavänski ezici  (.. skrij ..)  (.. pokaži tam ..) 
  

  • Otvaräneto na vsički srički - tova e bil osnovniut moment pri prestryktyriraneto na pra-slavänskiut ezik v slavänski (staro-slavänski) ezik.
  • A puk izpadaneto na slabite erove - tova e bil osnovniut moment pri prestryktyriraneto na staro-slavänskiut ezik v raznite suvremenni slavänski ezici.

  • Novite slavänski ezici v povečeto slyčai po različen način su se spravili s posledicite ot izpadaneto na slabite erove.
  
  
  • Mekite suglasni polyčavat fonematičen statyt.

    Tova e dulga otdelna tema, koäto tyk samo qe ü markiram. Naj-mnogo e zasegnut ryskiut ezik, naj-malko - bulgarskiut.

  • Sled ne̋kolko-vekovno otsutstvie v ezikut se poävävat zatvoreni srički.

    Lesno li ezikut gi pregluqa? Tova e dulga otdelna tema, koäto tyk samo qe ü markiram. Naj-mnogo su zasegnuti češkiut, polskiut, ykrainskiut ezik, naj-malko - bulgarskiut.

  • Silnite erove ostanuli v proiznošenieto, no zagybili kačestvoto si na erove, prevruqajki se v pulnocenni glasni. Tova e dulga otdelna tema, koäto tyk samo qe ü markiram.

    		Ъ		Ь
    Iztočno-slavänski (ryski, ..)		O		E
    Zapadno-slavänski (češki, polski, ..)		E		E
    Srubski&slovenski		A		A
    Bulgarski		Ъ		E

    Makar i kato pulnocenna glasna, golemiut er U zapazil kačestvoto si v gole̋ma čast ot bulgarskite dialekti. V drygi bulgarski dialekti preminul v O.

  • Poävävat se yslovia za asimilacia na šymnite suglasni po zvyčnost/bezzvyčnost.

    ВТОРНИК, СВАТБА, ПРИКАЗКА, ВЛАДКО, ЛЮБКА se proiznasät veče ФТОРНИК, СВАДБА, ПРИКАСКА, ВЛАТКО, ЛЮПКА.

  • Poävävat se yslovia za obezzvyčavane na šymnite suglasni v kraüt na dymite.
  (.. skrij go izpadaneto na slabite erove ..)  (.. pokaži tam ..)  .. kum načaloto ..
  
  
• ►►  Pregled na staro-slavänskiut vokalizum  (.. pokaži tam ..)  (.. pokaži tyka ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..
  
  
• ▼▼  Pregled na staro-slavänskiut vokalizum  (.. pokaži tam ..)  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  
  • ►►  Proizxod na erovete  (.. pokaži go tam ..)  (.. pokaži go tyka ..)
  • ▼▼  Proizxod na erovete  (.. pokaži go tam ..)  (.. skrij go ottyka ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • I dvata era proizxoǧat ot kratki nesuqinski glasni v PIE (pra-indo-evropejskiut ezik).
    
    
    • Golemiut er Ъ proizxoǧa ot pra-indo-evropejskoto kratko У [ǔ].

      Pra-indo-evropejskoto kratko У [ǔ] da ne se burka sus suglasnata [w] v anglijski.

    • Malkiut er Ь proizxoǧa ot pra-indo-evropejskoto kratko И [ǐ].

      Pra-indo-evropejskoto kratko И [ǐ] da ne se burka sus suglasnata Й [j].

    • Malkiut er Ь može da proizxoǧa i ot pra-indo-evropejskata šva, ako tova ima ne̋kakvo značenie za slavänqinata.

      V suqnost, pra-indo-evropejskata šva po putüt si kum slavänqinata purvo stava na kratko И [ǐ], koeto posle na obqo osnovanie minava v maluk er Ь.

    • Pra-indo-evropejskite glasni, ot koito proizxoǧat dvata slavänski era, su nesuqinski glasni. Spored laringalnata xipoteza te ne su čast ot oglasovkata na dymata, a su čast ot skeletut ì. Tova su bili sonorni suglasni ili polyglasni ili glajdove ili aproksimanti, kato vsički tezi termini označavat priblizitelno edno i suqo.
    • Spored laringalnata xipoteza istinskite glasni v PIE su bili E i O.
    • V pra-slavänski, vsički kratki glasni, koito ne proizxoǧat ot istinski pra-indo-evropejski glasni, pridobivat povedenie na erove.
    • Povedenie na erove - tova označava "murzelivo" (lazy) proiznošenie (bez yčastie na ystnite) v dve stepeni - silna i slaba pozicia.
    
    
    • Spored laringalnata xipoteza, laringalite pridavali dulžina na nesuqinskite pra-indo-evropejski glasni У [u] i И [i].
    • V pra-slavänski, nesuqinskite pra-indo-evropejski glasni У [u] i И [i] moželo da prodobiut dulžina i kato markirovka na iterativna glagolna forma.
    • V pra-slavänski, dulgite glasni У [ū] i И [ī] ne gi postignula sudbata da stanut na erove.
      
      
      • Dulgata glasna И [ī] si ostanula v kačestvoto na slavänsko И.
      • Dulgata glasna У [ū] se diftongizirala v slavänskoto ЪI, koeto posle v bulgarski i srubski (i češki i slovaški) se oprostilo na И.
      
      
      • Zabeležete, če purvata čast na slavänskiut diftong UI e imenno glasnata U.
      • I v glagolicata, i v kiriliacata tozi zvyk se e označaval s digrafut UI (ili UI) i sledovatelno si e bil takuv diftong.
    
    
    • .. Skrij go komentarut mi za proizxodut na erovete ..
  
  
  • ►►  Glasež na golemiut er Ъ v staro-slavänski  (.. čyj ..)  (.. pokaži go tam ..)  (.. pokaži go tyka ..)
  • ▼▼  Glasež na golemiut er Ъ v staro-slavänski  (.. čyj ..)  (.. pokaži go tam ..)  (.. skrij go ottyka ..) .. kum načaloto ..
    
    
    • V tekst po-gore e napisano:
      
      

      Glasnata Ъ zvyčala kato segašnoto naše Ъ. Tova e zadna glasna.

    
    
    • Stryva si da se sprem po-podrobno na proiznošenieto na golemiut er Ъ v suvremenniut bulgarski ezik.
      
      
      • V suvremenniut bulgarski ezik glasnite A i Ъ se različavat samo v silna pozicia.
        
        
        • V suvremenniut bulgarski ezik edna glasna e v silna pozicia, ako e pod ydarenie ili ako e v kraeslovieto na vokativna forma.
        • Otklonenie. Suvremenniut bulgarski ezik e razvil inovativni (novatorski) vokativni formi na tazi osnova.
        • Naprimer, moeto ime Xristo v nominativ-akyzativ zvyči Xristy, a vuv vokativ - Xristo.
        • "Xristo, izkaraj gi govedata!" Xristy gi izkara govedata. Kraj na otklonenieto.
      
      
      • V slaba pozicia bulgarskite glasni A i Ъ ne se različavat edna ot dryga na slyx.
      • V slaba pozicia, ako glasnata e A ili Ъ, vseki glasež meǧy A i Ъ (vklÿčitelno) e priemliv, bez da se zabele̋zva čyǧ akcent.
      • Tozi fakt - slivaneto na bulgarskite glasni A i Ъ v slaba pozicia - ni kara da oburnem pogled kum srubskiut ezik i da otčetem, če tam golemiut er Ъ se e vle̋l v glasnata A i ne se različava veče ot A v nikoä pozicia.
      
      
      • V silna pozicia bulgarskite glasni A i Ъ se različavat, razbira se.
      
      
      • V susednite nam ezici ima glasni Ъ:
        • tyrsko Ъ (ı)
        • albansko Ъ (ë)
        • rymunsko otvoreno Ъ (ă) i zatvoreno Ъ (î,â), koito v rečta na ne̋koi rymunci ne se različavat.
      
      
      • Makar bulgarskite glasni A i Ъ da se različavat v silna pozicia, za glasnata Ъ (golemiut er) ima širok dopystim diapazon na zvyčene.
      • Zvyčeneto na koä da e ot glasnite Ъ na susedite (tyrsko Ъ, rymunsko Ъ otvoreno ili zatvoreno, albansko Ъ) e priemlivo za bulgarskata glasna Ъ v silna pozicia, bez da se zabele̋zva čyǧ akcent.
      
      
      • Nave̋rno i golemiut er Ъ v staro-slavänski e imal širok dopystim diapazon na zvyčene.
    
    
    • Pri otgovorut na vuprosut kak e zvyčal golemiut er Ъ e staro-slavänski, tre̋bva da se ima pred vid slednoto:
      
      
      • V praezikut tazi glasna e zvyčala kato У [u].
      • Sega v bulgarski ezik golemiut er zvyči kato Ъ.
      • Sega tazi glasna v srubski ezik zvyči A, a v ryski i v ne̋koi našenski dialekti tä zvyči kato O.
      • Na suvremennoto zvyčeneto na tazi glasna kato E v češki, slovaški i polski ne̋ma sega da my obruqame vnimanie, poneže qe bude obäsneno po-kusno.
      • Zvyčenieto na golemiut er Ъ v staro-slavänski tre̋bva da e bilo blizo do zvyčenieto na malkiut er Ь.
        • No i na tova sega ne̋ma da my obruqame vnimanie, poneže sus zvyčeneto na malkiut er Ь qe se zanimaem po-doly.
    
    
    • Kato se ima pred vid zvyčeneto na glasnata v praezikut kato У[u] i zvyčeneto ï v ryski kato O[o], pone̋koga nepredeleno na vuprosut se otgovarä taka:
      • Golemiut er Ъ v staro-slavänski e zvyčal kato neqo sredno meǧy O[o] i У[u].
      • Qe se pomučim da dadem po-opredelen otgovor.
      • Po-opredelen otgovor znači na koj glasen zvyk ot koj suvremenen ezik naj priliča.
    
    
    • Kačestvoto na golemiut er Ъ v staro-slavänski qe da e bilo nepoznato na elinofonite, qom za tozi zvyk e bila izmislena otdelna bykva.
      • Tova suobraženie izklÿčva glasnite А[a], О[o] i У[u].
      • Puk i v staro-slavänski takiva glasni А[a], О[o] i У[u] si e imalo.
    
    
    • I tuj, imame na razpoloženie glasen zvyk Ъ.
      • Toj e nepoznat na elinofonite.
      • Taka zvyči golemiut er Ъ v bulgarskiut ezik, v edin ot potomcite na staro-slavänskiut ezik.
      • Zvykut suvsem ne e re̋duk. Izmeǧy susednite nam ezici, toj se sreqa v tri (tyrski, rymunski, albanski) i v drygi tri lipsva (grucki, srubski, ciganski).
      • Glasežut my e ne̋kude meǧy O[o] i У[u].
      • Glasežut my e zaden i po tozi priznak bi mogul da se protivopostavä na malkiut er Ь.
      • Pri tezi obstoätelstva, v otgovor na vuprosut kak e zvyčal golemiut er Ъ e staro-slavänski ot kakuv zor tre̋bva da se tursi dryg zvyk.
      • Golemiut er Ъ e staro-slavänski e zvyčal kato glasniut zvyk Ъ v suvremenniut bulgarski ezik.
      • Ili ako qete, kato suotvetnitte glasni zvyci v rymunski (ă), albanski i tyrski.
    
    
    • Vuv vseki slyčaj, sigyrno e, če:
      • Ako tre̋bva da se aproksimira staro-slavänskiut gole̋m er Ъ črez suvremenniut bulgarski vokalizum, to aproksimaciata qe e imenno Ъ.
      • I obratno, ako tre̋bva da se aproksimira suvremenniut bulgarski vokal Ъ črez staro-slavänskiut vokalizum, to pak aproksimaciata qe e Ъ.
      
      
      • Ami nie poveče ot tova ne bixme mogli da znaem.
        
        

        Ne bixme mogli da znaem dali bi se yseqal čyǧ akcent, ako mašina na vremeto pozvoli kontakt na nositeli na staro-slavänski i na suvremenen bulgarski i vseki proiznasä Ъ-to po svoüt si način.

    
    
    • Preporučvam da napravite slednite fonetični ypražnenia.
      
      
      • Izbirame ne̋kolko ednosrični dymi s glasnata Y[u]: лук, душ, руж, муш.
        • Руж e ne̋kakvo kozmetično sredstvo.
        • Муш крачето в чорапчето!
      • Proiznasät se taka: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • Na obruqajte vnimanie na suglasnite i na vlianieto im vurxy glasniut zvyk.
      • Susredočete se vurxy proiznošenieto na samiut glasen zvyk У[u].
      
      
      • Zapomnete poziciata na čelÿstite i na ezikut. Gledajte da fiksirate tazi pozicia. Tova e pozicia na zadna glasna.
      
      
      • Ystnite su Vi leko zakrugleni, leko napregnuti i leko iztegleni napred.
      
      
      • Sega, bez da promenäte poziciata na čelÿstite i na ezikut,
      • suvsem otpysnete ystnite, osvobodete gi ot vse̋kakvo napreženie, ostavete gi da zaemat ne̋kakva estestvena pozicia,
      • no bez da promenäte poziciata na čelÿstite i na ezikut.
      
      
      • Veroätno qe čyete лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Veroätno qe se polyčut dymite лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Fonetičnata prome̋na se nariča delabializacia: izklÿčvane na ystnite ot proiznošenieto.
      • Tazi fonetična prome̋na e preturpe̋l pra-indo-evropejskoto kratko У[u] prez pra-slavänski do golemiut er Ъ v staro-slavänski, i suotvetno v staro-bulgarski, a ottam i v novo-bulgarski.
      • Delabializaciata e stanula veroätno v pra-slavänskiut period i v staro-slavänski e bila veče fakt.
      
      
      • Fonetičnite ypražnenia produlžavat.
      
      
      • Ot лък, дъш, ръш, мъш s leka prome̋na na položenieto na čelÿstite i ezikut (malko po-otvoreno, malko po-napred) može da se polyči лак, даш, раш, маш (da ne tursim smisul vuv vse̋ka dyma).
      • A tova pokazva izmenenieto na staro-slavänskiut gole̋m er Ъ v srubski i slovenski.
      • I sus suvsem leko zakrugläne na ystnite (nalaga se da gi vklÿčite pak v proiznošenieto) može da se polyči лок, дош, рош, мош.
      • A tova puk pokazva izmenenieto na staro-slavänskiut gole̋m er Ъ v ryski.
      • Imajte pred vid, če zakrugläneto na ystnite pri staro-slavänskoto O bilo tolkova slabo i samoto staro-slavänsko O bilo tolkova otvoreno, če elinofonite go čyvali kato A.
      • Puk i nie sega čyvame ryskoto VODA kato VADA. Staro-slavänskoto O si e bilo blizo do A i tova e izvestno.
    
    
    • Eto kakvo be napisano po-gore v podrazdelut za proizxodut na erovete:
      
      

      Povedenie na erove - tova označava "murzelivo" (lazy) proiznošenie (bez yčastie na ystnite) v dve stepeni - silna i slaba pozicia.

    
    
    • Fonetičnoto ypražnenie demonstrira efektut lazy lips (lenivi ystni) pri prexodut na glasnata v PIE kum staro-slavänskiut gole̋m er Ъ.
    
    
    • Po-natatuk po putüt kum suvremennite slavänski ezici slabite erove su izpadnali, a silnite erove su se izlekyvali ot sindromut lazy lips i su se prevurnali v pulnocenni glasni.
    
    
    • Efektut (sindromut) lazy lips e imal analogično dejstvie i v slyčaüt na malkiut er Ь, koeto qe bude pokazano po-doly.
    
    
    • Staro-slavänskiut vuzxodäq diftong ЪI, zapazen v ryski i zapisvan točno taka s digraf na kirilica, suqo taka pokazva, če staro-slavänskiut gole̋m er e zvyčal kato bulgarskoto Ъ.
    
    
    • .. Skrij go komentarut mi za glasežut na golemiut er Ъ v staro-slavänski ..
  
  
  • ►►  Pregled na staro-slavänskiut vokalizum  (.. pokaži go tam ..)  (.. pokaži go tyka ..)
  • ▼▼  Pregled na staro-slavänskiut vokalizum  (.. pokaži go tam ..)  (.. skrij go ottyka ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Predi da se zanimaem s glasežut na malkiut er Ь v staro-slavänski, stryva si da se napravi kratuk pregled na staro-slavänskiut vokalizum, kratuk pregled na staro-slavänskite glasni.
    
    
    • Neka polyglasnata öt (Й, J) da se razgleǧa v kontekstut na suglasnite i tyka da ü propysnem. S neü započvat dymi kato "ягода", "яре", "юнак", i dr.
    
    
    • Qe započnem s kratuk pregled na vokalizmut na suvremenniut bulgarski ezik.
      
      
      • Veče stana dyma, če v suvremenniut bulgarski ezik vokalizmut v silna pozicia se različava ot vokalizmut v slaba pozicia.
        
        
        • Tyka qe razgleǧame samo vokalizmut v silna pozicia, poneže ävlenieto "vokalizum v slaba pozicia", naričano oqe "redykcia na neydarenite glasni", e inovacia (novovudenie).
          • Podobno novovuvedenie - različen vokalizum v neydarena pozicia - e razvil i ryskiut ezik.
      
      
      • V suvremenniut bulgarski ezik, v silna pozicia, ima slednite šest glasni, označeni na suvremenna kirilica:
        • Е, И, О, У, А, Ъ.
      
      
      • Suqite tezi šest glasni gi e imalo i v staro-slavänski, i v častnost, v staro-bulgarski.
        
        
        • Obače v staro-bulgarski ezik e imalo poveče ot tezi šest glasni.
        • Staro-slavänskite glasni Ь (maluk er), Ѣ (ät), Ѫ (gole̋m ÿs), Я (maluk ÿs), kakto i diftongut ЪI, gi ne̋ma v suvremenniut bulgarski ezik.
        
        
        • Kak da e. Da se susredotočim vurxy tezi šest glasni: E, И, O, У, A, Ъ.
        • Ako mašina na vremeto pozvoli kontakt na nositeli na staro-bulgarski i na suvremenen bulgarski i vseki proiznasä tezi qest glasni po svoüt si način, to naj-veroätno razbiratelstvo qe ima i čyǧ akcent ne̋ma da se zabele̋zva.
        • Ami če purvite pet ot tezi glasni (konvencionalniut paket) gi ima v povečeto suvremenni slavänski ezici i proiznošenieto im e identično.
    
    
    • I tuj, v staro-slavänski, i v častnost v staro-bulgarski, imalo deset glasni i edin diftong, obqo edinadeset:
      
      
      • Diftongut ЪI.
      • Konvencionalniut paket E, И, O, У, A.
      • Ätovata glasna Ѣ.
      • Dva ÿsa, gole̋m Ѫ i maluk Я.
      • Dva era, gole̋m Ъ i maluk Ь.
      
      
    • Konvencionalniut paket E, И, O, У, A e čast ot vokalizmut na povečeto evropejski ezici, drevni i suvremenni.
      
      
      • V častnost, konvencionalniut paket e čast ot vokalizmut na povečeto suvremenni slavänski ezici, ako ne na vsički.
      • A puk vokalizmut na ne̋koi evropejski ezici kato srubski, grucki i ispanski se zadovoläva samo s pette glasni ot konvencionalniut paket.
      
      
      • Beležki za glasnata У [u]:
        • Glasnata У [u] v starata kirilica se e pišela s digraf ОУ, kakto v grucki.
        • Kakto i v gruckiut rukopis, za tozi digraf se e razvila ligatyra, koäto pri vuveǧaneto na knigopečataneto v Rysia e polyčila statyt na bykva v novata kirilica.
      
      
      • Beležki za glasnata И [i]:
        • Kakto v grucki, v starata kirilica glasnata И [i] se e označavala s dve bykvi, Ита ili Iота.
          • Pravila koga koä ot dvete bykvi da se piše ne̋malo.
          • Pri vuveǧaneto na knigopečataneto v Rysia bykvata Ита polyčila dnešnata si forma И, različna ot fòrmata na gruckata Ита.
          • Bulgarskite knižovnici izostavili bykvata Iота okolo sredàta na 19-ti vek.
          • Bykvata Iота bila premaxnuta ot ryskiut pravopis prez 1918.
    
    
    • Diftongut ЪI.
      
      
      • Staro-slavänskiut diftong ЪI e vuzxodäq i poradi tova toj obrazyval otvorena srička.
      • Povečeto diftongi v drygi ezici (PIE, latinski, staro-grucki, nemski, anglijski, pra-slavänski, ..) su nizxodäqi i zatvarät sričkata.
      • Pri prexodut ot pra-slavänski kum staro-slavänski vsički nizxodäqi diftongi su se monoftongizirali - preminuli su v Ѣ, И, У, Ю - i sričkite su se otvorili.
      • Vuzxodäqiut diftong ЪI, kojto proizxoǧa ot pra-staroto dulgo Ȳ [ū], ne zatvaräl sričkata, ostanul v staro-slavänski, pazi se i v suvremenniut ryski.
      • Podobni vuzxodäqi diftongi se sreqat v romansut (ispanski: bueno, puerto, .., italianski: buono, cuore, uomo, .., frenski: lui, puis, oui, moi, fois, ..)
      • V povečeto suvremenni slavänski ezici (bulgarski, srubski, češki, slovaški, slovenski) diftongut ЪI se e oprostil (monoftongiziral se e) v И.
      • I v polski tozi diftong e na put da se oprosti, no vse oqe se različava ot И.
      
      
      • Rezÿme za diftongut ЪI: v staro-slavänski (i v častnost v staro-bulgarski) toj e zvyčal taka, kakto sega v ryski.
      
      
      • V staro-slavänski (i na kirilica, i na glagolica) za diftongut ЪI ne̋malo otdelna bykva i toj se e oboznačaval s digraf ЪI ili ЪИ.
      • Pri vuveǧaneto na pečatnite šriftove v Rysia i poävata na novata kirilica tozi digraf e polyčil statyt na bykva Ы.
      • Po nedorazymenie vuv formata na tazi nova bykva e vpletena bykvata maluk er Ь vmesto golemiut er Ъ.
      • Prez 19-ti vek našite knižovnici pone̋koga su ypotrebävali tazi bykva Ы na etimologičnoto ï me̋sto vmesto И.
    
    
    • Ätovata glasna Ѣ.
      
      
      • Obqo rešenie za glasežut na ätovata glasna Ѣ v staro-slavänski ne suqestvyva.
      • Tä e zvyčala različno v različnite staro-slavänski dialekti.
      • V staro-bulgarski tä e zvyčala [æ], kakto glasnata v anglijskite dymi back (grub), bag (čanta), bad (loš), bat (prilep).
      
      
      • Za povečeto suvremenni slavänski ezici problemut za naslednicite na staro-slavänskata ätova glasna Ѣ e tryden.
      
      
      • V srubskiut ezik su dopystimi ne̋kolko proiznositelni varianta i suotvetno tolkova varianta na pravopis.
        • вѢра: vera, vjera, vijera i dori vira.
        
        
        • Po-gole̋mata čast ot Surbia e zaeta ot zonata na ekavizmut.
        • Tova e prepratka kum karta, na koäto zonata na ekavizmut e označena sus sinö..
        • Tazi sinä zona na ekavizmut e v susedstvo s podobna zona v balkano-slavänskiut ezik (bulgarski +severomakedonski) na zapad ot našenskata ätova granica.
        • V suqnost, tova e obqa zona na ekavizum v ÿžno-slavänskiut dialekten kontinyym, zapadnata čast ot koäto prinadleži na srubskiut ezik, a iztočnata - na našiut balkano-slavänski ezik.
      
      
      • Za našenskata ätova granica možete da pročetete tyka.
      • Ätovata granica deli bulgarskiut ezik na dve narečia: iztočno i zapadno.
      
      
      • Tradiciata v Bulgaria i Rysia pozvoläva i podskazva perfektno rešenie na problemut s ätovata granica i s načertanite ot neü dve narečia na bulgarskiut ezik.
      
      
      • Perfektnoto rešenie - bykvata ät Ѣ s dvoäko zvyčene kato E ili IA - e bilo čast ot oficialniut ivančevski pravopis, v sila do 1945, kogato e bil otmenen ot otečestveno-frontovcite.
      
      
      • Ne̋koi xora vse oqe su na mnenie, če otečestveno-frontovskata ezikova reforma ot 1945 e bila nayčno-obosnovana.
      • Zavisi kakvo se razbira pod "nayka". Ako na "naykata" su spysnuli zadačata da se bori s "veliko-bulgarskiut šovinizum", to "naykata" se e spravila s tazi zadača perfektno.
      • Zabeležete, če i dvata puti, kogato bykvata ät Ѣ e bivala izxvurlena ot pravopisut - pri reformata na Omarčevki (1921) i (1945) ot otečestveno-frontovcite - vse e bil v sila političeskiut kontekst za borba s "veliko-bulgarskiut šovinizum". Aleksandur Stambolijski kazal na surbite "Xalal da Vi e Makedonia" (za koeto VMRO go osudila na smurt), a Georgi Dimitrov se suglasil da podari na "internacionalistut" Tito i Pirinskiut kraj.
      
      
      • V nastoäqiut moment perfektnoto rešenie vse oqe može da bude vuzstanoveno s otčitane na segašnite realnosti.
        
        
        • Vuzstanoväva se bykvata ät Ѣ v našata azbyka i se razrešava ypotrebata ï (kakto do 1945) na etimologičnoto (istoričeskoto) me̋sto na staro-bulgarskata ätova glasna Ѣ.
        • Otečestveno-frontovskiut dvoäk pravopis na promenlivoto Ѣ s bykvite E i Я ne se zabranäva.
        • Razrešava se i ekavski pravopis. Ekavski pravopis označava navse̋kude vmesto bykvata Ѣ da se piše bykva E.
        • Razrešava se i ekavski pravogovor. Ekavski pravogovor označava proiznošenieto zapadno ot ätovata granica.
        • Primer: Qe možem da pišem хлѢб, хляб ili хлеб. Qe možem da kazvame хлıап ili хлеп.
        
        
        • Spomnete si (vižte po-gore), če po otnošenie na starata ätova glasna Ѣ srubskiut pravopis suqo taka dopyska varianti.
        
        
        • Vuzstanovävaneto na bykvata ät Ѣ v azbykata ne označava, če v načalnoto i srednoto yčiliqe qe se yči koga točno se piše tazi bykva.
        • Pazi, Bože! Samo na stydentite po bulgarska ili slavänska filologia qe se prepodava tova.
        • V dejstvitelnost, qe se razrabotüt specialni kompÿturni programi ot vidut na spell-checker-ite, koito qe razstavät pravilno bykvite Ѣ v selektiraniut tekst.
    
    
    • Dva ÿsa, gole̋m Ѫ i maluk Я.
      
      
      • Golemiut ÿs Ѫ i malkiut ÿs Я se naričat oqe gole̋ma i malka nosovka ili zadna i predna nosovka ili zadna i predna nosova glasna, zaqoto taka su zvyčali v staro-slavänski.
      
      
      • Zadna i predna nosova glasna ima v suvremenniut polski ezik.
        • Označavat se suotvetno s U i Ę. Diakritičniut znak se nariča ogunče (ogonek, opaščica).
      
      
      • Osven v polski ezik, ÿsovete v drygite slavänski ezici su preturpeli denazalizacia (eliminirane na nosoviut prizvyk).
      
      
      • Tre̋bva da imame pred vid osobenoto razvitie na ÿsovete v polskiut ezik, kudeto denazalizaciata ne se e slyčila, no puk su stanuli drygi neqa.
      
      
      • Denazalizaciata na ÿsovete v bulgarski se e slyčila po-kusno, otkolkoto v ostanulite slavänski ezici. Ako priemem, če bulgarskite ÿsove su se denazalizirali predi okolo 500 godini, a v srubski i ryski - predi okolo 1000 godini, to v produlženie na ne̋kolko veka izmeǧy slavänskite ezici nosovi glasni e imalo samo v bulgarski i polski.
      
      
      • Dryga prilika meǧy bulgarskiut i polskiut vokalizum e širokoto proiznošenie na ätovata glasna Ѣ v dvata ezika.
      • Tova može bi e svidetelstvo za po-rannite migracii na slavänoglasni purvo v posoka kum Konstantinopol i Solyn v tursene na rabota i civilizacionni blagini i posle na sever po reka Visla v tursene na svobodni neobraboteni zemi.
      • Slavänoglasnite, koito ostanuli v basejnut na Sredniut Dynav, v rodinata na slavänoglasieto, stesnili proiznošenieto na ätovata glasna i denazalizirali ÿsovete si.
      • Slavänoglasieto stignulo reka Dnepur veče bez ÿsove.
      
      
      • Golemiut ÿs Ѫ (zadnata nosova glasna) naj-veroätno e zvyčal kato ON [on] ili YN [un] ili neqo sredno meǧy te̋x.
        
        
        • Glasežut ON [on] napodobäva dnešnata polska zadna nosovka U.
        • Glasežut YN [un] lesno obäsnäva na izmenenieto na golemiut ÿs Ѫ v srubski, slovenski, češki, slovaški i ryski, kakto i v ne̋koi bulgarski dialekti, kudeto golemiut ÿs Ѫ se prevruqa v Y [u] sled denazalizaciata.
        • V povečeto bulgarski dialekti predi denazalizaciata na golemiut ÿs Ѫ toj e preturpe̋l delabializacia i e pridobil zvyčene ЪN [ъn], koeto posle v ne̋koi dialekti se e otvorilo do AN [an].
        
        
        • Primer: {staro-slavänski: зѫбъ, рѫка} {polski: ząb, ręka} {srubski,ryski: зуб, рука} {bulgarski: зѫб (зъб, заб, зуб), рѫка (ръка, рака, рука)}.
      
      
      • Malkiut ÿs Я (prednata nosova glasna) naj-veroätno e zvyčal kato EN [en].
        
        
        • Glasežut EN [en] napodobäva dnešnata polska predna nosovka Ę.
        • Glasežut EN [en] lesno obäsnäva izmenenieto na malkiut ÿs Я v bulgarski, srubski, slovenski, kudeto malkiut ÿs Я se denazaliziral do E.
        • V ryski, slovaški, češki, sled stesnävaneto na ätovata glasna Ѣ v tezi ezici i predi denazalizaciata, malkiut ÿs Я se otvoril kum IA.
        • Kogato savänoglasieto stignulo reka Dnepur, malkiut ÿs Я veče zvyčal tam kato IA.
        • Tova se otrazilo na zvyčeneto na bykvata Я v suvremennata kirilica.
        
        
        • Primer: {staro-slavänski,ryski: пять, девять, десять} {polski: pięć, dziewięć, dziesięć} {bulgarski,srubski: пет, девет, десет}.
    
    
    • Dva era, gole̋m Ъ i maluk Ь.
      
      
      • Dokolkoto tozi očerk e posveten na erovete, počti vsičko za te̋x veče e kazano.
        
        
        • Tyka po-gore možete da pročetete za proizxodut na erovete.
        • Tyka po-gore možete da pročetete za glasežut na golemiut er Ъ.
        • A puk za glasežut na malkiut er Ь možete da pročetete po-doly.
      
      
      • Ostana samo da se ypomene, če v ezici kato srubski, slovenski, slovaški i češki dvata era su se sleli.
        
        
        • V srubski i slovenski malkiut er Ь se e vle̋l v golemiut er Ъ, kojto posle e izmenil glasežut si na A.
        • V slovaški i češki golemiut er Ъ se e vle̋l v malkiut er Ь, kojto posle e izmenil glasežut si na E.
        • Suqoto e stanulo i v polski, no malko po-kusno, otkolkoto v slovaški i češki.
        
        
        • Dvata era se pazüt naj-dobre v ryski, bez da ima slyčai na slivane na ediniut v drygiut.
    
    
    • Rezÿme za staro-slavänskiut vokalizum:
      
      
      • Glasežut na konvencionalniut paket E, И, O, У, A se pazi navse̋kude v slavänoglasieto.
      • Glasežut na diftongut ЪI se pazi v ryski.
      • Glasežut na dvata ÿsa, golemiut Ѫ i malkiut Я, se vuzproizveǧa v polski.
      • Glasežut na golemiut er Ъ se pazi v bulgarski.
      
      
      • Ostavat dve glasni - ätovata glasna Ѣ i malkiut er Ь, staro-slavänskiut glasež na koito tre̋bva da se tursi izvun dnešnata slavänqina. No ne mnogo daleče. V Evropa.
      
      
      • Ätovata glasna Ѣ zvyčala kakto glasnata [æ] v anglijskite dymi back (grub), bag (čanta), bad (loš), bat (prilep).
      • Malkiut er Ь zvyčal taka, kakto zvyči frenskoto ne̋mo e, kogato francyzite si pravüt trydut da go proiznasät, ili kakto zvyči glasnata vuv frenskite dymi heure (čas) ili oeuf (äjce).
    
    
    • .. Skrij gi obqite mi komentari za staro-slavänskiut vokalizum ..
  
  
  • ►►  Glasež na malkiut er Ь v staro-slavänski  (.. čyj ..)  (.. pokaži go tam ..)  (.. pokaži go tyka ..)
  • ▼▼  Glasež na malkiut er Ь v staro-slavänski  (.. čyj ..)  (.. pokaži go tam ..)  (.. skrij go ottyka ..) .. kum načaloto ..
    
    
    • V tekst po-gore e napisano:
      
      

      Glasnata Ь bila predna i zvyčala taka, kakto zvyči frenskoto ne̋mo e, kogato francyzite si pravüt trydut da go proiznasät, ili kakto zvyči glasnata vuv frenskite dymi heure (čas) ili oeuf (äjce).

    
    
    • Pri otgovorut na vuprosut kak e zvyčal malkiut er Ь e staro-slavänski, tre̋bva da se ima pred vid slednoto:
      
      
      • Kačestvoto na malkiut er Ь v staro-slavänski qe da e bilo nepoznato na elinofonite, qom za tozi zvyk e bila izmislena otdelna bykva.
      
      
      • Malkiut er Ь, kakto i golemiut er Ъ, veroätno e imal širok dopystim diapazon na zvyčene, koeto e pozvolilo dvata era da se sleüt v srubski, slovenski, slovaški, češki.
      • V praezikut tazi glasna e zvyčala kato И[i].
      • Staro-slavänskiut glasež na malkiut er Ь ne e zapazen v nito edin suvremenen slavänski ezik.
      • Zvyčenieto na malkiut er Ь v staro-slavänski tre̋bva da e bilo blizo do zvyčenieto na golemiut er Ъ.
      
      
      • Osnovniut element ot proiznošenieto na koj da e ot dvata era e efektut "lazy lips" (lenivi ystni).
      
      
      • V suvremennite slavänski ezici malkiut er Ь v silna pozicia e stanul na E [e].
    
    
    • Kato se ima pred vid zvyčeneto na glasnata Ь v praezikut kato I[i] i zvyčeneto ï sega kato E[e], pone̋koga nepredeleno na vuprosut se otgovarä taka:
      
      
      • Malkiut er Ь v staro-slavänski e zvyčal kato neqo sredno meǧy E[e] i И[i].
      • Qe se pomučim da dadem po-opredelen otgovor.
      • Po-opredelen otgovor znači na koj glasen zvyk ot koj suvremenen ezik naj priliča.
    
    
    • Preporučvam da povtorite fonetičnite ypražnenia ot podrazdelut za golemiut er Ъ:
      
      
      • Izbirame ne̋kolko ednosrični dymi s glasnata Y[u]: лук, душ, руж, муш.
      • Proiznasät se taka: лук, душ, руш, муш.
      
      
      • Na obruqajte vnimanie na suglasnite i na vlianieto im vurxy glasniut zvyk.
      • Susredočete se vurxy proiznošenieto na samiut glasen zvyk У[u].
      
      
      • Zapomnete poziciata na čelÿstite i na ezikut. Gledajte da fiksirate tazi pozicia. Tova e pozicia na zadna glasna.
      
      
      • Ystnite su Vi leko zakrugleni, leko napregnuti i leko iztegleni napred.
      
      
      • Sega, bez da promenäte poziciata na čelÿstite i na ezikut,
      • suvsem otpysnete ystnite, osvobodete gi ot vse̋kakvo napreženie, ostavete gi da zaemat ne̋kakva estestvena pozicia,
      • no bez da promenäte poziciata na čelÿstite i na ezikut.
      
      
      • Veroätno qe čyete лък, дъш, ръш, мъш.
      
      
      • Veroätno qe se polyčut dymite лѫк, дъђ, ръж, мѫж.
      
      
      • Fonetičnata prome̋na se nariča delabializacia: izklÿčvane na ystnite ot proiznošenieto.
      • Tazi fonetična prome̋na e preturpe̋l pra-indo-evropejskoto kratko Y[u] prez pra-slavänski do golemiut er Ъ v staro-slavänski, i suotvetno v staro-bulgarski, a ottam i v novo-bulgarski.
      • Delabializaciata e stanula veroätno v pra-slavänskiut period i v staro-slavänski e bila veče fakt.
    
    
    • A sega da dopulnim fonetičnite ypražnenia, celejki se v malkiut er Ь:
      
      
      • Izbirame ne̋kolko ednosrični dymi s glasnite Y[u] i И[i]: лук, душ, руж, муш, дини.
      • Proiznasät se taka: лук, душ, руш, муш, дини.
      
      
      • Na obruqajte vnimanie na suglasnite i na vlianieto im vurxy glasniut zvyk.
      • Susredočete se vurxy proiznošenieto na samiut glasen zvyk.
      
      
      • Zapomnete poziciata na čelÿstite i na ezikut. Gledajte da fiksirate tazi pozicia.
      • Pri Y[u] tova e pozicia na zadna glasna.
      • Pri И[i] tova e pozicia na predna glasna.
      
      
      • Pri Y[u] ystnite su Vi leko zakrugleni, leko napregnuti i leko iztegleni napred.
      • Pri И[i] ystnite su Vi leko napregnuti i leko iztegleni vstrani.
      
      
      • Sega, bez da promenäte poziciata na čelÿstite i na ezikut, i pri Y[u], i pri И[i],
      • suvsem otpysnete ystnite, osvobodete gi ot vse̋kakvo napreženie, ostavete gi da zaemat ne̋kakva estestvena pozicia,
      • no bez da promenäte poziciata na čelÿstite i na ezikut.
      
      
      • Veroätno qe čyete лък, дъш, ръш, мъш, дьнь.
      
      
      • Fonetičnata prome̋na može da se nareče delabializacia: izklÿčvane na ystnite ot proiznošenieto, lazy lips, lenivi ystni.
      • Tazi fonetična prome̋na su preturpeli pra-indo-evropejskite kratko Y[u] i kratko И[i] prez pra-slavänski suotvetno do golemiut er Ъ i do malkiut er Ь v staro-slavänski, i v častnost v staro-bulgarski.
      • Delabializaciata e stanula veroätno v pra-slavänskiut period i v staro-slavänski e bila veče fakt.
    
    
    • I tuj, nyǧaem se ot po-opredelen otgovor. Staro-slavänskiut maluk er Ь na koj glasen zvyk ot koj suvremenen ezik naj priliča.
      
      
      • Naj-blizko e frenskoto taka narečeno ne̋mo E.
      • V silna pozicia može da se dobliži do dryga frenska predna otvorena glasna [œ]: heure (čas), oeuf (äjce), jeune (mlad).
        • Zatvoreniut variant na frenskata glasna (oeufs: äjca) e daleče ot proiznošenieto na malkiut er.
      • I v nemski se sreqa tazi glasna, no re̋dko: Göttin (boginä). V povečeto slyčai v nemski glasnata ö e zatvorena.
      
      
      • Može bi naj-podxodäqiut primer qe se nameri v yngarskiut ezik: köszönöm (КЬСЬNЬМ, blagodarü).
        
        
        • Google translate service ozvyčava. Čyjte go.
        • Tova naprimer e oglasovkata na staro-slavänskata dyma ДЬНЬСЬ (denes, dnes). Čyjte go pak: КЬСЬNЬМ => ДЬНЬСЬ.
        • Pod desniut pravougulnik, kudeto piše Köszönöm, cuknete na visokogovoritelčeto.
        
        
        • Stryva si da se otbeleži, če slavänqinata e predostavila moqen sybstrat na yngarskiut ezik.
        • Yngarskiut ezik e imal i tÿrkski sybstrat (ostatučen avarski ili pečenežki).
      
      
      • Kato se spomena tÿrkski ezik, sledva da se ypomene i tova, če vokalizmut na povečeto tÿrkski ezici sudurža i dvete glasni, koito tyk predpolagam da su predstavlävali golemiut i malkiut er.
        • V častnost, v tyrski ü ima suqata glasna, kakto v yngarskoto köszönöm, no tä može da se sreqa samo v purvata srička i po pravilata na vokalnata xarmonia preminava v E v sledvaqa srička.
          • dört: četiri. köfte: kÿfte.
      
      
      • Rezÿmè:
        • Malkiut er Ь se predpolaga da e zvyčal kato glasna, koäto sega se sreqa v mnogo evropejski ezici.
        • Golemiut er Ъ se predpolaga da e zvyčal kato glasna, koäto ü ima v suvremenniut bulgarski ezik, kakto i v susedni ezici.
    
    
    • Ostava da se izäsni prexodut na staro-slavänskiut maluk er Ь, kogato e v silna pozicia, v glasna E.
      
      
      • Da si spomnim kak v srubski i slovenski golemiut er Ъ se otvarä v A.
      • Po suqiut način malkiut er Ь se otvarä v E i tova se e slyčilo povsemestno.
      
      
      • Ot dryga strana, glasnata [œ], koäto e predpolagaemoto zvyčene na staro-slavänskiut maluk er Ь, često se aproksimira s E:
        • Tova e redovna praktika v ryski.
        • Peugeot: Pežo
        • Général De Gaulle: General De Gol
        • Tyrskoto köfte (kÿfte) na grucki e s E: κεφτές
    
    
    • .. Skrij go komentarut mi za glasežut na malkiut er Ь v staro-slavänski ..
  
  
  • ►►  Star moj komentar za proiznošenieto na staro-slavänskite erovi glasni  (.. pokaži go tyka ..)
  • ▼▼  Star moj komentar za proiznošenieto na staro-slavänskite erovi glasni  (.. skrij go ..)
    
    
    • Vuprosi:

      как ТОЧНО са се произнасяли звуците,обозначени с "ъ" и"ь"... Та въпроса ми е дали в праславянския това "небрежно произношение на гласната "у"" е звучало точно по начина по който звучи сега в българския или това е интерпретация само на славянските племена живеещи около Солун?
      
      И другият въпрос е как точно е звучал "ь",тоест как е звучал на праславянски "львъ"?

    • Kak e zvyčalo na staro-slavänski "сънъ"?

      Naj-starata predpolagaema forma na tazi dyma v praezikut e "*supnus", koäto po tamošnite putiqa e preminula v latinskoto "somnus" i gruckoto "hypnos".
      
      A "po putüt nasam" v pra-slavänski tazi dyma se e oprostila na "*sunu" ("*суну"). Bykvata "u" tyk označava kratuk zvyk.
      
      A puk v staro-slavänski (staro-bulgarski) dymata se e oprostila oqe poveče i e stanula "сЪнъ".
      
      Glasnata "Ъ" e nebrežno proizneseno "Y" v smisul, če tä se proiznasä počti kato "Y", no bez yčastie na ystnite.

    • Kak e zvyčalo na staro-slavänski "львъ"?

      Predpolaga se, če na pra-slavänski tazi dyma e zvyčala "*Livu" (vuzmožno i "*Liu", sravnete s latinskoto "Leo"). V "*Livu" bykvite "i" i "u" označavat kratki glasni. Ydarenieto e na "i".
      
      Proiznesete go tova "*Livu"/"*ливу", i to, ako možete, po frenski manier, sus silno opunati ystni, i go zapomnete.
      
      Sled tova proiznesete "*Levo"/"*лeвo" i sravnete ot edna strana "i" s "e", a ot dryga "y" s "o". Oburnete vnimanie na položenieto na ystnite i na ezikut.
      
      Ystnite pri "e" i "o" sa po-slabo napregnuti, otkolkoto pri "i" i "y" suotvetno.
      
      I tuj, proiznesete "ЛЕВО", послѣ "ЛИВУ", послѣ "ЛЬВЪ". Ударението - на първата сричка.
      
      За да произнесете "Ъ", нагласѣте говорния̌т апарат за "У", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги закрѫгляйте.
      Ще се получи нѣщо като сегашното ни "Ъ" - гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "О" и "У".
      
      За да произнесете "Ь", нагласѣте говорния̌т апарат за "И", освѣн устнитѣ - тѣ̋х не ги разтягайте.
      Ще се получи гласна, разположена нѣ̋къдѣ међу "Е" и "И".

    • Po tazi prepratka qe namerite tablica na glasnite zvykove, postroena po pravilata:
      • prednite glasni nale̋vo, zadnite - nade̋sno;
      • zatvorenite glasni nagore, otvorenite - nadoly po tablicata.
    
    
    • Zvykut "u"/"у" e pokazan v gorniut desen ugul kato Close_back_rounded_vowel (zatvoreno, zadno, zakrugleno).
      
      Pod nego e zvykut "o" (nemskoto "ah so!"), pokazan kato Close-mid_back_rounded_vowel (polyzatvoreno, zadno, zakrugleno).
      
      Pod nego e slavänskiut zvyk "o" Open-mid_back_rounded_vowel (polyotvoreno, zadno, zakrugleno).
      
      Tyrskoto "ъ" (хатър, сатър, i t.n.) e postaveno otlävo do "u" kato Close_back_unrounded_vowel (zatvoreno, zadno, nezakrugleno).
      
      Dnešnoto bulgarsko "ъ" e postaveno s ygovorki na pozicia otlävo do "o" kato Close-mid_back_unrounded_vowel (polyzatvoreno, zadno, nezakrugleno). A bi tre̋bvalo da se postavi na nesuqestvyvaqata pozicia Near-close_near-back_unrounded_vowel otle̋vo do Near-close_near-back_rounded_vowel.
      
      Staro-slavänskoto "ъ" naj-veroätno e bilo na poziciata na dnešnoto bulgarsko "ъ": ne̋kude meǧy "o" i "y", malko vle̋vo, no nezakrugleno (unrounded).
      
      Po dialektite su bili vuzmožni i drygi unrounded-pozicii (naprimer, Close_back_unrounded_vowel, ili Close-mid_back_unrounded_vowel, ili Open-mid_back_unrounded_vowel, ili Schwa, no kolkoto po-daleče i bil zvykut "ъ" ot gorniut desen ugul na tablicata, tolkova e bil po-malko diferenciran i po-malko stabilen. Naprimer, v redica dialekti zvykut "ъ" e "trugnul nadoly" po tablicata i taka v zapadno-bulgarski i ryski e stignul do poziciata na slavänskoto "o", a v srubski - do "a". V polski i češki e "trugnal nale̋vo" i se e izravnil sus zvykut "ь" i posle s "e".
    
    
    • Sega da poglednem kum le̋vata čast na tablicata - kum prednite glasni. Ignorirajte zakruglenite (rounded) glasni.
      
      Slavänskoto (dulgo) "i"/"и" e gore vle̋vo, na pozicia Close_front_unrounded_vowel, ili Near-close_near-front_unrounded_vowel.
      
      Slavänskoto (kratko) "e" e na pozicia Open-mid_front_unrounded_vowel.
      
      Ne̋kude meǧy te̋x e bilo staro-slavänskoto "ь", naj-veroätno na pozicia Close-mid_central_unrounded_vowel.
    
    
    • .. Skrij go stariut mi komentar za staro-slavänskite erove ..
  
  
• ►►  Otnosno taka narečenite protezi v slavänski  (.. pokaži tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokaži tam ..)  (.. ili tam ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  Otnosno taka narečenite protezi v slavänski  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. pokaži tam ..)  (.. ili tam ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  
  • ►►  Zadaden be vupros za slavänski dymi, započvaqi s A  (.. pokaži go tyka ..) (.. pokaži go tam ..) 
    
    
  • ▼▼  Vupros za slavänski dymi, započvaqi s A  (.. skrij go ..) (.. pokaži go tam ..) 

     Georgi Valeriev Spasov,  2019-01-08 11:08  Molä za pomoq! Polyčix vupros, dali moga da kaža tri bulgarski dymi, koito da započvat s bykvata A.

    Vuprosut za slavänski dymi, započvaqi s A, e ypražnenie vurxy slavänskata istoričeska fonetika.

  • ►►  Zakon za otvorenata srička  (.. pokaži ..)
    
    
  • ▼▼  Zakon za otvorenata srička  (.. skrij ..)

    Znaete, če v staro-slavänskiut ezik, kakto toj e zasvidetelstvan v kraüt na 9-ti vek, ne̋malo zatvoreni srički. Vse̋ka srička tre̋bvalo da zavuršva na glasen zvyk. Da narečem tova zakon za otvorenata srička. Tozi zakon bil izce̋lo implementiran, imalo vreme, kogato tozi zakon ne̋mal izklÿčenia. Tova e mnogo važen zakon. Za vremeto, kogato tozi zakon e bil v sila, može da se ypotrebäva terminut staro-slavänski ezik. Za vremeto otpredi vlizaneto na tozi zakon v sila, za vremeto otpredi povsemestnoto otvaräne na sričkite, se ypotrebäva terminut pra-slavänski ezik.

  • ►►  Zakon za narastvaqata zvyčnost v sričkata  (.. pokaži ..)
    
    
  • ▼▼  Zakon za narastvaqata zvyčnost v sričkata  (.. skrij ..)

    Purvoto obobqenie na zakonut za otvorenata srička e zakonut za narastvaqata zvyčnost. I tozi zakon bil izce̋lo implementiran, imalo vreme, kogato tozi zakon ne̋mal izklÿčenia. Pak stava dyma za stroežut na sričkata. Sričkata zavuršvala na glasen zvyk, pred kojto može da ima suglasni, edna ili ne̋kolko. No ako su poveče ot edna, tezi suglasni tre̋bvalo da su podredeni s narastvaqa zvyčnost, ne moželo da se slagat v proizvolen red.

    Eto primeri na dopystimi srički:
    
    TVO- STA- STVO- STRA- MLA- GRA- DRA-

    Eto puk primeri, kogato bez erut sričkata bi stanula nedopystima:
    
    PU-TICA (ptica) BU-ČELA (pčela) VJ-SEKUI (vseki) VU-TORJNIKU (vtornik)

  • ►►  Stremežut da ne̋ma srička bez suglasna dokarva protezite  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Stremežut da ne̋ma srička bez suglasna dokarva protezite  (.. skrij ..)
    
    
    • Sled formyliranite gore dva bezapelacionni zakona ezikut vzel inercia i razvil stremež narastvaqata zvyčnost v sričkata da se proäväva. Tozi stremež ne svaril da se "yzakoni", poneže dvata zakona, koito go podxranili, s vremeto izgybili sila i veče ne dejstvat v suvremennite slavänski ezici.
    
    
    • I tuj, vse̋ka srička bila otvorena - zavuršvala na glasen zvyk. Ako imalo suglasni pred glasniut zvyk, togava namiral proävlenie zakonut za narastvaqata zvyčnost v sričkata. Ama ako pred glasniut zvyk ne̋malo nikakva suglasna, ako sričkata se sustoäla samo ot edna glasna? Naprimer, A-GNÄ (agne). Na ezikut my se doqe̋lo i togava da se proäväva ne̋kakva narastvaqa zvyčnost.
    
    
    • Za celta ezikut v načaloto na srička, sustavena ot samotna glasna, pone̋koga postaväl suglasna - protetična suglasna ili nakratko proteza. V roläta na takiva protezi moželi da se izävävat samo dve suglasni - J (I, J, i kratko) i V (w, y kratko). Kato protezi slagali J kratko ili W kratko.
    
    
    • Obqo vzeto, protezite se slagali neredovno i vseki slavänoglasen veroätno e bil čyval v rečta na drygi slavänoglasni dryga postanovka na protezite, različna ot taä, s koäto toj e bil sviknul. Obqo vzeto, slavänoglasnite qe da su imali naglasata da ne obruqat gole̋mo vnimanie na protezite.
  
  
  • ►►  Kak se protezirali otdelnite glasni v staro-slavänski  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Kak se protezirali otdelnite glasni v staro-slavänski  (.. skrij ..)
    
    
    Za da zavuršim temata za protezite, ostava da razgledame vseki glasen zvyk v pra-slavänski i staro-slavänski i da pokažem kak se e proteziral toj, ako ostanel samoten v sričkata.
    
    
    • Ъ: gole̋m er. V tozi slyčaj popada i diftongut ЪI. V tozi slyčaj "stremežut" se e prevurnul v zakon bez izklÿčenia. V tozi slyčaj vinugi su slagali proteza "w kratko", t.e. V. Podčertal sum v tozi abzac ne̋kolko takiva protezi. Spomnete si, če predlogut V se e pišel ne̋koga ВЪ i toj se e pišel taka, zaqoto taka se e i proiznasäl. I v tozi predlog suglasnata V e proteza. Tozi slyčaj, slyčaüt Ъ - gole̋m er, predstavä glasnata Y (U) ot praezikut, kratka ili dulga. Možem da kažem, če vse̋ka praezična glasna Y (U) e polyčavala za proteza suglasnata w kratko. Zabeležete, če v praezikut e imalo dulga glasna Y, kratka glasna Y i suglasna w kratko (kakto sega v anglijski). Ne biva da se burkat tezi tri zvyka.
    
    
    • Ь: maluk er. Malkiut er samoten v srička polyčaval proteza J (j kratko) i zaedno s neü se prevruqal v glasna I. Izklÿčenia se sreqat v zapadno-slavänski (polski, češki, ..), kudeto malkiut er možel da si ostane samoten bez proteza i posle v tazi slaba samotna pozicia toj izpadal ot proiznošenieto. Primeri: (bulg.) имам, игра, (polski) mam, gra, (češki) mám, hra.
    
    
    • A: Po pravilo, ako glasnata A ostanela samotna v sričkata, tä polyčavala proteza J (j kratko) i taka se prevruqala v IA. Izklÿčenia ot tova pravilo imalo v staro-bulgarski i suotvetno v novo-bulgarski. Izklÿčenia su AGNE i AZ. Za AZ qe stane dyma po-doly. Ima i drygi izklÿčenia v bulgarski. V drygite slavänski ezici ne̋ma izklÿčenia: tam vsički dymi, započvaqi s A, su zaemki ili puk su novi zvykopodražatelni derivati.
    
    
    • Ѣ: ätova glasna. Po pravilo, ako ätovata glasna ostanela samotna v sričkata, tä polyčavala proteza J (j kratko) i zaedno s neü se prevruqala v IA. Zabeležete, če sled proteziraneto v podobna pozicia veče ne se razbiralo dali originalnata glasna e bila A ili Ѣ. Primeri: äd, äm, .. Praviloto ima izklÿčenia i v bulgarski, i v drygite slavänski ezici. Pokazatelen primer e mestoimenieto "az". Pra-starata my forma e *ēǵo. Sled satemizaciata i redykciata na krajnata glasna se polyčilo *ēzŭ. Zapisano na "kirilica", tova stava *ѣзъ. Sled proteziraneto se polyčava IAЗЪ, koeto veče može da se sčita za zasvidetelstvana forma. Vuv vsički slavänski ezici, osven v iztočno-bulgarski, sega imame IAZ, sukrateno do IA. Zapisano na ryska kirilica, tova e ЯЗ ili Я. V bulgarski se proäväva nesigyrniut xarakter na protezata, v bulgarski protezata se izostavä i se polyčava staro-bulgarskoto АЗЪ i novo-bulgarskoto AZ.
    
    
    • I: Protezata J praktičeski niqo ne promenäla v glasnata I. Dali na tazi proteza qe se nablegne v proiznošenieto - tova nikoga ne e imalo značenie.
    
    
    • E: Protezata J vinugi prisutstva v ryski, no v bulgarski na neü nikoga ne ï se e obruqalo vnimanie - i s neü, i bez neü - vse taä. Dori imeto na gradut "Jerysalim" na bulgarski može da se proiznese "Erysalim", makar če načalnoto J v slyčaüt ne e slavänska proteza.
    
    
    • Maluk ÿs (Я): V bulgarski malkiut ÿs preminal v E i za negovoto protezirane važi napisanoto po-gore za E. V iztočno-slavänski (ryski, ykrainski) obače malkiut ÿs vinugi (ne samo v samotna pozicia) polyčil proteza J, a samiut maluk ÿs se otvoril i se denazaliziral do A. V rezyltat, malkiut ÿs stanul na IA v ryski, koeto vodi v ryski do smesvane na bykvata maluk ÿs (Я) i diftongut IA - v ryski te prestanuli da se različavat. Ottam i nie sega polzvame bykvata Я kato rysnacite.
    
    
    • O: O-o-osoben slyčaj. Pri glasna O, samotna v srička, ne samo se kolebaeli dali izobqo da ï složut proteza, no se kolebaeli koä proteza da ï složut - J kratko ili W kratko. Primeri: (bulg.dial.) йоще, (rys.) восемь, (ykr.) вона, ..
    
    
    • Y: Yxo, yči, ym, .. Stava dyma za slavänskoto Y, koeto na originalnata kirilica se označavalo s digrafut OY, no samo poradi tova, če tozi glasen zvyk i na grucki se označava sus suqiut digraf OY. V predklasičeskiut grucki digrafut OY e zvyčal kato diftong OY, posle se monoftongiziral v obiknoveno Y (lat. U), no pisaneto s digraf OY si ostanulo i dosega. Ottam bilo zaimstvano i v slavänskata pismenost. Obače slyčajno - da povtorü po slyčajnost - i v istoriata na našiut slavänski ezik se slyčilo podobno neqo: diftongut OY (lat. OU) ot pra-ezikut se monoftongiziral v Y (lat. U). Tova go pišu, za da sxvanete, če slavänskite Yxo, yča, ym .. v pra-slavänski su zvyčali priblizitelno taka: *ouxo, *oukjiti, *oumŭ, .. Tova go pišu, za da mogu da svedu tozi slyčaj do predišniut. Kakto pri O, taka i pri Y, ne samo se kolebaeli dali izobqo da slagat proteza, no se kolebaeli koä proteza da složut. Primer: ÿnak.
    
    
    • Ѫ: gole̋m ÿs. Imalo kolebanie dali golemiut ÿs zaslyžaval proteza, no pri položitelno rešenie za protezirane slagali my vinugi W kratko. Tova pokazva, če golemiut ÿs ne e bil točno nosovo O, kakto obiknoveno se predpolaga vuz osnova na suvremenniut polski, a e bil po-skoro nosovo Y. Primeri sus i bez proteza: (bulg.) вѫглища, (rys.) уголь, (bulg.) вѫзел, (rys.) узел, (bulg.) вѫтък, (bulg./rys.) ѫгъл/угол, (rys.) усы, (bulg.) навѫсен.
    
    
    • (.. skrij go proteziraneto po glasni ..) 
  
  
  • ►►  Nekoi izvodi za golemiut ÿs Ѫ v staro-slavänski  (.. pokaži tyka ..) (.. pokaži tam ..) 
  • ▼▼  Nekoi izvodi za golemiut ÿs Ѫ v staro-slavänski  (.. skrij ..) (.. pokaži tam ..) 
    
    
    • Predpostavki:
      
      
      • Golemiut er Ъ vinugi e polyčaval proteza "w kratko", t.e. V.
      • V bulgarskiut ezik golemiut ÿs Ѫ počti vinugi polyčava proteza "w kratko", t.e. V.
      
      
      • Bulgarskiut ezik pazi staro-slavänskoto zvyčene na golemiut er Ъ.
      • Staro-slavänskiut gole̋m ÿs Ѫ v bulgarski e preminul v gole̋m er Ъ.
      
      
      • Po princip, staro-slavänskiut gole̋m ÿs Ѫ tre̋bva da se razgleǧa kato zadna nosova glasna s neopredeleno kačestvo.
      • Za zadni glasni mogut da minut Y, O i A.
      
      
      • Rodinata na slavänoglasieto e dnešna Yngaria i ne̋koi priležaqi teritorii.
    
    
    • Izvodi:
      
      
      • Dvete purvi migracii na slavänoglasni su: na ÿgoiztok kum Carigrad-Konstantinopol i na sever nadoly po Visla.
      
      
      • Slavänoglasnite, migrirali na sever i nadoly po Visla ..
        
        
        • .. i dosega ne su izvuršili denazalizacia na ÿsovete, za razlika ot ostanuloto slavänoglasie.
        • .. v krajna smetka kačestvoto na texniut gole̋m ÿs se e ystanovilo na O, nosovo O.
      
      
      • Slavänoglasnite, koito ne su posledvali migrantite po Visla, a su ostanuli v rodinata na slavänoglasieto ..
        
        
        • .. ystanovili kačestvoto na golemiut ÿs Ѫ na Y, nosovo Y.
      
      
      • Slavänoglasnite, migrirali na ÿgoiztok kum Carigrad-Konstantinopol:
        
        
        • Podložili golemiut ÿs Ѫ - nosovoto Y - na delabializacia,
        • suqata delabializacia, koäto preturpe̋la praslavänskata glasna Y,
          delabializacia ot Y kum Ъ.
        
        
        • Taka te zatvurdili kačestvoto Ъ sred svoüt repertoar ot glasni.
        
        
        • Dulgo vreme proiznasäli golemiut ÿs Ѫ kato nosovo Ъ.
        • Makar i kusno, izvuršili denazalizacia i v krajna smetka golemiut ÿs Ѫ se izravnil s golemiut er Ъ.
      
      
      • Slavänoglasnite, ostanuli v rodinata na slavänoglasieto ..
        
        
        • .. skoro izvuršili denazalizacia na golemiut ÿs Ѫ
        • i v krajna smetka pri te̋x toj se izravnil s Y.
        
        
        • Slavänoglasieto se dobralo do Dnepur veče bez nosovi glasni, bez ÿsove.
    
    
    • Oqe dovodi.
      
      
      • Predpostavki:
        
        
        • Proteza na Y(U) i suotvetno na golemiut ÿs v ryski se slaga mnogo re̋dko.
        • Re̋dko se slaga proteza na Y(U) i v bulgarski: yxo, ysta, ym, yču.
        
        
        • Obače proteza na golemiut ÿs Ѫ v bulgarski se slaga počti vinugi.
        • Proteza na golemiut ÿs Ѫ se slaga često i v polski: węzel (BG: вѫзeл), Węgry (OCS: ѫгръı).
      
      
      • Potvurǧavat se izvodite, če:
        
        
        • Golemiut ÿs Ѫ dulgo vreme se e proiznasäl v bulgarski kato nosovo Ъ, predi da se denazalizira, predi da zagybi nosoviut si prizvyk.
        
        
        • Osven v bulgarski i polski, v ostanulata čast ot slavänoglasieto golemiut ÿs Ѫ se e denazaliziral tvurde rano,
        • a veroätno i malkiut ÿs.
  
  
  • ►►  Oqe za narastvaqata (ili vuzxodäqata) zvyčnost  (.. pokaži ..) (.. pokaži v ryskata vikipedia ..) 
  • ▼▼  Oqe za narastvaqata (ili vuzxodäqata) zvyčnost  (.. skrij ..) (.. pokaži v ryskata vikipedia ..) 
    
    
    • Zakonut za otvorenata srička e časten slyčaj na po-obqiut zakon za vuzxodäqata (narastvaqata) zvyčnost.
    
    
    • Statiata vuv vikipediata podreǧa zvyčnostta taka:

      V celom: frikativnыe → affrikatы → smыčnыe → nosovыe → plavnыe → glasnыe.

      
      
      • frikativnыe: proxodni šymni suglasni (S,Š,Z,Ž,X).
      • affrikatы: C, Č
      • smыčnыe: pregradni šymni suglasni (P,B,T,D,K,G).
      • nosovыe: N, M.
      • plavnыe: L, R.
      • glasnыe: U,UI,J,A,E,I,E,Ä,O,Y,U.

    • Zabeležete, če statiata vuv vikipediata propyska polyglasnite W i J. No ne znam po-dobro izloženie.
    
    
    • Statiata vuv vikipediata nariča tova tendencia, poneže se ima pred vid pra-slavänskiut ezik.
    • Za pra-slavänskiut ezik tova vse oqe e tendencia, no za staro-slavänskiut veče e zakon.
    
    
    • Razbira se, statiata vuv vikipediata e prava da postavä stremežut kum vuzxodäqa zvyčnost v načaloto na neqata.
    • Tova e vseobxvatnoto ävlenie.
    • Zakonut za otvorenata srička i po-obqiut zakon za narastvaqata zvyčnost v sričkata su proäva na tozi stremež, dokarana dokraj.
    • Protezite su proäva na suqiut stremež, no ne su yspeli da polyčut statytut na zakon.
  
  
  • ◄►  (.. skrij gi protezite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  (.. pokaži tam ..)  (.. ili tam ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  Četivo: About the vowels [ъ] and [ь] in Slavic. (tekstut e na anglijski)  (.. pokaži četivoto ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  Četivo: Some considerations about the Slavic motherland .. (tekstut e na anglijski)  (.. pokaži četivoto ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  Četivo: Some considerations about the Old Common Slavic language and the ethnonyms .. (tekstut e na anglijski)  (.. pokaži četivoto tam ..)  (.. ili tam ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  Četivo: Obqoslavänskoto omesvane na skloneniata pri suqestvitelnite imena ot mužki rod  (.. pokaži četivoto tam ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  Četivo: Xipotetičniut balto-slavänski dialekten kontinyym  (.. pokaži četivoto tam ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Četiri važni ezikovi ävlenia v dalečnata istoria na slavänqinata  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..
  
• ▼▼  Četiri važni ezikovi ävlenia v dalečnata istoria na slavänqinata  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)
  
  
  
  • ◄►  .. Beše pyblikyvano vuv facebook ..  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Postanovka i xronologia  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Postanovka i xronologia  (.. skrij ..)
    
    
    • Povodut e naličieto na dve otdelni bykvi za dvata vida З(Z) i v kirilicata, i v glagolicata.
    • Stava dyma za dvata vida zvyk З(Z) v staro-slavänski:
      
      
      • satemno З(Z) - staro, i
      • vtoro-palatalizacionno З(Z) - novo.
    
    
    • Taka če celta mi e da razäsnü ponätiata - ävleniata - satemizacia i palatalizacia (purva i vtora).
    
    
    • Sledovatelno, qe stava dyma za velarnite suglasni.
      
      
      • Velarnite suglasni su vid dorsalni suglasni.
      
      
      • Svedenie v avans: v dnešniut ni ezik velarnite suglasni su К-Г-Х (Korà-Gorà-Xorà).
    
    
    • Epoxite. Našiut ezik e prežive̋l slednite istoričeski epoxi, kakto možem da si gi predstavim sega:
      
      
      • Praistoričeska epoxa - niqo niqičko ne znaem.
      • PIE: Pra-indo-evropejska epoxa - našiut ezik e bityval v kačestvoto si na pra-indo-evropejski ezik (PIE) i e spodeläl tova svoe bitie s ostanulite indo-evropejski (IE) ezici.
      • Pra-slavänska epoxa (Proto-Slavic) - da kažem ot 5-ti vek predi Xrista do 8-mi vek sled Xrista.
      • Slavänska epoxa - vekovete 9-ti i 10-ti. Togava našiut ezik e bil pismeno zasvidetelstvan i minava v kategoriata na izvestnite ezici.
      • Balkanska epoxa - vekovete ot 11-ti do 19-ti.
      • Rysofilska epoxa - ot okolo 1870 do okolo 1990.
      • Cigansko-globalizacionna epoxa - sled 1990. (.. oqe za epoxite tyka ..)
    
    
    • Ävleniata, za koito qe stava dyma. Ävlenia, zasägaqi velarnite suglasni.
      
      
      • Satemizaciata. Slyčila se e v epoxata na PIE po putüt kum slavänqinata.
      
      
      • Ävlenieto, opisano v zakonut na Pedersen. Slyčilo se e v epoxata na PIE po putüt kum slavänqinata.
      
      
      • Purva palatalizacia. Slyčila se e v pra-slavänskata epoxa.
      
      
      • Vtora palatalizacia. Slyčila se e v pra-slavänskata epoxa.
      
      
      • Purvite dve ävlänia se spodelät s baltijskite ezici (latvijski, litovski, pryski).
      • Tova dava osnovania za balto-slavänskata ezikova grypa i za ne̋kogašniut baltoslavänski dialekten kontinyym.
      • Dvete palatalizacii su si čista slavänqina i ne se spodelät s baltijskite ezici.
      
      
      • Nikoe ot tezi ävlenia v slavänqinata ne se spodelä s germanqinata.
      • Vlianiata meǧy slavänqinata i germanqinata su bili ot tip "ezikov suÿz" (Sprachbund), a ne ot tip "genetičesko rodstvo".
    
    
    • (.. skrij go podrazdelut ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Satemizaciata  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Satemizaciata  (.. skrij ü ..)
    
    
    • Za da se obäsni satemizaciata, tre̋bva da vurnem v epoxata na PIE (pra-indo-evropejskiut ezik).
    
    
    • Tazi prepratka vodi di tablica, ozaglavena "Šymnite suglasni v PIE i putüt im kum slavänski".
    • Šymnite suglasni, bez suglasnata S, kakto su rekonstryirani za PIE, v tazi tablica su podredeni:
      
      
      • v tri koloni:
        
        
        • newtralna kolona,
        • glotalna kolona, i
        • generalna kolona,
      
      
      • i v pet reda:
        
        
        • red labialni suglasni,
        • red dentalni suglasni, i
        • tri reda velarni suglasni.
    
    
    • Ako v momentut samo velarnite suglasni su ot interes, to za PIE su rekonstryirani devet takiva, podredeni
      
      
      • v tri koloni na tablicata:
        
        
        • newtralna kolona,
        • glotalna kolona, i
        • generalna kolona,
      
      
      • i v tri reda:
        
        
        • red ploski (obiknoveni) velari,
        • red palatovelari (s ötov prizvyk +j), i
        • red labiovelari (s labialen prizvyk +w).
      
      
      • Eto kak izgleǧa tablicata s predpolagaemite velarni suglasni v PIE:
        
        

        Osnovna matrica na velarnite suglasni v PIE	Kolona Neytralni suglasni fonemi Π_Τ_Κ	Kolona Zvyčni/glotalni suglasni fonemi Β_Δ_Γ	Kolona Generalni suglasni fonemi Φ_Θ_Χ
        Red Velarni suglasni fonemi bez nikakuv prizvyk (ploski velari)	Κ	Γ	Χ (pieChi)
        Red Velarni suglasni fonemi s prizvyk +j (palatovelari)	Ḱ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)	Χ́ (Χj:pieChi+j)
        Red Velarni suglasni fonemi s prizvyk +w (labiovelari)	Κw (pieKappa+w)	Γw (pieGamma+w)	Χw (pieChi+w)

    
    
    • Predpolagaemite devet velarni suglasni za PIE su tvurde mnogo za edin ezik.
      
      
      • Malko ezici po svetut imat tolkova mnogo velari.
      • Suvremenniut bulgarski ezik ima tri (К-Г-Х), [novo-]gruckiut - četiri, frenskiut - dva.
      
      
      • V pra-slavänskata epoxa po putüt si kum slavänqinata ezikut ni e namalil broüt na velarite ot devet na dva.
      
      
      • Za tova stava dyma v tozi podrazdel, ozaglaven "satemizaciata".
    
    
    • Tri ävlenia su doprinesli za procesut za namalävane na broüt na velarite v našiut ezik ot devet na dva.
      
      
      • Xronologičniut im red ne̋ma kak da se ystanovi sega.
      • Procesut e traäl xilädoletia.
    
    
    • Ednoto ävlenie e obedinenieto na glotalnata i generalnata kolona ot tablicata.
      
      
      • Onezi dialekti na PIE, koito su trugnuli po putüt kum slavänqinata, su obedinili glotalnata i generalnata kolona.
        
        
        • Pri vsički šymni suglasni, ne samo pri velarite.
      
      
      • Obedinenieto na glotalnata i generalnata kolona fonetično se izrazäva črez eliminirane na pridixanieto.
      
      
      • Ako dialektite na PIE izvun slavänqinata ne ni interesyvat, to bez ograničenie na obqnostta možem da sčitame, če šymnite suglasni su podredeni v dve koloni:
        
        
        • bezzvyčni suglasni (newtralna kolona) i
        • zvyčni suglasni (glotalno-generalna kolona).
    
    
    • Drygoto ävlenie e eliminiraneto na labialniut prizvyk (+w) pri velarite.
      
      
      • V onezi dialekti na PIE, koito su trugnuli po putüt kum slavänqinata, labiovelarite su stanuli obiknoveni (ploski) velari.
      
      
      • Ako latinski-grucki-nemski ne ni interesyvat, možem da zabravim za labiovelarite.
    
    
    • Sled tezi dve ävlenia tablicata na velarnite suglasni ostava s dve koloni i s dva reda
      • i izgleǧa taka:
        
        

        Primerna matrica na velarnite suglasni v dialektite na PIE po petüt kum slavänqinata	Kolona bezzvyčni suglasni fonemi Π_Τ_Κ (neytralna kolona)	Kolona zvyčni suglasni fonemi Β_Δ_Γ (glotalno-generalna kolona)
        Red Velarni suglasni fonemi bez nikakuv prizvyk (ploski velari)	Κ	Γ
        Red Velarni suglasni fonemi s prizvyk +j (palatovelari)	Ḱ (Kj:pieKappa+j)	Γ́ (Γj:pieGamma+j)

      
      
      • V ezikut ostavat četiri velara:
        
        
        • dva ploski velara (Κ-Γ) i
        • dva palatovelara (Κ́-Γ́).
      
      
      • Na tova me̋sto da napravim počivka, prez koäto možete da obsuǧate vuzmožnostta bykvite Κ́ i Γ́ ot severno-makedonskata azbyka da otrazävat onova pra-staro položenie ot pra-indo-evropejskata epoxa.
    
    
    • Tretoto ävlenie e satemizaciata.
      
      
      • Stignuxme i do neü.
      
      
      • Nikude v zasvidetelstvanite i v suvremennite IE ezici palatovelarite ne su zapazeni.
      
      
      • V čast ot IE-te ezici palatovelarite (Κ́ i Γ́) su se prevurnuli v obiknoveni ploski velari Κ i Γ.
        Tova su ezicite ot "stranata kentym".
      
      
      • V drygite IE-te ezici palatovelarite (Κ́ i Γ́) su se prevurnuli v suskavi ili šyškavi suglasni i taka su prestanuli da budut velari.
        Tova su ezicite ot "stranata satem".
      
      
      • Izoglosata kentym-satem razdelä IE-te ezici na dve:
        kentym-ezici i satem-ezici.
      
      
      • Slavänqinata e na satemnata strana. Izmeneniata na palatovelarite sum go narekul satemizacia.
      
      
      • Po putüt kum slavänqinata satemizaciata promenä dvata ostanuli palatovelara taka:
        
        
        • Κ́ => С(S)
        • Γ́ => З(Z)
      
      
      • Taka se e polyčilo satemnoto З(Z), za koeto stanu dyma i koeto beše narečeno staro З(Z).
      • Suglasnata З(Z) se e poävila v ezikut ni v rezyltat na satemizaciata.
      • Predi satemizaciata takava suglasna ne e imalo.
      
      
      • Satemizaciata e proizvela i suglasni С(S), no takava suglasna С(S) e imalo v ezikut i predi satemizaciata.
      • Ezikut ni otdavna e prestanul da različava satemnoto С(S) (v dymite deSet i sto) ot pra-staroto С(S) (v dymata sedem).
    
    
    • Sled tezi tri ävlenia v ezikut ni ostavat samo dva velara Κ i Γ.
    
    
    • (.. skrij ü satemizaciata ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Zakon na Pedersen: ot dva kum tri velara  (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Zakon na Pedersen: ot dva kum tri velara  (.. skrij go ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Kakto be pokazano v predišniut podrazdel, dialektite na pra-indo-evropejskiut ezik, koito su bili poeli po putüt kum slavänqinata, su ostanuli samo s dva velara - Κ i Γ.
    
    
    • Predi xilädoletia velarite su bili prekaleno mnogo (matrica tri na tri - devet velara), posle puk su ostanuli tvurde malko - samo dva - Κ i Γ.
    
    
    • Ezikovo ävlenie, koeto se opisva črez zakonut na Pedersen, promenilo ne̋koi zvykove С(S) na zvyk Χ, proxoden bezzvyčen velar.
    • Predi tova v ezikut ni ne̋malo takuv zvyk.
    • Toj se poävil po zakonut na Pedersen.
    
    
    • Ezikut veče razpolagal s tri velara: Κ-Γ-Χ.
    • Tova e položenieto v suvremenniut ni ezik.
    
    
    • Za zakonut na Pedersen možete da pročetete po tazi prepratka. Tyka ne̋ma da go komentiram.
    
    
    • Vse̋ko Χ v suvremenniut bulgarski ezik, koeto e slavänsko nasledstvo, e polyčeno predi xilädoletia po zakonut na Pedersen.
      
      
      • ухо, чух, кожух, хитър, ..
    
    
    • Sled kato zvykut Χ se e poävil v našiut ezik, a tova e stanulo po zakonut na Pedersen, toj - ezikut ni - veče možel da zaema dymi ot drygi ezici, suduržaqi tozi zvyk:
      
      
      • хлѣ̋б, хора, хоро, ..
    
    
    • (.. skrij go zakonut na Pedersen ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Purva palatalizacia: slavänqinata trugva po svoüt si put  (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Purva palatalizacia: slavänqinata trugva po svoüt si put  (.. skrij ü ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Vremeto si tečalo, a vekovete leteli.
      
      
      • Za našiut ezik nastupila pra-slavänskata epoxa.
      • Vek, dva, naj-mnogo tri ostavali do Roǧestvo Xristovo.
      
      
      • Slavänqinata napysnula balto-slavänskiut dialekten kontinyym i poela po svoüt si put.
    
    
    • Obqo za slavänskite palatalizacii - purvata i vtorata.
      
      
      • Taka narečenite slavänski palatalizacii su ezikovi ävlenia, koito pri ne̋kakvi yslovia promenät velarnite suglasni taka, če te prestavat da budut velarni suglasni.
      • Tezi ävlenia su protičali v pra-slavänskata epoxa.
      
      
      • Da si spomnim, če v slavänski ima tri velarni suglasni: Κ-Γ-Χ.
      • Kogato palatalizacia promenä velarna suglasna, tä go pravi taka:
        

        Velar	Purva palatalizacia	Vtora palatalizacia
        Κ	Ч (ТШ)	Ц (ТС,TS)
        Γ	Ж	З
        Χ	Ш	С

      
      
      • Prez poslednoto xilädoletie v slavänskite ezici ne se e nablÿdavalo podobno ävlenie.
      • Podobno ävlenie e čyǧo na germanqinata i na gruckiut ezik.
      
      
      • Obače romansut e prežive̋l takova neqo.
        
        
        • V klasičeskiut latinski bykvite C i G vinugi su zvyčali K i Γ suotvetno.
        • Obače prez sledvaqite vekove v razgovorniut latinski ezik, ot kojto proizlizat suvremennite romanski ezici, velarite K i Γ pred predna glasna se promenät i sega bykvite C i G zvyčat različno pred predna glasna.
        
        
        • Na videoto papa Öan Pavel 2-ri izgovarä latinskoto K, označavano s bykvata C, kato Č, vse edno, če purvata slavänska palatalizacia se e vixrila i na Apeninite.  (.. pokaži go videoto ..)
        
        
        • Tova ävlenie v romansut mnogo priliča na slavänskite palatalizacii.
      
      
      • Vuzmožno e slavänskite palatalizacii i podobnoto ävlenie v romansut vzaimno da su si povliali i da su dejstvali v sinxron.
    
    
    • Purvata slavänska palatalizacia e ävlenie v pra-slavänskiut ezik, provedeno ednoobrazno povsemestno bezceremonno oqe po vremeto, kogato pra-slavänskiut ezik e zaemal kompaktna teritoria v svoäta pra-rodina.
      
      
      • Zabeležka: Pra-rodinata na slavänqinata e basejnut na Sredniut Dynav.
    
    
    • Koga dejstvala - koga se prilagala - purvata palatalizacia? Pred predna glasna, obqo kazano.
      
      
      • Pred Й(öt, polyglasna I).
      • Pred glasna I, kratka ili dulga.
      • Pred glasna E, kratka ili dulga.
      • Pred diftong EJ (stanul posle na I).
      • Pred diftong EW (stanul posle na Ю).
      • Pred malkata nosovka.
    
    
    • Kogato se prilagala, kak purvata palatalizacia promenäla trite velara?
      
      
      • Κ => Ч (ТШ)
      • Γ => Ж (*ДЖ)
      • Χ => Ш
    
    
    • V ne̋koi slyčai i dosega prome̋nata na velarite po purvata palatalizacia si liči:
      
      
      • ще река̨ - ще рече, пекоха̨ - печаха̨, рак - рачешката, крак - крачи, ..
      • бѣглец - бѣжанец, мога̨ - може, брѣ̋г - крайбрѣжие, слуга - служи, ..
      • ухо - уши, слухти - слуша, муха - мушица, разруха - разрушавам, ..
    
    
    • V drygi slyčai dymi, pazeqi stariut velar v korenut, ne̋ma:
      
      
      • ЧЕ̨ДО <= КЕНДО (Сравнѣте с нѣмското Kind)
    
    
    • I tuj, kogato purvata palatalizacia dejstvala, tä proizveǧala zvykove Ч-Ж-Ш.
      
      
      • Vse̋ko slavänsko Ч e polyčeno po purvata palatalizacia ot po-staro K.
        
        
        • Predi purvata palatalizacia afrikatut Ч ne e suqestvyval v našiut ezik.
      
      
      • Osven po purvata palatalizacia, slavänsko Ж može da e bilo polyčeno ot З(Z) pred Iot.
        
        
        • КОЗА => КОЖА, КАЗА => ще КАЖЕ, ..
        • Da si spomnim, če slavänqinata se sdobila sus zvykut З(Z) pri satemizaciata.
        
        
        • Može da se predpoloži, če purvonačalno purvata palatalizacia e proizveǧala afrikat ДЖ, kojto v posledstvie se e yprostil na Ж.
        • Kak da e, sledi ot takova ДЖ v slavänskite ezici ne̋ma.
      
      
      • Osven po purvata palatalizacia, slavänsko Ш može da e bilo polyčeno ot С(S) pred Iot.
        
        
        • Жертва принасят - жертвоприношение, писах - пишѣх, ..
    
    
    • Vremeto si tečalo, a vekovete leteli.
      
      
      • Rimskata imperia stanula xristianska..
    
    
    • V ezikut - pra-slavänskiut - velari Κ-Γ-Χ v položenie pred predni glasni ne ostanuli.
    • Purvata palatalizacia se zakrepila kakto v dymite, taka i v sxemite (paradigmite) za raznite slovoformi.
    
    
    • No inače purvata palatalizacia se deaktivirala, poneže slyčai tä da se prilaga ne ostanuli.
    
    
    • (.. skrij ü purvata palatalizacia ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Vtora palatalizacia: slavänqinata se razvixrä  (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Vtora palatalizacia: slavänqinata se razvixrä  (.. skrij ü ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Vremeto tečalo, vekovete leteli, edin-dva-tri.
    
    
    • Ezikut zasmykval dymi ot drygi ezici.
      
      
      • Ne̋koi ot tezi novi dymi suduržali velar Κ-Γ-Χ v pozicia pred predna glasna.
    
    
    • Osven tova, v stremežut si da otvori vsički srički, slavänqinata monoftongizirala diftonzite.
      
      
      • V častnost stariut diftong ОЙ(OI), može bi s variant УЙ(UI)),
        kojto v tozi si vid ne predizvikval purvata palatalizacia, se izmenil v Ѣ ili v И,
        koito veče su predni glasni.
    
    
    • I tuj, v ezikut se ponatrypali velari pred predni glasni.
    
    
    • Slavänqinata rešila da izvurši vtora palatalizacia, da organizira nov otstrel na velari pred predni glasni.
    
    
    • Po tova vreme slavänqinata veče se bila raznesla na obširni teritorii.
      Slavänoglasni migranti ü raznesli kato zaraza.
    • Slavänskiut ezik započnul da se razpada na teritorialni dialekti.
    • Poradi tova vtorata palatalizacia ne protekla ednoobrazno.
      Naprotiv, imalo dialektni osobenosti.
    
    
    • Vtorata palatalizacia, kakto i purvata, promenäla velarite Κ-Γ-Χ i te prestavali da budut velari.
      
      
      • Κ => Ц (ТС)
      • Γ => З (*ДЗ)
      • Χ => С (*)
      
      
      • (*) Zabeležka. Dialektna osobenost.
        V zapadno-slavänskite ezici (polski-češki-slovaški) vtorata palatalizacia izmenäla velarut Χ vuv Ш, a ne vuv С.
    
    
    • I tuj, kogato vtorata palatalizacia dejstvala, tä proizveǧala zvykove Ц-З-С.
      
      
      • Vse̋ko slavänsko Ц e polyčeno po vtorata palatalizacia ot po-staro K.
        
        
        • Predi vtorata palatalizacia afrikatut Ц ne e suqestvyval v našiut ezik.
        
        
        • Primeri: RUKA => RUCE, ČOVEK => ČOVECI, *qwoina => CENA, CURKVA, CAR, ..
      
      
      • Zvykut З(Z) v slavänski:
        
        
        • Može da e staro З(Z), polyčeno po satemizaciata ot po-staro Г(G).
          
          
          • Primeri: AZ, ZLATO, ZURNO, ..
        
        
        • Ili može da e novo З(Z), polyčeno po vtorata palatalizacia, pak ot predišno Г(G).
          
          
          • Primeri: NOGA => NOZE, ZALOG => ZALOZI, KNÄZ, ..
          
          
          • Može da se predpoloži, če purvonačalno vtorata palatalizacia e proizveǧala afrikat ДЗ, kojto v posledstvie se e yprostil na З, novo З.
          
          
          • Sledi ot različnoto proiznošenie na staroto i novoto З su edna bykva v kirilicata i edna v glagolicata.
          • Sled 10-vek staroto i novoto З veče su se proiznasäli ednakvo.
      
      
      • Zvykut С(S) v slavänski:
        
        
        • Može da e pra-star, otpredi satemizaciata,
          
          
          • Tozi zvyk e sred purvonačalniut rekonstryiran zvykov inventar na PIE.
          
          
          • Primeri: SEDEM, SUM, SEBE SI, ..
        
        
        • Može da e bil polyčen pri satemizaciata.
          
          
          • Primeri: OSEM, STO, SURDCE, ..
        
        
        • Ili može da e polyčen po vtorata palatalizacia.
          
          
          • Primeri: KOŽYX => KOŽYSI, ..
    
    
    • I tuj, vtorata palatalizacia e iztočnikut na novoto, vtoro-palatalizacionnoto slavänsko З(Z) - za tova stanu dyma. Staroto slavänsko З(Z) e polyčeno po satemizaciata.
    
    
    • Razbira se, i zvykut C(S), i zvykut З(Z) mogut da su čast ot dyma, zaeta "zor-zaman" ot čyǧ ezik.
    
    
    • Koga vtorata palatalizacia se prilaga?
    • Qe posoču tri oblasti na priloženie na vtorata palatalizacia, kato sum dlužen da napravü ygovorkata, če i v trite slyčaä priloženieto ï ne e sigyrno.
      V priloženieto na vtorata palatalizacia ima mnogo dialektni osobenosti.
      
      
      • =1=> Pred predna glasna.
        
        
        • Tazi oblast na priloženie e suqata, kakto pri purvata palatalizacia.
        
        
        • V [staro-]bulgarski vinugi se slyčva.
        
        
        • Primeri: цѣ̋л, рѫцѣ, раци, ..
      
      
      • =2=> Pred -В-, koeto puk e pred predna glasna.
        
        
        • Purvata palatalizacia v tozi slyčaj ne e dejstvala, vtorata dejstva.
        
        
        • V bulgarski - vinugi se slyčva. V zapadno-slavänski (polski-češki-slovaški) ne dejstva.
        
        
        • Primeri: цвѣ̋т, звѣзда, ..
      
      
      • =3=> Sled predna glasna.
        
        
        • Sometimes win, sometimes - lÿn.
        • Ne̋ma pravilo koga vtorata palatalizacia se prilaga sled predna glasna.
        
        
        • Primeri: старец, княз, ..
        • Kontra-primeri: лик, брѣ̋г, ..
    
    
    • Sled kato promenila, kakvoto mogla, v dymite i v sxemite na slovoizmeneniata (v sklonenieto i spreženieto), vtorata palatalizacia i tä po redut si se deaktivirala.
    
    
    • Slavänskata pismenost zavarila položenie s naskoro deaktivirala se vtora palatalizacia.
      
      
      • I može bi afrikat ДЗ kato rezyltat ot vtorata palatalizacia.
    
    
    • Terminologična zabeležka: Ne̋koi govorüt za vtora i treta palatalizacia.
      
      
      • Predpočitam da govorü samo za edna palatalizacia - vtorata, da izpolzvam samo edin termin - vtora palatalizacia.
      
      
      • Ako se vuzprieme alternativa, to se nyǧaem ot tri termina, po edin za vse̋ka oblast na priloženie, kakto su izbroeni po-gore.
      
      
      • No nikoj ne predlaga tri termina. Ne̋koi predlagat dva, no te ne stigat.
      
      
      • Po-dobre e samo da se polzva edin termin, oqe poveče če vtorata palatalizacia se e proveǧala ednovremenno v trite ï oblasti na priloženie.
    
    
    • Sega našiut ezik e pulen s velari Κ-Γ-Χ pred predna glasna. Palatalizaciite veče ne ni xvaqat.
    
    
    • (.. skrij ü vtorata palatalizacia ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄►  (.. skrij gi četirite ävlenia ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Slavänqinata i germanqinata - dobri susedi  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..
  
  
• ▼▼  Slavänqinata i germanqinata - dobri susedi  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  
  • ►►  Xipotetičniut balto-slavänski dialekten kontinyym i germanqinata  (.. pokaži ..) (.. pokaži tam četivoto za kontinyymut ..) 
  • ▼▼  Xipotetičniut balto-slavänski dialekten kontinyym i germanqinata  (.. skrij ..) (.. pokaži tam četivoto za kontinyymut ..) 
    
    
    • Pra-slavänskiut ezik e yčastval v predpolagaemiut balto-slavänski dialekten kontinyym.
    • Sigyrni yčastnici v xipotetičniut balto-slavänski dialekten kontinyym su predšestvenicite ot onova vreme na slednite ezici:
      
      
      • slavänski
      • staro-pryski
      • litovski
      • latvijski
    
    
    • Vuzmožni yčastnici v xipotetičniut balto-slavänski dialekten kontinyym su napulno neizvestni sega nam ezici, na ne̋koi ot koito istoriata predlaga nazvania:
      
      
      • trakijski
      • dakijski
      • ilirijski
    
    
    • Pragermanskiut ezik se izklÿčva kato vuzmožen yčastnik v predpolagaemiut balto-slavänski dialekten kontinyym.
    • Izklÿčvat se i vsički ezici i dialekti ot germanskata grypa.
    
    
    • I vse pak ..
      • ezici i dialekti ot germanskata grypa su bili susedi na predpolagaemiut balto-slavänski dialekten kontinyym ot zapad i ot ÿg.
  
  
  • ►►  Pra-slavänskiut v xipotetičen ezikov suÿz s germanqinata  (.. pokaži ..) .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Pra-slavänskiut v xipotetičen ezikov suÿz s germanqinata  (.. skrij ..) .. kum načaloto ..
    
    
    • Tuj kato predpolagaemiut balto-slavänski dialekten kontinyym
      
      
      • e imal germanqina v susedstvo,
      • koäto e okazvala vlianie vurxy ezicite v kontinyymut,
    
    
    • to e vuzmožno suqestvyvaneto na ezikov suÿz meǧy:
      
      
      • germanqinata ili čast ot neü, ot edna strana,
      • xipotetičniut balto-slavänski dialekten kontinyym ili pone pra-slavänskiut ezik, ot dryga strana,
      • i vuzmožni drygi yčastnici, ot treta strana.
    
    
    • Tozi predpolagaem ezikov suÿz se izrazäva kakto v leksikalni zaemki, taka i v obqi inovacii.
  
  
  • ►►  Leksikalni zaemki ot germanqinata v pra-slavänski i staro-slavänski  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži v ryskata vikipedia ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Leksikalni zaemki ot germanqinata v pra-slavänski i staro-slavänski  (.. skrij gi ..)  (.. pokaži v ryskata vikipedia ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • V ryskata vikipedia tezi zaemki su klasificirani v tri grypi:
      • zaemki ot gotski
      • zaemki ot zapadno-germanski
      • zaemki ot neystanoven germanski iztočnik
    
    
    • Čast ot te̋x se priveǧat tyka nakyp vuv formata im ot suvremenniut bulgarski ezik.
      
      
      • blÿdo
      • Dynav
      • gotov
      • xle̋b
      • kypyvam
      • lixva
      • [iz]kyšenie
      • [pre]lest
      • polk
      • stuklo
      • yžas
      • čedo
      • curkva
      • xydožnik
      • xiža
      • izba
      • knäz
      • lyk
      • rakla
      • ovoška
      • šlem
      • truba
      • važen
      • byk
      • xulm
      • kladenec
      • krust
      • post
      • likyvam
      • mle̋ko
      • mito
      • vlax
      (.. skrij gi leksikalni zaemki ..)
  
  
  • ►►  Suvmesten opit za implementacia na artromaniata i sledi ot nego  (.. pokaži tyka ..)  (.. pokaži pri Balkansprachbund-ut ..)

    ◄►  (.. skrij go dobrosusedstvoto s germanqinata ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..

  • ▼▼  Suvmesten opit za implementacia na artromaniata i sledi ot nego  (.. skrij ..)  (.. pokaži pri Balkansprachbund-ut ..)  .. kum načaloto ..
    

    Ako ne̋koe tvurdenie go izkazvame za litovski, latvijski i slavänski, bixme mogli da izpolzvame terminut balto-slavänski. Ako dobavim i ezicite ot germanskata grypa, togava bixme mogli da izpolzvame terminut balto-slaväno-germanski.
    
    I tuj, ima edna balto-slaväno-germanska xarakteristika, koäto e suvuršeno čyǧa na romansut i na elinofoniata: suqestvitelnite i prilagatelnite da se sklanät različno. V sledniut primer, pri romansut i elinofoniata, prilagatelnoto "obedineni" ne se tretira različno ot suqestvitelnoto "nacii":

    • Organisation des Nations Unies
    • Organización de las Naciones Unidas
    • Οργανισμός Ηνωμένων Εθνών

    Dokato v anglijski-ryski-polski-srubski, prilagatelnoto "obedineni" i suqestvitelnoto "nacii" polyčavat različni okončania:

    • United Nations Organization
    • Организация Объединённых Наций
    • Organizacja Narodów Zjednoczonych
    • Организација уједињених нација

    Startirame podrazdelut s tova nablÿdenie.
    
    Stana veče dyma, če obiknoveno v indoevropejskite ezici se nablÿdavat dva tipa sklonenie: imenno sklonenie i mestoimenno sklonenie: imennoto sklonenie za suqestvitelnite i prilagatelnite imena, i mestoimennoto sklonenie za mestoimeniata. V grucki ezik i v romanskite ezici e taka: prilagatelnite sledvat imennoto sklonenie, dosyq kato suqestvitelnite.
    
    V balto-slaväno-germanski obače mestoimennoto sklonenie se e razprostranilo i pri prilagatelnite imena. Predi da si otgovorim na vuprosut kak e stanulo tova, da formylirame oqe edno nablÿdenie.
    
    Elinofoniata i neo-romansut implementirat artromaniata po identičen način - s predpostaven opredelitelen člen, proizxoǧaq ot staro pokazatelno mestoimenie, i s čislitelnoto edno kato neopredelitelen člen. Tova položenie veroätno e oformeno oqe v ramkite na elinoromansut. Obače v suvremennite germanskite ezici se nablÿdavat dva modela: ediniut model e suqiut, kakto pri neo-romansut i elinofoniata (nemski, anglijski), a drygiut e modelut na skandinavskite ezici.
    
    Stigame do predpolagaemiut xod na subitiata:
    

    • Pra-germanskiut ezik vutre vuv ili pod vlianieto na elinoromansut ü prixvaqa artromaniata.
    • Poradi silnoto si dialektno členenie po onova vreme pra-germanskiut ezik trugva po različni putiqa i probva različni modeli za implementacia na artromaniata.
    • Ediniut ot izpolzvanite modeli e bil dobaväne na ne̋kakvo pokazatelno mestoimenie sled prilagatelnoto ime, za da se izrazi opredelenost.
    • Tova ne bil edinstveniut model za implementacia na artromaniata v germanski, no za momentut samo tozi model qe ni interesyva.
    • Poradi vlianie otkum germanski, teritorialno razpoloženo v centralna Evropa, može bi kato čast ot ne̋kakuv togavašen centralno-evropejski Sprachbund, balto-slavänskite dialekti prixvaqat tozi model.
    • Balto-slavänskite dialekti i v častnost slavänskiut ezik po modelut, zaimstvan ot germanski, častično ü implementirat artromaniata.
    • Implementaciata e častična, zaqoto obxvaqa samo slyčaüt, kogato imeto ima atribyt, t.e. kogato suqestvitelnoto ime se suprovoǧa ot prilagatelno.
    • Implementaciata e častična, zaqoto kogato suqestvitelnoto ime e ypotrebeno samostoätelno, bez prilagatelno, markiraneto na opredelenost ili neopredelenost si ostanulo fakyltativno (nezadulžitelno, s mestoimenie).
    • Takova e položenieto pone v slednite suvremenni ezici: litovski, latvijski, srubski, slovenski.
    • Slavänskiut ezik izpolzval formite na anaforičnoto mestoimenie e za tazi si častična implementacia na artromaniata.
    • V rezyltat, vuv vsički suvremenni balto-slavänski ezici, vklÿčitelno v bulgarski, prilagatelnite imena imat dve formi - pulna i kratka.
    • Za pulnata forma se prilaga mestoimennoto sklonenie, poneže tä e obrazyvana s dobaväne na anaforičnoto mestoimenie e kum kratkata forma.
    • Pulnata forma na prilagatelnite imena i dosega izrazäva opredelenost v slednite ezici: litovski, latvijski, srubski, slovenski.
    • Kogato našiut balkano-slavänski (bulgarski) ezik vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut yspe̋va da ü implementira napulno artromaniata toj pravi tova, kato nadgraǧa pulnata forma na prilagatelnite imena.
    • Balkano-slavänskiut ezik nadgraǧa pulnata forma na prilagatelnite imena pri implementacia na artromaniata vutre v kotelut na Balkansprachbund-ut, no ne nadgraǧa stariut model na implementacia.
    • Novo-slavänskite ezici (ryski, polski, srubski, ..) ne su pravili vtori opit za implementaciata na artromaniata, za razlika ot balkano-slavänskiut.
    • V ezici kato ryski i polski častičnata implementacia na artromaniata se e zagybila. Pri te̋x obiknoveno pulnata forma na prilagatelnite se izpolzva s atribytivna fynkcia, a kratkata forma - s predikativna fynkcia.
    • Opitut za implementacia na artromaniata v balto-slavänski po tozi model se sčita za neyspešen, poneže
      • implementaciata bila samo častična,
      • tä nikude (osven v balkano-slavänski) ne e bila nadgradena do pulna
      • i daže e bila suvsem zagybena v ryski i polski.
    • V sevremenniut nemski položenieto priliča na tova v ryski i polski: različno se sklanät suqestvitelnite imena, prilagatelnite imena s atribytivna fynkcia i prilagatelnite imena s predikativna fynkcia. To i v anglijski e taka, no tam raznoobrazieto e minimalno.
    • V nemski i anglijski stariut model za implementacia na artromaniata e bil zabraven, i e vuzturžestvyval suqiut model, kojto se izpolzva ot neo-romansut i elinofoniata.
    • Stariut germanski model, kojto balto-slavänskite ezici neqastno zaimstvali, bil dorazvit do pulna implementacia na artromaniata v skandinavskite ezici.
    • I v našiut balkano-slavänski ezik stanulo neqo podobno, no subitiata v Balkansprachbund-ut su suvsem nezavisimi ot subitiata v skandinavskite ezici.

    ◄►  .. skrij go suvmestniut opit za artromania ..  (.. skrij go dobrosusedstvoto s germanqinata ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
    
    
• ►►  Važni ezikovi čerti na slavänqinata  (.. pokaži ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..
  
• ▼▼  Važni ezikovi čerti na slavänqinata  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  
  • ►►  Obq pregled  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Obq pregled  (.. skrij ..)
    
    
    • Spisukut s važnite ezikovi čerti i ävlenia na slavänqinata ostava otvoren.
      
      
      • Purvata palatalizacia
      • Glagolnata aspektologia
      • Razširenata sebičnost
      • Otvaräneto na sričkite
      • Vtorata palatalizacia
    
    
    • Tyka se razgleǧat v različna dulbočina - ot nikakva do ekstremna podrobnost.
    
    
    • Ezikovi xarakteristiki, koito slavänqinata spodelä s baltijski ili s germanski ezici, ne su vklÿčeni v tozi spisuk.
    
    
    • Kogato slavänqinata započnula da implemetira tezi čerti i kogato v neü započnuli da se slyčvat tezi ävlänia, tä napysnula xipotetičniut balto-slavänski dialekten kontinyym, poneže stanula veče nerazbiraema za susednite dialekti ot kontinyymut.
    
    
    • Izbroävaneto ne̋ma kak da e v xronologičen red.
      
      
      • No vse pak vtorata palatalizacia e poslednata.
      • Kogato tä se e zadejstvala, veroätno drygite čerti su bili veče nalice.
      
      
      • Kogato i vtorata palatalizacia e zavuršena, ezikut preminava ot stadij pra-slavänski v stadij slavänski.
      • V tozi si stadij - kato slavänski ezik - v kraüt na 9-ti vek našiut ezik e bil pismeno zasvidetelstvan.
    
    
    • (.. skrij go spisukut s važnite ezikovi čerti na slavänqinata ..) 
  
  
  • ►►  Purvata palatalizacia  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Purvata palatalizacia  (.. skrij ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. skrij ü purvata palatalizacia ..) 
  
  
  • ►►  Glagolnata aspektologia  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Glagolnata aspektologia  (.. skrij ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. skrij ü glagolnata aspektologia ..) 
  
  
  • ►►  Extended Reflexivity: razširenata sebičnost  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Extended Reflexivity: razširenata sebičnost  (.. skrij ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. skrij ü razširenata sebičnost ..) 
  
  
  • ►►  Otvaräneto na sričkite  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Otvaräneto na sričkite  (.. skrij ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. skrij go otvaräneto na sričkite ..) 
  
  
  • ►►  Vtorata palatalizacia  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Vtorata palatalizacia  (.. skrij ..)
    
    
    
    
    
    
    
    
    • (.. skrij ü vtorata palatalizacia ..) 
  
  
  • ◄►  (.. skrij gi važnite čerti na slavänqinata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Tajnstvenite susedi na slavänqinata: xyni i avari  (.. pokaži tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokaži vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..
  
• ▼▼  Tajnstvenite susedi na slavänqinata: xyni i avari  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)  (.. pokaži vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  
  • ◄► Purvo pročetete za germanqinata, dobriut sused na slavänqinata.
    
    
    • Tam ima podrazdel, posveten na xipotetičniut balto-slavänski dialekten kontinyym. Pročetete i nego.
  
  
  • ►►  Slavänqinata v rodinata si  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Slavänqinata v rodinata si  (.. skrij ..)
    
    
    • Našiut bulgarski ezik e slavänski.
      
      
      • I drygi suvremenni ezici su slavänski.
      
      
      • Ako se vurnem edinadeset veka nazad,
        togavašnoto sustoänie na ezicite,
        koito dnes se klasificirat kato slavänski
        (bulgarski, srubski, polski, ..),
        gi predstavä kato dialekti na edin i suq ezik,
        naričan obiknoveno staro-slavänski ezik ili
        staro-obqo-slavänski ezik (OCS*, Old Common Slavic).
    
    
    • Rodinata na tozi ezik (na OCS*, Old Common Slavic)
      e basejnut na Sredniut Dynav -
      tam, kudeto istoricite postavät Avarskiut xaganat.
      
      
      • Ottam - otkum Sredniut Dynav - slavänskiut ezik se e raznesul
      • i na ÿg kum Carigrad i Solyn (toest nasam),
      
      
      • i na sever po reka Visla,
      
      
      • i na sever po reka Elba (Laba),
      
      
      • i na iztok kum reka Dnepur.
    
    
    • Done̋kude može da se kaže, če
      Avarskiut xaganat e napravil promocia na slavänoglasieto - na slavänskiut ezik,
      sudejstval e za negovoto razprostranenie i za ystojčivoto my razvitie.
      
      
      • Po podoben način v sledvaqite vekove Ordata e napravila promocia na ryskiut ezik, sudejstvala e za negovoto razprostranenie i razvitie.
    
    
    • Našiut ezik - slavänskiut - e bil ezikut na ysednuloto naselenie v rodinata na slavänoglasieto.
      
      
      • Na suqata teritoria vurlyvali vliatelni nomadi - vliatelni v političesko i voenno otnošenie.
      
      
      • Te parazitirali vurxy mestnoto slavänoglasno naselenie.
      
      
      • Mnogo ot te̋x qe da su znaeli slavänski ezik.
    
    
    • Ne̋koi ot tezi vliatelni nomadi istoriata nazovava s imeto avari.
    • Drygo nazvanie, koeto istoriata ypotrebäva za vliatelnite nomadi, vlastvali nad rodinata na slavänoglasieto, e xyni.
    
    
    • (.. skrij ü rodinata na slavänqinata ..) 
  
  
  • ►►  Tajnstvenostta na xyni i avari  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Tajnstvenostta na xyni i avari  (.. skrij ..)
    
    
    • Dokato našiut ezik - slavänskiut - e izvesten, praktičeski niqičko ne se znae za ezikut nito na xynite, nito na avarite.
    • I v tova se sustoi tajnstvenostta.
    
    
    • Inače istoriata ni zaliva s razkazi za xyni i avari.
    • Voennite im "podvizi" su bili razkazani ot letopiscite i su prerazkazani v yčebnicite po istoria.
    
    
    • Predpolaga se, če nikoj ot tezi ezici - nito tozi na xynite, nito tozi na avarite - ne e bil indo-evropejski, ne e prinadležal kum (IE-)indo-evropejskoto ezikovo semejstvo.
      
      
      • Kum IE-to ezikovo semejstvo prinadležut slavänskiut ezik, gruckiut ezik, romansut (potomstvoto na latinskiut ezik), ezicite i dialektite ot germanskata grypa.
    
    
    • Predpolaga se, če ezikut na avarite e prinadležal kum tÿrkskoto ezikovo semejstvo.
      
      
      • Predypreǧenie:
        
        
        • Tova tvurdenie ne predpolaga rasova ili kyltyrna blizost na avarite sus suvremennite tyrci.
        • Ne se predpolaga, če avarite ili texnite predci ne̋koga su se naričali tyrci.
        
        
        • Prosto po nazvanieto na suvremenniut narod, govoreq na tyrski ezik, ezikovedite ot 19-ti vek su narekli ce̋loto semejstvo ot rodstveni ezici.
      
      
      • Predpoloženie za ezikut na xynite ne se pravi.
    
    
    • Az ne viǧam i dryga razlika meǧy xyni i avari osven vremevata linia:
      
      
      • Predi 6-ti vek stava dyma za xyni, a sled tova za avari.
      
      
      • No i ednite i drygite su vliatelni nomadi, vlastvali nad rodinata na slavänoglasieto, nad rodinata na našiut ezik.
    
    
    • (.. skrij ü tajnstvenosttata ..) 
  
  
  • ►►  Vliania vurxy slavänqinata v rodinata ï  (.. pokaži ..)
  • ▼▼  Vliania vurxy slavänqinata v rodinata ï  (.. skrij ..)
    
    
    • Ot nezapomneni vremena ezikut na ysednuloto naselenie na rodinata na slavänoglasieto (basejnut na Sredniut Dynav) e bil čast ot xipotetičniut balto-slavänski dialekten kontinyym, sustaven ot blizki IE ezici i dialekti.
      
      
      • Do modernite vremena ot te̋x ocelävat četiri ezika: latvijski, litovski, pryski i slavänski.
    
    
    • Rodinata na slavänoglasieto (basejnut na Sredniut Dynav) e razpoložena v ÿgozapadniut ugul na gore-spomenatiut dialekten kontinyym.
    • Na tova provetrivo me̋sto pra-slavänskiut ezik e bil izložen na masivni vliania:
      
      
      • otkum romansut (otkum vlaškiut ezik),
      • otkum germanski ezici i dialekti, i
      • otkum ezici na vlastvaqi nomadi xyni i avari.
    
    
    • Po tozi način e bil izvaän pra-slavänskiut ezik.
    
    
    • Slednite ezikovi xarakteristiki i ävlenia otličavat pra-slavänskiut ezik ot ostanulite ezici i dialekti ot predišniut balto-slavänski dialekten kontinyym i go obosobävat kato otdelen ezik:
      
      
      • Purvata palatalizacia
      • Glagolnata aspektologia
      • Razširenata sebičnost
      • Otvaräneto na sričkite
      • Vtorata palatalizacia
      
      
      • Izbroävaneto ne̋ma kak da e v xronologičen red, no vse pak vtorata palatalizacia e poslednata.
      • Kogato tä se e zadejstvala, veroätno drygite čerti su bili veče nalice.
      
      
      • Kogato i vtorata palatalizacia e zavuršena, ezikut preminava ot stadij pra-slavänski v stadij slavänski.
      • V tozi si stadij - kato slavänski ezik - v kraüt na 9-ti vek našiut ezik e bil pismeno zasvidetelstvan.
    
    
    • Povečeto ot gore-izbroenite pet slavänski čerti veroätno su povliani ot romansut.
      
      
      • Obače dve ot te̋x - glagolnata aspektologia i otvaräneto na sričkite - su stranni ävlenia za edin IE ezik.
      • Osobeno puk glagolnata aspektologia.
      
      
      • Imam pravo da predpoložu, če pra-slavänskiut ezik e razvil glagolnata si aspektologia pod vlianieto na ezikut na xynite ili na avarite.
        
        
        • Razbira se, nito az mogu da dokažu tova tvurdenie, nito ne̋koj može da go oprovergae, poneže ezikut na vliatelnite nomadi e neizvesten.
      
      
      • Častično otvaräne na sričkite se nablÿdava v romansut, no v pulnota to e realizirano samo v slavänski.
    
    
    • Vlianieto otkum ezicite na xyni i avari naj-često se demonstrira s mnogoto dymi v slavänskiut ezik, koito imat "aziatski" proizxod.
      
      
      • Imat se pred vid stari dymi, a ne novi zaemki ot razni tÿrkski ezici v sledvaqite vekove.
      • Dymi kato kniga, stopanin, slon, tovar, i dosta drygi.
    
    
    •   (.. pokaži ..)  Posokata na asimilaciata na zvykovete  (.. skrij gi vlianiata vurxy slavänqinata ..) 
    • Posokata na asimilaciata na zvykovete  (.. skrij ü posokata na asimilacia ..) 
      
      
      • Zvykovata asimilacia - tova e ypodobävane na zvykovete s cel po-lesno proiznošenie.
      
      
      • Pri nndo-evropejskite ezici zvykovata asimilacia obiknoveno e regresivna - podravnävaneto dejstva nazad.
        Tekyqo proiznasäniut zvyk se promenä v podgotovkata za sledvaqite zvyci.
      
      
      • Pri tÿrkskite ezici zvykovata asimilacia obiknoveno e progresivna -
        tekyqo proiznasäniut zvyk se promenä spored veče proizneseniut zvyk.
      
      
      • Primeri:
        
        
        • Vokalnata xarmonia v tyrski e progresivna asimilacia.
          Sledvaqite glasni se podravnävat po veče proiznesenata:
          kytsyz => kytsyzlyk (lipsa na kusmet),
          para => parasuz => parasuzluk (bezparičie).
        
        
        • Vižte, če v bulgarski e obratnoto: monastir => manastir.
        
        
        • Pri asimilaciata na suglasnite po zvyčnost se nablÿdavat suqite posoki:
          
          sbogom: proiznasä se zbogom,
          vtornik: proiznasä se ftornik.
          
          čorbax̌ia, gajtanx̌ia, bozax̌ia,
          obače: zanaätčia, zarzavatčia.
      
      
      • Slavänskite palatalizacii - purvata i vtorata, su rezyltat ot zvykovi asimilacii.
        
        
        • I kakto podxoǧa na indo-evropejski ezici, palatalizaciite su regresivni.
        
        
        • S edno izklÿčenie.
        • Kakto tam e opisana vtorata palatalizacia, tä ima tri obxvata.
        • Pri tretiut ï obxvat dejstvieto ï e progresivno.
        
        
        • Ima osnovania da se predpolaga vlianie otkum ne-indo-evropejski ezik za slyčaite, kogato vtorata palatalizacia dejstva progresivno.
      
      
      • Ima i drygi primeri na progresivna asimilacia v indo-evropejski ezici, no su redki.
        
        
        • Sega ne se seqam. Qe dopulnü, qom se setü.
      
      
      • (.. skrij ü posokata na asimilacia ..)  (.. skrij gi vlianiata vurxy slavänqinata ..) 
  
  
  • ◄►  (.. skrij go tajnstvenoto susedstvo ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  Slavänqinata i evropejqinata: slavänqinata e evropejqina  (.. pokaži tyka ..)  (.. razgunuto ..)  .. kum načaloto ..
  
• ▼▼  Slavänqinata i evropejqinata: slavänqinata e evropejqina  (.. skrij ..)  (.. svij ..)  (.. razguni ..)
  
  
  
  • ►►  Zapadno-evropejskiut ezikov suÿz (SAE)  (.. pokaži tyka ..) (.. pokaži vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Zapadno-evropejskiut ezikov suÿz (SAE)  (.. skrij ..) (.. pokaži vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Popadnux na četivo za kašybskiut ezik.
      
      
      • Kašybskiut e slavänski ezik, blizuk do polskiut.
      • Govoreqite kašybski živeüt v dnešna Polša.
      • Ogromno vlianie vurxy kašybski v minuloto e okazval nemskiut ezik.
      
      
      • Avtor na četivoto za kašybskiut ezik e Motoki Nomachi.
      • Avtorut iska da pokaže dokolko kašybskiut ezik e popil ot SAE,
        ot zapadno-evropejskiut ezikov suÿz.
      
      
      • Dokolkoto vlianieto vurxy kašybskiut ezik e samo ot nemski, ne može da stava dyma za členstvo na kašybskiut v zapadno-evropejskiut ezikov suÿz.
    
    
    • Zapadno-evropejskiut ezikov suÿz,
      Standard Average European, ili sukrateno SAE,
      ima za členove pone
      
      
      • frenskiut ezik,
      • anglijskiut ezik,
      • nemskiut ezik, i
      • niderlandskiut ezik.
      
      
      • Yslovno i na šega bix go narekul Merde-Scheiße-Shit-Sprachbund.
      • ili sukrateno MSS-Sprachbund.
    
    
    • Avtorut na četivoto za kašybskiut ezik Motoki Nomachi
      se pozovava na Martin Haspelmath (2001: 1492–1510).
    
    
    • Prepratki/References:
      
      
      • Standard Average European
      • Martin Haspelmath
      • M.Haspelmath: The European linguistic area: Standard Average European
      • Motoki Nomachi. Placing Kashubian on the language map of Europe
    
    
    • (.. skrij go ezikoviut suÿz SAE ..)  (.. skrij ü evropejqinata na slavänqinata ..)  (.. svij ü ..)  (.. razguni ü ..)
  
  
  • ►►  Ezikovi xarakteristiki na SAE  (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Ezikovi xarakteristiki na SAE  (.. skrij gi ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Spored Martin Haspelmath (2001: 1492–1510),
      SAE se opredelä črez
      
      
      • 12 osnovni xarakteristiki i
      • 5 dopulnitelni xarakteristiki.
    
    
    • Osnovnite xarakteristiki:
      
      
      • a-SAE.  definite and indefinite articles,
      • b-SAE.  relative clauses with relative pronouns,
      • c-SAE.  the ‘have’-perfect,
      • d-SAE.  nominative experiencers,
      • e-SAE.  the participial passive,
      • f-SAE.  anticausative prominence,
      • g-SAE.  dative external possessors,
      • h-SAE.  negative pronouns and lack of verbal negation,
      • i-SAE.  particles in comparative constructions,
      • j-SAE.  relative-based equative constructions,
      • k-SAE.  subject person affixes as strict agreement markers, and
      • l-SAE.  intensifier-reflexive differentiation.
    
    
    • Dopulnitelnite xarakteristiki:
      
      
      • m-SAE.  verbal fronting in polar interrogatives,
      • n-SAE.  comparative marking of adjectives,
      • o-SAE.  “A-and-B” conjunction,
      • p-SAE.  comitative–instrumental syncretism, and
      • q-SAE.  a suppletive second ordinal.
    
    
    • Martin Haspelmath e formyliral 26 SAE-xarakteristiki, ot a-SAE do z-SAE.
      Motoki Nomachi e ostavil samo purvite 17, veroätno zaqoto za poslednite 9 ne e nameril kak da gi vpiše v slavänqinata.
    • Opasävam se, če pri prevodut ot anglijski qe vnesu oqe poveče neäsnoti.
    
    
    • (.. skrij gi ezikovite xarakteristiki na SAE ..)  (.. skrij ü evropejqinata na slavänqinata ..)  (.. svij ü ..)  (.. razguni ü ..)
  
  
  • ►►  Sravnenie na SAE s Balkansprachbund-ut v moeto izloženie  (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Sravnenie na SAE s Balkansprachbund-ut v moeto izloženie  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Imam obstojna pyblikacia za Balkansprachbund-ut.
      
      
      • Tam sum oformil pet osnovni i 14 dopulnitelni ezikovi xarakteristiki.
      
      
      • Pri moeto izloženie za Balkansprachbund-ut, negovi pulnopravni členove su samo 4-te ezika, koito pritežavat i pette osnovni xarakteristiki:
        
        
        • grucki,
        • bulgarski (balkano-slavänski),
        • rymunski (balkano-romanski), i
        • albanski.
        
        
        • Srubskiut ima samo 2 ot 5-te i sledovatelno ne vliza v Balkansprachbund-ut.
        • Ciganskiut (sus 3 ot 5-te) i tyrskiut (s nyla ot 5) suqo ne vlizat.
    
    
    • Pri izloženieto na Haspelmath otnosno MSS-Sprachbund-ut ävno podxodut e dryg.
      
      
      • 12-te osnovni (major) xarakteristiki ne su zadulžitelni.
      
      
      • Členstvoto v MSS-Sprachbund-ut e stepenyvano
      • i se meri s broüt na xarakteristikite (kolko ot 12-te) ezikut pritežava.
      
      
      • Naprimer, frenskiut i nemskiut vlizali v MSS-Sprachbund-ut s naj-visok rezyltat:
      • 9 ot 12 (a-SAE, b-SAE, c-SAE, e-SAE, f-SAE, h-SAE, j-SAE, k-SAE, l-SAE).
      • t.e. bez d-SAE, g-SAE, i-SAE.
    
    
    • Povečeto slavänski ezici - bulgarski, surbo-xurvatski, slovenski, ryski, ykrainski, polski -
      
      
      • imat rezyltat 5 ot 12:.
      • b-SAE, e-SAE, f-SAE, j-SAE, l-SAE).
    
    
    • V obstojnata si pyblikacia za Balkansprachbund-ut sum dobavil komentar za SAE.
    
    
    • (.. skrij go sravnenieto na SAE s Balkansprachbund-ut ..)  (.. skrij ü evropejqinata na slavänqinata ..)  (.. svij ü ..)  (.. razguni ü ..)
  
  
  • ►►  Sravnenie na slavänqinata sus SAE  (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Sravnenie na slavänqinata sus SAE  (.. skrij gi ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Pet ot 12-te osnovni (major) xarakteristiki na SAE gi ima vuv vsički slavänski ezici:
      
      
      • b-SAE. relative clauses with relative pronouns
      • e-SAE. the participial passive
      • f-SAE. anticausative prominence
      • j-SAE. relative-based equative constructions
      • l-SAE. intensifier-reflexive differentiation
    
    
    • Avtorut na četivoto za kašybskiut ezik Motoki Nomachi se koncentrira vurxy četiri SAE-xarakteristiki, koito lipsvat v povečeto sleavänski ezici:
      
      
      • a-SAE. definite and indefinite articles
        
        
        • V pyblikaciata mi za Balkansprachbund-ut tazi xarakteristika c-SAE e označena kato
          {Balkan‑2} {Elinoromans‑1} Artromania.
        
        
        • Xaresvam, če samata artromania - xarakteristikata a-SAE - se razgleǧa otdelno ot post-poziciata na opredelitelniut člen.
        
        
        • Avtorut se opitva da pokaže, če kašybskiut ezik ü imal artromaniata, v koeto az se sumne̋vam.
      
      
      • c-SAE. the ‘have’-perfect
        
        
        • Češkiut e nabeden, če imal tova svojstvo. Za češkiut tova e sumnitelno.
        
        
        • No e sigyrno, če go ima standartniut severno-makedonski.
        
        
        • V pyblikaciata mi za Balkansprachbund-ut tazi xarakteristika c-SAE e označena kato
          {Balkan‑AR3} {Elinoromans‑2} Analitičen perfekt po modelut FactumHabet.
      
      
      • h-SAE. negative pronouns and lack of verbal negation
        
        
        • Banalno za slavänqinata e da ü ne̋ma tazi xarakteristika.
        • Ne predstavläva interes v kontekstut na slavänqinata.
      
      
      • k-SAE. subject person affixes as strict agreement markers
        
        
        • Banalno za slavänqinata e da ü ne̋ma tazi xarakteristika.
        • Ne predstavläva interes v kontekstut na slavänqinata.
    
    
    • (.. skrij go sravnenieto na slavänqinata sus SAE ..)  (.. skrij ü evropejqinata na slavänqinata ..)  (.. svij ü ..)  (.. razguni ü ..)
  
  
  • ◄►  (.. skrij ü evropejqinata na slavänqinata ..)  (.. svij ü ..)  (.. razguni ü ..)  .. kum načaloto ..


• ◄►  (.. skrij go subranoto ..)  (.. svij go ..)  .. kum načaloto ..

---

---

►►   8. Prepratki (references)   (.. pokaži gi ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   8. Prepratki (references)   (.. skrij gi ..)

• Moi pyblikacii:
  • The CV of Slavophonia
  • Balkansprachbund-ut: balkanskiut ezikov suÿz
  • The Genealogy of Languages: Genealogična klasifikacia na ezicite
  • Aksiomata za estestvenite ezici
  • Perpetual Mutation: Estestvenite ezici v neprestanna prome̋na
  • Dialekten kontinyym - qo e to
  • Principi na moite vuzgledi za minuloto
  • Otnosno aproksimiraneto na proxodnite suglasni pri zaemki v slavänski
  • Očerk za kraeslovnite erove
  • Etimologični etÿdi (ottyk-ottam v ezikoznanieto)
  • Относно индоевропейщината изобщо и относно индоевропейщината на нашия̌т славянски език в частност
  • Славянка ли е била робинята Изаура?
  • Sučinenieto "Za bykvite"/"O pisjmenjxu" na Černorizec Xrabur: opit za prostranen analiz na ce̋lata tematika
• Drygi pyblikacii:
  • Надка Николова: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЕЗИК БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ
  • Этимологический словарь русского языка Фасмера
  • Этимологический словарь русского языка Преображенского: П-С
  • Български етимологичен речник, томове от I до VI, Издателство на БАН, София
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1958-1963-1978 (three editions)
  • Кирил Мирчев: Старобългарски език
  • БАН: Граматика на старобългарския език
  • Иван Момчилов: Грамматика на старобългарскыя ıезык по сичко-то му развитııе, Виена 1865
  • Топоров Владимир Николаевич: Библиография (со ссылками)
  • Andrii Danylenko. Searching for a place of Slavic in Europeas a linguistic area
• (.. skrij gi prepratkite ..)  .. kum načaloto ..

---

►►   9. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)    (.. pokaži gi komentarite ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..

▼▼   9. Komentari, vuprosi i otgovori (comments, Q&As)    (.. skrij gi ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

Ako ima vupros ili komentar, na kojto tre̋bva da otgovorü, qe prepišu vuprosut ili komentarut tyka i qe otgovorü tyka.

• ►►  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Moi komentari vuv facebook po temata  (.. pokaži gi ..)  (.. razgunuti ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2023-05-18 10:24:: Moi komentari vuv facebook po temata  (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)
  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Dva vida zvyk З(Z) v staro-slavänski  (.. pokaži go komentarut tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-07 21:47:: Dva vida zvyk З(Z) v staro-slavänski  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..

    Predi 1100 godini e suqestvyval staro-slavänski ezik s teritorialnite si dialekti. Tezi dialekti sega možem da gi označavame kato staro-bulgarski, staro-srubski, staro-srubski, no az qe naričam ezikut staro-slavänski, nezavisimo ot "protestov psevdo-patriotov vsex stran".
    
    Točno po onova vreme - v kraüt na 9-ti vek - se poävila slavänskata pismenost. Dori dve slavänski pismenosti se poävili nezavisimo edna ot dryga, koito sega gi naričame glagolica i kirilica.
    
    No predi da obsuǧame pismenostite, da se vurnem na samiut govorim ezik, staro-slavänskiut ezik. Tova e starata forma otpredi 11 veka na suvremenniut bulgarski ezik, na suvremenniut severno-makedonski ezik, kakto i na suvremennite srubski i ryski, i na red drygi suvremenni ezici.
    
    Na tozi ezik imalo dva vida З(Z): staro З(Z) i novo З(Z). I dvata vida slavänsko З(Z) su se poävili sled izmenenie na po-star zvyk Г(G).
    
    Staroto З(Z) se poävilo mnogo mnogo otdavna - v pra-istoričeski vremena - pri satemizaciata, i to se sreqa v dymi kato AZ, ZLATO, ZURNO, ZEMÄ, ZNAÜ. Prez 9-ti vek sled Xrista staroto З(Z) e zvyčalo kakto segašnoto З(Z), kakto sega to zvyči vuv vsički slavänski ezici ili kakto sega zvyči tazi bykva v grucki.
    
    Dovod_1. V bezzvyčniut slyčaj satemizaciata dava С(Σ) v slavänski. Naprimer: сто, десет, осем, слама, слово, слава, свѣ̋т, свѣтъл. Estestveno e da se očakva, če zvyčnata versia na satemizaciata qe dade З(Z).
    
    Dovod_2. Tuj kato na kirilica tozi zvyk se označava s gruckata bykva З(Z), to se priema, če i predi 11 veka tozi zvyk e zvyčal taka, kakto i sega zvyči toj na suvremennite slavänski ezici (bulgarski, ryski, srubski, ..) i kakto zvyči toj na grucki.
    
    Novoto З(Z) se poävilo ne̋kude vuv vekovete 4-ti, 5-ti, 6-ti ili 7-mi sled Xrista, po vtorata slavänska palatalizacia.
    

    Ne̋kude stava dyma za otdelni 2-ra i 3-ta palatalizacia, no e po-ydobno da se razgleǧat zaedno kato edna palatalizacia, vtora palatalizacia.

    Tuj kato po vremeto na vtorata palatalizacia slavänskiut ezik se bil veče raznesul na obširni prostranstva i se bil veče razpadnul na teritorialni dialekti, to v proveǧaneto na vtorata palatalizacia se nablÿdavat neposledovatelnosti i dialektni osobenosti. Neposledovatelnosti ima navse̋kude, dialektni osobenosti v tazi vruzka na Balkanite ne̋ma. Pri sravnenie s iztočnoto i sus zapadnoto slavänoglasie - togava ima.
    
    V bezzvyčnata si versia vtorata slavänska palatalizacia promenä zvykut К vuv Ц(TS). Redno e da se očakva, če v zvyčnata si versia vtorata palatalizacia e promenäla zvykut Г(G) v ДЗ(DZ). I veroätno takuv e bil slyčaüt.
    
    Novoto slavänsko З(Z), polyčeno po vtorata palatalizacia, veroätno e zvyčalo kato ДЗ(DZ), različno ot zvyčeneto na staroto З(Z). Veroätno točno takova e bilo položenieto v kraüt na 9-ti vek, kogato su vuzniknuli i dvete slavänski azbyki. I v dvete azbyki ima po dve bykvi za З(Z) - edna za staroto З(Z) i edna za novoto З(Z).
    
    Obače.
    
    Starite nadpisi na kamuk ne suduržat novo З(Z). A puk tolkova stari knigi ne̋ma. V nito edna stara kniga ne e spazeno različieto staroto З(Z) i novoto З(Z) da se označavat s različni bykvi. Dvete bykvi se ypotrebävat suvsem proizvolno, kakto xrymne na pisarüt, vse edno če dvete bykvi se četut ednakvo. To i taka si e bilo v sledvaqite vekove, sled 10-ti vek.
    
    Ima i dryg slyčaj, kogato v azbykata ima dve bykvi, koito zvyčut ednakvo i ypotrebata im e proizvolna - tova su dvete bykvi za glasniut zvyk И - bykvata И (ита, s čislova stojnost osem) i bykvata I (ıота, s čislova stojnost deset).
    
    Taka če i za suglasniut zvyk З(Z) imalo dve bykvi v starata kirilica - bykvata З(Z, земя, зита, s čislova stojnost sedem) i bykvata S (зѣло, sѣло, s čislova stojnost šest).
    
    Zabeležete, če ne̋koga su izpolzvali bykvi za označenie na čislata.

    Naprimer: 'B' na stepen 'H' pravi 'CNS' - zapisano e 2 na stepen 8 pravi 256.

    Kogato samo arabskite cifri ostavat v ypotreba, kirilskata bykva S, prednaznačena za novoto З(Z), suqo taka izliza ot ypotreba i ostava samo bykvata za staroto З(Z), koäto predstavläva originalnata grucka bykva za tozi zvyk.
    
    Eto primeri na

    
    
    • novo З(Z): нозѣ, княз, диалози, звѣ̋р, звѣзда.
    • staro З(Z): аз, злато, зърно, земя, зная̨.

    
    Zabeležete, če za staroto З(Z) sega znaem po-dobre kak e zvyčalo prez 9-ti vek, otkolkoto znaem tova za novoto З(Z). Predpoloženieto, če e zvyčalo kato ДЗ(DZ) e osnovatelno, no ne e sigyrno.
    
    Vklÿčvaneto na bykvata S v severno-makedonskata azbyka ima samo edna drebnava cel - da pokaže ezikova osobenost, iskat da su češiti, ne drygo.
    
    Kakto i ne̋ma nikakva priemstvenost meǧy curkovno-slavänskiut ezik i suvremenniut severno-makedonski ezik vuv vruzka s tazi bykva, puk i izobqo.
    
    (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi komentarite mi ot facebook ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Slavänskiut ezik pazi bezzvyčnite afrikati Ч i Ц, no ne turpi zvyčnite  (.. pokaži go komentarut tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 19:54:: Slavänskiut ezik pazi bezzvyčnite afrikati Ч i Ц, no ne turpi zvyčnite  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..

    Slavänskiut ezik turpi i si pazi bezzvyčnite afrikati Ч i Ц, koito su rezyltat suotvetno na purvata i na vtorata palatalizacia, no ne turpi zvyčni afrikati.
    
    Zvyčniut afrikat ДЖ(Џ), veroätno rezyltat ot purvata palatalizacia, se e oprostil do proxodna suglasna Ж oqe predi 10-ti vek, predi vuznikvaneto na slavänskata pismenost. Sledi ot afrikatut ДЖ(Џ) v slavänski ne̋ma.
    
    Zvyčniut afrikat ДЗ(S), veroätno rezyltat ot vtorata palatalizacia, suqo se e oprostil do proxodna suglasna >З(Z), но слѣди от него сѫ една буква в кирилицата и една в глаголицата. Други слѣди според мене нѣ̋ма.
    
    (.. скрий го коментарът ..)  (.. скрий ги коментаритѣ ми от facebook ..)  (.. свий ги ..)  (.. разгъни ги ..)  .. към началото ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Zvyčniut afrikat ДЖ(Џ) v suvremenniut bulgarski ezik  (.. pokaži go komentarut tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Zvyčniut afrikat ДЖ(Џ) v suvremenniut bulgarski ezik  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..

    Spored yčebnicite v suvremenniut bulgarski ezik ima zvyčen afrikat ДЖ(Џ). Az daže sum vuzpriel i ypotrebävam prednaznačenata za nego bykva Џ-џ.
    

    џоб, џебчия, чорбаџия, хаџия, џам, џезве, џунџурия,
    Џонсън (premier, prezident, basketbolist),
    Џакомо Пучини, Џани Родари, Џузепе Верди,
    Добри Џуров, Иван Хаџиниколов,
    џаз, џентълмен, џойстик, чичо Скруџ.

    Bulgarskiut ezik ima nyǧa ot tazi bykva v suqata stepen, kakto srubskiut, i ako tazi bykva ü ne̋ma v oficialnata bulgarska azbyka, to e zaqoto ü ne̋ma v ryskata. A puk ryskiut ezik naistina ne̋ma nyǧa ot neü.
    
    I vse pak, sumnitelen e fonemniut statyt na tozi afrikat v bulgarskiut ezik. Vsički dymi, suduržaqi tozi zvyk, su zaemki ili puk - re̋dko - zvykopodražatelni novoobrazovania.
    
    Praktičeski navse̋kude az v ystnata si reč mogu da yprostü afrikatut ДЖ(Џ) do frikativ Ж:
    

    жоб, жебчия, чорбажия, ..

    Fonemen statys može da se dokaže, ako se namerüt dve dymi, zvyčaqi počti ednakvo i različavaqi se samo po zvyk Џ<>Ж. Naprimer, ako imaše dyma жам s različno značenie ot џам (stuklo), i zvykovata razlika meǧy te̋x se spazva v ystnata reč. No az ne se seqam za takova dokazatelstvo.
    
    (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi komentarite mi ot facebook ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Zvyčniut afrikat ДЗ v suvremenniut bulgarski ezik  (.. pokaži go komentarut tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-08 20:11:: Zvyčniut afrikat ДЗ v suvremenniut bulgarski ezik  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..

    Zvyčniut afrikat ДЗ se ignorira - ne se spomenava - v yčebnicite za suvremenniut bulgarski ezik.
    
    Starata kirilska bykva (S) za nego ne ü ypotrebävam, zaqoto:

    
    
    • ne̋ma nyǧa, i
    • prilikata ï s važna bykva ot latinskata azbyka e problem.
    
    

    Dori i za primeri s tozi afrikat ne se seqam. Može bi grucki familni imena, koito bi tre̋bvalo da suduržat neproiznosimiut za gurcite afrikat ДЖ(Џ): Никос Хадзиникола̀у̌ (Хаџиниколов).
    
    Preceneno e bilo, če i srubskiut ezik ne̋ma nyǧa ot bykva za afrikatut ДЗ v azbykata si.
    
    Topkata ü ostaväm v poleto na severno-makedoncite da pokažut nyǧata ot tazi bykva pri te̋x, osven neistovoto im želanie da se predstavät kato češiti.
    
    Dopulnenie: Formata "дзид", dialekten variant na dymata "зид", v koäto načalnoto З(Z) e staro, pokazva, če tova dialektno "дз" e novovuvedenie.
    
    (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi komentarite mi ot facebook ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Leksikalni razstoänia vutre v slavänskata grypa, vutre v baltijskata grypa i meǧy te̋x  (.. pokaži go komentarut tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2021-05-17 10:26:: Leksikalni razstoänia vutre v slavänskata grypa, vutre v baltijskata grypa i meǧy te̋x  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..

    [Via Krasimir Berov] Leksikostatističeski analiz na Balto-Slavänskite ezici
    

    Zabeležka:2023-05-19. Prepratkata kum izsledvaneto na litovskite lingvisti veče ne e validna. Čislata, koito se davaxu tam, su polyčeni črez leksikostatističeski analiz i izrazävat blizostta meǧy ezicite.
    
    Tyka komentiram tezi čisla.
    
    Davam prepratka, validna v momentut - A Map of Lexical Distances Between Europe’s Languages, kum dryga statia, kudeto su dadeni čisla, koito po podoben način izrazävat razstoänieto meǧy ezicite (ne blizostta, a razstoänieto). Vuz osnova na tezi razstoänia mogut da se napravüt suqite izvodi, kakto po-doly.

    Avtorite na izsledvaneto su litovski lingvisti i celta im e bila da izmerüt lingvističnoto razstoänie meždy slavänskata i baltijskata ezikova grypa, kakto i vutre v baltijskata grypa i vutre v slavänskata grypa. Zaglavieto edva li e te̋xno. To e nekorektno.
    
    Zaglavieto bi tre̋bvalo da bude The Baltic & Slavic Languages ili The Balto-Slavic Languages.
    
    Dannite ne ni pokazvat niqo novo.
    
    Blizostta meǧy vse̋ka dvojka slavänski ezici e nad 70.
    
    Blizostta meǧy litovski i latvijski e 68.
    Tova se tulkyva taka:
    

    Po vremeto, kogato litovskiut i latvijskiut su se otdelili edin ot dryg, vse oqe e imalo edin slavänski ezik, kojto sledva da se nariča prosto slavänski ezik ot onova vreme (ili OCS*: Old Common Slavic).

    Blizostta meǧy litovski i latvijski ot edna strana i pryski ot dryga strana se dava 49-44, čisla blizki do čislata na litovskiut i latvijskiut za slavänskite ezici.
    Tova se tulkyva taka:

    Ako e imalo balto-slavänska ezikova grypa, to v neü e imalo tri podgrypi ili tri ezika, koito su ostavili sledi:

    
    
    • pryski ezik,
    • iztočno-baltijski ezik (vposledstvie razdelil se na litovski i latvijski),
    • i slavänski ezik.

    Ako razgledame čislata vutre v slavänskata grypa, viǧa se blizostta na iztočno-slavänskite ezici pomeǧy si. Ryskiut e na 86 [ot ykrainski i beloryski] (po-malko ot 90, blizostta meǧy ykrainski i beloryski). Obäsnenieto e curkovno-slavänska sustavka na ryskiut.
    
    Vutre v slavänskata grypa, naj-malkoto čislo 70 e blizostta meǧy ryski i sev.-makedonski.
    Vutre v slavänskata grypa, na naj-gole̋mo razstoänie edin ot dryg su ryskiut i sev.-makedonskiut.
    V suqoto vreme, bulgarskiut i ryskiut imat normalnata za dva slavänski ezika blizost 74.
    Slednite faktori su doveli do tova:

    
    
    • Masivni vliania otkum grucki i tyrski vurxy balkano-slavänskiut.
    • Rysofilskite izmenenia v bulgarskiut ezik prez 19-ti vek vuzstanovävat blizostta my do ryskiut.
    • Izkystvenata debulgarizacia na sev.-makedonskiut prez 20-ti vek go otdalečila ne samo ot bulgarskiut, no i ot ryskiut.

    Zabeležka: V moüt tekst po prepratkata su razgledani ili su samo spomenati slednite ävlenia v slavänqinata, podredeni v xronologičen red:

    
    
    • Satemizaciata
    • Zakonut na Pedersen
    • Purvata slavänska palatalizacia
    • Vtorata slavänska palatalizacia i otvaräneto na sričkite
    
    

    Slavänqinata spodelä s pryski-litovski-baltijski samo purvite dve ävlenia - satemizaciata i zakonut na Pedersen. I za dvete datirovkata im e ot "pamtiveka", otpredi pra-slavänskata epoxa.

    (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi komentarite mi ot facebook ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

  
  
  • ►►  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Beglo sravnenie na ne̋koi slavänski ezici  (.. pokaži go komentarut tyka ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  ::christo.tamarin, 2022-07-23 20:48:: Beglo sravnenie na ne̋koi slavänski ezici  (.. skrij go komentarut ..)  (.. pokaži go tam ..)  .. kum načaloto ..

    Vsički slavänski ezici su sestrinski ezici. Dopredi edinadeset veka te su bili edin ezik, staro-obqo-slavänski ezik, OCS*, OldCommonSlavic.
    
    Da razgledame tri grypi evropejski ezici: slavänskata, romanskata i germanskata.

    
    
    • Staro-obqo-slavänskiut ezik (OCS*) se e razpadnul na otdelni ezici samo predi 11 veka. Blizostta meǧy slavänskite ezici vse oqe e vidima. Celi izrazi ot dryg ezik mogut da budut razbrani. V ne̋kakuv smisul i v ne̋kakuv kontekst može da se kaže, če suvremennite slavänski ezici vse oqe su dialekti na obqo-slavänskiut ezik.
    
    
    • Ranniut romans ili kusniut razgovoren latinski se e razpadnul na otdelni romanski ezici predi okolo 15 veka. Edva li može da se nameri izraz, kojto da bude razbiraem i za rymunec, i za francyzin, izvun modernata meǧynarodna leksika.
    
    
    • Pra-germanskiut ezik se e razpadnul na otdelni germanski ezici predi poveče ot 20 veka, može dosta poveče ot 20 veka.

    
    Pri tova beglo sravnenie na tezi tri grypi evropejski (IE) ezici proličava blizostta na slavänskite ezici pomeǧy im.
    
    Sega da se ograničim sus slavänskite ezici.
    

    Meǧy dve točki ima edna otsečka.
    Meǧy tri točki ima tri (1+2) otsečki.
    Meǧy četiri točki ima 6 (1+2+3) otsečki.
    Meǧy pet točki ima 10 (1+2+3+4) otsečki.

    Da razgledame tri točki: ykrainskiut ezik, ryskiut ezik i oqe edin treti slavänski ezik. Ako tretiut ezik e polski, bulgarski, ryski, srubski, češki, slovaški ili slovenski, to naj-kusata ot trite otsečki - naj-kusoto razstoänie e tova meǧy ryski i ykrainski.
    
    Da razgledame četiri točki: ykrainski ezik, ryski, polski i bulgarski. Ima šest otsečki meǧy te̋x. Naj-kusata pak e tazi meǧy ykrainski i ryski. Sledva otsečkata meǧy bulgarski i ryski.
    
    Da razgledame drygi četiri točki: ykrainski ezik, ryski, bulgarski i severno-makedonski. Ot 6-te otsečki meǧy te̋x, naj-kusata e tazi meǧy bulgarski i severno-makedonski. Sledva tazi meǧy ykrainski i ryski.
    
    Da razgledame pet točki: ykrainski ezik, ryski, polski, bulgarski i srubski. Ima deset otsečki meǧy te̋x. Naj-kusata pak e tazi meǧy ykrainski i ryski. Sledva otsečkata meǧy bulgarski i srubski. Otsečkata meǧy bulgarski i ryski ostava na treto me̋sto.
    

    • Izvod_1. Ykrainskiut ezik e po-blizuk do ryski, otkolkoto do polski.
    
    
    • Izvod_2. Bulgarskiut ezik e po-blizuk do ryski, otkolkoto do ykrainski.
    
    
    • Izvod_3. Meǧy ryski i ykrainski ne̋ma različia, koito da su po-stari ot xiläda godini. Meǧy bulgarski i srubski ima takiva različia.

    Bulgarski i ryski
    
    Prez 19-ti vek bulgarskiut ezik e bil do neyznavaemost izrysen. Vupreki tova bulgarski i ryski si ostavat različni ezici. Baqa mi ne razbiraše ryski. Az razbiram, zaqoto našeto pokolenie sme go yčili dulgi godini v yčiliqe.
    
    Prez 1990 imaše ne̋kakvo meropriatia v Bulgaria, na koeto be̋xu pokaneni kompÿturen specialist ot Velikobritania i kompÿturni specialisti ot SSSR. Mnozinstvoto ot yčastnicite be̋xme ot Bulgaria.
    
    Na angličaninut my napravi vpečatlenie, če rečta na rysnacite ne se preveǧa na bulgarski, a puk rysnacite su sednuli nablizo edin do dryg i ne̋koj im preveǧa.
    
    Otgovorix, če vsički bulgarski yčastnici razbirat ryski. Za onova pokolenie tova beše istina. V suqoto vreme rysnacite ne razbirat bulgarski i na te̋x tre̋bva da im se preveǧa, kakto preveǧaxme i na nego. Ako meropriatieto beše sega, qe tre̋bva da se preveǧa i ot ryski. Mladite mi kolegi obiknoveno ne razbirat ryski.
    
    Na angličaninut togava po tozi način obobqeno my formylirax otnošenieto meǧy bulgarski i ryski:

    The Bulgarian language combines the vocabulary of Russian and the grammar of modern Greek.

    Poglednuto otdaleče, tova e ve̋rno obobqenie. Ako ne navlizame v detajlite.

    (.. skrij go komentarut ..)  (.. skrij gi komentarite mi ot facebook ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

  
  
  • ◄►  ::christo.tamarin, 2023-10-14 18:48:: Supostavka meǧy slavänskite i keltskite ezici  (.. pokaži ü v blogspot ..)  (.. ili vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..
    
  
  
  • ◄►  (.. skrij gi komentarite mi vuv facebook po temata ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..


• ►►  ::christo.tamarin, 2025-02-24 11:37:: Panslavizumut  (.. pokaži tyka ..)  (.. razgunuto ..)  (.. pokaži vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..
• ▼▼  ::christo.tamarin, 2025-02-24 11:37:: Panslavizumut  (.. skrij go komentarut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..) (.. pokaži vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄► Tozi komentar e po-skoro političeski, a ne ezikovedski.
  
  
  • ►►  Velikoto delo na svetite bratä Kiril i Meθodij  (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Velikoto delo na svetite bratä Kiril i Meθodij  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Na 869-02-14 v Rim se e pominul Sveti Kiril Konstantin Filosof.
      Po-golemiut my brat sveti Meθodij se e pominul na 885-04-06.
      Datite, dori godinite na raǧane na dvamata bratä sega ne̋ma kak da gi znaem.
    
    
    • Velikoto delo na dvamata bratä e prevodut na Evangelieto na slavänski ezik.
      
      
      • Za celite na tozi prevod te su ystanovili
        knižoven ili literatyren slavänski ezik,
        sega naričan staro-curkovno-slavänski ezik
        (OCS+: Old Church Slavonic),
        kojto e purviut zasvidetelstvan slavänski ezik.
        
        Za osnova su vzeti naj-blizkite do Carigrad govorimi slavänski dialekti,
        koito predstavlävat staro-bulgarski dialekti,
        poneže ot te̋x se e razvil našiut bulgarski ezik.
        
        A puk Carigrad po onova vreme e bil centurut na svetut
        i dvamata bratä su prebivavali dulgo vreme v tozi grad i v okolnostite my.
    
    
    • Da povtorü: Velikoto delo na dvamata bratä e prevodut na Evangelieto na slavänski ezik.
    
    
    • (.. skrij go velikoto delo n bratäta Kiril i Meθodij ..)  (.. skrij gi komentarut mi za panslavizumut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Panslavizumut  (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Panslavizumut  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Panslavizumut se e zarodil sred inteligenciata v Xabsbyrgskata imperia
      ili po-obqo kazano sred slavänoglasnata katoličeska nteligencia.
    
    
    • Celta e bila emancipacia na slavänoglasnite ot nemci, max̌ari i italianci.
    
    
    • Dviženieto na katoličeskite panslavisti e daleče ot vse̋kakuv vid terorizum.
      
      
      • To ne predstavläva i nacionalno-osvoboditelno dviženie, poneže predšestva poävata na naciite.
      
      
      • No može bi sposobstva za tazi poäva - za poävata na naciite na slovenci, xurvati, slovaci i čexi.
    
    
    • Panslavistite ne su se sveneli i ne su se gnyseli da si slyžut s falšifikati.
      
      
      • Može da ima texni tvorenia, koito oqe ne su razobličeni kato falšivi.
      
      
      • Mitut, če imenata na Svetite bratä Kiril i Metodij bili Curxo i Straxota, e razobličen falšifikat.
    
    
    • Panslavistite - katolici su bili pravi da sme̋tat, če slavänoglasnite ot Centralna Evropa imat obq genetičeski proizxod i obqa kyltyra.
    
    
    • No ne su bili pravi da sme̋tat, če max̌arite se različavat ot te̋x po neqo drygo, osven po ezikut.
      
      
      • Ezikut na max̌arite e došul otkum planinata Yral, no niqo yralsko v kyltyrata i v genite na max̌arite ot Centralna Evropa ne̋ma.
    
    
    • Panslavistite ot tova pokolenie su znaeli po-dobre nemski ili italianski.
      
      
      • No te su tvorcite na setnešnite slovenski, surbo-xurvatski, slovaški i češki ezici.
      • Naprimer, slavänskite imena na mesecite veroätno su te̋xna izmislica.
    
    
    • Panslavistite katolici imat zaslyga za sužive̋vaneto na glagolicata.
      
      
      • Ako ne be̋xu te, sega može bi ne̋maše da se seqame za tazi azbyka.
    
    
    • (.. skrij go panslavizumut ..)  (.. skrij gi komentarut mi za panslavizumut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Panslavizumut na vuoruženie v Rysia  (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Panslavizumut na vuoruženie v Rysia  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
    
    
    • Na vulnàta na prosveqenieto panslavizumut dostiga Rysia i ryskata imperia go vzema na vuoruženie.
    
    
    • Rysia se obäväva za zakrilnik na vsički slavänoglasni evropejci.
    
    
    • Da, rysnacite su slavänoglasni, no genetično i kyltyrno su daleče ot slavänoglasnite katolici ot Centralna Evropa.
    
    
    • (.. skrij go panslavizumut v Rysia ..)  (.. skrij gi komentarut mi za panslavizumut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ►►  Panslavizumut: razsejkite my v Bulgaria  (.. pokaži ..)  .. kum načaloto ..
  • ▼▼  Panslavizumut: razsejkite my v Bulgaria  (.. skrij ..)  .. kum načaloto ..
    
    

    		Razsejkite na panslavizumut v Bulgaria bivat:
    	+	dobrokačestveni, položitelni, na plÿs, pozitivni, polezni,
    		ili puk
    	-	zlokačestveni, otricatelni, na minys, negativni, vredni.
    +	Mnogo slavänoglasni žiteli na Avstroyngarskata imperia, predimno čexi, se preselvat v Bulgaria, i davat golemiut si prinos za prevruqaneto ï v evropejska strana. Birata na bratäta Prošek, stenografiata na Bezenšek, arxeologičeskite razkopki na bratäta Škorpil, Ireček - istorik i etnograf, i mnogo drygi. Raz-dva-tri, raz-dva-tri: terminologiata v gimnastikata e ot češki, ne e ot ryski.
    +	Izrysävane na bulgarskiut ezik. Sega našiut ezik e edin ot naj-bogatite v svetut, no bogatstvoto my se dulži na otvaräneto my kum ryskiut ezik. Zaemkite ot ryski (ili prez ryski, koeto e suqoto, pak ot su ot ryski) sustavlävat okolo polovinata ot rečnikoviut sustav na suvremenniut bulgarski ezik.
    +	Obstoätelstvata okolo suzdavaneto na bulgarskata duržava prez 1878 mogut da namerüt i svoite panslavistki obäsnenia. Panslavistite v Rysia zastavat v podkrepa na carskoto rešenie za vojna. A puk suzdavaneto na bulgarskata duržava ykrepva i spasäva ot izčezvane bulgarskata narodnost i bulgarskiut ezik.
    -	Sle̋po podražanie na Rysia i na vsičko rysko. Podražatelite su bili done̋kude slepi za tova kakvo e nyžno na Bulgaria i na bulgarskiut ezik.
    -	Vernopodaničestvo kum Rysia. Za suzdavaneto na bulgarskata duržava prez 1878 tre̋bva da sme blagodarni i priznatelni na ryskiut car i na negovoto xristolÿbivo voinstvo. Blagodarni sme im i sme im priznatelni lično. Ne dulžim blagodarnost i priznatelnost na Rysia i na sledvaqite pokolenia rysnaci. Na Rysia i na sledvaqite pokolenia rysnaci niqo ne im dulžim. Dejstvitelnostta obače e različna. Pokolenia bulgari su bili vuzpitani v obič i vernopodaničestvo kum Rysia. Tezi xora, bulgarite rysofili, su poveče rysnaci, otkolkoto bulgari. Te se podčinävat na interesite na Rysia. Ne mogut i da si predstavät, če Bulgaria može da ima i drygi interesi.
    -	Mitut za bratskite narodi. Makar bulgarskiut i ryskiut da su sestrinski ezici v slavänskata grypa na indo-evropejskoto ezikovo semejstvo, bulgarskiut narod i ryskiut narod ne su bratski narodi. Vuzglasut "Здравствуйте, братушки!" qe predizvika y povečeto rysnaci prezrenie kum nas, bulgarite.
    	Spisukut ostava otvoren.

    
    
    • (.. skrij gi razsejkite na panslavizumut v Bulgaria ..)  (.. skrij gi komentarut mi za panslavizumut ..)  (.. svij go ..)  (.. razguni go ..)  .. kum načaloto ..
  
  
  • ◄►  (.. skrij go komentarut mi za Panslavizumut ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  (.. pokaži go vuv facebook ..)  .. kum načaloto ..


• ◄► (.. skrij gi komentarite ..)  (.. svij gi ..)  (.. razguni gi ..)  .. kum načaloto ..

---

---

(.. развернуть все̇ ..)  (.. свернуть все̇ ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Наш славянский язык: из веков дальних на века грядущие (об языке болгарском)

Перевода на русский не будет.

.. в начало ..

---

(.. show all ..)  (.. collapse all ..)  .. to the bottom ..

[Draft] Our Slavic language - from centuries to centuries

Not available yet - still in development.

.. to the top ..

---